ФЕРМЕР:

МИСИЯТА Е
ВЪЗМОЖНА

Джоел Салатин
You Can Farm
First Edition
Copyright © 1998 by Joel Salatin

Всички права са запазени. Издаването, дори и на откъси,

е позволено единствено след изрично разрешение от издателя.
Този превод и оформление са публикувани
с разрешението на Joel Salatin.

Фермер: Мисията Е възможна

Българско издание, © 2014 „Чифлик Ливади“
www.livadi.bg, e-mail: pile@livadi.bg

© Милена Милева, превод

Филип Харманджиев, редактор
Иван Петков, оформление и предпечат
 ФЕРМЕР:
МИСИЯТА Е
ВЪЗМОЖНА

РЪКОВОДСТВО НА ПРЕДПРИЕМАЧА
ЗА СТАРТИРАНЕ И РАЗВИВАНЕ
НА УСПЕШНА СЕЛСКОСТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
 СЪДЪРЖАНИЕ

Благодарности....................................................................................................................................................................... 6
Предисловие........................................................................................................................................................................... 7
Въведение.................................................................................................................................................................................. 9
Предговор към българския читател........................................................................................................... 11

Представете си бъдещето
Глава 1 Изграждане на визия ....................................................................................................................... 16
Глава 2 Историята на Полифейс................................................................................................................. 21
Глава 3 Правилната философия.................................................................................................................. 38
Глава 4 Направи го сега....................................................................................................................................... 60
Глава 5 Проучи ситуацията си....................................................................................................................... 67
Глава 6 Стига да върши работа.................................................................................................................... 77
Глава 7 За началото и печалбите... наученото от щанда за лимонада.................. 83

Анализирайте идеите си
Глава 8 Рецепти за провал................................................................................................................................ 91
Глава 9 Десетте най-лоши селскостопански „възможности“...................................... 103
Глава 10 Най-добрите основни дейности в селското стопанство ............................... 112
Глава 11 Десетте най-добри допълващи дейности................................................................. 135
Глава 12 Десетте „Божи Заповеди“ за успеха на фермата ви......................................... 150

Първи стъпки в новото начинание

Глава 13 Придобиване на земя.................................................................................................................... 159
Глава 14 Къде да се установим..................................................................................................................... 165
Глава 15 Добросъседство.................................................................................................................................. 171
Глава 16 Какво ви е нужно ............................................................................................................................... 183
Глава 17 Всичко да е многофункционално...................................................................................... 189

4
Глава 18 Откъде да купувате нещата...................................................................................................... 195
Глава 19 В търсене на отговори.................................................................................................................. 205
Глава 20 Брейнсторминг ................................................................................................................................... 217
Глава 21 Самозаетост ............................................................................................................................................ 227

Развиване на модела
Глава 22 Тревата на централно място................................................................................................... 244
Глава 23 Биоразнообразие.............................................................................................................................. 253
Глава 24 Вода.................................................................................................................................................................. 264
Глава 25 Оставете животните да свършат работата............................................................... 272
Глава 26 Хигиена на добитъка...................................................................................................................... 286
Глава 27 Почвено плодородие..................................................................................................................... 294
Глава 28 Сезонност................................................................................................................................................... 310
Глава 29 Синергизъм, етажиране и допълнителни дейности...................................... 319
Глава 30 Ограничаване на разходите.................................................................................................... 328
Глава 31 Работна ръка........................................................................................................................................... 350
Глава 32 Счетоводство.......................................................................................................................................... 360
Глава 33 Деловодство............................................................................................................................................. 370

Създаване на пазар
Глава 34 Дизайнерско земеделие............................................................................................................. 381
Глава 35 Привличане на клиентела за вашата ферма.......................................................... 394
Глава 36 Общуване .................................................................................................................................................. 408
Глава 37 Ценообразуване.................................................................................................................................. 421
Глава 38 Добавена стойност........................................................................................................................... 433

Заключение
Глава 39 В заключение.......................................................................................................................................... 443

Приложения
Приложение А – Бюлетин на фермата...................................................................................................... 446
Приложение Б – Формуляр за поръчки.................................................................................................. 457
Снимки ............................................................................................................................................................. 465

5
 БЛАГОДАРНОСТИ

Тъй като тази книга е плод на успеха на собственото ми семейство

в селското стопанство, трябва да благодаря на жена ми, Тереза, най-
вече за това, че се отказа от лъскавите коли, лъскавите мебели и лъс-
кавите ваканции докато заедно полагахме жертви за мечтата си. Тя е
по-пестелива от мен и това коренно промени нещата.
Второ, възможността да напиша тази книга на този етап от живота
ми е пряк резултат от това, че бях стъпил на здрава основа, положена
от татко и мама, които не бяха натрупали дългове след дългите години
работа на фермата на половин работен ден. Това, че те ни оставиха
на нас с Тереза в дар земята си, както и философията за това как да си
вадим парите от тази земя, беше за нас катапулт, чрез който изпрева-
рихме средностатистическото семейство, което се стреми към селско-
стопански поминък.
Децата ни, Даниел и Рейчъл, проявяват същите черти, които са
предпоставка за успех и в момента разработват техни собствени фер-
мерски инициативи. Ние с Тереза вярваме, че те ще ни надминат, както
си е редно. Нашите стажант-фермери, особено Джош Григс и Джоел
Бауман, поеха нещата, които куцаха през зимата и по този начин ми
дадоха възможност да прекарам дни пред компютъра в съчиняването
на тази книга.
Големи благодарности, както винаги, и на Вики Дънауей, чиито
специални дарби в предпечата и критично читателско око дооформят
недовършените от мен неща. Тя с удоволствие се занимава с показа-
леца и другите довършителни работи, за да превърне ръкописа в ис-
тинска книга.
Последно, всичките ни клиенти-поддръжници, прекрасните хора
от църковната ни група, както и изобретателните ми приятели-фер-
мери заслужават благодарности за това, че ми даваха нови идеи и ме
окуражаваха да се захвана с този проект. Бог да ви благослови всички.

6
 ПРЕДИСЛОВИЕ

Мечтаете ли да живеете на ферма? Много хора имат такава мечта и

то с основание. Това е най-подходящият семеен бизнес, при който мо-
жете да споделяте работното си ежедневие дори и с най-малките деца.
Въпреки че наистина някои фермери се оплакват от доходите си,
на практика никой от тях не иска да се откаже от този начин на живот.
Именно в това желание за пълноценен начин на живот лежи големият
капан за непредпазливите. Да живееш на ферма и да си изкарваш пре-
храната от ферма са две напълно различни неща.
Макар че е вярно, че селскостопанският живот носи със себе си
великолепни залези, новородени агънца, боричкащи се в детелина-
та, скреж по тиквите и заснежени борове по Коледа, той също така
трябва да носи и доходи. Работата в селското стопанство предполага
суровата дисциплина, която се изисква от един частник. Предполага
разпределяне на капитала и умението на човек да бъде не скръндзав,
но пестелив. Предполага това да се развие неприязън към всичко, що
ръждясва, гние и се обезценява с времето и от употребата. Предпо-
лага да се търсят и да се оползотворяват благоприятни възможности.
Предполага разбиране и използване на „нечестното конкурентно пре-
димство“, което ни предоставят климатът, мястото и личните умения.
Ако гореизброените „бизнес“ елементи не ви развълнуват и заинтри-
гуват толкова, колкото мисълта за залезите, то препоръката ми е да не
се захващате с фермерство като начин на прехрана.
И обратно, ако досега сте били преуспяващ бизнесмен и искате
да смените попрището си, тогава трябва да си дадете сметка, че ра-
ботата с една биологична система изисква много повече търпение и
гъвкавост от един „нормален“ бизнес. Виждал съм много хора от „тип
А“, които съсипват и себе си и семействата си от работа в опит да по-
лучат от стопанствата си това, което те чисто биологично не могат да
доставят. Много нови ферми потъват, защото компютъризираните им
бизнес-планове не са предвидили достатъчно резерви, за да оцелеят
след една суша, едно наводнение или една градушка.

7
 Също така и Вие, и семейството Ви, трябва да сте подготвени за
доста продължителния период на самообучение, през който ще пре-
минете, за да придобиете необходимите за един печеливш фермер
умения. Имайте предвид и това, че стажантската надница е доста по-
ниска от тази на един професионалист, и че ще е наложителен един
период на финансови саможертви.
Един добър тест за това дали наистина ставате за фермерски жи-
вот или не ще е настройката Ви след прочета на тази книга. Джоел се
е справил прекрасно с това да покаже и добрата и лошата страна на
фермерския живот. Джоел и аз обсъждахме факта, че много хора след
като прочетат книгата ще се откажат от желанието си да се захванат
със селско стопанство. И двамата стигнахме до мнението, че ако се по-
лучи така, то такъв един читател и без това не би успял като фермер и
покупката на тази книга би била най-добрата инвестиция в живота му.
Приканвам всеки член на семейството Ви, който ще бъде част от
Вашия фермерски „екип“ също да прочете тази книга. От изключител-
на важност е очакванията на семейството да бъдат в съответствие с
реалността, с която ще се сблъскате. Животът на ферма може да бъде
едно прекрасно семейно преживяване. За да бъде успешно това пре-
живяване, най-доброто, което можете да направите, е да натрупате
възможно най-много знания преди да се захванете със селско стопан-
ство. Прочитането на тази книга ще бъде едно отлично начало.

Алън Нейшън, Редактор

Списание „The Stockman Grass Farmer“1

1
The Stockman Grass Farmer е периодично издание в САЩ, основано през 1947 г. и
посветено на пасищното отглеждане на животни и интензивното управление на пашата
като доходна селскостопанска дейност. (Бел. прев.)

8
 ВЪВЕДЕНИЕ

Случвало ли ви се е да усетите в душата си един такъв дълбоко-

стаéн порив да изкарвате прилични доходи изцяло от земеделска дей-
ност? Твърде често хората дори и не смеят да изразят на глас такова
едно желание, защото изглежда абсурдно. Все едно да мислиш немис-
лимото.
Все пак, земеделската общност е на изчезване. Изисква се твър-
де голям първоначален капитал. Доходите са много ниски. Работните
условия са прашни, миризливи и шумни: това не е мястото за отглеж-
дане на семейство. Всичко това, че и още толкова, е вярно за повечето
фермери.
Но за земеделския предприемач възможностите за семеен бизнес
в селското стопанство никога не са били по-големи. Застаряващото зе-
меделско население отваря зеещи празнини, които плачат да бъдат за-
пълнени от находчиви мечтатели, които да поемат в динамични нови
посоки. Индустриалният земеделски комплекс е в процес на разпад,
обществото ни едва се докопва до чиста храна, а селските райони ни
приканват с нови възможности за фермерите.
Въпреки че всички фермери биха намерили тази книга за полезна,
тя е насочена главно към ентусиаст-фермерите – към онези, на които
им се върти идеята да живеят, да обичат и да се учат от парче земя.
Всеки, който има желанието да се заиграе с такава една мечта, трябва
да може да направи преценка на положителните страни на тази мечта
и на нейните отговорности, на това кои аспекти от тази мечта са фан-
тазия и кои – реалност. „Това реално възможно ли е за мен?“ – този е
належащият въпрос, на който отговаря тази книга.
Въпреки че като цяло подходът е положителен и е в духа на „Аз
Мога“, препятствията и погрешните представи са описани откровено и
сериозно. Моят съвет като на четвърто поколение фермер, наследник
на дълъг род алтернативни мислители, може да не е винаги 100-про-
центово верен, но е продиктуван от поколения житейска мъдрост. Тази

9
 практическа информация, придобита „с пръст под ноктите“, така да се
каже, е крайно необходима в момент, когато хиляди граждани търсят
да пуснат корен в земята и се стремят към нещо по-добро от някаква
офисна кутийка на края на магистралата и започват да презаселват де-
хуманизираните от индустриалното земеделие селски райони.
Най-важното за успеха на един съперник е да познава изтънко сил-
ните и слабите страни на своя опонент. Аз се моля книгата „Фермер:
мисията е възможна“ да ви разкрие фермерството по начин, който
никога не сте си представяли. Тази книга трябва да породи мисли, кои-
то никога преди не са ви хрумвали. И трябва да възпламени у вас меч-
тата по неподозиран досега начин.
Моята цел е да ви изпълня със силата на една нова увереност, нова
визия и нова посока. Дори и да ви липсват някои от личните качества,
необходими за стартирането на кариера в селското стопанство, една
пътна карта ще направи пътуването много по-осъществимо. Вярвам,
че тази книга ще ви вдъхнови с нова надежда. Хайде заедно да разгле-
даме картата.
Джоел Салатин
Юли, 1998 г.

10
 ПРЕДГОВОР
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ

Най-често срещаната първоначална реакция, когато приключа с

лекцията си на някое поредно място, е следната: „Е, всичко това звучи
чудесно за вас, които се намирате в градчето Сууп, щата Вирджиния, в
Америка, но тези неща не са приложими за нашите условия тук.“ Всич-
ки ние автоматично предполагаме, че на отсрещния човек му е по-лес-
но; че при него е по-топло или по-хладно, че е по-сухо или по-влажно,
по-населено или по-ненаселено, че живее в по-богат район или в по-
беден. Всички ние считаме, че нашите обстоятелства са по-трудни от
тези на човека, който е успял да постигне успех в това, което и ние се
мъчим да правим.
Напоследък пътувам из целия свят да изнасям семинари и да по-
сещавам фермери в техните ферми. Градски ферми. Селски ферми. В
северни страни, в южни страни, в източни страни, в западни страни.
Социалистически общества и недотам социалистически общества.
При мен са идвали на гости много посетители, както от развити, така и
от развиващи се страни. И това, което съм разбрал, е, че всички ние по-
скоро си приличаме, отколкото да се различаваме. С други думи, на-
шите обстоятелства са по-скоро сходни, отколкото противоположни.
Всеки се бори с финансите. Всеки се бори с маркетинга. Всеки
се бори с отрицателите. Но навсякъде свети слънце; навсякъде пада
дъжд; навсякъде има почви и навсякъде хората се хранят. Храната е
общият знаменател между човеците. Може и да живеем в различни ра-
йони, да имаме различни валута и архитектура и да се обличаме раз-
лично, но всички ние трябва да ядем. И тази храна трябва все някъде
да бъде произведена.
Досега не ми се е случвало да срещна такъв човек или да посетя
такова стопанство, от които да не съм научил нещо. Било то някакво
хитро резе за градинската порта, било то някаква рекламна тънкост –

11
 от всекиго и навсякъде може да се научи нещо. Аз съм изключително
развълнуван, че този материал си проправя път в България. Дълбоко
признателен съм на Филип Харманджиев за визията и упорството,
които вложи в осъществяването на този проект!
Не задълбавайте в онези подробности, които са специфични за
Сууп – приложете главните принципи, които са еднакви, независимо в
коя точка на света се намирате. Ето един кратък списък на основните
принципи, за да съм сигурен, че имаме яснота в това отношение:
1. Почвата е въглеродо-центрична субстанция. Тя не е някакъв инер-
тен материал – напротив, в същността си почвата е жива биоцено-
за, която се подхранва от въглерода.
2. Ролята на фермера е да превърне слънчевата енергия в производ-
ство на биомаса и да организира колкото се може повече от това
производство на територията на фермата си за колкото се може
по-дълъг период. Гледайте на стопанството си като на един гигант-
ски резервоар, в който има съвсем слаб теч.
3. Всички екосистеми представляват растителни, и животински съ-
общества. Не съществува такава функционална екосистема, която
да е съставена само от растения или само от животни.
4. Животните имат нужда от движение. За тях е противоестествено
да водят заседнал начин на живот.
5. Мобилната инфраструктура позволява на фермера да разграничи
това да има селскостопански бизнес от това да притежава земя –
това са две отделни неща.
6. Когато има приемственост между поколенията, не се налага човек
да преодолява големи финансови пречки, за да навлезе в даден
бизнес. Ако няма условия за младото поколение да стъпи на да-
дена сцена, тогава и старото поколение не може да я напусне. Съ-
отношението между стойността на инфраструктурата и брутните
продажби на фермата трябва да е ниско, не високо.
7. Разнообразяването на производството, обработката и маркетинга
разпределя финансовия риск и тушира колебанията в търговските
цени.
8. По-рентабилно е да се продават по-малки количества при по-ви-
сок марж, отколкото обратното – да се пласира голям обем, но при
нисък марж.

12
 9. Не се занимавайте с износ! Осигурявайте храна за вашата общност.
Какво бихте искали да можехте да купите? Има голяма вероятност
и другите да искат същото нещо. Посрещнете тази нужда.
10. Правителството и акредитираните експерти по земеделие не са
прави в 99 процента от случаите. Не припарвайте до офисите им;
не слушайте съветите им; не посещавайте лекциите им! Наслажда-
вайте се на това да следвате собствената си мечта.
Тези основни принципи са онагледени по множество различни на-
чини в хода на книгата. Не се и съмнявайте, че всичко, написано в тази
книга, е в разрез с официално-възприетите препоръки в Съединените
Щати. Моите съседи-фермери ме смятат, ако не за напълно откачен, то
поне за био-терорист. Мен това не ме смущава – те фалират един след
друг, а моят бизнес се разраства и съм заобиколен от екип от дваде-
сетгодишни младежи. Все още се будя ден след ден щастлив от това,
че съм фермер, изпълнен с ентусиазъм за това какво ми предстои да
науча този ден и нетърпелив да оставя своя целебен отпечатък върху
още един квадратен метър земя. Във време, когато фермерите биват
социално изолирани и дори демонизирани, това изначално поприще
изпитва въпиюща нужда от предприемчиви стопани. Вие можете да
сте тези предприемчиви стопани и се надявам, че тази книга ще им-
пулсира българите да се изявят успешно на селскостопанската сце-
на, както става и в другите части по света. Да, българи, за вас мисията
„Фермер“ е възможна!
Джоел Салатин
22 януари, 2014 г.

13
14
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ
БЪДЕЩЕТО

15
 ГЛАВА 1
ИЗГРАЖДАНЕ НА ВИЗИЯ

Основната предпоставка за едно успешно начинание в селско-

то стопанство е да повярвате, че е възможно. Всеки аспект от нашата
култура отхвърля с пренебрежение идеята, че селскостопанският труд
може да е приятен и икономически рентабилен.
Веднъж, на едно състезание на „Фор Ейч“2 слушах един талантлив
лектор, който си спомняше как се спречкали с педагогическата съвет-
ничка в неговата гимназия, когато й споменал, че иска да става фермер:
– Защо искаш така да си пропилееш живота?– попитала изумената
съветничка – Ти си твърде способен, за да се занимаваш с нещо такова.
Спомням си и моите собствени разговори с педагогическите съвет-
ници за професионално ориентиране в гимназията, когато аз исках да
уча машинопис вместо физика. Все пак, аз сериозно възнамерявах да
продължа в колеж, готов бях да поема по академичния път и се очаква-
ше от училищните съветници да предпазват талантливите ученици от
това да си губят времето с професионален избор от рода на часове по
машинопис или земеделие.

Стереотипът за „бедния прост фермер“ се поддържа от комиксите

„Гарфилд“ всеки път, когато Джон Арбакъл отива на гости при родите-
лите си. В който и да е телевизионен сериал, ако се спомене нещо за
фермерство, то се прави с насмешка и някакви пренебрежителни или
обидни подхвърляния.
За жалост, източникът на тези идеи е конвенционалният модел,
2
Фор Ейч (от англ. „4-H“) – организация за младежко развитие в САЩ, чиито основни
цели са развиване на отговорност и опитно познание у младите хора. Понастоящем,
организацията е с много силна насоченост в селското стопанство. Четирите „Н“ симво-
лизират „head“ (ум), „heart“ (сърце), „hands“ (ръце) и „health“ (здраве). (Бел. прев.)

16
който наистина е умряла работа. Но из всички краища на страната хо-
рата намират един съвсем различен начин на водене на стопанство и
го правят с успех.
Общоприетият модел води до отчаяние и бедност. Алтернативните
модели могат да доведат до успех и благосъстояние. Тук не говоря за-
дължително за трупането на материално богатство, въпреки че голяма
част от книгата е именно относно това. На сегашно време нямаме хора,
които да мислят, че може да се преживява от селско стопанство, камо
ли да се забогатява.
Всъщност, мен публично са ме упреквали за това, че дори и само
подхвърлям идеята, че е възможно човек да се издържа изцяло чрез
земеделие по начин, който е толкова приятен и доходен, че нашите
деца действително биха искали да го вършат. Дотогава, докато в дълбо-
ко в сърцата си вярваме, че това е невъзможно, никога няма да успеем
да отворим душите и умовете си към методи, които го правят възмож-
но. С това раздвоено съзнание, което отсява добрите идеи от главите
ни, ще отхвърляме дори полезни съвети и практични решения. Всяко
едно изречение на отрицателите е пропито с „Ами ако“-та и това уни-
щожава всяка възможност за прогрес. Песимистичният мироглед не
оставя място за никакви положителни алтернативи.
Алън Нейшън, редакторът на земеделското списание „The Stockman
Grass Farmer“, описва това, срещу което сме изправени със следния
афоризъм: „По-лесно е да променим човека, отколкото мнението му.“
Няма да се опитвам с доводи да ви натрапя една визия. Ако искате да
прихванете такава, ще ви покажа как. Но това не е книга, която чрез
дебати да ви наложи визията за успешно фермерство.
Един човек се обърна към мен след моята презентация на една
конференция и каза, че научил, че има ново правило сред селскосто-
панските учени, които развенчават жизнеспособността на дребните
алтернативни стопанства. Едно време казваха, „Ще повярвам като го
видя.“ Сега казват, „Ще видя, когато го повярвам.“
С други думи, сърцето филтрира това, в което умът ще повярва. Ако
някой не иска да вярва в нещо, никакви таблици, графики и доводи на
света няма да го убедят. Трябва човек да е отворен към идеите преди те
да пуснат корен в ума му.
Няма да се опитвам да убеждавам отрицателите. Но онези хора,
които искат да вярват, че е възможно да бъдеш фермер, трябва да бъ-
дат поощрени и напътени. Това е моята цел.

17
 В нашето общество липсва визия почти във всяко едно направле-
ние. Как се придобива визия? – Трябва нещо да ти е по сърце. Трябва да
визуализираш живота, който искаш да изградиш и след това да бъдеш
достатъчно дисциплиниран, за да го реализираш. Наистина, постигане-
то на мечтите не е толкова въпрос на технически подробности и на уд-
ачни възможности, колкото на личностни качества – самоотверженост,
постоянство, отдаденост на идеята, целеустременост.
На стотици хиляди хора им е противна мисълта да седят затворени
между четири стени в някаква административна сграда на другия край
на магистралата и да си отчитат работното време на някакъв безиме-
нен, безличен субект. Това, да имаш сигурна работа, остана в миналото.
Информационната ера раздробява обществото ни на занаятчийски из-
делия и бутикови това и онова. „Аутсорсинг“ е нашумялата нова дума
сред корпоративните империи.
Доверието в системата никога не е било толкова слабо. Останал
ли е човек, който наистина да има доверие на „Тайсън“3 да предлагат
чисти, пълноценни пилета? Останал ли е човек, който наистина да има
доверие на държавата, че ще направи реална инспекция на тези фа-
брики? Тази липса на доверие поражда съвсем нови пазарни ниши и
възможности за пласиране на уникални храни. Обществената инфор-
мираност, подхранвана от медиите и от Интернет, поражда търсене на
продукти, към които само преди две десетилетия нямаше никакъв об-
ществен интерес.
Помня, когато в края на 60-те и началото на 70-те години продава-
хме био-продукти по местните пазарчета и хората и понятие си нямаха
за устойчиво и биологично земеделие. Сега всеки е чувал тези термини
и пазарната ниша се разраства все повече с всяка следваща епидемия
от хранителни отравяния, идващи от преработвателните мега-заводи.
Друга причина за наличието на добри възможности на този етап
е застаряването на фермерско население: това означава, че всеки,
който има нова информация, има и предимство в производството. Тъй
като възрастните фермери, като цяло, не са отворени към нови идеи –
особено към такива радикални идеи, каквито аз излагам в тази книга,
можете да сте почти напълно сигурни, че тези успешни модели няма в
скоро време да бъдат приложени в широк мащаб.
3
„Тайсън“ – (от англ. Tyson, съкр. от Tyson Foods, Inc) – един от най-големите в света
преработватели и търговци на пилешко, говеждо и свинско месо, както и на месни по-
луфабрикати. В близкото минало компанията е била обект на съдебни дела във връзка
с нездравословни производителни, както и некоректни работни практики. (Бел. прев.)

18
 Всеки, който сега се включи във водещите редици ще може да зав-
земе лъвския дял от пазара, тъй като мнозинството от производители-
те ще продължават да следват саморазрушителния курс, който агро-
бизнесът и Американският департамент по земеделие очертават вече
няколко години. Аз съм от малцината безумци – представители на ут-
решните модели. Например, кой би предположил преди 20 години, че
супермаркетите действително ще зареждат био продукция или здра-
вословното говеждо на семейни ферми като „Лорас Лийн Бийф“? Това
беше немислимо. Потребителското съзнание и неудовлетворението
на производителите не бяха назрели до такава степен, че да позволят
една такава ситуация.
Такова едно високорентабилно пазарно положение изискваше,
от една страна, създаване на обществено отношение към заводското
телешко като нежелан продукт, а от друга, достатъчен брой ферме-
ри, които се осланят не само на борсата, но и на други възможности
за реализация. Веднъж щом разочарованието от системата обхвана
достатъчен брой не само производители, но и потребители, масово-
то предлагане на алтернативни продукти придоби организационна и
икономическа жизнeспособност. Разбира се, тенденциите клонят към
това отличителността да се понижава с повишаването на обема, което
отваря възможности за нови ниши.
Следващата стъпка в тази прогресия е извеждането на пазаруване-
то вън от супермаркетите, особено както информационната ера про-
дължава да раздробява индустриализацията в нейните прояви. Хора-
та търсят всичко да е бутиково, търсят уникалност, търсят човешката
връзка. Ако ние, фермерите, насочим вниманието си към тези нужди,
вместо да се вкопчваме в изтърканата до смърт парадигма „производ-
ство-препарати-ефективност“, пред нас ще се открият безпределни
възможности.
Възможностите за фермерите се свиват в директна пропорция на
това как те се отнасят към хората („невежи градски глезльовци“), на
това как са се втренчили само в производството („Качеството не ме
бърка!“) и на това колко зависими са станали от употребата на препара-
ти („Да ги изтрепем гадините!“). Ето затова селското стопанство е стиг-
нало до задънена улица и си е създало лоша слава. Фермерите жънат
последиците от една лоша философия и от погрешни приоритети.
Нужно е само да се направи завой на 180 градуса, за да се превър-
нат всички тези отрицателни знаци в положителни, което дава спе-
циално предимство на предприемчивия алтернативен фермер. Като

19
 доказателство на това, което говоря, идете при един средностатисти-
чески фермер, или дори и при един консултант по земеделие, и го пи-
тайте дали е чувал за списанията „The Stockman Grass Farmer“ или „Acres
USA“ или за Сър Албърт Хауърд, или за Уендъл Бери, Уес Джаксън или
Алън Сейвъри и „Холистично управление на ресурси“. Сигурно ще ви
зяпнат с отворена уста.
Но тъй като вие сте чували за тези неща, внезапно получавате ис-
тински информационен тласък, едни гърди преднина, нечестно кон-
курентно предимство. Това е подобно на някой, който е чел книги за
природни лекове, в сравнение с някой, който продължава да си ходи
само по болници и лекари. Този, който е информиран, има всяческо
предимство пред този, който съществува единствено по шаблоните на
вчерашните неандерталски модели.
Около нас съществува цял свят, за който обикновеният фермер си
няма и грам идея. Вашият шанс да бъдете предприемчиви фермери
с качество на живот, на което един чиновник би завидял, е директно
пропорционален на вашите познания за подходи, които са в разрез с
типичното за предходния половин век мислене. Всъщност, причините
за нашия погром се крият много по-надалеч в миналото, но от Втората
световна война насам нещата са получили рязко ускорение.
Няма значение какво ви е образованието, какво ви е социално-ико-
номическото положение, на каква възраст сте и какви са настоящите ви
условия за живот. Ако имате дълбок вътрешен копнеж да отглеждате
неща и да служите на хората като им доставяте здравословна храна, да
живеете земеделски живот с децата и внуците, които си играят около
вас, тогава пред вас се отваря една възможност.
Запишете мечтите си. Записвайте ги често. Споделяйте ги с родни-
ни и приятели. Свързвайте се с хора, които споделят същите мечти и
не обръщайте внимание на онези, които не ги споделят. Не си губете
времето в компанията на отрицатели. Когато вашата визия започне да
се превръща във ваша страст, мечтите ще започнат да се превръщат в
реалност. Отправям молитва за това заедно да успеем да осъществим
вашата мечта.

20
 ГЛАВА 2
ИСТОРИЯТА НА ПОЛИФЕЙС

Благословен съм със семейно наследство от фермери с нестан-

дартно мислене, които не са харчели всичко, което са изкарвали.
Прадядо ми, „Щастливецът“ Смит, бил доста проспериращ фермер в
Индиана и се ползвал с чудесна репутация сред съседите си. На не-
кролога му се споменавало за отличната му стока и тучните му посеви.
Той имал един син и четири дъщери. Дядо ми по бащина линия взима
една от дъщерите.
Един ден Щастливецът излязъл да взривява пънове, за да разчисти
един парцел и бил убит от преждевременно избухнал експлозив. Дядо
ми, чиято фамилия нося, Фредерик Салатин, се оженил за баба ми и те
се опитали да разработят фермата, но накрая се отказали. Когато баща
ми бил на около 6 години, те се преместили в града, където Фредерик
се хванал като шлосер в един автомобилен завод. Но той толкова оби-
чал земеделието, че превърнал градското си дворче от 2 дка в рай. Там
отглеждал малини, ягоди и зеленчуци. Бил и запален пчелар – прода-
вал мед в местната бакалия и така татко ми още от малък се научил да
работи с пчели без те да го жилят.
Яйцата идвали от един октагонален курник в дъното на двора.
Дядо ми отглеждал захарно цвекло и го набучвал на пирони на около
45 см4 от пода на курника, за да има нещо свежо за храна на кокош-
ките през зимата. Цялата градина била обрамчена от асми. Какъвто
бил изобретателен, дядо ми измислил и патентовал първата подвижна
градинска пръскачка. Нарекъл я „Спринкрийл“ и тя представлявала
плетеница от тръби и колелца, която сама се придвижвала при навива-
нето на градинския маркуч. Бил сред първите абонати на списанието
4
За улеснение на българския читател, всички използвани от автора мерки (инчове, фу-
тове, и пр.) са предадени в преводния текст в еквивалентните им в българската система
мерни единици, като са използвани приблизителни стойности с оглед по-лесното им
усвояване в рамките на цялостния текст. (Бел. прев.)

21
 на Родейл „Биологично градинарство и земеделие“ (Organic Gardening
and Farming), когато то излязло за първи път (с разменени места на
думите „градинарство“ и „земеделие“). Тиражът на списанието скочил
едва когато Родейл сложил „градинарство“ преди „земеделие“.
По това време, в края на 40-те години на 20-ти век, се появило го-
лямо разцепление в селското стопанство. Много от произведенията,
които ние, алтернативните фермери, почитаме като класика, тогава
тъкмо започвали да излизат от печатниците. Например, „Безумието на
орача“ (Ed Faulkner, The Plowman's Folly) на Ед Фокнър, била абсолютен
бестселър и се продала в един милион екземпляра. Можете ли да си
представите такова едно заглавие да бъде бестселър днес? „Земедел-
ският завет“ (Sir Albert Howard, The Agricultural Testament) на Сър Ал-
бърт Хауърд се разпространявала редом с „Вертикално разнообразя-
ване“ (D. Howard Doane, Vertical Diversification) на Д. Хауърд Доун. Луис
Бромфийлд бил в центъра на националното внимание и бил кандидат
за Министър на земеделието. Представете си само как биха се развили
нещата, ако го бяха назначили за началник на Американския департа-
мент по земеделие! Но той умира преди това да се реализира.
В онези времена биологичният подход бил в съревнование с
петрохимическия подход. Както знаем, химическият подход взел над-
мощие, но някои земеделци – в това число и дядо ми – заели страната
на биологичното земеделие.
Много добре си спомням изумлението и почитанието, които ме
изпълваха като малък, когато отивахме на гости на дядо и той ме раз-
веждаше из градината си. Тя винаги беше съвършена. Той прилежно
орязваше ягодите до 5 ластуна като затискаше всяко разклонение с
камъче, за да се вкорени там, където той го беше разположил и за да
не го размества вятърът.
Вероятно понеже няколко пъти му гостувахме през есента, едно
от нещата, които си спомням, бяха десетките метри от асми, буквал-
но надвиснали от сочни и изобилни лилави плодове. Компостните му
купове бяха прилежно наслоени в клетки от мрежа и от тях винаги се
носеше сладък и свеж аромат. Градината имаше безупречни затреве-
ни пътечки, върху които се плъзгаше подвижната пръскачка. Тези пъ-
течки позволяваха човек да се разхожда из градината без да се окаля
дори и след като току-що е било поливано, което сигурно е било като
манна небесна за баба ми.

22
 И така, бащата на татко беше майстор-градинар, изобретател, тър-
говец и все нещо си майстореше. Той почина, когато бях на 8 години.
Излязъл до градината и явно се уморил нещо, защото полегнал под
едни храсти да подремне, както обичаше да прави. Повече не се съ-
будил. Често си мисля за това каква чест е човек да си отиде по този
начин.
Дядото на мама бил майстор-дърводелец. Все още пазим някои от
неговите гравюри и мебели. Майката на мама живееше в градска къща
с двор в Охайо и винаги поддържаше една доста значителна по раз-
мери градина с цветя и зеленчуци. Тя беше болнава жена и все се оп-
лакваше от една или друга болежка. Откак си я спомням, все си беше
приведена. Но имаше силен дух и обичаше да ме води до зеленчуко-
вата лехичка и да ми показва какво расте там. Аз винаги се възхища-
вах на това колко чисто беше там, защото нашата градинка вкъщи ми
се струваше винаги обрасла с плевели. Малката й градинка беше като
от картинка и даваше цели чували с продукция. Също така, тя винаги
гледаше много цветя за красота, което за мен беше новост, тъй като
нашата градина вкъщи винаги имаше много по-практичен вид. Мама
имаше цветни бордюри, но градината беше място само за отглеждане
на храна.
След Втората световна война татко се уволнил от Военноморски-
те сили и се записал в Университета на Индиана като ветеран по Про-
грамата за бивши военнослужещи и изкарал висше по Икономика. От
най-ранно детство си мечтаел да бъде земеделец в някоя развиваща
се страна. Често повтаряше, че това му било мечта още от 6-годишен.
Той обичаше да изследва нови територии и в неговите очи Латинска
Америка и Южна Америка били земи за откриватели. По време на ко-
лежа той изнесъл доклад за окайващата ерозия на американските зе-
меделски земи и призовавал към природозащитни практики.
Въпреки, че не знам със сигурност всичко, за което са си говорили,
убеден съм, че дядо е разказвал на татко за това какво се случва в Го-
лямата градина и за нещата, които е четял в селскостопанската литера-
тура. Татко живял няколко месеца при едно семейство в Мексико след
като изкарал един бърз курс по испански към една интензивна школа
за езиково обучение във Вермонт. (Той ни е разказвал за това как из
тоалетните на училището имало дежурни ученици, чиято задача била
да следят да не се говори на английски. При записването в Школата
учениците полагали клетва, че няма да говорят на друг език, освен на
този, който са се записали да учат).

23
 След това той отишъл да работи към Тексаската петролна компания
(сегашното „Teксакo“) като счетоводител с два езика и ги придружавал
в рискованите им курсове за сондажи за петрол в неразработените те-
ритории около бреговете на Венецуела. Това било високоплатена ра-
бота за времето си и той успял да отдели настрана всяка припечелена
стотинка. Оженил се за мама и заедно се върнали във Венецуела като
впоследствие купили една високопланинска ферма от около 4 000 дка
от една възрастна сеньора.
Той започнал да разчиства участък от джунглата, вдигнал къща и
построил голям открит гараж. Вързал тръби за сифон от едно изворче
на хълма надолу до къщата си, за да си докарва гравитачно вода и по-
стоянно го поправял заради маймуните, които редовно го прогризва-
ли. По това време двамата му сина растяли и бъдещето изглеждало ро-
зово. Целта била да отглеждат бройлери и да имат мандра. Разбира се,
тогава съществувал напълно свободен пазар, без държавен контрол.
Той карал бройлерите на открития градски пазар и на бърза ръка
завзел нишата за пилета. Де факто всички местни пилета имали су-
бклинична пневмония поради нехигиеничните методи на отглежда-
не. Търговците, които предлагали стоки в града, идвали на пазара да
се пазарят с фермерите. Онези, които търгували с пилета, опипвали с
пръсти клюновете им, за да проверят дали им текат секрети, което го-
ворело за пневмония и било показател за цялостното им здравослов-
но състояние.
Търговците бързо се ориентирали, че пилетата на татко никога ня-
мали проблеми и винаги били здрави и охранени. Разбира се, това не
му спечелило благосклонността на другите птицевъди, но пък изкар-
вал най-много от всички. Търговците, от своя страна, можели да изис-
кат по-високи цени от сеньорите в града, тъй като им доставяли по-
здрави пилета. Домашните помощници заколвали пилетата на задната
веранда и ги сготвяли за вечеря на семейството.
Обратната страна на медала при липсата на законност в едно
общество е политическата нестабилност и така през 1959 г. страната
беше разтърсена от революция, провокирана от комунистите и на-
стана период на анархия. Тези събития поставиха началото на лошия
имидж на американците като „агресори“ и „капиталистически свине“ и
ние се оказахме без закрила по време на бунта. Не бяхме нито миси-
онери, нито дипломати, нито корпоративни служители. Бяхме просто
едни американци, опънали палатка в чужда страна.

24
 Дойдоха някакви хора и ни завзеха стопанството. Без подкуп мест-
ният пристав не ни оказа закрила и ние забегнахме в Каракас да тър-
сим държавно лице, което да ни признае за правоимащи собственици
на земя и да ни защити. Пожелавам на хората, които са срещу законите
за частната собственост, да поживеят в общество, където правата за
собственост не се зачитат. Това, което става на практика е, че градската
аристокрация владее земята и пуска хората да живеят там, за да под-
държат икономиката и да служат за „пушечно месо“ при военни набези.
В резултат на това, частната собственост не се зачита. Всичко е на
принципа „един за всички, всички за един“, поради което е почти не-
възможно да се правят дългосрочни планове. Най-сигурният начин да
се унищожи някаква собственост е да се елиминира отговорността по
грижите за нея, както и да се елиминират финансовите поощрения за
добро стопанисване. Естествено, чистият капитализъм, без моралност,
не е кой-знае колко по-добър вариант, както е видно от собствената ни
страна. Но капитализмът, съчетан с моралност, е нещо положително.
Както и да е, всички врати се затваряха пред нас. Не се намери
нито един държавен служител, който да откликне на нашето затруд-
нено положение. Татко се срещна с Дрю Пиърсън – журналист, който
беше известен с това, че „вади кирливи ризи“, докато той беше във Ве-
нецуела на едно от поредните си разследвания и той обеща да напра-
ви, каквото може.
Раздадохме всичките си вещи и отплувахме обратно към Щатите
на един товарен кораб. Аз бях на четири, а брат ми, Арт, беше на седем
години. Татко и мама бяха близо 40-годишни. Не мога да си представя
какво им е било – да загубят и спестяваното цял живот, и мечтите си.
Все още продължавахме да изискваме обезщетение за загубите си
от венецуелското правителство. Това преживяване завинаги промени
отношението на нашето семейство към политиката и към американ-
ското вмешателство в чуждите държави. Най-накрая, поради натиска,
който оказа Дрю Пиърсън като пусна по неговото радиошоу история-
та за нашите премеждия, венецуелският посланик в САЩ ни отпусна
символично обезщетение за отнетото ни стопанство. Сумата си беше
направо мизерна, но това поне беше едно признание, че случилото се
с нас не е било редно.
Междувременно оглеждахме ферми, които бяха в периметър от
един ден път с кола от столицата Вашингтон, Окръг Колумбия – от щата
Пенсилвания до северната част на щата Северна Каролина, и се уста-

25
 новихме тук, в средата на долината Шенандоа, щата Вирджиния, близо
до Стонтън – градът, наричан „Кралицата на долината“.
От всички, които разгледахме се спряхме на най-запуснатата фер-
ма, но татко и мама смятаха, че е най-изгодна и така се заселихме тук.
С чека от Венецуела татко купи 28 крави Херефорд и отново се захва-
на със селско стопанство. В края на 18-ти век тази ферма била част от
едно много по-голямо стопанство и с времето, някъде към 1890 г. беше
преминала в ръцете на външни хора. Голямото стопанство било разде-
лено на 5 части, по една за всяко от децата.
Нашата ферма, която се състоеше от две от тези части, била прода-
дена извън семейството някъде около 1915 г., когато била обявена на
търг, проведен от шерифа на стъпалата на градския съд. В продълже-
ние на следващите няколко десетилетия новите собственици не живе-
ли там, ами я давали под наем на съседи. Тъй като земята се намирала в
житницата на средноатлантическия район, в продължение на един век
била засявана със зърно. Понеже конете не можели да се обръщат по
стръмните хълмове, всичко било изорано във вертикална посока към
хълмовете и се оформили огромни оврази. Пласт от близо два метра и
половина обработваема почва се е бил свлякъл от някои от склонове-
те. По времето, когато ние се нанесохме през юни на 1961 г. повечето
от стръмните хълмове бяха като гофриран покрив – набраздени отго-
ре до долу от ровове.
Татко незабавно съсредоточи вниманието си върху дейности за
съхраняване и опазване на земята. На голяма част от декарите наса-
дихме дървета и така първоначалните 647 декара открита земя се сто-
пиха до около 384 декара. Някои терени бяха толкова скалисти, че не
можахме да засадим дървета. Заградихме тези участъци и ги оставих-
ме да се залесят естествено със смес от широколистни и иглолистни
дървета. Татко се допита за съвет до много източници – и обществени,
и частни, относно начини как да изкарва доходи от фермата. Спомням
си, че идваха разни консултанти, разхождаха се из фермата и до късно
вечер разговаряха с татко и мама. Съветът на всички бе един и същ:
„пуснете добитък да пасе в гористите площи, култивирайте земята и
засейте царевица, произвеждайте фураж и пръскайте с препарати.“
Татко пренебрегна всички тези съвети. Той прочете няколко неща
от Андре Воазен и осъзна, че тайната на производителността се крие в
планираната паша. Татко изобрети една подвижна система за електри-
фицирана ограда и започнахме да местим кравите горе-долу на все-

26
ки две седмици. По онова време електризаторите за електропастири
използваха системата на прекъсвачи и кондензатори от запалителни
уредби на коли за гасене на искрата. Контактите на прекъсвача непре-
къснато нагаряха.
Измина само една година и татко стигна до извода, че доходите от
фермата могат или да покриват ипотеката, или да изплащат заплата,
но не стигат и за двете. Той незабавно ликвидира стадото крави и се
хвана на счетоводна работа в града. Мама, пък, започна да преподава
здраве и физическо възпитание в местната гимназия и така двамата се
захванаха да изплащат ипотеката. Само след осем години бяхме без
дългове.
Татко насочи вниманието си към научноизследователска дейност.
Тъй като млечната ни крава даваше повече мляко, отколкото семей-
ството ни можеше да консумира, започнахме да купуваме теленца от
борсата и да ги отглеждаме. Татко построи подвижен фургон за телета
със скаров под и размери 4,5 м на 4,5 м. Купихме още една-две крави,
разделихме фургона за телетата на четири бокса и телетата можеха да
излизат едно по едно от фургона и да сучат от съответната крава, след
като ние сме приключили с доенето. Кравите си почиваха до фургона,
в сянката, хвърляна от покрива, а ние го местехме от поле на поле, за
да се разпределят равномерно кравешките изпражнения. Системата
работеше относително добре, но счетоводната работа на татко извън
фермата изискваше той да отсъства до късно в периода от 1 януари до
15 април и от време на време да закъснява вечер заради финансови
ревизии за някои клиенти и това му пречеше да спазва стриктен ре-
жим. Млекодайните крави и теленцата изискват да има стриктен дне-
вен режим. В крайна сметка той сложи край на цялата работа с крави-
те, но видяхме, че идеята работи.
По това време плодородието беше толкова слабо, че едвам изкар-
вахме достатъчно сено за 15 крави. Разбухвахме сеното с един стар
сенотоварач, а татко приспособи една решетка да служи като захран-
ващ механизъм, който разбиваше купа сено и така сеното влизаше в
товарача по-лесно.
Батко ми, Арт, отглеждаше зайци и аз си спомням ясно как една не-
делна сутрин отидохме с колата на гости на един човек, който имаше
подвижни колибки с двустранно скосени покриви, в които прасетата
живееха на пасището. Татко заимства тази идея, за да построи подобни
ограждения за зайците, но те изровиха дупки под тях. Той и Арт скова-

27
 ха едни правоъгълни кошари, съставени от четири квадранта клетки
за зайци. Обаче зайците и от там успяха да изровят тунели. Побихме
пирони по периферията на дъното и заострихме краищата им, но и
това не помогна. Сложихме 30-сантиметров бордюр от тел около въ-
трешния периметър и това помогна, но намали наполовина количе-
ството трева, което зайците можеха да достигнат, което се оказа загуба
на пространство и време.
Когато покрихме пода с рабицова мрежа зайците вече не можеха
да копаят под клетката, но рабицата прегъваше тревата, когато мес-
техме клетката. На зайците им се налагаше да се пресягат през дупчи-
ците на мрежата, за да достигнат тревата и по погрешка захапваха и
мрежата. По тази причина престанаха да пасат. При това, с под от раби-
ца, се наложи да повдигаме тежките зайци, когато местехме клетката и
това ни затрудняваше.
Най-накрая зарязахме идеята за портативно пасищно ограждение
за зайци. По това време бях на 10 години и исках да захвана с нещо,
което да ми носи доходи, та се спрях на кокошки-носачки. Любимият
ми чичо беше доста добър птицевъд в Охайо и на мен винаги ми беше
харесвало да съм при пилетата му. Започнах с малко стадо, което ско-
ро се разрасна до стотина.
Тъй като клетките за зайци си стояха неизползваеми, татко пред-
ложи да сложа пилетата в тях и да видя как ще реагират, ако ги местя
из пасището. Хич и не подозирахме, че пред очите ни се появи на бял
свят модела за отглеждане на пасищни пилета.
През 1970 вече бях на 13 години и произвеждах доста яйца. Татко
още отрано разбра, че с малко стопанство е непосилно да се опитва
да вади пари чрез продажби на едро. Като икономист, той видя по-
тенциалните печалби в това да продава всичко на дребно. Аз станах
член на Фор Ейч, за да мога да продавам на местния Тротоарен пазар
– предшественика на пазарите на открито5. Този пазар беше останал
от времето на Голямата депресия, когато фермерите бяха в печалното
положение да имат твърде малко пари и твърде много храна.
5
За разлика от България, където пазарите (на англ. Farmer's Markets) са традиционен из-
точник на свежа продукция, в Америка, те са по-скоро израз на алтернативност в хра-
ненето и са своего-рода „новост“. Те са били почти на изчезване през 18-ти и 19-ти век,
поради нашествието на супермаркетите. Ренесансът им настъпва през 90-те години
на 20-ти век, в израз на повишения интерес към темата на здравословното хранене и
подетия в обществото дискурс относно етичните и политико-икономическите аспекти
на производството на хранителните продукти. (Бел. прев.)

28
Чрез този способ на фермерите се осигурявал пласмент за продукци-
ята им, а на гражданите се предоставяла възможност да си купят това,
което се отглеждало на село. Пазарът се разраснал и придобил голяма
значимост сред местното население през 40-те години на 20-ти век и
започнал да замира през 50-те.
Повечето от продавачите били жени, които се включили в Клуба за
домашни демонстрации, за да продават. Днес това се е превърнало в
Клубове за домакински консултации. Пазарът бил освободен от почти
каквито и да било изисквания за инспекция на месо и млечни произве-
дения. Към 1970-та година пазарът се беше стопил дотолкова, че бяха
останали само две възрастни дами.
Едната идваше от ферма със смесено производство – за зеленчуци
и свинско. Тя също правеше и сладкиши. Другата жена живееше в гра-
да и продаваше печива, сладкиши и картофена салата. На нея дължа
любовта си към картофена салата със сладки кисели краставички. Ако
нямаше картофена салата, получавах парче пандишпан и го поглъщах
заедно със суровото ми обезмаслено мляко от крава порода Гернзейн.
И до ден днешен пандишпан и картофена салата със сладки краставич-
ки са две от най-любимите ми храни.
Ние отворихме там сергия и продавахме масло, мътеница, извара,
кисело мляко, прясно телешко, свинско, заешко и пилешко, яйца и зе-
ленчуци. Един от големите ми проблеми беше какво да правя със из-
носените носачки По онова време те вървяха по 19 цента на кокошка.
Щом се върнех от училище, впрягах личната си прислуга – малката ми
сестричка Лорета, да ми помага да загрея един казан над огнището и
да заколя 20 или 30 стари кокошки. След това ги изпичах през седми-
цата, по половин дузина наведнъж, в голямата тава на мама и отделях
месото, докато слушах плочата на Пол Харви, „Необичайният човек“
(тогава нямахме телевизия – и досега нямаме). После замразявах пи-
лешкото в еднолитрови кутии и го продавах на пазара под формата
на изчистено и сготвено пилешко месо за 3 долара на килограм. От
кокошките Легхорн добивах около половин килограм месо на кокош-
ка, което означаваше, че вземах почти 800 процента повече, отколкото
вървеше настоящата цена за „пенсионирана“ кокошка. През целите ми
гимназиални години, докато съучениците ми събота сутрин си отспи-
ваха до късно от глупотевините от петъчната вечер, аз ставах в 4 су-
тринта и тръгвах към пазара, който отваряше в 6 часа. До 8 часа вече
бях продал 60 дузини яйца. Предлагах както кафяви, така и бели яйца.

29
 Не бих разменил тези преживявания за нищо. Ей ме на, един тий-
нейджър, в компанията на две възрастни дами, които имаха повече
едновремешни истории от цяла стая мъже накуп. Разказваха ми как
са го правели хората от „Едно време“: показваха ми как да разположа
продукцията си, как да подхождам към недоволни клиенти и как да
превърна зяпача в купувач.
Някои сутрини вървеше едвам-едвам, а други бяха оживени. По
онова време никой не знаеше какво значи думата „биологично“. Хора-
та просто искаха нещо прясно, отгледано наблизо. Познаваха вкуса на
храната, дошла направо от фермата и не се замисляха за безопасност
на храната или за следи от химически препарати. Клиентелата ни по-
лека набъбна и татко видя, че има перспектива в това веднъж месечно
да пласира по едно говедо на цени на дребно. Докато цените на борса-
та се вдигаха и се сриваха със 100 процента, че и повече, нашите цени
се задържаха постоянни, в съответствие с цените на дребно и клиен-
тите продължаваха да търсят месо от пасищно-отглеждани говеда.
Накрая завърших гимназия и затворихме щанда – сигурно така за-
бихме последния гвоздей в ковчега на този пазар. По времето, когато
се върнах от колежа, пазарът беше закрит... Завинаги. Една от възраст-
ните дами беше починала, а другата вече не беше много дейна. Често
си мисля дали точно енергичният младеж не беше вдъхнал последни
сили на пазарните усилия на тези две женици.
Въпреки че не си спомням конкретния разговор, татко винаги ми
го припомня: вечерта, когато съм му казал, че искам да се върна у дома
и да стана фермер. Татко казваше, че сме стояли на „калъча“– завойче
по пътя към къщата. Един от клиенти му, брокер по професия, тъкмо
му бил казал на колко оценява фермата. Татко, винаги готов да се хвър-
ли в ново приключение, осъзнал, че можем да продадем този имот и
да купим друг, два пъти по-голям, само че в по-беден район.
Именно в този контекст разговаряхме за бъдещето. Тогава да съм
бил в 11 или 12 клас от гимназията, но вече бях убеден, че именно на-
там ме влече сърцето. Не бяхме изкарали много пари от фермата, но
можехме да се похвалим и с някои успехи. Плодородието постепенно
се увеличаваше, а търговския ми талант беше очевиден. Татко разби-
раше от икономика и инженерство, а аз разбирах от хора. Мама беше
ръководител на отбора по дебати и несъмнено оттам бях развил уме-
нието си да общувам. Все още не виждахме как точно фермата ще носи
приходи като за заплата. Затова реших да уча в колежа за журналист,
евентуално да напиша бестселър и след един известен период от ня-

30
колко години да се пенсионирам и да се върна във фермата. Че нали
човек трябва да е финансово независим преди да стане фермер!
През последните две години от гимназията работех в местния
вестник и се оправях добре. Когато завърших колежа бях с единия
крак вътре, ако исках да стана разследващ журналист, защото всички
от колегията вече ме познаваха. По време на летните ваканции от сту-
дентството ми, работех на фермата. След като завърших, имах няколко
свободни месеца, преди да започна работа извън фермата. Прекарах
цялото онова лято на 1979 година в инсталиране на постоянен елек-
тропастир. Благодарение на него вече не местехме толкова много
мрежи всеки път, когато пускахме животните от един падок на друг.
Това също означаваше, че съкратихме сроковете за местене на нов па-
док от една-две седмици на няколко дни.
Ето една илюстрация на генетичната предпоставка за вътрешния
ми стремеж винаги активно да отстоявам това, което е правилно: в
средата на 70-те, когато ембаргото на арабски петрол беше в разгара
си, татко започна да кара колело до работата си в града, на 23 км от
фермата. По това време той беше вече на петдесет и няколко години,
но реши, че това е едно нещо, което може да направи, за да сложи край
на петролното иго. Ето това се казва убеждение!
По същото време, бъдещата ми жена, Тереза, и аз бяхме започнали
да чертаем конкретни планове да живеем на фермата. Блъскахме си
главите за идеи как да доим на ръка 10 крави, да продаваме млякото
на цени на дребно и да си докарваме прилични доходи. Много добре
си спомням цифрите от това упражнение, защото към този момент
вече бях започнал да си давам сметка, че може би беше възможно да
се издържаме от фермата. Татко и аз изяждахме с кориците броевете
на списанието „Mother Earth News“6 и видях с какви минимални разхо-
ди можехме да живеем ако си го поставехме за цел. Започнах да спис-
вам за местния вестник и да живея у нашите. Най-после си купих кола
за 50 долара от един приятел.
От това, че живеех при нашите и спестявах ли спестявах, успях да
открия спестовен влог. Тереза и аз се оженихме и прекарахме медения
си месец с колата от 50 долара, която на следващата година продадох
за 75 долара. Има вече 17 години, откак сме женени, а още не сме из-
6
Mother Earth News – списание „Новини от Майката Земя“ е едно от най-популярните
в САЩ периодични издания за природосъобразен начин на живот и включва инфор-
мация от биологично земеделие, през екологично строителство и до здравословно
хранене и самолечение с природна медицина. (Бел. прев.)

31
 харчили повече от 6  000 долара, всичко на всичко, за колите, които
сме сменяли. Ремонтирахме таванското помещение във фермата (на-
ричахме го нашата „панорамна мансарда“). Спалнята ни служеше и за
кухня и така здраво стискахме всяка стотинка, че чак Линкълн охкаше
от болка7.
Веднага след като се върнах от колежа, започнах да отглеждам те-
ленца с млякото от домашната ни крава, което ни идваше в повече. На
следващата година продадох едно теле на един приятел от църковна-
та ни група и на колега от работата – по половина на всеки. И двамата
харесаха месото и получих 40 процента повече от това, което щях да
взема на борсата. Бяхме попаднали на правилната следа.
Тереза и аз преживявахме с двестатина долара на месец. Хранехме
се само с това, което сами си отглеждахме. Никога не излизахме из гра-
да за развлечения. Фермата беше нашия живот, нашето развлечение,
нашата любов. Тереза печеше хляба, който ядяхме, шиеше дрехите ни
и вдъхна душа на дома ни.
Междувременно аз пишех все повече и повече земеделски статии
за вестника, тъй като бях единственият от колегията, който проявява-
ше интерес, а и си имаше понятие от тази област. Така влязох във връз-
ка със земеделската общност и с фермерите. Историите, които чувах
бяха една от друга по-ужасяващи и осъзнах, че нашата ферма ще тряб-
ва да бъде коренно различна от това, което виждах, ако искахме да
се издържаме от нея. Видях болни животни и банкрутирали фермери
на средна възраст. Безброй млади хора на моята възраст, които бяха
наследили фермите си, ги загубиха във въртоп от емоционални и сър-
дечни терзания, които съпътстват всеки един бизнес, който се предава
от поколения на поколения.
Това бяха ценни уроци – да видя и да науча кои работи не стават.
Надникнах зад кулисите на цялото театро и разбрах, че въпреки всич-
ките обещания и позьорства на агропромишления комплекс, това си е
задънена улица. Като наблюдавах контраста между недоволните фер-
мери, болните животни и продънените банкови сметки, от една стра-
на, и от друга, надутите пи ар-и по разните пресконференции, у мен се
затвърди твърдото намерение да върша нещата по различен начин.
При всичките им клишета за това как били изхранвали света, намаля-
вали болестите и поддържали американската икономика със земе-
7
Игра на думи, основана на факта, че на монетите от 1 цент е изобразен обликът на
един от американските президенти, Ейбръхам Линкълн. (Бел. прев.)

32
делски износ, агропромишленият комплекс беше гнил до дъно. Видях
мъртвите животни, захвърлени на купчини извън фабриките, прилич-
ни на концентрационни лагери, слушах безброй фермерски истории
на ужасите, вдъхвах миризмата на фармацевтика и екскременти. Всич-
кото това затвърди твърдото ми намерение никога да нямам нищо
общо с агропромишленото чудовище, ами да постигна успех като про-
карам нов курс.
Прекарвах часове на информационните събрания на Американския
департамент по земеделие (USDA), посещавах семинари и събития
на открито, финансирани и от държавни агенции и от корпоративни
спонсори. Обикновеният човек и представа си няма за нещата, които
редовно се внушават на фермерите. Несъмнено открих късчета злато
в някои от тези програми, но 95 процента от презентациите насочваха
хората в погрешната посока. А след това, като отивах на посещения на
фермите и виждах резултатите от традиционните препоръки, виждах
точно колко пагубни са се оказали тези съвети. Въпреки че не разпо-
лагах с всичките отговори, знаех към кого да НЕ се обръщам за отгово-
ри. А по това време нашето стопанство, макар и все още в зародишна
форма, показваше големи надежди. Имахме реални постижения по от-
ношение на почвеното плодородие, здравето на животните и произ-
водствени модели с ниско капиталовложение. Контрастът между това,
което наблюдавах у дома и това, което виждах из другите стопанства
беше драматичен и ме изпълни с надежда за собственото ни бъдеще
като фермери.
Една компания за изкупуване на черни орехи, „Хемънс Продъктс
Кампъни“ в Стоктън, щата Мисури, започна през 1981 година да изку-
пува орехи във Вирджиния. Две момчета от местната Селскостопанска
младежка организация (FFA) обслужваха машината за белене на оре-
хите и аз ги посетих, за да напиша репортаж за това ново начинание.
Това, което ме посрещна като отидох на място, беше километрична
върволица от пикапи, чиито каросерии преливаха от орехи, докато
тези момчета, заедно с бащите си и няколко приятелчета, работеха от
ранни зори до късна вечер всяка събота от началото на октомври, та
до края на ноември и през ръцете им минаваше планина от орехи.
Най-големият им проблем беше какво да правят с тоновете орехо-
ви обвивки, които се трупаха в резултат на беленето на орехите. Ние,
пък, още от самото начало си умираме за органичен материал. В нача-
лото на 60-те татко закарваше до града нашата камионетка „Интерна-
ционал“, производство 52-ра година, и я връщаше вкъщи пълна дого-

33
 ре с какъвто органичен материал му попаднеше: изсушената утайка
от пречиствателната станция, царевични кочани от силозите, чим от
почистването на уличните канавки. Така че като видях тази планина
от орехови кори предложих да изпратя татко следващата събота да ги
натовари на колата.
Момчетата бяха много благодарни за идеята, а ние научихме как се
прави цялата работата, какво получаваха момчетата и видяхме колко
полезни се оказаха обвивките – веднага щом ги разстелихме по земя-
та, тревата се скъса да расте.
Научих, че от местния магазин „Садърн Стейтс“, където беше мон-
тирана машината за белене, се оплаквали от задръстването, образу-
вано от поредицата коли, които чакаха ред за машината. Управителят
на магазина взел решение, че ако пак позволят машината да бъде там
догодина, тя трябвало да приема орехи шест дни седмично по време
на редовното работно време на магазина. Тъй като бях отразил ситуа-
цията за новините, знаех за какво става въпрос и татко и аз си плюхме
на моливите. Решихме да направим оферта на магазина за това след-
ващата година ние да работим с машината за белене на орехи.
От магазина бяха много доволни, че има желаещи да поемат отго-
ворността за пункта за изкупуване на орехи. Тереза и аз решихме, че
имаме достатъчно спестени пари и че комисионите от пункта за орехи
ще ни позволят да закрепим положението още една година. Надява-
хме се, че ще можем да се закрепим финансово дори и за по-дълъг
период от това. Но дори и да не успеехме, решихме че това да живеем
още една година при нашите ще ни доближи още повече до целта ни
да се издържаме от фермерство като основна професия. Така щяхме
да свършим ред задачи, които си бяхме поставили и имаше вероят-
ност това да скъси целия период, който бих посветил на работа извън
фермата от 10 години на 5 години.
Подадох молба за напускане в двуседмичен срок и на 24 септем-
ври, 1982  г. напуснах офиса на вестника за всеобщо изумление („Ти
си откачил! Не знаеш ли, че няма пари в селскостопанската работа?“).
Седмица по-късно ръководех пункта за изкупуване на орехи и докар-
вах вкъщи купища обвивки от орехи.
За жалост, нея година реколтата беше само нищожна част от това,
което беше първата година. Тогава научихме, че орехите дават изобил-
на реколта само веднъж на пет години. Ние затегнахме коланите с още
една дупка и решихме да упорстваме и, с Божията милост, да удържим
колкото се може по-дълго.

34
 Това, което последва, е важен урок и трябва да се запомни: въпре-
ки че не спечелихме почти никакви пари в брой, ежедневните ни раз-
ходи спаднаха драстично. Вместо да пълним колата с бензин веднъж
седмично, ние я пълнехме, горе-долу, веднъж на шест седмици. Не ми
се налагаше да си купувам официални дрехи. Хубавите ми обувки не се
износваха. Бях вкъщи при поникването на всяко плевелче в градина-
та, за раждането на всяко теленце и във всеки ден с идеални условия
за разпръскване на компост. Тъй като намалихме не само разходите
си, но и това, което наричам „фермерски течове“, успяхме да скърпим
първата година.
После, на втората година, едни приятели от амишката общност8
ни помолиха да поемем тяхното лично стопанство от бройлери. Те от-
глеждаха около 400 пилета на година и се опитваха да изкарват толко-
ва, колкото да си избият парите за пилетата. Не бяхме гледали пилета
от цели 6 години.
Решихме да поемем тази дейност и избърсахме праха от стария
казан и от древната скубачна машина. Така се захванахме с пилета.
Внимателно свалихме старите кафези за пилета от гредите в хамбара,
където ги бяхме складирали след като бях приключил с кокошките-но-
сачки преди да замина за колежа. С бройлерите всичко мина наред и
така се впуснахме в ново начинание. Този път продадохме две телета
вместо само едно и добавихме няколко продажби на дърва за огрев.
Все още повечето от говедата ги продавахме на борсата.
След около година татко се пенсионира, последван от мама. Тере-
за и аз започнахме да поемаме грижата за все повече от разноските на
фермата, включително за застраховката и данъците. От деня, в който на-
учи, че искам да ставам фермер, татко спря да купува оборудване като
предпочете аз да поема техниката. По този начин хем щях да пазя по-до-
бре това, което имам, хем нямаше да се оскъпява наследственият имот.
Татко почина през 1988 година, но знаеше, че съм на път да по-
стигна нещо голямо. Всичките ни продажби бяха на дребно, клиентите
прииждаха и нямахме дългове. Той често казваше:
– Синко, на прав път си. Продължавай все така.
И ние продължаваме.

8
Амиши (англ. Amish) – религиозна група, населяваща определени територии в САЩ и
Канада, чиито членове живеят в изолация от съвременното общество. Те се отличават
със семплото си облекло и са известни с това, че не използват съвременни технически
изобретения като автомобили, електричество, Интернет и пр. (Бел. прев.)

35
 Със стартовата позиция, осигурена ни от татко и мама, Тереза и аз,
а сега и нашите деца, Даниел и Рейчъл, се чувстваме безкрайно обла-
годетелствани. Радваме се на плодовете от пестеливостта на мама и
татко, които харчеха по-малко, отколкото печелеха. Общо взето, разхо-
дите на хората от всяко едно поколение малко надвишават доходите
им. Това води към обедняване. Вижте нивото на потребителския дълг
в страна ни и ще разберете за какво говоря.
Ако всяко поколение реши да живее така, че разходите да не над-
вишават приходите, тогава ще се натрупа истинско богатство. Молим
се децата ни, както и техните деца, никога да не забравят как моите
мама и татко пестяха ли пестяха, как сами си правеха коледните по-
даръци, вместо да ги купуват, как отказваха да купят телевизор или да
участват във всички онези социални ангажименти, към които децата
ги дърпат, как обръщаха гръб на всички онези съвети да орат земята,
да ползват химикали и да затъват в дългове. Надяваме се, че децата ни
никога няма да забравят, че нито Тереза, нито аз сме имали собствена
кола, докато не завършихме колеж и че загърбихме съблазнителната
перспектива за „работа в офис“, а насочихме поглед към дома и фер-
мата. Дано не забравят как търпеливо напредвахме към мечтата си,
стъпка по стъпка, като най-дисциплинирано се отказвахме от бързото
удоволствие в името на радостта от дълготрайния успех.
През цялото време, докато следвахме този път, приятели и родни-
ни ни казваха, че сме откачили. Другите фермери мислят, че сме луди
за връзване щом водим стопанството си с такива методи. Доброна-
мерени приятели изказваха чистосърдечна загриженост за това, че
хвърляме живота си на вятъра. Бивши колеги от университета се чуде-
ха защо си пропиляваме образованието, за да се занимаваме с такава
черна работа като селското стопанство. Докато приятелите ни строяха
къщи, трупаха ипотеки и купуваха лъскави коли, ние носехме скъсани
дънки, пазарувахме в магазините за втора употреба и карахме тара-
тайки. Всъщност, ние никога не сме притежавали кола в същото десе-
тилетие, в което е била направена.
Искам да знам къде са онези хора, които са готови да впият поглед
в целта и да я преследват въпреки съпротивата? Къде са онези хора,
които са готови да се посветят на гоненето на една мечта, независимо
от това какво казват другите? Къде са младите хора, които са готови
да минават криво-ляво на една заплата, да карат само една кола, да
живеят в палатка или в сглобяема къща, купена на старо, само и само
да останат финансово стабилни и гъвкави?

36
 Къде са онези родители, които са готови да изхвърлят телевизора
и да обучават децата си вкъщи или да ги окуражават да вземат участие
в ораторско майсторство, театрални пиеси и в състезания по дебати-
ране, вместо да играят хъшлашки спортове. Да се научиш да общуваш
е далеч по-важно, отколкото да се научиш да вкарваш топка през об-
ръч. Чувал съм хората да коментират, че съм толкова необичаен, че
бих успял в каквото и да е, така че нямам право да казвам на хората как
да ръководят ферма. Склонни ли сте да направите това, което Тереза
и аз сме правили?
Не се опитвам да звуча арогантно; просто се опитвам да подчертая
нещо важно: ако не се превръщаме в това, което искаме да сме, трябва
да направим каквито промени са необходими в мисленето си и начина
си на живот, за да станем това, което искаме да бъдем. Време е да прес-
танем с оправданията.
Време е да спрем да даваме ухо на отрицателите и скептиците,
които само клатят недоверчиво глава. Време е да спрем да живеем в
скоростната алея на глупостта и да се прехвърлим в платното, което
води до удовлетвореност и успех. Може да се постигне това; то вече
е реалност. Но преуспелите хора не се раждат такива – те стават таки-
ва. Аз дълбоко ценя моя опит като фермер, както и това, че подхванах
собствен бизнес още на 10-годишна възраст; оценявам това, че участ-
вах в пиеси и дебати, че нямах телевизия и че на Коледа пеехме колед-
ни песнички с църковната група. Това е естеството, от което се ражда
характерът, страстта и сбъднатите мечти.
Последните няколко години са си живо чудо. Нашият модел дейст-
ва, упоритият ни труд се възнаграждава. Сега сме изправени пред нова
територия за покоряване – как да запалим хората с визията, която има-
ме и с информацията, която сме натрупали, без да рискуваме икономи-
ческата стабилност и продуктивност на фермата ни. Този следващ пе-
риод ще поднесе също толкова предизвикателства, колкото и самото
разработване на моделите. Пробвайте да вземете няколко стажанти на
фермата си и ще разберете за какво говоря.
Но животът винаги трябва да е предизвикателство. Продължаваме
напред, а пред очите ни се разгръща все по-широко нашата визия: да
развиваме земеделски предприятия, които да допринасят в емоцио-
нално, икономическо и екологично отношение и да спомагаме за раз-
множаването на тези модели по целия свят.

37
 ГЛАВА 3
ПРАВИЛНАТА ФИЛОСОФИЯ

Нашата философия е основата, на която се крепи всичко, което

вършим. Тя определя къде да се обърнем за информация, как да аси-
милираме тази информация и как да вземаме решения въз основа на
тази информация. Правилната философия безспорно е отправната
точка на всяко успешно начинание.
Вашата и моята философии може да се разминават, но това не е
проблем. Но за да съм искрен пред вас, а и за да бъда напълно откро-
вен относно моите възгледи, нека да обясня каква е моята философи-
ята по отношение на фермата, биологичните съобщества и нашето об-
щество. Всичките ми съвети произтичат от този светоглед. Дори и с вас
да не сме напълно единодушни, вярвам, че ще намерите повече неща,
с които сте съгласни, отколкото такива, с които не сте. А ако сме на раз-
лично мнение в почти всяко едно отношение, тогава останете доволни
за това, че поне сте разгледали някаква алтернатива.
Всяка една от големите световни религии, от юдейската религия,
през християнството, хиндуизма и се стигне до мохамеданството
включва „свещени“ писания, в които е изразено почитание към приро-
дата. Стиховете за тази „страшна и чудна направа“ в псалм 139 от Биб-
лията възпяват колко великолепно и необозримо е създанието.
Учените все още не знаят какво държи атомите заедно. Въпреки
това, в Новия завет, в Послание към Колосяните гл. 1, стих 17 се каз-
ва: „И Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.“ „Жизнената
сила“ описана в източната литература и особено в трудовете на Ру-
долф Щайнер, основоположника на биодинамичното земеделие, дава
превес на метафизичното, или на важността на тези елементи от живо-
та, които са отвъд законите на механиката.
Само допреди два века хората са изпитвали благоговейна почит

38
към живота, към съзиданието и към сложността на природата. Дори и
най-примитивни племена из целия свят притежават дълбоко почита-
ние към Създателя и към необяснимото творение на вселената. Това, че
американските индианци дълбоко в сърцето си тачат земята като нещо
свещено, е израз на благоговейното им отношение към природата.
Макар че гледам неодобрително на анимизма и боготворенето на
природата и отчитам това, че почитта твърде често преминава в обо-
жествяване, в същото време не съм съгласен с идеята, че животът е
просто сбор от протоплазми, които да манипулираме и нагласяме както
ни скимне. Онези философски основания, които ни дадоха инсектицида
ДДТ, а сега ни лансират и генното инженерство, само допреди три сто-
летия щяха да са напълно чужди на която и да е от световните религии.
Как изобщо стигнахме дотук? Юстус фон Либих (Justus von Liebig,
1803-1873) е познат като „бащата на модерното химическо земеделие“.
Той изолирал азота (N), калия (K) и фосфора (P) като трите основни еле-
мента в растителните тъкани и извадил извода, че веднъж щом възста-
новим тези субстанции в почвата, вече ще имаме налице градивните
звена на растенията.
Това бил един много опростенчески, механистичен подход. Ли-
бих не се интересувал от „холизъм“, което е едно понятие, въведено
за първи път от Ян Смутс (Jan Smuts) от Южна Африка, когато осъзнал,
че нищо не може да бъде разглеждано в изолация. Колкото и миниа-
тюрна да е дадена частица, тя все пак представлява част от цялото и
да се изолира тази частица от това цяло означава да бъде извадена от
нейния свят на взаимодействия, с което вече престава да бъде това,
което е била.
Либих не правел разлика между синтетично и естествено и нямал
понятие за цялата общност от микроорганизми в почвата, които доста-
вят хранителните вещества на корените на растенията. Той не напра-
вил изследвания на хранителния профил на неговите NPK растения,
нито на здравето на хората, които ги консумирали. Човек не може да
си представи по-„нездрава“ изследователска система от тази. Това, че
откритията на Либих били така зловредни, отчасти се дължи на факта,
че след като преминал средна възраст, той станал плодовит писател.
Така идеите му достигнали до доста по-голяма аудитория, отколкото
ако си беше останал сред вакуумните тръбички в лабораторията.
Докато Либих развивал дейност в Германия, двама негови съвре-
менници работели в други части на света. Единият от тях бил англича-

39
 нин на име Чарлз Дарвин (1809-1882), който бил назначен за естество-
изпитател на борда на изследователския кораб „Бийгъл“, отплавал от
Англия през 1831 година. Разбира се, всички знаем как той извадил Бог
от съзиданието и пласирал теорията за еволюцията. Трябва да отбеле-
жим, че дори и днес, когато примитивните племена по света за първи
път чуят идеята за еволюцията, те реагират с насмешка и недоумение.
Не могат да си представят нещо по-абсурдно от това.
Отвъд Атлантика, в същата година, когато „Бийгъл“ отплавал от Ан-
глия, един американски ковач-изобретател в град Стийлз Тавърн, щата
Вирджиния, демонстрирал механизираната си жътварка. Жътварката
довела до използването на машини в земеделието в такъв значите-
лен мащаб, че из основи променила фермерския живот. Ако дотогава
основно се обръщало внимание на живите организми, оттам нататък
вече започнало да се отдава същото такова внимание и на машините.
Джон Диър изобретил самопочистващия се плуг и комбинацията
от двете машини преобразила американските прерии в поля от зърно.
Сами по себе си машините и технологиите не са проблем за мен, но
смятам, че е важно, в името на истината, да отбележим как тези едно-
временни събития, които описвам, навлезли в световния мироглед и
философия, и особено в Западното мислене. Западното мислене, с ук-
лона си към логика и факти, а не към източен мистицизъм, бързо въз-
приело тези механични промени, защото линейното, редукционистко
мислене не задава по-глобалните въпроси за това как тези неща ще се
отразят на екологията.
Всъщност, думата „екология“ не е била част от речника чак до-
към 1869 година и произлиза от гръцката дума „oikos“, която означава
„къща, дом“. Думата означава буквално „стопанисване на природата“ и
възникнала от потребността да се развие едно не-механистично отно-
шение към всичко живо.
Не подценявайте сборния ефект, който всички тези мъже, макар и
дейни в различни части на света, но по едно и също време, оказали на
световното мислене. Докато Либих ни казва, че растенията са просто
химични елементи, подредени по определен начин, то Дарвин свежда
съзиданието до въпрос на сляпа случайност, а оттам и животът – до
безморален жребий. В същото време, Маккормик и Диър революцио-
низират производството на храна като пренасочват един основно би-
ологичен процес към един по-скоро механичен процес.
Като имате това предвид, представете си влиянието на Хенри

40
Форд (1863-1947), чиято „карета без кон“ запухтяла по улиците на Де-
тройт през 1896 г. и поставила началото на съвременните заводи. Той
основал „Ford Motor Co.“ през 1903 г. с една главна цел: масово произ-
водство. Поне така твърди енциклопедията.
За да осъществи тази цел, той въвел напълно заменяемите части
и поточната линия. Това позволило на милиони хора да станат завод-
ски работници, вместо да са самоиздържащи се занаятчии и дребни
търговци. С изваждането на Създателя от картинката и със свеждането
на живота до, чисто и просто, инертна материя американският пейзаж
бил приготвен за експлоатация, вместо стопанисване; за разграбване,
вместо за опазване на ресурсите и за блудство, вместо за благоговей-
на възхита.
С налагането от Западната култура на тази механистична, всевласт-
на, манипулативна философия над природата и над земеделието, ис-
тинската жизнена енергия, питателността на храната и чистотата запо-
чнали да напускат американската хранителна мрежа. Отровили сме си
водата, разрушили сме органичната почвена материя, подрили сме си
склоновете, задушили сме си рибите и всичко това – в такъв изумител-
но огромен мащаб, че сега здравеопазването е най-големият бизнес в
Америка. Защо? Може ли това да има някаква връзка с начина, по който
сме се отнесли към това, което Бог ни е заръчал да красим и пазим?
Аз съвсем не съм от онези еколози, дето прегръщат дървета и
въздигат животните в култ, но пък и не съм съгласен с общоприетото
консервативно мислене, според което най-великите звуци са тези от
резачките и от инжекциите за ваксинация. Природата е баланс между
наводнения и бълбукащи поточета, между сини небеса и гръмотевич-
ни бури, между студ и пек, между влага и суша. Да каже някой, че кра-
вата е нещо свещено е също толкова неуравновесено, колкото и да се
твърди, че кравата е само една голяма купчина от протони, неутрони
и електрони. Да се каже, че фермата е просто една фабрика е също
толкова нередно, както и ако се възвеличава фермата до степен да се
твърди, че не е дори и бизнес. Да се каже, че кравите изобщо не бива
да се допускат в близост до потоците е също така нередно, както и да
се казва, че е без никакво значение дори кравите и да живеят в пото-
ците. Трябва да търсим баланса.
След всичко казано дотук, нека да изложа някои от по-общите ми
философски концепции и това как те се отнасят конкретно към фер-
мерството.

41
 Земеделие, което е благотворно за околната среда. Просто няма
оправдание за такъв тип земеделие, което води до деградация на
околната среда. Не вярвам в компромисния подход. И за миг не допус-
кам, че ако искаме да произвеждаме достатъчно храна, тогава се на-
лага да жертваме чистотата на околната среда. Миризмите също биват
оправдавани чрез тази цел.
Всяко производство на храна, което осмърдява квартала – пък
било то и селския такъв – е неприемливо. Да оправдаваме миризмите
от фермите с евфемистичния „истински селски въздух“ е абсурдно. Ми-
ризмата на тор е миризма на зле-свършена работа.
Това, към което се стремим, е да прилагаме такива модели на сел-
ско стопанство, които реално да оставят околната среда в по-добро
състояние, от това, в което сме я заварили. Стремим се към по-пло-
дородна почва, към по-разнообразен ландшафт, към по-добро здра-
вословно състояние на горите и към изобилие от диви видове. И да,
аз действително вярвам, че хората могат да внесат подобрения дори
в „непокътнатата“ природа. Например, един от най-добрите начини
да се стимулира биоразнообразие в една влажните зона, е като се на-
прави езерце. Знам, че това би възмутило някой еколог, според когото
„държавата има отговор за всичко“, но ако в един ландшафт се „ин-
жектира“ човешки труд и мисъл, може да се постигне значително по-
добрение, стига промените да са в рамките на съответните екологич-
ни съображения: чист въздух, чиста вода, здрави растения и животни.
Натъкнахме се на това, когато започнахме да пласираме яйцата си
в реномираните заведения във Вашингтон, окръг Колумбия. Главните
готвачи се учудваха, че нашите яйца изглеждат различно: с петнисти
черупки, тъмнокафяви, светлокафяви, някои – по-заострени, други –
по-овални. Очакваха яйцата да бъдат като по калъп. Аз им обясних, че
тези вариации се дължат на факта, че използваме стари, нехибридни
породи носачки, които демонстрират много по-голямо генетично раз-
нообразие от хибридните пилета от инкубатор.
Това е просто един пример за това колко са се отдалечили хората
от истинските неща. Може и да е важно да изпрати човек чек на „Сиера
Клуб“, но ако в това е върховото постижение на зеления активизъм,
то един такъв човек не е никакъв еколог. Дотогава, докато възгледите
ни не бъдат претворени в реални действия, ние просто си играем на
убеждения.
Така стигнахме до следващата ни цел.

42
Биорегионална хранителна самостоятелност. Един най-обикно-
вен Т-бон стек в Америка е бил в повече щати, отколкото фермерът,
който е отгледал говедото. Ако локализираме производството, прера-
ботката и продажбата в рамките на даден регион, това ще стимулира
икономиката, като задържи у дома парите от добавянето на стойност
към хранителните суровини.
Привържениците на макробиотичните диети твърдят, че храна,
която е произведена на повече от 64 км от дома, съдържа различен
тип енергия. Не съм сигурен какво мисля за това, но, логично погле-
днато, в природата всичко се храни с местна храна. Хищниците не
внасят плячката си от 1 600 км разстояние. Почвените бактерии обра-
ботват органична материя от разлагащи се растения, които са растяли
в непосредствена близост. Освен това, едно регионално общество би
било по-независимо от транспорта, когато хората се изхранват сами.
Към настоящия момент се изразходват 15 калории, за да се сервира 1
калория храна на американската маса; 4 от тези калории се дължат на
транспортирането.
Разбира се, онези, които все опонират, ще попитат: „Ами какво да
правим с град като Ню Йорк?“ Преди все се чувствах, все едно трябва
да се оправдавам за това, че нямам отговор на този въпрос, тъй като
би било непосилно за околните селски райони да доставят всичката
храна на един толкова голям град. За изхранването на един голям град
е съществено-важно да се внася продоволствие от по-отдалечени ра-
йони. Но сега съм заменил отговора си с въпрос (Сократ би се гордял
с мен):
– А защо трябва да съществува град като Ню Йорк?
Съвсем сериозно говоря. За мен големите градове са нещо напъл-
но неестествено. Те не произвеждат нито храна, нито вода, нито въз-
дух. Имат проблеми с канализацията, проблеми с твърдите отпадъци,
проблеми със замърсяване на околната среда. Защо изобщо да се за-
нимаваме със запазването на един, по същество, неефективен човеш-
ки жизнен модел? Хайде да се съгласим, че огромните градове не е
нужно да бъдат запазени в настоящата си форма и нека всеки от нас
се заеме с това да лансира в собствения си регион идеята за един по-
смислен модел на съществуване.
Уендъл Бери, един от любимите ми писатели, казва, че няма гло-
бални проблеми, а само местни. Мнозина от нас харчат сума-си време
и пари да се занимават с неща и да се безпокоят за неща, за които и

43
 без това нищо не можем да направим. Ако съсредоточим същата тази
енергия върху нашата малка сфера на влияние кумулативният ефект
ще доведе до едно много по-добро общество.

Сезонни цикли на производство. Това върви ръка за ръка с био-ре-

гионалната самостоятелност на хранителното производство, защото
става дума за това да дисциплинираме желанията си по такъв начин,
че да бъдат в съответствие с природата. В момента, в който изискаме
несезонна продукция, разходите на фермерите се покачват и се пови-
шава разходът на енергия.
Защо им е дотрябвало на хората от щата Вирджиния през януари
да внасят пресни домати от засолената долина Сан Хоакин от щата
Калифорния? Допълнителното потребление на зеленчуци натоварва
онези малки райони, където е възможно да се произвежда тази храна,
а транспортът й изисква огромни количества петрол, за да се достави
храната тук. Защо да не се замразят, консервират или изсушат – и то за
по-евтино, купищата излишни домати, които Вирджиния произвежда
през лятото, за да се консумират през зимата?
Говеждото е загряващо месо, а пилешкото охлажда. Говедата тряб-
ва да се колят през есента, точно преди зимата, когато месото им е
най-висококачествено. Така говеждото ще може да бъде консумирано
през зимата, когато имаме нужда от загряващия му ефект.
Кокошките започват да снасят повече рано напролет и не можем
да им насмогваме да изяждаме всички яйца. По-голямата продължи-
телност на деня стимулира носливостта. Яйцата, които са в повече,
можем да заделим за мътене и от тях да произвеждаме бройлери.
Бройлерите достигат кланично тегло само за 6-8 седмици, точно по
времето, когато настават горещите летни дни, когато ни е необходимо
охлаждащо месо. Многото бройлери означава, че ще бъдат изядени
по-голям брой буболечки (които се роят през летния сезон).
Зеленчуците растат през лятото и са охлаждаща храна. Иска се
малко внимателно планиране и пресни плодове ще могат да се съби-
рат през целия сезон – първо ягоди, после малини, после къпини, след
това грозде и най-накрая ябълки и круши. Рибата е охлаждащо месо,
ако идва от топли води; студеноводната риба е по-калорична... Колко-
то повече гледаме на света с чувство на удивление и любознателност,
вместо с чувство на превъзходство и арогантност, с толкова по-голямо
благоговение се изпълваме.

44
 Това преобръщане на природния ред, при което по средата на
зимата започваме да гледаме пиленца и да израждаме теленца, се от-
разява зле и на ефективността, и на удоволствието от работата, и на
финансите. Следването на сезоните премахва монотонността на сел-
скостопанския живот и се получава така, че има време на огромна за-
етост и време за почивка; време за животни и време за строителство,
време за хорска компания и време за самота.

Децентрализирани продоволствени мрежи. Нуждаем се от селско

стопанство, което да стимулира „разгърнатия“ модел, а не централи-
зираното производство и обработка. В момента четири месопрерабо-
твателни компании за говеждо месо контролират 80% от американ-
ския пазар. В „пшеничения пояс“ на Америка в някои райони, където
преди е имало избор от няколко силоза за зърно, сега често е останал
само един – притежание на някоя от огромните мултинационални кор-
порации. „Зърненият картел“ се превърна в ежедневна фраза в селско-
то стопанство и е просто признак на това, че конкуренцията от едно
време вече не съществува.
По същия начин и птицевъдството и свиневъдството са станали
силно централизирани. За съжаление, зърното и животните не се от-
глеждат в един и същи район. Зърното се изнася от районите, които
крещящо се нуждаят от оборския тор, получен в резултат на консума-
цията на същото това зърно. Животните са концентрирани върху пло-
щи, които не могат да оползотворят всичкия този тор. Подобна кон-
центрация лишава от плодородие дадено място, докато друго някое
място се дави в купища тор. Последствията са замърсяване на подпоч-
вените води, вонящи халета и болни животни.
Болестотворни организми, причиняващи хранителни зарази, се
омесват едно хубаво в производствените цехове и после разболяват
стотици хора по най-отдалечените кътчета. Ще проумеем ли най-на-
края, че да прекараш един милион пилета през един цех за обработка
изобщо не е като да пуснеш един милион медни фитинги през завод-
ската преса? Вместо да са в подкрепа на по-малките помещения, на
малките частни предприятия и на местните консервени предприятия
и цехове за обработка, защитниците на потребителя изискват спаси-
телни мерки под формата на нормативен контрол, който, обаче е в до-
пълнителен ущърб на малките предприятия.
Разбира се, централизацията – или масовото производство, както

45
 го нарича Хенри Форд, намалява генетичното разнообразие, защото
поточните линии могат да работят само с минимални отклонения в па-
раметрите. Просто няма да стане, ако размерите на кланичния труп ва-
рират с 10%, или ако имате домат с нестандартна големина. А съвсем,
пък, няма да стане, ако имате една ябълка или един домат, които са
толкова нежни, че не могат да издържат на механизираната беритба,
сортиране и транспортиране. Всички онези съображения, които един
здравомислещ човек отчита като важни – като генетично разнообра-
зие, хранителна стойност, вкус – биват потъпквани в стремежа към
стандартизация.
При това положение, онези от „Арчър Даниелс Мидланд“9 ще из-
ползват синтетични това и онова, ще ги поомешат, за да направят тези
боклуци ядливи и ще създадат някакви миш-маши, които човешкият
организъм не е пригоден да поглъща. И всичко това уж било в помощ
на фермера, който е докаран до положение на крепостничество да
фабрикува джаджите, които индустрията изисква от него. Тук няма
място за това да се разработват такива породи животни, които да не се
нуждаят от медикаменти, тук няма място за селектиране на даден сорт
ябълки, защото са с по-високо количество витамин С или с по-голяма
захарност.
За да се отпусне тази мъртва хватка, в която се намира американ-
ското продоволствие, трябва да намалим нормативното бреме, да да-
дем повече свободи и да разкрепостим предприемаческия дух, който
си е жив и здрав из селските райони.

Предприемачество в дребния бизнес на частния сектор. За мен

беше радост да чуя, че напоследък някои от по-умерените екологич-
ни групировки са започнали да гледат на дребните стопанства като на
неотменна част от решението на макро-проблемите, над които тези
групи толкова се пенят и умуват. По принцип тези природозащитни
групи, които изискват спасението да дойде по пътя на законовите раз-
поредби, предпочитат да има по-крупни стопанства, защото колкото
по-малко са на брой, толкова по-лесно се осъщестява контрол.
Огромните екологични и социални поражения, които често биват
отразявани в медиите, не идват от занаятчийските производства и
дребните фермери, а идват от безогледните, обиграни, централизира-
9
Арчър Даниелс Мидланд (англ. Archer Daniels Midland) – един от гигантите на амери-
канската хранително-вкусова промишленост и търговията със суровини. (Бел. прев.)

46
ни и добре-подплатени индустриални комплекси. Предприемачите не
са врагове на истината. Врагове на истината са онези господа, които
прибягват до заблуди и инсинуации, за да закрепят криво-ляво куца-
щите си модели на производство, обработка и пласмент. Когато хими-
ческите компании твърдят, че дадени пестициди или хербициди „се
разпадат в почвата“, това е полу-истина. Те се разпадат, но само в така-
ва почва, която е с изключително високи нива на жива и нежива орга-
нична материя. Обаче, повечето от нашите почви, вследствие прилага-
нето на химични торове, са така обеднели откъм органични вещества,
че няма нужното количество, за да се разградят тези съединения.
Химическите компании твърдят, че използваме по-малко препа-
рати. Да, обаче онези, които използваме, са много по-концентрирани,
така че един грам от днешните препарати се равнява на цяло кило от
онези, които се ползваха преди десет години. На всичко отгоре, взе-
хме, та разменихме ДДТ за генно инженерство.
Предприемачите, тъй като са в авангарда на бизнес вълната, рис-
куват много повече, когато има недомислици и от такава една игра на
жмичка с истината. За да задържим тези хора в селското стопанство,
трябва да премахнем пречките пред пазара, да предоставим на потре-
бителите нови възможности за избор и да дадем свобода на творчест-
во на занаятчийските производства.
Не ми е позволено да продам чаша мляко на съседа си. Навремето,
съседите се събираха при нас да колим прасето в Деня на благодар-
ността и накрая на деня си купуваха малко наденичка, малко свински
бут и отнасяха у дома една тава с прясно-изпечен панхос.10 Днес това
вече го няма.
Дъщеря ми, Рейчъл, ако ще да прави и най-страхотния пандишпан
на света, не може и на собствената си баба да го продаде, защото не го
е изпекла в кухня с лиценз.
Преди няколко години имах търговска презентация в Охайо и де-
лях подиума с един бюрократ, който започна да обяснява на хората как
от царевица могат да произвеждат течност за миене на стъклата. Това
никой не може да го направи, освен ако няма завод за един милион
долара в задния си двор.
Когато дойде моят ред да говоря, попитах публиката:

10
Панхос (от анлг. Panhoss), или известно още като „панхас“ или „скрапъл“ – гювеч от
свинска кайма, царевично брашно и подправки. (Бел. прев.)

47
 – Ако можехте да издоите 10 крави на ръка, да продадете млякото
на съседите си и да изкарате печалба от 25 000 долара на година от
100-декарова семейна ферма, колко от вас биха го направили?
Почти всички вдигнаха ръка. Ето това е духът, който все още битува
в Америка, но от многото държавни разпоредби сме лишили ферме-
рите от тези възможности и сме отнели свободата на избор на потре-
бителите.
Ако настоящите тенденции продължат, само в рамките на едно
поколение американският потребител ще има на разположение един-
ствено мляко, тъпкано с говежди соматотропин, генно модифицирани
растения и животни и някакви измислени буламачи от рафинериите
на „Арчър Даниелс Мидланд“. Не ме разбирайте погрешно – аз и за тях
не искам да има нормативни разпоредби. Нека си страдат от собстве-
ната глупост.
Но ако ние, предприемачите, искаме „им дадем да се разберат“ на
търговската сцена като предложим храна, която е наистина пълноцен-
на, която наистина засища, която е наистина вкусна, която ще помага
хората да не припарват в лекарски кабинет и която ще ги свърже със
земята, тогава ще им разкажем играта на тези хубавци. Няма ли да е
готино това?

Хуманно животновъдство. На бас, че всички вие, консерватори,

които си давахте благословията в края на предишния раздел, сега
се изправихте на нокти. Недейте! Нека пак повторя, че не съм някой,
който да боготвори животните. Обаче вярвам, че на животните тряб-
ва да им се позволи правото да проявят своята „животност“. На едно
пиле трябва да му се позволи да си бъде пиле, на кравата да си е кра-
ва, на прасето – прасе. Ако сложиш прасето в тесни клетъчни батерии
на скаров под, под който се плиска торохранилището, ти така не му
позволяваш на това животно да прояви каквато и да е част от своето
инстинктивно „свинство“.
Веднъж влязох в едно хале за клетъчно отглеждане на кокошки но-
сачки. Пред мен се ширнаха три етажа от кафезни батерии, дълги, до-
където поглед стигне. Отделните кафези бяха с размери 36 см х 56 см.
Във всеки кафез имаше по 8 кокошки. Те нямаха достатъчно място
дори да седнат. Затова през цялото време само се въртяха из клетката.
Полози нямаше. Кокошките само приклякваха, снасяха яйцето върху

48
мрежата на наклонения под на клетката и то се търкулваше към кон-
вейерната лента. Кокошките бяха с подрязани човки, за да не се изкъл-
ват една-друга до смърт и в повечето клетки имаше поне една мъртва
птица в една или друга степен на разложение. Най-накрая, след като
другите кокошки достатъчно бяха отъпквали трупа, разпадналото се
тяло пропадаше през мрежестия под и се изнасяше с изпражненията.
Тези пилета стояха в тези затворнически условия в продължение
на около 10 месеца, докато съвсем се изтощят и тогава ги сменяха с
нова партида. Приятели, няма нужда да сте фанатични защитници на
животните, за да намерите едно такова отношение за осъдително, от-
вратително и прочие епитети, които е позволено да се сложат на бе-
лия лист. Това е неописуемо ужасно, а не трябва да е така. Трябва ли
да търсим разрешение в затягането на нормативните разпоредби? Не.
Разрешението е в това хората да престанат да купуват тези яйца, а да
гласуват с портфейлите си като поддържат местните производители.
Разрешението е също в това и вие, като производител, като бъдещ
фермер, да си обещаете пред себе си, че ще позволявате на вашите
животни да изявяват своите инстинктивни желания. Дайте си дума, че
ще отглеждате щастливи и безгрижни животни.

Отношенията между селските и градските райони. Съвремен-

ното селско стопанство в Америка е направило всичко възможно да
издигне бариери между гражданите и селяните. Фермерите побиват
табели с „Частна собственост! Влизането забранено!“, защото животни-
те им са толкова болнави, че те изпитват параноичен страх от болести.
Селяните считат гражданите за пълни невежи, а гражданите им връ-
щат отношението с „тъпанари“ и „селяндури“.
Хората от градовете считат, че селяните работят, за да съсипят
околната среда. Хората по селата считат, че гражданите си нямат и по-
нятие за това как стига храната до чиниите им и че тези гражданчета се
опитват да съсипят селскостопанските производители, правото им на
частна собственост и свободите им.
Всяка страна питае дълбоко недоверие към другата по най-непод-
ходящ начин. Но никоя страна не желае първа да протегне ръка към
другата. Единственото нещо, което фермерите правят е да участват в
програмата „Земеделие в класната стая“, което се изразява в това да
показват на децата конвенционални ферми за отглеждане на живот-
ни в затворено пространство и да им обясняват, че смрадта е просто

49
 „част от занаята“. От своя страна, гражданите се обявяват в подкрепа
на санкции за спиране на злоупотребите, които виждат по предаване-
то „60 минути“, а в резултат на това и двете страни затъват все повече и
повече в криворазбиране, враждебност и недоверие.
Тъй като фермерите доброволно са се оттеглили от пазарите (пом-
ните ли, когато фермерите предлагаха шунка, яйца и пресни пилета
по Главната улица?), сме създали население от невежи в земеделско
отношение потребители. Срещал съм дори майстори-готвачи, които
си мислят, че на кокошката й трябва петел, за да снася яйца.
Потребителите, които държат на храната си, трябва да разберат, че
сигурността няма да дойде от бюрократите и етикетите. За да е най-си-
гурен в качеството и безопасността на храната си, човек трябва лично
да види откъде идва храната и да се запознае с този, който я отглеж-
да. Също така, фермерът, ако иска да образова хората относно своите
нужди, трябва да гради отношения с тях, за да не изискват регламенти,
които да сложат край на бизнеса му.
Като започнем да изграждаме взаимоотношения, можем да раз-
решаваме проблемите, вместо да ги създаваме и да градим мостове,
вместо бариери. Такава една промяна няма да дойде по пътя на ети-
кети, билбордове и лъскави реклами. Всичко започва от връзката с
отсрещния човек.

Неиндустриално развитие на селските райони. Шенандоа Вали,

където живея, е с провинциален облик. Но имам чувството, че всеки
път като отворя вестника и прочета какво се случва в местната поли-
тика, някоя важна особа прави изказване, че отговорът за икономиче-
ското развитие в нашия окръг лежи в индустриалната експанзия.
Индустриалната експанзия води до наплив на повече хора, които
търсят „къща с градинка“, а това, пък, засилва нуждата от училища, по-
лиция и комунални услуги. Това вдига данъците и селското стопанство
плаща сметката. Ако разрешението беше в това, което общоприетото
мислене нарича „растеж“, то Ню Йорк щеше да има най-жизнената ико-
номика и най-стабилния градски бюджет. Но всъщност се е налагала
щатска намеса, за да се вади Ню Йорк от икономическите му затруд-
нения. Очевидно това, което експертите по икономическо развитие
смятат за ефикасно, в действителност се оказва опустошително.
Точно сега, щатът Вирджиния има близо 1 милион долара на ден

50
търговски дефицит от говеждо. И това е само от говеждото! Ние из-
насяме телета за угояване за 300 долара на глава и пак ги внасяме об-
ратно в щата няколко месеца по-късно под формата на замразено и
пакетирано телешко, за 1 200 долара. Разбира се, междувременно тези
телета са били транспортирани, угоени, заклани и разфасовани и вне-
сени пак обратно. И на всяка стъпка се добавя стойност.
Всичко това възлиза на щатски дефицит от 365 милиона на година
само от телешкото. Как биха се отразили всичките тези пари, ако ос-
таваха в икономиката на селските райони? Това е значителна сума за
един малък щат. Същото може да се направи и за пилетата в Илинойс
или за бататите в Оклахома.
Местните консервни комбинати, малките дъскорезници, и дреб-
ните частни касапнички са създали процъфтяващите, оживени про-
винциални градчета и села. Ще трябва да възродим тази инфраструк-
тура, ако искаме да възвърнем предишния им вид. В селските райони
съществува достатъчно работа, ако се вършат онези дейности, които
фермерите и местните майстори доброволно са преотстъпили на ог-
ромните заводи и на рекламните агенции от „Мадисън Авеню“. Един
съвременен анализ на промишлените свинеферми в Северна Кароли-
на сочи, че всеки комбинат създава 20 работни места, но оставя без
работа 100 фермерски семейства.
Селските икономики се гънат под натиска на органите за индус-
триално развитие, които „постилат червения килим“, строят безплатни
пътища, раздават освободени от данъци акции, както и специални да-
нъчни облекчения, уж за да създавали „нови работни места“. Приятели,
тези „нови работни места“ са точно под носа ви, ако позволите на мест-
ните фермери да произвеждат и преработват храната ви, ако позво-
лите на занаятчийските предприятия да шият дрехите ви и ако дадете
излишъка си от лятна продукция на местните консервни предприятия.

Биоразнообразие и почвообразуване. Нашата бизнес дейност е да

създаваме почва и да разнообразяваме ландшафта. Това означава, че
искаме да видим как почвата става все по-плодородна с всяка изми-
нала година. Тя трябва да може да задържа повече влага, да изхранва
по-хубави растения и да изисква по-малко входящи ресурси.
Искаме да видим повече диви животински видове, повече рас-
тения и да отглеждаме повече домашни видове животни. Искаме да
има по-големи пресечни зони между водните, земните и горските

51
 екосистеми. Това означава, че ще отрежем някои дървета, за да сти-
мулираме храстите и фиданките. Други местности ще ги оставим не-
покътнати, за да запазим възрастните дървета, а в някои гори може
да направим полски просеки, за да създадем повече граничен ефект.
Ще изкопаем няколко езерца, за да улавяме оттичащата се вода и
да задържаме наносите. Ще оградим речните зони, за да стимулираме
черен бъз, папури и дива ванилия. Няма да използваме химични торо-
ве, които унищожават почвените микроорганизми, ами ще създадем
местообитания за полски мишки и северноамерикански катерици, за
да има какво да ядат лисиците и миещите мечки, та да не ловят нашите
пилета.
Ще използваме нашите животни в симбиоза, така че всяко да до-
пълва другите и тяхната съвкупност да е повече от сумата на отдел-
ните части. Като започнем да затваряме системите, ще произвеждаме
повече животни, които ще доставят повече тор, който ние ще можем
да компостираме и да трупаме повече почва. Може би ще ни се нало-
жи да подновим оградите, защото ще се натрупа толкова пръст, че ще
ги зарие.

Селско стопанство за цялото семейство. Нашите модели трябва

да ни позволяват да включваме цялото семейство в начинанието, така
че да е от полза за всички. Когато една ферма не е нищо повече от
халета със затворени животни, мотори, силоотводни валове, силози
(„банкрутни туби“), бетон и машинарии, за децата не остава какво да
правят.
Но в нашето стопанство децата могат да ни придружават във всяка
задача. Дори когато сечем дърва в гората, има място за дете, защото
не ползваме тежка техника. Няма да се опасяваме, че може да паднат
в торището, защото нашия компост могат да го близнат и няма да им
навреди. Няма да се опасяваме, че може случайно да се озоват в поме-
щението с отровите, защото нямаме такова.
Когато Рейчъл току-що беше проходила, обичаше да идва с мен
при пилетата и да пълни кофи с вода от големия подвижен резервоар.
Даниел още беше с памперси, когато разнасяше пилетата от кланични-
те конуси до ваната с гореща вода. Нямат чет всички онези опасности,
обичайни за едно стопанство, за които ние няма нужда да се безпо-
коим. Едновременно с това нямат чет и положителните неща, с които
могат да се занимават децата.

52
 Колкото по-рано се приобщят децата, толкова по-силна ще е тях-
ната ангажираност към семейното фермерско начинание и толкова
по-скоро ще развият необходимата практичност, която ще им позволи
да се заловят с по-важните задачи, които идват с възрастта. Ако фер-
мите ни не дават възможности на децата да вземат участие, те ще си
запълват времето с гледане на телевизия, игри в детския бейзболен
отбор, разходки из мола и вманиачаване във видео-игрите. Тогава, ко-
гато станат на 13 години и вече наистина могат да са ни от помощ, вече
тези други интереси ще са ги погълнали и фермата няма да е в списъка
на забавните занимания. Това е огромна трагедия и е една от най-зна-
чимите загуби на фермите в Америка като цяло.
В допълнение на всичко това, нашата ферма трябва да остави
място и за емоционална наслада. Типичното тежко ежедневие, харак-
терната скука на селскостопанския живот, са разрушителни за едно
семейство. Трябва да отделяме време за почивка, ако сме имали пе-
риоди на напрегната работа. Трябва да прекъсваме рутината. И да не
прекаляваме с работата на лампи.
Когато хората мислят, че нашите модели изискват твърде много
време, аз просто се усмихвам и им отвръщам:
– Е, нашият трактор няма фарове.
По време на снежни виелици през зимата, когато задачите на дру-
гите фермери се утрояват и животните са подложени на стрес и за-
почват да отпадат, ние само излизаме до хамбара, хвърляме им малко
сено, загърляме растенията в парника и прекарваме деня в четене или
писане на книга. Много от нашето време през зимата е посветено на
четене на книги на децата. Тъй като нямаме телевизия, имаме време да
вършим други неща.
И още едно нещо по темата за фермата и цялото семейство: много
рядко се случва да имаме болно животно. Болните животни направо
съкрушават малките деца. Разбира се, всеки, който отглежда нещо, ще
се сблъска с болни животни от време на време, но това трябва да е
рядкост. Като цяло, растенията и животните са здрави и функционират
по начина, по който се предполага. Пръскането на химикали и разда-
ването на лекарства омръзва много бързо и на никой не му е приятно
да го прави.
Нашият модел на селско стопанство, което да е приятно за цялото
семейство, осигурява безопасно пространство за децата, смислена ра-

53
 бота още от ранна възраст, за да свикнат на дисциплина, отговорност и
лоялност към екипа, както и модел на производство, който е емоцио-
нално удовлетворяващ.

Домашно приготвена храна, вместо полуфабрикати. Около 50%

от храната в Америка е приготвена извън дома. Това включва замразе-
на пица, полуфабрикати за микровълновата печка, ресторанти и заве-
дения за бързо хранене. За жалост, това е увеличаваща се тенденция.
Не е ли изумително това, че докато проучванията сочат, че у аме-
риканците нараства безпокойството относно безопасността на храна-
та, в същото време ние поверяваме нейното производство и пригото-
вление на някакви незнайни субекти. И това ако не е интелектуална
шизофрения!
При това, преработената храна е скъпа. Навсякъде фермерите го-
ворят за това, че от една кутия корнфлейкс фермерът печели по-мал-
ко, отколкото печели производителят на кутията.
– Кутията е по-скъпа от храната в нея – оплаква се фермерът.
Някъде преди около 30 години, производителят получаваше 35
цента от потребителския долар. Днес неговият дял е по-малко от 9
цента и скоро ще достигне 8 цента, ако настоящата тенденция про-
дължава. Разбира се, много от това се дължи на централизацията и
на вертикалната интеграция на американското селско стопанство. Но
това до голяма степен отразява и промените в начина, по който хората
пазаруват. Хората купуват по-малко пресни хранителни продукти като
телешка кайма и картофи, а купуват повече преработена храна като
макарони, хляб и цели готови ястия.
Крайният резултат, естествено, е, от една страна, влошено качест-
во на храната, защото е по-далеч откъсната от почвата, не е толкова
прясна и тукашна, а от друга страна, по-големи разходи за потреби-
теля. Пазар за готови храни безспорно има, но мисля, че е по-добре
потребителите да се поощряват да се вглеждат в хранителната и фи-
нансова полза от домашно-приготвената храна.
Да си купиш първокачествени сипкави картофи от Айдахо за 20
цента на килограм е със сигурност по-изгодно, отколкото да плащаш
два долара за килограм от същото нещо, само че вече нарязани на
лентички, изпържени и замразени в торбички за микровълнова фур-
на. Онзи ден в магазина видях предварително-изпържен бекон, паке-

54
тиран в кутии от 115 грама да се продава за 44 долара на килограм!
Невероятното тук е, че хората действително купуват такива неща.

Чиста, питателна и лично проверена храна. Трябва да се поощря-

ват хората да проявяват личен интерес към храната си. Не разбирам
защо хората хем виждат колко много неща правителството окепазява,
хем пак поверяват отговорността за безопасността на храната си на
същите тези бюрократи.
Честно казано, правителството може да омърля почти всичко, с
което се заеме и то по такива изобретателни начини, че човек да се
смае. Те се заеха да поемат грижата за вдовиците и сираците с нещо,
наречено „Пенсионен фонд“, и се получи такава една каша, която аха-
аха да разори държавата и която сега се е превърнала в полагаема се
пенсия за всички. Те се заеха да намалят количествата тор, които се
изливат във водоемите и взеха, че построиха торища, които водят до
още по-голямо замърсяване, отколкото ако изобщо не ги бяха постро-
явали. После се заеха да опазват американския орел и взеха, че отнеха
трактора на един фермер, както и цялото му препитание, защото про-
тивопожарната ивица, която изорал в отчаян опит да спаси дома си,
разрушила гнездото на застрашен вид мишка. Те се заеха да намалят
мръсотията в големите кланици и доведоха до фалита на малките се-
мейни магазинчета. Списъкът е безкраен и няма значение дали човек
е либерал или консерватор, всички разбираме що е то бюрократска
корупция и глупост.
Защо който и да е от нас би поверил на държавата да ни предпазва
храната? Мислите ли, че големите предприятия, които са под наблю-
дение от държавни инспектори, имат за цел да произвеждат само най-
чиста и питателна храна? Разбира се, че не.
Колкото по-скоро хората започнат да проявяват активен интерес
към храната си и им покажем, че има нещо по-хубаво от десертчетата
„Туинкис“, от сладките микровълнови закуски „Поп тартс“, от домати с
вкус на картон, от безвкусни ябълки, от мазни свински ребра и бледи
яйца, те ще осъзнаят, че „системата“ е напълно прогнила. Няма как да
имаме образовано и дейно население дотогава, докато имаме земе-
делие, което е толкова отдалечено от крайния потребител, че той си
мисли, че млякото идва от кутия, а замразените панирани рибни рулца
плуват в океана.

55
 Нищо не е по-чисто и здравословно от едно помещение или едно
предприятие, инспектирано от самия клиент. Когато един произво-
дител, който пласира продукцията си чрез маркетинг на взаимоотно-
шенията11 трябва да мине проверката на един проницателен купувач,
който лично следи цялата операция, гаранция ви давам, че няма да
има и един на хиляда, който да рискува да направи нещо безскрупул-
но. Но един безлик концерн с един куп „Влизането забранено“ по вра-
тите, с цяла банка от филаделфийски адвокати на разположение и с
вложени милиони в застраховки професионална отговорност, за да
си защитава правата може да върти, да суче и да излезе сух от всяка
ситуация.
Нека да възвърнем почтеността в хранителната система чрез лич-
ното си участие.

Подобаващи селскостопански доходи. Защо един фермер трябва да

получава по-малко от един чиновник в града? Неговата работа по-ма-
ловажна ли е? Макар че и през ум не ми минава да претендирам за
някаква си там условна правителствена програма за уеднаквяване на
доходите или да очаквам правителството да взема драконовски мер-
ки, за да гарантира, че на фермерите им е осигурена прехраната, също
така и не смятам за нередно един фермер да сложи такава цена на сто-
ките си, че да вади 20-30 долара на час от труда си.
Човек е ценен дотолкова, доколкото сам се цени. Този проблем
често е въпрос на самоуважение, т. е. на това как човек сам се възпри-
ема. Колко ценни мислите, че сте? Не мога да проумея как фермерите
могат да се трепят до изнемога за заплащане, което е направо бедняш-
ко.
Татко винаги казваше:
– По-добре да не правиш нищо за нищо, отколкото да правиш
нещо за нищо.
С други думи, ако не получаваш отплата за свършеното, защо из-
общо се занимаваш? Покрай работата си като счетоводител, баща ми
11
Маркетингът на взаимоотношенията (от англ. Relationship Marketing) е качествено-
нов етап от развитието на директния маркетинг (direct marketing). И двата подхода се
фокусират върху създаване на директна връзка с клиента, но докато при директният
маркетинг целта е да се приключи определена сделка, то при маркетингът на взаимо-
отношенията целта е да се изграждат дългосрочни отношения на доверие с потребите-
лите чрез полифункционален подход. (Бел. прев.)

56
видя как фермер след фермер полагаха робски труд от изгрев до залез
слънце, без никакви ваканции, и пак едвам си покриваха и разходите
дори.
Често съм питал собствениците на птицеферми как се представят
птиците им във финансово отношение. Обичайният отговор е:
– Ами, докарват ми достатъчно, за да покрия ипотеката за поме-
щението.
Съжалявам, обаче защо да си прави човек труда да строи съоръ-
жения за промишлено отглеждане на закрито, ако единствената пол-
за от тази сграда ще бъде да възвърне разходите за строежа си точно
преди да се е разпаднала и да има нужда от тотален ремонт. Мога да
изброя какви-ли не по-приятни неща, с които човек може да се зани-
мава, вместо да събира мъртви пилета и да се разхожда из халета, про-
пити с амониева миризма. По-скоро ще си забия брадвата в главата!
Честно казано, ако съди по това как много от фермерите не ценим
себе си, човек ще рече, че сме мазохисти. Ние просто обичаме да се
заробваме с безперспективни професии само заради тръпката да се
наричаме фермери. Тук съм, за да ви кажа, че животът е твърде кратък
за това.
Също така, нагласата, която се поражда от този манталитет и от
липсата на „качество“ на живота, не е онази нагласа, която би мотиви-
рала производството на най-хубавото мляко, най-хубавите моркови,
най-хубавото свинско или най-хубавите яйца. Фермерът е сведен до
положението на един робот, който върши ежедневните задачи без ви-
зия, без ентусиазъм и определено без творческо отношение.

За да можем да имаме визията и ентусиазма всяка година да произ-

веждаме най-качествената храна и за да можем да мислим в дългосро-
чен план, ние трябва да получаваме възнаграждение, което напълно
да ни удовлетворява. Парите не са всичко, но са си нещо. Парите със
сигурност са мотиватор и няма да се извиняваме за това, че изискваме
от клиентите си чрез цените на произведеното от нас, да получаваме
достатъчно пари, за да вървим с високо вдигнат глава из центъра на
който и да е град. Всеки потребител, който откаже такова възнаграж-
дение на хората, който отглеждат храната му със сигурност не изпитва
уважение към това, което влиза в стомаха му.

57
 Начин на живот, който ни зарежда емоционално. Отидете на който
и да е традиционен пазар на открито и ще видите един куп възрастни
мъже, които седят и се оплакват за това колко ужасно е всичко. Оплак-
ват се,че са притиснати до ъгъла от големите корпорации: от прера-
ботвателите до търговците на минерални торове. Но разбира се, щом
дойде понеделник сутрин същите тези мъже се втурват през глава
да дават издръжка на тези институции, които считат за свои врагове.
Всички те носят шапки с избродирано логото на същите тези гадни
корпорации.
Тези мъже по пазарите мислят, че еколозите им имат зъб, но пък
после вземат, че вдигат промишлени халета за затворено отглеждане
на животни и осмърдяват цели махали като с това хвърлят масло в огъ-
ня на онези, които считат за свои врагове.
А нашият фермерски подход, носи емоционално въодушевление.
Прекрасно е за децата, защото те могат да участват наравно в цялата
дейност. Нашият начин на работа ни носи и финансово удовлетворя-
ващи приходи.
Това, че работата ни е сезонна, ни позволява да си отделим пери-
од за почивка, за да поотдъхнем. Можем да отидем на ваканция и да
прекарваме часове през зимата, седнали до огъня в игри и четене на
книги. Много е вълнуващо да откриваме по-ефикасни начини за от-
глеждане на животни и растения, така че да можем да произвеждаме
висококачествена храна.
Не би ли било ужасно да стане човек сутрин и да трябва всеки ден
да прави едно и също? А как би се почувствал човек, ако на 1-ви яну-
ари си даде сметка, че през новата година ще трябва да прави абсо-
лютно същото, което е правил през изминалата година? Ние, пък, тъй
като сме въоръжени със списък от подобрения, нови проекти, нови
растения и животни, които искаме да пробваме и тъй като винаги зна-
ем, че ни предстои да се запознаем с нови, прекрасни хора, очакваме
бъдещето с прословутото „трепетно въодушевление“.
Крайният извод от цялата тази дискусия е, че успехът или прова-
лът на едно селскостопанско начинание се крепят основно на фило-
софските основания, а не толкова на това да си въоръжен до зъби с
информация за кое и как. Дали използвате алуминиевия електропас-
тир на „Типър тай“ или няколко реда поцинкована тел с висока якост
на опън не е от голямо значение. Независимо дали отглеждате домати
от сорта „Бетър бой“ или „Рутгерс“, важното е да имате технология на

58
производство, която да е в синхрон с правилната философия.
Срещал съм твърде много мераклии да стават фермери, които се
оплитат като пилета в кълчища в незадоволителни модели и незадово-
лителни принципи, тъй като са се отклонили от правилното мислене.
Всъщност, много от желаещите да стават фермери никога не са сядали
да си избистрят личната философията така, както аз го правя тук и сега.
Ако нямате ясна представа за това, в което вярвате, и колегите ви, и
агробизнесът ще ви подложат на голям натиск, за да ви отклонят от
пътя, който тук съм начертал.
Повярвайте ми, ако се откъснете от тази философска котва ви оч-
аква корабокрушение: може и да не е незабавно, но бавно и сигурно
вашето фермерско начинание ще се провали. Ако изберете децентра-
лизация, но за да привлечете нови клиенти започнете да продавате на
твърде ниски цени с цел – бърза печалба, ще се провалите. Ако дър-
жите високи цени, но продукцията ви не е висококачествена, хората
бързо ще ви схванат номера и това ще е краят на вашия бизнеса. Ако
изкарвате куп пари, но не си вземате почивки, на семейството ви ще
им писне, жената ще се изнерви и всичко ще се срине. Всеки един от
тези елементи има дял в успеха или неуспеха на цялостната операция.
Помислете върху тях. Запечатайте си ги в съзнанието, за да можете във
всеки един момент да ги използвате, за да отсеете кое е правилно и
кое – не.
Преди да се сдобиете с първото си растение или с първото си жи-
вотно, преди да сте вложили и десет цента в някаква селскостопанска
инициатива, вижте дали разполагате с правилната философия и ще се
изненадате колко лесно ще ви бъде да вземате решения. Това може и
да не е гаранция за успех, но ще ви насочи в правилната посока и ще
е показател за това дали мисленето и усилията ви ще ви отведат към
успех.

59
 ГЛАВА 4
НАПРАВИ ГО СЕГА

Иска ми се да събирам по пет цента всеки път, когато, след пре-

зентацията ми на някоя конференция, някой се приближава до мен с
въпроса:
– Откъде да започна?
Моят отговор винаги е:
– Какво правите СЕГА?
Няма никакво значение дали сте на 14 или на 64. Отговорът, който
ще дадете на този въпрос, е много показателен за това как ще се спра-
вите като фермер.
Първо на първо, аз не мога да дам отговор на този въпрос в рамки-
те на 5 минути. Сега, поне, мога да предложа книга по темата.
На второ място, положението на всеки е различно и ще наложи
различен подход към селскостопанското начинание. Има много про-
менливи величини като, например, какви растения или животни да от-
глеждате, какво и къде е мястото, какви са вашите опит, способности и
пр. и пр. и от всичко това ще зависи как всъщност да подходите, за да
стигнете от там, където сте сега, до там, където искате да бъдете.
Принципно погледнато, трябва да се огледате и да се попитате,
„Какво правя СЕГА? Какво мога да направя СЕГА?“
Вижте, повечето хора, с които съм се сблъсквал, които наистина
искат да се занимават със селско стопанство, имат идеята, че им тряб-
ва само малко земя или малко повече земя, тогава могат да отглеждат
нещо. Сякаш нещо неуловимо – било земя, техника, сгради, пазари –
все им се изплъзва и не могат и с пръст да шавнат, докато не се сдобият
с това вълшебно „нещо“.

60
 Земеделието не е „нещо“. То е начин на живот; то е бизнес. Сумаси
фермери очакват появата на това вълшебно „нещо“, от което да започ-
нат да текат постъпления. Измисляме си какви ли не оправдания, за да
обясним защо фермата не върви и защо трябва всеки ден да се блъс-
каме до града, за да получаваме сигурна заплата.
Къде го казват на глас, къде си го мислят, но манталитетът е следният:
– Ех, само да имах и онези допълнителни декари там!
– Ех, само да имах трактор като на съседа – нали разбираш, такъв
дето върши работа, не като моя!
– Ех, само децата ми да ги влечеше!
– Ех, само жена ми да я влечеше!
– Ех, само да имах бик като на съседа, а не такъв мелез като моя!
– Ех, само да бях учил!
– Ех, само да имах по-съвременно оборудване!
– Ех, само да ми беше по-висока царевицата!
Цялата земеделска общност е пропита от този начин на мислене;
такова е мисленето на хора, които вече имат няколкостотин декара, но
не могат да пробият. Това, че някой притежава земя или е от семейство
на земеделци не пречи на творческото желание все да се търсят изви-
нения за непостигнатите стремежи.
Ако този въпрос ми е зададен от някой младеж, който е член на
Селскостопанската младежка организация, например, аз ще го попи-
там с какво се занимава понастоящем.
– Какво правиш през уикендите: гледаш телевизия и ходиш в мола
или работиш в някоя съседна ферма – за БЕЗ пари – за да учиш как
стават работите?
Истината е, че много от хората, които казват, че биха искали да се
занимават със земеделие, не са реално готови да се посветят на това.
Срещал съм само няколко младежи, които мислеха с главите си и
които бяха насочили вниманието си към това да прекарват време във
ферми, да разговарят с фермери и които впоследствие развиха нуж-
ните контакти, за да напреднат в земеделските си стремежи. Просто
трябва да решиш дали даваш мило и драго за този начин на живот до-

61
 толкова, че да се откажеш от лудориите през уикенда и от плуване и
отдих през лятото, само и само да започнеш нещо в селското стопан-
ство СЕГА?
Работата е там, че ако сега нямаш желание да отглеждаш нещо,
това вероятно никога няма и да се случи. Винаги можеш да отгледаш
нещо – дори и да е само цвете в саксия. Не само това, ами повечето
хора могат да си осигурят няколко квадратни метра площ, пък било
то и празната леха пред блока. Спрете да косите тревата в дворчето
и го превърнете в градина за отглеждане на плодове и зеленчуци за
пазара.
Ако за вас е по-важно какво ще кажат съседите, ако превърнете
полянката си в градинска леха, отколкото, че сте започнали фермер-
ското начинание, това означава, че сте твърде зависими от мнението
на околните и при това положение дори и да имате повече декари, пак
няма да можете да правите нещата по различному, за да постигнете
успех. По-добре е да го осъзнаете сега, отколкото след време.
Почти всеки, който има барачка за инструменти, може да отгледа
няколко заека за месо. Можете да изядете няколко и да продадете ня-
колко. Ако заколите петела, ще можете тихо и спокойно да си местите
клетката с кокошки из двора и да снабдявате съседите с яйца. Може да
поошлайфате малко търговската си презентация, да придобиете фер-
мерско излъчване и да натрупате ценен опит в производството и то
именно чрез дейностите в собствения ви двор.
Не се притеснявайте за местните разпоредби – те съществуват
само, ако има хора, които да се оплакват. Ако давате даром разни неща
на съседите и ги приобщите за свои клиенти, ако поддържате всичко
чисто и без миризми – включително и дома ви – най-вероятно ще успе-
ете да завъдите цяла менажерия преди някой да е забелязал.
Познавам един човек в самия град Ню Йорк, който отгледа ня-
колко партиди бройлери в гаража си – даже ги и колеше там. Той си
създаде доста последователи и сега е посредник на един човек, който
гледа пасищни пилета на около час от града и доставя пилетата му на
клиентите. По този начин, ако и когато най-накрая се сдобие с малко
собствена земя, вече ще има готова клиентела.
Ако нямате земя, може да купите светодиодни лампи, да изхвърли-
те телевизора и да превърнете всекидневната в многоетажна градина,
дори да е само за свежа салата за вашата трапеза.

62
 Повечето хора имат познати, които могат да им осигурят достъп
до някаква земя. Със сигурност, ако питате във вашата църква, ще ви
насочат към някоя възрастна двойка пенсионери, които имат земя и
понастоящем я дават под аренда на някой друг земеделец, за да не
плащат високи данъци. Като цяло наемът за земя е направо смешен,
така че може да се пробвате със зеленчуци за пазара, няколко пасищ-
ни пилета или със зайчарник и така да навлезете в тази дейност.
Съветвам ви да не купувате земя. Притежаването на собствена
земя не е добра стартова позиция, а често е и най-лошата стартова по-
зиция. Носим отговорност за това, което имаме, а не за онова, което
нямаме. Светът е пълен с хора, които са наследили ферми и са „обър-
нали коремите“. Това да имаш собствена земя няма абсолютно нищо
общо с това дали ще просперираш като земеделец, също както това,
че притежаваш бизнес не е гаранция, че си преуспял бизнесмен.
Разбира се, не съм срещу поземлената собственост, но мисля че
е нужно още в самото начало да развенчаем мита, че това е предпос-
тавка за земеделие. Хипитата, които прокламираха „връщането към
земята“ бързо разбраха, че за да имаш „чифлик“, т. е. да водиш успешно
земеделско стопанство, което да е и твой дом, се иска повече от това
да си построиш къща с куполен покрив, да засадиш два реда фасул
„Адзуки“, да пуснеш няколко кокошки да пасат свободно и да лежиш на
постелката за йога по 30 минути на ден. Докато не се научите как да из-
карвате пари от 4 декара земя, няма да знаете как да изкарвате пари от
8 декара земя. Притежаването на земя не е най-важната предпоставка
за това да станеш земеделец. Най-важното е да знаеш как.
Най-очебийното изискване за работа в селското стопанство, така,
както аз го виждам, е опитът. Набавянето на информация идва веднага
след това, но нищо не може да се сравни с това да имаш опит. За жа-
лост, ако вашата парадигма за придобиване на селскостопански опит
изисква притежанието на земя, то няма шанс това да се случи.
Понастоящем, онези хора, които искат да развиват бизнес на сел-
скостопанска основа, най-добре би било да инвестират в лицензирана
кухня. В повечето случаи, само с 10  000 долара може да се построи
отделна кухня, която да отговаря на нормативните изисквания и ще
ни даде възможност да продаваме тестени изделия, консерви и ком-
бинации от пайове. Може би вие заедно с няколко ваши приятелчета
можете да възкресите обществената кухня или местната консервна
фабрика. Такова едно помещение, което е минало инспекция, може да

63
 открие пред вас най-разнообразни възможности за маркетинг на ба-
зата на добавяне на стойност.
С тази сума лесно може да започнете бизнес като самозаети в до-
машното производство, със същата тази сума едва ли бихте могли да
купите 12 декара земя, камо ли къща, ако решите да се преместите да
живеете на фермата. Веднъж като сте си разработили добра база от
клиенти за готварските ви изделия, тогава може да мислите за верти-
кална интеграция, за да увеличите брутния си марж.
Например, ако правите пандишпан, може да си завъдите стадо па-
сищни носачки и да произвеждате яйца, на които гастрономите по цял
свят отдават предпочитания заради техния вкус, консистенция и цвят.
Не забравяйте, че за всеки пандишпан са ви нужни около половин ду-
зина яйца. По този начин вместо да изкарвате по един долар на дузина
яйца, ще изкарвате еквивалента на два долара на дузина, защото ги
пласирате под формата на пандишпан – това се нарича добавяне на
стойност.
От гледна точка на това „как се започва“ сдобиването със земя пре-
ди сдобиването с опит или клиенти често е като пословичното поста-
вяне на каруцата пред коня.
Може би ще можете да се преместите без да се наложи да харчите
пари. Ако нямате декари там, където живеете, разгледайте всички обя-
ви в колонката „Търси се“, от сорта на: „Търси се сам човек или семей-
ство за гледане на възрастен срещу ползване на къща с двор.“ С покач-
ването на разходите за грижа за възрастни хора и с разпръскването на
семействата, във всяко населено място се откриват по няколко такива
възможности. Каква благородна мисия! И почти всички тези възрастни
хора имат голям двор и място за градина. В зависимост от предпочита-
нията на собственика, децата могат да са плюс или в ущърб. Игривите,
добре възпитани дечица често могат да са истински плюс, но това не
важи за всички. Наличието на деца често може да е предимство, когато
се обаждате на обяви, които търсят хора да поддържат и наглеждат
даден имот в отсъствие на собственика. В такива случаи собствени-
ците гледат на децата като на стабилизиращ елемент в дома. Такива
възможности биха ви позволили да се доберете поне до двор без да
купувате собствени земя или къща.
Един от методите да се осведомите какво търсят хората във вашия
район е да направите проучване от името на местни алтернативни
фермери. Така ще добиете база от клиенти, ще развиете маркетинго-

64
вите си умения и ще разберете какво в момента се доставя и какво
клиентите търсят, но засега липсва. Събраната информация може дори
да наложи да промените плановете си за това какво ще отглеждате.
Ако отидете на местния пазар и продавате направо от колата си,
ще натрупате безценен опит без големи инвестиции. Повечето пазари
дават такива разрешителни за дребни производители. Така може да
научите за производството и продажбите, за това какво не достига и
какво е в излишък. Запознанството с други продавачи предоставя въз-
можност да създадете връзки и оттам евентуално може да изскочи ня-
каква земя или друга подходяща селскостопанска възможност. Дори и
само да се разговаряте с по-възрастни фермери и да вземате акъл от
тях докато чакате да мине следващия клиент, може да ви донесе „диви-
денти“ за бъдещото ви селскостопанско начинание.
Разбира се, помислете и за това да се хванете в някое стопанство
като стажант-фермер: или срещу заплащане, или като доброволец.
Когато сте наясно, че получавате селскостопанско обучение, ще сте
склонни за известно време да правите каквото ви кажат.
Вместо да вдигате тежести в местната спортна зала или да се за-
писвате в някакъв спортен отбор, използвайте свободното си време
за това да оформите няколко лехи в градината, да сложите стълбове
за ограда на фермата на някой приятел или да продавате продукцията
си. Винаги като чуя някой да казва, че все не може да започне дейност
поради липса на „време и пари“, винаги се изкушавам да довърша из-
речението му със „... за това“.
По принцип човек намира време и пари за това, което наистина
иска. Какво сте готови да пожертвате, за да постигнете мечтата си? На-
истина ли ви е потрябвал този кон или онази кола, която оправяте за
хоби, но ви коства време и пари за части? Докато тази ваша идея не се
превърне във ваша страст, няма да сте достатъчно концентрирани, за
да направите онова, което е нужно за постигането на мечтата ви.
Списъкът на нещата, които можете да направите СЕГА, е безкраен.
Най-малкото, може да посетите конференцията по устойчиво земеде-
лие във вашия щат и да започнете да навлизате в кръговете, в които
искате да се движите. Вместо да измисляте оправдания за това защо не
можете да се занимавате със селско стопанство, започнете да правите
нещо СЕГА. Възможно е да осъзнаете, че всъщност не ви се занимава с
това. Няма проблем. По-добре да го осъзнаете сега, а не след като сте
загробили всичките си спестявания.

65
 Пак да повторя, в случай че сте забравили: помнете, че повечето
фалирали фермери са наследили земята си. Това да притежаваш земя
няма нищо общо с успеха като земеделец. Може да минат години пре-
ди наистина да се сдобиете със земя и ако чакате дотогава, за да се
захванете насериозно, помислете за това колко много ще имате да на-
ваксвате.
Не е важно КАКВО правите, стига да правите НЕЩО, и стига да го
правите СЕГА. Направете нещо, дори и да е погрешно. Винаги ще нау-
чите повече от грешките си, отколкото от успехите. Хайде, хвърлете се
с главата напред и започнете СЕГА.

66
 ГЛАВА 5
ПРОУЧЕТЕ СИТУАЦИЯТА СИ

Личните ви обстоятелства ще определят как да преследвате сел-

скостопанските възможности. Всички ние си имаме активи и пасиви,
ресурси и ограничения. Нека първо да поговорим за вас.
Ако щете вярвайте, но възрастта е, може би, един от най-важните
фактори за това как ще подходите към една селскостопанска инициа-
тива. С напредването на годините се случват следните неща:
Намалява физическата издържливост. Повечето 60-годишни хора
не могат да издържат да работят толкова дълго, колкото един 25-годи-
шен младеж. Човек се уморява по-бързо.
Намалява емоционалната устойчивост. Докато сте млад, можете
да преминавате през бурите малко по-леко. Ако ударите на камък след
дълъг работен ден, ще си легнете с мисълта, че утре ще бъдете отпо-
чинали и готови за работа. Старият човек си ляга със съзнанието, че на
сутринта ще се събуди схванат и с мускулна треска. Като знаеш, че от
това по-добро няма да стане, се обезсърчаваш още повече.
Мъдростта и опитността се увеличават. Възрастните често
имат по-голям принос с уроците и съветите си, отколкото с реален фи-
зически труд. Младите се нуждаят от мъдростта на възрастните, също
както възрастните се нуждаят от визията на младите и от вярата им, че
всичко е постижимо.
Отговорностите се увеличават. Един млад необвързан човек
е напълно свободен да експериментира и да бъде находчив. Бракът
означава още един човек, който ще рецензира идеите ви, въпреки че
това често може да доведе и до творчески разрешения на проблема. С
появата на деца гъвкавостта изцяло се променя, а също се променя и
свободата да се поемат рискове в начина на живот и с доходите. Обаче
това положение е циклично и след като децата напуснат родното огни-
ще, гъвкавостта отново се увеличава.

67
 Като цяло социолозите са съгласни, че мъжете и жените премина-
ват различно през житейските етапи. Тук не говорим за някаква ма-
лоценност, а главно за това какво можете да направите точно сега, на
тази възраст. При мъжете има тенденция да започват да губят хъс към
края на 40-те, началото на 50-те си години. Забележете кога средно се
пенсионират корпоративните директори – ако някой изкара до 55,
това е нещо необичайно.
Мъжете дават всичко от себе си в младежките си години и като за-
почнат да остаряват, започват да намаляват както новите идеи, така
и желанието за тяхното приложение. Разбира се, всички сме срещали
изключения – например Томас Едисон, но те са рядкост. Самата гъв-
кавост на мисълта, необходима, когато човек започва да учи нещо
ново, или подема нова инициатива, изисква човек да бъде в ранните
си години. Просто адаптирането вече става по-трудно, отколкото е при
младите. Поговорката „дървото се огъва, докато е младо“ не се отнася
толкова за дърветата, колкото за хората.
Жената, от своя страна, навлиза в по-зрелите си години, освобо-
дена от грижата за децата и направо пращи от творческа енергия,
подплатена от житейски опит. Тя е готова да подхване нови проекти,
да преоткрие света и да започне наново с този мъж до нея, който ус-
пешно се е доказал. Мъжът, за когото се оженила навремето не се е
бил доказал още. Сега той вече е доказал, че може да победи света, но
чува: „Мили, хайде да направим това, и това, и това.“ Преди да се усе-
ти, той е напълно изтощен, а тя се чуди какво му става. Не се опитвам
да затлача тази дискусия със семейни проблеми, но мисля, че е важно
да осъзнаем къде се намираме в кръговрата на живота, когато сме на
прага на едно ново начинание. Има време за отплуване към непознати
води, но има и време, когато трябва да се огледаме за други кораби,
които да ни съпроводят.
Възрастта е от огромно значение, когато четете тази книга и си каз-
вате: „Ха, ще взема да го направя! Това би бил хубав начин на живот,
още повече, че страшно ми се иска сам да съм си шеф, да съм навън
из зелени поля, сред птички и пчелички, и да имам спокойно място,
където да си отгледам децата.“ Един 25-годишен и един 50-годишен
човек няма да подходят към даден проект със същия плам и упорство.
По-възрастните трябва да си намерят млад партньор, с когото да под-
хванат това начинание.
Когато говоря на конференции, след моята лекция обикновено
към мен се приближават няколко мъже на възраст между 45 и 55 и

68
казват: „Жена ми и аз се опитваме да създадем ферма, но просто не ни
достига енергия. Как изобщо сте се справяли, когато започнахте?“
Отговорът ми е прост: „Бях на 10 години.“
Татко обичаше да казва: „Единственото нещо, което е по-лошо от
това да започнеш късно, е изобщо да не започнеш.“ Обаче трябва спо-
койно да преценим къде сме в житейския кръговрат и да осъзнаем, че
всяко едно ново начинание с присъщите му крива на обучението, па-
дания и ставания изисква огромна инвестиция на енергия и че ако не
постигнем пълен успех това не означава, че сме се провалили. Може
би вашият принос към човечеството ще бъде да дадете начален старт
на следващото поколение.
Татко и мама бяха именно в такава позиция. По времето, когато
купиха фермата, вече бяха в края на 30-те си години и нямаха елек-
тропастири, резачки и челни товарачи. Което е по-важно, те не знаеха
и една десета от това, което знаем днес. Как ми се иска да бяха имали
подръка книга като тази, когато са започвали.
Но те изплатиха фермата, извършиха много природозащитни ме-
роприятия и научноизследователски дейности и ми проправиха път
да поема щафетата и да продължа напред с пълна скорост. Това, че не
можаха напълно да се насладят на финансовия успех на фермата, не
означава, че са се провалили. Бяха щастливи и от това да се радват на
нашите успехи и да гледат как следващото поколение разперва кри-
ле. Всеки родител, който е свидетел на успехите на детето си, познава
това огромно задоволство. Дали детето ще спечели състезанието по
правопис, дали ще удари хоумрън или ще се върне у дома с награда
от земеделския конкурс, организиран от „Фор Ейч“, възторгът, който
изпитват родителите, е също толкова голям, колкото и на самото дете.
Така стигаме до следващия голям фактор при прегледа на ресур-
сите – финансите. За щастие, за да приложи човек повечето от идеите
в тази книга не са му нужни големи капиталовложения. Повечето от
идеите, изложени тук, изискват творчески подход, знания, и, чисто и
просто, човешка енергия. Това не е толкова трудно за някой младеж,
който не е минал през горнилото на възрастта. Но съм съвсем наяс-
но, че много от хората, които имат намерение да предприемат нещо
в селското стопанство, са в категорията на средната възраст и именно
за вас тази дискусия е от решаващо значение. Предимството на това
човек да почувства това желание или да осъзнае, че фермерството му
е по сърце, когато вече е в по-зрелите си години е, че на тази възраст

69
 човек често има по-големи финансови възможности. Вложили сте в
къща, може да сте заделили и за пенсия, направили сте инвестиции и
имате спестовна сметка.
Ще получите много по-високи дивиденти от парите, вложени в
една ферма, ако имате за партньор някой млад човек, отколкото ако се
опитате да постигнете всичко сами. За вас, 45-годишните, това е може
би най-важният принцип в тази книга. Под ръководството на вашата
мъдрост младите хора могат да обърнат парите ви в печалба по-до-
бре, отколкото вие самите. За вас дните на високите приходи са към
края си и е време да осъзнаете, че ще е много по-изгодно за вас да
използвате инвестициите си в сътрудничество с някой млад човек, от-
колкото ако ги ползвате сам.
Има една близка моя двойка, добри приятели, които попадат в
тази възрастова категория. След втората си година на целодневна зае-
тост в селското стопанство те бяха изключително депресирани, макар
и да вършеха правилно повечето неща. Огромното физическо нато-
варване направо ги съсипваше. На тяхната възраст и вече с пораснали
деца, нямаше смисъл всяка вечер да се връщат вкъщи претрепани. Те
отглеждаха около 2 000 пасищни пилета при нетни печалби от около
5  000 долара. Получаваха чудесна възвръщаемост от пилетата, оба-
че работата, която се изискваше, им идваше свръх. Те намериха два-
ма младежи и аз ги посъветвах да поделят с тях печалбите 60-40. По
този начин по-възрастната двойка, която имаше това предимство, че
се ползваха с уважение и добро име сред местните, можеха да се съ-
средоточат главно върху пласмента. Тези двама младежи с лекота биха
могли да разширят дейността до 8 000 пилета, което би им докарало
печалба от 20 000 долара (8 000 х 2,50 долара на пиле). След като раз-
делят печалбата 60-40, младежите биха си тръгнали с 12 000 долара, а
възрастната двойка – с 8 000 долара. Доходите им биха се увеличили с
3 000 долара, без да им се налага да вършат тежката физическа работа.
Това би било почти като да са пенсионери.
Нашата програма за селскостопански стажанти работи на същия
принцип. Стажант-фермерите, които искат да дойдат тук и да се учат в
продължение на 12 месеца получават по-добро образование от универ-
ситетското, а едновременно с това получават и доходи. Дългосрочният ни
план е да раздробим дейностите ни и да ги обособим в самоиздържащи
се центрове за печалба за следващото поколение, а ние да получаваме
процент от приходите. Следващото поколение се ползва от нашите опит
и капитал, докато ние се ползваме от техните енергия и любознателност.

70
 С увеличаването на възрастта искаме физическото бреме на на-
шата работа да продължи да намалява. Но ако искаме да привлечем
„добри помощници“, трябва да сме склонни да заделим за работната
ръка повече от една символична сума. Онези фермери, които се отна-
сят с децата си като с роби, няма да намерят у следващото поколение
желание да работят редом с тях. Ние винаги сме плащали добре на на-
шите деца и това е една от най-добрите застраховки за осигуряване на
надеждна работна ръка.
Често хората на средна възраст, които искат да се пробват в сел-
ското стопанство „за малко разнообразие“, са преуспели в някаква
друга област и имат пари за финансиране на проекта. Ще продължа
да повтарям колко е важно тези пари да се вложат в някой съвестен
млад човек – било то някое от децата ви или някой познат. Ако дохо-
дите на младия човек са базирани на комисиони, той ще вземе тази
инвестиция и ще ви генерира много по-големи приходи, отколкото сте
си представяли.
Ако хората на средна възраст вложат същото време и усилия в това
да намерят млади бизнес партньори, колкото влагат в това да намерят
подходящия трактор, подходящия строител за обора или подходящия
селекционер на животни за разплод, техните усилия ще бъдат много
по-задоволителни и много по-доходни. Основната причина е в това,
че и двете страни допринасят за взаимоотношенията най-добрите си
активи и не се стига до техните пасиви. По-възрастните допринасят с
техния опит, с връзките си в местните среди и с финансовата си сигур-
ност, но не им се налага да забиват всеки пирон и да режат всяка дъска.
Младите, пък, допринасят с физическата си сила и младежкия си енту-
сиазъм без да рискуват с фаталната грешка да вземат пари на кредит.
В такова едно партньорство и двете страни печелят и работят в
симбиоза, така че стойността на цялото надхвърля сумата от частите.
Възрастният трябва да е удовлетворен от това, което е постигнал на
този етап и да протегне великодушно ръка към младия човек; младият
човек по правило ще отвърне със същото, ако има чувството, че полу-
чава справедлив дял.
Повечето от тези отношения, независимо дали са с член на семей-
ството или са с външен човек, се разпадат, тъй като възрастните не
позволяват достатъчно свобода и прилично възнаграждение на мла-
дите. Когато един млад човек трябва да моли за пари за кока кола или
да иска разрешение да ползва някоя греда от купчината с дървении

71
 той няма да изтрае дълго. Може да изтърпи година-две, но скоро тър-
пението му ще свърши и той ще се откъсне от тези окови. Възрастните
трябва да дават свобода и да позволят на следващото поколение да
разпери криле и да полети.
Лъвският пай от капитала в селското стопанство е в ръцете на
възрастни хора (сега средната възраст на американския фермер е 58
години), а младите хора, като не виждат бъдещност в селското стопан-
ство, са го напуснали. Това е трагично, а не е нужно да е така. Едно от
нещата, за които съм най-благодарен, е, че имах баща, който не само
ме оставяше да експериментирам, но който направи съзнателен опит
да постави юздите в моите ръце.
От деня, в който разбра, че искам да поема фермата, той постепен-
но започна да преотстъпва контрола й на мен. Той започна да нама-
лява зависимостта на стопанството от неговите финанси и започна да
взема все по-малко и по-малко от решенията. Поради това, когато той
почина, преходът беше лесен и ефикасен. Фермата и за миг не се раз-
клати, а продължи равномерния си възход.
Възрастните хора трябва да бръкнат дълбоко в себе си и да наме-
рят някакъв начин да преотстъпят както контрола, така и доходите на
следващото поколение. Вие, мъжете, ако не сте сигурни дали постъп-
вате по този начин, попитайте жените си. Те ще ви кажат.
Ако сте млад човек, който чете тази книга, имам огромна вяра, че
ще успеете. Може би искате да имате по-възрастен партньор, а може
би – не. Ще ви е от полза, но знам колко трудно е да се намери въз-
растен човек, който да може да бъде убеден, че фермерската дейност
може да донесе успех. Твърде много хора от това поколение са отрас-
нали с плевене, окопаване на царевицата и събиране на яйца за жълти
стотинки и са нетърпеливи час по-скоро да се махнат от фермата. По-
вечето фермерски деца все още не изкарват никакви доходи и нямат
търпение да напуснат фермата. А не трябва да е така.
Може би няма по-добра илюстрация на този извечен проблем от
един пасаж от книжлето на К. К. Боусфийлд, публикувано през 1913 г.,
„Как да извлечем печалба от фермата“ (Making the Farm Pay):
„Типичният земевладелец, или „едновремешния чифликчия“, както
понякога го наричат, притежава огромно състояние от практични зна-
ния, но въпреки това му липсват някои най-очевидни предпоставки.
Той може да знае как да пожъне добра реколта, но да не знае как да

72
я продаде с най-голяма изгода. Никой гражданин не може да се мери
с него по умението и трудолюбието, които влага в работата си, но в
повечето случаи той си пилее времето с най-недоходоносната продук-
ция като в същото време пропуска сгодните случаи да задоволи нуж-
дите на пазара от стоки, които носят големи приходи.
И което е по-лошо, той следва един метод, който превръща земе-
делския труд в робия и синовете, и дъщерите му напускат фермерския
си дом в деня, в който са пораснали достатъчно, за да изискат своята
независимост. Именно в този момент се отбелязват най-големите про-
вали. В резултат на настоящите условия в страната ни е възникнала
една ситуация, която представлява сериозна заплаха за американско-
то общество. Фермерите се лишават от добросъвестната и интелигент-
на помощ, която им се полага по естество, селските общества губят
едни от най-добрите си елементи, градовете се пренаселват и всички
заинтересувани страни губят. Самата ни нация е накърнена.
Няма причина фермерският живот да бъде по-тягостен от чинов-
ническия и от писането на печатна машина. Трябва да стане много
по-привлекателен, а може да бъде и много по-доходен, отколкото е
сега. По-хубави домове и повече социални развлечения, по-голямо за-
доволство и щастие ще споходят селските жители, когато схванат из-
вечната истина, че имат най-благородното поприще на земята, което
поприще може да бъде такова, че да носи приходи също така значи-
телни, както приходите на обикновения градски бизнесмен.“
Това е един от най-любимите ми пасажи от всички земеделски кни-
ги, които съм чел. Все едно е написано вчера. Истината е отвъд време-
то и така този трактат, който е на почти сто години, показва, че колкото
повече се променят нещата, толкова по-неизменни остават.
Заедно с разглеждането на финансите трябва да направите и пре-
глед на вашите познания и опит. Естествено, колкото повече имате от
едното или и от двете, толкова по-напористи можете да бъдете в под-
хващането на земеделска дейност. Колкото по-малко имате от двете
неща, толкова по-консервативно ще трябва да подходите.
Знанието и опитът най-добре се придобиват, когато попаднете в
ръцете на онези, които работят успешно в дадената област.
Вероятно най-добрият начин за един млад човек да навлезе в сел-
ското стопанство е да се сработи с някой по-възрастен фермер. Ако
имате роднина или познат, който е фермер, прекарвайте с тях възмож-

73
 но най-много време. Иска се време, за да придобие човек практичност.
Това, което ние, селяните, наричаме „пипе“ не може да се научи от
четене на книги – пък било и на тази. Дилемата, която виждам, че стои
пред алтернативното земеделско движение е, че повечето от млади-
те хора, които са отрасли на ферми, и следователно им „сече пипето“
що се отнася до работа с техника и животни, не са отворени към нови
идеи. Гражданчетата, които са отворени към нови идеи, пък, нямат
практичността, която е необходима за ръководството на едно земе-
делско стопанство.
Въпреки че аз коренно се различавам от традиционните фермери,
така или иначе, и аз, и те вършим много неща по един и същи начин.
Дори и да прекарате време в едно конвенционално стопанство, пак
ще научите много за работата с техника, за обработката на земята, за
животновъдството, за кравешкия тор и за калните дупките по селските
пътища. Не давайте ухо на стария мърморко като започне да роптае
под мустак за това как „ня'а пари в т'ва земеделие“. Вземете ценното и
оставете безполезното.
Следващата точка е да разгледаме местоположението ви. Като от-
ворихме дума за това, я огледайте базата, с която разполагате в момен-
та. В разкошната си книга, „Зеленчукопроизводство – от дворчето до
пазара“ (Backyard Market Gardening), Анди Лий отбелязва, че задния ви
двор ще свърши чудесна работа като за първа ферма. Не отхвърляйте
нищо, защото ви се сторило малко по площ. Една от главните спънки за
желаещите да стават фермери е, че са си наумили, че една ферма тряб-
ва да бъде еди-колко си декара някъде в провинцията, заобиколена от
гори, езерца и крави.
Нищо не е по-далеч от истината. Най-голямото ви предимство
може да е именно в това, че живеете точно в центъра на града. Тогава
сте в сърцето на потребителската маса и хората са готови да купуват
нещо свежо и местно.
Един мой познат стартира своето стопанство в апартамента си. Той
знаеше за един парцел празна площ между неговия блок и офиса му и
така просто се отбиваше там на път от вкъщи до работата и обратно, за
да се погрижи за пилетата си.
Познавам и друга една възрастна двойка от щата Уисконсин, които
живеят в града и имат относително голям двор. Те си построиха мобил-
ни курници и през първата година отгледаха 300 бройлера в задния си

74
двор. Сега възнамеряват да говорят със съседите и да видят дали ще
са склонни да пуснат кокошките да наторяват и техните дворове. Съ-
седските дечица обичат да ходят да гледат малките пиленца и заради
този модел те имат най-тучните полянки в квартала. Ето това е то да
имаш ферма в града!
На последно място, направете щателен разбор на хората в живо-
та ви. Семейната ви половинка, децата, вашите родители, родителите
на половинката ви, колегите, приятелите от църквата – списъкът може
продължи безкрайно, но вие схващате главната идея.
Направете си списък за това как всеки ваш познат може да има
принос към начинанието. Дали не искат да бъдат механици или инже-
нери, които могат да ви помогнат да измисляте приспособления и ин-
струменти? А дали не познавате някой, който рисува добре и би могъл
да направи илюстрациите за рекламните ви брошури?
Може би познавате някой по-заможен, който, след като прочете
тази книга, би бил склонен да ви стане бизнес партньор. Ако сте по-
възрастен, може би познавате буден младеж – някой, който получава
образованието си у дома – който е честен и на когото може да се раз-
чита и който може да ви помага в работата?
Без съмнение хората в живота ви ще са най-важният ви ресурс.
Седнете да опишете точка по точка разнообразните таланти и ценни
качества, с които те могат да допринесат за вашето предприемаческо
начинание и така няма да изпуснете този ресурс поради недоглеж-
дане. Работата е там, че веднъж като навлезем в новото предприятие
често се случва да не отчетем приноса, които околните могат да имат,
тъй като нали все пак се изживяваме като „независими“ фермери!
Нека тук да отбележа, черно на бяло, че аз не съм независим фер-
мер. Аз съм напълно зависим от околните – в положителен смисъл.
Идеята на това да си част от една общност и на това да работите заедно
с другите е да си помагате един на друг и аз не се срамувам да помоля
някого за помощ. Повечето хора си умират да помагат, но рядко някой
се обръща към тях за помощ. Не се колебайте да позволявате на други-
те да се чувстват част от вашето селскостопанско начинание. Взаимо-
зависимостта прави силата.
Хората жадуват се върнат към техните корени в дядовата градин-
ка, жадуват за връзка със земята. Можете да им осигурите това като
споделяте и нуждите, и мечтите си с тях. Покажете им, че с удоволствие

75
 ще приемете тяхната помощ и гледайте да посочите конкретните си
нужди на съответните хора. Ще бъдете направо изумени от това колко
отзивчиви са хората, стига само да им позволите да бъдат съпричаст-
ни към вашите нужди.
Разбира се, хубаво ще е да се отблагодарявате на тези помощници
къде с дузина яйца, къде с пресни домати от градината и прочие. С
това ще си подсигурите постоянен запас от отзивчиви хора.
Крайният извод е, че докато правите преценка на положението си,
гледайте на обстоятелствата, в които се намирате не като на пречки, а
като на стъпала. Пътят към успеха на всеки отделен индивид включва
уникална за него комбинация от хора, пари и земя. Подробностите ще
се разрешат от самосебе си, стига да решим да стъпваме по правилни-
те стъпала.

76
 ГЛАВА 6
СТИГА ДА ВЪРШИ РАБОТА

Много хора така и не подхващат цялата работа с фермата, защото

искат за всичко да са се подготвили преди да направят първия ход. Не
е наложително да сте си изяснили един проект до последната подроб-
ност преди да започнете да действате. Сърцето ми се къса като гледам
хора, които са като с вързани ръце, защото не могат да понасят несъ-
вършенства и несигурност.
Чичо ми беше началник от най-висок ранг в автомобилното про-
изводство, чиито принос за човечеството бяха дисковите спирачки.
Той ми е разказвал за първите дни на проекта за дисковите спирачки.
Майсторите от работилницата се гордеели с това, че могат да направят
спирачни челюсти – един от главните компоненти на дисковата спи-
рачка, с точност до една милионна от зададеното.
Състезавали се кой може да ги докара до около една хилядна от
зададеното. Страхотно било да разполагат с такива прецизни спирач-
ни челюсти, но разходите по това да ги прецизират до такава степен
ги оскъпявали до невъзможност. Докато майсторите от работилницата
били от доволни – предоволни, продавачите се виждали в чудо какво
да ги правят.
Най-накрая вицепрезидентът на компанията се обадил на момче-
тата от работилницата и им казал, че много се гордее с техните про-
изводствени постижения, но тъй като продуктът излиза толкова скъ-
по, не може да се продава, затова колкото и прекрасни да били тези
спирачни челюсти, ако не можели да се продават, то всички щели да
фалират. Той им казал: „Вижте сега, единственото, което искам от вас е
да ги направите по-хубави от тези на конкуренцията. Стига да вършат
работа, ще са идеални.“
В нашето общество произвеждаме техници на килограм. Най-чес-
то срещаният техник е компютърният програмист. За да може да рабо-

77
 ти правилно, един компютър трябва всеки път да следва даден алгори-
тъм. Една стъпка да объркаш, всичко се обърква.
Последователността трябва да е точна абсолютно винаги. Всеки
компютърджия, който се е захванал с фермерство, винаги се намира
в противоречие с тези мисловни процеси. Не може просто да излезеш
от офиса и да стъпиш на полето и да си мислиш, че всичко ще е наред.
Съществуват някои основни мисловни процеси, които ще трябва да
преодолееш.
Въпреки че аз използвам компютър, в никакъв случай не мога да
кажа, че съм експерт в работата с него. Хората, на които наистина им
допада да се занимават с компютри, по правило не стават за ферме-
ри. Компютърът не само може да ви изяде целия ден просто, защото е
увлекателен, ами и може да създаде толкова множество и прекрасни
таблици и диаграми, че един малък проект може да отнеме няколко
часа работа на компютър за нещо, за което с молив и химикал ще ви
трябват само няколко минути.
Компютрите вършат чудесна работа, когато през ръцете ви мина-
ват купища и купища информация. Но количеството на информация
трябва да е достатъчно голямо, за да оправдае включването на маши-
ната. Например, някои хора не могат да повярват, че нашата база от
400 клиенти не е качена на компютър. Аз мога на ръка да напиша ад-
ресите на пликовете за по-малко от 3 часа, а и ние пращаме кореспон-
денция само веднъж годишно. Знаете ли колко време ще отнеме да се
вкарат всичките тези имена и прилежаща информация в компютъра?
В момента, в който всичко е вкарано, информацията вече е остаряла,
защото един се е преместил, някой друг се е записал или каквото и да
е там.
Понастоящем ако някой си промени адреса или ако искаме да
прибавим някого, или да извадим някого от списъка клиенти, просто
изхвърляме тяхното картонче или прибавяме ново, или го пренапис-
ваме. Мога да направя това за частица от времето, което би ми отнело
да включа компютъра, да заредя програмата и да нанеса промените.
От друга страна, ако имахме 100 000 клиенти и някой, чиято работа
е само да вкарва данни и тази програма така или иначе стои отворе-
на на компютъра му, нанасянето на тези промени би било евтино и
ефективно с помощта на компютърна база данни. Трябва да внимава-
ме машините ни да не станат като онази приказка за опашката, дето
завъртяла кучето.

78
 Невероятно е колко много програми, в помощ на фермерите съ-
ществуват днес. Деветдесет процента от тях са само загуба на време.
Повечето от решенията на фермера не са толкова трудни и изискват
по-субективна преценка, отколкото един компютър е способен да
направи. За времето, което ще ви отнеме да влезете вкъщи, да задей-
ствате компютъра и да заредите някаква смислена диаграма, можете
грубо да нахвърляте задачата на лист хартия или да я сметнете наум и
да докарате що-годе точен отговор.
Един младеж ни дойде на посещение във фермата за няколко дни,
за да види „как става цялата работа“. Като се приготви да си тръгва го
попитах какво е научил. Той отвърна:
– Научих как става цялата работа: просто го правите.
Умно казано! Той синтезира същината на нашия успех. Постоянно
се натъквам на хора, които умуват с часове и пак като че ли нищо не
могат да свършат. Вижте какво, на пилетата и на кравите не им прави
впечатление дали портите са криви или дъските на оградата не са с
перфектно прави ъгли. Единственото нещо от значение е дали е функ-
ционално. Можем дотолкова да се забудалим с външния вид, че изоб-
що да не стигнем до функцията.
На кой му пука, че картофите не са в абсолютно прави лехи, ако сте
ги насадили само за лична консумация? Ако се наложи да ги загърляте
и плевите на ръка, това няма кой знае какво значение. Обаче, ако биз-
несът ви е да отглеждате картофи в промишлени количества и всичко
е механизирано, тогава правите линии са от решаващо значение. За
самите картофи не е важно дали са засадени накриво; за тях е важно
само да са сложени в земята.
Е, и какво ако сте пропуснали да окосите една ивица сено? Е, и как-
во ако животните са пасли твърде дълго на едно място, а сте ги пре-
местили преждевременно от друго? Тревата прощава, а кравите си
наваксват в теглото. Земните червеи могат да се погрижат за богатата
на въглерод трева. Целта на задачата е да се окоси сеното и да се пре-
местят кравите.
Не твърдя, че не е важно да се следва процедура, но казвам, че
трябва да има баланс между това нещо да се направи перфектно и
това изобщо да се направи. Аз предпочитам някой свърши нещо, дори
и да не е перфектно, отколкото някой, който по цял ден се суети и тю-
хка и в крайна сметка нищо не може да свърши.

79
 Тук, в Полифейс, следваме напълно утилитарни принципи и това е
една от причините, поради които съседните фермери не искат да пра-
вят нещата, с които ние се занимаваме. Накарайте някой случаен чо-
век да опише една процъфтяваща ферма и ще чуете описания за китни
огради, яркобоядисани червени хамбари, лъскави зелени трактори
и перфектни моравки. Тъй като хората имат изкривена представа за
това как изглежда „успеха“, те си мислят, че семплият, практичен и по-
постничък вид на една истински-доходна ферма говори за липса на
грижа, немарливост и бедност. Купчината железа ни трябва за всички
вълнуващи проекти, над които работим. Ние постоянно строим или
рушим разни неща. Ако искате да гледате красота, ще ви заведа да пог-
ледате животните, тревата, езерцата и земните червеи.
Понякога хората толкова се вторачват във външния вид и в това
всичко да им е идеално, че изобщо не могат да подхванат главния про-
ект. Повярвайте ми, прасетата много повече ги вълнува храната в хра-
нилката, отколкото дали самата хранилка е с идеални ъгли. Може да
ви отнеме часове да превърнете нещо функционално в нещо, което
изглежда перфектно и тези часове означават долари, а тези долари
означават печалба.
Разбира се, природата не иска перфектност. Природата иска
действие. Ние се радваме на грешките, защото можем да научим нещо
от тях. Някои хора са сковани от страх да не би да направят някаква
грешка и другите като дойдат, да им видят резила. Така се учим и ако
на някой това му пречи, това си остава негов проблем, а не ваш. Много
хора са като напълно парализирани, докато не намерят отговор и на
последния въпрос. Ако чакаш това да се случи, животът ще си отмине.
Много от желаещите да стават фермери са от тези с компютърния
манталитет и докато те гордо разработват и демонстрират таблици с
варианти за селскостопански дейности, в същото време кравите им га-
зят в потоците, коловете на оградите им гният и плевелите задушават
зеленчуците. Не е нужно да обмисляте всяка непредвидима случай-
ност и всички възможни варианти преди да направите първия ход.
Не твърдя, че не е важно да се планира. Твърдя, че можете да си
умувате ли умувате, а работата да остане несвършена.
Татко работил като мостровчик-надничар към един голям завод на
„Дженеръл Мотърс“ преди да стане пилот във Военноморските сили
през Втората световна война. Мострите представлявали дървени за-
готовки и калъпи за изготвянето на метални автомобилни части. Този

80
тип работа изисква огромна точност. Той беше направо педантично
прецизен. Като нищо можеше да направи мебелите за гостната, стенни
часовници и други дървени творения, които изискват да се изготвят с
минимални допуски.
При мен е напълно обратното. Не мисля, че някога изобщо съм
построил нещо с прави ъгли. У нас се шегуваме, че ползвам специа-
лен метър, на който са обозначени само целите инчове12 без никакви
разграфявания помежду им. Понякога, за майтап, ако дойде някой да
работи с мен над някакъв проект, аз взимам метъра му и възкликвам:
„За Бога, Бил, какви са всичките тези малки чертички тук? Такова нещо
не съм виждал досега. Този метър сигурно е бил за бракуване.“ Всички
си умират от смях. Ако строим нещо навън и аз поискам дърводелския
ъгъл, Даниел и стажантите се развикват: „Олее! Работата става сериоз-
на. Гледайте внимателно! Тук нещо ще вземе да стане красиво.“
Както и да е. На татко му прави чест, че при всичките си умения,
никога и дума не каза срещу моите 85-градусови ъгли. Ако беше под-
хвърлил нещо, сигурно напълно щях да престана да строя и тази дре-
болия можеше да сложи край на фермата. Но не, той ме окуражаваше
и беше доволен, когато нещото, което бях измайсторил, вършеше ра-
бота. Знам, че вътрешно е бил абсолютно потресен, обаче никога не го
показа.
При нас постоянно използваме фразата: „Щом върши работа, е
идеално!“ Тази концепция ни дава свобода за действие. Важното е да
започнеш нещо; да направиш нещо, да се учиш в процеса на работа.
Единственото важно нещо е дали върши работа.
Независимо дали имате 5 крави или 100 крави винаги ще има та-
кава, която ще искате да покажете за пред гостите и такава, която ще
се молите да си остане скрита зад храстите. Това да не ви притесня-
ва! Единственият начин да разберете кои животни ви устройват е да
имате някои, които не стават. Като научите какви характеристики тър-
сите, тогава ще вземате по-добри решения кои животни да бракувате.
Ако искате да започнете бизнес с едър рогат добитък, не мислете, че
е задължително да купите сертифицирани племенни говеда, които из-
глеждат все едно са клонирани.
Не убивайте ентусиазма си с умувания за това дали да колтучите
или да не колтучите доматите, дали да ги вържете или да ги оставите
да се разстелят и ако е най-добре да ги вържете, то по кой метод да е.
12
Един инч се равнява на 2,54 см. (Бел. прев.)

81
 Просто се наслаждавайте на процеса на откривателство. Пробвай-
те различните начини, които ви хрумнат и следете резултатите. Докато
не ги сложите в земята по който и да било метод, няма да започнете да
разбирате кое е най-удачно.
Един съсед ми разказваше за един от местните кореняци, който
винаги поддържал градината си красива като за изложба. Съседът ми
го попитал дали сади картофите в съответния знак. Без да му трепне
окото, възрастният човек отговорил: „В съответния знак ли? Аз садя
картофите си в земята.“
Докато картофът не се сложи в земята, няма да има значение дали
луната е в правилния знак или не. Аз наистина вярвам, че има нещо в
саденето според лунните знаци, но по-важното е да се засадят в земята.
Бъдете окрилени, а не парализирани от нерешителност. Просто го
направете и не се безпокойте за това какво ще кажат съседите. Не се
притеснявайте за местните разпоредби. И не изисквайте съвършен-
ство от половинката си или от децата си. Дайте им и на тях свобода да
творят и да изобретяват. По този начин ще стимулирате хората около
вас да вършат работа. Запомнете едно: Щом върши работа, е идеално.

82
 ГЛАВА 7
ЗА НАЧАЛОТО И ПЕЧАЛБИТЕ...
НАУЧЕНОТО ОТ ЩАНДА
ЗА ЛИМОНАДА

Една от най-важните нужди за фермите – а всъщност и за всеки

бизнес – е да има модел, който да позволява на начинаещите да реа-
лизират печалби от дребно производство и търговия.
Живеем във време, когато повечето дейности не реализират пе-
чалба преди да са изминали няколко години от първоначалния старт
на бизнеса и те вече са натрупали много 80-часови работни седмици,
както и купища дългове за покриване. Изплащането на лихви и осигу-
ряването на пазар са сериозни предизвикателства за бъдещия пред-
приемач. Колко пъти сте чували някой да казва, че човек не може да
стане фермер, освен ако не наследи земя, не се ожени за някой със
земя или не добие финансова независимост по други пътища. И аз така
вярвах, но вече не мисля така. Ако това твърдение беше вярно, защо
тогава има толкова много 40-годишни наследници на ферми, които
или са пред фалит, или пътуват до града за работа?
Има изобилие от възможности за хората, които искат да навлязат
в селското стопанство без типичната начална фаза на кредит от банка
или от инвестиционен фонд. Вероятно това, което трябва да направим
е да отделим време да погледнем с нови очи на доходните щандове за
лимонада на децата.

ПРАВЕТЕ НЕЩО, КОЕТО ВИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ. Децата обичат

лимонада. Децата обичат да печелят пари. Децата обикновено обичат
да се разговорят с хората и най-вече обичат да получават комплимен-
ти. Прочетете което и да е проучване за това защо хората не искат да

83
 се занимават със селско стопанство и ще срещнете думи като „робски
труд, прах, шум, миризми, дълго работно време, ниско заплащане“.
За съжаление, тези описания са верни по отношение на 95% от
американското селско стопанство. Но това просто означава, че прак-
тиките, които те прилагат, имат недостатъци. Това, че другите правят
нещо погрешно, не означава че ти не можеш да го правиш правилно.
Съществува цял един свят от алтернативи, който е така чужд за типич-
ния фермер, както са Реймънд и Дороти Мур13 за типичния член на
училищното настоятелство. Работата в селското стопанство може да
доставя удоволствие.
Ако не обичате моркови, не ги отглеждайте за пазара. Ако не оби-
чате да печете, не се опитвайте да продавате хляб. Ако наистина оби-
чате патладжани, може би това е нещо, което може да се опитате да
пласирате. Развиването на успешен бизнес изисква огромна енергия и
ако е нещо, което ви доставя удоволствие, това ще подхранва вътреш-
ния ви плам.
Аз не отглеждам неща, които не обичам да ям. Така, ако нещо не се
продаде, поне с радост ще си го изям.

ИЗТЪНКО ПОЗНАВАНЕ ЧРЕЗ ЛИЧЕН ОПИТ. Децата са ценители на

лимонадата. Те знаят точно какъв вкус, консистенция и температура
предпочитат. Никога не се опитвайте да предлагате нещо, което лично
не сте опитали, докоснали, сготвили или преживели. Това е задължи-
телно условие ако искате да покажете вещина и ентусиазъм по отно-
шение на продукта си, и особено ако ще го сравнявате с този на конку-
ренцията. Колко производители на соя са опитвали тофу? Попадал съм
на няколко производители на соя, които правят тофу и ентусиазмът им
като говорят за соевото зърно е заразителен.

НАМЕРЕТЕ СИ ПАЗАРНА НИША. Какво е това, което в зноен ден не

можете да откриете по улиците в квартала? Ако отговорът е: „Леденос-
тудена чаша домашна лимонада“, тогава се обърнете към отговорника
на класа в местното училище. Щандът за лимонада няма да го намери-
те нито до машината за пепси, нито да препречва пътечката към рафта
за изкуствените газирани напитки в магазина.
Какво е това, което хората търсят, но не могат да намерят в голе-
13
Raymond and Dorothy Moore – основоположници на движението от 70-те години на
20-ти век за домашно образование на децата. (Бел. прев.)

84
мите вериги? Двете неща, които липсват в „Уолмарт“, са истинско лично
внимание (опитвали ли сте се да получите смислена информация от
служителите в магазина?) и високо качество. Манталитетът на индус-
триалното общество е изцяло в духа на „днес купи, утре го хвърли“.
А и в случай, че не сте забелязали, живеем във времето на пазар-
ните ниши. Бутиково това, бутиково онова – нашето общество най-на-
края е започнало да се бунтува срещу промишленото еднообразие и
това отваря големи възможности за хората с творческо мислене. При-
чината едно 6-годишно хлапе да може да върти успешен бизнес на
щанда за лимонада е именно защото това не е супермаркет.
Специализираните продукти са навсякъде около нас. Уникалното
може да произлиза от дадена география, сезон, генетика или произ-
водствен модел (например „биологично“). Най-лошото, което можете
да направите, е да правите това, което правят всички други и точно
така постъпват повечето фермери. Ако нещо не е получило одобре-
нието на служителя от земеделската консултантска служба, тогава то
е невъзможно. Вижте съседите си. Можете ли да си представите един
бизнес, който се опитва единствено да копира това, което съседния
бизнес прави? Направете нещо различно.

ПРОИЗВОДСТВО/РЕКЛАМА. Ако едно хлапе отделя 6 часа на щанда

за лимонада, вероятно само около 30-тина минути от времето са били
инвестирани в производството; останалите 5½ часа отиват за търго-
вия и реклама. Подобна е и ситуацията с всяко успешно селскостопан-
ско начинание.
Нищо не е съсипало повече фермери от вярата в лъжата, че стига
да произведат достатъчно голямо количество, финансовото им бъде-
ще ще е осигурено. Изумително е, че хиляди фермери все още вярват в
това, ако съдим по броя фермери, които подписват договор да отглеж-
дат стока за вертикални интегратори като птицевъдните и свиневъдни
конгломерати.
Производството е само една малка част от уравнението. Всяко
предприятие, което носи доходи в началото ще наклони в посока тър-
говия и реклама, защото именно оттам идват истинските пари.

ЦЕНИ НА ДРЕБНО. Чаша лимонада на щанда за лимонада е на същата

цена като чаша безалкохолно. Разликата между разходите за входящи
суровини и продажната цена е изключително висока.

85
 Когато произвеждате в милиони количества, брутният марж може
да е относително нисък и може и да отчетете печалба. Едно малко
предприятие не може да си позволи да продава на едро, защото опе-
ративните ви разходи за оборудване и труд ви правят неконкурент-
носпособни. Освен това, просто не можете да продадете достатъчно
продукция, за да си изплатите заплата.
Ето защо никога не си ни представям да продаваме дървесина от
нисък клас. В нашия район в западна Вирджиния, от един типичен ши-
роколистен дървостой собственикът ще изкара 75 долара на декар. От
продажбата на един дънер от среден клас качество в дъскорезницата
бихме получили 20 долара, а от продажбата му в магазина за строи-
телни материали – 200 долара. Една дъска от нисък клас дървесина се
продава само за 30 цента на дъсчен фут14, но ако разполагате с високо-
качествена дървесина от орех, дъб, череша или ясен, тогава можете да
си докарате до 2 долара на дъсчен фут.
Ако притежавате дъскорезница, която може да вади 20 000 дъсче-
ни фута на ден, 30 цента на дъсчен фут се намножават до една значи-
телна сума. Но ако дъскорезницата ви произвежда само 500 дъсчени
фута, тогава по-добре изберете варианта с 2-те долара.
Щом вече имате бизнес, разходите, така и така, са налице. Един жи-
вотновъд, който търгува със 100 телета има голямо предимство по от-
ношение на труда в сравнение с някой, който отглежда само 10 телета.
По-рентабилно е да се транспортира материал с ремарке за трактор
отколкото с пикап.
Малките стопанства просто не могат да генерират достатъчно
приходи, та да оцелеят в търговията на едро. Ето защо продажбите на
цени на дребно и директната търговия са от жизнено значение за ус-
пеха.

ПАРТНЬОРСТВО В РЕСУРСИТЕ. Когато хлапетата се върнат с пълни

джобове пари, те не плащат наем на мама и тате за това, че са ползва-
ли кухнята или каната, нито плащат такса за ползването на бъркалката
или хладилника. Те вкарват в употреба недоусвоени ресурси и така ре-
гистрират почти чиста печалба.
Един занемарен заден двор или ранчо от 4 милиона декара са
също такива недоусвоени ресурси, които очакват своите находчиви
Дъсчен фут (от англ. Board foot) – мярка за измерване на дървесина в САЩ, която се
14

равнява на 30,48 x 30,48 x 2,54 см. 424 дъсчени фута правят един куб. метър. (Бел. прев.)

86
предприемачи. Познавам една двойка пенсионери от Уисконсин, кои-
то живеят в града. Те си построиха три мобилни курника и отгледаха
300 бройлера в задния си двор, като изкараха чисти няколкостотин
долара само за няколко месеца. Фермерското им начинание не беше
обременено с разходите, свързани с придобиване на земя.
Може би познавате някой, който има меден казан? Тогава какво ще
кажете да произвеждате ябълково пюре в двора си? Нашият син, Дани-
ел, събра сок от тригодишните ни кленови дървета, както и от това на
съседа, концентрира сиропа и опече донати с кленов сироп за пазара,
като по този начин от този сироп изкара 53 долара на литър. Така сти-
гаме до следващата ни точка:

ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ. Винаги се опитвайте да докарате продукта до

едно по-обработено състояние. Децата от щанда за лимонада правят
именно това. Повечето от нас държат някакви пакетчета с лимонада
на прах в килера вкъщи. Единственото, което тези хлапета правят, е че
превръщат тези прахчета в нещо годно и желано за консумация.
Малко са купувачите на суровини. Колко хора са склонни да си
купят крава, в сравнение с тези, готови да си купят хамбургер? Колко
хора искат да си купят неразфасовано пиле, в сравнение с тези, които
купуват Чикън МакНагетс? А колко ще купят чувал царевица, в срав-
нение с тези, които биха купили царевичен хляб? Схващате ли идеята?
Като начинаещ фермер, няма да се угоите толкова от чувала с ца-
ревица, който ще закарате на силоза. Но ако отгледате специален сорт
царевица в градината си, ако я смелите в кухнята и от брашното опе-
чете пресен занаятчийски царевичен хляб... Ммм! Чувам звъна на теле-
фона, последван от дрънването на касовата машина.

РАЗНООБРАЗЕТЕ СИ АСОРТИМЕНТА. Какво правят наистина пред-

приемчивите деца, за да вдигнат продажбите на щанда си за лимона-
да? Добавят курабийки и шоколадови кексчета, разбира се. Най-труд-
ната част е да се сдобиете с клиент. Веднъж вкарате ли го през вратата,
ако прибавите повече артикули, той със сигурност ще похарчи повече
пари при вас.
Вместо да планирате да отглеждате повече картофи или телешко
или царевица, прибавете различни артикули, за да си привлечете по-
вече от доларите на клиента. Въпреки че нито един от артикулите, сам
по себе си, няма да ви осигури нужните приходи, сборната сума от тях

87
 ще го направи. Това напълно противоречи на традиционната земедел-
ска практика да се отглеждат монокултури и да се произвежда един-
единствен артикул. Съществуват дори такива ферми, които отглеждат
само петлета. Това не само е твърде неестествено, но и гарантира въз-
можно най-ниските печалби за фермера.
Ако продавате кифлички, прибавете към асортимента сладка и
конфитюри. Ако продавате свинско, прибавете телешко и пилешко.
Ние калкулираме, че на 4 купувача на пилешко добавяме един купувач
на телешко. Продажбите ни на пилешко ни водят и клиенти за телеш-
кото. Различните артикули си въздействат симбиотично, така че едно
плюс едно да е равно на три.

РАДВАЙТЕ СЕ НА КОНТАКТА С ХОРАТА. Колко често сте виждали

снимки на дечица, заспали на щанда за лимонада? Бъдете сигурни, че
за да се стигне дотам, те буквално са капнали от продажби. Изискват
се доста сили, за да си енергичен продавач. Енергичните продавачи
просто обичат да общуват с хората. Такъв един продавач ясно разчита
езика на тялото на клиентите, а също долавя и неизказания подтекст
на това, което изричат на глас. Продавачът се опитва да отговори на
нуждите им, а това изисква сили. Ангелските усмихнати личица най-
лесно карат хората да се разделят с парите си.
Има твърде много хора, които искат да имат ферма като начин да
„избягат“ от хората. Такава цел обрича фермера на неуспех. Действи-
телно не мога да се сетя за нито една процъфтяваща ферма, била тя
голяма или малка, която да е ръководена от хора, които не обичат да
общуват. Сещам се за доста западнали ферми, които се ръководят от
хора, които не обичат контактите и само мърморят срещу неграмот-
ните гражданчета.
Когато към уравнението за фермата прибавим и клиентския фак-
тор, динамиката се променя. Ще вземате коренно различни решения,
защото ще мислите какво искат клиентите, а не какво говорят съсе-
дите, или какво ви съветва служителят от земеделската консултантска
служба. Ще бъдете много внимателни по отношение на изработката
си или на методите си на производство и преработка, защото редовно
ще се виждате с тези клиенти лице в лице, а това засилва чувството за
отговорност.
Ако искате да избягате от хората, не се опитвайте да пробиете с
дребно земеделие. За да процъфти бизнесът ви ще ви трябват хора.

88
СЪБИРАНЕ НА ИДЕИ (БРЕЙНСТОРМИНГ). Повечето щандове за ли-
монада не са спонтанна проява. Те са обикновено резултат от това, че
децата и родителите са седнали заедно да обсъдят различни начини за
изкарване на пари или варианти за готини занимания. Те са родени от
комуникацията между членовете на семейството и от семейни събра-
ния за обсъждане на идеи.
Не се страхувайте от мечтите и идеите си. Изричайте на глас всич-
ки потенциални възможности; записвайте си ги. Дали ще е източници
за финансиране, или измисляне на подход към домоуправителя да
разреши градинката зад блока да се използва за нещо повече от трев-
на площадка (което включва да поднесете изпечен от вас пандишпан
и букет цветя от сандъчето на прозореца), или допитване до познатите
ви за това какво търсят да купят, но не могат да намерят в супермарке-
та – винаги фокусирайте вниманието си върху това къде се намирате в
този момент и какво можете да направите именно сега.
Успехът рядко се ражда спонтанно. Той идва след упорит труд и
растежни мъки. Ако си мислите, че за да работите в селското стопан-
ство ви трябва земя, забравете! Познавам хора, които живеят в апарта-
мент и имат процъфтяващи птицеферми на парче земя на другия край
на улицата. Познавам един човек в Ню Йорк Сити, който отгледа пиле-
та в гаража си и ги продаде на колегите си от работата. Множество ус-
пешни зеленчукопроизводства са започнали с това, че някой е решил
да гарира косачката и да превърне моравата си в градина.
Списъкът на възможностите е безкраен, но мога да ви уверя, че
каквито и да са обстоятелствата ви, в каквото и положение да сте, има
някой някъде, който е преодолял подобни пречки в стремежа си да
постигне своите мечти.

89
 АНАЛИЗИРАЙТЕ
ИДЕИТЕ СИ

90
 ГЛАВА 8
РЕЦЕПТИ ЗА ПРОВАЛ

Ето, по мое мнение, десетте най-често срещани капана, в които

попадат фермерите. Разбира се, това са принципни положения, които
имат приложение към много неща извън селското стопанство. Но аз
конкретно ще ги приложа към селското стопанство. Списъкът е пред-
ставен по ред от най-малкото зло до най-фаталния капан.

№10 ДА СИ ПРЕКАЛЕНО НЕЗАВИСИМ/САМОДОСТАТЪЧЕН. Вие от

този тип хора ли сте, дето не обичат да питат за посоката, когато се
изгубите по време на пътуване? Ето че се намирате в положение да не
знаете със сигурност къде сте и накъде да се отправите. По някаква
причина упътванията, които сте получили, нищо не ви говорят, или пък
просто не можете да видите от сгъвката в картата къде се пресичат
двата пътя. Както и да е, обърнали сте колата и се чудите...
Как се опитвате да намерите пътя – като просто карате по различни
пътища в изследване на различни варианти с надеждата, че ще попад-
нете на правилния път? Ако да, тогава вероятно не сте готов да имате
ферма. На първо място, тази нагласа по-скоро да се лутате слепешката
е не само изключително неефикасна, но е и емоционално изтощител-
на. За постигането на успех, са ви нужни както ефикасни действия, така
и емоционален заряд.
Признавам, че семейството си ме знае как, при най-малкото съмне-
ние, веднага спирам и питам. Ако в някое студентско градче ми кажат
да обърна и съм само на 400 метра от мястото, за където съм тръгнал,
ще сваля прозореца и пак ще попитам някой студент къде е еди-коя си
сграда. Мразя да се губя.
Тереза и аз често си спомняме през смях онзи случай, когато оти-
дохме на една публична среща, организирана от нашия конгресмен. Тя

91
 щеше да се проведе в едно основно училище в съседния град. Имахме
груба представа за района, но не бяхме виждали училището. Свечеря-
ваше се, когато стигнахме близо до там, където си мислехме, че е и аз
се отбих в една бензиностанция да питам къде е училището.
Няма да забравя как служителят ме изгледа, напълно изумен, и
просто махна към съседната сграда. „Ето го!“, каза той. Сигурно и той
се смее до ден-днешен като си спомни. Но знаете ли какво? Ако бях
подминал училището, щях да съм пропилял време, бензин и емоцио-
нална енергия.
Романтичната представа, че ще се озовете в пущинака и ще си „из-
копаете“ някакъв поминък, на който жена ви и децата да се наслажда-
ват и че ще го направите със собствени сили, е пълна безсмислица. Ето
защо, в дните на първите заселници, както романтично ги наричаме,
хората са се събирали заедно да вдигат хамбарите и да строят къщите.
Никой не е бил толкова наивен, та да си мисли, че може да се справи
сам.
Нивото на умение и майсторство, както и количеството информа-
ция, които трябва да притежавате, просто не могат да бъдат придоби-
ти самостоятелно без икономическо разорение. Е, бихте могли да пре-
живявате някак, но тази книга не е за това как да преживяваме някак
от селско стопанство. Тук говорим за това как да изкарваме прилични
доходи и да имаме достатъчно пари, че да можем да заделяме и за бла-
готворителни каузи.
Не се колебайте да питате съседите за техните препоръки и отде-
ляйте внимание на това да им помагате, та да могат и те да ви помагат.
Искайте съвет. Посвещавайте време на това да развивате практични
умения и мъдрост. Всяко едно нещо ще ви е необходимо като започвате.

№9 НЕТЪРПЕНИЕ. Казано накратко, това е да искаш твърде много

твърде бързо и да се отчайваш твърде скоро. Всичко, за което си за-
служава да се борите, си заслужава и да го чакате. Виждал съм как хора
един след друг се отказват от нещо точно преди то да се случи.
Помнете, че нормалната крива на бизнеса първо се спуска надо-
лу в бездната на отчаянието преди да се изкачи нагоре към върха на
успеха. Проучванията показват, че повечето милионери не получават
изключително големи доходи. Те изкарват може би около 70 000 дола-
ра на година, но средната им възраст е 57 години. Те спестяват активно

92
от млада възраст и държат неотклонен курс, докато накрая нетната им
стойност не надхвърли 1 милион долара.
Като цяло, всичко, което идва при вас прекалено лесно или пре-
калено бързо, няма да остане при вас. Нещо ще се случи, което да го
развали. Това важи с особена сила при търговията. Не мога да изброя
всичките пъти, когато за нас се е отворил пазар за нещо и сме си ми-
слели, че всичко ще е по мед и масло, но нещата така и не се материа-
лизират. Моментната еуфория обикновено се превръща в последвало
обезсърчение.
Ако това, което правите, не върви, продължавайте да изпипвате
нещата, да ги доизкусурявате и нагласяте, докато потръгне. Как ще за-
садите доматите, как ще построите курника – няма закон, който да ги
определя тези неща. Бъдете готови да минете и през дупките по шосе-
то, докато постепенно напредвате по пътя към успеха. Не знам колко
пъти съм виждал как хората вдигат производството си на почти 1 000
пасищни бройлера – точно там, където знам, че ще започнат да виждат
големи печалби – и те точно тогава развяват бялото знаме.
Една от любимите ми истории е за Томас Едисон, разказана от сина
му, Чарлз:
„Понякога хората питат: „Той някога да се е провалял?“ Отговорът е,
„Да“. Томас Едисон често се сблъскваше с неуспеха. Първият му патент,
когато беше на ръба на безпаричието, беше за електронно устройство
за отчитане на изборни гласове, но хлъзгавите законодатели отказали
да го купят. В друг случай, той си вложи всичките пари в машина за маг-
нитно отделяне на нискокачествена желязна руда – точно, когато тя се
оказала ненужна и неефективна поради отварянето на богатия залеж
Месаби Рейндж. Но той никога не проявяваше колебание заради страх
от неуспех.
– Eй, да му се не види! – възкликнал той по време на една изтощи-
телна поредица от експерименти и се обърнал към един обезсърчен
колега – Ама не сме се провалили! Сега знаем за хиляда неща, които не
работят, така че сме много по-близо до намирането на това, което ще
проработи.“

№8 НЕДОСТАТЪЧНО „ЗАЩО“ И ТВЪРДЕ МНОГО „КАК“. Тук ще гово-

рим за това, което аз наричам „недосегаемите“ в човешкото мислене.
Или както фермерският консултант Стан Парсънс обичаше да казва:

93
 „Станали сме много точни в улучването на центъра на погрешната
мишена.“ Станали сме много изкусни в това да произвеждаме 4 тона
царевица без да задаваме въпроса защо трябва да произвеждаме ца-
ревица. Станали сме специалисти в това да намираме точните лекар-
ства за точно-диагностицирани бактериални инфекции в концлагер-
ните птицеферми, но пропускаме да попитаме защо, изобщо, пилетата
трябва да ги отглеждаме в концентрационни лагери.
Предполагам, че ако трябва да си говорим истината, ние всички до
някаква степен страдаме от синдрома на „свещената крава“, но трябва
да го сведем до минимум. Например, аз познавам едно мило на сърце-
то ми семейство, мераклии да стават фермери, които си купиха фер-
мичката на мечтите им и повечето от 40-те декара бяха вече засадени
с шпалирно оформени мини ябълкови дръвчета. Оказва се, че тези су-
пер-селекционирани ябълкови дръвчета са деликатни, податливи на
болести и зависими от изкуствено подхранване. В литературата пише,
че когато всичко се улучи точно, тези дървета са страшно доходонос-
ни. Но на това семейство не им трябваше нещо, което да ражда само
веднъж на пет години. Бях изумен от това колко много знаеха за това
какво да пръскат и колко часа им отнема да окосят и оплевят един ред.
Тези хора бяха експерти на „как“-то, но всъщност, най-доброто в случая
може би щеше да бъде да изкоренят с булдозери глупавите дървета и
да подхванат нещо друго.
Същата дилема се среща често при хора, които купуват живописно
място с голяма, полу-вкопана в земята плевня – една от онези прекрас-
ни 150-годишни постройки с вход на втория етаж и конюшня отдолу.
Идеята била да се влиза от горния етаж със сено и постелка за живот-
ните и оттам всичко да се хвърля с вили долу, на първия етаж, където
били настанени животните. Разбира се, този тип плевни са били строе-
ни по време, когато фермите са изобилствали от работна ръка и преди
да е имало много селскостопанска техника. Чистенето на всички онези
малки отделения в обора на ръка изисква доста работа. Днес такава
една сграда е безкрайно нефункционална, а мисълта да се събори е
като да накараш някой да скочи в огъня.
Може би знаете онази народна приказка за една жена, която вина-
ги отрязвала края на свинския бут преди да го сложи във фурната да
се пече. Най-накрая дъщеря й пораснала достатъчно да забележи, че
майка й правела това всяка Коледа и я попитала:
– Мамо, защо винаги отрязваш крайчето на бута преди да го сготвиш?

94
 Майката отговорила:
– Защото майка ми винаги го правеше. Не знам защо.
Когато бабата дошла за Коледната вечеря, малкото момиченце я
попитало:
– Бабо, защо винаги отрязваш крайчето на бута преди да го опечеш?
Бабата отговорила:
– Не знам, миличко. Само знам, че майка ми винаги го правеше.
Е, тази майка вече не била между живите, за да я попитат, но бил
останал един от братята й, възрастен ерген, чичо на около 90-и нещо
години, който можел да си спомни, затова отишли да го питат него.
– Чичо Мак, можеш ли да си спомниш защо прабаба ми винаги е
режела крайчето на свинския бут преди да го опече? – попитало мал-
кото момиченце.
Чичо Мак се взрял мечтателно в хълмовете, все едно се опитвал
да се върне назад в спомените си и после се позасмял като се усетил
какъв всъщност е отговорът на въпроса.
– Ами, миличка – казал той – нямахме толкова голяма тава, в която
да влезе целият бут, затова мама винаги отрязваше едно парче от бута,
за да го побере в тавата.
Тази история показва колко лесно е човек да се забатачи в това
„как“ и да не си зададе по-големия въпрос „защо“.

№7 ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ТЪРГОВИЯТА. Ако да започнете да про-

извеждате каквото и да е – ама каквото и да е – преди да имате ясен
план за продажбата му, слагате каруцата пред коня. Когато някой запо-
чне да ми разказва за нещо-си там екзотично, което смята да отглежда,
не искам да знам колко чувала, килограма или литра ще произведе от
него. Искам да знам как планира да го продаде.
Природата е достатъчно изобилна и прощаваща, за да възнаграж-
дава и най-нещастните опити за производство. Но продажбите не ва-
лят от небето. Пазарите се отварят един по един като чукаме на вра-
тите. Пазарите се печелят, а не се изсипват еднакво над заслужилите и
незаслужилите както първите и последните дъждове.
Когато всичките ви пари са вкарани в производството без да имате
съответния пазар, можете да потънете по-бързо, отколкото предпола-

95
 гате. Дори утвърдени бизнеси и големи конгломерати ежедневно се
борят с това. Това е причината да виждате преоценени стоки, свръх-
производство и буквално хиляди тонове храна, изхвърлена на буни-
щата в нашата страна.
Производството и търговията трябва да вървят ръка за ръка. Как-
ва е ползата от това да имате 50 прекрасни бика или 400 декара царе-
вица или най-хубавата реколта домати в района, ако в крайна сметка
ги раздадете всичките. По-добре човек да е удовлетворен от удачната
продажба на малкото, което е произвел, отколкото да напълни цяло
ремарке и да няма какво да го прави.

№6 ЛИПСА НА КАПИТАЛ. Това е общо заглавие за идеята за свръхкре-

дитирането и трупането на дългове. Много печеливши предприятия
се закриват защото имат твърде малък оборотен капитал. Поговорката
„Пари при пари отиват“ е вярна в повечето случаи.
Разбира се, това е тясно-свързано с това дали човек ще хвърли
всичките си пари в земя, вместо да ги вложи в трупане на информация
и на опит. Ако имате земя, но ви липсва капитал, за да я насадите или
населите с животни, не можете да си върнете парите от инвестицията.
Въпреки че аз определено държа на нашите дейности, чиято пе-
чалба е независима от размера на дейността, трябва да запомните
контекста, в който те остават печеливши. Ако надскочите възможност-
ите си като разширите дейността си и инвестирате в пре-скъпа инфра-
структура и свръхпродукция, може да стане така, че да превърнете
едно печелившо малко предприятие в губещо голямо предприятие.
Това постоянно се случва.
Например, всеки може да гледа 20 носачки на двора и те ще си
намират всичката храна от това, което природата е предоставила. Но
когато скочите на една операция от 1 000 пилета с хранилки, поилки,
кокошарници, хладилни помещения, палети със сгъваеми кутии за
яйца и т.н., дано имате капитала да финансирате това разрастване и да
поддържате бизнеса за нужния период, докато яйцата не започнат да
ви връщат инвестицията.
Ако сте решили да вадите луди пари от агротуризъм, ще ви трябва
капитал, за да купите тракторите, каручките и другите условия, необ-
ходими, за да посрещате хора. Всичко това трябва да е готово преди да
ви дойде първият платен посетител.

96
 Аз определено бих ви окуражил да направите следващата крачка
от гледането на стадо пилета за странични доходи и да преминете към
стабилно стопанско предприятия, което да ви осигурява заплата, но
не надхвърляйте капиталовите си възможности, за да го направите.
Нека растежът става с по-бавно темпо, ако е необходимо.

№5 ТВЪРДЕ МНОГО ВРЕМЕ, ПРЕКАРАНО В НЕ-СЕЛСКОСТОПАНСКИ

ОФИСИ. Много нови фермери, тъй като им липсва увереност, прекар-
ват време в чиновнически офиси или в разговори с банкери, продава-
чи на минерални торове, продавачи на фуражи и други лица от агро-
бизнеса.
Всички дават съвети, които са за тяхната лична облага и преди да
се усети, бедният фермер е заробен от системата. Много хора обвиня-
ват за това агробизнеса или банкерите, все едно те са част от някаква
конспирация. Обаче аз казвам: никой не е закарал тези фермери наси-
ла да търсят съвет от тези фурнаджийски лопати. Ако тези съветници и
търговци носят някаква вина, то и фермерът трябва да поеме отговор-
ност за това, че е потърсил техния съвет. Срам за учителя, ако говори
безсмислици. Ако ученикът седи и слуша тези безсмислици, то срам и
за двамата!
Когато хиляди фермери фалираха в икономическата касапница в
началото на 80-те години на 20-ти век, условията, които доведоха до
този срив, не назряха отведнъж. Една криза е чисто и просто кулмина-
цията на много незначителни по размер събития. Онези фермери, кои-
то обвиняваха държавните кредитни компании за бедите си, трябваше
да си дадат сметка за робията, на която се обричат когато са подписва-
ли договорите преди повече от едно или две десетилетия. В момента,
в който са тръгнали в посока вземане на кредити, те са поели по хлъз-
гавия път към падението.
Дори и да си пълен новак, много по-разумно ще постъпиш, ако си
останеш вкъщи да си окопаваш градинката и спокойно да обмисляш
решенията си сред фасула и царевицата. Всички онези господа имат
прекрасната цел да ви разделят с парите ви. Колкото повече слуша-
те съвета им и се движите в техните кръгове, толкова по-бързо ще ви
омаят в своята хипноза.
Новите фермери редовно се връзват на автобусните пътувания, ор-
ганизирани от земеделските консултантски служби и се оставят да бъ-

97
 дат ухажвани от агробизнеса. Може да ви звучи съблазнителна покана-
та за пиле на барбекю, организирано от магазина за минерални торове
или поканата за безплатната вечеря със стриди, организирана от хими-
ческата компания, но на тези събития ще се напълните с информация,
която със сигурност ще ви провали. Не си струва заради едното ядене!
В случаите, когато аз се включвам в някое от тези организирани
автобусни пътувания, което е най-многото, което правя в тази насока,
неизбежно попадам на няколко от тези начинаещи фермери, които са
се заселили в района с повече пари в джоба, отколкото мозък в гла-
вата и направо не мога да повярвам като им гледам мисленето. Вед-
нъж отидох на една обиколка на фуражни посеви и гледах с изумление
как целият автобус охкаше и ахкаше пред „перфектното унищожение“.
Демонстрацията беше на залято с хербициди пасище, което без оран
било превърнато в царевично насаждение. Всички бяха запленени от
тази ефективна пасищна смърт, която бе позволила да се отгледа царе-
вична реколта на стръмен склон без да е нужна оран.
Исках да скоча на крака и да извикам: „Ехо, имате ли акъл в главите
си? Ще се върнем ли тук и през есента, за да видим рововете, които
са започнали да се оформят от обезлесяването на склона? Някой по-
питал ли е дали фермерът ще изкара някакви пари от целия проект?“
За щастие, аз знаех какви въпроси да задавам и можех да прозра през
измамната фасада на тази демонстрация, но никой друг в автобуса не
осъзна това. Този тип информация ще ви удави по-бързо, отколкото
можете да си представите.

№4 РАЗРАСТВАНЕ, КОЕТО ПРЕВАРВА УПРАВЛЕНИЕТО. Вкарайте в

ред управлението си преди да се разраствате. Разликата между една
асма в двора и едно лозе от 4 декара е огромна.
Асмата в двора можете да я орежете за няколко часа някой топъл
февруарски следобед. От пръчките можете да увиете половин дузина
венци и за няколко минути ще разчистите целия двор. Мулчирайте с
дървесни трески в дървеното ограждение около корените и така ще
създадете красиво бордюрче, което ще пази от плевели. Напролет, ко-
гато пъпките започнат да се наливат, а все още има опасност от късна
слана, можете да хвърлите няколко стари чаршафа над цялата асма, за
да предпазите лозите.
Когато настъпи лятото и японските бръмбари започнат да обез-
листяват лозите, можете да разтърсите растенията в късния следобед

98
и да гледате как бръмбарите падат в съда с вода, който сте приготвили.
На другата сутрин можете да ги дадете на кокошките. Ако се засуши,
можете да загребете вода от варела с дъждовна вода, който е под улу-
ците, да я носите с кофи до лозите и така да поддържате растежа им.
Като дойде време за беритба, когато плодовете започнат да зреят,
можете да си насрочите един ден за правене на сок. Само за един час
преди закуска можете да отрежете всичките чепки грозде и децата мо-
гат да оронят гроздето за сок. До обяд половината реколта ще е на сок
и в буркани, а до вечерта и последната партида грозде ще е минала
през сокоизстисквачката. Това ще е един уморителен ден, но цялата
реколта ще е обрана и в бурканите. Сега асмата може да чака и да си
почива, докато дойде време да се повтори цикълът някой топъл фе-
вруарски следобед няколко месеца по-нататък.
Цялото това нещо звучи прекрасно и свежо и наистина е така. Но
нека сега да разгледаме положението, ако сте насадили 4 декара лозе.
Подпорната система вече не се състои само от една обикновена асма,
ами е масивна редица от колони и здраво опъната тел. За да се окоси
тревата около корените се искат часове работа на седмица. Рязането
отнема дни, а клонките могат да напълнят няколко каросерии. И по-
сле, да ги трупа ли човек, да ги гори ли, да ги дроби на трески ли или да
си търси някой, който иска да направи 1 000 венчета от лозови клонки.
Ако сушата е проблем, тогава сигурно сте инсталирали капково
напояване. Системата за напояване иска поддръжка и наглеждане. Тъй
като не можете да отръскате всичките листа в тавичка с вода, започ-
вате да следвате предписания за листно пръскане с билки и лепкави
вещества на основата на сапуна, за да се борите с гъбичките, болести-
те и вредителите. Като започне да зрее гроздето, работите от зори до
мрак – режете чепки грозде и ги продавате на клиентите, които идват
на фермата. Някои от членовете на семейството обслужват клиентите,
а други продължават с беритбата.
Най-накрая отрязвате и последната чепка и сте успели да продаде-
те 60% от реколтата. Работата със сокоизстисквачката ви е отнела една
седмица по 24 часа на ден и сте успели да спасите още 20% от това,
което хората не са купили, но останалите 20% са отишли при приятели,
роднини, прасетата и кокошките. Изобщо не се опитвам да разубедя
някого да гледа лозе, но се опитвам да опиша реалистичната разлика
между „нещо-си там, в задния двор“ и една комерсиална операция.
Много фермери се давят, когато се опитат да се прехвърлят от

99
 един модел, който работи страхотно за лично дворно стопанство към
комерсиална операция. Гледайте ръководните ви умения да са на нуж-
ното ниво, за да се справите със скока.

№3 НЕСПОСОБНОСТ ДА СЕ ГЛЕДА НА ФЕРМАТА КАТО НА БИЗНЕС.

Вашата ферма не е някакъв романтичен измислен остров, така както
не е и работата в града. Неспособността да подложите решенията си
на строгия анализ на брутния марж ще доведе до много глупави ре-
шения. Разбира се, много фермери от дълго време не са мислили като
хора, които ръководят бизнес. Затова и правят глупостите, които пра-
вят като, например, да вземат назаем 250 000 долара, за да построят
концлагерни птицеферми за пилета, които, в най-добрия случай, може
да им връщат по 10 000 долара на година, без да си начисляват запла-
та. Това е абсолютно безумие! Обаче, фермерите се тълпят един през
друг за това. Знам, че дребните детайли, градините с цветя и тям по-
добни са прекрасни, но първо залегнете над бизнеса. Анализирайте
времето, което влагате с оглед на това каква ви е възвръщаемостта на
час. Анализирайте покупката си по отношение на евентуалната въз-
връщаемост на инвестициите. Ще успеете ли да си върнете инвестици-
ята след една година, или две, или 10 години? А за цял живот?
По някаква причина сме си създали романтична представа за фер-
мерството от гледане на много филми като уестърните с Джон Уейн и
от изпълнения с носталгия по предвоенните години „Отнесени от ви-
хъра“. Това не е реалност. Действителната реалност е в това, че ви тряб-
ва препитание. Всеки, който не е готов да подложи всяко хоби, всяка
дребна подробност, всяка покупка и всеки час от деня си на стриктен
бизнес-анализ не е готов да ръководи едно успешно и печелившо сел-
скостопанско предприятие.

№2 ХАРЧЕНЕ НА ТВЪРДЕ МНОГО ПАРИ ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ НО-

СЯТ ПРИХОДИ. Дървените огради са хубаво нещо, но не носят пари.
„Двойните тонажки“ (еднотонните пикапи с двойни задни гуми) съби-
рат погледите по селскостопанските изложения, но ако бизнесът ви не
се състои в транспортиране на добитък и навъртане на 80 000 км на го-
дина, няма да си възвърнете инвестицията. Ако смятате, че имате нуж-
да от куче, не ви трябва някое породисто куче за 100 долара. Някое ха-
ризано помиярче ще лае също толкова силно, колкото и породистото.
Постоянно се изумявам на нещата, които фермерите купуват и

100
които не им носят приходи. Анализирайте всяка покупка в светлината
на това дали ще допринесе към доходите. Задайте си въпроса: „От това
ще изкараме ли още пари?“ Често купуваме нещо, защото ни се иска
или защото съседите го очакват, но от него няма да получим суха пара.
Не се харчете за нещо, докато не измислите как то ще ви генерира
печалба. Ако искате зимна градина, недейте да я строите преди да сте
наясно как тя ще ви възвърне парите, било то в намалени сметки за
отопление или от продажби на разсад за декоративни цветя. Може да
ви позволи да отглеждате зеленчуци извън сезона. Дори и не помис-
ляйте да си купувате компютър преди да си докаже възможността да
ви докарва пари.
Докато не заработите на пълен работен ден, часовете прекарани
в занятия, които не докарват доходи, са изгубени. Да си казвате: „Ще
спестя малко време“ не е достатъчен аргумент, ако имате време за
губене. И ако гледате телевизия, значи имате време за губене, което
очевидно не е от значение за вас. Концентрирайте харчовете си върху
доходоносни неща.

№1 РАЗНОГЛАСИЕ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА

ВИЗИЯТА. Сега стигнахме до капан №1 за новите фермери – разногла-
сия по отношение на мисията между участващите страни, особено ако
са двойка.
Предварително изяснете помежду си какво възнамерявате да пра-
вите. Стигнете до споразумение относно формулирането на вашата
мисия и относно стъпките, които да следвате, за да я постигнете. По-
сле я следвайте твърдо. Всяко отклонение, което е извън уговорката,
ще създаде проблеми в бъдеще. Всички ли са съгласни с правилото
„отгледай си го сам“?
Всички ли са съгласни с правилото да има само една кола? Кой ще
се занимава с маркетинга? Какво наистина искаме да постигнем в този
живот?
Всичко това са въпроси, на които трябва да потърсите отговори
преди да се заемете със селскостопанска дейност, защото ако по сре-
дата на пътя се натъкнете на големите противоречия по отношение на
основни положения със сигурност ще обърнете колата. Ще запишете
ли децата в детската бейзболна лига или не? Какви са правилата по от-
ношение на домашните любимци? Каква е позицията ви по отношение
на застраховките и осигуровките?

101
 Когато нямате съвместимост и единомислие, всички заинтере-
совани страни ще живеят в състояние на недоволство. „Защо харчим
само за твоите работи, но не и за моите?“ – това се превръща в рефрен,
който ще съсипе бизнеса. Балансът, компромисът и отстъпчивостта –
това са все жизненоважни неща за поддържане на равновесието. Но
нищо няма да помогне ако има принципно разединение по отноше-
ние на главната посока и пътя, който да следвате дотам. Не е достатъч-
но само да сте единодушни за посоката, ако сте на различни мнения
относно пътя.
Разбира се, че не може да предвидите всяка област, в която мо-
гат да възникнат разногласия: и ние с Тереза със сигурност сме имали
своите спорове. Така е в живота. Но разногласията в основните поло-
жения като начин на живот и мисия не са като разногласията относно
това дали да засадим 20 корена домати или 30. В такъв случай сигурно
бихме се спрели на 25.
Бил съм свидетел на това как дадена двойка се премества да жи-
вее и работи на ферма и напълно се оплитат по този параграф и това е
направо съкрушително. Ако тя е подредена, а той разхвърля, нейното
желание за ново антре/мокро помещение в задната част на къщата,
би отклонило ценен капитал от фермата. Ако той е чистник, а тя – не,
че е толкова разхвърляна, ами да речем, че предпочита дейностите на
открито, тогава часовете, които той отделя за шетане из къщата може
да се върнат тъпкано на семейството, когато заприиждат сметките. Не
намеквам, че жените не бива да работят навън. Тереза се занимава с
полянката и с градината, а и с трактора се справя страхотно. Аз също
от време на време мия чиниите. Но разпределянето на отговорности-
те трябва да е по сърце на всички и трябва да възлиза на увеличени
приходи.
Не съм нито семеен съветник, нито земеделски консултант. Просто
казвам, че тази несъвместимост относно визията, според мен, е начин
номер едно за провал. Трябва всичко да се обговори предварително
и то толкова изчерпателно, че да не се налага да се изяснявате наново
всеки път, когато се появи нещо дребно за обсъждане.
Не претендирам, че знам колко от тези принципи за неуспех тряб-
ва да са налице, за да се стигне до провала на едно фермерско начина-
ние, обаче мога да ви кажа, че и от малко става. И ви давам гаранция,
че ако са налице дори и половината от тях, което и да е фермерско
начинание ще е обречено на провал.

102
 ГЛАВА 9
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ЛОШИ
СЕЛСКОСТОПАНСКИ
„ВЪЗМОЖНОСТИ“

В тази глава ще разгледаме основното ви поле на дейност. Всяка

ферма си има основно поле на дейност и чак след това – ако основната
дейност е стабилна, се развиват допълващи (или помощни) полета на
дейност. Всички елементи би трябвало да допълват главното занятие
по синергичен начин. Имайте предвид, че тук ще разглеждаме един-
ствено основни полета на дейност.

№1 РАЗВЪЖДАНЕ НА ПОРОДИСТИ КАКВОТО И ДА Е. Оставете тая

работа с чистокръвните пoроди на финансово независимите господа
с добре подплатените джобове. Несъмнено някои хора са успявали
да изкарат някакви пари от това да отглеждат животни за разплод, но
само след като вече са се доказали като образцови комерсиални фер-
мери. Човек не може от самото начало да се опитва да произвежда
най-доброто от каквото и да било. Попитайте се: „Бих ли купил живот-
ни за разплод от самия мен?“ Цялата общност, която се занимава със
стадата за разплод е като елитно братство, като ексклузивен клуб. За
да се включите в тази игра, видът ви ще трябва да отговаря на ролята.
Това значи, че ще ви трябва едно хубаво бордово ремарке, тегле-
но от мощен дизелов пикап с двойни задни гуми и двойна кабина, за
предпочитане с ТV антена отгоре. Ще трябва да посещавате социал-
ни събирания, търгове и срещи на развъдните организации. Ще ви
трябва идеално оформена алея за колата, оградена с бяла дъсчена ди-
зайнерска ограда. Мястото около обора трябва да е професионално-
оформено с цветя и чимшир и трябва да е приятно допълнение към
просторната къща и прилежащата лятна виличка за гости.

103
 Престижът и външният вид, свързани с отглеждането и маркетин-
га на чистопородни разплодни животни са чиста гаранция, че смет-
ките никога няма да излязат във ваша полза. Да, неколцина успяват
да продават чистопородни животни без някои от тези труфила, но не
познавам никой, който да е успявал да го направи без каквато и да е
показност. Отпечатването на лъскави търговски брошури и поддър-
жането на нещата във вид, който да е впечатляващ за купувачите изис-
ква много време и пари.
Хората, които са успявали да намерят своята ниша без да изпадат
в такава показност, са били дълго време в редовите търговски среди и
са се отличили с безукорно реноме. Развъждането на животни за раз-
плод е нещо, което или идва като кулминация на една блестяща ка-
риера или поглъща купища пари още от самото начало. Това може да
стане само по един от тези два начина.
Пресата обича да отразява скъпия бик, който е бил продаден за
хиляди долари на специализиран търг. Но причината това същество
да е известно е, защото е било на върха. Не се споменава дали това
животно е донесло печалба на собственика. В много от случаите, жи-
вотните или растенията, които печелят изложенията биват оценявани
не според функцията си, но според изкуствено подсилената им произ-
водителност. Царевицата, която успее да изсмуче най-много химични
торове ще успее да спечели селекцията. Този бик, който може да пре-
върне най-много зърно и хормони в живо тегло, е победителят. Няма
значение това, че поколението на този бик не може да се възпроиз-
вежда. Няма значение, че тази царевица е по-уязвима към засушаване.
Това, което съдиите търсят по изложбите и изложенията на поро-
дисти животни, често няма нищо общо с функционалността, а е въпрос
само на формалност. А подобни критерии са също толкова неподходя-
щи при растенията и животните, колкото и при сградите. А дори и да
изискваха функционалност, за каква функционалност щеше да става
дума? Да не би за това животните да са издръжливи без лекарства?
Или за това растенията да са устойчиви към вредителите без пести-
циди?
Ако една развъдна дейност не може да бъде печеливша на па-
зарни цени, тя не е рентабилна. За всяко едно успешно-продадено за
разплод животно трябва да се продадат две други на обикновени па-
зарни цени. Отглеждането на животни за разплод изисква фанфари.
Ако решите да се занимавате с развъдно-подобрителна дейност нека
това дойде като естествен апогей на дългогодишните ви постижения и

104
професионалното ви развитие. При това положение, достойнствата на
вашата работа ще говорят за себе си без фойерверки и фанфари.

№2 ЕКЗОТИЧНИ ЖИВОТНИ. В тази графа влизат лопатари, емута,

алпака, щрауси, алигатори и други животни от този сорт. Тук също се
включват и редките и непознати растения като брюква, овесен корен
и по-редките видове репи.
Причината тези неща да са екзотични е, защото пазарната ниша
за тях е малка. Това не са неща, които хората купуват редовно. С тях
нещата се развиват по следната крива:
• Новина: някакво ново животно или растение получава някакъв
отзив в пресата. Някак си хората чуват за това ново и невероятно
нещо и се твърди, че отглеждането му е изключително изгодно. Ед-
новременно с това се лансира и идеята, че всеки търси това нещо,
отворил се е пазар за производителя и бъдещето е розово.
• Рекламна шумотевица: тези публикации предизвикват вълна от
повишен интерес и всички искат да се включат в играта. Хората се
връзват на тази нова дейност като плащат огромни цени за тези
ексклузивни развъдни животни или семена. Това е новият бум.
• Разочарование: пазарът се срива. Изведнъж всички онези, които са
се включили се поглеждат един друг и осъзнават, че всъщност па-
зар няма. Всичко е било фалшива представа, създадена от първо-
началната шумотевица. Единствената причина първите предприе-
мачи да изкарат пари е била тъй като достатъчно количество хора
са се включили в играта, създавайки пазар не за реална употреба,
а само за производство.
• Срив: нещата се сгромолясват. Развъдните двойки, които са се про-
давали за хиляди сега струват няколкостотин долара. Хората си
ближат раните и поголовно фалират. Обаче това снижава произ-
водството до такова ниво, което отговаря на действителното па-
зарно търсене. Това е нужното количество.
• Умерен растеж: бавно, но сигурно цените започват да се покачват,
но ще минат години – може и цяла вечност, преди загубените фи-
нансови инвестиции да бъдат покрити.
Многократно сме били сме свидетели на този цикъл с екзотични-
те видове. Отглеждането на щрауси беше най-страхотната идея преди
десетина години и развъдните двойки вървяха по 20 000 долара. Сега

105
 разочаровани производители в Тексас направо отварят портите и пус-
кат животните на свобода. Така те станаха най-голямата от Големите
земни кукувици15 в Тексас.
Моето правило за екзотичните видове е, че в момента, в който ги
видите споменати в някоя от публикациите на Американския департа-
мент по земеделие (АДЗ), вече сте закъснели. Хората, които изкарват
пари от екзотичните животни, са само онези, които са започнали да
ги развъждат преди да са чули всички останали. Веднъж започне ли
човек да чете за тях в пресата, възможността вече е отминала.
В тази категория бих включил всичко, което е ново и му се отде-
ля много внимание от АДЗ. Например, преди няколко години, когато
в югозападна Вирджиния се сринаха цените на тютюна, земеделската
консултантска служба предложи нова култура, която да замести тю-
тюна: броколи. Много от работата, нужна за внедряването на новата
култура можеше да бъде извършена със същите машини като за тю-
тюна и изглеждаше като да се получава добра комбинация. Хубава,
високорентабилна култура, изискваща подобни почва и плодородие.
Единственият проблем беше, че всички фермери бяха прочели същия
бюлетин. Всички се включиха в играта и в крайна сметка се принудиха
да заорат купища броколи, защото пазарът не беше подготвен за такъв
приток от нова продукция.
Нещо подобно се случи и с гъбите шиитаке. За известно време
мало и голямо отглеждаше тези вкусни деликатеси. Но сега повечето
от тези хора са фалирали и цената отново скочи. Сега някои отново се
включват, но по-умерено.
Същата работа се получи и с коледните дръвчета. Имаше известен
период, когато всеки бюлетин на Консултантската служба по гори и
лесовъдство превъзнасяше коледните дръвчета като най-апетитната
лесовъдна дейност. Хиляди и хиляди декара по-късно – както и след
няколко години, когато пазарът най-после се пресити от алчността на
предприемачите – цените се сринаха и хората, които бяха засадили
дръвчета преди 5-8 години, очаквайки че ще си докарат по 25 долара
на дръвче, внезапно се оказаха в положение да приемат цени на едро
от по 5 долара на дръвче. В някои райони сега продават дръвчетата на
дребно за тази цена.

Голямата земна кукувица (Geococcyx californianus), (англ. roadrunner) – още известна

15

и като „пътен бегач“, е най-бързо бягащата птица в света и е характерен обитател за

югозападните щати на САЩ и особено в Тексас. (Бел. прев.)

106
 Просто помнете, че причината нещо да бъде екзотично е, защото не
е лесна работа. Бизоните са отличен пример. Ако можехте да видите що
за ясли, ограждения и камиони се искат за отглеждането на тези диви
пичове, сериозно бихте се замислили преди да се заемете с тях. Хич не
са лесни за развъждане и обуздаване. А и откъм пласмент са трудни.
Да, някои фермери са създали пазар и са си намерили ниша. Но
създаването на доходна ниша с екзотичен продукт, за който обикнове-
ният човек си няма и представа, е много трудно.
Бях на една конференция, където един господин превъзнасяше
емутата си като най-голямото откритие на света. Аз стоях малко встра-
ни и го гледах как общува с хората. Неговият ¾-тонен дизелов пикап с
двойна кабина беше паркиран току до демонстрационната му площад-
ка и той уверено изреждаше всичките достойнства на тази екзотична
птица. Като го слушаше, човек би рекъл, че „Макдоналдс“ а-ха да запо-
чне да сервира бургери от ему!
Като ме забеляза, че стоя отстрани, той се приближи до мен и ме
помоли дали не бих могъл да намина по-късно да поговорим насаме,
тъй като той искал да ме попита за някои неща. Когато се върнах по-
късно, той ми довери, че проблемът му бил в пласмента. „Имам цяло
поле пълно с тези птици, а дори и да ги раздам не мога“, оплакваше се
той.
Нищо лошо не искам да кажа за този човек. Той просто се опит-
ваше да предизвика интерес към продукта си, за да накара хората да
купуват. В това няма нищо нередно. Но за мен да видя разликата меж-
ду рекламата на продавача и неговата лична изповед беше доста ярък
пример за това какво непредвидимо начинание са всичките тези екзо-
тични видове. Стойте далеч от тях!

№3 РАЗВЪЖДАНЕ НА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ. Основният проблем

при тези същества е, че не стават за ядене. Колко често семействата
купуват хамстер или домашен заек? Колко често едно семейство купу-
ва виетнамско мини прасенце?
Това е еднократна работа. От пазарна гледна точка, най-трудната
част винаги е намирането на купувач. Веднъж сдобиете ли се с купу-
вач, целта е да си осигурите следващи покупки от същия човек. Така
се гради клиентска лоялност. Няма бизнес, който да може да оцелее
дълго, ако постоянно трябва да въди чисто нови клиенти.

107
 От една страна е вярно, че доволният клиент е вашата най-добра
реклама, обаче пак сте ограничени само до хора, които искат някакво
домашно животно, а в тази група е още по-малката подгрупа от хора,
които искат точно вашето животно.
Отгоре на това, хората, които купуват тези животинки, редовно
имат проблеми. Животните се поболяват, на хората им омръзват или
просто не са това, което са очаквали. Всичко това неизбежно се струп-
ва на вашата глава. Да вземете ли животното обратно? Колко ли време
да отделяте за съвети? Ще имате ли търпение да се занимавате с неве-
жи хора?
Ако имате страхотен магазин (или магазини) с цени и договори за
големи количества, тогава не се колебайте и отгледайте няколко от
тези животни. Но да залага човек на домашни любимци е губещо поло-
жение. За да имате успешни продажби, трябва да ходите там, където се
събират много хора, или да харчите куп пари за реклама. С това ще се
хвърлите или в скъпа кампания за директни продажби или в програма
за продажба на цени на едро на някой частник. И в двата случая няма
да добиете голяма печалба.

№4 КОНЕ. Какво можете да направите с един кон, за да изкарате пари?

Помислете за момент. Направете списък. Добре, колко от тези неща
сте склонни или готови да направите. Да разгледаме някои от точките
във вашия списък:
• Пансион за коне: това – добре, но колко души се нуждаят от тази
услуга? Да, чували сте за хора, които плащат по 100 долара на сед-
мица, за да им гледат коня, но аз познавам мнозина, които са тър-
сели такива хора и те все се оказват в съседния щат. Или просто
са починали. Или просто са си продали коня. Това е същата онази
мистична, неуловима далавера, дето носи лесни пари. Ако наис-
тина успеете да намерите такъв човек, трябва да бъдете експерт,
да подновявате постелята в яслата ежедневно и да гледате да раз-
хождате коня всеки ден. Знаете ли колко време отнема това? Зна-
ете ли какви съоръжения ще очакват от вас собствениците, които
дават конете си на пансион? В повечето от тези бази, които съм
виждал и човек може да се настани да живее. Онези собственици,
които не изискват чак такава педантична грижа за конете си, няма
и да плащат повече от 50-100 долара на месец. Но пак ще очакват
да могат да идват и да яздят всеки ден. Пак ще искат мястото да е

108
 чисто и представително. А и вие пак ще трябва да храните и обяз-
двате коня. Я оставете тая работа!
• Уроци по езда: има хора, които са склонни да плащат за уроци по
езда, но вие квалифицирани ли сте да ги обучавате? Хората не са
глупави. Те могат да преценят вашите умения. Ако предположим,
че притежавате необходимите умения, бихте ли могли да намери-
те достатъчно клиенти във вашия район, за да си струва? Знаете ли
колко излиза издръжката на един кон? Знаете ли колко ще ви из-
лезе застраховката „Професионална отговорност“ за такава една
дейност? За да си покриете застраховката, ще ви трябват много
ученици, а това ще отнеме и много време.
• Трениране на коне/обяздване: ако се чувствате уверени, че можете
да правите това, браво на вас. Вие вероятно знаете по-добре от
мен какви са възможните варианти и сигурно ще постигнете успех.
• Теглене на каруци или файтони: някои хора дават конете и каруци-
те си под наем на бизнеси за градските паради. Това веднага грабва
вниманието и придава някаква носталгичност на обществената изява.
Да, обаче ще ви трябва каруца, повод и фургон, за да превозите коня.
Действително в това има възможност да се вадят пари, обаче трябва
да бъдете много организирани. Според мен, това е една неразработе-
на възможност.
• Езда по горски пътеки: за това ще са ви нужни няколко коня или
ще трябва да сте достатъчно близък с ентусиазирани ездачи, които
биха ви се доверили да ги поведете нанякъде. Макар и да отчитам,
че доста хора се занимават с това и че, всъщност, изкарват доста
пари като го правят, да организира човек дотам нещата е почти
винаги въпрос на хоби, на занимание по време на отдих. Хората,
които наистина посвещават свободното си време на това развле-
кателно занимание, стават доста добри и всъщност успяват да
припечелят някой и друг долар. Голямо предимство тук играе бли-
зостта до туристически район.
• Състезания: хайде сега, нека бъдем реалисти! Идете вижте някои
от хората, които печелят едва колкото да покрият поддръжката на
победителя на Кентъки Дерби и ми кажете дали сте готови за това.
Ако му намерите цаката на това занятие, тогава тази книга ще е
излишна за вас.
• Търговия с коне: купуването и продаването на коне изисква изклю-

109
 чителна експертиза, а заедно с това и възможности за транспорт
и настаняване на пансиони. Вероятно е по-трудно да пробиете в
тази ниша, отколкото дори и в Братството на развъдчиците на чис-
топородни животни.
Изводът е, че конете в нашето общество са животни за отдих. Да,
може и да изкарате някой и друг долар от един кон, но никога няма да
си покриете разходите за поддръжка. С това не казвам, че конете нямат
своята си ниша в раздела за отдих и почивка и има хора, които наисти-
на са изкарвали пари от това. Но тези хора са изключението от прави-
лото. Аз съм „За“ конете, дотолкова, доколкото някой друг ги гледа.

№5 ДЕЙНОСТИ, ИЗИСКВАЩИ ЗНАЧИТЕЛНО КАПИТАЛОВЛОЖЕНИЕ.

Всяка дейност, която налага използването на машина за 20 000 долара,
за да се свърши работата, не е добра идея. По незнайна причина сме
се запленили от лъскавата техника и грамаданските сгради. Познавам
много хора, които си правят езера и отглеждат шарани, но повечето
от тях работят в града, за да могат да си плащат сметките. Влагането на
капитал в неща, които гният, ръждясват и амортизират, е рисковано и
заробващо. Такава една машина или сграда трябва да бълва продук-
ция, за да може да покрие разходите по придобиването й. Познавам
дървосекачи, които притежават техника на стойност половин милион
долара и които изкарват по-малко, отколкото някой, който разполага
само с пикап и резачка. Онзи, който се е обзавел с челюстни товара-
чи, два камиона за трупи, един трактор за извоз на дървесина, и един
булдозер, трябва да продължи да бълва обем, за да може да поддържа
притока на пари. Ако купувачите наложат квота, както те често и пра-
вят в ситуации на свръхпроизводство, тогава нашият човек се чуди от-
къде да намери пари за заплати и погасяване на дълговете, като нищо
не печели. Освен това, той трябва да координира мащабни дейности,
както и да е в постоянна връзка с хората, обектите и многото сечища.
Ще бъдете изненадани, ако разберете колко много предприятия,
изискващи големи, тежки машини, работят с минимални нетни печалби,
ако изобщо имат такива. Средностатистически, фермерите получават по-
малка възвръщаемост от инвестициите си, отколкото която и да е друга
група хора в обществото. Не мога да проумея защо някой би пожелал да
инвестира половин милион долара в нещо и да работи ден и нощ, само
за да изкара чисти 20  000 долара на година. Ако разполагате с такива
пари за инвестиция, по-добре ги сложете в банката и събирайте лихвата.

110
№6 ОТГЛЕЖДАНЕ НА КАКВОТО И ДА Е В ЗАТВОРЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ.
Това е селско стопанство от най-модерен тип, но представлява новата
феодална система: едно крепостничество, самоналожено от ферме-
рите. Пилетата, прасетата и млечните крави сега жънат плодовете от
концентрационните производствени модели, в които фермерът взема
назаем всичките пари, за да получи привилегията да разреши на един
вертикален интегратор да решава дали ще му отпусне затворници.
Птицепроизводството е затънало най-дълбоко в този упадъчен
производствен модел. Фермерите вдигат съоръжения, които им ко-
стват 250 000 долара, за да бъдат построени и оборудвани и след това
компанията за птици слага пилетата в помещението. Но на фермера не
му гарантират стадо птици извън бройките, които са вече настанени в
халето. Компанията може да откаже да слага пилета там по каквато и
да е причина.
Стотици, ако не и хиляди, производители са загубили или са на път
да загубят фермите си, когато компанията реши да не докарва повече
пилета в халетата. Ипотечните сметки си вървят, независимо от това
дали има пилета във птицефермата или не. За мен главният сигнал,
че този тип съоръжения са умряла работа, е, че повечето фермери,
които ръководят такива халета, работят извън фермата за доходи. Ако
имаше някаква финансова полза от тези халета, тогава защо собстве-
ниците продължават да пътуват до града за работа? Колко други хора
познавате, които биха инвестирали 250 000 долара в някакъв бизнес,
от който не получават и половин заплата?
Производителите, които работят по договор, са сигурно най-не-
щастната група фермери, които някога съм срещал. Те са дори по-не-
щастни и от фермерите, чиито доходи идват предимно от производ-
ството на зърнени култури и това е, защото те напълно са изгубили
контрол над вземането на решения за собственото си стопанство.
Фермерите, които отглеждат млекодайни крави в затворени помеще-
ния, са пропищели, защото цените на млякото продължават да падат
стремглаво до нивата на световния пазар. Кравите страдат от всякакви
видове проблеми, отказват да се възпроизвеждат и на бърза ръка ги
пращат за бургери.
Наистина, отглеждането в затворени помещения на каквото и да е,
е една от най-лошите селскостопански възможности.

111
 №7 МОНОКУЛТУРА ИЛИ КАКВОТО И ДА Е, КОЕТО СЕ ОСНОВАВА НА
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ИЗТОЧНИК НА ПРИХОДИ. Обикновено можете да
разпознаете фермера, който се е хванал с такова неудачно начинание,
защото той се идентифицира с конкретната си стока:
„Аз съм говедовъд.“
„Аз отглеждам сладка царевица.“
„Аз развъждам шарани.“
„Аз гледам кози.“
Фермерите, които се идентифицират по този начин слагат всички-
те си яйца в една кошница не само по отношение на производството,
но и по отношение на маркетинга. Обикновено те имат два или три
пазара, но в повечето случай имат само един. Почти нямат думата по
отношение на цената или количествата.
Този тип земеделие е ориентирано единствено към производ-
ството, базирано е на стоката и е подложено на огромните вариации в
цените на едро. Цените на едро са като крайчето на камшика. Някога
пързаляли ли сте се с шейна по хълма, хванати „на влакче“ с неколцина
други хора? Нали знаете как ако човекът отпред извие съвсем лекич-
ко, то този най-отзад политва съвсем встрани?
Така стоят нещата и с цените на едро и дребно. Цените на дребно са
като този, който е отпред на шейната-влакче. Фермерите са като този,
който е най-отзад на влакчето. Най-малкото разклащане в сектора на
търговията на дребно оказва огромен камшичен ефект на производ-
ствения сектор. Една от причините е в това, че крайният потребител е
най-чувствителен към цените. Разлика от само няколко цента в повече
или по-малко поражда огромни вариации в покупателните решения.
На потребителско ниво хората не трябва на всяка цена да закупят този
Т-бон стек или онази свежа глава маруля.
Колко от нас отказват да купуват нещо, докато цената му не падне
под определено ниво? Можем да купуваме, а можем и да не купуваме.
При разлики само от няколко цента на килограм, можем да решим да
ядем нещо друго тази седмица. Фермерът, от своя страна, е инвести-
рал огромни количества капитал в производството на този продукт.
Нужна е огромна промяна в цените, понякога и до 90 процента, за да
се реши един фермер да прекрати или промени производствения си
план.

112
 Разбира се, фермерите постоянно се оплакват именно от това, но
е необходимо да се гони някакво приблизително равновесие. Да се
вложи всичкия капитал, време и енергия в един-единствен продукт,
по правило, си е едно от най-рискованите неща в селското стопанство.
Ако трябва да произведете достатъчно количество от този един-
ствен артикул, за да можете да се издържате от това, тогава ще трябва
да работите с голям обем, а големият обем ви хвърля в пазара на едро
и носи всички минуси, които съпътстват всяка една мащабна дейност.
Към тези минуси спада и това, че ставате жертва на времето, вредите-
лите и цените, както от производствена, така и от търговска страна.
По нови данни, изнесени от селскостопанските икономисти излиза, че
за да изкара заплата от 15 000 долара на година, един зърнопроизво-
дител в Средния Запад трябва да отгледа 4 000 декара царевица или
12 000 декара жито. Самото събиране на реколтата си е жив кошмар,
както от икономическа, така и от организационна гледна точка. Това
не е реалистичен вариант за някой, който иска да става фермер. Всъщ-
ност, ако трябва да си говорим истината, това не е реалистичен вари-
ант и за повечето от фермерите, които го правят.
Изводът е следният: стойте далеч от монокултурите и от борсови-
те стоки, които са единствен източник на приход.

№8 КАКВОТО И ДА Е, КОЕТО НЕ СЕ ЯДЕ РЕДОВНО. Ако не ядете чес-

то дадено нещо, има голяма вероятност и другите да не го ядат често.
Сега, имайте предвид, че в тази глава разглеждаме основните дейнос-
ти. Съществуват безкрайно много възможности как една обичайна
храна да бъде комбинирана с такива, които са по-нестандартни. Това е
доста разумен подход.
Но екзотичните, странните и рядко консумираните продукти не са
най-доброто решение за основна дейност. За стълб на вашето стопан-
ството би трябвало да се спрете на нещо, с което хората са запознати,
и което консумират в значителни количества, само че трябва да про-
извеждате този артикул в такъв специфичен вид или високо качество,
че да ви отличи от другите на пазара.
Може да разгледате другите дейности, които вече изброихме, на-
пример тази с екзотичните видове, и при нея ще отчетете две наруше-
ния според този принцип. Всъщност, колкото повече от тези принципи
дадена продукция нарушава, толкова по-зле. Дръжте се за познатото и
се пазете от шантавото.

113
 №9 ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ВИ Е МНОГО ПРИЯТНО. Тук бих включил и
всичко, което правите само заради парите. Успехът отнема твърде
много усилия, за да се опитвате да го постигнете само по сметка. Па-
рите, сами по себе си, няма да задържат вашите решимост и страст на
нивото, необходимо за постигане на успех.
В тази книга отделям доста време на това да се опитам да ви по-
могна да бъдете по-практични в подхода си, да мислите логично, да
действате като бизнесмени. Но тук гласувам за сърцето и интуицията
ви. Нужен е баланс. Признавам, че не ми е приятно да се тикам под
коне. В такъв случай, по-добре да не се занимавам с това.
Не ми доставя удоволствие да поправям машини или да се зани-
мавам с детайлна дърводелска работа. Не ми идва отръки и просто не
ми е приятно. Тези мои черти са част от това, което съм. Вероятно е
по-добре да не ставам дърводелец или автомонтьор. Ако не обичате
животни, по-добре да не се занимавате с животновъдна дейност. Или
пък ако милеете за всички животни, пак не трябва да ги отглеждате –
или поне не за човешка консумация.
Ако не обичате растенията, може би не трябва да ставате зеленчукоп-
роизводител. Имайте предвид, че колкото и да ви е приятна дадена дей-
ност, пак ще намерите неща в нея, които да не ви харесват. Тук не става
въпрос за тези дребни нещица. Аз говоря за вашата душа, за вътрешната
ви същност, за темперамента ви и какво ви импулсира или отблъсква.
Нещо, което никога не ви е вълнувало, сигурно не трябва да бъде
основната дейност на вашето стопанство. Когато получавате списа-
ния, вижте от кои статии се палите и кои преглеждате отгоре-отгоре.
А защо да не си направите списък – може да ви помогне да се самоо-
познаете. Ще се открои някаква тенденция и след време ще откриете
нещо: „А, тези статии редовно ги чета, а онези дори не ги и поглеждам.“
После се попитайте каква е общата нишка. Тези статии, които по-
стоянно четете за животни и растения ли са? Или е нещо малко по-
конкретно като храна или декорация, може би домашни любимци или
изтънчена кухня? Ако се боите, че естествените ви наклонности ще ви
поведат в посока, която може да направи селскостопанската дейност
много трудна – което би нарушило някои от тези правила тук, тогава
може би трябва да посетите някои от фермите, които се занимават с
тези неща, които ви се виждат отблъскващи и да видите дали антипа-
тията ви е основателна.

114
 Вземам тази тема присърце, защото тук доста се занимаваме с пре-
работка на животни – или, иначе казано, с колене на животни. Често
идват хора, които искат да се включат в процеса, за да видят дали ин-
туитивното смущение, което изпитват, е нещо реално или е резултат от
незнание или погрешни представи. В повечето случаи хората си тръг-
ват с напълно променени възгледи за нещата.
Мисля, че е наложително да отправим това предупреждение, за-
щото нашите предчувствия за нещата често не се основават на фа-
ктите, ами са по-скоро подсъзнателна реакция към минали събития
или дори разкази. Всеки, който е минавал през това да избира име на
детето си, ще разбере за какво говоря. Когато преглеждахте имената,
имаше ли такива, които просто не можехте да понасяте? Общо взето,
тези имена, които наистина не харесваме са имената на хора, от които
имаме лоши спомени. Може да е било името на побойника на класа. А
може да е името на момичето, което винаги са избирали вместо вас за
главната роля в училищната пиеса.
Същото важи и за имената, които ни харесват. Понякога не знаем
защо дадено име ни харесва, докато не си спомним: „Това беше име-
то на онази мила какичка от горните класове, която седеше до мен в
училищния автобус, когато бях във втори клас, и с удоволствие ме слу-
шаше как чета.“ А може би името, което ви харесва е било името на
професионалния футболен играч, който батко ви е обожавал, когато
сте били деца, а нали батковците знаят кое е най-доброто!
Мисля, че разбирате за какво говоря, така че не следвайте този
принцип до крайност. Гледайте да има баланс, да вземате решенията
с разбиране и избягвайте нещата, които наистина не са ви приятни.

№10 ВСИЧКО, КОЕТО ОБЕЩАВА НЕЗАБАВНО РАЗБОГАТЯВАНЕ. Ако

някой ви каже да подхванете дадена селскостопанска инициатива, от
която веднага можете да забогатеете, не го правете. Тук бих включил
дори и подсъзнателното мислене. Даже и през ум да ви минава, че от
тази или онази основна дейност ще спечелите лесни пари, или бързи
пари, или и двете: просто забравете!
„Няма такова нещо като безплатен обяд.“ Вярно си е. И още как!
Мога да се сетя само за две причини някой да се опитва да ви въвлече в
някаква сделка с такова обещание. Едната причина е, че те са се пробва-
ли и са се провалили така ужасно, че искат да завлекат колкото се може
повече хора, та да не се чувстват все едно само те са толкова глупави, че
да се вържат на това. Другата причина е, че те нещо шикалкавят.

115
 Може би не са си изплатили всичките сметки. Може би не искат
само те да страдат. Може би цялата работа още не се е извъртяла на-
пълно. А може и да са просто наивни. Както и да се опитват да ви уго-
ворят другояче, забравете за далаверите с лесните пари. Такова нещо
не съществува.
Разбира се, ако не смятах, че съществува селскостопанско начи-
нание, което да е стабилно и доходоносно, никога нямаше да седна да
пиша тази книга, нито пък другите две, които също съм написал. Бъ-
дете сигурни, че тази книга не е написана като начин за забогатяване.
Тя е пряк резултат от безбройните хорски запитвания: „Как мога и аз
да направя това, което вие правите? Откъде да започна?“ Истински се
надявам, че ще успея не само реално да изложа възможностите в сел-
ското стопанство, но също и да изтъкна дисциплината, постоянството
и жертвите, които са нужни, за да реализира човек тези възможности.
Ако знаех за някакви преки пътеки, със сигурност бих минал по някоя
от тях. Но такива няма. Точка. По правило, всяка пазарна възможност,
която звучи подозрително добре, си оправдава подозренията. Онези,
които казват, че ще изкупят цялата ви продукция, няма да го направят.
Онзи, който казва, че е намерил начин за бързо забогатяване, нищо не
е намерил.
Е, това са те: десетте най-лоши идеи за основна селскостопанска
дейност. Естествено, има неколцина, които са се оказали на точното
място в точното време и са пробили във всяка една от тези категории.
Не твърдя, че това в никакъв случай не може да стане. Но ако бях ко-
марджия, нямаше да заложа пари на никоя от тези дейности, особено
ако съм нов или начинаещ фермер. Дръжте се за това, което звучи раз-
умно, когато избирате кой да е главният начин за изкарване на доходи
от фермата и стойте настрана от всичко, което намирисва на рекламна
шумотевица. Когато фермата ви започне да бележи успехи, винаги мо-
жете да прикачите някои по-нестандартни проекти по периферията.
Но ако планирате тези проекти да оформят стълба на фермата ви, това
ще е предизвестие за бедствие.

116
 ГЛАВА 10
НАЙ-ДОБРИТЕ
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ
В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Макар и да няма човек, който да притежава напълно изчерпателна

информация за всичките перспективни селскостопански инициативи,
със сигурност има такива дейности, които заслужават да им се отдели
специално пояснение, защо представляват добри възможности. Целта
на тази дискусия не е да насочи всички ви към едни и същи дейности и
после да се получи насищане. Целта е да ви разкрия точно сега някои
от най-рентабилните селскостопански инициативи.
Използвал съм няколко критерия за избор:
– Ниско първоначално вложение спрямо възможността за генери-
ране на доход. Като цяло, най-добре е да се гони по-ниското съот-
ношение на инвестиции спрямо годишни брутни продажби. Това
не означава, че не съществуват капиталови разходи, а просто оз-
начава, че относително казано, има потенциална възможност да се
постигне висока доходност при относително ниска първоначална
инвестиция.
– Висок брутен марж на печалбата – получава се при голяма разлика
между разходите и приходите.
– Относително ниски изисквания за поддръжка. Това включва ми-
нимална амортизация, висок процент на лоялност на клиентите
(много търсен продукт) и ниски разходи за възстановяване на дъл-
готрайни активи.
– Високо съотношение на паричния поток, спрямо разходите, така
че да се осигури разполагаем капитал. Тук бихме могли да вклю-
чим и относително бърза възвръщаемост на инвестициите.

117
 – Наличие на данни за висока успеваемост измежду новите инициативи
– Повишено търсене и ниско предлагане на пазара в момента. Дос-
татъчни възможности за разширяване – в повечето случаи, в че-
творен размер би било просто. Едновременно с това, никоя от
тези дейности в момента не се насърчава от Американския депар-
тамент по земеделие, т. е. онези, които следват отъпканите пътеки,
нямат и представа, че съществуват тези потенциални печеливши
инициативи. Освен ако тази книга не се продаде в един милион
екземпляра и всеки читател не се заеме с едно от тук-описаните
начинания, за вас ще има пределно много място за изява.
– Висока отличителност на продукта, което улеснява пласмента в съ-
ответната търговска ниша.
– Потенциал за печалба, който е относително независим от маща-
бите на предприятието. Маржовете на печалба не са значително
по-ниски при малките предприятия, което позволява човек да „на-
влезе на пазара“ с някакъв прототип и пак да регистрира печалба.
Имайте предвид, че говорим за основна дейност. Също така пом-
нете, че всеки регион в страната е специфичен и ще е по-подходящ за
развитието на една или друга от тези дейности. Ще обръщам внима-
ние на случаите, където това важи в особено голяма сила.

№1 ПАСИЩНИ ПИЛЕТА. Да ви кажа откровено, мисля, че това е ве-

роятно най-златната селскостопанска възможност занапред. Ето какво
ме кара да мисля така:
– Първата ми книга „Печалби от пасищни пилета: как да изкараме
чисти 25 000 долара за 6 месеца от 80 декара“ (Pastured Poultry Profits:
Net $25 000 in 6 Months on 20 Acres) описва подробно този прототип по
начин, който го прави лесен за възпроизвеждане, където и да е друга-
де в страната. Просто действа.
– Всички ядат пилешко. Консумацията на пилешко на глава от на-
селението в момента е по-висока от тази на телешко и тенденцията е
покачването да продължава. Консумацията на пилешко е висока, тъй
като хората го консумират почти ежедневно.
– Изключително ниски първоначални капиталовложения. Може
да започнете и в задния си двор. Някои хора започват в градска среда
или в гаража си само с един-два кокошарника.

118
 – Лесно-преносимо – ако промените местоположението си, цяла-
та инфраструктура може да бъде преместена с един пикап.
– Бърза възвръщаемост. Времето от първото пиленце до готовия
бройлер е 8 седмици. Виждате си парите обратно след само 8 седми-
ци! Това е почти толкова бързо, колкото и при репичките.
– Пасищните бройлери са толкова по-вкусни от всичко друго
(включително и от бройлери, които са биологично отглеждани, имат
свободен излаз от кафезите и ги пускат редовно в градината), че прос-
то сами се продават. От безброй многото хора, които са се пробвали в
тази дейност, съм срещнал само един-двама, които споменаха, че са
имали проблеми с пласмента. За повечето това е единственото при-
теснение, когато се захващат, но се оказва, че е най-лесната част от ця-
лото това занятие.
– Съчетава се добре с почти всяка друга дейност. По моему, това
е „тлъстият кокал“. Не се конкурира с други дейности, които използ-
ват земята. Мобилните курници могат да бъдат настанени в овощната
градина, около окосената периферия на зеленчуковата ферма, в поле
с добитък или овце, както и в падока, където развеждат конете. Може
да ги разположите по протежение на затревените ивици покрай пътя
или в разделението между платната на магистралата. Обширната по-
ляна на местния спортен клуб или на някое промишлено съоръжение
може да бъде наторявано и поддържано от пасищни пилета. Тази идея
може да наложи да проявите изобретателност в доводите си, но стига
само един да „пробие леда“ (най-вероятно този един ще сте вие) и това
веднага ще се превърне в мода.
– Относително нерегламентиран пазарен достъп. Държавните
разпоредби позволяват на производителите да обработват и пласират
птиците си както на частни лица, така и на хотелския и ресторантьор-
ски браншове. Над 30 щата позволяват да се отглеждат до 20 000 пти-
ци годишно, което е бройката, освободена от държавни инспекции.
Някои щати прилагат доста по-ограничителни разпоредби и свалят
тази бройка чак до 1 000 пилета. Но при по-творчески бизнес-подход и
търговски акцент, както и с малко повече новаторска находчивост, на
държавните чиновници ще им е трудно да ви хванат натясно.
– Съществува помощна система. Американската асоциация на
производителите на пасищни пилета (http://apppa.org – бел. ред.) е
конкретно насочена към работещите в тази област и е катализатор за
креативност, разрешаване на проблемите и споделяне на информация.

119
 – Тази дейност е подходяща за деца. Всички деца обичат малки
пиленца, а точно младите пилета са предмет на това производство.
Пиленцата няма да ритнат едно дете в пищяла или да го прегазят, ако
попадне в ограждението. Говорим за същество с размери, подходящи
за деца, на което цялото семейство може да се радва.
Колкото по-неестествен става индустриализираният птицеразвъ-
ден модел, толкова повече се разширява нишата за пасищни пилета.
Тъй като търговската медиа почти всеки ден вади на бял свят нови зло-
употреби със стоките и служителите в хранително-вкусовата промиш-
леност, потребителското желание да види промяна е изключително
високо. Когато списанието „Time“ публикува репортаж, че приблизи-
телно 10 процента от теглото на едно пиле в супермаркета е „фекална
супа“, тогава по-лесно започват да се намират хора, които търсят нещо
извън наличното предлагане. Хората искат да знаят къде могат да на-
мерят нещо различно.
От Колорадо до Алберта, от Орегон до Онтарио, и от Белиз до
Саскатчеуан има хора, които гледат пасищни пилета с голям успех. Ако
знаех за нещо по-добро, него щях да правя.

№2 ЯЙЦА. Иска ми се да кажа, по-скоро, „яйца от пасищни пилета“, но

това не е толкова наложително. Носачките са по-приспособими към
различни производствени практики, отколкото са бройлерите, които
са млади и летаргични. Обаче носачките са подвижни, много по-умни,
издръжливи и по-агресивни по отношение на менюто си.
Има по-малко нормативен контрол спрямо яйцата, отколкото при
бройлерите и със сигурност са също толкова често консумирани. Раз-
ликата между яйца от носачки на подово отглеждане и каквото и да е
друго, е невероятна. И особено когато хората чуят кратко описание на
настоящите концентрационни методи за производство на яйца ведна-
га виждате как отдават предпочитания за нещо различно, ако не друго,
поне от съображения за хуманно отношение към животните.
При индустриалния модел имаме едно хале, което е дълго, колко-
то едно футболно игрище и в което има три нива от кафези. Всеки ка-
фез е около 56 см х 41 см и съдържа около девет птици. В повечето от
тях има поне едно мъртво пиле в някакъв етап на разложение и тялото
му се отъпква през дупките на мрежестия под от съквартирантите му,
които едва намират място да приклекнат. Помещението смърди до не-
бесата, прашно е, сумрачно е и обикновено изглежда като дълбините

120
на катакомбите, вместо да е един добре осветен и проветрен коко-
шарник. Постоянната дажба от хормони, медикаменти, преработени
пилешки пера и дреболийки, както и зърно се представя като „балан-
сирана естествена диета.“ Тъй като нямат полог, птиците снасят яйцата
си на наклоненото мрежесто дъно на клетката. Яйцата се изтъркулват
към улей в края на кафеза, откъдето започват дългото си пътуване по
една брезентова лента към сервизното помещение.
Възрастните пилета могат да погълнат огромни количества от
окосена трева, ако нямате достатъчно място за пасищна дейност. При
това, те обожават покълнало зърно, плявата от сеното, както и всичко
друго, което идва от пасището – те изкълвават до голи пръчки дори
големите плевели.
Поради голямата им мобилност, има много начини за кокошките-
носачки да бъдат присламчени към други вече съществуващи дейнос-
ти. Свободните пилета от мобилни курници могат да дезинфекцират
площите около овошките или под зайците (вижте книгата „Печалби
от пасищни пилета“). Всеки телеугоителен комплекс би могъл да из-
държа в съседство едно значително по размери мероприятие за яйца
– кокошките се разхождат свободно между говедата като кълват не-
смляното зърно и ядат всякакви ларви на насекоми. Същото важи и
за помещението за почивка в една мандра – през всяка крава минава
достатъчно зърно да изхрани между две и четири пилета, в зависи-
мост от обема на зърно в дажбата на кравата. Един пансион за коне
също би изхранил доста пилета.
Има големи разлики в качеството на яйцата. Прилагането на ня-
колко по-естествени идеи за производство ще ви позволи да добивате
яйца с отлично пазарно качество и висока търговска стойност – те ще
са по-вкусни, по-здрави и с по-привлекателен вид.

№3 ГОВЕЖДО ОТ САЛАТНИЯ БАР. Тук говорим за говеждо на цени

на дребно. Най-лесният начин да постигнете това е да купите тежки
телета (200-250 кг) и да ги отглеждате един сезон преди да ги превър-
нете в говеждо през есента. Въпреки че ние гледаме и крави, аз бих
ви посъветвал да не се захващате с крави в ранните години на вашето
стопанство. Вярно е, че кравите имат някои предимства пред телетата
главно поради ниските си хранителни изисквания. Освен това, ние не
разчитаме на говеждото като основна дейност, което ни дава малко
повече толеранс в това да решим какъв вид добитък да отглеждаме.

121
 Реално, ние подсилваме наличната бройка телета като купуваме
допълнителни телета от други хора (дори и чрез борсата) и ги приба-
вяме към нашите говеда. Гледаме само толкова крави, колкото са нуж-
ни, за да изяждат бракуваното сено и да извлечем максимална полза
от пасищата. Ако се отвори по-голям пазар за говеждото, отколкото са
родените от тези крави телета, предпочитаме да купуваме допълни-
телно телета, отколкото да прибавяме нови крави.
Най-голямото предимство на този вид основна дейност е мини-
малната инфраструктура, която се изисква: един маркуч за вода и
електропастир. Единственият голям разход е купуването на добитъка.
Но тъй като не са ви необходими скъпи сгради и съоръжения, веднага
щом продадете говеждото през есента ще си възвърнете първоначал-
ната инвестиция, плюс печалбата.
Тъй като тази дейност не изисква скъпа инфраструктура, нейни-
ят потенциал за печалба не зависи от мащаба на дейността. Можете
да пуснете две телета в 8-те декара отзад – трябва да им давате дос-
тъп само до 200 м2 оградено пространство на ден, но като използвате
електропастир ограждането става лесно и излиза евтино. Моята книга,
„Говеждо от салатния бар“ (Salad Bar Beef), описва всичко това в големи
подробности.
Има голямо търсене за чисто, постно говеждо месо, особено ако
при този животновъден метод очевидно се подобрява състоянието на
земята, така както бизоните са стимулирали растежа на прерийните
треви. Понастоящем, болестта „Луда крава“ витае в подсъзнанието на
потребителите из целия свят и можете да изкарате пари от техните
опасения с един алтернативен говежди продукт. Вероятно 99 процен-
та от говедовъдите в Америка имат съоръжения и оборудване, които
са прекалено сложни. Като махнете оборудването, скъпите огради, си-
лозите, зърнените фуражи и превоза, това, което остава е само доби-
тък, трева, една електрическа жица и малко тръба от черна пластмаса.
Хората все още обичат говеждо. Наистина. Единственото, което
трябва да направите, е да им доставите вкусно говеждо, което идва
без комплекс за вина или здравословни опасения и хората ще купуват
продукцията ви.

№4 МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ПАСИЩНИ КРАВИ. Това е една страхотна

възможност, особено за онези щати, където е разрешена продажба-

122
та на непастьоризирано мляко директно от фермата. Единственото
нещо, което й пречи да бъде една по-добра възможност от гледане-
то на пасищни бройлери са нормативните ограничения, наложени от
държавата. Ако ги нямаше, бъдете сигурни, че щях да се занимавам и
с това.
Една крава порода Джерсей, сезонно лактираща, може да даде
поне 3  000 литра мляко средно на година. Като го сметнете на цени
на дребно от 79 цента на литър, това възлиза на 2 400 долара на кра-
ва. При наличието на едно хубаво пасище (за добрия млеконадой ви
е нужно да имате отлично пасище) можете да гледате, грубо сметна-
то, по една крава на 4 дка, но ако трябва да дадем изключително кон-
сервативна преценка, нека го сложим по 6 дка на крава. При цени на
дребно, млякото от 10 крави на 60 дка площ може да възлиза на 24 000
долара брутен годишен доход. Това си е бая изгодно.
Въпреки нормативните ограничения, неконвенционалните мето-
ди за гледане на млечни крави все пак може да бъдат включени в спи-
съка за основни дейности. Ако можете да намерите „вратички“ в раз-
поредбите, или ако те са поносими във вашия щат, толкова по-добре.
Понастоящем едно от предимствата на тази дейност е ценовата
подкрепа, или млечните субсидии, както често ги наричат. Въпреки
че лека-полека ги премахват, ще мине доста време преди да същест-
вува истински свободен пазар на млечната промишленост. Вие, като
неконвенционални производители, можете да извлечете финансова
полза от изкуствените пречки, създадени от правителството, защото
оперирате според съвършено различна икономическа матрица от
тази на един обикновен млечна ферма, където кравите се отглеждат
в помещения на закрито. Именно тези индустриални затворени прос-
транства са основанието за наложилата се икономика в млечното про-
изводство.
Разбира се, тази дейност включва и добавянето на стойност чрез
продукти като сирене, масло, кисело мляко и сладолед. Ако се обзаве-
дете с оборудване от неръждаема стомана и преработвателен цех за
един от тези продукти, напълно логично би било да прибавите и дру-
ги артикули и да разнообразите асортимента. Дотогава, в тези райо-
ни, които са с добре-развита млечна промишленост намерете такива
производители на сирена, които работят по поръчка и ги ангажирайте
като подизпълнители. Само гледайте да намерите някой, който да не
смесва вашето мляко с чуждо.

123
 Пазарът за биологично мляко сега започва да набъбва поради без-
покойството на потребителите, свързано с използването на говежди
растежни хормони (ГРХ) при кравите и липсата на обозначаването им
на етикетите. Въпреки че инвестирането в един млекопреработвате-
лен цех е доста значителен разход, много фермери са намерили чу-
десни евтини начини да покрият инспекционните изисквания. Ако се
поровите малко в литературата за млечни продукти от пасищни крави,
ще се запознаете с колкото искате разработени модели.
Тази дейност се различава от отглеждането на говеждо по няколко
параграфа:
• Нужни са млекодайни крави. Това не може да се постигне с невъз-
произвеждащи се животни.
• Изисква се заплождане. Заплождането предполага или бикове или
изкуствено осеменяване, както и всичките графици и наблюдения,
които са необходими.
• Трябват ви познания и вещина по отношение качеството на едно
пасище, за обръщенията и управлението на тревите и плодороди-
ето като цяло. Млечните крави са по-капризни от месодайните го-
веда.
• Телетата също са част от картинката не само от гледна точка на
отелването с присъщите му родилни проблеми, които могат да
усложнят нещата, но и с въпроса какво да се прави с веднъж ро-
дените телета. Ще ги отглеждате ли, ще ги продавате ли, що ли?
Млечното телешко може да е добър вариант.
• По-стабилен паричен поток. Докато за месодайните говедата има
надеждно пасище само 3 месеца в годината, една сезонна мандра
носи приходи цели 8-9 месеца.
• Няма компенсаторно наддаване. При месодайните говеда по
време на суша или при други сезонни затруднения с фуража, жи-
вотните едреят само като размер. Веднъж щом избуи тревата, те
компенсират като трупат живо тегло с килограми на ден. При едно
млекодайно животно това не се случва. Ако в даден ден пропусне-
те потенциалния млеконадой поради неправилно планиране или
недостатъчна дажба, кравата няма как впоследствие да компенси-
ра с увеличен млеконадой. Веднъж пропуснатото количество си е
загубено завинаги.

124
 • Разходите за цеха. Устройването на един цех може да ви струва ня-
къде в диапазона от 5 000 до 100 000 долара, в зависимост от това
колко крави искате да доите, колко находчив е дизайнът и колко от
материалите можете да си набавите евтино.
• Доене два пъти дневно (обикновено). Това ви ангажира, но не по-
вече от работата с пасищни бройлери.
• Необходим е по-голям опит. Говорим не само за контролирането
на група тревопасни, но и за тяхното развъждане и доене, кои-
то сами по себе си имат много за научаване. Бих препоръчал на
всеки, който е заинтересуван от тази дейност първо да поживее и
поработи няколко месеца на мандра, където кравите се отглеждат
пасищно.
Имал съм честта да познавам няколко изключителни животновъ-
ди, които гледаха млечните си крави на пасища. Със сигурност, ман-
драта на Сид Бикфорд в Уисконсин е забележителна, както веднага би
отбелязал съпругът й, Пол. Сейси Хол и Бил Дикс в планините в южно
Охайо си докарват прекрасни доходи от малката си мандричка. Те се
разрастват малко по малко, събират използвана техника оттук-оттам,
и поддържат работния си плам.
Но вероятно Керъл Екариос от Минесота ръководи една от най-
впечатляващите мандри, които съм посещавал. Без да имат селскосто-
пански опит, тя и мъжът й изтеглили спестяванията си и купили малка
ферма. После купили теленца и ги хранели с биберон. Само с 3  000
долара успели да префасонират единия край на една стара плевня с
мансарда в доилна зала за три крави с прилежащо помещение за съх-
раняване на млякото. Като видях сградата, не можах да повярвам, че е
категория А. Карол даде следното обяснение:
– Извадих си копие от разпоредбите и ги разнищих една по една.
Когато инспекторката дойде и започна да изисква промени, аз й по-
сочвах конкретната алинея, която отменяше тези изисквания. Бях раз-
учила разпоредбите по-добре от нея. Просто трябва да знаете добре
разпоредбите.
Тъй като си била добре подготвена с материала, Карол успяла да
мине и с една доилна машина, с една кофа от неръждаема стомана и
една цистерна от 2 кубика.
Тя дои два пъти дневно само четири месеца в годината, като още
един месец дои само веднъж дневно и въпреки това приходите й от

125
 крава са по-високи от средното в щата. А и асортиментът й от крави
е доста изумителен. Те са най-шареното стадо, което някога съм виж-
дал. Някои от тях дори имат доста месодайна жилка в тях. И отгоре
на всичко, тя заплождаше тези мелези с бик от породата Шотландски
Хайлендър.
Бикът беше наполовината на размера на две от големите й кра-
ви Холщайн и не можеше да ги достигне, за да ги заплоди. Кравите си
почиваха в старата плевня и там имаше стъпало, водещо от плевнята
към двора. Бикът се беше научил, че ако причаква кравите в плевнята
точно до това стъпало, можеше да се качи на тези големи крави, дока-
то излизат и да си свърши работата. Като слушах как Керъл разказва
за изобретателността на този дребосък, направо ми потичаха сълзи
от смях.
В допълнение към 1 000-та долара нетен приход на крава, Керъл
има и месо за продан от мъжките теленца и едно малко стадо овце. Тя
плаща на някой да се грижи за сламата и има 6 месеца ваканция всяка
година. Ех, че живот!
Млечните продукти съставляват голям процент от продажбите на
хранителни стоки на дребно. Със сигурност си струва основната ни
дейност да се опита да привлече някои от тези долари чрез една ефек-
тивна мандра.

№5 ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ ЗА ПАЗАРА. Какъв съвет бих мо-

гъл добавя към мъдростта на Елиът Колмън, Анди Лий и Ерик Гибсон,
както и Джеф Иши, които са писали убедително и изчерпателно по те-
мата? Мисля, че вашето местоположение е ключов компонент, за да се
занимавате със зеленчукопроизводство като основна дейност. Колко-
то по-близо сте до голям град, толкова по-добре. Всъщност, някои от
най-успешните производства са били разположени в сърцето на града
на площ от 4 до 20 декара.
Производителите които успешно развиват тази дейност доказват,
че е напълно перспективно човек да си изкарва доходите чрез зелен-
чукопроизводство. Често това може да се постигне на земя, която не
притежавате, което премахва големия капиталов разход при това на-
чинание. И при този случай, прикачването на тази дейност към вече
съществуваща земеделска база би било изпълнимо. Всяко едно мле-
кодайно или месодайно стопанство би било отворено към идеята да
разработите няколко декара в зеленчуци и дребни плодове срещу

126
безплатни зеленчуци за трапезата им. Всъщност, ако успеете да се
сработите с някой производител на чисто говеждо, пасищни млечни
продукти или пасищни пилета, можете да си набавите допълнителни
доходи от техните клиенти. Ако собственикът на земята не продава
месо или млечни продукти директно на потребителите, тогава можете
да се споразумеете за някаква комисиона, тъй като вие и без това ще
продавате вашата продукция директно на потребителите.
Тъй като зеленчуците и плодовете носят такава висока възвръща-
емост в брутен долар на декар, бихте могли да предложите с пет или
десет пъти по-висок наем за земята от актуалните в момента цени за
рента на земеделска земя. Това е златна възможност за фермера. За да
направите предложената бартерна сделка още по-неустоима и изгод-
на за другата страна, можете да предложите в замяна и вашия труд или
помощта ви с други ваши умения. Достъпът на добитък до парцела ви
може лесно да се ограничи с един добър електропастир. Когато има-
те градина, определено би било удачно да прибавите още един ред
жици – добре ще е да има два или три реда. Има малки акумулаторни
батерии, които са доста мощни и с чиято помощ можете да избегнете
нуждата от това да имате наблизо някакви контакти на разположение.
По този начин си осигурявате и допълнителна гъвкавост по отноше-
ние на местоположението.
Това е още една чудесна дейност, която можете да развивате. За
начало можете да изорете тревната си полянка или на ръка, или с
машина. Първоначалните инвестиции са много ниски. Безспорно, от
всички инициативи, изброени в този списък, тази най-непосредстве-
но задоволява пазарното търсене. Причината е в това, че тук имаме
най-малко държавен контрол – на много места човек може да прода-
ва зеленчуци директно от багажника на колата си, паркирал на някоя
отбивка край пътя. Ако следвате съветите за удължаване на сезона, е
доста вероятно да успеете да си осигурите паричен поток и през цяла-
та година, особено ако добавите и висококачествен зимник за карто-
фи, зеле, сладки картофи, моркови, тиква и репи. С такива дълготрай-
ни култури можете да си осигурите продукция за пазара чак докато
дойде времето за първите пролетни зеленчуци идната година.
Най-големият недостатък на тази дейност, така, както аз го виждам,
е относително малкия обем приходност на клиент. В пая с приходите
от продажби на цени на дребно, делът на зеленчукопроизводството е
доста малък, в сравнение с месните продукти, което означава, че прос-
то няма перспектива за толкова високи приходи.

127
 За да пласирате продукция на стойност 300 000 долара, ви тряб-
ват много килограми от дадено нещо, както и много клиенти. Ако един
човек харчи средно около 600 долара за пресни зеленчуци годишно
(което, сигурен съм, е доста висока преценка), ще ви трябват 500 кли-
енти, за да си докарате брутни 300 000. Тъй като цената за килограм, а
следователно и средната стойност на покупките, е по-голяма за живо-
тински протеини, тук в Полифейс, можем да си докараме същия този
обем с по-малко от 100 клиенти. Това е значителна разлика.
Едно от големите предимства на градината пред животновъдство-
то е това, че растенията нямат нужда от контрол. Те няма да кръшнат
към лехите с ириси или зеленчуци на съседа. Освен това, нямат нужда
от ежедневна грижа по график. Въпреки че, както и при всяка друга
дейност, уцелването на точния момент е от важност, можете да нало-
жите такъв работен график, който е удобен за вас, а не такъв, който е
наложителен за животните. Не можете да събирате яйца в 6 сутрин-
та, защото кокошките не са ги снесли още. Градинарството наистина
предлага повече гъвкавост по отношение на работния ден.
Съществуват множество успешни зеленчукови градини и хората
са жадни за висококачествена, свежа, местна продукция. Това все още
си е производството с най-голям обем доларови продажби по пазари-
те из цялата страна. Книгата на Джеф Иши, „Динамична пазарна търго-
вия“ (Dynamic Farmers' Marketing) е ценен източник на информация, ако
искате да се впуснете в тази инициатива.

№6 ДОМАШНИ ПЕЧИВА. Сигурно се чудите защо включвам печива-

та към списъка от основните земеделски дейности, обаче, според мен
тази дейност може би е гръбнакът на добавянето на стойност към ня-
колко неща, които една ферма произвежда. Това, всъщност, ви позво-
лява да отгледате някаква зърнена култура и да изкарате пари от нея.
Но по моему, да се опитвате да си докарвате пари като зърнопроизво-
дител не е рентабилна основна дейност. Мисля, че хората, които оби-
чат да пекат и особено ако имат нюх към търговията, ще се представят
добре в едно такова начинание.
Тук главната инвестиция е в труда. Да, лицензирането на една кух-
ня според държавните изисквания може да ви коства 10 000 долара,
но това не е повече от цената на една кола на старо. Стойността на
продуктите, които ще минат през тази кухня за една година, като про-
цент от капиталовите разходи, е наистина забележителна. Специали-

128
зираните печива много се търсят. Може би вие, заедно с няколко при-
ятели, бихте могли да обедините средствата си и да построите кухня,
която да ползвате заедно. Пазарът за висококачествени пайове с месо
е съвсем непокътнат. Тенденциите в храненето сочат, че пазарът за го-
тови храни продължава да се разраства, но потребителите изискват
по-високо качество. Те искат бутикови храни, храни с индивидуалност
и с история,а най-вече – чисти, местни, свежи храни.
Ако използвате собствените си яйца, зърно и подправки, ще остане-
те изненадани от това колко изгодни могат да се окажат 2 декара ечемик
или амарант. Малките промишлени мелници са добър вариант. Италия
води в световен аспект по отношение на малогабаритна селскостопан-
ска техника, включително и моделите на BCS за градинска техника.
В повечето земеделски райони можете да намерите комбайн. Ако
отрежете класовете и ги натрупате в пикапа, можете да ги прекарате
през комбайна на някой фермер само срещу няколко долара и да си
откарате вкъщи чувалите зърно. Документирайте това с няколко висо-
кокачествени цветни снимки с размери 127х178 мм, които можете да
аранжирате в албум и да изложите на пазарната си сергия или там, къ-
дето извършвате домашните си продажби. Клиентите обичат мисълта,
че са част от една история и ако споделите с тях вашата история или
тази на продукта, който купуват, ще придадете на вашия имидж отли-
чителност и носталгичност.
Една фурна ви носи предимството и от това, че можете да произ-
веждате няколко вида артикули от една-единствена суровина. Можете
да правите ръжен хляб, ръжени земелчета, ръжени сухари, или как-
вото и да е там. Можете да разнообразите търговския си асортимент
само като използвате различни рецепти, а не като отглеждате цели ви-
дове различни животни и култури.
Ако не искате да предлагате тези артикули директно на пазара,
много вероятно местните ресторантчета, кафенета или закусвални
търсят нещо по-различно, за да подсилят асортимента си. Тази ос-
новна дейност е идеален вариант за големи семейства, където деца-
та могат да бъдат неотделна част от производството. Ако децата ви са
на домашно образование вкъщи можете да правите домашни печива
като част от учебната програма. Децата се учат да мерят, да умножават,
да делят, да събират и изваждат, да четат рецепти и да изучават химия.
Ще спомена и още едно дребно предимство, с което се ползват
домашните печива: могат да се поръчват по пощата. С доставките на

129
 другия ден можете да изпратите пратка до другия край на страната за
по-малко от 24 часа. Това може и да е малка ниша, но ще се изненадате
колко поръчки получават хората по Интернет за специализирани хра-
нителни артикули.
Колко струват опаковането и доставката, ако изпращате нещо за
подарък на някого? Какво от това, че една дузина мъфини ще ви изля-
зат 20 долара вместо 10? Когато покупката е по параграфа „отдих и раз-
влечения“ и от вас се иска само да вдигнете телефона и да поръчате,
тогава нашият забързан, изнервен свят счита, че 20 долара си струват
за удобството.
Много от пекарните в супермаркетите, които сега са на стойност
1 милион долара, че и повече, в началото са започнали именно като
домашно производство. Не че ви съветвам да си поставите това за цел,
но аз вярвам, че всяка от тези супер-пекарни носи със себе си нови
възможности за висококачествено производство в домашни условия.
И ако към това прибавите и производствения етап, така че да превър-
нете собствената си селскостопанска продукция в нещо, готово за упо-
треба, тогава ще сте с едни гърди пред конкуренцията.

№7 ГАТЕР-БАНЦИГ. Според мен, дърводобивът е рентабилен само ако

не продавате на едро. Повечето хора, които имат гатер-банциг, всъщ-
ност изкарват повече пари от поръчките на приятели и съседи, откол-
кото като бичат собствените си трупи.
Дървопреработвателната промишленост, в случай, че не сте забе-
лязали, е станала изключително централизирана. Единствената при-
чина да няма медиен шум по тази тема, както е с централизацията в
птицевъдната, говедовъдната и свиневъдната индустрии, е, защото
дърветата не пускат кръв. Но в лесовъдството наблюдаваме същия
екологичен упадък, който идва в резултат от централизираните, мега-
преработвателни съоръжения.
Преди едно-две десетилетия в страната ни имаше повече от ду-
зина дъскорезници, като не броим многото малки цехчета в личните
стопанства. Днес имаме само три и те купуват трупите от един огромен
район. В повечето от съседните общини вече няма останала и една.
Все още има силно търсене за някой, който да реже трупите на дъс-
ки. Много любители-дърводелци,та дори и по-професионални дърво-
делци усилено търсят източник на хубава местна дървесина, особено
ако е от по-необичайни дървета.

130
 В момента средно разликата в цената между това да човек плати за
разрешително сам да си насече дървесината и това да я купи от мага-
зина на дребно е 1 000 процента на дъсчен фут. Това означава, че сред-
но разликата между това, което фермерът получава за дървесината си
и това, за което плаща в магазина за строителни материали, е разлика
между 30 цента и 3 долара на дъсчен фут. И в двата случая има праз-
нина, която може да се запълни от дребни изпълнители, които не само
могат да вземат поръчки от фермерите и дърводелците, но също така
могат да превърнат и дърветата от собствените си горски парцели в
ценна дървесина.
Имайте предвид, че повечето от дървесината е доста нисък клас
и не може да й се вземат толкова високи цени. Но, в същото време,
много проекти могат да бъдат свършени и с по-нискокачествена дър-
весина. Например, ако продавате един орех на дънер, купувачът от фа-
бриката ще свали от цената за всеки един малък дефект. Един наплив
на дънера може да понижи цената с цели 25 процента.
Но за един дърводелец, тези напливи (или „нáрасти“ – причудли-
вите образувания по стволовете на някои дървета) придават уникал-
ност на гредата. Те могат да придадат индивидуалност и стил на една
маса или един скрин – те биха платили в пъти повече за същата дъска,
която посредникът от дъскорезницата би обезценил. Просто така сто-
ят нещата в тази сфера. Индустриализацията в дървопреработвател-
ната промишленост, тенденцията към уеднаквяване, създава огромни
пазарни възможности за уникални греди. Всеки път като посещавам
някое занаятчийско изложение или изложба на изделия от дърво, слу-
шам как авторите се оплакват, че не могат да намерят дървесина с от-
личителни черти.
Всеки, който е имал честта да слуша как Пол Изли от Илиноис гово-
ри за своя бизнес за производство на дървесина от трупи с помощта
на гатер-банциг, знае, че това е една реално-съществуваща възмож-
ност. Той започнал да реже дъски от трупите в собственото си дребно
горско стопанство и за шест години това, което започнало като източ-
ник на странични доходи се разрастнало в пълноправен бизнес. Той и
жена му сега вадят доста значителни (по стандартите на много хора)
доходи от тяхната бичкиджийница. Tой реже суровини за любители
дърводелци.
Например, той продава хиляди дървени химикалки: 35 цента за
една или три за 1 долар. С шеговита искра в окото той подхвърля:

131
 – Знаете ли колко трупчета с размери сантиметър и половина на
сантиметър и половина на петнадесет сантиметра мога да изкарам от
едно орехово парче с размери 30 x 30 см?
В първите дни той основал няколко дърворезбарски клуба в не-
говия район с цел да създаде търсене за специалната си дървесина.
Той отрязва дървесните напливи и по-интересните чепове и ги
слага на рафта като занаятчийски материал с цена 5-10 долара на пар-
че. „Много вървят“ – отбелязва той между другото. Сега неговата ра-
ботилница е главен разтоваръчен пункт за алпинистите-дървосекачи
в неговия район, които не искат да плащат високите такси, които им
искат на сметището. Много от тези дървета имат чепове и индивидуал-
ност, които биха придали на неговата работа по-голяма артистичност.
Той взема трупи, които да нареже за огрев и, с окото на човек на изку-
ството, успява да превърне една цепеница в дървено изделие за 500
долара – и това за един-два часа работа!
Това е просто пример за това, че винаги има място на върха – мяс-
то за една нова идея. Винаги може да се създаде нов пазар, нова ниша,
която да се запълва. Никога не можем да изчерпаме възможностите,
защото човешкият дух е прекалено изобретателен.
В много райони операторите на банциг са толкова натоварени,
колкото работа решат да поемат и то само от частни поръчки. Центра-
лизираните дъскорезници създават такива мега-мащабни системи за
сеч и изнасяне на трупите, че изобщо не се занимават с малки обеми
дървен материал. Почти невъзможно е да се намери дървосекач, кой-
то да се заинтересува от 8-декарова сеч.
Тази дискриминация по размер заедно с революцията на фермич-
ките отваря много възможности за хора, които имат трактор, снабден с
виличен повдигач, ремарке и подвижен банциг. Абсолютно всеки един
оператор на банциг, с когото съм говорил казва едно и също нещо:
„Изобщо не насмогвам на търсенето.“ За повечето от тях ви трябва ре-
зервация шест месеца отнапред, ако се нуждаете от услугите им.
Мисля, че това е една златна възможност в селското стопанство.

№8 ДРЕБНИ ПЛОДОВЕ С АКЦЕНТ ВЪРХУ ПРИНЦИПА „НАБЕРИ СИ

САМ“. Дребните плодове с малък срок на трайност винаги поддържат
високи цени. Доставката на тези деликатни плодове просто ги съсип-

132
ва. Разликата между произведените в голям обем, пакетирани, транс-
портирани и съхранявани дребни плодове и онези, които са били от-
къснати само няколко часа преди да ги купите на пазара или от някой
съсед, остава извън всякакъв коментар.
Тук включваме главно ягоди, малини, къпини и боровинки, но
и по-екзотичните специални плодове като френско грозде, ирга
(Amelanchier alnifolia) и цариградско грозде също могат да бъдат от-
глеждани. В това производство бих включил и десертното грозде без
семки, просто защото търсенето е много високо и защото то е много-
годишна култура с много привлекателна търговска цена. Освен това,
гроздето издържа добре на съхранение и съществуват достатъчно
сортове, та да можете да предлагате такива, каквито хората във вашия
район не са виждали никъде другаде.
Разбира се, тук като основна дейност бихме включили и някои
плодови дръвчета, както и някои ядки, просто за да дооформим порт-
фолиото. Ако се разположат по-нашироко, това може да ви позволи да
отгледате плодове на две нива на една и съща площ.
Най-големият недостатък на малките плодове е тяхната нетрай-
ност – затова и цените им са толкова високи. Също така, те са под-
властни на неблагоприятните външни условия като влажни и мокри
периоди, които предразполагат към развитие на гъбички, но именно
затова трябва да имате по няколко от всеки вид, тъй като те зреят в
различно време от годината. Ако от една култура нищо не излезе, има
вероятност две други да родят много.
Разнообразието също води до равномерно разпределяне на па-
ричните постъпления. Всички тези неща узряват в относително кра-
тък период, но ако имате различни сортове, можете да разпределите
реколтите през целия сезон. В противен случай, ако доходите ви се
базират на голямото количество от един сорт, ще имате нужда от скъ-
па работна ръка и оборудване, за да може беритбата да се извършва
своевременно.
Винаги ме изумява това колко добре вървят малините и къпините
на пазарите за производители. За хората, които ги купуват като че ли
цената изобщо не ги спира. И все пак, тези плодчета са малко като филе
миньона – купувачите не питат за цената, но и не много хора го купу-
ват. Това е едно от онези положения, дето ако някой пита за цената на
едно филе миньон, то този човек вероятно не може да си го позволи.

133
 Много хора са разработили успешни производства на принципа
„Набери си сам“ като отглеждат ягоди като основна дейност. Тази кул-
тура изисква високи градинарски умения и организация, но потен-
циалната възвръщаемост на декар е огромна. Предимството на това
клиентът сам да си бере продукцията е в това, че храната придобива
и допълнителния елемент на развлечение и отдих извън града и така
вие вече продавате нещо повече от една обикновена продукция. Ви-
наги, когато можете да създадете едно преживяване без значително
оскъпяване на храната, ще намерите хора, готови да подкрепят вашия
продукт.
Може би намирате предложенията от моята класация за изненад-
ващи, а и всеки си има право на собствено мнение, разбира се. Този
списък предлага достатъчно разнообразие както на любителите на
растенията, така и на тези, които обичат животните, а също и на хората
с творчески и артистични наклонности. Тук бих включил и орнаментни
растения за градината или отглеждане на шарани, но за да се изкарват
чисти приходи от тези дейности в такива размери, че човек да може
да се издържа от тях, според мен е нужно прекалено голямо капита-
ловложение.
Преди всичко друго, искам да имате успех. И моето скромно мне-
ние е, че тези дейности са най-приложими за повечето хора.

134
 ГЛАВА 11
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ
ДОПЪЛВАЩИ ДЕЙНОСТИ

Веднъж щом сте стартирали вашата основна дейност, ще е добре

да прикачите и други неща около нея, за да я превърнете в едно по-
стабилно цяло. По правило, тези допълващи елементи трябва да бъдат
добавени преди започнете да се издържате напълно с приходите от
основната дейност на стопанството. С други думи, не чакайте първо да
започнете да получавате доходи от основната дейност, за да започнете
да развивате допълнителните източници на доходи.
Разбира се, критериите за тези дейности са подобни на онези за
основните дейности, но със следните добавки:
 Допълнителни употреби на съществуващата инфраструктура.
Концентрирайте се върху неща, които ще оползотворят по-добре
пространството в сградите или върху броя на дейности, които из-
вършва техниката ви.
 Запълване на периодите с ниска заетост с работа, която генери-
ра парични постъпления. Предвид нормалните приливи и отливи
на всяка професия трябва да внимаваме с добавянето на допъл-
нителни работни натоварвания по време на пиковите периоди.
Странични дейности могат да се добавят само в работните „доли-
ни“. Например, счетоводителите трябва да се опитват да подхванат
планова счетоводна дейност след 15 април16, вместо да се опитват
да добавят данъчни клиенти в периода от 1 януари до 15 април.
 Равномерно разпределяне на паричния поток. Точно както и при
времевия фактор, всички бизнеси отчитат пикове и спадове в раз-
16
В САЩ датата 15 април е крайният срок за подаване на данъчните декларации за
изминалата година. (Бел. прев.)

135
 пределянето на приходите. Помислете за дейност, която може да
ви генерира доходи и след приключване на сезона.
 Разпределяне на покупките на клиентите. Ако 90 процента от ва-
шите клиенти са вегетарианци, може би няма да е далновидно да
добавите към вашето стопанство производството на животински
протеини. От друга страна, ако 90 процента от клиентите ви са гра-
динари, зеленчуците ви ще се пласират много трудно. Мислете за
съвместими продукти.
 Увеличен приток на клиенти. Ако вече имате добър поток на кли-
енти към вашия търговски район през лятото, опитайте се да при-
бавите неща, които ще ги стимулират да ви посещават и през зима-
та. Стремете се към постоянно клиентско присъствие.
С всичко това наум, ето и няколко идеи:

№1 ПАСИЩНИ ПУЙКИ. Това е задължително, когато основната ви сто-

панска дейност е пасищни бройлери. Пуйките не трябва да бъдат ос-
новна дейност, защото те са сезонен продукт. Но като допълнение към
гледането на кокошки, те ще помогнат да се удължи сезона така, че да
обхване Деня на благодарността и Коледа, като едновременно с това
се използва и съществуващата инфраструктура за пилетата.
Не подценявайте потенциала за генериране на доходи от тези съ-
пътстващи мероприятия. Ако вземете 500 пуйки с нетен приход от 15
долара на птица, това е 7 500 долара допълнителен приход, без допъл-
нителни капиталовложения. Когато хората дойдат на фермата, за да си
вземат пуйките, покрай тях те ще отнесат вкъщи и няколко замразени
пилета, заешко, говеждо, някои кореноплодни зеленчуци или каквото
и да е там.
Тъй като е близо до празниците, когато всички мислят за подаръ-
ци, клиентите, които идват за пуйки естествено проявяват по-засилен
интерес (отколкото биха проявили в друго време на годината) към
купуването и на потпури, занаятчийски изделия и специални печива.
Празничното настроение е страхотно за връзки с обществеността.
При това, хората ядат пуйките в атмосфера на празничност и гос-
туване, което означава, че в много от случаите вашата пуйка ще бъде
опитана от член на друго семейство извън това на вашия клиент. Това е
отличен начин да запознаете повече хора с вашето стопанство.

136
№2 АГНЕШКО. Особено ако вече гледате говеда, овцете са естествена
съпътстваща дейност. Като правило, можете да добавите по една овца
на крава без да рискувате фуража на говедата. Всъщност, това дори ще
сгъсти тревата по ливадите и те ще произвеждат повече трева, откол-
кото би било възможно само с един вид тревопасно.
Агнешкото е специализиран продукт, който обслужва етническия
пазар. Големите градове, където има концентрация на население от
Близкия Изток, са местата с голяма консумация на агнешко. Ако мо-
жете да намерите достъп до тези етнически групи, ще бъдете изнена-
дани от потенциалния пазар за агнешко. През идните няколко години
всички прогнози сочат за световен недостиг на агнешко и особено на
американския домашен пазар.
Както и при пуйките, консумацията на агнешко е най-висока около
специалните еврейски и мюсюлмански празници. Правете си съответ-
ните производствени планове.
Най-големият недостатък при овцете е техните изисквания към
загражденията. Ако една електрическа ограда може да удържи една
овца, тя ще удържи и една крава, но обратното не важи. Специалните
заграждения и доста по-ниската консумация на глава от населението
са причините, поради които не включих овцевъдството в списъка на
основните дейности. Но ако решите да се занимавате с овцевъдство
като основна дейност, тогава можете да включите и няколко крави в
допълнение, тъй като те не изискват допълнителни заграждения.

№3 СВИНСКО. Пазарът за свинско, произведено по алтернативни ме-

тоди, е невероятен. Консумацията на глава от населението е по-ниска,
в сравнение с говеждото и пилешкото, разбира се, обаче е трудно да
се каже колко от това предубеждение е поради отразените в медия-
та случаи на малтретиране на животните в свиневъдните „концентра-
ционни лагери“.
Когато преди няколко години добавихме свинското, не мислехме,
че нашите клиенти, които са изключителни привърженици на здраво-
словния начин на живот, ще проявят интерес. Добавихме свинското не
защото мислехме, че можем да го продадем, ами защото беше втори-
чен продукт от обръщането на компоста.
Определено бяхме подценили пазара за свинско. Клиенти, за кои-
то и през ум не би ни минало, че ще ядат свинско, започнаха да купу-

137
 ват цели прасета. Качеството на месото на тези същества, отгледани
на чиста земя, където могат да ровят и да си търсят храната, е неверо-
ятно. Бихме искали да стигнем до този етап, когато прасетата сами си
доставят фуража от зърнените и зеленчукови култури (като тиквички
или кореноплодни), които сме отгледали на празните площи, които са-
мите те са изорали чрез ровенето си.
Прасетата лесно се контролират с електропастир, но не е толко-
ва лесно да се подкарват като едно стадо, както говедата или овцете.
Прасетата са изключително интелигентни и ще внесат големи емоции
в живота ви. Надхитрянето с тях ще ви предостави моменти на такова
забавление, от което дъх няма да ви остане. Прасетата изобщо нямат
лоша миризма, ако ги отглеждате правилно и са едни от най-занима-
телните селскостопански животни.

№4 ЗАЕШКО. Може да не мислите, че много хора ядат заешко, но тук

се крие още една неразработена възможност. Наскоро заешкото беше
тема на статиите за здравословно хранене, тъй като доставя най-мно-
го протеин на килограм, без холестерол. Зайците трупат мазнини само
по вътрешните си органи – затова са и предразположени към сърде-
чен разрив.
Заешкото се сервира в много изискани ресторанти и се ползва със
значителна свобода откъм държавни инспекции, тъй като не се счита
за селскостопански продукт. То е артикул с висока цена и има потен-
циал да прибави хиляди долари към стопанството ви. Целогодишно-
то производство на заешко го прави голям стабилизатор за паричния
поток, при все, че отнема много малко пространство. Зайците са тихи
животни, което ги прави желани съседи.

№5 ДЪРВА ЗА ОГРЕВ. Определено ако решите да последвате идеята

за гатер-банциг и започнете да работите с дървесина, един съпътст-
ващ бизнес с дърва за огрев би бил естествено допълнение. Ние вся-
ка година изкарваме по няколко хиляди долара от дърва за огрев по
време, когато сме в период на ограничен паричен поток. Огревният
сезон е в противоположното време на натоварения ни животновъден
летен сезон.
Почти половината от дървата за огрев ги доставяме в един двуто-
нен самосвал, който поема приблизително количеството като за пет пи-

138
капа. Доставката е безплатна в радиус от 16 километра от стопанството
ни. Не са нацепени, но са нарязани на размер, подходящ за печка.
Другата половина продаваме за самостоятелно извозване на хора,
които идват до стопанството със собствените си пикапи. Допълни-
телната полза от тази ниша, която и сама по себе си е много силна, е
в това, че довежда в стопанството ни някои хора, които биха купили
яйца или месо през зимния сезон. Ако успеем да намерим пласмент и
за върховете на дърветата, останали след дърводобива или на криви-
те парчета от дъскорезницата тогава работата с дървата за огрев ще е
съпътстваща и за тези две дейности.
Разбира се, други свързани дейности са добивът на подпори и
стълбове за огради от дървета, устойчиви на гниене.

№6 АГРОТУРИЗЪМ/ОТДИХ. В случай, че не сте забелязали, Америка

разпуска. Сферата на развлеченията е огромен бизнес, който продъл-
жава да се разраства. Това е в резултат от усещането на хората – било
то реално или въображаемо, че разполагат с повече излишни доходи,
както и от подсъзнателното им неудовлетворение от живота. Емоцио-
налната последица на забързания, изпълнен с тревоги начин на живот,
на напрегнатото шофиране по магистралите, на седенето в офис като
от карикатура за Дилбърт, е един копнеж да се опита нещо истинско,
да се преживее нещо различно.
Може би най-популярният аспект от този селскостопански бизнес
е тиквената нива. Почти във всеки град има по една-две такива ниви,
където хората могат да отидат и да си откъснат тиква за Хелоуин. По-
сещението на тези ниви може да се рекламира успешно в основните
училища и детските градини като идея за извънкласно мероприятие.
В най-сполучливите от тези обекти сега се предлага цял набор от до-
пълнителни дейности:
• Контактна зона17 (зоо-двор за среща с питомни животни)
• Лабиринт от бали слама
• Тестени лакомства като курабийки и пастички
• Разходки на каручка
17
Контактна зона (англ. Petting Zoo) – Контактната зона е място, където посетителите
на даден зоопарк, увеселителен парк или животновъдна ферма могат да осъществят
директен и непосредствен контакт с питомни и неопасни животни. Деца и възрастни
могат да влязат в това специално ограждение и да пипнат, погалят и даже нахранят с
подходящи храни животни като козички, понита, зайци, патици, гъски и пр. (Бел. прев.)

139
 • Къща с призраци
• Занаятчийски изделия и саморъчно направени играчки
• Мини-голф
• Щанд за готови храни
Списъкът може да е толкова голям, колкото позволява въображе-
нието ви. Само за пример на това какво може да се направи, ще ви раз-
кажа за една ферма на мои познати. Всичко започнало един октомври,
когато една общителна и закачлива баба се костюмирала като вещица
по време на едно неделно семейно събиране и махала за поздрав на
преминаващите коли по селския път пред фермата. Следващата неде-
ля по същия този – обикновено доста спокоен път – се изредила вър-
волица коли с надеждата да зърнат онази „щура баба“.
Семейството изведнъж си дало сметка, че хората копнеят за някак-
во развлечение. Въпреки че не са ми известни всичките подробности
за това точно кога и как са се развили нещата, но през следващите ня-
колко години семейството превърнало това в агротуристическа дей-
ност, която сега издържа няколко семейства. Изглежда ето така:
• Лабиринт от бали сено. Лабиринтът е изграден от 3 000 бали сено,
висок е 3 бали и входът е 1,50 долара на човек. Те наемат деца от
местната гимназия, чиято работа е да стоят най-отгоре на лабирин-
та, да следят за безопасността и да оживяват събитието. Буквално
хиляди хора се извървяват през лабиринта всеки сезон. За да е по-
интересно, наетите ученици периодично скачат от постовете си и
завъртат балите на 90 градуса, така че да затворят някои проходи.
Тогава, когато самохвалковците искат да се покажат на приятелче-
тата си колко бързо могат да намерят края, те се оказват напълно
объркани. Но на всички страшно им харесва.
• Наблюдателница за баба и дядо, откъдето да снимат с камера как
внучетата им минават през лабиринта. Срещу 50 цента хората мо-
гат да стоят в тази наблюдателница, да гледат лабиринта отгоре и
да го запечатват на лента или просто да зяпат.
• Мини-голф. Една стара плевня, от едновремешните, които са по-
лувкопани в земята, е превърната в чудесно мини-игрище за голф
с помощта на капани и тръби. Разбира се, и това е с вход 1,50 дола-
ра. Слизането в дълбините на плевнята е също част от трасето.
• Фирмени тържества. По това време на годината, много фирми
търсят място, където да организират купон за служителите. Понас-

140
 тоящем, работното време на фермата през седмицата е запълнено
с 3-часови тържества с резервация. В такива дни фермата отваря
за посетители във вечерните часове.
• Кетъринг. Тези фирмени тържества винаги включват и храна.
Вместо да наемат фирма за кетъринг да достави храната във фер-
мата и да я сервира, тези находчиви фермери сега приготвят яс-
тията срещу допълнително заплащане. Това е начин да пласират
говеждото и яйцата си на висока цена, да дадат възможност на
стотици хора да опитат техните месо и зеленчуци и улесняват фир-
мата в планирането и организацията на събитието.
• Тиквена нива. Вместо да пуснат хората да се разхождат из нивата с
тиквите, тези фермери окосяват едно хубаво 12-декарово ограж-
дение близо до пътя и го осветяват с червени прожектори. Това
подчертава оранжевото в зелената трева и създава специален
ефект. Децата могат да ходят по тревата без да се препъват в тик-
вените ластуни. Мисля, че хората там вече не отглеждат сами тик-
вите, ами си докарват няколко ремаркета. Тиквите са различни по
размер – малки, средни, големи – и се продават на различни цени.
• Рисуване по лица. За още долар-два децата могат да си изрисуват
лицата при някой от учениците от местното училище, които са на-
ети специално за целта.
• Закуски и лакомства. За допълнителен доход може да се продават
лесни артикули като захаросани ябълки и скрежина, които също
допринасят за празничната атмосфера. Собствениците се опитват
да се придържат към здравословните лакомства, за да да може съ-
битието да е привлекателно място за цялото семейство, но и да
поддържа здравословния дух. Този дух се подхранва и с резенчета
моркови и здравословен чипс.
• Изкуства и занаяти. В големия хамбар се продават местни занаят-
чийски произведения и това е чудесен източник на допълнителни
доходи за съседите. Тъй като се продават с комисиона, тези изде-
лия носят допълнителен доход и на фермерите.
• Разходки на каручка. Срещу допълнителна такса можете да се по-
радвате на обиколка през горичката. Знам, че някои фермери с
такъв бизнес „раздвижват духовете“ като включват страховити еле-
менти към обиколката. Найлонови лентички, провисени от клоните
на дърветата, могат да направят преживяването още по-екзотично.

141
 • Къща на духовете. Някои от тези съоръжения са направени с из-
ключителен замисъл и включват цял набор от творения, които да
предизвикват страх. Не бих ви посъветвал да вървите срещу прин-
ципите си в името на тази тактика, но има хора, при които това се
получава добре. Например, можете да изпратите хората да прега-
зят „Блатото от фъстъчено масло“ (направено от черен найлон), а
в другия край на блатото от един трап да изскача човек, който с
включена резачка да подгонва всички към следващия обект: това
ви гарантира паметни писъци.
• Лагерен огън с желирани бонбони „Маршмелоус“. Срещу допълни-
телни 50 цента децата могат да набучат желатинови памучета на
шиш и да си ги опекат на „с'мор“ – онова чудно лакомство, което се
прави от току-що карамелизирано на огън желатиново бонбонче,
притиснато между две бисквитки и парченце шоколад.
Ако оставите въображението ви да работи по тази тема, ще ви
хрумнат доходоносни идеи оттук до небесата. Въпреки че тези фер-
мери живеят в много отдалечен селски район, всеки октомври през
фермата им се извървяват хиляди хора, така че те изцяло се издържат
от това.
В тази секция за агротуризма бих включил и неща като почивките
на ферма или ранчо. Съществува цяла мрежа, подобна на указателите
за семейни хотели, която предлага алтернативни възможности за по-
чивка на ферма. Много от тези са от типа „Ваканция на ранчо за мъже“,
където се предлагат не само занимания като от Дивия Запад (яздене
на коне, лагеруване на открито и др.), но се включват и три хранения
на ден като част от пакета. Други, пък, са съвсем прости и не включват
храна. Със сигурност, ако имате интересна ферма, то имате нещо, кое-
то на гражданите ще им е приятно да посетят.
Въпреки че знам няколко ферми, за които агропочивката сега е
основна дейност, не знам нито една ферма, за което това да е било
основна дейност от самото й създаване. Всички тези ферми с успеш-
но-развита агротуристическа основна дейност, са започнали като
мандри, говедовъдни ферми или други по-конвенционални дейности
и са видели в това възможност да генерират допълнителни приходи.
Мисля, че това може да стане основна дейност, но обикновено стопан-
ствата нямат това в предвид от самото начало.

142
№7 ПАРНИК/ЦВЕТЯ. Особено ако основната ви дейност е зеленчуци
за пазара, тогава един парник за производство на градински цветя или
за удължаване на сезона е чудесно допълнение. При това, цветята –
било за разсад, било на букети – се вписват чудесно на пазарната сер-
гия или на собствения ви щанд на територията на стопанството.
Тъй като не се опитвате да вършите това като основна дейност,
можете да минете и с по-простичък парник, което напълно променя
както капиталовложенията, така и потенциалния период на възвръ-
щаемост. Дотук вече сте започнали да разбирате защо някои неща, от
които става чудесна допълваща дейност не са толкова практични за
основа на бизнеса.
В зависимост от местното търсене и производителския ви опит,
някое от страничните занятия, като, например, цветя за букети, може
да измести градината за пазарни нужди като основна дейност. Такива
промени опрелено могат да се случат. Познавам производители, които
си мислеха, че ще се препитават от отглеждането на билки и насадиха
няколко многогодишни цветя просто като допълнение. Няколко годи-
ни по-късно, билките бяха допълнението, а цветята се бяха превърна-
ли в основното занимание.
Ако сте гъвкави, следите пазара и се вслушвате в интуицията си,
това често може да доведе до промени във вашата дейност след време.
Доходната комбинация, която планирате днес вероятно няма да е това,
което реално ще се случи след пет години. Преди 30 години пасищните
пилета изобщо не присъстваха в съзнанието ми. Кой би си и помислил,
че това ще се превърне в наша основна селскостопанска дейност!
Обичам да питам завършилите студенти дали работят в сферата на
висшето си образование. Малцина от тях го правят. Това е, защото рас-
тем и се променяме. Същото се отнася и до селскостопанските начина-
ния. Има голяма вероятност да започнете на едно място, а след време
да се окажете на съвсем друго. Важното тук е да бъдете достатъчно
наблюдателни и достатъчно гъвкави (включително и да носите леко
кредитно бреме), за да можете да извършите промените, необходими,
за да извлечете максимална полза от това, което на момента е най-до-
брото за вас.

№8 МЕД И ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ. Това включва всичко – от чист мед до

свещи и фигурки от пчелен восък. Един мой приятел за Коледа напра-
ви от меден восък цял куп фигурки за сцената на Рождество Христово.

143
 Все по-трудно се намира хубав мед от местни производители. Ака-
рите съсипват кошерите и много пчелари едва успяват да опазят ко-
шерите си в състояние на добро здраве и продуктивност. Медът е един
чист и екологичен природен продукт, който върви рядом с цялостното
движение за биологични храни.
Докато гледането на пчели като основна професия си е една доста
сериозна дейност, то получаването на допълнителни няколко хиляди
долара от нещо по-маломащабно, е по-постижимо. Пчеларството е
прекрасно допълнение към която и да е основна дейност.

№9 УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМИТЕ – ТЕЛЕТА ЗА УГОЯВАНЕ. Навсякъде из

страната има изоставени земи, които чакат да бъдат оползотворени.
Нямам предвид „експлоатирани“. Имам предвид „използвани внима-
телно“, с грижа и любов. Застаряващото фермерско население оставя
след себе си земи без човешко присъствие и без грижа. И когато зе-
мята не се ползва от собственика си, често се проявява невежество по
отношение прилагане на правилните грижи.
Положителното тук е, че има много налични земи, които са главно
открити поля. Тази земя понастоящем обрасва в гори и шубраци, при
положение, че би могла да изобилства от трайни прерийни поликулту-
ри. Североамериканските индианци и мълниите са поддържали това
равновесие чрез огън. Наскоро чух за един студент от Университета на
Арканзас, който прекосил с кола щата Алабама в търсене на неизполз-
вани земеделски земи. Когато попаднел на площ, която изглеждала из-
оставена, той потропвал на къщата на фермерите да попита дали може
да я ползва под наем. По време на това неколкодневно търсене, той
се спрял в сто ферми. На всяко едно място той използвал едни и същи
реплики: „Здравейте, аз съм Джон Доу и исках да попитам дали бихте
се съгласили да ми дадете земята си под аренда.“ Нито един път – нито
един! – не получил отказ. Абсолютно всеки един собственик (повечето
от тях били застаряваща двойка или някой самотник) го посрещнал с
отворени обятия и му казал, че с радост би му дал земята си под аренда.
Това, което разбрал, било, че собствениците изглеждали истински бла-
годарни за това, че някой всъщност е забелязал и се е заинтересувал от
земите им. И това са само студени контакти18 от един напълно непознат.
18
Студен контакт или студено телефонно обаждане (англ. Cold calls) – телефонно обаж-
дане (или среща), инициирани от търговеца, чрез които той се свързва за първи път с
непознат за него представител на фирма, който би могъл да стане потенциален клиент.
(Бел. прев.)

144
 За да бъде една земя продуктивна, трябва да я поддържаме с гри-
жа, като се фокусираме върху използването на добитък като средство
за управление на земите. Като приложите на практика принципите,
изложени в моята книга „Говеждо от салатния бар“, можете да се въз-
ползвате от тези налични декари земя и да изкарате доста прилични
печалби.
Тъй като наемането на селскостопански земи се базира на битува-
щата в нашата култура идея, че „Ник'ви пари няма в т'ва земеделие“, чо-
век може да намери значителни площи за малко пари. Интензивното
управление на добитък за угояване може и да няма голяма възвръща-
емост на декар, но има доста прилична възвръщаемост на час работа.
Тук не се занимавате толкова с директна търговия, а това е по-ско-
ро борсова програма, при която купувате и продавате в цени на едро.
Това улеснява маркетинга. Ако можете да си осигурите земя, телетата
за угояване могат да ви донесат чисти 1,25 долара на декар от всеки
25 мм дъжд. Колкото повече вали, толкова по-висока ще е възвръщае-
мостта на декар, заради потенциално-произведения фураж.
Собствениците на агенции за недвижимо имущество са ми каз-
вали, че при тях идват нови собственици на земи с молба да ги насо-
чат към фермери, които биха искали да се грижат за земите им. Тези
хора идват от града, купуват имот за отдих на село, но искат да запазят
пейзажа и отворената гледка. За това са нужни или една-две коситби
годишно, което е скъпо и не поставя собствеността им в по-ниска да-
нъчна категория, или – другият вариант – иска се тревопасен добитък.
Това, че обикновеният фермер не иска да допуска животни на зе-
мата си, е разбираемо като погледнем как се пасе 95 процента от до-
битъка в тази страна. Но с интензивно управление на пасищата можем
реално да разкрасим собствеността, да намалим плевелите, да изоли-
раме с огради крайречните зони и да увеличим популацията на дивите
видове.
Основната идея тук е да се купят приблизително 200-килограмови
телета, да се пасат 6-7 месеца и после да се продадат през есента. Ние
следваме този модел с леки изменения от година на година, но, като
цяло, можем да сметнем нетната печалба, която споменах по-горе, след
като са покрити всички разходи, включително и наемът на земята. През
останалото време от годината не гледаме добитък на тази земя.
Този модел не изисква техника и сгради. Единственото, което се
изисква, са няколко тръби за вода, електропастир, добитък, трева и

145
 опит. Именно тук лежи проблемът. Гарантирам, че мога да взема която
и да е ферма в страната ни и за една година да удвоя производството
само чрез управление на пашата. И вие бихте могли да направите съ-
щото, ако имате познания за метода.
Слабото място на земеделския бизнес е липсата на хора, които
знаят как да си изкарват прехраната от парче земя. Имаме земя. Имаме
добитък. Имаме материална база. Но сме в крайна нужа за хора, кои-
то имат опит в изграждането на доходен бизнес. Единственото, което
повечето фермери знаят как да правят е, да плащат сметките, да се оп-
лакват и да правят това, което прави съседа или да следват съвета на
земеделския консултант.
След като завърших един-два от тези проекти за стопанисване на
земи чрез паша на телета за угояване, се убедих, че в някои случаи чо-
век наистина може да вади пари от това да ползва нечии чужди земи
за паша на своя добитък. Можете да рекламирате портфолиото си за
управление на пасищни земи така, както един строител рекламира
уменията си да слага алуминиеви обшивки – със снимки и каквото дру-
го трябва. Намирате клиенти и управлявате компанията като дейност,
която ни връща към носталгичното минало: да възстановим прекъс-
натата връзка между бизоните и прерията (т.  е. добитъка и тревата).
Тук се крие огромен потенциал.

№10 ЗАНАЯТЧИЙСКИ ИЗДЕЛИЯ. Това е сборна категория и предлага

неизброими възможности. Всеки път, когато решите, че вече сте чули
за всичко, което може да бъде произведено и продадено, научавате за
още дузина други неща.
В Илиноис попаднах на човек, чиято дъщеря искала да се издържа
изцяло от работа в домашни условия. Тя си наумила, че има истинско
търсене на мънички декоративни бали сено с размери 5 x 10 см. Тези
миниатюрни заврънгачки силно се котират за аранжирировки при из-
ложения на художествени занаяти. Баща й намерил скицата за макета
на демонстрационната сламопреса, която била използвана от една от
компаниите за селскостопанска техника, когато лансирала тези ма-
шини за първи път. В една местна работилница успели да й израбо-
тят такава сламопреса. Дядо й нарязал малките жички, нужни, за да
се стегнат балите и тя започнала да ги произвежда. Знаете ли, че само
след две години тя започнала да изкарва брутни почти 30 000 долара
на година? На кой ще му хрумне такова нещо! Това, което ме изумява, е,

146
че във всяко кътче на тази страна съществуват разкази за такива твор-
чески успехи. Да, някои идеи, както в този случай, се разрасрастват до
такава степен, че се превръщат в основна дейност. Но дори и тази идея
е била издънка от дейността на фермата.
Ако имате ферма или чифлик това ви предоставя възможност да
навлезете в занаятчийската индустрия. Именно по този начин е функ-
ционирал света с векове чак до времето на индустриалната револю-
ция. Обущарите и свещарите са си имали градинка, дойна крава и пра-
се зад селската си къщичка. Творенията им са били функционална част
от икономиката отчасти, защото е можело разходите на семейството
да се поддържат ниски, тъй като са си произвеждали храната на място.
Често едно занаятчийско производство може да стане основна
дейност, но един от най-добрите начини да процъфтява тази промиш-
леност е да си остава необременена от високи домашни ежедневни
разходи. Ако тепърва-прохождащата дейност трябва да покрива раз-
ходите за две коли, за ипотека, за хранителните нужди на домакин-
ството и за комуналните услуги, в общия случай тя не може да генери-
ра достатъчно приходи, за да остане жизненоспособна. Но ако поради
това, че фермата ви е жизнеспособна не ви се налага да си покривате
ежедневните разноски от занаятчийската си дейност, то тогава печал-
бите бързо могат да се влеят обратно в нея и това ще я направи напра-
во изгодна.
Да можете да влеете приходите обратно пак в дейността си, без да
източвате капитал, за да плащате странични на бизнеса сметки, позво-
лява на занаятчийското производство да се разраства с максимални
скорости. Ако вашето начинание наистина потръгне, колкото повече
внимание можете да отделите на този бизнес, толкова по-добре. Оба-
че, вашата спасителна мрежа е вашата градина, пилетата, които ровят
в градината, пълния догоре дърварник и лехата с подправките и бил-
ките до задната ви врата. Това са нещата, които служат като инкубатор
и катализатор, за да се пусне в ход занаятчийското производство.

Вероятно един от най-добрите начини да се стимулира творческо-

то ви вдъхновение в това отношение е книгата на Кен Шарабок „Как
да печелим допълнителни доходи на село“ (Ken Scharabok, How to Earn
Extra Money in the Country). Само за да ви дам представа за тази книга,
ето само един откъс от съдържанието:

147
 -> Пакетиран заешки тор
-> Рисуване
-> Кукли от стари чорапогащници
-> Поддръжка на паркинги
-> Адвокат (на непълен работен ден)
-> Център за продажба на части
-> Брокер на недвижимо имущество (на непълен работен ден)
-> Шофьор на камион (на непълен работен ден)
-> Почистване след събития и тържества
-> Пасищни пилета за биологичния пазар
-> Заложна къща
-> Паун
-> Компютърен консултант
-> Персонализирани разменни карти
-> Аксесоари, лакомства и играчки за домашни любимци
-> Гробище за домашни животни
-> Контактна зона (зоо-двор или ферма за среща с питомни животни)
-> Консултант за фотографски албуми
-> Покривала за багажник на пикапи
-> Събиране на шишарки
-> Подготовка на данъчните декларации
-> Къмпинг без екстри
-> Частно летище
-> Разносвач на призовки
-> Производство на сироп от сладко сорго
-> Професионален ловец на елени
-> Набиране на помощи срещу заплащане
или професионален координатор на събития
-> Домакин на ваканционен имот
-> Мобилен магазин за рибарски такъми
-> Ферма за тикви

148
 Имайте предвид, че това е само един кратък списък. Някои от иде-
ите може и да изглеждат доста отвлечени, но няма проблем. Ако имате
нужда от разпалване на творческото си вдъхновение, книгата на Кен
ще свърши работа.
Цялата идея на тази глава е да представи жизнеспособни допълни-
телни дейности, които, взети накуп, ще ви осигурят прилични жизнени
доходи. Почти е невъзможно да можете да се издържате изцяло само
от едно от тези неща, но няколко хиляди долара от това, още няколко
хиляди от онова и още няколко хиляди от третото и в крайна сметка
ще се получи достатъчна сума за реална издръжка.
Често тези съпътстващи дейност могат да се превърнат в основни
за вашите деца, за утрешното поколение. Веднъж като си дадете смет-
ка колко много мероприятия могат да се развъртят около една позем-
лена база, ще осъзнаете колко глупави сме ние, фермерите, да мислим,
че ни трябва още повече земя, ако искаме да има доходна работа и
за нашите деца. Не ни трябва земя: трябва ни въобръжение. Високо-
доходните земеделско-занаятчийски комплекси, предавани от поко-
ление на поколение действително предлагат живот на ферма, който
обогатява в екологичен, емоционален и икономически аспект.

149
 ГЛАВА 12
ДЕСЕТТЕ „БОЖИ ЗАПОВЕДИ“
ЗА УСПЕХА НА ФЕРМАТА ВИ

№1 СТОЙТЕ СИ ВКЪЩИ. Вече не живеете в града. Ако искате градски

живот с детската му бейзболна лига, с балета му, със социалните му ан-
гажименти, с кината му, тогава си останете в града. Но ако ще живеете
на село и собено ако възнамерявате да работите като фермер, тогава
паркирайте колата. Дръжте се като човек, който живее на село.
Вашата ферма е вашият живот и вашата работа. Пътуванията до
града излизат скъпо не само откъм време и пари, но и откъм емоции.
Чувствам се по-изтощен след половин ден битки по пътищата и мага-
зинерските каси в града, отколкото след цял ден събиране на сено.
Ако не обичате да си стоите вкъщи, тогава вероятно ще трябва
просто да закриете фермата, но не казвайте, че фермерството не носи
пари. Това е едно от нещата, които най-много ме дразнят – като чувам
как хората се оплакват, че земеделието не е доходно, а в същото време
виждаш само облаците прах зад колата им, защото пак са дали газ към
града.
Фермата е вашето развлечение, вашият живот и вашата работа.
Тя трябва да ви дава сили: там трябва да се чувствате удовлетворени.
Малко са нещата, които са по-нелепи от фермерско семейство с три
коли. Така и не мога да проумея защо му е притрябвало на един фер-
мер да ходи по увеселителни паркове и да скача с бънджи. Аз получа-
вам моите дози силни усещания от това да гледам как падат дървета
или когато сортирам добитък. Да гледам как зрее перфектната леха
с ягоди също попада в този списък. Определено да си откъсна ягода
направо от корена и да я изям на място си е почти жив екстаз.

150
 Надявам се да не остана криворазбран в тази дискусия. Не мисле-
те, че твърдя, че всеки фермер трябва да е отшелник и да живее „като
кукувица“, напълно откъснат от обществото. Разбира се, че обичам из-
куството, театъра и хубавите концерти. Но съществува голяма разлика
между това човек да се „облажва“ от тези малки радости по специален
повод и това да е част от градския хайлайф. Палитрата на „специалните
поводи“ предлага предостатъчно вълнения и възможности, за да удо-
влетвори жаждата на нашите деца и семейни половинки.
Срещал съм много фермерски семейства, които загазват по този
въпрос. Мъжът или жената искат да участват във всеки комитет или
вечеринка, които са обявени в рубриката „Интересното в града тази
седмица“ на местния вестник. А може и децата да искат да участват във
всяко атлетическо мероприятие от училище или да посетят всяка пъ-
туваща музейна изложба, която минава през града. Разполагаме само
с 24 часа в денонощието и ако не усеем да си дадем сметка колко ни
коства това да сме извън фермата, тогава ще се провалим.
Благополучният живот не е в това да си фриволен и да прехврък-
ваш, както дойде, насам-натам като някаква приказна феичка. Напро-
тив, успехът изисква дисциплина във всеки аспект от живота. Помнете,
също така, че тук говорим за това какво е нужно, за да започне човек
нещо. След като стопанството ви поулегне и започне да носи добри
печалби, тогава ще имате повече свобода да го напускате. Сега нашето
семейство всяка година прекарва седмици извън фермата – вероятно
си наваксваме за пропуснатото време. Но ако правехме това още от
самото начало, никога нямаше да пробием.
За всяко нещо си има време. Живот, бизнес, семейство: всички тези
неща имат сезонни характеристики. В първите дни ще видите, че ста-
рата поговорка „Лозето не ще молитва, а мотика“ ще ви е по-полезен
съвет от който и да е друг. След време ще можете да се радвате на пло-
довете на вашия труд.
Не че ви съветвам никога да не напускате стопанството си или да
забравите напълно за всякакви развлечения. Просто има много неща,
които можете да правите – като пикници, хвърляне на подкова, плува-
не или импровизирани мачове – и които няма да ви откъснат от рабо-
тата на фермата.

№2 БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ ОТНОСНО ЛУКСА. Отделяйте полезното от при-

151
 ятното. Винаги изтръпвам, когато чувам хората да казват, че искат да са
земеделци и първото нещо, което искат да притежават, е кон. Помнете
ми думата: тези хора няма да прокопсат. Конете за развлечение са си-
гурно най-голямата дупка за печалбите в една ферма. Ако фермата е
вече печеливша, това е друг въпрос. И като казвам „печеливша“ имам
предвид, че изцяло ви осигурява прилични жизнени доходи.
Втора кола, дизелови пикапи, скъпи ваканции и маркови стоки –
всичко това може, но чак СЛЕД като фермата ви е вече доходна. Всяко
ненужно нещо, което купувате, особено в началните дни на бизнеса,
ще забави или унищожи шансовете ви някога да преуспеете в селско-
то стопанство. Да махнете с лека ръка и да кажете, че тези луксове са
просто „нещо дребно“ или незначително може да е забавно сред при-
ятелите и роднините ви, но хич не е смешно, когато започнете да се
изнервяте от това, че приходите от фермата не се равняват на една
реална заплата. Другите две неща, за които харчите повече пари, от-
колкото предполагате, са храненето по заведения и поддържането на
къщата на 21 градуса през лятото, за да е хладно и на 27 градуса през
зимата, за да е топло.
И пак да повторя, с това не искам да подскажа, че трябва да живе-
ем със същите лишения, през които са минали първите колониалисти
в Джеймстаун, но, пък, няма защо и да живеем като царе. Един ръждя-
сал пикап в добро техническо състояние може носи също толкова кол-
кото и някой звяр с двойни задни гуми и голям тонаж. Едното струва
2 000 долара, а другото – 40 000 долара. „Да си даваме вид“ не е просто
един хумористичен английски сериал: това излиза доста скъпо.

№3 ИЗГРАЖДАЙТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ СЪС СЪСЕДИТЕ. Не се из-

явявайте в местните среди като някой арогантен многознайко, готов
да се ежи на съседа за това, че имал телеугоителен комплекс или то-
рова лагуна, или защото пръскал царевицата си с пестициди и купувал
синтетични торове с камиони.
Не се препирайте със съседа си заради двете му таратайки, качени
на циментови блокчета или заради грозната купчина боклук струпана
точно до оградата ви. Нека никога не се заговори, че сте казали обидна
дума срещу някой съсед.
Вместо това, бъдете дружелюбни и поканете тези хора на гости да
се опознаете. Помагайте им. Вероятно можете да помогнете на голе-
мия фермер да разнесе течния тор по полето. Въпреки че, философски

152
погледнато, това е доста осъдително, вие никога няма да постигнете
общ език, ако подходите с ругатни и войнственост.
Не се настройвайте срещу съседите си. Виждал съм как нови при-
шълци се нанасят в консервативни земеделски общности и мрънкат:
„Тези хора не са много дружелюбни. Още не са ни поканили на вечеря.
Не ни включват в събиранията си.“
Моят въпрос е следният: „А вие направили ли сте това? Тях ли ще
вините за вашето поведение? Да си кажем нещата, както са си. Който
иска да има приятели, трябва да се прояви като дружелюбен човек.“
Не се оплаквайте, че не ви приемат в местните среди, ако не сте
си направили труда да демонстрирате доброжелателно отношение.
Разбира се, това означава и вие да не вършите нередности. Дръжте
животните си вкъщи: не само кравите, но и котките и кучетата. Отстъп-
вайте на отсрещната кола, когато сте на тесен път. Карайте по-бавно
по прашните селски пътища. Проявявайте търпение в намеренията си,
защото за изграждане на взаимоотношения се искат години. А дори и
съседите ви никога да не станат най-добрите ви приятели (вероятно
няма да стане, ако вие сте по-различен) целта е поне да имате доста-
тъчно добри отношения, за да можете да им се обадите в момент на
криза и да получите помощ. Ако те ви се обадят за помощ, тогава знай-
те, че сте постигнали търсеното.

№4 ИНВЕСТИРАЙТЕ В НЕЩА, КОИТО ЩЕ ВИ НОСЯТ ПЕЧАЛБА. Нужна

ви е само една къща, която да е обитаема. Нужна ви е само една кола,
която да може да ви закара, накъдето сте тръгнали. Няма нужда да жи-
веете в лукс и да карате луксозна кола. Това може да дойде по-нататък.
Концентрирайте се върху конкретни неща, които ще стимулират
доходи, за да направят фермата икономически по-жизнеспособна.
Помнете: функцията е по-важна от формата.
Не мога да понасям, когато хората казват, че не могат да се издър-
жат от селско стопанство, а кофата им за боклук прелива от празни
кутии от безалкохолно, замразена пица и празни торби храна за куче-
та. Осъзнавате ли колко е лесно да изхарчите стотици долари на годи-
на за храна за едно голямо куче, без да споменаваме ветеринарните
сметки?
Да, знам, че горкото същество е една такава душица, пък и като ви
погледне с тези големи тъжни очи... Но тук, при нас, всички животни

153
 трябва да заслужат присъствието си. Котките ни не получават купешка
храна. Те осъществяват контрол на вредителите и когато остареят и
вече не могат да се прехранват от това, което убиват, тогава умират. Не
харчим пари да ги водим на ветеринар. Това не е жестоко: просто гле-
даме реално на нещата. Котките ни са в отлично здраве, но са си котки.
Едно куче-пазач определено може да си заслужи издръжката, но
само ако имате проблем с хищници. Нека животните имат функция, а
да не са само за удоволствие. Нашата дъщеря Рейчъл обича конете.
Ще се радваме ако тя си има кон, но само ако той може да ни възвърне
инвестицията. Това може да звучи малко грубо, но алтернативата е тук
– няколкостотин долара, там – няколкостотин долара и изведнъж се
оказва, че не можете да покриете сметките за фермата.

№5 РАБОТЕТЕ ВСЕОТДАЙНО. Пол Харви казва, че това, което отде-

ля преуспелите хора от провалилите се, е, че преуспелите стават, след
като са паднали. Нека ви уверя, че ще паднете. Въпросът е: ще станете
ли след това?
Стига пак да станете, след като сте паднали за пореден път, вие ще
постигнете успех. Когато стигнете до някаква спънка, поучете се от нея
и продължете напред. Бъдете настойчиви, ако мислите, че в нещо се
крие перспектива. Продължавайте неотклонно; когато минавате през
кривата на обучението, продължавайте да работите, докато не постиг-
нете успех. През цялото време дръжте в ума си мисълта, че по време
на този процес трупате опит, който ще ви помогне да сте в крак с раз-
ширяващия се пазар.
Колко силен е стремежът ви към успех? Можете ли да усетите вкуса
на едно сериозно селскостопанско начинание? Можете ли да го почув-
ствате? Можете ли да го визуализирате? Можете ли да го помиришете?
Можете ли да го чуете? Това ще ви помогне да престанете да си нами-
рате оправдания с това „тъпо животно“ и онези „скапани растения“. Те
се държат точно така, както Бог ги е създал. От вас зависи да проме-
ните производствения си метод, за да извлечете полза от инстинктите
им, да ги овладеете и да ги направите доходоносни.

№6 ДЕЙСТВАЙТЕ. Дори и да направите грешка, просто действате.

Именно в процеса на действие ще откриете правилния подход. От
грешките си ще научите повече, отколкото от успехите си, така че оп-

154
ретнете ръкавите и се провалете няколко пъти. Всеки провал ще ви
помогне да настроите мушката малко по-добре, за да уцелите правил-
ното решение. Няма какво само да се почесвате по главата и да възди-
шате!
И не се оплаквайте, че не ви върви. Всички имаме каръшки дни.
Осъзнайте, че ключът на успеха се крие между двете ви уши и се зала-
вяйте за работа. Като започнете да се движите по пътя, ще започнете
да виждате отвъд малките хълмчета и ще знаете по-добре кое разкло-
нение да хванете. Познанието идва с действието.

№7 СЪСТАВЕТЕ СИ ПИСМЕН ПЛАН. Производно на този принцип е

холистичният подход: поставете си една-единствена цел. Ако не успе-
ете да синтезирате мисията си в една-единствена цел, до края на дните
си, ще ви преследва шизофреничното мислене. Една „бутни-дръпни“
ферма никога няма да стане доходоносна.
Има нещо в това човек чисто физически да седне и да си състави
писмен план, да напише целите си и стъпките на действие: това упраж-
нение по-добре от всичко друго ще ви помогне да се концентрирате.
Дръжте си този план закачен на хладилника или над бюрото, над мив-
ката в банята или на рамката на леглото. Това е вашият билет към из-
пълнението на вашите мечти.

№8 ИЗПОЛЗВАЙТЕ ДОКРАЙ РЕСУРСИТЕ СИ. Несъмнено творческото

използване на ресурсите става все по-лесно, с колкото повече идеи
се запознавате и с увеличаването на вашите успехи и самочувствие.
Но се пазете от това да отхвърляте категорично неща, защото ви се
струват неизползваеми. Доста изобретения са се родили от купчината
вехтории на двора.
Като съм ходил по разни стопанства, съм виждал разнебитени по-
стройки, в които собственикът вижда само „грозилища“, а в моите очи
са нещо, което може да се превърне във ваканционно бунгало за по-
чивка на ферма или ранчо, в магазинче за занаятчийски произведения
или в навес за сушене на билки и цветя. Да, наистина идва момент, ко-
гато постройките не могат да бъдат спасени (тук влизат почти всички
вкопани в земята в стар стил плевни), но ако не ви се пречка, оставете
го да си стои. Може след година-две да ви дойде наум някакво реално
приложение и тогава ще се биете по главата, че не сте спасили тази
сграда или онази купчина греди или тръби половин цол.

155
 Мислете за гравитацията и водата, за южната страна и слънчевата
енергия, за земята и 10-градусовите температури19, за съседи и гниещи
бали слама или за надробени коледни дръвчета в близките градове.
Направете инвентар на това, което другите възприемат като проблем
и вижте дали можете да използвате тези неща.
Ако сте в съседство с ловен резерват, който купува 200 фазана на
седмица за 10 долара на птица от някой, който е на 320 км разстояние,
помислете дали не можете да уловите този ресурс. Много често хората
се преместват в нов район и нямат представа за това какви суровини
и човешки ресурси има на разположение точно под носа им. Отивайте
да гледате и мислите как можете да извлечете полза от всички тези
ресурси.

№9 ОБГРАДЕТЕ СЕ С КОМПЕТЕНТНИ СЪВЕТНИЦИ. Прекарвайте

време в компанията на хора, които успешно вършат това, с което вие
искате да се занимавате. Не си губете времето с отрицатели и мър-
морковци. Липсата на лоши съвети е също толкова полезна, колкото
и получаването на добри съвети. Колкото е вредно едното, толкова
вдъхновяващо е другото.
Вместо да отидете на почивка, идете да посетите някой, който ус-
пешно практикува вашето занятие. Поканете семейството на някой
клиент на вечеря някой път. Може за ваша изненада някой да се окаже
компетентен счетоводител, адвокат или търговец. Присъединете се
към организацията за устойчиво земеделие във вашия щат и завърже-
те приятелства с хората там. Ако искате да имате лозе, идете за някол-
ко дни при някой собственик на лозе, да режете и изхвърляте пръчки-
те – ей-така, да научите каквото можете. Ако искате да произвеждате
говеждо, идете да помагате на някой добър животновъд за няколко
дни. По мое мнение, добрите съвети никога не са в повече.

№10 БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Не се захващайте с едно начинание

на пресекулки, ами гледайте да предлагате даден продукт за по-дълъг
период от време. За да си затвърдите клиентската база, трябва да сте
постоянни в предлаганите услуга или продукт. Дейностите от типа
„днес – има, утре – няма“ не стигат доникъде.
19
Вероятно авторът има предвид използването на геотермалната енергия, т. е. позовава
се на факта че на неговата географска ширина на дълбочина 15-20 метра под земната
повърхност целогодишно се поддържа постоянна температура от около 10-15 градуса.
(Бел. прев.)

156
 Ако ще произвеждате яйца, обърнете внимание на това никога да
не връщате някого с празни ръце. Е, добре, влязъл някой хищник в ко-
кошарника. Или пък на пилетата им застудяло и няколко дни преста-
нали да снасят. Да, това е част от кривата на обучението. Но опитайте с
всички сили да изгладите тези засечки, за да не се повтарят.
Не бъдете колебливи. Хората няма да купят нещо необещано. Ако
кажете, че ще доставите грозде през септември, хората ще направят
поръчки. Но ако кажете, че не сте сигурни какво точно ще правите с
гроздето, хората няма да поръчат.
Правете всичко, каквото се наложи, за да си изпълните обещания-
та. Аз съм спал в курника, газил съм в наводнения в 2 часа сутринта с
бала сено на гръб, докато Тереза ми държи фенера. Направете, какво-
то ви е по силите, за да доставите продукта си и пазарът ще отвърне по
съответния начин.
Ако следвате тези принципи, фермата ви постепенно ще започне
да отчита печалби. Колкото по-близо се придържате до тези идеи, тол-
кова по-скоро вашето предприятие ще бъде отбито от външни капи-
таловложения и толкова по-скоро ще можете да започнете да наруша-
вате някои от тези принципи без да поставяте цялото предприятие в
опасност. Страхотно е, когато стигнете до онази точка на рентабилност,
която ви позволява да се наслаждавате на някои от нещата, от които
сте се лишавали в началото. Върхът на успеха си заслужава прежнята
дисциплина.

157
 ПЪРВИ СТЪПКИ
В НОВОТО НАЧИНАНИЕ

158
 ГЛАВА 13
ПРИДОБИВАНЕ НА ЗЕМЯ

Въпреки че за селскостопанска работа не се изисква поземлена

собственост, ако имате място, което си е ваше, в което можете да ин-
вестирате живота си и което можете да оставите в по-добър вид, от-
колкото сте го намерили, то това определено е една благородна цел.
В библейското описание на идеалния свят се говори как всеки човек
„седи под собствената си смоковница“. Въпреки, че не трябва да се от-
вличаме с тълкувания на този цитат, в този стих определено се налага
до някаква степен идеята за собствена земя и правото на частна соб-
ственост.
Като начинаещ фермер, няма нищо лошо в стремежа ви да прите-
жавате земя. Това е нещо хубаво и благородно. И въпреки, че вложих
предостатъчно енергия в това да поставя тази ви цел в правилна перс-
пектива, все пак това си е върховната цел на всяко едно фермерско
начинание.
Ето някои изисквания за купуване на земя. Попитайте се кои от тях
са удовлетворени:
 Да има налична и надеждна база клиенти, които вече купуват това,
което произвеждате на земя, до която вече имате достъп. Тази
земя може да е собствения ви заден двор или земя, която ползвате
назаем, със или без аренда. Идеята е в това, че имате клиентела,
която ще ви последва на новото ви място и ще е лоялна база по-
требители, които ще ви платят още за първото нещо, което произ-
ведете на новата площ.
 Да знаете как да печелите от земята. Това, разбира се, подразбира,
че сте правили нещо достатъчно дълго време, та вече чувствате,
че спокойно можете да рискувате нещо повече от потта си. Когато
започнете да рискувате портфейла си, тогава нещата много бързо
стават сериозни. Трябва да притежавате високо професионално

159
 самочувствие. Това не включва идеи, които сте прочели в книги-
те или кооперативните схеми, които са ви попаднали от обявите
в списанията. Ако сте докарали добри пари от нает парцел земя,
който сте разработвали, много вероятно е да можете да дублирате
това постижение по подобен задоволителен начин, със собствена
земя.
 Да имате достатъчно пари, с които да преживеете 5-10 години
след като напълно сте изплатили фермата: нямам предвид просто
да я притежавате по документи, а да сте я изплатили до послед-
ната стотинка. Тук нещата стават малко по-заплетени. Ако нивото
ви на знание и опит е ниско, тогава вашата крива на обучението
ще бъде много стръмна. Ще направите повече грешки, отколкото
сте си представяли. Не се притеснявайте, това е нормално за всеки
прохождащ бизнес.

Не пропускайте предупреждението „след“ като сте платили за фер-

мата. Ето го типичният сюжет:
Човекът е финансово преуспял.
Той заделя пари.
Започва да мечтае да бъде фермер за развлечение.
Започва да гледа обявите за имоти и да „сондира“ мнения на познати
Оглежда някаква земя.
Има достатъчно капитал, за да направи значителна първоначална вноска.
Продава си къщата, влага капитала във фермата, а останалото взема назаем.
Нуждае се от работа, за да изплати заема.
Преуморен е от работата извън фермата, за да прави нещо на фермата.
Плевелите избуяват – общо взето, фермата е занемарена.
Меденият месец свършва, започва да се трупа раздразнение.
Впримчен от голям дълг, мисли, че фермерството не носи печалби.
Мечтата се стопява.
Човекът обявява фермата за продан.

Средностатистически, ако някой купи ферма днес ще я обяви от-

ново за продан в рамките на пет години. Този цикъл се повтаря отново
и отново, и отново и аз не искам и вие да минавате през него. Животът
е твърде къс, за да го усложняваме по такъв начин.

160
 Твърде често съм бил свидетел на завъртането на този цикъл. Ако
имате достатъчно пари, за да купите земя без да влизате в дългове, няма
да ви се налага да генерирате приходи от външна работа, за да си изпла-
щате земята. Няма да се уморя да подчертавам важността на този въпрос.
Можете да купите осем декара, да докарате една сглобяема къща
на старо за 3  000 долара и да започнете – всичко вероятно ще е за
по-малко от 10  000 долара. Ако нямате дългове можете да работите
някъде на половин работен ден (дори като заместник-учител), докато
разработвате фермата.
Но ако имате да изплащате ипотека, дори и ако е само 3 000 долара
на година, това ще ви обремени с необходимостта да имате приходи и
това ще ви тласне да започнете някаква по-обвързваща работа извън
фермата, а това ще ви отнеме нужната гъвкавост за разработване на
стопанството. Списанието за селските райони „Countryside“ все публи-
кува читателски истории на хора, които са издържали семействата си
с по-малко от 500 долара на месец. И моят собствен опит беше такъв.
Най-добре можете да изкарате пари ако съкратите ежедневните
разходи. Махнете втората кола, стига сте издържали хранителния ма-
газин и направете повече за себе си. Ако отглеждате повечето от хра-
ната си, набавяте си топлина от фермата (дърва за огрев) и купувате
дрехи втора употреба, можете да живеете доста евтино. Когато ферма-
та започне да става по-доходна, тогава можете да зпочнете да вдигате
стандарта на живот. Ще видите кои неща е по-икономически изгодно
да купувате извън фермата, вместо да ги отглеждате, и ще започнете
да съсредоточавате повече енергия върху неща, които носят голяма
възвръщаемост на час.
Но трябва на всяка цена да поддържате паричните си нужди ни-
ски. Ако смятате да се преместите да живеете на фермата, да постро-
ите прилично-хубава къща с добре-поддържана полянка, дано имате
дълбоки джобове. В такъв случай, ако не можете да живеете без при-
ходи от фермата за период от 5-10 години, направо забравете! Защо
толкова дълго? Толкова време ще ви трябва, за да преминете през кри-
вата на обучението.
Бизнес-гуруто Питър Дракър прави скала на бизнес-цикъла и по-
сочва, че всеки нов бизнес минава през период от 7-10 години преди
да стане доходен. Просто няма преки пътеки в това отношение, колко-
то и да си мислите, че на успелите им е било лесно. На никой от нас не
му е било лесно.

161
 И за вас няма да е. В прекрасната си книга, „Guerilla Marketing право
в подсъзнанието“, Джей Конрад Левинсън подчертава, че едничката
най-важна личностна черта на успешния „партизанин“ е търпението.
Вижте, няма нищо лошо в това човек да има хубава къща и две коли, но
тези неща трябва да си дойдат с времето. Ако се опитате да прибърза-
те, може никога да не постигнете това, което желаете. Старата мъдрост
„търпението е спасение“ е много вярна. Доходите на фермата трябва
да диктуват повишаването на стандарта, иначе високият стандарт ще
съсипе фермата.
Наистина е толкова просто. Аз съм достигнал такъв етап, че дори
вече не си сменям сам маслото на колата. Когато започнахме в начало-
то и нямах още пари, и през ум не ми минаваше да платя на някой друг
да ми сменя маслото. Но сега вече, когато времето, което прекарвам
на фермата, е много по-ценно от времето, прекарано в гаража (тъй
като не съм добър механик), е глупаво да губя два часа да правя нещо,
което дори не ми харесва, при положение, че мога да дам 20 долара
в града и да се свърши цялата работа. При това, момчетата в сервиза,
където си сменям маслото, смазват, проверяват диференциала и ско-
ростната кутия, както и нивата на всички течности в автомобила. На
мен ще ми отиде цяла вечност да вдигна с пъшкане колата на крик и се
погрижа за всичко това.
Ето това наричам „вдигане на стандарта“. Това не е мястото, откъде-
то човек започва. Започва се в окопите с пестене на всяка стотинка и с
внимание, насочено към това приходите да са една крачка пред разхо-
дите. Когато приходите дръпнат по-напред, тогава ще можете вече да
харчите малко повече. Но ако още от самото начало, когато трябва да
генерирате парични постъпления, за да поддържате дейността плате-
жоспособна, си вържете ръцете с високи разходи, то дейността изоб-
що няма да потръгне. Просто защото не можете да завъртите парите
достатъчно бързо и достатъчно овреме, за да я подкарате. Ето защо се
боя, че повечето хора, които искат да се занимават със земеделие, ще
се втурнат да купуват земя и после ще има да се въртят в този порочен
кръг, докато напълно капнат.
Добре, да предположим, че отговаряте на достатъчно от тези ус-
ловия, за да оправдаете закупуването на земя. А сега какво? Първо,
спрете се на приблизителния район, където искате да бъдете.
Ако искайте вярвайте, но доста значителен процент от селскосто-
панската земя минава преминава от едни ръце в други без да минава
през агенции. Това става чрез връзки с местните хора. Започнете да

162
завързвате контакти във фермерските среди. Посещавайте често тър-
говете за добитък по общинските пазари. Посещавайте събранията на
фермерите във вашата общност. Опознайте се с консултантите по зе-
меделие – те наистина могат да ви бъдат от полза в тази насока, защото
определено имат широк кръг от познанства. А някои от хората, които
те познават, са фермери, които са на ръба на криза именно, защото са
се вслушвали твърде много в безплатните им консултации.
Станете член на Американската фермерска асоциация (AFBF). И из-
общо, влезте във връзка с конвенционалното земеделско общество,
защото именно тези хора държат земята и именно оттук ще изскочат
възможности за закупуване на земя. Виждал съм как някои търпели-
ви хора успяват да сключат страхотни сделки. Понякога това отнема
няколко години, но пак ви казвам, търпението е най-важната доброде-
тел. Бъдете готови да изчакате, докато изскочи подходящото място за
подходящата цена.
Купете нещо, което е в радиус около 60-64 км от населено място с
население около 25 000 души. Това не е голям град, но този критерий
ще елиминира големи райони от Запада. Като цяло е по-добре да по-
харчите малко повече на декар земя, която е близо до града. Тъй като
колкото по-близо сте до града, толкова по-лесен ще е маркетингът,
търсете да вложите заделените пари в земя според местоположение-
то й, а не толкова според размера.
Погледнете иначе на нещата: ако сте заделили 50  000 долара за
земя, ще бъде по-добре да купите 40 декара в покрайнините на ня-
кой метрополис, отколкото да купите 400 декара посред пустинята. От
тези 40 декара можете да изкарате 100 000 долара, а от 400-те декара
сигурно няма да успеете да изкарате и 2 000 долара.
Винаги проверявайте дали има вода. Водата е най-важният еле-
мент на живота: без добър източник на вода никога няма да успеете да
развиете потенциала си. Добре си спомням как един ден разказвах на
един възрастен съсед за мой приятел, който се готвеше да купи едно
малко стопанство. Описвах различните характеристики на земята, ко-
гато възрастният фермер ме прекъсна:
– Добре ли е с водата?
Като му казах, че на терена има езерце, той продължи:
– Без вода си „гóла вóда“.
И е напълно прав, разбира се.

163
 Ако надраснете възможностите на малката си ферма, ако прилагате
принципите от тази книга, ще изкарате достатъчно пари, за да си купи-
те по-голямо място някъде в околността. Колкото повече вършим тук,
на нашата ферма, и колкото повече изобретателни хора срещам, толко-
ва повече се убеждавам, че декарите площ са от минимално значение.
Ако имате желание да умножите усилията си и да разнообразявате дей-
ността, можете да изкарвате бая парá от малко площ.
Съветвам хората да купуват по-бедна земя, вместо чак толкова
хубава земя. Можете да извлечете полза от грешките на другите и да
промените по-бедната земя. Но ако хвърлите всичките си вложения в
наистина хубава земя, може да не ви остане достатъчно, за да разрабо-
тите земята така, че да вадите приходи от нея.
Гледайте дали на даден парцел има разнообразни екосистеми: мяс-
то за езерце, малко горичка, малко равна земя. Но също така, имайте
едно наум, че дори и да липсват тези елементи, по-късно можете да ги
прибавите. Това е принципът на стопанисването – можете да направите
земята по-разнообразна и много по-продуктивна, отколкото е в дивия
си вид.
По времето, когато вече сте готови да купите земя, би трябвало да
имате доста добра представа за това какво искате. Напишете нещата,
които търсите и просто сравнявайте парцелите с този списък. Ако не
знаете какво търсите, вероятно не сте готови да купувате земя. Светът
е пълен с хора, които имат повече пари отколкото здрав разум.
Запомнете, че начинът да се купуват големи парцели земя е чрез
малки парцели. Печалбите от малкия парцел могат да спонсорират раз-
мяната или инвестицията в по-големия. Ако ви е трудно да се справяте
на малък парцел, то ще ви е още по-трудно на по-голям парцел. Гледай-
те да облагородите и напълно да развиете това, което имате преди да
потърсите нещо друго.
И тогава повторете същата процедура. Докато дойде време да при-
добиете по-голяма площ, вече ще имате нужните опит и знания, за да
бъдете добър стопанин. Ако избързате да купите нещо твърде голямо
преди да сте готови за това, ще бъдете лоши стопани, а това не е от
полза никому.
Земя трябва да се купува само, когато знаете какво да я правите и
размерът трябва да е по-маловажен от местоположението. Бъдете тър-
пеливи и оставете селскостопанската ви инициатива да диктува каква
да е поземлената база, вместо земята да диктува какъв да е бизнеса.

164
 ГЛАВА 14
КЪДЕ ДА СЕ УСТАНОВИМ

„Ама наистина сте на много забутано място!“ Свикнали сме да чу-

ваме такива възклицания, когато ни идват посетители от разни краи-
ща на страната. Те очакват, че щом имаме такава голяма клиентела и
такъв пазарен успех, значи живеем на централно място. Нищо подоб-
но! Живеем на шеговитото „къндър-мъндър“ по един черен път. Но – и
това е едно голямо „Но“ – ние живеем само на 15 минути от Стонтън,
град с 25 000 души население. Нашата община, с двата си града, има
население от около 85  000 души. Това не са метрополитни размери,
както и да го гледаме, обаче е предостатъчно. Съгласен съм с добре-
известното изказване на Ралф Уолдо Емерсън:
„Аз силно се уповавам на добрата репутация в обществото, как-
то и трябва да бъде. Ако един човек има хубава царевица, или хубави
дърва, или дървесина, или прасета за продан или може да прави по-
хубави столове и ножове, казани или църковни органи от който и да
е друг, тогава до неговата къща ще води един широк и добре отъпкан
път, дори и ако тази къща се намира вдън горите.“
Рая няма да го намерим от нашата страна на вечността. Всяко мяс-
то си има положителни и отрицателни страни. Колкото по-отдалечено
е местоположението, толкова по-ниски ще са разходите за живот, но
ще е и по-трудно да си пласирате продукцията. Колкото по-градско е
обкръжението, толкова по-високи ще са разходите ви за живот, вклю-
чително и цените на земите, но ще е по-лесно да си осигурите клиенти.
Разбира се, трябва да сте на място, което ви допада. Ако се из-
прищвате всеки път, когато температурата достигне 32 градуса, Фло-
рида вероятно не е удачно място за вас. Ако ви побиват тръпки при 23
градуса, може би трябва сериозно да се замислите преди да се устано-
вите в Бисмарк, щата Северна Дакота. Намерете място, което ви харес-
ва, но не се вкопчвайте в някое място, защото, без значение къде ще

165
 отидете, винаги можете да намерите неща, които ви допадат и такива,
които да ви дразнят.
Запомнете, дори и да наричате себе си „фермер“, всъщност, вашият
бизнес е да работите с хора. А хората от едно място до друго повече си
приличат, отколкото да се различават.
(Тук е мястото да направя едно пояснение: съветите, които да-
вам са по-общи и определено си имат изключения.)
Колкото по-евтина е земята, толкова по-отдалечена ще е тя и толко-
ва по-големи затруднения ще имате откъм продажби. При това, ще е и
по-скъпо да се купуват необходимите материали. Едно пътуване до гра-
да, за да се купят железарски материали, ограждения или част за трак-
тор, си е значителна инвестиция, когато трябва да карате два или чети-
ри часа. Това бързо ще заличи изгодата от купуването на евтина земя.
Освен това, селските хора в най-отдалечените райони по правило
не се интересуват много от алтернативи. Те са по-скоро традициона-
листи. Не че има нещо лошо в традициите, но това може да ограничи
интереса към положителни промени като, например, биологична про-
дукция, отгледана на местно ниво, вместо евтин внос от Мексико. Или
идеята, че съществува по-добра храна.
Космополитният манталитет отваря много повече възможности за
алтернативния фермер. Трябват ви съседи, които осъзнават, че пилето
в супермаркета е 10 процента фекална супа; които знаят, че сладката
царевица, отгледана по конвенционални методи, се обработва с пести-
циди веднъж дневно, за да е без червеи. Трябват ви съседи, които ос-
ъзнават, че животът е нещо повече от това да дъвчеш и плюеш тютюн,
да пиеш и да гледаш телевизия, въпреки че почти във всяка общност
има значителен контингент от хора, които си падат по подобни занятия.
Устройте се там, където ви харесва пейзажа и хората, където имате
връзки и където мислите, че ще получите подкрепа за това, което ис-
кате да правите. Моля, изобщо не мислете, че пазарната ниша за спе-
циализирани храни е запълнена в каквато и да е степен.
Преди няколко години, един приятел, който живееше само на око-
ло 20-тина километра, изяви интерес да копира нашият модел за па-
сищни пилета. Опасенията му бяха, че нашата провинциална общност
няма да може да издържа двама като нас, със същия продукт. А пък и
не искаше да отнема от нашите клиенти и да рискува влошаване на
отношенията ни. Той дойде да ме попита какво да направи.

166
 Посъветвах го през цялата следваща седмица да пита хората в бан-
ката, на опашката в магазина, на улицата – когото и да срещне, дали са
чували за нас. Имайте предвид, че сме доста известни в нашия район.
Загубих представа колко пъти вече са ни отразявали във вестника, по
радиото и телевизията, тъй като ние сме единствени от местните фер-
мери, които въртим алтернативна търговска стопанска дейност. За нас
писаха дори и в „National Geographic“!
Отгоре на това, аз регулярно пиша писма до редактора по земе-
делски теми. Всеки път, когато нашуми новината за някоя хранителна
зараза, хора от пресата цъфват на прага ни да правят снимки на чис-
ти животни. От всичко това ни се натрупва доста безплатна реклама.
Както и да е, моят приятел посветил цялата следваща седмица на това,
което го бях посъветвал.
На края на седмицата той се отби да ме види и аз го попитах как-
во е разбрал. Клатейки глава в пълно недоумение, той каза, че не е
намерил и един човек, който да е чувал за нас. Това не е ли изумител-
но? Трудно е да се опишат всичките възможности в сферата на чистата
храна, които съществуват около нас. Единственото нещо, което спъва
пазара, е наличието на производители, които да осигурят предлагане
на истински-отличителната, по-вкусна храна. В момента, в който хора-
та опитат храната, те са зарибени. С появата на все повече и повече
алтернативни производители осведомеността на хората ще нарастне
лавинообразно, а с това ще засили и всеобщата гражданска съвест, до-
като накрая хората не започнат да изискват по-добра храна.
Срещал съм хора, чието главно ограничение идва от местополо-
жението им и почти винаги това се дължи на факта, че живеят в твърде
отдалечен район. Те са се установили там, за да са „далеч от всичко“ и
заради евтината земя, но до края на живота си ще търсят начин да раз-
решат проблема с продажбите. И преди съм казвал това, но си струва
да го повторя: по-скоро бих похарчил 100 000 долара за 100 декара на
30 минути от града, отколкото да похарча същата сума за 1 000 декара
насред пустинята. Заради потенциала си да докарва доходи по-скъпа-
та земя с времето ще излезе най-евтино.
Освен това, ако за миг оставим настрана притежаването на земя
и помислим за това къде са благоприятните възможности, ще видим,
че където са хората, там са и потребностите. Големите нужди означа-
ват повече ниши за запълване. Възрастните хора със земя, които имат
нужда от някой да се грижи за имота им, са доста по-многобройни око-

167
 ло населените райони, отколкото в Монтана. Всеки град е заобиколен
от неизползвани площи.
Да си близо до градовете, означава да си близо до преходните
неща, а всичко преходно отваря възможности. Хората идват и си оти-
ват и оставят след себе си възможности. Сравнете това текучество на
хора с това колко често се сменят собствениците на ферми в районите
с масивни ранчота и ще разберете какво искам да кажа.
Ако селскостопанският ви бизнес се крепи главно върху потреби-
телска база и продукт, а не върху земя, то той е мобилен и може да го
преместите където и да е. Познавам хора, които развиха високо-рен-
табилни инициативи с пасищни пилета на земя, която не притежаваха
и взе, че се наложи да преместят дейността си на ново място. При това
положение те просто натоварват кафезите на едно ремарке и се упът-
ват към новото си местоположение – както правят пчеларите, когато
местят кошерите си от място на място.
Потребителската база е мобилна в рамките на 80 километра. Дали
гледате кравите в северната част на града или в южната не е от такова
решаващо значение. За храната си хората могат да карат в която и да
е от двете посоки. Това е едно от хубавите неща на директния марке-
тинг. Но в момента, в който започнете да строите силози, торохрани-
лища, „концентрационни“ животновъдни комплекси и да инсталирате
подземни водни системи, ще направите всичко по силите ви да не ви
се налага да сменяте местоположението си – дори бихте стигнали и
банкрут. Внедряването на мобилност в нашите селскостопански ини-
циативи е силно желано нещо, което осигурява гъвкавост не само на
нашето поколение, но и на това на децата ни.
Алън Нейшън заедно с Том Ласатър – селекционерът и собстве-
ник на „Бийфмастър Фейм“ предсказват, че навлизаме в ера, когато ще
имаме земевладелци, от една страна, и земеделски стопани, от друга.
Те виждат как се появява такова разделение поради факта, че богати-
те хора инвестират в земя с цел да поддържат богатството си. Почти
невъзможно е човек да забогатее от това, че е купил земя, тъй като
възвръщаемостта на инвестицията е твърде ниска, та да носи и запла-
та, освен покриването на разходите. Но поземлената собственост е чу-
десен начин човек да поддържа богатството си – това е отбранителна
позиция.
Придобиването на средства, от друга страна, е една нападателна
позиция и, като цяло, е най-добре това да стане чрез отдаването на

168
земята под наем. Нека да илюстрираме тази мисъл с едно 400-дека-
рово пасищно стопанство. В този район, такава ферма би могло да се
продаде за 250 000 долара или да се отдаде под наем за 2 500 дола-
ра. Ако можем тук да разположим 100 телета за угояване, които носят
брутен марж от 150 долара на глава (разликата между покупната цена
и продажната цена), цялостната брутна възвръщаемост е 15 000 дола-
ра. Колко време ще е нужно да се изплати земята по този начин? Само
ипотеката, с 8-процентова лихва, ще излезе повече от 20 000 долара на
година. Но ако я вземем под наем, тогава ще ни останат 12 500 долара
за заплата и разходи. Има много начини за наемане и вие можете да
намерите такава сделка, която да ви устройва, но важното е да разбе-
рете, че наемането е нападателна позиция за трупането на финансови
резерви. Но за да можете напълно да се възползвате от тази възмож-
ност, трябва да имате мобилна селскостопанска организация.
Наемането е рядко за цял живот. Разбира се, ще искате да дого-
ворите най-добрите възможни условия. Ето ги големите променливи:
• Продължителността на периода, гарантиран в договора
• Чия отговорност ще е ограждането
• Чия отговорност ще е торенето, контролирането на плевелите и
другите проблеми, свързани с поддръжката на външния вид
• Минималните изисквания към наемателя за естетиката на пейзажа
• Свободи на наемателя: поваляне на дърво, подмяна на вътрешна
ограда и пр.
Някои от най-големите възможности са в районите с окопни кул-
тури и особено в местностите, където се отглежда памук. Всеки район,
където земеделието е под гнета на индустриалния модел, е удачно
място, което можете да подхванете и да оправите нещата. Миналата
година бях в Айова, където населението на една община прогресивно
се беше смалявало за последните 10 години. Земя, която през 1978 г. се
беше продавала за 750 долара на декар, днес се продава за 250 долара
на декар и се отдава под наем за още по-малко. Делтата на Мисисипи
и всичките райони в западен Тенеси и Кентъки, където навремето се е
гледало памук, сега предлагат примамливи оферти за земя.
Ако сте с правилната земеделска нагласа буквално навсякъде ще
виждате възможности.
Един човек в Ню Ингланд преустрои няколко парника в подвижни

169
 кокошарници и ги тегли по пътя с 50 км в час от място на място, за да
следва говедата си. Така той може да има едно място под аренда тук,
друго – там и цялата му дейност може да бъде придвижвано от едно
място на друго. Трябва да си съсредоточим вниманието върху това да
поддържаме гъвкавост, а впоследствие, когато печалбите започнат да
нарастват, тогава вече можем да се замислим по-обстойно за посто-
янно място. Но първоначално, колкото повече мобилност можем да
вградим в начинанието, толкова повече възможности ще имаме отво-
рени пред нас.
Всичко това опира до време. С колкото повече време разполагате,
толкова по-удачно ще бъде решението ви. Просто не можете да напра-
вите реална преценка на едно място и да положите първоначалната
вноска за земята само въз основа на един-два огледа на мястото. Мно-
го по-добре е да отидете в даден район, да вземете нещо под наем и
да се хванете на някаква работа, за да си спечелите време, в което да
можете да се ориентирате и да разучите нещата.
Вярно е едно от най-често срещаните късметчета в китайските ку-
рабийки, което гласи: „Хубавите неща се случват на онези, които умеят
да чакат“. Нетърпението е вероятно един от най-големите врагове на
ентусиаст-фермерите. От тази гледна точка въпросът за това къде да
се установите може да се разглежда в светлина, доста по-различна от
повечето типични практични съвети от сорта на „гледайте дали има
вода, търсете разнообразен ландшафт“, и пр. Дискусията се насочва
към това, което е най-трудното – търпението.
Ако искате да се занимавате със селско стопанство, да, местополо-
жението е от значение, но това не е същото като да си избирате място,
където да се установите. Направете нещо на първо място там, където
сте, а на второ място там, където е най-лесно да отидете. Не фокуси-
райте цялата си творческа енергия върху едно застопорено място,
докато не добиете такова ниво на опитност, което да ви направи ком-
петентни за вземането на такова решение. Отлагайте колкото се може
по-дълго вземането на решение за окончателно заселване на дадено
място и така решението ще дойде по лесен и безболезнен начин. То ще
бъде естествена последица на селскостопанската ви дейност. Когато
сте готови, решението ще дойде от само себе си.

170
 ГЛАВА 15
ДОБРОСЪСЕДСТВО

Селскостопанските общности са различни от градските. Ако иска-

те да имате успех като фермер, трябва да знаете как да се впишете в
селските среди и, по конкретно, как да общувате с фермера от другата
страна на оградата. За разлика от ситуацията в града, фермерът от дру-
гата страна на оградата може да проследи корените си на именно това
място поне две, а може би и три поколения назад. Много хора са мина-
вали и заминавали пред очите му. Баща му му е разказвал как хората
идват и си отиват. Той мисли, че и вие ще минете и заминете.
Въпреки че изобщо не ми се иска да ви натрапвам предразсъдъ-
ци спрямо фермерите, мисля че като цяло преценката ми е абсолютно
вярна. Фермерите са подозрителни към ябанджиите. Ако тази дума
ви се струва прекалено силна, тогава нека кажем, че са поне „нащрек“
относно пришълците – особено когато северняци идват в общности
на юг от линията Мейсън-Диксън. Хората в Дикси все още преживяват
битките от Гражданската война.
Вие, като новото чудо в махалата, трябва да сте наясно с това как
стоят нещата и да подемете примирителни действия. Няма значение
колко неприятни са ви селскостопанските методи, които се ползват от
другата страна на оградата, трябва да отстъпвате на съседа, ако искате
да бъдете приети.
Важно е да ви приемат. В града няма нужда съседите да ви прием-
ат. Повечето хора дори не знаят имената на хората в съседния апар-
тамент или къща. Приятелствата не зависят от географията. Вашите
приятели са разпръснати из целия град и това дали познавате човека,
който е в непосредствена географска близост до вас, или не, е абсо-
лютно без значение.
По селата не е така. Там съществува коренно различна динамика.

171
 Ще ви се наложи да имате вземане-даване със съседите си по какви ли
не поводи: било то за да поискате нещо назаем, да си приберете обра-
тно заблудилото се теле или да отсечете някое дърво на границата меж-
ду двата имота. Нещата, които правите неизбежно ще се отразяват и на
другата страна. Някой ден може дори да ви потрябва подстъп, напри-
мер. В селските съобщества битува дълга традиция на добросъседство.
Според мен в това е една от трагедиите на движението за самодос-
татъчност и връщане към земята. Хората се преселват да живеят в отда-
лечени стопанства и се опитват сами да си правят всичко като никога не
вкусват радостта и ценността на взаимовръзката. Амишките общности
са сигурно най-стабилните общности в света не защото са независими,
но защото са взаимо-зависими. Те, всъщност, разработват различни та-
ланти и бизнеси в самата общност, за да гарантират, че всеки ще допри-
нася с някаква допълваща дейност.
Ако си мислите, че ще се преселите да работите и живеете на ня-
коя отдалечена ферма и сами ще си вършите всичко в стария независим
американски дух, ще се провалите. Това не само че е доста горделивa
подбуда, ами е и безцеремонно отношение. Като чета книгите от поре-
дицата „Малка къща в прерията“ на Лора Ингас Уайлдър, се изпълвам
с дълбокото усещане за това как първите заселници са си помагали
един-друг. Онези, които са се отнасяли пренебрежително към съветите
са стигали известното ни злочестие на групата емигранти от прохода
Донър.
Новозаселилите се чифликчии, които одумват съседите си имат мно-
го по-малко успех от онези, които развиват приятелски отношения със
съседните фермери, въпреки препаратите, прекомерната експлоатация
на пасищата и ерозията. Ако ги изолирате или не установите съседски
отношения, никога няма да се споразумеете с тях. Но ако демонстрира-
те искрен интерес от заниманията им, те ще отвърнат със същото.
Татко винаги казваше: „Ти пръв дай пример!“ Не се опитвайте да
променяте хората, докато не придобиете репутация на специалист в об-
ластта си. Ще стигнете по-далече ако пристъпвате внимателно, отколко-
то ако тропате с крак. Привлечете съседите към вашия начин на живот
като първи им протегнете ръка.
В новата ви общност се спотайват големи благини за вас: от тракто-
ри до градинарски съвети. Ще напреднете много по-бързо, ако успеете
да се възползвате от тези ресурси. Ето десет принципа как да го постиг-
нете:

172
(1) Не давайте съвети. Няма нищо по-неприятно от непоискан съ-
вет. Приемете съвета на вашия съсед без да спорите и после решете
какво ще правите. Малко неща дразнят фермерите така, както някакво
парвеню, което им казва как да си гледат стопанството. Дръжте идеите
си за себе си и оставете фермера да ги „открие“ сам по непредизвика-
телен начин.

(2) Внимавайте с външния си вид. Повечето фермери са относител-

но консервативни хора, които редовно ходят на църква и стават доста
неспокойни, когато около тях има хора с обеци по носа. Знам, че „Чо-
век съди по лице, а Господ – по сърце“, но никой от нас не е Господ.
Хората наистина съдят по външния вид и да изисквате от тях да прес-
танат да го вършат е противно на човешката природа.
Знам, че това може да разгневи някои хора, но ако пропусна да от-
бележа този пункт ще ви направя меча услуга по отношение успеха ви
като фермер. За един праволинеен фермер, който е презветарианец
и консерватор, едно хипарче с обеци по носа е като извънземно. На
фермера не му е понятна цялата тази работа (като най-непонятни от
всичко са му мъжете с обеци) и естествената му рекация е да отхвърли
това, което не разбира.

Когато човек се премести в една селскостопанска общност, съвсем

нормално е да събуди въпроси:
• Какво ще правят тук?
• Откъде имат пари?
• Може ли да им се вярва?
• Защо са напуснали мястото, откъдето идват? Ние сме тук от три по-
коления.
• Абе, какви изобщо са тези хора?
Ако към тези нормални въпроси добавите и външен вид като на
някой, прибран от градския тротоар, това поражда допълнителна въ-
просителна в ума на фермера. Така поставяте още една пречка, която
после ще трябва да преодолявате.
Не казвам, че трябва да вървите срещу принципите си, само за да
изглеждате като съседите си. Само казвам, че трябва да проявявате
деликатност относно предразсъдъците на другите и да проявявате

173
 скромност във всичките си действия; да се съобразявате с новите си
съседи. Захарта привлича много повече мухи, отколкото оцета.
Всякаква показност – в думи, облекло или характер – е неподхо-
дяща. Не се хвалете с образованието си и не облепяйте колата си с
обидни стикери. И без това не след дълго хората ще разберат каква е
позицията ви по различните въпроси. В никакъв случай не живейте в
беднотия и не злоупотребявайте с държавни услуги от какъвто и да е
сорт. Ако използвате някаква титла, особено ако е нещо с религиозен
оттенък като например „лечител“ или „шаман“, ограничете употребата
й до по-тесен кръг хора с вашето мислене. Харесва ми афоризма на
Алън Нейшън по този повод: той цитира баща си, който му е казвал,
че „Хората имат праг за това колко от странностите на някого могат да
понесат. Можеш да бъдеш нудист. Можеш да бъдеш будист. Но не може
да бъдеш нудист-будист.“
Ако искате да гледат на вас като на професионален бизнесмен –
честен, трудолюбив, благонадежден, тогава ще ви е от полза да правите
всичко, което можете, за да изглеждате като обикновено американско
момче или момиче, а не като наркоман, хванат от някой рок-концерт.
Чуйте всички: бъдете чисти и използвайте дезодорант!

(3) Предлагайте помощта си. Помнете, че средната възраст на аме-

риканския фермер вече е почти 60 години – сред говедовъдите тази
възраст е почти с 10 години повече. При това, повечето фермери ня-
мат деца, които да им помагат. Децата са пораснали и отдавна са зами-
нали за градовете, за да работят по-приемлива работа.
Както помагате, така може и да научите полезни уроци. Ето ви час-
тичен списък с някои задачи, в които можете да окажете помощ на съ-
седа ви:
• рязане на дърва – включително цепене, подреждане и прехвърляне
• работа с говедата – включително сортиране, кастриране, ваксини-
ране и лекуване
• вдигане на ограда
• прибиране на сеното – включително каране на трактора и нахвър-
ляне на сеното
• садене на разни неща
• строителство на разни неща – включително бараки и външни по-

174
 стройки
• боядисване
• ремонт на сгради – включително и на къщата
• отиване до града – донесете му материали, за да му спестите раз-
карването
• риене на тор
Тези неща са лепилото, което сплотява съседите. Не само ще нау-
чите за методи, които дават добри резултати, но и ще отбележите не-
щата, които бихте направили по друг начин. Най-главното, ще се сдо-
биете с приятел, а да имате приятел за съсед си е истински дар.
Едно от нещата, с които несъмнено ще се сблъскате е, че ако прак-
тикувате екологично земеделие, вие няма да правите същите неща,
които съседът ви прави. Вероятно няма да прилагате торове, да ин-
жектирате срещу паразити или да помпате течния тор. Но трябва да
търсите сгодни случаи да окажете помощ, особено в онези неща, кои-
то и вие правите.
Много фермери работят в града и истински се нуждаят от някой,
на когото могат да се осланят в кризисни ситуации. Може кравите да са
се измъкнали или може да им се наложи да приберат сеното от цялата
ливада по време на сезона на летните бури. Вие със сигурност можете
да натрупате резерв от услуги за връщане като помагате с техниката
или с прибирането на добитъка или когато се включвате като замест-
ник за тези съседи, за които денонощието е твърде кратко.

(4) Не разтръбявайте мечтите си. Повечето фермери и без това

нямат кой-знае какви мечти, камо ли да се възхищават на вашите чуда-
ти такива. Споделяйте мечтите си само с хората, чиито въжделения са
подобни на вашите. Именно за това са измислили конференциите по
устойчиво земеделие.

Повечето фермери не го вярват истински, че човек може да се издър-

жа от селскостопански труд, и още по-малко, че този труд може да е
приятен и доходен. При такава позиция ако споделите мечтите си, те
се възприемат като обида. Ако беше постижимо, те щяха да са го на-
правили! Следователно, идеята, че възнамерявате да правите нещо,
което те или не са смогнали или не са успели да направят, е за тях като
шамар в лицето. В действителност, мечтите ви са доста заплашителни.

175
 Представете си, че сте на 60 години и чак сега осъзнавате, че цял живот
сте правили нещо погрешно! Повечето хора не могат да понесат тази
мисъл, затова избухват или на думи, или вътрешно.

За един фермер да признае, че мечтата ви е постижима означава да

признае, че и той е могъл да я постигне, а такава една идея е оплете-
на в твърде много угризения, за да бъде приемлива. Не причинявайте
такова духовно терзание на съседа си. Отнасяйте се с разбиране към
бедняшкия труден живот на фермера (според неговия стереотип) и не
обиждайте възгледите му. По този начин ще си спечелите уважението
му и ще можете да изградите взаимоотношения.

(5) Каквото вземете назаем, връщайте в по-добър вид, отколкото

сте го взели. Бъдете изключително внимателни по отношение взема-
нето неща назаем, особено ако са неща, в използването на които ня-
мате много опит. По принцип е много по-добре да заемете и фермера,
заедно с трактора му. Ако вие счупите нещо, вредата ще е двойна.
Първо, може да се овътрите с много скъпа поправка. Без значение
дали е било по ваша вина, вашето „ама аз нищо не му направих“ хич
няма да помогне. Щом се е повредило под носа ви, тогава е по ваша
вина и точка по въпроса. Единственото изключение са предварител-
но-обсъдените дефекти като например: „Този лагер е започнал да
скърца. Ако вземе да се скапе, няма страшно. И без това смятам да го
сменям като му дойде времето.“ Това е едно нещо, обаче слабост, която
не е предварително обсъдена, не се брои.
Второ, такива инциденти ще ви направят по-малко благонадеждни
за вбъдеще и това може да ви се отрази по-зле от сметката за поправ-
ката. Най-бързият начин да загубите подкрепа в местните среди е като
ви излезе име, че сте безотговорен. Познавам фермери, на които ни-
кой тук и един чук не би им дал назаем, тъй като те все ще намерят на-
чин да го счупят. Репутация дълго се гради, така че си я пазете ревниво.
Ако помолите фермера да дойде с оборудването си, може да ви
излезе по-скъпо или в замяна да му направите по-голяма услуга, но
поне няма да сте отговорни, ако се случи нещо. Като цяло, струва си да
вложите малко повече в този вариант.
Фермерите не са глупави. Ако вземете на заем хидравличен чук и
го оставите да стои на дъжда, така че е малко ръждив като го върнете,
фермерът ще забележи. По-добре си признайте отнапред и предложе-

176
те да го замените с нов, отколкото да го върнете с тайната надежда, че
той няма да забележи. Една малка пукнатинка в дръжката на каменар-
ския чук е като разлома Сан Андреас в очите на собственика на чука.
Следвайте стриктно това правило и ще се изненадате колко много
неща няма да ви се наложи да купувате. Може да се наложи да подмени-
те едно-две неща с нови поради собствената си неволна небрежност,
но това ще ви излезе много по-евтино от това да загубите уважение.

(6) Уважавайте собствеността на съседите си. Производното

на това правило е: „Дръжте си животните вкъщи.“ Вероятно най-чес-
то възникват спорове около това откъде минават границите и около
блуждаещите животни. Когато се събудите сутрин и видите, че козите
ви доволно си преживят, разположени върху предния капак на колата
на съседа, няма да ви се размине само с едно чистосърдечно извине-
ние. Повярвайте ми, говоря ви като фермер: ако кучето ви дори прис-
тъпи на полето, където са кравите ни и ги подплаши да пробягат дори
и три метра, това куче ще е мъртво. Точка по въпроса. Така стоят не-
щата на село, независимо от това колко миличък и гальовен е малкият
Шаро.
Едно от нещата, които хората на село пазят най-усърдно, е личното
си пространство и това включва контрол над частната им собственост.
Независимо каква е позицията ви относно правото на частна собстве-
ност, фермерите са тънкокожи, когато става въпрос за това, че някой
е навлязъл или неправомерно използва собствеността им. В края на
краищата, фермерът е този, който е купил земята, плаща й данъците,
грижи се за нея и я обича. Обществото ни е пълно с хора, които искат
да диктуват на другите какво могат или не могат да правят със собстве-
ността си.
Един от първите принципи на човечността е да не пипаш нещата
на другите. Повечето родители се опитват да втълпят тази идея у деца-
та си. Когато кравата ви се окаже в нивата на съседа, това значи, че вие
току-що сте се набъркали в нещата му. Когато прасето ви изкопае аза-
лиите на съседа, вие сте се набъркали в нещата му. Когато се отбиете
до съседа и сладката ви шотландска овчарка ви последва, па вземе да
подгони пилетата или се залае по бика Ангус на съседа, това не е нито
„сладко“, нито пък смешно. Току-що сте се набъркали в нещата му. Тол-
кова ли е трудно да се научите! Това не е въпрос на правото за частна
собственост. Това е морал и уважение към другите хора.

177
 В това отношение най-често се злоупотребява и като дългогоди-
шен фермер, който живее в земеделска общност, отчитам това като
най-голямата ябълка на раздора между фермерите и пришълците и
едно от нещата, които пришълците най-трудно „схващат“. Като цяло
фермерите са доста дисциплиниран народ. Това означава, че търпе-
нието им бързо се изчерпва по отношение на безнадзорни животни и
безнадзорни деца.
Когато отидете на гости на съседа и малкият дойде с вас, не го ос-
тавяйте ей-така да се скита из градината. Не е умилително, ако детето
ви стъпче домат. Срам за вас, че не го следите по-изкъсо.
Няма повече да разнищвам темата, защото мисля, че се изказах
достатъчно категорично: „Долу ръцете от чуждото!“ Това включва всич-
ки аспекти на ръцете ви – козата ви, децата ви, кучето ви и котката ви.

(7) Присъединете се към онази местна организация, която съот-

ветства на разбиранията ви. Вероятно няма да се присъедините към
местната група за прилагане на пестициди, но може да се присъедини-
те към Съвета за фуражи и пасища, или децата ви може да се присъеди-
нят към „Фор ейч“. Доколкото е възможно, присъединете се към земе-
делската инфраструктура. От местните организирани образователни
разходки ще научите нещо и ще срещнете хора.
В повечето щати има лесовъдска асоциация, която организира
професионални автобусни обиколки. Включете се и към автобусните
обиколки на благотворителната организация „Общество за опазване
на природата“20. Срещнете се с местния консултант по земеделските
въпроси, бъдете любезни с него и от време на време се мярвайте на
борсата за животни.
Тук включваме и това да бъдете общителни, когато сте в хранител-
ния магазин или в магазина за фуражни смески. Когато купувате семе-
на или разсад за озеленяване, задавайте на продавачите въпроси за
това какво купуват хората и им искайте съвети за садене. Те са богат
източник на местна информация и вашата любознателност ще им е
20
Обществото за опазване на природата (от англ. The Nature Conservancy) е най-голя-
мото екологично НПО в САЩ. и се ползва с огромно обществено доверие и подкрепа.
Създадена е през 1951 г. и развива дейност във всичките 50 щата на Америка, както и
в над 30 страни по света. Мисията на организацията е да „опазва земите и водите, от
които зависи животът на всички“, а един от главните методи е обособяване на природ-
ни резервати, които да са защитени от индустриална дейност и които да служат като
екологични образователни центрове. (Бел. прев.)

178
приятна. Ще ви запомнят по лице и ще станете нещо повече от просто
един „новак“.
Включвайте се в изложенията на местния панаир и помагайте като
доброволец. Тези събития винаги имат нужда от помощници и обик-
новено са организирани от кореняк-фермерите. Можете също така да
се включите и към местния Руритански клуб за oбществено-полезни
мероприятия. Въпреки, че този клуб не е земеделска организация, по-
вечето от възрастните фермери, които имат тежест на местно ниво, са
членове.
Помагайте на местното изложение на коне или на подобни събития
като парада на пожарникарите или някакъв карнавал. Покажете, че по
дух сте част от общността и че наистина ви е грижа какво се случва.

(8) Поканете съседите на вечеря. Може да ви възприемат като мал-

ко прекалено напорист, ако първия път ги поканите без повод, така
че се възползвайте от празниците и започнете по-необвързващо със
сладки или нещо такова.
Повечето хора обичат да ги канят на вечеря. Не чакайте вас първо
да поканят, защото това вероятно няма да стане. Знаете, че фермерите
са резервиран народ, затова вие отправете покана и докарайте съсе-
дите вкъщи. Направете им нещо, което ще им хареса. Не си изпробвай-
те върху тях курабийките с ряпа и брюква. Това не е подходящ момент
за дисертация на тема здравословна диета и купешка храна. Повечето
църковни групи в провинцията в някой момент са публикували книга
с рецепти. Опитайте се да намерите такава книга (църковната група
ще се зарадва на парите ви) и я прелистете да видите на какви рецепти
са свикнали местните хора. Това ще ви подскаже какво можете да оч-
аквате от срещите на църковната група или на местните общи вечери.
Ограничете се в рамките на приетите норми и нагответе достатъч-
но. Фермерите обичат да ядат. Не ги карайте да остават до късно, но
бъдете гостоприемни и пълни с въпроси относно живота им, семей-
ствата им и историята на селото. Фермерите обичат да говорят за това
какво си спомнят и повечето имат доста пространни спомени. Разпит-
вайте ги за „едно време“ и се наслаждавайте на историите за това къде
са минавали оградите, къде е имало колиби и откъде са минавали пъ-
тищата.
На първо време се въздържайте да играете на някакви игри. Огра-

179
 ничете се с повърхностни теми и по-общ опознавателен разговор. Ня-
кои съседи ще се окажат цяла находка, а с други може би няма да иска-
те да задълбочите приятелството. Бързо ще се разчуе, че сте отворени
и дружелюбни, а това е една прекрасна репутация.

(9) Пазарувайте по местожителство. Бъдете клиенти на вашите

съседи, доколкото можете. Купувайте каквото можете на местно ниво,
не само от местните бизнеси, но и директно от фермерите.
Ако искате да засадите рубарб (ревен), отскочете до съседите да
видите дали нямат растение, което е готово за разсаждане. Ако иска-
те да отгледате теленца или агнета, питайте съседите. Много вероят-
но някоя кравеферма наблизо на драго сърце ще ви продаде няколко
мъжки теленца. Повечето фермери предпочитат да продават нещата
си директно, отколкото чрез борсата. А и за животните е по-добре.
Гледайте да си сътрудничите колкото се може повече. Разменете
юница срещу ползване на бик. Разменяйте яйца за мляко. Ще откриете,
че съседите с голяма готовност ще ви помогнат с товаренето на доби-
тък срещу една пуйка за Деня на благодарността или за Коледа.
Дръжте си очите отворени за нужди, които можете да посрещне-
те. Сигурно вие ще произведете нещо, което съседите ви нямат. Вижте
дали можете да включите този продукт в местната търговия или да
го разменяте срещу услуги. Фермерите често считат новодошлите за
фантазьори, хукнали да гонят някакви измислици. Ако продавате или
разменяте нещо, това ще ви помогне да разбиете тази представа.

(10) Разговаряйте. Това е едно от най-трудните за мен неща, защото

аз съм деен и напорист човек от тип А. Обичам когато „жетоните хвър-
чат“ и печката бумти. Но фермерите обичат да се облягат на пикапите
си и да говорят, понякога на пресекулки измежду плюенето на тютюн.
Добре ще е да отделите време за това любимо селско развлечение
(разговорите, не дъвченето на тютюн).
Когато се отбиете да поговорите с някой съсед и той се е разполо-
жил на някой 20-литров бидон отзад в работилничката, то по-добре да
озаптите бързашкото си темпо и да се насладите на протяжен 30-ми-
нутен разговор. Добре ще ви се отрази – знам, че поне за мен е така.
Отделяйте време за разговори. Когато съседът ви се отбие при вас,

180
облегнете се на пикапа му. Фермерите обичат, когато хората се облягат
на пикапите им. Предполагам, че това е нещо близко до прегръдка или
нещо от сорта. Може би е както, когато някое коте се отърка в крака ви.
Както и да е, на фермерите им става доста самотно там, далеч на поле-
то и с радост очакват да се поразговорят с някого надълго и нашироко.
Ще научите подробности за вашето място и за това какви образи
са били предишните собственици; ще научите и кои са местните чеши-
ти; ще разберете защо е нормално времето да е такова и цял милион
други неща, които ще ви помогнат да станете пълноправен член на об-
ществото.
Като цяло, да станете член на фермерската общност е като да се
присъедините към една субкултура. Всъщност, когато водя приятели
до борсата за животни и те видят всички онези стари кримки, които
седят и плюят тютюн в кутийки от безалкохолно, както и безбройните
празни кутии, които се въргалят наоколо именно за тази цел, те обик-
новено възкликват: „Абе, човек, това тук си е цяла субкултура, а?“
Да, така си е. Когато осъзнаете, че фермерите съставляват по-мал-
ко от половин процент от населението, ще разберете, че това наисти-
на е една субкултура. При все това, те са една тясно-сплотена група с
общи проблеми. Тъй като фермерите живеят с работата си, събирания-
та им не са като събранията на професионалните гилдии или като сре-
щите на търговската асоциация. Техните събирания са нещо повече от
това, те са някак си по-задушевни.
Споделените преживявания около пропаднали реколти, изобилни
беритби, мъртви агънца и отличени със синя лента юници обединя-
ват най-дълбоките емоции в това поприще. Фермерите не заключват
офиса си в 5 следобед, за да си отидат вкъщи. Ето затова общите неща,
които свързват фермерите са по-силни от всичко, през което са мина-
ли синдикатите.
Прибавете към това и убеждението, което фермерите имат, че са
под обсада и ето че се създава още по-дълбока емоционална връзка.
Фермерите се чувстват обсадени от еколозите, от маниаците на тема
храна и от мулти-националните корпорации. Чувстват се под обсадата
на всеки, който не е фермер. Това е жалко, но в повечето случаи е вярно.
Вие прониквате не просто в кликата на местните зъболекари, вие
прониквате в разбойническия лагер, а „разбойниците“ очакват от вас
първо да се докажете преди да споделят тайните и другарството си с

181
 вас. Така стоят нещата. Няма преки пътеки.
Ще откриете, че силата на духовната и икономическа подкрепа,
която ще получите от съседите ви–земеделци, ще бъде напълно раз-
лична от всичко, което сте преживели. Напълно ще си заслужава цена-
та. Веднъж щом ви приемат, те ще правят за вас такива неща, че напра-
во няма да повярвате.
Нека отбележа някои от нещата, които нашите съседи са правели
за нас през годините:
• Извадиха 270-килограмово теле от басейна с повдигач за кръгли
бали
• Довършвали са косенето на сеното ни – на няколко пъти – когато
нашата сенокосачка се развали
• Помагали са ни да подбираме говедата (и още го правят)
• Изкопаха гроба на татко с багер
• Поправяли са ни техниката – много пъти
• Вкопаха коловете за ограда
• Товарили са трупи с голям челен товарач
• Чистили са обора с голям челен товарач
• Позволявали са ни да пускаме техните телета на нашите пасища
срещу дневна такса, когато сме имали твърде много трева
• Подмениха покрива на обора, когато го отнесе вятърът
• Показаха ми как да кастрирам прасета
Благословен съм с прекрасни съседи. Моля се за това и техният спи-
сък да съдържа няколко точки с моето име насреща. Парите не могат
да купят знанието и помощта, които сме получавали от тези специални
хора от другата страна на оградата. Да, същите онези, които пръскат
Sevin на градината си и които разорават хълма, за да садят царевица.
Но и вие си имате особености – всички ги имаме. Ако отворите
сърцето си за съседите като използвате тези принципи за напътствие,
ще увеличите хилядократно успеха на земеделското си начинание.

182
 ГЛАВА 16
КАКВО ВИ Е НУЖНО

Въпреки, че се впуснах в големи подробности, за да изложа всич-

ките фермерски показности, които НЕ са ви нужни, има няколко неща,
които са съществени. Какво наистина ви е нужно, за да започнете? Раз-
бира се, съществуват значителни вариации според мащаба на запла-
нуваното начинание. В името на дискусията нека предположим, че го-
ворим за най-често описваната дейност в света на ентусиастите: едно
стопанство с размери от 40 до 200 декара, частично залесено, с южен
и северен склон, усамотено, но на 30 минути от града, с езерце, поток,
извор, една-две селскостопански постройки и обитаема къща. Приба-
вете към това и следните изисквания:
• Тихо и спокойно
• Хубави изгледи
• Добри училища
• Ниски имотни данъци
Всеки агент на недвижими имоти, който би могъл да изфабрикува
няколкостотин подобни имота, би се превърнал незабавно в милиар-
дер. Сега, на този въображаем имот ще изкарваме пълна чиновниче-
ска заплата – не още през първата година, но в рамките на пет години.
Това означава, че ще ни е нужна комбинация от дейности, които
носят бързи приходи – като пасищни пилета, пуйки и яйца. Ще искаме
да си произвеждаме всичката храна с толкова излишък, че и да про-
даваме. Ще трябва да поддържаме зелените площи добре изпасани и
това ще изисква ограда и няколко телета за угояване, или една млеко-
дойна крава, ако това ни е по сърце. На дневен ред ще бъдат и едно-
две прасета за свинско през зимата, а също и за мас, която има толкова
много приложения.

183
 Отопляване на дърва означава сами да си насечем дървата за ог-
рев и да можем да ги докараме до къщата. Можем да помолим някой
съсед да ни обърне градинското място, за да спестим от разходите за
техника. Вероятно ще е добре да засадим и няколко лозички и едно-
две овощни дръвчета просто, за да започнат да се развиват възможно
най-бързо.
Само, за да докаже какво може да бъде направено, един от нашите
стажант-фермери взе под аренда един парцел от 48 декара в Северна
Каролина и още в първия си сезон изкара брутни 12 000 долара. Не-
говият пример би трябвало да послужи като вдъхновение на всеки с
потенциала си за рентабилен селскостопански доход. Разбира се, това
не беше нетната му печалба, тъй като трябваше да купи гаечни ключо-
ве, лопати – всичко.
Как, за Бога, това момче успя да направи всичко това? – Той имаше
опит. Когато разглеждате стартовия сценарий, бъдете сигурни, че още
дейността от първия сезон може действително да ви донесе повече от
10 000 долара брутна печалба, ако знаете какво да правите.
Това ни довежда до нещото, което смятам за най-голямата необ-
ходимост: опита. За да не вземете да се обезсърчите поради липсата
ви на опит, нека ви успокоя, че няма такова нещо като безплатен обяд.
Земеделските списания като „Countryside“ и „Small Stock Journal“ са
пълни със статии за хора, които са изкарали години на място като това,
което току-що описах, но все още работят в града и не могат да си из-
карват прехраната от него. Защо?
Разработването на бизнес само по себе си е доста трудно, но раз-
работването на бизнес, за който не знаете нищо, е почти напълно
невъзможно. Всеки трябва да мине през огън. По някаква причина
повечето хора си мислят: „Аз ще съм достатъчно умен, за да избегна
тези кризи.“ Не, няма. Повярвайте ми, няма да ги избегнете. Ето само
няколко урока, които ВСЕКИ фермер трябва да научи на собствен гръб
(аз също влизам в това число):
• Плъхове могат да отмъкнат 50 пиленца за един-два часа, докато
вие спите.
• Прекалено дъждовно за сезона и прекалено сухо за сезона е нор-
мата, а не изключението.
• „Нормалното“ време е изключение.

184
 • Плевелите растат по-бързо, когато не ги гледате.
• Оградата трябва да минава тъкмо там, където скалите избиват на
повърхността.
• Тракторът никога не се разваля, освен ако не го ползвате.
• Малките ябълкови дръвчета имат специален радар, който привли-
ча сърни и зайци.
• Миещите мечки изпитват особена слабост към пилета.
• Без значение колко хубава е тревата ви, кравите нямат търпение
да опитат тази в полето на съседа.
• Когато напускате имота, електропастирът отказва да даде искра.
• Когато пикапът е заседнал в калта, няма да се измъкнете като зада-
вите клапите на двигателя.
• Козите си мислят, че капаците на колите са специални шезлонги.
• Ако искате да намерите къде има стара, ръждясала оградна мре-
жа, пуснете овцете.
• За всяка минута консумация на храна през зимата са нужни 30 ми-
нути затваряне на буркани през лятото.
• Къщите изискват много поддръжка.
• Конете ядат два пъти повече от една крава.
• Нощно време вещите прохождат и тръгват да се местят.
• Зайците се размножават лесно само в природата или като хоби.
• Сланата е нещо реално и смъртоносно.
• Сърните не са красиви животни.
• На инструментите наистина им никнат крака и бягат от тезгяха – те
си имат собствен живот.
Ако не можете да познаете кои от тези са верни и кои – погрешни,
значи ви липсва опит. А на вас повече от каквото и да е друго ви е ну-
жен именно опит. Не съществуват преки пътеки за добиването му. Не
се опитвам да ви стресна, но се опитвам да ви помогна да разберете,
че селскостопанската работа идва с голяма крива на обучението – със
сигурност толкова голяма, колкото и за всичко друго в живота, а може
би и по-голяма.

185
 Не можете да избегнете тази крива. Може да я поизправите малко
като стажувате някъде, като отглеждате някои неща там, където сте,
като работите с наставници, като четете и като посещавате добри кон-
ференции.
Може и да ви прозвучи малко старомодно, но няма нищо по-добро
от това да прекарвате време с наставник. Едновремешната традиция
на наставничеството все още е най-добрият метод за подготовка за
кариера. Има стажантски програми из цялата страна. Ако прекарвате
време с някой, който знае как се прави това, което вие искате да пра-
вите, това ще е най-добрата подготовка, която можете да получите.

Освен опит са ви нужни и връзки. Изисква се време, за да си създа-

дете репутация на професионалист в дадена общност. Не може прос-
то да отидете и да започнете да продавате неща още на първия ден.
Трябва да знаете къде да отидете, с кого да говорите и как да получите
помощ. Много младоци са били подхлъзвани от продавача на добитък
или от търговеца на техника. Тези хора са в тази общност от дълго вре-
ме. Те забелязват новобранеца от километри и ако притежават и късче
непочтеност, ще търсят възможност да се отърват от онова не-дотам
добро говедо или от онзи трактор със засичащата хидравлика.
Съществуват безброй истории за някой, който е платил прескъпо
за ялова овца. Връзките са за това да откриете кой заварчик е кадърен,
кой автомобилен механик е честен и кой търговец на добитък е с до-
бра репутация. Всяка общност си има и от добрите, и от лошите.
По тази причина препоръчвам да поживеете в определен район
преди реално да купите земя там. Това ви дава време да разберете на
кого може да се вярва. Често най-добрата ви инвестиция през първата
година може да е просто в това да опознаете хората и да задавате ори-
ентировъчни въпроси, които ще ви отведат до честните хора на това
място. Това със сигурност е точно толкова важна инвестиция, колкото
която и да е друга, която ще направите в селскостопанското си начи-
нание.
Тази работа с връзките си идва на определена цена, разбира се.
Цената е в това да бъдете готови да правите услуги. Отбийте се при
някой съсед и му помогнете да си прибере сеното, ако го видите на
полето. Всъщност, аз съм имал случай да прекося нивата и да направя
няколко кръгчета със съседа на трактора му, само за компания и за да

186
си поговорим. Този вид инвестиция на времето ви ще ви бъде от пол-
за, при положение, че сте истински човек, с истински цели и истинска
обхода.

Наред с връзките и опита ще ви трябват и инструменти. Ето един

списък поне като за начало:
• Ковашки чук: 5-килограмов, както и 10-килограмов
• Лост – за копаене и за къртене
• Кози крак
• Раздвижен гаечен ключ
• Градинска лопатка и гребло
• Строителна лопата
• Длето и шило
• Бичкия
• Вила за сено
• Менгеме
• Туби за бензин
• Ръчен пистолет за гресиране
• Тесла
• Търнокоп
• Двустранна лопата за копаене на дупки за стълбове.
• Клинове
• Кирка
• Брадвичка
• Арматурни клещи/клещи-резачки
• Ролетка – 8 метра е най-удачната дължина
• Циркуляр – 7 ¼''
• Бормашина – първо 3/8'', после ½'' накрайник
• Стабилни удължители – единият трябва да е с преносима лампа
• Вила – за листа и дървени трески
• Товарна лопата – за лек, фин материал като талаш
• Пълен набор от звездогаечни ключове

187
 • Пълен набор от динамометрични ключове (тресчотки) – както с ½'',
така и с 3/8'' накрайници
• Въжета и вериги – плетените въжета с висока якост на опън са по-
леки и по-здрави от веригите за лебедка (3/8'')
• Клещи: клещи-гарга, клещи-чирак (самозаключващи клещи) и кле-
щи с удължени челюсти
• Отвертки – и с плоска глава, и кръстати
• Въже – полиестерно, с двойна оплетка (3/8'') е по-добре от ленено,
което гние
• Ръчна лебедка с капацитет поне 500 кг, но най-добре да е 1 000 кг

Това са работните принадлежности, които считам за насъщни за

едно стопанство. Сега идва ред на следващата група от неща, които
можете да прибавяте според случая, но искам да ви ги изброя, за да
имате представа за бъдещите разходи:
• Кука за отместване на трупи
• Електрожен
• Ацитиленова горелка
• Електрическа резачка за дърва
• Мотокултиватор, препоръчително е да е многофункционален,
със задни лопатки като тези на марката „BCS“
• Нивелир
• Обтегач
• Специални свредели за бормашината – ½'' x 12''
• Инвентар от болтове, винтове и пирони
• Професионална акумулаторна бормашина –

Разбира се, една многогодишна ферма има много повече инстру-

менти и оборудване от изброеното, но изчакайте с купуването на по-
специалните инструменти, докато не им намерите приложение. Всич-
ки горепосочени инструменти са лесно-преносими; те могат да ви
последват, накъдето и да ви отведе селскостопанската ви сага.

188
 ГЛАВА 17
ВСИЧКО
ДА Е МНОГОФУНКЦИОНАЛНО

Колкото и трудно да ви звучи това, принципът за многофункцио-

налност трябва да присъства във всеки ваш замисъл. Думата „много-
функционалност“ трябва да ви стане като парола. Това, разбира се, е
производен принцип на биоразнообразието. Ние знаем колко важно е
многообразието за ландшафта – сега трябва да приложим тази идея и
спрямо сградите и техниката.
Инструментите, машините или постройките с едно-единствено
предназначение са неуместни поради няколко причини:

(1) Те имат ограничено приложение и, следователно, ограничена

употреба. Помислете за един комбайн. Тази машина работи денем и
нощем два месеца в годината, а през останалото време стои неизполз-
ваема.
Машините трябва да работят често, за да изплащат вложените в тях
средства и за да се поддържат уплътненията и гарнитурите във функ-
ционално състояние. Тъй като работата във фермите е със сезонен ха-
рактер, машините с една-единствена функция биват използвано много
рядко. Това важи с особена сила за фрезите. По принцип, обмисляйте
сериозно дали да не наемете някой да ви свърши тази работа, за която
се иска специална машина, вместо да купувате оборудването, особено
ако е нещо самозадвижващо се. Машините, задвижвани със силоотво-
ден вал (PTO на англ.) не са толкова зле, но пак ще трябва да бъдат из-
ползвани много часове в годината, за да изплатят инвестираното в тях.
Обратната страна на този въпрос е един животновъден комплекс
за затворено отглеждане или една огромна промишлена оранжерия.
Те биват използвани целогодишно и не стоят празни. Това ни довежда
до втория проблем.

189
 (2) Те ви „връзват“. Тъй като не могат лесно да бъдат приспособени
към някаква друга нужда, ако ви омръзне да ги използвате за това, за
което са били купени, много жалко! Тъй като вече ги притежавате, тряб-
ва да продължавате да ги използвате, за да си възвърнете инвестици-
ята. Или, какъвто е случаят с огромните сгради с единично предназна-
чение, трябва да продължавате да ги пълните, да движите продуктовия
поток през тях, за да имате парични постъпления за банковите плаща-
ния.
Ще се изненадате, ако научите колко много фермери продължават
да правят силаж и да сеят зърно, въпреки, че виждат, че парите не са
добри, в сравнение с гледането на пасищни животни. Но те са инвести-
рали толкова много време, пари и опит в силоза и оборудването, че не
могат и да понесат мисълта, че няма да ги използват.
Пол и Сид Бикфорд, от Уисконсин – вероятно едни от най-напредни-
чаво-мислещите млекопроизводители, които познавам, си дали сметка
за това как тяхната модерна кравеферма за затворено отглеждане из-
точвала финансите им. Те направили кръгом и днес, въпреки че имат
първокласни силози и буквално декари цимент, те не ги използват.
– Не мога да си позволя да пълня силозите. – ми каза Пол.
Бих искал и хиляди други фермери да бъдат така прозорливи като Пол.
Kръгът напълно се затваря, когато осъзнаете, че тази идея, че сте
„вързани“ се пренася и върху следващото поколение. С еднофункцио-
налните неща обвързвате не само себе и, но и следващото поколение.
Веднъж щом построите птицефермата в стопанството, ще трябва да
използвате това съоръжение. Може би следващото поколение няма
да иска да гледа пилета. Може синът или дъщеря ви да искат да гле-
дат овошки или боровинки. Обаче построяването на съоръжението е
отнело такава инвестиция на пари и време, че няма възможност да се
изпробват други варианти. Не можете просто да продадете съоръже-
нието и да си върнете парите.
Същото важи и за тежката техника. Тъй като никога не можете да я
продадете за същите пари, за които сте я купили, вие се чувствате ико-
номически и емоционално принудени да продължите да я използвате,
независимо дали ви харесва или не. И същата тази робия се пренася и
върху следващото поколение.
Само за да ви покажа какъв маниак съм, ще ви кажа аз отнасям
този принцип и към къщите. Защо, за Бога, му е притрябвало на някой

190
да строи къща, която да пребъдва за през идните 100 години? Една от
най-интересните истории за къщи, които са ми попадали, беше в един
от ранните броеве на списанието „Mother Earth News“ и се отнасяше
за едно семейство което издигнало типи с диаметър около 9 метра и
височина също около 9 метра. Заглавието на статията беше „Кон Типи“.
Главната идея беше, че двуетажната постройка им струвала само
10  000 долара и половината от парите били за висококачественото
брезентово покритие. То било направено от специален материал, кой-
то трябвало да трае 10 години. Въпреки че семейството трябвало да
препостроява къщата си на всеки 10 години, разходите по жилището
били само около 1 000 долара на година и всеки път можели да го пре-
фасонират така, че да отговаря на променящите им се нужди. Повече-
то ипотеки възлизат на толкова само за 2-3 месеца, камо-ли за година!
Тези хора успели да построят къщата си с пари в брой, да си останат без
дългове и да поспестят малко през годините, за да имат готовност да я
подменят, когато му дойде времето.
Тази история дълбоко ме впечатли по времето, когато моите прия-
тели започваха да си строят къщи. Неизменно, когато им отидех на гос-
ти, виждах една чисто нова къща, при вида на която да ахкаш и охкаш.
Дори мебелите още не са нанесени. След първите пет минути от оби-
колката на къщата, собственикът казва:
– Ако трябваше сега да я правя наново, бих преместил тази стена
малко по-натам и щях да обърна това шкафче да гледа в тази посока.
Виждаш ли как вратата се отваря в погрешната посока?“
Направо изумително! Никой и една нощ не е преспал в къщата и
тя вече не е това, което те искат. Защо да се нагърбваме с доживотни
дългове и да обременяваме идното поколение с нашите грешки като
строим къщи, които да траят цял век? Трябва ли да бъдем толкова са-
монадеяни, та да предполагме, че хората век по-късно ще са толкова
тъпи, та да не могат да измислят огромни подобрения за дизайна от
днешното време?
Трябва да оставим вратата на нововъведенията, творчеството и
подобрението да се отваря свободно за следващото поколение. Висо-
коспециализираните сгради и техниката с единична функция са един
сигурен начин всички да бъдем обвързани с нещо, което догодина вече
ще е отживелица.
Преди да построите нещо или да купите нещо, винаги си задавайте

191
 следните въпроси:

(1) Това доколко ще обвърже фермата финансово? Ако не можете да

изоставите нещо след година-две без сериозно да навредите на балан-
са, вероятно то не е добра инвестиция. Това изказване може и да звучи
рязко, но съм виждал твърде много ферми, които са в икономически
и емоционален плен на едно такова огромно капиталовложение. Това
робство може да трае десетилетия и дори да се прехвърли и на следва-
щото поколение.

(2) За какво друго мога да го използвам, ако настоящите ми плано-

ве се променят? Ако разходите за това да преустроите дадена сграда
за различни нужди ще излязат толкова, колкото да инвестирате в нова
постройка, замислете се наистина сериозно дали да продължите с пла-
новете.

(3) Каква друга дейност мога да предвидя и включа в тази построй-

ка, овен това, за което е главното й предназначение? Обикновено
една сграда може да бъде използвана за повече от едно нещо. Въпреки
че обикновено има една преимуществена нужда, която ви кара да иска-
те да построите нещо, опитайте се да внедрите колкото се може повече
други цели за ползване на сградата. При селскостопанските построй-
ки главните разходи са по корпуса на сградата, така че колкото повече
възможни употреби предвидите във вътрешността, толкова по-довол-
ни ще сте след време.
Често вдигането на покрива с няколко метра може да открие мяс-
то за таванско помещение или частичен втори етаж. Допълнителните
разходи са пренебрежими, но пък си удвоявате наличната площ с до-
бавянето на втори етаж. Това обяснява защо двуетажните птицеферми
са били често-срещано явление.

(4) Дали от чисто емоционална гледна точка бих могъл да намеря

сили догодина да съборя тази сграда и да вдигна наново нещо, което е
по-функционално? Ако не искам сградата да е тук, бих ли могъл лесно
да я преместя? Целият проблем с гъвкавостта е доста важен. Ако тепър-
ва се учите, ще ви се налага да модифицирате нещата. Когато купувате
техника, мислете не толкова за цената, колкото дали е нещо много-
функционално. Например, тракторите с предно и задно предаване сега
стават все по-популярни. Разликата в цената между 2Х4 и 4Х4 е отно-
сително малка, отнесена към цената като цяло. Ако прибавите и челен

192
товарач към предавката 4Х4, тогава ще имате една изключително мно-
гостранна машина. Ние имаме два трактора; и двата са 4Х4 и с челен
товарач. Челният товарач може да копае, да мести материал, да вдига
и да бута. Един трактор 2Х4 реално не става за челен товарач, защото
в момента, в който вдигнете кофата, задните колела губят сцепление.
Определено си струва да платите малко повече за предавка 4Х4, коя-
то ще ви позволи да оползотворите вложението в челния товарач. Да
купи човек челен товарач, само за да гледа как тракторът му превър-
та гуми, не е моята идея за забавление. Ние имаме комплект вилични
рогове, които се захващат на същите места като товарача. Трябват ни
само няколко минути да свалим товарача и да качим виличните рогове
и сме готови да вдигаме палети и трупи. Можете да закупите всякакви
приставки за 3-точков теглич като, например, багерна кофа, лебедка за
извличане на трупи, дробилка или каквото там ви хрумне.
В това е и тайната на градинската мотофреза на BCS. Това, което ку-
пувате, е мощност, пък после си прибавяте приставки според нуждите.
Вложете си парите в един добър основен двигател и после му прикач-
вайте неща според потребностите.
Харесват ми семплите навеси от ритловици, заради разнообразие-
то на употреби, което вътрешното пространство предлага. Ритловици-
те са достатъчно здрави, за да издържат както вертикално, така и хори-
зонтално натоварване. За цялата постройка е нужен по-малко дървен
материал, отколкото за монолитните редово-гредови конструкции. По
принцип, аз имам слабост към дървото като строителен материал, за-
щото е възобновяем ресурс.
Обичам и сгради, построени на платформи. Ние сме вдигали някол-
ко постройки с размери 4х6 м, върху основа от 6-метрови трупи от ака-
ция. Това е една доста голяма сграда, но може да бъде теглена с малък
трактор, ако ви омръзне мястото, на което е вдигната. Тези постройки
са многофункционални, тъй като са достатъчно големи за животни, но
и достатъчно компактни, за да служат за хранилища.
Ето списък на техниката с едностранна употреба, с която
трябва да внимавате:
Комбайн Картофовадачка
Плуг Трактор за извоз на дървесина
Сеялка за царевица Диск
Вдухваща машина за Сеялка за дребни семена

193
 за пълнене на силози Товарна силажна количка
Хедер за прибиране Мини товарач
на царевица Тороразпръсквачка за течен тор
Косачка с кондиционер Машини за прибиране
на зеленчуци

Ето списък на многофункционалните машини:

Самосвал Самосвално ремарке
Багер Градински трактор на BCS
4Х4 Трактор с челен товарач Тороразпръсквачка
със силоотводен вал

Въпреки че тези списъци в никакъв случай не са напълно изчер-

пателни, мисля че ви е ясно за какво става въпрос. Разбира се, някои
машини за едностранна употреба са задължителни, в зависимост от
това, което искате да правите. Например, ние имаме попарвач и авто-
матична скубачна машина за кланичната обработка на пилетата. Тези
машини не стават за много други странични дейности, но обемът на
приходите, които те генерират, е толкова голям, че ги прави невероят-
на инвестиция.
Ако се опитвате да произведете зеленчуци от 40 декара, може би
един дизелов Goldoni ще по-удачна машина за вас, отколкото един мало-
габаритен градински трактор на италианската фирма BCS. Гледайте ма-
шините ви да отговарят на вашия мащаб. Аз съм фермер, който прилага
практиките за биоразнообразие, директна търговия и правилата за съ-
образяване с мащаба и според мен много от индустриалната селскосто-
панска техника е неприложима и излишна за нуждите на вашата дейност.
Просто запомнете, че ведъж купите ли нещо, няма връщане назад.
Бъдете реалисти по отношение на това дали нещо ви е наистина необ-
ходимо и после прегледайте възможните варианти. Това, което не ис-
кате да се случи, е догодина да възкликнете „Ами сега?“ по отношение
на тазгодишната значителна покупка, с която сте се вързали. Намира-
нето на добри инструменти и строежа на функционални съоръжения
са приятни предизвикателства, ако винаги държите наум принципа за
мултифункционалност във всичко.

194
 ГЛАВА 18
ОТКЪДЕ ДА КУПУВАТЕ НЕЩАТА

Като започнете да обзавеждате и поддържате селскостопанското

си начинание, ще ви трябва съобразителност относно това откъде да
купувате различните материали. За някои неща имате голям избор на
източници, а за други изборът е доста ограничен. Нека се запознаем с
някои от вариантите:

ТЪРГОВЕ. Можете да се осведомите за търговете като следите обяви-

те в местния вестник или в специализираната селскостопанска преса.
Много рядко ще ги видите разгласени чрез лъскавите списания. Въ-
преки че търговете могат да се състоят в който и да е ден от седмицата,
обикновено се провеждат в съботните дни и има заделено време за
по-скъпите артикули като селскостопанска техника и имоти.
Прегледайте набързо нещата, изброени в обявата и вижте дали на
този търг се предлага нещо, от което се нуждаете. Не си губете вре-
мето да ги посещавате, само защото изглеждат интересни. Търговете
могат да са пристрастяващ източник на развлечение. Повечето търго-
ве са разпродажби на сеслскостопанска собственост или ликвидации
заради финансови промени.
Както всяко друго търговско средище, и търговете си имат и до-
бри, и лоши страни. Най-главната отрицателна страна е, че всичко се
купува В СЪСТОЯНИЕТО, В КОЕТО Е. С други думи, предметите се про-
дават без гаранция (освен ако нещо не се намира все още под ориги-
налната си гаранция, но аукционерът ще ви информира, ако е такъв
случаят) и те си остават на място, докато сами не си ги приберете.
Ако купите лопата в 10 ч. сутринта и по-късно се върнете на мяс-
тото, където е била и се окаже, че някой си е тръгнал с нея, в този слу-
чай сте купили лопата, която никога няма да ползвате. Не изпускайте
артикулите от очи! Приберете си всичко, което сте купили, възможно

195
 най-скоро – или поне в самия ден на търга.
Като цяло, може да се разчита на аукционерите да споделят какво-
то знаят за нещата на търга. Ако е някаква машина, големият въпрос
е: „работи ли?“ Освен ако не сте изключително добре запознати с да-
дена техника, никога не купувайте неща, които не работят. Недейте да
вярвате като ви кажат: „само му трябва тука една малка джаджа и ще е
тип-топ.“ Просто забравете!
Вижте дали ще светне лампичката и дали двигателят ще запали
или каквото там трябва. Само запомнете, че, по правило, по търговете
никой нищо не гарантира. Когато аукционерът посочи към вас и каже
„ПРОДАДЕНО!“ това значи, че току-що сте купили тръжната вещ и тол-
кова! Правилата означават, че, ако всичко е така, както изглежда, по
търговете могат да се намерят повече изгодни неща, колкото където и
да е другаде. Но обикновено не всичко е точно така, както изглежда. И
именно тук започва да става интересно.
Нека ви споделя какво правя аз по търговете. След като си взема
тръжния номер, оглеждам добре тръжните вещи. Почти винаги ще се
намерят един-двама по-възрастни господа, които си говорят, присед-
нали на някоя машина, малко встрани от тълпата. Независимо дали ги
познавам или не, аз се присламчвам към тях. Казвам „присламчвам“,
защото именно тук се крие умението да измъкваш информация без да
изцяло да си въвлечен в разговора.
Фермерите много обичат да се майтапят с аджамиите. Важното е
да не изглеждате все едно нищо не знаете, така че в никакъв случай не
се приближавайте с бърза стъпка. Присъединете се към тях с нехайна
походка, все едно ви е безразлично към коя групичка ще се отправите
и НЕ казвайте следното:
• „Здравейте! За първи път ми е да ходя на търг. Можете ли да ми ка-
жете как стоят нещата?“ Ах, с какво удоволствие ще ви налъготят! О,
съвсем няма да е, за да ви навредят умишлено. Ще ви наговорят куп
измишльотини със закачлива искрица в очите и усмивка на уста.
• „Може ли някой от вас, господа, да ми помогне? Търся да получа мал-
ко информация.“ Този подход е прекалено агресивен и наивен. На-
трапвате се, а и разтръбявате колко сте невежи. Не бъдете директни.
• „Току-що купих ферма.“ Те ще си помислят, че джобът ви е пълен
с пари и ще им е приятно да гледат как ще ви се посмачка малко
фасонът. Ще си помислят, че сте някое от онези гражданéта, които

196
 вдигат цените на земята и ги изтласкват от бизнеса.
• „Някой от вас да работи тук?“ Всички от служителите на даденото
стопанство шетат напред-назад да разчистят навеса и да изнесат
нещата на двора. Който е служител там, ще бъде точно в центъра
на действията и вероятно ще стои редом до аукционера.
• „А вие какво търсите да купите?“ Тази фраза звучи застрашително
за тези господа, защото ако са хвърлили око на нещо, тогава в ни-
кой случай не биха искали вие да знаете. Фермерите стават наис-
тина териториални за нещата, които се предлагат по търговете и
хич не им харесва, когато някой се приближава до вещите, за кои-
то възнамеряват да наддават. Никога няма да получите директен
отговор на този въпрос.
Ето какво правя аз: приближавам се близо до тях, но не заставам
точно в кръга им. Оставям помежду ни малко разстояние, но им по-
казвам, че слушам и вероятно в някой момент ще се присъединя към
разговора. Смея се на шегите им и кимам усърдно в знак на съгласие,
когато се оплакват от еколозите или от мултинационалните корпора-
ции. Показвам им с езика на тялото, че съм по-скоро като тях, откол-
кото различен.
След няколко минути подхвърлям нещо, за да се включа към раз-
говора. Най-накрая се представям и просто ставам част от разговора.
Цялата тази маневра може да отнеме 20 минути. Веднъж стигна ли до
този етап, когато някой, който случайно минава покрай нас, би ме взел
за част от групата (въпреки, че бузата ми не е издута от цяла щипка тю-
тюн), тогава вече мога да започна да събирам информация като просто
насоча разговора към това, което ме интересува.

АЗ: „Е, да не повярва човек докъде са стигнали тук.“ Това е доста неу-
трално изказване. Аз може и да не знам дали собственикът е починал
или фалирал, или каквото и да е там. Онези, с които говоря, няма как
да знаят какво знам аз (и нямат причина да мисят, че се опитвам да
ги подхлъзна) и че, всъщност, нищо не знам. Но те със сигурност ще
имат някакъв коментар по моето изказване и с това ще ги поведа към
информацията, която ми трябва.

ТЕ: (смеейки се) „Да, помните ли онзи ден, когато Бил си изгуби една
от гумите на трактора, докато теглеше по пътя фуражното ремарке
на Мел? Цяло чудо е, че се задържа толкова време.“ Ето, това вече ми

197
 дава някаква информация. Явно предишния фермер (още не мога да
разбера дали е бил собственика или управител) е бил невнимателен
с оборудването. Това много ще ми помогне да си съставя мнение за
стойността на нещата.

АЗ: (малко смело) „Е, поне не пострада.“ Това е доста безопасно. Ако
беше пострадал, нямаше да бъде смешно. И фактът, че се е задържал,
означава, че е продължил да ръководи нещата. Тук просто се опитвам
да поддържам разговора без да издам твърде много невежество.

ТЕ: „Не, ама си беше безразсъден, кучия му син. Те затова и три пъти я
възстановяваха предницата на трактора. Караше го като някакъв бул-
дозер.“ По някаква случайност, мен ме интересуваше именно тракто-
ра 4Х4. Сега знам, че тракторът е бил зле-експлоатиран и че предните
карданни предавки са били сменяни няколко пъти.

Мога да се разпростра надълго и нашироко, но ви е ясна главната

идея. Влезте в разговор с всеки, който изглежда склонен да говори и
разберете всичко, каквото можете за фермата, за начина, по който са
били стопанисвани нещата и за ситуацията около самата разпродажба.
Понякога разпродажбите се организират след като нещата са стояли
известно време. Давайте ухо на всеки разговор, за да научите колкото
се може повече за фермата.
Често по аукционите ще намерите неща, които не можете да наме-
рите никъде другаде. Купувал съм кофи със стари кирки за един долар.
Само им трябваха дръжки и бяха готови за действие. Купували сме си
и тороразпръсквачка от един търг, както и сенокосачка, която ползва-
хме няколко години.
Психологията на търговете е цяла наука, но ето няколко съвета,
които ще е добре да запомните. По принцип, изчакайте някой друг
да направи първия залог. Не наддавайте първи. Ако наистина искате
дадена вещ и наддаването започва да затихва, извикайте високо нова
сума, която е значително по-висока от тази, където е затихнало надда-
ването. Често този ход хвърля другите участници в пълен туш.
Поставете си таван и не го надминавайте. Лесно можете да се под-
дадете на моментна еуфория и да похарчите прекалено много. Ако
наддаването започне там, където сте се надявали да приключи за по-
заможните участници, значи ви е бил някой от по-тежката категория.

198
 Имайте предвид, че доста от хората на търга имат вътрешна ин-
формация. Ако вие нямата вътрешна информация, тогава действайте
предпазливо. На всяка разпродажба има някой опарен, затова купу-
вайте информирано и според нуждите си. Понякога нещата се прода-
ват на цена съвсем малко по-ниска от тази на чисто нова вещ. Но поня-
кога можете да купите неща на невероятна изгодни цени.
Търговете са както всичко друго: колкото повече ги посещавате,
толкова повече ще знаете. Бих препоръчал на всеки бъдещ фермер да
посещава няколко търга на година просто, за да е в крак с това какво
се случва там и какви хора ги посещават. Не се чувствайте длъжни да
купите нещо. Аз в повечето случаи си тръгвам с празни ръце и не купу-
вам неща толкова често. Но мисля, че покупките, които съм направил,
са били много изгодни.
Веднъж като посетите няколко търга, ще придобиете по-ясна
представа за това какво може да се намери там, включително и за това
какво означава фразата „и много други неща, които не можем да из-
броим“, когато я видите в края на обявата. Ако наистина мислите, че
можете да намерите това, което търсите, на някой търг, продължавай-
те да ги посещавате. Аз съм посещавал търгове една-две години преди
да намеря някоя конкретна вещ, което съм търсел. Може да посетите
пет търга, но вашата вещ все да се котира на високи цени. Накрая ня-
кой ден отивате на поредния търг, и по някаква неведома причина,
никой не се интересува от същата тази вещ. Изневиделица търпението
ви е възнаградено и вие я купувате страшно изгодно.
И запомнете, че независимо колко си мислите, че разбирате, нико-
га не можете да сте сигурни как ще протече някой търг. Ходил съм на
търгове в ужасно време, мислейки си, че няма да има никакви хора и,
за моя изненада, виждам, че всички останали в общината са си мисле-
ли същото и там намирам повече хора, отколкото биха отишли в добро
време. Същото важи и за някой наистина хубав ден.
Чувал съм старите фермери да казват: „Никога не изхвърляй нищо.“
Идете на някой търг и ще разберете защо. Буквално всичко има някаква
стойност. Преди много години бях ходил на един търг и видях как прода-
ват кафези за пилета за един долар. Когато наистина се захванах с пилета
и ми трябваха няколко кафеза, реших да отида и да намеря нещо изгод-
но. Кой би могъл да предположи, че новата мода в луксозното вътрешно
обзавеждане били нищо-и-никаквите кафези за пилци! Гледах изумен
как покрити с тор, разбити кафези се продаваха за 25 долара единия.

199
 Едва можах да повярвам на очите си, когато скоро след това по
време на една от годишните ми екскурзии до мола видях как някак-
ви страшно луксозни дрехи бяха изложени върху кафези за пилета – и
това в престижен магазин! Иди ги рáзбери!

ОБЯВИ. Всеки местен вестник има страница с обяви, които трябва да

бъдат преглеждани по няколко пъти на седмица. Аз редовно разглеж-
дам тази рубрика, защото съм попадал на обяви, които биха могли да
доведат до нещо друго. Например, някой, който продава „прасета за
клане“ може да има и една-две женски и да може да ми предложи ня-
кои по-хилави прасета.
Някой, който ликвидира бизнеса си със зайци може да иска да се
отърве и от клетките, въпреки че клетките не фигурират в обявата.
Някой, който продава дребни плодове на принципа „Набери си сам“
може да има добри връзки за купуване на няколко хубави пръчки, от
които да си захванете собствени малини.
Разбира се, трябва да следите какво става в света около вас, за да
разбирате обявите. Нашето семейство е доста консервативно и почти
може да минем за Амиши по отношение на някои аспекти от начина
ни на живот. Въпреки че не носим aмишко облекло, ние, при все това,
купуваме неща от магазина за дрехи втора употреба. Даниел и аз но-
сим униформени ризи на един местен бизнес. Те не свалят имената на
служителите от ризите и за околните е голям майтап да видят кои сме
за деня: Родни, Джак, Дейл, Кук.
Става особено интересно, когато нося риза с логото на някой пти-
цевъден конгломерат. Когато ходя до агроаптеката да купя нещо слу-
жителят ме пита учтиво дали всичко е наред с халетата ми за пилета и
аз му казвам, че всичко върви добре. Веднъж се приближих до тезгя-
ха в една железария и служителят, който беше изключително наблю-
дателен и приветлив ме погледна директно в очите и каза: „Здравей,
Чарлз, с какво мога да съм ти полезен днес?“ Аз се обърнах да видя
на кого говори той. Може би ме е взел за някоя откачалка, която не
си знае собственото име. После осъзнах, че бях сложил една от онези
униформени ризи и се опитах бързо да вляза в стъпка с едно любезно:
„О, здрасти, да.. значи... ами, трябват ми два листа от онова прозрачно
покривно покритие.“
Това доколко не сме „в час“ стана направо очевадно една вечер,

200
докато четях страницата с обявите. Даниел беше обсъждал проблема
със сушенето на няколко зайчи кожи, а Рейчъл говореше за това как
ще ушие от тях ръкавици и чехли, стига само той измисли най-удачна-
та процедура. Бяхме взели няколко книги по въпроса и това беше те-
мата на разговор от известно време. И ето ме мен, преглеждам надве-
натри раздела с обявите и внезапно пред очите ми изникна: „Соларни
процедури за всяка кожа“.
Скокнах и викнах на Тереза: „Ей, виж тук. Ето някой, който може
да ви помогне да изсушите заешките кожи. Само се чудя как ли става.
Хъм! Соларни процедури... Страшна работа!“
Както и да е, обявите в местните вестници могат да бъдат доста
забавни, както и от полза, когато търсите нещо, което ви трябва.

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ИЗДАНИЯ. На повечето места сега има някакъв

вид професионално издание, което можете да купите на бензиностан-
циите или в селските железарии. За нас тези издания са се оказвали
доста ефективни както за купуването, така и за продаването на неща.
Голямото им предимство пред обявите във вестниците е, че те са
насочени към хора, които искат да четат именно тях. Тъй като не са
безплатни, само тези, които сериозно търсят нещо, ги купуват, за да
разгледат какво има обявено. Освен това, там, където сме ние, този
вид издания публикуват може би 10 пъти повече обяви от раздела с
обявите в местния вестник.
Въпреки че определено не ги купуваме всяка седмица, все пак
от време на време си вземаме по някой и друг брой, просто за да го
прегледаме. Но когато наистина търсим нещо, ние си купуваме все-
ки следващ брой веднага щом излезе. Обикновено изгодните оферти
траят по-малко от ден, преди някой да ги грабне.
Предимството на обявите е, че можеш да отидеш и да видиш арти-
кула и да поговориш с продавача. Това става по-трудно по търговете,
където имате по-малко време за размисъл.
Ако търсите нещо конкретно, това е един чудесен начин да нами-
рате разни неща. Обявите тук често се публикуват безплатно, за разли-
ка от тези във вестниците, за които се плаща. В тези издания също се
публикуват значителен брой рекламни обяви, с които си осигурявате
публичност без да заплащате, както ако беше чрез вестника и това е
добра възможност да попаднете в полезрението на потребителите.

201
 КАТАЛОЗИ. Каталожната търговия придобива все по-голяма попу-
лярност като начин да купувате разни неща без да напускате дома си.
Емоционално погледнато, един каталог ви дава предимството да се
съсредоточите главно върху нещата, които ви трябват и сте по-малко
склонни да правите импулсивни покупки.
Когато вървите из магазина лесно можете да попаднете в мрежата
на всички тези стоки, които ви съблазняват да ги купите. Обаче, в спо-
койната и разумна атмосфера на вашия дом, всички тези много-сетивни
стимули не съществуват и лесно можете да се придържате към целта.
Ефективната система на транспортиране, която съществува сега,
заедно с улеснението, че можете да плащате по телефона, правят паза-
руването по каталог една прекрасна възможност; това е нещо, което,
сигурен съм, ще продължи да се развива през идните няколко години.
Вместо да се налага стотици хора да шофират до магазините, всички
тези артикули могат да бъдат изпратени по пощата с превозни сред-
ства, които така и така са на път.
Повечето железарии и селскостопански магазини са отворени
само денем. За един фермер денят е времето, в което той трябва да
работи навън. Когато се наложи тези ценни часове да се губят в па-
заруване, ще регистрирате някои значителни загуби в работната си
програма.
Друга причина да обичам каталозите е, че от тях черпя идеи. Чес-
то описателните бележки ни дават идеи за неща, които или можем да
пресътворим в работилницата си или можем да адаптираме към наши-
те нужди. Възможността да се възползваме от творческото мислене,
което някой друг е вложил в производството на даден продукт, е ис-
тински плюс, дори и тогава, когато решите сами да си направите нещо,
вместо да го купите.
Ние получаваме няколко каталога с различна насоченост. Мен ако
питате, няма такова нещо като излишък на каталози. В тези издания се
предлагат неща, които не могат да бъдат намерени в радиус от 1 600 км
и следователно ни дават по-голям набор от възможности.

ЖЕЛЕЗАРСКИЯ МАГАЗИН. Материалите, които ви трябват, могат да

бъдат намерени в строителните магазини, особено консумативи от
рода на шперплат, боя и конзоли за рафтове. Вероятно повечето от
нещата за домакинството като части за ВиК или лампи ги купувате в
някоя от веригите в града.

202
 Тези магазини са от полза за редови покупки като големи количе-
ства и специализирани неща. Ако сте от онези късметлии, които все
още имат наблизо някоя от старовремските железарии, там често мо-
жете да намерите необичайни артикули или нестандартни части, кои-
то липсват в по-модерните големи магазини. Също така, в повечето
случаи тези квартални железарии зареждат в кутии на едро. Вместо
да се върнете вкъщи с цяла торба найлонови пликчета с баркод на тях,
можете да купите само това, което реално ви трябва.
Цяло щастие е, че имаме един такъв магазин в квартала и на табло-
то с инструментите в задната стаичка аз намерих окачени от едновре-
мешните пили за заточване на резачки на компанията „Oregon“. Този
модел, с хоризонтален ръб, който се плъзга между режещата верига
и шината, е много по-хубав от по-новите модели. Купих толкова, че да
ми стигнат за цял живот. Сега всичките ни стажант-фермери искат да си
намерят от същите, обаче, доколкото знам, никой вече не произвежда
този модел. Някой производител ако слуша, да се обади!

СЕЛСКОСТОПАНСКИЯ МАГАЗИН. Искам да отделя този тип магазин

в отделна категория от железарските магазини, въпреки че много от
строителните артикули като винтове, болтове, пирони и инструменти,
които се намират в железариите също присъстват в агро-магазините.
Когато мисля за селскостопански магазин, си представям главно на-
шето местно магазинче, което специализира в земеделски стоки като
хранилки за птици, ушни марки за добитък и оглавници.
На много места този вид магазини са също и кооперативи, към
които можете да се присъедините. Това ви дава правото да получавате
дял от разпределянето на дивидентите, въз основа на вашите покупки
през годината. Забелязал съм доста голяма разлика в цените на основ-
ни неща между селскостопанските магазини и железариите.
Например, ние купуваме доста пластмасови части от ¾ цол за на-
шата напоителна система. Всеки фитинг трябва да има скоба за тръба
от двата края, за да захване полиетилиеновата черна тръба. В железа-
рията тези скоби струват 1,32 долара за един брой, а ние използваме
може би стотина такива на година или за поддръжка, или за нови тръ-
би. В селскостопанските магазини тези струват само 75 цента бройка-
та. От друга страна, обаче, пластмасовите фитинги струват 1,39 долара
за един брой в агро-магазина и са само 25 цента в железарията. Да се
чуди човек какво да мисли! Тези два магазина са само на около 3 ки-

203
 лометра един от друг. Много от нещата имат минимална разлика в це-
ната, но имайте предвид, че може съществуват и значителни разлики.
Трябва да си призная, че съм раздвоен между принципното наме-
рение да харча парите ни тук, на местно ниво, и това да ги оставя да из-
текат към някой каталожен склад, на стотици километри разстояние.
Ще ви оставя сами да прецените в коя насока да проявите лоялност. По
принцип, аз купувам каквото мога в местния селскостопански магазин,
защото това допринася за поддържането на селскостопанската инфра-
структура. За наше щастие, ние разполагаме с един-два изключително
добри селскостопански магазина и и ще умра от яд, ако ги закрият.
По мое мнение, ние, фермерите, трябва с покупките си да поддър-
жаме местната инфраструктура, за да могат цените да останат ниски
и да се поддържа наличен инвентар. Много ще ми е неприятно, ако
се налага да купувам всичко от каталози, защото често, когато нещо
ми дотрябва, то ми е нужно ТОЗЧАС! Имайте предвид, че всеки долар,
който е похарчен на местно ниво, се влива обратно в местната иконо-
мика, за да поддържа кварталните бизнеси жизнеспособни. Въпреки
че съм „За“ сравняването на цените, аз не обикалям от място на място в
търсене на най-изгодните цени. Често се случва така, че за да спестите
10 цента, си загубвате цял час и 2 долара в бензин. По-скоро бих пред-
почел да поддържам с покупките си някой магазин, където познавам
хората, отворен, отколкото да захвърля всичките тези години на добро
обслужване на местно ниво, само за да спестя няколко долара. Между
другото, много трудно ще ме видите да пазарувам в „Уолмарт“.
Като цяло, не се ограничавайте в местата за пазаруване. Колкото
повече от тези магазини подкрепяте с покупките си, толкова по-наче-
тени ще бъдете относно избора на продукти и цени. Не се обвързвайте
само с един продавач, само защото това е мястото, където местните
фермери харчат по-голямата част от парите си. Разнообразявайте на-
бора от източници за вашите придобивки и ще сте в по-добра позиция
да вземате разумни покупателни решения.

204
 ГЛАВА 19
В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ

Къде да търсите информация? Успехът или провалът на едно начи-

нание често зависи от това колко точна или колко надеждна е инфор-
мацията, която постъпва при човека, който взема решенията. Добрата
осведоменост и вземането на решения вървят ръка за ръка. Ако иска-
те да успеете във вашето земеделско начинание, трябва внимателно
да подбирате източниците си на информация, защото информацията
не е нещо обективно.
Данните са крайно субективни; философските разбирания на
човека, агенцията или на организацията, която събира информация
дават отражение върху заключенията. Всеки, който се занимава с на-
учни изследвания, знае важността на това да се задават правилните
въпроси. Ако задаваме погрешни въпроси, ако пропуснем да зададем
правилните въпроси, или пропуснем да зададем достатъчно въпроси,
нашето изследване ще бъде изопачено.
За да покажа колко важно е това, нека видим каква е философи-
ята на конвенционалното земеделие: колкото по-голямо, толкова
по-добре. Веригата супермаркети „Farmer Jack“ вероятно най-добре
илюстрира мисленето на типичния фермер с девиза, който е изписан
на торбичките им : „Пълни догоре! При нас е евтино!“
Очебийно е отсъствието на каквито и да е препратки към качест-
вото на продуктите: било то относно питателността и чистотата на хра-
ната или относно качеството на живот на тези, който са я произвели
или преработили. Просто се взема за даденост това, че „Колкото пове-
че, толкова по-добре“ и „Колкото по-евтино, толкова по-добре“: мерси
и приятен ден! На храната се гледа като на определено количество ве-
щество, което трябва да погълнем на ден.
Същата идея ни се натрапва ежедневно и от експертите по конвен-
ционално земеделие, когато говорят за „минерално хранене“ на рас-

205
 тенията. Природата храни растенията чрез пръстта, чрез милиардите
микроорганизми като Gibberella и актиномицети, земните червеи и
азотобактерите (аеробите).
Както споменах в главата където обсъждах философските основа-
ния, нашият западен мироглед е механистичен и ние сме надхвърли-
ли себе си в това отношение. Но когато механистичният мироглед се
наложи на биологичния свят, той напълно изкривява мисленето ни.
Вместо да гледаме на едно растение или на едно животно като на живи
същества, способни на реакция (макар и инстинктивна), ние ги вижда-
ме като нещо, което е просто сбор от протоплазми, съставени от даден
набор протони, неутрони и електрони.
Западните научни изследвания в сферата на животновъдството
пропускат да отчетат предпочитанията на самите животни. Ние въвеж-
даме нови видове трева или зърно и така и не питаме животните кои
от тях те предпочитат. Единственото, което ни вълнува, е обемът; няма
значение, че на животните не им харесва и че им се отразява толкова
зле, та се налага употребата на медикаменти или синтетични добавки.
Класическите изследвания на биологичното производство пре 60-
те и 70-те години на 20-ти век в американските колежи със земеделски
факултети разкриха колко е важна философията. Докторантите (аз им
викам „Докт-орачи“) заделили за опитни полета такива земи, които от
десетилетия били „бомбардирани“ с какви ли не странни съединения
(включително и ДДТ) и ги засяли с царевица. На едни от площите те не
прибавили нищо и ги нарекли „биологични“. На другите опитни полета
добавили минерални торове, пестициди, хербициди – цялото „кралско
войнство“. Тези полета те ги нарекли „конвенционалните изкуствено-
наторени полета“.
В края на сезона те сравнили добивите от двата типа полета и от-
крили, че „биологичните“ парцели не се представили добре. „Защо
ли?“, питам се аз. Всеки който си има и най-бегла представа от биоло-
гични системи, знае, че живите организми (самата почва също е жив
организъм) не могат да се възстановят току-така след като са били
малтретирани с години. Това уж научно изследване е било зле-скалъ-
пена „левашка“ работа. Въпреки това, тези заключения били възпроиз-
ведени и разнесени из целия свят като доказателство на това колко не-
целесъобразно е биологичното земеделие. Това изследване, заедно с
идеите, разпространявани от изследователския институт „Хъдсън“, са
наложили възгледа, че земеделие, което не е основано на производни

206
на петролните продукти не дава възможност за произвеждане на дос-
татъчно храна на малка площ.
Подобно извращаване на научните изследвания, било то нарочно,
било поради невежество, не е нищо ново. Андре Воазен се сблъскал
със същото нещо, когато, още преди десетилетия, формулирал във
Франция принципите за ефективно управление на пасищата. Голяма
част от книгата му „Производителен тревостой“ (Andre Voisin, Grass
Productivity) третира изопачените открития на съвременните учени,
които се стремяли да доставят готварски рецепти, вместо да дадат ход
на естествените принципи. Безспорно, дейността на Алън Сейвъри в
сферата на холистичното управление е била посрещната с подобна
опозиция от изследователи, които имат предварително създадена ан-
типатия към всяка истински нова идея.
Но, другото най-важно нещо след това да не се задават погрешни
въпроси, е да се задават правилни такива. Тъй като нашите мислов-
ни модели определят параметрите на нашите въпроси, те също така
определят и параметрите на нашата изобретателност. Например, до-
като био-земеделската общност се суети в търсене на начини как да
се изградят биологичнни телеугоителни комплекси, аз питам: „Защо
трябва да съществуват угоителни комплекси? Защо, изобщо, трябва да
храним преживни животни със зърно?“
Докато в кръговете за устойчиво земеделие се надпреварват да
прилагат принципите на Интегрирано управление на вредителите, за
да се намалят приложенията на пестициди върху царевица, аз питам:
„А защо трябва да отглеждаме царевица?“ Грубо-сметнато, около 70
процента от зърното, произведено в тази страна минава през многока-
мерния стомах на преживните животни, които Бог е създал, за да ядат
фуражи, а не зърно. Представете си ефекта, който бихме оказали върху
употребата на химикали, върху ерозията и – де факто – цялата ни култу-
ра, ако обърнехме 70 процента от земята, която сега е засадена с окопни
култури в трайни прерийни поликултури. Тогава зърното може да отива
за човешка консумация, както и за храненето на прасета и пилета.
Повечето от „проблемите“, за чието разрешаване харчим милиар-
ди долари, ще престанат да съществуват. Просто ще се изпарят. Изу-
мява ме това колко пари харчим за неща, които биха престанали да ни
губят времето, ако моделите наистина се окажеха верни.
В пример на това, доколко вече е лишена от ценности хранителна-
та ни система, забележете как напоследък към имената на супермар-

207
 кетите, които съдържат думата „Храни“ са започнали да прибавят „...и
Лекарства“ – така порочният кръг изцяло се затваря. Бихме дръпна-
ли със светлинни години напред, ако всичкото време, енергия, пари
и мозъчен потенциал, вложени във фармацевтичната индустрия, ги
пренасочехме към творчески подходи в отглеждането на животни, и
към прилагането на такива здравословни методи, та да се премахне
нуждата от медикаменти. А вместо това, тъй като гледаме на животни-
те като на машини, които да манипулираме според както ни е удобно,
ние ги тъпчем в брутални животновъдни схеми, храним ги с боклуци,
блъскаме ги с лекарства и синтетични добавки, а после въвеждаме
разпоредби, с които да се предпазваме от Е. coli и Salmonella, както
и от аварии в торохранилищата и вонята във въздуха. Тогава харчим
невъобразими суми по това да се разправяме с хранителни отравяния
и с тичане по лекари. Не би ли било наистина по-лесно, ако просто
приложим правилния модел?
Един от най-красноречивите примери в това отношение е книгата
на Джон Ралстън Сол „Копелетата на Волтер – Диктатура на разума в за-
падната култура“ (John Ralston Saul, Voltaire's Bastards – The Dictatorship
of Reason in the West). Сол разглежда френските образователни инсти-
туции, където се обучават държавните служители и отбелязва: „В из-
вестен смисъл, обучението във всички тези институции е насочено не
към това да се развива дарбата за разрешаване на проблеми, а да се
развиват методите за идентифициране на онези решения, които са в
унисон със системата.“
Поставянето под въпрос на настоящите парадигми би застрашило
притока на корпоративни финансови помощи към колежите със земе-
делски факултети. Преди няколко години, след като за кой ли път бях
изслушал поредната проповед на земеделските експерти за това как
се лекува конюнктивит при кравите чрез инжектиране на антибиоти-
ци в конюнктивата на клепачите им, реших да подхвана солова акция
за образоването на тези педанти. Ние използваме келп (дълбоковод-
но океанско водорасло) като естествена минерална добавка и не сме
се сблъсквали със случаи на конюнктивит от 20 години. Съседите ни
също следват нашия пример.
Не след дълго всички се струпаха около мен – земеделският кон-
султант, консултантът по животновъдство, агрономите, специалистите
по фуражното производство – и всички те си водеха подробни запис-
ки, потупваха ме по гърба и казваха, че върша страхотна работа. НО, те
не можели били да проведат изследване, за да удостоверят моя опит

208
без да имат целево финансиране21. И със сигурност и „копче“ не мо-
жеха да кажат срещу това, което моята практика показваше на дело,
защото техните изследвания бяха само анекдотични, a не основани
върху двойно-слепи опити.
През последвалия месец радиото постоянно бълваше информа-
ция за конюнктивита като всички цитираха едни и същи глупости и
така си остава и до ден-днешен. Ако тези учени кажеха на някой какво
правим ние, това би пресушило безценното им „посевно финансира-
не“ за изследвания, с което мултинационалните корпорации зарибя-
ват университетите. Парите говорят!
Ако и за минута си помислите, че някой, който работи за Амери-
канския департамент по земеделие (АДЗ), е непредубеден експерт,
просто забравете (харесва ми дефиницията на Бъд Кер, който след
като две десетилетия оглавявал отдела по дребно земеделие към АДЗ,
го нарича Американски департамент по „ЗемеНЕделието“)! В система-
та има вградена цяла йерархия, чието предназначение е да запушва
всички по-значителни „течове“ в бента, който запира истината. От вре-
ме на време се появява някой по-читав земеделски консултант или чи-
новник в Департамента, но те са такава рядкост като кокошите зъби.
На повечето или бързо им „изгърмяват бушоните“ от изтощителната
борба със системата, или пък техните послания мутират до такава сте-
пен, че вече не представляват опасност за безценната система.
Причината цялата тази дискусия да е от такова жизнено значение
за вас е в това, че толкова безброй пъти съм консултирал фермери,
които са получили съвет от тези хора и това е довело до краха на цяла-
та им дейност. Ако към това прибавите и факта, че, според скорошни
изследвания, 87% от фермерите вземат решения въз основа на това
какво им е препоръчал някой дистрибутор, ще ви стане ясно защо по-
вечето фермери фалират.
Чувал съм хората да ми казват, че служителят от Департамента по
земеделие (безразлично от кой отдел) препоръчвал прилагането на
два тона това или онова, при положение, че този фермер няма и едно
животно дори в стопанството си. Защо му е на някой да отглежда тре-
ва, ако няма животни, които да я пасат?
Можете да отидете на което и да е селскостопанско изложение в
страната и ще забележите, че изложителите, както и лекторите, все
21
Целево финансиране (от англ. Seed money) – инвестиране в най-ранна фаза на даде-
на дейност с цел максимална печалба за инвеститорите. (Бел. прев.)

209
 пласират нещо. Винаги бъдете нащрек, когато хората пласират нещо.
Ето затова аз не продавам нищо друго, освен селскостопанската ни
продукция и някоя и друга книга. Не искам да се компрометирам като
продавам продуктите, които препоръчвам.
Естествено, че ветеринарката ще ви каже да използвате дадени
медикаменти или ваксинации, тъй като тя е редовно посещавана от
представители на фармацевтичните компании, които разясняват как
да се ползва това и онова, оставят химикалчета и хартиени кубчета
за записки, бейзболни шапки и билети за футболни игри, пропуски за
местния клуб и кой знае какво още. Това е стандартният подход и в
лекарските кабинети. Защо, според вас, повечето лекари се обявяват
срещу хиропракторите, хомеопатията и лечението чрез здравословно
хранене?
Въпреки че не смятам, че ветеринарят иска животните ви да бо-
ледуват, все пак искам да разберете, че той изхожда от един начин на
мислене, от един светоглед, който е закърмен от университетската
система, която описах по-горе и който е подхранван от корпоратив-
ната бозка – или ухажван в елитни ресторанти – която картинка пред-
почитате да си представите. Без да влага някакъв злонамерен умисъл,
съветът на ветеринаря е, по неизбежност, отлъчен от методологията
на личния подход за справяне с нещата и дава превес на това, с които
е запознат – инжекции, хапчета и сиропи.
Ако попитате управителя на местния фуражен завод как се отглеж-
дат теленца, например, той ще прегледа арсенала си от зърно и ще
ви препоръча такава формула, която да му гарантира печалба. Само
помислете – колко много отрасли оцеляват и процъфтяват въз основа
на това колко пари могат да изстискат от фермерите! Колко градове
процъфтяват въз основа на количеството блага, които могат да измък-
нат от селските райони!
Или както Уендъл Бери красноречиво обобщава: „Това, което не ни
е наред генерира повече брутен национален продукт, отколкото това,
което ни е наред.“ Здравите и щастливи хора нямат нужда от психиа-
три, лекари и затвори. Удовлетворените хора не се нуждаят от хапчета
и алкохол. Здравите и продуктивни животни и растения не се нуждаят
от медикаменти, ваксини и сиропи. Не им трябват химикали, генно ин-
женерство и експерти по токсични отпадъци.
Едно от най-важните неща, които трябва да разберете, е, че цяла-
та ни селскостопанска система си е жива и здрава, докато фермерите

210
ни измират. Ако направите диаграма на бюджетния растеж на Амери-
канския департамент по земеделие (АДЗ), ще видите че той е обратно
пропорционален на броя на фермите. Понастоящем, бюджетът на
Департамента надвишава нетната стойност на цялата изходяща сел-
скостопанска продукция в САЩ. С увеличаването на бюджета на АДЗ,
броят на фермерите намаля с милиони. Чарлз Уолтърс, редактор на
списанието „Acres USA“, пита:
– Защо някой би следвал съвета на организация, посветена на
унищожаването на своите избиратели?
Новаторската информация в същината си не може да дойде от
правителството. Алън Нейшън, редактор на списанието „The Stockman
Grass Farmer“, описва този феномен като „правилото на мнозинството“.
Правителствените съвети трябва да бъдат приемливи за 51 процента
от населението – това е принципът, на който действа нашата система.
Но ние с вас знаем, че истински-радикалната информация никога няма
да бъде приемлива за широките маси. Всеки велик мислител, всяко ве-
лико изобретение са били обект на подигравка и презрение от елита
на своето време.
Преди 80 години всички генерали на САЩ стигнали до единното
мнение, че тези нови летящи машини никога няма да придобият ня-
каква значима военна функция. Историята е пълна с такива куриозни
примери, което ни показва неспособността на общоприетото мислене
да схване въздействието на промените, които витаят наоколо.
Особено когато сте начинаещ фермер, тези добронамерени съвет-
ници ще ви обградят с най-искрени намерения. Те отчаяно искат да ус-
пеете. Те ви желаят доброто. Те са по-заинтересовани от вашата ферма,
отколкото сте самите вие.
Само помнете: няма безплатен обяд. Много внимавайте с „безплат-
ните“ съвети, независимо дали съветът идва от някой, който продава
продукт или услуга, или от някой от онези държавни служители там в
земеделския офис или от програмата за опазване на околната среда.
Те са продукт на една система, която е била старателно дирижирана с
годините така, че да поддържат една агробизнес инфраструктура от
фармацевтични компании, търговци на минерални торове, разпро-
странители на техника и тържища.
Точно както вие бихте потърсили мнението на втори специалист,
за да се уверите в правотата на дадено медицинско решение, така и

211
 относно стопанството си търсете множество мнения. Бъдете еклектик.
Няма такова нещо като излишна информация.
Аз съм запознат с много неща: биодинамика, холистично управле-
ние, пермакултура, торене с естествени минерали, използването на
пирамидални уреди за повишаване енергийния заряд на културите,
стандартно биоземеделие, конвенционални специалисти по фуражи и
лесовъдство. Още не съм срещнал човек, от когото да не съм успял да
науча нещо.
Една от най-големите клопки да сте част от „движение“ е изкуше-
нието да започне човек да го идолизира и да откаже да приеме, че то
представлява само едно парче от цялостната мозайка.
Например, един от проблемите в холистичното управление, което
е базирано върху анализа на мисловните процеси e, че можете да сте
креативни само в рамките на собствените ви опит и познания. Това,
че сте се спрели на най-добрата алтернатива от няколкото, които сте
подложили на анализ, не ви гарантира, че сте се спрели на най-добро-
то решение изобщо. Най-добрият вариант може да е нещо, с което не
сте запознати. Следователно, вместо да ви гарантира успех, вземането
на решения може да доведе до провал. Най-добрият начин да сте си-
гурни, че сте запознати с всички варианти е да влезете в досег с кол-
кото се може повече възможности. Тук по никакъв начин не искам да
оспорвам някакъв конкретен мисловен модел или движение, просто
изтъквам, че всички те са ограничени в своя принос.
Именно в това отношение имам голям проблем с Департамента
по земеделие. Ако онези хора пуснеха някаква анекдотична инфор-
мация (пък било и с някакво предупреждение, ако трябва, че това не
е научно доказано), за да позволят на хората да влязат в досег с идеи,
различни от това, което идва от експерименталните станции, то по-го-
лемият брой алтернативи би ни бил от полза, когато вземаме решения.
Но тези държавни специалисти изобщо не отчитат мнението на онези
от нас, чиито опит е противоположен или минава отвъд общоприетите
възгледи. Те си изнасят доклада или съответния бюлетин, все едно е
най-съвременното и велико постижение в областта, което опровер-
гава всички опити в личните стопанства, както и всички алтернативи,
които вървят противно на системата, макар и те да биват успешно при-
лагани из целия свят.
При все това, на хоризонта проблясват някои слънчеви лъчи, тъй
като сега някои хора вътре в самия Департамент oказват натиск в раз-

212
лична посока. Новите устойчиви земеделски програми са оказали бла-
гоприятен ефект и вече съществува достатъчен брой такива хора, та
онези, отгоре, не смогват да им запушват устите. Разбира се, не бих
казал, че тези положителни развития настъпват изцяло благодарение
на Департамента по земеделие.
Мисля, че прогресивно-мислещите хора намират начин да вършат
своята дейност напълно независимо от държавните програми. Това,
което се случва сега, е че са се освободили някои фондове, от които
можем да се възползваме и ние, които се движим в различна посока.
Но със или без тези фондове, ние пак бихме успели се развиваме ефек-
тивно в тази насока.
Това е все едно да изброяваме всичките съвременни продукти,
които дължим на обществено-субсидираните космически програми. А
може би тези продукти и без това щяха да бъдат внедрени, но вероят-
но това нямаше да стане толкова бързо или продуктите нямаше да са
на толкова достъпни цени. Но да се твърди, че единствената причина
за това да имаме научни трудове в областта на устойчивото земеделие
и единствената причина да имаме високотехнологични електронни
джаджи е, защото правителството е платило за изследователската ра-
бота, е направо нелепица за патентоване!
Както и да е, правилото си важи. Преди да приемете едно изслед-
ване, проверете философските му основания. Ако хората са изложили
една добра философска основа в увода на изследователския бюлетин
на Департамента по земеделие, тогава в него вероятно се съдържа до-
бра информация. Информацията е надеждна само дотолкова, докол-
кото надежден е и мирогледът на авторите, без значение от коя орга-
низация са.
Въпреки, че може да бъда обвинен, че се изказвам много остро
срещу Американския департамен по земеделие, трябва да отбеле-
жа, че има и множество частни източници на информация, които са
също толкова, ако не и по-ненадеждни. Със сигурност не може да се
има доверие на лъскавите списания, които публикуват реклами за аг-
ро-индустриалния комплекс, нито пък може да се вярва на мозъчните
тръстове с подчертано голям бизнес уклон, какъвто е, например, ин-
ститута „Хъдсън“ със седалище в Индианаполис.
Ако искате да преуспеете като фермер, най-добрият източник на
информация за вас си остават професионалистите с постижения в
бранша. Стойте надалеч от онзи, който се оплаква, че „ня'а пари в т'ва

213
 земеделие“. Очевидно, информацията, която той притежава, на вас
няма да ви е от полза.
Четете книги и списания, които са насърчителни, оптимистични и
алтернативни спрямо съществуващото статукво. Дали ще успеете или
не до голяма степен зависи от това колко склонни сте да се отклоните
от „приетата практика“, както Робърт Фрост казва в поемата си:
Два пътя веднъж разделени видях

и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго. 22
Наблюдавайте рекламите в списанията – те ще ви разкрият много
за философията и уклона на списанието. Ако рекламите са за проду-
кти, които се продават в конвенционалната система, бъдете нащрек.
Ако действително търсите истината, ще имате вътрешна интуиция за
правилния път, когато попаднете на него.
Посещавайте земеделски конференции за алтернативно и устой-
чиво селско стопанство. Тези конференции са важни не само заради
информацията, която представят, но и заради контактите, които ще ус-
тановите. Търсете конференции, които са с малко или почти никакво
лекторско участие от университетските и правителствени среди; по-
добре съсредоточете вниманието си върху онези, на които лекторите
са селскостопански производители и където ще има форуми с участи-
ето на земеделци. Докато сте там, положете усилия да се разговаряте с
другите участници, с лекторите и изложителите. Развийте приятелства,
свържете се с източници и установете контакти. Някои от най-добри-
те конференции понастоящем са тези, организирани от списанията
„Acres USA“, „The Stockman Grass Farmer“ и „Small Farm Today“.
Посещавайте преуспели фермери. Гледайте да не ги прекъсвате:
помнете, че консултантската служба по земеделие е приучила хората
да очакват безплатни селскостопански съвети. Вижте докъде ни е до-
карало това! Една от най-тъжните случки в живота ми беше посещени-
ето на един утвърден свиневъд, който току-що беше спечелил някакви
отличителни грамоти от Федерацията на земеделското бюро – върхът
на конвенционалното познание. Но в интимната обстановка на гостна-
та му, той ми разкри, че е безнадеждно затънал в дългове, че има бо-
лни животни и че ако трябвало да започне отначало, не би се захванал
със селско стопанство.

Превод на Теменуга Маринова

22

214
 За мен този следобед беше особено въздействащ, защото още не
бях напуснал работата си в града, за да съм си вкъщи и да заработя на
стопанството на пълен работен ден и исках да извърша този преход
колкото се може по-скоро. През следващите няколко месеца бях сви-
детел на това как имотът на приятеля ми беше подложен на възбрана,
на това как мечтите му се изпариха пред очите му, и как семейството
му се огъваше под натиска на напрежението. Един ден той ме повика
настрана и сподели:
– Знаеш ли от кое ме боли най-много? Направих всичко – абсолют-
но всичко – точно така, както ме посъветваха експертите.
Всеки държавен служител, който чете тези думи, трябва да бъде
силно поразен и отрезвен от това изказване. Емоционалният леш, кой-
то селскостопанските „експерти“ (ужким!) са оставили да гние из аме-
риканските селски общности, е като един паметник на наглостта, пари-
те и властта. Ние сме заляти с безвкусни, нездравословни зеленчуци,
потенциално отровно месо и храна, лишена от енергия – ето това е
наследството, което оставя след себе си една неправилна философия,
когато е умело претворена на дело и подхранвана на обществената
хранилка. Бог да ни е на помощ!
Вие можете да сте част от разрешението на проблема като избере-
те да напуснете тази парадигма, като поемете по различна пътека, като
не се оставяте да бъдете „впримчени“. Посещавайте фермери, които
уважавате, плащайте им за отделеното време, разменяйте си помощ в
работатата и имайте желание да се учите. Преуспели фермери същест-
вуват – само трябва да ги изнамерите. Щом ги търсите, ще ги намерите
и ще бъдете възнаградени с мъдрост отвъд всичко, което можете да
навържете от конвенционалните книги или списания.
Стажанството по фермите бързо се превръща в източник на сел-
скостопанско обучение. Предимно зеленчукопроизводителите се
ползват от услугите на стажант-фермери заради огромната си нато-
вареност през лятото. Предимството за стажантите е, че получават
ведно образование и трупане на опит. Изявете се като изпълнителен
работник и проницателен наблюдател и ще намерите много фермери,
за които ще е удоволствие да ви поощряват. Повечето от нас, алтер-
нативните земеделски стопани, сме преизпълнени от радост, когато
виждаме как други хора прихващат нашата визия и се насочват към
работа в селското стопанство. Повечето ентусиасти да стават фермери
и понятие си нямат колко много не знаят. Не можете да си представите

215
 какъв обем информация е нужна, за да се реализира човек успешно
като фермер – от това как да се държи двустранна лопата за изкопа-
ване на дупки за стълбове (че дори правата лопата!) до това как да се
стопанисва тревостоя. Монтьорство, озеленителство, агрономия, го-
ведовъдство, растителна генетика, бизнес финанси, маркетинг – съ-
ществува цял набор дейности, на които е по-добре да бъдете „обуче-
ни“, вместо да бъдат „заучени“.
Ако можете да видите как един майстор в своята област прилага
тези неща на практика и ако можете да работите редом до него, ще бъ-
дете изненадани от това колко можете да научите в замяна на труда си.
За повечето фермери се знае, че не им достига работна ръка, а за по-
вечето желаещи да стават фермери се знае, че не им достига надеждна
информация. Мнозинството от фермерите не могат да предложат чи-
новническа заплата, а мнозинството от студентите не могат да получат
надеждни знания. Като се съчетаят двете нужди, фермерът получава
евтина работна ръка, а учащият се получава надеждна информация.
На мен това ми звучи като идеалната обмяна.
Следователно, заключението за това къде да се търси информа-
ция, е първо да проучите философската основа на източника си, за да
сте сигурни, че е в синхрон с вашето мислене. Бъдете нащрек с без-
платната информация! Четете, четете, четете и лично се запознавайте
с този тип фермери, каквито се стремите да станете и вие.

216
 ГЛАВА 20
БРЕЙНСТОРМИНГ

Сесиите по брейнсторминг са жизненоважни поради две причи-

ни: чрез тях се разрешават проблеми и се разгръща пълният ни по-
тенциал. Въпреки че тези две неща може на пръв поглед да изглеждат
едно и също, в действителност не са. Да идентифицираме нещо като
проблем, който после да се опитаме да разрешим е напълно различно
от това да се опитаме да развием пълния си потенциал. Ако не искаме
да превишаваме скорост от 30 км в час не се налага да разрешаваме
задачата как да достигнем скорост от 50 км в час.
Трябва да имаме желание да разгърнем потенциала си преди да
можем да разрешаваме проблеми. В повечето случаи, тъй като не си
знаем потенциала, не насочваме вниманието си към разрешаването
на задачи. Ако наистина не мислим, че е възможно да напълно и изця-
ло да се издържаме от едно дребно земеделско стопанство, няма да се
опитаме да разрешаваме конкретните задачи, чрез които можем да го
постигнем. Всъщност ми се е случвало някои хора публично да ме уп-
рекват за това, че твърдя, че е възможно да се издържаме единствено
чрез управлението на дребно земеделско стопанство. Те ме обвиня-
ват, че давам на хората фалшиви надежди. Представяте ли си!?
Само, когато повярваме, че това е възможно, и че не ползваме пъл-
ния си потенциал, само тогава ще започнем да записваме проблемите,
или препятствията, които трябва да преодолеем. Разрешаването на
проблемите е ограничено от целите, които смятаме за постижими. По-
вечето от нас се лашкат в нашия малък свят от недоразвит потенциал,
защото нямаме големи мечти. Нищо не е проблем, когато имаме малки
очаквания.
Как да повишим очакванията си? Един от най-добрите начини е
чрез брейнсторминг. Правилото на брейнсторминга е, че няма нищо,
което да е толкова шантаво, че да не може да бъде записано. Самият

217
 факт, че можем да насочим мисловната си сила върху създаването на
непредубеден списък, е нещо изключително. Нека извадим лист хар-
тия и да направим списък с всичките възможни неща, свързани със
селското стопанство, които бихме искали да правим.
Само разгледайте няколко от възможностите:
– добитък – сушено месо
– зеленчуци – пансион за коне
– къпиноплодни храсти – кози
– овце – гъби
– млекодайни овце – яйца
– овощна градина – биологична соя
– брашно – зърно
– тиквена нива – чесън
– аквакултура – щрауси
– разсадник – бизони
– дървесина – мандра
– черупкоплодни – платен лов
– лами – фазани
– зайци – пъдпъдъци
– пилета – коледни дръвчета
– прасета – трениране на коне
– пуйки – телешко
– цветя – занаятчийски изделия
– билки – гравюри
– дърва за огрев
– училищни излети

Нахвърлих този списък точно както ми хрумна, на прима виста, и той

може да е дотолкова дълъг, докъдето ви стигне въобръжението. На бас,
че можете да прибавите един куп неща към този списък! Или, пък, може и
да поискате да го постесните в някои отношения. Възможностите са тол-
кова големи, колкото е и въбражението ви. Всеки път, щом си помисля,
че вече нищо не може да ме изненада и ето-на: появява се някой изобре-
тателен човек, който гледа на нещата под друг ъгъл и намира нова ниша.

218
 Можем да стимулираме творческото си мислене чрез правенето
на списъци. В нашето стопанство ние постоянно правим това и после
правим втори прочит, за да преценим вариантите. Ето така най-накрая
достигаме до реалистични цели.
Ако направим друг списък с всичките неща, които можете да пра-
вите в селските райони, като допълнителен приход към селскостопан-
ските ви доходи, то той би бил твърде дълъг за тази книга. Такъв един
списък би включил всичко от монтьорска работа, през вътрешен ди-
зайн и до компютърна работа отвкъщи.
Веднъж щом имаме списък, ще идентифицираме конкретните
неща, върху които бихме искали да се съсредоточим. Често тези неща
ще ни се набиват на погледа – то е нещо интуитивно, което избликва
отвътре. Именно тук започва трудната част на процеса, защото в този
момент трябва да подложим тези неща на строгата преценка на разу-
ма. В преценката си, държим под внимание следните положения:

Колко бързо разходите ще се превърнат в приходи? За всяка на-

чална дейност това е един от най-важните въпроси. По-важно е дори
и от това дали ни допада тази дейност. Колко много неща ни се е на-
лагало временно да вършим, за да постигнем една дългосрочна цел?
Това е нормално. Идеята, че ще работим на ферма и всичко ще
бъде рози и романтика, е чиста глупост. Нашата най-насъщна нужда е
да плащаме сметките. В крайна сметка всичко опира до това.
Вероятно от всичко в списъка бройлерите ни дават най-бърза
възвръщаемост на вложенията – осем седмици от началото до края.
Веднага след бройлерите на второ място се нареждат репичките, или
почти който и да е зеленчук.
Дори и за „бърз“ плод като ягодите ни е нужна година. Ако сте забе-
лязали, при отглеждането на животни обръщението на капитала става
за относително по-кратко време, в сравнение с другите дейности. Оне-
зи дейности, които не са с производителна насоченост, като поддър-
жането на пансион за коне или дърводобива, могат да се разглеждат
без времето за завъртане на оборотния капитал, а само с оглед на ос-
новните капиталовложения.
Трябва справедливо да преценим всичките належащи капиталови
разходи и тогава да разгледаме една реалистична схема на възвръща-
емост. Паричният поток е враг номер едно на повечето прохождащи

219
 бизнеси и нашата ферма също не беше изключение.

Трябва ли да вземем пари назаем, за да се заловим с дадената дей-

ност? Ако опрем до това да вземаме пари назаем, тогава би трябвало
сериозно да се замислим дали да продължим по-нататък. Може да е
по-добре да напредваме бавно с толкова, колкото можем да си позво-
лим, отколкото да се обвържем с риска да вземаме заеми. Обикновено
сумата, която можем да похарчим ще е равна на нивото на опита ни.
С други думи, ако се наложи да вземаме пари назаем, за да направим
нещо, вероятно нямаме достатъчния опит, за да можем да си позволим
да предприемем този риск. Ние наричаме този принцип „да изпревар-
ваме светлината от фаровете си.“
Веднъж щом опитът ни достигне нужното високо ниво, има голяма
вероятност и покупателната ни способност да бъде наравно с опита
ни. Ако позволим на нашите инвестиционни възможности да диктуват
решения ни, няма да се изкушаваме да харчим отвъд способността ни
правилно да управляваме това, в което сме инвестирали. В тази сметка
влиза и закупуването на земя.

Как изглежда пазарът? Ако търсенето далеч надхвърля предлагане-

то – хайде, започвайте! Но ако пазарната тенденция клони надолу или
недостатъчно брой хора купуват продуктът, който ще произвеждате,
най-вероятно пазарът не е добър. В тази точка бих включил и това да
разберем какво е финансовото състояние на онези, които понастоящем
се занимават със същото нещо. Дали тези хора не са финансово неза-
висими? Наистина ли разчитат изцяло на фермата за доходите си? Тези
въпроси ще проникнат отвъд шумотевицата около даден продукт и ще
разкрият реалните шансове, които имаме, ако се захванем с това нещо.
Един от начините да открием дали пазарът е силен е да се вслуш-
ваме в думите на хората, когато изказват някакво желание. „Ех, да мо-
жех да намеря...“ е ключова фраза. Артикулът, който идва в края на тази
фраза, вероятно е в недостиг. Другият начин е да мислим за това, какво
ние искаме. Какво е онова нещо, което сякаш все го няма на пазара, а
аз много бих се радвал на намеря?
Като започвате селскостопанското си начинание, ще е добре ре-
довно да сядате и чрез метода на брейнсторминг да си записвате мал-
ки подгрупи около конкретните неща, с които се занимавате. Напри-
мер, нека кажем, че произвеждате ягоди. Добре ще е да си направите

220
списък на всичко, което можете да направите, за да увеличите произ-
водството:
– напояване – по-навременна беритба
– покриване през зимата – да се намалят повредите
от голи охлюви
– сорт – да се намали повредата
от мразовете
– наторяване – контрол на плевелите
– листно наторяване – по-ранно плододаване
– мулч

Може би трябва да повишите ефективността на беритбата. Вие мо-

жете:
– да разрешите на клиентите да берат по системата „Набери си сам“,
но да идват само с предварителна резервация
– да засадите различни сортове, за да увеличите беритбения сезон
– в дните с малка посещаемост, можете да свалите цената, за да сти-
мулирате клиентите да купуват по-големи количества
– в дните с голяма посещаемост, можете да сложите доста висока
цена, за да контролирате клиентския поток
– да ограничите броя на колите, които могат да паркират в стопан-
ството
– да предлагате вече-набрани ягоди (на по-висока цена), за да отби-
ете някои от клиентите от лехите
– да промените разположението на лехите
– да предлагате развлечения (напр. контактна зона за игра с питом-
ни селскостопански животни или мини-лабиринт от малки бали
слама), които ще отклонят част от вниманието и ще ви позволят да
обслужите повече хора наведнъж
– можете да използвате гореизброените похвати, за да привлечете
повече клиенти, ако в това е проблемът
– можете да предлгате допълнителни възможности за пазаруване
като разнообразите пазарното си портфолио с яйца, разнородни

221
 зеленчуци, меса, предмети ръчна изработка
– можете да предлагате развлечения за децата като обиколка на ко-
личка, теглена от пони или детска площадка, където децата да иг-
раят под надзор – по този начин ще се намали броят на децата из
ягодовите лехи
– можете да предложите някакво алтернативно „Набери си сам“ за
децата (например цветя), за да се занимават, докато родителите им
берат ягоди
– сменете кошничките, които използвате
– променете часовете за достъп до ягодовите лехи
Следващата стъпка е да приоритизирате списъка от най-важното
до най-маловажното, като тук включите и това кое ще е най-изгодно с
оглед инвестициите ви. Понякога не можете да направите онова нещо,
което ще е най-привлекателно за клиентите, защото не можете да си
го позволите. В този случай, минете на онова, което е осъществимо.
Ние регулярно си поставяме цели и след това ги приоритизираме по
време и пари.
Дори и да не обичате да правите списъци, насилете се да направи-
те това упражнение. Може да се изненадате от това колко ефективен
е този подход. Когато записвате нещата, вместо само да си ги мислите,
всъщност вие стимулирате различнo сетиво, което от своя страна пре-
дизвиква по-активна мозъчна дейност.
Ако има едно нещо, което съм научил, то е, че никой от нас не е
толкова находчив, че да не влезе неусетно в рутина в процеса на еже-
дневната дейност. Всеки път, когато някой с по-остър ум посети фер-
мата, аз питам:
– Добре, ако това място беше твое, какво би направил различно?
– Хората са ме изумявали с наблюденията си и аз съм внедрил множе-
ство идеи, породени от техните наблюдения.
Понякога идеите не са удачни, защото посетителите не виждат ця-
лостната картина. Но често те виждат неща, които на мен са ми убягна-
ли. Ако човек гледа на нещата от дистанция, тогава перспективата се
променя. Когато вършим нещо всекидневно и то е част от живота ни,
често изпадаме в състояние на самодоволство, вместо да продължим
да дерзаем към следващата „голяма работа“.
За мен би било ужасно ако бях конвенционален фермер и правех

222
едно и също година след година. Ето някои въпроси, които можете да
си зададете, за да не изпадате в самодоволство:

Има ли начин да направя същото нещо по-лесно без да рискувам

качеството? Едно необходимо допълнение към този въпрос е да не
се отклонявате от главната цел. Ако целта е функционалност, тогава
свободно можем да направим необходимите промени. Но ако промя-
ната може да се извърши само в рамките на общоприетата практика,
тогава не бихме могли да направим значими подобрения. На кой му
пука как изглежда дадена машина или инструмент, при положение, че
върши работа? Един прекрасен пример за нарушаване на нормата е
практичният дизайн на градинските мотички на Елиът Колмън.
Едно от нещата, които много хора ни насърчават да правим е да
придвижваме кафезите с пилета с помощта на трактор, а не на ръка.
Дори и това да е по-лесно, тракторът подплашва пилетата до смърт,
така че резултатът няма да е същият.

Мога ли да си свърша работата по по-ефективен начин? Ако мес-

тите някакъв материал, например ако носите вода, винаги носете две
кофи, вместо една. Разходите идват от изминаването на разстоянието,
така че гледайте да се натоварени и в двете посоки. Ако се усетите,
че карате или ходите в едната посока с празни ръце, помислете си
какво можете да пренесете, за да направите изминаването на това
разстояние по-ефективно? Част от това правило за ефективност е да
включваме допълнителни дейности към всяко действие. Например,
ежедневното местене на животните може да ни отнема няколко мину-
ти, но погледнете какви са ползите: повишено производство на фураж,
подобрен кръговрат на хранителните вещества, по-здрави животни.

Мога ли да свърша работата по по-прост начин? Една от про-

клетиите на това да притежаваме техника е, че веднъж като я купим,
ставаме напълно зависими от нея. Например, имах един приятел-дър-
восекач, на който му се налагаше да отреже няколко болни дървета
на поляната пред къщата. Те бяха само около 26  см диаметър и той
смяташе да ги нареже за огрев.
Той ми се оплака, че не можел да го направи, защото тракторът му
за извоз на дървесина бил зает с дърводобивен проект някъде висо-

223
 ко в планината. Направо щях да падна. Никога не би ми хрумнало да
използвам такъв трактор. Но в неговото съзнание само така се про-
цедира с дървета. Режеш ги, а после ги закачаш към тази машина, за
да ги изтеглиш на място, където да ги насечеш на трупи. И през ум не
му беше минало, че може да паркира на заден ход един пикап до дър-
ветата, там, където са паднали, да ги нареже с верижен трион и да ги
натовари в багажника на пикапа.

Мога ли да накарам някое животно да свърши работата? Въпре-

ки че тази точка се припокрива философски с предишните въпроси,
тя е толкова фундаментална, че заслужава да й отделим специално
внимание. Мисля, че, като цяло, едва сме разчоплили повърхността на
това как да впрегнем изначалните характеристики на животните, за да
улесним работата си. Ето някои неща, които регулярно се извършват
от хора или с помощта на скъпа техника (а обикновено и с двете), кои-
то, вместо това, могат да бъдат извършени с помощта на животни:
– прасета (вместо торообръщачки) за оран и обръщане на компоста
– прасета за култивиране на почвата (вместо механични култивато-
ри)
– пилета за разпръскване на кравешките торти (вместо ливадни
брани)
– пилета за прочистване на нападалите плодове в овощните гради-
ни, лозята и около ягодоплодните храсти
– кучета за подбиране на стадата
– овце за косене на овощни градини и лозя
– пуйки за почистване на посевните и залесените площи от вредители
– пилета за почистване на градините от вредители
– гъски за плевене на ягодите
– волове за преместване на каквото и да е
– дойна крава, завързана на колче (или, в много редки случаи, в
ограждение) или бик (в неразплоден сезон) за ниско косене на по-
лянката и около селскостопанските постройки
– кози за орязване на храстите до корен вместо роторни косачки

224
 – зайци за косене на полянката
– пилета за леко аериране на градинската почва, според описани-
ето, дадено в книгата на Анди Лий, „Кокошия трактор“ (Andy Lee,
Chicken Tractor)
– компост и зайци за отопление на парника
– котки (вместо отрова) за елиминиране на гризачите
– кучета-пазачи за защита на дребния добитък от хищници
– магарета-пазачи за защита на овце
– оползотворяване на реколтата от животни, вместо събирането й с
комбайни: прасета за царевицата и зърното; крави за царевицата;
пилета за дребното зърно
– коне вместо автомобили
– прасета (вместо култиватори) за обръщане на постелята в коко-
шарника
– слонове за извлачване на трупите

Последното го прибавих, за да проверя дали сте още будни. Раз-

бира се, че слоновете се използват в много части на света за истинска
селскостопанска работа. Сигурен съм, че съм пропуснал много прило-
жения на животните, но вече схванахте идеята. Ако заченем и живо-
тинската тяга, ще отидат още няколко страници. Не познавам никой,
който да прилага всичките тези накуп (включително и самите ние не
го правим), но е хубаво просто да видим какви варианти съществуват.
Главният рефрен тук е да помислим на първо място за това дали някое
животно не може да свърши дадена работа, а не все да минаваме с
по-лекото като използваме разни машинарии или синтетични смески.
Хората все ме питат: „Откъде ти хрумват всичките тези неща?“ От-
говорът е в това, че за мой късмет идвам от дълъг род на изобретател-
ни мислители. Баща ми, както и неговият баща преди него, обожаваха
да мислят извън определените норми. Но най-вече в отговор трябва
да кажа, че аз съм еклектик.
Опитвам се да не се ограничавам в източниците на информация и
се опитвам да посещавам колкото се може повече фермери. Кракът ми
не е стъпвал на такова място, от което да не съм научил нещо или да не

225
 съм забелязал някакво творческо решение. Обръщали ли сте внима-
ние някога на това колко много находчиви модели на брави за външни
порти съществуват? Един от най-ефективните стимуланти на брейн-
сторминга е просто да влезете в досег с възможно най-много идеи.
Това означава да се абонирате за широк спектър от списания – от
биодинамика, до пермакултура, до управление на пасищата до марке-
тинг и околната среда. Заобиколете се с разностранни личности, които
ще провокират интереса ви в области, които са извън сферата на ва-
шата компетентност. Дружете с хора, които ще ви питат „Защо?“ и ще
изискват от вас да изложите ясно защо правите това, което правите.
Това по естествен начин ще дойде и от клиентите, в процеса на ди-
ректния маркетинг. Колкото повече хора включите в стопанството си,
толкова по-благодатно ще е обкръжението ви. Фермерите, като цяло,
се ограничават в рамките на тези идеи, които идват от хора, чиито под-
замисъл е да ви продадат нещо, а това си е направо затворнически
избор.
Обградете се с купувачи, вместо с продавачи и ще отприщите цял
поток от нови идеи. Творческите личности – онези, които са на „ти“ с
брейнсторминга – са силно общителни хора. Бъдете и вие един от тях.

226
 ГЛАВА 21
САМОЗАЕТОСТ

Една от големите спънки за хората, които искат да напуснат на-

стоящата си работа и да правят нещо свое, е страхът да не си загубят
осигуровките. Колко е трагично това, че сме се оплели в самото това,
което би трябвало да ни е спасителна мрежа.
При все това, тези опасения са действителни и имат доста голямо
отношение към възможностите ви да свързвате двата края. Нека спо-
деля някои относително общи философски положения, за да ви помог-
на да решите каква, точно, част от тази спасителна мрежа бихте искали
да пренесете и в следващия си живот – животът на предприемчивия
фермер.

Здравни осигуровки
Това е сериозна тема. Понастоящем, едно типично семейство из-
разходва 3 500 – 5 000 долара на година за медицински осигуровки.
Разбира се, обикновенo работодателя поема голям процент от тази
сума, което пречи на хората да осъзнаят колко значителен е този раз-
ход.
Навремето, когато през 1982 година прекратих всяка работа извън
фермата, Тереза и аз поддържахме един добър здравно-осигурителен
план, който бях прехвърлил на мое име от предишната си работа. Но
тогава нещата започнаха драстично да ескалират. Само за година-две
цената му скочи от под 1 000 долара годишно до повече от 2 000 дола-
ра на година. Това определено беше най-големият ни разход.
В крайна сметка, решихме да прекратим изцяло застраховката.
През тези няколко години без медицинска застраховка, ми се наложи
два пъти да посетя спешното отделение (нали помните, че ви казах, че
съм личност „Тип А“) и платихме няколкото-стотин долара в брой за ше-

227
 вове и прочие. Притеснени бяхме, че нямаме застраховка, но също така
осъзнахме, че медицинската грижа вече спада към частния сектор.
Когато работех за вестника, отразявах разискванията относно
т.нар. „Сертификат за необходимост“. Всъщност, отразих доста от тези
дебати. Винаги оставах изумен от количеството разпоредби, лицензи
и държавни разрешителни, които се изискват за привидно излишни
неща. Например, ако една болница иска да разшири легловата си база
с 20 легла, тя не може да го направи просто ей-така. Вместо това, те
трябва да минат през един доста скъп процес на анализ, чиято цел е
оправдае възникналата необходимост, да опише за какъв тип меди-
цинска грижа ще се използват тези легла и пр. и пр. След това, една
държавна агенция или удовлетворява, или отхвърля молбата за Сер-
тификат за необходимост за това разширение на легловата база.
Ако аз съм недоволен от настоящото ниво на медицинско обслуж-
ване в моя район и реша да открия конкурентно медицинско заведе-
ние, не бих могъл просто да отида и да намеря няколко инвеститори,
да набера необходимите средства и да построя моята версия на една
добра болница. Съвсем не. Ще трябва да подам документи с какви ли
не статистики, които показват как настоящият брой легла е неадеква-
тен и да демонстрирам как моето заведение би могло да отговори на
съвременните стандарти за медицинска грижа (одобрение от меди-
цинската колегия) и какви ли не други работи.
В действителност, това, което едно време беше в сферата на част-
ния сектор, сега е държавно учреждение. Ако правителството не беше
въвлечено в медицинското обслужване, цените щяха да бъдат само
една малка част от това, което са в момента, тъй като всеки би могъл
да построи конкурентно заведение. Този модел работи за сферата на
бързото хранене. Работи и за ризи и панталони. Но нашето общество е
повелило, че няма да позволим на пазарните сили да действат в опре-
делени сфери като медицинското обслужване, образованието и упра-
влението на дивеча.
Ами качеството на обслужването? Вероятно някои здравни заве-
дения биха имали по-лоша репутация от други, но като цяло разходите
биха били по-ниски. И точно както в миналите дни, филантропските
организации биха помагали на хората, които не могат сами да се спра-
вят. Като извадим държавата от картинката, хората биха разполагали с
повече от парите си, за да ги харчат или да ги раздават.
Заради правителствената намеса в медицинското обслужване, аз

228
съм стигнал до заключението, че е морално дори и без медицинска
застраховка да можем да разчитаме на медицинска грижа. Аз, разбира
се, не и помислил да вляза в един ресторант и да си поръчам ядене,
ако не мога да си го платя. Също така, разбира се, не бих влязъл при
един дилър на трактори и да си поискам безплатен трактор. Всъщност,
не мога да се сетя за каквото и да е друго, което в морален план бих си
позволил да поискам без да мога да заплатя за него – с изключение на
медицинското обслужване.

Здравната институция се е изолирала от всякаква конкуренция и

се е обвързала със застрахователните агенти, за да скубят заедно пари
от пациентите и дори е влязлa в конспирация с лекарите с цел да от-
немат на алтернативните лечители възможността да се състезават на-
равно за медицинския долар. Колко алтернативни лекари са загубили
кабинетите си, прегазени от държавния ботуш!
Всъщност, държавата сега до такава степен се меси в условията за
медицинското обслужване, че в спешното отделение не могат да ми от-
кажат да ме приемат, ако отида при тях без пукната пара в джоба. Един
нормален бизнес може да откаже да даде стоката си на когото и да е и
така и трябва да бъде. Но ако един бизнес се изолира от всякаква кон-
куренция и дори заговорничи с държавните служители относно това
да държат настрана потенциалната конкуренция, то тогава този бизнес
задължително трябва да се подчинява на държавните изисквания и да
функционира като държавна агенция, защото той си е точно това.
Ако някога някой получи възможността да отвори такава-и-такава
болница, която да е организирана по начина, по който решат собстве-
ниците; такава болница, която да предписва каквито там еликсири па-
циентите искат да купят; такава болница, която да взема такси, които
са взаимно-изгодни и за собствениците, и за пациентите – тогава ще
настъпи времето, когато да не изискваме да получаваме безплатни
медицински услуги. Но докато настъпи този ден, аз отказвам да съ-
чувствам на болниците, които се оплакват, че им се налага да обслуж-
ват хора, които не могат да заплащат за оказаните им услуги – не ми е
съвестно за тези болници.
В крайна сметка, аз не желая злото на някой, който няма медицинска
осигуровка, но въпреки това иска да бъде обслужен в болницата. Като
изключим горната тирада, духът на свободния частен предприемач, за-
легнал дълбоко в мен, би се възпротивил да изпадне в такава позиция.

229
 И така, впоследствие Тереза и аз научихме за големите франшизи23
и това беше като полъх на свеж въздух. Научихме, че почти 70 про-
цента от застрахователните премии при здравните осигуровки отиват
за първите 1 000 долара в плащания при личния лекар. Проучванията
на това как се ползват здравните осигуровки показват, че повечето от
застрахователните премии отиват за дребните плащания, които се из-
вършват при редовни лекарски посещения.
Тереза и аз се осмелихме да се попитаме: „Как бихме ползвали ме-
дицинската осигуровка?“ Този въпрос породи две неща: първо, осъз-
нахме, че начинът ни на живот астрономически намалява шансовете
ни да се нуждаем от лекар. Ние сме все на свеж въздух, слънце и дви-
жение. Сами си отглеждаме храната. Дори и хляба си месим сами. Не
ползваме алкохол и тютюн. За Бога, че ние дори кафе и безалкохолно
не пием! Децата ни са на домашно обучение, така че нямат онези бол-
нични дни, които са така характерни за децата, които ходят в нормал-
но училище (дори и само този фактор, сам по себе си, е достатъчна
причина за домашно обучение на децата). Що се отнася до здравосло-
вен начин на живот, нашият носеше изключително нисък риск.
На второ място, ние осъзнахме, че единствената причина да ни се
наложи да ползваме болнични услуги би била в случай на сериозна трав-
ма – като, да речем, ако си отрежа ръката с резачката. Някакъв такъв се-
риозен инцидент, от който някой от нас получи травма би било един-
ствения повод, по който бихме използвали медицинското обслужване.
Ние не ходехме на лекар и децата ни никога не са ходили. Използ-
вахме зехтинова настойка от чесън за ушните възпаления и витамин
С за настинките. Ние също бяхме на мнението, че ако някога получим
хронични болести като артрит, рак или проблеми с кръвообръщение-
то, не бихме използвали медицинската институция. Бихме отишли до
някои други страни, където редовно ги лекуват тези неща. Бихме се
подложили на хелаторна терапия24 или каквото там друго.

23
Франшиза (англ. Deductibles) – Лично участие на застрахования в покритието на
щетата, т. е. тя е част от щетата или цялата щета, която се поема от застрахования. По
принцип размерът на франшизата трябва да бъде обратнопропорционален на размера
на премията: по-висока франшиза, по-малка застрахователна премия и обратното: по-
малка франшиза – по-ниска застрахователна премия. (Бел. прев.)

24
Хелаторна терпия, известна още като хелатотерапия или хелация (от англ. Chelation),
e процедура за извличане на тежки метали от кръвта, както и за лечение на съдова бо-
лест с помощта на хелиращи агенти – вещества, които се свързват с метали и минерали,
благодарение на химичния си състав и структура. (Бел. прев.)

230
 Ние имаме добри познати, които са билкари, натуропати, хоме-
опати и хора, които произвеждат алтернативни илачи. Не бихме се
подложили на процедурата „режи и гори“. Хроничните болести бихме
лекували с нещо, което или е относително евтино или би се счело за
шарлатанство и за което, следователно, ние и без това не бихме могли
да си ползваме здравните осигуровки.
За всичко, с изключение на травмите, конвенционалната медицин-
ска институция, според нас, предлага най-смъртоносния съвет, който
може да получи човек. Стана ни ясно, че ако единственото, за което
бихме използвали медицинските осигуровки, е в случаи на сериозна
травма, то рисковият ни фактор е твърде нисък. Следователно, шан-
совете ни изобщо някога да ползваме медицински осигуровки, бяха
почти нулеви.
Като стигнахме до това заключение, купихме план със франшиза
от 5  000 долара. Няколко години по-късно, когато натрупахме дос-
татъчно ликвидни активи, вдигнахме прага на франшизата на 10 000
долара. Така поддържаме здравноосигурителните ни разходи изклю-
чително ниски. Всъщност, нашите застрахователни премии се задър-
жат на едно постоянно ниво, тъй като не си ползваме осигуровката и
компанията всяка година леко вдига прага на премията.
Преди няколко години имах инцидент, докато режех дърва и оти-
дох до спешна помощ. Тъй като имах сътресение, от болницата изис-
каха да си направя магнитен резонанс. Тереза и аз се спогледахме – и
двамата си представихме каква голяма сума ни очаква, но не бяхме
в позиция да оспорваме процедурата. Когато ни връчиха сметката, тя
изглеждаше шокиращо малка. След като се поразровихме малко, раз-
брахме, че болницата има няколко нива на таксуване. Когато вкара-
ли номера на нашата здравна осигуровка в компютъра и видяли, че
имаме висока франшиза, те ни таксували на 50 процента от обявената
сума, за да са сигурни, че ще можем да изплатим сметката. Представяте
ли си!?
Възмущават ли ви цените на здравните услуги в тази страна? Е,
явно се оказва, че ако всеки премине на план с франшиза от 10  000
долара, бихме могли да намалим наполовина разходите за лечение.
Знам, знам – нещата не са толкова прости в реалния свят, но все пак
изглежда невероятно, че разликата в цената на обслужването би била
толкова голяма. Можете ли да си представите една такава ситуация,
в която влизате в „Уолмарт“ и касиерката сваля с 50% цената на обув-

231
 ките, които си купувате на касата, само защото имате много нищожен
кредит в кредитната си карта? Знам, че такава висока франшиза може
да ви изглежда безразсъдно решение, но веднъж щом го обмислите
основно, мисля, че ще разберете, че в това има логика.
Успоредно с това, ние разполагаме с 400 клиенти на фермата ни,
които с радост биха ни се притекли на помощ, ако имаме някакъв про-
блем. Нали именно затова си имаме общност! Нашите клиенти посто-
янно ни дават разни неща. И то не само някакви дреболийки. Тези хора
с радост биха се притекли на помощ, ако изпаднем в затруднение, сти-
га само да споменем, че имаме нужда. Църковната ни група също би ни
помогнала във време на нужда, точно както и ние бихме помогнали на
когото и да е от тях.
В повечето случаи, нуждата от медицинско лечение е продиктува-
на от начина на живот. Ако хората просто спрат да консумират алкохол
и тютюн, тази нужда от лечение би се понижила значително. Ако спрем
да консумираме толкова много захар и престанем да ядем фекална
пилешка супа и говеждо, заразено с бактериите на Е.coli, ако спрем
да използваме наркотични и лекарствени вещества и спрем със сек-
суалните отклонения и промискуитета, ще видим големи промени в
използването на медицинските услуги. Когато видя 50-годишни мъже с
големи бирени кореми (ние шеговито казваме за такива хора, че стра-
дат от „анатомични отклонения“, тъй като коремът им е разположен
току над коленете), изпитвам смесени чувства относно застрашаващи-
те ги медицински проблеми.
Честно да си призная, едвам преборвам желанието си да кажа:
– Вижте какво, когато развиете проблеми с кръста и диабет, ще е
напълно по ваша вина. – Знам, че това не е много любезно изказване,
но признавам, че ми минава през ума.
Разбира се, всякакви болести и бедствия сполетяват и онези хора,
които не водят рисков начин на живот. Но ако това бяха всичките слу-
чаи, в които се налагаше здравно обслужване, вероятно бихме пони-
жили с 80 процента цялостните медицински разходи в тази страна.
Някои биха счели позицията ми за малко крайна. Аз просто смя-
там, че това е по-малкото зло от многото рискове. Човек не може да
избегне всички рискове в живота. Ако погледнете статистиките, ще ви-
дите, че броят на болестите, прихванати по лечебните заведения пра-
вят болниците едни от най-смъртоносните места, където човек може

232
да се окаже. Трябва постоянно да преценяваме рисковете и да реша-
ваме кои от тях бихме поели. Да кара човек по пътя също е рисковано,
особено в 1 часа сутринта на Нова Година. Можем да намалим риска,
но не и да го елиминираме.
Ако се опитаме да елиминираме всеки риск от живота ни, никога
няма да изпитаме удоволствието да видим как съседи, църковни при-
ятели, роднини и приятели от социалните клубове приемат благосло-
вението на това да ни помагат във време на нужда. Много е рисковано
да се поддържа това високо ниво на доходи, та да може човек да пла-
ща за първокласна медицинска застраховка. Колко хора рискуваха да
започнат работа към някоя корпорация, само за да ги съкратят, да ги
преместят в друг отдел или да изнесат услугите им в друга държава?
Разбира се, че животът е риск – човек може да умре от него. Просто
трябва да решим кои рискове можем да поемем и да не се притеснява-
ме за останалите. Иначе никога не бихме се впуснали в нещо непозна-
то, парализирани от страх.
Най-големите герои в историята винаги са поемали изключителни
рискове. Не мога да си представя как Даниел Буун би отишъл в пусто-
шта да живее там с месеци ако беше някой, който не може да кара без
модерни удобства. Това, което не дооценяваме е изключителното по-
знание, което той е имал за билки, капани, разчитане на следи и какви
ли не други неща, от които вие и аз и понятие си нямаме. Това е мини-
мизирало неговия риск. Гарантирам, че ще бъде голяма глупост от моя
страна, ако аз така се впусна в дивото. Всички исторически източници
твърдят, че Даниел Буум не е бил добър фермер, което навремето е
било най-приемливото занятие. Той се бил посветил на различен вид
познание и притежавал дарбата да разчита карти, да ловува и да зала-
га капани и по този начин всъщност си изкарвал прехраната.
Днес ние можем да се научим как да се справяме на работа, как да
си плащаме месечните осигуровки и как да се подмазваме на шефа.
Или можем да посветим времето и енергията си на това да строим
общности, да създаваме приятелски кръгове и да опознаваме техни-
ки за самоизцеление. Амишите определено добре си се справят без
здравно осигуряване, обаче те посвещават живота си на различни
неща, от тези, с които се занимава типичният съвременен американец.
Заключението на темата за здравните осигуровки, тогава, е, че ще
получите медицинско лечение. Можете да намалите рисковете си до
пренебрежимо малки нива като коригирате някои неща в начина си

233
 на живот. Можете да се посветите на различен вид мрежа за сигурност.
И на последно място, една по-висока франшиза ще направи осигуров-
ката нещо достъпно и ще е компромис между това да имаме някаква
сигурност и това да издържаме системата.

Автомобилна застраховка.
Тук се натъкваме на още еднa голяма променлива. Най-бързият на-
чин да отрежем наполовина автомобилната застраховка е да премах-
нем опцията за частично автокаско. Единствената причина, поради коя-
то някой би плащал за частично каско е, ако колата не е била изплатена
или ако нямате достатъчно ликвидни активи, за да я смените с друга.
Забележете, че не казах, че ви трябват пари в спестовната книжка,
за да я смените с друга. Разбира се, че смяната на кола ще постесни бю-
джета ви за следващите няколко месеца, но това е по-добре, отколкото
да плащате 100 долара на месец за автомобилна застраховка.
Никога не вземайте кредит, за да купите кола. Точка по въпроса! Те-
реза и аз сме женени от 17 години и още не сме изхарчили 6 000 дола-
ра общо за всичките автомобили, които сме сменяли през тези години.
Имаме един клиент, който е преуспял агент на недвижимо имущество
и той ни каза, че средностатистическата двойка харчи толкова пари за
автомобили през първите 10 години на брака си, че почти биха могли
да платят в брой за жилище.
Ако купите кола за 15 000 долара и я изплащате през следващите
36 месеца, в края на този период ще сте платили 20 000 за този автомо-
бил. Ако имате две коли, само погледнете какъв разход ще е това. Като
включите в сметката и това, че всяка двойка сменя колите средно на
всеки 5 години, ще видите за какви значителни автомобилни разходи
става дума.
Първата си кола купих за 50 долара, след като завърших колеж. Те-
реза и аз изкарахме медения си месец с тази кола. Ползвах я две годи-
ни и я продадох за 25 долара повече, отколкото бях дал за нея. Какво
ще кажете за такава обезценка?
Още не сме притежавали кола, която е произведена в същото де-
сетилетие, в което я купуваме. Последния път почти развалихме ре-
корда като през 1996 година купихме един миниван, производство
1989 година, но правилото все пак важи. Надявам се, че този миниван
ще ни изкара още една-две години.

234
 Когато започнете да водите собствено стопанство, няма да пътува-
те до работа през цялото време. Единственото, което ви трябва, е една
таратайка за 1  000 долара и някой съсед, който да разбира от коли.
Когато се върнах към работа на фермата на пълен работен ден, навър-
тахме само около 8 000 километра на година. Ако не въртите повече
километри от това, тогава някой по-евтин „гълтач на гориво“ ще ви е
най-икономичният начин на транспорт. Няма да навъртите достатъч-
но километраж, за да компенсирате с ниски горивни разходи високата
цена за едно по-ново превозно средство. Вземете най-евтината въз-
можна застраховка и карайте стара кола!
Следващото ни правило е да имате само една кола. В наши дни си
е направо свят закон, че всяко американско семейство трябва да има
по две коли, но не и ако искате да се изхранвате от стопанството си.
Ако не можете да се редувате с едната кола за отиванията до града,
когато никой от вас не работи там, това значи, че сте прекалено заети.
Аз мразя да ходя до града. Съвсем ще съм си добре, ако завинаги си
остана тук. Тереза също ще е по-доволна, защото всеки път като оти-
да до града, харча твърде много пари. Оставям нещата да се трупат
ли трупат и когато най-накрая отида до града изпонакупувам сума-си
неща. Тереза казва, че може да си позволи да ме пуска до града само
веднъж месечно.
Ние винаги сме се справяли само с една кола. Ако колата не върви
по някаква причина, вземаме назаем кола от някой приятел. Затова си
имаме общности. Ако нямате приятели, сдобийте се с такива като се
държите дружески. Всеки, който не може да се добере до някаква кола,
когато му се наложи, си е жив отшелник.
Добре се грижете за колата си като ревностно поддържате течно-
стите й в изправност: сменяйте маслото на двигателя, на скоростната
кутия и другите течности. Ако понастоящем притежавате две скъпи
коли, продайте ги и си купете една евтина. Докато не сте готови да на-
правите това, не сте готови дори и да помисляте за доходно селскосто-
панско начинание.
Всички тези съображения – по-нисък километраж, по-стар модел
кола, без частично каско и едно-единствено превозно средство – ще
намалят автомобилната ви застраховка.

235
 Застраховки за домашното и селскостопанско имущества.
Тук отново цената на застраховката отразява стойността на акти-
вите, които тя покрива. Хиляди хора, щом решат, че искат да се занима-
ват със селско стопанство, купуват земя и после вдигат къща за 75 000
долара, че дори и по-голяма, в повечето случаи.
Ще се фукате ли или ще вадите печалби от селскостопанска ини-
циатива? Ако купите земя, сложете на нея някоя сглобяема къща втора
ръка за 7 000 долара. Това ще намали цената на застраховката със сто-
тици долари. За да станете член на земевладелското „дворянство“, ви
трябват куп пари, ако искате да стане бързо. И ако първото, което на-
правите, е да построите шикозна къща, тогава не се оплаквайте, че ня-
мало пари в земеделието. Можете да изкарате едно лято и в барачка.
Ограничете се само до най-необходимите неща и вложете всичкия
си капитал във финансиране на доходните мероприятия във фермата.
Всъщност, всичко се свежда до това – до умението да отлагаме удо-
волствията. Не казвам никога да не си строите хубава къща (въпреки,
че не мога да се сетя за причини да го правите). Но ако искате да се
занимавате със селско стопанство, трябва да сте склонни да концен-
трирате вниманието си върху това откъде идват пари и къде изтичат
пари. От къщата пари няма да дойдат; от колата – също. Веднъж купе-
ни, няма връщане назад. Непохарчените долари са все още на разпо-
ложение; веднъж похарчите ли ги, вие сте вързани.
Същото се отнася и до селскостопанските сгради. Грубо-скованите,
функционални сгради, построени с минимални разходи, няма нужда
да бъдат застраховани, за разлика от сградите издигнати от местна-
та строителна компания (а и не се облагат с данък сгради – бел. ред.)
Естествено, ако разполагате с по-малко техника, застраховката ви ще
бъде съответно и толкова по-ниска.
Поразпитайте за предлаганите застраховки. Ще се изненадате от
това какви големи различия съществуват, особено сред земеделските
застрахователи. Намерете си агент, който иска да ви стане клиент и ако
всички цифри изглеждат приемливи, изберете него.
Ако не смятате да преоблицовате всички постройки с дърво с по-
мощта на наети работници, тогава няма да ви се налага да включвате
тези разходи в застрахователната цена. Застраховайте сградите само
срещу еквивалентната им заместна стойност. И пак не забравяйте сре-
щу какво се застраховате – срещу бедствия. Едничката най-голяма при-

236
чина за това да изгарят селскостопанските постройки е, защото гризачи
изгризват електрическите кабели. Поради тази причина ние още преди
години отрязахме тока в плевнята. Това елиминира опасността от по-
жар, освен ако не падне мълния. Ако се случи да сме жертва на някакво
бедствие като, например, торнадо, хората от нашата църковна група и
съседите ни ще дойдат и ще ни помогнат да поправим разрушенията.
Ние водим църковните служби по домовете си и групата ни всъщ-
ност има програма за това кои дни в кои домове ще се полага добро-
волен труд. Така сме строили хамбари, рязали дърва, чистили цистер-
ни и събаряли сгради. Това, приятелю, е по-добра застраховка от която
и да е, купена с пари. Благодарение на това, че не поддържаме инсти-
туционализирана църковна сграда, имаме повече свобода да си пома-
гаме друг-другимо, вместо да отделяме време и пари за поддръжка на
такава една сграда.
Всичко това би могло да звучи много отвлечено на префинените,
самоизградили се граждани, които се носят в джиповете си от худо-
жествени изложби на футболни мачове и до компютъра си на работа.
Но за тези от нас, които ни влече в друга житейска посока: с простичък
живот с по-ниски разноски, който се основава на това да сме част от
местната общност, това не е саможертва, а награда.

Данъци
Аз не съм счетоводител, но ние ползваме услугите на такъв и той
е доста напорист. Той не е просто счетоводител. Той е наш приятел и
ревностен поддръжник. Това е много важно. Той наистина разбира
какво искаме да направим и винаги търси начин да ни помогне.
Никога няма да забравя, когато влязохме в пререкание с инспек-
торите по месото и пилетата. Служителите насрочиха събрание с нас
в нашата къща, а ние се обадихме на нашия народен представител, се-
натор и адвокат. Народният ни представител изпрати юридическия си
помощник, сенаторът изпрати писмо, а адвокатът дойде на неформал-
ната среща. Когато започнахме да се представяме, нашият адвокат, с
плътния си баритонов глас, каза:
– Аз съм приятел, клиент и адвокат.
Да получавате експертно мнение от хора, които са нещо повече от
изпращачи на фактури е нещо много специално – грижете се за тези
отношения.

237
 Направо не искам да подхващам всичките данъчни закони – дори
и да го направя, те вероятно ще са остарели по времето, когато тази
книга излезе от печат. Имайте предвид, че счетоводителите покриват
целия спектър от характери – от агресивни до плахи. Всеки знае, че в
данъчните закони има много „сиви зони“. Можете да се допитате до де-
сет служители на Данъчното по определен въпрос и да получите десет
различни отговора.
Всеки данъчен закон, който е толкова обемист, колкото е нашият
в момента, е направо срамота. Но трябва да се примиряваме с това.
Намерете си счетоводител, който наистина иска да ви спести пари, а не
някой, който ще направи така, че да си дадете на Данъчното и послед-
ното пени. Да, човек трябва да си плати дължимото, но дотам.
Ако обичате да се занимавате с директен маркетинг, вие като пред-
приемач можете законно да се ползвате от повече свободи по отноше-
ние на нормативно признатите разходи, отколкото типичния фермер,
който продава стока на едро. Задължително си пазете всички фактури
и касови бележки. Добра идея ще е да посетите някой финансов пла-
новик, за да проучите как стоят нещата с формирането на нова корпо-
рация или данъчни укрития, които могат да ви помогнат да задържите
повече от парите си.
Не мисля, че си заслужава да живеете цял живот под прага на бед-
ността, само за да не плащате данъци. Трябва да се радвате на шанса
да бъдете част от единия процент привилигеровани фермери на пъ-
лен работен ден, които всъщност плащат данъци. Това е една елитна
група.
Но помнете, че ако си отглеждате всичката храна и всичкото гори-
во, и имате достатъчно ниски медицински застраховки и автомобилни
разходи, вие можете да живеете изключително добре с бедняшки до-
ходи. Това, че след попълването на данъчната ви декларация излиза,
че доходът ви е 10 000 долара, не означава, че не можете да живеете
също така добре, както и един гражданин, който живее от 40 000 дола-
ра. Радвайте се на непаричните привилегии. В първите дни на селско-
стопанското ви начинание ще са ви от полза всички такива привиле-
гии, които можете да си осигурите.
Познавам хора, които упорито сами си подготвят и подават данъ-
ците и високо ценя способностите им в това отношение. Но също така
знам от каква голяма помощ може да е професионалният специалист
не само в това да подреди документацията, но и също затова, защото

238
те следят най-скорошно въведените данъчни облекчения и кредити. Аз
съм решил да не си затормозявам живота с тези работи и ви гаранти-
рам, че веднага, щом дейността ви се поусложни ще ви излезе по-из-
годно, ако последвате моя пример. Ще ви е нужна всичката възможна
творческа енергия, за да измислите по-добра опорна конструкция за
доматите или по-добра пазарна стратегия. Не си хабете ценната творче-
ска енергия за това да сте в крак с най-последните данъчни разпоредби.

Работен график
Въпреки че това на пръв поглед изглежда като да не се вписва в
тази глава, аз мисля, че е уместно да го споменем тук, защото това е
един от най-големите непредвидими проблеми, които стоят пред са-
мозаетите хора. Има една такава приказка, че самозает човек е този,
който работи по 80 часа на седмица за себе си, за да не му се налага да
работи по 40 часа на седмица за някой друг.
Това може и да не е напълно вярно, но със сигурност е по-скоро
вярно, отколкото – не. Самозаетите хора трябва да залягат над работа-
та и да се отчитат пред самите себе си. Мнозина от нас очакваме някой
друг да ни подбутва, за да вършим работа. Когато шефът ни даде краен
срок или трябва да си отчитаме времето на машинката за работното
време дори и недисциплинираните хора могат да oтговорят на мини-
малните очаквания. Но когато не съществуват тези външни остени, мо-
жем лесно да се поддадем на недисциплинирани навици.
Имаме един прекрасен клиент, който е бил изпълнителен дирек-
тор на една компания от Fortune 500. Сега той е на 95 години и при все,
че походката му е бавна и носи слухово апаратче, умът му си е все така
остър. Въпреки че няма нужда никъде да отива, той все още става рано
всяка сутрин и си слага папийонката и сакото. Облечен точно както по
времето, когато е ходел до офиса, той влиза в кабинета си и работи
на бюрото си вкъщи. Ето един дисциплиниран човек! Той би могъл да
носи анцуг и мокасини. С парите, които има, може да си позволи да спи
до обяд всеки ден. Но ей го на: точен като швейцарски часовник, обле-
чен като за работа, oсведомен по най-актуалните бизнес и политиче-
ски подробности. Ето един човек, който ми е пример за подражание:
за мен е такава чест, че го познавам.
Твърде много хора са под впечатлението, че човек, който не ра-
боти за някой друг, е пенсионер. Мен са ме карали да правя неща в

239
 нашата общност под предлога, че „ти си свободен“.
– Да, бе, да! – иска ми се да кажа. – Я ела да си на мое място за един
ден, да те видим колко време ще издържиш, друже.
Идеята, че хората като нас се носят просто ей-така от една лесна
задачка на друго някое приятно занимание, е разпространена заблу-
да. Когато човек работи за себе си, той трябва да с едни гърди пред
конкуренцията или с това, че е по-умен, или като работи повече, или и
двете. Това изисква самодисциплина и работен план.
Романтичната представа, че можете да напуснете града, да отидете
в провинцията, да закусвате на верандата в 9 сутринта и после с нехай-
на походка да се отправите към кокошарника в 10 часа, е убийствена
за един бъдещ фермер. По това време половината кокошки ще са сне-
сли яйцата си – на пода! – защото никой не им е отворил полозите.
Градинарите знаят, че в горещите летни дни най-продуктивното
време започва малко преди да се съмне и свършва някъде два часа
след зората. Когато събираме сено, опитваме се да го разтоварим в
плевнята още при първите проблясъци на деня и приключваме към
изгрев слънце.
Да влезе човек в ритъм с естествените цикли, да наблюдава време-
то, за да знае каква работа да свърши, да плеви навреме – това са все
неща, от които зависи успехът или провалът на един нов фермер. Не е
редно да доите кравата в 4 следобед един ден, после в 5 часа на другия
и в 3 часа на третия ден. Не е редно да оставяте спуснати стъклата в не-
отопляемата оранжерия, ако температурата този ден ще достигне 43
градуса. Не е редно да оставяте чушките непокрити, когато прогнозата
за времето е за слана. Не е редно да отлагате резитбата на лозето до
момента, когато топлото време вече е започнало да стимулира силно
сълзене от раните.
Поддържането на работен график и ефективното му следване, за
да сме в крак с това, което трябва да се прави от ден на ден, е веро-
ятно нещото, на което един нов фермер най-трудно се приучава. Ако
не оплевите боба днес, какво ще правите утре, когато ще трябва да се
мулчират тиквите? Я по-добре пропуснете втората чаша чай след обя-
да, а най-добре забравете изобщо за обяд! Понякога ще спринтирате,
а понякога ще си почивате. Когато татко ни изпращаше нас, момчетата,
до магазина за гаечен ключ, винаги ни казваше:
– Тичайте, момчета! Ще почивате като се върнете.

240
 При нас има периоди, когато работим много усилно, но също има
и дълги периоди, като през зимата, например, когато не правим кой-
знае какво. Едното е предпоставка за другото и трябва да внимаваме
да не объркаме двете.
Имам един малък номер, който прилагам на всеки нов стажант-
фермер, за да му стане пределно ясна тази идея. Тръгвам с него през
полето, да речем към кафезите с пилетата или към кравите. Деветдесет
процента от стажантите, или посетителите, започват да изостават по-
дире ми с по около 2 метра. Така изминаваме може би 200-тина метра,
а те вървят два метра зад мен. Това ми показва, че те са способни да
вървят редом с мен, но просто не го правят. Вие опитвали ли сте се
някога да разговаряте с някой, който върви 2 метра зад вас? Това ви
забавя, трябва да си обръщате главата – изобщо е страшно неловко;
всъщност, дотолкова, че човек просто се отказва да продължи разго-
вора след петото „А?“
Излишно е да казвам, че един от първите принципи, който всеки
стажант-фермер научава при нас е следният: „Когато Джоел ходи, стой
редом с него. Ако трябва да тичаш, тичай!“ Човек не може да се оф-
лянква, когато има селскостопанска работа. Направете си списък със
задачите в началото на деня, за да сте сигурни, че всички си знаят за-
дълженията.
Когато се чувстваме претрупани от задачи, всички сядаме и отде-
ляме 15 минути, за да направим списък. Това е най-добрата инвести-
ция, която правим. Останалата част от деня върви гладко и в края на
деня поглеждаме назад и сме изумени колко много сме свършили. Ня-
кои дни някак си сами се подреждат, ако имаме голям проект, който
изисква целодневното участие на всички. Тереза е по-добра в праве-
нето на списъци от мен, даже е толкова добра, че ако направи нещо
извън списъка, тя го добавя впоследствие, за да може да го зачеркне
като изпълнено. Ето на това викам човек с план!
Когато някои хора решат да се преместят в провинцията, това чес-
то не е свързано с ваденето на доходи от селскостопански труд. Няма
проблем! Но просто си дайте сметка, че техният начин на живот няма
да е като вашият. Хората, които се преместват да живеят на ранчото
след като се пенсионират и си изкарват мързеливите утрини в пиене
на кафе, гледане на „Good Morning America“ и четене на вестник, не
са примерите за подражание за бедните, гладни предприемачи, които
искат да натрупат благосъстояние. Тези пенсионери са си отработили
времето; те са си спечелили привилегиите.

241
 Татко беше прекрасен пример за подражание в това отношение.
Той имаше много интереси и лесно се отплесваше да чете какви ли не
неща. Когато започваше да усеща, че селскостопанската работа започ-
ва да „буксува“ той си записваше – до последната минута, колко време
прекарва всеки ден във вършене на различни неща.
Първият път, когато си го спомням, че направи това, аз бях в гим-
назията, а той все още работеше в града. Той имаше навика като се
върне вкъщи от офиса да седне да прочете вестника и каквото друго
бяхме получили по пощата този ден. Никога няма да забравя всички-
те му листчета, на които си отбелязваше времето, когато започва или
свършва нещо – отбелязваше си дори и миенето на зъби. След една
седмица, той направи едно изказване на всеослушание, когато бяхме
седнали на вечеря:
– От сега нататък, няма да чета, когато се върна вкъщи от работа,
а ще го правя чак след като се стъмни. Миналата седмица прекарах 12
часа в четене на вестник. Това е цял ден работа, и то по светло, отишъл
на вятъра.
Помня, че впоследствие той направи нещо подобно още един-два
пъти и всеки път беше голямо откритие за него. Ако мислите, че имате
известна слабост в тази насока, бих ви препоръчал да направите това
упражнение, просто, за да откриете за себе си къде отива времето ви.
Това може да изглежда елементарно, но ако не схванем правилно тези
основни положения, никога няма да можем да се усъвършенстваме за
по-добри неща. Животът е построен около това да правим първо най-
основните неща.
Като се захванете със селскостопанската си инициатива, най-ос-
новното нещо е да се ангажирате напълно в извършването на задачи,
които носят приходи. Това не е толкова трудно, колкото звучи. Когато
видите, че фермата започва да ви носи пари, тогава работата ще ви
стане много по-приятна.
Кои са големите разлики между това човек да работи за себе си
или да работи за някой друг? Разликите са в данъците, осигуровките и
отговорността за работната програма. Само когато успешно се проме-
ните в тези области, само тогава ще се наслаждавате на емоционални-
те, икономическите и семейни предимства на това човек да е самозает.
Не се обезкуражавайте, нека това ви мобилизира. Промяната и проце-
сът на израстване ще ви превърнат в човека, който винаги сте искали
да бъдете. Струва си!

242
 РАЗВИВАНЕ
НА МОДЕЛА

243
 ГЛАВА 22
ТРЕВАТА НА ЦЕНТРАЛНО МЯСТО

Нищо не изгражда почвата така добре, както многогодишните кул-

тури. Нищо не унищожава почвата така, както оранта. Във всяка ферма
трябва да се стремим да максимизираме принципите, които водят до
подобряване на почвата и да намаляваме принципите, които водят до
разрушаването й. Това означава, че трябва да създаваме условия за
развитието на треви и дървета. Дори зърнопроизводителните стопан-
ства трябва да концентрират усилията си върху този принцип.
Може да попитате:
– Кой ще ни отглежда зърното, тогава?
Отговорът ми е прост:
– Седемдесет процента от зърното, което произвеждаме минава
през многокамерния стомах на животни, които Господ НЕ е устроил да
се препитават от зърно. Всъщност, ние би трябвало да намалим произ-
водството на зърно със 70 процента.
– Но аз мислех, че зърното е в основата на една земеделска систе-
ма – ще възразите вие.
Нека да разгледаме това за момент. Всяко животно яде трева, но
някои ядат повече от други. Ето някои типични селскостопански жи-
вотни и относителния процент от диетата им, който могат да си наба-
вят от многогодишни фуражи:
Крави............................ 100% Овце....................100%
Коне .................................95% Зайци....................65%
Пуйки...............................50% Прасета...............50%
Пилета.............................20%
Ако разгледате съвременното американско земеделие, обаче, ще за-

244
бележите, че това не е начинът, по който храним тези животни. В повече-
то случаи, тревата, която даваме на животните е машинно окосена, паке-
тирана, преработена и е била на склад известно време преди да стигне
до животните. Общо взето, добитъкът и птиците изобщо не получават
трева, а още по-малко, пък, току-що окосена, прясна трева. Въпреки че
говедата и овцете излизат на паша, тя съставлява относително малка
част от хранителната им дажба. Като вземем зърнените добавки и минем
през силажа, та стигнем до сеното, виждаме, че дори и тези животни не
получават 50 процента от диетата си от трева, опасана лично от тях.
Наистина ли е важен пасищният подход? Да, и ето ви някои при-
чини за това:

Хранителна стойност. Свежата растителност съдържа огромни коли-

чества витамини от групата В (които са важни за нервната система и
против стрес), както и естествени антибиотици. Те са ключови за до-
брото здраве, обаче са изключително летливи. В момента, в който тре-
вата е окосена, големи количества от тези компоненти се изпаряват.
Ето защо храненето със сено или дори прясно окосена трева никога
няма същата питателност, както ако позволим на животните сами да
си „косят“ фуража направо от стъблото. Увехналият фураж далеч не е
така хранителен, както свежата маса.

Съотношението на витамини и минерали към калории. Високо-

калоричната дажба със сигурност може да доведе до бърз растеж, но
често това не е здравословно. Представете си какво ще стане, ако пре-
минете на диета от десертчета „Сникърс“ и сладолед. Може да наедре-
ете много бързо, но няма да сте здрави. Дори фактът, че за известно
време ще ви е приятна тази диета не я прави полезна за вас. С увелича-
ването на енергията и намаляването на витаминно-минералния пор-
цион, високата ни производителност ще бъде засенчена от ветери-
нарните сметки, възпроизводителните проблеми и разточителността.
Разбира се, именно на това сме свидетели в животновъдните ферми,
където животните се отглеждат в затворени помещения. За някои от
най-големите корпорации усилието да насмогнат на поредната епи-
демия или физически недъг им коства толкова много, че заплашва да
доведе до разпада им.

Движение. Всяко животно, което има възможността да пасе прясна

245
 трева автоматично ще получава достатъчно движение, което е необ-
ходим елемент за формирането на здрави стави и мускули. Когато жи-
вотните по цял ден са плътно настанени едно до друго или са в тесни
клетки, движенията им са ограничени. Движението помага на храно-
смилането, раздвижва кръвта и намалява стреса.

Свеж въздух и слънце. Когато са навън, на пасището, животните могат

да дишат чист въздух и да попиват слънчева светлина: двата жизнено-
важни елемента, които сме отнели на 90 процента от селскостопански-
те животни в тази страна. В угоителния комплекс или промишленото
животновъдно хале животните дишат единствено въздух, наситен с
фекални частици и прах. Де факто, над угоителните комплекси тегне
мараня от фекален прах. Във заворените птицеферми и свинеферми
въздухът е така натровен от амонячни изпарения, че не може да се
диша. Слънчевите лъчи доставят пълния спектър на светлината, кое-
то е жизненоважно за стимулирането на дадени жлези. При отсъствие
на пълния светлинен спектър функциите на някои жлези се забавят, а
това възпрепятства метаболизма на хранителните вещества.

Почвообразуване. Принципът за „нова земя“, който е застъпен във

всички учебници по агрономия, е едно признание на учените, които
се занимават с почвознание, че всяка култура, която е засадена в рота-
ция след чим вирее по-добре от такава, която е в ротация след някоя
окопна култура. Старите книги по земеделие обикновено препоръч-
ват многогодишни ротации (сеитбообращения), при които сеното е
в центъра на дейността. Сеното, естествено, е изсушена трева. Една
често-срещана ротация е царевица-овес-сено-сено-сено-царевица.
Съществуват всякакви вариации на тази тема, но преди години всич-
ки здравомислещи хора отчитаха старшинството на тревата в сеитбо-
обращението или при ротацията на добитъка.
Преди 1950 година във всички книги за говедовъдство е имало
снимки на мобилни кокошарници върху релси, на пасищни прасета, на
портативни колибки за опрасване на открито, на дойни крави, които
пасат на пасища от бяла детелина и ливадна метлица (Poa pratensis). Го-
ведата, които се угояват чрез зърно, също са имали достъп до пасища-
та. Финиширането25 със зърно е било само в допълнение към пашата.
Нищо не може да се сравни с едно пасище по способността му да
Финиширане (от англ. Finishing) – хранене със силажи и зърно в последната фаза на
25

угояването. (Бел. прев.)

246
изгражда почва. Пасището е добро обитание за земните червеи, тъй
като позволява тунелите им да остават непокътнати, вместо да бъдат
разрушени от оранта. Пасището е убежище и за къртици, полевки и
полски мишки, които аерират почвата и служат за храна на хищниците.
Пасището поддържа постоянна земна покривка (защитно растително
покритие) върху почвата и тази покривка намалява ерозията и, реал-
но, надгражда повече почва, отколкото се губи. Мулчиращият ефект
на тревистата покривка стимулира биологична активност като пред-
пазва почвените микроорганизми от палещото слънце и като задържа
влагата. Мъничките микроби в почвата всъщност сe бъхтят в едни ми-
кроскопични блатца от вода, минерали и растителност.
Тъй като знам всичко това, когато чуя някой да подлага на въпрос
как изобщо сме се решили да превърнем голям процент от фермата ни
в тревостой без да фалираме, отговорът ми е, че не знам дали можем
да си позволим да не го направим. Разбира се, необходимостта от този
подход е по-очевидна, когато има добитък, но това важи и за всяка
дейност, която включва растителни култури.
Давам си сметка, че някои производители на екологично-чисти зе-
ленчуци и зърно успяват да поддържат плодородието на почвата без
да прибягват до тревостой в сеитбообращението. Но, също така, знам,
че за да се постигне успешно това се изискват огромни количества
дизел и други привнесени суровини. По мое мнение, наистина трябва
да намалим количеството площи, засадени в обработваеми култури –
дори и до 70 процента. Това ще освободи огромни парцели земя за
този тип дългосрочна „тревна терапия“, за която говоря аз.

Икономична гледна точка. Сега стигаме до същността на тази диску-

сия. В нашата страна – а всъщност и във всички развити страни – полз-
ваме една говедовъдна схема, базирана на зърнено-фуражен режим
на хранене. Една от причините тук да обръщам специално внимание
на животновъдството е, че, в сравнение с хората, животните консуми-
рат много повече от растителната продукция, добивана от обработва-
емите площи. Ако можехме изоснови да променим животновъдните
си системи, необходимостта от орни площи за производство на храна
за хората би намаляла до такава степен, че блоковете разорана земя
биха останали незначителни по размери и ефект спрямо цялостния
ландшафт. Почвообразувателният капацитет на безорните пасищни
площи би бил толкова голям, че би поддържал останалите малцина

247
 декари култивирана земя в състояние на висока продуктивност по
устойчив начин и без да се налага използването на петролни продукти.
Аз определено не съм срещу това да се оре земята за производ-
ството на зеленчуци и зърно и не претендирам, че имам безоранни
разрешения за тези култури. Обаче съм убеден, че можем да направим
много повече от това да ползваме мулчиране и бързорастящи култури
за контрол на плевелите, за да намалим нуждата от обработка на поч-
вата. Все пак, засега не ми е известен такъв перспективен план, който
би ни позволил дългосрочно да произвеждаме култури без някакъв
вид култивация. Разисквам този въпрос просто, защото основната за-
дача на тази книга е вашият бъдещ успех.
Няма нужда да се занимавме с влудяващите въпроси от рода на:
„Какво ще правим с всичките тези птицевъдни ферми?“ или „Какво ще
правим с техниката „John Deere“?“ или „Как ще се отрази това на стой-
ността на всичките тези пивотни поливни системи?“ В центъра на вни-
манието сега е конкретно вашият успех. Естествено, че ако селското
ни стопанство премине през някои основни системни промени, кри-
териите ни за това какво е „успех“ също ще претърпят промяна. Целта
тук е да проучим какви са доходните алтернативи в системата такава,
каквато е сега, и как можете да се впишете в настоящата картина.
Като вземем всичко това предвид, нека разгледаме икономиката
на една типична 400-декарова зърнопроизводителна ферма в Сред-
ния Запад и да я сравним с ферма, която произвежда трева, за да я
използва за прехрана на месодайни говеда. Нека приемем, че земята
е плодородна – да речем, че произвежда един тон неполивна цареви-
ца на декар. Ако царевицата се продава за 120 долара за тон, това е
пълен брутен приход от 120 долара на декар. Нека приспаднем разхо-
дите за зърно, тор и гориво: около 40 долара. Остават 80 долара. Нека
сега приспаднем разходите за оран, сеитба и прибиране на реколтата,
ако наемем професионалист или да приспаднем разходите за съответ-
ните съоръжения, ако притежаваме трактор, плуг, брана и сеялка за
царевица. Нека приемем, че сме наели комбайн да дойде и да прибе-
ре царевицата. Тогава изваждаме още 40 долара на декар и това ни
оставя с 40, от които трябва да платим данък земя, за имуществената
застраховка, за работата на механика, за части и т.н. Така ни остават по-
малко от 25 долара на декар, с които реално да напълним хладилника,
да поправим къщата, да платим застраховката живот, да поддържаме
колата, да облечем децата и да живеем. Очевидно ще ни се наложи да
се хванем на работа в града, за да можем да свържем двата края.

248
 Сега нека вземем същата ферма и я засадим с трева. Сгради няма.
Тази площ ще ни даде трева за 600 краво-дена (един краво-ден е ко-
личеството трева, което една крава може да изяде за един ден: тази
величина е различна, в зависимост от сезона, лактацията и пр.). Това
количество трева ще изхрани приблизително 200 телета за угояване за
7 месеца, примерно – за през пролетта, лятото и есента (т. е. тези 400 де-
кара ни предоставят количество трева, равняващо се на 600 краво-де-
на, което ще стигне за 210 календарни дни). Ще купим 227-килограмо-
ви телета за 1,76 долара на килограм: по 400 долара на теле или всичко
80 000 долара. Да предположим, че средно те ще наддават по 590 грама
на ден, което означава, че ще угоим тези телета докато качат още 118
килограма и ще ги продадем за 1,65 долара за килограм за общо 345
килограма или около 570 долара на теле за общо 114 000 долара. След
като приспаднем първоначалната цена от 80  000 долара, ни остават
34 000 долара. Може да ни се наложи да платим някаква лихва, ако сме
взели парите на кредит и вероятно сме дали около 2 000 за ограждения
и напоителната система. Не сме използвали никаква техника, защото
това е толкова малка ферма, че можем цялата да я обхождаме.
И така, ако приспаднем 4  000 долара за разходи (ограда, напои-
телна система, минерални добавки, витамини, гориво), ще ни останат
30 000 долара да поправим къщата, да купим кола и да отидем семей-
но на ресторант. В книгата ми, „Говеждо от салатния бар“ подробно
описвам стъпките на тази система, но нека кажем тук, че просто няма
място за сравнение между едно типично стопанство за производство
на зърнено-житни култури и едно стопанство, което се основава на
интензивно управление на пашата. Нека сега зададем най-очебийния
въпрос: „Какво ще стане с цената на зърното, когато цял куп хора про-
умеят тази възможност и започнат да отглеждат трева?“
Отговорът, според Алън Нейшън, редакторът на „The Stockman
Grass Farmer“, e следният: зърното ще стане изключително скъпо, тъй
като за да накараме хората да го отглеждат, ще трябва да им гаранти-
раме 2-3 пъти по-високи приходи от това, което получават сега. При
това положение ще видите как цената на пилешкото ще надхвърли
тази на говеждото. Веднъж щом вземем под внимание реалната цена
на зърнопроизводството, пасищното говеждо ще стане новият еколо-
гично-съобразен източник на евтини белтъчини.
Много ясно, че не всяко 400-декарово стопанство може да ни
осигури такава възвръщаемост. Едно стопанство насред пустинята
няма да постигне това. Разбира се, от друга страна то и няма да струва

249
 1 000 долара на декар. Но принципното сравнение на икономическа-
та страна и на производствения потенциал важи за всички региони.
И понякога диапазонът между покупната и продажната цени ще бъде
по-голям, което ще намали крайната печалба. Понякога тази разлика е
по-малка, което означава, че нито покупната, нито продажната цени са
високи. Също така, телетата може да наддадат повече, което ще увели-
чи крайната печалба. В този пример със сигурност има много промен-
ливи, но общото положение си остава същото.
Пасищното отглеждане на добитък предлага невероятни селско-
стопански възможности, защото обикновено фермерите не обръщат
никакво внимание на тревата. Те говорят за „Затънтените 40“26 все едно
са някаква проказа. И разбира се, пасището се намира именно в този
участък: зле-експлоатирано, изоставено и безплодно. Провинцията
е буквално осеяна със стотици неизползвани декари в различна сте-
пен на занемареност, които чакат някой да поеме грижата за тяхното
стопанисване – някой, който е запознат с магичното единение между
тревопасното и тревата.
Тревата не се нуждае от подсаждане. Тя може да бъде окосена от
животни, чиято стойност се повишава, вместо да бъде косена от тех-
ника, чиято стойност намалява. Тя няма нужда да бъде съхранявана,
преработвана или пакетирана. При тревата няма риск от повреда от
болести или насекоми и затова, вероятно, носи най-малък риск от
всички култури.

Качество на храната. Вкусът, консистенцията и хранителният профил

на всички белтъчини с животински произход (пилешко, млечни про-
дукти, месо), които са произведени чрез пасищни методи далеч над-
хвърлят хранителните изисквания, установени от Департамента по зе-
меделие. По-високото качество ви гарантира и по-висока цена, както
и лоялност от страна на клиентите. Месата и пилешкото, произведени
по този начин, съдържат по-малко наситени мазнини, яйцата реално
понижават холестерола, а месото е с по-високо съдържание на вита-
мини. Списъкът може да продължи безкрайно, но крайното заключе-
ние е, че разликата между белтъчините, произведени чрез заводско
26
„Затънтените 40“ (от англ. „Тhe Back 40“) – препратка към „Чифликчийския акт“ (The
Homestead Act) от 1862 г, когато правителството отпуска на заселниците 160 акра земя,
разделени на 4 парцела от по 40 акра. Тези 40 акра от стопанството, които били най-от-
далечени от къщата оставали най-занемарени и се използвали за пасище на добитъка.
(Бел. прев.)

250
отглеждане и тези, произведени чрез пасищно отглеждане, е очевид-
на и може да се констатира чрез най-разнообразни методи.

Идеологическа гледна точка. Пасищните системи за отглеждане са

чисти и зелени – двете ключови думи на новото хилядолетие. Обще-
ството ни иска да вижда чисто производство и здравословна работна
среда. Хората искат същото по отношение на храната и животновъд-
ните методи. Разликата между гледката на пилета, пуснати на чиста по-
ляна и пилета, натъпкани в затворени помещения е разликата между
нещо, което ще се гордееш да покажеш на хората и нещо, за което ще
се молиш никой да не разбере. Естетиката и емоционалното внушение
на двете системи са коренно противоположни.

Да речем, че не искаме да отглеждаме зърно или зеленчуци. Какво

тогава? Вкарването на голям процент от площта в тревостой може да
ни спести пари от изкуствени торове и борба с вредителите, тъй като
по този начин създаваме по-благоприятни почви. Площите, покри-
ти с тревостой не трябва да бъдат считани за непродуктивни – дори
и за един зеленчукопроизводител. Нашите бройлери ни носят чисти
приходи от 300 – 375 долара на декар, което въпреки че не може да
се сравнява с гледането на зеленчуци, не е и за изхвърляне. Описвам
подробно тази система в книгата си, „Печалба от пасищни пилета: или
как от 80 декара да изкараме чисти 25  000 долара за 6 месеца.“ Ако
засилим животновъдния компонент на тези затревени площи, те могат
да останат доходоносни.
Обикновено производителите на различни култури приемат за
дадено, че всички тревни площи са обречени на ниска производител-
ност. С други думи, затревената земя е пустош. Но с прилагането на
нискоразходни методи на интензивно животновъдство ситуацията се
променя.
Трябва да гледаме на себе си като на стопани на земята, а не като
на животновъди, зърнопроизводители или зеленчукопроизводители.
Умствената нагласа да гледаме на себе си като на строго-профилира-
ни земеделци унищожава холистичната перспектива, според която
фермата, а всъщност и целият ни живот, се разглеждат като едно не-
разривно цяло. Ние трябва да сложим край на това разделение, което
битува в главите ни, и да проумеем, че като фермери – настоящи или

251
 бъдещи – ние сме преди всичко стопани. В този контекст ще намерим
неща, в които се справяме превъзходно и такива, върху които трябва
да поработим. То е все едно от един човек с музикално образование
да не се изисква да умее да пише или говори. В колежите висшето по
музика винаги идва с някаква специалност. „Аз имам музикално висше
образование със специалност по флейта.“ Това означава, че студентът
учи история, език, малко математика и природни науки, успоредно с
музикалните дисциплини, обаче има специалност „Флейта“, т. е. отделя
й изключително внимание. Това, че вие сте се специализирали в от-
глеждането на зеленчуци, не означава, че нищо не разбирате от доби-
тък или от управление на пасища. Природата е разнообразна и е едно
цяло. Нека се простим с онзи светоглед, който раздробява всичко на
отделни, несвързани помежду си части.
Използването на прасета за заораването на изкласилите покривни
култури в земята, например, е едно чудесно съчетаване на зеленчуци,
оран и животни в едно.
Природните пасища, които в течение на столетия буквално из-
граждат метри от почва, трябва да покажат какви чудеса са способ-
ни да сътворят на вашата ферма и на моята. Издигането на тревата в
пиедестал и дори използването й като централна дейност в нашето
селскостопанско начинание, може да ни осигури продуктивност, до-
ходност и отличителност в дългосрочен план.

252
 ГЛАВА 23
БИОРАЗНООБРАЗИЕ

Може да се каже, че един от най-основните аспекти при оформя-

нето на даден ландшафт е биоразнообразието. Независимо дали има-
те сандъче на прозореца, градинка в двора или стопанство от четири
милиона декара, колкото по-голямо е разнообразието на растителни-
те и животински видове, толкова по-добре. Биоразнообразието внася
равновесие и стабилност във всеки един ландшафт. Пожарите, навод-
ненията, ураганните ветрове и другите природни стихии поддържат
биоразнообразието като жънат, закриват и променят пейзажа. Разно-
образяването на ландшафта го прави устойчив и хармоничен.
Всеки, който е наблюдавал естествените екосистеми, забелязва,
че в природните подредби има вграден излишък. За да поддържат
земята покрита, растенията покълват от семена, носени от ветровете,
поникнали от изпражненията на птиците, полепнали по вълна, кози-
на и перушина, попаднали във водата и пренесени от насекомите. Ако
един от начините за пренос на семена не свърши работа, тогава някой
от другите ще успее.
Трите основни типа природна среда са откритите пространства,
горите и водоемите. Разбира се, тези три типа се сливат, когато гово-
рим за блатото, саваната и горната част на планинските масиви, но,
като цяло, това са трите основни типа природна среда. Повечето видо-
ве се нуждаят от два от тези три типа среда, за да се развиват успешно
и са малко онези, които могат да се развиват и само в един тип при-
родна среда. Колкото повече се припокриват тези три среди, толкова
по-разнообразни ще бъдат както растителните, така и животинските
видове. Дивечовъдите наричат това явление „граничен ефект“27. Кол-
кото повече от този граничен ефект можем да осигурим, толкова по-
27
Граничен ефект (от англ. edge effect): явление, което се наблюдава в преходната зона
между две биоценози и отразява тенденцията към увеличаване на разнообразието и
плътността на организмите на границата на биоценозите. (Бел. прев.)

253
 разнообразни видове ще се развъждат.
Технологичният светоглед унищожава разнообразието и тласка
всичко в посока към уеднаквяване. Например, изкореняването на
горите с булдозери с едничката цел да се създадат абсолютно право-
ъгълни царевични поля, е подигравка с естествените извивки на зе-
мята. Това, също така, унищожава и природното равновесие в земе-
делския сектор.
За пример, птиците, които са естественият пестицид, даден ни от
Господа, като цяло не обичат да се хранят в територии, които са от-
далечени на повече от 183 м от някакво естествено прикритие. Те ще
прелетят над тази площ, че и по-голямо разстояние ще изминат, но
няма да се спрат да кълват. Чувстват се уязвими, когато са твърде дале-
че от дома и семейното огнище, точно както и ние, хората, се чувства-
ме – освен, ако не сме при приятели.
Когато ландшафтът е съставен от километрични царевични поля,
които не са разнообразени с горски или храстовидни покрития, пти-
ците се оказват без място за обитание. Те не могат да прелитат раз-
стояния от 80км, за да се нахранят с пеперудите и вредителите по ца-
ревицата. Няма нищо по-стерилно от едно царевично поле, особено
ако е напоено с хербициди и е без нито един плевел, и особено ако
е в центъра на стотици, подобни нему, царевични площи. При справ-
ка с най-ранните ортологически записки се вижда, че нашите пернати
приятели рязко са оредели за няколко десетилетия. Първо, фермери-
те се опитват да унищожат източниците им за прехрана като избиват
всички насекоми с химични препарати. След това, фермерите преми-
нават към разрушаване на всички места за гнездене чрез създаването
на грамадни поля, засадени само с монокултури, вместо на по-малки
по площ полета, разнообразени ту с дървесни, ту с храстовидни, ту с
водни терени.
В нашата ферма, с течение на годините сме създали залесени иви-
ци, които пресичат нашите открити пространства именно с цел да се
придържаме към правилото за 180-те метра. В нашия район горски
зони могат да се създадат както чрез засаждане на дръвчета, така и
просто като се остави дадена площ без намеса.
Това ни довежда до темата за сукцесията28 или последователността
на видовете – вероятно една от най-мощните природни сили. Животът
28
Сукцесия (от англ. succession): последователна и необратима смяна на една биоцено-
за с друга в дадена екосистема. (Бел. прев.)

254
е динамичен и никога – статичен. Ако човек спре да си коси полянката
с райграс, ще настъпят определени промени. Тревата може да избуи
висока, после може да се появят някои храсти, а след това – и дървета.
Така би изглеждала една естествена последователност в зоните с уме-
рен климат в нашата страна.
В други части, например при сух климат, тревата първо ще избуи,
после ще се самозадуши и накрая ще увехне. Всичко е в състояние на
постоянно изменение. Езерцето, което сте създали днес, с времето ще
се обгради с водни растения по ръба на водата. След няколко десети-
летия сигурно ще се запълни с утайки и ще се заблати. Старата гора с
годините натрупва такова количество изгнила и умираща дървесина,
че става податлива на горски пожари, също като при прериите. Това
е начинът, по който природата „жъне“ всичко, което е преминало и се
обновява.
Хората, които смятат, че могат да вземат дадена екосистема и да
я „замразят“ в едно и също състояние за години, не си дават реална
сметка за биологията на нещата. Ние, като мислещи създания, сме спо-
собни или да тласкаме сукцесията на заден ход, докато не се сгромо-
ляса, или да придвижваме тази естествена последователност напред
като по този начин, всъщност, чрез нашата изобретателност даваме
подтик да се развие един по-устойчив терен. Начинът, по който функ-
ционира системата с „ключовите линии“29 на П.А. Йоумънз е чудесен
пример в това отношение. В книгата си „Вода за всяко стопанство“ (P.A.
Yomans, Water for Every Farm) той излага своите способи за подобрява-
не на даден природен терен.
Тази естествена склонност към сукцесия и разнообразие влияе
върху всичко, което правим. Едно пасище, което се връща към състоя-
ние на бодили и шубраци, е в състояние на отрицателна сукцесия. Тън-
костта за скотовъдеца се крие в това да накара сукцесиятада се задей-
ства в положителна посока чрез кръговрата на хранителни елементи,
управление на пашата и рационалното използване на енергия с цел да
се отглеждат високо-продуктивни и вкусни породи пасящ добитък на
моравата. Аз обръщам по-специално внимание на тази тема в книгата
ми „Говеждо от салатния бар“.
Плевелите, които покриват голите участъци в градината, идват
Ключови линии (от англ. keylines) – пермакултурен термин, въведен от П.А. Йоумънз.
29

Ключовата линия е, общо казано, хоризонтална черта, която свързва всички „ключови
точки“ по даден терен – местата, където наклонът минава от вдлъбнат в изпъкнал. (Бел.
прев.)

255
 да ни покажат, че природата се стреми да закрива почвата. Оголена-
та земя е нещо изключително неестествено. Именно затова, оранта е
едно от най-разрушителните неща, които можем да направим и затова
ни отнема толкова сили и енергия да поддържаме разораните земи в
състояние на висока продуктивност. Разголването на земята – с други
думи, премахването на растителността от „кожата“ на земята – прави
почватa уязвима за слънцето, вятъра и „бомбите“ на дъждовните кап-
ки. Колкото по-малко оголваме земята, толкова по-лесно ще е да под-
държаме плодородието й.
Оранта, следователно, би трябвало да се извършва на разпръсна-
ти малки парцели, заобиколени от предпазващи покривни култури.
Големите разорани площи, засадени с монокултури, са предпоставка
за екологично бедствие и изискват огромно количество енергия, за да
останат продуктивни.
За да стимулирате биоразнообразието и неговата естествена по-
следица, сукцесията, мислете за това как по един терен бихте могли да
разпределите продуктивни варианти на трите основни типа природна
среда: гори, открити пространства и водоеми. Разбира се, нашумялата
мода за създаване на водни градинки, е стъпка в правилната посока, що
се отнася до тревните полянки пред къщите. Но погледнато отвъд това,
тревните полянки трябва да се превърнат в места за производство на
храна. Помислете за всичката тази земя, която отива на халос в тази дър-
жава, тъй като имотите в извънградските населени райони са превърна-
ти в места, където хората да си карат моторните косачки. Ако случайно
сте собственик на такова място и ви влече към земеделие, предлагам да
превърнете парцела си във фермичка-рай за биоразнообразието.
Като си помисля какво успяваше да отгледа дядо ми на парцел,
който едва ли имаше и два декара площ, отказвам да приема идея-
та, че ако човек е решил да се занимава с фермерство, то най-напред
трябва да си закупи голям парцел земя. Засадете лозе, овошки, зелен-
чуци и плодови храсти, после постройте зайчарник, за да имате добър
източник на тор и докарайте багерче, за да си изкопаете езерце. Ако
водата не се задържа, покрийте дъното с найлон. Вижте колко видове
растения и животни можете да сместите на това малко парче земя и то-
гава, ако и когато започне да не достига, ще бъдете готови да поемете
грижата за нещо по-мащабно.
Последователната и систематична избирателна сеч на горските
площи е най-добрият начин да се подсигури биоразнообразието в

256
тези райони. Дърветата остаряват и умират. Те са възобновяем ресурс.
Когато се отсече едно дърво, друго има възможност да израсне на
мястото му. Устойчивите видове30 и пионерните видове31 си имат свои
отличителни черти и растат при най-разнообразни условия. Същото
важи и за широколистните и иглолистни видове. Важно е да сме наяс-
но с няколко общи лесовъдски принципа:

Светлина. Вероятно най-важният елемент в управлението на горите е

колко светлина прониква през дървесния склоп32 и попада на земната
повърхност под склопа. Различните растителни видове са сенкоустой-
чиви в различна степен. Широколистните дървета с големи листа като
дъбовете, дървесните видове от рода Carya, както и дървесният вид
Liquidambar styraciflua са изключително сенкоустойчиви. Те виреят
най-добре при по-малко от 50 процента слънчева светлина.
Иглолистните са на другия край на спектъра и не понасят сянка,
което означава, че им е нужна много светлина. Ето защо иглолистните
покълват първи след опустошителни горски пожари, които унищожа-
ват широколистните видове. Иглолистните дървета са естествено кон-
центрирани по южните склонове, а не по северните, особено в сред-
но-атлантическия регион на САЩ. Южните склонове получават повече
слънчева светлина от северните.
Дънерите на широколистните дървета са покрити със спящи пъп-
ки, които могат да се развият, ако върху тях попадне твърде много
светлина. Тези странични разклонения, наричани още „водни летора-
сли“, развалят качеството на дървесината (някои лесовъди разговорно
наричат дърветата с подобни развити пъпки „клонести“). Всички тези
термини обозначават малките клончета, които прорастват по ствола
на едно, иначе неразклонено, широколистно дърво, което расте пра-
во нагоре.

Устойчив (климаксен) вид (от англ. climax species) – растителен (дървесен) вид, който
30

се намира в относително равновесно и устойчиво състояние в рамките на екологично-

то развитие на дадено съобщество (напр. гора), т. е. може да оцелява и да се възпроиз-
вежда в рамките на това съобщество. (Бел. прев.)

Пионерен вид (от англ. pioneer species) – растителен (дървесен) вид, който първи за-
31

ема територии с разрушени бивши екосистеми (напр. опожарена или изцяло отсечена
гора; ниви, поляни и пр.), оцелява и започва да се възпроизвежда. (Бел. прев.)

32
Дървесен склоп (от англ. forest canopy) – Представлява хоризонталната проекция на
короните на дърветата върху земната повърхност. (Бел. прев.)

257
 Колкото повече светлина попада на земната повърхност под скло-
па, толкова повече храсти и шубраци ще виреят. Къпинаците изискват
почти пълна осветеност от слънцето и често завземат току-що ого-
лените от сечта площи. От гледна точка на видовото многообразие,
следователно, един от най-добрите начни да си осигурим плодове от
диви къпини е като разчистим залесените площи с помощта на малки
сечища. Това автоматично ще промени видовия състав като този ефект
ще трае няколко години, докато дърветата не израснат отново толкова
високи, че да препречат достъпа на светлина до пространството под
склопа. На този етап къпинаците и другите светлолюбиви пионерни
видове ще загинат.

Тип месторастене. Типът месторастене е качествен израз, който по-

казва с какви темпове може да нараства дървесината на даден горски
терен и обикновено се отнася към определени целеви видове. Колко-
то по-богати са месторастенията, толкова повече кръгова площ33 може
да се обособи на декар, т. е. толкова по-бързо нараства дървесината.
Кръговата площ е площта, измерена в квадратни метри, която заема
дадено дърво, когато измерваме диаметъра на височината на гърдите
(д.в.г.). Кръговата площ на декар е ограничена величина, тъй като е не-
възможно дадена горска площ да е изцяло заета с дървета.
Ако конкретният тип месторастене позволява най-голям текущ
прираст на дървесина при кръгова площ 5,6  м2/хектар а кръговата
площ е 8,3 м2/хектар, тогава се препоръчва настоящата кръгова площ
от 8,3  м2/хектар да се намали на 4,6-5,6  м2/хектар. То ест, при кръго-
ва площ 5,6  м2/хектар прирастът ще е най-висок, което означава, че
за единица време (напр. година) тази гора ще произвежда най-много
дървесина. Проблемът е там, че в много райони, особено в средно-ат-
лантическия регион, а вероятно и в регионите с хубави широколист-
ни горски терени в горната част на Средния Запад, в горските масиви
вече на няколко пъти е била провеждана сортиментна сеч, при която
дърветата с най-висока стопанска ценност са били отсечени, а тези с
по-некачествена дървесина са били оставени.
Очевидно е, че когато тази процедура се повтори няколко пъти,
качеството на дървостоя се понижава, защото най-качествените дър-
вета регулярно се отсичат, а по-лошите са оставяни. Следователно, на
33
Кръгова площ (англ. basal area) – количествен израз на сборът от напречните
сечения на всички дървета на височина 1,3 м от земята (гръдна височина) на 1 хектар.
Характеризира каква част от горската площ е заета от дървета (дървесина). (Бел. прев.)

258
много от терените не може да се проведе адекватно прореждане, за-
щото след отсичането на по-некачествените дървета не остават доста-
тъчно качествени, които да контролират светлината. Имайте предвид,
че ако прореждате прекалено агресивно, останалите дървета ще пус-
нат издънки и теренът ще обрасне в храсти.
Нещо повече, трудно ще повалите само единични дървета без да
закачите някои от останалите в дървостоя дървета. Веднъж наранено,
едно дърво никога няма да може да се възстанови напълно и, в доста
от случаите, ще изсъхне след няколко години. Когато изсъхне и падне,
може в процеса да притисне и деформира няколко други от младите
фиданки, които се опитват да израснат, за да запълнят освободилото
се пространство. В повечето случаи аз предпочитам голата сеч на мал-
ки терени, просто за да започне процесът от нулата. Така се благопри-
ятства създаването на максимално видово разнообразие.
Преди десет години се опитах да проредя един хубав дъбов те-
рен. Много от добрите фиданки, които оставих започнаха да пускат
издънки. С напредването към по-южната страна на склона, качеството
на дърветата се влоши дотам, че нямаше смисъл да оставям нищо и
изсякох всичко – малко под два декара. Сега, десет години по-късно,
пак се върнахме ня мястото, което бяхме проредили преди, за да отсе-
чем, каквото можем преди останалите дървета да пуснат още повече
издънки. Обаче, на малкото петно от два декара сега има израснала
горичка от трепетлики (което е доста необичайно за нашия район),
както и множество къпини и боровинки, отрупани с килограми плод.
Също така има и хубави дъбови фиданки, на височина около 4-5 метра,
които започват да хвърлят сянка върху храстите в подлеса. Тези два
декара сега са по-красиви, с по-голямо видово разнообразие и мно-
го по-плододайни, отколкото другия терен, който се бяхме опитали да
проредим.
На друг един терен от 8 декара забелязахме значителни количе-
ства бял бор и изкривени стари дъбове. Южният склон беше твърде
напечен, а почвата – твърде скалиста, за да благоприятстват растежа
на широколистни видове, въпреки че някои бяха успели да се нагодят
към условията. На този терен отрязахме широколистните и оставих-
ме белия бор, който от тогава насам дръпна доста, благодарение на
обилната светлина. Белият бор е добре приспособен към условията
на един горещ и сух терен и тези дървета ще се развият по-добре, а
дъбовете и без това не се развиваха добре.

259
 Преди петнадесетина години на единия от терените ни растеше
един вид бор, Pinus virginiana, който беше останал от култивационните
усилия отпреди 50 години. Този терен представляваше стръмен склон
със северно изложение и бил изоставен, когато ерозионните ровове
сложили край на всякаква възможност за оран. Днес на този склон има
оврази, които са между 1-3 метра дълбоки и се спускат надолу по скло-
на като гофриран покрив. Боровете, които са пионерен вид и живеят
само около 30-50 години преди да започнат да пускат смола и да съх-
нат, бяха започнали да измират. Ние разчистихме площта от около 2
декара, за да стимулираме растежа на широколистните видове, които
бяха започнали да покълват в зáвета и сянката, осигурени им от по-ви-
соките борове. След като разчистихме терена засенчваните дотогава
фиданки на акации, дъбове, тополи, ясен и орех веднага дръпнаха на-
горе. В рамките само на една година тези малки дръвчета порастнаха
средно с 2,5 метра. Разбира се, през първите няколко години теренът
беше напълно непроходим заради трънливите шубраци. Сърните ги
обожаваха. Днес това е един прекрасен дървостой от широколистни
дървета с диаметър от 10-15 см, между които се минава лесно и които
са изключително продуктивни.
Преди около 20 години изсякох около 12 декара наносна гориста
площ като, де факто, направих леко прореждане. Храстите се разраст-
наха, но тъй като районът беше в сянката на един стръмен северен
склон, дърветата не поникнаха. Днес на тази площ растат здрави топо-
ли, които са готови за добив за строителна дървесина.
В нашия край фермерите типично купуват импрегнирани под на-
лягане стълбове за да ги използват при слагането на огради. В мина-
лото на никой не би му хрумнало подобно нещо, защото в резултат на
системната сеч фермерите напълно се подсигурявали с постоянен из-
точник на стълбове и подпори от акация. Фактът, че на днешно време
фермерите купуват тези неща, показва че на тези дървостои няма ви-
дово разнообразие поради липсата на грижа. Акациите са пионерен
вид, който преминава бързо. Те растат само на открити терени, където
могат да са изложени на обилна слънчева светлина.
Тъй като ние постоянно изсичаме малки горски площи, така бла-
гоприятстваме прорастването на акации за следващите поколения.
Всъщност, имаме такива количества, та дори можем да продаваме и
на съседите.

260
Дъсчени футове34. Строителната дървесина се измерва в дъсчени фу-
тове, което е парче дървесина с размери 30,48 см x 30,48 см x 2,54 см.
В дървопреработвателната промишленост съществуват множество
таблици и измервателни уреди, с които да се пресметне приблизител-
ното количество дървесина, което ще се добие от различните размери
трупи. Трябва да измерите дължината и диаметъра на трупите в по-
тънкия край за да получите обема в дъсчени футове.
Ако ползвате гатер-банциг, при който широчината на среза (т. е. за-
губата на материал при биченето) е минимален дърворезачите, които
работят на дребно като вас или като някой ваш съсед, често могат да
превишат стандартния рандеман. Това ще рече, че можете да изкарате
повече дървесина, повече използваеми дъски от един дървесен труп,
отколкото една промишлена дъскорезница. Срезът (резката) зависи
от дебелината на острието. Острието на един циркуляр често може да
свали до около 6 mm на разрез. Това означава, че на всеки четири раз-
реза се губят около 2,5 см материал. Срезът от острието на един гатер
обикновено е само около 2,25 мм на сантиметър.
Дървесината се купува и продава на дъсчени футове. Когато про-
фесионалните лесотехници таксират даден дървостой те измерват
произволни извадки от дървостоя, за да изчислят колко дъсчени фута
могат да се получат от него. Дървесината за целулоза, която се използ-
ва за производството на хартия и талашит, по принцип се продава на
тон. Дървата за огрев се продават на кубичен метър, което е плътно
подреден куп с размери 1 м x 1 м x 1 м35.
Когато разкроявате трупите на сортименти, по принцип гледайте
да ги режете така, че сортиментите да са кратни на 60 см. Най-късите
сортименти, които можете да оползотворите, са около 180 см, въпре-
ки, че промишлените дъскорезници определят минимума на около
240 сантиметра. При това положение, можете да нарежете сортименти
с дължина 30 см, 36 см, 42 см и 48 см. Ако имате лентов трион, според
мен всичко, от което можете да разкроите куб със страна 250 мм, си

В Америка се използва мярката „дъсчен фут“ (от англ. Board foot) за измерване
34

на строителна дървесина. Параметрите на един дъсчен фут дървесина са 30,48 см x

30,48 см x 2,54 см. Българската мярка за строителна дървесина е „плътен кубичен (или
кубически) метър“; 1 плътен м3 = 2,17 пространствен м3. (Бел. прев.)

35
Българската мярка за дърва за огрев, използвана в преводния текст – „кубик“
(пространствен кубичен метър), е различна от американската мярка за дърва за огрев,
използвана в оригиналния текст – „корд“ (англ. cord), което се равнява на 4 фута x 4
фута x 8 фута или прибл. 122 x 122 x 244 см. (Бел. прев.)

261
 струва да се запази за дървесина. Кривините, дори и да са съвсем леки,
като нищо могат да отнемат около 30% от дървесния труп. Опитайте
се да режете трупите си там, където са кривините. Много по-добре е
да имате два прави двуметрови трупа, отколкото един четириметров,
който е крив. Написани са един куп хубави книги по лесовъдство, кои-
то ще ви помогнат да се образовате по темите за лесовъдството и дър-
водобива, ако това е нещо, с което бихте искали да се занимавате.
Дребномащабният добив на дървесина е нещо възможно, въпре-
ки че дървосекачите твърдят обратното. Отстрани на каруцата за сено
можете да спуснете няколко стабилни дъски и с помощта на едно-две
момчета и няколко куки да изтъркаляте повалените дървета върху ка-
руцата за сено или върху едно ниско ремарке. Другият начин е да се
промуши един кабел под дървото и да се издърпа с трактор от друга-
та страна на каруцата като по този начин се създаде един подвижен
скрипец, с чиято помощ да се натовари дървото.
Ние прикачваме виличните рогове на трактора и с тяхна помощ
(стига дървото да не е много голямо или да не сте на склон, или да не
се опитате да го вдигнете твърде нависоко) могат да се натоварят ня-
кои доста стабилни трупи на каруцата или в каросерията на пикапа. За
онези, които са с по-масивни размери, може да се наложи да повикате
някого с багер да дойде и да ви ги натовари. Въпреки че този начин е
по-импровизиран, ще свърши работа за малки количества. Разбира се,
ако имате мобилен гатер-банциг, можете да го разположите точно до
повалените трупи и да ги нарежете на място.
Една от най-изумителните истории, които някога съм чел беше за
един човек от един от по-малките щати в областта Ню Инглънд36, кой-
то имал 72-декаров горски масив. Той успявал изцяло да се издържа
от този малък парцел. Имал дървопреработвателен цех. Внимателно
оглеждал всяко отрязано парче, а дори и всяко дърво през погледа на
добавената стойност. Най-големите трупи той нарязвал на дъски и ги
използвал за мебели. Малките 15-сантиметрови парчета той прекар-
вал през струга и ги превръщал в точилки или поставки за лампи.
Когато отрязвал някое дърво, гледал да остави около 45 сантиме-
тра от пъна и после го отрязвал още веднъж на нивото на земята, къ-
дето то започва да се разклонява. Той оставял този пън да изсъхне и
го обръщал с долната част нагоре. След като шлифовал и лакирал раз-
36
Ню Инглънд (англ. New England) – регион в северозападната част на САЩ, който
включва шест щата: Масачусетс, Мейн, Ню Хемпшър, Вермонт, Роуд Айлънд и Кънекти-
кът. (Бел. прев.)

262
клонения край, той се превръщал в една прекрасна седалка за столче
за бар. Ето един пример за това какво може да се постигне с малко
талант, творческа фантазия и упорство.
От гледна точка на микроуправлението, дори в сечищата можем
да правим неща, които да увеличават разнообразието. Например, аз
често оставям дървета с хралупи, както и мъртви дървета. Дърветата с
хралупи са привлекателни за катеричките и другите бозайници, които
имат нужда от дървесен дом. Изсъхналите стоящи дървета служат за
кацалки на лешоядите, враните и дивите пуйки. Духът ми се оживява
като стигна до някое 4-декарово сечище и видя десет величествени
диви пуйки да нощуват на дървото, което съм им оставил.
Някои големи стари дървета също се превръщат в почти неотдели-
ма част от ландшафта. Мисълта да ги отрежем изглежда направо като
светотатство, особено, когато ги използваме като ориентири. Имаме
едно такова дърво, което сме нарекли „Дървото на катеричките“. То е
от вида Carya ovata и е в доста окаян вид, но е все още живо. Преди
30 години, когато бях дете, по това дърво винаги се гонеха катерички.
Колко следобеди съм прекарвал, седнал в подножието на дървото в
очакване на някоя сърничка, а междувременно слушах постоянното
цвърчене на дузина катерички.
Един ден това дърво ще падне от буря или ще го удари мълния и
ще изгори до дъно и ще ми е тъжно, че за внуците ще остане само една
купчина на земята и моите спомени: „Ето тук беше Дървото на катерич-
ките.“ Биоразнообразието на ландшафта се отразява и на нас и се пре-
връща в наша отличителна черта. Колко би било ужасно да гледаме
на всяко дърво като на сбор от еди-колко си кубика дървесина или да
гледаме на всяко поле като на еди-колко си мамула царевица.
С една дума, разнообразяването на ландшафта е основата за раз-
нообразяването на всичко друго и ни позволява да имаме едно балан-
сирано, стабилно стопанство. Ако не искате хищниците да ядат пилета-
та ви, трябва да им осигурявате естествена диета от дребни бозайници
и птички като поддържате в добро състояние горските и крайречни
зони. Всичко работи в унисон като един велик хармоничен хор. Всеки
фермер, който използва всяка удала се възможност, за да създава би-
оразнообразие, ще се ползва от благата му.

263
 ГЛАВА 24
ВОДА

Водата никога не може да бъде в излишък, освен когато има навод-

нения. Изграждането на поредица водни съоръжения на територията
на стопанството е една отлична цел. Естествено, тази тема е твърде
всеобхватна, за да бъде изчерпателно изложена в една глава, но ето
някои от основните правила. Съществуват три основни източника на
вода: кладенци, извори и оттичаща се дъждовна вода.
Всяко място си има своите уникални качества. При всяко положе-
ние бих ви препоръчал да извикате радиестезист да потвърди мястото
за кладенеца преди да го изкопаете. Всяко селище си има своя баге-
тист – поразпитайте, докато намерите някой, който се ползва с добро
име. Препоръчително е да разположите кладенеца във високата част
на терена, за да се възползвате от гравитацията за нуждите, за които
ще използвате водата. Колкото по-отвисоко идва водата, толкова по-
голямо ще е налягането.
В по-отдалечените райони вече има рентабилни и надеждни сис-
теми за помпане на водата със слънчева енергия, при все че тази
рентабилност важи само при системи с нисък дебит. Това е причина-
та, поради която повечето системи за помпане на вода със слънчева
енергия използват голям резервоар.
Един от главните принципи при преноса на вода е, че за една на-
деждна система за голям дебит и високо налягане не се изисква стока-
жен резервоар, докато по-нискодебитните и с по-малко налягане сис-
теми се нуждаят от голям резервоар. Плащате или за резервоар или за
налягане. Няма защо да давате пари и за двете.
Например, можете да поите 100 крави с 12-литров бидон, ако во-
дата се влива по-бързо, отколкото кравите могат да я изпиват. Но ако
имате малък дебит ще ви е нужен по-голям резервоар за да поите тези

264
100 крави. Ако водата се влива по-бавно, отколкото те я изпиват, те ще
потрошат резервоара и ще се изпотъпчат една друга в надпревара да
удовлетворят жаждата си.
Вашите ресурси ще определят дали е по-удачно да вложите пари
в налягане и дебит или в съхранение. Една от най-често срещаните
грешки, според мен, е да се влагат твърде много пари в налягане и
дебит. Например, ако ползваме пак примера със 100-те крави, ще ни
трябва система, която може да доставя поне 60 литра вода на минута,
ако поилото е с вместимост по-малка от 200 литра. Но ако минем на
поилка с обем 1 400 литра, дори и дебит от порядъка на четири литра
на минута, би ни свършил работа.
Тези 100 крави ще изпиват между 3 800 и 5 700 литра на ден. При
скорост 4 литра на минута, получаваме около 240 литра на час и 5 450
литра на ден. Едно поило с вместимост 1 400 литра струва само 150 до-
лара. Можем да използваме тръба с малко сечение или гравитацията,
за да осигурим тези 4 литра на минута. Но една система, която доставя
60 литра на минута от еквивалентно разстояние ще изисква и по-сло-
жен резервоар под налягане, и помпа, и голяма и скъпа тръба, както и
източник при помпата с голям и постоянен дебит. Вярно е, че големият
резервоар не може да се мести така лесно от падок на падок, както
малкия резервоар, но пък спестяването от разходите за инсталация и
поддръжка, компенсира това да влачите големия резервоар от едно
място на друго за известно време.
Оставете гравитацията да ви е от помощ, вместо ви пречи. Винаги
е по-лесно да се източва вода, отколкото да се изпомпва вода. Ако не
можете да разположите сондата отгоре на някой хълм, тогава сложете
резервоара отгоре на хълма. Прокарайте една тръба нагоре до резер-
воара и после от резервоара надолу спуснете напоителната си систе-
ма като паяжина. По този начин можете бавно да пълните резервоара
по 24 часа на ден, но ако ви трябва по-голям дебит вода, както когато
трябва да се напоят 100 крави по средата на деня, обема на резерво-
ара може да осигури този дебит. Гравитацията ви дава налягане без
да има нужда от сложни помпени системи. Това значи, че можете да
използвате много по-малки и по-евтини тръби, за да доставите същото
количество вода.
Резервоарът може да е нещо толкова просто като някоя използ-
вана цистерна за подземно съхранение на гориво от някоя бензино-
станция. Много от тези цистерни са с обем от 20 000 литра, че и повече.

265
 Само трябва да положите резервоара върху импрегнирани греди, за
да не е в контакт със земята, посадете малко бръшлян около него, кой-
то да го обвие и да му държи сянка, пуснете вътре един поплавък и сте
готови. Може да сложите резервоара в дупка в земята, като басейн.
Веднъж чух за един човек, който си направил водохранилище от теле-
на мрежа за ограда. Той направил кръг от мрежата и после застлал зе-
мята със старо сено или слама. После сложил голямо парче найлон, за
да оформи водохранилището. Докато водата бавно пълнела найлона,
той регулярно добавял слама между найлона и мрежата, за да осигури
мек буфер между двете и да предпази найлона от дупки. Когато водата
изпълнила найлона, той се превърнал в резервоар с приблизителни
размери 9 м диаметър на 1 м височина.
Разбира се, ако сте на равно, може да се наложи да побиете някол-
ко пръта в земята и да вдигнете резервоара на платформа, за да полу-
чите нужното налягане. Но, пък, ако земята е толкова равна, то тогава
направо си помпайте от сондата.
Вторият основен източник на вода са изворите. Писани са цели
книги за разработването на извори и можете да намерите тези книги
в библиотеката. Най-важното нещо при използването на извори е да
не се прекъсва естественото течение на водата – сложете отводната
тръба на същата височина, от която водата излиза от скалата. Двата
вида извор са: такива, които извират от земята и такива, които бликат
от някой скален издадък.
И в двата случая е важно да елиминирате възможността от зараза
в повърхостната вода и да ограничите свободното изливане на извор-
ната вода като я вкарате през тръба. Веднъж щом минава през тръба,
можете да насочите тази вода, накъдето пожелаете. Ако изворът е дос-
татъчно мощен, можете да помпате директно от някой малък контей-
нер. Ако дебитът е малък (т. е. по-малък от 20 л/мин) ще трябва първо
да вкарате водата в резервоар. Ще ви е от голяма полза ако увеличите
функционалността на резервоара като построите добре-изолирано
съоръжение около него. Така, в зависимост от това какъв е дебитът и
доколко ниска температура можете да поддържате в допълнителното
съоръжение, можете да го използвате като своего-рода зимник.
Като цяло, гледайте да прокопаете внимателно около извора, за
да разкриете водните жили, тогава излейте стена от цимент и сложете
една тръба в нея. Ако сложите тръбата твърде нависоко, можете да съз-
дадете прекалено голямо водно налягане зад стената и така да прину-

266
дите водата да заобиколи стената в търсене на по-лесен излаз. Гледайте
тръбата да е на нивото, от което избликва водата. Преградете отвора на
тръбата с мрежа, за да не влизат в нея разни животинки. Имайте пред-
вид, обаче, че никога няма да можете напълно да блокирате достъпа на
разни твари до системата, защото те живеят във всеки извор.
Тогава можете да построите малък навес над извора, за да откло-
ните повърхностните води. В допълнение можете да прокопаете мал-
ка канавка над извора, за да помогнете да се отведе повърхностната
вода настрани.
Третият източник на вода е дъждовната вода. Въпреки че на на-
шето стопанство нямаме цистерна за дъждовна вода, аз много ценя
тези съоръжения. За наш късмет, имаме много мощна сонда и сме из-
градили множество езерца, така че построяването на цистерна не е
приоритет за нас.
Най-голямата грешка при инсталирането на една цистерна е тя да
не е достатъчно голяма. Например, ако 25 мм дъжд паднат на един по-
крив с площ от 100 м2, това ви дава около 2 500 л вода. При това тук не
говорим за някаква голяма сграда. Ако направите същото изчисление
за един типичен склад или хамбар, или дори една нормална по разме-
ри къща, обемът вода е направо главозамайващ.
Обаче, причината, поради която цистерните се ползват с лоша слава,
е защото пресъхват, а причината поради която пресъхват е, че са твърде
малки. Няма да излезе много по-скъпо, ако още при строежа увеличите
обема на резервоара с няколко хиляди литра, но пък впоследствие това
ще ви даде възможност да съберете всичката оттичаща се вода. Целта е
цистерната никога да не се напълни дотолкова, че да прелее.
Така стигаме до темата за водоемите като начин да уловим отти-
чащите се повърхностни води и да ги съхраним за по-късно. Когато ги
правим, аз разчитам на вещината на нашите си оператори на екскава-
тор. Моята работа е да подбера мястото, а оттам нататък оставям на
багериста да прецени как е най-добре да се разположи дигата. Хора-
та, които са копали десетки такива водоемчета имат страхотен усет за
това какво е възможно да се направи. Те знаят кой материал ще задър-
жи водата най-добре и как да нагласят наклона така, че да се постигне
максимална ефективност.
Ако имате доверие на държавата, можете да повикате някой тех-
ник от Службата за опазване на природните ресурси да дойде и да

267
 проектира езерцето. Обаче, по моите наблюдения, те изграждат во-
доемите доста по-сложно, отколкото е необходимо. Като намерите ня-
кой техник, който ви препоръча да ги уплътните с помощта на калища,
утъпкани от прасета, елате да ми кажете.
Създаването на изкуствено езерце може да е нещо толкова просто
като това да изкопаете на някое влажно място една дупка с помощта
на багер, като оставите водата да се процежда в преливник с малък
шлюз. Някои места са по-подходящи за езерце поради геологията си и
ако поискате акъл от местните ще успеете да се ориентирате къде са
най-подходящите условия.
Не позволявайте на добитъка да има достъп до езерцето. Те сри-
ват бреговете му, унищожават растителността и се изхождат в него,
което прави водата негодна както за развъждане на риби, така и за
питейни нужди. Ако езерцето пропуска, пуснете прасетата да се по-
въргалят в него. Те утъпкват дъното и така го запечатват. Обикновено
езерцето пропуска там, където е нивото на водата, така че няма нужда
да го изпразвате.
Наскоро изградихме езерце в планината на място, където грани-
ците между шистовите слоеве често създават проблеми. Както може-
ше и да се очаква, езерцето можеше да задържи само 30-тина санти-
метра вода, а го бяхме предвидили за 180  см. Пуснахме прасетата в
езерцето за около 2 седмици, да се повъргалят на воля. Хранехме ги с
царевица точно по бреговата ивица, за да ги примамваме да утъпкват
тези участъци. На следващия път, когато заваля, езерцето се напълни
като по поръчка и оттогава задържа вода без никакъв проблем. Мест-
ните хора, които са врели и кипели, са пълни с мъдри идеи, само човек
да има търпението да изчака достатъчно дълго, за да ги изслуша.
Разположете езерцето на възможно най-високата точка на някой
хълм, вместо в подножието му. Въпреки че, от една страна, губите от
това, че не улавяте всичките оттичащи се води, от друга страна пече-
лите гравитационна сила. Най-чистата вода в езерото е около 30-45 см
под повърхността на водата. Ако искате да поите животните, източвай-
те вода от тези слоеве.
Ние имаме едно езерце в подножието на една дълга долина, кое-
то захранва поилната ни система за добитъка. Също така, можем да
го използваме и за поливане на градината. Забили сме един сифон в
парче стереопор, което плува на повърхността. Стереопорът се изди-
га и спуска с нивото на водата. Сифонът е свързан с един резервоар

268
от 2 400 литра. От една страна, резервоарът служи като буфер, който
прави водонапоителната система по-устойчива в периоди на високо
потребление, а от друга страна прибавя допълнително налягане в
горния край на системата, за да се изтласква водата по-ефективно. Не
мисля, че е разумно да задвижваме многокилометрова система като
нашата само със сифон: по-добре е водата да се изтласква, отколкото
да се засмуква. Резервоарът ни дава възможност да имаме баласт, в
случаите, когато източваме водата по-бързо, отколкото сифонът може
да я засмуче. Тази гравитачна система захранва цялото ни стопанство.
По протежението на повърността сме пуснали една тръба от ¾ цол за
налягане от 5,4 атмосфери. На всеки 65 метра има Т-образно разкло-
нение с малък сачмен вентил от магазина за 1 лев. Тази тръба минава
през няколко високи хълма, но тъй като не е по-високо от резервоара,
имаме вода.
Потоците и реките изискват грижи, подобно на езерцето, дотолко-
ва, доколкото трябва да ги пазим от добитъка и водата трябва да бъде
източвана по някакъв начин. В ситуации, когато имаме течаща вода в
излишък използваме помпа на принципа на хидравличния чук. Tози
вид помпи използват изобилието от вода, за да помпат малки количе-
ства вода под високо налягане.
Един от инструментите, който използваме с голям успех е висо-
кодебитна 12-волтова трюмна помпа с ниско налягане. Имаме една-
две от тези потопяеми помпи за 14 000 л/час и те са страхотни, когато
трябва да помпаме големи количества вода на къси разстояния. Тези
помпи не могат да закарват водата надалеч или да я качват нависоко,
защото са предназначени да засмукват водата от дъното на лодката
и да я прехвърлят през борда. Ние само връзваме към изпусквател-
ния отвор една 16-метрова пластмасова тръба от 1 ¼ цол и я спускаме
покрай брега на езерцето или на поточето надолу до поилката. Така
можем да напълним 2 000-литровото корито само за няколко минути,
докато правим оглед на добитъка или поставяме напречна преграда,
за да ги задържим в определена част на пасището.
Свързваме трюмовата помпа към един акумулатор с дълбоки ци-
кли с помощта на изолирани щипки, тип „крокодил“ и сме готови за
действие. Тази помпа, e не по-голяма от един грейпфрут и е напълно
потопяема. Само я пускаме в езерцето и гледаме как водата започва
да шурти. Този тип помпа е приложима в случаите, когато се опитвате
бързо да източите вода под ниско налягане. Ние сме я използвали, за
да изпразваме бидони с вода, да накараме сифоните да засмучат и да

269
 изпомпваме водата от покривалото на басейна през пролетта.
Когато ги вържете към акумулатор, този вид помпи доставят вода
също толкова добре, както и една сонда, когато сме на места без дос-
тъп до електричество. Един приятел ме открехна на тези помпи, когато
се опитваше да забърка цимент за вилата си на едно отдалечено мяс-
то. Трябвал му начн да докара водата до мястото си и тази помпа му
свършила чудесна работа.
Оформянето на градината с оглед рационалното оползотворяване
на водата е един добър подход в озеленяването и е още едно нещо,
което хората, които разбират от пермакултура, прилагат добре.
Лъкатушите, изкопани точно по контура на даден терен, улавят
стичащата се вода и или я пренасочват към езерце, или просто й пре-
чат да се излива надолу по склона на хълма; така тези лъкатуши могат
да са от голяма полза, особено в сушави райони. В книгите, посветени
на разкриването на извори също се препоръчва този метод като на-
чин да се увеличи водосбора на дадено място. Например, едно малко
езерце с размерите на басейн, може да поеме два пъти повече вода
ако струпате пръст така, че да се получат своего-рода крила по пери-
ферията, които да служат като фуния, с помощта на която уловената
повърхностна вода да се канализира към eзерцето. Понастоящем, из-
раелците са превърнали в част от практиката си това да правят малки
бентове от долната страна на фиданките като по този начин увелича-
ват задържането на вода с около 300 процента. В район с ниски ва-
лежи този метод е от решаващо значение за това дали фиданката ще
изсъхне или ще се захване.
Едно от нещата, които ми помагат да вземам добри озеленителни
решения с оглед по-ефективното използване на водата, е да си намет-
на дъждобрана, когато вали най-силно и да изляза на разходка. Това е
особено полезна тактика, когато има вода на пътя. Понякога е трудно
човек да прецени как да канализира водата, докато не я види къде се
стича в действителност. Друг особено подходящ момент е през проле-
тта, точно след като се разтопи снега.
Ние сме изградили наносни диги по протежение на канавките, но
дори и малките отбивки за водата, които сме направили по пътеките
на кравите помагат да се забави течението й и да се намали обема й.
С увеличаването на обема и скоростта си, водата придобива разруши-
телна сила. В основата си озеленяването трябва да се стреми да огра-
ничава количеството вода, което се оттича на дадено място в опреде-

270
лен момент и да забавя скоростта на остатъчната стичаща се вода.
Това е особено важно при черните пътища. Поддържайте дигите
по пътя (напречни насипи, които да отвеждат водата встрани от пътя)
и често проверявайте дали водата се отклонява от пътя. Насипвайте
възможно повече чакъл, за да не попадат дъждовните капки директ-
но върху пръстта. Помолете шофьора на камиона с чакъл да сложи
75-сантиметрово трупче по средата на каросерията, за да се изсипва
чакълът точно в браздите, където минават гумите. По този начин ще
покриете поне една трета повече от пътя, а по средата, където остане
непокрито, ще може да израсне трева.
Общо взето, трябва да огледаме всички места, където водата може
да нанася поражения и да я превърнем в предимство. Добре ще е да
направите всичко възможно, за да контролирате водата, която попада
на територията на стопанството ви. Водата често се оказва огранича-
ващият фактор при производството и по отношение на рентабилнос-
тта. Събирайте всичката вода и й намерете приложение.

271
 ГЛАВА 25
ОСТАВЕТЕ ЖИВОТНИТЕ
ДА СВЪРШАТ РАБОТАТА

Хората ме питат:
– Как успявате да се справите с всичко това?
Отговорът ми е:
– О, аз нищо не правя. Аз съм само един диригент на оркестър и
моята работа е да насочвам животните да натам, където трябва да са в
нужния момент. Те вършат всичката работа.
Това изказване може и да е леко преувеличено, но със сигурност
съдържа огромна доза истина. Всяко животно има качества, които му
позволяват да извършва дадени селскостопански дейности като така
се намаляват разходите на стопанството за гориво, труд и техника.
Прелестта на цялата работа е в това, че животните няма да те осъдят,
когато нещо не им отърва, не изискват минимална работна заплата,
нямат нужда от резервни части, не се налага да им сменяме маслото
и дори и не проявяват претенции за пенсионни осигуровки. И да се
работи с тях си е чисто удоволствие. Използването на животни за ра-
ботна сила напълно променя икономическия аспект на стопанството.
Например, компостирането в големи мащаби е много трудоемка
задача, която изисква участието на машини. Обикновено произвежда-
ме над 153 м3 компост на година като повечето идва от зимната посте-
ля на животните от обора, където ги храним със сено. Преди години
изгребвахме тази сплъстена смес от тор, дървесни частици, талаш и
слама, натоварвахме я на тороразпръсквачката, която преди това бя-
хме прикачили с ВОМ-а към трактора и изграждахме дълги и високи
компостни „насипи“.

272
 Постелята от обора винаги трябва да се преобразува от анаеробна
в аеробна смес преди да се разпръсне върху полето, за да може на-
пълно да оползотворява хранителните вещества. В процеса на компо-
стиране материалът се преработва като, на практика, се елиминират
лошите миризми (които идват от изпаряването на хранителните ве-
щества), дезинфекцира се от високата температура и се стабилизират
хранителните вещества.
Изриването на постелята и насипването на компостните купове не
е лесна задача, особено след като животните са утъпкали постелята.
Всъщност, дори и обръщането на малкия компостен куп в задния двор
не е чак такова приятна задача.
Нашият метод е да разпръснем малко зърно в постелята през зи-
мата и когато кравите излязат от обора през пролетта, ние пускаме
вътре прасетата. За 8 седмици две 90-килограмови прасета могат да
преобърнат 52 м3 постелъчен материал, в който е разпръснат половин
тон зърно. Голямо удоволствие е да ги наблюдава човек. Те изравят
покълналите зърна и в процеса разорават и размесват постелята, раз-
дробяват я и създават най-хубавия компост, който човек може да си
представи, и който далеч превъзхожда онзи, което можем да напра-
вим с помощта на техниката. Те преобръщат компоста няколко пъти и
ровят в цял метър дълбочина. А когато приключат, ги колим за свинско
– съвсем прост пенсионен план.
Разполагаме с прекрасен компост без изобщо да палим трактора
и да хабим каквото и да е време. Прасетата дават чудесно месо, не ми-
ришат и е много весело човек да ги наблюдава. Най-важното, ние не
проливаме и капка пот. А когато дойде времето да изнесем компоста с
челния товарач, той е напълно раздробен и угнил и се е превърнал в
чудесен почвен материал. Както изгребването, така и разпръскването
на така-получения тор е лесно-изпълнимо с трактора.
Същият метод може да се приложи и в конюшните, под клетките
на зайците или с един голям градински компостен куп. Само вкарайте
малко зърно, заградете купа и гледайте с какво удоволствие живот-
ните вършат вашата работа. Ще бъде дори по-приятно и от историята
на Марк Твен за това как Том Сойер получава подкупи от съседските
момчета в замяна на привилегията да варосват оградата.
Ние дори използваме прасета, за да правят дълбока оран. Елек-
тропастирът върши чудесна работа за прасетата и можем да ги местим
от едно място на друго. Ние използваме две жици тел: едната на 10,

273
 а другата – на 30  см от земята. Едно 90-килограмово прасе може да
разрови 9 м2 площ на ден срещу 2 кг заровено зърно. И царевицата и
дребните сортове зърно растат добре след като прасетата са изорали
земята. Това е толкова просто и приятно, че доходната парична част от
цялата работа изглежда просто като между другото.
Имаме една мобилна кочина с размери 3,6 м на 6 м, която нарича-
ме нашето „Такси 'Бон Филе'“ и която теглим из парцелите, които иска-
ме да изорем и четирите прасета в това наше „такси“ вършат чудесна
работа. Миналата година използвахме „таксито“, за да разчистим тере-
на след реколтата на Даниел от кръмно цвекло. Той отгледа цвеклото
на един парцел от 334 м2 за допълнителен фураж за зайците си през
зимата. Тези кореноплодни са близък роднина на захарното цвекло и
е почти невъзможно всички да бъдат извадени от земята: все ще про-
пусне човек няколко. Като направихме един курс с нашето „Такси 'Бон
Филе'“ след събирането на реколтата, прасетата обърнаха земята и до-
събраха това, което ние бяхме пропуснали.
При друг един сходен случай на използване на прасетата, нещо,
което започна като опит да превърнем парцел гора в пасище, се пре-
върна в допълнително научно изследване на устойчиво производство
на прасета-жътвари. В този проект си набелязахме един полегат склон
в гората, който искахме да превърнем в открита площ – първоначално
за пасище.
Събрахме всички дървета, които ставаха за дърва за огрев или
трупи за бичене. После разделихме тези осем декара на 8 ограждения
с помощта на електропастир и пуснахме прасета из тях – истинската,
природна версия на роторна тревна косачка марка „Bush Hog“37.
Прасетата обърнаха цялата площ. Само няколко дни преди да пус-
нем прасетата, разпръскваме дребно зърно с една малка ръчна редо-
сеялка. Прасетата изяждат една част и утъпкват останалото в земята.
После можем да оставим това ограждение да почива около 14 сед-
мици преди отново да го погледнем. За това време зърното узрява и
ние отново пускаме прасетата. Те излапват реколтата като така сами си
набавят фуража. Освен това, те отново „изорават“ мястото и ние отно-
во можем да засеем нещо там, за да поддържаме цикъла. Тази земя е
изключително трудна за обработка, тъй като е осеяна с клони, пънове
и камъни.
37
Игра на думи, която се основава на факта, че една от известните марки роторни
косачки, „Bush Hog“ в превод означава „глиган в шубраците“. (Бел. прев.)

274
 На втората година земята започва да вече да се поотпуска. Прасетата
са унищожили повечето от планинския лавър и малките фиданки и поле-
то вече е готово за сеитба на царевица. След като царевицата стигне до
млечната фаза, ние пускаме прасетата и ги оставяме да излапат всичко.
Правили сме опити с различни методи за засяване на царевица: в ямки,
направени с остър прът на по-големи разстояния или гъсто нахвърляна.
Когато я засяваме чрез хвърляне на семената, растенията не връзват ма-
мули, но пък се получава невероятна биомаса. Прасетата ядат мамули,
листа, стъбла – всичко, така че и двата метода вършат работа.
Най-големият ни проблем е покълването, когато има засушавания.
Тъй като през целия сезон засаждаме разни неща, някои от сеитбите
ги улучваме идеално да са точно преди дъжд, а друг път сеем нещо и
не получаваме никаква кълняемост заради сушата. Тази година напра-
вихме езерце, за да напояваме гравитачно целите осем декара и сега с
нетърпение очакваме как ще можем да поливаме, когато се наложи, за
да осигурим добра кълняемост.
При прасетата постоянно има една автоматична хранилка с 12 от-
деления и я пълним с царевица, печена соя, плюс дребно зърно. Ко-
гато прасетата могат да ядат царевични растения на корем, минават
седмици без да се докоснат до автоматичния питател. Това означава,
че посевите на полето напълно удовлетворяват нуждите им. Миналата
година направихме неуспешен опит (поради сушата) да усъвършен-
стваме хранителния режим като разнообразим растенията, които да
предлагаме на прасетата. Като прибавим фасул в същата ямка, в която
засяваме царевицата, така добавяме белтъчини към въглехидратите.
Тъй като земята е доста спечена, на някои места нищо не покълва. Тези
празни пространства могат да се попълнят с тиквички, които прасета-
та консумират с голяма охота.
Това е проект в развитие, но сега-засега ни е много интересно да
се занимаваме с това. Огражденията са без врати. Просто като вземем
няколко камъка и притиснем с тях жиците към земята през 2-2,5 метра,
прасетата могат да преминат от единия падок в другия без проблем.
Ние гледаме прасетата да поогладнеят като ги оставяме без фураж за
около 24 часа. Тогава само трябва да хвърлим няколко кофи царевица
в следващия падок и те се втурват презглава да пресичат жиците. Ако
времето е наистина горещо, изливаме няколко кофи вода в следва-
щото ограждение и това също служи за примамка. След като всички
прасета са се придвижили, махаме камъните, жицата се опъва в пър-
воначалното си положение и ние сме готови.

275
 Всяко ограждение има метално колче в един от ъглите. На това
колче закрепваме с винт на нужната ни височина една втулка, така
че да не се свлича: в долния край на втулката има прикачена дюза, а
в другият край влиза тръба, която се захранва с вода гравитачно от
езерцето по-нагоре. Все още има останали достатъчно фиданки, които
да хвърлят сянка за прасетата.

Това е проект в развитие и не претендираме да сме експерти все

още. А със сигурност не сме и започнали да изследваме всички въз-
можности. Когато бях малък, имахме една леха с гулии, които бяхме
насадили за двете прасета, които гледахме. Всички кореноплоди са
идеална храна за прасета. Следващата ни цел е да повишим продук-
цията на фураж до такава степен, че да не се налага вече да си набавя-
ме зърно от външни източници, ами да оставяме прасетата сами да се
хранят с прясно-отгледания материал. При положение, че използваме
прасетата за тор и за оран, тази ни цел наистина изглежда икономиче-
ски-рентабилна.

При това, през зимата, когато преместваме животните в тунелната

оранжерия използваме помощта на малки прасенца в една портатив-
на клетка, за да обръщат постелята и да не се образува кора отгоре й.
Когато кокошките-носачки имат по-малко от 50  см2 на птица, те чес-
то произвеждат повече тор, отколкото могат да размесят в постелята
чрез ровенето си. Понякога, по една или друга причина, постелята се
овлажнява отгоре и това утежнява проблема с образуването на кора
върху постелята. Големите птицеферми използват мотофрези и друга
специализирана техника, за да се справят с този проблем. Но ние полз-
ваме една малка клетка с прасенца, която разнасяме из помещенията
с кокошките – прасетата ровят на по-голяма дълбочина от кокошките
и разбиват повърхностния засъхнал слой. Тогава кокошките обичат да
минават след прасетата и да събират всичките новоразкрити лаком-
ства.
Също така може да се използват прасета вместо мотофреза в гра-
дината, но това трябва да се прави с мярка. Ние построихме една „сви-
нефреза“ с размери 1,8 м на 3 м, в която влизат две прасета и която
можем да местим из градината. Когато имаме идеални почвени усло-
вия, нашата „свинефреза“ върши идеална работа. Но ако почвата е или
прекалено суха, или твърде влажна, тогава прасетата може повече да

276
навредят, отколкото да свършат работа. Не мисля, че могат напълно
да заместят една мотофреза или един спейдър38 в една по-широко-
мащабна градинарска дейност просто защото, когато дойде време да
садите зеленчуците, не можете да придвижвате прасетата достатъчно
бързо от една леха на друга, за да останете в график. Но определено за
първоначалното обръщане на чима, прасетата са ненадминати. И няма
и да ви миришат стига да ги местите насам-натам достатъчно често..
Прасетата са най-възхитителните същества, които можете да си пред-
ставите.
Наскоро последвахме примера на един приятел от Бристъл, щата
Вирджиния, който след Хелоуин отива да събира всичките непрода-
дени тикви. Магазините с радост се отървават от тях, а това е почти
пълна хранителна дажба за прасетата. Така нашият приятел си набавя
безплатен фураж за цял месец.
Ние сега вземаме развалената храна от местната хранителна бан-
ка, която иначе те биха изхвърляли на сметището. Количеството значи-
телно варира в рамките на годината, но, като цяло, събираме по една
каросерия на седмица. Храната е доста разнообразна – от счупени
яйца до донати и сладки картофи. Така си спестяваме стотици долари
за фураж и изглежда, че прасетата се радват на разнообразната храна.
Основната причина, поради която на фермерите им се налага да
увеличават дейността си, за да не фалират, е тъй като повечето от
тях, де факто, се занимават с транспорт на материали. Изислете колко
пръст трябва да преместите, за да обърнете четири декара и ще види-
те, че наистина дейността ни е главно в това да боравим с материали.
Когато главната дейност е в боравенето с материали, по-евтино
излиза да се работи в милиони и в тонове. Да се управлява един челен
товарач с 3-кубикова кофа е далеч по-ефективно, отколкото да се ра-
боти с еднокубикова кофа. Местенето на зърно с 15-сантиметров шнек
е много по-ефективно, отколкото да се работи с 8-сантиметров. Много
по-ефективно е да се борави с 20-тонови товари, отколкото да се из-
празва каросерия след каросерия на пикапа.
Очевидно е, че ако дейността ви е състои в това да боравите с
материали, тогава минаването в по-горна категория е от съществено
38
Спейдър (от англ. spader или spading machine) – вид култиватор, който представлява
набор от няколко реда 30-сантиметрови лопатки, които аерират почвата само с внима-
телно вертикално движение и прибутване на почвата, без да преобръщат почвените
пластове. (Бел. прев.)

277
 значение, ако искате да останете конкурентоспособни. Но ако оста-
вим животните да свършат работата, тогава този принцип вече не е
валиден. Впрягането на животните в работа ни позволява да останем
независими от мащаба на дейността. Вместо да ползваме трактори, чи-
ято стойност се понижава поради амортизация, ние използваме „обо-
рудване“, чиято стойност се повишава. Ето така се реализират печалби!
Цените на прасетата са ниски – това наистина е една евтина „свинка“39.
Да купиш трактор за 60 цента на килограм си е бая добра сделка.
Не се опитваме да заплождаме прасета, защото тогава бихме
били в свиневъдния бизнес, а ние не искаме да се занимаваме с това.
Праските и нерезите се амортизират – нека някой друг им е собстве-
ник. Ние направо купуваме отбити прасета, така че всичките ни пари
са вложени в стадо, чиято стойност постоянно се повишава. Целта на
нашия бизнес е печалбата, а не прасето.
Ако не ни се налага да плащаме за техника, тогава още с първия
произведен материал започваме да отчитаме печалби. Ирландски-
те агрономи наскоро заключиха, че ако един земеделец не използва
трактора повече от 1 000 часа на година, то би било по-добре да наема
някой за тракторните дейности, отколкото самият той да притежава
трактор. Това показва колко големи са режийните разходи и какво ка-
питаловложение се изисква, ако основната дейност на един бизнес е
боравенето с материали. Ако имате голям марж на печалбата благо-
дарение на добавянето на стойност и продажбите на дребно, тогава
можете да си позволите да притежавате трактор, дори и да го ползвате
за по-малко часове на година.
Сега да насочим вниманието си към пилетата. В главата за „Ета-
жиране“ пак ще обсъдим тези модели, но тук ще ги погледнем в раз-
лична светлина. Когато пилетата имат достъп до пространството под
клетките на зайците в „Зайкурника“ те правят услуга на зайците като с
ровенето си аерират тяхната постеля и така премахват миризмите. В
промишлените зайчарници вонята е ужасна. Зловонната миризма на
амоняк, която се издига от урината им е такава, че все едно зайците
цял живот са с нос, забит в бутилка белина. Но кокошките елиминират
всичката миризма като омесват всичко в богатата на въглероден мате-
риал постеля и така поддържат хигиенична среда за зайците отгоре.
Като ровят постелята, пилетата не само създават компост като омесват
39
Свинка (от англ. pig-iron) – разговорна дума за „чугунен слитък“; наименованието
произтича от това, че формата на калъпите, в които първоначално се отливал чугун
наподобявала на полегнала свиня. (Бел. прев.)

278
зайчите изпражнения в постелята, но и поддържат здравето на зайци-
те, което премахва нуждата да добавяме медикаменти към водата им.
Стандартна практика в буквално всички промишлени зайчарници е да
се прибавят медикаменти към водата, за да се третират различните
здравословни проблеми.
„Яйцемобилът“, който следва добитъка ни, е още един пример за
това как можем да впрегнем животните на работа. Докато другите го-
ведовъди са вън на полето и обират ритници в пищялите, докато се
мъчат да вкарат кравите в станок, за да ги инжектират в задните части
с Ivermectin (което така влошава вкуса на месото, че убива всички па-
разити), единственото, което ние правим е да местим кокошките след
добитъка и да прибираме годишна печалба от 4 000 долара от яйцата,
които получаваме като страничен продукт на програмата ни за пасищ-
на хигиена.
Кокошките ядат ларвите на мухите и така превръщат потенциал-
ните усложнения и свързаните с тях разходи в потенциални приходи;
едновременно с това, те инкорпорират „тортите“ на кравите в почвата
и така стимулират кръговрата на хранителни вещества. В някои от по-
елитните говедовъдни предприятия същото мероприятие го извърш-
ват с пружинни ливадни брани. Но пилетата си се справят чудесно с
тази задача, а на всичко отгоре снасят и яйца. Вместо да ни се налага
да влачим кравешки торти из полето, обяздили нашия „John Deere“, и
обвити в миризмите и звуците на дизелови двигатели, ние можем да се
наслаждаваме на доволното кудкудяне на снасящи кокошки.
Като раздробяват тортите на кравите, кокошките намаляват „ка-
рантинните зони“ (зоната около кравешкото изпражнение, където
кравите избягват да пасат) и така следващия път, когато кравите се
върнат на същото пасище, ще го изпасат по-равномерно. Пилетата се
комбинират добре с какъвто и да е добитък. Угоителните комплекси
и млекопроизводителните ферми могат само да спечелят ако пуснат
пилета да кълват ларвите на мухите, да ядат несмлените хранителни
остатъци и да разпръскват тортите на кравите.
Анди Лий в книгата си „Кокошия трактор“ обяснява как използва
пилетата като култиватори в градината. Той използва по-малък кафез
от тези, които ние имаме в полето, за да мести пилетата из градината и
те обръщат почвата, ядат плевелите, обират ларвите на насекомите и
наторяват почвата с изпражненията си.
Овощарството и зеленчукопроизводството предоставят огромно

279
 поле от възможности за използване на пилета и други птици и смятам,
че е удачно да се каже, че досега само сме „разчоплили повърхността“
в това отношение. Представете си какво ще стане ако пуснете 100 пуй-
ки на поле, нападнато от нашествие на скакалци? Една много добра
идея е да се пуснат пуйки в царевично поле, веднъж щом царевицата
достигне размери около 60 см. Пуйките ще контролират насекомите,
ще наторяват посева и ще ползват царевичните растения за сянка. Те
не представляват опасност за царевицата, когато е достигнала тази
височина, но с радост ще се нагостят с растящите наоколо тревички и
плевели. Това е една чудесна комбинация. Въпреки, че не сме го при-
лагали лично, книгите по тази тема изобилстват от положителни при-
мери за внедряването на гъски за плевене на всякакви култури – от
лозя до ягоди.
В сушавите райони, където се използва изкуствено напояване и
където насекомите представляват проблем за лютите чушки и другите
специализирани култури, пилетата предоставят чудесен метод за кон-
трол на вредителите. Няма по-добър метод и за събиране на паднали-
те плодове, като едновременно с това се елиминират и насекомите,
които презимуват около дърветата. Когато пилетата получат достъп до
дървета, те постоянно ровят около ствола и корените, в търсене на
насекоми. Овощарите редовно се борят с набезите на плодни червеи,
гъбички и насекоми около основата на дърветата. Пилетата разравят
тази зона в търсене на тези сладости и по този начин прекъсват жиз-
нения цикъл на вредителите.
Ами хищниците? Първата защитна мярка срещу хищници е да се
местят редовно пилетата. Това обърква хищниците. На второ място,
осигурете изобилие от естествена храна на хищниците като оставя-
те диви, некултивирани зони, където в дивите треви и листната шума
да се въдят стабилни популации от малки бозайници. На трето място,
може да се наложи да използвате кучета-пазачи или магарета-пазачи.
Сега да преминем към добитъка. Определено, най-ефикасният и
рентабилен начин да се коси трева е с помощта на „четириногите ко-
сачки“. Но за да бъде една косачка полезна, трябва да отговаря на две
условия:
1. Да има копче за включване и изключване, за да можете да я пуска-
те и спирате.
2. Да е маневрена (т. е. да има кормило, ако е тракторна косачка или
ръчки, ако е ръчна косачка).

280
 Портативната електрическа ограда (т.нар. електропастир) е както
копчето за включване, така и воланът за управление на четириногата
косачка. Можем да разположим животните там, където и тогава, кога-
то ни е нужно, в пространство с такива форма и размери, каквито ни
устройват.
Например, пролетно време, преди да пуснем бика при кравите
за разплод, ние го използваме като косачка, за да поразчисти зоните
около барачката с инструментите и другите селскостопански сгради,
както и двора. Отделяме му само едно малко пространство, може би
около 80-160 квадратни метра и го оставяме там за един-два дни. Той
обожава прясна трева и не само че няма нужда да му даваме механич-
но събрано сено, ами и си спестяваме шума на косачката и на тримера
за трева. А в бонус получаваме тор. Е, да, кравешкия тор около къщата
понякога ни носи недотам приятни вълнения, но, като цяло, ползите
надвишават неудобството от черните „пайове“, с които е осеяна земя-
та тук-таме. Само за няколко минути инсталираме електропастира и
нашият бик е така добре ограден, все едно има бетонна стена около
него. Посетителите обичат да го гледат отблизо – от другата страна на
оградата, разбира се – и да докосват носа му. Това е голямо забавле-
ние. Когато бикът е при кравите, ние използваме млекодайна крава за
тази цел.
В по-голям мащаб, ние използваме цялото стадо крави, за да ко-
сим канавките покрай пътя. Когато сме в ограждение, близо до пътя,
можем да отворим портата и, със списание в ръка, да оставим кравите
свободно да се напасат с крайпътната трева. Добре е, ако има човек от
всяка страна на пътя, в случай, че мине някаква кола. Разбира се, тази
система не е препоръчителна, ако сте на оживен път, но в нашата стра-
на има хиляди километри от черни пътища, които могат да предоста-
вят паша за добитъка за дни наред и по този начин цял куп общински
косачки могат да си останат паркирани пред общината.
Преди две години изнесох лекция на една конференция по ливади
и пасища в Мексико и по пътя от Монтерей до Виктория ми направи-
ха впечатление няколко неща. По протежението на цялата магистрала
имаше вързани крави на колчета, които пасяха тревата. Привечер сто-
панинът идваше да издои кравата и да премести колчето й. Това беше
чудесен начин хем да се поддържа тревата покрай пътя добре окосе-
на, хем да се осигурява храна за кравите.
Второто нещо беше, че докато бях във Виктория, посетих огро-

281
 мния им парк, който е гордостта на местното население, а там, върза-
ни в самия парк, имаше няколко дойни крави. Моят домакин обясни,
че шест души от града пасат дойните си крави в парка и са поели отго-
ворността да го поддържат добре окосен. Тези хора, при все че живее-
ха в самия град, си произвеждаха собствено мляко.
В светлината на това, което видях, нашите косачки заедно с без-
бройните данъци, които плащаме за работата им, ми се струват като
неандерталска политика. Колко елегантно и просто е да се използват
животните за такова мероприятие. Стига да има начин да се озаптяват
животните – било чрез електропастир или с помощта на колче и ето ни
косачка, която произвежда храна, вместо да използва части и петрол,
а да не говорим за разликата в отпадните продукти!
С помощта на краткотрайни периоди на интензивна паша, ние въз-
лагаме на говедата да събират сами възможно най-много от собстве-
ния си фураж. През изминалата зима им хвърляхме сено само 68 дни,
докато повечето фермери в нашия регион даваха сено на говедата си
140 дни. Обикновено фермерите се хвалят с това колко сено са събра-
ли. Аз обичам да се хваля с това колко сено не ни се налага да събира-
ме.
Пролетно време оставяме добитъка да пасе из цялото стопанство
като ги придвижваме бързо от едно ограждение на друго. Така цялата
ферма се превръща в пасищна площ по време, когато тревата все още
расте бавно. Пускаме кравите да пасат из ливадите и навсякъде дру-
гаде. Невероятно е колко много от животновъдите не пускат кравите
си да пасат из ливадите или из площите, засети с люцерна или дребно-
зърнести култури, а вместо това продължават да ги хранят със сено за
още 4-6 седмици. А точно от другата страна на оградата има прекрасен
парцел със зелен фураж, висок 30-тина сантиметра, който само чака да
бъде окосен от самите крави.
Изследванията показват, че механично-събираният фураж излиза
поне три пъти по-скъпо за тон общи смилаеми хранителни вещества,
отколкото би струвало ако същият този материал се „ожъне“ от само-
то пасящо животно. Не мога изобщо да проумея защо толкова много
фермери най-упорито продължават да събират всичкия този матери-
ал с механични средства, а после пък го карат на животните. Кравите с
радост сами биха си опасли този материал.
Ако сведем необходимостта ни от запаси от фураж само до два ме-
сеца в годината, тогава бихме могли напълно да променим трудовите

282
ни задължения през пролетта и лятото, защото няма да ни се налага да
събираме фураж по механичен път. Обаче, когато добитъкът е на не-
контролирана паша (continuous grazing – бел. ред.) продуктивността
на пасището спада с 25% от това, което трябва да е, този недостиг тряб-
ва да се компенсира с механично-окосен и химично-наторен фураж.
Когато управляваме добитъка по такъв начин, че да се възползва-
ме от естествения растежен цикъл на тревата, печалбите на стопан-
ството коренно се променят. Нещата, които изискват големи разходи
като гориво, техника, части и труд, практически изчезват. Аерирането
на почвата, което се получава при интензивно управление на пашата
позволява на ливадите да растат гъсти, а не на туфи и така се избягва
нуждата да се надхвърля посевната норма при първоначалната сеит-
ба, както и нуждата повторно да се подсяват площите.
Копитата на говедата са като култиваторни инструменти, които мо-
гат или да навредят или да са от полза, в зависимост от това къде и как
се използват, както и от това колко плътна е покривката. Използването
на по-големи количества семе при сеитба на детелина е необходимо
само, когато бобовите култури са изтощени от неконтролираната по-
стоянна селективна паша и някои по-нежелани фуражи са взели пре-
вес. Един правилен подход към управление на пасищата ще позволи
да се прояви естествената суцкесия, която води към бобови и други
желани фуражни видове. Книгата ми, „Говеждо от салатния бар“ под-
робно излага методите за управление на пасищата.
Плодородните прерии са се изградили именно поради пашата и
пак чрез паша можем да възстановим почвеното плодородие. Никак-
ви плугове, никакви комбайни, никакви монокултури! При едно добро
управление съчетаването на тревопасни животни с трайни култури е
направо печеливша комбинация.
Вероятно някои от читателите на тази глава се питат защо не са
включени онези животни, които най-често се използват за животинска
тяга: конете и воловете. Веднага ми идват наум две причини:
1. Това е прекалено нормално, а аз съм човек, извън нормите.
2. Нямам много опит с коне и волове.
Предварително се извинявам на всички любители на коне, но
трябва да си призная – конете ме плашат. Когато бяхме деца имахме
няколко понита и те бяха съществата с най-опак характер и най-кока-
лести гърбове, които някога съм срещал. Те никога не отиваха натам,

283
 накъдето ние ги ръчкахме да отидат и когато най-накрая капваха от
собствения си инат, просто разрешаваха проблема като започваха да
хвърлят къчове, докато ни повалят на земята.
Казвали са ми, че понитата са много по-трудни от конете. Това може
и да е вярно, но в моето съзнание те изглеждат доста еднакви. Когато
изключа стартера на трактора, той просто си стои. Но за мен има нещо
притеснително в това постоянно да съм на сантиметри от еднотонен
източник на енергия, който може да мисли. Това ме плаши. Знам, че
хората са използвали коне много преди да се появят тракторите. Но аз
не съм раснал по онова време. Раснал съм на днешно време.
Ако щете го наречете глупост, ако щете го наречете невежество,
ако щете го наречете неекологично. Просто изобщо не ме влече идея-
та да се намирам под, върху или до нещо, което с едно движение може
да ме цапардоса като муха към стената. Обичам да гледам конни със-
тезания и мисля, че конете са прекрасни животни. Аз ги галя, когато
ми се отдаде възможност и се насълзявам като гледам перфектния
унисон на шест-конния впряг на някой парад. Но съществува голяма
разлика между това да се радваме на тяхната мощ и красота от зрител-
ските трибуни и това да се навирам боязливо под някой от тях, за да му
вдигна копитото за оглед. Не, друже, не е за мен тази работа.
Свалям шапка на всеки, който работи с коне и волове. Мисля, че
те си имат своето достойно място в малкото стопанство. Страхотни са
за обработка на земята. Никога няма да забравя как една сутрин нами-
нах да видя един приятел, който береше царевица. Утринното слънце
тъкмо беше започнало да топи скрежа и огряваше човека и неговия
конски впряг всред полето от царевица. Спокойствие и самота. Чува-
ше се само пръхтенето на конете и отвреме на време, фермерът про-
мърморваше: „Дий..... Пррр!“ Конете се придвижваха напред няколко
крачки и спираха. Чиста поезия! Любувах се на елегантния контрол, на
това колко плавна беше работата и колко послушни бяха тези големи
животни.
Може би децата ми ще въведат тези нежни гиганти в живота ми, а
може би – не. Но аз съм неук и боязлив и за никого няма да е добре,
ако се преструвам, че е иначе. Ако имате желание да работите с коне,
опитайте на всяка цена. Съществуват безброй възможности, защото
животинската тяга определено отново става актуална.
3. Хората, които познавам, знаят как да поправят машини, но не и
коне. Такова е обкръжението ми от съседи и семейство. Това също

284
 се отразява на решенията ми и в момента означава, че поправката
на един трактор е нещо относително просто. Освен това, тракто-
рите си вървят с гаранция.
4. Трактор и без това ми е нужен. Обичам да казвам, че когато измис-
лят начин да прикачат силоотводен вал и челен товарач към един
кон, тогава ще съм готов да си купя кон. Ние транспортираме зна-
чителни количества материал и не виждам защо ми е да притежа-
вам коне, когато и без това ще ми е нужен трактор. Да се гледа кон
не е евтино, въпреки това, което казват някои от поддържниците
им. От чисто икономична гледна точка, това не е въпрос на черно
и бяло. Всичко си има положителна и отрицателна страна. Не се
подмамвайте от ентусиазма на някой любител на коне или волове,
ами гледайте какво е най-разумно.
Една двуколка с механичен влекач за прикачен инвентар, който
изобщо не може да се сравнява със силоотвода на един трактор, вър-
ви около 5 000 – 8 000 долара. При това, имате и коне, които трябва да
бъдат тренирани и хранени, дори и когато няма работа за вършене. На
днешния исторически етап, а и с моите опит и темперамент, просто не
виждам смисъла в конската сила. Но за тези от вас, които виждат сми-
съл, моля следвайте мечтите си. А може и на мен да ми светне някой
ден.
Убеден съм, че съществуват много вариации на цялата тази идея за
използване на животните и се надявам, че тази дискусия ще стимули-
ра творческите ви идеи. Овце в овощните градини, кози за плевелите,
лами да пазят овцете и кучета да ги подбират... списъкът е безкраен. Не
забравяйте и за рибите, които се хранят от тиня и за червеите, които
се хранят от тор и правят хумус. Ако впрегнем на работа вътрешните
характеристики на животните, можем да намалим работното си нато-
варване и значително да повишим крайната печалба.

285
 ГЛАВА 26
ХИГИЕНА НА ДОБИТЪКА

Бог е вградил санитарен план в биологичните системи дълго преди

„Procter & Gamble“ да се появят на сцената. По същество, в природата
обеззаразяването става по два начина:
1. Почивка и слънчева светлина
2. Разлагане
Патогенните организми се развиват в среда, в която са налице
следните условия:
1. Липса на директна слънчева светлина
2. Влага
3. Постояннен достъп до гостоприемник
4. Концентрация на един вид гостоприемник
5. Неправилно разлагане
Съществуват множество полезни микроорганизми, които контро-
лират болестотворните и трябва да създаваме условия на полезните да
преобладават в нашите животновъдни и растениевъдни системи. Ако
съсредоточите вниманието си върху тези пет проблемни зони, когато
проектирате помещение за каквито и да е животни, вие, де факто, ще
елиминирате заразите и миризмите – двете неща, които правят живо-
тинските помещения неприятни.
Нека разгледаме тези пет елемента един по един. Най-мощният
санитарен инструмент в природата е слънчевата светлина – особено,
когато е директна. Това означава, че помещенията, където ще живеят
животни трябва да се проектират така, че да има изобилен достъп на
слънчева светлина. Капандурите и oтворените на изток сайванти поз-
воляват светлината да достига до пода и да огрява животните. Ако по-
кривът е снабден с прозрачни панели от фибростъкло, то те трябва да
са безцветни, а не със зеленикав оттенък. Другото нещо е, че е по-до-

286
бре тези пропускащи слънчевата светлина пана да са разположени по
цялото отвесно протежение на покрива – от билото до стрехите, а не да
са отделни панели, монтирани между металните покрития. Когато дъж-
довната вода се стича по материал, който е от типа на фибростъклото
или пластмасата, тя става корозивна за метала и ще ускори ръждясва-
нето на покрива. За да избегнем това, ние полагаме прозрачните пане-
ли направо до самите стрехи на всички сгради, където ги инсталираме.
Вторият елемент, влагата, се благоприятства по два начина: първо,
ако липсва движение на въздуха, т. е. вентилация, тогава въздухът ще е
пропит с миризмата на мухъл и застояло. Повечето животни могат да
издържат на студ, но не понасят теченията. Един сайвант, който е за-
творен към подветрената страна, но отпред е открит може да изглежда
студен, но животните могат да се сгушат към стената и ще им бъде доста
уютно. В повечето ситуации ще ви свърши работа каквато и да е грубо-
скована кошара с покрив и стена откъм подветрената страна. Комбина-
цията от течение плюс влага си е жива смърт за животните.
Тъй като екскрементите на животните са изключително влажни, не-
обходимо е да попивате тази влага със суха постеля. Постелята трябва
да се съхранява под покрив, за да не се овлажнява от водата и да се
поддържа с висок абсорбиращ капацитет. Сламата, която ще се използ-
ва за постелята, трябва да се остави на дъжда един-два пъти преди да
се балира, за да се разтвори лъскавото външно водонепромокаемо по-
критие. Дъждът я прави мека и подобрява попивателната й способност.
Една от най-големите предпоставки за развитието на патогени е
постоянният достъп до гостоприемник. Това особено важи за парази-
тите и е вероятно най-големият проблем за собствениците на малки
лични стопанства, които разполагат с ограничена площ за добитъка.
При липсата на приемно животно повечето паразитни популации оста-
ват вирулентни и представляват опасност само за около две седмици.
Ако добитъкът може да се мести от едно място на друго, патогените ще
имат по-малък шанс да се развият и размножат.
Независимо дали имаме новородено теленце в задния двор или
стадо от 6 кокошки-носачки, премахването на възможността на достъп
до приемник е от изключително значение. В миналото това е било ра-
бота на пастира – да води стадото към свежи, отпочинали, хигиенични
пасища. Портативните кафези вършат добра работа в случаите, когато
имаме изключително малко на брой животни. Когато имаме големи жи-
вотни – като крави и коне – подвижният електропастир е нещо евтино,
лесно и високофункционално.

287
 В случай, че сте пропуснали главната идея в цялата дискусия, нека
го кажа по най-прост начин – най-вероятно обор не ви трябва. А ако ви
потрябва, то този обор изобщо няма смисъл да изглежда по начина, по
който си го представя местният строител на обори. А ако по някакво
неприятно стечение на обстоятелствата сте се сдобили с парцел земя,
на който вече има от старите двуетажни полувкопани обори от англий-
ски тип, то ще се наложи веднага да го съборите и да построите нещо,
по-подходящо за животни. Този вид обори, чиито долен етаж е полувко-
пан в земята, са най-мрачните, усойни и неефективни постройки, които
можете да си представите. Дори и някой да ми каже, че навремето са
били ефективни за целите, за които са били построени, аз ще оспоря и
това твърдение. Конструкцията им не позволява достъп на техника, за
да се зареди постелята или да се изчистят. Ниските покриви не позво-
ляват да се напласти дълбока постеля. Дървеният материал, използван
за направата им, ще свърши по-добра работа за издигането на един
най-обикновен дървен навес или на някаква друга по-функционална
сграда. Вградените в земята обори имат красив и носталгичен вид, но
са възможно най-нефункционалните постройки, някога измисляни за
селскостопански нужди.
Особено когато имаме малки групи животни, подвижните съоръ-
жения, както и най-обикновени тунелни оранжерии вършат чудесна
работа за през зимата.
Четвъртата точка е за концентрацията на един вид гостоприемник.
Колкото повече видово разнообразие можем да внедрим в животно-
въдната система, толкова по-добре ще контролираме болестотворните
организми. Повечето от тези организми са специфични за определени
видове животни. Градинарите отдавна прилагат принципа на редуване
на множество култури, за да се предпазват от вредители. Ако всяко вто-
ро растение не му е по вкуса, тогава даденият вредител губи енергия от
това да се мести и все да е разочарован – представете си как ще е, ако
всяка втора лъжица от храната ви е нещо неядливо.
Един производен принцип на този е симбиозата между различните
видове. В природата птиците следват тревопасните и почистват след
тях. Чаплата, кацнала на гърба на носорога не е нещо случайно. Мно-
говидовото животновъдно стопанство е добър метод за борба с пато-
гените.
И на последно място, неправилното разлагане е вероятно най-го-
лемият фактор по отношение на популациите от болестотворни орга-
низми. Агрономите го наричат „цикъла на гниене“ – колкото по-активен

288
е цикълът на гниене, толкова по-балансирани ще са почвите и растени-
ята и толкова по-добро ще е здравословното им състояние.
Органичната материя подхранва цикъла на гниене. Например, гли-
нестата почва в ограждението на кокошките прекъсва цикъла на гни-
ене – същото е и с калния под в обора на телетата или в незатревена-
та конюшня. Терените, на които няма растителност (с изключение на
площите, където току-що сме обърнали зеления тор), нямат и активен
цикъл на разлагане. За един активен цикъл е нужно да има правилни
пропорции на следните елементи:
1. Въздух – съдържа се в пространствата между почвените частици и
се поддържа от дейността на червеите, както и от тунелите, образу-
вани от мъртвите корени. Ронливата почва е за предпочитане пред
твърдата, утъпкана почва.
2. Вода – проникването и задържането й се улесняват, ако има дебела
покривка от чим и ако почвата е рохкава поради високо съдържа-
ние на органична материя. Влагата осигурява среда, в която да се
движат микробите, които се придвижват в микроскопично блато,
което ги плиска от едно място на друго. При оборно отглеждане,
такава среда обикновено намираме там, където има изобилие от
урина.
3. Въглерод – този елемент е концентриран в материалите с високо
съдържание на целулоза като листа, слама, дървесни стърготини,
дървен чипс и пр. Богата на въглерод е изсъхналата зеленчукова
материя, за разлика от свежата зелена материя като окосена трева
или кухненски хранителни отпадъци.
4. Азот – доставя се от зеленчукова материя, която още не е дости-
гнала пълна зрелост като, например, прясно окосената трева или
хранителните отпадъци от кухнята, но по-често азотът се доставя
от животинския тор.
5. Микроби – обикновено живеят в почвата, но може да се внесат и
чрез инокуланти.
Силното утъпкване на земята от животните втвърдява почвата, из-
тласква въздуха и така прекъсва разлагането. Ако количеството тор е
твърде голямо, високата концентрация на азот ще доведе до токсич-
ност на дадената площ. Периодите на почивка (когато не разрешаваме
достъп на животните до даден терен) са част от „растителния пулс“ на
пасището; тази „пулсация“ позволява натрупването на въглерод и дава

289
 възможност на земните червеи да аерират почвата и да докарат до по-
върхността необходимите минерали. Тунелите на червеите улесняват
водопропускливостта и осигуряват канали за полезна капилярна ак-
тивност в периоди на суша.
За добрата хигиена на животните не е наложително те да са навън,
на стопанисвано пасище. Всъщност, за едно животно е много по-не-
хигиенично да е на незатревен двор навън, отколкото да е на закри-
то, но в една добре застелена постройка. Само по себе си, откритото
пространство не е нещо хигиенично за животните, така както и да са
на затворено също само по себе си не е нехигиенично. И двете ситуа-
ции изискват правилен подход, при което и двете могат да са еднакво
удовлетворителни както за хората, така и за животните.
За да поддържаме добра популация от полезни микроорганизми
в помещението, където се гледат животните, трябва да поддържаме
правилно съотношение между въглерода и азота (C:N) в постелята им.
Въглеродът усвоява разтворимите вещества от екскрементите и ги
свързва молекулно в една химическа „гъба“. Ако боравим с тора, както
трябва, той изобщо няма да мирише. Я пак прочетете последното из-
речение!
Ако едно помещение за животни се поддържа правилно, в него
няма да има никаква миризма. Точка по въпроса. Ако животновъдни-
те стопанства по света се придържаха поне към този един-единствен
принцип, селското стопанство щеше да се ползва с коренно различна
репутация. Няма оправдание за миризливи животновъдни съоръже-
ния. Миризмата идва от изпаряването на амоняка. Ако ви замирише
на амоняк, преставете си го като банкноти, които отиват на вятъра. За
да поддържате добра среда за компостиране е необходимо да следи-
те съотношението въглерод-азот (C:N) да е приблизително 30:1. Това е
идеалната комбинация за създаването на хубав компост.
Само за да имате представа за някои от най-често срещаните съот-
ношения, ето ви един малък списък (стойностите, изложени в различ-
ните книги, варират в зависимост от източника на информация на ци-
тираното изследване, но всички се движат горе-долу в един диапазон):
Птичи тор – 7:1
Кравешки тор – 18:1
Качествено сено – 30:1 (именно затова можете само да го овлажни-
те и то пред очите ви ще се превърне в компост)

290
 Листа – 40:1
Слама – 100:1
Дървен чипс – 200:1
Дървени стърготини (талаш) – 500:1
Общото взето, ако влезем в едно животновъдно съоръжение и ни
лъхне миризма на амоняк, трябва да прибавим материал, богат на въ-
глерод. Идеята за дебела постеля не е нещо ново. Ползата от нея е до-
кументирана от десетилетия.

Преимущества на дебелата постеля

Дебелата постеля задържа разтворимите хранителни вещества
в стабилна среда. Един от най-големите източници на икономиче-
ски загуби в което и да е стопанство е разхищението на хранителни
вещества, когато те се изпаряват или изтичат: този процес е особено
изразен през зимата, когато почвата е в състояние на покой и не може
да ги преработи. Задържането на тези вещества до момента, в който
е възможно аеробното им компостиране носи значителни дивиденти
откъм бъдещо плодородие.

Дебелата постеля осигурява хигиенично място за почивка на до-

битъка. Тя слага край или поне значително намалява не само мастита
при животните в лактация, но и кокцидиозата при пилетата, както и ин-
фекциозната диария при новородените телета – това е само малка част
от документираните преимущества, които предлага дебелата постеля с
правилно съотношение на въглерод и азот. Различните плесени и гъби
в средата осигуряват естествен антибиотик на почиващите си животни.
Особено добър ефект на дебелата постеля се отбелязва при млекодай-
ните крави. Важно е, обаче, да не се размества постелята, докато живот-
ните са върху нея. Винаги изчаквайте момента, когато няма останали
животни върху постелята, за да я обръщате или подменяте.

Топло и удобно място за почивка. Тъй като при разлагането на по-

стелята се отделя топлина, тя никога не замръзва. Когато навън е около
нулата, а земята е замръзнала, дебелата постеля осигурява на животни-
те място, където температурата е над точката на замръзване и където
могат да полегнат. Има и допълнителна полза в това, че се понижава
нуждата им от сено и фуражи, тъй като топлата постеля намалява необ-
ходимостта от висококалоричен прием с цел поддържане на телесната
температура.

291
 Сухо място за почивка. Устойчивостта на едно животно срещу студа
зависи от това колко суха е козината му. Една крава, която е оплескана
в тор и кал е по-податлива на болести. Стресирането на животните взе-
ма много жертви. Козината, кожата и перата на едно животно изпълня-
ват същата функция, както палтото за един човек. Ако палтото е сухо,
то ще пази от студа, но веднага щом прогизне, изчезват и изолацион-
ните му свойства. Прибавянето на пресен слой постеля на всеки два
дни осигурява сухо място за почивка, което, от своя страна, поддържа
животните сухи.

Дебелата постеля е дом за буболечките. Едно проучване от 50-те

години на 20-ти век сочи, че ако се следи постелята на едно стадо ко-
кошки-носачки, отглеждани в затворено помещение да бъде с дебе-
лина поне 30 см и с правилно съотношение на въглерод и азот, то те
могат да си набавят необходимата дажба от протеини изцяло само от
буболечките, които се въдят в постелята. В нашия „зайкурник“ пилетата
постоянно изравят буболечки от дълбоката постелята. С ровичкането
си те вкарват въздух в постелята и тя угнива направо на пода. Когато
пасищните ни пилета са в тунелните оранжерии за през най-студени-
те месеци на зимата, червеите изпълзяват от земята и се настаняват в
постелята.
Пускаме една малка мотосвинеза да „обработи“ постелята като ос-
тавим прасетата да разровят надълбоко, за да извадят червеите на по-
върхността. „Мотосвинезата“ е една портативна кочинка, в която сме
настанили малки прасенца и която местим два пъти дневно, за да не
се образува кора върху постелята и за да използваме това по-масивно
„оборудване“ за по-щателното обръщане на постелята.
В брудерното помещение нивото на смъртност сред бройлерите
намалява с увеличаване дебелината на постелята с напредването на
сезона. В периодите между отделните партиди само разбухваме посте-
лята с помощта на градинска мотика, за да вкараме кислород, добавя-
ме малко пресни дървени стърготини и настаняваме новите пилета.
Колкото по-дебела е постелята, толкова по-здрави са пилетата.
Въпреки, че се налага да боравим с материала, източник на въгле-
род, дълбоката постеля изплаща труда за поддръжката си като ни спес-
тява пари от купуването на допълнителен фураж, от това, че евтино сме
осигурили удобства на животните, от тяхната продуктивност и особено
от поддържането им в добро здравословно състояние. Няма причина
помещенията, в които живеят животни да са мръсни. В действителност,

292
едно добре поддържано помещение може да е много по-хигиенично
от това животните да са навън, но да лежат на гола земя. Когато едно
помещение е добре стопанисвано, на човек може да му е приятно и
забавно да прекарва там време сред животните.
Един от най-важните изводи на тази дискусия е, че хигиената няма
нищо общо с мащаба. Виждал съм ужасяващи количества паразити в
малки лични стопанства, където животните нямат достъп до нови пло-
щи и където пилетата живеят в малко заграждение на гола земя. Тези
условия не са кой-знае колко по-добри от ужасяващите условия в един
телеугоителен комплекс или при промишлено отглеждане на животни
в закрити помещения.
Дори и едно съоръжение за отглеждане на пуйки на закрито може
да бъде санитарно-съобразено, ако плътността бъде намалена с 65-70
процента, ако на покрива се сложат капандури, за да прониква светли-
на, ако към постелята се прибавят допълнителни 500 процента богат
на въглерод материал, ако стените имат достатъчно отвори, които да
осигуряват добро естествено проветрение и ако се добавят прасета,
за да омесват постелята. Разбира се, птицевъдната индустрия гледа
на един такъв модел като на нещо твърде нерентабилно и трудоемко.
Много по-евтино им излиза ако птиците се „помпат“ с медикаменти, ако
се наемат черноработници и ако хвърлим вината за болестите върху
дивите популации.
Вярвам, че хигиената е една от най-жизненоважните сфери в жи-
вотновъдството, както и в растениевъдството, която, обаче, фермерите
пренебрегват, главно, защото строят конвенционални сгради или се
хвърлят да правят твърде много твърде бързо. Първо се погрижете до-
бре за това, което имате, преди да прибавите нещо друго.
В действителност не е чак толкова трудно да се постигнат добри
санитарно-хигиенни условия. Ако не от икономически, то поне по емо-
ционални съображения, това е една от първите стъпки, които трябва
да предприемете, за да постигнете успехи в селскостопанската си дей-
ност. Няма нищо по-обезсърчаващо от болестите и няма нищо по-мо-
тивиращо от това да виждате, че животните ви са бодри и енергични.
Насочете вниманието си към прилагането на съответните санитарни
мерки във всичките ви сфери на производство и с изненада ще видите
как успоредно с това и много други неща ще си дойдат на мястото.

293
 ГЛАВА 27
ПОЧВЕНО ПЛОДОРОДИЕ

Където и да отидете по света, най-плодородните места са обикно-

вено тези, които са незасегнати от човешката дейност. Широколист-
ните гори в Апалачите навремето били място, където почвата била
дебела 30 сантиметра, черна и богата. По принцип, горният почвен
слой в граничните ивици покрай повечето залесени терени, където
горите са били добре поддържани в продължение на няколко десе-
тилетия е също така богат и дебел няколко сантиметра. Само няколко
метра встрани, в откритото пространство, било то пасище или някаква
обработваема земя, черният почвен слой стига най-много до около
2,5 см на дълбочина, ако изобщо го има. Там, където от векове е имало
прерии, са се натрупали буквално десетки сантиметри черен, богат на
хумус повърхностен почвен слой. В много райони растениевъдите с
последни сили се опитват да запазят малкото, което е останало от този
хумусен почвен слой.
Сър Албърт Хауърд наистина го е формулирал чудесно: човечест-
вото винаги се е изкушавало да превърне хумуса в пари, да извлече
финансова изгода от това, което природата е трупала с години. Днес,
като говорим за селското стопанство, вече говорим не само за финан-
сова изгода, ами и за входящи и изходящи материали, все едно става
дума за промишлен завод.
Време е да променим парадигмата на мисленето си. Вместо да го-
ворим за входящи и изходящи материали на едно стопанство, трябва
да гледаме на фермата като на един огромен резервоар, който събира
слънчева енергия. Искаме течът в този резервоар да е колкото се може
по-слаб, за да може тази огромна маса от енергия да продължава да се
трупа ли трупа, докато достигне невъобразими нива на плодородие.
Често, когато съм на някои особено плодородни места на фермата,
аз ги съзерцавам и си фантазирам какво ли би било, ако цялото стопан-
ство изглеждаше като тези участъци. Едно от тези места е близо до една

294
купчина от циментови блокчета до бараката със земеделската техника.
Това място вероятно би могло да ни осигури такова количество трева,
което се равнява на 250 краво-дена на декар за година40. Въпреки че
по редица причини (дълбочина на хумусния слой, наклон, изложение
и пр.) може да е невъзможно да възпроизведем абсолютно точно про-
дуктивността на това място върху територията на цялото стопанство,
но мечти като тази ни дават стимул да работим и да експериментираме.
Ако отида на това място и поразровя малко с лопатата, виждам, че
почвата има специфична миризма и текстура. Пръстта гъмжи от малки
гадинки като червеи, бръмбари и стоножки. Агрономите имат какви
ли не засукани имена за видовете почви, в зависимост от изходния
материал. Знам, че в лабораториите за анализ на почвите установяват
какъв е капацитетът на катионен обмен, което ни дава представа за
потенциала на дадена почва.
Но моят опит показва, че независимо от тези научни измервания и
назначения, принципите за почвено плодородие са валидни за всички
климати и видове почви. При това, ако не се оставяте да бъдете прекале-
но ограничавани от учените, можете напълно да промените производи-
телността на дадена бедна почва дотам, че да е почти наравно с произво-
дителността на онова място, където почвата ви е най-плодородна – стига
да имате достатъчно време, подходящи материали и несломим дух.
Преди 35 години голяма част от нашето стопанство изглеждаше
като снимките, които Службата за опазване на природните ресурси
(която навремето беше Служба за опазване на почвите), публикува-
ше в брошурите си за илюстрация на трагичната ерозия, на която са
подложени американските почви. Много от овразите бяха по 3 метра
дълбоки, а един от тях беше цели 4 метра. Горният черен слой хумус
изцяло липсваше на повечето от земята. На места глината и шистите
избиваха направо на повърхността (и до ден-днешен имаме затрудне-
ния със слагането на електрическата ограда на някои участъци, защо-
то почвеният слой не е достатъчно дълбок, за да задържи колчетата).
Полетата бяха осеяни с големи шистови плочи.
В онези дни татко изливаше цимент в стари гуми и забиваше парче
от половин-цолова тръба в мокрия цимент. След като се втвърдеше ци-
ментът, ползвахме тези гуми на онези места, където нямаше достатъчно
почва, в която да забием колчетата. Тези плитки места сега вече са дос-

Да припомним, че в гл. 22 Джоел Салатин дава следното определение за мярката си

40

„краво-ден“: „един краво-ден е количеството трева, което една крава може да изяде за
един ден: тази величина е различна, в зависимост от сезона, лактацията и пр.“ (Бел. прев.)

295
 татъчно затревени, та да не ни се налага да използваме гумите с цимент.
Преди 20-тина години разхвърляхме тор от обора върху шистова-
та част на един от тези склонове, когато взе, че ни се развали транс-
портната лента на тороразпръсквачката. Нямаше как – наложи ни се
да доразхвърляме останалото с лопата. Разбира се, опитахме се да
мятаме тора колкото се може по-надалеч, но точно на това място стру-
пахме най-много. Оттогава-насам този участък с размери около 9 м2
не е получавал никакво специално внимание. Въпреки това, същото
място сега ни осигурява 5-6 пъти повече фураж отколкото съседния
парцел, раззеленява се по-рано през пролетта, остава зелено до по-
късно през есента – с една дума, изобщо не прилича на заобикалящия
го терен. Почвата е богат глинест чернозем и гъмжи от разни твари.
Това място понася по-лесно засушаванията и се възстановява много
по-бързо, след като е изпасано или окосено.
Другото интересно нещо за това място е, че, когато пускаме кравите
да пасат на този шистов падок от 8-12 декара, те още в първите 10-тина
минути опасват именно този участък от 9 м2, което говори за добрите му
вкусови качества. Освен това, добитъкът все там гледа да полегне, въ-
преки че това място нито е най-отгоре на хълма, нито е на същото ниво,
където са им другите обичайни места за почивка в това поле.
Ех, да можеше и останалата част от този парцел да е като това мяс-
то – за това си мечтая! Хубавото на тази мечта е, че знам, че и остана-
лата част от този парцел може да стане като това място и знам точно
как можем да го постигнем – с още няколко развалени тороразпръск-
вачки!
Имаме едно друго поле, с източно изложение, което открай-вре-
ме е с лоша почва. Една година – някъде в началото на 60-те, имахме
няколко ремаркета от изгнило от дъжда сено, което бяхме смесили с
малко тор, за да изградим два компостни купа – по един от всяка стра-
на на ремаркето за сено. Намерението ни беше идната пролет да раз-
пръснем тези купове, но времето ни се изплъзна и така и не стигнахме
до тази задача. Дори и сега, след всичките тези години, мога да ви по-
соча точно местата, където бяха тези купове, кравите също могат да ви
ги посочат, а и червеите знаят къде бяха, тъй като тези места коренно
се различават от всичко друго наоколо.
Почвеното плодородие не е някаква мъглява и непостижима кон-
цепция. Гарантирам ви, че независимо дали почвата ви е пясъчна, ка-
мениста, глинеста или шистова, ако направите същото, което направи-

296
хме ние и сравните които и да е две места, ефектът ще е точно толкова
впечатляващ и точно толкова дълготраен. Истинското плодородие не
е нещо, което идва и отминава със сезоните. То не може да се купи в
пазарска чанта.
Истинското почвено плодородие се получава когато много и раз-
нообразни фактори си взаимодействат, за да повишат количеството
органична материя в почвата и да засилят биологичната й активност.
Учените, които изследват почвите, често описват положителната про-
дуктивност на новите земи. Първите заселници определено са се въз-
ползвали от облагите на тези нови земи. Окопните култури в ротация
след фуражи винаги дават по-добри добиви, отколкото ако са в рота-
ция след други окопни култури или ако предходната култура е била
същата. Растениевъдите нямат друго обяснение за този феномен, ос-
вен да го нарекат „принцип на новата земя“.
Възходът и падението на цели култури е зависел именно от това,
че не са успели да съхранят плодородието на добрите места и че не
са успели да измислят как да направят така, че целият район да е като
няколкото добри участъка, а дори напротив – превърнали са малкото
добри места като останалия неплодороден район. Разковничето е в
органичната материя.
При употребата на химически торове, за да се постига подобен
ефект, е нужно дозата да се увеличава все повече и повече с всяка из-
минала година, подобно на зависимостта от наркотиците. Тъй като са
на петролна основа, тези торове трябва да бъдат подкиселени, за да се
увеличи тяхната разтворимост. В очите на химическото земеделие рас-
тенията не са нищо друго, освен един фитил, забоден в някаква инерт-
на материя (почвата) и, следователно, трябва да бъдат хранени точно
както един болен се поддържа от системи. В същността си, това е една
прехвалена хидропонна система. Киселинните соли убиват живата
част от почвата. В калифорнийските зеленчукопроизводителни райо-
ни, където има натрупване на такива соли, могат да се видят масиви от
„горещи зони“ – обработваеми площи, в които нищо не расте. Полива-
нето също допринася за ускоряването на този процес. Тъй като солите
и химикалите изгарят живите организми в почвата, те започват да се
изяждат помежду си, за да оцелеят. Ето защо, когато имаме една силно
наторена ферма, където почвата е мъртва, казваме че почвата е „изго-
ряла“. Подобен е резултатът, когато струпаме каквото и да е в огромни
количества. Например, една голяма доза пилешки тор, особено в сушав
период, ще изгори растенията. Ние отчитаме тази особеност на торо-

297
 вете като ги определяме като „студени“ (например кравешкият тор със
съотношение 18:1) или „горещи“ (съотношение 7:1) и като коригираме
прилаганите количества по съответен начин. Всички подкиселени хи-
мични солни торове по същество са „горещи“, като отрицателният им
ефект се подсилва и от това, че имат ниска остатъчна усвояемост. Това
означава, че съдържимото в този минерален тор трябва да се използва
от растенията в рамките на около 90 дни, иначе става недостъпно за
тях. Според някои изследвания, този неусвоен остатък всъщност въз-
препятства ефикасността на всички следващи приложения на тор.
Когато живите организми в почвата се разлагат, те отделят въгле-
роден двуокис. Когато този газ влезе в контакт с влага, се образува
киселина. В една химическа лаборатория, ако искам да извлека ми-
нералите от една скала, мога да използвам редица киселинни реаген-
ти. Мога да ползвам сярна, хидрохлорна или ред други киселини, но
най-ефикасна е въглеродната киселина. Това е киселината, която се
образува при взаимодействието на въглероден диоксид с вода. Това е
същата тази киселина, която се образува в почвата при разлагането на
органичната материя в хумуса. Въглеродната киселина играе ключова
роля за добиването на минерали.
Точно както всяко положително нещо си има отрицателна страна,
така и всяка положителна киселнинна молекула в почвата си има непод-
ходящото синтетично съответствие. В прекрасната си книга, „Буквар на
Acres U.S.A.“ (Charles Walters Jr., An Acres U.S.A. Primer) Чарлз Уолтърс Джу-
ниър изтъква, че естествената урея (богатият на азот краен продукт от
обмяната на веществата), съдържа една атомна тежест (един неутрон)
вповече от синтетично произведената урея. Какво е значението на този
факт? Никой не е установил със сигурност, но аз имам тайното подозре-
ние, че естественият брой си има своето значение. Източната система
отдавна се придържа към възгледа за тайнството на живота и вярвам,
че някои от тези неща се отнасят към това тайнство.
Всичко, което слагате в почвата и което би ви изгорило кожата или
би ви навредило по някакъв друг начин, също така изгаря и земните чер-
веи и вреди на микробите в почвата. В една шепа плодородна почва жи-
веят повече микроорганизми, отколкото хора има по лицето на земята.
Как смеем да се отнасяме към почвата като към нищо и никаква пръст!
Разбира се, съществуват и някои добри почвени подобрители,
които бихте могли да купите, и които вероятно биха ускорили възста-
новителния процес. В нашия компост ние използваме една органична

298
добавка с високо съдържание на минерали и, разбира се, включваме и
пепелта от печката в компостния цикъл. Когато минералите са подло-
жени на биологично въздействие, както е в един компостен куп, това
въздействие ги синергизира, така че ефектът от даден грамаж се ум-
ножава. От хора, които изучават тези неща съм чувал, че е възможно
този ефект се умножава дори и в четирикратен размер. С други думи,
ако имаме 227 кг минерали, които първо са минали през процеса на
компостиране преди да ги прибавим към почвата, това е еквивалент-
но на прилагането на 907 кг некомпостирани минерали. Когато говоря
за минерали нямам предвид варовик. Използвам този термин в най-
общ смисъл. При компостирането, например, един от най-ключовите
минерали е фосфорът.
Аз не съм учен-специалист по почвите, но бих ви препоръчал да
прегледате литературата на тази тема, за да добиете някакво поня-
тие за това какво богатство на живи форми се съдържа в почвата. Ако
за момент спрете и се замислите за това как се формират почвите в
природна среда, ще си дадете сметка, че почвата обича да й се доба-
вя органична материя и то тази материя да бъде добавяна отгоре, а
не вкарвана отдолу. Както моят добър приятел и наистина брилянтен
учен, Бил Уолф, казва:
– Червеите искат храната да им е върху главата.
Един килограм органична материя може да задържа приблизител-
но 4 килограма вода. Наличието на органични вещества улеснява про-
никването на водата в почвата и повишава влагоемкостта на почвата.
Това има голямо значение, когато става въпрос за наводнения, ерозия,
сухоустойчивост и капилярност, а също така и за аерация, дълбочин-
ност на корените и капацитет на катионен обмен.
По плевелите може да се съди за плодородието на почвата. В на-
шия регион наличието на многогодишни житни треви (Andropogon
gerardii), диви ягоди, къпинаци и миши уши (Hieracium piosella) e при-
знак на недостиг на калций в почвата. Обичайното решение в този слу-
чай е да се разпръсне негасена вар, но често това усложнява пробле-
ма, защото магнезият блокира калция. Варовикът, който се предлага
на пазара, в повечето случаи е с високо съдържание на магнезий, тъй
като калциевият карбонат е много лек и с него трудно се борави (раз-
пилява се, вместо да си стои в една прегледна купчинка). Доломитът е
с много високо съдържание на магнезий и e може би най-удачната до-
бавка, ако е почвата е бедна на магнезий. Варта (гасена или негасена)

299
 е приготвена така, че бързо отдава калций и затова не е подходяща за
постигане на дълготраен ефект.
Добре угнилият оборски тор или направо пресните изпражнения,
размесени в постелята на животните ще задуши тези плевели и за нула
време ще произведе трева и детелина. Когато органичните вещества
се прилагат на място, почвата се самокоригира, въглеродната кисели-
на изтегля минералите, необходими, за да се поддържа съответното
равновесие и така се създава истинско почвено плодородие.
Бялата кучешка лобода (Chenopodium album), щирът (Amaranthus
spp), както и свиницата (Xanthium strumarium), са индикатори на висо-
ко плодородие. В широколистната гора храстите Lindera benzoin са ин-
дикатори за плодородие, докато планинският лавър говори за бедни
почви. Глухарчето фиксира калция в почвите. Дивият морков (Daucus
carota) и цикорията (Cichorium intybus) пускат дълбоки корени и прид-
вижват минералите от долните към горните почвени слоеве. В гради-
ната най-хубавите картофи са тези, които растат редом с плевелите.
Преди двадесет години нашето стопанство беше покрито с къпи-
нак и диви ягоди. Сега няма и помен от тези бодливи храсталаци, въ-
преки че не сме разпръсквали варовик. Участъците с гъсти туфи мно-
гогодишна житна трева (Andropogon gerardii), които говорят за липса
на калций, сега са заети от буйна червена детелина. Детелината, пък, е
индикатор за високо съдържание на калций. А ето че тези две расте-
ния виреят едно до друго. Убеден съм, че плодородието на тези места
постепенно се увеличава и че растителността просто откликва на ко-
рекциите, които се извършват отдолу.
Дори и добитъкът да се храни с фураж, отгледан на бедни почви,
изпражненията, отделяни от този добитък, пак ще са богати на храни-
телни вечества и по състав ще се различават много малко от изпраж-
ненията, отделяни от добитък, хранен с фураж от плодородни почви.
Ензимите и биохимията на живите организми са способни да произве-
дат нужните вещества уж от нищото. Изучаващите тези неща наричат
този процес „трансмутация“. Повечето учени не вярват, че съществува
такова нещо. Един мой приятел-биохимик казва, че митохондриите в
клетките служат като „циклотрони“ и завихрят атомните частици в раз-
лични молекулни формирования.
Аз не искам да се впускам в терминологични дебати. Това, което
знам е, че човек може да започне с бедна почва и без да добавя какво-
то и да е, само с помощта на умело стопанисване и чрез кръговрата на

300
хранителните вещества, може да създаде почва, която по всичко – и на
външен вид, и по структура, и по плодородие, да се различава от из-
ходния беден почвен материал. Ед Фокнър описва подробно този про-
цес в книгата си „Повторен oглед“ (Edward H. Faulkner, A Second Look).
Според мен, остатъчният материал от дърводобива, е един недос-
татъчно разработен ресурс, с чиято помощ този процес на обогатява-
не на почвата би могъл се ускори. Имаше едно място с трева, на което
струпахме дървени стърготини и на следващата година ги махнахме.
Днес на това място расте невероятно тучна трева и има натрупан пет-
сантиметров пласт от тор от земни червеи. По подобен начин могат
да се разпръснат и листа на даден участък и след година ще видите
значителна разлика.
В общия случай, онези, чиято дейност е основана на това в земе-
делската система да се вкарват вещества отвън, са успели да изтрият
концепцията за кръговрата на веществата от главите на онези, чиято
дейност е основана на изходните продукти (т.  е. селскостопанските
производители). Нека хвърлим поглед на това с какви хранителни ве-
щества разполагат повечето стопанства.
Първо, биомасата, която се натрупва в тревите, храстите и дърве-
тата, e резервоар на слънчева енергия. Едно зелено растение се със-
тои от 95 процента слънчева светлина (която с помощта на хлорофила
в процеса на фотосинтеза се превръща в захари) и 5 процента почвени
вещества. С други думи, в 45 кг сено се съдържат, грубо-сметнато, око-
ло 43 кг слънчева светлина и 2 кг почвени вещества.
Ако балираме ½ тон сено на декар, ние отнемаме от тази земя
475 кг слънчева енергия и едва 25 кг почвени вещества. Разбира се, че
корените прибавят хумус към почвата в процеса на разграждане, но
не й възстановяват всичките 25 кг вещества.
Другото нещо, което трябва да имате предвид е, че една месодайна
крава произвежда над 9 090 кг тор и урина годишно. Нека го сметнем
по-консервативно и да кажем, че произвежда около 23  кг на ден. От
тези 23 килограма, 700 г са азот, 400 г са фосфор и 200 г са калий. Ако
даваме на кравата по половин бала (около 9 кг) сено на ден, тя се „отчи-
та“ от задния си край с 23 кг „производствен норматив“. Това си е доста
читава възвръщаемост на първоначална инвестиция! Тези 2 тона сено,
плюс водата, която пие кравата, се превръщат в 4 545 кг тор и урина.
Естествено, всеки фермер си има някакъв специфичен „теч“. За да

301
 се запушат всички дупки, ще се наложи всичкото производство да се
измести от централизираните мегацентрове към регионалните произ-
водители на хранителни продукти. Това също ще предполага потреби-
телите да се хранят със сезонна храна. Също така, това със сигурност
ще предполага да се прекрати дейността и на всички съоръжения за
изгаряне на животинските отпадъци. Но нека монументалните проме-
ни, които се изискват, за да се стигне до такава една идеална система
не ви обезкуражават да заимствате добри приложения за вашите ус-
ловия на производство. Трябва да съсредоточим парите и времето си
върху ресурсите от хранителни вещества, които имаме на разположе-
ние, независимо колко големи или малки са те.
Но да се върнем към нашия пример. Ние сме използвали 90 кг хра-
нителни елементи (хумус, минерали, ензими) и сме върнали обратно в
земята мъртви корени и 5 тона животински тор, който съдържа 136 кг
азот (N), 77 кг фосфор (P) и 45 кг калий (К). Това звучи ли ви като да е
твърде хубаво, за да е истина? Естествено, тези цифри, де факто, пре-
махват нуждата да се купуват изкуствени минерални торове.
Но преди да си навлека беля на главата, че правя бомбастично из-
казване, нека първо призная, че ½ тон на декар от сено е наистина за-
виден добив. Ние предположихме, че кравите са изяли всичкото сено
и че сме имали нулеви загуби на хранителни вещества. Реално, една
такава идеална ситуация, е невъзможна. Кравите не могат да изядат
сеното до последната сламка, а и ние не можем да уловим всички хра-
нителни вещества до последната капка. Но можем да уловим значи-
телна част от тях ако стопанският ни план включва богати на въглерод
материали, компостиране и своевременни приложения.
Вярно, че можем да купим и внесем отвън органични почвени по-
добрители, които да доведат до бързи и значителни резултати, но това
може да нанесе реални поражения на паричния ни поток. Освен това,
може да повиши продукцията до такива количества, с каквито още ня-
маме готовност да боравим. Ако се разрастваме с по-бавен темп, има-
ме нужда от по-малки парични постъпления и това ни дава възмож-
ност да трупаме опит и компетентност със същата скорост, с която се
увеличава и плодородието и това е един много по-балансиран подход.
Другото положение, което искам да разясня е икономическият
смисъл в този метод на торене, при който купуваме храна, която да
минава през добитъка. Например, всяка година купуваме стотици
тонове фураж за пилетата ни. Това ни осигурява положителен поток

302
на хранителни вещества в стопанството, точно както и ако купуваме
изкуствени торове. Но, за разлика от изкуствените торове, ние всъщ-
ност изкарваме чисти 300 – 375 долара на декар от използването на
птичия тор. Вместо директно да купуваме готови подобрители, на нас,
общо взето, ни излиза по-доходно, когато закупените на едро входя-
щи материали първо минат през животните и после използваме тора
от тези животни за повишаване плодородието на земите. Пасищните
животни произвеждат тор с много по-балансиран състав, отколкото
животните, отлеждани в промишлени ферми при концлагерни усло-
вия. Съотношенията на хранителните вещества са коренно различни.
Много внимавайте, когато купувате птичи тор от пилета, отгледани в
„концентрационни лагери“.
Някои животновъди, които отглеждат тревопасни животни, вмес-
то сами да си произвеждат сеното, го купуват, и по този начин внасят
отвън хранителните вещества. Разбирам, че това може и да не е най-
устойчивият подход в чистия смисъл на думата, но нека, пък, и да не
стигаме до фалит в стремежа си към устойчиво производство. Освен
това, както и преди съм споменавал, взаимната зависимост е един от
начините да се изгражда общност. Двама стопански производители,
чиито дейности се допълват една-друга, могат да извлекат взаимна из-
года, ако си сътрудничат. Двамата съседи правят обмен на внос и износ
на хранителни вещества и по този начин допринасят към изграждане-
то на общността, като едновременно с това си изкарват и прехраната.
Някои хора ме питат защо сами не си отглеждаме зърното. Много
просто – нашето стопанство от векове е било част от хлебницата на
Конфедерацията. Тук се е произвеждало зърно на толкова стръмни
склонове, че човек едвам се крепи да не падне. Почвата е ерозирала
и са останали много малко декари, които да имат дори и минимален
шанс да произведат зърнена реколта по естествен начин. Освен това,
произвеждането на „малко“ зърно е като да си „малко“ бременна – или
е да, или е не.
При днешната икономика, не смятам, че е разумно да се разработ-
ват малки площи зърно, освен ако вече нямате необходимото оборуд-
ване за това. Но ние имаме съседи, чиято земя е много подходяща, а
и вече притежават нужната техника, така че предоставяме на тях да
произвеждат зърното. Главната идея, която трябва да помним е, че
ако елиминираме 70-те процента от отглежданото в тази страна зър-
но, което отива за фураж на животни с многокамерни стомаси, тогава
няма да ни се налага да отглеждаме зърно на непроизводителни почви

303
 и при това положение би било ефективно дори и за малки стопанства
да отглеждат зърно, тъй като стойността му би била много по-висока.
Веднъж щом фермерите открият достойнствата на тревата, цената на
зърното ще трябва да се удвои, за да служи като стимул на фермерите
да го отглеждат. Когато това стане, тогава ще имаме местно производ-
ство, което ще отива за местна консумация и тогава зърното ще може
да се гледа на по-малка площ и с по-малогабаритна техника.
Идеята на тази книга не е да спасяваме света. Идеята е как да си из-
карваме прехраната чрез доходно селско стопанство. Ако използвам
зърното, произведено от съседа ми, това по никакъв начин не проти-
воречи на възгледите ми за света. Един разумен подход би било дори
да се възползвате от политиката за „евтина храна“41 като внасяте отвън
евтино зърно за пасищните си пилета или сено за кравите като начин
да получавате пари (от месото и яйцата им) плюс това, че междувре-
менно увеличавате почвеното си плодородие (чрез „преработените“ в
богат тор привнесени ресурси).
Сега да се върнем към темата за това как нашите крави превръщат
изяденото сено в тор. В допълнение към животинския тор, ние също
разполагаме и с червеи, които буквално произвеждат плодородна
почва. Една жизнена популация от 12 земни червея на площ от 930 см2
за една година може да произведе 15 сантиметра биотор с високо съ-
държание на минерални вещества. Торът от червеи е богат на хуми-
нова киселина и съдържа 5 пъти повече азот, 1,5 пъти повече калций,
7 пъти повече фосфор и 11 пъти повече калиев карбонат, отколкото
първоначалната пръст (това са само някои от елементите). Биоторът
е много по-богат на хранителни вещества от животинския тор и дори
и червеите произвеждат минимум 7,5 см биотор с високо съдържание
на минерални вещества, това се равнява на 12,5 тона биотор на декар.
Докато ние спим, червеите работят – те не само увеличават аерацията
и подобряват oбработваемостта на почвата, но произвеждат и тор.
Почвата не става по-дълбока; тя се „навдига“, по думите на Анди
41
Политиката на „евтина храна“ (от англ. „cheap food“ policy) – след като в края на
70-те години на 20-ти век храната в Америка достига най-високите си стойности, каби-
нетът на Никсън променя правителствената политика към фермерите като акцентът
се поставя върху увеличаване добивите на няколко избрани култури (главно соя и ца-
ревица). Това води до масово обедняване на фермерите (принудени да бълват огромни
количества от монокултури) и до уедряване на селското стопанство, но пък действи-
телно се понижават цените на храните, които включват субсидираните продукти, напр.
преработените храни, подсладените напитки, месото от животни, угоявани със зърнен
фураж и пр. (Бел. прев.)

304
Лий. В пасищата за зайци на Даниел, където сме опънали рабица над
земята, за да не могат зайците да изровят тунели изпод техните мо-
билни зайчарници, имаме добра отправна точка, за да отчитаме това
явление. Когато първоначално започнахме да прилагаме този метод,
ние сметнахме, че ще се налага да сменяме мрежата на всеки 5 години,
защото ще се разпадне от ръжда. Вместо това, ни се налага да сменяме
мрежата на всеки 5 години, защото нивото на почвата толкова се вди-
га, че зайците могат да копаят между новата повърхност и вече покри-
тата от пръст мрежа – толкова бързо се „навдига“ почвата, когато се
прилагат интензивни методи. Разбира се, при този метод Даниел внася
отвън фуража за зайците, но зайците доброволно намаляват дажбата
си от купешкия фураж с 60 процента. Това е значителна стъпка в пра-
вилната посока.
Една от мечтите ми е, че някой ден ще ни се наложи да сменим
всички оградни колове в стопанството, защото ще се е натрупала тол-
кова много нова почва, че всичките ще ги е покрила. Няма ли да е стра-
хотно това?
Тази земя е била зле експлоатирана с десетилетия и ако вземем
корективни мерки, като например да внесем отвън зърно или да
стоварим дървени стърготини или листна маса от градското смети-
ще, или ако използваме малко петрол, за да си надробим собствения
материал, то това ще бъде най-малкото, което можем да направим,
за да стимулираме процесите на възстановяване. И какво ако откло-
ним малко зърно към нашето стопанство – това е капка в морето за
зърнения картел или по отношение на ерозията. Като пренасочваме
градските листа към нашето стопанство, с това може и да използваме
малко дизелово гориво, но, пък, спасява листата от това да попаднат
в общинското сметище. Да, разбира се, че щеше да е прекрасно, ако
всеки в града сам си компостираше листата и превърнеше тревните си
полянки в градини. Но първо трябва да пропълзим, преди да можем да
проходим и понастоящем в селските райони имаме безброй декари от
наранена земя, която може да се излекува с така нужните органични
вещества и други привнесени хранителни вещества.
Дървенистите растителни видове, които не стават за храна на до-
битъка могат да бъдат раздробени и използвани като почвен подоб-
рител. През дробилката могат да минат също и върховете на дърве-
тата, които остават като отпадък от прореждането или дърводобива,
„нежеланите“ дървесни видове, които сме отстранили след разчист-
ването на даден терен или след отгледна сеч, а също и всякакви други

305
 дървенисти материали. Може да си купите една хубава дробилка и да
предлагате тази услуга на съседите си, а също и в града. Ще ви плащат
40 долара на час, за да надробите техния дървесен материал, който
после си вземате с вас към фермата.
Талашът също е от полза. На дърветата може да се гледа като на ги-
гантски слънчеви колектори, които съхраняват енергия под формата
на въглерод. Същата тази енергия, която отоплява къщата в снежни-
те вечери, може да отгледа реколта от сено или картофи. Така имаме
енергия (тор), която фермерът може да отгледа на собственото си мяс-
то или да придобие от източници в близко съседство. Веднъж се запоз-
нах с един млекопроизводител в Онтарио, който отглежда 8 декара от
дългостъблена ръж всяка година само заради въглеродната биомаса.
Като знаем всичко това, защо ни е да купуваме тор? Очевидно е,
че всички вещества, които са ни нужни за плодородието на почвата, са
в ръцете ни. Какъв е тогава проблемът с плодородието? Откъде идва
този теч?
Нека да разгледаме възможните „течове“. Първо, производство-
то на биомаса. Ако ние използваме подкиселени торове, които убиват
микроорганизмите, корените и червеите и бактериите, от които зависи
разграждането на биомасата, тогава не можем да подхранваме почва-
та (отрицателният ефект може до някаква степен да се намали, ако се
използват малки количества изкуствени торове на неколкократни при-
ложения). Освен това, ерозията, особено ерозията в култивираните пло-
щи, причинява огромни щети. Просмукването на минерали в подпочве-
ния слой или в подпочвените води е нещо, което се случва в една или
друга степен и обикновено е пряко свързано с количеството органично
вещество в почвата. Почвообработката и химическите препарати – от
пестицидите и хербицидите, та до синтетичните торове – убиват микро-
организмите, които са в основата на органичното вещество. Оранта ок-
сидира органичното вещество подобно на принципа на ръждата.
Помните ли за онези 23 кг екскременти и урина, които една крава
произвежда на ден? В прясно състояние веществата в изпражненията
са високо-разтворими. Това, че са разтворими, общо казано, означава,
че когато влязат в контакт с вода, тези вещества ще се отмият и ако
влязат в контакт с въздух, те ще се изпарят: агрономите наричат това
просмукване и изпарение на веществата. Тъй като повечето от азота
се съдържа под формата на амоняк в урината и течността в самите из-
пражнения, повечето от този азот се изпарява при слънчево време.

306
Половината азот от току-що разпръснатия пресен тор може да се из-
пари само в рамките на един ден – случайно да сте усетили някакви
миризми?
Много от полезните вещества в изпражненията се губят в закрити-
те съоръжения за хранене, поилните зони, под сенките на дърветата и
в зоните за почивка по пасищата и в тези случаи веществата не се връ-
щат обратно там, откъдето е добит самият фураж. Стерилните изпраж-
нения представляват един назряващ проблем. Някои консултанти по
въпросите на компостирането докладват за толкова стерилен тор, че
не угнива. Обезпаразитяващите средства с вътрешно приложение и
препаратите срещу личинки и ларви унищожават около 400 вида то-
рови бръмбари и други микроорганизми, които спомагат за разграж-
дането и живеят в почвите и разлагащите се „торти“.
Могат ли червеите да компенсират този недостиг на активни ор-
ганизми? Трябва да знаете, че тези природни „орачи“ са най-важното
звено за наличието на органични вещества в почвата. Всичко, което
вреди на хумуса, също така е вредно и за земните червеи. Почвооб-
работката, химическите препарати, ниското съдържание на органич-
но вещество, ниската влажност, постоянното утъпкване от добитъ-
ка и липсата на мулч – всичко това пречи или е направо пагубно за
земните червеи. След един топъл дъжд (когато температурата е над
10˚C) излезте на разходка и се огледайте за биотор – земята трябва да
е почти изцяло покрита. Често може да се случи да забележите, че има
само една мъничка купчинка на всеки квадратен метър. В идеалния
случай, тези купчинки би трябвало да са високи около 2,5 см, а земята
помежду им също трябва да е разровена. Да се наблюдават торните
купчинки на червеите е по-ефективен метод за определяне на произ-
водителността на една почва от каквито и да е почвени анализи, които
хората могат да измислят.
Енергийният потенциал на дървенистите растения и на дърветата
изобщо не влиза в употреба. Храстите често биват пръскани при годиш-
ните мероприятия за унищожаване на плевелите. Говедовъдите често
гледат на горските участъци като на барикада по пътя на косачката.
Дърветата, които са четири пъти по-ефикасни трансформатори на слън-
чевата светлина в енергия от тревите, често биват отписвани като нещо
ненужно или нещо, което не се вписва в животновъдното или растени-
евъдно производство. A което е и по-лошо – дърворезачите често изга-
рят дървесните остатъци и така всичката тази енергия отлита яко-дим.

307
 В нашата страна, алпинистите, които подрязват дърветата изхвър-
лят повечето от надробените клони в сметището. Аз питах един от слу-
жителите там защо имат толкова много купчини, струпани отстрани. Той
каза, че те ги размесват в покривния пласт почва, когато затрупат някое
сметище и от това почвата добива такъв богат черен цвят, че даже и не
им се налага да купуват изкуствени торове. Защо фермерите не могат
да видят това, което е така очевидно за служителите в сметището?
В заключение на тази дискусия ви предлагам няколко препоръки
за увеличаване на почвеното плодородие:

1. Подхранвайте почвата само с такива вещества, които ще стиму-

лират биологичната активност. Най-добре е с компост, но всякакви
органични вещества ще свършат работа.

2. Използвайте дълбока постеля от богати на въглерод материали,

за да сведете до минимум просмукването и изпаряването на веще-
ствата по време на зимния период. Ние зареждаме обора със сено
през ограничителите на хранилките, които могат да бъдат спускани
или вдигани 120 сантиметра, в зависимост от дебелината на постелята.
Най-долният пласт на постелята е от богат на въглерод дървен чипс и
този въглерод се свързва молекулярно с веществата подобно на една
химична гъба. Впоследствие компостираме този материал, което на-
малява разтворимостта на веществата с около 40 процента и ги връща
обратно в полето, където ще гледаме сено, когато настъпи пролетта и
тревата започне да расте. Така храним почвата тогава, когато приемът
на вещества е най-активен.

3. Прилагайте принципите за управление на пашата спрямо всички

животни. Ако имате само две кози, това значи, че можете да имате
подвижно ограждение с размери 3х3 м, но това ще е достатъчно, за да
ги държи озаптени, да осигурява на тревата необходимата й почивка
и да държи животните далеч от паразитите. Така животинският тор се
връща обратно полето и го обогатява, вместо да се концентрира око-
ло местата за почивка.

4. Грижете се за водоизточниците. Изолирайте вододайните зони с

ограда и използвайте мобилни корита, които могат да се местят заед-
но с добитъка, за да се намали утъпкването земята около поилките.

5. Намалете оранта. Колкото по-малко орете земята, толкова по-нео-

безпокоявана ще бъде биологичната активност в нея. Това ще позволи

308
да се образува покривка от мулч или чим на земната повърхност, което
допълнително ще стимулира дейността на микроорганизмите.

6. Създавайте изкуствени езерца и ги използвайте стратегически за

напояване. Ограждайте ги с диги или канали, за да забавите движени-
ето на водата и да й дадете време да попие в земята. По този начин ще
направлявате движението на водата през даден ландшафт.

7. Трупайте такива количества органично вещество в стопанство-

то си, все едно животът ви зависи от това. Когато идват да режат
клоните около електрическите жици, ние плащаме на работния екип
по 10 долара на камион, за да разтоварват надробените клони в наше-
то стопанство. Можете да чистите конските обори в замяна на това да
си вземете с вас изринатия тор.

8. Мулчирайте градината. Въпреки че мулчирането се счита за трудо-

емко, тази дейност ви е полезна в няколко направления – задържане
на водата, торене, контрол на плевелите.

9. Обогатявайте почвата само с естествени минерали и то в количе-

ства, които са съобразени с финансовите ви възможности.

10. Най-бързо се повишава плодородието като използвате малки жи-

вотни. Колкото по-малко е животното, толкова по-ефективно ще бъде
то в изграждането на почвено плодородие (ако го отчитаме на ква-
дратен метър спрямо килограм живо тегло). От друга страна, обаче,
колкото по-малко е животното, толкова по-трудно е да го изхранвате
единствено с това, което сами си отглеждате.
Често кръговратът на веществата се прекъсва, защото е възпре-
пятстван от производствената схема, която сме наложили на земята.
Когато насаждаме култури по склоновете, пускаме добитъкът да пасе
по стръмните хълмове, не оставяме пасищата да почиват, когато от-
глеждаме животни в угоителни комплекси – всичките тези производ-
ствени схеми са разрушителни в самата си същност, защото използват
повече, отколкото могат да възстановят. Въпреки че отчитам, че кли-
матичните, топографските и географските различия са от значение, зе-
меделските стопани могат на всяко място да поддържат естествената
производителност на девствената почва като полагат усърдни грижи
да следят плодородието и кръговрата на веществата. Истинското пло-
дородие е само на една ръка разстояние. Уловете го!

309
 ГЛАВА 28
СЕЗОННОСТ

Влизането във ритъм със сезоните носи предимства както при

производството, така и при преработката. Сезоните са нещо необхо-
димо и ако пренебрегваме приливите и отливите в сезонните цикли
ние вървим срещу природата.
В млекопроизводството, например, почти 70 процента от разходи-
те на фермата се отчитат, когато кравите не се пресушават през зимата.
В естествени условия кравите не дават мляко през зимата. Те са във
фаза на изчакване и дори губят част от теглото си в очакване на про-
летното изобилие. Кравите вече са отбили теленцата си и сега просто
поддържат телесното си тегло, докато новият плод нараства. Но въз-
растните животни, както и възрастните хора, не се нуждаят от много
храна, ако не работят много. Нали сте чували да се говори за това как
хората на средна възраст „се окръглят“?
В миналото селското стопанство е имало по-сезонен характер.
Фермерите са колели говедата и свинете късно наесен, след като спад-
нат температурите, но преди да се наложи в дажбата да се включват
големи количества фураж от запасите. За пилетата е естествено да сна-
сят най-много през пролетта с увеличаването на деня. Активното про-
летно снасяне предоставя излишък от яйца, които могат да се оставят
за мътене на пиленца, които да се излюпят през пролетта за колене
през лятото. Производителността на кокошките значително се пони-
жава през есента и в началото на зимата. В миналото фермерите ви-
наги заделяли няколко кокошки за квачки по време на това пролетно
изобилие. Това означавало, че пиленцата се излюпвали точно, когато
се появявали скакалците и щурците. Малките пуйчета се нуждаят от
изключително високи количества насекоми. Когато поотрастнат, нуж-
дите им от белтъчини намаляват, а успоредно с това намалява и естест-
веното наличие на насекоми късно през сезона. Порасналите пуйки
имат по-високи нужди от въглехидрати, а точно в късния сезон тре-

310
вите и плевелите започват да образуват семена (включително и култу-
рите като зърно и царевица) и тези семена са с високо съдържание на
въглехидрати и ниско белтъчинно съдържание. С наближаването на
есента и на Деня на благодарността се променят и техните хранител-
ни нужди в съответствие точно с това, което природата предоставя по
това време на годината. Идеалното време за колене на пуйките е точно
преди зимата: тогава се „изпълва времето“42.
Говеждото и свинското са загряващи меса, а пилешкото охлажда.
Не е ли направо идеално да се яде говеждо и свинско през зимата, а
пилешко през лятото? Говеждото и свинското са най-сочни, когато жи-
вотните се колят късно наесен.
Разбира се, при зеленчуците и плодовете сезонът също оказва
влияние. В щата Вирджиния марулите, лука и репичките могат да се
разсадят рано напролет, седмици преди топлолюбивите култури като
царевица, зелен фасул и тиквички. Някои култури растат по-добре, ко-
гато е малко по-сухо, а други обичат влажна почва. Всеки, който десет-
ки години е градинарствал, знае, че някои години са по-благоприятни
за картофите, а други – за краставиците.
В момента, в който се опитаме да преобърнем сезоните, производ-
ствените разходи ескалират. В повечето случаи при производството
на плодове и зеленчуци извън сезона тези допълнителни разходи мо-
гат да се компенсират, но при месото, пилешкото, млечните продукти и
яйцата няма такива компенсации. По моему, причината е в това, че при
производството на зеленчуци имаме много бързо обръщение (кръго-
оборот) на капитала. По-лесно е да се пресметнат производствените
разходи, тъй като те са съсредоточени в една-единствена продукция.
От своя страна, при добитъка периодът на възвръщаемост на ин-
вестициите е по-дълъг. Освен това, хората все още имат нагласата, че
зеленчуците са нещо сезонно. Затова имаме време в годината, когато
хората затварят консерви и замразяват неща във фризера и дори и
най-обикновеният потребител е що-годе запознат с този цикъл. Но съ-
ответната сезонност при месото и млечните продукти е замаскирана
от интензивните методи на отглеждане в затворени помещение, къде-
то климатичните фактори са под контрол.
Само вие можете да си решите дали по-високата цена наистина ви
компенсира допълнителните усилия и средства, които са нужни, за да
се отгледат домати два месеца преди обичайния им сезон. Парници,
„а когато се изпълни времето...“ (от англ. „fullness of time“) – препратка към новозавет-
42

ното Послание към Галатяни 4:4. (Бел. прев.)

311
 гориво, работна ръка, да не говорим и за допълнителния риск – всич-
ки тези фактори налагат зеленчуците, отгледани извън сезона да са на
по-високи цени (или поне не по-ниски от редовните за сезона цени).
Целта ми тук не е напълно да ви разубедя да не произвеждате неща из-
вън сезона, а по-скоро искам да ви предупредя за финансовите капани
на едно такова решение.
Обикновеният потребител напълно е загубил представа за естест-
вените сезони. Ние отиваме в супермаркета и очакваме целогодишно
да имаме богат асортимент от пресни меса, зеленчуци и плодове. Дори
и температурите навън да са под нулата, ние пак очакваме, че като вле-
зем в магазина там ще ни очакват прясно набрани зелен фасул, краста-
вици, както и стек, приготвен в стил „Делмонико“ и бройлери. Минава
ли ни през ума да се запитаме какво им коства на производителите да
доставят всички тези неща в това време на годината? Всичко някак си
се появява като по магия.
Това, което им е коствало, е огромни количества петрол и медика-
менти, да не говорим за неприятните утрини на работа със замръзна-
ли пръсти, за да се осигури храна в това време на годината.
Удължаването на сезона без преразход на енергия и труд е похвал-
на цел, но само при съответното повишаване на стойността. Вероятно
Елиът Колмън е човекът, който е направил най-много за разработване-
то на ефикасни практики в това отношение. Книгата му „Реколта в чети-
рите сезона“ (Elliot Coleman, Four-Season Harvest) вече се е превърнала
в класическо четиво. Двойно-изолираните неотопляеми оранжерии,
неотоплените парникови кутии43 и други подобни съоръжения могат
да уловят слънчевата енергия и да ви осигурят конкурентно предим-
ство. Но каквото и да използвате, удължаването на сезона извън при-
родните норми винаги води до колосално увеличаване на разходите.
Бих препоръчал на всички начинаещи да се придържат към сезо-
ните, от гледна точка на това, че този метод на производство е най-
прощаващ и евтин. Едва след като сте натрупали опит през лесните
периоди, чак тогава можете да тествате границите в това отношение.
Нека анализираме някои от по-често срещаните причини ферме-
Неотоплена парникова кутия (от англ. cold frame) – миниатюрен парник с височина
43

до 50-60 см, изграден от скосена от едната страна дървена рамка със стъклен капак.
Съоръжението се използва за удължаване на сезона и в Америка постига висока
популярност покрай дейността на Елиът Колмън – земеделец от известния с тежките си
зими щат Минесота, чиято дейност е свързана с отглеждане на листни зеленчуци през
зимата в подобни неотопляеми парникови съоръжения. (Бел. прев.)

312
рите да губят пари поради това, че упорито отказват да отчитат ро-
лята на сезоните в производствените практики. По-рано споменах за
млекопроизводството и този пример си остава един от най-ярките в
това отношение. В природата животните минават през един естествен
период на „пост“ през зимата. Това изпълнява две функции:

1. Пречиства организма им от токсини и слуз. Точно както хората

постят, за да се пречистят, един период на по-оскъдно хранене помага
на животните да се поддържат здрави и в добра форма. В естествена
среда дебелите животни трудно оцеляват – в природата просто няма
дебели животни, освен точно в края на плодородния сезон. При дебе-
лите крави се наблюдават нарушения във възпроизводителните функ-
ции, а дебелите зайци получават инфаркти и стават безплодни.
Един такъв по-постен период всъщност стимулира здравето и
жизнеността. Следователно, зимното хранене на телетата с високока-
лорични смески не само излиза невероятно скъпо откъм прибиране
на реколтата, съхраняването й и боравенето с фуража и изпражнени-
ята, ами и на всичкото отгоре не е и полезно за животните. Преохран-
ването на животните с цел да се постигне по-голямо ОТС („Оценката
на телесното състояние“ се отнася към количеството на месо и мазни-
ни, които покриват скелета на животнoто) на пресушените месодайни
крави е особено нежелателно, тъй като те влагат допълнителните ка-
лории в развиващия се ембрион. Последицата е трудно раждане, тъй
като телето е твърде голямо.

2. Ускорява компенсаторното наддаване през пролетта. Ако през ця-

лата зима поддържаме висок темп на наддаване при добитъка, те няма
да ускорят наддаването си с избуяването на тревите през пролетта, а
дори може и да го позабавят. Но ако през зимата просто им поддържа-
ме теглото при относително ниско ниво на наддаване, така че само да
растат по размери, без да трупат маса, тогава веднага щом ги пуснем
на пролетната трева те си наваксват за зимния пост и започват бързо
да наддават. Само след 100 дни разликата между едно теле, което е
наддавало 794 г на ден през зимата и теле, което е наддавало 227 г/
ден, се заличава, тъй като през пролетта наддаването на първото ще
спадне до 680 г/ден, а на второто ще скочи до цели 1 814 г/ден.
Повишаването на теглото на кравите през зимата излиза скъпо и
е нездравословно. Аз разглеждам този принцип много по-подробно в
книгата „Говеждо от салатния бар“. Същият този основен принцип важи

313
 за всички видове добитък. Разбира се, сезонното производство услож-
нява пласмента, но за момента пазарът на едро за добитък не покрива
разходите за извънсезонно производство.
Разходите за отглеждането на бройлери не са по-високи през зи-
мата, когато помещенията им трябва да се отопляват, отколкото са
през лятото. В действителност, отглеждането в закрити помещения
напълно заличава предимствата на сезонното отглеждане. Например,
предимството, което летния сезон носи при отглеждането на бройле-
ри напълно се губи заради по-високите сметки за вентилация.
Искам в този ред на мисли да отбележа нещо и по повод лесовъд-
ството. Ние оставяме работата в гората за през есента и зимата. Една
от причините са змиите. Друга причина са пчелите. Но по-важното е,
че качеството на дървесината зависи от това в коя част на дървото са
концентрирани жизнените сокове. Дърво, отсечено, когато соковете
са още високо, е направо неизползваемо за фурнир. Ако дървото се
отсече, когато соковете са слезли в долните части на дървото то съхне
без да се измята и е по-устойчиво на гниене. Особено, когато ще сече-
те някои видове широколистни дървета, чиято дървесина е устойчива
на гниене (като маклурата (Maclura pomifera) и бялата акация (Robinia
pseudoacacia)), тогава гледайте да ги сечете, когато соковете са бедни.
При това, старите дървосекачи дори препоръчват не само да се сече
дървото, когато соковете са в долната част на дървото, ами и когато
луната намалява, ако искате този стълб да трае дълго.
Дървата за огрев, отсечени през лятото сякаш не щат да съхнат и
горят все едно дървото е било отсечено през зимата. Когато работим
в гората ние обичаме да събираме накуп всичките клони. Така работ-
ната обстановка е по-пригледна, а и осигуряваме убежище за зайците
и катеричките за години напред, докато този куп не изгние. Зелените
листа почти удвояват тежестта на клоните и затрудняват натрупването
на клоните. Трудно е дори и да се преметне във въздуха един клон,
защото листата създават голямо въздушно съпротивление.
Зимата е по-замрелият ни сезон по отношение както на добитъка,
така и на градината. Ако управляваме стопанството както се управля-
ва завод, без отдих и все на пълна газ, то животът ни страда от това
еднообразие, което е убийствено за духа. Едно от оплакванията за ра-
ботата в селското стопанство е, че е голяма хамалогия. Ден след ден
– все едно и също. Но, когато влезем в ритъм със сезоните, всеки ден
е различен. Тъкмо една работа започне да ни омръзва и ето, че дошло

314
времето да подхванем нещо друго. Това действа освежаващо на ума и
ободряващо за тялото, защото човек знае, че тази работа е до време и
скоро ще се прехвърли на нещо различно.
Нищо не действа така убийствено за емоциите както едно завод-
ско хале за вързано отглеждане на добитък. Безогледното отношение
към животните е главното правило в тази игра. Всичко, което е с про-
мишлен уклон – пък било то и хидропонно или парниково отглеждане
на растения, може да бъде деморализиращо, ако човек няма възмож-
ност от време на време да се откъсне от рутината. Бидейки фермер,
вероятно известно време няма да можете да си позволите лукса да на-
емате работна ръка, а и ако се обвържете със заводски модел на про-
изводство, това ще ви изцеди за нула време.
Когато започнете да бележите успехи, вероятно ще можете да си
осигурявате по малко свободно време с помощта на допълнителни ра-
ботници, партньори или компетентни приятели. Но, като цяло, имайте
предвид, че всичко ще легне на ВАШИЯ гръб.
Много помага ако разнообразявате дейността си. Като изключим
беритбата, за такива дейности, които изискват резитба от типа на ово-
щарство и лозарство е нужно да има по-дълъг сезон на покой на расте-
нията. Естествено, в зеленчукопроизводството времето с най-върхова
заетост е лятото. Добитъкът изисква повече работа през лятото и по-
малко – през зимата. Когато знаете кои периоди са ви най-напрегна-
ти, тогава извън това време можете да планирате вашия агротуризъм,
агропочивка и агрообучителни мероприятия. Гледайте да си разпре-
делите дейностите така, че да няма съвпадение на периодите на най-
голяма натовареност.
Например, гледайте ражданията на различните видове добитък да
не съвпадат. Ако гледате и овце, и крави, така ги заплождайте, че да
имате месец от времето, когато раждат едните до времето, когато ще
започнат да раждат другите. Ако пасищните пилета са вашето основно
поле на дейност, помислете дали да не прибавите и късни зеленчу-
ци, при които по-голямата част от реколтата ще се бере след първата
слана и след като сте приключили с последната партида бройлери. Би
било подходящо да гледате нещо от рода на картофи или тикви и за
агро-отдих да организирате фестивал за Деня на благодарността или
разходки с каруца.
Искам да ви дам за пример това как ние сме разработили тази идея
на нашето стопанство, затова нека да направя преглед на годината ни

315
 с кратко описание на това какво се случва, за да видите как трудовата
натовареност се променя със смяната на сезоните.

ЯНУАРИ Няма животни по пасищата, така че нямаме да местим

огради и мобилни съоръжения за пасищните животни. Трябва ни по-
малко от час, за да си свършим работните задачи за деня. Голяма част
от деня ни минава в четене и почивка. Поръчваме семена за пролетта
и се опитваме да засеем домати, чушки и тиквички в сандъчета за раз-
сад, които разполагаме в парниците на 1-ви март. В дните, когато не е
прекалено студено сечем дърва, за да съхнат за следващата година.

ФЕВРУАРИ Все още не сме пуснали животните на пасищата и ра-

ботата все още ни отнема по-малко от час на ден. Още сме в зимен
покой – четем и разпускаме. Продължаваме да се наслаждаваме на
огъня в камината, да печем маршмелоус, да ходим на гости на прия-
тели и започваме да кроим планове за пролетта. Към края на месеца
обикновено минава една топла вълна и обикновено използваме това
време, за да побием колове за оградите, да поработим върху някои
строителни проекти и да орежем лозите. Гледаме до края на месеца да
сме приключили с рязането на всички дърва, които ще оставим да съх-
нат за огрев за идната зима. Крайната дата, която сме си определили за
приключване с дървата за огрев – края на февруари.

МАРТ Нещата започват да се ускоряват. Първата седмица

изкарваме носачките от тунелните оранжерии и ги пускаме на паси-
щето. Поправяме огради и подготвяме брудерите за първите пиленца.
Кравите излизат на пасището и започват да пасат; пускаме прасетата в
постелята на кравите, за да започнат да я „прасерират“ и да я превръ-
щат в компост. Първата партида пиленца пристига около 20-ти март.
Веднага щом освободим оранжериите от животните, засаждаме зелен-
чуковия разсад – и от семена, и от луковици. До края на месеца из-
карваме и зайците от помещенията и ги пускаме обратно на пасището.
Разпращаме по пощата първия за годината бюлетин на стопанството.

АПРИЛ Започват да пристигат първите поръчки в отговор на

бюлетина, който сме разпратили и с това сезонът е открит. Клиентите
ни изпращат приветствени картички и вече виждаме, че ще имаме до-
ход през останалата част от годината. Разсаждаме някои от ранните
зеленчуци в градината, работим по строителните проекти за построй-
ките или поддръжка на техниката, а към края на месеца пускаме пър-

316
вата партида бройлери на пасището. Това е най-значителният месец
в прехода ни от зима към лято. Кравите започват да се отелват и към
края на месеца тревата избуява. Започва и пазарът на открито всяка
събота сутрин и вече усещаме как ни завърта въртележката.

МАЙ Идват ни още бройлери. Това е вече третата партида

– получаваме ги през три седмици. Продължава отелването, а снася-
нето на яйца достига максимума си за годината. Колим първата пар-
тида бройлери след средата на месеца и това ни носи първите големи
приходи за годината. Прасетата приключват с компостирането на кра-
вешката постеля и ги извеждаме на свинското пасище. Трябва да под-
готвим машините за събирането на сеното. Разсаждаме летните зелен-
чуци и гледаме най-вече да приключим с всичките градински задачи.

ЮНИ Време е за сенокос – най-стресовите две седмици в

цялата година. Следим времето, молим се машините да не ни изневе-
рят и се опитваме да приключим със сеното в промеждутъците между
обработката на първата и втората партида бройлери. Сега вече за из-
пълнението на дневните ни задачи отиват повече от три часа – всичко
се върши на бегом. Разпръскваме компоста от обора на площите, къ-
дето ще гледаме сеното и гледаме да вършим само толкова работа по
градината, колкото да не излезе всичко извън контрол.

ЮЛИ След прибирането на сеното темпото се поуспокоява.

Сега вече сме в средата на лятото. Горещите дни не са подходящи за
усилна работа, така че се опитваме да се занимаваме с ремонт и под-
дръжка. Обикновено режем трупите на греди с банцига и организи-
раме няколко събирания с готвене на открито. Дневните ни задълже-
ния все още ни отнемат три часа, но вече не ни е толкова напрегнато.
Обикновено заколваме една партида свине и започваме да угояваме
нова партида.

АВГУСТ Зеленчуците в градината започват масово да зреят.

Това е месецът за консервиране на продукцията в буркани и във фри-
зера. Точно, когато последната партида бройлери излизат на пасището,
пристигат пуйчетата, които ще отглеждаме за Деня на благодарността
(който е в края на ноември). Всичко изглежда доста засушено и започ-
ваме отблизо да следим растежа на тревата, за да преценим колко фу-
раж ни остава за кравите. Продължаваме с дърводелските и строител-
ските проекти, но повечето от следобедите си ги заделяме за почивка.

317
 СЕПТЕМВРИ Сезонът вече започва да замира. Пуйчетата са на па-
сището. Брудерните помещения са празни. Продължаваме да събира-
ме урожая от градината и се приготвяме за коленето на говедата и сви-
нете. Изнасяме няколко кубика дърва за подранилите клиенти. Рибите
в езерцата започват да кълват.

ОКТОМВРИ Колим последните бройлери и местим пуйките в някои

от освободените мобилни кафези, много от които вече са празни. Гради-
ната започва да вехне, но гроздето е готово за беритба и правене на сок,
а имаме да обираме и черния бъз. Сладки картофи, обикновени картофи,
различни сортове тикви – всичко се складира в зимника. Приключваме
с първите поръчки за дърва за огрев и закарваме говедата и свинете на
кланицата като значително намаляваме бройката на добитъка.

НОЕМВРИ В началото на месеца започваме да прибираме носач-

ките и зайците обратно в тунелните оранжерии. Отбиваме телетата,
изнасяме птичия тор от брудерите и подготвяме обора за зимата. В
края на месеца всичките пуйки са заклани и готови за Деня на благо-
дарността, което освобождава всичките мобилни кафези. Последните
животни, останали на полето са говедата. Времето, което ни трябва да
си свършим работните задължения, вече е само един час на ден.

ДЕКЕМВРИ Време е за почивка, за харчене на пари преди края

на финансовата година и за приключване с пашата на повечето от па-
сищата. Почти не прекарваме време навън. Приятно ни е да ходим на
гости на приятели и да разпускаме.
Видно е, че сезоните ни носят както напрегнати, така и по-спо-
койни периоди – необходимо е да си осигурите това разнообразие в
името на вашето духовно, емоционално и физическо благоденствие.
Вместо да вървите срещу сезоните, радвайте им се и извличайте полза
от възможностите, които сезонните промени ви предоставят.

318
 ГЛАВА 29
СИНЕРГИЗЪМ, ЕТАЖИРАНЕ
И ДОПЪЛВАЩИ ДЕЙНОСТИ

Увеличаването на приходите на дадена земна площ или на метър

застроено пространство не е просто един от приоритетите, а е най-ва-
жният приоритет в едно дребно или дворно стопанство.
Съвременните фермери, които се придържат към парадигмата и
така-наречената „ефективност“ на индустриализацията, са „обърнали
коремите“ в опитите си да канализират дейностите си в едностранни
производствени практики. Промишлените свинеферми, птицеферми-
те, млекодойните и угоителните комплекси произвеждат само по един
продукт.
Ние, фермерите, когато говорим за себе си често се определяме
като „млекари“ или „говедовъди“ или „свиневъди“. Питайте повечето
фермери какво произвеждат и те ще ви отговорят с един-единствен
продукт – ябълки, къпини, свине, яйца, мляко, царевица, соя и т.н.
В природата няма да се натъкнете на такова място, което е пред-
назначено само за едно-единствено нещо. На всяко място има както
пълзящи ниско по земята растения, така и увивни, които се катерят по
дърветата, има нискостъблени цветя и билки, както и високостъблени
храсти, има средно-високи дървета и високи дървета. В прерията ви-
реят поне 100 вида растения, на който и участък да вземете. Някои от
тях са сенкоустойчиви, докато другите имат нужда да са напълно огря-
вани от слънчева светлина; някои растат нагоре, а други се разпрости-
рат настрани; някои предпочитат горещото, а други – хладинка; някои
обичат да им е сухо, а други предпочитат влажните условия.
Също така, едно изкуствено езерце или истинско езеро, съдържат
многообразие от видове, които населяват различните водни слоеве.

319
 По бреговете растат хидрофилните растения, а по-навътре във вода-
та се разполагат водните растения. Някои животни обитават горните
20 см от водата, докато други, като шарана, стоят в хладните води на
дъното и се хранят от това, което попада на езерното дъно.
Но в нашия сляп и бесен устрем да приемем с отворени обятия
промишлените модели от заводски тип и да ги приложим в биологич-
ния свят на земеделието, ние сме обърнали гръб на природните уроци
и вместо това сме усвоили моделите за едно-единствено предназначе-
ние. Ако мислите, че пресилвам проблема, защо не попитате един го-
ведовъд дали мисли да гледа свободни носачки в пасищата, освободе-
ни от кравите, за да ги прочистят от мухи и да разпръснат кравешките
торти? Той ще ви каже:
– Как?! Аз съм говедовъд, а не птицевъд!
Край на разговора. Ето така една земя, която навремето е поддър-
жала безброй видове, включително вълци и пуйки, сега е ограничена
до един-единствен вид – говеда.
Овощарите се занимават с търговия на плодове. Колцина биха ре-
шили да пуснат пилета в овощните си градини, които да изяждат пад-
налите плодове, да събират насекомите, които се крият в чима и да
почистват около основата на дърветата? А още по-добре би било ако
се добавят овце, които да косят тревата, да наторяват дърветата (до-
като ги използват за сянка) и после да пускат пилетата след овцете, за
да оберат паразитите, да изкълват вредителите по нападалите плодо-
ве и да почистят района около основата на дърветата. Ако от плодове
добивате около 500 долара на декар, от овцете като нищо можете да
изкарате допълнителни 125 долара, а от пилетата – още 500 долара
отгоре.
Така стигаме до идеята за „етажиране“ или „терасиране“ (т. е. под-
реждането на нива) на дейностите, което е точно моделът, който Бог
използва в природните си формирования. Природните модели на
производство са циклични, сезонни и разнообразни – все неща, които
са отвъргнати в съвременното земеделие.
Земеделските практики са под влиянието на линейното редук-
ционистко западно мислене. Птицефермата произвежда пилета. Няма
значение, че екскрементите са напаст за околността и замърсяват
подпочвените води. Фуражните смески влизат през „главния вход“, а
торът излиза от „задния вход“; имаме входящи суровини и изходящи

320
продукция и отпадъци – точно както в една фабрика. Но ако разглеж-
даме процесите като подразделения на дадени други практики, тогава
виждаме, че производствените моделите са по-скоро кръговрати, от-
колкото линейни процедури, при които се извършва поток на матери-
али с едноцелева функция.
Тези от нас, които са предпочели да напуснат конвенционалните
образователни парадигми ясно виждат раздробеността на нещата.
Вие и аз знаем, че човек не може да добие балансиран поглед за неща-
та, ако изучава даден предмет в пълна изолация от всички други пред-
мети. Трябва да гледаме на образованието като на едно цяло – всичко
е свързано и си има своите основания.
Ние, като стопански производители – и още повече като дребни
стопански производители, трябва усърдно да се опитваме да включ-
ваме кръговрати в нашите производствени схеми така, че изходният
материал от едно нещо да е входящ ресурс за нещо друго и така, че
този елемент, който е вреден в даден контекст, да донесе полза на дру-
го място. Така значително ще вдигнем производителността на метър
или на декар площ, което, от своя страна, ще ни позволи да повишим
продажбите без допълнително да разширяваме базата от земя, сгради
и оборудване (нещата, които изискват най-високи капиталовложения).
Нека приведа няколко примера за това как прилагаме принципите
за етажиране в нашето стопанство, както и в други ферми, за които
съм имал честта да чуя или лично да посетя. Безспорно, един от най-
ключовите фактори в която и да е от тези практики, се явява внимател-
ния контрол и доброто планиране, т. е. мениджмънта. Това са системи,
които са така замислени, че да копират природата, за да се подсили
естествената продуктивност на земята.
Едно стопанство в Белиз за отглеждане на цитрусови плодове из-
ползва подвижни курници под дърветата. Пилетата разчистват пад-
налите плодове, изкълвават вредителите, наторяват и произвеждат
яйца, които после тези стопани продават на двойно по-високи цени,
защото са страхотни.
Един приятел в щата Западна Вирджиния развъжда и продава ма-
гарета-пазачи за овце. Тази миниатюрна порода магарета върви след
добитъка през зимата и се изхранва от сламата, която кравите са раз-
хвърляли. Паразитите не прескачат от един вид на друг, така че не е
опасно за магаретата да дояждат останалото от кравите.

321
 Един фермер в Аризона полива лозето си и после разполага порта-
тивните кафези в междуредията. Най-необичайното нещо в лозето му е
широкото разстояние между редовете. Това разстояние е изиграло ре-
шаваща роля за това той да внедри многофункционалност в използва-
нето на земята си, защото му е предоставило нови възможности за из-
ползване на площите. Когато площта, с която разполагаме, е само 2,5 м,
че и по-малко, тогава сме доста ограничени в използването на тази
площ. Тези хора са прибягнали до мобилни кафези, за да може пилетата
да подготвят и наторяват земята, след това засаждат чесън и зеленчуци
в междуредието. При това положение, за една година те произвеждат
по една реколта всяко от грозде, яйца (или пилешко) и зеленчуци.
В нашите парници, където настаняваме носачките през зимата, сме
настлали дълбока постеля. От едната страна сме разположили легла
за торни червеи и сме ги предпазили с мрежести покрития. Пилетата
спят на тези покрития и бомбардират с курешки леглата на червеите.
Когато червеите се размножат прекалено много, ги даваме на пилета-
та като дажба от пресни животински белтъчини през зимата. Пролетно
време, когато пилетата са навън, ние използваме компостираната по-
стеля за разсад (а постелята се е превърнала в компост, защото ние съ-
блюдаваме да има правилно съотношение между въглероден и азотен
материал и пилетата обръщат и аерират постелята с ровенето си). За
да предотвратим образуването на кора, можем да сложим подвижни
кочини с прасета, които допълнително да омесват постелята.
Насекомите представляват един от най-големите проблеми в пар-
ниците. Когато в периода извън зеленчуковия сезон настаняваме ко-
кошките в парниците те напълно ги почистват от вредители. Пилетата
ни осигуряват и тор за доматите. Ето какъв е годишният производ-
ствен потенциал на всеки парник с площ около 223  м2 (построен за
2 500 долара):
6 000 долара от яйца (4 000 дузини яйца за 1,50 долара/дузината)
4 000 долара от зайци (60 котила от 8 заека 6,27 долара/кг)
2 000 долара от зеленчуци, включително домати (454 кг за 4,40 до-
лара/кг)
2 400 долара за свинско (6 големи шопара от по 91 кг на кланичен
труп, 4,4 долара/кг)
1 000 долара от компост за градински тор (61 м3)
1  000 долара от торните червеи (в спестявания от животинския

322
 протеин или от продажбата им за жива стръв)
Ето такава е зашеметяващата равносметка за това какво се случва,
когато прилагаме принципа за етажиране. Много често приходите мо-
гат да се удвоят и утроят без допълнително привнасяне на капитал, а
само чрез комбинирането и терасирането на растения и животни.
Дж. Ръсел Смит, автор на класическата „Посеви от дървета“ (J.
Russel Smith, Tree Crops) представя идеята за многоетажни видове в па-
сищата. На първото ниво биха се разположили тревопасните живот-
ни, после – нискоразположените плодове като ябълки или праскови,
после средновисоките дървета като черници и череши и накрая ви-
сокорастящите видове като черупковите дървета. Такова едно етажи-
ране улавя повече светлина и превръща слънчевата енергия в долари
много по-ефикасно, отколкото биха го направили едноетажни култури
като царевица или соя.
В нашите пасища ние пускаме бройлери, добитък, носачки и пуй-
ки в подвижен курник, който наричаме „яйцемобил“. Овцете биха били
логично допълнение. Представете си постъпленията от тези дейности,
представени в годишни доходи на декар:
125 долара – говеждо
625 долара – птичо месо
10 долара – яйца
250 – пуйки
125 – овце
Както виждате, себестойността на пасището внезапно придобива
ново измерение, когато започнем да добавяме мероприятия, които
имат допълваща роля, а не са в ущърб. Разбира се, всички тези съще-
ства не заемат една и съща квадратура по едно и също време – те се
въртят едно след друго, в зависимост от поредица величини, които ме-
ниджърът взема предвид.
Този модел присъства в различни вариации из целия свят. Напри-
мер, аз съм виждал прасета на скаров под, чиито зелен фураж е отгле-
дан на решетка за увивни растения или на зелен покрив, който се под-
хранва от ексрементите на прасетата. Вместо да сложите обикновен
покрив, един покрив във формата на решетка, подплатена със смес
от почва и слама, където могат да се отглеждат растения и зеленчуци,
може да увеличи производителността на дадена сграда.

323
 На някои места клетките, в които се отглеждат някои видове жи-
вотни, като, например, зайци, могат да бъдат окачени над езерце, в
което има сомове или шарани, които да се хранят от това, което от-
делят зайците. Ако сложите капан за японски бръмбари над езерцето
или над кафеза на кокошките, това би било един чудесен метод за ета-
жиране а и би било източник на безплатна храна за животните.
Нашият „зайкурник“ е едно помещение, където зайци и кокошки
живеят на едно място. Който и да влезе в това помещение, първите
думи са:
– Ехаа! Леле, колко е оживено тук! Ама всички изглеждат доволни,
пък и не мирише!
Зайците за разплод са на нивото на очите, а пилетата са на пода и там
си ровичкат из падналото от клетките на зайците и аерират постелята.
Въпреки че имаме поне толкова килограма животни на квадра-
тен метър затворено пространство, колкото са и в един промишлен
зайчарник или кокошарник, при нас не съществуват типичните здра-
вословни проблеми, тъй като различните видове съжителстват в сим-
биоза.
Патогените се развиват най-добре при монокултури и в системи за
отглеждане на един-единствен животински вид: в такава среда на тези
микроскопични гадинки не им се налага да прекарват цял ден (или цял
живот – за някои от тях) в това да пълзят из непознати видове козина,
пера или екскременти, за да стигнат до подходящия гостоприемник. В
резултат на това ние можем да произвеждаме същото количество, че и
повече, храна в същи по размер пространства, както и в интензивните
промишлени дейности, но без да имаме същите проблеми с миризма-
та и болестите.
Когато удвояваме производството по такъв начин, възможностите
за потенциални доходи стават необятни. Например, „закурникът“, кой-
то е съвсем малко по-голям от гараж за две коли, ни докарва брутна
печалба от 9 000 долара на година, което е около 5 000 долара нетна
печалба като не броим компоста. Съмнявам се, че която и да е комер-
сиална промишлена мега-ферма в страната може да докара нашите 70
долара на квадратен метър.
Една важна подробност, която трябва да се съблюдава, е кой след
кого следва в естествената верига. Например, в обора прасетата следват
кравите, за да ровят из постелята и да произвеждат компост, а не обра-

324
тното. Ако кравите и кокошките са заедно, изхождането на кокошките в
сеното, в което ще лежат кравите би било огромен санитарен проблем.
Но естественото в природата е птиците да следват тревопасните.
Съществува изобилие от вариации на тази тема. Увиването на боб
по царевичните растения е една от най-древните идеи за етажиране,
които са ни известни. Експерт-градинарите са разработили високо-
усъвършенствани симбиотични и етажирани модели. Двойното засаж-
дане44 е класически пример. Оградни панели, поставени под наклон,
служат както за поставка на краставици, така и за отглеждане на мару-
ля в сянката – по този начин сезонът на марулята се удължава и за през
горещите месеци.
Вертикалното засаждане на каквито и да е растения също осигу-
рява по-голяма производителност от метър площ. Когато се прибавят
и животни към картинката, възможностите вече се увеличават неимо-
верно. Ние докарваме яйцемобила до градината горе-долу веднъж
месечно и пускаме кокошките да я прочистят от насекомите. Ако ги
оставим в градината за повече от ден, започват да ядат зеленчуците.
Важно е да се уцели точния момент.
Добавянето и на изкуствените езерца също ще е от полза. Една
от причините тези езерца да произвеждат повече храна на метър по-
върхностна площ отколкото дава метърът земна площ е именно вер-
тикалното разположение на жизнената среда в езерцето. Вместо да
стоят на дъното, нещата се разпределят вертикално из водните слое-
ве. Представете си ако кравите можеха да левитират и да пасат висо-
ките растения на 3 метра височина! Ето ви една идея!
Освен това, на живите организми в изкуственото езерце не им се
налага да използват много енергия за движението си, защото не тряб-
ва да се борят с гравитацията. Всеки път, когато една крава се вдига,
тя трябва да преодолява гравитацията. С всяка стъпка, която прави,
тя трябва да преодолява гравитацията. Обаче, 450 кг риба може да се
придвижва из водата без да се съобразява с гравитацията. Ефектив-
ността на едно езерце отчасти се дължи и на този факт.
Езерцето може да се използва и за микроклимата, който създава
и който намалява пораженията от слана откъм подветрената страна.
44
Двойно засаждане (от англ. double cropping) – разновидност на поликултурното рас-
тениевъдство, при което веднага след прибирането на една култура се засажда втора,
различна култура (напр. след събирането на житото в началото на лятото да се засажда
соя или царевица, която се събира през есента). Този подход е възможен в райони с
дълъг земеделски сезон. (Бел. прев.)

325
 Тази способност на водата да задържа топлина ви позволява да из-
ползвате езерцето за множество функции. Една от идеите, които сме
обмисляли, но още не сме приложили, е да се сложат клетки с мрежест
под над водата, в които да слагаме телата на умрели животни – пилета,
плъхове, дреболиите от преработката на животните и пр. Мухите ще
снесат яйца, от които после ще се излюпят личинки; тези личинки ще
пропаднат през дупките на мрежата в езерото, където ще станат хра-
на на рибите. Стига това да не се случва точно до къщата ви, предвид
смрадта, то със сигурност би било начин да се освобождаваме от жи-
вотинските протеини по синергичен начин.
Един приятел си построи мобилен кафез за пуйки, приличен на
поразкрасен сушилник. Той го поддържаше зареден с вода и дребни
камъчета (за воденичките на птиците), но храна пуйките си набавяха от
разпръснатите остатъци от фуражните смески на пасищните пилета. В
действителност, пуйките се изхранваха безплатно от това, което пиле-
тата бяха разхитили. Нощем те се качваха на мобилната кацалка и така
се предпазваха от хищници.
Друго удачно съчетание е да се пасат животни между Коледни
дръвчета. Говедата не закачат дръвчетата, стига да не ги оставяте там
за твърде дълго и да им осигурявате необходимите минерални добав-
ки. Една от основните причини, поради които добитъкът налита на
малки вечнозелени дръвчета е, защото те са концентриран източник
на фосфор, а повечето говедовъди не осигуряват на животните си не-
обходимите им минерали. Ако им давате келп (дълбоководно кафяво
водорасло) и ги местите ежедневно из плантацията от дръвчета, те ще
окосят и наторят мястото. Така вместо да причиняват вреди, те ще ви
бъдат от полза.
Цялостната концепция е най-добре изложена и обяснена с приме-
ри в книгата на Бил Молисън „Пермакултурата – дизайнерски наръч-
ник“ (Bill Mollison, Permaculture – A Designer's Manual), както и в многото
други книги по пермакултура на пазара. Въпреки, че хората, занимава-
щи се с пермакултура признават, че животновъдството е слабозастъ-
пено в това движение, тези хора определено са в авангарда на целия
този подход и на процесът на интеграция.
Смятам, че това е ключът към постигането на максимални доби-
ви от вашите площи. Във всяка една ферма най-скъпата част е земята.
Разходите по постройките, особено, когато те са построени с оглед на
функционалността, а не на външния вид, са относително ниски. Други-
ят момент тук е да гледате на дейността си като на кръг, така че краят на

326
дадено мероприятие да служи за начало на някое друго. Колкото пове-
че производствени кръгове се засичат, толкова по-добре. Ние искаме
напълно да уловим всичките отпадъци и странични продукти от дадена
дейност като започнем друга дейност с помощта на тези елементи.
Като започнем да навръзваме всичките елементи, с това не само
постоянно създаваме нови дейности, които позволяват на фермата да
стане по-продуктивна и осигуряват заплата за допълнителна работна
ръка, но и разширяваме производствената си дейност, а това придава
стабилност на стопанството. Колкото по-дълбоко изследваме тези вза-
имовръзки, толкова повече осъзнаваме, че, реално, ограничаващият
фактор на всяко стопанство не е в минералните добавки, площта или
генетиката, а се крие в пълното използване на ресурсните средства.
Слабото звено е в нашата невъзможност да мислим творчески дотол-
кова, че да се възползваме от пълния спектър от суровини, които са
под краката ни. Златната мина е точно там: от нас се иска само да раз-
вием този потенциал.
Причината това да ни е толкова трудно е, че за да мисли човек
творчески и да влиза в досег с нови идеи се изисква много труд. Много
по-лесно е човек просто да купи най-последната джаджа, най-новата
заврънгачка. Много по-лесно е да се дават оправдания:
– Ех, де да имах трактор като на съседа – такъв дето върши работа!
– Ех, де да имах по-добро образование!
– Ех, де да имах родители като твоите, а не както са моите!
– Ех, де да имах бик, който да изглеждаше така!
– Ех, де да имах онази нива, а не тази тук!
– Ех, де да имах онзи управител, а не тоя, който имам тук!
Можем да измислим милиони извинения, но, в крайна сметка, аз
още не съм видял такова стопанство, което да е изчерпало до дъно
всички възможности за изкарване на приходи и за оползотворяване
на ресурсите. Нека се заречем, че ще прегледаме нашите ресурси с
нови очи и ще се впуснем в увлекателното приключение на това да
подредим всичките парчета на пъзела по такъв начин, че цялото да се
равнява на нещо повече, отколкото единствено на сумата от отделни-
те части.

327
 ГЛАВА 30
ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ

Всеки път, когато видя отчета на едно типично селскостопанско

предприятие, направо изпадам в шок от това колко зашеметяващи са ня-
кои цифри. Вярно е, че за всяка дейност се налагат разходи, но хайде да
не стигаме дотам да пробваме колко нули можем да сложим на цифрите!
Почти всяко нещо може да бъде направено по скъпия начин или
по евтиния начин. И тук голямата битка се води в пространството меж-
ду двете уши. „Какво ще кажат хората“ не е просто името на един ан-
глийски сериал: това е пагубната мотивация на толкова много ферме-
ри. Не попадайте в този капан!
На нашата ферма ние отдаваме предпочитание на функционал-
ността пред външния вид. Никога противното! Простотата е изяще-
ство. Когато хората ме питат какво работя, аз понякога им отговарям,
че прекарвам времето си в опити да опростявам нещата. Най-лесното
е да усложниш нещата, най-трудното е да караш по-простичко.
Например, преди няколко години ние се заехме с управлението на
фермата на един съсед. Тя се състоеще от 480 декара хълмиста земя
– някои части бяха хубави, а някои – недотам хубави. За 21 трудодни
инсталирахме 4,8 км постоянна електрическа ограда и 1,9 км от во-
донапоителни системи за 2  000 долара. Дори и да сметнем труда по
100 долара на човек на ден, само това би ни излязло 4 100 долара за
ограждането и водоснабдяването на 480-декаровото стопанство. Из-
ползвахме надземни тръби, подвижно поило, което конструирахме
като отрязахме долната трета от един 200-литров бидон и използва-
хме собствените си колчета от акациево дърво, които нацепихме с
клинове в работилницата в дъждовните пролетни дни.
Един от начините да получавате заплащане за периодите на по-
чивка извън сезона, което иначе би било непродуктивно време, е като
създавате ресурси. Помнете, че всеки долар, които спестявате по този

328
начин възлиза на стойност 1,30-1,50 долара, защото това е доход, вър-
ху който не се налага да плащате данък. С други думи, ако вместо да по-
харча 2 долара за едно колче за електрическата ограда, аз използвам
нещо, което съм измайсторил в такъв ден, когато и без това не съм бил
зает, моето собствено колче ми излиза 3 долара.
Както и да е, нека продължим историята за водата и оградата: по
същото време един мой приятел спечели субсидия за подобен про-
ект от Службата за опазване на природните ресурси. От службата му
изпратиха един геодезист да направи една хубава карта, да отбележи
водата въз основа на вече съществуващата сонда и да определи огра-
дата за 52-декаровото поле. Тук говорим само за някакви си 52 декара.
Разбира се, съставеният техническият план предписвал подземна
водонапоителна система с придружаваща я електрическа система,
която да е свързана към постоянен воден резервоар, разположен в
бетонно съоръжение, за да не замръзва. Този резервоар трябвало да
бъде разположен по средата на полето, обслужващо четири квадранта
от ограждения, заобиколени с няколко реда от постоянна електриче-
ска ограда. Този специалист изобщо не беше взел под внимание кон-
фигурацията на терена, концентрацията на хранителни вещества око-
ло поилката, разделянето на огражденията на допълнителни падоци с
цел по-интензивно управление на пасището, нито беше помислил за
това, че тази дейност е със сезонен характер.
И колко излезе целият този неандерталски проект? Около 10 000
долара. Направо изумях! А моят приятел беше толкова ентусиазиран
от това, че тъй като държавата поемала 75 процента от разходите, той
щял да плати само 2 500 долара. Това възлизаше на 200 долара на де-
кар само за ограда и водоснабдяване. Този дизайн и тези разходи, в
сравнение с нашите 4,25 долара на декар и то за една лесно-променя-
ема система, бяха неописуемо ужасяващи.
Алън Нейшън, редактор на „The Stockman Grass Farmer“, често из-
тъква, че истински-доходните стопанства имат доста жалък външен
вид. Парите им отиват другаде, а не за кипри дървени оградки, обори с
издигнати куполи и боядисани трактори. Да знаете, че като дойдете да
ни видите, ще ви посрещне едно стопанство с жалък външен вид. Всъщ-
ност, ние даже нямаме и дворна ограда; оборът не е боядисан, а оборуд-
ване на практика липсва. Но изкарваме добри пари от стопанството – и
при вас може да е така, ако имате правилен поглед над нещата.
Помнете, че повечето от нещата, които асоциираме с богатство са

329
 неща, кото всъщност разхищават богатството. Луксозните играчки и
разкошните къщи просто източват банковата сметка, вместо да я уве-
личават.
След всичко казано, нека сега разгледаме обстойно някои от го-
лемите разходни пера в една типична селскостопанска дейност и да
видим дали съществуват алтернативи, които да посмалят разходите.

ТОР. Конвенционалните агрономи го наричат „растителна храна“ и

това е обикновено един от най-големите разходи за всяка ферма. Раз-
бира се, в устойчивото или екологично земеделско общество, ние не
използваме термина „растителна храна“, защото искаме да храним
почвата, а не растенията. Цялата идея за хранене на растенията пред-
полага, че почвата е една относително инертна материя, която само
крепи растението и ние пълним тази материя с разни работи, за да
храним растението – нещо като хидропониката.
Една от причините, поради която съм така настроен срещу този
селскостопански разход е, защото често това се явява слабото звено.
В повечето случаи доходността на едно стопанство няма нищо общо
с плодородието. Доходността зависи от управлението и/или от мар-
кетинга. Слушал съм повече лекции на агрономи, колкото бих искал
да си спомням, в които се обяснява как е необходимо да се направи
анализ на почвата и да се прилагат торове. Всички ние разполагаме с
ограничено количество пари и с ограничен брой часове в денонощи-
ето. Нямаме неизчерпаеми ресурси нито в едната, нито в другата от
тези две категории. Следователно, нашите решения винаги са продик-
тувани от това, което отчитаме като приоритет.
Въпросът не е в това дали ще ползваме торове или не, а по-скоро в
това за какви количества можем да заделим време и пари тази година,
какви видове съществуват и кои са най-изгодни за по-продължител-
на употреба? Всеки, който може да си позволи да приложи всичките
най-подходящи вещества наведнъж вероятно има твърде много пари,
за да може да взема земеделски решения, които са удачни от гледна
точка на бизнеса.
С риск да бъда разбран погрешно по този въпрос, нека само спо-
мена, че в повечето случаи слабото звено не са торовете сами по себе
си, а е по-скоро някакъв друг аспект от стопанството. Например, вмес-
то вадите проби за почвен анализ, да ги слагате в добре обозначени
шишенца и да плащате на лабораторията да ви каже какво да добави-

330
те за културата, която искате да отглеждате, вие можете да използвате
това време, за да прецените дали изобщо трябва да отглеждате точно
тази конкретна култура.
Ако искате да вземете почвени проби използвайте някоя незави-
сима лаборатория, която не е свързана с държавния сектор и която
изповядва подобна на вашата философия за управление на почвите.
Съществуват множество и различни лаборатории. За да ви покажа
колко неточна наука е това, нека да изброя някои от наличните въз-
можности.
• Класическата химическа лаборатория. Това е типичният почвен
анализ, който се извършва в колежите със селскостопански факул-
тети. „Приложете еди-колко си части от дадена растежна добавка,
за да отгледате еди-каква си култура.“ Има значителни вариации
в тези добавки, в зависимост от времето на годината, когато сте
взели пробите – дотолкова различни, че ако вземете проба през
май и после втора проба през ноември (пак от същото място),
по резултатите бихте си помислили, че те идват от две различни
ферми. Нюман Търнър в класическата си книга „Плодородие чрез
пасища и покривни култури“ (Newman Turner, Fertility Pastures and
Cover Crops) обяснява в големи подробности защо и откъде идват
отклоненията при този метод. С една дума, за него целият този ме-
тод си е направо шашма.
• Йонизация. Този вид анализ, чиито привърженик е големият мис-
лител Кери Риймз (Carey Reams), се основава на обменния капа-
цитет на йони, както и на взаимоотношението между катиони и
аниони в почвата. Този метод с успех е прилаган при тестването на
много устойчиви стопанства.
• Минерализация. Това е една система, която е издържала пробата
на времето. Повечето от водещите фигури в съвременното еколо-
гично земеделие вярват във важността на подходящите минерали.
Запалените верноподаници на този лагер биха казали, че класи-
ческите NPK елементи (азот, фосфор и калий), на практика вече не
важат. Поради подновения интерес към разработването на древ-
ни депозити от минерали по океанското дъно и на сушата на мес-
та като щатите Юта и Невада, вече съществува широк спектър от
продукти на минерална основа.
• Биодинамика. Хората, които се занимават с биодинамично стопан-
ство, се придържат към специални препарати, които улавят както

331
 земните така и космическите сили и ги насочват към енергиите на
растенията и почвата. Това може и да звучи като да е най-езоте-
ричният вариант от всички дотук-изброени, но този метод е добре
проучен и ефикасността му е потвърдена с повторни резултати от
множество изследвания и има голям брой привърженици, които
го прилагат в различна степен. Някои хора използват всичките
препарати, докато други използват само най-основните. „Биоло-
гична трансмутация“ и „жизнени сили“ са термини, с които е про-
пит биодинамичния дискурс.
• Класически органичен метод. Тук са включени повечето едрома-
щабни производители на компост и органични торове, които са
обозначени с изключително ниски стойности на N-P-K, като, напри-
мер 1-1-2 или 2-1-2. Причината тези стойности да са толкова ниски,
в сравнение с тези при подкиселените материали е, тъй като този
подход се основава на идеята да се съдейства на живите органи-
зми в почвата да освобождават NPK-то, което вече се съдържа в
нея. Това е в пълен разрез с цялата парадигма за NPK, но законите
за етикиране, наложени от Американския департамент по земе-
делие, изискват етикетите на всички торове да обозначават коли-
чеството на елементите азот-фосфор-калий. Когато обозначените
количества са ниски, това не означава, че торопочвената смеска
е неефективна. В това по-скоро трябва да виждаме строгите стан-
дарти за етикиране, които не отчитат стойността на другите компо-
ненти, които служат като катализатори и синергизатори.
• Радионика. Използвам този термин в най-общ смисъл, за да обо-
знача всички нискоенергийни идеи – от високотехнологичните
честотни машини до класическите силови установки. Тези специа-
листи препоръчват излъчването на определени честоти към рас-
тенията, включително и някои видове музика, които да стимулират
жизнената дейност, рецептивността на стоматите и тем-подобните
биологични дейности.
• Въглерод. Вероятно Ленард Ридзън (Leonard Ridzon) от „NutriCarb
Development“ има най-голяма заслуга за популяризирането на
тази идея, която издига на пиедестал въглерода вместо минерали-
те. Една от често-срещаните фрази е във връзка с отрицателното
и положително въртене. Можем да проследим корените на тези
идеи назад към Ед Фокнър, авторът на класическите „Безумието на
орача“ и „Повторен оглед“, където той описва експериментите си, в
които показва, че плодородието може да се образува и поддържа

332
 дори и само с растителен материал.
• Листно подхранване. Въпреки, че това може и да не попада точно
в категорията на почвената философия, аз го включвам тук, защото
привържениците му считат, че това е най-ефективната технология
за подхранване на растенията. Тъй като растенията поемат храни-
телните вещества по-бързо, а според някои – и по-ефикасно, чрез
устицата по листата си отколкото чрез корените, листното торене
може да се прилага както за микро-, така и за макро-подхранване.
Впоследствие тези по-здрави растения могат да върнат хранител-
ните вещества обратно в почвата в процеса на декомпозиция. Чес-
то срещана практика е тази технология за допълнително подхран-
ване да се прилага, докато се изгражда почвеното плодородие.

Това може и да не е изчерпателен списък, но е важно да схванете

главната идея, че подходите към почвеното плодородие и подхранва-
нето на растенията са доста субективни. Нека отбележим, че много от
тези неща не са взаимноизключващи се, ами се припокриват в някои
отношения. Съветвам ви да се образовате по отношение на тези идеи
и да видите какво на вас ви звучи най-резонно. Основната ми мисъл
е да ви откажа от идеята, че задължително на първо място трябва да
си направите почвен анализ с идеята, че това ще ви даде обективна
преценка на почвеното състояние и ще ви даде насоки в бъдещата ви
работа.
Също така, не забравяйте, че колкото по-спешни корекции се опи-
тате да нанесете по отношение на липсите, които считате, че съществу-
ват в почвата, толкова по-скъпо ще ви излезе. Например, подобрява-
нето на почвеното състояние чрез добавянето на няколко каросерии
от органични почвени добавки ще е много по-бързо, но и много по-
скъпо, отколкото ако почвените подобрения идват по пътя на такова
управление на пасищата, което включва участието на различни живо-
тински видове, компостирането и прилагането на животински торо-
ве. Проблемът при скоростния подход е, че изпреварвате паричните
постъпления. Много доходни бизнеси фалират, защото им свършват
парите.
По-добре е да продадете малка реколта от зеленчуци, плодове
или добитък на цени на дребно, отколкото да произвеждате двойно
количество (много повече от това, което можете да продадете на ви-
соки цени) и в крайна сметка да разпродадете втората половина на

333
 безценица или – още по-зле – да хвърлите половината от зеленчуците
на прасетата. В първите години, когато земята ни още беше бедна от-
към хранителни вещества хората ме питаха защо не наторяваме, за да
можем да удвоим производството на добитък. Отговорът ми беше, че
имаме толкова клиентела, колкото да си пласираме наличното произ-
водство, така че защо да произвеждам повече животни, само за да ги
раздавам, едва ли не, на борсата за животни.
Друго нещо е ако се занимавате с търговия на суровини и продава-
те на едро – при това положение няма нужда да се притеснявате твър-
де много за пазара, тъй като никой производител, сам по себе си, не
може да окаже влияние върху цената на каквото и да е. Но, по мое мне-
ние, за начинаещите фермери съществуват много малко възможности
за търговия със суровини. С други думи, ние сме длъжни да осъзнаем,
че вероятно най-лошата инвестиция, която можем да направим, е да
увеличим производството си отвъд пласментните ни възможности.
Повечето от нас, които успяваме да си докараме доходи чрез еко-
логично селско стопанство, просто се възползваме от всяко късче
органично вещество, което ни попадне. Ние изнамираме всички орга-
нични материали в даден район, опитваме се да извлечем максимална
полза от животинския тор от собствените ни животни и гледаме как
плодородието постепенно се увеличава. После влагаме доходите в по-
добро оборудване и материали.
Заключението е в това да оставите пазара да определя производ-
ството. Ще нагласите схемата за наторяване според нарастващите
нужди да отглеждате повече продукция на декар или на квадратен
метър. Но гледайте първо да изчерпате всички други начини да си на-
бавите евтини почвени добавки.

СГРАДИ. Какво е ферма без обор? Но какъв вид обор? Всяка ферма,
дори и да не е нищо друго освен еднa поразширена дворна градинка
със зеленчуци за пазара, има нужда от някакъв вид навес, където да
се държат инструментите, оборудването и материалите. Трябва ви ра-
ботилница с работна маса и менгеме. Но постоянно се изумявам какви
дворци а-ла Тадж Махал си вдигат хората.
Дори алтернативните селскостопански списания са пълни с ре-
клами за комплекти за постройки от стомана, за монолитни редово-
гредови конструкции и за навеси от обли греди. Вече почти всичко,

334
каквото търсите е налично в сглобяем или предварително разкроен
вариант. Има хора, които всъщност вдигат селскостопански постройки
за 100 долара на квадратен метър. Мисля, че това е един от решаващи-
те фактори, по които се различават тези, които наистина искат да си из-
карват прехраната от селско стопанство и онези, които не търсят това.
Работата е там, че повечето хора казват, че искат да си изкарват
хляба със селско стопанство, но после вземат, че вдигнат едни сгради
и купуват такива неща, с които всъщност казват: „Искам да съм нещо
важно – може би крупен земевладелец! Искам да съм член на земевла-
делското дворянство, да съм магнат. За да докажа на съседите, че съм
преуспял, трябва да си придам съответния външен вид. „И преди да
се усети човек, „хубавата малка къщичка“ се превръща в нещо, което
Алън Нейшън нарича „сухоземна яхта“ с голяма пробойна на дъното,
откъдето изтичат пари. Сградите никога няма да могат да възвърнат
инвестираните в тях средства. О, да, те със сигурност са красиви, но
никога няма да генерират достатъчно приходи, за да имат икономиче-
ско оправдание.
Нямам нищо против естетиката. Против съм само срещу това да
давам предимство на външния вид пред практическата страна и после
да обвинявам „земеделието“ за липсата на доходност. Все се твърди, че
няма пари в земеделието, когато истинският виновник е желанието на
хората да си дават вид и да се съобразяват с това какво щели да кажат
другите. Това е зловредно, защото повечето хора просто се подлъгват
от общоприетите норми без да са имали възможността да влязат в до-
сег с алтернативи, които са евтини и функционални.
Може би би било добра идея всеки да посети някоя страна от тре-
тия свят и да наблюдава строителните им техники, просто за да осъз-
нае какви неща могат да се постигнат с ограничени ресурси. Ако наис-
тина целта ви е функционалност, а не външен вид, можете да вдигнете
покрив над главата си за нищо-и-никакви пари.
Ние сме построили няколко големи навеса (под „големи“ имам
предвид хиляди квадратни метра площ) за 5 долара/м2. Ето как: оти-
ваме в гората и режем няколко ствола от акация. Няма нужда да са
идеално прави. Във всяка част от страната ни расте някакъв вид дър-
весина, която е устойчива на гниене – американска лиственица (Larix
laricina), маклура (Maclura pomifera), кедър. Ние изкопаваме дупки и за-
биваме отрязаните трупи в земята за стълбове. После отиваме в гората
(или в тази на съседа) и докарваме каквито и да е относително здрави

335
 пръти за ригели. С помощта на моторна резачка оформяме прави ъгли
в краищата и захващаме тези ригели към подпорите.
С помощта на други, относително прави ритловици, от какъвто и да
е вид, ние полагаме ребрата, като ги издялваме от двата края, така че
да паснат плътно към ригелите. Можем да ги скрепим с големи гвоздеи.
Ще ни се наложи да използваме бичени греди единствено за свръзките
между ритловиците и ригелите и, което е типично в строителството, а
също и за столиците, разположени напречно на ребрата. В първите го-
дини от стопанството, съборихме три обора в квартала в замяна на това
да задържим дървения материал. Това, което не можехме да използва-
ме, го изгорихме, но ни остана цял куп отлични дялани дъбови дъски.
Няма значение дали тези дъски все още имат пирони по тях. Ние
или забиваме пироните навътре, или изваждаме това, което не ни тряб-
ва и ги ковем, където са ни нужни. За проект като този имаме време,
колкото си щем. Когато тепърва започвахме – както и вие сега – от най-
жизнено значение при нас беше да внимаваме с разходите. Един мой
приятел имаше известни спестявания, с които си купи лично стопан-
ство, за което казва, че е „кръвоизливът в банковата му сметка“.
Веднъж щом започнете да отчитате печалба и имате пари за харче-
не, тогава времето ви ще бъде много по-ценно и тогава ще е по-удачно
да строите с „купешки“ материали. Но ние и досега строим всичко по
евтиния начин. Тези материали ни вършат чудесна работа, по-здрави
са от купените в магазина, естествените извивки им предават прекра-
сен рустикален вид и все още ни излиза само 5 долара/м2. На много от
покривите на старите къщи в околните ферми ребрата са от необра-
ботени трупи. Оформени с помощта на тесла, те са си все така прави и
здрави, както в деня, в който са били наковани преди 200 години. Ако
дървото се остави в естествената си закръглена форма, с естествените
си извивки, то, реално, демонстрира същата здравина, както и една
бичена греда.
Ние използваме гатер-банцига на един приятел наблизо, за да раз-
кроим нашите трупи. В замяна на това да имаме неограничен достъп
до прекрасната му машина, ние му даваме безплатно месо и му помага-
ме с доброволен труд. Ако не можете да си уредите подобна ситуация,
то ще ви е от полза да инвестирате в един банциг. Ако купите някой от
по-евтините модели, ще си избиете парите само от материалите, нуж-
ни за вдигането на една малка стопанска постройка.
Друг тип евтина постройка, която ни върши добра работа, е пар-

336
ника. Ние имаме два с размери 37  м на 6  м, които ни излязоха само
10 долара на кв. метър. Поръчахме поцинкованите метални обръчи от
един производител на оранжерии, забихме еднометрови фундаменти
в земята с ковашки чук (според техническите изисквания блокчетата
трябваше да са от цимент, но дори и тези издържаха на един ураган
без проблеми) и парниците бяха готови само за няколко дни. Понасто-
ящем този тип съоръжения се използват в северните райони на стра-
ната ни и в Канада за зимно убежище на добитъка, особено на прасета.
Дълбоката постеля в комбинация със слънчевата светлина нямат рав-
ни.
Съществуват много различни видове покрития за парници. Ако
ще ползвате това съоръжение за съхранение на оборудването, то-
гава можете да използвате рефлективно полиетиленово платнище
(silvered poly). Но ако ще държите там техниката си през зимата, свето-
пропускливо покритие ще свърши чудесна работа, когато ви е нужно
да подгреете един дизелов двигател в някой зимен ден. За прозрач-
но покритие аз бих предпочел засенчващите полиетиленови мрежи
(webbed poly) пред найлон, защото са много по-дълготрайни. Въпреки
че този материал е малко по-скъп, мисля че си струва.
За разлика от другите типове постройки, парниците са изключи-
телно евтини, издържливи и функционални. Е, вярно е, че не изглеж-
дат като онези снимки на селскостопански сгради, които ще видите в
специализираните списания, но пък често излизат 500 процента по-
евтино и са също толкова функционални.
Строили сме и няколко сгради на плъзгачи. Голяма част от строи-
телните разходи на една сграда идват от основите. Ако не ви се налага
да изливате основи, тогава сградата не само, че ви излиза по-евтино,
но е и мобилна, което, от своя страна, ви осигурява гъвкавост. Ако не
искате да е на настоящето й място, винаги можете да я преместите ня-
къде другаде. Ние построихме 3 сгради с различно предназначение
с размери 3,5  м на 6  м върху четири акациеви трупи. Наричаме ги
„ролковите къщички“. Те могат да бъдат разположени на място, където
може да сте решили да слагате градина. След една година почвата под
тези сгради ще е чудесно разорана от червеите и чимът ще е напълно
изчезнал. Ние винаги монтираме и няколко капандури, за да сме си-
гурни, че осигуряваме достатъчно достъп на светлина. Ако използвате
гофрирани метални панели за стените и покрива, постройката ви ще
бъде хем функционална, хем стабилна. Този тип съоръжения имат мно-
го приложения и сигурно ще издържат едно 40 години преди плъзга-

337
 чите да започнат да поддават. Това си е цяло едно поколение. И без
това, следващото поколение най-вероятно ще иска нещо по-различно
или ще иска да използва различни материали. По този начин получа-
вате лесна за изплащане сграда, която няма да обремени следващото
поколение с днешните модели.
Един мой приятел ходи до общинското сметище винаги, когато
трябва да строи нещо. Служителите там вече са свикнали да го виждат
наоколо и го оставят свободно да си рови и да взема каквото му е нуж-
но. Той се снабдява с всичкия необходим дървен материал и шперплат
– стига човек да му каже, че има нужда от някакъв материал и той ще
го намери.
Пунктовете за метален скрап също са нещо чудесно. В нашата об-
щина има два такива пункта и ако отделим време да се поразровим из
тях, можем да намерим какви ли не тръби, двойно т-образни профили,
винкели и кухи профили за подпорни колони, стълбове или каквото
и да е там. Въпреки че аз предпочитам дървото, понякога могат да се
намерят големи находки из складовете за метален скрап.
В момента, в който се освободите от натрапваната от списания-
та представа за това как трябва да изглежда една сграда, пред вас се
отваря цяла вселена от варианти за евтин строеж. Тази битка, както
толкова много други, всъщност се води единствено в пространството
между двете ви уши. Ако функцията надделее над формата, тогава ви
очакват честити дни в „муфтаджийската гилдия“.
Досега тази дискусия беше само в рамките на селскостопанските
постройки, но мисля, че ще е добре да обсъдим и жилищните сгра-
ди. Пак казвам – познавам твърде много хора, които си купиха земя и
първото, което направиха, беше да вложат 50 000 – 100 000 долара в
построяването на нова къща. По този начин те си източиха спестява-
нията и не им останаха финанси за производствени материали. Какво-
то и да правите, все ще е нужно някакво капиталовложение. Колкото
по-добре се грижите за финансите си, толкова по-дълго ще се задър-
жите през първите по-слаби години, които са характерни за всеки про-
хождащ бизнес.
Един от най-бързите и евтини начини да имате покрив над главата
си е като купите сглобяема къща на старо. Помнете, че тук не става
дума за нещо, което ще е завинаги. Това ще е за „на първо време“, ко-
гато тепърва започвате и всичките ви финанси трябва да са съсредо-
точени в бизнеса. Работата е там, че домът ви не генерира приходи.

338
Затова първо си оправете обработваемите площи и чак тогава ще стя-
гате къща.
Няма да описвам в подробности възможните начини на алтерна-
тивно жилищно строителство, тъй като са се изписали много книги
по тази тема. Така, както ние с Тереза първите седем години живяхме
в мансарда, така и на вас може да ви се наложи на първо време да
живеете при по-оскъдни условия. Ако не сте доволни от настоящото
си място, никъде няма да сте доволни. Нищо – нито пари, ни вещи, ни
къщи – нищо няма да ви направи щастливи, ако не сте щастливи в този
момент. Домът е там, където е сърцето.
Работете върху това да бъдете щастливи в преследването на една
мечта – така ще я постигнете много по-бързо, отколкото ако започнете
да си усложнявате нещата като поставяте условия. Някои от най-често
срещаните са:
– Ще последвам мечтата си да се занимавам със селско стопанство
само ако:
• Можем да си запазим и двете коли
• Можем да осигурим самостоятелна стая за всяко от децата
• Мога да си купя трактор „John Deere“
• Можем да излизаме веднъж седмично на ресторант
• Децата могат по всяко време да участват в отбори по мач и бейз-
бол
• Мястото ни има представителен вид
• Имаме одобрението на родителите ни (или някой друг)
• Няма да ни се налага да си променяме начина на живот

Това са само някои от най-дребните проблеми, които ще ви се на-

ложи да разрешавате. Съвсем не целя да ви обезкуражавам, тъй като
съм дълбоко убеден, че онези, които решат да последват указанията,
дадени в тази книга, ги очаква един невероятно задоволителен живот.
Но в същото време ми е омръзнало да слушам хората да казват:
– Е, опитахме и не стана.
Те с лека ръка прехвърлят вината върху селскостопанската дей-
ност, но когато им отидете на гости, виждате, че дворът им е окичен
с няколко коли, сателитна чиния, склад с промишлени размери и, за

339
 капак, с тракторна косачка на „John Deere“.
Какви ли не глупави неща са се купували в името на фермата, точно
както много глупци са вършили злини в името на религията. Когато по-
сещавам възстановените домове на първите заселници в Джеймстаун
и Плимът Рок, жилищата на алгонкинските племена или пещерите на
скалните обитатели, ми е трудно да „оценя“ енергоемките, слънчево-
неефективните и претрупани дъсчени постройки, които никнат из но-
вите квартали навсякъде из селските райони.
Но както и да е: важното е, че можем да построим повече за по-
малко пари, ако отдадем предпочитание на практичността пред външ-
ния вид. Ако постъпим така, тогава ще можем да пренасочим много от
така-нужния капитал за набиране на инструменти, за оборудване и за
осигуряване на работни материали за фермата.

ТЕХНИКА. Първо използвайте изобретателността си и чак тогава ку-

пувайте техника. Идете да посетите някои дребни стопанства, които
се развиват добре, за да видите колко минимално е оборудването им.
И тук важи правилото, че ако ви трябва трактор, то не е задължително
да купите най-скъпия на пазара. Ако само ви трябва нещо, с което да
теглите разни работи, тогава не ви трябват два хидравлични модула.
Не купувайте нищо повече от абсолютния минимум, който ви е не-
обходим. В това отношение също наблюдавам, че повечето фермери
изобщо не ценят времето си. Когато започнахме да компостираме в
по-големи мащаби, нашият съсед дойде с големия си „John Deere“ и из-
несе постелята от обора вместо ние да го правим. Той не поиска нищо
да му дадем за времето, което това му отне, тъй като фермерите и без
това са свикнали да не получават заплащане за работното си време.
Признавам, че е малко изнервящо човек да зависи от някой друг и да
координира графика си с този на съседа, особено при проект, където
времето е от значение, но все пак е по-изнервящо, когато на човек му
се налага да кара до града за работа, защото си е похарчил финансите
за фермерско оборудване.
Изкарахме десет години преди да си купим мотофреза. Вземахме
назаем от съседите и така я карахме криво-ляво. Разбира се, на момен-
ти беше неудобно, но това освободи много финанси, които успяхме да
вложим в други неща. Друго щеше да е ако предмет на бизнесът ни
беше домашното зеленчукопроизводство: тогава със сигурност щяхме
веднага да купим мотофреза. Но не бяхме в този бизнес и за нас беше
много по-ценно да вложим тези няколкостотин долара в два надеждни

340
професионални моторни триона.
Гледайте да влагате парите си в неща, които ще си изплатят вло-
жението с приходи от продажби, а не в неща, които ви носят удобство.
Например, ние имаме доста голяма морава около старата къща, но все
още бутаме ръчна косачка, когато трябва да косим тревата. Разбира се,
с радост бих махнал моравата, но по-добре да оставя тази тема настра-
на преди Тереза да е надникнала през рамото ми да види какви ги пиша.
Нека споменем нещо и за качеството. Почти всеки производител
има висш клас и нисш клас във всяка серия от инструменти. Например,
някои резачки са направени така, че могат да изкарат 50 часа. Този тип
се продават в местните железарии. Те струват евтино, но и са напра-
вени евтино. В повечето случаи най-скъпите са със завишени цени.
Затова препоръчвам да си вземете такива, които вървят в порядъка
от около 75 процента от цената, особено що се отнася до неща като
моторни резачки, ножици за резитба, лопати, белове, чукове, косачки
и акумулатори. В много от случаите евтиното може след време да ви
излезе по-скъпо. Евтините неща могат да ви подлудят от счупени час-
ти, поправки и неизправни функции. Голямо удоволствие е човек да
работи с наистина хубави инструменти.
Спомням си, когато Тереза ми купи първата ми лопата на марката
„Smith & Hawken“. Човек би си помислил, че съм „най-ровещото куче“
– като от детската книжка45. Работата с този инструмент си беше живо
удоволствие. Лопатата беше идеално балансирана – тежеше точно
толкова, колкото да прониква в земята без да се налага да подскачам
отгоре й. Във всяко едно отношение надминаваше по-евтините моде-
ли от железарския магазин. Не купувайте евтини неща!
Преди да купите нещо изчакайте с покупката до последно и тогава,
когато решите, че наистина ви трябва, изберете нещо добро. Така за в
бъдеще ще си спестите пари, време и нерви. В заключение: впечатля-
вайте хората с това колко много неща нямате, а не с това колко много
неща имате. Да вършите много с малко е страхотна цел.

ОГРАДИ. Въпреки, че при зеленчукопроизводството, това не би било

45
Най-ровещото куче (от англ. The Digging-est Dog) – закачлива препратка към детска-
та книжка в рими на Ал Пъркинз, в която главният герой е куче, отрасло на циментов
под в магазина за домашни любимци и което е осиновено от момченце, което живее на
ферма. Кучето, извън себе си от радост, че вижда истинска земя под краката си, започва
да рови в самозабрава, дотам, че дори изравя тунел под една от главните магистрали
на Америка. (Бел. прев.)

341
 голям проблем (освен ако в района няма голяма популация от сърни),
то при животновъдството това е проблем от значителна важност. И в
този случай можем да построим нещо, което изглежда като ограда за
носорози или можем да построим нещо, което повече съответства на
животните, които искаме да овардим.
Основното правило е, че местните дървесни видове, които са
устойчиви на гниене са по-евтини от онези, които са импрегнирани
под налягане. При това повечето устойчиви на гниене видове лесно
се цепят, което ви позволява от едно дръвче с диаметър 15 см да из-
карате от две до четири доста прилични колчета. Един ковашки чук и
няколко клина ще свършат работата.
Оградите попадат в две категории: физически прегради и психо-
логически прегради.
Физическите прегради трябва да са достатъчно здрави, за да удър-
жат на търкането и бутането на говедата. Ако тази бариера е плътна
преграда, тогава тя трябва да е доста яка. Само тогава няма да се нуж-
дае от ежедневна поддръжка и може да изкара 40 години.
Куп строителни предприемачи ще се надпреварват кой да ви взе-
ме пари за ограда, но ако сами си свършите работата и използвате
дървения материал от вашата земя или тази на съседа ви, тогава мо-
жете да свършите тази работа за много по-малко пари. Аз лично съм
изредил бая двойни лопати в копаене на дупки за оградни стълбове.
Някой по-енергичен човек може да постави 4-6 стълба на час, в зави-
симост от това колко суха, камениста или обрасла с корени е земята.
Когато става дума за ограждения по периферията на стопанството,
аз имам слабост по-скоро към оградните пана с 15-сантиметрови от-
вори, отколкото към огради от няколко реда поцинкована тел с висока
якост на опън, въпреки че някои фермери силно биха ми възразили.
Опитайте и двата варианта да прецените кое повече ви харесва. Аз
лично забелязвам, че хората редовно си подменят оградите от поцин-
кована тел с оградни пана. На други места, пък, хората предпочитат
обратното. Вие си решете.
Така или иначе, големият разход не идва от мрежата, а от труда
и оградните колове. Можете на ръка да побиете 20 кола на ден с по-
мощта на лост, обикновена лопата и двустранна лопата за копаене на
дупки. Това ще ви стигне точно за едно руло оградна мрежа, дълго око-
ло 100-тина метра. Този тип мрежа не ви е нужна за вътрешни ограж-

342
дения. Естествено, ако отглеждате екзотични видове като лопатари,
бизони, алпака, щрауси или лами, ще ви е нужно нещо по-сериозно
от това. Трябват ви дълбоки джобове, ако ще отглеждате някое от тези
създания.
За щастие, животните, които нанасят най-много щети на физиче-
ските бариери също така и реагират най-добре на психологически ба-
риери: на електропастир. Добитъкът и свинете най-лесно се контро-
лират чрез електрически огради. Въпреки, че и двата вида реагират
добре на един ред токопроводящ проводник, опънат на височината на
носа, ние предпочитаме да използваме два реда за прасетата, просто
защото с копаенето си лесно биха могли да зарият единия ред, ако е
по-ниско разположен. Така те са двойно предпазени.
Няма да навлизам в нюансите на поставянето на електропастир,
защото по тази тема има много изписано. Това, което искам да отбеле-
жа, е, че електропастирът излиза евтино за покупка и монтаж и върши
чудесна работа при добитъка и свинете.
Така стигаме до овцете и козите, които от всички обикновени до-
машни животни са най-трудните за ограждане. Те реагират на елек-
тропастир, но мрежата трябва да е от няколко реда и с много високо
напрежение. Всяка ограда, която може да задържи овце или кози, ще
стане и за добитък. Въпреки че производството на месо или мляко
на декар е по-високо при овцете и козите, недостатъкът е в това, че
огражденията за тях излизат много скъпо. В момента ние експеримен-
тираме със сглобяеми ограждения за овце и кози, които са по-рента-
билен вариант. Но за едно начинаещо стопанство, най-добре ще е да
се придържате към гледане на говеда, докато успешно не преминете
кривата на обучението преди да се впуснете да гледате овце и кози.
Ако първо натрупате опит чрез гледането на говеда, тогава огражде-
нията ви могат да бъдат минимални и изключително евтини. След като
натрупате увереност, тогава можете да се прехвърлите на нещо друго.
Пилетата реагират на електрифицирана ограда, ако подрежете ос-
новните летателни пера на едното крило, за да не прелитат над ограда-
та. Птицата няма да я заболи от това – то е като да си режете ноктите. Ако
пуснете кръв, това означава, че сте отрязали много навътре към крило-
то. Аз използвам по-стабилни ножици и не ми отнема много време.
Постоянната ограда от рабица около дворовете с кокошки трябва
да бъде около 1,80 м. На нас ни е вършело работа и 15-метрово раз-
стояние между коловете като прекарваме два реда единична поцин-

343
 кована тел с дебелина 2,7 мм като я опъваме с помощта на лебедки,
които могат да се намерят във всеки магазин за мрежи. С помощта на
същите универсални клипсове за мрежа, които Даниел използва за на-
правата на клетките за зайци, ние захващаме 5-сантиметрова рабична
мрежа към двата реда тел и оградата е готова.
Разбира се, ако нямате добитък, недейте да слагате ограда, само
„за красота“. Това е огромно разхищение на пари. Дървените огради
от какъвто и да е вид, освен в случаите, когато служат за кошари, не
стават за нищо друго, освен да ви изпразват джоба.
С помощта на изолатор и електрическа тел можете с години да
удължите живота на не много здрави преграждения. Цената на 30-сан-
тиметровите изолатори може да ви позадави, но те със сигурност ще
ви помогнат да стартирате в най-кратки срокове. Да се сменя ограда
е времеемко и трудоемко задание. Не се хващайте да строите нищо,
което не ви е наложително.

ГОРИВО. Не ви трябва да имате резервоари с гориво на стопанството. Да,

удобни са, но ще платите доста по-солено за гориво, отколкото ако прос-
то пълните туби с бензин или дизел в някоя от евтините бензиностанции.
Знам, че си мислите, че когато купувате 760 литра наведнъж, за да
напълните резервоара в стопанството, това ще ви излезе по-евтино,
но като приспаднете транспортните разходи, излиза, че плащате по 3
цента повече на литър, отколкото би ви излязло в обикновена бензи-
ностанция. Отгоре на това, ще трябва да поддържате и помпата.
Ние имаме няколко пластмасови 20-литрови туби за дизел, както
и няколко за бензин. Когато ходим до града с пикапа, хвърляме тези
туби в багажника и ги пълним в града. Така хем можем лесно да преце-
ним точно колко гориво имаме, хем пестим пари.

ВЕТЕРИНАРНИ УСЛУГИ. На някои хора това може да им прозвучи

много безсърдечно, но аз ще го обсъдя, все пак. Вие ръководите биз-
нес, а не болница или старчески дом. Ако от морална гледна точка е
приемливо да се яде месо (аз, разбира се, вярвам, че е така), тогава е
приемливо и на всяко животно да се определи някаква стойност. Това
означава, че не извършваме такива монументални геройства, за да
спасим някое животно, както ако се отнасяше за някой човек.

344
 Хората не са животни и животните не са хора. Само хората са съз-
дадени по образ и подобие Божие, а и Той не им е вдъхнал душа, както
на човека. Ние може и да сме привързани към някое животно, обаче
не бихме трошили пари по него отвъд паричната му себестойност.
Разбира се, има моменти, когато сантименталната стойност си е на
място, но това не в животновъдството. Това отношение е на място, ко-
гато животните се използват за отдих и развлечение, но не е уместно в
селското стопанство, колкото и важна, благородна и значима да е тази
дейност.
Колко струва едно пиле? Два долара? Три долара? Пет долара? Със
сигурност не струва толкова, колкото е ветеринарната сметка, освен в
случаите, когато цялото стадо изглежда болно, разбира се. Ако се при-
държате към животновъдните технологии, които излагам в тази, както
и в другите ми книги, няма да имате достатъчно болни случаи, за да
оправдаете ползването на ветеринар.
Ако типичният конвенционален животновъд имаше нашата вете-
ринарна сметка, във всеки щат щеше да има не повече от двама-трима
ветеринари. При нас има една такава приказка, че когато имаме бо-
лна крава, можем да извикаме ветеринаря, да платим 100 долара и да
погребем кравата след два дни или можем да не направим нищо и да
погребем кравата след един ден. Не твърдя, че ветеринарните услуги
не са важни, но мога да заявя, че в 90 процента, ако не и повече, от
времето, крайните мерки и инвазивните процедури не си струват. Още
повече, че повечето от тези неща дори не биха и били необходими, ако
фермерите имаха правилен животновъден подход.
Тук включваме практики като това отелването да е късно напролет,
когато тревата вече е започнала да расте; превръщането на пасищата
в главен хранителен източник; използването на келп като минерална
добавка, вместо използването на стероиди и, най-вече, да не се хранят
кравите с пилешки екскременти.
Винаги, когато имаме работа с живи същества, трябва да помним,
че те умират. Веднъж чух един много добър овцевъд да казва, че този,
на когото никога не му е умирала овца, никога не е и отглеждал овце.
Дори и най-добрите животновъди от време на време губят животни.
Тези спорадични загуби могат да се случат – със или без ветеринар.
Следователно, тази дискусия има две страни. Първата е да осъзна-
ем, че животните умират от време на време, каквото и да правим. Това
е част от занаята. Втората страна е да осъзнаем, че трябва да използ-

345
 ваме ветеринарни услуги, само когато това е финансово-оправдано.
Например, вероятно единственият повод, по който викаме ветеринар
е при раждането на теле с усложнения, които не са ми по силите. Няма
логика да загубя и телето, и кравата, за да спестя 50 долара за ветери-
нар. Обаче, ако ветеринарят каже, че единственият начин да се спаси
телето е чрез цезарово сечение, аз ще му поблагодаря и на следва-
щата сутрин ще пратя кравата на кланицата. Операциите са скъпи и
без необходимите стерилни условия на работа, шансовете за успех са
само около 50 процента. Това е твърде голям риск за мен. По-добре да
превърна кравата на бургери.
Това може да звучи безсърдечно, но, помоему, това не е въпрос
на морал. Веднъж щом преодолеете синдромът на „горкичкото Бамби“,
това става просто въпрос на практичност. Да хвърлям ли още пари по
това животно или да се опитам да изкарам от него каквото мога? Все-
ки, който ме познава, знае, че обичам животните. Може истински да се
разчувствам, когато някое животно е болно, особено ако е домашен
любимец или някой специален бик, петел или крава, които са били с
нас толкова дълго, че са станали неотделна част от живота ни. Но в
живота има кръговрат и той включва смъртта, а това включва и самия
мен. Междувпрочем, аз и за моя собствен живот не искам да се полагат
един куп геройски усилия, за да се удължи.
Пак повтарям, трябва да си изградим балансиран поглед върху
това какво е мястото на животните в големия план на нещата. Задъл-
жително трябва да сме добре-образовани и добре-информирани не
само за добрите животновъдни практики, но и за подходящи лечебни
подходи. Тези лекове, които са подходящи за хората, стават и за жи-
вотните: хиропрактор, билки, хомеопатия, акупунктура и хранителни
добавки. Има много и хубави книги, които излагат както съвременни-
те, така и народните лечебни практики или добавки, като, примерно,
да се дава медицински въглен на прасетата или да се осигуряват бани
с дървесна пепел на кокошките, за да се чистят от въшки. Моля ви, и за
момент не си помисляйте, че бих пренебрегнал тези техники в опитите
си да поддържам доброто здравословно състояние на животните или
да лекувам болестите им.
Но след като сме направили всичко по силите си, идва един по-
вратен момент, когато вече имаме намалена норма на възвръщаемост.
Моят опит показва, че ако едно животно наистина иска да живее, то
ще прояви невероятна жилавост. Веднъж една от нашите крави засед-
на под една ограда, докато се отелваше. Тя се парализира. Ние я вка-

346
рахме на закрито, и й давахме вода и сено в продължение на 30 дни.
Една сутрин тя стана, поолюля се малко и след два дни се присъедини
обратно към стадото. Разбира се, още същата есен я заделихме за кла-
ницата, но тя със сигурност ни изненада.
Несъмнено сме имали и случаи, когато нещата са се развивали в
обратната посока. Навремето, когато, наред с всички останали живот-
новъди и ние най-глупаво отелвахме кравите през януари и февруари,
в една бурна мразовита нощ ни се роди теленце. Открих го някъде три
часа, след като се беше родило. Внесох го в обора, последван от май-
ка му, и опипах пулса му. Теленцето беше ледено-студено – муцунката
му беше студена и изглеждаше умряло, но сърцето му още биеше. Аз
издоих майката и дадох на теленцето топлата коластра през тубичка,
която отиваше право в стомаха. На идната сутрин теленцето беше на
крака и си сучеше самó. След около три дни започна да накуцва. Аз
го хванах и, за мой ужас, не усетих никакво кръвообръщение в до-
лната част на краката му. Три от краката му имаха малка ивица, която
беше топла на пипане. Ние му бинтовахме крачетата и го прибрахме в
ограждение, където можехме да се грижим за хигиената на мъничето.
Аз доях кравата два пъти дневно и хранех теленцето от бутилка. Изча-
кахме да видим дали поне в три от краката му кръвообръщението ще
се възстанови достатъчно, че да оздравее. След месец стана ясно, че
мъничето ще си загуби и четирите крака и ние най-милостиво прекра-
тихме мъките му.
Мога да разказвам безброй истории за това как сме се грижили за
болни животни – понякога успешно, а понякога – не. Всеки фермер,
който обича животните – а повечето от тях наистина ги обичат – може
да разкаже подобни истории. Но в повечето случаи тези емоционално
изчерпващи и времеемки проблеми са причинени от липса на прави-
лен животновъден подход, което включва заделянето на животните
за кланица преди те да заболеят или да изгубят репродуктивните си
способности.
Имахме една стара крава от породата Ангъс, №11, която в про-
дължение на 16 години всяка една година раждаше по едно теленце.
При това, телето винаги беше голямо, здраво и хубаво. Никога не ми се
беше налагало да й асистирам по време на раждане и тя притежаваше
изключителен майчин инстинкт. Никога не успявах да сложа ушна мар-
ка на теленцето й, защото ако се приближах дори и на 3 метра до мал-
кия калпазан, тя би ме смачкала, което се и опита да направи няколко
пъти. Няколко пъти съм правил салта във въздуха с помощта на главата

347
 на някоя крава със силен защитен инстинкт. Най-накрая, една година
теленцето й се роди едно от най-малките и знаехме, че ако изчакаме
още една година, сигурно ще започнат проблеми с отелването й. Кол-
кото и да ни е трудно в емоционално отношение, трябва да премах-
ваме такива животни преди да се превърнат в по-голямо бреме. Ако
по някаква причина това ви се струва коравосърдечно или неуместно,
дайте си няколко години в стопанството и ще видите логиката в това
поведение.
В нашата община има един овцевъд с голямо стадо. Той е добър
фермер, що се отнася до конвенционалните животновъди. Той ми каза,
че най-рентабилният начин за гледане на стадо овце е изобщо да не
ги проверява човек по време на обагнянето. Да, трябва обагнянето да
е късно напролет, не в студа и снега, но изобщо да не се наглеждат в
този период. Едни от тях оживяват, други умират. Есента само докар-
ваш всичките овце. Човек може да се разори в опитите си да спаси вся-
ко едно агне и направо ще се съсипе емоционално.
Ако един животновъд има милозливо сърце, пиши го фалирал.
Гледаме животни с практическа цел, а не само за красотата им. Бъдете
безмилостни, когато заделяте болнавите животни за клане и няма да
ви се налага да разрешавате много проблеми. Говорил съм с толко-
ва много животновъди, които съжаляват, че са вложили 500 долара в
една овца. И дума да не става! Понякога трябва просто да оставим ле-
шоядите да се напируват. Това е по-добре, отколкото да ги гледаме как
пируват, но чак след като сме потрошили няколкостотин долара.
Има една сфера, в която ветеринарите са много полезни и това е
в сферата на диагностиката. Например, ако искате да знаете как стоят
нещата с паразитите, занесете няколко фекални проби на ветеринаря.
Вижте за какво става въпрос и разрешете проблема. Недейте просто
да прилагате предписаните медикаменти, а пък да оставите животните
да тънат в кал.
За да не би да ме помисли някой за безчовечен враг на животните,
моля ви, елате да ни посетите! При нас ще видите най-лъскавите, заг-
ладени и здрави животни – най-щастливите животни, които някога сте
срещали. И вероятно измежду всичките стопанства в щата, при нас ще
видите и най-ниските ветеринарни сметки, отнесено към брутните ни
печалби.
Приключвам тази глава с надеждата, че съм създал у вас една нова
представа за това колко лесно се харчат пари за излишни неща и се

348
надявам, че съм засилил у вас увереността, че можете да се справите.
Познатите ви фермери ще ви наговорят за куп скъпотии, за да ви разу-
бедят да се заемете със селско стопанство, но вие трябва да преценя-
вате тези коментари от гледна точка на това, че са плод на рекламите
по списанията. Ако ще изкарвате пари от селскостопански труд, не мо-
жете да си позволите да поддържате такава нагласа.
Вместо това, трябва в съзнанието ви да заседне представата за
функционалност без излишна естестика и за дебела банкова сметка.
Когато това се случи, всички пренебрежителни коментари ще преста-
нат да ви правят впечатление. Удоволствието ви ще е в това да виждате
какво работи успешно, как сте обърнали обстоятелствата в своя полза,
и как сте открили и постигнали своята мечта.

349
 ГЛАВА 31
РАБОТНА РЪКА

– Не мога да намеря работници!

Иска ми се да можех да получавам по пет цента всеки път, когато
чуя това оплакване от някой фермер. В тези думи има дълбоко посла-
ние. Едно е сигурно: нашата култура гледа с презрение на това човек
да работи с ръцете си и възвеличава чиновническия труд. Освен това,
тъй като в нашата държава социалните грижи са обезпечени, ние ели-
минираме онзи тип работна ръка, на която са разчитали фермерите
преди няколко десетилетия.
Но като изключим тези фактори, това обичайно фермерско оп-
лакване е много показателно за това, какво се случва в селското сто-
панство. Селскостопанският сектор се е посветил на това да изтласка
хората от плът и кръв от земята и така успешно е изселил населението
извън селските райони. Фермерите са се подвели по индустриалния
светоглед и направили всичко по силите си, за да елиминират необхо-
димостта от човешки труд, а сега жънат ужасната си реколта.
Тъй като фермерът се е превърнал в крепостен селянин на вер-
тикалната интеграция, на дилъра на торове, на производителя на
оборудване и на рекламната агенция от Мадисън Авеню, той вече не
печели дори минимална работна заплата. Не мога да повярвам кол-
ко много производители съм чувал да признават, че всъщност не се и
опитват да изкарват пари. Все едно това човек да получава прилични
доходи е нещо непристойно. Получаването на доходи е приемливо,
когато говорим за един лекар, или адвокат, или университетски пре-
подавател, за един водопроводчик или електричар, но не очаквайте и
от фермера да има подобна амбиция.
Вярвам, че способността на един фермер да привлича работна
ръка или да намира „помощници“, както му викаме ние, е свързана ди-

350
ректно със усещането му за собствено самоуважение. Когато един фер-
мер не мисли, че е ценен с нещо, той и помощниците си няма да цени.
Приятно ми е, когато моля другите фермери да ми окажат помощ
за нещо, тъй като винаги се изумявам от това колко евтино ми излиза
тяхната работа. Онзи ден купих няколко прасета от един съсед, който
ми каза, че изобщо не се опитва да вади пари от гледането на свине.
Платих му много повече от това, което той поиска, защото искам да му
помогна да продължи с този бизнес. За мен неговата работа е ценна,
защото ценя и своя собствен труд. Сигурен съм, че никой не му е пла-
щал повече от това, което той е поискал.
Като селскостопански производител, трябва да разберете, че вие
сте професионален бизнесмен. Из лекторските кръгове по разните
конференции ми е излязло име на „костюмар“ и то не, защото искам
да правя впечатление или защото се радвам на шикозен гардероб. Чо-
век става такъв, за какъвто сам се приема. Ако си мислите, че сте само
един низш „селяндур“ някъде-си там, превил гръб над мотиката и че
това е вашето социално положение в живота, тогава ще бъдете точно
такъв и точно това.
Но ако сте професионалист, тогава мислете като такъв, обличайте
се като такъв и се дръжте като такъв. А да се държите като професио-
налист означава да имате достатъчно самоуважение да отказвате да
работите срещу минимално заплащане и да не допускате който и да е,
който работи за вас, да го прави срещу минимално заплащане.
В ранните години, когато Тереза и аз все още се борехме със зъби
и нокти да свържем двата края и преди Даниел и Рейчъл да бяха доста-
тъчно пораснали, че да ни помагат, от време на време ни се налагаше
да наемаме помощници. Аз винаги плащах поне 10 долара на час. И
знаете ли какво: никога не ми е представлявало трудност да намеря
работници – и то добри работници. Дори мога да си позволя и да съм
придирчив.
Можете да си подбирате помощниците, ако сте склонни да им
плащате задоволително. По-скоро бих платил на някой, който работи
здраво 10 долара на час, отколкото да платя 4 долара на някой лентяй.
Както и да го гледате, дали от гледна точка на максимум производи-
телност с минимум вложение или емоционално удовлетворение или
цялостно свършена работа, по-високото заплащане за по-висок клас
работа винаги ще бъде най-добрата ви инвестиция.

351
 Един лентяй не е добра инвестиция срещу каквато и да е сума. И
такива сме имали, но мен не ме интересува дори да работят и за без
пари: те никога няма да си оправдаят инвестицията. Животът е твърде
кратък, за да си късате нервите с някакъв търтей. Внимателно подби-
райте добри помощници и бъдете склонни да им плащате за труда.
Когато ми трябва помощник, аз търся конкретни хора: най-добри-
те, които мога да намеря. Не се хващам с някой, който няма нищо по-
добро за вършене. Хващам се с онзи, който вече е зает с нещо. Знаете
старото мото в доброволческите организации за това как „ако искаш
нещо да се свърши, накарай най-заетият човек да ти го свърши.“ Този
тип хора си имат способ да свършват много неща. Ако някой не може
да направи нещо повече от това да седи пред телевизора и да смуче
безалкохолно, той вероятно не е най-добрият работник.
Веднъж ми се обади един младеж, който искаше да стажува при
мен. Първият ми въпрос към него беше:
– Какво правиш в момента?
Той отговори:
– Ами, аз свърших колежа преди три месеца и оттогава само си
седя на задните части пред телевизора.
Можете ли да си представите? Излишно е да казвам, че този мла-
деж стигна до под кривата круша.
И така, къде да търси човек енергични, съвестни помощници?
Първият ми съвет е да влезете във връзка с местните кръгове от ро-
дители, които обучават децата си на принципа „домашно обучение“
(home schooling). От опит знаем, че децата на домашно обучение са
едно ниво над обикновените деца във всяко отношение. Тъй като не
се влияят от одобрението на връстниците си за всичко в живота, както
е при другите деца, които ходят на училище, на тях им доставя удо-
волствие да работят, дори и когато задачата е недотам приятна, и не се
притесняват за това какво могат да кажат приятелчетата им.
Обикновено те идват от добри домове, където ги възпитават в лич-
ностни добродетели. Все пак, самите мама и татко са пример за лич-
на саможертва, щом са решили да обучават децата си вкъщи и тогава
децата, от своя страна, демонстрират същите тези качества. Често се-
мействата, които обучават децата си вкъщи имат по няколко деца и
са малко натясно с парите. Притокът на малко пари за допълнителни

352
джобни им се отразява добре. Също така, тъй като младите хора не са в
училище всеки ден, те имат физическа, умствена и емоционална енер-
гия, които могат да насочат към задачата, която им възложите.
Естествено, всички предприемчиви млади хора от околността,
ако получават добро отношение и чудесно заплащане, тогава и ще се
представят чудесно. Географската близост е голям плюс. Плащайте по-
вече от това, за което сте се разбрали и ще се изненадате от това какво
ще се разкрие пред вас.
Може да е от полза, ако препечатам тук нещо, което баща ми дър-
жеше под капака на бюрото си с години. Идва от едно списание, на-
речено „Практически надзор“ (Practical Supervision), което предлага
няколко въпроса, с чиято помощ могат да се преценят подчинените:
1. На какво се възхищава? По това кои са героите на един човек ще
добием добра представа за това какво го мотивира.
2. Как прекарва свободното си време? Къде ходи, какви дейности
развива, с кого се свързва – това са все добри показатели за обра-
зователните му и културни интереси.
3. Как си харчи парите? Какво купува и къде живее говори много за
ценностите му и може да ни подскаже как той ще се отнася с наши-
те вещи.
4. Какво го разсмива? И на кого се смее? Отговорите на тези въпроси
ни дават значителни прозрения относно емоционалната стабил-
ност на даден човек.
5. Какво чете? От това по каква литература се увлича, можем да пре-
ценим какви са въжделенията му, както и към какво прибягва за
спасение.
6. Как понася спънките? Реакцията към трудностите разкрива какво
е самоуважението на един човек.
Когато започнахме седмичните си доставки по ресторантите, не
искахме да се занимаваме лично с това, защото ни беше много по-при-
ятно да работим на стопанството. Започнахме да търсим подизпъл-
нител, но не някой, който да е просто евтин шофьор. Искахме някой,
който да вземе дял в успеха и растежа на начинанието. За една година
се поназорихме малко, но разработихме маршрута до 100 долара за
половин ден доставки.

353
 Към този момент решихме, че вече има икономически резон да
привлечем някой качествен човек и всъщност дори стеснихме кръга
от кандидати до шестима души, които бяха чули за тази работна въз-
можност. Човекът, който в момента ни върши доставките често печели
повече от 200 долара за половин ден каране веднъж седмично. Някои
хора дори ме укоряват, че му плащам твърде високо:
– Че той изкарва повече от теб!
Така стигам до следващата част от тази дискусия: комисионите.
Като цяло, заплатите и надниците не са удовлетворяващи. Те не моти-
вират хората да се стремят към отлични постижения. Мисля, че това
важи за всички сфери на обществото, но тук ще огранича коментарите
си до фермата. Нищо не поощрява изобретателността и работния плам
така, както вариациите във финансовото възнаграждение, в зависи-
мост от производителността. Това е основният недостатък на месеч-
ното или почасово заплащане – в същността си то не възнаграждава
производителността. Производителността е нещо твърде субективно,
в зависимост от това какво мисли шефът. Работникът влага ли всичко
от себе си в работата или кара през пръсти? Ако работата върви бав-
но, то е, защото работникът не разбира нещо или защото е мързелив?
Работникът през пръсти ли си върши работата или просто е изключи-
телно ефективен? Всички се затрудняваме в правенето на правилна
преценка по тези въпроси. Аз съм привърженик на комисионите или
на възнаграждението „на парче“.
Ето защо, когато започнахме с нашите доставки ние не искахме да
имаме просто един служител; искахме да работим с подизпълнител, на
когото да предложим значителни поощрения с цел да мотивираме же-
ланието за постижения. Това проработи толкова добре, че само в рам-
ките на една година седмичните абонаменти за доставки се удвоиха.
Притеснява ли ме това, че той вади по 50 долара на час? Ни най-малко.
Това, което ние правим, е да продаваме всичко, въз основата на цени
„франко фермата“ (FOB) на Полифейс. После добавяме допълнителна
такса за доставка, в зависимост от теглото на доставката, която е така
изчислена, че да поощрява по-големия обем покупки. Ето как изглежда:
БРУТО ТЕГЛО ЦЕНА НА ДОСТАВКА
(В КИЛОГРАМИ) (ЦЕНТОВЕ НА КИЛОГРАМ)
0-23 ................................................................................................... 73
24-45 ................................................................................................. 66

354
 46-68 ................................................................................................. 59
69-90 ................................................................................................. 53
91-114 .............................................................................................. 44
115 и нагоре .................................................................................. 37
Този метод на изчисляване изпълнява следните функции:
• Поощрява клиента да купува повече, за да намали таксата за дос-
тавка на кило
• Поощрява подизпълнителя, който извършва доставките да прода-
ва повече, тъй като разходите произтичат от самия курс, а не от
това дали в колата има продукти за клиента
• Подобрява нашата печалба, защото не ние поемаме намалението
за по-голям обем, а тези намаления се поемат от транспорта, както
и е редно да бъде.
Ние записваме таксата за доставка на отделен ред на фактурата,
за да може клиентът да види, че ние, фермерите, не получаваме ця-
лата сума. Това ни помага да образоваме клиентите за това какви са
транспортните разходи. Средностатистическият клиент няма никаква
представа, че когато си купува една кутия със зърнена закуска, от нея
селскостопанският производител получава по-малко, отколкото онзи,
който е направил картонената опаковка. Време е да развием такива
маркетингови подходи, които да образоват хората относно проблеми-
те, вместо да ги игнорират (което има същият лингвистичният корен,
както и думата „игнорамус“ т. е. невежа).
Подизпълнителят може да получава и 100 долара на час – това нас
не ни засяга, тъй като Полифейс си получава пълната цена на единица
продукт. Тази схема е изгодна за всички и това е целта. Не искаме да
създаваме такива пазарни схеми, при които, за да спечели един, тряб-
ва да загуби някой друг. Ние искаме всички страни да печелят.
Същата идея може да бъде копирана и приложена – със съответ-
ните видоизменения, към всякакви ситуации. Например, не плащайте
на час, за да наемете хора да ви помогнат да натоварите сеното. По-
добре ще е да им плащате на бала сено. Изчислете го така, че те да
получават около 20 долара на час, ако наистина вложат усилие. Ако
наистина работят толкова усърдно, цялото мероприятие ще ви излезе
на сметка и откъм пари, и откъм време.
Ако наемете някой да продава продукцията ви на сергия на паза-

355
 ра, определете му комисиона: нека, например, този работник да полу-
чава 10 процента от брутната печалба. Парите, които ще изгубите, ще
бъдат повече от компенсирани от новото му отношение и изобрета-
телност, тъй като сега вече е в негов личен интерес продажбите да се
увеличават.
Градината има нужда от плевене? – Плащайте на оплевен линеен
метър от лехата, а не на час. Надницата на час е виновна за това да
съществуват милиони мързеливци, тъй като, когато е на надница, ра-
ботникът няма друга мотивация да гони постижения в работата, освен
за лично удовлетворение или за да не предизвиква недоволството на
шефа. Не твърдя, че единственото нещо, което е от значение, е про-
изводителността на работника, но определено считам това за много
важно. Колкото повече можем да свържем възнаграждението с про-
изводителността, толкова повече сме застраховани, че ще имаме едни
взаимноизгодни взаимоотношения.
Партньорството е един друг тип взаимоотношения. Ако вие не
обичате да продавате на пазара, тогава си вземете за партньор някой,
който обича. Намерете някой дистрибутор на „Amway“ и се договорете
за някакъв вариант, при който да си делите печалбите. По този начин,
въпреки че няма да получавате пълната цена за продажба на дребно,
все пак ще получавате повече от цената на едро. Търговският ви парт-
ньор ще получава комисиона върху продажбите. Всеки човек прави
това, в което го бива и резултатът е по-добър, отколкото ако двамата
биха работили независимо един от друг.
Същото важи и за фермата ви. Ако някой фермер е вече на години,
той може да покани някой млад човек да води някаква допълнителна
дейност в стопанството като в замяна този човек ще облекчава работ-
ното бреме на възрастния фермер. Например, един говедовъд или
един млекопроизводител могат да си партнират с някой от околност-
та, който да ръководи бизнеса с пасищни пилета или да гледа зеленчу-
ци/ягодоплодни на неговата ферма, без това изобщо да е в ущърб на
основната дейност на стопанството. В замяна на това, че използва зе-
мята и техниката на възрастния фермер, младежът се отплаща с труд.
Така и двете страни печелят.
Ако вие сте един такъв млад човек, отправете такова предложение
към някой по-възрастен фермер, или дори и на който е, когото позна-
вате и който има ферма. Познавам един човек, който в продължение
на няколко месеца прокарваше тази идея сред местните фермери, до-

356
като накрая се намери един, който да му позволи да си гледа пасищ-
ните пилета на неговата земя. Сега този фермер иска от моя познат
да засели с пилета цялото му стопанство, защото тревата расте много
по-добре, благодарение на птичия тор.
Овощарите би трябвало да привлекат някой, който гледа пасищни
пилета, да ги разположи между дърветата, за да чистят от насекоми
и паднали плодове. Убеден съм, че тепърва ще започнем да изслед-
ваме възможностите, предлагани от подобни партньорства в селско-
то стопанство. Например, в изпражненията, които отделят кравите в
едно типично стопанство от 100 глави, се съдържа такова количество
непреработено зърно, което може да поддържа едно мероприятие за
отглеждане на кокошки, което да докарва 10 000 долара на година от
яйца. Цифрите биха били още по-впечатляващи при един телеугоите-
лен комплекс. Бихте могли да сложите един кокошарник в двора с кра-
вите и да произвеждате яйца, които да ви излизат без пари. Изгодата
за собственика ще е в това, че ще намалее популацията му от мухи.
Тези симбиотични взаимоотношения са нещо реално и трябва само да
проявите творческа фантазия, за да разработите нещо такова.

Ние малко понамалихме трудовите задължения на нашите ста-

жант-фермери. За да привлечете добри стажанти, трябва да имате
активна и рентабилна селскостопанска операция. Това не е за начи-
наещи фермери, но със сигурност ще облекчи бремето на трудовите
задължения, когато стопанството започне да се разраства. Ние пред-
лагаме безплатни подслон и храна, плюс стипендия, в зависимост от
приходите на стопанството и личната инициативност. Опитваме се да
изискваме едногодишен ангажимент от нашите стажанти, въпреки че
не подписваме някакви официални договори.
Рискът, който поемат стажантите от това, че по всяко едно време
можем да им „покажем вратата“ се компенсира от риска за нас, че този
човек може да си тръгне по всяко време. Тази договореност изгражда
взаимно уважение и определя рамките на поведение и обмен.
През изминалите години сме получавали много безплатна по-
мощ от хора, които просто са любопитни да научат повече за нашата
дейност. Един от най-добрите начини да привлечете работна ръка е
като правите нещо новаторско – нещо ново или различно. Ако ваше-
то стопанство по нищо не се различава от всяко друго, няма с какво
да привлечете някой, който търси приключение. С риск да разсърдя
някого, нека отбележа, че този вид работна ръка е нож с две остриета.

357
 Някои хора наистина помагат, а други помагат повече с това просто да
не пречат.
Трудността за вас като стопанин на фермата, идва от това да нами-
рате задачи на повече хора, да гледате работата да напредва и да се
сработвате с повече различни личности. Има безброй възможности за
това хора без опит да счупят я дръжката на някоя мотика, я да пукнат
лопата, я да загубят гаечния ключ или да счупят теглича на ремаркето.
Някои хора проявяват направо самоубийствени тенденции при рабо-
тата си с техника или инструменти. Този модел на трудови взаимоотно-
шения си има цена. Веднъж едно момче счупи три бургии за 30 минути.
Мерси за такава помощ!
Но при положение, че сте наясно с цената на този вид помощ и с
отрицателните й страни, ще започнете да виждате общо-взето хуба-
вото влияние, които тези хора оказват върху стопанството. Не само от
гледна точка на работата, но и от гледна точка на идеите и начините за
разрешаване на проблеми. Винаги е от полза човек да може да сонди-
ра няколко чужди мнения.
Привлекателната работна среда определя всичко. Колко хора
изпитват дълбока потребност да прекарат един ден в промишлен
птицекомбинат? Няма кой-знае колко желаещи. Селскостопанските
практики, които развиваме, могат да привличат, а могат и да отблъск-
ват хората. Това върви ръка за ръка и с нашето собствено отношение.
Ако все се оплакваме от селскостопанската работа, няма да се наме-
рят много желаещи да дойдат и да прекарат при нас цял ден. Но ако
сме бодри и ентусиазирани, хората ще искат да дойдат да видят какво
ни зарежда с енергия. Огънят привлича много повече хора, отколкото
сметището.
През всичките тези години един значителен източник на работна
ръка за нас се е явявала нашата църковна група. Понастоящем ние хо-
дим на служба по домовете си и поддържаме взаимоотношенията в
нашата общност чрез организирането на трудови дни в домовете на
хората от групата. Работата може да се състои в това да помогнем на
някого да се премести на ново място, или да построим някаква сгра-
да, или да колим пилета. Често при по-мащабните проекти едно плюс
едно се равнява на три. Когато вдигахме фирменото магазинче, цялата
група дойде и ни помогна да завършим строежа за два дни. Мисълта,
че имаме такава помощна система ни позволява много по-охотно да се
захващаме със задачи, които другояче биха били непосилни.
Това, че нямаме църковна сграда и прилежащите към това заплата

358
на пастор, застраховка, разходи за отопление и климатик и сметки за
поддръжка, ни дава свобода като група да си помагаме повече един
на друг. Независимо дали помощта е под формата на труд, на пари или
и на двете, тя ни сплотява като група, защото ни позволява да имаме
взаимоотношения извън времето за църковни срещи. Понеже сме
свързани чрез отношения на бизнес, размяна и взаимопомощ, това ни
помага да проявяваме снизходителност, когато възникнат потенциал-
но взривоопасни теоретични дискусии свързани с вярата ни. Ако не
съм съгласен с някого, аз разговарям по-меко с него, когато имаме вза-
имноизгодни отношения извън църковните ни срещи – например, ако
имаме обмен на взаимопомощ или общи бизнес-сделки.
Когато решихме да автоматизираме машината за попарване на пи-
летата, един инженер от групата дойде и начерта схемата, върза всич-
ко по нея и я поддържаше в изправност. И всичко това само срещо
едното „Благодаря!“, плюс, че го нагостихме два пъти и му обещахме
безплатни пилета на корем. Хората искат да се чувстват необходими.
По-голямо благословение има в това да даваш, отколкото да получа-
ваш. Не прекалявайте с искането на услуги, но ако полагате усилия и
наистина вършите, каквото можете, ще се изненадате колко отзивчиви
хора ще ви предложат помощта си.
Обмяната на работа с приятели и съседи винаги е била главно пра-
вило в нашето стопанство. Прилагайте този принцип винаги, когато ви
се отдаде случай. За жалост, днешните фермери с работата си в гра-
да, усложняват тази система на взаимопомощ. От друга страна, обаче,
фермерите, които работят в града обикновено имат повече техника,
отколкото им е нужна. Един мой съсед работи в града и аз често съм
обръщал сеното му вместо него, така че да е готово за балиране, кога-
то той се прибере вкъщи от работа. В отплата, той ми дава да ползвам
сеносъбирачката му и така не ми се налага да си купувам собствена.
Списъкът от варианти за обмен е безкраен и може да включва толкова
идеи, колкото може да роди въобръжението ви.
Ако отделяте внимание на хората, ако се отнасяте към тях с уваже-
ние, тогава лесно ще се справите с проблема за работната ръка. Но ако
се инатите в желанието си да бъдете независими, тогава ще ви е труд-
но да си осигурите помощници за стопанството. Доброто отношение,
оптимизмът и поставянето на другите на пиедестал са преимущества,
които ще ви донесат големи дивиденти, когато имате нужда някой да
ви „даде едно рамо“ за свършването на даден проект. Бъдете всеотдай-
ни към хората и те ще бъдат всеотдайни към вас.

359
 ГЛАВА 32
СЧЕТОВОДСТВО

Баща ми често ми разказваше историята за венецуелския си счето-

водител, който често го съветвал със силния си испански акцент:
– Синьор Салатин, тряб'а бсичко да се пииише.
Така, както аз го виждам, това би трябвало да е господстващият
принцип при воденето на отчетността на стопанството. Ако не запис-
вате всичко, после е невъзможно да се възстанови картината и така
никога няма да имате пълна представа за финансовото си състояние.
Няма човек, който да ненавижда счетоводството повече от мен.
Направо ми иде изобщо да зарежа парите. По-скоро цял ден бих под-
кастрял заплетените в оградата многоцветни розови храсти, отколкото
да трябва да сверявам написаните и получени чекове с отбелязаното
в раплащателната сметка. За щастие, Тереза е стриктна до фанатизъм
и всеки път, когато сверява цифрите, всичко излиза точно до стотинка,
все едно професионалист го е правил.
Татко умееше да изготвя системи за водене на отчетност, които
бяха разбираеми и лесни за използване. Той беше педант по отноше-
ние на това да си записва всяко късче информация така, че да му е от
полза, когато се наложи да взема някакво решение.
Има твърде много фермери, които просто хвърлят всичките фак-
тури в една кутия и накрая на годината се опитват да си спомнят кое
какво е било. Само по памет не става. Дори и в едно дребномащабно
стопанство съществуват много различни мероприятия. Ако искаме да
следим кои от тях ни източват парите и от кои вадим пари, не можем
просто да струпаме всичко в групата на приходи и разходи. Всяко едно
нещо трябва да се сложи в съответната категория, за да можем да про-
следяваме развитието на този компонент от бизнеса.
Тук ще изложа един частичен списък на категориите, които ние

360
сме обособили:
Разходи Приходи
Бройлери Бройлери
пиленца пилета
фуражни смески пиленца
материали фуражни смески
материали

Говеда Говеда
телета говеждо
фуражни смески фуражни смески
други
колене
материали
ветеринар
Подизпълнители

Амортизация

Такси и абонаменти

Яйца Яйца
пиленца яйца
фуражни смески ярки
материали износени носачки
Електричество

Селскостопанска техника Селскостопанска техника

гориво
труд
масла
части
Ограда

Торове

Лесовъдство Лесовъдство
материали дърва за огрев
орехи строит. материал
орехи

361
 Застраховки
Лихви

Заеми Заеми

Свинско Свинско
фуражни смески
прасенца
Пощенски разходи

Промоции

Наем

Поправки

Заплати
Фирмен магазин
Разни
Материали
Транзитна сметка Транзитна сметка
Данъци
Телефон
Пътни
Зеленчуци Зеленчуци
Автомобил

Както виждате, държим да събираме всичката информация. Това е

целта на счетоводството. Всичките ви усилия са напразни, ако не из-
ползвате събраната информация. Всяко стопанство си има свой собст-
вен набор от категории, но мисля, че този списък ви дава идея за това
каква информация ви е нужна и как да я подредите по логически начин.
А ето как работи тази система в ежедневните дейности: винаги,
когато купуваме нещо, искаме фактура. На тази фактура отбелязваме
категорията, към която спада, така че когато я прибавим към счетовод-
ната книга (ние ползваме софтуеърната програма „Quicken“) няма нуж-
да да помним всяко нещо поотделно. Ако на една фактура има няколко
артикула, които спадат към различни категории, тогава си го отбеляз-
ваме на фактурата, за да не забравим по-късно.

362
 Ако купим нещо – да речем, келп, което ще използваме в повече от
една категории, ние се опитваме да поделим разхода между различни-
те категории. Не е честно да начисляваме целият разход за водорас-
лото към графата на добитъка, при положение, че половината отива
за пилетата. Естествено, това не може да бъде абсолютно перфектно,
но поне се опитваме да разпределим нещата справедливо между раз-
личните категории. Разбира се, някои неща не могат да бъдат изчис-
лени по този начин. Например, сметката от поправката на трактора не
можем да я пишем на добитъка. Този тип неща имат свое собствено
разходно перо, без да имат съответствие в графата „Приходи“.
Главната идея тук е, доколкото е възможно, да правим справедли-
ва преценка на производителността на отделните ни дейности. Една от
най-често срещаните грешки при деловодството на едно стопанство
е, когато има високоефективни дейности, които спонсорират онези
дейности, които куцат. В такъв случай трябва или да идентифицирате
откъде идва проблема в неефективните дейности и да го коригирате,
или изцяло да прекратите тези дейности.
Но ако не можете да прецените кои дейности са доходни, тогава
нямате начин да решите къде трябва да съсредоточите усилията си.
Не искаме която и да е от нашите дейности да „влачи на гръб“ някоя от
другите: всички те трябва да са самостоятелно-функциониращи еди-
ници. Воденето на отчетност може и да изглежда дотегливо, но е без-
ценен ориентир дали се движите в правилната посока.
Един от най-големите проблеми в дребния бизнес е това, което
татко наричаше „фирá“ – потенциалната печалба, която, някак си, се
изпарява между пролуките. Например, татко имаше за клиенти някол-
ко механик, които рядко изкарваха някакви сериозни пари. Работните
им дни бяха дълги и уморителни, но те, някак си, все не успяваха да си
докарат печалба. Той отиваше при тях и ги караше на едно картонче да
си водят отчет на времето, в който да си записват всяка минута от деня.
Те започнаха да таксуват клиентите си за пълното време, което им от-
немаше дадена работа и внезапно видяха как доходите им се удвоиха.
Оказа се, че те правели услуги, бъбрели и, с една дума, така си водели
бизнеса, все едно им е хоби, а не бизнес. Аз не отчитам като грешка
това, че поддържам гъвкава работна атмосфера без много стрес, стига
бизнесът да бъде ръководен така изкъсо, че да носи доходи.
Ние използваме тези цифри да определим как е най-удачно да раз-
пределим нашите финанси, време и работна ръка и какъв е брутният ни
марж. Колко ви е печалбата от едно говедо или една кофичка малини?

363
 Аз обичам да свеждам нещата до това какъв е нашият марж от една ду-
зина яйца или за едно пиле. Като държите тези цифри в съзнанието си,
можете да се самомотивирате, когато се уморите. „Току-що изкарах още
50 долара“, може да си казвате, докато подрязвате ябълковото дръвче.
Ако всички пари витаят в някаква неясна и объркана сфера, тогава уси-
лията ви ще са лишени от усещането за неотложност и целеустременост.
Знам, че повечето фермери не водят такъв вид отчетност, защото
редовно ги гледам как харчат 10 000 долара за някаква техника, която
няма да си изплати цената и за 50 години.
Така стигаме до дискусията относно това какво да правим, какво
да не правим и кога да спрем. Като предприемачи, ние се изкушаваме
да хукнем след всеки потенциален клиент, след всяка продажба. Кога-
то някой поиска от нас да направим нещо, ние го правим. Често така
ставаме роби на стоки или на услуги с ниска възвръщаемост, докато
онези с висока възвръщаемост остават лишени от нашето внимание.
Например, имаше време, когато чистехме всичките воденички, из-
вадени от пасищните ни пилета. Нека не забравяме, че бяхме отрасна-
ли с манталитета да сме „скромни и пестеливи“, и за нас воденичките
бяха ядлива част от пилето. Проблемът беше в това, че дори и с помо-
щта на машина, на един човек пак му отнемаше цял час да изчисти во-
денички на стойност 10 долара. Не само това, ами разбрахме, че много
от клиентите ни не обичат воденички. Направихме си сметка, че за съ-
щото време, което ни отнемаше да изчистим воденички на стойност
10 долара, можехме да изчистим цели пилета на стойност 100 долара.
Колкото и да беше трудно, колкото и да ни тежеше на съвестта, от този
момент нататък, та и до ден-днешен започнахме да изхвърляме воде-
ничките. Чистенето на воденички ни излизаше скъпо.
Хората редовно ни молят да им разфасоваме пилетата. Тъй като не
сме автоматизирани, на нас ни трябват почти 5 минути, за да направим
това, което възлиза на 12 пилета на час. За да си изкараме минимал-
ната надница от 25 долара на час, ние преценихме, че ще трябва да
таксуваме по 2 долара вповече на пиле, а хората нямаше да искат да
доплащат. Ето защо, просто казваме на клиентите, че не предлагаме
тази услуга. С радост бихме разфасовали няколко пред тях, за да им
покажем как се прави, но не бихме го правили рутинно.
(Полифейс се променя с времето и вече не само, че предлагат раз-
фасовки, ами и Даниел Салатин има добър видеоурок по разфасоване:
http://goo.gl/Re5KsY – бел. ред.)

364
 Натъкваме се на подобна ситуация и в бизнеса ни с дърва за огрев.
В нашия район една каросерия дърва върви по 45 долара, като това
включва доставката и те идват нарязани и нацепени. Отнема ни един
час да нарежем дървата и да напълним една каросерия, плюс един час
за доставка и още един да ги нацепим. Това са три допълнителни часа
на каросерия, плюс разходи от почти 10 долара за резачката, гориво
и амортизация на техниката. Следователно, възвръщаемостта е мал-
ко над 10 долара на час, като това е за труда и изключва разходите за
пикапа. Затова сменихме тактиката и сега режем дървата, струпваме
ги на голям куп тук, до нашата къща и оставяме клиентите да дойдат и
сами да си ги вземат. Ние ги продаваме за 30 на товар, ненацепени и
без да ги доставяме. Като приспаднем 5 долара за разходи, оставаме с
25 долара на час възвръщаемост на труда ни като използваме същото
оборудване.
Интересното е, че клиентът не отчита като разход това, че идва до
нас с пикапа си. Колата и без това е вече заредена и стои пред гаража,
така че режийните вече си вървят. Въпреки че изгубихме бизнеса на
онези хора, които искат дървата им за огрев да бъдат нацепени и до-
ставени, все пак намерихме голяма пазарна ниша сред хората, които
нямат нищо против да „вложат“ малко пот в цялата тази сметка. А ако
това време и без това щяха да си го изкарат пред телевизора, тогава и
трудът им не разход за тях, а се явява дори в плюс, защото движението
може да им спести таксата за отиване на спа център. Много от тях гле-
дат на 15-те долара на товар като на значителни спестявания.
Не знам как е при вас, но в нашия район мъжете винаги се опитват
да оправдаят пред жените си нуждата да притежават пикап. Като им
предоставяме възможност да дойдат до стопанството и да си натова-
рят дървата на пикапа, им даваме оправдание за притежанието му. Все
пак, да изтъкнеш като довод това, че ти е нужен пикап, за да има къде
да си държиш кутийките бира някак си не минава пред повечето жени.
Обаче, ако пикапът е нужен, за да е топло вкъщи, тогава може да си
вземат един Dodge Ram за 30 000 долара, нали така? Нашата работа е
да отговорим на всеобхватните нужди на човека: физически, емоцио-
нални и духовни.
В нашия район една губеща дейност е отглеждането на отбити те-
лета през зимата. Много животновъди не само задържат телетата през
есента, но дори и купуват допълнителни бройки, за да ги угояват през
зимата със зърнени фуражи и силаж, за да ги продадат добре охране-
ни през пролетта, когато изкупните цени са по-високи. Ако си водите

365
 отчет за себестойността на килограм от презимувало животно, в срав-
нение с това да ги продадете есента и да купите нови през пролетта,
ще стигнете до извода, че не е рентабилно да купувате машини и да
правите силаж, за да осигурите фуражи за през зимата за тези телета.
Разходите, за да наддадат тегло, са просто твърде високи, за да ком-
пенсират допълнителните режийни.
Да знае човек кога да спре с добавянето на стойност е също така
важно, както и да знае кога да започне. Някои от удобствата, за които
хората са склонни да харчат пари, не си заслужават усилията ви. Един-
ственият начин да прецените какво трябва и не трябва да правите е
като си наострите моливчето и си записвате всичко.
В края на всяка година трябва да седнете да прегледате всичките
тези цифри и да направите индивидуален преглед на всяка дейност,
за да определите от кои вадите най-много пари и от кои – не. Бъдете
готови да устоите на порива да кажете:
– Но на мен ми е приятно да се занимавам с това!
Толкова хора са фалирали, докато са правели нещо, което им е
било приятно! Оставете цифрите да говорят и имайте смелостта да на-
учите нещо от тях и да направите необходимите промени.
Хората ще се опитат да ви уговорят да направите какви ли не неща
за тях. Едно от любимите им неща е да ви карат да им правите доставки.
Но в момента, в който започнете да анализирате разходите по транс-
порта и загубите от това, че сте извън стопанството, в повечето случаи
ще осъзнаете, че доставките са задънена улица. Но все пак може да се
намери някой приятел или съсед, който да няма нищо против да бие
път и с радост би работил като подизпълнител за вас, да ви върши дос-
тавките. Само не забравяйте да отчетете всичките си разходи по тази
дейност в съответната графа!
Като цяло, информацията никога няма да ви дойде вповече и ви-
наги ще ви е от полза. Следете отблизо парите си и ще откриете, че
ви е приятно да наблюдавате развитието на бизнеса си. Никога не се
доверявайте единствено на паметта си. Както казваше венецуелският
приятел на татко: „Записвай си.“
Освен чисто финансовото счетоводство, добра идея ще е да съби-
рате и други видове отчетна информация. На някой, който се занимава
със зеленчукопроизводство за пазара със сигурност ще препоръчам
да си записва покупките на различни сортове семена, количествата,

366
къде е засадено всяко нещо и каква площ е отделена за всеки зеленчук.
С напредването на сезона, другото нещо, което трябва да отбележим е
кой зеленчук е вървял най-добре на пазара, за да решим дали да уве-
личим или намалим отделената за този сорт площ през идната година.
Ние си водим стриктни записки за заплождането и отелването
на всичките ни крави. Естествено, записките на Даниел за зайците му
също са изключително подробни. Аз поддържам подробни сведения
за ротацията на пасищата, включително и това колко крави сме пус-
нали в кое поле и по кое време. По този начин следим дали продук-
тивността, измерена в краво-дни на декар, постепенно се покачва или
спада. Пасищната документация също ни казва къде сме започнали
всяка една пролет и така можем да поддържаме ротацията, за да сти-
мулираме разнообразието на фуража. Другото нещо, което си отбе-
лязваме, е приложенията на компост.
Ако имате пекарна, не си записвайте само брутните продажби. Во-
дете си отчет за всяка транзакция по вид, за да знаете кои артикули
вървят най-добре. Също така, запишете си времето, което ви отнема
приготвянето на всеки артикул. Може, пък, да вземете да откриете, че
това, което се продава най-добре има възвръщаемост на труда само
5 долара, а друг артикул, който не се купува толкова, всъщност ви до-
карва по 15 долара на час. Може би по-добрата стратегия ще е да за-
силите рекламните усилия за артикула с по-висока възвръщаемост, от-
колкото да произвеждате повече от това, което се продава най-много.
Съмнявам се, че може да се окаже, че имате твърде много инфор-
мация, когато ръководите бизнес. Решения се вземат въз основа на ин-
формацията, с която разполагате. Ако я нямате всичката тази инфор-
мация, просто не можете да вземете разумно решение.
В допълнение към производствения отчет, добре ще е да поддър-
жате и това, което аз наричам маркетингов отчет. Тук влиза списъкът от
потенциални клиенти или, както го наричат някои „календарна карто-
тека“. Тази картотека съдържа най-разнообразна информация, (вклю-
чително общи познати или приятели) която би ви била полезна, ко-
гато дойде времето да установите бизнес контакт с този потенциален
клиент. Може би в този момент още не произвеждате нужния обем, за
да се свържте с този клиент, но трябва да събирате информация, така
че, когато най-накрая дойде моментът да му се обадите, ще можете да
направите една по-убедителна търговска презентация.
Отбележете си на едно картонче, че потенциалният клиент е гла-

367
 вен готвач там, където някой от настоящите ви клиенти се храни ре-
довно, и това може да се окаже безценна информация, когато дойде
време да направите благоприятно първо впечатление. Ако знаете, че
някой клиент специализира в блюда с екзотични птици, можете да пре-
местите картончето му по-напред или по-назад в отдела „Обади се!“, в
зависимост от това какви птици вие самите решите да отглеждате.
Задължително ще трябва да си записвате всяка една продажба, за
да можете да прегледате миналите продажби и да видите кой точно
какво е купил миналата, както и по-миналата година. Понякога се случ-
ва някой клиент да ни върне формуляра за поръчки празен, със след-
ната бележка: „Запишете ни за същото, каквото получавахме миналата
година. Това беше идеално.“ Ясно е, че ако не знам какво са получавали
миналата година, няма да мога да изпълня тази поръчка.
Без значение е дали ще водите тези отчети на електронна табли-
ца в компютъра, дали ще си направите собствени таблици на хартия
или ще използвате разграфени счетоводни тетрадки. Важно е да имате
достъп до информацията за това кой какво е купил и кога го е купил,
защото така можете да планирате посоката на развитие на вашия биз-
нес. Това ще ви помогне да си изградите образа за „идеалния клиент“,
както и други търговски похвати, до които ще опрете, когато бизнесът
започне да се развива.
Воденето на счетоводство просто ви помага да сте по-организира-
ни, включително и да си водите джобен бележник с дати за предстоя-
щи срещи и други важни неща. Например, когато попълваме стадото
с ярки, аз преброявам 20 седмици напред в бележника и отбелязвам,
че тези пиленца трябва да започнат да снасят на тази-и-тази дата. Не-
изменно се получава така, че ако не го запиша, ще минат 16 седмици и
аз ще започна да се чудя кога трябваше да започне да снася тази пар-
тида птици. Бизнес не се ръководи с догадки от рода на „Скоро ще да
е, предполагам“.
Да бъдете по-организирани включва и това да можете да се опра-
вяте с постоянния поток на хартия, който минава през бюрото ви. За
някои хора това може да означава, че трябва първо да си купят бюро!
Джеф Иши ми сподели следния принцип: „Всеки лист хартия трябва да
прекоси бюрото ти един-единствен път. Направи, каквото трябва да
правиш и после го картотекирай.“ Май си спомням как той, докато ми
даваше този съвет, обхождаше с поглед бюрото ми и неодобрително
клатеше глава.

368
 Аз съм въдворил едно правило, което като че ли наистина помага
да ограничаваме хаоса. Всичко, което пристига без печат „с предим-
ство“, директно отива в боклука. Дори не отварям тези писма. Ако ня-
кой иска да му обърна внимание, тогава да го изпрати с предимство.
Наскоро четох в книгите по маркетинг, че изпращането на групова
поща е по-рентабилно, ако изпратите само половината, но с услугата
„с предимство“, отколкото ако изпратите два пъти повече, но с обикно-
вена поща. Заслужава си човек да се замисли по въпроса.
Счетоводството е една от най-важните страни на вашето селско-
стопанско начинание, защото то ви предоставя информацията, въз
основа на която ще вземате повечето от решенията си. Мислете за
това като за историята на собствения ви живот. Тези данни съставля-
ват вашата биография – или поне тази на селскостопанския ви бизнес.
Колкото по-точни и смислени са тези данни, толкова по-правилни ре-
шения ще вземате. А ние всички се стремим към това да вземаме пра-
вилни решения.

369
 ГЛАВА 33
ДЕЛОВОДСТВО

Всички имаме нужда от метод за съхраняване на информация и от

начин да я намираме бързо, когато ни потрябва. Въпреки че компю-
трите поемат голяма част от тази функция, все пак трябва да си пазим
в хартиен вариант важните документи, статии от списания, а също и
разписки и бележки.
За да е функционална една деловодна система, тя трябва да отго-
варя на следните условия:
• Всяко едно вписване не трябва да съдържа повече от 6 бележки.
Ако даденa папка съдържа повече от това, тя е непрактична, до-
толкова, доколкото не ви позволява бързо да намерите, конкрет-
ното нещо, което ви трябва. Ако трябва да се ровите между 20 или
30 неща, за да намерите това, което ви трябва, това означава, че
папката е твърде обемна, за да е ефективна.
• Папките трябва да се коригират лесно, за да може бързо да прави-
те промени с цел по-малкият брой на бележки в тях. Когато нещата
в една папка стигнат 10 или 12 броя и искате да създадете подраз-
деление, системата, която ползвате, трябва да ви дава възможност
да включвате допълнителни регистри.
• Категориите трябва да бъдат видни и лесно-достъпни. Няма двама
души, които да мислят абсолютно еднакво: вие и съпругата ви или
бизнес партньорите ви, или децата ви – всеки би използвал раз-
лични думи за заглавните описания. За да е практична една сис-
тема, всичко трябва да е видно от един поглед, за да може всеки
да я ползва лесно. Ако заглавието е нещо различно от това, което
бихте помислили да търсите, тогава направо ще се изнервите, ако
трябва да преровите всички бежови папки в чекмеджето, за да на-
мерите едничката, която търсите.

370
 • Заглавията трябва да се виждат от един поглед. Не е практично да
прелиствате всички папки и да четете заглавията едно по едно.
Предвид тези основни насоки, аз използвам една система за де-
ловодство, която съм заимствал от системата, която винаги ползвахме
в състезанията по дебати. Завинаги ще съм благодарен за този опит.
Когато отивахме на дебати, за всеки кръг носехме със себе си 3 000,
че и повече, отделни доводи, записани на картончета. Между всички
тези доводи липсваше всякаква връзка, защото дебатите предоставят
голяма свобода в това как може да се обоснове една тема.
В конкретния дебат имахме, всичко на всичко, десет минути, за
да си подготвим изказването. Важна част от тази подготовка беше на-
мирането на информацията, която ни трябваше, за да подкрепим из-
казването си. Това означава, че в рамките само на минута и половина
трябваше да намерим около дузина различни доказателства измежду
нашата колекция от 3 000. Това е голям обем за преравяне, само за да
намери човек едно-единствено късче информация, за да подкрепи
позицията си.
Ние използвахме времето между турнирите, за да проучваме тези
области, които ни куцаха с цел да имаме по-силни доказателства след-
ващия път, когато опонентите ни излизаха с аргументи, подобни на на-
шите. Това означаваше, че всяка седмица ние добавяхме към нашата
картотека с факти и я префасонирахме, което предполагаше и смяна
на заглавията. Целият този процес щеше да е голям хаос, ако нямахме
ефикасна и гъвкава система за картотекиране.
Ние използвахме една система на конспектиране. Вместо да слага-
ме заглавия на отделните етикетчета в кутията с картончетата, измис-
ляхме някакъв обобщен конспект. За да не си помислите, че аз съм го
измислил, нека ви кажа, че същата тази система се използва масово в
междугимназиални и междууниверситетски турнири по дебати. Тази
система е толкова ефективна, че я прилагам към цялото ни деловод-
ство. Околните също могат лесно да се ориентират в тази система. Хо-
рата, на които им е излязло име, че „все му изпускат края“, също ще
намерят тази система за революционна, а мисля, че и на вас ще ви до-
падне.
И така, конспектът подрежда заглавията на всички папки в логиче-
ски категории и последователност. Етикетчетата на всички папки (или
индексни картончета), са просто номерирани като се започне от 1 и се
стигне до колкото е нужно.

371
 Конспектът е написан на най-обикновен лист хартия (или листове)
и всяко допълнение към него, което е и заглавие на папка, има сложе-
но номерче отстрани. Конспектът е мозъкът, организаторът на карто-
теката. Красотата на тази система е, че това общо описание може лесно
да се коригира, а дори и напълно да се префасонира, без да се разме-
стват етикетчетата на отделните папки. В същото време, тези промени
не изискват пренареждането на папките в шкафа.
Систематизирането на всичките заглавия в логическа последо-
вателност ви позволява както на вас, така и на който и да е друг, да
прегледате за миг всичките варианти. Така дори и вашият мозък да не
подрежда нещата както моя, пак можете набързо да „сканирате“ кон-
спекта и да видите как може да съм формулирал заглавието на това,
което търсите. Освен това, ние можем да нанасяме капитални проме-
ни в системата – можем да добавим дори и 100 допълнителни загла-
вия, само с една проста промяна в конспекта и като добавим номера
за съответните папки. Може да имате записани едно след друго две
заглавия в конспекта, които да са подобни, но подразделени, за да ня-
мате повече от 6 неща в една папка и тези две заглавия може да са под
номер 3 и номер 303 в шкафа с папките.
Нека да приложа някои от моите общи описания, за да получите
представа за какво ви говоря. Ето го примера (заглавията са отляво, а
номерата на съответните папки – отдясно):
I. Земеделие
А. Полифейс, ООД.
1. Директни продажби
а. Говеждо...................................................................................................... 1
б. Пилешко.................................................................................................... 3
в. Свинско.......................................................................................................9
д. Промоции
i. информационни листовки....................................................... 92
ii. минали броеве на бюлетина.................................................. 93
iii. стари формуляри за поръчки.............................................217
iv. отзиви от клиенти....................................................................387
2. Производство
а. Фуражи
i. ротация на пасищата.................................................................... 7

372
 ii. почвени подобрители................................................................. 5
б. Говеждо
i. развъждане....................................................................................... 8
ii. отелване............................................................................................ 4
в. Пилешко
i. дажба................................................................................................. 30
ii. люпилни........................................................................................ 200
2 Цели ......................................................................................................... 26
3 Техника
а. собствена............................................................................................... 18
б. чужда....................................................................................................... 19

Б. ИНФОРМАЦИЯ
1. Фуражи
а. видове
i. треви
(1) топлолюбиви
(а) дива царевица (Tripsacum dactyloides)............. 278
(б) стрелковидна трева (Panicum virgatum)......... 290
(в) многогодишна житна
трева (Andropogon gerardii)................................... 323
(2) студолюбиви
(a) власатка (Fescue spp)................................................... 37
(б) райграс.......................................................................... 348
ii. бобови
(1) люцерна.............................................................................. 288
(2) звездан (Lotus corniculatus)....................................... 317
б. пасищно управление
i. философия
(1) Алън Сейвъри/ХУ46 ������������������������������������������������������� 175
(2) Уес Джаксън...................................................................... 285
(3) тревостой и др................................................................... 97

ХУ – съкр. от „Холистично управление на ресурсите“ или Холистично земеделие (от

46

англ. Holistic management) – система за управление на пасищата, разработена от зим-

бабвийския биолог и фермер, Алън Сейвъри, която се базира на естественото пасищно
поведение на дивите тревопасни видове. С помощта на Холистичното управление,
според А. Сейвъри, може да се обърне процесът на дезертификация. (Бел. прев.)

373
 ii. методи........................................................................................... 281
iii. историята на.............................................................................. 324
iv. железарски
(1) огради................................................................................. 238
(2) вода...................................................................................... 279
2. Горско стопанство
а. мениджмънт/силвикултура/сукцесия
i. огън.................................................................................................. 253
ii. отгледна сеч/прореждане...................................................... 81
iii. поддържане на климаксни видове/стари гори........ 159
iv. гола сеч........................................................................................ 293
б. ценност на екосистемите............................................................. 141
в. управление на възпроизводството
i. присаждане/подкастряне....................................................... 12
ii. разсадници.................................................................................... 13
3. Торове
а. почва
i. специфични елементи
(1) калций/варовик.............................................................. 185
(2) въглерод............................................................................. 187
(3) азот....................................................................................... 189
(4) бор........................................................................................ 269
ii. общи............................................................................................... 311
б. компостиране
i. анализ на хранителните вещества.................................... 305
ii. технологии/рецепти............................................................... 290
iii. общински отпадъци/биомаса/дървесина................... 254
в. оборска тор
i. стойности...................................................................................... 182
ii. компостен чай........................................................................... 270
г. торни червеи....................................................................................... 377
4. Добитък
а. видове
i. говеда
(1) здравни................................................................................. 10
(2) хранителни добавки....................................................... 88

374
 (3) генетика/характеристики............................................ 33
(4) странични продукти
(а) кожи................................................................................. 126
(б) сирене и кашкавал................................................... 138
(5) ограждения....................................................................... 347
ii. овце
(1) Уилям Круеси................................................................... 177
(2) обща информация........................................................... 59
iii. зайци............................................................................................... 35
iv. пилета........................................................................................... 197
v. прасета.......................................................................................... 326
б. хранителни добавки
i. екологичен почистващ препарат „Basic H“...................... 38
ii. диатомична пръст...................................................................... 36
iii. келп – морски водорасли...................................................... 65
iv. пробиотици................................................................................ 161
v. Водата на Д-р Уилард (Willard's Water).............................. 85
5. Растения
а. билки................................................................................................ 25
б. плодове.......................................................................................... 60
в. кълнове......................................................................................... 246
г. градинарство/отглеждане на култури.............................. 38
i. вредители
(1) начини на контрол........................................................... 50
(2) комуникация.................................................................... 111
ii. хидропоника....................................................................................... 129
iii. цветя...................................................................................................... 143
6. разнородни продукти
а. занаятчийски произведения.............................................. 257
б. отдих/ваканции......................................................................... 131
в. домашен сапун.......................................................................... 405
7. спомагателни течения и подходи
а. биодинамика................................................................................ 34
б. Нискочестотна енергия
i. пирамиди................................................................................... 6
ii. космокултура....................................................................... 84

375
 iii. силови установки................................................................. 7
iv. Кервран/биологична трансмутация........................ 82
v. магнетизъм.......................................................................... 183
vi. радиестезия....................................................................... 102
в. пермакултура............................................................................... 12
г. Фукуока......................................................................................... 137
8. Вода – разработване на водоизточници и употреба
а. изкуствени езерца/строителство....................................... 72
б. цистерни...................................................................................... 122
в. извори........................................................................................... 164

В. ОРГАНИЗАЦИИ

Г. ЗАПИСКИ И РАЗПОРЕДБИ

II. Теми за размисъл

А. Философия.................................................................................................. 22
1. примери за добри земеделци (портрети)............................. 113
2. директенмаркетинг......................................................................... 128
3. презентации......................................................................................... 20
4. земеделска статистика.................................................................... 87
Б. Опазване на околната среда............................................................ 23
В. Биоземеделие спрямо конвенционално земеделие –
сравнение
1. общи положения.............................................................................. 101
2. вреди от конвенционалните практики.................................... 10
Г. Отрови ......................................................................................................... 63
1. вносни продукти................................................................................ 80
2. Salmonella............................................................................................ 193
3. амоняк................................................................................................... 190
4. инспекциите – неефективни....................................................... 209
5. облъчване на храните (ирадиация) – вреди........................ 274
6. генно инженерство......................................................................... 186

376
III. Други сфери на интереси
А. Финанси
1. данъци..................................................................................................... 55
2. пенсионен фонд................................................................................ 166
3. застраховка живот........................................................................... 169
4. здравни застраховки...................................................................... 221
5. селскост. застраховка/застр. на дом. имущество.............. 241
Б. Отдих и почивка
1. забавления – игри.............................................................................. 51
2. ваканции/забележителности...................................................... 125
3. романи – приятни четива............................................................. 173
4. карти (от децата и Тереза)............................................................ 205
В. Лични/семейни
1. домашно образование.................................................................... 52
2. църковни дела
а. църковната група – мероприятия.................................... 134
б. мисионерски молитвени бюлетини................................ 215
3. Диплома и автобиография (CV)................................................... 53
4. Сем. Салатин – история................................................................. 155
5. Документи на имота – история.................................................. 162
6. Коледни писма................................................................................... 215

Капнахте ли? Това е едно изключително – ама изключително, съ-

кратено общо описание – целият опис би отнел 20 страници. Опитах се
да включа толкова информация, колкото да схванете общата идея и да
придобиете някакво усещане за това колко хитро е измислена цялата
тази система.
Нашата картотека стига докъм 400 и може лесно да се променя
като променяме конспекта и като прибавяме нови номера. Когато
една папка набъбне, ние се опитваме да видим как можем да я под-
разделим така, че лесно да намираме конкретни неща. Старата папка
си стои, където си е, но новите попълнения могат да се групират под
следващия неизползван номер, а заглавието го включваме в съответ-
ната последователност в конспекта.
Толкова е изнервящо и трудоемко да се рови човек из един шкаф с
папки в опити да намери нещо в цялата бъркотия от етикетчета на пап-

377
 ки, които са къде откъснати, къде смачкани. Разбира се, нашата кар-
тотека е много по-обемна, отколкото беше преди десет години. При
това, аз имам повече интереси сега, отколкото преди десет години.
Този формат ми позволява да добавям новите сфери на интереси без
„да преобръщам цялата каруца с дини“.
Един голям проблем, който трябва да споменем, е какво да правим
със списанията. В почти всяко списание, за което се абонирате, ще има
поне една полезна статия, но ако я оставите в списанието и я прибави-
те към общия куп в кашона, тя там ще си и остане.
Аз отрязвам статиите, които искам да съхраня и ги картотекирам.
На някои хора може да им прозвучи кощунствено да се хвърлят цели-
те лъскави списания, но това е по-добро от алтернативата – цяла пла-
нина от неизползваема информация. Няма да повярвате колко много
информация на дадена тема можете да натрупате с годините. Другият
вариант е да ги раздадете.
Моята картотека определено ми е също толкова полезна, колко-
то и книгите. Ако искам да знам нещо за минерала бор или за стрел-
ковидната трева, мога да намеря папката с търсената информация в
картотеката, вместо да се опитвам да ровя из книгите. Въпреки че ни-
кога няма да отрека ползата от книгите, нерядко е доста трудно човек
от рáз да намери страницата, която търси, а, понякога, дори и самата
книга, в която си мисли, че е прочел нещо. Тази картотека е като лично
съставена енциклопедия и сега, десетилетия след като първоначално
започнах да я организирам, все още ми служи като достоверен източ-
ник на информация.
Докато четяхте конспекта, може би сте се чудили защо съм решил
да използвам дадени словосъчетания, но на мен те ми говорят нещо.
Пък и вие само за миг можете да сканирате списъка и да видите всички
теми, дори и да не мислите като мен.
Конспектът подрежда нещата логично и последователно и така
улеснява намирането на онова, което търсите дори и ако то попада
в някое малко подразделение. На пръв поглед може и да ви изглежда
като много труд, но веднъж, щом започнете да обособявате по катего-
рии това, което ви трябва, процесът ще тръгне по-плавно. Когато ви
дотрябва някаква информация ще бъдете многократно възнаградени
за времето, което сте отделили на това да си организирате работата.

378
 КОНСПЕКТ
I. Земеделие
А. Полифейс, ООД.
1. Директни продажби
а. Говеждо...................................................................................................... 1
б. Пилешко.................................................................................................... 3
в. Свинско.......................................................................................................9
д. Промоции
i. информационни листовки....................................................... 92
ii. минали броеве на бюлетина.................................................. 93
iii. стари формуляри за поръчки.............................................217
iv. отзиви от клиенти....................................................................387
2. Производство
а. Фуражи
i. ротация на пасищата.................................................................... 7
ii. почвени подобрители................................................................. 5
б. Говеждо
i. развъждане....................................................................................... 8
ii. отелване............................................................................................ 4
в. Пилешко
i. дажба................................................................................................. 30
ii. люпилни........................................................................................ 200

379
 СЪЗДАВАНЕ
НА ПАЗАР

380
 ГЛАВА 34
ДИЗАЙНЕРСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Живеем в дизайнерско време, в една постиндустриална информа-

ционна ера, когато хората искат нещо уникално, бутиково. Промените
в обществото предизвикват едно ново светоусещане, което разкрива
и нови възможности.
Изумявам се от нещата, които чета в навечерието на сливането на
новото хилядолетие и новия век. Моят еклектизъм по отношение съ-
бирането на информация ме е сблъскал с какви ли не идеи в последно
време. Дори и да не вярвам на всичко, което чета, важното нещо тук
е осъзнаването, че и околните четат същите неща и че тези писания
отразяват доминиращата мисъл на нашето време.
Например, хората, които разделят историята на 50-годишни,
100-годишни и 500-годишни цикли подчертават, че всички те се съ-
бират в едно именно сега. Рождението на Христа, падането на Рим-
ската Империя, Тъмните векове на Средновековието и Реформация-
та – всичко това се е случило на периоди от по, приблизително, 500
години. И точно както печатарската машина, изобретението на барута
и Реформацията революционизираха нашия свят, такава значимост
сега имат и компютрите, Пазителите на Обета47 и търсещите смисъл
постиндустриални служители, които са движещата сила на драматич-
ните промени на сегашното време.
Прииждащата вълна на информационната ера помита по пътя си
доверието в старите индустриални парадигми. Най-недосегаемите ни
институции се разпадат, преструктурират и се опитват да задържат по-
следните капки обществено доверие.
47
Пазителите на Обета (от англ. Promise Keepers) – християнска организация за мъже –
една от най-големите и влиятелни за времето си, създадена през 1990 г. в САЩ, чиято
мисия е да създаде „братска среда“, в която мъжете да се подкрепят един-друг в стре-
межа си да откриват Исус Христос като свой пазител и да спазват обетите за следване
на християнски живот. (Бел. прев.)

381
 Това, на което сме свидетели, е назряването и неизбежният срив
на индустриалния модел. Хенри Форд се оплаквал, че това, което най-
много не му харесвало в устройството на неговия завод, било, че се
налага да наеме цял един човек, при положение, че му трябват само
две ръце. Звучи като много благородна служба, а? Къде явно, къде по-
тайно – но хората, със силата на творчеството, неизбежно се разбунту-
ват в един момент срещу практики, основани на подобен манталитет.
Дадена антихуманна практика може да съществува само за известен
период от време, преди да получи отпор от залегналите в човека ес-
тествени съпротиви.
Фактът, че барутът само в рамките на едно-единствено десетиле-
тие успя да превърне рицарството в отживелица, придава достовер-
ност на идеята, че днешните модели са също толкова уязвими към
мегаполитическите промени. Причината за края на господството на
Римската католическа църква бил не толкова Мартин Лутер, колкото
това, че самата църква злоупотребявала с дадената й власт, докато,
едновременно с това, изобретяването на печатарската машина напра-
вило възможно широкото обнародване на идеите. Само за няколко де-
сетилетия църквата изгубила контрол в световното мегаполитическо
раздробение. Този цикъл на възходи и падения съществува и в рели-
гията, и в политиката, и в културата. Църквите на всички основни ве-
роизповедания в САЩ отчитат спад в членствата си на днешно време.
Джеймс Дейл Дейвидсън в неотдавна излязлата си книга „Суверенният
индивид“ (James Dale Davidson, The Sovereign Individual) разглежда този
проблем в големи подробности и въз основа на историческия кон-
текст дава прогнози за това накъде е тръгнал света.
Днес отвсякъде никнат домашни предприятия за занаятчийски из-
делия. „Аутсорсинг“ е нашумялата нова дума сред големите корпора-
ции. Дори Федералната служба по вътрешните приходи (IRS) обсъжда
със служителите си предложението да работят от домовете си, за да се
намалят разходите по наем на офисни сгради на територията на града.
Интернет и повсевместната липса на уважение към големите ни
институции откриват огромни възможности за бутиково какво-ли-не:
бутикови джинси, бутикови звукови системи, че дори и бутикови ядки-
микс. Идеята за отличителност е просто едно отражение на тенденци-
ята към индивидуалност и фрагментация.
Всеобщото недоволство от промишлените птицекомбинати, свин-
ските „мегаполиси“, телеугоителните комплекси, Salmonella, E. coli и

382
държавните инспектори е реално и се разраства. Заради инфо-мани-
ята, хората са по-осведомени относно задкулисните договорки между
правителството и бизнескръговете и относно взаимоизгодните отно-
шения между мултинационалните корпорации. Злодеянията се укри-
ват по-трудно, когато всеки един човек с компютър и модем може да
разпространява тази информация до целия свят от собствения си дом.
Ето защо, пред инакомислещия фермер се отварят огромни въз-
можности. Сега не е времето да се следват установените институции,
тъй като те са в разпад. Индустриализацията ни даде, каквото можа, и
сега е в упадък.
В известен смисъл всички ние имаме „провинциално“ мислене –
склонни сме да се обграждаме с единомислещи хора и напълно да се
откъсваме от нещата, които са извън личния ни свят. Ето един пример:
милиони хора знаят какво представляват мастните киселини Омега-3
и Омега-6 и че те понижават холестерола. Причината да знаем това е,
тъй като стотици хиляди хора са абонирани за няколко списания за
хранене и здраве. Само преди три десетилетия хората в нашето об-
щество не биха се абонирали дори и за едно от тези списания, камо
ли за цяла дузина. Никой от нас не беше и чувал за факс или мобилен
телефон. Никой от нас не познаваше човек, който ползва пейджър и
действително вярвяхме, че някой, който работи за АТ&Т се е уредил за
цял живот. Как се е променило обществото ни само за 30 години!
Масовото разочарование от съществуващите институции и гладът
за уникалност създава една невиждана досега възможност за напред-
ничавия фермер. Хората действително ги е грижа дали свинското им
идва от прасе, което е ровело в земята. Тях действително ги е грижа
дали селскостопанският производител цял ден носи кислородна мас-
ка, тъй като облива доматите си със Севин. Грижа ги е за пчелите и за
пеперудите. Е, не всички се интересуват, разбира се, но има мнозина,
които ги е грижа. На хората им е омръзнала старата песен и търсят
нещо ново. Затова и сферата на отдиха и забавленията расте с такава
безпрецедентна скорост. На днешно време обществото ни е пропито
от житейска досада.
Съвсем нови приставки към префикса „агро-“ идват в доказател-
ство на тази коренна обществена промяна. Сега говорим за агротури-
зъм, агроотдих и агрообучение. Има фермери, които изкарват повече
пари за един месец от тиквената нива за Хелоуин, както и свързани-
те с нея мероприятия като занаятчийски изделия, лавка за закуски и

383
 лакомства, мини голф или лабиринти от бали слама, отколкото биха
могли да изкарат и в най-смелите си мечти от 4  000 декара соя или
царевица.
Докато контингентът от ретроградно-мислещи все още оплюва
биологичните методи, тъй като не можели били да изхранват света,
много от нас вече откриват голямата пазарна ниша, която съществува
за бутикови пилета, бутикова маруля и бутиково говеждо. Докато те-
оретиците седят и мъдруват как да изхраним света, хиляди фермери
фалират, тъй като старите институции, които представляват старите
пазарни практики не могат да изхранват и самите фермери.
Аз предлагам фермерите да се включат в този растящ пазар за бу-
тикови продукти и да спомогнат за успеха на тази всеобхватна култур-
на промяна. Това предполага коренно изменение на това как и какво
произвеждаме, на това как преработваме продукцията и как и на кого
я пласираме, но наградата е значително по-удовлетворяваща от всич-
ко това, което може да ни предложи съвременният индустриален мо-
дел. Повечето възрастни фермери ще си сърбат кафето и ще роптаят
срещу мултинационалните корпорации и зърнения картел, нахлупили
на главите си шапки с избродираното лого на същите тези агробизне-
си, чиито клиенти са и те.
Много от нас избираме да не сме част от този спектакъл. Ние не
роптаем – ние променяме и действаме, ние се възползваме от новите
възможности, които ни предоставя променящата се култура. Хората
жадуват за връзка с храната, със земята и с други хора, които се вълну-
ват от тези неща. Хората искат по-вкусна храна. Рециклирането е дру-
го едно от тези явления, които са израз на широката мегаполитическа
промяна в нашето общество. „Бутиковите фермери“ вече живеят в бъ-
дещето. Ще се присъедините ли и вие към нас?
Ключът към това да се развие даден бутиков продукт е в превъз-
ходното качество. Не можете да отлъчите хората от конвенционалните
стоки, освен ако не им предложите нещо изключително. Това, което
търсят хората, е храна, която е самобитна и етично произведена. За
да достигнете такова превъзходство, са ви нужни няколко елемента:

ИЗДРЪЖЛИВОСТ И ВКУС. Колкото и шум да вдигате около един про-

дукт, ако не е вкусен или не се сготвя добре, няма да можете да го про-
дадете. Продуктът ви трябва да е напълно издържан в тези две области.

384
 Когато за първи път тръгнахме да предлагаме по ресторантите яй-
цата ни от пасищни кокошки ние си уредихме по телефона срещи с пе-
тима главни готвачи (между другото, ако искате да получавате високи
цени за продуктите си, насочете усилията си към ресторанти, където
храната се приготвя от шеф-готвачи, а не обикновени готвачи). Ние на-
срочихме срещите за през един час.
Обадих се на тези шеф-готвачи без предварително предизвестие
и им казах:
– Здравейте, аз съм Джоел Салатин от „Полифейс Фарм“. Ние про-
извеждаме най-вкусните в света яйца от кокошки, гледани на пасище.
Ще може ли да намина и да ви ги покажа?
Всеки един от шеф-готвачите, на които се обадих, с радост прие да
погледне яйцата. Ние приготвихме по половин дузина за всеки от тях.
Във всеки от тези ресторанти, те купуваха обикновени яйца за 60 цента
на дузина. Нашата цена беше 2 долара за дузина. Нямахме нито бро-
шури, нито информационен пакет, че дори и етикет нямахме. За тези
шеф-готвачи аз бях Господин Никой.
Всеки, който някога се е занимавал с продажби, ще ви каже, че на-
шият подход беше безкрайно наивен. Никой не се явява изневиделица
на потенциалния клиент с някакъв продукт да го кара да си играе да
сменя доставчици, пък и отгоре на това да плаща 3,5 пъти по-висока
цена. Това си е чисто самоубийство. Но никой не ни беше казал, че не
може да се прави така и ние просто се хвърлихме с главата напред.
Отидохме в първия ресторант и шеф-готвачът взе едно от яйцата
ни, чукна го и го сложи в тенджера с почти вряла вода. В момента, в
който яйцето докосна водата, той се оживи.
– Ехаа, гледай какво става тук! – възкликна той. После той извади
яйцето от тенджерата с решетъчна лъжица и почтително го положи в
една чинийка. Започна да го потърква с пръсти, все едно му правеше
нежен масаж. На мен това започна да ми се струва малко странно, но
дотогава не се бях срещал с шеф-готвач без предварителна покана, та
реших, че и аз трябва да науча нещо.
Към този момент той вече беше изпаднал направо в екстаз. Не ми
беше ясно какво чак толкова беше станало. Попитах го:
– По какво се различава това яйце от онези, с които сте свикнал?
Той дори и не ми отговори. Вместо това, се пресегна да вземе едно

385
 от обичайните си яйца от кората и го пусна в същата тенджера. В мо-
мента, в който докосна водата, яйцето буквално се взриви. Жълтъкът
се отдели от белтъка и белтъкът се завихри в хиляди заврънкулки.
След това той се опита да го извади с решетъчната лъжица, но успя да
изгребе само половината от парченцата.
Излишно е да споменавам, че направо си глътнах езика. Впослед-
ствие се оказа, че специалитетът на този ресторант бил неделният брънч,
чиито главен елемент били пошираните яйца. Шеф-готвачите тъкмо
били обсъждали дали да не свалят този специалитет от менюто, тъй като
просто не намирали начин как да сготвят яйцето, без то да се разпадне.
То е ясно, че готвачът направо полудя като видя нашите яйца и на
място купи 30 дузини. Този ресторант ни остана верен клиент и до ден-
днешен, като дори увеличиха поръчката си до 60 дузини на седмица.
В следващия ресторант, който посетихме и който е най-големият
от тези, които обслужваме, аз чукнах няколко яйца в една чинийка и
веднага ни наобиколиха няколко изумени шеф-готвача. Те се възхища-
ваха от цвета и от това колко навдигнат стоеше жълтъкът в чинийката.
После един от тях посегна и вдигна жълтъка с пръсти. Белтъкът увисна
във въздуха заедно с жълтъка и цялата група в един глас възкликнаха:
– Виж, виж! Никога не съм виждал яйце да прави така.
Те много се въодушевиха и ми казаха да изтичам до другата стра-
на на улицата до пекарната отсреща и да покажа това на сладкаря. Аз
пресякох улицата и чукнах едно яйце пред сладкаря. После вдигнах
жълтъка и той облещи очи, когато заедно с жълтъка се вдигна и белтъ-
кът. После, докато говорех с него, прехвърлях яйцето от ръка в ръка и
той остана направо запленен.
Каза ми, че почти не можел да разчита на това жълтъкът да се от-
деля от белтъка всеки път и бил на път да се откаже да прави някои
рецепти, които изисквали отделянето на жълтъка от белтъка. Това, че
при моите яйца жълтъкът редовно се отделя от белтъка, било направо
невероятно.
След няколко седмици, когато фактурите за моите яйца най-на-
края стигнали до бюрото на счетоводителя, той направо подскочил
като ужилен:
– Какво? Как така плащаме цели 2 долара на дузина яйца? – той
веднага разпоредил шеф-готвачите да се явят в кабинета му.

386
 Не съм присъствал лично, така че мога да споделя само това, което
един от готвачите ми разказа. Те му казали за това как стоят нещата в
кухнята:
– Предишните яйца, който ползвахме винаги имаха по едно счу-
пено яйце в кората. То протичаше по другите около него. Винаги, кога-
то се опитвахме да извадим някое от тези яйца, които бяха залепнали
към картона, чупехме поне още две. И накрая, когато слагаме яйцата в
тигана, в половината от случаите жълтъкът се пуква. Тогава хвърляме
яйцето в боклука и пробваме с друго.
Тогава всички шеф-готвачи вкупом казали:
– Г-н Счетоводител, от яйцата за 2 долара изкарваме повече, от-
колкото от яйцата за 60 цента.
Една друга сладкарка прави 15-сантиметров кейк. Не знам на как-
ва цена го предлагат, но като знам какъв е ресторантът, предполагам,
че върви около 20 долара. От рецептата, която тя ползва излизат чети-
ри кейка. Когато тя започна да използва нашите яйца, без каквато и да
е друга промяна в рецептата се получавали пет кейка от една партида.
За нея беше по-доходно да използва скъпите яйца, отколкото евтини-
те.
Освен това, тя забеляза, че като ползва нашите яйца, кейковете й
траят по-дълго. Сладкишите имат трайност обикновено около 1-2 дни,
но тя забелязала, че когато използва нашите яйца, трайността се удъл-
жавала до 3-4 дни. Това може и да не звучи като голяма разлика, но
удвояването на трайността е много важно от пазарна гледна точка.
Една от нашите шеф-готвачки се премести да работи в друг рес-
торант и, разбира се, ни запази като неин доставчик и така въведе на-
шите продукти на новото място. Когато за първи път получили нашите
бройлери, помощник-готвачите започнали да ги обработват, за да се
подготвят за вечерното меню и се чудели: „Ръцете ни не се изморяват
– как така!?“
„Синдромът на изтръпналите ръце“ е добре познат в хранителни-
те обекти, където се обработват пилета. В соковете се съдържат толко-
ва фекалии и химикали, че след няколко-часова работа с пилешки тру-
пове, тези химикали проникват в ръцете през кожата и предизвикват
болка и изтръпване. Това е нещо обичайно в хранително-преработва-
телната промишленост. Но при нашите пилета не се получава такова
изтръпване дори и след няколкочасова работа.

387
 – С един килограм от твоята говежда кайма мога да нахраня два
пъти повече хора, отколкото с говеждото от магазина – ми каза един
клиентка, след като започна да купува говеждо от нас. Причината? На-
шето месо е истинско и постно. При пасищното отглеждане качеството
на месото е различно от това, което се получава при храненето с фу-
ражни смески.
За сравнение сме правили бульон от един килограм от постно
мляно говеждо от магазина и един килограм от нашето и сме носили
на пазара мензури с отцедената мазнина, обрана от двата бульона. Не
само че има значителна разлика в обема, но има разлика и в консис-
тенцията и външния вид. Купеното от супермаркета не изглежда яд-
ливо и става твърде залоено, което е индикатор за наситени мазнини.
Същото важи и за пилешкото. Ние готвим бройлери, които са със
същите размери и приготвени в същите уреди за бавно готвене и пре-
цеждаме бульона, за да демонстрираме разликата. Бульонът от купеш-
кото пиле е направо сив на цвят, което несъмнено говори за „фекална
супа“. Нашият бульон е със златисто-меден цвят.
Мога безкрайно да продължавам с тези примери, но мисля, че
схванахте главната идея. Същото важи и за високо-качествените био-
логично-отгледани плодове и зеленчуци. По-сладки моркови, по-соч-
ни ябълки, по-вкусно зеле, по-крехки домати – всички тези характе-
ристики говорят за превъзходен вкус и удоволствие от приготвянето.
Създаването на превъзходно качество, което да ви отличава от други-
те, започва още от вашето стопанство.

ОГРАМОТЯВАНЕ. Хората имат нужда постоянно да им се припомня

каква е разликата между вашата храна и конвенционалните продукти.
Използвайте фрази, които да са информативни, но които, също така, да
провокират и емоции.
От един мой приятел заимствах следната фраза за нашите пилета:
„Нашите пилета не са дрогирани“. Това е страхотно мото. Взема една
популярна фраза, която предизвиква някаква емоция, и я използва по
запомнящ се начин.
След като заглавията гръмнаха с новини за болестта „Луда крава“,
ние направихме плакат за нашето говеждо, на който пишеше: „НАШИ-
ТЕ КРАВИ НЕ СЕ ХРАНЯТ С МЪРТВИ КРАВИ ИЛИ ПИЛЕШКИ ТОР.“
Някои хора направо ококориха очи като прочетоха плаката. Редо-

388
вият гражданин си няма и грам представа, че в животновъдните обек-
ти е обичайна практика да се хранят говедата с пилешки тор. Колежите,
където провеждат животновъдни проучвания, имат купища курсови
работи, които сочат, че говедата поемат птичия тор без проблем и че
месото е с нормален вкус и затова всички трябва да следваме тази
технология. Но аз и досега не съм се сблъсквал с някой обикновен
гражданин, който да споделя мнението на „учените“. Хората казват за
тези „интелектуалци“ от Департамента по земеделие, че са пионки на
птицевъдната индустрия и престават да купуват говеждо от магазина.
Болестта „Луда крава“ и всички тези семинари, на които се обяс-
нява как на кравите трябва да се дава пилешки тор, се оказват най-
добрата ни реклама. Хората масово търсят алтернативи и ние с радост
откликваме на техните нужди. Казвайте нещата без преувеличения, но
смело. Аз наричам яйцата от магазина „фекални яйца.“ Ако използвате
тази фразеология между другото, без някаква бомбастичност, хората
учтиво ще ви изслушат, вместо да ви вземат за някой откачалка.
„Концентрационни лагери“ и „конвейерни стопанства“ са подходя-
щи фрази, които точно ще предадат идеята ви. Някои хора може да ме
обвинят, че съм твърде краен, но моят опит показва, че използването
на тези фрази привлича вниманието на хората, без да ги обижда. Хора-
та редовно ме приближават и питат:
– Наистина ли хранят кравите с пилешки тор?
Винаги ме изумява провинциалното мислене на хората. Тъй като
аз следя земеделските новини и чета всички онези статии, които пре-
възнасят достойнствата на това да се хранят говедата с пилешки тор,
аз приемам, че това е общоизвестен факт. Но се оказва, че не е. Сред-
ностатистическият гражданин не чете тези статии и няма спомен от
темата, мярната само мимоходом. Това просто не е нещо, което има
кой-знае какво отношение към бита на градския човек.
Случвало ми се е някои от нашите клиенти на пазара да се върнат
на нашата сергия и да кажат:
– Искахме само да се върнем пак и да ви кажем колко сме ви бла-
годарни, че ни образовате.
Образованият клиент е придирчив, а придирчивият клиент е ло-
ялен. Винаги, когато в някое списание излезе статия за безопасността
на храните и за мръсотията в големите преработвателни заводи, ние
окачваме тази статия на видно място около сергията ни. Излaгаме и

389
 резюмирани репортажи за проблемите в индустриалната хранителна
верига, за да осведомяваме нашите хората за това какво се случва.
Част от нашето образование цели да подтиква хората да „гласу-
ват“ с парите, които харчат за храна. Нашата страна дава прекалено
голям превес на това проблемите да се разрешават чрез законодател-
ни мерки. Ние, пък, бихме предпочели ако милиони и милиони хора
се откажат от стоките в супермаркета и всеки ден „гласуват“ на пазара
с парите си. Когато конвенционалните производства започнат да усе-
щат, че им се изпразват джобовете, вероятно ще започнат да ни обръ-
щат някакво внимание. Ако чакаме на това 51 процента от хората да се
пробудят, за да прокарат съответното законодателство, вероятно вече
ще бъде твърде късно.
Най-висшият израз на клиентска лоялност е, когато образование-
то се изведе още една крачка напред и се превърне в активизъм чрез
покупката на чисти, зелени, хуманно-произведени продукти. Когато
един клиент е убеден, че като купува от вас, той не само сервира по-
вкусна храна в чиниите, но също така съдейства в обществен план за
това, което е право и редно, тогава вие сте си създали един лоялен
клиент.

РАЗКАЗВАЧЕСТВО. Използвайте описания, които залагат на идеали-

зма у хората. Обикновено хората имат някаква представа за това как
трябва да изглежда една ферма. Потенциалните клиенти мислят, че
животните трябва да пасат на свобода. Наистина съществува хуманен
проблем: Хуманното общество в САЩ има около 1,8 милиона члена,
които плащат членски внос. Това е огромен брой. Ето някои думи, на
които хората ще реагират и които ще ги накарат да се заинтересуват
от вашата продукция:
• Хуманно
• Местно
• Прясно
• Екологично-чисто или естествено
• Чисто
• Без лекарства
Почти всеки откликва радушно на идеята за местна продукция.
Идеи като това парите, които се харчат, да остават в местната иконо-
мика, да се поддържат местните производители и да познавате лично

390
човека, който ви произвежда храната са все концепции, които под-
хранват емоционалната връзката на вашите клиенти с храната им.
Това са все неща, които няма да намерите на етикета в магазина – ето
това трябва да подчертавате.
Залагайте на личното отношение:
– Знаете ли откъде идва храната ви?
Развеждайте хората из стопанството си и отваряйте всички врати
пред тях като заявявате тържествено:
– Тук нямаме никакви тайни!
Хората реагират положително, когато видят, че сте искрени и от-
крити, защото знаят, че не могат да получат това от Департамента по
земеделие и всяка втора държавна агенция, та чак до Белия дом. Те
знаят, че мултинационалните корпорации не казват истината и че вер-
тикално-интегрираната хранително-вкусова промишленост също не
казва истината.
Ние винаги казваме на хората:
– Всеки, който подозира, че може би използваме химически торо-
ве, пестициди или лекарства, е винаги добре дошъл да дойде без пре-
дупреждение по всяко време на денонощието да ни посети.
Разбира се, досега никой не се е отзовал на поканата ни, но дори и
само като го казваме, това разпръсква всякакви притеснения, че може
би се опитваме да всяваме заблуди.
Това, за което хората копнеят днес, е връзка със земята; те искат
да чуят носталгичен разказ за храната си. Покажете, че сте фамилно
стопанство, където зеленчуците получават любов и внимателни гри-
жи. Едно стопанство, където децата тичат из поляните и си играят с
животните. Едно стопанство, където почвените микроорганизми полу-
чават редовни дози компост и почивка, защитени от опасни химикали
и разпуснати животни.
Стремете се да създадете у вашите клиенти усещането, че и те имат
дял във вашето стопанство. Всъщност, най-голямото ви постижение ще
бъде ако ги убедите да наричат стопанството ви „нашето“ стопанство.
Един фермер в Средния запад дори се възползвал от тази идея
като нарекъл стопанството си „Нашата ферма“. Идеята работела безот-
казно. Всеки път, когато клиентите им се запътвали към стопанството

391
 да си напазаруват и приятелите им ги питали накъде са тръгнали, те
им отговаряли:
– Към „Нашата ферма.“
Когато отивали на някакви събирания и разказвали за това какво
са правили, децата им казвали на другите деца:
– Тази седмица ходихме до „Нашата ферма.“
Това може да е смущаващо за някои фермери, които държат на
правата за частна собственост, но ползата определено надвишава
евентуалните проблеми. Освен това, тези хора не са тръгнали да зав-
земат фермата ви: на тях им харесва това, което правите и просто ис-
кат да се отъждествят с него. Ако им предложите по такъв начин да се
почувстват съпричастни към това, което правите, това ще ви предпази
от бъдещи съдебни искове, ще държи клиентите ви на линия, дори и в
по-неплодородни години и ще ви захранва емоционално както нищо
друго.
Приканвайте посетителите да погалят пиленцата, да си откъснат
ягоди, да извадят морков от земята или да си организират пикник под
сянката на кленовото дърво и така ще създадете положителни пре-
живявания, които те по-късно ще споделят със своите приятели и ще
скътат в съзнанието си. Разказите – това са нашите спомени, облечени
в думи. Всичко, което можете да направите, за да създадете един по-
приятен спомен, един по-жив спомен, един по-вълнуващ спомен – ще
спомогне за това вашата история да остави следа в съзнанието на хо-
рата. Вашата история става и тяхна история. Личната история не само
е най-добрата реклама, но и позволява на слушателя да се почувства
част от вашата ферма.
Създаването на един превъзходен продукт е тясно свързано с това
да разкажете по-добра история от тази на другите. Някои хора може
и да са впечатлени от ефикасността или чисто и просто от размерите
на промишления модел за производство на храна, но, когато опре до
това какво човек копнее да сложи в чинията си, душата му се връща
към градината на баба и към двора с кокошките. Ето този разказ е една
истинска история.
Това, от своя страна, предизвиква асоциации за вкусове, консис-
тенции, гледки, аромати и спомени, които надхвърлят това, което кон-
сервната компания „Грийн Джайънт“ може да сложи на консервената
кутия редом до образа на нейния талисман Веселият зелен великан.

392
Не можете да залъжете хората с подправено превъзходство, въпреки
че много фирми се опитват да направят точно това. В крайна сметка,
каймакът винаги ще изплува на повърхността. Отличното качество ни-
кога не остава незабелязано.
Вашата пазарна ниша е пряко свързана с вашия стремеж към висо-
ко качество. Когато знаете, че сте произвели несравними по качество
продукти, вие сте в мир със себе си, с вашата общност и с вашите кли-
енти. Това е първата стъпка в маркетинга. Действайте!

393
 ГЛАВА 35
ПРИВЛИЧАНЕ НА КЛИЕНТЕЛА

– Как си привличаш клиенти?

Това е, може би, въпросът, който ми задават най-често. Този въпрос
определено е ключов за всяка една маркетингова дейност. Всъщност,
въпросът се свежда до един друг, по-прост въпрос:
– Как да се привлече първият клиент?
Ние използваме подходът на „3-те О-та“: Образование, Образци,
Оповестяване. Нека ги разгледаме едно по едно.

ОБРАЗОВАНИЕ. Разработихме една образователна прожекция за на-

шите алтернативни селскостопански методи. Тя показва как лекуваме
земята с помощта на добитъка и как чрез разнообразяването на ланд-
шафта създаваме по-добри условия за дивите животински видове. Ня-
кои от диапозитивите са за това как се прави компост, други показват
работата в градината и пилетата на пасището.
Във всяка една общност има организации, които си организират
редовни срещи и искат да имат някаква образователна програма за
след вечерята. Освен това, в училищата също се организират събира-
ния от всякакъв характер, които предоставят възможност за презента-
ция. Ето списък на някои от местните организации и групи, пред които
съм представял нашата програма:
• Киванис клуб
• Руританското общество
• Ротари клуб
• Клуб на жената
• Клуб на девойката

394
 • Дамски клуб „Сороптимист“
• Клуб на градинаря
• Кий клуб
• Ексчейндж клуб
• Асоциация на американските пенсионери (AARP)
• Клуб на пенсионираните учители
• Местния клон на Селскостопанската младежка организация (FFA)
• Клубове на Фор Ейч (4H)
• Женски църковни групи
• Групи на Младия фермер
• Природонаучни клубове
• Екологични часове в училищните програми по природознание –
представяния пред целия випуск
• Водачи 2 000
• Веригата „Тоустмастърс“
• Банкети и годишни отчети на Обществото за опазване на природата
• Екологични организации
• Лига „Исак Уолтън“

Много от тези местни групи са ме канили многократно да изнасям

лекции. Така се случва, че състава на членството се променя с време-
то и идва нов програмен координатор, който няма представа, че вече
съм правил презентация преди две години. Разбира се, тъй като по-
стоянно усъвършенстваме методите си, програмата ни също винаги е
различна.
Всички тези сдружения са зажаднели за интересни програми. Ом-
ръзва им да слушат презентациите на председателя на спасителния
отряд за набиране на средства, или на председателя на „Юнайтед Уей“,
на надзирателя в училището и за най-новата програма за бездомни.
Хората искат да чуят нещо ново и различно.
Имам чувството, че всяка вечер по новините в 6 часа се обсъж-
да поредната лоша новина за това как селското стопанство вреди на
земята. Хората гледат как отвратителни преработвателни комбинати
бълват говеждо или пилешко месо, пропито с екскременти. Те виждат
как фермери, навлечени в космически скафандри, пръскат с хербици-

395
 ди и пестициди огромни поля от маруля и целина. Виждат маранята от
фекален прах, която се стеле над угоителните комплекси, гледат как в
училищните столови се сервират ягоди от Мексико, които са напоя-
вани с отпадни води от канализацията и виждат как телета се отглеж-
дат в концентрационни лагери. Хората четат репортажи за разливи
на свинска тор и за болестта „Луда крава“. Като цяло, образованието,
което получават по тази тема е пропито с анти-фермерско отношение.
Селскостопанските производители са тези, към които е насочен обви-
нителният пръст и критики, и които опират пешкира.
Но хората обичат да ядат. Те искат да могат да си похапват хамбур-
гери, без да се чувстват гузни за това, че съсипват планетата. Приятно
им е да захапят крехко парче от свинско печено, но ги гложди мисъл-
та, че е тъпкано с лекарства и че вероятно допринасят за разлива на
екскременти от свинефермата, която уби милиони риби миналата сед-
мица. Хората са вътрешно разкъсвани между това какво искат (и кое-
то за 85 процента от нас си е направо належаща нужда) и това, което
подразбират, че трябва да демонстрират като отговорно покупателно
поведение, което е устойчиво в екологичен и социален план.
И точно тук идва мястото на нашата презентация. Идеята, че мо-
жем да използваме добитък, за да подобрим състоянието на околната
среда и че можем да произвеждаме животински белтъчини от здра-
ви животни, отгледани без ваксини и медикаменти, разтърсва хората
като динамит. Те търсят да намерят здравословна храна. Дълбоко в
сърцето си те искрено желаят да намерят хамбургери, които да не до-
принасят за разрушаването на планетата. И сега изведнъж те виждат
как това може да бъде постигнато.
Ние им показваме как имитираме естествените природни процеси
в методите ни за възстановяване на почвите, за отглеждане на расте-
ния и в отношението ни към животните. Те въздъхват с облекчение, ко-
гато осъзнаят, че не е задължително една ферма да осмърдява целия
район, че краткотрайните, но интензивни периоди на паша на много-
годишните тревни насаждения могат да подражават на климаксните
прерии от миналото, и че месото от говеда, отглеждани на пасища, е
крехко и питателно. Ехаа! Хората направо откачат! Тънкостта е в това
да не звучите все едно се опитвате да си направите търговска реклама,
а да се фокусирате главно върху образователния аспект. Съсредоточе-
те се над следните теми (цитирани от промоционалната брошура на
Полифейс):

396
 • По-висока хранителна стойност. По-ниски количества мазнини и
по-високо съдържание на витамини и минерали. Разликата е както
във вкуса, така и във външния вид.
• По-хуманен метод. Животните са на свеж въздух, слънце и движе-
ние. Те пасат свежа трева според правилно разпределена ротация
на животинските видове. Прасетата могат да ровят и да си правят
кални бани. Ех, че живот!
• По-приятно за съседите. Правилната технология и стопанисване
са гаранция за приятни аромати, приятни гледки и приятни звуци.
Добрите селскостопански практики са приятни за всичките сетива.
• По-голямо удобство за клиента. На клиентите им е приятно да по-
знават лично фермера и да имат връзка със земята. Ние строим
мостове, а не бариери; приятелства, а не фалшиви отношения.
• По-подходящо за семейството. Децата обичат да виждат и да га-
лят животните, да търчат из полята и да научават от личен опит
кой, какво, къде, кога, как и защо-тата по отношение на собствена-
та им храна.
• По-вкусно и естетично. Резултатът се вижда по чинията. Награде-
те небцето си и украсете чинията си с богатите тонове и вкусови
качества на нашите продукти.
• По-екологично чисто. Станете постоянен клиент на земеделски
продукти, които лекуват и възстановяват, които процъфтяват за-
ради това, че осигурява биоразнообразие и възобновяване на ре-
сурсите и гарантира понижена консумация на петрол.
• Без химикали. Животните ни са в прекрасно здравословно състоя-
ние и то без антибиотици, хормони и системни биоциди. Здрава
храна за здрави хора.
В допълнение, ето още няколко теми, които може да са застъпени
в презентацията:
• Опазването на селските пейзажи чрез намаляване на необходи-
мостта на фермерите да продават принципите си в името на пе-
чалбата. Доходоносното селско стопанство намалява търговския
натиск върху стопаните.
• Местна икономика. Когато парите остават в обръщение на местно
ниво, се намалява изтичането на местен капитал към неизвестни
дестинации.

397
 • Почит към биологията. Растенията и животните не са машини.
Да се насилва Творението чрез налагането на механистичен и ин-
дустриален светоглед е не само неморално, но и гибелно с оглед
разрушаването на природната среда, на качеството на живот на
хората и на качеството на храната.
• Можете да станете част от разрешението на проблема. Това е
ключов момент. Когато хората осъзнаят, че могат да способстват
за практикуването на чисто земеделие, те се изпълват с воля за
действие.

Към този момент от презентацията, публиката е вече готова за

действие и аз им показвам няколко снимки на наши клиенти, които ку-
пуват чиста храна от стопанството ни. Внезапно те осъзнават, че това
не са някакви теоретични разсъждения, а нещо, в което реално могат
да вземат участие. В този момент аз ги приканвам да „пристъпят към
олтара“:
– Знам, че някои от вас силно възразяват срещу концентрацион-
ните методи на отглеждане на животни и срещу химизираното земе-
делие. Вие сте членове на организации като „Обществото за опазване
на природата“ (The Nature Conservancy), „Сиера клуб“ (Sierra Club) и „На-
ционалното одюбоновско дружество“ (National Audubon Society). Знае-
те каква смрад цари в птицефермите. И така, днес аз поставям пред вас
следния избор: можете да изберете да съзаклятничите на индустриа-
лизираната, химизирана, фармацевтична система или можете да под-
крепяте местните производители на чисти храни. Изборът си е ваш.
Какво общество искате да завещаете на децата и внуците си? В
компанията на какви хора искате да прекарате живота си? Вижте, ако
наистина сте против промишленото селско стопанство и екологичната
деградация, която то причинява, не е ли разумно да не поддържате
тези хранителни институции, които са продукт на подобни разруши-
телни практики? Съществува цял свят от чиста храна и чисто земеде-
лие, който е в пълен противовес на този промишлен манталитет. На
чия страна ще застанете?
Ей на това се казва „да ги притиснеш до стената“, но понякога хора-
та трябва да ги тряснеш с чук по главата, едва-ли не, ако искаш да ти
обърнат внимание. На места в тази книга може и да ви се е сторило, че
правя точно това. Е, предпочитам да съм малко по-настъпателен, но

398
да ви накарам да схванете идеята, отколкото да съм уклончив и да ви
позволя да си останете същите както преди. Емоционалният призив
променя хората.
Разбира се, в края на всяка презентация аз поканвам всички да
дойдат и да посетят стопанството ни, за да се убедят със собствените
си очи, че тези неща са истина. Търговската презентация е толкова не-
значителна част от цялата лекция, че досега никой не ме е обвинявал в
това, че използвам лекциите си за търговски цели. Мисля, че повечето
хора дори и не се усещат, че току-що им е била поднесена търговска
презентация.
В зависимост от групата, понякога променям отделни елементи от
образователната прожекция. Например, ако е за час по природозна-
ние, връчвам на всеки ученик по една брошура на Полифейс, за да я
занесат на родителите си. Естествено, цялата презентация е така адап-
тирана, че да отговаря на конкретната група, към която се обръщам.
Клубовете по градинарство, които обикновено се събират в дома
на някоя домакиня, са особено приятни, не само защото са в по-не-
формална среда, ами и защото жените откликват много по-силно на
това, което им представям, отколкото мъжете. Жените са тези, които
водят децата на лекар и будуват до тях цяла нощ. Жените са по-интуи-
тивни по отношение на това кое „е правилно“. Мъжете седят едни таки-
ва сериозни и строги и изискват емпирични доказателства по стария
си метод на „око да види“. Често мъжете изобщо не схващат за какво
им говоря.
Ето защо, когато имам ангажимент да говоря пред клуб по гради-
нарство, вземам една дузина яйца със себе си и помолвам домакинята
да ми донесе две чинийки и едно яйце от хладилника си (освен ако
тя не е вече от нашите клиенти). После чуквам нейното яйце, както и
едно от моите. Разликите са очебийни и дамите веднага осъзнават, че
действително има разлика. Това е повратният момент. После оставям
останалите яйца от дузината за домакинята в знак на благодарност за
гостоприемството. Отвън до вратата ме чака хладилната ми чанта с 30
дузини яйца. Когато приключи лекцията, гостите могат да пуснат пари
в кутията и да си вземат по една дузина яйца – разплащателната систе-
ма е на доверие, защото аз съм ангажиран с разговори.
Обичам да прилагам и друг един похват при клубовете по гра-
динарство – вземам със себе си уреда за бавно готвене, в който съм
сложил да се готви телешко печено или пържола. Когато пристигна в

399
 къщата на домакинята, включвам тенджерата в стаята, където ще се
състои срещата, за да поддържам сготвеното топло, докато трае пре-
зентацията. Когато приключа, вземам една чиния и изваждам говеж-
дото. Когато използвам този похват, не прибавям нито подправки, нито
вода. Разбира се, на гостите думи не им стигат да нахвалят месото как
лесно се отделя от кокала. После аз го нарязвам и предлагам кутийка с
клечки за зъби, за да може всеки да си бодне по едно парче.
На всички тези презентации вземам със себе си формуляри за по-
ръчка, които хората могат да вземат и попълнят на място, за да станат
наши клиенти. По правило, от всяка една такава среща си тръгвам с
2-4 нови клиента. Повечето от тях имат нужда да размислят няколко
пъти преди да им „светне“. В това няма нищо лошо. Това, че не стават
тутакси ваши клиенти, не означава, че хората са срещу вас, а просто,
че са потенциални клиенти. Дайте им време. Може да им е нужен само
още един телевизионен репортаж, за да ги подтикне да направят по-
следната крачка.
Когато лекцията е пред група на Асоциацията на американските
пенсионери, те винаги организират викторина. Мисля, че правят така,
за да не би хората да си разотидат, за да си подремнат вкъщи след ве-
черя. Както и да е, обикновено на тези срещи аз вземам със себе си
едно-две пилета и няколко дузини яйца и ги прибавям към награди-
те. Това жъне голям успех сред тези групи, защото показва, че с охота
се включвам към тяхното празнично настроение, а отговорниците по
викторината се радват, че могат да прибавят още няколко награди към
фонда. Разбира се, на тези, които не са спечелили нищо, аз предлагам
да се възползват от хладилната чанта с яйцата, която чака вън пред
задната врата.
Само от въобръжението ви зависи какво ще измислите като под-
ход. Целта ви е да предадете две важни идеи:
(1) Съществува голяма разлика в качеството на хранителните продукти.
(2) Вашият продукт е по-качествен.
Нека засегна още едно нещо преди да преминем към следващото
„О“ от нашия маркетинг. Забелязвам, че много хора са си изградили
стереотип за това, че земеделците, които се занимават с органично
земеделие са някакви „хванати от гората“ хипита. Като се свързвам ди-
ректно с потребителите, аз разсейвам тези страхове и променям пред-
варителните им представи без дори и дума да кажа. Еднакво важно е

400
да се разсее и другия стереотип за фермера като за някой загрубял от
работа неграмотен селяндур. Когато хората видят в мое лице един чо-
век с приличен външен вид, който изнася разгорещена лекция, която
е хем образователна, хем убедителна, те много бързо си сменят мне-
нието.
Именно поради тази причина смятам, че е нужно един нестандар-
тен продукт да се рекламира по нестандартен начин. Ако можете да
застанете пред група хора, да им позволите да ви задават всякакви
въпроси или да ви оспорват и да можете на живо да изложите пози-
цията си, ще ви свърши много по-добра работа, отколкото каквито и
да е обикновени реклами, подплатени с колкото си щете долари. По
този начин може и да не достигате до толкова много хора, но онези, до
които сте се докоснали, имат ясна престава какво представлявате вие
и вашите продукти.

ОБРАЗЦИ (МОСТРИ). Винаги, когато една компания пуска на пазара

нов продукт, едно от първите неща, които прави, е да раздаде мостри.
Ненапразно „Procter & Gamble“ пускат в пощенската ви кутия мостри от
новия си шампоан – те знаят, че хората изпитват съпротива към нови
неща.
Хората не се разхождат ей-така из магазина с мисълта, „Абе, аз от
десет години използвам „Еди-коя си“ марка шампоан, ама днес трябва
да опитам нещо различно.“ Просто не сме така устроени. Производи-
телите знаят, че ако искат да ви накарат да промените предпочитания-
та си от нещо, на което сте свикнали към нещо ново, един от най-рен-
табилните маркетингови подходи е раздаването на безплатни мостри
за образец.
Съществуват какви ли не вариации на тази тема. Както раздаване-
то на безплатни броеве на списания, така и тестовото кръгче с нова
кола са два от вариантите на същата тази идея да се пробва нещо „без
риск.“ Хубавото на безплатните образци е, че човек винаги е по-скло-
нен да хареса нещо подарено, отколкото нещо, за което е дал пари. Ко-
гато плащате за нещо, това засилва критичното ви отношение, докато
подаръкът засилва милостивото ви отношение.
В началото, когато започвахме, раздавахме безплатни мостри от
Т-бон стейк. Тогава се борехме с предубеждението срещу говеждото
от животни, угоявани с трева („Ама не знаете ли, че животни се угояват

401
 с фуражно-зърнени смески?“). Единственият начин да разбием това
предубеждение беше като сложим нашето месо в устите на хората.
Върши работа!
В най-основната си форма, маркетингът се заключава, чисто и
просто, в това да вземете нещо, което сте произвели или направили,
да го отнесете до къщата на съседа, да почукате на вратата и да кажете:
„Искам да опиташ най-вкусното пиле в света (или каквото там предла-
гате). Ето, пробвай. Ще те питам после как ти е харесало.“
Наистина само толкова ви трябва. Винаги е най-трудно с първия
образец. След това става все по-лесно, тъй като придобивате смелост
и финес в подхода. Но ако сте убедени, че предлагате най-доброто ка-
чество, няма да ви е трудно да го кажете на другите хора.
Направете си списък с набелязани „жертви.“ Знам, знам, този тер-
мин хич не звучи добре – специалистите по маркетинг биха го нарекли
„списък на потенциалните потребители.“ Използвайте техниките на
брейнсторминг, за да си запишете на този списък всички хора, които
евентуално биха могли да ви станат клиенти. Можете да отбележите
както имена на хора, така и институции или каквото там. После на-
правете повторен преглед на списъка и степенувайте имената като
започнете с онези хора, при които имате най-голям шанс да ви станат
клиенти и стигнете до онези, при които имате най-малък шанс. Често
най-отгоре на този лист се записват имената на приятели и роднини,
или на колеги от работата и хора, с които имате делови отношения. Ето
един списък:
– мама и татко – автомонтьора
– брат/сестра – банкера
– тъстовете или свекърите – зъболекаря
– хората от църквата – водопроводчика
– роднини – електротехника
– съседи – билколечителя
– колеги – дърводелеца
– лекаря – продавача на коли
– адвоката – застрахователния агент
– фризьорката – хомеопата
– натуропата – инкасатора
– здравния център – банковия служител

402
– фитнес центъра – счетоводителя
– техника за косачката – диетолога на местната болница
– изискан ресторант – продавача на прахосмукачки
– учителите на децата от училище – местните политици
– директорът на училището – местните чиновници
– конгресмена – свещеника
– сенатора – гуруто ми
– губернатора – всеки делови контакт
– президента – ветеринаря
– собственика или служителя в бензиностанцията
– хората от гражданския клуб или други благотворителни организации
– човекът, който ви се обажда да ви продава нещо по телефона – обър-
нете търговската агитация срещу него за разнообразие
– спортните ви връзки – треньорът на отбора по футбол на децата, се-
мействата на другите деца от отбора
– дистрибуторът на каквато и да е компания с директни продажби
(„Amway“, „Mary Кay“, „Avon“, „Shaklee“ и пр.)
– всеки друг, който ви дойде на ум

През всичките тези години сме давали мостри на много хора, но

изглежда все така се случва, че като дадем нещо без пари, то ни се връ-
ща четирикратно. Много фермери не обичат да раздават безплатни
неща на хората от града, защото се считат прецакани от тях. Повярвай-
те ми, не са виновни хората, виновна е системата.
Ако вие първи дадете нещо без пари, хората отсреща ще ви от-
говорят със същото. Ние прилагаме това правило на открития пазар.
Първата година, когато започнахме да продаваме там, имахме голям
излишък от яйца, заради едно недомислие в маркетинговия ни план.
Вече бяхме дали много яйца на местния приют за бездомни хора. Но
дори те можеха да използват само около 30 дузини на седмица, а ние
се оказахме с над 600 дузини!
За първите две съботи през новия сезон на пазара, ние просто раз-
давахме яйца. Раздадохме всички 600 дузини яйца. На хората страшно
им хареса. Да можехте да видите лицата им, когато им подавахме ку-
тията с безплатни яйца! Имаше един-двама други търговци, които про-

403
 даваха яйца и не бяха особено очаровани от това, което правехме, но
тази тактика със сигурност докара много хора на пазара. Увеличеният
брой клиенти на пазара със сигурност компенсира каквито и загуби да
бяхме причинили на колегите.
– Добре дошли на пазара. Ето ви яйца. – подвиквахме ние към
минаващите през пазара. След първите две седмици престанахме да
раздаваме безплатно яйца и започнахме да ги продаваме за 50 цента
повече, отколкото всички други на пазара. Но бяхме завзели твърди
позиции. Хората вече бяха опитали яйцата ни и бяха „зарибени“.
Ние раздаваме безплатни неща като стимул за хората да купуват
повече. Така обичаме да оползотворяваме излишъка, който понякога
произвеждаме. Каквото и да правите, винаги ще има моменти, когато
трябва да спасявате неща от изхвърляне. По-скоро бих извлякъл ня-
каква търговска изгода от някой артикул, който ни е в повече, откол-
кото да сваля цената.
Ако можете да използвате едновременно и излишъка, и безплат-
ната уводна оферта за нови клиенти, така получавате допълнителна
изгода от това, че сте направили подарък. Например, когато дейността
ни с пасищни яйца за първи път доби търговски размери, ние се оказа-
хме със стотици износени носачки, които трябваше да продадем.
Повечето хора не знаят какво е износена кокошка, защото в про-
мишлени условия тези птици са вече неядливи по времето, когато
направят 10 месеца носене. Де факто, на пазара вече не могат да се
намерят здрави, охранени износени кокошки.
За да ги въведем като артикул, ние започнахме да даваме безплат-
но на всички, които направеха покупки за 20 долара и нагоре. Разби-
ра се, предупреждавахме клиентите да обърнат внимание на това да
сготвят тези пилета на бавен огън или в тенджера под налягане. Вку-
сът е невероятен, но по-старите кокошки трябва да се готвят по-дълго.
След само две седмици вече при нас идваха хора, които искаха да ку-
пуват от тези пилета.
Първата година тук, на нашето стопанство, давахме по една без-
платна износена кокошка на всеки от клиентите ни за бройлери. Те с
радост приемаха нещо без пари, а за нас наградата беше, че завързва-
хме прекрасни контакти с хората, а и ги запознавахме с нов продукт.
Първата година имахме само 50 поръчки за износени кокошки. На вто-
рата година, бройката се покачи на 150 и до третата година вече бяхме

404
стигнали до 600. Мострите бяха създали не само пазар, но заедно с
това и увеличени продажби, и добро име на фермата.
Ако се занимавате с производство и търговия на зеленчуци или
плодове, можете да използвате този похват, за да пласирате някои не-
така-желани продукти. Ако това доведе до допълнителни продажби на
първоразрядните ви артикули, често по този начин можете да изка-
рате повече, отколкото ако бяхте свалили цената на залежалата стока
дотолкова, че да се отървете от нея.
Не мога да ви опиша колко е приятно да се раздават неща. В общи
линии, почти всеки един от нашите клиенти е получавал нещо безплат-
но поне веднъж. Това е идеален начин да се справите с корекциите
след инвентаризация. Ако можете да превърнете свръхпроизводство-
то в допълнителни клиенти или в двойно увеличени продажби на сто-
ките ви с най-висока цена, никога няма да съжалите за този брак.
Крайното заключение е, че ползването на образци върши работа.
Винаги е било от полза и така ще бъде и занапред.

ОПОВЕСТЯВАНЕ. Да кажем, че един ден отивате до местната железа-

рия и собственикът ви посрещне на вратата с думите:
– Добър ден, Джим. Ти си ни толкова добър клиент, че бих искал
да отидеш до ей онова табло с инструменти и да си избереш, каквото
решиш оттам. Днес каквото избереш ще е без пари.
След кратък момент за смилане на информацията, вие отивате до
таблото с инструменти, избирате си нещо и буквално се преобразява-
те в пълен чаровник. Подскачате по тротоара и разправяте на всеки
срещнат:
– Ей, трябва да отидеш до магазин „Еди-кой-си“. Това е най-страхот-
ната железария на света.
През всичките тези години винаги се опитваме да превръщаме
клиентите ни в „оповестители на благата вест“. Това може да стане
само, когато направите така, че клиентът да се почувства нужен и це-
нен. Винаги, когато получим телефонно обаждане от някой нов клиент
(или „фен“ както им казваме ние) първият ни въпрос към тях е:
– Откъде чухте за нас?
Понякога човекът не знае, но обикновено се оказва, че е някой

405
 конкретен човек от нашите клиенти. Ние си отбелязваме това на кар-
тончето на тази наша клиентка (ако е жена) в папката ни, така че след-
ващият път, когато тя дойде до стопанството ни, да й дадем нещо без-
платно. Ако тя е клиент за пилетата ни, ще й дадем говеждо.
Ако тя купува и пилета, и говеждо, тогава ще й дадем свинско. Ако
тя вече купува и пилешко, и говеждо, и свинско, тогава ще й дадем
яйца. Обичаме да се възползваме от тези възможности, за да увели-
чаваме осведомеността за останалите ни продукти. Едно потупване
по рамото и малко признателност наистина привличат хората на ваша
страна.
Нашето общество жадува за признателност. Знам, че когато се за-
паля по някой продукт и започна да разказвам на околните за него,
винаги ми се иска да имаше как производителят да разбере, че му
изпращам хора. Не за да получа някакъв подарък, но просто защото
вярвам в продукта и искам да предам това на компанията, за да могат
служителите й да ми изкажат тяхната благодарност за това, че избирам
да пазарувам от тях и съм им лоялен клиент. В много от случаите няма
механизми за това компанията да се отблагодарява за такъв тип услуги
от страна на клиента.
Ние полагаме големи усилия да покажем на нашите клиенти, че
дълбоко оценяваме това, че разнасят добрата вест за нашия бизнес.
Това може и да не е най-бързият начин на реклама, що се касае до бърз
растеж, но със сигурност ви води най-лоялните клиенти.
Едно значително предимство на това настоящата ни клиентела да
ни докарва над 50 процента от новите клиенти е, че новото поколение
идват вече предварително „проверени.“
Някога работили ли сте като касиер или продавач в магазин? Нали
знаете как винаги има някои клиенти, които никой не иска да обслуж-
ва? И управителят или собственикът винаги ви предупреждават да
гледате клиент Еди-кой си или клиент Еди-онзи да си платят в брой,
защото чековете им винаги се оказват без покритие?
Хубостта на това да „сондирате“ предварително бъдещите си кли-
енти чрез внимателната преценка на настоящите ви абонати е, че не
ви се налага да се занимавате с паплач. Когато рекламирате чрез вест-
ника или чрез някое друго от обичайните средства, трябва сами да из-
вършвате процеса на отсяване. Когато обществото откликва на вашия
бизнес, няма как да знаете дали този човек е някой, който обича да се
съди, който е неприятен или плаща с чекове без покритие.

406
 Когато членовете на отбора ни сами подбират следващото поко-
ление съотборници, тогава избягваме неефикасността на това да се
минава през пробен период. Новото попълнение вероятно ще бъде
като добрите стари играчи.
Веднъж една клиентка ми каза, че й дошли съседи на гости и тя
сервирала нашето пиле. Гостите не можели да нахвалят колко вкусно
било пилето. По време на визитата клиентката ни имала някакви пре-
рекания с тези съседи. По-късно, когато си затръгвали, я попитали от-
къде е взела това вкусно пиле. Клиентката ни не им казала. На мен тя
ми сподели:
– Имаше нещо у тях, което ме накара да мисля, че няма да са ви до-
бри клиенти, така че нарочно не им казах откъде си купувам пилетата.
Какво ще кажете за това? Няма такива застраховки и такива заяв-
ления за членство, които биха ни предпазили по-добре. Онези хора,
които са добрите ни клиенти днес са същите онези хора, които ще ни
докарат утрешните добри клиенти. Като ги превърнете в оповестите-
ли на добрата вест, вие ще стимулирате това, към което се стреми все-
ки един бизнес – рекламата от уста на уста.
Набирането на клиентела започва с привличането на един клиент.
Не мислете за това как ще се сдобиете със стотина, докато не сте при-
влекли поне един. Чудесно е, разбира се, когато използвате контакти-
те на постоянните ви клиенти, за да оповестите бизнеса си на повече
хора. Например, ако един от вашите клиенти е хиропрактор, той може
няма нищо против да добави брошурата ви към масичката с безплатни
четива в чакалнята. Същото може да важи и за здравния център към
местния фитнес клуб. Много места със здравословен уклон, особено
онези, чиито собственици са ваши клиенти, с радост ще прибавят ин-
формационните ви материали към таблото с обявите или масичката
със списанията.
Ако извличате максимална полза от редовните ви абонати, с всич-
ката им енергия и връзки, вашият бизнес ще расте неотклонно и ефи-
касно. Когато посрещате нуждите на хората, те ще ви се отблагодарят
по начини, които не сте си и представяли. Именно в това е смисълът
на маркетинга.

407
 ГЛАВА 36
ОБЩУВАНЕ

Умението да се общува е в сърцевината на всяко преуспяващо

бизнес начинание. Било то, за да се набере подкрепа, да се убежда-
ват купувачи или да се мотивират партньорите – все се изискват както
разговорни, така и писмени комуникативни умения.
Въпреки че тази книга в никакъв случай не може да замести кни-
гите, изцяло посветени на темата за творческо писане и ораторско
майсторство, все пак може да ви даде някои основни насоки, които да
са ви от полза в тази област. Нашето общество се е специализирало в
това да произвежда техници. Но я се позамислете за миг колко много
речи или лекции сте чували, от които сте останали като омагьосани, и
ще си дадете сметка, че добрите ораторски умения са голяма рядкост.
За да подплатя с доводи важността на тази тема, ето ви списък на
устните презентации, които може да ви се наложи да правите:
• Да убедите някой фермер да ви позволи да му помагате
• Да помолите член на вашата църква или друг клуб, в който члену-
вате, да ви разреши да ползвате няколко декара от неговите
• Да убедите някой роднина или приятел да ви даде заем
• Да обясните защо вашите домати, пилета или цветя са най-хубави-
те в света
• Да водите преговори за цената на трактор втора употреба
• Да разказвате пред някой граждански клуб за вашата ферма и
защо трябва да купуват вашите продукти
• Да изложите вашите земеделски методи пред група от първоклас-
ници по толкова убедителен начин, че те да си отидат вкъщи и да
кажат на мама и тате да купуват вашите продукти

408
 • Да кажете на някой бюрократ да „се разкара“
• Да предупредите някой съсед да си държи кравите от неговата
страна на оградата

Ето някои писмени работи, които ще трябва да свършите:

• Упътвания за това как се стига до фермата ви
• Рекламна брошура
• Бюлетин за абонатите на вашето стопанство и формуляри за поръчка
• Писма до редактора
• Молби за разяснение или информация
• Статии за списания
• Рубриката „Читателски мнения“ в земеделската секция на местния
вестник
Писането и говоренето са като всичко друго, което изисква умения
– колкото повече време отделите за упражнения и трупане на опит,
толкова по-умели ще станете. Вярно е, че не от всекиго става известен
писател, но почти всеки може да развие достатъчно компетентност, за
да може да общува с лекота. Инвестирането на време и енергия в тази
насока ще сътвори чудеса за вашите комуникативни умения и само-
чувствие, а това, от своя страна, ще започне да изличава страховете,
свързани с общуването.
Само от един истински надарен човек може да излезе Пол Харви
или Д-р Мартин Лутър Кинг, но има толкова много хора, които стават
страхотни лектори. Мисля, че най-важното нещо при говоренето и пи-
сането е, че никога няма да придобиете вещина в нещо, което отказ-
вате да упражнявате. Целта ми тук е да ви дам достатъчно идеи, за да
ви подтикна да направите първата си презентация или да напишете
първия си бюлетин. Трудната част е да излезете от „мъртвата точка“ на
убийствено притеснение.

Ентусиазирайте се. Човек се изказва най-добре, когато споделя раз-

палено някое свое преживяване. Това, което възпламенява хората към
действие е искрата от собствения ви плам. Ако вие самите не сте „запа-
лени“ по нещо, никого няма да можете да развълнувате.

409
 Само вие можете да създадете нужния приповдигнат тон, но той е
абсолютно необходим, ако изобщо искате да общувате ефективно. Об-
ществото ни изобилства от скучни сиви хора, които просто се носят по
течението. Те имат вяло ръкостискане и празно изражение – погледне-
те безизразните лица на децата в мола и ще видите погледа, за който
говоря.
Да има човек одухотворено изражение, бодра стъпка и горещо
желание да споделя бисерите на своите убеждения не е една от пред-
поставките, а е най-важната предпоставка за убедително говорене и
писане. Ако вие сте запалени светът ще се събере да види как горите.
Някои от най-разтърсващите презентации, които някога съм чувал не
са ме трогнали заради добрата си граматика или ясното произноше-
ние, а с това, че идват от сърцето. Да, стилът е нещо страхотно, но „ду-
шевният плам“ е нещо много по-значимо.
Добре де, как човек да развие такъв ентусиазъм? Първо, мисля, че
трябва да се образовате по отношение на вашата тема. Нямам предвид
получаването на институционализирано академично образование.
Имам предвид това да четете книги и статии, да посещавате добре-ос-
ведомени хора и да вземате акъл от тях, да посещавате конференции и
да се посветите на това да станете експерт във вашата област.
Само 30 процента от американците са прочели цяла книга от кора
до кора, след завършване на гимназията. Това е феноменална статисти-
ка, която е нещо потресаващо за хората, които пишат книги и говори зле
за нашата образователна система. Но това, което този факт показва е,
че много малко хора са склонни да разпалват своето вътрешно огнище.
Един мой приятел изтъкна, че за да постигне човек успех, не е нуж-
но да е значително по-добър от околните, просто защото околните са
толкова посредствени. Ако започнете да изчитате поне по една книга на
година, ще бъдете измежду първите 25 процента от нашето общество
по този параграф. Ако започнете да изчитате по една книга на месец, то-
гава ще попаднете в много по-елитна група. Ако не ви достигат пари да
купувате книги, тогава използвайте кварталната библиотека. Помолете
библиотекарката да поръчва книги, които ви интересуват – така правите
услуга на библиотекарката и на други подобни-вам единомишленици.
Вместо да ходите на вакации до увеселителните паркове на Дис-
ни, посещавайте преуспяващи фермери из цялата страна. Анди Лий
и Пат Форман, авторите на „Кокошия трактор“ и „Зеленчукопроизвод-
ство – от дворчето до пазара“ казват, че любимото им развлечение е

410
да посещават добре-уредени зеленчукови производства. Ето така се
зарежда човек с ентусиазъм и това се вижда ясно в книгите и беседите
им. Изхвърлете телевизора през задната врата и сложете библиотека
на мястото му. Посещавайте конференции, където можете да слушате
и да се запознавате с опитни фермери.
Отделяйте внимание на това да подхранвате вашата страст. Не си
губете времето с мърморещите фермери в кафенето. Не дъвчете тю-
тюн с търговците на добитък на животновъдната борса. Те само ще
ви скършат ентусиазма. Дружете само с хора, които споделят вашите
интереси и ентусиазмът ви скоро ще започне да расте. Точно затова
дистрибуторите на „Amway“ постоянно са на общи събирания.
С повишаването на ерудицията ви ще можете да разберете защо
вашите методи са най-удачните и ще придобиете повече самочувст-
вие да обясните това с думи. Като започнете да се изпълвате отвътре,
това по естествен начин ще прелее и именно това „преливане“ е енту-
сиазмът, за който говорим. Това преливане ще се изрази и в ефективна
комуникация.

Бъдете реалисти. Не можете да убедите всички. Не приемайте лич-

но отрицателните отговори. Каквото щете да правите, пак ще има куп
хора, които никога няма да се съгласят с вас. Няма нищо! Това си е тя-
хно право. Не забравяйте, че най-великият оратор на всички времена
беше разпънат на кръст.
Много хора изпитват боязън дори при самата мисъл да се опитат
да споделят своето послание, защото се страхуват, че ще бъдат сряза-
ни. Вижте, това е част от живота. Вие отправяте послание не към онези,
които не щат и да чуят, но към онези, които са готови да се вслушат.
Благодарете на хората, които отнапред ви казват, че не проявяват ин-
терес. Това ви позволява да напуснете компанията им по-скоро, за да
отидете при следващият човек, който може да се заинтересува.
Помнете, че всеки стои на различна позиция в скалата на убежде-
нието. Ако вие сте на 10, а говорите с някого, който е на 1, например,
вашата задача ще е не да преместите този човек от 1 до 10, ами да го
докарате от 1 до 2. Ако постигнете това, значи сте имали успех. Ако се
опитате да преместите някого от 1 до 10 прекалено прибързано, само
ще го отчуждите. Светът е пълен с такива хора, които се опитват да ви
убедят на бърза ръка.
Просто бъдете благодарни за това, че премествате някого стъпка

411
 по стъпка. Колко свещеници са „стопили бушоните си“ от това, че са се
опитали да възпламенят целия свят, а са разбрали, че единственото,
което могат да постигнат е да го накарат да тлее. Винаги, когато пишете
или изнасяте лекция, имайте предвид реалната обстановка и така ще
се предпазите от обезсърчения. Това, също така, ще ви помогне да на-
сочите вниманието си към следващия довод.

Бъдете положителни. Знам, че се чудите как мога да казвам това, при

положение, че съм отправил доста остри забележки към „опозиция-
та“ в книгата си досега, но, цялостно погледнато, книгата е в тона на
положителните алтернативи. Нека усмивката не слиза от лицето ви и
гледайте винаги да предлагате творчески решения на практиките, кои-
то оспорвате.
Например, вместо само да заклеймявате „конвейерните стопан-
ства“ за отглеждане на животни на закрито, изтъквайте главно това
колко вкусно, чисто и хранително е месото от пасищни животни. Вмес-
то да разгромявате опозицията, укрепвайте собствените си позиции.
Това е един от класическите похвати в дебатите. Във всеки един
дебат има две опониращи страни: страната на утвърждаващите и тази
на отрицаващите. Утвърждаващата страна винаги защитава нуждата
от промяна; а отрицаващите вземат страната на статуквото или насто-
ящата ситуация. Когато утвърждаващата страна излага своята теза тя
трябва да изложи своя казус и да предложи план. Казусът аргументи-
ра защо ситуацията в съществуващата система е проблемна, а планът
дава разрешение на проблема.
За да спечели, от отбора на отрицаващите се иска само да опро-
вергае или казуса на утвърждаващите или техния план. Отборът на ут-
върждаващите трябва да отстои и казуса, и плана си, за да победи. На-
пример, ако утвърждаващата страна загуби казуса, но има убедителен
план (или разрешение), този рунд от дебата се отчита за отрицаващи-
те. Причината е в това, че колкото и прекрасно да е това разрешение,
единствената причина, която може да наложи промяната на дадена
система, е ако самата система е дефектна.
Ако настоящата система е добре, както си е, тогава е твърде риско-
вано да се променят предписанията. По същата причина, ако утвърж-
даващата страна спечели казуса и съдията се съгласи, че наистина има
фатален дефект в настоящата система, но ако страната на отрицава-
щите успешно защити позицията си, че планът на утвърждаващите не

412
може или няма реално да разреши тези проблеми, тогава пак печели
отборът на отрицаващите. Бремето за положителната страна е в това,
че хем трябва да опровергае действащата в момента система, хем
трябва да представи ефективна алтернатива.
Винаги помнете, че няма по-лесно от това да бъдете негативни –
трябва само да хулите и да разгромявате. Много по-трудно е да бъдете
позитивни, не защото това значи никога да не казвате нещо неприят-
но, а защото означава да предлагате някаква приложима алтернатива.
Когато хората ми се оплакват за разни неща, аз винаги ги питам:
– Какво би направил ти?
Няма да повярвате колко много хора остават като гръмнати, кога-
то изискате от тях отговор на този въпрос. Оказва се, че нямат отговор.
Това е особено резултатен подход при младите хора. Следващият
път, когато ви омръзне от тяхното мрънкане, поискайте да ви предло-
жат положителна алтернатива и я анализирайте през лупата на исти-
ната. На бърза ръка ще поставите мърморковците на местата им, ако
приложите на практика тази най-елементарна теория за дебатите.
Следователно, когато вие излагате позицията си, гледайте след
всяко критично изявление бързо да предложите положителна алтер-
натива, така че тонът ви да прозвучи положително и да носи творческо
послание.

Говорете по същество. Мисля, че от историческа перспектива, най-

големият принос на Алън Сейвъри и неговото Холистично управление
(Holistic Management) към нашето общество е, че той лансира идеята
за това човек да има една-единствена цел. Тази единствена цел служи
като спойка за отделните самостойни части и техните вектори, като ги
насочва във верния курс, докато трае процесът на разширяване.
Първата глава във всеки учебник за творчески съчинения третира
разработката на уводна част. Докато тезата ви не може да бъде кон-
дензирана в едно изречение, вие не сте готови да я представяте на
другите. Всеки път, когато се подготвяте да давате презентация или да
пишете нещо, спрете се за момент да формулирате приоритетната си
задача в една главна мисъл. Това е същината на това, което искате да
предадете.
Някога получавали ли сте критика за това, че сте прекалено прос-

413
 транни в изказванията си? Много от нас, лекторите, си губим публи-
ката, тъй като самите ние сме се изгубили. Докато ние самите нямаме
ясно-начертана посока, не можем да очакваме, че ще успеем да пре-
дадем главната си идея на някой дуг. Нещо, което правим твърде чес-
то, е да губим времето на околните с мъгляви послания. Ако сведем
позицията си до едно кондензирано послание, това ще ни помогне да
поддържаме основния курс.

Една производна мисъл на тази идея е да се очертае скеле на ця-

лата теза. Повечето от нас са запознати с техниката на конспектиране
и, въпреки че днес този подход нещо се отхвърля, той си остава едно
практично умение. Аз постоянно прибягвам до този метод. Ето как из-
глежда конспектирането (в случай, че сте забравили):
I.
А.
1.
а.
б.
2.
а.
б.
Б.
1.
2.
II. (и т.н.)

Това ви дава някаква организация. Естествено, че колкото по-до-

бри ставате, толкова по-малко ще ви се налага да влизате в подробнос-
ти, но ако посланието ви е организирано по този спретнат начин, то ще
придобие по-голяма яснота. Често, когато се готвя да пиша текста за
някоя рубрика или писмо, аз набързо нахвърлям няколко основни по-
ложения в този формат, за да гледам да не изпусна логическата нишка
и като гаранция, че няма да пропусна нещо, докато развивам темата.
Паралелната мисъл и структурата засилват аргументите ви, освен че
ги правят по-стегнати.

414
 Прилагането на тази техника ще ви помогне да изложите мисълта
си по-плавно, тъй като последователността в изложението ще създа-
де инерция, която ще увлече слушателите. Повечето от главите в тази
книга са оформени по този модел. Не искам да обиждам никого като
разглеждам някои относително прости композиционни техники, но
добре разбирам колко лесно е да се търсят преки пътеки или да гри-
зете нокти и да въртите на празни обороти и да не можете нищо да
свършите, защото не знаете откъде да започнете. Тези отправни точки,
които излагам, ще са ви от полза, ако отделите няколко минутки да ми-
нете през този процес.
Дори и професионалните ни отбори по американски футбол не
излизат на игрището без първо да са си направили разгрявка и да са
разиграли някои основни положения непосредствено преди мача.
Смятате ли, че куотърбекът няма да успее да подаде топката на ресий-
въра, ако не е разгрявал предварително няколко минути? Разбира се,
че ще успее. Но разиграването на основните положения преди мача
осигурява плавна и уверена игра, а също така създава и инерция за
успешен мач. Не прескачайте основните неща.

Бъдете искрени. Вероятно това е причината презентациите на поли-

тиците и бюрократите да са толкова влудяващо скучни – те не могат
да бъдат искрени. Те винаги трябва да са с един крак от всяка страна
на оградата, за да може всички страни да са доволни и в резултат на
това, че се опитват да угодят на всички, те действат толкова приспив-
но. Недейте да стъпвате на пръсти около всяка тема. Да, дипломацията
си има своето място, но, като цяло, ако сте откровени ще е по-добре,
отколкото ако все го увъртате.
Дори хората, които не са съгласни с вас ще оценят куража, който
имате да излагате мнението си откровено и без извинения. Преди две
години изнасях лекция в селскостопанския факултет на един от най-
престижните университети и един от студентите, който си караше ма-
гистратурата ме попита пред всички какво смятам, че може да направи
Американският департамент по земеделие, като цяло, а и той, самият,
като представител на Департамента, за да подкрепи моите цели. Аз
хвърлих поглед към всичките доктори на науките в залата и му отгово-
рих, че не мисля, че той иска да чуе мнението ми по въпроса.
Той не прие отговора ми.
– Не, бъдете пределно откровен – настоя той.

415
 – Американският департамент по земеделие трябва да се разпус-
не – казах аз. Цялата зала ахна, но след това последва една невероятно
градивна дискусия относно основни мегаполитически проблеми, ро-
лята на правителството и личната отговорност. Въпреки, че не успях
да убедя нито един от докторите, коментарите ми направиха голямо
впечатление на студентите. Дотолкова, че един младеж остана след
лекцията и каза, че ще си преосмисли амбицията да стане правител-
ствен служител и че по-скоро ще потърси някаква земя, за да се заеме
със селско стопанство и да увлича другите чрез примера си.
Хората се впечатляват от искреността. Светът ни е пълен с бъз-
льовци, които постоянно си менят мнението по всеки въпрос и говорят
много, но казват малко. Един ефективен комуникатор стига до същина-
та на проблема и говори директно с хората, като ги гледа в очите и спо-
деля най-съкровените си убеждения. Ето от това се впечатляват хората.
Сега, след като отметнахме някои от основните положения при
общуването, нека предложа няколко съвета за това как да се изказ-
вате ефективно и как да пишете ефективно. Първо, съвети за устното
изказване:

Упражнявайте се пред огледалото. Най-добрият, известен досега,

начин да сте сигурни, че изложението ви е както трябва да бъде, е да го
представите първо на себе си пред огледалото, като се гледате, докато
говорите. Ако можете сам себе си да убедите, ще успеете да убедите и
всеки друг. През многото години, в които участвах в състезанията по
дебатиране, аз използвах тази техника и мога да ви кажа, че е неверо-
ятна. Може и да звучи малко „ала-бала“, обаче не я отхвърляйте преди
да сте я пробвали. Това, че се гледате в огледалото ще ви помогне да
развиете контакт очи в очи с публиката, и ще ви помогне с жестовете,
стойката на тялото и изражението. Можете да изчетете един куп книги
на тази тема, но нищо няма да подобри изказването ви така бързо, как-
то това да изнасяте лекцията на себе си пред огледалото.

Слушайте се на запис. Всяко едно „нали“ и всяко едно „ъ-ъ-ъ“ се от-

крояват много ясно като се чуят на запис. Няма да ви трябват много
странични критики и препоръки, веднъж щом сами се чуете. Хората
имат вътрешно усещане за това как трябва да звучи една интересна
презентация. Веднъж щом я чуете, ще знаете дали става или не. Това
включва и проблеми с ясното произнасяне на думите, навременните
паузи, граматиката и силата на говора. Ако не можете ясно да се разбе-
рете, и другите няма да успеят.

416
Упражнявайте се пред семейството си. На вашият съпруг/а и на де-
цата ви ще им е много интересно да чуят презентацията. Ние всички
обичаме да бъдем развличани, приятно ни е да гледаме представле-
ние. Приемете с готовност препоръките им и бързо направете нужни-
те корекции. Ако успеете да удовлетворите семейството си, ще успее-
те да удовлетворите и всички останали. Най-близките ви обикновено
са и най-придирчивите ви критици. Когато свършите, помолете ги да
ви преразкажат с две думи какво сте казали. Ако са пропуснали глав-
ната ви идея, вероятно не сте я формулирали достатъчно ясно. Ако те
са я разбрали, сигурно и всички други ще я разберат.

Разказвайте истории. Всяка публика обича да служа разкази. Илюс-

трирайте главната си идея с разкази от вашия опит или с анекдоти, за
да придадете пикантност на вашата теза. Хората обичат да слушат ис-
тории, особено, когато има и хумористичен елемент. Включвайте тук-
таме в презентацията си разни истории и хората ще ви слушат в захлас.
Книгата „Известните цитати на Бартлет“ (Bartlett's Familiar Quotations) е
прекрасно помагало, което можете да си пожелаете за подарък след-
ващия път, когато имате повод. Това е една компилация от известни
цитати, организирани по такъв начин, че да ви е лесно да намирате
точно този, който ви трябва на дадена тема.
Сега нека разгледаме някои съвети за писмени изложения:

Елиминирайте следните думи от вашия писмовен речник: „там“,

„така“, „много“, както и „това е“ или „това беше“ в началото на изрече-
нието.

Използвайте активен залог, вместо пасивен залог. „Топката беше

подхвърлена на Джон от Джо“ трябва да стане „Джо подхвърли топ-
ката на Джон“. Употребата на активен залог ще направи написаното от
вас да звучи много по-живо.

Променяйте структурата на изреченията си. Започнете с подчине-

ното изречение и тогава прибавете подлог и сказуемо. Не използвайте
все едни и същи прости конструкции. Нещата звучат по-раздвижено,
когато използвате разнообразни конструкции.

Потърсете използваните предлози и вижте колко от тях можете да

премахнете. Като правило, опитвайте се да използвате по-малко думи.
Винаги е по-лесно да се говори и пише надълго и нашироко, отколкото

417
 да се говори и пише в кратце. Изречението „Така безкрайно лесно е да
изречем прекалено много думи по дадената тема в залата над столова-
та“ може да бъде сбито на „Зала 223 провокира многословие у лектори-
те.“ Това може би е преувеличен пример, но схващате идеята.
Дайте написаното на някой приятел или роднина, който има усет
към писменото слово. В много случаи хората, които не са даровити пи-
сатели са доста добри редактори. Много хора се справят много по-до-
бре с това да редактират писанията на някой друг, отколкото да сами
да напишат нещо. Може да се каже, че единият тип хора имат твор-
чески заложби, а другите имат по-скоро технични умения. Светът се
нуждае и от двата типа хора.
Погледнете техните забележки и поискайте пояснения защо при-
ятелят ви-редактор е направил съответните корекции. Стремете се да
развиете критично око за неща, които изпъкват като неуместни или
многословни – това са донякъде субективни неща, които просто се
долавят при преглед на написаното. Ние всички се нуждаем от хора,
които да надничат над рамото ни да погледнат какво пишем. Ние зна-
ем какво искаме да кажем, но не винаги го правим с яснота. Повече, от
каквото и да е друго, ще е от полза за ръкописа ви, ако го прегледа и
втори чифт очи.
Ето сега няколко препоръки относно конкретни видове текстове,
които може да се наложи да пишете.

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ. Винаги споменавайте темата, по която отговаря-

те, за да сте всички на една вълна. Писмото е писмена следа и тази сле-
да трябва да бъде свързана с нещо, за да е смислена. Кажете следното:
„Пиша ви в отговор на вашето еди-какво си от еди-коя си дата.“ Това
ви осигурява отправна точка за в бъдеще. Не се чувствайте длъжни да
запълните цялата страница. Нека писмото ви е кратко и ясно. Хората
искат информация, а не красиви излияния. Както казваше моят учител
по журналистика в гимназията: „Бананът си е банан и пак банан, а не
дълъг жълт плод.“
Може да ви се наложи да пишете писма на хора, които работят в
сферата на устойчивото земеделие, за да ги информирате, че току-що
сте прочели нещо, което са написали или че сте разбрали колко добре
се справят с тази дейност. Може да ви се наложи да пишете информа-
тивни писма до местните политици за нещо, което те са дискутирали
на някое събрание и очевидно не са взели предвид, че съществува и
позиция като вашата.

418
ПИСМА ДО РЕДАКТОРА. Това е една прекрасна арена – използвай-
те я при всеки сгоден случай. Въпреки, че около вестниците в голе-
мите градове се е създала доста конкурентна ситуация за това кой е
„вътре“ и кой – не, това не съществува при по-малките вестници. Най-
голям шанс да бъдат забелязани имат онези писма, които са написа-
ни в отговор на някоя уводна статия, след това идват писмата, които
са написани в отговор на конкретни новини, особено ако са с местно
значение. Изобщо не си губете времето да пишете за световни или
общонационални теми. Използвайте някое актуално местно събитие
като увод към вашата позиция и ще имате по-голям шанс да привлече-
те вниманието на редактора. Тези писма трябва да са написани кратко
и по темата – да не са повече от 150 думи. Колкото по-кратко е, толко-
ва по-голям шанс има да бъде одобрено, а и съответно има толкова
по-малка вероятност да бъде редактирано или да загуби интереса на
читателите. Номерирайте фактите, които излагате – това е друг начин
да намалите вероятността да ви редактират писмото. Ако придобиете
навика да пишете веднъж месечно, гледайте да пишете и такива писма,
които приветстват редактора за изразеното от него становище – това
е подобно на подкуп и ще ви осигури добра позиция за в бъдеще. Не-
дейте да пишете единствено по време на изборите. Определено може-
те да пращате писма до редактора на селскостопански теми и така ще
използвате възможността да си направите безплатна реклама.

БРОШУРИ. Оставете достатъчно свободно пространство. Сивото е

твърде много за четене. Проверете да сте сигурни, че всичката инфор-
мация е налице – каквo рекламирате, защо те трябва да ви станат кли-
енти, къде сте, кои сте. Винаги имайте предвид петте „К“-та и едното „З“:
кой, какво, къде, кога, как и защо. Това са въпросите, на които брошу-
рата трябва да дава отговор. Тъй като брошурите са нещо уводно, то те
трябва по-скоро да „хващат око“, отколкото да ограмотяват. Опитвате
се да установите контакт с някого, който ще ви отдели само 30 секунди.
Запомнете това. Един от най-ефективните маркетингови инструменти,
които можете да ползвате е брошурата на стопанството ви. Можете да
създадете няколко различни вида за различни потребители. Може да
искате да имате такава, която да е фокусирана само върху един от ва-
шите продукти и да е по-скоро като информационна листовка. Идете
до витрината с месо в магазина и вижте някои от информационните
бюлетини, които са изложени там. Не струва много да се разпечатат
диплянки, а при това са много ефективно средство за обучение на хо-
рата, тъй като им представят вашата гледна точка и така засилват тях-
ната ангажираност към вашия продукт.

419
 БЮЛЕТИН. Когато комуникирате с хората, които са абонирани за ва-
шата продукция, винаги им предоставяйте откровена информация.
Тези хора са вашето ядро, вашите фенове – те ще ви останат верни. Без
да се престаравате им давайте всичката информация, която мислите,
че им е нужна, за да са осведомени относно вашите проблеми и побе-
ди. Така ще ги държите в течение на вашите проблеми, планове и про-
дукти. Бъдете напълно открити с тях и те ще ви отвърнат със същото. В
зависимост от това какъв тип селскостопанска дейност развивате, та-
кива бюлетини могат да бъдат изпращани най-малко веднъж годишно
или пък ежеседмично. Често стопанствата, които водят солидарно зе-
меделие48 разпращат бюлетини всяка седмица, за да осведомяват або-
натите на селскостопанската си продукция какво е в наличност тази
седмица. Информацията никога няма да е в излишък, особено когато
информирате най-основните си клиенти.
Комуникацията е жизненоважна за всеки аспект от живота. Фер-
мерите се нуждаят от тези умения също толкова, колкото и всеки друг
и трябва да развиват тези принципи, за да бъдат ефективни. Не се за-
батачвайте в методите, докато не сте си избистрили ясно послание.
Подхранвайте вашето увлечение, докато чашата ви не прелее и тога-
ва вашето послание ще стане магнетично и ще даде началото на едно
движение.

48
Солидарно земеделие (от англ. Community Supported Agriculture (CSA)) – маркетин-
гов селскостопански модел, при който потребителите се абонират за продукцията на
дадено стопанство. При този модел абонатите плащат предварително и всяка седмица,
докато трае селскостопанският сезон, получават кутия със съответните за сезона земе-
делски продукти, доставена до дома им или друго, удобно за тях място. (Бел. прев.)

420
 ГЛАВА 37
ЦЕНООБРАЗУВАНЕ

Малко неща са така щекотливи както ценообразуването. Аз не съм

абсолютно безскрупулен капиталист, чиито опростенчески подход е:
„Граби, колкото можеш!“ Животът е нещо повече от само това да се ва-
дят пари. Дори не трябва и да се стремим към това да забогатеем. Но, в
същото време, не трябва и да подценяваме труда си. Като цяло, мисля,
че фермерите не се надценяват, ами си слагат твърде ниска цена.
Аз обичам, като за начало, да определям каква ми е базисната въз-
връщаемост на час. Определено вярвам в любимия девиз на татко:
„По-добре да не правиш нищо за нищо, отколкото да правиш нещо за
нищо“. Ако няма да получавам сносно възнаграждение, то по-добре
да се хвана на някаква работа в града, която не ми носи някакъв риск
и която мога да напусна, когато си пожелая. Нещо, за което няма да се
въртя в леглото до 8 сутринта; такава работа, от която мога да си тръг-
на в 5 следобед, защото някой друг е поел риска за нея.
Много хора живеят по този начин и не хранят аспирации за нещо
по-добро. Но ако имате големи стремежи, тогава да работите за нищо
не е задоволителен вариант. Ако ще поемам отговорност за дадена по-
землена собственост и някакъв дребен бизнес, тогава не смятам, че е
арогантно да изисквам да получавам възнаграждение, подобаващо на
един професионалист.
Имаме само 24 часа в денонощието. Времето е големият огранича-
ващ фактор за нас, а едновременно с това е и велик изравнител. Това,
което всеки един от нас може да предложи на обществото е или няка-
къв продукт, или някаква идея, или някаква услуга. Очевидно, ако мо-
жем да предложим на пазара и трите, тогава ще получим съвкупната
им възвръщаемост за единица време.
Но ако започнем от въпроса: „За каква сума искате да работите?“,
тогава поне имаме някаква отправна точка.

421
 – Колко на час ще ми искате, за да Ви взема на работа?
Никой самоуважаващ се човек няма да отговори:
– Минималната работна заплата.
Нека не се забатачваме в етични дискусии относно това колко
стойностен е даден човек. Познавам хора, които остойностяват вре-
мето си на 200 долара на час. Хирургът, който веднъж ми ши пръста
в спешното отделение, ми взе 600 долара за 30-минутна работа. Но
за целите на нашата дискусия нека не зачекваме този сценарий. Нека
погледнем реалистично на работното възнаграждение. Ако можете да
изкарвате 10 долара на час, това ще бъде ли удовлетворяващо възна-
граждение поне на първо време? Ами 15 долара? Или ще ви трябват 20
долара на час? Вижте, въпросът не е в това колко ви се иска. Въпросът
е да изберете нещо за отправна точка.
Ако внимателно следите разходите, свързани с даден продукт,
тогава разликата между вашите разходи и брутната продажна цена е
това, което ви остава като заплата за вас. Знам, че някои хора ще ме
заядат по този въпрос, тъй като тук не включих стойността на всяко
едно нещо, свързано с процеса: стойността на мотиката, на лозарски-
те ножици, на товарната количка. Но повечето от нас така и така вече
притежават тези неща. Ние просто се опитваме да проумеем едно кон-
цептуално положение, а не да обсъждаме тънките детайли.
Нагласете цените си така, че да ви дават онази възвръщаемост на
трудов час, която сте си определили като ваш праг на удовлетвореността.
Например, ние принципно сме определили възвръщаемостта на
труда ни да е от порядъка на 20-25 долара на час. Това мен ме удовлет-
ворява. Ползваме под аренда една ферма на около 20-тина километра
от нас и там държим на паша 80 телета за угояване. На всеки два дни ги
местим в ново ограждение, което предполага свалянето на оградната
мрежа и поставянето й на новото място. Телетата ги купуваме в нача-
лото на март и ги продаваме в края на октомври, което възлиза на око-
ло 7 месеца, през които се грижим за тях. За този период ние правим,
грубо-сметнато, около 100 курса до там, като всеки курс ни отнема 2
часа, което прави 200 часа. Като приспаднем цената за превоза им, за
материали, минерални добавки, пътни разходи и наем и при нетна пе-
чалба от 8 000 долара, ние изчисляваме, че възвръщаемостта за труда
ни възлиза на 40 долара на час. Знам, че трябваше да включа в смет-
ката и това каква лихва щяхме да получим от тези пари, ако ги бяхме
вложили в банката за същия този период, но пак повтарям, че тук се

422
опитваме да си изясним общата идея. Очевидно е, че тази възвръща-
емост отговаря на минимума, който сме си определили за трудов час.
Ако на мен ми трябват 5 дни на борсата, за да купя тези 80 телета,
то допълнителните 30-40 часа значително ще се отразят на възвръща-
емостта ми на час. Затова използвам посредник. Времето ми е твърде
ценно, за да го пилея във висене на борсата. Той така и така е там, така
че не му коства много да поеме покупката и на моите телета. Тъй като
разходът идва от това да съм там, на място, за мен е по-добре да из-
ползвам неговото време, а аз да остана вкъщи до телефона.
Да кажем, че продавате ягоди. Колко време ви трябва, за да набе-
рете една кошничка? Ако това ви отнема 10 минути и можете да набе-
рете 6 кошнички на час, ще трябва да вземате по 3 долара на кошнич-
ка, за да стигнете до 18 долара на час възвръщаемост за труда.
Точно както беше при счетоводството, и тук калкулация като тази
може да ви помогне да решите с кои дейности да продължавате да се
занимавате и кои да преустановите. Тази равносметка също показва и
глупостта на индустриалния модел. Защо повечето фермери, които се
занимават с „конвейерно“ отглеждане на животни в затворени поме-
щения, също така работят някаква работа в града или изпращат поло-
винката си да работи извън фермата за допълнителни приходи? Ако
тези съоръжения са наистина такива съкровищници, защо собствени-
ците им не си стоят вкъщи да строят още от тях?
Приятелят ми Джеф Иши наскоро бил на някакъв банкет и вечерял
с една двойка фермери, които ръководели подобен комплекс за подо-
во отглеждане на пилета. Той ми разказа следното:
– Стана въпрос за жените в селското стопанство. Аз отбелязах, че
един на всеки пет нови фермери във Вирджиния, е жена. После споде-
лих, че се чудя защо ли е така? Жената се обърна към мен и отвърна:
– Ами, няма нищо чудно. Мъжът ми си намери работа в един завод
в града, така че на тазгодишните данъчни декларации аз бях отбеляза-
на като главния управител на фермата. Ето ти на – аз съм един от тези
нови фермери, за които говориш.
Познавам много фермери, които са се хванали на уловката на ин-
дустриалния модел и нито един от тях не вади някакви свястни пари.
Всички те имат някакви изплащания да правят. Може и да докарват
минималната работна заплата, но почти никой от тях не изкарва екви-
валента за чиновническа работа в града.

423
 При ценообразуването от жизненоважно значение е да си води-
те отчет на времето, което отделяте на всяко мероприятие. Например
ние знаем, че отнема 3 минути на един човек на ден да премести и
обгрижи мобилния кафез. За да стигнем до кланичната обработка на
80 пилета от този кокошарник, вече сме му посветили 105 работни ми-
нути за петте седмици, през които те са на пасището. Прибавете още
5 минути за времето, докато са се мътели пиленцата и това възлиза на
110 минути за 80 пилета или 1 375 минути на пиле. При нашата кланич-
на технология, екип от 5 души може да обработи 120 пилета на час,
което излиза по 24 птици на час за един човек или 2,5 минути на пиле
за един човек. Ако съберете двете стойности – за полската работа и
за кланичния труд, ще получите нещо от рода на 4 минути на пиле за
един човек. Нашият брутен марж на едно пиле изглежда така:
Пиле 0,60
Храна 1,50
Комунални услуги 0,10
Материали 0,05
Общо: 2,25
Ако всяка птица е приблизително 1,8 кг кланично тегло, ние дости-
гаме прага на рентабилност при 1,25 долара на килограм. Ако произ-
водствените и кланични мероприятия отнемат на един човек 4 минути
на пиле, то тогава на човек се падат 15 пилета на час. Ако искаме да
изкарваме по 20 долара на час, трябва да получаваме допълнителни
1,33 долара на птица, което, делено на 1,5  кг означава, че трябва да
добавим минимум още 74 цента към нашия праг на рентабилност. Така
стигаме до 1,99 долара/кг.
Винаги, когато правите подобни изчисления, включете в сметката
и голяма „финансова възглавница“ (резерва). Може змия да се вмъкне
в курника и да изяде 20 пилета. Може да прегазите едно-две докато
местите кафеза с количката. Може да мине буря и да издави 30-тина.
Разбира се, такива бедствия не се случват ежедневно, но се случват,
все пак, и ще трябва да си предвидите стабилна резерва. С това наум,
нека прибавим още 55 цента/кг, за по-сигурно. Сега вече започва да се
оформя идеята за това каква цена трябва да определим.
Всъщност, нашата цена за пилетата е 3,30 долара/кг, но до тази
цена сме стигнали след като дълги години сме вземали минимално-
то възможно. Човек трябва да започне от някъде. Знам, че някои хора
смятат, че трябва от самото начало цената да е висока, но според мен

424
е по-добре да започнете с малко по-ниска цена и да си осигурите ня-
какви позиции и чак тогава постепенно да започнете да вдигате цена-
та. Ако още от самото начало започнете със значителна цена, ще ви е
по-трудно да привлечете купувачи. Хората си правят сметката, дори и
когато става въпрос за екологично-чиста храна.
В идеалния вариант, ще си заплащате всеки заработен час. Но в ис-
тинския живот това не се случва. Целта на всеки начинаещ фермер е да
си осигури пълна заетост чрез работата си на фермата. Щом започне
да се развива пазарът за онези неща, които имат добра възвръщае-
мост, тогава е време да започнете да отхвърляте нещата, които нямат
същата възвръщаемост, а само отнемат от времето ви. Номерът е в
това постепенно да се отдалечавате от „неплодородните“ часове и да
направите така, че всичките ви работни часове да се заплащат според
тарифата, която сте определили.
Предвид всичко това, помнете, че при всекиго настъпва време, ко-
гато трябва да се спасява непродадената продукция. Това е нещо нор-
мално за зеленчукопроизводителния и овощарския бизнеси. Един от
най-успешните търговци на зеленчуци, който познавам, Чип Планк от
„Уетлънд Веджетъбъл Фармс“ във Вирджиния, казва, че когато дойде
краят на деня, търговецът просто трябва да свали цената дотолкова,
колкото е нужно, за да се отърве от продукцията. Той е напълно прав.
Корекциите след инвентаризация са нещо нормално и ако се налага
да пуснете нещо на безценица, за да го пласирате, това е нормално. Но
ако ви се наложи да прибегнете до такава мярка, гледайте да я използ-
вате, за да постигнете някакво търговско преимущество.
Като правило, аз съм забелязал, че е по-добре да раздавате без-
платно продукция, отколкото да сваляте неимоверно цените. Когато
поддържате установените цени, а излишъка го предлагате като моти-
вация за хората да купуват другите ви стоки, които са в ограничени
количества, тогава не се налага да правите компромиси с цените си.
Например, ние сбъркахме и надценихме колко мляно говеждо
биха купили клиентите на пазара и в края на сезона се оказахме с пре-
калено голям излишък във фризера. Пуснахме специална промоция:
„При закупена продукция на стойност 20 долара получавате безплат-
но половинка говеждо.“ Това подтикна хората да купуват – и то повече
от обикновено, онези продукти, които бяха на обичайните си цени; ос-
вен това, демонстрирахме благожелателство и така затвърдихме ими-
джа си сред нашите клиенти като им дадохме нещо за нищо.

425
 Хората обичат да получават безплатни неща. Ако свалите неи-
моверно цените, задължително трябва да обясните защо го правите.
Иначе хората ще си помислят, че имате нещо развалено или заразено
и разпродажбата може повече да ви навреди, отколкото да помогне.
В крайна сметка, ние страшно много намалихме цената на говеждото
месо и сложихме надпис, който гласеше: „Помогнете ни да си отворим
място за нашите висококачествени пържоли и червени меса. Трябва
да изпразним фризера!“
С тази обява оставихме у клиентите ни впечатлението, че ни по-
магат. Хората обичат да се чувстват нужни. При това, всичките онези
хора, които очакваха появата на стековете си дадохме сметка, че могат
да ускорят зареждането с нов инвентар, ако решат няколко седмици
да сервират кюфтета за закуска. Не на последно място, така ние изра-
зихме какъв е истинският проблем, а при работа с клиенти повечето
информация никога не е излишна.
Всеки път, когато покачваме цените, даваме обяснение. Като пра-
вило, използвайте общодостъпната информация, за да вдигате цени-
те, но не и за да ги смъквате. Преди няколко години, когато цените на
зърното внезапно скочиха, това стана главна новина. Ние се възполз-
вахме от шанса да вдигнем цените на пилетата ни с 40 цента на кило-
грам, което беше значително поскъпване. Безпокояхме се, че ще има
отрицателни реакции, но всички бяха наясно, че има всенароден про-
блем и ни влязоха в положение. Разбира се, когато цените на зърното
се понижиха обратно до предкризисното си ниво, нашите повече не
ги смъкнахме.
Ако прикачите вашите ценови увеличения към общоизвестни
проблеми, ще видите, че клиентите са склонни да го приемат. Хората
мразят, когато цените скачат без явна причина и без каквото и да е
обяснение. Ако им дадете откровено обяснение, те ще ви последват.
Гледайте задължително да запознаете клиентите си с намаленията,
които предлагате при закупуване на по-големи количества. Например,
ние продаваме четвъртинка, половинка или кило говеждо на цени 30
процента по-високи от тези в колбасарницата или в супермаркета. Но
ако го купите на парче от месната витрината в магазина, тогава нашата
цена за големи количества излиза около 10 процента по-ниска от тех-
ния най-висококачествен еквивалент.
Следователно, когато разискваме цените, ние не сравняваме на-
шите цени за четвъртинка и половинка, а говорим за цената за голе-

426
ми количества, сравнена с цената на резен в магазина и показваме
на хората как могат да спестяват 10 процента от парите, които дават
за говеждо като купуват нашето месо. От вас зависи как ще използва-
те цените на конкуренцията, в сравнение с тези на вашите продукти.
Обрисувайте това сравнение в краски, които са честни, но които ви
описват в по-добра светлина. Хората си имат понятие от отстъпки при
големи количества, така че са склонни да изберат този вариант, когато
им насочим вниманието натам.
След като вече разгледахме в големи подробности ценообразува-
нето, нека обърнем внимание на темата за цените на най-скъпите про-
дукти, като тук ще обсъдим и цените на храните изобщо.
– За каквото си платил, такова и ще получиш.
Постоянно чуваме тази фраза. Тя се използва за касетофони, за
дрехи и за услуги. Използва се и за домакински уреди, за учители и
компютри. Нашето общество прави само едно изключение на това
правило – храната.
Аграрно-промишленият сектор постоянно ни бомбардира с иде-
ята, че свинското си е свинско. Пилешкото си е пилешко. Яйцата са си
яйца. Ягодите са си ягоди. Ако човек спомене, че съществува голям
диапазон в качествено отношение, то е като да поставиш под въпрос
мама, бейзбола и ябълковия пай. Направо е противо-американско да
се изкаже предположението, че дадено яйце може да е в пъти по-хра-
нително от друго някое яйце.
Трябва да оповестим високо и решително: „За каквото си платил,
такова и ще получиш. Това важи и за храната.“ Всички знаем, интуитив-
но го усещаме, че качеството на храната варира значително. Въпреки
това, стандартизацията – което е същността на индустриализацията,
не оставя място за сравнения. Ето защо Агенцията за храните и лекар-
ствата и Американският департамент по земеделие отказаха да разре-
шат на преработвателите на биологично мляко да сложат върху тех-
ните етикети обозначението „Без ГРХ“ (говежди растежни хормони),
тъй като такъв един етикет би заклеймил всички други млека, които
СА пълни с хормони. (Наскоро компанията за сладолед „Бен и Джерис“
повдигна съдебен процес, който може да доведе до промяна в разпо-
редбите за етикиране.)
Генното инженерство се ползва със същите протекции. Храната
по щандовете в магазините, която съдържа генно-модифицирани ор-

427
 ганизми, не е обозначена като „ГМО“. Едно пиле, което е 10 процента
фекална супа, е обозначено по същия начин, както и едно пиле, което
е преработено в чиста среда и е било свободно-отгледано. Разбира се,
че има значителни разлики между тези продукти, но нашето общество,
приучено да обича стандартизацията и евтината храна, има сериозен
проблем с това да приема сравнения и по-високи цени.
Вижте докъде ни е докарала евтината храна. Цената, която обще-
ството ни плаща за разчистването на разливите на тор, за лекуването
на болни животни и умрелите от хранителни зарази, за да се разправя
с планини от екскременти от централизираните обекти за отглеждане
на животни в затворени условия и да им диша миризмите, е направо
астрономическа. Ако всички фермери биха си вършели добре рабо-
тата, тогава чиновниците в правителствените и частни агенции, които
им дават съвети относно заразите по животните и екологичните щети,
биха се заели с нещо продуктивно, вместо да смучат като пиявици на-
шата икономика.
Политиката на евтината храна води до занижаване на качеството в
името на печалбата. Когато птицевъдната индустрия дава на пилетата
пилешки дреболии, защото са евтин източник на протеини, виновник
за това е егоизмът на тази политика. Когато превръщаме тревопасните
животни в месоядни като храним кравите с други смляни умрели кра-
ви, виновник за това пак е политиката за евтина храна.
Потребителите и производителите носят еднаква отговорност.
Сега не е време за оправдания, а е време да заемем безкомпромисна-
та позиция, че храната трябва да се продава на реални цени. Това озна-
чава, че цената на евтината „храна“ e подобаваща, тъй като тя за нищо
не става. Не само, че тази храна е лишена от питателност, но тя дори и
разболява хората. Държавната служба по отчетност49 (ДСО), въз осно-
ва данни, предоставени й от Центъра за контрол на заболяванията, из-
числява, че до 5 000 американци умират всяка година от заболявания,
предавани чрез храната. Да не забравяме, че според ДСО, виновници
са големите преработвателни предприятия, централизацията в про-
изводствения сектор, транспортирането и дългите разстояния между
производителя и потребителя, както и болестотворните мутирали или
резистентни щамове на патогенни бактерии, предизвикани от рутин-
ното прилагане на медикаменти или други токсични материали.
49
Държавна служба по отчетност (англ. United States Government Accounting Office) –
независима, надпартийна федерална агенция, която извършва проучвания от името на
Конгреса и държи изпълнителната власт отговорна пред Конгреса, а правителството,
отговорно пред народа. (Бел. прев.)

428
 Голяма част от обществото се пробужда и започва да поема отго-
ворност за коригирането на тази политика. Това са хората, които отде-
лят време на това да се информират и същите тези хора ще са факто-
рите за успеха на вашето стопанство.
Когато някой се оплаква от цените ни, аз обичам да контрирам с
една фраза, която съм заимствал от Джеф Иши, авторът на „Динамичен
маркетинг за пазара на открито“ (Jeff Ishee, Dynamic Farmer's Marketing):
„Това е цената, която плащам, за да го отгледам.“ Това е обезоръжа-
ващ отговор. Първо на първо, клиентът няма как да знае колко ви е
струвало да отгледате нещо, така че ако вземе да спори, това само ще
разкрие невежеството му. Джими Дийн казваше:
– По-скоро бих дал обяснение за цените си, отколкото да се опра-
вдавам за високото качество.
На второ място, това е деликатен начин да напомните на клиента:
„Аз също струвам нещо.“ Моята позиция е следната: „Ако искате от мо-
ята ферма да идват същите миризми, които идват от повечето други
ферми, тогава ходете да ядете фекални супи. Но ако искате да се задър-
жа и все още да съм в този бизнес след 10 години и да произвеждам
здравословна храна, която подобрява състоянието на околната среда,
тогава моите цени ще ви се видят като изгодна сделка.“
Ние, фермерите, трябва да се преборим с идеята, че сме някакви
селяни, които бъхтат за без пари там някъде из полето, за да могат
гражданите да си карат BMW-тата. Пълна глупост! Всеки гражданин,
който не мисли, че заслужавам да получавам същата заплата като един
чиновник, не заслужава моята изключителна храна. Нека ядат E. coli.
Това звучи грубо, но просто нямам търпимост към хора, които проявя-
ват такова неуважение към мен.
Най-куриозното е, когато някоя дама застане пред щанда ми и запо-
чне да се възмущава, че дузина яйца стрували 2 долара, докато в също-
то време сърба кока кола. Най-големите хранителни компании в света
не произвеждат храна. Запомнете този факт! „Тако Бел“, „Макдоналдс“,
„Бъргър Кинг“, „Пепси“ и „Кентъки Фрайд Чикън“ не предоставят храна.
Те предоставят развлечения и отдих. Никога не забравяйте това. Те не
продават хранителност. Дори само едно от моите яйца съдържа пове-
че питателност, отколкото цял камион безалкохолно. Въпреки това, тази
дама има наглостта да ми каже, че яйцата ми били твърде скъпи! Хората
намират пари за това, което считат за важно. Не вярвам, че трябва да
приемаме закони за това как хората да си харчат парите. Но също не е

429
 редно някой потребител да ви казва, че цените ви са твърди високи, до-
като си пали цигарата. Грешен отговор! Правилният отговор е, че те имат
пари за това, което те считат за важно. Това е въпрос на приоритети. Не
се извинявайте за това, че сте сложили такива цени на стоките си, че да
можете да покриете всичките си разходи и да имате възвръщаемост, коя-
то ще ви мотивира да се занимавате с този бизнес до края на живота си.
Ето два примерни диалога, в които използвам възможността дели-
катно да образовам хората по този въпрос.

КЛИЕНТ: Телешка кайма за 6 долара на килограм? Това ми се виж-

да височко.
АЗ: Един килограм от моята кайма се равнява на два от ма-
газина.
КЛИЕНТ: Как така?
АЗ: Нашата е с по-малко мазнини, защото кравите пасат
зелена трева, вместо да ги храним с царевица, мъртви
крави или пилешки тор. Освен това, не им слагаме хор-
мони в ушите.
КЛИЕНТ: Не, сериозно ли говорите? Кравите ядат такива работи?
АЗ: Да, госпожо. Това е най-съвременната диета, препоръ-
чана директно от земеделската консултантска служба.
Нали трябва някъде да ги дянат всичките отпадъчни
води и продукти от промишлените фабрики!
КЛИЕНТ: Мили Боже! Дайте ми, тогава, един килограм.
************************************************************
КЛИЕНТКА: Защо ви е толкова скъпо пилешкото?
АЗ: Някога били ли сте в птицекомбинат?
КЛИЕНТКА: Ами, не, ама съм ги виждала.
АЗ: А помирисвали ли сте ги?
КЛИЕНТКА: О, да, ужасни са!
АЗ: Знаете ли кой плаща за тази миризма?
КЛИЕНТКА: Предполагам, че всички ние. Ама наистина всичко оми-
рисват, а? Знаете ли, четох във вестника миналата сед-
мица за това как някакъв квартал осъдили един от този
комбинати за това, че им замърсили подпочвените води.

430
АЗ: Кой мислите, че плаща за това?
КЛИЕНТКА: Всички ние. Предполагам, че държавата ще трябва да
се намеси и да изчисти всичко това.
АЗ: Права сте. Между другото, гледали ли сте „60 Minutes“?
КЛИЕНТКА: О, да, това е едно от любимите ми предавания. Наскоро
говореха за това как хората пипват смъртоносни зара-
зи от яденето на мръсни пилета. Беше ужасно.
АЗ: Да, колко хубаво, че птицекомбинатите са платили за
лекарските сметки.
КЛИЕНТКА: Ама как! Знаете, че не са направили подобно нещо.
Онези компании не са платили пукната пара на горките
хорица.
АЗ: Ще ме извинявате, госпожо, ама нашето пилешко на ни-
кого няма да навреди. Няма да провали нечие барбекю
този следобед и няма да замърси ничии подпочвени
води. Цената, която плащате е само това, което вижда-
те. Никой друг няма да плаща за това, което вие искате
да спестите.
КЛИЕНТКА: Прав сте. Не се бях замисляла за това преди. Дайте ми
две пилета.

Използвайте ценоразписа си, за да провокирате информираност и

да създадете лоялност към вашите продукти. Като цяло, хората са оча-
рователно неграмотни. Аз си мислех, че всички знаят, че на пилетата се
дават пилешки черва, обаче хората не знаят. В това отношение хората
са с ограничено мислене. Всички ние имаме нужда да ни се напомнят
нещата, които не са част от ежедневието ни, от нашия малък свят.
Ако вашето качество отговаря на цените ви, ще намерите хора,
които да подкрепят вашата позиция. Не ви трябват клиенти, които ку-
пуват от вас, само защото цените ви са по-ниски от тези на всички оста-
нали. Трябват ви клиенти, които стават абонати за вашата продукция,
защото превъзхождате всички други и защото те никъде другаде не
могат да намерят това, което предлагате вие.
За мен ще е ужасно, ако цял живот произвеждам и продавам нещо,
за което в търговската си реклама мога само да изтъкна, че е по-ев-
тино от всичко друго, предлагано на пазара. Това за мен ще е неудо-

431
 влетворително. Да завладеете пазарен дял само от това, че предлагате
евтин продукт ми се струва, че е незадоволителна цел в живота. Но да
можете гордо да се изправите и да провъзгласите:
– Това е най-вкусният домат на света! – ето това е една благородна
кауза. Струва си човек да живее за това. Нищо друго не е така благо-
родно, че да му посветите живота си.
Ако продуктът ви отговаря на цената си, ще видите, че хората с ра-
дост ще се издигнат на вашето ниво. Няма ли да е страхотно, ако разви-
ехме такава хранителна система, която е базирана на отлично качество,
а не на посредственост? Не кожодерствайте, но изправете гордо глава
и установете цените си на ниво, което показва вашето самоуважение.
При все това, останете гъвкави. Ако никой не купува, тогава цените ви
вероятно са твърде високи. Бъдете благоразумни и нека вашите цени
говорят за вашите принципи и да ви печелят уважение.

432
 ГЛАВА 38
ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

Селскостопанските производители трябва да се стремят да задър-

жат колкото се може по-голяма част от потребителския долар. Докато
стигнат от фермата до магазина, селскостопанските продукти биват
транспортирани, преработени, рекламирани, инспектирани, етики-
рани, складирани, пакетирани, извозвани, и най-накрая сканирани
от компютри на касата в супермаркета. Всяка една от тези процедури
капка по капка раздува крайната цена на дребно.
Само допреди три десетилетия фермерите получаваха 35 цента
от потребителския долар. Днес те получават по-малко от 9 цента и
тенденцията е към още по-голям спад. Въпреки че различните про-
учвания цитират различни отправни позиции, всички са единодушни
за цялостната разлика и за общата тенденция. Това отразява няколко
промени в стопанско-хранителната верига.
На първо място, фермерите по-малко се занимават с преработка и
маркетинг. Всъщност, в повечето модерни стопанства, фермерът дори
и не притежава добитъка, който отглежда. Животните са притежание
на някаква голяма корпорация, която е подписала договор с фермера
да й ги гледа. От колкото повече контрол върху хранителния продукт
се отказва фермерът, толкова повече намалява и неговият дял от стой-
ността на този продукт.
Навремето фермерите осоляваха свинското и го продаваха на
местните ресторанти. Птицепроизводителите предлагаха яйцата си
в града. Мандрите доставяха прясно мляко досами прага на къщата
(между другото, някои мандри наново подеха тази практика и са дос-
та популярни). Самите производители на суровини имат все по-малък
дял от финалния продукт. Редно си е, при това положение, посредни-
ците по цялата верига да получават според приноса си за продукта.
Фермерите навремето съхраняваха повечето от зърното си на терито-

433
 рията на фермата и го продаваха, когато имаха нужда от пари. Сега те
направо го отнасят до силозите и вземат, каквото им дадат.

Друга причина за този драстичен спад във фермерския дял от по-

требителския долар, е работещата жена. Преди три десетилетия пове-
чето жени си стояха по домовете и готвеха храна с истински продукти.
Но с присъединяването на жените към работната сила, все повече от
храната на днешно време се приготвя извън дома. Десет процента от
храната се консумира в автомобилите.
Вместо да си купят сипкави картофи за печене от сорта „Айдахо“ за
20 цента на килограм, да ги занесат вкъщи и да ги сготвят за семейство-
то, консуматорите купуват пържени картофи за микровълнова фурна
и плащат 2 долара за килограм. Изненадвам се всеки път като отида в
някой супермарет и видя цените на полуфабрикатите. Има замразена
пица, готово пиле, готов бекон за 44 долара на килограм. Списъкът е
безкраен. Горе-долу 50 процента от храната днес се приготвя извън
дома. Тази цифра включва замразените готови вечери, както и ресто-
рантските блюда. Повечето от храната, която се сервира по банкетите
сега също се доставя замразена в кутии. Готвачите само ги хвърлят в
големите фурни и ги затоплят. Тези фурни имат множество тесни скари
на колелца, на които могат да се нареждат кутиите.
Почти 70 процента от пуйките подлежат на допълнителна прера-
ботка и биват превърнати в шунка от пуешко месо, хот-дог от пуешко
месо и болоня от пуешко месо. Огромни пространства от рафтовете в
магазина са заети от консерви със супа, зеленчуци и плодове. Цената
на всички тези силнопреработени храни, в сравнение със суровите
продукти, е направо смайваща.
Цифрите, които фермерите цитират са също така смайващи. Те го-
ворят за това как получават по-малко от пет цента на пиле. Маржът на
тези индустриални модели е толкова малък, че е цяло чудо, че някои
от тези фермери изобщо изкарват някакви пари. Някои от производи-
телите на пуйки казват, че сега работниците, които наемат, за да ловят
пуйките изкарват повече пари, отколкото самите фермери. Но когато
човек доброволно се е отказал от всичко друго, освен от ипотеката,
сметката за тока и риенето на тора, тогава той си гарантира най-мини-
малното парче от пая. Не мога да проумея защо няма повече фермери,
които да прозрат това. Те все още се надпреварват кой по-напред да
клъвне стръвта, закачена за въдицата на агробизнеса.

434
 Мен не ме удовлетворяват 9 цента от долара, а и вас това не бива
да ви удовлетворява. Единственият начин да се включите в играта на
пазара на едро, е с обем, но малцина разполагат с нужния капитал да
се включат в тази игра. За повечето от нас, по-реалистичният подход е
да изкарваме прилична нетна възвръщаемост от всяко животно, всеки
морков и всяка цепеница. Това означава да се приближим възможно
най-близо до цената на дребно.
Когато отнесем товар дърва до дъскорезницата, един служител
излиза от канцеларията и ни казва колко дъсчени фута ще излязат от
трупите ни, какво качество са те и каква е цената. Незнайно защо, но
подобна ситуация не ме оставя с впечатлението, че мога да прегова-
рям от позиция на силата. Ние, фермерите, вместо самите ние да дик-
туваме цените, сме се оставили да бъдем по техния диктат, наложен ни
отвън, и е вече време да променим нещата.
Но това няма да се случи като изискваме полагащата ни се цена
или като струпаме всички трактори във Вашингтон или като лобира-
ме за равенство. Това ще се случи само, когато решите да превърнете
това, което произвеждате, в нещо повече, а не просто да го оставите
на милостта на преработвателите. Те ще ви вземат морковите или аг-
нешките котлети и, когато най-накрая приключат с всичкото смесване,
екструдиране, подправяне с примеси и залежаване, ще са ги направи-
ли негодни за човешка консумация.
Цялата идея при добавянето на стойност е в това да направи-
те нещо различно със стоката си от това просто да я продадете като
всеки друг. Понякога добавянето на стойност може да е нещо толкова
просто, колкото да отгледате някой невиждан сорт – например синя
царевица, вместо жълта. Специалният продукт определя по-високата
си цена, а обикновено не изисква допълнителни грижи по отглежда-
нето. Ако можете да удвоите цената, дори и добивът ви на декар да е
20 процента по-нисък, вие пак ще успеете да увеличите дохода си от
единица площ с 80 процента.
Помнете, че сме в ерата на бутиковото производство. Специализи-
раните продукти от какъвто и да е род привличат вниманието. Разбира
се, веднъж захванете ли се със специализирани продукти, ще започне-
те да обмисляте и нетрадиционни маркетингови подходи. Големите из-
купвачи търсят стандартна стока. Транжорните искат черни говеда, за-
щото могат да ги разфасоват да паснат точно по размерите на кутиите.
Опаковчиците на домати искат определени сортове. Не се опитвайте
да продавате синя царевица на силажите на „Арчър Даниелс Мидланд“.

435
 За специализираната си продукция пазар винаги можете да наме-
рите. Кой би помислил, че някой би взел да рисува очички по камъчета
и да ги продава... с милиони? Винаги ще се намери място за една нова
идея. Ако ще продавате продукцията си някъде, по добре я продайте
за 6 долара на килограм, отколкото за 2 долара.
А може би вас не ви влече специализираната продукция, а по-ско-
ро искате да се занимавате с допълнителна обработка. Представете
си, например, каква стойност би придобил един декар царевица, ако я
продадете под формата на царевични мъфини. С този подход можете
от 2 декара царевица да си докарате същата печалба, както и някоя
ферма с 4 000 декара, която продава царевицата си на „Пилсбъри“. Това
положение ви дава възможност да вложите енергията си в нефинансо-
вата страна на бизнеса. Вместо да ви се налага да притежавате земи
и техника, за да произвеждате стотици декари царевица, вие влагате
усилията си чисто и просто в правенето на царевични мъфини. Няма
да ви се налага да опирате до банкови кредити, а после да похабите
всичкия си труд и изобретателност в изплащане на ипотеките.
Нашият син, Даниел, източва половин дузина кленови дървета в
двора на съседа ни и вари добития сок, докато се сгъсти. В нашия ра-
йон, кленовият сироп се продава за около 12 долара на литър. Той из-
карва около осем литра. Вместо да продава сиропа, той пече кленови
донати и ги продава на пазара на открито за 4 долара дузината. Това
възлиза на почти 53 долара на литър кленов сироп.
Всъщност, това, което той прави е, че взема едно малко производ-
ство и повишава стойността на продукта като добавя своите труд и из-
обретателност. Същото нещо го прави и всеки един голям преработва-
тел в хранително-вкусовата промишленост и не виждам причина защо
повече фермери да не започнат да правят същото.
Добавянето на стойност увеличава броят на хората, които са заин-
тригувани от този продукт, което неизменно увеличава потенциалната
ви потребителска база. Когато закарате едно биче на борсата, много
малко хора изявяват интерес да залагат за добичето. Но ако това, кое-
то предлагате, са Т-бон стекове, тогава изведнъж целият свят се реди
да купува.
Логично е, че колкото повече купувачи имате, толкова повече се
увеличава шансът да получите полагаемата ви се цена. Когато прода-
вате на едро, вие се ограничавате до купувачи, които имат необходи-
мите средства и възможности да вземат вашата суровина и да я пре-

436
върнат в нещо желано за потребителите. А можете и вие да направите
това и да задържите стойността на положения труд.
Забелязали ли сте как цените на едро варират драстично, докато
цените на дребно се задържат на относително стабилни нива? На бор-
сата изкупните цени за говеждото могат да бележат колебания до 100
процента в рамките на една година, но в супермаркета се забелязва
най-много 5-процентова разлика.
Ако се запишеха на хартия всичките истории на фермерите за „бум
и спад“, в Библиотеката на Конгреса не би се намерило място за тол-
кова много страници. Всички знаем как в години на недоимък цените
скачат. На другата година всички фермери засяват тази култура, за да
се възползват от високите изкупни цени, което пренасища пазара и
срива цените дори под предишните минимални нива. Когато прода-
вате на потребителски цени, вие сте защитени от такива безумни ко-
лебания.
Какво са седнали да се оплакват фермерите? Във всяка селска
кръчма в Америка има по една маса, където са насядали тези 60-го-
дишни мърморковци и се оплакват за времето, болестите, вредители-
те и цените. Това са четирите значими променливи в селското стопан-
ство. Някога чували ли сте да оприличават фермерите на комарджии,
именно поради наличието на тези променливи? Да, разбира се. Спо-
ред едно изказване, „фермерите са най-големите комарджии в света.“
Работата е там, че тези променливи в действителност оказват вли-
яние най-вече при производството на едро. Добавянето на стойност
смекчава отрицателния ефект на тези променливи. Колкото по-голяма
част от земеделския приход е подчинен на тези променливи, толкова
по-зле за счетоводният баланс.
Ако едно земеделско стопанство добива значителна част от дохо-
дите си от маркетинг и преработка, т. е. от добавяне на стойност, а не
толкова от продажби на едро, то ще добие много по-голяма бизнес-
стабилност. Директният маркетинг и преработката не са зависими от
времето, болести, епидемии и цени. Ако всичките приходи на стопан-
ството са обвързани с продажбите на едро на царевица, трябва само
една суша или едно нашествие от вредители и цялата печалба изчезва
яко-дим.
Но ако половината от приходите идват от маркетинг и преработка,
тогава поне тези долари ще са защитени срещу сушата и нашествието.

437
 Дърварите знаят, че добрите резачки са 80 процента добре наточена
верига и 20 процента сръчност и качество на мотора. По същия начин
едно успешно селскостопанско начинание е 80 процента добър мар-
кетинг и 20 процента селскостопански труд.
Нека разгледаме нещата от друг ъгъл. На един производител на
царевица му трябват 4 000 декара, за да си осигури жизнен доход. На-
стъпва суша. Той е взел кредит от банката, за да засее реколтата. Всеки
ден той се взира в небето, а после обхожда с поглед вехнещата рекол-
та в полето. Нищо не може да се направи при такива големи масиви,
така че той може само да свие рамене и да се приготви за най-лошото.
Съседът на този фермер, обаче, има 20 декара царевица, от която
семейството му прави царевични мъфини в лицензирана кухня. На-
стъпва суша. Фермерът, жена му и трите им деца връзват маркучи към
кладенеца. Децата се редуват да сипват по 4 литра вода на всяко рас-
тение, тъй като знаят колко вода има в кладенеца. Кладенецът не стига
за всички растения, така че те отиват до селскостопанската агенция в
края на селото и вземат назаем помпа, която да свържат към потока,
който минава зад къщата. За една седмица всичките 20 декара цареви-
ца са поляти и царевицата си расте висока и буйна.
Получават добра реколта и започват да пекат мъфините. Тъй като
по-голямата част от дохода се опира на дейност, която не е подчине-
на на четирите непредвидености – време, болести, епидемии, цени, те
успяват що-годе да спасят достатъчна част от онова, което е било по-
разено от тези променливи.
Същият сценарий се наблюдава и при отглеждането на добитък.
Сравнете усилията, които се хвърлиха за спасяването на прасетата
от халетата за затворено отглеждане в Айова по време на трагични-
те наводнения преди няколко години с усилията, които са нужни, за
да се спасят 20 или 30 прасета, които се отглеждат навън, на полето.
Малкото стадо вероятно би могло да се подкара към някоя височинка,
докато се поуталожат водите. А най-вероятно те сами ще си се качат на
високото. Но повечето фермери се опитваха да натоварят свинете си
в малките лодки на Спасителния отряд, което се оказа направо невъз-
можно и почти всички прасета се издавиха. Каква трагедия!
Това е една от причините, поради които насърчавам хората, които
искат да купят земя за земеделие, вместо това да си вложат парите в
една лицензирана кухня. Започнете да печете тестени изделия, хляб,
зеленчуци и пайове с месо. Много по-бързо ще си получите парите от

438
такава инвестиция на вашите 10  000 долара, отколкото ако вложите
парите си в земя. Веднъж щом си създадете лоялна клиентела, можете
постепенно да започнете сами да си отглеждате някои от продуктите,
които ползвате.
Тогава ще можете да купите земята, която искате, да преместите
кухнята и да продължите да обслужвате клиентелата си. Това е един
разумен, плавен преход. Хората влагат толкова много романтични
представи в това да притежават земя, че им е ужасно трудно да осъз-
наят, че фермата не е нищо друго освен подраздел на хранителната
промишленост. Да си фермер не е свято призвание. Ако единствено-
то, което прави един фермер, е да произвежда суровини за продажба
на едро, той е просто първата брънка от една дълга верига, по която
трябва да мине храната преди да достигне до потребителя.
По същество фермерът не е кой-знае колко по-важен от която и
да е друга брънка в тази верига. Знам, че мнозина ще ми се разсърдят
заради това изказване, но вярвам, че това ненужно обожествяване е
изкривило съзнанието на фермерите. Те си мислят, че обществото им
е длъжно, просто защото са фермери. Ние, фермерите, си мислим, че
нашата професия е по-рискована от който и да е друг бизнес.
Глупости! В селскостопанската работа няма по-голям риск, откол-
кото в продажбата на тенджери и тигани или поправката на обувки.
Природата се ръководи от определени правила, точно както и всеки
друг бизнес. Мениджърът на едно предприятие, който трябва да пред-
види посоката на пазара, да определи цените, да поддържа инвентар
и да си прави реклама, има нужда от точно толкова знания и е обект на
същите изкушения и грешки, както и един фермер.
Причината за това ние, фермерите, да си изграждаме ореол е, за-
щото искаме да си създадем имидж на мъченици и да получаваме със-
традание и похвали от другите. Ние казваме, че сме изцяло подвласт-
ни на милостта на природата, което си е така, но природата действа
според принципи, които познаваме и разбираме. Ние сме тези, които
оплитаме нещата като засаждаме овощните си градини в ниското, къ-
дето се стичат сланите. Ние сме тези, които разораваме многогодиш-
ните прерийни поликултури и така оголваме чернозема и го излагаме
на слънчевите лъчи, вятъра и проливните дъждове. При това положе-
ние, природата ли ни е виновна за нашите катастрофи?
Да, ама не! Ако спрем да размахваме юмрук в лицето на Господа
може би ще получим повече милост. Ако възприемем по-професиона-

439
 лен подход към селскостопанската работа, тогава нашето фермерска
инициатива би била по-процъфтяваща и не така рискована.
Ако съсредоточим приходите от стопанството в маркетинг и пре-
работка, така ще стабилизираме доходите си, ще разпределим риска и
ще се предпазим от времето, болестите, нашествията и цените. Няма
нужда с годините да се превръщаме в заядливи недоволни старчета.
Вместо това можем да остареем със съзнанието, че природата си има
своите ограничения и можем да прилагаме простата елегантност на
правилата на бизнеса.
Добавянето на стойност предлага незаменими възможности за
превръщането на малка площ в големи пари. Независимо какъв про-
дукт смятате да отглеждате, винаги мислете за това как можете да
уловите потребителския долар. Ако отглеждате овце, мислете за овчи
кожи, агнешки котлети и вълна. Ако отглеждате моркови, мислете за
млади белени морковчета, моркови на кръгчета и зеленчукови пайо-
ве. Ако стопанството ви е на особено красиво място, мислете за това
как можете да изкарвате пари от гледката чрез ваканции на село, пла-
тен лов или къща за гости.
С една дума, добавянето на стойност е вашият билет за получава-
нето на чиновническа заплата, ако сте дребен или начинаещ произ-
водител. Още не съм срещнал фермер, който да не би могъл да доба-
ви стойност към някой негов продукт. От само себе си се разбира, че
някои сфери са по-податливи на този принцип от други, но ако всеки
фермер би започнал да прилага някои от тези принципи, това би про-
менило из основи селскотото стопанство в Америка.
По всички краища на нашата страна земеделци посещават кон-
ференции и слушат как лекторите заклеймяват еди-коя си държавна
агенция и незнам-коя си корпорация. В продължение на три дни те се-
дят и слушат как лекторите се оплакват за неща, които нито един от тях
не е в сила да промени. Някой си там, който има 40 крави не може да
промени изкупната политика на „Ексел“. Някакъв птиецевъд не може да
излезе насреща на Дон Тайсън. Една ферма със 120 декара зелен фасул
не може да се сравнява с „Джоли Грийн Джайънт“. И определено не се
е родил онзи фермер, който може да спре „Монсанто“ или „Циба-Гайги“.
Но ние, като предприемчиви фермери, можем да вземем в ръце
собствената си съдба и да поемем неотклонно и систематично по пътя,
който води извън установената система. Ние чисто и просто ще отка-
жем да се хващаме на тяхното хоро. Изборът е наш: или избираме да

440
хабим енергия в оплакване за туй и онуй, или избираме да насочим
силите си към извършването на творчески промени. Твърде много от
нас вече са пробвали първия вариант. Аз предлагам сега да пробваме
втория.
Вероятно няма да промените съседа си. Вероятно няма да проме-
ните магазина за фуражни смески. Обаче можете да промените себе
си. Това е единственото, което е от значение. Нека се посветим на за-
дачата да уловим колкото се може по-голям дял от потребителския
долар и да оставим големите играчи да въртят своите си схеми. Ние
вървим по пътя към успеха.

441
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

442
 ГЛАВА 39
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В досегашните няколкостотин страници си излях душата пред вас.

Надявам се, че отношението ми при представянето на този материал
е било окуражително и ползотворно за вас, а не е прозвучало само-
надеяно или критично. Нямам отговори за всичко – самият аз науча-
вам нещо ново всеки ден. Въпреки че понастоящем прекарвам пове-
че време в писане и изнасяне на лекции отколкото преди, все още ми
доставя огромно удоволствие да местя кафезите на пилетата по поле-
то, да режа дърва и да подбирам говедата. Нямам намерение да седя
и да гледам как мазолите изчезват от ръцете ми и те стават гладки и
меки, тъй като не ги използвам.
Бидейки предприемачи самите ние, сега нашето семейство бере
плодовете на процъфтяващия бизнес, който създадохме и за който
има изгледи, че ще остане стабилен и за в бъдеще. Въпреки че за нас
няма по-голям комплимент от директната имитация на модела ни,
трябва да помните, че предприемач е този, който създава нещо напъл-
но ново, нещо, което досега не е съществувало. Като цяло, всеки биз-
нес изглежда по един начин в самото си начало, но придобива съвсем
различен облик след като минат няколко години. Вашето селскосто-
панско начинание ще има свой уникален облик; то ще бъде издънка на
това, което сте самите вие и на това, в което вярвате.
Различни хора из цялата страна вече успешно са приложили много
от принципите, които излагам в тази книга. Всъщност, някои хора дори
използват откъси от бюлетините, които ние пращаме на клиентите си,
в техните рекламни материали. Няма проблем! Това, което ме изумява
е, че когато отида на гости на някои от тези хора, виждам, че никой не
би объркал стопанството им с Полифейс. Всяко едно стопанство има
достатъчно специфични аспекти, та да свети със собствен блясък в
общността, където развива дейност.

443
 Да, свързващият принцип е нещо основополагащо, но си остава
само свързващ принцип. Образецът дава достатъчно свобода за инди-
видуален растеж, така че всеки настоящ или кандидат-фермер да може
да създаде нещо абсолютно ново, нещо отличително, което да му носи
удовлетворение.
Широките понятия, които съм засегнал в тази книга работят във
всяка част на света, а дори надхвърлят и рамките на времето. Ако тези
принципи бяха масово приложени преди един век, нашето общество
щеше да изглежда много по-различно на днешно време. Щяхме да бъ-
дем един различен народ, но пак щяхме да бъдем толкова индивиду-
ални, колкото сме и сега. Постоянно се удивлявам как на хората про-
дължават да им хрумват все нови заглавия за кънтри песни. Мислех си,
че отдавна са се изчерпали всичките начини, по които човек може да
каже, че се е скарал с гаджето си, че си е изгубил работата или му се е
развалил пикапа, или че търси смисъл в живота. Но очевидно същест-
вуват достатъчно комбинации от думи, които да поддържат Нашвил в
добра форма за дълго време.
Не живея с илюзията, че тази книга ще трансформира нашата кул-
тура, колкото и прекрасно да би било това. Достатъчно ще е дори и ако
докосне само вас и ви направи по-ентусиазиран, креативен, внимате-
лен и честен човек.
Всеки има да споделя различна опитност. Всеки подхожда към
проблемите от различен ъгъл. Аз съм изложил просто своята собст-
вена опитност и перспектива. Вие не можете да ги копирате напълно.
Просто е невъзможно. Може да имате подобни – дори и изумително
подобни – опит и практика и ако не мислех, че е възможно да постиг-
нете такова подобие, никога нямаше да се опитвам да ви окуражавам
да вървите и да „сътворявате по същия образ и подобие“.
Дълбоко съм убеден, че светът ни е пълен с хора, на които би им
харесало да имат по-високи очаквания към себе си и да са способни да
посветят своя живот и този на семейството си на едно по-висше приз-
вание. Вие може би сте един от тези хора. Ако сте, тогава отправям мо-
литва за това да сте oтдадени на истината, да служите на хората и да
сте почтителни към Божиите творения. Ако достатъчно хора измежду
нас приемат това предизвикателство, можем да доведем до промяна.

Хайде да го направим!

444
ПРИЛОЖЕНИЯ

445
 ПРИЛОЖЕНИЕ А
БЮЛЕТИН НА ФЕРМАТА

Говеждо от „салатния бар“ „Прасераторско“ свинско

Пасищни пилета Дървен материал
Пасищни зайци Лекторство
Полифейс ООД. „Многоликото Стопанство“

Джоел Ф., Тереза У.,

Лусил Салатин Даниел & Рейчъл Салатин
(540) 885-1166 (540) 885-3590

Ул. 1, ПК. 281, гр. Сууп, Вирджиния 24479

Пролет 1997

Скъпи приятели,
Забелязали ли сте новите имена на супермаркетите? „Крогер – Хра-
ни и Лекарства“; „Джайънт – Храни и Лекарства.“ Тъй като сме развод-
нили питателността на нашата храна чрез рафиниране и прибавяне на
примеси, ние сме станали зависими от лекарствата до такава степен,
че чак нашите хранителни магазини са започнали да си партнират с
фармацевтични компании, за да държат клиентите си на крак дотолко-
ва, доколкото да могат да си платят покупките на касата.
Може би няма друг писател, който по-точно да е изразил и преду-
гадил настоящата ни ситуация от Сър Албърт Хауърд, „бащата на ком-
постирането“, който е написал следните думи в класическата си книга
от 1940 г. „Земеделският завет“:

446
 „Изкуствените торове неминуемо водят до изкуствена питател-
ност, изкуствена храна, изкуствени животни, а накрая – и до изкустве-
ни мъже и жени.“
Спомнете си последната статия, която сте чели на тема „храна и ди-
ета“. Кои са основните принципи, върху които почива всеки истински
хранителен режим? Ето го основния списък:
1. Яжте прясна храна.
2. Яжте храна, местно производство.
3. Яжте непреработена храна.
Разбира се, има и други елементи, които ми идват наум, но това
са основните положения, които постоянно изникват. Както знаете, ние
предлагаме точно такъв вид храна.
Давате ли си сметка, че най-големите „хранителни“ компании в
света не предлагат храна, която съответства на горепосочените цели?
„Кока Кола“, „Пепси Кола“, „Макдоналдс“, „Кентъки Фрайд Чикън“, „Тако
Бел“ и тям подобните продават развлечения, удобство и отдих, а не
главно храна. Нашето общество бърка двете неща.
Срещал съм хора, които се оплакват за това, че моите яйца им
струват 1,50 долара на дузина, а в същото време сърбат от кутийката с
безалкохолно за 75 цента. Едно яйце е много по-хранително, отколко-
то една кутийка безалкохолно. Тук, в Полифейс, предметът на нашият
бизнес е да доставяме питателна храна. Естествено, че за нас е важно
да прекарате добре, когато дойдете до фермата, но главната ни биз-
нес-цел е чистата храна и чистото земеделие. Просто няма да намери-
те нещо по-прясно, местно или непреработено.
Икономическата и екологичната страна на нещата вървят ръка за
ръка. Сравнете цената на пакет готови за пържене картофи, нарязани
на лентички и замразени, които се продават за 2 долара на килограм с
първокачествени сипкави картофи от Айдахо за 20 цента на килограм.
Онзи ден в магазина видях вече-изпържен бекон, пакетиран в кутии
от 115 грама да се продава за 4,99 на кутия – това прави 44 долара на
килограм за бекон! И има хора, които купуват такива работи, иначе су-
пермаркетът нямаше да им отделя място на рафтовете си.
Когато поемете част от отговорността за сортирането, съхранява-
нето и приготвянето на вашата храна, тогава ще можете да си позво-
лите първокласно качество. Не позволявайте никой да ви въвлича в

447
 заблудата да си мислите, че смляната, екструдирана, облъчена, генно-
модифицирана, и подправена с примеси и фекален прах псевдо-храна
на „Арчър Даниелс Мидланд“ е икономически-изгодна и има някаква
хранителна стойност. Учените-изследователи констатират, че мишките
се разболяват, когато са подложени на диета от зърнени закуски, но,
когато започнат да ги хранят с индивидуалните съставки, които са из-
броени на етикета на тези закуски, те оздравяват.
Едно изследване на Държавната служба по отчетност, публикува-
но миналата година посочи централизираното производство на храни
и преработвателните системи като главните виновници в залялите ни
случи на бактериални заболявания от заразена храна в САЩ, което в
1995 година достигна до повече от 5 000 смъртни случая. Центровете
за контрол на заболяванията сега изчисляват, че половината от всички
случаи на диария са причинени от бактерии в хранителната верига.
Когато един камион, който превозва пилешки крилца днес, вози пло-
дов сок – утре и торби с дехридатирани отпадъци от кланиците – вдру-
ги ден, така направо си търсим белята.
Когато към директния риск за здравето, който представляват кон-
венционалните стоки прибавите и екологичния упадък, причинен от
спестяващите разходи индустриални фабрики, които получават спе-
циални привилегии поради това, че се докарват на политиците, тогава
разбирате колко важно е да напуснем тази мега-хранителна система.
Птицевъдната индустрия още се помайва в прилагането на новите из-
исквания, според които те трябва да измият всички видими следи от
екскременти от кланичните трупове преди птиците да бъдат вкарани в
хладилните помещения. Сега разбираме защо списанието „Time“ през
1994 г. публикува, че хладилните помещения имали 30 см от фекална
тиня на дъното си и до 10 процента от теглото на птиците в супермар-
кета се дължи на „фекалната супа“, която са попили, докато са се охлаж-
дали в тези помещения.
Всичко това, че и повече, бяха причината Чарли Уотърс, редакто-
рът на „Acres USA“ да възкликне неотдавна:
– При днешните разрешени от правителството нива на токсичност
на храната, ако живеехме в канибалско общество, никой от нас няма-
ше да става за ядене.
Взаимосвързаността между земеделските стопанства и храната за-
служава да получи вниманието на обществото. Културата ни се е втур-
нала презглава да изисква всичко – развлечение, отдих, удобства – да

448
се върши с още по-бързи скорости, но вие ще се радвате на емоцио-
налните, икономически и екологични ползи, които ще придобиете от
това, че сте поели в тази различна посока. Ние в Полифейс се гордеем
с вас и за нас е чест да сме ваши спътници по този път към истината.
С нетърпение очакваме да видим какво ще ни донесе идната година,
докато прокарваме нови пътеки. По думите на Робърт Фрост:
„Два пътя веднъж разделени видях

и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.“

ПАСИЩНИ БРОЙЛЕРИ. Миналогодишният сезон на студ и сняг беше

труден за пилетата, но страхотен за кравите. Това е едно от предим-
ствата на видовото разнообразие. Ние си даваме сметка, че теглото е
ниско и ви поднасяме нашите извинения! Времето е най-голямата ни
променлива – де да можеше всички дни да бяха с температури 21 гра-
дуса, лек ветрец и синьо небе! Надяваме се, че тази година ще е по-до-
бре. Ние провеждаме някои изпитания с научна цел и се надяваме, че
това също ще е от полза.
С всяка година хранителната индустрия се отдалечава все пове-
че от здравия разум и природата в производствените си технологии и
генетични селекции. Това ни носи някои затруднения в отглеждането
на пилетата и се опитваме да подсилим дажбата от естествена храна с
някои съвременни биологични средства като Immuno-boost, както и с
минерални и ензимни продукти. С нетърпение очакваме да получим
вашите коментари в хода на сезона. Цената остава същата като мина-
лата година.
Един от клиентите ни миналата година подложи нашите пилета на
поредица от радиоестезични тестове, с цел да отчете както тяхната
токсичност, така и хранителността им, особено съдържанието на вита-
мин В и на минерали. Не само, че не бяха отчетени никакви токсини, но
и хранителните вещества далеч надвишаваха тези на птиците от мага-
зина. Изводът беше: „Когато човек яде едно от вашите пилета, то е като
да взема витамини.“ Е, какво ще кажете?
Тази година искаме да ви помолим да отбележите на формуляра
за поръчки онзи ден за обработка на пилетата, който вас ви устройва,
въпреки че може да се наложи да го променим впоследствие. Така ще
ни спестите много обаждания. Ние ще ви напомним, когато наближи
датата чрез картичка по пощата и ако не ви устройва, винаги можете да

449
 я промените в рамките на 24 часа преди доставката. Миналата година
имахме малко проблеми с района на Лексингтън, където не получаваха
кореспонденцията ни. Надяваме се, че това няма да се случва тази го-
дина. Както обикновено, ние сме на принципа, че тези, които се обадят
първи ще попаднат първи в списъка. Когато първата партида се запъл-
ни с желаещи, ще ви запишем към следващата графа и т.н. Имайте пред-
вид, че графата за последната партида за годината първа се запълва,
защото всеки иска да се подсигури за зимата с по-големи количества.

ПАСИЩНО ПИЛЕШКО ОТ ИЗНОСЕНИ КОКОШКИ. Миналата година

мнозина от вас закупиха или получиха от нас като безплатна уводна
оферта такива кокошки и отзивите ви бяха много положителни. Из-
носените кокошки са носачки, които са приключили двугодишния си
период на активно снасяне. Макар и да не са така крехки както брой-
лерите, вкусът им е невероятен. Ако ги готвите дълго време на бавен
огън, те стават крехки. Ние готвим по няколко на веднъж в една голяма
тава, отделяме месото, накълцваме го и го слагаме във фризера. Така
сготвено пилето вече е готово да се прибавя към гювечета, когато ис-
кате да сготвите нещо набързо. Освен това, не заема много място във
фризера, може да се приготви в почивните дни и е лесно за употреба.
Бульонът е несравнимо вкусен. В нашия фризер има останали от мина-
логодишните носачки, ако искате да ги опитате сега. Ще минат един-
два месеца преди да заредим с новите кокошки от тази година. Цените
са същите като миналата година.

ГОВЕЖДО ОТ „САЛАТНИЯ БАР“. Според едно ново проучване, извър-

шено в Австралия, този вид говеждо съдържа 300% повече витамини
от групата В, отколкото говеждото от животни, хранени със зърно. Раз-
бира се, мазнините са различни както по обем, така и по съдържание,
но вкусът е несравнимо по-добър от месото, добивано от животни от
телеугоителните комплекси. С изобретяването на по-точни инстру-
менти за изследване, ние само се подсмихваме като четем за „новите“
открития, които доказват, че това, което правим от десетилетия е най-
доброто. Приятно е да получаваме потвърждения.
Определено най-лесният и икономичен начин да си поръчате този
артикул е на четвъртина, половинка или цял. Предлагаме го и на пар-
че, транжирано в присъствието на държавен инспектор, което вдига
цената с около 20%, но ви позволява да си поръчате отделни късове.
Имаме наличност в момента, така че можете да дойдете до фермата,

450
ако ви трябва малко, за да закрепите положението, докато дойде но-
вата партида. Четвъртината, която е или от бута или от предницата не
е толкова обемна ако телето е било по-дребно. На формуляра за по-
ръчки имате възможност да избирате между едри и дребни животни.
От едно от малките излиза такова количество пакетирано говеждо за
вкъщи, което ще запълни само 70 литра от фризерното ви простран-
ство – това не е чак толкова много. Ако и при това положение, ви идва
в множко, поканете някой съсед или приятел да си го подели с вас. Тъй
като нашият стил на управление на пашата имитира популациите на
тревопасни в естествената им среда, вие можете да сте участник във
възстановяването на многогодишните прерийни поликултури като
ядете от това говеждо, чието отглеждане подобрява състоянието на
околната среда. Цените са същите като миналата година.

„ПРАСЕРАТОРСКО“ СВИНСКО. Ние използваме прасетата да ни раз-

бъркват компоста и да изорават градината като един от методите да
оставяме животните да вършат селскостопанската работа. Използва-
ме ги също и в нашия проект Гори за паша, който сега вече заема поч-
ти 8 декара в гората. Презалесихме около 240 декара като мярка за
опазване и възстановяване на околната среда и с цел да си осигурим
надеждни горски екосистеми в радиус от 200 метра от откритите те-
рени и крайречните зони. Обозначили сме някои равни места, които,
превърнати в пасище, биха допълвали горските терени.
Разчистваме дърветата като нарязваме големите за дървесина,
която ще ползваме за строителните ни проекти, а по-малките режем
за огрев. След това засяваме дребни сортове зърно и оставяме прасе-
тата да го „ожънат“. Миналата година засяхме директен сорт царевица
и оставихме прасетата да я излапат. Тази година смятаме да засеем още
и да включим и тиквички – това ще е „салатният бар“ на прасетата. На
всеки няколко дни ги местим на нов падок. Свинското е изключително.
Наричаме ги „оригиналните косачки „Bush Hog““.
Както при говеждото, и от свинското имаме останало във фризера
на късове, но така излиза по-скъпо, отколкото ако го купите на поло-
винка. Миналата година осолихме свинското и го оставихме да узрее,
и се получи страхотно. Опитваме се да измислим как можем да ви го
предложим, без да си навлечем неприятности с хранителното „геста-
по“. Ще ви държим в течение. Цените са същите както миналата година.

ПАСИЩНО ЗАЕШКО. Това е бизнес начинанието на нашия 15-годишен

син Даниел и той се надява да продаде над 1 000 тази година. Ако иска-

451
 те да се насладите на изтънчено блюдо, можете да намерите неговите
зайци в ресторанта „Джошуа Уилтън Хаус“ в Харисънбърг и в „Метро-
политън“ и „Бордс Хед Ин“ в Шарлътсвил. Не забравяйте, че заешкото
е най-богато на протеини от всички меса и е без наситени мазнини,
защото зайците трупат мазнините във вътрешните си органи, а не в
мускулите. Тази година Даниел леко повишава цената, заради повише-
нието в цените на фуража.
Миналата година той насади една леха от кръмно цвекло, което е
от рода на захарното цвекло и използва реколтата, за да храни зайци-
те с цел да намали разходите и да замени част от фуража им с домаш-
но-произведени лакомства. Реколтата беше изключително добра и той
се надява тази година да отгледа още повече.

ЯЙЦА ОТ ПАСИЩНИ КОКОШКИ. Ние зареждаме няколко елитни рес-

торанта с тези първокласни яйца. Кокошките, които ги снасят живеят
в подвижни курници и се хранят с прясна трева. Тези яйца са минали
лабораторни тестове и са показали 3 пъти по-високи нива на Омега 3 и
Омега 6 ненаситени мастни киселини от яйцата в супермаркета. Нена-
ситените мастни киселини се срещат най-често в морските продукти и
са известни с това, че намаляват нивото на „лошия“ холестерол. Доба-
вянето на зеленина в диетата, свежият въздух, слънчевата светлина и
възможността за двигателна активност коренно променят хранител-
ния профил на месото, пилешкото и яйцата. Моля, запазете кутиите от
яйцата и ни ги върнете – трябват ни купища от тях.

ПАСИЩНО ПУЕШКО. За мнозина от вас миналия Ден на благодарност-

та ще остане по-паметен именно заради тези вкусни птици, отгледани,
точно както и бройлерите – в подвижни кафези без под, които ги пред-
пазват от лошото време и хищниците, но им предоставят възможност
всеки ден да се хранят на нов „салатен бар“. Бихме искали да опитате
няколко по време на тазгодишния ни сезон, а не само в Деня на благо-
дарността. Не забравяйте, че ако искате да имате пуйка и за Коледа, ще
трябва да използвате фризера си.
Пуйките всъщност консумират повече трева и детелина, откол-
кото пилетата и поради това разликата във вкуса и консистенцията
на месото от нашите пуйки и това от тези, отгледани в промишлени
комбинати на закрито е още по-изявена. Миналата година птиците ни
бяха средно по 6,8 кг всяка и това изглежда беше подходящ размер за
повечето от вас. Оборудването ни за обработка не може да се справя
с 9-килограмови птици.

452
 Наложи ни се малко да вдигнем цената, защото пуйчетата ни стру-
ваха почти по 2 долара и тези птици са малко по-трудоемки, отколкото
предполагахме. Нужни са им 16 седмици да пораснат, което означава
почти 3 месеца ежедневно местене из пасището. Надяваме се, че двата
долара вповече на птица няма да ви затруднят твърде много, но за нас,
умножено по няколкостотин, тези два долара възлизат на сумата, коя-
то отговаря на изискванията ни за възвръщаемост на положения труд.

ЗЕЛЕНЧУЦИ. Обикновено предлагаме няколко различни вида зелен-

чуци по време на сезона, въпреки че това не е една от мащабните ни
дейности. Повечето от вас си имате градини, защото сте хора, които
знаят как да се погрижат за себе си и това е прекрасно. Когато идвате да
си вземате поръчките, ще ви информираме какво имаме в наличност.

ПАЗАРИ НА ОТКРИТО В СТОНТЪН И АГАСТА. Миналата година при-

бавихме и това мероприятие към нашите пазарни усилия, главно, за
да дадем възможност на нашите стажант-фермери и на децата ни да
добият личен опит в продажбите. Това ни позволи да установим кон-
такт с един нов вид клиенти – онези хора, които са готови да напуснат
супермаркетите, но още не са готови да купуват директно от фермите.
Въпреки че бяхме единствените производители на месо, реакциите не
бяха толкова задоволителни, колкото очаквахме. Имахме два главни
проблема:
1. Невъзможност да изложим стоката си. Зеленчуците и печивата не
изискват охлаждане и могат лесно да се изложат на показ. Кли-
ентите могат да разглеждат и да добият пълна представа за това
какво има за продан. Нашата стока беше натикана във фризери в
каросерията на пикапа, а не изложена на видно място. Надяваме
се да внесем някои подобрения тази година, за да намалим този
проблем.
2. Ограничен асортимент. Говеждото ни свърши още първия месец и
за по-голямата част от сезона ни остана само кайма. Така трябваше
да се ограничим само с предлагането на свинско, защото, според
пазарните правила, нямахме право да продаваме нашето пилеш-
ко, пуешко и заешко. Намаленият инвентар ни изигра лош номер.
Тази година ще разрешим този проблем, защото започваме сезона
с много повече говеждо и с изобилие от свинско, а и получихме разре-
шение от инспекторите в Ричмъд да продаваме пилешкото и заешкото
си месо на пазара. Управителят на пазара ни каза с крива усмивка:

453
 – Всички в Ричмънд бяха чували за вас.
Разбира се, нашите цени на пазара са по-високи, отколкото тук,
във фирмения магазин на фермата, тъй като там трябва да плащаме
комисиона върху брутните продажби. Ясно ни е, че много хора ще ку-
пуват от нас само на пазара и никога няма да дойдат до фермата, но,
въпреки това, нашата мечта си остава да докараме всички на фермата,
за да могат да установят контакт с източника на тяхната храна, и за да
видят какво представлява една чиста ферма.
Ако искате да намерите най-доброто от местните пресни и високо-
качествени зеленчуци и печива, ви препоръчваме да посещавате па-
зара всяка събота от 7 сутринта до обяд, от 15 април нататък. Рейчъл,
10-годишното дете в Полифейс, прави страхотен пандишпан, а Даниел
прави донати с кленова захар. Той събра сок от кленовите дървета в
двора тази година и си произведе свой собствен кленов сироп. Ние
се възхищаваме на предприемаческия дух на следващото поколение.

СТАРИ ДЕЛА. Миналата година ние споменахме една лобистка ор-

ганизация, наречена Хранителни алтернативи за маркетинг на взаи-
моотношенията, чиято цел беше да лобира за освобождаване от ин-
спекция на продажбите на месо на територията на стопанството, за
да можем да продем кило салам от традиционното колене на прасето
в Деня на благодарността на съседа, без да се налага да имаме пре-
работвателен комбинат за 200 000 долара. Разпуснахме тази органи-
зация, но поддържаме факлата запалена с подобни инициативи чрез
щатското правителство. Тази зима си кореспондирахме с мнозина от
вас във връзка със законопроект, който да разрешава продажби на
територията на земеделските стопанства, но предложението ни беше
спряно още на общинско ниво. Въпреки това, ние постигнахме резо-
люция за съвместно изследване – Сенатна Резолюция №29, която оп-
редели специална комисия, която да разгледа въпроса с продажбите
на място на земеделска продукция.
Нашият щатски сенатор Емет Хенгър спонсорира резолюцията в
сената и нашият делегат Ванс Уилкинз я спонсорира в Камарата. Пре-
карахме няколко дни в Ричмънд в лобиране в полза на тази инициа-
тива и сме много задължени на Кристин Солем, известна като „дамата
със суровото козе мляко“, за това, че докара инициативата, докъдето
можа. Не знаем още за кога е определено да се проведат дебатите,
нито къде, но ще ви държим в течение. Отчаяно се нуждаем да напъл-

454
ним залите за разисквания с хора, които искат да запазят свободата
на избор в предлагането на храни. Ако разпоредбите продължат да се
движат в досегашната посока, ще стане почти невъзможно да намери-
те нещо друго, освен промишлената псевдо-храна от големите корпо-
ративни „хранителни“ индустрии.
Следващата точка на дневен ред е готварската книга. Благодарим
на всички вас, които ни изпратихте рецепти и все още възнамеряваме
да продължим работата по този проект. Още е валидна офертата: из-
пратете ни поне две рецепти и ще ви дадем безплатен бройлер това
лято. Ще се постараем това да се случи през идната година. Ураганът
Фран от миналата есен постави няколко от нашите проекти в изчаква-
телна позиция.

ИНФОРМИРАНЕ НА ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ. Тази зима Джоел

изнесе лекции на различни бизнес и земеделски конференции в Тексас,
Арканзас, Айова, Минесота, Мисури, Пенсилвания, Западна Вирджи-
ния, Ню Йорк и Вермонт. Двете му книги „Печалби от пасищни пилета“
и „Говеждо от салатния бар“ се котират добре и вдъхновяват хората от
цялата страна да се пробват с чисто земеделие и маркетинг на взаимо-
отношенията. Той се хвали с вас, нашите лоялни клиенти, през цялото
време и агитира фермерите да намерят хора в тяхната общност, които
търсят чиста храна и връзка със земята. Искаме да осъзнаете каква го-
ляма роля играете в цялостното движение за екологично-чисти храни.
Благодарим ви! Също така, не забравяйте, че Джоел представя образо-
вателни прожекции за църковни групи, граждански клубове, здравни
организации и пр., в които се разисква темата за чиста храна. Ако тър-
сите да намерите някаква интересна програма за вашата организация,
обадете ни се и ние ще модифицираме програмата според нуждите на
вашата група.

ДОСТЪП ДО ФЕРМАТА. Ще се зарадвате да узнаете, че нашият мост

е поправен и е по-здрав от преди да бъде разрушен от урагана Фран
на 5-ти септември. Извиняваме се, че толкова много от вас бяхте за-
труднени, когато идвахте до нас за последните няколко партиди пи-
лета и да си вземете пуйките за Деня на благодарността, но ние бяхме
в кризисна ситуация почти три месеца. Благодарим ви, че проявихте
разбиране и ни окуражавахте по време на един от най-трудните пе-
риоди, както в живота ни, така и в селскостопанския ни бизнес. Чак
сега вече имаме чувството, че сме наваксали изгубеното време от ми-
налата есен. Планираме да построим голям фирмен магазин преди да

455
 дойде лятото, за да можем по-лесно да се справяме с продажбите на
територията на стопанството. Ние успяхме да съхраним едно късче от
историческото наследство на нашия район като купихме двата тезгяха
от магазина „Augusta Frozen Food“, който сложи край на бизнеса си на
1-ви януари тази година. Новата ни сграда ще бъде достатъчно голя-
ма, за да побере всичките ни фризери и хладилници и така всичко ще
е събрано на едно място. Ще имаме място, където да дръжим пласт-
масовите торбички и допълнително място, където да сложим витрина
за занаятчийски изделия и печива. Последното подобрение е, че най-
после ще имаме рафтче за земеделска литература, за да можем да ви
информираме за най-важните неща.

БРОШУРА НА СТОПАНСТВОТО. Моля, обърнете внимание, че сме ви

изпратили и първата брошура на Полифейс. Отдавна трябваше да сме
издали брошура и си даваме сметка, че подходихме към това отзад-
напред. Обикновено всеки бизнес първо издава брошура, а после за-
почва да произвежда продукция. Но ние бяхме така увлечени в това
да изследваме и прилагаме модели за производство на чиста храна, че
позанемарихме по-деликатните задачи, свързани с развиване връзки
с обществеността. Идеята на тази брошура е да запознае хората с на-
шата дейност, да послужи като „първоначална анкета“, така да се каже.
Изпратихме ви по едно копие, за да сте в крак с това, което се случва
около нас. Ако искате да ви изпратим няколко допълнителни бройки,
кажете ни и веднага ще го направим.
Ние държим да имаме актуален списък на нашите клиентите, така
че ако на плика ви забележите буквата „П“, изписана под вашия адрес,
това означава, че това е последния бюлетин и формуляр за поръчки,
които ви изпращаме. Всяка година изваждаме „неактивните“ от спи-
съка. Благодарим ви, че отделихте време да прегледате това годишно
комюнике от нашето стопанство. Надяваме се, че всеки от вас се чув-
ства като съратник в нашата благородна служба и че всички вие ще се
запалите от нашата визия за чиста храна, хуманно животновъдство и
земеделие със съвест. Молим ви да помните, че нашият стремеж към
отлични постижения е по-дълбок, отколкото можете да си представите
и ние сме ви дълбоко признателни за това, че ни се доверявате относ-
но безкомпромисното качество на вашата храна. С нетърпение очак-
ваме да ви видим отново този сезон. Бог да ви благослови!
СЕМ. САЛАТИН ОТ ПОЛИФЕЙС, ООД

456
 ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ФОРМУЛЯР ЗА ПОРЪЧКИ ПРОЛЕТ 1997 ПОЛИФЕЙС,ООД.

Ул. 1, ПК. 281, гр. Сууп, Вирджиния 24479 540‐ 885‐3590

ПАСИЩНИ ПИЛЕТА ГОВЕЖДО ОТ “САЛАТНИЯ БАР”
ИЗНОСЕНИ Края на октомври. Цените са 1 долар на глава
БРОЙЛЕРИ НОСАЧКИ плюс транспортни разходи, въз основа
$3,19/кг $2,97/кг на кланично тегло. Разфасовката,
пакетирането и замразяването са
включени в цената. Теглото на
пакетирания продукт е с 23‐35
процента по‐малко от кланичното тегло на
кука, тъй като се губи при транжирането и
Дати обезкостяването. Същото важи и за свинското.
Брой заявени пилета на обработка
____________ _________ Май 21,22,23,24
____________ _________ Юни 17,18,20,21 _______Четвъртина $4,29 187‐330кг
____________ _________ Юли 8,9,11,12 _______Половинка $4,18 374‐660кг
____________ _________ Юли 29,30 Авг. 1,2 _______Цял труп $4,07 770‐1430кг
____________ _________ Авг. 19,20,22,23 _______Мляно (четв.) $3,65 220‐330кг
____________ _________ Септ. 9,10,12,13 _______Искате ли дроб?
____________ _________ Септ. 30, Окт. 1,3,4

Пилешки ДА НЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАБЕЛЕЖКА: Оградете с кръгче
дробчета теглото ако имате силни
предпочитания дали да е от едро или
дребно животно.
ПАСИЩНО ЗАЕШКО “ПРАСЕРАТОРСКО” СВИНСКО
В наличност целогодишно Цени и условия точно както при говеждото
$6,60/кг Юни‐Юли Октомври
____________ Колко?
Приблизително кога? _________ _________ Половинка $4,51 _________ Половинка
____________________________________ (220‐330кг)
____________________________________ _________Цяло $4,40 _________Цяло
(440‐660кг)

ЯРКИ, ГОТОВИ ДА СНАСЯТ ПАСИЩНИ ПУЙКИ $3,85/кг
$5,75 на птица
Юни _____________________ Колко? Колко? Дати на наличност
Септ. _____________________ Колко? _________ 29 юли
Главно червен родайланд, но _________ 19 август
също и бял плимутрок, ивичест _________ 9 септември
плимутрок и черен австралорп _________ 30 септември
_________ Деня на благодарността

ИМЕ_______________________________ ТЕЛЕФОН (____) ___________________________________
АДРЕС _______________________________________________________________________________________________________
За въпроси и предложения, моля използвайте гърба на формуляра. Отбележете си тази
поръчка и я закачете на хладилника, за да ви напомня какво и за кога сте поръчали.

457
 Ако сте намерили тази книга за полезна,
препоръчайте я на приятел!

Ако сте получили тази книга от приятел,

моля изпратете ни мейл на pile@livadi.bg,
за да ви изпращаме информация за други
книги / събития!

Ако искате да закупите тази книга

на хартиен носител, посетете www.livadi.bg

458
БЕЛЕЖКИ:

459
 БЕЛЕЖКИ:

460
БЕЛЕЖКИ:

461
 БЕЛЕЖКИ:

462
БЕЛЕЖКИ:

463
 СНИМКИ

464
Към глава 10: Първоначално пасищните пилета са в брудер с дебела постеля, докато
сменят пуха си с пера.

465
 Към глава 10: Когато пиленцата достигнат възраст 3 седмици, ги пускаме на пасище-
то в мобилни курници с размери 22,3 м2 и ги местим ежедневно на пресен „салатен бар“.
Няма риене на тор, няма миризми. Има само прекрасно естествено наторяване, лесен
пласмент и огромен потенциал за печалби – всички тези фактори правят тази дей-
ност една от най-далновидните възможности на нашето време.

Към глава 10: Стопанството на 21-ви век – чисто, зелено, хуманно. Лесноподвижно, из-
исква ниски капиталовложения и носи високи постъпления.

466
Към глава 10: Пасищните пилета могат да бъдат отглеждани в мобилни курници на
полето буквално навсякъде. Възрастните кокошки са доста по-устойчиви от бройле-
рите и яйцата се радват на значителни свободи по отношение на държавния норма-
тивен контрол.

Към глава 10: Стажант-фермер в Полифейс събира яйца от пасищни носачки по време
на вечерния „яйчен обстрел“. Тези яйца са толкова качествени, че оправдават тройно
по-високите си цени, в сравнение с масовите, особено търсени са в гурме ресторанти.

467
 Към глава 10: Говедата ни от „салатния бар“. Тук няма да видите телеугоителни
комплекси или пивотни дъждовални инсталации. Тревопасните създават плодородни
почви и тучна растителност: те си остават най-ефикасният начин да се постигнат
тези резултати, но трябва да възпроизведем в питомна среда принципите на естест-
веното поведение, което кравите изявяват, когато са в дива среда.

Към глава 10: По-нискокачествените трупи отрязани от собствения ви горски парцел

или докарани ви от някой съсед, могат да бъдат превърнати в злато с един гатер-банциг.

468
Към глава 10: С помощта на бангиц, само от няколко трупи могат да излязат сто-
тици греди. Съществуват много модели, но всички те използват един и същи принцип:
трупите стоят неподвижно, докато трионът минава през тях.

Към глава 11: Използването на добитък като средство за управление на земите,

възстановяването на трайните прерийни поликултури и намалената употреба на
фосилни горива на пасищата и ливадите – всичко това е възможно чрез интензивно
управление на телета за угояване. Това тук е площ под аренда на няколко мили от нас.
Брокерът по недвижими имоти казва, че земята и растителността са така облагоро-
дени, че би трябвало собственикът да плаща на фермера.

469
 Към глава 22: Един от стажант-фермерите в Полифейс, премества кафез с пасищни
бройлери до нов „салатен бар“ от трева. Пилетата вървят по земята към свежата
растителност. Ежедневното местене поддържа висока консумацията им на трева,
защото фуражът не е замърсен от предишния ден. Крайният ефект е един превъзходен
продукт с бутиково качество.

Към глава 22: Специална количка, която служи като подвижна ос, ни позволява ефек-
тивно да местим кафезите с пасищни пилета на нова, свежа трева.

470
Към глава 25: „Зайкурникът“ впряга в работа напористите кокошки-носачки да омес-
ват зайчата урина в богатата на въглероден материал постеля като така създават
разкошен компост. Освен че се създават купища компост, така се елиминират мириз-
мите и се поддържа здравословна среда за зайците, чиито клетки висят отгоре. Този
метод ни позволява да сменяме изцяло постелята само веднъж годишно.

Към глава 25: Това е „Яйцемобилът“ на Полифейс, оборудван с „работна бригада“ от 410
кокошки. Кокошките следват добитъка в пасищния цикъл като ровят из тортите на
кравите, кълват ларвите на мухите и размесват тора в почвата като така ускоря-
ват кръговрата на хранителните вещества и изяждат стотици килограми насекоми.
Ежедневно придвижвани на ново място, пилетата хигиенизират огражденията на доби-
тъка, премахват насекомите от полето и произвеждат яйца за около 40 долара на ден.

471
 Към глава 26: В средата е сеновалът, отдясно и отляво обори с хранилки. Сеното се
избутва директно в хранилките.

Към глава 27: Животинският тор е черно злато и трябва да го почитаме като такова.

472
Към глава 27: Въглеродът е в основата на почвеното плодородие. Снабдете се с колко-
то се може повече от този вид материали. Това е талаш от мебелна фабрика близо до
Петрич. © Снимка Чифлик Ливади.

Към глава 27: Застилането на обора с материал с високо съдържание на въглерод е

основното звено за поддържането на почвеното плодородие – сведете до минимум за-
губите на хранителни вещества и синергизирайте ресурсите чрез биологична актив-
ност. © Снимка Чифлик Ливади

473
 Към глава 28: Отелвайте кравите по времето, когато и сърните раждат малките
си: това е едно от най-важните правила за доходно производство на говеждо месо.
© Снимка Чифлик Ливади

Към глава 29: „Зайкурникът“ е илюстрация на идеята за етажиране. Зайците за раз-

плод на сина ми Даниел са издигнати над пода, а пилетата ровят из техните бара-
бонки, като така към използването на сградата се прибавя не само втори животински
вид, ами и допълнителен продукт – яйца.

474
Към глава 30: Настаняването на прасетата под клетките на зайците създава двуета-
жен производствен модел под един-единствен покрив, като с това се удвоява доходът
на квадратен метър, а плюс това се елиминират и миризмите и болестите, които са
проблем за съоръженията, където на закрито се отглеждат животни само от един вид.

Към глава 30: Обор с ритловици, пази от дъжд също така добре, както и една построй-
ка от рендосана дървесина, която би струвала десет пъти повече. За животните наис-
тина е безразлично дали покривните ребра са от обработена и оразмерена дървесина
или не. © Снимка Чифлик Ливади

475
 Към глава 38: Вашата продукция става изгодна, като замените материали, за които
другите бизнеси (а и повечето фермери) харчат милиони. Този обор е покрит и облицо-
ван от страни с печатарски плаки, скрап от печатниците. Алуминият не се нагрява и
действа като естествен климатик в жегите на Сандански. Покривът ни струва 2 лева
на квадратен метър заедно с полагането. Ако продадем материала за вторични суро-
вини, ще си възстановим 1,50 лв за кв. метър. © Снимки Чифлик Ливади

Аероснимка на кафезите с бройлери на Полифейс. Забележете как тревата се възста-

новява след кафезите. Кафезите се подреждат ъгъл до ъгъл, за да улесни преминаване-
то на хора между тях.

476
Бройлерни пуйки на паша. Салатин отглежда бройлерни, защото обикновената пуйка
има опасност да отлети.

477
 Прасета в гората.

478
Джоел Салатин

479
 Защо издавам тази книга

Защото прилагам на практика подходите на Джоел Салатин и те работят.

Защото искам да видя повече ферми като Ливади и Полифейс. Тогава ще

има повече паша, по-малко въглеродни емисии, повече живот в почвата
и по-малко болести, причинени от индустриалната храна.

Защото знам, че има много хора, трескаво търсещи чиста храна. Хора,
готови да платят премията за малкия мащаб на производство, но осъз-
нали по-високата хранителна стойност в чисто отгледаните продукти.

Защото не ми харесва:
– че в селскостопанските училища учат какво е амониева селитра, но
не знаят как се компостира.
– че хонорарите за продажба на химически препарати се наричат ко-
мисиони, а не рушвети.
– че регулаторната прегръдка задушава малките стопанства, а стиму-
лира огромните монокултурни латифундии, които са съсипали дре-
вен Рим и Гърция, а сега ще отровят и нас.

Защото вярвам в отворения код: ако знаеш нещо и го споделиш, някой

друг ще го усъвършенства и това е прогрес.

Защото субсидиите развращават, а знанието дава свобода.

Защото (истинското) земеделие е независимост.

Уважаеми читателю,
Прочети книгата и ако намериш в нея полза,
я препоръчай на свой приятел.
Филип Харманджиев
10 юли, 2014 г.