Следобед край Гуадалквивир

Но щастието.

Направи кръст на земята:

Тук бях щастлив.

Без никаква причина,

Така, както си щастлив безпричинно.

Следобед край Гуадалкуивир,

мостът целият в слънце,

самият ти си танцуващ въдух,

нищо стабилно.

Не се издигаш.

Щастието не е самолет,

няма разписание,

няма летище.

Голяма птица,

която мъника взима

върху крилете си.

Някъде.

Чакал си на погрешното място.

Паролата за заминаване

тази година бе друга.

Може би облак в локва,

локомотив

с китка цветя на гърдите.

(Понеже огнярят има рожден ден,

влакът те поздравява

с един жълт букет.)

Ненужно беше

да оцветяваш стъпките върху пода

в свежи цветове

или в мокрия цимент

и да напасваш стъпката с отпечатъка.

Следата на мъртвия,

от хилядолетия мъртъв,

не ти е по-чужда.