Луций Аней Сенека

НРАВСТВЕНИ ПИСМА
ДО ЛУЦИЛИЙ
 Сенека
3. Н равствен и писма
до Л уц и ли й
- -

ХЕАИКОН
 Писмо ХСШ

Сенека поздравява Луцилий

В т о в а писмо, в к о ето се оплакваш о т

с м ъ р т т а на философа М етр о н акт, че би
могъл да живее по-дълго, не откри х чув­
с т в о т о за справедливост, к о ето е винаги
с те б , о тн осно всеки човек и всеки въпрос;
в едно т о не т и достига - в т о в а , в к о ето
и на всички. Срещнах мнозина, к о и т о бяха
справедливи с хората и н и т о един - с бо­
говете. Всеки ден ругаем съдбата: „Защо е
в зет по средата на жизнения си път? Защо
не взе онзи? Защо продължава неговата
с т а р о с т в т е ж е с т и на самия него, и на
другите.“ Заклевам т е , преиени справед­
ливо, т и ли се подчиняваш на природата,
или природата на теб? Какво значение има
колко скоро ще отидеш т а м , където так а
или иначе тр яб в а да се отиде. Не тр яб ва
да се грижим за т о в а - да живеем дълго, а за
т о в а - да живеем достатъчн о.

5
 Ж и в о т ъ т е дълъг, ако е пълен. Пълен
е, ако душ ата стан е сама за себе си благо
и вземе в л а с т т а над себе си. Каква полза
о т безполезни осемдесет години. Той не е
живял, а се е бавил в ж и в о та и не е умрял
късно, а дълго е умирал. Осемдесет години
е преживял. Важно е о т кой ден да броиш
неговата см ърт. А онзи си оти де млад. Но
си изпълни задължението на добър гражда­
нин, добър приятел, добър син; нишо не
пропусна. Може би неговата възраст беше
незавършена, но ж и в о т ъ т беше завършен.
Ж ивял осемдесет години. Не! Осемдесет
години е съществувал, защ ото е силно да
се каже, че е живял, както се казва т о в а за
д ъ р ветата.
Заклинам т е , Луцилий, постарай се на­
ш и я т ж и в о т к а т о скъпоценностите да
няма голяма продължителност, а т е ж е с т .
Да го измерваме по делата, не по време­
т о . Искаш ли да знаеш разликата между
бодрия мъж, презиращ съдбата, изпълнил
всички задължения на ж и вота, достигнал
до върховното негово благо и онзи, к о й то
е живял много години? Единият го има и
след с м ъ р т т а му, другият е умрял преди
с м ъ р т т а си.

6
 З ато в а да възхваляваме и да слагаме в
числото на щ астл и ви те този , к о й то
колкото и малко време да е имал, добре
го е употребил. Защ ото е видял истинска
светлина, не е бил един о т многото, т о й
е живял и е бил пълен със сили. Понякога не­
б е т о е било ясно, понякога, както обикно­
вено се случва, мълния е проблясвала през
облаците. Защо п и таш колко дълго е жи­
вял? Ж ивял е, достигнал е и до потом ци­
т е , оставяйки за себе си памет.
З ато в а не бих отказал да живея много
години, но ако нещо о т него бъде орязано,
няма да казвам, че не ми е достигнало нещо
за блажен ж и вот. Затова не съм привързан
към онзи ден, к о й то ж адната надежда ми
обеща к а т о последен, на всеки ден гледам
к а т о на последен. Защо ме п и таш кога съм
роден, ако още съм считан за немного стар?
Получил съм своето. К акто човек може
да бъде съвършен и с по-слабо тяло, т а к а
и ж и в о т ъ т в един по-кратък период о т
време може да бъде перфектен. В ъзрастта
е сред външ ните неша. Колко дълго ще съм
жив не зависи о т мен, но колко дълго ще
съм жив, за да живея, зависи о т мен. Искай
о т мен да не прекарам врем ето си к а т о

7
сред сенки, да не се броя к а т о неизвестен,
за да живея, а да не се влача покрай ж ивота.
П и таш колко е най-дългото време на
един ж и в о т. Д о к ато живеем за м ъдрост­
т а . К о й т о стигне до нея, достига не до
най-далечната, но до най-важната цел. Мо­
жеш смело да се хвалиш и да благодариш
на боговете и сред т я х да см яташ за своя
заслуга и на природата т о в а - какъв си бил.
Н аистина заслужено ше считаш; върна жи­
в о т а по-добър, о т к о л к о т о го получи. Ти
даде пример за добродетелен мъж, какъв е
и колко е велик; и ако т и бяха прибавили
време, и т о щеше да бъде к а т о преживя­
ното.
И все пак докога живеем? Ние сме се нас­
ладили на знанието за всички неща. Знаем
кое е началото на природата, по какъв на­
чин е устроен с в е т ъ т , в какъв ред връща
годината, как приключва всичко, ко ето
дотогава е било, и сама став а предел за
себе си. Знаем, че звездите се дви ж ат със
собствена сила, около зем ята нищо не е
неподвижно, някои съзвездия се н о ся т с
постоянна скорост. Знаем как Л уната
минава покрай Слънцето, защо по-бавно­
т о светило о став я зад себе си по-бързо-

8
т о , как получава светлина о т него и как я
губи, какво докарва н о щ та и какво връща
деня. Трябва да се отправим натам, кьде-
т о всичко ще видим отблизо. „Не поради
тази надежда - казва мъдрият - ще си о т и ­
да смело, че по мое мнение ми се откри ва
п ъ т я т към боговете. Заслужил съм да бъда
п р и ет сред тях ; аз съм им пращал душ ата
си и т е са ми пращали своята. Но пред­
стави си, че к а т о си тръгна о т св ета и
след с м ъ р т т а не остава нищо о т човека,
пак ще имам същия кураж, дори и да о т и ­
вам в н и щ ото.“
Той живя по-малко години, о т к о л к о т о
можеше. Има книги с малко стихове, но зас­
лужават похвала и са полезни. А е т о л ет о ­
писите на Танузий, знаеш колко са обемис­
т и и как ги наричат. Ж и в о т ъ т на някои е
дълъг, защ ото наподобява л ето п и си те на
Танузий. С м яташ ли за по-щастлив този ,
к о й то е у б и т на залез, о т к о л к о т о този ,
к о й то е у б и т на арената по обяд? Нима
някой е толкова глупаво жаден за ж и вот,
че да предпочита да бъде у б и т в съблекал­
н ята , а не на арената? Не се изпреварваме
с голяма разлика. С м ъ р т т а идва за всички.
К о й т о е убил, следва убития. Незначител-

9
но е т о в а , с к о ето се занимаваш с такова
безпокойство. Това, в ко ето е въпросът, е
за колко дълго ще избегнеш т о в а , к о е то не
можеш да избегнеш?

Бъди здрав!

10
 Писмо ХС1У

Сенека поздравява Луцилий

Някои приемат само онази ч ас т о т фи­

лософията, кьдето се дават конкретни
съвети.
И не п о с т а в я т човека във всемира, а
убеждават съпруга как да се отнася към
съпругата си, бащ ата - как да възпитава
децата си, как господарят да управлява
р о б и те си; остан алите части о т фило­
софията о с т а в я т к а т о блуждаещи извън
наш ата полза, к а т о че ли може да се даде
съвет за ч а с т т а , без да се обхване живо­
т ъ т к а т о цяло.
Но с т о и к ъ т А ристон см ята обратно­
т о , см ята тази ч ас т за лековата, не про­
никваща дълбоко в сърцето. С всичките
нейни наставления на нея й помагат, спо­
ред него, основните положения във филосо­
ф ията и определението за висш ето благо;
ако някой добре го е разбрал и изучил, сам

11
себе си иде наставлява в коя работа какво
тр яб ва да прави. Така, както този , к о й то
се е научил да хвърля копие, се старае т о да
попадне в отбелязан ото м ясто, и приучва
ръката си да насочва то в а , к о ето м ята, а
после с упражнения и навици започва да го
употребява както иска - заидото се е нау­
чил да улучва не т о в а или онова, а ко ето
поиска. Така, к о й т о се е научил за целия жи­
в о т , не се нуждае да бъде съветван за вся­
ко нещо поотделно, научен е на всичко, не
как да живее със съпругата, но как да живее
правилно. В т о в а се съдържа и как да живее
с жена си и децата си.
К леант см ята за полезна и тази част,
но за безсилна, ако не произтича о т цяла­
т а философия, без нейните основни поло­
жения и правила. Тук имаме два въпроса:
полезна ли е или не е полезна, и може ли да
създаде добродетелен човек, ко ето - каза­
но по друг начин - тази ч аст излишна ли
е, или прави излишни всички останали час­
т и . К о й т о иска да представи тази ч аст
к а т о излишна, казва: „Ако нещо пречи на
очите да виж дат, т о тр яб ва да се о т ­
страни; но когато т и се е препречило, е
излишно да казваш: та к а ще вървиш, про-

12
тегни насам ръка“. Също так а и ако нещо
ослепяба душ ата ни и пречи да разгледаме
реда на наш ите задължения, нищо не прави
този , к о й то поучава: „Така живей с баща
си, т а к а - с жена си“. Предписанията не
върш ат нищо, ако заблуждение е помрачи­
ло ума; ако мракът се разпръсне, ще с т а ­
не ясно кой какви задължения има. Иначе
го учиш какво тряб ва да прави здравият
човек, но здрав няма да го направиш. По­
казваш на бедния как да стане богат. По­
казваш на гладния какво трябва да прави
к а т о се засити, вм есто т о в а по-скоро
утоли глада му, к о й то се е разположил в
т я л о т о му. Това т и казвам за всички по­
роци, т е тр яб ва да бъдат изкоренени, не
да се обяснява то в а , ко ето може да с т а ­
не, д окато т е са налице. Ако не изгониш
лъжливите мнения, о т к о и то страдаме,
н и т о алчният ще чуе как да използва пари­
т е си, н и т о страхливият как да презира
страха. Трябва да разбере, че б о га тс тв о ­
т о не е н и т о добро, н и т о лошо, да му по­
кажеш, че б о га ти те са нещастни.
Направи така, че т о й да знае, че неща­
т а , к о и то плаш ат всички, не тр яб ва да го
плаш ат така, както мълвата разпростра-

13
няба, включително болката и с м ъ р тта ;
често за с м ъ р т т а , к о я т о по закон т ъ р ­
пим, има голямо утешение - че т я не идва
два п ъти. А п р о ти в болката най-доброто
лекарство е у п о р ств о то , т в ъ р д о с т т а на
духа, к о й то я прави по-лека за този , к о й то
упорито тъ рп и всичко. Болката е добра
по природа, защ ото, ако е дълготрайна, не
може да бъде силна и ако е силна - не може
да бъде трайна. Трябва твъ рдо да понася­
ме всичко, ко ето неизбеж ността ни пове­
лява.
К огато сведеш тези основни положе­
ния до неговото собствено виждане и
т о й разбере, че блажен ж и в о т не е онзи,
к о й то търси наслаждения, а к о й то жи­
вее в съгласие с природата, когато обикне
добродетелта к а т о единствено човеш­
ко благо и започне да избягва позора к а т о
единствено зло, всичко останало - бо­
га тс тв а, почести, добро здраве, власт,
ще знае, че заемат средно положение и не
се причисляват н и т о към добрите, н и т о
към лош ите неща, тогава няма да има
нужда о т наставник за о тд ел н и те неща,
к о й то да казва: „Ходи така, вечеряй така!
Това подобава на мъжа, т о в а на жената,

14
т о в а на женения, т о в а - на ергена.“ К ой то
напомня, обикновено сам не е способен на
то в а. Така педагогът наставлява момче­
т о , та к а бабата - внучката, так а разсър­
деният учител разсъждава, че не тр яб ва да
се сърди. Влез в училище и ще видиш как
философите надменно у ч ат на то в а , кое­
т о е в наставленията за деиа.
Дали тр яб ва да поучаваш за ясните, или
за съм нителните несигурни неща? Ясните
неща н ям ат нужда о т съветник; следова­
телно е излишно да ги преподаваш. З а т о ­
ва научи следното. Ако поучаваш за то в а ,
к о ето е тъм но и двусмислено, тр яб ва да
си помагаш с примери. Ако си служиш с
примери, т е с т а в а т д остатъч н о силни и
д остатъчн и сами по себе си.
Така се отнасяй към приятеля си, так а
- към гражданина, так а - към съюзника.
Защо? Защ ото е справедливо. Всичко т о в а
ме подсеща за онзи раздел, ко й то е за спра­
ведливостта. Там намирам, че тр яб ва да
очаквам справедливост за себе си, че не
тр яб ва да сме принудени о т страх, н и т о
водени о т някаква награда и че не е спра­
ведливо да обичаш справедливостта за­
ради друго, освен заради нея самата. След

15
к а т о се убедя и приема то в а , защо са ми
наставления, к о и т о да у ч а т учения? Да
даваш наставления на учения е излишно,
на незнаещия е малко. Не тр яб ва да се слу­
ша само какво го наставляват, но и защо.
Дали, бих казал, наставленията са нужни
на то зи , к о й то има правилно мнение за
благата и злините, или на този , к о й то
няма? К о й то няма, няма да му помогнеш;
уш и те му ги е запушила мълвата, к о я т о е
противоположна на т в о и т е наставления.
К о й то има вярна преценка за то в а , какво
тр яб ва да избягва и какво да иска, знае как­
во тр яб в а да прави, дори и т и да мълчиш.
Следователно цялата тази ч аст о т фило­
софията може да се махне.
Две са причините, поради к о и то вър­
шим престъпления: или у нас има злина,
скрепена с покварени мнения, или дори
и душ ата да не е завладяна о т тя х , пак е
склонна към лъжливото и бързо се поква-
рява, привлечена о т неподобаваида пред­
става. Затова тр яб ва да лекуваме болния
дух и да го освобождаваме о т пороците,
или да го захванем предварително, докато
е свободен, но клони към лошо. И двете
неща п равят разделите о т философията,

16
следователно и такъв род наставления
нищо не върши. Освен то в а , ако даваме
наставления на отделни хора, р а б о т а т а
ще се окаже необхватна. Едни наставле­
ния тр яб ва да даваме на лихваря, други
- на земеделеца, т р е т и - на търговеца,
други - на то зи , к о й т о търси дружбата
на царете; на този , к о й то обича равни
на себе си т р я б в а т едни, на то зи ко й то
обича низшестоящи - други. В брака т р я б ­
ва да учиш как съпругът да се отнася към
съпругата, к о я т о до брака е била девица,
и как с тази, к о я т о вече е имала брак, как
ако е богата и как ако е обезнаследена. Или
смяташ , че няма разлика между бездетна­
т а и тази, к о я т о може да има деца, между
възрастната и младата, между майката и
мащехата? Не можем да обхванем всички
видове, а всеки о т т я х си иска своето.
Законите на философията са кратки и об­
хващ ат всичко.
Прибави сега, че с ъ в е ти те на мъдрия
тр яб ва да бъдат определени и сигурни;
ако някои не м огат да бъдат определени,
са извън м ъ д р о стта. М ъ д р о с тта знае гра­
ниците на нещата.
Следователно тази наставляваща ч аст

17
тр яб ва да бъде премахната; м ъ д р о с тта
обхваща всичко. Между общ ествен ото
безумие и то в а , ко ето се лекува о т лека­
р и те, няма друга разлика освен, че едното
страда о т болест, другото - о т грешни
мнения. Е дното вади своите причини за
бяс о т лошо здраве, лош ото здраве на дру­
г о т о - т о в а са душевните пороци. Ако
някой дава наставления на луд как трябва
да говори, как да върви, как да се държи на
обществено м ясто, как - вкъщи, ще бъде
по-безумен о т този , когото обучава. Тряб­
ва да го лекува о т черна жлъчка и да пре­
махне самата причина за болестта. Това
тр яб ва да правим при безумие на душата;
да изкореняваме болестта; иначе ще о т и ­
д а т нахалост думите на поучаващия.
Тези неща казва Аристон. Отговаряме
му поотделно за всяко. Първо, за то в а ,
к о ето казва, че ако нещо пречи на види­
м о с т т а на о кото, тр яб ва да се о т с т р а ­
ни. Признавам, че няма предписания как да
гледаш, а лекарство, с ко ето да се прочис­
т и о к о т о и да се премахне затрудняваща­
т а го пречка. Но ние виждаме благодарение
на природата, че този , к о й то премахне
пречката, възвръща тази способност. А

18
какво изисква всяко задължение - на т о в а
природата не ни учи. Освен то в а , ко й то
е излекуван о т перде на о кото, не може
веднага след проглеждането си да връща
зрението на другите; а к о й то е освободен
о т лоши нрави и т о й освобождава. Няма
нужда о т одобрение, н и т о о т съвет, за
да вижда о к о т о св о й с тв а та на цветове­
т е - т о отличава без всякакви съвети чер­
н о т о о т бялото. А душ ата се нуждае о т
много наставления, за да вижда как т р я б ­
ва да постъпва в ж ивота. Дори и хората
с болни очи лекарят не само ги лекува, но
и наставлява. „Не тр яб ва - казва - да из­
лагаш слабото зрение на лоша светлина;
о т тъ м н и н ата преминавай първо към по­
лумрак и постепенно свиквай да понасяш
силната светлина. Не тр яб ва да имаш за­
нимания след ядене; не тр яб в а да насилваш
п о д у ти те и възпалени очи; избягвай силен
студ и вятър, к о й то духа в очите; тези
неща са не по-малко полезни о т лекарства­
т а . Медицината добавя съвети към лекар­
ствата.
„Заблуждението - казва - е причина за
грешки; о т него не ни избавят наставлени­
я т а , н и т о прогонват лъжливите мнения

19
за благата и за злините.“ Съгласен съм, че
наставленията сами за себе си са слаби, за
да обърнат порочно убеждение на душата;
но все пак смятам, че помагат, когато са
приравнени към други мерки; първо опрес­
н яв ат п ам етта; освен т о в а , к о и то неща
са неясни к а т о цяло, може внимателно да
се разгледат поотделно. По същия начин
можеш да назовеш излишни насърченията
и утеш енията; но т е не са излишни, а зна­
чи и наставленията.
„Глупаво е - казва - да съветваш болен,
че тр ябва да постъпва к а т о здрав, щом
к а т о тр яб ва да си върне здравето, без
к о ето предписанията са безсмислени.“
Но няма ли нещо общо между здравите и
болните, за ко ето да им бъде напомняно?
Например, да не се нахвърлят лакомо на
храна, за да избегнат изтощ ението. Има
общи предписания и за богат, и за беден.
„Излекувай алч н остта и няма да има какво
да съветваш н и т о бедния, н и т о богатия,
ако се успокои т я х н а т а алчност.“ Но едно
е да не си алчен за пари и друго да знаеш
да си служиш с парите. „Алчните не знаят
мярката на парите, но не само алчните не
зн аят как да ги уп о тр ебяват.“ „Премахни

20
- казва - заблужденията и наставленията
ще бъдат излишни.“ Погрешно е. П редста­
ви си, че ал ч н о стта е утихнала, желание­
т о за лукс е овладяно, д ъ р зо стта е обузда­
на, л е н о с т т а е пришпорена. Но дори и да
са премахнати пороците, пак тр яб ва да се
учим какво тр яб ва да правим.
„Н аставленията са безсилни срещу т е ж ­
к и те пороци.“ - И медицината не лекува
неизлечимите болести, но все пак ограни­
чава някои с лечение, други - с облекчение.
Даже и самата сила на цялата философия
- ако т я може да събере всичките си сили -
не ще извади в твъ р д ен ата и застаряла не­
излечима болест в душата. Но то в а , че не
лекува всичко, не значи, че не лекува нищо.
„Каква полза има - казва - да се показва вид­
н о т о за всички?“ Много голяма. Понякога
знаем, но не забелязваме. Напомнянето не
учи, но предупреждава, подбужда, поддър­
жа п ам е т т а , не позволява да се пропусне.
Подминаваме много неща, к о и то са пред
о ч и те ни. Напомнянето е вид насърчение.
Ч есто душ ата не различава и очевидното.
Трябва дай втълпиш и знанието на най-из­
в е с т н и т е неща. Тук тряб ва да се п овтори
онова изречение на Калв п р о ти в Ватиний:

21
„Знаеше, че има подкуп и всички знаят, че
знаеше.“ Ти знаеш, че тр яб в а да уважаваш
п р и я т е л с т в о т о к а т о свято, но не го пра­
виш. Знаеш, че е безчестно да изискваш
целомъдрие о т жена си, а т и сам ият да
покваряваш други жени, знаеш, че н и т о т я
тр яб в а да има любовник, н и т о т и - на­
ложница, но та к а правиш. Но тр яб в а вед­
нага да се върнеш към п а м е т т а си. Такива
неща не тр яб в а да леж ат складирани, а да
са подръка. Това, ко ето е полезно, тр яб ва
често да се извършва, често да се занима­
ваш с него, за да не бъде известно само на
нас, но и винаги да ни е под ръка. Добави
и то в а , че обикновено очевидното става
още по-очевидно.
„Ако е съмнително - казва - т о в а , на
ко ето учиш, тр яб в а да добавиш доказа­
те л ств а . Следователно, са полезни т е , а
не поученията.“ - А какво, ако без доказа­
т е л с т в а помогне само а в т о р и т е т ъ т на
то зи , к о й то вразумява? Така, както и м ат
т е ж е с т о т го в о р и т е на юрисконсулти­
т е , дори и да не е приведено основание.
Освен то в а , наставленията и м ат голя­
ма т е ж е с т сами за себе си, особено, ако е
вплетено в стихове или сб и то в изрече-

22
ние к а т о онези прочути думи на Кашон:
„Не купувай то в а , ко ето е нужно, а то в а ,
к о ето е необходимо; а ко ето не е необхо­
димо, струва колкото един ас.“ А какви са
онези прочути изречения, изказани о т ора­
кула или подобни на тях: „П ести врем ето
си“, „Познай себе си!“. И иде изискваш ли
някакво основание, ако някой т и каже т а ­
къв стих:

„Обиди се лекуват чрез забравата“,

„Всеки храбрец на съдбата е мил.
Мързеливият е пречка сам за себе си.“

Те не изискват адвокат; т е докосват

ч у в ств ата, защ ото природата раздвижва
т я х н а т а сила.
Семената на всички честни неща са в
душ ата и т о в а , к о е то се подбужда с на­
помняне, к а т о искра, с леко духване ис­
к р ата разпалва своя огън. Д обродетелта
се изправя о т най-малкото докосване и
бутане. Освен т о в а в душ ата има някои
неща, к о и то са твърде навътре, но започ­
в а т да се освобождават, к а т о се изрекат.
Има и разпръснати, к о и то н ео п и тн и я т
ум не може да събере. Затова тр яб ва да се

23
съберат 6 едно и да се свържат, за да и м ат
с т о й н о с т и да облекчават повече душа­
т а . Ако предписанията нищо не помагат,
тр яб ва да се премахне обучението и да се
задоволим със сам ата природа.
Тези, к о и т о казват така, не виж дат, че
един е надарен о т природата с о стъ р и
подвижен ум, друг има бавен и тъ п , винаги
един е по-надарен о т друг. С илата на ума
се храни с наставления и нараства, к а т о
към вродените прибавя нови убеждения и
поправя порочните.
„Ако някой - казва - няма правилни ос­
новни положения, какво ще му помогнат
наставленията, когато е ом отан в поро­
ци.“ - Трябва да се освободи о т т я х . В
него не е угаснала природната дарба, но е
затъмнена и п одти сн ата. К акто се о п и т ­
ва да се изправи срещу пороците, к а т о
намери защ ита и е подпомогната о т нас­
тавленията, оздравява, стига само да не е
отровена и у б и та о т онази продължител­
на зараза, защ ото тогава и обучението по
философия, опиращо се на цялата си сила,
няма да я изправи. Каква е разликата меж­
ду основните положения на философията
и наставленията - освен тази, че едните

24
са общи наставления, а в т о р и т е - специ­
фични? И д вете н аставляват, но едните
- общо, другите - на части.
„Ако някой - казва - е усвоил правилни­
т е и честни основоположения, на него не
му е нужно да му се напомня.“ - Ни най-мал­
ко. Защ ото т о й е обучен да прави какво-
т о трябва, но не го вижда ясно. Не само
е възпрепятстван о т с т р а с т и т е , поради
к о и то правим нередни неща, но и поради
н ео п и тн о ст да открием кое нещо о т
какво се нуждае. Понякога имаме подреде­
на душа, но бездейна и неупражнена в о т ­
криването на п ъ т я на задълженията. Него
го посочва напомнянето. „Изгони - казва
- лъжливите мнения, за благата и злините
и на тях н о м ясто сложи верни и напомня­
н е т о став а излишно.“ - Без съмнение ду­
ш ата ни е подредена в т о зи порядък, но не
само в него. Защ ото о т какви то и доводи
да е съставена, отн осно то в а , кое е благо
и кое - зло, наставленията винаги са ч аст
о т нея; и разум ността, и справедливост­
т а се с ъ с т о я т в изпълнение на задължения,
а какви са наш ите задължения, ни показват
наставленията.
П о-точно казано, правилното разсъж-

25
дение за добро и зло се потвърждава о т
изпълнение на задълженията, към к о и то ни
в о д я т наставленията. И д вете се съгласу­
в а т ; първите не м огат да в ъ р в ят напред,
ако не ги следват в т о р и т е ; в т о р и т е ги
следват в такъв ред, к о й то показва, че
другите са пред тя х .
„Н аставленията са безброй“. - Не е ис­
ти н а. Заидото за най-важните и необходи­
ми неща не са безброй. И м а т малки разли­
ки помежду си, к о и то ги изискват време­
н ата, м е с т а т а , л и чн остите, но и за т я х
има общи наставления. „Никой - казва - не
лекува безумие с предписания; следовател­
но злини също.“ - Не е вярно и то в а . К а т о
излекуваш о т безумието, възвръщаш здра­
в е то , а след изгонване на лъжливите мне­
ния не идва веднага решение - какво т р я б ­
ва да се прави - и т у к предупреждението
ще укрепи правилното решение за благата
и злините. Не е вярно и то в а , че за безум­
ц и те наставленията са безполезни; може и
да не лекуват, но помагат на лечението. И
предупреждението, и порицанието възпи­
р а т безумните. Говоря за тези безумни, на
к о и то у м ъ т е повреден, не е о т н е т .
„И законите не п о ст и га т то в а , да

26
правим каквошо трябва, а какво друго са
законите освен наставления, смесени със
заплахи?“ - Преди всичко, т е и зато в а не
убеждават, заидото заплашват, а н астав­
ленията не принуждават, а уговарят. Ос­
вен т о в а , законите, внушавайки страх,
възпират о т престъпления, а наставлени­
я т а ни насърчават към наш ите задълже­
ния. Прибави и т о в а , че законите помагат
на добри те нрави и т е не само повеляват,
но и уч ат. Тук не съм съгласен с Посидоний,
к о й то казва: „Не ми харесва то в а , че към
П л ато н о в и те закони са прибавени осно­
ванията им. Законите тр яб в а да бъдат
кратки, за да ги разбират по-лесно невежи­
т е . Според мен, няма нищо по-хладно и не­
лепо о т закон с предисловие. Предупреж­
давай ме, кажи ми какво искаш да правя. Аз
не уча, а се подчинявам.“ - Законите наис­
т и н а са полезни. Виждаш, че държавите с
лоши закони, са и с лоши нрави. „Но т е не
са полезни за всички.“
И философията също, но о т т о в а не
следва, че е безполезна и безпомощна за фор­
миране на душ ите. И какво? ф илософията
не е ли законът на живота? Но да кажем, че
законите не са полезни. О т т о в а не след-

27
6а, че и наставленията са безполезни. Ако е
така, кажи, че и утеш ен и ята не са полезни,
и разубежденията, и насърченията, и упре­
ц ите, и хвалебствията. Те всички са вид
напомняния. Чрез т я х се стига до съвър­
ш е н с т в о т о на душата.
Нищо не облагородява т а к а душ ите и
не връща та к а към правилното колебаещи­
т е се и склонните към порочното, както
разговорът с добродетелни хора. Ч есто ­
т о им гледане, ч е с т о т о им слушане пос­
тепенно влиза в сърцата на хората и по­
лучава силата на наставление. Да срещнеш
мъдрей е полезно. И има нещо във велики­
т е хора, ко ето ще т и бъде полезно, дори и
ако т е мълчат.
Не ми е лесно да т и кажа по какъв начин
е полезен, но разбирам, че е полезен. „Някои
малки ж и вотни - казва федон - х ап ят без
да се усеща. Толкова тъ н ка и незабележима е
вредата. Подуването показва ухапване и в
п о д у т о т о м ясто не се забелязва рана. Това
т и се случва и при общ уването с мъдри; не
разбираш как или колко т и помага, разби­
ращ, че т и помага.“
П и таш защо е всичко това? Д обри те
наставления, ако са ч есто с теб , ще т и

28
бъ д ат полезни, както и добри те примери.
П итагор казва, че друга став а душ ата на
тези, к о и т о влизат в храма, к о и то о т ­
близо гледат с т а т у и т е на боговете, кои­
т о очакват гласа на някой оракул.
Кой ще отрече, че някои наставления
сполучливо поразяват и най-неопитните.
К а т о тези много кратки изречения, но
имащи голяма те ж ес т:

„Нищо прекомерно“,
„Алчната душа не се насища
с никаква печалба“,
„Каквото правиш на другите,
това чакай за себе си“.

Това го чуваме к а т о някакъв удар и ни­

кой не се съмнява и не п и та: „Защо?“. Е т о
докъде довежда дори без доводи истина­
т а . Ако благоговението обуздава душ ата
и обуздава пороците, защо да не може съ­
щ о т о и поучението? Ако порицанието
засрамва, защо да не може същ ото и поу­
чението, макар да си служи само с н астав­
ления? Н аистина е по-успешно и прониква
по-надълбоко т о в а , к о е то се подкрепя с
аргумент, к о е то твърди, к о ето прибавя

29
защо нещо тр я б в а да се прави и че к о й то
се подчинява на наставленията, ще очак­
ва награда; ако има полза о т заповеди, има
полза и о т наставления; и понеже о т за­
поведите има полза, значи има и о т поуче­
нието.
Д о б р о д етел та се разделя на две час­
т и : съзерцание на и с т и н а т а и на постъп­
ки те. На съзерцание учи образованието,
на действие - поучението. Правилните
постъпки и упражняват, и показват доб­
р о д етел та. Ако този , к о й т о убеждава,
бъде полезен за дей стви ето, ще бъде по­
лезен и к о й то т е поучава. Следователно,
ако на д обродетел та е нужно правилно
действие, а как да се постъпва правилно
показва поучението й, т а к а и поучението
став а необходимо. Две неща д ават най-го-
ляма т в ъ р д о с т на душ ата - вяр ата в ис­
т и н а т а и в яр ата в себе си. И д в ете неща
ги прави поучението, защ ото на него му
вярват, и след к а т о му повярват, в душа­
т а се поражда велико вдъхновение и се из­
пълва с вяра. Следователно поучението не
е излишно.
Марк Агрипа, к о й т о единствен о т
получилите о т гражданската война сила

30
и могъщество, имаше успех в общ естве­
н и т е дела, казваше, не е много задължен на
следното изречение: „Със съгласие и малка­
т а държава расте, с разногласие се руши и
най-великата.“ Благодарение на тези думи
т о й станал добър приятел и добър б р ат.
Ако такива изречения се прием ат в душа­
т а и я образуват, т о не е ли способна на
т о в а и тази ч а с т о т философията, коя­
т о се основава на такива изречения. Ч а ст
о т д о б род етел та се състои о т обучение,
друга ч а с т - о т упражнение; тр яб в а и да
учиш и каквото си научил да потвърдиш с
постъпки. Щом е така, полезни са не само
постановленията на м ъ д р о с тта, но и
наставленията. Те обуздават с т р а с т и т е
к а т о указ.
„философията - казва - се разделя на
тези две ч асти - знание и състояние на ду­
ш ата. К о й т о е получил знания и е разбрал
какво тр яб в а да прави и какво да избягва,
още не е мъдрец, ако душ ата му не се е пре­
образила в с ъ о т в е т с т в и е с наученото.
Т р е т а т а част, ч а с т т а за наставленията,
произлиза о т другите две части; и докол-
к о т о д вете са за съвършената доброде­
тел , т я е излишна. Но и у теш ен и ето ще

31
се окаже излишно, защошо и шо е ош две­
т е ч асти и насърчението, и убеждението,
и сам ата доказателствена ч аст, защ ото
т е х н и я т източник е силната и благоус­
т р о е н а т а душа. Но доколкото т е в о д я т
началото си о т най-добрите свойства на
душ ата, т о най-добрите свойства и ги
създават, и б и в а т създадени о т т я х . И
после, т о в а к о е т о т и казваш, е характер­
но за съвършения човек, к о й т о се намира
на върха на човеш кото щастие.
А до него се стига бавно; на всеки не-
достигнал съвършенство, но стрем ящ се
към него тр яб в а да му се покаже п ъ тя, по
к о й т о тр яб в а да действа. Него може би
го показва самата м ъдрост без поучение.
Този п ъ т води душ ата т а м , о т к ъ д е т о
т я няма да иска да върви надругаде, освен
към правилното. На по-слабите им е нуж­
но някой да ги предвожда: „Това избягвай,
т о в а прави.“ Освен т о в а , ако чака да дой­
де времето, в к о е то да узнае за себе си -
какво е най-добре да прави, междувременно
ще блуждае, и блуждаейки, ще бъде възпре­
п я т с т в а н да стигне до т о в а състояние, в
к о е то да бъде доволен о т себе си. Следова­
телн о тр яб в а да бъде управляван, додето

32
се научи да управлява себе си. Д ецата у ч ат
по образци. Чужда ръка държи п р ъ с т и т е
им и ги води по изображенията на букви­
т е , след т о в а им се казва сами да следват
образеца. Така и наш ата душа има полза,
к а т о се обучава по образци. И по него да
оправя почерка си. Така за душ ата е полез­
но да се обучава по образец. По т о в а се до­
казва, че и т о зи дял на философията не е
излишен.
П о -н ататъ к се п и т а д о статъ ч н а ли е
т я , за да създаде мъдрец. На т о зи въпрос
да посветим деня си. А и без доказател­
с т в а не е ли ясно, че ни е нужен някакъв за­
щ итник, к о й то да оборва наставленията
на тъ л п а та . Н и т о един глас не идва до слу­
ха ни безнаказано. В редят ни тези, к о и т о
ни ж елаят добро, вредят ни тези, к о и т о
ни проклинат. Заидото п р о к л я ти е то на
едните създава у нас излишен страх, както
и лю бовта на онези, к о и т о ни обичат,
лошо ни учи. З ащ о то т е ни изпращ ат към
далечни, несигурни и изплъзващи се блага,
д о к ато можем да намерим щ а с т и е т о в
къщи. Бих казал - не можеш да вървиш по
правилния п ъ т . Теглят т е към лошия ро­
д и тел и те, т е г л я т т е роби те. Никой не

33
се заблуждава сам за себе си, а разпръсва без­
ум ието си до най-близките и се заразява и
сам ият т о й . Всеки о т нас поотделно има
пороиите на тъ л п а та , защ ото т ъ л п а т а
ги дава. Всеки, правейки по-лош другия, сам
став а по-лош. А накрая се получава тази
безмерна порочност, в к о я т о има най-ло­
шо, к о е то всеки знае. Нека има при нас
някакъв пазач, к о й т о и за ухо дърпа и о т ­
блъсква, държи надалеч ш умовете и вика
срещу тъ л п а та , к о я т о ни хвали. Грешиш,
ако мислиш, че се раждаме с пороии; и д ват
отвъ н , внесени са в нас. З ато в а нека о т ­
делните вразумения ни з а щ и т я т о т пов­
т а р я щ и т е се мнения, к о и т о звъ н ят около
нас. П риродата не ни скланя към никакъв
порок, т я ни създава ч и сти и свободни.
Не е оставила на о т к р и т о нищо, к о ето
да запали наш ата алчност, но е сложила
з л а т о т о и среброто под нозете ни, за да
тъпчем т о в а , заради к о е то ни п ри ти с­
к а т и т ъ п ч а т . Тя е издигнала лииата ни
към небето и иска да видим отдолу какви
чудни и прекрасни неща е създала. Изгреви
и залези, и плавния бърз ход на движещ ата
се вселена, разкриваш зем ното през деня.
През н о щ т а - небесните тела, бавн ото

34
движение на звездите, ако го сравниш с ця­
л о то , но много бързо, ако сметнеш какви
разстояния преминават т е с ненамалена
скорост, затъм ненията на Слънцето и
на Луната, к о и т о с т о я т на смени, други
- чудни за гледане, или по реда си слизат,
или по незнайни причини изскачат, к а т о
например огнените бразди в н о щ та и
мълнии без удар и без звук в о т к р и т о т о
небе, и стълбове и дървета, и всяко подо­
бие на пламък. Разположила ги е над нас, за
да вървим към т я х . З л а т о т о , среброто и
желязото, заради к о и т о нямаме мира, т я
е скрила, за да не ни попадат за зло. Ние
сами извличаме на с в ета т о в а , заради кое­
т о ще се сражаваме, ние разкъсваме земята
и изкопаваме и оръдията и причината на
с в о ята гибел; ние предаваме свои те беди
на съдбата и не се срамуваме да имаме при
нас т о в а , к о е то е било долу под земята;
искаш ли да знаеш колко фалшив блясък е
заслепил о к о т о т и ? К огато леж ат овър-
галяни в св о ята мръсотия, няма нищо
по-мръсно, по-тъжно. К огато ги извлекат
през мрака на дългите подземни проходи -
няма нищо по-грозно о т т я х , докато не
с т а н а т т о в а , к о е то са и не се о т д е л я т

35
о т св о ята утайка. След т о в а погледни и
м ай сто р и те благодарение на ч и и то ръце
безплодният грозен слой се изчиства. Ще
видиш с каква мръсотия са зацапани. А
тези метали ц ап ат повече душата, о т -
колкото т е л а т а и върху п ри теж ателя им
има повече кал, о т к о л к о т о върху произво­
дителя им.
Значи е необходимо да т е поучават, да
имаш един добронамерен защ итник и о т
време на време сред толкова шум и сума­
то х а о т лъжливи гласове да се чува един
глас. Какъв ще бъде то зи глас? Този, к о й то
заглушен о т толкова викове на честолю­
бие т и шепне спасителни думи, к о и то
казват: „няма защо да завиждаш на тези,
к о и то народът нарича щастливи; няма
защо ръкоплясканията да р азтъ р св ат спо­
койния т и дух и здравия т и разум, няма
защо да смущава т в о е т о спокойствие
онзи в пурпурно одеяние сред фасциите,
няма защо да го считаш за по-щастлив за
то в а , че му п р ав ят п ъ т, а те б е л и к т о р ъ т
т е гони о т п ъ т я му. Ако искаш да упраж­
няваш власт, к о я т о не теж и никому и е
полезна за теб , премахни пороиите си. Има
много такива, к о и то п ал ят градове, раз-

36
рушабаш т о в а , к о е то е било непобедимо
много векове и непристъпно за много поко­
ления, к о и то сри ват крепости и събарят
стени, издигнати на невъобразима височи­
на с тарани и обсадни машини. Има много
такива, к о и т о подгонват войската пред
себе си и п редставляват сериозна заплаха
за ти л а на врага, и д ват залети с кръ вта на
народи до великото море; но и т е , побе­
д и тел и те, са победени о т а л ч н о ст та си.
Никой не издържа на т я х н о т о нахлуване,
но и т е не издържаха на ж е с т о к о с т т а и
честолю бието; когато изглеждаше, че го­
н я т враговете, т я х сам ите ги гонеха. Не­
щ астния Александър го гонеше л у д о ст та
да опустошава чуж дото и се спускаше към
непознати земи. Нима мислиш за здраво-
мислещ то зи , к о й то най-напред нападна
Гърция, където беше възпитан? К о й то
о т н е о т всеки т о в а , к о ето беше най-
добро у него и застави С п арта да робува,
а А ти на да мълчи? К ойто, недоволен о т
поражението на много държави, било по­
бедени, било купени о т Филип, се втурн а
към други другаде и разнесе оръжията си
по целия с в я т и не укроти уморената си
ж е сто к о с т к а т о ди вите зверове, к о и то

37
искаш да я д а т повече, о т к о л к о т о е нужно
за засиидане на глада. Много царства събра
в едно царство. Вече гърци и перси се б о я т
о т един и същи. Вече н о сят хом от и осво­
бодените о т в л а с т т а на Дарий; а т о й
о т и в а п о-н ататък о т океана и Слънцето,
негодува, че върви по следите на победата
на Херкулес и Либер, го то в е да упражни
насилие над сам ата природа. Не толкова
иска да върви, но не може да с т о и на едно
м ясто, не по различен начин о т тези по­
литащ и напред камъни, ч и й то край е на
дъното.
И Гней Помпей не го убеждаваха добро­
д е т е л т а или разумът да води вътреш ни и
външни войни, а безумната лЪбов към фал­
шиво величие. Той тръгваше с войските си
т у към Испания и войските на С ерторий,
т у да умири п и р а т и т е по м о р е та та . Но
целта на всичко т о в а беше само да се про­
дължи в л а с т т а му. Какво го привлече в Аф­
рика, какво на север, какво при М и тр и д ат,
или в Армения, какво във всяко ъгълче на
Азия? Разбира се, огромно желание за на­
растване на в л а с т т а , защ ото само на себе
си изглеждаше малко велик. Какво тласна
Гай Цезар към фатални и за него, и за дър-

38
ж абата действия. Слава, честолюбие и
безмерна с т р а с т да се издига над всички.
Не можеше да тъ рп и и един над себе си,
макар че държавата търпеше двама. Защо
мислиш, че Гай Марий, к о й то веднъж беше
консул - понеже веднъж получи консул­
с тв о , другите п ъ ти ги взе със сила, когато
победи ким врите и т е в т о н и т е , когато
преследваше Ю гурта по африканските пус­
ти н и , понесе толкова рискове по повели­
т е на доблестта? Марий водеше войска, а
Марий го водеше честолю бието.
Те, за да р азтъ р сят всичко, сами се раз­
търсваха к а т о смерч, к о й то завърта заг­
рабеното, но преди всичко се въртяха във
вихъра т е самите и затова налитаха с т а ­
кава сила, защ ото нямаха власт над себе си.
Затова, макар че бяха зло за хората, сами
също усещ ат онази гибелна сила, с к о я т о
вр едят на много хора. Не мисли, че някой
став а щ астлив чрез чуж дото нещастие.
Всички тези примери, к о и то изпълват
о ч и те и уш и те ни, тр яб в а да бъдат раз­
плетени и да се облекчи сърцето, изпълне­
но с лоши мълви. Трябва да се въведе доб­
р о д е тел та на м е с т а т а , к о и то са заети
о т лъжите и п р и я т н и т е мълви, п роти в-

39
ни на и сти н а та, за да може т я да ни о т ­
дели о т тъ л п ата, на к о я т о твърде много
вярваме, и да ни върне към правилното ни
м ясто. Защо т о т о в а е м ъ д р о с т т а - да
ни върне към природата и да ни сложи пак
та м , о т к ь д е т о о б щ о то заблуждение ни
изтласка. Голяма ч а с т о т изцелението е да
оставим п одстрекатели те на безумието
и да сто и м далеч о т т о в а взаимно вредно
общуване.
За да разбереш, че е вярно то в а , поглед­
ни как ж и веят за пред народа и как за пред
себе си. С а м о т а т а за себе си не е учителка
по невинност и селото не учи на порядъч-
н о ст, но т а м където няма свидетел и зри­
тел, т а м пороците се усмиряват, защ ото
целта им е да бъдат видени и показани.
Кой ще облече пурпур, ако няма на кого да
го покаже? Кой ще яде в златни съдове, ако
се храни насаме? Кой, ако лежи сам под сян­
к а т а на селско дърво, ще покаже лукса на
покъщнината си? Никой не се гласи за пред
себе си и за пред домашните си; великоле­
п и ето о т свои те пороци ги разкрива пред
тълпа о т зрители. Така е: подбуждащият
ни към безумие във всичко е п о ч и т а т е л я т
и съучастникът. Ако постигнеш т о в а -

40
да не се излагаме на показ, ще постигнеш и
т о в а - да не желаем. Ч естолю бието, раз­
кош ът и разю здаността се нуждаят о т
сцена, ще ги излекуваш, ако се скриеш.
И така, ако живеем сред шума на града,
нека до нас да с т о и наставник, к о й то об­
р атн о на хвалителите на големите имуще­
ства, хвали то зи , к о й то е богат с малко
и измеря и м ущ еството с необходимото.
Срещу тези, к о и то въздигат м и л о с т т а и
силата на властимащ ите, т о й п очита по­
чивката и обръща о т външ ните неща към
вътреш ния си мир предадената на книги­
т е своя душа. Нека покаже на блажено жи­
веещ ата според общ ата преценка тълпа,
вцепеняваща се и трепереща пред тази
будеща завист висота, че и м ат съвсем раз­
лично мнение за себе си о т то в а , ко ето
другите и м ат за т я х . Това, к о ето според
другите е превъзходно, според самите т я х
е срив. Те се задъхват и т р е п ер я т , когато
погледнат в бездната на своето величие.
Защ ото м ислят за всякакви нещастия,
к о и то м огат да ги с п о л е тят о т върха
надолу. Тогава започват да се страхуват
о т то в а , к о ето са желали и то в а , с ко ето
са били в т е ж е с т на другите - т я х н о т о

41
щ астие - сега им теж и още повече на т я х
самите. Тогава хвалят покоя и независи­
м о с т т а , м разят блясъка и и скат да избя­
га т о т величието си, преди да се е срути­
ло. Тогава ще ги видиш и да се занимават с
философия, да дават полезни съвети срещу
страха и лош ата съдба. Защ ото, к а т о че
ли щ астливата съдба и здравия разум са
противоположни, ние мислим по-добре в
нещастия; щ астливата съдба ни отнем а
правилното мислене.

Бъди здрав!

42
 Писмо ХСУ

Сенека поздравява Луцилий

Искаш веднага да т и кажа, представя и

напиша то в а , к о ето аз реших да отлож а
до с ъ о т в е т н о т о време: дали философия­
т а , к о я т о гърците наричат рагатеИке, а
ние римляните „назидателна“, може сама
да даде съвършената мъдрост. Зная, че
няма да ми се обидиш, ако откажа. Но аз
обещавам и няма да допусна да се опровер­
гае пословицата: „Недей да молиш за то в а,
к о ето не искаш да получиш“. Понякога же­
лаем усърдно то в а , к о е то бихме отказали,
ако някой ни го предложи. Лекомислие ли е
то в а , или угодничество, тр яб в а да се нака­
же с отзи в ч и в о ст т а на отговора. Много
неща си мислим, че искаме, а всъщ ност не
искаме. Някой р е ц и т а т о р носи огромна
история, изписана с дребен почерк и нави­
т а плътно, и к а т о прочете голяма ч аст
о т нея казва: „Ако искате, да спра“. Викат

43
му „Чеши, чеши!“ тези, к о и т о горещо же­
л ая т да млъкне. Ч есто желаем едно за себе
си, друго - пред другите и и с т и н а т а не каз­
ваме и пред боговете, но боговете или не
ни слушат, или ни съжаляват. Аз понеже
съм изгубил съжалението си, ще т и отм ъ с­
т я и ще т и напиша огромно писмо, ко ето
т и , ако не искаш да четеш , кажи: „Аз сам
си направих т о в а .“ С читай се сега за един
о т тези, к о и то докараната с цената на
голямо домогване съпруга го тормози, сред
тези, к о и то са отегчени о т събраните с
много труд богатства, о т тези, к о и то
ги измъчват п очести те, към к о и то са
се стремили с цената на всички умения и
изобщо сред всички, к о и то са съучастни­
ци в бедите си. Но да премина към те м а т а ,
к а т о пропусна увода. Казват: „Блаженият
ж и в о т се състои о т правилни действия;
до правилните действия ни в о д я т нас­
тавленията, следователно за блажен жи­
в о т наставленията са до статъ ч н и .“ Не
винаги наставленията в о д я т до блажен
ж и вот, а когато ги следва ум ът. Понякога
напразно наставляват, ако душ ата са я об­
зели порочни мнения. Поради то в а , дори
и да п о стъ п в ат правилно, не знаят дали

44
постъпваш правилно. Не може друг, освен
то зи , к о й то е обучен о т сам ото начало
и, усвоил всичките й основания, изпълнява
всичките й положения, да знае кога т р я б ­
ва, доколко, с кого, как и защо. Друг не може
да прави честни неща, дори и с цялата си
душа да се опитва, т о й ще се оглежда и ко­
лебае.
„Ако - казва - д ей стви ята идват о т
наставленията, наставленията са доста­
тъчни за блажен ж и вот. И понеже пър­
в о т о е вярно, вярно е и в т о р о т о .“ - На
т о в а отговаряме „Благодарение на настав­
ленията с т а в а т ч ес тн и те постъпки, но
не само благодарение на наставленията“.
„Ако - казва - науките са пълни с нас­
тавления, значи и м ъ д р о с тта е пълна с
тях , защ ото и т я е наука за ж ивота. Кор­
мчия може да т е направи този , к о й то т е
наставлява: „Така движи кормилото, так а
спускай п л атн ата, так а използвай п опът­
ния вятър, т а к а се бори с насрещния, так а
използвай, к о й то е непостоянен - н и т о
благоприятен, н и т о неблагоприятен.
Всичките тези науки са свързани с оръди­
я т а на ж ивота, не с целия ж и вот. Затова
много неща нахлуват о тв ъ н и им пречат:

45
надежда, желание, страх. А на тази, gemo
се е провъзгласила за наука на ж и вота нищо
няма да попречи на то в а , ко ето върши:
разбива пречките и влачи прегради. Искаш
ли да знаеш колко е различно нейното поло­
жение сред другите науки? В т я х е прости-
мо да сбъркаш нарочно, а не по своя воля,
а в нея най-голямата вина е да сгреши по
своя воля. Е т о какво имам предвид: гра­
м а т и к ъ т няма да се изчерви, ако нароч­
но употреби неправилно изречение, ще се
изчерви, ако го направи неволно. Лекарят
повече греши пред своята наука ако не е
разбрал, че болният си оти ва, о тк о л к о то ,
ако се е направил, че не разбира. А в тази
наука на ж и в о та най-позорно е да грешиш
по своя воля.
Освен т о в а прибави и че във всички на­
уки, даже и в най-свободните, има не само
наставления, но и основни положения,
к а т о например в лечебното изкуство. За­
т о в а има Хипократова школа, Асклепиадо-
ва и Темизонова.
Освен т о в а никоя умозрителна наука
не е без основи, к о и то гърците наричат
dogmata, при нас е п ри ето да се наричат
„основни положения“ или „постановле-

46
ния“, или „решения“, коишо ще срещнеш и
6 геометрията, и 6 астроном ията, фило­
софията е и умозрителна, и активна, раз­
глежда и действа. Заблуждаваш се, ако мис­
лиш, че т я т и обещава само земни неща.
Тя казва: Аз изследвам целия с в я т и няма
все да се задоволявам да ви убеждавам и раз­
убеждавам в св ета на см ъ ртн ите. Призо­
в ават ме велики неща, поставени над вас.

Аз искам да ти изложа последната

същност на небето и на боговете,
да ти разкрия началата на нещата,
откъде природата създава,
увеличава и храни всички неща
и в какво същата тази природа
обратно ги разлага при тяхното
разрушаване - както казва Лукреций.

Следователно и к а т о умозрителна нау­

к а та си има своите положения.
Защо? Защ ото никой няма да може да
изпълни задълженията си, на когото не е
предадено о б щ о то правило, с помощ та
на к о ето ще може да изпълни всички за­
дължения във всяко нещо, к о и то няма да
може да спази то зи , приел наставления за

47
конкретния случай, а не въобще. Слаби са
за себе си, бих казал, положенията, к о и то
се дават на части, без корен. А основни­
т е положения са тези, к о и то укрепват,
к о и то пазят наш ето спокойствие и си­
гурност, обхващ ат целия ж и в о т и цяла­
т а природа. Разликата между наставления
и основни положения във философията е
к а т о между първоначални вещ ества и о т ­
делни предмети. В т о р и т е зависят о т
първите, първите са причина за в т о р и т е
и за всичко на света.
„Древната м ъдрост ни учи само какво
да правим и какво да избягваме, а хората
тогава са били по-добри. След к а т о учени­
т е станаха повече, добродетелните хора
станаха малко. Онази п роста и очевидна
добродетел се обърна в тъм на и тъ р ж е с т­
вено говореща наука и се учим да спорим,
не да живеем“. Без съмнение древната
мъдрост, особено когато се е пораждала,
е както казвате, естествена, та к а е и с на­
уката, ч и й то тънък усет е нараснал с т е ­
чение на времето. Но тогава и нужда о т
старателно лечение не е имало. Още не е
била пораснала толкова порочн остта.
И не се е била толкова разпростряла. С

48
п рости пороци е могло да се бори човек с
п рости лекарства. А сега трябва да с т р о ­
им толкова по-здрави укрепления, колко-
т о са по-силни оръжията, с к о и то ни на­
падат. Медицината някога е била тр е в и за
спиране на кръвта, заздравяване на рани;
постепенно после е стигнала до днешно­
т о разнообразие. Не е чудно, че тогава е
имала по-малко работа, защ ото т е л а т а са
били силни и храната лека и неопорочена
о т и зкуството за наслада. После се поя­
вила храна не за засищане, а за разпалване
на глада, о т к р и т и са м ногото подправ­
ки, к о и то събуждат а п е ти та . Храната,
к о я то беше прехрана за гладните, се оказа
бреме за с и т и т е . О т т а м и бледността, и
треп ерен ето на жилите, наквасени с вино,
и м ърш авостта, поради разстрой ство
на стомаха, по-тежка о т тази, причинена
о т глада. О т т а м несигурните, залитащи
крака и непрекъснато клатушкане к а т о в
пияно състояние. О т т а м избилата влага
по цялата кожа и р азтегн ати ят корем
о т лош ата привичка - да поема повече,
о т к о л к о т о може. О т т а м разливането на
ж ълт жлъчен сок и обезцветяването на ли­
цето, в ъ тр еш н о сти те, к о и то започват

49
да гният, изсъхнали пръсти и втвърдени
жили, във вцепенение без ч у в ств и тел н о ст
и треперене на ц ялото тяло. А какво да
кажа за световъртеж а? Какво да кажа за
мъченията на оч и те и уш ите, и мравките,
пробягващи в горящия мозък? За ч ас ти те ,
чрез к о и то се освобождаваме, к о и то хва­
щ а т вътреш ни язви? Безбройните видове
треска, било със свирепи пристъпи, било
подновяващи се с леки поражения, т р е т и -
идващи с ужасни пристъпи, разтърсващи
ч а с т и т е на т я л о т о ? Защо да разказвам
повече за безбройните болести, мъчения­
т а на лукса?
Защитени бяха о т всички тези беди
ония, к о и то не се унищожаваха поради
удоволствията, к о и то заповядваха на
себе си и служеха на себе си. Телата бяха
здрави о т истинска работа, уморени или
о т тичане, или о т лов, или о т обработ­
ка на земята. Приемаха храна, к о я то може
да хареса само на гладните. Затова нямаше
нужда о т толкова много лекари, о т т о л ­
кова много железа и кутийки. Здравето
беше п р о сто по п рости причини; много-
т о блюда причиниха много болести. Виж
колко неща смесва разкошът, за да м инат

50
през едно гърло - опустош ител на земи и
морета. Неизбежно толкова много неща
не в ъ р в ят едно с друго, зле се смилат, при­
т и с н а т и едно о т друго. Н и т о е чудно, че
и болестите, предизвикани о т несъвмес­
ти м и яденета, са най-различни и променя­
щи се, и яденето, в ко ето насила са смесе­
ни противоположни за природата части,
се връща. Б олестите, о т к о и то боледу­
ваме са толкова много, колкото много
храни има в ж и вота ни. Един велик лекар,
създател на тази наука, казва, че ж ените не
ги б о л ят краката и не им падат косите.
Но е то , че и краката ги болят, и косите
им опадат. Не се е изменила природата,
а ж и в о т ъ т . Защ ото се изравниха с мъ­
ж ете по разпуснатост, изравниха се и по
болестите. Не по-малко с т о я т до късно
вечер, не по-малко п и ят, предизвикват мъ­
ж ете на състезание в маслото и ви ното,
по същия начин изригват несмляното о т
отказващия стомах и го изкарват през ус­
т а т а , о тн о в о измерват и з п и т о т о и по­
в ъ р н а то то ; по същия начин гризат сняг,
за да успокоят раздразнения си стомах. В
п о х о т т а не о т с т ъ п в а т на мъжете, макар
че са родени да са пасивни (боговете и бо-

51
гиншпе да ги накажат). До такава степен
н асти гат мъжете по неприличие, че с п я т
с мъжете к а т о мъже.

Чудно ли е, че великият лекар, ко й то

добре познава природата, е заловен в
лъжа и има толкова плешиви и страдащи
о т подагра жени. О т тези пороци т е са
загубили преим ущ еството на пола си и
понеже са престанали да бъдат жени, са
осъдени на мъжките болести. Някога лека­
р и т е не знаеха да дават по-често храна и
с вино да поддържат слабия пулс, не знаеха
да преливат кръв и да облекчават продъл­
ж и те л н о то заболяване с бани и потене, не
умееха чрез връзване на ръцете и краката
да изблъскват в крайниците с к р и т а т а
сила на б ол естта, разположена в центъра.
Не им е било нужно да зн аят много начини
на помощ, т ъ й к а т о имаше много малко
опасности, а сега докъде стигна влошава­
н ет о на здравето. Ние заплащаме за мина­
ващ ата всяка мярка с т р а с т към наслаж-
денията. Преброй го тв а ч и те и няма да
се чудиш, че има толкова много болести.
Престана всякакво обучение и препода­
в ател и те по свободните науки заемат

52
празни ъгли без всякакво посещение. Цари
самоша в школите на р е т о р и т е и фило­
софите. Много хора има в кухнята при
чревоугодниците, колко много младежи се
блъскат до печката. Прескачам т ъ л п а т а
нещастни момчета, к о и то очакват уни­
ж енията на спалнята след пировете. Под­
минавам поредицата избрани и вписани в
списъци по националности и цветове - т а
еднакво да им е гладка кожата, еднакъв -
поникналият мъх, еднакъв вид на косите,
да не вземе някой с прави коси да се смеси
с тези с къдрави. Подминавам тъ л п а та
мелничари, т ъ л п а т а слуги, благодарение
на к о и то по даден знак се поднася вечеря­
т а . Добри богове, колко хора ш е т а т на
един стомах! Какво? Ти мислиш ли за онези
гъби, доброволна отрова, к о и то дейст­
в а т скрито, макар че в момента на ядене
не проявяват с в о й с тв а та си? Какво? Не
мислиш ли, че о т т о зи летен сняг не се
втвърдява черният дроб? Не мислиш ли,
че с тр и д и те , бездейна плът, отхранена в
мръсотия, не т и внасят т е ж к а т а т и н я
в организма. Мислиш ли, че т а к а наречена­
т а „съюзническа рибена чорба“, д об и та по
скъп начин о т о тр о в н а риба, не т и изгаря

53
стомаха със солената си жар? Не мислиш
ли, че тези загнибащи храни, отиващ и в ус­
т а т а току-щ о свалени о т огъня, ги поглъ­
щаш без вреда за в ъ тр е ш н о с ти те си? Кол­
ко мръсни и вредни са оригванията, колко
сме п роти вн и сами на себе си, когато ди­
шаме винените изпарения! Бъди сигурен, че
изяденото гние, а не се преработва.

Спомням си, че веднъж чух мълва за

изискано ястие, в ко ето наш ите лакоми,
бързайки към со б ствен ата си гибел, на-
тикали всичко, над ко ето обикновено си
прекарват деня - в ъ т р е ш н о с т т а на миди,
в ъ т р е ш н о с т т а на с тр и д и те , к о и то с т а ­
в а т за ядене, и между т я х имало морски
таралежи, а отгоре имало слой обезкосте­
ни морски звезди. Досадни са и поотделно,
а т у к вкусовете са събрани в едно. На ве­
черята става то в а , ко ето тр яб в а да с т а ­
не в заситения стомах. Очаквам храната
вече да се поднася сдъвкана! И колко близо
сме до т о в а вече, щом вадим черупките и
к о с т и т е и остава г о т в а ч ъ т да върши ра­
б о т а т а на зъбите!

„Тежко е да сме лакоми към отделни

54
неща, нека всичко да са омеси заедно и да
се получи един вкус. Защо да протягам
ръка само към едно нещо? Да дой дат пове­
че неща наведнъж; нека да се смесят орна­
м е н т и т е на много блюда и да се свържат.
Нека да зн аят тези, к о и то казват, че о т
тези неща се търси хвалба и слава, т е не
са за показване, но са дадени за опознаване!
Нека бъдат залети еднакво тези, ко и то
обикновено се сервират поотделно. Нека
да няма разлика: стриди, морски тарале­
жи, морски звезди, миди, да бъдат смесени
и сложени заедно.“ Няма да бъде по-смесе-
но о т п о въ р н атата храна. И колкото са
сложни тези ястия, толкова различни раз­
нообразни и непознати болести се пораж­
д а т о т тях ; и медицината започна да се
въоръжава срещу т я х с много способи на
лечение, с много наблюдения.
С ъщ ото казвам и за философията. Беше
някога по-проста сред по-малко грешащи
хора, к о и то можеха да бъдат излекувани с
по-малко грижи; срещу такова разрушение
тр яб ва да се о п и т а всичко. Нека да спрем
тази зараза! Ние не безумстваме само
частно, но и к а т о народ. Обуздаваме убий­
с т в а и отделни убийци, а защо прославяме

55
войната и у б и й с тв о то на цели народи!
Н и т о алч н остта, н и т о ж е с т о к о с т т а
познават мярка. У бийствата, извършвани
тай н о и поотделно не са т а к а вредни и чу­
довищни; сега се извърш ват убийства по
решение на сената и народа и то в а , ко ето
в ч а с т н о с т е забранено, се върши о т дър­
жавата. За едно и също, извършено тайно,
се заплаща с главата, за същ ото, извърше­
но във войнишки плащ, се получава похва­
ла. Хора, уж с кротъ к произход, не се сраму­
в а т да се радват на кръ вта на другите и да
в о д я т войни, и да завещават на децата си
да ги вод ят, когато дори между ди вите и
безсловесни зверове цари мир. Срещу т о в а
всемогъщо и обширно безумие, философи­
я т а стан а по-дейна и събра толкова сили
в себе си, колкото и м ат тези, срещу кои­
т о се бори. Лесно беше да се заклеймяват
лю бителите на в и н о то и на изисканите
ястия, не трябваха кой знае колко сили, за
да се върне душ ата към п ъ т я на въздържа­
н о с т т а , о т к о й то т я се е отклонила.

Нужни са сили,
бързи ръце и похватност,
каквато изкуството дава.

56
 Х ората навсякъде т ъ р с я т наслаждение.
Никой порок не остава в ъ тр е в себе си. Раз­
кош ъ т се в ту р в а стремглаво в алчност­
т а . Ч е с т н о т о е нападнато о т забравата.
Не се срамуват о т нищо, за к о ето награ­
д а т а е приятна. Ч овекът - нещо свещено
за другия човек, го уби ват за удоволствие
и забава; то зи , когото беше престъпно да
учиш да нанася и получава рани, го извеж­
д а т на арената гол и без оръжие; за развле­
чение на зр и тел и те неговата см ърт е дос­
татъ ч н а.
При такива порочни нрави са нужни
средства, по-силни о т обичайните, за да
се прогонят застарелите пороци; необхо­
дими са основни положения, за да се изкоре­
н я т въ зп ри ети те о т общ и те убеждения
лъжливи твърдения. Ако ги подпомогнем с
наставления, утешения, насърчения, ще бъ­
д а т силни. Сами за себе си са безсилни. Ако
искаме да свържем хората и да ги освобо­
дим о т пороците, к о и т о сега ги държат,
нека се научат кое е благо и кое - зло. Да
знаят, че всичко освен добродетел та про­
меня и м ето си и става т у добро, т у зло.
К ак то първите възли на военната служба
са благочестие, любов към знамената и све-

57
сцената забрана да се бяга о т тях , а след
т о в а е лесно да се изискват о т т я х други
неща и да бъ дат изпращани с различни по­
ръчения след полагане на кл етв ата, т а к а и
на тези, к о и то ще водиш към блажен жи­
в о т , тр яб в а да им дадеш основите и да
им внушиш добродетел. Нека се държ ат за
нея дори с известно суеверие. Нека я оби­
ч ат. Да и скат да ж и веят според нея, без
нея да не и скат да ж ивеят.
„Следователно какво? Нима няма ч ест­
ни хора, без обучението в т ъ н к о с т и т е да
са избегнали пороците и да са успели к а то
само са следвали наставленията?“ - Съгла­
сен съм, че има, но т е са имали дарба о т
природата и са ловили в полет благот­
ворн ите съвети. К акто безсм ъртните
богове не се у ч ат на добродетел, надарени
с всичко и ч а с т о т т я х н а т а природа е да
бъдат благи, та к а и някои хора, надарени с
прекрасна природа, с т и г а т до то в а , кое­
т о обикновено се преподава, без дълго обу­
чение и прегръщат ч ес тн и те неща, ведна­
га щом ги чуят; т о в а са умове, к о и т о граб­
в а т д обродетелта или сами я пораждат
о т само себе си; а о т мудните, т ъ п и т е
или о б зе т и т е о т лош навик дълго време

58
тр яб в а да се изтърква ръждата. Впрочем,
к а т о се преподават основите на филосо­
ф ията, може и тези, к о и т о са склонни към
добро, да ги изведеш на върха, и на по-сла­
б и т е да помогнеш и да ги измъкнеш о т
погрешните мнения. Колко са необходими
основните положения можеш да разбереш
така: има у нас нещо, к о е то ни прави лени­
ви в едно и безразсъдни в друго; не можеш
н и т о да потиснеш тази дързост, н и т о да
подтикнеш онази леност, ако не излязат
наяве причините за д вете - лъжливо въз­
хищение и лъжлив страх. Д о к ато т е ни
владеят, говори колкото си искаш: „Това
тр яб в а да дадеш на баща си, т о в а - на де­
ц ата, т о в а - на п риятели те, т о в а - на
г о с т и т е .“ К о й т о се оп и та, ще го възпре­
п я т с т в а алч н остта. Ще знае, че тр яб ва
да се сражава за родината - ще го разубе-
ди с тр ах ъ т; ще знае, че за п ри ятел и те си
тр яб в а да се труди до последната си п о т
- ще му попречи наслаждението; ще знае, че
е страш на обида към съпругата да има на­
ложница, но п о х о т т а ще го тласне именно
към то в а .
Следователно - да даваш наставления
без преди т о в а да освободиш о т преграж-

59
дения п ъ т я към т я х , е толкова безсмисле­
но, колкото да сложиш пред оч и те на ня­
кого оръжие, да му го побутваш , без преди
т о в а да освободиш ръката му, за да може
да си служи с него. За да тръгне душ ата
към наставленията, к о и т о даваме, т р я б ­
ва да я освободим. Да си представим, че
някой прави т о в а , ко ето трябва; няма да
го прави усърдно, няма да го прави п о сто ­
янно, защ ото не знае защо го прави. Някои
неща излизат правилни при него било по
случайност, било по навик, но в ръцете му
няма правила, по к о и т о да отм ерва свои­
т е постъпки и на к о и то да вярва, че т е са
правилни. Не може да обещае, че ще бъде
винаги добър то зи , к о й т о е такъв случай­
но. След т о в а наставленията може би ще
т е научат какво тр яб в а да правиш, но
няма да т е научат как тр яб в а да го нап­
равиш; ако не т и покажат то в а , няма да
т е доведат до добродетел. Съгласен съм,
че след наставленията ще направиш какво-
т о трябва, но т о в а е малко, защ ото не
направеното заслужава похвала, а как е на­
правено. Какво по-позорно има о т р азто ­
чителен пир, струващ конически ценз? Кое
повече заслужава бележките на цензора, ако

60
някой, както казват онези пияници, го пра­
ви в ч ест на своя гений? Но често много
скромни хора устройваха встъпителни
пирове за толкова сестерции. Едно и също
нещо, ако е о т лакомия, е позорно; ако е за
ч ес т - се спасява о т упреци, защ ото не е
р а зто ч и тел ств о , а разход, свързан с т р а ­
диция.
К огато на Тиберий Цезар донесли кефал
с невероятни размери - защо да не добавя
и т е ж е с т т а и да събудя ваш ата лакомия
- теж ал четири селибри - т о й заповядал
да го о т н е с а т на пазара за месо и да го
продадат. „Приятели - казал, - ако не се
лъжа, тази риба ще я ку п ят или Апиций,
или Публий О ктави й .“ Случилото се над­
минало неговите очаквания. Наддавали,
спечелил О ктавий, к о й то купил ри б ата за
п е т хиляди сестерции, за да не я купи Апи­
ций и с т о в а спечелил много голяма слава
сред своите. Да плати такава цена било
позорно само за О ктавий, к о й то я купил,
за да я п р ати на Тиберий (него също бих
го упрекнал); възхитили се на т о в а нещо,
к о е то счели достойно само за император.
Някой седи до болен приятел - одобря­
ваме. Седи - защ ото очаква наследство -

61
лешояд е, очаква труп . Едно и също нещо
може да бъде и честно и позорно; важ ното
е защо се прави. Всички неща ще с т а н а т
честни, ако ние сме отдадени на честно­
т о и го считаме за ед и н ствен ото благо в
човеш ките дела, к о и т о п р о и зт и ч а т о т
него; другите блага са такива само за момен­
т а . Следователно т о в а убеждение тр яб в а
да проникне в нас за целия ни ж и в о т. Това
е, к о е то наричам основно положение. Как-
в о т о бъде убеждението, таки ва ще бъ дат
и мислите, и п остъп ки те, а какви то са
т е , такъв ще бъде и ж и в о т ъ т ни. К о й т о
тр яб в а да подреди всичко, за него е малко
да убеди другите в п одробности те. Марк
Б р у т в онази книга, к о я т о озаглави „Peri
kathekontos“, дава много наставления и на
родители, и на деца, и на братя; но никой
няма да ги изпълни както трябва, ако няма
с какво да сравнява п остъ п ки те си. Трябва
да поставим пред себе си целта - върхов­
н о т о благо, на к о е то да се опираме и към
него да е насочено всяко наше слово и пос­
тъпка, както курсът на мореплавателите
тр яб в а да е насочен по някое съзвездие.
Ж и в о т ъ т без цел е блуждаене. А ако т р я б ­
ва да поставиш пред себе си цел, са необ-

62
ходими основни положения. Мисля, че ще
се съгласиш, че няма по-срамно зрелище о т
колебливия, несигурен и нерешителен чо­
век, к о й т о страхливо отдръпва крака си.
Това ще ни се случи във всички неща, ако
не се освободим о т всичко, к о е то държи
в плен и сковава душ ата ни и не позволява
да опитам е да вложим в нея изцяло себе си.
Трябва да даваме наставления как т р я б ­
ва да почитаме боговете. Да забраняваме
да се запалва светилник в събота - защо-
т о боговете не се нуждаят о т светлина
и на хората не им д о с т а в я т удоволствие
саждите, да забраняваме да изпълняваме за­
дълженията си със сутреш ни поздравления
и да седим пред п о р т и т е на храмовете. В
тези дейности има човешко честолюбие,
то зи , к о й то е познал бог, т о й го почита.
Да забраним да се принасят ленено п латно
и чесала на Зевс, да се държи огледало пред
Юнона. Б огъ т не иска слуги. Защо? Заидо-
т о т о й служи на човешкия род, навсякъде
и на всички е в помощ. Нека да слуша каква
мярка да спазва в жертвопринош енията,
как да избяга о т досадните суеверия, няма
никога да напредне, ако не схване с ума си
какъв е бог - всичко владееш, всичко даваш,

63
правещ безвъзмездно благодеяния. Каква
причина има за благодеянията на бог? При­
родата. Греши, к о й т о мисли че боговете
не и скат да в р ед я т - не могат. Н и т о мо­
г а т да извърш ат несправедливост, н и т о
да п р ет ъ р п я т; да вредиш и да т и вре­
д я т са свързани неща. К огато висш ата
и най-прекрасна о т всичко природа ги е
избавила о т заплахи, не им е позволила да
заплашват други.
П ъ р в о то в п о ч и та н ето на боговете е
да вярваш в т я х . След т о в а - да им призна­
ем величието, да им признаем д о б р о т а т а ,
без к о я т о няма никакво величие; да знаеш,
че т е управляват света, т е овладяват със
с в о ята сила Вселената, гриж ат се за чо­
вешкия род, понякога се гриж ат и за о т ­
делните хора. Не причиняват и не и зп и т­
в а т зло. Всъщност, т е и наказват някои и
ги възпират, и налагат присъди - понякога
и под ф орм ата на благо. Искаш да умилос­
т и в и ш боговете? Бъди добър! Д о с т а т ъ ч ­
но ги п очи та то зи , к о й т о им подражава.
Е т о още един въпрос: как да се о т н а ­
сяме с хората. Какво правим? Какви нас­
тавления даваме? Да се въздържаме о т чо­
вешка кръв? Колко струва т о в а - да не се

64
вреди на то зи , на к о й т о тр яб в а да прина­
сяме полза? Голямо нещо е за човека да бъде
к р о тъ к с другия човек! Да наставляваме
- да подава ръка на корабокруширалия, да
показва п ъ т я на заблудилия се, да дели хля­
ба с гладния? Д околкото ще тр яб в а да из­
броявам всичко, к о е то да се прави или да
се избягва, бих могъл накратко да предам
та зи формула на човешкия дълг: „Всичко, в
к о е т о виждаш, че са заключени и човешко­
т о , и бож ествен ото, е едно; ние сме час­
т и на голямо тял о . П риродата, к о я т о ни
е сътворила о т едно и също и за едно и
също, ни е създала к а т о близки един на друг.
Тя е вложила в нас взаимна любов, т я ни
е направила общителни. Тя е създала пра­
ви лн ото и справедливото; по нейно реше­
ние е по-нещастен то зи , к о й т о вреди, о т
то зи , на к огото се вреди, по нейна заповед
тр я б в а да се протегне ръка за помощ. Нека
в сърцата ни и в у с т а т а ни да бъде онзи
стих:

Човек съм аз и мисля, че каквото и

да е човешко, чуждо то на мен не е.

Родени сме да бъдем заедно. Н аш ето об-

65
щесшбо прилича на каменен свод, койшо се
държи о т т о в а , че камъните не позволя­
в а т един на друг да паднат.“
След боговете и хората да кажем как да
се отнасяме с нещ ата. Бихме си хвърлили
думите напусто, ако преди т о в а не решим
какво мнение тр яб в а да имаме за всяко
едно нещо, за б е д н о с тта , за б о г а т с т в о ­
т о , за славата и за позора, за родината и
изгнанието. Ще оценим всяко поотделно
без о б щ о то мнение и ще търсим какви са,
не как се наричат.
Да минем на добродетелта. Някой
ще наставлява, че за да ценим високо раз­
у м н о с тта , за да прегънем х р аб р о стта,
нека, ако е възможно, да се устремим към
справедливостта повече, о т к о л к о т о към
всички други неща. Но т о в а не е нищо, ако
не знаем какво е добродетел, една ли е, или
са повече, дали същ ествуват поотделно,
или са свързани, дали то зи , к о й то п р и те­
жава една, притежава и всички останали,
различават ли се и в какво. Не е нужно за­
н а я т ч и я т а да изследва занаята си, какво
е неговото начало и приложение, така,
к ак то и на мима - за и зк у ств о то да скача.
Ако тези изкуства зн аят себе си, т о в а е

66
д остатъчн о, защ ото т е не се о т н а с я т до
целия ж и в о т. Д о б р о д етел та е знание и за
другите неща, и за сам ата себе си; тр яб в а
да бъде изучено всичко за нея, за да бъде изу­
чена самата т я .
Д е й с тв и ет о няма да бъде правилно,
ако желанието не е правилно, защ ото
д ей ств и ето произлиза о т него. И о б р а т ­
но, желанието няма да е правилно, ако под­
редбата на душ ата не е правилна, защ ото
о т нея произлиза желанието. А подредба­
т а на душ ата няма да бъде добра, ако т я
не приеме законите на ж и вота, не опре­
дели как да се съди за всяко нещо и не го
сравнява с и сти н а та. Няма да постигне
спокойствие то зи , к о й т о не е достигнал
до непроменима и сигурна преценка; някои
реш ават веднага и се о т к а з в а т и о т н о в о
се у стр ем яв ат към т о в а , о т к о е то са се
отказали, и се лю ш кат между ед н ото и
другото.
Каква е причината за колебанието? Че
нищо не е ясно на тези, к о и т о използват
най-несигурния управител - мълвата. Ако
желаеш постоянно да искаш едно и също,
тр яб в а да искаш и сти н ско то . Но т о в а не
став а без основни положения, защ ото т е

67
обхващаш ж и вота. Блага и злини, честни и
позорни, справедливи и несправедливи, бла­
гочестиви и неблагочестиви, добродетел
и удобство, оиенка и д о сто й н ств о , здра­
ве, сили, красота, о с т р о т а на ч увствата.
Всички т е се нуждаят о т оценител. Нека
да знаем кое на каква цена да внесем в спи­
съка. Грешиш и мислиш, че с т р у в а т пове­
че, о т к о л к о т о всъщ ност; т о в а , к о е то се
счи та при нас за най-важно - б о гатств о ,
м илост и власт - не с т р у в а т и сестериий
- е т о как се заблуждаваш.
Няма да знаеш т о в а , ако не разгледаш
закона, по к о й т о нещ ата се сравняват и
оценяват. К ак то л и с т а т а не м огат да жи­
в е я т сами за себе си - нужно им е клонче,
на к о е то да са прикрепени, о т к о е то да
извличат сок, та к а став а и с наставления­
т а , ако са сами, вехнат; тр яб в а да се врас-
н а т в учение.
Освен то в а , тези, к о и т о о тб л ъ св ат
основните положения, не разбират, че с
т о в а ги п отвърж дават. Какво казват те?
За обяснението на ж и в о та наставления­
т а са достатъч н и , и основоположенията
на м ъ д р о с т т а са излишни, т . е. догмати.
Но и т о в а , к о е то казват, е основно поло-

68
жение, заидото аз, ако реша да се откаж а
о т наставленията, к а т о о т излишни, ше
тр яб в а да си служа с основните положе­
ния, бих давал наставления, учейки, че не
тр яб в а да ни е грижа за наставленията.
Във философията едно се нуждае о т уве­
щание, друго о т доказателства, много до­
казателства, защ ото са сложни и не м огат
да се о т к р и я т без голямо старание и голя­
ма диалектична т ъ н к о с т . Ако са необхо­
дими доказателства, т о са необходими и
основните положения, к о и т о подкрепят
и с т и н а т а с доводи. Някои неща са явни,
други неизвестни. Явни са тези, с някои
о т к о и т о се занимават с ети в а та, с дру­
ги - п а м етт а; неизвестните неща са извън
тя х .
Разумът не се задоволява с очевидното;
по-голямата и по-красивата негова ч а с т е
в с к р и т и т е неща. С к р и т и т е неща изис­
к в а т доказателства; но без основни по­
ложения доказателства няма, следовател­
но основните положения са необходими.
Това, к о ето води до общо съгласие, също­
т о го прави и съвършено: т о е т в ъ р д о т о
убеждение; без него всичко в душ ата плава,
и му т р я б в а т основни положения - к о и то

69
да му даваш непоколебима преценка.
Най-накрая, когато учим някого да се
отнася към другия к а т о към самия себе си,
да вярва, че врагът може да стане прия­
тел, да събуди любов у единия и да укро­
т и омразата у другия, добавяме: „Честно
и справедливо!“ Но в справедливостта и
в ч е с т н о с т т а е и смисълът на наш ите
основни положения; значи ако и едните,
и другите не м огат без т я х , т е са необ­
ходими. Но нека да ги свързваме. Защ ото
и без корен клоните са излишни и самите
корени помагат на тези, к о и т о пораждат.
Колко полза има о т ръцете не може някой
да не знае, т е ни помагат явно; сърцето,
благодарение на к о е то ръцете ж и веят и
д ей ств ат, ко ето ги привежда в движение,
е скрито. С ъщ ото мога да кажа за н астав­
ленията; наяве са, а основните положения
са скрити. К акто само п осветен и те зна­
я т най-светите т а й н с тв а , т а к а и във фи­
лософията т а й н и т е на нейните свещено­
действия са о т к р и т и само за избраните и
допуснатите, а наставленията и други о т
т о з и род са известни и на непосветените.
Посидоний счи та за необходимо не
само „н аставн и ч ество то “, (нищо не ни

70
пречи да използваме неговите думи), но и
утеш ението, и ободрението, и убежде­
нието. Към т о в а прибавяме и издирване
на причините, или както се казва - е т и о ­
логия (не виждам защо да не се осмелим да
използваме тази дума по наше законно пра­
во, след к а т о граматиците, с т р а ж и т е на
латинския език я използват). По неговите
думи ще бъде полезно описанието на всяка
добродетел - Посидоний го нарича „ети о­
логия“, някои го наричат „сИага^ештоз“,
т ъ й к а т о т о показва белезите на всяка
добродетел и порок, по к о и то подобните
помежду си се различават. Тези неща и м ат
същ ата сила к а т о наставленията. Заидо-
т о н аставни къ т казва: „Това прави, ако
искаш да бъдеш умерен“, а описващ ият каз­
ва: „К ой то е умерен прави так а и так а“.
П и таш , каква е разликата? Единият дава
наставления за добродетел, другият -
пример. Признавам, че такива описания
(ще използвам думата на откуп вач и те на
данъци) Исотзтоз са полезни; нека предло­
жим достойни за похвала, ще се намерят
и подражатели. С м яташ ли, че е полезно за
т е б да т и се дадат белези за разпознаване
на расов кон, за да не сбъркаш при покупка-

71
ша и да не губиш бреме с ленив кон? Колко
по-полезно е да знаеш признаците на вели­
чие на духа, к о и т о можеш да пренесеш о т
друг към себе си.

Още от хода в полето личи

породистото конче,
то тича по-стройно от всички
и гъвкаво краката премята,
първо препуска по пътя
и в буйни потоци се хвърля,
на непознати мостове
се то доверява
и от напразния шум не се стряска.
Вратът му е вирнат,
жива главата, търбухът е къс,
а гърбът му е месест,
смело със силните мишци
гърдите си пъчи. Цени се
дорест и синкавосин кон,
за най-долен косъм се смята
бял или сив цвят.
Когато оръжие звънне далече,
тъпче на място, наостря ушите си,
тяло разтърсва,
тъй насъбрания огън из ноздри
с пръхтене издишва.

72
 Макар, че наш ият Вергилий говори за
друго, е описал смелия мъж; аз не бих дал
друг образ на великия мъж. Ако трябваш е
да описвам Марк К атон, безстрашен сред
трясъка на гражданската война, първият,
к о й то нападна войската, приближаваща
А лпите, тръгнал насреща на гражданската
война, не бих му приписал друго изражение
на лицето, н и т о друга осанка. Никой не
може да се издигне повече о т то зи , к о й то
се обяви и срещу Цезар, и срещу Помпей
и когато едните минаха на с т р а н а т а на
Помпеевите войски, други на Цезаровите,
предизвика и едните, и другите - показа, че
републиката все още има привърженици.
Защ ото е малко да се каже за К атон:

И от напразния шум се не стряска...

Защо? Защ ото не се страхуваше и о т

близките шумове, когато срещу десет ле­
гиона и галски помощни войски и варвар­
ски войски, смесени с римски, нададе сво­
боден глас и окуражаваше републиката да
не се предава, но да о п и т а всичко в и м ето
на свободата, защ ото е по-честно да пад­
не, о т к о л к о т о да оти д е в робство. Колко

73
сила и дух имаше у него, колко увереност,
сред общия страх. Знае, че е единствен, за
неговото положение не став а дума; т о й
не се п и т а дали К ато н иде бъде свободен,
но дали ще бъде сред свободни. О т т а м и
презрението към меча и заплахите. Можем
да кажем, възхищавайки се на непобедимо­
т о п о сто ян ств о на мъжа, к о й то не се уп­
лаши сред о б щ о то разрушение:

... смело със силнитемишци

гърдите си пъчи.

Полезно е не само да се говори какви са

добродетелните мъже и да се обрисува
т е х н и я т образ и черти, но да се разкаже и
покаже какви са били и да се покаже послед­
н ата най-смела рана на К атон, през к о я т о
свободата пусна душ ата си да излезе, мъд­
р о с т т а на Ливий и неговото единодушие
със Сципион, прекрасните дела на другия
К ато н в родината и на война. Тибероно-
в и т е дървени легла на пира, к о и то т о й
сложи за народа, и козите кожи за покрива­
ло и пред светилищ ето на Ю питер - гли­
нени съдове. Какво друго направи Туберон,
освен освещаване на бедност върху Капи-

74
шолия? Дори да не знаех за нищо друго, нап­
равено ош него, поради к о е то да го сложа
до Кашон, няма ли да повярваме дори само
на това? Беше съд, не вечеря. О, до каква
степен хората, копнеещи за слава, не зна­
я т какво представлява т я и как се стига
до нея. В онзи ден римският народ видя
много съдове, но се възхити на съдовете
на един. З л а т о т о и среброто на другите
е било счупено и много п ъ ти претапяно, а
глината на Туберон ще бъде вечна.

Бъди здрав!

75
 Писмо ХСУ1

Сенека поздравява Луцилий

А т и все та к а негодуваш срещу нещо

и се оплакваш, и не разбираш, че нищо
страш но няма, освен то в а , че негодуваш
и се оплакваш. Ако ме питаш , мисля, че за
човека няма никакви нещастия, освен ако
има нещо в природата, ко ето т о й счита
за нещастие. Аз няма да мога де се понасям
в т о зи ден, в к о й то открия, че не мога да
понеса нещо.
Болен съм. Но т о е ч ас т о т съдбата.
Измряло домочадието? Дължиш лихви?
К ъщ ата т и е разклатена? Връхлетели са
т е щ ети , рани, трудн ости , страх? Случ­
ва се. Това е малко; трябвало е да стане.
Трябва да се случат тези неща, не с т а в а т
случайно. Ако ми повярваш, ще т и откри я
най-откровените си чувства; във всичко
то в а , к о е то изглежда нещастие и труд ­
н ост, съм се обучил така: аз не се подчиня-

76
вам на бога, аз се съгласявам с него. О т все
сърце, а не по необходимост, го следвам.
К аквото и да ми се случва, нищо не прие­
мам тъжен, със зло лице. Няма данък, кой­
т о да п латя п р о ти в вол ята си. Всичко,
о т к о ето стенем, о т ко ето се плашим,
са данъци на ж ивота. На освобождаване
о т тя х , Луцилии, н и т о се надявай, н и т о
искай.
Безпокоила т е болка в пикочния мехур,
дошли не особено приятни писма, непре­
къснати беди; ще дойда и по-близо - т и си
се страхувал и за собствения си ж и вот.
Какво, не знаеше ли, че си желал всичко
то в а , когато си желал да доживееш до
с тар о с т? Всички тези грижи се съдържат
в дългия ж и вот, както в дългия п ъ т има
и прах, и кал, и дъжд. „Но исках да живея
без всичките тези неудобства.“ - Такива
изнежени гласове не подобават на мъжа.
Виж, как ще приемеш т о в а мое пожелание;
казвам го не само с добро намерение, но и с
т в ъ р д о с т на духа: „Боговете и богините
да т е пазят о т лю бовта на съдбата.“ По­
п итай сам себе си, ако някой бог т и даде
тази власт, къде би избрал да живееш - на
пазара за месо или във военен лагер.

77
 А да живееш, Луцилий, значи да караш
военна служба. И шака, коишо в ъ р в ят на-
горе-надолу по тр у д н и те и стръмни п ъ т и ­
ща и п равят най-опасните походи, са сме­
ли мъже, първите в лагера; тези, к о и то ги
е обхванала позорна почивка в изнеженост,
докато другите се т р у д я т , са гълъбчета,
позорно избавени о т опасност.

Бъди здрав!

78
 Писмо ХСУП

Сенека поздравява Луцилий

Грешиш, Луцилий, ако мислиш, че само

за нашия век са характерни пороци к а то
разкоша, пренебрегването на добрите нра­
ви и други такива, в к о и то всеки упреква
своя век. Това са свойства на хората, не
на времената. Никой век не е свободен о т
вина. А ако започнеш да измерваш разпус­
н а т о с т т а на всеки век, т о , срамно е да се
каже, никога не са грешили так а о т к р и т о ,
както пред о ч и те на Кашон. Някои смя­
т а т , че са били дадени пари в то зи съд, къ-
д е то Клодий е бил обвинен за прелЬбодей-
с т в о с жената на Цезар и за оскверняване
т а й н с т в о т о на жертвопринош ението,
за к о ето се казва, че е било извършвано о т
и м ето на народа, и ко ето е било забранено
за мъжете т а к а строго, че дори картини­
т е , изобразяващи мъжки ж ивотни били
покрити. Съдиите получили пари, но и

79
възможност да блудстват с жени и моми­
ч ета о т знатни семейства и т о в а било
по-позорно о т паричната сделка. По-мал­
ко грях е имало в престъплението, откол-
к о т о в оправданието му. О бвиненият в
прелюбодеяние споделил прелюбодеяние­
т о и не се успокоил за св о ята сигурност,
докато не направил съдиите подобни на
себе си. Това е било извършено в оня съд,
кьдето Кашон, ако не друго, е давал пока­
зания.
Ц итирам самите думи на Цицерон, за-
щ о т о е невъзможно да се повярва: „Той
направи уговорки, обеща, помоли, даде. О,
добри богове, долно дело! К а т о най-голя-
ма награда - всеки съдия получи нощи с ня­
кои жени и срещи с момчета о т знатни
семейства“. Не можеш да се оплачеш о т
малко пари, надбавката е важна. „Искаш
ли ж ената на т о зи истински мъж? Давам
т и я, искаш ли жената на то зи богаташ?
Предоставям т и я в леглото. Ако не ис­
каш да блудстваш, считай ме за виновен.
Тази красавица, к о я то я желаеш, ще дойде.
Обещавам т и една нощ с нея без отлагане.
Обещ анието ще бъде изпълнено в рамки­
т е на срока на отлагане на присъдата.“ -

80
Да се раздава прелюбодейство е по-лошо,
о т к о л к о т о да се извършва. Това означава
да се изнудваш майките на семействата.
Тези Клодиеви съдии поискали охрана о т
сената в случай на осъдителна присъда и я
получили. Катул остроумно им казал след
оправдаването на подсъдимия: „Защо по­
искахте о т нас охрана? Да не ви открад­
н а т парите ли?“ Все пак между тези шеги
си оти де ненаказан то зи , ко й то преди
съда беше прелк>бодеец, а по време на съда
- сводник. К о й то се измъкна о т наказание­
т о по един начин оше по-долен о т сам ото
престъпление.
С ъщ ествуват ли според т е б по-поква-
рени нрави, щом н и т о свещенодействие­
т о , н и т о съдът са преграда за п о х о тта ,
щом на извънредно следствие, назначено по
решение на сената, се извършва престъп­
ление, по-тежко о т разследваното. Въп­
р о съ т беше може ли човек да остане цял
след прелюбодеяние; оказа се, че без прелю­
бодеяние няма да остане цял. И т о в а по
врем ето на Помпей и Цезар, на Цицерон и
Кашон. Този Кашон, в ч и ето присъствие
народът не си позволи да поиска шегите
на флориалиите - събличане на метреси-

81
me. Мислиш ли, че на зрелищата хората са
били по-строги, о т к о л к о т о 6 съда? Такива
неща са ставали и с т а в а т . Разюздаността
в градовете се укротявала с дисциплина и
страх, никога по своя воля.
Затова напразно мислиш, че единстве­
но сега се дава максимална свобода на
п о х о т т а и минимална на законите. Днес
младежта е къде по-скромна, о тк о л к о то
тогава, когато обвиненият в прелюбодея­
ние го отричаш е пред съдиите, а съдиите
се признавали виновни в прелюбодеяние
пред обвиняемия к а т о извършвали прелю­
бодеяние по причина на сам ото дело. Кога­
т о Клодий им угаждал със същ ите пороци,
с к о и то се провинил, сводничеше по време
на сам ото съдебно дело. Кой можеше да по­
вярва? Този, к о й то трябваш е да бъде осъ­
ден за едно прелюбодеяние, беше оправдан
поради много други.
Всеки век ражда клодиевци, не всеки
- катоновци. Ние лесно пропадаме, защо-
т о н и т о вожд, н и т о спътник ни липсва,
а и ло ш ото само си върви, без вожд и без
спътник. П ъ т я т на пороците не е по нак­
лон, а по отвее, и е т о какво прави мнозина
непоправими: във всички изкуства грешки-

82
ше са срамни за то зи , к о й то ги прави, а в
ж и во та грешките са сладки.
Кормчията не се радва, ако корабът се
обърне; не се радва о р а т о р ъ т , ако по вина
на защитника подсъдимият загуби делото,
а лекарят не се радва, ако загуби пациента;
а е т о престъпленията п р о ти в себе си са
приятни. Този се радва на прелюбодеяние­
т о , към ко ето го подбуди самата труд­
н ост. Онзи се радва на измама и кражба и
никой не се разочарова в престъпленията,
д окато не се разочарова о т печалбата им.
Това се случва поради лош навик.
Може да се убедиш и сам, че души, кои­
т о са отиш ли много надалеч в лош ото, не
са изгубили усещането за добро и не че не
зн аят какво е позор, но го пренебрегват;
защ ото всички к р и ят своите прегреше­
ния и даже ако всичко мине благополучно,
се ползват о т плодовете му, а сам ото
дело скриват. Само ч и с т а т а съвест иска
да се показва; п о р о ч н о стта и о т тъ м н о­
т о се страхува.
Според мен остроумно е казал Епикур:
„Възможно е злодеят да остане скрит, но
т о й никога не може да бъде уверен в т о в а .“
Или ако искаш, та к а може да бъде пояснена

83
тази мисъл; за провинилия се няма голяма
полза да се крие, защ ото дори да има успех
в то в а , няма да има увереност в успеха си.
Това е така. Злодеянията м огат да бъдат
безнаказани, но не и спокойни.
Не мисля, че т о в а противоречи на на­
ш ата школа, ако так а се тълкува. Защо?
Защ ото п ървото и най-тежко наказание
за прегрешението е сам ото прегрешение, и
н и т о едно престъпление, дори съдбата да
го обсипва с дарове, дори и да е охранява­
но и пазено, не може да остане ненаказано,
защ ото наказанието за престъплението
е сам ото престъпление. Но и другите на­
казания го следват и п р и т и с к а т - да се
страхува винаги и да се плаши, да изпитва
недоверие в безопасността.
Защо да освобождавам п о р о ч н о стта
о т т о в а наказание? Защо да не я оставя
завинаги в страх? В т о в а не се съгласява­
ме с Епикур, че няма нещо справедливо по
природа и тряб ва да избягваме престъпле­
нията, защ ото не можем да избегнем с тр а ­
ха. Но се съгласяваме, че престъпленията
се бичуват о т наш ата съвест и най-теж­
к о т о о т всички наказания е, че непрекъс­
н а т о т о безпокойство го бие и мъчи, за-

84
щошо не може да вярва на поръчителите
на неговата безопасност. Това е доводът,
Епикуре, че природата ни държи далеч о т
престъплението, защ ото за всекиго, дори
и в безопасност да е, съществува страх.
С ъдбата е освободила мнозина о т нака­
зание, о т страха - никого. Защо е то в а,
ако не защ ото у нас има отвращ ение към
всичко, к о ето природата е заклеймила.
Д о та м няма доверие в прикриването и за
тези, к о и то се прикриват, че с ъ в е с тта
ги мъчи и т е се разкриват. Щеше да бъде
лошо за нас, след к а т о много престъпления
избягват наказанието и отм ъщ ен и ето и
издадените присъди, не понасяха веднага
онези теж ки, наложени о т природата на­
казания, и ако на м я с т о т о на наказанието
не идваше с тр ах ъ т.

Бъди здрав!

85
 Писмо ХСУШ

Сенека поздравява Луцилий

Никога не считай за щастливец този ,

к о й то зависи о т щ асти ето . Ако се радва
на то в а , ко ето идва отвън , т о й се опира
на нещо чупливо; р а д о с тт а , к о я т о е вляз­
ла, ще излезе. Само роденото о т сам ото
себе си е надеждно и твърдо, нараства и
достига до крайната си степен; другите
неща, на к о и то се възхищава тъ л п ата, са
блага за деня. „Какво? Не може ли да бъдат
ползвани и хората да им се наслаждават?“
- Кой казва, че не може. Но ако т е зависят
о т нас, не ние - о т тя х .
Всичко, за к о е то съдбата се грижи, е
плодоносно и приятно, ако този , к о й то
притежава тези неща, има власт и над
себе си, и не е във в л а с т т а само на нещата.
Заблуждава се онзи, Луцилий, к о й т о мисли,
че съдбата може да ни даде нещо добро или
зло. Тя дава поводи за добро или зло, нача-

86
л а т а на нещ ата, к о и то при нас доби ват
добър или лош край. Д уш ата е по-силна о т
всяка съдба и води своето в една или друга
посока и сама е причина за своя блажен или
нещастен ж и вот.
Л ош ата душа обръща всичко в зло,
дори и да идва с външния вид на добро.
Правилната и непорочна душа поправя и
в р е д н о с тта на съдбата и със знание смек­
чава т е ж к о т о за понасяне, благоприят­
н и те неща ги посреща с благодарност и
скромност, а н ещ асти ята - твъ рдо и сме­
ло. Може човек да е разумен, може всичко
да прави с преценка, да не се заема с нищо,
к о ето надхвърля силите му, няма да пос­
тигне онова ненакърнено благо, к о е то е
извън всички заплахи, ако не е сигурен пред
несигурното. Ако искаш, погледни другите
(над чуждите работи преценката винаги е
по-свободна) или т е б самия, без симпатия
и ще почувстваш и признаеш: нищо о т
тези желани и ценни неща не ще бъде о т
полза, ако не се подготвиш за непостоян-
с т в о т о на случая, за неговите последици,
ако сред о тд ел н и те щ ети не си казваш
ч есто без оплакване: „Боговете са решили
иначе“. Дори, за да придам на то зи сти х

87
още сила и справедливост, за да можеш с
него още повече да подкрепяш душ ата си,
кажи т о в а , колкото п ъ ти т и се случи
нещо не както си го мислил: „Боговете са
решили по-добре.“
Не се случва нищо на подготвения чо­
век. А т а к а ще се настрои то зи , к о й то си
мисли каква сила има пром енливостта на
нещ ата, преди да я е изпитал върху себе
си, к о й то има жена, деца и имущ ество -
т е няма винаги да бъдат при него и так а
няма да бъде нещастен заради тя х , ако ги
загуби. Д уш ата, к о я т о се тревож и за бъде­
щ ето, винаги е в см ут и нещастен преди
н ещ асти ето е то зи , к о й то е загрижен и за
т о в а , ако може всичко, на ко ето се наслаж­
дава, винаги да остане при него. В никой
м ом ент няма да бъде спокоен и в очаква­
не на бъдещ ето ще загуби н астоящ ето, на
к о ето би могъл да се наслаждава.
Наравно са съжалението за изгубеното
нещо и с т р а х ъ т да не го загубиш.
Но т о в а не значи, че т е уча на нехайс­
тво.
Това, о т к о е то се страхуваш, го о т ­
клонявай. К о ето с разсъждение може да се
предвиди, предвиждай; каквото може да

88
ше ощ ети , предвиждай и п р ед о тв р а тя ­
вай много преди да т и се случи. В т о в а
много ще т и помогне увер ен о стта и кале­
н и я т да понася всичко дух. Може да се пази
о т съдбата то зи , к о й то може да я понася.
Защ ото в спокойно състояние няма да се
вълнува. Нищо не е по-жалко и по-глупаво
о т т о в а да се страхуваш предварително.
Не е ли истинско безумие да изпреварваш
св о ята беда?
С трува ми се, че М етродор прекрасно
го е казал в онова писмо, в к о ето се обръ­
ща към сестра си, к о я т о е загубила сина
си - младеж с отлична дарба: „Всяко благо
за с м ъ р тн и те е см ъртно“. Говори за тези
блага, към к о и т о всички се с т р е м я т . За­
щ о т о и ст и н с к о то благо не умира, т о е
сигурно и вечно - м ъдрост и добродетел.
Само т о в а безсмъртно нещо се полага на
см ъ р тн и те. Но хората са безсрамни до
такава степен, че забравят накъде о т и ­
в а т ; защо отделни дни ги т р е в о ж а т и се
учудват, че губят нещо, след к а т о един ден
ще загубят всичко? Това, на ко ето се пи­
шеш собственик, е при те б , но не е тв о е;
нищо устойчиво няма при неустойчивия;
к о й то е крехък не притежава нищо веч-

89
но и непобедимо. Толкова е неизбежно да
умреш, колкошо и да загубиш и к а т о раз­
береш то в а , е утешение. Спокойно губи,
губи всичко, к о е то неизбежно ще загубиш.
Но в какво да намерим помощ при т а ­
кива загуби? В то в а , че ще запазим изгубе­
н о т о в п а м е т т а си, да не допускаме заед­
но със загубеното да си о ти д е и т о з плод,
к о й то т о ни е донесло. Това, к о ето имаме,
може да ни се отнеме, то в а , к о е то вече
сме имали - никога не може да ни се о т н е ­
ме. Свръхнеблагодарен е то зи , кой то, след
к а т о е загубил, не смята, че дължи нещо за
т о в а , че го е получил. Случаят ни отнема
нещ ата, ползата и плодът о с т а в а т при
нас, но ги губим, поради несправедливост­
т а на наш ата скръб по тях .
Кажи си: „ О т тези неща, к о и т о изглеж­
д а т страш ни, няма н и т о едно непобеди­
мо. Мнозина са побеждавали едно нещо.
Муций - огъня, Регул - кръста, С ократ
- о т р о в а т а , Рутилий - изгнанието, Ка­
шон - с м ъ р т т а о т меч; да победим и ние
нещо!|СС
И о б р а т н о т о , мнозина са презрели
то в а , к о ето под привидност на щ астие
примамва тъ л п ата, фабриций к а т о пъл-

90
кободец отхвърлил б о г а т с т в о т о , к а т о
цензор го осъдил. Туберон счел б е д н о с тта
достойна и за себе си, и за Капитолий, ко-
гато с глинените съдове на всенароден пир
показал, че човек тр яб в а да е доволен о т
то в а , ко ето ползват боговете. С т а р и я т
Секстий отхвърли п очести те; роден, за
да управлява държавата, не прие о т Юлии
т о г а т а с пурпурна нишка. Разбираше, че
всичко дадено може да се отнеме.
И ние да направим нещо смело; между
примерите да бъдем и ние. О т какво с т а ­
ваме слаби? Защо губим надежда? К аквото
се е случило по-рано, може пак да стане, ние
само нека очистим душ ите си и да следва­
ме природата, защ ото, к о й то о т с т ъ п и
о т нея, неизбежно ще желае, ще се страху­
ва и ще робува на случайностите. Възмож­
но е още възвръщането на правилния п ъ т,
възможно е да възстановим всичко; ще въз­
становим то в а , да можем да понасяме бол­
ки те, както и да нападат т я л о т о и да каз­
ваме на съдбата: „Имаш си р аб о та с мъж;
намери си някого, когото да победиш“.
С тези и с други подобни думи ще се ук­
р о т и ж е сто к а та болка о т язва, к о я т о аз,
кълна се в Херкулес, желая да се у кроти или

91
ga се излекува или да си остане в същ ото
състояние и да остарее с него. Но съм сигу­
рен в едно; ние ще бъдем ощ етени; защ ото
о т нас ще бъде о т н е т забележителен с т а ­
рец. Защ ото сам ият т о й е преситен о т
ж и в о та и ако иска т о й да продължи, не е
заради него самия, а заради тези, на к о и то
е полезен.
Щ едрост е т о в а , че живее. Друг би сло­
жил край на мъките, а т о й см ята, че еднак­
во срамно е да бягаш и о т с м ъ р т т а , и о т
ж ивота. „Тогава, ако го убедят о б сто я­
т е л с т в а т а , няма ли да си отиде?“ Защо да
не си отиде, ако никому не е полезен? Ако
няма да се грижи за нищо, освен за св о ята
болка.
Е т о т о в а значи, Луцилий, да се учиш на
философия на дело, и да я упражняваш наис­
ти н а. Да видиш каква душа има разумният
човек срещу с м ъ р т т а , срещу болката, ко-
гато едната настъпва, другата притиска.
К о й т о прави каквото трябва, о т него се
учи какво да правиш. Досега привеждахме
само доводи: дали може човек да се п р о т и ­
вопостави на болката и дали приближа­
ването на с м ъ р т т а ще сломи и великите
души. Каква нужда има о т думи? Да поглед-

92
нем нещ ата пред нас. Него не с м ъ р т т а
го прави по-силен, за да издържи болката,
н и т о болката му помага срещу с м ъ р т т а .
Той се п р о ти во п о став я и на едната, и на
другата, доверявайки се само на себе си.
Той страда търпеливо не поради очакване
на с м ъ р т т а и няма да умре с желание по­
ради брем ето на болката - едната понася,
другата очаква.

Бъди здрав!

93
 Писмо ХС1Х

Сенека поздравява Луцилий

Пращам ши писм ото, к о е то написах на

Марул, когато т о й изгуби малкия си син и
се говори че мекушаво го е понесъл, и в кое­
т о о т с т ъ п в а м о т обичайния си т о н и не
се отнесох към него меко, след к а т о беше
по-достоен за упрек, о т к о л к о т о за утеш е­
ние. На то зи , к о й т о е тъж ен и к о й т о зле
понася т е ж к а т а рана, тр я б в а малко да се
о т с т ъ п и ; да се насити или да излее пър­
вия пристъп; тези, к о и т о са си избрали да
скърбят, веднага тр яб в а да бъ дат порица­
ни и научени, че някои сълзи са нелепи.
Утешение ли очакваш? Получавай упре­
ци! Мекушаво понасяш с м ъ р т т а на сина
си. Какво иде правиш, ако загубиш прия­
тел? О ти д е си синът т и неочаквано, ма­
лък; малко време е изгубено. Търсим при­
чини за скръб и искаме да се оплакваме о т
съдбата, к а т о че ли няма да ни даде спра-

94
бедлиби причини за оплакване. Кълна се 6
Херкулес, изглеждаше, че т и имаш смелост,
за да се п роти воп остави ш на големи, а не
на таки ва сенки на нещастия, поради кои­
т о хората с т е н а т по обичай. Най-голя-
м а т а щ е та е, ако загубиш приятел, и пак
тр яб в а да си дадеш труд да се радваш, че
си имал приятел, о т к о л к о т о да скърбиш,
че си го загубил.
Но повечето хора не о т ч и т а т колко
им е било дадено, на какво са успели да се
порадват. И в т о в а , между другото, е ло­
ш а та страна на скръбта; не само е излиш­
на, но е и неблагодарна. Значи т о в а , че си
имал приятел - и всичко оти де нахалост?
Толкова години, такава свързаност в жи­
в о т а , тако в а близко сътрудничество във
всички занимания, нищо ли не значи за теб?
С приятеля си погреба и п р и я тел с тв о то ?
И защо скърбиш, че си го загубил, щом не
си се възползвал, когато си го имал? Вярвай
ми, дори и случайността да ни отнем е
тези, к о и т о сме обичали, една голяма ч аст
о т т я х остава при нас. Наше е времето,
к о е то е минало и няма по-сигурно м ясто
за него о т т о в а , че е било. Неблагодарни
сме към миналото поради надежда за бъде-

95
щегпо, к а т о че ли бъдещ ето няма да стане
минало. К о й т о се радва само на н астоя­
щ ето, т о й слага много тесн и граници на
св о ята радост; и бъдещето, и миналото
н о ся т радост, ед н ото с очакване, друго­
т о - със спомен, но ед н ото е несигурно и
може и да не стане, а другото - не може
да не е било. Какво безумие е да бягаш о т
най-сигурното! Да се успокоим с т о в а , кое­
т о сме почерпили, стига само да не сме
черпили с п роб и та душа, о т к о я т о всич­
ко изтича. Безброй са примерите на тези,
к о и т о са загубили децата си в младежка
възраст, без сълзи, к а т о о т погребалната
клада са се връщали в сената, или към дру­
го общ ествено задължение и веднага са се
залавяли за работа. И правилно: първо, да
се скърби е излишно, ако с т о в а никому не
помагаш и в т о р о , несправедливо е да се оп­
лакваш о т т о в а , к о е то е станало с един, а
очаква всички останали. Освен т о в а е глу­
паво да се оплакваш в скръбта, когато о т -
с т о я н и е т о между изгубения и скърбящия е
нищожно.
Погледни как бързо изтича времето, ми­
сли за т е с н о т а т а на п р о с т р а н с т в о т о , по
к о е то тичам е забързани, наблюдавай тази

96
дружина, к о я т о представлява човеш кият
род, отправен в една и съща посока, изпъс­
т р е н с малки разстояния помежду, макар
че изглеждат понякога големи; то зи , кой­
т о мислиш, че е изгубен, т е е изпреварил.
Какво безумие е да плачеш за то зи , преди
т е б извървял п ъ тя, к о й то предстои т и
да премериш? Нима се плаче за нещо, к о е то
предварително е известно, че ше се случи.
А к о й т о не е мислел за с м ъ р т т а на човека,
се е лъгал. Плаче ли някой за нещо, ко ето
не е могло да не се случи? К о й т о скърби за
т о в а , че някой е умрял, скърби за т о в а , че
е бил човек. Всички сме свързани с едно ус­
ловие: на к огото му е дадено да се роди,
на него му остава да умре. С роковете са
различни, изходът - един. Това, к о е то лежи
между първия и последния ден, е променли­
во и несигурно. Ако го мериш с те гл о то ,
т о е голямо и за дете, ако го мериш по
бързината, е кратко и за старец. Всичко е
ненадеждно и лъжливо, всичко е по-промен-
ливо и о т врем ето. Всичко се носи напред
по заповед на съдбата и се превръща в про­
ти во п ол ож н ото му и в т о зи кръговрат
на човеш ките неща няма нищо сигурно, ос­
вен с м ъ р т т а . Все пак всички се оплакват

97
огп т о в а , в к о е то още никои не се е изма­
мил. „Но си оти д е още дете!“ Още не мога
да кажа, че е по-добре то зи , к о й то бързо е
завършил ж и в о та си. Ще премина на този ,
к о й т о е остарял. С колко малко превиша­
ва д е т е т о . Прибави неизм ерността на
врем ето и обхвани Вселената, после то в а ,
к о е то наричаме човешки ж и в о т, го срав­
ни с безкрайното; ще видиш колко е мал­
ко т о в а , к о е то искам, к о е то се стрем им
да продължим. О т него какъв дял заемат
сълзите, какъв дял заемат тр ев о ги те. Ка­
къв - с м ъ р т т а , желана, преди да дойде,
какъв дял - здравето и с тр ах ъ т. Колко са
годините на невежество и безполезните
години. П оловината о т него проспиваме.
Добави усилия, скръб, опасности и ще раз­
береш, че и в най-дългия ж и в о т т о в а , кое­
т о се живее, е минимална ч аст. Кой ще се
съгласи с те б , че не му е по-добре на то зи ,
к о й то може да се върне и да извърви п ъ тя
преди да се е уморил? Ж и в о т ъ т н и т о е
благо, н и т о е зло; м я с то е и на благо, и на
зло, т а к а че т о й не е загубил нищо освен
добре падналия му се жребий. Можеше да
стан е скромен и разумен човек, възможно
е. Под т в о я т а грижа можеше да се форми-

98
ра 6 нещо по-добро, но о т к о е то по-осно-
бателно можем да се страхуваме, можеше
да заприлича на мнозина други. Погледни
онези младежи, к о и т о луксът ги запрати
о т з н а т н и т е им домове на арената. Пог­
ледни и другите, к о и т о сами развратни­
ч а т и служат на чуждия разврат; н и т о
един техен ден не минава без пиянство,
н и т о без забележително безчестие - и на
т е б ще т и стане ясно, че по-скоро можеш
да се опасяваш, о т к о л к о т о да се надяваш.
Така че няма защо да търсиш поводи за
скръб и да негодуваш о т малки неща. Аз не
т е насърчавам да се подпреш и изправиш,
не вярвам, че си толкова слаб, че да т р я б ­
ва да призовеш цялата си доблест срещу
н ещ асти ето. Това не е болка, а ухапване;
т и го правиш болка. Без съмнение, много е
постигнала философията, щом с т в о я си­
лен дух тъгуваш по дете, известно повече
на дойката, о т к о л к о т о на бащ ата. Как­
во? Дали т е призовавам към безчувстве­
н о ст. Искам по време на погребението да
не промениш лиието си. Да не усещам, че
сърцето т и е свито? Ни най-малко. Това
е безчовечност, не добродетел. Да гледаш
погребенията на свои те близки със същи-

99
т е очи, с к о и т о си ги гледал к а т о живи, и
да не се развълнуваш при първата семейна
раздяла? С читай, че го забранявам. Някои
неща не зависят о т нас. П р о ти в волята
ни сълзите бликват и к а т о п о т е к а т , об­
лекчават душата. Следователно каква е
р аб о тата? Да им позволим да падат, да
не им заповядваме, да т е к а т колкото чув­
с т в а т а ни п о д ти кв ат, но не както иска
подражанието. Да не прибавяме нищо
към скръбта и да не я увеличаваме по чужд
пример. Показването на скръбта излиза
по-голямо о т скръбта. Много ли са хора­
т а , к о и т о скърбят сами за себе си!? Ясно
е, с т е н а т , когато ги слушат и мълчат и
са ти хи , когато са сами. Щом в и д я т ня­
кого, избухват в нов плач. Тогава хващ ат
главата си в ръце, к о е то можеха да напра­
в я т свободно, т ъ й к а т о никой не им е
пречел. Тогава и скат с м ъ р т т а за себе си и
се т р ь ш к а т по савана; без зрител болката
секва. И т у к к а т о във всичко не ни о с т а ­
вя един порок - да се нагласяме към чуждия
пример и да гледаме какво обичайно се
прави, а не какво тр яб в а да се прави. О т ­
стъпваме о т природата, даваме себе си на
народа, к о й то не е добър а в т о р на нищо

100
и 6 та зи работа, к а т о във всички други, е
много непостоянен. Виждат някой силен
в скръбта си, наричат го нечестив и див.
Виждат друг, п р и т и с н а т до м ъ р т в о т о
т я л о и го наричат мекушав и слаб. Затова
всичко тр яб в а да се прави според разума.
Няма нищо по-глупаво о т т о в а да се скър­
би заради славата и да се доказва със съл­
зи, когато за мъдрия човек е ясно, че едни
п адат сами, а други са насилени. Ще кажа
каква е разликата. К огато ни порази пър­
в а т а в е с т за тъж ния край, когато държим
в прегръдката си т я л о т о , носейки го към
огъня, сълзите и зтр ъ гв ат е с т е с т в е н а т а
необходимост и духът, поразен о т удара
на болката, измъчва ц ял ото тяло, а също
и очите, и изхвърля о т т я х намиращата
се в ъ тр е влага. Тези и зтръгн ати сълзи па­
д а т п р о ти вн о на наш ата воля. Други са
сълзите, на к о и т о даваме воля, когато се
възвръща споменът за тези, к о и то сме за­
губили и в т я х има някаква сладка скръб,
когато о т н о в о ни и д ват на ум т е х н и т е
закачливи думи, весели разговори, предана
лкзбов. Тогава о ч и те се о тп у с к а т к а т о в
радост. На тези сълзи не се съпротивява-
ме, т е ни побеждават.

101
 Така че не тр яб в а н и т о да задържа­
ме, н и т о да проливаме сълзи заради тези,
к о и то са около нас. И да се плаче, и да не
се плаче, е по-малко позорно, о т к о л к о т о
преструвката. Нека сълзите т е к а т о т
само себе си. М огат да ги проливат и спо­
койни, и сдържани хора. Ч есто са текли
без да намалят а в т о р и т е т а на мъдреца. С
такава умереност, че не им липсва н и т о
човечност, н и т о д о сто й н ств о . Може,
бих казал, да се следва природата, к а т о се
запазва самоуважението. Виждал съм ува­
жавани хора на погребение на свои близки:
на лицата им изпъкваше любов без всякак­
ва п р и т в о р н о с т на скръб, нямаше нищо,
освен истински чувства. И в скръбта има
приличие - него мъдрецът тр яб в а да го за­
пази. И както във всички други неща, има
момент, в к о й т о тр яб в а да се спре пла­
ч ъ т . За неразумните е характерно да изли­
в а т и р ад о сти те, и скърбите си без край.

Със спокоен дух приемай неизбежното.

Какво невероятно, какво ново се случ­
ва? Колко хора в т о зи м ом ент п р ав ят
подготовка за погребения? Колко хора си
купуват погребални дрехи? Колко много

102
скърбят и след т в о я т а скръб? К огато си
помислиш, че е бил дете, мисли, че е бил и
човек, на когото нищо сигурно не се обе­
щава, когото съдбата не винаги довежда
до с т а р о с т . К ъдето си иска - т а м го ос­
та в я . Иначе говори ч есто за него, и кол-
к о т о можеш почитай п а м е т т а му. Спо­
мените иде и д ват при т е б все по-често,
ако бъдат без скръб. Х ората не оби чат да
разговарят с тъж ен човек, а още по-малко
- със самата тъга. Ако т и си се наслажда­
вал на неговите думи, на неговите шеги,
макар и още детски, ги повтаряй често.
Смело твърди, че т о й би оправдал надеж­
д и те в бащ ината душа. Безчовечно е да се
забравят близките, да се погребва заедно с
праха и п а м е т т а за т я х . Така оби чат свои­
т е деца зверовете, та к а п т и ц и т е оби чат
свои те малки. Тяхната лЬбов е неистова,
понякога до бяс, но загубата я угасява. Това
не подобава на разумния човек. Трябва да се
помни дълго, а да се скърби кратко.

Не одобрявам твъ рден и ето на М етро-

дор, че и в с скръбта има някаква наслада,
к о я т о тр яб в а да бъде уловена в определе­
н о т о време. Аз цитирах самите думи на

103
М етродор. Не се съмнявам, че ще поми­
слиш за т я х . Има ли нещо по-срамно о т
т о в а да се улавя наслаждение в самата
скръб. Нещо повече - чрез самата скръб,
сред сълзите да търсиш нещо приятно. Те
са тези, к о и т о ни упрекват в прекомерна
суровост и обвинява наш ите наставле­
ния в прекалена с т р о г о с т - само защ ото
повеляваме или да не се допуска скръбта в
душата, или да се гони бързо о т нея. Но
не е ли невероятно или безчовечно да не
се усеща болка о т загуба на приятел или
да се изпитва наслаждение в скръбта?
Това, на ко ето учим ние, е честно. К огато
ч у в с т в о т о се излива в сълзи и бих казал,
прелива, не тр яб в а да се отдава душ ата
на скръбта, а т и какво казваш? Трябва в
скръбта да се примесва наслада? Така успо­
кояваме д ете със сладкиш, т а к а утеш ава­
ме плача на д е т е т о с мляко. Ти не допус­
каш, че насладата се е свършила за бащ ата
още д о като синът гори на кладата или
п р и я т е л я т издъхва, но искаш да гъделич-
каш сам ата скръб. Кое е по-честно - да се
о т с т р а н я в а скръбта о т душ ата или да
се съединява наслаждението със скръбта?
Какво т и съединение? „Има някаква нас-

104
лада, неотделима о т скръбта.“ Това ни е
позволено на нас да го говорим, не на вас.
Вие знаете едно единствено благо - насла­
д а т а и едно единствено зло - скръбта. Как
благо и зло м огат да бъдат неотделими?
Но да кажем, че могат, сега ли е врем ето
да се ровиш в своята болка и да търсиш
дали в нея има нешо приятно? Има лекар­
ства, целебни за едни части на т я л о т о , но
к а т о мръсни и непристойни, не м огат да
се у п о тр ебяв ат за други и ко ето може да
се използва другаде без да се наруши срамеж-
л и в о с т т а , не са годни за м я с т о т о на рана­
т а . Не се ли срамуваш да лекуваш скръбта с
удоволствие? Тази рана тр яб в а да се лекува
по-сериозно. По-добре напомни, че т о й не
усеща вече нищо лошо, а ако усеща, значи не
е мъртъв. Нищо не вреди на този , к о й то
е нищо, а ако му вреди, значи не е мъртъв.
Според теб , по-зле ли е о т то в а , че вече е
нищо? Или о т то в а , че т о й още същ ест­
вува? Може ли да произлезе нещо мъчител­
но о т то в а , че вече го няма; какво може
да чувства този , когото вече го няма само
о т т о в а , че съществува; защ ото т о й е из­
бягал о т най-голямото нещастие, което
с м ъ р т т а притежава - да не съществуваш.

105
 И още нещо ще кажем на този , к о й то
оплаква и страда за о т н е т о в ранна въз­
раст: що се отнася до к р а т к о с т т а на чо­
вешкия ж и вот, всички във Вселената сме
равни, и млади, и стари. К аквото д о сти ­
га до нас о т врем ето на Вселената, т о в а
даже не може да се нарича „много малко“,
защ ото „много малко“ е все пак някаква
част. Този период, к о й то ние живеем е
по-близък до нищ ото; и все пак - о, безумие
наше - искаме да го увеличим.
Написах т и т о в а не защ ото си очак­
вал толкова късно лекарство; ясно ми е,
че си говорил със себе си за всичко, ко ето
ще прочетеш ту к . Но исках да т е накажа
и за то зи кратък период о т време, в кой­
т о си се отдалечил о т самия себе си и за
в бъдеще да т е ободря, да повдигнеш духа
си срещу съдбата и да посрещнеш нейните
удари не к а т о такива, к о и то може да т е
нападнат, но к а т о такива, к о и т о непре­
менно ще т е нападнат.

Бъди здрав!

106
 Писмо С

Сенека поздравява Луцилий

Пишеш ми, че с огромно желание си

прочел книгите на фабиан Папирий, озаг­
лавени „За гражданските дела“, но не са
отговорили на т в о и т е очаквания, а след
то в а , понеже забравяш, че став а дума за
философ, го обвиняваш за стила. Може
да е така, може т о й да излива р еч та си,
вм есто да сложи всяка дума на м ясто.
Първо, всяко нещо има своята красота и
бавно т е ч а щ а та реч е красива по своему.
Мисля, че има голяма разлика в т о в а дали
р еч та се изтръгва или се плъзга. Не по-мал­
ко е различието в т о в а , за к о ето сега ще
кажа. Според мен, фабиан не излива речта
си, но я лее; дотолкова е обширна, без сму­
щение, но все пак в хода си не е лишена о т
стр ем и тел н о ст. О т к р и т о си признава
и показва, че не е била обработвана дълго,
н и т о е насочвана. Но нека приемем, че е

107
така, както искаш; т я подрежда нрави­
т е , не думите, и е написана за душите, не
за уш ите. Освен то в а , ако говореше т о й
лично, нямаше да имаш време да обръщаш
внимание на детай л и те до такава степен,
щеше веднага да т е грабне; а то в а , ко ето
се харесва веднага, прави по-слабо впечат­
ление к а т о го вземеш в ръка.
Но и т о в а е много - да грабнеш внима­
н и ето о т пръв поглед, макар че внимател­
н о т о вглеждане е то в а , ко ето е критично­
т о . Ако ме питаш , по-велик е този , к о й то
т и отнем а възм ож ността да преценяваш,
о т к о л к о т о този , к о й то е оценяван висо­
ко; но зная, че т о й е в по-изгодна позиция,
т о й има по-голяма сигурност за в бъдеше.
Наперената реч не подхожда на филосо­
фа. Къде да се покаже смел и твърд, къде да
постави себе си под удар, к о й то се с тр а ­
хува за думите? В речта на фабиан няма
небрежност, а увереност. Затова у него
няма нищо долно; думите са подбрани, а
не взети наслуки, н и т о сложени п р о ти в
природата си, ко ето е характерно за на­
ш ето време, и извъртени, но все пак блес­
тящ и , макар че са взети о т обикновената
реч. М ислите са честни и прекрасни, не са

108
сблъскани 6 изречение, а са прострени на­
широко. Може да се види и нещо разтегна­
т о и не добре структурирано, ко ето не
е наскоро полирано; к а т о огледаш всичко
няма да видиш безлюден ъгъл. Липсва наис­
ти н а п ъ с т р о т а на мрамора, няма много-
т о устрой ства, по к о и т о водата тече
през спалнята, няма стая за бедни, и всич­
ко, к о ето луксът, недоволен о т семплата
украса, смесва; както обикновено се казва
„къщ ата е в ред“.
Прибави и то в а , че за стила няма един­
но мнение. Някои искат да бъде добре
сресан, други се радват, ако е по-груб, т а
където изречението е по-гладко, да разси­
п я т нарочно думи и да разрушат края на
изречението, за да не отговаря на очаква­
нията.
Ч ети Цицерон - неговият с ти л е рав­
номерен, плавен и гладък, без да бъде снижа­
ван. Този на Азиний Полион е търж ествен
и удряш, прекъсващ, където не очакваш.
Освен т о в а всичко при Цицерон се за­
вършва, при Полион - л ети стремглаво, с
изключение на отделни места, построени
явно по то ч н а мярка и по един образец.
Има д остатъч н о дух и разумност; толко-

109
6а далече om Цицерон по изящ ност и бля­
сък, че да може да се забележи т о в а преди
век.
Освен т о в а казваш, че всичко т и се
струва ниско и малко възвишено; но според
мен - няма то зи порок. Не е нисък негови­
я т стил, но е спокоен и сформиран в с ъ о т­
в е т с т в и е с неговата кр о тка и спокойна
душа, не нисък, но равен. Липсва му силата
на оратора и о с т р о т а т а , к о я т о търсиш
т и и внезапният удар на изреченията. Но
ще видиш цялата тв о р б а - колко е подре­
дена; има достой н ство. Н еговата реч не
притежава, но дава достой н ство.
Назови кого можеш да предпочетеш
пред фабиан. Посочи Цицерон, ч и и то
книги по философия са толкова, колкото и
на фабиан - съгласен съм, но този , ко й то
о т с т ъ п в а на най-великия, не е нищожен.
Посочи Азиний Полион; съгласен съм, и ще
отговоря: в такова велико нещо да си след
двама значи да си издигнат - назови освен
т о в а и Т и т Ливий; и т о й е писал диалози,
к о и то м огат да бъдат отнесени колкото
към и сто р и ята, толкова и към философи­
я т а , и книги с откровено философско съ­
държание. И на него ще му дам м ясто. Но

110
погледни колко остави зад себе си този ,
когото победиха само тр и м а - т р и м а т а
най-красноречиви.
Не всичко в него е представително.
Речта му не е силна, макар да е възвишена.
Макар речта му да се лее, не е силна, не е
стремителна, не е прозрачна, но е чиста.
„Искам - казваш - срещу пороците да се
говори остро, срещу оп асн остите - сме­
ло, срещу съдбата - гордо, а срещу често­
лю бието - презрително, искам да порицая
разкоша, да осмея п о х о тта , да сломя чес­
толю би ето; затова речта тр яб ва да бъде
по ораторски рязка, величествена к а т о
при трагиците, остроумна к а т о при ко­
м иците“. - Искаш да проявява усърдие към
такова дребно нещо - думите? Той се е
посветил на величието на нещ ата, а тегли
красноречието след себе си к а т о сянка,
без да полага усилия за то в а. Е стествен о
е не всяка дреболия да бъде старателно
претеглена, завършена, не всяка дума под­
бужда и убожда, много неща о тм и н ав а т и
не удрят, и р еч та отминава спокойно, но
във всичко има много светлина, огромно
п р о стран ство без досада. И т и разбираш;
т о й т и дава да разбереш какво му харес-

111
6а на него, а не т о й да се хареса на те б .
Н еговата цел е да спомогне за успехите и
благомислието, а ръкоплясканията не са
му нужни. Аз не се съмнявам, че неговите
съчинения са такива, макар че по-скоро си
ги припомням, о тк о л к о то да са ми в ума.
Спомням си техния ц вят, но не так а ясно,
к а т о след скорошна среща, а в общи линии.
К акто обикновено става с нещо, ко ето е
било узнато отдавна. Все пак, когато го
слушах, думите му ми се струваха не много
внушителни, но пълноценни, способни да
увлекат тал ан тл и в младеж и да го подбу­
д я т към подражание, без да му о т н е м а т
надеждата за победа. Това, според мен, е
най-резултатното насърчение, защ ото
всеки, к о й то ни внушава желание да му
подражаваме, но ни е отн ел надеждата, ни
отчайва. Н аистина не изобилства с думи
и поотделно не всички части заслужават
похвала, но к а т о цяло е великолепен.

Бъди здрав!

112
 Писмо CI

Сенека поздравява Луцилий

Всеки ден, всеки час ни разкрива, че сме

нищо и с някакъв нов аргумент ни напом­
н я т за хората, забравили за своята тлен ­
н о ст и ги карат да обърнат замислите си,
к о и то се п р о с т и р а т към цялата вечност,
към с м ъ р тта . П и таш какво е т о в а нача­
ло? Сигурно знаеш Корнелий Сенецион,
римски конник, блестящ и услужлив човек;
т о й си проби п ъ тя със собствени сили,
п ъ т я т му на израстване беше полегат, за-
щ о т о д о с т о й н с т в о т о израства по-бързо
о т к о л к о т о възниква. След тр у д н о т о из­
мъкване о т б е д н о с тта парите дълго не
т е доближават, а Сенецион се отличи с
б о г а т с т в о т о си, към к о ето го доведоха
две спомагащи за успеха черти - да намира
пари и да ги пази; и едното о т т я х само
може да направи човека богат. И е т о този
човек, въздържан и грижещ се за т я л о т о не

113
по-малко, ошколкошо за им ущ еството, и
тази сутрин, както обикновено, беше при
мен, после иелия ден до вечерта прекара
до леглото на безнадеждно болен приятел,
вечеря весело, а вечерта хвана скоротечна
болест - ангина и със затисн атия о т по­
д у т о т о гърло дъх, го изпусна на сутрин­
т а . Така си оти де няколко часа след като
направи всичко, ко ето тр яб ва да направи
един здрав и силен човек. Той, к о й то пуска­
ше в о б о р о т пари по море и по суша, кой­
т о не оставяш е без внимание н и т о една
възможност за печалба и бе на върха на ус­
пеха си, в разгара на своето забогатяване,
си отиде.

Круши присаждай сега, Мелибей,

лозите подреждай.

Колко е глупаво да правиш сметки за

своя ж и вот, к а т о не си господар дори на
утреш ния ден. О, какво безумие е днес да
се надяваш на далечно бъдеше! „Ще купя,
ще построя, ще взема заем, ще получа длъж­
ности, а после, преситен и остарял, ще
прекарам в спокойствие с т а р о с т т а си.“
Повярвай ми, всичко е несигурно, дори

114
за щ астливците, никой не тряб ва да си
обещава нищо; даже то в а , ко ето държим,
се изплъзва о т ръцете ни и дори ей сега
в т о зи момент случаят може да ни о т ­
неме вече полученото о т нас. Времето
се търкаля по установения закон, но по
неясен п ъ т. Какво ме засяга бъдещ ето на
природата, ко ето е ясно, когато м о ето е
неясно. Ние планираме плавания по море и
късно връщане в родината, след к а т о сме
блуждали по чужди брегове, военна служба,
труд във военните лагери и късна награда
за военната служба, на управление на про­
винциите, на преминаване о т длъжност в
длъжност, когато с м ъ р т т а е до нас, а ние
никога не мислим за нея, освен к а т о за чуж­
д а та смърт, непрекъснато имаме примери
за с м ъ р т н о с т т а , макар че ги помним само
докато ги гледаме.
Каква глупост е да се чудиш, че един ден
е станало нещо, к о ето може де се случи все­
ки ден? За всеки един о т нас има граница,
кьдето необходим остта на неизбежното
я е поставило, но никой о т нас не знае, кол­
ко близко е т я . Затова да устроим душ ите
си все едно сме дошли до предела. Да не о т ­
лагаме нищо. Нека оправяме с м е тк и те си с

115
ж и во та всеки ден. Най-голям недостатък
на ж и вота е то в а , че винаги е незавършен,
защ ото винаги отлагаме нещо. К о й то все­
ки ден слага ръка върху ж и в о та си к а т о за
последен п ъ т, на него не му липсва време.
Поради тази нужда се поражда страх и же­
лание за бъдеще, к о и то изяждат душата.
Нищо не е по-жалко о т несигурността на­
къде ще о т и д а т идващ ите дни. Колко ни
остава и какво ни чака - тр е в о ж н и я т дух
се измъчва о т необясним страх.
Как да избягаме о т тази п ревратност?
Е динственият начин е, ако наш ият жи­
в о т не се стрем и напред, а се концентри­
ра в себе си. Онзи е зависим о т бъдещето,
к о й то в н астоящ ето не върши нищо. А
когато ми е върнато дължимото, кога-
т о спокойният дух знае, че няма разлика
между ден и век, т о й ще гледа отвисоко
на всичко случило се в дн ите и нещ ата и
с много смях ще мисли за поредицата о т
времена. Защо ще го безпокои разнообрази­
е т о и пром енливостта на случващото се,
ако е сигурен срещу несигурното?
Затова бързай, Луцилий, да живееш и
о тд ел н и те дни считай за отделни векове.
К о й т о се е пригодил, на к о й т о ежедневни-

116
яш ж и в о т е бил защитен, т о й е спокоен.
На то зи , к о й то живее с надежда, му се из­
плъзва най-близкото време и се промъква
жаждата и изключително жалкият, пра­
вещ жалко всичко страх о т с м ъ р тта . О т ­
т а м и изключително позорната молитва
на Меценат, к о й т о не се отказва о т сла­
б о с т т а , н и т о о т гр о зо тата, н и т о дори
о т мъчения, стига само да продължат жи­
в о т а му.

Нека са слаби ръцете,

нозете - съсухрени, нека.
Гърбица да имам аз
и клатещи се зъби.
Жив аз додето съм
всичко наред е, дори и да бъда
разпънат на кръст,
ти ми живота пази!

Колко щеше да бъде жалко, ако се беше

случило, иска и моли за ж и в о та си дори по
време на мъчение. С читам го достойно за
голямо презрение, ако иска да живее и на
кръста. А т о й казва: „Обезсилвай т я л о т о
ми, само нека да остане ж и в о т в него - съ­
сипано и безполезно, ако ще да живея и на

117
кръста, осакати ме, само дай на чудовищ­
н о т о и осакатен ото малко време, сложи
ме и на жестокия кол дори“ - струва си да
си затиснеш раната и да висиш разпънат,
само да отдалечиш то в а , ко ето е най-ху­
баво сред б ед ств и ята - края на мъките;
струва си да спасиш душ ата си, за да се раз­
делиш с нея по-късно. Какво да му пожела­
еш освен благосклонността на боговете?
Какво друго иска позорът на тези изнеже-
ни стихове? Каква безумна сделка със с тр а ­
ха! Какво долно просене на ж ивот! Може
ли да се мисли, че някога Вергилий му е чел:

Тъй пи е жалка смъртта ?

Иска за себе си най-голямото зло и жаду­

ва за т о в а , к о ето е най-тежко да се понесе:
т о да продължава и да не се прекратява. За
каква награда? За малко по-дълъг ж и вот. Но
нима дълго да умираш значи ж ивот?
Нима ще се намери някой, к о й то да пред­
п очи та да чезне сред мъчения, и да умира
малко по малко, и капка по капка да изпуска
душ ата си, вм есто да я изпусне изведнъж?
Ще се намери ли друг, кой то, привързан
към позорното дърво, вече безсилен, вече

118
осакатен, със загрозени о т подутини гръб
и гърди, к о й то има много причини да умре
още преди кръста, да влачи душ ата си, за
да тъ рп и толкова мъчения?
О тричай сега, че неизбеж ността да
умреш е благодеяние на природата. Мно­
зина са го то в и да и зт ъ р п я т и нещо по-ло­
шо - да предадат приятел, за да ж и веят
по-дълго, да предадат със собствен ата си
ръка деиа на обезчестяване, за да м огат да
гледат светлината, к о я т о е свидетел на
толкова престъпления. Трябва да се из­
бавим о т жаждата за ж и в о т и да се на­
учим, че няма значение кога ще се случи с
т е б то в а , ко ето непременно ще се случи.
Важно е доколко живееш с благо, не колко
дълго.

Бъди здрав!

119
 Писмо СИ

Сенека поздравява Луцилий

Какшо е неприятен то зи , к о й то пре­

късва п риятн о съновидение, (заидото т о
носи наслада, макар и неистинска, но има
ефекта на и стин ското), т а к а т в о е т о
писмо ми навреди. Извика ме обратно о т
размишлението, на к о ето се бях о тд ал и
щях да о ти д а и по-нататък.
Аз се разтушавах с тъ р сен ето на без­
с м ъ р ти ята на душ ите и нещо повече, къл­
на се в Херкулес, бях го то в и да повярвам.
Предавах се с лекота на мненията на вели­
ки мъже, к о и то по-скоро обещ ават т о в а
изключително хубаво нещо, о т к о л к о т о
го доказват. Предавах се на голяма надеж­
да. Вече бях досаден на себе си и презрял
о с тан к и те о т сломения си ж и в о т и бях
го то в да премина в безкрайно време и да
вляза във владение на веч н о стта; внезапно
дойде т в о е т о писмо и унищожи т а к а ху-

120
бабия сън. Щом се разделя с теб , ще си го
бърна обратно.
П и см ото най-напред казва, че не съм
изяснил добре въпроса, с к о й то се о п и т ­
вах да докажа т о в а , к о е то наш ата школа
смята: че п о см ъ р тн о то признание е бла­
го. Аз не бих опровергал възраженията,
че „Нищо не е благо о т отделни части.
Признанието обаче е т о ч н о такова.“
Това, за к о е то п и таш , Луцилий, се о т ­
нася към същ ото разсъждение, но към друг
дял, зато в а оставям настрана не само
него, но и други, касаещи т о зи въпрос.
Тези неща, както знаеш, са о т нравстве­
но естеств о , но са примесени с въпроси за
разсъждението. Затова се занимах с онази
част, к о я т о се отнася до нравите; не е
ли глупаво, че се грижа за т о в а , к о е то ще
настъпи след последния ден - дали наши­
т е блага погиват заедно с нас? О став а ли
нещо о т този , к огото вече го няма и дали
можем да получим, или да потърсим няка­
къв плод о т нещо още не съществуващо,
к о е то щом се появи, ние няма да разберем.
Всичко т о в а се отн ася до нравите; за­
т о в а е поставено на неговото м ясто. И
каквото диалектиците казват п р о ти в

121
т о в а мнение, тр яб в а да се отдели и за т о ­
ва е оставено настрана. Сега всичко оно­
ва, к о е то изискваш, ще изредя подред и ще
възразя на всяко едно твърдение. Какво ис­
кам да кажа преди всичко? Има цели тела,
какъвто е човекът; други к а т о кораб, дом
са съставени о т отделни ч асти и са съеди­
нени и събрани в едно; някои са съставени
о т различни части, на к о и т о и членовете
им са разделени, к а т о войска, народ, сенат.
Онези, посредством к о и то се образуват
тези тела, са свързани със закон и задълже­
ния, но по природа не са свързани и са еди­
нични. Какво още да кажа предварително?
Мислим, че никое благо не се състои
о т отделни части. Едноименното благо
тр яб в а да се обхваща и управлява о т един
дух, да има едно начало. Това, ако желаеш,
се доказва о т само себе си, но тр яб в а да
се разгледа, защ ото м я т а т по нас наш ите
собствени оръжия.
„Твърдите - казват, - че няма благо,
съставено о т различни части; но призна­
н и ето е благоприятно мнение за мнозина
добродетелни мъже. Понеже славата е реч
не само на един човек, а позорът - лошо
мнение на друг, т а к а и признанието не е

122
то в а , к о е то мисли един човек. Трябва да
са единодушни с т о в а мнозина известни и
почтени хора, за да бъде признание. Следо­
вателно се състои о т преценката на мно­
го хора, к о е то значи, че е съставено о т
различни части. Следователно не е благо.
П ризнанието е възхвала о т добродетелни
хора за добродетелен човек. Възхвалата е
реч, а р еч та е глас, к о й т о обозначава нещо.
Гласът и на най-добродетелните хора не
е благо. Не всичко, к о е то прави доброде­
т е л н и я т човек, е благо - т о й ръкопляска,
освирква, но даже и то зи , к о й то му се въз­
хищава, няма да нарече благо н и т о ръкоп­
ляскането, н и т о освиркването, не повече
о т к о л к о т о кихането и кашлянето. Зна­
чи, признанието не е благо.
И най-вече ни кажете, за кого е благо, за
хвалещия или за хваления? Ако е за хваления,
с т а в а т е смешни, защ ото т о в а означава,
че чуж дото добро здраве е мое добро здра­
ве. Но да се хвалят д о с то й н и те е ч ес т­
но действие. Значи, възхвалата е благо за
то зи , к о й то хвали, т . е. - за извършващия
деянието, а не за нас, к о и т о ни хвалят. А
т о в а се изследваше.“
Ще отговоря кратко на всичко п оот-

123
делно. Първо, не е още установено има ли
благо, съставено о т отделни части. Защо-
т о и д в ете страни и м а т отговор. В т о ­
ро - признанието не се нуждае о т голяма
подкрепа - д о статъ ч н а е и преценката на
един добродетелен човек; защ ото и един
добродетелен човек ни признава за равни
него.
„Значи, какво - и славата е оценката
на един човек, и позорът са лош ите думи
за един човек? С лавата също - според мен
изисква по-широко разпространение, защо-
т о й тр яб в а единодушието на мнозина.“
Но положението на „мнозина“ не е т о в а на
„един“. И защо? Защ ото ако един добро­
детелен мъж мисли добро за мен, аз съм в
тако ва положение, сякаш и всички добро­
детелни м ислят съш ото; защ ото всички,
ако ме познаваха, щяха да м и слят същ ото.
Еднаква е т я х н а т а преценка, защ ото ед­
накво се основават на и с т и н а т а и не мо­
г а т да и м а т разногласия. Така с т о я т неща­
т а , че всички м ислят едно и също, защ ото
не може да м ислят различно. „За мълвата и
за славата не е д о статъ ч н о едно мнение.“
Но т у к преценката на един е равна на об­
щ ата, защ ото такава ще бъде преценка-

124
ша и на другите, ако бъдат запитани. А
6 т о з и случай преценката на различните
хора може да бъде различна. Ще откриеш
противоречиви чувства, всякакви съм­
нения, лековати преценки. Мислиш ли, че
всички м огат да бъдат на едно мнение.
Дори мнението на един човек се променя.
На един харесва и ст и н а та, а и с т и н а т а
има една сила, едно лице. Лъжливите н ям ат
п о сто ян ство, пром енят се и са на различ­
ни мнения. „Но хвалбата не е друго, освен
глас, а гласът не е благо.“ Макар да казват,
че признанието е хвалба о т добродетелни
за добродетелни, се има предвид не гла­
съ т, а съждението. Д обродетелн и ят мъж
може и да мълчи, но когато счи та някого
достоен за хвалба, т о й все едно я е полу­
чил. И още - хвалбата е едно, а възхвалата
друго. З ато в а е нужен глас. З ато в а се казва
„погребално хвалебствие“, а не „хвалба“.
Заилото изпълняващият т о в а задължение
тр яб в а да държи реч. К огато казваме, че
някой е достоен за възхвала, не му о т п р а ­
вяме благопожелания, а правим преценки.
Хвалбата е неизказано одобрение на този ,
к о й т о за себе си хвали добродетелен човек.
След т о в а , к о е то казах, възхвалата има

125
отнош ение към душ ата, не към думите,
к о и т о събират похвалата и я довеж дат
до знанието на много хора. Х валят то зи ,
к о го то с м я т а т достоен за хвалба и кога-
т о древният п о ет казва „Хвалбата храни
и зк у ств о то “, т о й няма предвид възхвала­
т а ; т я покварява и зк у ств о то и нищо не е
покварило т а к а и красноречието, и произ­
хождащите о т него изкуства, к о и т о дос­
т и г а т до слуха, както всеобщ ото одобре­
ние. На мълвата й е нужен пълен глас, а не
признание, т я може да се задоволява с неиз-
казани разсъждения и да бъде пълна не само
сред мълчание, но и сред неодобрителни
викове. Ще обясня каква е разликата между
признанието и славата: славата почива на
разсъжденията на мнозина, а признанието
- само на добрите. „Чие - казват - благо е
признанието - т о е похвала о т доброде­
телни хора за добродетелен човек. Дали е
за хвалещия или за хваления?“ И за единия, и
за другия. Тъй к а т о природата ме е напра­
вила да обичам всички и се радвам, че съм
постъпил правилно, и съм радостен, че са
се изнамерили благодарни хора да изтълку­
в а т м о и те добродетели. Тяхната благо­
дарност е благо за много хора, но също и за

126
мен. Защошо т а к а е устроена м о я т а душа,
че считам чуж дото благо за свое, особено
ако аз сам ият съм причина за т я х н о т о бла­
го. Това е благо и за възхваляващите. То е
движено о т добродетелта; всяко деяние
на д о б родетел та е благо. Той не би могъл
да постигне т о в а , ако аз не бях такъв. Сле­
дователно заслужената похвала е заслуже­
но благо и за двамата, също както, кълна се
в Херкулес, да съдиш благосклонно е благо
и за то зи , к о й т о съди, и за то зи , в ч и я то
полза съди. Нима се съмняваш, че справед­
л и в о с т т а е благо и за то зи , к о й т о я полу­
чава, и за то зи , к о й т о плаща дължимото?
Справедливост е да се хвали по заслугите.
Следователно е благо и за единия, и за дру­
гия.
Ще отговорим пълноценно на тези ше­
гобийци. Но не тр яб в а т о в а да бъде наме­
рението ни и да разискваме остроумия, и
да натикваме философията в т о зи тесен
ъгъл, к а т о я свлечем о т нейното величие.
Не е ли по-добре да се върви по прав п ът,
о т к о л к о т о сам да си поставяш извивки
на п ъ т я и с голяма мъка да тр я б в а да нами­
раш п ъ т я отн ово? Тези спорове не са дру­
го, освен игра на умело залавящи се помежду

127
си. По-скоро кажи, че съобразно природа­
т а наш ият дух тр яб в а да се стрем и към
безкрайното. Велико и благородно нещо е
човеш ката душа; не понася да й слагат гра­
ници, освен тези , к о и т о са общи за нея и за
бога. Първо, не приема незначителна роди­
на к а т о Ефес и Александрия или някое още
по-населено и гъ сто застроено м ясто. За
нея родина е върховното и всеобщо прос­
т р а н с т в о , к о е то я опасва в кръг, т о об­
хваща всичко, в ъ тр е в к о е то леж ат земи
и м орета, в ъ тр е в к о е то въздухът разде­
ля б ож ествен ите о т човеш ките неща и
също т а к а ги съединява, в к о е то са разпо­
ложени много светила, всяко изпълняващо
св о ята длъжност.
Освен т о в а не приема краткия срок на
нейното съществуване. „Всички години -
казва - са мои“, за великите дарби никой
век не е затворен и всички времена са дос­
тъ п н и за размишление. К огато дойде де­
н я т , в к о й т о тази смес о т божествено и
човешко да се отдели, аз ще оставя т я л о ­
т о , к о е т о намерих, и ще се върна при бого­
вете. И сега не съм без т я х , но съм за тв о ­
рен в теж ък земен затвор. Това бавене на
смъртния век е само прелюдия към по-до-

128
бър и по-дълъг ж и в о т. К ак то девет месеца
ни държи майчината у тр о б а и ни п одгот­
вя не за себе си, а за онова м ясто, кьдето
не се вижда, че сме изпратени способни да
дишаме и да съществуваме на о т к р и т о .
Така и за промеждутъка о т д е т с т в о т о
до с т а р о с т т а , узряваме за друго раждане.
Нас ни чака ново раждане и ново състоя­
ние на нещ ата. Без т о з и промеждутък
няма да понесем небето. Гледай безстраш ­
но напред онзи решителен час. Той е после­
ден не за душ ата, а за т я л о т о . К олкото и
неща да т е заобикалят, т и виждай в т я х
покъщнина на м я с то за живеене; тр я б в а да
минеш покрай нея.
П риродата изтърсва всичко о т нас -
на излизане, както на влизане. Не позволява
да изнесеш повече, о т к о л к о т о си внесъл,
дори о т т о в а , к о е то си носил със себе си
приживе, една голяма ч ас т тр яб в а да ос­
тави ш ; ще т и се отнем е всичко, к о ето
т е обвива, най-горната обвивка, кожата;
ще т и се отнем е п л ъ т т а и кръвта, к о я т о
изпълва всичко и тече навсякъде; ще т и се
о т н е м а т к о с т и т е и жилите, к о и т о скре­
п я т всичко теч н о и хлъзгащо се.
Този ден, о т к о й то т и се боиш к а т о

129
о т последен, ще бъде за т е б рожден ден за
вечен ж и в о т. О став и т е ж е с т т а ! Какво
се бавиш, к а т о че ли веднъж вече не си ос­
та в я л т я л о т о , к о е то т е е прикривало и
о т к о е то си излязъл? Ти се опираш, съпро­
тивляваш . Но и тогава си бил изтласкан
благодарение на голямото усилие на майка
си. С тенеш , плачеш. Да плаче е характер­
но за новороденото, но тогава може да му
се п рости . Ти си се появил незнаещ и не­
о п и тен в нищо. Изтласкан о т т о п л а т а
и мека защ ита на майчината у тр о б а т е е
повял един по-свободен вятър, след т о в а
т е е оскърбил допирът на груби ръце и т и ,
нежният, нищо не знаещият, си се вцепе­
нил пред н еп озн атото.
Сега не е нещо ново за т е б да се о т д е ­
лиш о т т о в а , о т к о ето си бил ч ас т по-ра-
но. Със спокоен дух оставяй ненужните
членове и т о в а дълго обитавано тял о . Да
бъде разсечено, закопано, унищожено. Защо
се наскърбяваш? Това е обичайно; винаги
п л ац ен тата загива с новороденото. Защо
обичаш к а т о свое то в а , к о е то т е обли­
ча. С т я х си о б в и т, ше дойде ден, к о й то
ще т е о тв и е и ще т е изведе о т съжител­
с т в о т о с мръсната, зле миришеща, у тр о -

130
ба. Измъкни се ош нея, измъкни се ош на­
сладата, само към тези, к о и то са необхо­
дими и сериозни се привързвай, не повече
о т чужд човек. Разсъждавай за по-висши и
величествени неща! Някога природата ще
т и откри е свои те тайни, ще разсее тази
мъгла и отвсякъде ще т е удари ярка с в е т ­
лина.
П редстави си какво ще бъде т о в а ярко
сияние о т толкова сливащи светл и н ата
си звезди; никаква сянка няма да см ути
я с н о т а т а . Всяка ч а с т о т небето ще све­
т и еднакво; смяната на деня с н о щ та е
характерна само за долния въздух. Тогава
ще разбереш, че си живял в сенки, когато
цял ще се изпълниш с толкова светлина,
к о я т о сега виждаш см ътно през т е с н и т е
п ътищ а на о ч и те си. И все пак и сега о т ­
далече й се възхищаваш; как ще т и се види
бож ествен ата светлина, когато я видиш
на нейното място?
Такова размишление не допуска в душа­
т а да се наслои нещо мръсно, долно и жес­
т о к о . Тя казва, че боговете са свидетели на
всички дела; заповядва ни да бъдем одобре­
ни о т тя х , да се подготвим за бъдещ ето
и да имаме пред погледа си в е ч н о с тта. А

131
то зи , к о й т о я постигне с разума си, няма
да го е страх о т никакви войски, няма да
го уплаши никаква тръба, няма да се раз­
тревож и о т никакви заплахи.
О т какво да се страхува то зи , кой­
т о се надява на с м ъ р тта ? К о й т о смята,
че душ ата остава само д окато е вързана
с ок о ви те на т я л о т о , а след к а т о бъде
освободена, се разпръсва, т а да може и след
с м ъ р т т а да бъде полезен. Дори да бъде о т ­
н е т за очите:

Спомня си тя смелостта на героя

и произхода негов.

Помисли колко добри примери имаме:

ще разбереш, че споменът за великите хора
е не по-малко благотворен, о т к о л к о т о
т я х н о т о присъствие.

Бъди здрав!

132
 Писмо СШ

Сенека поздравява Луцилий

Какво се оглеждаш за беди, коишо може

да ши се случат, а може и да т и се разми­
нат? Имам предвид пожар, срутване, други
беди, к о и то ни сп ол и тат, но не ни дебнат
о т засада. По-скоро избягвай онези, к о и то
ни дебнат, к о и т о се м ъчат да ни хванат.
По-редки са случаите, макар и по-тежки
- да претърпиш корабокрушение, да пад­
неш о т носилката. О т човек за човек е
всекидневната опасност. Въоръжавай се
срещу тази опасност, към нея винаги да
т и бъдат очите. Никое зло не е та к а чес­
т о срещано, т а к а упорито, т а к а лукаво.
Бурята заплашва преди да се извие, здания­
т а скърцат преди да се с р у т я т , пушекът
предхожда пожара; о п асн о стта о т чове­
ка е неочаквана и толкова по-грижливо се
прикрива, колкото по-скоро ще нападне.
Заблуждаваш се, ако вярваш на лицата,

133
koumo me срещ ат; и м ат външен вид на
хора, души на зверове, само че със зверо­
в е т е е опасна първата среща, след к а т о
о т м и н а т , не т е т ъ р с я т повече. Само
необходим остта ги подтиква да вредят.
П одтиквани са към нападение или о т гла­
да, или о т страха. На човека доставя удо­
волствие да погуби друг човек.
Ти все пак мисли за оп асн ости те за чо­
века о т човека, без да забравяш за задълже­
н и я та на човека. Внимавай с един - т о й да
не т и навреди, на друг - т и да не му нав­
редиш. Радвай се на р а д о с т и т е на всички,
трогвай се о т н ещ асти ята и помни какво
тр яб в а да дадеш и о т какво да се пазиш.
К а т о живееш т а к а - какво ще достигнеш?
Няма да постигнеш да не т и навредят, но
да не т е излъжат - да. К олкото можеш, се
крий във философията; т я ще т е скрие
в с в о я та пазва, в нейното светилище
ще бъдеш защ итен или поне по-защитен.
Сблъскват се само тези, к о и т о се разхож­
д а т по една улица. Но в самата философия
не бива да се хвалиш; за мнозина, к о и т о са
я използвали наперено и нахакано, т я е на-
влякла опасност. Премахвай с нея своите
пороци, не чуждите. Нека не противоре-

134
чи на нравите на хората и да не постъпва
така, че да изглежда, че осъжда т о в а - кое­
т о т я не прави. Трябва да бъдем мъдри без
показност, без завист.

Бъди здрав!

135
 Писмо СГУ

Сенека поздравява Луцилий

Избягах в м о е то имение в Номентана, а

защо мислиш? О т града? Не, о т тр еск ата,
тази к о я т о обхваща неусетно. Тя вече ме
беше пипнала. Лекарят каза, че т о в а е само
началото, защ ото пулсирането на вените
е неспокойно и нарушава е с т е с т в е н а т а
мярка. Преди т о в а вече бях казал да доне­
с а т носилката. Паулина искаше настойчи­
во да ме спре. На у с т а т а ми бяха думите
на моя господар Галион, к о й то щом хвана
треска в Ахея, веднага се качи на кораба,
к а т о се оплакваше, че б о л е с тта не е в не­
го в о то тяло, а в та м о ш н а та м естн о ст.
Това казах и на м о я т а Паулина, к о я т о се
грижи за м о ето здраве. Зная, че нейният
дъх е станал едно с моя и се щадя, за да щадя
нея. И макар че с т а р о с т т а ме прави мно­
го по-смел, оставям т о в а преимущество
на с т а р о с т т а , защ ото ми идва наум, че

136
м о я т а с т а р о с т е прибрала чуждата мла­
д о ст, к о я т о тр яб в а да пазя. И понеже не
искам о т нея да ме обича по-силно, т я иска
о т мен да я обичам по-грижовно. Трябва
да сме снизходителни към ч е с тн и те чув­
ства. И понякога, в и м ето на близките,
макар че о б с т о я т е л с т в а т а ни п ритис­
к ат, ж и в о т ъ т тр яб в а да бъде повикан об­
р атн о и духът да бъде задържан в у с т а т а ,
защ ото добродетелният мъж тр яб в а да
живее колкото трябва, а не колкото му
е приятно. К о й т о не дени жена си, н и т о
приятеля си, за да живее малко по-дълго и
продължава да иска да умре, т о й е меку-
шав. Ще заповяда на душ ата си, ако т о в а
е полезно на близките, не само да престане
да иска да умре, но и да спре да умира, ако е
започнала. Характерно за великите души е
да се връщ ат към ж и в о та заради другите
- и к о ето е ф ак т - много велики мъже чес­
т о са правили. Но и т о в а считам за белег
на висока човечност - да пазиш с т а р о с т ­
т а , ч и й то най-голям плод е да се отнасяш
по-смело към ж ивота, защ ото си по-сигу­
рен под нейната защ ита, защ ото знаеш,
че за някой т о й е мил, полезен, желан. Това
съдържа в себе си радост и награда; к а т о

137
знаеш, че си мил на съпругата си, ставаш
по-мил и на себе си. И м о я т а Паулина може
да си припише моя страх не само за нея, но
и за самия мен.
П и таш дали престана м о ето желание
за пътуване? Веднага щом излязох о т при­
тискащия град и о т онзи мирис на димя­
щ и те кухни, к о и то веднага изпускат смър­
тоносна смрад, примесена с праха - веднага
се почувствах по-добре. А какъв прилив
на сили, да знаеш, усетих, к а т о достигнах
лозята. Пуснат сред паш ата, навлязох в
м о ята храна. Намерих о т н о в о себе си. Не
остана слабост в онова колебливо и зле
мислещо тяло. Заемам се с иялата си душа
с м о и те занимания.
За т о в а не спомага толкова м я с т о т о ,
ако душ ата не принадлежи сама на себе си.
А т я може да се уедини, дори насред най-го-
лям ата за е т о с т . А онзи, к о й то избира
м естн о сти в търсене на спокойствие, ви­
наги ще намира нещо, к о е то да го отвлича.
Зато ва С ократ отговорил на един, к о й то
се оплакал, че нямал никаква полза о т пъ-
ту в а н и я та си: „Не то ку -така т и се е слу­
чило. Ти винаги си пътувал със себе си.“
О, колко би било хубаво за някои да мо-

138
гаш да се о тд ал еч ат о т себе си. Те сами
себе си п ри ти скат, руш ат и плаш ат. Как­
ва полза да преминаваш м орета и да сме­
няш градове? Ако искаш да избягаш о т
т о в а , ко ето не т и дава покой, не м ясто ­
т о тряб ва да бъде друго, а т и . Представи
си, че си в А тина, представи си, че си на
Родос, избери град по т в о я преиенка. Как­
во значение има какви нрави има там ? Ти
носиш своите със себе си.
С читаш б о г а т с т в о т о за благо. Мъчи
т е б ед н о стта, и ко ето е най-жалкото -
мнимата бедност. К олкото и много да
имаш, пак някой ще има повече о т теб .
С трува т и се, че си толкова беден, колко­
т о т о й т е надминава. С читаш почести­
т е за благо. Винаги ще т е заболи, че т о зи
е избран за консул, и т о за в т о р и п ъ т, ще
завиждаш на някого всеки п ъ т, щом го ви­
диш в годишните списъци. Такъв ще бъде
бесът на т в о е т о честолюбие, че при вида
на един, к о й то т е е задминал, ще забравяш
за то в а , колко души т и си оставил зад
себе си. Ще считаш с м ъ р т т а за зло, макар
че най-голямото зло в нея е, че се страху­
в а т о т нея преди да е настъпила. Ще т е
плаш ат не само опасностите, но и подо-

139
зренията. Винаги ще се страхуваш о т из­
лишни страхове. Каква полза, ако:

...път си щастливо пробил

в бягството през врагове,
през толкова аргоски града.

Дори м и ръ т иде т и създаде страхове.

Ако веднъж бъде сразен духът т и , няма
да имаш доверие и в самата безопасност.
К о й то необмислено направи страха свой
навик, вече е неспособен да се грижи за
со б ствен ата си безопасност. Не избягва,
бяга. А за о п асн о стта е по-лесно да т е уда­
ри отзад.
Приемаш за най-голямо зло да загубиш
някой о т близките си, а т о в а е толкова
нелепо, колкото да плачеш за опадалите
листа, о т хубавите и украсяващи т в о я
дом дървета. На тези, к о и то обичаш, гле­
дай к а т о на зелени листа. Един или друг
ден непременно ше т и отнем е един или
друг о т т я х . Но както загубата на листа­
т а не е голяма, заидото ще се р о д я т нови,
та к а е и със загубата на тези, к о и то оби­
чаш и считаш за радост на ж и в о та си; пак
ще се р одят, макар и не същите; „Но няма

140
да бъдат същ ите“. - И т и няма да бъдеш
същ ият. Всеки ден, всеки час т е променя.
Но т о в а , ко ето е похитено у другите, го
виждаме по-лесно, а то в а , ко ето незабеля­
зано е о тк р ад н ато о т нас, не забелязваме.
О т н е м а т ни другите, а ние себе си губим,
без да усетим. За тези неща т и не мислиш
и не търсиш лекарства за раните, но сееш
причини за безпокойства за себе си, к а то
на едно се надяваш, о т друго се отчайваш.
Но ако си достатъ ч н о мъдър, ще приме­
сиш едното с другото. Няма да се надяваш
без отчаяние, н и т о ще се отчайваш без
надежда.
Какво може да помогне стр ан с тв ан е то
само за себе си? То не усмирява с т р а с т и т е ,
не обуздава желанията, не потиска гнева,
не пречупва неукротения порив на любов­
т а , не изважда о т душ ата н и т о едно зло.
Не дава преценка, не наказва заблуждения­
т а , но за кратко време т е задържа с нещо
ново, както став а с децата. Но иначе не-
п о с т о я н с т в о т о на духа, к о й то най-вече е
болен, се увеличава, т о в а сноване го прави
още по-лекомислен и безпокоен. Тези, кои­
т о са копнели за други места, с още по-го-
лямо желание ги о с т а в я т и к а т о пти ци

141
прелешябаш и си о т и в а т по-бързо, откол-
к о т о са дошли. П ъ туван ето т и дава поз­
нание за народи, показва т и нови форми на
планини, непосещавани п ростран ства на
полета, напоени о т непресъхващи води и
долини, ще т и предложи наблюдението на
някои реки, к а т о например нарастването
на Нил през л я т о т о или как Тигър се скри­
ва за очите, а после тече без да се вижда и
се връща, същ ата на големина, или как Ме­
андър, предмет за упражнение на всички
п оети и игри, се извива в чести завои и
често се връща към своето собствено рус­
ло, п о ч ти докосвайки да се влее в самата
себе си; но п ътуван ето не т е прави н и т о
по-здрав, н и т о по-добър.
Трябва да прекарваме врем ето си в за­
нимания, сред а в т о р и т е на м ъ д р о стта,
за да научим то в а , ко ето т е са изследвали
и да изследваме н е о т к р и т о т о ; та к а нуж­
даещ ата се о т изкупление душа премина­
ва о т нещ астно ро б ств о към свобода. А
иначе не знаеш о т какво да бягаш, какво да
търсиш , какво е необходимо, какво излиш­
но, какво е справедливо, какво е несправед­
ливо, какво е честно; иначе не пътуваш, а
блуждаеш.

142
 Нямаш никаква полза о т такова пъту­
ване, т и ще пътуваш заедно със своите
с т р а с т и и т в о и т е беди няма да изос­
т а в а т о т тебе. Само т о в а да беше, че
не и зостават. Те бяха далече, а сега са с
теб , сега ги водиш. Затова навсякъде т е
п р и т и с к а т и т е мъчат с едни и същи неп­
р и ятн о сти . Трябва лекарство за болния,
а не м естн о ст. Човек си е счупил крака,
изкълчил си е с т а в а т а ; няма да се качи на
носилка, н и т о на кораб, а ще извика лекар,
за да намести счупения крак, да постави на
м ясто изкълченото. Какво? С мяташ , че
душ ата изпочупена и изкълчена на толкова
места, може да се излекува със смяна на мяс­
т о т о . Твърде сериозно е заболяването, за
да се лекува с движение. П ъ туван ето не
прави никого лекар, н и т о оратор; м ест­
н о с т т а не учи на никое изкуство.
Тогава може ли м ъ д р о стта, к о я то
превишава всички изкуства, да се намира
на п ътя. Повярвай ми, няма п ът, ко й то
да т е изведе о т т в о и т е желания, гняв
и страх. А ако имаше такъв, иелият чо­
вешки род би тръгнал по него в боен ред.
Всички злини ще т е м ъчат и т р е в о ж а т
по суша и по море, докато носиш в себе

143
си причините за т я х . Чудиш се, че не т и
помага б ягс тв о то . Това, о т к о ето бягаш,
е с те б . Значи, поправи се сам! Смъкни о т
себе си т о в а р и т е , ограничавай желанията
в разумни граници, извади о т душ ата си
всяка порочност. Ако искаш да пътуваш,
излекувай своя спътник. Ще е прилепнала
към т е б алчн остта, докато живееш с ал­
чен и долен спътник; ще бъдеш надменен,
докато разговаряш с надменен, никога
няма да се откажеш о т ж е сто к о с ти те ,
ако живееш с палач. П р и я т е л с т в о т о т и с
прелюбодеец - ще усили п о х о т т а т и . Ако
искаш да си далеч о т пороците, тряб ва да
си далеч и о т порочните. Алчен, развра­
тн и к, жесток, измамник, са много вредни.
Ако са близо до т е б - са в те б .
Премини към добрите. Живей с К ато-
новци, с Лелий, с Туберон. Ако т и е п р и я т­
но, дружи и с гърци - С ократ, Зенон; едини­
я т ще т е научи да умреш, ако е необходимо,
другият - преди да е необходимо. Живей с
Хризип, с Посидоний; т е ще т и предадат
знанието за боговете и за хората, т е ще
т и заповядат да бъдеш деятелен и да не
говориш толкова красиво и да хвърляш
думите си за забава на слушащите т е , но

144
да втвърдиш душ ата си и да се възправиш
среиду заплахите. Има едно пристанище в
то зи люлеещ се по вълните бурен ж и в о т
- и т о е да презреш всичко, ко ето може
да се случи, да застанеш сигурен и го то в
да посрещнеш с гърдите си оръжията на
съдбата и да не се криеш, н и т о да обръ­
щаш гръб. П риродата е направила човека
със силен дух; както е дала на някои о т жи­
в о т н и т е свирепост, на други - х и т р о с т ,
на т р е т и - страхливост, т а к а на нас ни е
дала славен и възвисен дух, да търсим как
да живеем най-честно, а не най-безопасно,
подобно на света, следваме го стъпка по
стъпка, доколкото е възможно за см ърт­
н и те - и се състезаваме. Човекът върви
напред, вярва, че ще бъде забелязан и похва­
лен. Той е господар на всичко, над всичко е;
затова не се подчинява на нищо, нищо не
му се струва теж ко, няма нищо, ко ето да
прегърби мъжа, ни най-малко:

Призраци, страшни наглед, и

гнетящата Мъка, Смърт.

Ако човек може да ги гледа смело и да

пробие сенките. К олкото и ужасни да са

145
пред нощ та, денят ги прави смешни.

Призраци страшни наглед, и

гнетящата Мъка, Смърт -

чудесно го е казал наш ият Вергилий: т е

са страш ни само на вид, т о в а значи, че т и
се виж дат, не, че същ ествуват наистина.
Какво в т я х е толкова страш но, колкото
се разправя. Защо, Луцилий, заклинам т е ,
да се страхува мъж ът о т труд, а човекът
о т см ъ р тта? Колко п ъ ти срещам такива,
к о и то мислят, че е невъзможно т о в а , кое­
т о не м огат да направят и казват, че изис­
кваме повече, о т к о л к о т о може човеш ката
природа. А колко по-добро мнение имам аз
за т я х . Те могат да направят то в а , но не
искат. Най-сетне кой, ако се е опитвал, не
е успявал? За кого на дело нещ ата не са се
оказвали по-лесни? Не защ ото нещ ата са
трудни, не смеем да се заемем с тя х , а за­
щ о т о ние не смеем да се заемем с тя х , т е
са трудни.
Ако ви е нужен пример, вземете С ократ,
много издръжлив старец, преживял много
трудн ости, непобедим за бедн остта, коя­
т о правеше теж ък домашния му ж и вот, и

146
за т р у д н о с т и т е на военната служба, коя­
т о изкара. Трябвало е и в къщи да понася
- спомни си неговата жена със свирепия й
нрав и дръзкия й език, деиата, неученолюби-
ви, приличащи повече на майката, откол-
к о т о на бащата. И ако изчислиш, е бил или
на война, или под тиранска власт, или - ко-
гато е живял в свободна държава - е бил
к а т о на война, по-страшна о т тирания­
т а . Сражавал се е двадесет и седем години.
След края на войната държавата е била да­
дена на вредната тирания на тр и д е с е т т е ,
повечето о т к о и то са му били врагове.
Н ай-страш ната присъда по най-тежки­
т е обвинения - приписано му е с в е т о т а т ­
с т в о и че всява поквара сред младежта, т а
да не з а ч и т а т боговете, р оди тел и те и
държавата. След т о в а - затво р и о т р о ­
ва. Тези неща не изплашват С ократ, н и т о
променят ц вета на лицето му. О, каква
заслужаваща похвала изключителна черта!
Никой до самия край не е видял С ократ
н и т о по-тъжен, н и т о по-безгрижен - т о й
бил все един и същ при всичките неправди
на съдбата.
Прибави и Кашон, живял неотдавна,
с когото съдбата бе и враждебна, и упо-

147
puma. Макар че му се противопоставяш е
във всичко, дори и в с м ъ р т т а , показа, че
силният мъж може да живее и да умре про­
т и в волята на съдбата. Ц елият му жи­
в о т беше или в гражданска война, или граж­
данска война в тога. И за него не по-малко,
о т к о л к о т о за С ократ, може да се каже, че
живеейки под робство, се отдаде на сво­
бодата, стига само да не считаш Помпей,
Цезар и Крас за привърженици на свобода­
т а . Никой не видя Кашон да се променя,
след к а т о толкова п ъ ти държавата се
промени: държа се еднакво във всичко; и в
п р ето рската длъжност, и при провала на
избори, и при обвинението, и в провинци­
я т а , и пред събранието на народа, и във
войската, и в с м ъ р тта . Накрая, когато
държавата трепереше, когато о т една
страна беше Цезар, поддържан о т най-сил­
н и те десет легиона и помощ та на т о л ­
кова чуждестранни племена, тогава Гней
Помпей, к о й то сам беше достатъчен сре­
щу тези сили, докато едни взимаха страна
на Цезар, други - на Помпей, само К атон
взе с т р а н а т а на републиката. Ако искаш
да си създадеш пълната представа за онова
време - ще видиш, о т една страна, плебса

148
и тъ л п ата, непрекъснато готова за бунт,
о т друга - съсловието на о п т и м а т и т е и
конниците, всичко т о в а , ко ето беше из­
брано и почтено, и две неща останали по
средата - републиката и К атон. Ти би се
учудил, ако видиш:

Там е Атрид, и Приам, и Ахил,

и за двамата страшен.

И т о й порицава и разоръжава и двама­

т а . Тази присъда произнесе и за двамата
К атон: „ако победи Цезар, ще умре, ако по­
беди Помпей - ще оти де в изгнание.“ О т
какво имаше да се страхува, ако т о й - и 6
лицето на победител, и на победен беше
произнесъл над себе си присъдата, к о я то
най-яростните врагове биха произнесли?
Загина по свое собствено решение. Виж­
даш, че хората м огат да понасят труд ­
ности; през най-пустите райони на Афри­
ка води войска пеша, виждаш, че може да
понася жажда; водейки победената войска
след себе си по изсъхналите хълмове на Аф­
рика без всякакъв багаж, понесе в ризница
липсата на влага, и когато се намираше
случайно вода, пиеше последен; виждаш,

149
че можеше да презре п о ч и т т а и позора; 8
деня, когато загуби изборите, игра на т о п ­
ка на площада на събранието, виждаш, че
можеше да не се страхува о т в л а с т т а на
висш естоящ ите. Осмеляваше се да засяга
и Помпей, и Цезар, докато никой не се ос­
мели да засегне н и т о Помпей, н и т о Цезар,
освен когато искаха да угодят на единия
о т тя х , т о й ги предизвика; виждаш, че
може да презира с м ъ р т т а също толкова,
колкото и изгнанието; сам си определи из­
гнание, смърт, а преди т я х - война.
Можем да имаме толкова смелост, че да
се п ротивопоставим , дори и т о в а да т и
навлече и го то на врата. Най-напред т р я б ­
ва да се о тб л ъ сн ат желанията. Изнежват
и о тсл абват, и много желаят, затова се
налага много да се иска о т съдбата. След
т о в а да се презрат б о га т с т в а т а ; т е са
а в т о р и т е т ъ т на р о б с т в о т о . Злато,
сребро и други такива, к о и т о т е ж а т на
щастливия дом, тр яб ва да се о с т а в я т ;
не може даром да се постигне свободата.
А ако я цениш високо, другото не бива да
струва нищо за те б .

Бъди здрав!

150
 Писмо СУ

Сенека поздравява Луцилий

Ще т и кажа за какво тр яб в а да вни­

маваш, за да живееш по-безопасно. А т и ,
предполагам, ще обърнеш толкова внима­
ние на м ои те предписания, колкото ако
т е н ап ъ тствам как да запазиш здравето
си на А рдеантинското поле.
Помисли какво кара човека да убие друг
човек и ще откриеш надежда, завист, ом­
раза, страх, презрение. О т всички т я х
най-леко е презрението; мнозина дори се
к р и ят в него за самозащита. К о й т о прези­
ра някого, без съмнение оказва насилие вър­
ху него, но между другото. Никой не вре­
ди постоянно на човека, когото презира.
Даже и в боевете о тм и н а в а т падналите,
сражават се с тези, к о и то са на крак. Дори
и надежда няма да дадеш, ако не е за нещо
честно, ако нямаш нищо, к о ето да разпали
чуждата непочтена жажда, ако не прите-

151
жабаш нищо значително. Х ората и скат да
получат нещо значително, дори и да не е
много голямо. Ще избегнеш за в и с тта , ако
не се набиваш на очи, ако не се хвалиш със
своите блага, ако се научиш да се радваш
незабележимо.
О мразата се поражда о т обиди; ще я из­
бегнеш, ако не дразниш никого, освен ако се
яви безпричинно, но и о т нея ше т е изба­
ви здравият смисъл. О мразата е опасна за
всички; някои са си я навличали дори и да
са нямали врагове. Няма защо да се страху­
ваш о т нея, ако сполуката т и е умерена,
а нравът кротък. Нека хората знаят, че
може да т е засегнат без опасност, а поми­
рението с т е б е лесно и сигурно. С траху­
вай се о т неп ри ятн ости както в къщи,
так а и навън, както о т робите, та к а и
о т свободните. Всеки има силите да нав­
реди. Добави и то в а , че о т когото се
стр ах у в ат - и т о й се страхува. Никой не
може безопасно да бъде страшен.
О став а презрението; мярката за него
е в т в о и ръце, зависи доколко сам си го
приел върху себе си, доколко по необхо­
димост. О т тази н еп ри ятн ост може да
т е избавят или свободните изкуства, или

152
п р и ятел ство с хора, к о и то и м а т влияние
върху властимащ ите. Към т я х тр яб в а да
се приближаваме, но не много близо, за да
не ни струва л ек ар ств о то повече о т бо­
л е с т т а . Нищо не помага така, както ако
мълчиш и по-малко говориш с хората, а
повече - със себе си. Има някаква сладост
в разговора, к о й т о прониква и омайва, как­
т о лю бовта и п и я н ств о то , т а к а че води
до издаване на тайни. Никой не премълча­
ва то в а , к о ето е чул. Никой, к о й то е чул,
няма да каже само т о в а , к о е то е чул. Кой­
т о не премълчава казаното, не премълчава
и кой му го е казал. Всеки си има човек, на
к огото вярва толкова, колкото на себе си.
Дори и т о й да сдържа словоохотливост­
т а си, дори и да се задоволи с един слуша­
тел, народът ще направи о т то в а , ко ето
е било тай н а - мълва.
Голяма ч ас т о т безопасността се със­
т о и в т о в а да не причиняваш неправда
никому. К о й т о няма власт над себе си, жи­
вее объркан и неспокоен ж и в о т. Само се
страхува, само вреди, и никога не е свобо­
ден. Треперят за то в а , к о е то са направи­
ли, с т о я т уплашено; т я х н а т а съвест не
им позволява да п р ав ят нищо друго и ги

153
кара непрекъснато да д ават о т ч е т пред
нея. Всеки, к о й то очаква да бъде наказан, е
наказан, а к о й то очаква, го е заслужил. Кога-
т о с ъ в е с т т а е нечиста, може да останеш
ненаказан, но спокоен - никога. Дори и да
не е заловен, мисли, че може да бъде заловен.
В ърти се насън, колкото п ъ т и заговори за
престъпление, се сеща за своето. С трува
му се, че т о не е д о статъ ч н о заличено, не
е д о статъ ч н о скрито. П рестъпникът
може успешно да се запази, но не може да е
сигурен в успеха си.

Бъди здрав!

154
 Писмо СУ1

Сенека поздравява Луцилий

Късно отговарям на писмата т и не за-

идото съм много зает. Пази се да слушаш
таки ва извинения. Свободен съм и всички,
к о и т о искат, са свободни; никого не го
го н ят делата. Х ората сами ги обгръщат
и с м я т а т тази з а е т о с т к а т о доказател­
с т в о за щ астие. Защо тогава не т и о т ­
говорих веднага? Това, за к о е то ме питаш ,
е ч а с т о т м о я т а работа. Знаеш, че искам
да обхвана иялата нравствена философия
и да обясня всички свързани с нея въпроси.
Зато ва се колебаех дали да разгледам по-ра-
но т в о е т о дело, или да го отлож а, докато
му дойде времето, и реших, че е човечно да
не задържам човек, дошъл толкова отдале­
че. И така, го ще издърпам и о т поредица­
т а , свързана с т о зи въпрос и ако има още
нещо о т т о зи род, ще т и го изпратя без
молба о т т в о я страна.

155
 П и таш ме какво е т о в а . Това, к о е то е
по-скоро п риятн о да знаеш, о т к о л к о т о
важно, к а т о следното: благото т я л о ли
е? Благото действа; значи е полезно; то в а ,
к о е то действа е тял о. Благото раздвиж­
ва душ ата и по някакъв начин я формира
и удържа, к о е то е характерно за т я л о т о .
К о и т о блага са блага на т я л о т о , значи са
тела, а значи и душевните, защ ото душа­
т а също е тял о . Ч овеш кото благо не може
да не е телесно, защ ото човекът е телесен.
Ще излъжа, ако не кажа, че всичко, ко ето
храни човеш кото тя л о или пази здравето
му, или го възстановява, е телесно. Следо­
вателно и благото за т я л о т о е тял о. Не
мисля, че се съмняваш, че с т р а с т и т е к а т о
гняв, лЬбов, мъка, са телесни (ще вмъкна и
т о в а , за к о ето не ме питаш ); или се съмня­
ваш, че си променяме лицето, бърчим чело
или го отпускаме, почервеняваме или о с т а ­
ваме без кръв. Значи какво? Такива ясни бе­
лези може ли да остави друго, освен тяло?
А ако с т р а с т и т е са тяло, т о и душевни­
т е заболявалия - също - алчност, ж есто­
кост, всички закоравели и неизлечими по­
роци; следователно и злобата с нейните
разновидности - коварство, завист, над-

156
менносш; следователно и благата също,
първо - защ ото са противоположни на
пороните, и в т о р о - защ ото т и показ­
в а т същ ите белези. Не си ли виждал каква
сила придава с м ел о стта на погледа? Каква
наблю дателност - благоразумието? Каква
к р о т о с т и скромност - благочестието?
Какво спокойствие - рад о стта? Каква
т в ъ р д о с т - с т р о г о с т т а ? Каква благост
- спокойствието? Следователно тези
неща, к о и т о пром енят и в е т а и С той ката
на т я л о т о , са тела, к о и т о упражняват
сво ята власт в своето царство.
Всички названи о т мен добродетели са
благо и благо е всичко онова, к о ето т е ни
дават. Има ли съмнение, че т о в а , ко ето
може да се докосне, е тял о . Всичко, ко ето
може да докосне или да бъде докоснато е
тяло, както казва Лукреций:

Защото едно нещо може

да докосва и да бъде докосвано
само ако е материално.

Всички неща, к о и т о казах, не променят

т я л о т о , ако не го докоснат; следовател­
но са телесни. Освен т о в а , всичко, к о ето

157
има сила да блъска, да принуждава, да за­
държа, да възпрепятства, да заповядва - е
тял о . Но нима с т р а х ъ т не задържа? Нима
д ъ р зо с т т а не тласка напред? С м ел о стта
не ни ли дава сили и не ни ли движи? Въз­
държ ан остта не обуздава и не възпира ли?
Р а д о с тта не ни ли повдига? М ъката не ни
ли притиска? Следователно каквото пра­
вим, го правим по заповед на злонравието
или на добродетелта. К аквото заповядва
на т я л о т о , е тяло, каквото дава на т я л о ­
т о сили, пак е тял о.
Затова, както поиска, т а к а т и угодих.
А сега ще кажа за себе си какво мисля,
че ще кажеш т и на всичко то в а . Играем
на разбойници. Губим време за ненужни
тъ н к о с ти , о т к о и т о не ставаме по-доб­
ри, а по-учени. М ъ д р о с тта е нещо ясно и
п р о сто. Д о с та тъ ч н о е за здравия разум да
чете, но ние изливаме излишни неща и в са­
м а та философия. В ч е т е н е т о проявяваме
неумереност, к а т о във всичко останало.
Не за училището, а за ж и в о та тр яб в а да
учим.

Бъди здрав!

158
 Писмо СУП

Сенека поздравява Луцилий

Къде е т в о е т о благоразумие? Къде е

умението т и за разбиране? Къде е величи­
е т о т и ? Вече дреболии т е мъчат. Робите
сметнали т в о я т а з а е т о с т к а т о възмож­
н о с т за бягство. Ако т е бяха измамили
приятели (нека ги наречем с т о в а добро
име, к о е то им дава наш ият Епикур, за да
ги бъде срам да не бъ дат такива), нещо в
т в о и т е работи щеше да липсва. А сега са
т е напуснали хора, за к о и т о напразно си се
трудил, к о и то с м я т а т , че т и си т е ж е с т
и за други.
Нищо необикновено няма ту к , нищо
неочаквано. Да се сърдиш за такива неща е
толкова смешно, колкото да се оплакваш,
че на улицата са т е изпръскали или си се
изцапал в калта. С ъ щ ото е положението в
ж и в о та к а т о в банята, к а т о в тъ л п ата,
к а т о на пътя: нещо е запратено по теб,

159
нещо попада на т е б случайно. Ж и в о т ъ т
не е нещо деликатно. Тръгнал си на дълъг
п ъ т - и ще се хлъзнеш, и ще се сблъскаш, и
ще падаш, и ще се измориш, и ще възклик­
неш: „О, см ърт, ела!“ Това значи да лъжеш.
На едно м ясто ще загубиш приятел, на
друго - ще го погребеш, на друго - ще се из­
плашиш. С тези н еп ри ятн ости т и измер­
ваш т о зи неравен п ъ т.
Иска да умре? Нека душ ата се подготви
срещу всичко, нека знае, че е дошъл на т а ­
кова м ясто, gemo пада гръм, кьдето

Своите одри скръбта и роякът

мъстителни грижи са настанили,
бледите болести там обитават
печалната старост.

С т я х ни се налага да прекараме живо­

т а си под един покрив. Не можеш да жи­
вееш без т я х , но да ги презреш можеш.
Ще ги презреш, ако ч есто размишляваш
и предвиждаш бъдещ ето. Всеки е д оста­
тъ ч н о силен, ако дълго време се е приучвал
към т о в а . П ристъпва и се изпречва срещу
т р у д н о с т и т е , ако е мислил за т я х по-ра-
но. И о б р а т н о т о , неподготвеният ще се

160
изплаши лесно. Трябва да се прави шака, че
да не ни изненадва нищо. И заидото всич­
ки неща, к о и т о са страш ни с т о в а , че са
нови, т я х усърдното размишление ги пред­
ставя, за да не си новобранец в нищо.
„Робите ме изоставиха“. - А другиго са
ограбили, обвинили, предали, стъпкали,
опитали са се да го погубят с о т р о в а или с
донос. Това, к о е то казваш, се е случвало на
мнозина. Много и всякакви оръжия са насо­
чени към нас. Някои вече са се забили, други
се р азтъ р св ат и непременно ще дойдат,
т р е т и , макар че ще засти гн ат други, ще
засегнат и нас. Да не се учудваме на нещо,
за к о е то сме родени, о т к о е то никой не
бива да се оплаква, к о е то е еднакво за всич­
ки. Така казвам: еднакво, защ ото то в а ,
о т к о е то е избягал някой, може да му се
случи. Р ав ен ств о то на правата се състои
не в т о в а , че всички ще се възползват о т
т я х , а че са предоставени на всички. Да
заповядаме на душ ата да бъде спокойна и
всички да платим без оплакване данъка на
см ъртта.
Зим ата води студове. Налага се да мръз-
нем. Л я т о т о носи жеги. Н еобуздаността
на н ебето и зпитва наш ето здраве. Налага

161
се да боледуваме. И звяр ще ни нападне на
някакво м ясто, и човек - най-опасното о т
всички ж ивотни. Едно ще отнем е вода,
друго огън. Това положение на нещ ата не
можем да променим. Това, к о е то можем, е
да съберем смелост и по достоен за доб­
родетелния мъж начин да понесем случай­
н о с т и т е , да се съгласим с природата. При­
р о д ата с промени обуздава ц а р с т в о т о ,
к о е то т и виждаш. Облаци следват след
хубаво време; м о р е т а т а се вълнуват след
затиш ие; в е т р о в е т е духат един по един;
н о щ та сменя деня; една ч ас т о т небето
се издига, друга пропада. В еч н о ст та се със­
т о и о т противополож ности. Към т о в а
тр яб в а да се приспособи наш ата душа.
Това да следва, на т о в а да се подчинява. И
к акво то става, да приема, че е трябвало
да стан е и да не иска да упреква природа­
т а . Най-добре е да понесеш т о в а , ко ето
не можеш да поправиш и да съпровожда­
ме бога, по ч и я то воля став а всичко, без
да мърморим; лош войник е то зи , кой то,
стенеш , следва пълководеца си. Затова,
пъргави и леки да приемаме заповедите и
да не прекъсваме т о зи прекрасен ход, о т
к о й т о каквото и да претърпим е вплете-

162
но 6 него.
И та к а да се обръщаме към Ю питер, чи-
е т о кормило с мъка управлява тази грама­
да, к акто наш ият К леант се обръща към
него с чудесни стихове, к о и т о ми позволи
да преведа на нашия език прим ерът на един
красноречив мъж, Цицерон. Ако т и харе­
с ат, приеми ги за добри; ако не, обвинявай
Цицерон; защ ото знай, че следвам неговия
пример:

Води ме татко, на небето,

ти, владетелю,
където искаш, без забава,
слушам те,
до теб съм, бърз, и нека
да те следвам аз,
противно волята си даже,
в стонове,
в страдание, както всеки
добродетелен
съгласно волята ни
съдбата води, инак влачи ни.

Така да живеем, та к а да говорим; нека

съдбата да ни намира подготвени и бодри.
Това е великата душа, к о я т о се предава на

163
бога; а срещу него е то зи , к о й т о е дребен и
лишен о т благородство, к о й то разсъжда­
ва зле за всемирния порядък и иска по-скоро
да поправи боговете, о т к о л к о т о себе си.

Бъди здрав!

164
 Писмо СУШ

Сенека поздравява Луцилий

Това, за к о е то п и таш , е о т нещ ата,

к о и т о се о т н а с я т само до необходимост­
т а да ги знаеш. Но все пак ограм отяват,
а и т и бързаш и не чакаш книгите, к о и то
съдържат в пълен ред цялата част, касае­
ща н равствен ата философия. Веднага ще
т и ги изпратя, щом ги напиша, как да се
справяш с тази жажда за учене, к о я т о виж­
дам, че т е измъчва - дано да не се окаже
пречка. Не бива да се пълзи едвам, но и не
тр яб в а жадно да се нахвърляш на всичко;
чрез ч а с т и т е се стига до цялото. Тряб­
ва да избираме т е ж е с т т а според силите
си и да се занимаваме само с то в а , к о ето
ни стига. Трябва да черпиш не колкото
искаш, а колкото поемаш. Само да имаш
добродетелна душа, ще поемеш колкото
искаш. К олкото повече поема душата,
толкова повече се разширява.

165
 Помня, че Ашал на т о в а ни учеше, кога-
т о посещавахме неговата школа, и оти вах
пръв и си тръгвах последен, и до като се
разхождаше, го виках за някои разисквания
и т о й не само с го т о в н о с т се отзоваваше,
но и сам идваше при свои те ученици.
„Едно и също - казваше - тр яб в а да е
намерението и на обучаващ се, и на обуча­
ван: ползата, к о я т о единият иска да полу­
чи, другият - да принесе. К о й т о е дошъл
при философ, нека да носи всеки ден нещо
добро; или да се връща в къщи по-здрав, или
по-лечим. И ще се върне; такава е силата
на философията не само, за к о й т о я учи,
за к о й т о води такива разговори. К о й т о
излиза на слънце, ще получи загар, дори и
да не е излязъл заради то в а . Ако седнеш в
дюкяна на търговии на масла за мазане и се
забавиш малко повече, ще носиш със себе
си мириса на м я с т о т о . И тези, к о и т о са
били при философ неизбежно н осят нещо
о т него, к о ето е полезно дори и на небреж­
ните. Внимавай какво казвам: „небрежни, а
не „съпротивляващи се“.
„Какво? Не познаваме ли такива, к о и то
много години са прекарали при философ и
никак не са хванали загар?“ - Знаем, разби-

166
ра се, и толкова постоянни и упорити, че
аз ги наричах не ученици, а наематели. Ид­
ваха, за да слушат, не за да научат, както
идваме в т е а т ъ р , за удоволствие, ко ето
д о с т а в я т на слуха ни било речта, било го­
во р ъ т, било д ей стви ето. Ще видиш мно­
го такива слушатели, за к о и то школата
на философа е странноприемница по време
на о тди х. Не го правят, за да се избавят
т а м о т пороците, да научат някой закон
на ж и вота, за да проверяват с него нра­
в и те, но за да усладят слуха си. А някои
идваха даже с дъсчиците за писане, за да за­
държ ат не мисълта, а словото и след т о в а
да ги каж ат по също толкова безполезен за
другите начин, по какьвто т е самите са
го чули. Други, подбудени о т някои изре­
чения, и т е нагаждат себе си към чувства­
т а на говорещия, с оживление на лицето
и душ ата се възбуждат то ч н о както фри-
гийската флейта възбужда полумъжете,
беснеещи по заповед. Онези ги възбужда и
подтиква к р а с о та та на нещ ата, не праз­
н и я т звук на думите. Ако е казано нещо
смело срещу с м ъ р т т а , ако е казано нещо
с непокорство срещу съдбата, и скат да
го извърш ат веднага след к а т о са го чули.

167
Те се поддаваш и ставаш то в а , ко ето им
е повелено, и ако тази форма на душ ата
остане, ако онзи народ, к о й то винаги
разубеждава за всичко честно, не отнем е
прекрасния порив. Малцина успяват да до­
несат до вкъщи тези намерения, к о и то са
получили.
Не е трудно да пробудиш у слушателя
стремеж към правилното; на всички ни
природата е дала основа и семена за добро­
детел, всички ние сме родени за нея; кога-
т о се яви подбудител, тогава добродетел­
н ат а душа к а т о освободена се раздвижва.
Виждаш ли как се огласят т е а т р и т е , ко-
гато се каже нещо, ко ето признаваме пуб­
лично и единодушно свидетелстваме, че е
вярно?

От много се нуждае бедният,

от всичко - алчният.
Към никой алчният добър не е,
най-вече към себе си.

На тези стихове аплодира и най-долни­

я т и се радва на хуленето на свои те по­
роци; колко повече, мислиш, став а то в а ,
когато тези неща се казват о т философ,

168
когато са вложени в стихове, за да про­
никват по-лесно в душ ите на невежите.
„Защ ото - казва К леант - както наш ият
дъх издава по-силен звук, когато т р ъ б а т а
го излива, след к а т о премине през тесни­
н ат а на дългия проход, през по-широкия
в т о р и о тв о р , та к а и наш ите чувства,
та к а и с т и х ъ т , к о й т о по необходимост
е сб и т, прави ч у в ств а та ни по-ярки.“ Съ­
щ и те неща ги слушат с по-малко внимание
и по-малко ръкопляскат, когато ги ч у ят в
свободна о т с ти х реч; където и д ват раз­
м ерите и някакви стъпки с т е г н а т възви­
ш еното чувство, същ ата тази мисъл ни
действа к а т о удар с пълен размах. За прези­
ране на б о г а т с т в а т а говорят мнозина и
поучават с дълги речи как хората трябва
да с м я т а т , че б о г а т с т в о т о е в душата, а
не в наследството, че е богат то зи , кой­
т о се е адаптирал към своята бедност и
о т беден став а богат; но колко повече по­
разяват душ ата изречения, казани в сти х
к а т о то в а:

Този, който иска малко,

малко стига му.
И има всичко, който иска нужното.

169
 К а т о слушаме т о в а или нещо подобно,
не можем да не признаем и сти н а та. И е т о
- всички, за к о и то нищо не е достатъчно,
в и к ат и проклинат парите. И к а т о ви­
диш т я х н о т о чувство, удряй ги, п ритис­
кай ги, то в ар и ги к а т о оставиш всички
двусмислия, умозаключения, закачки и игри
на безсмислено остроумие. Говори про­
т и в алч н остта, говори п р о ти в разкоша;
щом види, че имаш успех и си се докоснал
до душ ите им, нападай още по-силно. Не­
вероятн о е колко помага к а т о лекарство
тази реч, насочена изцяло за благото на
слушащите. Лесно се внушава на неукреп­
нали умове любов към правилното и ч ест­
н о то , а и на някои по-малко покварени и
податливи - и с т и н а т а получава право на
собствен ост, ако намери подходящ адво­
к ат.
Аз, когато слушах А та л да говори за
човеш ките пороци, заблуждения и злини,
съжалявах човешкия род, а за А та л мислех,
че е надминал върховете, к о и то хората са
достигали. Той сам ият се наричаше цар,
но ми се струваше, че е повече о т цар, за-
щ о т о съдеше царете. А когато т о й въз­
хваляваше б е д н о с т т а и казваше, че богат-

170
сшбошо е излишен товар, ми се искаше да
изляза о т ш колата к а т о беден. К огато
започваше да осмива наш ите наслаждения
и да хвали целомъдреното тяло, скромна­
т а трапеза, чистия ум, к о й то не мисли
н и т о за беззакония, н и т о за излишни удо­
волствия, исках да си затворя гърлото и
стомаха. Някои неща удържах, Луцилий.
П ристъпих към всичко с голямо старание,
Луцилий. След то в а , когато се върнах към
държавния ж и вот, запазих нещо о т т о в а
добро начало. О т т о г а в а се отказах за цял
ж и в о т о т с т р и д и т е и гъбите. Заш ото
не е храна, а забавление за сития, к о е то го
кара да яде оше, ко ето е много приятн о
за лакомите, к о и т о се т ъ п ч а т повече,
о т к о л к о т о м огат да поемат, бързо слиза
надолу и бързо се връща нагоре. О т т о г а в а
в ж и в о та си не съм взел балсам, заш ото
най-хубавият аром ат на т я л о т о е т о в а
да няма никакъв аромат. О т т о г а в а с т о ­
махът ми забрави в и н ото. О т т о г а в а през
целия си ж и в о т избягвам баните, защ ото
смятам, че да вариш т я л о т о си и да го
изтощ аваш с п о т е излишно и изнежено.
Към някои изоставени тогава навици се
върнах, но все пак в то в а , о т к о ето прес-

171
танах да се въздържам, спазвам мярка, коя­
т о е по-близка до въздържанието. Не зная
дали не е по-трудно за душ ата да се о т к а ­
же напълно, о т к о л к о т о да се въздържа.
Понеже започнах да т и разказвам с кол­
ко по-голямо желание пристъпих към фило­
софията к а т о младеж, о т к о л к о т о к а т о
старей, няма да се посвеня да т и призная
каква любов ми вдъхна към философията
Питагор. Социон казваше защо се е о т к а ­
зал да яде ж и вотни и защо по-късно и Сек-
сти й го е направил. И двамата са имали
различни причини, но и двам ата - еднакво
велики.
Единият смята, че на човека му стига и
безкръвната храна и че т а м , където убий­
с т в о т о е за удоволствие, ж е с т о к о с т т а
се превръща в навик. Добавя, че и предме­
т и т е на разкоша тряб ва да се ограничат;
смяташе, че разнообразието о т храни вре­
ди на наш ето здраве и са чужди на наш ето
тяло. А П итагор казва, че има сродство
между всички и общуване между душите,
к о и то преминават о т едни форми в дру­
ги. Ако му вярваш, душ ата не загива и не
престава да съществува, освен за кратко
време, докато мине в друго тяло. Можем

172
да видим през какви интервали о т вре­
ме и след обиколката на колко жилища
се връща в човека. А т я внушава страх у
хората да извърш ват престъпление и о т ­
цеубийство, защ ото може да попаднат
на душ ата на родителя поради незнание
и с оръжие или чрез ядене да уби ят то в а,
в к о ето е намерил п ри ю т духът на т е х ­
ния родственик. Социон допълва т о в а със
своите аргументи:
„Не вярваш ли, че душ ите се разпреде­
л я т в нови и нови тела и то в а , ко ето
наричаме смърт, е преселение? Не вярваш
ли, че в тези тревопасни зверове и в жи­
веещ ите в дълбините на водата може да
живее душа на човек? Не вярваш, може би,
че нищо не загива, само сменя м я с т о т о си?
Н и т о че не само небесните тела се вър­
т я т по определени кръгове, а и всички
живи същества извърш ват кръговрат, и
душ ите обикалят по орбита. В т о в а са
вярвали велики мъже. Затова се въздържай
о т преценка и запази всичко в т е б както
си е. Ако т о в а е истина - значи да не ядеш
ж и вотни е невинност, ако не е вярно -
тогава е умереност. Голяма ли щ ета ще
бъде нанесена на т в о я т а доверчивост? Аз

173
ши отнемам само храната на лъвовете и
лешоядите.“
Поради т о в а негово подтикване аз
престанах да ям ж ивотни и в течение
на една година навикът не само ми беше
лесен, но и приятен. Струваше ми се, че
душ ата ми стан а по-подвижна, но сега не
мога да т и кажа със сигурност дали е така.
П и таш защо оставих то в а . М о ята мла­
д о с т беше по врем ето на принципата на
Тиберий Цезар. Беше започнал да прогонва
чуждестранните религии и неяденето на
ж ивотни се считаше улика за суеверие.
И понеже баща ми ме помоли, т о й не се
страхуваше о т клевета, но мразеше фило­
софията, аз се върнах към предишните си
навици. Не му беше трудно да ме убеди да
се храня по-добре. А тал хвалеше дюшека,
к о й то се съпротивлява на т я л о т о ; а аз на
стари години използвам такъв, на к о й то
не о с т а в а т следи о т лежане. Това т и го
разказах, за да т и докажа колко е силен пър­
в и я т порив към нещо много добро, кога-
т о някой е нов в него, ако някой го насър­
чава, ако някой го подтиква. Но след т о в а
нещо се обърква по вина на преподавателя,
к о й то учи не да се живее, а да се разсъждава

174
и по Вина на ученика, к о й то идва при учи­
тел я да усъвършенства не душата, а ума.
И така, то в а , ко ето е било философия,
става филология.
Много е важно за р а б о т а т а с какво на­
мерение пристъпваш към нея. К о й то е чел
Вергилий, за да стане граматик, т о й сигур­
но знае онзи прекрасен стих:

Между това не стои,

а лети безвъзвратното време.

А не мисли така: „Трябва да бъдем буд­

ни. Ако не бързаме, изоставаме. Кара ни да
бързаме, и сам бърза стр ем и тел н и я т ден.
Без да разбираме, сме отвличани. Всичко
отлагаме за у т р е и сред обучението сме
бавни. Но забележи, че Вергилий, всеки
п ът, когато говори за бързината на време­
т о , употребява глагола „бяга“.

Благополучните дни за нещастните

смъртни се нижат най-бързо.
Иде след тях болестта
и печалната старост,
мъката, после ги грабва смъртта,
и жестока, и строга.

175
 Всеки, к о й то се е насочил към филосо­
фията, ще отнесе тези думи та м , кьдето
трябва: Вергилий никога не казва за деня
„върви“, а винаги - „бяга“, а то зи вид дви­
жение е най-бързо и наш ите най-хубави дни
са първите, к о и то тр яб ва да бъдат граб­
нати; защо се бавим да подтикнем себе
си, за да можем да се изравняваме по бър­
зина с най-бързото нещо? Най-хубавото
минава бързо, по-лошото се бави. К акто
о т амфора изтича най-напред то в а , кое­
т о е най-чисто, а то в а , ко ето е най-теж­
ко и най-мътно, остава, та к а и в нашия
ж и в о т най-хубавото е в началото. А ние
допускаме да го разлеем за другите, к а т о
оставим за нас у тай ката. Ще остане в ду­
ш ата и ще бъдем доволни, сякаш е казано
о т оракула:

Благополучните дни за нещастните

смъртни се нижат най-бързо.

Защо най-хубавите? Защ ото то в а , кое­

т о остава, винаги е несигурно. К аквото
можем да научим к а т о млади, можем да
го обърнем към податли вата душа, за да я
направим по-добра; защ ото т о в а време е

176
подходящо за усилия, подходящо да се раз­
движ ат умовете за р абота и да се упраж­
н я т т е л а т а с труд; то в а , ко ето остава,
е леност, слабост и приближаване до края.
И така, т о в а да правим и к а т о о с та ­
вим другото, ко ето ни отвлича, да рабо­
т и м за едно-единствено нещо, да не би,
к а то не можем да задържим бързината на
особено гибелното време, да разберем за
него чак к а т о т о си отиде. Нека всеки ден
бъде хубав за нас к а т о първи и да стане
наш. Защ ото то в а , ко ето бяга, тр яб в а да
бъде овладяно.
Но к о й то ч ете с ти х о тв о р ен и ето на
Вергилий с о ч и те на граматик, не мисли,
че всеки ден е най-хубав, защ ото и дват бо­
лести, защ ото с т а р о с т т а ни притиска
и е над главите ни, докато все още се ми­
слим за млади; ще каже, че Вергилий слага
винаги една до друга думите „ с т а р о с т “ и
„болест“ и, кълна се в Херкулес, не без ос­
нование. С т а р о с т т а винаги е неизлечима
болест. „Освен т о в а - казва - слага и то зи
прякор на с т а р о с т т а , нарича я тъж на.“

Иде след тях болестта

и печалната старост.

177
 И на друго м я с т о казва:

Бледите болести там обитават

печалната старост.

Няма какво да се чудиш, че о т едно и

също всеки извлича то в а, к о ето е свързано
с неговите занимания. В едно и също поле
волът търси трева, кучето - заек, а щърке­
л ъ т - гущер. К огато и граматик, и филолог,
и о тд ал се на философията вземат книга­
т а на Цицерон „За държавата“, всеки о т
т я х ще насочи вниманието си към различ­
ни въпроси, ф илософът се възхищава, че е
могъл да каже толкова неща срещу справед­
л и в о с тта . филологът, ако се заеме с т о в а
четене, ще забележи следното: „Имаше
двама римски царе, единият о т к о и то ня­
маше майка, другият - баща“. Защ ото има
съмнения за майката на Сервий Тулий и за
бащ ата на Анкус, не се споменават - нари­
ч а т царя „внукът на Нума“. И ще забележи
още, че когото наричаме „ д и к т а т о р “ и
четем в и сто р и ята, че се нарича така, е
бил наричан о т древните „началник на на­
рода.“ Днес се среща в авгуралните книги
и д о к азател ство то за т о в а е, че о т него

178
боди наименованието си длъж ността „на­
чалник на коннииата“. Също так а ще забе­
лежи, че Ромул е загинал по време на слън­
чево затъмнение и че царете вече са имали
п р авото „апелиране към народа“; някои, в
т о в а число и фенестелла, предполагат, че
за т о в а пише и в понтифициалните книги.
Ако тези книги ги разгърне граматик, ще
забележи стари н н и те думи. Цицерон казва
„reapse“ вм есто „re ipsa“ и „sepse“ вместо
,,se ipse“. След т о в а ще премине към думи­
т е , ч и я то употреба се е променила за един
век. Защ ото Цицерон казва: „Поради него­
в о т о вм еш ателство ние сме върнати о т
варосаната черта“. Това, ко ето днес на­
ричам в цирка „черта о т креда“, защ ото
тогава тази ч ер та се е отбелязвала с вар, а
днес - с креда. След т о в а ще събере Ениеви-
т е стихове и най-напред тези за Сципион
Африкански:

Комуто нито гражданин,

нито пък враг
въздали биха за труда заслужено.

Ще каже, че о т т о в а се разбира, че с т а ­
ринната дума „труд“ означава и „подвиг.“

179
Има предвид, че никой - нишо гражданин,
н и т о враг м огат да наградят Сципион за
неговите подвизи. След т о в а се мисли за
щастлив, че е разкрил откъде Вергилий е
взел тези думи:

Над него небесната порта -

грозно громоли грамадна.

Ений, ще каже т о й , ги е взел о т Омир,

а Вергилий - о т Ений. Защ ото при Цице-
рон, в самите тези книги в „За държавата“
има такава епиграма на Ений:

Ако в страната небесна допуска

се смъртен, открита тази
огромна врата само за мен ще е.

Но за да не се подхлъзна и аз към грама­

т и к а или към филолога, ще т и напомня, че
слушането и ч е те н ет о на философите е
нужно за блажения ж и вот, а не за да бъдем
завладени о т древните или о т измислени
о т т я х думи, или неуспешните метафори
и фигури на речта, а о т полезните н астав­
ления и прекрасните и смели изречения,
к о и то веднага можем да претворим в

180
дей стви телн ост.
Мисля, че никой не е направил по-лоша
услуга на всички смъртни о т тези, кои­
т о са научили философията к а т о сто ка
за продан и ж и веят не така, както учат.
Те са подвластни на всички порони, к о и то
изобличават и дават пример за безсмис­
лена ученост. О т такъв наставник имам
полза толкова, колкото о т кормчия, кого­
т о по време на буря го хваща морска бо­
лест. К огато вълната т е грабва, трябва
да държиш руля, да се бориш със сам ото
море, да пазиш п л а т н а т а о т вятъра. Как­
во може да ми помогне с т р е с н а т и повръ­
щащ кормчия? Нима мислиш, че ж и в о т ъ т
ни се люлее о т бурята по-малко о т к о я то
и да било лодка? Не тр яб ва да се говори, но
да се управлява.
Всичко, ко ето казват пред слушащата
ги тълпа, е казано о т друг; П латон, Зенон,
Хризип, Посидоний и огромната редица
подобни. По какъв начин да се докаже, че
казаното им принадлежи, ще т и кажа: да
п о стъ п в ат така, както говорят. Аз т и
казах всичко, к о ето исках да т и съобщя, а
сега ще изпълня т в о е т о желание и ще пре­
неса всичко в друго писмо, за да не прис-

181
тъпбаш уморен към нещо, к о е то трябва
да се слуша с наострени уши.

Бъди здрав!

182
 Писмо С1Х

Сенека поздравява Луцилий

Ти искаш да узнаеш може ли мъдър да по­

могне на мъдър. Казваме, че мъдрецът е из­
пълнен с всички блага и е достигнал върха;
п и т а се как може да се помогне на п р и те­
жаващия висш ето благо.
Д обродетелните мъже са полезни едни
на други; упражняват добродетели и под­
държ ат м ъ д р о с тта такава, каквато е.
Нужен му е някой, с когото да разговаря, с
к огото да разисква. О п и т н и т е в борбата
се упражняват взаимно, м узикантът нас­
тавлява друг музикант, ако е научил кол-
к о т о него. М ъдрият също има нужда о т
активизиране на добродетелите; както
т о й сам ият е действен, т а к а и друг мъд­
рец не го оставя да бездейства. С какво е
полезен един мъдрец на друг? Ще го подти к­
не да действа, ще му покаже възможности
за честни действия. Преди т о в а ще изрази

183
някои свои мисли. Защ ото и за мъдрия ви­
наги има какво да откри е и възможност за
проява на духа.
Лош вреди на лош и прави още по-лошо,
събуждайки в него гняв, страх, внушава му
мъка, хвали насладите, и тогава са най-зле
лош ите хора, когато се смесват пороци­
т е на мнозина и п о р о ч н о стта се е събрала
на едно м ясто. Следователно - обратно,
добродетелният помага на добродетел­
ния. „По какъв начин?“ - питаш .
Той ще му вдъхне радост, ще му внуши
увереност, о т спокойния вид на единия и
на другия ще му стане по-приятно. Освен
т о в а т е ще предадат един на друг знания­
т а за някои неща. Не всеки е мъдър за всич­
ко. Дори и да знае, другият може да намери
по-кратък п ъ т и да го научи по какви пъ­
т и щ а по-лесно да събере целия си труд.
М ъдрецът е полезен за мъдреца, разбира
се, не само със свои те сили, но и със силите
на то зи , на когото т о й помага. Той може,
ако бъде изоставен на себе си, да развие и
св о ята собствена част; дори и на бегача
е полезен зр и тел я т , к о й то го ободрява.
М ъдрият не помага на мъдрия, а сам на себе
си. Знай то в а : лиши го о т собствен и те

184
му сили и няма да е годен за нищо. Иначе
казано - нямаше да има сладост 6 меда; за-
щ о т о то зи , к о й т о тр яб в а да го оп и та,
тр яб ва та к а да пригоди езика и небцето
към вкуса, т а да му е приятен. Има и т а ­
кива, на к о и то поради б о л е с тта на поро­
ка, м едът им се струва горчив. И двам ата
тр яб в а да бъдат здрави; за да може едини­
я т да принесе полза, а за другия т е м а т а
да бъде полезна. „Но н а г р я т о т о до краен
предел е излишно да се нагрява повече; и на
то зи , к о й т о е достигнал висш ето благо,
е излишно да се помага. Нима снабденият
с всичко земеделец иска о т другите снаб­
дяване? Нима добре въоръженият войник,
когато излиза да се бие и е д о статъ ч н о за­
щ итен, иска още да се въоръжава. Следова­
телно и мъдрецът д о статъ ч н о е п одгот­
вен за ж и вота, д о статъ ч н о е въоръжен“.
На т о в а ще отговоря: даже нагорещеното
до последен предел има нужда о т топлина,
за да остане такова. „Но горещината сама
се поддържа.“ - Н ещ ата, за к о и то гово­
риш не си приличат толкова. Горещината
е една и съща, а ползата е различна. Освен
т о в а - горещината не се нуждае о т доба­
вяне на друга горещина, за да остане горе-

185
ща. А духът на мъдреца не може да остане
както е бил, ако с него няма подобни на
него приятели, с к о и т о да споделя своите
добродетели. Добави и т о в а , че има при­
я т е л с т в о между всичките добродетели.
Значи, е полезно да обичаш чужди доброде­
тели, равни на т в о и т е , и някой да обича
т в о и т е . П одобните се обичат; където
има честни неща, к о и то одобряват и се
одобряват. Освен т о в а - никой не може
да подтикне душ ата на мъдрец освен друг
мъдрец, никой, та к а к а т о нищо не може
да действа разумно върху човека освен дру­
ги ят човек. Следователно, както за да се
въздейства над разум, е нужен друг разум,
така, за да се въздейства над съвършен ра­
зум, е нужен друг съвършен.
Говори се, че ни помагат и тези, к о и то
ни д ават щедро то в а , ко ето спада към
категори ята на безразличното - пари, ми­
л о ст, снизхождение, безопасност и други
неща, к о и то в ж и вота са скъпи и необхо­
дими. Казва се, че по т о зи начин глупакът
помага на мъдреца. Но да помагаш значи да
действаш по душ ата посредством добро­
детели, съгласно природата, и на негова­
т а , и на то зи , к о й т о помага. Това не може

186
да не бъде за благото и на то зи , к о й то
помага. Неизбежно упражнявайки чуждата
добродетел, упражняваш и своята. Но да
оставим настрана и сам ото виеше благо,
и всичко, к о ето му способства, т а к а или
иначе мъдрените ще си помогнат един на
друг. Да намери друг мъдрей е желателно за
мъдрена; по природа благото цени друго­
т о благо и добродетелният човек се при­
вързва към друг такъв к а т о към себе си.
Налага се о т т о в а доказателство да
премина на друго. П и т а се дали когато
м ъдрият има намерение да разсъждава,
вика някого за съвет. Това е неизбежно, ко­
га то се дойде до граждански дела, домашни,
и т а к а да се изразя - делата на см ъ ртн и те.
В т я х т а к а е необходим чужд съвет, к а т о
т о з и на лекаря, кормчията, адвоката и на
посредника при жалбите. М ъдрият пома­
га на мъдрия, съветва го. Но т о й ще бъде
полезен за онези божествени неща, та м ,
където, както казваме, ще се стрем и към
ч е с т н о с т т а заедно с другия и ще смесва
душ ата и размислите си с тези на другия.
Освен т о в а е в с ъ о т в е т с т в и е с природа­
т а да прегръщаш приятеля и да се радваш
на неговите успехи к а т о на свои собстве-

187
ни. А ако го няма то в а , ние ще се лишим
и о т добродетелите, защ ото без упраж­
нение т е не се поддържат. Д об род етел та
ни учи добре да разпределяме н асто ящ ето
време, да мислим за бъдещето, да размисля­
ме и да напрягаме душата; по-лесно я нап­
ряга и разгръща то зи , к о й то има някого до
себе си.
Значи, ни е нужен някой мъж, к о й то
или е съвършен, или се приближава до съ­
върш енството. Съвършеният ще помогне
доколкото о б щ о то решение бъде полезно
на о б щ ата разумност. Казват, че човек
гледа повече чуждите дела, о т к о л к о т о
своите. Тях л ю бовта към св о ето ги засле­
пява и с т р а х ъ т в моменти на опасност
пречи на погледа върху со б ствен ата полза;
започват да се ч у в с т в а т сигурни и да с т а ­
в а т мъдри, когато не ч у в с т в а т страх. Но
при все т о в а има неща, при к о и т о даже и
мъдрецът се взира по-старателно в друг,
о т к о л к о т о в себе си. Освен т о в а мъдрец
ще предостави на друг мъдрец нещо много
сладостно и честно - „желаем едно и също
и отхвърляме едно и също нещо“. Чудесна
р аб о та се върши с еднакъв впряг.
Изпълних т о в а , ко ето искаше, макар че

188
шо беше сред въпросите, к о и т о искам да
обхвана в книгите за н равствен ата фило­
софия. Мисли за то в а , к о е то ч есто съм
т и казвал: т о не е нищо друго освен упраж­
нения за наш ето остроумие. З ато в а т о л ­
кова п ъ ти се обръщам към т о зи въпрос:
„С какво ми помага то в а?“ - Направи ме
по-силен, по-справедлив, по-умерен.
Не съм все още и за упражнения: все още
ми е нужен лекар.
Защо искаш о т мен ненужни знания? Ти
ми обеща велики неща. Изисквай о т мен,
гледай ме. Казваше, че ще бъда безстрашен,
дори и ако наоколо ми с в я т к а т мечове,
ако докосва в р а т а ми острие; казваше, че
ще бъда спокоен, дори ако около мен горят
пожари, ако внезапно вихър грабне моя
кораб и го носи из и ял ото море. Помогни
ми да презирам славата и насладата. След
т о в а ще ме учиш да развързвам заплетени­
т е въпроси, да различавам двусмислията,
да прозирам в неясностите; сега ме научи
на каквото е необходимо.

Бъди здрав!

189
 Писмо СХ

Сенека поздравява Луцилий

Пиша ши о т м о я т а Н ом ентан тска

вила и т и повелявам да имаш силен дух,
к о е т о значи боговете да т и помагат, а
т е са винаги благосклонни и добронаме­
рени към то зи , к о й т о е благосклонен към
себе си. В днешно време тр я б в а да о с т а ­
виш т о в а , к о е то харесва на някои, всеки
един о т нас да си има бог за наставник,
не о т висока класа, а тези , к о и т о Ови-
дий нарича „плебейски богове“. Искам да
остави ш т о в а и да помниш едно: наш ите
прадеди, к о и т о са живели само с вяра, са
били истински стоици, защ о то бяха оп­
ределили или гения, или Юнона на всеки
един. П о -н ататъ к ше видим дали богове­
т е и м а т толкова време, т а да се занима­
в а т с р а б о т и т е на о тд е л н и те лица, меж-
9У другото знай и т о в а , независимо дали
сме определени или изоставени и дадени

190
на съдбата, никого не можеш да прокъл­
неш по-страш но о т т о в а да бъде гневен
на себе си.
Но няма нужда да пожелаеш на то зи ,
к огото см яташ за достоен за наказание,
враждебност о т боговете, т е са враж­
дебни и тогава, когато се вижда, че т о й
напредва с тяхн а помощ. Ти погледни вни­
мателно какво са всъщ ност наш ите дела,
а не как са наричани; ще видиш, че наши­
т е успехи са наши беди. Колко п ъ ти то в а ,
к о е то са назовавали нещастие, е ново на­
чало за щастие? Колко п ъ ти п р и е т и т е с
поздравления р аботи си с т р о я т стъпала
над п ропаст и издигат някого, к о й т о вече
се е издигнал, макар че с т о и на тако ва мяс­
т о , о т к ъ д е т о да падне безопасно. Но и в
сам ото падение няма зло, ако гледаш преде­
ла, зад к о й т о природата не хвърля никого.
Изходът о т всички неща е един, бих казал,
където и щ астл и ви ят е изхвърлен, о т к ъ ­
д е т о и н ещ астн и ят е пуснат на свобода.
Ние само го разтягаме и го правим дълъг с
наиш те страхове и надежди.
Ако си мъдър, мери всичко по положе­
н и ето на човека; веднага намали т о в а , на
к о ето се радваш, и т о в а , о т к о е то се

191
страхуваш; и ако няма на какво толкова
да се радваш, няма и о т какво толкова да
се плашиш.
Но защо определям границите? Няма
защо да се страхуваш о т каквото и да
било. Празни са нещ ата, к о и т о ни вълну­
в а т , к о и т о ни с т р я с к а т . Никой о т нас
не знае какво е истин а и всички ние се зара­
зяваме един друг със страх. Никой о т нас
не смее да се приближи към т о в а , ко ето
го смущава и да разбере природата на своя
страх и то в а , че т о й всъщ ност е благо.
За т о в а нещо неистинско се приема за ис­
тинско, защ ото не е изобличено. Само да
считаме, че тр я б в а да гледаме внимател­
но; ще стан е ясно колко краткотрайни,
колко несигурни, колко безопасни са не­
щ ата, о т к о и то се страхуваме. Такова е
объркването на наш ите души, че, както
казва Лукреций:

Както децата треперят и

се страхуват от всичко
в непрогледния мрак,
така и ние понякога посред
бял ден се страхуваме от неща,
които въобще не са страшни.

192
 Значи, какво? Не сме ли по-глупави ош
всяко дете, к а т о се страхуваме на с в е т ­
ло? Не, Лукреций, т о в а не е вярно, ние не
се страхуваме на светло, а правим тъ м н о
всичко около нас. Не виждаме нищо, н и т о
полезно, н и т о вредно; целия си ж и в о т
го минаваме в бягане и не можем н и т о да
спрем, н и т о да видим къде слагаме крака
си. Виждаш какво безумие е т о в а тичане в
тъ м н и н ата. И кълна се в Херкулес, правим
т о в а , за да бъдем по-късно отзовани.
И макар че не знаем накъде се носим, все
пак продължаваме да тичам е накъдето сме
се насочили.
Но ако искаме, може да разсъмне. Има
само един начин: ако приемем чрез знание­
т о всичко божествено и човешко, ако т о
не се разлее, а навлезе навътре, ако то в а ,
макар и да го знаем, си го повтаряме често
и го отнасяме към себе си, ако изследваме
кои неща са блага и кои злини, кои са ч ест­
ни и кои са позорни, ако се питам е за про­
видението.
Но човеш ката проницателност не
тр я б в а да спира дотам ; може де се гледа
и п о -н ататъ к с в е т ъ т - накъде се носи,
откъде възниква, до какъв край води тази

193
бързина. Ние сме довлекли душ ата о т
т о в а божествено съзерцание до ниски и
долни неща, за да робува на алч н остта, за
да о став и Вселената и нейните граници и
под в л а с т т а на всесилни управители рови
зем ята и търси какво лошо да изрови, не­
доволна о т т о в а , к о е то е пред нея.
Всичко, к о е то е за наше добро, наш ият
баща ни го е остави л на разположение; дава
ни го, без да дочака да го поискаме. Вред­
н и т е неща е укрил възможно най-дълбоко.
Няма о т кого да се оплакваме, освен о т
себе си; всичко, о т к о ето погиваме, го из­
важдаме п р о ти вн о в ол ята на природата
и въпреки т о в а , че т я го е скрила. О т д а ­
ваме душ ата на насладите, склон н остта
към к о и т о е начало на всяко зло, предаваме
се на честолю бието и на мълвата, и д вете
д о статъ ч н о безсмислени и безполезни.
Следователно какво т е подтиквам да
правиш? Нищо ново - заидото не са ни
нужни нови лекарства п р о т и в стар и бо­
лести - но най-напред т о в а - сам себе си да
наблюдаваш кое е необходимо, кое е излиш­
но. Н еобходимото ще го видиш веднага.
И злиш ното тр яб в а да го търсиш непре­
къснато и с цялата си душа.

194
 Няма защо да се хвалиш, ако си презрял
зл атн и те легла и скъпоценната покъщни­
на. Голяма добродетел ли е да презреш
излишното? Възхищавай се на себе си, ко-
га то презреш необходимото. Не правиш
нещо велико, ако живееш без царско вели­
колепие, че не желаеш хиляда ф унта глига-
ново месо, езици о т п ти ц и о т далечни
страни и други чудесии на разкоша, че не
се пресищаш с цели ж и вотн и или да изби­
раш ч асти о т тя х ; аз ще т и се възхища­
вам, когато презреш дори грубия хляб, ако
се убедиш, че т р е в а т а пониква не само за
добитъка, но и за човека, че с върховете на
дървета също можеш да заситиш стомаха
си, к о й т о пълним с ценности, к а т о че ли
т о й може да ги съхрани. Можем да се заси­
т и м и без пресищане; следователно има ли
значение какво ще приеме стом ахът, к а т о
няма да го запази? Харесва т и сервирано по
блюда т о в а , к о е т о е уловено на зем ята и в
м орето, още по-скъпо е, ако, скоро уловено,
се сервира на масата, друго - оставено да
се охрани и, угоявано д о к ато плувне в мас,
едва издържа со б ств ен ата си мазнина. Ха­
ресва т и и ар о м атъ т, п о сти гн ат изкусно.
А кълна се в Херкулес, всички тези търсени

195
щ ателно и разнообразно приготвени яс­
т и я , когато влязат в стомаха, ги обхваща
една и съща мръсотия. Искаш ли да пре­
зреш насладата о т яденето? Гледай изхода!
Помня, че А та л предизвикваше възхи­
щение с тези думи: ,Дълго време ме маме­
ше б о г а т с т в о т о ; гледах втрещ ено, кога­
т о т о блестеше т у на едно, т у на друго
м ясто. Мислех, че съдържа нещо скрито,
к о е то прилича на показаното. Но веднъж
на някакво празненство видях б о га тс тв а
за цял град - о т гравирано злато и сребро,
скъпоценности по-ценни о т т я х , скъпи
тъкани в подбрани цветове, докарани не
само о тв ъ д наш ите граници, но и отвъ д
границите на враговете; т у к тълпи о т
момчета, изпъкващи с к р а с о т а т а и облек­
л о т о си, т а м жени и всички неща, с к о и то
съдбата показваше върховната си власт.
Какво е т о в а - си казах - освен разпалване
на и без т о в а възбудените човешки страс­
ти ? Кой иска за себе си так о в а демонстри­
ране на б о га тс тв о . Събрахме се да се учим
на алчност ли? А аз, кълна се в Херкулес, ще
отнеса о т т у к по-малко желания, откол-
к о т о донесох. Презирам б о г а т с т в а т а не
защ о то са ненужни, а защ ото са нищож-

196
ни. Видя ли тази редица колко бързо мина,
макар че вървеше бавно? Това ли заема це­
л и я т ни ж и в о т, к о е то не може да заеме
един ден? И още нещо стана: с т о р и ми
се, че б о г а т с т в о т о е толкова излишно за
б о га ти те, колкото за гледащите. О т т о ­
гава, колкото п ъ т и се изпречи пред очи­
т е ми нещо такова, колкото п ъ т и видя
блестящ дом, тълпа добре облечени роби,
носилка на раменете на красиви слуги, си
казвам: „Какво се чудиш? Какво си се вцепе­
нил? Това е блясък. Тези неща се показват,
не се п ри теж ават. И до като се харесат,
о тм и н ав ат. По-скоро обърни поглед към
и сти н ски те б о гатств а. Научи се да си до­
волен о т малкото, възкликни смело: „Има­
ме вода, имаме ечемичен булгур, със самия
Ю питер се състезаваме по щ астие.“ Да
се състезаваме, моля т е , дори и тези неща
да ги няма. Срамно е да свързваш блажен­
с т в о т о със з л а т о т о и среброто, но още
по-срамно е да ги свързваш с ечемичния бул­
гур и водата.
„И какво да правя, ако ги няма?“ Пи­
т а ш какво е л ек ар ств о то за бедността?
Гладът се уталож ва с друг глад. Иначе има
ли значение дали големи или малки неща т е

197
п р ав ят роб? Какво значение има колко ще
т и вземе съдбата? Тази същ ата булгурена
каша и вода зависят о т чуждо решение. Не
е свободен то зи , с к огото съдбата може
да направи малко, а то зи , с к огото не може
да направи нищо. Така е: за да може да се
състезаваш с Ю питер, к о й т о нищо не же­
лае, тр яб в а и т и нищо да не желаещ.“ Това
ни казваше А тал, а природата говори на
всички. Ако се съгласиш да мислиш често
за т о в а , т и ще станеш щастлив, а няма
само да изглеждаш щастлив. Ще изглеждаш
щ астлив не на другите, а на себе си.

Бъди здрав!

198
 Писмо СХ1

С енека п озд рав яв а Луцилий

П и таш ме как се казва „софизъм“ на

латински. Мнозина се опитваха да му да-
д а т название, н и т о едно не пасна, защ ото
т о в а нещо не е п ри ето у нас, н и т о се упо­
требява, затова към и м ето също е имало
съпротива. На мен ми се струва най-под­
ходящо то в а , к о е то употребява Цицерон.
Той ги нарича сауИШюпез - остроумия.
К о й т о се е о тд а л на т я х толкова х и тр о
изплита въпроси, к о и то в ж и в о та не слу­
ж а т за нищо; човек не с тав а н и т о по-смел,
н и т о по-умерен, н и т о по-възвисен. А онзи,
к о й т о се занимава с философия заради
с о б ств ен о то си изцеление, става със силен
дух, пълен с увереност и изглежда толкова
по-ненадминат, колкото повече се приб­
лижаваме към него, както става с плани­
н и те, ч и я то височина не се вижда добре
отдалеч; колкото повече се приближаваш,

199
толкова по-явна става. Така е, ЛуцилиО, и
с истинския философ. Той с т о и нависоко,
възхитителен, възвисен с истинска висо­
чина. Той не слага високи обувки и подм ет­
ки, н и т о стъпва на пръсти к а т о тези,
к о и т о лъжливо увеличават ръ ста си и ис­
к а т да изглеждат по-високи; доволен е о т
св о ята величина.

И защо да не е доволен, че е израснал

толкова, че съдбата не може да го стигне
с ръцете си. Следователно е над човешки­
т е дела, равен на себе си във всяко състоя­
ние на нещ ата, независимо дали ж и в о т ъ т
п роти ча благоприятно, или се люлее по
нещастия и тр удн ости ; тако в а постоян ­
с т в о не м огат да дадат тези остроумия,
за к о и т о говорих преди малко. С т я х ду­
ш ата се забавлява, но без полза за себе си и
снизява философията о т нейните висини
- в ниското.
Няма да т е възпирам понякога да се за­
нимаваш и с тя х , когато не искаш да пра­
виш нищо. Това им е най-лошото: т е и м ат
някаква сладост и държ ат душ ата пленена
със свои те т ъ н к о с т и и не я пускат, макар
че я чака грамада о т неща, макар че целият

200
ж и в о т стига за научаването само на едно
- да се научиш да презираш ж ивота. „А да
не го ли управлявам?“ - питаш . Това е дру­
га работа. Никой не го е управлявал добре,
ако не го е презрял.

Бъди здрав!

201
 Писмо СХН

С енека п озд равява Луцилий

Искам, кълна се в Херкулес, да образовам

т в о я приятел, както т и желаеш, и се заех
с т о в а , но т о й е много корав, за да възпри­
еме, или ко ето е още по-лошо, много мек
и пречупен поради дълготрайните лоши
привички. Искам да т и дам пример о т на­
шия занаят.
Не всяка лоза става за присаждане; ако
е слаба и нежна, или няма да приеме клон­
че, или не го захранва, или не му дава да се
срасне с нея, н и т о ще премине в нейната
природа и качество. Затова обикнове­
но срязваме над земята, т а ако лозата не
отговаря, да може да се о п и т а щ а с ти ето
в т о р и п ъ т и да се направи в т о р а присад­
ка под земята.
Този, за когото т и пишеш и ми поръч­
ваш, няма сили. Не може да приеме разум,
н и т о да го поддържа. „Но т о й иска“. Не

202
вярвай! Не казвам, че т о й т е лъже. Мисли
си, че иска. Разкошът е натежал на стомаха
му, но бързо се сдобрява с него. „Но казва,
че т о зи ж и в о т вече му додява.“ - Не спо­
ря, на кого не е в теж ест? Х ората едновре­
менно и обичат, и мразят своите пороии.
Ще произнесем присъдата за него, когато
на дело ни покаже, че мрази разкоша. Сега
т о й само зле се разбира с т я х

Бъди здрав!

203
 Писмо СХШ

С енека п оздравява Луцилий

Искаш да ши напиша какво мисля по

въпроса, чесшо обсъждан в наш ата школа;
дали справедливостта, см елостта, бла­
горазумието и други добродетели са оду­
шевени същества. С такива остроумия,
скъпи Луиилий, имаме т о зи резултат, че
се виждаме как упражняваме наш ата дар­
ба за излишни неща и бездействаме за не-
водещи доникъде обсъждания. Ще направя
каквото казваш и ще т и изложа какво мис­
ли наш ата школа по то зи въпрос. Но т и
признавам, че сам ият аз имам друго мнение
по въпроса; мисля, че т о в а са неща, к о и то
са само за къс плащ и бели обувки. Ще кажа
какво е занимавало древните или с какво са
се занимавали древните.
Д уш ата безспорно е нещо одушевено
к а т о сама т я прави така, че ние ставаме
одушевени и се наричаме одушевени. Доб-

204
родешелша не е нищо друго, освен душа,
намираща се в някакво състояние. Освен
то в а , душ ата се движи; нищо не може да
се движи без импулс. Ако има импулс, какъв-
т о само одушевените неща имат, значи е
одушевена. „Но ако добродетелта е оду­
шевена, значи т я притежава добродетел.“
А защо т я не обладава сама себе си? К акто
мъдрият прави всичко чрез добродетел­
т а , так а добродетелта го прави чрез себе
си - „Следователно - казва - са одушевени
и всички изкуства, и всичко, к о ето си мис­
лим и ко ето обхващаме с духа си. Хиляди
одушевени неща о б и т а в а т в т е с н и т е ни
сърца и самите ние представляваме много
одушевени същества и съдържаме в себе си
много одушевени същества.“
П и таш какво се възразява в отговор?
Всяко едно о т тези същества поотдел­
но е одушевено, но всички т е заедно не са.
Защо? Ще т и кажа, ако употребиш цялата
си съобразителност и внимание. О тдел­
н о т о е одушевено, тр яб в а да има отделна
същност; всички т е и м ат една душа. Така
м огат да бъдат поединични, не м огат да
образуват множество. Аз съм и одушевено
същество, и човек, но не можеш да кажеш,

205
че сме двама. Защо? Защошо тряб ва да
бъдат отделени. Иначе казано: тр яб ва да
бъдат отделени един о т друг, за да бъдат
двама. А то в а , че м нож ественото е вътре
в едно, т о се отнася към същ ата природа;
съществува к а т о едно.
И душ ата ми е нещо одушевено, и аз.
Но все пак не сме двама души. Защо? Защо-
т о душ ата ми е ч аст о т мен. Всяко нещо
се брои за нещо отделно, ако е нещо са­
м остоятелно. Д околкото е ч аст о т нещо
друго, не може да бъде разглеждано к а т о
нещо друго. - „Защо?“ - Ще кажа. Защ ото
каквото е различно, тряб ва да принадлежи
на себе си и да бъде цяло и независимо в
себе си. Аз съм на различно мнение. Не само
защ ото добродетелите са нещо одушеве­
но, ако т о в а се приеме, но и т е х н и т е про­
тивополож ности, пороците и с т р а с т и ­
т е , к а т о гняв, страх, скръб, подозрение.
Тези неща о т и в а т още по-далеч; всички
мисли и всички разсъждения са одушевени.
К о ето по никакъв начин не може да се при­
еме. Защ ото не всичко, ко ето произхожда
о т човека, е човек.
„Какво е справедливост?“ Състояние на
душата. Следователно, след к а т о душ ата

206
е нещо одушевено, т о и справедливостта
е.“ Ни най-малко. Тя е състояние на душа­
т а и някаква нейна сила; една и съща душа
сменя много форми и не става нещо дру­
го, когато върши нещо друго. Н и т о то в а,
к о ето произлиза о т душата, е душа. Ако
справедливостта е нещо одушевено и сме­
л о с т т а и другите добродетели също са
такива, а дали п р естав ат да са одушевени
и после о тн о в о с т а в а т или винаги са?
Д обродетелите не п р естав ат да съ­
щ ествуват. Значи в една душа има много,
още повече - безброй много, ко и то се вър­
т я т в една душа.
„Но не са множество тези, к о и то са
свързани едно към друго и са части и члено­
ве на едно“. Значи, ние си представяме ду­
ш ата к а т о хидра с много глави, всяка о т
к о и то се бори за себе си, всяка руши за себе
си. Никоя о т онези глави не е одушевено
същ ество и всички т е са глави на едно съ­
щ ество и цялата хидра е едно същество.
Никой не вижда в Химерата лъв или змия
к а т о отделни същества; т е са ч асти о т
Химерата и значи отделни същества не
м огат да бъдат. Значи, о т т о в а ще си нап­
равиш извод, че справедливостта е одуше-

207
бено същество? „Тя извършва действие,
принася някаква полза. Това, ко ето дейст­
ва и принася полза, има импулс. К о ето при­
теж ава импулс, е одушевено същ ество.“
„Би било правилно, ако има свой импулс;
но няма свой импулс, а т о зи на душата.
Всяко одушевено същ ество до с м ъ р т т а
си остава такова, каквото се е родило. Чо­
векът, докато умре, е човек, к о н я т - кон,
кучето - куче. Не може да премине в нещо
друго. Справедливостта, т о в а е душа в ня­
какво състояние - значи, одушевено съще­
с тв о . Да вярваме! Освен т о в а одушевено
същ ество е и х рабростта, и т я е душа в
някакво състояние. Какво е душата? Това,
к о ето допреди малко беше справедливост­
та? Одушевените същества о с т а в а т в съ­
щ о т о състояние, в ко ето са се родили, не
могат да преминават в нещо друго. Освен
то в а , една душа не може да бъде в две оду­
шевени същества, още по-малко - в повече
о т две. Ако справедливостта, см елостта,
ум ереността и другите добродетели са
одушевени същества, как може да принад­
леж ат на една душа? Трябва да и м ат о т ­
делни души или да не са одушевени. Едно
тял о не може да бъде на повече о т едно

208
одушевено същество. Това го признават и
наш ите противниии. Но кое е т я л о т о на
справедливостта? Душ ата. Кое е т я л о т о
на смелостта? Пак душата. А едно тял о
не може да принадлежи на няколко одуше­
вени същества.
Но и една и съща душа може да става т у
справедлива, т у смела, т у умерена. Това мо­
жеше да стане, ако душата, ставайки спра­
ведлива, преставаше да бъде смела или с т а ­
вайки смела, преставаше да бъде умерена.
Но всички добродетели съ ж и тел стват
заедно. Така че как м огат да бъдат т е о т ­
делни същества, к а т о душ ата е една и не
може да бъде на повече о т едно същество.
Освен то в а , н и т о едно одушевено съ­
щ ество не е ч аст о т друго одушевено съ­
щ ество. С праведливостта е ч аст о т ду­
ш ата. Следователно не е одушевено съще­
с тв о . С трува ми се, че напразно хабя сили
да доказвам общоизвестни неща. Н ещ ата
са по-скоро за негодувание, о т к о л к о т о
за обсъждане. Никое живо същ ество не е
ч аст о т друго. Гледай т е л а т а на всички!
Всяко си има свой ц в ят, форма и величина.
Между другото - разумът на божестве­
ния създател буди възхищение, според мен

209
и с то в а , че в изобилието о т неща не се
повтаря. Дори и то в а , к о ето изглежда по­
добно на друго, и т о е различно. Толкова
видове листа е направил. Всеки е белязан
по свой начин. Толкова ж ивотни - н и т о
едно не си прилича с друго по големина или
друго свойство. Той сам о т себе си е поис­
кал да не са еднакви и да не си приличат;
добродетелите, както казвате, са равни.
Следователно не са одушевени.
Нищо не действа само за себе си, освен
одушевеното; добродетелта също не пра­
ви нищо сама за себе си, но заедно с чове­
ка. Всички живи същества са или разумни,
к а т о хората, к а т о боговете, или неразум­
ни - к а т о зверовете, к а т о овцете. Добро­
д етел и те непременно са разумни; но не са
н и т о хора, н и т о богове, значи не са одуше­
вени. Всяко живо същество не прави нищо,
преди да е раздразнено о т вида на нещо,
след т о в а получава подтик, след т о в а съг­
ласието потвърждава подтика. Ще кажа
какво е съгласието. Трябва да се разхождам;
ще о ти д а да се разхождам тогава, когато
си кажа и одобря т о в а мое мнение. Това съг­
ласие го няма в добродетелта. Представи
си, например, разумността; как може т я да

210
си каже: „Трябва да се разхождам.“ Природа­
т а не приема то в а . Разумността гледа на
кого принадлежи, а не за себе си. Затова не
може н и т о да се разхожда, н и т о да седи.
Следователно няма съгласие и не е разумно
одушевено същество. Д обродетелта, ако
е одушевено същество, е разумно. Но т я
не е разумно същество; следователно не е
одушевено същество. Ако добродетелта
е одушевено същество, а всяко благо е доб­
родетел, значи добродетелта е одушевено
същество. Значи, благото не е ли одуше­
вено същество? То е одушевено същество.
Н аш ата школа признава то в а.
Благо е да опазиш баща си, и да внесеш
справедливо решение в сената е благо, да
издадеш справедлива присъда е одушеве­
но. Толкова надалеч о т и в а т нещ ата, че не
може да не се засмееш; сдържано да мълчиш
е благо, скромно да вечеряш е благо. Така и
да мълчиш, и да вечеряш е одушевено съ­
щ ество. Аз, кълна се в Херкулес, няма да
спра да се шегувам и да се забавлявам с тези
остроумни глупости. С праведливостта и
см елостта, ако са одушевени същества, са
земни. Всяко земно същ ество усеща студ,
глад, жажда; следователно на справедли-

211
бостш а й е студено, см елостта е гладна,
к р о т о с т т а е жадна.
И какво още? Защо не попитам как из­
глеждат тези същества. Дали к а т о хора,
к а т о коне или к а т о зверове. Ако им при­
п и ш ат кръгла форма к а т о на бога, аз ще
попитам: а как изглеждат алчността,
луксът и безумието, и т е ли са кръгли? За-
щ о т о и т е са одушевени същества.
Не си мисли, че аз съм първият о т наша­
т а школа, к о й то не говори както е обучен,
но по свое разбиране. И между Клеант и не­
говия ученик Хризип нямаше единомислие
по въпроса какво е т о в а разходка. К леант
казва, че е дух, к о й то е спуснат до краката
о т ръководното начало, а Хризип - че са­
м и я т т о й е ръководното начало. Така че
защо всеки по примера на Хризип не започ­
не да о т с т о я в а себе си и не осмее всички
тези одушевени същества, к о и то с в е т ъ т
няма да побере? ,Д обродетел и те - казва -
не са много същества, но все пак са съще­
ства. К акто човек е и поет, и оратор, и
о става един човек, та к а и добродетелите
са същества, но не много.“ Д уш ата е спра­
ведлива, смела и разумна и е все една душа,
зависи в какво състояние е. Съгласни сме,

212
спорът е прекратен. Защ ото и аз призна­
вам, че душ ата е одушевено същество, а
после ще помисля какво мнение да изкажа
по въпроса; отричам нейните действия
да са одушевени. Иначе и думите ще се ока­
ж а т одушевени, и сти ховете; защ ото ако
разумната реч е благо, а благото е одушеве­
но, р еч та е одушевена. Разумните стихове
са благо, благото е одушевено същество,
значи - разумните стихове са одушевено
същество. И така: „Пея за бранния п ъ т
на героя“ е одушевено същество, к о ето не
м огат да нарекат кръгло, защ ото има кра­
ка. „Х и трости - казваш - кълна се в Хер­
кулес, са всички тези неща.“ Късам се о т
смях, когато си представя, че одушевени
същества са и солеиизъм, и варваризъм,
и силогизъм, и им поставям лице, то ч н о
к а т о художник. Не мога на т о в а м ясто да
не кажа п р о ч у т и те думи на Целиан: „О,
тъж ни нелепости“. Смешни са. И така,
защо не потърсим да се занимаем с нещо
полезно за нас, например - как можем да по­
стигнем добродетелите, кой п ъ т ще ни
отведе до тях .
Учи ме не на то в а , че см елостта е одуше­
вено същество, а че н и т о едно същество

213
не е щ астливо без смелост, ако не стане
силно срещу всяка случайност и не ги ус-
мирява в мислите си преди да н астъ п ят.
Какво е смелост? Непристъпно човешко
укрепление, което, к о й то го е изградил за
себе си, спокойно издържа на обсадата на
ж ивота; т о използва свои сили, свои оръ­
жия. На т о в а м ясто искам да т и цитирам
изречение на нашия Посидоний: „Не мисли,
че си защ итен о т оръжията на съдбата;
бий се със своите. С ъдбата не въоръжава
п р о ти в себе си. Значи, даже въоръжението
срещу врага, срещу нея, е безполезно.“
Александър обърна в бягство и персите,
и хирканите, и индусите, и колкото наро­
ди има на и зто к чак до Океана; а сам ият
т о й , к а т о убил единия си приятел, а дру­
ги ят загубил, лежеше в тъм н и ната, к а т о
оплакваше единия п ъ т престъплението
си, в то р и я п ъ т - загубата, въпреки че
беше победител на толкова народи и царе,
повален о т мъка и гняв. Само т о в а му
липсваше, че владееше всичко друго, освен
с т р а с т и т е си. О, до каква степен велики­
т е хора са в плен на заблудите си, к о и то
искат да и м а т власт о т т а т ъ к м орето и
се с м я т а т за много щастливи, ако превзе-

214
маш с военна сила множество провинции,
присъединявайки н ови те към с т а р и т е и
не зн аят в какво се изразява огромната и
равна на боговете власт!
Да владееш себе си е най-голямата власт.
Научи ме какво свещено нещо е справедли­
в о с т т а , к о я т о винаги пази чуж дото благо
и не иска нищо освен то в а , ко ето е нейно.
Няма нещо общо с честолю бието и слава­
т а ; д остатъ ч н а е сама на себе си.
Нека всеки убеди себе си преди всичко
в едно: „Трябва да бъда безвъзмездно спра­
ведлив.“ - Малко е. Да научи и следното:
„Заради тази красива добродетел аз съм
го то в да пожертвам всичко. Нека всички
т в о и мисли да бъдат далеч о т ползата за
теб е.“ Няма какво да гледаш дали за спра­
ведл и востта ще има друга награда, освен
нея самата. Запомни добре и то в а , ко ето
т и казвах по-рано: не е важно дали мнозина
зн аят за т в о я т а справедливост. К о й то
иска да направи известна своята доброде­
т е л не полага усилия за добродетелта, а за
славата. Не искаш ли да си справедлив без
да получаваш в замяна слава? А, кълна се в
Херкулес, к а т о справедлив често ще си из­
ложен и на позор. И тогава, ако си мъдър,

215
ще ши бъде приятна лош ата слаба, придо­
б и т а с добро.

Бъди здрав!

216
 Писмо СХ1У

Сенека поздравява Луцилий

П и таш ме защо в наш ите времена се

появява извратен вид красноречие и как
се появява склонност на ума към тези или
онези порони, т а понякога изложението е
надуто и напомпано, понякога накъсано и
звучи к а т о монолог, съпроводен с музика?
Защо понякога се харесват смели и неп­
равдоподобни мисли, понякога откъслечни
и неясни, к о и то по-скоро т е карат да ми­
слиш за смисъла им, о т к о л к о т о да ги слу­
шаш? Защо имаше времена, когато безсрам­
но се злоупотребяваше с метаф орите?
П ричината е в т о в а , ко ето често се казва
и при гърците, дори е минало в пословица:
„Какъвто е ж и в о т ъ т , такава е и речта
на хората“. И ако р еч та на всеки о р ато р
прилича на неговите действия, т о т а к а и
красноречието подражава на обществени­
т е нрави, т а к а и у с т р о й с т в о т о на обиде-

217
сш б о то се е предало на насладите. Доказа­
т е л с т в о за общия лукс е р азп усн атостта
на речта, к о я т о не е характерна само за
един или за друг, а е одобрена и п риета о т
всички. Не може да бъде един начинът на
мислене, а ц в е т ъ т на душ ата - друг. Ако
т я е здрава, ако е спокойна, сериозна умере­
на, у м ъ т също е трезвен и ясен; ако душ ата
е развратена, у м ъ т също став а надменен.
Нали виждаш, че ако душ ата стане сла­
ба, се влачи и лениво движи крака? Ако т я
е изнежена, в самата походка личи изнеже-
н о с т т а . Ако т я е о стр а и жестока, уско­
рява с т ъ п к а т а си. Ако е бясна или е гневна
- подобно на беса - движенията на т я л о т о
са объркани и човекът не върви, а се носи.
К аквото се случва на ума, т о в а и на
душата, к о я т о е смесена с него; о т нея се
формира т о й , на нея се подчинява, приема
нейните закони. Как е живял Гай М еценат
е известно, за да има нужда да го разказвам,
как е ходил колко изискан е бил и колко е
искал да живее, как не е можел да скрива по­
роц ите си. И какво? Н еговата реч не е ли
толкова разпусната, колкото т о й сам ият
е бил разпуснат? Нима неговите думи, об­
лекло, вървеж, дом, съпруга не са били също

218
толкова необикновени. Щеше да бъде чо­
век с голяма дарба, ако я водеше по прави­
лен п ъ т, ако не отказваше да разбере, ако
поне в р еч та си беше умерен. Виждал ли си
речта на пиян човек, безпътна и пълна с раз­
пуснатост? Има ли нещо по-грозно: „река
и бряг, накъдрени с гори“, или: „С лодки
канала браздят и градини назад о с т а в я т ,
въртейки гребло“. Или: „Завива женските
къдрици, целува у с тн и те , въздиша, т а к а с
наведен в р а т, владетелите на гората пос­
вещ ават“. „Непоправима тайфа! На пиро­
в е т е р о в я т, за бутилки дома п ретърсват,
и с надежда с м ъ р т т а издирват“. „Геният
едва ли вижда празника“. „Восъчните ниш­
ки и гърма на мелницата, украсяват огни­
щ е т о съпругата и майката“.
Не си ли представяш веднага щом про­
четеш т о в а , че т о й беше човекът, к о й то
се разхождаше из Рим с непрепасана ту н и ­
ка? Даже когато замествал отсъстващ и я
Цезар, с т р а ж а т а получавали паролата о т
човек с непрепасана туника. Така се явявал
и пред съда, и на три б ун ата, и на всяко
публично събиране на хора, с глава, ом о та­
на в плащ, о т к о й то само уш и те се показ­
вали, не по-различно о т богаташ а - беглец

219
6 мима. Той, к о й то 6 разгара на гражданска­
т а бойна, когато градът беше 6 тревога,
ходеше съпроводен о т двама евнуси, мно­
го повече мъже о т самия него. Той, к о й то
беше женен хиляди п ъти, а имаше само една
жена. Тези думи, толкова безнравствено
конструирани, толкова небрежно захвър­
лени, толкова противоположни на общо­
п р и е ти те , показват нрави също толкова
лоши, порочни и странни. Най-голямата
му слава била к р о т о с т т а ; т о й не докос­
нал меч, не пролял кръв, н и т о показал с
друго св о ята мощ, освен с разпуснатост­
т а си. Но т о й развалил и тази слава с не­
е с т е с т в е н а т а придирчивост на р еч та си.
Изглежда не е бил кротък, а изнежен.
Това ще стане ясно на всеки, к о й т о види
заобиколните пътищ а на изложението,
тези метафори, т о зи често величав сми­
съл, но ч есто губещ силата си преди да
бъде изказан докрай. Замаяла му се е главата
о т прекомерно щастие.
К аквото е порок на отделния човек,
обикновено т о в а е и порок на епохата.
К ъдето щ а с т и е т о обилно е разляло раз­
коша, т а м започва най-напред изключител­
на грижа за т я л о т о . След т о в а започват

220
грижи по покъщнината. След т о в а за са­
м и те домове, да бъде на по-голяма площ,
с т е н и т е да б л е с т я т о т мрамор, донесен
о тв ъ д м орето, покривът да бъде украсен
със злато и резбата на пода да отговаря на
т о з и блясък. След т о в а се преминава към
разкоша на тр а п еза та и т а м кач ество то
се състои в н о в о с т т а и промяната на яс­
т и я т а ; с каквото обикновено се завършва
угощението, с т о в а се започва и каквото
обикновено се раздава на г о с т и т е на изли­
зане, се дава на влизане.
К огато душ ата се отегчава о т всичко
обичайно и го счи та за нискокачествено,
в р еч та също се т ъ р с я т н овости или се
изваждат на бял с в я т старинни забравени
думи, или се измислят нови, преиначават
се, приемат се за връх ч е с т и т е дръзки ме­
таф ори, ко ето напоследък се случва мно­
го. Има такива, к о и т о прекъсват мисъл­
т а си и се надяват на к р а с о т а т а на т о в а
изразът да е неясен и слуш ателят сам да
си прави изводите. Има и такива, к о и т о
задържат мисълта си, а след т о в а я пра­
в я т прекалено дълга. Има и такива, к о и то
не случайно п р и с тъ п в ат към порока, не­
избежно е за този , к о й т о се е о п и тал да

221
направи нещо велико, но и оби чат порока
сам по себе си. Затова, навсякъде където
видиш да се харесва опорочена реч, т а м не­
съмнено и нравите са извратени.
К ак то разкош ът на пировете и на
одеждите е белег за болест на държавата,
т а к а и винаги разп у сн ато стта на речта,
ако е ч есто среидана, показва, че душ ите,
о т к о и т о излизат думите, са излезли о т
равновесие. Не тр яб в а да се учудваш, ако
опорочената реч се приема не само о т
ниските кръгове на о б щ е с тв о то , но и о т
по-образованите хора, о тл и ч а в а т се по
т о г и т е , не по мненията. Можеш още по­
вече да се учудваш на т о в а , че не само опо­
рочената реч, но и самите пороци б и в ат
възхвалявани. Защ ото винаги е било така:
ничия способност не е била приемана без
снизходителност. Покажи ми к о й т о и да
било велик човек и ше т и покажа, какво не­
го ви ят век му е прощавал, и какво умишле­
но е прикривал. Ще т и дам много хора за
пример, ч и и то пороци не са навредили на
никого, имало и такива, на к о и т о са били
полезни. Ще т и покажа прославени хора, на
к о и т о е п р и ето да се възхищаваме, кои то,
ако някой ги поправи, ще навреди; пороци-

222
т е им т а к а са свързани с добродетелите,
че ще бъдат счупени заедно с т я х . Приба­
ви и т о в а , че р еч та няма то ч н и правила,
навикът на една държава, к о я т о никога не
с т о и на едно м ясто, я променя. Мнозина
т ъ р с я т думи о т друг век, говорят с ези­
ка о т дванадесетте таблици. Гракх, Крас
и Курий са прекалено изискани и съвремен­
ни за т я х , т е се обръщ ат към Апий и Ко-
рунканий. Някои, напротив, признаващи
само и зтъ р кан о то и най-употребявано-
т о , п адат в низкото. И единият, и дру­
ги ят жанр е опорочен, к а т о че ли, кълна се
в Херкулес, колкото не тр яб в а да се упо­
т р е б я в а т единствено блестящи, гръмки
и поетични думи, толкова тр яб в а да се
избягват и низките. С м ятам , че едните
грешат, колкото и другите. Е диният е из­
искан повече о т необходимото, другият е
небрежен повече о т необходимото.
Да минем към подредбата на думите.
Колко видове на погрешно подреждане
да т и дам? Някои п ред п о ч и тат грапав и
начупен стил. Усърдно разбъркват реда,
т а м , кьдето р е ч та се лее по-плавно. Не ис­
к а т да има свързване без затруднения; смя­
т а т за смело и силно т о в а , к о е то отеква

223
6 уш ите. Някои о т т я х н ям ат подредба,
и м а т напев. Д отолкова гальовно и меко се
хлъзга. А какво да кажа за та зи реч, в к о я т о
думите се о тбл ъ сват, и дълго очаквани, се
я в я в а т в края на изречението? Или за т а ­
кава, к о я т о е забавена накрая к а т о тази на
Цицерон, плуваща и полека-полека спираща,
винаги по обичайния начин, с ъ о т в е т с т в а ­
ща на св о ята стъпка по обичайния начин?
Н е д о с та тъ ц и те не са само във вида на из­
казаните мисли - често т е са незначител­
ни, детски и низки, и по-смели, о т к о л к о т о
позволява здравомислещата сдържаност,
или са ц в е т и с т и и прекалено приятни,
или са празни и н ям ат друго въздействие
о т т о в а на звук.
Тези н едостатъци ги вкарва някой, кой­
т о в момента заема важно м ясто в крас­
норечието, други му подражават и го пре­
д ават един на друг. Така, когато Салустий
е бил в разцвета си, са ценени недоизказани
мисли, думи, неочаквано завършвани изре­
чения, неясна к р а т к о с т . Луций Арунций,
мъж с невероятна порядъчност, к о й т о е
написал история на Пуническите войни,
е привърженик на стила на Салустий и е
поддръжник на т о зи стил. У Салустий се

224
казва „П арите направиха войската“, т . е.
сформирал е войската с пари. Аруниий ха­
ресва т о в а и го пише на всяка страница.
На едно м я с то казва „наш ите направиха
бягство“, на друго м ясто - „Хиерон, ц арят
на сиракузанците направи война“ и накрая:
„Н овината направи така, че панхорми-
т а н и т е се предадоха на римляните.“ Ис­
ках да добиеш представа, а при него всяка
книга съдържа то в а . Това, к о ето у Салус-
т и й е рядкост, у него се употребява чес­
т о и п о ч ти постоянно. И не без причина.
Салустий прави т о в а неволно, Арунций го
прави нарочно. Виждаш какво следва, ко-
га то нечий н ед остатъ к служи другиму за
пример. Салустий казва: „В одите станаха
зимни“. Аруниий в първата си книга за Пу­
ническата война пише: „Внезапно врем ето
стан а зимно“. И на друго м ясто к а т о каз­
ва, че врем ето е студено, допълва: „Цяла­
т а година стан а зимна.“ И на друго м ясто:
„И зпрати ш естдесет товарн и кораба с
войници и необходимия брой моряци, т ъ й
к а т о северният в я т ъ р стан а зимен“. Не
престава да дъвче тази дума. На едно мяс­
т о Салустий казва: „Сред размириците ис­
каше да има славата на честен и доброде-

225
шелен човек“. Арунций не се сдържа и още
в първата си книга пише, че „мълвите“ за
Регул били широко разпространени.
Такива и подобни пороии, к о и т о под­
ражанието о т п е ч а т в а върху някои, не са
белези на лукс, н и т о на порочна душа. Тези,
по к о и т о можеш да съдиш за с т р а с т и т е
на човека, тр яб в а да бъдат негови, родени
о т него, о т к о и т о т и можеш да направиш
заключение за с т р а с т и т е му. На гневливия
човек и р еч та му е гневна, на неспокойния
човек - възбудена, на изнежения - нежна и
плавна. Виждаш какво постига то зи , кой­
т о си стриж е брадата, цялата или на
отделни места, к о й т о бръсне и оскубва
гладко у с т н и т е си к а т о о став я на м еста
да поникнат космите отн о в о , к о и т о об­
ли чат дрехи с непристоен и в я т, прозрач­
на тога, к о и т о не и скат да п р ав ят нищо,
к о е то убягва о т оч и те на хората; всичко
правят, за да обръщ ат вниманието върху
себе си.
П р едп о ч и тат да бъдат порицани, с т и ­
га само да бъдат забелязани. Такава е р еч та
на М еценат и на всички други, к о и т о не
греш ат случайно, но съзнателно и с жела­
ние. Това се поражда о т голямо душевно

226
зло. Така както след пиенето на вино ези­
к ъ т ни не започва да се преплита преди
у м ъ т да престане да понася т е ж е с т т а и
ни изменя, и ни предава, т а к а е и при т о зи
вид реч, к о я т о к а т о пиянската не пречи
на никого, освен че душ ата започва да се
клатушка. За т о в а да се грижим за душа­
т а , о т т а м ч у в ств ата, о т т а м - думите,
о т т а м е наш ата осанка, лице, походка. На
то зи човек, к о й т о е здрав - и р еч та е мощ­
на, силна, мъжествена; ако душ ата рухне,
т о и о стан ал и те неща я следват в то в а .

Всички при жива царица

живеят в съгласие пълно.
Щом я загубят, изчезва
и техният сговор.

Н аш и ят цар е душата. К огато е невре-

дима, и всички останали неща ни служат
и се подчиняват. Щом т я малко се закла­
т и , веднага се разколебават. К огато о т с ­
тъ п и на насладата, всичките й умения и
движения и всичко, за к о е то се залавя, из­
лиза слабо и мекушаво. И к а т о започнах
с т о в а сравнение, ще продължа; наш ата
душа е т у цар, т у тиранин. Цар, когато е

227
честна, грижи се за здравето на поверено­
т о й тяло, и не заповядва нищо позорно,
нищо низко. Но ако няма власт над себе си,
е алчна, изнежена, преминава към омразно
и страш но име и став а тиранин; тогава
я обземат неовладени с т р а с т и , к о и т о в
началото ликуват както народът, когато
е преситен о т безполезната вредна, щедро
раздадена храна и опипва всичко, каквото
не може да преглътне. К огато все повече
и повече б о л е с тта й отнем а силите, и
изнеж еността прониква в мускулите и
жилите, се радва само о т вида на т о в а , за
к о е то прекалената алчност я е направила
негодна, вм есто свои те удоволствия има
гледката на чуждите, став а помощник на
п о х о т т а и празненствата, в к о и то вече
не може да участва. На човек не му е т а к а
п р и ятн о изобилието о т забавления, как­
т о му е горчиво, че не може да прекара пе­
лия то зи разкош през гърлото и корема си,
че не може да преспи с всички онези жени и
момичета, тъж и, че голяма ч ас т о т него­
в о т о щ астие е изключено поради тесно-
т а т а на неговото тяло.
Може би, Луцилий, л у д о с т та е в то в а ,
че никой о т нас не мисли, че е смъртен, че

228
е слаб? В то в а , че никой о т нас не мисли,
че е само един? Погледни наш ите кухни и
го твач и те, к о и то т и ч а т между толкова
огньове. С трува ли т и се, че е за един с т о ­
мах храната, к о я т о се приготвя в такава
суматоха?
Погледни наш ите вина и наш ите пъл­
ни с грозде за векове занапред хранилища;
мислиш ли, че е един стом ахът, за ко й то
са запечатани ви н ата о т толкова много
консули, о т толкова много области? Пог­
ледни на колко м еста о б р а б о т в а т земя­
т а , колко много земеделци о р а т и копаят;
струва ли т и се, че за един стомах сеят
и в Африка, и в Сицилия? Ще бъдем здра­
ви, ще бъдем сдържани в желанията си,
когато всеки се брои к а т о един и измери
т я л о т о си и узнае, че дълго време няма да
може да поема много. Нищо не може да т и
помогне толкова за умереност във всичко,
колкото ч е с т о т о размиихляване за крат-
к о т р а й н о с т т а на врем ето и на неговата
несигурност; каквото и да правиш, не из­
пускай о т очи с м ъ р т т а .

Бъди здрав!

229
 Писмо СХУ

Сенека поздравява Луцилий

Не искам прекомерно да се безпокоиш,

Луцилий, за думите и т я х н а т а подредба.
Имам за т е б по-важни грижи. Търси за как­
во да пишеш, а не как; и т о в а , не да пишеш,
а да мислиш, и каквото мислиш, да стане
т в о е и да стан е к а т о запечатано. Ч и ято
реч видиш, че е прекалено грижовно обра­
ботена, знай, че и душ ата е не по-малко за­
е т а с дреболии. Великият говори небреж­
но и уверено; каквото и да казва има пове­
че убедителност, о т к о л к о т о усилие.
Погледни наш ите елегантни младежи,
с поддържана коса и брада, сякаш извадени
о т калъп; о т т я х не очаквай нещо смело,
н и т о твърдо. Речта е поддържане на ду­
ш ата, ако е гладко подстригана и боядиса­
на, и причесана, т о в а показва, че не е искре-
на и съдържа нещо притворно. Красивата
реч не е мъжко украшение. Ако ние можех-

230
ме да видим душ ата на добродетелния
мъж, о, какво красиво лице, колко свято,
блестящо о т величие и спокойствие, на
едно м ясто блестящо о т справедливост,
на друго - о т смелост, на т р е т о - о т уме­
реност и благоразумие. Освен т я х - скром­
н ост, сдържаност, тъ р п и м о ст, щ едрост
и об щ и телн ост - кой да повярва - п очти
несрещаното в човека благо - човечност
- сливат в него своята светлина. Тога­
ва - промисъл и изящество, и о т всички,
най-извисяващото се - великодушието,
колко, добри богове, колко красота, т е ­
ж ест и уважение биха прибавили. Колко
а в т о р и т е т н и с т е заедно с прелестта!
Никой не би я нарекъл обичлива, ако не я
назове заедно с т о в а , и вдъхваща уважение.
Ако някой види лицето - по-възвишено и
по-блестящо о т то в а , к о ето сме свикна­
ли да виждаме сред хората, няма ли да ос­
тан е смаян к а т о при явяване на бож ест­
во? Няма ли да застане мълчалив, за да му е
позволено да види и погледът му да не бъде
грях? Тогава, воден о т призоваващата бла­
госклонност, ще коленичи и ще се моли, и
след дълго съзерцание, к а т о гледа о т долу
нагоре - защ ото т я е с много по-висок

231
ръст, о т к о л к о т о ние сме свикнали, с очи,
кротки, но искрящи о т жив пламък, в
страхопочитание, поразен, няма ли да пов­
т о р и думите на нашия Вергилий:

Но как се казваш, девойко,

не са ти човешки очите,
нито гласът ти човешки звучи.
Ти си богиня навярно...
Ощастливи ни, която да си,
помогни ни в бедата.

И т я ще дойде и ще ни помогне, ако ис­

каме да я почитаме. Тя не се п очита с охра­
нени тел а на заклани бикове, с претеглено
сребро и злато, с парични вноски в храмо­
в а т а хазна, а с благочестива и правилна
воля.
Всеки о т нас би пламнал о т л1обов към
нея, ако ни се удаде да я видим. Но сега
много ни пречи и заслепява наш ето зре­
ние с прекомерен блясък или го замъглява
с мрак. Но както очистваме с лекарства
о ч и те си и правим зрението им по-остро,
т а к а и ако искаме да освободим о т пре­
гради зрението на душ ата си, можем да
видим д обродетелта дори в тяло, к о ето

232
я скрива, въпреки бед н о стта, въпреки по­
зора и н и зо с т т а - ще видим - повтарям,
тази красота - дори и да е п окрита с мръ­
сотия. И обратно, ще видим з л о с т т а и
мухъла на пълната с грижи душа, макар и
да ни пречи блясъкът й, к о й то излъчват
б о г а т с т в а т а и то зи , к о й то гледа, го удря
о т т у к фалшивата светлина на почести­
т е , о т т а м - на голямата власт.
Тогава ще тр яб в а да разберем на какви
достойни за презрение неща се възхища­
ваме, подобно на деца, за к о и то всяка иг­
рачка е ценна. Мнозина п редп оч и тат пред
р о д и тел и те си и б р а т я т а си купените за
медни пари огърлици. Какво ни отличава
о т тях , както казва Аристон, че ние обез­
умяваме по картини и с т а т у и и само глу­
п о с т т а ни е по-скъпа? Тях ги радват малки
камъчета, намерени на брега в най-различни
цветове, а нас - разноцветните п етн а на
огромните колони, докарани или о т пясъ­
ц и те на Египет, или о т п усти н и те на Аф­
рика, к о и то поддържат п орти к или т р а ­
пезарии, к о и то м огат да поберат хората
о т един град.
Удивляваме се на с тен и те , облицовани
с фин мрамор, макар че знаем какво е скри-

233
т о под т я х . Залъгваме си очите. К огато
покриваме покривите със злато, на какво
друго, освен на лъжа, се радваме? Знаем, че
под з л а т о т о са скрити мръсни дърва.
Но не само с т е н и т е и резбосаните
тавани са фино облицовани; щ а с т и е т о
на всички тези, к о и то ходят гордо пред
теб , е позлатено. Погледни, и ще разбереш,
колко зло се крие под т ъ н к а т а обвивка на
д о с т о й н с т в о т о . Това, ко ето занимава
толкова м агистрати и съдии, ко ето съз­
дава м агистрати и съдии, е б о г а т с т в о т о .
О т к а к т о т о се почита, нищо друго не се
почита; в ролята си т у на продавачи, т у
на купувачи питам е не кое какво е, а кол­
ко струва; според възнаграждението сме
честни, според възнаграждението сме не­
честни и следваме ч ес тн о то , ако оправда­
ва наш ите очаквания, ако не - минаваме на
противополож ната страна, ако престъп­
лението обещава повече.
Родителите ни изградиха в нас въз­
хищението пред з л а т о т о и среброто,
и алчн остта, в л я та в нас о т най-нежна
възраст, расте с нас. След т о в а целият
народ, к о й то има разногласия по другите
въпроси, е съгласен в то в а. На парите гле-

234
gam с уважение, т о в а желаят на близките
си, т о в а посвещават на боговете, когато
и скат да им благодарят к а т о най-важно­
т о нещо за хората. Д о та м са се промени­
ли нравите, че б е д н о с тта е проклета и
безчестна, презирана о т б о гати те, нена­
виждана о т бедните.
Тук и дват и сти х о вете на п о е т и т е ,
к о и то още повече разпалват наш ите
с т р а с т и , с к о и то възхваляват богат­
с т в а т а к а т о единствената красота на
ж и в о та ни. Нищо по-добро безсмърт­
н и т е богове не м огат н и т о да ни дадат,
н и т о да им ат.

Гордият слънчев палат

извисяваше мощни колони
грейнал от злато...

Погледни му и колеснииата:

Златна блестеше оста му,

тегличът бе златен, от злато
шините на колелата,
а спиците сребърни бяха.

И даже векът, к о й то искат да го пред-

235
сшабягп к а т о най-хубав, го наричат зла­
тен . Не липсват и такива сред гръцките
трагици, к о и то вменяват на печалбата
невинност, здраве, добро име:

Наричай ме мръсник,
само богат да съм.
Какъв си не те питат,
а богат ли си.
Какво ти имаш питат,
а не откъде и как.
Какво ти притежаваш само важно е.
И нищо притежавано не носи срам.
Като богат - живот аз искам,
като беден - смърт.
Достойно мре тоз,
който мре, печелейки.

Парите виеше благо за човека са.

Нито наслада от милувки майчини,
нито пък грижа бащина замества го.
Ако блести Венериният лик
тъй сладостно,
заслужено и богове, и хора любят го.

К огато последните стихове били про­

изнесени, всички зрители в т е а т ъ р а ско-

236
чили и искали едновременно да прекъснат
трагедията и да прогонят актьора, но
самият Еврипид излязъл и ги помолил да
почакат, за да в и д ят как ще свърши пок­
лонникът на зл а т о т о . В тази трагедия
Белерофонт е наказан, както всеки о т нас
е наказан в своята драма.
Никоя алчност не остава безнаказа­
на, макар че сама за себе си е наказание. О,
колко сълзи, колко усилия й струва. Колко
е нещастна в желанието си, колко е не­
щ астна в постиж ението си. Добави ежед­
невните тревоги, к о и то измъчват всеки
според т о в а колко е голямо б о г а т с т в о т о .
П арите се владеят с още по-големи мъки
о т тези, с к о и то се придобиват. Колко
стон ове над загубите, к о и то и без т о в а са
големи и изглеждат още по-големи. И дори
съдбата нищо да не им отнеме, за такива
хора е загуба всичко, ко ето не са получили.
„Но т я х ги наричат богати и щ астли­
ви и другите и скат да и м ат всичко, ко ето
т е и м ат.“ - Съгласен съм. Мислиш ли, че
има по-голямо нещастие о т т о в а да из­
питваш и мъка, и завист? Ако само тези,
к о и то желаят богатства, се п осъ ветват
с б огати те! Ако тези, к о и то желаят по-

237
чести, се п осъ ветват с честолю бивите,
достигнали висш ата степен! Веднага ли са
изменили м о л и тв и те си и докато измис­
л я т нови, проклинат предишните. Никой
не е щастлив о т своето щ астие дори и да
е дошло бързо при него. О плакват се и о т
своите решения и успехи, желаят все пове­
че т о в а , о т ко ето са се отказали.
Но то в а , к о ето ще т и даде философи­
я т а , о т него, според мен, няма по-важно;
никога няма да се разкайваш. Към такова
стабилно щастие, ко ето никоя буря няма
да разтърси, няма да т е доведат н и т о
добре построени слова, н и т о лееща се реч.
Нека словата се л ея т както искат, само
редът в душ ата да не се наруши, само т я
да е велика и независима о т мненията и да
се харесва на себе си заради то в а , к о ето не
се харесва на другите, да преценява успе­
х и те си - според ж и в о та и да преценява
своите знания - според т о в а колко желае,
колко се страхува.

Бъди здрав!

238
 Писмо СХУ1

Сенека поздравява Луцилий

Ч есто п и т а т дали е д остатъ ч н о страс­

т и т е да са умерени, или да нямаш никакви
с т р а с т и . Н аш ите привърженици ги про­
гонват, п ери п атети ц и те ги усмиряват.
Аз не виждам как може да е здравословна
или полезна умерено теж ка болест. Не се
страхувай! Няма да т и отнема нищо о т
то в а , о т к о ето и сам не искаш да се о т р е ­
чеш. Ще бъда д остатъ ч н о снизходителен
към нещата, на к о и то държиш и ко и то
считаш необходими за ж ивота, полезни и
забавни. Аз ще т е избавя о т пороците. За-
щ о т о к а то т и забраня да си алчен, ще т и
разреша да искаш, за да го правиш смело, с
твъ р до решение, так а че да усещаш даже
по-силно самите наслади. Няма ли да им се
наслаждаваш повече, ако им заповядваш, а
не им робуваш?
„Но естествен о е - казваш - да се измъч-

239
вам ош мъка по приятеля. Дай ми право
да плача по толкова основателна причина.
Е стествен о е да се засегна о т хорските
мнения, да се натъжавам, ако са неблагопри­
ятн и . Защо не допускаш толкова честния
страх о т мнението на хората?“ - Няма
порок без оправдание; винаги началото му
е скромно и простимо, затова после се раз­
лива нашироко. Няма да го овладееш, ако
му позволиш да възникне. Всяка с т р а с т
в началото е слаба. След т о в а се разгаря,
набира сили, докато напредва; по-лесно е
да не се пуска, о т к о л к о т о да се прогони.
Кой отрича, че с т р а с т и т е започват о т
п о ч ти естеств ен източник? П риродата
ни е дала грижа за самите нас; но ако мно­
го обичаш тази грижа, т о в а вече е порок.
П риродата е смесила удоволствията с не­
обходимите неща не за да се стремим към
първите, но за да ни стане приятн о то в а,
без к о ето не можем да живеем; ако т е се
наложат - т о в а вече е лукс.
Следователно нека се п р о ти во п о ста­
вяме на с т р а с т и т е при т я х н о т о влизане,
защ ото, както казах, е по-лесно да не се
допускат, о т к о л к о т о да се изгонят. „Но
позволи да скърбя умерено и да се страху-

240
вам умерено.“ Тази умереност се разтяга,
достига надалеч и няма да свърши, къде-
т о т и искаш. М ъдрецът може и да не се
пази толкова, т о й е защитен, ще спре и
сълзите и желанията си, когато пожелае;
за нас няма да е лесно да се върнем, затова
е най-добре да не тръгваме по то зи п ът.
С трува ми се, изящно е отговорил Пане-
ций на младеж, к о й то го попитал дали
мъдрецът може да се влюби: „За мъдреца,
ще видим; а ние двамата, ко и то сме да­
лече о т мъдреца, не бива да допускаме да
навлизаме в нещо бурно, необуздано, о т д а ­
ващо се на друг и низко за себе си. Ако не
ни отблъснат, се разпалваме о т нейната
благосклонност, ако ни презре - изгаряме
о т гордост. Д остъ п н ата любов и труд-
нодостиж им ата вредят еднакво. Затова,
съзнавайки наш ата слабост, да си мълчим;
д о с т ъ п н о с т т а ни пленява, т р у д н о с т т а
ни кара да се борим. Да не правим душ ата
слаба н и т о с вино, н и т о с красота, н и т о
с прелюбодеяние, н и т о с нещо друго пре-
лъсти телно.“
К аквото казва Панеций на питащ ия го
за лю бовта аз го казвам за всички страс­
т и . Нека колкото можем да сто и м далече

241
о т хлъзгави места; защ ото и на сухото
не сто и м стабилно. Сега ще ми п р о ти во ­
поставиш упрека, отправян срещу всички
стоици: „Обещаваш велики неща, настав­
ляваш много сурово. Ние сме по-слаби, не
можем да се откажем о т всичко. Скърбим,
но малко; желаем, но умерено; гневим се, но
се успокояваме“. - Знаеш ли защо не можем
тези неща? Не вярваме, че можем. Всъщ­
ност, кълна се в Херкулес, нещ ата са други;
защитаваме пороците, к о и то обичаме, и
предпочитаме да ги извиним, о тк о л к о то
да ги изкореним. Затова природата е дала
на човека д остатъч н о сила, да я използва­
ме, да съберем силите си и да ги устремим
всичките за нас, а не срещу нас. „Не иска­
ме“ - т о в а е причината, „Не можем“ - е
само предлог.

Бъди здрав!

242
 Писмо СХУП

Сенека поздравява Луцилий

Създаваш ми много грижи и без сам да

го съзнаваш, ме вкарваш в дълга и досадна
тъжба, к а т о ми задаваш такива въпросче-
т а , в к о и то не мога да не вляза в разногла­
сие с наш ата школа, ако не се съглася - и да
не вляза в спор със с ъ в е с т т а си, ако се съг­
лася. П и таш ме дали с т о и ц и т е с м я т а т ,
че м ъ д р о с тта е благо, а да си мъдър не е
благо. Първо ще изразя мнението на с т о ­
иците, след т о в а ще се осмеля да кажа и
своето мнение.
С т о и ц и т е с м я т а т , че каквото е бла­
го, е тяло, защ ото благото действа, а как­
в о т о действа, е тяло. Благото принася
полза; защ ото тряб ва да прави нещо, за да
принася полза; ако прави нещо, е тяло. Каз­
в а т , че м ъ д р о с тта е благо; следователно -
неизбежно тр яб в а да я наречем телесна.“ А
да бъдеш мъдър, според сто и ц и те, е друго

243
нещо, гао само се прилага към м ъ д р о стта,
но не действа и не принася полза. „Но каз­
ваме, че да бъдеш мъдър е благо?“ Казваме го
по отношение на то в а , о т к о ето зависи
самата мъдрост. Чуй какво възразяват на
т о в а някои, преди да започна и аз да се о т ­
клонявам и да премина на другата страна.
„Ако т о в а е т а к а - казват - т о и да се жи­
вее блажено, не е благо.“ Искаш - не искаш
- налага се да отговориш , че блаженият
ж и в о т е благо, а да живееш блажено, не е
благо. Освен т о в а ни възразяват: „Вие ис­
к ате да бъдете мъдри, значи т о в а е нещо,
к о ето тряб ва да бъде желано. Ако е нещо,
к о ето тр яб в а да бъде желано, е благо“. На­
ш и те се принуждават да кълчат думите
и да добавят една сричка към глагола „же­
лая“, една сричка, к о я то наш ият език не
позволява да се добави. Ако позволиш, ще я
добавя. Това, к о ето е благо, тр яб в а да бъде
желано. „Ж елаемото“ е нещо, ко ето става
наше, след к а т о сме получили благото. Не
се търси к а т о благо, но се добавя към пос­
т и г н а т о т о благо“.
Аз не мисля същ ото и м о ето мнение
е, че наш ата школа слиза дотам , защ ото
предиш ното твърдение връзва с верига и

244
не позволява да го променят. Голяма т е ­
ж ест даваме на устан овеното о т всички
хора мнение, и според нас е доказателство
за и сти н а та, ако нещо се твърди о т всич­
ки. По същия начин същ ествуването на
боговете го приемаме, защ ото всички са
насадили т о в а мнение, и никой народ не е
излязъл д о там извън законите и нравите,
че да не вярва в никакви богове. К огато
разсъждаваме за в е ч н о с т т а на душ ите, не е
лесно да постигнем разбирателство, било
защ ото се страху ват о т подземните бо­
гове, или защ ото ги уважават. Използвам
т о в а общо убеждение: няма да откриеш
никой, к о й то да не смята, че и м ъдрост­
т а е благо и да си мъдър е благо.
Няма да направя то в а , к о ето п равят
победените, да апелирам към народа. Ще се
сражавам със собствено оръжие.
К огато нещо се прилага към нещо, т о е
или извън, или въ тр е в т о в а , към к о ето е
приложено. Ако е въ тр е в то в а , към което
е приложено, т о е толкова тяло, колкото
и то в а , към к о е то е приложено. Нищо не
може да бъде приложено без допир; то в а,
к о ето докосва, е тяло. Ако е отвън , т о
може и да се отдели о т то в а , към ко ето

245
е приложено; то в а , ко ето се отделя, при­
теж ава движение; то в а , к о ето п р и те­
жава движение, е тяло. Надяваш се да не
кажа, че „бягане“ и „бяг“ са различни неща,
а също „топлина“ и „топлене“ - н и то , че
„светлина“ и „светя“ са също т а к а различ­
ни неща. Признавам, че т о в а са различни
неща, но са о т един род. Ако здравето
принадлежи към безразличните неща, т о и
т о в а да бъдеш здрав принадлежи към без­
различните неща. Ако към т я х принадлежи
и к р асо тата, т о и т о в а да бъдеш красив
принадлежи към т я х . Ако справедливост­
т а е благо, и да бъдеш справедлив също е.
Ако безсрамието е зло, т о да си безсрамен
също е зло. Знай т о в а - едн ото не може без
другото. К о й то е мъдър, т о й притежава
м ъ д р о стта; к о й то притежава м ъдрост­
т а , е мъдър; толкова не подлежи на съмне­
ние то в а , че каквото е едното, тако ва е и
другото, че мнозина с м я т а т , че и д вете са
едно и също нещо.
Но по-скоро бих попитал следното:
щом к а т о всички неща са или блага, или зли-
ни, или безразлични, т о в а да си мъдър към
кои о т т я х спада? Че е благо - о т р и ч а т ,
че е зло - не бива дори да се помисля, значи

246
е по средата. Наричаме го или намиращо
се 6 средата, или безразлично то в а , ко ето
може да постигне и добродетелен, и лош
човек, к а т о например пари, красота, знат-
н о ст. Това, да си мъдър, е постижимо само
за добрия човек; следователно не е безраз­
лично. Но и зло не може да бъде, защ ото
лош човек не може да го постигне. Значи,
е благо. Това, к о е то само добри ят човек
притежава, е благо. Да е мъдър може само
добродетелният човек; следователно е
благо. „Но т о в а се прилага само към мъд­
р о с т т а “. Следователно, ко ето наричаш
„да си мъдър“ се поражда о т м ъ д р о с тта
или поражда м ъ дростта? Поражда се или
поражда, все едно, т о е тял о. Защ ото и
то в а , к о е то става, и то в а , к о ето прави,
е тяло; ако е тяло, е благо. Защ ото само
едно нещо не му достигаше, за да бъде бла­
го - беше безтелесно.
П ер и п атети ц и те с м я т а т , че няма раз­
лика в м ъ д р о с тта и т о в а да си мъдър, за­
щ о т о едн ото не може без другото. Нима
според т е б има такива мъдри, к о и то не
п р и теж ават м ъ дростта? Нима смяташ ,
че то зи , к о й т о е мъдър, не притежава
м ъ д р о стта. С т а р и т е диалектици разде-

247
ляха т а к а нещата; т о в а разделение дойде
о т т я х до с то и ц и те . Какво е т о в а , ще
т и кажа. Едно нещо е поле, друго - да при­
теж аваш поле; и не е ли така, след к а т о
в т о р о т о не се отнася до полето, а до
притеж ателя му. Така м ъ д р о с тта е едно,
а да си мъдър, друго. Мисля, че си съгласен,
че са различни неща то в а , к о ето човек
притежава, и то в а , ко ето е притежавано.
М ъ д р о стта е съвършен ум, достигнал ви-
сш ето и най-доброто. Тя е умение да се жи­
вее. Не мога да кажа „съвършен ум“, т о в а е,
к о ето се дава на притежаващия съвършен
ум. И така, едно е добродетелен ум, друго,
да притежаваш добродетелен ум.
„Има - казват - тел а с различна при­
рода, к а т о например - човек, кон. Следва
ги движението на душите, съдържащи све­
дения за т е л а т а . В такива движения има
нещо самостоятелно, отделно о т тела­
т а . Например: виждам Кашон да се разхож­
да; с е т и в а т а ми го показват, душ ата вяр­
ва. Тяло е то в а , к о е то виждам, към к о ето
са насочени и очите, и душата. След т о в а
казвам: „К атон се разхожда.“
Това, к о ето казвам, е безтелесно. Това е
някакво сведение за тяло, к о ето някои на-

248
ричагп изговорено, други - съобщение, т р е ­
т и - реч. Така че к а т о кажем „м ъдрост“,
имаме предвид нещо телесно, к а т о кажем
„да бъдеш мъдър“, имаме предвид нещо,
к о ето се отнася до т я л о т о . Но далеч не
е едно и също да кажеш “т о й “ и да кажеш
„за него“.
Да допуснем, че не са едно и също нещо
(аз още не изказвам своето мнение). Това
пречи ли на другото, да бъде друго, но бла­
го? Преди малко казахме, че поле е едно, а
п р и теж ател на полето - друго. И защо не?
В ладетелят спада към една природа, владя­
н о т о - към друга. Е дн ото е земя, другото е
човек. Но в т о в а , за к о е то говорим, д вете
са о т една и съща природа, и този , к о й то
притежава мъдрост, и самата мъдрост.
Освен т о в а в предишния случай е едно
то в а , к о е то е притежавано и - друго -
то зи , к о й то го притежава, а т у к - к о й то
притежава и то в а , ко ето е притежавано,
са едно и също нещо. Земя се притежава по
закон, м ъдрост - по природа. Зем ята може
да се отчужди и да се предаде на друг, а мъд­
р о с т т а не се отделя о т п ритеж ателя си.
Не можеш да сравниш различни неща.
Започнах да говоря, че две неща м огат

249
да бъдат различни, но все пак и д в ете мо­
г а т да бъ дат блага. Например м ъдрост и
мъдрец са различни неида, но ще се съгла­
сиш, че и д вете са блага. И както нищо не
пречи на м ъ д р о с т т а да е благо, а на при­
тежаващия я да бъде благ, т а к а нищо не
пречи и м ъ д р о с т т а да е благо, и нейното
притежаване. А да притежаваш м ъдрост­
т а - т о в а значи да бъдеш мъдър. Аз искам
заради т о в а да постигна м ъ д р о с тта, за да
бъда мъдър. Следователно какво? Не е ли
благо т о в а , без к о ето не е благо и друго­
т о ? Може би с м я та те , че мъдрост, к о я т о
се дава без употреба в ж и вота, не трябва
да се приема. Каква е у п о тр еб ата на мъд­
р о с т т а ? Да бъдеш мъдър, т о в а е безцен­
н о т о в нея, о т к о е то ако се лиши, става
безсмислена. Ако мъченията са зло, да бъ­
деш измъчван е злина. До такава степен,
че п ъ р вото не е злина, ако му отнемеш
последствията. М ъ д р о с тта е съвършени­
я т ум, да бъдеш мъдър е употреба на съ­
вършения ум. Но може ли да не бъде благо
у п о тр е б а та на т о в а , к о ето без употреба
ще престане да е благо? П и там т е дали
м ъ д р о с т т а тр яб в а да бъде желана? Ще се
съгласиш, че трябва. П и там т е дали упот-

250
ребата на м ъ д р о с т т а тр яб в а да бъде же­
лана? Ще се съгласиш, че трябва, защ ото
иначе м ъ д р о с т т а не т и е нужна. Това,
к о ето тр яб в а да се желае, е благо. Да бъ­
деш мъдър значи да използваш м ъ д р о с тта
в ж и вота; както да държиш реч значи да
използваш красноречието, както и да из­
ползваш о ч и те си, за да виждаш. Излиза, че
и т о в а да бъдеш мъдър, значи да използваш
м ъ д р о стта. Към т о в а тр яб в а непременно
да се стремим; към т о в а да бъдем мъдри -
също тр яб в а да се стремим. Ако тряб ва
да се стрем им към него, значи е благо.
О тдавн а се ругая, че подражавам на
тези, к о и т о обвинявам, и използвам думи,
за да докажа очевидното. Кой може да се
съмнява, че ако горещината е зло, т о в а
да т и е горещо, също е зло? Ако с т у д ъ т
е зло, не е ли зло да т и е студено? Ако жи­
в о т ъ т е благо, да живееш не е ли благо?
Всичко т о в а е около м ъ д р о стта, не е в нея
самата. А ние тр яб в а да оставаме в нея
самата. Дори и ако искаме да поскитаме в
нея, има широки п р о стр ан ства за далечни
странствания; за природата на боговете,
за първичните вещ ества на свети л ата, за
толкова разнообразните пътищ а на звез-

251
дише, дали т е х н и т е движения са свърза­
ни с наш ите движения, дали о т т а м идва
импулсът за движението на всички тела
и души, дали тези неша, к о и т о с ч и т а т
за случайни, са ни определени о т някакъв
закон и дали има нешо неочаквано в то зи
с в я т или всичко се въ рти , к а т о си знае
реда. Може т о в а и да е далеч о т сформи­
ране на нравите, но извисява душ ата до
величината на нещ ата, с к о и то се зани­
мава; тези неща, за к о и то допреди малко
говорих, я смаляват и п о ти ск а т, а не я
и зо с тр я т, както см яташ т и , о тс л аб в а т
я. Заклинам ви, толкова старание, необхо­
димо за по-велики и по-хубави неща, т р я б ­
ва ли да се отделя за такива, ко и то , ако
не са лъжливи, т о са безполезни. За какво
ми тр яб в а да знам дали м ъ д р о с т т а е едно
нещо, а да бъдеш мъдър - друго? За какво ми
тр яб в а да знам, че едн ото е благо, другото
не е. Ще набера смелост, ще хвърля жребий
и на те б е ще се падне м ъ д р о с тта, на мен -
да бъда мъдър. Наравно сме.
По-добре ми покажи как да достигна до
тези неща. Кажи ми какво тр яб в а да избяг­
вам, към какво да се стрем я, с какви зани­
мания да укрепя душата, когато т я става

252
нерешителна, как да отблъсна надалеч о т
мен т о в а , к о е то ми връхлита напречно,
как да се възправя срещу толкова зло, как
да отблъсна тези беди, к о и т о се сто в ар ­
в а т върху мен и тези, на к о и т о сам съм се
натъкнал. Научи ме как да понасям мъки­
т е , без да застена и как - щ а с ти ето , без да
накарам друг да застене, как не да очаквам
края на злините, а сам ият аз, когато реша,
да избягам. Според мен, няма по-срамно о т
т о в а да желаеш с м ъ р т т а . Заидото, ако ис­
каш да живееш, защо искаш да умреш? Ако
не - защо молиш боговете за нещо, ко ето
са т и дали още о т раждането? Установе­
но е, че ще умреш и п р о т и в в о л ята си. Да
умреш, както искаш, е в т в о и ръце. Едно­
т о т и е неизбежно, другото - възможно.
Тези дни прочетох много срамно
встъпление о т красноречив човек: „Да мо­
жех да умра по-скоро“. Безумни човече, ис­
каш нещо твое! „Да можех да умра по-ско-
ро“. Може би си доживял до с т а р о с т с
тези думи, а какво т и е пречело? Какво т е
е задържало? Никой не т е задържа, върви
си, когато решиш. Избери си к о я т о ис­
каш ч а с т о т природата и й заповядай да
откри е пред т е б изход. Тези са сти хи и те,

253
с к о и т о се управлява т о з и с в я т - вода,
земя, въздух - същ ите, к о и т о са извор на
ж и вота, са и п ъ т към с м ъ р т т а . „Да може
по-скоро да умра!“. Какво е то в а , к о е то
желаеш? За кой ден го отлагаш? Това, кое­
т о искаш, може да стане по-бързо. Това
са думи на човек със слаба душа, к о й т о с
т о в а отказване иска милост. К о й т о же­
лае с м ъ р т т а , т о й не иска да умре. Моли
боговете за ж и в о т и здраве, ако си решил
да умреш, хубавото на с м ъ р т т а е т о в а -
да спреш да желаеш.

С т о в а да се занимаваме, Луцилий, та к а
да формираме душ ите си. Това значи мъд­
р о с т и т о в а значи да бъдем мъдри, не с без­
смислени разсъждения да развиваме излиш­
но остроумие. Толкова въпроси т и е по­
ставила съдбата, т и не си ги решил, а вече
се занимаваш с шеги? Глупаво е, след к а т о
си получил сигнал за бой, да размахваш меча
във въздуха. Хвърли т о в а оръжие - играчка,
има нужда о т такова, к о е то решава б и т ­
ката. Кажи по какъв начин никоя скръб, ни­
кой страх да не р азстр о й в ат душ ата ми,
по какъв начин да излея брем ето на т а й ­
н и т е желания. Нека да действаме! „Мъд-

254
росшгпа е благо, да си мъдър не е благо“;
с т о в а ще ни о т к а ж а т о т м ъ д р о стта,
ще бъ дат осмени всички наши занимания
к а т о напразен труд. А какво ще кажеш,
ако има и такъв въпрос: „Благо ли е бъде­
щ а т а мъдрост?“ А може и да помислиш
дали хамбарите ч у в с т в а т вече бъдещ ата
ж ъ тв а и дали д е т с т в о т о разбира чрез си­
л а т а и здравината си бъдещ ата младост?
Д о к ато някой е болен, бъдещ ото здраве не
го успокоява, не повече, о т к о л к о т о то зи ,
к о й т о се занимава с бягане или борба, би
го вдигнала бъдещ ата почивка след много
месеци. Кой не знае, че т о в а , к о е то ще е в
бъдеще, не е благо, защ ото ще бъде? Защо-
т о то в а , к о е то е благо, винаги е полезно;
ако не е полезно, не е благо; ако е полезно,
вече е благо. Ще бъда мъдър; т о в а ще бъде
благо, когато бъда, за сега още не е. Първо
- нещо тр яб в а да го има, а след т о в а - т о
е някакво.
Кажи ми, моля т е , как може да бъде
благо т о в а , к о е то още го няма? А ако т и
кажа „ то в а ще бъде“, тр яб в а ли да т и до­
казвам, че още го няма? К о ето ще стане,
още не се знае дали ще стане. „Ще настъпи
п р о л е т т а “. Зная, че сега е зима. „Ще дойде

255
л я т о “. Но зная, че още не е л я т о . „Ще бъде“
- най-важният аргумент, че нещо още го
няма. Ще бъда мъдър, надявам се, но засега
не съм мъдър. Ако имах т о в а благо, щях да
се избавя о т т о в а зло. В бъдеще ще стан а
мъдър; о т т о в а т и став а ясно, че още не
съм мъдър. Не мога да съм едновременно и
при бъдещ ето благо, и при сегаш ното зло.
Не мога да съм едновременно и в благо, и в
зло. Те не в ъ р в ят заедно и не може да има в
един човек и едното, и другото.
Да остави м тези остроумни шеги и да
побързаме към неща, к о и т о ще ни бъдат
по-полезни. Никой, ако бърза да потърси
акушерка за дъщеря му, к о я т о ражда, няма
да почне да ч ете заповедта за игрите и
техния ред. Никой, на к о й т о дом ъ т му
гори, няма да погледне на игралната дъска,
за да разбере как да изведе в з е т о т о в плен
камъче. Но, кълна се в Херкулес, на тебе
всичко т о в а т и е съобщено, за горящия
дом, за децата т и , к о и т о са в опасност
и обсадата на родината, и разграбването
на благата; добави и корабокрушенията и
всичко, о т к о е то можеш да се страхуваш;
сред всички тези неща т и имаш свобод­
но време да развличаш душ ата си. П и таш

256
се каква е разликата между м ъ д р о с т т а и
т о в а да бъдеш мъдър. Режеш и развързваш
възлите на вързаната над теб е скала.
П риродата не ни е отпуснала толкова
много и щедро време, за да го губим напраз­
но. Виж каква ч а с т о т него се губи, когато
сме много сериозни; една ч а с т ни я отнем а
влош еното здраве, друга - т о в а на близки­
т е ни; друга - неизбежните задължения и
държавните дела. С ъ н ят също дели с нас
ж и в о та ни.
И да пилеем ч ас т о т т о в а кратко, бър­
зо минаващо и отнасящ о ни време? При­
бави и т о в а , че душ ата свиква да се забав­
лява, вм есто да се лекува, и философията
о т лекарство се превръща в забава. Не
зная каква е разликата между м ъ д р о с т т а и
т о в а да бъдеш мъдър; зная, че не е важно за
мен дали я зная или не я зная. Защо тогава
ме задържаш между думите на м ъ д р о с тта,
а не между делата й. Направи ме по-силен,
направи ме по-уверен, направи ме равен на
съдбата, направи ме по-висш о т нея. Мога
да съм и по-висш, ако всичко, к о е то уча, е
насочено към то в а .

Бъди здрав!

257
 Писмо СХУШ

Сенека поздравява Луцилий

Искаш о т мен да т и пиша по-често.

Ако си сравним см етк и те, ще си ми длъж­
ник. Бяхме се разбрали т в о и т е писма да
са първи - т и пишеш, аз т и отговарям.
Но няма да ставам дребнав, зная, че мога да
т и имам доверие и да т и п латя предвари­
телно. Няма да направя т о в а , к о е то Цице-
рон, изключително красноречив мъж, кара
А ти к да направи: „дори и да няма какво да
каже, да пише каквото му дойде наум.“
Никога няма да страдам о т липса на
т о в а какво да пиша, няма да се занимавам
с нещ ата, к о и т о изпълват писмата на Ци-
церон: кой е кандидат за длъжност и иде
т и ч а по изборите със собствени сили,
кой - с чужди, кой се домогва до консулска
длъжност с пом ощ та на Цезар, кой - на
Помпей, кой ще разчита на л о в к о с т т а и
парите си. Колко труден лихвар е Цеци-

258
лий, о т к огото и близките не получават
нищо, освен дванадесетте процента.
По-лесно е да се занимаваш с чуждите
злини, о т к о л к о т о със своите, да разгле­
даш себе си и да се видиш за колко неща си
кандидат, а не можеш да събереш гласове.
Но, Луцилий, т о в а е най-висшият израз на
свобода: да не искаш нищо и да подминеш
всички м еста за избори, к о и т о съдбата
организира. Според т е б не е ли приятно,
когато са призовани т р и б и т е и кандида­
т и т е са неспокойни и т р е п е р я т о т не­
и з в е с т н о с т т а в свои те храмове - един
обеидава пари, друг действа чрез посредни­
ци, т р е т и покрива с целувки ръката, до
к о я т о няма да иска и да се допре, ако бъде
избран - и всички вцепенени очакват гласа
на глашатая - да сто и ш спокоен и да гле­
даш онези пазарища, без да купуваш и без
да продаваш? А колко по-голяма радост
преживява то зи , к о й то гледа не консул­
ските, не п р ето р ски те избори, а онези за
ежегодни длъжности, пожизнени власти,
други - военни успехи и триумфи, други -
б о гатств а, други - бракове и деца, други -
здравето си и т о в а на близките си. Колко
сърцата р аб о та е т о в а да не искаш нищо

259
u ga не молиш нищо и да казваш: „Нямам
нищо общо с те б , съдба. Няма да т и дам
власт върху мен. Зная че при т е б се прова­
л я т К атоновци, а се избират Ватиниевци
и не моля за нищо“. Това значи да вземеш
съдбата в ръцете си.
Е т о какво можем да си пишем един на
друг, без да изчерпваме предмета, под нес­
покойните погледи на толкова хора, кои­
т о , за да д о с ти гн а т до нещо гибелно за
тя х , попадат о т една беда в друга, и скат
то в а , о т к о ето скоро ще избягат или ще
се погнусят. На кого му е стигало то в а ,
к о е то е постигал, и му се е струвало извън­
редно много, до като го е търсел. Щ астие­
т о не е алчно, к а к т о си м и слят хората, но
е дребно. За т о в а не насища никого. Счи­
т а ш за върховно т о в а , о т к о е то си дале­
че; за то зи , к о й т о го е постигнал, е ниско.
Нека изляза лъжец, ако и тогава не поискаш
да се изкачиш още по-нагоре. Това, ко ето
си считал за връх, е само стъпало. Всички
с т р а д а т о т т о в а , че не зн аят и сти н а та.
Х ората се н о ся т подмамени о т слухове
подир т о в а , к о е то с м я т а т за блага, а щом
ги д о с ти гн а т и са претърпели вече много
неща, виж дат, че са злини или безсмислени

260
неща, или по-малки, ошколкошо са се надя­
вали. Много хора се удивляват отдалеч на
измамни неща, а по-голямата ч ас т с ч и т а т
голямото зло за благо.
Дано не ни се случва никога т о в а , да из­
следваме какво е благо. Има различни т ъ л ­
кувания, един го изразява по един начин,
друг - по друг. Някои го определят: „Благо
е т о в а , ко ето привлича душ ите, ко ето
ги призовава към себе си.“ На т о в а вед­
нага друг се п роти воп оставя: „А ако т о
привлича душ ите към гибел?“ Знаеш кол­
ко много злини изглеждат съблазнително.
И с т и н а т а и подобието на и с т и н а т а се
о т л и ч а в ат едно о т друго; т о в а , к о ето
е благо, се свързва с и сти н ата; не може да
е благо, ако не е истинско. А т о в а , к о ето
привлича, е правдоподобно. То се прокрад­
ва, безпокои, привлича. Някои го опреде­
л я т така: „благо е т о в а , к о е то заставя
да бъде желано, или събужда силно желание
към себе си“. И на т о в а се възразява: „сил­
н о т о желание събужда много неща, кои­
т о душ ата желае за свое зло“. По-добро е
т о в а , к о е то някои казват: „Благо е то в а ,
к о ето събужда стремеж към себе си в съ­
гласие с природата, к о е то тр яб в а да бъде

261
търсено истински тогава, когато започне
да бъде силно желано“. То е и честно; з а т о ­
ва е напълно желано.
Но самата те м а ми напомня, че т р я б ­
ва да кажа за различието между благото и
ч е с т н о т о . В т я х има нещо единно и нераз­
делно. Не може да е благо, ако не съдържа
нещо честно в себе си и не може да бъде
честно, ако не съдържа благото в себе си.
Каква е тогава разликата между двете.
Ч е с т н о т о е съвършено благо, к о е то из­
пълва блажения ж и вот, в допира с к о ето и
другите неща с т а в а т също блага. Е т о как­
во имам предвид: има неща, к о и то н и т о
са благо, н и т о са зло - к а т о например во­
енната служба, началничеството над леги­
о н ите, п р ав о то да си съдия. К огато задъл­
ж енията се изпълняват честно, започват
да бъ д ат благо и о т безразлични минават
към благата. Благото став а благо в съче­
тан ие с ч е с тн о то , ч е с т н о т о е благо само
по себе си. Благото произтича о т честно­
т о , ч е с т н о т о само за себе си е източник.
Всяко благо е могло да бъде в миналото зло;
ч е с т н о т о не може да бъде друго, освен бла­
го.
Някои го определят така: „благо е то в а ,

262
к о е то е според природата. Внимавай как­
во иде кажа: всичко, к о е то е благо, е според
природата, но не всичко, ко ето е според
природата, е благо. Много неща се съгласу­
в а т с природата, но са толкова дребни, че
не им подобава и м ето „благо“. Малки са и
достойни за презрение. Никое благо не е ни
най-малко достойно за презрение; защ ото
колкото и да е малко, е благо; щом е благо,
престава да е дребно. По какво да разпоз­
наваме благото? По т о в а , че е напълно в
с ъ о т в е т с т в и е с природата.
„Признаваш - казваш, - че благото е в
с ъ о т в е т с т в и е с природата? Това е негово
качество. Признаваш и че има такива дру­
ги неща, к о и то са според природата, но не
са благо. Следователно как може едно да е
благо, друго - не. Как може да и м ат различ­
ни свойства, след к а т о и м ат общ признак,
че са според природата?“ Разбира се, пора­
ди сам ата величина.
Не е ново т о в а , което, к а т о расте, се
изменя. Било е дете, став а момче и вече
к ач ество то е друго. П ъ рвото е било не­
разумно, в т о р о т о - разумно. Много неща
с растежа с т а в а т не само по-големи, но и
други. „Не, то в а , к о ето нараства, не става

263
друго. Дали ще налееш в и н о т о в бутилка,
или в бъчва, и в д вете има качествата на
в и н о то. Вземи и различни количества мед,
вкусът ще бъде същ ият.“ Това са примери
о т съвсем друг вид. Те запазват качество­
т о си, макар и да се увеличават. Макар и
увеличени в св о ето количество, запазват
сво ето качество.
Някои след много добавяния са превръ­
щани о т последното в нещо ново, различ­
но о т т о в а , к о е то са били. Един камък
прави свод - то зи , к о й то се вклинява меж­
ду наклонените страни и с вкарването
си крепи останалите. Защо всичко прави
последното добавяне да е най-важно, дори
и т о да е малко? Защ ото не уголемява, а
допълва.
А някои неща при п орастван ето гу­
б я т предишната си форма и преминават
в нова. Ако душ ата дълго развива нещо и
о т следване на величината му започва да се
изморява, т о започва да се нарича безкрай­
н о с т и е съвсем различно о т нещ ата, кои­
т о изглеждат големи, но и м ат предел. По
същия начин признаваме, че т я е трудно
делима и с увеличаване на тази труд н ост,
откриваме, че е неделима; а о т то в а , кое-

264
т о едвам се движи, ние минаваме към не­
подвижното. По същия начин нещо е било
в съгласие с природата, но с нарастване на
величината преминава към друго качество,
и т о став а благо.

Бъди здрав!

265
 Писмо СХ1Х

Сенека поздравява Луцилий

Всеки п ъ т, когато откри я нещо, не ча­

кам т и да кажеш ,Делим го“ - а си го казвам
сам. П и таш какво съм открил? О тв о р и
си пазвата, т о в а е чиста печалба. О ткри х
как можеш най-бързо да станеш богат.
Колко силно желаеш да чуеш това! И има
защо. Ще т е заведа по най-краткия п ъ т
към много голямо б о гатств о . Първо, т и
тр яб ва кредитор; за да се заемеш с някак­
ва дейност, първо тр яб ва да вземеш заем.
Но не искам да вземаш заем чрез посредник,
не искам посредници да обсъждат т в о я т а
репутация. Ще т и дам го т о в кредитор -
к о й то е посочен о т К атон: вземи назаем
о т себе си. К олкото и малко да е, ще бъде
д остатъчн о, защ ото каквото не ни дос­
тига, ще го искаме о т себе си. Няма никак­
ва разлика, Луцилий, между т о в а да не жела­
еш и да нямаш. Върховното в д вете неща

266
е едно и също: няма да страдаш. Не т е
уча на т о в а да отречеш нещо, свързано с
природата; т я е упорита, не може да бъде
победена, иска своето; но то в а , ко ето из­
лиза о т пределите и, знай, че е измолено, а
не необходимо. Гладен съм, тр яб ва да ям.
Дали то зи хляб е обикновен или пшеничен,
за природата няма никакво значение. Тя не
иска да д оставя удоволствие на стомаха, а
да го засити. Жаден съм; дали ще е водата,
к о я т о ще загреба о т най-близкото езеро,
или тази, к о я т о съм запечатал със сняг, за
да се охлажда с чуждия студ, т о в а за при­
р о д ата няма значение. Тя заповядва само
то в а , да се утоли жаждата. Дали чаш ата
ще бъде златна или кристална, дали - изма­
зана със смирна, дали ще бъде Тибуртинска
чаша, или собствен ата т и длан - няма ни­
какво значение. Гледай целта на всяко дело
- и ще се откажеш о т всичко излишно.
Призовава ме гладът - ще протегна ръка
към т о в а , к о е то ми е най-близо, а т о й ще
направи вкусно всичко, к о ето аз взема.
Гладният не презира нищо.
П и таш - „А какво ще ми бъде удоволст­
ви ето?“ - Според мен, е казано прекрасно:
„Мъдрецът е най-големият търсач на при-

267
родните б о га тс тв а.“ Ще кажеш: „Защо
ме угощаваш с празно блюдо? Аз вече при­
готвях сандъците. Оглеждах се в кое море
да се впусна за търговия, какви държавни
постъпления да взема, какви сто ки да съ­
бера. Измама е да обещаеш б о гатства, а
после да учиш на бедност.“ Ти см яташ за
беден този , на когото не му липсва нищо?
„Но т о в а т о й дължи на тъ рп ен и ето си, а
не на съдбата.“ - Значи, т и не считаш за
б огат онзи, ч и и то б о га тс тв а са неизчер­
паеми? Предпочиташ да имаш много или
да имаш достатъчно? К о й т о има много,
т о й иска още повече, а т о в а е доказател­
ств о , че т о й има по-малко, о т к о л к о т о му
се иска. А к о й то има толкова, колкото
иска, е постигнал св о ята цел, к о ето нико­
га не се отдава на богатия. Не см яташ ли
за б о га т с т в о то в а , че заради него т о й не
е попаднал в списъците на проскрибира-
ните, или че заради него н и т о син, н и т о
жена не са им налели отрова? Защ ото по
време на война са в безопасност? Защ ото
по време на мир т е не са заети? Защ ото
да притежаваш такива б о га тс тв а не е
опасно, н и т о е трудно да се разпореждаш
с тях?

268
 „Но малко ли има то зи , к о й то не студу-
6а, не гладува и не жадува“. Повече о т т о в а
не притежава и Ю питер. Никога не е мал­
ко то в а , ко ето е достатъчно, и никога не
е много то в а , к о е то е недостатъчно. След
Далий и след индусите - Александър е бе­
ден. Лъжа ли? Търси какво да присвои, т ъ р ­
си по незнайни морета, праща нови флоти
в м орето, и бих казал - чупи преградите на
света. К аквото е достатъ ч н о на природа­
т а , не е д остатъ ч н о на хората. Намери се
един, к о й то след к а т о имаше всичко, поис­
ка още; такава е слеп отата на ум овете и
всеки о т нас, когато постигне успех, заб­
равя откъде е тръгнал. Той, к о й то е бил
неоспорван владетел на своя тесен ъгъл,
к а т о достигнал границите на земята и се
връщал по завзетия вече о т него с в я т, бил
тъжен. Б о г а т с т в о т о не е направило ни­
кого богат, н апротив - прави всеки още
по-жаден за пари. П и таш каква е причина­
т а за то в а . К о й т о има повече, т о й има
възможност да има още повече. Можеш да
докараш когото искаш о т ония, ч и и то
имена се изброяват заедно с тези на Крас и
Лициний, нека пресметне какво притеж а­
ва и на какво се надява - ако вярва на мен,

269
е беден, ако вярва на теб, може да обеднее.
А този , к о й то се съобразява с т о в а ,
к о ето изисква природата, не само не усе­
ща б ед н о стта, но и не се страхува о т нея.
Но знай, че да сведеш то в а , ко ето имаш,
до най-необходимото, е крайно трудно;
този , когото наричаме близък до приро­
дата, а т и го считаш за беден, също при­
теж ава и нещо излишно. Б о г а т с т в о т о
ослепява т ъ л п а т а и обръща вниманието
към себе си, ако се изнасят много пари о т
вкъщи, ако покривът е облицован в мно­
го злато, ако подбрани по телосложение
и добре облечени роби го съпровождат.
Ц ялото тяхн о щ астие е насочено навън;
а този , когото сме избавили и о т тълпа­
т а , и о т съдбата - е щ астлив вътреш но.
Това, к о ето за тя х , при к о и то тревожна­
т а бедност е заела и м ето на б о га т с т в о ­
т о така, и м ат б о г а т с т в о т о , както каз­
ваме за някого - „има треска“. Но ние каз­
ваме и друго: „Хванала го е треска“, трябва
да кажем така: „Хванало го е б о га тс тв о ­
т о “. За нищо друго няма да т и напомням
повече, о т к о л к о т о за т о в а , за ко ето ни­
кога напомнянията не са достатъ ч н и - да
мериш всички т в о и естествен и желания,

270
к о и то имаш или безплатно, или на ниска
цена. Недей да смесваш пороците с жела­
нията. П и таш на каква маса, на какво сре­
бро да се поднася храната и дали робите,
к о и то я поднасят, да бъдат с един р ъ ст и
бръснати. П риродата не иска нишо друго
освен храна!

Ако от жажда изгаряш,

нима златна чаша ще търсиш?
Ще те е гнус ли от всичко,
което паун и калкан не е?

Гладът не е честолюбив, стига му да

бъде заситен, не го е много грижа с какво.
Това са мъчения на горкия лукс. Човек т ъ р ­
си по какъв начин о тн о в о да огладнее след
насищането и как не да запълни стомаха си,
а да го натъпче, как да предизвика о тн о в о
жажда, к о я т о е утолена след п ървото пие­
не. Хораций го казва прекрасно: за жаждата
не е важно в каква чаша ще й се поднесе и
изящна ли ще бъде ръката, к о я то й подна­
ся. А ако счетеш за важно къдрави ли коси
има момчето, ко ето т и поднася чаш ата и
дали т я е прозрачна, т и не си жаден.
Между другите дарове природата ни е

271
дала и този , че необходим остта прогон­
ва гнусливостта. Може да се избира само
между излишните неща. „Това е грозно,
т о в а не се иени о т никого, а т о в а нараня­
ва о ч и те ми“. Така е направено о т онзи съз­
дател на света, к о й то ни е написал прави­
л ат а за живеене, че тряб ва да сме здрави,
а не изнежени. Всичко, к о ето се отнася до
здравето, е достъпно и под ръка, а за изне-
ж е н о с т т а се добива трудно и с грижи.
Значи, да използваме то в а , к о ето при­
род ата ни е дала к а т о благодеяние, да го
броим к а т о една о т големите и велики
заслуги пред нас, к а т о ни е дала способнос­
т т а да не се пресищаме с всичко, ко ето
ние желаем по необходимост.

Бъди здрав!

272
 Писмо СХХ

Сенека поздравява Луцилий

Т в о ето писмо блуждае о т въпрос на

въпрос, но най-накрая се спира на един и
иска отговор за него: „Как достига до
нас знанието за благото и ч естн о то ?“ -
Мнозина с ч и т а т , че благото и ч е с т н о т о
са различни неща, ние също ги отделяме
едно о т друго. Е т о какво имам предвид.
С ч и т а т за благо то в а , ко ето е полезно. И
т а к а прилагат т о в а име и на б о гатств а­
т а , и на конете, и на ви ното, и на обувки­
т е . Толкова евти н о е за т я х благото и го
смъкват до такова ниско ниво. За честно
с м я т а т то в а , ко ето е честно изпълнение
на задълженията, в т о в а число - грижата
за възрастния баща, помощ та за беден
приятел, р е ш и те л н о с тта във важен по­
ход, умереното и разумното предложе­
ние в сената. Ние също считаме благото
и ч е с т н о с т т а за две отделни неща, но с

273
един произход. Нищо не е благо, ако не е
честно. К акбото е честно, е благо. В как­
во се състои разликата между двете съм
казвал неведнъж и считам за излишно да
повтарям. Само т о в а ще кажа, че ние не
приемаме за благо то в а , к о ето може да се
използва за зло. А виждаш б о г а т с т в о т о ,
з н а т н о с т т а и силата колко зло причиня­
в а т.
Сега се връщам към то в а , к о ето искаш
да кажа: откъде се взимат у нас познания­
т а за благото и ч е с т н о с т т а ?
П риродата не е могла да ни научи. Тя ни
е дала семена на знанието, но не сам ото
знание. Някои т в ъ р д я т , че ние сме попад­
нали на т о в а знание случайно, ко ето е мно­
го трудно за вярване - случайно да се появи
в нас образът на добродетелта. Ние ми­
слим, че го създава наблюдението и срав­
нението на често извършвани постъпки.
Н аш ата школа смята, че и ч ес тн о то , и
благото се п о сти гат посредством анало­
гии. Тази дума, т ъ й к а т о л атин ските гра­
матици й дадоха гражданство, не мисля, че
тр яб ва да се осъжда и връща в родината и
ще я използвам не само к а т о приета, но и
к а т о широко употребявана.

274
 Ще кажа какво е аналогия. К а т о знаем
какво е тел есн ото здраве, ние си помисля­
ме, че има и здраве на духа. Разбираме, че
има телесни сили; о т т я х заключаваме, че
има и душевни сили. Нас ни удивляват ня­
кои постъпки, едни о т т я х човечни, други
смели, на т я х почваме да им се възхища­
ваме к а т о на съвършени. Но под т я х има
много пороци, к о и то ние не сме забелязали,
защ ото са били скрити под блестящ ата
външ ност на смелите постъпки, а ние не
сме ги видели. П риродата ни кара да пре­
увеличаваме всичко достойно и всеки вид
преувеличава славата; о т т у к сме взели и
образа на най-голямото благо.
фабриций отхвърлил з л а т о т о на цар
Пир; счел за повече о т царство т о в а да
презира царските богатства. И когато
лекарят на Пир обещал да даде на Пир
о трова, т о й предупредил Пир да се пази
о т заговор. Да не дадеш на б о г а т с т в а т а
да т е победят и да не побеждаваш с о т ­
рова, за т о в а е нужна еднаква сила на духа.
Ние се възхищаваме на величието на мъжа,
к огото не огънаха н и т о обещанията на
царя, н и т о тези п р о ти в царя, мъж, след­
ващ благия пример, ко ето е много трудно,

275
по време на война - к о й то беше невинен и
вярваше, че има неща, к о и то не е позволе­
но да се причиняват дори на врага, к о й то
в най-голяма бедност, к о я т о т о й см ята­
ше за слава, избягваше б о г а т с т в а т а к а т о
о трова. „Живей - казваше - благодарение
на м о ето благодеяние, Пире, и се радвай на
то в а , за к о ето досега скърбеше, че не мо­
жеш да подкупиш фабриций.“
Хораций К оклит сам препречил м оста
и заповядал да о т р е ж а т п ъ тя зад него, за
да прегради п ъ тя на врага и толкова дъл­
го се съпротивлявал на притискащ ите го
врагове, докато не звъннали гредите пора­
ди пълното им разрушение. К огато разбра,
че родината е извън опасност, защ ото из­
ложи себе си на оп асн остта, т о й каза: „Да
дойде, ко й то иска да ме преследва по то зи
п ъ т !“ - и скочил, но загрижен, в бързото
течение на реката, да спаси оръжието си
и да излезе невредим, к а т о запазил просла­
вения о т наскорошна победа щ и т и меч;
върнал се при свои те невредим - сякаш е
минал по м ост.
Тези и подобни на тези деяния ни раз­
кри ват образа на добродетелта. Ще доба­
вя и нещо, ко ето изглежда чудно; понякога

276
злото разкрива к р а со та та на ч е с т н о с т ­
т а и прекрасното е блестяло до безобраз­
н о т о . Ти знаеш, че има пороци, гранични с
добродетелите и, ко ето е най-срамното,
долни постъпки, к о и т о приличат на пра­
вилни. Така р азто ч и тел н и ят лъжливо се
представя за щедър, макар че между умее­
щия да дарява и неумеещия да пази разли­
к а та е огромна. Има, повтарям, хора, кои­
т о не раздават, а разхвърлят. Не наричам
щедър този , к о й то е враг на своите пари.
Н ебреж н остта им итира о т с т ъ п ч и в о с т ,
н аглостта - смелост. Такава прилика ни
кара да бъдем внимателни и да различаваме
сходното по външ ност, но различното на
дело. Д о като наблюдаваме някои, че вър­
ш а т велики дела, тр яб ва да наблюдаваме
и дали свърш еното та к а мъжествено не
е направено само веднъж. Виждаме го смел
на война, но страхлив на форума, да понася
смело бед н о стта, но да го е страх о т по­
зора; хвалим постъпката, презираме мъжа.
А друг ще видим благосклонен към прияте­
л и те и умерен срещу враговете, извърш­
ващ и частни, и държавни дела, безукорно
и почтително, не му липсва търпение в
нещ ата, к о и то тр яб в а да се понасят, в

277
то в а , ко ето тр яб в а да се върши - разумен,
виждаме го та м , където тр яб ва да се раз­
дава, да раздава с щедра ръка, когато т р я б ­
ва да се понасят тр у д н о сти - уп ори т и
твърд, когато тр яб ва със силата на духа
си да побеждава умората на т я л о т о . Той е
винаги еднакъв и равен на себе си във всяка
постъпка и не само постъпва както т р я б ­
ва, но и не може да постъпи иначе. Разби­
раме, че в него има съвършена добродетел.
Нея ние я разделихме на части. Трябваше
да се обуздаят желанията, да се потиска
с тр ах ъ т, да се обмислят действи ята, да
се раздаде всичко, ко ето тр яб в а да се даде;
ние постигнахме смелост, въздържаност,
благоразумие, справедливост и поверяваме
задължение на всяко едно о т тези неща. По
какво тогава познаваме добродетелта?
Показаха ни я последователността, красо­
т а т а , и п о с т о я н с т в о т о , и съгласието по
всички дела, и също та к а и величие, превъз­
хождащо всичко друго, видяно о т нас. Така
разбрахме какво е т о в а блажен ж и вот,
течащ спокойно, защ итен о т собствено­
т о си решение. Как ни стан а ясно това?
Ще кажа. Никога този , достигнал до съ­
вършенство мъж не е проклинал съдбата,

278
не се е натъжабал, приемал е ударите, но
считайки себе си за гражданин на св ета и
войник, понасял е всички трудн ости , все
едно че т а к а му е заповядал началникът.
К аквото и да му се е случвало, т о й не го е
приемал к а т о зло, с негодувание, изпрате­
но о т съдбата, а п о ч ти к а т о поръчение за
него. „К аквото и да е т о в а - казва - е мое.
Тежко е, трудно е да бъдем и в т о в а дело
усърдни.“
Неизбежно се е показал велик то зи , кой­
т о не е издал с т о н при никакви беди, ни­
кога не се е оплакал о т съдбата си; мнозина
е накарал да разберат какъв е т о й и е блес­
т я л к а т о светлина в мрак, и е обърнал към
себе си хиляди души, и е бил кротък и спо­
коен - и в бож ествените, и в човеш ките
дела - еднакво справедлив. Имал е съвърше­
на душа и я е въздигал във висините, так а
че по-нависоко о т нея е бил само бож и ят
дух, частица о т к о й то се е изляла и в тази
смъртна гръд. А т я никога не е била по-бо-
жествена, както когато мисли за своята
см ъ р тн ост, знае, че човек е роден за т о в а
да понесе ж и в о та си, че т о в а т я л о не е
дом, а прию т, и т о краткотраен прию т,
к о й т о тр яб в а да оставиш к а т о видиш,

279
че си дотягащ гост. Най-голямото дока­
зателство, Луцилий, че душ ата идва о т
по-високо м ясто, е че в т о в а , в к о е то жи­
вее, се измъчва, счи та го за тясн о и малко и
не се страхува да го напусне. Знае къде о т и ­
ва то зи , к о й то помни откъде е дошъл. Не
виждаме ли колко нещастия, колко зло ни
докарва т о в а тял о. Оплакваме се т у о т
глава, т у о т стомах, т у о т гърди, т у о т
гърло; т у ни м ъчат жилите, т у краката,
т у диария, т у простуда. Понякога с тр а ­
даме о т липса на кръв, понякога о т т в ъ р ­
де много. О твсякъде ни го н ят и измъчват.
Това став а с живеещите на чуждо м ясто.
А ние, к а т о сме получили т о в а слабо
тяло, протягаме наш ите планове за веч­
н о ст, надяваме се на най-дългия срок, без да
сме доволни о т никакви пари и о т никак­
ва власт. Има ли по-безсрамно и по-глупаво
нещо о т то в а . Нищо не ни е достатъчн о,
дори и когато ни предстои да умираме, не
само т о в а - дори когато умираме. Всеки
ден сме все по близо до последния, и натам,
където тр яб в а да паднем, ни тласка все­
ки час. Виж колко е сляп наш ият ум. Това,
за к о ето казвам, че е бъдеще, в максимална
степен вече е - и една голяма ч ас т о т него

280
вече е минала, тази к о я т о сме проживели.
Грешим, че се страхуваме о т то зи ден, след
к а т о към с м ъ р т т а ни в о д я т всичките
отделни дни. Умората не е о т тази стъ п ­
ка, при к о я т о падаме без сили, т я само я
признава. Последният ден само стига до
с м ъ р т т а , а въ рвят към нея всички. Тя не
ни отнася наведнъж, а по малко.
Затова великата душа, знаейки своята
висша природа, се старае и на т о в а оп­
ределено за нея м ясто да изпълнява задъл­
ж енията си честно и усърдно и всичко,
к о е то е около нея, го см ята не за свое, а
за такова, с к о ето му е услужено к а т о на
бързащ гост. И ако сме видели у някого т а ­
кава т в ъ р д о с т , т о как може да не възник­
не в нас образ на душа, образ с необичайна
дарба? Особено когато п о с т о я н с т в о т о ,
за к о е то говоря, доказва нейното величие.
Всичко истинско остава неизменно, всич­
ко лъжливо - краткотрай н о. Има хора,
к о и то упрекват т у Ватиний, т у К атон,
т у за т я х Курий не е д о статъ ч н о строг,
фабриций - н едостатъчно беден, Туберон
- н едостатъчно скромен и непретенцио­
зен, т у предизвикват с б о г а т с т в а т а си
Лициний, с п и рш ествата - Апиций, с нас-

281
ладите - Меценат. П ървият признак за
болната душа е м ятане между подобието
на добродетел и лю бовта към пороците.

Ту роби имаше двеста,

ту десет, говореше само
той за велики неща, за царе
и тетрарси, а друг път
стига ми столче трикрако,
сол чиста в солницата,
тога, пък макар и груба,
но само от студ да ми пази.
Дай му милион ти на бедния,
с малко доволен, след пет дни
нищо не ще е останало.

Всички тези хора са такива, каквито е

описал К в и н т Хораций флак, никога едни
и същи, не приличащи на себе си; затова
блуждаят в противоположни страни. Ка­
зах, че са много? П о ч ти всички са. Няма
такъв, к о й то ежедневно да не променя ре­
ш ението и желанието си; т у иска да има
съпруга, т у приятелка, т у иска да царува,
т у прави така, че е по-услужлив о т к о й то
и да било роб, т у се надува така, че да му
завиждат, т у се свива и став а нисък кол-

282
когпо земята, т у си пръсва имущество­
т о , т у граби. Така най-вече се изобличава
безразсьдството; един п ъ т се показва по
един начин, друг п ъ т по друг и никога не е
еднакво със себе си, а за мен т о в а е най-по-
зо р н о то нещо. Повярвай ми, велико нещо
е да си винаги един и същ. Но никой не пра­
ви така, освен мъдрият, о стан ал и те сме
многообразни. Ту т и изглеждаме скромни и
сериозни, т у разточителни и суетни. Из­
веднъж сменяме л и ч н о с тта си и минаваме
в противополож ната на тази, к о я т о сме
изоставили. Това изисквай о т себе си, ка-
к ъ в то си се показвал в началото, такъв ос­
тавай докрай. П остигни т о в а - другите
да т е похвалят, или поне да т е опознаят.
А за онзи, когото си видял вчера, с право
можеш да попиташ : „Кой си?“ Това е про-
м енливостта.

Бъди здрав!

283
 Писмо СХХ1

Сенека поздравява Луцилий

Виждам, че ще спориш отн осно въпро­

са, по к о й то т и пиша днес, но върху кой­
т о вече д о статъ ч н о дълго сме се спира­
ли. Пак ще възкликнеш: „Какво общо има
т о в а с н рави те“. Но възклицавай, докато
т и представя двама о т т в о и т е п р о т и в ­
ници в тази тъж ба - Посидоний и Архи-
дем; т е ще дадат отговора. След т о в а ще
кажа така: „не всичко, к о е то е нравстве­
но, прави нравите добри.“ Едно е нужно
на човек, за да се прехранва, друго - за уп­
ражнение, т р е т о - за удоволствие, ч е т ­
в ъ р то - за обличане, п е т о - за обучаване,
ш есто - за развлечение. Всички тези неща
се о т н а с я т за човека, макар че не всички
го п р ав ят по-добър. И към нравите - едно
има по един начин отношение, друго - по
друг; някои неща ги поправят и привеж­
д а т в ред, други изследват техния произ-

284
ход и природа.
К огато п и там защо природата е създа­
ла човека, защо го е сложила пред останали­
т е живи същества, мислиш, че се отдале­
чавам о т въпроса за нравите? Не е вярно
то в а . О ткъде ще знаеш какви тр яб в а да
бъдат нравите, ако не откриеш какво е
хубавото в човека, ако не огледаш каква е
неговата природа? Едва тогава ще разбе­
реш какво тр яб в а да правиш, какво да из­
бягваш, когато си научил какво дължиш на
природата.
„Аз искам да науча - ще кажеш - как да
желая по-малко, как по-малко да се с тр а ­
хувам. Прогони о т мен суеверията. Учи
ме, че е лековато и празно всичко оно­
ва, к о е то се нарича щастие, една сричка
може много лесно да му се прибави.“ Ще
удовлетворя желанието т и , ще поощря
добродетелите и ще бичувам пороците.
Може някой да ме нарича много неумерен в
тази част, но няма да престана да преслед­
вам п о р о ч н о с тта и да обуздавам най-сил­
н и т е с т р а с т и и да укротявам насладите,
го то в и да преминат в болка, да спирам мо­
л и т в и т е . Защо ли - при положение, че сме
си пожелали най-голямото зло и ни утеида-

285
баш за същ ото, за ко ето преди са ни поз­
дравявали.
Сега позволи да разгледам въпрос, к о й то
на пръв поглед изглежда, че с т о и далече о т
всичко то в а .
„Дали всички ж и вотн и усещ ат ц ял ото
си тяло?“ - Че е т а к а свидетелства, че
дви ж ат крайниците си умело и с лекота,
к а т о че ли са обучени на то в а . Всяко жи­
в о т н о владее ч а с т и т е на св о ето тял о . За­
н ая т ч и я т а владее свои те инструм енти,
кормчията знае да в ъ р ти кормилото на
кораба, художникът може да откри е тези
цветове, к о и т о са му нужни за предаване
на сходство, въпреки че много ц ветове са
пред о ч и те му. Така ж и в о т н о т о е подвиж­
но във всичко, к о е то прави.
Ние се учудваме на умелите танцьори,
ч и и то ръце са послушни на т е х н и т е чув­
с т в а и на изразяването им, че движенията
следват бързината на думите. Това, к о е то
и зк у ств о то им е дало, на ж и в о т н и т е им
го е дала природата. Н и т о едно не си дви­
жи т я л о т о трудно, н и т о едно няма ко­
лебание в движенията си. Щом се родят,
го п р авят. С т о в а знание се раждат. „Но
нали ж и в о т н и т е зато в а се дви ж ат по

286
т о з и начин, заидото ако се дви ж ат иначе,
биха усетили болка? Така, както вие казва­
т е , стр ах ъ т, а не желанието ги кара да се
д ви ж ат правилно.“ - Това не е вярно. Кога-
т о ги заставя необходимостта, т е са не-
повратливи, а са подвижни, когато се дви­
ж а т по тяхному. Никакъв страх пред бол­
к а т а не ги подтиква към т о в а до такава
степен, че дори и т я да ги възпреп ятства
да се д ви ж ат по естествен и я си начин. Де­
т е т о , ко ето иска да с т о и и да свикне да
се движи, пада и всеки п ъ т став а с плач
и въпреки болката упражнява т о в а , кое­
т о природата изисква. Някои ж и вотни
с черупка, ако се преобърнат, дълго време
се гърчат и дви ж ат и в ъ р т я т крака, до-
к а т о бъ дат поставени в правилното по­
ложение. К остенурката, ако лежи по гръб,
не и зпитва никакви болки, но е неспокойна
поради желанието да заеме е с т е с т в е н о т о
си положение, не престава да се разтърсва,
до д ето не се изправи на крака.
Следователно всяко живо същ ество
усеща св о ето т я л о и о т т а м - т а к а лов­
к о т о движение на телесн и те части; няма
по-голямо доказателство о т т о в а , че
идваме в ж и в о та с познание и вродени

287
умения. „У стройство - казват - е то в а ,
к о е то вие наричате ръководно начало на
душ ата спрямо т я л о т о . Как д е те ще раз­
бере тако ва сложно и заплетено твърде­
ние, к о е то и вие едва обяснявате? Всички
ж и во тн и тр я б в а да се р о д я т диалектици,
за да разберат т о в а , к о е т о е неясно и за
голяма ч а с т о т хората с тоги?“ Правилно
щеше да бъде възражението, ако говорех
че ж и в о т н и т е разбират определението
за състояние на т я л о т о , а не сам ото със­
тояние. То се постига по-лесно по е с т е с т ­
вен п ъ т, о т к о л к о т о се обяснява. И так а
д е т е т о , к о е то не знае какво значи т о в а
„у стр о й ств о “, познава св о ето състоя­
ние, и не знае какво значи живо същество,
но усеща, че т о е живо същ ество. Освен
т о в а и състоян и ето на св о ето т я л о т о
разбира грубо, в общ план и неясно. Ние
знаем, че имаме душа; какво е душа, къде
е, каква е и откъде е, не знаем. К ак то ние
имаме усещането за наш ата душа, макар че
не знаем нейната природа и пребиваване,
т а к а и ж и в о т н и т е и м ат усещане за свое­
т о у с тр о й ств о . Неизбежно ч у в с т в а т
т о в а , посредством к о е то ч у в с т в а т всич­
ки други, не може да н ям ат усещане на кого

288
се подчиняваш, о т кого се управляват - но
не зн аят кой е т о й . Всеки чувства в себе
си усилие; не знае какво е и откъде е. Така
ж и в о т н и т е и децата и м а т не много ясно
и изразено усещане за св о ето тяло.
„Но вие казвате, че всяко ж и в о тн о се
приспособява към св о ето състояние, а
човек има разум, зато в а съ стоян и ето на
човека е не само одушевено, но и разумно.
Човек е скъп на себе си с то в а , че е човек.
Тогава как може едно д е те да се приспо­
соби към състоян и ето на разумно съще­
с тв о , когато т о още е неразумно?“ Всяка
възраст има св о ето състояние, едно е на
д е т е т о , друго е на момчето, т р е т о - на
стареца; всички се приспособяват към
тази възраст, на к о я т о са. Д е т е т о няма
зъби; приспособява се към т о в а свое със­
тояние. Също и в онази трева, к о я т о ще
стане ж ъ тв а и плод, има едно състояние
когато е крехка и едвам се подава о т браз­
дата, друго - когато укрепне и придобие
мек връх, к о й то обаче може да носи своя­
т а т е ж е с т , друго - когато пожълтее и е
го то в о за хармана и класът се втвърдява;
в к аквото състояние се намира, пази го и
се оформя в него.

289
 Д е т с т в о , момчешка възраст, младост,
с т а р о с т са различни възрасти; аз обаче
съм един и същи, к о й то съм бил и дете,
и момче, и младеж. Така, колкото и да е
став а друго съ стоян и ето на всеки един
о т нас, приспособяването към своето
състояние винаги е едно и също. Защ ото
природата ме заставя да видя не д е т е т о ,
момчето, стареца, а самия себе си. Следо­
вателно и к а т о момче съм се приспособя­
вал към т о в а състояние, не към бъдещ ето
юношество. И ако на д е т е т о му пред­
с т о и да влезе в друго състояние, т о значи,
че състоян и ето, в к о ето се ражда също е
според природата. Ж и в о т о същ ество се
приспособява към себе си, защ ото тр яб в а
да има нещо, към к о е то да се насочат дру­
гите. Искам наслада. За кого? За себе си. Аз
се грижа за себе си. Избягвам болката зара­
ди кого? Заради мен. Значи се грижа за себе
си. Ако правя всичко о т грижа за себе си,
значи гриж ата за мен е преди всичко. Това
не е п ридобито в ж и ви те същества, т о е
вродено.
П ри родата създава св о ето п о т о м с т в о
и не го изоставя. И за щ и тат а, к о я т о е
най-сигурна, е та зи отблизо, всеки е пове-

290
рен на себе си. И та к а т о в а , к о е то писах
в предиш ните писма, крехките същества,
излезли о т у т р о б а т а на майка си, веднага
узнават и избягват с м ъ р тн и те опаснос­
т и . Даже сянката на хищ ната п ти ц а пла­
ши същ ествата, к о и т о са нейна храна.
Н и т о едно живо същ ество не идва на
св ета без страх о т с м ъ р т т а .
„Как може - казват - новородено жи­
в о т н о да разбира и спасителното, и смър­
т о н о с н о т о ? “ - Първо се п и т а дали разби­
ра, не по какъв начин разбира. Това показва,
че разбират, че не п р ав я т н и т о повече,
н и т о по-малко о т т о в а , к о е то щяха да
правят, ако разбираха. Защо кокош ката
не бяга н и т о о т пауна, н и т о о т гъската,
а бяга о т далеч по-непознатия и по-ма­
лък ястреб? Защо п ти ч ен ц ата бягат о т
к о т к а т а , а не се б о я т о т кучето? Явно
познанието за о п ас н о ст та е в т я х и не е
придобито о т оп и та; защ ото преди да
м огат да разберат о т о п и т , се пазят. И
още едно нещо, за да не помислиш, че т о
став а случайно - никога не се с тр ах у в ат
о т друго, освен о т т о в а , к о е то трябва,
и никога не забравят за своето внимание
и старание. Всички бягат еднакво о т ги-

291
белношо. След т о в а в ж и в о та не с т а в а т
по-страхливи.
С т а в а ясно, че т е са придобили т о в а
не о т о п и т , но поради вродената грижа
за себе си и за безопасността си. О п и т ъ т
идва късно и учи по различен начин. При­
р о д ата учи веднага и всички еднакво. Ако
искаш, ще т и кажа как всяко ж и в о тн о о т
о п и т научава оп асн остите. То разбира как­
во е п л ъ т и след т о в а разбира какво реже
плът, гори, къса, кои ж и вотн и са въоръже­
ни и м огат да навредят, запазва образа за
нещо враждебно и опасно. Следните неща
са свързани: всяко ж и в о тн о се научава да
се пази и тези, к о и т о са му полезни, обича,
а о т тези, к о и т о м огат да му навредят,
се страхува. И л ю бовта към полезното, и
с т р а х ъ т о т враждебното са естествен и ,
без размисъл, к о й т о подсказва, без намере­
ние, к акто учи природата.
Не виждаш ли с каква и зобретател­
н о с т пчелата си с т р о и жилище? Какво
съгласие има между пчелите в разделянето
на р аб о тата? Не виждаш ли, че н и т о един
о т см ъ р тн и те не може да се сравнява с
паяка в тъ к ан ето . Какъв труд е нужен,
за да свържеш едните нишки да в ъ р в ят

292
напрабо, вмъкнати к а т о опора на други­
т е , другите обикалящи в кръг, в средата
по-нагъсто, към края по-нарядко и да нап­
равиш така, че т е к а т о мрежа да улавят
по-малките създания. Ражда се т о в а изкус­
т в о , не се учи. З ато в а никое същ ество
не е по-умно о т друго. Можеш да видиш,
че паяжината на всички паяци е еднаква и
о т в о р и т е на всички ъгълчета в меда са ед­
накви. Това, к о е то ни дава науката, не е ед­
накво за всички и не е сигурно, а природата
дава на всички поравно. А т я повече о т
всичко учи на самосъхранение и дава всич­
ко, к о е то е нужно; затова за ж и в о т н и т е
учението започва заедно с ж ивота.
Не е чудно, че се раж дат с то в а , без кое­
т о е безсмислено да се раждат. П ървите
инструм енти, дадени им о т природата,
са за оцеляване - приспособяване и любов
към себе си. Не биха могли да оцелеят, ако
не искаха, и макар че самата воля не би
ги спасила, без нея нищо не би ги спасило.
Няма да намериш създание, к о е то не дър­
жи на себе си и се пренебрегва. Тъпите и
безсловесни ж ивотни, макар и недодялани
във всичко друго - за ж и в о та си са изобре­
та т е л н и . Виж дори тези, к о и то за други-

293
т е са безполезни, за себе си са загрижени.

Бъди здрав!

294
 Писмо СХХН

Сенека поздравява Луцилий

Д е н я т започна да намалява, скъси се, но

има д о статъ ч н о п ростран ство, ако ня­
кой, к о й т о както аз се изразявам, става
заедно с него. Още по-услужлив и добър е
към този , к о й т о го очаква и посреща пър­
вия лъч; срамно е за оня, к о й то лежи по-
лусънен, когато слънието е високо, когато
бодърстван ето започне с обяда. И за мно­
зина т о в а е ставане на разсъмване. Има и
такива, к о и т о превръщ ат н о щ та в ден и
деня в нощ и не о т в а р я т очи о т вчераш­
ния теж ък махмурлук преди да започне да
пада н ощ та. За тези, ко и то , по думите на
Вергилий, природата ги е сложила о т об­
р а т н а т а страна на Земята, обръщайки ги
надолу с главата, казват:

А щом ни дъхнат конете

пръхтящи на ранния Изток,

295
 там руменееща късна Вечерница
пали лампади.

Такъв е редът при хората, на к о и т о не

с т р а н а т а им е обърната, а ж и в о т ъ т . И
в нашия град има антиподи, както казва
Марк К атон, к о и т о „не са видели н и т о
слънцето, н и т о залеза“. Мислиш, че зн аят
как да ж и веят тези, к о и т о не зн аят кога?
И се с тр ах у в ат о т с м ъ р т т а тези, к о и то
живи са се погребали. Зловещи к а т о нощ­
ни п тици. Нека да прекарат н о щ та във
вино и благовонни масла, в пирове и много
различни блюда и да прекарват извратено­
т о бдение на пира, не к а т о на угощение,
а к а т о че ли си получават дължимото.
Впрочем на м ъ р т в и т е се п р ав ят ж ер тв о ­
приношения денем.
Но, кълна се в Херкулес, д ен ят не е дъ­
лъг за никого, к о й т о се занимава с някаква
дейност. Да удължим ж и в о та си! Него­
в а т а р аб о та и признак е д ей н о стта. Да
съкратим ноидта и ч аст о т нея да о т и ­
де към деня. П ти ц и , к о и то се отглеж дат
за пировете, за да з а т л ъ с т я в а т повече в
неподвижност, се държ ат на тъм но. Така,
к а т о леж ат без никакво движение, лени-

296
бошо т я л о подпухба и хваща тл ъ с т и н а в
т ъ м н о т о . А т е л а т а на тези, к о и т о са се
обрекли на мрака, изглеждат нечисти. Цве­
т ъ т на лицето им е по-подозрителен о т
т о зи на болни; слаби и изчезващи се белеят
и п л ъ т т а им приживе е к а т о на м ъ р тв и ­
т е . Бих казал, че т о в а е най-малкото им
зло. Колко повече мрак има в душ ата им.
Тя се е вцепенила в себе си, о б в и та в мъгла,
завижда на слепите. На кой о т нас очите
са му дадени за тъм нината?
П и таш откъде тази душевна изврате-
н о с т да обръщаш деня и целия си ж и в о т
в нощ? Всички пороци во ю в ат с приро­
дата, всички и зо с т а в я т реда на задълже­
нията. Това е призванието на разкоша.
Да се радваш на извращенията е не само
да се отклоняваш о т правилното, но и да
оти деш възможно най-далеч о т него, след
т о в а дори и да застанеш на п роти воп о­
лож ната страна. Не т и ли се струва, че
ж и веят п роти вн о на природата тези,
к о и т о п и я т на гладно, за да приемат ви­
н о т о в празните жили и д а преминат към
яденето пияни? Вече е често срещан по­
рок сред младежите, к о и т о се гриж ат за
силите си, да п и я т дори на прага на бани-

297
т е , още по-лошо - сред голите, изхвърлят
п о т т а , к о я т о п р ав ят с пиенето по-силна
и по-гореща. Да се пие след обяд и вечеря
е просташ ко. Това п р ав ят селските бащи
на фамилии - невежи за и сти н ски те насла­
ди. Ч и с т о т о вино е приятно, когато не
се смесва с храната и свободно се разхожда
по т я л о т о ; напиването е приятно, кога­
т о е на празен стомах.
Не т и ли се струва, че ж и веят п р о ти в
природата тези, к о и т о си см енят дрехи­
т е с женски? Не ж и веят ли п р о т и в при­
р о д ата тези, к о и т о и скат момчешката
възраст да продължи и след определения
срок? Какво може да бъде по-жалко или
по-жестоко? Нима такъв някога ще стане
мъж, само и само да остане по-дълго при
мъжете? И ако полът му е о т н е т за гавра,
защо да не му о т н е м а т и възрастта? Не
ж и веят ли п р о ти в природата тези, кои­
т о през зим ата и скат рози и с подходяща
промяна на т о п л и н а т а и с пом ощ та на
горещи води отглеж дат през зимата лили­
я т а , к о я т о е пролетно цвете? Не ж и веят
ли п р о т и в природата тези, к о и т о садят
на кулите си овощни градини? Ч и и т о гори
са на покривите на домовете и се лю ш кат

298
нависоко та м , кьдето след к а т о пуснат
корен - едва ли ще израснат върхове? Не
ж и веят ли п р о ти в природата тези, кои­
т о полагат основите на баните сред мо­
р е т о и не с ч и т а т къпането за д о с т а т ъ ч ­
но изискано, ако по с т е н и т е на горещия
басейн не удрят морските вълни?
Щом веднъж реш ат да се о т к л о н я т о т
навиците на човеш ката природа, накрая
съвсем о т в и к в а т о т нея. Съмва се: време
е за сън. Тихо е: сега е време за упражнения,
сега да действаме, да закусваме. Разсъмва се:
време е за вечеря. Да не живеем к а т о обик­
новените хора! Да се върви по п ъ тя на
обикновените хора е долно. Да изоставим
общ оприетия ден! Нека у т р о т о стане
наше собствено и специално.
За мен т е заемат м я с т о т о на мър­
тъвци. Колко далеч е о т погребението
- ако преждевременно живее на факли и
свещи? Помня много хора, к о и то живееха
т а к а и сред т я х А тилий Бут, бивш пре-
т о р , на когото Тиберий отговори, когато
му призна б е д н о с т т а си след пропилява-
не на голямото си имущество: „Късно се
събуди“. Юлий М онтан, горе-долу добър
поет, известен с дружбата си с Тиберий

299
u c ней н ото охладняване, четеше стихове.
Любими думи му бяха „изгрев“ и „залез“ и
ги слагаше навсякъде. И когато някой се
възмущавал за т о в а , че т о й ч ете в про­
дължение на цял ден и отказвал да ходи на
неговите четения, Н а т а Пинарий казвал:
„Сега имам възможност да бъда щедър; го­
т о в съм да го слушам „ о т изгрев до залез“.
К огато т о й ч етял тези стихове:

Вече започна горещите пламъци

Феб да изпуска
и светлината разпръсва се
яркочервена и вече
носи в гнездото храна
на своите птиченца малки
тъжната лястовица и
обслужва ги тя с нежна човка.

Вар, римски конник, спътник на Марк

Виниций, преследвач на обилни вечери,
к о и то си заслужавал със злостния си език,
възкликнал: „Б ута си легна да спи!“. След
то в а , когато М онтан прочете:

Вече в кошари стадата пастири

прибират мълчание.

300
 Падаща бавно нощта
на земите заспали дарява.

Вар рекъл: „Какво казваш? Нощ ли е

вече? Ще о ти д а да поздравя Б ута“. На
всички беше известен неговият обърнат
ж и вот, макар че, повтарям, много хора по
т о в а време живееха к а т о него.
А причината не е, че хората с ч и т а т
н о щ та за нещо особено приятно, колкото,
че оби чат всичко, ко ето не е общоприе­
т о ; освен т о в а светли н ата е в т е ж е с т на
н еч и стата съвест; и още нещо - на тези,
к о и то и ен ят всичко по т о в а дали е скъ­
по или евтино, дарената светлина им е в
т е ж е с т . Л ю бителите на удоволствията
искат, докато са живи, т е х н и я т ж и в о т
да стане предмет на разговорите; защо-
т о , ако не се говори за т я х , с м я т а т , че на­
празно са полагали усилия. Те се ч у в с т в а т
зле, когато за някоя тяхн а постъпка не се
говори.
Мнозина пропиляват и м ущ еството
си, мнозина и м а т любовница. За да с т а ­
неш известен сред тези имена тр яб в а да
направиш не само нещо, к о ето е израз на
лукс, но и нещо забележително; в т а к а

301
зает град няма да заговорят за обикновена­
т а разпуснатост.
Слушал съм как Педон Албинован, кой­
т о беше умел разказвач, говори за Спурий
Папинин, ч и й то дом беше под неговия:
„Чувам в т р е т и я час през н о щ та удари
о т бич; п и там какво прави, о тго в ар ят:
оправя си см етки те. В ш ест часа през но­
щ т а чувам силни вопли. П и там какво е
то в а: о тго в а р я т: упражнява гласа си. В ос­
мия час на н о щ та п итам какво значи то зи
т р о п о т на колела. О т го в а р я т ми: о ти в а
на разходка. Призори - суматоха, в и кат
робите, виночерпци и готвачи се с у е т я т .
П и там какво е това? Казват: иска медо­
вина и хляб с ивица месо след излизане о т
баня“. А на въпроса: „Н еговият обяд цял
ден ли продължава?“ Получих отговор:
„Не. Той живее много скромно, с нищо не
е разточителен, освен с н о щ та.“ Ако вяр­
в а т е на тези, к о и т о го наричат алчен и
долен - наричайте го и „живеещ на светли­
н ата на лампата“.
Не бива да се чудиш к а т о виждаш в по­
рока толкова странни черти; безбройни
са и и м ат най-различен лик, невъзможно е
да установиш видовете им. Грижата за

302
правилното е проста, за безобразното
отклоненията са много. С ъщ ото става и
с нравите; к о и то следват природата са
п о чти еднакви - свободни са, малки са раз­
ликите помежду им; а покварените нрави
са много и се различават помежду си. Но
главната причина за т о в а ми се струва
че е досадата о т обикновения начин на
ж и вот. К акто се о тл и ч а в ат по облекло,
по изискаността на пировете, по изя­
щ е с т в о т о на колесниците, так а искат
да се о тл и ч а в ат и по разпределението на
времето. Не и скат да и м а т обикновени­
т е пороци, с к о и т о си спечелват за награ­
да лоша слава. Те всички желаят т о в а , с
което, та к а да го кажа, се живее наопаки.
Е т о защо, Луцилий, тр яб ва да следваме
п ътя, к о й т о природата ни дава и да не
се отклоняваме о т него. За тези, к о и то
в ъ р в ят по него, всичко е леко и просто, за
другите - к о и то се с т р е м я т да в ъ р в ят на
о б р а т н а т а страна - ж и в о т ъ т е к а т о да
гребеш срещу течен и ето.

Бъди здрав!

303
 Писмо СХХШ

Сенека поздравява Луцилий

След по-скоро труден, о т к о л к о т о дъ­

лъг п ъ т, пристигнах в Албанската си вила
посред нощ. Тук няма нищо готово, само
аз съм го то в . И така, отпуснах изтощ ено­
т о си т я л о на леглото. Не се сърдя на ба­
венето на готвача и пекаря. Казвам на себе
си, че нищо не е тежко, ако леко го при­
емаш. Не си струва да негодуваш за нищо,
освен ако сам не подсилваш своето негоду­
вание. М о я т пекар няма хляб, но хляб има
у п р ави тел ят на вилата, хляб има пазачът,
хляб има колонистът. „Лош хляб“ - ще ка­
жеш. Почакай - ще стане хубав. Гладът ще
го превърне в най-финия пшеничен хляб. Не
тр яб ва да се яде преди гладът да заповя­
да. Ще изчакам и няма да ям преди да имам
хубав хляб или да престана да бъда при-
дирчив към него. Необходимо е да свиква­
ме с малкото. Много са т р у д н о с т и т е на

304
бремето и пречат на желаната наслада и
на най-богатите и обезпечени о т нас. Ни­
кой не може да има какбото иска, но може
да не желае то в а , к о ето няма и да се рад­
ва на то в а , с к о ето разполага. Голям залог
за свобода е свикналият да търп и обиди
стомах.
Не може да бъде оценено каква наслада
изпитвам, че м о ята умора е свикнала сама
със себе си, но не искам н и т о баня, н и т о
балсами, н и т о някакво средство, освен
времето. З ащ ото каквото ми е причинило
усилието, почивката иде го премахне. Тази
скромна вечеря за мен ще е по-приятна о т
встъпителен пир. Защ ото аз неочаквано
изпитах душ ата си, а такова изпитание
за мен е п р о сто и вярно. К огато човек се
подготвя с търпение, няма да се види т о ч ­
но доколко притежава истинска т в ъ р ­
д о с т - истински верните доказателства
са тези, к о и то човек е дал според о б сто я­
т е л с т в а т а , ако не само равнодушен, но и
спокоен, е очаквал тр у д н о с т и т е , ако не се
разгореидява, ако не се кара с тях ; ако сам
себе си е изпълнил с нежеланието да получи
каквото не е получил и счита, че каквото
липсва, липсва на навика, а не на него.

305
 За много неща не разбираме, че са излиш­
ни, докашо не започнат да ни липсват; из­
ползваме ги не защ ото ни т р я б в а т , а защо-
т о ги имаме. А колко неща притежаваме
само защ ото повечето хора ги им ат. Една
о т причините за наш ите злини е, че живе­
ем по чужд пример, не се водим по разума, а
се отклоняваме заради навика.
Не искаме да правим то в а , ко ето мал-
иина правят, а щом к а т о повечето започ­
н а т да п равят то в а , ги следваме, к а т о че
ли то в а , ко ето по-често се прави, е ч ест­
но. И заблуждението заема м я с т о т о на ис­
т и н а т а , щом стане всеобщо. Всички пъ­
т у в а т така, че пред т я х да е нумидийска-
т а коннииа и да предхожда о тр яд о т бър-
зоходци; срамно е да няма кой да прогони
идващ ите насреща, за да се покаже, че идва
почтен човек, дигайки много прах. Всички
и м ат мулета, к о и то да н о ся т кристални,
флуоритови и гравирани съдове; срамно е,
ако целият багаж е такъв, че да не е опасно
тръ скан ето по п ътя. М ом четата на всич­
ки се в о зя т с намазани лица, за да не може
н и т о слънцето, н и т о с т у д ъ т да повреди
кожата. С рам ота е сред м ом четата, кои­
т о т е придружават, здравото лице на

306
някой да не е намазано с мехлем п р о ти в
изгаряне.
С такива тряб ва да се избягват разго­
вори. Те са тези, к о и то предават поро­
ците, и т е минават о т един на друг. За
най-лош вид хора се смяташе, че са тези,
к о и то пренасят чужди думи, а всъщ ност
т о в а са преносителите на пороци. Разго­
в о р ъ т с т я х е много вреден. Дори и да не
подейства веднага, оставя семена в душа­
т а и впоследствие, макар да сме се раздели­
ли с тях , по-късно избуява злото. Така как-
т о на тези, к о и то слушат концерт, им
о с т а в а т и след т о в а в уш ите р и т ъ м ъ т
и сл ад о стта на песните, к о и то пречат
на размишленията и не позволяват да се
концентрираш над сериозни неща, така
и думите на ласкатели и ентусиазирани
почитатели о с т а в а т в уш ите дълго вре­
ме, след к а т о се произнесат. Не е лесно за
слуха да се отърси о т сладък звук; т о й ни
преследва упорито и след време се завръ­
ща. Затова тр яб ва да си запушваме уш ите
за зли гласове и особено преди да ги чуем; а
когато ласкателят е започнал да говори,
а т и - да слушаш, т о й става все по-дър-
зък. След т о в а разговорът стига до тези

307
думи: ,Д обродетел, философия, справед­
ливост, всичко т о в а е шум о т празни
думи. Е ди н ствен ото щ астие е да живееш
добре: да ядеш, да пиеш, да ползваш имуще­
с т в о т о си, та к а да живееш - да помниш,
че си смъртен. Д н и те т е к а т , ж и в о т ъ т
невъзвратимо си оти ва. Не сме ли сигур­
ни, че го знаем. Какво полза в ж и вота има
о т т о в а да бъдем мъдри, да не се радва­
ме на удоволствията, к о и то няма винаги
да имаме, да внасяме в т я х благоразумие,
с т о в а да изпреварваме с м ъ р т т а и да по­
губваме всичко, ко ето т я ще ни отнеме.
Нямаш любовница, нямаш момче, ко ето
да буди завист в любовницата; всеки ден
излизаш трезвен; вечеряш така, сякаш все­
ки ден тр яб ва да даваш на баща си о т ч е т
за разходите; т о в а не значи да живееш, а да
гледаш как ж и веят другите. Какво безумие
е да бъдеш управител на т в о я наследник и
да се отказваш о т всичко, т а голямото
имущество да т и създаде о т приятел -
враг. Той толкова повече ще се радва на
т в о я т а смърт, колкото повече получи.
Не давай и ас за тези тъж ни и намръщени
цензори на чуждия ж и вот, врагове на т в о я
собствен, обществени наставници и не се

308
колебай да предпочиташ хубавия ж и в о т
пред добрата репутация.“
Трябва да избягваш тези гласове не
по-малко, о т к о л к о т о Одисеи не искал да
слуша по друг начин, освен със запушени
уши. Те т о в а могат: отдалечават т е о т
родината, родителите, приятелите, о т
добродетелите - и се разбиват в позорен
ж и в о т поради една, ако не позорна, т о не­
щ астна надежда. Колко по-добре е за т е б
да вървиш по правия п ъ т и само честно­
т о да е приятно за те б . Можем да постиг­
нем то в а , ако знаем, че има два вида неща -
едните ни привличат, другите ни плашат.
Привличат ни б о г а т с т в о т о , насладите,
к р асотата, честолю бието, някои усми­
хващи се и ласкаещи. П лаш ат ни усилието,
с м ъ р т т а , болката, позорът, оскъдната
храна. Затова тр яб в а да се упражняваме
н и т о о т едните да се страхуваме, н и т о
другите да желаем. Да се борим срещу т я х
и о т привличащите ни да отстъпвам е,
срещу плашещите ни да се борим.
Не виждаш ли колко е голяма разлика­
т а между слизането и изкачването? Кой­
т о слиза надолу, се накланя назад, ко й то
се изкачва, се навежда напред. А да даваш

309
т е ж е с т т а cu напред при спускане и назад
при изкачване значи да се съгласяваш с по­
роците, Луцилий. Насладите ни т л а с к а т
надолу - трябва да се изкачваме нагоре към
т е ж е с т и т е и тр у д н о с т и т е . Така тласка­
ме т я л о т о си, инак го обуздаваме.
Мислиш, че аз твърдя, че само за нашия
слух са вредни тези, к о и то хвалят насла­
д а та и не внуш ават страх о т болката,
к о ето само по себе си е страш но нещо?
С м ятам за вредни за нас и онези, ко и то
под п р и кр и ти ето на стоическа школа ни
п о д ти к в а т към пороци. Е т о какво под­
хвърлят: „Само мъдрецът и ученият може
да бъде любовник. Само мъдрецът разбира
о т т о в а изкуство. Повече о т всички раз­
бира о т сътрапезничеството. Да изслед­
ваме до каква възраст младежите с т а в а т
за любов.“ Това е позволено на обичая на
гърците, а ние нека насочим слуха си към
друго. Никой не е добродетелен случайно.
Д об родетелта тр яб ва да се учи. Наслада­
т а е низка, дребна и не струва нищо, обща
с много ж ивотни, засцото до нея д о л и т а т
най-малките и дребни твари . С лавата е
празна и непостоянна и по-променлива о т
вятъра. Б е д н о стта не е зло за никого, ос-

310
бен за то зи , к о й то я отхвърля. С м ъ р т т а
не е зло. П и таш какво е т я ? Единствено­
т о , в ко ето иелият човешки род е равноп­
равен. Суеверието е заблуждение на безум­
ния. Страхува се о т тези, к о и то трябва
да обича, и оскърбява тези, к о и то почита.
Какво значение има отричаш ли боговете
или ги позориш?
Тези неша тр яб ва да се у ч ат и дори да
се научат наизуст, философията не т р я б ­
ва да извинява пороците. Няма никаква
надежда за оздравяване онзи болен, когото
лекарят поощрява към неумереност.

Бъди здрав!

311
 Писмо СХХГУ

Сенека поздравява Луцилий

Мога аз много съвети

за прадеди да ти разкажа,
ако не би се отказал да слушаш
за дребните грижи.

Ти впрочем не бягаш и никакви дребни

подробности не т е отблъскват, не е при­
също на т в о е т о изящество да се занима­
ваш само с такива големи неща. Одобря­
вам то в а , че всичко свеждаш към някаква
полза и ще се засегнеш, че някаква много
дребна подробност е безсмислена. Ще се
постарая и сега да не се случи то в а . П и т а
се: с чувство или с разум се достига бла­
гото? С т о в а е свързано и твърдението,
че за ж и в о т н и т е и децата не съществува
благо.
К о и т о п о с т а в я т насладата над всич­
ко, т е с ч и т а т , че благото е чувствено, а

312
ние, к о и то отдаваме благото на душ ата
- че е постижимо за ума. Ако за благото
съдят ч увствата, ние не бихме отхвърля­
ли никаква наслада. Те са привлекателни и
приятни; и о б р а т н о т о - не бихме о ти в а ­
ли доброволно към страданието, защ ото
страдан ието е т я г о с т н о за ч увствата.
Освен т о в а не биха били упреквани тези,
к о и то са привърженици на насладите и се
б о я т о т болката. Ние порицаваме тези,
к о и то се предават на лакомия и похот
и презираме ония, к о и т о о т страх пред
болката не см еят да направят нещо сме­
ло. Тогава защо да грешат, ако се подчиня­
в а т на ч увствата, за к о и то приемаме, че
са съдници за д о б р о то и злото? На т я х е
предадена преценката какво да се желае и
какво да се избягва.
Но е ясно, че т о в а е предоставено на
разума; т о й решава както за блажения жи­
в о т , за добродетелта, за ч ес тн о то , също
т а к а - за благото и злото. Онези филосо­
фи д ават преценката за най-доброто на
най-низката ч ас т о т нас; за благото, да
преценяват с е т и в а т а - груби, глупави,
по-тъпи при човека, о т к о л к о т о при жи­
в о т н и т е . Какво би било, ако някой искаше

313
не с очите, а с пипане да различи най-дреб­
н и те неща? Никое о т ч у в ств а та ни не е
по-остро о т очите, за да ни позволи да
различаваме благото о т злото. Виждаш
в какво неведение за и с т и н а т а блуждае и
колко ниско смъква висши и божествени
неща то зи , к о й то за висш ето - за т о в а
кое е благо и кое - зло, съди по допира. „Как-
т о - казваш - всяка наука и изкуство т р я б ­
ва да възприеме очевидното с ч увствата,
о т к о и то т е се пораждат и и зрастват,
так а и блаженият ж и в о т води основата
и началото си о т то в а , к о ето попада в
о б л а с т т а на ч увствата. И вие твърди ­
т е , че блаженият ж и в о т води началото
си о т очевидното.“
Наричаме блажено всичко, к о ето е спо­
ред природата. Това, ко ето е според при­
родата, става веднага явно, че е съвърше­
но. К аквото е според природата, ко ето
се дава на току-щ о роденото, не се нарича
благо, а начало на благото. Ти даряваш на
д е т с т в о т о най-голямото благо - наслаж-
дението, за да започне току-щ о роденият
о т т а м , докъдето достига зрелият човек.
Слагаш върха на м я с т о т о на корените.
Ако някой каже, че скри т в майчината си

314
утроба, с все още неизвестен пол, нежен,
несъвършен и неоформен, вече е в някаква
благо, явно се заблуждава. А колко е голяма
разликата между този , к о й то започва да
живее и онзи, к о й то обременява майчина­
т а си утроба. И единият, и другият ед­
накво са узрели за разбиране на благото и
зл о то - и младенецът не е по-способен да
различи благото о т злото, колкото някое
дърво или някакво безсловесно ж ивотно.
Защо няма благо в д ъ рвото и безсло­
весното ж ивотно? Защ ото няма разум.
Затова няма благо и в младенеца. Защ ото
все още няма разум, - т о й ще стигне до
благото тогава, когато стигне до разума.
Има неразумни същества, има все още не­
разумни и има разумни, но несъвършени и в
никое о т т я х няма благо; него ще го донесе
разумът. Каква е разликата между назова­
н и т е о т мен? В т о в а , к о ето е неразумно,
никога няма благо. В т о в а , к о ето още не
е разумно - по т о в а време не може да има
благо. У то зи , к о й то има разум, но несъ­
вършен, може да има благо, но все още т о
не е налице. Така твърдя, Луцилий, благо
няма във всяко тя л о и във всяка възраст;
т о е т а к а далече о т младенческата въз-

315
раст, както последното о т първото, как-
т о съвърш енството о т началото; значи
него го няма и в нежното, едва крепнещо
малко тял о. Как би могло да го има? Не по­
вече, о т к о л к о т о в семето.
Ако казваш: „Знаем благо и в дървото,
и в посевите“, т о не е в първите листа,
кои то, издавайки се нагоре, току-щ о са
пробили земята. Има благо в пшеницата;
но не във все още млечната трева, н и т о
в мекия клас, к о й то едвам се е подал изпод
л и с т о т о , а когато л я т о т о и нужната
зрялост направят зърното готово. Така
както всяка природа не поднася своето
благо преди да е завършено, та к а и човеш­
к о т о благо не е в човека, докато негови­
я т разум не е съвършен. Какво всъщ ност
е т о в а благо? Ще кажа: свободната душа,
изправена, на к о я т о всичко се подчинява,
а т я себе си - на нищо. Младенческата въз­
р а с т няма да приеме т о в а благо, както и
момчешката не може да се надява, а мла­
дежката - едва ли може. И е добре, ако и
с т а р о с т т а го достигне с дълги и упорити
упражнения. Ако т о в а е благото, т о значи
е постижимо чрез разума.
„Ти рече - казваш, - че дървото прите-

316
жаба някаква благо; следователно може
и д е т е т о .“ Не може да има благо н и т о в
дървото, н и т о в безсловесните ж и в о т ­
ни; каквото благо има у т я х се нарича не­
сигурно благо. „Какво е то в а?“ - питаш ?
Това, ко ето е според природата на всяко
едно о т тя х . Невъзможно е благото да по­
падне в няма душа, т о е с по-щастлива и
по-добра природа. Там, кьдето няма м ясто
за разума, т а м няма благо. Ч ети ри са ви­
д о вете в природата: дървета, ж ивотни,
хора, богове. Тези двата, к о и то са разумни,
и м ат една и съща природа, а се различават
по то в а , че едн ото същ ество е смъртно,
другото - безсмъртно. Благото на едните
е усъвършенствала самата природа - с т а ­
ва дума за боговете, благото на другите -
хората, т я х н о т о усилие. О стан али те са
съвършени в своя вид, ала не истински съ­
вършени, о т т я х о т с ъ с т в а разумът.
Само т о в а е истински съвършено, кое­
т о е според всеобщ ата природа, а всеоб­
щ а та природа е разумна. Другите м огат
да бъдат разумни само в своя вид. Това, в
к о е то не може да има блажен ж и в о т, не
може да има и онова, к о ето създава блаже­
ния ж и во т; блаженият ж и в о т създава бла-

317
гошо. В безсловесното ж и вотн о няма бла­
жен ж и вот, защ ото блаженият ж и в о т се
създава о т благото. В безсловесното жи­
в о т н о няма благо. Безсловесните ж и в о т ­
ни възприемат със свои те сетива н асто ­
ящ ето. За миналото си спомнят, когато
срещ нат нещо, к о е то припомня т е х н и т е
чувства. К о н я т си спомня за п ътя, когато
е в началото му, в обора не си спомня за
п ътя, макар че често го е изминавал. Тре­
т о т о време, бъдещето, не касае безсловес­
н и т е ж ивотни.
Следователно как може да бъде съвър­
шена природата на тези, gemo и минало­
т о не им е познато. Времето се дели на
т р и части: минало, настоящ е и бъдеще.
На ж и в о т н и т е им е дадено само то в а ,
к о е то е най-важно в ъ тр е в продължение
на жизнения им п ъ т - н астоящ ето. За ми­
налото си рядко и м ат спомен и само ако е
предизвикан о т среща в н астоящ ето. Зна­
чи благото, к о е то е със съвършена приро­
да, не може да бъде в несъвършена природа,
или ако го и м ат същества с друга природа,
го и м ат и посевите. Не отричам, че в без­
словесните ж и вотни има голям устрем и
подбуда към онези неща, к о и то са според

318
природата, но т е са безредни и объркани.
Благото никога не е безредно и объркано.
„Какво? - чудиш се. - Безсловесните
ж и вотни безредно и объркано ли се дви­
ж ат?“ Бих казал, че се дви ж ат безредно и
объркано, ако т я х н а т а природа приемаше
реда; а т е се дви ж ат съобразно природата
си. Разбъркано е т о в а , к о е то би могло и да
не е разбъркано. Възбудено е то в а , ко ето
би могло да бъде и спокойно. Няма порок
т а м , където не може да има и добродетел.
Д вижението на безсловесните ж и вотни е
тако ва вследствие на природата им. Но
за да не т е задържам дълго, ще кажа: в без­
словесните ж и вотн и има донякъде благо,
добродетел, някакво съвършенство, но не
съвършено благо, н и т о добродетел, н и т о
съвършенство. Тези неща са достижими
само за разумните, на к о и т о им е дадено да
зн аят защо, до каква степен и как. Затова
благо има само т а м , където има разум.
П и таш за какво се о т н а с я т всички
тези разсъждения и за какво м огат да бъ­
д а т полезни на т в о я т а душа. Казвам т и :
и ще я упражни, и ще я усъвършенства -
и с каквото и да се занимава, ще я държи
в ч е с т н о т о . Полезно e u e т о в а , че бави

319
тези, к о и т о о т и в а т към порочност. И
ще добавя: „Още повече ще т и бъда по­
лезен, ако т и покажа в какво се състои
т в о е т о благо, к а т о т е отделя о т без­
словесните ж и вотн и и т е сложа наред с
боговете. Защо подхранваш и упражняваш
телесн ите сили? П риродата ги е дала на
с к о т о в е т е и на д и ви те зверове. Защо се
грижиш за к р а с о т а т а си? И всичко да пра­
виш, ж и в о т н и т е ще т е надминат по кра­
со та. Защо се решиш с так о в а старание?
Дали ще пуснеш косите си к а т о п а р т и т е
или ще ги вържеш във възел к а т о германци­
т е , или ще ги разрешиш к а т о на с к и т и т е ,
гривата на к о й т о и да било кон ще бъде
по-гъста о т т в о я т а и тази на всеки лъв
ще бъде по-страшна о т т в о я т а . Ако се на­
сочиш към бързината, няма да бъдеш равен
на заека. Не искаш ли, след к а т о оставиш
то в а , в ко ето ще загубиш съревнование­
т о , д о като се занимаваш с чужди неща, да
се върнеш към т в о е т о благо? Какво е т о ?
Д уш ата, въздигната и чиста, съперница
на бога, въздигайки се над човеш ките неща,
без да се отделя о т себе си. Ти си разумно
същество. Д уш ата е нещо разумно. Какво
благо има в теб? Съвършеният разум. Ако

320
го призовеш до неговата най-висока цел,
колко повече може да израсне? Тогава се счи­
т а й за блажен, тогава ще се роди о т него
всяка радост за тебе, когато видиш какво
хората грабят, желаят, пазят, а т и няма
да откриеш нищо, к о е то да желаеш или да
предпочетеш. Ще т и дам вярно правило,
по к о е то да мериш дали си достигнал съ­
вършенство: когато разбереш колко са не­
щ астни щ астливите.

Бъди здрав!

321
Сенека

3. Нравствени писма до Л уцилий

„Сред хората за върховен управител е изби­

ран този с най-големи душевни качества и затова
най-щастливи са били народите, сред които не е
можело да бъде избран друг, освен най-добрият.
Най-добрият може всичко, което поиска, той не
смята, че може повече, отколкото трябва.“
„Най-ценният подарък, който можете да нап­
равите на някой друг, това е вашето време, защо-
то подарявате нещо, което никога не може да се
върне.“

Луций Аней Сенека