Чети свободно… www.readbg.

com

Уилям Уокър Аткинсън

Тайната на успеха
Как да прилагаме своите скрити способности, за да постигнем успех в
живота

СЪДЪРЖАНИЕ

УРОК №1: ТАЙНАТА НА УСПЕХА

Фундаменталните правила на успеха. Инстинктивното хрумване как да
успеем. Лидерите сред хората. Разгръщането на индивидуалността.

УРОК №2: ИНДИВИДЪТ

Индивидуалност и личност. Какво всъщност е Аз-ът. Какъв е индивидът,
който проявява силата на Аз-а. Господарят в ума.

УРОК №3: ОДУХОТВОРЕНОСТТА

Одухотвореността не е въображаемо, неясно качество, а истинска мощ,
заложена в човека. Признаване на вътрешната сила. Чудно качество на
душата.

УРОК №4: ВАШИТЕ СКРИТИ СПОСОБНОСТИ

Ролята на искреността, ентусиазма и силното желание. Проявлението на
силата на волята. Волята и скритото зад нея.

УРОК №5: ДУШЕВНАТА СИЛА

Енергията на ентусиазма и какво наистина означава той. Какво постига
ентусиазмът. Как да изразяваме ентусиазъм.

УРОК №6: СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО

Силата, която движи света. Полезен слуга, но лош господар. Как да създадем
желание. Как да приложим неговата удивителна енергия. Как да разширим
действието на умствената сила чрез желанието.

УРОК №7: ЗАКОНЪТ НА ПРИВЛИЧАНЕТО

Великият закон на природата. От атома до човека. Как да привлечем към себе
си нещата, които желаем или от които се страхуваме. Силата на желанието.
Как да култивираме и овладеем тази удивителна способност на ума. Мисълта
за страха и как да я преодолеем.

УРОК №8: ЛИЧНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ

Обосновка на личния магнетизъм. Същност и действие. Как въздейства на
другите. Магнетичното привличане, проявено от някои хора.

УРОК №9: ПРИВЛЕКАТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ

Как да развием привлекателна личност. Личният чар. Качеството на
самоуважение, вътрешна увереност и овладяване – как помага на човека, как
развива личните качества, нужни за успеха; как да придобием тези качества.
ПОСЛЕСЛОВ
ЗА АВТОРА

УРОК №1
ТАЙНАТА НА УСПЕХА
С известно колебание се наемам с написването на тази малка книга,
озаглавена “Тайната на успеха”. Не че темата не ми е присърце, не че не
вярвам в съществуването на “тайна на успеха” – просто въпросът е изтъркан
от обсъждане, а и на мен никак не ми се иска да взимам ролята на учител.
Лесно е да се предлагат страница след страница с добронамерени съвети – а
още по-лесно е да се говори, отколкото да се действа. Едно е да формулираш
система от предписания, съвсем друго е да се заемеш активно с прилагането
им на практика. Може би разбирате защо се колебая да предприема нещо,
което е твърде вероятно да ме причисли към направлението “Прави, каквото
ти казвам, а не каквото правя” на школата на успеха.
Но въпросът има и друга страна. Освен обикновеното изреждане на
списък на добрите качества, водещи към успеха, има Нещо друго. Това Нещо
друго подсказва, че търсещият успеха има Нещо в себе си, което, ако бъде
проявено в действие, ще се окаже изключително полезно за него – именно в
това Нещо е истинската тайна на успеха, а не в системата от правила. Нашето
намерение е да посветим тази кратка книга на разглеждането на Нещото
вътре в нас – какво ще направи то за нас, ако го разгърнем и изразим в
действие. Затова не очаквайте да откриете тук “Пълно указание за правилата,
водещи до успех, одобрени и формулирани от успелите, които са се запознали
с тези правила едва след като са постигнали успех, затова сега си умират да
проповядват на другите”. Тази книга не е такава. Тя е съвсем различна.
Надявам се да ви хареса – така или иначе ще ви донесе полза.
Всички хора се стремят и търсят успеха. Представата им за успех може и
да е различна, но всички са единодушни в привлекателността на
постижението. “Постижение” – това е думата, съдържаща същността на онова,
което наричаме успех. Това е идеята да “стигнеш там”, да достигнеш целта,
заради която си тръгнал. Това е то – постижението.
Много мъже и жени са се опитвали да посочат пътя към успеха и докато
някои от тях са оказали ценна помощ на своите последователи, никой не е
съумял да предаде цялата история на успеха. В това няма нищо чудно, защото
по пътя на успеха всеки индивид трябва в известен смисъл да бъде свой
собствен закон. Няма два еднакви темперамента. Природата намира наслада в
разнообразието. Обстоятелствата никога не се повтарят с абсолютна точност
– същото безкрайно разнообразие се проявява и при хората. Ето защо би било
глупаво да се опитваме да постановяваме правила за всеобща употреба, които
да заведат всички до голямата цел на успеха. Човек трябва само да се огледа и
да види различните нужди на отделните индивиди, съставляващи
множеството, за да осъзнае безсмислието на подобен опит. Всеки един, който
е постигнал успех, е направил това по свой начин, обикновено влагайки
някаква оригиналност в действията си. Всъщност характерната особеност,
позната като Индивидуалност, изглежда е изиграла важна роля в постигането
на успеха при повечето хора. Именно индивидуалността до голяма степен
гарантира отклоняването на индивида от общоустановени системи от
правила и посока на действие. Затова като общ принцип може да се каже, че
всеки човек трябва да стигне до собствения си успех, като положи усилия в
съответствие със своята индивидуалност, а не като следва утъпкани пътеки и
масови предписания.
С оглед на току-що казаното може би изглежда странно, че въпреки тази
нагласа се реших да напиша книга със заглавие “Тайната на успеха” – особено
като се има предвид, че още в началото обявих за невъзможно излагането на
система от правила по въпроса. Това може да прилича на парадокс, но не е. Аз
наистина вярвам, че всеки един човек трябва да прокара свой път до успеха,
следвайки наклонностите на своята индивидуалност, а не предварително
изготвен план. Ето къде се намесва “тайната на успеха”. “Наклонностите на
своята индивидуалност” – казахме току-що; това означава, че човек трябва да
притежава индивидуалност, преди да последва посоката, която тя му указва. В
степента, в която притежава индивидуалност, той ще притежава и първото
необходимо условие за успеха. Ето какво имаме предвид под “тайната на
успеха” – ИНДИВИДУАЛНОСТТА.
Всеки човек има спяща, латентна индивидуалност – малцина обаче й
позволяват да се изрази. Повечето сме като овце в човешки облик – потичваме
доволно след някой самоуверен водач и пътят ни се определя от дрънченето
на неговия звънец. Възприели сме някак идеята, че тези водачи притежават
същината на човешкото познание и сила и способността да мислят, и вместо
да разгърнем собствените си спящи умения и скрити възможности, ние ги
държим заключени на тъмно и продължаваме да тропкаме след звънчето на
любимия водач. В това отношение хората много приличат на овцете – те са
послушни и подражателни животни и вместо да поемат отговорността сами
да определят пътя си, те чакат, докато някой вземе лидерството, и хукват след
него. Нима е чудно тогава, че водачите избират за себе си най-свежата трева, а
за стадото оставят долнокачествената? Ни най-малко – те са заслужили най-
доброто, тъй като на тези, които ги следват, им липсва индивидуалност и
инициатива. Всъщност те са били избрани да водят именно заради качеството
им да се налагат и да направляват. Ако бяха правили път на другите,
проявявайки мекост и скромност, щяха да бъдат отстранени от стадото, което
ще ги отрече като водачи и ще се обърне към други, които знаят как да се
избутат най-отпред.
В тази малка книга няма да се опитвам да събуждам във вас дух на
“стадоводство” – в стремежа да се ръководят хората няма нищо, освен
тщеславие и дребнаво самодоволство. Желанието ни е всеки да притежава
достатъчно индивидуалност и инициатива, за да си бъде сам водач – свой
собствен закон, що се отнася до мястото му сред другите. Големите и силните
не се интересуват от стадото, което потичва послушно зад тях. Те не извличат
удоволствие от това, което радва само низшите умове и задоволява
единствено дребнавите натури и амбиции. Големите, великите духове на
всички епохи са извличали удовлетворение от вътрешното съзнание за сила и
способност, които са усещали да се разгръщат в действие, а не от
аплодисментите на тълпата или от раболепието на подражателите. Това
нещо, наричано Индивидуалност, е истинско. То ни е присъщо и може да бъде
развито и проявено във всеки един от нас, ако пристъпим към него по
правилния начин. Индивидуалността е изражението на нашата същност,
която имаме предвид, когато казваме “Аз”. Всеки от нас е индивид – “Аз” ,
който се отличава от всеки друг “Аз” във вселената, що се отнася до личното
изразяване. И степента, в която изразим и разгърнем способностите на това
“Аз”, ще определи в каква степен сме големи, силни и успели. Всички ние “го
имаме в себе си” – от нас зависи да го изразим. Това индивидуално изразяване
е в сърцето на “тайната на успеха”. Ето защо използвам този израз – и ето за
какво ще говорим в тази малка книга. Струва си да научите тази “тайна”.

УРОК №2
ИНДИВИДЪТ
В предишния урок заявих, че за мен “тайната на успеха” се състои
основно в свободното изразяване на индивида – “Аз”. Но преди да можете
успешно да прилагате тази идея, трябва да се пробудите за осъзнаването на
истинското значение на индивида – на това “Аз”, което е във вас. Вероятно на
мнозина отначало това твърдение ще се стори смешно, но ще ви е от полза да
се запознаете подробно с идеята зад него, тъй като с истинското осъзнаване
на “Аз” идва силата.
Ако внимателно се вгледате в себе си, ще откриете, че сте по-сложно
същество, отколкото сте се възприемали. Първо, има го “Аз”-а – истинската
същност на индивида; второ, има “аз”, което е нещо прикрепено към “Аз”-а и е
част от него – личността. Като доказателство нека “Аз”-ът разгледа “аз” – ще
открие, че последното се състои от три фази или принципа (1. физическото
тяло. 2. жизнената енергия. 3. умът.) Много хора по инерция възприемат
своето тяло за “Аз”, но ако помислят малко, ще видят, че тялото е само
материална обвивка, машина, чрез която “Аз”-ът има възможността да се
проявява. Не е трудно да си дадат сметка, че могат ясно да осъзнават своето
“Аз съм”, без изобщо да забелязват присъствието на физическото тяло. Щом
това е така, значи “Аз”-ът е независимо от тялото, а тялото е част от “аз”.
Физическото тяло може да съществува, след като “Аз”-ът си е тръгнал –
мъртвото тяло не е “Аз”-а. Физическото тяло е съставено от безброй частици,
които се променят всеки миг от живота ни – тялото ни днес е напълно
различно от тялото ни преди година.
Идва ред на втория принцип на нашето “аз” – жизнената енергия, това,
което мнозина наричат живот. Тази жизнена енергия се възприема като нещо
отделно от тялото, което тя енергизира. Но и тя е преходна и променлива и
лесно може да бъде видяна като нещо, което вдъхва живот и сила на тялото –
инструмент на “Аз”-а, следователно принцип на “аз”. Какво тогава остава да
бъде изследвано от “Аз”-а? Отговорът, който идва естествено, е: “Умът, чрез
който знам истината на това, което току-що казахте.” Но почакайте малко,
като стана дума за ума, вие казахте “чрез който знам” – нима така не
признавате, че умът е нещо, чрез което действа “Аз”-ът? Помислете за миг –
умът ВИЕ ли сте? Вие осъзнавате, че вашите състояния на ума се променят,
емоциите ви се променят, чувствата ви се сменят, идеите и мислите ви са
непостоянни и се влияят от външни фактори – в противен случай се
формират и управляват от онова, което наричате “Аз”, вашата истинска
същност. Значи трябва да има нещо зад умствените състояния, идеи, чувства,
мисли и т.н., което е по-висше от тях и ги “познава”, както човек използва
нещо, но го познава като отделно от себе си. Казвате “Аз” чувствам, “Аз” мисля,
“Аз” вярвам, “Аз” знам, “Аз “ ще направя и т.н. и т.н. Кое е истинското Аз –
менталните състояния, които току-що споменахме, или “Аз”, който е субектът,
истинската причина за менталните феномени? Не умът знае, а този “Аз”,
който използва ума, за да знае. Това може да ви изглежда малко
неразбираемо, ако никога не сте гледали на себе си по този начин, но
помислите ли малко, идеята ще се проясни в ума ви.
Причината да казвам тези неща не е просто за да ви запознавам с идеи от
метафизиката, философията или психологията – има много книги, които
надълго и нашироко разглеждат тези въпроси. Истинската причина е, че с
осъзнаването на “Аз”-а, или истинската същност, идва усещане за сила, която
ще се прояви чрез вас и ще ви направи способни. Пробуждането за
осъзнаването на “Аз”-а в неговата яснота и присъствие ще ви накара да
преживеете усещане за съществуване и сила, които никога преди не сте
познавали. Преди да можете да изразявате индивидуалност, трябва да
осъзнаете, че сте индивид. А преди да осъзнаете, че сте индивид, трябва да
усетите този “Аз”.
Вашето “аз” е това, което наричаме личност, вашата външна проява.
Личността ви е съставена от безброй характеристики, черти, навици, мисли,
изражения и движения – това са група особености и лични белези, които
винаги сте приемали за истинското “Аз”. Но не е така. Знаете ли откъде е
възникнала представата за личността? Отворете който и да е добър речник и
ще видите, че думата произхожда от латинската “персона”, означаваща “маска,
използвана от актьори в далечното минало”, която от своя страна произлиза
от “сонаре”, означаваща “звук”, и “пер” – “през”, тоест “звуча през” – гласът на
актьора се е чувал през маската на възприетата личност или герой.
Уебстърският речник и днес дава като едно от значенията на person
(лице, действащо лице в произведение – бел. прев.): “Герой или роля,
например в пиеса.” В такъв случай личността е ролята, която играете в
голямата пиеса на живота на сцената на вселената. Истинският индивид,
скрит зад маската на личността, сте ВИЕ – истинската ви същност, вашият “Аз”
– онази част, която осъзнавате, когато казвате “АЗ СЪМ”, и която е вашето
заявление за съществуване и латентна сила. “Индивид” означава нещо, от
което не може да бъде отделено или извадено, което не може да бъде
повредено или засегнато от външни сили – нещо ИСТИНСКО. И вие сте
ИНДИВИД – истинската същност, “Аз”-ът, надарен с живот, ум и сила, които да
използвате, както пожелаете. Поет на име Ор е казал:
Над всички светове царувам,
 откакто време и пространство съществуват.
Въртят се ден и нощ, докато аз следя
на тези светове безкрайните дела.
А времето щом спре, ще се освободя,
защото АЗ СЪМ човешката душа.

УРОК №3
ОДУХОТВОРЕНОСТ
Може би много от вас ще свържат заглавието с “духове”, “създания без
физическо тяло”, с “душата” или нейна по-висша част, която често бива
наричана “дух”. В този случай обаче ние използваме думата с друго значение,
което все пак е в съгласие с мнозина напреднали учители и изследователи на
окултното и духовното. Едно от значенията на “дух”, което дава уебстърският
речник, е: “Енергия, живост, плам, ентусиазъм, смелост” Тези определения ще
ви подскажат смисъла, в който тук използваме думата, но в нея е вложено и
още нещо.
За нас думата “дух” изразява идеята за истинската природа на
вселенската енергия, която се проявява и в човека като център на съществото
му – негова основна сила и енергия, откъдето тръгва всичко, което го прави
индивид. Одухотвореността не означава качеството да си неземен, духовен,
“не за този свят” или нещо подобно. Тя означава състоянието на “живост”,
тоест “изпълнен с живот и сила”. Този живот и тази сила идват от самия
център на нашето същество – от нивото “АЗ СЪМ” на ума и съзнанието.
Одухотвореността се проявява в различна степен при различните хора –
и дори при животните. Тя е първоначално, фундаментално, примитивно
качество и изражение на живота и не зависи от култура, усъвършенстване
или образование. Нейното развитие се определя от инстинктивното,
интуитивното разпознаване на Нещото вътре – силата на индивида, която
произхожда от вселенската сила, чиито изражения сме всички ние. И дори
някои от животните изглежда я притежават.
Наскоро автор, занимаващ се с въпроса за опитомяването на животните,
изрази инстинктивното осъзнаване сред някои от по-висшите животни по
следния начин: “Сложете два мъжки павиана в една клетка и те ще отворят
уста, ще се озъбят и силно ще “духнат” към другия. Единият от тях, дори и да е
този с по-страшните зъби, ще направи това с известна вътрешна неувереност,
която веднага ще го определи като победен. Няма нужда да започват борба.
Същото е при големите котки. Затворете заедно два, четири или десетина
лъва и най-вероятно без никакво състезание те скоро ще открият кой от тях
притежава качествата да оглавява. Оттам нататък той взима най-хубавото
месо. Ако реши, останалите няма дори да започнат да ядат, докато той не е
свършил. Той отива първи при донесената прясна вода. Казано накратко, той
е “кралят на клетката”. Когато укротителят влезе при голяма котка, на която
й е хрумнало да се държи “странно”, неговото отношение е точно като това на
“краля звяр” към животното, имало неблагоразумието да предизвика неговия
кралски статут.”
Сигурно ви е направило впечатление ясното твърдение на автора, че
главатар не винаги става павианът с най-страшни зъби, нито “царят на
лъвовете” задължително заявява властта си чрез физическа битка. Това става
под въздействието на нещо далеч по-фино от проявата на физическа сила – то
е проявлението на качеството на душата у животното. Същото е при хората,
не винаги най-едрите и силните физически са тези, които управляват –
владетелят става такъв благодарение на тайнственото качество на душата,
което аз наричам одухотвореност, а хората често наричат сърцатост, дързост.
Когато двама индивиди влязат в контакт, възниква борба между умовете им.
Може дори да не продумат, но душите се вкопчват една в друга, докато двата
чифта очи се гледат втренчено и нещо неуловимо в единия се изправя срещу
същото неуловимо нещо в другия. Всичко може да свърши за миг и това време
е достатъчно да реши конфликта. И двамата знаят кой е победителят и кой –
победеният. Между тях може да няма антагонизъм, но и от двете страни има
вътрешно признание на нещото, което определя кой ще води. Това водачество
не зависи от физическата сила, интелектуалните знания или културата в
традиционния смисъл, а от проявлението и осъзнаването на финото качество,
което нарекохме дух.
Хората несъзнателно изразяват разпознаването на това качество у себе
си и другите, когато говорят за някого, че му “липсва дух”, че е “бездушен” или
че “духът му е прекършен” и т.н. В този случай думата има значение на
смелост, сърцатост, неукротимост. Неукротимият кон или човек е изпълнен с
дух, той е одухотворен – макар речниците да дават друга дефиниция на тази
дума. Хората, които отглеждат чистокръвни коне за надбягванияq ще ви
кажат, че конят, който “има дух”, печели състезанието и често надбягва с
много друг кон с по-добри физически характеристики, но с по-малко дух или
класа. Те са сигурни, че присъствието на “одухотвореност” в един кон се усеща
и признава от другите коне, които се повлияват от това, обезкуражават се и
позволяват да бъдат победени, дори да са физически по-издръжливи. Този дух
е основна жизнена сила, която всички живи създания притежават в някаква
степен, и има начини за нейното развиване и укрепване. В следващия урок ще
цитирам няколко примера на нейното проявление у хората.
В една от книгите си Оливър Уендъл Холмс дава следното ярко описание
на борбата на духа между двама мъже: “Лицето на господина с диаманта така
пребледня от ярост, че на фона му смолисточерните мустаци и брада
изглеждаха страховити. Той се озъби в кръвожадна усмивка и сграбчи една
чаша, сякаш се канеше да излее съдържанието й по говорещия. Младият
мерилендец прикова върху него своя ясен поглед и сложи ръка на неговата,
едва ли не небрежно, но другият имаше чувството, че не може да я помръдне.
Нямаше смисъл. Младежът бе негов господар в смъртоносна индианска
прегръдка, в която мъжете се борят с очи и след пет секунди някой от двамата
е смазан – един опит е достатъчен да реши нещата за години напред.” А
Фодъргил казва: “Емили Бронте рисува своя идеал за човек с мощна воля в
образа на неподправен грубиянин – Хийтклиф. Наистина физически силен и
жесток човек! Явно такава е била представата на едно момиче за силния мъж,
но ми се струва, че съм срещал някои тихи, безобидни на вид мъже с очила,
които щяха бързо да покажат на този грубиянин къде се крие
превъзходството.”
Известен пример за одухотвореност в историята, при явно неравенство
на силите, е разговорът между Хюго, епископ на Ликълн, и Ричард Лъвското
сърце в църквата “Рош д’Андели”. В желанието си да започне война в
Нормандия Ричард поискал нови попълнения на армията и пари от своите
барони и епископи, но Хюго отказал да се подчини на заповедта. Той твърдял,
че макар град Линкълн според закона да е задължен да даде войници и пари
за военна служба между четирите морета на Британия, войната в Нормандия
не влиза в тази територия. Така той се противопоставил на краля, а с него
шега не бивало. Затова когато Ричард Лъвското сърце повикал епископ Хюго в
Нормандия и последният тръгнал, за да хване бика за рогата, малцина се
съмнявали какъв ще е изходът – с епископа било свършено.
Пристигайки в Нормандия, епископът бил уведомен от двама приятелски
настроени барони, че кралят му е страхотно ядосан, и посъветван да прати
смирено послание, преди да се яви лично. Епископът обаче отказал и смело се
запътил да се срещне с монарха. Ричард бил на литургия, когато епископът
влязъл, запътил се към него и като не обърнал внимание на намръщения му
поглед, казал: “Целунете ме, кралю!” Ричард се извърнал гневен, отказвайки
да го поздрави. Но Хюго се взрял в очите му, разтърсил силно кралското рамо
и повторил искането си. “Не си заслужил”, извикал кралят, ядосан и огорчен.
“Напротив”, възразил Хюго и още по-силно разтърсил рамото му. Кралят
постепенно свел очи и му отдал кралския си поздрав и целувка, след което
епископът най-спокойно продължил, за да вземе участие в богослужението.
По-късно Хюго се противопоставил на краля в заседателната зала, като
настоял в своя отказ и дори дръзнал да укори господаря си за неверността му
към кралицата. Познавайки смелостта и буйния темперамент на Ричард,
всички от съвета били смаяни и очаквали Хюго да бъде направен на пух и
прах. Вместо това той пак излязъл победител в тази битка на одухотвореност.
Историкът казва: За момента лъвът бе усмирен. Кралят не призна нищо, но
обузда своя плам, като впоследствие отбеляза: “Ако всички епископи бяха
като този на Линкълн, нито един благородник няма да може да вдигне глава в
тяхно присъствие.”
И не за пръв път този сърцат епископ на Линкълн е подчинявал крал.
Като по-млад, малко след като крал Хенри Плантагенет го прави епископ, той
влиза в ожесточен спор с този монарх. Хенри се намирал в Удсток парк,
заобиколен от придворните си, когато Хюго приближил. Кралят се направил,
че не вижда епископа и не му обърнал никакво внимание. След няколко
минути напрегната тишина Хюго избутал един виден граф, седящ от едната
страна на краля, и заел мястото му. Кралят се правел, че си чисти кожената
ръкавица. Епископът весело и небрежно подхвърлил: “Ваше величество ми
напомня на своя братовчед при Фалез.” Фалез било мястото, където
предшественикът на Хенри, херцог Робърт, срещнал Арлота, дъщерята на
щавач на кожи, която родила незаконния му син, впоследствие станал
известен като Уилям Завоевателя. Асоциацията, която епископът имал
дързостта да изкаже, била прекалено много за краля. Той бил победен и
склонил да изслуша епископа.
Но както много вярно отбелязва Фодъргил: “Голяма грешка би било да се
предполага, че тази воля има склонността да се показва наляво и надясно. Ни
най-малко – тя често се крие и нерядко се открива под обвивката на
изключителна любезност. Има мъже и жени, чието мило поведение им дава
вид на хора, лишени от собствена воля. На пръв поглед те съществуват само за
да правят онова, което е приятно за другите. Но почакайте, докато настъпи
подходящият момент и скритата им воля се прояви – тогава откриваме
стоманена ръка в кадифената ръкавица. Това е тайната на дипломата.
Самохвалкото е лишен от нея.” Това е фина, неуловима сила, която се крие под
повърхността, сякаш не съществува – но когато е необходимо, тя проблясва
като електрическа искра и подчинява всичко пред себе си. Тя е стихия с
неустоима мощ.

УРОК №4
ЛАТЕНТНИТЕ СПОСОБНОСТИ
Повечето хора знаят от личен опит в ежедневието си, че в организма си
имаме нещо, което наричаме “нови сили”. Например вършим физическо
работа, която ни оставя задъхани и изтощени. Изкушаваме се да спрем и да
позволим на тялото да си почине. Знаем обаче, че ако продължим със
заниманието, чувството на физическо напрежение обикновено изчезва,
заместено от усещането за прилив на нови сили. Откъде идват тези сили е
въпрос, който отдавна интригува физиолозите. Те сякаш идват от резервни
запаси на жизнена енергия – латентна физическа сила, складирана за подобни
спешни случаи. Всички, които се занимават с активен спорт, познават в
детайли този особен физиологичен феномен.
И както често става, изследванията показват любопитен паралел между
механизмите на природата на ментално и на физическо ниво. Както има
физически “нови сили”, така има и запаси на ментална сила, латентна енергия,
от която да черпим за едно ново начало. Феномените, свързани с физическите
“нови сили”, са почти идентични с определени ментални феномени. Докато
извършваме уморителна умствена дейност, изтощението постепенно ни
завладява – и изведнъж усещаме нов прилив на сили, които ни понасят
напред с бодрост, енергичност и ентусиазъм, надвишаващ първоначалните
усилия. Установили сме контакт със свеж източник на ментална енергия.
Повечето от нас имат малка или пък нямат никаква представа за
резервните запаси умствена енергия и сила, които се съдържат в тях. В своето
ежедневие следваме обичайния си ход, мислейки, че даваме най-доброто от
себе си и взимаме от живота всичко, което той има да ни предложи. Смятаме,
че изразяваме себе си възможно най-добре и няма какво повече да се направи.
Всъщност живеем, като използваме само основния си запас от ментални сили,
докато зад обичайната ни мисловна дейност има запаси от удивителна
ментална енергия – непроявени способности, спяща мощ, които чакат
магическата заповед на волята, за да се задействат и да се изразят. Ние сме
много по-велики създания, отколкото мислим, ние притежаваме силата на
великани – само ако знаехме това! Мнозина от нас са като младите слонове,
които позволяват на слаби хора да ги командват, без да подозират каква
могъща сила се крие в тялото им.
Онези от вас, които са чели нашия малък наръчник, озаглавен
“Вътрешното съзнание”, ще си спомнят казаното за областите над и под
нивото на обикновеното външно съзнание. Тези скрити ментални нива
разкриват невероятни възможности – там е суровият материал за
удивителните постижения на ума, захранващият ги акумулатор. Проблемът
при нас е, че не осъзнаваме съществуването на тези способности. Мислим си,
че ние сме това, което проявяваме в умерената крачка на ежедневието си.
Друг проблем е, че не сме получавали стимул да действаме, липсвал е
интересът да правим велики неща – не сме го искали достатъчно силно. Да
поискаме достатъчно енергично – това е великата подбуждаща сила в живота.
Желанието е огънят, който подклажда волята. Без стимул, и това означава
силно желание, няма да постигнем нищо. Имаме ли голямо, искрено,
пламтящо желание – истинският подтик към действие – ще сме способни да
събудим тези “нови сили”, отново и отново, като се свързваме с все повече
нива на вътрешна сила, докато започнем да постигаме чудеса.
 Ние се дивим на постиженията на велики личности във всички области
на живота, а себе си сме склонни да оправдаваме, отбелязвайки тъжно, че те
явно са притежавали дарба, която ние нямаме. Това са глупости, всички
притежаваме способността да постигаме неща, сто пъти по-велики от това,
което правим сега. Проблемът е, че не извършваме тези големи неща.
Проблемът не е в липсата на сила и умствен материал, а в желанието и
интереса, както и в подтика да задействаме чудните запаси на динамична
сила в ума ни, до които не успяваме да се доберем и които като всички
останали природни сили горят от нетърпение да се проявят и изразят. Да,
точно така – горят от нетърпение, защото всяка природна сила, която бива
държана затворена и в статично състояние, като че ще се пръсне от желание
да се прояви и изрази във външно динамично действие. Това е закон на
живота и природата. Природата и всичко в нея е нетърпеливо да се изрази
активно. Не сте ли оставали изненадани от себе си понякога, когато при
появата на малко повече напрежение от обичайното за вас Нещо вътре сякаш
прелива и завладяни от енергията му, вие се впускате в действие? Не сте ли се
справяли с трудни задачи, подтиквани от внезапно усещане за неотложност,
които в нормалното си разсъдъчно състояние бихте сметнали за
невъзможни? Нима не сте постигали пълен успех, когато задачата ви е
увлякла – докато при нормални обстоятелства вашето ежедневно аз би
останало безучастно?
Искреността и ентусиазмът са два големи фактора за активизиране на
тези латентни сили, на скритите способности на ума. Но не е нужно да стоите
и да чакате, докато се докарате до напрежение, което да задейства тези
енергии. Посредством усърдно трениране на волята – или по-скоро като
самите вие се научите да използвате волята си – ще успеете да постигнете
контрол над действието на менталния клапан, така че да давате “пълна газ”
на ума си, когато е необходимо. Веднъж овладели това, ще откриете, че вече
не се чувствате уморени, докато се намирате под силно напрежение – и това е
една от тайните на успеха.
За мнозина терминът “воля” означава просто устойчива неподвижност на
ума, подобна на решителност и целенасоченост. За други тя е нещо като
“силно желание”. За трети означава “силата на избора” и т.н. За окултистите
обаче волята е нещо много повече – жизнена енергия, действаща сила на ума,
способна да управлява и да властва над другите ментални способности, както
и да се проектира отвъд менталните органи на индивида и да оказва
въздействие върху други хора, намиращи се в нейното поле на влияние.
Именно в този смисъл тук използвам думата “воля”.
Нямам намерение да отвеждам читателя в мъглявия свят на
метафизиката или пък в по-ясните, но все пак трудни сфери на научната
психология. Трябва обаче да го запозная с факта на съществуването на това
нещо, наречено Сила на волята, и нейната връзка с “Аз”-а.
От всички ментални способности тази на волята е най-близка с “Аз”-а,
или егото на човека. Тя е мечът на силата в ръката на егото. Човек може да се
отдели мислено от другите ментални способности и състояния, но когато
мисли за “Аз”-а, той неминуемо си го представя като притежаващ тази мощ,
която наричаме воля. Волята е основната, първоначалната сила на “Аз”-а,
която е с него до края. С нейна помощ човек управлява (или би трябвало да
управлява) своя умствен и физически свят. Волята е силата, с която неговата
индивидуалност намира външно проявление.
Желанието е голямата подбуждаща сила на волята към действие. Както
вече казахме, действието на волята без стимула на желанието е немислимо, от
което следва, че развиването и правилното насочване на желанието носи със
себе си начина на изразяване и проявление на волята. Култивирайки
желанието по определени параметри, вие създавате канали, по които волята
да се носи стремително към своето изразяване и проявление. Затова се
погрижете да дадете ясни очертания на тези канали, като създадете
правилните ментални образи на това, което искате. Уверете се, че каналите на
вашето желание са прокарани дълбоко посредством силата на постоянното
внимание и самовнушението.
Историята е пълна с примери на хора, развили употребата на волята.
Казвам “развиване на употребата”, вместо “развиване на волята”, тъй като
човек не развива волята си – тя е винаги готова да бъде използвана – а
развива способността си да я използва, усъвършенства се в употребата й.
Често съм използвал следното сравнение за илюстрация и все още не съм
успял да намеря по-добро: Човекът е като тролейбус, а вдигнатите тиранти на
ума му правят връзка с жиците на волята и черпят енергия, посредством
която той се движи, действа и проявява сила. Но силата е винаги в жиците и
неговото “развиване” се състои в това да съумее да издигне тирантите до
жиците, за да се “включи” към течащата воля. Ако запазите тази идея в ума си,
по-лесно ще можете да прилагате заложената в нея истина в ежедневието си.
Бъкстън казва: “С годините все повече се уверявам, че основната разлика
между силните и слабите, между великите и дребните, е енергията –
непобедимата решителност, определянето на цел и преследването й до
победа или смърт. Това качество може да постигне всичко, което е възможно,
и без него никакви умения, обстоятелства или възможности не могат да
направят от двукракото създание истински човек.” Тук идеята за упоритостта
и решителността е тясно свързана с волята. Тази връзка се изразява в това, че
волята трябва да бъде придържана плътно и стабилно до задачата, която
трябва да бъде постигната, както стоманеното длето се притиска до предмета
на струга, докато работата бъде завършена. За постигането на желания
резултат не е нужно просто решителност или упоритост – те биха били
безполезни, ако няма воля, която да извърши дялането и оформянето. Волята
обаче има два аспекта тук – от една страна, тя заставя ума да преследва
изпълнението, а от друга – движи самото изпълнение. Така че в известен
смисъл волята е силата зад решителността и упоритостта, както и силата,
която върши работата – и острият връх на длетото, и здравата ръка, която
направлява действията му. Симпсън е казал: “Страстното желание и
неуморната воля могат да постигнат невъзможни неща – или поне такива
изглеждат те на равнодушните и слабите.” Дизраели споделя: “След дълги
размишления стигнах до убеждението, че човек, поставил си трайна цел, не
може да не я изпълни и че нищо не може да се изпречи на пътя на волята,
която в преследването на тази цел е готова да рискува дори живота.” Фостър
казва: “ Удивително е как дори житейските нещастия като че ли се
подчиняват на духа, който отказва да се подчини на тях, и склоняват да
съдействат за замисъл, който по принцип изглеждат склонни да осуетят.
Когато непреклонният, решителен дух бъде разпознат, е странно да се види
как пространството около този човек се разчиства, за да му предостави място
и свобода.” Мичъл казва: “Решимостта е това, което кара човека да се прояви.
Не хилавата решимост, грубото упорство или блуждаещата цел, а онази силна
и неуморима воля, която преодолява трудности и опасности, както малкото
момче крачи през дълбокия сняг с блеснали очи и тупкащо от гордост сърце,
запътило се към недостижимото. Волята прави хората великани.”
Затова вдигнете тирантите на ума и се свържете с проводника на волята.

УРОК №5
ДУШЕВНАТА СИЛА
Често сте чували да се използва думата “ентусиазъм” и самите вие често
сте я употребявали. Но замисляли ли сте се какво наистина означава тя,
откъде произлиза, какъв е основният дух, който носи? Думата “ентусиазъм”
има гръцки произход и смисъл на “вдъхновен, обсебен от боговете”. При
възприемането й в други езици първоначалното й значение е “вдъхновен от
свръхчовешка или божествена сила; екстаз.” Според речника на Уебстър днес
тя изразява “душевна разпаленост и въодушевление; пламенен устрем или
интерес на въображението; енергична проява на радост или порив.” Думата е
получила второстепенно, негативно значение със смисъл на “въображаем
устрем, илюзорен плам”. Истинското, първоначално значение обаче е това на
енергичния устрем и интерес на човека към вътрешните сили на неговата
природа. Истинският ентусиазъм е мощно ментално състояние, проявено в
полза на или против някаква идея.
 Човекът, изпълнен с ентусиазъм, действително изглежда вдъхновен от
сила или присъствие, по-висши от него. В тези мигове той се е свързал с
източник на енергия, който обикновено не осъзнава. В резултат на това той
действа като мощен магнит, излъчващ сила на привличане във всички посоки,
и въздейства на онези, които са наоколо. Ентусиазмът е заразителен и когато
човек наистина го изпитва, той става източник на индуктивна енергия и
център на умствено влияние. Но силата, с която е изпълнен, не идва отвън, а
от вътрешни сфери на ума и душата – от неговото Вътрешно съзнание. Онези,
които са чели наръчника “Вътрешното съзнание”, лесно ще разберат от коя
част на менталната сфера идва тази сила. Ентусиазмът всъщност е “душевна
сила” и когато е истински, бива усетен от хората, попаднали в неговото поле
на влияние.
Без дадено количество ентусиазъм никой никога не е постигал успех – и
никога няма да постигне. В процеса на личното общуване няма сила, която да
може да се сравни с правилния ентусиазъм. Той включва в себе си искреност,
концентрация и сила и малцина са тези, които няма да се поддадат на
неговото въздействие. Малко хора осъзнават истинската стойност на
ентусиазма. Много са успелите поради неговото притежание, много са и
неуспелите поради неговата липса. Ентусиазмът е силата, която движи нашия
умствен механизъм и така по индиректен начин гарантира големите
постижения в живота. Не можете да изпълните една задача както трябва, ако
не проявявате интерес към нея – а какво друго е ентусиазмът, ако не интерес
плюс вдъхновение! Вдъхновен интерес – това е ентусиазмът. Чрез неговата
сила истинските неща намират изражение и осъществяване.
Ентусиазмът не е нещо, което едни притежават, а други – не. Всички хора
потенциално го имат, но малцина са способни да го изразят. Повечето хора се
боят да си позволят да “почувстват”, а после да оставят “чувството” да изрази
себе си в енергично действие. Те не знаят как да пробудят силата на
ентусиазма, тъй като не успяват да поддържат огъня на интереса и желанието
под парния котел на своя ум. Ентусиазмът може да бъде развит, като се
култивира интерес и любов към това, което трябва да се свърши. Интересът,
увереността и желанието предизвикват ентусиазма. От вас зависи дали ще го
концентрирате, така че въздействието му да бъде насочено право към обекта,
човека или нещо, на което искате да въздействате, или ще го оставите да се
разсее, без да доведе до резултат. Също като парата ентусиазмът може да се
разпръсне или да се използва. Концентриран и насочен, той дава резултати;
неразумно пропилян, не води до нищо. Колкото по-силен интерес проявявате
към нещо, толкова по-големи стават вашата увереност и желание – от тях пък
се надига парата на ентусиазма. Затова винаги помнете, че интересът е майка
на ентусиазма.
 Ентусиазираният човек обикновено има оптимистична нагласа,
благодарение на която създава атмосфера на уверено и бодро очакване. Това
от своя страна поражда увереност и у другите, което помага на усилията му.
Той изгражда около себе си аура на успех – той вибрира успех – и онези, които
влязат в контакт с него, несъзнателно приемат същите вибрации.
Ентусиазмът е много заразителен и онзи, който е изпълнен с правилното
качество, вид и степен на ентусиазъм, несъзнателно предава на другите своя
интерес, искреност и очаквания. Ентусиазмът играе важна роля в това, което
наричаме личен магнетизъм. Той е живо, топло, енергично качество и
раздвижва кръвта на онзи, който го използва, и на хората, засегнати от него.
Той няма нищо общо със студеното равнодушие, характерно за бизнесмените,
което е причина за провала на много сделки.
Човекът, на когото му липсва ентусиазъм, е лишен от повече от
половината сила да въздейства чрез личността си. Независимо колко добри
може да са аргументите му и колко изгодно предложението му, ако не
притежава сърдечното енергично качество на ентусиазма, усилията му до
голяма степен са пропилени, а резултатът – незадоволителен. Спомнете си
продавачите, с които сте общували, как неприветливото отношение на едни
от тях ви е карало да потръпвате от студ, докато искреният интерес и
ентусиазъм на други – да бъдете заинтригувани въпреки първоначалното си
нежелание. Анализирайте впечатлението, което различни хора, с които сте
контактували, са създали у вас, и вижте колко важна роля играе ентусиазмът.
После си спомнете ефекта, който той предизвиква у вас, когато го
почувствате. Ентусиазмът е парата на ума – помнете това.
Преди няколко дни в един от големите колежи на тази страна бе
издигната възпоменателна плоча на един от студентите. Този младеж спасил
живота на седемнадесет души по време на голяма буря. Той се хвърлил във
водите на езерото и един по един ги извадил на брега. Накрая припаднал от
изтощение, а когато се свестил, първите му думи били: “Момчета, дадох ли
всичко от себе си?” Именно този въпрос трябва да подтиква всеки, който
искрено се стреми към успеха, така да живее и да действа, че да може да
отговори утвърдително. Не става въпрос “Направих ли много?” или “Направих
ли колкото някой друг?” – важното е ДАДОХ ЛИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ?
Човекът, който дава най-доброто от себе си, никога не търпи поражение.
Той винаги бележи успех и дори най-доброто да е просто нещо малко, светът
пак ще го провъзгласи за победител, когато той го постигне. Този, който
прави всичко по силите си, не е кръшкач или дребна душа. Той остава на
мястото си, докато не даде най-доброто, което има в себе си в този момент.
Такъв човек никога не може да е пораженец.
Човекът, който дава най-доброто от себе си, никога не задава въпроса:
“Какъв е смисълът от това?” Той не се интересува особено от тази част – умът
му е съсредоточен върху факта, че има да върши работа и няма да се задоволи
с посредствени усилия. И когато наистина може да отговори на големия
въпрос с искрено “Да, дадох най-доброто от себе си”, той ще може да отговори
правилно и на въпроса “Какъв е смисълът?” – “смисълът” е, че е проявил най-
добрите си способности, пък било и само заради това, че се е развил,
разгърнал е своята същност.
Този проклет въпрос “Какъв е смисълът?” сигурно е измислен от някое
песимистично дяволче, за да обезсърчава хората и да ги кара да водят жестока
борба с живота и да изпитват безнадеждност. Той е довел мнозина до крайно
отчаяние и неуспех. Прогонвайте го от ума си всеки път, щом изникне, и го
заместете с въпроса: “Давам ли най-доброто от себе си?”, знаейки, че
утвърдителният отговор решава и другия въпрос. Всичко “има смисъл”, ако се
прави в подходящото разположение на духа, за достойна кауза и защото го
изисква природата на истинския човек. Да, дори човек да умре, докато го
прави, то пак е успех.
Чуйте историята на моряк на немски параход, превозващ петрол, който
корабокруширал до брега на Нюфаундленд в началото на 1901 година.
Корабът се запалил и заседнал върху подводен риф на около двеста метра от
брега. Самата брегова линия представлявала много висока отвесна скала.
Когато се зазорило, рибарите на брега видели, че лодките на кораба са
изчезнали, а очевидно екипажът и офицерите също – освен трима. Двама
стояли на мостика, а третият – завързан горе на такелажа. След малко
огромна вълна ударила кораба, помитайки мостика и двамата мъже на него.
Няколко часа по-късно те видели мъжа на такелажа да се развързва и да се
удря по цялото тяло с все сила, очевидно за да възстанови кръвообращението
си, което почти било спряло от въжетата и ужасния студ. После съблякъл
връхната си дреха, размахал я към рибарите на върха на скалата и се хвърлил
в морето. Първата мисъл на хората на брега била, че се е отказал да се бори и е
скочил, за да се самоубие. Но той не бил такъв човек – видели го да се отправя
към брега, а когато го достигнал, направил три отделни опита да се задържи
за камъните в основата на скалата, но не успявал, и трите пъти вълните го
отнасяли. Накрая, виждайки безполезността на усилията си, той отново
заплувал към кораба. Разказвачът казва: “В такъв критичен момент
деветдесет и девет от сто души ще са се отказали и удавили. Този човек обаче
не беше пораженец.”
След ожесточена борба с вълните човекът стигнал кораба и полагайки
отчаяни усилия, успял да се качи. Отново се покатерил на въжетата и помахал
на рибарите високо на скалите, които не можели да му помогнат. Здраво се
завързал и до тъмно го виждали да сигнализира на хората от брега, че е още
жив и се бори. Когато на сутринта се развиделяло, главата му висяла
отпусната на гърдите, а той не помръдвал – бил умрял от студ през нощта, а
смелата му душа отишла при създателя си. И едва ли някой може да се
усъмни, че когато застанел пред Него, този човек щял да Го погледне открито,
без да се покланя от срам или страх. Такъв човек наистина е достоен да се
изправи спокоен пред своя създател. Авторът Джордж Кенан казва с думи,
които карат човек да потръпне: “Този мъж умря така, както трябва да умре
всеки, изпаднал в тежко положение – като се бори до последно. Може да го
наречете глупаво и да кажете, че е трябвало да прекрати страданията си още
когато е разбрал, че няма да успее да се качи на брега. Но дълбоко в сърцето
си вие тайно се възхищавате на неговата смелост, издръжливост и несломима
воля. Накрая той е бил победен, но докато е имал съзнание, нито огънят, нито
студът, нито бурята са можели да прекършат мъжеството му.”
Кавказците имат една любима поговорка: “Героизмът означава да
издържиш още един миг.” В този още един миг е разликата между
пораженеца и онзи, който дава най-доброто от себе си. Докато сърцето
продължава да бие, човек не е мъртъв. Докато в него има и късче борбеност,
той не се е провалил. Често именно този “още един миг” е моментът, когато
нещата се обръщат – моментът, когато врагът отслабва натиска и претърпява
поражение.

УРОК №6
СИЛАТА НА ЖЕЛАНИЕТО
Какво е желанието? Да видим. Речникът “Уебстър” го дефинира като:
“Естественият копнеж да притежаваме нещо привидно добро; силен копнеж
да се сдобием с нещо или да му се наслаждаваме”. Или в своето крайно
проявление: “прекомерен, нездрав копнеж; похот; жажда.”
“Желание” е дума, с която много се е злоупотребявало. До голяма степен
днес хората го свързват с неговите непристойни проявления, за които
споменахме, и пренебрегват оригиналното, истинското му значение. Така
мнозина използват думата, влагайки смисъла на физическо влечение, вместо
на “стремеж”, “достоен копнеж” и т.н. Да наречем желанието “стремеж” не го
прави по-малко желание. Дори да използваме термина “похвална цел и
амбиция”, пак няма да отнемем от него качеството на желанието. Няма смисъл
да се опитваме да избегнем факта, че желанието е естественият, универсален
импулс към действие, било то добро или лошо. Без желание волята няма да
предприеме действие и нищо няма да бъде осъществено. Дори най-висшите
постижения и цели на човешкия род са възможни само когато волята бъде
възпламенена от силата на желанието.
Някои окултни учения са пълни с указания “да се убие желанието”, а
ученикът бива предупреден да се пази и от най-скритите и фини форми, та
дотам да избягва дори желанието да няма желания. Всичко това са
безсмислици, защото ако човек “иска”, “желае”, “склонен е” или “смята, че е
най-добре” да умъртви желанието, във всеки от тези случаи той проявява
желание “да не желае”, независимо с какви други имена го нарича. Какво е
това “желаене, искане, предразположение” и т.н., ако не чисто, неподправено
желание, скрито зад други наименования? Да се заловим да “убиваме
желанието”, без “да пожелаем” това, е като да се опитваме да се вдигнем във
въздуха за връзките на обувките си. Това е абсурдно. Всъщност идеята е
окултистът да продължава да убива по-низките желания, които открива в
своята същност, както и “привързването” към нещата. Що се отнася до
последното, ще кажем, че всеки истински окултист знае, че дори най-добрите
“неща” не са достатъчно добри, за да управляват и усъвършенстват човека –
нищо не е достатъчно добро за душата, за да я накара да се привърже и така
вместо душата да владее нещото, то да управлява душата. В това е смисълът
на учението за избягване на привързването. И в това окултните учители без
съмнение са прави. Желанието е страховит господар, който като огъня помита
подпорите на душата и оставя само тлееща пепел. Но също като огъня
желанието е великолепен слуга и когато впрегнем неговата сила, сме в
състояние да задвижим волята и действието и да постигнем големи неща. Без
подходящо желание в света нямаше да има действие. Затова не правете
грешката да отхвърляте желанието в по-голяма степен, отколкото бихте
отказали да използвате огъня, но и в двата случая вие бъдете господар на
положението и не позволявайте желанието да започне да ви контролира.
Желанието е стимулиращата сила, която движи света, колкото и рядко да
си даваме сметка за това. Огледайте се и ще видите последствията от
желанието във всяко човешко действие, добро или лошо. Както е казал един
писател: “Всяко наше действие, добро или лошо, е подбудено от желание.
Проявяваме благотворителност, защото искаме да облекчим вътрешните
терзания, които ни завладяват при гледката на страданието, от желание за
съчувствие или защото искаме да спечелим уважение в света и да си осигурим
приятно място в отвъдното. Един човек е добър, защото желае да е добър,
защото това му носи удовлетворение. Друг е жесток и мотивът му за това е
абсолютно същият. Има такива, които изпълняват дълга си, защото имат
желание за това – то им носи по-голямо удовлетворение, отколкото ако го
пренебрегнат заради по-приятни желания. Религиозният човек е такъв,
защото религиозните му желания са по-силни от нерелигиозните, защото
изпитва по-висше удовлетворение от религията, отколкото от светските
стремежи. Нравственият човек е такъв, защото моралните му желания са по-
силни от другите, той получава по-голямо удовлетворение от това да бъде
морален. Всичко, което правим, е подбудено от една или друга форма на
желанието – висше или нисшо. Невъзможно е човек да няма желания и да
действа. Желанието е мотивиращата сила зад всички действия, това е
естествен закон на живота. Всичко от атома до монадата, от монадата до
насекомото, от насекомото до човека, от човека до природата действа и
извършва нещата, движено от силата на желанието.”
От казаното по-горе на пръв поглед може да изглежда, че човек е сведен
до машина, едва ли не подвластен на всяко желание, което се появи в ума му.
Но това далеч не е така. Човек действа, воден не от ВСЯКО желание, а от НАЙ-
СИЛНОТО си желание или едно от най-силните си желания. Тази група силни
желания съставлява неговата същност или характер. Именно тук се проявява
владичеството на “Аз”-а! Човек няма да бъде роб или творение на желанията
си, ако наложи своето положение на господар. Той може да контролира,
регулира, управлява и насочва своите желания както намери за добре. И не
само това – той може дори ДА СЪЗДАВА ЖЕЛАНИЯ посредством волята, както
ще видим след малко. Като познава психологичните закони, той може да
неутрализира неблагоприятните желания и да развие, да, практически да
създаде нови желания на тяхно място – всичко това чрез силата на своята
воля, подпомогната от светлината на разсъдъка и преценката му. Човекът е
господарят на своя ум.
Някои критици обаче ще помислят и ще възразят. “Дори да е така – ще
кажат те, – нима и в този случай желанието не е водещият подтик? Нали и тук
е нужно желание за създаване на тези нови желания, така че не е ли
желанието винаги предшестващо действието?” Тези разсъждения, скъпи
приятели, са много добри, но всички напреднали окултисти знаят, че има
момент, в който принципът на желанието се прелива и се слива с близкия
принцип на волята. Онези пък, които са склонни към разсъждение и умствен
анализ, могат да си представят състояние, в което човек едва ли не проявява
ВОЛЯ за воля, а не просто желание за воля. Това състояние трябва да бъде
изживяно, за да бъде разбрано – думите не могат да го опишат.
Казах, че човек притежава способността да създава желанието – не само
да е негов господар, когато то е създадено, но и действително да го сътвори,
да го осъществи. Това твърдение е абсолютно вярно. Доказват го и
скорошните експерименти и открития в областта на психологията. Вместо да
бъде създание на желанието – какъвто в много случаи е – човек може да стане
господар на желанието и дори негов създател. Чрез познание и воля той може
да обърне обичайния ред на нещата и като свали самозванеца от трона, да
седне сам на мястото, което му се полага, и да подчини бившия “господар” на
своята воля и команда. Но най-добрият начин новият владетел да
реорганизира своя двор е като пропъди старите нежелателни създания от ума
си и на тяхно място създаде нови. Ето как може да стане това: Първо, трябва
внимателно да премисли задачите, които иска да постигне; после,
посредством безпристрастна и обективна преценка, доколкото това е
възможно, да направи умствена инвентаризация на своята същност, за да
види какво му липсва, що се отнася до успешното постигане на задачата.
Следва да анализира задачата, която стои пред него, като я раздели на
възможно най-много ясно обособени части, така че да вижда както детайлите,
така и целостта. Ред е на подобна инвентаризация и по отношение на нещата,
които му се струват необходими за осъществяването на задачата – не
детайлите, които ще изникнат едва в хода на работата, а общите изисквания,
за да се стигне до успешния резултат.
След всички тези внимателни проучвания започнете да създавате
желанието според следния план:
Първата стъпка е формирането на ясен, жив ментален образ на
качествата, нещата и детайлите на задачата, както и на завършеното цяло.
Под ментален образ имам предвид ясно очертана във въображението
ментална картина на току-що споменатите елементи. Не реагирайте
прибързано на думата въображение! Това е още една от неправилно
възприеманите думи. Въображение не означава просто част от ума, която
проявява способност да “фантазира”. Всъщност може да се каже, че тази
фантазираща част е само сянка на истинския творчески порив.
Въображението е нещо истинско – то е способност на ума, чрез която той
създава матрица, калъп, модел на нещата, които тренираната воля и желание
после материализират в обективната реалност.
Абсолютно всичко, създадено от ума и ръцете на човек, е възникнало в
нечие въображение. Въображението е първата стъпка в процеса на
сътворение, независимо дали сътворение на световете, или на нещо дребно.
Менталният модел винаги предшества материалната форма. Същото се
отнася за създаването на желание. Преди да създадете желание, трябва да
имате ясен ментален образ на това, което трябва да пожелаете.
Ще откриете, че създаването на ментален образ е малко по-трудна
задача, отколкото сте очаквали в началото. Ще си дадете сметка, че е трудно
да оформите дори смътна картина на онова, от което се нуждаете. Но не се
обезсърчавайте и продължавайте да упорствате, защото тук, както във всичко
останало, опитът прави майстора. С всеки нов опит образът в ума ви ще става
все по-ясен и отчетлив, а подробностите все повече ще изпъкват. Не се
презорвайте от първия път, оставете заниманието за по-късен момент през
деня или за другия ден. Но се упражнявайте и упорствайте, все едно виждате
образа на нещо, което сте видели с очите си.
След като сте създали ясен ментален образ на нещата, които искате да
пожелаете и постигнете, започнете да развивате фокусиране на вниманието
върху тези неща. Думата внимание (на английски attention – бел. прев.) идва
от латинската attendere, “разтягам”, тоест първоначалната идея е била, че при
вниманието умът “се протяга” към обекта на внимание. Тази представа е
правилна – именно така действа умът. Поддържайте идеите възможно най-
често пред погледа на вниманието си, така че умът да се залови здраво за тях
и да ги направи част от себе си.
И така, след като сте установили ясна идея в ума посредством
въображението и вниманието и тя присъства като отпечатък в него,
започнете да култивирате пламенно ЖЕЛАНИЕ, КОПНЕЖ, ЖАЖДА, ИСКАНЕ,
насочено към материализирането на нещата. Поискайте да развиете
качествата, необходими за задачата, изискайте картината ви да се
материализира. Поискайте детайлите да се проявят, а също и цялото,
оставяйки място и за “нещо по-добро”, което ще се появи в процеса –
Вътрешното съзнание ще се погрижи за тези неща. Тогава пожелайте силно,
уверено, искрено. Не бъдете половинчати в своите искания и желания –
искайте да получите ЦЯЛОТО и чувствайте увереност, че то ще се прояви в
материалната реалност. Мислете за него, сънувайте го и винаги КОПНЕЙТЕ за
него. Научете се да го искате със всичка сила. Можете да постигнете и
получите много неща, като ги поискате с всичка сила. Проблемът в повечето
случаи е, че не можем да желаем силно и бъркаме смътните копнежи и
неуверени пожелания с искреното, целеустремено, изискващо желание. Така
че започнете да желаете и изисквате дадено нещо, както желаете храната,
когато сте гладни. Това са само общи указания, но вие ще знаете какво да
направите, ако сте искрени и искате с всичка сила.

УРОК № 7
ЗАКОНЪТ ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО
В природата съществува велик закон – законът на привличането, според
който всички неща – от атомите до хората – се привличат едно към друго в
зависимост от степента на сходство помежду си, от взаимната си нужда.
Обратната страна на този закон – която е просто още едно проявление на
силата му – се нарича отблъскване и е другият полюс на привличането. Тук
нещата се отблъскват едно от друго в зависимост от степента, в която се
различават, противопоставят и не се нуждаят едно от друго. Законът на
привличането е универсален и действа на всички нива на живота – от
физическото до духовното. Неговите процеси са едни и същи и постоянни,
затова можем да изследваме феномените на едно ниво, наблюдавайки ги на
друго.
Като започнем от невидимите за окото частици, електрони и йони, които
образуват атомите, откриваме проявление на този закон – едни електрони се
привличат помежду си, но отблъскват други. Това води до формиране на
групи, комбинации и колонии от електрони, които в това състояние на обща
хармония проявяват и образуват т.нар. атоми. До неотдавна те бяха считани
за най-малките частици. На нивото на самите атоми откриваме много степени
на сходство и привличане между тях. Това ги кара да се комбинират и да
образуват молекулите, изграждащи всички форми на материята. Например
всяка капка вода се състои от безброй молекули вода. Всяка молекула се
състои от два атома водород и един атом кислород – тази комбинация е една
и съща във всяка молекула вода. И така, защо тези атоми се групират точно по
този начин и в това съотношение? Със сигурност не е случайно, защото в
природата няма случайни неща – в основата на всяко явление стои природен
закон. В случая се проявява законът на привличането. Това важи за всички
химични комбинации – нарича се химичен афинитет. Понякога атом от една
молекула влиза в контакт или се приближава към друг атом и бум! -
молекулата експлодира, защото атомът се е откъснал и се е втурнал в
прегръдките на другия атом, към който изпитва по-силен афинитет. Ще
забележите, че в света на атомите има непрекъснати съюзи и раздели.
При молекулите пък се открива привличане между молекули от същия
вид на принципа, наречен кохезия. Така се образува материята. Къс злато,
сребро, ламарина, стъкло или друга форма на материя се състои от безброй
молекули, образуващи цялост благодарение на кохезията – а кохезията е
просто още една форма на проявление на закона на привличането, същият,
който свързва всички неща. А в основата на закона на привличането стои
познатият ни принцип на желанието и волята. Може би не ви се вярва, че
желанието и волята имат връзка с електроните, атомите и молекулите –
изобщо с формите на материята, но само почакайте да чуете какво имат да
кажат по въпроса водещите авторитети в науката.
Професор Хакел, един от най-големите учени в целия свят, материалист,
който с недоверие би приел учението на менталната наука, към чиито теории
е естествено предубеден, признава: “Идеята за химичния афинитет се базира
на факта, че различните химични елементи долавят качествените разлики в
другите елементи – при контакт помежду си изпитват удоволствие или
антипатия и на тази основа извършват специфични движения.” Освен това
той заявява ясно и убедено, че в атомите трябва да съществува нещо,
съответстващо на желанието за контакт и свързване с други атоми, както и
воля, която да накара атома да откликне на желанието. Този закон е
навсякъде в природата, от света на атома до този на човека – на физическо,
ментално и духовно ниво.
Но, ще попитате, какво общо има това с тайната на успеха? Общото е, че
законът на привличането играе важна роля в постигането на успеха, в смисъл
че привлича към нас нещата, хората и обстоятелствата, които са в
съответствие с нашето искрено желание, искане и воля – точно както събира
заедно атомите и другите частици, изграждащи материята. Превърнете се в
атом на живото желание и ще привлечете човека, нещата и обстоятелствата,
подходящи за осъществяването на желанието ви. Ще срещнете хората, които
мислят в същата насока, ще бъдете привлечени към тях и те към вас. Така ще
създадете взаимоотношения, които ще работят за разгръщането на вашите
желания – ще се доближите до подходящите хора и неща и всичко това като
резултат от този велик природен закон на привличането. В него няма никаква
магия, нищо свръхестествено или тайнствено – просто действие на един
универсален закон.
Колкото и силен и способен да е, човек може да направи малко сам.
Животът е нещо комплексно и индивидите зависят един от друг в действията
си. Ако бъде напълно отделен от всички останали, човек може да постигне
малко като външна активност. За да извърши нещата, които животът налага,
той трябва да формира обединения, споразумения, съглашение и хармония с
други хора в съответствие с обстоятелствата и средата, тоест да създаде и
използва подходящата среда и да привлече други, съвместно с които да
действа. Тези хора, неща и обстоятелства идват при него – и той при тях – по
закона на привличането. А начинът, по който той задейства този велик закон,
е поддържането на силно желание и ментален образ. Сега виждате ли
връзката? Затова много внимателно пристъпете към формирането,
култивирането и проявяването на правилните желания – поддържайте ги
твърдо, енергично и неизменно и ще задвижите този велик закон, играещ
съществена роля в тайната на успеха.
Желанието е двигателната сила в живота. То е основната жизнена
енергия, която възбужда умовете на живите твари и ги подтиква към
действие. Без силно желание никое постижение не заслужава да се нарече
така. Колкото по-голямо е желанието, толкова по-голямо ще е количеството
генерирана и проявена енергия, ако приемем, че всичко останало е по равно.
Това ще рече, че сред десет души с еднакъв интелект, физическа сила и
ментална активност – еднакви във всичко, освен в желанието, онези, при
които то е най-силно, ще надминат останалите в неговото проявление и в
постижението си; а сред самите победители онзи, в който желанието гори с
неугасим пламък, ще подчини останалите със силата на своята първична
енергия.
Желанието не само дава на човека вътрешния подтик, чрез който той да
разгърне своите способности, но и го кара да излъчва по-фините и неуловими
ментални и жизнени сили на своята същност, които като вълните на магнита
или електрическите вълни от динамото се пръскат във всички посоки и
въздействат на намиращите се в неговото силово поле. Желанието е истинска,
действаща, ефективна природна сила и служи, за да привлича, притегля и
води към центъра онова, което е в съответствие с природата на желанието.
Законът на привличането, толкова силно застъпен в ученията на менталната
наука и Новата мисъл, зависи в огромна степен от силата на желанието.
Желанието е в центъра на закона на привличането. В природата има
тенденция към центъра на дадено желание да се привличат и притеглят
онези неща, които са нужни за осъществяването му. Човек “получава това,
което му се полага” с помощта на своята естествена сила на желанието. На нея
се гради целият феномен на менталното въздействие. И щом това е така, не е
ли съвсем очевидно, че онзи, който иска да постигне нещо, трябва да се
постарае да създаде силно желание и също толкова усърдно да овладее
изкуството на визуализацията, така че да създаде ясна ментална картина на
желаното нещо – матрица, в която да се “излее” бъдещата реалност?
Случвало ли ви се е да общувате с някой от най-изтъкнатите хора на
бизнеса? Ако сте виждали такъв човек в действие, със сигурност сте усетили
едно фино, необяснимо излъчване, нещо, което сякаш ви е привлякло, за да
изпълните точно определена роля в техния замисъл, план и желания, с едва
ли не непреодолима сила. Това са хората с най-силния тип желание, което те
проявяват категорично. Не само това – енергията на тяхното желание се
излъчва на мощни вълни, които, както ни казват окултистите, се завихрят
около центъра на желанието. Тези хора се превръщат в истински циклон на
желание, който засяга едва ли не всичко, намиращо в неговия обсег. Не са ли
доказателство за това всички големи лидери на човечеството? Не виждаме ли
тук действието на могъщия закон на привличането, носещ на човека онова,
което му се полага? Склонни сме да наричаме това сила но волята и в известен
смисъл е така, защото в тези случаи в основата откриваме пламтящото,
ревностно желание, което задейства силата на привличане.
Силата, съдържаща се в желанието, е нещо основно, първично. Има я в
животинското царство и сред по-нецивилизованите човешки раси, може би в
по-чиста форма, отколкото при по-развитите, но само защото при тях тя се
вижда оголена, неприкрита от маски и преструвки. Запомнете обаче – под
външния блясък на модерния живот действа същият принцип, силата на
желанието у образования лидер е също толкова първична, колкото стихията,
движила свирепия и окъсан пещерен човек или пък дивия скандинавски воин,
който гол и обезумял се хвърлял срещу многочислените вражески орди,
помитайки ги все едно са мухи; само трябва да погледнете под културната
външност. В далечното минало желанието е проявявало своята сила на
физическо ниво, а днес тя бива демонстрирана на ментално. Това обаче е
единствената разлика, и в двата случая силата е една и съща.
Съвсем наскоро бе поставена нова пиеса, илюстрираща този принцип.
Героинята, дъщеря от стар почитан и заможен род в Ню Йорк, сънува свой
предишен живот, в който е била откъсната от баща си от силен и свиреп вожд
на друго племе, проявяващ желанието си посредством физическа сила. Тя се
събужда и за свой ужас разпознава похитителя от съня си в лицето на мъж,
появил се в живота на баща й в Ню Йорк. Този човек идва от Запада, той е
твърд, изобретателен и амбициозен и над всички във финансовата игра. И
както в предишния живот той тъпче безмилостно враговете си – този път не
на физическо, а на ментално ниво. Старото желание за власт е все така силно у
него, проявява се същата деспотичност. Този човек казва: “Никога не съм се
отказвал. Никога не съм се страхувал.” Желанието, което някога е горяло в
дивака, сега се проявява в господаря на Уолстрийт, който повтаря действията
си от предишното превъплъщение, този път на нивото на менталните сили –
желанието търси проявление чрез ума, а не мускулите.
Горният пример е само за илюстрация на факта, че именно желанието
задвижва волята и то е причината за многообразието в действията на хората.
То е истинска сила, която въздейства и кара други хора и неща да се движат
към неговия център, привлечени от вълните, които то излъчва. В тайната на
успеха желанието играе основна роля. Без желание за успех няма успех.
Законът на привличането се задейства от желанието.
Повечето от принципите, изложени в тази книга, са в духа на позитивни
предписания, с други думи вие бивате подтиквани да правите определени
неща, а не да не правите противоположните на тях. Тук обаче стигаме до
момент, в който съветът трябва да бъде даден под формата на отрицание,
тоест да НЕ правите нещо. Става дума за страха, който трови ума и волята. Но
не за физическия страх, защото колкото и важна да е смелостта и колкото и
достоен за съжаление да намираме страха от физическата действителност,
целта на тази книга не е да призовава към култивиране на първото и
осъждане на второто. Желанието ни е да окажем отпор на онзи неуловим и
коварен враг на себеизразяването, явяващ се под формата и маската на
менталния страх.
Мисленето, основано на страха, е онова състояние на ума, в което всичко
бива видяно през сините очила на отчаянието, всичко създава усещане за
безполезност на усилията – принципът “Не мога”, чиято противоположност е
умствената нагласа “Мога и ще го направя”. Това е вредният бурен в
градината на ума, който убива полезните растения. Той е мухата в чашата
вино на живота. Доколкото ми е известно, първият човек, използвал думата
“страх-мисъл”, днес широко използван термин, е Хорас Флечър, известният
писател, който я въвежда като заместител на думата “тревожност”. Той
изтъква, че гневът и тревожността са двете огромни препятствия към добре
балансираното, напредничаво и прогресивно мислене, но мнозина го
тълкуват погрешно и твърдят, че липсата на тревожност означава да
престанем да се интересуваме за утрешния ден, да действаме без елементарна
предпазливост и предвидливост. Ето защо Флечър въвежда думата “страх-
мисъл”, за да изрази етап от своята идея за “предвидливост без тревожност”, и
озаглавява втората си книга по темата “Щастието, съдържащо се в
предвидливостта без страх-мисъл”. Флечър е и първият, който застъпва
представата, че страхът сам по себе си не съществува, а е само израз на страх-
мисъл, проявление на състоянието на ума, познато като страх-мисъл. Той и
други, писали по този въпрос, твърдят, че страхът трябва да бъде премахнат,
като се практикува премахване на страх-мисълта от ума, като се прогони от
пространството на ума. А според най-изтъкнатите учители най-добрият
начин да се прогони страха (или друго нежелано ментално състояние) е като
се култивира мисълта за противоположното качество, като се принуди умът
да задържи вниманието си върху менталната картина на желаното качество и
се приложи съответното самовнушение. Често за илюстрация се използва
примерът с тъмнината – за да изчезне от стаята, трябва не да се опитваш да я
прогониш, а да отвориш капаците и да пуснеш вътре светлината – това е и
най-добрият начин да се неутрализира страх-мисълта.
Този ментален процес съвсем правилно е обяснен с “вибрации”, образ,
който напълно се приема от модерната наука. И така, с повишаването на
вибрациите по позитивната скала може да се противодейства на негативните
вибрации. Като се култивират качествата, препоръчани в тази книга, страх-
мисълта може да бъде неутрализирана. Отровата на страх-мисълта е коварна
и неуловима. Тя бавно се промъква по вените, докато парализира всички
полезни усилия и действия и засегне сърцето и мозъка, за които става трудно
да я изхвърлят. В основата на повечето житейски неуспехи и пропадания е
страх-мисълта. Докато съумява да запази хладнокръвие и увереност в своите
способности, човек е способен да се изправи след всяка погрешна стъпка и да
погледне твърдо врага. Но допусне ли въздействието на страх-мисълта
дотолкова, че да не успее да я отхвърли, той няма да намери сили да се
изправи и ще загине отчаян. Много добре е казано, че “няма от какво да се
боим, освен от самия страх”.
Вече говорихме за закона на привличането, чието действие ни дава
онова, което желаем. Но има и обратна страна – все пак всеки истински
принцип действа и в двете посоки. И така, законът на привличането се
задвижва както от желанието, така и от страха. Желанието привлича към
човека нещата, които той вижда в ума си като нещо желано. По същия начин
страхът привлича към него нещата, които той си представя като будещи
страх. “Онова, от което се боях, се случи.” Причината е много проста, а
привидното противоречие изчезва още щом изследваме въпроса в дълбочина.
Какъв е моделът, по който законът на привличането гради, задвижван от
желанието? Това е менталният образ, разбира се. Същото важи и за страха –
човек носи в ума си картината или натрапчивия образ на нещото, от което се
страхува, и законът на привличането му го предоставя, както му дава и
желаното нещо. Някога замисляли ли сте се, че страхът е отрицателният
полюс на желанието? Едни и същи закони работят и в двата случая. Затова
избягвайте страх-мисълта, както не бихте отпили от отровата, за която
знаете, че ще затлачи кръвта и ще направи дишането все по-мъчно. Тя е нещо
отвратително и не бива да спирате, докато не я прогоните от своята ментална
нагласа. От страх-мисълта може да се освободите чрез желанието и волята,
подсилени от постоянния ментален образ на безстрашие. Изкарайте я, като
култивирате нейната противоположност. Сменете полюса. Повишете своите
ментални вибрации. Някой е казал: “Няма друг дявол, освен страха” – тогава
пратете дявола там, където му е мястото, защото ако му предложите
гостоприемството си, той ще превърне вашия рай в ад, за да се чувства като у
дома си. Изпъдете го с помощта на тоягата на ума си.

УРОК №8
ЛИЧНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ
Често сме чували да се споменава личният магнетизъм. Това е особено
качество на менталната същност на индивида, благодарение на което други
хора биват доведени в настроение или състояние на ума, близко до това на
излъчващия магнетизъм човек. Онези, при които това качество е удивително
добре развито, за съвсем кратко време успяват да накарат другите да се
съгласят с тях. Мнозинството приемат идеята за личния магнетизъм, без да го
подлагат на съмнение, но малцина ще се съгласят с опити за теоретичното му
обяснение.
Онези, които са изследвали задълбочено тази материя, знаят, че всичко
зависи от менталното състояние на индивида и от способността му да накара
другите да “уловят” неговите ментални вибрации. Това “улавяне” се
предизвиква от т.нар. ментална индукция. Както знаете, индукцията е “онова
свойство, качество или процес, чрез който едно тяло, притежаващо
електрическа или магнитна полярност, я предава на друго тяло без пряк
контакт.” Менталната индукция е проява на сходен феномен на ментално
ниво. Умствените състояния на хората са “заразителни” и ако човек им вдъхне
достатъчно живот и ентусиазъм, те ще се предадат на онези, с които той
общува. Този въпрос е подробно обяснен в книга от тази поредица, озаглавена
“Умствено въздействие”.
Основният фактор за успешната ментална индукция, или проявление на
личния магнетизъм, е ентусиазмът. В предишен урок вече разгледахме
ентусиазма и е добре да си припомните казаното във връзка с личния
магнетизъм. Ентусиазмът дава на човек искрено отношение, а няма по-
ефективно състояние на ума от искреното, сериозно отношение. То се усеща
силно и често кара другия човек да ви обърне внимание, независимо дали е
имал такова намерение. Уолтър Д. Муди, известен автор в областта на
търговските умения за привличане на клиенти, е напълно прав, когато казва:
“Характерно за всички, които притежават личен магнетизъм, е тяхното
изключително сериозно отношение. Тази интензивна сериозност е
магнетична. Тя обаче трябва да е не просто непоклатимо, искрено убеждение
в това, което се представя на вниманието на другия човек, а жива,
заразителна сериозност, която може най-добре да се опише като ентусиазъм –
ентусиазирана сериозност е терминът.
В тази ентусиазирана сериозност има много чувство, тя въздейства по-
скоро на емоционалната страна от човешката природа, отколкото на
мисловната. Така че дори аргументът, основан на разсъждение и развит на
принципа на логиката, ще има много по-голямо въздействие, ако се поднесе с
ентусиазирана сериозност, отколкото хладно, неемоционално. Умствената
настройка на повечето хора е такава, че те “се разтапят” при проява на
живото, ентусиазирано чувство, наречено личен магнетизъм. Тази
“чувстваща” страна от човешката мисловност е не по-малко важна от
“мислещата”, освен това е много по-обичайна и универсална, тъй като в
действителност повечето хора мислят малко, но всички чувстват.
През 70те години на 19 век един автор пише: “Всички ние излъчваме
кълбо, аура, или ореол, наситен със самата ни същност. Усещат го
чувствителните, а също и кучетата и другите домашни любимци. Познава го и
гладният лъв или тигър, всъщност дори мухите, змиите и насекомите, както
от горчив опит знаем.” Някои от нас са магнетични, други – не. Едни от нас са
топли, притегателни и пробуждат приятелски чувства и обич у хората. Други
са невъзмутими, интелектуални, замислени, разсъждаващи, но не са
магнетични. Поставете един ерудиран човек от втория вид пред група
слушатели и те скоро ще се отегчат от неговата интелектуална беседа,
проявяйки признаци на сънливост. Думите му достигат до тях, но не
проникват в тях – карат ги да мислят, но не и да чувстват – а това е много
досадно за повечето хора. Малко от онези, които апелират единствено към
разума на хората, постигат успех, защото хората искат да бъдат накарани да
чувстват. Те няма да щадят средства за нещо, което ще ги разсмее или
разчувства, но с нежелание ще отделят дори стотинки, за да чуят инструкции
или беседа, насочена към ума им. А сега да си представим, че на мястото на
гореспоменатия ерудит стои полуобразован, но изключително сърдечен
човек, мъдър и забавен, притежаващ само част от логиката и културата на
първия. Въпреки това той владее вниманието на публиката със съвършена
лекота, слушателите до един са будни и се наслаждават на всеки “бисер”,
изречен от него. Ясно е защо – той говори със сърце, а не с глава; влага душа, а
не логика и това е сигурен залог за успех.
Ако наблюдавате смятаните за най-магнетични, ще откриете, че те
неизменно са хора, притежаващи “душа”, с други думи проявяват и
предизвикват чувства, емоции. Те показват черти от характера, подобни на
проявяваните от актьорите и актрисите, които сякаш разпръсват част от себе
си и докосват околните. Вижте лишения от магнетизъм актьор – дори да знае
отлично своята роля и да владее подходящите жестове, мимики и други
техники на актьорското изкуство, все пак му липсва “нещо особено” и това
нещо най-вероятно е способността да предаде “чувството”. Онези, които
познават тайните на театъра, знаят, че много от добрите актьори, които на
сцената играят пламенно и емоционално, всъщност не са дълбоко завладени
от тези страстни чувства, докато играят – те са като грамофонни плочи,
възпроизвеждат това, които е записано в тях. Но ако в своето изследване не
спрете дотук, ще откриете, че докато изучават своите роли и ги упражняват
насаме, те възбуждат в себе си емоциите, които ролята изисква, и ги задържат
в ума си, добавяйки съответните жестове и т.н., докато всичко това се
запечата там, както записът – върху грамофонната плоча. После, когато
излязат на сцената, образът на чувствата, придружен от движенията,
жестовете, ударението и т.н., се възпроизвежда и оказва въздейства върху
зрителите. Казват, че ако актьорът позволи истински да се вживее в ролята
си, изпитвайки чувствата, като че са негови, резултатът ще е по-малко
задоволителен, тъй като въздействието на емоциите ще е насочено по-скоро
към самия него, отколкото към зрителите. Според твърденията на опитните
най-добрият резултат се постига, когато човек първо изживее и разбере
даденото чувство, а после го възпроизведе по посочения по-горе начин, без да
му позволява да го контролира.
Тези факти споменавам за онези, които не притежават естествената
способност или качество на личен магнетизъм в желаната степен. За тях ще е
от полза да започнат усърдно да отработват чувството на ентусиазирана
сериозност, насаме, като посредством чести упражнения и практика го
превърнат в част от навиците на ума, за да бъде възпроизвеждано, когато е
необходимо. Бъдете добър актьор – това е съветът за подобни случаи. И
помнете, че такъв се става с честа практика и репетиции насаме. Много по-
добре е да сте способни да предизвиквате чувствата и ентусиазма по този
начин, отколкото да сте лишени от тях, от една страна; а от друга, да сте
“емоционален пияница”. Човек може да е ентусиазирано сериозен по един
рационален начин, без да е изпълнен със сълзлива сантименталност и
болезнена емоционалност. Онзи, който внимателно и задълбочено изследва
този урок, няма да се заблуди в преценката си. Помнете, че като отново и
отново “разигравате желаното качество”, то често ще става реално и
естествено.

УРОК №9
ПРИВЛЕКАТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ
Както казахме в урока за индивидуалността, това, което познаваме като
“личност”, не е истинският “Аз” на индивида, а само това, което той представя
на света. Споменахме и това, че думата “личност” е всъщност “маската” на
индивида, ролята, която той играе във великата драма на живота. И както
актьорът може да сменя маската и облеклото си, така индивидът може да
сменя, променя и заменя личността си с други черти, които намира за желани.
Независимо от това, че личността не е истинският “Аз”, тя играе важна
роля в житейската пиеса, особено имайки предвид, че като цяло публиката
обръща по-голямо внимание на личността, отколкото на истинския индивид
зад маската. Затова е уместно всеки да култивира и придобие личност, която
да е привлекателна за неговата публика и да го направи харесван от нея. Не,
не проповядвам измамата – твърдо считам индивидуалността за истинския Аз
и вярвам, че човек трябва да достигне своите най-висши възможности според
законите на разгръщането на индивидуалността; но въпреки това, щом се
налага по пътя на живота той да носи личност, аз вярвам, че не само е за
негово добро, но е и негово задължение да направи тази личност колкото
може по-приятна и привлекателна. Знаете, че колкото и добър, интелигентен
и възвишен да е човек, ако той носи маската на неприятна личност, това
работи против него и отблъсква хората, на които той може да е от полза и
които веднага биха го обикнали, ако можеха да видят какво се крие зад тази
непривлекателна маска.
Разбира се, когато говоря за тази маска, нямам предвид физическата
външност на човека. Макар в някои случаи физическият облик да се оказва
много важен, в самата личност има чар, който далеч превъзхожда
мимолетната красота. Има много хора с красиво лице и тяло, чиято личност не
е никак обаятелна и действа отблъскващо, вместо да привлича. Други пък са
по-невзрачни и нямат изваяна фигура, но нещо в излъчването им привлича
другите. Има хора, които винаги се радваме да видим и чието приятно
поведение ни кара да забравим, че не са красиви, всъщност дори не ги
намираме за невзрачни, когато сме в компанията им. Именно това имам
предвид под личност. Между нея и личния магнетизъм съществува много
тясна връзка.
Едно от първите неща, които трябва да култивирате, ако искате да
развиете личностен чар, е ведрост на ума. Няма нищо по-освежаващо от
присъствието на ведър човек и нищо по-обезсърчително от мрачния човек,
който въздейства като студен душ. Представете си своите познати и съвсем
естествено ще ги разделите на две групи – ведрите и мрачните. Японците са
много наясно с този закон на личността и едно от първите неща, на които
учат децата си, е да запазват усмихнато изражение дори когато мъката не им
дава мира. За тях е истинско престъпление да нарушат благоприличието, като
дадат външен израз на своята тъга и болка в присъствието на друг човек.
Тази страна от своя живот те пазят за себе си, а на света винаги показват
щастлива, ведра усмивка. Това е мъдро от тяхна страна по няколко причини:
първо, така могат да пробудят в себе си по-жизнерадостно и положително
състояние на ума; второ, за да привлекат ведри хора и добри обстоятелства по
закона на привличането; и трето, за да покажат пред другите една
привлекателна личност и така присъствието им в живота на другите да бъде
желано и приветствано. В света на бизнеса племето на намръщените не се
радва на радушно посрещане, от тях бягат като от чума. Всеки човек си има
достатъчно грижи, за да добавя към тях и чуждите. Помнете тези известни
думи:
“Когато се смееш, целият свят се смее;
когато плачеш, си сам.
Тази тъжна стара земя се нуждае от веселие
И си има достатъчно грижи.”

Затова култивирайте усмивката, която никога не слиза от лицето. Тя е

ценно качество на личността. Не глупавата, идиотска ухилена усмивка, а
онази, която означава нещо – истинското нещо. Такава усмивка идва отвътре,
а не е само на повърхността. Ако ви трябва словесен модел, по който да
оформите този външен облик на личността, ето го: “ВЕДЪР, ВЕСЕЛ И
ЩАСТЛИВ”. Сложете го в рамка и го окачете на видно място в галерията на
своя ум. Запомнете го и го визуализирайте, за да можете да го виждате наум
като светлинен надпис: “ВЕДЪР, ВЕСЕЛ И ЩАСТЛИВ” – а после се опитайте да
материализирате тази идея в ума си. Обмисляйте я, разигравайте я и тя ще
стане ваша реалност. Тогава ще притежавате личност, която ще си заслужава.
Може би това ви се струва просто и детинско, но ако го превърнете в реалност,
ще ви направи богати, независимо какво положение заемате в обществото.
Друг ценен аспект от личността е самоуважението. Ако изпитвате
истинско уважение към себе си, това ще личи в поведението и външността ви.
Ако пък нямате, по-добре се залавяйте да култивирате неговото привидно
присъствие и помнете, че вие сте ЧОВЕК, а не окаяно същество или
изтривалка в човешки облик. Погледнете света твърдо и смело с очи, вперени
напред. ДРЪЖТЕ ГЛАВАТА СИ ВДИГНАТА! Няма по-добър начин за среща със
света от изправен гръб и вдигната глава. Човек, който ходи с наведена глава,
сякаш се извинява за това, че е жив, че е тук – а такива хора светът е склонен
да приема според собствената им оценка. Изправената глава дава възможност
да минем с лекота покрай драконите на портите на успеха. Един автор дава
следния добър съвет по този въпрос: “Нека меката част на ушите ви се намира
точно над раменете, така че ако за нея закачим отвес, той да минава по
дължината на тялото. Следете внимателно и да не държите главата си
наклонена наляво или надясно, а само вертикално изправена. Мнозина правят
тази грешка, особено докато чакат клиент да свърши някаква важна работа –
наклонената на една страна глава е признак за слабост. Изследването на
човешкото поведение разкрива факта, че силните хора никога не накланят
глава. Тяхната глава винаги стои вертикално върху силния врат. Раменете са с
лекота, но същевременно твърдо изправени и внушават сила, вътрешна
увереност. С други думи всяка извивка на тялото издава мисълта на човека.”
Ако последвате този съвет, не само ще започнете да “показвате” самоуважение
(което не е никак малко), но и ще култивирате съответното ментално
състояние. Защото както “мисълта приема форма в действието”, така
действията развиват състоянията на ума – това е правило, което работи и в
двете посоки.
Затова мислете за самоуважението и показвайте самоуважение в
действията си. Нека вътрешното “АЗ СЪМ” се прояви. Не пълзете, не се
свивайте, не се унижавайте, а бъдете истинско човешко същество.
Друга част от личността, която заслужава да бъде развита, е умението да
проявяваме интерес към другите. Мнозина живеят толкова обсебени от
собствените си дела и проблеми, че когато общуват с други хора, оставят в тях
впечатлението, че са напълно отделени, откъснати. Това ментално състояние
намира особено неприятно проявление в личността. Подобни хора са считани
за студени, безсърдечни и бездушни, те създават впечатление, че са саможиви
и неумолими и другите бързо са склонни да ги оставят да си живеят в своите
себични настроения и ментални състояния. Такъв човек никога не става
популярен, никога не успява да установи приятни контакти с хората.
Проявяването на интерес към другите е изкуство и то добре ще се отплати на
онзи, който търсейки успеха, се заеме да го култивира. Разбира се, човек
трябва винаги да следва собствените си интереси и да не допуска те да станат
жертва на интереса му към другите – прекомерният алтруизъм е също
толкова едностранчив, колкото и крайният егоизъм. Има и среден път. Във
всеки човек, когото срещнете, ще откриете нещо интересно и ако просто
обърнете внимание на това нещо, другият ще долови интереса ви, ще го
оцени и с радост ще откликне, проявявайки интерес към вас. Това не е измама,
опортюнизъм или проява на ласкателство, а действие на ментално ниво на
закона на равновесието – каквото дадеш, това и ще получиш. Ако се замислите
дори за момент, ще осъзнаете, че хората, които най-много харесвате като
личности, са точно онези, които проявяват интерес към вашата личност.
Проявата на интерес към другите се разкрива по много начини, един от
които е способността за изслушване. Това не означава, че трябва да позволите
да се превърнете в кошче за всичко, което хората са склонни да изприказват.
Направите ли го, няма да ви остане време за нищо друго. Използвайте
обикновената преценка и тактичност, като отделяте на другите от времето си
в зависимост от човека и конкретните обстоятелства. Под способност за
изслушване имам предвид това, че трябва да слушате добре. Едва ли можете
да направите някому по-тънък комплимент от това да го слушате
внимателно. Да слушате добре означава да слушате с интерес. А на това
умение трудно ще се научите от книга. Може би най-добрият начин да
изразим идеята е по следния начин: “Слушайте така, както бихте искали да
слушат вас.” Златното правило може да бъде приложено за много неща и идеи,
давайки изключително добри резултати. Човекът, който слуша добре, е ценен
от онези, които слуша. В тази връзка можем да припомним старата история за
Карлайл, известен като доста проклет и кисел човек, склонен към
саркастични забележки и безцеремонно отношение. Един ден при него дошъл
непознат, който владеел изкуството да изслушва. Той така обърнал разговора,
че да накара Карлайл да заговори на любима за него тема, след което млъкнал
и заслушал. Карлайл не спрял да говори няколко часа, изпадайки в истински
ентусиазъм. Когато накрая гостът станал, за да си ходи, едва успял да се
откопчи от Карлайл, който, изпращайки го на вратата, в необичайно добро
разположение на духа му казал най-сърдечно: “Елате пак, идвайте, когато
пожелаете. Вие притежавате прекрасен ум и за мен бе удоволствие да
разговаряме – с вас наистина се говори чудесно.”
Внимавайте да не отегчавате хората с разкази за личните си
преживявания. В разговора си с друг човек по-добре забравете за себе си
освен ако моментът не изисква да кажете нещо лично. Хората не желаят да
чуват какъв прекрасен човек сте, а искат да ви кажат какви прекрасни хора са
самите те, това им е много по-приятно. Не разгласявайте неволите си, нито
пък изтъквайте качествата си. Не казвайте какво прекрасно бебе имате –
хората имат свои деца, за които да мислят. Трябва да се опитвате да говорите
за неща, които интересуват другия човек, ако той иска да е главният говорещ.
Забравете себе си и проявете интерес към другия.
Някои от най-добрите търговци на дребно учат своите работници на това
колко важно е да се култивира умствената нагласа, която да внуши на
клиента, че вие сте “на негова страна”, тоест, че проявявате личен интерес в
това той да получи добро обслужване, любезно отношение и да остане
доволен. Търговецът, способен да създаде това впечатление, е на прав път
към успешния бизнес. Един автор правилно отбелязва по този въпрос: “Да
предположим например, че сте търговец или упражнявате дадена професия и
искате да разраснете своя бизнес. Когато продавате стоки или услуги, не бива
да свеждате нещата до механична сделка, в която вие взимате парите на
клиента, давате му съответното качество и го оставяте да си тръгне с
чувството, че интересът ви се простира само дотам да му предложите изгодна
сделка, от която да спечелите и вие. Ако той не почувства, че изпитвате личен
интерес към него и неговите нужди, че искрено желаете да подобрите
неговото благоденствие, значи сте се провалили. Когато успеете да накарате
всеки клиент да почувства, че действително се опитвате да работите в негов
интерес, както и в свой, бизнесът ви ще се разрасне. Не е необходимо да
предлагате бонуси, по-големи количества или по-добри цени от другите, за да
постигнете това. Основното е да вложите енергия и интерес във всяка сделка,
колкото и малка да е.” Думите на автора изразяват идеята по съвсем ясен,
категоричен и правдив начин и ще направите добре, ако последвате съвета и
го приложите на практика.
Друг важен аспект от личността е самоконтролът, особено когато трябва
да запазите спокойствие. Гневът е белег на слабост, не на сила. Онзи, който
изгуби самообладание, моментално изпада в неблагоприятна позиция.
Спомнете си старата поговорка: “Преди да унищожат някого, боговете го
разгневяват.” Под влиянието на гнева човек прави какви ли не глупости, за
които после съжалява. Пилее енергия в прибързани преценки и действия и се
държи като обезумял. Всъщност гневът е нещо като лудост, стадий на
умопомрачението и ако се съмнявате, вгледайте се в лицето на първия
разгневен човек, когото срещнете, и ще видите доколко ирационални са
действията му. Известно е, че ако един човек запази спокойствие, докато
противникът му се гневи, първият е категоричен победител, тъй като в
дадената ситуация той е здравомислещият, който си има работа с човек,
лишен от разум. По-добрата политика е да оставите другия “да се пържи на
огъня” на собствения си гняв, докато самият вие сте напълно спокоен.
Сравнително лесно е да успокоите ядосан човек и тъй като за свада са нужни
двама, скоро проблемът е решен. Ще откриете, че контролът над външния
израз ще ви даде контрол над вашето ментално състояние и че ако успеете да
контролирате гласа си, като поддържате спокоен, нисък тон, не само няма да
изпадате в гневни пристъпи, но и ще накарате другия човек също постепенно
да слезе от високите, необуздани тонове, докато накрая разговорът
възприеме ниския и равен тон, който самият вие сте установили още в
началото. Контролирането на гласа е тайна, която си струва да знаете,
помните и практикувате.
И докато говорим за контролиране на гласа, нека обърнем внимание на
една следваща стъпка в тази посока. Човекът, който притежава добре
контролиран, равен и приятен глас, има предимство пред онзи, който, макар и
с равни способности в други отношения, е лишен от това качество. Звучният,
мек и пластичен глас е изключително ценен. Ако имате такъв глас, вие сте
благословен. Ако пък нямате, какво чакате – започвайте да го култивирате! О,
да, можете! Чували ли сте за Нейтън Шепърд, известния оратор? Ето как
самият той разказва за естествените недостатъци на гласа си и за това как ги
е преодолял, за да стане велик оратор.
“Когато взех решение да се посветя с тяло и ум на ораторстването, моите
учители ми казаха, че със сигурност ще се проваля; че не мога да произнасям
правилно думите – което беше истина; че имам неподходящи за това органи
на речта – така си и беше; и че ако сгъна малката си уста, тя ще се побере в
напръстника на майка ми – и това можеше да стане. Наистина жестоки думи,
никога няма да ги забравя. Вероятно обаче именно болката от тях ме
подтикна към упорство, което иначе нямаше да проявя. Такава е философията
на издигането със собствени усилия. Не претендирам, че съм постигнал нещо
особено. С това си изкарвам хляба, това е моето умение от двайсет години
насам. Мога смело да твърдя, че го постигнах въпреки всички препятствия и
обезсърчителни преценки, като насочих цялата си воля към гласа и говорните
органи, като култивирах своите инстинкти за правилна дикция и своя слух за
интонацията при реториката, като знаех какво се иска от мен, от гласа ми и
моите чувства, като се възползвах по най-добрия начин от себе си.”
След тези думи каквото и да добавим във връзка с възможностите за
придобиване на хубав глас с помощта на волята, практиката и желанието, ще е
излишно. Изберете гласа, който смятате, че най-добре подхожда на работата
ви, а после го култивирайте с практика, решителност и желание. Щом г-н
Шепърд е успял да стане толкова известен оратор въпреки своите говорни
недостатъци, да кажете “Но аз не мога” значи да се самообявите за пораженец.
Имаше предложение да кажем няколко думи за поведението и външния
вид на човека като важна част от личността, най-вече за начина на вървене.
Едва ли обаче е нужно да добавяме нещо към вече казаното в този урок във
връзка с умствената нагласа на самоуважението. Нейното култивиране е
основното нещо – останалото ще последва естествено. Мисълта приема форма
в действието. Онзи, който има в ума си дълбоко вкоренено самоуважение,
несъмнено ще притежава държание, което ще доказва тази нагласа с всяко
физическо действие, жест, стойка и движение. Той трябва да го има в себе си и
да го проявява външно. Разбира се, човек трябва да обръща внимание на
аспекта на външността, особено що се отнася до облеклото. Той трябва да
развие чистоплътност и спретнатост – на дрехите и на тялото. Да си добре
облечен не означава да парадираш с дрехите си – всъщност най-добре
облеченият не бие на очи. Култивирайте некрещящ, изискан вкус, който се
изразява в качество, а не в екстравагантност. Но най-важното – бъдете чисти.
В заключение искам отново да наблегна на това, че т.нар. личност е само
маската на индивидуалността. Маската може да бъде променена с усилие на
волята, подпомогната от интелигентно разграничаване. Първо разберете
каква личност ви трябва, след което започнете да я култивирате – желайте я
пламенно. Започнете да я разигравате, отново и отново, репетиция след
репетиция, докато наистина превърнете своя идеал в обективна реалност.
Изградете хубав ментален модел, или матрица, и започнете да наливате вътре
своя ментален материал – плавно, непрекъснато и бавно! От тази матрица ще
се появи характерът, личността, която желаете и от която имате нужда.
Започнете да изглаждате новородената личност, докато засияе с изтънчен
блясък.
Вие можете да бъдете това, което искате да бъдете – трябва само да го
искате достатъчно интензивно. В желанието се зачева реалността. Спомнете
си още веднъж старото правило: ИСКРЕНО ЖЕЛАНИЕ – УВЕРЕНО ОЧАКВАНЕ –
ТВЪРДА РЕШИМОСТ – това са трите условия за ПОСТИГАНЕТО.
Ето че разполагате с тази малка тайна на успеха – ИЗПОЛЗВАЙТЕ Я. От
вас зависи да се превърнете в успял човек. Това е началото – продължете
докрай!

ПОСЛЕСЛОВ
Въпреки решителното намерение, изразено в първите страници на
книгата, да не излагам система от правила или курс на поведение, които биха
могли да се приемат като наръчник на успеха, неизбежно се оформи налагане
на правила, поне що се отнася до изреждането на нещата, които трябва да
бъдат направени или пък избягвани.
Така или иначе предложените съвети са ценни, а цитираните примери са
избрани така, че да пробудят в ума на читателя духа, водещ към успеха.
И така, нека по закона на привличането тези страници намерят своите
читатели – или обратното.
Чувствам обаче, че задачата ми няма да е изпълнена докрай, ако още
веднъж не напомня: Успехът не идва, ако сляпо следваме и се подчиняваме на
правилата и съветите – нашите собствени или на друг човек. Няма лесен път
към успеха, не е измислен процес, който като с вълшебна пръчка да превръща
неуспелите в крале на индустрията или финансови магнати. Невъзможно е на
няколко страници да се изложи универсален метод за постигане на успех.
Истината е сурова, но всеки трябва сам да се бори за успеха си. Правилата и
съветите могат много да помогнат – и няма съмнение, че го правят – но
истинската работа е в ръцете на индивида. Той трябва да създаде съдбата си,
а ако той откаже, няма сила, която да свърши това вместо него.
Старата поговорка “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ” може да
се тълкува по няколко начина. От една страна е вярно, че висшите сили
отказват да се притекат на помощ на онзи, който няма желание да поеме
нещата в свои ръце и да даде най-доброто от себе си. От друга, тази помощ
свише действително идва при човека, който влива сърце и душа в поставената
му задача и върши всекидневната си работа, давайки всичко от себе си, като
знае, с надежда и уверено очакване, че му предстоят все по-хубави неща, и то
съвсем скоро. Мъдрият гледа право пред себе си и смело прави следващата
крачка, макар да не вижда в далечината. Така той напредва стъпка по стъпка,
докато не стигне целта. Боязливият, който не се е решил да направи
очевидната крачка, защото не е виждал по-надалеч, все още чака нещо да се
появи. Чакането е лоша политика на действие, както казва Гарфийлд: “Не
чакай нещо да те намери, а върви и сам го намери.” Направете следващата
стъпка смело и с упование, а стъпката след нея ще се появи сама. Това, което
трябва да направите, е точно пред вас – направете го по най-добрия начин и
бъдете уверени, че в самото действие ще напреднете и ще се приближите към
по-добрите неща, за които сърцето ви копнее. Нови идеи ще изникнат, докато
действате. Вдъхновението за по-големи цели ще ви осени, докато
осъществявате по-малките. Действието ви дава засилване, което не можете да
получите от “стоящия старт”. Размърдайте се и започнете да действате.
Целта на тази малка книга бе да ви помогне да осъзнаете реалното
съществуване на Нещото вътре, което веднъж пробудено, ще ви дари с
изключителни сили и способности. Неговата история бе представена от
различни гледни точки, за да имате възможността да схванете идеята по
няколко начина. Твърдо вярвам, че от съществено значение за успеха е
разпознаването и проявлението на това Нещо – изучаването на характера и
работата на всички успели хора ще покаже, че колкото и различни да са в
личните си характеристики, всички те проявяват съзнанието за Нещото
вътре, което им вдъхва увереност за собствена сила, а тя на свой ред дарява
със смелост и самоувереност. Повечето от тези хора чувстват, че има Нещо,
което им помага в техните усилия. Някои го наричат “късмет”, други – “съдба”.
Така или иначе всички те признават вътрешната сила, макар рядко да се
замислят за истинската природа на помагащия, тъй като са твърде заети и им
стига да знаят, че той съществува. Това Нещо вътре е индивидът – “Аз”-ът във
всеки от нас, източникът на силата, която проявяваме.
Най-искрено ви подтиквам да култивирате това “АЗ СЪМ” съзнание, за да
разкриете и осъществите своята вътрешна сила. Тогава по естествен начин
ще се пробуди и свързаното с него съзнание, изразяващо себе си в
твърдението “МОГА и ЩЕ ГО НАПРАВЯ” – едно от най-внушителните
утвърждения на силата, които човек може да направи. “Мога и ще го направя”
– това съзнание е изражението на Нещото вътре, което всеки трябва да
осъзнае и прояви. Лично за мен сред всички съвети, които бих могъл да
предложа, това е ОСНОВНИЯТ ФАКТОР в тайната на успеха.

КРАЙ

ЗА АВТОРА
Уилям Уокър Аткинсън е много важна и влиятелна фигура в ранните дни
на движението “Нова мисъл”. За първите години от живота му не се знае
почти нищо, освен че е роден на 5 декември 1862 година в семейството на
Уилям и Ема Аткинсън от Балтимор, Мериленд.
През октомври 1889 година се жени за Маргарет Фостър Блек от
Бевърли, Ню Джърси. Имат две деца. От 1882 година той започва да се
занимава с търговия, а през 1894 година получава право да практикува като
адвокат в Пенсилвания. Тази професия му носи голям материален успех, но
стресът и преумората накрая си казват думата – Уилям Аткинсън преживява
пълен физически и психически срив, както и финансова катастрофа. Започва
да търси път за лечение и го открива в “Новата мисъл”. Прилагайки
принципите на движението, той постига отлично здраве, крепкост на ума и
материално благополучие.
Малко след това Аткинсън започва да пише статии за откритите от него
истини, познати по онова време като ментална наука, а през 1889 година
негов материал, озаглавен “Катехизис на менталната наука”, излиза в новото
периодично издание на Чарлз Филмор “Модерна мисъл”.
В началото на 90те години на 19 век Чикаго се е превърнал в основен
център на “Нова мисъл” главно благодарение на работата на Ема Къртис
Хопкинс. Аткинсън решава да се премести там и става активен популяризатор
на движението като редактор и автор на материали. През 1900 година работи
като съредактор на “Внушение”, издание на “Нова мисъл”, и написва първата
си книга “Силата на мисълта в бизнеса и всекидневния живот”, която
представлява серия от уроци по личен магнетизъм, психично въздействие,
сила на мисълта, концентрация, воля и практическа ментална наука.
Тогава среща Сидни Флауър, известен бизнесмен и издател на “Нова
мисъл”, с когото започват да си сътрудничат. През декември 1901 година
става редактор на популярното списание “Нова мисъл” на Флауър и заема
този пост до 1905 година. През тези години си спечелва място в сърцата на
читателите, на които предлага статия след статия, завладяващи със своята
сила и жизненост. Междувременно той също учредява свой психичен клуб и
т.нар. “Школа на Аткинсън по ментална наука”. И двете се намират в сградата,
която помещава Компанията за психично изследване на Флауърс и
издателството “Нова мисъл”.
Като редактор на “Нова мисъл” Аткинсън се увлича по индуизма и се
запознава с Баба Бхарата, ученик на покойния йогин Рамачарака, който е
познавал съчиненията на Аткинсън. Двамата споделят сходни идеи и
започват да си сътрудничат, като Бхарата дава материала, а Аткинсън –
писателския талант. Така написват поредица от книги, които приписват на
Рамачарака в знак на уважението си към него. Аткинсън започва да пише тези
книги под името Йога Рамачарака през 1903 година и с този псевдоним
излизат 13 книги. Издадени от Обществото за публикуване на йогистка
литература в Чикаго, те достигат повече хора, отколкото съчиненията му от
“Нова мисъл”. Всъщност всички негови книги за йога все още се преиздават.
Аткинсън пише още много книги и върху “Нова мисъл”, които се ползват
с популярност и влияние сред последователите и практикуващите
принципите на движението. От 1916 година започва да пише статии за
списанието на Елизабет Таун “Наутилис”, а от 1916 до 1919 година е редактор
на “Съвременна мисъл”. Известно време е почетен председател на
Международния съюз “Нова мисъл”.
Уилям Уокър Аткинсън умира на 22 ноември 1932 година в Калифорния.
Той е една от големите личности на движението “Нова мисъл”.

Свалено от www.readbg.com