1 Dmso Природен Лечител Мортън Уокър

Machine Translated by Google

Медицинската информация и процедурите, съдържащи се в тази книга, не са предназначени да заменят консултацията

с вашия лекар. Всички въпроси, свързани с вашето физическо здраве, трябва да се наблюдават от медицински специалист.
Библиотеката на Конгреса на каталогизираните в публикацията данни
Уокър, Мортън
ДМСО: лечител на природата/Мортън Уокър.
стр. см.
Включва библиографски препратки и индекс.
ISBN 978-1-101-66234-2 1.
Диметил сулфоксид — Терапевтична употреба. I. Заглавие.

RM666.D56W337 1993г
615'.783—dc20 92-34981
CIP
Авторско право © 1993 от д-р Мортън Уокър
Всички права запазени. Никаква част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в система за извличане
или предавана под каквато и да е форма или по каквито и да е средства, електронни, механични, фотокопиране, запис или по друг начин,
без предварителното писмено разрешение на собственика на авторските права.
Съдържание
Заглавна страница
Авторско право
Благодарности
Предговор
1. Болкоуспокояващото с проблем 2.
Противоречивата история на DMSO 3.
Терапевтичният принцип на DMSO 4. Общи медицински

употреби на DMSO 5. Токсичността и страничните
ефекти на DMSO 6. Мощната отвара за спортни травми 7.
Терапия за артрит с DMSO и Диета 8. Адаптиране на DMSO
при проблеми с краката и краката 9. Използване на DMSO
при наранявания на главата и гръбначния мозък 10. DMSO
терапия за умствени увреждания 11. Връзката DMSO-рак 12.
Инфекциозните заболявания реагират на DMSO 13. Погрешно

докладване на DMSO за склеродермия и интерстициална цистит
Епилог
Приложение I
Приложение II
Приложение III
Бележки
Библиография
Индекс
На този уникален хуманитарист, който обича хората, Кристин М. Джаксън,

издател на списание Explore, която е спасила живота на повече хора с
консултации, лекции, препоръки и публикации, отколкото повечето отделни
лекари, които използват конвенционалните медицински практики.
Благодарности
Изразявам признателността си към медицинския консултант за първото издание на
тази книга. Преди десет години Уилям Кембъл Дъглас, доктор по медицина, тогава
от Сарасота, Флорида, организира тридневна медицинска конференция, съставена
от експерти по диметилсулфоксид. Те дойдоха в Сарасота от Съединените щати и шест
чужди държави и донесоха специални знания за DMSO със себе си. Те споделяха това
знание помежду си и аз бях медицинският журналист, който записа тяхната информация,
изготви статии в списания и клинични списания и в крайна сметка първото издание на
тази книга. Настоящото второ издание е актуализация и след това пренаписване на
това първоначално публикувано усилие.
Предговор
Американската медицинска асоциация (AMA) проведе лидерска конференция през уикенда на

14 февруари 1981 г. и един от нейните лектори беше д-р Отис Р. Боуен
Д-р Боуен е бивш губернатор на Индиана, лидер в медицината, управлението и политиката. В
презентацията си пред AMA той шокира събранието, като призна, че е взел закона в свои ръце и е
използвал незаконно лекарство, за да облекчи болката на жена си, докато тя умира. Бет Боуен почина
на 1 януари 1981 г. след месеци на агония от мултиплен миелом, вид рак на костите.
Д-р Боуен, който по това време се готвел да се оттегли от губернаторския пост,

се обърна към диметилсулфоксид или DMSO, за да облекчи силната болка на жена си. Той се е
снабдил с течния разтворител от ветеринарен лекар и е открил, че той облекчава страданието на
жена му „за минути“, каза той.
Администрацията по храните и лекарствата (FDA) забранява употребата на DMSO при хора
освен при лечение на рядко заболяване на пикочния мехур. Дори изправен пред
правителствената забрана, д-р Боуен направи това, което знаеше, че е правилно за
съпругата си, като приложи интравенозно DMSO. „Защо умиращите хора със силна болка не могат
да имат лесен достъп до него с рецепта?“ – попита той в речта си. „Единственото извинение, което
можах да намеря, беше, че след продължителна употреба и големи дози, причиняваше случайна
катаракта само при кучета.“
Преди да сте прочели много в тази книга, вероятно ще задавате въпроси, подобни на
тези на д-р Боуен. Няма да е трудно да се идентифицираме с участващите тук пациенти, някои от
които са били принудени да поемат лечението в свои ръце, като се обърнат към DMSO.
Всъщност DMSO не е установено, че е опасен за хората. Всички странични ефекти са просто

незначителни раздразнения. DMSO спира бактериалния растеж. Облекчава болката. Като
вазодилататор, лекарството разширява малките кръвоносни съдове, увеличавайки кръвообращението
в дадена област. Омекотява белега и успокоява изгарянията. Противовъзпалителната активност на
DMSO облекчава подуването и възпалението при артрит, бурсит, тендинит и други мускулно-скелетни
наранявания. И прави още много добри неща от терапевтичен характер за всеки, който е ранен или
болен.
Препоръчвам ви да използвате DMSO стриктно под наблюдението на лекар, който е опитен в
приложението му. Трябва да се използва само чистият фармацевтичен клас, а не суровият
промишлен клас.
DMSO е едновременно лекарство и добър разтворител. Индустрията го цени за премахване
бои и лакове и разтваряне на определени пластмаси като коприна, поливинилхлорид,

полиуретан, метакрилат и акрил. Не засяга памук, вълна, найлон, кожа или полиестер.
По-важното е, че е от полза за клетките, тъканите и органите на човешкото тяло по

уникален начин. DMSO е най-новият лечебен принцип на двадесет и първи век с много широк
диапазон на полезно действие. Той представлява напълно различно средство за лечение на
болести - не като обикновено лекарство, което действа при дадено заболяване, а като холистична
съставка, която връща клетъчната функция на цялото тяло обратно към нормалното.
Диметилсулфоксидът има очукана тридесетгодишна история. Но поради широкото
обществено недоволство относно забраната му, DMSO се превърна в нарицателна дума и
медицинска и политическа кауза célèbre. Тези от нас, които употребяват наркотика от двадесет и
шест до двадесет и осем години, никога не са и мечтали, че той ще се превърне във фокусна точка
в продължаващата битка между личната свобода и силата на правителството.
Моите колеги и аз бяхме критикувани, осмивани и дори преследвани в някои медицински
кръгове за популяризиране и използване на DMSO. Но аз и други като мен стигнахме до
заключението, след като наблюдавахме установеното медицинско мислене в продължение на
четиридесет години, че единственият начин един наистина революционен принцип на лечение
може да бъде донесен до пациента е като се обърне към населението като цяло чрез информационните м
Това е целта на тази книга.
Голяма част от моя материал ще изглежда анекдотичен за учения, но такъв език
е това, което обществото разбира най-добре. И понякога сто истории на пациенти, изслушани
от чувствителен и интелигентен лекар, са толкова добри, колкото или по-добри от двойно-
сляп изследователски проект. Двойно-слепите проучвания често са точно това – всички участващи
са слепи и остават така, докато много години и хиляди пациенти по-късно не се открие, че
конкретното лекарство не действа или е твърде токсично, за да оправдае употребата му.
Добри настоящи примери за токсични лекарства са средствата за артрит Motrin, Tolectin,

Nalfon и Naprosyn. Всички те са подложени на обстойно двойно-сляпо тестване. Всички са слаби
органични киселини и инхибитори на простагландин - като аспирин. Почти толкова ефективни,
колкото аспирина, тези четири лекарства имат две различни разлики: те са по-токсични от
аспирина и струват десет до тридесет пъти повече пари. Толкова за двойно-слепите проучвания.
Независимо дали сте съгласни или не с настоящите твърдения, вероятно ще потвърдите, че
ако дадено лекарство е доказано безопасно, лекарите трябва да могат свободно да използват това
средство, когато смятат, че ще помогне на пациентите им. При всички изключително мощни и
опасни лекарства на пазара е абсурдно да държим такъв ефективен продукт като DMSO от рафтовете
на аптеките.
Със сигурност не всички твърдения за DMSO ще се окажат валидни, но в моя
мнение, много от тях вече са се доказали като верни. И най-драматичната употреба на

лекарството вероятно все още не е открита.
Друга цел на моята книга е да посоча безбройните приложения на това
уникално вещество. След като DMSO бъде легализиран за употреба във всички щати
и етично произведен за локално, парентерално и орално приложение, хората няма
да трябва да пренасят контрабандно суровия промишлен клас в домовете си, за да
рисуват върху артритните си стави.
DMSO в крайна сметка ще намери своето място в арсенала на американската
медицина. Ние, които вярваме в същността, искаме това да се случи по-скоро.
Клиничната оценка на DMSO започва в Съединените щати през 1963 г. и сега, през 1992
г., FDA все още не е одобрила лекарството за повече от една употреба. Тази ситуация
поражда някои основни въпроси, които може да намерите в тази книга. Как да накараме
FDA да види отвъд сляпото си петно? Как можем или да донесем DMSO на хората, или да
обявим веществото за безполезно веднъж завинаги?
На тези страници ще намерите много отговори. DMSO се нуждае от още по-голям

обществен натиск, отколкото вече беше насочен към регулаторния процес. Искаме
лекарите да могат да предписват DMSO без страх от порицание от медицинския свят или
болниците, които ги наемат. Ако това не се случи, изглежда, че малко ще бъде направено,
за да се гарантира, че чистият медицински клас DMSO ще бъде предоставен на пациентите.
При писането на тази книга открих явна резервираност от страна на лекарите да

споменават имената им във връзка с DMSO. Често те ми предоставяха блестящи доклади
за случаи на успехи с лечението с наркотици, но страхът им от критика на колеги ми
попречи да разкрия самоличността им. Трябваше да отхвърля такива доклади, а те бяха
стотици.
DMSO има най-големия потенциален брой употреби, документиран някога за един
химикал. Желанието ми е тази книга да направи повече от тях обществено достояние,
отколкото е позволено до този момент. От самото начало всички трябва добре да разберат,
че не казвам, че веществото е някакво чудодейно лекарство. По-точно, DMSO е много
ефективно и универсално съединение, което е успешно адаптирано за редица здравословни
проблеми. Искам да го попадна в ръцете на повече хора, за да се избавят от дискомфорта
и болестите, за които ДМСО е подходящ. Надявам се, че ще се съгласите, че моята цел е
достойна.
Мортън Уокър, DPM

Стамфорд, Кънектикът
ГЛАВА 1
Болкоуспокояващото с проблем
В късната пролет на 1980 г. д-р Ева Лий Снийд, тогава специалист по семейна практика в Сан Антонио,
Тексас, научава, че нейната приятелка, тридесет и две годишната психологка Марджори Саломан,
трябва да се подложи на хистеректомия, премахване на нейната матка. Проблемът с гениталната
система на г-жа Саломан възниква от стеноза на цервикалната ос. Това състояние е стесняване или
стриктура в устието на подобния на шийка отвор към матката, където се простира във влагалището.
Психологът описа на д-р Снийд как няколко неуспешни опита за

нейният гинеколог е направил опит за разширяване на шийката на матката. Той се опита да
отпусне шийката на матката, като инжектира локална анестезия в долния й квадрант. Подобна
техника на анестезия обикновено е проста и ефективна, но този конкретен блок не помогна на
жената дори след много опити. Гинекологът на г-жа Саломан призна, че за нея опитът за
разширяване на маточната шийка е пълен провал.
Болката беше толкова голяма за този пациент, че когато инструментът за дилатация
беше вмъкнато тя беше припаднала. Гинекологът й бързо извади инструмента, защото упойката
не облекчаваше болката. Нито един от опитите му да облекчи проблема не успя; хирургичното
отстраняване на матката беше следващата процедура по избор.
Д-р Snead помоли приятелката си да изчака една седмица, преди да направи хистеректомия, ако
забавянето беше приемливо за гинеколога. Съобразявайки се с това искане, Марджъри Саломан
накарала своя лекар да се обади по телефона на д-р Снейд, за да разбере медицинската причина
зад него.
Имайки предишен опит с лечение с DMSO (диметилсулфоксид), Dr.

Snead го убеди да комбинира веществото с витамин Е и да го приложи локално върху
цервикалната област на пациента. Д-р Snead искаше да опита да намали белега и срастванията
на жената, което DMSO може да направи.
„Имах късмета да се сблъскам с гинеколога в деня, когато щяхме да приложим DMSO“, ми написа
д-р Snead, „и той сам вкара веществото с витамин Е. Преди да изтекат пет минути, инструментът му се
изплъзна в шийката на матката без никакво усещане от пациента.“
Месец по-късно гинекологът отново провери свитата шийка на матката на жената и

установих, че все още е твърде тесен. Той повтори приложението на DMSO и

витамин Е и след няколко минути успя да вкара инструмента за разтягане на отвора
без проблем. Този път операцията беше изключително успешна и часът за операция в
болницата беше отменен.
Пациентът носеше устройство, което беше поставено, за да поддържа стената на цервикалния
канал разтегната. Междувременно д-р Снейд назначи приятелката си на мегавитаминна терапия,
използвайки високи дози хранителни вещества за възстановяване на здравето на околните тъкани.
Месец след поставянето на устройството, жената отново е прегледана от своя
гинеколог, който установява, че цервикалната устна е напълно разширена. Той успя да
вкара сонди без първо да приложи DMSO или анестезия и без пациентът да почувства
дискомфорт. Марджори Саломан определено беше спасена от хистеректомия.
И все пак на д-р Ева Лий Снид беше отнет медицинският й лиценз за
многократно използване на ДМСО и други форми на допълваща медицина – това, което
някои нарекоха „шарлатанство“, но което с право може да се счита за алтернативни
методи на лечение. Щатът Тексас не е предразположен към допускане на отклонения
от мейнстрийма в медицината. И както ще видите, използването на диметилсулфоксид
от далновидни лекари е извън медицинския мейнстрийм.
***
Лора Ейвъри, доктор по медицина, директор на The Health Center, Inc., клиника
по акупунктура и хранене в Обърндейл, Флорида, изрази учудването си пред мен
от ефективността на DMSO за премахване на болката. Тя видя отлични резултати,
когато лекарите, работещи за The Health Center, прилагаха веществото външно на
пациентите. Една от тях беше шестдесет и пет годишната Анна Голдеман, която от
години страдаше от бурсит на дясното рамо. Тя отиде в Здравния център за
облекчаване на бурсита през ноември 1980 г. и беше доволна от резултатите от
лечението с DMSO.
По-драматично от облекчаването на болката в рамото на пациентката беше
облекчаването на дискомфорта, започнал преди четири години. Г-жа Голдеман беше
претърпяла ампутация на лявото бедро високо в слабините, което доведе до „фантомна
болка в крайника“. След ампутация на крайник или на част от него, ампутираният може
да изпита странни усещания, сякаш частта все още е там. Това чувство на фантомна
болка обикновено се счита за халюцинация на пън. Възниква от различни видове
нервни стимули, водещи до парене, изтръпване, боцкане, гъделичкане или наистина
силна болка. Такива усещания не са необичайни за човек с ампутирана кост и не са
лесно лечимо.
С прилагането на DMSO върху дясното й рамо, фантомната болка в крайника с
постоянното потрепване излезе от левия слабин на г-жа Голдеман. Вече не усещаше, че все
още има крайност. Сега можеше да се почувства по-спокойна в положението си.
Д-р Ейвъри каза: „Ние не се опитахме да лекуваме фантомната болка в крайника;

нашите лекари бяха загрижени за бурсита. Въпреки това, фантомната болка изчезна
случайно от приложението на DMSO върху рамото на жената. Така това, което се случи, е,
че DMSO, приложен към една част от тялото, причини фантомна болка да изчезне в друга
част от тялото. И завинаги остана настрана.“
Проверявайки отново с д-р Ейвъри повече от десет години по-късно, научих, че г-жа
Голдеман продължава в комфорт, знаейки, че DMSO е на разположение, за да спре болката й,
когато е необходимо.
***
Мъри Франклин, доктор по медицина от Чикаго, е клиничен доцент по медицина в

Медицинския колеж на Университета на Илинойс, както и медицински директор на Union Health
Service, най-големият предплатен медицински план в щата Илинойс.
Той получи запас от DMSO през есента на 1980 г. и реши да го изпробва в полза на някои
пациенти, при които нищо друго не е подействало. Един от хората, получаващи локални
терапевтични приложения, беше Лукас Шейнхолц, на петдесет и две години, който страдаше
от ревматоиден остеоартрит на двете колена повече от десетилетие.
Г-н Шейнхолц, куцукайки с помощта на два бастуна, пристигна в офис комплекса на д-р
Франклин, за да посети друг лекар. Преди това пациентът е получил много инжекции кортизон,
които неговият редовен лекар му е прилагал рутинно.
Но нито пациентът, нито неговият лекар не са наблюдавали значително подобрение на
артрита му.
„Предложих на лекаря на мъжа да нарисуваме малко DMSO върху двете му болезнени
колене“, каза д-р Франклин. „Дясното му коляно беше подуто; лявото коляно не беше. Дясното
коляно беше топло на допир. Лекарят на пациента се съгласи на терапевтичен опит и аз
приложих DMSO в три приложения. Тъй като не бях напълно запознат с начина на използване
на разтвора, оставих нанасянето да изсъхне и след това го нанасях отново и отново. В рамките
на петнадесет до двадесет минути пациентът каза, че не чувства болка и може да ходи
практически без използването на бастун.
„Той се върна след една седмица и описа болката си в лявото коляно като напълно
изчезнала“, каза д-р Франклин. „Просто нямаше. Болката в
подутото дясно коляно се беше върнало съвсем малко. Приложих отново DMSO и мъжът получи
подобен резултат в рамките на четвърт час. Без повече болка! Не съм го виждал оттогава и
предполагам, че се чувства добре.
НОВИЯТ МЕДИЦИНСКИ ПРОБИВ ЗА БОЛКАТА
Хората имат нов медицински пробив за болка: диметил сулфоксид, наречен DMSO. Сам по себе си
или в комбинация с други медицински съставки, диметилсулфоксидът би трябвало да бъде
полезен при лечението на почти всяка болест, позната на човечеството. Веществото, страничен
продукт от производството на целулоза и хартия, е използвано безопасно и успешно от милиони
хора по света за контролиране на подуване; намаляване на дискомфорта; премахване на
възпалението; забавят растежа и в много случаи убиват бактерии, вируси и гъбички. Лекува
изгаряния и облекчава навяхвания, разтежения и артритни стави. Той е работил ефективно срещу
катаракта, спортни травми, склеродермия, миастения гравис, туберкулоза и дори намалява
умствената изостаналост при хора със синдрома на Даун.
Ракът изглежда реагира добре на DMSO. В болница Маунт Синай в Ню

Йорк Сити, д-р Шарлот Френд, превърна раковите клетки в безобидни нормални в
епруветката, като ги постави в контакт с DMSO разтвори.
По този начин изследването на рака на DMSO е в ход.
Съобщено в Journal of Clinical Oncology, през ноември 1988 г., двадесет пациенти с рак с
екстравазация на антрациклин (деструктивни секрети от тъканите на токсичния
химиотерапевтичен агент антрациклин върху кожата на реципиента с потенциал за образуване
на ракови язви) са били лекувани с пилотен тест с едно рамо проучване с локално приложен 99
процента диметилсулфоксид и наблюдаван в продължение на три месеца с редовни прегледи и
снимки. DMSO се прилага върху приблизително два пъти по-голяма площ, засегната от
екстравазацията, и се оставя да изсъхне на въздух.
Това се повтаря на всеки шест часа в продължение на четиринадесет дни.
Първоначалните признаци на екстравазация включват подуване, зачервяване и болка. Средната
площ на увреждане на кожата на тези пациенти е 8,25 квадратни сантиметра (cm2 ) и средно
двадесет и пет минути са изминали между екстравазацията и приложението на DMSO.
При нито един пациент екстравазацията не е прогресирала до язва или не е изисквала
хирургична интервенция, както е обичайно с този токсичен химиотерапевтичен агент за рак.
Авторите на този доклад предполагат с 95 процента увереност, че язвата вероятно е настъпила при
най-малко 17 процента от тези пациенти. Те продължават да казват, че на три месеца не е имало
признаци на остатъчно увреждане при половината пациенти, докато a
пигментирана втвърдена зона остава при десет. Единствените странични ефекти на

DMSO включват усещане за парене при приложения, впоследствие свързано със сърбеж,
зачервяване и леко лющене. Леки мехури се появиха при четирима пациенти, а шестима съобщиха
за характерна миризма в дъха, свързана със стриди. Онколозите заявяват, че локалният DMSO
изглежда безопасно и ефективно лечение на свързаното с рака състояние, антрациклинова
екстравазация.1 DMSO има тенденция да предотвратява образуването на белези или да ги
разтваря, след като се появи. Контрактурата (стягане) на белега, който обикновено остава след
изгаряне, не се случва.
Чилийски лекари публикуваха своите резултати от употребата на веществото, които

показват, че намалява честотата на инфаркти или стенокардия. Приписва се, че предотвратява
увреждането на сърдечния мускул, когато е тествано в експерименти с животни. Както при
употребата му при инсулт, DMSO може да бъде животоспасяващ, ако се използва рано при инфаркт.
Разследването продължава.
Проучвания в Чили също показват, че DMSO прониква през кръвно-мозъчната бариера.
Той пренася лекарства, ефективни срещу определени форми на психични заболявания,
директно в мозъка.
Поставен в ноздрите, DMSO може да отвори запушени синуси в рамките на няколко

минути.
Той транспортира антибиотици направо в средното ухо, за да намали инфекциите. Това прави
същото срещу вируси и намалява симптомите на херпес зостер (херпес зостер) и херпес
симплекс (мехури с треска). Вирусите се удрят с антивирусни лекарства чрез DMSO транспорт.
Освен това, венерическата болест херпес II се облекчава значително чрез прилагане на DMSO
директно върху гениталиите.
Пародонтолозите в Полша са изчистили заболяването на венците и са намалили кариеса
и свързаната с тях болка чрез боядисване на DMSO върху засегнатите области. Някои
зъболекари пионери го пускат в празни зъбни гнезда след изваждане, особено тези за
мъдреци. Спира подуването след екстракция.
Статия от 1987 г., издадена от Русия, описва лечението на пациенти с генерализиран
пародонтит с индометацин в суспензия на диметилсулфоксид.
Пародонтитът е заболяване на структурите, поддържащи зъбите, като венците, пародонталната
мембрана и алвеоларната кост. Действието на бактериите върху остатъците от храна, натрупани
около краищата на венците, причинява образуването на плака, която в крайна сметка образува
твърдо отлагане, зъбен камък (или зъбен камък). Това се натрупва в гингивалните пукнатини
(пространствата между венците и повърхността на зъбите), които стават необичайно уголемени,
за да образуват гингивални джобове. Това е ранен стадий на пародонтоза.
При хроничен гингивит венците са белязани от хронично възпаление, подуват се и лесно

кървят. Зъбният камък се натрупва във венечните джобове, причинявайки кървене и язви.
Нелекувана, плаката се разпространява към подлежащата пародонтална мембрана и алвеоларна
кост, които се разрушават. В този стадий на хроничен периодонтит зъбите се разклащат и в
крайна сметка падат.
Пародонтозата е основната причина за загуба на зъби при хора на средна и напреднала възраст
хората. Причинява се от лоша хигиена на устната кухина, а също и от неподходящи зъбни
протези и лошо изработени изкуствени корони и пломби. Ранните стадии на пародонтита се
лекуват чрез лющене за отстраняване на зъбния камък и полиране за отстраняване на плаката,
съчетано с внимателна орална хигиена. При напреднало заболяване гингивалните джобове се
отстраняват хирургично чрез гингивектомия (изрязване на венците).
Сега пародонтозата се лекува с индометацин и DMSO в комбинация. Индометацинът е
лекарство с противовъзпалителни, антитемпературни и болкоуспокояващи свойства, но не
съдържа кортикостероиди. Начинът му на действие, както и на някои други противовъзпалителни
лекарства, не е известен.2 Преди тази руска публикация от България бяха докладвани клинични
резултати от лечението на хеморагична форма на пародонтоза. Клиницистите са използвали
сложен билков екстракт и 15 процента DMSO, за да избавят пациентите си от пародонтоза.3
Американски педиатри са установили, че DMSO е ефективен за лечение на болезнени мазоли, мазоли,
врастнали нокти на краката, буниони, чукчета, шипове на петата и дори възпаление на подагрозни
големи пръсти на краката. DMSO изглежда контролира болката при подагра само след седем дни
на приложение.
Възпаления като розово око от вирусна инвазия изчезват след няколко приложения на
DMSO.
Всичко това се случва по начин, който медицинските учени все още не са разбрали напълно.
Те не знаят как всъщност работи DMSO. Основно поради тази причина, DMSO не е одобрен от
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) за каквато и да е друга медицинска
употреба при хора, освен като лечение на интерстициален цистит, състояние, което причинява
белези и постепенно свиване на пикочния мехур.
Брус Х. Стюарт, д-р от Кливландска клинична фондация, и Шеридан Шърли, д-р от
университета в Алабама, прилагат DMSO на 213 пациенти и установяват, че бързо лекува
състоянието на пикочния мехур, въпреки факта, че пациентите не са отговорили на традиционното
лечение . Преди успеха на DMSO, хората, страдащи от интерстициален цистит, са се сблъсквали или
с голяма операция на пикочния мехур, или дори с пълното му отстраняване. Те страдаха от желание
за уриниране на всеки десет минути.
За разлика от критериите, определени за изследване на употребата на DMSO при други

състояния, изследването на интерстициалния цистит е направено след елементарен протокол.
Пациентите бяха болни, не се подобряваха спонтанно и всички форми на лечение бяха
неефективни. След това те получиха DMSO и се подобриха значително. DMSO елиминира
здравословните проблеми на пациентите и спечели одобрението на FDA за употреба при
лечение на пикочния мехур, но само за интерстициален цистит.
ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА FDA СРЕЩУ ДРУГИ УПОТРЕБИ НА DMSO
„Фундаменталният проблем от гледна точка на FDA е качеството на наличната научна

информация в подкрепа на различните твърдения, които се правят за DMSO“, каза Дж. Ричард
Краут, д-р, директор на Бюрото по лекарствата към Администрация по храните и лекарствата. Д-
р Краут направи изявлението си на изслушване пред Камарата на представителите по въпросите
на стареенето, 96-ия конгрес, проведено на 24 март 1980 г.
Д-р Краут продължи: „Искам да изясня, че Администрацията по храните и
лекарствата е одобрила DMSO за показанието, за което има доказателства, че отговаря на
законовия стандарт. Ние сме готови да го одобрим за всякакви други индикации, когато се
появят доказателства, че отговаря на този законов стандарт.
Накратко, лекарството може да бъде одобрено, ако клиничните изследователи

покажат съществени доказателства за неговата ефективност, като предоставят на FDA добре
контролирани проучвания. „Възможността“ DMSO да е ефективен, според настоящия закон,
просто не е достатъчна. Поради тази причина единственото нещо, което задържа одобрението
на FDA за DMSO за което и да е от показанията на веществото, е наличието на добре
контролирани опити, които отговарят на законовите стандарти, каза д-р Краут. Съществува
основен конфликт между качеството на наличните научни доказателства и законовия стандарт за од
Тази фундаментална конфронтация е най-добре илюстрирана от заявление за ново
лекарство (NDA), подадено през 1978 г. от Research Industries Corporation от Солт Лейк Сити,
Юта, основният производител на DMSO с 50-процентова концентрация за хора, наречен
Rimso-50. Research Industries Corporation искаше да разшири употребата на своя продукт и да
го пусне на пазара за симптоматично облекчаване на болка и язви в пръстите на пациенти със
склеродермия. Склеродермията е рядко заболяване на колагена, което води до удебеляване
на кожата от подуване на фиброзна тъкан. Най-често засяга ръцете, особено причинявайки
язви на пръстите и по-рядко на други тъкани в тялото. След подробен преглед от персонала на
Бюрото по лекарствата на FDA и неговия Консултативен комитет по артрит, NDA беше отказано
на основание, че наличните клинични изпитвания все още не показват, че
DMSO е ефективен при склеродермия. Настоящите изследователски техники на медицинската

наука, използващи двойно- или единично-слепи проучвания, изглеждат неадекватни за оценка
на ефективността на DMSO в този случай.
Research Industries Corporation разчита главно на едно конкретно проучване, за да

демонстрират ефективността на DMSO срещу склеродермия. Това проучване накара всеки
пациент да потопи само една ръка в разтвор на DMSO. Нетретираната ръка се наблюдава
като контрола. И двете ръце имаха язви по кожата на пръстите и изследователите смятаха, че
ефективността на DMSO при лечението на склеродерматозни язви ще бъде ясно показана от
това, което се случи с двете ръце.
Д-р Краут описа случилото се. „Имаше обща тенденция към подобрение в заздравяването
на язви на пръстите при много пациенти, а при някои това беше доста поразително. Интересното
обаче е, че това подобрение се наблюдава и в двете ръце при тези пациенти със склеродермия;
това означава, че както третираните, така и нетретираните ръце са склонни да се лекуват.
ДМСО е различен от всяко друго известно медицинско вещество по това, че лесно се

абсорбира от тялото. Нанесете сума с размер на сребърен долар навсякъде по горната част на
тялото си и след тридесет секунди ще усетите вкуса й на върха на езика си.
Той прониква през кожата и преминава през кръвния поток толкова бързо.
Служителите на Research Industries Corporation твърдяха, че двете ръце на
засегнатите пациенти се излекуваха, защото DMSO действаше еднакво добре на ръката в
контакт с течността и на контролната ръка. Просто DMSO лекува контролната ръка, като
преминава през кръвния поток до мястото на язвата. Абсорбцията на субстанцията в тялото
от третираната ръка беше неизбежна поради уникалната й сила на проникване. Настоящите
техники, използващи научния метод, както се разбира днес, не могат да бъдат приложени към
изследването на DMSO.
Д-р Кроут каза: „Нашият персонал и консултативният комитет смятат, че точно обратното,
че подобрението на нетретираната ръка повишава голяма вероятност общата тенденция на
подобрение в цялото изпитване да се дължи на неспецифичен ефект на DMSO. Всички се
съгласиха, че опитът показа, че DMSO може да бъде ефективен, но малцина смятаха, че опитът
доказва това.
„Тъй като законовият стандарт за одобрение на лекарство е съществено доказателство за
ефективност, както е показано от добре контролирани проучвания, а не просто възможността
за ефективност“, продължи шефът на FDA, „ние не сме в състояние да одобрим DMSO за това
показание в момента. ”
За да може едно ново лекарство да бъде признато от FDA, то трябва да отговаря на

раздел 505 от Закона за храните, лекарствата и козметиката, който гласи, че стандартът за
ефективност е „съществено доказателство“ за ефективност. Това означава, че трябва да има доказател
идват от контролирани клинични изследвания, проведени от експерти, квалифицирани чрез

научно обучение и опит за оценка на ефективността на лекарствата.
Д-р Краут обяви, че заявленията за ново изследвано лекарство (IND), подадени за DMSO
през предходните осемнадесет години, са грешни. Те не са били събрани в научно проектирани
изследвания. Те не бяха следвали тази определена дисциплина, изисквана от изследването. Всички
IND трябва да преминат през стандартна процедура на FDA, за да получат одобрение. Предишните
заявления за нови лекарства, подадени от три фармацевтични компании с национална репутация,
бяха зле подготвени, каза д-р Кроут, и компаниите не знаеха как да представят заявление за IND на
FDA, за да покажат подходящи доказателства за стойността на употребата на DMSO. Той направи това
изявление въпреки факта, че същите тези фармацевтични фирми преди това са получили одобрение
за други лекарства.
НЕДОСТАТЪЦИ В ПРОЦЕДУРАТА НА FDA
Разбира се, фармацевтичните компании не са съгласни. Съоткривателят на терапевтичните

свойства на DMSO, Стенли У. Джейкъб, доктор по медицина, доцент по хирургия в Медицинския
факултет на Университета на Орегон, със сигурност не е съгласен. Той вярваше, че консултативният
комитет, който направи препоръки срещу одобрението на FDA за DMSO, е предубеден срещу DMSO.
Д-р Джейкъб каза на комисията по въпросите на стареенето на Камарата на представителите: „Изобщо
не съм доволен, че FDA разтърсва справедливо DMSO.“
Изследователите на DMSO, които са работили с пациенти за всеки отделен случай

посочи, че консултативният комитет на FDA е бил настроен негативно. Самите членове на
комисията никога не са използвали DMSO като терапевтичен инструмент. И това беше признато от д-
р Краут.
Достопочтеният Клод Пепър, бивш председател на специалната комисия по
остаряването, беше склонен да се съгласи с анализа, направен от д-р Джейкъб.
Конгресмен Пепър каза на д-р Краут: „Ако има лекарство, за което има огромни шансове за
добро, което ви е натискано от три фармацевтични компании, които очевидно смятат, че
лекарството има огромен потенциал, в случай като този, аз бихте помислили, че ще сте нетърпеливи
да видите дали направените твърдения могат да бъдат оправдани. Ще търсите задоволително
доказателство, което да е в съответствие с вашата съвест и преценка, че този продукт може да даде
облекчение на много хора и може да бъде пуснат на пазара.
„Сега обществеността – и трябва да кажа, че до момента споделям мнението – има

впечатлението, че вашата агенция в желанието си да бъде внимателна и желанието си да не позволява
някой да бъде наранен, е отказал може би на много хора облекчение от страх, че ако
позволят нещото да бъде одобрено така, както е представено, те могат да бъдат наранени от
него; че вашето отношение е негативно, че не им казвате какво не е наред с приложението по
неофициален начин, за да могат да се опитат да го коригират и други подобни; че не сте
нетърпеливи да видите потребителите на страната, които биха могли да спечелят от това, да се
възползват от това“, каза конгресменът.
„Вие казвате: „Не е кожа от гърба ми“, както се казва в старата поговорка, „ако тези хора
не може да се съобрази с техническите характеристики. Това е законът, не е наша
отговорност. Нека си намерят по-добър адвокат или някой друг. Ние не го управляваме. Ние
просто седим тук и се опитваме да защитим обществения интерес.
„Сигурни ли сте, че няма оправдание за обществеността или дори за членовете на
Конгресът има такова впечатление за нашето отношение към вашите задължения?
— попита конгресмен Пепър. „Сигурен ли си, че няма основание за този страх?“
Д-р Кроут отхвърли подобна възможност и намекна, че ДМСО има затруднения, защото
е толкова неортодоксален. Той каза, че ще бъде много по-лесно за едно ново лекарство да
получи одобрение, ако е по-близко до нещо, което вече е на пазара, като нов антибиотик или
транквилизатор, който дублира съществуващ
един.
DMSO е вещество, напълно странно за медицинската наука. Той има нов начин на
действие, който не се разбира в контекста на нашите настоящи концепции за лечение. Това е
изцяло нов принцип, който вероятно ще революционизира терапевтичните методи, след като
бъде изследван по по-прецизен начин. Засега обаче DMSO не се изследва в съответствие със
стандартните двойно- или единично-слепи процедури, които обикновено се използват в научния
метод. Това е настоящият проблем. И това е нещо, което обърква медицинската общност откакто
за първи път беше открито, че DMSO има терапевтична стойност за противодействие на човешки
наранявания и лечение на човешки заболявания.
Съществуването на това ново противовъзпалително болкоуспокояващо повдига
въпросите: Как може да се установи със сигурност степента, в която DMSO действа или не при
многобройните и разнообразни състояния, докладвани в медицинската литература от
клиницисти, които го използват успешно? Можем ли да прекъснем задръстването, което
позволява на една федерална агенция да пази това лекарство от обща употреба, защото нейните
изследвания не са в съответствие с разпоредбите, определени от същото федерално
правителство за защита на гражданите? Има ли DMSO история на противоречия както сред
пионерите в здравеопазването, така и сред бюрократичните медицински консерватори, тъй като
нито една от двете групи наистина не разбира колко радикално това вещество се отклонява от
известните принципи на изцеление? Трябва ли DMSO да остане спорен?
ГЛАВА 2
Противоречивата история на DMSO
На 10 ноември 1980 г. служители на Администрацията по храните и лекарствата на Съединените

щати влязоха в кабинета на д-р Стенли Джейкъб в Центъра по здравни науки към Университета на
Орегон. Те търсеха доклади от изследвания за възможно увреждане на човешките очи от употребата
на DMSO. Те имаха административна заповед за претърсване, издадена от федерален съдия, и бяха
готови да претърсят и конфискуват файловете, съхранявани от д-р Джейкъб.
На Уилям Зубер и д-р Алън Б. Лисук от FDA беше отказан достъп до тях
документи от Джейкъб дори в лицето на федералната заповед. Вместо това, адвокатът на Джейкъб,
Джей Гелър, отговори на заповедта точка по точка във федералния съд. Г-н.
Гелър каза, че такива доклади или документи не съществуват или, ако съществуват, не са били в
притежанието на Джейкъб.
Гелър добави, че някои искани документи са привилегирована информация за пациентите
и не са достъпни дори по съдебна заповед, освен в случаите, когато пациентите дават
разрешение. Zuber и Lisook си тръгнаха само с един документ, предоставен от Джейкъб, бележка от две
страници за DMSO и неговата законна употреба при лечение на интерстициален цистит. Иначе те не
получиха отговор на зададените от тях въпроси. Zuber призна, че няма никакви правомощия да разпитва
лекаря, тъй като Законът за храните, лекарствата и козметиката не дава на FDA „достъп до хора, само до
неща“.
Когато Лисук попита Гелър дали докладите някога са били в притежание на Джейкъб в
миналото, Гелър увери следователите, че не са и че никакви документи не са изнасяни от кабинета на
лекаря, откакто е издадена заповедта. След това Зубер и Лисук прекратиха срещата, като казаха, че не
вярват, че могат да получат каквато и да е информация, която е „основна за тази заповед“.
Гелър обвини FDA, че тормози Джейкъб. Той каза голяма част от информацията
поисканата в тази федерална заповед е записана от предишни изслушвания.
Джейкъб каза, че няма доказателства за увреждане на човешкото око, причинено от
DMSO. „Твърденията за скрита токсичност са неверни“, заяви той.1 Такива

противоречия, със съдебни действия и реакции, обикновено са около озадачаващото
болкоуспокояващо диметилсулфоксид. Неговите вълнуващи биологични и медицински употреби са
превърнали веществото в едно от най-бурните и оспорвани лекарства на нашето време.
Той остана в латентно състояние почти сто години след откриването му; сега тя избухна на медицинската
сцена сред спорове, разногласия, обвинения и контраобвинения - буквално война на думи,
предназначени да убедят другите в истината.
Губещият в целия този вътрешнопрофесионален спор е медицинският потребител.
Застъпничеството за пациентите изглежда не съществува, когато се отнася до DMSO. Благосъстоянието
на хората е изоставено. Фактите остават неустановени със сигурност; насоките за подпомагане на
жертвите на болестта да вземат най-мъдрите здравни решения за себе си са пренебрегнати. Здравните
специалисти и медицинските бюрократи очевидно не успяват да изпълнят своите отговорности към
обществото.
ИЗТОЧНИКЪТ И ПРОИЗХОДЪТ НА ДИМЕТИЛ СУЛФОКСИД
ДМСО е синтезиран за първи път през 1866 г. от руския учен Александър Сайцев в Казан, на река
Волга в Централна Русия. Той видя, че веществото е безцветно, има мирис на чесън, усеща се мазно
на допир, изглежда като минерално масло, когато се излее от епруветката, и оставя послевкус, подобен
на миди или стриди. Имаше лабораторно любопитство за д-р Saytzeff и неговите колеги химици, защото
диметилсулфоксидът се комбинираше с почти всеки химикал, който той пусна в течността.
Беше отличен разтворител, полезен като обезмаслител, разредител за бои и антифриз. В продължение
на около осемдесет години единствената публикация, съветваща учените за тези неща, беше доклад,
който д-р Saytzeff беше изпратил до неизвестно немско химическо списание, което отпечата статията
му през 1867 г.
След Втората световна война химиците започват да проявяват активен интерес към веществото.
През 1948 г. в химическата литература се появяват редица статии, показващи, че DMSO е отличен
разтворител. През 1959 г. група във Великобритания демонстрира, че разтворителят ще защити
червените кръвни клетки и други тъкани от условия на замръзване.
Д-р Х. Хари Шмант, ръководител на катедрата по химия на университета в Детройт, обясни,
че течността има огромна способност да разтваря вещества. Това е реагент, който може да
ускори някои химични реакции „милиард пъти“.
„Уникалната способност на DMSO да прониква в живите тъкани, без да причинява

значителните щети най-вероятно са свързани с неговата сравнително полярна природа,
способността му да приема водородни връзки и сравнително малката му и компактна
структура“, каза той. „Тази комбинация от свойства води до способността на DMSO да се свързва с вода,
протеини, въглехидрати, нуклеинова киселина, йонни вещества и други съставки на живите системи.
От първостепенно значение за нашето разбиране на възможните функции на DMSO в биологичните
системи е неговата
способност да замени някои от водните молекули, свързани с клетъчните съставки, или да
повлияе на структурата на вездесъщата вода.

Противоречията започнаха около DMSO през 1962 г., когато д-р Джейкъб за първи път се
заинтересува как безопасно да замрази човешки бъбреци и разгледа разтворителя за тази цел. Той
помоли Робърт Хершлер, ръководител на химически приложения в Crown Zellerbach Paper Company, за
малко от химикала. Crown Zellerbach имаше много резерви, тъй като DMSO е страничен продукт от
процеса на производство на хартия. За пет долара литър може да се произведе в търговската мрежа в
сурова форма за рафиниране в медицина за хора.
При първата им среща Робърт Хершлер спомена, че му е трудно да измие петното от

ръцете си, когато върху тях попаднаха и DMSO, и боя. Д-р Джейкъб си спомня: „Нарисувахме DMSO
върху кожата си и след петнадесет минути усетихме вкус на стриди и чесън. Кожата, където беше
химикалът, беше суха.
Изсушаващият ефект на диметилсулфоксида предизвиква експлозията на DMSO. Сухотата на
терапевтичния агент го прави ценен при лечението на изгаряния, тъй като влагата има тенденция
да насърчава инфекцията. Джейкъб и Хершлер го изпробваха върху изгорени плъхове и откриха, че
лекуваните са по-тихи в поведението си от нетретираните. Лекарството облекчава болката при
изгаряне. „От този момент нататък употребата на DMSO се разпространи като горски пожар“, каза д-р
Джейкъб в интервю.
В Съединените щати DMSO се извлича от лигнин, циментовата субстанция на дърветата. В

Европа и на други места се синтезира от въглища, петрол или други органични вещества.
Съвместните усилия между екипа на Джейкъб, представляващ Медицинския факултет на

Орегонския университет, и Хершлер, представляващ Crown Zellerbach Corporation, показаха в
лабораторни тестове, че DMSO не само ще премине през кожата и лигавиците, но по време на
преминаването ще носи със себе си определен брой други вещества. Например пеницилинът може да
се разтвори в DMSO и да се пренесе през кожата без игла. Местната упойка може да се носи по същия
начин.
В тези ранни проучвания е доказано, че DMSO облекчава болката, намалява отока, забавя
растежа на бактериите, подобряват кръвоснабдяването, омекотяват тъканта на белега,
повишават ефективността на други фармакологични средства, действат като диуретик и действат
като мускулен релаксант. Премахна болката от навяхвания, разтежения и артрит и дори болката от
счупени кости.
Ветеринарите са използвали веществото по лекарско предписание за артритни състояния или
наранявания при животни. При артритни хрътки, инжектиране на DMSO или кортикоид
(вещество, което има действие като хормон на надбъбречната кора) ще
позволи на животното да се състезава отново. След шест месеца 60 процента от кучетата,

лекувани с кортикоиди, ще имат рецидив, но по-малко от 20 процента от кучетата, лекувани
с DMSO, показват такъв рецидив.
FDA ВЛИЗА В КАРТИНАТА И ПРОТИВОРЕЧИЯТА

СТАРТИРА
Първият доклад за употребата на DMSO като фармакологичен агент е написан от Джейкъб

през 1963 г. и публикуван на 1 февруари 1964 г. Той предизвика поток от опити и див
ентусиазъм относно новото „чудотворно“ лекарство, което пренася други вещества през кожата
и в всички органи на тялото. Скоро стана очевидно, че химикалът може да облекчи
възпалението и болката при много състояния, някои досега нелечими по друг начин.
Първото изследователско ново лекарство (IND) приложение за клинично изследване на

DMSO при хора е представен на FDA на 25 октомври 1963 г. и впоследствие е
одобрен. Огромен интерес към лекарството се разви бързо до точката, в която започна да
се използва много широко, особено за лечение на навяхвания, натъртвания и леки
изгаряния. Лекарството е било предоставено безплатно на голям брой изследователи по
обща медицина, специализирана медицина и парамедицински специалисти, включително
физиотерапевти, няколко зъболекари, медицински сестри и автора на тази книга, бивш
практикуващ ортопед.
До 1965 г. приблизително 100 000 пациенти са получили лекарството. Проучвания
бяха проведени, но FDA не ги счете за достатъчно добре контролирани, за да
документира ясно, че наблюдаваните ползи всъщност се дължат на лекарството. New York
Times, във водеща редакционна статия от 3 април 1965 г., нарече DMSO „най-близкото нещо до
чудодейно лекарство, произведено през 60-те години на миналия век“. Международен
симпозиум на медицински учени в Берлин, Западна Германия, през юли 1965 г. се провежда за
обмен на информация за ефектите на DMSO.
И все пак, когато бяха подадени три нови заявления за лекарства (NDA) за DMSO
FDA през 1965 г. и трите бяха отхвърлени. Фармацевтичните компании Merck, Syntex и
Gibb подадоха своите NDA с изявлението, че DMSO е готов да бъде предписващ агент. FDA
отрече тяхното изявление и заявления и всъщност публикува свое собствено изявление
във Федералния регистър , прекратяващо всяка клинична употреба на DMSO. Агенцията
цитира токсикологични изследвания, които показват, че високите дози от лекарството
променят индекса на пречупване на очната леща при опитни животни. Тоест, настъпила е
промяна в тяхната сила на фокусиране и a
известно помътняване настъпи върху лещите.
Загрижеността на агенцията беше, че може да възникне увреждане на зрението при хора, изложени на въздействието
към DMSO. По това време изследователи и бюрократи не знаеха, че промените в очите

са ограничени до определени видове. Нищо не се случва с маймуните или най-важното с
хората.
Година по-късно тази забранителна политика беше донякъде облекчена. FDA разреши
нови изследвания за клинична оценка на DMSO при сериозни състояния, като склеродермия,
персистиращ херпес зостер и тежък ревматоиден артрит, за които няма налична задоволителна
терапия.
През септември 1968 г. FDA публикува по-нататъшна ревизия, облекчаваща своята
Политика за DMSO, която позволява локално приложение върху кожата за не повече
от четиринадесет дни за по-малко сериозни увреждания като остри мускулно-скелетни
състояния - например навяхвания, бурсит и тендинит. Това облекчаване на правилата се
основава на токсикологично изследване на хора, което дава успокояващ резултат: няма
доказателства за токсичност за човешкото око, дължаща се на DMSO.
И все пак, още един NDA, представен от Gibb Pharmaceutical Company през 1971 г.,
заявявайки, че DMSO е готов за предписване в Съединените щати, беше отказано.
NDA за употребата на DMSO за склеродермия беше представено от Research
Industries Corporation през 1978 г. Проучването е планирано от Артър Л. Шербел, доктор
по медицина, тогавашен началник на ревматологията във Фондацията на клиниката в
Кливланд, под наблюдението на лекари от FDA и консултанти от Националната академия на
науките. Д-р Шербел извърши тези проучвания и видя промени в третираната ръка в сравнение
с нетретираната ръка. След три месеца имаше значително подобрение, което беше статистически
значимо. Когато д-р Scherbel дойде в FDA за приемане на неговото изследване, то беше отказано.
NDA беше отказано.
До 1983 г. NDAs, отхвърлени от FDA, включват 1500 медицински изследвания, извършени
върху приблизително 120 000 пациенти с различни здравословни проблеми.
Освен това бяха проведени още четири международни симпозиума от здравни учени за
натрупване на повече информация за DMSO. Вторият проведен симпозиум беше под егидата
на Нюйоркската академия на науките през март 1966 г. в Ню Йорк. Третият беше спонсориран
от Виенския университет, Австрия, през ноември 1966 г. Четвъртият и петият бяха отново в Ню
Йорк, под спонсорството на Нюйоркската академия на науките, през януари 1974 г. и септември
1982 г. Всички тези симпозиуми се отчитат положително върху лекарството.
Поради продължаващите различия между пионерите на DMSO и медицинските

бюрократи, д-р Чарлз С. Едуардс, тогавашен комисар по храните и лекарствата, поиска от
Националната академия на науките през 1972 г. да прегледа всички налични
информация за ефективността и токсичността на DMSO. Той искаше членовете на

Националната академия да предоставят на FDA независима преценка по тези въпроси.
Академията назначи комисия от експерти с шест подкомисии, които да извършат

прегледа. Комитетът провежда активен преглед до 1974 г. Академията всъщност е
полуправителствен орган, който изобщо не е независим. Тъй като получи финансирането си
по договор с FDA, тя склонна да се съгласи с позицията на FDA относно DMSO. По-конкретно, в
доклада, представен най-накрая от Националната академия на науките, се посочва, че има
недостатъчни научни доказателства за ефективността на лекарството за лечение на всяка
болест, че потенциалът за токсичност е достатъчно голям, че лекарството трябва да остане
изследвано лекарство и че контролираните бяха необходими клинични изследвания, за да се
докаже ефективността на DMSO.
В светлината на продължаващата липса на доказателства за увреждане на очите при хора

от времето, когато е установила разпоредби срещу DMSO, FDA заключи, че наредбата вече не е
необходима. Така най-накрая на 21 септември 1979 г. агенцията публикува предложение на
Федералния регистър за отмяна на регламента. Въпреки това Джере Гоян, д-р, бивш ръководител
на цялата FDA, продължи да прави публични изявления за опасностите от токсичността на
очите. Може би, за да оправдае тези изявления, той изпрати следователи да вземат файлове,
където могат, търсейки доклади за DMSO и връзката му с човешкото око.
Също така до 1983 г. FDA имаше шестнадесет активни проучвателни нови

приложения за лекарства за DMSO. Изследваните състояния включват склеродермия,
наранявания на ставите и наранявания на гръбначния мозък. Нямаше активни IND за
изследване на DMSO при лечението на ревматоиден артрит или остеоартрит, което изглежда
необичайно, тъй като употребата на DMSO при тези състояния е най-популярна.
ОБЩЕСТВЕНИТЕ БУНТОВНИЦИ СРЕЩУ РАЗПОРЕДБИТЕ НА FDA
Въпреки ограниченията на FDA за употребата на DMSO, десетки хиляди американци все още
успяват да си го набавят. Някои използват форма на лекарството, която е одобрена за
ветеринарна употреба. Някои прибягват до индустриалния разтворител. Други пътуват до
клиники за DMSO артрит в Мексико. Лекарството се предава от човек на човек, особено сред
жертвите на артрит.
Въпреки че няма съществуващо заявление за артрит IND, чакащо преди
FDA, остеоартритът и ревматоидният артрит са двата основни здравословни проблема,
които се лекуват от неспециалисти, експоненти на DMSO. Обществото се бунтува срещу
налагане на това, което смята за безсмислени разпоредби за ограничена употреба на DMSO.

Хората питат, ако е достатъчно безопасно за вътрешно лечение на интерстициален цистит, защо не
е безопасно да се рисува върху кожата при артритни стави?
Развива се подземен пазар за доставка на веществото.
Аптеките продават чисто медицинско качество по лекарско предписание на цена от петнадесет до
двадесет долара за четири унции. Технически, след като дадено лекарство получи одобрение от FDA за
определени употреби - като например за интерстициален цистит - не е незаконно в нито един щат лекар
да го предписва за други цели.
Процъфтяващият национален черен пазар на DMSO също работи, за съжаление,
през щандовете на железарските магазини, на бензиностанциите, в магазините за поръчки по пощата,
на задните части на камиони, работещи в близост до търговски центрове или паркинги, и дори извън
салоните за сладолед. Например, според публикувана статия в Chicago Tribune, се появи на такива
3
невероятни места като салон за сладолед промишленият
и ключарски магазин
разтворител
в Чикаго.
диметилсулфоксид
Платежоспособен
има
търговец на
дребно, базиран в Сиатъл, Вашингтон, предлага безплатен номер за поръчка по пощата и е отворил
магазини в Милуоки, Чикаго, и Еванстън, Илинойс.
Търговската реклама за веществото е внимателна, за да не се правят медицински твърдения за

DMSO. „Продаваме ви това като разтворител; какво ще правите с него зависи от вас.
Всеки друг начин е против закона“, казва един продавач.
Били Уилямс, президент на фирмата за търговия на дребно с разтворители, казва, че DMSO,
който продава, е с фармацевтично качество. Безопасно е, уверява той хората, въпреки че технически
го продава като разтворител.
„Планираме тези неща, защото се продават“, каза Уилямс. „И предполагаме, че хората го използват.
Получаваме поръчки от лекари, хиропрактики и зъболекари. Той отвори завод за опаковане и дистрибуция
и купува на едро DMSO от фармацевтичен клас от неразкрита медицинска лаборатория, след което го
опакова в по-малки бутилки в своя завод в Сиатъл. „Купуваме го трета ръка от медицинската лаборатория“,
каза Уилямс.
„Те имат „задна врата“ към нас.
„Що се отнася до медицинската употреба, не можем да не сме наясно, че хората всъщност са
като го използвате за намаляване на болката от артрит. Прочетох много писма, че хората го
използват, защото намекват, че имат артрит или мускулно разтягане или редица медицински разстройства.
„Знам за какво го продаваме: продаваме го за печалба. Звучи грубо, но това е целта на хората
в бизнеса. Нещата работят! Ние не печелим в смисъл, че ще печелим от нечие нещастие.
Друг типичен източник на публична продажба е фризьорски салон в Чикаго. The

мениджър каза, че е спрял продажбата на разтворителя поради спора относно неговата

законност. „Продадох го само за няколко дни“, каза той. Той беше купил кутия
индустриален DMSO от чикагски полицай, който също беше снабдил салона за сладолед.
Изследователските лаборатории, Inc. от Солт Лейк Сити, Юта често се наричат с

Администрацията по храните и лекарствата на Съединените щати, когато се
правят запитвания от лекари и други здравни специалисти за източник на
диметилсулфоксид за терапевтични цели при хора. Research Laboratories продава
ампула от 50 милилитра (ml) DMSO на здравни специалисти за инжектиране за $28,00.
Специално за потребителя, най-добрият източник за придобиване на DMSO продукти
е д-р Джеймс Кричлоу, собственик на American Pharmaceutical Enterprises, Inc., PO Box
12543, Scottsdale, Arizona 85267; телефон (602) 998-4142 или се обадете на безплатен
телефон (800) 345-3391. American Pharmaceutical Enterprises (APE) предоставя дезодориран,
фармацевтичен клас DMSO, доста подходящ за терапевтично приложение при хора.
Пречистена пинта по пощата струва $60,00, а леко ароматизираният на лимон DMSO
Solvent Creme на д-р Кричлоу в буркан от четири унции е $29,95.
Той също така доставя продукти от DMSO за лекари, остеопати, педиатри,
хиропрактици, натуропати, хомеопати, зъболекари, медицински сестри, физиотерапевти
и други видове здравни специалисти, които използват DMSO като част от своите
терапевтични резерви. Под името на компанията Critchlow, Phyne Pharmaceuticals, Inc., PO
Box 12543, Скотсдейл, Аризона 85261 или 14325 North 79th Street, Скотсдейл, Аризона
85260; телефон (602) 998-4142 и безплатен (800) 345-3391, на здравните специалисти се
предлагат медицински продукти за локално или вътрешно приложение. Например
количеството пинта течен DMSO от Phyne Pharmaceutical е толкова чисто, че много лекари
го използват за интравенозни вливания на пациенти. Цените на продуктите са значително
по-ниски за здравните специалисти, когато купуват в количество.
Федерални проучвания, според бившия комисар на FDA, Jere E. Goyan, показват,

че индустриалният клас DMSO не е подходящ за лечение на хора. Не е необходимо да
преминава същия контрол на качеството като медицинския клас. Когато разтворителят се
прехвърли в по-малки контейнери, това увеличава шансовете за примеси. Официалното
предупреждение на FDA гласи, че „рискът, който може да съпътства употребата на
. вредни
индустриален клас
вещества
. . е неговият
в кръвния
потенциал
поток,като
ако химичен
те присъстват
носител,
в нечист
способен
DMSO
даили
доставя
върху
кожата.
„Хората поемат риск, когато използват вещество с неизвестно качество

и ефект“, каза комисар Гоян. „Рисковано е да се пие, инжектира или
прилагайте върху кожата всяко вещество, което не е предназначено за тази цел.

Черният пазар на DMSO, чист и промишлен клас, продължава просто защото FDA държи лекарството
извън пазара за всяка употреба, освен за лечение на интерстициален цистит. Артър Шербел, бивш старши
лекар в отделението по ревматични заболявания и имунология на клиниката в Кливланд, заяви, че FDA
задържа одобрението на лекарството „без основателна причина. Хората го използват без подходящо
ръководство и това е грешка. Колкото по-скоро бъде пуснат, толкова по-добре.”4
ЗАКОНОДАТЕЛИТЕ ДЕЙСТВАТ ОТ ИМЕТО НА НАРОДА
Не по-малко от шест резолюции за легализиране на публичната употреба на DMSO и за отмяна на

решението на FDA бяха внесени в Конгреса на Съединените щати.
Сенаторът на Съединените щати Марк О. Хатфийлд (R-Ore.) каза: „Тъй като нямам научен опит, не мога
да направя абсолютно изявление, че DMSO наистина е чудотворното лекарство на нашия век, но всяко
малко доказателство, което срещам, затвърждава предпоставката това е то.
„След над 1200 научни публикации за достойнствата на DMSO, след международни

симпозиуми в Германия, Съединените щати и Австрия – всички заключили, че DMSO е безопасен и
ефективен – след като три отделни фармацевтични фирми подадоха четири нови заявления за лекарства
до FDA, DMSO все още не е достъпен за американците, въпреки че е достъпен в много други страни.
Призовах Сената да подкрепи моето законодателство от името на всички американци, които днес страдат
от болести, нелечими с друго известно вещество, и тези, които може да имат нужда от това лекарство в
бъдеще.
Почитаемият Wendell Wyatt (D-Ore.) въведе отново законодателство в Камарата на представителите

на Съединените щати, насочено към получаване на справедливо изслушване за DMSO. „Тъй като
действието на FDA срещу DMSO беше предприето въз основа на най-крехките доказателства,” каза Wyatt,
„ние не успяхме дори да получим изслушване за DMSO. Целият въпрос е потопен под бюрократичен
облак.
Усилията на конгресмена и усилията на други членове на законодателния орган на Съединените
щати се отплатиха. Сенатор Едуард М. Кенеди (D-Mass.) проведе изслушване в подкомисия на Сената
относно статуса на лекарството в FDA на 31 юли 1980 г.
Конгресменът Клод Пепър (D-Fla.) председателства изслушване (под заглавието „DMSO: Нова надежда
за артрита?“) пред Камарата на представителите по въпросите на стареенето на 24 март 1980 г.
След тези изслушвания главният инспектор на Министерството на здравеопазването и

Human Services провежда разследване на регулаторната процедура, през която DMSO е
преминал в FDA.
Освен това някои държавни законодателни органи са отменили решението на FDA против
разпределяне на DMSO и променени държавни закони, за да се позволи използването му от
оторизирани здравни специалисти. В момента Тексас, Вашингтон, Монтана, Оклахома, Флорида,
Орегон, Луизиана и Невада са осемте щата в нацията, които са разрешили предписването на
лекарството. Легализацията на DMSO във Флорида е друг пример за хората, които се бунтуват срещу
разпоредбите на FDA. Разликата тук беше, че легализирането на DMSO във Флорида беше натиснато от
законодател, чиято съпруга беше принудена да пътува до Мексико за лечение с DMSO.
През 1977 г. законодателният орган на Флорида легализира лекарството за

интравенозна, интрамускулна, орална и локална терапия при хора. Законът на Флорида гласи:
Раздел 1. Никоя болница или здравно заведение няма да се намесва в отношенията между
лекар и пациент, като ограничава или забранява употребата на диметилсулфоксид (DMSO),
когато е предписан или администриран от лекар, лицензиран съгласно глава 458 или 459,
Устава на Флорида, и е поискан от пациент, освен ако веществото, както е предписано или
приложено от лекаря, е установено като вредно от Държавните комисии по съдебна
медицина и Остеопатичните медицински експерти в изслушване, проведено съгласно
разпоредбите на Закона за административната процедура, глава 120, Устава на Флорида.
Освен това никоя болница или здравно заведение няма да отнема привилегиите на
персонала на лекар само защото същият лекар е предписал или приложил диметилсулфоксид
(DMSO) на пациент при условията, посочени в този акт.
Раздел 2. Нито един лекар, лицензиран съгласно глава 458 или 459, Устава на
Флорида, не може да бъде подложен на дисциплинарни действия от Държавните съвети
на съдебните лекари и остеопатичните медицински експерти за предписване или прилагане
на диметил сулфоксид (DMSO) на пациент под негови грижи, който е поискал веществото,
освен ако Държавните съвети на съдебните лекари и остеопатичните медицински експерти
в изслушване, проведено съгласно разпоредбите на Закона за административната процедура,
глава 120, Устав на Флорида, са направили официална констатация, че веществото е вредно.
Раздел 3. Пациентът, след като е напълно информиран относно алтернативните методи

на лечението и техния потенциал за излекуване и при поискване за

прилагане на диметилсулфоксид (DMSO) от неговия лекар, трябва да подпише
писмено освобождаване, освобождавайки лекаря и, когато е приложимо, болницата
или здравното заведение от всякаква отговорност за това.
Раздел 4. Лекарят трябва да информира пациента писмено, ако диметил

сулфоксид (DMSO) не е одобрен като лечение или лек от Администрацията по
храните и лекарствата на Министерството на здравеопазването и човешките услуги
на Съединените щати за разстройството, за което се използва предписано.
Раздел 5. Този закон не се прилага за състояния, за които диметилсулфоксидът

(DMSO) е одобрен като лечение от Администрацията по храните и лекарствата
на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на Съединените
щати.
След приемането на този нов закон, потенциалът за злоупотреба с него, подтикнат от

платени реклами на клиники за DMSO, както и широко медийно отразяване, накара
Медицинската асоциация на Флорида (FMA) да излезе с изявление под формата на „писмо до
редактора ”, през октомври 1980 г., до всички вестници във Флорида. 60-минутно
телевизионно предаване беше стимулирало почти ежедневен поток от запитвания, както по
писма, така и по телефона, до централата на FMA в Джаксънвил, Флорида .
Повечето от запитванията в щата бяха от пресата, докато по-голямата част от запитванията
извън щата бяха от хора с различни симптоми, търсещи лекар, който да им предостави
„чудодейното лекарство“, наречено DMSO. Официалната позиция на FMA е следната:
Без одобрено приложение за ново лекарство, лекарството не може да се продава или

разпространява във Флорида за показания, различни от лечението на интерстициален
цистит. Законово обаче лекарят може да предпише одобрено лекарство за други
показания.
Законодателният орган на Флорида прие закон през 1978 г., който
позволява на лекар да използва DMSO, след като е посъветвал пациента за
алтернативно лечение и всякакъв потенциал за излекуване. Законът изисква при
поискване от лекаря за лечение с DMSO, пациентът трябва да подпише писмено
освобождаване от отговорност пред лекаря и, когато е приложимо, болницата или
лечебното заведение. Лекарят трябва да информира пациента, ако DMSO е одобрен
от FDA за разстройството, за което се предписва писмено.
Медицинската асоциация на Флорида не одобрява излизането извън

утвърдения и отговорен механизъм за въвеждане на ново лекарство. В интерес на
истината, лекарите, обхванати от застраховка за професионална отговорност съгласно
плана, спонсориран от FMA, са били предупредени относно лекарството. Те няма да бъдат
обхванати от плана, ако използват DMSO за всеки симптом, различен от облекчаването на
интерстициален цистит, за който, както беше посочено по-рано, е одобрен от FDA.
В същото време FMA насърчава своите членове лекари, които се интересуват да

участват в изследователската програма на FDA в тази и други области. Предлага се съдействие
за получаване от FDA на изследователско приложение за ново лекарство (IND) плюс стерилен
непиогенен DMSO разтвор. За да участва в това изследване, лекарят трябва да се съгласи да
води необходимите записи. Разтворът DMSO ще бъде доставен безплатно и ще бъде оказана
помощ на лекаря при разработването на необходимия протокол.
Що се отнася до закона, приет по време на тазгодишната законодателна сесия, позволяващ

производството, разпространението и продажбата на DMSO мехлем във Флорида, FMA
няма пряко знание и никакво участие по този въпрос. Информирани сме от длъжностни
лица в Министерството на здравеопазването и рехабилитационните услуги (DHRS), че те са
в процес на разработване на правила и разпоредби, които да управляват производството на
такъв продукт и че към момента е подадено едно официално заявление за това.
Освен това сме информирани от персонала на DHRS, че има сериозен въпрос в съзнанието
им относно това какво представлява „безопасен“ продукт за консумация от човека. Този въпрос
може да доведе до искане на мнение на главния прокурор, преди някой да получи разрешение
да произвежда DMSO продукт във Флорида.
Потребителски запитвания относно DMSO или всяко друго ново експериментално

лекарство трябва да бъдат насочени към FDA Bureau of Drugs, Advisory Opinion Board HFD 35,
5600 Fishers Lane, Rockville, Maryland 20852.
Лекарите, които се интересуват от работа в програмата за експериментални лекарства, трябва
да се свържат с FDA Bureau of Drugs, Division of Oncology HFD 150, Radiopharmaceuticals Branch,
5600 Fishers Lane, Rockville, Maryland 20852.
На 28 януари 1981 г. Комитетът по обществено здраве към Общото събрание на щата Кънектикът
проведе заседание на комитета, за да обсъди дали щатът
трябва да насърчават лекарите да използват DMSO за лечение на болезнени и понякога фатални

заболявания. Законопроект, внесен от Уолкот, представител на Кънектикът Юджийн Миглиаро, ще
освободи лекарите от професионалната им отговорност, ако предпишат DMSO. Миляро обясни, че
обществеността може да получи DMSO по пощата.
„Ние знаем, че DMSO не е лек“, каза Миляро. „И разбирам нещата, които могат да ви се случат,
ако го използвате погрешно. Бих искал да го защитя. Това ще каже на лекарите: „Защитете хората си,
без да се страхувате, че ще бъдете съдени.“
Щатският сенатор Реджина Смит, съпредседател на Комитета по обществено здраве, отбеляза
че лекарите носят отговорност за всички други лекарства, които предписват. Тя посочи, че би било
опасен прецедент да се изключи това експериментално лекарство.5 Законопроектът от Кънектикът

беше отхвърлен, но поддръжниците на DMSO казаха, че планират да представят преработена версия
в бъдеще. Те не.
По принцип съм съгласен със сенатор Смит, но FMA отиде на обратното
екстремни. Политиките за медицинска отговорност на Флорида няма да покриват употребата на
DMSO за нищо друго освен интерстициален цистит.
Между времето, когато FMA издаде официалното си изявление относно DMSO и щатското
законодателно събрание на Кънектикът представи законопроект, който да освободи лекарите от куката в

случай, че нещо се обърка с пациенти, на които те са предписали DMSO, щатът Флорида проговори.
Джеймс Т. Хауел, доктор по медицина, държавен здравен служител в Министерството на здравеопазването
и рехабилитационните услуги на Флорида, сметна за необходимо да отговори относно ДМСО. Чрез пресата
д-р Хауъл изрази сериозна загриженост, че промишлен тип разтворител DMSO е наличен за човешка
консумация. Притеснил се и за ветеринарния продукт. Той каза, че нито едно от тях не е било рафинирано
за човешка консумация и може да бъде изключително вредно.
Две програми с огромна аудитория, излъчвани по CBS-TV,

един през март 1980 г. и повторение през юли 1980 г. изглежда са накарали хората да загърбят
предпазливостта. Обществото настоя да се сдобие с това болкоуспокояващо лекарство, независимо дали
е заобиколено от противоречия или не. Всичко, което хората искат, е облекчаване на болката, независимо
от причината. Интересното е, че някои видни фигури в спорта, политиката, актьорството и други професии
също се подлагат на лечение с DMSO, независимо дали употребата му е законно допустима според
преценките и стандартите на FDA.
Различните приложения на DMSO в клиничната практика и за домашна употреба като

средство за самообслужване при проблеми като артрит, херпес зостер, главоболие, катаракта, херпес
симплекс, изгаряния, синдром на Даун, наранявания на гръбначния мозък, бурсит, навяхвания,
и много други условия, го правят идеален продукт. Различните начини на лечение като
кожни апликации, интравенозна терапия и орална и интрамускулна терапия са отчаяно
желани както от известни, така и от неизвестни.
НОВИЯТ ПЕЙНКИЛЕР СТАВА МЕДИЙНА ЗНАМЕНИТОСТ
Когато губернаторът Джордж Уолъс пътува из страната, за да намери облекчаване на болката от

DMSO, прилаган от д-р Стенли Джейкъб, това ново болкоуспокояващо лекарство получи голям тласък.
Той започва лечение на 1 юли 1980 г., за да облекчи дискомфорта, свързан с парализата.
Уолъс беше прикован към инвалидна количка, откакто беше ранен през 1972 г
опит за убийство по време на кампания за номинация на Демократическата партия за
президент в Лоръл, Мериленд. Лекарите описаха дискомфорта на Уолъс като възникващ в
„хълбока“, медицински термин, отнасящ се до областта между най-долното ребро и талията. Въпреки
че болката му не беше мъчителна, тя беше постоянна и ограничаваше ежедневните дейности на
Уолъс.6
Съобщава се, че дискомфортът в хълбоците на губернатора е изчезнал, особено чрез
вярно нанасяне на DMSO върху болезнената област от време на време в продължение на един
месец. Тъй като Уолъс беше добре известна обществена фигура, неговият успех в облекчаването на
болката оказа влияние върху популяризирането на лекарството като болкоуспокояващо и
противовъзпалително средство, което действа.
Още по-голям стимул беше телевизионното новинарско предаване, което Уолъс гледаше и
което представяше ДМСО като окончателния, но противоречив продукт за елиминиране на болката,
когато всичко друго се провали. Самият Уолъс беше противоречив по едно време и знаеше
несъответствието на такъв етикет. Телевизионното шоу стимулира губернатора да потърси лечение с

DMSO.
На 23 март 1980 г. и отново на 6 юли 1980 г. популярната телевизионна програма

60 минути докладвани за DMSO. В предаване, озаглавено „Загадката на DMSO“, новинарският
кореспондент на CBS Майк Уолъс обърна широко национално внимание на този химикал. В
програмата д-р Дж. Ричард Краут, главният противник на DMSO от FDA, каза, че двойно-слепите
проучвания са задължителни, преди да бъде получено одобрение от неговата агенция. И все пак
изследователите не могат да проведат двойно сляпо изследване поради отличителната миризма на
продукта. В рамките на няколко минути след като го поставите върху кожата си, можете да го вкусите
на езика си; той прониква през кожата и преминава през кръвния поток толкова ефективно.
Има много повече по въпроса за DMSO обаче и в 60 минути Майк

Уолъс въвежда човешкия фактор, при който облекчаването на болката е от първостепенно

значение. Той показа Емили Рудич да свири на пиано въпреки силно деформираните й пръсти и
години на пареща, непрестанна болка от артрит.
Говорейки за ефекта на DMSO върху нейното състояние, г-жа Рудич каза: „Имам някои много зле
възлести пръсти от артрит и DMSO облекчава артрита веднага. Това не е чудотворно лекарство, не го
. . .три
лекува наистина, но го облекчава. Имах мехур с треска на устната си. Използвах DMSO мехурът
пъти иот
треска изчезна веднага. Порязвал съм се в кухнята, понякога доста лошо, и съм използвал DMSO върху
това и порязванията започват да заздравяват веднага.
Най-драматичен е случаят със Санди Шерик от Ривърсайд, Калифорния, който е претърпял

тежка камшична травма и увреждане на нервите при автомобилна катастрофа преди две години.
През ноември 1979 г. г-жа Шерик се гърчеше в агония от болки в гърба, врата и раменете. „Никакво
болкоуспокояващо, никаква терапия, никакъв лекар, изглежда, не може да помогне“, каза Майк Уолъс.
„О, болката беше изключително силна“, потвърди Санди Шерик. „Бях дотам, че плачех
непрекъснато. Не съм готвила храна. не съм чистил. Едвам се облякох. . . . Най-накрая стигнаха до
точката, в която просто ми казаха: „Ще трябва да живееш с това. Времето ще ви повлияе и просто ще
трябва да живеете с него.
След като научила за DMSO, г-жа Шерик се хванала за него като за последно средство.
Чувствайки ужасна болка по време на пътуването, тя отлетя за Портланд, Орегон, за лечение от д-р
Джейкъб. До третия ден от интравенозното и локално приложение на DMSO, пациентът започва да се
чувства малко по-добре, съобщи Майк Уолъс. 60 минути проследиха напредъка й на видеокасета.
Преди да си тръгне за вкъщи, д-р Джейкъб й показа къде и как да прилага локално ДМСО върху врата
и гърба си.
След това телевизионната камера превключи на г-жа Шерик в дома й в Ривърсайд,
Калифорния. Чувстваше се удобно, усмихваше се и не приемаше лекарства за облекчаване на болката.
Тя каза: „О, болката изчезна. Болката напълно, напълно изчезна от врата ми. . . .
Казвам истината, честната пред Бога истина. Можеше да си върши домакинската
работа, да кара кола, да вдига пакети. „Не открих нищо, което да не мога да направя.“
Майк Уолъс посочи, че история като тази на Санди Шерик не заема мястото на научен тест, който
FDA изисква.
„Е, това е добре. Мога да разбера чувството им“, каза г-жа Шерик. „Но те трябва да могат да
видят резултатите от теста и да ме приемат като индивид. Нямам причина да твърдя, че работи
или не. Всичко, което мога да кажа, е какво направи за мен лично. При мен проработи.“
Тази мощна презентация достигна до 70 000 000 телевизионни зрители. Кабинетът на д-р Джейкъб
беше незабавно залят, с до 10 000 души, образно викащи: „Спасете ме, спасете ме от
болката!“
Жертвите на болка идват и при други лекари в Съединените щати, Канада,
и Мексико, за които е известно, че използват DMSO. Пристигнаха на тълпи.
Телефоните в офисите на лекарите и аптеките във Флорида, Орегон, Луизиана и Невада
звъняха оживено няколко дни след неделното вечерно предаване на 60 минути.
Последващ доклад на телеграфната служба за отказа на FDA да одобри лекарството

се появи из цялата страна във вестниците във вторник.
В своята бележка под линия към програмата Майк Уолъс заявява: „Утре сутринта
във Вашингтон Комисията по стареенето на Камарата на представителите започва
разследване защо DMSO не е достъпен за всички американци за подходящо заболяване,
включително обикновена болка.“ Броят на писмата и телефонните обаждания, които дойдоха
в офисите на Конгреса с запитвания за причината за недостъпността на DMSO, беше огромен.
Извадка от писмата, изпратени само до един конгресмен, Клод Пепър от Флорида, се намира в
глава 4.
Разкритията, които излязоха от това и други разследвания на Конгреса
бяха шокиращи за и без това смутената научна медицинска общност. Апаратът, с който
Агенцията по храните и лекарствата изследва ефикасността на ново лекарство, беше
обърнат с главата надолу. Както беше подробно обсъдено в Глава 13, разкритията за
непознаване на научния метод или измамни тестове по отношение на ефективността на
лекарството накараха не само противниците на DMSO да прекратят клиничните изпитвания,
но дори накараха поддръжниците му да се отдръпнат. И това прекъсване на връзката с
терапевтичния ефект на продукта също включва неговия главен защитник, д-р Стенли Джейкъб.
Както ще прочетете по-подробно по-късно, изследователят на FDA д-р KC Pani
твърди, че е взел пари от д-р Джейкъб, за да плати изключително високите медицински
сметки на жена му за лечение на рак. Д-р Пани загуби репутацията си и работата си в FDA.
Д-р Джейкъб беше обвинен от Федералното голямо жури по три обвинения за неправомерни
плащания към служител на FDA и по едно обвинение за престъпен заговор. През май 1982
г. резултатът от тези процеси в съдебната зала е грешка.
Тогава правителството отново преследва д-р Пани и д-р Джейкъб. Този път Dr.
Пани се споразумел и приел присъдата за престъпление като свое престъпление. д-р
Джейкъб не само беше освободен, но FDA, на 29 октомври 1982 г., му предложи извинение
за неправилното повдигане на обвиненията срещу хирурга-пионер.
Нещо повече, Конгресът разбра, че разследването е лошо или измамно
техниките, използвани по време на изпитанията на DMSO за интерстициален цистит,
единственото състояние, за което е одобрено в Съединените щати, почти накараха FDA да изтегли
такова одобрение. Нито това, нито друго вътрешно или външно състояние не би било разрешено
като приемливо в Съединените щати за прилагане на DMSO. Research Industries Corporation (RIC),
производителят на Rimso-50, основна марка за продажба на дребно на DMSO, очевидно е изиграла
голяма роля в това да накара FDA да наруши доверието си в лекарството. В полуизповед пред
американския сенатор Едуард Кенеди, президентът на RIC призна съучастието на компанията си в
лошо управляваните клинични изпитвания за интерстициален цистит.
И имаше още неблагоприятни открития, които ще бъдат разкрити близо до края на

книгата ми. Въпреки това, почти всички последици по време на тези разследвания на Конгреса
са причинени от човешки слабости, алчност и/или неподходящо поведение, а не от физически,
химични или биологични недостатъци на диметилсулфоксида. Лекарството остава толкова
ефикасно, колкото винаги – истинско лекарство от природата, което продължава да учудва както
холистичните, така и конвенционалните медицински учени като нов и мощен лечебен принцип.
Все пак резултатът от разобличаването на тези скандали отпреди десет години е точно такъв
няколко клинични проучвания върху DMSO са проведени и публикувани от този период
1982-83. В сравнение с предишни десетилетия, сравнително малкото статии в списанията – може
би 100 от тях, които са цитирани на тези страници – са всичко, което е останало от огромните
усилия, положени от Медицинския факултет на Университета на Орегон. Ако интересът към DMSO се
възроди сред изследователите, това ще се случи по-скоро поради подсказване на лекари от
медицински потребители, които четат статии в списания и книги като тази. Поради драматичните си
лечебни свойства, диметилсулфоксидът заслужава по-уважително внимание, отколкото просто
обществен интерес.
Учените трябва да са тези, които ще се справят с представените предизвикателства. Обществеността
трябва да има достъп до забележителния терапевтичен принцип на DMSO, за който докладвам в
следващата невероятна глава.
ГЛАВА 3
Терапевтичният принцип на DMSO
Семейна двойка пристигна в Сарасота, Флорида, непосредствено след телевизионното

предаване на 60 минути . Бяха пътували цяла нощ от Хамилтън, Охайо, за да си уговорят
спешен час в 9:00 сутринта , за да получат новото чудодейно лекарство за болка в Центъра за
хранене и превантивна медицина Дъглас (вече не работи). Те смятаха търсенето си на DMSO за
последен опит след цяла година и $10 000 неуспешни лечения с други лекарства.
Г-жа Фред Дабелт обясни, че лявата ръка на съпруга й е станала твърда и подобна на нокът,
след като хирурзите са оперирали, за да премахнат кръвен съсирек в ръката му. Ръката беше
неизползваема. Нищо не помогна на мускулите да възвърнат нормалния си капацитет и след
поредица от неуспешни процедури лекарите започнаха да предполагат, че проблемът е
психологически.
След три интравенозни инжекции на DMSO, Fred Dabbelt успя да отвори
и затвори ръката му - нещо, което беше намирал за невъзможно да направи преди.
Общо пациентът имаше пет дни лечение. При контакт девет месеца
по-късно той каза: „Болката напълно изчезна. Ръката ми все още е изтръпнала, но може да се
използва. Преди DMSO ръката изглеждаше като нокът; сега изглежда нормално.”
„Бяхме опитали всичко. Това беше последното средство“, каза г-жа Дабелт. „Просто е
невероятно. Преди това нищо не работеше.”
Как действа диметилсулфоксидът? Може най-добре да се обобщи с думите на
Д-р Стенли У. Джейкъб, съоткривател на терапевтичните свойства на лекарството: „Едва сме
надраскали повърхността, защото това е нов принцип в медицината.
Имахме само три нови принципа през нашия век – принципът на антибиотиците, принципът на
кортизона и сега принципът на DMSO – и принципът на DMSO е единственият нов от нашето
поколение. Въпреки всички спорове, предполагам, че историята ще го запише по този начин!“
Тази глава изследва начина на действие на DMSO и обсъжда неговата сила на

проникване и обосновката за употребата му. Ние ще вземем силно техническа биохимична наука и
ще я опростим, доколкото е възможно, без да променяме хипотезите, на които се основават
действията на DMSO.
Студентите по биофизика и биохимия ще намерят следната информация
полезни за техните цели. Други може да пожелаят да прескочат тук за обобщение.
СТРУКТУРА И ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА НА

МОЛЕКУЛА
Молекулата на диметилсулфоксида е десетостранна с център, зает от серен атом. Две

метилови групи, кислороден атом и несвързваща електронна двойка са разположени в
точките на тетраедъра. Вижте фигура 3.1 за изображение на молекулната формула.
Молекулното тегло на DMSO е 78,15. Лекарството е способно да влезе в химическа

реакция, характеризираща се с развитие на топлина, и освобождава 60 калории (cal) на
грам (g) DMSO, когато се смеси с вода. Точката на кипене при 760 милиметра (mm) живачен
стълб (Hg), градуси по Целзий (°C) е 189,0; налягането на парите при 20°C, mm Hg е 0,37;
специфично тегло при 25°C, грамове на милилитър (g/ml) е 1,0958; точка на топене, °C е
18,55; топлина на изгаряне, cal/g е 6,050; точка на възпламеняване в отворен съд, °C е 95;
вискозитет при 20°C, сантипоаз (cP) е 2,473; повърхностно напрежение при 20°C, дин/
сантиметър (cm) е 46.2.1,2,3,4 Тъй като DMSO има точка на замръзване 68°F, човек може да
каже неговата приблизителна концентрация, ако бутилка с течен разтворител е придобит
от неизвестен източник. Поставете неотворената бутилка в хладилника (не във фризера).
В рамките на два часа течността ще стане твърда, като лед. Сега имате 99,5 процента
DMSO, най-чистата и най-висока концентрация. Оставянето на капачката на бутилката ще
предотврати хидролизиране (разлагане), така че течността да замръзне при 68°F или по-ниска.
Фигура 3.1 Молекулна формула на диметилсулфоксид.
Ако, когато замразената бутилка се обърне с главата надолу, малки поточета вода
текат през леда, вероятно притежавате ДМСО с ветеринарно качество. Това е 90 процента
концентрация. Десет процента е дестилирана вода.
Ако DMSO не замръзне, докато стои в хладилника, поставете го във фризерното
отделение. Ако не се втвърди дори след престояване при температура под 32°F, това
вероятно означава 50 процента смес от DMSO и вода. Ако стане твърдо
във фризера, тази течност не е DMSO или е почти изцяло вода само с малко смесен
разтворител. Петдесет процента DMSO е антифриз; ще работи добре в автомобили за зимно
шофиране.
За да втечните отново DMSO, който се е превърнал в блок лед в бутилката, просто го
поставете в съд с топла вода. В чиста форма животът на разтворителя е неограничен. DMSO
може да се използва с години.
Много други физични свойства на DMSO могат да бъдат обсъдени, освен тези, дадени
тук осигурете достатъчно представителна проба, тъй като това не е текст
изключително за химичните и физичните характеристики на разтворителя. Почти всички
известни химични и физични свойства на DMSO се намират в Техническия бюлетин за
диметил сулфоксид на Crown Zellerbach.
Кристалната структура на този разтворител показва наличието на слаба водородна
връзка, която допринася за молекулярните сили в DMSO.5 В течно състояние DMSO
изглежда приема верижна структура, поддържана заедно от подреждането на двата полюса
сяра-кислород.6,7 Смята се, че тази структура претърпява частично разпадане между 40°C и
60°C , тъй като някои свойства на течността, като индекс на пречупване, плътност и вискозитет,
показват различни промени в температурните си коефициенти в този температурен
диапазон.8
Химиците откриват, че способността на DMSO да се свързва с молекули, които имат
дебел слой водородни йони и с неутрални молекули, както и с йонни видове, е очарователно
свойство. Това прави DMSO отличен разтворител и пенетрант през органични и някои
неорганични материали.
Взаимодействията между DMSO и други вещества нарастват пропорционално на
поляризуемостта на веществото. Разтворимостта на веществото в DMSO се насърчава не само
от този тип молекулярно взаимодействие, но също така се благоприятства от степента, до
която енергията на дадена система или вещество е достъпна за работа. Колкото по-голяма е
опаковката на сферичните молекули в „свободния обем“ на течния DMSO, толкова по-добра е
разтворимостта на цикличните ненаситени въглеводороди в сравнение с тази на нецикличните
наситени въглеводороди. Разтворимостта на дадено вещество се увеличава с намаляването
на електроотрицателността на атомите, които съставляват веществото, с което се смесва
разтворителят.9 DMSO има силна водородна връзка с хидроксилни групи. Значението на
DMSO като чистач на хидроксилни радикали е, че този химичен йон е доминиращ при
артрит. Хидроксилните радикали са отговорни за разграждането на синовиалната течност и
хрущяла на ставите. Едно от малкото известни вещества, отговорни за детоксикацията на
този радикал, DMSO образува диметил сулфон плюс вода с
хидроксилен йон. Те лесно се отделят от тялото. Неутрализирането на този силно токсичен

свободен радикал води до намаляване на възпалението и намаляване на болката при артрит.
Вероятно това е основният механизъм, който позволява на DMSO да работи ефективно срещу
артрит.
Между другото, DMSO действа по подобен терапевтичен начин срещу патологичните
биохимични промени при рак, атеросклероза и всякакви други обстоятелства, при които би имало
преобладаващо генериране на свободни радикали.
Ако супероксидните аниони присъстват в количество в резултат на екологична промяна
като радиационна токсичност, замърсяване на водата, химиотерапия или други стресови
фактори, способността на тялото да се детоксикира е засегната. Вместо това супероксидът и
супероксиддисмутазата образуват водороден пероксид. Протича липидна пероксидация. Повече
хидроксилни радикали се развиват и причиняват клетъчно увреждане с дегенеративно заболяване.
DMSO компенсира тези ефекти и връща тялото обратно в по-нормално състояние.
Патологията на свободните радикали е сложна част от почти всяка метаболитна
дисфункция, за която можете да се сетите. За илюстрация, ракът произвежда огромни
количества водороден пероксид, който след това генерира хидроксилния радикал. Това вероятно
е част от причината, поради която DMSO се оказа ценен при лечението на рак. Холистичните
лекари го използват тайно в цялата страна за тази цел. Това не е "магически куршум", но в
цялостната метаболитна програма срещу рака, DMSO е доста полезен като допълнение.
DMSO също има ефект върху протеините и нуклеиновите киселини. Той има отлични свойства
на разтворител за багрила, нишесте, целулоза и нейните производни, лигнин, винилови полимери
и съполимери, поливинилалкохол, ацетат, халиди и други неща, които са твърде много, за да бъдат
споменати в това бегло описание на неговите фармакологични ефекти.10,11,12 ,13,14,15,16
Превъзхождайки водата в асоциации, базирани на индукцията от разтворителя на два полюса
в ароматни пръстени, DMSO е в състояние да обменя места със „свързани“ водни молекули в
относително неподвижни протеинови структури. Има уникалното свойство да преминава през
кожната бариера без съпътстващо увреждане на тъканите. Изглежда има разхлабена протеинова
структура, която е резултат от заместването на водата в кожата.17,18,19,20,21 В лекция за
конферентен разговор, изнесена на полугодишната среща на Американския колеж за напредък в
медицината през май През 1980 г. д-р Джейкъб каза: „DMSO е буквално алтер егото на водата.
Той се движи през мембрани и замества водата, така че да изтегля вещества през клетките, които
обикновено не биха се движили през тях. Това е неговият основен механизъм на действие. Връзката
DMSO-вода е 1,3 пъти по-силна от връзката вода-вода.” Този атрибут на свързване с водата по-добре
от самите водни молекули е много важен. Вероятно е какво
прави DMSO напълно различна лечебна сила от всичко, известно на медицинската наука преди.
ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА DMSO
Нюйоркската академия на науките спонсорира конференция от 1967 г. за формите на водата

в биологичните системи и промените, предизвикани в нейната структура от наличието на
различни разтвори като DMSO. Участниците в конференцията бяха силно загрижени за
биологичните последици от различните състояния на водата.
DMSO стабилизира подобни на лед водни клъстери. Вероятно е в състояние да измести

равновесието между по-малко и по-силно структурираната вода в полза на последната.
Химикът д-р Х. Хари Шмант казва: „Тъй като хидратацията на клетъчните съставки и
активността на водата като цяло не са непременно еднакви в различните състояния на водата,
следва, че DMSO може да упражнява косвен ефект върху биологичните системи по силата на на
промените, които причинява в течната структура на водата. Сред по-важните биологични
последици от този непряк ефект на DMSO могат да се споменат промените в конформациите и
асоциациите на протеини и други молекули. По-директните биологични ефекти, причинени от
DMSO, без дълбока промяна в неговата химическа идентичност, могат да включват промени в
равновесията на йонно сдвояване и в специфичното разтваряне на донорите на водородни
връзки.”22
Накратко, д-р Szmant казва, че основният терапевтичен принцип на DMSO е, че клетъчните
увреждания могат да бъдат променени - клетката излекувана и възстановена почти до
нормалното - чрез промяна на водната структура в клетката. Пропускливостта на клетъчната
мембрана от DMSO също променя това, което обикновено влиза и излиза от клетката.
Като уникално хранително вещество, DMSO има тенденция да причинява натрупване
на бели кръвни клетки и по-голяма имунна продукция на миграционния инхибиторен фактор
(MIF) на макрофагите. Белите кръвни клетки обграждат всички чужди частици в кръвта, като по
този начин помагат на тялото да се бори с инфекциите. Макрофагите са големи блуждаещи бели
кръвни клетки, които ядат и унищожават чужди протеини, включително микроорганизми и
други клетки в кръвта и тъканите. По този начин имунната система става по-ефективна от DMSO,
което позволява на макрофагите да се движат около и през тъканите по-бързо.
MIF, или факторът, който възпира макрофагите да се отклонят от мястото, където са
необходими, обездвижва и активира страничните макрофаги. Такива активирани макрофаги
имат специфични и неспецифични смъртоносни свойства срещу микроби и са отровни за
туморните клетки. MIF е нещо като естествено
химиотерапия за рак, присъстваща в тялото през цялото време.23,24 Чрез способността
си да модулира лимфоцитната форма на белите кръвни клетки, DMSO потенцира своето имунно
производство на MIF. Във връзка с имунната стимулация, DMSO може да влезе в клетката, за да задейства или
активира субклетъчните механизми, участващи в производството и освобождаването на MIF. Освен това той
произвежда кофактор, който подобрява MIF или има активност, подобна на MIF.
DMSO намалява алергичните реакции, като разгръща клетъчната мембрана и прави повече клетъчни
рецепторни места достъпни за прикрепване от специфични антигени, веществата, които стимулират
производството на антитела в организма. Когато антигените се появят в кръвта или тъканта, антителата, които
са произведени или вече присъстват, започват да действат срещу тях и ги неутрализират. Този процес помага да
се създаде имунитет срещу инфекциозни заболявания и да се забрани растежа на злокачествени заболявания.
Модулиращият ефект на DMSO върху лимфоцитите също има тенденция да увеличи производството на
други лимфокини (стимулатори на циркулацията на лимфата през съдовете) като интерферон и лимфотоксин,
както и да засили директния ефект на разреждане на токсините на чувствителните лимфоцити. Такъв разредител
намалява силата на токсина. Тази дейност намира приложение при контрол на микробиологични инфекции и
тумори. Може да бъде ефективен при нарушаване на толерантността на тялото, която може да бъде свързана с рак,
и може също да повлияе на толерантността, свързана с приемането на трансплантирани органи. DMSO може в
крайна сметка да се използва като превантивно средство срещу рак или като средство, което помага да се предотврати
отхвърлянето на трансплантант.
DMSO има тенденция да потенцира клетъчно-медиирания имунитет при заболявания, за които се съобщава
свързани с намаляването на клетъчно-медиираните реакции, като множествена склероза, системен
лупус еритематозус, ревматоиден артрит, саркоидоза, лимфоиден тиреоидит, улцерозен колит,
лепроматозна проказа, рак и вродени заболявания, свързани с дефицит или дисфункция на Т-клетки. За
всички тези проблеми, DMSO може да бъде доста ефективен при лечението или полезен при тяхното метаболитно
лечение.
Освен това, DMSO може също да потенцира клетъчно-медиирания имунитет, който

сметки за автоимунни заболявания.25
Цялата тази потенциална активност на DMSO може да се дължи на свойството му да засяга клетъчните
мембрани. Това е истински терапевтичен принцип, който все още не е изследван в пълния си потенциал.
Медицинската наука и биохимичните изследвания едва ли са започнали да проникват в метаболитната мистерия
на тази нова лечебна сила.
В статия, публикувана за полезността на DMSO при лечение на главоболие, д-р.
Джейкъб пише: „ДМСО лесно преминава през всички изследвани досега мембрани на тялото, без очевидно
да разрушава целостта на тези мембрани и позволява

преминаването на редица съединения през мембранните бариери. Механизмът не е

разбран. . . . Диметилсулфоксидът в лабораторията блокира
проводимостта в изолиран нерв, когато се използва концентрация от 25 процента.

Проводимостта се възстановява, когато влакното се измие от DMSO. Тази блокада може да е
осмотичен ефект .
DMSO, представляващ нов терапевтичен принцип, не е лекарство в обичайния

смисъл. Д-р Джейкъб каза пред Комитета по въпросите на стареенето на Камарата на
представителите: „Разликата между терапевтичния принцип и лекарството е, че
лекарството е полезно при лечението на болест или дузина болести, или дори сто болести.
Но терапевтичният принцип е изцяло ново средство за лечение на болести.
До края на 1991 г. медицинската литература в целия свят е обогатена с повече от
3000 научни изследвания, включващи приблизително 500 000 клинични пациенти на този
нов терапевтичен принцип, проведени в най-важните университетски центрове и публикувани
в реномирани медицински списания в Съединените щати , Русия, Германия, Япония, Англия,
Скандинавия, Швейцария, Чили, Аржентина и много други страни в Азия, Европа, Южна Америка
и Северна Америка.
НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ НА МОЛЕКУЛ

ХАРАКТЕРИСТИКИ
Като оставим настрана физичните и химичните свойства на молекулата DMSO и преведем

това, което знаем на лесно разбираем език, ето едно нетехническо
резюме:
DMSO е проста, малка молекула с наистина невероятни химични, биологични и

физически характеристики.
Едно интересно свойство, с което всички потребители трябва да са запознати,
е „екзотермичната реакция“. Когато DMSO се разрежда с вода, се отделя топлина.
Бутилката, съдържаща лекарството, ще бъде топла на допир. Това е временна,
безвредна реакция.
Хидроксилните радикали (OH) са повсеместни и силно вредни за здравето. DMSO се
комбинира с и по този начин неутрализира тези опасни малки бомби със закъснител,
които могат буквално да взривят отделните ви клетки. DMSO се комбинира с хидроксилния
радикал, добавя вода и след това бъбреците отделят този химичен комплекс в урината.
Генерирането на „свободни радикали“ като хидроксил, хлорид и други е един от основните

фактори в болестния процес, независимо от състоянието на заболяването. Това е основна
причина, поради която DMSO, „унищожител на свободните радикали“, е полезен при лечението
на много състояния като рак, артрит и артериосклероза.
DMSO замества водата в живата клетка и поради това забележително свойство може да
излекува болната клетка чрез унищожаване на свободните радикали в клетката.
DMSO също така повишава пропускливостта на клетъчните мембрани, позволявайки промиване
на токсините от клетката.
Алергичните реакции се намаляват от DMSO, който повишава устойчивостта на

организма към инфекции по редица сложни механизми.
ТРАНСПОРТНИ СВОЙСТВА НА DMSO
Много лекарства, разтворени в DMSO, запазват своята терапевтична активност и специфичните

си свойства за дълъг период от време. DMSO не само поддържа, но засилва и умножава действието
на разтворените в него лекарства, като по този начин позволява прилагането на по-ниски дози от
нормално необходимите за постигане на задоволителен отговор. Някои лекарства, разтворени в
DMSO, като инсулин, кортикоиди, антибиотици, пиразолови производни и цистостатици, могат да
се използват в по-ниски дози от обичайните, без да се намалява тяхната терапевтична ефикасност.
Освен това, техните нежелани странични ефекти са значително намалени, когато влязат в разтвор
на DMSO.
В банките за органи по света органите и тъканите се съхраняват и съхраняват в DMSO, така
че да са достъпни за трансплантация и присаждане. По този начин се запазват тъкани като червени
кръвни телца за трансфузии и сперма за изкуствено осеменяване.
Като проникващ носител на лекарства, DMSO е ненадминат. Той лесно пренася

необходимите фармацевтични продукти до всяка част на тялото за терапевтичен ефект.
Преминава през клетъчните мембрани и тъканите. Той неизменно е в състояние да проникне
през ендотелните покрития на артериалните стени, менингите на мозъка, здравата кожа,
лигавиците и други тъкани.
Интравенозно или интрамускулно инжектиране на DMSO преминава в течността на главата
и гръбначния стълб. Когато се инжектира в обвивка като тази около мускул или нерв, той се
появява бързо в кръвния поток. Централната нервна система има отговор на DMSO, различен от
този на други лекарства, тъй като DMSO преминава кръвно-мозъчната бариера, лесно прониква
през нея и изтича отново. Други лекарства ще преминат през тази обикновено непроницаема
кръвно-мозъчна бариера заедно с разтворителя
когато са молекулярно смесени с него.

Основните химични процеси на ниво нервни клетки се стимулират в централната нервна система
чрез използване на DMSO. Позволява транспортирането на аминокиселини до мозъка, където те
участват в синтеза на глутаминова киселина и други елементи, които, включени в метаболитния цикъл
в мозъка, енергизират функционалната активност на невроните и мозъка. Тази функционална
стимулация позволява коригирането на много неврологични синдроми, характеризиращи се с умствена
недостатъчност, по-бавна мозъчна дейност, загуба на памет и депресия и страдание.
На експериментална основа DMSO е прилаган локално, подкожно, интрамускулно,

интраперитонеално, интравенозно, орално, интратекално и чрез вдишване. Капва се в окото,
върху лигавиците и в пикочния мехур. Даван е на лабораторни животни, включително зайци, хамстери,
маймуни резус, пилета, кучета, прасета, морски свинчета, плъхове, мишки и златни рибки, както и хора.
В Съединените щати DMSO понастоящем е експериментално лекарство за човешка употреба и е

пуснато като лекарство с ветеринарна рецепта за лечение на остри мускулно-скелетни наранявания и
възпаления при коне. Към момента на писане на тази статия DMSO остава одобрен от FDA само за
употреба при интерстициален цистит, сравнително рядко заболяване на пикочния мехур. Той се
предписва на хора от клиники в части от Европа и Южна Америка в продължение на три десетилетия.
ОСНОВНИ ФАРМАКОЛОГИЧНИ ДЕЙСТВИЯ НА DMSO
DMSO има широк спектър от фармакологични действия, включително мембранно проникване

и противовъзпалителен и локален аналгетичен ефект. Той инхибира растежа на бактериите, насърчава
отделянето на урина, задържа секрецията на холинестераза, променя действието на съпътстващо
прилагано лекарство, действа като разтворител за колаген, осигурява специфично или неспецифично
повишаване на имунитета и предизвиква локална вазодилатация. Освен това, DMSO ефективно ще
пренесе локални анестетици в по-дълбоките слоеве на кожата и в тъпанчето, позволявайки разрез без
болка.
В контролирани проучвания ветеринарните лекари съобщават за широк диапазон от ефикасност

за техните пациенти с животни при множество проблеми, включващи мускулно-скелетни наранявания и
остри възпаления, включително кожни проблеми.
Когато се интегрира с други лекарства, DMSO е по-ефикасен, отколкото когато е така
използвани като единствено лекарство. Например д-р Джейкъб каза на събранието на Американския
колеж за напредък в медицината: „Лекувахме редица
пациенти с целулит [възпаление на клетъчна или съединителна тъкан], но само DMSO има
ограничен ефект върху състоянието. По-скоро бих комбинирал DMSO с антибиотик, въпреки че
разтворителят сам по себе си има антибактериални свойства. Той ще превърне бактериите, които
са резистентни към даден антибиотик, в чувствителни към същия антибиотик. Тази характеристика
на DMSO за повторно сенсибилизиране на бактерии би могла евентуално да възстанови цяла група
от остарели антибиотици в арсенала на практикуващите лекари.
През 1968 г., въз основа на две години експерименти с животни, са започнати
първите клинични изследвания върху хора в болници и здравни центрове в Сантяго, Чили.
DMSO, комбиниран с много различни лекарства, се прилага за различни заболявания като
умствена изостаналост, сенилност, ревматични и сърдечно-съдови заболявания, хронична
респираторна недостатъчност, кожни инфекции и други проблеми.
Тези клинични проучвания, интегриращи отделни лекарства с DMSO, дадоха отлични
резултати, които значително надминаха тези, получени в Съединените щати и в Европа дотогава.
Преди това DMSO е бил прилаган самостоятелно, а не под формата на интегрирана терапия с
DMSO.
По-нататъшни наблюдения на първичните фармакологични действия на DMSO
показват, че приложен парентерално (чрез някакви други средства, различни от чревния
канал, особено чрез инжектиране във вени и подкожни тъкани), той има по-бърз и ефикасен
терапевтичен ефект от оралния или локален (върху кожата) приложения. Например, както след
еднократно, така и след многократно локално приложение на DMSO върху кожата на плъхове,
зайци и кучета в продължение на няколко седмици, не е имало натрупване на белязания DMSO,
открит в органите.
(DMSO е маркиран с багрило.)
Авторадиограми (снимки, откриващи радиоактивност), направени на плъхове двадесет
часа след прилагане върху кожата, не показват натрупване в мозъка, гръбначния мозък,
гръбначните дискове, мастната тъкан или надбъбречните жлези. При кучета прилагането върху
кожата в продължение на три седмици не е довело до натрупване на радиоактивност, освен в
онези участъци от кожата, които са били директно третирани с DMSO, и в мускулите под
третираните зони.
За разлика от това, интравенозното инжектиране на DMSO в лабораторни животни доведе до

проникването му в почти всички органи на тялото на животните. Въпреки това,
DMSO, приложен интравенозно, интрамускулно или интраперитонеално, има изключително
нисък индекс на токсичност. Следователно терапевтичната доза е много под токсичната доза
(виж Глава 5).
Локалното и оралното усвояване при хора е различно от това при животните. DMSO се
абсорбира лесно, когато се прилага върху човешка кожа, като се наблюдават пикови нива
след 4 до 8 часа. Перорално приетото лекарство се абсорбира бързо, достигайки пик в кръвния
серум за 4 часа, а серумните нива на DMSO са неоткриваеми след 120 часа. Както непроменен
DMSO, така и неговият метаболит диметилсулфоксон (DMSO2 ) се изолират от урината. DMSO2 се
появява в кръвта след 48 часа и остава в кръвта до 400 часа.27 Учените са стигнали до извода, че
фармакологичното действие на DMSO продължава в тялото дори когато се нанесе върху кожата
или се погълне. Той се екскретира частично като непроменено лекарство и частично като
DMSO2 . DMSO се абсорбира бързо при хора, когато се прилага върху кожата или се приема през
устата. Тъй като кръвните нива са по-ниски след кожно приложение, отколкото след перорално
приложение, кожната абсорбция вероятно е по-малко пълна от абсорбцията от стомашно-чревния

тракт.
Въпреки че разтворителят лесно преминава през повечето мембрани на тялото, без

да разрушава целостта на тези мембрани, той няма да проникне бързо в ноктите, косата или
емайла на зъбите.
Стероидите, разтворени в DMSO, включително хидрокортизон и хормонът тестостерон,
ще увеличат трикратно проникването на кожата.28 DMSO ще пренесе хидрокортизон или

хексахлорофен в най-дълбоките слоеве на
кожата, създавайки резервоар, който остава в продължение на шестнадесет дни и издържа на
изчерпване чрез измиване на кожата със сапун, вода и алкохол.29,30,31

DMSO значително намалява възпалението и подуването чрез намаляване на
възпалителния ексудат и засилване на развитието на гранулационна тъкан. В тъканите като
мембраните на клетките или техните органели, той прави стероидите в тялото по-достъпни за
техните цели.32,33,34 Келоидите показват омекотяване и нарастващо връщане към нормалното,

когато са изложени на DMSO терапия. Концентрация от 50 до 80 процента, прилагана два или
три пъти на ден, ще изравни изпъкналия белег след няколко месеца. Микроскопските промени,
наблюдавани в кожата, ще покажат разхлабване на колагеновите снопове.35
Обсъжда се статия в преглед на медицинско списание, публикувана през януари–юни 1985 г

лекарствените взаимодействия, терапевтичната употреба, метаболизма и токсичността на
диметилсулфоксид. Авторът, д-р BN Swanson, даде доста пълна обобщена картина на веществото.
Той описа DMSO като бистра течност без мирис, евтино произведена като страничен продукт от
хартиената промишленост, която е широко достъпна в Съединените щати като разтворител, но
чиято медицинска употреба в момента е ограничена от FDA до палиативно лечение на
интерстициален цистит и някои експериментални приложения. Кожните (кожни) прояви на
склеродермия изглежда изчезват след локално приложение на високи концентрации на DMSO.
Ограничен брой
от клиничните изпитвания показват, че интравенозният DMSO може да бъде от полза при лечението на
амилоидоза, вероятно чрез мобилизиране на амилоидните отлагания от тъканите в урината.
(Амилоидозата е натрупване на амилоид в тъканите в количества, достатъчни да нарушат нормалната
функция. Амилоидът е гликопротеин, наподобяващ нишесте, който се отлага във вътрешните органи.)
Локалното приложение на DMSO осигурява бързо временно облекчаване на болката при пациенти с
артрит и наранявания на съединителната тъкан.
Д-р Swanson, в своята балансирана оценка, каза, че твърденията за противовъзпалителни
ефекти или ускоряване на заздравяването от DMSO в момента изглеждат неоправдани.
Няма доказателства, че DMSO може да промени прогресията на дегенеративните ставни
заболявания и поради тази причина DMSO може да се счита само за палиативно лечение, а не за
изключване на стандартните противовъзпалителни средства. Безопасността на DMSO в комбинация с
други лекарства не е установена; докладвани са невротоксични взаимодействия със сулиндак.
При експериментални животни интравенозният DMSO е също толкова ефективен, колкото

манитол и дексаметазон за обръщане на мозъчния оток и интракраниалната хипертония.
Първоначално клинично изпитване при единадесет пациенти е в подкрепа на това последно приложение.
DMSO подобрява дифузията на други химикали през кожата и поради тази причина смеси от идоксуридин
и DMSO се използват за локално лечение на херпес зостер в Обединеното кралство. Нежеланите реакции
към DMSO са чести, но обикновено са незначителни и са свързани с концентрацията на DMSO в
лекарствения разтвор.
Следователно, най-честите нежелани реакции, като кожен обрив и сърбеж (сърбеж) след
дермално приложение, интраваскуларна хемолиза (разпадане на кръвните елементи) след
интравенозна инфузия и стомашно-чревен дискомфорт след перорално приложение, могат да бъдат
избегнати до голяма степен чрез използване на по-разредени разтвори. Повечето клинични
изпитвания на DMSO не са включили компонентите на експерименталния дизайн, необходими за
обективна, статистическа оценка на ефикасността.
Рандомизирани сравнения между DMSO, плацебо и известни активни лечения рядко са завършени.
Окончателното одобрение на локален DMSO за лечение на ревматични заболявания по-специално ще
изисква многоцентрово, рандомизирано сравнение между високи и ниски концентрации на DMSO и
перорално активен, нестероиден противовъзпалителен агент.36
КАК DMSO СЕ ПРИЛАГА ЛОКАЛНО
Веществото обикновено се прилага под формата на течност или гел върху повърхността на кожата;
течността може да е по-ефективна, въпреки че хората изглежда предпочитат гела. то е
не се втрива, а само се боядисва или потупва в тънък слой. Когато д-р Джейкъб показа на Санди
Шерик как да нанесе разтворителя върху врата и гърба си, както е показано на 60 минути, той
каза: „Сега, когато го слагате, не го търкайте прекалено силно. Просто трябва да го нанесете върху
кожата и той влиза. Оставете го да изсъхне за двадесет минути до половин час. Няма да е напълно
сухо, но всичко, което е останало, можете просто да изтриете.
Лечението трябва да бъде индивидуално. Оптималната концентрация варира от 50 до
80 или дори 90 процента. Като цяло лицето и шията са по-чувствителни към DMSO от други части
на тялото и там не трябва да се прилага по-висока концентрация от 50 процента. Локалните
концентрации на DMSO трябва да се поддържат под 70 процента в области, където има намалено
кръвообращение. Не всички клиницисти са съгласни, че тази по-ниска концентрация е необходима.
За предпочитане е лечението да започне с по-ниски концентрации, докато се натрупа толерантността
на кожата. Потърсете дразнене на кожата, преди да преминете към по-висока концентрация.
При някои редки състояния като склеродермия или болест на Пейрони (при които плаки или
нишки от плътна фиброзна тъкан обгръщат пениса, причинявайки деформация и болезнена
ерекция) периодите на лечение са повече от една година. Колко често да прилагате разтвора на
DMSO зависи от преценката на Вашия лекар и конкретния клиничен проблем.
Ако разтворителят се прилага за дълги периоди, когато има намалено кръвоснабдяване,

антибиотиците трябва да станат част от терапията, въпреки техните бактериостатични качества.
Най-често срещаният набор от здравословни проблеми, за които хората ще прилагат актуални

DMSO у дома вероятно включва остри мускулно-скелетни наранявания и възпаления.
Колкото по-рано лекарството се постави върху нараненото място, толкова по-драматичен е
резултатът. Например четиринадесетгодишно момче е било ударено с юмрук в лицето. Една инчова
разкъсна рана с подуване се отвори над моста на носа му и се простира до окото му. Шест милилитра
(ml) DMSO бяха нанесени върху зоната. Петнадесет минути по-късно болката, подуването и
дразненето на кожата започнаха да намаляват и изчезнаха напълно в рамките на четири часа.
Кожата трябва да е чиста, суха и ненаранена не само за мускулно-скелетни проблеми, но

и за всяка локална употреба на лекарството. Отстранете излишната кожна мазнина или изпотяване.
Уверете се, че тежки метали или инсектицидни материали не са били оставени да изсъхнат или да
покрият кожата. Медицинските състояния, които се повлияват най-добре, са остри посттравматични
наранявания на меките тъкани на врата, раменете и гърба, навяхвания и разтежения на по-големите
стави на горните и долните крайници, остри посттравматични наранявания на меките тъкани,
свързани с подкожно и интрамускулно кървене, включващо тялото или крайниците и остър бурсит,
включващ големите стави на тялото.
70 процента концентрация на DMSO, смесена с вода в обеми от 8 до 12 ml, приложена

върху и около нараняването в широка област най-малко три пъти дневно, ще осигури ефективен
лечебен отговор за четирима от пет души.
Известна полза ще бъде изпитана в рамките на двадесет и четири часа.
Измерете количеството DMSO, което смятате, че е необходимо за покриване на засегнатата
област. Нанесете боя върху разтвора с апликатор с памучен връх. Например, за лечение на подагра
на големия пръст на крака, нанесете около 6 ml от материала върху пръста и цялата предна част на
стъпалото. Обикновено са необходими няколко минути боядисване и пребоядисване, преди да се
постигне адекватна доза. Оставете третираната зона да остане непокрита за тридесет или
четиридесет минути; след това всеки останал разтвор трябва да се избърше с абсорбиращ материал,
за да се предотврати нараняване на облеклото ви. Облекчаването на подагрозен оток и болка
настъпва след тридесет минути и продължава от един до четири часа. Повтарящите се приложения
до четири пъти дневно ще контролират адекватно болката при остра подагра.
Когато 60 до 90 процента DMSO се приложи върху кожата, може да се появи затопляне,
зачервяване, сърбеж и понякога локална уртикария. В повечето случаи това локално дразнене
изчезва в рамките на два до три часа. Кожните повърхности зад коленните и лакътните стави и
кожата на лицето, шията и подмишниците са чувствителни към високи концентрации на
разтворителя. Когато концентрация от 60 до 90 процента се приложи върху дланта на ръката, кожата
може да се набръчка и да остане така няколко дни.
Някои мазила облекчават болката, намаляват мускулния спазъм и увеличават
подвижността на засегнатите от артрит стави чрез противодразнещ ефект. Обикновените
мехлеми облекчават болката само докато трае противовъзпалителното действие. ДМСО не
действа по този начин. За разлика от това, с DMSO кожната реакция на копривна треска и
раздразнение изчезва, докато благоприятните ефекти продължават няколко часа.
Интересно наблюдение е, че прилагането на DMSO върху една засегната става или област
често води до облекчаване на болката на друго място. DMSO има системни ефекти. Той е депресант
на централната нервна система и, разбира се, достига до всички части на тялото, когато се
абсорбира през кожата и в кръвния поток.
КАК СЕ ДОСТАВЯ DMSO
Единственият разтвор на DMSO с достатъчно чист клас за медицински цели, наличен в

търговската мрежа, е Rimso-50, произведен от Terra Pharmaceuticals, Inc. от Буена Парк,
Калифорния и разпространяван от Research Industries Corporation, Солт Лейк Сити, Юта.
Наскоро други дистрибутори пуснаха на пазара DMSO в гел и разтвор в концентрации, различни от
50-процентната концентрация на Rimso-50.
Марката Domoso е 90 процента, фармацевтичен клас DMSO, подходящ за инжектиране и

за смесване с вода, за да се намали неговата сила за локално приложение и орално поглъщане.
Тринадесет дистрибутора в Съединените щати предлагат Domoso. Докато FDA спря
производството му, Demso, друг марков продукт, който имаше 75 процента концентрация,
идеалната сила за употреба върху кожата (различна от лицето и шията), беше произведен от
Commercial Laboratories във Флорида, етично лекарство компания, произвеждаща DMSO по
рецепта от лекари. Той е лицензиран от отделни държави съгласно строгите правила и
разпоредби, които обхващат всички фармацевтични производители. DMSO е достъпен законно
за ветеринарни лекари и за изследователски цели с хора в държави, където такава
изследователска употреба е разрешена от закона.
Rimso-50 се предлага във флакони от 50 кубични сантиметра (cc). Domoso се доставя в

бутилки от пинта и в бутилки от галон за ветеринарна употреба. Тези продукти се продават
главно на лекари и фармацевти, но много фирми са придобили доставки за препродажба на
обществеността. Ветеринарен DMSO гел се предлага в туба от 120 грама с 80 процента
концентрация. Трябва да се смеси малко вода, за да се разреди чистият DMSO, в противен
случай има тенденция да замръзва при около 68°F. Добавянето на една част вода към 10 части
разтворител ще понижи драстично температурата на замръзване. Материалът е изключително
труден за обработка без вода в разтвора.
Много от индустриалните разтвори на DMSO имат киселинно или ацетоново

замърсяване от няколко процента. Въпреки че тази степен на разтворител се използва за
фармацевтични цели от единия до другия край на страната, има известна опасност.
Човешката кожа реагира на замърсителите и на твърде висока концентрация на DMSO.
Замърсяването с ацетон може да доведе до сериозни медицински последствия.
Поради малкото си молекулно тегло, ацетонът лесно се пренася в кръвта от замърсен с ацетон
DMSO. Продължителното излагане на ацетон може да доведе до увреждане на черния дроб и
смърт. Така че внимавайте , нека купувачът внимава, когато купува суров DMSO от приятелския
си местен търговец.
Въпреки че страничните ефекти и токсичността на DMSO ще бъдат обсъдени в Глава
5, ние съветваме тук, че най-ефикасното средство за киселинно изгаряне или кожен обрив в
резултат на употребата на DMSO е да се покрие локално третираната кожа с крем от алое вера.
Алое вера е прозрачен слузест гел, получен от листата на алое, растение, подобно на кактус. Той
е полезен като продължение на всяко локално приложение на DMSO - употребата му се
препоръчва след всяко третиране с DMSO, със или без поява на кожно дразнене. Алое вера е
добра превантивна мярка за такова външно дразнене.
Обичайната перорална доза DMSO е една до две чаени лъжички на ден. Лекарството е
смесен с доматен сок или гроздов сок, тъй като сам по себе си е доста неприятен на вкус.
Болните от артрит имат полза от приемането на 50 процента DMSO орално, както и от локалното
му прилагане.
Някои лекари дават на пациентите до три инжекции DMSO интравенозно на ден. Това
не е техниката на интравенозна инфузия или капково вливане, а е бавно вкарване в кръвния поток
наведнъж. Съобщава се, че този метод е полезен за лечение на по-сериозни дегенеративни заболявания
като рак, атеросклероза, осакатяващ артрит, множествена склероза, паркинсонизъм и други. До 20 cc DMSO
в инжекции са били дадени като тласък. Лекарството се разрежда до приблизително 25% концентрация
със стерилна вода.
Бавната интравенозна капкова процедура се извършва за период от два до три часа. След това 50
cc до 100 cc DMSO се поставят в 500 cc глюкоза или физиологичен разтвор и се накапват във вена на
ръката на пациента.
EDTA (етилендиамин тетраоцетна киселина) хелатотерапия, интравенозна
инжектиране на синтетична аминокиселина, която отстранява йонния калций от кръвния поток,
може да се приложи едновременно с хелатиращия агент, който е част от същия DMSO интравенозен
разтвор за инфузия. Самата EDTA често облекчава симптомите на артрит.
Моля, обърнете внимание, че тези процедури за инжектиране трябва да се извършват от лекар

обучени за използване на DMSO и EDTA. Има някои възможни странични ефекти, които са напълно
обратими и безвредни, но могат да бъдат плашещи за някой, който не е запознат с това как да се
противопостави на тях. Както при всяко друго лекарство, лекарят трябва да бъде подходящо обучен и с
опит в употребата на тези съединения.37,38

ГЛАВА 4
Обща медицинска употреба на DMSO
Рут П. Луис от Сарасота, Флорида, на шестдесет и четири години, изпитваше толкова силни болки
от ревматоиден артрит, че не можеше да ходи без помощта на устройство за ходене на четири крака.
Страдаща от ставните си оплаквания в продължение на повече от двадесет години, тя също така
наскоро беше претърпяла нараняване на гърба и нейните лекари й казаха, че трябва да има пълна
почивка на легло за поне шест месеца. Това беше единственото нещо, което трябваше да се направи,
подчертаха те.
Г-жа Люис осъзна, че оставането в леглото толкова дълго може да я накара никога да не го направи
ходи отново, дори с помощта на нейното устройство за ходене. Така че, вместо да предаде живота си
на това да остане легнала по гръб, жената кара сина си и съпруга й физически да я пренесат в
клиниката за превантивна медицина Douglass, която тогава се намира в Мариета, Джорджия (клиниката
оттогава е преместена в Клейтън, Джорджия ), за да премине курс на лечение с DMSO.
„Преди това бях изпитвал много месеци на силна болка в бедрата и краката,
посещения при специалисти, диагностични клиники, хоспитализация при тракция и други
процедури“, каза г-жа Луис. „Когато влязох в лекарския кабинет за лечение с ДМСО, не можах да
стъпя и с двата си крака на земята. След две седмици и половина интравенозно лечение с DMSO, излязох
от този кабинет без каквато и да е помощ - без бастун - без никаква подкрепа.
„Повече от година не успях да затворя напълно дясната си ръка. Дори ме държеше буден през
нощта от силна болка. Но след интравенозно, локално и перорално лечение с ДМСО вече мога да стисна
здраво ръката си. Артритът не се е върнал“, каза Рут Луис.
„Не мога да опиша с думи какво направи това лекарство за мен. Горещо го препоръчвам.
Видях много хора да идват и да си отиват по време на престоя ми в клиниката; всичко мина добре“,
каза тя.
***
„През януари 1980 г. нараних коляното си и изпитвах ужасна болка, понякога неподвижна“, пише
пенсионирана учителка, шестдесет и две годишната Герти Д. Браун от Порт
Шарлот, Флорида. „Ортопедът ми каза, че имам скъсана връзка и това ще изисква операция. Но
аз отказах операцията на коляното. Шест месеца по-късно чух за д-р Уилям Кембъл Дъглас чрез
медиите (телевизията) и за прекрасните резултати, които неговите пациенти получават от употребата
на DMSO. Веднага се свързах с клиниката на д-р Дъглас и започнах лечение. Получих най-малко осем
интравенозни лечения с DMSO и също постигнах прекрасни резултати.“
Интравенозните дози DMSO на г-жа Браун бяха доста малки. По-голямата част от нейното пряко
успокоение идва от локалното приложение на DMSO върху нараненото й коляно и други стави, които
са й причинявали болки през годините.
„Коляното не е напълно здраво, така че когато ходя доста, се чувства слабо“, каза Герти
Браун. „Преди да се пенсионирам, прилагам малко количество от локалния DMSO и на следващата
сутрин съм готов да се върна към ежедневните си дейности. За тези, които изглежда имат големи
проблеми с болките в ставите, силно препоръчвам [да] опитат DMSO.”
***
Красив мъж, висок шест фута Марвин Комбс от Брейдънтън, Флорида, не изглежда на своите
шестдесет и шест години. Той все още работи усилено в строителството като строителен предприемач.
Г-н Комбс каза: „Тъй като бях в автомобилна катастрофа със страхотен камшичен удар, който
също влоши други съществуващи здравословни проблеми, DMSO ми даде решително подобрение
на болките в гърба и на другите ми проблеми. Лекарството, предписано от други лекари, не ми
даде никакви резултати. Но адвокатите, които водят делото ми за злополука, решиха, че трябва да
продължа с първоначалните си лекари. Така че спрях лечението с DMSO. Отново не получих
никакви резултати от многобройните предписани хапчета за болка и просто натрупах високи
разходи за рецепта.
„Доколкото знам как се чувствам сега, със сигурност ще се върна за допълнително DMSO
лечение [след приключване на този иск за злополука], тъй като това е единственото нещо,
което мога честно да кажа, че ми даде облекчение дори на влошените проблеми, които вече имах.
За мен е чудесно, че има нещо, което да помогне на хората, освен да тъпчат много хапчета в тялото
си.
За съжаление, плащането за лекарства като DMSO не се възстановява от здравни застраховки
или полици за гражданска отговорност, тъй като не се счита за законна форма на терапия.
Това въпреки медицинското досие на Комбс, което казва: „Пристигна със силна болка във врата,
лявата ръка, долната дясна ръка, известна чувствителност в двата крака и общ артрит.
След пет дни той „спи като бебе, защото нямам абсолютно никаква болка“. Облекчението се
получава след третата IV. Той успя директно да се върне към нормалната си рутина
след приключване на лечението с DMSO.”
Един от начините за определяне на напредъка от използването на DMSO за слаби,

артритни стави е да се измери силата на сцепление в ръцете преди и след лечение с DMSO.
Техниката включва надуване на навит маншет на сфигмоманометър, същия инструмент,
използван за измерване на кръвното налягане, до 20 милиметра живак (mm/Hg). След това
пациентът хваща маншета и го стиска възможно най-силно, за да повиши отчитането на живака
на прикрепения манометър толкова високо, колкото той или тя е в състояние. Една нормално
силна мъжка ръка трябва да може да издържи между 200 mm/Hg и 300 mm/Hg налягане; нормално
силна жена може да стисне маншета за кръвно налягане в диапазон от 100 mm/Hg до 200 mm/Hg.
Преди лечението с DMSO Combs можеше да повиши отчитането на живака само до ниво
от 40 mm/Hg с всяка ръка. След три дни приемане на интравенозен DMSO той удвои силата на
захващане до 80 mm/Hg с двете ръце. Той вероятно ще стане по-силен, когато се върне към
употребата на DMSO.
***
Друг строителен предприемач, шестдесет и една годишният Ръсел Уитни от Аркадия,

Флорида, е тежък артрит, който консумира изключително високо дневно количество захар -
петдесет и една чаени лъжички в рафинираните си храни. Този висок прием на захар е доста
значителен, тъй като може да допринесе за артритно увреждане на пациента. Вредният ефект
на захарта върху тялото ще бъде обсъден подробно в глава 7.
Г-н Уитни имаше отлични резултати с употребата на DMSO. Консумацията му на
прекалено рафинираните храни и сладкиши не попречиха на разтворителя да окаже
благоприятен ефект. Способността на мъжа да спи без болка се подобри значително;
подуването на ставите на пръстите изчезна; той намали всички лекарства за болка в рамките
на пет дни след началото на лечението с DMSO.
Пациентът е спортист и ловец. Веднага след интравенозните му инфузии с DMSO той
замина на африканско ловно сафари, което продължи три месеца. Третирането с DMSO му
позволи да вдигне, наклони, да се прицели и да стреля с тежка ловна пушка и му позволи да
гази пътеки в джунглата без болка.
ОБЩА МЕДИЦИНСКА УПОТРЕБА НА DMSO
Посочено за първи път във Physician's Desk Reference от 1980 г., изявлението на редакторите за
DMSO гласи: „Няма известни противопоказания.“1
От всички области, в които може да се използва диметилсулфоксид, обществеността изглежда
бъдете най-заинтересовани да го използвате за различни форми на артрит; обаче, информираните

лекари знаят, че разтворителят има широк спектър от приложения. Всъщност в медицинската и
фармацевтичната литература това лекарство е декларирано, че има най-широкия обхват и най-голям
брой терапевтични действия, показвани някога за всеки друг отделен химикал. DMSO показва
приблизително 40 фармакологични свойства, които могат да бъдат полезни при превенцията,
симптоматичното облекчаване или обръщането на патологията на човешки органични заболявания.
Следват шестнадесет от основните му терапевтични свойства:
1. Блокира болката, като прекъсва проводимостта в малките с-влакна, немиелинизираните

нервни влакна.
2. Има противовъзпалително действие.
3. Той е бактериостатичен, фунгистатичен и виростатичен.

4. Той транспортира множество фармацевтични продукти през мембрани.
5. Намалява честотата на тромбоцитните тромби в кръвоносните съдове.
6. Има специфичен ефект върху сърдечната контрактилност чрез инхибиране на калция за намаляване
натоварването на сърцето.
7. Действа като успокоително дори когато се втрие в кожата.

8. Засилва противогъбичните и антибактериалните агенти, когато се комбинира с тях.
9. Той е вазодилататор, вероятно свързан с освобождаването на хистамин в клетките и с
инхибиране на простагландин.
10. Инхибира освобождаването на холинестераза.
11. Склонен е да омекоти колагена чрез особения си омрежващ ефект.

12. Пречиства хидроксилния свободен радикал.
13. Стимулира различни видове имунитет.
14. Той е мощен диуретик, особено когато се прилага интравенозно.
15. Води до образуване на интерферон в организма.
16. Стимулира заздравяването на рани.
Лекарството се предписва в много части на света. Например в Съединените щати той става
предписващ във ветеринарната медицина през 1970 г. и в хуманната медицина през 1978 г. Предписва
се в Канада за склеродермия; във Великобритания и Ирландия за херпес зостер; в Германия и Австрия за
цял набор от заболявания, включително бурсит, тендинит и артрит; в Швейцария за различни
увреждания; и в Русия за най-широк спектър от медицински цели.
Някои хора със светла кожа, като тези с червена или руса коса и сини очи
са по-чувствителни към DMSO. За тях локално, орално или интравенозно
концентрацията трябва да бъде 50 процента или по-малко, особено около лицето и шията.
DMSO изглежда нараства с кумулативен ефект. Експерти са наблюдавали и докладвали,
че с течение на времето е необходим по-малко DMSO за постигане на резултати. Това е
„различно“ качество на лекарството, тъй като повечето фармацевтични продукти изискват
все по-големи дози. DMSO атакува самата болест, а не само симптомите.
DMSO обхваща изцяло нов метод за лечение на болести и там
се крие в затруднението му с традиционната медицинска общност и бюрократите-
пазачи. Той е класифициран като лекарство, което е полезно за едно заболяване или клас
заболявания, но DMSO наистина е нещо повече от лекарство.
В телевизионното предаване 60 Minutes , в което Майк Уолъс разпитва д-р Стенли
Джейкъб, Уолъс попита: „Д-р. Джейкъб, не е ли лекарство, което има толкова много
предполагаеми употреби от артрит до тенис лакът, от изгаряния до наранявания на гръбначния
мозък, от умствена изостаналост до плешивост – не е ли автоматично лекарство като това подозрител
Д-р Джейкъб отговори: „Няма въпрос. И мисля, че това е една от причините да има проблеми.
И ако трябваше да го правя отново, може би основната грешка, която направих, Майк, в началото
беше да го разкажа така, както беше. Мисля, че ако щях да кажа, че е добре за изкълчен глезен,
но само ако изкълчването на глезена беше от лявата страна, DMSO може би може да бъде одобрен
днес.
Наистина, DMSO е твърде драматично терапевтичен, за да се вярва. За
например, новинарски репортаж от 11 януари 1981 г. в Ocala Star Banner, Окала, Флорида,
носеше заглавието: „ДОКТОР ТВЪРДИ, че DMSO СПАСЯВА 11.“ Историята гласи:
САН ДИЕГО (АП) — Лекар от университета в Сан Диего смята, че противоречивото

лекарство DMSO е спасило живота на 11 души, които са претърпели тежки наранявания
на главата.
Д-р Пери Е. Камп, неврохирург от Медицинското училище на UCSD, каза в
петък, че диметилсулфоксидът е ефективен за 11 от 30 души, за които се смята, че са
близо до смъртта и за които други животоспасяващи методи са се оказали безполезни.
„Да приемаш такива пациенти и дори един от 10 да оцелее е феноменално“,
каза Камп. „Фактът, че изобщо имаме някакво оцеляване. . . не звучи много, но е
изключително обнадеждаващо,” каза Камп.2
„Няколко изследователи твърдят, че това болкоуспокояващо може да е аспиринът

на 21-ви век“, каза New York Daily News.3 Подобна драма, съобщена в пресата, не прави
DMSO по-популярен сред ортодоксалната медицинска общност. Оказва прекалено голям
натиск върху лекарите да използват a
фармацевтични, с които не са добре запознати.

Без съмнение всяка легитимна научна съпротива срещу общата медицинска употреба на
DMSO е минимална. Възможни терапевтични съмнения съществуват само в умовете на онези
лекари, които не са се информирали за публикуваните медицински изследвания в научната
литература. Ако чуете лекар да понижава класа на лекарството, обикновено ще откриете, че той
всъщност не го е използвал или че е направил малко литературно проучване за него.
Съпротивата е чисто политическа. ДМСО получи лоша преса през 1965 г. и тогава FDA не го
одобри. След като бюрокрацията направи това, тя има проблеми да се върне към първоначалните си
възражения. Днес все още има джобове на съпротива в FDA. Политическата опозиция не се основава
на нещо солидно, а на емоция и по-голяма лекота да се каже нещо негативно.
Освен това икономическата опозиция може да бъде генерирана от големите фармацевтични

фирми, тъй като DMSO не подлежи на патентоване в общия смисъл. Широката му медицинска
употреба би намалила стойността на огромните количества фармацевтични агенти, върху които
фармацевтичните компании притежават патенти. Естествено е, следователно, да намерим малко
ентусиазъм за такова неподлежащо на патентоване терапевтично вещество, което може да се
произвежда и продава толкова евтино.
Помислете например за четирите „чудотворни лекарства“, които сега се налагат за артрит от
фармацевтичните компании и лекарите: Motrin, Tolectin, Nalfon и Naprosyn.
Всички те са се доказали като “. . . приблизително толкова ефективен. . . като аспирин. . . очевидно
всички разлики са малки“, според изданието от февруари 1977 г. на The Resident and Staff Physician,
страница 109.
Какво ще кажете за цената и безопасността на тези претенденти? Към момента на писане на тази
статия Nalfon струва на пациента минимум $175 на месец. Това е около двадесет пъти цената на
еднакво ефективен аспирин и десет пъти цената на локалния DMSO - хапче, което е трудно за
преглъщане.
Трудно за преглъщане наистина. Помислете за следните възможни нежелани реакции на
Nalfon в сравнение с нетоксичен DMSO:
Стомашно-чревно кървене и възможна хеморагична смърт

язви
Гастрит
Аномалии на съсирването, причиняващи кръвоизлив – възможен инсулт
Хемолитична анемия (разрушаване на кръвни клетки)
Менингит (възпаление на мозъка – възможна смърт)
Бъбречна недостатъчност
Васкулит (възпаление на кръвоносните съдове)

Сърдечна недостатъчност
Фатална апластична анемия
Страничните ефекти на Nalfon са докладвани на 4 април 1980 г. и 6 февруари 1981 г.

издания на The Medical Letter. Те включват промени в личността, параноя и ярост. Последните два
странични ефекта са сериозни психиатрични признаци, които могат да доведат до убийство,
самоубийство или и двете.
ДМСО доказа, че има интересни и ценни биологични свойства.

Някои от тях са разгледани накратко в тази глава, а други са разгледани по-подробно в следващите
глави. Тези по-късни глави ще бъдат посветени изключително на определени болестни състояния или
телесни системи, където DMSO се оказва полезен.
ЗАЩИТА ОТ РАДИАЦИЯ, ЗАМРЪЗВАНЕ И

РАЗМРАЗЯВАНЕ
Когато DMSO се нарисува върху крака на плъх, кракът е защитен от ефектите на рентгеновите лъчи.
Радиопротективните свойства на DMSO първоначално са докладвани през 1961 г.4 DMSO предпазва
редица клетки, клетъчни системи и цели животни срещу смъртоносните и мутагенни ефекти на рентгеновите
лъчи.5 Защитата на цялото тяло срещу радиация се осъществява на клетъчно ниво, а не
като индиректен фармакологичен механизъм. На клетъчно ниво, количествата глицерол и DMSO,

които предпазват от увреждане от замръзване, предпазват и от увреждане от X радиация. Това беше
демонстрирано за бактерии,6,7,8,9 човешки бъбречни клетки10 и опашни кости на мишка11, облъчени
в живия организъм. Локалното приложение на DMSO върху кожата на шестнадесетдневни гнездящи

плъхове ги предпазва от увреждане, причинено от рентгенови лъчи.12
Метод за профилактика на радиационните увреждания на пикочния мехур и ректума при пациенти

с рак на шийката на матката е разработен от медицински изследователи в Русия. Докладван през март
1985 г. в руското радиологично списание Meditsinskaia Radiologiia, методът се основава на локално приложение
на диметилсулфоксид като радиозащитен агент преди провеждане на сеанс на интерстициално облъчване с
рентгенов апарат AGAT-B. Придружаваща лъчева терапия с DMSO като защитно средство е предоставена на
двадесет и две пациентки с рак на шийката на матката. The
контролната група включва петдесет и девет пациенти, които са получили подобно лечение без
DMSO. Изразяването на ранните реакции и късните увреждания на ректума и пикочния мехур са
значително по-ниски в групата на DMSO. Пациентите, защитени с DMSO, не са получили радиационни
изгаряния, докато злощастната контролна група пациенти е получила.
13
Има доказателства, че DMSO поддържа червените кръвни клетки по време на замразяване и

размразяване. Доказателство за запазване срещу клетъчно замразяване чрез DMSO е
публикувано в доклад от 1959 г.14 Няма съмнение, че разтворителят, в концентрации между 5

процента и 10 процента, предлага отлична защита на редица много различни клетъчни системи от
вредните ефекти, свързани със замразяването. и размразяване.
ТРАВМИ НА МОЗЪКА И ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК
Важен възможен напредък в превенцията на парализа след наранявания на мозъка и гръбначния

мозък, DMSO се изучава за тази цел в четири центъра за обучение. Един от тях е Медицинският
факултет на Университета в Маями, където д-р Джак С. де ла Торе е доцент по неврохирургия и
психиатрия и ръководител на отдела за неврологични изследвания. До 1992 г. той работи с комплекса
от около дванадесет години. Д-р де ла Торе за първи път илюстрира откритията си на научна
конференция през ноември 1980 г. на DMSO Society of Florida, Inc., проведена в Сарасота, Флорида.
Изследване на маймуни, на които е приложена оклузия на средната церебрална артерия,

кръвоносния съд в мозъка, който контролира двигателната функция, д-р де ла Торе
предотврати тяхната парализа, като им дозира DMSO. Третираните с DMSO маймуни не са
страдали от тежки неврологични увреждания от мозъчен инсулт, които биха възникнали, ако не
бъдат лекувани или са били лекувани с кортикостероиди, сегашното конвенционално лечение.
Инсултът, който причинява половин милион смъртни случая или повече всяка година сред
американците, е втората най-честа причина за смърт от сърдечно-съдови заболявания. Има много
аспекти на патологичния процес – налягане, липса на кислород, неадекватен кръвен поток,
освобождаване на ензими – и DMSO е добре оборудван да ги спре.15 DMSO трябва да се приложи в
рамките на четири часа, за да бъде ефективен, и в рамките на деветдесет минути е най-добрият,
съобщава д-р де ла Торе.16 Предоставям пълно обсъждане на неговите изследвания с DMSO с

наранявания на главата и гръбначния мозък в глава 9.
В Медицинския факултет на Университета на Орегон, където работи д-р Джейкъб,

интравенозно DMSO се дава на пациенти след тежко нараняване на главата. За група

пациенти, получаващи барбитурати и манитол, мозъчното налягане остава повишено. Когато
се прилага 40 процента DMSO (един грам DMSO на килограм телесно тегло), налягането се
нормализира в рамките на три до пет минути. Барбитуратите и манитолът в момента се считат за
най-доброто налично лечение в традиционната медицина за такива мозъчни травми, но DMSO
се оказа по-добър, каза д-р Джейкъб в интервю.
В отделни проучвания върху животни с котки, плъхове и кучета, проведени в три университета,
DMSO, приложен интравенозно в гръбначния мозък на животните в рамките на един час след
нараняване, води до обръщане на нараняванията, които обикновено биха били необратими.
„Имахме опит в нашето медицинско училище в Орегон с двама пациенти

който DMSO беше даден най-рано един час след това, което се смяташе за необратимо
нараняване - незабавна, пълна квадриплегия - и при двамата души имаше пълно възстановяване
след излизането им от болницата,” каза д-р Джейкъб.
За оптимален терапевтичен ефект се счита за критично да се даде DMSO интравенозно в рамките на
деветдесет минути след нараняване на главата.
„Тъй като сивото вещество на мозъка изглежда се влошава след всяко нараняване, при
поне при експериментални субекти, DMSO трябва да се даде много бързо. Всяка спешна
помощ и всяка линейка трябва да го носят. При парализа лекарството трябва да се прилага в
доза от един грам на килограм телесно тегло.
Четиридесет процента концентрация за парализа се препоръчва, въпреки че удължава времето
на кървене“, каза д-р Джейкъб. „Имахме трима пациенти, които дойдоха в нашия медицински
център парализирани след нараняване: един пет часа, втори шест часа и последните девет часа. В
исторически план смятахме, че шансовете им за възстановяване са почти нулеви. Двама от тези
трима сега ходят в резултат на прилагането на IV DMSO, въпреки че времето е повече от час и
половина от нараняването.“ Центърът Дъглас препоръча и д-р де ла Торе се съгласи, че трябва да
се дадат 2 грама на килограм телесно тегло на пациента за първата доза при тези травми
случаи.
ХЕМОРАГИЧЕН ИНСУЛТ И РАНИ НА ГЛАВАТА
Въпреки че 40 процента DMSO причинява удължаване на времето на кървене, той все още е
показан за употреба при лечение на емболичен или хеморагичен инсулт. Хеморагичният инсулт
е разкъсване на отслабен кръвоносен съд в мозъка, което често причинява главоболие, гадене и
звънене в ушите точно преди началото на този тип
церебрален съдов инцидент. Емболичният инсулт е запушване на съд от съсирек.

DMSO превъзхожда всяко друго лечение за рани от високоскоростни ракети
мозъка, където има голям кръвоизлив. Ключът към успеха с DMSO при хеморагичен инсулт или
всеки друг проблем, както беше показано, е да се използва възможно най-скоро след удара или
настъпването на раната на главата. Лечебните качества на DMSO работят, за да върнат увредените
тъкани в нормално състояние. Вижте Глава 9 и Приложение I за по-подробна информация относно
употребата на DMSO при емболичен и хеморагичен инсулт.
ДЕЦА С УВРЕДЕНИ МОЗЪЦИ
DMSO е полезен в случаи на умствена изостаналост и синдром на Даун. Като пенетрант, той пренася
лекарства през кръвно-мозъчната бариера, винаги основен проблем при лечението на мозъка. Използва
се и за борба с определени форми на психоза.
Децата с увреден мозък получават перорално DMSO в концентрация 50 процента. Особено
благоприятно е за бебета с увреждания, на които се дава количество от половин грам на килограм през
устата. Ефикасността ще бъде забелязана от родителите на детето, въпреки че измеримите промени
може да не достигнат нивото на статистическа значимост за лицето, прилагащо терапията. Инхибитор
на холинестераза, лекарството може да стимулира предаването на централната нервна система, което
със сигурност си струва да опитате дори в продължение на няколко години, за да възстановите мозъчно
увредено дете.17,18
Вижте Глава 10 за повече подробности относно отговора на терапията с ДМСО при деца
с умствена изостаналост, синдром на Даун и затруднения в ученето.
ПРОБЛЕМИ С ИШИАС И ЛУМБАЛЕН ДИСК
При болки в гърба, особено дискови заболявания, които причиняват мъчителна гръбначна болка и
често завършват с операция, европейските доклади показват, че времето и техниките за лечение могат
да бъдат намалени с 50 процента с употребата на DMSO.
От 20 до 50 ml 20 процента DMSO, комбиниран с местния анестетик Xylocaine, инжектиран
интрамускулно в болезнената област дневно, е валидно допълнение към друго лечение. Инжекциите
трябва да се прилагат три до пет последователни дни.
Следващото е част от писмо, написано от Патрик Дж. Потър от Бийвъркрийк, Орегон, и
изпратено до председателя Клод Пепър от Комитета по остаряването на Камарата на представителите
на 25 март 1980 г.:
Аз самият осъзнах почти пълна свобода от болка, откакто бях инжектиран с DMSO
от д-р Стенли Джейкъб. Болката ми се дължеше на белег, образуван около
седалищния нерв в резултат на две операции на лумбален диск и ме сваляше
неочаквано на земята – като по този начин причиняваше постоянна нужда от

лекарства за болка и използване на бастун за ходене. След две (2) инжекции DMSO
успях да спра да използвам бастуна и след около шест (6) инжекции DMSO от д-р
Джейкъб успях да спра да използвам лекарството за болка. Сега се чувствам по-добре,
отколкото преди да се нараня, и дължа всичко на д-р Джейкъб и ДМСО. . . .
За съжаление, не всеки, лекуван за тези тежки проблеми с гърба, получава толкова отличен
резултат.
КЕЛОИДИ, БЕЛЕЗИ И ИЗГАРЯНИЯ
Приложен локално и многократно, DMSO ще изравни надигнатата, нодуларна, лобулирана

линейна маса от белег в келоидите и ще премахне част от обезцветяването. Това няма да
доведе до изчезването на успоредните ленти от плътен колагенов материал, но има положителен
ефект. Може също така да помогне за намаляване на белези от хронично акне, където
фиброзните папули са се развили на мястото на космените фоликули, обикновено на гърба на
врата по линията на косата.
В едно проучване на десет души с келоиди, прилагащи до 80 процента DMSO a
няколко пъти на ден предизвиква сплескване на белега с разхлабване на колагена
около фиброзните снопове.19
DMSO може да бъде полезен за предотвратяване на сраствания след предишна операция.
Това ще бъде постигнато чрез вливане на разреден разтвор на DMSO в коремната
кухина по време на операцията. Трябва да се направят повече изследвания по въпроса.
По този начин DMSO намалява, разтваря или предотвратява образуването на белези,
функция, важна и при изгаряния. Предотвратява контрактурата на белега, останал след изгаряне.
DMSO е използван за локално лечение на повърхностни изгаряния от руски

специалисти по изгаряния през март 1985 г. Д-р Филиула прилага пенетранта за кожата на
изгорели юноши под превръзки и прави сравнително проучване с него срещу други
терапевтични средства за изгаряне: нитрофуразон, тримекаин и мономицин. Той установи,
че DMSO превъзхожда терапевтичния си ефект.20 Дороти С. Лудвиг от Лейк Гроув, Орегон,
пише до уважаемия Клод Пепър на 25 март 1980 г. и отчасти казва: „Използвах го за тежки
изгаряния и имах
болката спря веднага и по някакъв начин DMSO предотвратява проникването на топлината

от изгарянето по-навътре в тялото и увреждането на още тъкани. Без мехури, белези или
инфекция.
Когато д-р Уилям Кембъл Дъглас практикувал медицина в Сарасота, Флорида, неговият
опит включвал малко шестгодишно момиче, Пенелопе Папас от Сарасота, което пъхнало
пръста си в гнездо за жива светлина за продължителен период от време. Показалецът й беше
изпечен и пепеляво обгорен на върха. В рамките на тридесет минути д-р Дъглас успя да
накисне пръста си в пълноценен DMSO разтвор, докато детето пищеше от болката от
електрическото изгаряне. До края на двадесет минути потапяне в течността момичето спря
да плаче, защото не чувстваше повече дискомфорт. Тя спа необезпокоявана цяла нощ и на
следващия ден показа розов и заздравяващ показалец - наистина невероятна гледка, като се
има предвид сериозността на нараняването ѝ. По време на инцидента се смяташе, че тя
вероятно ще загуби върха на пръста си от гангрена. Днес никога няма да разберете, че е
получила нараняване.
ПРОТИВОГЪБИЧНО, АНТИБАКТЕРИАЛНО, АНТИВИРУСНО ДЕЙСТВИЕ
DMSO спира разпространението на гъбичките. Установено е, че е ефективен, когато се

комбинира с пероралния антибиотик, гризеофулвин, за унищожаване на трихофития,
особено микотични нокти на краката. Разтворителят може да се смеси и с други обичайни
противогъбични съставки, като йод или някой от търговските препарати, за да се
образува 90% разтвор. Не препоръчвам лечение по този начин, освен под наблюдението на
съветите на здравни специалисти, което, разбира се, се отнася за всички лечения, описани
в тази книга. Приложена върху гъбички по ноктите на краката или tinea pedis, паста от
гризеофулвин и DMSO действа добре за изчистване на състоянието. Когато практикувах като
лекар по подиатрична медицина, това беше лечение, което разработих и използвах успешно.
Разтворителят пренася различни фунгициди дълбоко в кожата, силно заразена с гъбички.
В по-ниска концентрация, варираща от 30 до 40 процента, DMSO е бактериостатичен

срещу Pseudomonas, Staphylococcus aureus и Escherichia coli.21,22 Веществото в
концентрации от 12,5 до 25 процента причинява пълно инхибиране на растежа на силно
плеоморфни бактерии, редовно изолирани от човешки тумори и левкемичен серум. В тялото
на туморите двадесет и седем такива изолирани организма са били възпрепятствани да
растат, без да се засягат интактните червени кръвни клетки.23
Много лекари са развълнувани, защото лекарството показва, че е способно да направи

резистентните на антибиотици бактерии отново чувствителни към антибиотици. Чрез добавяне на
пеницилин или стрептомицин към DMSO за инхалатор, резистентността на туберкулозата към тези
антибиотици се избягва частично. Той също така съдържа антибиотици за намаляване на инфекциите на
средното ухо при деца.
DMSO действа синергично с други лекарства, за да осигури комбинирана терапия срещу бактериални
инфекции на белите дробове, съобщават четирима руски лекари през 1986 г.
Той се оказа полезен за лечение на белодробен абсцес и пневмония, когато се комбинира с други
антибиотици.24 Разтворителят сам се бори с вирусите и пренася антивирусни лекарства в тъканите за
такива инфекции като мехури при треска или болезнени херпес зостер.
Смята се, че DMSO разтваря протеиновото покритие на вирусния организъм и го оставя незащитен,
като само сърцевината му от нуклеинова киселина е изложена на имунния механизъм на животното
гостоприемник. Той направи точно това с левкемия, предизвикана от миши вирус.25
МУСКУЛНО-СКЕЛЕТНИ ТРАВМИ
Именно в областта на мускулно-скелетните заболявания DMSO показа някои от първите си и най-
вълнуващи приложения. Първоначално д-р Джейкъб го нарисува върху глезена на свой колега, претърпял
злополука, и облекчи както болката, така и подуването – само за да разбере по-късно, че костта е счупена.
Хирургът-ортопед по случая каза, че никога не е виждал толкова тежка фрактура с толкова малко подуване.
За друг лаборант, който беше изкълчил глезена си, DMSO изтри отока и болката и той си тръгна с комфорт.
Спортът се оказа най-адаптивната област на лекарството - премахване на синини и

облекчаване на навяхвания и разтежения. DMSO е бил използван успешно за тридесет професионални
бейзболни играчи в един отбор, загубата на време от наранявания е само една трета от тази на тези,
лекувани с конвенционални методи. DMSO е лечението на избор при наранявания на меките тъкани.
Лекарството улеснява лечението на почти всякакъв вид травма на опорно-двигателния апарат.

Когато се приложи върху гърба веднага след нараняване, започва пълно заздравяване. Без DMSO може да
се получи парализа. Това е показано многократно при тестове върху кучета.
Прегледна статия в клинично списание, публикувана през август 1988 г., потвърждава това
DMSO е неорганично съединение с много интересни in vitro свойства
(срещащи се в лабораторни апарати), включително способността за отстраняване на свободните от

кислород радикали. Четиримата автори са използвали това вещество за лечение на различни
клинични състояния, особено мускулно-скелетна травма, но те заявяват, че липсват валидни данни
относно неговата ефективност. Тяхната статия, публикувана в Clinical Orthopedics & Related Research,
прави преглед на фармакологията на диметилсулфоксида и докладва за неговата ефективност при
намаляване на посттравматичното подуване на крайниците и сковаността на глезенните стави в
модел на заешки заден крайник. Левият и десният заден крайник на тестовите и контролните
животни бяха счупени еднакво в лабораторията. След това DMSO се прилага ежедневно върху кожата
само на единия крайник на тестовите животни. Изследователите съветват, че DMSO намалява
сковаността на глезена след нараняване и в двата глезена на тестовите зайци с 41 процента, но няма
ефект върху подуването на крайниците в сравнение с контролните зайци. Техните постулирани
механизми за намалена скованост на ставите включват отстраняване на свободни от кислород
радикали и намаляване или спиране на фибробластния растеж и разпространение. (Фибробластът е
клетъчният елемент, който създава съединителната тъкан.)26 Една критика към съединението,
отправена от ревматолога от Сарасота Роналд Вайцнер, MD, във вестникарска статия, е, че DMSO,
когато се използва при наранявания като изкълчване на глезена, може да бъде опасно тъй като
облекчаването на болката насърчава пациента да използва този глезен, когато трябва да стои далеч
от него. На практика това изобщо не е проблем.
Изненадващо, при мускулно-скелетни заболявания и при други състояния, при които

DMSO се прилага локално, той се понася по-добре при по-високи концентрации под талията, отколкото
над талията. И все пак, DMSO очевидно е по-ефективен над кръста, с най-бърза реакция при проблеми,
включващи лицето, шията, раменете, горните крайници и горната част на гърба и торса. Трябва да се
използва внимателно, като се внимава за странични ефекти. Концентрацията трябва да се понижи, ако
се появи такава.
Дестилираната вода обикновено е предпочитаната течност за смесване с DMSO за приготвяне на a
решение. И не са известни противопоказания за общоприет разтвор или фармацевтичен
продукт, който да се смесва с DMSO. Изглежда съвместим с всяко лекарство. Освен това веществото не
се извлича изключително от дървета; може да се направи от почти всяка органична основа и вероятно
присъства естествено в човешките същества, въпреки че не е идентифициран като такъв.
РАК
DMSO е отлично допълнение към метаболитната терапия на рак, тъй като потенцира
химиотерапия. Сега има дванадесет типа туморни клетки в епруветката, в които DMSO
има тенденция да стимулира туморната клетка към промяна в по-нормална клетка, ми
каза д-р Джейкъб.
В Чили д-р Хорхе Корнехо Гаридо, ръководител на онкологичното отделение на
военната болница и онколог на фондация „Лопес Перес“, Сантяго, и д-р Раул Ескобар
Лагос, началник на отделението по лъчетерапия на института „Caupolican Pardo Correa“,
Университет на Чили, използваха химиотерапевтични агенти и DMSO в шестдесет и пет
пациенти с различни злокачествени локализации. Всички хора са били диагностицирани
като нелечими и преди това са били подложени на конвенционално лечение. Тази DMSO
комбинация от лекарства има засилена антибластна активност (унищожаване на раковите
клетки) поради потенциращите и проникващи свойства на DMSO. Намалява значително
токсичните странични ефекти на циклофосфамид, използвания химиотерапевтичен агент,
особено при продължително лечение.
Лекарите разделиха своите пациенти на три различни класификации на рака:
лимфоми, рак на гърдата и различни видове рак. Те съобщиха следното:
Най-добри резултати по отношение на клиничното подобрение са получени

от групата с лимфом.
Благоприятният ефект върху анемията на пациентите беше значителен, тъй като те
изглеждаха по-ясни и по-склонни да възобновят обичайните си дейности скоро след
започване на лечението. Освен това, имаше определено облекчаване на болката и в
много случаи не беше необходимо да се използва морфин.
Съществува ясен синергизъм на DMSO-циклофосфамид, когато последният е
разтворен в DMSO с аминокиселини, което позволява прилагането на по-ниски
дневни дози и по-ниски общи дози циклофосфамид от тези, които обикновено се
използват, без да се нарушава терапевтичната активност.
Пациентите, които иначе не понасят циклофосфамид във физиологични разтвори,
имат добра поносимост към лекарството DMSO.27 Изследовател на рака е открил
начин да накара раковите клетки да се държат по-нормално, като предизвика
митотичен „обрат“. Шарлот Френд, д-р от нюйоркската болница Маунт Синай,
инжектира DMSO в левкемични мишки и с удивление открива, че раковите клетки
започват да изпълняват нормални клетъчни функции благодарение на инжектирания
разтворител. Тя видя, че 90 процента от раковите клетки започват да произвеждат
хемоглобин, което левкемичните клетки не правят. DMSO по някакъв начин е накарал
клетките да „пораснат“28
В доклад, представен на среща на Академията на науките в Ню Йорк, д-р Джоел Уорън

и неговите сътрудници от университета Нова във Форт Лодърдейл, Флорида, казаха:
„Лечението на рак при хора с комбинации от перорален DMSO и антитуморни съединения
е едновременно осъществимо и привлекателно. Поради потенциални проблеми с токсичността
обаче трябва да се подхожда не само с повишено внимание, но и при обстоятелства, при
които може да се получи максимално количество информация за начина на действие на DMSO.
Въз основа на изследването на болницата на планината Синай и изследването на

университета Нова, д-р Уилям Кембъл Дъглас разработи определен терапевтичен подход за
злокачествено заболяване. Основава се на предпоставката, че неоплазмите (рак) са признаци
на хронична метаболитна дисфункция. Ето защо, след тестване за химия на кръвта и следи от
минерали, анализиране на диетата и определяне на имунния статус и други аспекти на
физиологията, се въвежда ортомолекулярна терапия на рак с DMSO. Възможната токсичност
се следи стриктно. Лечението на рак се състои от интравенозни инжекции на витамин С,
амигдалин и DMSO. Облекчаването на пациента от болката при рак и връщането на апетита
на пациента е впечатляващо. Той или тя има шанс за самолечение чрез съживяване на
имунологичната защита на организма.
Ортомолекулярната терапия на рак е нетоксичен подход, който съчетава
интравенозни DMSO инжекции с оптимално хранене и промени в начина на живот, когато
е показано. Д-р Дъглас забеляза, че вероятно е удължил живота на много от тези пациенти;
колко, разбира се, е трудно да се измери.
От половин век е известно, че някои миши (отнасящи се за мишки) и човешки видове
рак могат спонтанно да узреят до доброкачествена тъкан. Тези наблюдения са стимулирали
изследователите да се опитат да предизвикат състояние на по-нормална или доброкачествена
диференциация в раковите клетки, използвайки биологични вещества или химикали.
Полярните разтворители, включително диметилсулфоксид, диметилформамид и
монометилформамид, са доказали, че са добри индуктори на събития на съзряване в миши и
човешки ракови клетки. Освен това, няколко лаборатории са показали, че полярните
разтворители инхибират растежа на човешки туморни ксенотрансплантати (човешка тъкан,
присадена в тъканите на животни) в голи мишки. Тези открития доведоха до влизането на
монометилформамид във фаза I на клинични изпитвания в Съединените щати и Европа.
През 1984 г. двама изследователи публикуваха значителна статия в Journal of

Clinical Oncology за тяхната предклинична работа върху полярни разтворители като DMSO
като полезни агенти в комбинация с конвенционални методи за лечение на човешки рак.
Използването на лекарства като DMSO може да превърне неопластични клетки (с анормални
образувания на растеж или тъкан) в доброкачествени клетки, вместо да убива туморните клетки. (В
изследването на Eli J. Tucker, MD, докладвано в Глава 11, относно мощната

комбинация от хематоксилон и DMSO срещу рак.) Такова превръщане
представлява важно концептуално отклонение от стандартната цитотоксична
химиотерапия (лечение с използване на отровни химикали). Използването на терапия
със зреещ агент трябва да се разглежда като жизненоважен нов инструмент при
проектирането на протоколи за лечение на рак.29 За да се определи дали
диметилсулфоксидът може да индуцира антитуморна активност на циклофосфамид
(CYC) при пациенти с плоскоклетъчен карцином на белия дроб, петима изследователи
работят съвместно през 1981 г. лекува четиринадесет пациенти с това заболяване. На
пациентите е прилаган 5-процентен разтвор на DMSO в продължение на три дни и 1500
mg CYC/m2 интравенозно като 60-минутна инфузия на третия ден от лечението. Серийни
проби от кръв, цереброспинална течност и урина бяха събрани от пациентите, за да се
оцени фармакокинетиката (действията на лекарствата върху човешките тъкани) на CYC.
Курсовете на лечение и тестване се повтарят на всеки четири седмици. Не са наблюдавани
антитуморни реакции, но двадесет и четири часова екскреция на CYC в урината, който е
силно токсичен противораков агент, е много по-ниска от докладваната преди това от
същите изследователи.30 В списанието Clinical Pharmacology and Therapeutics през юли
1982 г. медицинските изследователи в областта на онкологията съобщават, че десет
пациенти с мозъчни тумори и вътрешни вентрикуларни резервоари са били предварително
третирани с до 10 процента диметилсулфоксид (интравенозно, орално или и двете) и след
това са били третирани с 1,25 gm/m2 CYC. Всички пациенти също са получавали
антиконвулсивни лекарства и дексаметазон. CYC и алкилиращата активност в плазмата и
придружаващата вентрикуларна цереброспинална течност се измерват чрез газова
хроматография и анализ на р-нитробензил пиридин. CYC навлиза в гръбначно-мозъчната
течност без затруднения и се губи от нея по-бавно, отколкото от плазмата.31 В Япония, през
януари 1987 г., мъж на средна възраст с мултиплен миелом - рак на бъбреците - беше
успешно лекуван с DMSO по време на курса на обмен на неговата кръвна плазма.32
Също така, изданието от юли 1983 г. на British Journal of Dermatology публикува

доклад за успешното лечение на рак на кожата при мишки без косми с помощта на DMSO и
ензим, наречен метилхолантрен.33
ДИАБЕТ
За диабетиците значението на DMSO идва, когато намалява честотата на

диабетна невропатия, класическата загуба на функцията на сензорния нерв, наблюдавана

често при по-възрастни хора с болестта.
При един от четирима млади диабетици, използващи локално DMSO, ще има
намаляване на нуждата от инсулин, каза д-р Джейкъб пред Американския колеж за
напредък в медицината. Има тенденция да подобрява кръвоснабдяването чрез
разширяване на по-малките кръвоносни съдове, особено на долните крайници. Лекарството
вероятно трябва да бъде включено в предоперативната подготовка, когато хирургът иска да
увеличи кръвоснабдяването на част от тялото на диабетика.
НАЗАЛЕН СИНУЗИТ, ТИК DOULOUREAUX, ГЛАВОБОЛИЕ
Поставен директно в ноздрите, DMSO може да отвори запушени синуси за няколко

минути. Той постига това чрез способността си да преминава през всички мембрани на тялото,
без да разрушава целостта на тези мембрани, както отбелязахме преди.
Той също така позволява преминаването на редица съединения през мембранните
бариери.
Приети са 60 пациенти, лекувани с DMSO за различни видове главоболие

подчертан релеф. Тридесет и пет от тези хора бяха диагностицирани като тик
дулорео, неволно повтарящо се свиване на тригеминалните мускули на лицето, причиняващо
мъчителна болка. Седемнадесет от пациентите са имали главоболие с цервикален остеоартрит
(артрит на износване на шията). При пет души главоболието е свързано със синузит. Двама
пациенти са имали темпорален артериит, с повърхностна болка в артерия на слепоочието.
За последните двама пациенти обикновените аналгетици не са ефективни; и двете се

нуждаят от кодеин за болката в темпоралната артерия. Когато доза от 20 ml 50 процента DMSO
се прилага два пъти на ден върху цялата област на челото и задната част на врата, в рамките на
половин час болката и при двамата пациенти изчезва и не се появява отново в продължение на
поне четири часа. И двамата продължиха лечението с DMSO в продължение на един месец, в края
на който натиск върху темпоралната артерия вече не служи като задействащ механизъм за
предизвикване на болка. Тези двама души не са имали рецидив на главоболието си от осемнадесет
години. Трябва да се подчертае обаче, че само DMSO не е пълното лечение на темпоралния
артериит. Кортизонът трябва да се използва заедно с DMSO.
Първоначалните резултати за тридесет пациенти, страдащи от тик долуро, са сходни.

Облекчаването на болката продължи за неопределено време и настъпи за три или четири
дни.34 Локално приложен DMSO работи добре за tic douloureaux, но има още по-добър резултат
когато лекарството се инжектира директно в тригерните точки на спазмираните мускули.

DMSO, за съжаление, не е ефективен във всички случаи на tic douloureaux.
Писмо, изпратено до Камарата на представителите на Камарата на представителите по въпросите на стареенето, от 11 април 1980 г.
написано от Джойс Луиз Ратлиф от Селах, Вашингтон, каза отчасти:
Чел съм много за DMSO и също съм го използвал и съм го виждал да се използва.
Облекчението, което моята свекърва получи от употребата на DMSO, беше
фантастично. След години на операция и лекарства (одобрени), тя приложи DMSO и
за кратко време получи облекчение от (всички) болки. Тя има tic douloureaux, при
който няма лек, само болка и страдание. Дори предписаните одобрени лекарства
нямат голяма стойност, особено със страничните ефекти и възможното предозиране
и пристрастяване. Аз лично приложих DMSO и видях облекчението, което имаше.
След това тя прилага DMSO според нуждите за болката си и винаги получава
облекчение без странични ефекти. Сега, след като е останала без DMSO и няма къде
да получи повече, тя отново е дрогирана и страда.
КОЖНИ БОЛЕСТИ, ЯЗВИ И ХЕРПЕС

Под формата на спрей, DMSO е покрит върху кожните лезии на 152 пациенти от Lazaro
Sehtman, MD, дерматолог от Алвеар и Еврейската болница и от Централната поликлиника на
железниците, Буенос Айрес, Аржентина. Кожните оплаквания са били лекувани с други
средства и не са се повлияли дори след лечение за доста дълго време.
С изключение на болка с усещане за парене и силна миризма, нито един от

пациентите не е имал нежелани странични ефекти от обективно или субективно естество.
Най-добри и впечатляващи резултати са постигнати при хора, страдащи от херпес зостер
(херпес зостер). Херпес зостер е болезнено възпаление на участъците от нерва, излизащ от
гръбначния мозък. Заболяването идва от същия вирус, който причинява варицела. Тук
седемнадесет пациенти са имали регресия на симптомите за четиридесет и осем часа само с
две приложения със спрей на ден. Единственият страничен ефект, зачервяването, се разви и
продължи деветдесет и шест часа.
Броят на New Zealand Medical Journal от 25 ноември 1981 г. разказва за четиридесет и
шест пациенти с херпес зостер, които са разделени на случаен принцип в две групи. Едната
група е лекувана само с DMSO, а на другата е приложен 5% идоксуридин (IDU) в DMSO.
Лечението и на двамата е извършено в рамките на четиридесет и осем часа след появата на
обрива от херпес зостер. В групата IDU/DMSO, интервалът
преди болката да се подобри за значително по-кратко време, отколкото в контролната

DMSO група. И в сравнение с контролната група, значително по-малко нови везикули (малки
мехурчета) се развиват в тридневния интервал на проследяване в активната група. Тези
констатации са в съгласие с публикувана преди това работа и потвърждават полезността на 5
процента IDU в DMSO (известен като Zostrum) при лечението на херпес зостер.35 В четири
случая на генитален херпес, форма на херпес симплекс, пациентите са успели да да имате
полов акт само след два дни лечение. Както при повечето заболявания, DMSO е по-
ефективен при генитален херпес, ако се използва рано.
Беше постигнат 100-процентов успех за tinea versicolor, форма на гъбична инфекция,

сред четиридесет и два случая, лекувани от д-р Sehtman. Tinea versicolor, обикновено повтарящ
се проблем, е трудно да се излекува през повечето време, но не и при тези пациенти, лекувани
с DMSO. Използвайки лампата на Wood като тест, пълно възстановяване беше отбелязано за
една седмица.
В случай на възпалени и инфектирани нокти на краката, аналгетичният и
противовъзпалителен ефект на DMSO спрея започва в рамките на двадесет и четири часа. Тези
девет пациенти преди това са били лекувани с антибиотици и противовъзпалителни препарати
без резултат.
Двама души от групата на Sehtman с розов питириазис на Гилбърт с неизвестна
причина, обикновено изискващ поне два месеца, за да се излекува спонтанно, изчезнаха
лезиите им в рамките на една седмица, също чрез пръскане върху разтворителя DMSO.
За други шестдесет и седем души, жертви на тежки разширени вени, DMSO спреят
се оказа много ефективен. Много от тези пациенти са били подложени на венозни лигатури,
резекции, кожни присадки и отстраняване на сафенозните им вени. Някои бяха рецидиви, но
те имаха най-бързото заздравяване на кожния дерматит, свързан със състоянието. Пациентите
също имаха намаляване на отока и болката и можеха да възобновят нормалното си
функциониране. Хората, които са имали затруднения при ходене, се оказват в състояние да се
върнат на работа само седем дни след началото на лечението с DMSO. Забележително и
изненадващо бързо отстраняване на варикозните язви се извършва за по-кратко време,
отколкото при всеки друг дерматологичен метод, включително хирургическа интервенция,
която често се използва за този тип разстройство, съобщава Sehtman.36 Освен това, Рене
Миранда Тирадо, доктор по медицина, асистент по хранене и диететика, Факултет по
медицина, Университет на Чили, съобщава за бързо заздравяване на кожни язви на краката,
стъпалата и горните крайници, инфектирани рани, други кожни лезии и изгаряния от втора и
трета степен за 1371 пациенти. Всички те получиха изключителна терапия с локално
приложение на медицински DMSO спрей, подобен на
използвани в случаите на Sehtman. Три пъти седмично лекарството се пръска директно върху
лезиите, след като те се почистват само със стерилна вода. В Douglass Center тези състояния се
лекуват ежедневно, поне в началото, а след това три пъти седмично.
От 1371 пациенти, лекувани в проучването Tirado, 95,04 процента са били изписани

като напълно излекувани и способни да възобновят обичайните си дейности. Например, тези с
хронични диабетни язви на стъпалата и краката бяха напълно излекувани след ежедневни
нанасяния на DMSO спрей в продължение на двадесет дни. Някои от тези язви са били по крайниците
на пациентите в продължение на петнадесет години. Бързо заздравяване се наблюдава при хронични
варикозни язви, които не са реагирали на традиционното лечение, използвано от дерматолозите в
продължение на няколко години.
Болката и дискомфортът от тези изгаряния, язвени лезии и кожни рани намаляха почти
веднага след първите няколко приложения. Някои хора, които са страдали от силна болка от лезии,
разположени в зони на разстояние от засегнатата част, където е пръскан DMSO, изразиха щастлива
изненада, че тези болки също изчезнаха.
Изгаряния от втора степен на двете ръце зараснаха напълно, без да оставят никакви грозни следи
белези. Хроничните язви, които са измъчвали пациентите в продължение на години, включително
тези от разширени вени или микотични инфекции, които не са били излекувани въпреки
болничното лечение за продължителни периоди на няколко пъти, са излекувани напълно. „ДМСО
спреят свърши работата“, каза д-р Тирадо.
„Не са наблюдавани съпътстващи ефекти или нежелани симптоми по време на прилагането
на DMSO спрей“, докладва лекарят пред Нюйоркската академия на науките, „с изключение на няколко
случая на дълбоки рани, при които по време на първите няколко приложения повече или появи се
по-малко интензивна болка, която беше локализирана и с кратка продължителност и не беше пречка
да продължите впоследствие с тази много ефикасна терапия . . Перфориращите язви на краката
представляват основен проблем при диабетици с периферна невропатия (загуба на нервен усет в
крайниците), за която не е налична специфична терапия.
През януари 1985 г., както е описано в Journal of the American Geriatrics Society, двадесет пациенти с
хронични, резистентни, силно перфориращи язви са били лекувани с такива приложения на DMSO.
Решението доведе до пълно излекуване на язвите при четиринадесет пациенти след четири до
петнадесет седмици ежедневно лечение.
При други четирима пациенти се наблюдава частично изчезване, а при останалите двама няма
ефект. Контролна група, еднаква по брой, беше третирана конвенционално.
Пълно излекуване на язвите е настъпило само при двама от тези контролни пациенти.
Терапевтичният ефект на DMSO най-вероятно е резултат от повишаване на насищането
на тъканите с кислород чрез комбиниран механизъм на локална вазодилатация
(разширяване на кръвоносните съдове), намалена тромбоцитна агрегация (слепване на
кръвни плочки) и повишен кислород (абсорбция на допълнителен кислород от кръв).38
Случайна подкожна екстравазация (изтичане от съд в тъканите) на няколко
антинеопластични средства (агенти срещу образуването на тумор) са толкова токсични, че
могат да провокират кожни язви, за които не е имало просто и ефективно лечение. Писайки
в European Journal of Cancer and Clinical Oncology от март 1987 г., група от четирима
онколози съветват: „От януари 1983 г. ние лекуваме всички пациенти в нашата институция,
поддържащи екстравазация, с цитотоксично лекарство с комбинация от DMSO и алфа
токоферол [витамин Е] .
През първите 48 часа след екстравазация смес от 10 процента алфа токоферол
ацетат и 90 процента DMSO се прилага локално. Превръзката се сменя на всеки дванадесет
часа. Осем пациенти с екстравазация на антрациклин или митомицин [две токсични
противоракови лекарства] бяха лекувани по този протокол. При нито един от тези
пациенти не е наблюдавана кожна язва, функционално или невроваскуларно увреждане.
Единственият токсичен ефект, наблюдаван при това лечение, е леко дразнене на кожата.
Комбинацията от DMSO и алфа токоферол изглежда предотвратява кожни язви,
предизвикани от антрациклини и митомицин.”39
КАТАРАКТА И ДРУГИ ПРОБЛЕМИ С ОЧИТЕ
В офталмологията DMSO се поставя във вътреочната област на окото и е полезен при

лечението на подуване на роговицата.40
Един офталмолог докладва на Американския колеж за напредък в медицината
(ACAM) през май 1980 г., че е имал голям успех с помощта на DMSO при лечение на
катаракта и други очни проблеми. „През последната година съм лекувал двеста пациенти
за макулна дегенерация [влошаване на макулата лутеа, област от ретината], макулен едем
[подуване на макула лутеа] и травматичен увеит [възпаление на пигментираната област
на окото]“, каза очният специалист. „Вкарвам 5 mg DMSO в 1 cc нормален физиологичен
разтвор, поставен ретробулбарно под капсулата на Tenon зад екватора или където и да е
зоната на дейност. Строго за катаракта, всичко, което трябва да направим, е да поставим
една капка DMSO директно върху очната ябълка.
Други лекари от ACAM казаха за накапване на една капка от разтвор, състоящ се от
25 mg DMSO с 2 cc супероксид дисмутаза (SOD) веднъж или два пъти на ден за
изчистване на катаракта и глаукома.

Офталмологът каза: „При използването на DMSO лекарствата за глаукома се
потенцират, включително тези, необходими за лечение на широкоъгълна глаукома. Но
само DMSO е по-добър за макулна дегенерация. Като го пуснем, можем да комбинираме 5
mg 2 cc DMSO с 5 mg 2 cc SOD за 4 cc разтвор.
Първата следа за възможната ефикасност на DMSO при заболяване на ретината,
наричано по различен начин влошаване, дегенерация, дистрофия и абиотрофия, всички
невъзпалителни видове нарушения на ретината, беше открита по невнимание. Ретината е
част от окото, която е чувствителна към светлина, деликатен филм, покриващ около две трети
от вътрешната повърхност на очната ябълка. Той е тясно прикрепен към подлежащия слой,
хороидеята. Някои пациенти с пигментен ретинит, заболяване на ретината, които са приемали
лечение с DMSO за определени мускулно-скелетни нарушения, са усетили, че зрението им се
е подобрило, докато са приемали лекарството. Пациентите казаха това на Робърт В.
Хил, MD, от Медицинския факултет на Университета на Орегон, и той предприе
предварително проучване на ефективността на DMSO при лечението на заболявания на
ретината.
„Подобно разследване беше започнато след един пациент, страдащ от ретинит
pigmentosa имаше доста грандиозно възстановяване на зрението след лечение с
DMSO,” обяснява д-р Хил на семинара на Science Writers–Research to Prevent Blindness в Лос
Анджелис през февруари 1973 г. „По времето, когато лечението му с DMSO е започнало, този
пациент може да види движение на ръцете само с дясното око и имаше зрителна острота
20/200 (Snellen) на лявото око. Пет дни по-късно (15 февруари 1972 г.) зрението му беше
измерено като 20/70+1 в лявото око и той можеше да брои пръсти на пет фута с дясното си
око. Три месеца по-късно зрителната му острота беше 20/50 вляво
око.
„Още петдесет пациенти с увреждания на ретината (дегенерации на макулата
както и ретинит пигментоза) след това бяха лекувани по подобен начин с DMSO и
събраните субективни доказателства бяха все още окуражаващи,” продължи д-р Хил.
„Тези субективни доказателства се състоят от подобрена или стабилизирана зрителна острота,
подобрени или стабилизирани зрителни полета и подобрено нощно виждане. (Смята се за
„субективно“, защото изисква субективни реакции от пациента.) От петдесетте пациенти,
лекувани с DMSO, двадесет и двама са подобрили зрителната си острота; девет подобрени в
зрителните полета; и пет подобрени в тъмната адаптация. Двама пациенти са продължили
да регресират, а останалите не са имали измерими или лично забелязани промени в
зрението.“41
АСТМАТИЧНИЯТ СИНДРОМ
В доклад, представен на Латинскоамериканския конгрес по астма и алергии, в

Сантяго, Чили, през 1969 г., трима медицински експерти, алерголог Золтан Бернат, доктор по медицина,
интернист Норман Бенет, доктор по медицина, и специалист по белодробни заболявания Ернесто Чакон,
MD, дадоха резултатите от своите изследвания в лечението на астматичния синдром.
Използваната среда е DMSO като разтворител за противовъзпалителен стероид, an
антихистаминов препарат с призната ефикасност и силен бронходилататор, всички
прилага се чрез интрамускулни инжекции.
Лечението е приложено при 153 възрастни, 84 мъже и 69 жени, които са
разделени на две групи. 43-мата души от първата група страдат от чести
астматични кризи, но с повече или по-малко продължителни асимптоматични периоди. The
втората група от 110 пациенти са имали по-интензивни и по-чести кризи, но
без асимптоматични интервали, въпреки проведените преди това лечения.
Резултатите от лечението бяха оценени чрез чести прегледи на
пациенти, включително техните гръдни звуци, движение на гръдния кош, способност за издишване, жизненоважни
капацитет и други тестове. Вижте таблица 4.1 за това как разтворът на DMSO е подпомогнал
пациенти.
БРЕМЕННОСТ СЛЕД ТУБАЛНА ОБСТРУКЦИЯ
Хиляди животни са били импрегнирани със сперматозоиди, запазени в

DMSO субстанция - и има нормално потомство.
Таблица 4.1 Как DMSO разтворът помага на пациенти с астма
Резултати Брой пациенти 37 Процент хора

Отлично 24.5
добре 92 60,0
Няма промяна 24 15.5
Подобно на други лекарства, които трябва да се избягват по време на бременност, това вероятно не трябва да бъде
използвани. Въпреки това жените, които искат да заченат, постигат успех с DMSO
лечение с хидротубация. Уго Венегас, д-р, началник на гинекологията
Отделението на военноморската болница във Валпараисо, Валпараисо, Чили, съобщи, че a
разтвор, съдържащ един грам хлорамфеникол плюс съдържанието на един 5 cc
ампула DMSO с дексаметазон и хлорфенирамин, общото разреждане
с 20 ml дестилирана вода, се инжектира чрез асцендентна хидротубация през канюла на

жени, стерилни поради възпалителна тубарна обструкция. Проведена е серия от шест
хидротубации, по една на всеки трети ден.
Когато се получи добра тубарна функция, жената беше помолена да води нормален
сексуален живот. Ако след три месеца не настъпи бременност, лечението се повтаря в
същата форма. Беше докладван анализ, базиран на резултатите, получени при четиридесет
и седем пациенти.
Д-р Венегас каза: „Резултатите, които получихме с тази нова процедура, до голяма
степен надминаха тези, получени с традиционните методи за лечение на тубарно
безплодие. Възможните ограничения на това ново лечение са минимални, тъй като не са
наблюдавани значителни нежелани странични ефекти, с изключение на характерната
миризма, която се издишва от пациентите по време на лечение с DMSO терапия.
От четиридесет и седем жени, които са били стерилни, двадесет и седем са забременели - a
успеваемост от 57,4 процента. Дванадесет са родили доносени, здрави деца, което
представлява 25,5 процента от общия брой. Три жени са направили спонтанен аборт; други
четирима направиха аборти по собствено желание; останалите седем са били нормално
бременни по време на представянето на д-р Венегас пред Нюйоркската академия на науките
през януари 1974 г.
Имайте предвид, че тези бременности са настъпили при съпругите на членовете на Чили
Navy, който имаше само кратки периоди на брега. Гинекологът каза: „Ние сме
убедени, че получените задоволителни резултати не представляват само преходно
подобрение.“42
РАЗЛИЧНИ УПОТРЕБИ НА DMSO
Мога да продължа да давам описания на състояния, изчистени или значително подобрени

чрез използване на DMSO. Всъщност всяка телесна система, повечето физически разстройства
и много психични разстройства се повлияват по някакъв начин, полезен за пациента. Вместо
това ще посветя цели глави на тези здравословни проблеми, за които са записани повече
изследвания, и ще обобщя в настоящия раздел някои допълнителни открития.
В денталната практика в Полша DMSO е изчистил заболявания на венците и е ефективен
в случаите, когато кариесът е достигнал зъбния нерв. В случай на гниене, DMSO атакува
както инфекцията, така и възпалението, като премахва и двете, и болката.43
Руски лекари, в брой ноември-декември 1988 г. на Стоматология,

разказа как са лекувани успешно пациенти в юношеска възраст, както и възрастни хора
DMSO и прокаин за премахване на хроничен паренхиматозен паротит (възпаление на
паротидните слюнчени жлези).44 В допълнителни руски изследвания DMSO е комбиниран в

проучване от 1981 г. с две
лекарства за тяхната оценка при лечението на сухо гнездо. Сухото гнездо е незараснала рана на
мястото на екстракция на зъб, характеризираща се със силна болка, отделяне на гной и секвестри. Най-
често е свързано с трудно изваждане. DMSO действа като синергичен пенетрант за двете лекарства,
което води до повишена скорост на заздравяване.45 Германско проучване показва, че жени, които
прилагат DMSO локално за
месец бяха облекчени от болезнено състояние на гърдите, хроничен кистозен мастит.

Състоянията на пикочните пътища, неповлияни от друго известно лекарство, се повлияват от
това лекарство. В някои случаи това е направило възможно мъжете да възобновят полов акт, когато преди
това болката или запушването на уретрата са го направили невъзможно.
DMSO ускорява притока на кръв, като кара съдовете да се разширяват. Южноамерикански

проучвания показват, че е ефективен при инфаркт или ангина пекторис. Смята се, че предотвратява
увреждането на сърдечния мускул. Съществува крещяща необходимост от изследване на
използването на масивни дози DMSO (2 g на килограм телесно тегло) при лечението на инфаркти.
Просто чрез накисване на ръцете и предмишниците на пациента си в лекарството, бившият

ревматолог на клиниката в Кливланд, д-р Артър Л. Шербел, е постигнал голям успех срещу склеродермия,
известна още като „болест на кожата“, при която кожата става удебелена, твърда и твърд.46 Повече за
употребата на DMSO за склеродермия можете да намерите в Глава 13.
DMSO има история, подобна на етера. Етерът е бил известен от 600 години, преди да бъде признат за
анестетик. Диметил сулфоксидът чака на рафта в лабораторията близо 100 години, преди да се разбере, че
има лечебни свойства.
Изчерпателни тестове за определяне на повече терапевтични употреби и възможна токсичност или
неизвестни странични ефекти продължават всеки ден както в клиничните проучвания, така и в
лабораторните експерименти. Докладите за DMSO непрекъснато се насочват към централната
клирингова къща на Университета на Орегон. Търси се нова информация и повече препратки към
списания. Това, което се признава за токсичност или странични ефекти, се нуждае от запис и излъчване
на научната общност, включително FDA. Следващият раздел съдържа цялата информация за страничните
ефекти и токсичността, свързани с DMSO. Както ще видите, не са много, но изследванията продължават
под зоркото око на FDA.
ГЛАВА 5
Токсичността и страничните ефекти на

DMSO
Програмата на ABC-TV Good Morning America интервюира Робърт Хершлер, един от

откривателите на фармацевтичните ефекти на DMSO, в 8:17 сутринта, 5 февруари 1981 г.
Зрителите гледаха този химик, бивш служител на Crown Zellerbach Corporation, сега
директор от Центъра за изследване на DMSO, казват в предаването, „. . . токсичността на
DMSO е много ниска. Не е вярно, че е опасно. В сравнение с аспирина, DMSO е много по-
безопасно лекарство. Хората са убити, приемайки аспирин; никой никога не е бил убит,
приемайки DMSO.
Водещият на програмата Дейвид Хартман попита: „Ако това е така и вие сте така
продавани на него, защо FDA не одобри употребата му?“
„През 1964 г. FDA се оплака горчиво от DMSO, защото той е едновременно
търговски разтворител и лекарство“, отговори Хершлер. „Те не можеха да го контролират.
Освен това имахме среща с Франсис Келси от FDA, където тя вдигна ръце и каза: „Ние
просто не можем да се справим с продукт като DMSO. Предвиждаме да постъпват стотици
заявления [NDA] и просто нямаме бюджет или персонал.' Оттогава те заеха твърда линия
срещу DMSO. . . Има много контролирани проучвания, които доказват, че е едновременно
ефективен и безопасен. И FDA го знае! FDA има най-малко 100 000 клинични [доклади на
пациенти] и ако те ги оценят статистически, а те са, и ако се опитат да докажат, че не е
безопасно и ефективно, те просто не могат да го направят. Те са използвали този гамбит
на „двойно сляпо“ – да могат да използват „двойно сляпо“ като причина да го отхвърлят.“
Хершлер добави, че това е ситуация на „бюрократичен Мики Маус“, която държи

ДМСО далеч от ръцете на хората.
Другият телевизионен гост на Хартман, Дж. Ричард Краут, доктор по медицина,
директор на Бюрото по лекарствата на FDA, направи изключение, за да бъде подравнен с
Мики Маус. „Вярно е, че имаше доста първоначални проучвания – научни опити – със
сигурност много пациенти са използвали DMSO“, каза д-р Краут. „В това няма спор!
Но не е преминал през стриктната, дисциплинирана, контролирана оценка, която правят
всички лекарства.
"Защо не?" — попита Дейвид Хартман.

„Мисля, че вероятно има две основни причини. Едната е, че наистина не е привлякла
вниманието на редица експерти. Не е драматично ефективен и редица хора са го признали. На
второ място, мисля, че начинът на неговото популяризиране през годините имаше тенденция да
плаши истаблишмънта в науката.
За съжаление! Много хора, които обикновено се занимават с изследване на лекарства и изучават
нови лекарства, просто са пренебрегнали DMSO.
„Какви доказателства имате, че е вредно? Казвате ли, че ДМСО е
вреден? Г-н Хершлер казва, че е по-безопасен от аспирина“, каза Хартман.
Д-р Краут призна: „Наистина е доста безопасно, когато се постави върху кожата. Не вярвам,
че бих повдигнал тактика за плашене за това кога хората го поставят и използват за няколко дни.
Всеки, който го използва за месец или повече в дози от една унция или повече, попада в
неизвестното. Там просто няма много опит с неговата токсичност.
Лекарството е в обществена употреба нелегално от 1964 г., използвано е от десетки хиляди
американци и досега не е докладвана токсичност в потребителски доклади, на медицински срещи,
в научната литература, по време на четирите международни симпозиума за DMSO или където и
да било друго. Приблизително 2000 души, на които лекарите в медицинската практика са
предписали лично DMSO, не са съобщили за никакви сериозни вредни реакции. Да, има
незначителни странични ефекти, които ще обсъдя, които се компенсират от многото ползи от
DMSO. Но токсичност или лошо здраве, произтичащи от употребата му? Нито едно!
ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТОКСИЧНОСТТА НА DMSO
Учените са изследвали DMSO с осем вида бозайници, включително хора, както и някои риби и
птици, с почти общо съгласие относно ниската му токсичност.1 Краткосрочните и дългосрочни
администрации на лекарството на много животни показват, че те го понасят добре. Когато е
хранен, инжектиран в или прилаган върху кожата на животински лабораторни субекти и
човешки клинични субекти за периоди от седмици, месеци или години, не е имало никакви или
много малко признаци на каквато и да е вредна реакция.
Хората искат болкоуспокояващите свойства, които DMSO предлага. Дори ако са налице леки
странични ефекти, хората казват, че си заслужават подобрението, което това вещество носи.
Едно от изявленията на д-р Дж. Ричард Краут в Good Morning America е, че DMSO „не
е драматично ефективен и редица хора са признали това“. Това, което той каза, е в пряко
противоречие с официалните декларации на Бюрото по лекарствата на д-р Краут към
Администрацията по храните и лекарствата. Наистина,
рейтинг, публикуван от FDA за лекарствата и публикуван в Consumer Reports , показва, че

агенцията често си противоречи.
FDA е потайна относно видовете проучвания, които изисква, за да одобри
лекарство за пазарна употреба. Агенцията декларира публично, че ако едно лекарство е
безопасно и ефективно, то ще бъде одобрено, но това не винаги носи. Например редица
лекарства са класифицирани от бюрото на д-р Краут по ефективност.
Класификацията поставя лекарствата в следните категории: 1A—това лекарство е пробивно
откритие; 2A—това лекарство има потенциални приложения; 3A - това лекарство вероятно
е безполезно. От тридесет и седем лекарства, които FDA класифицира в тези категории,
само четири бяха оценени с 1A. DMSO беше един от тези четири. И все пак FDA не одобрява
DMSO за обща медицинска употреба и д-р Краут казва, че „не е драматично ефективен“.
Тъй като DMSO разтваря много материали и може да се абсорбира през кожата,
са изследвани комбинации от разтворител и много други вещества.
Някои материали, разтворени в DMSO, показват промяна в токсичността или скоростта на
абсорбция. Много бяха непроменени. DMSO само повишава тяхната терапевтична
ефективност.
Токсичността на дадено вещество се обозначава в науката чрез LD50, което

означава броят милиграми (mg) DMSO на килограм (kg) телесно тегло на тестваното животно,
което води до смъртта на половината от тестваните животни. Периодът на наблюдение
обикновено е от една седмица до четири седмици. По този начин, на 100 морски свинчета
може да се прилага DMSO за една или повече седмици в доза от 2 mg на kg (1 фунт е равен на
0,45 kg), така че морско свинче от 3 фунта да получи около 3 mg DMSO. Повишаването на
дозата до точка през този период, при която половината животни умират, определя
токсичната доза или LD50.
Токсичната доза, разделена на терапевтичната доза, е терапевтичният индекс. Този
терапевтичен индекс казва на изследователите и лекарите колко опасно е дадено лекарство
или друго вещество за живите организми, особено за хората. Колкото по-високо е числото,
представляващо терапевтичния индекс, толкова по-безопасно е съединението или
лекарството. Ако е малко, веществото е токсично. При поглъщане LD50 на аспирин за маймуни
е 558 mg/kg. LD50 на DMSO за маймуни е 4000 mg/kg.2 Следователно DMSO е повече от седем
пъти по-безопасен от аспирина.
В случай на тествани лабораторни мишки, LD50 на DMSO, когато се прилага върху
кожата им, се съобщава, че е 50 000 mg/kg. Мишките оцеляват при пълно потапяне в до 60
процента DMSO. Плъховете оцеляват след потапяне в 80 процента DMSO и преживяват
повтарящи се потапяния в 60 процента DMSO три пъти седмично в продължение на двадесет и ше
4
седмици.3 Вижте таблица 5.1 за токсичността на единична доза на DMSO като LD50.
При хората концентрацията на DMSO върху кожата обикновено произвежда малко

зачервяване,5,6, но ефектът често вече не се забелязва след многократни
приложения.7 При 35 процента от хората, използващи съединението, се забелязва усещане за
парене в зоната на контакт.8 По-малък брой пациенти съобщават за грапавост на кожата, лек
сърбеж, образуване на мехури, дерматит, удебеляване и лющене. Нито една от тях не е токсична
реакция, а само странични ефекти. Някои от тези ефекти вероятно се дължат на дехидратация и
премахване на мазнините от кожата.9 В повечето случаи се усеща миризма от дъха и кожата.
(Вижте по-подробни описания на страничните ефекти от интравенозната употреба на DMSO по-
късно в тази глава.)
Може да има токсичност, ако лекарството се вдишва. DMSO се изпарява много бавно, тъй
като налягането на парите му е 0,6 mm/Hg при 77°F. Следователно, когато се прилага върху кожата,
концентрацията на DMSO във въздуха е много ниска при повечето условия.
При нагряване или пръскане обаче потребителят трябва да вземе нормални предпазни мерки
срещу вдишване, както при всички органични разтворители.10,11
Добавянето на DMSO към кръвта дава различни реакции, определени от концентрацията
и метода на приложение. Ефектите от кожните приложения на DMSO върху мембраните на малки
кръвоносни съдове на новозеландски бели зайци са показани в таблица 5.2.
Таблица 5.1 Токсичност на единична доза на DMSO като LD50

Допълнителни изследвания върху живи животни показват, че кръвният поток скоро става нормален след
директно приложение на DMSO във вената. Кучетата показват бързо възстановяване след интравенозно
инжектиране на DMSO на ниво до 10 000 mg/kg.12,13,14
В научната литература не са докладвани случаи на каквато и да е токсичност за потомството на хора или
животни от кожни приложения на DMSO. Извършени са тестове върху хамстери15 и пилета16,17 , при които са
направени директни инжекции с DMSO в ембриона или в областта на плода и в резултат са малформации. Но 50
процента DMSO, даван перорално на ниво от 5 грама на kg на ден на мъжки и женски плъхове в продължение на
четири дни преди чифтосването, не предизвиква аномалии или безплодие.
След това на бременните женски е даван DMSO през целия гестационен период и котилата се раждат нормални.18
DMSO не показва причиняваща рак активност.19,20 Освен това, лекарството не насърчава алергични
тенденции.21,22 Чести алергии, които вече съществуват в хора, като тези от домашен прах, животински
косми, пърхот, смесени треви и плевели, не се повишават от DMSO.23 Все пак, имайте предвид, че кожното
дразнене, предизвикано при някои хора от разтворителя, може да засили активността на някои алергени,
вещества, които предизвикват алергична реакция.
Таблица 5.2 Ефекти на прилагане на DMSO върху кожата върху новозеландски бели зайци
Процентна концентрация на DMSO 20 30 50 или Наблюдаван ефект

повече Залепване на бели клетки.
Зърнеста пастообразна консистенция.

Мигновено разтваряне на червените
телца; залепване на бели клетки; утаяване
на фибриноген.
Приложен по какъвто и да е начин, DMSO се абсорбира и навлиза в кръвния поток
по капилярите на кожата. Тези малки кръвоносни съдове го разпределят в кръвоносната система, така
че да навлезе в тъканите на цялото тяло. По-голямата част от DMSO се екскретира непроменен в урината и
лабораторни изследвания върху плъхове и зайци показват, че 85 процента от съединението се изхвърля по този
начин.24,25 Някои се окисляват до диметилсулфон;26,27 докато проучване върху котки дава доказателства, че 3
процента от DMSO се екскретират в дъха като диметилсулфид.28,29 Този диметилсулфиден продукт от метаболизма
на тялото е това, което придава на пациента с DMSO неприятната миризма в дъха. Такива метаболизирани
продукти не са токсични в измеримото

количества, открити в тялото. Трябва да се отбележи, че източникът на халитоза, диметил сулфид,

се намира естествено и в млякото, варената царевица, доматите, чая, кафето, аспержите и мидите.
ПРОМЕНИ В ОЧИТЕ, КОИТО ДОВЕДОХА ЗАБРАНАТА НА FDA
Изследванията върху DMSO в Съединените щати внезапно са спрени на 11 ноември 1965 г., тъй
като са наблюдавани промени в лещите при редица видове бозайници.
Беше свикана конференция между FDA и фармацевтичните компании, които участваха в
изследването, и те се съгласиха да прекратят клиничните проучвания.
Това, въпреки че не се наблюдават промени при хора или примати. Възможен недостатък в
прегледите преди лечението на големия брой пациенти под DMSO терапия по това време е, че
очите им не са били проверявани рутинно предварително.
Последствието от изтеглянето на DMSO от клиничните изследвания е, че той придоби
репутация на изключително токсичен, сравним с този на талидомид и някои други лекарства,
които преди това са се сблъскали с големи токсикологични проблеми. Това беше медицинският
бюрократ от FDA, д-р Франсис Келси, който стана известен с това, че през 1962 г. не позволи на
талидомид да нахлуе в Съединените щати с вродени дефекти.
(Поне това е популярната версия. Истинската истина е, че талидомидът е бил използван в
Съединените щати в продължение на шест години и е бил достъпен за 1200 лекари в Съединените
щати. Имаше американски бебета с талидомид, много от тях деца на лекари! 30 ) Тя е същият
служител на FDA, който вдигна ръце с тревога и разочарование срещу DMSO в годините след
забраната за тестването му през 1965 г., както беше съобщено от химика Робърт Хершлер в Good
Morning America.
Изявление на конгресмен Стивън Д. Симс (R-Айдахо), направено по време на изслушването
пред специалната комисия по въпросите на застаряването на Камарата на представителите, 24
март 1980 г., посочва част от бюрократичния проблем, пред който е изправен тук.
Конгресмен Симс каза: „Мисля, че това, от което наистина се нуждаем, е широка нагласа, която
да обхваща не само DMSO, но и други продукти. Имахме проблем с валферат. Имахме проблема
с еритроцина за туберкулоза, който отне толкова много време, за да го пуснат на пазара в
Съединените щати, където на други места по света хората използваха тези продукти много добре.
„Част от това се дължи на нашите свръхограничителни изменения, приети през 1962 г.

Те със сигурност са очертали причина за забавяне на способността на FDA да прави тези преценки
и да ги прави експедитивно. . .
„Общият въпрос какво се е случило с FDA от 1962 г. насам, ако желаете

проучих го и прекарах много време в разглеждането му“, продължи г-н.

Symms, „имаме общо забавяне на лекарствата, забавяне поради изискванията за
ефикасност да можем да докажем, че нещо е ефективно.“
Както споменахме, през ноември 1965 г. не е имало потвърдени случаи на човешки
увреждане на очите или значителни оплаквания сред някой от пациентите, използващи DMSO.
Нито едно от проучванията на никоя от фармацевтичните фирми не показва проблеми с очите.
Вместо това имаше промени в индекса на пречупване в лещите (не непрозрачност) на кучета, зайци
и прасета. След дозиране с приблизително 5 g/kg DMSO в продължение на три месеца, животните
стават леко късогледи. Не могат да бъдат открити микроскопични или химически разлики между
лещите на третираните животни и контролните животни.
При засегнатите животни се появяват две отделни зони с различна рефракция. Това
може лесно да се наблюдава с офталмоскоп и с прорезна лампа. Изглежда, че е свързано с дозата и
проблемът намалява с намаляването на дозата. Тези животни са били изложени на 50 до 100 пъти по-
висока от обичайната терапевтична доза за хора.
И все пак не са извършени изследвания на очите на пациенти преди лечението.

Изследователите смятат, че повторното изследване на този късен етап на всички хора, които са
били подложени на лечение, би било безплодно. Много от пациентите са били в напреднала
възраст и са започнали своето лечение с DMSO с предшестващи проблеми с очите. Следователно
всичко, което изследователите успяха да направят, беше да проверят дългосрочно пациенти с DMSO
на високи дози.
В Портланд, Орегон, д-р Джейкъб и Едуард Е. Розенбаум, MD, клиника
Професор по медицина и ръководител на катедрата по ревматология в Медицинския
факултет на Орегонския университет, прегледа тридесет и двама пациенти от офталмолози,
свързани с медицинското училище. Тези пациенти са били лекувани от три до деветнадесет
месеца със средна доза от 30 грама DMSO на ден. Нито едно от тях не показва характерните
промени в лещите, които са наблюдавани при животните.
Един от тридесет и двамата пациенти беше деветнадесетгодишен мъж от Сиатъл, който

случайно е получил пълен предварителен преглед от офталмолог няколко месеца
преди нараняването на врата си. Вратът е третиран с 60 грама DMSO на ден в продължение на
двадесет месеца. Неговият последващ очен преглед не показа промени на лещата дори при
внимателна тонометрия, зрително поле, рефракция и изследвания с прорезна лампа.
В клиниката в Кливланд д-р Шербел лекуваше четиридесет и четирима души

за склеродермия. Някои пациенти са получавали до 3 g/kg на ден и са били
лекувани в продължение на двадесет и три месеца. Никой от тях не показва характерните промени в
лещите, които се наблюдават при животните, третирани с DMSO.
Когато 11 g/kg DMSO се прилагат върху кожата на маймуни и 5 g/kg
дадено им да пият всеки ден в продължение на цяла година, не са настъпили промени в лещите.
Лаборантите подозираха, че промените в очите са характерни само за кучета, зайци и прасета.
Междувременно фармацевтичните компании продължиха да събират доклади за случаи

при което не се наблюдава реална токсичност от какъвто и да е вид. Merck and Company
постепенно събра 17 000 доклада на пациенти. Syntex събра приблизително 7000, а ER Squibb and Sons
около 3000. Изглежда, че FDA си затваря очите за тези проучвания върху хора, въпреки че DMSO беше
официално забранен за експериментална употреба при хора.
След това Ричард Д. Бробин, доктор по медицина, от Медицински център Бейнбридж, Бейнбридж
Айлънд, Вашингтон, беше задържан като консултант на лабораториите Squibb за разработване на
програма за възстановяване на клиничните изследвания на DMSO. С разрешението на FDA, през
втората половина на 1967 г. до февруари 1968 г., д-р Brobyn провежда токсикологични изследвания
върху хора на диметилсулфоксид, особено що се отнася до лещата на окото.
СЛУЧАВАТ ЛИ СЕ ПРОМЕНИ НА ЛЕЩАТА ПРИ ХОРАТА?
Шестдесет и пет здрави затворници в държавната институция във Вакавил, Калифорния,

доброволно дават DMSO в 80-процентов гел, нанесен върху кожата им в доза един грам на килограм в
продължение на четиринадесет дни. Нямаше токсични ефекти.
След това, за още три месеца, е разрешена втора група от четиридесет здрави затворници
самите те да бъдат покрити с DMSO и нямат токсикологичен резултат. Очите им бяха изследвани с
прорезни лампи, офталмоскоп и тенометрия; те бяха изследвани за рефракция на лещите и зрителни
полета и бяха подложени на много анализи на кръв, урина, черен дроб и други анализи. Имаше
изследвания на белодробната функция, неврологични и други физически прегледи и изследвания на
електрокардиограма. Те бяха най-изчерпателната поредица от токсикологични изследвания, провеждани
от известно време.
Вижте таблица 5.3 за проучвания, които не показват увреждане на човешките очи от DMSO.
Заключението на д-р Бробин беше: „Беше проведено много обширно токсикологично проучване
на DMSO при три до тридесет пъти по-висока от обичайната доза за лечение при хора в продължение
на три месеца. Изглежда, че DMSO е много безопасно лекарство за прилагане от хора и по-специално
промените в лещите, които се случват при някои видове бозайници, не се срещат при хора при този
много силен продължителен режим на лечение. Много се радвам
да можем да представим тези данни в този момент, за да можем завинаги да разсеем
мит, че DMSO е по някакъв начин токсичен или опасен наркотик.”42
Таблица 5.3 Наблюдения, показващи липса на вреда за човешките очи от DMSO
Брой човешки пациенти Период на лечение с DMSO Забележка
Обширен До 2 години 31
160 52 9,521 – 32
38 108 9 месеца 33
– 34
12 седмици 35
До 15 месеца 36
Допълнителни проучвания37,38,39,40,41
Настрана, изследователят добави, че DMSO изглежда толкова ефективен, че

може с основание да се използва за закалка.
Като вземете предвид огромното количество DMSO, което първата група от
затворниците получиха над две седмици, а втората група за три месеца, липсата
токсичността е доказана. Ако типичният субект тежи 90 kg (като 1 kg е равен на
2,2 паунда) и той е изразходвал 1 g/kg, тогава поне 8,1 kg (8100 g) са били приети по време на
деветдесет дни тестване. Всяко друго съединение като захар, сол, кафе или чай
приет в такива огромни количества би убил субекта през този тримесечен период.
Или ще страда от сериозни метаболитни проблеми. Не е така с
затворници, приемащи DMSO през кожата.
DMSO се влива директно в очите43 и се използва за
запазване на очите при замразяване.44,45

Джак С. де ла Торе, доктор по медицина, от Катедрата по неврохирургия, Университет на
Медицинското училище в Маями и неговите колеги дадоха 3 g 40 процента DMSO на
килограм телесно тегло чрез интравенозна инфузия на маймуни в продължение на девет дни. Те
бяха наблюдавани преди и след лечение с DMSO в продължение на 120 дни за всякакъв вид
физиологични промени от нормалното. Той не откри никакви подобни промени в
химични изследвания на урината и серума, сърдечно-съдови и неврологични изследвания, или
всяко друго от изчерпателните здравни изследвания при тези животни. Проследяване в края
от четири месеца, животните бяха умъртвени и патолозите извършиха пост
смъртни изследвания на органите на маймуните. Не откриха абсолютно никаква патология
съществуващи при тези примати от приема на такива високи концентрации на DMSO. Също
записани през времето, когато са били живи, както при хората, не са се появили
патологични очни симптоми при маймуните.
Всички офталмологични и патологични изследвания бяха извършени на двойно-сляпа
основа. Всички други тестове и оценки, извършени от проверяващия, бяха единично слепи.
Рутинни тестове като претегляне, сърдечен преглед, дихателна честота, температура, фундоскопия
и други изследвания се извършват ежедневно преди и след всяко приложение на лекарството,
след това периодично по време на проучването.
Д-р де ла Торе заключава: „Няма промени в пречупването или полупрозрачността на
лещи или всякакви други аномалии са били забелязани при което и да е животно преди,
по време на или осемнадесет седмици след всяко приложение на лекарството. Това токсикологично
изследване, публикувано в Journal of Toxicology and Environmental Health, том седми, март 1981 г.,
е налично като препечатка от д-р JC de la Torre, Катедра по неврохирургия (R-35), Медицински
факултет на Университета в Маями , пощенска кутия 076960, Маями, Флорида 33101.
В други проучвания върху животни за ефекта на големи дози DMSO върху очите,
вариацията зависи от конкретния вид. Пероралното приложение на 5 до 10 g DMSO на
килограм на ден при кучета причинява промяна на очните лещи след периоди на лечение
от девет до шестдесет и три дни. За куче с тегло 30 lb, 5 g/kg/ден биха били еквивалентни на
приблизително една трета чаша на ден. Кожното приложение на 4,4 g/kg/ден при зайци и 9,0 g/
kg/ден при свине дава ефект след деветдесет дни лечение. Получават се линии на прекъсване и
понякога непрозрачност на лещата.
Когато приложението на DMSO се преустанови, някои, но не всички промени изчезват.46,47
Вярно е, че докладите на различни изследователи показват известна вариация в
ефекти върху очите на животните, но това изглежда се дължи на различните средства

за тяхната оценка. Това, което не е променливо, е, че промените в лещите при животните
са специфични за определени видове и че хората не са сред тези видове.
Дозировката и броят дни преди всяка промяна да се забележи в очите на животните са
посочени в таблица 5.4. Един изследовател каза, че е настъпила промяна в очите на маймуните,
след като е дал на експерименталните животни 9,9 g/kg/ден DMSO в продължение на девет
седмици и 3,3 g/kg/ден в продължение на четиринадесет седмици.48 Въпреки това, ученият,
който прегледа това проучване по-късно се предположи, че изследването е невалидно. Изглежда,
че значението на промените в лещите е трудно да се оцени, тъй като маймуните в това
проучване са били използвани преди това в други изследвания, включващи изследване с
лекарството фенолфталеин.61
Таблица 5.4 Ефект на DMSO върху очите на животните

Ниво Животно Време за въздействие Забележка
5 g/kg/ден Окото куче 9–20

кучедни
9 дни
куче
куче
28 63
днидни 49
перорално 10 g/kg/ заек 90 дни свине

дни заек
90 дни
11 седмици
заек 7–10 50
ден перорално 5,5 g/ (леко) маймуна

маймуна
100 дни,
6 месеца,
без ефект
без 51
kg/ден перорално 5 g/ ефект маймуна

маймуна
3 месеца,
185–200
без ефект
дни, 52
kg/ден перорално 4,4 без ефект 53
g/kg/ден през кожата 54
9,0 g/kg/ден през 55
кожата 10 g/kg/ден 56
през устата 1 g/kg/ден 57
кожа 6 g/kg/ден 58
перорално 11 g/kg/ден кожа 0,9, 2,7, 8 g/ 59
kg/ден кожа или орално 1, 3, 11 g/kg/ден, кожа 60
В обобщение, изследвания върху хора и животни за определяне на токсичността на DMSO

внимателно не показа неблагоприятни промени в химичните и физиологичните параметри
изследвани чрез клинични и лабораторни методи. Няма груба патология или око
бяха открити промени при хората и няма груба или микроскопична патология
открити във всяка маймуна.
Има няколко неприятни странични ефекти от употребата на DMSO, но нито една не е такава
опасно. Неприятните странични ефекти изглежда са далеч по-малко от
чудесни ползи, както се вижда от историята на случая на Патриша МакКленатан, която
изпитва почти всички известни странични ефекти и все още използва DMSO.
НЕПРИЯТНИТЕ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
Патриша МакКленатан от Чийктоуага, Ню Йорк, домакиня тогава на тридесет и девет години

години, е бил на лечение от ревматолози за спондилит
повече от шест години. Спондилитът е възпаление от нараняване или заболяване, като напр
артрит или туберкулоза на един или повече прешлени на гръбначния стълб. За г-жа
МакКленатан, това беше хронично, осакатяващо състояние, водещо до известна степен на
втвърдяване на гръбначните стави и лека деформация. От 1964 г. тя страда
с дълбока болка и загуба на подвижност.
Тя премина през цялата гама от лекарства против артрит, които й причиниха
изключително неприятни стомашно-чревни проблеми. Тя също взе мускули
релаксанти, болкоуспокояващи и нервни блокади в областта на гръбначния стълб чрез спрей с етилхлорид
и инжекция. Нервните блокове помогнаха половината от времето, а болкоуспокояващите я

нокаутираха през цялото време, така че тя се справяше с болката, но не можеше да върши
домакинската си работа.
По-късно се появиха и проблеми със спукан диск, което й причини допълнителни болки в
гърба и я приковаваше към леглото за дълги периоди. През април 1980 г. тя е насочена към
неврохирург, който я хоспитализира за операция за ламинектомия за отстраняване на засегнатия
прешлен. Тя претърпя компютърна аксиална томограма (CAT) и диагностични процедури на
миелограма. Но миелограмата не съвпадна с очакваното от хирурга и той не можа да намери точното
място, където смяташе, че има спукан диск в гръбначния мозък. Поради това неврохирургът не
извърши операцията и г-жа МакКленатан беше изпратена у дома, все още страдаща в агония.
Продължителната почивка на легло и болкоуспокояващите лекарства бяха единственият достъпен
режим за баланса на живота й.
Пациентът изпадна в дълбините на депресията. Надеждите й бяха напълно попарени. Тя

мислеше, че ламинектомията ще реши всичките й проблеми с болката, но сега тя беше прикована
към леглото, постоянно чувстваше изключителен дискомфорт, не можеше да се представи като
съпруга и майка и разбра, че последната врата за облекчение най-накрая е затворена. Тя беше
напълно обездвижена от депресия.
Когато нейната снаха, която живееше в Порт Шарлот, Флорида, се свърза с Пат МакКленатан
през юни 1980 г., за да обясни, че DMSO е станал легален за употреба във Флорида, пациентката
се възползва от шанса – всеки шанс – да намери някакво облекчение от болките й в гърба. Тя реши,
че няма какво да губи, като опита ДМСО. Тя се страхуваше да захрани надежда за себе си, но г-жа
МакКленатан е боец и отказа да се предаде на болката за цял живот. Тя долетя до Флорида от северната
част на щата Ню Йорк и всеки ден я караха от Порт Шарлот до Сарасота за лечение с ДМСО.
Лечението, което започна в понеделник, не доведе до незабавно облекчение.

Във вторник тя дори почувства засилена болка, което е често срещан, но необясним страничен
ефект. Тя отново изпадна в депресия и си повярва, че си губи времето, парите и огромните
усилия, влагани в ежедневното й пътуване с кола.
Нейното облекчаване на болката дойде на третия ден от лечението. „В сряда вечер се почувствах
облекчаване на болката“, каза г-жа МакКленатан. „Лежах на кресло, когато усещането ме обзе
отслабване. Тази нощ изпробвах облекчението си, като се изправях и сядах многократно, защото
можех да го направя за първи път от шест години, без да се отблъсквам с ръцете си. На следващия
ден беше още по-добре. Бях въодушевен!
Освободих се от болката, с която бях живял години наред. Петият ден, последният от
лечението ми, просто нямаше никаква болка от каквото и да е движение. Дори да седите по време на
пътуването с кола не я притесняваше както в началото. Да седи в кола, докато някой друг я
кара, винаги й е било най-трудно, но не повече.
Подлагането на процедурата за интравенозно инжектиране на DMSO не се
чувстваше неудобно, освен ако разтворът не капеше във вената й малко прекалено бързо, г-жо.
МакКленатан обясни. Тогава тя щеше да помоли медицинската сестра да намали скоростта на
вливане или просто щеше да протегне ръка и сама да намали скоростта на потока. Капката може
да влезе във вената на ръката по-бързо, отколкото във вена на горната част на ръката. През
повечето време тя го държеше в ръка до палеца. От време на време пациентката поиска дъска,
на която да опре ръката си, когато интравенозно се прилага там. Болезнеността в ръката й остана
около месец след приключване на интравенозното лечение. Интравенозното усещане беше
изтръпване и парене, което отшумя веднага щом потокът намалее. Почувства, че й се гади, но
научи, че яденето на добра закуска, преди да отиде за IV, предотвратява гаденето. Всяко лечение
продължи между три и четири часа през петте дни. Капковият разтвор, съдържащ се в пинта IV
бутилка, се състои от 50 процента DMSO в 500 cc декстроза, захарна вода.
Мисис МакКленатан, без съмнение, каза: „Имах пълна загуба на апетит

докато приемах лечението. Трябваше да се насиля да вечерям. Отличителният сладникав вкус
на DMSO се появи на езика ми почти едновременно с това, че сестрата отвори IV. Беше
наистина бързо - усещане, което е повече от вкус, като малки оригвания и сухота в устата ми.
Дори сега самото нанасяне на DMSO върху кожата ми създава трудности с утоляването на
жаждата ми. Освен това предизвиква желание за уриниране.
„Бях много притеснен относно миризмата, която нося“, продължи пациентът.

„Мирисът се излъчваше от кожните ми пори по цялото ми тяло. Мисля, че почти можех да
видя веществото във водата за баня. ДМСО изглеждаше с жълтеникав оттенък. Не знам
дали не преувеличавам за това, защото зет ми ме направи параноичен относно миризмата
ми. Не съм сигурен относно основателността на чувствата си относно миризмата, но ако някога
трябва да се върна във Флорида за лечение, няма да остана в къщата му. За пет дни той изразходва
почти четири кутии спрей дезодорант Lysol. Ако минах през стая, тя беше напръскана. Спомняйки
си го сега, не мисля, че беше толкова лошо, но по това време бях напълно обсебен от миризмата
на тялото и дъха си и следователно не напуснах къщата на Порт Шарлот.
Летейки към вкъщи, наистина се тревожех как мириша.“

Г-жа McClenathan описва вкуса на DMSO като не солен или чеснов, както правят някои. Тя
каза, че това е леко лошо храносмилане или стомашен повтарящ се вкус, който можете да
сравните с миди, стриди и други вкусове на сурови морски дарове.
Като обща реакция от венозните вливания, тя сега
изпитва лека диария всеки път, когато използва DMSO върху кожата или през устата.
„Когато се върна да прилагам DMSO у дома, диарията се влошава. Червата и стомахът ми
се повдигат в знак на протест по-лошо, отколкото когато бях на антиартритни лекарства.
Това ми причинява голям дискомфорт като газове, киселини и стомашни спазми. Това е
само от поставянето му върху кожата“, каза тя. Но тя използва ветеринарния клас с 99
процента концентрация, която намалява до 70 процента концентрация чрез добавяне на три
части вода към седем части разтворител. Този DMSO ветеринарен клас с пълна сила не
предизвиква копривна треска по кожата при нея, както при други, въпреки че г-жа McClenathan
среща зачервяване, дразнене и случаен обрив. Прилагането на ветеринарен клас DMSO върху
гърба й причинява повече парене, по-топло усещане, но по-малко миризма в бутилката. Когато
се смеси с вода, топлинната реакция между двете вещества изглежда извежда миризмата.
Миризмата на ДМСО определено е попречила на сексуалните отношения на Пат

Маккленатан със съпруга й, каза тя в нашето интервю. И той е човекът, който помага на жена
си с прилагането на разтворителя. Той е търпелив и толерантен мъж, каза тя, но му е
изключително трудно да остане близо до тялото й, независимо колко много се желаят един
друг. „Чувствах се отхвърлена“, призна тя, докато не откриха как да преодолеят проблема с
телесната миризма. Преустановяването на употребата на DMSO за няколко дни позволява на
McClenathans да изразят брачната си любов сексуално. Това е малко знание, което те са готови
да споделят с други двойки в същото затруднение.
DMSO се отделя от порите на кожата от двадесет и четири до четиридесет и осем часа,

въпреки че не се изчиства напълно от тялото за около седем дни. Когато Pat McClenathan се
чувства особено добре и няма своите случайни пристъпи на дискомфорт, тя спира прилагането
на кожата. „Използвам локалното за период от три или четири дни и след това мога да прекратя
приложенията за приблизително две седмици.
През есента на 1980 г. функционирах с относителна лекота при постоянните промени в
налягането на въздуха. Преди това беше най-лошото време от годината за мен“, каза тя.
Patricia McClenathan се съгласи да разкрие тази пълна история на случая, включително
нейните по-интимни подробности, за да помогне на други хора, които страдат от болка и се
чудят за страничните ефекти на DMSO.
Тя написа: „Откакто взех DMSO, сега съм работещ човек, където преди не бях,
прекарвайки голяма част от времето в леглото, без да постигам нищо. Вече мога да
правя повечето нормални неща, като разчитам на DMSO. Понастоящем не приемам
болкоуспокояващи или мускулни релаксанти [и двете използвани доста тежко преди] и намирам
поради тази причина, че мога да се справя с всичко много добре. Най-накрая съм физически,
психически и емоционално много по-добре и отдавам това на DMSO. Усещам, че проблемите
DMSO, причинени от DMSO, са далеч по-големи от новия живот, който ми даде - живот, различен
от просто оцеляване в постоянна болка. Още веднъж ви благодаря.”
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗЛОМИРЮЩИЯ СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ DMSO
Г-жа McClenathan е изпитала практически всички неприятни странични ефекти от рутинната

употреба на DMSO. Фармацевтичните и ветеринарните степени имат свои индивидуални начини за
предизвикване на противодействие на тялото и всеки човек реагира по свой уникален начин.
„През цялото време, през което съм включил DMSO като част от моята програма за лечение,
не съм виждал сериозни странични ефекти, с изключение на възможно зачервяване, парене и
сърбеж на кожата при локално приложение“, каза Робърт Л. Хармън, MD, който беше медицински
директор на Фондацията за превантивна медицина Мати Еванс Алдерман, част от Холистичния
здравен център на пустинята в Палм Дезърт, Калифорния. д-р

Хармън е използвал DMSO като артритна терапия в продължение на няколко години. „Кожната
реакция е много по-забележима при определени хора, отколкото при други. Няма друга връзка,
която можете да създадете. Това е чисто идиосинкразия на индивида.
„Не сме срещали никакви токсични реакции интравенозно, въпреки че сме давали на хора
над 50 cc чист DMSO в 500 cc разтвор на Рингер лактат в рамките на период от два часа. Няма
токсични ефекти нито незабавно, нито със закъснение“, добави д-р Хармън. „Приложихме го
навсякъде, където имаше проблеми със скелета със стави, мускули и съединителни тъкани.“
Най-големият проблем на DMSO - миризмата, която се появява при инжектиране на лекарството

интравенозно или интрамускулно, приеман през устата в сок или подкожно чрез нанасяне
върху кожата, не е напълно разгадан. Химикът Робърт Хершлер е комбинирал DMSO със серия от
сложни вещества, включително урея, сол и други елементи, за локално приложение. Той е намалил
миризмата на DMSO с тези комплекси с около 75 процента. Когато интравенозно DMSO се прилага
на сериозно ранени или болни хора в болница като медицинския център, свързан с Медицинския
факултет на Университета на Орегон, ендотрахеалната тръба на пациент в безсъзнание се закача
към аспиратора на стената, за да се намали миризмата. Изпускателните вентилатори се монтират и
работят в обикновени болнични или лекарски кабинети, където се влива DMSO.
В други случаи пероралното приложение на DMSO може да промени миризмата си,

ако пациентът яде сирене, сладолед, мляко и други млечни продукти преди това. Суровото
мляко изглежда особено способно да намали миризмата от устата, когато човек пие DMSO.
Суровото мляко е основната напитка на децата в Чили. Кога
Чилийските младежи получават DMSO по един от трите обичайни начина, миризмите на тялото
и дъха им са по-малко неприятни, може би поради суровото мляко в диетата им.
Представителят на Съединените щати Робърт Дънкан, член на Конгреса от

Щат Орегон се съгласи, че миризмата остава основният проблем при използването на DMSO.
Конгресменът Дънкан каза на комисията по въпросите на стареенето на Камарата на
представителите: „По отношение на моята собствена употреба, най-сериозният страничен ефект
е заплахата от развод от жена ми, защото тя не харесва миризмата. Д-р Джейкъб е премахнал част
от миризмата и я е маскирал в друг препарат с аромат на зимно зелено.

„Попитах жена ми дали не харесва аромата на зимно зелено и дали това не би било
отстранете нейните възражения. Тя каза не. Вместо да миришете като приливите в Байон,
Ню Джърси, когато приливът е изчезнал, каза тя, сега миришете като съблекалнята на Green Bay
Packers. Но тази миризма е безкрайно малка в сравнение с облекчението.
Тази характерна миризма, която изчезва веднага щом DMSO влезе в контакт с
съдържанието на вода в тялото е причината да не са провеждани двойно-слепи или
единично-слепи клинични изследвания, които са толкова желани от FDA.
Докладът на специалния комитет по диметил сулфоксид, отдел по медицински науки, Национална
академия на науките – Национален изследователски съвет, подкрепен от Администрацията по
храните и лекарствата, Договор FDA 70-22, Заповед № 14, издадена август 1973 г. излезе от същата
страна като FDA. Въпреки това докладът ясно посочи причината за липсата на двойно-слепи
тестове - миризмата. Тази ad hoc комисия каза: „Очевидната невъзможност да се намери вещество,
произвеждащо както уникалната миризма в дъха, така и дразненето на кожата от DMSO, доведе
до липсата на двойно-слепи контролирани проучвания, в които плацебото не можеше да бъде
идентифицирано от участниците.“ Така че миризмата на DMSO е пречка по много начини
един.
ОСЪЖДАНЕ НА ДРУГИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
Комитетът ad hoc се спря силно на различните други странични ефекти като рационализация
на позицията си срещу DMSO. И все пак, той се предпази от всякакво осъждане и дори почти се
доближи до препоръчването на DMSO поради съотношението цена-полза. В него се казва: „ДМСО
предизвиква странични ефекти, особено върху кожата, при повечето лекувани хора и има
спорадични случаи, при които ДМСО с достатъчна увереност се свързва с остра генерализирана
уртикария [копривна треска] при хора.
Има и доказателства, че при някои видове лабораторни животни DMSO в дози
малко по-високи от тези, предвидени за човека, произвежда уникална промяна на лещата. Естеството на
тези странични ефекти, вносът на данните за животни и честотата на нежеланите реакции сами по себе си
не биха оправдали спирането на лекарството при клинични обстоятелства, при които то обещава спасяване
на живот или при които очевидно би било по-ефективно от наличните в момента лечение за спиране на
болестен процес, намаляване на увреждането или облекчаване на болката.
Членовете на комисията, всички учени лекари или доктори в областта на здравните науки,
прегледаха повечето от доказателствата за токсични ефекти на DMSO при хората и заключиха, че
докладите „не отговарят на съвременните критерии за оценка на токсичността и безопасността на

лекарствата. Въпреки това, ние вярваме, че има разумни доказателства, че с изключение на ефектите върху
очите, токсичността на DMSO е относително ниска. . . ние заключаваме, че използването на DMSO за лечение
на заболявания, за които няма задоволителна терапия, няма да бъде особено опасно и че по-нататъшното
клинично изследване на лекарството при лечението на такова заболяване е оправдано.
Членовете продължиха своите продължаващи подозрения, свързани с ефектите върху очите на

животните и всякакви потенциални опасности за хората. Те казаха ". . . доказателствата за очни ефекти при
животни при хронични проучвания са такива, че рискът при продължително прилагане при хора трябва
внимателно да се претегли спрямо очакваните терапевтични резултати, но ако доказателствата за
ефикасност го налагат, изследванията, включващи двуседмично лечение, могат да бъдат предприети с
малко риск от очни ефекти.
„По-нататъшното изследване на DMSO, използвайки съвременни токсикологични процедури,
е абсолютна необходимост за разработване на солидна основа за преценка на безопасността на
продължителната употреба на това лекарство от пациенти с минимално медицинско наблюдение и наблюдение
Такива изследвания върху животни, особено маймуни, трябва да включват:
Добре проектирано и изпълнено изследване на лещовидните ефекти при подчовешки примати.
Оценка на потенциала на DMSO за предизвикване на канцерогенни, тератогенни и мутагенни

ефекти.
Изследвания на биохимичните и метаболитни аспекти на действието на DMSO върху животинския
организъм.
Сравнение на токсичността при орално и кожно приложение.
„Подкомитетът се надява, че могат да се извършат допълнителни изследвания на експозицията

на хора и толерантността към DMSO, включващи ежедневно кожно приложение за дълги периоди от
време. При такива изследвания трябва да се обърне внимание не само на лещата, но и на признаците на
токсичност за кръвните клетки и различни органи.
В телевизионното предаване Good Morning America комисарят на FDA Краут каза: „Тези
тестове трябва да бъдат направени от промоутърите или спонсорите на лекарството.
Ние сме в състояние да одобрим работата, след като тя е свършена. Носенето на топката от името
на лекарството е това, което обикновено правят фармацевтичните компании. И наистина, днес се
извършва известна работа за DMSO, която е с високо качество. Очакваме с нетърпение да имаме
тези данни след около година. Мисля, че през следващата година няма да има голяма промяна от
това, което виждате сега, но сегашната мода [за предоставяне на DMSO на хората] ще отшуми и след
година или две ще имаме данните, от които се нуждаем.“
Майкъл А. ДеЛука, доктор по медицина, ортопедичен хирург, предоставящ услуги като
Humble Orthopedic Associates, PA, от Хъмбъл, Тексас, писа до конгресмена Клод Пепър на 30 май
1980 г., казвайки:
Благодаря ви много за страхотната подкрепа, която оказвате на медицинската

професия в законопроекта HR 7023 за легализиране на употребата на DMSO на
национално ниво. . .Бих
. искал да знаете, че аз, като практикуващ ортопедичен
хирург и лекар с няколко години практика, оценявам вашите усилия и освен това
съм на мнение, че DMSO има много категорична полза по отношение на лечението на
пациентите. Още по-наложително е да можем да напишем това с рецепта, тъй като
страничните ефекти за всички практически цели не съществуват.
Отново много ви благодаря за вашия принос срещу тази неумолима

бюрокрация, която в момента пречи на практикуването на медицината в тази област.
ГЛАВА 6
Мощната отвара за спортни травми
По време на последната си година в колежа, Джун Джоунс, III, за да стане куотърбек на

професионалния футболен отбор на Атланта Фалкънс, подписа договор да играе топ топ лигата след
дипломирането си. Но той се надяваше ръководството на отбора да не го изведе точно тогава на футболното
игрище и да го помоли да покаже уменията си. Причината? Не можеше да вдигне дясната си ръка, за да
хвърли футболна топка.
Джоунс страдаше от калцификация в дясното рамо, хвърлящата му ръка.
Няколко дни той изобщо не можеше да тренира. Не можеше да облече якето си, защото движението на
ръката му причиняваше такава агония. Прекарваше безсънни нощи, гърчещ се в студена пот, особено
ако случайно се претърколи на дясната си страна. Калцираният бурсит на рамото му заплашваше да
сложи край на професионалната му футболна кариера, преди дори да е започнала.
„За щастие бях използвал DMSO за навяхвания и контузии на глезена в гимназията, но никога не съм
мислил да го използвам за рамото си“, каза Джоунс пред Специалната комисия по стареенето на Камарата
на представителите на Съединените щати. „Така някак случайно прочетох във вестника за работата на д-р
Джейкъб и отидох да го видя.“ Джоунс първоначално е от Орегон, трансплантиран в Джорджия и повечето
хора от Орегон смятат ДМСО за домашна държавна култура – техният особен принос към медицината
прогрес.
„Бях лекуван с DMSO“, продължи Джоунс. „Използвах го в последната си година и ми помогна през
сезона относително безболезнено. . . . Започнах да го използвам в четвъртък
и до събота щях да изкарам пет или шест часа без болка. Бих преминал през това в продължение на шест
месеца от юли до декември. Накрая казах, може би ако просто не правя нищо повече с рамото си, всичко
ще се оправи. Така че от декември до първата половина на април не вдигах тежести и не хвърлях футбол.
Но рамото ми все още ме хвана
по-лошо.
„Отидох да видя д-р Джейкъб и той ми би инжекция в рамото. Той

ми каза, че ако използвам DMSO в продължение на тридесет дни без прекъсване, тази
калцификация ще изчезне. Стана!
„Най-малкото, отидох на лагер през юли, без болка, без да използвам повече DMSO,
и рентгеновите снимки не показаха калцификация в рамото ми. Преди това бях взел
кортизон, бутазолидин и всички неща, които лекарите от екипа ми казаха, че ще помогнат на

рамото ми. Те не. Единственото нещо, което ми помогна беше ДМСО. Без този наркотик
нямаше да играя днес.”
Лечение с DMSO за състояния, свързани със спорта, като дислокации, сериозни
порязвания, остри навяхвания, разтежения, счупени кости, тенис лакът и широк спектър
от наранявания в гимнастика, състезания по лека атлетика, конвенционална борба, футбол,
баскетбол, джудо, гмуркане, плуване, вдигане на тежести, гръко-римска борба, ски , колоездене,
водна топка и фехтовка беше добре прието от спортистите, техните треньори, треньори и
служители на отбора. В случаите на остра травма болката се облекчава бързо, понякога
впечатляващо. Отокът спада и функцията се възстановява.
Обучаващи и лекари казаха, че лечението е толкова грандиозно, „че ни принуждава да
призовем пациентите си да бъдат изключително внимателни, за да избегнат по-нататъшно
увреждане на ставата“, която може да не е зараснала напълно.
Хроничните състояния, някои от които отново са се обострили, също реагират бързо с
облекчаване на болката, намалено подуване и подобрена функция. DMSO също насърчава
бързото възстановяване и връщане към действие след обездвижване за фрактури.
Институтът по спортна медицина на Италия казва: „Пълната липса на нежелани

съпътстващи реакции, лекотата на прилагане и малкото предпазни мерки, които трябва да
се спазват, правят DMSO лекарство за широка употреба в медицинската терапия, а също и
спешно необходимо лекарство в свързана със спорта травматология”.
ЛЕЧЕНИЕ ПРИ СПОРТНА ТРАВМА
Има ли причина за такова драматично намаляване на тъканите, увредени при спорт и други
причини за травма на тялото? „Да“, казва д-р Стенли Джейкъб. „В епруветката, ако имате клетки,
които са увредени от това, което наричаме осмотичен стрес, и добавите DMSO към тези увредени
клетки, вместо тези клетки да умрат, тези клетки ще бъдат съживени и ще се върнат в нормално
състояние.“
DMSO постига това, защото, както обяснява д-р Джейкъб, „Всъщност го прави
повече от облекчаване на болката. DMSO не е просто вещество, което намалява болката
и облекчава възпалението. Той всъщност облекчава подуването и това е доказано в добри
фундаментални научни изследвания.
Греъм Риди, д-р от Enumclaw, Вашингтон, бивш лекар на отбора на професионалния
футболен отбор Oakland Raiders, посочи, че неговите играчи са се възползвали значително от
рутинната употреба на DMSO. Той направи точно това, което д-р Джейкъб описа. При 70 до 80
процента от тези, които са го прилагали за футболни наранявания, добре е да
бяха постигнати отлични резултати. Контузените играчи имаха незабавно намаляване на отока и
болката и следователно по-бърза рехабилитация от конкретната травма. Тези ползи бяха
забелязани от атлетите чрез сравняване на техните настоящи наранявания, за които те прилагаха
DMSO, с предишни наранявания от подобен характер, които са получили. Освен това те сравняват
собствения си опит с нараняване и опита на други хора със същите видове текущи травми.
Д-р Риди каза: „DMSO, при концентрация от 70 процента, е отлично лекарство, което
изглежда значително съкращава времето за рехабилитация при спортни наранявания на меките
тъкани или разраняване на ставите. Определено ще има значителен принос за подпомагане на
тези от нас в областта на спортната медицина, частната практика и индустриалната медицина.
„Струва ми се, че една от основните ни цели е бързо да върнем хората към техните дейности“,
добави спортният лекар. „Така че основното значение при употребата на DMSO може да не е само в
облекчаването на болката, но и в способността за по-бързо възстановяване на този човек.
Следователно, това може по същество да ни спести милиони долари като нация чрез рехабилитация
на пациента с промишлена травма и връщането му на работа.
„При професионалните футболни и спортни наранявания се интересуваме от времето за

рехабилитация. Ако всъщност можем да намалим болката, да намалим подуването и по-бързо да
възстановим този играч или човек обратно към неговата активност, можем значително да намалим
загубата на игрово време, загубата на работно време и да повишим качеството на живот.“
РЪКА ЗА НАГЪЛНЯВАНЕ, КОЯТО Е РЕАБИЛИТИРАНА
Има стотици истории за човешки интерес в бейзбола от Висшата лига, но сигурен плач е това, което
се случи с питчъра на Вашингтон Сенаторс Бил Денехи. Денехи беше играчът, който имаше рекорд
от 9-10 победи и голям удар в мача при последната си поява. Следващата пролет той скъса мускул на
рамото си и беше продаден на Кливланд Индиънс. Но сделката може би беше най-доброто нещо,
което някога се е случвало на Денехи, защото го свърза с DMSO, за да възстанови рамото си.
Денехи беше продаден на Вашингтон Сенаторс от Ню Йорк Метс в сделка за $100 000 през
октомври 1967 г. От момента, в който пристигна на тренировъчните терени на Помпано Бийч,
Флорида през пролетта на 1968 г., от него се искаше много. Сенаторите не само настояваха да го
привлекат в сделката, но също така му приписаха униформен номер 14 – номерът, който Гил Ходжис
носеше като играч на Бруклин Доджърс и Ню Йорк Метс, и като мениджър на Метс. Денехи имаше
много, за да живееш.
„Първоначално нямах нищо против“, каза красивият десничар с вълниста коса от
Мидълтаун, Кънектикът. „Знаех, че Метс има много добри млади питчъри и реших, че с клуб
като Вашингтон ще получа шанс да играя.
„И отначало го направих. През онази пролет предполагам, че съм работил толкова ининга,
колкото всеки друг питчър от персонала, и имах доста добри резултати. Но тогава сезонът отвори
и те просто ме забравиха.
Денехи изигра само три мача през сезона. След това той беше изпратен в Бъфало, за
да участва в Международната лига, където записа рекорд от 9-10 победи с клуб от втора дивизия.
Той остана там две години и най-накрая изглеждаше, че сенаторите ще го извикат, за да започне
да играе на пълен работен ден във висшите лиги, когато Денехи скъса мускул на рамото си.
Докато той лекуваше увредените мускулни влакна, сенаторите го търгуваха с индианците

от Кливланд. Търговията го отвежда в Портланд, Орегон, където се свързва с д-р Джейкъб,
който излекува проблемите му с рамото, използвайки разтворителя, с който хирургът е толкова
тясно свързан.
„Този лекар ме запозна с нещо, наречено DMSO, и беше приложено към него
моето рамо. Това е много мощно нещо и трябва да знаете как да го използвате. Той
разгражда тъканите на белега в нараняването и възстановява силата на мускулите“, каза
Денехи.
„Елгин Бейлър го е използвал на коляното си, както и Джери Лукас. [Това бяха добре
известни баскетболисти.] Тази пролет го дадох на Джим Лонборг в Пуерто Рико,” добави
Денехи, “и той изигра игра от десет ининга в последния си старт.” Лонборг хвърляше за Бостън
Ред Сокс.
След като започна да използва DMSO, Денехи посети Лен Занки,
бейзболният скаут, който първоначално го подписа за Ню Йорк Метс.
„Когато му казах, че ръката ми отново се повдига, Лен трябва да е докладвал на Метс“,
спомня си Денехи, „защото няколко дни по-късно получих обаждане от мениджъра Джони
Мърфи и той ми каза, че Метс може да ме призове отново. ”
Със сигурност го направиха и през 1971 г. Денехи раздели годината между игра за Мемфис
в Южната лига и Тайдуотър в Международната лига. Той имаше завиден резултат от 10-8 победи.
Виждайки това и с натиск от други клубове от висшата лига, които искаха да придобият Бил
Денехи, Метс го повишиха в списъка на висшата лига.
„Не знам какви са шансовете ми да стана този клуб“, каза той. "Очевидно е
те имат много наклони. В момента всичко, което мога да поискам, е шанс. Знам едно нещо.
Рамото ми отново е силно. Сред Мемфис, Тайдуотър и Пуерто Рико, I
направи 261 ининга тази година и удари 208 удара. Не бих могъл да направя това, ако не бях
здрав.”1 Бил Денехи получи своя шанс и стигна до Висшата лига като помощен питчър.
DMSO му даде възможност да покаже, че раменният му мускул е в добра форма и може да

свърши работата. Денехи игра за Детройт Тайгърс в продължение на няколко години. Сега той
напусна висшата лига заради възрастта, а не поради болки в рамото. Това вече не го притеснява.
Ако някога се случи, Денехи се чувства сигурен, че може да възстанови доброто здраве на рамото
си чрез прилагане на DMSO.
ЛЕКАРИТЕ В ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СПОРТЕН ЕКИП ИЗПОЛЗВАТ DMSO
През първите месеци на 1980 г. Камарата на представителите на Съединените щати поиска

отговорите под формата на въпросник до лекарите на професионалните спортни отбори. Той
включва такива въпроси като: (1) Някога предписвали ли сте или вашият треньор на отбора
използвал ли е DMSO на спортисти, за които се грижите? (2)
За какви видове симптоми, неразположения или заболявания сте предписвали или сте виждали
лекарството да се използва? (3) Според вас лекарството ефективно ли е за намаляване на
възпалението, болката или други симптоми на артрит? (4) Според вас, трябва ли Съединените
щати да легализират DMSO за лечение на артрит и други заболявания при хората? Моля
коментирайте! (5) Бихте ли искали да свидетелствате пред специалната комисия по стареенето по
тези въпроси? Идентифицирането на отговарящия лекар не беше задължително.
Специални лекари от професионалните атлетически отбори дадоха отговори на
въпросник. От тридесет и деветте, които отговориха, само седем признаха, че редовно са
използвали лекарството за такива състояния като възпаление на ставите, навяхвания,
подуване, тендинит, бурсит, мускулни натъртвания и контузии и подагра. Допълнителни
петима лекари от екипа казаха, че са виждали лекарството да се използва за същите състояния.
Десет от дванадесетте лекари, които са използвали или са виждали употребата на лекарството,
намират DMSO за ефективен при намаляване на възпалението, болката или други артритни симптоми.
Повечето лекари, които отговориха на въпросника, смятаха, че по-нататъшното проучване е
оправдано и необходимо, за да се определи неговата безопасност и ефикасност, преди DMSO да
бъде легализиран в Съединените щати за лечение на артрит и други заболявания при хората.
Следват коментари от лекари, посещаващи професионални атлетически отбори: RR от

Хайланд Парк, Илинойс, каза: „Бях ранен експериментатор с DMSO
и единственият страничен ефект беше неприятният дъх.
RC от Орегон Сити, Орегон, написа: „Както посочих в отговорите във вашия
Приложен въпросник, смятам, че поне към този момент не са доказани лоши ефекти, поне при локалното
използване на DMSO, и аз лично го намирам за толкова ефективен, колкото повечето патентовани контраиританти
като Ben Gay и този тип лесно налично средство за защита. Основното ми безпокойство относно разпространението
на DMSO е, че ако някои от нещата се случат на национално ниво, които се случват на местно ниво, мисля, че това
ще бъде причина за сериозна загриженост. Бих искал специално да привлека вниманието ви към факта, че DMSO
се инжектира за лечение на различни заболявания и мисля, че това определено е преждевременно и донякъде
авантюристично в този момент. Във всеки случай, аз мисля, че ако DMSO е общодостъпен за обществеността, това
трябва да бъде направено по много регулиран начин и в този момент, ограничено само до локална употреба.
DA на Атланта каза: „Ако може да се направят подходящи проучвания, за да се види дали има
всяко обективно доказателство за ефикасността на лекарството, тогава [аз] бих предпочел избрана употреба.“
EM от Балтимор каза: „Контролирани проучвания от квалифицирани одобрени изследователи
са били и се правят. Предлагам да се консултирате с тези хора. FDA трябва да може да ви напътства. Ако
Конгресът не вярва или не разчита на FDA, те трябва да подобрят FDA.
EV от Филаделфия написа: „Има достатъчно анекдотична информация, която предполага
това е полезно лекарство, за което смятам, че трябва да се проведат подходящи научни изследвания. Не бих
използвал лекарство, докато не бъде оценено."
YC от Хюстън каза: „Когато се използва разумно, това може да бъде много полезно и
полезно лекарство за облекчаване както на краткосрочни, така и на дългосрочни ставни симптоми и болки.“
В резюме на въпросниците, изпратени до лекарите на професионални спортни отбори,
служителите на комисията посъветваха членовете на специалната комисия по стареенето:
„Комисията научи за очевидно широко разпространената „контрабандна“ употреба на DMSO в професионалната
атлетика. Лекарите от екипа обаче не бяха склонни да обсъждат това с комисията. Само двадесет от 110 лекари на
професионални спортни отбори са отговорили на нашия въпросник от януари. Три признаха употребата на DMSO,
въпреки че осем твърдяха, че DMSO е ефективен за намаляване на болката или възпалението.
Лоуъл Скот Уейл, DPM, от Дес Плейнс, Илинойс, който е професор по подиатрична хирургия и
ортопедия в колежа по подиатрична медицина в Илинойс и основател на Центъра за спортна медицина на
колежа и който е спортен подиатър за футболния отбор Чикаго Беърс и Олимпийският отбор по гимнастика
на Съединените щати използва DMSO редовно за контузените спортисти.
Той прилага разтворителя от около дванадесет години. Една от класическите третирани области е гимнастиката.
„Казвам класически, защото успях да прекарам цели три дни с децата

Олимпийските изпитания през 1980 г., използвайте DMSO всяка минута и вижте как
точно техните симптоми са изчезнали,” каза д-р Weil. „Имахме конкретен гимнастик, който
получи тежко изкълчване на глезена. Нейният треньор смяташе, че няма шанс тя да участва
в изпитанията и беше на път да я одраска. Използвах DMSO в комбинация с някои други
физиотерапевтични методи и тя продължи не само да изпълнява, но и да влезе в
олимпийския отбор.
„По-голямата част от моя опит с DMSO е с използването му за тендинит, миозит
[състояния от типа на мускулно възпаление], ситуации след нараняване като мускулно
издърпване, изкълчване на глезена, разтежения и разкъсвания на меките тъкани. Този
тип проблеми са отговорили най-успешно на DMSO. В допълнение, аз съм го използвал за
моите пациенти с артрит, особено тези с ревматоиден артрит, и те имаха драматичен
облекчаващ ефект.
„От броя на пациентите, на които съм приложил DMSO, вероятно съм имал около 60
процента успех. 40-процентният процент на неуспех е при хора, които просто не показват
никакви добри или лоши ефекти от лекарството,” каза д-р Weil. „Единствените странични
ефекти са известно дразнене на кожата и случайни възпалителни мехури при хора с
чувствителна кожа. Кожните проблеми се лекуват лесно с ледени апликации или
кортизонов крем и не изглежда да създават голям проблем. Не съм забелязал друг тип
алергични реакции или неблагоприятни ефекти.
Формите на DMSO, които д-р Weil прилага локално, са ветеринарни
в 80-процентов гел и 50-процентов разтвор с фармацевтичен клас Rimso-50, който
обикновено се прилага вътрешно за интерстициален цистит. Възпалителни състояния,
като нервно възбуждане в стъпалото, са там, където той намира, че работи най-добре.
Футболист на Chicago Bears, който скъса мускул на бедрото, трябваше да бъде извън
строя за пет седмици. „Използвах DMSO върху него всеки ден“, каза д-р Weil, „за около
половин час го втривах в нараненото място. След това го накарах да го нанесе преди лягане
и да го държи цяла нощ. След шест или седем процедури играчът откри, че има пълен
обхват на движение, почти никаква болка и може да изпъне крака си, както иска. Той се
върна към футбола веднага след това.
ИГРАЧИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ЛИ ГО САМИ?
„Не само имах опит с употребата на това лекарство по време на моите спортни начинания“,
каза Джун Джоунс, „но и емоционално се ангажирах с него. . . . Виждал
съм хора да постигат невероятни резултати. Съвсем наскоро видях човек, който не беше
ходи за близо шест години. Той не беше мърдал пръстите на краката си от близо осем години.
За облекчаване на болката той постави DMSO върху гръбначния си мозък, без да мисли, че може
да направи нещо друго - сега той ходи в рамките на две седмици след употребата му.
Джоунс обясни, че DMSO се използва широко като лечител и болкоуспокояващо сред спортните
фигури в редица атлетически отбори, а не само във футбола.
Те не позволяват това знание да бъде широко разпространено, освен помежду им, тъй като
употребата на наркотици от всякакъв вид е неодобрена в професионалния спорт.
Наркотиците могат да дадат на играч нечестно предимство чрез изкуствени средства.
Рънингбекът на Атланта Фалкънс, Хаскел Станбак, изкълчи глезена си в
първата игра, в която той най-накрая стана титулярен играч. През 1978 г. той работи усилено в
тренировъчния лагер и беше обявен за първи защитник за сезона. Това беше неговият голям шанс.
В третата четвърт на този първи мач, между Соколите и Хюстън Ойлърс, Станбек счупи кост и
разкъса връзки на глезена си. Лекарите на отбора решиха, че той ще трябва да носи гипс в продължение
на шест седмици и играчът беше включен в списъка с контузени резерви.
Знаейки последствията от поставянето на гипсова превръзка на глезена, Станбак осъзна, че

е приключил за сезона. Голямата му възможност беше изчезнала. Щяха да отнеме още четири или
пет седмици, след като гипсът беше свален, за да може кракът му да бъде отново достатъчно добър,
за да играе на терена. Сезонът щеше да свърши, преди да успее да избяга и една крачка.
Мениджърите на отбора му казаха да вземе екипировката си у дома. Той беше разбит. Там
нямаше да бъде повече футбол за Станбак. Тогава Джун Джоунс дойде да го спаси.
„Казах, вземете тези неща вкъщи и ги сложете цяла нощ. Казах, буди се на всеки час и го слагай.
Правеше го цяла нощ”, обясни Джоунс. „Той дойде в понеделник без подуване на глезена. Лекарите не
можеха да повярват. Отидоха пак на рентген. Костният чип все още беше там. Те все още твърдяха, че
има нанесени щети.
Соколите имаха почивка във вторник. Без игра и без тренировки. Лекарите казаха, че ще изчакат
до сряда, за да видят какво се е случило с глезена на Станбак, преди да направят преценка дали той може
да играе. Станбак сложи ДМСО върху стъпалото и крака си през остатъка от понеделник и целия вторник.
Той пристигна на тренировка в сряда, способен да ходи, да бяга, да се бори, да хвърля футболна топка и
да извършва всички други дейности, изисквани от професионален играч. Той игра това следващата
неделя срещу Лос Анджелис Рамс.
„Наличността в нашия бизнес е най-важното нещо за един спортист“, каза Джоунс. „Ако се
контузите в тренировъчния лагер, вашите доходи, животът ви, всичко това
поддържа доходите ви могат да бъдат изтръгнати отдолу само от нараняване.

Той каза, че DMSO „увеличава и намалява времето за връщане на работа след
нараняване“.
Когато беше лекар на Оукланд Рейдърс, д-р Греъм Риди приложи 70
процент DMSO към наранявания на играчите си на експериментална основа, започвайки
през октомври 1971 г. Той предостави на всеки пациент внимателно обяснение за страничните
ефекти от дъха на миди и възможното дразнене на кожата до седемдесет и два часа след
приложението. „Нашата техника на нанасяне беше да го прилагаме щедро върху цялата
засегната става или мускул“, каза той, „оставяйки го да изсъхне за пет минути. Тази процедура
ще се повтори до четири пъти. Тези лечения се провеждат от два до четири пъти на ден в
продължение на три до четири дни.
„Често играчите бяха хоспитализирани заради тежки остри ставни или мускулни
проблеми. Те бяха обездвижени, ледени и повдигнати за четиридесет и осем часови периоди,
през които DMSO се прилагаше по предписания начин. В продължение на общо пет години
DMSO е използван приблизително двадесет до тридесет пъти годишно,” д-р.
Риди каза. „Някои от играчите, които са използвали наркотика, са Бен Дейвидсън, Том
Кийтинг, Дарил Ламоника, Фред Белитников, Джим Ото и Боби Мур. Най-голяма е стойността
му при прилагането му в първите три до четири дни след остро нараняване на мускул или
става със силен оток. Нашият опит беше значително намаление, настъпило от 70 процента до
80 процента от времето с тези наранявания.
Вероятно най-драматичното намаляване на ефектите от спортна травма, което д-р.
Риди описва тежка контузия на лакътя, получена от Боби Мур след натрупване по време на
футболен мач. Веднага след края на играта лекарят нарисува DMSO върху контузията на Мур и
цялата около лакътя. Практически, докато разтворителят действаше, пациентът и лекарят
видяха как подуването намалява до степен, в която се появи истинска трапчинка. Робърт
Розенфелд, доктор по медицина, ортопедът на Falcon, беше видял и отбелязал същия този
феномен. Намаляването на болката също е бързо, така че основната полза, която играчите
изпитват при използването на DMSO под лекарско наблюдение или самостоятелно, е бързо
намаляващо подуване на мускула или ставата, със свързаното облекчаване на болката.
Когато отокът и болката изчезнат след няколко дни, лекарите могат да побързат
рехабилитация на наранената част чрез въвеждане на други по-героични мерки.
Обичайната оценка на играчите за ползата варира от 50 процента до 75 процента по-бързи
резултати и завръщане на полето, отколкото от предишните им лечения на наранявания.
ДВОЙНО-СЛЯПИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СПОРТА

Бяха проведени двойно-слепи, плацебо-контролирани изследвания, за да се научат

истинските характеристики на DMSO при спортни травми. Например, през 1981 г.,
използването на DMSO за тенис лакът и тендинит на ротаторния маншон беше тествано
в такова двойно-сляпо проучване. В продължение на една година спортните лекари EC Percy и
Карсън лекува 102 пациенти с клинична диагноза медиален или латерален
епикондилит (тенис лакът) или тендинит на ротаторния маншон с локално приложение
на диметилсулфоксид или плацебо. Тяхното двойно-сляпо контролирано проучване е
проведено върху тези пациенти в частната практика на ортопедичен хирург, за да се
определи колко добре DMSO лекува тези две общи клинични състояния. Резултатите от
това проучване показват, че DMSO подобрява болката, чувствителността и подуването и
улеснява увеличения обхват на движение. Четиридесет пациенти бяха лекувани за всяко
от двете заболявания; пациентите, лекувани със 70-процентов воден разтвор на DMSO, не
са получили по-благоприятен ефект от лекарството, отколкото пациентите, които са
получили 5-процентов воден разтвор на DMSO плацебо.2
Д-р Риди се опита да проведе двойно-слепи проучвания сред играчите, но откри, че
нямат абсолютно никаква стойност, поради специфичните характеристики на DMSO.
Той приложи 10-процентов разтвор като плацебо, но ефектът беше много по-малко дъх
на мида, само минимално зачервяване на третираната зона и много по-бързо време за
изсъхване от обикновено при 70-процентния разтвор.
Д-р Риди каза: „Имахме играч, Фред Белитников, който имаше контузия на
рамото и контузия на глезена при pileup. Седемдесет процента бяха приложени в глезена
и само 10 процента в рамото. Той много бързо ми каза: „Докторе, това не са истинските
неща; не е червено и изсъхва твърде бързо.“ Така че двойно-слепите проучвания не можаха
да бъдат завършени.
ИГРАЧИТЕ ВИЖДАТ НУЖДА ОТ DMSO
Д-р Риди видя, че светлокосите и светлокожи играчи изглежда изпитват кожни

реакции по-рано от тези с по-тъмен цвят. Но степента на кожната реакция не е
пропорционална на ползите от намаленото подуване. Той прилага редовно ДМСО за
остро подуване, дължащо се на травма на която и да е става или мускул, особено на
крайниците, особено глезена, лакътя, ръцете или китката.
Неблагоприятните ефекти, на които е бил свидетел, са същите, които са били обсъждани: мида
дъх от стриди, който не реагира на редица дезодоранти за дъх, и локални кожни

реакции. Кожното дразнене изглежда идва в две отделни вълни, обикновено от третия
до четвъртия ден или от деветия до шестнадесетия сеанс на лечение. в честно-
сложни, светлокоси играчи, това дойде малко по-рано. Тези симптоми обаче обикновено
изчезват в рамките на седемдесет и два часа след последната сесия на лечение. „Трябва също
така да заявя, че тези ефекти бяха приветствани от много от играчите, за да ги върнат да
играят по-рано“, каза д-р Риди.
Преди шестнадесет години д-р Риди прекрати връзката си с Оукланд Рейдърс, когато се
премести в сегашния си дом в Енумклоу. Активно ангажиран в клиничната практика и в
образованието на общността относно превантивното поддържане на здравето и злоупотребата с
наркотици, д-р Риди все още използва DMSO като терапевтичен инструмент. „Моят опит в
използването в частната ми практика извън сферата на спортната медицина по същество не е
първичен, защото избирам да го използвам в рамките на областта на спортната медицина, тъй
като бях взел това решение с д-р Джейкъб за това. Бих казал обаче, че много бих искал да го
използвам при мои пациенти с артрит и остри наранявания на глезена, защото около 50 процента
от моята практика е спортна медицина.
Така че ще бъда много нетърпелив той да бъде пуснат, за да мога да го използвам
по-широко.
Дарил Ламоника, бивш защитник на Оукланд Рейдърс, писа на Вал
Халамендарис, съветник в Комисията по остаряването на Камарата на
представителите, на 2 април 1980 г. от Уолнът Крийк, Калифорния. Ето какво каза футболистът:
Пиша, за да изразя чувствата си относно моя опит с DMSO.

Като бивш професионален спортист имах възможност да го използвам поради
наранявания. Първият път беше на заклещен палец на ръката ми за хвърляне. Отокът
беше толкова силен, че не можех да го огъна. Беше приложен DMSO и, за голяма моя
изненада, подуването започна да изчезва за минути.
Въпреки че кожата ми избухна за момент, в рамките на три дни отново
хвърлях силно топката и успях да се състезавам успешно следващата неделя
следобед. Чувствам, че това не би било възможно без ползата от това необичайно
лекарство.
Имал съм и други наранявания, при които е използван ДМСО и резултатите
са много положителни. Беше нанесен върху подуто ми и разтегнато ляво коляно,
долната част на гърба ми, задръстения ми малък пръст на хвърлящата ми ръка и
чувствителния ми и възпален десен лакът.
Трябва да отбележа, че имахме отличен екипен лекар, д-р Греъм Риди. Разчитах
на неговите медицински съвети и насоки и смятам, че той е най-инструментален за
цялостния ми успех в NFL. Той наистина ме запозна с DMSO.
Играл съм с много други играчи, които са използвали DMSO страхотно

успех. Единственият недостатък, който забелязах, би бил, както го нарече
жена ми, „груба телесна миризма“. Това не добави много към социалния ми живот, но
разбирам, че това е коригирано.
Аз лично смятам, че има голяма нужда от DMSO, не само за

професионални и любители спортисти, но и за всички хора, които страдат от болка.
Вал, нашето общество е благословено да има лекарства като DMSO, които да ни помагат
през нашите нещастия.3
ГЛАВА 7
Лечение на артрит с DMSO и
Диета
Служител на митническата служба на Съединените щати, Роджър О. Варга от Бауи,

Мериленд, получи документи за развод от съпругата си. Личността на мъжа беше толкова
дразнеща от неспособността му да приеме болката от артрита, че „жена ми не може повече
да ме търпи“, призна той.
Г-н Варга е дългогодишна жертва на ревматоиден артрит на цялото тяло и
ревматоиден спондилит (гръбначен артрит). Болките му в ставите стават все по-лоши
през последните пет години до степен, че не може да се справи с ежедневния стрес.
След като прие интравенозна (IV) DMSO антиартритна терапия, Варга, сега на
петдесет и девет години, най-накрая намери невероятно облекчение за по-малко от пет
дни. Той успя да се върне към нормалната си работа. Пациентът претърпя две отделни
сесии на лечение с DMSO IV в продължение на четиринадесет месеца и си тръгна у дома
и двата пъти, като се чувстваше доста комфортно. Сега той се поддържа между
интравенозните сесии с локален DMSO под формата на мехлем - DMSO, смесен с колд
крем в 70-процентна концентрация.
***
Експерт в отглеждането на прекрасни овощни градини, който живее в Маунт Ейри,

Северна Каролина, Калвин Клейтън Върнън, страда от комбинация от ревматоиден
артрит и остеоартрит, които са се заселили главно в гърба, раменете, бедрата и левия глезен.
От приемането на перорално, локално и IV-приложено лечение с DMSO, Mr.
Върнън, който току-що беше навършил седемдесет и две години, установи, че болките му в ставите значително намаляха.
Той можеше да ходи по-добре, имаше по-малко подуване на глезена и увеличи

подвижността си във всички стави. Състоянието на пациента беше оценено като „изразено
подобрение“ от лекаря след приключването на стандартната петдневна програма за
лечение. Върнън заявява: „Донесох вкъщи запас от DMSO за перорален и локален прием.
Все още го използвам и чувствам, че мога да продължа да работя.”
***
Ръководителят на контрола на качеството, Джеймс С. Смит от Мариета, Охайо,

развива ревматоиден артрит през ноември 1979 г. Това беше тежко остро начало
във всичките му стави, но особено в глезените, краката, китките и пръстите. Той почти
не спеше от дълбоката, болезнена болка, която също му пречеше да работи поради
липсата на сила в ръцете и нестабилните му крака.
Пет дни интравенозно DMSO, което той получи, когато беше на шейсет, в комбинация с
прилагането на DMSO върху кожата му и прилагането през устата донесе
облекчение веднага. Болката изчезна до степен, в която Смит каза: „Очаквам с
нетърпение да играя голф.“
***
Един автомеханик, Джеймс Е. Синглетари от Портър, Тексас, имаше ревматоиден артрит на всичките
си стави по едно или друго време в продължение на повече от тридесет години. Той приема огромни
количества от много различни лекарства за това.
През юни 1990 г. г-н Сингълтари приема пет дни интравенозно лечение с ДМСО и
се завръща у дома с количество от локалната и пероралната форма. Той каза: „Месец след
интравенозните интравенози и DMSO, приети през устата, болката, подуването и възпалението
сякаш намаляха, въпреки че болката в ставите ми продължава.“ Подвижността в двете му
рамене се увеличи и болката напусна коленете и краката му.
***
Пенсионирана домакиня, Вилма Ф. Слингерланд от Сарасота, Флорида, получи

стомашна язва от приема на индоцин за ревматоиден артрит. От 1978 г. коленете,
бедрата, шията и гърба й причиняват ужасна болка.
Тя взе IV терапия с DMSO, когато имаше необичайно силна болка през
септември 1992 г. и я комбинира с перорален и локален DMSO, а също така
DMSO, комбиниран с Xylocaine, беше инжектиран в двете й колена. Тези ставни
инжекции й дадоха отличен резултат. Силата на хватката й се подобри драматично
и дискомфортът във врата изчезна. Мнението на г-жа Slingerland за DMSO включва
изявлението: „Смятам го за много полезно на някои места, особено в сакроилиачната
област.“
***
Продавачка в магазин за дамско облекло, Беатрис Л. Люк, от Салуда, Южна Каролина,

страда от остеоартрит на гръбначния стълб и ръцете. Тя не можеше да понася
различните лекарства за артрит и потърси лечение с DMSO като алтернатива.
Г-жа Люк изпита добри резултати от приема на интравенозно, локално и перорално DMSO и
можеше да се върне на работа на пълен работен ден през август 1992 г. „Основният ми проблем
беше болката в гърба ми“, казва тя, „и е много по-добре.“ Тя приложи локално DMSO тридесет отделни
пъти, преди да почувства пълно облекчение на болките в гърба, но комфортът беше приет с
благодарност, когато пристигна.
***
Една домакиня от Порт Шарлот, Флорида, Мери Ф. Хейс, имаше остеоартрит, който причиняваше
болки в ръцете и раменете й в продължение на две години. Тя беше ограничена в движенията
си, както се вижда от невъзможността да закопчае сутиена си. „Лявата ми ръка беше възпалена,
подута и много болезнена“, написа тя наскоро, „толкова болезнена, че едва успях да си почина
добре през нощта. След като използвам един буркан от DMSO крема, мога дори да си закопча
сутиена.
Г-жа Хейс не се нуждаеше от лечение, освен от собственото й прилагане на ДМСО
върху кожата си.
***
Събирач на магистрални такси във Флорида, Фред Флексиг от Форт Лодърдейл,

беше жертва на тежък дегенеративен артрит на бедрата и коленете. От вдишване на
автомобилни изгорели газове по време на работа, г-н Флехсиг страда и от отравяне с олово,
което може да е допринесло за ужасните му болки в ставите. Когато диапазонът на олово в
тялото на средностатистически американец е от 0,1 до 2,0, анализът на косата на този човек
разкрива професионална опасност от 5,0 съдържание на олово.
Flechsig обаче не се нуждаеше от лечение с IV DMSO, за да намери облекчение на артрита. Той
го получи незабавно от използването на DMSO крем върху ставите си два пъти дневно и
редовното пиене на пероралния препарат, започвайки от 22 май 1990 г.
***
Една учителка, Мари Г. Милър от Рандолф, Ню Джърси, страдаше от остеоартрит в

продължение на двадесет години. Имаше болка в множество стави, което тя приписваше
на много активния си живот и склонността си да прави твърде много на ден. Нуждаела се от
помощ при ходене, придържане за стените и мебелите в апартамента си.
Г-жа Милър пише: „Потърсих лечение с ДМСО като последна мярка за облекчаване на
постоянната болка във всички стави, рамене, гръбначен стълб, пръсти на ръцете, краката,
глезените и коленете. Коленете и краката ми създаваха много проблеми. Не можех да ходя без
силна болка и ми беше много трудно да ставам от стола, без да се обръщам във всяка посока,
за да хвана нещо наблизо, за да се бутна или издърпам, за да се изправя.
„Приемах златни инжекции, индоцин, бутазолидин и т.н. в продължение на две години.
Вземах два аспирина (650 mg) четири пъти на ден с известно облекчение, но с няколко много
лоши дни от време на време, което ми наложи да прекарам половин до цял ден в леглото под
електрическо одеяло дори в средата на лятото в температури 80°F и повече.
„Тогава започнах да приемам Darvon, което ми даде повече облекчение, като приемах
две на ден на всеки четири часа по време на лош ден на болка. След като взех DMSO IV през
май 1990 г., трябваше да взема само може би дузина Дарвон до януари 1991 г.
„Все още използвам DMSO върху ставите, ако станат малко болезнени или възпалени.
Мога да протегна пръстите си направо без всичката тази предишна болка. Ставите все още са
малко сковани, но мога да ги използвам без болка, когато внимавам да не ги натоварвам.
„Много съм доволен от резултатите, получени с лечението с DMSO. аз

благодарим на Бог всеки ден, откакто открихме DMSO, за лекарите, които откриха това
лечение и за лекарите, които го използват, за да се опитат да помогнат на артритните,”
пише г-жа Милър.
ЗАБОЛЯВАНЕТО НА АРТРИТ
В издание от пролетта на 1991 г. на Medical World News беше съобщено , че най-малко седем
клиники за DMSO са отворени в Мексико за лечение на пациенти с артрит, предимно
американци. Твърди се, че един предприемач в Мексико е използвал DMSO през 1989 г. за
лечение на 30 000 американци за техните артритни симптоми и е спечелил над 20 милиона долара.
Руди Минут, собственик на клиника за DMSO в Тихуана, Мексико, разказа пред публика на
двадесет и шестата годишна среща на Националната здравна федерация в Лонг Бийч,
Калифорния, 18 януари 1981 г., как точно използва американските съоръжения, за да опакова
своята мексиканска клиника с американски пациенти. „Смятаме, че самата клиника е в Сан
Диего. Пациентите спят, ядат и пият в Сан Диего. След това ги закарваме до Тихуана с лимузина
следобед за два часа, за да им бъде поставен интравенозен капков DMSO. Това е на амбулаторна
база“, каза Minoot. „Имаме още една клиника на 400 мили надолу по западния бряг на Мексико.“
Мексиканската връзка доставя интравенозен фармацевтичен клас DMSO

средна цена от $800 за три дни лечение. Хората сами си плащат квартирата и храната. Това е голям бизнес за
собствениците на клиниката, защото американците изглеждат особено предразположени към този артрит с
неговите изключително болезнени прояви.
Ревматоидният артрит засяга 6,5 милиона граждани на Съединените щати, от които 75
процента са жени. Най-малко 66 процента от засегнатите са възрастни хора.

Само в Охайо над 300 000 души страдат от това заболяване, обяснено
Конгресменката от Охайо Мери Роуз Оакар, член на специалната комисия на Камарата по
въпросите на стареенето. „Годишните разходи за щата Охайо от артритни заболявания са приблизително 450
милиона долара, без да се включват 175 милиона долара, загубени от заплати. Освен това - каза г-жа Оакар -
в Североизточен Охайо има съотношение един лекар, сертифициран като ревматолог, на всеки 200 000 души.
При общо население на щата от приблизително 10 000 000, това дава на Охайо непропорционално 5 000
практикуващи специалисти по артрит. Те не всички са само за пациенти с ревматоиден артрит; има много
други видове артрит, които да ги занимават.
Допълнителни форми на артрит, засягащи нашата национална популация, се комбинират, за да направят

повече от 41 600 000 жертви в тази страна, които имат симптоми на артрит, достатъчно тежки, за да се
нуждаят от медицинска помощ. Това се отнася за 1 на 6 души; за тези на възраст над шестдесет и пет години
процентът на разпространение е 1 към 2. Почти 4 000 000 артритни американци страдат от степени на пълно
или частично увреждане. Артритните заболявания включват 100 вида и остеоартритът, който е износване на
ставите, съставлява повечето от тях.
Всъщност артритът е болест на всички. Ако живеете достатъчно дълго, ще имате

някаква форма на състоянието. Ако имате късмет, може да не страдате от остра болка или осакатяване,
както хората, които описах, но ще знаете, че го имате.
Артритът е едно от тези дегенеративни заболявания, обикновено изброявани като „нямащи
известна причина и неизвестно лечение.” Има дългосрочна продължителност и прогресивно
инвалидизира и инвалидизира пациента. Настоящото ортодоксално лечение на този проблем включва
използването на противовъзпалителни лекарства като кортикални стероиди, златни инжекции и аналгетици
за облекчаване на болката. Аспиринът се приема широко от артритни.
В историята на западния човек ирационалното поведение на политическите и военни лидери

често се приписва на болката и страданието, причинени от артрит. Форма на артрит докара римски
генерал до самоубийство, принуди Хенри VI да промени датата на сватбата си и направи Карл Велики и
Александър Велики трудни за живеене. Смята се и за причина за отчаянието на Гьоте.
Джоана Джаксън от Савана, Джорджия, се почувства дълбоко отчаяна, тъй като беше
измъчвана от генерализирано разрушаване на ставите, което е довело до тежко
деформации и отоци. На двадесет и девет тя вече беше преминала през почти двадесет
години периодични обостряния, които бяха причинили прогресивно и трайно увреждане на
тъканите.
За ревматоидния си артрит мис Джаксън беше взела всички възможни антибиотици
лечение на артрит, използвано от съвременната медицина. В продължение на седмици тя
поглъщаше тринадесет, седемнадесет и дори двадесет таблетки аспирин на ден, докато не
разви пептична язва, лека глухота и шум в ушите. Тя приема Indocin, докато някои странични
ефекти от централната нервна система като главоболие, нарушена бдителност и лоша двигателна
координация не изключват повече това лекарство. Инжекциите със злато действаха само когато
болестта й беше в най-ранните си активни стадии. Стероидите като цяло се оказаха токсични и
започнаха да променят чертите й на лунно лице. Дори лекарството Толектин, нестероидна
противовъзпалителна терапия, предизвика коремна болка и дискомфорт, дори гадене и
повръщане, и възбуди нейните пептични язви.
Мис Джаксън призна, че обмисля да сложи край на страданието си чрез самоубийство, докато
тя видя онази неделна вечер 60-минутна документална телевизионна програма за DMSO.
Приятели на Джоана Джаксън я убеждаваха да пресече щатската граница от Джорджия до
Флорида и да вземе лечение с ДМСО. Тя отхвърли молбите им, вярвайки, че предполагаемото
болкоуспокояващо при артрит свойство на лекарството е просто поредното „шалтанско
лекарство“, което ще предизвика допълнителни странични ефекти, за да направи живота й още
по-непоносим, отколкото е бил.
ОФИЦИАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА ФОНДАЦИЯ АРТРИТ
Накрая мис Джаксън беше повлияна от позицията срещу DMSO, заета от Фондацията за
артрит. Предишни изявления показват, че неговият Комитет по недоказани лекарства се
противопоставя на легализирането на лекарството в щата Флорида, което поставя Фондацията за
артрит в позицията на опозиция на използването на DMSO за облекчаване на артрит.
Чарлз С. Бенет, вицепрезидент на общественото и професионално образование за

Артритната фондация от Атланта, Джорджия, се яви пред Камарата на представителите,
избрана комисия по стареенето. Г-н Бенет каза: „Фондацията за артрит не е против DMSO.
Ще се радваме, ако бъде установено чрез подходящи научни процедури, че е ефективно. Не
мисля, че въпросът за безопасността изглежда важен. Това е съвсем ясно. Но въпросът за
ефективността при артрит, особено при възпалителен артрит, особено при хроничен артрит, не е
ясно разрешен. Въпросът [е един] да се намери средство, което да се справи с проблема с болката
при заболяване, което продължава и/или включва търсене на нещо
това работи не само за краткосрочна база за една нощ, но и при дългосрочна хронична
употреба.
По този начин фондацията за артрит промени позицията си по някакъв начин.

От неодобрението на законодателството през 1977 г., позволяващо употребата на DMSO от
отделни щати и приемането на ad hoc комитета за диметилсулфоксид към Националната
академия на науките – Националния съвет за научни изследвания, сега фондацията за артрит го
одобри за ограничена употреба като болкоуспокояващо.
„DMSO в никакъв случай не е безполезно лекарство“, каза Бенет. „Изглежда, че работи като
локален аналгетик и следователно може да бъде полезен при множество състояния,
причиняващи болка. Но няма научно доказателство, че намалява подуването и възпалението
(които са от такова критично значение при ревматоидния артрит, например), или че променя
основния ход на всяко заболяване на съединителната тъкан.
В обобщение, фондацията за артрит каза на хората, които имат ревматоиден или др
възпалителен артрит, че DMSO не е лекарството за тях. Имаха нужда от нещо повече от
облекчаване на болката; те трябваше да потиснат възпалението, нещо, което дори аспиринът
в подходяща доза може да направи, но DMSO не може, казаха те.
Служителите на фондацията искаха FDA да получи одобрение за DMSO за по-малко
проблеми с болката - без да чакате отнемащи време опити, необходими за изясняване на
въпросите относно полезността на лекарството при сериозни системни заболявания, каза
Бенет. Той посочи, че неговата организация заема неутрална позиция. Той двусмислено.
Телевизионната презентация на Майк Уолъс промени мисленето на мис Джаксън

относно провеждането на лечението, без значение каква официална позиция е била
заета от Фондацията за артрит. Около седмица след първото предаване тя се обади за среща с
лекар, който предписа DMSO. Тя уредила транспорта и взела назаем необходимите средства, за
да плати лечението.
Средните такси в Съединените щати за целия курс на лечение на DMSO артрит под
медицинско наблюдение, включително лекарства за три месеца, варират от един лекар до
друг в зависимост от географската област, в която практикува, но средно около $950 за първата
седмица и $700 за втората седмица, ако е необходимо.
Първото нещо, което пациентът забеляза, когато влезе в лекарския кабинет, беше
миризма. Това не беше антисептичният аромат на алкохол, обичаен за повечето
медицински заведения; беше острата миризма на чесън. „Извинете за нашата миризма.
Това е DMSO на работа“, гласеше табела в приемната.
Мис Джаксън беше запозната със стандартния протокол за лечение на артрит, с DMSO и диета
като начална част от нейната програма.
ПРОТОКОЛ ЗА ТЕРАПИЯ НА АРТРИТ DMSO
DMSO Society of Florida, Inc., препоръчва всеки пациент, лекуван с разтворителя, да бъде
обучен в пълната антиартритна програма на DMSO и диета, както и да получи директна
лекарска помощ. Програмата за мис Джаксън, следователно, беше опит, както и терапия.
Лекарят действаше като учител.
Беше направена пълна хранителна обработка, включително предписване на
мегадози хранителни вещества, особено пантотенова киселина, ниацинамид, аскорбинова
киселина и други витамини и минерали под формата на добавки към диетата. Типичен
пациент с възпалени стави, като Джоана Джаксън, следва специфичния протокол за лечение
на артрит с DMSO.
Тя се консултира с лекаря за оценка на съществуващите й здравословни проблеми.
Извършен е физически преглед, включващ редица клинични тестове, за да се определи
степента на нейното ограничение на движение в ръцете, ръцете, стъпалата, краката, бедрата,
гърба, раменете, шията и други артикулации. Измерена е силата на захвата.
Извършени са й основни лабораторни изследвания на кръвта и урината. Ан
не е направен прекалено подробен брой лабораторни тестове, тъй като като артрит
пациентът вече е преминал през твърде много изследвания, вероятно всички в книгата.
Това свръхтестване за артрит е твърде честа практика в повечето медицински заведения.
Това е загуба на парите на медицинския потребител.
Мис Джаксън имаше скорост на утаяване, тест за чернодробна функция, анализ на
косата, компютърна оценка на диетата и някои други прегледи.
Важно е да знаете какво яде пациентът, тъй като предишни наблюдения на хора
с артрит показват, че прекомерната консумация на захар води до ставни симптоми. (Ще имам
да кажа повече по тази тема малко по-нататък в тази глава.) Компютъризираната оценка на
диетата даде на лекаря указания какво обучение по хранене е необходимо.
След приключване на предварителното тестване цялата програма за лечение беше

обяснена на пациента. Беше й връчена декларацията за информирано съгласие (виж Фигура
7.1) , за да я прочете и подпише в съответствие с официалната позиция на Медицинската
асоциация на Флорида, описана в Глава 2.
За г-ца Джаксън интравенозното инжектиране на DMSO с помощта на половин доза (0,5
g/kg телесно тегло) е започнало на първия ден от лечението. Процедурата на вливане отнема
три или четири часа в зависимост от скоростта на потока на течността във вената. На
следващия ден и за тези лечения, приложени след това, беше дадена пълната доза (1,0 g/kg,
смесени в 1000 cc течност).
Има пет лечебни дни в седмицата, продължаващи от понеделник до петък и
обикновено са достатъчни една серия от седмични инжекции, освен за хора, страдащи от артрит на гръбначния
стълб. Пациентите със спондилит отнемат повече време, за да отговорят, така че може да са необходими две
седмици инфузии.
Въпреки че нито една здравноосигурителна полица не възстановяваше разходите на пациента за DMSO
терапия за артрит, г-ца Джаксън сама финансира втора седмица лечение поради подобрението, което
видя да се развива в ставите си. В началото на втората си седмица на грижи тя се чувстваше по-комфортно от
всякога в близкото минало. Записан на лента диалог в стаята за лечение между лекаря и пациента протичаше
така:
Доктор: Разкажете ми за напредъка си, Джоана.
Джаксън: Мисля, че съм се подобрил много.
Доктор: В кои области по-конкретно?
Джаксън: Е, когато вашата медицинска сестра тества хватката на ръката ми с това устройство
за кръвно налягане преди няколко минути, силата ми се беше подобрила от само двадесет паунда
налягане преди седмица до шестдесет паунда днес.

Доктор: И три пъти; това е един от най-добрите резултати от тестовете, които имаме
имаше този месец. Добър напредък!
Джаксън: Но всичките ми пръсти все още не се свиват в юмрук.
Доктор: Тези пръсти са доста деформирани; може никога да не се затворят напълно.
Джаксън: Но сега тези двамата се затварят докрай [показател и трети пръст на дясната ръка],
където не са го правили преди.
Доктор: Някакъв друг напредък за докладване?
Джаксън: Да, краката ми са по-добре.
Доктор: Как можете да разберете?
Джаксън: Защото мога да ходя без бастуни. Мога да вдигна краката си
по-високо и свивам коленете си без болка. И глезените вече не ме болят. Мисля, че има по-
малко артрит в ставите на краката ми, а вие?
Доктор: Да, ако вдигате краката си добре от пода, бих го направил
кажете, че има по-малко възпаление. И определено сте забелязали разлика, когато ходите?
Джаксън: Със сигурност имам! Мога да правя дълбоки сгъвания в коленете, където не съм бил
можех, откакто бях на девет години.
Доктор: Не забравяйте да поставите пластмасова обвивка върху ставите си под кръста
след като сте ги боядисали с разтвора и поставете върху това марля или друга опаковка. Оставете
тези покрития за една нощ. Спи с тях. Кожата е доста устойчива на кожни реакции от DMSO там долу.
Но не използвайте Saran или друга пластмасова обвивка над кръста, защото

може да доведе до образуване на мехури от нанасянето на DMSO под пластмасата.
Джаксън: Боядисах коленете си с DMSO и покривах със Saran Wrap. Искаш да
кажеш, че трябва да направя същото с глезените си? И за ръцете ми?
Доктор: Направете го за глезените, но не и за ръцете. Не трябва да

запушвате въздуха върху DMSO върху която и да е става над кръста, защото това
ще причини мехури. Учените не знаят защо кожата е по-чувствителна над
талията, отколкото отдолу. Намажете ставите на пръстите си с течността - всичко,
което пожелаете, точно както правите досега.
Формуляр за съгласие за лечение на артрит
__________________, са ми обяснили формата на DMSO

I, лечение на артрит, което включва DMSO интравенозно и локално
(приложено върху кожата), големи дози витамин С, ензими, като бромелаин от
ананас, и строга диетична програма. Разбирам, че могат да възникнат определени
странични ефекти, като гадене, депресия или кожен обрив.
Запознат съм с другите начини на лечение и съм посъветван от

Д-р__________________ да получи поне едно второ мнение от лекар,
специализиран в традиционната терапия на артрит. Разбирам също, че DMSO не
е одобрен от Федералната администрация по храните и лекарствата за лечение
на артрит.
И накрая, в повечето случаи терапията с DMSO IV не се покрива от Medicare или

други форми на осигуряване.
СВИДЕТЕЛИ:
__________________ __________________
(Подпис) (Подпис)
__________________ __________________
(Дата) (Дата)
Фигура 7.1 Изявление за информирано съгласие.
Ще дам пълно описание на тази техника за пластмасово непроницаемо

опаковане в следващия раздел, но нека завършим проследяването на Джоана Джаксън
през първата й седмица на лечение.
Тя беше научена как да прилага локално DMSO на първия ден от лечението
и диетата за артрит с първоначалния си запас от добавки също й беше дадена.

На втория ден мис Джаксън получи допълнително обяснение на диетата. Бяха й дадени нежни
пасивни упражнения и бяха демонстрирани по-активни за собствените й упражнения у дома.
Третото лечение включваше демонстрация на това как да се постави непроницаемото

опаковане. Медицинските сестри изнесоха и лекции за значението на косата и анализите
на диетата. Доклади в писмен вид за анализите на косата и диетата са получени от пациентката в
рамките на десет дни след тестовете. През цялото време мис Джаксън беше преглеждана от лекаря
по време на физическите й прегледи.
Четвъртият ден на лечение се състоеше от повече IV DMSO и официална лекция на лекаря за
храненето. Семейството и приятелите бяха поканени да слушат лекцията, така че пациентката да
получи подкрепа у дома, когато се опита да промени начина си на хранене. Г-ца Джаксън й беше
предписала дневни дози ароматизирано масло от черен дроб на треска заради съдържанието на
витамини A, D и E. Тя го прилага локално, както и го приема през устата. Вкъщи пациентът беше
инструктиран да поглъща една чаена лъжичка масло от черен дроб на треска с лимонов сок два
пъти на ден, за да поддържа кръвното си ниво повишено. Маслото от черен дроб на треска
подпомага действието на DMSO. Освен това при това посещение на г-ца Джаксън бяха дадени
повече пасивни упражнения.
При последното си посещение тя премина отново през цялото диагностично изследване, за да

сравнете нейните показания с основния запис от момента, в който е пристигнала за първи път.
Също така, ако мис Джаксън не беше избрала да остане още една седмица, тя обикновено щеше
да получи тримесечен запас от DMSO, състоящ се от четири бутилки перорално и две бутилки
локално, с обяснение кога и как да ги използва. И така, в края на втората седмица тя взе вкъщи
шестмесечен запас.
Всяка процедура на IV лечение беше една и съща. Пациентът беше инструктиран да закусва
добре всяка сутрин преди интравенозното включване, с изключение на сутрините, когато трябваше
да се вземе кръв за изследване. Свързването беше между 8:00 сутринта и 8:30 сутринта, не по-
късно. Тя носеше лека закуска за ядене по време на лечението. Нямаше ограничение на
привилегиите в банята, защото всеки можеше да отиде до тоалетната, носейки интравенозната
бутилка, все още закрепена във вената. Човек просто трябва да държи интравенозното шише
високо в противоположната ръка на интравенозната игла. Ръката с интравенозната игла трябваше
да се държи ниско и да не се блъска. В банята до шкафа имаше кука, на която пациентът можеше
да закачи бутилката.
ТЕХНИКАТА ЗА НЕПРОНИЧАЕМО УВИВАНЕ

Операторът на Keypunch Irene A. Brooks от Bradenton, Флорида, имаше ужасно ляво коляно
болка от остеоартрит. Нейният комфорт идваше само от прилагането на локален DMSO под
непроницаема обвивка, вид пластмасов опаковъчен материал, който обикновено се използва в
кухнята, например Saran Wrap, Glad Wrap и Handi Wrap. В продължение на три месеца г-жа Брукс
следваше процедурата за увиване, прилагайки го всеки път, когато коляното й пламна от болка. Тогава
тя почувства облекчение, поне временно.
Техниката на непроницаемо опаковане се състои от първо поставяне на локална DMSO

течност, гел, крем или мехлем за покриване на зоната на дискомфорт. Не втривайте лекарството, а го
нанесете леко с помощта на памучен тампон, дървен апликатор с памучен връх, мека и тясна четка
или само с пръсти.
Увийте тънък слой марля върху и около засегнатата област. Следващия,
покрийте цялата превръзка и покритието с разтворител с пластмасова обвивка.
Оставете непроницаемата опаковка на място за два часа първия път. Ако не се развие кожно
раздразнение, следващия път можете да оставите обвиването само за целия период на сън. Или можете
да го държите на място през деня.
Не мийте третираната зона с груби сапуни, други разтворители или домакински химикали,
които могат да допринесат за кожни раздразнения. Само DMSO може да предизвика обрив или дразнене
- в този случай преустановете непроницаемото приложение.
Техниката за пластмасово обвиване може да се използва за части от тялото под кръста
като бедрата, коленете, глезените, краката или областите между тях. Не използвайте тази
процедура за горната част на тялото — ръцете, ръцете, тялото, шията, лицето, раменете или гърба.
Пластмасата изглежда твърде здрава за покриване на области над кръста и изключва въздуха от
третираната с DMSO кожа.
DMSO ПРОТИВОАРТРИТНА ДИЕТА И ХРАНА

ДОБАВКИ
За всеки човек с артрит ежедневната диета става изключително важна. Крайните продукти от червени
меса като говеждо, свинско, телешко и агнешко са особено антагонистични на възпалените стави.
Следователно червеното месо трябва да се елиминира от диетата на артритните в началото на лечението
и по време на остри обостряния.
Фондация за метаболитни изследвания Clinica Manner (Manner Clinic), PO
Box 434290, San Ysidro, California 92143-4290, (800) 433-4962 или (800) 248-8431, препоръчва
Метаболитната терапия А на Manner за използване с DMSO.
Разработено от покойния Harold W. Mannner, Ph.D., бивш професор по биология и председател на
катедрата по биология на Loyola University of Chicago, Metabolic
Терапия А се състои от антиартритна диета и различни хранителни добавки. За общ преглед на

общата диета вижте таблица 7.1, която представя разрешените храни и храните, които трябва да се
избягват, докато следвате протокола DMSO.
Освен че препоръчва да се избягват определени храни, Фондацията също
съветва да се избягват пестициди, хранителни добавки (особено мононатриев глутамат или
MSG и други добавки, завършващи на -ate), както и изкуствени оцветители, аромати и
консерванти. Освен това захарта трябва да се избягва, както сама по себе си, така и преработена в
храни.
Продължителният прием на рафинирана захар (и други рафинирани продукти) е основен
фактор, допринасящ за артрит. Рафинираната захар намалява запасите от витамин С. Най-
високата концентрация на витамин С в организма е в надбъбречните жлези, а хроничният дефицит
на витамин С (хипоаскорбемия) води до надбъбречно изтощение. При продължителна надбъбречна
недостатъчност има дефицит на ендогенен (произведен от тялото) кортизон. Ревматоидният артрит е
крайният резултат от тази продължителна атака на захарта върху надбъбречните жлези.
Таблица 7.1 Антиартритната диета на Manner Clinic
Храна Разрешени храни Храни, които трябва да се избягват
Категория
Напитки Билкови чайове (лайка, мента, папая; бр Алкохол, какао, кофеин с кофеин),
пресен плодов сок, прясно и безкофеиново кафе, зеленчуков
газирани напитки,
сок, пречистена
консервирани
вода,
и пастьоризирани сокове, изкуствени плодови напитки
Млечни продукти Сурово мляко, кисело мляко, масло, мътеница Всички преработени и имитации
Продукти в ограничени количества, обезмаслена извара, на масло, сладолед, топинги,
бяло (фермерско) сирене всички пастьоризирани сирена
яйца Поширани или варени (по едно на ден) Пържени или бъркани
Риба Прясно с бяло месо, печено или печено Не с бяло месо, пържено или
панирани
Плодове Всички сушени (без сяра), задушени, пресни, Консерви, подсладени

замразени (неподсладени)
зърна Пълнозърнести зърнени храни, хляб или Продукти от бяло брашно,
кифли, направени от ръж, овес, пшеница, зърнени храни без люспи и семена
трици, елда, просо и други пълнозърнести като паста, бисквити, макарони,
храни; сметана от пшеница, кафяв ориз, леки закуски, бял ориз,
цели семена от сусам, тиква, слънчоглед, готови или студени зърнени

ленено семе храни, варени семена
Меса Птици, но никога пържени или панирани Всички продукти от червено месо като
говеждо, свинско, агнешко, телешко
Ядки Всички пресни, сурови ядки Печени и/или осолени,
особено фъстъци
Масла Студено обработени като шафран Шортенинг, рафинирани мазнини
и масла (ненаситени, както и
наситени), хидрогениран маргарин
или хидрогенирани ядкови масла
Подправки Билки, чесън, лук, див лук, магданоз, майорана Черен пипер, сол, люти подправки
Супи Всички направени от нулата, като Консерви и крем (сгъстен),
зеленчуци, пиле, ечемик, просо, кафяв ориз търговски бульон, маслен

бульон
Кълнове Всички, особено пшеница, грах, леща, Нито един
люцерна и мунг
Сладкиши Суров мед, меласа без сяра, рожков, Рафинирани захари (бяла,
неблагоприятен желатин, чист кленов сироп (в кафява, турбинадо), шоколад, бонбони,
ограничени количества) сиропи
Зеленчуци Всички сурови и не преварени, приготвени на пара, Всички консервирани зеленчуци, пържени
пресни или замразени, картофи, печени или картофи под всякаква форма, царевичен
печени чипс
„Демонската захар“ също е основен фактор, допринасящ за остеоартрит, известен също

като дегенеративен артрит. Захарта потиска фосфора в кръвта. Калцият и фосфорът в кръвта се
поддържат в прецизен баланс от тялото, когато е в добро здраве. Всеки стрес за тялото, като болест или
прием на рафинирана захар, ще наруши деликатното и изключително важно съотношение калций/фосфор.
Понижаването на фосфора в кръвта от рафинираната захар причинява роднина

повишаване на калция в кръвта. Паращитовидната жлеза, объркана от „ниското“ ниво на
фосфор, смята, че кръвта се нуждае от повече калций и действа чрез освобождаването на
паратиреоиден хормон, за да изтегли калций от костите. Така че сега има още повече калций в кръвта. Но
тялото знае, че твърде много калций в кръвта може да причини внезапна смърт, така че, за да се предпази
от хиперкалциемия и смърт,
Тялото действа по два начина, за да елиминира този излишен калций. Той елиминира калция в урината и,
което е по-подходящо за нашата дискусия, го отлага в меките тъкани, като артериите и в ставите.
Продължителната употреба на рафинирана захар води до освобождаване на истинска армия от

агресори срещу тялото ви, което води до артрит, артериосклероза, диабет, хронични инфекции и остеопороза.
Популярно е да се вярва, че „вие сте това, което ядете“, но това не е съвсем правилно. Храната
трябва да бъде усвоена и абсорбирана в кръвния поток, преди хранителните вещества да могат да
подействат на тялото. Артритът е едно от дегенеративните заболявания, което показва, че храносмилането
е непълно за погълнатите материали. Храната се усвоява слабо, така че ставите на тялото не се хранят
достатъчно.
За преодоляване на лошото усвояване и намаляване на стреса върху стомаха
жлезите и панкреаса, таблетка, съдържаща солна киселина, пепсин и ентерично покрити
панкреатични ензими трябва да се приема на всяко хранене. Клиниката Manner направи такава хранителна
добавка част от своя режим против артрит и аз също вярвам в това. Осигурява правилното смилане на
храната. Забележка: При някои хора прекомерното образуване на газове може да последва приема на
стомашен сок, което означава, че вече имате достатъчно солна киселина. В този случай приемайте само
таблетки, съдържащи панкреатичните ензими.
Метаболитната терапия Manner A за артрит включва също следните добавки:
2000 mg витамин С с всяко хранене

400 IU витамин Е с всяко хранене 1000 mg
пантотенова киселина с всяко хранене 2 капсули

мултивитамини след всяко хранене
25 000 IU витамин А (или 2 супени лъжици масло от черен дроб на треска) два пъти дневно
2500 IU витамин D три пъти дневно (включително преди лягане)
Количествата, които трябва да се приемат от всички горепосочени добавки, могат да бъдат намалени
наполовина, след като се забележи симптоматично подобрение.
Витамин А трябва да се приема в емулгирана форма, за да се избегне засягане на черния дроб. нагоре
до 500 000 IU (международни единици) течен витамин А са дадени без странични ефекти от лекари,
практикуващи метаболитна терапия на места като Здравния и уелнес център в Минеаполис или
Медицинския център за дегенеративни заболявания в Лас Вегас. Ако емулгираният витамин А не е наличен,
препоръчвам вместо това да обмислите употребата на 50 000 до 100 000 IU обикновен витамин А за няколко
дни.
Забележка: Наблюдавайте кожата си. Ако се появи изсушаване или лющене, прекратете
приема на витамин А за една седмица. Ако се появят други признаци на токсичност на витамин
А, като главоболие, промени в косата или сухота в устата, прекратете приема на витамин А за
една седмица и продължете с намалена доза на следващата седмица. Продължете с половин доза
дневно с рутинна почивка от две седмици и една седмица. Симптомите на токсичността на
витамин А изчезват веднага щом намалите дневната си доза.
Витамин С е доста необходим за артрит и трябва да се приемат мегадози, вариращи до 15 g
дневно, според клиниката Manner. Предлагам малко по-малко количество, поне за начало. Уверете
се, че витамин С е под формата на аскорбати, които имат неутрално pH (киселинно-базов баланс)
и следователно предотвратяват проблеми с киселинността. Освен това аскорбатите съдържат
биофлавоноидите, които са необходими за правилния метаболизъм на този витамин. Забележка:
Мегадози аскорбинова киселина могат да причинят стомашни смущения като диария. Острата
диария ще покаже, че нивото на толерантност на организма е достигнато и трябва да намалите
дозата си, докато диарията вече не е проблем.
Сутрин и вечер също трябва да се приема терапевтична витаминно-минерална

добавка. Таблетките или капсулите могат да се поглъщат с протеинов млечен шейк, който
Фондацията също препоръчва (вижте тук).
В допълнение към добавките, които вече споменахме, също се препоръчват 3 g калций
на дневна база, една четвърт фунт пресен черен дроб или 15 чернодробни таблетки, пресен
пшеничен зародиш и 6 супени лъжици трици (сутрешна каша). Добавката на супероксид
дисмутаза (SOD) също се насърчава. Скорошни лабораторни изследвания показват, че хората,
страдащи от артритни или ревматични заболявания, имат намалено количество SOD в
циркулиращата кръв. SOD е металопротеин, естествен ензим. За да се преодолее дефицитът
на SOD, една или две таблетки, съдържащи ензима, могат да се приемат с всяко хранене.
Такава добавка ще има антиартритно действие.
Антиартритната диета и режимът на добавки може да започне с двудневен

сок бързо, което се препоръчва от Manner Clinic. За да се даде възможност за свикване
на вкуса към соковете, първо трябва да се вземе смес от 50 процента ябълка и 50 процента
сок от моркови. Колкото е възможно по-бързо, елиминирайте ябълковия сок и добавете
други зеленчукови сокове към сока от моркови. Това е начин да улесните пиенето на сокове
от целина, цвекло, картофи и други зеленчуци. Определено не пийте консервирани сокове, тъй
като топлината на консервирането унищожава растителните ензими. Приготвяйте и пийте сока
всеки ден, за да предотвратите окисляването на течността, и не яжте нищо твърдо в продължение
на два дни.
Протеинов млечен шейк
2 яйца
⁄4 чаша кисело
1
мляко 4 супени лъжици калциев

глюконат 1 супена лъжица
лецитин 1 супена лъжица шафраново
масло 1 чаена лъжичка гранулиран
водорасл ⁄2 чаена лъжичка магнезиев
1
оксид 4 чаши обезмаслено

1мляко ⁄2 чаша неразтворимо мляко на
прах ⁄4 чаша мая, подсилена с калций ⁄4
1
чаша соево брашно или прах ⁄4 чаша

1
пшеничен зародиш 1 чаена

1
лъжичка ванилия (не ванилин)
В блендер смесете добре яйцата, киселото мляко, калциевия глюконат, лецитина,

шафрановото масло, водораслите и магнезиевия оксид. Добавете 2 чаши обезмаслено мляко,
мляко на прах, мая, соево брашно, пшеничен зародиш и ванилия и разбъркайте. Добавете
останалите 2 чаши обезмаслено мляко плюс плод или плодов сок, рожков, мед, допълнителна
ванилия или друг аромат на вкус, ако желаете. Пийте две трети от чаша шест пъти на ден (с всяко
хранене и сутрин, следобед и преди лягане).
Спазвайте антиартритната диета и приемайте хранителните добавки, докато сте

подложени на лечение с DMSO. След това продължете с тази диета като част от начина си на
живот. И абсолютно избягвайте рафинираната захар под каквато и да е форма.
ДЕТОКСИКАЦИЯ
Процесът на детоксикация върви заедно с антиартритната диета и програмата за

добавки. Всеки ден може да се прилага клизма с кафе. (Това е единствената полезна цел за кафе.)
Охладете една чаша сварено (неразтворимо) кафе до
телесна температура и го въведете в ректума с ректална спринцовка. Задръжте кафето за

петнадесет до тридесет минути. Стимулираната от кофеин секреция на жлъчка е важна част
от плана за детоксикация, тъй като помага за възстановяване на алкалното състояние на
тънките черва.
Продължете промиването на дебелото черво с клизми с кафе, докато изхожданията
станат редовни, два пъти на ден, ако е възможно. Част от проблема на артритния човек е, че
той или тя не се отървава от токсичните продукти, катаболизирани от тялото. Навиците на
червата са нередовни. Пиенето на четири до осем чаши прясно приготвени зеленчукови
сокове също помага за нормализиране на изхожданията.
КОКТЕЙЛ МАНИЕР ПРИ АРТРИТ
Клиниката Manner използва това, което нарича Manner Cocktail за постоянно облекчаване
на различни форми на артрит, включително тендинит, подагрозен артрит, бурсит,
ревматоиден артрит и остеоартрит; хронични заболявания на гърба; и остри навяхвания
и разтежения. Коктейлът се състои от комбинация от витамин С, амигдалин и DMSO. Той
е разработен от д-р Манер около 1987 г., за да действа като хелатиращ агент, който грабва
метални йони от тялото и да повишава електронната плътност при кислородния атом и
пространствената наличност на кислорода, което увеличава опаковането на кислородните
атоми така че да има повече кислород за подхранване на клетките.
Като противовъзпалително и аналгетично (предизвикващо намаляване на болката)
действие, инфузията на DMSO е изключително полезна за корекция на артрита и неговите
многобройни усложнения. За да научите повече за прилагането на DMSO чрез коктейла
Manner, свържете се с Manner Clinic.
СЪОБЩЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА АРТРИТ-DMSO
През 1989 г. петима италиански лекари изследват усложненията и симптомите на

ревматоидния артрит и тестват ефикасността на диметилсулфоксида върху общото
състояние. Пишейки в списание Minerva Medica, лекарите заключиха: „В това проучване
ние изследвахме ролята на пероралната терапия с диметилсулфоксид (DMSO) при двама
пациенти с първична амилоидоза (AL) [форма на ревматоиден артрит] с вторична
амилоидоза (AA) за дългогодишен ревматоиден артрит. Лечението с DMSO не води до
благоприятни ефекти при пациенти с идиопатична [неизвестна причина] амилоидоза.
Вместо това пациентите с вторична амилоидоза са имали субективно подобрение,
намаляване на възпалителната активност на
ревматоиден артрит и недвусмислено подобрение на бъбречната [бъбречна] функция след три

до шест месеца DMSO терапия. Не са наблюдавани сериозни странични ефекти на DMSO с
изключение на неприятната миризма в дъха. Ние заключаваме, че лечението с перорален DMSO
може да удължи живота на пациенти с вторична амилоидоза.”1
При остър подагрозен артрит в руско проучване от 1981 г. се прилага DMSO
за състоянието и в сравнение с индометацин, лекарствена терапия. Лечението с DMSO е
по-ефективно при подагра
Благоприятни ефекти при ювенилен ревматоиден артрит са докладвани в случай, в
1984 г., когато DMSO е приложен на момиче с вторична амилоидоза като усложнение на
нейния артрит. Диметил сулфоксид се прилага чрез локално приложение върху кожата.
Стомашно-чревните симптоми на младото момиче и масивната протеинурия (белтък в
урината) се подобриха. Нейната намалена функция на лявата камера на сърцето и креатининовият
клирънс на бъбреците също се подобриха забележително. Десетте сътрудничещи японски лекари
по този случай стигнаха до заключението: „Благоприятният ефект на диметилсулфоксида при този
отделен пациент заслужава допълнително проучване в контролирано проучване.“3 Двама руски
ортопеди използваха DMSO за лечение на ревматоиден артрит без усложнения, както е
публикувано в 1981 case report.4 Друга група руски лекари през 1983 г. изследват DMSO за
лечение на ревматоиден артрит и сравняват ефекта му с колхицин. DMSO е по-благоприятен и не
предизвиква бъбречни усложнения
Обикновено болестта на Still е хроничен артрит, развиващ се при деца преди

шестнадесетгодишна възраст. Има няколко различни форми на артрит, засягащи деца, и някои
власти ограничават диагнозата на болестта на Still до следното: детска болест, характеризираща
се с артрит (често включващ няколко стави) с променлива треска и преходен червен обрив. Често
има тежко заболяване, което засяга цялото тяло и състоянието може да се усложни от уголемяване
на далака и лимфните възли и възпаление на перикарда (сърдечния мускул) и ириса на окото. Но
седем японски клинични изследователи съобщават за употребата на DMSO за случай на болестта
на Still при тридесет и седем годишен мъж с разновидност, която се появява в зряла възраст. Той
страдаше от тежка диария.
Преглед на горната и долната част на стомашно-чревния тракт на пациента от японски лекари

тракт чрез ендоскопия разкрива подута лигавица с бели петна, ерозии, кървене и
амилоидни отлагания. Както беше определено по-горе, амилоидът е гликопротеин,
наподобяващ нишесте, който се отлага във вътрешните органи при наличие на патологично
състояние амилоидоза. Амилоидозата е инфилтрация на
черния дроб, бъбреците, далака и други тъкани с амилоид. Клиницистите взеха биопсични
проби от червата на мъжа.
След като приложиха тримесечна терапия с DMSO и преднизолон,
се наблюдава подобрение в ендоскопския вид на стомашно-чревния тракт на пациента.
Амилоидните отлагания в пробите от биопсия бяха намалени в стомаха и изглеждаха напълно
отрицателни в дебелото черво. Техният пациент се възстанови успешно от употребата на
DMSO.6 Авторът на Malpractice and Confessions of a Medical Heretic, Робърт С.
Менделсон, д-р от Чикаго, който преди да умре е бил доцент по превантивна медицина и
обществено здравеопазване в Медицинския факултет на Университета на Илинойс, каза в
интервю: „От моя опит с DMSO преди седемнадесет години, вярвам, че има към него трябва да
се подхожда по същия начин, както към всяко друго лекарство - с изключително внимание.
Трябва ли да се използва при артрит? Бих го разглеждал като всяко друго лекарство - да се
използва, когато всичко друго се провали. Моето впечатление е, че след като човек започне да
живее правилно по отношение на добро хранене, достатъчно движение и здравословен начин на
живот, неговият артрит ще се подобри от само себе си. Не е нужно да прибягвате до DMSO, точно
както не се нуждаете от индоцин, кодеин, мотрин, бутазолидин, златни инжекции и други
противовъзпалителни лекарства за артрит.
„Това, въпреки че виждаме много малко съобщения за страничен ефект на DMSO - и не
смъртни случаи. Ако трябва да класирам терапиите, бих поставил DMSO далеч пред
конвенционалните лекарства против артрит. За предпочитане е пред всеки от тях. Но бих
класирал употребата на DMSO зад правилната диета и доброто хранене. Предлагам
... водни
упражнения за осакатен артрит. Какво се случва, ако не можете да правите тези водни
упражнения? Е, ако сте закъсали, тогава отивате на DMSO.
„Моят аргумент е, че ако правителството ще ви попречи да използвате
DMSO, той трябва абсолютно да ви предпази от употребата на всички други конвенционални
лекарства за артрит, за които знаем, че крият много опасности. Не знаем за никакви опасности с
DMSO. Разбира се“, добави д-р Менделсон, „този вид разсъждения биха извадили ревматолозите от
работа.
„За всички хора, които са идвали при мен за облекчаване на артрит, какво съм направил?
Свалих ги от лекарствата, които са приемали; подобрявам диетата им; Започвам ги с водни
упражнения. Смущава ме, че не съм предписал ДМСО; Чудя се защо е така?
„Това е въпрос, който много лекари ще си задават през следващите седмици.

Хиляди болни от артрит се чудят същото.
Кога ще можем да получим DMSO по рецепта или без рецепта, както можем с други лекарства
против артрит?“
ГЛАВА 8
Адаптиране на DMSO за стъпала и крака
проблеми
През пролетта на 1963 г. DMSO все още е в лабораторни изследвания и все още не е адаптиран
за приложение при хора. Това е периодът, когато Сам Бел от Блумингтън, Индиана, сега треньор
по писта в университета в Индиана, но след това треньор в Орегонския държавен университет
в Корвалис, Орегон, влезе в контакт с разтворителя като възможно лечение на проблеми с
краката и стъпалата.
„По това време имах двама спортисти, които имаха проблеми с краката“, каза г-н Бел на
сенатор Едуард М. Кенеди, който председателства изслушване, проведено на 31 юли 1980 г. от
сенатската подкомисия по здравеопазване и научни изследвания на комисията по труда и
човешки ресурси. Изслушването беше задълбочен поглед от сенаторите Хауърд М. Метценбаум

(D-Охайо), Ричард С. Швайкър (R-Penn.) и Орин Г.
Hatch (R-Юта), който се присъедини към сенатор Кенеди в „Проучване на тестването на DMSO
и ролята на FDA в процеса“.
Двамата атлети, които Сам Бел описва, са Морган Гроут и Норман Хофман, и двамата
атлети на 800 метра писта от световна класа и двамата потенциални голмайстори в
Националната университетска атлетическа асоциация (NCAA). Но Растеж имаше възпаление
на ахилесовото сухожилие и Хофман страдаше от изтеглен мускул на бедрото.
„Имахме хроничен проблем и с двамата“, продължи Сам Бел, „и това, което правехме по
отношение на тренировките, нямаше ефект върху тях. Бях прочел във вестника някои от нещата,
които д-р Джейкъб беше открил с DMSO, и му се обадих в Медицинския център на Университета
на Орегон и го попитах дали мога да доведа тези двама спортисти да го видят. Отидохме там да
го посетим и той ги прегледа и ни даде малко DMSO да използваме и ни каза как да го използваме.
Използвахме го локално; тоест, ние го поставяме върху кожата.
Възстановяването на сухожилието на крака на Morgan Growth не беше нищо

друго освен забележително. Нараняването на ахилесовото сухожилие, според треньора
Бел, е хронично нараняване, което едва ли някога се оправя, когато човек е наистина наранен.
Но тази пролет Growth беше шампион на NCAA в бягането на мили в Университета на Ню Мексико. И
проблемът с подколенното сухожилие на Норм Хофман, който го държеше далеч от тренировките,

беше решен напълно. Хофман в крайна сметка става шампион на NCAA през 1963 г. в бягането на 880
метра.
Треньорът Бел имаше малко останал DMSO и онази есен, докато го правеше
някаква работа в двора, той изкълчи глезен, изкоренявайки пън. Това беше подновяване на
предишна контузия от дните му в колежа по футбол. „Накрая реших, че може би трябва да
експериментирам с DMSO сам“, каза Бел, „и си дадох шест лечения за период от три дни. Глезенът
ми, тъй като беше стара травма, винаги се подуваше много лошо, когато го изкълчих отново. В
рамките на три дни нямах нито подуване, нито болезненост, нито промяна в цвета; Можех да направя
всичко, което правех по него.
Следващият му опит с лекарството идва през есента на 1964 г. По това време Бел участва в
двудневно олимпийско изпитание по лека атлетика в Орегонския държавен университет.
Един от неговите участници беше млад мъж, Дарил Хорн, когото Бел очакваше да спечели място
в олимпийския отбор на Съединените щати. Хорн беше номер две в класирането на дълъг скок и
номер две в класирането на троен скок в страната.
Тройният скок включва подскок, стъпка и скок в тристепенно излитане, много трудно
постижение, което изисква изключително силни крака. Дарил Хорн беше завършил Орегонския
държавен университет в средата на 1963 г. и беше отишъл във военновъздушните сили. След това му
беше позволено да изпълнява отделно дежурство, за да тренира за олимпийските изпитания. Точно
преди тези изпитания той тренираше в Станфордския университет в Калифорния, където трябваше да
се проведат олимпийските изпитания.
Бел отлетя до Южна Калифорния, за да наблюдава олимпийските изпитания, но не успя
намерете Хорн в тренировъчния лагер там. Той попита Пейтън Джордан, треньор от Станфордския
университет, къде трябва да бъде младият спортист. Джордан каза: „Е, неприятно ми е да ви го
кажа, но той имаше масивно издърпване на сухожилието в понеделник и той остава в Пало Алто, за да
се опита да се лекува възможно най-дълго, преди да дойде тук. Но няма начин той да може да се
състезава.”
Веднага Бел се обади по телефона на Дарил Хорн в Пало Алто, Калифорния, и
чух спортиста да казва: „Тренер, аз съм черен и син от глутеуса [големия мускул на дупето] до под
коляното. Не мога да ходя, без да накуцвам.
Треньорът каза на Хорн „да се качи на самолета и да слезе тук възможно най-бързо“. След това
той се обади на д-р Джейкъб в Портланд, Орегон, и го попита дали може да вземе малко ДМСО за
лечение на младия мъж.
„Ако можете да накарате някой да го вземе, аз ще доставя DMSO“, отговори д-р.
Джейкъб.
Бел помоли приятел да отиде в кабинета на д-р Джейкъб и да донесе запас от

разтворител до летището в Портланд, където намери стюардеса, която щеше да го откара

до летището в Лос Анджелис. Треньорът срещна този самолет и получи DMSO.
Дарил Хорн пристигна за лечение със следващия полет от Пало Алто, в четвъртък с
олимпийските изпитания, насрочени за събота следобед. Бел полива нараняването на
спортиста с DMSO. Миризмата накара съквартиранта на Хорн да смени мястото за спане.
На крака на Хорн се появи кожно раздразнение, което те пренебрегнаха. Огромното
обезцветяване на нараняването на крака започна да избледнява веднага и болката си отиде с
него.
„Накратко“, каза Бел, „на практика къпяхме Дарил в нещата в продължение на два дни
и в събота следобед той пропусна [да влезе] в олимпийския отбор с четвърт инч. В неделя
се върнахме и се състезавахме отново и продължихме да го лекуваме през събота вечер и
неделя сутрин и той се върна и се състезава отново и пропусна олимпийския отбор в
тройния скок с половин инч. Той очевидно не се върна там, където беше, но фактът, че дори
успя да се състезава, мислех за малко чудо. Той се състезава без обезцветяване на крака;
изчезна напълно за два дни и болката изчезна. Мисля, че очевидно силата не беше там, но
фактът, че той изобщо успя да оперира, е невероятно нещо.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА DMSO В МЕДИЦИНАТА ЗА ГРИЖА ЗА КРАКАТА
Горе-долу по същото време Сам Бел правеше опити да накара Дарил Хорн да бъде
приет за член на олимпийския отбор на Съединените щати, DMSO интригуваше учените по
целия свят. Фармацевтичните компании започват да отделят количества от лекарството за
изследвания. Те поискаха участие от доказани и уважавани медицински изследователи,
които бяха готови да влязат в клинични изпитвания в отделните си специалности. Те
започнаха да използват DMSO за изгаряния, артрит, кожни заболявания, мускулно-скелетни
болки от всякакъв вид и много други състояния.
„Скоро имаше стотици публикации, съобщаващи за „чудодейни изцеления“ с лекарството, за
всичко – от врастнали нокти до съдово главоболие“, каза д-р Джак С. де ла Торе, доцент по
неврохирургия и психиатрия в Училището на Университета на Маями Лекарство.
Merck and Company, една от няколкото фармацевтични компании, които обмислят

DMSO като търговски продукт се обърна към различни медицински организации, за да
избере изключителни членове като изследователи. Американската асоциация по педиатрия
(APA) беше помолена в началото на 1965 г. да избере лекари по педиатрична медицина,
които да участват. Аз, Мортън Уокър, DPM, току-що бях спечелил 1964 APA Silver
Юбилеен златен медал за научни изследвания и писане, най-високото отличие, връчвано някога от
Американската асоциация по подиатрия. Затова ръководителите на Merck and Company бяха
насочени към мен като кандидат за техния изследователски проект за DMSO.
Администрацията по храните и лекарствата вече беше одобрила други клинични
изследвания, които преди това ми донесоха девет допълнителни награди за изследвания, писане и
научни изложби. В крайна сметка спечелих двадесет и две такива награди.
Merck and Company предложиха да поемат всички разходи за проучването и воденето на
записи за лечение с DMSO при проблеми с краката и краката. През този период 1964–1965 г.
фармацевтичните компании Merck, Syntex, Squibb, Geigy, Schering и American Home Products
колективно похарчиха 20 милиона долара за финансиране на клинични изпитвания. Участваха
1500 клинични изследователи, повечето от които лекари. През пролетта на 1965 г., когато
фармацевтичната компания Merck ми направи предложение за безвъзмездна помощ, на ортопедите
от Кънектикът не беше разрешено по закон да дават лекарства за вътрешно лечение, така че
лекарството щеше да се използва само върху кожата при проблеми с краката и краката.
Годината преди това ново клинично изпитване на Merck and Company завърших проучване за
Armor Pharmaceutical Company върху продукта химотрипсин (панкреатичен ензим) Chymar (чието
име сега е променено на Biozyme). За това изследване приложих мехлема Chymar под непроницаема
обвивка. Това беше първият път, когато пластмасови покрития бяха използвани в подиатрията за
вкарване на лекарство в локално засегнатите възпалени тъкани на краката, например за мазоли и
мазоли. Адаптирах тази техника и за клиничното изпитване на DMSO и тя работи доста добре.
Като алтернатива въведох техника за шофиране в DMSO, особено за дълбоко вкоренена лезия
като болезнена шипа на петата, използвайки ултразвук. Вместо обичайния ултразвуков гел или
минерално масло, DMSO беше приложен като свързващ агент между кварцовия кристал на
ултразвуковата машина и кожата. Това работи добре. Успях да премахна голяма част от възпалението
на петата на моя пациент.
Тези проучвания на стъпалата и краката са проведени в продължение на четири месеца,
започвайки през 1965 г. Бяха взети определени предпазни мерки преди началото на проучванията.
Много се четеше по темата. В продължение на два месеца само няколко подиатрични пациенти са
получавали лечение с DMSO. Дълъг меморандум от фармацевтичната компания пристига на 8
септември 1965 г., описващ подробно всички предимства на продукта, как лекарят трябва да го
използва, за какво е, как DMSO действа в тялото. Това беше меморандум, изпратен до всеки
медицински изследовател в страната, който е бил сертифициран от FDA да използва DMSO на
експериментална основа. Представител на Merck and Company пристигна с още консумативи от
DMSO и с формуляри за отчети за записване на отговорите на пациентите в пълномащабно
клинично изпитване.
Неизвестно за мен, една жена в Ирландия почина от приложението на DMSO

9 септември 1965 г. Този доклад не е документиран и по всяка вероятност тя е починала от
други причини просто докато е използвала DMSO. Но смъртта предизвика паника сред
служителите на FDA и доведе до големи политически последици за Dr.
Стенли Джейкъб и неговите колеги от Университета на Орегон. Въпреки това не пристигна
никакво уведомление от фармацевтичната компания или FDA относно това събитие и клиничното
изследване на DMSO за проблеми с стъпалата и краката продължи.
Проведох клинични изпитвания върху проблеми с долните крайници на 124 пациенти.

Отлични резултати се получават от различните приложения на DMSO. Водеха се записи;
обективни и субективни наблюдения са отчетени върху представените формуляри; бяха поискани
още доставки на DMSO.
Това подиатрично изследване на DMSO внезапно спря на 10 ноември 1965 г., когато
пристигна писмо „Уважаеми докторе“, което уведомява, че всички изследвания по проекта трябва
да прекратят. FDA изиска използваните и неизползваните запаси от DMSO и всички записи на
пациенти, на които е приложен, трябва незабавно да бъдат върнати на спонсориращата
фармацевтична компания. Не трябваше да изпращам тези елементи по пощата, защото
представител на компанията веднага пристигна, за да вземе всичко – всички доклади на пациенти,
доставки на DMSO, дори дубликати на документите. Бяха дадени инструкции за съобщаване на
вредни ефекти от употребата на продукта, но такива нямаше. В медицинската литература не е
публикуван доклад за това четиримесечно подиатрично изследване на адаптацията на DMSO при
различни проблеми с краката. Всички записи от клиничните изпитвания бяха конфискувани и това,
което следва, са стриктно впечатленията на този изследовател двадесет и седем години по-късно.
Те се основават на личната история на здравето на краката на пациентите във връзка с техните
индивидуални проблеми с пръстите, краката, глезените или краката.
БУНИОНИ НА ГОЛЕМИТЕ ПРЪСТИ НА КРАКАТА
Бунионите се образуват от отклонение на две съседни кости, обикновено в ставата на големия

пръст на крака и първата метатарзална кост.
Има два вида бунион. Острият тип или бурсит е внезапен и болезнен. Ако не му се
обърне подходящо внимание, острият бунион може постепенно да се развие във втория тип -
хроничният бунион или халукс валгус, който често е безболезнена деформация на големия пръст
на крака. Понякога обаче много боли.
Бурситният бунион е възпаление на бурса, торбичка, съдържаща течност с консистенцията на
белтъка на яйце. Тази бурса действа като лубрикант между
кожата и костите. Продължителното дразнене от външен натиск, като например неподходяща обувка,
причинява възпаление на торбичката и състоянието става остро и болезнено - бурсит.
Халукс валгус е често срещано заболяване, което натоварва стъпалото и води до необичайно
изпъкване на ставата на големия пръст. Разширява стъпалото, за да доведе до загуба на равновесие.
Стоенето и ходенето стават трудни. Артритът на стъпалото може да се появи в ранна възраст от това
състояние.
Остеоартритът е честа последица от игнорирането на буниона на големия пръст на крака.
Появява се калцификация в точките на стрес; разширяването на ставите се заключва;
деформацията може да се поправи само с по-големи обувки.
С прилагането на DMSO, острия стадий на бунион, предимно бурсит, се подобрява
забележително. Халукс валгус не. Непроницаемото опаковане и ултразвукът работеха добре с
DMSO, нанесен върху възпалената област. Процедурата включваше използване на DMSO и
ултразвук като кабинетно лечение и изпращане на пациента вкъщи с DMSO под пластмасов капак,
за да бъде задържан на място със защитна филцова подложка и поддържаща лента за три дни.
По време на това проучване никога не е разпределяно количество DMSO за прилагане от пациента

у дома, тъй като не беше сигурно какви ще бъдат страничните ефекти. Беше строго под мой контрол, а
апликациите правех в кабинета по педиатрия.
Неизменно болката от буниона изчезва, когато пациентът се върне. Не

Беше необходимо по-нататъшно лечение, докато пациентът не доведе до повторно обостряне
на буниона чрез носене на модерни, но злоупотребяващи обувки.
ПРЪСТИ ЧУК
Пръстът чук, едно от най-болезнените заболявания на краката, се характеризира с контрактура на

сухожилията в горната част на стъпалото. Това явление се придружава от отпуснатост на връзките и
заъгленост на втората и третата фаланга, отделните кости на всеки пръст.
Тесните обувки притискат краката и свиват мускулите, които движат пръстите на краката
че мускулите изхабяват. Движенията на пръстите на краката стават слаби и слаби. Пръстът търси
място навсякъде, където може в неподходяща обувка. Той се извива и извива, докато нокътят на
крака стане почти вертикален. Засегнатият пръст на крака може да се повдигне, свие и да припокрие
други пръсти. Върхът му може да удря земята с всяка стъпка и да стане плосък и клекнал. Може да се
образува твърда царевица и нокътят да се разцепи и да расте навътре. Въпреки че всеки пръст на
крака може да бъде толкова засегнат, вторият страда най-често. Обикновено е по-дълъг от другия
пръсти на краката.
Експерименталното лечение с DMSO беше същото като при остри буниони - първо
ултразвук и приложеното лекарство и след това превръзка с непроницаема пластмаса, увита
върху разтворителя. При повторно посещение от пациента след три дни болката изчезна от
деформирания пръст на крака, въпреки че деформацията остана. Болката може да се върне ден или
два по-късно, ако не се направи нищо за трайно коригиране на малформацията.
АРТРИТ НА КРАКАТА
Артритът може да засегне ставите навсякъде по тялото, включително краката. Артритът на краката в
повечето случаи е резултат от механично натоварване, а не от инфекция. Понякога се свързва с
удари в коленете, изкривени крака, плоски стъпала и слаби стъпала. Състоянието също допринася
за такива деформации на стъпалата като паднали сводове, високо извити стъпала, пръсти чук,
буниони и шипове на петата.
Въпреки че артритът не може да бъде излекуван в момента, болезненият дистрес и
дискомфорт, които придружават заболяването, могат да бъдат частично облекчени. Лечението
на артрит на краката трябва да бъде насочено както към общата причина, така и към облекчаване
на локалните симптоми.
Общото лечение на проблема е отговорност на вашето семейство
лекар, за цялото тяло и общото му разстройство може да бъде включено.
Лечението може да включва изграждане на вашата устойчивост с диета, упражнения, техники за
релаксация, контрол на теглото и други неща, които могат да представляват вашия начин на живот.
Локалното лечение може да включва почивка на краката, топлинни приложения, шиниране,
тракция, физиотерапия и употреба на лекарства. Ще бъдат разгледани конкретните причини като
механични натоварвания, алергични фактори, климатични условия, вродени дефекти, тумори,
инфекции, наранявания, токсини, смущения в кръвообращението, неправилно хранене и др.
Използвайки DMSO като локално лечение, вероятно ще можете да си помогнете сами

страхотна сделка. Следният режим на грижа може да облекчи зачервена, гореща, подута артритна
става, независимо дали в петата, глезена или големия пръст. Артритните пръсти на краката реагират
доста добре на тази процедура:
1. Намажете остро възпалената става с количество DMSO в около 70-процентова концентрация или
малко по-висока концентрация. Не надхвърляйте 90 процента, защото методът на опаковане,
който следва, може да доведе до тежка кожна реакция от DMSO под горещото опаковане.
2. Нанесете няколко слоя марля върху цялото стъпало, което е възпалено.

3. Вместо да рисувате директно кожата, можете първо да увиете с марля и
след това го наситете с DMSO.
4. Покрийте цялата площ с гумено фолио или тънка пореста гума.

5. Нанесете слой фланел или филц, който е бил потопен в гореща вода и изцеден
навън.
6. Поставете бутилки с гореща вода около възпаленото място или го покрийте с електрическа
нагревателна подложка, увита в кърпи.

7. Задръжте на топло, като покриете всичко това с турски кърпи.
8. Повдигнете стъпалото и крака в леглото до нивото на сърцето.
9. Продължете това лечение толкова дълго, колкото ви е удобно, но не
повече от шестдесет минути за всяко едно приложение.
10. Нанасяйте отново DMSO на всеки четири или пет часа, ако е необходимо.
11. След като сте използвали това лечение в продължение на дванадесет часа (максимум три пъти),
отстранете подложките, бутилките, марлята и измийте крака, за да отстраните DMSO.
Нанесете успокояващ лосион или мехлем от семейството на кортизона или алое вера върху
третирания крак.
Внимание: Имайте предвид, че използвате две форми на терапия в тази процедура—

DMSO с неговите противовъзпалителни свойства и влажна топлина със собствен ефект за
намаляване на възпалението. Топлината изглежда катализира DMSO в още по-голяма ефективност.
Но предупреждавам, че можете да получите твърде силна кожна реакция на DMSO - дори твърде
силна противовъзпалителна реакция. Твърде много от каквото и да било не е добро. Ето защо силно
препоръчвам да вземете предпазни мерки с това лечение, поне през първите няколко пъти, когато го
използвате. Продължавайте да проверявате състоянието на вашата артритна става и кожата над нея.
Не позволявайте да се появи дразнене на кожата. Измерете телесната си температура; ако въобще
вдигнете температура, прекратете процедурата.
Отстранете обвивките, както е описано в стъпка единадесет, и успокойте крака. Това е много мощен
начин да се отърве засегнатото стъпало от артритно възпаление.
На практика през 1965 г. този метод се използва успешно, но се прилага от лекар по
подиатрия, който знае какви реакции трябва да се избягват. Болката, подуването и други признаци на
възпаление изчезнаха от краката на пациента в кабинета за грижа за краката, докато пациентът
заемаше малка стая за лечение. Той или тя се прибра вкъщи без дискомфорт и облекчението продължи
няколко дни.
ТВЪРДИ И МЕКИ МАГОРЮЛИ

Около 40 процента от всички хора, които посещават ортопед, го правят първоначално поради
проблеми с твърда и мека царевица, а жените съставляват 80 процента от тези хора.
Твърдите мазоли са израстъци от рогова кожа, обикновено в горната част на пръстите на
краката. Меките мазоли растат между пръстите на краката. И двата вида могат лесно да бъдат
разграничени от нормалната тъкан около тях. В рамките на твърда или мека царевица има
централен радикс или око от твърда сива кожа, а около центъра е болезнен възпален пръстен от
кожа и плът. Пръстенът е повдигнат и жълт. Болката обикновено е основният симптом.
Мазолите идват от триене и натиск, произтичащи от подлежащата изпъкналост на
костта. Острият ръб на костта на пръста на крака търка кожата отвътре, а понякога неподходящите
обувки търкат кожата отвън. Кожата в крайна сметка умира и се натрупва слой след слой, за да
създаде царевицата. Дразненето и болката се увеличават с растежа на царевицата.
Хората, страдащи от мазоли, могат да бъдат освободени от проблема си или временно

или постоянно. Никой не трябва да усеща агонията на твърдите мазоли. Временното
облекчение не прави нищо, за да попречи на мазолите да растат отново на същото място. То
е палиативно.
Боядисването на мазоли с ДМСО беше просто такава временна мярка. Беше направено след
царевицата беше обръсната, за да се премахне роговата кожа, причиняваща дискомфорт. Не
е необходима подложка с молескин след палиативно отстраняване на царевица, ако
приложението на DMSO следва процедурата; царевицата обаче скоро се върна без окончателно
отстраняване на подлежащата костна изпъкналост.
Мазоли
Мазолите са удебелени кожни маси, които се образуват върху носещите тежест повърхности на
краката. Те идват от постоянно триене и натиск. Патологичният калус като този, развит върху
топката на стъпалото, не е здрав.
Този вид плантарен калус е заобиколен от възпален червен ръб и има течност
прониквайки в подлежащата тъкан. Често е подуто, горещо и болезнено и често
изглежда като твърда, суха, подобна на рог маса от жълтеникава или сивкава кожа. Може да е
дебел в центъра и постепенно да се стеснява отстрани. В центъра му може да има дълбока, твърда,
сива централна област, която изглежда като камъче, когато се отстрани.
Тъй като удебелената кожа на мазоли губи своята еластичност, кожата вече не
разтяга се до нормална дължина през топката на стъпалото, когато стъпалата са огънати.
Тези мазоли сякаш „изгарят“.
Понякога коригиращото лечение означава преразпределяне на тежестта върху стъпалото

с поддържащи ортотични устройства, носени в обувките. Могат да се предписват упражнения.
Обувките могат да бъдат сменени. Или може да се наложи хирургична корекция на засегнатата
метатарзална кост и свързаното свиване на пръстите на краката. През повечето време човекът с мазоли
отива да ги отстрани. Ако се постави DMSO след такова подстригване, не е необходима подплата от
къртича кожа, за да се освободи зоната от нежност. Въпреки това, DMSO не прониква в кожата, подобна
на рог, без първо да се отстрани.
ПЛАНТАРНИ БРАДАВИЦИ
Плантарните брадавици растат на стъпалото като повдигнати бучки плът. Те са доброкачествени

туморни образувания, които са добре снабдени с кръвоносни съдове и нерви.
Може да ги сбъркате с мазоли или мазоли, защото са покрити с калусна тъкан и защото болят.
Плантарната брадавица е перлено бяла, мека и гъбеста и има малки петна, черни, кафяви или
червени, в центъра. Тези петна са кръвоносните съдове. Ходенето изравнява брадавицата, така че да
остане удебелена и грапава по текстура. Варирайки по размер от главичка на карфица до сребърна
четвъртинка, може да расте поотделно или на групи. При прищипване боли силно.
Нараняването на плантарната част на стъпалото позволява проникване на вирус в кожата, което може
причиняват растеж на плантарната брадавица. Всъщност има сезони на брадавици, онези периоди
през лятото, когато хората ходят боси и натъртват долната част на краката си.
Съществуват различни техники за премахване на плантарни брадавици. Приложението DMSO не е
едно от тях. Всичко, което прави, е да облекчи болката от плантарни брадавици, след като горният твърд
слой на кожата е обръснат. Ако това се направи и се постави пластмасова обвивка върху DMSO, брадавицата
мацерира, омекотява и вероятно може да изчезне сама.
ВРАСТЛИ НОКТИ
При врастнали нокти, страничните ръбове на нокътя проникват в кожата и се врязват в плътта на пръста.
Освен ако не се коригира скоро, могат да възникнат тежки усложнения.
Усложненията от възпаление, инфекция, язви и гангрена могат
следват един друг прогресивно. Всеки, който страда от врастнали нокти, рядко може да издържи
на болката и обикновено търси помощ, преди да се развият по-сериозните усложнения. Тийнейджърите
изглеждат особено податливи, може би защото са склонни да пренебрегват ранните предупреждения,
които възрастните ще обърнат внимание.
Неразумното рязане на ноктите на краката е най-честата причина. Първоначално се появява
възпаление, след това на свой ред промяна в цвета, леко подуване и отделяне на течност. гной
форми, зачервяването се увеличава и пръстите на крака се издуват от болка, ако тези предварителни признаци
се игнорират. Кървава маса от материал, наречена „горда плът“, ще се появи на ръба на нокътя между
нокътната плочка и вдлъбнатината на нокътя.
Ако до този момент не е приложено лечение, опасна инфекция може да се разпространи по целия
пръст и в крайна сметка да се появят червени ивици по горната част на крака. Това не е необходимо да се
случва, когато лечението е бързо, безболезнено и постоянно.
DMSO облекчава първите симптоми на врастнали нокти на краката само чрез поставяне на капка върху
възпалената област. Но това може да не е най-добрата процедура поради други прогресивни симптоми, водещи
до инфекция.
CLUB NAILS
Възрастните хора понякога имат дебели, грозни, деформирани нокти на краката, състояние, което може да е
симптоматично за системно заболяване или хронично нараняване, като джогинг с неподходящи маратонки.
Нараняването често кара ноктите на краката да изглеждат обезцветени, удължени и удебелени.
Израсналите нокти на краката са известни като клубни нокти. Те могат да станат изключително твърди и
да се извият под пръстите на краката, за да придадат формата на гротесков овнешки рог. Намаляването на тези
нокти не трябва да е болезнено. Всъщност най-добре е нокътът на крака, подобен на овнешки рог, да бъде
възможно най-къс, за да се избегне предоставянето на околните паразитни гъбички на място за гнездене, в
което да растат.
Ноктите първо се натриват с рициново масло или топъл зехтин, комбиниран с 90
процента DMSO. Това омекотява и намалява чувствителността на ноктите в корените им.
След това се изрязват със здрави нокторезачки. Необходимо е изглаждане на грапавите ръбове, за да не
се закачат чорапите. Освен това, това придава на прекалено дебелия нокът по-приятен вид.
Основната цел при намаляването на врастналите нокти обаче е премахването
натиск върху вдлъбнатините на ноктите и по този начин елиминирайте източника на дискомфорт.
Намаляването също така оставя повече пространство в обувката, в която пръстите могат да се движат.
Повече място в обувката също може да облекчи натиска и да предотврати образуването на мазоли по
съседните пръсти.
След приключване на горната процедура, сплесканите нокти могат да бъдат отново боядисани със
смес от DMSO и масло. Това дава продължителен ефект на комфорт и връща предишните компресирани
тъкани отдолу в по-нормално състояние.
След това, за да предотвратите прекомерно израстване, като описаното тук състояние на клубен нокът,
спазвайте следните прости процедури:

Когато режете ноктите на краката си, изрежете ги късо, но ги изрежете правоъгълни

през.
Използвайте ножици за нокти на краката. В никакъв случай не закръгляйте ноктите.
След рязане, поставете една капка DMSO със средна сила върху отрязания край.
Има малко неща в човешката анатомия, които не служат на определена цел.

Точно както косата на главата има своя функция, така и ноктите на краката имат своя – в този случай
защита на костите и нервите на пръстите на краката. Но тъй като носим обувки, ноктите на краката, вместо да
предпазват пръстите на краката, могат да бъдат потенциален източник на раздразнение.
Въпреки това можем да се застраховаме от проблемите, които могат да причинят, като се грижим правилно за
тях.
ГЪБИЧКИ ПО НОКТИТЕ
Инфекциите на ноктите на краката, причинени от гъбички, са сред най-често срещаните заболявания на
ноктите. Един от всеки четирима души над тридесет години, които посещават ортопед, има такова заболяване
на ноктите.
Гъбичките по ноктите на краката се причиняват от паразити като дрожди, плесени или гъбички, всички
които растат като трихофития. Тези паразити преобладават в обувките, които, тъй като са единственият
елемент от облеклото, който никога не се почиства старателно отвътре, са постоянен източник на инфекция
и повторна инфекция.
Гъбичните нокти на краката изглеждат сухи, без блясък, люспести и набраздени; повдигнати са от
нокътното легло; и имат сивкаво-жълтеникаво-кафеникав изяден от червеи вид.
Част или целият нокът може да бъде засегнат, защото с напредването на инфекцията тя се движи
обратно към корена на нокътя. Обикновеният човек не обръща внимание на смачкания вид на нокътя, защото
е безболезнен. Но заразените нокти са източник на микоза.
При лечение на гъбички по ноктите на краката ортопедът отстранява образуваната коричка,
прахообразна субстанция и изпилява нокътя. Той може да предпише перорален антибиотик гризеофулвин,
да йонизира зоната с меден сулфат или да приложи различни течни и мехлемни фунгициди. В много случаи
ноктите се отстраняват изцяло, временно или за постоянно, в зависимост от тежестта на проблема. Ако
нокътят е временно отстранен, лекарят насочва лечението към нокътното легло и към центъра на растежа,
откъдето ще израсне новият нокът незаразен с гъбички. Това е мястото, където DMSO работи ефективно.
Прави се паста от 30 cc от 90 процента течен разтворител, с две 250 mg
микроразмерни таблетки гризеофулвин. След това разнесете пастата в областта на матрицата на ноктите
е настъпило заздравяване на нокътното легло. Задръжте DMSO пастата в позиция с лепяща лента и третирайте
ноктите на краката по същия начин всеки ден. Новообразуваните неинфектирани нокти на краката трябва да се
появят изпод плътта няколко месеца след операцията. Продължавайте да нанасяте пастата през цялото време,
необходимо на целия нокът на краката да израсне над нокътното легло – около шест месеца.
Други течни фунгициди могат да бъдат смесени с DMSO и боядисани върху зарасналото нокътно легло.
Оформете локва под капака на плътта над центъра на растежа на нокътя.
Докато нокътят расте, той ще бъде в постоянен контакт с проникващия фунгицид, особено ако върху пръста на
крака е залепено парче пластмаса. Самият DMSO е фунгистатичен, така че вие лекувате проблема с две лекарства
наведнъж.
КРАКЪТ НА АТЛЕТ
Медицинското наименование на стъпалото на спортиста, tinea pedis, най-добре го описва и причината за него.
Tinea означава „гъбички“ и pedis „на крака“. Но, моля, имайте предвид, че „стъпалото на спортиста“ описва
набор от симптоми, а не основната причина.
Гъбичките сами по себе си не причиняват заболяване на краката. Тъй като е паразит, гъбата трябва
да има подходяща среда, в която да вирее. Кожата на крака, обвита в гореща обувка, с топлината,
инкубираща растежа на гъбичките, е тази превъзходна среда. Точно както гъбата живее и расте в горния
слой на почвата, гъбата живее и расте върху мъртва кожа, като мъртвата кожа на мазоли и мазоли.
Присъства на краката на стотици хиляди хора, по-често при мъжете, отколкото при жените, тъй като дамските
обувки са по-отворени и позволяват разпръскването на топлината, генерирана при ходене.
След като човек е бил заразен, симптомите се проявяват бързо като лющене между пръстите на
краката или по границите на петите и надлъжните сводове.
Има сърбеж и мацерация с набръчкване и лющене на кожата. Сигурният признак за стъпало на спортиста са
малки мехури, които се появяват на групи, които могат да се отворят, оставяйки кръгли, лъскави, червени зони
отдолу.
Известно е, че симптомите се повтарят от топъл сезон в топъл сезон в 80 процента от случаите; то е
хронично при четири от пет заразени лица. Все пак има отлично лечение под формата на противогъбични
средства, прилагани върху краката с DMSO като носещо средство. Този разтворител прониква в горните слоеве
на кожата и изпраща противогъбичния агент дълбоко в тъканта, за да убие всякакви гъбички върху или вътре в
кожата. Освен това, DMSO сам по себе си е фунгистатично вещество, което спира симптомите на стъпалото на
спортиста, като обезсърчава растежа на досадния паразит.
За да си помогнете да се отървете от краката на спортиста, процедурата, последвана от здравето

професионалистите е да облекат инфектираната кожа с подходящото лекарство за краката на

спортиста за типа симптоми, които лекувате: крем за възпалени, открити кожни повърхности;
мехлем за удебелени, лющещи се области; течност за неразбити мехури. След това покрийте това
лекарство със съответната форма на DMSO: крем, гел или течност. Използвайте не по-малко от 70
процента сила на DMSO за по-ефективна проникваща сила. Състоянието трябва да изчезне за кратко
време и е възможно да не се повтори, особено ако държите това лекарство под ръка.
МИРИЗМА НА КРАКАТА
Миризмата на краката, един от най-досадните проблеми, въпреки че не е нито болезнен, нито

заразен, е известен научно като бромидроза.
Бромидрозата не се дължи непременно на липса на чистота. Докато правилната хигиена на
краката ще помогне, миризмата на краката е наистина физиологичен проблем. Тези, които
страдат от него, са обект на унизителни социални ситуации. Основната причина е функционално
нарушение на нервната система. Необходимо е повече от измиване на краката, за да донесе
облекчение и да премахне раздразнението.
Симптомите на бромидрозата са, освен очевидната миризма, влажна кожа между пръстите
на краката и нежност на плътта на краката. Може да има малки мехури по топките на краката или по
петите.
Миризмата на краката не винаги се поддава бързо на лечение. Има обаче

методи, които ще намалят проблема и може би ще го премахнат напълно.
Боядисването на стъпалата на краката с 50 процента DMSO е вероятно един от тях.
Въпреки че може да изглежда, че просто заменяте една лоша миризма с друга, миризмата на
DMSO ще изчезне за ден или два, оставяйки краката свободни от собствената си лоша миризма -
поне за известно време. Колкото по-дълго държите DMSO включен, толкова по-дълго миризмата
на краката остава далеч.
Настрана, съветвам много хора да намерят драматично облекчение от „вонящите крака“,
като премахнат захарта от диетата, приемат адекватни количества витамини от В комплекс и
приемат добавка с цинк.
КРАКА НА ТАНЦЬОР
Танцьорското стъпало е възпаление и в тежки случаи изместване или счупване на двете малки
кости, разположени под главата на първата метатарзална кост. Както предполагате, най-често
засяга хора, които танцуват много.
Сезамоидните кости са разположени в сухожилия, които минават под ставата на големия пръст на крака.
Тяхната функция е да намалят триенето при движение на сухожилията. Необичайният стрес може да нарани
тези две малки кости.
Танцуването поставя необичайна тежест върху сесамоидите и може да настъпи повреда.
Възпалението и болката застрашават способността на танцьора да изпълнява. Ако той или тя пренебрегне
болката, малките, нежни сезамовидни кости могат да се счупят или да се изместят. Може да се случи на всеки, не
само на танцьори.
При лечението на този проблем с краката е задължителна диагностика. След това се изисква
подходяща подложка на ставата, след като физиотерапевтичните мерки намалят възпалението. DMSO с
ултразвук се оказа отличен като специална форма на физиотерапия. Веднага премахна възпалението от
състоянието на крака на танцьорката. Поставената след това подложка се поставя върху стъпалото, в обувката
или като част от ортоза, за да предпази сезамоидите от ненужен стрес.
МЕТАТАРЗАЛГИЯ
Метатарзалгията или пръстът на Мортън е внезапна остра, пронизваща болка в пръстите на краката.
Пръстът на крака на Мортън се появява от възпаление на нерва между третата и четвъртата метатарзална
кост, което предизвиква агонизиращо усещане. Бягачите понякога са жертви на тази невралгична болка.
Метатарзалгията се причинява от притискане на нерв на малкия пръст на крака между две изместени
метатарзални кости. Възпалението възниква, когато главата на една изместена метатарзална кост се притисне
към друга и захване нерва между тях. С всяка стъпка нервът се протрива, притиска и дразни. Вследствие на това
засегнатият нерв се разширява с обвивка от белег, която се образува, за да го защити. Тъканта се разширява в
неврома, която в крайна сметка трябва да бъде отстранена хирургически, за да се получи пълно облекчаване на
болката.
Ортопедът може да облекчи палеца на крака на Мортън, като използва техники, различни от операция
на неврома. Това може да се направи с инжектиране на локален анестетик, смесен с DMSO, в крака. В обувката
може да се постави подложка, за да се раздалечат метатарзалните глави една от друга. Или пациентът може да
носи ортези.
Ортопедът взема предпазни мерки за инжектиране много бавно, тъй като интрамускулните инжекции могат да
причинят болка, въпреки че локалният анестетик има тенденция да я прикрива. Добрата техника ще избегне
дискомфорта за пациента.
ПАДНАЛИ АРКИ
Така наречените „паднали арки“ всъщност са отслабени крака, които са толкова напрегнати, че са
развили симптоми.
В класическия случай на паднали сводове, почти всички кости на ходилото променят позицията
си. Петата се извива навътре, глезенът пада, пищялът става по-изпъкнал, кубовидната кост се
изтласква навън и както палецът, така и петият пръст се издигат. Другите кости потъват и вътрешната
надлъжна дъга „пада“.
Пострадалите усещат болка и парене в ходилото и умора и болки в краката. Те не могат да стоят или
да ходят дълго време. Болезнените мазоли могат да се появят върху топката на стъпалото, защото
предната метатарзална арка също пада.
Проверете се за паднали сводове, като потърсите „плоскост“ на краката си. Или застанете пред
огледалото и наблюдавайте задната част на краката си. Забележете дали сухожилията на петата се извиват
навътре едно към друго. Това е знакът на Хелбинг.
Облекчаването на дискомфорта от падналите арки идва от лечението с различни устройства,
проектирани от професията на подологията. Ортопедът може да възстанови нормалната функция на
увредените мускули и връзки в три стъпки: (1) физическа терапия с използване на DMSO и ултразвук за
намаляване на възпалението, (2) прилагане на коригираща лента и (3) изработване на чифт ортопеди за
отслабения крака. Продължителността на времето, през което имате проблемите, и тяхната тежест определят
колко ефективно ще бъде тристепенното лечение с DMSO. Осъзнайте, че ако не се направи нищо за справяне
с падналите арки, ще има периодични епизоди на болка, докато симптомите се появяват, лекуват се и
изчезват, и се появяват отново.
DMSO изглежда много ефикасен при остри проблеми с краката, но едва ли ефективен
за хронични проблеми с краката, с изключение на хронично възпаление на калценалната шипа.
ШПОРИ НА ПЕТАТА
На костта на петата, калканеусът, израстък от калций, подобен на шпора, понякога се образува там,
където са прикрепени мускулите и връзките на стъпалото. Един или повече шипове растат върху костта на
петата, но са подплатени от плътта на стъпалото, така че може да отнеме години, за да се превърне шипът
в проблем.
Шпорът на петата боли, когато поставите тежестта си върху костта. Всеки може да бъде
засегнати. Жените са толкова склонни да страдат от него, колкото и мъжете. Наблюдава се най-често
при хора над четиридесет години и състоянието може да бъде свързано с артрит или лошо
кръвообращение.
Основната причина е хронично напрежение на краката, причинено от слаби крака, продължително

изправено положение, неподходящи обувки или структурно изместване на краката. Във всеки случай
стъпалата са неадекватни за задачите, които трябва да изпълняват, и напрежението води до това
физиологична промяна със свръхрастеж на калцификация.

Болката всъщност не идва от точката на шипа, а от възпалението около мускулите, където
са прикрепени към костта. Най-тежко е, когато започнете да ходите след почивка.
За пълно облекчаване на болезнените шипове на петата лекарят ще диагностицира и

анализира проблема и ще препоръча курс на лечение. Тя трябва да включва ултразвук и DMSO,
използвани ежедневно за премахване на дълбоко вкоренената болка от възпалението.
Непроницаемата обвивка от DMSO също е отлична за закрепване на петата, за да издърпате
болезненото възпаление.
ИЗВЯХВАНЕ НА ГЛЕЗЕНА
Изкълчването на глезена, често срещано нараняване, е резултат от силно усукване на крака.

Може да изкълчите глезен съвсем небрежно, докато се разхождате по улицата. Може да го
изкълчите, когато стъпите на неравна повърхност, като скала или бордюр, когато хванете висок
ток в решетка или когато скочите от всякаква височина. Колкото по-активни сте, толкова по-голяма
е вероятността да изкълчите глезена си.
Тъй като изкълчването се получава, ако кракът е усукан, най-вероятно е това да се случи, когато
кракът някак си е в дисбаланс. Когато тежестта на тялото се спусне върху стъпалото, вместо да
се предаде директно на земята, тя се улавя само от едната страна на стъпалото. Напрежението
върху връзките, когато стъпалото е извън равновесие и тежестта, внезапно натоварена върху
него, ще бъде по-голямо, отколкото връзките могат да издържат. В резултат на това връзките,
които свързват глезена и пищяла, се разкъсват. Колкото по-силно е усукан глезенът, толкова по-
големи са увреждането и болката.
Веднага след изкълчването се появяват признаците и симптомите на нараняване. Поставяне

всяка тежест директно върху наранения крак може да причини болка. Ако изкълчването е леко,
глезенът става нежен и чувствителен. Ако изкълчването е тежко, глезенът може да стане горещ,
подут, чувствителен и толкова болезнен, че да не можете да ходите. Глезенът се обезцветява,
понякога червен, понякога син. Тъй като подуването се увеличава, то е придружено от пулсиране.
Спешната помощ при изкълчен глезен може да започне още преди да стигнете до
лекар. Първо, отслабнете от глезена. Седни. Когато изкълчването е наистина тежко, това
предложение едва ли е необходимо, тъй като в такива случаи ходенето ще причини значителна
болка. Но можете да получите малко комфорт в рамките на няколко минути, като дозирате
скъсаните връзки или разтегнатите мускули с 90 процента DMSO. Може да почувствате парене или
да видите зачервяване, но болката от възпалението ще изчезне
глезен.
Все пак не носете тежест върху глезена. Сериозността на нараняването не винаги може да
се определи веднага, тъй като симптомите не се появяват изведнъж. Изкълчването може да изглежда
само временно препятствие, особено при бързото прилагане на локален DMSO, но използването на
глезена може лесно да увеличи увреждането.
Не поемайте риска.
DMSO ще намали подуването или ще предотврати пълното му появяване.
Измислете подходяща опора за глезена, като увиете марля върху навлажнената с DMSO
кожа, покриете с непроницаемо пластмасово кухненско фолио и залепете с едноинчови ленти от
самозалепваща лента върху всичко. Премахването на болката, запомнете, не е излекуване на
изкълчването; опората е задължителна за задържане на скъсаните връзки към костта на крака,
за да не мърдат много. Сменяйте лентата на всеки четири дни, измивайте кожата всеки път, нанасяйте
отново DMSO и продължавайте тази процедура, докато изчезне болката от директния натиск при
палпиране с пръсти.
***
По-голямата част от страдащите от проблеми със стъпалата и краката, вместо да потърсят

професионална помощ, се обръщат към многобройните приспособления, специални материали и
патентовани лекарства, които широко се рекламират като лекове. Повечето от тези продукти са, за
съжаление, неефективни; някои трябва да са измислени в офисите на рекламните агенции, които ги
рекламират. Други са „семейни рецепти“, които се предават от поколение на поколение, дават им
нови имена, опаковат се изкусно и се продават на високи цени.
Парите, които харчите за джаджи за крака, често са напълно пропилени. Все пак обществеността
преминава от едно „лекарство“ към друго в безкрайното си търсене на облекчение.
Няма панацеи. Единствените наистина ефективни продукти за употреба върху краката
са тези, които са тествани и доказани в лаборатории, в клиники и в лекарски кабинети. И все
пак единственото лекарство, което изглежда най-приложимо при проблеми със стъпалата и краката
– възможно най-близко до панацея – е ДМСО. Той е полезен при широк спектър от проблеми на
долните крайници и трябва да се разглежда като отлично средство за спешна помощ и последваща
терапия за много проблеми, които измъчват краката ни.
ГЛАВА 9
Използване на DMSO в главата и гръбначния мозък
Наранявания
Клара М. Фокс от Тутъл, Вашингтон, беше изненадана на 15 септември 1979 г., когато научи, че
синът й Бил е получил почти фатална травма, която оставила младия мъж напълно парализиран.
Чрез поредица от болнични трансфери през първите шест часа Уилям Дж. Шаал беше отведен в
Центъра за здраве и наука на Университета на Орегон в Портланд след опустошителния инцидент.
Това беше щастлив ход, защото DMSO е терапевтична съставка, използвана в интензивното
хирургично отделение на тази институция. Д-р Джордж Грекос, лекарят, лекуващ случая на Бил Шаал,
направи интравенозната инфузия с експерименталното лекарство неразделна част от лечението му
през първите десет дни.
Бил имаше счупен врат; той беше парализиран от мястото на нараняване надолу. Той не можеше
съзнателно да уринира, да дефекира, да движи крайници, да говори, да яде или да изпълнява каквато
и да е друга доброволна функция. С гладко обръсната глава, грозни, но необходими стоманени щипки
бяха пробити в черепа му, за да запазят гръбначния стълб неподвижен. Тънки въжета и макари с
прикрепени тежести опънаха врата му в критичната точка, за да се върне на мястото си и евентуално
да зарасне. Той остана в сила четиридесет и пет дни, след като излезе от интензивното отделение,
където се люлееше между живота и смъртта в продължение на четири дни. В крайна сметка младежът
беше хоспитализиран за повече от шест месеца.
Нараняванията на гръбначния мозък са изключително сериозни, а разкъсванията или
порязванията на мозъка неизбежно оставят жертвата на злополука завинаги без функция. Острата
напречна лезия на връвта причинява незабавна отпусната парализа и загуба на всички усещания и
функции на автономната система под нивото на нараняване. Отпуснатата парализа постепенно се
променя в продължение на часове или дни до спастична параплегия поради преувеличаване на
нормалния рефлекс на разтягане. Крайниците проявяват спонтанни скокове или спазми. По-късно,
ако гръбначният мозък в лумбосакралната област не е напълно прекъснат, се появяват спазми на
мускулите на екстензорите или флексорите и дълбоките сухожилни рефлекси и автономните рефлекси
се възстановяват много постепенно.
В зависимост от това колко пълна е травмата на връвта, може да има само частична
загуба на двигателен и сензорен нерв. Доброволното движение може да се върне, но е така
разстроен; сензорната загуба се определя от това коя част от гръбначния тракт е засегната. Загубените или
увредени сетива могат да включват усещане за поза, вибрация, леко докосване или болка, температура и дълбоко
докосване. Наполовина срязване на връвта води до спастична парализа, загуба на постурално усещане от страната
на срязване и загуба на усещане за болка и топлина от противоположната страна.
При нараняване като това, претърпяно от младия Бил, прекъснатите нервни процеси в мозъка не
могат да се възстановят и увреждането често става постоянно. Все пак, ако има някакво движение или усещане
през първата седмица след нараняването, признаците са благоприятни за известно възстановяване. Всяка
дисфункция, останала след шест месеца, вероятно ще остане постоянна.
Тежкото нараняване на гръбначния стълб над петия шиен прешлен обикновено е фатално. Това на Бил беше
на този етап. Със сигурност има двигателна и сензорна загуба и рефлексните дъги, които контролират
пикочния мехур, сексуалната активност при мъжете и функцията на червата са унищожени.
Докато DMSO действа ефективно за лечение на лезии на гръбначния мозък, когато се прилага
интравенозно в рамките на деветдесет минути след нараняването, Бил Шаал не получава DMSO до седем часа
по-късно. Въпреки това, след няколко дни той започна да има отчетливи усещания в раменете и ръцете си, след
това в горната част на гърдите си точно под зърната. Семейството му беше изключително щастливо да види, че
сетивата му се връщат, каза Клара Фокс, „. . . и преди да бъде свален от лекарството, той дори започваше да изпитва
чувства и усещания в пикочния си мехур и бъбреците, питайки за писоара си отново и отново и във всеки случай
всъщност уринираше в него. Разбира се, можете да си представите вълнението, което идваше с всяко ново откритие.“
Това беше феноменално, защото проблемът на Бил беше толкова сериозен, че д-р Грекос,
когато срещна семейството, идващо в болницата за първи път, показа им рентгеновите снимки на пациента и
обясни, че синът им може да не оживее. Той каза, че по-голямата част от причината Бил дори да е стигнал
толкова далеч се дължи на отличното му физическо и психическо състояние. Лекарят добави откровено, че ако
Бил оживее, несъмнено ще бъде парализиран до края на живота си, от мястото на нараняване във врата надолу.
През първите две седмици пациентът се пребори с три пристъпа на пневмония и много тежка инфекция на
пикочните пътища. Не е необичайно жертвите на увреждане на цервикалната връв да имат дихателни
затруднения и проблеми с пикочния мехур. Членовете на семейството, пациентът и лекарят обаче разбраха, че
DMSO буквално е спасил живота на младия мъж, като е изтеглил течността и натиска от гръбначния му мозък и
главата, докато бавно е възстановявал усещането в тялото му. Без венозно вливане на лекарството той щеше да
умре.
Голяма част от хрущяла на врата на пациента се беше разпаднал. Бил се нуждаеше от

операция за отстраняване на това и тя беше извършена пет седмици след като болничният персонал
го беше свалил от DMSO. Хирургическата процедура включваше имплантиране на две хирургически
пръти от неръждаема стомана в задната част на врата му, слети заедно с някаква кост и мускул, взети от
лявото бедро. Операцията определено е успешна.
Програма за физическа терапия е включена като част от рехабилитацията
процес, но следоперативната болка попречи на пациента да участва в него. Имаше нужда от повече
жар в упражненията, но не можеше да го намери в себе си. С течение на дните състоянието му бавно се
влошава, което младият мъж и майка му свързват с необходимостта от повторно въвеждане на
интравенозно лечение с DMSO. Единственото нещо, което болничният персонал позволи, бяха някои
локални приложения на лекарството върху болезнените области на врата, раменете, ръцете и други
части на тялото му. DMSO върху кожата наистина намали болката.
След това някои членове на семейството започнаха да забелязват плавни и плавни движения в Бил
крака, когато са нанасяли разтворителя. Майка му описа тези движения на болничния персонал,
но нейните описания бяха отхвърлени като вероятно спонтанни скокове или спазми на парализа от
хемисекция на връвта. Медицинските сестри и студентите по медицина в тази учебна болница
гледаха на движенията като на естествени спазми на краката, които се появяват от време на време.
„Тогава един ден единият му крак направи такова движение, докато д-р Грекос стоеше до него
и му говореше. Докторът излезе от стаята на Бил с вид, доста близък до страхопочитание и учудване,
и категорично заяви, че сега е разбрал за какво говорим, и моментално се съгласи, че това наистина не
е обикновен спазъм, а нещо съвсем различно, с което да се спекулира през следващите седмици“, каза
майка му. „В продължение на близо три месеца, след като свалиха Бил от DMSO, ние се борихме всеки
ден за продължаване на интравенозната процедура, без особен успех. Но най-накрая разбрахме
мнението си малко след коледните празници и те се съгласиха, но с определени уговорки.
Медицинският персонал искаше да премести пациента в другия край на града за поредица от

неврологични тестове, проведени със специално оборудване в болница „Добрият самарянин“. Ако
тези тестове показват някаква надежда за забележимо подобрение, на което биха могли да припишат
ДМСО, тогава щяха да го върнат на лекарството два пъти седмично в продължение на няколко
седмици. След това той ще бъде върнат на Добрия самарянин за друга серия от същите тестове и ще
бъде преоценен. Ако няма значителни промени, тогава IV DMSO ще бъде прекратен.
„От този момент нататък“, съобщи г-жа Фокс, „Бил бързо и постоянно се подобряваше,
до точката, в която вече можеше да понася максимална професионална и физическа терапия за
три до пет часа на ден без никаква болка; просто чисто изтощение от
работи толкова усилено. Той скочи от вдигане на два и половина килограма тежести на дясната си ръка и
китка до между петдесет и шестдесет паунда; и от една и половина с лявата си ръка и китка до между
тридесет и пет и четиридесет. Успявайки да постигне това, той е възстановил трицепса си [мускул] в
дясната ръка, който дотогава е бил изчезнал; и бих могъл да добавя, много добър бицепс, с който той е
изключително горд, и е готов да се изправи срещу всеки в добър мач за борба с ръце.
И бавно, но сигурно, левият трицепс се възстановява и ние сме все по-уверени, че скоро той също ще
си върне всичко това.”
На 13 март 1980 г. Бил е върнат обратно в болницата Good Samaritan, за да бъдат повторени и
оценени предишните тестове. Резултатите бяха невероятни.
Всички показания в предишните тестове показват драматичното му подобрение. Освен това пациентът
показа, че има нервни сензорни движения в десния крак. Пациентът се възстановяваше почти до това,
което беше някога.
Изписаха го окончателно от болницата. Бил се прибра у дома, нахранен
себе си, да си измие зъбите, да се обръсне, да среше косата си, да се облича и да се изкъпе.
Докато преди шест месеца той беше по-скоро мъртъв, отколкото жив и семейството се подготвяше
за живота му на пълна парализа, сега младият мъж можеше да управлява умело своята ръчна инвалидна
количка сам. Дори месец преди това той не можеше да управлява инвалидната количка сам. Но DMSO
интравенозните инжекции бяха променили всичко това.
„През последните шест месеца прекарах много часове в клиниката на д-р Джейкъб с неговия красив
и грижовен персонал, гледайки как чудо след чудо се случва точно пред очите ми“, пише Клара М. Фокс на
Клод Пепър, тогавашен председател на Специална комисия по въпросите на застаряването на Камарата
на представителите. „Виждал съм хора, които са били напълно парализирани в продължение на двадесет
или повече години, лекувани и започващи да се движат.
Удивлението в очите им наистина е гледка за гледане. Бях свидетел на страхопочитанието в очите и
действията на млада двойка, чието дете се лекува от синдрома на Даун, и ги слушах с напрегнато
внимание, докато разказват колко далеч това дете е стигнало от вратата на смъртта до днес. Изпращал
съм или лично съм водил хора с различни заболявания или болки в клиниката на д-р Джейкъб и съм ги
виждал да се усмихват с най-голямо задоволство, че са били излекувани или им е оказана помощ след
години на дискомфорт и болка. И тогава се отпуснах и гледах д-р Джейкъб в пълен екстаз след поредния
успешен случай на лечение. Колко много горд и щастлив е той, че може да помогне на тази наша човешка
раса.
„Също така прочетох и проучих много пълната и истинска история на това забележително
лекарство и мога само да обобщя с всичките си надежди и молитви, заедно с милиони други, че този
скромен човек може да види цялата си работа и мечтите се материализират в този окончателен успех на
връщането на DMSO на пазара от
Федералната администрация по лекарствата, така че всички американци да имат шанса да

бъдат подпомогнати или спасени чрез всички тези усилия. Призовавам всички, свързани с
тази възможност, да проверят внимателно всички факти и да помогнат за отговора на тези
молитви.
DMSO ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ОБРАТНА НЕВРОЛОГИЧНА

РАЗСТРОЙСТВА
Лабораторните експерименти продължават с DMSO, използван за лечение на симулирана

травма, създадена в гръбначния мозък на маймуни. При идеални условия външните фактори и
възпроизводимостта на нараняванията на маймуните са строго контролирани и „ефектите от
DMSO често са драматични, понякога необичайни и рядко без ефект“, казва Джак С. де ла Торе,
доктор по медицина, Д-р, началник на катедрата по неврохирургия, Медицински факултет на
Университета в Маями, Маями, Флорида. Той беше интервюиран на полугодишната среща на
DMSO Society of Florida, Inc., проведена в Сарасота, Флорида, през ноември 1980 г. „Важният
въпрос, пред който са изправени нашите изследвания в момента, не е толкова дали DMSO работи,
тъй като това многократно е показван в нашата лаборатория и тези на други, но . . . как работи?"
Опитът на д-р де ла Торе с DMSO в момента обхваща двадесет и четири години,

и включва както основни, така и клинични изследвания. Той експериментира с наранявания
на главата и гръбначния мозък, инсулт, изгаряния, отделяне на урина, дихателна стимулация,
подуване на мозъка и клетъчни механизми. Той използва седем различни вида животни,
включително хора. Той е открил, че DMSO има положителен ефект върху редица
животозастрашаващи състояния, включително травма на главата и гръбначния мозък,
церебрална емболия и респираторен дистрес.
Неврологичните наранявания на главата и гръбначния мозък и инсулт са сложни
медицински проблеми. Независимо от това, широкият обхват на действие на DMSO го прави
полезен в много от тези случаи. Чрез комбинация от повишена дифузия на течности през
телесните мембрани и дехидратация, разтворителят облекчава увреждащото подуване и
налягане, които често съпътстват нараняване на главата и гръбначния стълб. Това облекчение
се постига чрез преминаване на веществото както през кожната, така и през кръвно-мозъчната
бариера. Кръвно-мозъчната бариера е защитен механизъм, който съществува между
циркулиращата кръв и мозъка, който ограничава броя на молекулите, достигащи до мозъка. Той
предотвратява навлизането на определени чужди протеини, естествени телесни протеини и
други вещества, някои от които могат да бъдат токсични за нервната тъкан.
„Първо си помислихме, че това свойство на DMSO може да е недостатък“, казва д-р де ла Торе,
„защото предположихме, че след като проникне през бариерата, той просто ще се натрупа в нервната тъкан
и ще причини повече подуване. Това, което всъщност прави, е да влезе в тъканта, да поеме лудо вода и след
това да я изхвърли от системата, облекчавайки налягането.
Способността на DMSO да преминава бързо през кожата и кръвно-мозъчните бариери го позволява

за подпомагане на проникването на други лекарства, както беше посочено по-рано. „Например,
някои тумори в мозъка трябва да се лекуват с химиотерапевтични инжекции.
Трябва да се инжектират огромни количества, преди лекарството да започне да действа и в този момент
токсичността на лекарството може да убие пациента“, каза де ла Торе. „Ако имате лекарство, като DMSO, което
може да транспортира противораковия агент в тумора и непосредствената околна област, можете да използвате
намаляващи концентрации на химиотерапевтичния агент.“
Тъй като DMSO може да проникне през кожните бариери с лекота, но не и да уврежда клетките, DMSO
е в клас сам по себе си като нов лечебен принцип. Освен това предпазва клетките от механични повреди.
Рамон Лим, доктор по медицина, доцент по неврохирургия и научен сътрудник по биохимия в

Медицинския факултет на Чикагския университет, е провел някои експерименти, използвайки DMSO с
глиални клетки. Глиалните клетки съставляват поддържащата тъкан на главния и гръбначния мозък. Д-р
Лим подготвя култури от глиални клетки и DMSO, които след това подлага на звукови вибрации. ДМСО
предотвратява счупването на клетъчните мембрани под въздействието на вибрациите, запазвайки
съдържанието на всяка клетка. Сакоподобните лизозоми, съдържащи се в клетките, например, биха освободили
ензими, вредни за други клетъчни системи, ако избягат от границите на техните родителски клетки, и по този
начин ще влошат подуването и налягането. Когато DMSO се влива в клетките, това освобождаване на ензим от
лизозомите не се осъществява, както е показано от Dr.
Експериментите на Лим върху глиалните клетки.

Голяма част от трайните неврологични увреждания при нараняване на главата и инсулт се
причиняват от намаляване на кръвния поток в мозъка. Прекъснатият кръвен поток води до недостатъчно
снабдяване на мозъчната тъкан с кислород и хранителни вещества. DMSO позволява по-добър кръвен
поток чрез намаляване на адхезивността и агрегацията на тромбоцитите и образуването на съсиреци.
Обикновено това са състояния, които могат да запушат вените и артериите.
DMSO стимулира освобождаването на простагландин, който увеличава диаметъра на кръвоносните
съдове. Той също така инхибира освобождаването на друг простагландин, който свива съдовете и намалява
притока на кръв.
Д-р де ла Торе подчертава, че пациентите с увреждане на гръбначния мозък, които са кандидати за

лечение с DMSO, трябва да отговарят на два критерия. Първо, нараняването на жертвата на инцидента трябва
да е наскоро, защото ако е на повече от няколко часа, патологичните последствия ще са добре

установени. Няма да бъде обратимо по никакъв начин. „В нашия опит с изследване на DMSO час
и половина е ограничението“, казва неврохирургът. „Не знаем колко дълго тази граница може
успешно да бъде удължена, защото зависи от мястото и степента на лезията.“
Вторият критерий за пациента е, че той трябва да има толкова сериозен гръбначен стълб
нараняване на гръбначния стълб, че конвенционалното лечение би било безполезно и
спонтанното възстановяване би било невъзможно. „Много пациенти пристигат със загуба
на сензорно усещане и дори загуба на двигателни способности, но въпреки това се
възстановяват, понякога без лечение“, казва де ла Торе. „Ако DMSO се прилага на такива
пациенти, няма начин да се определи дали възстановяването им е спонтанно или се дължи на
действието на лекарството.“
Как един лекар изолира пациентите, които няма да се излекуват с конвенционалните
терапия? „Имаме тест, наречен соматосензорна предизвикана реакция“, казва той, „който
измерва активността в соматосензорния кортекс в мозъка, когато стимул се приложи към
периферен нерв. Ако има трайно увреждане на гръбначния мозък, няма да се записва никаква
активност. От нашия опит с лабораторни животни вярваме, че пациенти без отговор вероятно няма
да възстановят двигателната функция. Като обърнем това незаписване на активността в мозъка с
DMSO, ние знаем, че сме направили нещо.
СПЕШЕН ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРИНЦИП
DMSO е наричан „терапевтичен принцип“ от неговите съоткриватели. Това е лекарство, което е

полезно при редица заболявания, които нямат общ знаменател. „Мисля, че този коментар се отнася
до факта, че е имало много малко изследвания на лекарството като фармакотерапевтичен агент“,
казва де ла Торе. „Колкото повече го изучаваме, може би толкова повече ще открием за
потенциалното му приложение при редица разстройства, използвани както самостоятелно, така и в
комбинация с други лекарства.“
Той вярва, че DMSO установява своята терапевтична полза, без токсичност,
при голям брой сериозни здравословни проблеми. Той смята, че трябва да се носи в линейки
и парамедицински звена като спешно терапевтично средство. „Мисля, че това би било почти
задължително“, казва де ла Торе, „особено ако установим, че тези тежки видове наранявания на
гръбначния стълб и мозъка стават постоянни в рамките на четири часа. Използвайки някои
установени критерии за оценка на нараняването, парамедикът би приложил или не приложил
DMSO, в зависимост от всеки отделен случай. Ако можем да установим, че не вреди при никакви
условия, тогава може да се инжектира като a
профилактично лекарство, дори за нараняване, което се счита за постоянно в този момент.

Неврохирургът и неговите бивши колеги от Отделението по неврохирургия, болницата на
Университета в Чикаго, Drs. Джон Ф. Мълън, К. Каджихара и Хенри Каванага са видели някои
изумителни резултати от собствената си работа с лекарството и са докладвали това на научни
срещи. „Винаги омаловажавахме ефектите на DMSO“, казва де ла Торе, „защото лекарството
имаше чудотворен етикет, прикрепен към него. Лекарите бяха склонни да се блъскат с лакът по
време на срещи и да се кикотят, намеквайки „как може нещо да е толкова добро?“
С течение на времето фармакологичната гъвкавост на DMSO най-накрая беше потвърдена

сред редица клиницисти, които са експериментирали с него насаме. „Вече не виждам много
лекари да се кикотят; те започват да подозират, че все пак има нещо в това“, казва де ла Торе.
„Мисля, че когато повече хора се научат да приемат DMSO не като чудотворно лекарство, а като
лекарство с много потенциални приложения, може би ще бъдат стимулирани да отидат в
лабораториите си и да започнат да вършат част от тази работа.“ Необходими са повече
изследвания, тъй като изследванията са това, което FDA изисква, преди DMSO да може да бъде
пуснат като одобрено лекарство за по-голям брой приложения.
ЕКСПЕРИМЕНТИ С ЖИВОТНИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА DMSO В МОЗЪК

ЕМБОЛИЯ
Оклузивен инфаркт на мозъка възниква, когато има смърт на мозъчна тъкан от прекъсване на
кръвоснабдяването. Кръвта, която носи кислород и хранителни вещества, може да бъде

блокирана от кръвен съсирек, наречен тромб , или от запушалка от съсирена кръв или чужди
материали, наречена емболия.
Да се изследва действието на DMSO върху грубите прояви на такава оклузивна

мозъчни инфаркти, двадесет нормални резус маймуни от двата пола бяха използвани в
лабораторно изследване от медицински учени от Медицинския факултет на Чикагския
университет и Медицинското училище в Източна Вирджиния, които обединиха своите ресурси и
таланти.1 Симптомите на мозъчен инфаркт могат да бъдат симулирани при маймуни като ги
инжектирате
с въздух, за да предизвика церебрална въздушна емболия. Те ще изпаднат в конвулсии,
ще изпитат сензорни промени, ще покажат двигателни дефицити на очите и ще получат
парализа и респираторни смущения.2 Това не трябва да се счита за жестокост, тъй като
тези маймуни са отгледани за специфичната цел на лабораторни изследвания. Те живеят
изключително радостен живот, докато не навлязат в научната методология. Техният принос
удължава здравето и продължителността на живота на човечеството.
При един експеримент на членовете на групата маймуни средните церебрални артерии

бяха притиснати с малка щипка Mayfield. 3 Щипката остана на място в продължение на
седемнадесет часа. Лечението с DMSO започва на четвъртия час след тази артериална оклузия
и продължава веднъж на ден в продължение на четири дни. Маймуни, които са преживели
тази процедура, са умъртвени седем дни след оклузията. По време на целия експеримент
животните бяха наблюдавани с редица лабораторни и клинични тестове, които разказаха много
за мозъчната емболия.
При хората мозъчните емболи могат да се появят от мастни плаки в големите артерии,
които захранват мозъка. Те също могат да бъдат парчета, които се отделят от тромби в увредени
сърца. Те могат да възникнат от натрупване на тромбоцити, фибрин и холестерол върху
повърхността на улцерираните плаки при втвърдяване на артериите; от вегетации по сърдечните
клапи при бактериален ендокардит; от стенни тромби при ревматично сърдечно заболяване или
след инфаркт; или от съсиреци след операция на открито сърце. Мозъчните емболи също могат
да засегнат подводни гмуркачи, страдащи от декомпресионна болест. Ако кръвоснабдяването е
блокирано от един от тези емболи за повече от няколко минути, настъпва смърт в част от мозъка
и неврологичното увреждане е постоянно.
Остър инсулт е друга проява на блокиране на кръвоснабдяването на мозъка.
Такова мозъчно-съдово заболяване е най-честата причина за неврологично увреждане в
западните страни. През повечето време се дължи на втвърдяване на артериите, високо кръвно
налягане или комбинация от двете. Инсултът настъпва внезапно със симптоми и признаци,
отразяващи областта на мозъка, която е увредена. Запушването или на вътрешната каротидна
артерия, или на средната церебрална артерия, както беше направено при маймуните, може да
доведе до сериозен набор от неврологични аномалии, почти като тези, показани при маймуните.
DMSO предотвратява или обръща патологичната последователност, която е

резултат от цереброваскуларна недостатъчност, която накрая води до локализирана област
на мозъчна смърт от емболия. Лекарството просто трябва да стигне до мястото на нараняване
достатъчно бързо.4 DMSO стимулира синтеза на простагландини, които спират или обръщат
потенциални патологични увреждания, наблюдавани след мозъчен инфаркт.5,6,7
Простагландините (PGs) са група от циклични мастни киселини, които притежават разнообразни
и мощни биологични дейности, които засягат клетъчната функция във всяка органна система.
PGs имат седативен, успокояващ и антиконвулсивен ефект върху централната нервна система.8,9
DMSO увеличава достъпния кислород за мозъчната тъкан чрез вазодилатация на други
кръвоносни съдове освен тези, блокирани от емболия.10,11 DMSO също помага при
освобождаването на енергия и позволява на исхемичната тъкан достатъчно време да
достигне хемостатичен баланс и да обърне или предотврати по-нататъшно
увреждане на клетките на централната нервна

система.12 Други експерименти върху кучета разкриват, че животните, третирани с DMSO
значително по-добри от нелекуваните контролни животни, когато са претърпели
експериментално остро увреждане на гръбначния мозък. Степента на възстановяване на животното е
свързана с първоначалната доза DMSO, която е приложена, и с интервала от време, изминал след
нараняването, преди да бъде дадено лекарството. Високите дози и по-ранното лечение доведоха до много
по-бързо възстановяване.13 Когато четиридесет маймуни резус бяха подложени на остра експериментална
травма на главата
чрез компресиране на мозъка с екстрадурален балон се развиха различни симптоми. Когато
DMSO се дава на тези животни, по-малко умират, а неврологичните дефекти в оцелелите животни са по-
малко очевидни при третираните с DMSO маймуни в сравнение с контролните животни.14
Учените, които провеждат тези експерименти, изучават ефекта на DMSO върху тежка травма на
главата, като например компресия на мозъка.
Сериозно нараняване на главата от огнестрелни рани може да доведе до компресия на мозъка.
„Нямаме никакви лекарства за адекватно лечение на най-тежките наранявания на главата“, казва де ла
Торе, „и имаме големи надежди, че DMSO може да успее да запълни тази празнина, поне докато не научим
повече за патологията, която е свързана с тези наранявания."
ОБОБЩАВАНЕ НА ЗНАНИЯТА ЗА УПОТРЕБАТА НА DMSO ЗА

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА
В своята поява през март 1980 г. пред Камарата на представителите по въпросите на стареенето, д-р де
ла Торе кристализира експерименталната си работа с DMSO. Въпросите, на които той отговори,
обобщаваха почти всичко, известно в момента за адаптирането на лекарството към нарушения на
централната нервна система.
През годините хиляди лабораторни животни са били използвани в десетки експерименти, за да се
натрупат достатъчно знания, преди да се използва разтворителят при хората. Само групата de la Torre
е включила DMSO терапия за повече от 500 животни, четири различни животински вида и различни
модели на неврологични травми, датиращи от началото на 1971 г., когато са изследвани нараняванията
на главата и гръбначния стълб.
Следната информация идва от показанията на неврохирурга:
При нараненото животно има подобрение в кортикалния поток в рамките на тридесет минути
след даване на DMSO, дори след като кортизонът е спрял да се секретира.
Кортизонът е естествено вещество за тялото, което помага на експерименталния модел да се пребори с
ефектите от травма на главата.
Чрез вливане на DMSO се увеличава притока на кръв в каротидната артерия

мозък, както добре. Каротидните артерии са два мозъчни съда, които доставят кислород и
храна там, където са необходими. Този механизъм на кръвообращението ще се изключи от
травмата и ще представлява вид мозъчна смърт сама по себе си без инфузията на DMSO.
Третираните с DMSO животни реагират много по-добре от тези животни, на които е дадено нещо
друго.
DMSO също изглежда възстановява електроенцефалограмата на субекта. При тези моделни
наранявания животните се довеждат до точка, в която отчитането на електроенцефалограмата
става плоско, точно преди мозъчната смърт и евентуалната смърт на животното.
Десет минути след инжектирането на DMSO, електроенцефалограмата се връща и мозъкът
става активен в собственото си лечение и мислене.
Повишеното кръвно налягане се стабилизира при тези експериментални животни,
третирани с DMSO. Това е важно, тъй като след нараняване на главата или нараняване на
гръбначния мозък винаги има повишаване на кръвното налягане както при животни, така и при
хора. Ако повишеното налягане не се контролира, това може да доведе до смърт.
Има увеличение на респираторния модел на увредените модели с употреба
DMSO. Изглежда, че животните дишат по-дълбоко и по-бързо, желан ефект, тъй като при
много пациенти с мозъчни увреждания дишането става твърде повърхностно и в крайна сметка
може да спре.
В отделената урина, DMSO произвежда диуретичен ефект и увеличава тялото
екскреция пет пъти в сравнение с други лекарства.
След интравенозно приложение на DMSO има повишаване на количеството кръвен
поток на гръбначния мозък към областта на травмата. Едно от първите неща, които се случват
след травма на гръбначния мозък, е намаляването на кислорода и кръвния поток, тъй като
кръвоносните съдове се свиват или затварят и предотвратяват изтичането на необходимите
ензими и други материали в тъканта. Без някакво лечение тъканта набъбва. В крайна сметка това
води до парализа. При мозъчен инсулт животното или ще изпадне в кома, или летаргично, или ще
умре. С инфузия на DMSO веднага след нараняване всичко това се предотвратява.
Водата се натрупва в мозъка в резултат на травма, тъй като увреждането разгражда

много от клетките. Те изливат съдържанието си в тъканта, увеличавайки съдържанието на вода и
по този начин налягането в мозъка. Това натрупване на течност в черепа, който не е нищо повече
от костна кутия, в крайна сметка ще компресира жизненоважни центрове в дъното на мозъка и ще
доведе до смърт. Но медицински учени са забелязали, че лечението с DMSO води до значително
намаляване на вътречерепното налягане. „Ако DMSO беше ефективен само за намаляване на

вътречерепното налягане“, посочва де ла Торе, „той пак ще бъде много полезно лекарство. . . .
Поема вода,
пренася го в кръвоносните съдове и след това го отстранява от мозъка. Така че наистина изсушава мозъка
в известен смисъл.
По същия начин, натрупване на кръв, което притиска тъканта в
зона, критична за оцеляването, може да причини необратимо увреждане на мозъка, но DMSO ще отнесе
дори тази нетоксична кръв. Експерименти, проведени през 1992 г. в Университета по здравни науки –
Чикагското медицинско училище, са постигнали намаляване на разлятата кръв, но изследователите не
могат да обяснят как инжектираният DMSO прави това. Те теоретизират, че перфузията на кръвоносните съдове
в други области на мозъка поема функцията на увредените кръвоносни съдове чрез действието на DMSO.
DMSO има тенденция да защитава нервните клетки от действителното физическо разрушаване, което
възниква след нараняване. Осигурява по-добра защита от други лечения.
Учените са потвърдили това чрез наблюдения с електронния микроскоп и светлинния микроскоп. По този
начин DMSO предотвратява парализата, която може да настъпи след травма; предотвратява или обръща
много от патологичните признаци, които обикновено присъстват при мозъчна травма; той променя тежките
ефекти, наблюдавани след емболичен мозъчен инсулт. Това са предимства, които в крайна сметка ще засегнат
повече от половин милион американци всяка година.
ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА МИАСТЕНИЯ ГРАВИС И

ДРУГИ РАЗСТРОЙСТВА
Наред с показването на голямата ефективност на DMSO при лечение на увреждания на централната нервна
система, де ла Торе проектира как ще отвори възможности за лечение на други неврологични разстройства,
които засягат мозъчния оток. Например, веществото вече намира приложение при лечение на последствията от
отстраняването на мозъчен тумор, където след изрязването на тумора се развива подуване на тъканта.
При деца има синдром на Reye, където се наблюдава рязко увеличение на вътречерепния
натиск възниква от нахлуването на предполагаем вирусен агент. Хирургията или лекарствената терапия
често са неефективни при синдрома на Reye, но DMSO може да свърши работата за облекчаване на
натиска върху мозъка на детето.
Обикновено антителата предпазват хората от болести. При миастения гравис обаче анормалните
антитела възпрепятстват предаването на нервни сигнали към мускулите и по този начин предизвикват
слабост, симптоматична за заболяването. Миастения гравис, рядкост, засяга около един от 20 000 души.
Характеризира се със спорадична мускулна умора и слабост, възникващи главно в мускулите

инервирана от черепни нерви и характерно подобрена от лекарства, инхибиращи

холинестеразата. Смята се, че причинният дефект се намира в нервно-мускулната връзка и е
свързан с увреждане на способността на ацетилхолина да предизвиква мускулна контракция.
DMSO, инхибитор на холинестераза, значително намалява анормалните антитела, характерни
за миастения гравис.
Експериментите с животни в университета Джон Хопкинс използваха просто DMSO
като разтворител за увеличаване на абсорбцията на имуносупресивно лекарство,
наречено френтизол, което изследователите са тествали. Тяхната цел беше да използват
френтизол за намаляване на антителата при плъхове, които са били третирани, за да им
причинят разстройство, подобно на миастения гравис. Експерименталното лечение проработи,
но се оказа, че разтворителят, а не имуносупресивното лекарство, върши работата.
През януари 1981 г., докладвайки в британското научно списание Nature, учените
Alan Pestronk, MD, и Daniel B. Drachman, MD, заявиха намерението си да тестват DMSO при
хора, тъй като не знаеха за текущо лечение, което да намалява циркулиращите антитела
толкова бързо, безопасно и ефективно, колкото DMSO в експериментите. Учените обаче
подчертаха, че техните наблюдения са направени само в един набор от експерименти с един
вид. Те не знаят дали същият ефект би възникнал при хората или дали DMSO би имал някаква
стойност срещу болестта. Това предстои да видим.
Д-р Пестронк и д-р Драхман казаха, че тяхното откритие може да има важни последици
за лечението не само на миастения гравис, но и на други заболявания, при които
имунологичната защита на тялото се обръща срещу някои от собствените клетки или тъкани
на тялото. Такива нарушения се наричат автоимунни заболявания. Няколко други
сериозни заболявания, включително ревматоиден артрит, включват автоимунни фактори.15
ЛЕЧЕНИЕ НА ВЪТРЕЧЕРЕПНАТА ХИПЕРТОНИЯ
Писайки в изданието от юни 1984 г. на списание Neurosurgery, трима невролози описаха

приложението си на DMSO за намаляване или елиминиране на интракраниална хипертония
(високо кръвно налягане в камерата на черепа) от нараняване на главата. Те обсъдиха
техния опит при шест пациенти, двама, които са получили болус приложение (интравенозна
инжекция „натискане“) на 10 процента диметилсулфоксид и четирима, които са получили 20
процента разтвор, титриран (измерен чрез броене на капки) спрямо вътречерепното налягане
( ICP).
Пет от пациентите в тази серия са претърпели тежка травма на главата, а един е имал
кортикална венозна тромбоза (кръвен съсирек на вена в мозъчната кора)
свързани с бременността. Първите двама пациенти са лекувани с бърза инфузия на 10-

процентов разтвор на DMSO. Първоначално ICP се контролира задоволително с помощта на
този метод. С течение на времето обаче настъпи претоварване с течности, тежки електролитни
нарушения и крайна загуба на контрол на ICP. При следващите пациенти е използван 20-
процентен разтвор, титриран спрямо ICP.
Въпреки че контролът на ICP беше по-добре постигнат с този метод на приложение,
проблеми с управлението на течностите и електролитите се появиха отново въпреки високото
ниво на бдителност от страна на тримата клиницисти.
В допълнение, поради разтворителните свойства на DMSO и неговата склонност към над
време за разтваряне (намаляване на ефикасността или концентрацията на) на
повечето стандартни интравенозни инфузионни системи, механични затруднения при
прилагането му се срещат при всичките шест пациенти. В своя доклад от клиничното списание
лекарите пишат: „Механизмът на действие на DMSO не е добре разбран. Той се различава от
барбитуратите, но действа твърде бързо, за да функционира само като диуретик. Лекарството

е изключително сложно за употреба и трудностите при прилагането му могат да направят
рисковете от него в крайна сметка по-големи от потенциалните ползи. Докато не бъдат налични
повече лабораторни данни относно употребата му и не бъдат разработени по-добри системи
за доставяне, неврохирурзите са предупредени да не лекуват интракраниална хипертония с
DMSO.”16
УСПЕШНО ЛЕКУВАНА МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА
DMSO намира приложение при лечението на множествена склероза в Русия, както се разкрива в
доклад от клинично списание от 1984 г. Тридесет и четири пациенти с множествена склероза са
лекувани с руския марков продукт Димексид (диметилсулфоксид).
Използването на лекарството се оказа желателно, тъй като има положителен ефект върху
имунитета и антиалергично и репаративно действие върху увредените тъкани. Лечението се
оказа най-ефективно при пациенти с ремитиращ ход на заболяването.
При пациенти с бързо прогресиращ курс подобрението е нестабилно. Не са наблюдавани
странични ефекти. Благоприятният терапевтичен ефект на димексида може да се обясни с
ремиелинизация (нов растеж на нервните обвивки), намаляване на отока (подуване) и
невродинамично подобрение (подобрено движение на нервните импулси).17
БЕЗ ТОКСИЧНОСТ НА DMSO В ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

ЛЕЧЕНИЕ
Във всички проучвания на неговата група, д-р де ла Торе не открива значителна

токсичност, свързана с лекарството, дори при високи интравенозни дози. Той обясни:
„Взехме серия маймуни резус, които са филогенетично много близки до човека, и
инжектирахме високи дози DMSO интравенозно в продължение на девет дни. Преди и
след това тествахме тези маймуни за серумната им химия, сърдечно-съдовите им реакции,
неврологичните им признаци и офталмологичните им промени, ако има такива.
„Следвайки проучванията за токсичност, които отнеха осемнадесет седмици, стигнахме до това заключение
не е имало значителни промени в серумната химия по всяко време през периода на

наблюдение. Тези промени бяха сравнени с контролна серия от животни.
„Нямаше промени в урината и нямаше неврологични промени.
Няма промени в сърдечно-съдовите реакции. Нямаше очни промени. Бяхме
любопитни да видим дали може да е имало някакви промени в пречупването или
полупрозрачността на лещата, тъй като преди няколко години се съобщаваше, че това
е проблем при зайци.
„Един от офталмолозите прегледа тези животни преди и след DMSO, без да знае кои
животни са получили лекарството, и беше заключено, че няма никакви промени в очите
на тези животни.
„След експериментите животните бяха аутопсирани и тъканите
изследвани хистологично. Не са открити патологични промени в хистологията.
„И така, нашето заключение е, че DMSO, поне що се отнася до тези събития
е ефективно и сравнително нетоксично лекарство, когато се използва интравенозно.
„Нашите резултати при увреждане на гръбначния мозък, мозъчна травма и
инсулт са потвърдени от поне три различни групи изследователи в други части на
страната за всеки проект“, каза д-р де ла Торе. „Смятаме, че DMSO е високоефективно
лекарство при увреждания на централната нервна система.“
ГЛАВА 10
DMSO терапия за психични
Увреждания
Мелъди Кларк направи първата си психомоторна оценка, когато беше на шест месеца.
Нейните родители, г-н и г-жа Дейл Кларк от Уеначи, Вашингтон, научиха, че Мелъди ще
бъде толкова силно изостанала, че по всяка вероятност никога няма да напредне
умствено след шестгодишна възраст. Тя е родена с допълнителна хромозома 21 - общо
четиридесет и седем хромозоми вместо нормалните човешки четиридесет и шест - което я
прави жертва на синдрома на Даун или тризомия 21.
Пациентите със синдром на Даун са етикетирани като тризомични монголоиди, поради
някои характеристики, присъщи на индивид с три конкретна хромозома, а не
нормалната двойка хомоложни хромозоми. Обикновено засегнатото дете се ражда от по-
възрастна майка, въпреки че състоянието може да се появи и при бебета на майки на всяка
възраст. Общата честота е около 1 на 700 живородени, но има значителни различия в
зависимост от възрастта на майката. В ранните детеродни години честотата е около 1 на 2000
живородени; за майки на възраст над четиридесет години се повишава до около 45 на 1000
живородени деца. Близо 50 процента от бебетата със синдром на Даун се раждат от майки на
възраст над тридесет и пет години.
Бебетата обикновено са спокойни, рядко плачат и демонстрират липса на мускулен
тонус. Тяхното физическо и психическо развитие е изостанало; средният коефициент на
интелигентност (IQ) е около 50. Характеристиките на лицето се различават от нормалните:
необичайно малка глава, сплескана отзад и непропорционално къса; налице са скосени
очи с кожни гънки, простиращи се от корена на носа до вътрешния край на веждите. Сиви
до бели петна, наподобяващи зърна сол, скупчени около периферията на ириса, обикновено
се виждат в периода непосредствено след раждането и изчезват през първите дванадесет
месеца от живота. Мостът на носа е сплескан и устата на бебето често се държи отворена от
голям, изпъкнал език, който е набразден и без централна фисура.
Ръцете на такива деца са къси и широки, с една дланна гънка („маймунска гънка“).
Пръстите им изглеждат къси с изкривяване на петия пръст, който често има само две
фаланги. Краката имат широка междина между първите
и втори пръсти, а бразда на стъпалото се простира назад. Рентгеновите лъчи на бедрата на децата
разкриват намалени ацетабуларни и илиачни ъгли и преди наличието на хромозомен анализ
това беше основна находка при потвърждаване на диагнозата.
Вродено сърдечно заболяване се открива при около 35 процента от пациентите със синдром
на Даун. По този начин продължителността на живота намалява поради заплахата от сърдечни
заболявания и предразположеността към остра левкемия. Въпреки това, много младежи без голям
сърдечен дефект оцеляват до зряла възраст, но не и до старост.
Когато Мелъди Кларк беше на единадесет месеца, родителите й я поставиха на DMSO
терапия под наблюдението на д-р Стенли Джейкъб. Тогава тя не можеше да стои, защото краката
й бяха като на парцалена кукла. Не можеше да се претърколи от гръб по корем. Очите й бяха постоянно
разфокусирани; тя почти не можеше да види. До осемгодишна възраст Мелъди е напреднала от тежко
изостанало дете до дете с лека изостаналост - обстоятелство, което е изключително необичайно за
това необратимо дотогава състояние.
След седем години лечение с DMSO, Мелъди тича, скача, върти салта и играе на батут. Тя
беше във втори клас в училище и беше отличник по аритметика. Тя имаше отлична представа
за математическите задачи и беше добър читател и добър правопис. Беше извървяла пътя си
от клас за „обучаеми“ до клас за специално образование за обучаеми деца.
Тя посещаваше неделно училище с нормални деца и също се радваше на лагер с нормални деца
през лятото на 1980 г. Също толкова важно е, че Мелъди беше доста популярна сред съучениците си
- тя беше много социална.
Не само тя напредна умствено, но терапията с DMSO доведе до действителни физически
промени. Чертите й се промениха. Мелъди се роди с изключително висок покрив в устата си и сега е
в рамките на нормалното. Нейният зъболекар Дейвид К.
Priebe, DDS, от болницата за очи и уши, Wenatchee, Вашингтон, свидетелства за тази промяна. Д-р
Прибе написа:
За протокола бих искал да споделя някои наблюдения относно оралното развитие на

Мелъди Кларк. Мелъди е редовен пациент под моите грижи от 11 август 1976 г.
Обръщам специално внимание на размера на зъбите и естеството на дорзалната

лигавица на езика, всички от които са променили моделите на развитие при деца със
синдром на Даун.
Моето клинично впечатление е, че този пациент изглежда значително по-нормален
във всеки аспект от горното в сравнение с други болести на Даун
деца със синдром на същата възраст. Развитието на небцето, макар и високо, е

намаляло значително през времето, когато тя е с мен. Развитието на дъгата и
особено развитието на езика изглежда стават в границите на нормалното.
Поведение, Мелъди демонстрира, че може да се справи със стреса

стоматологично лечение, както и деца без синдром на Даун.
Докладите за напредъка на функционалното развитие на Melody в класната стая показаха

нейната способност „да чете свободно от книга с разкази на учителя и самостоятелно да
попълва въпроси за разбиране при вземане вкъщи“, каза Роуз М. Мълън, учител по специално
образование в Wenatchee Sterling Middle School. Момичето беше „в състояние да изчисли
двуцифрени факти за добавяне и изваждане от една колона от продиктувани проблеми с
историята“.
Когато Мелъди още не беше на седем години, тя също можеше да говори с цели изречения.
Г-жа Мълън каза: „Първият отговор в цяло изречение беше направен през ноември
1979 г. Когато в междучасието казаха, че всички топки са използвани, Мелъди отговори:
„Дениз ще сподели с мен.“ След това тя успя да отговори към лични данни и даде пълното си
име, възраст, адрес, град, щат, рожден ден, телефонен номер и имената на родителите и успя
да назове по ред дните от седмицата и сезоните на годината.
Тя беше приета от връстниците си по лични заслуги. „Мелъди общува с връстниците си в

междучасието и в класната стая“, отбеляза г-жа Мълън. „Тя участва в игри в класната стая и
споделя отговорностите в класната стая. Мелъди изпълнява много съвестно училищните си
задачи и се гордее с академичните си постижения.“
Друг от учителите на Мелъди, Марион А. Кенеди, коментирайки способността за писане

на момичето, каза: „Мелъди може да групира букви в думи и като цяло поддържа буквите си в
границите на основната хартия. Тя преписва директно от черната дъска, а много думи просто
чете и след това пише на хартията си.
(За разлика от това, че трябва да преписва буква по буква, тя срича.) Тя винаги чете своята
„дъска“ самостоятелно, преди да я препише. . . . Няма съмнение, че Мелъди е постигнала
големи крачки във всяка област на академично, социално и физическо развитие през тази
година. Напредъкът е доста забележителен.”
„Целият този напредък се дължи на DMSO“, каза майката на Мелъди, „така че съм
сигурна, че разбирате защо бих искала да видя това лекарство достъпно за страдащите хора.
Това със сигурност предлага на родителите като нас много надежда.“
Момиченцето е уникално с напредъка, който постигна. Не е съвсем учен
разбира как DMSO е работил, за да направи промени в нея - и в други деца със синдром на
Даун - но това, че лекарството е направило, е неоспоримо. Дон Бонкър, конгресмен от щата
Вашингтон, който е един от членовете на Комитета по остаряването на Камарата на
представителите, каза на д-р Джейкъб и всички събрали се в залата за изслушване в деня, в
който се обсъждаше ДМСО, „Днес Мелъди е дете-чудо за цялата общност. Ходи, тича, говори,
чете, пише добре, зъбите й се развиват почти нормално. Езикът й не се изплезва.
— Запознат ли сте с този случай? Г-н Бонкър попита д-р Джейкъб. „Днес нашият офис
получи три телефонни обаждания от общност в щата Вашингтон относно Мелъди Кларк, това
осемгодишно дете, което има това, което е известно като синдром на Даун. На единадесет месеца
тя обикновено не можеше да стои или да ходи, имаше изплезен език и всички други симптоми.
Родителите й са чували за д-р.
Стенли Джейкъб и отиде в Портланд, за да опита DMSO върху нея.
Д-р Джейкъб я познаваше добре - тя беше едно от стотиците деца с тризомия
(синдром на Даун), чиито аномалии бяха частично обърнати с терапия с DMSO.
ДРУГИ ПРИМЕРИ ЗА СИНДРОМ НА ДАУН, НА КОИТО СЕ РЕАГИРА

DMSO
Бронуин Неш от Рок Айлънд, Вашингтон, беше друга тризомия 21, формата на синдрома на
Даун с най-много проблеми. Тя беше лекувана с DMSO от десетмесечна възраст. Когато разследвах
случая на Бронуин, тя беше на двадесет и осем месеца и се подобряваше постоянно.
Момичето много бавно наддаваше на тегло. Нейният педиатър беше направил няколко
тестове, за да се види дали има медицинска причина, но такава не беше открита. Беше
крехко, мъничко бебе.

Веднага след като беше поставена на DMSO за лечение на синдрома на Даун, теглото на
Бронуин започна да се покачва. Дороти Неш, нейната майка, описа как бебето напредва: „Тя
изглежда проявяваше по-голям интерес към храната и яде малко повече, но основно кърмеше,
докато навърши годинка, така че сме убедени, че DMSO й помогна. Ние и другите хора около нас
забелязахме повишена осведоменост за хората и предметите около Бронуин. Тя започна да
проявява истински интерес да протяга ръка и да докосва нещата.“
На осемнадесет месеца Бронуин пълзеше, сядаше и се изправяше в изправено положение.

Тя влезе в шкафовете на майка си, започна да се храни и я хвана
кладенец от водно стъкло. Тя се превърна в будно, жизнерадостно малко момиченце, което много се
радваше и обичаше семейство Наш.
Г-жа Наш каза: „Много се радваме, че Бронуин е на DMSO и се надяваме на това
скоро ще бъдат достъпни за други.”
От Сантяго, Чили, Никълъс Уайнщайн, доктор по медицина, достави аминокиселината
DMSO, използвана за лечение на синдрома на Даун на младия Били Кинг в Съединените щати. Детето страда
от тризомия 21 и е лекувано осем години с традиционни терапии, без никакво подобрение. След това в
продължение на повече от две години той получава DMSO терапия с вносен лекарствен продукт. Докато
навърши десет години, момчето не е имало неблагоприятни странични ефекти и определено се наблюдава
подобрение. Майка му, Бети Лу Кинг, съобщи: „Били е пораснал от размер пет на петнадесет и вече има
пълен контрол над пикочния си мехур и червата. Натрупал е голям речников запас. Монголоидният му вид
намалява. Фотографското сравнение на промените в Били Кинг само за една година е поразително. Сега
той изглежда нормално, докато преди момчето имаше лицеви характеристики на очевиден синдром на
Даун.
DMSO АМИНОКИСЕЛИНА ТЕРАПИЯ ЗА ТРИЗОМНИ ДЕЦА
Медицински екипи, работещи в клинични и фармакологични изследвания от Канада, Съединените щати,

Мексико, Аржентина и Чили, използват DMSO терапия с аминокиселини в продължаващо търсене на нови
средства за борба с умствената изостаналост. Комбинацията от съставки все още не е одобрена от
Федералната администрация по храните и лекарствата и всеки лекар, който използва съединението в тази
страна, рискува много лично и професионално. Родителите не рискуват много, защото лекарството е
доказано безопасно след години на клинични изпитания - и родителите едва ли имат друга надежда да
възстановят децата си с тризомия почти до нормално състояние.
Беше проведен експеримент с група от 18 деца, страдащи от тризомия 21. Въпреки че те

показаха изразени разлики на интелектуално ниво, те бяха патогенно хомогенни, тъй като всички те
имаха типичните симптоми. Резултатите, получени с тази експериментална група, бяха проверени
спрямо тези на контролна група от 91 деца на сходна физическа и умствена възраст, които имаха
синдром на Даун.
Ръководител на изследването беше д-р Лидия Ф. Де Кориат, помощник-ръководител на

Неврологична служба на Общинската педиатрична болница, Буенос Айрес, Аржентина, който
също е президент на Аржентинската асоциация за научно изследване на умствената изостаналост. Д-
р Де Кориа използва техника за оценка на
деца, които покриват четири нива:
1. Впечатление на родителите на детето относно поведението у дома, степента на интеграция

и езиковата организация и общото поведение.
2. Личното впечатление на лекаря относно клиничните промени в пациента, включително
общото му лице, мускулен тонус, психомоторна активност, външен вид и изражение.
3. Психологическа оценка, направена чрез сравняване на IQ в повторени психометрични

тестове.
4. Оценка на страничните ефекти, лабораторни анализи и други допълнителни
тестове за лекарството.
За психометричен контрол на развитието на бебета със синдром на Даун,
беше използван тестът на Gesell за детско развитие.1 Тестът Therman-Merril беше използван за по-
възрастни субекти. Отчетена е неврологичната зрялост на 109 деца от двата пола на възраст от
два месеца до пет години. Те са били подложени на ранна стимулация от бебета.
Всяко дете е изследвано и изследвано в продължение на шест последователни месеца. Само 18-те
децата от групата са получили лечение с DMSO аминокиселинна терапия. То включва
интрамускулно инжектиране във всяко дете на пет серии от дванадесет ампули от DMSO
аминокиселинното съединение през ден. Освен това ритъмът на стимулиране и специализирано
обучение за всички бебета и деца се поддържа на предварително определени нива. Диетата се
поддържа оптимална и психофармакологичните и аминокиселинните перорални лечения са
продължени, когато е необходимо. 91 деца в контролната група са получили само "основно лечение",
без терапия с DMSO аминокиселини. Инжекциите за деца със синдром на Даун в експеримента бяха
допълнени с ежедневно перорално приложение на една до три капсули, съдържащи DMSO съединението
в продължение на 180 дни.
Анализът на резултатите демонстрира „тенденция към ускорена зрялост при лекуваните деца, с
подчертан напредък в езиковата интеграция; това може да се установи в статистически значима степен
при лекуваните деца, съобщи д-р.
Де Кориат. „Наблюдаваните странични ефекти са минимални и не налагат спиране на лечението, освен
в случай на едно дете с вероятен алергичен екзантем.“ (Екзантема е кожен обрив.)
Изследователите смятат резултатите от този експеримент за положителни и посочват терапията с

DMSO аминокиселини като полезно допълнение към конвенционалните лечения на синдрома на Даун.
ФОРМУЛАТА НА DMSO АМИНОКИСЕЛИНАТА
Терапията с DMSO аминокиселини, използвана в това изследване, се предлага в

търговската мрежа под името “Akron” в Аржентина и “Merinex” в Чили. Аминокиселините
в тези продукти са агенти за снабдяване на нервните клетки и се считат за незаменими за
биохимичния процес, който контролира церебралния метаболизъм.
Продуктите се използват за лечение на депресивни неврози, тревожност, психични
разстройства, свързани с менопаузата, апатия и умора на гериатрията, ниска интелектуална
постижения при деца. С помощта на DMSO, аминокиселините проникват в мозъка и
активират невронната функция, която е потисната при много синдроми на умствена
изостаналост. Колкото по-рано започне тази DMSO терапия, толкова по-голяма е
възможността за постигане на подобрение на пациента, тъй като невронната промяна
тогава е в пълно развитие.
Невролози и педиатри в различни страни от Латинска Америка и Европа са се
възползвали от чилийските и аржентинските изследвания и сега използват продуктите
при пациенти с умствена изостаналост и умствена недостатъчност. Аминокиселините,
съставляващи формулата на DMSO, са гама-аминомаслена киселина (GABA), гама-амино-
бетахидроксимаслена киселина (GABOB) и ацетилглутамин.
Пет милилитра ампули се доставят за интрамускулно инжектиране и има капсули,
произведени за орално приложение. Дозировката се определя според телесното тегло
на детето, както следва:
До 8 kg = 1⁄4 ампула (1,25 cc) 8

kg до 12 kg = 1⁄2
cc)ампула (2,50
Повече от 12 kg = 1 ампула (5,00 cc)
Програмата за лечение с Merinex или Akron включва една интрамускулна

инжекция през ден и поглъщане на две или три капсули дневно по време на целия
режим. Инжекциите се спират на всеки 40 дни за период на почивка от един месец,
през който период се прилагат само капсули. Програмата трябва да продължи най-малко
една година, в хода на която се прилагат пет серии от по двадесет инжекции и две-три
капсули на ден според телесното тегло на пациента.
Тъй като умствената изостаналост е свързана със синдроми на автозомни аберации
(Синдром на Даун) е много тежък медицински проблем, производителите
препоръчват след приключване на едногодишното лечение пациентът да получи почивка
от два месеца и след това лечението да се възобнови. Фармацевтичните изследователи,
ангажирани с DMSO аминокиселинната терапия, изглежда не могат да обяснят напълно как
всъщност работи за промяна на усложненията, свързани с допълнителната хромозома на

пациента. Всичко, което знаят, е това, което са наблюдавали в едно след друго клинични изпитвания.
ОЩЕ ТЕРАПЕВТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ТЕЖКИ ПСИХИЧНИ

ЗАБАВЯНЕ
В доклад, представен на третата международна конференция за диметилсулфоксид, проведена в

Ню Йорк под егидата на Нюйоркската академия на науките, петима видни лекари, представляващи
дисциплините невропсихиатрия, педиатрия и генетика, от университети и болници в Чили, разказа за
друго изследване на DMSO терапия с аминокиселини при тежка умствена изостаналост.2
Те взеха група от петдесет и пет деца с тризомия 21 и ги разделиха на

двадесет и четири пациенти като контроли и тридесет и един пациенти, които са получили лечение.
Прегледите бяха проведени от екип от допълнителни специалисти, включващ няколко педиатри,
невролог, психолог, кардиолог и офталмолог преди началото на теста и на всеки шест месеца по време
на него, с изключение на педиатрите, които извършваха ежемесечни прегледи.
Всички пациенти - контролни и експериментални - бяха разделени на две възрастови групи.

Първа група беше двадесет и осем деца на възраст под три и половина години, а втора група беше
двадесет и седем деца, чиято възраст варираше от три и половина до четиринадесет. Терапията с DMSO
аминокиселини се прилага чрез интрамускулни инжекции с различни времеви ритми във всяка група.
Децата в група Първа са били инжектирани през ден в серия от 90 дни, редуващи се с един месец
почивка. Всички получиха минимум три серии. Дозировката е съобразена с телесното им тегло.
Децата от втора група получаваха ежедневни интрамускулни инжекции от 5 cc всяко

над 20 дни, редуващи се с паузи от 20 дни. През целия период са им давани едни и същи
аминокиселини под формата на една или две капсули на ден, но без DMSO като съставка на капсулата.
Цялостното лечение за тази втора група се състоеше от пет серии от по 20 инжекции всяка - във всичките
100 инжекции от 5 cc всяка за тридесет седмици.
Психометричните детерминации при деца от първа група са извършени по теста на Gesell,

изчисляващ коефициента на развитие, който е връзката на двигателното развитие, езика и
социалната адаптация според хронологичната възраст на детето. Неврологичното развитие се
определя от
наблюдение на сетивните органи, координацията, мускулния тонус и контрола на сфинктера. За по-

старите Втора група бяха извършени психометрични измервания със специални тестове като теста на
Binet-Kulman. На всеки 40 дни коефициентът на интелигентност се изчислява според тестовете на Gesell,
Wieneland и Binet. Допълнително са извършени лабораторни изследвания, включително за червени
кръвни телца, хемоглобин, хематокрит, бели телца, седиментация, урина, чернодробна функция,
аминокиселини в кръвта, аминокиселини в урината и др. Накрая бяха направени снимки преди, по време
и след лечението, за да се улови психическото състояние и преобладаващите физически характеристики
на детето и всички забележими промени.
Оценката на резултатите взе предвид коефициента на развитие и IQ. Ако увеличението

представлява повече от десет точки, това се счита за значително клинично подобрение. Направени са
анализи на двигателната зона, адаптивната зона, езиковата зона за използване и разбиране на вербалната
комуникация и социалната зона.
Сравнението на психометричните и двигателни промени, наблюдавани при деца, лекувани в

група Първа, под три години и половина, с тези от контролната група разкрива следните разлики:
Като начало, контролите и лекуваните деца имаха среден среден двигателен индекс от петдесет и
шест; след една година двигателният индекс на контролите се повиши до петдесет и осем, но
двигателният индекс на децата, третирани с DMSO аминокиселина, се повиши до седемдесет и две,
с изключение на шест случая, в които наистина нямаше значителна вариация.
В областта на адаптацията средните стойности на контролите бяха петдесет и две в началото и
четиридесет и девет в края на наблюдението. Средните стойности на адаптация на третираната
група бяха петдесет преди и шестдесет и шест след сериите инжекции на DMSO аминокиселини.
Средните стойности в езиковата област за контролните случаи показват петдесет и шест преди и
петдесет и четири след периода на наблюдение. Лекуваните пациенти започнаха със средна
езикова област от петдесет и две и завършиха средно с петдесет и осем, като четирима от тях се
подобриха с повече от десет пункта.
В контролите първоначалната средна стойност в тяхната социална област беше четиридесет и пет,
която се повиши до петдесет година по-късно. Третираната група започна със социална средна
стойност от четиридесет и в края на лечението това се повиши до шестдесет и четири. Миметичният
капацитет и експресията на лекуваните се подобряват значително; техният контакт с околната среда
също беше забележителен, съобщиха изследователите.
При деца от втора група, които са били на възраст над три години и половина,
бяха получени следните резултати:
Наблюдава се стагнация в двигателната област на контролите. Средните им стойности

бяха тридесет и четири преди началото на теста и тридесет и шест година по-късно, когато
приключи. От друга страна, първоначалната средна двигателна зона от тридесет и осем за
групата, лекувана с DMSO, се повиши до четиридесет и девет до края на клиничните изпитвания.
В езиковата област контролите също бяха в застой, но използването на реч се подобри в
третираната група с шестнадесет точки. При шест от шестнадесетте лекувани деца
разбирането също се е подобрило.
Не са наблюдавани значителни вариации в контролната група за графична възраст. В групата,
лекувана с DMSO терапия, тяхната първоначална графична средна възраст от двадесет и
четири точки се повиши до тридесет и девет, което беше значително подобрение.
В началото на наблюдението контролната група показа среден коефициент на

интелигентност от тридесет и четири, а година по-късно тази средна стойност падна до тридесет и
три. Лекуваната група показа среден коефициент на интелигентност от двадесет и девет, който беше
скочил до четиридесет до края на програмата за лечение. Освен тези благоприятни промени, тази
по-възрастна лекувана група показа други подобрения в статиката, двигателната координация и
мускулния тонус. Две лекувани деца постигнаха контрол на сфинктера по време на този тестов
период от една година.
Не са докладвани сериозни странични ефекти при лабораторните изследвания. Не се наблюдават
и такива при периодичните клинични прегледи.
Мануел Аспилага, д-р, доцент по педиатрия и директор на
Катедрата по генетика към Университета на Чили, Детска болница Калво Маккена, ръководи
изследователския екип, състоящ се от педиатър Мила Санчес, д-р, генетик Изабел Авендано, д-р,
невропсихиатър Лусила Капдевил, д-р, и генетик Числейн Моризон, д-р, които бяха със същото
институция. Тези петима лекари пионери заявяват: „Струва ни се, че терапията с DMSO аминокиселини
при тризомични деца и деца с тежка умствена изостаналост предлага очевиден напредък в терапията
на този синдром. По принцип може да се забележи, че децата на възраст под три години и половина
реагират в психическата сфера с по-голяма възприемчивост към стимулация, показвайки голям

интерес към тяхната среда; има повишаване на тяхната активност и мускулен тонус. Забележимо
подобрение се отбелязва и в адаптивната и социалната фаза. Освен това, мускулната координация и
статиката също показват значително подобрение.
„Не сме наблюдавали връзка между физическите признаци и коефициента на развитие.

Ние сме на мнение, че напредъкът трябва да бъде признат
към лечението“, подчертаха петимата лекари. „В момента не смеем да правим прогноза

относно бъдещите интелектуални нива. Въпреки това, ако параметрите се доближат до
нормалното с това лечение, това вече е положителен резултат и може да бъде отправна точка
за бъдещ напредък с тази терапия.
„При някои от нашите пациенти, лекувани по-късно, които не са свързани с тази
работа, ние прилагахме по-високи дози, постигайки до този момент по-благоприятни
резултати“, казаха изследователите. „Накрая искаме да подчертаем факта, че въпреки че все
още не сме достигнали до идеалното лечение, достигнахме нов важен етап по нашия път в тази
трудна медицинска област, където не беше постигнат напредък в течение на различни
десетилетия .”
В друг доклад до Нюйоркската академия на науките, Ана Гилер, д-р, детски невропсихиатър
в болница Pirovano в Буенос Айрес, и Мария Е. М. де Бернадоу, д-р, ръководител на лабораторията
по генетика, Национален департамент по здравеопазване на учениците на Аржентина,
представиха група от двадесет и шест деца с умствена изостаналост на възраст от седем до
двадесет години. Тринадесет са получили терапия с DMSO аминокиселини през устата и чрез
интрамускулна инжекция. Останалите тринадесет служеха като контроли и бяха подложени само
на конвенционално лечение.
Лекуваните деца получават 5 cc Merinex, продуктът DMSO-аминокиселина, интрамускулно
три пъти седмично в серия от двадесет инжекции, редуващи се с периоди на почивка от 16 дни
между всяка серия. По време на интервалите аминокиселинни капсули без DMSO се прилагат
перорално в дози от една до две на ден.
Всеки пациент е прегледан преди и след 180 дни лечение. Коефициентът на интелигентност и
психометричните профили се определят от редица стандарти, прилагани в психологията,
като теста на Binet-Simon, стандартизиран от Kuhlman, и теста на Wics и Therman-Merril. Възрастта
на зрялост и органичните лезии се определят чрез теста на Bender. Лекарите съгласуваха следните
параметри и ги оцениха:
1. Визомануална координация 2.
Динамична координация 3.
Постурален контрол 4. Контрол
на самото тяло 5. Перцептивна

координация 6. Езикова възраст
7. Динамична координация на
ръцете 8. Обща динамична координация
9. Статична координация
10. Скорост
11. Организация на
пространството 12. Времева структура
При анализиране на средната стойност на вариацията на изчислената умствена възраст от тези

дванадесет теста, практикувани върху контролната група в рамките на 180-дневния период, в
сравнение с този, получен от третираната група, се появява определена разлика.
Имаше значително подобрение в психометричния профил на децата, лекувани с DMSO аминокиселинна
терапия. Това контрастира със статичното състояние на контролната група, където вариацията
практически не съществува, когато се използва конвенционалния подход.
Нито едно от децата, лекувани с експерименталното съединение, не показва никакви признаци
на токсичност или непоносимост.3
НОВОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ОБЗОРНИТЕ ЗАДУШНОСТИ
През последните три десетилетия разстройствата в обучението се разглеждат предимно от гледна точка на
проблеми със специалното образование. По време на ранните разследвания на причините за децата с
„мозъчни увреждания“ на тези младежи са лепнати различни етикети. По-често срещаните имена за
техните поведенчески характеристики включват мозъчно увреждане, мозъчно увреждане, минимално
мозъчно увреждане, минимална мозъчна дисфункция, хиперкинеза, перцептивни дефекти, дислексия,
хиперактивност и много други. Все пак не е открита категорично една единствена причина и лечението се
различава в зависимост от обучението и курса на обучение на диагностициращия лекар, в зависимост от
това дали лекарят е невролог, психолог, психиатър, интернист, педагог или диетолог.
Но положителни неврологични находки са докладвани при до 85 процента от

децата с обучителни затруднения. В едно проучване 97 процента от пациентите показват признаци
на мозъчна дисфункция. В друго проучване се смята, че причината е генетичен компонент и всъщност най-
малко пет пъти повече момчета, отколкото момичета имат нарушения в обучението, което предполага, че
някои са генетично свързани с пола. От 51,5 милиона деца в училищна възраст в Съединените щати, около
10 процента имат някакъв вид затруднения в ученето.
Терапията за тези заболявания може да бъде фармакологична, хранителна или

околната среда. От фармакологична гледна точка нарушенията на обучението, които по
принцип се считат за мозъчни увреждания, се лекуват с вещества, изграждащи клетките, като амино
киселини, фосфати и калий. Те се прилагат в комбинация с „носещи” разтворители като

DMSO, за да повлияят активно на езиковото разстройство, което може да има отношение
към възстановяването и/или развитието на речта.
Добавянето на аминокиселини към DMSO развива и активира функционалната
активност на мозъка.
Клиничен изследователски проект е проведен от отдела за изоставени деца на
Националната здравна служба на Чили през 1969 г. под ръководството на ръководителя
на отдела, д-р Карлос Насар върху общо четиридесет и четири деца в училищна възраст с
учене и развитие проблеми, причинени от нисък интелектуален капацитет, д-р Насар
използва DMSO терапия с аминокиселини (Merinex) чрез инжектиране и през устата.
Личната история на децата показва висок процент изоставане в усвояването на ходене,

говорене, в психомоторното развитие и други действия. Те са имали немотивирана
агресивност, бунтарство и раздразнителност, конвулсивни атаки и конвулсивни патологии на
мозъка. Интелектуалните прегледи преди експерименталните изпитания показват, че те имат
IQ между тридесет и осемдесет и пет.
Това IQ изследване се повтаря на три, шест и десет месеца по време на курса на лечение
с DMSO аминокиселинна терапия.
Серия от двадесет интрамускулни инжекции с DMSO аминокиселина, редуващи се с
продължи пероралното приложение на капсули. Почти всички деца са лекувани през
периоди от шест до десет месеца, с изключение на шест деца, при които лечението е
удължено с една година.
За разлика от лошите резултати, получени при други методи на терапия,
напредъкът в умствения капацитет, наблюдаван от д-р Насар при тези деца, лекувани
с DMSO, е изключителен. Той постигна повишена способност за учене в тях за относително
кратко време. Повече от 70 процента са класифицирани като „благоприятни“ отговори. Той
видя „увеличаване на коефициента на интелигентност, очевиден и ускорен напредък в
основните постижения, цялостно подобрение на интелектуалния капацитет, очевиден
напредък в четенето, писането и математиката, по-добра координация на движенията и
подобрени ръчни умения и намаляване на поведенческите проблеми .” Лекарят също така
видя, че пациентите му придобиват по-добър психомоторен контрол и наблюдава
премахването на гнева без причина, общо намаляване на раздразнителността и намаляване
на непокорството.
Насар недвусмислено заяви: „Когато анализираме лекуваните случаи и оценяваме
клиничните и психометрични тестове, които бяха извършени с най-голямо внимание и
добросъвестност, можем да заключим, че Merinex несъмнено е полезен и полезен при
лечението на деца с олигофрени [умствена недостатъчност]; ан
нарастване на техните интелектуални способности и напредък в основни постижения са

регистрирани във висок процент от случаите. По време на клиничното изследване ние
забелязахме, че лечението не само повишава коефициента на интелигентност, но също така
има благоприятен ефект върху поведенческите проблеми, подобрява психомоторната
координация и премахва раздразнителността, нервната еритизъм [ненормална възбуда],
немотивираната агресивност и непокорството.“
Допълнителни изследвания подкрепиха проучването на Nassar. Например в катедрата
по психиатрия на Чилийския университет невропсихиатърът Азаел Пас, доктор по медицина,
направи изследване върху петдесет деца с увреждания в ученето на възраст между пет и
петнадесет години. Те не са страдали от органични мозъчни проблеми, мозъчна парализа,
вродени мозъчни увреждания, епилепсия или псевдоневротична умствена изостаналост. Техните
проблеми бяха само езикови нарушения.
На част от групата е приложена терапия с DMSO аминокиселини (Merinex) -
тридесет пациенти - изключително през устата, в дози от две или три капсули на ден за период
от шест месеца. При останалите двадесет деца инжекционното лечение е дадено интрамускулно,
с 5 cc дози от три ампули на седмица, докато бъдат завършени двадесет инжекции, редуващи се
с период на почивка от петнадесет дни. След това инжекциите бяха възобновени със същия
ритъм и продължителност като първия цикъл, докато се достигна средно шест месеца лечение.
По време на периодите на почивка, пероралното лечение с DMSO аминокиселина също се
прилага в дневни дози от две или три капсули, според възрастта на детето.
Д-р Паз съобщи, че има отлични възможности за стимулиране и акцентиране на

развитието, психическата еволюция и ученето на децата с помощта на тази терапия, която
активира и стимулира енергийно-окислителния метаболизъм на мозъка. Невропсихиатърът
отбелязва постепенно развитие на способността за по-голяма осъзнатост, промени и напредък в
моралната нагласа на детето, разгръщане на личността, зараждане на самокритика и
удовлетворение от установяването на собствената му личностна идентичност.
Благоприятните резултати, докладвани в това клинично проучване на DMSO за учене

уврежданията са обобщени от изследователя по следния начин:
1. Изчезване на умствената летаргия.

2. Доказателство за сетивни реакции.
3. Изчезване на автоматичните движения.

4. Изчезване на инертността, пасивността и негативизма.
5. Нарастващ интерес и инициативност към задачите и дейностите.
6. Подобряване на физиономичното изражение (използване на черти на лицето за разкриване
характер) и на говоримия език.

7. Ясна активност, групов контакт и изчезване на непредизвиканата агресивност.
8. Загуба на срамежливост и развитие на самочувствието.

9. Успешно обучение за извършване на домакинска работа, пазаруване, хранене и обличане без чужда помощ,
и т.н.
10. Научаване на четене и писане и писане на домашни.
Паз заключи: „Терапията с Merinex, инжекции и капсули, доведе до

бързо биопсихологично развитие и еволюцията на интелектуалните способности на децата,
което ги прави способни за училищно обучение. Терапевтичният отговор е по-бърз и по-
ефикасен в групата, подложена на лечение с инжекции и капсули, отколкото в групата, лекувана
само с капсули.
Добавено към това обширно и убедително южноамериканско проучване, лекарите в

Испания потвърди в края на 1982 г., че децата, жертви на синдрома на Даун, претърпяват
положителна социална адаптация, когато им се прилага DMSO.4
ОБРАТЕНИЕ НА СЕНИЛНА ДЕМЕНЦИЯ И ДРУГИ ФОРМИ НА

ПСИХООРГАНИЧЕН РАЗГЛЕД
В мозъка на млад здрав възрастен има около 12 милиарда неврони, клетките, които изпращат
нервни импулси през тялото. Като част от процеса на стареене всеки ден мозъкът губи около 100
000 неврона. Те свикват и умират, а психоорганичният разпад в крайна сметка започва, когато са
загубени достатъчно неврони.
Гериатричните специалисти изчисляват, че 15 процента от хората на възраст от шестдесет и
пет до седемдесет и пет години и 25 процента от тези на седемдесет и пет и повече години страдат
от сенилна деменция, една от формите на психоорганичен (PSO) разпад. По този начин сенилността
или деменцията по никакъв начин не е същото като стареенето, защото ако можете да предотвратите
разпадането на PSO, вие ще избегнете сенилната деменция, но ще продължите да стареете. Сенилност
или деменция е терминът, използван за деструктивни промени във функциониращите клетки на
мозъка. Това е мозъчно заболяване и психично заболяване. Въпреки че има и сенилни физически
промени, те не винаги присъстват в мозъка на сенилния човек.5

Терапията с DMSO аминокиселини и DMSO в комбинация с вазоактивни вещества са
доказано полезни при лечението на сенилност или деменция и други форми на психо-органично
разпадане. Густаво Мунизага, доктор по медицина, професор по
Неврологията в Чилийския университет проведе експеримент през юли 1970 г., използвайки тези
два вида DMSO съединения. Merinex и вазоактивният DMSO, наречен "Ipran", който също не е
одобрен от FDA за употреба в Съединените щати, бяха дадени на 104 възрастни хора, страдащи от
гниене на PSO. Тези хора бяха разделени на пет групи според доминиращата им патология:
1. Разпад на PSO, причинен от церебрална васкуларна артериосклероза.

2. Разпад на PSO, причинен от сенилност.
3. Разпад на PSO след инсулт.
4. Разпад на PSO в резултат на нараняване на главата.
5. Разпад на PSO поради дегенеративно заболяване като паркинсонизъм,
хипертиреоидизъм, епилепсия и др.
Пациентите с умствено разстройство в последния стадий на напреднала възраст, лекувани от д-р.

Munizaga получава Merinex и Ipran, както перорално, така и чрез инжекция. Като общо правило,
лечението започва с интрамускулни инжекции, като се редуват Merinex един ден и Ipran на
следващия, или прилагане на една ампула от всяка едновременно, смесени в спринцовката, до
завършване на цикъл от двадесет инжекции. В дните, когато пациентите не са получавали инжекции,
те са приемали две капсули Меринекс и една капсула Ипран.
Терапията с DMSO аминокиселини и DMSO, комбинирани с вазоактивни субстанции,

са със забележителна ефикасност при възстановяването на пациенти с разпад на PSO, съобщи
неврологът. Той установява, че терапевтичният отговор е по-бърз, когато двете лекарства се
прилагат едновременно чрез инжекция и през устата. Мунизага каза: „Терапията с DMSO
аминокиселини несъмнено е ценна при лечението на множество органични церебрални заболявания.
В същото време, благодарение на подобреното мозъчно кръвоснабдяване, постигнато от DMSO,
използван в комбинация с вазоактивни субстанции, беше постигнат изключително благоприятен
ефект върху психичните и соматични функции на пациенти със сенилна деменция.
Друго изследване е проведено в Чили върху 100 пациенти от двата пола, страдащи от мозъчно-
съдови заболявания като инфаркт, церебрална емболия, втвърдяване на мозъчните артерии и други
състояния. Хорхе Грисмали, MD, началник на клиниката на отделението и извънреден професор по
неврология, болница Салвадор, и Луис Варела Бариос, MD, невролог в същото отделение, използваха
терапевтичен метод, използвайки ампули и капсули Ipran. Пациентите са били в сенилна възраст,
както и жертви на някое от мозъчно-съдовите заболявания (ССЗ). В 70 на сто от случаите ССЗ е
придружено от високо кръвно налягане, доказуемо
в достъпните артерии.
Терапията с DMSO се прилага както орално, така и интрамускулно. Дозата беше
една интрамускулна инжекция — приложена бавно — всеки ден, докато се дадат
двадесет ампули. В същото време една капсула се разпределя сутрин и друга следобед,
така че пациентът да може да погълне разделена двойна доза. След първите двадесет
инжекции, ампулите се прилагат през ден, докато бъдат завършени други общо тридесет
инжекции. В тази втора серия две капсули Ipran се поглъщат дневно и всяка седмица не се
прилагат повече от две инжекции.
Drs. Grismali и Barrios обобщиха своите терапевтични резултати за DMSO

лечение на ССЗ с атеросклероза и високо кръвно налягане в следното
начин:
добре 74,35 процента

Справедлива
21,77 процента
Нула 3,88 процента
Двамата невролози съобщават, че „възстановяването от общите симптоми е

положително; имаше благоприятни промени, които бяха отразени в усещане за
благополучие, възстановяване на пъргавината, промени в настроението от депресивно
към весело, подобряване на съня и по-ясна реч. По отношение на „огнищните“ резултати е
регистрирано ускорено възстановяване от хемиплегия и хемипареза. Настъпи по-бързо
възстановяване на говора в случаи на дефинирана или показана афазия.
ГЛАВА 11
Връзката DMSO-рак
През април 1974 г. петдесет и шест годишният изпълнителен директор на Exxon Oil, Джо Б.
Флойд, сега от Спринг, Тексас, се оказа с кръвоизлив от ректума. Осъзнавайки, че това е
нездравословен знак, г-н Флойд се консултира с индустриалния лекар на своята компания, C.
Hunter Montgomery, MD. Физическият преглед на д-р Montgomery разкрива, че пациентът му
страда от смъртоносна форма на рак на дебелото черво – аденокарцином.
Аденокарциномът е сред най-злокачествените видове рак. Всяка година убива

приблизително 9500 американци. Ракът се среща във всички възрастови групи, но
честотата нараства с възрастта. Въпреки че обикновено включва частта на
дванадесетопръстника на тънките черва и понякога илеума, причинявайки ранна
обструкция, болка, кървене и бърза загуба на тегло, аденокарциномът на г-н Флойд е
инфилтрирал ректосигмоида на дебелото черво.
Прогнозата за продължителността, хода и изхода на заболяването зависи от степента на
засягане на чревната стена и наличието на засягане на регионалните лимфни възли и
отдалечени метастази. За нещастие на г-н Флойд неговият аденокарцином се е разпространил
в лимфните възли. Бяха станали гумени. Освен това е метастазирал бързо в черния дроб.
Симптомите на натиск се развиха от разширяването на лимфните възли в коремната кухина,
така че се появи стомашно разстройство. Загубата на тегло, треската, нощното изпотяване и
изтощението отслабваха пациента, което показваше, че ракът му се разпространява.
Д-р Монтгомъри насочва Джо Флойд към хирурга на дебелото черво Уейд Харис, д-р от
Хюстън, който отстранява тринадесет инча от голямото дебело черво на пациента и
лимфните възли в перитонеума му, където ракът се е разпространил. Д-р Харис посъветва Mr.
Флойд да вземе химиотерапия, тъй като беше сигурно, че само след няколко месеца
аденокарциномът ще се появи някъде другаде. Хирургът също така спомена, че
собствената му съпруга е имала същото състояние. Г-жа Харис страдаше от аденокарцином
и тогава беше на химиотерапия в Института за ракови заболявания на MD Anderson, огромен
болничен комплекс в Хюстън.
Д-р Харис искаше г-н Флойд да премине през същата химиотерапевтична
програма като г-жа Харис, но мъжът агонизираше от това решение и накрая
отказа. Той се прибра вкъщи след операция на дебелото черво в събота сутринта. Той беше
гледал телевизионен документален филм преди две години, представен от новинаря Рон Стоун от
KHOU-TV Хюстън, изобразяващ лечение на рак от друг лекар от Хюстън, д-р Е. Дж. Тъкър (вече
починал). Г-н Флойд искаше да проучи това алтернативно лечение.
„След това на следващия понеделник сутринта жена ми и аз се обадихме на д-р Тъкър и след това
След много трудни убеждавания той се съгласи да ми даде своето лечение на експериментална
основа“, обясни г-н Флойд. „Един умиращ човек може да направи доста добър аргумент, за да
продължи да живее. В рамките на шест седмици съпругата на д-р Харис почина от химиотерапия.
Но аз се върнах на работа в центъра на Хюстън в сградата на Exxon и се лекувах през ден в лекарския
кабинет. Нямах гадене или някой от симптомите, които обикновено съпътстват химиотерапията. След
приблизително осемнадесет месеца моите CEA тестове бяха далеч под нормата и д-р Тъкър ме отхвърли
като излекуван. Трябваше да идвам на преглед на всеки тридесет дни. Сега правим проверка на всеки
три или четири месеца и моят CEA винаги е под нормата.“ CEA означава канцерогенен ембрионен
антиген, кръвен тест за активност на ракови клетки при човек със злокачествено заболяване. CEA на г-н
Флойд падна от най-високото си ниво от осемнадесет до нула (нормално) днес.
Когато говорихме за последен път, на 16 май 1989 г., Джей Би Флойд на седемдесет и една беше
се оттегли от Exxon и беше богат собственик на дванадесет петролни кладенци в Тексас. Той
получи удовлетворение като търговец на дребно в малкия си магазин за здравословни храни,
носейки добро хранене в малкия си град в Тексас. Да бъде предприемач на здравословни храни
беше негово хоби и източник на пълно удовлетворение; да е жив и здрав беше отговорът на
молитвите му, които той приписа на изследванията на д-р Е. Дж. Тъкър.
Г-н Флойд е получил лечението си в резултат на откритие, направено от Тъкър през 1966 г., което
досега е било игнорирано от лечебното заведение за рак. MD
Болницата Anderson, сред най-големите терапевтични изследователски центрове за рак в света,
разположена надолу по улицата от офиса на Тъкър, дори не експериментира с това лечение, защото
половината от неговите компоненти включват DMSO като част от терапевтичното съединение.
Решението да се игнорира съединението на Тъкър се основава най-вече на политика и

икономика. Администраторите на MD Anderson Hospital са наясно откъде идва по-голямата част от
парите на болницата. Работи с големи държавни субсидии и частни дарения. Администраторите
вероятно се притесняват, че ако медицинският персонал се противопостави на политиката на
Администрацията по храните и лекарствата, като използва DMSO за неодобрена цел, безвъзмездните
средства на болницата ще бъдат застрашени.
Всъщност FDA знае много добре за успеха на това лечение за някои форми на рак. Служители
на FDA лично се срещнаха с Тъкър и Флойд, за да проучат терапията на лекаря с DMSO при рак. „[През]
първата половина на март 1978 г. група лекари от Ню Йорк се обадиха и поискаха д-р Тъкър да дойде
и да донесе своето лекарство и да им покаже как да го използват“, каза JB Floyd. „д-р Тъкър ми се обади
и ме попита дали ще го придружа и ще разкажа моята история.
Флойд се съгласи да отиде навсякъде и по всяко време, за да донесе информация за лечението

който спаси живота му на медицинската общност. Преди да замине за летището в Хюстън,
Тъкър получи още едно телефонно обаждане от KC Pani, MD, от отдела за антиинфекциозни
лекарствени продукти, Бюрото по лекарствата, Администрацията по храните и лекарствата,
Министерството на здравеопазването и човешките услуги, Роквил, Мериленд, за да угоди дойдете до
FDA на път за Ню Йорк и го осведомете.
Тъкър имаше многобройни записи на излекувания, рентгенови филми и слайдове за показване.
Лекар и пациент отлетяха за Роквил, където Тъкър представи своите истории на случаи.
Когато стигнаха до досието на Флойд, д-р Пани попита: „Колко време продължи това, три месеца?“
Тъкър отговори: „Той седи във фоайето.“

Пани каза: „Искам да видя този мъртвец.“
Те потърсиха г-н Флойд и той разказа историята си. Тогава служителят на FDA, видимо
впечатлен, каза, че скоро ще се свърже с Тъкър. Той също така спомена, че е в контакт с д-р Стенли
Джейкъб от Орегон и че наблюдава употребата на DMSO. Около една седмица по-късно лекарството е
одобрено за лечение на интерстициален цистит. Не беше направено нищо повече, за да се проследи
употребата му при рак, освен че Тъкър получи искане от FDA за „повече изследвания“.
Д-р Джейкъб също е запознат с работата на Тъкър. Всъщност той телефонира на Тъкър
няколко дни преди шоуто на Майк Уолъс 60 минути по CBS-TV, за да провери напредъка в
лечението на рака. Джейкъб омаловажава връзката между ДМСО и рака, защото има достатъчно
проблеми да разпознае веществото за всичките му други специални приложения. Той също не иска
да се бори с етикета „шалатанство с рак“.
ДЕЙСТВИЕ НА DMSO-HEMATOXYLON ВЪРХУ ЖИВОТНИ
До седемдесет и осемгодишна възраст Ели Джордон Тъкър младши, доктор по медицина, е

направил над 1000 сливания на кости за артритни гръбначни стави, глезени и други стави като
ортопедичен хирург, практикуващ петдесет и две години в Хюстън. Истинската любов на д-р
Тъкър обаче бяха медицинските изследвания и едно от основните му открития беше техниката за присажда
кост от един животински вид на друг. Лекарствената компания ER Squibb and Sons of
Princeton, Ню Джърси, закупи патентните права върху неговото откритие и похарчи
половин милион долара за разработването на метода преди около двадесет години. д-р
Тъкър също усъвършенства перорално лечение с жизненоважни костни
субстанции за корекция на костни дегенеративни състояния. В продължение на половин
век той беше уважаван член на Американския колеж по хирурзи, член на Ортопедичния
съвет на Международния колеж по хирурзи, почетен пожизнен член на Американската
медицинска асоциация и беше един от малкото ортопеди в Щатът Тексас ще бъде връчен
с „Награда за заслуги“ от Американската медицинска асоциация за изследователската си
работа върху костите.
Д-р Тъкър извърши своите експерименти за присаждане на кости с телешки
кости, които придоби от близката кланица, Houston Meat Packing Company.
Докато купувал екземпляри, той забелязал, че месарите приемали за клане говеда с бяло
лице, които били изядени от рак на лицето. В много случаи ракът на очите,
разпространяващ се надолу по муцуната на животното, разпадаше цялото лице. Въпреки
това инспекторите по месото и ветеринарните лекари предават тези говеда за човешка
консумация, при условие че няма метастази на рак във вътрешните органи на животното.
През 1962 г. на Тъкър му хрумва, че може да има такова нещо като антитела
срещу рак. В момента учените търсят същото чрез изучаване на интерферон,
широко рекламираната антивирусна субстанция. Освен изследванията си за
разработване на костна паста за целите на присаждането, д-р Тъкър откри
допълнителен проект. Той направи някои лабораторни изследвания върху кръвта на
ракови крави, търсейки ракови антитела. Неговата процедура включва обезкървяване
на животните, след като са били заклани, и производство на гама-глобулин от кръвта.
След това той инжектира гама глобулин в болни от рак плъхове и мишки. Веществото
изглежда забавя някои от туморите на гризачи, по-специално аденокарциномите и други,
включващи грануломатоза (състояние, белязано от тумори на розовата тъкан, която се
образува по време на зарастване на рани), като лимфосаркома (лимфом). Не повлиява
фибросаркома, меланома и някои други видове.
Той се нуждаеше от боя за маркиране на туморите, за да види по-добре всякакви
промени в растежа. Багрилото трябваше да оцвети достатъчно тумора и в същото
време той инжектира гама-глобулин. Тъкър беше разочарован от повечето бои, които
опита. С метиленово синьо всичко в тъканното поле стана прекалено потъмняло.
Пикриновата киселина оцвети всички тъкани в жълто. Червеното оцветяване на
сафранин не оказва влияние върху тумора. Но хематоксилонът се оказа идеалното
багрило, защото оцветява рака в един цвят, а нормалните клетки в друг цвят. Това е
многоцветно петно.
Hematoxylon е отдавна установено багрило, използвано от биолозите повече от 100 години
като патологичен маркер за животински клетки, особено поради неговия афинитет към нуклеиновите
киселини. Формулата на Hematoxylon, C16H14O6 , има две свободни
севодородни
окислява до
връзки,
червено
така
вещество,
че лесно
известно като хематеин. Това свойство на бързо окисляване често се използва като индикатор в химията
за титруване на алкалоиди.
По този начин хематоксилонът е вещество, което обикновено се използва от физичните учени.
Използва се и в медицината като адстрингент за облекчаване на диария и за лечение на инфекции на
пикочните пътища, тъй като наличието на багрилото бързо се екскретира в урината. Дозата за хора,
препоръчвана в миналото, е била от 0,6 до 2 грама.
Единственият недостатък на Тъкър с адаптирането на хематоксилон за оцветяване на тъкани

беше, че това е смола, получена от кората на дървото. Смолата е неразтворима в обикновени
лабораторни разтворители като алкохол и етер. Багрилото има специално ядро, подобно на нуклеиновите
киселини, главните молекули на живота, които не могат да бъдат дублирани синтетично.
Когато DMSO започва да се използва около 1963 г., Тъкър установява, че получаването на багрилото до
отидете в решение вече не беше проблем. Високите разтворителни свойства на DMSO, съчетани
с невероятен афинитет към хематоксилон, разтварящ почти собственото си тегло на багрилото, го
правят идеално вещество за неговите цели. Не само това, DMSO изобщо не променя хематоксилона и
пренася химикала директно в тумора. Имаше добра дисперсия; само раковите клетки бяха оцветени и се
откроиха под микроскоп и при груба дисекция.
За свое учудване Тъкър откри, че може да разтвори 25 грама

хематоксилон на прах в 62 cc DMSO течност, изключително висока концентрация. В
медицинска статия, публикувана в броя на International Surgery от 16 януари 1968 г. , в сътрудничество
с д-р А. Каризо, директор на Националния център за контрол на рака и рака за Република Панама, град
Панама, той описва как хематоксилонът се разтваря в DMSO се използва при рецидивиращи неоплазми.1
Drs. Tucker и Carrizo инжектират на кучета разтвор от 25 грама хематоксилон, разтворен в 75 cc DMSO, като
парентерален интравенозен разтвор с 5 процента декстроза във физиологичен разтвор и нормален

физиологичен разтвор, за да направят изследване за остра токсичност.
Те не наблюдават аномалии в живите животни в продължение на един месец и аутопсиите не показват

промени в черния дроб, бъбреците, стомашно-чревния тракт, сърцата, костния мозък, белите дробове или
мозъка на животните. В нито една от разрезите тъкани не присъстваше боя. Високи дози DMSO без
хематоксилон, които са били дадени в
югуларните вени на здрави кучета са причинили остра дихателна недостатъчност, шок и смърт
при три от четири кучета. Комбинацията от багрилото и разтворителя се оказва много по-малко
токсична от DMSO самостоятелно. Плъховете албиноси могат да понасят четири пъти по-голямо
количество от комбинирания разтвор на хематоксилон, отколкото само DMSO.

Лекувани са опитни животни както с индуцирани, така и спонтанни тумори
с комбинирания разтвор. Индуцираните тумори включват трансплантиран тумор
на метил холантранин (фибросаркома) и аденокарцином на гърдата (тумор на Уокър) при
плъхове албиноси. Фибросаркомът регресира донякъде, но не напълно. Аденокарциномът не
се повлиява от интравенозното инжектиране на хематоксилон и DMSO, докато малка доза
андроген не предизвика бърза регресия при почти 100 процента от плъховете.
Спонтанни тумори при кучета, коне и говеда са лекувани с DMSO

разтвор на хематоксилон. В някои случаи Тъкър извършваше услугата от чувство на
съжаление към страдащото животно. Например Уилям Даниел, бивш губернатор на Гуам,
един от приятелите на Тъкър, се обади по телефона и каза на лекаря: „EJ, имам куче с рак в
ранчото си, което страда ужасно. Можете ли да направите нещо, за да му помогнете, или трябва
да го убия?“
„Бих искал да опитам“, отговори Тъкър. „Ще изпратя моя техник да вземе кучето веднага.“
Техникът занесе животното на ветеринарния лекар на Тъкър, д-р Колинс, за преглед.

Ветеринарният лекар диагностицира, че едроклетъчният лимфосарком прониква в тялото на
кучето. „Горкото животно се задушава до смърт от туморите в гърлото си и има големи тумори по
цялото си тяло“, каза д-р Колинс по телефона. — Не мисля, че ще живее достатъчно дълго, за да
бъде транспортиран до вашата лаборатория.
Тъкър каза: „Прелейте му, дайте му малко кръв бързо и ми позволете да го лекувам.“
Лекарят завел кучето, което било едва живо, в лабораторията и инжектирал венозно
разтвор на ДМСО-хематоксилон. Неговият техник пое работата и ежедневно поставяше
инжекциите. В рамките на две седмици всички тумори изчезнаха. Това се стори като чудо на
техника.
При прегледа на кучето от Тъкър той установи, че всички едроклетъчни
лимфосаркомни тумори са напълно регресирали. Огромните образувания по шията и по
цялото тяло на животното бяха изчезнали и кучето излезе от лечението напълно излекувано.
Кучето процъфтяваше в лабораторията, когато нещастен инцидент причини неговото

смърт. Той изяде голямо количество месо, заразено с малатион, инсектицидна отрова.
Тъкър направи аутопсия, която не разкри активен рак
клетки в рудиментарните останки от предишните големи лимфоматозни възли. Много клетки-

призраци — клетки, които преди бяха ракови, но вече не бяха никакви клетки — се появиха в
микроскопичните срезове. В кучето не остана нито една различима ракова клетка.
Изследователската организация на Тъкър съобщи за друга лимфосаркоматоза

куче, дошло от ветеринарна болница. Това животно имаше дребноклетъчен
лимфосарком. Инжекциите на DMSO-hematoxylon за това куче са по-малко ефективни, отколкото
за първото. Туморите му регресираха донякъде, но не напълно, и животното умря два месеца
след оттеглянето на лечението от перфорирано сърце, причинено от заразяване с
дирофилариоза. Малкоклетъчният лимфосарком не реагира на разтвора DMSO-hematoxylon
толкова драматично, колкото едроклетъчният лимфосарком.
Див кон с остеогенен сарком на десния заден крак беше лекуван от Тъкър с локални
приложения на разтвора. Той пръска върху 25 cc разредено багрило и DMSO в 500 cc нормален
физиологичен разтвор и глюкоза. Туморът изчезна, след като лечението продължи около
година. Животното е живяло поне още пет години без доказателства за локален рецидив или
чрез метастази.
Арабски жребец с генерализирани злокачествени меланоми в и около ануса и под
опашката беше лекуван с 10 cc от разтвора в 5 процента декстроза във физиологичен разтвор
два пъти седмично в продължение на три месеца. Туморите, заседнали под кожата, регресират
и след това остават статични още две години.
Малък плоскоклетъчен карцином на окото при крава с бяло лице беше лекуван чрез
локално инжектиране на 15 процента разтвор на DMSO-hematoxylon в нормален физиологичен
разтвор и инжектиран директно в конюнктивалния сак всеки ден в продължение на три месеца.
Плоскоклетъчният тумор напълно изчезна и не се появи отново.
Тъкър определи дозата за хора на този разтвор на DMSO-хематоксилон чрез
проба и грешка интравенозни инжекции в 250-грамови плъхове и 25-килограмови кучета.
Той намали дозата седем пъти и в крайна сметка стигна до правилната цифра за
парентералното му приложение на хора. Направен от комбинирани 25 грама хематоксилон и
75 сс DMSO, 1 сс от получения разтвор е идеален за всеки 75 паунда телесно тегло. Този
материал е прилаган на хора интравенозно, интраартериално и локално.
ИЗПИТВАНИЯ НА ПРОТИВОРАКОВИ РАЗТВОРИ ВЪРХУ УМИРАЩИ ПАЦИЕНТИ
Тъкър казал на своите болнични сътрудници за откритията си. Джак Бевил, д-р от Хюстън, се
обърна към него, за да опита това ново решение за пациент, умиращ от неоперабилен
фибросарком. Жената беше в тежко състояние и в кома. Съпругът й я изслуша
Тъкър разказва своята история за лечението на рак при животни и моли лекаря да се опита да
спаси жена му.
Тъкър седна до леглото на тази жена и направи интравенозната инфузия

изключително бавно и предпазливо, като първият път отне шест часа. Той й даде седмици
лечение и туморът й започна да намалява. Когато се сви до достатъчно малък размер, д-р Бевил
я върна в операционната и я извади. Жената живя безпроблемно в Хюстън още две години и след
това се премести в Сан Антонио, където Тъкър загуби представа за нейния напредък.
Тъкър извърши серия от интравенозни инжекции хематоксилон-DMSO в обширен, частно

финансиран изследователски проект, за да запише ефекта от лечението си върху различни видове
рак. Таблица 11.1 показва неговите резултати.
Анализът на тази поредица от тридесет и седем претерминални американски
случая на злокачествено заболяване разкрива, че лечението с диметилсулфоксид и терапия с
хематоксилон, когато се комбинира с настоящи противоракови агенти, е довело до подобрение
на състоянието при 70,5 процента от пациентите. Тези агенти включват хирургия, радиация и
противораковите лекарства 5-флуороурацил (5FU), метотрексат и тиотепа.
Подобрение на пациента е постигнато само в 5,4 процента от случаите, лекувани само

с противоракови агенти и без разтвор на DMSO-hematoxylon.
Когато разтворът DMSO-hematoxylon се прилага самостоятелно, подобрението на
състоянието скочи до 38,1 процента. Това до голяма степен е намаляване на симптомите с
изключение на един случай на лейомиосаркома (случай номер 1 в таблицата, при който туморът
регресира и е отстранен хирургически).
Най-удивителните резултати, наблюдавани от Тъкър, са в два случая на едроклетъчен
лимфосарком (номер 17 в таблицата и ненаписан панамски пациент) и два случая на злокачествен
гигантски клетъчен тумор на костта (номера 10 и 14 показани в таблицата) . Имаше пълна регресия
и в двата случая на едроклетъчен лимфосарком без рецидив до време доста след датата на
публикувания доклад на Тъкър през юни 1968 г. Един от тези пациенти, лекувани с DMSO-
хематоксилон, почина десет години по-късно от сърдечен удар а другият е жив и днес. Имаше
също пълна регресия в един случай на злокачествен гигантски клетъчен тумор на приблизително
една трета от бедрената кост, който претърпя нова костна регенерация.
Тъкър не публикува повече статии по темата за хематоксилон, комбиниран с DMSO като

лечение на рак, поради непрекъснатите критики на колеги относно употребата му на неодобрено
лекарство. Той беше изключен от персонала на две болници заради прилагането на това лечение.
Изгонванията бяха отделни действия, които го нараниха дълбоко. Въпреки статута си на емерит
сред връстниците си като велик стар джентълмен на
ортопедична хирургия, това не спря отмъстителните реакции към употребата му на DMSO за

лечение на рак. Следователно, той предоставя лечение само много селективно - когато
пациентът е очевидно претерминален и в бедно състояние. Неговите такси за лечение на рак
бяха абсурдно ниски, ако изобщо взимаше такси. Тъкър не искаше повече публичност за своята
противоракова терапия. Докладът ми е даден тук, защото вярвам, че е крайно време
медицинската общност, особено онколозите, да се хванат за това лечение и да го проучат по-
нататък с цел подпомагане на един от всеки трима страдащи американци, които в крайна сметка
ще се разболеят от рак, и един от петима, които ще умрат от него.
По ирония на съдбата, самият д-р Тъкър се разболя от форма на рак, която би се повлияла
от неговото лечение с DMSO-hematoxylon, но преди да успее да си го приложи, той изпадна в
кома. Никой нямаше достъп до неговата формула освен автора на тази книга и не знаех, че
придружителите на д-р Тъкър имат нужда от нея, за да спасят живота му. Д-р Тъкър почина само
няколко месеца преди тази книга да бъде публикувана за първи път. Неговото актуализиране и
повторно публикуване може да спаси животи - надявам се!
КАК ДА ПРИГОТВИТЕ И ИЗПОЛЗВАТЕ ХЕМАТОКСИЛОН-DMSO

РЕШЕНИЕ
За да приготвите разтвор на хематоксилон, разтворен в диметилсулфоксид за противораково

приложение, вземете от почти всяка химическа компания 25 грама прахообразен
хематоксилон HX-0025. В бутилка с обем 80 кубични сантиметра (cc), съдържаща праха
хематоксилон, изсипете DMSO, като разбърквате непрекъснато, докато DMSO напълни
бутилката с три четвърти. Затворете разтвора и го разклатете на ръка или, по-добре, с машина,
докато целият прах се разтвори напълно. Не трябва да се показват твърди частици на дъното на
бутилката, след като е оставена да стои. След това напълнете бутилката с остатъка от DMSO и
разклатете отново. Разтворът на хематоксилон-DMSO вече е готов за терапевтична употреба
срещу рак.
За да осигурите безопасност по време на лечението, започнете с използване на само
0,5 куб. см от разтвора, инжектиран в 250 милилитра (ml) бутилка с 5 процента декстрозна вода.
За пациенти с диабет заменете декстрозата с нормален физиологичен разтвор. Увеличете
концентрацията на лечебния разтвор с една десета дневно, докато лекарят, прилагащ лечението,
установи, че е достигнато нивото на поносимост на пациента. Извън толерантността ще има
тенденция да накара пациента да изпадне в висока температура около 35 минути след края на
лечението. Поради тази причина е препоръчително пациентът винаги да носи или Demerol, или
таблетки от 50 милиграма Benadryl, за да противодейства на непоносимостта.
Таблица 11.1 Лечение с хематоксилон-DMSO при различни видове рак
Номер на пациент : 1.
Възраст :
66 Пол :
Ж Първичен тумор и клетъчен тип : Лейомиосарком (неоперабилен) на корема Хирургия :

3 неуспешни опита за отстраняване. Един успешен.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма отговор
само на друга терапия : Отстраняване на некротизиращ тумор.
Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 10/23/67 2 cc HD.MSO,
IV Обща доза и отговор : 50 инжекции. Туморът регресира и е отстранен
през юни 1966 г.
Сегашно състояние : ноември 1967 г. Пациентът все още оцелява.
Номер на пациента : 2.
Възраст :
27 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : хондроостеосаркома. Терминална хирургия :

2/10/65 Биопсия Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма отговор само на
друга терапия : няма Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка :
4/11/65 l 1 ⁄2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 48 инжекции. Туморът
регресира за 3 месеца.
Настоящо състояние : починал на 24.12.65 г.
Възраст :
73 Пол :
M Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на простатата и пикочния мехур. Генерализирана

метастаза. Претерминална хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор
само на друга терапия : Няма Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 11/5/65 2 cc
HD.MSO, IV
Обща доза и отговор : 56 инжекции. Туморът регресира за 4 месеца.

Възраст :
72 Пол : Ж
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на шията с метастази Хирургия : Множество
резекции на шията.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Макс. само радиация.
Отговор само на друга терапия : Забавяне на локалния туморен растеж Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 11/12/65 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 60 инжекции.
Туморът регресира за 5 месеца.
Сегашно състояние : Умира на 8/66.
Възраст :
58 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на гърдата с обширни метастази— Степен 4 Хирургия :
Радикална мастектомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия: без химиотерапия, Макс. Рентгеново облъчване на мястото на

операцията.
Отговор само на друга терапия : Няма Дата на
приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 11/26/65 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и
отговор : 28 инжекции. Туморът регресира за 3 месеца.
Сегашно състояние : починал на 4/1966 г.
Възраст :
84 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Голяма гъбична аденока. на гърдата с метастази в белите
дробове Хирургия : Проста мастектомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор само

на друга терапия : Няма
Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 1/5/66 2 cc HD.MSO,

IV. Локално приложение на 15% HD.MSO
Обща доза и отговор : 47 инжекции. Локални приложения 7 месеца.
Пълна регресия на белодробните метастази.
Сегашно състояние : починал на 8/5/66. Сърдечно заболяване.
Възраст :
52 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на таза с големи метастази Хирургия :
Панхистеректомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Макс. радиация, 5 FU 1800 mg обща доза.
Отговор само на друга терапия : Лоша Дата на

приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 1/5/66 2 cc HD.MSO, IV Обща
доза и отговор : 27 инжекции. Пълна регресия на метастази
маси.
Настоящо състояние : 2/7/66 в пълна ремисия. Умира на 3.05.66 г. от наркотична зависимост.
Възраст :
51 Пол :
M Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на бял дроб с метастази в шията Хирургия :
Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма—Макс. Рентгеново облъчване на белите дробове.

доза и отговор : 54 инжекции. Ремисия за 6 месеца.
Сегашно състояние : починал на 10/66.
Възраст :
86 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на гърдата с гъбичен посттоп. област Хирургия :
Радикална мастектомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия: Максимална рентгенова радиация на мястото на операцията.
Отговор само на друга терапия : Фунгиращ растеж на мястото на операцията. Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 10/7/66 Локално приложение само върху гъбичната област. 15%
HD.MSO
Обща доза и отговор : Ежедневно в продължение на 8 месеца. Пълно облекчаване на болката. Лезията регресира.
Миризмата намаля.
Сегашно състояние : Умира на 6/67. Сърдечно заболяване.
Възраст :
60 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Злокачествен гигантоклетъчен тумор на бедрената кост
Хирургия : Няма. Само биопсия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия: Общо FU 8,810 mg.
Отговор само на друга терапия : Лоша Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 10/5/66 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 102

инжекции. Пълна ремисия. Няма образуване на тумор при биопсия или рентгенова
снимка.
Настоящ статус : 10/9/67 дата на пълна ремисия.
Възраст :
52 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. разязвяване на лицето Хирургия : Няма
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Макс. локално рентгеново облъчване. Общо FU 1,120 mg.
Отговор само на друга терапия : Умерен Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 4/5/67 2 cc HD.MSO, IV. Локално приложение на 15%
HD.MSO
Обща доза и отговор : 72 инжекции. Локални приложения ежедневно в продължение на 7 месеца.
Пълно облекчаване на болката и миризмата.
Настоящо състояние : 11/9/67 туморът продължава да регресира.
Възраст : 50
Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на простатата.

Метастази в прешлени
Хирургия : Супрапубисна цистотомия.

Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма отговор
само на друга терапия : няма Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 54 инжекции. Туморът на
простатата регресира.
Настоящо състояние : 7/17/67. изписан на 15.11.67 г. все още в ремисия.
Възраст :
45 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на устата. Претерминална хирургия :

Радикална резекция на шията и хемимандибулектомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Общо FU 1600 mg.
Отговор само на друга терапия : Умерен Дата на
приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 4/2/67 2 cc HD.MSO, IV Обща доза
и отговор : 36 инжекции. Ремисия.
Настоящо състояние : Уволнен 8/67. 11/15/67 все още в ремисия.
Възраст :
24 Пол : F
1
Първичен тумор и клетъчен тип : Злокачествен гигантски клетъчен тумор на горно ⁄3 лява бедрена кост,
напреднал Хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Макс. Рентгеново
облъчване. Общо FU 4,800 mg.

приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 5/2/67 2 cc HD.MSO, IV Обща доза
и отговор : 72 инжекции. Туморът бързо регресира, с костна регенерация.
Настоящ статус : пациентът от 16.11.67 г. продължава да се подобрява.

Възраст :
45 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Смесен тумор на матката (недиференциран)

Хирургия : Няма.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Общо FU 400 mg.
приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 3/4/67 2 cc HD.MSO, IV.
Локално приложение на 15% HD.MSO
Обща доза и отговор : 16 инжекции. Болката, кръвоизливът и миризмата изчезнаха.
Сегашно състояние : починал на 4/2/67
Възраст :
44 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на гърдата. Претерминална

хирургия : радикална мастектомия.
Проучвателна лапаротомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Макс. Рентгеново облъчване. Общо FU 1600 mg.
приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 9/14/67 1 1/2 cc HD.MSO, IV
Обща доза и отговор : 27 инжекции. Пълна регресия на корема
маси.
Настоящо състояние : 11/22/67 пациентът продължава да се подобрява.
Възраст :
63 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Едроклетъчен лимфосарком. Хирургия на

генерализирани метастази : спленектомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Общо Cytoxan 1050 mg.

Отговор само на друга терапия : Точна дата на
приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 8/5/67 2 cc HD.MSO, IV
Обща доза и отговор : 21 инжекции. Пълен регрес.
Настоящо състояние : 23.11.67 г. пълна регресия.

Възраст :
50 Пол : Ж
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен около. на шийката на матката. Претерминална

хирургия : Без операция.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор само
на друга терапия : Няма Дата на приложение Hematoxylon
DMSO Дозировка : 8/5/67 2 cc HD.MSO, IV. Локално приложение на 15% HD.MSO
Обща доза и отговор : 12 инжекции. Ремисия.

Настоящо състояние : 11/10/67 прогресът продължава.
Възраст :
40 Пол : Ж
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. Хирургия на шийката на

матката : Без операция.
Друга химиотерапия и радиация : Без радиация. Липса на лекарствена терапия Отговор
само на друга терапия : Лоша Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка :
10/24/67 2 1/2 cc HD.MSO , IV. Локално приложение ежедневно чрез вагинална опаковка
15% HD.MSO
Обща доза и отговор : 5 инжекции. Регресия на болката, миризмата и кръвоизлива.
Настоящ статус : пациентът от 11/9/67 продължава да се подобрява.
Възраст :
48 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на напреднала хирургия на шийката

на матката : Няма. Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма. Отговор само на
друга терапия : Лоша Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка :
10/2/67 2 cc HD.MSO, IV Локално приложение във вагинална опаковка 15%
HD.MSO
Обща доза и отговор : 12 инжекции. Пациентът има облекчение на миризмата, болката и кървенето.

Възраст :
50 Пол : Ж
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен около. на шийката на матката. Претерминална

хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор само на друга терапия :
Няма Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 9/7/67 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и
отговор : 13 инжекции. Пациент без болка и омекване на параметриума.
Възраст :
68 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на мекото небце Хирургия :

Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : MTX, IA Обща доза 200 mg.

отговор : 36 инжекции. Имаше ремисия и беше изписан от болницата. Имаше
рецидив 1 месец. по късно.
Настоящ статус : Освободен след 24 инжекции, с друга ремисия и същата ремисия от 10.11.67.
Възраст :
60 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на стомаха. Неоперативна хирургия :

Няма. Друга химиотерапия и лъчетерапия : Общо FU 800 mg.
Отговор само на друга терапия : Няма Дата на

отговор : 24 инжекции. Пациентът няма болка и може да се храни
без болка. Без кръвоизлив.

Настоящ статус : 11/9/67 продължава в състояние на симптоматична ремисия.
Възраст :
56 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на пикочния мехур и простатата.

Хирургия : Супрапубисна цистостомия.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма—MXT Обща доза 200 mg. FU общо 2800 mg.
Отговор само на друга терапия : Умерен Дата на

доза и отговор : 22 инжекции. Пациентът е изписан от болницата в ремисия.
Настоящо състояние : 10/11/67 прогресът на пациента продължава.
Възраст :
22 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Разширена аденока. на яйчник, с метастази в корема.
Хирургия : Само изследователска и биопсия.

Друга химиотерапия и радиация : Не радиация. Общо тио-тепа IA 200 mg.
доза и отговор : 23 инжекции. Осезаемият слух намалява 50% от
първоначалния размер и пациентът е без болка.
Настоящо състояние : 10/11/67 прогресът на пациента продължава.
Възраст :
64 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на мекото небце.

Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма

приложение Hematoxylon DMSO Дозировка : 1/26/67 Обща доза и отговор :
11 инжекции. Статика на тумора.
Настоящо състояние : 15/11/67 пациент без болка.
Възраст :
90 Пол :
Ж Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на мекото небце.

Друга химиотерапия и лъчетерапия : MTX, IA Обща доза 650 mg.
доза и отговор : 11 инжекции. Статика на тумора.
Настоящо състояние : 15/11/67 пациент без болка.
Възраст :
84 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. на устата

Хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : MTX, IA Обща
доза 650 mg.
доза и отговор : 24 инжекции. Изразена регресия на размера на тумора.
Настоящо състояние : 11/11/67 регресията продължава.
Възраст :
28 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Хориоепителиом. Терминал.

Хирургия : Няма
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор
само на друга терапия : Лош Дата на приложение
Hematoxylon DMSO Дозировка : 10/5/67
2 cc HD.MSO, IV Обща
доза и отговор : Незабавен отговор след 12 инжекции.
Нивото на гононадотропин хормон намалено от 350 000 IU на 35 000 IU
Възраст :
56 Пол : F
Първичен тумор и клетъчен тип : Бронхогенен ca. с метастази в левия бял дроб Операция :
Отстраняване на десния бял дроб.
Друга химиотерапия и лъчетерапия: Без рентгеново лъчение или друго лекарство за рак.
доза и отговор : 59 инжекции Настоящ статус : пациентът е оцелял 16
месеца. Умира на 6.09.67 г.
Възраст :
58 Пол :
M Първичен тумор и клетъчен тип : Ca. на стомаха. Претерминална

хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор
само на друга терапия : Няма Дата на приложение Hematoxylon DMSO
Дозировка : 11/7/66 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 40 инжекции
Настоящо състояние : Умрял 4/3 /67. Масивен кръвоизлив.
Възраст :
70 Пол :
Ж Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. Хирургия на мекото

небце : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма Отговор само на
друга терапия : Няма Дата на приложение Hematoxylon DMSO Дозировка :
9/7/66
2 cc HD.MSO, IV Обща доза
и отговор : 36 инжекции. Пациентът имаше ремисия.

Сегашно състояние : Без лечение в продължение на 4 месеца - изоставен. Умира на 4/4/67.
Възраст :
40 Пол : М
Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на пениса с метастази Хирургия : Ампутация

на пениса.
Друга химиотерапия и лъчетерапия : Няма отговор само
на друга терапия : няма Дата на приложение Hematoxylon
DMSO Дозировка : 9/7/66 2 cc HD.MSO, IV плюс локално приложение Обща доза и
отговор : 52 инжекции с ежедневни локални приложения. Туморът остана статичен.
Уволнен на 17.06.67 г.
Настоящо състояние : 15/11/67 точното състояние не е известно, но пациентът оцелява.
Възраст :
42 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. Хирургия на пениса :

Ампутация на пениса.
на друга терапия : няма Дата на приложение Hematoxylon
DMSO Дозировка : 4/10/67 2 cc HD.MSO, IV Обща доза и отговор : 54 инжекции.
Ежедневни локални инжекции. Болката намалена.
Настоящо състояние : 15/11/67 туморът е статичен.
Възраст :
89 Пол : M
Първичен тумор и клетъчен тип : Плоскоклетъчен ca. Хирургия на ларинкса :

Ларингектомия.
на друга терапия : Лоша Дата на приложение Hematoxylon
DMSO Дозировка : 10/30/67
2 cc HD.MSO, IV Обща
доза и отговор : 12 инжекции. Освободен от болката.
Настоящ статус : 10/10/67 пациент в състояние на ремисия.
Възраст :
50 Пол :
Ж Първичен тумор и клетъчен тип : Разширена аденока. на шийката на

матката Хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : MTX, IA
обща доза 650 mg.
Настоящо състояние : 10/10/67 статичен тумор.
Възраст :
66 Пол :
M Първичен тумор и клетъчен тип : Аденока. на стомашна

хирургия : Няма Друга химиотерапия и лъчетерапия : Общо FU
1200 mg.
Настоящо състояние : 11/10/67 пациент в симптоматична ремисия.
ок. Карцином H. Hematoxylon MTX

DMSO Диметил сулфоксид метотрексат
ФУ Флуороурацил
Лекарят ще приложи интравенозно hematoxylon-DMSO в 5 процента декстрозна вода.

Обикновено за инжектиране се избира вена на ръката, а скоростта на вливане е средно
приблизително 47 капки в минута. Ако пациентът има ниска поносимост към интравенозната
инжекция, таблетка Benadryl, погълната 30 до 40 минути преди началото на IV, може да
предотврати появата на треска. Моля, имайте предвид, че
инструкциите се предоставят за прилагане от надлежно лицензиран лекар, тъй като

тук се използват потенциално опасни материали за унищожаване на вероятно
смъртоносна болест. Тези инструкции не трябва да се следват несериозно от лица, които не са
опитни в медицинското лечение на онкологични състояния. Например, лекарят може да пожелае
да напои мястото на инжектиране с 2 cc хепарин, средство за разреждане на кръвта, за да се
избегне съсирване, ако субклавиалната вена е избрана за инфузия.
Разтворът за лечение може да се приема през устата. Ако е така, пациентът не трябва да
приема храна или напитки след полунощ. След като станете сутрин, изсипете около две унции
5% декстрозна вода (физиологичен разтвор, ако сте диабетик) в малка хартиена чаша. След
това, като използвате спринцовка за прецизно измерване, поставете в чашата същия обем
разтвор на хематоксилон-DMSO, който ще бъде приет интравенозно. Изпийте сместа. За да се
даде възможност за усвояване на терапевтичния разтвор, изчакайте поне 30 минути преди да
ядете или пиете нещо друго. Важна забележка: При рак на стомаха не пийте тази лечебна смес,
тъй като тя ще има пряко въздействие върху тумора. Ракът изчезва от стомашната лигавица,
оставяйки след себе си дупка, подобна на стомашна язва. Следователно интравенозните инфузии
са по-ефективни при рак на стомашно-чревния тракт.
За рак на белите дробове, използвайте респираторната машина на Бенет и инсталирайте 2

cc физиологичен разтвор и 4 капки разтвор на DMSO-hematoxylon. Вдишвайте сместа за около 10
минути два пъти на ден. Използвайте тази инхалационна терапия, когато не получавате IV.
Уверете се, че има интервали от поне два часа между леченията.
При рак на костите вземете интравенозна инфузия, но също така поглъщайте поне 2000
mg таблетки костно брашно всеки ден.
При рак на лицето намалете разтвора наполовина с дестилирана вода и го нанесете
върху кожата, като използвате апликатор с памучен връх. Боядисвайте кожата два пъти
дневно. Постепенно увеличавайте силата на приложения разтвор, докато пациентът не прояви
алергична реакция. Терапевтичният разтвор може да се приема и перорално за лице
рак.
Други допълнителни лекарства, които понякога придружават прилагането на

разтвор на хематоксилон-ДМСО-декстроза, са цитоксин и F5U, но само за кратки периоди.
Понякога различните лекарства се редуват, като един ден се използва едното, а на следващия
ден другото. И цитоксинът, и F5U понижават броя на червените кръвни клетки, така че е
наложително да се прави пълна кръвна картина веднъж или повече седмично. Също така, не
поглъщайте аспирин, когато приемате цитоксин или F5U. Вместо това използвайте
болкоуспокояващ заместител.
Друга допълнителна инжекция веднъж седмично се състои от 1 cc ACTH гел,

40 единици в 5 cc бутилка или флакон; .5 cc дексаметазон ацетат, 4 mg на 30 cc
бутилка; и .5 cc триамцинолон ацетонид, 40 mg на ml от бутилка от 5 ml.

Добър тест за рак е този за карциномна ембрионална активност (CEA), който се
извършва веднъж месечно или повече. Нормалното показание за непушач е 2,5; нормално
за пушач е 5.0.
Пациентите с рак, приемащи разтвор на DMSO-хематоксилон-декстроза, трябва да имат

бъбречни функционални тестове на тяхната урина (креатинов клирънс и BUN), извършвани
на две седмици. Винаги трябва да приемат много течности. Ако се появи подуване, лекарят
трябва да предпише Диурил или друг диуретик.
Приемането на витаминни добавки, особено витамини A, C, E и D, е от съществено значение.
Морковите трябва да се ядат всеки ден, особено за лечение на рак на черния дроб.
Не трябва да се пие абсолютно никакъв алкохол, вино или бира. И осъзнайте, че пушенето не само
забавя заздравяването, но може да е допринесъл източник за причиняване на състоянието
първоначално.
Разтворът на DMSO-хематоксилон-декстроза трябва да се прилага на
жертва на рак всеки ден, докато се получи сравнително ниско отчитане на CEA теста.
СЛУЧАИ НА РАК, ИЗЛЕКУВАНИ С ХЕМАТОКСИЛОН И

DMSO
Споменах, че д-р Тъкър не е публикувал резултатите от своите изследвания и лечение от

1968 г. поради натиск от връстници и страх да не бъде отстранен от медицинската практика.
Но това не го възпира напълно да се опита да излекува онези малцина, които се обърнаха към
него за помощ. Например още двама пациенти са били успешно лекувани от едроклетъчен
лимфосарком. Единият живя осем години след лечението и накрая почина от инфаркт, както и
предишен случай на лимфосаркома. Другият е жив и здрав и днес.
В последния случай Алва Рут Уилсън от Портър, Тексас, тогава на трийсет и осем години,
научава, че е била жертва на дисеминиран едроклетъчен лимфосарком през януари 1972 г.
Тя е имала големи тумори в белите дробове, общите илиачни артерии и лимфни възли около
аортата.
Пациенти с лимфосарком (видът рак, който уби шаха на Иран)
изпитате синдром на малабсорбция, клинично състояние в резултат на нарушено усвояване
на хранителни вещества от тънките черва. Жертвата става хронично болна и отслабнала, с бледи
лигавици и суха люспеста кожа, която става тъмна на цвят. Кръвното налягане спада. В коремната
кухина се натрупва течност, която се подува непропорционално. Развива се анемия и раковите
клетки проникват в
костен мозък. Пациентът страда от разрушаване на нормалната архитектура на лимфните възли

и инвазия на капсулите на възлите и прилежащата мастна тъкан от характерни лимфосаркомни
клетки. Смъртта за сравнително кратко време е предвидима.
Г-жа Уилсън получи максималното количество химиотерапия, което можеше да приеме за една
месец и след това химиотерапия и лъчетерапия заедно за още един месец. Въпреки това
туморите продължиха да се разпространяват и химиотерапията трябваше да бъде прекратена
поради ужасните й странични ефекти. Едно от тях е развитието на опасна левкопения, състояние,
при което общият брой бели кръвни клетки в циркулиращата кръв на пациента е много по-малък
от нормалното. Тя практически загуби имунитета си срещу инфекция. Като животозастрашаващ
химиотерапевтичен страничен ефект, броят на белите кръвни клетки на г-жа Уилсън падна твърде
много под долната граница от 5000 на кубичен милиметър.
Една година по-късно Тъкър започва интравенозни инжекции с хематоксилон и ДМСО
за жената. Давани са през ден от януари 1973 г. до януари 1974 г. Всички доказателства за
нейните тумори изчезват и те не са се появили отново до момента. Тъкър непрекъснато следеше
напредъка на г-жа Уилсън; тя днес е напълно добре, без странични ефекти от лечението или от
тумора.
В друг случай, Елрой Геро от Хюстън, на четиридесет и една години, имаше
лимфосаркома от три години. След пълно лечение с максимална лъче- и химиотерапия
мнението на рентгенолога е, че пациентът няма шанс да оцелее повече от още няколко месеца.
Имаше засягане на медиастиналните лимфни възли.
Този пациент е бил лекуван с интравенозни инжекции на хематоксилон и DMSO,

2,015 g през ден от декември 1971 г. до март 1972 г. До края на инжекционната терапия туморът
изчезва и г-н Guerro прекратява лечението.
За последен път Тъкър се чул с него през декември 1978 г. и научил, че мъжът е в
отлично състояние. Няма данни за рецидив и странични ефекти от лекарството.
В крайна сметка, когато Тъкър попитал за пациента от бившия си работодател, Ideal Engineering
Company, службата по персонала го уведомила, че Геро е починал от сърдечен удар през април 1980
г., осем години след като е завършил лечението с DMSO за смъртоносен лимфосарком.
Фигура 11.1 Снимка на Франк Т. Гуиди, 44 години; обърнете внимание на голям

тумор лимфосаркома на шията.
Трети пациент имаше по-малко късмет. Франк Т. Гуиди от Кенеди, Ню Йорк, на

четиридесет и четири години, беше приет в Мемориална баптистка болница в Хюстън в
терминално лимфосаркоматозно състояние. Той имаше очевиден тумор, изцяло обграждащ
врата му, лежащ точно под кожата (виж Фигура 11.1). Г-н Гуиди е бил лекуван преди пет години
с максимална радиация и химиотерапия. Традиционното лечение на рак доведе до тежки
странични ефекти, главно липса на бели кръвни клетки в кръвния поток.
Всеки ден в продължение на три седмици, 2,015 g комбинация от хематоксилон и DMSO

разтвор се инжектира интравенозно на пациента. Туморът на врата му намалява по
размер от 22,5 инча (инча) до 18,75 инча (виж Фигура 11.2), връщайки врата на Гуиди към
нормалния вид.
За съжаление, този човек беше толкова надупчен от лимфосаркома, че тялото му
беше напълно нападнато от процеса. Умира в болницата на 23 септември 1980 г.
Аутопсията показа, че той страда от рак на почти всеки орган от тялото си.
Лимфосаркомът засяга шийните лимфни възли на мъжа, ретроперитонеалните и

коремните възли, мембраните около сърцето, панкреаса, левия и десния бял дроб,
далака, целия стомашно-чревен тракт, бъбреците, надбъбречните жлези и особено черния
му дроб, който тежи огромните 3400 g. Той почина в леглото от чернодробна недостатъчност
седмица след направата на снимката, показана на фигура 11.2 . Черният му дроб
представляваше солидна маса от мъртъв лимфосарком. Материалът DMSO-hematoxylon
имаше достатъчно антитуморно качество, за да унищожи огромните маси от
лимфосаркоматозен растеж, проникващ в тялото на човека. Ако Гуиди имаше почти нормални
органи или поне функциониращ черен дроб, вероятно щеше да оцелее. Но той не го направи.
Фигура 11.2 Франк Т. Гуиди след триседмично лечение с хематоксилон и ДМСО. Обърнете
внимание на значителното намаляване на размера на лимфосаркоматозния тумор.
НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДМСО И ХЕМАТОКСИЛОН
Ракът на шийката на матката в претерминален стадий получава най-голяма полза само

от локално приложение. Симптомите стават по-леки. Има много малка локална регресия
на самия тумор при напреднал плоскоклетъчен карцином на шийката на матката.
Въпреки това, пациентът усеща значително облекчаване на болката и намаляване на
кървене и миризма, особено когато разтворът на DMSO-hematoxylon следва локално лъчелечение.
Има вагинална опаковка с 15-процентна концентрация на разтвора на Tucker

е установено, че е най-ефективен при контролиране на кръвоизлив и миризма от облъчване.
Малък наситен пакет се поставя срещу шийката на матката и се оставя за три часа, след което се
отстранява.
Локалното приложение се използва при много отворени лезии на злокачествени заболявания с

обнадеждаващи резултати. 15-процентов разтвор на хематоксилон и DMSO се прави пресен и се
нанася върху лющещото се злокачествено образувание. Тъкър предложи лекарят да нанесе течността
върху лезията с апликатори с памучен връх и, ако е възможно, да не покрива или облича зоната. Често
превръзката с разтвора предизвиква дразнене на израстъка и известно увеличаване на размера му. Не
е отбелязана токсичност при използването на този метод.
При прилагане на разтвора интравенозно или интраартериално, парентералното течно

средство, пренасящо хематоксилон и DMSO в кръвоносните съдове, което Тъкър предпочита, е 5
процента декстроза във физиологичен разтвор. Този парентерален агент трябва да започне първо и
когато се установи желаната скорост на вливане, разтворът на DMSO хематоксилон се влива директно в
бутилката, а не в тръбата. Полученият инфузионен разтвор трябва да бъде бледожълт до зелен. В случай,
че разтворът стане червен, това означава, че хематоксилонът се е окислил и трябва да се изхвърли.
За инфузията трябва да се приготви пресен разтвор.

Скоростта на интравенозно инжектиране не трябва да надвишава четиридесет капки в минута.
Трябва да се внимава разтворът да не изтече в подкожната тъкан. В противен случай има
вероятност пациентът да почувства парене от активирането на подлежащите нервни окончания.
Освен това такава лоша техника неизменно причинява перифлебит (възпаление на вена), което
уврежда вената за бъдеща употреба. Между другото, дори ако разтворът е излязъл в подлежащата
тъкан, той никога не е причинил разслояване (смърт на тъканта).
Твърде бързото приложение води до задух на пациента

и често учестено дишане. В случай на големи туморни маси често се появява реакция на треска.
Тъкър смята, че тази треска се дължи на бързото усвояване на умиращата тъкан. Ако температурата се
появи, лечението трябва да се преустанови и да се започне отново на по-късна дата със значително
намалена доза от разтвора. Антидотът за треска е да се даде аспирин през устата и да се инжектира
Demerol интрамускулно. Демеролът трябва да се приложи незабавно, тъй като интравенозният разтвор
на DMSO-hematoxylon се откачи от пациента.
При интраартериалните инжекции трябва да се подхожда със същото внимание, както при интравенозните
инфузия. Лекарят първо започва парентералния разтвор и установява редовно

количество за вливане, преди да добави DMSO-hematoxylon в бутилката с разтвора. Този
метод рядко е показан и трябва да се прилага с изключително внимание.
ЛАБОРАТОРНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛЕЗНОСТТА НА DMSO

ЗА РАК НА КОЖАТА
Ефектите на диметилсулфоксида за лечение на рак на кожата са в някои отношения

подобни на тези на кожните вещества, ретиноидите. Както знаем, DMSO има
способността да прониква през клетъчните мембрани и да подобрява проникването
на други молекули. Трима лекари/биохимици заявяват в своята публикувана статия от
1983 г.: „Може да е разумно да се предположи, че лечението с DMSO води до
диференциация на клетките, вероятно чрез мембранно-медиирани събития. Това може
да бъде от значение за изследването на канцерогенния процес. Освобождаването на
определено количество лизозомни ензими [естествени химикали, които действат вътре
и върху органелите, наречени лизозоми] в извънклетъчното пространство е нормална
функция на клетката (Hickman и Neufeld, 1972) и определено освобождаване на
цитоплазмени и лизозомни ензимите към извънклетъчното пространство не е
непременно вредно за клетките (Volden, Haugen и Skrede, 1980).“
Целта на разследването на тримата лекари е да проучат възможните ефекти
на DMSO върху рак на кожата, предизвикан от метилхолантрен. Метилхолантренът е
токсичен агент - канцероген - който причинява прекомерна мутагенеза (подразделяне)
на клетките. Тъй като те видяха, че поглъщането на ензими от клетъчните органели -
лизозомите - се извършва от култивирани ракови клетки и включва процес на рецептор
на клетъчната мембрана, ефектите на канцерогена, те решиха да изследват HeLa клетки
и DMSO. HeLa клетките са човешки ракови клетки, поддържани в тъканна култура от
1953 г., първоначално изрязани от цервикалния карцином на пациент на име Хелън
Лейн. Цитостатичният ефект на лекарството – т.е. ефектът на лекарството върху
състоянието на клетките – може да се определи чрез измерване на адемозинтрифосфата
(естествен химикал, произведен в клетките) на тези HeLa клетки посредством лабораторния
метод на биолуминесценция.
Биолуминесценцията е качествен анализ на вещество в съединение чрез
визуализиране на цвета му в горещ пламък. Тримата изследователи измерват
разтворителя DMSO върху скоростта на секреция на лизозомни ензими и лактат
дехидрогеназа от HeLa клетките. Тяхното заключение е, че DMSO има терапевтична
употреба при рак на кожата
КАК ДЕЙСТВА ПРОТИВОРАКОВИЯТ DMSO РАЗТВОР
Томас Д. Роджърс, Ph.D., под ръководството на Vernon Scholes, MD, извърши

експериментална работа в отдела за изследване на рака в Държавния университет в
Северен Тексас, за да определи как действа противораковият DMSO разтвор на д-р Тъкър.
Фигура 11.3 показва контролиран лимфосаркомен тумор в DBA/1J чиста женска

мишка. Туморът не е лекуван и расте от единадесет дни между кожата и мускулите на
корема. Този лимфосарком расте толкова бързо, че няма възможност да метастазира,
преди да унищожи животното.
Фигура 11.4 показва друга DBA/1J мишка, инжектирана интраперитонеално с
Решение на Тъкър едновременно с мишката на Фигура 11.3. При тази втора мишка
туморът присъства от четиринадесет дни, но почти не е нараснал, защото разтворът
DMSO-hematoxylon унищожава тумора. Забележете, че DMSO-хематоксилонът има
афинитет само към тумора и не е изтичал никъде другаде в тялото на мишката. Въпреки
че разтворът е инжектиран в коремната кухина и туморът лежи в подкожната тъкан,
багрилното вещество е намерило своя път до тумора чрез кръвния поток на мишката.
Фигура 11.5 показва изследване с електронна микроскопия на

едроклетъчен лимфосарком. Раковите клетки са заобиколени от смляно
вещество или интерстициален материал, който прилича на смляно стъкло. Това е
протоплазма, която влиза в клетката и храни рака. Ако хранителната протоплазма бъде
елиминирана, раковата клетка умира от глад.
Фигура 11.6 показва, че основното вещество около лимфосаркома е разрушено.
Раковите клетки се отделят и умират. Смъртта на лимфосаркома се извършва поради
липса на хранене. Можете да видите, че подобният на смляно стъкло интерстициален
материал е изчезнал поради действието на комбинирания разтвор DMSO-hematoxylon.
Домакинът оцелява, но ракът не.
Фигура 11.3 Пример за нелекувана мишка с тумор с 11-дневен тумор.

Фигура 11.4 Снимка на мишка DBA/1J с 14-дневен тумор, показваща афинитета на тумора към
хематоксилона, който е оцветен заедно с тумора, без оцветяване на друга тъкан.
Фигура 11.5 Електронна микрография, показваща част от ядрото и цитоплазмата (материал извън
клетъчно ядро) на нелекувания тумор (Фигура 11.3). Всички мембранни системи са много различни и
има изобилие от полирибозомен агрегат (маса от органели), разпределен в цитоплазмата. X6, 250
Фигура 11.6 Електронна микроснимка на туморна тъкан от мишка (Фигура 11.4). Обърнете внимание на разрушаването на
тъканната структура и отделянето на клетките, което води до разрушаване на клетките. X6, 250
От проучванията на Роджърс3 научаваме, че тази комбинация от хематоксилон

и DMSO произвежда хематеинова реакция на окисление с туморните клетки, за да
повлияе на основното вещество, което от своя страна води до смърт на ракови клетки.
DMSO нямаше действие върху самата туморна клетка, а остана просто като забележителното
средство, което е, прониквайки в тъканите, за да пренесе хематоксилона. Хематоксилонът
прави основното вещество неактивно и следователно гладува раковите клетки до смърт.
Ели Джордън Тъкър, младши, доктор по медицина, беше самостоятел. Той
нахъса медицинското заведение, за да предложи възможно лечение на рака на
медицинския потребител. Но тъй като той се опита да спре рака чрез частни
изследвания, лекарите традиционалисти определиха Тъкър като „шарлатанин“. За да влоши
нещата, той използва, като част от противораково съединение, лекарство, което не е
одобрено от FDA за друга цел, освен за лечение на заболяване на пикочния мехур. В
мисленето на традиционалистите в медицината това прави лекаря както еретик, така и
шарлатанин. Но в сърцата и умовете на своите пациенти Тъкър беше герой.
Точно като Луи Пастьор, който постулира връзката между бактериите и някои
болести, или Игнац Филип Земелвайс, който накара акушер-гинеколозите да си измият
ръцете, Е. Дж. Тъкър издържа гнева на медицинското заведение. Той беше наранен от тях,
често двойно наранен, особено когато пациентите му бяха психически и емоционално
нападнати от праведни, самообслужващи се здравни специалисти, които използват
правомощията си, за да раздават живот или смърт за собствените си цели. Д-р Тъкър описа
такъв инцидент.
Беше тригодишно момче на име Клайд Робърт Линдзи от Пасадена, Тексас
доведено в кабинета на Тъкър от майка му на 14 януари 1970 г. Детето имаше
безвкусен диабет, който беше лекуван от Тексаската детска болница в Хюстън с инжекции
Pitressin, антидиуретик, който контролираше прекомерното уриниране, което изпитваше
момчето. Още по-лошо, той беше жертва на определен вид метастатичен ендотелиом,
известен също като болестта на Letterer-Siwe, който се лекуваше от Института за рак на
MD Anderson. Множество ракови лезии са се разпространили по скалпа на момчето и по
тялото му. Имаше дрениращи синуси от тумори зад ушите от двете страни и отвътре. Това
бяха твърди, осезаеми бучки, които можете да видите и почувствате. Отоларингологът
Джордж Стаут, д-р от болницата за очи, уши, нос и гърло в Хюстън, диагностицира
състоянието на момчето като
безнадежден. Известно е, че такъв млад пациент не живее повече от шест или седем години.
Майката и синът останаха лишени от бащата, който избяга от семейството си, защото детето
му беше болно от рак. Малкият Клайд не се подобряваше и г-жа Линдзи искаше лечението на Тъкър
за него, защото беше чула за неговия успешен подход. Изслушвайки жалката й история, лекарят се
съгласи да се погрижи за момчето, но едва след като обясни на жената, че решението е изцяло
експериментално и може да не помогне на сина й. Той не е таксувал нищо за лечението или за
доставките на разтвор.
Тъкър й даде малка бутилка с капкомер със смес DMSO-hematoxylon и

й каза да дава на детето пет капки в дестилирана вода всяка сутрин преди закуска, докато
то все още е на празен стомах. Лекарят също така й каза да занесе лекарството в едната или и в
двете болници и да покаже на медицинския персонал, който се грижи за Клайд, какво точно го кара
да поглъща.
Г-жа Линдзи се върна на следващия ден напълно обезумяла. Между тежки ридания и сълзи тя
обясни как персоналът на детската болница в Тексас се вбеси и й каза никога да не се връща, ако
използва лекарството на Тъкър за рака на сина си.
Това означаваше, че доставката й на Pitressin за лечение на водния диабет на малкото момче

беше напълно прекратена, тъй като тя нямаше пари, с които да купи повече.
Тази сцена се разигра в близост до други пациенти, седнали в приемната на Тъкър. Те
подадоха шапката и след няколко минути събраха 75 долара за майката, за да купи лекарство за
диабет на детето си.
Оттогава майката се омъжи за добър и уважаван мъж. Тя продължи да дава на Клайд
разтвора DMSO-hematoxylon през всичките тези години и днес той е едър, силен млад мъж на
двадесет и девет години, който приема своето лекарство против рак всеки ден. Виждайки го
отново, отоларингологът Джордж Стаут изрази пълно удивление, че мъжът все още е жив и
изглежда толкова здрав. Наскоро интервюирах Клайд и майка му и потвърдих подробностите от
тази драматична история на пациента.
Добавянето на диметилсулфоксид към бутилките за интравенозна инфузия на рак

пациенти, които са подложени на биологична (нелекарствена) терапия, днес е станало почти
рутинно. Фармацевтичният клас на DMSO е широко адаптиран от тези нетрадиционно
практикуващи лекари с отворени умове и любов в сърцата си към хората, които идват при тях за
здравна помощ. За разлика от така наречените ортодоксални онколози, холистичният онколог (а
такъв лекар е рядкост и трябва да бъде ценен) не експериментира върху своите пациенти с токсични
съставки. Странични ефекти почти липсват. Наистина, DMSO е напълно нетоксичен, предлага малко
или никакви странични ефекти и осигурява бързи лечебни качества за жертвата на рак.
DMSO - по-специално комбинацията му с разтвор на хематоксилон - премахва болката от

рак и намалява или елиминира патологията на свободните радикали, която характерно
присъства при повечето пациенти с рак. Всеки пациент с рак, който е получил
химиотерапия или лъчева терапия, всъщност е натоварил тялото си с огромни количества
свободни радикали, което се проявява чрез рани в ъглите на устните, метален вкус в
устата, сухота в устата, загуба на коса на главата, гадене и др. Пиенето на малко количество
разреден диметилсулфоксид ще облекчи или намали много от тези симптоми и признаци
на свободни радикали.
През 90-те години на миналия век се наблюдава възраждане на интереса към
диметилсулфоксида за лечение на рак, особено твърди туморни карциноми и лимфоми.
Пациентът, който не се е подлагал на химиотерапия или лъчева терапия, има изключителна
полза от DMSO интравенозни инфузии, интрамускулни инжекции, локални приложения и
перорални разтвори. В началото на третото хилядолетие, през 2000 г., се прогнозира, че
ДМСО ще бъде спасението на пациентите с рак по света. Това е най-новият терапевтичен
принцип на медицината.
По-нататъшно обсъждане на DMSO терапията за рак може да се намери в книгата
Coping With Cancer от John L. Sessions, DO, и Morton Walker, DPM, достъпна по пощата
от Freelance Communications, 484 High Ridge Road, Stamford, Connecticut 06905- 3095,
(203) 322-1551.
ГЛАВА 12
Инфекциозните болести реагират на DMSO
През април 1980 г., съветник по хранене и здраве, г-жа Вернис Рийд от Сан Франциско,
на шестдесет и шест години, получи тежка инфекция в устата си. Тя потърси медицинска
помощ в амбулаторното отделение на многопрофилна болница близо до дома й, но беше
отхвърлена с предупреждението, че разстройството й принадлежи на зъболекаря.
На следващия следобед зъболекарят на жената й казал: „Вернис, имаш херпес зостер!“
„Херпес зостер! Не го вярвам“, каза тя.

„Е, изпитахте достатъчно болка, нали?“
"Да!"
„Това е, вирусна инфекция“, каза зъболекарят. „И съжалявам, но

не можем да направим нищо за вас, особено когато херпесът удари устата.
Херпес зостер или херпес зостер е вирусна инфекция на нервите, която причинява болка
възпаление на участъците от нервите, излизащи от гръбначния мозък. Вирусът варицела-
зостер, същият вирус, който причинява варицела, е отговорен.
Треска и прострация често придружават болката. Има свързани втрисане, стомашно-чревни
смущения за три или четири дни и чувство на общ дискомфорт. На четвъртия или петия ден по
кожата се появяват характерни форми от малки, червени, силно чувствителни мехури. Най-често
избухват на гръдния кош и се разпространяват от едната страна на тялото, следвайки хода на
засегнатия нерв. (Херпес означава „пълзящ“, а зостер означава „пояс“.)
Форма на херпес зостер, която възпалява нервите, водещи до лицето и очите, като вида,
нахлуващ в устата на Vernice Reed, е особено опасна, защото може да увреди зрението.
Обикновената атака на херпес зостер протича болезнено за няколко дни или седмици и не
оставя остатъчни затруднения. Една атака обикновено осигурява имунитет.
В някои случаи, най-често при възрастни хора, има персистираща болка, наречена
постхерпетична невралгия, която може да е инвалидизираща и която продължава дълго след като
мехурите от херпес зостер изчезнат.
Зъболекарят на г-жа Рийд беше прав в този случай. Няма специфична терапия за
херпес. Понякога кортикостероидите помагат, ако се дават преди симптомите да са

установени; в противен случай пациентът просто трябва да изчака болестта да премине
курс.
Г-жа Рийд реши да експериментира сама с DMSO, тъй като тя го поддържа

ръка през цялото време като средство за първа помощ. Тя взе една чаена лъжичка от
пълната концентрация и я смеси с една чаена лъжичка дестилирана вода, за да направи 50%
разтвор за тампони за цялата си уста и горната част на гърлото. Правеше тампон и гаргара три
пъти през деня и до вечерта вече нямаше болка.
„На следващия ден отново взех тампони“, каза г-жа Рийд. „Комбинирах алое
вера със сместа този път, защото алое вера облекчава паренето, което придружава
употребата на DMSO. На следващия ден вече нямаше абсолютно никакви мехури. Вече нямаше
нужда от тампон. Оттогава устата ми никога не е имала мехури.
DMSO ЗА ХЕРПЕС ЗОСТЕР: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ

ПАЦИЕНТИ
Независимо дали го наричате херпес зостер или херпес зостер, заболяването е болка за жертвата.
Състоянието е особено обезпокоително, когато се появи около гърдите при жените и около колана
при мъжете, вероятно поради постоянното триене на дрехите точно на тези места. Ако удари лицето
или се издигне в скалпа, симптомите са ужасен сърбеж и пареща болка.
През 1971 г. д-р Уилям Кембъл Дъглас, сега от Клейтън, Джорджия, направи клинично
изследване на локалното приложение на DMSO при пациенти, страдащи от херпес зостер, и имаше
някои добри резултати. Таблица 12.1 обобщава изследването. Това показва, че колкото по-рано се
приложи лечение с DMSO за херпес зостер, толкова по-добър ще бъде отговорът на кожните лезии.
И вероятно е вярно, че когато състоянието се лекува с DMSO достатъчно рано в острата фаза,
синдромът на постхерпетичната невралгия също няма да се появи.
Ако ще използвате DMSO за облекчаване на симптомите на херпес зостер, препоръчвам ви

да го правите под наблюдението на лекар, следвайки определена процедура. Материалът се
прилага директно върху кожните лезии. Поставете 75-процентната течност върху чувствителната
зона толкова често, колкото е поносимо, осъзнавайки, че ще ужили. Ако блистерите са твърде
чувствителни, за да приемат този високоякост DMSO, разредете го с вода, за да намалите
концентрацията. Експериментирайте с това колко вода да добавите. Можете да
смятате, че е утешително да седнете пред въртящ се вентилатор, за да охладите усещането за парене

от приложението на DMSO върху лезиите. Внимание: Въпреки че е по-малко ефективен, препоръчвам
само 50-процентов разтвор да се използва за третиране на лицето, шията и скалпа.
В своето проучване д-р Дъглас често комбинира дексаметазон (Декадрон) с ДМСО. Няма
забележима разлика с тази лекарствена комбинация в сравнение с DMSO, използван
самостоятелно. В таблица 12.1 областите на гръбначния стълб са изброени само като маркери за
местоположение, показващи приблизителното място, където е присъствал херпес зостер. Обърнете
внимание на необичайните случаи, при които са постигнати добри резултати дори след като
пациент номер 24 е имал това състояние в продължение на четири години и половина, а пациент
номер 37 го е имал в продължение на година и половина.
DMSO се превърна в специфично средство за преодоляване на симптомите на херпес
зостер, особено за облекчаване на болката, която следва хода на засегнатия нерв. Тези
пациенти, които имат сърбеж, но нямат невралгия, не усещат много облекчение от сърбежа; всъщност
може да се увеличи. Като цяло, DMSO, приложен върху херпес зостер с кожен обрив, изглежда
съкращава хода на разстройството и предотвратява постхерпетична невралгия.
АНГЛИЙСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХЕРЕПТЕС ЗОСТЕР
Точно преди изследването на Дъглас да се проведе, изследователска група в Оксфорд, Англия,

изследва използването на комбинация от антивирусно лекарство, идоксуридин и DMSO за лечение на
херпес зостер. Въпреки че системният идоксуридин е изпробван срещу това вирусно заболяване на
нервите с двусмислени резултати, изследователите от Оксфорд смятат, че тъй като вирусът на
варицела-зостер е свързан с вируса на херпес симплекс и тъй като DMSO идоксуридинът е полезен
срещу лезии на херпес симплекс по кожата и лигавиците мембрани, струваше си да опитате. Идеята
беше да се предотврати репликацията на вируса, като по този начин се облекчи заболяването и не
случайно болката.
Номерът на английските следователи проработи. Непрекъснато прилаган 40 процента
идоксуридин в пречистен диметилсулфоксид бързо изчиства лезиите от херпес зостер.
Продължителното приложение се постига с парче мъх, напоено с лекарството, поставено върху
везикулите и задържано върху кожата с марлена превръзка. Мъхът се накисва ежедневно.
„Пациентите бяха възхитени, защото болката изчезна в рамките на средно две

дни. Излекуването също изглежда се ускори“, съобщават изследователите в British Medical Journal
от 26 декември 1970 г.1 След края на лечението се наблюдава известно лющене на кожата, но само
един субект в това неконтролирано изпитване има
вторична бактериална инфекция.
Таблица 12.1 Изследване на DMSO върху херпес зостер (HZ) и постхерпетична невралгия (PHN)
РЕЗУЛТАТИ
Уилям С. Дъглас, д-р

Диагноза на Продължителност Местоположение RX добре Задоволително Слабо Неубедително или Неизвестно
1 пациента Херпес зостер с невралгия 7 DMSO 90% х

2 дни T-10 Постхерпетична невралгия I1 ⁄2 DMSO 90% х
3 PHN години T-5 14 DMSO 90% х
4 HZ с невралгия дни T-10 7 дни T-14 DMSO 90% с Decadron X
5 PHN 4 месеца Т-8 DMSO 70% х
6 PHN 14 дни T-12 3 DMSO 90% w/Decadron X
7 PHN седмици T-5 DMSO 50% w/Decadron X
8 HZ 3 дни 5-ти краниален DMSO 50% w/Decadron X 7 дни
9 HZ L-5 DMSO 90% w/Decadron 4T-6
дни
4 дни
L-5 5C-5
дни6 мес.
T-5 7 дни х
10 HZ DMSO 90% х
11 HZ DMSO 50% w/Decadron X
12 HZ с невралгия DMSO 9% w/Decadron X
13 HZ с невралгия DMSO 50% w/Decadron X
14 PHN Т-5 DMSO 90% w/Decadron X
15 PHN 30 дни T-4 5 DMSO 90% х
16 PHN мес. 5-ти черепен DMSO 50% w/Decadron X
17 PHN 5 мес. Т-4 DMSO 90% w/Decadron X
18 HZ 5 дни Ll 2 DMSO 90% w/Decadron X
19 HZ дни T-3 5 дни DMSO 90% w/Decadron X
20 HZ T-7 8 седмици DMSO 90% х
21 PHN T-12 DMSO 70% х
22 Посттравматична невралгия 6 мес. 5-ти черепен DMSO 70% w/Decadron X
23 HZ 1 ден L-4 4,5 DMSO 90% w/Decadron X
24 PHN години Ляв тилен N. DMSO 70% DMSO х
25 PHN Т-8
3 седмици T-10 90% с Decadron 3 години х
26 PHN с невралгия DMSO 70% х
27 HZ с невралгия 2 седмици T-7 DMSO 70% х
28 неврит 1 месец Dorsum Rt. ДМСО за крака 70% х
29 HZ с невралгия 1 седмица T-4 DMSO 70% х
30 HZ с невралгия 2 седмици T-4 DMSO 70% х
31 PHN 18 мес. L-5 DMSO 70% х
32 PHN 4 месеца Ll DMSO 90% w/Decadron X
33 HZ с невралгия 2 дни Улмар Н. 2 DMSO 90% w/Decadron X
34 PHN мес. С-7 DMSO 70% х
35 PHN 2 седмици Ll DMSO 90% w/Decadron X
36 HZ с невралгия 1 седмица 5-ти черепен DMSO 50% х
37 PHN l1 ⁄2 години DMSO 90% w/Decadron X
38 HZ с невралгия T-7 6 дни T-10 DMSO 70% х
39 PHN 10 дни T-5 2 DMSO 90% w/Decadron X
40 HZ с невралгия седмици T-5 DMSO 70% х
41 PHN 4 месеца 5-ти черепен DMSO 50% х
42 HZ с невралгия 10 дни T-8 5- DMSO 90% w/Decadron X
43 PHN ти краниален
години 1 седмица Tl DMSO 50% 3 х
44 HZ DMSO 90% х
45 PHN 31 ⁄2 години Tl DMSO 90% х
46 HZ 4 дни Т-10 DMSO 90% w/Decadron X
Английските изследователи се опитаха да направят двойно-сляпо проучване, като

използваха 40-процентната комбинация от лекарства срещу DMSO самостоятелно и срещу
солен разтвор с добавен чесън. Чесънът трябваше да симулира характерната миризма на
DMSO, като по този начин запази двойно-сляпата характеристика на теста. Съмнявам се, че това
може да се направи, тъй като DMSO има толкова отчетлива миризма. Двойно-сляпо или не, или
изследващият клиницист, или субектът на теста, или и двамата е вероятно да разпознаят кой
разтвор е плацебо.
Това лечение с DMSO-идоксуридин работи дори по-добре срещу по-простата вирусна
инфекция, херпес симплекс. Сам по себе си, DMSO е само умерено успешен срещу херпеса
(мехури от треска) на симплекс вируса.
Херпес симплекс е вирусна кожна инфекция, причиняваща групи от червени, пълни с
течност мехури по кожата или лигавиците. Мехурите причиняват усещане за парене и сърбеж
в продължение на пет до десет дни, след което изсъхват и образуват жълтеникави корички,
които лесно падат. Херпес симплекс е латентно заболяване, което се повтаря внезапно в
рамките на месеци или понякога години. То се предизвиква от излагане на слънчева светлина,
емоционално разстройство, чревни инфекции, бременност или полов акт. Всъщност това е
венерическа болест, която се предава чрез личен контакт, но може да се появи без видима причина
Вирусът на орален херпес симплекс тип 1 атакува лицето, обикновено близо до устата
или на устните. Гениталният тип, херпес симплекс вирус тип 2, заразява външните полови
органи; при жените често избухва във влагалището или на шийката на матката и е
идентифициран като вероятна причина за рак на шийката на матката. Вирусът тип 2 се
разпространява чрез коитус.
Бележка към лекарите, лекуващи херпес венерическа болест: Смесването на DMSO
с кристали на витамин С изглежда доста ефективно лечение за лабиален херпес или друг
генитален херпес.
В интервю с д-р Орвил Дж. Дейвис, бивш медицински специалист в Сан Диего,
Калифорния, той каза, че е имал успех с тази комбинация от витамин С и за херпес симплекс
и херпес зостер. „Това, което направихме, беше да дадем 60 000 милиграма витамин С чрез
интравенозна инжекция и боядисахме лезиите с разтвора на витамин С в ДМСО. Трябва да
поддържате лезиите мокри. След два часа и половина интравенозно, зачервяването изчезва.”
Една жена на петдесет и осем години, лекувана от д-р Дейвис, се отърва за постоянно
от проблемите си с херпес симплекс на скалпа в рамките на три дни. Лезиите от дясната
страна на главата й се простираха от задната част на главата й, през скалпа й и надолу към
дясното й око. Тя можеше да има офталмологичен херпес - много опасен за зрението - ако
витамин С и DMSO не действаха толкова бързо.
ДИХАТЕЛНИТЕ ИНФЕКЦИИ ЕЛИМИНИРАНИ С DMSO
В Чили респираторните заболявания са сред основните причини за смърт при деца под една
година. Лекарите с частна медицинска практика там се налага да хоспитализират бебета най-
често при остра възпалителна обструкция на долните дихателни пътища. Поради тази
причина чилийските педиатри са били нащрек за някаква техника или медикаменти, които
да действат с добър, бърз терапевтичен ефект. Трима лекари изследователи в педиатричната
болница Manuel Arriarn в Чили са го открили в DMSO спрей. Rodolfo Burdach, MD, ръководител
на Отделението по бронхопулмонални заболявания, Aristides Zuniga, MD, специалист по уши,
нос и гърло, и Santiago Rubio, MD, педиатър, проведоха проучване, използващо DMSO върху
бебета с респираторни проблеми.
Обикновено първият признак на остра възпалителна обструкция при бебе е

внезапната поява на прогресивни респираторни затруднения. Тези затруднения са под
формата на хъркане по време на будност или сън и повтаряща се кашлица. Белодробният
проблем на бебето е свързан с подуване на инфилтрация и смърт на миома на
бронхиалната лигавица. В бронхиалните канали, водещи към белите дробове, се образуват
големи натрупвания на мукозен секрет. Това често провокира вторична бактериална инфекция.
Тримата лекари изследователи обозначават целия синдром като „бронхиолит“.
Бронхиолитът не трябва да се бърка с бронхопневмония, астма, магарешка
кашлица, интерстициален пневмонит, обструктивен ларингит или остър
обструктивен бронхит. Тези състояния също бяха лекувани, но бронхиолитът беше основната
област на интерес на тримата лекари.
Както е посочено в таблица 12.2, те лекуваха група от тридесет бебета, страдащи от
бронхиолит и остър обструктивен бронхит с DMSO спрей, съдържащ бигуанид
хидрохлорид, хидрокортизон, n-пропилкарбинол и лидокаин като добавени съставки. В
Чили тази комбинация се продава в търговската мрежа като "Plus-Par". Продуктът Plus-Par е
бактерициден и вирусостатичен. Преди това е намерил приложение за лечение на рани,
хронични язви, скорошни язви, херпес зостер, изгаряния и гъбични инфекции на кожата.
Спреят се прилага върху засегнатия участък от кожата веднъж или два пъти дневно.
Таблица 12.2 Разпределение на пациентите според диагнозата
Диагноза Номер на контрола Брой DMSO спрей

Случаи Случаи
Бронхиолит 19 14
Бронхопневмония 3 7
Ателектаза 1 1
Пневмонит 5 6
Обструктивна 2 2
бронхиолит
— —
Общ брой пациенти 30 30
Изследователите адаптираха спрея за респираторни нарушения. Техният метод на

приложението се състоеше в изпаряване на гърлото на бебето с DMSO спрей за няколко
секунди. Лекарите покриха областта с приблизително 2 ml от съединението
за да покрие равномерно долната част на ларинкса до устната кухина и
областта на сливиците и небцето. Едно нанасяне със спрей се прави два пъти дневно до
беше получен някакъв терапевтичен отговор. След това увеличиха дневното
приложения от едно до четири. В десет случая е достатъчно едно приложение; две
пръскания са използвани за девет случая; три пръскания в пет случая; и има шест случая
изпаряване четири пъти. Освен това тези случаи са получавали антибиотици. Младият
пациентите бяха наблюдавани на всеки тридесет минути и физическите им промени бяха
записват се като температура, дихателна честота и пулс. Резултати от тези
клиничните изпитвания са записани в таблици 12.2 и 12.3.
Освен подобренията, записани в таблица 12.3, има и други благоприятни признаци

отговорите при бебетата бяха: лепкав бронхиален секрет, който има тенденция да изсъхва
в неприятна респираторна обструкция, загуби дебелината си и стана повече
течност, така че пациентът да може да я изкашля; и учестеното сърцебиене и продължително
издишването, свързано с респираторни инфекции, изчезва малко след това
прилагане на DMSO спрей.
Обобщавайки, тримата лекари пишат: „Може да се каже, че употребата на DMSO
спрей в този клиничен опит е ефикасен в случаите на бронхиолит
и обструктивни възпалителни бронхиални синдроми. Терапевтичният отговор беше
по-бързо и значително при деца, лекувани с DMSO спрей, отколкото при тези на
контролната група, която е получила лекарства от антибиотици, кортикоиди и е останала
крупети [влажни кислородни камери]. С оглед на тези благоприятни промени времето
на постоянството в крупета може да бъде значително намалено или използването му може да бъде
отхвърлени напълно.
„Предимствата на тази терапия са лесното й приложение, бързото й действие и
фактът, че не са необходими специални инструменти или апаратура. Затова вярваме
че това е терапевтичен ресурс, който е особено показан в селски и отдалечени райони, където
лекарят няма налични специализирани услуги и където лечението може да се използва в голям мащаб,
когато децата са застрашени от избухване на такава епидемия. 2
Таблица 12.3 Средни проценти на вариация в незабавния ефект с DMSO спрей
Вариации Проценти 80%
Сензорно и общо подобрение 76% 75%

Намаляване на аденоидите 80%
Намаляване на междуребрената ретракция
Промяна в звуците в гърдите
ОБЛЕКЧАВАНЕ НА ШУМ В УШИТЕ
В медицината се вземат предвид два вида звуци. Единият е натъртването, шум, който може да бъде
чут както от изследващия, така и от пациента. След това има шум в ушите, субективно преживяване
на пациента, при което възприемането на звука възниква при липса на акустичен стимул. Това е
досадно преживяване, което може да има психологическо въздействие върху жертвата.
Шум в ушите може да приеме формата на бръмчене, звънене, рев, свистене или съскане
в ушите. Или може да включва по-сложни звуци, които варират във времето. Звуците може да
идват и да изчезват или да са непрекъснати и понякога има свързана загуба на слуха.
Състоянието може да бъде симптом на почти всички ушни заболявания, включително

запушване на външния слухов канал поради ушна кал или чужди тела, тумори, други дегенеративни
заболявания или като реакция към някакво вещество, към което индивидът е алергичен. През повечето
време тинитусът идва от инфекциозен процес като външен отит (възпаление на ухото), мирингит
(възпаление на тъпанчевата мембрана), отит на средното ухо (възпаление на средното ухо), лабиринтит
(възпаление на вътрешното ухо), петрозит (възпаление на темпоралната кост и нейните въздушни
клетки), сифилис, менингит или някаква друга инфекция.
Досега не е имало специфична медицинска или хирургична терапия за шум в ушите.

Но DMSO, използван заедно с вазоактивни и противовъзпалителни вещества, доведе до спиране на
звуците при възрастни от двата пола, страдащи от това хронично заболяване.
За петнадесет души, страдащи от хроничен шум в ушите, DMSO в комбинация с

вазоактивни лекарства се прилага инжекционно, а DMSO в комбинация с

противовъзпалителни препарати се прилага външно. Никой от хората не е реагирал
на друго лечение. Всеки пациент, който е показал психотични тенденции или е имал
акустична травма или аневризма, е бил елиминиран от проучването, тъй като тези
проблеми биха причинили неравномерно четене на резултатите.
Бяха проведени различни лабораторни и физически тестове, за да се определи
промяна на тона, интензивността и характера на шума в ушите. Лечението се
състоеше в една ежедневна интрамускулна инжекция на “Ipran”, препарат на основата
на DMSO в комбинация с буфенин и аминокиселини. Същият изследовател, който
беше част от чилийското проучване, д-р Аристидес Зунига, извърши второто проучване,
в което направи аудиометрия и измерване на температурата на тъпанчето на всички
пациенти преди и след лечението.
В допълнение към инжекциите, външният ушен канал на конкретното ухо, което
чува дразнещия звук, се третира с 2 ml медицински спрей, съдържащ DMSO и
противовъзпалителни лекарства, описани като Plus-Par. Пръскането се извършва на
всеки четири дни през целия период на лечение.
Въпреки че всички пациенти са страдали от хроничен шум в ушите повече от шест
месеца преди започване на лечението и никой не се е адаптирал към шума, който
всеки е чувал, при девет от петнадесет субективният дискомфорт и шумът в главата
изчезнаха напълно след един месец лечение. При други две шумът намаля
значително по интензитет, но не изчезна напълно. Четирима пациенти запазиха шум
в ушите, но го описаха като променен и спорадичен, особено когато бяха изложени
на студ сутрин. Пациентите, които са се оплаквали от гадене и позиционно замайване
от състоянието преди лечението, не са имали тези усещания след него. Те също така
загубиха упоритата си безсъние, както и главоболието, невротичните страдания и
болките в ушите.
Д-р Зунига каза: „Изчезването на шума в ушите беше постоянно и не беше
отбелязано повторно появяване на симптомите по време на периодичните прегледи,
направени в продължение на една година. Поносимостта на инжекциите Ipran и
външните приложения на Plus-Par беше задоволителна във всички случаи. Единствените
нежелани странични ефекти са миризмата на чесън, излъчвана от пациентите,
подложени на лечение с DMSO, и в редки случаи лека тахикардия (учестен пулс) и/или
чувство на гадене малко след интрамускулната инжекция. Тези временни странични
ефекти могат да бъдат избегнати, ако пациентът остане седнал и почива за кратко след
всяка инжекция.“3 От ранното използване на диметилсулфоксид за защита на
биологичните
екземпляри срещу увреждане от замръзване, този химикал е бил използван в
микробиология.4 Бактериостатичен агент, DMSO забавя растежа на бактериите. Освен това се подозира, че е
доста добър бактерициден агент, антисептик, който убива бактериите. Той определено контролира гъбичките,
както се вижда от неговия благоприятен ефект при елиминирането на краката на спортиста, както е описано в
глава 8.
Една от най-обнадеждаващите характеристики на DMSO е неговата способност като антивирусно средство
агент и преносител на определени антивирусни лекарства. Той пренася антивирусни съединения директно
в клетката, където те са най-ефективни срещу вътреклетъчни паразити.
Това се илюстрира от действието му срещу херпесните организми, описани по-рано.
По-скоро откритите и неочаквани резултати с DMSO срещу животински паразити са наистина вълнуващи
за много клиницисти. Лекарството може да се прилага при различни енцистирани хелминти (червеи). Такива
труднодостъпни състояния като амебичен абсцес на черния дроб, трихинелоза на набраздените мускули,
шистозомиаза и други проблеми, причинени от животински паразити, вече са лечими чрез комбиниране на
DMSO с антихелминтни съединения. Например, пълзящата ерупция (cutaneous larva migrans) се поддава на
експериментална терапия с DMSO.5,6
ПОЛЗА ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗЛИЧНИ ИНФЕКЦИИ

ОТ DMSO
През 1984 г. трима руски лекари съобщават, че диметилсулфоксидът е включен в програмата за
интензивни грижи, предоставяна на пациенти, страдащи от много различни видове инфекции. Като илюстрация
те използваха историята на случай на възрастен юноша, който преодоля инфекциозния си процес по-бързо чрез
добавяне на DMSO към техния медицински арсенал.7 В изданието от юни 1984 г. на Annals of Rheumatic Diseases
трима американски лекари описаха употребата им на DMSO в случаи на проказа, водеща до усложнения за
бъбреците на пациентите. Обяснявайки, че генерализираната амилоидоза на бъбреците може да бъде
лекувана само ако основното заболяване е елиминирано, те изследват ролята на диметилсулфоксид при проказа,
свързана с вторична амилоидоза. Първоначално лекарите установяват, че няма ефект върху креатининовия
клирънс на пациентите или 24-часовата протеинурия на бъбреците, когато се използва плацебо, използващо
колхицин. Въпреки това, когато DMSO беше добавен към терапията, бъбречната функция беше значително
подобрена при трима пациенти с умерена бъбречна недостатъчност. Но при тези с тежко бъбречно увреждане
(креатининов клирънс под 10 ml на минута) не се наблюдава особено подобрение. Изследователите пишат: „Тези
констатации сочат благоприятния ефект на DMSO в

човешка вторична амилоидоза, когато се прилага в ранен стадий на бъбречно засягане.“8

DMSO намира приложение при усложнения на венерически заболявания през 1989 г.
Необичайна локализация на амилоидозен лишей (кожно заболяване) при пациент с lgG k
доброкачествена моноклонална гамапатия (незлокачествено заболяване имунно заболяване).
След локално лечение с диметилсулфоксид кожните лезии се подобряват, но хистологичното
изследване все още показва амилоидни отлагания.9 Руснаците заявяват в публикация от
1988 г., че те рутинно вливат DMSO в хирургични рани, за да ускорят заздравяването им
и да осигурят общ контрол на инфекцията. В резултат на това техните хирургични пациенти
намират големи предимства от по-бързото затваряне на постоперативни рани.10 Повишаване
на имунитета при пациенти, страдащи от остеомиелит (костен
заболяване в резултат на инфекция) е възникнал от допълнителната употреба на DMSO,

както е посочено в друго руско проучване от 1986 г. Техните костни инфекции се подобриха
значително от повишаване на лимфоцитите за борба с хроничния болестен процес.
Изследователите заявяват в своята статия в клиничното списание: „Прилагането на Dimexid
и Dekaris [техните две марки DMSO] дава по-добри резултати при лечението на пациенти с
хроничен остеомиелит.“11
Орхит, възпаление на тестиса, което причинява болка, зачервяване и подуване на
скротума и може да бъде свързано с възпаление на епидидима (част от системата на
семенните канали), обикновено се причинява от инфекция. Това е състояние, което засяга
единия или двата тестиса, тъй като инфекцията се разпространява надолу по семепровода.
Орхитът може да се развие при заушка, а паротитният орхит, засягащ двата тестиса, може
да доведе до стерилитет. Лечението на епидидимоорхит често е чрез локална подкрепа и
приложение на аналгетици за болка и антибиотици за инфекция. Въпреки това, руски
уролог, д-р В. Н. Глозман, съобщава в руски журнал по урология от ноември/декември 1986
г., че неговите пациенти, страдащи от орхит и епидидимит, са имали полза, когато е добавил
диметилсулфоксид към режима на лечение. [12] Съвсем наскоро през септември 1992 г.,
биологичните лекари докладва на панела за фармакологични и биологични терапии на
новосъздадената Служба за изследване на неконвенционалните медицински практики, че
DMSO е намерил приложение за инфекция с ХИВ, вирусът, за който се подозира, че
причинява СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Този нов офис на
Националния институт по здравеопазване разглежда DMSO и други нетрадиционни
медицински практики като средство за разширяване на здравеопазването в Съединените
щати.
DMSO откри начин за контролиране на практически всички инфекции.
Медицинските учени сега трябва да експериментират с веществото в лаборатории и клиники, за
открийте и етикетирайте огромния му склад от приложения. Само за тази цел DMSO

трябва да бъде легализиран за национална употреба.
ГЛАВА 13
Неправилно отчитане на DMSO за
Склеродермия и интерстициален цистит
Изминаха девет години, когато Жан Пучио от Вашингтон, окръг Колумбия, получи диагноза
склеродермия. Предполага се, че това е смъртна присъда. Но на 31 юли 1980 г. г-жа Пучио седеше
усмихната в подкомисията по здравеопазване и научни изследвания на Сената на Съединените
щати и разказа на четиримата председателстващи сенатори своята история.
DMSO беше отговорен за това жената най-накрая да се освободи от болката и да може да работи
дванадесет или тринадесет часа на ден като фризьор.
„Ходих около година и половина при военните лекари и те не знаеха какъв е проблемът
ми“, обясни г-жа Пучо. „Когато най-накрая стигнах до болница Уолтър Рийд, останах една
седмица и ми направиха мускулни биопсии и нервни блокове. Прегледаха ме трийсет лекари и
няколко цивилни консултанти. Казаха ми, че имам склеродермия, за която никога не съм чувал.
Склеродермията, известна още като прогресивна системна склероза (PSS), е

потенциално фатално заболяване на съединителната тъкан, хронично ревматично заболяване
с неизвестна причина. Характеризира се с фиброзна дегенерация и аномалии на кръвоносните
съдове в кожата, ставите и вътрешните органи (особено хранопровода, чревния тракт, белите
дробове, сърцето и бъбреците).
Напредналата дифузна склеродермия е безпогрешна, но заболяването съществува и при a
форма, при която има само ограничена кожна промяна, често ограничена до пръстите и
лицето. Този вариант е известен като синдром на CREST, което означава калциноза (варовикови
соли, отложени в телесните тъкани, които ги втвърдяват), феномен на Рейно (спазми на малки
артерии), езофагеална дисфункция (запушване на тръбата за хранене), склеродактил
(втвърдяване на кожата на пръстите на ръцете и краката) и телеангиектазия (подуване на
малките кръвоносни съдове). Синдромът CREST може да отнеме много години, за да развие
отличителни и съдбоносни вътрешни прояви. По този начин заболяването може да се появи
в лека форма, съвместима с дълъг живот, или може да причини ранна смърт поради сърдечна
недостатъчност, бъбречно заболяване, белодробни усложнения или чревна малабсорбция с
екстремна загуба на тегло и слабост. PSS е по-често при жените и сравнително рядко при
децата.
Научавайки, че има тази сериозна форма на колагеново съдово заболяване, г-жа.

Пучо каза на лекарите: „Добре; глоба. Какво ще правим по въпроса?“
Един от лекарите отговори: "За съжаление, не можем да направим нищо по въпроса."
Тя се чудеше: „Няма ли лекарства?“

Той каза: „Не. Най-доброто, на което можете да се надявате, е инвалидна количка и след
кратко време вероятно ще умрете.
„Ходих от лекар на лекар на лекар“, каза г-жа Пучо пред подкомисията на Сената. „Най-
накрая намерих д-р Джейкъб чрез една дама в Пенсилвания. Обадих му се и отидох в Портланд. Д-р
Джейкъб ме прегледа и потвърди диагнозата.
По това време започвах да изглеждам ориенталски; кожата ми се дърпаше назад. Имах затруднения
с дишането, ходенето и храненето. Той ме постави на локален DMSO, но изгори кожата ми, тъй като
склеродермията има тенденция да изтънява кожната ви тъкан.“
Сенатор Едуард Кенеди, председател на подкомисията, попита за проблемите на жената с

отварянето на устата и проблемите й с храненето, за които тя му каза преди началото на изслушването.
„Тъй като свива тъканта ви, удебелява тъканта и прави кожата ви толкова стегната, че не можете
да се движите. Беше ми трудно да шофирам; трудно ми беше да завъртя запалването в колата си или
да обърна тялото си. Просто беше много трудно. . . . Тук имам
писмо от моя зъболекар. Известно време не можеше да ми прави никаква стоматологична работа.
Сега мога да отворя устата си, както всеки друг. . . . Отидох при д-р Джейкъб и
той ми даде лекарството, което донесох във Вирджиния. Боядисах го локално, но ми изгори кожата.
Обадих му се и той каза: „Нека опитаме да го приемаме през устата“, така че започнах да го приемам
през устата. В рамките на около шест месеца състоянието ми се обърна почти веднага. . . .
Сега мога да направя всичко, което всеки друг може. За съжаление, трябва
да бъда на това лекарство до края на живота си.
Г-жа Puccio също рисува върху форма на DMSO, наречена 87-2, която е разработена
от Робърт Хершлер (виж Глава 5). Това се смесва с различни химически комплекси,
включително урея. Почти без мирис. Тя го рисува върху кожата си през нощта и до сутринта миризмата
изчезва. Тя е изключително съзнателна за миризмата. Когато го пие, тя каза, че не излиза. „Пия го в
събота и не излизам от къщи до понеделник вечерта, защото го съзнавам.“
Очите й бяха изследвани всяка година в продължение на седемте години, през които използва DMSO. „Аз
не съм имала проблеми с очите си“, каза г-жа Puccio. Изявлението й, че няма проблеми с очите,
е важно, както ще видим.
На 9 април 1980 г. в писмо до представителя на Съединените щати Клод Пепър, който
беше председател на комисията по остаряването на Камарата на представителите, за да разследва

„DMSO: Нова надежда за артрита?“ Лили Фористър от Артезия, Ню Мексико, разказа за своята
специфична форма на артрит - склеродермия. Г-жа Фористър написа:
Бях на двадесет и пет години с петгодишна дъщеря, когато ми казаха, че имам склеродермия
и че няма лек и много малко помощ за нея.
През първите тринадесет години не беше много зле. Имах язви по върховете на
пръстите си. Имах болка само докато язвите зарастваха и ми беше студено през зимните
месеци.
Но последните шест години бяха нещо друго. През 1974 г. имах
ампутация на първия пръст на крака ми. И тогава през 1979 г. загубих още двама.
Прилагам снимки, за да добиете представа какво се е случило
аз
През последните пет години, през зимните месеци, единственият начин да се оправим
е да живеем на хапчета за болка, а след това не върши работа, а само намалява ръба.
Губите тегло и ходите по пода през нощта, защото не можете да спите от болка. Болката
е с теб ден след ден, докато не мислиш, че можеш да я издържиш повече.
Тогава през първата половина на 1979 г. започнах да имам болки в гърдите и

проблеми с белите дробове. Не можех дори да почистя една стая, без да седна и да си
почина. Винаги съм успявал да се грижа за себе си. И ми е много трудно да приемам помощ
от другите. Друго нещо за тази болест, ако не можете да получите здравна застраховка или
[дори] ако те [дадат застраховка], тя е толкова висока, че не можете да си я позволите.
Това е лошата страна на склеродермията. Сега за добрата част, единственият лъч

надежда, който съм имал от деветнадесет години. Отидох в Портланд, Орегон, за да видя
д-р Джейкъб миналия юли. Той ме започна на лечение с DMSO. След първата седмица се
почувствах по-добре, отколкото през последните деветнадесет години. Можех сам да
закопчавам дрехите си, да бръкна зад главата си. Болката беше почти никаква. Четири
месеца по-късно вече нямах болки в гърдите.
Току-що преживях още една зима и това е най-добрата зима, която съм имал от шест
години. Имах няколко лоши точки, при които болката беше доста силна, но те не
продължиха дълго. Сега, когато получа язви, използвам DMSO и ги изчиства. Освен това
нямах повече ампутации. Чувствам, че сега може да имам шанса да видя децата си
пораснали и да мога да се радвам на внуците си.
Моля, помогнете ни, имаме нужда от вас, за да ни помогнете да се борим за по-добър живот без болка.
НОВОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА СКЛЕРОДЕРМА
Лили Фористър молеше за помощ не само за собствения си проблем, но и за около 150 000 други
американци, страдащи от склеродермия. Докато самата болест може да не ги убие незабавно,
смъртта при възрастни следва тежка и прогресираща мускулна слабост, затруднено преглъщане,
недохранване и недостатъчност на дихателната система с насложена белодробна инфекция, като
пневмония. И докато се задържат, дискомфортът като цяло и болката в частност проникват в живота
им.
Жертвите на склеродермия изпитват постепенно удебеляване на кожата на
пръсти, болки в повечето стави, разстройство на червата, силна умора и загуба на мускули.
Чертите на лицето стават маскови. Кожата става опъната, лъскава и негъвкава на върховете на
пръстите, които развиват язви. Пациентът със склеродерматоза получава калцификация на костни
възвишения, триене на коленете и сухожилните обвивки и образуване на големи бурси. Контрактурите
на пръстите, китките и лактите в резултат на втвърдяване на кожата възпрепятстват фини движения,
понякога дори груби движения, като неспособността на Жан Пучио да шофира колата си.
Вътрешно има стомашна киселинност поради некомпетентно функциониране на долния

сфинктер на хранителната тръба. Лошата абсорбция от тънките черва се дължи на свръхрастеж на
анаеробни бактерии. В дебелото черво се развиват големи джобове или торбички и се развива
билиарна цироза. Белите дробове не работят правилно и се получава нарушена газова дифузия.
Сърдечната недостатъчност може да се появи по всяко време и има тенденция да бъде хронична и
да реагира слабо на лекарства. Бъбречното заболяване е основна причина за смърт при PSS,
обикновено сигнализирано от внезапно високо кръвно налягане, което лекарствата не могат да свалят.
И за всички тези симптоми на склеродермия няма специфично лечение. Нито едно лекарство
не се е оказало ценно - нищо не е дори донякъде ефективно - до DMSO.
„Няма съмнение според мен, лекарството облекчава определени видове болка. Не е
лечебен агент и всички доклади, които сме чели за „чудотворни и изключителни“,
трябва да бъдат напълно пренебрегнати. Няма нищо чудотворно в това съединение, но то облекчава
болката временно. Това не е лек. Нито едно от нашите лекарства против ревматизъм не е лечебно.
DMSO, прилаган локално, наистина е безопасно терапевтично средство за употреба,” каза Артър Л.
Шербел, доктор по медицина, основател на отделението по ревматични заболявания към Cleveland
Clinic Foundation в Кливланд, Охайо, и бивш старши консултант на отдела.
В своята практика д-р Шербел се занимава с пациенти с много тежки заболявания

които са предизвикателства пред всяка форма на терапия. Специалист е по патология на ПСС.
Няма добри, високоефективни терапевтични средства за ревматичните заболявания на съединителната
тъкан, сред които е склеродермията. Днес не съществува лекарство
напълно ефективен и без токсичност за осигуряване на облекчение на жертвите и със сигурност няма
лечение.
Д-р Scherbel започна да използва DMSO преди двадесет години и установи, че блокира
болка при страдащите от склеродермия. Това облекчаване на болката се получава, защото
разтворителят блокира проводимостта в малките нервни влакна - C&A делта, влакната, важни
за разпознаването на болката. Ако 75 процента DMSO се използва директно върху нервните влакна
(в лабораторни експерименти) и не се отстрани, в рамките на два дни цялата нервна проводимост
ще спре. Ако върху тези нерви се постави 100 процента DMSO, блокът на проводимостта ще настъпи
по-бързо и обикновено няма да бъде обратим. Заключението е, че по-малките периферни нервни
влакна, когато са преференциално блокирани от DMSO, намаляват в централната си реакция към
стимул, който обикновено би причинил болка.1 Заздравяването на язви също се случва и това е по-
трудно за обяснение.
Марвин Ф. Енгел, доктор по медицина от Брунсуик, Джорджия, изнесе доклад пред секцията по
дерматология на Южната медицинска асоциация на нейната шестдесет и четвърта годишна среща в
Далас, Тексас, 18 ноември 1970 г., където той описа как кръвта на кожата съдовете се грижат за
употребата на DMSO при склеродермия. Д-р Енгел каза: „Човек вижда разширяване на съдовете в
горната дерма и може би увеличаването на кръвния поток играе роля. Известно е, че DMSO предпазва
клетките и тъканите от замръзване, размразяване, некротични кожни промени, възпалителни и
хеморагични процеси.”2 Тази защита може да е свързана с клетъчното физиологично разширяване.
В двугодишно проучване на двадесет склеродерматозни пациенти, д-р Engel открива

благоприятни резултати, използвайки DMSO като изключително лечение. Той каза: „Те имаха
повишена подвижност, бързо облекчаване на болката и зарастване на упорити язви, спиране на
разпространението на кожни заболявания, възстановяване на косата и възстановяване на усещането
и изпотяването. Нямаше абсолютно никакви признаци за спиране на системно заболяване, както се
вижда от смъртта на трима пациенти по време на терапия и двама в периода непосредствено след
лечението, въпреки доказателствата за подобрение на кожните прояви на тяхното разстройство.
Д-р Engel също отбеляза, че „максималната активност на DMSO, след като се погълне,
е в органите и частите на органите, които основно участват в патологичните промени на
прогресивната системна склероза. . . . DMSO може да спре или да обърне процеса на системна
склероза.
Що се отнася до следващия раздел, това, което добави д-р Engel, е доста важно:
„Няма доказателство за увреждане на очите при изследване с фундускопия или с процепна
лампа при нито един от нашите пациенти.“
ПРЕДПОЛАГАЕМО ПОГРЕШНО ОТЧИТАНЕ НА ПРОУЧВАНИЯТА НА ШЕРБЕЛ
Д-р Шербел направи подобни, по-обширни проучвания върху пациенти със склеродермия
и ги извърши под номер 10-778 на заявлението за надзорно изследване на ново лекарство
(IND) на FDA. Това означава, че изследователят и спонсориращата фармацевтична компания,
Research Industries Corporation, са подчинени на разпоредбите на FDA. Нарушаването им би
било федерално престъпление.
Направено изявление на Джере Е. Гоян, д-р, бивш комисар на FDA
пред подкомисията на Сената по здравеопазване и научни изследвания, включи следната
информация: „Ние изискваме очни прегледи да бъдат провеждани като част от всяко
проучване, включващо хронично приложение на DMSO, за да получим допълнителни
данни, за да определим дали лекарството причинява очна токсичност. Етикетирането на
одобрения лекарствен продукт за хора предполага, че пациентите трябва да получат
задълбочени очни прегледи, включително прегледи с процепна лампа, преди и периодично
по време на лечението. . . . Издадохме инспекционни задания за проверка на данните от
изследванията за склеродермия. Във всички тези разследвания нашите служители са
помолени да обърнат специално внимание на това дали тези проучвания включват или
не очни прегледи.
Д-р Scherbel направи своите проучвания IND 10-778 върху единадесет пациенти
с тежка прогресивна системна склероза, използвайки DMSO чрез перорално приложение.
Той ги накара да преминат очни прегледи преди, по време и след лечение с DMSO, в
съответствие с правилата на FDA, за този IND. Пациентите получават обща дневна доза
DMSO, варираща от 21 грама до 84 грама в четири разделени дози, разредени в
концентриран сок и натрошен лед. Продължителността на лечението варира от 1 месец до
22 месеца със средна стойност от 9,4 месеца. Резултатите от него бяха докладвани на Хенри
Мойл, президент на Research Industries Corporation, Солт Лейк Сити, Юта. В писмото си от 4
май 1977 г. д-р Шербел уведомява г-н Мойл, че „при четирима от единадесет пациенти,
докладвани по това време, по време на проучването са се появили ядрена склероза или
прогресивно късогледство“.
Този доклад за промени в лещите с развитието на късогледство беше тревожна
новина. Това можеше да доведе до прекратяване на разследването, ако FDA беше наясно с
докладваните промени в очите при тези пациенти. Служители на агенцията казват, че никой
от FDA не е знаел за тях, докато информацията не е била разкрита, почти случайно, почти
три години по-късно.
Майкъл Джей Хенсли, доктор по медицина, от отдела за научни изследвания, Бюрото
по лекарствата, FDA, каза на сенатор Кенеди как се е случило това: „Не е официално
съобщено, доколкото можем да кажем. Установихме това по време на рутинна проверка на
Д-р Шербел. . . . На 22 април 1980 г. стоях там с доклад от инспекция в ръката си за орално
изследване на DMSO - проучване за употребата на DMSO през устата при склеродермия - проучване,
при което на пациентите са дадени дози, почти близки до тези при проучванията върху животни,
които са имали показаха очна токсичност и от материала, който бяхме открили по време на тази
първа, първоначална инспекция, стана ясно, че промените в очите, които се съобщават при тези
пациенти, са идентични с тези, наблюдавани при проучвания върху животни през 60-те години на
миналия век. . . . Оказва се, че
първоначалният доклад за пациенти с орална склеродермия е отбелязан от д-р.

Шербел до Research Industries на 4 май 1977 г. . . Изглежда, че Research Industries
са им докладвали за възможен неблагоприятен ефект през 1977 г. и въпреки това никога не са го
докладвали на агенцията, защото в нашите файлове не намерихме нито един от тези доклади.
От свидетелските показания сенатор Кенеди научи, че две проверки на фирмата

открита кореспонденция, която показва, че докладът на Scherbel е получен. Изпратено е писмо
от Мойл в отговор на доклада на д-р Шербел, в което се посочва, че д-р.
Джейкъб устно информира KC Pani, MD, служител от отдела за антиинфекциозни лекарствени
продукти на Бюрото по лекарствата, FDA, за това откритие. Друго писмо от 17 май 1977 г. от
Мойл до Шербел предполага, че докладът на Шербел може да е бил предоставен на д-р Пани.
Поне каза, че „Dr. Джейкъб и аз му показахме вашето писмо от 4 май 1977 г. и д-р Пани предложи
да се намали дозата на DMSO за тези пациенти, засегнати от промени в очите.
Д-р Пани беше интервюиран и отрече да му е казвано нещо от това. Той каза, че не е
получил писмо за файловете на FDA. Д-р Хенсли каза: „Следователно имахме възможност за
нарушение на Федералния закон за храните, лекарствата и козметиката, а също, може би, и на дял
18, раздел 1001 – изготвянето на фалшиви доклади до правителството.“
Усложнявайки това предполагаемо погрешно докладване, на 7 септември 1978 г. Мойл пише

Merle L. Gibson, MD, директор, отдел за антиинфекциозни лекарствени продукти, Бюрото по
лекарствата, обобщен доклад за напредъка на IND 10-778, в който се казва: „Нашите
разследвания по този IND все още продължават, но към днешна дата нашите изследователи не
са докладвали никакви аномалии свързани с токсичността на лекарството, нито са докладвали
някакви очни аномалии. Всички актуализирани доклади за пациенти през годината преди това
са били препратени на FDA под отделно покритие.
Комисар Гоян счете това предполагаемо погрешно докладване за изключително сериозно
от гледна точка на факта, че FDA е най-загрижена за токсичността на очите. Съгласно
разпоредбите на IND, които управляват тази експериментална работа с хора, е задължително
спонсорът незабавно да разследва и да докладва на FDA и на
всички изследователи всякакви открития, свързани с употребата на лекарството, които могат да

предполагат значителни опасности, противопоказания, странични ефекти и предпазни мерки, свързани
с безопасността на DMSO. Промените в очите при пациенти със склеродермия ясно попадат в това
определение.
Възможно е промените в лещите да са усложнение на заболяването, но в медицинската

литература няма нищо, което да показва, че очните симптоми са налице при склеродермия.
От кореспонденцията, открита три години по-късно в корпоративните файлове на Research

Industries, изглежда, че писмото на Scherbel е първият доклад на DMSO за токсичност на човешкото око
и че фармацевтичната компания е предоставила доклада на д-р Пани от FDA. Комисар Гоян каза, че ако
Пани е притежавал тази информация и не я е предоставил на FDA, това би било основание за уволнението
му от агенцията.
Изглеждаше, че FDA има истински здравословен проблем с DMSO - по-специално, токсичност за

очите при хора. Освен това агенцията научи, че безмирисният DMSO, 87-2, и друго производно на
DMSO, наречено Satori, нямат IND и не са тествани върху животни, но се разпространяват в междущатската
търговия и се използват от широката общественост. Видяхме в началото на тази глава, че Жан Пучио
почти всеки ден рисува върху 87-2, който е придобила от д-р Джейкъб. Употребата на това неодобрено
лекарство е незаконна.
Разпределянето му е нарушение на Федералния закон за храните, лекарствата и козметиката.
Д-р Хенсли донесе цялата тази информация на генералния инспектор на Съединените щати
държави. „Офисът на главния инспектор отиде при прокурора на Съединените щати в Балтимор,
тъй като това е съдебният район, и ги информира какво знаят за него“, каза д-р Хенсли. „Те
интервюираха много хора през тази седмица [12 май 1980 г.] и имаха някои много категорични
впечатления за това какво трябва да направят.“
Инцидентът, с който отворихме глава 2, където служители на FDA, държащи a

Федералната заповед, влязла в кабинета на д-р Джейкъб на 10 ноември 1980 г., търсейки документи
за очна токсичност, е пряк резултат от това откритие и евентуалното му публично оповестяване в архива
на Конгреса. Всъщност един от изследователите, посетили кабинета на д-р Джейкъб, беше д-р Алън Б.
Лисук, който е ръководител на д-р Хенсли в Отдела за научни изследвания, Бюрото по лекарствата, FDA.
Лисук отлетя до Портланд, Орегон, от Вашингтон, окръг Колумбия, за да вземе от досиетата на Джейкъб
възможните доклади за токсичността на очите. Спомняте си, че на Lisook не беше разрешен достъп до
файловете.
Междувременно генералният инспектор, в консултация с прокурора на Балтимор, Съединените

щати, разследва възможни злоупотреби от страна на някои служители
на агенцията. „Твърденията са свързани с въпроса дали спонсорът и изследователите са

били разследвани достатъчно бързо и по подходящ начин“, обясни Нанси Л. Бък, главен съветник
на FDA, „и също може да са свързани с въпроси, които се отнасят на спонсора и на изследователите.
Д-р Пани, медицинският служител с основната отговорност за DMSO, който беше назначен за
лекарството през 1968 г., беше прехвърлен от проекта DMSO. И тогава той беше принуден да се
оттегли от FDA под заплаха от пълно уволнение. Персоналът за управление на политиката в FDA
проведе разследване на д-р Пани и връзката му със спонсорите, клиничните изследователи и лекаря-
монитор.
Този лекар-монитор беше отговорен за това да се увери, че протоколите от изследванията
се следват, използваният продукт е чист и водените записи са точни. Констатациите на персонала
на FDA не са оповестени публично, но разбрах, че лекарят-монитор е бил Стенли Джейкъб. д-р
Пани и д-р Джейкъб бяха обвинени от Министерството на правосъдието по криминални

обвинения, произтичащи от разследванията на FDA.
БИЗНЕСМЕНЪТ ЗАЩИТАВА ИНВЕСТИЦИЯТА СИ
Хенри Мойл и Луис Хейни създават Research Industries Corporation (RIC) през 1968 г. от сливането на
фирма за земеустройство и Deseret Drug Company. В началото на 1970 г. те се разшириха, като
закупиха три клиники за DMSO в Хуарес, Текате и Ногалес, Мексико, където пациентите бяха лекувани
под ръководството на мексикански лекари. Недоволни, че DMSO е безопасен, бизнесмените повикаха
д-р Джейкъб да обиколи клиниките и да ги обучи относно предложените промени в техните
терапевтични процедури.
След като убедиха американците за известно време да преминат границата за лечение

с DMSO, партньорите решиха да произвеждат, продават и легитимират DMSO в Съединените
щати. Първо трябваше да работят с FDA, за да получат одобрение на лекарството. Това се превърна
в почти пълната отговорност на Мойл. Д-р Джейкъб се свързва с компанията и свързва Мойл с д-р
Кей Си Пани за дискусии относно IND за DMSO.
Двете индикации, които изглеждаха най-обещаващи за IND, бяха склеродермия и

интерстициален цистит. Американски лекари, лекуващи тези състояния с DMSO, са д-р Scherbel и
Bruce H. Stewart, съответно MD, и двамата от Cleveland Clinic Foundation. По-късно д-р Стюарт довежда
д-р Шеридан Шърли от Университета на Алабама и тези двама лекари прилагат ДМСО на пациенти,
страдащи от интерстициален цистит. Техният експеримент с пациенти беше направен
по IND, започнала през 1974 г.
RIC придоби изцяло притежавано дъщерно дружество, известно като Terra Pharmaceuticals,
Буена Парк, Калифорния, за производство на DMSO. Някога е бил собственост на Nutri Lite, дъщерно
дружество на Amway Corporation. Двадесет до тридесет работници сега произвеждат DMSO в завода
на Terra Pharmaceuticals.
Данните, предоставени от д-р Шърли, са проучване с петдесет и един пациенти; данните,
представени от д-р Стюарт, са проучване с петнадесет пациенти. Проучването продължи повече от
година. Research Industries Corporation беше спонсорът, който представи докладите от клиничните
изпитвания на FDA. Изследванията на Shirley и Stewart, изпратени за одобрение на DMSO при
лечението на интерстициален цистит, бяха приети и лекарството влезе в законна употреба за това
състояние. Около година по-късно RIC беше инспектирана от FDA, за да види какъв вид мониторинг е
извършвала компанията по това време.
След това FDA провери с двамата клинични изследователи, избрани на случаен принцип, за да види
как извършеното наблюдение всъщност се издържа.
Посещението им в изследователските съоръжения на д-р Шърли беше обезпокоително
за инспекторите на FDA. Въпреки че на изследователя е било дадено десетдневно
предизвестие, той е имал затруднения при предоставянето на основна информация и други
необработени данни, които биха подкрепили твърденията за безопасност, които е направил.
Това доведе до друга проверка на FDA, обозначена като „за причина“. Проверката „по причина“
беше предназначена да сравни формулярите за докладване на случаи – петнадесет бяха избрани
на случаен принцип – с досиетата на пациентите. Инспекторите искаха да научат дали основните
данни, които преди това са липсвали, все още липсват. Д-р Хенсли каза: „Намерението също беше да
преследвам отвъд това; всъщност да отида до лабораториите, които уж са направили тези данни и,
ако е необходимо, до пациентите.
Според д-р Хенсли FDA разкри почти всеки възможен дефицит в проучванията на Shirley.
Например, няма записи за информирано съгласие от пациентите. Нямаше одобрение от
институционален съвет за преглед, когато беше подходящо и необходимо. Университетът на Алабама
изглежда изобщо не е бил консултиран относно това експериментиране с пациенти под неговата
юрисдикция.
По-важни от гледна точка на FDA бяха проблемите с безопасността и
данни за ефикасност, които имаха тенденция да обезсилят всички предишни одобрения на
DMSO за лечение на интерстициален цистит. В данните за безопасност очните прегледи, които
трябваше да бъдат направени преди началото на проучването и на всеки три месеца по време на
неговия курс и след приключването му, изглежда изобщо не са били направени. Лабораторната
работа, набор от тестове на пациенти, които трябва да бъдат извършени преди изследването, след
това на месечна база по време на курса и след приключването му, не може да бъде проверена, тъй
като основните записи не могат да бъдат намерени.
Инспекторите на FDA усърдно преследваха тези пропуски и не успяха да потвърдят, че

тестването е извършено. Разпитват пациенти и разбират, че нито лабораторната работа, нито очните
прегледи са били проведени. Твърди се, че докладите за такива лабораторни и очни тестове са
неверни, въпреки че формулярите за докладване на случаите, съхранявани от FDA, показват, че цялата
тази работа е била извършена и че резултатите са нормални.
Хенсли каза на сенатор Кенеди, че данните за ефикасността също са обезпокоителни. The

Агенцията е получила два комплекта доклади за случаи от RIC относно проучването на Shirley -
едното към края на 1975 г. То показва като цяло добри до отлични резултати при лечението на
интерстициален цистит. Вторият пристига в началото на 1976 г. при повторно представяне на NDA,
което показва, че някои от тези пациенти се влошават.
Когато FDA направи проверката си „по причина“, прегледът на записите на Шърли изглеждаше
доста по-зле; лекуваните хора са имали повече от леко влошаване.
Пациентите, въпреки че първоначално може да са имали много добър отговор, обикновено
се влошават сериозно и често се налагат други лекарства или операция на пикочния мехур.
След това отделът за научни изследвания обяви, че данните на Шърли просто не могат да
бъдат използвани. Беше меко казано незадоволително, каза д-р Гоян.
Д-р Шърли попадна под разследване на FDA; в резултат на това сертифицирането му като инспектор на
FDA беше отменено.
FDA също насочи вниманието си към проучването, направено от д-р Стюарт, и след приключване
на прегледа беше взето решение дали да се проведе изслушване и да се предприемат по-нататъшни
действия. Освен това, най-малко три други проучвания за интерстициален цистит са поставени под
въпрос. Беше разгледано оттегляне на одобрението на интерстициалния цистит като единствената
законна употреба на DMSO от хора. Изглежда, че се развива общ модел на нежелание от страна на
разследващите лекари да извършват работата по безопасността на лекарствата - очните прегледи и
лабораторните тестове.
Д-р Шербел обясни причините да не се натоварват пациентите, институциите и
изследователи с тази безопасност на лекарствата работят. Той каза на комисията по остаряването
на Камарата на представителите: „За тези пациенти, които наистина биха могли да се възползват от
употребата на много просто лекарство, не можем да го използваме, освен ако не изпълняваме
много строг протокол. Ако искам да дам това лекарство на пациент днес, трябва да се подлагам на
сложни очни прегледи на всеки шест месеца. Този пациент трябва да прави кръвни изследвания на
всеки три месеца. Ако този пациент живее на 150 мили от Кливланд, той или тя трябва да се върне в
определено време и изследванията трябва да се извършат съгласно разпоредбите на FDA.
„Отдавна разбрахме, че токсичността не е проблем, но не смеем
давайте това лекарство, без да извършвате много сложна лаборатория
проучвания. Кой плаща за това?" — попита д-р Шербел. „Пациентът може да няма средства
да плати. Ще клиниката в Кливланд? Ще го направят, ако ги помоля, но не е честно спрямо
клиниката в Кливланд да направи това, защото това е искането на FDA.
„Ако получим средства от фармацевтична фирма и в крайна сметка те усетят това
лекарството няма да бъде одобрено, откъде идват средствата за продължаване на
лечението на тази група пациенти?“
Това са валидни въпроси; те изискват отговори, ако трябва да се гарантира безопасността на лекарствата.
За съжаление, д-р Хенсли разкри още една причина за нежеланието на FDA
да приеме изследванията на DMSO стриктно въз основа на номиналната стойност на
мненията на изследователите. Изследващите лекари бяха склонни да пренебрегват, може би
да не виждат или може би умишлено игнорират възможните неблагоприятни ефекти. Например
д-р Хенсли описва трудностите с приемането на допълнения към проучването на Стюарт. Той
каза: „Оригиналното NDA беше представено два пъти на агенцията; последния път през 1976 г.
и най-накрая беше одобрен през 1978 г. През септември 1979 г. друг пакет от данни беше
подаден на агенцията от Research Industries. Този пакет съдържаше не петнадесет пациенти на
д-р Стюарт, а четиридесет.
„Разгледахме тези данни и е очевидно, че много от тях
докладите на пациентите са били налични преди подаването на NDA и са съвпадали
с другите пациенти на д-р Стюарт,” каза д-р Хенсли. „Следователно изглежда, че е направено
избирателно подаване на данни към оригиналния NDA.“
По този начин изследователят избра определени пациенти, които да представят неговите
клинични изпитвания, и ги изпрати за представяне от RIC на FDA. Или RIC направи избора от
цялата група от петдесет и пет пациенти и изпрати само петнадесет.
Какво ще кажете за нововъведената група от четиридесет души, които са използвали
DMSO и чиито случаи са разкрити едва след три години? Д-р Хенсли каза: „Много от пациентите
– всъщност, предполагам, че мнозинството от тези, които наистина са с интерстициален цистит
– имаха или справедлив, или лош отговор на лечението.“
Така че бяха повдигнати определени въпроси относно двете проучвания, които бяха
основата за одобрението на NDA за употребата на DMSO срещу интерстициален цистит.
Нищо чудно, че FDA е толкова упорита да даде одобрение за медицинска употреба на
DMSO като цяло.
След изслушванията на Кенеди, FDA назначи DMSO „Управление
комитет.“ Тази комисия привлече нова група от изследователи – фармакологични,
токсикологични, химически и медицински специалисти – които нямаха нищо общо с
първоначалното одобрение на DMSO за интерстициален цистит. Тези нови изследователи бяха
платени за работата си от FDA. Те прегледаха целия въпрос и заключението им беше, че д-р.
Шърли и Стюарт бяха доста небрежни
записване на техните данни. Поради това след това те бяха дисквалифицирани като следователи
на FDA.
Въпреки това, FDA, дори след този задълбочен преглед на целия въпрос, позволи
одобрението на DMSO за употреба срещу интерстициален цистит да остане в сила. Те
установиха, че двамата лекари са били по-скоро небрежни, отколкото нечестни в докладването
си.
Подобно невнимание в медицинските изследвания е просто израз на човешка грешка,
особено по отношение на служителите, от които човек зависи. Тъй като интерстициалният
цистит е рядко заболяване и трудно за откриване, лекарите-изследователи на FDA в Кливланд
или Бирмингам, Алабама, караха пациенти да идват за прегледи от цялата страна. (FDA изисква
минимум петдесет пациенти от двама изследователи, за да одобри лекарство за употреба с
рецепта при конкретно състояние.) В листовете за одобрение FDA е изброила различни параметри,
които изследователите да следват и попълват. Някои наети научни сътрудници - често студенти –
попълваха отговорите на въпросите, които задаваха на участващите пациенти.
Един от въпросите във формулярите за одобрение се отнасяше до офталмологията.

Научните сътрудници (студенти по дентална медицина) питаха пациентите: „Провериха ли ви
очите?“
Пациентите най-често казват "Да!"
Следващият въпрос беше: „Имали ли сте проблеми с очите си?“
Пациентите отговориха: "Не!"
След това изследователите написаха на формулярите за одобрение: „Офталмологичен
отрицателен“.
Тези пациенти са били прегледани от офталмолози в далечни райони
от изследователските съоръжения в Кливланд или Бирмингам. Лекарите следователи
не разполагаха с тези записи от очни прегледи като част от досиетата на пациентите. По този
начин, при оценка на записите „по причина“, FDA обяви, че отговорът на записите на
изследователите за зрение е необоснован. По-късно, въпреки че са били дисквалифицирани
като изследователи на FDA, Drs. Шърли и Стюарт успяха да покажат, че тези офталмологични
прегледи всъщност са извършени. И тъй като FDA установи, че протоколът за интерстициален
цистит е правилен, DMSO остава одобрено лекарство за лечение на този проблем с пикочния
мехур.
Сенатор Кенеди подчерта, че е имало поредица от колективни провали сред няколкото
души, участващи в тази процедура за NDA. FDA откри пропуски на изследователите,
извършващи клиничната работа, спонсора, доставящ лекарството, методите за проверка на
лекар-монитор и действащия медицински служител на FDA
като връзка за NDA. Имаше неуспех да се напишат точни истории на случаите, неуспех да се
поддържат адекватни записи за отчетността на лекарствата, неуспех да се получи одобрение
от институционалната комисия за преглед и неуспех да се поддържа документация за
информирано съгласие на пациента. При разпитването на пациентите FDA смята, че повечето
от необходимите очни и лабораторни прегледи вероятно изобщо не са били извършени и
намират липсата на записи просто небрежно докладване. В някои от случаите формулярите за
доклад всъщност са били променени между първата и втората проверка на FDA, така че
служителите на FDA да останат подозрителни. Те все още смятат, че е имало недостатъчно
докладване или предполагаемо погрешно докладване на токсикологични офталмологични
ефекти при пациентите.
Разглеждайки само един от хората, които се провалиха във всичко това, Кенеди се
зачуди чия е отговорността в RIC да открива различните проблеми с DMSO, които очевидно
са останали незабелязани през процеса на одобрение на NDA. „Сенаторе, вярвам, че крайната
отговорност определено е на мен“, каза Хенри Мойл.
„Подписах документите, които влязоха в FDA.“
Тук виждаме бизнесмен, който е защитил инвестицията си. Кенеди попита Мойл: „Какво би
било въздействието върху изследователските индустрии, ако в резултат на тези проблеми FDA
реши, че вече не може да поддържа одобрението на DMSO за лечение?“
„Е, сенаторе, ние сме малка компания“, отговори Мойл. „Ние вярвахме, когато
започнахме с това приложение, че няма да отнеме толкова време, и го разтеглихме. Що се
отнася до нашия маркетинг, ние все още не сме на ниво. Така че ще имаме реални проблеми.
Предполагам, че ще трябва да се освободим от нашето дъщерно дружество Terra; това би било
твърде скъпа операция, за да можем да продължим с нея. Ако направихме това, вече нямаше
да имаме лаборатория, одобрена за добри производствени практики, и ни отне три или четири
години, за да получим това одобрение от FDA. Така че това би било невъзможно бреме; Не знам
какво бихме направили.”
ИЗЧИСТВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИ КОНФЛИКТИ НА ИНТЕРЕСИ ЗА Д-Р. ЯКЪБ
Хирургът Стенли Джейкъб е лекувал десетки хиляди пациенти в скромния си кабинет в

Центъра по здравни науки към Университета на Орегон. Сега той посещава повече от 200 души
седмично, някои с най-сериозни здравословни проблеми като наранявания на гръбначния
мозък, синдром на Даун, инсулт, спондилит, изгаряния, рак, склеродермия, херпес зостер и още
по-лоши. Д-р Джейкъб стана известен в цялата страна и в чужбина
за отличните постижения в работата му в оповестяването на новите и разнообразни приложения

на DMSO. Тежестта на неговото откритие за медицинските свойства на диметилсулфоксида е
достатъчна, за да го постави здраво в книгите по медицинска история. Той е възхитителен учен.
И все пак, с всички тези пациенти, идващи пред вратата на кабинета му и репутацията, която си е
изградил, годишната заплата на д-р Джейкъб беше само около 45 000 долара преди десет години. С
постоянни увеличения заплатата му вероятно се е удвоила до 1992 г. Университетът на Орегон не плаща
на своите лекари изследователи наравно с индустрията, чиито лекари получават средно около 200 000
долара годишно. Освен това текущата заплата на д-р Джейкъб вероятно е 25 процента от това, което би
могъл да спечели като хирург в соло или групова частна практика.
Защо тогава го прави? И защо самият той продължава да приема DMSO от 1963 г.? Д-р Джейкъб
казва „не за някакъв медицински проблем, а защото ако ще се развият някакви странични ефекти, по-
добре е да вдигнат грозната си глава в моето тяло, отколкото в това на някой друг.“
Неговата отдаденост и саможертва са неоспорими. Почти двадесет години Стенли

Джейкъб се бори с FDA и научната общност, за да получи диметилсулфоксид одобрен за
национално разпространение и общоприет за медицинска употреба. Баща на пет деца на възраст от
четиринадесет до тридесет и девет години, д-р Джейкъб вярва, че провалът на трите му брака може да
се дължи на пълното му участие в легализирането на този фармацевтичен разтворител. Той казва, че
това е неговата „мания“.
Лекарят очаква да посвети остатъка от трудовия си живот в доказване на достойнството

от DMSO във фармакопеята на всеки лекар за широк спектър от здравословни проблеми.
Пенсионирането не е за него. „Може да прекарам малко повече време със семейството,“
Джейкъб казва, „но изследователските ми интереси няма да се променят. Не можах да започна да
надраскам повърхността на употребата на DMSO през годините, които ми остават.
Всичко това звучи силно идеалистично; той е великодушен индивид, образ на
наистина добър човек. И това наистина може да е така - освен ако не получите достъп до някои
други факти, които обикновено не се излъчват.
По време на унищожителния кръстосан разпит на сенатор Кенеди на президента на
Research Industries Corporation Мойл, сенаторът научи, че Джейкъб е бил лекарят-монитор за тези
серии от изследвания върху DMSO за склеродермия и интерстициален цистит, споменати по-рано.
Грешките в точността, свързани с клиничните изпитвания, може да са по-скоро отговорност на
Джейкъб, отколкото на Мойл, тъй като д-р Джейкъб е бил длъжен да инспектира текущите
изпитвания и да проверява водените записи.
Докато възнагражденията, които Джейкъб получава за патентите за медицински цели на ДМСО, са
все още относително малък, тъй като популярността на DMSO в медицината се увеличава,
възнагражденията могат да станат огромни. В момента той предава парите от роялти на
Центъра по здравни науки към Университета на Орегон за Катедрата по хирургия и за
изследване на ДМСО, но по всяко време Джейкъб може да задържи парите за себе си. Не се
държи на доверие или се прехвърля на благотворителна фондация от името на медицинския центъ
Когато Джейкъб беше платен директор на Research Industries, той успя да закупи
50 000 акции от компанията по 6,50 долара на акция. Днес корпорацията е публично
търгувана акция, емитирана на NASDAQ, извънборсовия пазар на Националната асоциация
на дилърите на ценни книжа. Неговите 2 050 000 акции се търгуваха на най-високите цени
през 1980-81 г. от 15,50 долара за акция. Освен това лекарят имаше опцията да закупи
допълнителни 50 000 акции на 6,50 долара и още 50 000 акции на 9,50 долара през следващите
четири години. През 1982 г. високата цена на акция е $12,50. Ако той беше изпълнил опциите
си при високата цена на акциите от 1982 г., натрупаната стойност на всички тези акции щеше
да достигне 1 875 000 долара, за които Джейкъб плати 1 125 000 долара – чиста печалба от 750
000 долара.
Накрая, когато прекратява работата си като лекар-монитор за изследванията на
DMSO, Джейкъб става за известно време консултант на компанията със заплата от $24 000
годишно, което допълва заплатата му в Орегонския университет.
Изглеждаше, че няма да предвещава нищо добро за финансовото бъдеще на Джейкъб,
ако инвестицията, направена от Research Industries Corporation в изследванията, производството,

маркетинга и разпространението на DMSO, се окаже невалидна. Изглежда, че лекарят е
инвестирал твърде много в RIC, за да позволи това да се случи, така че обективен наблюдател
да види потенциални конфликти на интереси тук за Стенли Джейкъб. Следователно, на
полугодишната научна конференция, проведена в Лас Вегас, Невада, на 19, 20, 21 ноември 1982
г., от Американския колеж за напредък в медицината, интервюирах д-р Джейкъб точно по тези
потенциални точки на конфликт. Ето какво каза Стенли Джейкъб: „Когато за първи път отидох
да работя за Research Industries Corporation през 1973 г., те предложиха да ми дадат четвърт
милион акции от акциите на компанията. Аз го отказах. По това време акциите се продаваха

за петдесет цента на акция. Отказах акциите, защото никога не съм искал някой да ме обвинява
в лични интереси, преди DMSO да бъде одобрен от FDA.
„След като DMSO получи одобрение обаче, взех опция за акции и я изпълних
го за 50 000 акции чрез заемане на пари с други директори (аз самият бях директор на
Research Industries Corporation), като подписах бележката за заема. Освен това имах опция за
придобиване на още 100 000 акции, но цената на акциите се беше повишила значително до
6,50 долара за акция. Взех назаем 325 000 долара, за да купя 50 000 акции.
„Идеята ми да взема акции в този момент беше да даря всички печалби, които направих
DMSO изследвания. За съжаление се навлезе в това време на 20 процента основна лихва,
така че правните разходи и разходите за лихви намалиха рязко възвръщаемостта на
печалбата. Получих по-малко от $9,00 на акция при продажбата на моя пакет акции, когато
направих продажбата две години по-късно. Моята резултатна загуба от цялата транзакция беше $20
„Преди изслушванията на Кенеди, през юни 1980 г., напълно се разграничих
от Research Industries Corporation—отхвърлих поста си на директор, продадох акциите и се
отказах от всички права върху всяка друга опция за акции. Подробностите за моите
разединения не бяха в изслушванията, защото всъщност направих финансовия преход с
акциите същия месец като изслушванията на Кенеди, през юли 1980 г.
Това е така, защото имаше законен двугодишен период на държане на акциите. Бях
придобил 50 000 акции през юли 1978 г.
РАЗРЕШАВАНЕ НА СКАНДАЛА С ДМСО
Какъв беше резултатът от тези различни разкрития? Относно последствията, свързани с

нередовните практики сред изследователите на DMSO и други участващи директори, адвокат
Бук каза: „Има редица действия, които трябва да бъдат разгледани.
Всеки от клиничните изследователи, които са нарушили нашите разпоредби, ще трябва да бъде
разгледан за потенциална дисквалификация като клинични изследователи. Това е процес, който
е започнат от Бюрото по лекарствата. Клиничните изследователи имат право на изслушване и в
крайна сметка то стига до комисаря.
FDA прецени дали д-р Шърли и д-р Стюарт трябва да бъдат елиминирани като
квалифицирани клинични изследователи на FDA. Те бяха елиминирани.
„Освен това, доколкото информацията, която главният инспектор или някой друг
от нас се появяват резултати в твърдения за престъпна дейност,” продължи г-жа Бук, „Знам,
че ще обмислим и наказателно преследване, за разследващите, ако има твърдения за
престъпност там, и ако се стигне до това, хората от агенцията също.”
FDA вече беше разпитала и освободила д-р Пани, а Министерството на правосъдието

повдигнало наказателни обвинения срещу него. Д-р Пани се призна за виновен по едно
обвинение за неправомерно получаване на плащания. Роденият в Индия изследовател
открито прие заеми от 38 500 долара от д-р Джейкъб, за да помогне при плащането на лечението
на рак на съпругата му, както и за дарения на индийски религиозен лидер.
Впоследствие съпругата на д-р Пани почина от рак.
Ръководителят на работата на д-р Джейкъб в Центъра по здравни науки на
Университета на Орегон и негов приятел от много години, Уилям У. Крипене,
MD, описва шампиона по DMSO като състрадателен хуманитарен човек, който е дал големи
суми пари както на приятели, така и на непознати без съмнение. д-р
Krippaehne каза, че неговият приятел е лекувал пациенти от цялата страна, често безплатно,
давал е пари на хора в нужда, включително членове на персонала на университета, без да
изисква изплащане, и е влагал допълнителни пари обратно в университетски изследователски
програми. „Ако не се занимаваше с благотворителност“, каза д-р Krippaehne, „нетният му доход
щеше да бъде значително шестцифрен“. Той също така каза, че д-р.
Джейкъб, доцент по хирургия и автор на над 100 статии в медицински списания, беше
„катастрофа“, когато се стигна до бизнес въпроси.
Д-р Krippaehne направи тези изявления на свидетелската скамейка, тъй като
Министерството на правосъдието също повдигна наказателни обвинения срещу д-р
Джейкъб за три обвинения за неправомерни плащания на служител на FDA и едно обвинение
за заговор. Процесът срещу хирурга и служителя на FDA се провежда през май 1982 г., но завършва
Правителствените бюрократи продължиха атаката си и преследваха д-р Джейкъб във втори
процес, след като д-р Пани се призна за виновен в престъпление.
Д-р Джейкъб приветства първоначалния опит, заявявайки, че ще му даде шанс да
оправдае употребата на DMSO. На втория процес той не само беше оправдан по всички
обвинения, но Министерството на правосъдието всъщност свали обвиненията на петия ден
от процеса, проведен на 29 октомври 1982 г. Д-р Джейкъб беше напълно оневинен и получи
подобие на извинение от правителството. Обвинителният акт на голямото жури беше напълно
отхвърлен.
В нашето интервю д-р Джейкъб обясни какво се е случило: „Д-р. KC Pani е a
Мой приятел. Жена му беше мой пациент. Опознах го добре. Имаше ужасяващи
медицински сметки. Заех му пари с личен чек, които д-р Пани ми върна с личен чек. И тази
размяна на чекове беше в основата на обвинението за заговор и даване на незаконен
бакшиш на държавен служител.
„Научих много от това преживяване. Например, бях с погрешното впечатление, че
Голямото жури на Съединените щати издава обвинителен акт само след като е пресело всички
доказателства и ги е претеглило внимателно. Това изобщо не е вярно. През повечето време
Голямото жури на Съединените щати просто прави това, което адвокатът на Съединените
щати им казва да направят. Ето какво се случи в моя случай. Резултатът е, че данъкоплатецът
на Съединените щати е инвестирал един до два милиона долара в разследването на този
случай, изпращайки инспектори и следователи в цялата страна няколко пъти, подготвяйки се
за процеса, провеждайки процеса и накрая свали обвиненията, за да оправдае мен и DMSO.
Все пак прокурорите изглеждаха над борда. Развих уважение към двамата адвокати от
Съединените щати. Имах чувството, че минават през ходатайствата на прокуратурата, но че
почти искат
не са се замесили в случая. Сърцата им не бяха в това.

„Съдията имаше силни чувства, че делото трябва да бъде прекратено и той
предаде чувствата си на Министерството на правосъдието. И така, моите
адвокати и прокурорите изработиха споразумение, при което ние взаимно прочетохме
изявления в открито съдебно заседание, които казаха по същество, разбирам къде хората
могат да тълкуват, че нашата размяна на чекове е конфликт на интереси и съжалявам, че
такова тълкуване беше направено.' Федералните прокурори на свой ред заявиха: „Оттегляме
всички обвинения срещу д-р Джейкъб и искаме да използваме възможността да го поздравим
за добрите му услуги към обществото.“
Освен това д-р Джейкъб призна, че е било „погрешно“ и „неуместно“ за него да прави
плащания на учен от FDA, въпреки че плащанията по никакъв начин не включват заговор за
изчистване на DMSO и спечелване на одобрението му за други употреби. Освен това
правителството извини собствените си действия, като каза, че единствената му цел е просто
„да гарантира, че целостта на регулаторния процес се поддържа“. Всъщност помощник
прокурорът на Съединените щати Ричард Е. Дън III каза, че Министерството на правосъдието
не преследва д-р Джейкъб като печеливш поради ранната му финансова връзка с Research
Industries Corporation, производителят на Rimso-50, но случаят е проследен тъй като DMSO
може да се счита за лаетрил (противораково лекарство) от осемдесетте години.
ДМСО е наркотик, който използват стотици хиляди хора и за който има голям обществен
натиск да се легализира на национално ниво. Съществува и огромен натиск в Конгреса да се
одобри DMSO за обща употреба. Но бюрократичното досие досега е изключително тревожно.
Има неуспех от страна на FDA да се справи правилно с DMSO. В резултат на това агенцията е
претърпяла вътрешен конфликт и главният инспектор разследва тази ситуация. DMSO има
неефективен и неефективен цялостен преглед. Проблемите, които бяха открити, не бяха
експедитивно коригирани и на FDA отне твърде много време, за да направи тези открития.
Може би FDA е увековечила най-големия провал от всички извършени, защото се предполага,
че е регулаторът без укор, който насочва останалите да правят това, което е добро и истинно.
Резултатът е, както посочва сенатор Кенеди, че е направена пародия

процесът на регулиране на лекарствата и сериозни въпроси са възникнали в умовете
на хиляди лекари и вероятно милиони потенциални пациенти, които се нуждаят и искат да
използват DMSO. То може да облекчи страданията им от различни заболявания, но
лекарството им се отказва поради несигурност относно неговата безопасност и ефикасност.
Самата FDA е петно върху регулаторните записи на лекарствата.
Сенатор Кенеди увери обществеността, че целият въпрос е предполагаем
погрешно докладване, погрешни твърдения и промени в данни ще бъдат оценени за престъпно

съдържание от Министерството на правосъдието на Съединените щати. И това е било.
Като цяло обвинения не са повдигани или са свалени без категорични заключения.
Лекари и пациенти продължават да използват DMSO, въпреки облака относно неговата

безопасност. За повече от петнадесет години употреба не съм чувал нито един пациент да се оплаква
от проблеми със зрението, а някои от тези пациенти са използвали ДМСО редовно в продължение на
десет, дванадесет и дори петнадесет години без оплаквания. Дори ако ядрена склероза или прогресираща
миопия се появи при някои хора, това едва ли е от клинично значение, тъй като пациентите не осъзнават
промените и не се оплакват от зрителни увреждания. Всички проучвания, направени до момента,
показват, че промените в лещите, наблюдавани при експериментални животни, са обратими просто чрез
спиране на лекарството.
Проучване на д-р Джак де ла Торе, докладвано в Journal of Toxicology and Environmental Health
7:49–57, 1981 г., гласи: „Ежедневното фундоскопско изследване по време на периода на тестване не
успя да разкрие никакви аномалии при нито една от тестваните маймуни. . . . двойно-сляпо изследване
на лещата с прорезна лампа
или DMSO беше
и след извършено
това отново 10виденя преди
120 дни приложението
след наразтвор
физиологичен физиологичен разтвор
или DMSO. Никакви
промени в рефракцията или полупрозрачността на лещата и никакви други аномалии не са отбелязани
при което и да е животно преди, по време или осемнадесет седмици след прилагането на каквото и да е
лекарство.
Няма терапевтично ефективен агент на пазара, който да не притежава

потенциал за причиняване на някакъв нежелан страничен ефект. Въпреки че
пеницилин, фенилбутазон, клофибрат и дори аспирин могат да причинят смърт при някои пациенти,
никой не е предложил тези лекарства да бъдат отнети от хората. „Неблагоприятни очни находки“ са
докладвани при всички лекарства за артрит като Anaprox, Naprosyn и Motrin (според техните листовки).
И все пак никой не е предложил тези минимално ефективни средства (приблизително същите като
аспирина) да бъдат изтеглени от пазара поради тези неблагоприятни очни находки.
Дори ако откритията на Scherbel бъдат проверени, DMSO все още ще бъде един от най-безопасните
и най-важните агенти, когато е на разположение. Ако човек умира от инсулт или тежко изгаряне,
малко вероятно е той или неговите близки да се притесняват от клинично незначими промени в
лещите.
Поради въпроса за промените в очите и въпреки многото проучвания, които показват, че очна
патология не възниква, повечето лекари препоръчват, но не настояват за очен преглед с прорезна
лампа на всеки шест месеца за пациенти, които използват DMSO непрекъснато.
Мога само да се надявам, че тази научна и бюрократична глупост няма да залезе

Терапевтиката с DMSO преди още двадесет години. Изглежда, че американският народ има право
на по-добро представяне от всички участници - FDA, медицинските изследователи и частния
бизнес сектор. В интерес на пациентите, които страдат и са пълни с мъка, трябва да имаме бързо,
точно и окончателно одобрение на DMSO за обща медицинска употреба, тъй като това наистина
е новата лечебна сила.
ДОКЛАДИ ОТ РАЗСЛЕДВАНИЯ, ПОТВЪРЖДАВАЩИ СТОЙНОСТТА НА DMSO

ПРИ СКЛЕРОДЕРМА
През 1986 г. немското списание Dermatologische Monatsschrift публикува научна статия, която
потвърждава стойността на диметилсулфоксида при лечението на склеродермия. Разтворителят
се комбинира с дексаметазон, кортикостероид, и се прилага като локално лечение, което работи
добре.3
През 1983 г. марката Dimexide на DMSO се прилага на руски пациенти за

противодействащи на тяхната склеродермия. Добрите терапевтични резултати са
докладвани като ограничена лекарствена терапия.4 Отново през 1983 г. кожните прояви
под формата на склеродермия са подобрени
от пациентите, получаващи DMSO. Известно е, че разтворителят упражнява палиативен,
терапевтичен ефект върху заздравяването на кожни язви (язви по кожата) при системна
склероза (склеродермия). В това проучване, което беше описано в Академията на науките в Ню
Йорк, терапевтичният отговор беше променлив и следователно концентрацията на DMSO,
както и честотата и продължителността на лечението, бяха индивидуализирани, за да се получи
максимален лечебен ефект с минимални нежелани реакции реакции. Няма данни за очна (очна)
токсичност или други сериозни прояви на токсичност при тази група пациенти. Те са били
лекувани с локално DMSO в продължение на една година или повече. Забавено подобрение се
наблюдава при нелекуваните крайници при повечето от изследваните пациенти. В нито един
случай подобрението в нетретираните крайници не превишава подобрението в другия, третиран
крайник. Изследователите смятат, че това е резултат от системен ефект на пренасяне на DMSO, а
не от спонтанно подобрение в хода на заболяването. „DMSO е полезен, допълнителен терапевтичен
агент, осигуряващ разбиране на ограниченията на терапията“, каза изследователят, д-р AL
Scherbel.5 През 1985 г. е проведено проспективно, рандомизирано, двойно-сляпо проучване, което
сравнява локална терапия с 0,85% нормален физиологичен разтвор (разтвор на сол като
плацебо), 2% DMSO и 70% DMSO за лечение на дигитални язви
при 84 пациенти със системна склероза. Няма статистически значими разлики между
трите групи на лечение в подобрението на общия брой отворени язви, общата
повърхност на отворените язви, средната повърхност на отворена язва, броя на
инфектираните язви, броя на възпалените язви или оценката на болката на пациента .
Докато някои пациенти са се подобрили по време на проучването, подобрението не може да
се припише на конкретно лечение. Над една четвърт от пациентите, лекувани със 70
процента DMSO, са били оттеглени от проучването, тъй като са били подложени на
значителна кожна токсичност.6
ДОКЛАДИ ОТ РАЗСЛЕДВАНИЯ, ПОТВЪРЖДАВАЩИ СТОЙНОСТТА НА DMSO

ПРИ ИНТЕРСТИЦИАЛЕН ЦИСТИТ
Интерстициалният цистит не е инфекциозно заболяване, но показва клинични прояви на

възпаление и дразнене на пикочния мехур. Състоянието може да е свързано с колагенови
заболявания, може да е автоимунно заболяване или алергична проява, или да е вторично на
инфекциозен агент, който не е идентифициран. Във всеки случай е очевидно, че медицинската
наука не знае причината и следователно няма жизнеспособно лечение за интерстициален
цистит, освен прилагането на диметилсулфоксид.
Хистологично, стената на пикочния мехур при интерстициален цистит показва
унифокална или мултифокална - едноместна или многоместна - възпалителна инфилтрация
с улцерация на мукозата (лигавицата) на пикочния мехур. Развиват се белези, което в крайна
сметка води до свиване на гладката мускулатура, намален капацитет за уриниране и
симптоми на често, болезнено уриниране и хематурия (кръв в урината). Обикновено са
засегнати жени на средна възраст.
Да се оцени ефективността на диметилсулфоксид при лечението на пациенти
с биопсии, предполагащи интерстициален цистит, тридесет и трима пациенти са
подложени на контролирано кръстосано изпитване през 1988 г. Резултатите са докладвани
в Journal of Urology. Пациентите бяха разпределени на случаен принцип, за да получат 50
процента DMSO или солен разтвор (физиологичен разтвор) като плацебо. Лекарството се
прилага интравезикално на всеки две седмици за две сесии от по четири лечения всяка.
Отговорът се оценява уродинамично (чрез проверка на урината) и симптоматично (чрез
наблюдение на симптомите). Тридесет жени и трима мъже на средна възраст 48 години и
средна продължителност на симптомите 5,5 години бяха включени в проучването.
Изследователите не са забелязали значителни странични ефекти на DMSO. При субективна
оценка от пациентите, 53 процента от тях се чувстват значително подобрени в сравнение с 18
процента на плацебо, които се чувстват подобрени. От диметил
групата на сулфоксид, 93 процента са имали обективно подобрение спрямо 35 процента от групата

на плацебо. Така DMSO се оказа по-добър от плацебо по отношение на обективното и субективно
подобрение на пациенти с интерстициален цистит.7
ОТЧЕТИ, ПОКАЗВАЩИ СТОЙНОСТТА НА DMSO ЗА ДРУГИ УРИНИ

СИСТЕМНИ ПРОБЛЕМИ
Болестите на пикочния мехур като цяло се повлияват добре от вливане на DMSO в пикочните
пътища. Например, както е посочено в публикувана статия от 1985 г., синдромът на комплексния
иритативен пикочен мехур се повлиява добре от разтворителя.8

Интравезикалното вливане на DMSO се използва при лечението на пациенти с
непоносима честота на уриниране поради хроничен простатит, хроничен цистит,
туберкулозен контрахиран пикочен мехур и интерстициален цистит. Доклад от 1985 г. от Япония
показва, че преди приложението на диметилсулфоксид и четиримата пациенти са били внимателно
прегледани, за да се изключат случаи на остри инфекциозни заболявания на пикочните пътища,
активна уринарна туберкулоза, неврогенен пикочен мехур (нервна болка на пикочния мехур) и
карцином в situ на пикочния мехур (рак в пикочния мехур). Трима от четиримата пациенти постигнаха
отличен отговор както субективно, така и обективно. В Съединените щати интравезикалното вливане
на DMSO вече е установено като специфичен метод при лечението на интерстициален цистит и
досега не са докладвани странични ефекти. Поради това японските лекари успешно използват
интравезикална инстилация на DMSO и препоръчват прилагането му при различни форми на
непоносима честота на уриниране.9
Уретралният синдром при жените е досадно състояние, което не е необичайно,

но доклад от 1987 г. от Полша показва, че той реагира добре на вливане на DMSO. Хроничното
разстройство на уринирането се облекчава чрез интравезикално приложение на разтвора
на разтворителя.10 Случай на амилоидоза на пикочния мехур е бил лекуван успешно през
февруари 1986 г., съобщават японски изследователи, с инстилации на DMSO в пикочния

мехур. Диагнозата е поставена чрез биопсия на епитела на пикочния мехур (клетки, покриващи
вътрешността на пикочния мехур).
Амилоидните фибрили бяха потвърдени в пробата от биопсия с поляризационна и електронна
микроскопия. Пациентът е лекуван с трансуретрална резекция (хирургия) плюс DMSO. От тези
инстилации в пикочния мехур остатъчната лезия изчезва в рамките на четири месеца.
Инстилациите на DMSO в пикочния мехур бяха направени дванадесет пъти без странични ефекти.
Така инстилацията на DMSO в пикочния мехур с хирургична резекция е определена като отлична
терапия за амилоидоза на пикочния мехур.11

Епилог
„Болката е само четири букви, но означава различни неща за различните хора“, каза Рей Пепи от
Стамфорд, Кънектикът. Г-н Пепи страда от нетърпима болка, причинена от три операции на гърба за
облекчаване на гръбначен артрит.
„Не можеш да разбереш голямата болка, освен ако не я изпитваш – освен ако не можеш да
си спомниш ден в живота си, когато не си я имал. Кара те да искаш да скочиш от покрив. Това те
подлудява“, обясни Пепи.
В отчаяние, защото лекарствата, предписани от лекарите му, не успяха да облекчат неговото
болка, преди четири години мъжът придоби DMSO от немедицински източник. Разтворителят не е
разрешен в Кънектикът за употреба при проблеми с гърба. Жителите на щата, чиято болка е толкова
силна, че са готови да опитат всичко, използват суровия промишлен клас. DMSO направи това, което
другите лекарства не можаха, каза Пепи. Това го отърва от болката.
Комисията по обществено здраве към Общото събрание на щата

Кънектикът обмисля законодателство, което да легализира употребата на DMSO в Кънектикът,
но в крайна сметка го отхвърля. Тексас е приел такова законодателство, както и Флорида, Невада,
Вашингтон, Орегон, Монтана, Оклахома и Луизиана.
Поради политически натиск, упражняван от заинтересовани членове на щатското събрание и от
членове на Конгреса на Съединените щати, Администрацията по храните и лекарствата беше
възпрепятствана просто да игнорира лекарството. Представители на FDA обещаха на Камарата по
въпросите на стареенето, че ще го разгледат отново. д-р Дж.
Ричард Краут каза на членовете на комисията, че клиничните изпитвания на DMSO, които се провеждат
от двадесет години и все още се провеждат, не са достатъчно прецизни, за да заслужат общата употреба
на лекарството.
И все пак, когато лекарството в действителност се окаже толкова ефективно и безопасно, колкото
показват доказателствата, американският народ със сигурност ще бъде оправдан да се чуди защо е
трябвало да чака толкова много години, за да го използва. Някои критици на FDA твърдят, че ако ваксината
или пеницилинът на Salk бяха разработени днес, щеше да отнеме същото време, за да станат достъпни за
хората. Колко щяха да умрат междувременно? Кои числа страдат ненужно или умират сега, защото DMSO
не е достъпен на легалния свободен пазар? Това е още един от онези големи въпроси, които стоят в
основата на целия спор относно ДМСО.
Държавната бюрокрация е известна с прахосничество и неефективност в почти всички области

на дейност. В селското стопанство, жилищното настаняване, социалните грижи и други области не е решен
проблемите, за които първоначално бяха въведени правителствени програми. Често това ги

усложнява. С DMSO проблемът е още по-сериозен. Замесени са болка, здраве, живот и смърт. Да
оставим една неефективна и неефективна бюрокрация да отговаря за одобряването на
болкоуспокояващо, животоподдържащо лекарство като DMSO ще струва на жертвите на
нараняване и заболяване много повече от данъчни долари.
Вярвам, че медицинският потребител заслужава да има лекарствата, от които се нуждае
веднага щом се докаже, че са безопасни и ефективни. Моля FDA да изпълни своя мандат за
защита на американците от храни и лекарства, които не са безопасни, и за улесняване на бързата
наличност на нови храни и лекарства, за които е установено, че са безопасни и си струват. DMSO
е един от тях. DMSO е един от природните лечители – сред най-безопасните и най-ефикасните,
откривани някога. Имаме право на това. Трябва да го имаме общодостъпен.
Животът и здравето на нашите хора са на косъм. Историята, която разказах, подчертава

препятствията, които DMSO среща при получаването на одобрение от FDA. Нещо повече, аз
показах, че облекчаването на болката е налично, обръщането на патологията е възможно и
доброто възстановяване на здравето е вероятно, ако само DMSO не ни бъде отказан.
Престъплението отричане е безсмислено. Как да осигурим DMSO на всички хора? Ако няма
медицински отговор, може да има политически.
Със загрижеността на бившата администрация на Рейгън относно регулаторното
въздействие върху възвръщаемостта на инвестициите в научноизследователска и развойна
дейност бяха намерени начини за намаляване на забраната на FDA. Избирането на Роналд Рейгън
за наш президент означаваше значителни кадрови промени за регулаторите, включително Бюрото
по лекарствата към Администрацията по храните и лекарствата. Комисарят на FDA Джере Гоян,
политически назначен по време на администрацията на Картър, най-накрая загуби поста си.
Съветниците на Рейгън са търсили висококвалифицирани учени, които разбират проблемите с
регулациите. Но те искаха регулатори, които първо са съзнателни за хората, а след това за регулациите
Не ги намериха. Нито Джордж Буш. Вместо това Дейвид Кеслър, доктор по медицина, JD, се
оказа най-рестриктивният изпълнител на подобни на Гестапо правила, произтичащи от FDA.
Кеслер би премахнал способността на всеки американец да избира какво да прави за или с тялото
си. FDA, като разширява мандата си и претълкува Закона за етикетиране на храните и образование
от 1990 г. за свои собствени цели, се доближава до диктаторски правомощия. Надявам се, че
неговият наследник ще предприеме незабавни и решителни стъпки, за да обърне тази тенденция.
Искам книгата ми да раздвижи регулаторния процес. DMSO, природният лечител, е ново
терапевтично лечение за хората. Те заслужават да имат достъп до него.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Механизмите на действие на DMSO, Разни

Условия, които реагират добре на DMSO
Администриране и подробности за лечението на артрит
лекари
DMSO намалява адхезивността на тромбоцитите, агрегацията на тромбоцитите и по този начин

образуването на съсиреци. Поради активността си на простагландини, DMSO е мощен вазодилататор.
Простагландините – дълговерижни хидрокарбоксилни киселини – се повлияват по уникален начин от
диметилсулфоксида. „Добрият простагландин“, простагландин Е, който е мощен вазодилататор, се
стимулира от DMSO. „Лошите простагландини“, простагландин E2 и простагландин F2 алфа, които са
силни вазоконстриктори, се потискат от DMSO. Простагландин Е2 и простагландин F2 алфа не само
причиняват вазоконстрикция, но и лизозомно разрушаване. Лизозомите са клетъчни „тоалетни” и тяхното
разрушаване води до освобождаване на цитотоксичния ензим бета-глюкоронидаза. Този ензим не само

разрушава собствената си клетка, но и околните клетки, което води до по-нататъшно освобождаване на
бета-глюкоронидаза и по-нататъшно унищожаване.
Простагландин Е1 , подобно на аспирин и индометацин, стабилизира лизозомите и вероятно
блокира освобождаването на вазоконстриктивни простагландини от мозъчната тъкан и тромбоцитите.
Поради „отрицателните“ или разрушителни реакции на тялото към нараняване, включително

освобождаване на токсичен простагландин, разрушаване на клетки с бета-глюкоронидаза, стимулиране
на норадреналин, намаляване на митохондриалното окислително фосфорилиране, освобождаване на
калциеви йони и други действия, DMSO може да бъде първоначалното лечение на избор при всички остри
деструктивни телесни процеси. Те включват всяко сериозно нараняване на която и да е част от тялото или
орган, септицемия, инсулт, инфаркт на миокарда, почти удавяне, топлинен удар и др.
Като пример за фантастичния защитен ефект на DMSO срещу травма, разгледайте работата на д-р
Рамон Лин, доцент по неврохирургия. Както споменах в текста, д-р Лин подготви култури от глиални клетки
и DMSO, които подложи на звукови вибрации. Клетките бяха забележително защитени от нараняване и
освобождаване на бета-глюкоронидаза.
Другите много начини на действие на DMSO, като инхибиране на сетивните нерви,

диуретичното действие, проникването на мембраната, неутрализацията на свободните радикали,

заместването на вътреклетъчната вода, стимулирането на макрофагите, неутрализацията на антигена и
производството на интерферон, всички те са обсъдени в текста.
ТЕХНИКАТА ЗА ВЕНОЗНА ТЕРАПИЯ, ИЗПОЛЗВАНА ОТ МОСТ

ЛЕКАРИ
За интравенозна терапия, различна от остър инсулт, дозата е 1 g DMSO на kg телесно тегло, прилагана
ежедневно в продължение на пет до десет дни с почивка през уикенда след първите пет лечения. На
първия ден се дава половин доза, за да се наблюдава отговорът на пациента. Могат да се прилагат
неограничен брой двуседмични блокове лечение, стига да има една седмица почивка между тях.
В един тип клиника има две големи стаи с редици накланящи се столове за интравенозни (IV)
пациенти. Не се предоставя телевизия, тъй като пациентите се насърчават да четат литература за храненето
и да разговарят помежду си. Освен това телевизионните звуци смущават тези, които предпочитат да спят по
време на лесната венозна инфузия.
На първия ден се взема кръв за химиотерапия, CBC и профил на артрит.

Анализ на косата, компютъризиран анализ на диета и тестове за базална температура се правят на всички
пациенти, независимо от тяхното заболяване или оплакване. Формулярът за правно съгласие трябва да бъде
подписан преди лечението.
DMSO се смесва в 500 ml всяка подходяща изотонична течност. Лекарите обикновено използват D5W.
Някои клиники използват лактат на Рингер или 0,45 физиологичен разтвор в 2,5 процента глюкоза. Поради
причини, обяснени по-късно в този раздел, някои лекари добавят 15 g аскорбинова киселина, 100 mg
пиридоксин, 1000 mg магнезиев хлорид, 2000 mcg кобаламин и 200 mg витамин B комплекс. Това се влива за
период от три до четири часа.
Понякога ще се развие гадене. Phenergan супозитории, 50 mg, обикновено ще се погрижат за това.

Преди лечението трябва да се яде добра закуска, за да се облекчи гаденето. Инфузионните сестри също
предоставят закуски на пациентите по време на лечението.
Пациентите могат да бъдат посъветвани да прилагат DMSO върху засегнатите области у дома.
Препоръчва се 50-процентов разтвор за шията и лицето. Преди да бъде забранен от FDA, продуктът 75%
DEMSO се прилага върху всяка друга засегната част от тялото; сега се препоръчва Domoso. Нанасянето е
два до четири пъти на ден в зависимост от чувствителността на кожата. Пероралното лечение продължава
от пациента у дома
(една чаена лъжичка в сок два пъти на ден) заедно с локално приложение след
прекратяване на IV програмата.
КЛИНИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОКАЗВАЩИ ОТГОВОР КЪМ DMSO В

амилоидоза
Амилоидозата е натрупване в тъканите на фибриларния гликопротеин амилоид в количества,

достатъчни да нарушат нормалната функция. Както беше посочено няколко пъти в основната
част на този текст, амилоидът е гликопротеин, наподобяващ нишесте, който се отлага във
вътрешните органи. Причината за производството на амилоид и неговото отлагане е
неизвестна. Подозира се дефект в клетъчния имунитет към специфичен антиген. Амилоидът
е хомогенна, силно рефрактилна субстанция с афинитет към конго червено багрило, както в
подготвени тъкани, така и in vivo. Изграден е основно от добре дефиниран фибрил, различен
от другите извънклетъчни структурни протеини, който се среща в две форми.
Химическите анализи на различните форми на амилоид причиняват класификация на
вещество като първично , когато няма свързано заболяване, и вторично , когато е
свързано с хронични заболявания, или инфекциозната форма като туберкулоза,
остеомиелит, проказа и бронхиектазии, или възпалителната форма като ревматоиден
артрит и грануломатозен илеит. Амилоидът също се открива във връзка с мултиплен
миелом, болест на Ходжкин и други тумори. Може да съпътства стареенето и може да се
появи в фамилни форми, несвързани с друго заболяване. В медицинската литература са
описани все повече фамилни амилоидни синдроми с отличителни типове невропатия,
нефропатия и кардиопатия. DMSO се използва успешно от клиницистите за лечение на
фамилна амилоидоза.
Доклад, представен от половин дузина японски учени-медици до Нюйоркската

академия на науките през 1983 г., показва, че DMSO е бил прилаган терапевтично на
пациенти с фамилна амилоидоза от типа на възрастните. При около половината от
лекуваните хора е имало известно клинично подобрение. Протеините в урината са
анализирани биохимично и имунохимично преди и след прилагане на диметилсулфоксид
при седем пациенти. Японските изследователи наблюдават повишена екскреция на различни
протеини с различно молекулно тегло в урината на пациентите, в зависимост от случаите и
изследваните органи. Изследвани са in vitro ефектите на DMSO върху амилоидните протеини.
Разградените от DMSO амилоидни протеини показват материали с празен обем и компоненти
с по-ниско молекулно тегло при специален тест за урина (профилите на елуиране на колоната
Sephadex G и
профил на разграден от гуанидин амилоиден протеин). Докато DMSO е най-малко мощен при
разтваряне на амилоидни фибрили сред различните денатуриращи или редуциращи агенти, при
тестването са открити протеини, свързани с преалбумин (протеини, които са източник на
албумин). Това доказа, че склеродермията се подобрява донякъде от пероралното поглъщане на
разреден диметилсулфоксид.1 В друг случай на фамилна амилоидоза - само от полиневропатичен
тип (свързана със заболяване на множество нерви) - в тази статия от 1984 г. бяха представени
две истории на случаи от Италия. DMSO дава положителен отговор при тези пациенти, страдащи
от заболяване на периферните нерви
Други пациенти с първичен тип амилоидоза и свързания вид

с мултиплен миелом обикновено имат имуноглобулинова лековерижна форма на
амилоидни фибрили. Пациенти с вторична амилоидоза са показали наличието на уникален
АА протеин, който се състои от неимуноглобулин.
При първичната амилоидоза могат да бъдат засегнати сърцето, белите дробове,
кожата, езика, щитовидната жлеза и чревния тракт. Специфични локализирани амилоидни
„тумори“ могат да бъдат открити в респираторния тракт на засегнатия пациент или други места.
Често се засягат и паренхимните органи на черния дроб, далака, бъбреците и съдовата система.
Вторичната амилоидоза има тенденция да се проявява в далака, черния дроб, бъбреците, надбъбречните жлези
жлези и лимфни възли. Въпреки това, нито една система от органи не е пощадена и
засягането на съдовете може да бъде широко разпространено. Черният дроб и далакът често са
уголемени, твърди и гумени. Бъбреците обикновено са уголемени. Секциите на далака показват
големи полупрозрачни, восъчни участъци, където нормалните малпигиеви телца (нормално
присъстващи инклузионни клетки) се заменят с блед амилоид, произвеждайки „саговия“ далак.
Амилоидът, свързан с определени тумори като мултиплен миелом и кожни заболявания
като лихен планус, може да бъде широко разпространен и може да показва уникални места на
засягане. Амилоидът може да има строго локална поява във връзка с някои злокачествени
заболявания като медуларен карцином на щитовидната жлеза.
В клинична статия от 1985 г. резултатът от локално лечение с диметилсулфоксид в
съобщава се за пациент с лишейна амилоидоза. DMSO подобри сърбежа на пациента в
рамките на пет дни след терапията. Забележително сплескване на папулите, които обикновено
присъстват при това състояние, се получава в рамките на две седмици. Клиничният резултат се
потвърждава от хистологично изследване, което разкрива частично изчезване на амилоидните
отлагания.3 Липсват характерни стандартни симптоми или признаци на амилоидоза.
Проявите са неспецифични и обикновено произхождат от орган или система

засегнати. Често те са прикрити от основното заболяване, което може да бъде фатално, преди
да се подозира вторична амилоидоза. Бъбречният нефротичен синдром (серия от признаци и
симптоми, присъстващи при болен бъбрек) е най-ярката проява. В ранните етапи може да се
забележи само лека протеинурия; по-късно се развива отличителният симптомен комплекс с
масивно подуване на краката, тялото и гениталиите поради задържане на течности,
хипопротеинурия и масивна протеинурия.
Утайката от урина често съдържа червени кръвни клетки. При амилоидоза се случват всякакви
странни промени в тялото. Например, причинява внезапно побеляване и загуба на коса, както е
описано в доклад за японски случай от август 1987 г. И все пак, както е показано по-долу, за този
пациент с амилоидоза лечението с диметилсулфоксид разреши затруднението му.
Тук шестдесет и седем годишен японец се представи с бърза прогресия на побеляване

и загуба на коса на главата си в рамките на два месеца. Съмнението на лекуващите
лекари е, че той страда от хипотиреоидизъм. Казаха му, че има разширение на сърцето,
състояние, за което се подозира, че е налице от три години. Функцията на щитовидната жлеза
при мъжа обаче е в нормални граници. Беше му извършена простатна биопсия поради очевидната
му хипертрофия на простатата и леко повишаване на серумната кисела фосфатаза. След това
натрупването на амилоид се наблюдава от патолога в биопсичния образец. Последващите кожни
биопсии разкриха същия резултат.
Косата и брадата на скалпа на пациента нарастват и постепенно стават черни,

няколко месеца след като му е приложено лечение с DMSO. Изследователите стигат до
категоричното заключение, че някои прояви на амилоидоза, като например патология на кожата,

скалпа и косата, реагират добре на лечение с DMSO.4
Амилоидното заболяване на черния дроб води до уголемяване на този орган, но рядко
жълтеница. Чернодробните функционални тестове обикновено са нормални, въпреки че
може да се наблюдава повишена алкална фосфатаза. Понякога може да се появи портална
хипертония с разширени вени на хранопровода и течност в корема. Съобщава се за масивно
уголемяване на черния дроб с тегло от 7 kg. Кожните лезии, както е показано в случая на
побеляване на косата и загуба на коса, описани по-рано, могат да бъдат восъчни или
полупрозрачни; пурпурата може да е резултат от амилоидоза на малки кожни кръвоносни съдове.
Сърдечното засягане е често срещано и може да се прояви като нелечима сърдечна недостатъчност
или да се появи като някоя от обичайните сърдечни аритмии. Предсърден застой е открит в
няколко родствени връзки.
Стомашно-чревният амилоид може да причини кървене и малабсорбция в червата.
Твърда, симетрична, нечувствителна гуша, наподобяваща струма на Хашимото или Ридел,
може да е резултат от амилоидоза на щитовидната жлеза. Амилоидната атропатия може да имитира
ревматоиден артрит в някои случаи на мултиплен миелом. Периферна невропатия се наблюдава в

няколко случая на първичен или свързан с миелом амилоид. Често се среща при някои фамилни
амилоидози.
С всички тези патологии, свързани с амилоид, DMSO демонстрира положителен ефект
терапевтична полза. Повлиява ефикасно системната амилоидоза.
През август 1986 г. трима японски клиницисти докладват на американската медицина
общност относно положителния отговор на системната амилоидоза към диметилсулфоксид.
Това беше случай на системна амилоидна патология като проява в кожата. На тази шестдесет и пет
годишна жена със системна амилоидоза е даван перорално ДМСО в продължение на четири години, без
да е имала никакви странични ефекти. Нейните кожни лезии се подобриха значително след лечението и
тя все още оцеля в задоволително състояние към момента на публикуване на статията.5 Вторичната
амилоидоза трябва да бъде подозирана от лекаря, когато състоянието
на неговия или нейния пациент с хронично гнойно (произвеждащо гной) заболяване

прогресивно се влошава и се появяват общите прояви на амилоидоза, като уголемяване на далака и
черния дроб и/или албумин в урината. Биопсията на ректалната лигавица е най-добрият скринингов
тест. Други полезни места за биопсия са венците, кожата, нервите, бъбреците и черния дроб. Всички
тъканни срезове трябва да бъдат оцветени с конго червено багрило и наблюдавани с поляризационен
микроскоп за зелено двойно пречупване (цветни нюанси).
Доклад от 1982 г. в Annals of Rheumatic Diseases разказва за продължително орално приложение

Лечение с DMSO от 7 до 15 g на ден, което е дадено на трима пациенти с амилоидоза на
фамилна средиземноморска треска (FMF), трима пациенти с идиопатична амилоидоза - амилоидоза без
известна причина - и седем пациенти с вторична амилоидоза. Медицински признатият бъбречен
синдром и различни степени на бъбречна недостатъчност са основната клинична проява във всички
случаи.
Бъбречната функция се използва като основен параметър за оценка на терапията с DMSO.
Лечението с DMSO, прилагано в продължение на седем до шестнадесет месеца, не дава ефект при
пациенти с FMF и при пациенти с идиопатична амилоидоза; всички те са имали предсказуемия клиничен
ход на своето заболяване и или са починали от сърдечна недостатъчност, или са били поддържани на
хронична хемодиализа. При седемте пациенти с вторична амилоидоза се наблюдава недвусмислено
подобрение на бъбречната функция след три до шест месеца лечение с DMSO.
Подобряването на бъбречната функция се демонстрира от 30 до 100 процента увеличение на

креатининов клирънс и намаляване на количеството протеин в урината (протеинурия).
Това ново равновесие се поддържа за пациентите, докато се прилага DMSO. Не са открити сериозни
странични ефекти на DMSO;
лекото гадене и неприятната миризма в дъха бяха основното безпокойство на пациентите.

Четиримата медицински изследователи стигнаха до заключението, че терапевтично изпитване с
перорален DMSO определено е оправдано при всички пациенти с вторична амилоидоза. „Това
лечение е неприятно“, пишат те, „но не крие изключителни рискове. Може значително да удължи
живота, въпреки че ефектът му върху самите амилоидни отлагания е съмнителен.”6

При вторична амилоидоза прогнозата зависи от успешното лечение на
основно заболяване. Всички форми на амилоидно бъбречно засягане имат лоша
прогноза, но с поддържаща терапия, като накапване на диметилсулфоксид, пациентите
могат да останат здрави. Амилоидозата, свързана с мултиплен миелом, има най-лоша прогноза,
ранната смърт в рамките на една до две години е често срещана. Въпреки това, локализираните
амилоидни тумори могат да бъдат отстранени без рецидив.
Амилоидозата на миокарда може да причини смърт от аритмии или непоправима сърдечна
недостатъчност. Прогнозата при фамилните амилоидози варира в зависимост от родството.
Един ранен доклад за употребата на DMSO терапия за амилоидни отлагания и
амилоидоза поставя под съмнение нейната стойност. Пишейки в броя на Veterinary Research
Communications от септември 1981 г., тримата клиницисти заявяват: „Данните от литературата за
DMSO терапия за амилоидоза при лабораторни животни и хора са прегледани и е установено, че
са неубедителни. При хамстери с казеин-индуцирана амилоидоза, както и при кучета със
спонтанна амилоидоза са проведени терапевтични експерименти с DMSO. При тези изследвания

не е открит ефект на DMSO върху амилоида и амилоидозата.”7
И накрая, един уролог, д-р S. Yachiku, в изданието от март 1986 г. на Journal of Urology,
съобщава за случай на първична локализирана амилоидоза на пикочния мехур, която се
повлиява добре от инстилация с диметилсулфоксид. Д-р Yachiku първо извърши успешно
трансуретрална резекция и след това направи интравезикална инстилация с DMSO. Той
заключава, че бързото възстановяване на пациента от първичната локализирана амилоидоза се
дължи пряко на DMSO.8

РАЗТВАРЯНЕ НА ЖЛЪЧНИ КАМЪНИ
Доклад от 1988 г. на френски клиницисти потвърди, че DMSO е полезен за разтваряне на

холестеролни жлъчни камъни. Известно е, че метил терт-бутилов етер, който е мощен разтворител
на холестерол монохидрат, не разтваря напълно смесените холестеролни камъни в жлъчката,
когато се влее директно в жлъчното дърво (потока на жлъчката в жлъчния мехур). В настоящия
документ клиницистите сравняват ефекта
на различни разтворители, съдържащи различни пропорции на метил терт-бутил етер и

диметил сулфоксид в безводни и водни системи върху in vitro разтварянето на човешки
холестеролни камъни.
Степента на разтваряне на холестерола, получена в присъствието на метил терт-бутил,

значително намалява, когато 10 части се добавят към 100 части вода. За разлика от това,
добавянето на 30 части DMSO на 100 части вода (30-процентен разтвор) към системата метил
терт-бутил етер-вода засили контакта камък-разтворител, подобри скоростта на разтваряне на
холестерола и остави по-малко остатъци от камъни в жлъчката .
Още по-добре, последващо разтваряне с алкален (pH = 8,8) воден разтвор на диметил
сулфоксид-етилендиамин тетраоцетна киселина (DMSO-EDTA) силно редуцира
нехолестеролните остатъци.
In vivo, почти пълно разтваряне на човешки холестеролни камъни, имплантирани в
жлъчните мехури на зайци, се получава в рамките на осем часа, когато разтворител метил терт-
бутил етер-DMSO (в съотношение 70 към 30 части) се влива със скорост 0,6 ml/h /килограма. С
метил терт-бутилов етер се разтварят само 84 части на 100 от първоначалното тегло на камъка.
Що се отнася до страничните ефекти, инфузията на тези разтворители води до

морфологични промени в стената на жлъчния мехур с някои фокални язви. Тези промени могат
да бъдат почти напълно възстановени след две седмици. Не са открити хистологични данни за
чернодробно, дуоденално или бъбречно увреждане.
Четиримата клиницисти пишат: „Ние заключаваме, че сместа метил терт-бутил етер/
диметил сулфоксид (70/30) представлява добър разтворител за смесени холестеролни камъни.
В сравнение с чистия метил терт-бутилов етер, смесената система позволява по-бързо и по-
пълно разтваряне на жлъчните камъни.”9
Горният доклад беше полупроверка на по-ранна японска статия, която посочва, че
DMSO е хелатор и разтворител на калциеви камъни в жлъчния мехур.
През 1983 г. хепатобилиарни хирурзи (хирурзи, които оперират черния дроб и
жлъчния мехур) описват как трябва да се изправят пред трудната задача да лекуват пациенти
с интрахепатални жлъчни камъни (жлъчни камъни, получени от черния дроб) въпреки
значителния напредък в оперативните методи или механичните техники. За тях беше трудно да
премахнат напълно интрахепаталните жлъчни камъни и при такива обстоятелства разработването
на солюбилизатор, който може да разтвори интрахепаталните билирубинатни калциеви камъни,
се оказа огромна полза за пациентите. Хирурзите изпълниха тази стъпка чрез инжектиране на
DMSO през постоперативен катетър или PTCD катетър. До този момент хелатообразуващ агент,
т.нар. хексаметафосфат (HMP) е бил използван за отстраняване на калций от калциев билирубинат.
Но този хелатиращ агент сам по себе си не може да разтвори
билирубин.
Тогава тримата японски хирурзи откриха директен солюбилизатор за билирубин,

диметилсулфоксид, за който знаеха, че е биполярен, непротонен разтворител, и го
използваха като ускорител за определяне на билирубин. След пречистване на DMSO до 99,98
процента, те изследват неговата токсичност чрез орално приложение, интравенозно
приложение и инфузия в жлъчните пътища на животни. Не са открити токсичност или
странични ефекти при биохимични и патологични изследвания. След това те използваха
своя разтвор върху хора в количество от 90 процента DMSO заедно с 5 процента HMP и
постигнаха задоволителен ефект чрез постигане на солюбилизиране на билирубинатните
калциеви камъни на техните пациенти.10

ДРУГИ УСЛОВИЯ
Успешно лечение на лупус еритематозус, хронично възпалително заболяване на

съединителната тъкан, засягащо кожата и различни вътрешни органи, включително
пикочния мехур, е извършено с помощта на диметилсулфоксид. Обикновено лупусът
показва червен люспест обрив по лицето, засягащ носа и бузите; артрит; и прогресивно
увреждане на бъбреците. Често сърцето, белите дробове и мозъкът също са засегнати от
прогресиращи пристъпи на възпаление, последвани от образуване на белези (фиброза).
При по-лека форма на заболяването се засяга само кожата.
Лупус еритематозус се счита за автоимунно заболяване и може да се
диагностицира чрез наличието на абнормни антитела в кръвния поток, които се откриват
най-лесно чрез тест, който разкрива характерни бели кръвни клетки (LE клетки). През 1984 г.
четирима лекари се обединиха в доклада за две пациентки, които бяха жертви на системен
лупус еритематозус с патологично потвърден лупусен интерстициален цистит. Техните
пикочни мехури бяха силно симптоматични. Опитано е лечение с преднизон, но без успех.
Тогава двамата пациенти реагираха много добре на инстилации на DMSO интравезикално (в
пикочния мехур) и състоянието им изчезна.11
DMSO работи добре за облекчаване на незараснала рана на мястото на изваждане

на зъб, добре познатото „сухо гнездо“, което побеждава хирургическите умения на много
зъболекари. Характеризиращо се със силна болка, отделяне на гной и секвестри (остатъчни
симптоми, признаци и други неблагоприятни ефекти), сухото гнездо най-често се свързва с
трудно извличане. Капването на DMSO директно в мястото на екстракция предотвратява
възникването на този проблем.12
И накрая, диметилсулфоксидът се използва за компенсиране на възпаления, свързани със слънчево
изгаряне. Фитофотодерматитът, възникващ през летните месеци в умерения климат, варира от леки до
тежки еритематозни реакции (възпаление на кожата поради разширяване или запушване на капиляри близо
до повърхността на кожата) със или без везикули или були (мехури) по откритите части на тялото. Чрез
третиране на кожата с агент, лабилизиращ мембраната (агент, който причинява химическа промяна), като
DMSO и агент, стабилизиращ мембраната, като стероида дезоксиметазон, се постига комфорт за пациента.13
DMSO ПРОТИВОАРТРИТНА ТЕРАПИЯ
DMSO не е лек за артрит. Това е една част от програма за лечение от пет части, която се състои от:
1. Хранене 2.
Микроендокринология 3.
Имунотерапия 4. Елиминиране
на хранителни алергии 5. DMSO
Мощни химически агенти като кортизон, фенопрофини, фенилбутазони и злато нямат място в тази
програма за лечение на артрит.

Писателят по хранене Адел Дейвис, идолът на ентусиастите на здравословната храна, който е бил
погрешно, по мое мнение, осмивана от много медицински традиционалисти, беше много по-напред от
времето си. Много от нейните хранителни предложения са потвърдени от добри научни изследвания.
Крайният традиционалист в храненето, Министерството на земеделието на Съединените щати, всъщност е
адаптирало голяма част от нейната мъдрост в своите „Диетични цели“ за американците. Националният
изследователски съвет към Националната академия на науките доказа, че Адел Дейвис беше права, когато
издаде своя доклад от 1982 г. — в процес на изготвяне две години — относно диетата, храненето и рака. Съветът
се председателства от д-р Клифърд Гробщайн от Калифорнийския университет и се състои от четиринадесет
високоуважавани медицински учени.
Както знаем от биологията в гимназията и ни напомняха в колежа и медицинското училище,
предната хипофизна жлеза е така наречената „главна жлеза“.
Чрез действието на ACTH той директно контролира надбъбречните жлези.
Но нещо, на което не ни научиха и което е от голямо клинично значение, е
че най-високата концентрация на определени хранителни вещества е в надбъбречните жлези и хипофизата

жлеза. Най-високата концентрация на витамин Е в тялото се съхранява в хипофизата; най-високата

концентрация на витамин С се държи от надбъбречните жлези. Освен това хипофизната жлеза се
нуждае от достатъчно протеин за ефективна функция, а най-голямата концентрация на пантотенова
киселина се намира в надбъбречните жлези.
Адел Дейвис смята, че ако надбъбречните жлези отделят достатъчно естествен кортизон,
екзогенният кортизон няма да е необходим при лечението на артрит.
Тя знаеше от работата на Dugal (Endocrinology 44: 420, 1949), че животните под стрес се нуждаят
от седемдесет пъти повече от нормалното изискване на витамин С за защита на надбъбречните жлези
и че хората в „години на артрит“ се нуждаят от два пъти повече витамин С от младите .
Както можем да видим от моята проста малка диаграма (вижте Фигура A-1), дефицитът на
витамин Е ще доведе до недостатъчност на хипофизата и от хипосекреция на ACTH следва
надбъбречна недостатъчност.
Следователно, дефицитът на витамин С, витамин Е, пантотенова киселина и протеин или може
би определени комбинации от тези дефицити, за период от години ще доведе до артрит. Поради
високия прием на захар и нездравословна храна в тази страна, субклиничните дефицити на тези
хранителни вещества (и други) са често срещани.
Дефицитът на витамин С е най-лесен за измерване. Проучванията на нощния сестрински
персонал на спешното отделение в болница Мемориал в Сарасота, Флорида, разкриват. Тези жени са
били подложени на изключителен стрес (който намалява нивата на витамин С) поради необичайните
часове, които са работили, и естеството на случаите, които са видели - като огнестрелни рани - със
съпътстващата отговорност. Всички медицински сестри пушат цигари, което драстично понижава
нивата на витамин С. Повечето от тях са били на противозачатъчни хапчета, които потискат витамин
С. Те са яли големи количества храни, пълни със захар, и са пили големи количества напитки кола,
които понижават нивата на витамин С. И те приемаха чести дози аспирин (C депресиращо) за
главоболието, предизвикано от обичайните им хипогликемични колебания, предизвикани от колата и
друга нездравословна храна, която ядяха.
Фигура A-1 Диаграма, показваща, че надбъбречната недостатъчност следва дефицит на витамин Е.
Осемдесет процента от тези млади жени, които изглеждаха в добро здраве, бяха
дефицит на витамин С. В продължение на години те са имали хронична надбъбречна жлеза
изтощение и е вероятно да последва артрит. И все пак тези работници бяха регистрирани
медицински сестри, които трябваше да знаят как да се грижат за себе си.
Едва съм надраскал повърхността относно значението на храненето и артрита.

Но, противно на изявленията на Фондацията за артрит, хранителните дефицити играят
основна роля в етиологията на артрита, нещо, на което писанията за ортомолекулярното хранене
от Адел Дейвис и други автори ще ви научат.
МИКРОЕНДОКРИНОЛОГИЯ
Обширната работа на д-р Мелвин Пейдж със съотношението калций-фосфор,

антропометричните измервания и микроендокринологията е голям напредък в лечението на
артрит в частност и дегенеративни заболявания като цяло.
ТЕСТВАНЕ ЗА АЛЕРГИЯ
За добри резултати при лечението на артрит трябва да се изследват хранителните алергии.

Методът, който най-много ми допада е цитотоксичното изследване на кръвта. Но, за
съжаление, цитотоксични лаборатории има само в няколко града. Сублингвално тестване
или тромавата техника на елиминационна диета може евентуално да се използва като заместител.
За отлична помощ при различните усъвършенствани тестове за алергия, включително
хартиения радиоимуносорбентен (PRIST) тест, цитотоксичен (или левкоцитотоксичен) тест,
радиоалергосорбентен (RAST) тест, флуороалергосорбентен (FAST) тест, авторадиографски (MAST)
тест, имунопероксидазен (IP) тест и ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA), можете да
използвате услугите на няколко лаборатории, които изброявам тук. Забележка: от всички тестове
RAST и ELISA се оказаха най-популярни сред лекарите, специализиращи в медицината на околната
среда, тъй като тези две диагностични процедури изглеждат най-точни.
Тъй като това не е книга за хранителна алергия, свръхчувствителност, цитолитична реакция,

реакция, медиирана от имунен комплекс, реакция на забавена свръхчувствителност, хранителна
непоносимост, хранителна идиосинкразия, хранителни метаболитни реакции, реакции на
токсичност или анафилаксия, няма да навлизам в подробности, описвайки различните тестове.
Вместо това вземете информация от следните лаборатории, които са доста удобни за здравния
специалист:
Immuno Laboratories, 1620 West Oakland Park Boulevard, Ft. Лодърдейл, Флорида 33311;
безплатно национално (800) 231–9197, във Флорида (305) 486–4500, телеФАКС (305) 739–6563.
Meridian Valley Clinical Laboratory, 24030 132nd Avenue SE, Кент, Вашингтон 98042;
безплатно национално (800) 234–6825, във Вашингтон (206) 631–8922, телеФАКС (206) 631–
8691. (Това е лабораторията, с която Джонатан Райт, доктор по медицина, беше свързан и
беше нападната с оръжие от агенти на FDA през май 1992 г.)
Медицинска лаборатория Metametrix, 5000 Peachtree Industrial Boulevard, Suite 110,

Norcross, Georgia 30071; телефон (404) 446-5483, телеФАКС (404) 441-2237.
Great Smokies Diagnostic Laboratory, 18A Regent Boulevard, Asheville, Северна Каролина
28806; безплатно национално (800) 522-4762, в Северна Каролина (704) 253-0621, телеФАКС
(704) 253-1127.
National BioTechnology Laboratory, Inc., 13215 SE 240th Street, Suite C, Kent, Washington
98042; телефон (206) 630-2295, (800) 846-6285.
ИМУНОТЕРАПИЯ
Друго оръжие в нашия арсенал за лечение е имунотерапията. Бърнард А.

Bellew, MD, откри, че пациентите, получаващи имунизация срещу грип и бактериална
инфекция, които са имали артрит, значително са се подобрили след имунизация.
Д-р Белю теоретизира, че ревматоидният артрит е вторичен след хронична инфекция.
Със серийни инжекции от грипни и бактериални ваксини той има впечатляващи резултати при
лечението на ревматоиден артрит.
DMSO, разбира се, е средството срещу артрит, което тази книга предпочита най-много. Ако ти
имате допълнителни въпроси относно използването на DMSO при артрит или други методи
на лечение, моля, обадете се или пишете на William Campbell Douglass, MD, PO Box 888, Clayton,
Georgia 30525, телефон (706) 782-7222. Той е експерт по тази терапия.
За литература и друга информация относно облекчаване на болката при

хронични увреждания на ставите, връзките и сухожилията, изпратете чек или паричен превод
за $18 (САЩ) заедно със самоадресиран плик с размери девет инча на дванадесет инча с
достатъчно пощенски разходи за десет унции статии до д-р Мортън Уокър, Freelance
Communications, 484 High Ridge Road, Стамфорд, Кънектикът 06905-3095; телефон (203) 322-1551,
телеФАКС (203) 322-4656.
КРАЙНИ СЛУЧАЙНИ КОМЕНТАРИ

При лечението на масивен инсулт са необходими изключително големи дози DMSO за добър резултат.
Началната доза е 2 g на kg телесно тегло. По обичайните стандарти това е невероятно голяма доза
лекарство, коментар за липсата на токсичност на лекарството. Какво друго лекарство може безопасно да
се използва дори при една десета от тази доза?
Един потенциално сериозен страничен ефект може да възникне при тези високи нива на
дозиране - хемолиза.
Първият пациент с IV артрит, лекуван от моя медицински консултант, д-р Дъглас,
имаше хемолиза с хемоглобинурия при доза от един g на kg. Това не е често срещано явление, но
се случва с достатъчно честота, за да гарантира чести определяния на кръвния хемоглобин и хематокрит
и мониториране на урината по време на началната фаза на лечението.
Ако настъпи хемолиза, лечението трябва да продължи със същото ниво на дозиране като
докато бъбречната функция остава в нормални граници и хемограмата не се променя значително.
Трансфузия рядко ще е необходима, но могат да се дадат опаковани клетки, ако е показано.
Последна дума за законността на DMSO във вашия щат: Повечето хора, включително
лекари, не разбират правилата и разпоредбите на FDA относно употребата на „одобрени“ лекарства.
След като дадено лекарство е одобрено от FDA за каквото и да е състояние, лицензиран лекар във всеки
щат, независимо дали законодателната власт на този щат е приела специално законодателство или не,
има правото да използва това лекарство по какъвто и да е начин, който смята, че ще бъде от полза за
неговия пациент . Има много прецеденти за това, като ксилокаин при сърдечна аритмия, пропраналол при
хипертония и главоболие, дифенхидрамин за седация и фентоин при аритмии. Друг пример е използването
на фенопропините за менструални спазми.
Тъй като DMSO е одобрен за употреба при интерстициален цистит от FDA, DMSO също е
легален във всички петдесет щата за употреба при инсулт, изгаряния, артрит и за всяка друга цел, която
лекарят сметне за подходяща.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Заглавия на научни трудове по DMSO терапия в

Ред Те бяха представени на диметилсулфоксид
Симпозиум, проведен под егидата на Ню Йорк
Академията на науките през януари 1974 г
Фармакологични и биохимични съображения за диметилсулфоксид. Дон С.

Wood, Ph.D., Medlab Computer Services, Солт Лейк Сити, Юта.
Влияние на нейонни органични разтвори върху различни реакции на

енергоспестяване и използване. Томас Коновър, д-р, Медицински колеж Ханеман,
Филаделфия, Пенсилвания.
Ефекти на DMSO върху субединичните протеини. Томас Р. Хендерсън и Роген Ф.

Henderson, Lovelace Fnd., Албакърки, Ню Мексико, и JL York, Медицински факултет на
Университета на Арканзас, Литъл Рок, Арканзас.
Ефектът на диметил сулфоксид върху лизозомна мембрана. Доналд У. Миш и Маргарет С.

Миш, Катедра по зоология, Университет на Северна Каролина, Чапъл Хил, Северна Каролина.
Специфични модификации на Na+, K+-ATPase от DMSO. Джоузеф Д. Робинсън, Държавен

университет на Ню Йорк, Медицински център в северната част на щата, Сиракуза, Ню Йорк.
Токсикология на DMSO и DMSO в химически комбинации. Лайънел Ф. Рубин, VMD,

Факултет по ветеринарна медицина, Университет на Пенсилвания, Филаделфия, Пенсилвания.
Метаболизъм и екскреция на DMSO при телета и крави след локално и парентерално

приложение на белязан DMSO. J. Tiewst, E. Scharrer, N. Harre, L.
Flogel и W. Jochle.
Ефектът на диметилсулфоксид и диметилформид върху туморни клетки in vitro.

Елън Боренфройнд и Аарон Бендич, Мемориален раков център Слоун-Кетеринг, Ню Йорк,
Ню Йорк.
Ефект на DMSO върху чернодробното разпределение на химически канцерогени. WG

Ливайн, Катедра по фармакология, Алберт Айнщайн Колеж по медицина, Бронкс, Ню Йорк.
Потенциране на антинеопластични съединения чрез орален DMSO при плъхове, носещи тумор.
Джоел Уорън, Ph.D., Мириам Р. Сакстедер, бакалавър, Хариет Ярош, бакалавър, Брус Васерман,
бакалавър, и Питър Е. Андреоти, Институт за изследване на рака Лео Гудуин, Университет Нова, Форт
Лодърдейл, Флорида.
Ефект на DMSO върху карциногенезата на кожата. Ф. Стенбак и Х. Гарсия, Институт Епли, Омаха,
Небраска.
Доклад за употребата на DMSO за лечение на обширни повърхностни рани при кучета и коне. SWJ
Seager, MA, MVB, MRCVS, Катедра по хирургия, Медицински факултет на Университета на Орегон,
Портланд, Орегон.
Противовъзпалителни и антитромботични ефекти на локално приложен диметилсулфоксид

(DMSO). Peter Gorog, Ph.D., Egypt Pharmacochemical Works и Irene B. Kovacs, MD, Otto Korvin Hospital,
Будапеща, Унгария.
Съдба и метаболизъм на DMSO в 30 селскостопански култури. Bernard C. Smale, Ph.D., Neil J.

Lasater и Bruce T. Hunter, Crown Zellerbach Central Research, Camas, Вашингтон.
Натрупване и устойчивост на сяра 35 в прасковени листа и плодове, напръскани с радиомаркиран

диметилсулфоксид. Хари Л. Кел, доктор, Министерство на земеделието на Съединените щати,
Служба за селскостопански изследвания, Североизточен регион, Център за селскостопански
изследвания-Запад, Белтсвил, Мериленд.
Използване на DMSO за контрол на производството на афлатоксин. Джордж А. Бийн и Джордж У.

Рамбо, Отдел по земеделие и науки за живота, Университет на Мериленд, Колидж Парк,
Мериленд.
Текущи концепции относно радиозащитните и криопротективните свойства на диметилсулфоксида в

клетъчните системи. MJ Ashwood-Smith, Департамент по биологични науки, Университет на Виктория,
Виктория, Британска Колумбия, Канада.
Ефектът на диметилсулфоксида върху регенерацията на предните крайници на възрастния тритон.

Джералд Г. Слатъри, Ph.D., Колеж по остеопатична медицина и хирургия, Des Moines, Айова, и
Anthony J. Schmidt, Ph.D., Университет на Илинойс, Медицински център, Чикаго, Илинойс.
In vitro и in vivo ефекти на диметилсулфоксид върху стрептомицин чувствителни и резистентни Escherichia

Coli. WE Feldman, JD Punch и PC Holden, Ричмънд, Вирджиния.
Толерантност на in vitro невритно развитие към DMSO. Фред Джеролд Ройзен, доктор, Колеж по
медицина и стоматология в Ню Джърси, Медицинско училище Рутгерс, Пискатауей, Ню Джърси.
DMSO: инструмент в изследванията за контрол на подвижността на спермата. Леонард Нелсън,

доктор, Медицински колеж на Охайо, Толедо, Охайо.
Производство на интерферон в бяла мишка чрез диметилсулфоксид (DMSO).

Michael Kunze, MD, Институт по хигиена, Университет на Виена, Австрия.
Ефект на диметил сулфоксид и водороден пероксид върху напрежението на тъканния газ.

Беарт Майерс, д-р и Уилям Донован. Лаборатория за хирургични изследвания, Административна
болница на ветераните и Медицински факултет на Луизианския държавен университет, Ню
Орлиънс, Луизиана.
Ефект на DMSO върху хипоталамо-хипофизната надбъбречна ос на плъх. JP

Алън, доктор по медицина, военновъздушна база Брукс и CF Алън, Югозападна фондация за клинични
изследвания, Сан Антонио, Тексас.
Ефекти на DMSO и кортикостероид върху нормални и заразени анални торбички на кучета. JG Kilian,
Syntex Research, Пало Алто, Калифорния.
Ефектът на диметилсулфоксида (DMSO) върху холинергичната трансмисия в ганглиозните клетки на

Aplysia. Макото Сато, MD, Ph.D., и Masashi Sawada, Ph.D., Лаборатория по невронауки, Отдел по
неврохирургия, Медицински факултет на Университета на Орегон, Портланд, Орегон.
Защитен ефект на диметил сулфоксид върху мозъчните клетки срещу звуков стрес.
Рамон Лим и С. Мулан, Чикагски университет, Чикаго, Илинойс.
ДМСО при травма на ЦНС. JC de la Torre, HM Kawanaga, CM Johnson, DW

Goode, K. Kajihara и S. Mullan, Чикагски университет, Чикаго, Илинойс.
Експериментален дизайн на клинични изпитвания, тестващи ефикасността на 90% DMSO

разтвор при заболявания на мускулно-скелетната система при кучета. EG Averkin, Syntex
Research, Пало Алто, Калифорния, и T. O'Brian, DVM, Tauton, Масачузетс.
Въвеждащо проучване за ново локално лекарство с DMSO в дерматологията.

Д-р Лазаро Шатман, болници Алвеар и Израелита и железопътни поликлиники, Буенос
Айрес, Аржентина.
Експериментална и клинична оценка с локален DMSO при съдови заболявания на крайниците.

А. Каперт, доктор по медицина, Бернски университет, Швейцария.
DMSO терапия при хронични кожни язви. Рене Миранда, д-р, Университет на Чили.
Терапия с DMSO като средство за намаляване на токсичността и

потенциатор на циклофосфамид при лечението на различни видове рак. Хорхе Корнехо, доктор
по медицина, Военна болница, Сантяго, Чили.
Клиничен опит с DMSO като разтворител за антивирусни средства. BE Juel Jensen, HA, DM,
Оксфордски университет, Англия.
DMSO терапия при тежка умствена изостаналост при монголоидни деца. М.

Aspillaga, MD, M. Sanchez, MD, G. Morizon, MD, и Lucila Capdeville, MD, Сантяго, Чили.
DMSO терапия, прилагана при немонголоидни деца с олигофрения. др. Ана Гилер и Дра.
Мария Е. М. де Бернаду, Буенос Айрес, Аржентина.
Орален DMSO при умствена изостаналост: Предварително контролирано проучване. JM

Gabourie, JW Becker, BD Bateman.
DMSO терапия при бронхиолит, тинитус и намален слух. Аристидес Зунига, д-р, Детска
болница Мануел Ариаран, Сантяго, Чили.
Оценка на DMSO терапията при хронична респираторна недостатъчност от бронхо-белодробен произход.

Ренато Еулуфи, д-р, Университет на Чили.
DMSO при заболяване на ретината. Робърт В. Хил, доктор по медицина, Медицински факултет на Орегонския
университет, Портланд, Орегон.
Терапия с DMSO при лечение на вторичен стерилитет (възпалителна тубарна обструкция). Уго Венегас,
доктор по медицина, Военноморска болница, Валпараисо, Чили.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Указател на лекари по света, които могат да предоставят

Информация за лечението с DMSO
Записаните тук лекари, които могат да предоставят информация за лечението с DMSO,

следват протокола на Американския колеж за напредък в медицината. Списъкът се основава
на членския указател на Американския колеж за напредък в медицината (ACAM). Моля,
имайте предвид, че употребата на DMSO не е одобрена или неодобрена от ACAM. Списъкът на
членовете на ACAM е предоставен тук, защото това са непредубедени, прогресивни, знаещи,
квалифицирани и надеждни лекари, които знаят повече за приложенията и ефектите на DMSO
от всеки друг здравен специалист в света. Често много от тях вливат DMSO като част от тяхната
хелатотерапия за пациентите.
Преди списъка е предоставен ключ, даващ информация за всеки лекар. За актуализиран

указател или най-актуалния списък с лекари на ACAM в определен географски регион,
свържете се с Американския колеж за напредък в медицината, 23121 Verdugo Drive, Suite 204,
Laguna Hills, California 92653; (714) 585-7666 в Калифорния или (800) 532-3688 извън Калифорния.
Членовете на Американския колеж за напредък в медицината включват дипломати

(обозначени с DIPL), кандидати за дипломати (обозначени с D/C) и лицензирани лекари,
които могат да прилагат терапия с DMSO (обозначени с P).
Дипломат на Американския колеж за напредък в медицината е лице, което:
1. Завършил е одобрено училище по медицина (DO или MD, или чуждестранно

еквивалентен);
2. Понастоящем е лицензиран да практикува в държавата или територията, където дирижира
практика;
3. Препоръчан е (с писмо) от двама дипломати на ACAM; 4. Положил е
успешно писмения изпит по ACAM; 5. Показва доказателства, че отговаря за
администрирането на терапевтични програми, одобрени от ACAM; 6. Удовлетворил е
изискванията за обучение на учители, както е посочено в
протокол за наставничество;
7. Положил е успешно устния изпит на Американския борд на
Хелатотерапия (ABCT); 8. Изпраща

десет приемливи въпроса и отговора с препратки за използване при бъдещи писмени
изпити.
Кандидат-дипломатист от Американския колеж за напредък в медицината

е физическо лице, което:
1. Завършил е одобрено училище по медицина (DO или MD, или чуждестранно

еквивалентен);
2. Понастоящем е лицензиран да практикува в държавата или територията, където дирижира
практика;
3. Препоръчан е (с писмо) от двама дипломати; 4. Успешно е
завършил писмения изпит на Американския съвет по хелатотерапия и е в процес на попълване
на останалите изисквания за ABCT.
За да се свържете с Американския колеж за напредък в медицината, свържете се с

един от следните:
АДМИНИСТРАТИВЕН ПЕРСОНАЛ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КВАРТИРА НА

ACAM Edward A. Shaw, Ph.D. Изпълнителен директор Сали
Боунбрейк Координатор на административните услуги Грейс
Клаус Координатор на услугите за членство Нанси Морган
Координатор на книги и литература
АДРЕС НА СЕДАЛИЩЕ
Американски колеж за напредък в медицината Suite 204
23121 Verdugo Drive Laguna Hills, CA 92653 (714) 583-7666
(800) 532-3688
Моля, имайте предвид, че този указател на лекари, които използват алтернативни

лечебни методи, не може да бъде препубликуван, препечатан, продаван или дублиран изцяло
или частично под каквато и да е форма или по какъвто и да е начин за комерсиална цел или за
съставяне на пощенски списъци без предварително писмено разрешение от автора на тази книга
или от Американския колеж за напредък в медицината.
Ключ към списъка на лекарите в Световния американски

колеж за напредък в медицината
КОДОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО НИВО
ДИПЛ Дипломат
D/C кандидат за дипломат
П Лицензиран лекар, който следва програмата, представена сега от
Американския колеж за напредък в медицината.
КОДОВЕ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ
Алергия
AC акупунктура
AN Анестезиология
AR артрит
AU Аурикулотерапия
Бакалавърска степен по бариатрия
CD сърдечно-съдови
CS гръдна болест
CT хелатотерапия
DD Дегенеративно заболяване
DIA Диабет
EM Екологична медицина
КРАЙ Ендокринология
FP Семейна практика
GE гастроентерология
GER гериатрия
GP Обща практика
GYN Гинекология
HGL хипогликемия
HO Хипербарен кислород
ХОМ Хомеопатия
HYP хипноза
IM Вътрешни болести
LM Правна медицина
ММ Метаболитна медицина
NT Хранене
OBS Акушерство
OME Ортомолекулярна медицина
OPH Офталмология
OSM Остеопатична манипулация
П Психиатрия
PD Педиатрия
PH обществено здраве
PM Превантивна медицина
PMR физикална медицина и рехабилитация

PO Psychiatry Orthomolecular
PUD Белодробни заболявания
R радиология
RHI Ринология
RHU Ревматология
С хирургия
WR Намаляване на теглото
Синдром на YS дрожди
Американски колеж за напредък в медицината

(ACAM) Лекари—Съединени щати
АЛАБАМА
Birmingham P.
Gus J. Prosch Jr., MD (P)
759 Valley Street
Birmingham, AL 35226
(205) 823-6180
A,AR,CT,GP,NT,OME
АЛЯСКА
Анкъридж
Сандра Дентън, д-р (DIPL)
Suite 200
4115 Lake Otis Parkway
Anchorage, AK 99506
(907) 563-6200 ФАКС
(907) 561-4933 Спешни
случаи, EM
Ф. Ръсел Мануел, д-р (P)

Suite 304
4200 Lake Otis Boulevard
Anchorage, AK 99506 (907)
562-7070 CT,GP,PM
Робърт Роуен, д-р (DIPL)

Suite 300
615 East 82nd Avenue
Anchorage, AK 99518
(907) 344-7775
AC,CT,FP,HYP,NT,PM
Солдотна
Пол Г. Исак, д-р
Кутия 219
Soldotna, AK 99669
(907) 262-9341
(пенсиониран)
Васила
Робърт Е. Мартин, д-р (P)

PO Box 870710
Wasilla, AK 99687
(907) 376-5284
AU,CT,FP,GP,OS,PM
АРИЗОНА
Глендейл
Лойд Д. Армолд, DO (DIPL)

Suite
2 4901 West Bell
Road Glendale, AZ
85306 (602) 939-8916
AR,CT,GP,MM,OSM,PM
Меса
Уилям У. Халкомб, DO (P)

Suite 109
4323 East Broadway
Mesa, AZ 85206
(602) 832-3014
A,CT,GP,HO,OSM,PM
Паркър
SW Meyer, DO (D/C)
332 River Front Drive
PO Box 1870 Parker,
AZ 85344 (602)
669-8911
CD,CT,DD,FP,OS,RHU
Феникс
Тери С. Фридман, д-р (DIPL)

Suite 381
2701 East Camelback Road
Phoenix, AZ 85016 (602)
381-0800 A,CT,FP,HGL,HYP,NT
Стенли Р. Олщин, д-р (P)

Whitton Place
Suite 210
3610 North 44th Street
Phoenix, AZ 85018
(602) 954-0811
A,CT,DD,PM
Прескот
Гордън Х. Джоузефс, DO (P)

315 West Goodwin Street
Prescott, AZ 86303 (602)
778-6169 CT,GP,NT,PM,S
Скотсдейл
Гордън Х. Джоузефс, DO (P)

7315 East Evans
Scottsdale, AZ 85250
(602) 996-9232
CT,GP,NT,PM,S
Темпе
Гари Гордън, MD (DIPL)
5535 South Compass
Tempe, AZ 85283
(602) 838-2079
CT,NT,PM
АРКАНСАС
Hot Springs
William Wright, MD (P)
Suite 211
1 Mercy Drive
Hot Springs, AR 71913
(501) 624-3312
A,CT,GP,IM
Лесли
Мелиса Талаферо, д-р (DIPL)
Cherry Street
PO Box 400
Leslie, AR 72645
(501) 447-2599
ФАКС (501) 447-2917
AC,CT,DD,IM,NT,PM,RHU
Литъл Рок
Норберт Дж. Беке, д-р (DIPL)
115 West Sixth Street
Little Rock, AR 72201
(501) 375-4419
CT,OPH,PM,RHU
Джон Л. Густав, д-р (D/C)

4721 East Broadway
North Little Rock, AR 72117
(501) 758-9350
Springdale
Doty Murphy III, MD (P)
812 Dorman
Springdale, AR 72764
(501) 756-3251 CD, CT
КАЛИФОРНИЯ
Олбъни
Роуз Б. Гордън, д-р (DIPL)
405 Kaine Avenue
Albany, CA 94706
(510) 526-3232
ФАКС (510) 526-3217
BA,CT,NT,PM
Бейкърсфийлд
Ралф Г. Селбли, д-р (D/C)
1311 Columbus Street
Bakersfield, CA 93305
(805) 873-1000
CT,GP,NT,PM
Кембъл
Карол А. Шамлин, MD (D/C)
Suite 11A
621 East Campbell
Campbell, CA 95006
(408) 378-7970
A,CT,GP,MM,OME,PM
Чико
Ева Джалкоци, д-р (P)
Suite E
156 Eaton Road
Chico, CA 95926
(916) 893-3080
CT,FP,GP,NT,PM
Конкорд
Джон П. Тот, д-р (D/C)
Suite 10
2299 Bacon Street
Конкорд, Калифорния
94520 (510) 682-5660
A, FP, GP
Корте Мадера
Майкъл Розенбаум, д-р (P)
Suite B-130
45 San Clemente Drive
Corte Madera, CA 94925
(415) 927-9450 ФАКС (415)
927-3759 A,HGL,MM,NT,P,YS
Ковина
Джеймс Привитера, д-р (D/C)
105 North Grandview Avenue
Covina, CA 91723 (818) 966-1618
A,MM,NT
Daly City
Charles K. Dahlgren, MD (P)
Suite 604
1800 Sullivan Avenue
Daly City, CA 94015
(415) 756-2900
A,NT,RHL,S
El Cajon
William J. Saccoman, MD (P)
Suite 103
505 North Mollison Avenue El
Cajon, CA 92021 (619)
440-3838 CT,NT,PM
Енсино
А. Леонард Клеп, д-р (DIPL)

Suite 725
16311 Ventura Boulevard
Encino, CA 91436 (818)
961-5511 ФАКС (818)
907-1468 CT,FP,HGL,NT,PM
Фресно
Дейвид Дж. Едуардс, д-р (P)

360 South Clovis Avenue
Fresno, CA 93727 (209)
251-5066 CT, GYN, PM
Голяма тераса
Брус Халстед, д-р (P)

22807 Barton Road
Grand Terrace, CA 92324
(Без препоръки)
Холивуд
Джеймс Дж. Джулиан, д-р (P)
1654 Cahuenga Boulevard
Hollywood, CA 90026 (213)
467-5555 AR,BA,CT,NT,PM
Джоан Пристли, д-р (P)

Suite 603
7080 Hollywood Boulevard
Hollywood, CA 90028 (213)
957-4217 A,EM,FP,NT
Хънтингтън Бийч
Джоан М. Реск, DO (D/C)
Апартамент 203
18821 Delaware Street

Хънтингтън Бийч, Калифорния
92648 (714) 842-5591
ФАКС (714) 843-9580
CD,CT,DD,NT,OSM,PM
Кентфийлд
Каролин Албрехт, д-р

10 Wolfe Grade
Kentfield, Калифорния
Ла Хоя
Пиер Щайнер, д-р

1550 Via Corona La
Jolla, CA 92037 (Без

препоръчани потребители)
Лейк Форест
Дейвид А. Стийнблок, DO (DIPL)

Suite 500
22706 Aspen
Lake Forest, CA 92630 (714)
770-9616 ФАКС (714)
770-9775 CD,CT,DIA,IM
Laytonville
Eugene D. Finkle, MD (P)

PO Box 309
Laytonville, CA 95454 (707)
984-6151 ФАКС (707)
984-6151 CT,GP,GYN,MM,NT,PM
Дълъг плаж
H. Richard Casdorph, MD, Ph.D., FACAM (DIPL)

Suite 201
1703 Termino Avenue
Long Beach, CA 90804
(310) 597-8716 ФАКС
(310) 597-4616
CD,CS,CT,DIA,IM,NT
Лос Алтос
Робърт Ф. Каткарт III, д-р (P)
Suite
4 127 Second
Street Los Altos, CA
94022 (415) 949-2822
A,AR,CT,DD,OME,PM
Claude Marquette, MD (P)

Suite 110
5050 El Camino Real
Los Altos, CA 94022
(415) 964-6700
A,BA,CT,NT,PM
Лос Анджелис
Laszlo Belenyessy, MD (P)
Suite D
12732 Washington Boulevard
Los Angeles, CA 90066 (213)
822-4614 A,AC,BA,CT,GP,NT
М. Джахангири, д-р (P)

2156 South Santa Fe
Los Angeles, CA 90058
(213) 587-3218
A,AC,CT,FP,GP
Монтерей
Лон Б. Уърк, д-р (P)

Suite D
841 Foam Street
Monterey, CA 93940
(408) 655-0215
CT,DD,GYN,HGL,NT,RHU
Нюпорт Бийч
Джулиан Уитакър, MD (D/C)
Suite 100
4321 Birch Street
Newport Beach, CA 92660
(714) 851-1550 ФАКС (714)
851-9970 CD,CT,DD,DIA,NT,PM
Северен Холивуд
Дейвид К. Фрийман, д-р (P)
Suite 103
11311 Camarillo Street
North Hollywood, CA 91602 (818)
985-1103 CD,CT,END,HGL,NT,PM
Oceanside
А. Хал Тачър, д-р
2552 Cornwall Street
Oceanside, CA 92054
Окснард
Мохамед Мохарам, д-р (P)
Suite B
300 West 5th Street
Oxnard, CA 93030
(805) 483-2355
CS,CT,DD,DIA,GP,PM
Палмова пустиня
Дейвид Х. Танг, MD (D/C)

Suite
6 74133 El
Paseo Palm Desert, CA
92260 (619) 341-2113
ФАКС (619) 341-2724
AC,CT,IM,MM,NT,PM
Palm Springs
Sean Degnan, MD (D/C)
Suite 200
2825 Tahquitz McCallum
Palm Springs, CA 92262
(619) 320-4292
AC,CT,NT,PM
Портървил
Джон Б. Парк, MD (D/C)

131 East Mill Avenue
Porterville, CA 93527
(209) 781-6224
AN,BA,FP,GP,PM,S
Ранчо Мираж
Чарлз Фаринела, MD (P)
Suite 106A
69-730 Highway 111
Rancho Mirage, CA 92270
(619) 324-0734 CT,GP,PM
Redding
Bessie J. Tillman, MD (D/C)
2054 Market Street
Redding, CA 96001
(916) 246-3022
A,CT,DD,NT,PM,YS
Резеда
Илона Абрахам, д-р (P)
19231 Victoria Boulevard
Reseda, CA 91335 (818)
345-8721 A,AC,CD,CT,P
Сакраменто
JE Dugas, MD
Suite 206
3400 Cottage Way
Sacramento, CA 95825
Майкъл Куикър, DO (P)

Suite 3
3301 Alta Arden
Sacramento, CA 95825
(916) 489-4400 A,CT,DIA,NT
Сан Клементе
Уилям Доел, DO (DIPL)
971 Calle Negocio
San Clemente, CA 92672
Сан Диего
Лорънс Тейлър, MD (P)
Suite 402
3330 Third Avenue
San Diego, CA 92103
(619) 296-2952
A,CT,FP,NT,PM,YS
Сан Франциско
Ричард А. Кунин, д-р (P)

2698 Pacific Avenue
Сан Франциско,
Калифорния 94115 (415)
346-2500 CT,DD,HYP,P,PM,PO
Ръсел А. Лемеш, д-р

Suite 320
595 Buckingham Way
San Francisco, CA 94132
(415) 731-5907
CD,END,GER,IM,MM,PM
Пол Лин, д-р (DIPL)

345 West Portal Avenue
Сан Франциско, Калифорния
94127 (415) 566-1000
A,AR,CT,DD,NT,PM
Гари С. Рос, д-р (P)

Suite 300
500 Sutter
San Francisco, CA 94102
(415) 398-0555
A,AC,CT,DD,FP,NT,PM
Сан Леандро
Стивън Х. Джий, д-р (DIPL)

595 Estudillo Street
San Leandro, CA 94577
(510)483-5881 AC,BA,CT,GP
Сан Маркос
Уилям К. Кубичек, DO (DIPL)

1194 Calle Maria
San Marcos, CA 92069
(619) 744-6991
AC,FP,NT,OSM,PM,PMR
Сан Рафаел
Рос Б. Гордън, д-р (DIPL)

4144 Redwood Highway
San Rafael, CA 94903
(415) 499-9377
BA,CT,NT,PM
Санта Ана
Роналд Уемпен, MD (D/C)

Suite 306
3620 South Bristol Street
Santa Ana, CA 92704
(714) 546-4325
A,AC,MM,NT,PO,YS
Санта Барбара
HJ Hoegerman, MD (DIPL)
Suite D
101 West Arrellaga
Santa Barbara, CA 93101
(805) 963-1824
A,CD,CT,DIA,FP,GP,RHU
Мохамед Мохарам, д-р (P)

Suite
B 101 West
Arrellaga Santa Barbara,
CA 93101 (805) 965-5229
CS,CT,DD,DIA,GP,PM
Санта Мария
Доналд Е. Райнер, д-р (P)

1414-D South Miller
Santa Maria, CA 93454
(805) 925-0961
CT,GP,OME,PM,S
Санта Моника
Майкъл Розенбаум, д-р (P)
Suite 110
2730 Wilshire Boulevard
Санта Моника, Калифорния
90403 (310) 453-4424
A,HGL,MM,NT,P,YS
Мъри Съсър, д-р (DIPL)

Suite 110
2730 Wilshire Boulevard
Санта Моника, Калифорния
90403 (310) 453-4424 ФАКС
(310) 828-0261 A,CT,NT,OME
Санта Роза
Тери Су, д-р (D/C)
Suite 3
1038 4th Street
Santa Rosa, CA 95404
(707) 571-7560
AC,AN,CT,FP,NT,PM
Тюленов плаж
Алън Грийн, MD (P)

Suite 212
909 Electric Avenue
Seal Beach, CA 90740
(310) 493-4526
AC,CT,FP,NT,PM
Шърман Оукс
Роза М. Ами Бели, д-р
13481 Cheltenham Drive

Шърман Оукс, Калифорния 91423
(Няма препоръчани потребители)
река Смит
Джоан Хофер, д-р (D/C)
12559 Highway 101 North
(Mini-Mart)
Smith River, CA 95567
(707) 487-3405 CT,NT,PM
Джеймс Д. Шулър, д-р (DIPL)

12559 Highway 101 North
(Mini-Mart)
Smith River, CA 95567
(707) 487-3405
A,CT,DIA,PM,S,YS
Стантън
Уилям Дж. Голдуаг, д-р (P)
7499 Cerritos Avenue
Stanton, CA 90680
(714) 827-5180
CT,NT,PM
Studio City
Charles E. Law, Jr., MD (P)
Suite
I 3959 Laurel Canyon Boulevard
Studio City, CA 91604 (818)
761-1661 AC,BA,CT,GP,NT,PM
Торънс
Анита Милен, д-р (P)
1010 Crenshaw Boulevard

Torrance, CA 90501
(310) 320-1132
CT,DD,FP,GYN,NT,PM
Van Nuys
Frank Mosler, MD (P)
14426 Gilmore Street
Van Nuys, CA 91401
(818) 785-7425
BA,CT,GP,HGL,NT,PM
Уолнът Крийк
Алън Шифман Чарлз, д-р (P)

1414 Maria Lane
Walnut Creek, CA 94596
(510) 937-3331
AC,CT,DD,FP,OM
Peter HC Mutke, MD (P)

1808 San Miguel Drive
Walnut Creek, CA 94596
(510) 933-2405
CT,HGL,HYP,NT,PM,YS
КОЛОРАДО
Колорадо Спрингс
Джеймс Р. Фиш, MD (DIPL)
3030 North Hancock
Колорадо Спрингс, CO
80907 (719) 471-2273
CT,HYP,PM
George Juetersonke, DO (D/C)

Suite 200
5455 North Union
Колорадо Спрингс, Колорадо

80918 (719) 528-1960
A,AC,CT,HGL,NT,OSM,P
Englewood
John H. Altshuler, MD (P)
Сграда 10
Greenwood Executive Park
7485 East Peakview Avenue
Englewood, CO 80111 (303)
740-7771 HYP,IM
Гранд Джънкшън
Уилям Л. Рийд, MD (D/C)

Suite A-4
591 - 25 Road
Grand Junction, CO 81505
(303) 241-3631 A,CT,NT,PM
КЪНЕКТИКУТ
Торингтън
Джеролд Н. Фини, д-р (P)
Suite 204
333 Kennedy Drive
Torrington, CT 06790
(203) 489-8977
A,CT,CS,NT,RHI,YS
ОКРУГ КОЛУМБИЯ
Вашингтон
Пол Бийлс, д-р (P)
Suite 100
2639 Connecticut Avenue NW
Вашингтон, окръг Колумбия

20037 (202) 332-0370
CT, FP, NT, PM
Джордж Х. Мичъл, д-р

Suite C-100
2639 Connecticut Avenue NW
Washington, DC 20008 (202)
265-4111 A,NT
ФЛОРИДА
Атлантически плаж
Richard Worsham, MD (D/C)

303 - 1st Street Atlantic Beach,
FL 32233 (Без препоръки)
Бока Ратон
Леонард Хеймс, д-р (P)

Suite 107
7300 North Federal Highway
Boca Raton, FL 33487 (407)
994-3888 A,BA,CT,IM,NT,PM
Нариндер Сингх Пархар, MD (D/C)

Suite 220
7840 Glades Road
Boca Raton, FL 33434
(407) 479-3200
A,CT,FP,NT,PM,S,WR
Брейдънтън
д-р Етери Мелников (D/C)

116 Manatee Avenue East
Bradenton, FL 34208
(813) 748-7943
CD,CT,DIA,GP,PM,YS
Форт Лодърдейл
Брус Дули, д-р (P)
1493 SE 17th Street
Fort Lauderdale, FL 33316
(305) 527-9355
A,CT,GP,NT,PM,YS
Форт Майерс
Гари Л. Пинкел, DO (DIPL)
Suite 115
3940 Metro Parkway
Fort Myers, FL 33916
(813) 278-3377
CT,FP,GP,OSM,PM
Холивуд
Хърбърт Пардел, DO (DIPL)
7061 Taft Street
Hollywood, FL 33020
(305) 989-5558
CT,DD,IM,MM,NT,PM
Хомосаса
Карлос Ф. Гонзалес, MD (D/C)
7991 South Suncoast Boulevard
Homosassa, FL 32646 (904)
382-8282 A,CD,CS,END,PMR,RHU
Юпитер
Нийл Анър, д-р (DIPL)
1080 East Indiantown Road
Jupiter, FL 33477
(407) 744-0077
CT,NT,PM
Лейкленд
Харолд Робинсън, д-р (P)
Suite 27
4406 South Florida Avenue
Lakeland, FL 33803 (813)
646-5088 CT,FP,GP,HGL,NT,PM
Лодърхил
Хърбърт Р. Славин, MD (D/C)
Suite 210
7200 West Commercial Boulevard
Lauderhill, FL 33319 (305) 748-4991
CT,DD,DIA,GER,IM,NT
Мейтланд
Джоя Лин Шоен, MD (D/C)

Suite 200
341 North Maitland Avenue
Maitland, FL 32751 (407) 644-2729
ФАКС (407) 644-1205
A,CT,HGL,HOM,OSM
Маями
Джоузеф Г. Годоров, DO (P)

Suite 307
9055 SW 87th Avenue
Miami, FL 33176 (305)
595-0671
CT,END,FP,HGL,NT,PM
Bernard J. Letourneau, DO (P)

6475 SW 40-та улица
Маями, Флорида
33155 (305) 666-9933
FP,GP,NT,OS
Норт Лодърдейл
Нариндер Сингх Пархар, MD (D/C)

1333 South State Road 7
North Lauderdale, FL 33068
(305) 978-6604
A,CT,FP,NT,PM,S,WR
Северен Маями Бийч
Мартин Дейтън, DO (DIPL)

18600 Collins Avenue
North Miami Beach, FL 33160
(305) 931-8484
CT,FP,GER,NT,OSM,PM
Окала
Джордж Грейвс, DO (P)

3501 NE Tenth Street
Ocala, FL 32670 (904)
236-2525 или (904) 732-3633
CT,DD,PM
Orange City
Травис Л. Херинг, MD (P)
106 West Fern Drive
Orange City, FL 32763
(904) 775-0525
CT,FP,HOM,IM
Palm Bay
Нийл Анър, MD (DIPL)
1200 Malabar Road
Palm Bay, FL 32907
(407) 729-8581
CT,NT,PM
Пенсакола
Уорд Дийн, д-р (P)

PO Box 11097
Pensacola, FL 32524
Pompano Beach
Dan C. Roehm, MD (P)
Suite 3450
3400 Park Central Boulevard North
Pompano Beach, FL 33064 (305)
977-3700 ФАКС (305) 977-0180
CD,CT,IM,MM,NT,OME
Порт Канаверал
Джеймс Парсънс, MD (D/C)

Suite 110
707 Mullet Drive
Port Canaveral, FL 32920
(407) 784-2102
A,CT,MM,NT,PO,RHU
Сарасота
Томас Макнотън, д-р (D/C)

1521 Dolphin Street
Sarasota, FL 34236
(813) 365-6273 ФАКС
(813) 365-4269
CT,GP,NT,PM
Джоузеф Осорио, д-р (P)

Suite H-5
3900 Clark Road
Sarasota, FL 34277
(813) 921-6338
HYP,P,PM
Санкт Петербург
Ray Wunderlich, Jr., MD (DIPL) 666
- 6th Street South St. Petersburg,
FL 33701 (813) 822-3612
A,BA,CT,DD,HGL,MM,PO
Изгрев
Леон Л. Шор, DO
10111 West Oakland Park Boulevard
Sunrise, FL 33351 (305) 741-1533 GP,
OS
Тампа
Donald J. Carrow, MD (P)
Suite 206
3902 Henderson Boulevard
Tampa, FL 33629 (813)
832-3220 ФАКС (813)
282-1132 AR,CD,DIA,HGL,HO
Юджийн Х. Лий, д-р (P)

Suite A
1804 West Kennedy Boulevard
Tampa, FL 33606 (813) 251-3089
AC,CT,GP,HGL,NT,PM
Венеция
Томас Макнотън, д-р (D/C)

540 South Nokomis Avenue
Venice, FL 34285
(813) 484-2167
CT, GP, NT, PM
Уочула
Алфред С. Масам, д-р (P)
528 West Main Street
Wauchula, FL 33873
(813) 773-6668
CT,FP,PM
Зимен парк
Джеймс М. Парсънс, MD (D/C)
Great Western Bank Building
#303 2699 Lee Road Winter
Park, FL 32789 (407) 628-3399
A,CT,MM,NT,PO,RHU
Робърт Роджърс, д-р (P)

Suite 204
1865 North Semoran Boulevard
Winter Park, FL 32792 (407)
679-2811 A,CD,CT,NT,PM
ГРУЗИЯ
Атланта
Стивън Б. Еделсън, д-р (P)
3833 Roswell Road
Атланта, GA 30342
(404) 841-0088
A,CT,FP,NT,OME,PM,YS
Дейвид Епщайн, DO (P)

Апартамент
100 427 Moreland Avenue
Атланта, Джорджия
30307 (404) 525-7333
BA,CT,GP,NT,OSM,PM
Милтън Фрид, д-р (DIPL)

4426 Tilly Mill Road
Атланта, Джорджия
30360 (404) 451-4857
A,CT,IM,NT,PM,PO
Бернар Млавер, д-р (DIPL)

4480 North Shallowford Road
Атланта, Джорджия 30338 (404)
395-1600 CT,NT,PM
Камила
Оливър Л. Гънтър, д-р (DIPL)

24 North Ellis Street
Camilla, GA 31730
(912) 336-7343
CT,DD,DIA,GP,NT,PU
Декатур
Naima ABD Elghany, MD (P)

3455H North Druid Hill Road
Decatur, GA 30033 (404) 639-3385
A,CD,IM,PH,PM,PUD
Уорнър Робинс
Терил Дж. Шнайдер, MD (P)

Suite 19
205 Dental Drive
Warner Robins, GA 31088
(912) 929-1027
A,CT,FP,NT,PM,PMR
ХАВАЙ
Кайлуа Кона
Клифтън Арингтън, MD (P)
PO Box 649
Kealakekua, HI 96750
(808) 322-9400
BA,CT,FP,NT,PM
Айдахо
Кьор д'Ален
Чарлз Т. Макгий, д-р (P)
Suite 108
1717 Lincolnway
Coeur d'Alene, ID 83814
(208) 664-1478
A,CT,NT,OME,PM
Nampa
John O. Boxall, MD (P)
824 - 17th Avenue South
Nampa, ID 83651 (208)
466-3517 AC,CT,GP,HYP
Stephen Thornburgh, DO (P)

824 - 17th Avenue South
Nampa, ID 83651 (208)
466-3517 AC,CT,HOM,OS
Sandpoint
K. Peter McCallum, MD (DIPL)
2500 Selle Road
Sandpoint, ID 83864
(208) 263-5456
CT,NT,MM,OME,PM
ИЛИНОЙС
Arlington Heights
Terrill K. Haws, DO (D/C)
Suite 111
121 South Wilke Road
Arlington Heights, IL 60005
(708) 577-9451
CT,DD,FP,GP,OSM
Уилям Дж. Мауер, DO, FACAM (DIPL)

3401 North Kennicott Avenue
Arlington Heights, IL 60004
(800) 255-7030 ФАКС (708)
255-7700 CT,DIA,GP,NT,OSM,PM
полярно сияние
Томас Хеселинк, MD (D/C)

Suite 1735
888 South Edgelawn Drive
Aurora, IL 60506 (708)
844-0011 ФАКС (708)
844-0500
A,Candida,CT,GP,NT,PM
Белвидер
М. Пол Домърс, MD (P)

554 South Main Street
Belvidere, IL 61008
(815) 544-3112
AR,AU,CT,MM,PM
Чикаго
Разван Рентеа, MD (P)
3354 Северна Паулина

Чикаго, IL 60657
(312) 549-0101
GP,MM,PM
Downers Grove
Гилермо Джустиниано, д-р (P)
1430 Parrish Court
Downers Grove, IL 60515
(708) 964-8083 (Без
препоръки)
Женева
Richard E. Hrdlicka, MD (D/C)
Suite 206
302 Randall Road
Geneva, IL 60134
(708) 232-1900
A,BA,FP,NT,PM,YS
Глен Елин
Робърт С. Уотърс, MD (DIPL)
739 Roosevelt Road
Glen Ellyn, IL 60137
(708) 790-8100
CT,OME,PM
Homewood
Фредерик Вайс, д-р
3207 West 184th Street
Homewood, IL 60430
Метамора
Стивън К. Елсасер, DO, FACAM (DIPL)
205 South Engelwood
Metamora, IL 61548
(309) 367-2321
ФАКС (309) 367-2324
CT,GP,HO,NT,OSM,PM
Молин
Terry W. Love, DO (DIPL)
2610 - 41st Street Moline, IL
61252 (309) 764-2900
CT,NT,PM
Оук Парк
Paul J. Dunn, MD (D/C)
715 Lake Street
Oak Park, IL 60301
(708) 383-3800
CT,HGL,NT,OSM,PM,YS
Отава
Тери У. Лав, DO (DIPL)
645 West Main
Ottawa, IL 61350
(815) 434-1977
AR,CT,GP,OSM,PM,RHU
Уудсток
Джон Р. Тамбоун, д-р (P)
102 East South Street
Woodstock, IL 60098
(815) 338-2345
A,CT,GP,HYP,NT,PM
Сион
Peter Senatore, DO (P)
1911 - 27th Street Zion,
IL 60099 (708) 872-8722
CT, FP, GP
Индиана
Кларксвил
Джордж Уолвъртън, д-р (DIPL)

647 Eastern Boulevard
Clarksville, IN 47130
(812) 282-4309
CD,CT,FP,GYN,PD,PM
Евансвил
Харолд Т. Спаркс, DO (D/C)

3001 Washington Avenue
Evansville, IN 47714 (812)
479-8228 A,AC,BA,CT,FP,PM
Highland
Cal Streeter, DO (DIPL)
9635 Saric Court
Highland, IN 46322
(219) 924-2410
ФАКС (219) 924-9079
A,CD,CT,FP,OSM,PM
Индианаполис
Дейвид А. Дарбро, д-р (DIPL)
2124 East Hanna Avenue
Indianapolis, IN 46227
(317) 787-7221
A,AR,CT,DD,FP,PM
Мурсвил
Норман Е. Уитни, DO (P)

PO Box 173
Mooresville, IN 46158
(317) 831-3352
AR,CD,DD,DIA,FP,NT
Саут Бенд
Дейвид Е. Търфлър, DO (P)
336 West Navarre Street
South Bend, IN 46616
(219) 233-3840
A,FP,GP,HGL,OBS,OSM
Valparaiso
Myrna D. Trowbridge, DO (D/C)
850-C Marsh Street
Valparaiso, IN 46383
(219) 462-3377
AC,AR,CT,GP,NT,OSM
Айова
Де Мойн
Бевърли Розенфелд, DO (P)
Suite 10
7177 Hickman Road
Des Moines, IA 50322
(515) 276-0061
GP,HGL,NT,OS,PM,YS
Sioux City
Horst G. Blume, MD (P)
700 Jennings Street
Sioux City, IA 51105
(712) 252-4386
Neurology,S
КАНЗАС
Андовър
Стивънс Б. Акер, д-р (DIPL)

Suite D
310 West Central
PO Box 483
Andover, KS 67002
(316) 733-4494
CT,DD,FP,MM,PM
Garden City
Terry Hunsberger, DO (P)
602 North 3rd
PO Box 679
Garden City, KS 67846
(316) 275-7128
BA,CT,FP,NT,OSM,PM
Хейс
Рой Н. Нийл, MD (P)
105 West 13th
Hays, KS 67601
(913) 628-8341
BA,CD,CT,DD,NT,PM
Канзас Сити
Джон Гембъл, младши, DO (D/C)
1509 Quindaro
Kansas City, KS 66104
(913) 321-1140
DD,DIA,FP,GP,NT,OSM
КЕНТЪКИ
Берия
Едуард К. Аткинсън, д-р

PO Box 3148
Berea, KY 40403
Bowling Green
John C. Tapp, MD (P)
414 Old Morgantown Road
Bowling Green, KY 42101
(502) 781-1483
CT,GYN,MM,P,PD,RHU
Луисвил
Кърк Морган, д-р (DIPL)

9105 US Highway 42
Louisville, KY 40059
(502) 228-0156
CD,CT,FP,MM,NT,YS
Никълъсвил
Walt Stoll, MD (P)
6801 Danville Road
Nicholasville, KY 40356
(606) 233-4273 CT,FP,NT,PM
Съмърсет
Стивън С. Китек, д-р (P)

1301 Pumphouse Road
Somerset, KY 42501
(606) 678-5137
FP,IM,PD,PM
ЛУИЗИАНА
Батън Руж Стив

Куплески, д-р
5618 Bayridge
Baton Rouge, LA 70817
Чалмет
Сародж Т. Тампира, д-р (P)

812 East Judge Perez
Chalmette, LA 70043
(504) 277-8991
CD,DD,DIA,IM
Мандевил
Рой М. Монталбано, д-р (P)

4408 Highway 22
Mandeville, LA 70448
(504) 626-1985
CT,FP,NT,PM
Начиточес
Филип Мичъл, д-р (P)

407 Bienville Street
Natchitoches, LA 71457
(318) 357-1571 или (800) 562-6574
FP
Нюелтън
Джоузеф Р. Уитакър, MD (P)

PO Box 458
Newellton, LA 71357
(318) 467-5131
CT,GP,IM
Нова Иберия
Адонис Дж. Доминг, д-р (D/C)

Suite 600
602 North Lewis
New Iberia, LA 70560
(318) 365-2196 GP
Ню Орлиънс
Джеймс П. Картър, д-р (P)

1430 Tulane Avenue

Ню Орлиънс, LA 70112
(504) 588-5136
GP, NT, PM
Shreveport
R. Denman Crow, MD (P)
Suite 222
1545 Line Avenue
Shreveport, LA 71101
(318) 221-1569
A,FP,GP,GYN,PM,PUD
МЕЙН
Ван Бюрен
Джоузеф Сир, MD (P)

62 Main Street
Van Buren, ME 04785
(207) 868-5273
CT,GP,OBS
МЕРИЛЕНД
Лоръл
Пол В. Бийлс, д-р (P)

Suite 205
9101 Cherry Lane Park
Laurel, MD 20708 (301)
490-9911 CT,FP,NT,PM
Пайксвил
Алън Р. Габи, д-р (P)

31 Walker Avenue
Pikesville, MD 21208
(410) 486-5656
GP,NT,PM,YS
Сребърна
пролет Харолд Гудман, DO (P)
Suite 405B
8609 Second Avenue
Silver Spring, MD 20910
(301) 881-5229
AC,AU,CT,OS,PMR
МАСАЧУЗЕТС
Барнстейбъл
Майкъл Янсън, MD, FACAM (DIPL)
275 Mill Way
PO Box 732 Barnstable, MA 02630
(508) 362-4343 ФАКС (617)
661-8651 A,CD,CT,NT,OME,YS
Кеймбридж
Майкъл Янсън, MD, FACAM (DIPL)
2557 Massachusetts Avenue
Cambridge, MA 02140 (617)
661-6225 ФАКС (617)
661-8651 A,CD,CT,NT,OME,YS
Хановер
Ричард Коен, д-р (DIPL)
Suite
1 51 Mill
Street Hanover, MA
02339 (617)
829-9281 A,CD,CT,NT,PM,YS
Лоуел
Светлана Кауфман, д-р (P)

Suite 323
24 Merrimack Street
Lowell, MA 01852 (508)
453-5181
A,AC,GER,GP,PM,RHI
Нютон
Карол Енглендър, д-р (P)
1340 Center Street
Newton, MA 02159
(617) 965-7770
A,EM,FP,NT,PM
West Boylston N.
Thomas La Cava, MD (D/C)
Suite 107
360 West Boylston Street
West Boylston, MA 01583
(508) 854-1380 NT,PD,PM
Уилямстаун
Рос С. Макконъл, д-р
732 Main Street
Williamstown, MA 01267
(413) 663-3701 DD,HO,NT,PM
МИЧИГАН
Атланта
Лео Модзински, DO, MD (DIPL)
100 West State Street
Атланта, Мичиган
49709 (517) 785-4254
ФАКС (517) 785-2273
BA,CT,FP,GP,NT,OSM
Bay City
Doyle B. Hill, DO (P)
2520 North Euclid Avenue
Bay City, MI 48706 (517)
686-5200 A,CT,FP,GP,NT,OSM
Farmington Hills
Paul A. Parente, DO (DIPL)
30275 Thirteen Mile Road
Farmington Hills, MI 48334
(313) 626-9690 BA,CT,GP,PM
Албърт Дж. Скарчил, DO (DIPL)

30275 Thirteen Mile Road
Farmington Hills, MI 48334
(313) 626-9690
BA,CT,FP,GP,MM,OSM,PM
Кремък
Уилям М. Бърнард, DO (P)

1044 Gilbert Street
Flint, MI 48532
(313) 733-3140
A,CT,FP,GER,OSM,PM
Кенет Ганапини, DO (P)

1044 Gilbert Street
Flint, MI 48532
(313) 733-3140
FP,GP,OSM,PM,YS
Гранд Хейвън
Е. Дуейн Пауърс, DO (DIPL)

пощенска кутия 170
Гранд Хейвън, Мичиган 49417

Grand Rapids
Grant Born, DO (DIPL)
2687 - 44th Street SE
Grand Rapids, MI 49512
(616) 455-3550
A,CT,FP,GYN,PM,PMR
Липа
Марвин Д. Пенуел, DO (DIPL)
319 South Bridge Street
Linden, MI 48451 (313)
735-7809
A,CT,FP,GE,GYN,OSM
Понтиак
Ваагн Агбабиан, DO (P)
Suite 1105
28 North Saginaw Street
Pontiac, MI 48058 (313)
334-2424
CT,DD,DIA,GER,IM,OME
Сейнт Клер Шорс

Ричард Е. Тапърт, DO (DIPL)
23550 Harper
St. Clair Shores, MI 48080
(313) 779-5700 CT,GP,NT,PM
Уилямстън
Селдън Нелсън, DO (P)
4386 North Meridian Road
Williamston, MI 48895
(517) 349-2458
AR,CT,GP,NT,OSM
МИНЕСОТА
Минеаполис
Майкъл Доул, MD (D/C)
Suite 350
10700 Old County Road 15
Minneapolis, MN 55441 (612)
593-9458 FP,PM,YS
Жан Р. Екърти, д-р (DIPL)

Suite 350
10700 Old County Road 15
Minneapolis, MN 55441 (612)
593-9458 CT,IM,NT,OME,PM
Тайлър Кийт Дж. Карлсън, MD (D/C)

210 Highland Court
Tyler, MN 56178
(507) 247-5921
AC,CT,GP
Wayzata FJ
Durand, MD (D/C)
3119 Groveland School Road
Wayzata, MN 55391 (Без
препоръки)
MSC Durand, MD
3119 Groveland School Road
Wayzata, MN 55391 (Без
препоръки)
МИСИСИПИ
Студена вода
Правинчандра Пател, д-р (P)

PO чекмедже
DD Coldwater, MS
38618 (601) 622-7011
CT,FP
Колумб
Джеймс Х. Самс, MD (D/C)

1120 Lehmburg Road
Columbus, MS 39702
(601) 327-8701
AN,CT,GP
Ocean Springs
James H. Waddell, MD (P)
1520 Government Street
Ocean Springs, MS 39564
(601) 875-5505 AC,AN,AU,CT
Шелби
Робърт Холингсуърт, д-р (DIPL)
Чекмедже
87 901 Forrest
Street Shelby, MS
38774 (601)
398-5106 CT,FP,GYN,OBS,PD,S
МИСУРИ
Фест
Джон Т. Швент, DO (D/C)

1400 Truman Boulevard
Festus, MO 63028
313
(314) 937-8688
A,CT,FP,NT,OBS,OSM
Флорисант
Типу Султан, д-р (P)

11585 West Florissant
Florissant, MO 63033
(314) 921-7100
A,AR,CT,HGL,PM
Независимост
Лорънс Дорман, DO (P)
9120 East 35th Street
Independence, MO 64052
(816) 358-2712
AC,CT,MM,OSM,PM
Джеймс Е. Суон, DO (DIPL)

2116 Sterling
Independence, MO 64052
(816) 833-3366
CD,CT,DD,FP,IM,S
Канзас Сити
Едуард У. Макдона, DO, FACAM (DIPL)
2800-A Kendallwood Parkway
Kansas City, MO 64119 (816)
453-5940 ФАКС (816) 453-1140
CD,CT,DD,FP,HO,PM
Джеймс Роуланд, DO (P)

8133 Wornall Road
Kansas City, MO 64114
(816) 361-4077
AC,CT,DD,GP,HYP,OSM
Charles J. Rudolph, DO, Ph.D., FACAM (DIPL)

314
2800-A Kendallwood Parkway

Канзас Сити, Мисури
64119 (816) 453-5940
ФАКС (816) 453-1140
CD,CT,DD,FP,HO,PM
Спрингфийлд
Уилям С. Съндервирт, DO (P)
2828 North National
Springfield, MO 65803
(417) 869-6260
CT,DIA,GP,OSM,PM,S
Св. Луис
Харви Уокър, младши, MD, Ph.D., FACAM (DIPL)

138 North Meramec Avenue St.
Louis, MO 63105 (314) 721-7227
CT,DIA,HGL,IM,NT,PM
Стоктън
William C. Sunderwirth, DO (P)
307 South Street
Stockton, MO 65785
(417) 276-3221
CT,DIA,GP,OSM,PM,S
Съливан
Роналд Х. Скот, DO (P)
750 Pascal Street
Sullivan, MO 63080
(314) 468-4932
GER,GP,GYN,NT,OSM,PM
съюз
Клинтън К. Хейс, DO (D/C)
100 West Main
315
Union, MO 63084
(314) 583-8911
CT, GP
НЕБРАСКА
Омаха
Eugene C. Oliveto, MD (P)
Suite 208
8031 West Center Road
Omaha, NE 68124 (402)
392-0233
CT,HYP,NT,P,PM,PO
ред
Отис У. Милър, MD (D/C)
408 South 14th Street
Ord, NE 68862 (308)
728-3251 CT,FP,NT,P,YS
НЕВАДА
Incline Village W.
Douglas Brodie, MD (D/C)
848 Tanager
Incline Village, NV 89450
(702) 832-7001
DD,FP,GP,IM,NT,PM
Лас Вегас
Ji-Zhou (Joseph) Kang, MD (P)
5613 South Eastern
Las Vegas, NV 89119
(702) 796-2992
A,AC,GP,IM,NT
316
Пол Макгъф, д-р

Suite 903
3930 Swenson
Las Vegas, NV 89106
Робърт Д. Милн, д-р (P)

Suite 446
501 South Rancho
Las Vegas, NV 89106
(702) 385-1999
A,AC,CT,FP,NT,PM
Тери Пфау, DO (P)

Suite 446
501 South Rancho Drive Las
Vegas, NV 89106 (702)
385-1999 A,AC,CT,OSM
Робърт Ванс, DO (DIPL)

Suite F2
801 South Rancho Drive Las
Vegas, NV 89106 (702)
385-7771 A,CT,HO,MM,OSM,PM
Рено
Дейвид А. Едуардс, д-р (P)
Suite A7
6490 South McCarran Boulevard
Reno, NV 89509 (702) 827-1444
A,AC,CT,DD,PM,YS
Майкъл Л. Гербер, д-р (DIPL)

3670 Grant Drive
Reno, NV 89509
317
(702) 826-1900
CT,MM,OME
Доналд Е. Соли, MD (D/C)

708 North Center Street
Reno, NV 89501 (702)
786-7101
A,AR,CT,HGL,HO,PUD
Yiwen Y. Tang, MD (P)

380 Brinkby
Reno, NV 89509
(702) 826-9500
A,CD,CT,HGL,HO,PM
НЮ ДЖЪРСИ
Блумфийлд
Маджид Али, д-р (D/C)

320 Belleville Avenue
Bloomfield, NJ 07003
Cherry Hill
Allan Magaziner, DO (DIPL)
1907 Greentree Road
Cherry Hill, NJ 08003
(609) 424-8222 ФАКС
(609) 424-1832
CT,NT,OSM,PM
Денвил
Маджид Али, д-р (D/C)

Институт по превантивна
медицина 95 East Main Street
Denville, NJ 07834 (201) 586-4111
ФАКС (201) 743-1354
318
A, PM, патология
Едисън
CY Лий, MD (DIPL)
952 Amboy Avenue
Edison, NJ 08837
(908) 738-9220 ФАКС
(908) 738-1187
A,AR,AU,CT,DD,OME
Ралф Лев, MD, MS, FACAM (DIPL)

952 Amboy Avenue
Edison, NJ 08837
(908) 738-9220 ФАКС
(908) 738-1187 CD,CT,S
Ричард Б. Менаше, DO (D/C)

15 South Main Street
Edison, NJ 08837 (908)
906-8866
A,CD,CT,HGL,NT,YS
Елизабет
Gennaro Locurcio, MD (P) 610
- 3rd Avenue Elizabeth, NJ
07202 (908) 351-1333
A,AC,AU,CT,FP,HYP
Ортли Бийч
Чарлз Харис, MD (P)
1 Ortley Plaza
Ortley Beach, NJ 08751
(908) 793-6464
A,BA,CT,DD,FP,GER
Риджууд
319
Констанс Алфано, д-р (P)

74 Oak Street
Ridgewood, NJ 07450
(201) 444-4622 A
(храна), Candida, CT
Skillman
Ерик Брейвърман, MD (D/C)
100-102 Tamarck Circle
Skillman, NJ 08558 (609)
921-1842 A,CT,DD,FP,IM,PM
West Orange
Faina Munits, MD (DIPL)
51 Pleasant Valley Way
West Orange, NJ 07052
(201) 736-3743
A,CD,DD,DIA,HGL,PM
НЮ МЕКСИКО
Албакърки Ралф
Дж. Лучани, DO (DIPL)
Suite G
2301 San Pedro NE
Albuquerque, NM 87110
(505) 888-5995
AC,AU,CT,FP,OSM,PM
Джералд Паркър, DO (P)

Suite D
6208 Montgomery Boulevard NE
Albuquerque, NM 87109 (505)
884-3506 A,AC,AR,CT,GP,HO
320
Джон Т. Тейлър, DO (P)

Suite
D 6208 Montgomery Boulevard
NE Albuquerque, NM 87109
(505) 884-3506 A,AC,AR,CT,GP,HO
Розуел
Annette Stoesser, MD (P)

112 South Kentucky
Roswell, NM 88201
(505) 623-2444
A,CT,DD,DIA,FP,NT
НЮ ЙОРК
Бронкс
Richard Izquierdo, MD (P)

Lower Level
1070 Southern Boulevard
Bronx, NY 10459 (212)
589-4541 A,FP,GP,NT,PD,PM
Бруклин
Дженаро Локурсио, д-р (P)
2386 Ocean Parkway
Brooklyn, NY 11223
(718) 336-2291
A,AC,AU,CT,FP,HYP
Д-р Цилия Сорина (P)

2026 Ocean Avenue
Brooklyn, NY 11230
(718) 375-2600
GP,NT,PM
321
Майкъл Теплицки, д-р (P)

415 Oceanview Avenue
Brooklyn, NY 11235 (718)
769-0997 ФАКС (718)
646-2352 BA,CD,DIA,IM,PM
Павел Юцис, д-р (D/C)

Brooklyn, NY 11204
(718) 259-2122 ФАКС
(718) 259-3933
A,CT,FP,NT,PD,PM,YS
Източна поляна
Кристофър Калапаи, DO (D/C)

1900 Hempstead Turnpike
East Meadow, NY 11554
(516) 794-0404
A,CT,FP,NT,OSM,YS
Соколар
Reino Hill, MD (P)

230 West Main Street
Falconer, NY 14733
(716) 665-3505 CT,FP,PM
Голям врат
Мери Ф. Ди Рико, д-р (P)

1 Kingspoint Road
Great Neck, NY 11024
Хънтингтън
Серафина Корсело, MD, FACAM (DIPL)
175 Източна главна улица
322
Хънтингтън, Ню Йорк
11743 (516) 271-0222
ФАКС (516) 271-5992
CT,DD,MM,NT,OME,PM
Лорънс
Мичъл Кърк, д-р (P)
310 Broadway
Lawrence, NY 11559
(516) 239-5540
CT,FP,GER,NT,OME,PM
Масена
Боб Снайдър, MD (D/C)
HC 61, Box 43D
Massena, NY 13662
(315) 764-7328 A,CT,FP
Ню Йорк
Робърт С. Аткинс, д-р (DIPL)

152 East 55th Street
New York, NY 10022
(212) 758-2110
CT,HGL,OME
Серафина Корсело, MD, FACAM (DIPL)

Suite 1202
New York, NY 10019
(212) 399-0222
CT,DD,MM,NT,OME,PM
Роналд Хофман, MD, FACAM (DIPL)

40 East 30th Street
Ню Йорк, Ню Йорк
10016 (212) 779-1744
323
ФАКС (212) 779-0891

A,FP,HGL,NT,PM
Уорън М. Левин, д-р (DIPL)

444 Park Avenue South/30th Street
New York, NY 10016 (212) 696-1900
ФАКС (212) 213-5872
A,AC,CT,NT,OME,PM
Ниагарския
водопад Пол Кътлър, MD, FACAM (DIPL)
652 Elmwood Avenue
Niagara Falls, NY 14301
(716) 284-5140 ФАКС
(716) 284-5159 A,CT,NT
Orangeburg
Нийл Л. Блок, MD (P)
14 Prei Plaza
Orangeburg, NY 10962
(914) 359-3300
A,CD,FP,IM,NT,PO
Plattsburgh
Driss Hassam, MD (P)
50 Court Street
Plattsburgh, NY 12901
(518) 561-2023 GE,S
Райнбек
Кенет А. Бок, MD, FACAM (DIPL)
108 Montgomery Street
Rhinebeck, NY 12572
(914) 876-7082
324
ФАКС (914) 876-4615

A,CD,CT,FP,NT,PM
страдам
Майкъл Б. Шахтер, MD, FACAM (DIPL)

Suite 202
Two Executive Boulevard
Suffern, NY 10901 (914)
368-4700 ФАКС (914)
368-4727 A,CT,NT,PO
Уотървлиет
Rodolfo T. Sy, MD (D/C)

1845 - 6th Avenue
Watervliet, NY 12189 (518)
273-1325 AC,CT,GP,PMR,WR
Уестбъри
Савелий Юрковски, д-р (P)
309 Madison Street
Westbury, NY 11590
(516) 333-2929
A,CD,CS,CT,NT,PM
СЕВЕРНА КАРОЛИНА
Абърдийн
Кийт Е. Джонсън, д-р (P)

188 Quewhiffle
Aberdeen, NC 28315
(919) 281-5122
DD,GER,GP,NT,PM,PMR
Лестър
Джон Л. Леърд, д-р (DIPL)

325
Маршрут 1, поле 7
Лестър, NC 28748
(704) 683-3101
A,CD,CT,FP,NT,PM
Стейтсвил
Джон Л. Леърд, д-р (DIPL)

Plaza 21 North
Statesville, NC 28677
(704) 876-1617 или (800) 445-4762
A,CD,CT,FP,NT,PM
СЕВЕРНА ДАКОТА
Гранд Форкс
Richard H. Leigh, MD (D/C)

2314 Library Circle
Grand Forks, ND 58201
(701) 775-5527
CT,GYN,MM,NT
Майнот
Brian E. Briggs, MD (D/C)

718 - 6th Street SW Minot,
ND 58701 (701) 838-6011
ОХАЙО
Акрон
Франсис Дж. Уейкман, MD (P)

544 “B” White Pond Drive
Akron, OH 44320 (216)
867-3787 A, Клинична
имунология, EM, YS
Блъфтън
326
L. Terry Chappell, MD, FACAM (DIPL)

122 Thurman Street
Bluffton, OH 45817
(419) 358-4627
ФАКС (419) 358-1855
AU,CT,FP,HYP,NT,PMR
Кантон
Джак Е. Слинглуф, DO (DIPL)
5850 Fulton Road NW
Canton, OH 44718
(216) 494-8641
CD,CT,FP,HGL,MM,NT
Синсинати
Тед Коул, DO (P)
9678 Cincinnati-Columbus Road
Cincinnati, OH 45241 (513)
779-0300 A,CT,FP,NT,OSM,PD
Кливланд
Джон М. Барон, DO (DIPL)
Suite 100
4807 Rockside
Cleveland, OH 44131
(216) 642-0082
CT,NT,PO
Джеймс П. Фракелтън, MD, FACAM (DIPL)

24700 Center Ridge Road
Cleveland, OH 44145
(216) 835-0104 ФАКС
(216) 871-1404
CT,HO,NT,PM
Дерик Лонсдейл, MD, FACAM (DIPL)

327

Кливланд, Охайо
44145 (216) 835-0104
ФАКС (216) 871-1404
NT, PD, PM
Дъглас Уикс, MD (D/C)

Cleveland, OH 44145 (216)
835-0104 ФАКС (216)
871-1404 AC,CT,HO,NT,PM,PMR
Колумб
Робърт Р. Хершнер, DO (P)

1571 East Livingston Avenue
Columbus, OH 43255 (614)
253-8733 FP,GP,GYN,IM,P,PD
Уилям Д. Мичъл, DO (P)

3520 Snouffer Road
Columbus, OH 43235
(614) 761-0555
CD,CT,GP,IM,OSM,PM
Дейтън
Дейвид Д. Голдбърг, DO (DIPL)
100 Forest Park Drive
Dayton, OH 45405 (513)
277-1722 CT,GP,OSM,PM
Ланкастър
Ричард Сиелски, д-р (P)

3484 Cincinnati-Zainsville Road
Ланкастър, Охайо 43130
328
(614) 653-0017
CT, FP, NT, PM
Paulding
Don K. Snyder, MD (P)
Route 2, Box 1271
Paulding, OH 45879
(419) 399-2045 CT,FP
Йънгстаун
Джеймс Вентреско младши, DO (P)
3848 Tippecanoe Road
Youngstown, OH 44511
(216) 792-2349
CT,FP,NT,OSM,RHU
ОКЛАХОМА
Дженкс
Леон Андерсън, DO (DIPL)

121 Second Street
Jenks, OK 74037
(918) 299-5039
CT,NT,OSM
Оклахома Сити
Чарлз Х. Фар, MD, Ph.D., FACAM (DIPL)
Suite 107
8524 South Western
Oklahoma City, OK 73139
(405) 632-8868 A,CT,NT,PM
Чарлз Д. Тейлър, MD (D/C)

3715 North Classen Boulevard
Оклахома Сити, OK 73118
329
(405) 525-7751
GP, GYN, OBS, PM, PMR
ОРЕГОН
Ашланд
Роналд Л. Питърс, MD (P)
1607 Siskiyou Boulevard
Ashland, OR 97520 (503)
482-7007 A,CT,DD,FP,NT,PM,YS
Юджийн
Джон Гамби, д-р (P)
Suite 140
66 Club Road
Eugene, OR 97401
(503) 686-2536
A,BA,CT,PM
Grants Pass
Джеймс Фицсимънс, младши, д-р (P)
591 Hidden Valley Road
Grants Pass, OR 97527 (503)
474-2166 A, CT
Салем
Терънс Хау Йънг, д-р (D/C)
1205 Wallace Road NW
Salem, OR 97304 (503)
371-1558 A,CT,GP,OSM,PM
ПЕНСИЛВАНИЯ
Алънтаун
330
Робърт Х. Шмид, DO (P)

Suite 303
1227 Liberty Plaza Building
Allentown, PA 18102 (215)
437-1959 CT,FP,NT,PM
D. Erik Von Kiel, DO (D/C)

Suite 200
Liberty Square Medical Center
Allentown, PA 18104 (215)
776-7639 CT,FP,MM,NT,OSM
Бангор
Франсис Дж. Синели, DO (P)
153 North 11th Street
Bangor, PA 18013 (215)
588-4502 CT,GP,HYP
Бедфорд
Бил Илингуърт, DO (P)

120 West John Street
Bedford, PA 15522
(814) 623-8414
AN,CT,GP,NT, Управление на болката
Витлеем
Сали Ан Рекс, DO (P)

1343 Easton Avenue
Bethlehem, PA 18018
(215) 866-0900
CT,GP,Occupational Medicine,OS,PM
Елизабеттаун
Денис Л. Гилбърт, DO (D/C)

331
50 North Market Street

Елизабеттаун, Пенсилвания
17022 (717) 367-1345
AC,CT,NT,OSM,PM
Фаунтинвил
Харолд Х. Байър, MD, Ph.D. (D/C)

Suite A-101
5045 Swamp Road
Fountainville, PA 18923
(215) 348-0443
AR,CT,DIA,S
Грийнсбърг
Ралф А. Миранда, MD (DIPL)
RD #12, Box 106
Greensburg, PA 15601
(412) 838-7632 ФАКС
(412) 836-3655
CT,FP,NT,OME,PM
Хазълтън
Артър Л. Кох, DO (DIPL)
57 West Juniper Street
Hazleton, PA 18201
(717) 455-4747
CT,GP,PM
Индиана
Чандрика Синха, д-р (P)
1177 South Sixth Street
Indiana, PA 15701 (412)
349-1414 AC,CT,NT,PM,S
Macungle
D. Erik Von Kiel, DO (D/C)
332
7386 Alburtis Road

Macungle, PA 18062
(215) 967-5503
CT,FP,MM,NT,OSM
Мерцтаун
Conrad G. Maulfair, Jr., DO, FACAM (DIPL)

Box 71, Main Street
Mertztown, PA 19539
(215) 682-2104 ФАКС
(215) 682-6693 A,CT,HGL
Маунт Плезънт
Mamduh El-Attrache, MD (P)

20 East Main Street
Mt. Pleasant, PA 15666
(412) 547-3576
BA,CT,DIA,GER,OBS,PO
Нов град
Робърт Дж. Питърсън, DO

64 Magnolia Drive
Newtown, PA 18940
Северен Версай
Mamduh El-Attrache, MD (P)

215 Crooked Run Road
North Versailles, PA 15137
(412) 673-3900
BA,CT,DIA,GER,OBS,PO
Филаделфия
Фредерик Бъртън, д-р (P)
69 West Schoolhouse Lane
333
Филаделфия, Пенсилвания
19144 (215) 844-4660
CT,IM,NT,PM
Хосе Кастило, д-р

228 South 22nd Street
Philadelphia, PA 19103
(215) 567-5845, 46 и 47
Мура Галперин, д-р (P)

824 Hendrix Street
(215) 677-2337 CT,FP
П. Джаялакшми, д-р (DIPL)

6366 Sherwood Road
(215) 473-4226
A,AC,AR,BA,CT,DD,DIA
KR Sampathachar, MD (DIPL)
6366 Sherwood Road
(215) 473-4226
AC,AN,CT,DD,HYP,NT
Ланс Райт, MD (D/C)

3901 Market Street
(215) 387-1200
DD,END,HYP,NT,PM,PO
Quakertown
Harold Buttram, MD (DIPL)
5724 Clymer Road
Quakertown, PA 18951
(215) 536-1890
334
A, CT, FP, NT
Съмърсет
Paul Peirsel, MD (P)
RD 4, Box 257A
Somerset, PA 15541
(814) 443-2521
CT,Critical Care,Emergency Medicine,NT
ЮЖНА КАРОЛИНА
Колумбия
Теодор С. Розема, д-р (DIPL)
2228 Airport Road
Columbia, SC 29205
(803) 796-1702 или (800) 992-8350
CT,FP,NT,PM
Ландръм
Теодор С. Розема, д-р (DIPL)
1000 East Rutherford Road
Landrum, SC 29356 (803)
457-4141 или (800) 992-8350 ФАКС
(803) 457-4144 CT,FP,NT,PM
ТЕНЕСИ
Джаксън
С. Маршал Фрам, д-р (P)
135 Weatheridge Drive
Jackson, TN 38305
Мористаун
Доналд Томпсън, MD (P)
335
Morristown, TN 37816
(615) 581-6367
CT,FP,GER,GP,NT,PM
Нешвил
Стивън Л. Рейсман, д-р (D/C)
417 East Iris Drive
Nashville, TN 37204
(615) 383-9030
CT,GP,HGL,NT,PM,YS
ТЕКСАС
Аламо
Хърбърт Кар, DO (P)
PO Box 1179
Alamo, TX 78516
(512) 787-6668
CT,OSM,PM
Абилин
Уилям Ърби Фокс, д-р (P)
1227 North Mockingbird Lane
Abilene, TX 79603 (915) 672-7863
CT,DIA,GER,GP,PMS,S
Амарило
Джералд Паркър, DO (P)
4714 South Western
Amarillo, TX 79109
(806) 355-8263
A,AC,AR,CT,GP,HO
Джон Т. Тейлър, DO (P)

4714 South Western
Amarillo, TX 79109
336
(806) 355-8263
A,AC,AR,CT,GP,HO
Остин
д-р Владимир Ризов (П)
8311 Shoal Creek Boulevard
Austin, TX 78758 (512)
451-8149 AR,CT,DD,DIA,GP,IM
Далас
Brij Myer, MD (D/C)
Suite 222
4222 Trinity Mills Road
Dallas, TX 75287 (214)
248-2488
CD,DD,MM,PM,PUD
Майкъл Г. Самюелс, DO (D/C)

Suite 230
7616 LBJ Freeway
Dallas, TX 75251
(214) 991-3977
CT,NT,OSM,PM
Дж. Робърт Уинслоу, DO (P)

Suite 111
2815 Valley View Lane
Dallas, TX 75234 (214)
243-7711
A,CD,CT,END,PM,R
Дж. Робърт Уинслоу, DO (P)

2745 Valwood Parkway
Dallas, TX 75234 (214)
241-4614
A,CD,CT,END,PM,R
337
Ел Пасо
Едуард Дж. Ети, д-р (P)
3500 North Piedras
PO Box 31397 El
Paso, TX 79931
(915) 566-9361
AC,CT,IM,патология
д- р Франсиско Сото (DIPL)

Suite 100
424 Executive Center Boulevard
El Paso, TX 79902 (915) 534-0272
CD,CT,DD,HO,PM,S
Хюстън
Робърт Батъл, д-р (DIPL)
9910 Long Point
Houston, TX 77055
(713) 932-0552
A,BA,CD,CT,FP,HGL
Джером Л. Борохов, д-р (P)

Suite 504
8830 Long Point
Houston, TX 77055
(713) 461-7517
CD,CT,FP,HO,PM
Луис Е. Гереро, д-р (P)

Suite 150
2055 South Gessner
Houston, TX 77063
(713) 789-0133
AC,CT,FP,NT,PM,PO
Карлос Е. Носа, д-р (P)

338
3800 Tanglewild
Хюстън, Тексас 77063
(Няма препоръчани потребители)
Скромен
Джон П. Троубридж, MD, FACAM (DIPL)

Suite 205
9616 Memorial Boulevard
Humble, TX 77338 (713)
540-2329 ФАКС (713) 540-4329
A,CT,MM,NT,PM,YS
Кърбивил
Джон Л. Сешънс, DO (DIPL)
1609 South Margaret
Kirbyville, TX 75956 (409)
423-2166 CT,IM,OSM
Ла Порт
Роналд М. Дейвис, MD (P)

10414 West Main Street La
Porte, TX 77571 (713)
470-2930 CT,GP,PM
Ларедо
Рубен Берланга, д-р

649-B Dogwood Laredo,
TX 78041 (Без
препоръчани потребители)
Пекос
Рикардо Тан, MD (P)

423 Южна палма
339
Пекос, Тексас
79772 (915) 445-9090
AC,AU,CT,FP,NT,PM
Плано
Линда Мартин, DO (P)
Suite C
1524 Independence
Plano, TX 75075 (214)
985-1377 ФАКС (214)
612-0747 CT,GP,NT,PM
Сан Антонио
Джим П. Арчър, DO (P)
8434 Fredericksburg Road
Сан Антонио, Тексас 78229
(512) 615-8445 A,CT,HO,NT,PM
Рон Стогрин, д-р (P)

Suite 100
7334 Blanco Road
Сан Антонио, Тексас
78216 (512) 366-3637
ФАКС (512) 366-3638
A,CT,MM,NT,PD,YS
Уичита Фолс
Томас Р. Хъмфри, д-р (P)
2400 Rushing
Wichita Falls, TX 76308
(817) 766-4329 BA,FP,GP,HYP
ЮТА
340
Прово
Денис Харпър, DO (D/C)

Suite 11E
1675 North Freedom Boulevard
Provo, UT 84604 (801) 373-8500
A,CT,OSM,YS
Д. Ремингтън, MD (D/C)
Suite 11E
1675 North Freedom Boulevard
Provo, UT 84604 (801) 373-8500
A,CT,EM,FP
ВИРДЖИНИЯ
Анандейл
Сохини Патей, д-р (P)

Suite 207
7023 Little River Turnpike
Annandale, VA 22003 (703)
941-3606 A,CT,NT,PM
Хинтън
Харолд Хъфман, MD (D/C)

PO Box 197
Hinton, VA 22831
(703) 867-5242
CT,FP,PM
Мидлотиан
Питър К. Гент, DO (D/C)

11900 Hull Street
Midlothian, VA 23112
(804) 744-3551
341
CT, GP, OSM
Норфолк
Винсент Спекхарт, д-р (DIPL)

902 Graydon Avenue
Norfolk, VA 23507
(804) 622-0014 IM,
Медицинска онкология
Траут Дейл
Elmer M. Cranton, MD, FACAM (DIPL)

Ripshin Road, Box 44
Trout Dale, VA 24378
(703) 677-3631 ФАКС
(703) 677-3843
A,CD,CT,FP,HO,NT
ВАШИНГТОН
Белвю
Дейвид Бушер, д-р (P)

Suite 102
1370 - 116th NE
Bellevue, WA 98004-3825
(206) 453-0288 Клинична
екология/EM,GP,NT
Морис Стивънс, MD 5011

133-то място SE Bellevue,
WA 98006 (Без препоръки)
Bellingham
Robert Kimmel, MD (D/C)
Suite 104
4204 Meridian
Bellingham, WA 98226
342
(206) 734-3250
AC,CT,DD,FP,NT,PM
Феърчайлд
Джеймс П. Де Сантис, DO
8116 Palm Street
Fairchild AFB, WA 99011
Кент
Джонатан Райт, MD (P)

24030 - 132nd, SE Kent, WA
98042 (206) 631-8920
A,CT,END,FP,MM,NT
Къркланд
Джонатан Колин, д-р (DIPL)

Suite A-50
12911 120th Avenue NE
PO Box 8099 Kirkland, WA
98034 (206) 820-0547
ФАКС (206) 385-7703
CT,NT,PM
Порт Таунсенд
Джонатан Колин, д-р (DIPL)

911 Tyler Street
Port Townsend, WA 98368
(206) 385-4555 CT,NT,PM
Сиатъл
Майкъл Г. Веселаго, д-р (P)

217 North 125th
Seattle, WA 98133
343
(206) 367-0760
CT,FP,IM,MM,NT,PM
Spokane
Burton B. Hart, DO (P)
East 12104 Main
Spokane, WA 99206
(509) 927-9922
ФАКС (509) 927-9922
CT,OSM,PM
Ванкувър
Ричард П. Хюмер, д-р (P)

Сграда C-303
406 SE 131st Avenue
Vancouver, WA 98684
(206) 253-4445
A,CT,HGL,MM,NT,PM
Якима
Мъри Л. Блек, DO (P)
609 South 48th Avenue
Yakima, WA 98906
(509) 966-1780
A,CT,FP,GP,OSM
Yeim
Elmer M. Cranton, MD, FACAM (DIPL)
15246 Leona Drive SE
Yeim, WA 98597 (206)
894-3548 ФАКС (206)
894-2176
A,CD,CT,FP,HO,NT
ЗАПАДНА ВИРДЖИНИЯ
Бекли
344
Prudencio Corro, MD (P)

251 Stanaford Road
Beckley, WV 25801
(304) 252-0775
A,CT,RHI
Майкъл Костенко, DO (DIPL)

114 East Main Street
Beckley, WV 25801
(304) 253-0591
A,AC,CT,FP,OSM,PM
Чарлстън
Стив М. Зекан, д-р (P)

1208 Kanawha Boulevard East
Charleston, WV 25301 (304)
343-7559 CT,NT,PM,S
УИСКОНСИН
Green Bay
Eleazar M. Kadile, MD (D/C)
1538 Bellevue Street
Green Bay, WI 54311
(414) 468-9442 A,CT,P
Женевското езеро
Rathna Alwa, MD (DIPL)

717 Geneva Street
Lake Geneva, WI 53147
(414) 248-1430
AC,AR,BA,CT,HYP,IM
Милуоки
Уилям Дж. Фабер, DO (P)

345
6529 West Fond du Lac Avenue

Milwaukee, WI 53218
(414) 464-7680
Невро-мускулно-скелетна
Томас Хеселинк, MD (D/C)

Suite 202
10520 West Blue Mound Road
Milwaukee, WI 53226 (414) 259-1350
A,Candida,CT,GP,NT,PM
Робърт Р. Стокър, DO (DIPL)

2505 Mayfair Road
Milwaukee, WI 53226
Джери Н. Йи, DO (D/C)

2505 North Mayfair Road
Milwaukee, WI 53226 (414)
258-6282 BA,CT,GP,OSM
Уисконсин Делс
Робърт С. Уотърс, д-р (DIPL)
Race and Vine Streets
Кутия 357
Wisconsin Dells, WI 53965 (608)
254-7178
CT, OME, PM
Американски колеж за напредък в медицината

(ACAM) Лекари—международни
346
АВСТРАЛИЯ
Донвейл, Виктория
Р. Б. Алън, д-р (D/C)
5/90 Mitcham Road
Donvale, Виктория
3111 A,AC,CT,HGL,NT,PM
Госфорд, Нов Южен Уелс
Хедър М. Басет, д-р (P)

91 Donnison Street
Gosford, NSW 2250
CD,DD,GYN,NT,OSM,PMR
БЕЛГИЯ
Antwerpen
Didier Langouche, MD (D/C)
Rubenslei 17
2018 Antwerpen
CT
Гент
Мишел Де Майер, д-р (D/C)
Nekkersberglaan
11 9000 Гент
FP,GP,OS,PH
Свети Никола
A. De Bruyne, MD (D/C)
Ankerstraat 152B
2700 St. Niklaas
DD,FP,GER,GP,OBS,PM
БРАЗИЛИЯ
Амазонас
347
Фернандо М. де Соуза, д-р (P)

R. Fortaleza 203
Adrianopolis, Manaus
Amazonas CEP 69050
CT,NT,PM
Куритиба
Ослим Малина, д-р (P)

Rua Casemiro de Abreu 32
Куритиба, PR Бразилия 82
000 CT, Съдова хирургия
Флорианополис
Хосе П. Фигередо, д-р (P)
PCA Geturio Vargas, 20
Florianopolis, SC
CD,CT,GER,IM,NT,PM
Осорио-РС
Хосе Валдай де Соуза, д-р (P)

St. Mal Floriano 1012 s/
Iron 1 до 9 Osorio-RS
95520 CD,CT,DD,GER,GP,PM
Pelotas-RS
Антонио К. Фернандес, д-р (P)

Rua Santa Tecia 470A
Pelotas, RS 96010
CD,CT,GER,GP,IM,PM
Порто Алегре
Мойсес Ходара, MD (P)
Rua Vigario Jose Inacio
368, Sala 102 Porto Alegre-
RS
348
CS,CT,DD,FP,GP,RHU
Carlos JP de Sa, MD (P)

Марсилио
Диас-1056 Порто
Алегре-RS 90060 CD,CT,DIA,HGL,S
Рио Прето
AO Passos Correa, MD (P)

Ave. Alberto Andalo
3314 Sao Jose do Rio Preto
CEP: 15015
CD,CT,GER,IM,NT,PM
Сао Пауло
Гилерме Дюшер, д-р (P)

Rua Borges,
Lagoa 1231/2° Andares
Сао Пауло
CT, PM, S
Фернандо Л. Флакер, MD (D/C)

Rua Prof. Artur Ramos
183y33, Сао Пауло
CS,CT,DD,GER,IM,PM
Серхио Вайсман, д-р (P)

Rua Hilo Torres 123
Сао Пауло, SP 04650
CD,CT,DD,GER,IM,PM
КАНАДА
*БРИТАНСКА КОЛУМБИЯ*
Арджента
Робърт Суини, MD (D/C)
Обща доставка
349
Арджента, BC V0G 1B0

CT,P
Ерингтън
Джордж Барбър, MD (D/C)
Box 234
Errington, BC V0R 1V0
CT,GP
Келоуна
Алекс А. Нийл, д-р (D/C)

205 Rutland Road
Kelowna, BC V1X 3B1
CT,GP,HYP,NT
Ванкувър
Кевин Р. Нолан, д-р (D/C)

205/2786 West 16th Avenue
Vancouver, BC V6K 3C4
A,FP,NT,PM,PO,YS
Саул Пилар, д-р (D/C)

205/2786 West 16th Avenue
Vancouver, BC V6K 3C4
A,DD,HYP,NT
Доналд У. Стюарт, MD (D/C)

2184 West Broadway, #435
Vancouver, BC V6K 2E1
CT,GP
Zigurts Strauts, MD (D/C)

3077 Granville Street, #201
Vancouver, BC V6H 3J9
AC,CT,FP,термография, манипулативна терапия
Виктория
Дийн Робъртс, д-р (P)

350
1041 Chamberlain Street

Victoria, BC V8S 4C1
A,CT,NT,PM
*МАНИТОБА*
Уинипег
Хауърд Н. Рийд, MD (P)
302 Lamont Boulevard
Winnipeg, Manitoba R3P 0G1
*ОНТАРИО*
Blythe
Richard W. Street, MD (D/C)
Box 100, Gypsy Lane
Blythe, Ont. N0M 1H0
GP,NT,PM
Сарния
Назир Велани, д-р (P)
241 Wellington Street
Sarnia, Ont. N7T 1G9
CT,NT,PM
Смитс Фолс
Клеър Миниели, MD (D/C)
33 Williams Street East
Smiths Falls, Ont. K7A 1C3
AN,CT,GP,NT
Уилоудейл
Пол Кътлър, MD, FACAM (DIPL)
Апартамент Б-4
4841 Yonge Street

Willowdale, Ont. M2N 5X2
A,CT,NT
351
ДАНИЯ
Орхус
Кърт Кристенсен, д-р (DIPL)

Fredenstorv 8-1
8000 Aarhus C
AC,CT,GP,NT
Брус П. Кайл, д-р (P)

Sydtoften 35
8260 Орхус
CT,GP,NT,OME,PM
Хумлебек
Йорген Ругаард, д-р (D/C)

23 Kystvej
3050 Humlebaek
Лингби
Клаус Ханке, д-р (DIPL)
Lyngby Hovedgade 171
DK-2800 Lyngby
CT,FP,GP,NT,OSM,PM
Skodsborg Bo
Mogelvang, MD (P)
Strandvejen 123-135
DK-2942 Skodsborg
CT,NT,PM
Niels Ove Pedersen, MD (P)

Strandvejen 123-135
DK-2942 Skodsborg
AN,CD,CT,IM,NT,PM
Vejle
Knut T. Flytlie, MD (D/C)
352
Глудсминдевей 39
DK-7100 Вайле
A,AC,AU,GP,OSM,PM
Вирус
Пиер Егерс-Лура, д-р (P)

Furesoevej 141
DK-2830 Вирус
AC,CT,NT
ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА
Санто Доминго
Антонио Панокия, д-р (P)
Suite 201
Ave. 27 de Febrero
Santo Domingo 6
CT,NT,PM
ЕГИПЕТ
Кайро
Elham G. Behery, MD (P)

94 Sarwat Street, Orman
Кайро
A,DIA,END,HGL,MM,RHU
АНГЛИЯ
Кент
Ф. Шеландер, д-р (P)

8 Chilston Road
Tunbridge Wells
Kent TN4 9LT
CT,GP,HO,MM,NT,PM
Западен Съсекс
353
Сими Хана, д-р (P)

34 St. Agnes Road
East Grinstead
West Sussex RH193RP
HOM,NT
ФРАНЦИЯ
Париж
Бруно Крусол, MD (P)

4 Rue Des Belles Feuilles
75016 Париж CT,NT,PM,S
Пол Мусарела, д-р (D/C)

96 Rue de Miromesnil
75008 Париж
GER,NT,PM,S
ГЕРМАНИЯ
Bad Fussing
Карл Хайнц Каспърс, MD (P)
Beethovenstrasse
1 D 8397 Bad Fussing
NT,PM
Бад Щебен
Хелмут Келер, д-р (P)
Am Reuthlein 2
D 8675 Bad Steben
IM, Oncology, PD, S
Ротах-Егерн Клаус
Мартин, д-р (P)
PO Box 244
8183 Rottach-Egern
354
CT,DD,GER
Верне
Йенс-Рюдигер Колац, д-р (P)
Fuerstenhofklinik
Fuerstenhof 2 D
4712 Werne
AC,CT,DD,GER,HO,PM
ИНДОНЕЗИЯ
Бандунг
Бендж. Widjajakusuma, MD (P)
Pasirkaliki 115
Bandung 40172
CD,DIA,GER,IM,NT,PUD
Джакарта
Маймуна Афанди, д-р (DIPL)
Suite 13
Jalan Gandaria 8
Kebayoran-Baru
Jakarta-Selatan
CD,CT,DD,PD
Adjit Singh Gill, MD (P)

Suite 27A
Jalan Tanah Abang V
Jakarta CD,CT,PM
Yahya Kisyanto, MD (DIPL)

71 Diponegoro
Jakarta
CD,CT,DIA,GER,IM,PMR
ИТАЛИЯ
355
Микеле Бало, д-р (P)

Via Ruggero Settimo, 55
90139 Палермо
CD,CT,GER,IM,PM,PMR
МАЛАЙЗИЯ
Mohamed SA Ishak, MD (P)
40 Jalan Kee Ann,
75100 Melaka
Западна Малайзия
FP,GP,RHI
МЕКСИКО
Чихуахуа
H. Berlanga Reyes, MD (DIPL)

Антонио де Монтес 2118
Полковник Сан Фелипе
Чихуахуа, Chih. 31240
CT,GER,GP,PM
Гуадалахара, Халиско
Елеазар А. Караско, MD (P)
Chapultepec Norte 140-203
Guadalajara, Jalisco 44600
CT,GP,GYN,OBS,S
Ф. Наварес Мерино, д-р (DIPL)

Лопес Матеос Nte. 646, SH
Гуадалахара, Халиско 44680
CT,NT,PM
Хуарес, Чихуахуа Х.
Берланга Рейес, д-р (DIPL)
Insurgentes 2516
Cd. Хуарес, Чихуахуа 32330
CT,GER,GP,PM
356
Francisco Soto, MD (D/C) 16

септември, 2215 32030 Cd.
Хуарес
CD,CT,DD,HO,PM,S
Матаморос, Тамп.
Франк Моралес, старши, MD
(P) 1a y Nardos, Cal. Jardin H.
Matamoros, Tamp.
CT,DD,NT,PM
Тихуана
Франсиско Рике, MD (P)
Azucenas 15
Frac. дел Прадо
Тихуана, пр.н.е
AC,AR,CT,DD,NT,PM
Родриго Родригес, д-р (D/C)

Azucenas 15
CD,CT,DD,GER,MM,PM
Роберто Тапиа, д-р (P)

Azucenas 15
CT,DD,END,MM,NT,PM
Тореон, Коауила Карлос

Лопес Морено, MD (P)
Tulipanes 475
Col. Torreon, Jardin
Torreon, Coahuila 27200
CT,NT,PM
357
ХОЛАНДИЯ
Билтовен
CJM Broekhuyse, MD (D/C)

Hobbemalaan
11 3723 EP
Bilthoven AC,AU,CT,DD,GP,NT,PM
Етен-Льор
Питър Зеегерс, д-р (P)

Beatrixpark
20 4872 BJ Etten-
Leur A,CD,CT,DD,GP
Харлем
Едуард Шведен, д-р (DIPL)

Kenaupark
22 2011 MT
Haarlem CT,DD,NT,OS,PM
Дърк ван Лит, д-р (DIPL)

Kenaupark
22 2011 MT
Haarlem A,DD,CT,GP,HO,NT,PM,S
Леенде
Питър ван дер Шаар, д-р (DIPL)

Renheide
2 5595 XJ
Leende CD,CT,DD,OME,S
Марк Верхейен, д-р (DIPL)

Renheide
2 5595 XJ
Leende CD,CT,DD,OME,S
Loenersloot
358
А. Вербон, д-р (D/C)

Voorburgstraat
30 NL3634 AW Loenersloot
CT,PUD
Маастрихт
Роб ван Зандворт, д-р (DIPL)

Бърг. Cortenstraat
26 6226 GV Maastricht
CT
Оуденбош
ET Oei, MD (D/C)
34 St. Louis Markt
4731 HP Oudenbosch
AC,CT,DIA,END,GER,IM
Ротердам
Robert THK Trossel, MD (DIPL)

Zoutmanstraat
4 3012 EV Ротердам
A,DD,CT,GP,HO,NT,PM,S
Утрехт
PJC Riethoven, MD (D/C)

Ramstraat 27-A
3581 HD Utrecht
CT
Velp
JH Leenders, MD (D/C)
344 Arnhemsestraatweg
6881 NK Velp
A,AC,AU,CD,CT,DD,PM
ХОЛАНДСКИ АНТИЛИ
359
Аруба
Адемар Е. Харт, д-р (P)

Shakespearstraat 13
Oranjestad, Aruba
PD
Сейнт Мартен
Дърк ван Лит, д-р (DIPL)

PO Box 3030
Simpsonbay
St. Maarten
A,CT,DD,GP,HO,NT,PM,S
Robert THK Trossel, MD (DIPL)

PO Box 3030
Simpsonbay, St. Maarten
A,CT,DD,GP,HO,NT,PM,S,
НОВА ЗЕЛАНДИЯ
Окланд
Морис Б. Арчър, DO (P)

PO Box 2981
Auckland 1
CT,NT,PM
RH Bundellu, MD (DIPL)
173 Tamaki Road
Otara, Auckland
CT,FP,OBS
Крайстчърч
Робърт Блекмор, д-р (D/C)

196 Hills Road
Крайстчърч 1
AC,CT,FP,GP,NT,OBS
360
Хамилтън
Уилям Дж. Ридър, MD (D/C)

PO Box 4187
Hamilton
AC,CT,GP,NT,PM
Мастъртън
Ти Джей Бейли Гибсън, д-р (DIPL)

Мастъртън
A,CT,FP,OBS,OME
New Lynn
Raymond Ramirez, MD (P)
3075 Great North Road
New Lynn, Auckland
AC,AU,CT,GP,OSM,YS
Напиер
Тони Едуардс, MD (D/C)
30 Munroe Street
Napier
CT,FP,NT,OBS,PM
Оксфорд, Северен Кентърбъри

Тед Уолфорд, MD (P)
454 Cameron Road
Tauranga CT,NT,PM
Тауранга
Майкъл Е. Годфри, д-р (DIPL)
Willow House
14 Willow Street
Тауранга
361
CT, OME, PM
ФИЛИПИНИ
Манила
Роза М. Ами Бели, д-р (P)
Suite 303-501
PDC Building
1440 Taft Avenue
Manila CT,HGL,NT,P
Леонидес Лерма, д-р (P)

#301, Pearl Garden
1700 M. Adriatico Malate
Manila A,AC,AU,GER,P
Corazon Macawili-Yu, MD (P)

Suite 303-501
PDC Building
1440 Taft Avenue
Manila CT,NT,PM
Remedios L. Reynoso, MD (P)

Suite 303-501
PDC Building
1440 Taft Avenue
Manila CT,NT,PM
ПУЕРТО РИКО
Сидра
Педро Ривера, д-р (P)
362
Cidra 00639
Сантурсе
Педро Заяс, д-р (D/C)

PO Box 14275
BO Obrero Station
Santurce
AC,BA,CT,FP,HGL,NT
ИСПАНИЯ
Малага
Хенинг Мункснаес, MD (P)
Медина Сидония
192 Urb. Torre
Nueva Mijas Costa/
Malaga CT,DD,GYN,NT,P
ШВЕЙЦАРИЯ
Женева
Робърт Тисо, д-р (P)

168 Route de Malagnou
1224 Женева
AU,NT,OSM,PM,PMR
Монтрьо
Claude Rossel, MD, Ph.D. (P)

Clinique Bon Port
1820 Montreux
CT,NT,PM
Нетстал (Гларус)
Walter Blumer, MD (P)
8754 Netstal
(Glarus bei Zurich)
363
CT
(Почетен доживотен член)
ТАЙВАН (ROC)
Тайпе
Пол Лин, MD (P)
5 Lane 85 Sung Chiang Road
Taipei CT,NT,PM
Yeh-Sung Lin, MD (P)

154 сек. 1 Chien Kuo N. Road
Taipei AN,CD,DD,DIA,END
ЗАПАДНА ИНДИЯ
Ямайка
Х. Марко Браун, MD (D/C)
6 Corner Lane
Montego Bay, Ямайка
CT,NT,PM
364
Бележки
Глава 1
Болкоуспокояващото с проблем
1. Олвър, Индиана; J. Aisner; А. Хамент; Л. Бюканън; JF Bishop; и RS Каплан.

„Проспективно проучване на локален диметилсулфоксид за лечение на антрациклинова
екстравазация.“ Journal of Clinical Oncology (ноември 1988); 6 (11): 1732–1735.
2. Babenko, VN „Лечение на пациенти с генерализиран пародонтит с a
суспензия на индометацин в разтвор на димексид. Стоматология (март/апр. 1987); 66 (2):
26–28.
3. Горанов, К.; В. Заранкова; М. Велчева; и С. Дерменд: зиева. „Клинични резултати от
лечението на хеморагична форма на пародонтоза с комплексен екстракт от билки и
15% DMSO.“ Стоматология (ноември/декември 1983); 65 (6): 25–30.
Глава 2
Противоречивата история на DMSO
1. „Търсени документи за DMSO“, Обществен контрол на NHF. Vol. XXVII, № 27, януари
1981 г., стр. 29.
2. Шмант, Х. Хари. „Физични свойства на диметилсулфоксид и неговата функция в биологични
системи“, Биологични действия на диметилсулфоксид, Stanley W.
Джейкъб и Робърт Хершлер (ред.), Ню Йорк: Анали на Нюйоркската академия на
науките, том. 243, 27 януари 1975 г., стр. 20–23.
3. Такет, Майкъл. „Жертвите на артрит са предупредени за разтворител“, Chicago Tribune,
16 ноември 1980 г., стр. 1.
4. Дюит, Карън. „Наркотикът DMSO, изследван като неразрешена употреба, нараства“, The New York
Times, 31 юли 1980 г., стр. A11.
5. Суини, Томас Ф. „Медицинските употреби на марихуаната получават противоречиви отзиви“,
The Advocate, 28 януари 1981 г., стр.2.
6. „Бившият губернатор Уолъс пътува до Орегон за специално отношение“, The Advocate, 30
юни 1980 г., стр.3.
Глава 3
Терапевтичният принцип на DMSO
1. Schlafer, HL и W. Schaffernicht. Анджю. Chem, 72:618, 1960.

2. Ранки, WO и DC Nelson. Органични серни съединения (N. Kharasch, изд.),
Vol. 1, Пергамон, Ню Йорк, 1961 г., стр. 170.
3. MacGregory, WS Ann. NY Acad. Sci., 141:3, 1967.
4. Мартин, Д.; А. Вайзе; и HJ Niclas. Анджю. Chem, 79:340, 1967.
5. Томас, Р.; CB Schoemaker; и К. Ерикс. Acta Cryst., 21:12, 1966.
6. Parker, AJ Напредък в органичната химия, методи и резултати, (RA
Raphael, EC Taylor и H. Wynberg, eds.), Vol. 5, Wiley (Interscience), Ню Йорк, 1965 г.,
стр. 1.
7. Линдберг, JJ; J. Kenttamaa; и А. Нисема. Suomen Kemistilehti, 34B:98,
1961 г.
8. Schlafer and Schaffernicht, op. цит.

9. Wiberg, KB Physical Organic Chemistry, Wiley, New York, 1964, p. 136.
10. Мартин, Вайзе и Никлас, оп. цит.
11. Прукнер, Х.; Ердоел; и Kohle, Acta Shandia Med., 16:188, 1963.
12. Lindberg, JJ Finska Kemistsamfundets Medd., 77:130, 1968.
13. Каузман, В. Адван . Protein Chem., 14:1, 1959.
14. Klotz, IM Brookhaven Symp. Biol., 13:25, 1961.
15. Танфорд, C. J. Am. Chem. Soc., 84:4240, 1962.
16. Typley, JA J. Phys. Chem., 68:2002, 1964.
17. Kligman, HM J. Am. Med. Soc., 193:11, 1965.
18. Muset, P. Puig и J. Martin Esteve. Experientia, 21:649, 1965.
19. Horita, A. и LJ Weber. Life Sci. (Оксфорд), 3:1389, 1964.
20. Herskovits, TT и M. Laskowski, Jr. J. Biol. Chem., 237:2481, 1962.
21. Hamaguchi, K. J. Biochem (Токио), 56:441, 1964.
22. Шмант, Х. Хари. „Физични свойства на диметил сулфоксид и неговата функция в
биологични системи“, Биологични действия на диметил сулфоксид, изд. от Стенли У.
Джейкъб и Робърт Хершлер. Ню Йорк: Нюйоркска академия на науките, 1975 г., стр.
20–23.
23. Барфелд, Х. и Т. Атойнатан. „N-ацетилцистеинът инактивира миграцията
инхибиторна фабрика и реакции на забавена свръхчувствителност,” Nature New
Bio., 231:157–159, 1971.
24. Барфелд, Х. и Т. Атойнатан. „Цитофилната природа на инхибитора на миграцията
фактор, свързан със забавена свръхчувствителност,” Proc. Soc. Exp. Biol. Med., 139:497–
501, 1969.
25. Tschope, M., цитиран в Raettig, H. „Потенциалът на DMSO в експерименталната
имунология“, Dimethylsulfoxyl., Internationales Symposium in Wien. Ж.
Laudahn и K. Getrich, изд.:54. Саладрук, Берлин, Западна Германия, 1966 г.

26. Джейкъб, Стенли У. „Диметилсулфоксид, неговата основна фармакология и полезност
при лечението на главоболие“, Главоболие, 5:78–81, октомври 1965 г.
27. Hucker, HB J. Pharmacol. Exp. Ther., 155:309, 1967.
28. Maibach, HI и RJ Feldman. Ан. NY Acad. Sci., 141:423, 1967.
29. Stoughton, RB Arch. Derm., 91:657, 1965.
30. Stoughton, RB Toxic. Приложение Pharmacol., 7:1, 1965.
31. Brink, JJ и DG Stein. Science, 158:1479, 1967.
32. Форманек и В. Ковак. „Изработване на DMSO в експеримент
erzeugte rattenpfotenodeme,” DMSO Symposium, 1966, Saladruck, Берлин, 1966, p.
18.
33. Gorog, P. и IB Kovacs. Curr. Там. Resp., 10:486, 1968.
34. Weisman, G. Ann. NY Acad. Sci., 141:326, 1967.
35. Пак там.
36. Swanson, BN „Медицинска употреба на диметилсулфоксид (DMSO),” Прегледи в

клиничната и основна фармакология (януари-юни 1985), 5 (1-2):1-33.
37. Уокър, Мортън. Хелатотерапия. Стамфорд, Кънектикът: На свободна практика
Съобщения, 1980.
38. Уокър, Мортън. Отговорът на хелацията. Ню Йорк: M. Evans & Co., 1982 г
Глава 4
Обща медицинска употреба на DMSO
1. Physicians' Desk Reference, Oradell, NJ: Medical Economics Company,

1980 г.
2. „Докторът твърди, че ДМСО е спасил 11“, Ocala Star-Banner, 11 януари 1981 г., стр.
10А.
3. Edelson, E. “DMSO,” Daily News, 9 юни 1980 г., p. 35.
4. Ashwood-Smith, MH "Радиоактивното действие на диметилсулфоксид и различни
други сулфоксиди", Intern J. Radiation Biol. 3:41, 1961 г.
5. Ashwood-Smith, MH „Радиопротективни и цирозащитни свойства на
диметилсулфоксид в клетъчни системи,” Ann. NY Acad. Sci., 141:45, 1967.
6. Hagemann, RF и JC Schaer, „Механизмът на модифициране на радиационния ефект от
диметилсулфоксид,” Experientia, 27:319, 1971.
7. Гроздов, С. П. "Механизъм на биологичното действие и радиационно-защитен
ефект на ДМСО", Радиобиология, 11: 522, 1971 г.
8. Lappenbusch, WL „За механизма на радиопротективното действие на диметил
сулфоксид,” Radiation Res., 46:279, 1971.

9. Bridges, BA „Химическата защита на видовете Pseudomonas срещу
йонизиращо лъчение,” Radiation Res., 17:801, 1962.
10. Вос, О.; MCA Каален; и Л. Бурдке. „Радиационна защита чрез редица вещества,
предотвратяващи увреждане от замръзване. I. Защита на клетки от бозайници in
vitro,” Intern J. Radiation Biol., 9:33, 1965.
11. Ноел, Дж. Ф. и Е. А. Райт. „In vitro радиозащита на опашни кости на мишки чрез
диметилсулфоксид, глицерол и аноксия“, Intern. J. Radiation Biol., 18:301, 1970.
12. Дод, JL и J. Shewell. „Локална защита срещу рентгеново облъчване чрез

диметилсулфоксид“, Брит. J. Radio., 41:950, 1968.
13. Жаринов, Г.М.; С. Ф. Вершинина; и О.И.Дранкова. „Предотвратяване на радиационно
увреждане на пикочния мехур и ректума чрез локално приложение на
диметилсулфоксид.“ Meditsinskaia Radiologiia, 30(3):16–18, март 1985 г.
14. Lovelock, JE и MWH Bishop. „Предотвратяване на щетите от замръзване върху живота
клетки чрез диметил сулфоксид,” Nature, 183:1394, 1959.
15. De la Torre, JC; Дж. Мередит; и М. Г. Нецки. „Церебрална въздушна емболия в
кучето”, арх. Neurol., 6:307–316, 1962.
16. Де ла Торе, JC; HM Kawanga; DW Rowed; CM Джонсън; К. Каджихара; Д. Гуд; и S.
Mullan. „Диметилсулфоксид при травма на централната нервна система“, Ann. NY
Acad. Sci., 243:362–389, 1975 г.
17. Габури, Дж.; JW Becker; Б. Бейтман; М. Дън; и С. Яков. „Устно
диметилсулфоксид при умствена изостаналост,” Ann. NY Acad. Sci., 245:449–459, 1975
г.
18. Аспилага, MJ; Г. Морзон; И. Авендано; М. Санчес; и Л. Капдевил.
„Терапия с диметилсулфоксид при тежка изостаналост при монголоидни деца“, Ann.
NY Acad. Sci., 241:423–431, 1975 г.
19. Engel, MF Ann. NY Acad. Sci., 141:638, 1967.
20. Филюля. „Използване на димексид за локално лечение на повърхностни изгаряния“,
Klinicheskaia Khirurgiia, (3):38–40, март 1985 г.
21. Джейкъб, SW Current Ther. Res., 6:134, 1964.
22. Tsuchiva, T. Bull. Chem. Soc., Япония 57:285, 1962.
23. Gabourie, Becker, Bateman, Dunn и Jacob, op. цит.
24. Шелест, Л.И.; Б. М. Брусиловски; Б. В. Радионов; и Куц В.С. „Перспективи за използване
на димексид с антибиотична терапия.“ Problemy Tuberkuleza, (3):58–63, 1986.
25. Sebert, FB Ann. NY Acad. Sci., 243:175, 1967.

26. Още, RC; JM Kabo; FJ Dorey; RA Храна. „Ефектите на диметилсулфоксида върху

посттравматичното подуване на крайниците и сковаността на ставите“, Клинична
ортопедия и свързани изследвания, 233:304–310, август 1988 г.
27. Garrido, JC и RE Lagos. „Лечение с диметилсулфоксид като средство за намаляване
на токсичността и потенциатор на циклофосфамид при лечението на различни
видове рак“, Ann. NY Acad. Sci., 245:412–420, 1975 г.
28. Friend, C. и W. Scher. „Стимулиране чрез диметилсулфоксид на еритроидна
диференциация и синтез на хемоглобин в миши вирус-индуцирани левкемични
клетки“, Ann. NY Acad. Sci., 243:155–163, 1975 г.
29. Spremulli, EN и DL Dexter. „Полярни разтворители: нов клас от
антинеопластични агенти,” Journal of Clinical Oncology, 2(3):227–241, март 1984 г.
30. Ostrow, SS; ME Klein; Н. Р. Бачур; М. Колвин; и PH Wiernik.

„Циклофосфамид и диметилсулфоксид при лечението на плоскоклетъчен
карцином на белия дроб. Терапевтична ефикасност, токсичност и фармакокинетика,”
Ракова химиотерапия и фармакология, 6(2):117–120, 1981.
31. Егорин, MJ; RS Каплан; М. Салеман; J. Aisner; М. Колвин; PH Wiernik; и Н. Р. Бахур.
Циклофосфамидна плазма и кинетика на гръбначно-мозъчната течност с и без
диметилсулфоксид,” Клинична фармакология и терапия, 32(1):122–128, юли 1982 г.
32. Коджима, К.; Х. Хасегава; Т. Фуджиширо; Т. Янай; С. Мурай; Н. Фунахаши; М.

Мизуно; Т. Огава; и С. Кавашима. „Успешно лечение на плазмен обмен,
хемодиализа, имуносупресивни агенти и диметилсулфоксид в случай на миеломен
бъбрек,” Nippon Jinzo Gakkai Shi, 29(1):115–121, януари 1987 г.
33. Волден, Г.; Е. Торуд; и OH Iversen. „Инхибиране на метилхолантрен

индуцирана кожна карциногенеза при мишки без косми от мембранно-лабилизиращия
агент DMSO,” British Journal of Dermatology, 109 Suppl. 25:133–136, юли 1983 г.
34. Джейкъб, SW „Диметил сулфоксид, неговата основна фармакология и полезност при
лечението на главоболие,“ Главоболие, 5:78–81, октомври 1965 г.
35. Бъртън, WJ; PW Gould; MW Hursthouse; Пи Джей Сиърс; DA Larnder; HC
стрингер; и BC Turnbull. „Многоцентрово изпитване на Zostrum (5 процента
идоксуридин в диметилсулфоксид) при херпес зостер, New Zealand Medical Journal,
94(696):384–386, ноември 1981 г.
36. Sehtman, L. "Терапия с диметилсулфоксид при различни дерматологични заболявания",
Ан. NY Acad. Sci., 245:395–402, 1975 г.
37. Miranda-Tirado, R. "Терапия с диметилсулфоксид при хронични кожни язви", Ann.
NY Acad. Sci., 241:408–411, 1975 г.

38. Лишнер, М.; Р. Ланг; И. Кедър; и М. Равид. „Лечение на диабет
перфориращи язви (mal perforant) с локален диметилсулфоксид,” Journal of the American
Geriatrics Society, 33(1):41–43, януари 1985 г.
39. Лудвиг, CU; HR Stoll; Р. Обрист; и JP Obrecht. „Превенция на
кожни язви, предизвикани от цитотоксично лекарство с диметилсулфоксид (DMSO) и
алфа токоферол,” European Journal of Cancer & Clinical Oncology, 23(3):327–329, март 1987
г.
40. Гордън, DM Ан. NY Acad. Sci., 141:551, 1967.
41. Hill, RV "Диметилсулфоксид при лечението на заболяване на ретината", Ann. Ню Йорк
акад. Sci., 245:485–493, 1975 г.
42. Venegas, H. „Терапия с диметилсулфоксид при стерилитет поради запушване на тръбите,“
Ан. NY Acad. Sci., 245:494–496, 1975 г.
43. Kryzywicki, J. J. Czas. Stomat., 11:1007, 1969.
44. Varshavski, AI и TA Guberskaia, „Използване на диметилсулфоксид в
комбинирано лечение на екзацербация на хроничен паренхиматозен паротит”
Стоматология, 67(6):12–14, ноември-декември 1988 г.
45. Коломиец, Л. И. "Ефективност на ектерицид, диметилсулфоксид и оксацилин при
лечение на остри, одонтогенни възпалителни заболявания на челюстта", Стоматология,
60 (4): 33-35, 1981.
46. Scherbel, AL; LJ McCormack; и MJ Poppo. „Промяна на колагена при генерализирана
склеродермия (прогресивна системна склероза) след лечение с диметил сулфоксид“,
Cleveland Clinic Quarterly, 32–47, 1965 г.
Глава 5
Токсичността и страничните ефекти на DMSO
1. Изтичане, CD. Science, 152:1646:9, 1966 2.

Smith, ER; З. Хадидиан; и М. М. Мейсън. Ан. NY Acad. Sci., 141:96, 1967.
3. Смит, ER; З. Хадидиан; и М. М. Мейсън. J. Clin. Pharmacol, септември
октомври 1968 г., стр. 315–321.
4. Смит, Хадидиан и Браун, op. цит.
5. Браун, JH Ann. NY Acad. Sci., 141, 496, 1976.
6. Джон, Х. и Г. Лодан. Ан. NY Acad. Sci., 141, 506, 1967.
7. Kligman, AM J. Amer. Med. Assoc., 193, 796, 923, 1965.
8. Демос, CH; Г. Л. Беклоф; М. Н. Донин; и премиерът Оливър. Ан. NY Acad.
Sci., 141, 517, 1967.
9. Elfbaum, SG и K. Laden. J. Soc. Козметични химици, 19, 841–847, 1968; CA. 71, 11478d.
10. Уранума, Т., Игаку. Kenkyu, 30:2235, 1960.

11. Блок, LH Drug & Cosmetic Ind., 95(3), 342–346, 1964 г.
12. Фейнман, Х.; М. Бен; и Р. Левин. Pharmacol., 6, 188, 1964.
13. Мелвил, KI; Б. Клингнер; и Н. Пр. Шистър. Арх. Pharmacodyn., 174 (2), 277–293,
1968.
14. Peterson, CG и RD Robertson. Ан. NY Acad. Sci., 141, 273, 1967.
15. Anon., Munchener Med. Wschr., 108, 21, 1966.
16. Caujolle, F.; D. Caujolle; С. Крос; М. Калве; и Y. Tollon. Compt. Разкъсване,
260(1), 327–330, 1965; CA 62, 13724c.
17. Ferm, JH и J. Embryol. Exp. Morph., 16 (1), 49–54, 1966.
18. Дейвид, NA Годишен преглед на Pharmacol., 12, 353–373, 1972 г.
19. Ayre, JE и J. LeGuerrier. Ан. NY Acad. Sci., 141, 414, 1967.
20. Лос, Фон К.; В. Дамерау; и Т. Шрам. Арх. кожа
Geschwulstforschung, 37(1), 1–3, 1971.
21. Хегре, AM и RE Smith. AMLC-TR-67–4 Aerospace Med. лаборатория.
Лакланд AFB Тексас.
22. Kligman, AM J. Invest. Дермат., 47, 375–392, 1966.
23. Sulzberger, MB; TA Cortese, младши; Л. Фишман; HS Wiley; и ПС
Пеякович. Ан. NY Acad. Sci., 141,437,1967.
24. Макдермот, HL; AJ Finkbeiner; и Б. Занет. Мога. J. Physicol. и
Pharmacol., 45, 475, 1967.
25. Уилямс, KIH; К. С. Уитмор; TN Mellin; и DS Layne. Наука, 149,
203–204, 1965 г.
26. Hucker, HB; JK Милър; AB Hochberg; Р. Бробин; FH Riordon; и Б.
Калесник. J. Pharmacol. Exp. Ther., 155, 309–317, 1967.
27. Герхардс, Е. и Х. Гибиан. Ан. NY Acad. Sci., 141, 65–76, 1967.
28. Borgstedt, HH и V. DiStefano. Токсикол. & Appl. Pharmacol., 10, 523–
528, 1967 г.
29. DiStefano, V. и H. Borgstedt. Наука, 144(3622), 1137–1138, 1964; CA.
61, 4868c.
30. Бик. AT. Sci., 25(1):8–14, януари 1969 г.
31. Колдуел, ADS; PGT Чао; и MH Briggs. Nature, 215, 1168, 1967.
32. Brobyn, R. Medical Tribune, 3 октомври 1968 г.
33. Дженкинс, BH Invest. Ophthalmol., 5 (3), 329, 1966.
34. Джейкъб, SW и DC Wood. Current Therap. Res., 9(4), 229–233, 1967.
35. Хъл, FW; DC Wood; и RD Brobyn. Северозападна медицина, 68 (1), 39–41,

1969 г.
36. Гордън, DM Ан. NY Acad. Sci., 141, 392, 1967.
37. Gordon, DM и KE Kleberger. Арх. Ophthal., 79, 423, 1968.
38. Kleberger, KE и DM Gordon. Forthschr. Med., 85 (5), 171–174, 1967; CA. 67, 52318n.
39. Сандърс, М. Ан. NY Acad. Sci, 141, 649, 1967.

40. Ууд, окръг Колумбия; Ф. С. Вебер; и MA Palmquist. J. Pharmacol. Exp. Therap., 177 (3),
520–527, 1971.
41. Пак там, 528–535, 1971.
42. Brobyn, RD "Човешката токсикология на диметилсулфоксид", Ann. NY Acad.
Sci., 243:497–506, 1975 г.
43. Ууд, окръг Колумбия; Г. Сладко; Дж. Ван Долах; JC Smith II; и I. Contaxis. Ан. Ню Йорк
акад. Sci., 141, 346–380, 1967; CA 67, 460h.
44. Мюлер, FO; П. О'Нийл; и PD Trevor-Roper. брит. J. Ophthal., 51, 227,
1967 г.
45. Пак там, 13–30.
46. Kleberger, KE Graefes Arch. Клин. Exp. Ophthal., 173, 269–281, 1967.
47. Рубин, LF и KC Barnett. Ан. NY Acad. Sci., 141, 333, 1967.
48. Барнет, KC и PRB Ноел. Nature, 214, 1115–1116, 1967.
49. Клебергер и Гордън. Forthsch. Med., 85 (5), 171–174, 1967; CA 67,
52318n.
50. Смит, ER; М. М. Мейсън; и EE Epstein. Ан. NY Acad. Sci., 141, 386,
1967 г.
51. Клебергер. Ан. NY Acad. Sci., 141, 381, 1967.

52. Клебергер. Graefes Arch. Клин. Exp. Ophthal., 173, 269–281, 1967.
53. Пак там.
54. Пак там.
55. Ууд, окръг Колумбия; Г. Сладко; Дж. Ван Долах; JC Smith II; и J. Contaxis. Ан. Ню Йорк
акад. Sci., 141, 346–380, 1967, CA 67, 460h.
56. Wood, DC Science, 155, 404, 1967.
57. Рубин, LF и PA Mattis. Наука, 153, 83–84, 1966.
58. Колдуел, ADS; PGT Чао; и MH Briggs. Nature, 215, 1168, 1967.
59. Вогин, Е. Е.; С. Карсън; Г. Кенън; CR Linegar; и LF Рубин. Токсикол. и Appl. Pharmacol., 16,
606–612, 1970 г.
60. Смит, ER; М. М. Мейсън; и EE Epstein. J. Pharmacol. Exp. Тер., 170–
172, 1969; CA 72, 30143c.
61. Gordon, DM и KE Kleberger, Arch. Ophthal., 79, 423, 1968.
Глава 6
Мощната отвара за спортни травми
1. Lang, J. „Мощна отвара за задницата на ръката; Денехи готов сега,” The Sporting News,
13 март 1971 г.
2. Пърси, ЕК и Дж. Д. Карсън. „Използването на DMSO при тенис лакът и тендинит на
ротаторния маншон: двойно-сляпо проучване,“ Медицина и наука в спорта и
упражненията, 13(4):215–219, 1981.
3. „DMSO: Нова надежда за артрит?“ Изберете комисия по въпросите на стареенето, Камарата на
Представители, Деветдесет и шести конгрес. Вашингтон, окръг Колумбия:
Правителствена печатница на САЩ, Comm. кръчма № 96–232, 24 март 1980 г., с. 136.
Глава 7
Лечение на артрит с DMSO и диета
1. Мораси, П.; Ф. Маса; E. Mesensnel; Д. Магрис; и B. D'Angnolo.

„Лечение на амилоидоза с диметилсулфоксид (DMSO)“, Minerva Medica, 80(1):65–
70, януари 1989 г.
2. Акимова, Т.Ф.; Т. М. Новоселова; и AP Aliab'eva. „Съвременни методи за лечение на
остър подагрозен артрит“, Терапевтически архив, 53(7):127–129, 1981 г.
3. Йошимицу, К.; Н. Кога; Й. Китамура; К. Фукуда; Е. Китака; Н. Хорино; Н.
Сакура; Т. Танака; Й. Ниши; Т. Сакано; et al. „Благоприятен ефект на диметилсулфоксид
върху вторична амилоидоза при ювенилен ревматоиден артрит,“ Педиатрична
фармакология, 4(3):177–181, 1984.
4. Муравьев И. В. и А. П. Алябьева. „Диметилсулфоксид при лечение на амилоидоза
при ревматоиден артрит (доклад за случай)“, Терапевтически архив, (11):38–39, 1981
г.
5. Тареев, Е.М.; О. М. Виноградова; Л. Н. Кочубе; и Т. В. Чегаева.
„Подходи към лечението на амилоидоза“, Urologiia I Nefrologiia, 6:56–63, ноември-
декември 1983 г.
6. Такахаши, А.; Й. Мацумото; С. Нишимура; Н. Танада; С. Имура; Т. Изобе; и Т. Шимояма.
„Подобряване на ендоскопските и хистологичните находки на гастроинтестинална
амилоидоза тип АА чрез лечение с диметилсулфоксид и преднизолон,“ Gastroenterologia
Japonica, 20(2):143–147, април 1985 г.
Глава 9
Използване на DMSO при наранявания на главата и гръбначния мозък
1. Де ла Торе, JC; JW хирург; PK Hill; и Т. Хан. „DMSO в

лечение на мозъчна инфекция: основни съображения,” Артериална въздушна
емболия и остър удар (ред. JM Hallenbeck и LJ Greenbaum), Доклад на Undersea
Medical Society No. 11–15–77:138–161, 1977 г.
2. De la Torre, JC и PK Hill, „Ултраструктурни изследвания върху образуването на оток и
неговото лечение след експериментален мозъчен инфаркт при маймуни,“
Динамика на мозъчния оток (ред. H. Pappius и W. Feindel), Берлин: Springer, 1976, стр.
306–314.
3. De la Torre, JC и JW Surgeon. „Дексаметазон и ДМСО в
експериментален трансорбитален мозъчен инфаркт,” Stroke, 7:577–583, 1976.
4. Deutsch, E. “Beeinflussung de blutgerinnung durch DMSO und kombinationen mit heparin,”
DMSO Symposium, Vienna, Berlin: Saladruck, 1966, p. 144.
5. White, RP “Простагландин F2 Alpha и експериментален церебрален вазоспазъм при
кучета,” Pharmacologist, 13:292, 1972.
6. Weeks, JR „Простагландините: биологично активни липиди с отражение във
физиологията на кръвообращението“, Circ. Рез., 24:1223–1229, 1969.
7. LaHann, TR и A. Horita. „Ефекти на диметилсулфоксид (DMSO) върху
простагландин синтетазата“, Proc. запад. Pharmacol. Soc., 18:81–82, 1975.
8. Coceani, F. "Простагландини и централната нервна система", Arch. Стажант.
Med., 133:119–129, 1974.
9. Bergstrom, S. "Простагландини: членове на нова хормонална система", Science,
157:382-391, 1967.
10. Дуйовни, М.; PJ Barrionuevo; РК Лаха; С. Де Кастро; и JC Maroon.
„Експериментална микрохирургична емболектомия на средна церебрална артерия“, Surg.
Форум, 37:495–596, 1976.
11. Дуйовни, М.; PJ Barrionuevo; RD Laha; Г. Солис; J. Maroon; и RH
Хелстрьом. „Ролята на DMSO и метилпреднизолон при микрохирургична
емболектомия на средна мозъчна артерия при кучета“, Stroke, 8:6–7, 1977.
12. Де ла Торе, Хирург, Хил и Кан, op. цит.
13. Каджихара, К.; Х. Каванага; JC de la Torre; и S. Mullan. „Диметил
сулфоксид при лечението на експериментално остро увреждане на гръбначния мозък,”
Хирургична неврология, 1:16–22, 1973.
14. Де ла Торе, JC; DW Rowed; HM Kawanaga; и S. Mullan. „Диметилсулфоксид при
лечението на експериментална мозъчна компресия“, J. Neurosurg., 38:345–354, март
1973 г.
15. Schmeck, HM, Jr. „Учените се стремят да тестват противоречивия разтворител върху
заболяването на мускулите,” The New York Times, 15 януари 1981 г., p. А21.
16. Маршал, LF; PE Лагер; и SA Bowers. „Диметил сулфоксид за лечение на
интракраниална хипертония: предварително проучване,“ Неврохирургия,
14(6):659–663, юни 1984 г.
17. Zingerman, LI "Димексид (диметил сулфоксид) при лечението на множествена
склероза", Zhurnal Neuropatologii I Psikhiatrii Imeni SS Korsakova, 84(9):1330–1333,
1984.
Глава 10
DMSO терапия за умствени увреждания
1. Gesell, A. Developmental Diagnosis, New York: Paul Hoeber, 1946.

2. Аспилага, MJ; К. Моризон; И. Авендано; М. Санчес; и Л. Капдевил.
„Терапия с диметилсулфоксид при тежка изостаналост при монголоидни деца“, Ann.
NY Acad. Sci., 243:421–431, 1975 г.
3. Giller, A. и MEM de Bernadou. „Терапия с диметилсулфоксид в
немонголоидна инфантилна олигофрения”, Ann. NY Acad. Sci., 243:432–448, 1975 г.
4. Гивович, Л.; М. Коломбо; и Y. Lacassie. „Настоящо лечение на Даун

синдром,” Revista Chilena De Pediatria., 53(5)496–502, септември-октомври, 1982 г.
5. Хофер, А. и М. Уокър. Интелигентни хранителни вещества. Garden City Park, NY:

Avery Publishing Group, 1993.
Глава 11
Връзката DMSO-рак
1. Тъкър, EJ и A. Carrizo. „Хематоксилон, разтворен в диметилсулфоксид, използван

при повтарящи се неоплазми,“ Международна хирургия, 49:516–527, юни 1968 г.
2. Волден, Г.; Е. Торуд; и OH Iversen. „Инхибиране на индуцираната от метилхолантрен
кожна карциногенеза при мишки без косми чрез мембранно-лабилизиращ агент
DMSO“, British Journal of Dermatology, 109 Suppl. 25: 133–136, юли 1983 г.
3. Непубликуван трактат от Томас Д. Роджърс, Северозападен държавен университет,
„Изследвания със светлинен и електронен микроскоп на химиотерапевтичния
ефект на комбинация от диметилсулфоксид и хематоксилон върху трансплантируем
лимфосарком,” януари 1979 г.
Глава 12
Инфекциозните болести реагират на DMSO
1. „Антивирусно лекарство, DMSO в екип срещу херпес зостер“, Drug Topics, 15 февруари,
1971 г.
2. Зунига, А.; Р. Бурдах; и С. Рубио. „Лечение с диметилсулфоксид при бронхиолит“,

Ann. NY Acad. Sci., 243:460–467.
3. Zuniga, A. „Терапия с диметилсулфоксид при субективен шум в ушите на неизвестен
произход“, Ан. NY Acad. Sci., 243:468–474.
4. Цимерман, SJ; MB Maude; и М. Молдавер. „Замразяване и съхранение на
човешка сперма на 50 здрави студенти по медицина. Сравнително изследване на глицерол
и диметилсулфоксид като консервант,” Fertility Sterility, 15:505, 1964.
5. Smith, GC „Наблюдения при лечение на кожна ларва мигранс“, JS Carolina
Med. Assoc., 62:265, 1966.
6. Katz, R. и RW Худ. „Тиабендазол за локално приложение при пълзящи обриви“, Арх.
Dermatol., 94:643, 1966.
7. Богоявленски, И.Ф.; IO Zaks; и С. И. Иванов. „Лечение на септични димексиди
усложнения в критично състояние,” Ruesteziologiia I Reanimatologiia, (4):38–40, юли-август
1984 г.
8. Шайнберг, MA; JC Permambuco; и MD Benson. „DMSO и
терапия с колхицин при амилоидно заболяване,” Annals of the Rheumatic Diseases, 43(3):
421–423, юни 1984 г.
9. Правата, Г.; Г. Пинто; М. Боско; Г. Ното; и М. Арико. „Необичайна локализация на амилоидния
лишей. Локално лечение с диметилсулфоксид,” Acta Dermato-Venereologia, 69(3):259–260,
1989.
10. Фил, И.; А. Д. Женченко; А. Ухов; и Н. П. Попович. „Превенция на
гнойни усложнения на хирургични рани в поликлиника, Klinicheskaia Khirurgiia, (1): 58-59,
1988.
11. Сачек, М.Г.; Д. К. Новиков; и В. П. Булакин. „Основи на имунокорективната терапия при
пациенти с хроничен остеомиелит”, Вестник Хирургии Имени II Грекова, 136(3):51–53, март
1986 г.
12. Glozman, VN "Клинико-диагностични аспекти на използването на протеази и
димексид при охиепидидимит", Urologia I Nefrologia, (6):50-52, 1986.
Глава 13
Неправилно докладване на DMSO за склеродермия и интерстициален цистит
1. Бекер, ДП; HF Young; FE Нулсен; et al. „Физиологични ефекти на

диметил сулфоксид върху периферните нерви: възможна роля за облекчаване на болката,” Exp.
Neurol, 24:272–276, 1969.
2. Engel, MF "Диметилсулфоксид при лечението на склеродермия", Southern
Медицински вестник, 65:71–73, януари 1972 г.
3. Heise, H. и P. Skierlo. „Ограничена склеродермия – локално лечение с препарат на
дексаметазон-диметилсулфоксид“, Dermatologische Monatsschrift, 172(1):29–32, 1986.
4. Сергеев, VP „Механизъм на терапевтичната ефикасност на димексид при пациенти

с ограничена склеродермия,” Вестник Дерматологии и Венерологии, (7):64–66, юли 1983 г.
5. Scherbel, AL "Ефектът на перкутанния диметилсулфоксид върху кожните прояви на

системна склероза", Ann. NY Acad. Sci., 411:120–130, 1983 г.
6. Уилямс, HJ; DE Furst; SL Dahl; VD Steen; C. Марки; Е. Дж. Алпърт; сутринта

Хендерсън; CO Samuelson, Jr.; JN Драйфус; А. Уайнщайн; et al. „Двойно-сляпо,
многоцентрово контролирано проучване, сравняващо локален диметилсулфоксид и
нормален физиологичен разтвор за лечение на язви на ръцете при пациенти със системна скл
Артрит и ревматизъм, 28 (3): 308–314, март 1985 г.
7. Перес-Мареро, Р.; LE Емерсън; и JT Feltis. „Контролирано проучване на
диметилсулфоксид при интерстициален цистит,” Journal of Urology, 140(1):36–39, юли
1988 г.
8. Conejero Sugranes, J.; G. Llamazares Cach; Дж. Авила Падила; Ф. Сариас Лоренц; Л. Сабин; и П.
Замора. „Лечение на комплексния синдром на иритативен пикочен мехур с
диметилсулфоксид“, Actas Urologicas Espanolas, 9(6):527–530, ноември-декември 1985 г.
9. Окамура, К.; М. Мизунага; С. Арима; С. Токунака; Ф. Инада; Т. Такамура;

и С. Ячику. „Използването на диметилсулфоксид при лечението на непоносима честота
на уриниране“, Hinyokika Kiyo-Acta Urologica Japonica, 31(4):627–631, април 1985 г.
10. Tereszkiewicz, J. and T. Spruch. „Уретрален синдром при жените и неговите

лечение с диметилсулфоксид,” Ginekologia Polska, 58(7):473–477, 1987.
11. Осанай, Х.; К. Ямаучи; М. Морикава; Й. Наката; С. Токунака; Ф. Инада; и С. Ячику. „Случай
на амилоидоза на пикочния мехур,“ Hinyokika Kiyo-Acta Urologica Japonica, 32(2):261–267,
февруари 1986 г.
Приложение I
1. Кито, С.; Е. Итога; М. Инокава; М. Хиронака; Т. Кишида; и Т. Шинода.

„Изследвания върху биологичните действия на диметилсулфоксид при фамилна амилоидоза,“
Ан. NY Acad. Sci., 411:52–66, 1983.
2. Сабатели, М.; C. Casali; C. Scoppetta; А. Фрустачи; и П. Тонали. „Фамилна амилоидна
полиневропатия. Описание на два случая, лекувани с диметилсулфоксид,” Rivista
Di Neurobiologia, 30(2–3):261–267, април-септември 1984 г.
3. Монфрекола, Г.; Р. Яндоли; Г. Бруно; и D. Martellotta. „Амилоидозен лишей: нов

терапевтичен подход“, Acta Dermato-Venereologica, 65(5):453–455, 1985.
4. Hsieh, SD; Р. Ямамото; К. Сайто; Й. Ивамото; Т. Кузуя; С. Охба; С.

Кобори; и К. Сайто. „Амилоидоза, проявяваща се с побеляване и загуба на коса,
които се подобряват след лечение с диметилсулфоксид“, Japanese Journal of Medicine,
26(3):393–395, август 1987 г.
5. Wang, WJ; CS Lin; и CK Wong. „Отговор на системна амилоидоза към диметил
сулфоксид“, Вестник на Американската академия по дерматология, 15 (2 част 2): 402–
405, август 1986 г.
6. Равид, М.; Дж. Шапира; Р. Ланг; и И. Кедър. „Продължително лечение с
диметилсулфоксид при 13 пациенти със системна амилоидоза“, Annals of the
Rheumatic Diseases, 41(6):587–592, 1982.
7. Груйс, Е.; RJ Sijens; и WJ Biewenga. „Съмнителен ефект от терапията с
диметилсулфоксид върху амилоидните отлагания и амилоидозата“, Veterinary
Research Communications, 5(1) 21–32, септември 1981 г.
8. Yachiku, S. „Опит с лечение с диметилсулфоксид за начално
локализирана амилоидоза на пикочния мехур,” Journal of Urology, 135(3):580–582,
март 1986 г.
9. Дай, Кентъки; JC Montet; XM Джао; J. Amic; и R. Choux. „Средства за разтваряне на
човешки смесени холестеролни камъни“, Gastroenterologie Clinique Et Biologique,
12(4):312–319, април 1988 г.
10. Асакава, С.; Х. Игими; и Х. Шимура. „Нов директен солюбилизатор за
билирубинатни калциеви камъни,” Nippon Geka Gakkai Zasshi–Journal of the
Japanese Surgical Society, 84(10):1072–1083, октомври 1983 г.
11. Сотолонг, JR, Jr.; Ф. Свердлов; HI Шиф; и Н. Пр. Шапира. „Успешно лечение на лупус
еритематозус цистит с DMSO,“ Urology, 23(2):125–127, февруари 1984 г.
12. Коломиец, LI "Ефективност на ектерицид, диметилсулфоксид и оксацилин при

лечение на остри, одонтогенни възпалителни заболявания на челюстта", Stomatologiia,
60(4):33–35, 1981.
13. Кавли, Г.; К. Миделфарт; Г. Волден; и Х. Крокан. „Фотохимични реакции
на Хераклеум Якиниатум. Влияние на диметил сулфоксид и
кортикостероиди, " British Journal of Dermatology, 109 Suppl 25:137-140, юли
1983 г.
Библиография
Albert, HM, „Ефекти на DMSO върху заздравяването на рани,” Presse Med., 75, 20, 1967.
Анали на Нюйоркската академия на науките, „Биологични действия на диметил

сулфоксид (DMSO),” том. 141, 1–671:1967.
Arno, IC, Wapner, PM, и Brownstein, IE, „Опит с DMSO за облекчаване на следродилна
епизиотомична болка“, Annals New York Academy of Sciences, 141, 403, 1967.
Ayre, JE и Leguerrier, J., „Някои (регресивни) ефекти на DMSO Dexamethasone

върху цервикални клетки при цервикална дисплазия и карцином in situ“, Annals New
York Academy of Sciences, 141, 414, 1967.
Bernath, Z., Chacon, E., Bennett, N., and Riveros, A., „Experiencia Clinica en Tratamiento
del Sindrome Asmatico con una Combinacion de DMSO 1.3 Dimetixantina-Etilendiamina,
Clorfeniramina y un Anti-Inflamatorio,” Rev. Medica де Валпараисо. Dic. 1969 г.
Berrios De La Luz, R., Pfister, H., Junemann, C. и Perales, L., „Терапия за артроза и артрит с
артротин и подготовка на базата на DMSO, Gama Cetofenibutazona и Dexametazona,”
Boletin de la Soc. Chilena de Reumatologia, том. IX, No 1, април 1971; Сантяго, Чили.
Bien, K., „Специфични свойства на диметил сулфоксид (DMSO) в светлината на

текущите клинични изследвания“, Polski Tygod. Лекар., 21, 688, 1966.
Blum, EO, „Erfahrungen mit Dolicur bei Chirurgischen Erkrankungen Unter Besonderer
Beruecksichtigung der Vertraeglichkeit,“ DMSO Symposium, Herausgegeben von Priv.—
Doz. Laudahn, G., Saladruck, Berlin, 1965, p. 102.
Bottomly, DR, Shimazaki, Y. и Bachman, DM, „Контролирано проучване на ефектите

на диметил сулфоксид при пациенти със заболявания на съединителната тъкан,“
Ревматичен артрит., 7, 294, 1964.
Браун, JH, „Лечение на аеротит и аеросинузит с локален DMSO,“

Аерокосмическа медицина, 38, 629, 1967.
Brucher, E., Munizaga, G. и Torres, P., “Accion Terapeutica de Merinex en Diversas Afecciones
Organica-Cerebrales,” Rev. Hosp. Psiquiatrico, том. 1, Enero 1970, Сантяго, Чили.
Cerimele, D. и Pisanu, G., „Rapporto fra Aziones dei Corisonici ed Aggiunta Dimetilsulfossido
(Importanza delia Concentrazione),” Redaziones il., 21, VII, 1966.
Chan, JC и Gadebusch, HH, „Вируцидни свойства на диметилсулфоксида“,

Приложна микробиология, 16, 1625, 1968.
Cors, J., „Противовъзпалителни ефекти на DMSO“, Bull Trav. Soc. Pharm. Лион, 9, 213, 1965 г.
Дей, Полша, „Окончателна оценка на хиляда случая, лекувани в ортопедичната

практика с DMSO“, DMSO симпозиум, Виена. Herausgageben von Priv.— Doz. Daudhan, G. и
Gertich, K. (eds.), 1966, p. 107.
Escobar, E., and Cornejo, J., „Una Neuva Quimioterapia Antiblastica, Potenciada e Hipotoxica,
Ciclofosfamido-Sulfoxidanta (DMSO),” Rev. de Hosp. Сан Фко. de Borja, Vol. 6 No. 3, септември
1971 г., Stgo., Чили.
Finney, JW и Urschel, H. and Co., “Защита на исхемичното сърце само с DMSO или DMSO с
водороден пероксид,” Annals New York Academy of Sciences, Vol. 141, 1, 231–241, 1967.
Frommhold, W. и Bublitz, G., „Untersuchungen uber Unterhautifibrosen nach Telekobalttherapie

und ihre Behandlungsmoeglichkeiten mit Dimethylsulfoxyd (DMSO),” Strahlentherapie, 133, 529,
1967.
Gerhards, E., “Uber Stoffwechsel und Stoffwechselwirkungen von

Dimethylsulfoxyd,” DMSO Symposium, 1965, Laudahn, G. (ed.), Saladruck, Berlin, 1965, p. 18.
Grismali, J. и Varela, L., “Uso de Ipran en Neurologia,” Rev. Hosp. Сан Фко.
De Borja, Vol. 5, № 4, Dic. 1970 г., Сантяго, Чили.
Grismali, J., and Varela, L., “Terapia con Merinex en Neurosis Depresiva de Angustia e
Histerica,” Rev. Hosp. Сан Фко. de Borja, Vol. 5, No. 2, Junio 1970, Сантяго, Чили.
Herschler, RJ и Jacob, SW, „ДМСО-терапия при периферни съдови заболявания,“

Патент в САЩ, 1964 г. (възнаграждения за патенти, предоставени на Медицинския
факултет на Университета на Орегон).
Herschler, RJ, и Jacob, SW, „DMSO-терапия при изгаряния,“ Патент в САЩ, 1964 г. (възнаграждения
за патенти, възложени на Медицинското училище на Университета на Орегон).
Herschler, RJ и Jacob, SW, „DMSO: Ново лекарство от лигнин“, TAPPI 48:43A–46A, 1965.
Jacob, SW, „Диметил сулфоксид (DMSO), неговата основна фармакология и

полезност при лечението на главоболие,“ Главоболие, 5:78–81, октомври, 1965 г.
Jacob, SW, „Диметил сулфоксид (DMSO)“, McGraw-Hill Yearbook of Science and Technology,
1966, McGraw-Hill Book Company
Jacob, SW, „DMSO: Потенциална полезност във физическата терапия,” Physical

Therapy, 49:470, 1969.
Jacob, SW, „Диметил сулфоксид (DMSO): Актуални концепции в токсикологията,

фармакологията и клиничната полезност в хирургията“, American Surgeon, 35:564, 1969.
Jacob, SW, Bischell, M., Eberlec, G. и Herschler, RJ, „Влиянието на диметил сулфоксид върху
транспорта на инсулин през биологична мембрана,“
Сборник на федерацията 23:410, 1964.
Jacob, SW, Bischel, M. и Herschler, RJ, „Диметил сулфоксид (DMSO): Нова концепция във
фармакотерапията“, Current Therapeutic Research 6: 134–135, 1964.
Jacob, SW, Bischel, M. и Herschler, RJ, „Диметилсулфоксид (DMSO):

Ефекти върху пропускливостта на биологичните мембрани (Предварителен доклад),”

Current Therapeutic Research 6:193–198, 1964.
Jacob, SW, Herschler, RJ и Rosenbaum, EE, „Диметил сулфоксид (DMSO): Лабораторна и

клинична оценка,“ Вестник на Американската ветеринарномедицинска асоциация, 147,
12:1350–1359, 15 декември 1965 г.
Jacob, SW и Rosenbaum, EE, „Токсикологията на диметил сулфоксид (DMSO)“,

Главоболие, 6:127–135, октомври 1966 г.
Jacob, SW и Rosenbaum, EE, „Диметил сулфоксид (DMSO), оценка след две години
клиничен опит,” DMSO Symposium, 1966, Виена, p.
83, Saladruck, Берлин, 1966 г.
Jacob, SW и Wood, DC, „Бележки за диметил сулфоксид (DMSO)“,

Симпозиум: Виена, Австрия, 8–9 ноември 1966 г. Current Therapeutic Research
9:229–233, 1967 г.
Jacob, SW и Wood, DC, „Резюме на симпозиума за диметилсулфоксид“,

Арзней-За 17: 1086, 1967.
Jacob, SW и Wood, DC, „Токсикология, фармакология и клиничен опит с

диметилсулфоксид (DMSO),“ Amer. Вашият. Surg. 114:414–427, 1967.
Jacob, SW, Wood, DC и Brown, JH, „Терапевтичен потенциал на диметил сулфоксид

(DMSO)“, Aerospace Medicine, Aerospace Med. 40, 75, 1969.
Kajihara, K., Kawanaga, H., de La Torre, JC и Mullan, Sean, „Диметил сулфоксид при
лечението на експериментална остра травма на гръбначния мозък“, Хирургична
неврология, 1973 г., том. 1 № 1, стр. 16–22.
Kaminsky, A., „Диметилсулфоксид: Неговите възможности в дерматологията“, Rev. Assoc.

Med. Arg., 79, 556, 1965.
Kamiya, S., Wakao, T. и Nishioka, K., „Проучвания за подобряване на капки за очи.

3. Бактериологично разглеждане на DMSO,” Риншо Ганка (Японско списание за клинична
офталмология), 20, 143, 1966.
Kocsis, JJ, Harkaway, S., Vogel, WH, Brink, JJ и Stein, DG, „Разрушаване на кръвно-
мозъчната бариера с диметилсулфоксид“, Science, 160, 1471, 1968.
Lau, H., Limberger, J. и Muller, H., „Лечение на мастопатии с диметилсулфоксид“, Deut.

Med. Wochschr., 93, 2102, 1968.
MacCallum, FO, и Juel-Jensen, BE, „Кожна инфекция с вируса на херпес симплекс при
хора, лекувани с идоксуридин в диметил сулфоксид, резултати от двойно сляпо
контролирано проучване,“ Brit. Med. J., 2, 805, 1966.
Matsumoto, J., „Клинични изпитвания на диметил сулфоксид при пациенти с

ревматоиден артрит в Япония“, Annals New York Academy of Sciences, 141, 560, 1967.
Munizaga, G., „Decaimiento Psico-Organico y Consideraciones Terapeuticas,“

Hosp. Сан Фко. Borja, Vol. 5, № 3, септември. 1970 г. Сантяго, Чили.
Narula, PN и Jacob, SW, „Криопротективният ефект на диметил сулфоксид и глицерол

върху клетъчни култури при различни температури“, Cryobiology 2:32, 1965 г.
Narula, PN, и Jacob, SW, „Криопротективният ефект на метил целулоза (метацел) с

диметил сулфоксид и глицерол върху клетъчни култури“, Cryobiology 2:32, 1965.
Nassar, C., “Experiencia Clinica con Merinex en Ninos con Deficit Mental y Dificultades
de Aprendizaje Basico,” Rev. Med. де Валпараисо, том. XXII, Dic. 1969 г.
Paul, MM, „Сравнение на DMSO и конвенционалните методи на терапия при

лечението на атлетични наранявания на меките тъкани,” DMSO Symposium, Vienna,
1966, Laudahn, G. (ed.), Saladruck, Berlin, 1966, p. 101.
Paulin, HJ, Murphy, JB и Larson, RE, „Определяне на диметилсулфоксид в

плазма и цереброспинална течност чрез газово-течна хроматография,“
анален Chem. 38, 651, 1966.
Penrod, DS, Bacharach, B. и Templeton, JY, “III. Диметил сулфоксид за инцизионна

болка след торакотомия: предварителен доклад,” Annals New York Academy of
Sciences, 141, 493, 1967.
Perce, HL, „Диметил сулфоксид (DMSO) чудотворното лекарство“, Current Pediatry, 13, 7,
1964.
Perlman, F. и Wolfe, HF, „Диметил-сулфоксид като проникващ носител на алергени

чрез непокътнат човек“, J. Allergy, 38, 299, 1966.
Persky, L. и Stewart, BH, „Използването на диметил сулфоксид при лечението на

урогенитални разстройства“, Annals New York Academy of Sciences, 141, 551, 1967.
Rosenbaum, EE, Herschler, RJ и Jacob, SW, „Диметил сулфоксид (DMSO) при мускулно-
скелетни нарушения“, JAMA 192:309–313, 1965 г.
Rosenbaum, EE и Jacob, SW, „Диметилсулфоксид (DMSO) при лечението на мускулно-

скелетни наранявания и възпаления, II. Лечението на ревматоиден артрит, дегенеративен
артрит и подагрозен артрит, предварителен доклад,”
Северозападна медицина 63: 227–229, 1964.
Rosenbaum, EE и Jacob, SW, „Диметил сулфоксид (DMSO) при лечението на остри мускулно-
скелетни наранявания и възпаления, I. Диметил сулфоксид при остър субделтоиден
бурсит,“ Northwest Medicine 63:167–168, 1964.
Rosenbaum, EE и Jacob, SW, „Използването на диметил сулфоксид (DMSO) за лечение на

непоносима болка при хирургични пациенти,“ Хирургия 58:258–266, 1965 г.
Sabah, D., “Tratamiento Combinado con Gamma-Cetofenibutazona,

Dexametasona y DMSO en Artritis Reumatoidea y Otras Colagenopatias,” Boletin Soc. Chilena
de Reumatologia, том. VII, № 12, септември. 1970 г., Stgo., Чили.
Solano-Aguilar, E., „Диметил сулфоксид с триамцинолон и различни

дерматози“, Rev. Med. Коста Рика, 33, 231, 1966 г.
Steimberg, A., „Клинични приложения на диметил сулфоксид при колагенови и мускулно-

скелетни заболявания“, DMSO Symposium, Vienna, 1966, Laudahn, G. (ed.), Saladruck, Berlin,
1966, p. 20.
Steimberg, A., „Използването на диметил сулфоксид като противовъзпалителен агент и

стероиден транспортер при разнообразни клинични заболявания“, Annals New York
Academy of Sciences, 141, 532, 1967.
Stein, DG и Brink, JJ, „Превенция на ретроградна амнезия чрез инжектиране на магнезиев

пемолин“, Dimethylsulfoxide-Psychopharmacology, 14, 240, 1969.
Stelzer, JM, Colaizzi, JL и Wurdack, PJ, „Влияние на диметил сулфоксид (DMSO) върху
перкутанната абсорбция на салицилатна киселина и натриев салцилат от мехлеми,” J. Pharm.
Sci., 57, 1732, 1968.
Stewart, BH, „Диметил сулфоксид (DMSO) при лечението на проблемни урогенитални

разстройства: предварителен доклад“, Cleveland Clinic Quarterly, 33, 81, 1966.
Stewart, BH, Versky, L. и Kiser, WS, „Използване на диметилсулфоксид (DMSO) при лечение на
интерстициален цистит“, J. Urol. 98, 671, 1967.
Stewart, G. и Jacob, SW, „Използване на диметил сулфоксид (DMSO) при лечение на

болка след ампутация“, American Surgeon 31:460–462, 1965.
Stoughton, RB и Fritsh, W., „Влияние на диметил сулфоксид (DMSO) върху човешката

перкутанна абсорбция“, Arch. Dermatol., 90, 512, 1964.
Stringer, H. и Engel, GB, „Диметил сулфоксид за инфекция на ноктите“, Lancet, 7441, 825,
1966.
Tellex, A., “Experiencia Terapeutica con Ipran en Psiquiatria de la Edad Avanzada,” Rev.
Hospital Psiquiatrico, том 1. No. 2, юни 1970 г., Сантяго, Чили.
Torre de la, JC, Rowed, DW, Kawanaga, HM и Mullan, S., „Диметил сулфоксид при лечението
на експериментална мозъчна компресия“, Journal of Neurosurgery, том 38, март 1973 г.
Tucker, EJ и Carrizo, A., "Hematoxylon, разтворен в диметилсулфоксид, използван при повтарящи

се неоплазми", Intern. Surg., 49, 516, 1968.
Venerando, A., „Относно терапевтичното действие на диметил сулфоксид (RE 421) при спортна
травма и при остеоартикуларни заболявания на атласа“, Gaz. Стажант. Med. Chir., 70, 1605,
1965, на италиански.
Vishwakarma, SK, „Диметил сулфоксид при тимпанопластика. Предварителен

Доклад,” Пластична реконструктивна хирургия, 42, 15, 1968.
Weitgasser, H., „Дерматологични изследвания с диметилсулфоксид (DMSO)“

Z. Haut-Geschlechts Krankh., 21, 749, 1967.
Weitgasser, H., „Die Lokalbehandlung von Chronischen Paronychien mit Einer Kombination von
Triamcinolon-Acetonid und Dimetilsulfoxide,” Z. Haut Geschlechts Krankh., 44, 27, 1969.
Wodniansky, P., “Dupuytrem und Sklerodermie,” DMSO Symposium, Vienna, 1966, Laudahn, G.
(ed.), Saladruck, Berlin, 1966, p. 158.
Yeats, RO, Предварителен тест с използване на DMSO като носител за лекарства при проказа,”
Анали на Нюйоркската академия на науките, 141, 668, 1967 г.
Ziv-Silberman, G., “DMSO при лечението на хроничен мастит,” Veterinary Record, 81, 527,
1967.
Zuckner, J. и Uddin, J., „Местни приложения на диметилсулфоксид (DMSO) и DMSO,

комбинирани с тринцинолон ацетонид при ревматоиден артрит,“
Nature, 1389, 55, 1965.
Индекс
Номерата на страниците в този индекс се отнасят за печатната версия на тази книга. За да

намерите съответните места в текста на тази цифрова версия, моля, използвайте функцията
„търсене“ на вашия електронен четец. Имайте предвид, че не всички термини могат да бъдат търсени.
Аденокарцином, 177, 180, 182.

Вижте също Рак, DMSO и.
СПИН, DMSO и 221
Алое вера, за кожа, третирана с DMSO,
46 Американски колеж за напредък в медицината, 34, 40,
68 American Home Products, 128 American Pharmaceutical
Enterprises, 20 Американска асоциация по подиатрия, 128
Annals of Rheumatic Diseases, 221 Anthracycline ,
екстравазация на, 4–5 Armor Pharmaceutical Company, 128
Артрит, DMSO и, 106–124 амилоидоза, 42, 122, 123 диета
против артрит, 115–121 ортодоксално лечение на, 107, 108
ролята на захарта в, 115, 117 –118 спондилит, 83–84, 111
техника на увиване, 114–115, 131–132 Вижте също
Остеоартрит; Ревматоиден артрит.
Фондация за артрит и DMSO, 108–110

Aspillaga, Manuel, MD, 168 Астма, DMSO и
69–70 Атеросклероза, DMSO и 46 Микоза
на краката. Вижте проблеми с стъпалата и
краката, DMSO и.
Avendano, Isabel, MD, 168
Avery, Lorae, PhD, 2, 3
Болки в гърба, DMSO и, 84–85

Barrios, Luis Varela, MD, 174, 175
Baylor, Elgin, 94
Белитников, Фред, 99, 100

Бел, Сам, 125, 126, 127 Бенет,
Чарлз С., 108–109 Бенет, Норман,
доктор по медицина, 71 Бернадоу,
Мария ЕМ, доктор по медицина, 169
Бернат, Золтейн, доктор по медицина,
71 Бевил, Джак , MD, 185 Рак на костите,
194. Вижте също Рак, DMSO и.
Bonker, Congressman Don, 162 Рак
на гърдата, 61. Вижте също Рак, DMSO и.
British Journal of Dermatology, 63 Brobyn,
Richard D., MD, 80–81 Бронхиолит, DMSO
и 215–216 Синини. Вижте Мускулно-
скелетни наранявания, DMSO и.
Бък, Нанси Л., 231, 239, 240
Буниони. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Burdach, Rodolfo, MD, 215
Изгаряния, DMSO и 57–58, 66, 127
Бурсит, DMSO и 2, 3, 17, 26, 44, 50 калцирани,
91–92 Буш, Джордж, 249
Мазоли. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.

Camp, Dr. Perry E., 51–52 Рак,
DMSO и 46, 60–63 противораков
разтвор, 200, 205, 206–207 химиотерапия и
DMSO, 148 DMSO-връзка с рак, 177–207 DMSO-
хематоксилонов разтвор , 185, 192–199, 206–
207 Изследвания на DMSO-хематоксилон, 179–183, 184–185,
202, 205 ортомолекулярна терапия, 62 Вижте също отделни видове
рак.
Capdeville, Lucila, MD, 168 Carrizo,

A., MD, 181 Катаракта. Вижте
проблеми с очите, DMSO и.
Рак на маточната шийка, 53, 54, 198–199, 215. Вижте също Рак, DMSO и.
Цервикална ос, стеноза на 1–2
Chacon, Ernesto, MD, 71 Chicago

Tribune, 19 Clinical Orthopedics
& Related Research, 60 Clinical Pharmacology and
Therapeutics, 63 Clubnails. Вижте проблеми с стъпалата
и краката, DMSO и.
Рак на дебелото черво, 177. Вижте също Рак, DMSO и.
Commercial Laboratories of Florida, 45 Consumer
Reports, 75 Coping With Cancer, 207 Подуване на
роговицата. Вижте проблеми с очите, DMSO и.
мазоли. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.

CREST синдром.
Вижте Склеродермия, DMSO и.
Crichtlow, Dr. James, 20 Crout,
Richard J., MD, 7, 8, 9, 10, 27, 73, 74, 75, 90, 247 Crown Zellerbach Paper
Company, 15, 33, 73 Кистозен мастит, DMSO и, 72
Daily News, Ню Йорк, 52 крака на

танцьора. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Davidson, Ben, 99
Davis, Orville J., MD, 215 De Coriat,
Lydia F., MD, 164 De la Torre, Jack C.,
MD, 54–55, 81, 82, 127, 147, 148, 149, 150, 152, 153,
154, 157, 242–243
DeLuca, Michael A., MD, 90 Denehy,
Bill, 93–95 Dermatologische
Monatsschrift, 243 Диабет, DMSO и, 63–64
диабетни язви, 67–68 ювенилен диабет, 64,
205 Технически диметилсулфоксид
Бюлетин, 33 Диметилсулфоксид (DMSO)
противогъбични, антибактериални и антивирусни свойства на, 58–

59 маркови препарати на Dekaris, 220
Димексид, 220, 244 87–2, 224
Ипран, 218, 219
Плюс-пар, 216, 218, 219

Римсо-50, 45, 242
Сатори, 230
свойства за транспортиране на наркотици на, 38–39

FDA и 7, 8, 9, 10, 13, 16–18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 26, 27, 28, 29, 39, 42, 52, 72, 73, 75,
78 –80, 88, 89–90, 109, 128, 129, 147, 163, 174, 179, 205, 228, 229, 230, 232, 233,
234, 235, 236, 247, 248–249
лечебна сила на, 35–37
инфекциозни болести и, 209–221. Вижте също СПИН; проказа; орхит;
Остеомиелит; Паразитни червеи; Респираторни инфекции.
медийна експозиция за, 26–30. Вижте също 60
минути. медицински употреби за, общо, 50–72. Вижте също отделно
заболяване или нараняване. молекулярна структура на, 32–35 нетехническо
резюме, 37–38 произход на, 4, 14–16 фармакологични действия на, 39–42
защита срещу радиация, замразяване и размразяване, 53–54 странични
ефекти на, 83–90 доставчици на, 45–46 терапевтичен принцип на, 31–46
локално приложение на, 43–44 DMSO Society of Florida, Inc., 110, 147
Douglass, Dr. William Campbell, 48, 58, 62, 210, 211 Douglass Center for
Nutrition and Preventive Медицина, 31, 47, 48 Синдром на Даун, 26, 146, 159–
166, 173. Вижте също Умствени увреждания, DMSO
и.
Драчман, Даниел Б., MD, 155 Сух
гнездо, DMSO и, 72 Дънкан,
Конгресмен Робърт, 88 Дън,
Ричард Е. III, 242
Инфекции на ушите, DMSO и

59 Едуардс, Charles C., MD 18
Engel, Marvin F., 227–228 ER Squibb
and Sons, 80, 128, 180 Проблеми с
очите, DMSO и 68–69 катаракта, 26,
68 –69
подуване на роговицата,
68 глаукома, 68–69
промени в лещата от DMSO, 78–83, 228–237
дегенерация на макулата, 68, 69 оток на макулата, 68
пигментен ретинит, 69 травматичен увеит, 68
Рак на лицето, 194. Вижте също Рак, DMSO и.

Паднали арки. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Федерален регистър, 17
Фибросаркома, 180, 182, 184. Вижте също Рак, DMSO и.
Fil'iula, Dr., 57
Законодателна власт на Флорида и DMSO, 22–23, 24
Медицинска асоциация на Флорида и DMSO, 23–25, 111 Проблеми
с краката и краката, DMSO и 125–142
изкълчвания на глезена,
141–142 артрит на краката, 131–132
стъпало на атлет, 137–138 буниони
на големите пръсти, 129–130
мазоли, 133–134 нокти, 135–136
мазоли, 133 стъпало на танцьор,
139 паднали сводове, 140 миризма
на крака , 138 гъбички по ноктите
на краката, 136–137 пръсти с чук,
130–131 шипове на петата, 128, 140–
141 врастнали нокти на краката,
134–135 метатарзалгия, 139–140
плантарни брадавици, 134
фрактури. Вижте Мускулно-скелетни
наранявания, DMSO и.
Франклин, Мъри, MD, 3, 4 Приятел,

Шарлот, MD, 61
Гаридо, Хорхе Корнехо, 61

Стомашно-чревен рак, 193. Вижте също Рак, DMSO и.

Geigy, 128
Geller, Jay, 13
Gibb Pharmaceutical Company, 16, 17 Gibson,
Merle L., MD, 230 Giller, Ana, MD, 169
Глаукома. Вижте проблеми с очите, DMSO
и.
Glozman, Dr. VN, 221 Добро
утро, Америка, 73, 75, 78, 90 Подагра, DMSO
и, 44, 122 Грануломатоза, 180. Вижте също
Рак, DMSO и.
Goyan, Jere, PhD, 18, 228, 230, 233, 248 Greccos,
George, MD, 143, 145 Grismali, Jorge, MD, 174,
175 Растеж, Morgan, 125, 126 Заболяване на
венците. Вижте Пародонтоза, DMSO и.
Халамендарис, Вал, 101, 102

Пръсти на чук. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Harmon, Robert L., 87
Harris, Wade, MD, 177, 178
Hartman, David, 73, 74 Haynie,
Louis, 231 Hatch, Orrin G., 125
Hatfield, сенатор Mark O., 21
Наранявания на главата и
гръбначния мозък, DMSO и 54–55, 143 154 мозъчна емболия, 150–
152 мозъчна травма и инсулт, 55–56, 152–154 деца с мозъчни
увреждания, 56 травма на централната нервна система, 157
спешен терапевтичен принцип, 149–150 интракраниална
хипертония, 156 миастения gravis, 154–155 неврологични
разстройства, 147–149
Главоболие, DMSO и 64–65

темпорален артериит, 64
Сърдечни удари, DMSO и 72
HeLa клетки, 199–200

Петни шипове. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Hensley, Michael J., MD, 229, 230, 232, 233, 234, 235 Herpes simplex I,
DMSO и, 5, 26, 59, 214–215 Лечение с DMSO-идоксуридин за, 214
Херпес симплекс II, DMSO и 5, 215 лечение

с витамин C-DMSO за 215
Херпес зостер, DMSO и 5, 17, 26, 42, 50, 59, 65–66, 209–213, 216
лечение с идоксуридин-DMSO, 211 лечение
с витамин C-DMSO, 215 Herschler, Robert, 15,
73, 74, 78, 87, 224 Hill, Robert V., MD, 69 Уртикария,
резултат от лечение с DMSO, 89 Hoffman,
Norman , 125, 126 Хорн, Дарил, 126, 127 Хауъл,
Джеймс Т., доктор по медицина, 25–26
Врастнали нокти. Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.

Интерферон, 180
Международна хирургия, 181
Интерстициален цистит, DMSO и, 7, 19, 25, 39, 42, 232, 233, 234, 235, 244–245
Джейкъб, Стенли У., доктор по медицина, 9, 10, 13–14, 15, 16, 28, 29, 31, 35, 37, 40, 43, 51, 55,
57, 61, 79, 88, 91, 92–93, 94, 101, 125, 126, 129, 146, 147, 160, 162, 170, 224, 225, 229, 230, 231, 232
разрешаване на скандала с DMSO, 239 –243 резюме на Jacob и DMSO, 237–239
Джоунс, юни III, 91–92, 98, 99

Вестник на Американското общество по гериатрия, 67
Вестник по клинична онкология, 4, 62
Journal of Toxicology and Environmental Health, 82, 242
Вестник по урология, 245
Каджихара, К., д-р, 150

Каванага, Хенри, д-р, 150
Кийтинг, Том, 99 келоиди, DMSO
и, 57–58
Келси, Франсис, 73, 78

Кенеди, Марион А., 161
Кенеди, сенатор Едуард М., 22, 29, 125, 224, 229, 233, 235, 236, 238, 239, 242 Кеслър,
Дейвид, доктор по медицина, Джей Ди, 249 Рак на бъбреците, 63. Вижте също Рак, DMSO
и.
Krippaehne, William W., MD, 240
Lagos, Raul Escobar, MD, 61

Lamonica, Daryle, 99, 101–102
Leiomyosarcoma, 184. Вижте също Рак, DMSO и.
Смяна на лещи от DMSO. Вижте проблеми с очите, DMSO и.
Проказа, DMSO и, 220 Болест
на Letterer-Siwe, 205
Левкопения, 195. Вижте също Рак, DMSO и.
Lim, Ramon, MD, 148
Listook, Dr. Alan B., 13, 231 Рак
на черния дроб, 194. Вижте също Рак, DMSO и.
Лонборг, Джим,
94 Лукас, Джери,
94 Лудвиг, Дороти С., 58
Проблеми с лумбалните дискове, DMSO и, 56–57. Вижте също Болки в гърба, DMSO и.
Рак на белия дроб, 63, 193. Вижте също Рак, DMSO и.
Белодробни инфекции, DMSO и,
59 Лимфосаркома, 182–183, 184, 195–198, 260. Вижте също Рак, DMSO и.
Макулна дегенерация. Вижте проблеми с очите, DMSO и.

Оток на макулата. Вижте проблеми с очите, DMSO и.
Злоупотреба и признания на медицински еретик, 123 Manner,
Harold W., PhD, 115 Manner Clinic, 118, 119 Manner Clinic
Metabolic Research Foundation, 115 MD Anderson Cancer
Institute, 178, 205 Medical Letter, The, 53 Medical World News,
106 Меланом, 180, 183. Вижте също Рак, DMSO и.
Meditsinskaia Radiologiia, 54
Mendelsohn, Robert S., MD, 123–124
Умствени увреждания, DMSO и, 159–175

аминокиселинна терапия за синдром на Даун, 163–170
аминокиселинна формула, 165–166 Синдром на Даун,
159–166 обучителни затруднения, 171–173 сенилност
и разпад на PSO, 173–175 тежка изостаналост, 166–170
Merck and Company, 16, 80, 127, 128, 129 Метатарзалгия.
Вижте проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Метилхолантрен, 199
Меценбаум, сенатор Хауърд М., 125
Миляро, Юджийн, 25 Минерва Медика,
122 Минут, Руди, 106–107 Монтгомъри, С.
Хънтър, доктор по медицина, 177 Мур,
Боби, 99 Моризон, Числейн, доктор по
медицина, 168 Мойл, Хенри, 228, 229, 231,
236–237, 238 Mullan, Rose M., 161 Mullan,
John F., Dr., 150 Множествена склероза, DMSO
и, 46, 156–157 Munizaga, Gustavo, MD, 174
Мускулно-скелетни наранявания , DMSO и, 59–
60 натъртвания, 59 фрактури, 59 изкълчвания,
44, 59, 60 наранявания, свързани със спорт, 92–
102, 125–127
Nalfon, 52–53
Nassar, Carlos, MD, 171, 172 Nature,
155 Neurosurgery, 156 New York
Academy of Sciences, 17, 18, 35, 62,
71, 166, 169 New York Times, The, 16 New Zealand Medical Journal , 65
Оакар, член на Конгреса Мери Роуз, 107 г

Ocala Star Banner, 51

Орхит, DMSO и, 221
Остеоартрит, 19, 44, 46, 49, 50, 64, 103–124. Вижте също артрит, DMSO и.
Остеогенен сарком, 183. Вижте също Рак, DMSO и.
Остеомиелит, DMSO и, 220–221 Ото,
Джим, 99
Pani, KC, MD, 29, 179, 229, 230, 231, 232, 240, 241 Паразитни
червеи, DMSO и 219 Паренхиматозен паротит, 71
Паркинсонизъм, 46 Pasteur, Louis, 205 Paz, Azael, MD, 172,
173 Pepper , Конгресмен Клод, 10, 22, 28, 57, 90, 146, 225
Пародонтална болест, DMSO и, 5, 6, 71 Pestronk, Alan, MD,
155 Болест на Пейрони, DMSO и, 43 Фантомна болка в
крайниците, DMSO и, 3 Phyne Pharmaceuticals, Inc., 20
Physician's Desk Reference, 50 плантарни брадавици. Вижте
проблеми с стъпалата и краката, DMSO и.
Бременност след тубарна обструкция, 71–

72 Priebe, David K., DDS, 160–161 PSS. Вижте
Склеродермия, DMSO и.
Reagan, Ronald, 248

Reedy, Graham, MD, 93, 99, 100, 101, 102 Research
Industries Corporation, 8, 17, 29, 45, 228, 229, 231, 232, 233, 235, 236,
238, 239, 242
Research Laboratories, Inc., 20
Резидентен и щатен лекар, The, 52
Респираторни инфекции, DMSO и, 215–217
Забавяне. Вижте Психични увреждания, DMSO и.
Пигментен ретинит. Вижте проблеми с очите, DMSO и.
Синдром на Reye, 155
Ревматоиден артрит, 3, 17, 19, 27, 46, 47, 49, 50, 97, 103–124, 155
ювенилен ревматоиден артрит, 122
Вижте също артрит, DMSO и.

Роджърс, Томас Д., д-р, 200, 205
Розенбаум, Едуард Е., д-р, 79
Розенфелд, Робърт, д-р, 99 Рубио,
Сантяго, д-р, 215
Sanchez, Mila, MD, 168

Saytzeff, Alexander, 14
белези, DMSO и, 57–58
Scherbel, Arthur L., MD, 17, 79, 226–227, 232, 234, 244
проучвания върху склеродермия, 228–
231, 243 Scholes, 128 Scholes, Vernon, MD,
200 Schweiker, Richard S., 125 Ишиас, DMSO
и, 56–57 Склеродермия, DMSO и, 4, 8, 17,
42, 43, 50 , 72, 79, 223–228, 232
CREST синдром, 223

Стойност на DMSO за, 243–244
Изследванията на Шербел върху, 228–231, 243
Земелвайс, Игнац Филип, 205
Сенилност. Вижте Психични увреждания, DMSO и.
Сесии, Джон Л., DO, 207 Херпес
зостер. Вижте Херпес зостер.
Shirley, Sheridan, MD, 7, 232, 233, 235, 236, 240 Синузит,
DMSO и, 64–65 60 минути, 23, 27, 28, 31, 51, 108, 179
Рак на кожата, 63, 199–200. Вижте също Рак, DMSO и.
Кожни заболявания, DMSO и, 65–68.

Вижте също Herpes simplex I; Херпес симплекс II; Херпес; Рак на кожата; язви;
Разширени вени.
Смит, сенатор Реджина, 25
Снид, Ева Лий, д-р, 1, 2
Спортни травми. Вижте Мускулно-скелетни наранявания, DMSO и.
Навяхвания. Вижте проблеми със стъпалата и краката, DMSO и; Мускулно-скелетни наранявания, DMSO
и.
Stanback, Haskel, 98–99
Stewart, Bruce H., MD, 7, 232, 233, 234, 235, 236, 240
Болест на Still, DMSO и, 122–123

Stomatologiia, 71 Stone, Ron, 178 Stout,
George, MD, 205, 206 Инсулт. Вижте
Травми на главата и гръбначния
мозък, DMSO и.
Swanson, д-р BN, 41–42
Symms, конгресмен Стивън Д., 78–79
Syntex, 76, 80, 128 Szmant, д-р Harry H., 14,
35
Тендинит, DMSO и 17, 50, 97, 100 Тенис

лакът, DMSO и 100 Terra Pharmaceuticals,
Inc., 45, 232, 237 Tic douloureaux, DMSO и
64–65 Шум в ушите, DMSO и 217–219
Тирадо, Рене Миранда, доктор по медицина,
66, 67 Тъкър, Ели Джордон, доктор по
медицина, 63, 178–179, 180–185, 194–196, 198, 199, 200, 205–
206
Улцерации, DMSO и, 66–68

Администрация по храните и лекарствата на САЩ. Вижте DMSO, FDA и.
Проблеми с пикочната система, DMSO и 245–246
Увеит, травматичен. Вижте проблеми с очите, DMSO и.
Разширени вени, DMSO и, 66

Venegas, Hugo, MD, 70, 71
Уокър, Мортън, DPM, 128, 207 Уолъс,

губернатор Джордж, 26–27 Уолъс,
Майк, 27, 28, 51, 109, 179 Уорън, д-р
Джоел, 62 Уейл, Лоуел Скот, DPM, 97–
98 Уайнщайн, Никълъс , MD, 163
Weitzner, Ronald, MD, 60 Whiplash,
DMSO и, 27, 48 Williams, Billy, 19–20
Wyatt, Wendell, 21–22
Zuber, William,
13 Zuniga, Aristides, MD, 215, 218, 219
Търсите повече?
Посетете Penguin.com за повече информация за този автор и

пълен списък на неговите книги.
Открийте следващото си страхотно четиво!

1 Dmso Природен Лечител Мортън Уокър

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

1 Dmso Природен Лечител Мортън Уокър

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Machine Translated by Google

Machine Translated by Google

Медицинската информация и процедурите, съдържащи се в тази книга, не са предназначени да заменят консултацията

Библиотеката на Конгреса на каталогизираните в публикацията данни

Диметил сулфоксид — Терапевтична употреба. I. Заглавие.

Авторско право © 1993 от д-р Мортън Уокър

Противоречивата история на DMSO 3.

Терапевтичният принцип на DMSO 4. Общи медицински

ефекти на DMSO 6. Мощната отвара за спортни травми 7.

Терапия за артрит с DMSO и Диета 8. Адаптиране на DMSO

при проблеми с краката и краката 9. Използване на DMSO

при наранявания на главата и гръбначния мозък 10. DMSO

терапия за умствени увреждания 11. Връзката DMSO-рак 12.

Инфекциозните заболявания реагират на DMSO 13. Погрешно

На този уникален хуманитарист, който обича хората, Кристин М. Джаксън,

Американската медицинска асоциация (AMA) проведе лидерска конференция през уикенда на

Д-р Боуен, който по това време се готвел да се оттегли от губернаторския пост,

Всъщност DMSO не е установено, че е опасен за хората. Всички странични ефекти са просто

бои и лакове и разтваряне на определени пластмаси като коприна, поливинилхлорид,

По-важното е, че е от полза за клетките, тъканите и органите на човешкото тяло по

Добри настоящи примери за токсични лекарства са средствата за артрит Motrin, Tolectin,

мнение, много от тях вече са се доказали като верни. И най-драматичната употреба на

На тези страници ще намерите много отговори. DMSO се нуждае от още по-голям

При писането на тази книга открих явна резервираност от страна на лекарите да

Мортън Уокър, DPM

Психологът описа на д-р Снийд как няколко неуспешни опита за

Имайки предишен опит с лечение с DMSO (диметилсулфоксид), Dr.

Месец по-късно гинекологът отново провери свитата шийка на матката на жената и

установих, че все още е твърде тесен. Той повтори приложението на DMSO и

Д-р Ейвъри каза: „Ние не се опитахме да лекуваме фантомната болка в крайника;

Мъри Франклин, доктор по медицина от Чикаго, е клиничен доцент по медицина в

НОВИЯТ МЕДИЦИНСКИ ПРОБИВ ЗА БОЛКАТА

Ракът изглежда реагира добре на DMSO. В болница Маунт Синай в Ню

пигментирана втвърдена зона остава при десет. Единствените странични ефекти на

Чилийски лекари публикуваха своите резултати от употребата на веществото, които

Поставен в ноздрите, DMSO може да отвори запушени синуси в рамките на няколко

При хроничен гингивит венците са белязани от хронично възпаление, подуват се и лесно

За разлика от критериите, определени за изследване на употребата на DMSO при други

ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА FDA СРЕЩУ ДРУГИ УПОТРЕБИ НА DMSO

„Фундаменталният проблем от гледна точка на FDA е качеството на наличната научна

Накратко, лекарството може да бъде одобрено, ако клиничните изследователи

DMSO е ефективен при склеродермия. Настоящите изследователски техники на медицинската

Research Industries Corporation разчита главно на едно конкретно проучване, за да

ДМСО е различен от всяко друго известно медицинско вещество по това, че лесно се

За да може едно ново лекарство да бъде признато от FDA, то трябва да отговаря на

идват от контролирани клинични изследвания, проведени от експерти, квалифицирани чрез

НЕДОСТАТЪЦИ В ПРОЦЕДУРАТА НА FDA

Разбира се, фармацевтичните компании не са съгласни. Съоткривателят на терапевтичните

Изследователите на DMSO, които са работили с пациенти за всеки отделен случай

„Сега обществеността – и трябва да кажа, че до момента споделям мнението – има

На 10 ноември 1980 г. служители на Администрацията по храните и лекарствата на Съединените

вярват, че могат да получат каквато и да е информация, която е „основна за тази заповед“.

DMSO. „Твърденията за скрита токсичност са неверни“, заяви той.1 Такива

ИЗТОЧНИКЪТ И ПРОИЗХОДЪТ НА ДИМЕТИЛ СУЛФОКСИД

„Уникалната способност на DMSO да прониква в живите тъкани, без да причинява

способност да замени някои от водните молекули, свързани с клетъчните съставки, или да

повлияе на структурата на вездесъщата вода.

При първата им среща Робърт Хершлер спомена, че му е трудно да измие петното от

В Съединените щати DMSO се извлича от лигнин, циментовата субстанция на дърветата. В

Съвместните усилия между екипа на Джейкъб, представляващ Медицинския факултет на

позволи на животното да се състезава отново. След шест месеца 60 процента от кучетата,

FDA ВЛИЗА В КАРТИНАТА И ПРОТИВОРЕЧИЯТА

Първият доклад за употребата на DMSO като фармакологичен агент е написан от Джейкъб

Първото изследователско ново лекарство (IND) приложение за клинично изследване на