Луций Аней Сенека

НРАВСТВЕНИ ПИСМА
ДО ЛУЦИЛИЙ
Сенека
Н равствен и писма
до Л уц и ли и

ХЕДИКОН
 Писмо ШУ

Сенека поздравява Луцилий

Вчера т и беше с нас. Можеш да се оп­

лачеш, че само вчера. Затова прибавих „с
нас“. С мен си непрекъснато. Дойдоха при
мен приятели, заради к о и то се вдигна си­
лен дим, не такъв, к о й т о излиза през голе­
м и те комини и обикновено плаши с тр а ­
ж ите, а малък, к о й то известява идването
на гости. Разговорите ни бяха всякакви,
както на пир, никоя тем а не докарвахме
до край, а прескачахме о т една на друга. Че­
тохм е и книгата на К в и н т Секстий-баща,
велик човек, и ако ми вярваш, стоик, ма­
кар и да го отрича. Колко сила има в него,
добри богове, какъв дух! Такъв няма да на­
мериш в н и т о един друг философ, ч и и то
произведения н о сят славни имена, но са
безкръвни. Н аставляват, спорят, шегуват
се, не създават дух, защ ото самите т е го
ням ат. К огато четеш Секстий, ще кажеш:

5
„Живее, силен е, над човека е, разделям се с
него с огромна вяра.“ В какво разположение
на духа съм к а т о го чета, иде т и призная -
иска ми се да предизвикам случая, иска ми се
да възкликна: „Защо се бавиш, Съдба? Напа­
дай! Виждащ, че съм готов!“ Приемам мъ­
ж е с т в о т о на то зи , к о й то търси къде да
изпита себе си, къде да покаже мъжество­
т о си:

Жаден сред плахите твари

да срещне запенен глиган и
лъв тъмножълт да изскочи
из дебрите на планината.

Искам да има нещо, к о е то да победя,

да изпитам с него тъ рп ен и ето си. Защо-
т о прекрасното при Секстий е и то в а ,
че т о й показва блажения ж и вот, но и не
отнем а надеждата за него. Ще узнаеш, че е
нависоко, но за желаещите го е достижим.
Д о б р одетел та ще т и представи също­
т о - да й се възхищаваш и въпреки т о в а
да й се надяваш. На мен със сигурност ми
о т н е много време сам ото съзерцание на
м ъ д р о стта. Гледам я слисан, както гледам
света, к о й то често съзерцавам к а т о нов.

6
Прекланям се пред всичко, ко ето е о тк р и ­
ла т я пред самите откриватели; и се рад­
вам да откри я наследството о т мнозина
за мен. Това е придобито за мен, направе­
но е с труд за мен. Но нека и ние да бъдем
добри бащи на семейства; да направим по­
вече о т то в а , ко ето сме придобили. Нека
т о в а наследство премине към п о то м ц и те
увеличено. Много труд остава още, мисля,
че ще остане и за този , к о й то бъде роден
след с т о века, - и т о й ще има възможност­
т а да добави нещо. Но дори и всичко да е
о т к р и т о о т древните - ще остане ново
приложението и изучаването на о т к р и т о ­
т о о т други, и класифицирането му. Пред­
стави си, че са ни останали в наследство
лекарства за очи; няма да има нужда да т ъ р ­
ся нови, тр яб ва само да се приложат към
б о л е с тта и да се вземат навреме. Благода­
рение на т о в а възпалението на очите се
облекчава, п о дути н ата на клепачите спада;
влагата се премахва и зрението се усилва.
Трябва само да ги разтриеш и да намериш
врем ето и мярката за всичко.
Лекарства за душ ата са о т к р и т и о т
древните; наш ата работа е да открием
по какъв начин и кога да ги употребяваме.

7
Ж ивелите преди нас са направили много,
но не всичко. Все пак тр яб ва да ги гледаме
с уважение и да ги почитаме к а т о богове.
Защо да не притежавам и с т а т у и т е на ве­
ликите мъже к а т о п одти к за душата, и да
не празнувам рождените им дни? Защо да
не ги призовавам к а т о свидетели на клет­
ви? Ако дължа уважение на м о и те учители,
защо да не дължа уважение на учители те на
човешкия род, о т к о и то е потекло нача­
л о т о на всички блага? Ако видя консул или
претор, ще о тд ам всяка почит, к о я то
изисква п о ч етн ата им длъжност; ще сляза
о т коня, ще откри я главата си, ще напра­
вя п ъ т. Следователно какво? Да приема в
сърцето си Марк К атон, и Лелий Сапиент,
и С ократ с П латон, и Зенон Клеантски
без уважение? Но аз ги почитам и т е х н и т е
велики имена възвишават и мен.

Бъди здрав!

8
 Писмо ЬХУ

Сенека поздравява Луцилий

Вчера се разделих със заболяване; първа­

т а половина о т деня б о л ес тта взе о т мен,
в т о р а т а ми направи о тстъ п ка. Първо,
изпитах душ ата си с четене. После, щом
т я възприе то в а , се осмелих още повече
да й заповядам, по-скоро да и позволя нещо
по-тежко: започнах да пиша с по-голямо
внимание о т обичайното, понеже не исках
да бъда победен в борбата с трудния пред­
м ет, но влязоха приятели те и употребиха
сила върху мен и възпряха необуздания бо­
лен. Разговорът, о т к о й то т и предавам
една част, к о я т о предизвика спор, зае мяс­
т о т о на дъсчицата; т е б избрахме за съдия.
Имаш повече работа, о т к о л к о т о предпо­
лагаш. Спорещ ите страни са т р и .
Н аш ите стоици, както знаеш, т в ъ р ­
д я т, че всичко в природата възниква о т
две неща - причина и материя. М атер и ята

9
е бездейна, нещо, ко ето е го то в о за всичко,
но спира, ако никой не я раздвижва. Причи­
ната, к о я т о е разумът, формира м атери­
я т а и я обръща както иска и о т нея пра­
ви различни произведения. Следователно
всяко нещо тр яб ва да се състои о т то в а,
о т к о ето става и о т то в а , поради ко ето
става. В т о р о т о е причина, п ървото -
материя. Всяко изкуство е подражание на
природата. И така, каквото казвах за Все­
лената, го пренеси към то в а, ко ето хората
тр яб ва да направят. С т а т у я т а съдържа
материя, к о я т о да бъде подложена на обра­
б о тк а о т майстор, к о й то да даде облик на
м атерията. Следователно в с т а т у я т а ма­
т е р и я т а е медта, причината - тв о р ец ъ т.
С ъщ ото е и положението на всички неща -
с ъ с т о я т се о т т о в а , ко ето се прави и о т
този , к о й то го прави. С т о и ц и т е с м я т а т ,
че причината е една - този , к о й т о прави.
А р и стотел смята, че причината същ ест­
вува по т р и начина: „П ървата - казва - е
самата материя, без к о я то нищо не може
да бъде осъществено; в т о р а т а е тв о р е ­
цът. Т р е т а т а е формата, к о я т о се прида­
ва на всяко произведение к а т о на с т а т у я .
„Нея А р и сто тел нарича eidos. „Има - казва

10
mou - u ч е т в ъ р т а причина, намерението
на ц ялото произведение“. Какво е това,
ще обясня. М едта е първата причина на
с т а т у я т а . Тя нямаше да бъде направена,
ако нямаше т о в а , о т ко ето да бъде излята
или изсечена. В т о р а т а причина е т в о р е ­
цът. С т а т у я т а нямаше да приеме форма,
ако не бяха неговите умели и оп итни ръце.
Т р е т а т а причина е формата. С т а т у я т а
нямаше да бъде назована „Doryphoros“ или
„Diadumenos“, ако на нея не беше о тп е ­
чатан именно т о зи облик. Ч е т в ъ р т а т а
причина е намерението на този , к о й то я
прави. Защ ото, ако т о не съществуваше,
т я нямаше да бъде направена. Какво е т о в а
„намерение“? Това, ко ето е призовало т в о ­
реца и ко ето т о й е последвал; пари - ако
т о й е работил, за да продава, слава - ако е
работил за и м ето си, богослужение, ако е
направил дарение на храм. Причина е то в а,
заради к о ето ще бъде направено нещо. Или
според т е б няма нужда да изброяваме сред
причините за направените неща онова, без
к о ето направеното не би било направено?
П латон добавя и п ета причина - обра­
зец, к о й то т о й нарича idea. Него наблюда­
ва тв о р е ц ъ т, за да сътвори то в а , което

11
възнамерява. Няма нищо общо с р а б о т а т а
дали т о зи образеи е извън него и е пред очи­
т е му, или е вътре, носен в душата. Тези
образци на всички неща бог ги съдържа в
себе си и обгръща с духа си целия брой и вид
на всички неща, к о и то тряб ва да бъдат
създадени. Той е пълен с тези образи, ко и то
П латон нарича идеи, безсмъртни, непро­
меними, неостаряващи. Х ората погиват,
а самата човешка природа, по образеца на
к о я то се създава човек, продължава и не й
става нищо о т то в а , че хората с т р а д а т
и умират. П е т са причините, за к о и то го­
вори П латон: едната - „ о т какво“ в т о р а ­
т а - „ о т кого“, т р е т а т а - „в какъв вид“,
ч е т в ъ р т а т а - „по чие подобие“, п е т а т а
- „заради какво“. Последното е резулта­
т ъ т о т всички тя х . Така е и със с т а т у я ­
т а (защ ото за нея започнахме да говорим)
- то в а , о т ко ето е направена, е бронз, о т
кого е направена - о т твореца, в какъв вид
- т о в а е формата, к о ято й е дадена, по чие
подобие - по подобие на образеца, на ко й то
е подражавал създателят, за какво - т о в а е
неговото намерение, р езу л та тъ т о т всич­
ко - самата с т а т у я . Всичко т о в а - както
казва П латон - притежава и с в е т ъ т . Този,

12
к о й то го е направил, е бог. О т какво го е
направил - т о в а е м атерията, ф о р м ат а -
видът и редът на света, ко й то виждаме.
Образецът - онова, по подобие на което
бог е създал т о в а огромно и красиво произ­
ведение, и намерението, с ко ето го е създал.
П и таш какъв е бил замисълът на бог? Пра­
вене на добро. Така казва и П латон: „Каква
причина е имал бог да направи света? Той
е добър, а на добрия не му се зловиди ни­
чие благо. Затова е направил най-доброто,
ко ето е могъл“. Затова, съдия, изкажи при­
съдата и се произнеси кой т и се струва, че
говори най-верните неща, не кой казва аб­
солю тн ата истина, защ ото о т т о в а сме
толкова далече, колкото и самата истина.
Куп причини, твърде много или твърде
малко на брой, обхваща казаното о т Пла­
т о н и о т А ристотел. Ако наричаме при­
чина всичко, без ко ето нещо не може да бъде
извършено, т е са малко. Да сложат тогава
сред тези причини и врем ето - нищо не
може да стане без време. Да сложат и мяс­
т о т о - ако няма къде да стане нещо, т о
не може да стане. Да сложат движението
- без него нищо не става и нищо не загива.
Без движение няма изкуство, няма промяна.

13
Но ние търсим първата и обща причина.
Тя тр яб ва да бъде проста. Защ ото и м ате­
р и ята е проста. П итам е се, какво е причи­
на? Разбира се - разумът, действащ ият ра­
зум, т.е . - бог. А тези причини, към ко и то
се обърнахме, не са много и единични при­
чини, но зависят о т една, о т тази, к о ято
прави. Казваш, че ф ормата е причина? Нея
т в о р е ц ъ т я влага в тв о р ен и ето си. Тя е
ч аст о т причина, не е причина сама по себе
си. Образецът също не е причина, но необ­
ходимо сечиво на причината. Образецът е
толкова необходим на твореца, колкото
резецът и пилата. Без т я х и зкуството не
може. Все пак т е не са ч ас т о т изкуство­
т о , н и т о причини. „Намерението - казва -
на творена, заради което т о й пристъпва
към направата на нещо, е причина“. Дори и
да е причина, т я не е действаща, а допълни­
телна. Те са безброй. Ние търсим общ ата
причина. Но не са казали т о в а заради оби­
чайната си изтънченост, че целият с в я т и
завършената тв о р б а са причина. Защ ото
има голяма разлика между тв о р б а и причи­
н ата за творба.
Или произнеси присъдата си, или (в т а ­
кива дела т о в а е най-лесното), кажи, че има

14
неясноти и бърни делото за разглеждане.
„Защо - кажи - т и харесва да си губиш вре­
м е то сред тези неща, ко и то няма да о тн е ­
м а т н и т о едно желание, няма да пропъдят
н и т а една т в о я с т р а с т “. Аз наистина се
занимавам и върша по-важни неща, с ко и то
душ ата се утешава, и първо изследвам себе
си, после то зи св ят. Но и сега не губя вре­
м е т о си, както мислиш т и . Всичко то в а,
ако не се разпада на малки парченца в тази
излишна изтънченост и не се разпръсва, об­
лекчава и издига душата, к о ято иска да се
разтовари, защ ото е п ри ти сн ата о т т е ­
жък товар, и да се върне към нещата, о т
к о и то е произлязла. Защ ото т я л о т о е т е ­
ж ест и мъка за душата; т я е притискана
о т неговия натиск - в окови.
Д окато не й дойде философията на по­
мощ и не заповяда да си отдъхне с гледката
на природата на нещ ата и я о т п р а т и о т
земните към бож ествените неща. Това е
нейната свобода, нейното отдалечаване;
измъква се о т страж ата, к о я то я държи,
и се отп равя към небето. К акто творц и ­
т е излизат на някое публично м ясто и със
светлината навън, облекчават очите си,
когато са уморени о т някаква малка т в о р ­

15
ба, ако светлината им е лоша и мъждукаща,
так а душата, затворена в то зи тъжен и
тъмен малък дом, когато може, търси о т ­
вор и си почива със съзерцанието на приро­
д ата на нещата.
М ъдрият или този , ко й то се стреми
към мъдрост, макар да е прикован за своето
тяло, все пак о т с ъ с т в а с най-добрата своя
ч аст и насочва мислите си към възвишени­
т е неща. К ат о то зи , к о й то е дал клетва,
счи та ж и вота си за военна служба. И така
е устроен, че н и т о обича, н и т о мрази жи­
в о та , понася см ъ р тн ата си участ, стига
само да знае, че предстои по-добро. Забра­
няваш ми да гледам природата, отвличаш
ме о т ц ялото и ме отвеждаш в една малка
част. Да не се п итам кои са началата на
Вселената? Кой е т е х н и я т създател? Кой
раздели всичко, което беше потопено заед­
но и омотано в бездейна материя? Да не
се п итам кой е създателят на то зи свят?
Благодарение на чий разум такава огромна
маса достигна до закон и ред? Кой събра
разпръснатите неща, раздели смесените,
даде облик на то в а, ко ето се намираше в
безформеност? О ткъде се излива толкова
светлина? Огън ли е или нещо по-светло

16
о т огъня? Да не се п и там това? Да не знам
откъде произлизам? Веднъж ли само т р я б ­
ва да го видя или ми предстои да се раждам
много пъти? Накъде ще се отправя о т т у к ?
Какво жилище очаква душата, освободена
о т законите на човеш кото робство? За­
браняващ ми да имам дял в небето, което
значи да живея с наведена глава? По-голям
съм и съм роден за по-големи неща, т а ко-
гато се освободя о т т я л о т о си, да гледам
на него само к а т о на окова около м оята
свобода. Него го изпречвам пред съдбата,
т а да спира т я до него и да не може да рани
мен. К оето о т мен може да понесе обида,
е то в а , о т к р и т о за опасности. Но в т о в а
изложено на опасности жилище живее сво­
бодна душа. Тази п л ът никога няма да ме
накара да се страхувам, до недостойно за
добродетелния човек п р и тво р ств о . Ни­
кога няма да лъжа за славата на т о в а телце.
Когато реша, ще разваля дружбата с него.
И сега, когато сме обвързани, няма да бъ­
дем равноправни съюзници. Ц ялото право
си го е присвоила душата. Презирането на
т я л о т о дава някаква свобода.
За да се върна към първоначалната тема,
на тази свобода много помага и размись-

17
лъгп, за к о й то говорехме. Всичко се състои
о т материя и бог. Бог овладява т о в а сме-
шение, което всички следват, струпани
около него к а то около вожд и управител.
По-силно и по-ценно е то в а , ко ето прави,
защ ото е бог, о тк о л к о то м атерията,
к о ято тъ рп и неговите действия. Какво-
т о м ясто заема бог в то зи свят, т о в а в
човека е душата. К аквото е м атерията,
т о в а в нас е т я л о т о . Нека по-лошото да
робува на по-доброто. Нека бъдем силни
срещу случайностите. Да не треперим о т
обидите, о т раните, о т оковите, о т бед­
н о с т т а . Какво е см ъ ртта? Или край, или
преминаване. Не се страхувам да престана
да бъда, т о е същ ото к а т о да не съм започ­
вал, н и т о се страхувам о т преселване - ни­
къде няма да бъда в толкова тясн о място.

Бъди здрав!

18
 Писмо ЬХУ1

Сенека поздравява Луцилий

Видях Кларан, моя съученик, след много

години. Мисля, че не очакваш да добавя ду­
м ата „старец“, но, кълна се в Херкулес, че е
силен по дух и бодър в борбата с т я л о т о .
Несправедливо се е отнесла природата с
него и е поставила на лошо м ясто такъв
дух. Или може би е искала да ни покаже,
че силна и блажена натура може да се крие
под каквато и да било кожа. Той побеждава
всички прегради и за да презре всичко - за­
почва о т презиране на себе си. Заблуждава
се, според мен, то зи , к о й то казва:

И доблестта му, която изпъква

в красивото тяло.

Тя не се нуждае о т никакви отличия;

т я сама е украшение на себе си и освещава
т я л о т о . Започнах да гледам положително

19
на нашия Кларан. С трува ми се красив и
толкова изправен в тяло, колкото и по
душа. И о т скромен дом може да излезе ве­
лик човек, може и о т безформено и слабо
тял о - красив и велик дух. Затова мисля,
че природата поражда такива хора в т а к о ­
ва тяло, за да ни докаже, че добродетелта
може да се роди на всяко място. Ако мо­
жеше да създава душ ите голи, щеше да го
направи; а сега прави повече - създава някои
обременени телесно, но въпреки то в а , раз-
чупваши всички прегради. Кларан ми бе по­
казан к а т о пример, за да знаем, че душ ата
не се омърсява о т гр о зо та та на т я л о т о ,
но т я л о т о се украсява о т к р асо тата на
душата.
Макар и да сме прекарали малко дни за­
едно, имахме дълги разговори, ко и то много
п ъ ти исках да т и разкажа.
Е т о какво се питахме първия ден: как
благата м огат да бъдат равни, к а т о са
т р и вида. Някои, както с ч и т а т нашите,
са първите блага, к а т о р ад о стта, мирът,
благото на родината; на в т о р о м ясто са
изразените в нещастие - търпение в мъ­
ченията и самообладанието при теж ка
болест. Едните ги желаем безусловно, дру-

20
гише - при необходимост. Има и т р е т и
Вид - п ри стой н ата осанка и спокойното
и честно лице и движенията, подобаващи
на умерен човек. Как могат да бъдат равни
помежду си тези блага, к а т о едните са же­
лани, другите са за избягване. Ако искаме да
установим различията, нека се върнем на
началното благо и да го разгледаме какво е.
Това е душата, к о я т о съзерцава и сти н ата,
о п и тн а в то в а , о т кое трябва да бяга и
към кое да се стреми. Тя цени не по мнение,
а по природа нещ ата, влиза в целия с в я т и
насочва своето съзерцание към всичко, кое­
т о става в нея, устремена към мисли и към
действия, еднакво велика и стремителна,
еднакво непобедима и за тр у д н о ст и те , и
за удоволствията, защ ото не се подчинява
н и т о на едните, н и т о на другите прояви
на съдбата, издига се над всичко, което
може да ни застигне или да ни се случи. Мно­
го красива, украсена с д о сто й н ств о и сили,
здрава и трезва, невъзмутима, безстрашна,
к о я то никаква сила не пречупва, к о я т о слу­
чай н ости те не въздигат и не п ри ти скат.
Тази душа е добродетел. Това е нейният об­
лик, ако може да бъде обхваната с един пог­
лед и ако веднъж се покаже цялата. Разбира

21
се, има много нейни разновидности. Раз­
кри ват се в разнообразието на ж и вота и
в действията. Не става по-малка или по-го-
ляма о т себе си; заидото върховното благо
не може да намалее, н и т о добродетелта
може да има връщане назад. Но се превръ­
ща в нови и нови качества според нещата,
к о и то й предстои да извърши, преобразя­
вайки вида си. До каквото се докосне, го
превръща в свое подобие и го украсява; де­
яния, приятелства, понякога украсява цели
домове, в к о и то влиза. С каквото се заема,
го прави лЬбимо, забележително и достой ­
но за удивление. Затова нейната сила и ве­
личие не могат да се издигнат прекомерно,
защ ото няма нарастване за най-голямото.
Няма да открие нещо по-право о т право-
т а т а , по-истинско о т и с т и н а т а и по-уме-
рено о т умереността. Всяка добродетел
е без мярка, защ ото самата т я е вид мяр­
ка. П о с т о я н с т в о т о няма накъде де расте,
както и доверието, и с т и н а т а и верност­
т а . Какво може да бъде прибавено на съвър­
ш енството? Нищо, или не е било съвър­
ш енство то в а , към което нещо се приба­
вя. Следователно на добродетелта нещо
не й достига, ако нещо може да се добави.

22
Ч е с т н о с т т а не приема никакво добавяне;
заидото е честно именно заради то в а , кое­
т о споменах. Какво повече? Не смяташ ли,
че о т същия вид, въ тре в определени гра­
ници, са д о с т о й н с т в о т о , справедливост­
т а и спазването на законите? Р астенето е
признак на несъвършеното.
Всяко благо попада в същ ите закономер­
ности. Ч а с т н а т а и общ ествената полза
са свързани, също както, кълна се в Херку­
лес, са неделими то в а , към ко ето трябва
да се стремим и то в а , к о ето тр яб ва да
похвалим. Значи, добродетелите са равни
помежду си, равни са и делата на доброде­
т е л т а , равни са и всички хора, на ко и то
т е са предоставени.
Добродетели има и в някои посеви и
ж ивотни, но понеже са смъртни, са крех­
ки, преходни и несигурни; т е се издигат и
спадат и затова не се оценяват на същ ата
с то й н о с т. За човеш ките добродетели се
въвежда едно правило. Има едно разсъжде­
ние, п росто и правилно: нищо не е по-бо-
жествено о т бож ественото, по-небесно
о т небесното. С м ъ р тн и те неща намаля­
в а т , изхабяват се, р а с т а т , и зто щ а в ат се
и о тн о в о се изпълват. Затова сред т я х

23
има несигурност, заради так а несигурна­
т а им съдба. П риродата на божествени­
т е неща е една и съща. Разумът не е нищо
друго освен частица о т божествения дух,
потопен в човеш кото тяло. Ако разумът
е божествен и понеже няма благо без раз­
ум, всяко благо е божествено. О т т у к на­
т а т ъ к няма разлика между бож ествените
неща; следователно и сред благата няма.
За т о в а са еднакви р а д о с т т а и смелата
и твърда издръжливост при мъчения. И
в едното, и в другото е величието на ду­
ш ата, в едното отпочиващ а си и лека, в
другото - борбена и напрегната. Какво? Не
смяташ ли, че е еднаква добродетелта на
този , к о й то смело превзема вражеските
стени, и на този , к о й то търпеливо понася
обсадата? Велик е, к о й то обсади Нуманция
и притисна, и принуди защ итниците да
насочат към себе си непобедимите си ръце.
Велика е и душ ата на то зи , к о й то знае, че
не е затворен, след к а т о п ъ т я т им към
с м ъ р т т а е о т к р и т и издъхва в прегръдка
със свободата. Също т а к а са равни помеж­
ду си следните добродетели: спокойствие,
п р о с т о т а , щедрост, п остоянство, само­
обладание, търпеливост. В основата им е

24
една добродетел, к о я то прави душ ата ни
права и непреклонна.
„Тогава какво? Няма ли разлика между ра­
д о с т т а и несломимото търпение спрямо
болката?“ - Никаква, що се отнася до сами­
т е добродетели; и много голяма относно
то в а , в ко ето т я се проявява. При един
спокойствието и в е д р о с т т а на духа са ес­
тествен и , при друг има болка, а болката е
п роти воестествен а. И така, неутрални
са нещ ата, между к о и то има голяма разли­
ка. Д обродетелта и при единия, и при дру­
гия е еднаква.
М ате р и ята не променя добродетел­
т а . Не я прави по-лоша, когато е твърда
и упорита, н и т о я прави по-добра, когато
е лека и безгрижна. Необходимо е да е ед­
наква. И в едната, и в другата е еднакво
умерена, еднакво честна. Следователно
благата са еднакви и н и т о единият може
де се държи по-добре в р а д о стт а, н и т о
другият - в мъките. А две неща, о т ко и то
нищо по-добро не може да стане, са еднак­
ви. Защ ото, ако тези неща, к о и то са извън
добродетелта, м огат да я намалят или да
я увеличат, ч е с т н о т о престава да бъде
единствено благо. А ако допуснеш то в а,

25
ч е с т н о т о напълно ще изчезне. Защо? Ще
кажа. Защ ото не е честно то в а , к о е то се
прави п р о ти в волята, по принуда. Всичко
честно е доброволно. Прибави му леност,
оплакване, хитруване, страх и ще погине
най-доброто в него: удовлетворението.
Не може да е честно т о в а , к о ето не е сво­
бодно; защ ото онова, к о е то се страхува, е
робско. Всичко честно е сигурно, спокойно;
ако отри ч а нещо, ако се оплаква или счи та
нещо за злина, в него прониква смущение и
се обръща в голямо объркване. О бразът на
правилното го призовава насам, с т р ах ъ т
о т л ош о то го тегли натам. И така, ако
някой иска да постъпи честно, т о й макар
и да счете за н еприятност, т о в а ко ето му
се проти воп оставя, няма да го счете за не­
щастие, ще го направи на драго сърце, с же­
лание. Всичко честно е без заповед и прину­
да, искрено, и не е примесено с никакво зло.
Зная какво можеш да ми отговориш на
т о в а м ясто: „О питваш се да ме убедиш в
то в а , че няма значение дали някой се радва,
дали е на уред за изтезание и изморява пала­
ча си.“ И Епикур също казва, че мъдрецът,
дори и в бика на фаларис да се намира, ще
възкликне: „П риятно е и мен не ме засяга!“

26
Защо се учудваш, че аз наричам еднакви
блага т о в а да лежиш на пир и т о в а да си
твъ рд сред мъченията, щом к а т о Епикур
твърди нещо, к о е то е трудно за вярване,
че е приятн о да т е пекат? Но ще отго в о ­
ря така: има много голяма разлика между ра­
д о с т т а и болката. Ако се иска да избирам,
п ър вото ще искам, в т о р о т о ще избегна.
Е д н ото е в съгласие с природата, друго­
т о е п р о ти в нея. Д о като са оценявани по
т о зи начин, разликата между т я х ще бъде
голяма. К огато се дойде до добродетелта
обаче и д вете са равни, и тази, к о я т о е в
радост и тази, к о я т о е в скръб. Н ям ат ни­
какво значение р а д о с т т а и болката и как-
в о т о друго неприятно има; всичко се при­
крива о т добродетелта. К акто сиянието
на Слънцето затъмнява и малките свети ­
ла, т а к а добродетелта със своето величие
надвива и пропъжда болките, неприятнос­
т и т е , обидите и където т я блясва, т а м
всичко, лишено о т нея, угасва; бедствия­
т а , когато нападнат добродетелта, ня­
м а т никакво по-голямо значение о т дъжда,
падащ в м орето.
Приеми следното: добри ят човек ще
повери себе си на ч е с т н о т о дело и дори на

27
п ъ тя му да има палач или огън, ще гледа не
заплашващите го страдания, а то в а , кое­
т о тр яб в а да направи, и ако т о е честно
- ще му повярва к а т о на друг добронаме­
рен човек и ще го приеме за нещо безопас­
но и щастливо. С ъщ ото м ясто заема при
него и делото, к о ето е честно, но тъж но
и трудно, к а т о добродетелен, но беден и
блед изгнаник. Сложи о т едната му с тр а ­
на мъж, к о й то е много богат, о т другата
страна - друг, к о и то няма нищо, освен бо­
г а т с т в а т а на духа. И единият, и другият
ще бъдат за него еднакво добродетелни,
макар че съдбата им е неравна. К акто казах,
има една преценка във всички неща, както
и за всички хора; еднакво похвална е добро­
д е т е л т а в здраво и свободно тяло, както
и в болно и оковано; и соб ствен ата си
добродетел няма да зачиташ повече, зара­
ди то в а , че съдбата т и е дала здраво тяло,
а не осакатено. В друго отношение т о в а
значи да цениш господаря по облеклото на
роба. Всичко, над ко ето случайността уп­
ражнява в л а с т т а си, е робско - пари, тял о
и чест, слабост, преходни неща, смъртни,
несигурни притежания. Н апротив, делата
на добродетелта са свободни и непобеди­

28
ми. Към т я х не бива да се стрем им пове­
че, ако съдбата е благосклонна, н и т о пък
по-малко, ако им пречи някоя неправда.
С тр ем еж ъ т в наш ите дела - т о в а е,
к о ето е между хората п р и я т е л с т в о т о .
Не мисля, че ще обикнеш добродетелния
човек повече, ако е богат, о т к о л к о т о ако
е беден, н и то , ако е силен и здрав, отколко­
т о със слабо и крехко тял о. И р а б о т а т а
няма да я обикнеш повече, ако е безгрижна
и спокойна, о т к о л к о т о ако е теж ка и съз­
даваща грижи. И о т двама добродетелни
мъже няма да предпочетеш бляскавия и
намазания с масла пред прашния и небръс-
натия. След т о в а ще започнеш да предпо­
чи таш напълно здравия пред слабия и едно­
окия. Постепенно т в о я т а придирчивост
ще стигне дотам , че о т двама еднакво
честни и почтени ще избереш дългокосия
и къдравия. К огато в двам ата има доброде­
тел, не се сравняват неравенствата в дру­
ги те неща. Те не са части, а са добавки. Кой
стига д о там да обича повече здравия син
пред болния, високия и стройния пред ни­
ския и неизпъкващия? Зверовете не п равят
разлика между свои те малки и л ягат да ги
кърм ят еднакво. П т и ц и т е делят храната

29
поравно. Одисей т а к а е бързал към своите
камъни в И така, както Агамемнон към за­
бележителните стени на Микена. Никой
не обича родината си, защ ото е велика, а
защ ото е негова.
За какво казвам това? За да знаеш, че
добродетелта гледа еднакво на всички дела
к а т о на свои рожби и към всички е снизхо­
дителна, и особено към по-трудните. Така
и родителската любов клони към тези
деца, за к о и то й е жал. Също та к а и добро­
д е тел та , к о и то свои дела вижда, че са з а т ­
руднени и угнетени, не че ги обича повече,
но к а т о всички добри родители повече ги
прегръща и повече ги пази. Защо няма един
добродетелен човек по-важен о т друг? За­
щ о т о няма по-способен о т способния, за­
щ о т о няма нищо по-равно о т равното.
Не можеш да кажеш, че т о в а е по-равно на
другото о т онова. Затова ако природата
на всички неща е еднаква, т о и т р и т е вида
блага са наравно. Аз казвам така: наравно са
- умерено да се радваш и умерено да скър­
биш. Онази радост не с т о и по-високо о т
онази т в ъ р д о с т на духа, к о я т о побеждава
с т о н о в е т е при мъчение. Едните блага са
желани, другите са об ект на възхищение, и

30
едните, и другите са равни, защ ото каква-
т о и да било т е ж е с т се покрива със силата
на едно толкова по-голямо благо. К о й т о ги
см ята за неравни, т о й отвръщ а очи о т
тези добродетели и обхваща само външ­
н и т е неща; и сти н ски те блага и м ат едно
и също тегло, една и съща ширина. Лъжли­
в и т е неща съдържат много празнота. И
т а к а красиви и велики на вид, когато им се
провери т е г л о т о - явно лъжат.
Така, Луиилий, всичко, ко ето и сти н ­
ски ят разум потвърждава, е сигурно и веч­
но, укрепва душ ата и винаги я издига наго­
ре. Това, к о е то се възхвалява излишно и е
благо по мнението на тъ л п ата, напомпва
с бездушно веселие. О б р а т н о т о - то в а ,
к о ето е заплашващо, внушава страх на
ума, плаши също както ж и в о т н и т е се пла­
ш а т о т мнима опасност. И едното, и дру­
г о т о без причина разсейва и пронизва ду­
ш ата. Н и т о едните неща са достойни за
радост, н и т о другите за скръб. Само раз­
у м ъ т е непроменим и преценяващ. Той не
робува, но заповядва на ч увствата. Разум
е равен на разума, както правилното - на
правилното. Следователно добродетел -
на добродетел. Всяка добродетел е разум.

31
Разум е, ако е правилна. Ако са правилни, до­
бродетели те са равни. К акъвто е разумът,
такива са и действи ята. Следователно и
т е са равни. Щом са подобни на разума, са
подобни и помежду си. Впрочем наричам
равни помежду си действи ята, к о и т о са
честни и правилни. Разбира се, ще и м а т го­
ляма разлика помежду си, ако се променят
св о й с тв а та им, ако едни са по-обширни,
други - по-стеснени, т р е т и - славни, ч е т ­
в ъ р ти - безславни, п ети - отнасящ и се до
много неща, други - до малко. Във всички
т я х обаче се съдържа т о в а , ко ето е най-
д о б р о то - честни са. По същия начин всич­
ки добродетелни хора са равни, защ ото са
добродетелни, дори когато и м а т различия
във в ъ зр ас тта - един е по-възрастен, друг
е по-млад. И м а т телесни различия - един
е красив, друг - грозен. Имуществени раз­
личия - един е богат, друг - беден, един е
приятен, могъщ, известен на иели градове
и народи, друг - непознат на повечето хора
и невзрачен. Но поради т о в а , че са добро­
детелни, са равни. За добри те и за лош ите
не ч у в с т в о т о съди. То не знае кое е полез­
но и кое - безполезно. Не може да произне­
се присъда, ако делото не е пред о ч и те му.

32
Нишо предвижда бъдещето, н и т о помни
миналото. Какво следва, не знае. О т т о в а
са изтъкани редът и основата на нещ ата
и е д и н с тв о то на ж и вота, к о й то върви в
правилна посока. Следователно разумът е
съдник на благата и злините. Чуждите и
външни неща см ята за незначителни и оне­
зи, к о и т о не са н и т о добри, н и т о лоши
см ята за дребни и неважни. За него всичко
добро е в душата.
З ато в а счи та за първи блага тези, към
к о и то се стреми, к а т о победата, добрите
деца, благото на родината. На в т о р о мяс­
т о , к о и т о се п роявяват само в нещастие
- да понасяш спокойно теж ка болест, из­
гнание. На т р е т о м ясто - к о и т о н и т о се
съгласуват с природата, н и т о й се п р о т и ­
в о п о ста в ят, к а т о т о в а да ходиш скром­
но и да седиш пристойно. Да седиш не е
по-малко п р о ти во естеств ен о о т т о в а да
сто и ш и да ходиш. Два вида висши блага са
различни помежду си. П ървите са в съгласие
с природата: да се радваш на гриж ите на
децата и на безопасността на родината.
В т о р и т е са п р о т и в природата; смело да
издържаш на мъченията и на жаждата, ко-
га то непрекъсната болест гори гърдите

33
ши. „Какво? Нещо п р о ти во естеств ен о да
е благо?“ - Ни най-малко. Но п р о т и в при­
р о д ата е то в а , в к о ето благото съществу­
ва. Да бъдеш ранен и да се стопяваш на огъ­
ня, и да страдаш о т лошо здраве е п р о ти в
природата, но да запазиш сред тези неща
духа си несломим е в съгласие с природата.
И т о в а , ко ето искам да изразя накратко,
е, че о б с т о я т е л с т в а т а , при к о и то се про­
явява благото, понякога са п роти вн и на
природата, до като благото никога, заидо-
т о няма благо без разум, а разумът следва
природата. „Тогава какво е разум?“ - Подра­
жание на природата. „Кое е висш ето благо
за човека?“ - Да се държи според в ол ята на
природата. „Но няма съмнение, че никога
м и р ъ т не е по-обезпокояван о т случаите, в
к о и т о е заплатен щ астливо с много кръв.
Няма съмнение, че е по-добре здравето да е
запазено, о т к о л к о т о да бъде възстановено
след теж ки болести и заплашващи го със
смърт, благодарение на тъ р п ен и ето или
на друга сила. По същия начин няма да има
съмнение, че р а д о с т т а е по-висше благо о т
предоставената да тъ рп и мъчения, рани и
огън душа.“ Ни най-малко. Тези неща, кои­
т о са случайни, са много различни, защ ото

34
се оценяваш според тези, на к о и то са се
случили. Всички блага и м ат едно намерение
- да следват природата, всички са равни
- ако п о сти гн ат то в а . К огато в сената
следваме нечие решение, не може да гово­
рим: т о зи е повече съгласен, то зи по-малко.
Всички в ъ р в ят към едно решение. С ъш ото
казвам за добродетелите и благата - всич­
ки следват природата. Един е умрял млад,
друг - стар, т р е т и - к а т о д ете и без нищо
да е видял в ж ивота. Всички т е еднакво са
били смъртни, макар че с м ъ р т т а е позво­
лила ж и в о т ъ т на едни о т т я х да продъл­
жи по-дълго, на други да спре в разцвета, на
т р е т и го е прекъснала в сам ото начало.
Един е бил освободен насред вечеря, на друг
сън ят е продължил в смърт, някой е умрял
по време на съвкупление. На т я х п р о ти в о ­
поставям пронизаните с оръжие, или ум­
релите о т ухапване на змия, потрош ени
о т падане или измъчвани малко по малко
о т дълготрайно свиване на жилите. Кра­
я т на едни може да е по-добър, на други по-
лош. С м ъ р т т а за всички е еднаква. Само
начините, по к о и т о са стигнали до нея,
са различни. Това, до к о е то са стигнали,
е еднакво. Никоя см ърт не е в повече или

35
по-малко. Във всички случаи т я действа по
един и същи начин - прекъсва ж ивота.
С ъщ ото т и казвам и за благата; т о в а
благо е сред ч и с т и т е наслади, друго - сред
мъки и скърби. Едно управлява снизхожде-
н и ето на съдбата, друго укротява насилие­
т о . И едното, и другото са блага, колкото
и ед н ото да върви по мек и равен п ъ т, дру­
г о т о - по труден. Един и същ е краят. Те
са блага, достойни за похвала, с ъ п ъ т с т в а т
разума и добродетелта; добродетелта
приравнява всичко, к о ето признае за свое.
Няма защо да се чудиш на то в а , к о е то сме
приели. И при Епикур има две блага, о т
к о и то се състои висш ето блаженство -
едното, че т я л о т о е без болка, другото
- че душ ата е без вълнение. Тези блага не на­
р а с т в а т , ако д о сти гн ат пълнота. Тялото
е лишено о т болка. Каква нечувствител-
н о с т към болка може още да се прибави.
Д уш ата е в съгласие със себе си и е спокой­
на; какво може да се добави до такова спо­
койствие? Също както ч и с т о т а т а на не­
б е т о не получава по-голяма яснота, чиста
в безоблачния си блясък, та к а и на човека,
к о й то се грижи за своето т я л о и душа и
получава блага и о т двете, състоян и ето е

36
съвършено и достига върха на своите мо­
ли тви, ако няма болка в т я л о т о и буря в
душата. Ако получават някакви удоволст­
вия отвъ н , не увеличават висш ето благо, а
т а к а да се изразя, го подправят и подслаж­
д а т. Онова абсолютно благо на човеш ката
природа е удовлетворено о т спокойстви­
е т о на т я л о т о и душата. Ще т и дам за
пример разделение на благата, подобно на
наш ето. Едните блага, според него - тези,
к о и то би предпочел т о й да притежава, са
тел есн ото спокойствие о т всичко непри­
я тн о , и спокойствието на духа, к о й то се
наслаждава на съзерцанието на своите бла­
га. Другите блага, к о и т о не иска за себе си,
но въпреки т о в а ги одобрява и възхвалява,
к а т о например издръж ливостта на болес­
т и и силни болки, ко ето Епикур показа в
своя последен и най-щастлив ден. Защ ото
казва, че понасял оковите на пикочния си
мехур и страдащия о т язва стомах, кои­
т о не издържали с т р а ш н о т о нападение на
болката, но въпреки т о в а за него т о зи ден
бил блажен. А блажено може да живее само
този , к о й то има върховното благо.
Значи, и Епикур счи та за блага онези,
к о и т о би предпочел да не изпитваш, но по­

37
неже т а к а т и ги поднасят нещ ата, тр яб ва
да ги прегърнеш, да им отдадеш възхвала и
да ги приравниш с върховните. Не може да
се каже, не т о в а благо не е равно на най-го-
лемите, защ ото т о завършва блажения
ж и в о т - нещо, ко ето Епикур възхвалява с
последните си думи. Позволи ми, Луцилий,
да кажа нещо по-смело. Ако едни блага бяха
повече о т други, аз бих предпочел тези,
к о и то наричат тъжни, пред слабите и
изнежените, т я х бих ги нарекъл по-високи.
По-велико е да преодолееш тр у д н о ст и те ,
о т к о л к о т о да бъдеш умерен в радости те.
Зная, че о т един и същи разум се понася
умерено щ а с т и е т о и смело нещ астието.
Еднакво смели са - и този , к о й то с т о и на
страж а пред вала, когато никакъв враг не
заплашва лагера, и то зи , к о й то с прерязани
жили едва се държи, но не изпуска оръжие­
т о си. „Хвала т и за доблестта!“ - казват
на тези, к о и то се връщ ат окървавени о т
боя. Бих похвалил повече и зп и тан и те и
силни, преборили се със съдбата, блага. Бих
ли се поколебал да прославя онази осакате­
на и обгорена ръка на Муций, о т к о л к о т о
ръката, на к о й т о и да било силен човек?
Застанал, презирайки пламъците на врага,

38
т о й гледаше как ръката му капе 6 огнище­
т о на враговете, докато Порсенна не зави­
дял на славата на то зи , на ч и ето мъчение
се любувал, и заповядал да издърпат огъня
п р о ти в желанието на Муций. Защо да не
считам т о в а благо за толкова по-велико
о т други, спокойни и неизпитани о т съд­
б ата, колкото често се среща някой да по­
беди враг не с въоръжена, а с изгубена ръка?
„Защо - п и таш - желаеш за себе си т о в а
благо?“ - А защо не? Само то зи , к о й то го
пожелае, може да го извърши. Или да пред­
почета да предоставя слабеещите си с т а ­
ви на мои развратни момчета? Или някоя
женичка или превърнат в женичка мъж да
разтяга п р ъ с т и т е ми? Защо да не считам
за щ астлив Муиий, к о й то се отнесе към
огъня, както би предоставил онази ръка
на масажиста. Така поправи т о й своята
грешка; сложи край на войната, невъоръжен
и с осакатената си ръка победи двама царе.

Бъди здрав!

39
 Писмо кХУН

Сенека поздравява Луцилий

Ще започна с общи приказки, п р о л е т т а

настъпи, но вече клони към л я т о т о , а по
ко ето време трябваш е да е топло, е хлад-
ничко, т а до то зи момент не може да й се
вярва, защ ото често се обръщаше към зима.
Искаш ли да знаеш докога врем ето е неси­
гурно? Още не се престрашавам за истин ­
ски студена вода, много п ъ ти смекчавам
нейната студенина. „Това значи, - казваш
- че не понасяш н и т о студа, н и т о горещи­
н ата.“ - На м о я т а възраст е достатъчен
и со бствен и ят й студ. Едва се затоплям
в средата на л я т о т о и по-голямата ч аст
о т врем ето я прекарвам сред завивките.
Как да не благодаря на с т а р о с т т а ? Какво-
т о не бива да желая, не го и мога. Разгова­
рям най-вече с книгите. К огато пристиг­
н а т т в о и т е писма, струва ми се, че съм
с т е б и та к а се чувствам, все едно, че не

40
отговарям на писмата т и , а т и говоря. И
за то в а , за ко ето п и таш т и , п очти разго­
варям с теб, и заедно обсъждаме как с то и
тази въпрос.
П и таш дали всяко благо е желано. „Ако
е благо - казваш - да бъдеш и измъчван
страш но, и със силен дух да бъдеш горен,
и тъ рп ен и ето да понесеш теж ка болест,
следва, че тези неща са желани. Не виждам
нищо о т тези неща да е достойно за мо­
литва. Не зная някой да е отправял молит­
ва да го б и я т с камшик, да бъде измъчван
о т подагра или на уреда за изтезание.“ Раз­
личавай нещата, Луцилий, и ще разбереш,
че в т я х има нещо, ко ето да желаеш. Искам
мъченията да са далеч о т мен; но ако се на­
ложи да ги понеса, искам да ги понеса смело,
честно, сърцато. Или защо да предпочета
война? Но ако се случи, ще искам да понеса
смело раните, глада и всичко, ко ето необ­
х о д и м о стта на войната носи.
Не съм д отам безумен, че да си пожелая
болест, но ако се случи да се разболея, не ис­
кам да се държа невъздържано или изнежено.
Това не са желани нещастия, а добродетел,
с помощ та на к о я т о да се понасят труд­
ностите.

41
 Някои огп наш ите с м я т а т , че силно­
т о търпение на всичко т о в а не е желано,
но и не тр яб ва да се отхвърля, защ ото
тр яб ва да се стремим към ч и с т о т о бла­
го, спокойно и извън всякаква те ж е с т. Аз
не съм съгласен. Защо? Първо - защ ото не
е възможно нещо да е благо и да не е жела­
но. В то р о - защ ото, ако добродетелта е
желана, а без добродетел няма благо, т о и
всяко благо е желано. Освен то в а , ако сил­
н о т о търпение при мъчения не е желано,
значи см елостта изобщо не е желана. Ос­
вен т о в а питам: Желана ли е смелостта?
Нали см елостта презира оп асн остите и
ги предизвиква. Най-красивата, хубавата
ч аст о т нея е предизвикваща, най-голямо
възхищение е да не се о т с т ъ п в а пред огъ­
ня, да се върви насреща на раните, да не се
избягват копията, а да се посрещат с гър­
ди. Ако см елостта е желана, да се понасят
търпеливо мъченията също е желано, т о е
ч аст о т см елостта. Разделяй ги, както т и
казах; тогава няма да сбъркаш. Не е желано
да търпиш мъчения, а да ги търпиш смело.
Това „смело“ искам, т о е добродетел. „Но
кой би си пожелал това?“ - Някои м олит­
ви са изказвани о т к р и т о , ако се о т н а с я т

42
за отделни неща, други - скрито, когато
много неща са събрани 6 една молитва.
Например, искам да живея честен ж и вот.
Но ч ес тн и я т ж и в о т се състои о т различ­
ни действия. В ътре са ковчегът на Регул,
разкъсаната рана на Кашон о т собствена­
т а му ръка, изгнанието на Рутил, чаш ата с
отрова, к о я то пренесе С ократ о т за тв о ­
ра на небето. Щом съм си пожелал честен
ж и вот, значи съм си пожелал и всички оне­
зи неща, без к о и то ж и в о т ъ т не може да
бъде честен.

Тройно, четворно щастливи

са тези, които в боя,
под гордата крепост на Троя,
пред бащиния поглед
срещнаха своята смърт.

Какво значение има дали си пожелал

то в а , или си признал, че е желано? Деций се
обрече заради държавата; втурн а се между
враговете, к а т о пришпори коня си, в т ъ р ­
сене на с м ъ р тта . Друг Деций, съперник на
бащ ината доблест, след произнасянето на
търж ествени и вече наследствени думи, се
хвърли в най-гъстата ч ас т на вражеските

43
редици, загрижен само за то в а , да бъде при­
е т а ж е р т в а т а му и считайки достой н ата
см ърт за нещо желано. Съмняваш ли се, че
не е нещо желано да умреш запомнен във
връзка с някакво доблестно дело? Когато
някой твъ рдо понася мъчения, използва
всички добродетели. Може би една е оче­
видна и изпъква най-много - търпението.
Но т у к е и см елостта, на к о я т о търпе­
нието, т в ъ р д о с т т а и издръжливостта са
клонове. Там е и разумността, без к о я т о не
може де се вземе решението, че каквото не
можеш да избегнеш, трябва да понасяш въз­
можно най-твърдо. Там е и п остоян ство­
т о , ко ето никой не може да помръдне о т
м я с т о т о му и не може с никаква сила да
изтръгне намерението му. Тук е неделима­
т а дружина о т добродетели; то в а, което
е честно, го прави една добродетел, но по
решение на целия им съвет. К о ято добро­
детел се одобрява о т всички добродетели,
макар и да е една о т тях , е желаната.
Какво? Ти смяташ , че е желателно само
то в а , ко ето ни носи свободно време и нас-
лаждения, ко ето ние посрещаме с украсени
врати? Има и блага с тъж но лице. Има обе­
т и , к о и т о се ч е с т в а т не о т тълпа поз-

44
драбябащи, а о т благоговеещи поклонници.
Ти не мислиш, че Регул е искал да дойде при
Пуните. Обгърни се с дух на велик човек
и о т с т ъ п и малко на мнението на тълпа­
т а , постигни колкото е нужно, образа на
най-красивата и величествена добродетел,
к о я то се постига не с венци и тамян, а с
п о т и кръв. Погледни К атон, ко й то приб­
лижава п речи стите си ръце до свещената
си гръд и разтваря неголемите рани. Дали
ще му кажеш: „Желая да т и се изпълнят
желанията“ или „Съчувствам“, или „Успех
в делото“. Тук в п а м е т т а ми изниква на­
ш и ят Деметрий, к о й то нарича спокойния
ж и в о т без нападения на съдбата „мъртво
море“. Няма към какво да се подбуждаш, за
какво да се тревожиш , за ч и и то заплахи и
нападения да изпробваш т в ъ р д о с т т а на
духа си, но да лежиш в необезпокоявано без­
действие, не е спокойствие, а безветрие.
С т о и к ъ т А тал обикновено казва: „Пред­
почитам съдбата да ме държи в лагерите,
о тк о л к о то в ласките си. Аз страдам, но
храбро. Това е добре. Загивам, но храбро.
Това е добре.“ Послушай Епикур. Той казва:
„П риятно е“. Аз на такова честно и суро­
во нещо никога не слагам толкова изнежено

45
име. Изгарям, но непобедим. Защо да не смя­
т а м т о в а за желателно. Не да ме гори огъ­
н я т, но да не може да ме победи. Нищо не
е по-превъзходно о т добродетелта, нищо
не е по-красиво, и всичко, ко ето се прави
по нейна заповед, е благо - и е желателно.

Бъди здрав!

46
 Писмо 1ХУШ

Сенека поздравява Луцилий

Присъединявам се към т в о е т о решение:

скрий се в бездействие, но скривай и свое­
т о безделие. Знай, че ще направиш т о в а
не по наставленията на с то и ц и те, но по
техния пример. Но и по предписания да го
направиш, т и ще го докажеш и на себе си,
и на когото искаш. Не се заемаме с всички
държавни дела, н и т о непрекъснато, без
край. Освен то в а, след к а т о сме показали
на мъдреца държава, достойна за него - це­
лия св ят, т о й дори и да се оттегл и , няма
да е извън държавата, напротив, к а т о на­
пусне ъгъла си, минава в нещо по-голямо и
обширно, и к а т о отиде в небето, ще раз­
бере, че к а то е седнал на креслото в съда
или в сената, на какво ниско м ясто е седял.
Съхрани тези думи в себе си: че мъдрият
никога не е по-деятелен, о тк о л к о то кога-
т о пред очите му са всички човешки и бо-

47
жесшбени дела.
Сега насочи вниманието си към то в а , в
ко ето започнах да т е убеждавам, т в о я т а
почивка да не бъде явна. Няма защо да напи­
шеш на табелка „философия“ или „почив­
ка“. Сложи друго наименование на т в о е т о
намерение: наречи го „отслабване на здра­
в е т о “, „мързел“. Да се хвалиш с почивката
е бездеино честолюбие. Ж и в о тн и те , за да
не бъдат о т к р и т и , объркват следите си
около со б ств ен о то си леговище; същ ото
тр яб ва да направиш и т и . Няма да липсват
такива, ко и то да са т и по п е т и т е . Мнози­
на преминават о т к р и т о , но разриват скъ­
т а н о т о и с к р и т о т о . Крадеца го подбужда
запечатаното. Това, ко ето е о т к р и т о , не
му е интересно, влизащият с взлом о т м и ­
нава о тв о р е н и те врати. Такива нрави има
простолю дието, такива има всеки невежа.
Иска да нахлуе в нещо тайно. Затова най-
добре е да не се хвалиш с т в о я т а почивка.
Но да се криеш прекалено и да страниш о т
погледа на хората, също е един вид показ­
ване. Един се отдръпнал в Тарент, друг се
затворил в Неапол, т р е т и - в продължение
на много години не е прекрачвал прага на
дома си. Привлича много хора този , ко й то

48
приказва много за своята почивка. Когато
се о тте гл я ш не трябва да правиш така, че
за тебе де се говори, а т и да говориш сам
със себе си. Впрочем какво ще си говориш?
К аквото хората п равят охотно за други­
т е , т и го прави за себе си - говори за себе
си злостно. Така ще свикнеш и да говориш,
и да слушаш и сти н ата. Най-много осъждай
то в а, ко ето усещаш, че е най-слабо в теб.
Всеки знае най-добре н едостатъ ц и те на
своето тяло. Един облекчава стомаха си с
повръщане, друг го поддържа с често ядене,
т р е т и - изтощ ава и прочиства т я л о т о
си к а т о периодично гладува. К огото го
боли кракът, се въздържа или о т вино, или
о т бани. Небрежните преграждат п ъ тя на
то в а, ко ето най-много ги безпокои. Но и в
наш ата душа има части, ко и то са почти
болни и и м ат нужда о т лечение.
Какво правя в почивката? Грижа се за яз­
в а т а си. Ако т и покажа подутия си крак,
посинялата си ръка, сухите сви ти нерви
на бедрото си, т и би ми позволил да лежа
и да се грижа за б о л естта си. По-тежко е
т о в а зло, ко ето не мога да т и покажа. В
самите ми гърди е назрял гноен цирей. Не
искам да ме хвалиш, не искам да ми кажеш:

49
“О, велик мъж! Презрял е всичко и к а то е
проклел л у д о стта на човешкия ж ивот,
бяга“.
Нищо не съм осъдил освен себе си. Няма
защо да искаш да ме видиш, за да ми помог­
неш. К о й то разчита на помощ, греши. Тук
не живее лекар, а болен. Бих предпочел на
излизане да кажеш: „Мислех то зи човек за
щ астлив и ерудиран. Н аострих уши, излъ­
гал съм се. Нищо не видях, нищо не чух о т
то в а, което исках, н и т о нещо, заради кое­
т о се обърнах към него.“ Ако така чувст­
ваш, так а говориш, значи е имало полза.
Предпочитам да простиш м о ята почивка,
о тк о л к о то да й завидиш.
„За почивка ме съветваш, Сенека? Ти се
хлъзгаш към Епикур.“ - Съветвам т е за по­
чивка, за да се заемеш с по-хубави и по-ве­
лики неща о т тези, к о и то изостави: да
удряш по в р а т и т е на горделивци с власт,
да подреждаш по азбучен ред бездетни
старци, да имаш влияние на форума - к р а т ­
котрайна и завистлива власт и ако я оце­
няваш истински - нечиста. Онзи се радва
на много по-голяма любов на форума о т
мен, друг - по срока на военната служба и
по п р и д о б и то то чрез нея положение, тре-

50
ши - по брой на клиентите. Нека всички
взимат връх над теб, стига само т и да по­
беждаваш съдбата, с к о я то сред тъ л п а та
не можеш да бъдеш и равен. Сред тъ л п а та
т я се радва на по-голяма любов.
Де да беше готова душ ата т и много
по-рано да изпълни тези намерения. Де да
не мислехме за блажения ж и в о т сега, кога-
т о с м ъ р т т а приближава. Но сега да не се
бавим. Много неша, за к о и то трябваше
да сметнем, че са празни и враждебни на
разума, сега ще ги поверим на опита. Нека
пришпорим коня, к а т о тези, ко и то са за­
къснели и искат да наваксат врем ето със
с к о р о стта. Тази възраст е най-добра за т а ­
кива занимания. Те са укротили и успокои­
ли неукротим ите пороци в първия порив
на м ладостта, още малко и т е съвсем ще
угаснат.
„Но кога - п иташ - ще т и помогне
то в а , ко ето учиш в края на ж и вота си?
И в каква работа?“ - В то в а , да си оти да
по-достойно. Не мисли, че има по-подходя­
ща възраст за благоразумието, к о ято е ук­
ротена о т много о п и т и дълги разкаяния,
к о я то стига до спасението с омекотени
с тр ас ти . Това е врем ето за т о в а благо.

51
К о й то е пристигнал с тар до м ъ дростта,
него са го довели годините до нея.

Бъди здрав!

52
 Писмо ЬХ1Х

Сенека поздравява Луцилий

Не искам да прескачаш о т м ясто на мяс­

т о , защ ото такова местене е непостоян-
с т в о на душата. Тя не може да пусне коре­
ни в почивката, докато не престанеш да
скиташ и да се оглеждаш. За да можеш да
владееш душ ата си, първо, спри т я л о т о
си о т скитан ето. Освен то в а, колкото
по-продължително е лечението, толкова
по-голяма е ползата о т него. Не тр яб ва да
се прекъсва почивката и забравата за пре­
дишния ж и вот. Позволи на очите да се
о т у ч а т , позволи на уш ите си да свикнат
на спасителните думи. К олкото пъти
тръгнеш - и в сам ото местене ще изско­
чи нешо, ко ето иде събуди желанията т и .
Така, както човек о п и тва да се измъкне о т
лю бовта, трябва да се избягва всичко, кое­
т о напомня за лю бимото тяло, заидото
нищо не се събужда по-лесно о т любовта.

53
Така и този , к о й т о иска да остави жела­
н и ята за всичко, о т с т р а с т по ко ето е
пламтял, нека да отвърне очи и уши о т
всичко, ко ето е изоставил. Ч у в ств ата
се разбунтуват бързо. Накъдето и да се
обърне, ще види настоящ а цена на свое ня­
когашно занимание. Не съществува зло без
заплата. А л чн остта обещава богатство,
р а з т о ч и т е л с т в о т о - много и всякакви
удоволствия, честолю бието - пурпур и
рькопляскания и о т т я х - власт, и всичко,
к о ето тази власт може. П ороците т е съ­
блазняват с награда; а т у к трябва да живе­
еш безвъзмездно. Едва е възможно за цял век
пороците да усмирят надм енността си
и да влязат под иго, поради так а дългата
им разпуснатост, и ако още сечем т о зи ин­
тервал на малки късове - и повече о т век.
Само усърдното бдение и внимание довеж­
д а т всяко нещо до съвършенство. Ако ис­
кащ да ме чуеш, размишлявай и упражнявай
то в а , да приемеш с м ъ р тта , и ако т о в а т е
убеди - да се приближиш до нея. Няма ни­
какво значение т я ли ще дойде при нас или
ние ще отидем при нея. Убеди себе си, че не
са верни онези думи на невежата: „Хубаво е
да умреш о т своя см ъ р т“. Никой не умира

54
о т друга смърт, освен о т своята. Помис­
ли също и за то в а: всеки умира в своя ден.
Нищо не губиш о т своето време, защ ото
каквото оставяш , принадлежи на друг.

Бъди здрав!

55
 Писмо 1ХХ

Сенека поздравява Луцилий

След много време о тн о в о видях т в о я

Помпей. Върнах се назад и видях младите
си години. С то р и ми се, че всичко, което
съм правил т а м в младите си години, мога
да го направя и сега. Преплавахме ж и вота
си вече, Луцилий, и както в м орето, по ду­
м и те на нашия Вергилий:

Пристанът вече зад нас е

и чезне брегът с градовете.

Така и ние при много бързия ход на вре­

м ето, първо губим о т погледа д е тск и те си
години, после - м ладостта, след т о в а - го­
дините между м л ад о стта и с т а р о с т т а ,
граничещи и с двете възрасти и накрая -
най-хубавите години о т самата с т а р о с т .
А отскоро започна да се вижда и общ и ят
край на човешкия род. К а т о напълно безум-

56
ни го считаме за скала под водата, а т о й е
пристанище - понякога трябва да бързаме
към него, но никога не тр яб в а да се отказ­
ваме. Ако някой е отнесен през ранните си
години към него, няма защо да се оплаква
повече о т този , к о й то бързо е плавал до
целта. Защ ото един, както знаеш, го забав­
л я в а т лениви ветрове и го задържат, и го
изморяват с отегчението на изключител­
но лениво спокойствие, друг - у п о р и т и я т
в я тъ р го носи много бързо.
Така става и с нас - едни ж и в о т ъ т ги
доведе та м , кьдето трябваш е да дойдат,
дори и да се бяха бавили, други ги размекна
и ги сготви. К оето, както знаеш, не винаги
тр яб ва да се забави. Защ ото не т о в а да жи­
вееш е благо, а да живееш достойно. З а то ­
ва мъдрецът живее колкото трябва, а не
колкото може. Ще погледне къде ще живее,
с кои хора, по какъв начин, какво ще прави.
Винаги мисли какъв ж и в о т ще живее, а не
колко дълъг. А ако много грижи изскочат
и наруш ат спокойствието му, т о й се ос­
вобождава. И не го прави при крайна необ­
ходимост, но щом за пръв п ъ т почувства,
че съдбата е подозрителна, внимателно се
оглежда дали вече не е онзи ден - за прекра-

57
шябане. Не се интересува дали сам ще сло­
жи края или ще го приеме, дали ще е по-ра-
но, или по-кьсно. Не се страхува к а т о о т
някаква голяма вреда. Никой не губи много
о т то в а , к о ето капе на капки.
Дали ще умреш по-рано или по-кьсно,
няма значение, дали ще умреш достойно
или недостойно, т о в а е важно. Да живееш
достойно значи да избегнеш оп асн остта
о т н едостой н ото живеене. Затова счи­
т а м за женствено казаното о т онзи ро-
досец, макар и принуден о т тиранина да
живее в яма, хранен к а т о диво ж ивотно,
когато някой го посъветвал да се откаж е
о т храната, казал: ,Д о к а то човек е жив,
тр яб ва да се надява на всичко“. Дори и да
е вярно то в а , не тр яб ва да се купува живо­
т а на всяка цена. Може цената да е висока
или ниска, все пак няма да стигна до та к о ­
ва позорно признание на м о я т а слабост.
Защо да мисля за то в а, че съдбата има пъл­
н ат а власт над този , к о й т о живее, а да не
мисля, че над то зи , к о й то знае да умре, т я
няма никаква власт?
Но понякога мъдрецът, макар че см ърт­
т а е сигурна и с м ъ р т н о т о наказание е опре­
делено, няма да се накаже със собствен ите

58
си ръце. Глупост е да умреш о т страх о т
с м ъ р т т а . Нека да дойде този , к о й то ще
т е убие. Чакай. Защо бързаш? Защо пома­
гаш на задължението на чужда ж естокост?
Завиждаш ли на палача си или го щадиш?
С ократ можеше да умре с въздържане о т
храна и да умре о т глад, а не о т отрова,
а т о й тр и д ес е т дни прекарал в тъмница­
т а в очакване на с м ъ р т т а , не в размисли за
то в а , ко ето ще се случи, не защ ото толко­
ва дълъг период о т време дава много надеж­
ди, но за да не се наруш ат законите, за да
м огат п ри ятели те да бъдат по-дълго вре­
ме със С ократ. Какво е по-глупаво о т т о в а
да се презира с м ъ р т т а , а да т е е страх о т
о тр о в а та ?
Скрибония, знатна жена, беше леля на
Друз Либон, младеж колкото знатен, т о л ­
кова глупав, надяващ се на по-големи неща,
о т к о л к о т о можеше в онзи век да се надява
к о й то и да било друг, освен него. К огато го
изнасяха о т сената, болен на носилка, съп­
ровождаха го не много хора, всички негови
близки безчестно се отдръпнаха о т него не
к а т о о т обвиняем, но к а т о о т у б и т; за­
почна да се съветва дали сам да се убие, или
да чака. К огато Скрибония му каза „Защо

59
ши е да вършиш чужда работа?“, не го убе­
ди. А шой сложи ръце върху себе си и не без
причина. След т р е т и я или ч етв ъ р ти я ден,
ако умиращ ият е жив, според съда на про­
тивника върши чужда работа.
Не можеш да се произнесеш общо за т о в а
дали с м ъ р т т а тр яб ва да бъде изпреварена,
или изчакана, след к а т о външна сила реша­
ва за нея. Защ ото са много нещ ата, ко и то
м огат да се о т н е с а т и към д вете страни.
Ако едната см ърт е с мъчения, а другата
е лека и обикновена, защо да не се заемем с
нея? К акто бих избрал кораб, ако ще п ъту­
вам по море, или дом за живеене, т а к а ще
избера как да си о ти д а о т ж ивота. Освен
т о в а , както не е по-добре да живееш дъл­
го, още по-лошо е дълго да умираш. За нищо
друго не тр яб в а толкова да се подчиняваме
на духа, колкото относно с м ъ р т т а . Няма
значение по какъв начин ще настъпи, дали
ще пожелае оръжие или примка, или пи­
ти е, к о ето запушва вените, да настъпи и
да строш и веригите на р о б с т в о т о . Ж и­
в о т ъ т т и тр яб в а да бъде одобрен и о т
другите, с м ъ р т т а - само о т самия теб.
Н ай-доброто е то в а , ко ето решиш. Глупа­
во е да се разсъждава така: „Един ще каже,

60
че не ми е стигнала см елостта, друг - че
много съм се страхувал, т р е т и - че е имало
възможност за по-героична см ъ рт.“ Имаш
ли колебания по въпроса, че в ръцете т и е
т о в а решение, до к о ето о б ш о то мнение
не се отнася? Мисли единствено за то в а ,
да се измъкнеш о т съдбата колкото може
по-бързо; иначе ще се намерят такива, кои­
т о да и м а т лошо мнение за т в о я т а по­
стъпка. Ще намериш хора, к о и то у ч ат на
м ъ д р о стта, че не тр яб в а да се упражнява
насилие над собствения ж и в о т и с ч и т а т
за нечестиво да го прекъснеш сам, т р я б ­
вало да се чака краят, к о и т о природата е
определила. К о й то казва така, не вижда, че
сам препречва п ъ т я към свободата. Нищо
по-добро не ни е дал вечният закон, освен
т о в а , че имаме един достъп към ж ивота,
а изходи - много. Да чакам ж е с т о к о с т т а
било на болест, било човеш ката, когато
мога да се измъкна насред мъченията и да
отхвърля бедствията? Това е единстве­
н о то , заради ко ето не можем да се опла­
чем о т ж ивота: т о й никого не задържа.
Не са толкова зле човеш ките работи, ако
всеки нещастен е нещастен само поради
своя порок. Ако т и харесва - живей. Ако

61
не - можеш да се върнеш т а м , о т к ь д е т о
си дошъл. За да се избавиш о т главоболие,
често са т и пускали кръв. За да се облекчи
т я л о т о , се рязва вена. Не е нужно да се раз-
сичат гърдите с обширна рана: скалпелът
о тваря п ъ тя към онази велика свобода и
спокойствието - коства едно убождане.
Тогава какво ни прави бездейни и лени­
ви? Никой о т нас не мисли кога тр яб ва да
напусне т о в а жилище. Така с т а р и т е оби­
т а т е л и ги задържа към м я с т о т о снизхо­
д и т е л н о с т т а им и навикът. Искаш ли да
си свободен въпреки т о в а тяло? Живей,
к а т о че скоро ще го напуснеш. П редстави
си, че някога ще се лишиш о т т о в а съжи­
т е л с т в о ; ще бъдеш по-смел при необходи­
м о с т т а да го напуснеш. Но как да му дойде
наум за неговия край на този , ч и и то же­
лания са безкрайни? Размишлението върху
никое друго нещо не е толкова важно. Дру­
ги те неща може би се върш ат напразно.
Срещу б е д н о с т т а душ ата е подготвена.
Останали са т и б о га т с т в а т а . Въоръжа­
ваме се да презрем болката. Щ а сти е то на
здравото и неувредено т я л о никога няма
да изиска о т нас доказателство за тази
добродетел. Учим се твъ рд о да понасяме

62
мъката по загуба? Всички, к о и то сме оби­
чали, съдбата ги е запазила живи. И ще дой­
де д ен ят на т о в а единствено нещо, ко ето
изисква го то в н о с т.
Няма защо да мислиш, че само велики
хора са имали силата да счупят ключалка­
т а на р о б с т в о т о . Няма защо да мислиш,
че т о в а може да бъде направено само о т
К атон, кой то, след к а т о не предаде дух
о т оръжието, измъкна душ ата си с ръка.
Хора о т най-нисък клас устремно бягат на
сигурно и когато не м огат леко да умрат,
н и т о да изберат оръдието на с м ъ р т т а
по своя преценка, грабват то в а , ко ето
им попадне и то в а , к о ето по природа не
е вредно, насила п р ав ят оръжие. Н еотдав­
на на гладиаторски игри със зверове един
германец, макар че беше пазен за сутреш ­
н о т о представление, се отдели в о тх о д ­
н о т о м ясто; само т а м беше възможно да
бъде отделен о т стр аж и те. Там има дърво
за изчистване на срамните части, с при­
крепена към него гъба. Ц ял ото го натика
в гл ъ тката си и к а т о запуши гърлото си,
издъхна. „Но т о в а е оскърбление за см ъ рт­
т а .“ Нека е така. „Грозно и неприлично“.
Какво е по-глупаво о т подобна придир-

63
чибосгп 6 см ъ р тта? Силен мъж, достоен
да му бъде даден избор на съдбата. Колко
смело би употребил меча си, как смело би
се хвърлил в дълбините на м о р ето или в
пукната скала. Лишен о т всичко, намери
по какъв начин да срещне с м ъ р т т а си, на­
мери и оръжие. Да знаеш, че за решения за
см ърт не съществува никакво друго забавя­
не освен собствен ата воля. Кой каквото
иска да см ята за п о стъ п ката на т о зи мно­
го решителен човек, стига само да признае,
че тр яб в а да се предпочете най-мръсната
см ърт пред най -чи стото робство.
И след к а т о приведох мръсни примери,
ще продължа. Всеки ще изисква повече о т
себе си, ако види, че едно нещо може да бъде
презряно о т изключително презрени хора.
Приемаме Кашон и Сиипион, за к о и т о сме
свикнали да слушаме с възхищение, за вър­
ховен пример за подражание. Аз бих посо­
чил, че на игрите с диви зверове има много
примери за същ ата добродетел, колкото
и сред вож довете в гражданската война.
Наскоро, когато един изпратен на с у т ­
решно представление го водеха стр аж и те,
клюмаше к а т о н адви т о т съня и отпус­
нал главата си, дотолкова, че т я попадна

64
между спиците и дълго седя на скамейката
си, д окато в ъ р т е н е т о на колелата не му
счупи врата. Избегна наказанието благода­
рение на онова возило, к о е то го караше към
него.
Нищо не може да попречи на този , кой­
т о иска да разбие в р а т а т а и да се измъкне.
П риродата ни държи на отворени врати.
На когото необходим остта позволява,
нека търси по-лек изход. На когото са му
под ръка повече варианти, о т к о и т о да
избира за себе си, да избира и да се решава
по кой най-вече предпочита да се освободи.
На к огото случаят е труден, нека грабне
п ър вото средство к а т о най-добро, ако ще
да е нечувано, ако ще да е ново. Няма изоб­
ретение за с м ъ р т т а за то зи , к о й то няма
смелост.
Виждаш как последните роби, когато
болката ги пробожда, се вдигат и измам-
в а т и най-бдителните страж и. Този мъж е
велик, к о й т о не само си е заповядал да умре,
но и е изнамерил как.
Обещах да т и посоча повече примери за
хора о т същия вид.
По време на зрелището на в т о р а т а
морска б и тк а един о т варварите заби до

65
дръжка 6 гърлото си копието, ко ето беше
получил, за да се бие. „Защо, защо - каза - да
не избегна всяко мъчение, всяка подиграв­
ка? Защо да чакам с м ъ р т т а , когато имам
оръжие?“ И т о в а зрелище беше толкова
по-красиво, колкото е повече за уважение
хората да се у ч ат да умират, о т к о л к о т о
да убиват.
Тогава? Това, к о ето п р и теж ав ат погу­
бените и зловредните души, няма ли да
го п р и теж ав ат и тези, к о и то за подобни
случаи ги е обучило дългото размишление и
у ч и т е л я т на всички неща - разумът? Той
ни учи, че съдбата идва до нас по различни
начини, а к р аят е един. Няма никакво зна­
чение как започва то в а , к о ето настъпва.
С ъщ ият разум ни предупреждава, че т и е
позволено да умреш както т и харесва, ако
не - както можеш, и тряб ва да се хванеш за
то в а , ко ето първо т и попадне, за да се уби­
еш. П рестъпно е да крадеш, за да живееш,
но да откраднеш умирането, е прекрасно.

Бъди здрав!

66
 Писмо ЬХХ1

Сенека поздравява Луцилий

Непрекъснато се съветваш с мен за вся­

ко нещо, к а т о забравяш, че сме разделени
о т обширно море. Тъй к а т о най-важното
за един съвет е да бъде навременен, неизбеж­
но е да се случи така, че за к о и то неща са
стигали до т е б с ъ в е т и т е ми, тогава вече
е било по-добре да се направи о б р а тн о т о .
С ъ в е т и т е се нагласят според р а б о ти т е , а
р а б о т и т е се носят, нещо повече - л е т я т .
За т о в а решението тр яб в а да се роди в са­
мия ден, дори и тогава е късно. К акто каз­
в а т , решението да т и е под ръка. Как да го
вземаш, ще т е науча.
К огато искаш да знаеш какво да избяг­
ваш и към какво да се стремиш , погледни
към върховното благо, целта на т в о я жи­
в о т . Всичко тр яб в а да съгласуваме с него,
всичко, к о ето правим. С о тд ел н и те неща
разполага то зи , на когото целта на живо­

67
т а е поставена. Никой, дори и да си е при­
готви л бои те, няма да създаде подобие, ако
не е решил какво иска да рисува. Затова гре­
шим, к а т о разсъждаваме за всички части
о т ж и вота, а никой не мисли за ж и вота
к а т о цяло. Този, к о й т о иска да изстреля
стр ел ата, тр яб в а първо да знае къде иска
да я изпрати и тогава да направлява с ръка
оръжието. Грешни са наш ите решения, ако
няма към какво да се насочат. Не зн аят кое
п ри стан и те т ъ р с я т , никой в я тъ р не е
техен. Неизбежно е случаят да няма голя­
мо значение в нашия ж и в о т, защ ото ние
живеем според случая. А на някои се случва,
да не знаят, че зн аят някои неща. Тъй к а т о
често търсим тези, к о и то са с нас, затова
не знаем, че целта ни - върховното благо, е
наблизо до нас.
Ще разбереш какво е върховното благо
без много думи и дълго обикаляне. Трябва,
та к а да кажа, да бъде посочено с п ръст и да
не се разпръсва на много частици. И защо
да го делим на частици, щом можем да ка­
жем: еди н ствен ото благо е т о в а , к о ето е
честно. И к о ето още повече ще т е учуди:
о стан алите блага са лъжливи и прелъсти-
телни. Ако се убедиш в т о в а и обикнеш

68
добродетелта, защ ото дори да я обичаш
е малко, тогава всичко, до което добро­
д е т е л т а има допир, ще т и принадлежи,
каквото и да изглежда т о на другите. И
да бъдеш измъчван, стига само да останеш
по-спокоен о т палача, и да боледуваш, с т и ­
га само да не проклинаш съдбата, ако не
се предадеш пред б ол естта, всички неща,
к о и то изглеждат зло за другите, за т е б ще
се смекчат и ще се обърнат към добро, ако
т и се издигнеш над тях . Това да т и бъде
ясно: нищо не е благо, ако не е честно и
всички нещастия по неговия закон се нари­
ч а т блага, к о и то само добродетелта ще
направи честни. На мнозина ще се стори ,
че ние обещаваме повече, о т к о л к о т о прие­
ма човеш кото състояние - и основателно.
Защ ото гледат т я л о т о . Нека се обърнат
към душата; ще измерват вече човека с
бог. Издигни се, Луцилий, най-добър о т мъ­
ж ете, и остави онази игра на думи на фи­
лософите, к о и то свеждат най-хубавото
нещо до срички, кои то, учейки душ ата на
дребни неща, я п о т и с к а т и и зтощ ават.
Ще заприличаш на т и я , к о и т о са открили
тези неща, а не на ония, к о и то обучават и
п р авят така, че философията да изглежда

69
по-скоро трудна, о т к о л к о т о велика.
С ократ, к о й т о върна цялата филосо­
фия към нравите и определи, че мъдрост
е т о в а - да разграничаваш добро о т зло,
казва: „Следвай ги, ако думите ми значат
нещо за тебе, за да си блажен, и не обръщай
внимание, ако изглеждаш глупав на някого.
К о й то ще да т е обижда и причинява зло,
т и все пак няма да пострадаш, стига само
добродетелта да е с те б . Ако искаш да бъ­
деш блажен, да бъдеш добродетелен човек
наистина, позволи да т е презират.“ Това
няма да го позволи никой, освен то зи , за ко­
го т о всички блага са равни, защ ото нищо
не е добро, ако не е честно, а ч е с т н о т о е
равно във всичко. Какво? Няма ли значение
дали Кашон е избран за претор, или се е
провалил? Няма значение дали т о й е побе­
дил във фарсалийската битка, или е бил
победен? Това негово благо, че и на страна­
т а на победените не е бил победен, равно
ли е на то в а , ако се бе върнал в родината
к а т о победител и би установил мира? А
нима не са равни? Една и съща добродетел
побеждава враж дебността на съдбата и
слага мярка на благата й. Д обродетел та не
може да бъде по-голяма или по-малка. Един

70
и същ р ъ ст е. „Но Гней Помпей губи вой­
ската си, но о п т и м а т и т е , най-голямото
украшение на държавата и първите вой­
ски на помпеянците, въоръженият сенат
ще бъдат избити в един бой и разрухата
на великата власт ще се разнесе по целия
св ят; една ч аст ще падне в Египет, една в
Африка и една в Испания. И т о в а ли няма
да бъде дадено на нещ астн ата държава - да
претърпи поражение“. Нека да став а как-
в о т о ще става. На Юба няма да помогне
познаването на м е с т а т а в со б ств ен о то
му царство, н и т о т в ъ р д а т а доблест на
народа му в защ ита на своя цар; да отслаб­
не в е р н о с т т а на ж и тел и те на У тика, сло­
мена о т нещ астията; и съдбата, съпът­
ствала и м ето на Сципион в Африка, да го
изостави. О тдавн а е сторено така, че Ка­
шон да не претърпи беда. „И все пак т о й
е победен“. Причисли и т о в а към загубите
на К атон. Със също толкова силен дух ще
понесе, че му е препречен п ъ т я т и към по­
бедата, и към п р е т о р с т в о т о ; защ ото е
убедил себе си, че тр яб ва да се понася всич­
ко, ко ето ще се случи. Щеше ли със силен
дух и спокойствие да понесе промяната на
държавата? Кое е избавено о т о п асн о стта

71
на промяната? Н и т о земята, н и т о небе­
т о , н и т о пълното съчетание о т всички
неща, макар че се ръководи о т бог. Няма
винаги да има то зи ред, но някой ден ще го
изблъска о т неговия определен п ъ т. Всич­
ко си има своето време; трябва да се роди,
да порасне и да изчезне. К аквото виждаш,
че се движи над нас, и т о в а , в ко ето сме
смесени, и в к о ето сме разположени, дори
и най-твърдото, пада и изчезва. Всеки има
своята с т а р о с т . На неравни интервали
природата изпраща всички на едно и също
м ясто. Това, к о ето е, няма да бъде, т о няма
да загине, но ще се разпадне.
За нас да се разпаднем значи да загинем.
Ние гледаме само най-близкото. По-ната­
т ъ к не гледа ленивият ни ум, к о й то се под­
чинява на т я л о т о ; иначе щеше по-смело да
понесе собствения си край и то зи на близ­
к и те си, ако се надяваше всичко онова да
преминава по реда си - ж и в о т ъ т и смър­
т т а , и че подреденото се разпада, а раз­
падащ ото се - се подрежда. В то зи труд
действа и зку ство то на бог, к о й т о нап­
равлява всичко. Този, к о й то може да види
так а времето, ще каже подобно на Катон:
„Целият човешки род, к о й то е и ко й то

72
ще бъде, е осъден на смърт. За всички гра­
дове, к о и то са най-могъщи и к о и то са ве­
лико украшение на чужди държави, някога
ще п о п и т а т къде са били, защ ото ще бъ­
д а т унищожени о т различни видове гибел.
Едни ще ги унищ ожат войни, други ще ги
довърш ат м ирът и бездействието, ко и то
ще се обърнат в нещо гибелно за великите
неща - разкошът. Всички плодородни поля
ще ги покрие внезапното вълнение на море­
т о или ще ги дръпне в дупка хлъзването на
пропаднала почва. Тогава защо да негодувам
и да скърбя, ако с малко изпреваря общ ата
съдба?“ Великият дух се подчинява на бог и
без забавяне ще изтърпи то в а , ко ето по­
велява законът на Вселената. Или ще бъде
изпратен в по-добър ж и вот, по-светъл и
по-спокоен, за да остане сред другите бо­
ж ества и без каквото и да било нещастие
занапред, ще се смеси с природата и ще се
завърне към всеобщ ото. Значи за К атон
ч е с т н и я т ж и в о т не е по-голямо благо о т
ч ес тн ат а смърт, защ ото добродетелта
не се увеличава. С ократ казва, че доброде­
т е л т а и и с т и н а т а са едно и също. К акто
едната не расте, так а и другата. Тя има
своя размер, пълна е. Няма защо да се чудиш,

73
че са равни помежду си благата, к о и то са
взети преднамерено и тези, к о и то са даде­
ни о т о б с т о я т е л с т в а т а . Засцото, ако ги
приемеш за неравни, и признаеш мъжестве­
н о т о понасяне на изтезанията за по-малко
благо, ще сметнеш за нещастни и С ократ
в затвора, и К атон, к о й то разтвори ра­
н и те си по-смело, о т к о л к о т о ги нанесе, и
най-нещастен ще назовеш Регул, изтърпял
наказанието си о т враговете, но спазил
в е р н о с т т а си. Но т о в а не се е осмелил да
го каже никой, дори и някой о т най-изне-
жените, ко и то не го наричат щастлив, но
не го наричат и нещастен. С т а р и т е ака­
демици казват, че човек и когато е изтеза­
ван, може да бъде блажен, но не напълно, не
съвсем. С т о в а не трябва да се съгласяваме.
К о й то не е блажен, не може да достигне
висш ето благо. Висшето благо няма с т е ­
пен над себе си, ако в него е добродетелта,
ако н ещ асти ята не я намаляват, ако о с та ­
ва непокътната и при обезсилено тяло. Аз
разбирам добродетелта к а т о мъжествена
и възвишена и то в а , ко ето е враждебно
за нея, я подбужда. Тази смелост, с к о я то
се изпълват често благородните по нрав
младежи, к о и то ги разтърсва к р асо тата

74
на някое честно дело, так а че са готови
да презрат всяка случайност, ни я подаря­
ва м ъ д р о стта и ни изпълва с нея. Ще ни
убеди, че благо е единствено то в а , к о ето е
честно, че т о не може н и т о да бъде нама­
лено, н и т о увеличено, както не можеш да
промениш уреда за измерване на правото.
К аквото и да промениш в нея, ще я повре­
диш. С ъщ ото ще кажем и за добродетел­
т а ; и т я е права, не можеш да я огънеш. Как
може да се разшири нещо, ко ето е твърдо?
Тя съди за всичко, нея никой не я съди. И
както т я не може да стане по-права, така
и тези, к о и то се равняват по нея не м огат
да бъдат по-прави едни о т други. Защ ото
се равняват по нея. Затова са равни.
„Какво? - иде кажеш. - Да лежиш на пир
и да бъдеш измъчван са равни неща?“ - Чуд­
но ли т и се струва? На т о в а трябва да се
учудваш повече: да лежиш на пир е зло, да
лежиш на уред за изтезаване е благо. Ако
едното е позорно, другото е честно. Тези
неща не ги прави добри и лоши материя­
т а , а добродетелта. К ъдето се появи т я ,
всички неща са по нейната мярка и йена.
Да бръкне в очите ми всеки, к о й то съди
за см елостта на всички по своята со б ст­

75
вена, понеже казвам, че са равни блага да
понасяш б ед ств и ята и честно да съдиш за
другите, че равни блага и м ат този , ко й то
триумфира, и онзи, ко й то е влачен пред ко­
лесницата с несломим дух. Заидото не мис­
л я т , че може да бъде сторено то в а, което
т е не могат. С ъдят за добродетелта спо­
ред своята слабост. Какво се учудваш, че
да гориш, да бъдеш раняван, да бъдеш у б и т
и да бъдеш окован, е добре, и дори желано?
За привикналия на разкош въздържанието
е наказание, за ленивеца т р у д ъ т е мъчение,
изнеженият се смилява над работливия, за
бездейния заниманието е мъчение. По съ­
щия начин всичко, за ко ето сме безсилни,
го смятаме за теж ко и непоносимо, к а то
забравяме, че за мнозина изтезание е липса­
т а на вино или с тав ан ето по изгрев. Това
не са трудн ости по природа, но ние сме
слаби и безсилни. За великите неща трябва
да се преценява с велика душа, иначе ще из­
глежда, че са техни пороците, к о и то всъщ­
н о ст са наши. Така правите предмети,
потопени във вода, изглеждат изкривени
и пречупени. Не е важно какво виждаш, но
как го виждаш. Н аш ата душа е замъглена,
за да вижда и сти н ата. Дай ми неопорочен

76
младеж с жив нрав и ще ми каже, че му се
струва много щ астлив този , ко й то по­
нася с изправен в р а т всички те ж ес ти на
нещ астията, и ко и то е над съдбата. Няма
нищо чудно в т о в а да си спокоен в спокой­
с т в и е т о . Чудно е онова, някой да е изпра­
вен, кьдето всички се превиват, да с то и
там , кьдето всички лежат.
Какво зло има в изтезанията, какво зло
има във всичко, ко ето наричаме нещастия.
Това, както смятам, е, че т е подсичат духа
ни, превиват го и го п р и ти скат. Нищо о т
тези неща не може да се случи на мъдрия.
Той с т о и прав под всяко тегло. Нищо не
го прави по-малък. Всичко о т онези неща,
к о и то трябва да понася, му харесва. Той
не се оплаква, когато върху му се стовар­
ва то в а, ко ето върху всеки човек може да
се стовари. Познава своите сили. Знае, че
тр ябва да носи теж ести . Аз не извеждам
мъдреца о т числото на хората, не смятам,
че т о й е чужд на болката к а т о безчувстве­
на скала. Не забравям, че и т о й е съставен
о т две части; едната о т т я х е чужда на
разума, усеща ухапване, изгаряне, болка; дру­
гата е разумна, има непоклатимо мнение,
неустрашима и неукротима е. В нея е ця-

77
лошо човешко благо; докато т о не стиг­
не пълнота, има неустойчива несигурност
на ума, но когато стане съвършено, духът
става спокоен и неподвижен.
Затова начинаещият, к о й то се стреми
към висш ето благо и почита добродетел­
т а , дори и да се доближава до и сти н ското
благо, но още не го е овладял, може за малко
да спре и прекъсне напрежението на духа.
Още не е минал н ереш и телността и все
още се въ р ти върху хлъзгава почва. А кой­
т о е блажен и със съвършена добродетел,
се обича толкова повече, колкото по-смело
минава през изпитанията, и то в а, което
е страш но за някои, ако цената е честно
изпълняване на дълг, не само го понася, но
го и прегръща и предпочита да чува за себе
си „Какъв храбрец!“, о т к о л к о т о „Какъв
щастливец!“.
Сега ще дойда, където ме вика т в о е т о
очакване. Не мисли, че наш ата добродетел
блуждае отвъ д природата; и ще потрепе­
ри, и ще побледнее мъдрецът, и болка ще
почувства, защ ото т о в а са усещания на
т я л о т о . Но къде е бедствието? Къде е
злото? Там, разбира се, ако т е повличат
душата, ако я довеждат до признание за

78
робство, до разкаяние, че си такъв. Мъдри­
я т побеждава с добродетелта си съдбата.
Но мнозина, ко и то се с м я т а т за мъдри, са
уплашени о т съвсем незначителни заплахи.
Тук е наш ият недостатък, че каквото е
казано за мъдреца, го изискваме о т начина­
ещ ите. Убеждавам себе си в това, което
хваля, но още не съм се убедил. Дори да се
бях убедил, м о я т дух още не е упражнен и
подготвен така, че да се проти воп оставя
на всички случайности. К акто вълната по­
ема някакъв ц в я т веднага, друг - дори ко-
гато се мокри и вари, не поема, та к а са и
ученията - някои задържат ума върху т я х
веднага след т я х н о т о възприемане, а т о в а
учение, ако не се възприеме надълбоко и не
се учи дълго, и ако не оцвети душата, но
я изцапа, не дава нищо о т онова, ко ето е
обещало. То може да бъде предадено бързо
и със съвсем малко думи; единствено бла­
го е добродетелта, нищо не е сигурно без
добродетел и самата добродетел е в най-
добрата ни ч аст - разумната. Каква е тази
добродетел? И стинска и непроменима пре­
ценка. О т нея и дват всички духовни под­
буди, всички образи, к о и то раздвижват
порива, се извеждат до яснота. На базата

79
на тази преценка е съждението, че всичко,
ко ето е свързано с добродетелта, е благо,
а всички блага са равни.

Телесните блага са блага за т я л о т о и не

са блага въобще. Те и м ат някаква ценност,
но н ям ат благородство. Помежду си се
различават много, едни са по-големи, други
по-малки. Неизбежно е да признаем, че меж­
ду привържениците на м ъ д р о стта също
има голяма разлика. Един толкова успял, че
посмял да вдигне очи към съдбата, но не за
дълго, погледът му се свел, ослепен о т сил­
ния блясък. Друг беше стигнал дотам , че
да може да общува с нея лице в лице, стига
само да стигне върха и да е изпълнен с дове­
рие. Несъвършените неща неизбежно т у за­
л и т а т , т у въ р вят напред, т у с т а в а т не­
ясни и изчезват. Да зал и тат, стига само да
продължават да въ рвят и да се с тр ем я т.
Ако малко о тп у сн ат заниманието и пре­
даната грижа, неизбежно се връщ ат назад.
Никой не успява да открие м я с т о т о , кое­
т о е напуснал. Затова да стои м твъ рдо и
да сме постоянни. О става повече, откол-
к о т о сме постигнали, но голяма ч аст о т
успеха е желанието да успееш.

80
 Това го съзнавам за себе си. Искам го, о т
все сърце го искам. Виждам т е и тебе, че
си подбуден о т силен устрем да бързаш
към много красива цел. Да бързаме! Имен­
но т а к а ж и в о т ъ т е благодеяние. Иначе
е губене на време, к а т о по позорен начин
се въртим сред нечисти неща. Да правим
така, че цялото време да е наше. Това няма
да стане, ако не започнем да принадлежим
на себе си. Кога ще можем да пренебрегнем
и едната, и другата съдба, кога ще можем
к а т о се опълчим на всички чувства и ги
подчиним на своята преценка, да нададем
то зи вик: „Победих“! „Кого съм победил“
- питаш . Н и т о персите, н и т о далечните
меди, н и т о някое войнствено племе о т ­
т а т ъ к даките, а алчността, честолюбие­
т о , страха о т с м ъ р тта , ко й то побежда­
ва победителите на народите.

Бъди здрав!

81
 Писмо 1ХХН

Сенека поздравява Луцилий

Това, което ме питаш , беше ясно дока-

т о разучавах р а б о та т а за себе си. Но дълго
време не съм упражнявал п а м е тт а си и т я
трудно ме слуша. Каквото се случва с кни­
гите, ко и то се слепват, т о в а чувствам, че
става и с мен. Трябва да се разгъне душата
и да се изтърси многократно това, което
е наслоено в нея, за да е подготвена, когато
случаят изисква. Значи, т о в а засега ще го
отложа; изисква много труд и много стара­
ние. Ще се заема с тази работа, когато ще
имам надеждата да се застоя по-дълго време
на едно място. Има неща, за кои то можеш
да пишеш и в двуколката. Някои неща из­
искват легло, спокойствие и уединение. Въп­
реки т о в а и когато си изцяло зает, трябва
да правиш нещо, и т о през цялото време.
Понякога става тъй, че възникват нови за-
е т о с т и ; сеем ги така, че възникват нови,

82
а после сами си даваме отсрочка. „Когато
завърша това, ще се заема с всички сили“ и
„когато завърша т о в а досадно нещо, ще
се отдам на учение.“ Не трябва да се зани­
маваш с философия, когато си свободен.
Всичко останало трябва да пренебрегнеш,
за което никое време не достатъчно дъл­
го, ако ще наш ият ж и в о т да продължи о т
д е т с т в о т о до крайния срок. Няма значение
оставяш ли философията или я прекъсваш
временно. Няма да остане там , кьдето е
прекъсната, както всичко, което е било
стискано, се разпръсква, така и философия­
т а се връща към началното си състояние,
защ ото е прекъсната нейната свързаност.
Трябва да се съпротивляваме на за е т о с т ­
т а , не трябва да я разгръщаме, а да я о т ­
страняваме. Никое време не е достатъчно
подходящо за спасително занятие. Макар че
мнозина и зо став ят учението именно по­
ради такива дела, заради ко и то т о е нуж­
но. „Случва се нещо, което да пречи.“ Но
не на този, ч иято душа във всяко занима­
ние е радостна и лека. На несъвършените
р а д о стт а се пресича, а р а д о стт а на мъд­
рия е постоянна, не се прекъсва по никаква
причина, поради никаква съдба, мъдрият

83
навсякъде и винаги е спокоен. Не зависи о т
друг, н и т о очаква човешко благоразположе­
ние, или т о в а на съдбата. Щ асти ето му е
в къщи. Щ асти ето би излязло о т душата
му, ако беше влязло там , но т о т а м е ро­
дено. Понякога излиза нещо, което напомня
за см ъ р тн о стта , но т о леко засяга повърх­
н о с т т а на кожата. Някаква неприятност,
бих казал, ще го доближи; неговото виеше
благо е заковано. Аз казвам така: извън него
има някакви неприятности; така понякога
на здраво и силно тял о се пукат мехурчета
и с т а в а т ранички, но вътре няма никак­
во зло. Това, бих казал, е разликата между
мъж, достигнал м ъ д ростта и този, кой то
я следва, като разликата между здравия и
този, кой то се оправя о т тежка и продъл­
жителна болест, кой то още не е здрав, но
п ристъпът на заболяването е по-лек. Ако
не бъде внимателен, ще настъпи влошаване
и ще се върне към началното си положение,
а мъдрият не може де се разболее отново,
н и т о да се разболее по-тежко. Д оброто
здраве се дава на т я л о т о за известно вре­
ме, лекарят дори и да го върне, не е завинаги.
Ч есто п ъти го ви кат заради това, заради
което са го викали и преди. А душата се из­

84
лекува веднъж завинаги.
Ще кажа как разбирам здравето. Да си до­
волен о т себе си, да се доверяваш на себе си,
да знаеш, че всички молитви на см ъртните,
всички блага, к о и то се искат и дават, не по­
магат с нищо за блажения ж ивот. Защ ото
това, към което можеш да прибавиш нещо,
е несъвършено; о т което може да се о тн е­
ме, не е вечно. А чиято радост ще бъде веч­
на, нека се радва на своето. Към каквото
гледа жадно тълпата, протича и о т т и ч а .
Съдбата не дава нищо във владение. Но и
случайните й дарове са приятни тогава, ко-
гато разумът ги обуздава и ги смесва. Това
са неща, на ко и то т о й умее да придава вкус,
макар че са външни и жадното им поглъщане
е неприятно. А тал обикновено си служеше
с тези думи: „Виждал ли си как кучето лови
парченца хляб или месо, хвърлени о т стопа­
нина, с отворена уста? К аквото хване, пър­
во го поглъща цяло и после отн о в о отваря
уста с надеждата да дойде ново. Това ни се
случва на нас: каквото съдбата хвърли на
тези, ко и то очакват, ние го глътваме вед­
нага без никакво удоволствие, изправени и
напрегнати за грабване на нещо друго.“ Това
не се случва на мъдрия; т о й е задоволен. А

85
ако нещо му попадне, го взема спокойно и го
оставя настрана. Наслаждава се на своята
радост, голяма, непрекъсната. А ако някой
е пълен с добра воля и има успехи, но е далеч
о т върха, т о й т у е подтиснат, т у се издига
до небето, т у пада на земята. Н ям ат край
паданията на н еоп и тн ите и теж ки те; па­
д а т в Епикуровия хаос, безлюден, безкраен.
Има и т р е т и вид хора - т е са близо до мъд­
р о с т т а и макар да не са я достигнали, т я е
пред очите им, бих казал, т я им е подръка;
т е не се разтърсват, не се отп ускат по т е ­
чението; макар и да не са на сушата, но са
вече в залива.
Следователно толкова много са разли­
к и те между стигналите до върха и тези,
к о и то са най-долу, че дори и ти я, кои то
са на средата на реката, ги заплашва голяма
опасност, да се върнат на предишното си
положение; затова не бива да се оставяме
на грижите. Те трябва да се изключат. Ако
едно дело влезе, ще доведе и други със себе си.
Да застанем насреща им в сам ото начало.
По-добре да не влизат, о тк о л к о то да бъ­
д а т прекратени.

Бъди здрав!

86
 Писмо ЬХХШ

Сенека поздравява Луцилий

С трува ми се, че греш ат тези, ко и то

с м я т а т , че предано отдаден и те на фило­
софията о т упорство и непокорство пре­
зи рат м а ги стр ати те и царете, и всички,
посредством к о и то се управлява държава­
т а . Н апротив, т е са им благодарни. И не
незаслужено. Никой не получава повече о т
тези, на ко и то т е осигуряват да се полз­
в а т о т почивка. Затова за хората, ч и ято
висша цел е да ж и веят правилно, е полезно
спокойствието, осигурено о т държава­
т а , и е неизбежно да уважават к а т о баша
то зи , к о й то е създал т о в а благо, много по­
вече о т онези неспокойни и заети с делата
си, к о и то дължат много на първенците,
но и много ги упрекват. Ничия щ едрост
не може да им помогне напълно така, че да
задоволи желанията им, к о и то р а с т а т ,
докато се изпълняват. К о й т о мисли за по-

87
лучабане на нещо, забравя какво е получил
и ал ч н о стта не съдържа по-голямо зло о т
то в а, че е неблагодарна. Добави и, че всеки,
к о й то има отношение към държавните
дела, не гледа колко е победил т о й , а кой
може него да го победи. На т я х не им е т о л ­
кова радостно да гледат колко души са зад
тях , колкото им е неприятно, че някой е
пред т я х . Всяко честолюбие притежава
то зи порок. Не честолю бието е толкова
неспокойно, но ал ч н о стта е такава. Вина­
ги започва о тн о в о след всеки край.
Онзи мъж е искрен и чист, ко й то е ос­
тав и л и форума, и курията, и цялата адми­
нистрация на държавата заради по-важни
дела. Той обича тези, благодарение на чия-
т о охрана има тази възможност, и им зас­
видетелства своята благодарност, и им
дължи много, макар и т е да не го знаят. И
ги почита к а т о свои наставници, и ги гле­
да с уважение, защ ото благодарение на бла­
годеянието им излиза о т безизходицата, и
се занимава със свободните изкуства. „Но
нали ц арят защ итава и други със своите
сили?“ - Кой отрича? Но о т всички, кои­
т о използват спокойствието на морска­
т а шир, дължи повече на Н ептун този ,

88
к о й то кара по същ ото т о в а море повече
и по-скъпи стоки, о б е т ъ т се изпълнява с
по-голямо желание о т търговеца, откол-
к о т о о т пътешественика, и се изсипва с
по-голяма благодарност о т този , к о й то е
носил благовония, пурпур и злато, к о и то
тр яб ва да бъдат претеглени, о т к о л к о т о
о т онзи, събрал е в ти н товар, к о й то ще
послужи за баласт. Така благодеянието на
мира, к о й то се отнася за всички, най-много
засяга онези, к о и то добре го използват.
Защ ото много са такива, к о и то н осят
тога, за к о и то м и ръ т е свързан с повече
работа, о т к о л к о т о войната. Мислиш ли,
че дължат нещо на мира онези, к о и т о го
използват за пиянство и похот и за други
пороци, к о и то тр яб ва да се п р ек р а тят
дори с цената на война? Освен ако не смя­
т а ш мъдреца за толкова несправедлив, че
да не трябва да решава нищо за общ естве­
н и т е блага. Най-много дължа на Слънцето
и на Л уната и т е не изгряват само за мен.
Аз съм задължен на бога, к о й т о е устроил
годините една след друга, макар че не са
разделени в моя чест. Глупавата алчност
на с м ъ р тн и те разделя владението о т
с о б с т в е н о с т т а и т е не с м я т а т за свое

89
то в а , ко ето е обществено. А мъдрецът
не см ята нищо за свое повече о т то в а,
к о ето му принадлежи толкова, колкото и
на целия човешки род. Тези неща нямаше да
бъдат общи, ако една ч аст о т т я х не при­
надлежеше на отделни хора. О б щ е с тв о то
прави така, че да е общо и за то зи , ко й то
притежава малка част. Добави и т о в а , че
великите и истински блага не се разделят
така, че на отд ел н и те хора да се пада една
малка част. На всеки се полага всичко. О т
общия дар хората вземат толкова, колко­
т о е обещано на всеки един; пир, раздаване
на месо и всичко, ко ето може де се вземе в
ръка, се разделя на части; а тези неделими
блага - м и ръ т и свободата принадлежат
толкова на всички, колкото на отделния
човек.
Затова мъдрецът помни благодарение
на кого притежава плодовете, благода­
рение на кого общ ествената необходи­
м о с т и всичките видове военен труд не
го призовават да о ти в а да се сражава или
да с т о и на стража, или да пази укрепления­
т а - и благодари на своя кормчия. На т о в а
учи философията - с благодарност да се
приемат благодеянията и да се отвръщ а с

90
такива. Но понякога и самата признател­
н о с т служи за о т п л а т а . Признава се, че се
дължи много на то зи , ч и ето управление и
предвидливост му дават спокойствие и
п р авото да се разпорежда със своето вре­
ме и спокойствие, необезпокоявано о т об­
ществени задължения.

О, Мелибее, на нас туй спокойствие

богът създаде
(вечно ще бъде за мене той бог).

Ако п о е т ъ т дължи толкова много за

своите почивки на този , к о й то ги е създал,
най-големият дар ще е, че -

Той позволи да пасат погледни

- -

тук и моите крави.

И да си свиря каквото желая
на моята свирка.

На колко ще оценим наш ата почивка,

к о я т о се прекарва сред боговете и нас
самите прави богове? Аз казвам така, Лу-
цилий, и т е призовавам към небето по
най-краткия п ъ т.
С ек т често п ъ ти казва, че Ю питер

91
не може повече, ошколкото. един добро­
детелен човек. Ю питер притежава пове­
че, о т к о л к о т о дава на хората, но между
двама добродетелни никой не е по-добър
о т то зи , к о й т о е по-богат, н и т о между
двама, к о и т о владеят кормилото, ще на­
речеш - по-добър е този , ч и й то кораб е ху­
бав. Ю питер с какво превъзхожда доброде­
телния човек? Той е още по-добродетелен.
М ъдрият не се счи та за по-малко мъдър
заради то в а , че неговите добродетели са
затворени в по-кратък интервал о т време.
Така о т двама мъдреци, к о и т о са си о т и ш ­
ли на стари години, не е по-блажен този ,
ч и ято добродетел е завършена в по-малък
брой години, защ ото бог не надминава мъд­
рия по щастие, а по възраст. Не е по-голяма
тази добродетел, к о я т о е по-дълготрайна.
Ю питер притежава всичко, но него дава
на други да го п ритеж ават. На него един­
ств ен принадлежи т о в а право, да дава пра­
во на владение на всички. М ъдрият вижда
със спокоен дух всичко, ко ето и м ат други­
т е , презира го к а т о Ю питер и иени себе
си повече и о т Ю питер, защ ото Ю питер
не може да владее всичко то в а , а мъдрецът
не иска. Да повярваме на Секстий, ко й то

92
ни посочва най-правилния пъш и възкликва:
„Така се о т и в а до звездите!“ Така - следвай­
ки умереността; т а к а - следвайки въздър­
ж ан о стта; т а к а - следвайки храбростта.
Боговете не са досадни и не са завистливи.
Допускат до себе си и п р о т я г а т ръка. Учуд­
ваш се, че човек о т и в а при боговете? Бог
не само идва до хората, по-скоро влиза в
хората. Няма силен дух без бог. В човешки­
т е тел а са разпръснати божествени семе­
на, кои то, ако ги вземе добър земеделец, ше
излязат подобни на п о с я т о т о , и поникна­
л о т о ще бъде к а т о п о с я т о т о . Ако е лош
земеделецът, ще ги убие к а т о безплодна и
зл ати с та почва и о т т о в а ше излязат не­
ч и с т о т и и вм есто плодове.

Бъди здрав!

93
 Писмо 1ХХ1У

Сенека поздравява Луцилий

Т в о е то писмо ме зарадва и ме ободри,

понеже бях ленив, и събуди п а м е т т а ми,
к о я т о вече е бавна и вяла. Защо, Луиилий,
см яташ за най-силно оръдие на блажения
ж и в о т убеждението, че онова е благо, кое­
т о е честно. Защ ото, к о й т о счи та други
неща за блага, стига до в л а с т т а на съдба­
т а , став а съдник на чуждото. К о й т о оп­
исва всичко добро с ч ес тн о то , е щ астлив
в себе си. Един е тъжен о т загубата на де­
п ат а си, друг е обезпокоен о т бол ести те
им, т р е т и е тъж ен о т техния позор или
претърпяна обида. Ще видиш един да се из­
мъчва о т лю бовта към чужда съпруга, друг
о т тази към своята. Няма да липсва т а ­
къв, к о й то страда, защ ото е отблъснат;
има такива, к о и т о славата ги влече. Ала
най-голяма е т ъ л п а т а о т онези нещастни
смъртни о т всички народи, к о я т о очаква­

94
н е т о на с м ъ р т т а ги безпокои и заплашва
навсякъде. Няма м ясто, о т к ъ д е т о т я да
не може да се появи. И та к а тр яб ва да се
оглеждаме насам-натам, к а т о във вражески
район и да върти м глава на всеки шум. Ако
т о зи страх не бъде изхвърлен, ше се живее
с треперещ о сърце.
Ще се срещнем и с хора в изгнание и ли­
шени о т имущество. Ще срещнем то в а,
к о ето е най-теж кият вид бедност - бед­
ни в б о г а т с т в о т о . Ще срещнем и кора­
бокрушенци, и подобни на претърпелите
корабокрушение, к о и т о или гневът, или за­
в и с т т а на народа - най-опасното оръжие
за д о сто й н и те хора, ги разтърсва, когато
не го очакват, и са спокойни, к а т о буря,
к о я т о обикновено п отоп ява поради до­
верието на хората, че м орето в момента
е спокойно, или поразява к а т о мълния, о т
ч и ето падане всичко наоколо трепери. За-
щ о т о както всеки, к о й то е близо до огъня,
се вцепенява к а т о ударен, т а к а и при тези
случаи, когато някой го порази нещастие
посредством някаква сила, остан алите
ги поразява страх и ги кара да и зп и т в а т
скръб, подобна на тези, на к о и то се е слу­
чило нещастие.

95
 Чуждите и наскоро станали нещастия
т р е в о ж а т душ ите на всички. К акто п т и ­
ц и те ги плаши звукът на празна прашка,
ние не само се тревож им о т удара, но и
о т звука. Не може да бъде щ астлив този ,
к о й т о вярва на такова мнение. Никой не е
блажен, ако не е безстрашен. Сред подозре­
ния се живее зле.
К о й т о се предава много на случайности­
т е , създава за себе си огромна и необяснима
материя о т тревога; има само един п ъ т
към безопасността - да се презират опас­
н о с т и т е и да си доволен о т то в а , ко ето
е честно. Защ ото, ако някой смята, че
има нещо по-добро о т д обродетелта или
някакво благо, въпреки нея, т о й разтва­
ря пазва за т о в а , к о ето съдбата хвърля
и тревож ен очаква малките й подаръци.
Сложи пред душ ата си т о зи образ. Съдба­
т а устройва игри, и в т о в а струпване на
смъртни изтърсва почести, богатства,
благосклонност, о т к о и то някои са разкъ­
сани о т ръцете на тези, к о и то ги грабят,
други се разделят сред едно непочтено об­
щ ество, а т р е т и са в голям ущърб на тези,
к о и то са ги взели. Някои попадат при хора,
к о и т о не се и нтересуват о т т я х , други -

96
при такива, к о и то прекадено ги желаят, и
понеже се разграбват алчно, се изгубват. И
дори то зи , ч и й т о грабеж е бил сполучлив,
не се радва дълго на заграбеното.
И така, щом някой въздържан човек
види, че се внасят подаръчета, бяга о т т е ­
атъра и знае, че малките неща ще с т р у в а т
скъпо. Никой няма да му посегне за то в а ,
че си о ти в а, никой не ранява то зи , к о й то
излиза; борбата е около подаръка. Това се
случва с тези, на к о и то съдбата хвърля
отгоре. Бушуваме, горките, страдаме, ис­
каме да имаме много ръце, и в тази посока и
за онази посока гледаме. С трува ни се, че не­
щ ата, к о и то разпалват наш ето желание,
са ни изпратени късно и ще с т и г н а т за мал­
цина, а ги очакват всички. Желаем да взе­
мем падащите пред нас, ако хванем нещо;
радваме се на т о в а , че другите са излъгани
о т напразната надежда. Изкупваме е в т и ­
н ат а плячка с някакво голямо нещастие и
оставаме излъгани, без нищо. Затова да си
тръгваме о т такива игри и да дадем мяс­
т о на грабителите. Нека гледат тези блага
да в и ся т и нека т е самите да увиснат.
К о й т о се счи та за блажен, нека да см ята
за единствено благо то в а , ко ето е чест-

97
но. Защогпо, ако см ята нещо друго, значи
см ята нещо лошо за провидението, заидо-
т о много несправедливи неща се случват
на добродетелните мъже, и каквото ни
е дадено, е краткотрай н о и малко, ако го
сравниш с дълговечната Вселена. О т т о в а
оплакване ставаме неблагодарни тълкува­
тели на бож ествената воля. Оплакваме
се, че не получаваме винаги, че получаваме
малко и несигурни неща и такива, к о и то
няма да ги имаме за дълго. О т т а м идва и
то в а , че н и т о искаме да живеем, н и т о да
умрем. Мразим ж ивота, страхуваме се о т
с м ъ р т т а . Всяко наше решение е колебливо,
никое щ астие не може да ни изпълни. При­
чина за т о в а е, че не достигаме до онова
безмерно и ненадминато благо, на ко ето
неизбежно ще се спре наш ето желание,
защ ото о тв ъ д него няма нищо. П и таш
защо добродетелта не се нуждае о т нищо?
Защ ото се радва на н асто ящ ето и не иска
то в а , к о ето липсва. За нея е много всичко,
к о ето е достатъчн о. Ако се откажем о т
т о в а съждение, няма да остане н и т о бла­
гочестие, н и т о вярност. Защ ото на тези,
к о и т о искат да п р о яв ят и двете, им се на­
лага да и зт ъ р п я т много о т то в а , к о е то се

98
нарича зло, и да за п л а т я т с много о т то в а ,
к о ето снизходително наричаме добро. Ще
изчезне м ъж еството, ко ето тр яб в а да на­
мери за себе си опасност, ще изчезне благо­
р о д с т в о т о , защ ото не може де се прояви,
ако не презре всичко незначително, което
т ъ л п а т а желае к а т о нещо много голямо,
ще изчезне благодарността, к о я т о никой
няма да изразява, ако се бои о т труда, ако
счи та нещо за по-скъпо о т в е р н о с тта , ако
не гледаме към най-доброто.
Но за да мина на друга тем а, тези блага
не са, к о и то се наричат така, или човекът
е по-щастлив о т бог, защ ото каквото е
приготвено за нас, бог не притежава. До
него не се отнася н и т о п о х о тта , н и т о
храната на угощенията, н и т о б о гатств а­
т а , н и т о нещо, ко ето примамва човека и
го увлича с евтин и наслади. Следователно
тр яб ва да повярваме, че бог не притежава
блага, и т о в а сам ото е аргумент - ко ето
липсва на бог, не е благо. Добави и то в а , че
много неща, к о и т о се с м я т а т за блага, са
отп усн ати в по-голямо количество за жи­
в о т н и т е , о т к о л к о т о за хората. Те я д а т
повече храна, не се изморяват к а т о хората
в лю бовта, и м ат повече сили и по-крепко

99
здраве. Следователно са много по-щастли­
ви о т хората. Понеже ж и веят без разпус­
н а т о с т , без козни. Радват се на насладите,
к о и т о получават в по-голяма степен и
по-лесно, без страх о т срам или о т разка­
яние.
Затова т и разсьди дали тр яб в а да се
назове благо то в а , с к о ето човек превъз­
хожда бог. Нека държим върховното благо
в душ ите си. То ще се обезцени, ако мине
о т най-добрата ни ч аст в най-лошата и се
пренесе към сети в ата, к о и т о са по-актив­
ни при безсловесните ж ивотни. Н аш ето
виеше щ астие не може да бъде сложено в
т я л о т о . И сти н ски те блага са тези, кои­
т о разумът дава - твърди и постоянни,
к о и то не м огат да паднат, н и т о да нама­
леят. По друго мнение са блага и и м а т съ­
щ о т о име к а т о истинските, но т е н ям ат
св о й ств ата на блага. Затова се наричат
удобства и на наш език „предпочитани“.
Но да знаем, че са наши роби, не ч аст о т
самите нас. И нека бъдат при нас, само да
помним, че са извън нас. Дори да са при нас,
да се б р о я т за подчинени и низки, к о и то
никой не бива да си приписва. Какво по-глу-
паво о т т о в а да се гордееш със себе си, с

100
нещо, к о ето не си направил сам. Нека тези
неща ни се случват, но да не се с р а с т в а т
с нас, т а к а че ако ни бъдат о т н е т и , да си
о т и д а т без всякаква болка о т наша с тр а ­
на. Да ги употребяваме, да не се прославяме
с т я х и да ги ползваме умерено к а т о та к и ­
ва, кои то, макар да са при нас, няма винаги
да бъдат. К о й т о ги притежава без т о в а
разсъждение, не ги държи дълго. С ам ото
щастие, ако е необуздано, теж и. Ако някой
вярва на най-несигурните блага, бързо се ли­
шава о т тях , а ако не се лиши, ще се умори
о т т я х . Малцина са успели да свалят о т
плещ ите си щ а с т и е т о с лекота. Някои
се хлъзгат с нещ ата, к о и то са ги издигна­
ли и самите т е , к о и то са ги издигнали, им
т е ж а т . За т о в а служи благоразумието,
к о ето поне ги учи на пестеливост, поне­
же разп усн атостта се хвърля и унищожава
своето. Няма да т р а я т дълго неумерените
неща, освен ако у к р о т и т е л я т разум не ги
контролира. Това ще т и покаже случилото
се с много градове, ч и ято власт падна в пе­
риода на разцвета им поради разточител-
н ост, и каквото бе породено о т доброде­
т е л т а , бе унищожено о т неумереността.
Трябва да се защитаваме о т такива случаи.

101
Никоя стена не е непребзимаема срещу съд­
бата. Да се укрепим 6 себе си. Ако тази
ч аст е защитена, човек може де бъде удрян,
но не превзет.
Искаш да знаеш какво е т о в а укрепле­
ние? Да не възнегодува човек поради нищо
о т т о в а , к о ето му се случва, и да знае
то в а , че каквото мисли, че му вреди, служи
за съхранение на Вселената и о т него идва
то в а , ко ето осъществява движението и
предназначението на света. Нека на чове­
ка му харесва т о в а , к о ето харесва на бог.
Да се удивява само на то в а , че не може да
бъде победен, че държи своите нещастия
под себе си, че побеждава с разума си, о т
к о й то няма по-силно, че е подчинил случай­
н о с т т а , и болката, и несправедливостта.
Обичай разума! Л ю бовта към него ще т е
въоръжи и срещу най-трудните неща. Лю­
б о в т а към малките хвърля зверовете към
ловджийските копия, неразумният порив
ги прави неукротими. Ж аж дата за сла­
ва подтиква природата на младите към
презрение спрямо меча и огъня. О бразът и
сянката на добродетелта води към добро­
волна смърт. К олкото по-силен о т всич­
ки т я х е разумът, колкото по-постоянен,

102
толкова по-бързо към целта и опасности­
т е ги изтласква.
„Нищо не правиш - казваш, - к а т о о т ­
ричаш всяко друго благо, освен ч естн о то .
Това укрепление няма да ви направи защи­
тен и о т съдбата. Казвате, че между бла­
гата са благочестивото п о т о м с т в о и
добрите нрави на родината, и добрите
родители; не можете да гледате спокойно
как т е са в опасност. Ще ви разтревожи
обсадата на родината, с м ъ р т т а на деца­
т а , р о б с т в о т о на роди тели те ви.“ Ще из­
ложа то в а , ко ето обикновено се отговаря
в наша защита; след т о в а ще кажа какво
смятам, че тр яб в а да се отговори.
Едно е, когато след к а т о се лишим о т
нещо, започват неприятности; дори и да
е добро, здравето к а т о се влоши, преми­
нава в зло; о с т р о т о зрение, когато угасне,
ни докарва до слепота. Болните подколен-
ни жили, щом се разболеят, не само губят
бързината си, но идва и безсилието. Това
не е опасност к а т о тези, к о и то току-що
изброихме. Защо? Ако съм загубил добър
приятел, не ми се налага в замяна да т ъ р ­
пя п р и тв о р ств о , ако загубя децата си -
на тяхн о м ясто няма да дойде безчестие.

103
Следователно не п риятели те и децата са
изгубени, но т е х н и т е тела. Благото загива
само ако премине в зло; заидото природата
не страда, заидото всяка добродетел и вся­
ко дело на добродетелта остава непокът­
н ато . Освен то в а , дори да загинат прия­
те л и те , дори да загинат децата, к о и то са
дадени в отговор на м о л и тв и те на баща­
т а , има какво да запълни т я х н о т о място.
П и таш какво? Това, ко ето ги прави добри
- добродетелта. Тя не понася да има праз­
но м ясто, държи цялата душа, премахва
мъката по всеки изгубен. С амата т я е дос­
та тъ ч н а , силата и пораждането на всички
блага е в нея. Какво значение има, ако задър­
ж а т те ч а щ а та вода, о т т и ч а ли се т я , ако
е невредим нейният извор? Няма да наре­
чеш ж и вота без деца н и т о по-справедлив,
н и т о по-подреден, н и т о по-честен; значи,
не е по-добър. С добавяне на приятели не
ставаме по-мъдри, с отн ем ан ето им не
ставаме по-глупави, следователно - н и т о
по-блажени, н и т о по-неидастни. Д окато
добродетелта е непокътната, няма да по­
чувстваш какво си изгубил. „Значи, какво?
Не е ли по-блажен този , к о й то е обкръжен
о т тълпа приятели и деца?“ - Защо да не

104
е? Н еговото върховно благо н и т о се уве­
личава, н и т о намалява; ще остане на свое­
т о м ясто, каквото и да направи съдбата.
Дали ще достигне до дълбока с т а р о с т ,
дали ще умре преди да остарее, еднаква е
мярката на върховното благо, макар и въз­
р а с т т а да е различна.
Дали ще начертаеш по-голям или по-ма­
лък кръг, т о в а се отнася до големината му,
не до формата. Дали единият ще остане
т а м начертан дълго време и дали ще из­
сипеш веднага прах в другия, в една форма
са били. Всичко, к о ето е правилно, не се
оценява по величината, по броя, по време­
т о ; не можеш да го разшириш или свиеш.
Честния ж и вот, ако щеш го свий о т век
до един ден, все ще бъде честен. Поняко­
га добродетелта се разширява, владее гра­
дове, укротява провинции, дава закони,
грижи се за п р и ятел ств ата, прави услуги
сред близки и деца, понякога стеснява бед­
н о с т т а , изгнанието и осиротяването.
Не е по-малка, ако слиза о т висок връх към
частния ж и вот, о т царската власт - до
бедния, о т п р о с т о р н о то обществено
право - в тесния дом, в ъгъла. Еднакво е
велика, макар да се връща към себе си, след

105
к а т о е изхвърлена отвсякъде. Д ухът й е не
по-малко изправен и велик, скром н остта и
изпитана, справедливостта й непоклати­
ма. Следователно е еднакво блажена. До­
б р о д етел та не губи о т блаж енството си,
ко ето се намира в едно м ясто - душата, и
т о винаги остава голямо и непоколебимо
- недостижимо без знание за бож ите и чо­
веш ките неща. О тго в о р ъ т, к о й то давам,
е - мъдрият приема загубата на децата
или п риятели те си със спокойствието, с
к о ето би понесъл своята смърт. Доброде­
т е л т а винаги постановява последовател­
ност. Всички нейни дела се съгласуват с нея
и се свързват. Но т о в а съгласие изчезва, ако
душата, к о я то трябва да бъде превъзход­
на, се поддава на скръб и на мъка. Нечестно
е всяко безпокойство, и страх, и леност.
Ч е с т н о т о е спокойно, необременено, ви­
наги безстрашно и в го то в н о с т. „Какво?
Нищо ли подобно на безпокойство няма
да изпита? Няма да се промени ц в е т ъ т му
и няма да се измени изражението на лице­
т о му, и няма да и зтр ъ п н ат крайниците
му? Нищо ли няма да почувства о т то в а ,
к о ето е неподвластно на душата, което
ни се случва изведнъж под напора на приро­

106
дата?“ Да, разбира се. Но иде остане онова
убеждение, че нищо о т онези неща не е зло
и не може да го отклони о т здравия разум.
Всичко, ко ето трябва да направи, го прави
смело и с го то в н о с т. Кой няма да каже, че
е присъщо на глупостта да се върши то в а,
к о ето се върши лениво и с противене, на
една страна да бъде насочван духа, на друга
- т я л о т о , и да бъдат влачени в различни
направления? Защ ото самата т я е прези­
рана и заради то в а , с ко ето се въздига и
възхищава о т себе си, и прави неохотно
дори и то в а , с ко ето се хвали. И ако се
бои о т някакво зло и се тревож и о т него
предварително, к а т о че ли вече е дошло, и
о т каквото се страхува да не пострада,
да страда о т страха заради него. К акто в
т е л а т а признаците на някакво заболяване
се яв яв ат предварително, к а то например
забавеност, изтощение и отпадналост,
без извършване на някакъв труд, прозяване
и треперене, пробягващо по т я л о т о , така
слабата душа се разтърсва много преди
да бъде сполетяна о т нещ астието. Пред­
вижда ги и преждевременно пада. Какво
е шъбезумно о т т о в а да се тревож иш за
бъдещето и да не се пазиш о т измъчване,

107
но да свикваш при себе си нещ асти ята и
да ги доближаваш, когато е най-добре, ако
не можеш да ги пропъдиш, поне да ги о т ­
далечиш? Искаш да знаеш, че никой не бива
да се страхува о т бъдещето? Ако някой
научи, че след п етдесет години го очакват
мъчения, т о в а не го тревож и за момента
- освен ако сам не прескочи в т о в а време
и не се п отоп и в тр е в о га та за бъдещето,
до к о ето ще тр яб ва да изтече цяло поколе­
ние. С ъщ ото става, когато души, ко и то
доброволно се поболяват и т ъ р с я т по­
води за скръб, ги наскърбяват стари и заб­
равени неща. Тези неща, к о и то са минали,
и тези, к о и т о п р е д с то я т в момента, ги
няма; не усещаме н и т о едното, н и т о дру­
го то . Болката не е о т нищо друго, освен
о т то в а , което чувстваш.

Бъди здрав!

108
 Писмо 1ХХУ

Сенека поздравява Луцилий

Оплакваш се, че м ои те писма не са

старателно написани. Но кой говори
старателно, освен тези, ко и то искат да
говорят досадно. Каквато щеше да е мо­
я т а реч, ако седяхме или се разхождахме,
естествена и необработена, такива ис­
кам да бъдат и писмата ми, в ко и то няма
нищо насилствено, нищо изкуствено.
Предпочитам, ако е възможно, да покажа
нагледно какво чувствам, о тк о л к о то да го
казвам с думи. Дори и да споря, нямаше да
тропам с крак, да махам с ръка и да повиша­
вам глас - т о в а нека остане за о р ато р и те,
к а т о бих бил доволен да пренеса до тебе
ч у в ств ата си, ко и то н и т о бих украсил,
н и т о бих ги принизил. Само едно искам да
т и докажа: тези неща, к о и то казвам, всич­
к и те ги чувствам, не само ги чувствам, но
ги и обичам. По един начин хората целуват

109
любимата си, по друг начин децата си; но
и 6 тази прегръдка има чувство, толкова
свещено и сдържано. Не искам, кълна се в
Херкулес, то в а, което казвам за толкова
важни неща, да бъде сухо и постно; защо-
т о и философията не отри ч а дарбата; не
е нужно да хвърля толкова труд за думи­
т е . Нека наш ата цел да бъде да говорим,
както чувстваме и да живеем, както гово­
рим; говорът да бъде съгласуван с ж ивота.
Този е изпълнил своето обещание, ко й то е
същ ият и когато го слушаш, и когато го
гледаш. Ще разберем какъв е, велик ли е, ако
е един и същ. Н аш ите слова не са развлека­
телни, но са поучителни. Ако може да се
постигне красноречие без труд, ако е лесно
достижимо и не струва много, ако помага
и съ п ъ тства най-хубавите неща, нека крас­
норечието да показва повече тях , откол-
к о т о себе си. Другите изкуства да се о т н а ­
с я т за усъвършенстване на дарбата - наша
работа е душата. Болният не се нуждае о т
лекар, ко й то хубаво говори, но ако съвпад­
не то в а, к о й то може де лекува, да може и
красиво да разисква за т о в а , ко ето трябва
да се направи, паи и ен тът ще остане дово­
лен. Но няма защо да е благодарен на себе

110
си, ако попадне на изискано говорещ лекар.
Това е все едно о п и т н и я т кормчия да се
окаже красавец. Защо ми чешеш ушите?
Защо ме развличаш? Друго нещо се очаква
о т теб: трябва да ме гориш, да ме режеш,
да ме подложиш на диета. За т о в а са т е
повикали. Трябва да лекуваш стара болест,
сериозно заразна. Толкова работа имаш,
колкото по време на чумна епидемия. С ду­
м и те ли си зает? Радвай се, ако се справяш
с р аб о тата. Кога, ако говориш много? Кога
ще заковеш в тебе наученото така, че да
не изпадне то в а, което си научил. Кога ще
го упражняваш? Не е достатъчн о да пре­
дадеш някои неща на п а м е т т а си. Трябва
да ги изпробваш на дело. Не е блажен този,
к о й то знае, а ко й то го прилага. „Значи, как­
во? Няма по-ниско стъпало о т това? След
м ъ д р о стта следва пропадане?“ Не, по мое
мнение. Защ ото, ко й то напредва, е смятан
за глупак, а все пак е отделен о т глупаците.
Между самите тези, ко и то въ рвят напред
има голяма разлика. Разделят се на т р и кла­
си: първи са тези, к о и то още не притежа­
в а т м ъ д р о стта напълно, но са вече близо
до нея. Все пак то в а, ко ето е близо, е из­
вън нас. Ще попиташ кои са те? Всички

111
т е са изоставили своите пороци, научили
са всичко, което трябва да се обхване, но
т я х н а т а надеждност още не е изпитана.
Благото все още не им принадлежи, но вече
не м огат да се върнат към то в а, о т к оето
са избягали. Те са вече там , о тк ъ д ет о не
може да се хлъзнат назад, но още н ям ат яс­
н о т а за себе си. Спомням си, че в едно пис­
мо т и бях писал „не знаят, че знаят нещо“.
Вече могат да се насладят на плода, но още
не му се доверяват. Някои так а определят
тази класа хора, за ко и то говорим, че вече
са избягали о т б о л естта на душата, но не
и о т чувствата, и още са на хлъзгаво мяс­
т о , защ ото никой не е извън опасност о т
злонравие, освен този , ко й то напълно се
е отърсил о т него. Впрочем никой не се е
отърсил напълно, ако не е достигнал мъд­
р о с т т а . О тносно то в а, каква е разликата
между болести те на душ ата и с т р а с т т а ,
често съм говорил. Сега само ще припомня:
б олести те са стари и втвърдени пороци
к а т о алчността, к а то честолюбието.
Щом превземат душата, се в п л и т а т в нея
и започват да с т а в а т нейно постоянно
зло. За да завърши набързо болестта, не е
правилно да се желае силно то в а , което

112
съвсем малко трябва да се желае. Или ако
предпочиташ, да заключим так а - добре
е да се желаят силно неща, ко и то трябва
слабо да се желаят, или никак да не се же­
лаят, или да се ценят много тези, ко и то
не с т р у в а т скъпо или нищо не с тр у в ат.
С т р а с т и т е са осъдителни душевни въл­
нения, внезапни и буйни, които, когато са
чести и се пренебрегват, се превръщат в
болест, както една хрема, к о ято не е по­
стоянна, преминава в кашлица, която, ко­
гато е упорита и стара, преминава в т у ­
беркулоза. Затова тези, к о и то са напред, са
извън обсега на болестите, а тези, ко и то
са близо до съвърш енството, още чувст­
ват страстите.
В т о р и я т вид е на тези, к о и то са из­
лезли о т най-големите душевни злини и
с т р а с т и т е , но т ъ й к а то не се владеят,
може да се хлъзнат към предишното със­
тояние. Т р е ти я т вид са тези, ко и то са
извън много и теж ки пороци, но не извън
всички. Избегнали са алчността, но още
усещат гнева; вече не ги възбужда п о х о тта,
но ги възбужда честолюбието; вече не же­
лаят, но още се страхуват или са твърди
пред страха о т едно нещо, ала о т с т ъ п в а т

113
пред страха о т друго. Презират с м ъ р тта ,
страхуват се о т болката.
Да разсъждаваме върху то в а. Добре е за
нас, ако можем да се причислим към послед­
н ата група. За да се причислиш към в то р а ­
т а степен, са нужни големи и щастливи
природни заложби и голямо и усърдно зани­
мание с ученето; но не е за пренебрегване
т р е т а т а група. Мисли колко много злини
виждаш около теб, погледни, че няма без-
честие, за което да няма пример, колко
нараства всеки ден разпуснатостта, кол­
ко се греши и в обществения, и в частния
ж и вот. Ще разбереш, че сме постигнали
немалко с то в а , че не сме сред най-лошите.
„Но аз - ще кажеш - се надявам да бъда и в
по-висока класа.“ Бих искал повече да поже­
лая, о тк о л к о то да обещая. Заети сме. Вър­
вим към добродетелта, омотани в поро­
ци. Срам ме е да говоря. Почитаме честно­
т о , когато имаме свободно време. А каква
голяма награда ни очаква, ако приключим с
наш ите за ето с ти и с наш ите малки зли­
ни. Тогава не ни засягат н и т о желанието,
н и т о страхъ т, недостъпни сме за страхо­
вете, неподкупни за с т р а с т и т е , н и т о о т
с м ъ р т т а се страхуваме, н и т о о т богове-

114
ше; нека да знаем, че с м ъ р т т а не е зло, и бо­
говете не са зли. Толкова безсилен е, ко й то
прави зло, колкото и този , на когото му се
причинява такова. Най-доброто е лишено
о т вредна сила. О чакват ни, ако о т тази
утайка се изкачим на онзи висок връх, спо­
койствие на душ ата и пълна свобода след
освобождаване о т заблужденията. П и таш
кои са те? Да не се страхуваш о т хората,
н и т о о т боговете; да не искаш срамни
неща, н и т о излишни; да бъдеш господар на
себе си. Неоценимо благо е да принадлежиш
на себе си.

Бъди здрав!

115
 Писмо LXXVI

Сенека поздравява Луцилий

Обявяваш, че ще ми станеш враг, ако

не знаеш какво правя всеки ден. Виж, жи­
вея скромно к а т о теб . Ще т и го съобщя:
слушам философ и вече п ети ден ходя при
него и о т осем часа слушам как разсъжда­
ва. „Намерил си кога - на тази възраст.“ -
Какво ù е на възрастта? Какво по-глупаво
да не се учиш, защ ото досега не си се учил?
„Значи, какво? Да правя то в а , ко ето пра­
в я т к о н т е т а т а и младежите?“ Зле са мо­
и т е работи, ако само т о в а не подхожда на
м о ята възраст. Хора о т всички възрасти
посещават тази школа. Д о там ли сме с т а ­
ри, т а да сме след младите? Аз, старецът,
gemo оти вам в театъ р а, и ме н осят с
носилката в цирка, и не пропускам никоя
ръкопашна схватка, да се срамувам да пог­
ледна към философията? Толкова трябва
да се учи, колкото не знаеш. Ако вярваме

116
на пословицата - „докато си жив“. Аз вече
уча и другите на нещо. П и таш на какво?
На то в а , че и на стари години трябва да
се учи. Срам ме е за човешкия род, когато
влизам в школата. Ти знаеш, за да отидеш
до дома на М етпонакт, тр яб ва да минеш
покрай Неаполитанския те а т ъ р . Там е пре­
тъпкано о т хора и с огромна с т р а с т се об­
съжда кой е най-добрият п и тавл ет. Гръц­
к и ят ф лей ти ст и глашатай се състезават.
А в онова място, където се разисква добро­
д етелн и ят мъж и в ко ето се обучават до­
бри мъже, седят броени хора, а и т е , както
се вижда, н ям ат никакво сериозно занима­
ние, к о ето да върш ат, и ги наричат глупа­
ви и мързеливи. Да ми се присмеят к а то
на такъв. Трябва спокойно да се изслушат
крясъците на невежите, к о и то са се запъ­
ти ли към ч ес тн о то . С тарай се, Луцилий,
да не т и се случва и на тебе то в а, което
и на мене - да учиш на стари години; само
побързай, заш ото си се заел с нещо, което
едва ли ще научиш к а т о старец. „Колко -
п и таш - ще напредна?“ Колкото се поста­
раеш. Какво очакваш? Никой не получава
знания току-така. Б о г а т с т в о т о ще дойде
о т само себе си, почести ще т и се пред­

117
лож ат, може да т е обсипят с милост и
уважение. Д обродетелта няма да влезе в
теб . Н и т о е леко, н и т о с малко труд ще я
познаеш. Но си струва да се потрудиш, за
да получиш всички блага наведнъж. Добро­
т о благо е едно. Няма да намериш нищо
истинско, нищо сигурно в то в а , ко ето се
харесва на повечето хора.
Всяко нещо носи цената на своето бла­
го. Плодородието дава с т о й н о с т на лоза­
т а и на вкуса на виното, бързината - на
елена. Познаваш колко е силен впрегатни­
я т добитък по гърба, ч и я то единствена
раб ота е да носи товари. При кучето пър­
в о т о нещо е обонянието, ако тряб ва да
открие дивеч, бързина, за да го преследва и
смелост, за да хапе и напада. И т о трябва
да бъде най-добро в то в а, за което е роде­
но и за ко ето го ценят. Кое е най-доброто
в човека? Съвършеният разум е най-добър,
останалите са общи с ж и в о тн и те. Силен
ли е? И лъвовете са силни. Красив ли е? И
пауните са красиви. Бърз ли е? И конете са
бързи. Не казвам, че ги надминава във всичко
то в а . Не п итам кое притежава в най-висо­
ка степен, а кое е негово. Има тяло? И дър­
в е т а т а и м ат тяло. Има ли устрем и жела­

118
ние по своя воля? Това го имаш и зверовете,
и червеите. Има ли глас? Но колко по-силен
глас и м ат кучетата, по-остър - орлите,
по-дълбок - биволите, по-сладък и по-под-
вижен е при славеите. Кое е присъщо на чо­
века? Разумът. Ако т о й е правилен и съвър­
шен, е достатъчен за човеш кото щастие.
Следователно, ако всяко нещо усъвършен­
с т в а своето благо така, че да е достойно
за похвала, т о достига съвърш енството
на своята природа. Този разум се нарича
съвършена добродетел и т о й е ч ес тн о то .
Той е единственото благо на човека. Сега
не търсим какво е благо, но какво е човеш­
ко благо. Ако нищо друго не принадлежи на
човека така, както разумът, т о в а е един­
с т в е н о т о негово благо, но трябва да се
бъдат сравнени с него. К о й то е лош, не по­
лучава одобрение, по мое мнение, а к о й то е
добър - получава. Не се съмняваш, че т о в а
е благо; съмняваш се, че е единственото
благо. Ако някой притежава всичко друго
- здраве, б о гатств о , много изображения на
предните, посещаван е о т много хора, но
е лош човек, няма да получи одобрението
т и . А ако някой няма нищо о т тези неща,
за к о и то казах, няма пари, няма тълпа о т

119
клиенти, зн а т н о с т и поредица о т деди и
прадеди, но е признат за добродетелен, ще
получи одобрението т и . Следователно
едно е т о в а човешко благо, което, ако чо­
век го притежава, дори и да не притежава
останалите, заслужава похвала, а ако не го
притежава, въпреки ц ялото изобилие о т
останалите, ще е заклеймен и отхвърлен.
К аквото е с нещата, т о в а е и с хората.
Хубав кораб се нарича не този , к о й то е ук­
расен с изящни ц ветове и златен клюн, или
със сребро, а богът-покровител е грави­
ран о т слонова кост, н и т о то зи , ко й то
е натоварен с хазни и царски богатства, а
този , к о й то е здрав и устойчив, и с шево­
ве, к о и то не пропускат вода, и е издръж­
лив на напъните на водата, послушен е на
кормилото, бърз е и не е чувствителен
към вятъра. Наричаме хубав меч не този ,
к о й то е позлатен, н и т о ч и я то ножница се
отличава със скъпите си камъни, но ко й то
е с тънък ръб, за да сече, и е с острие, което
да пробива всичко. Л е т в и т е не се т ъ р с я т
да са красиви, но да са прави. Всяко нещо е
хвалено за то в а , за ко ето го взимат и кое­
т о му е присъщо. Следователно, относно
човека също няма значение колко земя при-

120
шежаба, нишо каква лихва получава, огп кол­
ко души е поздравяван и в колко скъпо легло
си ляга, с каква блестяща чаша пие, а колко
е добродетелен. Добродетелен е, ч и й то
ум е ясен и прям, и с ъ о т в е т с т в а щ на жела­
н и ето на своята природа. Добродетел се
нарича то в а , к о ето е честно и единствено
благо за човека. Понеже ако само разумът
усъвършенства човека, само съвършеният
разум го прави блажен. Казваме, че блага са
и тези, ко и то са произлезли о т доброде­
т е л т а , т . е. всички т е са нейни дела; но
дотолкова т я самата е единствено благо,
т а никакви блага няма без нея. Ако всичко
в душ ата е благо, т о в а , ко ето я укрепва,
възвисява и разширява, е благо; доброде­
т е л т а прави душ ата по-силна, по-възви-
шена и по-широка. Защ ото другите неща,
к о и то разпалват наш ите с т р а с т и , при­
т и с к а т душ ата и я подхлъзват, и когато
привидно я въздигат, я п р ав ят надменна и
се подиграват с много празнословие. Следо­
вателно едно е благото, с ко ето душ ата
става по-добра. Всички деяния о т иелия
ж и в о т се разделят на вид к а т о честни и
позорни; разумът се насочва към т о в а да ги
прави или да не ги прави. Как с т о и то в а,

121
ще кажа: ако добродетелният мъж сметне,
че тр яб ва да действа честно, ще го напра­
ви дори и без пари да е, ще се труди, дори
и да носи щ ети , дори и да е опасно; напро­
т и в , ако е безчестно, няма да го направи
дори и да му носи богатства, наслада и
власт. Нищо няма да го откаж е о т ч ест­
н о то , нищо няма да го подкани към без­
ч ес тн о то . Следователно, ако трябва да
се следва всичко честно, а всичко нечестно
да се избягва и във всяко действие в живо­
т а да се гледат само тези две неща: няма
никакво друго добро, освен ч естн о то ,
никакво друго зло освен безчестното, ако
само добродетелта не знае порочност и е
непоколебима в то в а, т о добродетелта е
един ствен ото благо, и с нея не може де се
случи нищо такова, ко ето не е благо. Тя из­
бягва о п асн о стта да се измени. Глупостта
допълзява до м ъ д р о стта, м ъ д р о с тта не
се обръща в глупост. К акто казах, ако си
спомняш, мнозина искат то в а , к о ето тъ л ­
п ата желае, или се страхуват о т то в а , о т
к о ето т я се страхува в необмислен порив.
Намерил се такъв, к о й то да сложи ръката
си в огъня, к о й то не спира да се смее при
мъчение, ко й то не пролива сълза при погре­

122
бението на децата си, к о й то безтрепет-
но среща с м ъ р т т а . Ако т о в а може да бъде
кратко упорство на душата, подбудена
о т някакъв порив, колко повече може доб­
р о д етел та, к о я т о не при внезапен порив,
но постоянно има сила, ч и я то здравина е
непрестанна. Това, к о ето понякога прези­
р а т действащ ите необмислено, а мъдрите
- постоянно, не е н и т о добро, н и т о лошо.
Единствено благо е самата добродетел,
к о я т о гордо минава между добрата и ло­
ш а та съдба с голямо презрение и към двете.
Ако приемеш т о в а мнение, че има ня­
какво благо извън ч ес тн о то , ще пострада
само добродетелта. Тя нищо не може да
постигне, ако гледа нещо извън самата себе
си. К о ето значи да се п роти ви ш на разума,
о т к о й то произхождат добродетелите,
и на и сти н ата, к о я т о не може да същ ест­
вува без разума. Мнение, ко ето се п р о т и ­
ви на и сти н ата, е лъжовно. Не може да не
се съгласиш, че добродетелният човек не
може да не бъде благочестив пред богове­
т е . Затова, каквото и да му се случи, го
приема спокойно; защ ото знае, че т о с т а ­
ва по божествения закон, по к о й то се случ­
ва всичко във всемира, к о й то прави така,

123
признава за благо единствено то в а , което
е честно; в него е заложено и да се подчи­
няваш на боговете, да не се разгорещяваш
при внезапно случващи се неща, н и т о да се
оплакваш о т съдбата си, но търпеливо да
приемаш предопределеното и да изпълня­
ваш заповяданото. Ако нещо друго е благо,
освен ч ес тн о то , ще ни следва жаждата за
ж и вот, жаждата за всички неща, к о и т о ус­
т р о й в а т ж ивота, к о я т о жажда е непоно­
сима, безкрайна, неспокойна. Следователно
само ч е с т н о т о е благо, защ ото е умерено.
Казахме, че човеш кият ж и в о т е
по-щастлив о т т о зи на боговете, ако
тези неща, о т к о и то боговете н ям ат
нужда, са блага, к а т о например - парите
и почестите. Прибави и то в а , че щом ду­
ш и те се освободят о т т е л а т а , т я х н о т о
състояние став а по-щастливо о т то в а ,
когато са се мъчили в т е л а т а . Ако са блага
тези неща, к о и то ползваме чрез т е л а т а си,
т о на освободените души следва да им е
по-зле, когато са били в т е л а т а , но не може
да не вярваме, че затворени и заключени са
по-щастливи, о т к о л к о т о свободни и о т ­
дадени на Вселената. Освен то в а , казах, и
че ако за човека са блага тези неща, к о и то

124
са и за безсловесните ж ивотни, т о значи,
че и ж и в о т н и т е ще и м ат блажен ж и вот;
ко ето не може по никакъв начин да стане.
Всичко тр яб ва да се понесе за ч естн о то ,
ко ето нямаше да е нужно да се прави, ако
имаше и друго благо освен ч ес тн о то .
Това, к о ето написах обстойно в пре­
диш ното си писмо, сега го разказах в с б и т
и съкратен вид. Но на т е б такова мнение
никога няма да т и се види вярно, ако не се
възвисиш духом и не попиташ себе си, ако
нещ ата го изискват, да ж ертваш живо­
т а си за родината и да купиш спасението
на всички граждани с цената на ж и в о та
си, дали ще протегнеш в р а т под меча не
само търпеливо, но и доброволно. Ако ще
направиш то в а , няма друго благо. Зашо-
т о заради него, си оставил всичко друго.
Виж каква сила има ч естн о то ! Ще умреш
за родината, даже ще го направиш веднага,
щом разбереш, че тр яб ва да го направиш.
Голямата радост о т нещо много хубаво
можем да я усетим за много кратко време,
и макар че плодът на извършеното дело
не достига до покойния, к о й то е излязъл
о т човеш ките дела, все пак съзерцание­
т о на бъдещ ето дело помага и храбрият

125
и справедлив мъж к а т о е видял пред себе
си цената на своята см ъ рт - свободата
на родината, о б щ о то спасение, за к о е то е
дал ж и в о та си, изпитва върховна наслада,
радва се на оп асн остта. Но този , на кого­
т о е о т н е т а тази радост - п редставата
за последното и най-велико дело, без забава
скача към с м ъ р т т а , доволен, че постъпва
правилно и благочестиво. П редстави му
много неща, к о и то са п р о т и в см елостта,
кажи: „Твоето дело бързо ще бъде забраве­
но и благодарността на гражданите няма
да е голяма“. Той ще отговори: „Тези неща
са извън м о ето дело. Аз презирам себе си.
Зная, че т о в а е честно. Затова оти вам
та м , накъдето т о ме зове.“
Следователно един ствен ото благо го
чувства не само съвършената, но и благо­
родната по природна дарба душа. Леки­
т е неща са променливи. Те не м огат да се
владеят без тревога. Дори по благосклон­
н о с т на съдбата да са дадени накуп, т о в а ­
р я т господарите си с те ж е с ти и винаги
ги п р и ти скат, понякога ги и нараняват.
Никой о т тези, к о и т о н о ся т пурпур, не е
по-щастлив о т тези, к о и т о сю ж етъ т на
драмата ги е отличил със скиптър и хла-

126
мида на сцената. В присъствие на публика­
т а т е влизат на своите високи котурни,
а когато излизат, събути, се връщ ат към
естествения си ръст. Никои о т тези, кои­
т о б о г а т с т в о т о и п очести те са издигна­
ли, не е велик. Защо изглежда велик? Защ ото
го измерваш с п од ставката му. Не е високо
джуджето, дори да се качи на планина. Коло­
с ъ т ще запази големината си, дори да с то и
в подземие. Това заблуждение ни затрудня­
ва, т о ни измамва така, че никого да не це­
ним такъв, какьвто е, а да му прибавяме и
то в а , с ко ето е украсен. Ако искаш да си
съставиш правилно мнение за човека какъв
е, погледни го, когато е гол; нека да хвърли
наследството си, п о ч ести те и онези лъжи
на съдбата, да излезе и о т т я л о т о си; пог­
ледни душ ата му, колко велика е и каква е,
велика ли е и по своя или чужда заслуга. Ако
види блеснал меч и не сведе поглед, и знае,
че няма никакво значение дали душ ата му
ще излети през у с т а т а или през гърлото,
наречи го блажен. Или ако му и зв е с т я т за
предстоящ и телесни мъки, изпратени о т
случая или о т нечия несправедливост на
властимащ ите, а т о й спокойно чуе за ве­
ригите, и за изгнанието, и за всичко, ко ето

127
напразно плаши човешкия дух и каже:

Ни една от бедите, девицо,

нова за мене не е и не ме
изненадва речта ти.
Всичко по-рано премислих
и всичко в душата предвидих.

Ти ми го възвестяваш сега, а аз вина­

ги съм си го известявал и к а т о човек съм
се готви л за човеш ката съдба. Ударът на
предвиденото нещастие е мек. А на глупци­
т е и надяващите се на съдбата всяко лице
на нещ ата изглежда ново и неочаквано. За
н ео п и тн и те голяма ч ас т о т зл ото е него­
в а т а н овост. Знай то в а , че нещ астията,
за к о и т о се мисли предварително, по-леко
се понасят и по-смело. Затова мъдрият
привиква към бъдещите беди и т о в а , кое­
т о другите го п равят леко чрез дълго т ъ р ­
пение, мъдрецът го постига чрез дълго раз­
мишление. Понякога чуваме о т невежите
такива слова: „Знаех ли, че т о в а ще ми се
случи?“ - М ъдрецът знае, че го чака всичко.
К аквото и да му се случи, казва: „Знаех“.

Бъди здрав!

128
 Писмо ЦСХУП

Сенека поздравява Луцилий

Днес неочаквано се появиха алексан­

дрийски кораби, к о и то обикновено се из­
п ращ ат да и зв е с т я т идването на флота.
Н аричат ги „табеларии“ - разносвачи на
писма. И дването им е радост за Кампания.
Ц елият народ на П утеола се е събрал при
стълбовете и сред всички кораби разли­
чава по п л а т н а т а тези о т Александрия.
Единствено т е м огат да вдигат малкото
платно, к о ето о стан ал и те п р ав ят само в
о т к р и т о море.
Нищо не помага т а к а на бързия ход на
кораба, к а к т о горната ч а с т на п л атн о ­
т о ; о т него корабъ т е тласкан с най-го-
ляма сила. Затова, щом започне по-често
и силно да духа в я т ъ р ъ т , спускат рея; за-
щ о т о на ниско т о й духа по-слабо. Веднага
щом кораби те прем инат Капрея и т о зи
нос,

129
 demo гледа Палада от своя връх
бурите сбиращ,

на едни о т т я х е заповядано да се задо­

в о л я т с едно платно; александрийското
п латно е знак. В т о в а тичане на всички
към брега усетих удоволствие о т м оята
леност, защ ото трябваш е да получа писма,
но не побързах да узная какво е състояние­
т о на м о и те работи, к о ето т е трябваш е
да ми съобщ ят. О тдавн а н и т о губя, н и т о
печеля нещо. Дори и да не бях стар, трябва­
ше да мисля за т о в а , а сега още повече. Как-
в о т о и да притежавах, п ъ т н и т е разноски
са повече о т п ъ тя, особено след к а т о съм
на п ъ т, к о й то не се налага да извървя до
края. П ъ т я т ще бъде незавършен, ако е в
средата, или преди желаното м ясто. Ж и­
в о т ъ т не е несъвършен, ако е честен. Кьде-
т о и да спреш, ако добре спреш, ж и в о т ъ т
е пълен. А понякога се прекратява и храбро,
не по много важни причини; защ ото и
то в а , к о ето ни държи, не е толкова важно.
Т и т Марцелин, когото т и много добре
познаваше, прекара м л ад о стта си спокой­
но, но бързо се състари, защ ото хвана бо­
лест, к о я т о не е нелечима, но е дълга, теж ка

130
и налагаща много неща на болния. Започна
да разсъждава за с м ъ р тта . Свика всички
приятели. Едни, понеже бяха плахи, го съ­
ветваха то в а, в ко ето биха убедили и себе
си, а к о й то бе угодник и ласкател - в това,
к о ето мислеше, че ще се хареса на колебае­
щия се. Н аш ият приятел - стоик, отличен
човек, нека го похваля с думите, с ко и то
заслужава да бъде похвален, мъж смел и ре­
шителен, го посъветва, струва ми се това,
к о ето е най-добро. Той започна така: „Не­
дей да се мъчиш, к а т о че обсъждаш много
важно нещо. Не е много важно т о в а да жи­
вееш; всички т в о и роби ж ивеят, всички
ж ивотни; велико нещо е да умреш честно,
разумно, храбро. Помисли колко дълго се за­
нимаваш с едно и също; храна, сън, сексуални
желания, в то зи кръг се в ъ р т я т . Да желае да
умре може не само разумният и смелият, и
нещ астният, но също и отегченият.“ Ня­
маше нужда да го убеждава, искаше да му по­
могне. Робите не искаха да му се подчинят.
Тогава с т о и к ъ т ги освободи о т страха и
им поясни, че сем ей ството е в опасност
само ако е неясно дали с м ъ р т т а на господа­
ря е била доброволна; иначе е също толкова
лош пример да се убие господаря, колкото

131
и да се възпира. След т о в а напомни и на
самия Марцелин, че не е безчовечно, кактпо
след приключване на вечерята остан ки те
се раздават на околните, та к а - щом живо­
т ъ т е приключил, предлагаш нещо на този ,
к о й то цял ж и в о т т и е служил. Марцелин
беше мек по душа и щедър, дори и когато
ставаше дума за неговото имущество. Раз­
даде малки суми на скърбящите роби и ги ус­
покои. Той нямаше нужда о т оръжие, н и т о
о т кръв. Три дни се въздържа о т храна и
заповяда в същ ата спалня да издигнат па­
латка. След т о в а - въ тре бе внесена вана, в
к о я то дълго лежа и к а т о му доливаха непре­
къснато то п л а вода, постепенно свърши
ж и вота си, както казваше не без известно
удоволствие, ко ето носи обикновено лека­
т а слабост, позната на нас, к о и то често
губим съзнание.
О тклоних се о т т е м а т а заради разказа,
к о й то знаех, че ще т и достави удоволст­
вие. Защ ото о т него ще узнаеш, че краят на
приятеля т и не беше н и т о труден, н и т о
нещастен. Макар че сам си избра с м ъ р тта ,
все пак излезе и се изплъзна о т ж и в о та по
много лек начин. Но то зи разказ не т и беше
безполезен. Ч есто самата необходимост

132
изисква такива примери. Ч есто трябва
да умрем и не искаме да умрем, умираме и
не искаме да умрем. Никой не е д отам не­
веж, че да не знае кога да умре. Но когато
приближи - обръща гръб, трепери, плаче.
Не т и ли се струва най-глупав о т всички
то зи , к о й то плаче, че не е живял хиляди го­
дини преди това? Еднакво глупав е и този ,
к о й то плаче, че няма да е жив след хиляда
години. Тези неща са равни; не си бил, няма
да бъдеш. Времето преди и след еднакво не
е наше. Защо плачеш? Какво желаеш? Хабиш
си силите.

Няма с молби да отвърнеш

решение на боговете.

Решенията на боговете са твърди и

неизменни и се направляват о т велика и
вечна необходимост. Ще отидеш та м , къ-
д е т о всичко оти ва. Какво е ново за тебе?
По т о зи закон си се родил. Това се е случило
и на баща т и , и на майка т и , на предните
т и , на всички преди теб , на всички след
те б . Непобедима поредица и непроменима
о т никаква сила ги свързва и влачи. Колко
още хора, к о и то ще умрат, т е следват?

133
Колко ще т е съпровождат? Мисля, че би
станал по-смел, ако много хиляди ум рат за­
едно с те б . Също и в т о зи момент, в кой­
т о т и се колебаеш, много хора и ж ивотни
издъхват по различни начини. Ти не мисле­
ше ли, че след време ще стигнеш та м , накь-
д е т о винаги си вървял? Никой п ъ т не е без
край. Казваш, че трябва да т и приведа при­
мери с велики хора? Ще т и приведа пример
с деца. Ж ив е споменът за един малолетен
спартанец, к о й то к а т о бил пленен, викал
на своя дорийски диалект „Не съм роб“ и
доказал думите си; щом му заповядали да
извърши робска работа и унизителната
задача - да донесе н ощ н ото гърне, разбил
главата си в стен а та . Толкова е близо сво­
бодата, а някои робуват. Не би ли предпо­
чел т в о я т син да живее така, о т к о л к о т о
да остарее по инерция? Защо тр яб в а да
се тревож иш дали ще умре случайно още
к а то момче? Представи си, че не искаш да
следваш - ще т е поведат. Направи свое
право то в а , к о ето е чуждо право над теб.
Нямаш ли момчешката смелост, за да ка­
жеш „Не съм роб“? Нещастен, роб си на
хората, роб на делата, роб си на ж ивота.
Защ ото ж и в о т ъ т , ако т и липсва доблест­

134
т а да умреш, е робство. Има ли защо да
чакаш? Насладите, к о и то т е б а в я т и за­
държат, си ги изчерпал. Нищо не е ново за
теб , нищо, ко ето да не е омразно поради
самата преситеност. Известни са т и вку­
с ъ т и на меда, и на ви ното, и няма никакво
значение с т о или хиляда амфори ще м инат
през т в о я пикочен мехур. Ти си една торба.
Познаваш отлично вкуса на с т р и д и т е и на
кефала. Т в о я т луксозен ж и в о т не е о с та ­
вил за т е б нещо непознато за в бъдещите
години. Това са нещ ата, о т ко и то се о т ­
късваш неохотно. Кои още са нещата, о т
к о и то скърбиш, че т е откъ сват? П рияте­
ли? Но кой може да т и бъде приятел? Роди­
на? Дали я иениш толкова, т а да вечерящ
късно за нея? Слънцето? Та т и , ако можеше,
би го угасил. Какво си направил достойно
да види светлина? Признай, че не мъката
по курията, форума, или по самата природа
т е кара да се бавиш да умреш. С нежелание
оставяш пазара за месо, на ко й то нищо не
си оставил. Страхуваш се о т с м ъ р тта . И
как ще я презреш сред удоволствията? Ис­
каш да живееш? Значи, знаеш защо. С т р а ­
хуваш се да умреш. Какво толкова? Този
ж и в о т не е ли смърт? Веднъж Юлий Цезар,

135
к а т о минавал по Латинския п ът, един о т
водените под стража, с дълга брада до гър­
дите, изоставил редиците си и помолил за
с м ъ р т т а си, Юлии Цезар казал: „Нима сега
живееш?“ Това тр яб ва да се отговаря на
тези, за ко и то с м ъ р т т а би била о т полза:
„А нима сега живееш?“. „Но аз - казва - ис­
кам да живея, заидото правя много честни
неща. О ставям с неохота задълженията
на ж и вота.“ А не знаеш ли, че и да умреш е
едно о т задълженията на живота? Не изос­
тав яш никакво задължение. Задълженията
не са определен брои, к о и то т и трябва да
изпълниш. Няма ж и вот, к о й т о да не е кра­
тъ к . Ако погледнеш природата на нещата,
кратък ще бъде и ж и в о т ъ т на Н естор, и
на С атия, к о я то заповядала да изпиш ат
на гроба й, че е проживяла деветдесет и
девет години. Виждаш, че някой се гордее
с дългата си с т а р о с т . Кой би могъл да я
понесе, ако успее да навърши с т о години?
К акто се казва - не е важно колко дълъг ще
бъде ж и в о т ъ т , а колко добре е преживян.
Няма значение на кое м ясто си спрял. Спри,
където пожелаеш. Само сложи добър край.

Бъди здрав!

136
 Писмо ЬХХУШ

Сенека поздравява Луцилий

Замъчили са т е чести хреми и трески,

к о и то след време с т а в а т хронични; т о в а
е особено неприятно, заидото съм изпитал
тези състояния, на к о и то в началото не
обръщах внимание. М оите млади години
можеха да понесат удара и да се б о р я т упо­
р и т о с болестта. След т о в а бях победен
и доведен до такова положение, че напра-
во изкихвах себе си и бях доведен до голяма
слабост. Ч есто ме теглеше да приключа с
ж и вота си, но ме спираше лю бовта на моя
с тар баща. Ч есто мислех как мога смело
да умра, но как т о й няма да понесе мъката
смело. И так а си заповядах да живея. Заидо-
т о понякога и да живееш е героизъм. Ще
т и кажа какво ми беше утеш ението тога­
ва, но преди т о в а ще отбележа, че самият
то зи факт, че се утешавах, имаше силата
на лекарство. В л екарството влизат чест-

137
ншпе утешения и какбото Възправя душа­
т а , т о помага и на т я л о т о . Заниманията
ми помагаха на здравето. Благодарен съм на
философията, че се изправих, че оздравях.
На нея дължа ж и вота си и т о в а е най-мал­
к о то , ко ето й дължа. Много ми помогна­
ха за д о б р о то здраве приятелите, ч и и то
насърчения, бдения и разговори ме облекча­
ваха. Нищо, Луцилий, най-добър о т мъже­
т е , не помага и възстановява болния така,
както лю бовта на приятелите. Нищо не
премахва так а очакването на с м ъ р т т а и
страха. Не мислех, че ще умра, щом щяха
да о с т а н а т живи т е . Мислех, че ще живея
не заедно с тях , а чрез тя х . Не мислех, че
ще излея душ ата си, а че ще я предам. Те ми
дадоха воля да си помогна и да изтърпя вся­
ко мъчение. Изключително жалко нещо е да
загубиш кураж да умреш, а да нямаш такъв
да живееш.
О п итай и тези лекарства. Лекарят ще
т и каже колко да вървиш, колко да се уп­
ражняваш. Ще т е посъветва да не се преда­
ваш на бездействие, макар че слабото здра­
ве е склонно към то в а; ще т е посъветва да
четеш с ясен глас и так а да упражниш ди­
ш ането си, защ ото м я с т о т о , където т о

138
се осъществява, е обременено; да пътуваш
с плавателен съд и так а леко да разтърс­
ваш в ъ тр еш н о сти те; какво да ядеш и след
колко време да пиеш вино за укрепване на
силите, кога да го спреш, за да не раздраз­
ниш о тн о в о кашлицата. Аз ще т и пред­
пиша лекарство, ко ето е не само за тази
болест, но е и за целия ни ж и вот: презри
с м ъ р тта . Няма нищо тъжно, когато из­
бегнем страха. Три неща са теж ки във вся­
ка болест: с т р а х ъ т о т с м ъ р тта , болката
на т я л о т о , прекъсването на желанието.
За с м ъ р т т а казахме достатъчно. Само
едно ще допълня: т о в а не е страх о т смър­
т т а , а е страх о т природата. На мнозина
б о л ес тта им е отсрочила с м ъ р т т а и т о ч ­
но в т о в а им е било спасението, че са били
на умиране. Ще умреш не защ ото си болен,
а защ ото си жив. Това очаква и оздраве­
лия. Ти, к а т о оздравяваш, не си избягал о т
с м ъ р тта , а о т болестта.
Да се върнем на другото зло, ко ето носи
болестта: болките. Но ги п равят поноси­
ми промеждутъците между тях . Защ ото
болката, к а т о стигне връхната си точка,
спира. Никой не може да страда и силно,
и дълго. Така е устроила т о в а любящата

139
нас природа, че е направила болката или
поносима, или кратка. Най-силните бол­
ки са в най-тънките части на т я л о т о
ни. Най-свирепо беснее т я в нервите и
с т а в и т е , и във всичко, където простран­
с т в о т о е тясно. Но тези части бързо
занемяват и о т самата болка загубват
ч у в с т в о т о за болка, било защ ото природ­
н ата сила среща п реп ятстви я по п ъ тя си
и отслабва, било защ ото загнилата влага,
щом няма къде да се стича, се наблъсква и
отнема ч у в с т в и т е л н о с т т а на тези час­
т и , където се насъбира. Така подаграта и
хираграта, и всяка болка в прешлените и
жилите, о т време на време се успокоява,
когато ч ас ти те , к о и то с тр ад а т, се вдър­
вяват. П ървият спазъм мъчи, п ри стъ п ъ т
след време угасва и краят на болката е
вдървяването. Болката на зъбите, очите
и уш ите затова е много силна, защ ото се
явява на най-тесните места, понеже въз­
никва в най-тесните части на т я л о т о и
е к а т о болката в самата глава, кълна се в
Херкулес, която, ако стане силна безчув­
с т в е н о с т т а , преминава в умопомрачение.
Това е утеш ението при силната болка, че
непременно ще престанеш да я чувстваш,

140
ако я чувстваш прекадено силно. А неве­
ж и те се ч у в с т в а т нещастни при телес­
н и те страдания, защ ото не са свикнали да
и зп и т в а т душевно задоволство. Много
са заети с т я л о т о си. Затова великият и
разумен човек отделя духа о т т я л о т о и
се занимава много повече с тази по-добра и
божествена част, докато с онази, чуплива­
т а и жалката, само колкото е необходимо.
„Но е досадно - казва човек - да се лишаваш
о т удоволствия, с к о и то си свикнал, да се
въздържаш о т храна, да се лишаваш о т пи­
ти е, да гладуваш. Тези въздържания са труд­
ни на първо време. След т о в а желанието
отслабва поради изтощаване и отслабва­
не на тези, чрез к о и то желаем. С течение
на врем ето стом ахъ т става своенравен и
о т т а м изпитва омраза към то в а, което е
желал. С амите желания умират. Не е т о л ­
кова теж ко да се лишаваш о т то в а , което
си престанал да желаеш. Освен т о в а никоя
болка не е непрекъсната и със сигурност на­
малява. А добави и то в а, че е възможно да
се предпазим, когато т я заплашва да се по­
яви, к а т о я спрем с лекарства. Никоя болка
не се появява без признаии, особено когато
постоянно се връща. Не е трудна за пона­

141
сяне болестта, когато си презрял върхов­
н ата й заплаха. Недей да правиш злините
по-големи и да се натоварваш с оплаквания.
Болката е лека, ако към нея не прибавиш
мнение. Н апротив, ако започнеш да се обо­
дряваш и да казваш: „Нищо не е!“ или „Мал­
ко е“. „Ще издържим“, „Вече минава“, с тези
мисли ще я направиш по-лека. Всичко зави­
си о т мнението. Към него гледат не само
честолюбието, луксът, алчността. Боли
ни според мнението ни. Всеки е нещастен
толкова, колкото смята, че е нещастен.
С мятам, че трябва да се и зо ста в ят всич­
ки оплаквания о т минали болки и думи о т
рода: „Няма нищо по-лошо о т то в а. Кол­
ко мъки, колко злини претърпях! Никой не
смята, че ще се оправя. Колко п ъти домаш­
н и те ме оплакваха, колко п ъти лекарите
ме изоставяха. П оставен и те на уред за мъ­
чения не с т р а д а т така.“ Дори и да е вяр­
но всичко то в а , вече е минало. Каква полза
има да премисляш минали страдания и да
ставаш нещастен о т то в а , ко ето е било?
И кой не преувеличава своите страдания и
не лъже самия себе си. Освен то в а , ко ето е
било горчиво, е приятно за разказване. Ес­
т е с т в е н о е да се радваме, когато злините

142
о т м и н ат .
Значи, трябва да се намалят две неща:
споменът за миналото и с т р ах ъ т о т бъде­
щ ето. Е дното вече не ме засяга, а другото
все още не ме касае. В най-трудните момен­
т и да си казваме:

Може би някога всичко това

ще си спомняме с радост.

Нека срещу всичко т о в а се борим с ця­

л ата си смелост. Ще бъде победен, ко й то
о т с т ъ п и - ко й то настъпи срещу болка­
т а , ще победи. Сега мнозина п равят така:
привличат върху себе си нещ астието,
срещу ко ето трябва да застанат; ако за­
почнеш да се измъкваш о т то в а, което
т е притиска, ко ето е надвиснало над теб,
ко ето т е тревожи, т о ще т е преследва и
ще се стовари още по-тежко върху тебе.
Ако застанеш срещу него и поискаш да се
съпротивляваш, ще го отблъснеш. Атле-
т и т е колко удари получават по лицето,
колко по т я л о т о ? Търпят обаче всичко
о т жажда за слава не само докато се би ят,
но и за да се би ят; защ ото самите им уп­
ражнения са мъчение. Нека и ние победим,

143
наградата за ко ето не е венец и не е палмо­
во клонче, н и т о ф лейтист, обявяващ мъл­
чание преди съобщаването на наш ите име­
на, а добродетел и т в ъ р д о с т на душата, и
мир във всичко друго, щом съдбата веднъж
бъде победена.
„Чувствам болка.“ - И какво? Не т е ли
боли, защ ото се държиш к а т о жена? К акто
е много по-опасно да бягаш о т враговете,
так а всяка случайна беда става по-голяма,
ако о тс тъ п и м и обърнем гръб. „Но е т е ж ­
ко“. А ние за т о в а ли сме силни, за да пона­
сяме леки неща? Каква болест би предпочел
- дълга или кратка и тежка? Ако е дълга, има
прекъсване, дава възможност за оправяне и
дарява много време, защ ото по необходи­
м о с т ще се развие и ще спре. К р ат к а та бо­
лест прави едно о т двете: или ще се свър­
ши с нея, или т е б ще т е свърши. Но какво
ме интересува нея ли няма да я има или мен?
И в д вата случая няма повече да боли.
Така е по-полезно да мислиш, затова да
насочим вниманието си към други размисли
и да оставим болката. Мисли какво чест­
но, какво смело нещо ще извършиш. Обсъж­
дай със самия себе си добрите страни. На­
сочи п а м е т т а си към то в а , което винаги

144
т е е Възхищавало. Ще т и дойде на помощ,
к о й то и да било победител на болката. И
този , ко й то не престанал да чете книга,
когато му прерязали разширените вени, и
този , ко й то не престанал да се смее, ко­
гато раздразнените о т смеха палачи проб­
вали върху него всичките си оръдия. Няма
ли да преодолее болката с разума си този ,
к о й то я превъзмогва със смеха си? Говори
каквото искаш за хремата и за силната и
продължителна кашлица, к о ято изхвърля
ч аст о т въ треш н ости те, и за огъня, кой­
т о гори гърдите т и , и за жаждата, и за
гърчовете, к о и то разпращат с т а в и т е в
различни посоки. По-страшен е пламъкът
и уредът за мъчение, и нажеженото желязо,
и подпухналите рани, к о и то т о отваря и
к а т о се забие в тях , ги прави по-дълбоки. И
сред тези мъчения някой не стене. Не само
то в а. Не се моли. Не само това. Не о тго ­
варя. Не само то в а. Смее се, и т о о т душа.
Не искаш ли след всичко и т и да се посмееш
над болката. „Но б о л естта не позволява
да се действа и ме отклонява о т м оите
задължения.“ Л ош ото здраве държи тял о ­
т о т и , не душ ата т и . И так а - вързани
са нозете на бегача, на шивача и на ковача

145
ръцете са възпрепятствани; ако на т е б ду­
ш ата т и е в действие - убеждаваш, учиш,
слушаш, учиш се, питаш , спомняш си. Как­
во повече? Смяташ , че да си умерен по вре­
ме на болестта, значи нищо да не правиш?
Ще покажеш, че можеш да победиш болка­
т а или поне да я понесеш. Има, вярвай ми,
м ясто за добродетелта и на болничното
легло. Не само оръжия и бойни редове да­
в а т доказателства за бодър дух, неукро-
т е н о т страха. И под одеялото се проявя­
ва смелият човек. Имаш какво да правиш.
Смело да се бориш с болестта. А ако т я не
т е е победила и нищо не е придобила о т
теб , даваш чудесен пример. „О, каква тем а
за прослава, ако ни гледат как боледуваме“.
Сам се гледай, сам се прославяй.
Освен т о в а има два вида наслаждения.
Телесните б о л естта ги ограничава, но не ги
отнема, дори ако правилно разсъждаваш,
ги засилва. Помага на жадния да пие пове­
че. По-приятна е храната за изтощения.
К о й то се възстановява о т въздържание,
по-охотно я унищожава. Но онези наслаж­
дения на душата, ко и то са по-важни и
по-сигурни, никой лекар не ги забранява на
пациента. Тях, к о й то ги следва и ги разбира

146
добре, т о й презира ласката на чу в ств о то .
„О, нещастен болен!“ Защо? Защ ото не раз­
т а п я снега с вино? Защ ото не охлажда по­
вече п и т и е т о си в широкия съд с още лед
отгоре? Защ ото не о т в а р я т на масата за
него лукрински стриди? Защ ото няма око­
ло него тълпа о т готвачи, докато вечеря,
носещи и огън заедно с блюдата? Това е из­
мислен разкош. Да не би храната да изсти­
не, да не се сто р и недостатъчно то п л а на
загубилото ч у в с т в и т е л н о с т т а си небие,
кухнята върви след вечерята. „О, горкият
болен!“ Той яде, колкото смила. Няма да
лежи пред очите му глиганът, за да го вър­
не о т масата к а т о евтин о месо, н и т о ще
п о с т а в я т на бюфета п т и ч и т е гърди, за­
щ о т о о т целите пти ии му се гади. Какво
лошо т и е сторено? Ще ядеш к а т о болен,
или по-скоро к а т о здрав.
Но всичко т о в а ще понесем лесно -
чорбите, т о п л а т а вода и всичко, което
изглежда непоносимо на изнежените и на
плуващите в лукс на по-скоро душевно, о т -
колкото телесно болните; стига само да
престанем да се страхуваме о т с м ъ р тта .
Ще престанем, ако разберем пределите на
д о б рото и злото. Така именно няма да има

147
нигпо досада о т ж ивота, н и т о страх о т
с м ъ р тта . Пресищането не може да обхва­
не ж ивота, в ко й то има толкова различ­
ни неща - велики, божествени; ленивото
бездействие обикновено води до омраза
към самия него. Никога няма да дотегне
и сти н ата. На този , ко й то броди из при­
родата, фалшивите неща му д о т я га т . А
ако дойде с м ъ р т т а и го повика, била т я
и преждевременна, била т я да връхлети
по средата на ж ивота, т о й вече ще е взел
плодовете си. П озната му е природата
в по-голямата си част. Знае, че ч естн и те
неща не н ар аств ат с времето. Неизбежно
е ж и в о т ъ т да изглежда кратък на тези,
к о и то го измерват в празни и затова - без­
крайни наслади.
Поддържай се с тези мисли и освободи
време за м ои те писма. Ще дойде време, кое­
т о о тн о в о ще ни свърже и съедини. Кол-
к о т о и да е кратко, умението да го използ­
ваме ще го направи дълго. Защ ото, както
казва Посидоний: „Един ден за образования
човек е по-дълъг о т век за невежата.“ Меж­
дувременно т о в а помни, т о в а задръж: не
се предавай пред нещ астието, не вярвай на
р ад о сти те, винаги имай предвид произво­

148
ла на съдбата, к а т о че ли т я непременно
ще направи всичко, каквото може да напра­
ви. Това, ко ето чакаме дълго, е по-лесно за
нас, когато се случи.

Бъди здрав!

149
 Писмо ЬХХК

Сенека поздравява Луцилий

Очаквам т в о и т е писма, с к о и то да ми
известиш какво ново видя по време на пъ­
т у в а н е то си в Сицилия, и преди всичко све­
дения за Харибда. Защ ото отлично зная, че
Сцила е скала, к о я т о не е страш на за моря­
ците. Искам да ми опишеш Харибда, дали
отговаря на то в а , ко ето се говори за нея.
Заслужава си да ми кажеш какво си видял,
дали някой в я тъ р само прави водовърте­
жа или всяка буря еднакво развълнува море­
т о , и вярно ли е, че всичко, грабнато о т
водовъртежа е отнасяно на хиляди мили
и потъва до Тавроменийския бряг. Ако ми
напишеш тези неща, тогава ще се осмеля
да т е изпратя в моя чест да изкачиш и
Е тна, к о я т о к а т о че ли се руши и става
по-ниска, както някои т в ъ р д я т , че някога
е била видима за пътуващ ите по море. Това
може да се случи не защ ото височината на

150
планината се намалява, а заидото огънят
е отслабнал и не е толкова буен, и затова
не се вижда надалече, по същ ата причина
о т ден на ден изпуска и все по-малко дим.
И едното, и другото изглежда вероятно, и
то в а , че планината, к о я т о се разкъсва все­
ки ден, намалява, и то в а , че остава на пре­
диш ната си височина, защ ото огънят не
унищожава нея, а затворен в някаква под­
земна вдлъбнатина, гори и се подхранва о т
други. В самата планина за него няма храна,
но има п ъ т. В Ликия има много известна
област, м е с тн и те я наричат Хефестион.
П очвата й е надупчена на много места, за­
щ о т о я обикаля огън, к о й то е съвсем без­
вреден за всичко, ко ето се ражда там . Тази
област е плодородна и богата с р асти тел ­
н ост, к о я то не е обгорена о т пламъците,
на к о и то силата е слаба и т е само блес­
т я т . Но да оставим т о в а да го разискваме
тогава, когато т и ми пишеш, на какво раз­
стояние о т планината има сняг, к о й то не
се разтапя о т летния зной. Дотолкова е
защ итен о т близкия огън. Няма защо да ми
приписваш вина. Ти щеше да се отдадеш
на т в о я т а с т р а с т дори никой да не т и
беше поръчал. Каква задача т и възлагам, за

151
да не опишеш Ешна 6 т в о и т е стихове - не
се докосвай до т о в а свещено за п о е т и т е
м ясто. С него се занимава Овидий. Нищо
не е попречило на Овидий да се занимава с
то в а , к о ето е изпълнил Вергилий. Никой
о т двамата не се уплаши о т Корнелий Се­
вер. Това м ясто е благоприятно за всеки и
предшественииите, по моему, не са казали
по-рано каквото може да се каже, но са о т ­
ворили т е м а т а .
Има голяма разлика в т о в а дали се зани­
маваш с изчерпана тема, или с едва разра­
ботена; т я расте о т ден на ден и о тк р и ­
т о т о не пречи на то в а , к о е то предстои
да се открие. Освен т о в а последният е
в най-добро положение. Намира готови
думи, кои то, построени по друг начин,
и м ат нов облик. И не работи с чужди
думи. Защ ото думите са обществено
достояние и т о не става собствен ост
според разбиращите п равото. Или не т е
познавам, или при вида на Е тн а слюнки ще
т и п о т е к а т . Защ ото искаш да напишеш
нещо велико и равно на предните. Т воята
скромност не т и позволява да направиш
повече, защ ото т я е такава, че мисля, че
т и ще въздържиш силите на дарбата си,

152
ако има опасност да победиш. Такова е
т в о е т о уважение към предшественици­
т е . Между другото, м ъ д р о с тта има и
такова достойн ство: можеш да бъдеш
победен само докато се изкачваш. К огато
се изкачиш на върха, всичко е равно, няма
възможност за нарастване, с т о и се на едно
м ясто. Нима Слънцето увеличава своята
големина? Нима Луната изгрява по-голяма
о т обикновено? М о р е т а т а не н арастват.
С в е т ъ т запазва своя размер. Те не м огат да
се издигнат след к а т о са изпълнили своята
големина. К аквито и да са били мъдреците,
т е са равни и еднакви. Всеки о т т я х има
своите дадености. Един е по-дружелЬбен,
друг е по-лек, т р е т и по-подготвен в крас­
норечието, ч е т в ъ р т и говори по-приятно.
Но онова, за к о ето став а дума, к о е то ги
прави блажени, е еднакво във всичко. Не
зная дали т в о я т а Е тн а ше се разпадне и
разруши, дали усърдната сила на огъня ще
свлече т о зи висок връх, к о й то се вижда на
голямо разстояние в м орето, не зная; до­
бродетели те не ги прави по-ниски н и т о
пламъкът, н и т о разрушението. Това един­
ствено величие не може да бъде снишено.
Не може да стане н и т о по-голямо, н и т о

153
по-малко. Н еговата големина е установена,
т ъ й к а т о принадлежи на небесните. Да се
опитаме да достигнем до нея.
Много вече е направено; всъщност, ако
тр яб ва да бъда откровен, не е много. Защо-
т о да си по-добър о т лош ите не значи, че
имаш качества. Кой ще се похвали с добро
зрение за то в а , че вижда деня. На когото
Слънцето му грее сред мъгла, може да е до­
волен о т то в а , че избягва мрака, но още не
се радва на светлината. Н аш ата душа ще
може да бъде поздравена, след к а т о избяга
о т т о зи мрак, в к о й то е обгърната, няма
да вижда светли н ата във вид на блед об­
раз, а ще възприема цялата светлина и ще
се върне в своето небе, к а т о заеме м ясто ­
т о , ко ето е заемала по волята на съдбата
още о т раждането си. Н ейните начала я
в и к ат обратно. Тя ще се измъкне и преди
т о в а о т тази стража, когато избяга о т
пороците и чиста, и лека се издигне в бо­
жествени размисли.
Това е добре да правим, скъпи ми Луци-
лий, към т о в а да вървим с целия си устрем,
без значение дали малцина зн аят или никой.
С лавата е сянка на добродетелта, прид­
ружава я и когато не е желана. Но както

154
сянката понякога е пред нас, понякога ни
следва зад гърба, т а к а и славата понякога се
показва, когато тр яб в а да бъде видяна, по­
някога е зад нас, толкова по-голяма, колко-
т о по-късно идва, когато з а в и с т т а й о т с ­
тъпи. Колко време Д ем окрит е бил считан
за луд! С ократ едва е получил славата си.
Колко дълго време о б щ е с тв о то не позна­
ваше Кашон! О тхвърляше го и не го разби­
раше, докато не го изгуби. Н еви н н о стта и
добродетелта на Рутилий щеше да остане
незабелязана, ако не беше претърпял неп­
равда; насилието го направи да блесне. Не
благодари ли т о й на съдбата и не прегърна
ли своето изгнание? Говоря за хора, к о и то
съдбата прослави, докато ги изтезаваше; а
колко много станаха известни след см ъ рт­
т а си. Колко много мълвата не ги издигна,
а ги съсипа. Виждаш, че на Епикур му се въз­
хищ ават не само по-образованите хора, но
и тълпа о т невежи. Беше неизвестен на
самата А тина, близо до к о я т о живееше
незабелязано. Много години след к а т о над­
живя своя М етродор, в едно писмо т о й
прославя своето п ри ятел ство и благодари
на М етродор с възпоменание, и накрая до­
бавя, че н и т о на него, н и т о на М етродор е

155
навредило сред толкова блага то в а , че бла­
городната Гърция не само не ги е познавала,
но едва е чувала за тях . Нима не е о т к р и т
след к а т о вече го е нямало? Нима не блес­
на неговото мнение? М етродор споделя и
т о в а в едно писмо, че Епикур не е бил дос­
т а т ъ ч н о известен; но след с м ъ р т т а два­
м ата с Епикур ще с т а н а т много известни
и ще има такива, к о и то ще т р ъ гн а т по
т е х н и т е следи.
Никоя добродетел не е останала незабе­
лязана и то в а , че е незабелязана, не е било
в неин ущърб. Ще дойде ден и т я , св и та
и п од ти сн ата о т злобата на своя век, ще
добие и звестн ост. За малко хора е роден
този , к о й то мисли само за своето поколе­
ние. Ще има занапред много хиляди години,
много хора, хиляди хора; гледай към тях .
Дори и з а в и с т т а да повелява на всички
т в о и съвременници да мълчат, ще дойдат
такива, к о и то ще съдят без омраза и без
пристрастие. Ако йената на добродетел­
т а идва о т мълвата, и т я няма да се изгу­
би. До нас няма да достигне то в а , ко ето
ще каж ат п отом ц и те, но макар и да не ги
чуваме, ще бъдем уважавани и повтаряни.
Няма такъв, на когото добродетелта

156
да не е оказала признателност приживе
или след с м ъ р т т а , стига само да се след­
в а т с доверие нейните блага, да не се хва­
лиш и киприш, но да бъдеш един и същ,
независимо дали ще бъдеш забелязан след
известие да теб , или внезапно, когато си
неподготвен. Никаква преструвка не по­
мага. Малцина леко ще измами н ад ян ато то
о тв ъ н лице; и с т и н а т а е една и съща във
всяка своя част. К о ето е измамно, т о е не­
сигурно. Лъжата е тънка. Прозрачна е, ако
внимателно гледаш.

Бъди здрав!

157
 Писмо LXXX

Сенека поздравява Луцилий

Днес съм свободен не само благодаре­

ние на себе си, но и на представлението,
к о ето привлече всички досадни хора на
състезание по юмручен бой. Никой няма
да ме прекъсва, никой няма да пречи на мо­
и т е размишления, к о и то в ъ р в ят по-смело
благодарение на тази сигурност. Няма да
скръцне внезапно в р а т а т а , няма да се пов­
дигне завесата; ще мога да вървя защитен,
к о ето е много необходимо за то зи , ко й то
върви към своя цел, по свой п ъ т. Не след­
вам ли п ъ тя на някого? Правя го, но си поз­
волявам и да измисля нещо, и да променя, и
да изоставя. Не съм им роб, а съмишленик.
Прекалено лекомислено си обещах т и ­
шина и уединение, без някой да ме разсейва.
Е т о , страш ен шум се носи о т стадиона и
макар и да не ме прекъсна, отклони мисъл­
т а ми в неговата посока. Мисля си колко

158
тела се упражняват, а колко малко умове.
Какво стичане на хора към гледка, забавна и
нетрайна, и каква сам ота около свободни­
т е изкуства. С каква ли слаба душа са тези,
на ч и и т о мишци и рамена се възхищаваме.
За т о в а си мисля най-много: ако можеше с
упражнение да доведе човек т я л о т о си до
так о ва търпение, че да понася ударите и
р и тн и ц и те на не един човек, да прекарва
деня, понасяйки изгарящото слънце в го­
рещия пясък и капене на со б ствен ата си
кръв, т о колко по-лесно би могъл да напра­
ви душ ата си твърда, за да понася непобе­
дим ударите на съдбата, за да се изправя
след к а т о бъде просната и стъпкана?
Защ ото т я л о т о се нуждае о т много
неща; а душ ата расте о т само себе си, хра­
ни сама себе си, упражнява сама себе си. На
т е л а т а им тр яб в а много храна, много пие­
не, много масло и накрая дълготраен труд.
Д о к ато добродетелта можеш да постиг­
неш без подготовка, без разходи. К аквото
може да т е направи добродетелен, т о е с
т е б . Какво е необходимо, за да станеш т а ­
къв? Да желаеш! Какво по-добро можеш да
искаш за себе си, освен да се измъкнеш о т
т о в а робство, к о ето потиска всички - и

159
родените 6 най-лоши условия се о п и т в а т
по всякакъв начин да се измъкнат о т тази
нечистотия? За свободата си биха дали
и ял ото си имущество, ко ето се равнява
на залъгания им стомах. Ти не искаш ли с
йената на всичко да стигнеш до свобода­
т а , т и , к о й то смяташ , че си роден в нея?
Защо гледаш към ковчега си? Не можеш да
го купиш. И така, в списъците влиза само
празното име „свобода“, к о я т о не п р и те­
жава н и т о то зи , к о й то я е купил, н и т о
другия, к о й т о я е продал. Трябва т и да си
дадеш т о в а благо, да го искаш о т себе си.
Освободи се първо о т страха о т
с м ъ р т т а , т я ни надява иго. След т о в а -
о т страха о т б ед н о стта. Ако искаш да
знаеш доколко в нея няма нищо лошо, срав­
ни едно лице на беден човек с т о в а на бо­
гат. Бедният се смее по-искрено. Никаква
тревога няма в ъ тр е в него; дори и да влезе
някоя грижа, т я минава леко к а т о облак.
При тези, к о и то наричат щастливи, без­
грижието е притворно, а мъката теж ка
и нагнояла, още по-тежка о т то в а , че не
е позволено да скърбиш о т к р и т о , че сред
грижите, к о и т о разяждат сам ото сърце,
тр яб в а да се п р ав ят на щастливи. Все

160
по-често тр яб в а да употребявам то зи
пример, защ ото нищо не изразява по-спо-
лучливо мима на човешкия ж и вот, к о й то
ни определя роли, к о и то играем зле. Този,
к о й то се разхожда нагоре-надолу по сцена­
т а и казва, навел глава:

На Аргос цар съм и остави ми Пепопс

владението от Хела и
Йонийското море до Истмос.

Робът получава четири модиума и че­

т и р и денария. Онзи, к о й т о надменно и
безсилно, и самоуверено надуто казва:

Мълчи, о, Менелай, или

от таз десница ти ще паднеш!

Денем му се плаща, а нощем спи у в и т в

парцали. С ъщ ото можеш да кажеш за всич­
ки изискани, к о и т о ги носи лектика над гла­
в и т е на хората и над тъ л п ата. Тяхното
щ астие е гръмогласно. Ако ги съблечеш, ще
ги презреш.
Ако ще купуваш кон, нареждаш да му
свалят самара, сваляш дрехите на робите,
к о и т о купуваш, за да не бъде скр и т недъг

161
под дрехата. Човека го цениш облечен? Тър­
говците на роби скриват всичко, ко ето не
е хубаво с пом ощ та на някакво украшение.
За т о в а на купувача самите украшения са
му подозрителни. Ако видиш о б в и т о бед­
ро или ръка, заповядваш да бъдат оголени
и да се покаже т я л о т о . Виждаш онзи цар
на с к и т и т е или на сар м ати те с отличи­
т е л н и т е украшения за глава? Ако искаш да
го прецениш и да знаеш изцяло какъв е, сва­
ли му диадемата. Много зло е скри то под
нея. Какво да говоря за другите? За да знаеш
колко струваш , свали б о г а т с т в а т а , дома
си, п очести те, гледай в ъ тр е в те б . А сега
съдиш по думите на другите какъв си.

Бъди здрав!

162
 Писмо 1ХХХ1

Сенека поздравява Луцилий

Оплакваш се, че си попаднал на неблаго-

дарен човек. Ако т о в а т и е за пръв п ът,
благодари на съдбата или на своята пред­
пазливост. Но т у к предпазливостта не
може с нищо да помогне, освен да т е нап­
рави лош. Защ ото, ако искаш да избегнеш
тази опасност, няма да правиш благодея­
ния; и за да не пропаднат по чужда вина,
ще пропаднат по тв о я .
Но да о с т а н а т т е без взаимност е по-
добре, о т к о л к о т о да не се правят. И след
лоша реколта тр яб в а да се сее. Ч есто как-
в о т о загива заради н епрестанното безпло­
дие на лош ата почва, плодородието на
една година ще го възвърне. С трува си да
оп итваш и с неблагодарни, за да намериш
благодарен. Никой няма толкова сигур­
на ръка в благодеянията, т а никога да не
бърка. Но нека с тр ел и те пропускат иел-

163
т а , стига само понякога да улучват. След
корабокрушение хората се връщ ат пак в
м орето. Измамникът не гони лихваря о т
форума. Ж и в о т ъ т бързо ще се вцепени в
бездействие, ако тр яб ва да загърбим всич­
ко, к о ето ни оскърбява. Но нека те б е т о в а
да т е направи още по-склонен към благоде­
яния. Защ ото, ако о т к о я т о и да е работа
изходът е несигурен, тр яб ва по-често да се
опитва, за да има понякога резултат. Но за
т о в а д о статъ ч н о съм говорил в книгите,
озаглавени „За благодеянията“.
С трува ми се, че по-скоро тр яб в а да ра­
зискваме то в а , което, според мен, е д оста­
тъ чно обяснено, ако някой ни е помогнал и
после ни е навредил, изравнил ли е ползата
и щ е т а т а и освободил ли ни е о т дълга.
Прибави, ако искаш, че вредата се е оказала
по-голяма о т предишната помощ. Ако ис­
каш строго съдебно решение, едн ото се ос­
вобождава о т другото и казва: „Макар че
щ е т а т а е по-голяма, все пак да се прибави
към благодеянието разликата о т д вете.“
Повече е навредил; но първо е помогнал.
Трябва да се см ята и времето.
И още нещо, к о е то е твърде ясно, за да
тр яб в а да се напомни: че тр яб в а да се изди­

164
ри доколко е помогнал доброволно, докол­
ко е навредил умишлено, защ ото се взима
предвид и намерението за благодеянието
и щ е т а т а . „Не исках да правя благодеяние;
о т с т ъ п и х пред уважението, настойчи­
в о с т т а на ищеца и пред надеждата“.
С т о в а намерение тр яб ва да се дължи
с каквото е дадено, а не колко е дадено,
но се преценява с каква воля е направено.
Сега да отхвърлим предположението. Нека
благодеянието е било благодеяние, а то в а,
к о ето е надвишило мярката на извърше­
н о т о вече благодеяние, е щ е т а т а . Добро­
д етел н и ят мъж т а к а ще пресметне, к а то
че измамва сам себе си. Ще добави към бла­
годеянието, ще отнеме о т щ е т а т а . И не
особено с т р о ги я т съдия (аз предпочитам
да бъда такъв) ще реши да се забрави ще­
т а т а , а да се запомни помощ та. „Но т о в а
- казваш - на справедливостта подобава -
да си възвръща своето и благодарността
за благодеянието, за щ е т а т а - възмездие
или неприязън.“ Това е правилно, ако ще­
т а т а ни я е причинил един човек, а благо­
деянието - друг; но ако го е направил един
и същи човек, тогава щ е т а т а се анулира
о т благодеянието. Защ ото, към то зи , на

165
когото би трябвало да се п рости и е без
предишни заслуги, тр яб ва да има по-голяма
снизходителност, т ъ й к а т о благодеяние­
т о предшества щ е т а т а .
Не слагам и на д вете една и съща цена.
Повече ценя благодеянието, о т к о л к о т о
щ е т а т а . Не всички знаят, че тр яб в а да
бъдем благодарни за благодеянието. И не­
разумният, и невежата, и простолю дието
може да и зп и т в а т благодарност след бла­
годеянието, особено ако е скоро извърше­
но, но не зн аят колко дължат за него. Само
на мъдрия му е известно каква е цената
на всяко нещо. Защ ото то зи , за когото
току-щ о говорих, глупавият, дори да има
добрата воля, плаща по-малко, о т к о л к о т о
дължи или не, по времето, к о ето т р я б ­
ва или не, на м я с т о т о , на ко ето трябва.
Това, к о е то дължи, се излива или разпиля­
ва. Чудно е как за тези неща има специални
думи, обичайни за старинния говор. Тези
задължения се означават с много подходя­
щи, показващи бележки. Казваме обикнове­
но: „Той му благодари“, „Да връщаш, значи
да даваш то в а , ко ето дължиш.“ Не казва­
ме „заплати му с благодарност“. Връщ ат
само тези, о т к о и т о са искали, о т някои

166
- п р о ти в волята им, о т някои при всички
о б с то яте л с тв а , о т някои - чрез посред­
ник. Ние не казваме „върна му благодеяние­
т о “ или „освободи го о т благодеяние“. Не
ни звучи добре думата, к о я т о подхожда на
друго м ясто. Връщаш на този , о т когото
си получил. А думата „дарявам“ означава
доброволно отношение. К о й то дарява е
призовал себе си.

М ъдрият всичко преценява сам със себе

си; колко е получил, къде, по какъв начин.
Затова смятаме, че никой не знае благо­
д ар н о стта, освен мъдрия; и благодеяние
никой не знае да прави по-добре о т него,
защ ото т о й разбира, че да даваш е по-голя-
ма радост, о тк о л к о то да получаваш. Ня­
кой друг го вижда между тези неща, ко и то
п р о ти во р еч ат на о б щ о п р и ето то мнение
(гърците ги наричат рагас1оха) и казва:
„Никой друг не знае да благодари освен мъ­
дрецът. Значи, никой не знае и да връща на
кредитора си, н и то, да плати на продава­
ча, к а т о купи нещо?“ За да не ни мразят
само нас, нека се знае, че и Епикур е казвал
същ ото. М етродор упорито твърди, че
„само мъдрият умее да благодари“. Затова

167
и буди учудване, к а т о казваме: „Само мъд­
р и я т умее да обича, само мъдрият умее да
бъде приятел“. Ч а с т о т лю бовта и прия­
т е л с т в о т о е да се благодари - т я даже е
по-разпространена о т и сти н ско то при­
я те л ст в о . Учудват се, к а т о казваме, че
само мъдрият е верен, к а т о че ли т о в а не
го казва и сам ият т о й . Или т и се струва,
че може да бъде верен този , к о й то не знае
какво е благодарност? Да п р естан ат да ни
позорят за н евероятн и те твърдения и
нека знаят, че при мъдрия е сам ото ч ест­
но, а при тъ л п а та - призраци и подобия
на ч ес тн о то . Никой не може да благодари
освен мъдрия. Глупавият сьило благодари,
както знае и както може. Знанието му
липсва повече о т желанието. Ж еланието
не се учи.
М ъдрият сравнява всичко въ тр е в себе
си, защ ото едно благодеяние може да е
по-голямо или по-малко в зависимост о т
времето, м я с т о т о и причината. Ч есто
п ъ ти да дадеш хиляда денария е повече, о т -
колкото да напълниш къщ ата с богатства.
Има голямо значение дали се притичваш на
помощ, или даряваш, спасява ли т в о я т а
щ едрост или устройва. Ч есто п ъ ти то в а ,

168
коешо се дава, е малко, но то в а , к о ето след­
ва о т него, е голямо. А няма ли разлика спо­
ред т е б дали е взел о т своето то в а , което
предоставя, или е получил благодеяние, за
да направи такова?
Но стига сме се връщали към въпроса,
к о й то д остатъч н о изследвахме. В т о в а
сравнение на благодеянието с щ е т а т а ,
добродетелният мъж, ще прецени кое е
най-справедливо, но ще отдаде по-голямо
значение на благодеянието. Към т о в а т о й
е по-склонен.
Много голямо значение в тези работи
има и л и чн остта. „Ти ме облагодетелства
относно моя роб, а нанесе щ ета на моя
баща; спаси моя син, но погуби баща ми.“
Мъдрецът ще сравни едно по едно всичко.
Ако има малка разлика, я пренебрегва. Дори
и да е голяма, може да бъде великодушен, без
да се наруши моралният дълг и в ер н о стта,
т . е. когато щ е т а т а касае него лично, ще
я пренебрегне. Най-вече в тази работа ще
бъде о тс тъ п ч и в в баланса. Ще понесе да
бъде повече за негова сметка, няма да желае
благодеянието да заплати к а то компенса­
ция щ е т а т а . Ще се наклони към тази с тр а­
на, ще се насочи натам, че ще желае да дъл­

169
жи благодарност, да върне благодеянието.
Греши този , к о й то предпочита да приема
благодеяние, о т к о л к о т о да се о т п л а т а за
него. К олкото по-безгрижен е, ко й то връ­
ща пари, о тк о л к о то този , к о й то прави
заеми, толкова трябва да бъде по-радос-
т е н то зи , к о й то се разтоварва о т много-
т о чужди пари на п р и е т о т о благодеяние,
о т то зи , к о й то поема голямо задължение.
Защ ото и в т о в а грешат неблагодарните
- че плащ ат на кредитора освен капитала
и лихвата, а с м я т а т , че о т благодеянието
м огат да се възползват безвъзмездно. А дъл­
гъ т расте о т забавянето и става толкова
по-голям, колкото повече се бави. Неблаго-
дарен е този , к о й то връща благодеянието
без лихва. И така, ще има см етката, кога-
т о се погасят полученото и похарченото.
Трябва да се направи всичко, за да бъдем
възможно най-благодарни, защ ото благо­
д а р н о с тта е наше благо, както и справед­
л и в о с тта , която, както тъ л п а та смята,
се отнася за другите, но една голяма част
о т нея се връща върху нас. Всеки, к о й то е
полезен на другите, е полезен и на себе си.
Нямам предвид то в а , че на този , к о й то
иска да помага, му се помага, че к о й то иска

170
да защитава, бива защитаван, че добрият
пример в кръг се връща към този , к о й то е
направил добро, та к а както лош ите при­
мери се връщ ат към тези, к о и то са ги из­
вършили, за к о и то на никого не му е жал, за
то в а , че с тр ад а т, защ ото с извършването
на престъпление са показали, че т о може
да се случи, но защ ото йената на всички
добродетели е в самите тя х . Защ ото т е
не се упражняват за награда. Наградата за
правилната постъпка е в то в а, че е извър­
шена. Благодарен съм не защ ото някой ще
ми окаже помощ, подбуден о т предишния
пример, но защ ото помага да направя нещо
много хубаво и много приятно. Благодарен
съм не защ ото е полезно, а защ ото т о в а ме
радва. А че т о в а е така, узнай о т следното:
ако нямам възм ож ността да бъда благода­
рен, освен ако не се покажа неблагодарен,
ако не мога да отвърна на благодеянието
иначе, освен с вид на обида, ще стигна до
ч е с т н о т о решение със спокоен дух, посред
хулата. Никой не цени повече добродетел­
т а , никой не е по-предан о т този , ко й то
е загубил славата на добродетелен човек,
за да не загуби с ъ в е с тта си. И така, както
казах - благодарността е повече т в о е бла­

171
го, ошколкошо чуждо. На него му се случва
то в а, ко ето е обикновено и ежедневно -
да получи, каквото е дал, а на т е б - нещо
велико, което не се случва на никого, освен
на божествена и щастлива душа: да бъдеш
благодарен. Защ ото злобата прави хората
нещастни, добродетелта - блажени, да бъ­
деш благодарен също е добродетел, значи
си дал нещо много обикновено, а си получил
неоценимо, съзнанието за благодарност,
ко ето достига само до бож ествената и
щастлива душа. О б р а т н о т о на благодар­
н о с т т а чувство предизвиква върховно не­
щастие. Всеки неблагодарен ще бъде жалък.
Не му давам отлагане, т о й и сега е жалък.
Затова да избягваме да бъдем неблаго-
дарни не заради другите, но заради нас. О т
наш ето безсрамие една малка ч аст оти ва
при другите. Това, ко ето е най-лошо, так а
да кажа, най-гъстото, остава при нас и
потиска този , ко й то го притежава, как-
т о обикновено казва наш ият А тал: „злон-
равието само изпива най-голямата ч аст
о т своята отр о в а.“ Онази отрова, к о ято
змиите носят, предназначена за чуждата
гибел и я държат без вреда за себе си, не е
к а т о нея; тази о тр о в а е най-лоша за този ,

172
к о й то я притежава. Неблагодарният мъчи
сам себе си и се яде. Мрази то в а, което е
получил, защ ото трябва да си върне дъл­
га и се старае да го изкара незначително,
а обидите раздува и преувеличава. А кой
е по-нещастен о т човека, ко й то забравя
д о б р о то и помни злото!
М ъдростта, напротив, възхвалява вся­
ко благодеяние и го изтъква сама пред себе
си и се радва, к а т о си го припомня непре­
къснато. Злите и м ат само едно удоволст­
вие - докато получават благодеянията, о т
к о и то остава една дълга и постоянна ра­
д о с т за мъдрия. М ъ д р о стта презира тези,
к о и то са й навредили, и забравя не о т неб­
режност, но заидото иска да забрави. Не
вижда само лош о то във всичко, не търси
кого да обвини и отнася хорските грешки
по-скоро към съдбата. Не тълкува к а то
злонамереност н и т о думите, н и т о изра­
жението. К аквото и да се случи, го приема
леко, к а т о го и нтерп рети ра благосклонно.
Не помни обидата повече о т благодеяние­
т о . К олкото може, запазва спомена за пре­
диш ното добро и не променя отношение­
т о си към тези, ко и то са правили добро,
освен ако не го предш естват много големи

173
злини и разликата е явна, дори и да си з а т ­
варя човек очите. Гледа да си остава съ­
щ и ят и след по-голямата злина, какьвто е
бил преди благодеянието. Защ ото, когато
обидата е равна на благодеянието, тогава
остава в душ ата нещо о т предишното
благоволение.
К акто при две решения, взети с равен
брой гласове, се оправдава подсъдимият
и ч о в еч н о стта отнася всичко несигурно
към по-доброто, так а и душ ата на мъдре­
ца та м , където с т о р е н о т о добро е равно
на обидата, престава да има задължение,
но не престава да иска да има задължения
и прави т о в а к а т о тези, к о и то плаш ат
след о т м я н а т а на задължението.
Никой не може да бъде благодарен, ако не
презре то в а , ко ето води до безумие тълпа­
т а . Ако искаш да благодариш, трябва и в
изгнание да идеш, и кръв да пролееш, и ли­
шения да понасяш, и често п ъти да о п е т­
ниш своята невинност, за к о я то ще тръг­
н а т недостойни слухове.
Благодарният човек не струва малко на
себе си. Нищо не се см ята за по-скъпо о т
благодеянието, когато го искаме, нищо не
се см ята за по-евтино, когато го получим.

174
П и таш какво е то в а, ко ето ни кара да заб­
равяме полученото? Ж аж дата да получим
още. Не мислим за полученото, а за т о в а
какво още желаем. О тк л о н я ват ни о т пра­
вия п ъ т б о г а т с т в о т о , почестите, власт­
т а и други неща, ко и то според наш ето
мнение са скъпи, а по своята цена - евтини.
Не умеем да оценяваме нещата, за ко и то не
тр ябва да се разсъждава не според мълвата
за тях , а според природата; нищо велико
няма в тях , с което да привлекат умове­
т е ни, освен то в а , че сме свикнали да им
се възхищаваме. Защ ото не се хвалят не­
щ ата, к о и то са желани, а се желаят неща­
т а , к о и то са хвалени, и както заблудите
на отделни хора създават общ ествената
заблуда, так а и общ ествената заблуда заб­
луждава отд ел н и те хора.
Но както вярваме за тези неща, нека да
повярваме и т о в а на същия то зи народ, че
няма по-честно о т благодарната душа. По
то зи въпрос всички градове, всички наро­
ди, също и о т варварските области, ще
ви кат в хор. О тносно т о в а се съгласяват
и добрите, и лошите. Има такива, ко и то
ще възхваляват насладата, други ще пред­
п о ч и т а т труда. Едни ще казват, че бол-

175
каша е много голямо зло, други - изобщо
няма да я считаш за зло. Някои ще с м я т а т
б о г а т с т в о т о за виеше благо, други - че е
измислено к а т о зло за човешкия ж и в о т и
че най-богат е то зи , на когото съдбата не
е намерила какво да подари. Сред толко­
ва различни мнения всички в един глас ще
п о твъ р дят, че трябва да бъдеш благода­
рен на тези, к о и то са т и сторили добро.
В т о в а тази та к а разнородна тълпа е на
едно мнение, макар че понякога плащаме за
благодеянията с обиди. П ървата причина
за то в а , че някой е неблагодарен, е - че не
може да бъде благодарен в д о с тат ъ ч н ата
мярка. Д о та м е стигнало безумието, че да
се п равят благодеяния е много опасно; за-
щ о т о този , к о й то счита за срамно да не
се отплаща, не иска да има на кого да се о т ­
плата. Имай си то в а, ко ето си имаш; не
искам нищо в замяна, не моля. Нека само да
е безопасно да помагаш. Няма по-опасна ом­
раза о т тази, к о я то е причинена о т срам
за неотплатено благодеяние.

Бъди здрав!

176
 Писмо ЬХХХИ

Сенека поздравява Луцилий

Престанах да се безпокоя за теб . Ти пи­

таш : „Кой бог си избра за поръчител?“ Раз­
бира се, този , к о й то никого не лъже - душа­
т а , к о я то обича и сти н ското и благото.
По-добрата ч аст о т т е б е в безопасност.
Съдбата може да т и причини вреди; това,
ко ето е по-важно, не се страхувам да не си
навредиш сам. Върви по п ътя, по ко й то
си тръгнал, и живей по същия начин - спо­
койно, но не леко. Предпочитам да ми е зле,
о тк о л к о то да ми е леко; „зле“ разбирай в
смисъла, в ко й то тъ л п а та го употребява:
теж ко, трудно, в грижи. Обикновено чува­
ме да бъде хвален ж и в о т ъ т на тези, на кои­
т о им завиждат по следния начин: „Леко
живее.“ С т о в а казват „изнежен човек“.
Полека душ ата се изнежва и се разтваря в
подобието на своята почивка и л ен остта,
в к о я т о се намира. Следователно? Не е ли

177
по-добре за мъжа да бъде много твърд? Ос­
вен т о в а изнежените се страхуват о т
с м ъ р т т а и п равят така о т ж и вота си
нейно подобие. Има голяма разлика между
почивката и гроба. Ще кажеш: „Какво? Не
е ли по-добре да лежим така, о тк о л к о то
да се въртим във водовъртежа на задълже­
нията?“ И едното, и другото е ужасно, и
сгърчването, и вцепенението. С мятам, че
този , ко й то лежи сред благовония, е също
толкова мъртъв, колкото и този , ко й то
е грабнат с кука.
П очивката без книги е см ърт и погребе­
ние за живия човек. Тогава каква е ползата,
че си се уединил? К ат о че ли не ни преслед­
в а т и през м орето причините за нашите
тревоги. Какво скривалище има, в което
няма да проникне с т р а х ъ т о т см ъ ртта?
Кое е т о в а спокойствие, толкова укрепе­
но и издигнато, толкова нависоко, което
болката не плаши? К ьдето и да се о т т е г ­
лиш, около т е б ще шуми човеш кото зло.
Много о т него е извън нас, обкръжава ни,
подмамва ни или ни гони, много е въ тре в
нас, ко ето бушува и насред сам отата.
Трябва да издигнем отвсякъде филосо­
ф ията к а то непревзимаема стена, к о ято

178
съдбата, колкото и да напада със стено-
бойни машини, не може да премине. На неп-
ребземаемо м ясто с то и д у т а т а , к о я то е
оставила всичко външно и о т с т о я в а себе
си чрез своята крепост. В ътре не пада ни­
какво копие; съдбата няма дълги ръце, как-
т о си мислим; няма да хване никого, освен
когото го влече към нея. Затова, доколко-
т о можем, да сто и м далеч о т нея; т о в а
може да стане само с познаване на себе си и
на природата. Нека всеки знае накъде вър­
ви и откъде идва, кое е добро за него и кое
е лошо, какво желае, какво избягва, какъв е
то зи разум, к о й то различава какво трябва
да се желае и какво да се избягва, ко й то ус­
покоява безумието на желанията и смиря-
ва ж е с т о к о с т т а на страховете.
Някои с м я т а т , че са потиснали т о в а
и без философия. Но когато им се случи
нещо в безопасния им ж и вот, ще бъде из­
тр ъ гн а то късното признание. Силни думи
излизат, когато м ъ чи телят каже да про­
тегнеш ръка, когато с м ъ р т т а приближи.
Тогава можеш да кажеш: „Лесно т и беше да
предизвикваш о тс ъ с т в а щ и т е беди; е т о
болката, к о я то казваше, че е поносима,
е т о т и и с м ъ р т т а , срещу к о ято си каз-

179
бал много смели неида; плю щ ят камшици,
блести меч:

Смелост е нужна, Еней,

сега и сърцатост!

А сърцето го прави твъ рдо усърдното

размишление, ако обаче иде упражняваш
не езика, а душата, ако ще се подготвяш
срещу с м ъ р тта , срещу к о я то няма да т е
насърчи и въздигне този , ко й то се о п и т ­
ва да т е убеди с остроумия, че с м ъ р т т а
не е зло. Може, Луцилий, най-добър о т
мъжете, да е приятно да се посмееш над
гръцките глупости, к о и то аз, за мое учуд­
ване, още не съм изхвърлил о т главата си.
Н аш ият Зенон стига до такова заключе­
ние: „Никое зло не е славно; а с м ъ р т т а е
славна; следователно с м ъ р т т а не е зло.“
Успя! Освободих се о т страха. Няма да се
колебая да протегна шия. Но не искаш ли
да говориш по-сериозно и да не се смееш на
този , к о й то о ти в а на смърт? Кълна се в
Херкулес, не мога да т и кажа, кой е по-глу-
пав: дали този , ко й то си мисли, че така
е победил страха о т с м ъ р тта , или този ,
к о й то се оп и тва да я разгадае, к а т о че ли

180
е важна. Нали самият Зенон измисли улов­
ка, противоположна на тази, че с м ъ р т т а
я слагаме сред безразличните неща, ко и то
гърците наричат асИа/ога: „Нищо, казва,
к о ето е безразлично, не е славно; но смър­
т т а е славна; следователно с м ъ р т т а не
е безразлична.“ Виждаш накъде води тази
уловка; с м ъ р т т а не е славна, но смело да
умреш, е славно. К огато казваш „безразлич­
н о т о не е славно“, аз се съгласявам с теб, за
да кажа, че славното е само то в а, което
е свързано с безразличието. Твърдя, че без­
различното е то в а , ко ето не е н и т о благо,
н и т о зло, болест, болка, бедност, изгнание.
Никое о т т я х не е славно само за себе си,
н и т о без тя х . Б е д н о стта не е славна, но
славят този , когото т я не е покорила, не
е славно изгнанието, но този , к о й то о т и ­
ва в изгнание не скърби, не хвалят болка­
т а , а този , когото не е победила. Никой
не хвали с м ъ р тта , а то зи , ч и я то см ърт
е измъкнала душ ата му, без да я тревожи.
Всички тези неща за себе си не са славни, а
е славно то в а, до което идва и се докосва
добродетелта и го прави честно и слав­
но. Те са по средата; важно е дали злонра-
ви ето, или добродетелта ще сложат ръка

181
на тя х . Онази смърт, к о я то при Кашон е
славна, при Б р у т е срамна и позорна. Заидо-
т о Брут, ко й то пред с м ъ р т т а си поискал
отсрочка, се уединил да облекчи стомаха
си и когато бил повикан за екзекуция и му
заповядали да протегне шия, казал: „Ще
я протегна. С ти га само да остана жив!“
Какво безумие е да бягаш, к а т о не можеш
да се отстъ пи ш ! „Ще я протегна - казва
- стига само да остана жив!“ Само gemo
не прибавя Щори и под в л а с т т а на Ан-
тоний!“. О, човек, достоен да живее! Но
о т т о в а , ко ето бях започнал да т и казвам,
виждаш, че самата см ърт не е н и т о благо,
н и т о зло. На К ато н му послужи за чест, на
Б р у т - за позор. Всяко нещо, в ко ето няма
чест, в к о н т а к т с добродетелта получа­
ва. Казваме, че спалнята е светла, но през
н о щ та е тъмна. Д ен я т я изпълва със с в е т ­
лина, н ощ та ù я отнема. Така нещата, кои­
т о наричаме безразлични и заемащи средно
положение - б огатство, сили, красота,
почести, царска власт и обратно на т я х
смърт, изгнание, лошо здраве, болки и всич­
ко друго, о т к о ето повече или по-малко се
боим, добродетелта или злонравието им
дават и м ето добро или зло. П арчето желя­

182
зо не е н и т о горещо, н и т о студено; ако го
хвърлят във фурната, се нагрява, във вода­
т а се охлажда. Ч е стн а та см ърт е за онова,
к о ето е честно; честни са добродетелта
и душата, презираща външ ните неща.
Но и сред тези неща, Луцилий, кои­
т о наричаме „средни“, има голяма разли­
ка. С м ъ р т т а не е так а безразлична като
то в а , дали имаш четен или нечетен брой
косми на главата. С м ъ р т т а е сред тези
неща, к о и то не са зло, но и м ат вид на зло;
у нас има любов към нас самите и вродено­
т о желание за запазване и оставане живи,
а също и неприязън към унищожението,
к о ето изглежда, че ни отнем а много неща и
ние се лишаваме о т много неща, към ко и то
сме привикнали. И още нещо ни отчуждава
о т с м ъ р т т а - че тези неща ги познаваме,
а онези, към к о и то тр яб ва да преминем,
не ги познаваме какви са и се плашим к а то
о т непознати. Освен т о в а има естествен
страх о т мрака, в к о й то се вярва, че ни
вкарва с м ъ р тта . Затова дори и да е без­
различна с м ъ р тта , не е лесно т я да бъде
пренебрегвана. Д уш ата тр яб ва да издържи
дълго упражнение, за да понесе вида и идва­
н е т о й.

183
 С м ъ р т т а тр яб ва да се презира повече,
о тк о л к о то е обичайно; защ ото вярваме
много неща за нея. Много т а л а н т и са се
състезавали да увеличат нейното безсла-
вие. Описан е и подземен затвор, и област,
п о д ти сн ата о т вечен мрак, в която:

И стражът на Оркус,
както клечи в пещерата
над кръв и оглозгани кости...
нека навеки си лае
страшният страж в пещерата,
да плаши безкръвните сенки.

Дори и да се усетиш, че т о в а са приказ­

ки и че нищо не остава о т покойниците,
възниква друг страх: хората еднакво се
стр ахуват о т т о в а да са при подземните
богове и да са никъде.
Да понесеш с м ъ р т т а смело, въпреки
всичко, ко ето ни е внушавало дългото
убеждение, не е ли славно и сред най-велики­
т е дела на човешкия дух? Той никога няма
да се вдигне, ако считаше с м ъ р т т а за зло.
Ще се вдигне, ако я см ята за безразлична.
П риродата не приема някой да пристъпва
със силен дух към то в а, ко ето счита за зло.

184
Щеше да бъде направено бавно и колебливо.
Не е славно то в а , ко ето се прави без жела­
ние и страхливо; добродетелта не прави
нищо по необходимост. Добави то в а , че
не е достойно нищо, в ко ето не е вложе­
на и не присъства цялата душа, на ко ето
ч аст о т нея се проти ви . А т а м , кьдето се
пристъпва към зло, било поради страх о т
нещо по-лошо, било поради надежда за нещо
по-добро, за к о ето си струва търп ен и ето
веднъж да преглътнеш злото, преценките
на действащия се раздвояват. В едната
посока тегли решението да се изпълни на­
мерението, в другата - да се отдръпне и
избяга о т нещо подозрително и опасно. И
се раздвоява човек; ако е така, славата заги­
ва. Защ ото добродетелта извършва реше­
н и ята с и без раздвоение в душата. Не се
страхува о т то в а , ко ето прави.

Но пред беди не отстъпвай,

посрещай ги все по-сърцато,
ако те води съдбата.

Няма да вървиш смело, ако смяташ , че

т о в а са злини. Трябва да изтръгнеш тази
мисъл о т сърцето си, в противен случай

185
ще остане забавящ ото устрема подозре­
ние. Ще бъдеш предаден насила на това,
к о ето тр яб в а да атакуваш.
Н аш ите и скат да се види, че уловката
на Зенон е истинска, а в т о р а т а , к о я то й
противоречи - лъжлива и измамна. Аз няма
да я подлагам на законите на диалектика­
т а , н и т о на изкуствените мухлясали з а т ­
руднения, но смятам, че тр яб ва да бъде
премахнат т о зи вид, когато запи твани ят
решава, че е оплетен, и доведен до съгласие
- едно отговаря, друго мисли. За истина­
т а трябва да се действа просто, а срещу
страха - смело. Предпочитам всичко това,
к о ето са оплели, да го развържа и да го обяс­
ня, за да убеждавам, а не да налагам.
По какъв начин да ободря войска, коя­
т о о т и в а в бой, за да срещне с м ъ р т т а за
жените и децата си. Давам т и за пример
ф абиите, пренаели цялата война на цяла­
т а държава в един дом. Давам т и за при­
мер спартанците, разположени в самите
теснини на Термопилите. Те не се надяват
н и т о на победа, н и т о на завръщане. Оно­
ва м ясто ще им бъде гроб. По какъв начин
ще ги насърчиш да се п р о т и в о п о с т а в я т с
изпречените си тела на гибелта на целия

186
им род? Как ще ги убедиш да о т с т ъ п я т
ж и в о та си, о т к о л к о т о м я с т о т о , което
защ итават? Ще кажеш: „Това, к о ето е
зло, не е славно. С м ъ р т т а е славна. Значи,
с м ъ р т т а не е зло.“ О, въздействаща реч!
Кой след т о в а ще се поколебае да се хвър­
ли върху вражеските о с т р и е т а и да умре
прав? А онзи прочут Леонид, колко смело
им говори: „Закусвайте, смъртници, к а т о
такива, к о и то ще вечерят при Хадес“. Хра­
н ата не изпадна о т у с т а т а им, не заседна
на гърлото им, не се изплъзна о т ръцете
им. С желание се нахвърлиха на закуската
и на вечерята. Какво? Онзи римски вожд,
к о й то изпрати войниците да заемат едно
м ясто, к а т о трябваш е да м и н ат през ог­
ром ната вражеска войска, им каза така:
,Длъжни сте, братя, да о т и д е т е т а м , о т -
където не с т е длъжни да се връщате!“ Виж
каква п роста и повелителна добродетел.
Кой смъртен ваш ите увъртания м огат да
го направят по-смел, по-изправен? Пречуп­
ва духа то зи , к о й то се умалява или вкарва
в малки х и т р о с т и , когато се го тв и нещо
велико.
Не в т р и с т а т е , а във всички смъртни
тр яб в а да се премахне с т р а х ъ т о т см ъ рт­

187
т а . По какъв начин ги учиш, че не е зло? По
какъв начин ще победиш мненията, насаж­
дани о т д е т с т в о т о ? Къде ще намериш
помощ? Какво ще кажеш на човеш ката сла­
бост? Какво ще кажеш, за да се в т у р н а т
сред опасностите? С каква реч, с какви сили
на ума си ще отклониш единодушието на
страха, у п о р и т о т о убеждение на човеш­
кия род, ко ето ще имаш срещу себе си? Ще
ми редиш улавящи думи и ще сплиташ въп-
росчета? Големи чудовища се л о в я т с голе­
ми копия. Онази свирепа африканска змия,
к о я т о била за римските легиони по-страш­
на о т самата воина, напразно я целиха със
стрели и прашки. И с обсадни машини не
можаха да я ранят, защ ото т я л о т о беше
огромно и твъ рд о навсякъде и отскачаха
о т него и желязото, и каквото оръжие чо­
веш ката ръка направляваше. Убиха я само с
големи камъни. А т и срещу с м ъ р т т а с тр е­
ляш с такива малки стрели? Ловиш лъв с
шило. О с тр и са думите, к о и то казваш. Но
и осилът е остър. Т ъ н костта прави някои
неща безполезни и безсмислени.

Бъди здрав!

188
 Писмо ЬХХХШ

Сенека поздравява Луцилий

Повеляваш ми да т и описвам всеки мой

ден, и т о о т начало до край. Имаш добро
мнение за мен, ако мислиш, че няма какво
да скрия за дял ден. Така тр яб ва да се жи­
вее, к а т о че живеем под наблюдение. Така
тр яб ва да мислим, к а т о че някой може да
проникне въ тр е в сърцето ни. Каква полза
има за човека да бъде потаен? За бога нишо
не е затворено. Той е в наш ите души и вли­
за в наш ите мисли. Казах „влиза“, к а т о че
ли някога ни напуска. Затова ще направя
каквото ми повеляваш и ще т и напиша
на драго сърце за всичко, ко ето правя и в
какъв ред. Ще наблюдавам най-напред себе
си, нещо, к о ето е много полезно. Това, че
никой не гледа ж и в о та си, ни прави много
лоши. Размишляваме как да постъпим. Но
решението за бъдещ ето идва на базата на
миналото.

189
 Д неш ният ден остана цял, никой не
ми о т н е бреме. Ц елият го разделих между
ч е те н ет о и п остел ята. Малко бреме пос­
вети х на физически упражнения и за т о в а
благодаря на с т а р о с т т а . Не ми к о с т в а т
много. Щом се помръдна, и съм уморен. А
т о в а е целта на упражненията, дори и на
най-тежките. П и таш кои са м о и те про-
гимнасти? Един ми е достатъчен, т о в а е
фарий - обичливо момче, но ще го заменя.
Търся някой по-млад. фарий казва, че с него
сме в една и съща „криза“ - и на двамата
ни п адат зъбите. Но вече трудно го нас­
тигам, когато т и ч а и след съвсем малък
брой дни няма да мога; виж какво постига
всекидневното упражнение. Разстояние­
т о между двама ни расте, когато тичаме
в различни посоки. В едно и също време
т о й о ти в а нагоре, аз надолу - знаеш каква
е разликата в бързината. Излъгах, м о ята
възраст вече не слиза, а пада. Ти п и таш как
е завършило наш ето днешно състезание.
К аквото рядко се случва при бягащите -
без ничия победа. След тази умора, к о я то
беше по-голяма о т упражнението, влязох в
студен ата вода - при мен т я се нарича не
много топла. Аз, такъв л Ь би тел на студе-

190
mime бани, к о й то по бреме на януарските
календи п р и в етств ах Еврип, и започвах но­
в а т а година както с ч етен ето , писането,
съчиняването на речи, т а к а и със скачане в
извора на Д евата, пренесох лагера първо в
Тибър, а след т о в а в тази вана, която, ако
съм съвсем здрав и всичко е добросъвест­
но, слънцето я стопля. Нямам вече много
сили за бани.
След т о в а закуска сух хляб и без маса,
след к о я т о не се налага да се м и я т ръцете.
Спя много малко.
Е т о , гръмва вик о т игрите в цирка.
Внезапно някакъв общ крясък ме удря в
уш ите. Ала т е н и т о ме о т к ъ с в а т о т мо­
и т е разсъждения, н и т о дори ги прекъсват.
Много гласове се сливат в едно и за мен са
к а т о вятър, к о й то удря гората и други
звукове без смисъл. Следователно какво е
то в а , към к о ето насочвам душ ата си. Ще
кажа. О т вчера остана в мен въпросът,
какво са искали тези много разумни хора,
к о и то за изключително важни неща при­
веждаха несериозни и оплетени доказател­
ства, к о и то макар и верни, все пак прили­
ч а т на лъжа. Зенон, велик мъж, основател
на много силна и с в я т а школа, иска да ни

191
откаж е о т п и я н ств о то . Чуй как т о й умо-
заключава, че добродетелният мъж никога
не е пиян: „На пияния никой не му поверява
тайна; но на добродетелния мъж поверя­
ва. Следователно добродетелният мъж не
може да бъде пиян.“ Чуй как е осмян с про­
тивоположно заключение: „Никой няма да
сподели тай на със спяид човек; но с добро­
детелен човек ще сподели. Следователно
добродетелният човек не спи.“ Посидо-
ний защ итава нашия Зенон по единстве­
ния възможен начин, но както смятам, и
т а к а не може. Според него думата „пиян“
се употребява по два начина: когато някой
е натежал о т вино и не е на себе си, и кога­
т о обикновено се напива и е подвластен на
т о з и порок. Зенон говори за то зи , к о й то
обикновено се напива, а не за този , к о й то е
пиян. На него никой не му поверява тайна,
к о я т о може да разгласи под въздействие на
в и н ото. Това не е вярно. Защ ото п ървото
умозаключение се отнася за то зи , к о й то е
пиян, не за то зи , к о й то ще бъде. Ти ще се
съгласиш, че има разлика и между „пиян“ и
„пиянииа“. Възможно е то зи , к о й то е пиян,
да е за пръв п ъ т такъв и да няма то зи
порок, а к о й то е пиянииа може ч есто да

192
не е пиян. И аз разбирам тази дума така,
както е 6 обичайното си значение, особе­
но ако я е употребил човек, к о й то учи на
прилежност и слага думата точ н о. Добави
и т о в а , че Зенон, ако разбира тази дума и
иска и ние да я разбираме, търси м ясто за
измама, к о е то не бива да се прави, ако се
търси и сти н ата.
Но да приемем, че т о й е мислел това:
в т о р а т а ч ас т е грешна, а именно, че на
то зи , к о й то обикновено е пиян, не пове­
р я в а т тайна. Помисли си на колко души,
невинаги трезви, поверяват тай н и и импе­
р а т о р ъ т , и тр и б у н ъ т, и иентурионът. За
у б и й с тв о то на Юлий Цезар - онзи, gemo
след победата над Помпей завладя държа­
вата, доверили на Тилий Цимбер толкова,
колкото и на Гай Касий. Касий цял ж и в о т е
пиел вода, Тилий Цимбер и във в и н о то бил
неумерен, и в скандалите. По т о зи въпрос
говорел така: „Аз, к о й то не понасям дори
ви ното, т а някой друг да понасям?“ Нека
всеки назове таки ва хора, на к о и то вино не
може да се повери, а тай н а може, един при­
мер ше приведа, да не го забравя. В ж и в о та
винаги има славни мъже, не е нужно винаги
да се прибягва към миналото. Луций Пи-

193
зон, пазител на Рим, идом веднъж почнел да
пие, се напивал; н о щ та прекарваше в пир,
спеше до ш естия час, т о в а беше неговата
сутрин. Но задължението си да пази града
т о й изпълняваше много старателно. На
него и бож ественият Август му даде т а й ­
ни поръчения, когато го направи намест­
ник на Тракия, к о я т о и т о й укроти , също
к а т о Тиберий, к о й то к а т о о ти в ал в Кам­
пания, оставял и подозрения, и ненавист в
града. Мисля, че защ ото та к а му провървя
с п и я н с т в о т о на Пизон, след т о в а направи
префектор на града Кос, човек уважаван и
умерен, но толкова впиянчен, че трябваш е
понякога да го изнасят о т сената, в к о й т о
винаги идваше о т пир, налегнат о т непро­
буден сън. Все пак Тиберий му написа мно­
го такива неща със соб ствен ата си ръка,
к о и то не смееше да повери и на слугите си.
Нищо не излезе о т у с т а т а на Кос, н и т о
о т личните, н и т о о т държавните тайни.
И така, да спрем тези упражнения по
красноречие:,Д у ш а т а в п и я н с т в о т о няма
власт над себе си. К акто бъчвите се пръс­
к а т о т ш и рата и силата на то п л и н ата
изхвърля всичко, ко ето е вътре, т а к а бу­
ш уващ ото вино изхвърля всичко, ко ето

194
има в ъ тр е в нас и го показва. К акто хо­
рата, натежали о т неразредено вино, не
м огат да задържат храната, поради пре­
ливащ ото вино, н и т о м огат да задържат
тайна. И зхвърлят и свое, и чуждо.“ Макар
че т о в а се случва често, случва се често и
да обсъждаме важни неща с хора, за к о и то
знаем, че оби чат да п и я т. Следователно е
лъжливо казаното в защ ита на Зенон, че не
се поверява тай н а на човек, к о й то често
се напива.
А колко по-добре би било да се изобли­
чи о т к р и т о п и я н с т в о т о и да се разкри­
я т неговите пороии, к о и то приличният
човек избягва, камо ли мъдрият и съвърше­
н и ят, за когото е д о статъ ч н о да задоволи
жаждата си дори и когато се разгори ве­
селие, предизвикано о т други, не о т него,
и стигне твърде далече, т о й все пак ще
спре, преди да се напие. Нека разсъждаваме
за т о в а , дали душ ата на мъдрия ще се раз­
с тр о и о т прекаленото и ще прави то в а ,
к о ето обикновено п р ав ят пияните. Ако
искаш да докажеш, че м ъдрият мъж никога
не се напива, защо правиш умозаклЬчения?
Кажи, колко срамно е да трупаш върху себе
си повече, о т к о л к о т о можеш да поемаш и

195
да не знаеш м ярката на стомаха си, колко
неща п равят пияните, о т к о и то трезви ­
т е биха се изчервили, т а п и я н с т в о т о да
не е нищо друго освен доброволно безумие.
Продължи т о в а състояние до няколко дни
- кой ще се усъмни, че човекът полудява?
С ъщ ото безумие, само по-кратко. Приве­
ди примера с Александър Македонски, кой­
т о уби по време на пир най-лЬбимия си и
верен приятел, К лит, и след к а т о разбра
п остъп ката си, поиска да умре - и със си­
гурност трябваше. П и я н ств о то разпалва
и разкрива всеки порок, к а т о премахва сра­
ма, к о й то ни възпира о т лоши постъпки.
Затова повечето хора се въздържат, пове­
че о т срам о т грешките, о т к о л к о т о о т
добра воля. К ъдето душ ата я обземе пре-
калено силата на ви ното, каквото поне
е скрито, излиза. П и я н с тв о то не създава
пороци, но ги показва; тогава похотливи­
я т дори не чака да оти де в спалнята, а без
задръжка позволява на своите с т р а с т и
то в а , к о ето желаят; тогава безсрамният
признава св о ята болест и я разкрива; т о ­
гава нахалният дава воля и на езика, и на
ръцете си. Расте надм енността на високо­
мерния, ж е с т о к о с т т а на свирепия, злоба-

196
ша на завистливия.
Всеки порок се отприидва и излиза нап­
ред. Добави и непознаването на себе си,
несигурните и неясни думи, пом ътените
очи, зали тащ ата стъпка, св ето в ъ р те­
жа, покривът, к о й то се движи сам, к а то
че ли някаква вихрушка в ъ р ти целия дом,
стом аш н и те смушения о т то в а , че вино­
т о кипи и разтяга въ тр еш н о сти те. Това
е поносимо, д окато п и я н с тв о то е в си­
л а т а си. А когато сън ят отслабне, то в а,
к о ето е било пиянство, става стомашно
разстройство.
Мисли до какви поражения довежда об­
щ о т о пиянство. То е предавало на врагове­
т е най-смелите и войнствени племена, т о
е отваряло крепости, защитавани дълги
години с упорита война, т о е подчинявало
под чужда власт най-упоритите и отхвър­
лящи р о б с т в о т о , непобедими във война
са укротени о т в и н ото. Александър, за ко­
го т о току-щ о споменах, преминал толко­
ва пътищ а, сражения, земи, победил труд­
н о с т т а на врем ето и м я с т о т о , преминал
толкова незнайно откъде идващи реки и
толкова м орета невредим, го е погубила
невъздържаността в пиенето и съдбовна­

197
т а чаша.
Коя слаба се състои 6 т о в а да взимаш
много? К огато п очти си спечелил първен­
с т в о т о и на т в о и т е наздравици не се о т ­
говаря, защ ото войниците с п я т или пов­
ръщ ат, когато единствен о т пируващите
сто и ш на крака, когато всички си победил
с велика смелост и никой не е способен да
поема толкова вино, т е побеждава бъчва.
Марк А нтоний, велик мъж и о т благоро­
ден произход, кое го провали и го предаде на
не римски пороци, к а т о п и я н с тв о то и лк>-
б о в т а към Клеопатра? Това го и направи
враг на държавата, т о в а го направи по-слаб
о т враговете му; т о в а го направи жесток,
когато на вечеря му се носеха главите на
първите в държавата, когато сред изобил­
н и т е пирове и сред царския разкош разпоз­
наваше лицата и ръцете на проскрибирани-
т е , когато, натежал о т вино, утоляваше
жаждата си за кръв. Непоносимо е, че е бил
пиян, когато е вършил всичко то в а , но
още по-непоносимо е, че е вършел т о в а по
време на сам ото пиянство.
Тежкото пиянство го следва ж есто­
кост, влошава се и освирепява човеш кият
ум. К акто дългите заболявалия п равят хо-

198
раша раздразнителни, та к а продължител­
н и те пиянства озверяват душата. Поне­
же т е не са на себе си, навикът на безуми­
е т о продължава. П ородените о т в и н о то
пороци и без в и н о то и м ат сила.
Затова кажи защо мъдрият човек не
тр яб ва да се напива. Грозотата, вредност­
т а на т о в а нещо го докажи с дела, а не с
думи. Покажи, ко ето е по-лесно, че т . нар.
наслаждения, когато са извън мяра, с т а в а т
мъки. А ако почнеш да доказваш с някакви
доводи, че мъдрецът колкото и вино да
изпие, няма да се отклони о т правилния
п ът, дори и да буйства, можеш да дока­
жеш, че и да изпие отрова, няма да умре,
няма да заспи, ако изпие сънотворно, а ако
глътне кукуряк - няма да избълва нагоре и
надолу всичко, ко ето е в него. Но ако преп­
л и та крака и език, защо да си мислим, че е
донякъде пиян, донякъде трезвен?

Бъди здрав!

199
 П и см о 1ХХХ1У

Сенека поздравява Луцилий

Мисля, че пътуванията, к о и то про­

гонват м о ята леност, д е й с тв а т добре
на здравето и на м ои те занимания. Защо
д е й с тв а т добре на здравето, иде видиш
сам; понеже лю бовта към книгите т е пра­
ви ленив и нехаещ за т я л о т о , се упражня­
вам за чужда сметка. А защо са полезни за за­
ниманията ми, ще т и кажа. Не преставам
да чета. Това, според мен, е необходимо, на
първо м ясто - да не съм доволен единстве­
но о т себе си; освен то в а , след к а т о опоз­
нах чуждите изследвания, да мисля и пре­
ценявам относно о т к р и т о т о . Ч е тен е то
подхранва ума и позволява на уморения
о т занимания да си почине, но не и да без­
действа. Не тр яб в а само да четем, н и т о
само да пишем; едното нещо хвърля сянка
върху силите ни и ни изтощава, говоря за
перото, другото ни разцентрова и разсей-

200
6а. Трябва да сменяме едното с другото и
да ги уравновесяваме, за да може каквото
сме събрали чрез четене, п ерото ни да го
систематизира.
К акто се казва, тр яб ва да имитираме
пчелите, к о и то с т р а н с т в а т и вземат
нектар о т тези иветя, к о и то са подходя­
щи за правене на мед. След то в а, каквото
донасят, разпределят и слагат в медените
п и т и и, както казва наш ият Вергилий:

... събират течащ ия мед и пълнят

с нектара си сладък килийките.

За пчелите не е известно дали сокът,

к о й то извличат, е същинският мед, или с
някаква смес и свое собствено свойство
променят вкуса и аромата му. Някои смя­
т а т , че т е не ум еят да п равят мед, а само
да го събират. Казват, че при индусите
медът се намира във в ъ т р е ш н о с т т а на
л и ста та , к о й то се ражда к а т о роса о т
небето и влагата на собствен ата чашка
го прави по-гъст и по-сладък. В наш ите
тр ев и има същ ата сила, но по-малко явна
и забележима, а родените о т т о в а живи
същества я т ъ р с я т и я изиеждат. Някои

201
смяташ , че в з е т о т о о т най-нежните и
свежи цветове, к а т о се събере и разпреде­
ли, се превръща в ново качество, с нещо
като, та к а да го нарека, квас, благодарение
на к о й то събраното о т различните цве­
то в е , се съединява.
Но за да не се отклонявам о т то в а , за
к о ето ставаше дума, ние също тр яб в а да
подражаваме на тези пчели и каквото съ­
бираме о т ч етен о то , събрано о т различ­
ни места, да разделяме, за да се съхрани по-
добре т я х н о т о разнообразие; след то в а ,
к а т о приложим старан и ето на нашия ум и
способност да смесим онези различни про­
дукти в един вкус, дори и да се вижда кое
откъде е взето, да се вижда, че е различно
в з е т о т о . С ъщ ото прави без наша помощ
в т е л а т а ни самата природа. П р и е т а т а
храна, докато остава каквато е - т в ъ р ­
да, само обременява стомаха; след к а т о се
промени, тогава преминава в сили и кръв.
С ъщ ото навярно става и с то в а , което
храни нашия ум; каквото сме поели, не
остава недокоснато, н и т о чуждо. Да го
смелим! Иначе ще остане храна за пам ет­
т а , а не за ума. Да бъдем верни на то в а , с
к о ето сме съгласни, и да правим така, че

202
да остане едно о т многото, както о т
отд ел н и те числа се получава едно, к а то
събереш по-малки и различни в една см ет­
ка. Това нека прави и наш ата душа. Нека
скрива всичко, ко ето и помага, нека показ­
ва само онова, ко ето сама е постигнала. А
и да се появи в т е б сходство с някой, на
когото т и се възхищаваш, искам т и да му
приличаш к а т о син, а не к а т о п о р т р е т .
П о р т р е т ъ т е нещо м ъртво. „Значи, как­
во? Няма ли да разберат на чия реч, на чии
доказателства и мисли подражаваш?“ Ми­
сля, че не може да се разбере, когато обра­
з ъ т е истински; ако образът на един велик
човек слага своя о тп еч атъ к върху всичко,
к о ето е взел о т ко й то и да било образец,
за да им придаде единство. Нали знаеш о т
колко гласа се състои един хор. О т всички
обаче се получава един. Един глас е висок,
друг - нисък, т р е т и - среден. Има и мъжки
и женски гласове, между т я х се чуват флей­
т и . С крити са гласовете на отдел н и те
хора, звучат к а т о общ. Говоря за хора, кои­
т о с т а р и т е философи познаваха. По време
на наш ите състезания имаше повече певци,
о тк о л к о то зрители в театъ р а. Когато
редицата о т певци запълни всички прохо­

203
ди 6 т е а т ъ р а и м е с т а т а на зри тел и те са
заобиколени о т свирачите на тръби и о т
сцената звучат всички видове флейти и
инструменти, въпреки че звучат различно,
настъпва съзвучие.
Такава искам да бъде наш ата душа. Нека
в нея да има много изкуства, много настав­
ления, примери о т всички епохи, но нека
всичко да бъде в един дух. „Как - питаш
- би могло да стане това?“ С постоянно
внимание. Ако не правим ниидо без убеж­
дението на разума. Ако искаш да го послу­
шаш, т о й ще т и каже: остави веднага не­
щ ата, към к о и то т и ч а т всички. О стави
б о г а т с т в о т о , к о ето или е опасност за
притеж ателя си, или е те ж е с т. О стави
телесните и душевните наслади - т е т е
изнежват и т е п равят слаб. О стави чес­
то л ю б и ето - т о е празно, непостоянно,
няма край и е изпълнено с безпокойство
както да не види някого пред себе си, така
и след себе си. З а в и с т т а измъчва двойно -
видиш ли нещастен човек, т о е или заидо-
т о му завиждат, или защ ото завижда.
Виждаш ли онези домове на заможни
хора, онзи праг - шумен о т разправията
между дош лите да изкажат своите поз-

204
драбления? Ще се ч у ят много оскърбления
на влизане и още повече на излизане. Мини
покрай стъ лбата на б о га ти те и покрай
преддверието им, където е станало опас­
но голямо струпване; ще стои ш не само на
стръмно, но и на хлъзгаво. По-скоро насочи
с тъ п к а та си към м ъ д р о стта и търси ней­
н о т о спокойствие и преизобилие.
К аквото в човеш ките дела се вижда,
че се издига над другите, само в сравнение
с по-ниските изглежда, че стърчи, но и до
т я х се стига по стръмни и трудни п ъ ти ­
ща. П ъ т я т към върха е неравен. А ако ис­
каш да се изкачиш до онзи връх, пред ко й то
съдбата о тстъ п в а, ще видиш всичко под
себе си, и тогава ще стигнеш до високото
по-леко.

Бъди здрав!

205
 Писмо ЬХХХУ

Сенека поздравява Луцилий

Щадях т е и каквото заплетено имаше

дотук, го отминавах, доволен о т това,
че т и давах наготово доказателствата, с
к о и то наш ата школа твърди, че доброде­
т е л т а единствена може да направи живо­
т а напълно блажен. А т и ме караш да изло­
жа всички умозаключения, било на нашите,
било на тези, ко и то искат да ни напра­
в я т за смях. И да исках да направя това,
щеше да се получи не писмо, а книга. Толко­
ва п ъ ти т и засвидетелствах, че т о зи вид
умозаключения не ме забавлява. Срам ме е
да оти вам на бой в и м ето на боговете и
на хората, въоръжен с шило.
„К ойто е разумен, т о й е и умерен. Кой­
т о е умерен, т о й е и постоянен. К о й то е
постоянен, т о й е и невъзмутим. К о й то е
невъзмутим, т о й не знае скръб. К о й то е
без скръб, т о й е блажен; следователно раз­

206
умният е и блажен и разум ността е дос­
та т ъ ч н а за блажения ж и в о т.“ На т о в а
умозаклЬчение някои перипатетици въз­
разяват със следното: и н тер п р ети р ат, че
невъзмутим, постоянен и без скръб е този ,
к о й то рядко се тревожи, а не този , кой­
т о никога. И този , ко й то не знае скръб,
е този , ко й то не е подвластен често и
силно на то зи порок. Защ ото човешката
природа отказва нечия душа да бъде недос­
тъпна за скръбта. Мъдрецът не е пронизан
о т скръбта, но е докоснат о т нея. Казват
и други неща, с ъ о т в е тс тв а щ и на тяхна­
т а школа. Не премахват с т р а с т и т е , но
ги п равят умерени. Колко ли малко даваме
на мъдреца, ако е малко по-силен о т най-сла­
бите, малко по-радостен о т най-тъжните
и малко по-умерен о т най-разюзданите и
малко по-голям о т най-ниските? Какво ще
стане, ако някой хвали бързината си, гле­
дайки куците и немощните?

Или прелиташе тя през върха

на високите злаци,
без да докосне в летежа с нога
ласовете ронливи,
тичаше и сред морето на бурно

207
 кипящи талази,
без ходилата си бързи
в солената шир да накваси.

Emo т о в а е бързина, оценена сама за себе

си, не тази, к о я то е хвалена в сравнение с
най-бавните. Какво ще бъде, ако наречеш
здрав този , к о й то има лека треска? Не е
добро здраве то в а, ко ето е не много тежка
болест. „Така - казват - мъдрецът се нари­
ча „невъзмутим“, както наричаме нарове
без семки не ко и то изобщо н ям ат семки,
а ч и и то семки са меки.“ Това е лъжа. Под
„мъдър мъж“ разбирам не този , в когото
злото е по-малко, а в когото въобще няма
зло. Трябва да няма никакво, не да има мал­
ко. Защ ото, ако има някакво, т о нараства
и пречи. К акто и по-голямото и узряло
перде на о к о то ослепява, так а и малкото
замъглява зрението.
Ако дадеш някакви с т р а с т и на мъдре­
ца, разумът му няма да им бъде равен и ще
бъде отнесен к а т о о т поток; особено, ако
не му оставиш само една с т р а с т , с ко ято
да се бори, а всички. Цяла тълпа о т страс­
т и , макар и умерени, има по-голяма сила о т
една, к о я то е бурна. Той притежава жаж­

208
да за пари, но умерена. Има слаболюбие, но
не разпалено. Гнеблив е, но укрошяба гнева.
Има 6 него непостоянство, но е по-малко
блуждаещ и променлив. Има 6 него сладос­
тр а ст и е , но не безумно. По-добре ще бъде
за него да притежава един силен порок, о т -
колкото по-леки, но всички.
Освен т о в а няма никакво значение кол­
ко силна ще бъде с т р а с т т а . Каквато и да
е, т я не знае усмиряване, не приема съвет.
К акто н и т о едно ж и вотно не слуша разу­
ма, н и т о диво, н и т о домашно и кротко,
защ ото природата им е глуха за убеждения;
така и с т р а с т и т е не се подчиняват, не
слушат, колкото и малки да са т е . Тигри­
т е и лъвовете никога не напускат дивата
си природа, понякога се подчиняват, но
когато най-малко очакваш, укротен ата
свирепост избива навън. П ородите нико­
га не се успокояват напълно. Освен то в а,
ако разумът помага в нещо, т о е да не за­
почнат с т р а с т и т е ; започнат ли, въпреки
волята на разума, въпреки неговата воля
и ще продължат. По-лесно е да се предо­
т в р а т и т я х н о т о появяване, о тк о л к о то
да се овладее т е х н и я т устрем. Това сред­
но положение е лъжливо и безсмислено - и

209
има същ ата сто й н о ст, ако някой каже, че
трябва по-малко да безумстваме или уме­
рено да боледуваме. Само добродетелта
обуздава, душевните злини не приемат
обуздаване. По-лесно е да ги изкорениш,
о тк о л к о то да ги владееш. Няма съмнение,
че пороните на човешкия дух, застарели
и втвърдени, тези, ко и то наричаме боле­
сти , не подлежат на обуздаване, к а т о на­
пример алчността, ж е с т о к о с т т а , безси­
лието, н еч ести востта. Следователно и
с т р а с т и т е не подлежат на обуздаване. За-
щ о т о о т с т р а с т и т е се тръгва към поро­
ците. След то в а , ако дадеш някакво право
на скръбта, страха, силното желание и на
някои раздразнения, т е няма да бъдат вече
под наша власт. Защо? Защ ото то в а , кое­
т о ги раздразва, е извън нас. И так а т е рас­
т а т в зависимост о т причините за тях .
С т р а х ъ т ще бъде по-голям, ако са повече
нещата, к о и то ни плаш ат или са по-бли­
зо, желанието - по-силно, ако го предизвик­
ва надеждата за нещо по-голямо. Ако не е
в наша власт да няма у нас с тр ас ти , т о
не е и в наша власт колко да бъдат; ако
им позволиш да започнат, т е н ар аств ат
с причините за т я х и ще бъдат толкова

210
големи, колкото успеят да с т а н а т . Приба­
ви и то в а , че дори и да са малки, т е с т а ­
в а т по-силни. Гибелните неща не спазват
мярка. Макар и болести те в началото да
са леки, пълзят и най-малкото засилване на
б о л ес тта погубва болните тела.
Наистина плод на чие безумие е да се вяр­
ва, че в наша власт е краят на тези неща,
на к о и то началото не е в наша власт?
О ткъде да имам достатъчн о сили да сло­
жа край на то в а , за ко ето съм нямал сили
да попреча да започне? Колко по-лесно е да
изключиш, о тк о л к о то да потиснеш допус­
н а т о т о . А някои п равят такова различие:
„Ако човек е сдържан и разумен по дух, т о
и по разположение е спокоен, но не о тн о с­
но то в а , ко ето се случва. По обичайното
състояние на духа си не се тревож и, не се
натъжава, не се плаши, но много причини
извън него го смущават.“ Това е все едно да
кажат: „Той макар и да не е гневлив, поняко­
га се гневи; и макар и да не е страхлив, по­
някога се страхува.“ Тоест не притежава
порока страх, но ч у в с т в о т о страх не му
липсва. Ако т о в а се приеме, ч е с т и я т на­
вик да се страхува, ще се превърне в порок,
и гневът, допуснат в душата, ще промени

211
неясното състояние към такова, ко ето се
подчинява на гнева. Освен то в а, ако човек
не презре външ ните причини и се страху­
ва о т нещо, когато ще тряб ва смело да
върви срещу копия, огньове, за родината,
законите, свободата - ще излезе колебливо
и с душа, к о я то го тегли назад. М ъдрият
в такова противоречие на духа не изпада.
Според мен, първо за т о в а тр яб ва да се
внимава; да не смесваме две неща, ко и то
тр яб ва да се доказват поотделно. Е дното
е, че има едно благо, което е честно, дру­
го т о е, че за блажен ж и в о т е достатъчна
добродетелта. Ако единственото благо е
онова, ко ето е честно, всички ще се съгла­
сят, че за блажения ж и в о т е достатъчн а
добродетелта; а о б р а тн о то , никой не
признава, че ако само добродетелта ни
прави блажени, има само едно благо, което
е ч естн о то . Ксенократ и Свесип с м я т а т ,
че човек може да стане блажен само чрез
добродетелта, а ч е с т н о т о не е единстве­
н о т о благо. И Епикур казва, че онзи, кой­
т о притежава добродетелта, е блажен,
но само добродетелта не стига за блажен
ж и вот, защ ото не добродетелта е доста­
тъчна да ни прави блажени, а удоволстви-

212
emo om добродетелта. Нелепо различие!
Защ ото сам ият т о й твърди, че няма доб­
родетел без наслада; а ако т я е свързана не­
разривно с нея и сама добродетелта е дос­
татъ ч н а; защ ото има при себе си винаги
насладата, без к о я т о т я не остава никога,
дори и да е сама. Абсурдно е и че може да
станеш блажен благодарение единствено
на добродетелта, но не можещ да с т а ­
неш напълно блажен. Какво и как можещ да
станеш, не разбирам. Защ ото блаженият
ж и в о т има в себе си съвършеното благо,
ко ето е ненадминато. Ако т о е налице, чо­
векът е съвършено блажен.
Ако ж и в о т ъ т на боговете не съдържа
нищо по-голямо или по-добро, значи, бо­
ж ествен ият ж и в о т е блажен; няма към
какво друго да се възвиси. Освен то в а , ако
блаженият ж и в о т не се нуждае о т нищо,
всеки блажен ж и в о т е съвършен, и „бла­
жен“ и „преблажен“ ж и в о т е едно и също
нещо. Нима се съмняваш, че блаженият
ж и в о т е висш ето благо? Следователно,
ако човек притежава върховното благо, е
върховно блажен. К акто към върховното
благо нищо не може да се добави (защ ото
какво е по-висше о т висшето), так а не мо­

213
жеш да прибавиш и към блажения ж и вот,
к о й то никога не е без върховното благо.
Ако представиш един, к о й то е по-блажен
о т друг, ше представиш и много повече;
ще направиш безкрайно много разграниче­
ния във върховното благо, докато аз раз­
бирам, че висш ето благо няма степен над
себе си. Ако някой е по-малко блажен о т
друг, следва, че ще предпочете друг, по-бла­
жен ж и в о т пред своя. А блаженият не
предпочита нищо пред своето. И едното,
и другото е невероятно: или има такова
блаженство, к о ето блаженият би пред­
почел пред своето, или, че не предпочита
нещо, ко ето е по-добро о т неговото. Чо­
век, колкото е по-разумен, толкова повече
се стреми към най-доброто и иска да го
достигне по всякакъв начин. Как може да
бъде блажен, ко й то може да желае и дори
тр яб ва да желае? Ще обясня откъде идва
т о в а заблуждение; не знаят, че блаженият
ж и в о т е един. Н еговото качество го пос­
т а в я в най-добро положение, а не неговата
величина. Няма значение дълъг ли е т о й или
кратък, разпръснат на много места, или в
тясн о пространство, разделен на много
места, или събран в едно. К о й то го оиеня-

214
6а по брой, число и части, т о й му отнем а
изключителното. Какво е изключително­
т о в един блажен ж ивот? Че е пълен.
Ц елта на яденето и пиенето, както
смятам, е с и т о с т . Един яде повече, друг -
по-малко. Какво значение има? И единият,
и другият са сити. Този пие повече, онзи
по-малко. Какво значение има? И двамата
са утолили жаждата си. Този е живял по­
вече години, онзи по-малко. Няма никакво
значение, ако единия повече години са го
направили блажен, другия - по-малко. Онзи,
когото т и наричаш по-малко блажен, не е
такъв; наименованието не позволява нама­
ление.
„К ой то е смел, не изпитва страх. Кой­
т о не изпитва страх, не изпитва и скръб.
К о й то не изпитва скръб, е блажен.“ Това
е заключението на наш ата школа. На него
се о п и т в а т да възразяват така: ние у т ­
върждаваме невярно и спорно твърдение
к а т о казваме, че храбрият не познава с тр а­
ха. „Та смелият няма ли да се изплаши о т
надвиснали злини? Това е присъщо на безум­
ния и на побъркания. А храбрият се с тр а ­
хува умерено, но не е напълно освободен о т
страх. Тези, к о и то казват така, се връщ ат

215
на предишната грешка, че наричат добро­
детел по-малкия порок. Защ ото, к о й т о се
страхува, но рядко и малко, не е освободен
о т зло, но страда по-малко. „А аз мисля,
че к о й то не се страхува о т надвисналите
злини, е безумен.“ Правилно казваш, ако са
беди. Но ако знае, че т о в а изобщо не са зли­
ни, а см ята за единствено зло позора, ще
тр яб ва спокойно да гледа оп асн остите и
да презира то в а , ко ето е страш но за други.
Ако е присъщо на глупавия и на безумния
да не се страхува о т злините, излиза, че чо­
век колкото е по-предпазлив, толкова по­
вече ще се страхува. „Според вас - казват,
- смелият ще се изложи на опасностите.“
Ни най-малко. Няма да се уплаши о т тях ,
но ще ги избегне. П редпазливостта му под­
хожда, с т р а х ъ т - не. „Какво - казва, - няма
да се уплаши о т смърт, огньове, вериги и
други оръжия на съдбата?“ Няма. Знае, че
т о в а не са злини, а изглеждат такива. Всич­
ки тези неща ги см ята за страшилища за
човешкия род. Описвай му пленничество,
камшици, вериги, лишения и тяло, разкъса­
но о т болест или о т насилие; т о й см ята
тези страхове за безумни. О т т я х да се
стр ахуват страхливите. Или считаш за

216
зло то в а , към ко ето отивам е понякога по
собствена воля?
П и таш какво е зло? Да о т с т ъ п и ш пред
то в а , ко ето наричат злини, и да им дадеш
свободата си, заради к о я т о трябва всич­
ко да се понесе. Ще загине свободата, ако
не презрем онези неща, к о и то ни налагат
р о б с т в о т о . Не биха се колебали какво по­
добава на смелия човек, ако знаеха какво е
т о в а храброст. Не е безразсъдно безстра-
шие, н и т о любов към опасностите, н и т о
влечение към стр аш н и те неща. Това е уме­
ние за различаване какво е зло и какво не е.
Х р абростта е в своя внимателна защ ита
и е търпелива към то в а , к о ето е беди о т
неистински вид. „Ако м ечът е надвиснал
над в р а та на храбрия мъж, ако пробождат
една след друга ч а с т и т е на т я л о т о му, ако
вижда в ъ тр еш н о сти те в скута си, ако
п о в т а р я т с прекъсвания мъчението, за да
го усеща по-силно и се пуска прясна кръв
през изсъхналите вътреш ности, т о й не
се ли страхува? Казваш, че не усеща болка?“
Усеща болка, разбира се. Никоя добродетел
не отнем а ч у в ств а та на хората. Но т о й
не се страхува. Непобедим, гледа болките
отвисоко. П и таш какво му е тогава на ду-

217
шаша. К аквото усещаш тези, к о и то успо­
кояват болен приятел.
„Това, ко ето е зло, вреди. Това, което
вреди, прави човека по-лош. Б е д н о стт а и
болката не п равят човека по-лош, следо­
вателно не са злини.“ Невярно е - казват
- то в а , ко ето тв ъ р д и те; то в а , ко ето
вреди, не прави по-лош. О блакът и буря­
т а вредят на кормчията, но не го п равят
по-лош.“ На т о в а с т о и ц и т е о т го в а р я т
така: „И кормчията става по-лош кормчия
заради то в а , че не може да изпълни намере­
н и ето си, н и т о да запази курса си; т о й не
става по-лош в своето изкуство, но става
по-лош в своето дело.“ П ер и п атети ц и те
о т го в а р я т на т о в а така: „Значи и мъдреца
го прави по-лош бедн остта, страданието
и всичко о т т о зи род. Те не му о т н е м а т
добродетелта, но му пречат в делата.“
Щеше да е вярно казано, ако условията при
кормчията и мъдреца не бяха различни.
Ц елта на мъдреца не е да успява в делата, с
к о и то се е заел, но всичко да прави правил­
но. Ц елта на кормчията е непременно да
вкара кораба в пристанищ ето. Изкуства­
т а са прислужници, трябва да дават това,
ко ето са обещали. М ъ д р о стта е господар­

218
ка и управителка. И зкуствата робуват на
ж ивота, м ъ д р о с тта - заповядва.
Аз смятам, че тр яб ва да се отговори:
бурята не прави по-лошо и зкуството на
кормчията, н и т о ръководенето на т о в а
изкуство. Кормчията не т и е обещал щас­
ти е, но полезно дело и умение за управле­
ние на кораб. То изглежда толкова по-голя-
мо, когато някаква случайна сила му пре­
чи. К о й т о може да каже: „Нептуне, то зи
кораб само прав ще бъде!“, т о й е годен за
своето изкуство, а бурята не пречи на ра­
б о т а т а на кормчията, а на успеха му. „Не
вреди ли на кормчията т о в а , ко ето не му
позволява да стигне до пристанищ ето,
к о ето прави неговите усилия безсмислени,
к о ето или го носи обратно или го задържа
и обезоръжава?“ Не вреди толкова к а т о на
кормчия, колкото к а т о на пътник, иначе
т о й не е кормчия. Бурята не пречи на из­
к у с т в о т о на кормчията, а помага т о да
изпъкне. В спокойно време, както казват,
всеки е кормчия. Бурята пречи на съда, а не
на този , к о й то го управлява.
К ормчията има две личности; едната е
обща с всички, к о и т о са на кораба; сам ият
т о й също пътува на него; другата е свой-

219
стбенаша само на него - т о й е кормчия.
Бурята вреди само на този , к о й то се вози
на кораба, не на кормчията. Освен т о в а из­
к у с т в о т о на кормчията е чуждо благо за
тези, к о и то вози, както т о в а на лекаря -
за тези, к о и то лекува. М ъ д р о с тта е общо
благо на мъдреца и на тези, к о и т о ж ивеят
с него. Затова бурята може да навреди на
мъдреца, ч и ето служене на другите буря­
т а възпрепятства; на мъдрия не му вреди
н и т о бед н о стта, н и т о болката, н и т о
другите бури на ж ивота. Не са възпрепят­
ствани всички негови дела, а само тези,
к о и то се о т н а с я т до другите. С ам ият
т о й винаги е деятелен и с най-голям резул­
т а т тогава, когато съдбата най-много му
се проти ви . Защ ото тогава върши дело­
т о на самата мъдрост, за к о я т о казахме,
че е и чуждо благо и свое. Освен т о в а няма
да му попречи да бъде полезен на другите
дори и когато го притиска някаква необ­
ходимост. Б е д н о стт а му пречи да покаже
как се управлява държавата и т о й показва
как да се справяме с б едн остта. Н еговото
дело продължава през целия му ж и вот.
И та к а никоя съдба, никое дело не пречи
на д ей стви ето на мъдреца. Него го движи

220
то в а , ко ето пречи на другите. Способен е
и в д в ата случая: управител е на благата,
победител е на злините. Така, бих казал, е
упражнил себе си, че може да покаже доб­
р о д е тел та както в щастие, т а к а и в не­
щастие, та к а че да гледа нея самата, а не
то в а , к о ето я кара да се прояви. З ато в а не
му пречи н и т о бед н о стта, н и т о болката,
н и т о т о в а , ко е то кара невежите да бягат.
Ти мислиш, че бедите го п ритискат? Той
си служи с т я х . фидий не е създавал образи
само о т слонова ко ст. Ваял е и о т бронз; и
мрамор да му дадеш, и някакъв по-евтин ка­
мък - пак ще направи о т него най-доброто,
к о ето може. Така м ъдрият ще покаже как­
во е добродетелта, ако може - сред богат­
с т в а т а , ако не - сред б едн остта, ако може
в родината, ако не - в изгнание, ако може
к а т о пълководец, ако не - к а т о войник, ако
може - к а т о здрав, ако не - к а т о немощен.
К аквато и съдба да има, т о й прави о т нея
нещо достойно за памет.
Има у кроти тели на диви зверове, кои­
т о ги подчиняват на човека, дори такива,
к о и то плаш ат само при среща. Не им с т и ­
га, че са укротили т я х н а т а кръвожадност,
у к р о т я в а т ги до съж ителство с хора. Ук-

221
р о т и т е л я т пъха ръка 6 у с т а т а на лъвове­
т е , с т р а ж ъ т целува свои те тигри. Дреб­
н и я т етиопец заставя слона да падне на
колене и го води на въженце. Така е изкусен
мъдрият в укротяване на злините. Бол­
ка, лишения, затвор, изгнание, внушаващи
ужас, щом дой дат до него, се у к р о т я в а т .

Бъди здрав!

222
 Писмо ЬХХХУ!

Сенека поздравява Луцилий

Пиша т и , отседнал във вила на самия

Сципион Африкански, след к а т о почетох
духа му и олтара, к о й т о предполагам, че
е негов гроб. Убеждавам себе си, че негова­
т а душа се е върнала в небето, о т к ъ д е т о
е слязла, не заидото водеше голяма войска
- такава имаше и лудият Камбиз и щ а с т­
ливо се възползва о т с в о я та лудост - но
заради прекрасната въздържаност и вяр­
н о ст, к о и т о считам също толкова дос­
то й н и за възхищение, особено повече кога-
т о напусна родината, о т к о л к о т о когато
я защитаваше; или Сиипион трябваш е
да бъде в Рим, или Рим да бъде свободен.
„Не искам - каза - да променям законите,
н и т о постановленията; нека има едно
право за всички граждани. Ползвай се о т
м о е то благодеяние и без мен, родино! Бях
причина за т в о я т а свобода, ще бъда и до-

223
казашелсшбо за то в а . О ти в ам в изгнание,
щом пораснах повече, о т к о л к о т о е полез­
но за т е б “.
Как да не се възхищавам на так о в а вели­
чие на душ ата, поради к о е то т о й оти де
в доброволно изгнание и облекчи държа­
вата? Р а б о т а т а беше доведена д о там , че
или свободата щеше да навреди на Сципи-
он, или Сципион на свободата. И едното,
и другото беше нечестиво. З ато в а т о й
даде превес на законите и се уедини в Ли-
церн, т а к а взе решение за св о ето изгнание
о т републиката, к а к т о Ханибал.
Видях вилата, построена о т дялани
камъни, окръжаващата стена, горите, ку­
ли те, изградени к а т о заш и та о т д вете
страни, водохранилището под п острой ­
к и т е и под зеленината, к о я т о можеше да
задоволи нуждите на цяла войска, малката
тясн а и тъ м н а баня, по древна традиция;
според наш ите предци нямало топлина,
освен в мрак. И зпитах голямо удоволст­
вие да съзерцавам н рави те на Сципион и
наш ите. В т о зи ъгъл човекът, к о й т о беше
ужас за картагенците, на к огото Рим е за­
дължен, че е бил превзет само веднъж, е
измивал т я л о т о си, изморено о т селския

224
труд. Упражнявал е с труд себе си, по оби­
чая на предните е обработвал земята.
С т о я л е под т о зи беден покрив, стъпвал
е на т о з и скромен под.
Кой би понесъл днес да се мие така?
С тр ува ни се бедно и скромно, ако с т е ­
н и т е не б л е с т я т о т скъпоценни камъни,
ако не са о т александрийски мрамор и не
са изпъстрени с нумидийски плочки, ако
не ги покрива навсякъде стар ател н о поп­
равено измазване във вид на картина, ако
покривът не е п о кр и т със стъкло, ако
тасоски камък, някога рядка гледка дори
в храм, не обкръжава наш ите басейни, в
к о и т о потапям е изтощ ени о т изпотява­
не тела, ако в о д ат а не се лее о т сребърни
кранове. Д о т у к говоря за плебейски водо­
проводни тръби; а ако взема да описвам
б ан ята на либертините? Колко с т а т у и ,
колко колони, к о и т о не поддържат нищо
и са сложени само за украшение, за да с тр у ­
ва по-скъпо. Колко стъпала, по к о и т о се
сти ч а водата. Д о т а м стигаме в разточи-
т е л н о с т т а , че искаме да стъпваме само
по скъпоценни камъни.
В та зи Сципионова баня има малки про­
цепи к а т о прозорци, изсечени в каменната

225
стена, к о и т о пропускат св етл и н ата без
вреда за с т е н а т а ; а сега наричат баните
развъдниии за хлебарки, ако не са пригоде­
ни така, че през иелия ден слънцето да вли­
за, ако едновременно не се къпеш и печеш
на слънце, ако о т ван ата не се ви ж дат по­
л я т а и м орето. И тези бани, к о и т о са съ­
бирали възхитени тълпи, когато са били
освещавани, се причисляват към с тар и ­
т е , когато луксът измисли нещо ново, с
к о е то срива сам себе си. А някога баните
бяха малко и не бяха украсени с никаква из­
тъ н ч ен о ст. И защо да се украсява скромна
постройка, предназначена за полза, а не за
удоволствие. В т я х не подливаха непре­
къснато вода; не течеше непрекъснато
прясна вода к а т о о т то п ъ л извор.
Н и т о смятаха за важно да е прозрачна
вод ата, в к о я т о изм иват м р ъ со ти ята.
Но, добри богове, какво удоволствие е да
влезеш в т ъ м н а т а баня, п окри та с обик­
новен покрив, в к о я т о знаеш, че т в о я т
любим Кашон к а т о едил е устроил със
со б ств ен ата си ръка, или фабий Максим,
или някой о т Корнелиите! Защ о то и
най-благородните мъже изпълняваха длъж­
н о с т т а на едили - да влизат в тези места,

226
gemo народът се стичаше, к а т о изискваха
ч и с т о т а и здравословна тем п ература -
не к а т о тази , к о я т о е измислена подобно
на пожара, толкова гореща, че измиването
на жив роб, заловен в някакво престъпле­
ние, е можело да бъде к а т о присъда за него.
С трува ми се, че вече няма разлика дали ба­
н я т а гори, или е топла.
Мнозина обви няват Сципион в селя-
щина, че неговият калдариум не виждал
слънце през широки прозорци, че т о й не се
пекъл на ярко слънце и чакал да се свари в
банята. О, нещ астен човек! Не знае да жи­
вее. Не се мие с прецедена вода, но ч есто с
м ъ тн а и когато вали по-силно, п о ч т и кал­
на. Не престоява много в нея, само колко-
т о да се измие. Трябвала му само да о тм и е
п о т т а си, не к а т о балсам. Какво мислиш,
че ще каж ат сега? „Не завиждам на Сципи­
он; наистина е живял в изгнание, щом та к а
се е мил.“ И освен т о в а , както знаеш, не
се е миел всеки ден. З ащ о то тези, к о и т о
са ни предали древните нрави на предни­
т е , са си мили всеки ден ръцете и краката,
к о и то , разбира се, са се цапали о т работа,
а ц ял о то т я л о - в осмия ден. Някой ще
каже: „Ясно ми е, че са били много мръсни.

227
Как мислиш, че са миришели?“ Войнишка
служба, работа, мъж. След к а т о е изнаме­
рена ч и с т а т а баня, вече са мръсни. Кога-
т о Хораций флак иска да опише безчестен
и много известен човек какво казва:

На аромати ухае Буцил...

Сега ще покажеш ли Буцил? За т о в а , ако

миришеше на козел, щеше да бъде на мяс­
т о т о на Гаргоний, к о й т о Хораций про­
т и в о п о с т а в я на Буцил. Сега не стига да
се мажеш с балсам, ако не го правиш по два
и по т р и п ъ т и на ден, за да не се изпари
о т т я л о т о . Какво се х в ал я т с него, сякаш
миризмата е о т с о б с т в е н о т о им тяло?
Ако т о в а ще т и се с т о р и твъ рде т ъ ж ­
но, вини вилата, в к о я т о научих о т Еги-
ал, много грижовен баща на сем ей ството
(т о й сега е собственик на земята), че и
с т а р и т е дървета м огат да се разсаждат.
Необходимо е да го знаем ние, с т а р и т е , за-
щ о т о всеки о т нас сади маслиново дърво
за друг. Аз го видях да пресажда т р и и че­
тиригодиш ни дървета, о т ч и и то плодо­
ве е недоволен. Те ще т и направят сянка,
когато:

228
 Бавно възраства, то сянка
над късните внуци ще хвърля.

К акто казва наш ият Вергилий, к о й то е

искал не най-вярно, а най-красиво да го каже
и не да учи земеделеиа, а да достави удо­
волствие на ч и тател я. Ще оставя всичко
друго и ще т и напиша то в а , ко ето ми е
необходимо днес, за да го улича:

Бобът се сее напролет.

И тебе тогава, люцерно,
рохки браздите поемат.
Трудът за просото започва.

Дали ги сеят по едно и също време и

п р о л е т т а ли ги сеят - можеш да заключиш
по следното: сега е месец юни, в момента,
в к о й то т и пиша т о в а писмо, вече набли­
жава юли; по едно и също време ще видиш
да събират боб и да сеят просо.
Но да се върна на пресаждането на мас­
лини, ко ето видях да се прави по два на­
чина. С тв о л о вете на големите дървета
човекът пресади, к а т о окастри клоните и
ги остави на една стъпка о т земята, после
отряза корените и остави само дебелата

229
част, на к о я т о т е Висят. Напои я с т о р и
я спусна 6 ям ата, след т о в а не само натру­
па земя, но и я отъпка добре. К акто т о й
каза, няма нищо по-добро о т отъпкване-
т о . То прегражда п ъ тя на студа и вятъра.
Освен т о в а та к а дървото по-малко се дви­
жи и поради т о в а поникналите корени се
закрепват в почвата - ако т е са тънки и
слабо захванати, ги изтръгва и най-малко­
т о раздвижване. Преди да зарови дървото,
човекът малко обелва кората. Според него
отвсякъде, о т к ь д е т о е оголено, изникват
нови корени. О т земята с т в о л ъ т не бива
да стърчи на повече о т четири стъпки;
тогава т о й ще се облече с клони о т ниско
и няма по-голямата ч ас т да бъде суха и по­
вяхнала к а т о на с т а р и т е маслини. Други­
я т начин на засаждане е следният: силните
клони с мека кора, каквито са обикновено
на младите дървета, засажда така: т е из­
р а с т в а т малко по-късно, затова не са н и т о
грапави, н и т о слаби.
Видях го да присажда стара лоза о т
овощ ната си градина; о т нея тр яб в а да
се съберат най-тънките корени, ако е въз­
можно, и след т о в а лозата да бъде разстла­
на нашироко, за да пусне корени о т стъбло­

230
т о . И я видях засадена не само през февруа­
ри, но и в края на м арт; лозите се държат
и се о бви ват около брястовете, к о и то не
са техни. Но на всички, т а к а да кажа, де-
белостволи дървета, ще помогне вода о т
подземна цистерна. Ако е така, все едно
дъждът е 6 наша власт.
Повече не искам да т е уча, да не би да
т е направя съперник, та к а както Егиал ме
направи свой съперник.

Бъди здрав!

231
 П исм о ЬХХХУИ

Сенека поздравява Луцилий

П ретърпях корабокрушение още преди

да се кача на кораба. Няма да пиша как с т а ­
на то в а , за да не решиш да го причислиш
към стоическите парадокси, о т ко и то
н и т о един не е лъжлив, н и т о толкова чу­
ден, колкото изглежда на пръв поглед, ако
искаш, и дори - ако не искаш. Това пъту­
ване ми показа колко много излишни неща
имаме и с колко лесно решение можем да се
избавим о т тях , ако необходим остта ни
ги отнеме, и ако не чувстваме, че са ни о т ­
нети.
Със съвсем малко на брой роби, колкото
м огат да се поберат в товарна кола, без
каквото и да било друго, освен т о в а , кое­
т о е на нас, аз и м о я т Максим вече два дни
прекарваме преблажено. П остелката лежи
на земята, аз - върху постелката. О т две­
т е пътни дрехи - едната е за постеля, дру-

232
гаша - за покривало. О т закуската ниидо не
може де се отнеме; приготвена за не пове­
че о т час и непременно е със сухи смокини
и с таблички за писане. Смокините, ако
имам хляб, са ми за закуска, ако не - са ми
хляб. Всеки ден за мен е Нова година, а аз я
правя благополучна и щастлива чрез добри
мисли и величие на душата, ко ето никога
не е по-голямо, о т к о л к о т о когато оставя
всичко чуждо и й осигуря такова спокой­
ствие, че без да се страхува о т нищо, да
трупа за себе си богатства, без нещо да
желае. Колата, в к о я то се возим, е много
грубо изработена. М улетата, само к а т о се
движ ат, показват, че са живи. М улетарят
е бос, но не о т жегата. Насилвам се тази
кола да бъде считана за моя. Продължава
у п о р и т а та срамежливост и когато срещ­
на по-представителна група пътеш ества­
щи, п р о ти в волята си се изчервявам, кое­
т о е доказателство, че то в а , ко ето одоб­
рявам и възхвалявам, още не е укрепнало в
мен. К о й то се изчервява о т бедна кола, се
гордее с луксозна.
Д о ту к успехите ми са малки. Не се осме­
лявам да се задоволявам с малко пред очите
на всички. Все още ме е грижа за мнението

233
на пътуващ ите. Срещу всички мнения на
човешкия род трябва да се издигне глас:
„Вие с т е безумни, вие с т е заблудени, възхи­
щ авате се на напълно излишни неща и нико­
го не цените по то в а, ко ето е негово. Ко-
гато се стигне до и м ущ еството на тези,
на к о и то с м я т а т е да дадете в заем пари
или да ги облагодетелствате, с т е много
то ч н и в правенето на сметки - вече с те
го записали к а т о дълг“. „Много притежава,
но и много дължи“, „Има хубав дом, но нап­
равен с чужди пари“, „Никой друг няма да
покаже толкова бързо по-добре изглеждащо
семейство, но т о й не връща дълговете,
а ако ги върне, нищо няма да му остане.“
Във всички останали случаи ще тр яб ва да
правите едно и също - да махнете то в а ,
ко ето всеки притежава.
С м яташ го за богат, защ ото има злат­
ни съдове и понеже обработва земя във
всички провинции, защ ото в ъ р ти голя­
ма книга със задължения към него, защ ото
притежава толкова много земя в околно­
с т и т е на градовете, а и в необитаем ите
места на Апулия - да му завидиш. К аквото
и да казваш - т о й е беден. „Защо?“ - Защо­
т о дължи. - „Колко?“ - питаш . - „Всичко.“

234
Има ли за теб е разлика дали е получил заем
о т човек или о т съдбата? Какво значе­
ние и м ат охранените мулета само в един
цвят? Важно ли е, че колата му е цялата в
резба?

Неоседлани бегачи със чулове

пурпурни пъстри:
злат ни огърлия виснат надолу
от конските шии,
в злато е сбруята, дъвчат те
мундщуци злат ни със зъби.

Това не може да направи н и т о добро,

н и т о зло - както на стопанина, т а к а и на
мулетата.
Марк Кашон Цензорий, ч и й то ж и в о т
имаше не по-малко значение за републиката
о т то зи на Сципион, водеше една война с
враговете, и друга - с нравите: пътуваше
на кранта и със седло, за да носи със себе си
необходимите си неща. О, как бих искал да
срещне по п ъ тя някой о т наш ите конни­
ци, с бегачи пред себе си, нумидийци и още
много такива, к о и то вдигат прах. Той,
к о й то без съмнение, ще изглежда по-изис-
кан о т К ато н и с повече съпровождащи го,

235
ще се поколебае между меча и ловджийския
нож. О, какъв век на славата беше, когато
триумфиращ ият пълководец, бивш цен­
зор, к о й то на всичко отгоре е Кашон, се
задоволява с една кранта, и т о не напълно.
Защ ото има и дисаги. Няма ли да предпоче­
т е ш пред тези охранени и астурски ти ч а­
щи в тр ъ с коне един единствен кон - то зи
на К атон, обгрижван о т самия него?
Не виждам края на тази тема, ако не го
сложа аз. Спирам да говоря, че т о й сигурно
е виждал в бъдещето всичко то в а , което
е сега, и което пръв нарече „спънки“. Сега
искам да изложа пред т е б съвсем малко на
брой заключения на наш ата школа о тн о с­
но добродетелта, за к о я то смятаме, че е
д о статъчн а за блажения ж и вот.
„К оето е благо, ни прави добри. Защо­
т о и в музикалното изкуство, то в а , кое­
т о е добро, прави човека музикант. Слу­
чайните неща не го п равят добър. Следова­
телно не са добри.“ Някои перипатетици
с м я т а т за невярно то в а , ко ето току-що
казах. „ О т т о в а - казват, - което е добро,
хората не с т а в а т непременно добри. В му­
зиката има нещо добро к а т о ф лейтите,
стр у н и те и к о й то и да било инструмент,

236
пригоден за пеене. Нищо о т тези неща не
т е прави музикант.“ На т о в а отговаряме:
„Не разбирате как смятаме какво е добро
в музиката. Не казваме, че е то в а, което
обучава музиканта, но ко ето го прави; т и
стигаш до покъщнината, необходима за
изкуството, не до сам ото изкуство. Ако
има нещо добро в сам ото музикално изкус­
т в о , т о винаги създава музикант.“ Искам
още да разясня то в а. За д оброто в музи­
калното изкуство може да се говори по два
начина, едното, което спомага за успеха на
музиканта, другото - за сам ото изкуство.
Към успеха се о т н а с я т и нструм ен ти те -
флейти, струни, но до сам ото изкуство
т е не се о т н а с я т . Може да има музикант и
без тях ; макар че може би ще са му нужни.
Но за човека такава двой ствен ост няма;
едно и също нещо е добро и за човека, и за
ж ивота.
„Това, което може да се случи на презрян
и долен човек, не е добро. Б о гатс тв о и м ат
и сводникът, и у ч и т е л я т на гладиатори.
Значи б о г а т с т в о т о не е благо.“ „Невяр-
но е - казват, - защ ото и в граматиката,
и в медицината, и в корм чийството се
п о сти гат блага и о т най-незначителните

237
хора.“ Но тези изкуства не са за величието
на духа, не въздигат нависоко, н и т о се о т ­
вращ ават о т случайното. Д обродетелта
издига хората и ги поставя над всичко, кое­
т о е драго за см ъртн ите; н и т о то в а , кое­
т о се счита за добро, н и т о то в а, ко ето се
счита за лошо, желае, н и т о се страхува. Хе-
лидон, един о т приятели те на Клеопатра,
притежаваше голямо б о гатств о . Наскоро
Н атал, човек с много нечестен и нечист
език (при него жените се очиствали) беше
наследник на мнозина и мнозина го наследи­
ха. Дали парите го омърсиха, или т о й омър­
си парите, к о и то попадат у някои хора,
както пари в клоаката. Д обродетелта е
над всичко то в а. Оценява се със собствена
цена. Тя не см ята за благо то в а, к о ето се
дава на всеки. Медицината и кормчийство-
т о не забраняват на себе си или на своите
да се възхищават на б о га т с т в а т а . Може
да не си добър човек и да си лекар, кормчия,
граматик, и кълна се в Херкулес, също т о л ­
кова и готвач. Този, ко й то може да п р и те­
жава каквото и да било нещо, няма ли да го
наречеш какъвто и да е? Сандъкът за пари
струва толкова, колкото съдържа, а и са­
м и я т т о й е к а т о прибавка на то в а, което

238
лежи 6 него. Кой цени пълен чувал повече,
ошколкошо са парите в него? С ъщ ото е и
с владетелите на б о га т с т в а т а . Те са к а то
придатък на самите богатства.
Защо мъдрецът е велик? Защ ото има ве­
лика душа. Значи, е истина, че то в а, което
го има и най-презреният човек - не е благо.
Никога няма да твърдя, че да не се познава
болката, е благо. И м а т ли го цикадата и
бълхата? Никога няма да кажа, че липсата
на бреме е благо. П и таш кои неща правят
мъдрия. Тези, к о и то и бог. Дай му нещо бо­
жествено, небесно, велико. Благото не по­
пада при всекиго, н и т о търпи всеки да му
е притеж ател. Виж:

Също какво областта

произвежда, какво не поема.
Тука посевите, там
по-щастливо лозите виреят.
Тука овошка, а там
зеленеят ливади несети.
Или не виждаш, че Тмол
ни изпраща дъха на шафрана,
Индия - слонова кост,
а тамян - мекушави сабеи,
голи халиби - метала...

239
 Тези неща са поделени между различни­
т е краища, защ ото е необходимо да има
обмен между см ъртн ите, защ ото т е се
с т р е м я т да получат нещо един о т друг.
И висш ето благо си има своето м ясто. То
няма да се роди та м , кьдето се ражда сло­
новата кост, н и т о там , кьдето се ражда
желязото. П и таш кое е м я с т о т о на вис­
ш ето благо? Душ ата. Но и т я , ако не е чис­
т а и неопетнена, няма да приема бога.
„Благо о т зло не се ражда. Б о г а т с т в о т о
се ражда о т алчността. Следователно бо­
г а т с т в о т о не е благо.“ - Не е вярно - казва
някой, че благо о т зло не се ражда. О т све­
т о т а т с т в о и кражби се раждат парите.
И та к а и с в е т о т а т с т в о т о , и кражбата
са зло, но дотолкова причиняват повече
зло, о тк о л к о то благо. Д ав ат печалба, но
със страх, безпокойство, мъки за т я л о т о
и душата. К о й то и да казва то в а, е неиз­
бежно да приеме, че с в е т о т а т с т в о т о ,
макар да е зло, защ ото прави много злини,
так а е и добро, о т друга страна, защ ото
прави и някакво добро. Може ли нещо да
е по-чудовищно? Впрочем ние се убедих­
ме, че и с в е т о т а т с т в о т о , и кражбата и
прелЬбодейството напълно се с м я т а т за

240
благо. Колко много хора не се срамуваш ош
кражбата, колко много се прославят с пре-
лю бодейството! Защ ото малките св ето ­
т а т с т в а се наказват, докато големите се
приемат за триумфи. Кажи сега, че св ето ­
т а т с т в о т о , ако изобщо о т някаква стр а­
на е благо, ще бъде честно и ще се назове
правилно извършено; защ ото т о в а е наше
дело. К оето мисълта на никой смъртен не
допуска.
Следователно, блага о т зло не могат да
се р одят. Защ ото, ако с в е т о т а т с т в о т о ,
както вие казвате, е зло само защ ото влече
след себе си много зло, т о ще се превърне
в благо, ако бъде освободено о т наказание
и му бъде гарантирана сигурност. Между
другото, най-голямото наказание за злодей-
с т в а т а е в самите тях . Грешиш, бих казал,
ако отнасяш наказанието само до палача и
затвора. То започва веднага след к а т о зло-
д е й с тв о то е извършено, дори - още дока­
т о се извършва. Затова не се ражда о т зло
благо, не повече, о тк о л к о то смокиня о т
маслина. Роденото с ъ о т в е т с т в а на семе­
т о , благата не могат да се изродят. К акто
о т позорно не се ражда честно, так а и о т
зло не се ражда добро. Защ ото честно и

241
благо са едно и също.
Един о т наш ите противници отговаря
така: „Да предположим, че парите са благо,
о т к ь д е т о и да си ги взел; тогава парите,
к о и то си взел о т с в е т о т а т с т в о , ням ат
общо с него. Разбирай го така: в един съд
има и злато, и змия. Ти ще вземеш зл а т о т о
о т съда, защ ото в него има змия, но съдът
не дава зл ато т о , защ ото в него има змия, а
въпреки змията. Точно так а и с в е т о т а т ­
с т в о т о носи придобивка - не защ ото т о
е позорно и престъпно, а защ ото в него се
включва и придобивката. К акто в споме­
натия съд змията е злото, а не зл ато т о ,
так а и в с в е т о т а т с т в о т о злото е прес­
тъплението, а не придобивката.“ Не съм
съгласен с то в а. Едно о т друго са много
различни при много различни условия. Там
- мога да взема зл а т о т о без змията, т у к
- да имам печалба без с в е т о т а т с т в о не е
възможно. Придобивката т у к не е до зло­
деянието, а е смесена с него.
„Ако искаме да следваме то в а , попадаме
в много злини, т о в а не е благо. А в търсе­
не на б о гатств а попадаме в много злини,
значи б о г а т с т в а т а не са благо.“ Д в е неща
- казват - утвърждава ваш ето твърдение.

242
В търсене на б о га тс тв а ние попадаме в
беда. Но ние попадаме в беда и в търсене
на добродетел. Един, докато пътува по
море с цел образование - и претърпява ко­
рабокрушение, или попада в плен. Другото
твърдение е такова: то в а , заради което
попадаме в беда, не е благо. Но о т него не
следва, че ние изпадаме в беда винаги заради
благо или заради наслада. Ако за б о гатств о
изпадаме в беда, т о не само не е благо, а е и
зло; а вие само казвате, че не е благо. Освен
то в а , вие признавате, че о т б о г а т с т в а т а
има някаква полза. Причислявате ги към
удобствата. По ваш ето разсъждение т о
не е и удобство. Защ ото поради него ни се
случват много неприятности.“ На т о в а
о тго в а р я т следното: „Заблуждавате се
к а т о с м я та те , че б о г а т с т в о т о причиня­
ва неприятности. То не вреди на никого.
На всекиго вреди или собствен ата глу­
пост, или чуждата подлост, так а както и
м ечът не вреди на никого; т о е оръжие на
убиеца. Ако са т и навредили заради богат­
с т в о т о , т о в а не значи, че б о г а т с т в о т о
т и е навредило“.
Посидоний, има по-правилно мнение,
к а то казва, че б о г а т с т в о т о е причина за

243
злини не защошо т о прави нещо, а защ ото
подтиква причиняването им. Едно нещо
е действащ ата кауза, к о я то неизбежно
вреди веднага, друго е предшестващата;
б о г а т с т в о т о съдържа предш естващ ата
причина; прави душ ата горделива, пораж­
да високомерие, навлича завист и дотам
променят ума, че славата за наш ите пари,
макар и опасна, ни е приятна. А на благата
подобава да няма у т я х вина; чисти са, не
повреждат душата, не безпокоят. Изди­
га т и дават ш ирота, но без надменност.
Тези неща, к о и то са блага, създават увере­
ност, б о г а т с т в о т о - дързост. Благата
дават величие на душата, б о г а т с т в о т о
- наглост. Н аглостта не е друго освен лъж­
ливо величие.
„Съгласно т о в а твърдение - казват,
- б о г а т с т в о т о не само не е благо, но е и
зло.“ Ако беше зло, сам ото т о щеше да
вреди, ако, както казах, имаше действаща
причина; сега има предшестваща и такава,
к о я то не само подстрекава душата, но и
я привлича. Б о г а т с т в а т а се п редставят
във вид на благо толкова правдоподобно,
че повечето хора му вярват. Добродетел­
т а също има предшестваща причина и

244
предизвиква завист, заидото на мнозина за­
виж дат заради м ъ д р о стта, на други - зара­
ди справедливостта. Но тази причина не
идва о т нея и не е правдоподобна. Заидото
насреща застава онзи по-правдоподобен
образ, ко й то ги призовава към любов и въз­
хищение.
Посидоний казва, че заключението т р я б ­
ва да бъде такова: „Тези неща, к о и то не
дават на душ ата н и т о величие, н и т о до­
верие, н и т о сигурност, не са блага. Затова
б о г а т с т в о т о , до б р о то здраве и подобни­
т е на т я х не п р ав ят нищо о т тези неща;
следователно не са блага.“ И в същия ред на
мисли прави едно по-категорично заключе­
ние: „Това, ко ето не дава н и т о величие на
душата, н и т о доверие, н и т о сигурност, а
напротив - създава наглост, н ад у то с т и
дързост, е зло; случайните неща тл а ск а т
към тези пороци; значи случайните неща
не са блага.“ Според т о в а разсъждение т е
не са и удобства. Едно нещо е удобство­
т о , друго е благото. Удобство е то в а , о т
к о ето има повече полза, о т к о л к о т о о т
н еп ри ятн ости те. Благото трябва да бъде
искрено и отвсякъде безвредно. Благо не е
то в а, ко ето е по-полезно, а то в а, което

245
е само полезно. Освен т о в а полезното се
отнася и за ж и в о тн и те, и за несъвършени­
т е хора, и за глупавите. С него м огат да
бъдат смесени и неприятности, но се на­
ри чат удобства, преценени к а т о такива
в по-голямата си част; благото се отнася
единствено за мъдреца и тр яб ва да бъде не-
накьрнено.
Имай силен дух! О стана т и един възел,
но Херкулесов: „ О т злините не се раждат
блага. О т м ногото бедности произлизат
б огатства, следователно б о г а т с т в а т а не
са блага.“ Н аш ата школа знае т о в а твърде­
ние, п ери п атети ц и те са го измислили и т е
го разрешават. Посидоний казва, че то зи
софизъм, за к о й то често се говори по ди-
алектическите школи, е т а к а опроверган
о т А нтипатър: ,Д у м ата „бедност“ не е
свързана с притежаване, а с отнемане, как-
т о казват древните - с лишаване. Гърци­
т е казват kata steresin. Не се нарича така,
защ ото има, а защ ото няма. Затова о т
много бедности не може да се получи нищо
повече. Б о г а т с т в о т о го п равят много
неща, не много липси. По различен начин
о т то в а , което трябва - казва, - схващаш
бед н остта. Защ ото б е д н о с тта не е то в а,

246
коешо има малко неща, а то в а , ко ето мно­
го неща не притежава; затова и м ето й е
свързано не с то в а , ко ето има, но с то в а,
к о ето й липсва.“
Бих се изразил по-лесно, ако имаше глагол
на латински, к о й то отговаря на апурагх1а
- с тази дума А н ти п атъ р означава бедност­
т а . Аз не виждам какво друго е бедността,
освен притежаване на малко неща. За тези
неща ще решаваме, когато ще имаме мно­
го излишно време, в какво се състои същ­
н о с т т а на б о г а т с т в о т о , и в какво тази
на б едността; но тогава ще разсъждаваме
дали е по-добре да смекчим бедн остта, а да
отнемем надм енността на б о г а т с т в о т о ,
о т к о л к о т о да спорим за думи, к а т о че ли
става дума за дела.
Да приемем, че сме повикани на събра­
ние. Разглежда се законът за премахване
на б о г а т с т в о т о . С тези твърдения ще
можем ли да убеждаваме или да разубежда­
ваме? Ще постигнем ли с тези неща рим­
ляните о тн о в о да п о т ъ р с я т и възхвалят
б е д н о с тта - основата и причината за
т я х н а т а власт, а о т б о г а т с т в а т а си да
се уплашат, да помислят, че са ги взели о т
победени народи, о т к ъ д е т о са проникнали

247
6 пресвещения и умерен град честолюбие­
т о , подкупите и бун товете, прекалено
луксозното показване на в з е т о т о о т по­
бедените народи - ко ето един народ е взел
о т всички, а е много по-лесно всички да го
о т н е м а т о т един? По-добре да ги убедим
в т о в а и да прогоним с т р а с т и т е , откол-
к о т о да описваме. Ако можем, ще говорим
силно, ако не - поне откровено.

Бъди здрав!

248
 Писмо ЬХХХУШ

Сенека поздравява Луцилий

Искаш да знаеш какво мисля за свобод­

н и те науки и изкуства. Нисцо не уважавам,
нищо не смятам за благо, ако р е зу л та тъ т
е пари. Това ще бъдат користни занаяти,
дотолкова полезни, доколкото подгот­
в я т ума, но не го обсебват. На т я х трябва
да им отделяме време само когато душа­
т а не може да прави нищо по-важно; т е са
наше учение, а не работа. Защо свободните
науки са наречени свободни, ще разбереш -
защ ото са достойни за свободния човек.
Една наука е наистина свободна, ако прави
човека свободен. Това е учение за м ъдрост­
т а и т о е върховно, силно, благородно, а
другите са дреболии и детинщини. Търсиш
ли в т я х някакво благо след к а т о учители­
т е по тези науки са най-долните и пороч­
н ите. Тези неща не тр яб ва непрекъснато
да ги учиш, но веднъж да ги научиш. Някои

249
смяташ , че о т свободните науки може да
се узнае дали п р ав ят човека добър. Те не го
обещ ават и не се с т р е м я т да го знаят.
Граматикът се старае само да ни нау­
чи да говорим, а ако иска да се разпростре
повече - се занимава с история, и ако иска
още по-далече да оти де - със стихове. Но
какво общо има т о в а с п ъ тя към доброде­
т е л т а ? Скандиране на срички, старателно
избиране на думи, помнене на драми, закони
за стихосложението и т я х н о т о правил­
но нареждане. Кое о т тези неща премахва
страха, изкоренява алчн остта, обуздава по-
х о т т а ? Да минем към геом етрията и към
музиката; няма да откриеш в т я х нищо,
к о ето забранява да се страхуваш, да забра­
нява да си алчен. К о й то не знае то в а , всич­
ки други неща, к о и то знае, са му излишни.
Трябва да се види у ч ат ли на добродетел.
Ако не учат, тогава и да не се преподават;
ако у чат, са философия. Искаш да разбереш
доколко т е не м ислят да у ч ат хората на
добродетел? Погледни колко се различават
помежду си тези науки; щяха да си прили­
ч ат, ако учеха на едно и също.
Биха т е убедили, че и Омир е философ,
ако нямаше да го опровергаят със своите

250
твърдения. Те го изкарват стоик, ко й то
одобрява само добродетелта и бяга о т нас­
ладите, к о й то не о т с т ъ п в а о т ч е с т н о т о
даже заради безсмъртието; т у го изкарват
епикуреец, к о й то възхвалява спокойстви­
е т о в държавата и прекарва ж и в о та си в
пирове и песни, т у - перипатетик, ко й то
въвежда т р и вида блага, т у - академик, кой­
т о казва, че нищо не е сигурно. Ясно е, че
няма нищо в онзи, в когото има всичко.
Защ ото всички тези неща са различни. Да
кажем, че Омир е бил философ. Явно е бил
мъдрей преди да познае сти ховете. Следо­
вателно нека учим онова, к о ето е направи­
ло Омир мъдрец.
А дали Омир е по-стар о т Хезиод не
е по-важно за мен, о т к о л к о т о да знам, че
Хекуба, макар и по-млада о т Елена, толко­
ва теж ко понася в ъ зр ас тта си. Какво? Да
кажа, че е важно на колко години са Ахил
и Патрокъл? П и таш къде е блуждал Оди-
сей, вм есто да постигнеш т о в а ние да не
се заблуждаваме непрекъснато? Имаме ли
свободно време да слушаме дали го е носило
м о р ето между И талия и Сицилия, или из­
вън пределите на познатия ни св ят, н и т о
пък дали е могъл на такова малко разстоя­

251
ние да се скита толкова дълго? Нас всеки
ден ни разтъ рсват душевните бури и на­
ш а та разпуснатост ни тласка към всички
Одисееви беди. Не липсва и красота, к о я то
привлича оч и те ни, н и т о враг; т у к покажи
и чудовищата, радващи се на човешка кръв,
т у к е и коварната за слуха ласка, прибави
и корабокрушенията и толкова голямо раз­
нообразие о т злини. Научи ме на т о в а как
да обичам родината, как - съпругата, как
- баща си, как да пътувам към тези неща
дори и след корабокрушение. Защо се и н те­
ресуваш дали Пенелопа е била целомъдрена
или е измамила своя век? Дали е подозира­
ла, че вижда Одисей, преди да разбере, че е
то й ? По-добре ме научи какво е целомъдрие
и колко благо има в него, и къде се намира -
в т я л о т о или в душата.
Минавам към музиката - учиш ме как се
съгласуват високите и ниските тон ове,
как има хармония, въпреки че с тр у н и те из­
дават различни тон ове. По-скоро направи
така, че м о ята душа да е в съзвучие със себе
си и как м ои те решения да не са в п р о ти во ­
речие. Показваш ми кои са тъ ж н и т е гами
- по-скоро ми покажи как да не надавам т ъ ­
жен глас сред нещ астията.

252
 Геометрите ме у ч ат да измервам владе­
н и ята си - по-скоро да ме у ч ат как да меря
колко му е нужно на човека. У чат ме да
смятам и наглася п р ъ с т и т е си към скъпер­
н и ч еството. По-скоро нека ме научат, че
тези сметки не са важни. Не е по-щастлив
този , ч и ето имущество изморява водещи­
т е см етки те. И още, колко ще бъде нещас­
т е н този , к о й то притежава в излишък,
ако бъде принуден сам да пресмята колко
притежава.
Каква полза има за мен да зная да разделя
н ивата си на части, ако не мога да направя
делба с б р а т си. Каква полза да пресмятам
много то ч н о всяка стъпка в югера и да не
пропускам ни една, ако ме направи тъжен
то в а , че необузданият ми съсед е взел о т
м о я т а земя? У чат ме как нищо да не губя о т
м о и те владения. А аз искам да се науча как
без болка да ги загубя. „Изгонен съм - казва -
о т бащ ината и дядовата си земя.“ Какво?
Преди т в о я т дядо кой е владеел тази земя?
Можеш ли да обясниш на кой - няма да кажа
„човек“ - на кой „народ“ е принадлежала?
Не си влязъл т у к к а т о владетел, а к а т о ко-
лон. Чий колон си? Ако всичко върви добре
- на наследника. Ю рисконсултите казват,

253
че о бщ ествен ото не став а т в о е с ползва­
н ето . Това, к о ето владееш, к о ето казваш,
че е тв о е , е общ ествено и принадлежи на
човешкия род.
О, прекрасно изкуство! Знаеш да измер­
ваш кръгове и можеш да намериш квадрата
на к о я т о фигура т и дадат, знаеш разстоя­
н и ята между звездите, няма нищо, ко ето
да не попада в т в о и т е измервания. Но ако
си майстор, измери човеш ката душа! Кажи
колко е голяма или колко е малка. Знаеш кол­
ко прави са линиите. Каква т и е ползата,
к а т о не знаеш кое е п р ав о то в ж ивота?
С тигам до науката, к о я т о се прославя със
знанието за небето:

Де се оттегля звездата Сатурн,

буреносна и ледена,
и по кой кръг на небето
М еркурий пламт ящ се разхожда.

Защо ми е да го знам? Защо да се безпо­

коя, когато С атурн и Марс са в п роти вос­
тоен е или когато вечер Меркурий слиза в
кръгозора на Сатурн? По-скоро нека науча,
че където и да са т е , са все благоприятни
и не м огат да се променят. Води ги онази

254
непрекъсната редица о т съдби и неизбеж­
н и я т им курс. Или п р ав ят непроменимо­
т о познание за нещ ата да помага в то в а ,
к о е то се случва. Какво значение има то в а ,
к о е то предсказват, но к о е то не мога да из­
бегна? Зная - не зная, ще се случи.

Но ако буйното Слънце

оглеждаш и луннит е фази,
следващи редом една подир друга,
не ще те измами
нито нас утрешен, нито нощ ясна
чрез тайно коварство.

Но и т а к а добре е предвидено, че аз да
съм защ итен о т коварство. „Никога няма
да ме измами у тр е ш н и я т час? Измамва
то в а , за ко ето не зная какво ще се случи.“
Аз не зная какво ще се случи. Зная какво
може да се случи. Поради т о в а никога няма
да се отчая. Очаквам всичко. И ако нещо
ме отм ине, го считам за успех. Лъже ме ча­
сът, ако ме пощади; и с т о в а няма да ме
измами, след к а т о знам, че всичко може да
се случи, зная и че може и да не се случи. За­
т о в а очаквам успех, но съм го т о в и за беди.
Ще тр яб в а да ме изтърпиш, че ще се

255
отклоня о т исканото о т т е б . Няма да
ме подведеш да причисля към свободните
изкуства скулпторите, живописците и
тези, к о и т о р а б о т я т с мрамор, и други
слуги на лукса. Изгонвам и борците, ч и я то
неизменна наука е масло и прах, о т свобод­
н и те изкуства. Иначе тр яб в а да добавя и
правещ ите балсами, и го твач и те, и всич­
ки приспособили ума си към наш ите насла­
ди. Кажи ми, моля т е , какво свободно има
у тези повръщани на гладно, ч и и то тел а са
угоени, а душ ата им - мършава и остаряла.
Или смятаме за свободно изкуство то в а,
к о ето е упражнявала младежта по време­
т о на наш ите предци: м ятане на копие,
въртене на кол, езда, владеене на оръжие?
Те не са учили децата си на нищо, к о е то се
прави в неподвижно състояние. Но н и т о
едното, н и т о другото учи на добродетел
и я подхранва. Какво ми помага да управля­
вам кон и да го държа с юзда и да овладявам
неговия бяг, ако мен ме н о сят необуздани
с т р а с т и . Каква полза да победиш в борба
и в юмручен бой, когато си победен о т гне­
ва?
„Следователно какво? Никаква ли полза
няма о т свободните изкуства?“ За дру­

256
ги неща много, за добродетелта - нищо.
Даже и тези ръчни занаяти, считани о т
мнозина за низки, принасят голяма полза за
устрой ван ето на ж и вота, но никаква за
добродетелта. Тогава защо да учим деца-
т а си на свободните изкуства? Не защ ото
д ават добродетел, а защ ото п о д го т в я т
душ ата да я приеме. Така, както то в а , кое­
т о древните наричаха „грам отн ост“, чрез
к о я т о на децата се даваха основите на зна­
нието, макар да не учи на свободните из­
куства, все пак подготвя основата за тя х .
С вободните изкуства не в о д я т душ ата
до добродетел, но улесняват п ъ тя към нея.
Посидоний казва, че и зкуствата са че­
т и р и вида: обикновени и ниски, забавлява­
щи, детски и свободни. О бикновените са
тези на м ай сто р и те и са ръчни. Те служат
за устройване на ж и вота, в т я х няма нищо
достойно, нищо подобно на честно. Заба­
вляващ ите са предназначените за очите
и слуха. Към т я х можем да причислим изо­
б р е т а т е л и т е на различни способи - сцени,
к о и то сами се вдигат, дъсчени подове, кои­
т о безшумно се издигат много по-високо и
всичко служещо за различни промени, кои­
т о или се разделят, или, ако са разделени

257
о т само себе си, се съединяват, или тези,
к о и то се издават напред, или постепенно
се прибират. Те грабват оч и те на неве­
ж и те, защ ото всичко став а неочаквано и
понеже не зн аят причините, т е се удивля-
в а т . Детски, или тези, к о и т о и м а т нещо
общо със свободните изкуства, са т и я ,
к о и т о гърците наричат enk.yk.lioi, а наши­
т е ги наричат „свободни“. Единствено
тези изкуства са наистина свободни, нещо
повече - даващи свобода изкуства са тези,
ч и я то грижа е добродетелта.
„Как - казват - има една ч ас т о т фило­
софията, к о я т о се занимава с природата,
друга - с морала, т р е т а - с разума и тази
група о т свободни изкуства завоюва мяс­
т о във философията. Щом се стигне до
въпросите, свързани с природата, фило­
софията се основава на д о казател ств о то
на геом етрията. Следователно, щом т я я
подпомага, е ч а с т о т нея.“ Много неща ни
помагат, без да са ч ас т о т нас. И обратно­
т о , ако бяха част, нямаше да ни помагат.
Храната е помощник на човеш кото тяло,
но не е част. Геометрията ни прави някак­
ва услуга, но на философията е необходима
толкова, колкото на нея самата - кова-

258
чесшбошо. Нишо т о е ч а с т о т геометри­
я т а , н и т о т я о т философията. Всяка има
своите граници. М ъдрецът изучава причи­
н и те за природните явления, геом етърът
ги издирва и пресмята. Защо са постоянни
в движението си небесните тела, каква е
т я х н а т а сила и природа - т о в а знае мъдре­
ц ът, движението им в една и в обратна­
т а на нея посока, наблюденията през какви
интервали се издигат и слизат и защо из­
глежда, че си с т о я т на м я с т о т о , след к а т о
небесните тела не може да са неподвижни,
прави заключения м а те м а ти к ъ т. Мъдре­
ц ъ т нека да знае защо в огледалото се по­
лучават отражения. Геометърът може да
т и каже то в а , на какво разстояние тр яб ва
да о т с т о и т я л о т о о т отраж ен и ето и
какво отражение дава една или друга фор­
ма на огледалото, ф илософ ът ще докаже,
че Слънцето е голямо. Колко е голямо ще
каже м а те м а ти к ъ т, к о й то работи с прак­
т и к а и о п и т; но т р я б в а т и някои принци­
пи. Ала не е напълно сам остоятелно т о в а
изкуство, на к о е то основите са заети о т
другаде, философията не иска нищо о т
другаде, целия си труд го с тр о и на своя
земя. М атем ати к ата, т а к а да се изразя, е

259
заела земята, с т р о и на чужд терен. Първо
приема о т други, благодарение на к о и то
достига до най-далечните си достижения.
Ако само със собствени сили стига до ис­
т и н а т а , ако можеше да разбере природата
на иелия св ят, щях да кажа, че е много по­
лезна за нашия дух, к о й т о сам расте и по­
лучава нещо свише, когато се занимава с не­
бесните явления. Д ухът се усъвършенства
благодарение на едно нещо, непроменимо­
т о знание за благата и злините, към ко ето
само философията се стреми. Никоя наука
не изучава д о б р о то и злото.
Да изброим някои добродетели. Храб­
р о с т т а е да презираш то в а , о т ко ето
хората се страхуват, т я презира всичко,
к о ето ужасява и слага под р о б ств о наша­
т а свобода, провокира, пречупва. Нима
тези свободни изкуства я закаляват? Вер­
н о с т т а е н ай -святото благо на човешко­
т о сърце, никоя необходимост няма да я
принуди да измени, не се съблазнява о т ни­
коя награда. „Гори - казва, - сечи, удряй, уби­
вай! Няма да се предам! К олкото е по-силна
болката, толкова по-дълбоко я скривам!“
Нима свободните изкуства м огат да създа­
в а т такива души? Въздържанието повеля-

260
6а над с т р а с т и т е , едни мрази и гони, дру­
ги усмиряба и ограничава до здравословна
мярка, никога не приближава до т я х заради
самите тя х . Знае, че най-добрата мярка за
всяко желание е да вземаш не колкото ис­
каш, а колкото трябва. Човеколюбието
забранява да бъдем надменни към прияте­
ли, забранява да бъдеш алчен. В думи, в дела,
чувства се представя винаги общ ително и
достъпно за всички. Не счи та ничие зло за
чуждо. Най-много обича своето благо т о ­
гава, когато т о служи на някой друг. Нима
свободните изкуства ни у ч ат на такива
нрави? Не повече, о т к о л к о т о на п р о сто ­
т а , скромност и умереност, не повече о т
т о в а да не харчим много, и на пестеливост
не повече, о т к о л к о т о на к р о т о с т , да ща­
дим чуждата кръв колкото своята собст­
вена и че човек не тр яб в а да използва пра-
хоснически друг човек.
„Щом е так а - казват, - че без свободни­
т е науки не може да се постигне доброде­
тел, защо тв ъ р д и т е, че т е не са о т полза
за добродетелта?“ Заш ото до доброде­
т е л т а не се достига без храна, но все пак
храната няма отношение към добродетел­
т а . Д ъ р в о то не принася полза на кораба, но

261
кораб се прави само ош дърво. П овтарям,
не смятай, че за став а н ето на нещо помага
то в а , без к о ето т о не може да стане.
Може някой да каже така: „Без свобод­
н и те изкуства може да се стигне до мъд­
р о с т т а ; колкото и да тряб ва да се учи
добродетелта, т я не се учи посредством
т я х .“
Защо впрочем да смятам, че няма да
стане мъдър то зи , к о й то не знае буквите,
след к а т о м ъ д р о с тта няма нищо общо с
буквите? П редават се делата, не думите
и не зная дали п а м е т т а не е по-сигурна,
когато не се подпомага отвън , а само о т
самата себе си. Голямо и п росторно нещо
е м ъ д р о стта. Трябва й празно м ясто. Тряб­
ва да се учи за бож ествените и човеш ките
неща, за миналото, за бъдещето, за пре­
ходното и за вечното, за времето, за едно
само виждаш колко въпроси се задават:
например дали нещо е само за себе си; след
т о в а - дали има нещо преди врем ето без
време; как се е създал с в е т ъ т и дали преди
т о в а е имало нещо, имало ли е време. Само
за душ ата въпросите са безбройни: откъде
е, каква е, кога възниква, колко дълго я има,
преминава ли другаде и сменя ли жилището

262
си; свързана ли е с други души и други фор­
ми на живи същества, или само веднъж е в
р о бство и к а т о бъде пусната - се движи из
Вселената; дали е т я л о или не; какво прави,
когато престава да прави нещо чрез нас,
как използва свободата си, след к а т о излиза
о т тази пещера; дали забравя миналото;
дали познава себе си, след к а т о се отдели
о т т я л о т о и оти де във висините.
К о я то и ч аст о т човеш ките и бож ест­
вените въпроси да захванеш, ще се затруд­
ниш о т много неща, к о и то тр яб ва да нау­
чиш. Те са толкова много, толкова важни,
че м огат да и м ат свободен прию т, излиш­
н и те неща тр яб в а да бъдат извадени о т
душата. Д обродетелта не позволява да
бъде вмъкната в такава теснина. Нещо,
к о ето е велико, се нуждае о т широко прос­
т р а н с т в о . Ако ще да изхвърли всичко,
само сърцето да бъде свободно за нея.
„Но знанието на много науки е при­
я т н о .“ Нека се придържаме към него само
толкова, колкото е необходимо. Ако смя­
та ш , че заслужава упрек този , ко й то съби­
ра излишни неща и показва лукса на скъпи
неща в дома си, не см яташ ли, че същ ото
се отнася и за този , к о й то е затрупан о т

263
излишна покъщнина о т букви? Да искаш да
знаеш повече, о т к о л к о т о е необходимо, е
характерно за невъздържаността. Затова
т о зи стремеж към свободните науки ги
прави досадни, многословни, неумерени,
самодоволни и учещи не на необходимото,
а на излишни неща. Граматикът Дидим на­
писал четири хиляди книги. Нещастен си,
ако прочетеш толкова излишни неща. В
едни книги се търси родината на Омир,
във в т о р и се търси и стин ската майка на
Еней, в т р е т и - на какво повече се е о т ­
давал в ж и вота си Анакреонт, на в и н о то
или на п о х о тта , в ч е т в ъ р т и - дали Сафо
е била развратница, и други подобни, кои­
т о , ако знаем, тряб ва да забравим. Говори
сега, че ж и в о т ъ т не е дълъг. Но ако сти г­
неш до наш ата школа, ще т и покажа мно­
го глупости, к о и то тр яб ва да отсечеш със
секира.
Много време, много досада за чуждите
уши струва похвалата: „Начетен човек“.
Нека бъдем доволни о т т о в а простичко
прозвище ,Добродетелен човек“. Да о т ­
варям л етоп и си те на всички народи и да
търся кой пръв е написал стиховете? Да
изчислявам без календар колко време е ми­

264
нало между Омир и Орфей? И да различа­
вам глупостите на Аристарх, с к о и то е
смесил чужди стихове, и да губя век в бро­
ене на срички? Да не вдигам очи о т праха на
геометрията? Д о там да забравя полезната
максима „П ести си времето!“ Това да зная?
И какво да не узная?
Граматикът Апион, к о й то по врем ето
на Гай Цезар обикалял Гърция и бил п ри ет
във всички градове в и м ето на Омир, каз­
вал, че Омир, след к а т о е написал „Илиада“
и „Одисея“, е прибавил началото на своя
труд, ко ето обхваща цялата Троянска
война. Привежда к а т о доказателство, че е
поставил две букви в първия стих, ко и то
съдържат броя на написаните книги. Таки­
ва неща тр яб ва да знае този , ко й то иска
много да знае, не да разсъждава колко време
отнем а о т нас лош ото здраве, колко об­
щ ествен и те задължения, колко всекиднев­
н и те задължения и колко сънят. Измервай
врем ето на своя ж ивот! Не е толкова мно­
го!
Говоря за свободните науки. Но колко из­
лишни философи има, колко извън употре­
ба! философи са стигали до разделянето на
срички, до изучаване с в о й ств ата на съюзи

265
и предлози, и са завиждали на граматици и
геометри. К аквото в т я х н а т а наука е из­
лишно, го прехвърлят в своята. Така се е
получило, че т е са по-старателни в говоре­
н ето, о т к о л к о т о в ж ивота. Чуй колко зли-
ни причинява прекомерната изтънченост
и колко е враждебна на и сти н ата. П рота-
гор казва, че при всяко едно нещо може да се
говори за двете му страни, включително
за самия т о зи въпрос - може ли да се говори
за д вете страни на всяко едно нещо. Нау-
зифан казва, че тези неща, к о и то изглежда,
че същ ествуват, същ ествуват не повече,
о т к о л к о т о не същ ествуват. Парменид
казва, че за всичко, ко ето виждаме, не съ­
ществува нищо друго, освен всеобщ ото.
Зенон Елейски отхвърля всички свързани
затруднения около затруднението; казва,
че нищо не съществува. Към т я х се причис­
л яв ат и последователите на Пирон и ме-
гарците, и еритрейците, и академиците,
к о и т о въведоха н о в о то знание, че нищо не
знаем. Всичко т о в а т и хвърли в купа с не­
нужни неща, заедно със свободните науки.
Едните преподават наука, к о я то не ми е
полезна, а другите ми о т н е м а т надеждата
за всяка наука. По-добре е да знаеш излишни

266
неща, ошколкошо нищо. Те не осветяваш
п ътя, по к о й то войската да стигне до ис­
т и н а т а ; т е ми изваждат очите. Ако вяр­
вам на П ротагор, в природата няма нищо
освен съмнение. Ако вярвам на Наусифан,
само т о в а е сигурно, че няма нищо сигурно.
Ако вярвам на Паренид, няма нищо, освен
едно. Ако вярвам на Зенон - и едно няма.
Следователно какво сме ние? Дали неща­
т а , к о и то ни заобикалят, ни поддържат и
подпомагат? Ц ялата природа е сянка, без­
людна или лъжлива? Не знам на кого да се
сърдя повече: на то зи , к о й то иска нищо да
не знаем, или на оня, к о й то не ни оставя и
тази възможност - нищо да не знаем.

Бъди здрав!

267
 Писмо 1.ХХХ1Х

Сенека поздравява Луцилий

Искаш да напиша за разделенията на фи­

лософията, да покажа отд ел н и те части
на огромното й тял о - нещо, к о ето ще
бъде полезно и необходимо за то зи , ко й то
се е насочил към м ъ дростта. Чрез части­
т е е по-лесно да бъдем въведени в познание
на цялото. Да можеше цялата философия
да се представи пред нас, подобно гледка­
т а върху Вселената. Това наистина щеше
да грабне всички смъртни, да и зо ста в я т
всичко, ко ето поради незнание за истински
великото, смятаме за такова. Но понеже
т о в а е непостижимо, да я разглеждаме, как-
т о разглеждаме Вселената - по части.
Д уш ата на мъдреца обгръща цялата й
грамада с не по-малка бързина, о тк о л к о то
наш ият остъ р поглед - небето; на нас, за
к о и то трябва да се разпръсне мъглата и
зрението ни е слабо, на близко разстояние

268
е по-лесно да ни се показваш отдел н и те
неща, засцото още не можем да обхванем
всеобщ ото. Ще направя каквото искаш и
ще разделя философията на части, но не на
парченца. Да я разделиш е полезно, не и да
я раздробиш. Защ ото да разбереш твърде
дребното е също толкова трудно, колко-
т о и твърде голямото. Н ародът се дели
на три би , войската - на центурии. Това,
ко ето се е разраснало, се опознава по-лесно,
ако се раздели на части, които, каюпо ка­
зах, не трябва да са съвсем малки и безкрай­
но много. Един и същи н едостатък има
разделянето на безкрайно много, както и
никаквото разделяне; каквото е раздробе­
но на прах, е разбъркано.
Най-напред ще т и кажа има ли някаква
разлика между мъдрост и философия. Мъд­
р о с т т а е съвършеното благо на човешкия
дух. философията е любов и стремеж към
м ъ д ростта, философията се стреми към
то в а, за което м ъ д р о стта е дошла. Ясно
е откъде „философията“ е получила им ето
си. С ам ото нейно име разкрива какво оби­
ча.
А „мъдрост“, някои казват, е знание за
човеш ките и бож ествените неща. Други

269
казва - мъдрост е да се зн аят човеш ките и
бож ествените неща. И причините за тях .
Това прибавяне ми се струва излишно, за-
щ о т о причините за човеш ките и божест­
вените неща са ч аст о т бож ественото.
И философията са я определяли едни - по
един начин, други - по друг. Някои казват,
че е стремеж към добродетел, други -
стремеж към правилно мислене, към попра­
вяне на духа, т р е т и - желание за правилно
мислене. Едно се знае със сигурност. Между
мъдрост и философия има разлика. Не може
тъ р сещ о то да е еднакво с тъ рсен ото. Как-
т о има голяма разлика между ал ч н о стта и
б о г а т с т в о т о , т ъ й к а т о едното е жела­
ещо, другото - желано, такава е и между
философията и м ъ дростта. Тя е нейният
резултат и награда; едната идва, до друга­
т а се идва. М ъ д р о стта гърците наричат
ворИа. Тази дума е била употребявана и о т
римляните, както сега се употребява „фи­
лософия“. Това е засвидетелствано и о т
древните т о г а т и , и о т надписа на пам ет­
ника на Досен.

Пътнико, спри!
Прочети мъдростта на Досен!

270
 Някои о т наш ата школа с м я т а т , че
макар философията да е стремеж към доб­
родетел и едното е търсено, а другото
търси, двете м огат да бъдат разделени
едно о т друго. Заш ото няма философия без
добродетел, н и т о добродетел без филосо­
фия. философията е стремеж към доброде­
тел, но посредством самата добродетел;
н и т о добродетелта може да съществува
без стремеж към нея, н и т о стремеж към
добродетел - без самата нея. Заш ото не­
щ ата не са както, ако някой оп и тва да се
прицели о т далечно разстояние: на едно
м ясто е този , ко й то се цели, на друго -
то в а, към което се цели. Н и т о к а т о пъ­
т и щ а т а , ко и то в о д я т към градовете, но
се намират извън тях . Към добродетелта
се о ти в а чрез самата нея. Добродетел и
философия са свързани.
Много велики автори казват, че филосо­
ф ията се дели на т р и части: нравствена,
естествена и занимаваща се с разума. Пър­
в а т а съставя душата. В т о р а т а изследва
природата на нещата. Т р е та та разглежда
сво й ствата на думите, с т р у к т у р а т а и
доказването, да не се промъкне лъжливото
до вярното. Впрочем има и такива, ко и то

271
са разделили философията и на повече, и на
по-малко части. Някои о т перипатетици-
т е са добавили и ч е т в ъ р т а ч аст - граждан­
ска, с к о я т о трябва да се занимаваме с о т ­
делни упражнения, защ ото нейният пред­
м е т е отделен. Някои добавят още една
част, наричана о т гърците ог/сопотгке,
знание за домашното имущество. Някои
са отделили м ясто за различните начини
на ж и вот. Всички т е спадат към онази
ч аст за н равствен остта.
Епикурейците с м я т а т , че има две части
във философията - естествена и морална;
премахват тази за разума. След то в а , кога-
т о били принудени о т самите ф акти да
премахнат двусмислията и да изобличат
лъжата под формата на истина, са въвели
раздел, к о й то са нарекли „За съжденията и
правилата“ и к о й то е разделът за разума
под друго име, но с м я т а т , че т о й е допъл­
нение към раздела за естеств ен и те неща.
Киринейците премахнаха раздела за ес­
т е с т в е н о т о и за разума и оставиха само
нравственото, но по друг начин върнаха
то в а, ко ето махнаха. Те разделят нрав­
ствения раздел на п е т части, к а т о една
част е за то в а, към което трябва да се

272
стремим и което трябва да избягваме.
В т о р а т а - за с т р а с т и т е , т р е т а т а - за
постъпките, ч е т в ъ р т а т а - за причините,
п е т а т а - за доказателствата. Но причи­
н и те за нещ ата се о т н а с я т за е с т е с т ­
вената част, а тази за доказателствата
- към ч а с т т а , к о я т о се занимава с разума.
Аристон Хиоски казва, че естеств ен ата
и занимаващата се с разума част не само
са излишни, но и пречат. Н равствената,
к о я то единствена е оставил, я е орязал,
защ ото онова място, ко ето съдържа пра­
вила за поведение, ги премахна, к а т о каза,
че т е са педагогически, не философски, тъ й
к а т о едно е да си философ, друго възпита­
тел, сякаш философът не е възпитател на
човешкия род.
Следователно щом философията се със­
т о и о т т р и части, да започнем с разделе­
н и ето на н равствената част. Установено
е, че и т я се дели на т р и . П ървата част
е наблюдение, разпределящо на всеки един
то в а , което е негово, и оценяващо - кое
какво струва, к о ето е изключително полез­
но. Кое е толкова полезно, колкото да оп­
ределяш цената на всяко нещо? В т о р а т а
ч аст е за устрема, т р е т а т а - за действи­

273
я т а . П ъ рвото нещо е да преценяваш кое
колко струва, в т о р о т о - да обуздаваш
подбудата и да й заповядваш, т р е т а т а -
да има с ъ о т в е т с т в и е между подбудата и
действията, и да не изпадаш в противоре­
чие н и т о с едните, н и т о с другите.
Ако едно о т т р и т е не е налице, се разва­
л я т и останалите. Каква полза има да зна­
еш цената на всички неща, ако в подбуда­
т а си необуздан? Каква полза да потискаш
подбудата и да владееш желанията, ако в
сам ото действие нямаш представа за вре­
м е то и не знаеш кога, какво, къде и как да
се извърши? Едно е да знаеш цената на не­
щ ата, друго - да знаеш момента, т р е т о -
да разгърнеш подбудата и, вършейки я, да
вървиш напред, не слепешката. Ж и в о т ъ т
е в съгласие със себе си, когато действи ето
не се отделя о т подбудата, а подбудата
о т с т о й н о с т т а и да започваш всяко нещо
к а т о си по-отпуснат или по-устремен в
зависимост колко струва то в а , което же­
лаеш.
Е с те ст в е н а та ч аст на философията се
разделя на две; телесна и безтелесна; всяка
се разделя на своите, так а да ги нарека, с т е ­
пени. Учението за т е л а т а е такова - първо

274
- за тези, ко и то произвеждат нещо и за
тези, к о и то се раждат о т тях; а се раж­
д а т първоначалните неща. С ам ият раздел
за първоначалните неща, според някои, е
неделим, според други, се разделя на учене за
м атерията, за движещата всичко причина
и за началните неща.
О става да разделя ч а с т т а за разума.
Всяка реч или е непрекъсната, или разделе­
на между п и тащ и отговарящ. П ри ето
е едната да се нарича гИМогИсе, другата -
сИа1екИке. Я к е ^ п к е се грижи за думите, за
смисъла и реда им. Пш /е/с£г7се се разделя на
две части, за думите и за значенията , т . е.
за то в а , ко ето се казва, и за думите, с кои­
т о се казва. След т о в а следва голямо разде­
ление и на двете. Затова ще привърша, но:

...за главното аз ще разкажа.

Иначе, ако искам да правя о т ч а с т и т е

части, ще стане книга о т въпроси. Не т е
възпирам, Луцилий, да четеш всичко това,
стига само каквото прочетеш, веднага да
го отнесеш към човеш ките нрави. Тях обуз­
давай, подбуждай о тп адн ал о стта, сдържай
разпуснатостта, укротявай у п о р и т о с т­

275
т а , преследвай своята и доколкото мо­
жеш - всеобщ ата алчност. И когато т и се
казва „Колко дълго време за едно и също ще
говорим?“, отговаряй: „Аз трябваше да ви
кажа: Докога ще продължавате да грешите.
И скате да се избавите о т лекарствата,
вместо да се о тк а ж ете о т пороците. Но
аз още повече ще говоря и ако отказвате,
ще продължавам. Лечението помага тогава,
когато загубилото ч у встви телн о ст тяло
усеща болка при докосване. Ще ви говоря
то в а, ко ето ви е о т полза и п р о ти в ва­
ш ата воля. Когато до вас достигне някой
неласкав глас и всеки поотделно не желае да
чуе и сти н ата, слушайте я заедно.
Докога ще разширявате границите на
владенията си? Н ивата, к о я то заемаше
цял народ, е тясн а за един владетел. Докъ­
де ще се п р о с т и р а т ваш ите ниви, като
не ви с т и г а т владения колкото цели про­
винции? Ц ялото течение на известни реки
минава през ваш ите владения о т извора до
у с т и е т о и служи за граници на цели народи.
И т о в а ли ви е малко, че ваш ите владения
ги опасват морета, че ваш ият управител
управлява о т т а т ъ к Адриатическо, Ио-
нийско и Егейско море, че острови, ко и то

276
са били домове на прочути вождове, се чис­
л я т към най-евтините ви владения? Кол-
к о т о искате повече притеж авайте, нека
бъде владение то в а , к о ето някога беше дър­
жава; правете ваше то в а , което искате,
винаги чуждото иде бъде повече.
Сега говоря с вас, ч и я то разточител-
н о ст е равна на ваш ата алчност. На вас
говоря: докога няма да има езера, над ко и то
няма да се издигат покривите на ваш ите
вили? Докога няма да има река, ч и и то бре­
гове няма да ги покриват ваш ите построй­
ки? К ьдето бликат извори на горещи води,
т а м се издигат нови убежища на разкоша.
К ьдето брегът не е и зви т о т заливи, вие
полагате владенията си и недоволни о т
всяка земя, к о я то не се обработва ръчно,
вкарвате и м орето във ваш ите владения.
Навсякъде се вижда да б л е с т я т ваш ите
жилища, едни - разположени по планините,
с широка гледка към земите и м о р етата,
други наравно, но по височина съперничат
с планините. К олкото и да с т р о и т е , кол-
к о т о и високо да с т р о и т е - вие с т е едни
малки тела. За какво са ви много спални? В
една ще лежите. Не е ваше то в а, кьдето не
с т е вие.

277
 А сега ще кажа и на вас, ч и ето лаком­
ство , голямо и ненаситно, изследва т у к
морета, т а м земи, преследва с голямо уси­
лие едни ж ивотни с ведра, други - с прим­
ки, т р е т и - с всякакви видове мрежи; няма
мир за н и т о един вид ж ивотни, освен ако
ви омръзне. Колко о т тези ястия, ко и то
са приготвени о т толкова рьие, ще изя­
деше с ваш ите уморени о т удоволствия
уста? Колко о т то зи дивеч, хванат с риск
за ж ивота, господарят ще о п и та с раз­
строения си стомах? Колко о т тези с т р и ­
ди, докарани о т много далеч, ще се хлъзнат
в ненаситния ви търбух? Нещастници, не
разбирате ли, че гладът ви е по-голям о т
стомаха.“
Говори на други тези неща, за да може
докато говориш, да се чуваш сам; пиши, за
да четеш , докато пишеш, отнеси всичко
т о в а към нравите и укротяван ето на гне­
ва. Учи, не за да знаеш повече, а за да го зна­
еш по-добре.

Бъди здрав!

278
 Писмо ХС

Сенека поздравява Луцилий

Кой може да се съмнява, Луцилий, че

ж и в о т ъ т , к о й то живеем, ни е дар о т без­
см ъ р тн и те богове, а дарът ни о т филосо­
ф ията е, че живеем с блага? И така, на нея
сме задължени толкова повече, о тк о л к о то
на боговете, колкото по-голямо благодея­
ние о т ж и вота е ж и в о т ъ т с благо. Това
щеше да е така, ако и самата философия не
ни я бяха дали боговете, к о и т о никому не
са дали знанието за нея, но способност за
нея - на всички. Защ ото, ако я бяха напра­
вили всеобщо достояние и ние се раждах­
ме разумни, философията щеше да загуби
най-хубавото, к о ето притежава, че не е
сред обичайните неща. Сега т о в а е ценно­
т о и прекрасното в нея, че не идва сама,
че всеки я дължи на себе си, че не я иска о т
друг-
Защо щяхме да почитаме философията,

279
ако т я беше нечие благодеяние? Нейният
труд е да намира и ст и н а та за хората и за
боговете. О т нея никога не се о т д е л я т
почит, нравственост, справедливост и
цялата с в и та о т свързани и намиращи се
в съгласие добродетели. Тя ни е научила да
уважаваме бож ествените неща, да обичаме
човешките, научила ни е, че в ръцете на бо­
говете е в л ас тта , а сред хората има разби­
рателство. То е било някога ненакърнено,
преди ал ч н о стта да разкъса о б щ е с тв о то
и да стане причина за бедност дори и на
тези, к о и то е обогатила. Понеже искаха
собственост, загубиха то в а , ко ето беше
общо.
Но първите смъртни и родените о т
т я х следваха непорочни природата, нея я
имаха и за вожд, и за закон, поверявайки се
на решението на най-добрия. Присъщо е на
природата по-лошият да се подчинява на
по-добрия. И начело на безсловесните с т а ­
да са най-големите, най-силните ж ивотни.
Не предвожда с т а д а т а слаб бик, а такъв,
к о й то е победил някои самци с големина­
т а и мускулите си. С т а д о т о слонове е
предвождано о т най-добрия. Сред хора­
т а за върховен управител е избиран този

280
с най-големи душевни качества и затова
най-щастливи са били народите, сред кои­
т о не е можело да бъде избран друг, освен
най-добрият. Най-добрият може всичко,
к о ето поиска, т о й не смята, че може пове­
че, о т к о л к о т о трябва.
Онзи век, к о й то е определян к а т о зла­
тен , Посидоний смята, че е век на мъдреци­
т е . Те спирали свадите и защитавали сла­
б и те о т силните, убеждавали и разубеж­
давали, и показвали полезното и безполез­
н о то . Тяхната предвидливост се грижела
нищо да не липсва на тех н и те, см елостта
посрещала опасностите, благодеянията
давали сила и ч ест на поданиците. Да се уп­
равлява било задължение, не властване. Ни­
кой не изпробвал в л а с т т а си срещу тези,
о т к о и то я е получил, и никой не е имал же­
лание или причина да се п роти воп оставя
на властващия с обиди. Всички с добро се
подчинявали на управляващия добре, така
че най-голямата заплаха, к о я т о ц арят мо-
жел да отп рави към поданиците си, била,
че ще се о тте гл и о т в л астта.
Но след к а т о плъзнали пороците, цар­
ската власт се обърнала в тирания, появи­
ла се нуждата о т закони, к о и то отначало

281
мъдреците предлагали. Солон, к о й то е ос­
новал А ти на със справедливи закони, е бил
един о т седемте известни с м ъ д р о с тта
си. Ако Ликург беше живял по т о в а време,
щеше да бъде осм ият о т т о в а свещено
число. Х валят Залевк и Харонд, к о и то уче­
ха на закони не на форума, н и т о в атриума
на съветниците по правни въпроси, но о т ­
делени в свещ еното мълчание на Питагор,
и тези закони т е създаваха за ц вету щ ата
тогава Сицилия, И талия и Гърция.
Д о ту к съм съгласен с Посидоний, а за
то в а, че философията е изнамерила всички
науки, нужни за ежедневния ж и в о т и на нея
принадлежи славата на всички занаяти - с
т о в а не съм съгласен. „Тя - казва Посидоний
- научила живеещите разпръснато в пеще­
ри хора или под скалите, или в орязаната
кора на дърво, да издигат жилища.“ Аз смя­
та м , че философията не е измислила тези
изобретения к а т о покриви, издигащи се
над други покриви, и на градове, притиска­
щи други градове, н и т о развъдниците за
риба, за да не бъде изложена лакомията на
риска на бурите и колкото и да е бурно мо­
р ето, луксът да има свои пристанища, в
к о и то да угоява стада о т всякакви поро­

282
ди риба. Какво ще кажеш? ф илософията е
научила хората да и м ат ключ и резе? Нима
т о в а не е знак на алчността? философия­
т а ли овеси тези покриви, толкова опасни
за ж ителите? Малко беше да използват за
покрив каквото им попадне и без изкуство,
и без затруднение да изнамерят някакво ес­
т е с т в е н о жилище. Вярвай ми, щ астлив е
бил т о зи век без архитекти , без майстори,
измазващи стени. Те са се появили, когато
се е появил и разкош ът - да режеш дървен
материал в четириъгълна форма и да изряз­
ваш с пом ощ та на тр и о н греди със сигурна
ръка по отбелязана линия.

С клинове първите хора

дробили цепливите трупи.

Заидото не правеха покриви на трапеза­

рии за пирове, не се донасяха бор и ела на
дълга редица о т коли, о т к о и то т р е п е р я т
улиците, т а о т т я х да увиснат тавани,
натежали о т злато. Вили, спуснати о т
двете страни, поддържаха къщата. Н а т ­
рупани нагъсто клончета и струпана, сло­
жена полегато шума служеха за стичане на
во д ата о т дъждовете, колкото и силни

283
да бяха т е . Живееха под тези покриви, но
спокойни. Сламата покрива свободни хора,
под мрамор и злато живее робство.
Не съм съгласен и в т о в а с Посидоний, че
изобретенията о т ковано желязо са напра­
вени о т мъдри мъже. Тогава може да бъдат
назовани мъдреци и тези, които:

...изобретили тогава как дивеча

с примка да хващат.
С клей да примамват и с псета
завардвали горските дебри.

Всичко т о в а показва д о с е т л и в о с т т а на
хората, не мъдрост. И с т о в а не съм съгла­
сен, че мъдрият е то зи , к о й то е изнамерил
ж елязото и медта, когато обгорена о т
горски пожари почва е изливала о т плитки­
т е жили течен метал. Такива неща намира
то зи , к о й то ги цени.
И не ми се струва толкова дребен въп­
росът, колкото на Посидоний, дали първо
са използвали чука или клещите. И едното,
и другото е изобретил човек с бърз и ос­
т ъ р ум, но не велик и възвишен; както и
всичко, к о ето държи т я л о т о наведено и
духа - устремен към земята.

284
 М ъдрият можел лесно да се изхрани. И
как не, к а т о и 6 наше бреме не л ам ти да
се натоварва. Кажи ми как да се възхища­
ва човек и на Диоген, и на Дедал? Кой о т
двамата т и се вижда мъдър? Този, к о й то е
изобретил три он а ли? Този ли, к о й т о ви­
дял момчето да пие о т шепа, извадил вед­
нага о т т о р б а т а чаш ата, счупил я и казал
к а т о се упрекнал: „Колко време аз, глупави­
я т , носех излишен товар!“, свил се в бъчва
и спал в нея?
Днес кого считаш т и за мъдър, т о зи ли,
к о й т о иска да изкара шафрановата вода
на неизмерна височина в скрити тръби,
к о й то изпълва и изпразва о т води Еврип
изведнъж, или как да съедини над залата за
пирш ества резбите, т а т у едната страна
да се обръща, т у другата и колкото п ъ ти
се сменя та в а н ъ т, толкова п ъ ти и подне­
сеното блюдо? Или то в а , да покаже и на
себе си, и на другите, че природата не иска
о т нас нищо сложно и трудно, че ние мо­
жем да преживеем и без майстор на мрамор
и ковач, можем да се обличаме без търговия
със сирийиите, можем да имаме необходи­
м о т о за нашия ж и вот, ако се задоволява­
хме с т о в а , к о ето земята изкарва на по-

285
бърхносшша. Ако човеш кият род искаше
да чуе то в а , щеше да разбере, че го тв а ч ъ т
е толкова излишен, колкото и войникът.
Мъдри са били или подобни на мъдри
тези, за к о и то грижата за т я л о т о не е
трудна. Необходимото изисква малко гри­
жи, за лукса се работи много. Не искаш май­
стори? Следвай природата. Тя не иска да
се занимаваме с много неща. За всичко, към
к о ето ни принуждава, ни обучава. „Непо­
носим е с т у д ъ т за голото т я л о “. К ож ите
на д и ви те зверове и на другите ж ивотни
не м огат ли д о статъ ч н о добре да т е за­
щ и т я т о т студа? Някои народи не пок­
р и в ат ли т е л а т а си с кората на дървета­
та ? Не скрепяват ли п ти чи пера, за да ги
у п о требяват к а т о дреха? Голяма ч аст о т
с к и т и т е не уп отребяват ли и днес кожи
о т лисици и мишки, к о и т о са меки на до­
пир и непроницаеми за вятъра? „Нужна е
все пак някаква гъста сянка да пропъжда
летния зной.“ Какво? Д р е в н о с т т а не ни
ли е оставила усамотени места, к о и то
било о т уж асното време, било поради
друга причина са издълбани, превърнати
в пещери? Нима не плетяха с ръце рогоз­
ки о т тънки пръчки, не ги ли покриваха с

286
обикновена кал и не правеха ли покрив със
слама и разни горски растения, за да прека­
р а т зимата спокойни, до като дъждовете
се стичаха по наклонения покрив? Не живе­
я т ли в землянки племена, к о и то са близо
до с и р т и т е , к о и то н ям ат никакво друго
покритие срещу слънчевия зной, освен са­
м а та изгоряла почва?
Не е толкова неприятелски настроена
природата, т а след к а т о дава на всички
живи същества лесен начин за ж и вот, само
човекът да не може да живее без толкова
изкуства. Няма о т нея такава заповед,
нищо не се налага да се добива със сила, за
да се живее. Родени сме к а т о всичко ни е
готово, но понеже сме преситени, си съз­
даваме трудн ости . И покривите, и покри­
т и я т а , и т о п л и н а та за т я л о т о , и храна­
т а , к о и т о сега създават огромен труд, са
били подръка, лесно постижими. М ярката
на всичко е била т а м , докьдето е била нуж­
дата. Ние направихме всичко т о в а скъпо
и рядко, придобивано с много и изкусни за­
наяти.
А природата дава д о статъ ч н о то в а ,
к о ето ни е нужно. Луксът се е отдалечил
о т природата. Той всеки ден сам себе си

287
подбужда и през толкова много векове е на­
раснал и с и зо б р етател н о ст подпомага по­
роците. Първо, т о й е пожелал излишното,
след т о в а п р о ти в о е с те с тв е н о то , накрая
е предал душ ата на т я л о т о , к а т о ù е запо­
вядал да служи на неговата похот. Всички
тези занаяти, к о и то са изпълнили целия
град с шум, р а б о т я т за т я л о т о , на което
преди е било предоставяно толкова, кол-
к о т о на роб, а сега му се предоставя к а то
на господар. И така, т у к - тъкачници,
т а м - ковачници, т у к - аром ат на парфю­
ми, к о и то варят, т а м у ч ат на нежни т е ­
лесни движения и на нежни прочувствени
песни. Изчезнала е онази естествен а мярка,
ограничаваща желанието с необходимото;
заидото се с м ята за долно и селско да искаш
колкото т и е необходимо.
Н евероятно е, Луцилий, доколко насла­
д а т а о т р еч та отклонява о т и с т и н а т а
дори и велики мъже. Е т о например По-
сидоний, според мен, к о й то много е допри­
несъл за философията, до като иска първо
да опише как едни нишки се в ъ р т я т , как
други се усукват, т р е т и се и зтегл я т о т
мека основа, след т о в а как с т а н ъ т държи
основата изправена чрез т е ж е с т и т е и как

288
вм ъ кн ати ят вътък, за да смекчи силното
притискане на основата о т д вете страни,
се свива и нишка с нишка се съединява - каз­
ва, че тъкаческото изкуство е изнамерено
о т мъдрени, к а т о забравя колко по-късно е
о т к р и т т о зи изтънчен занаят, в който:

Станът е стегнат с кросното,

отделя основата бърдо,
напреки с остри совалки
провира се средният вътък,
който ръцет е редят;
между ниш кит е той се провира
и от зъбците на гребен
насечен се вбива след тласък.

А какво ли - ако можеше да види дреха

о т наш ето време, к о я т о не само не е заши­
т а на т я л о т о , но не е и защ ита на срамеж-
л и во стта?
След т о в а Посидоний минава към земе-
делиите и описва не по-малко умело земята,
изорана два и т р и п ъ ти , за да е по-лесно да
си п робиват п ъ т корените, а след т о в а
хвърленото в зем ята семе и подбрани т р е ­
ви да не бъдат п р и ти сн ати о т случайно
израснали диви растения, защ ото т о в а е

289
вредно за семето. И т о в а било дело на мъд­
реците, к а т о че ли днеш ните земеделци не
измислят много нови способи, с к о и т о се
увеличава плодородието. След т о в а , не­
доволен о т тези изкуства, т о й изпраща
мъдреца на мелницата. Разказва как мъдре­
ц ът, по подражание на природата, започва
да прави хляб: „Зърна се раздробяват под
т в ъ р д о с т т а на зъбите, а каквото не по­
падне под т я х , се отнася о т езика до тях;
след т о в а се прибавя слюнката, за да се
плъзне по-лесно към гърлото. Щом дойде в
стомаха, се сварява о т неговата топлина
и тогава о т и в а в т я л о т о . По т о зи при­
мер мъдрецът сложил един остъ р камък
над друг, по подобие на зъбите, ч ас т о т
к о и то са неподвижни и очакват движе­
н и ето на другите, след т о в а започнал да
стри ва зърното с тъ р к ан е то на камъни­
т е , к а т о ги стривал о тн о в о и отн ово, до-
к а т о т е , с т р и т и много п ъти, не се смали­
ли съвсем. Тогава залял браш ното с вода и с
усърдна р абота го подчинил и замесил хляб,
к о й то първо изпекъл с гореща пепел и на
горещи тухли, след т о в а открили посте­
пенно печките и всички други онези подоб­
ни неща, на к о и то огънят се подчинява.“

290
Още малко и ще каже, че и обущарсшвото
е изобретение на мъдреците.
Всичко т о в а е направил разумът, но не
истинският. О т к р и т и са о т човек, кой­
т о не е мъдър, както и, кълна се в Херку­
лес, корабите, с к о и то преминаваме реки и
морета, к а т о им прибавяме платна, за да
улавят вятъра, добавяме отзад и кормило,
к о ето да обръща курса на управляващия на­
сам и натам. П римерът е в зе т о т рибите,
к о и то с леко движение на опаш ката в две­
т е посоки, насочват бързото си придвиж­
ване. „Всичко т о в а - казва Посидоний - го
е измислил мъдрец, но понеже о т к р и т и я т а
са дребни за него, ги е поверил на по-ниско-
поставени служещи му хора.“ Тези неща не
са о т к р и т и о т други, а о т тези, к о и т о и
днес се занимават с то в а . Някои неща пом­
ним, например, стъкла, к о и то пропускат
ясната светлина през прозрачни кереми­
ди, или повдигнатите холове на баните и
вградените в с т е н и т е тръби, чрез к о и то
т о п л и н а та се разпределя навсякъде равно­
мерно. Какво да кажа за мрамора, о т к о й то
с в е т я т храмове и домове? За леко закръг­
лените огромни камъни, к о и то служат за
поддържане на п о р ти и зали, к о и то могат

291
да поберат дял град? За знаците, к о и то за­
писват р еч та оиде докато т я се произнася
и ръката следва бързината на езика? Всичко
т о в а е измислено о т най-ниски роби; мъд­
р о с т т а седи по-високо и не учи ръцете, т я
е учителка на душите.
Искаш да знаеш, какво е загубила, какво
е постигнала? Не красивите движения на
т я л о т о , мелодии под съпровод на тръби
и флейти, к о и то превръщ ат в звук всеки
дъх, влизаш или излизаш през т я х . Не оби­
ча оръжия, стени, войни - обича мира и
призовава човешкия род към съгласие. Тя,
повтарям, не е майстор на необходимите
оръдия. Зашо й приписваме толкова малко
неща? Виждаш майстора на ж ивота! Всич­
ки други занаяти са в нейна власт; на нея е
подвластен ж и в о т ъ т , а след т о в а и всич­
ко, к о ето служи за неговото украшение;
то зи ж и в о т т я направлява към състояние
на блаженство, натам го води, натам му
о тв ар я п ътя.
Тя показва кое е беда и кое ни се стр у ­
ва, че е беда, освобождава духа о т тщ есла­
вие, дава стабилно величие, обуздава наду-
т о с т т а , к о я т о е разкрасена, но празна и
не ни позволява да не правим разлика между

292
величие и пиищосш, предава ни знанието
за цялата природа и за себе си. Обяснява ни
кои и какви са боговете, какво представ­
л я в а т подземните богове, какво - ларите
и в то р о с теп е н н и те божества - к о и то са
станали вечни души, къде се намират т е ,
какво правят, какво могат, какво искат.
Това е посвещение, но не в градския храм,
а в огромния храм на всички богове, к о й то
се нарича с в я т и в него пред гледащите вни­
мателно дути се о т к р и в а т и стин ските
изображения и и стин ските лица. Защ ото
за такава гледка оч и те са слаби. Тогава т я
о т и в а към началата на всички неща и към
вечния разум, к о й то е в основата на всич­
ко, и към силата на всички семена, изгражда­
ща отделн и те, всяко по свой почин. Тогава
започва да се занимава с душата, откъде е,
къде се намира, колко дълго съществува, на
колко ч асти е разделена. След т о в а минава
на тел есн о то и безтелесното и разбира
кое е истина и какви са доказателствата
и как да различим двусмисленото в думите
и в делата, защ ото и с т и н а т а и лъжата са
смесени.
Аз бих казал, че мъдрецът няма да се о т ­
тегли о т спом енатите занаяти, но няма и

293
да ги приближи. Няма да откри е нещо, кое­
т о е достойно за приближаване, защ ото
ще сметне, че не е за вечна употреба. Няма
да вземе нещо, к о е то ще тр яб в а да остави.
„Анахарсис - казва Посидоний - о тк р и
грънчарското колело, с ч и ето въртене се
п р ав ят съдовете.“ След то в а , к а т о сре­
щ а т грънчарското колело и при Омир,
п р едп оч и тат сти х о вете да са неистин­
ски, а не преданието. Аз не споря, че грън­
чарското колело го е о ткри л Анахарсис, ако
е така, значи мъдрец го е изобретил, но не
в к ач ество то си на мъдрей; защ ото мъдре­
ц и те са направили много неща, но не к а т о
мъдреци, а к а т о обикновени хора. С мятай,
че мъдрият е много бърз - но т о й изпре­
варва всички, защ ото е бърз, а не защ ото
е мъдрец. Бих искал някой п ъ т да покажа
на Посидоний стъклодув, к о й то с дъха си
прави такива разнообразни форми, к о и то
едва ли с много умела ръка някой би могъл
да направи. А начина за т о в а са го открили
преди да търсим мъдреца.
„За Дем окрит се говори - казва Посидо­
ний, - че е откри л свода, в к о й то към из­
ви вката на постепенно накланящи се ка­
мъни се добавя камък в средата“. Това бих

294
казал, че не е вярно. Непременно е имало и
преди Демокриш и мостове, и п орти , чи-
я т о горна ч ас т е била максимално извита.
И освен т о в а с т е забравили, че същ ият Де-
м о кр и т е о ткри л как се размеква слонова­
т а кост, как разтопени камъчета се прев­
ръщ ат в изумруди - по т о зи начин и днес
се о ц в е т я в а т подходящи камъчета. Тези
неща е изобретил мъдрец, но не защ ото
е мъдър. Защ ото т о й е направил и неща,
к о и то сме видели, че п р ав ят и неразумни
хора или ги п р ав ят още по-умело.
П и таш какво е изследвал, какво е напра­
вил мъдрецът? Първо, е следил и с т и н а т а и
природата не с бавните за бож ествените
неща очи на другите живи същества. След
т о в а - закона на ж и вота, к о й то т о й съгла­
сува с всеобщия закон и е научил хората не
само да познават боговете, но и да ги след­
в а т и каквото им се случи, да го приемат
само к а т о заповядано о т т я х . Забранил е
да се подчиняват на лъжливи мнения и е
претеглил с вярна преценка кое колко стр у ­
ва. Заклеймил е насладите, смесени с разкая­
ние, и е прославил тези блага, к о и т о винаги
ще ни бъдат приятни; обявил е за щ аст­
лив онзи, к о й т о не се нуждае о т щастие;

295
за Всевластен то зи , к о й то има власт над
себе си.
Не говоря за философията, к о я т о пос­
т а в я гражданина извън родината, богове­
т е извън света, к о я т о е дала добродетел­
т а на насладата, а за тази, к о я т о не см ята
за благо нищо друго, освен то в а , ко ето е
честно, ко ето няма да привлекат н и т о
даровете на съдбата, н и т о тези на чове­
ка. Н ейната награда е, че никога няма да я
подмамиш с награда. Не вярвам, че тази
философия я е имало в онзи груб век, кога-
т о не е имало изкуства и са се учили на по­
лезното на базата на оп ита. И по-рано, в
щ астл и ви те времена, когато хората са ле­
жали на м и л о с т т а на природата и са полз­
вали всичко безразборно, преди ал ч н о стта
и луксът да разделят с м ъ р тн и те и да си
развалят отн ош ен и ята заради грабеж. Те
не са били мъдри хора, макар да са правели
всичко, к о ето мъдреците тр яб в а да пра­
в я т . Няма състояние на хората, което
да буди повече възхищение о т онова, и ако
бог позволи на някого да устрои земните
дела и да даде на народите нрави, няма да
има кой да реши друго освен то в а , ко ето
се помни о т врем ето на тези, при които:

296
 ...никой не е разоравал полята.
Необичайно било да разделят
с межда или камък нивите;
за общността се събирал
плодът, а земята носила всичко сама,
по-охотно, без ничия воля.

Кой е бил по-щастлив о т онзи човешки

род? Заедно се наслаждавали на плодовете
на природата, а на нея й било д остатъ ч н о
да закриля всички к а т о майка, т о в а било
владеене без страх на всичко. Кой народ е
бил, бих казал, по-богат, в к о й то не е може-
ло да бъдеш беден?
Нахлула в прекрасния с в я т ал ч н о стта
и к а т о искала да отдели и присвои нещо,
направила всичко чуждо и о т безгранично
го напъхала в т я с н о т о . А л ч н о стта докара
б е д н о с т т а и понеже искала много, загубила
всичко. Нека сега се мъчи да възвърне изгубе­
н о то , нека прибавя ниви към нивите, к а т о
гони съседите било с пари, било с насилие,
нека се разпростре над земи с размерите на
провинция, и нека дългото преброждане на
земите си да нарича „владение“ - никакво
разширение на границите няма да ни върне
то в а , о т к о ето сме си отиш ли.

297
 Дори и да правим всичко, ще владеем
много, а сме владели всемира. Зем ята е била
по-плодородна, без да бъде обработвана, и
щедра към народи, к о и то не са грабили. За
хората е било наслаждение да се намира ро­
деното о т природата, а и да се посочва и
на друг, и не можело при едни да има изли­
шък, а при други - недостиг; всичко делели
в съгласие. По-силният не слагал ръка върху
по-слабия, алчният още не криел то в а , кое­
т о имал, лишавайки другите о т необходи­
м о то . Грижата за другия била к а т о грижа­
т а за самия себе си. О ръж ията бездейства­
ли, ръцете не се обагряли в човешка кръв,
цялата омраза била само срещу зверовете.
Тези, к о и то не ги защитавало о т слънце­
т о нищо друго, освен гората, тези, к о и то
живеели защитени о т ж е с т о к о с т т а на
студа и дъжда о т едно скромно убежище
под шумата, прекарвали спокойни нощи
без въздишка. Н аш ето безпокойство ни
кара да се въ рти м под пурпура и ни без­
покои с о с т р и остени; а колко сладък сън
им е давала т в ъ р д а т а земя. Не е висял над
т я х гравиран таван, но к а т о лежали на о т ­
к р и т о - над т я х се хлъзгали съзвездията и
величествената гледка на нощ та. С в е т ъ т

298
се движел бързо к а т о в мълчание и вършел
своя труд. И денем, и нощем се откривала
пред т я х гледката на т о зи изключител­
но красив дом. Наслаждавали се да гледат
как едни съзвездия се спускат о т средата
на небето, други се издигат о т невидимо
м ясто. Не е ли п риятн о да се движиш сред
толкова нашироко пръснати чудеса? А вие
се страхувате о т всеки шум, издаден о т
покрива, и ако нещо скръцне сред ваши­
т е стенописи, бягате, загубили ума си о т
страх. Нямали са домове, приличащи на
градове. Имало е свободно дишане на о т ­
к р и то и леката сянка на скала или на дърво,
и ч и сти извори и реки, незатруднени о т
никакво приспособление, н и т о о т тръба,
н и т о о т някаква принуда по п ъ тя си, а
движещи се спонтанно свободно, и лива­
ди, красиви без изкуство, сред т я х скромна
къща, направена с неумела ръка. Такъв е бил
дом ът за живеене в съгласие с природата,
в к о й т о ж и в о т ъ т е бил радост, без страх
о т него или за него. Сега жилищ ето е една
о т м ногото причини за нашия страх.
Но колкото и прекрасен да е бил то зи
ж и в о т и лишен о т коварство, тогаваш ­
н и т е хора не са били мъдреци, доколкото

299
т о в а име е на много голяма почит. Все пак
не мога да отрека, че са били с висок дух,
и т а к а да го кажа, родени направо о т бо­
говете. Защ ото няма съмнение, че с в е т ъ т
е произвеждал най-доброто и все оиде не е
създавал слаби хора. К акто вродените дар­
би на всички били по-силни и били по-спо-
собни за трудн ости , та к а и силите на
всички не били още изтощени. П риродата
не дава добродетел; да станеш добродете­
лен е изкуство. Те не търсели н и т о злато,
н и т о сребро, н и т о скъпоценни камъни с
факел в земните недра. Задоволявали се с
неговорещите ж ивотни. Толкова са били
далече о т т о в а човек да убива човек не о т
гняв, не о т страх, а за забавление. Дреха­
т а им още не е била оцветена, още не се е
втъкавало злато, к о ето още дори не се е
добивало. Следователно какво излиза? По­
ради незнание били невинни. В т о в а е го­
лям ата разлика: не знае ли някой да греши,
или не иска. Нямали са правосъдие, нямали
са разумност, въздържаност, умереност,
н и т о смелост. Имали са такъв суров жи­
в о т , подобен на всички тези добродетели.
Д о б родетел та се съдържа само в обучена
и доведена до съвършенство с усърдни уп­

300
ражнения душа. Ние се раждаме за т о в а , но
лишени о т нея. И в най-добрите о т нас
без обучение има основа за добродетел, но
добродетел няма.

Бъди здрав!

301
 Писмо ХС1

Сенека поздравява Луцилий

Н аш и ят Либералис сега е тъжен, след

к а т о му било известено за пожара, о т кой­
т о изгоря Лугденинската колония. Такъв
случай може да развълнува всеки, особено
човек, к о й то много обича своята родина.
Тази работа го накара да събере цялата си
т в ъ р д о с т на духа, к о й то т о й явно под­
готвяш е за т о в а , к о ето смяташе, че може
да бъде страш но. Но н ещ асти ето беше
неочаквано и не се учудвам, че не се страху­
ваше о т него, защ ото друг подобен случай
нямаше. Много градове са претърпявали
пожар, но н и т о един не е бил унищожен.
Защ ото и там , където о т вражеска ръка
бе изпратен огън, т о й е оставял много
м еста непокътнати и макар че о т време
на време е бил раздухван, рядко е било уни­
щожавано всичко, т а да не остави нищо
за оръжието. И земетресенията не са били

302
толкова опасни и тежки, че да унищожат
иелия град. Никога никъде не е ставал такъв
пожар, к о й т о да не остави нищо за друг
пожар. Толкова прекрасни произведения на
изкуството, к о и то можеха да направят
прочут всеки град, една нощ ги опустоши
и сред пълен мир се случиха неща, о т кои­
т о и през война не можеш да се опасяваш,
че ще се случат. Кой можеше да предполага?
Навсякъде сега има затиш ие и докато из це­
лия с в я т дари пълно спокойствие, се п и т а ­
ме къде се е намирал Лугудун - украшението
на Галия.
С ъдбата е давала време за опасения на
всички, к о и то е поразявала к а т о общ ност.
Всяко нейно голямо дело и разрушение си
имаше някакъв срок; в т о зи случай една
нощ беше и н тер вал ъ т между града и нищо­
т о . П о-н ататъ к ще т и разкажа по-надъл­
го за гибелта, о т к о я т о т о й загина. Това
сломи духа на нашия Либералис, к о й то ви­
наги е бил твъ рд и изправен срещу со б ст­
вените си нещастия. Не без причина беше
потресен; неочакваните неща т е ж а т по­
вече. Н еочакваността дава допълнителна
т е ж е с т на н ещ асти ята и всеки смъртен
скърби повече, когато е изненадан.

303
 Затова нищо не тр яб в а да бъде неочак­
вано за нас. Д уш ата тр яб ва да предхожда
всичко и да размишлява не какво обикно­
вено се случва, а какво може да се случи.
Какво е т о в а нещо, ко ето съдбата, не би
погубила насред разцвета му? Какво не би
нападнала и разтърсила толкова по-страш­
но, о т к о л к о т о силно т о блести? Кое е
трудно, кое е недостъпно за нея? Тя не идва
винаги по един п ъ т, не го изминава до края.
Понякога ни поразява чрез собствен и те ни
ръце, понякога, доволна о т своите со б ст­
вени сили, намира опасности без виновник.
Никое време не е извън опасност; в самите
удоволствия се пораждат причини за бол­
ка. Война се вдига посред мир.
И средства за сигурност с т а в а т опас­
ност; о т приятел - неприятел, враг - о т
съюзник. Л е т н и т е затиш ия преминават
във внезапни бури, по-страшни о т зимни­
т е . Без враг преживяваме враждебни неща
и причини за поражения се намират, ако
други липсват, в чрезмерното щастие. Бо­
л ест застига и най-въздържаните, най-здра­
в и т е - туберкулоза, най-невинните - нака­
зание, най-уединените - размирици.
Понякога случаят избира нещо ново, за

304
коешо събира всички свои сили, к а т о че
сме забравили за него. К аквото е п остро­
ила дългата поредица о т усилия и снизхо­
д и т е л н о с т т а на боговете, един ден се раз­
пръсва и разрушава. К о й то е нарекъл „ден“
бързо случващите се нещастия, им е дал дъ­
лъг срок; достатъчен е час, миг за погубване-
т о на държави; щеше да бъде облекчение за
наш ата слабост, ако всичко загиваше так а
бавно, както се поражда; но нарастването
става бавно, бърза е разрухата.
Не е сигурно н и т о ч ас тн о то , н и т о
държавното; и на хората, и на градовете
съдбата се променя. И сред най-спокойни­
т е съществува ужас и макар че няма ни­
каква външна причина за смутове, бедите
излизат о т т а м , о т к ъ д е т о най-малко ги
очакваш. Ц арства, к о и то у с т о я в а т на
вътреш ни и външни войни, рухват без ни­
какъв тласък. Колко държави са преживели
много щастие?
Значи тр яб ва да се мисли за всичко и
тр яб ва да се укрепва душ ата срещу всичко,
ко ето може да се случи. Да се размишлява за
изгнания, мъчения, болести, войни, корабо­
крушения.
Случаят може да т и отнеме родина-

305
ша, може да т е остави на уединено мяс­
т о , може да направи пустиня та м , кьдето
преди малко си се задушавал о т тъ лп ата.
Нека пред оч и те т и бъде всичко, ко ето е
дял о т човеш ката съдба, нека подготвим
душ ата си не за то в а, ко ето става най-чес­
т о , а за най-лошото, ако не искаме да бъдем
п о д ти сн ати или стъписани о т необичай­
н и те неща, сякаш никога няма да се случат;
за съдбата трябва да се мисли иялостно.
Колко градове в Азия и Ахея са се срут­
вали само о т едно земетресение? Колко
крепости в Сирия, колко в Македония са
били разрушени? Колко п ъ ти тези бед­
ств и я опустошаваха Кипър? Колко п ъ ти е
рухвал Пафос? Ч есто п ъ ти сме били осве­
домявани за гибелта на цели градове, а ние,
на к о и то е било известено за то в а , каква
ч аст о т всичко сме?
Затова да се вдигнем срещу случайности­
т е , а за то в а, ко ето се случва, да знаем, че
не е толкова голямо, колкото слухът го
представя. Изгоря град украшение на про­
винциите, о т к о и то беше част, но беше
и сам за себе си, построен на един, и т о не
толкова висок, хълм. На всички тези градо­
ве, за к о и т о сега чуваш, че са велики и бла­

306
городни, врем ето ще заглади следите един
ден. Не виждаш ли, че на Ахея, най-извест­
н и я т о т градовете, са разрушени и осно­
ви те, нищо не свидетелства, че някога го
е имало. Не само направеното о т човешка
ръка си оти ва, врем ето не разрушава само
направеното о т човеш кото изкуство и
труд; сриват се планинските вериги, иели
области х л ъ тв ат, места, о т к о и то море­
т о не се е виждало, б и в ат покривани о т
вълните. О гънят е унищожил хълмове,
преди т о в а осветявани о т огньове, разру­
шил е и високи върхове - утешение на мо­
реплавателите, и е сривал наблюдателни
кули. Творбите на самата природа се ру­
ш ат, затова тр яб ва да понасяме спокойно
гибелта на градовете. Те са създадени, за да
паднат. Всички ги очаква един и същи край,
дали вътреш на сила и напорът на сдържа­
н о т о дихание отхвърля притискащ ата го
те ж ес т, или се о т п р и щ в а т затворен и те
скрити потоци, или напорът на пламъка
разкъсва п л ъ тн а та плоча, убил с т а р о с т ­
т а , о т к о ято нищо не е защитено, побеж­
дава малко по малко, било т е ж к и я т кли­
м а т прогонва народите и п усти н ята уни­
щожава градовете. Дълго време е нужно за

307
изброяване на всички пътищ а на съдбата.
Едно единствено нещо знам: всички дела на
см ъ ртн и те са осъдени о т с м ъ р т н о с т т а ,
живеем сред загиващото.
С тези и с други подобни думи утеш а­
вам нашия Либералис, горящ с невероятна
любов към своя град, к о й то случайно за­
гина, за да се издигне по-хубав. Нещастие­
т о често прави м ясто на по-добра съдба.
Много градове загинаха, за да бъдат издиг­
н ати к а т о по-хубави. Тимаген к а т о враг
на щ а с ти ето на столи ц ата казваше, че
пожарите му причиняват мъка, защ ото
градът ще бъде издигнат по-хубав, откол-
к о т о преди да изгори. И вероятно всички
в то зи град ще се състезават да го възста­
н о в я т по-добре о т загубеното. Да бъдат
основите дълготрайни, благословени о т
благоприятни знамения. Защ ото за тази
колония е изтекла с т о т н а т а година о т
нейното създаване, а т о в а и за човека не
е край. След к а т о беше основан о т Планк,
градът укрепна до такава численост на на­
селението благодарение на своето м есто­
положение, но - колко нещастия претърпя
във времето, стигащ о за остаряването на
човек.

308
 Затова нека укрепим душ ите си за раз­
биране и търпене на своя жребий и да се
знае, че съдбата дръзва всичко; срещу дър­
ж авите т я има същ ото законно право,
к о ето и срещу управляващите, срещу гра­
довете толкова, колкото и срещу хората.
Но не трябва да негодуваме - влизаме в
т о зи свят, в к о й то се живее по тези за­
кони. Харесва т и - подчинявай се, не т и
харесва - излизай, по к о й то п ъ т искаш.
Негодувай, ако някаква несправедливост е
установена само в теб, ако тази необходи­
м о с т обвързва с т о я щ и т е и нависоко, и на
ниско, живей в съгласие със съдбата, к о ято
разрешава всичко. Няма защо да ни измер­
ваш спрямо гробниците и паметниците,
к о и то са по пътя, различни по своята голе­
мина. Неравни се раждаме, умираме равни.
Казвам същ ото и за градовете, и за ж и те­
ли те на градовете. К олкото Ардеа е била
превзета, толкова и Рим. О сн ователят на
човеш кото право ни е разделил по имена и
и звестн ост само докато ни има. Но кога-
т о се стигне до края на см ъ ртн ите, казва:
„Махни се, честолюбие! За всички, ко и то
т ъ п ч а т земята, нека законът бъде един.“
За тъ р п ен ето на всичко сме равни. Никой

309
не е по-крехък, нишо по-уберен 6 утрешния
ден.
Александър Македонски започнал да учи
геометрия, нещ астният, само за да види
колко е малка земята, о т к о я т о т о й е
завладял много малка част. Аз го наричам
„нещастен“, защ ото е трябвало да разбе­
ре, че носи фалшиво прозвище. Кой може
да е велик в едно малко късче? Това, на кое­
т о са го учили, са били тъ н ко сти , ко и то
тр ябва да се изучават със сериозно внима­
ние, не такива, к о и то не може да ги разбе­
ре безумец, к о й то разпростира мислите си
отвъ д океана. „Учи ме - казал - на по-лесни
неща.“ Обучаващият казал: „Тези неща са ед­
накво трудни за всички“. Приеми, че так а
т и говори самата природа: „Всичко, о т
к о ето т и се оплакваш, е еднакво за всич­
ки. На никого не мога да дам по-лесно. Но
к о й то иска, може да го направи по-лесно за
себе си.“ По какъв начин? Със спокойствие
на духа. Ще т е боли, и ще търпиш и жажда,
и изтощение, и с т а р о с т , ако по-дълго про­
дължи ж и в о т ъ т т и сред хората, и болест,
и ще понесеш загуби, и ще умреш. Но няма
защо да вярваш на то в а, ко ето се мълви
наоколо - нищо о т тези неща не е лошо,

310
не е нетърпимо, не е теж ко. Страхуваш се
о т т я х поради мнението на всички. С т р а ­
хуваш се не о т с м ъ р тта , а о т мълвата.
Какво по-смешно има о т човек, к о й то се
страхува о т думи? О строумно го казва на­
ш и ят Д ем етрий :,Д у м и те на невежите за
мен са к а т о газовете, к о и то изпуска с т о ­
махът. Какво значение има за мен отпред
ли звучат или отзад?“ Какво безумие е да се
страхуваш да не се посрамиш пред посраме-
ни. К акто самата мълва, всичко, казано о т
мене, е страш но за вас без причина; ако мъл­
в а т а не повеляваше, не бихте се страху­
вали. Какво ще навреди на добродетелния
мъж, ако е опръскан о т неверни слухове? Те
според мен и на с м ъ р т т а не вредят. Въпре­
ки че славата й не е добра. Никой о т тези,
к о и то я обвиняват, няма о п и т. Между
другото, да обвиняваш каквото не знаеш,
е абсурдно. Затова пък знаеш колко полезна
е била на мнозина, колко много е освободи­
ла о т мъчения, жалби, лишения, наказания,
досада. Ние не сме в ничия власт, докато
с м ъ р т т а е в наша власт.

Бъди здрав!

311
 Писмо ХСП

Сенека поздравява Луцилий

Мисля, че с т е б сме съгласни относно

то в а, че всичко външно се придобива зара­
ди т я л о т о , а т я л о т о се поддържа заради
душата, в душ ата има служещи части, бла­
годарение на к о и то се движим и храним, но
са ни дадени заради главното. В т о в а глав­
но има една неразумна и една разумна част.
Неразумната се подчинява на разумната,
к о я то не се съотнася към нищо, но всич­
ко се съотнася към нея. И онзи божествен
разум с т о и пред всички неща, пред него не
с т о и нищо. И наш ият разум, к о й то про­
изхожда о т него, е същият. Ако сме съг­
ласни по то зи пункт, по необходимост
ще бъдем съгласни и за друго - че блажени­
я т ж и в о т е в то в а , наш ият разум да бъде
съвършен. Само т о й не подчинява душата
и с т о и срещу съдбата. Охранява наш ата
безопасност при всички о б с то я те л с тв а и

312
е единственото благо, което не се руши.
Той е блажен и бих казал, че нищо не го нама­
лява. С т о и на върха и не се смесва с нищо,
освен със себе си, защ ото, ко й то се поддър­
жа о т друг, може да падне. Ако беше иначе,
щяха да започнат да и м ат значение много
неща, к о и то не ни принадлежат. Кой иска
да разчита на съдбата? Кой разумен човек
ще се възхищава на себе си, ако копира чуж­
до? Какво е блажен ж и вот, сигурност и
непрекъснато спокойствие? Него го дава
величието на душата, дава го т в ъ р д о т о
п о стоян ство на добре разсъждаващия.
Как се стига до това? Ако и ст и н а та е
обхваната изцяло. Ако е съхранен редът в
действията, мярката, красотата, добра­
т а воля, слушаща разума, без да се отделя
о т него, достойна за любов и възхищение.
За да т и опиша накратко - душ ата на доб­
родетелния човек тряб ва да бъде такава,
каквато приляга на Бог. Какво може да иска
онзи, к о й то притежава всичко честно.
Ако нещо, освен ч естн о то , може да спо­
собства за о тл и ч н о то състояние, тога­
ва в него се състои блаженият ж и вот, а
без него - не може. И какво е по-позорно и
по-глупаво о т т о в а благото на разумния

313
дух да се разполага сред неразумните неща.
Някои с ч и т а т , че върховното благо може
да се увеличи, защ ото т о е непълно, когато
му се п р о ти в о п о с та в я т случайни неща. И
А нтипатър, един о т основоположниците
на тази школа, казва, че отдава значение на
външните неща, но не голямо. Но не виж­
даш ли, че т о в а е все едно да не си доволен
о т деня, ако не го осветява някакво малко
пламъче. Какво значение може да има искра­
т а при цялата слънчева светлина? Ако не
си доволен о т самата честн ост, значи ис­
каш да прибавиш към нея и спокойствие,
ко ето гърците наричат аоМехш, или нас­
лада. П ъ рвото все пак можеш да приемеш.
Д уш ата все пак е свободна и отп равя по­
глед към цялата Вселена. Нищо не я откъс­
ва о т съзерцание на природата. Другото,
насладата, е благо за овцата. Добавяме към
разумното - неразумно, нечестно - към
ч естн о то . До т о зи ж и в о т води наслажде-
нието, ко ето има и при гъдел на т я л о т о .
Защо не се решаваш да кажеш, че човек е
блажен, когато небето го прави такъв. И
то зи причислявали, няма да кажа „към мъ­
ж ете“, но „към хората“, за к о и то виеше
благо са вкусовете, ц ветовете, звуците.

314
Да се маха огп т о зи прекрасен раздел на
ж ивите същества, в т о р и сред боговете,
да оти де към безсловесните, защ ото е жи­
вотн о, доволно о т храната.
Неразумната ч аст на душата има две
части: едната - горда, честолюбива, неу­
държима, подвластна на с т р а с т и т е . Дру­
гата - ниска, крехка, отдадена на наслади­
т е . Онази разюзданата, но по-добрата, все
пак е по-силната и по-достойна за мъжа,
някои я о с т а в я т , а за блажен ж и в о т смя­
т а т за необходима онази, слабата. Заста­
в я т разума да й служи, к а т о унищожават
най-висшето о т същ ествата и освен т о в а
превръщат т о в а благо в нещо смесено и
чудовищно, състоящ о се о т несъответ-
стващ и си членове, както казва Вергилий:

Горе с човешка снага

и с прекрасни гърди на девойка,
долу под кръста е морско
чудовище с тромаво тяло,
нейният вълчи корем е
с опашки делфинови сраснал.

Към тази Сцила са привързани диви зве­

рове, ужасяващи, бързи. А о т какви чудеса

315
се съставя м ъдростта? „П ървото изкус­
т в о на хората е самата добродетел. Към
нея е добавена само ненужна и мека плът,
способна единствено да приема храна.“ -
както казва Посидоний. Онази божествена
добродетел свършва и в нейните божест­
вени, достойни за уважение небесни части,
се вплита бездейното и повяхнало живо­
тинско. С покойствието, макар нищо да
не дава на душ ата сам ото т о , все пак о т ­
странява то в а, което й пречи; насладата я
унищожава и размеква цялата й сила. Може
ли да има такава противоречива връзка
между тела. Най-силното нещо се свързва с
най-бездейното, най-строгото - с най-мал­
ко сериозното, н ай -святото - с необуздано
до кръвосмешение. „Значи, ако на доброде­
т е л т а не пречат покоят, липсата на болка
и д о б р о то здраве, няма ли да се стремиш
към тях?“ Защо да не се стремя? Не защ ото
са блага, а защ ото са според природата, и
аз ги приемам по правилна преценка. Тогава
какво е благото в тях? Само то в а , че съм
ги избрал добре. Когато използвам дреха,
к о я то ми подобава, когато се разхождам,
както трябва да правя, когато вечерям,
колкото трябва, вечерята, разходката

316
и дрехата не са блага, а м о ето намерение
свързано с тях , к а т о запазвам подхождаща­
т а на разума мярка във всяко едно нещо. Аз
и сега повтарям: човек тр яб ва да избира
чиста дреха. По природа човек е ч и сто и
изящно същество. Затова ч и с т а т а дреха
не е благо сама по себе си, к а т о изборът на
чиста дреха е благо не в сам ото нещо, а в
избора. Н аш ите действия са честни, не не­
щ ата, к о и то се върш ат. К аквото казах за
дрехата, приеми, че съм го казал за т я л о т о .
Защ ото природата е облякла с него душа­
т а к а т о с дреха - и т о е нейната обвивка.
Но кой цени дрехата по сандъка? Ножни­
ц ат а не прави меча н и т о по-лош, н и т о
по-добър. Следователно т и отговарям съ­
щ о т о за т я л о т о : ако ми е даден избор, аз
ще предпочета здравото и силното тяло,
но благо е изборът ми, а не сам ото т о .
„Значи - казват, - мъдрецът е блажен.
Но т о й не постига благото, ако не му съ­
о т в е т с т в а т оръдията, дадени о т приро­
дата. Затова ко й то притежава доброде­
т е л т а , не може да бъде нещастен, но не е
и преблажен, ако е лишен о т естествени
блага, каквито са здравето и непокътна-
т о с т т а на ч а с т и т е на т я л о т о .“ Но при­

317
емаш нещо, ко ето изглежда невероятно, че
човек и сред силни и продължителни болки
не само не е нещастен, но дори е блажен.
О тказваш да е преблажен, макар че т о в а
е по-малкото. Ако добродетелта може да
постигне т о в а - някой да не е нещастен,
може да постигне още по-лесно да бъде
преблажен. Защ ото о т блажен до пребла­
жен има по-малко разстояние, о тк о л к о то
о т нещастния до блажения. Така че нещо­
т о , ко ето е способно да измъкне човека
о т н ещ асти ята и да го сложи сред блаже­
н ите, не може ли да добави то в а, което
остава, да го направи преблажен? Ще се
окаже слабо на края на склона? В ж и вота
има и неприятни неща, но т е са извън нас.
Ако добродетелният мъж не е нещастен,
дори п р и т и с н ат о т всички неприятно­
с ти , защо да не бъде преблажен за то в а , че
е лишен о т някои приятни неща? Защ ото,
както не е бил п о т и с н а т о т т е ж е с т т а на
н еп р и ятн о сти те до положение да се чув­
с т в а нещастен, так а липсата на удоволст­
вия няма да го изведе о т преблаженото
състояние - т о й е толкова преблажен без
удоволствия, колкото не е нещастен сред
н еп ри ятн ости те. Благото, ако може да му

318
се намали, може и да му се отнеме.
Преди малко казах, че пламъчето не по­
мага на светли н ата на слънцето. Защ ото
т о със светли н ата си затъмнява всичко,
к о ето блести без него. „Но някои неща -
казват - затъм н яват и Слънцето.“ Ала
Слънцето е н епокътнато и сред нещата,
к о и то го затъм няват, и дори и да има
нещо помежду ни, ко ето ни пречи да го
виждаме, действа, следва своя п ъ т. Колко-
т о и п ъ ти да свети между облаци, т о не е
по-малко ясно, н и т о по-бавно, и има голяма
разлика в т о в а да бъде затъмнявано или да
му се пречи. По същия начин то в а , което
се п роти воп оставя на добродетелта, не
отнем а нищо о т нея. Тя не е по-малка, но
по-малко блести. На нас не ни изглежда, че
блести по същия начин, но сама по себе си
т я е същ ата и к а т о замъглено слънце скри­
т о упражнява своята сила. Също толкова
м огат да направят срещу добродетелта
всички беди, неправди и щ ети, колкото
облаците п р о ти в Слънцето.
Н амират се и такива, к о и то ще кажат,
че мъдрецът с не особено здраво тял о
н и т о е нещастен, н и т о е блажен. И т о в а
е заблуждение, изравняват се случайните

319
неща с добродетелта и на ч естн и те се
дава толкова, колкото и на лишените о т
чест. А кое е по-долно и недостойно о т
т о в а да се сравняват неща достойни за
уважение и за презрение? Д остойни за ува­
жение са справедливостта, благочестие­
т о , в ер н о стта, см елостта, разумността;
и обратно, нищо не струва то в а , което
често хората п о ст и га т - здрави крака,
мишци, зъби, мускули, жили, здраве, издръж­
ливост. Освен то в а , ако мъдрецът, чието
тял о е болно, не е н и т о нещастен, н и т о
блажен, ако т о й е по средата, т о и живо­
т ъ т му не е такъв, че да го следват или
да го избягват. Но не е ли абсурдно да се
твърди, че не тряб ва да се стремим към
ж и вота на мъдреца? И можем ли да повяр­
ваме, че има такъв ж и вот, към к о й то не
тр яб ва да се стремим, но и не тряб ва да
го избягваме? Освен то в а , ако телесните
недъзи не п равят нещастен човека, т о поз­
воляват да бъде щастлив. Това, ко ето не е
в състояние да направи наш ето състояние
по-лошо, не може и да прекрати отлично­
т о му състояние.
„Едно е - казвате - студено, друго - т о п ­
ло, т о в а , ко ето е по средата, е хладко; така

320
някой е нещастен, някой блажен, някой не
е н и т о нещастен, н и т о блажен.“ Искам да
прогоня то зи образ, употребяван п р о ти в
нас. Ако към т о п л о т о прибавя повече с т у ­
дено, т о ще стане студено. Ако прибавя
по-горещо, т о накрая ще стане горещо. А
ако додам на този , к о й то според вас не е
н и т о блажен, н и т о нещастен, нещастие,
т о й според вас няма да бъде нещастен.
Следователно сравнението ви не е удачно.
И освен това: е т о един човек, к о й то не
е н и т о блажен, н и т о нещастен; аз доба­
вям към бедите му слепота - и т о й няма
да бъде нещастен; прибавям слабост - не
став а нещастен; добавям непрекъснати и
теж ки болки - не става нещастен. К огото
толкова беди не го п равят нещастен, т е
няма да му о т н е м а т и блаж енството.
Щом не може, както вие казвате, един
мъдрец да бъде доведен о т блаженство до
нещастие, не може да бъде докаран и до
неблаженство. Заради то в а , к о й то е започ­
нал да се хлъзга, кой ще го спре? К аквото го
възпира да не падне до долу, ще го удържи и
на върха. Не е ли възможно да се унищожи
блаж енството в ж ивота? Не може дори да
се намали. Затова и добродетелта сама за

321
себе си е достатъчн а за блажен ж и вот.
„Значи - казват - то зи мъдрец, к о й то е
живял по-дълго, когото не е отклонила ни­
каква болка, не е ли по-блажен о т то зи , кой­
т о винаги се е борил със злата съдба?“ О т ­
говори ми: нима т о й е по-добър и по-чес-
тен . Ако не - т о й не е и блажен. Трябва да
се живее правилно, за да се живее блажено.
Ако не можеш да живееш правилно, не мо­
жеш да живееш и блажено. Д обродетелта
не познава увеличение, както не го познава
и блаженият ж и вот, к о й то произхожда
о т нея. Д обродетелта е толкова голямо
благо, че не усеща достигащ ите до нея
дреболии, к р а т к о с т т а на ж ивота, болка­
т а и всички видове телесни затруднения.
Защ ото удоволствието не е достойно
т я да го погледне. Какво е главното в доб­
родетелта? Тя не се нуждае о т бъдеще и
не брои дн ите си. И в най-малкия промеж­
дутък о т време, т я вкусва вечните блага.
Това ни се струва невероятно и излизащо
извън човеш ката природа. Затова я измер­
ваме със собствен ата си немощ и прилага­
ме към нея собствен и те си пороци. Какво
повече? П о-н ататък какво? Не изглежда ли
също толкова невероятно, че някой сред

322
най-страш ните мъки може да каже „Блажен
съм!“ А т о зи глас се чува и 6 работилница­
т а за наслаждения. „Този е последен и пребла-
жен ден за мен“ - казал Епикур, измъчен о т
задържане на урината и нелечима болка о т
язва на стомаха. Толкова невероятно ли е
т о в а за тъ рсещ и те добродетел, щом се
среща сред поклонниците на насладата. Те,
к о и то са ниски духом, казват сред ужасни
болки, сред ужасни страдания, че мъдре­
ц ъ т н и т о е нещастен, н и т о е блажен. Но
т о в а е по-невероятно о т н евероятн ото.
Не виждам как добродетелта да не падне в
най-ниското, щом е захвърлена о т нейния
връх. Или тр яб в а да дава блаженство, или
ако е отхвърлена о т то в а , нищо не пречи
да стане нещастна. Д о к ато с то и на крака,
т я не може да бъде прогонена. Или тр яб ва
да бъде победена, или да победи.
Казват: „Единствено на безсмъртните
богове са дадени и добродетелта, и блаже­
н и я т ж и вот, а на нас - само подобие и сян­
ка на бож ествените блага. Приближаваме
се до тя х , ала не ги стигаме.“ Но разумът
за хората и за боговете е общ; при бого­
в е т е е съвършен, при хората - подлежи на
усъвършенстване. Обаче наш ите пороци

323
ни докарваш до безнадеждност. В тори,
след мъдреца, е човекът, к о й то не пази най-
доброто, ч и я то преценка още е незряла
и несигурна. Той иска да има остъ р слух и
зрение, крепко здраве и нелош вид на тял о ­
т о и здравето му да остане непроменено
през дългия му ж и в о т. Така че няма ли през
целия си ж и в о т да направи нещо, за което
да се разкайва? В несъвършения човек има
стаена зла сила и когато т я се раздвижи, го
отдалечава о т благото; човекът още не е
добродетелен, но се прави на такъв. Само
че на когото не му достига нещо до добро­
д етел та, т о й е лош. Единствено този:

Който в сърцето си храни сега

и решимост и доблест

т о й е равен на боговете, к а т о помни

произхода си. За никого не е нечестно да
се о п и т а да се издигне дотам , о т к ь д е т о
е слязъл. Защо да не считаш , че има нещо
божествено в този , к о й то е ч аст о т
бога? Всичко, ко ето ни обхваща, е едно - и
е бог, ние сме негови съюзници и прияте­
ли. Членове. Н аш ата душа е способна да се
възнесе до него, ако не я п р и т и с н ат поро-

324
цигпе. К акто поражението на т я л о т о ни
е изправено и устремено към небето, так а
и наш ата душа, к о я т о може да се издигне
колкото иска, е с такава природа, т а да
иска то в а , ко ето искат боговете. И ако се
възползва о т своите сили и се простре в
своето п ростран ство, т я по свой п ъ т ще
стигне до върха.
Голям труд било да се стигне до небето
- а т я се връща. Но щом намери то зи п ът,
т я върви смело, презирайки всичко, не гле­
дайки парите - за нея з л а т о т о и среброто
са достойни за т о зи мрак, в к о й то са ле­
жали, т я не ги цени по блясъка, заслепяващ
очите на невежите, а по с т а р а т а мръсо­
т и я , о т к ь д е т о ги е изкопала наш ата алч­
н о ст. Знае, бих казал, че б о г а т с т в а т а не са
та м , където се събират - защ ото тр яб ва
да изпълним душ ата си, а не някакъв сандък.
Нека душ ата наложи в л а с т т а си над
всички неща, нека встъпи във владение на
цялата природа, за да ограничи своите вла­
дения на и зто к и запад. За да притежава
всичко по обичая на боговете и със своето
изобилие да презира богатства, о т кои­
т о никой не се радва толкова на своите,
колкото се натъжава о т чуждите. Нека

325
се издигне на такава висота, че за т я л о т о
си да не се грижи повече, о т к о л к о т о за не­
избежна тегоба, и не го обича, но е негов
управител, и не се подчинява на то в а , над
к о ето има власт. Никой, к о й т о робува
на т я л о т о , не е свободен. К а т о оставим
настрана всички други господари, к о и то
много се безпокоят за т я л о т о , неговата
собствена власт е своенравна и капризна.
По т о з и начин излиза спокойно, не избърз-
ва и не п и т а какво ще стане с остан ки те.
Но както ние нехаем за косите и брадите
си, т а к а прави и онази божествена душа,
когато излиза о т човека, без да се интере­
сува къде ще бъде преместено предиш ното
й жилище; дали ще го изгори огън, или камък
ще го затисне, ще го покрие ли земята, или
ще го разкъсат зверове - т я см ята че т о в а
толкова се отнася до нея, колкото грижи­
т е за раждането на вече родено дете. Дали
ще го разкъсат п т и ц и т е , или ще бъде -

... плячка на морските псета?

Какво го е грижа то зи , к о й то не е ни­

кой. Но докато е сред хората душ ата не се
страхува о т заплахите им за след смърт-

326
ша, о т к о и то и до с м ъ р т т а не се е с тр а ­
хувала. „Не ме и нтересуват - казва - н и т о
кука, н и т о разкъсването на хвърленото за
поругание тяло, к о е то е о т в р а т и т е л н о за
рледане. Никого не моля за отдаване на пос-
кеден дълг, на никого не поверявам м ои те
останки. П риродата се грижи да не о с т а ­
не никой непогребан. Времето ще погребе
тези, к о и т о ж е с т о к о с т т а е изхвърлила.“
Прекрасно го е казал Меценат:

Не искам гроб. Ще погребва

природата моите останки.

Може би си мислиш, че т о в а е казано о т

високо опасен човек. По природа беше смел
и силен, но се разпусна о т м ногото успехи.

Бъди здрав!
Сенека

2. Нравствени писма до Л уцилий

„За много неща не разбираме, че са излишни,

докато не започнат да ни липсват; използваме ги
не защото ни трябват, а защото ги имаме. А колко
неща притежаваме саА мо защото повечето хора ги
имат. Една от причините за нашите зли ни е, че
живеем по чужд пример, не се водим по разума, а
се отклоняваме заради навика.“

Луций Аней Сенека