Professional Documents
Culture Documents
Aterhov Pulno Prochistvane Podmladiavane I Otslabvane Chrez Surovoiadstvo
Aterhov Pulno Prochistvane Podmladiavane I Otslabvane Chrez Surovoiadstvo
com
Атерхов
Пълно прочистване, подмладяване и отслабване чрез суровоядство.
Живот без болести.
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхоф......................................................................................................................................................8
Преки и косвени заболявания вследствие на погрешно хранене..........................10
Раковата клетка е пряк потомък на дегенериралата храна......................................11
Навикът да се консумира готвена храна е най-опасният от всички пороци ...12
Желанието за готвена храна не е глад....................................................................................12
Яденето на варена храна принуждава човешките органи да работят
три до четири пъти повече от техния нормален капацитет......................................13
Човешкото хранене трябва да се състои от живи клетки, а не от трупове,
състоящи се от мъртви клетки....................................................................................................14
Късогледството е най-големият дефект на модерната медицинска наука ......15
Телесното тегло не може да се смята като критерий за добро здраве.
Затлъстяването е много опасно заболяване.........................................................................16
Никое лекарство не може да замени суровите материали, разрушени от огъня
...........16
Яденето на готвена храна и лекарствената терапия водят човечеството до
пълно унищожение.....................................................................................19
Естествените хранителни продукти не трябва да се използват от лекарите
като терапевтично средство — те трябва да бъдат обявени за единствената
подходяща храна за човека .........................................................20
Ние не трябва никога да нарушаваме целостта на човешките сурови
материал............21
Как се пораждат болестите...................................................................................................25
Най-тежкото от всички престъпления е да се привиква новороденото дете
към готвени храни.............................28
Биолозите-гастрономи трябва да докажат, че природата е сгрешила,
като не ни е снабдила с храни във варено състояние..........................................30
Едно дете се отвращава от вкуса на варената храна, която изглежда апетитна
само за привикналия към нея, тъй както опиумът изглежда приятен на
наркомана.................31
Практикуване на суровоядството в моето семейство..............................................31
Всички лоши навици и животински склонности на човека са резултат
от яденето на готвена храна....................................................................................................33
Употребата на изкуствени витамини и минерали трябва да бъде спряна......34
Сравнението между здравето на деца-суровоядци и децата-консуматори и на
готвена храна е най-доброто средство, за да се потвърди вредата от яденето
на готвена храна..................................................................................................36
Научните институти и отговорните органи на управлението трябва да
проучат проблема за суровоядството без по-нататъшно отлагане....................36
Не е грях да се говори истината...........................................................................................37
Не съществува законна бариера срещу разрушаването на суровите материали,
предназначени за човешкия организъм.................................................................................37
Суровоядството има огромно значение за обществената икономика и
повишава стандарта на живот няколко пъти..............................................................38
Всеки човек трябва да познава истинските и цялостни сурови материали
за своето тяло...........................................................................................................................38
Епохата на консумиране на готвени храни е епоха, в която страстите,
навиците, суеверията, предразсъдъците и микробите имат пълна
власт..........................40
Приложение...........................................................................................................................41
ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ
Д-р Дрюс и Валтер Зомер........................................................................................45
ВЪВЕДЕНИЕ..............................................................................................................45
Тегловни количества..............................................................................................................45
Прибори за приготвяне на ястията.......................................................................................45
Упътвания за приготвяне на храната...................................................................................46
V. ДЕЛИКАТЕСИ....................................................................................................65
1. Ядкови карамели..............................................................................................................65
2. Зърнени карамели............................................................................................................65
3. Карамел от ядки зърна.....................................................................................................66
ЧАСТ III
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА СУРОВИ ЯСТИЯ........................74
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ......................................................................................................74
ДРУГИ РЕЦЕПТИ ОТ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ...............................................................74
1. Пастет (пюре).......................................................................................................................74
2. Ечемичена каша...................................................................................................................75
3. Ечемичена каша със стафиди.............................................................................................75
ОВЕСЕНИ ЯДКИ.........................................................................................................75
4. Закуска от овесени ядки — 1..............................................................................................75
5. Закуска от овесени ядки — 2..............................................................................................75
6. Закуска от овесени ядки с плодове....................................................................................75
7. Качамак.................................................................................................................................75
ПРОСО..........................................................................................................................75
8. Каша от просо.......................................................................................................................76
9. Каша от просо със стафиди.................................................................................................76
10. Каша от просо със сушени плодове.................................................................................76
11. Просо с ябълки...................................................................................................................76
ЕЛДА.............................................................................................................................76
12. Приготвяне на каша от елда..............................................................................................76
13. Подсладена елдена каша....................................................................................................76
14. Бирхар-бенерова каша (мюсли).........................................................................................76
15. Прясна пълнозърнеста закуска..........................................................................................77
16. Вкусна закуска или вечеря от зърнени
храни..................................................................77
17. Овесени ядки с ленено семе..............................................................................................77
18. Закуска на Колат.................................................................................................................77
ЧАСТ I
СУРОВОЯДСТВО
Атерхов
Нека вземем една жлеза, която е съставена от един или два милиарда
клетки. Тези клетки са от най-различни видове, всеки от които е със своя
специфична функция и задължение. Така съществуват мускулни и епителни
клетки, има също нервни клетки и клетки за много други цели. Но главната
функция на клетките на която и да е жлеза е да отделя сокове.
Жлезите на човек, който яде варена храна, притежават пълен комплект
от клетки, а може би дори и повече, като дори само 1/4 или 1/5 от тях са годни
за някаква полезна работа, но и нея не вършат задоволително. Белтъкът сам
по себе си, особено мъртвият животински белтък, който късогледите хора
смятат за съвършен строителен материал, може в най-добрия случай да
произведе най-простата структура на една безформена, неспособна и
безполезна клетка от примитивен тип.
В дадена жлеза всяка специализирана клетка притежава известни
особени механизми, които могат да бъдат организирани и да придобият
способност за активна работа единствено чрез доставяне на специални
хранителни съставни елементи. За производствените функции на тези
механизми са необходими сурови материали и те могат да бъдат доставяни
само от суровите храни. Никоя пчела не може да направи мед от нектара на
варени цветя.
Когато специалните съставни елементи не достигнат до клетката в
достатъчно количество, нейното развитие се забавя или може дори да спре.
Това става причина да се произведат голямо разнообразие от несъвършени и
болни клетки, които са познати като неопластични и анапластични клетки,
макрофаги, мегакариоцити, мастни, ракови клетки.
Така не само че болшинството клетки на въпросната жлеза не достигат
диференциране, но и суровите материали, необходими за секрецията на
соковете, не достигат до малобройните оцелели клетки, които още запазват
способността си да работят. В резултат жлезата не е способна да поддържа
правилно функционално ниво и точно по тази причина заболява.
Незадоволителното развитие и неподходящото функциониране на клетките
може да се случи във всички други органи и системи, в резултат на което се
появяват съответните болести.
Понякога съответната жлеза се поврежда до такава степен, че нейното
отстраняване става неизбежно. Вместо да възприемат и приложат най-
естествените мерки, за да пре-дотвратят разрушението на този орган, хората
поемат най-големи безпокойства, за да го отстранят и след това се гордеят с
извършеното „чудо”. На един суровоядец е напълно ясно, че никакви
лекарства не могат да възстановят изродената клетка и да възвърнат
нейното нормално състояние и способността за работа.
Суровоядецът няма страх от микроби, понеже той е защитен срещу тях от
природните сили. Микробите не могат да увредят напълно развитите
диференцирани клетки. Те поразяват слабите и деликатни клетки.
В действителност любителите на готвената храна дължат живота си на
онова малко количество сурови храни, които те понякога ядат само за
удоволствие, без да вземат под внимание тяхната огромна важност. Понеже
човешкият организъм може да поддържа съществуването си от невероятно
малко количество хранителни материали, това минимално количество сурова
храна е достатъчно, за да го задържи жив за известно време.
Днес дори и най-изтъкнатите специалисти по диетология смятат
гниенето и вмирисването на храните като единствени техни дефекти. Те
разглеждат като хранителни, здравословни и нормални всички онези храни,
които са пресни, чисти и „добре сготвени”. Отсъствието на хилядите съставки
в тях въобще не ги безпокои. Когато им се напомня това, те отговарят, че
също и те ядат плодове. Това е един крайно неблагоразумен отговор.
Болестите в човешкия организъм произлизат от самия факт, че ние разделяме
хранителните съставни елементи един от друг и тогава ги консумираме
отделно, наслуки, без никакъв правилен план.
Хранителната стойност на продуктите не трябва да се търси в
разнообразието на консумираните храни, а в разнообразието на съставните
елементи, които се съдържат в тези хранителни продукти. Най-обикновената
храна, сама по себе си, по количеството на своите хранителни съставки е по-
богата, отколкото цялата колекция от многобройни блюда, сервирани при
най-пищните банкети. Това е заключението на науката.
Провеждат се множество медицински конференции за предотвратяване
на болестите, където, след като разискват в продължение на часове върху
второстепенни въпроси, най-изтъкнатите представители на медицинската
наука се събират около богато декорирани маси, за да гуляят. Тогава,
пренебрегвайки основните и напълно ценни хранителни продукти, които се
образуват в чудните лаборатории на природата за предотвратяване на
болестите и които съдържат в себе си хиляди живи вещества, те се тъпчат с
„вкусни” блюда от дегенерирали и мъртви трупове на 4 или 5 от техните най-
обикновени разновидности. Още по-ясно — някои от тях, като продължават
да смятат естествените продукти за съвсем несъществени, завършват
програмата с кафе и цигари. Нека докторите ме извинят за тези мои
констатации, но след неголямо обмисляне те трябва неминуемо да се съгласят
с мен, че това не е правилна система за хранене и трябва сериозно да се
занимаят с въпроса за извършване на основна промяна в сегашните погрешни
навици на хранене.
Някога в някои азиатски страни осъдените на смърт престъпници били
хранени само с варено месо. Те обикновено умирали за 20-30 дни, докато при
случаите на пълен глад човек може да остане жив повече от 70 дни. Това
значи, че вареното месо е не само бедна храна, но и токсините, които
произвежда, отравят и убиват човека в много късо време.
Общоизвестно е, че хора, които консумират големи количества полиран
ориз, са изложени на заболяването бери-бери, болест, която убива пациента,
след като му причини много страдания. Може би най-характерното
проявление на бери-бери е полиневрита, но той не е единственият, а само
един от многобройните симптоми на болестта. Липсата на витамин В не е
единствената причина за тази болест, както обикновено се предполага.
Полираният ориз не притежава нито един от познатите и непознати
витамини. Белият хляб и въобще всички продукти, приготвени от бяло
брашно, имат точно същия характер като полирания ориз. Това е вярно и за
изкуствената захар, и за рафинираните мазнини.
Горните хранителни продукти, които съставят установената диета на
един любител на готвена храна, са главните фактори, които причиняват
смърт, само че те убиват човека под маската на диария, инфекциозни болести,
ревматизъм, подагра, склероза, диабет, апоплексия, рак и много други
болести, понякога само на едногодишна възраст, друг път на 5, 10, 60 или 70-
годишна възраст, в зависимост от сравнителните пропорции на
консумираните две категории храна — парена и сурова и степента на
наследствена съпротивителна сила, предадена на индивида.
Като резултат от неправилното хранене днес много майки нямат мляко,
за да откърмят своите бебета и така някои от тях хранят децата си с мляко на
прах, бисквити, бял хляб и чай. Естествено децата започват да креят и са слаби
и изтощени. Детските болници и сиропиталища са пълни с такива пациенти.
Достатъчно е на такива деца да се дават по две чаши пресен плодов сок и
по две чаши прясно краве мляко (ако детето е още кърмаче), за да могат да
възвърнат здравето си за две седмици. Но диетиците, привърженици на
готвена храна, като пренебрегват необходимостта от плодове, извършват
всички видове болезнени експерименти върху изхабеното тяло на детето и
след като са взели последната капка кръв от него, се опитват да го хранят със
сухо мляко, мастни екстракти, изкуствени витамини и различни лекарства. С
други думи, пренебрегвайки хармоничното равновесие на хранителните
съставки, свободно доставени от природата, те започват да правят
експерименти върху изтощеното тяло на детето посредством само няколко
съставки, за които са добили частично познание в своите лаборатории. Ако
това дете не получи по един или друг начин естествена храна, то сигурно ще
умре и такива смъртни случаи са наистина хиляди. Но онова, което е още по-
странно, е че много наивни диетици не позволяват на такива деца да ядат
сурови плодове, убедени, че техните слаби стомахчета не ще бъдат в
състояние да ги смелят или в най-добрия случай те оставят въпроса за
плодовете на преценка на родителите, като ги смятат за ненужен лукс или с
малка важност. Свидетели сме на факта, че в много болници се намират месо,
бисквити, сухо мляко, захар, чай, маргарин, ориз, бял хляб, изкуствени
витамини и лекарства, колкото искате, но там няма да видите нито една
машина за изстискване на сокове, а закупуването на плодове дори не е
задължително. Цели дузини детски трупове се изнасят от такива болници, но
никой не осъзнава, че отговорна за високата смъртност е неестествената
система за хранене.
Аз апелирам към хуманните чувства на всички лекари. Нека те обърнат
сериозно внимание на този въпрос. Аз моля всички университетски лектори и
всички отговорни фак-тори в Министерството на народното здраве в нашата
страна и във всяка страна по света, независимо от това, дали те са загрижени
за здравето и благосъстоянието на своя народ или не. Ако действително са
загрижени, те трябва да се заловят незабавно за работа. Моите изложения не
са само хипотези, а неоспорими факти и аз ги представям на читателите не
като резултат от експерименти върху гвинейски свинчета, а чрез живия
пример на моето семейство и на мен самия.
Най-доброто средство за предотвратяване на болестите и в същото време
за повишаване на стандарта на живот за всяко Министерство на здравето е да
се отделя известен незначителен бюджет за учредяване на информационни
отдели с конкретната цел да се запознаят хората с вредата от готвенето, както
и с хранителните продукти, на които липсват витамини, особено бялото
брашно, ориза, месото, рафинираните мазнини, захарта, чая, кафето,
алкохолните и безалкохолни напитки. Тогава те ще трябва да убедят хората
да намалят консумацията на готвена храна, доколкото е възможно, и да
внесат трайна промяна в навиците им на хранене.
Естествено не е възможно изведнъж хората да станат суровоядци, но от
съществено значение е те да се запознаят с подходящите сурови материали за
своя организъм и още от детските години да се освободят от погрешните,
опасни предразсъдъци и да разберат, че сила и здраве на тях и на децата им
дават не пилешката супа, оризът, котлетите, яйцата и бифтекът, а житните
кълнове, морковите, доматите, орехите и гроздето. Като пример давам и моя
собствен случай. В резултат на 52-годишно ядене на месо аз бях загубил
всичката си сила и не можех да изкача две стъпала, без да се задъхам; днес,
след 8-годишно въздържане от месо, аз мога тичешком да се изкачвам по
планините с голяма лекота.
Не зная поради какво научно основание днес в почти всички детски
домове и дневни градини се оставят кутии с бисквити на разположение на
децата, за да се самообслужват винаги, когато пожелаят. Кутиите с тези
пагубни за здравето вещества трябва да бъдат заменени от кошници с пресни
плодове, моркови, краставици и домати през лятото и сухи плодове през
зимата, от които трябва да се позволи на децата да ядат свободно и колкото
желаят през целия ден. Тогава ще видят как, по силата на природните закони,
децата естествено ще започнат да консумират повече плодове и по-малко
дегенерирала храна, като по този начин осигуряват сами здравето си.
Суровоядната система трябва да бъде възприета и в болниците за всички
видове пациенти, а обществото трябва да бъде информирано за получените
резултати. Много полезни реформи могат да бъдат направени в обществените
ресторанти, особено в храненето на войската. Без напълно да се лишат
любителите на готвената храна от удоволствието от нея, колкото и мъртва да
е тя, възможно е да се намали нейното количество с 50 %, като остатъкът се
замести с пресни салати и пресни компоти, както и с най-разнообразни
сезонни плодове. По този начин не само ястията ще станат по-раз-нообразни
и приятни, но и здравето на хората ще бъде укрепено, а обществената
икономика ще направи значителни спестявания.
Веднъж запознали се с вредата от готвената храна, хората ще се опитват
да я избягват. Ще се намерят голям брой здравомислещи хора, които ще
заглушат гласа на навика, ще последват нашия пример и чрез практикуване
на пълно суровоядство ще осигурят съвършено здраве за себе си и своите
семейства. Хората, които са загубили всяка надежда за оздравяване или са
били обезобразени от неестествено затлъстяване, ще разберат, че чрез
съблюдаване на строго суровоядство само в рамките на няколко месеца ще
могат да постигнат здравето, за което винаги са мечтали.
Публикуват се безброй много книги, за да се изтъкнат терапевтичните
особености на отделни плодове и зеленчуци, като грозде, смокини, ябълки,
портокали, лук или ряпа, и чрез създаване на специални методи за
консумирането им авторите се опитват да придадат на дейността си научен
характер. Действителен факт е обаче, че всички годни за ядене разнообразни
растения са съвършени храни и притежават еднакви свойства и качества. От
каквато и болест да страда един човек, те задоволяват тези изисквания на
организма, регулират функциите на органите и възстановяват здравето на
болния. Информацията по този въпрос трябва да бъде предоставена на хората
безплатно, тъй като е нечовечно да се вземат пари за подобно нещо.
Диетиката на любителите на готвена храна е пълна с фатални
противоречия. При извънредно много случаи вредните храни се препоръчват
като полезни, докато други — съ-ществени, се представят като вредни и
строго забранени. Това се дължи на факта, че опитността на консуматорите на
варена храна се базира на непосредствените, външни противоречиви факти за
храните и на направените в лабораториите погрешни изчисления.
Най-доброто доказателство за резултатите от суровоядството е
практиката. Само това би разкрило заблужденията и противоречията,
съществуващи в науката, и в частност — в диетиката. Проверено чрез опита,
това доказателство веднъж завинаги ще сложи край на споровете.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ТЕГЛОВНИ КОЛИЧЕСТВА
7. СЯБ с грозде
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г грозде, според сезона. Ягодите,
немското грозде, къпината, френското грозде, черниците, боровинките,
гроздето и пр. дават съблазнителни комбинации.
Ако гроздовете са много кисели, подслаждаме с малко мед.
1. Плодов десерт
Вземат се 100-180 г ягоди, череши, боровинки, малини, френско грозде,
ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии, дюли, мандарини или други плодове,
отговарящи на годишното време. Разполовяват се или се наситняват и се
смесват с 50 г смлени бадеми, орехи или други ядки. Ако е безвкусно, ястието
се залива с 30 г мед.
2. Ябълкови или крушови резенки
100-150 г ябълки или круши, нарязани на резенчета, се поръсват със 75 г
лимонено ядково сирене или масло (вж.„ядково масло и сирене”).
З. Сливов десерт
125 г сливи с извадени костилки, с или без ципа се бъркат до получаване
на каша. Прибавят се 45 г пинии или лешници.
4. Прасковен десерт
100 г праскови и 50 г кайсии без костилки, настъргани ябълки или
круши, наситнени сливи и 50 г смлени пинии, фъстъци или други ядки се
смесват и се поднасят.
5. Пълнени праскови
5 праскови се обелват и се разполовяват. Костилките се изваждат и
кухината се пълни с 50 г пинии или смлени бадеми, 70 г орехово масло и се
поднасят.
8. Зимен десерт - 1
100 г ябълки, банани или мандарини на парченца се смесват с 50 г
стафиди, смокини или фурми, нарязани на ситно. Към тях се прибавят 50 г
смлени или счукани орехови или други ядки, след което ястието се поднася.
9. Зимен десерт - 2
Приготвят се 50 г нарязани смокини, 50 г наситнени фурми, 50 г стафиди
и 50 г настърган кокосов орех или други счукани ядки. След като се измият и
накиснат, те се смесват и ястието се поднася. Вкусът му става особено
приятен, ако се използва заливка от 50 г кокосово мляко.
1. Маруля с ядки
В една по-голяма чиния се поставят 120 г измити листа от маруля.
Сервира се заедно с малка чинийка с 30 г лешници, фъстъци или други ядки.
Салатата и ядките се ядат заедно.
4. Репички и ядки
100 г репички се поставят върху лист салата и се поръсват с 50 г фъстъци
или други ядки.
Ако се съчетае ослюнченият ядков сок със сока от репичките или ряпата,
и най-лютивата ряпа вече не е тъй остра, а приятна.
5. Корени и ядки
100-150 г морков, пащърнак или сладки картофи се поднасят с 50 г
фъстъци или други ядки и се получава хубав вкус, ако се дъвчат заедно
орехите и корените.
Такива ястия засилват и освежават целия храносмилателен канал и
лекуват гниенето и ферментирането в стомаха, при условие, че се избягват
всички варени нишестени храни. Неварените корени не могат да
ферментират, а орехите свързват киселината в стомаха.
6. Лук и орехи
Около 50 г млад зелен лук с добри пера се поднася заедно с 10 г фъстъци
или други ядки. Дъвченето на ядки с лук дава превъзходен вкус и не се
образува лоша миризма.
7. Бакла и ядки
50 г олющени зърна от бакла се смесват с 30 г пинии, фъстъци или други
ядки. Всяко зърно се дъвче с по една ядка и скоро това ястие става
предпочитано.
ПРОЛЕТНИ САЛАТИ
9. Салата от киселец
Приготвят се 80 г листа от киселец, нарязани на ситно, 50 г (счукани
фъстъци или пинии, настърган кокосов орех или други смлени ядки и 15 г мед
или масло (може да се използват и двете заедно).
Всичко се смесва добре и се поднася. Ако киселецът се отглежда в
градина, трябва да се внимава да не даде семе и тогава ще има нежни листа за
през цялото лято.
40 Картофено-кремова салата
Необходими са 60 г обелени и нарязани картофи, 40 г смлени фъстъци
или пинии, 10 г ситно нарязани подправки — зеленчуци или 30 г нарязан лук
и 60 г рабарберов сок. Всичко се смесва се и се бърка, докато ядките станат на
каша. По желание може да се прибави 15 г мед.
53.Салата от бакла
Необходими са 25 г ситно нарязан широколистен киселец, 25 г
надребнени подправки по избор (целина, магданоз, индивия с малко тамянка
или чубрица), 50 г нарязана бакла и 50 г смлени фъстъци или пинии. Всичко
се смесва добре с 25 г мед или масло и се поднася.
ЗИМНИ САЛАТИ
1. Плодов хляб
600 г пшеница, олющен овес, малко царевица или ориз се смилат на грубо
брашно или някакъв вид квакер. Вземат се 360 г фурми или смокини,
нарязват се и се прибавят към част от брашното. След това се сипва
останалото брашно и сместа се прекарва два пъти през мелничка за ядки, като
при второто смилане се внимава масата да не полепва. Накрая всич-ко се
поставя във форма за хляб или се пресува в малки форми за банички.
2. Плодова баница
600 г пшеница, ръж, олющен ечемик, царевица, смлени на грубо брашно
или някакъв вид квакер, и 500 г фурми, смокини или други сушени плодове се
обработват, както бе описано в рецептата за приготвяне на плодов хляб.
Масата се пресува в пръстена форма за торта, застлана с хартия, и се оставя да
се втвърди. Ако трябва да се вижда плод в резенчетата, след смилането в
тестото се прибавят 120 г тъмни стафиди или нарязани сушени сливи и едва
тогава масата се сипва в пръстената форма.
5. Медени питки
Разбъркват се и се омесват 180 г пшеница, ръж или царевица, 210 г ориз
или олющен овес, смлени под формата на грубо брашно или житни люспи и 90
г мед. Тестото се пресува в съответната форма и се оставя да се втвърди. То
може да се оформя, точи или реже, като му се придават различни форми.
6. Питки от ядки
60 г лимонов сок и 120 г смлени пинии или бадеми се разбиват на каша и
се оставят да престоят за малко. След това към тях се прибавят 120 г ориз или
олющен овес, смлян на грубо брашно, и се омесва тесто. То се пресува във
форма за баничка или от него се правят питки.
9. Меден квакер
Към 60 г мед се прибавят 150 г пшеница или олющен овес, или 180 г ориз,
смлени на грубо брашно. Сместа се прекарва два пъти през мелачка, като се
прибавят 100 г плодове или зеленчуци с ядки.
Ако предпочитате анасонови или други семена, можете да ги прибавите
преди меленето в съотношение 10 г семена на половин кг пшеница.
Кимионовите семена си подхождат най-добре с ръжта.
V. ДЕЛИКАТЕСИ
1. Ядкови карамели
Необходими са 120 г фъстъци или бадеми, или други ядки по избор,
счукани или смлени, и 120 г наситнени сушени плодове — фурми, смокини,
стафиди и т.н. Плодовете и ядките се смесват в блюдото за сечене, нарязват се
на ситно и се прекарват през мелачката. Трябва да се внимава машината да е
така нагласена, че да не извлича маслото от ядките (ако сместа е увредена от
машината, се забелязват маслени капки). Тестената маса се разстила върху
дървена дъска и се разточва кора с дебелина два сантиметра. Нарязва се на
квадрати или правоъгълни форми като карамели. Парчетата се увиват във
восъчна хартия, за да се съхранят по-дълго. Тестото може да се пресува и в
малки форми.
2. Зърнени карамели
Приготвят се 120 г ориз или сладка царевица, олющен овес, пшеница,
смлени на грубо брашно, или зърнен квакер и 120 г фурми, смокини, сушени
круши, стафиди или сливи, нарязани в част от брашното. Прибавя се
останалото брашно и се смила два пъти. Тестото се поставя върху покрита с
восъчна хартия дървена дъска, точи се и се нарязва, както е описано по-горе.
Парчетата се обвиват във восъчна хартия и се оставят на сухо място. Те могат
да траят дълго и при това вкусът им постоянно се подобрява. Ако се нарежат
на парчета, дълги 5 см, могат да се опаковат в пакетчета и да се запазят в
кутийки. Ако ще се консумират веднага, тестото се оформя в малки форми. За
промяна на вкуса на всеки половин кг от избраното зърно преди меленето се
прибавят 10 г анасонови семена или т.нар. подправки. Може да се употребяват
и сушени подправки и семена.
Това тесто е много подходящо и за получаване на банични кори.
1. Лимонена майонеза
15 г пинии или фъстъци, много ситно или два пъти премлени, се смесват
и разбъркват с 30 г лимонов сок. Сместа се оставя да престои 15 минути или
по-дълго, към нея се прибавя 15 г масло от ядки или маслини и се разбива на
крем. Вкусът на този крем може да се променя чрез прибавка на смлени
кимионови, анасонови, синапови и други семена.
2. Медено-кремов сос
15 г много ситно смлени фъстъци се смесват и разбиват с 50 г лимонов
сок. Оставя се да престои 15 минути, прибавят се 15 г мед и сместа се разбива
на крем.
3. Медено-лимонен сос
Разбиват се 30 г лимонов сок и 15 г мед. Ако сместа е много кисела, се
прибавя 15 г маслиново или ядково масло.
4. Ябълков сос
60 г ябълков сос от кисели или сладки ябълки, получен с помощта на
преса за сок, е един освежителен, вкусен сос, подходящ както за зеленчукови,
така и за овощни салати. Особено през зимата, ако няма рабарберов сок, той
придава на зеленчуковите салати приятен вкус.
6. Рабарберов-кремов сос
30 г смлени фъстъци или пинии се смесват и се разбиват заедно с 60 г
рабарберов сок. Сосът се оставя да престои 15 минути. Употребява се само за
зеленчукови салати. Към него могат да се прибавят 10 г ситно нарязани
подправки.
7. Доматен сос
60 г домати, обелени и нарязани с остър нож и 15 г смлени пинии или
фъстъци се разбиват и разбъркват заедно. Сосът може да се подобрява и
разнообразява чрез различни подправки — 10 г ситно нарязани магданоз или
целина и, по желание, 10 г масло от маслини или ядки.
8. Сос от краставици
Този сос се приготвя по същия начин както предходния, но вместо
домати се използват 60 г настъргани краставици.
1. Хряново масло
60 г смлени фъстъци и 60 г настърган хрян се смесват и разбиват.
Маслото се оставя да престои 5 минути или по-дълго, след което се разбива с
60 г рабарберов сос или 30 г кисели ябълки.
2. Плодово масло
Смесват се и се разбъркват 60 г лимонов сок, кисели ябълки (настъргани
или като сок) или други стипчиви плодове, например дюли, с 60 г смлени
пинии или фъстъци. Могат да се нарежат и прибавят 30 г стафиди, смокини
или фурми.
5. Масло от лук
За маслото се настъргват 50 г лук, прибавят се 60 г рабарберов сок, сок от
зелени домати или кисели ябълки и 60 г смлени фъстъци. Киселите течности
могат да се изоставят. Ако са много остри, е добре да се смекчат с 30 г масло.
1. Домашно сирене
За 1 кг: 4-5 л мляко, 20-25 капки мая за сирене, сол.
Прясното мляко се кипва, след което се охлажда до температура 30-35˚ С
(ако потопите малкия си пръст в млякото и можете да го задържите, без
млякото да ви пари - температурата е подходяща). Прясно издоеното мляко се
заквасва при температурата на доенето. Към охладеното мляко се добавя
маята. Тъй като се предлагат различни видове мая, спазвайте указанията за
необходимото съотношение, които са отбелязани на опаковката.
Заквасеното мляко се оставя на топло да се стегне (около 2 1/2 часа,
завито с топлоизолираща тъкан). Съсиреното мляко придобива
консистенцията на крем карамел. Може да се пробва, като потопите обратната
страна на пръста си — ако по него не полепва мляко, то е готово. Нарязва се и
се изсипва в торба от тензух или в гевгир, покрит с тензух. Оставя се за
няколко часа да се отцеди, след което се изсипва в дървено сандъче, като се
притиска отгоре, за да се отцеди напълно суроватката, (може да се притисне и
между два плоски капака от тенджера, които се закрепват в по-голям съд).
Преди да се притисне, сиренето се поръсва с морска сол или се залива с 22-25
%-ов солен разтвор според вкуса - може да се остави и безсолно, макар че
солта го стяга. Соленият разтвор може да се приготви по следния начин: в
преварена вода се пуска яйце с добре измита черупка и се добавя сол, докато
яйцето заплува по повърхността.
След като престои 12 часа, сиренето е готово. Ако искате да узрее, трябва
да го оставите 40 дена в 10 %-ов солен разтвор.
Получава се много вкусно сирене с аромат на краве масло.
2. Домашен кашкавал
За 1/2 кг: 4 л. прясно мляко, 10 г (1 лъжица) лимонена киселина
(лимонтозу), 4 лъжици сол, 1 капка мая за сирене (може и без мая).
Млякото се слага да заври. След като кипне, се слага лимонената
киселина (преди солта, за да не се получи буйно кипене!). Добавя се солта и
маята (по желание). Оставя се да ври 10 минути, като се разбърква отвреме
навреме, за да не загори. Получава се пресечена като извара смес, която се
сипва и гевгир, покрит с тензух. След като цвикът се отцеди добре (около 5
минути), докато е още топъл, кашкавалът се оформя в купичка и се притиска
отгоре, за да стане по-плътен.
3. Домашна извара
За 1 кг: 5 л. прясно мляко, 250 г кисело мляко (или 50 г калциев хлорат от
аптеките).
Прясното мляко се загрява. Преди да се кипне, към него се прибавя
разбитото кисело мляко. Разбърква се, кипва се и веднага се отстранява от
печката. След изстиването получената извара се прецежда.
1. Плодови сокове
Натурален плодов сок можем да получим чрез изстискване със
сокоизстисквачка. Те не трябва да се подслаждат нито с мед, нито със захар.
Плодовите сокове се консумират пресни, тъй като при престояване губят част
от полезните вещества.
Плодовите сокове трябва да се консумират така, както е посочено по-горе
за плодовете — самостоятелно.
Особено полезно за организма е провеждането на сокова диета — дни, в
които приемате само сокове. Количеството трябва да бъде 1,5 до 2 литра. Чрез
соколечението организма се пречиства, освобождава се от излишните
килограми, подобрява се самочувствието. Соколечението може да се проведе
от 1 до 7 дни — с изключение на диабетиците.
5. Плодов ликьор
В чаша прясно изстискан плодов сок прибавете една супена лъжица
ракия и подсладете с половин чаена лъжичка мед. Получава се плодов ликьор.
Друг начин за приготвяне: В една купичка нарежете на ситно плод като
праскова, кайсия, вишна, ягода и др. Размачкайте плодовете и залейте с една
кафяна чашка ракия или водка. Оставете да престои няколко дни. След това
прецедете през цедка плодово-алкохолната каша и разредете с вода.
Подсладете с 1/2 чаена лъжичка мед. Получава се по-гъст ликьор.
Подготовка на сухари
Нарязва се на филийки ръжен хляб или хляб от тъмно брашно и се
изсушава във фурната. Няколко филийки се опичат много силно, за да се
придаде на кваса приятен кафяв цвят.
Приготвяне на кваса
Течността се излива, премахват се остатъците от вкисналия хляб,
добавят се пресни сухарчета, няколко стафидки и малко захар. Всичко се
залива със студена вода (преварена или прясна, престояла известно време —
по желание на домакините), добре се разбърква и се оставя да ферментира.
Готовият квас се охлажда и при сервирането (порционно) се под-нася захар.
Според желанието и вкуса може още в самото начало на ферментацията в
кваса да се добавят ароматични билки — мента, дива мащерка или други.
Приготвяне на кваса
Сварете гъст сироп от захар и неголямо количество вода, като прибавите
в него смляна канела (по рецептата или на вкус). Топлият сироп се излива в
съд с настойка от плодови остатъци, прибавя се течна мая или подкваса от
мая (1/2 ч.л. суха мая се разрежда с 1 ч. топла отвара. Прибавя се 50 г
пшеничено брашно, щателно се разбърква и се оставя добре да втаса). Цялата
смес много щателно се разбърква и отначало съдът с кваса се слага за 3 дни на
студено, а след това 2 дни се държи при стайна температура. Щом квасът
започна да се пени силно, трябва внимателно да го прецедите в емайлиран
съд и да го сложите да заври два пъти. След това горещият квас още веднъж се
филтрира през няколко слоя марля и се охлажда.
ДОМАШНА БОЗА
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Хилядолетия наред зърнените храни са били основна храна при всички
културни народи. Под зърнени храни тук ще разбираме обаче смляното цяло
зърно, без отсяване. Това са главно жито, ръж, ечемик и овес. Към тях можем
да причислим и царевицата, ориза, едро смляното просо и елдата. Между най-
известните днес са произведенията от целозърнести храни. Но това не винаги
е било така.
В миналия век е започнало отделянето на триците и зародишите от
вътрешната част на зърното, в стремежа да се подобри този съвършен
природен дар. Хората започнали по-често да използват бяло брашно и да
пекат хляб от него. Бялото зърно малко по малко изместило
пълнозърнестото.
В последно време обаче хората по света все повече се връщат към
произведенията от целозърнест материал. В списание „Хлебар” от 1938 г.
четем: „В цялото зърно е запазен неувредения зародиш. Той съдържа главно
лецитин, мазнини, минерални вещества, като соли на желязото, фосфора,
сярата и калция, които съдействат за пречистването на кръвта, жлезите и
укрепват костите”.
Във важността на храненето с целозърнести храни бил убеден още през
19-и век американският лекар д-р Грахам. Той проповядвал умереност при
храненето. Препоръчвал зеленчуци, плодове и орехи, но главно наблягал на
своето собствено откритие — пълнозърнестия хляб. Сблъскал се обаче с
неразбирането на обществеността. В 1837 г. той пише следните, пълни с
разочарование думи: „Тъй като хората у нас днес са изцяло отдадени на
използването на груба храна без подбор, произлизаща от животински
трупове, и тичат само след богатството, може би е празна работа, когато
против това издига своя глас един самотник”.
Неговият глас обаче не звучал напразно. Чак след повече от 100 години
той получил признание. Неговият хляб се е запазил до днес и чрез името си
„грахам” напомня за своя откривател по целия свят.
За целозърнените храни пише и д-р Хардингс от университета в Лома
Линда.Той съобщава, че пшениченото зърно можем да разделим на 4 слоя.
Първият е външната обвивка, под нея се намира малко по-тъмен слой. На
единия край е зародишът. Най-голямото количество хранителни вещества и
витамини се намира точно в тези 3 части, докато четвъртата част —
ендоспермът — е най-беден на хранителни вещества. Витамин В се намира
около зародиша и външния слой. Целозърнестото брашно съдържа 100 %
витамин В1. Когато го отсеем частично — 21 %, получаваме така нареченото
грахамово брашно. Ако премахнем от брашното външния слой и зародиша,
получаваме така нареченото 70 % брашно. „Сега нека проследим
намаляването на хранителните вещества в тези брашна. Ако целозърнестото
има 100 %, то грахамовото брашно има 78,5 % витамин В1, а 70 % брашно —
само 7 % витамин В1.”
Когато сами си мелим брашно (за тази цел трябва да се снабдим с
ярмомелка или мелничка), не трябва да го оставяме да стои смляно по-дълго
от седмица. Колкото по-прясно е брашното, толкова е по-полезно. Най-
доброто брашно е това, което използваме веднага след смилането.
Хлябът от повече видове зърнени храни е по-ценен. В него се съчетават
преимуществата на различните видове зърна.
1. Пастет (пюре)
1/2 кг извара, 30 г масло, малко сладка сметана, ким, червен пипер, ситно
нарязани листа от цвекло или керевиз, 3-4 твърдо сварени яйца, сол и
приготвяме крема.
Вземаме 250 г зърна (пшеница, ръж, просо, елда и др. по избор), смиламе
ги или счукваме в хаванче на ситно. Поставяме брашното в порцеланов
(глинен) съд или тенджера и заливаме с 0,5 л. вряла вода. Оставяме да омекне.
Ако зърната омекват трудно, втори път заливаме с вряла вода. Смесваме
получената каша с първоначалния крем. Поръсваме със зе-лени подправки.
2. Ечемичена каша
Ечемичена каша може да приготвим като смления ечемик залеем с вряла
вода и оставим да набъбне и омекне. Поръсваме кашата със зелени подправки.
Поливаме с масло.
Към тази каша можем да прибавим ситно нарязан лук и други зеленчуци.
ОВЕСЕНИ ЯДКИ
7. Качамак
1/2 кг пълнозърнесто царевично брашно, най-добре прясно смляно,
заливаме с 1 л. вряла вода или водата от сварените в нея зеленчуци, щипка
сол. Оставяме да престои до набъбване и омекване. При необходимост —
заливаме втори път с вряла вода. Омекналият качамак поръсваме с масло и
сирене или ситно нарязани пресни плодове.
ПРОСО
8. Каша от просо
1 част просо, 2 части вода.
Счукваме просото в хаванче, попарваме го с вряла вода в тенджерка и
леко посоляваме. Оставяме да кисне под капак на топло.
Така приготвената просена каша разсипваме в чинии и поръсваме със
зелени подправки, масло и по избор — сирене. По желание можем да поръсим
със ситно нарязани плодове, счукани ядки и да подсладим с малко мед. Преди
да поръсим, можем да я залеем най-напред с неподсладено кондензирано
мляко.
ЕЛДА
СУРОВОЯДСТВОТО -
ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО, МЛАДОСТТА, КРАСОТАТА И
ДЪЛГОЛЕТИЕТО!
Свалено от www.readbg.com