Григорий Климов

Червената кабала

1. От автора
2. Глава 1 – Формулата на римския папа
3. Глава 2 – Формулата на княза на целия свят
4. Глава 3 – Дървото на злото, или как Бог бележи измамника
5. Глава 4 – Ако Бог иска да накаже някого, му отнема разума
6. Глава 5 – Хитлер и неговите апостоли
7. Глава 6 – И тогава ще се разбеснеят всички нечисти сили
8. Глава 7 – Адвокатите на дявола
9. Глава 8 – За греховете на бащите
10. Глава 9 – Свети грешници и грешни светци
11. Глава 10 – Кол от трепетлика, забит в гроба на Фройд
12. Глава 11 – Нищо, което унищожава
13. Глава 12 – Златното ключе на Илич
14. Глава 13 – Агентите на Коминтерна
15. Глава 14 – Капанът на психологическата война
16. Глава 15 – Доброто зло и злото добро
17. Глава 16 – Корените на антисемитизма

От автора
Моите книги са анализ на това, което наричаме Бог и дявол.
В съдебно-медицинската литература по тези теми обикновено има предупреждение: „Книгата е
предназначена само за работещи в областта на правото и медицината, свещенници, педагози и
хора, интересуващи се от психология и социология.“
Поради особеностите на анализираните теми, изискващи специална изследователска работа и
авторски архиви, авторът поема върху себе си цялата отговорност за съдържанието на тази
книга.
В края на краищата, като говорим за дявола, неизбежно се сблъскваме с проблеми, свързани с
антихриста.
Още нашият знаменит философ-търсач на дявола Бердяев-Бердически говореше за това, т.е за
постоянния съюз на Сатаната и Антихриста, но веднага щом се заемем с въпросите за
антихриста, се опитват да ни прикачат епитета антисемитски.
На такива хора, т.е. за всички, които се опитват да ме упрекнат в антисемитизъм, искам да
напомня, че имам трима добри адвокати – не други, а трите кита на ционизма.
Първият кит, идеологът номер едно на ционизма – Теодор Херцел е писал в дневника си, че
счита антисемитизма за полезен.
Вторият кит на ционизма, В.Жаботински, в 1905 г. е написал: „Като довод на ционистката
пропаганда, антисемитизмът, особенно „издигнатия в принцип“, е разбира се доста удобен и
полезен.
Третия кит на ционизма, министър-председателят на Израел Бен Гурион, в своето време е
написал в еврейския вестник „Кемпфер“ в Ню Йорк:
„Ако имах не само воля но и власт, бих подбрал група силни млади хора... Тяхната задача би се
състояла в това, замаскирани като неевреи и действайки с методите на грубия антисемитизъм,
да преследват.... евреите с антисемитски лозунги.
Мога да гарантирам, че резултатите, от гледна точка на значителния проток на емигранти в
Израел от тези страни, биха били десет пъти по-добри от тези на хиляди емисари с четене на
безполезни проповеди.“
И така, с помощта на тези трима авторитетни адвокати, авторът, от „антисемит“, се превръща в
едва ли не „ционист“.

1
Но кои тогава са тези, които бойкотират моите книги? В крайна сметка, от гледната точка на
всичките китове на ционизма, излиза, че аз съм поборник за ционизъм, а те, ако са против мен,
това означава ли, че са „антисемити“?
Ето защо философите казват, че дяволът е страшен непохватник и че това същество е много
иронично и саркастично, докато сам той не търпи ирония и насмешка.
Ето защо, за избягване на възможните обвинения в антисемитизъм, анализът на Библията и
действащите в нея лица е направен от мен като цяло на базата на еврейските религиозни
текстове и академичните работи на нерелигиозните еврейски автори.
За прегледа на този въпрос от гледната точка на християнството, мюсулманството, будизма и
другите религии, препоръчвам на читателя да се обърне към трудовете на лица, признати за
канонични лидери от своите религиозни общности.

Григорий Пертович Климов

Глава 1 – Формулата на римския папа

Днес започваме втория цикъл лекции по Висша социология, под общото название
„Червената кабала“.
Докато в първия цикъл, наречен от мен „Протоколите на съветските мъдреци“, беше
изложен нещо като кратък курс по Висша социология, то в настоящия ще се постараем
подробно да се спрем на трите съставни процеса на дегенерацията, на основните закони на
висшата социология и на приложението на тези закони за анализ на случващите се събития.
В процеса на целия цикъл, както и в предишния, ще се придържаме към академичната
традиция на свободния обмен на мнения, идеи и факти. Въпроси и всякакви допълнения по
темата, мога само да приветствам.
Считам за свой дълг също, да ви предупредя всички, че в този цикъл лекции ще ви дам
библейските ключове за познание на Доброто и Злото, Ума и Безумието, Живота и Смъртта,
Щастието и Нещастието, но имайте предвид, че тези ключове са отровни, ето защо към тях
трябва да се отнасяте изключително внимателно.
На тази основа вече са се случили няколко убийства и самоубийства, така че, ако някои
от вас пожелае да застреля някой дегенерат, или сам да скочи от прозореца, то предупреждавам
ви всички още веднаж – всички тези ваши мисли са от лукавия.
Ние сме категорично против радикалното разрешаване на този сложен проблем с
примитивните средства на грубото насилие. Този проблем е от векове проблем на цялото
човечество и по принцип НЕ МОЖЕ да бъде решен окончателно.
Той може да бъде само контролиран.
Всичко, което можем да направим, е да не позволяваме на дегенеративния отпад на цялото
човечество да препълва отточната канавка на всички времена и народи – постоянната секта на
дегенератите. Да не позволяваме на този дегенеративен отпад да разрушава защитните
механизми на здравото общество.
Да се отклони в ново русло мощния поток от новоповяващи се добри дегенерати и да се
насочи той към лопатите на турбината на прогреса, която превръща тази разрушителна енергия
в енергия на светлината и топлината, носеща полза на цялото човечество.
По пътя на широкото разпространение на знания за законите на висшата социология, е
необходимо да се даде възможност на всички нормални хора и добри дегенерати да обединят
усилията си за неутрализиране и намаляване на сатанинската разрушителна дейност на
ръководителите на сектите на потомствените дегенерати, известни на повечето от вас под
името вождове на „избрания народ“, „божия народ“, или просто вождовете на световното
еврейство, а още по-точно, потомствения еврейски равинат, особено в общохасидски смисъл.
(хасидизъм – еврейско движение от 18 в.)
В крайна сметка сред еврейството съществуват голямо количество добри дегенерати,
голямо количество приемници (или такива, чиито родители са били приемници).
В крайна сметка, много от евреите само си мислят, че са евреи. Отдавна в тях няма

2
нито капка еврейска кръв.
За тях тези лекции, конспектирани, ще бъдат много полезни учебници, а за хасидите –
освен това и лечебно средство, защото за тях също ще е полезно да знаят защо се различават от
другите хора и в какво се състои тяхната „избранност“ и какво се крие зад целия този
„антисемитизъм“.
Сега, разбира се, това е неразбираемо за вас, но след запознаването със законите и
аксиомите на висшата социология, сами достатъчно добре ще разбирате много, бих казал,
абсурдни и безсмислени събития в заобикалящата ви обстановка.
И така, нашата основна задача е да изясним някои общи закономерности на човешкото
поведение, които забележимо влияят на хода на световната история.
За какво ни е нужно всичко това?
Да, дори само за това, да не се потапяме като слепи котенца в обкръжаващите ни
дегенеративна глупост, за да не изглеждаме като абсолютни идиоти при случайно стълкновение
с началник-дегенерат, за да не влизаме в поредната човешка месомелачка, наречена „велика“
революция, или поредната „освободителна“ война...
В крайна сметка всички революции, всички войни произхождат от едни и същи закони.
Днешната лекция ние ще започнем с изясняването на тези закони, а за тази цел нека
отначало да изясним кой е управлявал последната световна месомелачка, влезла в книгите по
история като „Великата Отечествена Война“, по-точно Втората световна война.
Общоизвестно е, че Втората ссветовна война е започната от Адолф Хитлер. Но за това,
че той е бил австрийски четвъртевреин, в Германия и в целия свят малко хора знаят. Тази
информация щателно се крие. Въпрос – защо?
От страна на Русия, тази война водеше Йосиф Висарионович Сталин. Кавказки
полуевреин. За това се говори в няколко авторитетни източника, включително еврейското
издание „Вестник Бнай-Брит“ от 3-ти март 1950 г.
Но тази информация също се крие щатално както от съветска страна така и от страна на
запада. Въпрос – защо?
От страна на Великобритания войната се водеше от Уинстън Чърчил. Полуевреин по
майка. Майка му е била американска еврейка, а това по равинските израелски закони означава,
че Чърчил трябва да се счита за пълен евреин.
Но и в Англия малко хора знаят това. Въпрос – защо?
От американска страна, войната се водеше от президента на САЩ Франклин Рузвелт,
също полуевреин. Семейството на Рузвелт води началото си от евреина Claes Martenszen van
Rosenvelt, чиято жена също е била еврейка, Janette Samuel (по данни на института Карнеги,
специално проучил семейното дърво на Рузвелт през 1934 г.)
Но и в Англия и в Америка тези факти старателно се крият. Въпрос – защо?
В сегашно време картината е съвсем същата. Например, преговорите за ядрено
разоръжаване между САЩ и СССР, от америанска страна се ръководят от Макс Капелман,
също така евреин. А преговорите между Горбачов и Рейгън за ликвидиране на ядрените ракети
са нещо доста сериозно. Пита се защо американците са изпратили на тези преговори именно
Макс Капелман, като че ли нямаше кого другиго да изпратят?
Ако анализираме „руската“ революция от 1917 г ще стане ясно, че 80% от
ръководителите на революцията и съветската власт също са били евреи. Останалирте 20% са
били или на изчакване, или руски дегенерати, женени за еврейки. Например, смята се, че
министър на просветата е бил руснака Луначарски. Нищо подобно! В действителност той е бил
евреин, женен за еврейка. Или пък Михаил Иванович Калинин? Руснак? Да, но той също е бил
женен за еврейка. Или Ворошилов? Самият той чипонос, но и неговата жена е била еврейка.
Ако проверите всички ръководители на съветската власт с руски фамилии, на практика
всички ще се окажат или евреи, или женени за еврейки.
- Григорий Петрович, какво ще кажете за Щорс?
- Героят от гражданската война Щорс е би женен за еврейката Хайкин, която освен
това , била и чекистка. Собственоръчно е разстрелвала хора в Киевската ЧК. Руската
революция е била достатъчно кървава и е отнела повече човешки живота от Първата световна
война, и всичко се е ръководело от евреи.
- Но убийци са били руснаци.
_ - Да. Сред заповедите за изпълнение на еврейската власт те не са били малко.
Революцията винаги се прави с мръсните ръце на разбунтувалата се безкласова тълпа. Така е
било и по време на Френската революция, така е било и във Великата Октомврийска

3
Революция, така ще бъде и във всяка друга революция.
Добре, изпълнители на заповедите са били руснаци, но даващите заповеди – евреи. И тук,
съвсем логично е да си зададем въпроса: какво са евреите?. Що за народ е това? Божий ли е
този народ, както те самите казват за себе си, или това е дяволски народ, както потвърждават на
практика всички народи, имащи нещастието да ги приютят? Сложен въпрос. Даже Израел не е
дал определение на евреите като нация. До сега.

Да, тук няма нищо сложно. Евреите не са нация и не са народ. Евреите са банда потомствени
дегенерати, обединени от уникална човеконенавистна религия, чиито закони са събрани в
многотомния Талмуд, като в своеобразна конституция. А още по-точно – те са секта.
От къде са се появили е доста трудно да се определи, всичко това старателно се крие, но в
някои сериозни източници се твърди, че преди 4 000 години секта от сексуално извратени
дегенерати е била изгонена от град Ур в древна Халдея. След това тази страна се наричала
Месопотамия, Вавилония, Двуречие. Днес на това място се намира съвременния Багдад,
столицата на Ирак. Но във времената на първото документирано изгнание на евреите тя е била
Халдея. Затова понякога в религиозно-историческата литература, наричат евреите халдейци.
И така, в онези времена те били просто секта от извратени дегенерати, която управляващите
древна Халдея счели за вреден елемент и по тази причина изгонили от древния Ур.
Споменавяането на този факт може да се намери в Библията. (Битие 11:31)
Сега – за юдео-масонството, т.е. за връзките на юдеите с масоните. Интересен факт –
еврейският календар съвпада с масонския. Защо? Да, защото имат общи корени. Началото си,
масонството води от еврейството. Просто евреите са потомствени дегенерати, а масоните –
новоизпечени дегенерати-туземци, за които още не са казали, че са дозрели до „почетно“
членство в тази секта на перманентно дегенерирали.
По каква причина евреите са били изгонени от Ур Халдейски? Да, за същото нещо, което те
вършат и днес. За организиране на постоянна революция. Така е станало, че всички революции
са се вършили от психически ненормални хора. А евреите статистически страдат 6 пъти
повече от психически болести в сравнение с другите народи. Това казва знаменитият еврейски
психиатър, проф. Чезаре Ламброзо. Между другото, той води произхода си от дългата линия на
равините талмудисти. Така че би трябвало добре да познава родствениците си. Ламброзо е
написал в своята книга „Гениалност и лудост“, че при евреите има 6 пъти повече луди от
другите нации. А в Германия лудите сред евреите били даже 8 пъти повече. Ето защо Хитлер е
дошъл на власт именно в Германия. Така, че евреите – това са секта дегенерати, които постояно
се размесват с бракове дегенетрати от обкръжението си. Така са се и получили полуевреина
Чърчил, полуеврена Сталин, четвърт евреина Хитлер...
- Но при евреите са забранени смесените бракове.
- Да, но това не означава нищо! Този народ не слуша не само своя племенен бог,
сатаната Йехова, но и своите равини-свещенници.
Според статистиката, в Съветския Съюз, при евреите след революцията е имало 66% смесени
бракове. Във Франция и Швейцария - по 50%, в Америка – от 30 до 40%. Евреите, като
правило, се смесват само с дегенерати от околните. Брак между нормален човек и евреин
завършва зле и за това има всички основания. В крайна сметка почти всички денерати са
полово извратени. Ако сред американците, по статистиката на д-р Кинси, която е призната и в
Съветския Съюз, 50 – 54% от брачните двойки правят орален секс, което означава латентен,
или подтиснат хомосексуализъм, т.е. първи стадий на дегенерация, то при евреите, според
Ламброзо, такива двойки ще бъдат 6 пъти повече. Да му повярваме и да пресметнем колко са
тези хора сред американските евреи. Като умножим 50% по 6, ще получим 300%.Така че, ако
евреин се ожени за нормална жена, тя скоро ще го остави. Ако тя не е такава, бракът може да
продължи, но какви ще бъдат децата от него – това е друг въпрос.
- Григорий Петрович, излиза, че при евреите извратените са повече от самите евреи.
- Нарочно го пресметнах така - на шега. Парадоксите се запомнят по-бързо. От къде
се взе цифрата 6 пъти повече? Чезаре Ламброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ се
позовава на изследванията на Серви в Италия и ни дава цифрата 4 пъти повече, по-нататък, той
привежда резултатите от изследванията на Майер в Германия и ни дава цифрата 8 пъти повече
(при това в Бавария – 10 пъти повече).
И така, средноаритметичното между изследяванията в Италия и тези в Германия е (4+8):2=6.
Данни за САЩ той не дава, така че аз вземам тази средна цифра.
При това, трябва да се помни, че във висшата сиоциология всички зависимости са нелинейни,
като кривата на намагнитването на трансформатор.
В границите на 60-80% зависимостта има все още характер, близък до линейна, но след 80%

4
процесът вече придобива ясно изразен нелинеен характер.
Под секрет ще ви кажа, че тези цифри цитирам още и защото нормалният човек спокойно би
попитал, като вас, или сам всичко би разбрал и усмихвайки се, би се отнесъл снизходително с
бедните евреи...
А не съвсем нормалния човек ще се захване за тях и ще започне да говори, че ако това не е
вярно, то и всичко за тях във Висшата социология не е вярно.
Това е своеобразен тест-капан за идентифициране на биоотрицателния индивид.
- Григорий Петрович, но тези, които правят орален секс, т.е. подтиснатите
хомосексуалисти, наверно не са толкова опасни?
- Напротив, психиатрите казват, че между откритите хомосексуалисти психичните
болести са по-малко от тези сред подтиснатите. Защото именно подтиснатия хомосексуализъм
предизвиква психичните болести.
В библията добре е казано. Ако дявола, в нашия случай дегенерацията, се казва там, излезе от
човека и започне да броди из пустинята, то след някое време той се връща обратно в жилището
си, т.е. в същия този човек. При това, не сам, а води със себе си още седем бесове, т.е. нови
психични болести. От това на човека му става по-зле, отколкото му е било по-рано.
- И така, какво излиза – че дегенерацията е нелечима?
- Да. Дегенерацията е естествен процес. Като старостта и смъртта. Единствения изход
е монашество, или приемни деца.
- В книгите, които сме чели, Инквизицията се описва обикновено като отрицателно
явление, а вие твърдите, че тя е разцвет на християнството? Защо?
- Средните векове са разцвет на християнството защото по това време
християнството
е станало войнстваща религия. В крайна сметка християните не само са се молили, но и
активно са се борили със социално вредните елементи. Ако се запознаете с историята на
Инквизицията, с процесите, които тогава е водила Църквата, ще се убедите, че през цялото
време това е било обикновено престъпление.
Ето едно типично дело: След осъждане изгорили една вещица. Оказало се, че тя е вършила
содомия и е отровила трима свои мъже...
При това броя на „невинните жертви“ на Инквизицията е вероятно раздут, както впрочем и
цифрите за митичния еврейски холокост.
Например в работи на руските староверци, които не можем да упрекнем в съчувствие към
западната Инквизиция, се дава цифрата 8 000 души осъдени на смърт за цялото столетие на
съществуване на западната Инквизиция.
В сравнение с това, само за първото десетилетие борба със староруската староправославна
вяра, започната от патриарх Никон при цар Алексей Михайлович Романов (баща на царя-
антихрист Петър I) са били убити над 100 000 староправославни християни.
При това, без пощада за никого. За старата вяра са убивали не само мъжете, но и жените, а даже
и деца. Така че, не ни плашете със „зверската“ Инквизиция. В крайна сметка, в болшинството
от случаите, те са осъждали вещици и вещери на смърт за углавно наказуеми постъпки по
всички процедури на един съдебен процес.
- Искате да кажете, че инквизиторите са познавали тази Висша социология, за която
говорим сега?
- Да, изглежда, те са знаели всичко много добре. Наистна, всичко това тогава се е
наричало с други думи, но изглежда са познавали висшата социология не по-зле от нас...
- Т,е. искате да кажете, че това явление, което Инквизицията наричала с думата дявол
и анализираната от нас във висшата социология дегенерация са едно и също?
- Да. Има сериозни източници, в които се казва направо, че масоните са тайни
общества
на дегенерати, а доколкото от религиозна гледна точка, масоните са били наричани от
инквизиторите сатанисти, излиза, че говорим за едни същи неща и че дегенерацията се явява
едно от проявленията на дявола.
Тясната взаимовръзкамежду дегенератите-престъпници и масоните се проследява и в
съвремието.
Ако прочетете трудовете на известния професор по психиатрия Август Форел, там ще намерите
една много интересна мисъл: „Масоните са тайно общество на хомосексуалисти“. При това,
масони могат да бъдат не само 5-те % явни хомосексуалисти, а и подтиснатите, както и
прекалено старите („бивши“) такива. Т.е. същите тези 50% от населението на Америка, които
правят орален секс и не могат да живеят без това. И което е важното тук – те вече не могат да
се съвукупляват без него. Много нормални хора, промити от дегенеративната пропаганда,

5
плащащи дан на модата, правят тези дегенеративни мръсни неща, но те могат да имат и без тях
нормален полов живот. Истинските дегенерати вече на могат. Добра е аналогията с пиещите и
алкохолиците. Едните са под влияние на мита, че руснаците винаги пият водка. Те все още
могат да се спрат и да живеят като нормалните хора. Алкохолиците вече не могат. Завършеният
алкохолик е като евреина, произлязъл от истински потомствени дегенерати.
В крайна сметка има евреи, потомци на приемници, които само мислят, че са евреи и такива,
потомци на истински евреи, които само изглеждат нормални, но току виж отново се върнали
към старото и направили някаква нередност.
Въпреки, че, трябва да се отбележи, че те ще разбират добре своите бивши събратя пияници,
т.е. от тях биха излезли добри и опитни свещеници, обаче, контролът върху тях трябва да бъде
постоянен и неослабващ.
Не напразно казват, че дяволът идва с безшумни стъпки...
Така, че оралният секс е грях по църковните закони а по американските се нарича содомия и не
толкова отдавна се е наказвал с до 30 години затвор.
Така е било до шестдесетте години. Сега, след хомосексуалната революция от 1963 г. всичко се
е изменило. В днешно време отношението на съдиите-масони към престъпниците е съвсем
смехотворно. Може да се каже, че те поощряват престъпността. И това е логично.
Ако погледнете в книгите за масоните, сами ще видите, че дегенератите-масони винаги
съчувстват на престъпниците, защото знаят, че болшинството от престъпниците-рецидивисти
са психически ненормални хора, сиреч тяхни по-малки братя.
- Григорий Петрович, в един от броевете на израелскоте списание Алеф също са
написали, че съвременните професионални терористи са открай до край лесбийки и
хомосексуалисти.
- Точно така. Като се запознаваш с всеки отделен случай, не разбираш веднага кой в
кого стреля и кой кого убива. Но ако имаме предвид правилото, че дяволът е слконен към
самоунищожение, става ясно, че те почти всички са психари, разделящи се на две групи и
убиващи се един друг.
Същата картина е била и във времената на великата чистка, когато евреите-сталинисти
застреляли всички евреи-ленинци, а днес техните недоубити потомци отново се занимават с
„перестройка“ и перманентна революция и в края на краищата ще се получи пълна анархия.
- Говорейки за евреите хората често спорят кои от тях са добри и кои лоши.
- Най-добре е такива въпроси да се решават по еврейски. Самите евреи казват:
„Добрият евреи е евреин, а лошият е „жид“, като думата „жид“ е чисто еврейска, взета от
древноеврейския език и означава същото като „поц“, или „шмок“, на на руски – кучи.
Така, че „жид“ не е просто някаква ругатня, с която антисемитите наричат евреите, дума с
която добрите евреи наричат лошите евреи.
И ние ще вървим по този път и ще различаваме евреин от жид. Да вземем например Хитлер.
Той четвърт евреин ли е бил, или четвърт жид? Или пък Сталин. Той полу-евреин ли е бил, или
полу-жид?
- Що се отнася до Сталин, за различните хора е различно. Антисемитите казват, че
той
е разстрелял евреи-жид повече от династията Романови за 300 години. За антисемитите Сталин
е добър полуевреин...
- А кой, при всичко това, ужищожи на практика целия златен генофонд на руския
народ? Кой унищожи руското селячество? Същия този Сталин. Така че Сталин за нас винаги е
бил и ще бъде кавказки полужид.
За тези от вас, които, в безсилие пред това световно зло, се примиряват, ще напомня едно
много добро правило: дяволът е склонен към самоунищожение.
За това свидетелства факта на появата на болестта СПИН, която поразява основно
хомосексуалисти и наркомани. Впрочем, наркоманите в повечето случаи са или подтиснати
хомосексуалисти, или латентни такива. Наркоманията винаги е била свързана с психичните
заболявания и дегенетацията.
СПИН – това е в някаква степен ответна реакция на природата, Господ Бог, на тази сексуална
революция, която Америка си устрои през 1963 г. И унищожава ежегодно повече извратени
евреи, отколкото Хитлер и Арафат заедно...
Още едно важно наблюдение. Ако, според статистиката на Кинси, 52% от възрастните
американци правят орален секс, то това е показател, така да се каже, на средната класа от
населението. При селяните само 5% са подобни дегенерати. При работниците там са 10-15%,
като основно това са алкохолици. А ако вземем висшата класа, то при тях този процент е вече

6
90.
В Съветския Съюз, в резултат на всевъзможните чистки, процентът на дегенератите по
върховете на властта е по-нисък, но винаги е важно да се помни, че дегенерацията започва от
върха на обществото.
Как да разпознаваме дегенератите? Добър начин е да се обърне внимание на тези, които са в
смесени бракове с евреи. Например Брежнев, чийто култ е вече разрушен, заради гласността и
перестройката. Сега, вече на всички е известно, че е бил женен за еврейка, а това означава, че
имаме основание да предположим, че не всичко в панталоните му е било наред. Вече се е
писало не малко и за семейните скандали на Брежнев. За това, че вторият човек в КГБ, генерал
Цвигун, е бил женен за сестрата на жената на Брежнев и се е самоубил и за скандалите с
брилянтни циркови изпълнители.
Да се опитаме да размотаем по-нататък това кълбо. Щербицкий, бивш член на Политбюро и на
практика глава на съветска Украйна, също е бил женен за еврейка. А кой е поставил на толкова
високо място Щербицкий с неговата жена-еврейка? Брежнев, чиято жена също е еврейка, т.е.
Щербицкий, женейки се за еврейка, е имал „властовия комплекс“, тоест, в известен смисъл, не е
бил съвсем здрав. Като цяло, според мнението на много учени, „властовият комплекс“ почти
винаги е свързан със садизъм, а садизмът – с хомосексуалност и престъпност. Всичко това се
отнася за Щербинский. На лице е „властовият комплекс“, хомосексуалността и престъпленията
– също. Преди няколко години в Киев нашумя едно дело. За него писа даже и западната преса.
Оказало се, че синът на Щербицкий, член на Политбюро и глава на украинската компартия и
женения за еврейка, бил наркоман и педераст. Веднаж той се къпал през нощта в Днепър с един
младеж и този младеж се удавил. Не можело скандалът да бъде скрит. Кой е бил този младеж?
Това бил синът на секретаря на градския комитет на Киев. И хомосексуалист. Но ако синът е
такъв, значи и бащата е под подозрение. А бащата е шеф на градския комитет на Киев. А кой е
посял в Киев всичко това? Това е посял в Киев нашият скъп Леонид Илич Брежнев, женен за
еврейка.
Разбира се, когато Брежнев беше цар, не можеше да се говори за тези закономерности. Сега,
обаче е гласност, перестройка – може да се говори за назидание на тези, които още не са
направили тези фатални грешки.
Всичко, което ви казвам тук е много добре известно на американското разузнаване ЦРУ и така
напълно е възможно жената на самия Брежнев, или жената на Щербицки да се окаже агент на
американското разузнаване. Такива личности много лесно се подават на шантаж...
Дегенератите може да се разпознават, разбира се, и без да се закопаваме в родословните им
документи. Може и по очите. Тук, разбира се, вероятността от грешка нараства. Но с
изграждане на определени навици, може и по лицето...
Да вземем за пример същия този американски евреин Макс Капелман, който се занимаваше с
въпросите за разоръжаването на преговорите между Горбачов и Рейгън. Той добър евреин ли е,
или лош? Да, погледнете му само физиономията. Същото въплащение на сатаната, като Троцки.
Значи, правим си извода...
Има също така и философски и религиозни определения на дявола, т.е. на дегенерацията
психическите болести и половите извращения. „Дяволът – това е петата колона на всички
времена и народи“ – пише известният швейцарски философ Дени Дьо Ружмон. Замислете се
над тази фраза. Тук става дума за предателите въобще, като се започне от неверните жени (а
такива са 50%) и се завърши с големите шпиони, които като правило почти всички са
хомосексуалисти. „Първият номер на дявола е да докаже че той не съществува, че е никой и
нищо“ – пише този същия Дени Дьо Ружмон. Разшифрофката е много проста – всички
хомосексуалисти крият, че са такива. Много рядко някой от тях ходи по улицата и казва: вижте
ме, аз съм хомосексуалист. Истината за дявола - продъжжава той - е толкова мръсно нещо, че
тя, като капка вода размътва чашата с абсент, но от него може да се напиеш.
И наистина, откривайки такива истини, ни се завърта главата.
В Библията дяволът е наречен „Князът на този свят“, „Князът на тъмнината“, тъй като той
винаги пречи на „Бога на века“ (Евангелие от Йоан)
Ние във висшата социология наричаме това „комплекс на вожда“ или „властови комплекс“.
Дяволът, това е „партия на партиите“ и „съюз на съюзите“ (Дени Дьо Ружмон).
Дяволът не може да обича и не обича тези, които обичат.
Същото четем и в Библията: „Бог е любов“. „Този, който е в любовта, е в Бога и Бог е в него“
(Първо писмо на Йоан).
От гледна точка на Висшата социология, това се обяснява съвсем просто. Нормалните хора
обичат истински и нормално и за това Бог е винаги с тях, даже ако те рядко ходят на църква.

7
Дяволът е склонен към разрушение и самоунищожение, към убийство и самоубийство. „Най-
големите светци се получават от най-големите дяволи“ , казва една стара английска поговорка.
Т.е. където и да погледнем, дяволът винаги е сред нас. Не напразно той самия казва на Христос:
„Легион е моето име, защото ние сме много“ (евангелие от Марко).
Как да определим количеството на този легион? Трябва да се каже, че това не е леко да бъде
направено. Американската статистика твърди, че в Америка 20% от населението са психично
болни. Друга статистика казва, че в Америка броят на психично болните е 35 милиона, но от
тях само половин милион са в домовете за луди. Да, и то само по 3 месеца. Позавъртат им там
гайките в главата и ги пускат да развалят живота на нормалните хора.
В края на книгата си „Дяволът в наше време“, Дени Дьо Ружмон пише: „Бедата е в това, че
дяволът в своята същност никога няма да бъде показан ясно и честно.“ А това се разбира от
самосебе си... Нито генералният секретар, нито президента, нито бащицата цар, нито римския
папа, нито патриархът на цяла Русия няма да ви издадат тайните си.
- Григорий Петрович, всичко това е само суха теория. Как то издлежда на
практика?
- Как изглежда на практика, ли? Нощта на 30-ти срещу 31-ви октомври в САЩ
наричат
празник на всички нечисти сили. В тази нощ в страната има значително повече пожари в
резултат на палежи. През миналата година, например, в нощта на дявола, само в Бостън е имало
2 000 палежа. И това е от американските вестници. Ето ви практиката.
В Америка пишат и за това, че артистичните среди в САЩ хомосексуалистите са изключително
много. Като всички хомосексуалисти, те са услужливи при среща с по-силна личност и
безпощадни, когато са на власт. Те са безцеремонни в унижението на слабия.
Нобеловия лауреат Андре Жид, който сам е бил педераст, твърдял, воден от личния си опит, че
класата на хомосекуалистите е нееднородна. Оказва се, че съществуват няколко типа хомо,
които се ненавиждат един друг. На конгреса на Интерпол, проведен от 15 до 20 септември
1958 г. в Лондон, представители на 63 страни обрърнали голямо внимание на явната връзка на
хомосексуализма с престъпността.
И как след това да не се предприемат предохранителни мерки? Та нали, ако се даде воля на
хомосексуалистите, това няма да е здравословно за нормалните хора?
В Париж Инквизицията престанала да гори педерастите и в резултат, след няколко години
Франция получи Великата революция, по време на която бяха унищожение повече от милион
души. И това, при население на страната 25 милиона!
- Трябва ли отново да изгаряме педерастите, за да не се получи отново нещо такова?
- Защо? Аз предлагам да се възроди монашеството. Ето защо, още в XI век папа
Григирий VII въвел целибата, т.е. обета за безбрачие на всички католически свещенници.
Защо те, по заповед на папата, не трябвало да се женят и да имат деца? Да, защото
свещенниците от повечето религии като правило са подтиснати хомосексуалисти. Наистина,
понякога се случва да не са съвсем подтиснати, особенно в младостта си. Представяте си какви
деца биха могли да имат. Досещате се, че това е имал предвид папата, въвеждайки целибата.
Да вземем например, Ницше. Той е създал доволно вредна философия, в резултат на която се
появили фашизмът и Хитлер. Но Ницше бил син на пастор и много години прекарал в лудница.
В САЩ са живели двама крупни революционера – Борис Николаевски и Вера Александрова,
жената на Соломон Шварц. Те и двамата също били деца на свещенници.
Или Сталин, когото всички сега проклинат. Йосиф Висарионович Сталин в младостта си също
е учил за свещенник.
Или Дзерджински, нагорещеният меч на ревоплюцията, на млади години също е искал да стане
свещенник.
Майката на Хитлер също искала да направи детето си пастор. Борман, заместника на Хитлер в
младостта си също се е готвил за свещенник, а неговия син дори станал католически
свещенник, а после се оженил за монахиня.
Или пък Анастас Микоян, единственият, който преживял всичките чистки и умрял от
естествена смърт през 1978 г. на 83 години – той не само е завършил духовна семинария, но
даже бил ръкоположен в сан.
По време на Февруарската революция студентите пеели: „Долу, долу монасите, равините и
поповете. Ще се качим на небето и ще разгоним всички богове“.
А в резултат скоро започнала гражданската война, в която загинали повече хора, отколкото в
Първата световна война. На всички фронтове...

8
А сега, хайде да приложим нашата теория към гласността и перестройката. Както обикновено, в
атака влезло „лявото крило“.
Доста противна роля в цялото това перестроечно обкръжение е играл поетът Андрей
Вознесенски, считан за дисидент. Помагала му жена – писателката Зоя Богославска. Обърнете
внимание на тези фамилии – Вознесенски и Богославска. Те означават, че те и двамата
произхождат от свещеннически родове. Такива фамилии, като правило, са били давани само на
свещенници.
Вознесенски е известен с това, че е направил кариера поради услужливостта си. Ето защо
евреите го възхваляват. Като поет, той е посредствен, модернист и фокусник. За нормалния
човек поезията му е несмилаема. Когато той говори в Колумбийския университет в Ню Йорк, аз
реших да отида и да видя този идиот. В аудиторията имаше около 600 души, почти всички
евреи, и той им повтаряше „Бабий Яр“ на Евтушенко, преправен по негов си начин. Такова е и
цялото му творчество.
Разбира се, потомците на свещенниците не са били всички като Вознесенски. Имало и
изключения. Сред тях се срещали и интелигентни и много талантливи хора. Например,
известния академик Иван Павлов е бил син на свещенник, а неговия син загива в бялата армия
за спасението на Русия.
Още един пример – Достоевски, добър писател, но го заточили в Сибир. Когато се излекувал от
революцията, той станал монархист-консерватор. Баща му, Михаил Андреевич, бил от
духовното съсловие. Всичко това се отразило на главата на Достоевски...
Общото правило, обаче, е сред децата на свещенниците може да има интелигентни и много
талантливи хора, но „в панталоните“ им не всичко е наред.
Да разгледаме академик Сахаров, когото западната преса защитаваше и искаше да направи от
него президент на бъдещата демократична Русия. Баща му бил професор по физика, а дядо му –
свещенник. Първата жена на Сахаров полудяла и се самоубила, а втората е полуеврейката и
полуарменка Елена Бонер. А каква стока е това, вие сами вече добре знаете.
Дядото на известната поетеса Марина Цветаева, също е бил свещенник. А тя е била лесбийка и
формално била жена на евреин, като това не и пречело да бъдат любовници със София Парнок,
друга една поетеса.
Кубанските казаци имат една странна на пръв поглед поговорка: „По-далеч от попа, по-далеч от
греха“.
Оказва се, че и при немците има нещо подобно: „Во Кристус – да мистус“ (Където е Христос,
там е и торта).
Защо? Та нали личността на Христос е изцяло положителна? Да, защото свещенниците винаги
са играли ролята на психиатри в своята си общност. Хората с психични проблеми от край време
се концентрират около църквата.
Ако утре погледнете в която и да е енория и внимателно анализирате хората, навярно ще
забележите, че сред ревностните богомолци, психопатите от различен вид са повече от тези в
средната група от населението. В църквите винаги се тълпят и просят милостиня всякакви
набожни не съвсем нормални хора. А нали набожни означава, че са „в Бога“. И ето, казаците и
немците са забелязали тази особеност и тя е влязла в тези, на пръв поглед, безсмислени
поговорки...
Още преди Пушкин в Русия е бил известен поета-порнограф И.С.Барков (1732-1768). Малко
хора знаят, обаче, че този крал на руската порнография, на млади години е учил в семинария,
т.е. и той се готвел да става свещенник. Впрочем, той и раничко умрял, на 36 години. Точно
както в песента за поета Владимир Висоцки. Впрочем и самият той рано си отиде от живота.
Бунтар и алкохолик.
Известният историк С.М.Соловьов също е бил син на свещенник. Преподавал е история на
бъдещия император Александър III и отново – женен за еврейка.
Ето го съюзът между Сатаната и Антихриста. От тази еврейка той имал 10 деца. Най-
известното от тях бил философът Владимир Соловьов. Рядко неприятна личност, трябва да се
каже. Трудовете му са трвърда анархия.
А ето и пример от нашето време – писателят-дисидент Варлам Шаламов. Той е син на
православен свещенник, който е чуваш по народност. Чел съм книгата му „Колимски разкази“.
По човешки, ми беше много мъчно за Шаламов, който повече от 20 години е бил в най-
страшните сталински лагери. Но трябва да се каже, че все-пак е имало причина за това. Той бил
същият този постоянен революционер, когото Троцки покровителствал. Постоянният
революционер е преди всичко бунтар. Защо е станал такъв Шаламов? Да, защото и неговия
баща бил такъв бунтар. Въпреки, че баща му е бил православен свещенник, той е имал

9
сериозни неприятности с представителите на властите. И ето, както виждаме, синът е тръгнал
по стъпките на баща си. Варлам Шаламов умира в психиатрична болница в Москва на 74
години. Дяволът показал рогата си пред самата му смърт.
Един масонски клуб в Англия му присъдил наградата „Свобода“. За това ни съобщава
свещенникът-педераст Кирил Фотиев в еврейския вестник „Ново руско слово“ (08.08.1982).
Сега да видим жената на Сталин, Алилуева. Веднага се вижда от фамилията, че е от род на
свещенници.
Сталин е полуевреин и недоучил семинарист, жена му е от свещеннически род, а всичко това е
завършло с масови убийства на руснаци.
Впрочем Сталин разстрелял също и самата нея. И ето какво е интересно – брат ѝ Павел също
бил женен за дъщеря на свещенник. Това пише в спомените си дъщерята на Сталин – Светлана
Алилуева. По-нататък тя пише, че вторият брат на Надежда Алилуева, Фьодор, бил напълно
луд, а по-долямата й сестра, Ана, била шизофреничка, т.е. психически болен човек. И
единствения нормален човек, Надежда, кавказкият полуевреин Сталин сам отпратил на оня
свят. Една и съща история – от една страна връзка със свещенници, от друга – смесени бракове
с евреи и от трета – психични болести...
Или още нещо – знаменитият американски борец за освобождение на негрите Джордж Браун
бил също син на свещенник. Имал 10 деца, но независимо от това е бил осъден от
американския съд и обесен като масов убиец. Да отбележим, че още в младостта си Браун е
искал да убие тъща си. И по какъв начин? Искал да я взриви в тоалетната.
На всеки нормален човек е ясно, че на това е способен само полулуд, но в американската
история той е възхваляван до ден днешен като революционер-борец за свобода.
Друг знаменит революционер, Борис Ниоколаевский, който в 20-те години е бил директор на
института на Маркс и Ленин и когото после Ленин заедно с други масони изгонил в чужбина,
не само е бил син на свещенник, но и сам учил в семинария.
А на стари години Борис Николаевский се оженил за еврейка, т.е. създал още един съюз на
Сатаната и Антихриста.
Поетесата Юлия Вознесенская е дисиентка. По фамилия тя е от семейство на свещенници, а по
паспорт – еврейка...
Още един поет-модернист - Роберт Рождественски. А кой в съветско време кръщавал сина си
Роберт? По фамилия и той е бил от род на свещенници. И отново резултатът е поет-модернист,
т.е. ненормален.
Ето и още един голям революционер, вицепрездент на комунистическа Северна Корея, Кан Янг
Ук. Преди да се захване с революция, той също е бил презвитериански свещенник. Освен това,
бил роднина на диктатора на червена Корея, Ким Ир Сен.
В романа на Войнич „Досадник“ ако си спомняте, са описани бащата-свещенник и неговия син
–революционер. Много типичен случай. Всичко завършило с това че синът бил разстрелян, а
бащата полудял. Така, че въвеждайки забраната за женитба, римския папа е знаел какво прави...
- Но тази забрана е била задължителна само за висшето духовенство.
- Това е при православието. При католицизма е за всички. Абсолютно всички
католически свещенници са били длъжни да дават обет за безбрачие.
Героят от революцията, червеният министър-председател на Монголия Чой Бол Сан, преди
революцията от 1917 г. е учил в Четинската семинария за свещенник.
Знаменития революционер Н.Г.Чернишевски е бил син на свещенник. Прекарал в
Петропавловската крепост две години, после бил осъден на 7 години каторга и доживотно
преселение в Сибир. А в историята на съветската революция Чернишевски е един от нейните
апостоли.
А ето и един добър човек. Син на селски свещенник. Видният съветски математик академик
Иван Матвеевич Виноградов (1891-1983). Два пъти Герой на социалистическия труд. Получил
Сталинска награда през 1941 г. и Ленинска – през 1972, награден с четири ордена Ленин и
провеждал правилната проруска политика в науката. Т.е. съвсем не е бил глупав, този син на
селски свещенник. Така, че още веднаж ще повторя, трябва да сме много внимателни и да не
слагаме всички под един знаменател.
Имаше в емиграция един писател Серьожа Максимов. Истинската му фамилия е Пасхин, т.е.
също от свешеннически род. Така, че той беше и педераст и алкохолик и беше женен за
еврейка. Синът му беше хипи и наркоман, докато Серьожа в известна степен все-пак беше
талантлив човек.
А ето, че попадаме и на един генерал. Генерал Власов е споменаван от много от емигрантите с

10
недобри думи. Като се заобиколил в РОА с евреи-жид, развалил отношенията ни с немците...
И той имал намерение да става свещенник в младостта си, за което даже постъпил в семинария.
За това е разказано подробно в сборника „Да не живеем в лъжа“ на А.Солженицин.
Всички знаете кой е Карл Маркс. Основател на научния комунизъм и т.н. След 70 години
съветска власт става ясно, че комунизмът, нещо, още не се вижда.
Много хора са били унищожени заради него, а той все още буксува. Защо?
За да разберем какво е, между другото, трябва да обърнем внимание на следното: в рода на
Карл Маркс е имало 6 поколения равини. И бащата и майката на Карл Маркс били покръстени
евреи а самият той станал масон-сатанист. Това пише пасторът с еврейски произход Ричард
Вурмбрандт. Той именно казва, че Карл Маркс е бил сатанист, т.е. педераст. А кой е бил тогава
неговият партньор? Веднага подозрението пада върху Фридрих Енгелс...
Общественото мнение по отношение на този наш анализ веднага ще се раздели. При това, не по
политическа, а по педерастическа линия. Всички педерасти ще твърдят, че Карл Маркс е бил
добър човек. Ще кажат, че това са клевети на враговете му. Нали, все пак, той е имал както
приятели, така и врагове. Сред последните е бил даже и знаменития анархист Бакунин.
Непременно ще ви кажат: „А вие да не сте им светили?“ Не, не сме им светили, драги опоненти.
Просто подходихме от друга страна към този въпрос. Ако Маркс е имал в рода си 6 поколения
равини, то той просто не може да бъде нормален човек. Нито психически, нито сексуално.
Сред всички еврейски дисиденти, които се бунтуват в Москва в последните 20 години, най-
умният се оказа член-кореспондента на АН на СССР, академик И.Р.Шафаревич. Той се
прослави с това, че е написа книгата „Социализмът като явление в световната история“, в която
привежда поредица факти, доказващи, че комунизмът и социализмът изобщо не са изобретение
на Карл Маркс.
Оказва се, че в историята на човечеството вече няколко пъти са се опитвали да въвеждат
комунизма и всичко е завършвало винаги с масов глад. Например, още преди 2000 години в
Китай, по време на династията Цин.
В средновековието също временно са въвеждали комунизма и всичко пак е свършвало с глад и
анархия.
Карл Маркс е знаел прекрасно всичко това и въпреки това е подвел гоите да заменят
християнството с „новото откритие“ – цялата тази разрушителна философия на социализма,
комунизма и класовата борба. На практика целият негов Интернационал се е състоял от масони
и всякакви там психопати...
Познавах един свещенник – отец Николай, от Ню Йорк, от църквата на 97-ма улица. Беше
много добър свещенник.Положителен. Но веднаж отец Николай започна да се оплаква, че е
изпаднал в беда и изпитва скръб. Оказа се, че синът му се оженил за еврейка. След известно
време отец Николай каза: „Слава Богу, бедата отмина“. Снахата му еврейка родила син и
избягала. В резултат расте още един психар.
Има не малко девойки, които ловуват семинаристи, когато идва време да се омъжват. Искат да
стават майки. Но това често завършва зле. Лично познавах една такава майка. Тя ожени за себе
си един свещенник от Австралия, след това го заряза, премести се в Ню Йорк, роди тук,
неизвестно от кого дете и вече 10 години живее без мъж с родителите си евреи.
Хитлер, в младостта си искал да стане свещенник, даже монах. Началникът на Гестапо,
Химлер, на млади години също се е готвил за свещенник. Сталин, както вече казах, също е учил
в семинария. Виждате - някаква закономерност ги обединява всички.
Папа Йоан Павел II веднаж помолил да помилват вече осъден на смърт убиец, но този убиец,
въпреки това бил сложен на електрическия стол във Флорида на 30 ноември 1983 г.
За какво става въпрос? Този убиец, Съливън, бил арестуван в бар за хомосексуалисти. Той
хладнокръвно убил служител на хотел, баща на четири деца. Как иначе да постъпи
правосъдието? А папата, въпреки това, се застъпил и помолил да помилват именно този
престъпник. Защо? Какво ги е свързвало? Да, хомосексуалността. И двамата били педерасти.
Родствени души. А четирите деца ще израстнат някакси и без баща.
Аз вече в няколко източника съм чел за секретарката на Ленин – Фотиева. Познавам също и
свещенник Кирил Фотиев в Ню Йорк. Той е явен хомосексуалист и не го крие. Бил познат като
такъв още от времето, когато живял в Париж. И така, оказва се, че секретарката на Ленин е
негова родна леля. Сега, ако свещенник Фотиев е педераст, неговата леля, сестрата на майка му,
трябва да бъде лесбийка, пламенна революционерка... И ето, педераста Владимир Илич я е взел
за секретарка. Това е също една от закономерностите на висшата социология. Началникът-
педераст винаги има лесбийка за секретарка.
Американският върховен съд е съвестта на Америка, но заедно с това е допуснал невероятна

11
престъпност. Той се грижи повече за правата на престъпниците, от колкото за правата на
техните жертви. Най-отвратителният негов член бил някой си Дъглас. А кой е той? Син на
пастор, и като такъв пътят му е бил в масонството, а от там – във върховния съд на САЩ.
Джонатън Суифт. Знаменит писател. Баща на иронията и хумора, написал „Пътешествията на
Гъливер“. Оказва се, че е бил свещенник и едновременно с това е писал антирелигиозни книги
и в крайна сметка полудял. Веднаж се разхождал с приятели, видял едно дърво на пътя, което
започнало да съхне от върха и им казал: и аз така ще започна да умирам, от главата. Така и
станало. На стари години той полудял.
Всички вие познавате публициста Иван Солоневич. Беше добър човек, монархист. Но имал
брат, Борил, пълен идиот. А защо? Оказва се че и двамата му дядовци били свещенници и
техните чичовци също.
А сега ще ви запозная с героя на масонския ИМКИ Александър Шеман. Той бил протойерей в
американската църква. Ако синодалната юрисдикция в САЩ е така да се каже дясната църква,
то Американската юрисдикция е лявата. И в тази лява църква той е играл ролята на сив
кардинал.
Всички знаели, че той е масон и педераст. Впрочем, неговия син, Сергей Шеман, заминал като
кореспондент в Москва.Но ако бащата е свещенник, масон и педераст, то какъв може да бъде
неговият син? И за това не е знаел КГБ? Не вярвам.
80% от бюджета на „интелигентните органи“ отива за събиране на информация по открити
канали и само 20% - за чист шпионаж. Основната им работа са книги, интервюта на третата
вълна на емиграцията, четене на всички съветски вестници, вкл. до „Казахтанска истина“.
Седят си там в кабинетите група хора и четат цялата съветска преса. Като правило всички те са
роднини на старите меншевики и болшевики, перманентни революционери...
Впрочем, за революционерите. Помните ли Керенски, така да се каже, душичката Керенски –
ръководителя на Февруарската революция, този, който отвори вратите към Октомври? Дядо му
по баща също е бил свещенник. Това е от автобиографията на самия Керенски „Повратните
моменти в историята“. Там Керенски признава, че във времето от 1912 година до тогава, когато
да го избрали в Държавната дума, той е станал масон...
Имам визитката и на члена на редколегията на списание „Цион“ (издава се в Израел), момчето е
от „третата вълна“, Богославски. Той е евреин-емигрант, фамилията му е Богославски, няма
как и в неговите вени да не тече кръвта на свещенници и евреи.
Малко шпионаж. За тези които го обичат. Оказва се, че знаменития шпионин Клаус Фукс е бил
син на протестантски свещенник. А той нашумя в целия свят във връзка с атомен шпионаж в
САЩ и Канада. След това започнал Макартизмът.
- Григорий Петрович, а какво е отношението Ви към Макартизма?
- Маккарти е мой приятел. Мен самия ме обвиняваха в Макартизъм. Но лява и дясна
ръка на Маккарти бяха двама евреи. Като при Инквизицията.
По тези правила и по тези закони. А макартизмът започна именно с атомния шпиожаж, по
времето, когато в Америка откраднаха атомния щит и атомния меч. С помощта на тези, които
служеха на полуевреина Берия.
В Америка тогава просто започна истерия и в резултат се появи макартизма, едновременно с
антисемитизма. От много учреждения тогава изгониха всички хомосексуалисти. Защото почти
всички шпиони се оказаха или евреи, или комунисти, или хомосексуалисти.
Точно за това сенатор Маккарти започна да преследва навсякъде хомосексуалистите, евреите,
червените и прочее душевноболни, с една дума „комосексуалисти“. А ги гонеше с лявата и
дясната си ръка и двете от които бяха евреи. Ето виждате – на света има и добри евреи.
Затова после Маккарти го заклаха на операционната маса, а неговите евреи бяха обвинени от
еврейската преса, че са хомосексуалисти. Какво се получава? Излиза, че не само са добри
евреи, но и добри хомосексуалисти.
- А как мислите, ако тогава не бяха заклали Маккарти на операционната маса, имал
ли
е шанс да въведе ред в Америка, или е бил предварително обречен на неуспех?
- Мисля, че е бил обречен. Америка отдавна се прави от педерасти-масони. Маккарти
е бил изключение. Впрочем той дълго е бил ерген и се е оженилм чак на 45 годишна възраст.
Освен това, взел за отглеждане приемно дете, дъщеря...
- Григорий Петрович, а помните ли, Вие предлагахте да се учреди специален орден за
жени, които, знаейки че са от новопокръстените, са решили да не раждат деца?
- Да. В Съветския Съюз има цяла серия ордени „Майка-героиня“. Но аз бих добавил

12
 към тях още един орден – синьо-бял, като израелското знаме. За онези честни дегенерати,
които сами са решили да не възпроизвеждат дегенерати. Нещо повече – бих ги поставил под
защита на държавата. Те биха се ползвали с всеобщо уважение и биха не само се считали за
порядъчни, но даже в известен смисъл „святи“ хора.
Има такива светски монахини, т.е. жени, които не влизат официално в манастир, но живеят
сред нас по манастирските правила. Разбира се би следвало всячески да се поощряват и
подобни мъже – светски монаси. И ако искаме да възродим войнствуващото христянство,
трябва да го правим, като се опираме на честното монашество, в т.ч. и на светските монаси. И
още – на Инквизицията.
Сега много се нуждаем от тези обществени институции. Т.е. за да може, както във времената на
Инквизицията, честните братя-монаси да издирват себеподобните си и да ги извеждат на Божия
път, т.е. да поощряват положителните им качества и да им помагат да подтискат
отрицателните. Дегенератът не е виновен, че се е родил такъв. Ето, на него му се предоставя
избор – или в огъня, или ни помагай да издирваме и неутрализираме останалите дегенерати.
Разбира се, при едно условие – ако ти не се размножаваш и не участваш в сговор с дявола, т.е. с
вождовете на юдеизма.
Да. При това, ако в манастирите уличавали някой монах в педерастия, за това му налагали само
административно наказание – оставяли го на хляб и вода. Ако и това не помогало, налагали му
обет на мълчание и го пращали в затвор, т.е. ако го е влечало да изнасилва момче или пък
момиче, то отначало той сам се борел с това изкушение, но като видел, че може да не успее,
тогава отивал в затвор. Затова от такива монаси излизали велики светци. Когато излизали от
затвора, те можели да помогнат на всеки луд. Те вече знаели за какво става дума.
- Вие току-що предложихте да се възроди Инквизицията, но къде е гаранцията, че в
нея
няма да попаднат дегенерати?
- Всичко зависи от това как ще се подходи към въпроса. Според мен Инквизицията
трябва да се оглавява от абсолютно нормални хора, добре познаващи Висшата социлогия. А
съдът трябва да е от професионалисти: психиатри, социолози и духовни лица.
В ръководството на новата Инквизиция трябва да са и истински добри бюрократи, които със
дълга служба и дълго учение са доказали, че са нормални, стабилни хора. Всички те трябва да
имат нормални семейства.
Трябва внимателно да се проверява всяко тяхно семейно дърво и ако на него има някакви
„гнили клони“, такива хора под никакъв предлог не трябва да се допускат до ръководството на
Новата инквизиция. Дори и да са гениални, защото може да се „откъснат“. Някой днес може да
е нотрмален, а към 50 годишна възраст да заболее от психическа болест.
Да вземем например съвременните психодиспансери. Това не са лудници, а медицински
учреждения, в които всякакви психичноболни са просто на отчет и са длъжни да ходят там и да
се регистрират веднаж в годината, или колкото често е необходимо.
Както и църквите, където свещенникът също се явява своего роада психиатър. Рядко някой
свещенник ще проповядва открито грях. Такива почти няма. Така, че свещенникът е също
лекар-психиатър.
Нека това да е неголяма красива църквица за 100 или 200 души и ако дори половината от тях са
нормални, които нищо не разбират от службата, но ходят, нека ходят – няма да им навреди.
А на останалите психопати свещенникът ще помага с проповедите си. В САЩ това се нарича
групова психотерапия...
- Да, но Григорий Петрович, когато ни давахте своята статистика, казвахта че сред
лекарите-психиатри има много психично болни. Изглежда, че тези свещенници трябва отблзо
да бъдат следени.
- Точно така. По-рано тези функции се изпълняваха от прокурора на Светия синод –
гражданско лице. Например, знаменитият Победоносцев, прокурор на Светия синод,
наблюдавал синода, така да се каже от страна на държавата.
Основните задачи на контрола трябва да бъдат: първо – да открива дегенератите и второ – да ги
насочва в правия път.
Преди революцията имаше още и Съд на Светия синод, имаше също и манастирски затвори.
Това – преди 17-та година. Тези каменни килии били по-лоши и от сталинските концлагери. И
ако някой монах полудее, поставяли го в тях и там лежал, идвал на себе си.
Повтарям, психично болните хора трябва да се отстраняват от постове, влияещи на етиката и
културата, от постове, позволяващи негативно влияне върху мирозрението на нацията.
Най-умните цивилизации били гръцката и римската. В тях е бил приет закон, според който
13
евреи не се допускали до места в съдебната система, т.е. до невралгичните пунктове, в които се
решава съдбата на други хора.
Било им забранено да бъдат чиновници, съдии, адвокати.
- А писателите? Това са инженерите на човешката душа. Нали като правило, само
човек с дегенеративен принцип може да бъде добър писател – точно той познава значението на
трагедията... Може би затова и Евтошенко си подви опашката? Как се отнасяте към това?
- Просто, бих казал. Почти цялото лява крило на Съюза на писателите – това са
обикновени дегенерати. Най-кресливият от тях е Евгений Евтушенко – най креслив и най-
нагъл.
Толкова нагъл, че даже евреите не го понасят. И бил женен за еврейка. Всички те крещят да се
издават Булгаков, Набоков и т.н. Бих издал тези книги. Но всяка – с предисловие, в което
спокойно, без крясъци и обиди, да е казано, че даденият човек, например Пастенак, първо е
евреин, второ – хомосексуалист, но направил една къща деца, което само по себе си е
престъпление. Че най-важдата му книга, Доктор Живаго е аморална и вредна. Защо да бъде
печатан тогава този глупак? Така, че да не се разкрещят другите хомосексуалисти, че подтискат
талантите.
Ето, Майчето Плисецкая – всички крещяха – гениална, ненадмината, божествена балерина, а
трябваше да се снимат на лента – и всичко веднага станало ясно... Без спорове и ругатни.
Патица на сцената...
Също и Цветаева. Да се пише, че е била лесбийка, омъжена за евреин и т.н.
- А Булгаков?
- На мен той ми харесва, въпреки, че в „Майсторът и Маргарита“ е тудно да се
разбере
на кого симпатизира повече – на сатаната или на Христос. Та нали книгата му „Майсторът и
Маргарита“ отначало е имала заглавието „Евангелие от Сатаната“... Видимо за това така я
обожават съветските евреи-интелигенти.
Повтарям – в Новата инквизиция трябва да има сведущи хора. Това трябва да е разклонена
организация, в която част от хората би седяла и писала предисловия и послеслови към такива
книги.
Искате да издавате Булгаков? Добре. Но за нас са предисловието и послеслова, написани от
добре знаещи работата си хора.
- А какво е отношението ви към Шолохов? Казват че бил пияница и крадял чужди
ръкописи.
- По отношение на ръкописите, това са глупости. А това че на стари години пиел, то
това не е грях за съветския човек.
- Как мислите защо загуби Троцки? Нали той имаше силна организация?
- Троцкизма – това е масонството в комунизма. Това е крайно лявото крило на
масонството. Ако съберете шайка психопати, те ще се самоизбият.
Същото е било и през Френската революция. Всички се унищожавали един друг и в резултат се
появил големия паяк Наполеон. В Русия такъв паяк се оказа Сталин. Възможно е за това да му е
помогнала и неговата параноя. В Германия такъв се оказа Хитлер. Той също наричал идването
си на власт национално-социалистическа революция.
Същата история. Революция, социализъм... Но на власт са го поставили педерасти, в лицето на
щурмоваците, а после, в „нощта на дългите ножове“, Хитлер ги разстрелял всичките. Като
Сталин. Всичко това е едно „нищо, което унищожава“...
- Вие казахте, че сте непрофесионален писател. Че по образование сте
електроинженер
и това даже Ви е помогнало. Че инженерното мислене Ви е помогмало да излезете от това
хуманитарно блато и вековно наслоени лъжи, че именно инженерния подход Ви е дал
възможност да намерите точните формули, скритите закономерности и да ги проверите на
практика.
- Да, но на първо място, разбира се Господ Бог... От къде другаде идват в главите ни
тези, или онези мисли?
Има такъв закон и на него се е облегнал нашият велик Гогол. Когато написал „Мъртви души“,
всичко в началото било великолепно. Гнилата дегенеративна интелигенция се заела в захлас да
възхвалява този пасквил-пародия сред руския народ, но скоро Гогол разбрал колко мръсна е
тази книга. Всичките му герои се получили морални изроди и идиоти.
Тогава той решил да напише втори том, нещо като продължение на „Мъртви души“, където

14
искал да покаже нормални положителни руски хора.
Заловил се за работа и написал още една книга, но... я изгорил. Гогол разбрал, че книгата се
получила безинтересна.
Ако вземете едно нормално щастливо семейство, от неговото жизнеописание няма да се получи
интересен роман. Никой няма да го чете.
А ако вземете за описание семейство, в което мъжът е психопат, жената – алкохоличка, децата
– наркомани и ако всичко това завърши с това, че синът заколва майка си, то тогава това ще
бъде много интересно за публиката.
И това е закон – железен закон за писателя.
- А можете ли да дадете имена на писатели, така да се каже светли писатели, които
трябва да се похвалят за тяхната работа?
- Като цяло, аз съм посветил повече време за изучаване на инженерното дело, от
колкото на изящната словесност... Добре.
Ето например светъл писател е бил Мопасан. Впрочем и Август Форел, в книгата си „Половият
въпрос“, също посочва Мопасан като положителна величина. Там наистина има много секс,
много еротика...
Но бедата е, че този добър човек Мопасан на някоко пъти се опитал да се самоубие. И умрял в
лудница. И братята му са самоубийци...
- Казахте, че Шолохов е светъл писател, а какво ще кажете за Шукшин?
- Него малко го познавам. Ето, Лесков е бил положителен, Пушкин, без съмнение, е
бил светъл гений. Ранният Толстой... Като цяло, Толстой е бил голям хамелеон, но е писал
добре.
Есенин – просто жалко за него. Има източници, които твърдят, че в крайна сметка, последната
си нощ прекарал с мъж и че неговото стихотворение „Довиждане, приятелю, довиждане“ е било
адресирано към приятеля му, поета Мариенхоф.
А селските писатели изобщо не познавам, но съдейки по руганията около тях, мисля, че вършат
добра работа.
И така, днес поговорихме на религиозни теми и се убедихме, че дяволът действително
съществува и трябва да обърнем внимание на този въпрос.
Всичко това е не само тайнствена мистика а и суха статистика. За това, в периода на гласност и
перестройка, не би попречило да подръпнем за опашката и самия Сатана. Така бързо ще се
изясни защо буксува марксистката икономика. Те се опитват да преустройват – ту едо, ту
друго, ту трето... И висшата социология много би им помогнала за това.
- Особено остро днес стои въпроса за чистките и реабилитацията. Всички питат защо
се е случило това и кой е виновен, кой да се реабилитира и кой не.
- Да, цялата тази нечистотия днес държи правителството за гърлото и пита защо
нашите бащи и майки, нашите дядовци и баби са били разстрелвани през 37 година. А
Горбачов и самият той не знае...
Моят баща, например, беше арестуван просто като човек от „бившите“. Недоубит буржоа.
Недоубит бял.
Сега, изглежда, че разбраха, че ликвидирането на кулаците като класа е най-голямото
престъпление на Сталин.
Мисля, че когато Сталин е унищожавал ленинистите, тогава е постъпвал правилно. Това е
което се нарича в Библията „Свинете се хвърлили в морето и всички потънали.“
Наистина, трябвало е това да се направи 30 години по-рано, от самия цар Николай-Горкия...
А когато Сталин е унищожавал кулаците, това вече е било престъпление. Те са били най-
трудолюбивите, най-добрите стопани сред руското селячество.
- А не ви ли се струва, че унищожението на революционерите-ленинисти е било
ръководено от Сталин, а унишожението на кулаците – Каганович? На Сталин не му пукало за
руските селяни – те не са били заплаха за него, докато в Каганович е имало мисионерска
злоба...
- А за месианската злоба ние достатъчно знаем и ще обсъждаме по-късно
нейния източник – еврейския Талмуд и неговия кратък конспект Шулхан Арух.
Разбира се, винаги трябва да помним, че съветската власт това е била еврейска власт, че това е
било истинско еврейско робство.
Какво си мислите – че евреите са направили революцията и са се оттеглили? Нищо подобно! И
през 20-те и през 30-те и през 40-те години съветската власт е била, преди всичко, еврейска

15
власт.
Ленин е бил полуевреин по майка. Това – по нашите гойски понятия, но по равинските
израелски закони, Ленин трябва да се счита пълен евреин и в сегашно време биха му дали
веднага израелско гражданство.
Сталин е бил кавказки полуевреин. Берия също. Малко хора си спомнят сега, но след като
Сталин го „умрели“, в течение на следващит 100 дни, начело на СССР се оказал кавказкия
полуевреин, палачът Берия...
На практика цялото ръководство на КГБ се състояло от евреи. Всичките „океани от руска кръв“
били пролети именно от еврейското ръководство. Месианска злоба...
- И само за един неголям период – по време на унищожението на върхушката от
революционери, Сталин открито взел нещата в свои ръце, за да осигури собственото си
върховенство. Може би в тази посока трябва да се обясняват всичките тези чистки през 37-ма
година.
- Разбира се чистките сред ръководството на Сталин, особено по върховете на
партийното ръководство, са били положителен елемент.
Но унищожението на селяните, унищожението на нормалните хора, включително инженери,
техници, работници – всичко това било отмъщение на евреите към руския народ за вярата му в
Христа.
Тук трябва да поставим ясна граница. Не трябва всичко да струпваме на главата на Сталин. В
крайна сметка, когато той се насочил срещу евреите-ционисти, тогава те го премахнали...
- В Съветския съюз сега много се пише за Бухарин. Казват, че са го разстреляли
незаслужено. Добър човек бил, казват...
- Да, Бухарин вече го реабилитираха, но ето кое е странно – той се оженил на 45
години
за 20-годишна еврейка, по фамилия Ларина. Имал също и племенник, който умрял в лудница...
Както вие казвате – добрия руски човек Бухарин Николай Иванович – бил водач на дясната
опозиция и напълно оправдавал червения терор. (Р.Конквист, „Великият терор“ стр. 564)
Този добър руски човек, шегувайки се, наричал себе си Мойша Пинхус-Довголевский.
„В младостта си Буарин е бил ярък екстремист. Бухарин, с неговата неспокойна
емоционалност, с интелигентността му, с неговата свръхчувствителност, с постоянните му
колебания и преходи от ляв радикализъм към десен екстремизъм...“ („Континент“, бр.34 от
1982 г).
Бухарин казвал, че само наказанията и убийствата ще образуват съзнанието на
комунистическия човек.
Така. Вишински, впрочем, наричал Бухарин мелез между лисица и свиня. В 1987 г. Бухарин
официално беше напълно реабилитиран.
- Григорий Петрович, ще се съгласите ли, че нито Бухарин, който е бил женен за
еврейка, нито кавказкият полуевреин Сталин, са били еврейски царе?
- А вие знаете ли нещо за еврейския цар днес? Не? Той е президента на Световния
еврейски конгрес Едгар Бронфман и в същото време, крал на уискито.
Мултимилионер. Преди 8 години гръмна сензация по цялата американска преса – отвлекли
сина му и искали откуп от 2 милиона долара.
Бедният татко започнал да събира парите, но скоро станало ясно, че полицията вече е намерила
и арестувала похитителя, който се оказал... приятел на сина.
Те двамата били педерасти-любовници. Татенцето давало малко пари на синчето и то се
договорило с друг педераст да организират покушението срещу него, така да се каже, да вземем
от таткото две милиончета.
И за всичко това открито се писа в Американската преса. Това похищение съвпадна с
поредната женитба на таткото с 20 годишна красавица, руса американка.
Ние обаче знаем, че ако синът е педераст, това означава, че и бащата е нещо подобно... А той
през цялото време се мота в Москва и се среща с Шеварнадзе...
- И какво, не са могли да намерят руснак?
- Да. И при това Едуард (Едуард Шеварнадзе). А от Едуардовците 90% са евреи. Сред
руснаците това име не е популярно.
- И ръководещия икономиката Аганбегян...
- Ето, ето, ето. Една моя позната, която добре познава третата емиграция, казва, че
Арменците на практика са същите като евреите. Между тези народи има много общо.

16
Страстта към търговията, презрението към физическия труд, по-голямата част от нацията живее
разпръсната и не желае да се връща при сънародниците си, нееднократни погроми от страна на
местното население...
- Григорий Петрович, тогава какво да правим с евреите? Нали и те, както и всеки
друг
народ, имат право сами да се разпореждат със съдбата си?
А съветската власт още в края на 70-десетте години им каза, че тяхната конституция, Талмуда,
е човеконенавистна книга. А на Талмуда се основава цялата еврейска култура!
Получава се че еврейската култура, като човеконенавистна и предизвикваща национален раздор
и вражда с всички нееврейски народи няма право на съществуване? Може би за това те
започнаха цялата тази перестройка?
- Талмудът – това е тълкуването на еврейските равини на петокнижието на Моисей,
т.е. Тората. В Библията тези книги се наричат Стария завет. Ето откъде произлизат всички тези
човеконенавистни идеи.
Те са заложени тук още от древните юдейски свещеннослужители-левитани и постоянно се
изменяли в съответствие с поставените от тях текущи политически задачи.
Когато Тората (Стария завет) били записани на хартия и станало невъзможно да се променя
текста, тогава те създали Талмуда.
В Тамуда те продължили да променят смисъла на древния източник. Но дошло време и
новопокръстените евреи отворили очите на хората за тази мерзост.
Тогава, за да избягнат подобни изобличения в бъдеще, болшинството от явно расистките
текстове били премахнати от Талмуда и заменени с особени знаци, указващи, че тук трябва да
има вметка, обясняваща същността на пасажа.
Самата същност те скрили от очите на хората в Кабала – устния закон, обясняващ как правилно
да се тълкува Талмуда, както и цялата юдейска премъдрост.
Ето защо и ние решихме да наречем нашия втори цикъл лекции по Висша социология
Червената кабала.
В този цикъл ще ви дадем също и ключовете от познанието на еврейските тайни само че, за
разлика от равините, ще направим това открито, пред целия свят.
Нека хората да знаят правилата на играта, нека знаят какво ги очаква в случай на загуба на
вековната борба за душите на дегенератите.
Колкото до обикновеното еврейство, искам да кажа, че разбира се, най-добре би било, ако
всички те отидат в Израел, или Занзибар, или на остров Мадагаскар и опитат да живеят там
като нормални хора в собствена държава, ползвайки се от плодовете на труда си.
Повтарям – основен критерий трябва да е не петата графа в паспорта, а проверката на
дегенерацията. Впрочем този подход бил и в законите на Хитлер.
Евреите, които по времето на Първата световна война са получили Железен кръст, се ползвали
с пълното уважение на обществото и всички граждански права на граждани на Германия, обаче
по-подробно за Хитлер и неговото политбюро, ще поговорим малко по-късно.
Завършвайки нашата първа лекция от този цикъл по Висша социология, в която се докоснахме
до въпроса за религията изобщо и формулите на римския папа, в частност, нека да направим
някои изводи.
От гледна точка на висшата социология, политиката е борба за власт, съсредоточаване на
дегенерати, владяни от властовия комплекс.
Само в борбата за власт всички тези бесове могат да удовлетворяват своите мислими и
немислими тайни порочни страсти.
Какво винаги е било задържащ фактор по техния път към върховете на властта? Мисля, че това
е била тяхната съвест, т.е. страха от Господа Бога, т.е. религията.
Още в онези древни времена мъдрите хора, кои интуитивно, кои напълно осъзнато, описвали
дегенерацията в термините за борбата на дявола с Бога.
Както са казвали тогава – „... и няма праведна власт на земята, която да не е от Бога“, т.е. няма
праведна влат, неосветена от страха от Божието наказание за своите постъпки.
Симфонията между царската и патриаршеската власт, обреда на миропомазването на монарха,
осъществявано от църквата, самия начин на живот, който от край време е осъждал
властолюбието и поощрявал смирението, всичко това е давало шанс за блокиране на достъпа до
властта на лоши дегенерати.
Религиозните дейци, самите те преминали през многогодишната школа на смирението, винаги

17
са имали възможност по нянакъв начин да контролират превземането на трона от лоши
дегенерати, обладани от маниакална жажда за власт.
Но дошъл Ренесанса, епохата на възраждането, или както някои уточняват – епохата на
възраждането на езичеството, епохата на възраждането на чувствените наслади.
Дегенерати от всякакъв вид и отенък, кой съзнателно, кой инстинктивно, започнали
подкопаването на основите на християнската религия, християнското изкуство и християнския
морал – като техен главен враг.
С упадъка на авторитета на църквата започнал и упадък на монархическите принципи.
Народите станали свидетели на появата на нови за тях форми на власт – републиката и
парламентите от всякакъв вид.
Доколкото религиозните традиции в обществото все още не са били окончателно уронени,
формирането на парламентите и правителствата по демократичен начин още не са се били
изродили съвсем в конкурси за красота на сладникави педерасти и перверзници от всякакъв вид
и нюанси.
Още е бил запазен така наричания религиозен морал. Хората, по инерция, все още се бояли от
Божия гняв.
Но процеса на дехристиянизация вървял по възходяща линия, въпреки че народът чувствал
инстинктивно, че без религия може да падне и този последен бастион последното препятствие,
задържащо вакханалията на мерзките дегенерати, вече и без друго проникнали в големи
количества във висшите ешалони на властта.
За това народите продължили да се държат за религията както удавник за сламка. Редът в
страните продължавал да се поддържа на практика, от шепата хора, все още боящи се от Бога.

Глава 2 – Формулите на княза на този свят

Днес, продължавайки нашия втори цикъл от лекции по Висша социология, ще поговорим по-
подробно за „Князът на този свят“.
Ще го разгледаме от гледната точка на теологията, философията и висшата социология.
Както вече знаете от предните лекции, „Князът на този свят“ е един от псевдонимите на дявола,
а според висшата социология, дяволът не е нещо различно от израждане или дегенерация, а още
по-точно, дегенерацията - това е едно от проявленията на дявола на земята.
Още веднаж ви напомням, че термина дегенерат, ние винаги използваме като чисто медицински
термин, а не като ругателство.
Какво се случило в страните на победилото безбожие?
Съдбата на съвременна Русия е урок не само за нас, но и за цялото човечество. Урок за това,
как една страна, отвърнала се от Бога, веднага е попаднала в ръцете на дявола-дегенерация.
Ако религията по-рано е изпълнявала естествената роля на очистваща общественния организъм
система (черен дроб, бъбреци), то сега тези органи са ги, по някакъв начин, изключили, давайки
ни временно изкуствени машини-заместители (морален кодекс на строителите на комунизма,
партийни събрания).
Какво да правим и как да се измъкнем от тази глуха улица, имаме ли алтернатива?
Най-простият път е да се върнем към Бога и да възродим истинското християнство.
Православието още не е окончателно унищожено, още не е отстранено от нашия народ, живи са
още бабите и дядовците, които могат да предадат вярата си на излъганите от комунистическото
възпитание деца и внуци.
Но това няма да е достатъчно.Необходимо е също и временно, за сметка на изчистващите
функции на религията, да се усили висшата социология.
В крайна сметка, институцията на монашеството в сегашно време, е на практика унищожена от
сатанинската власт.
Манастирите, това гениално изобретение на човечеството, тези школи за търпение и
самоусъвършенстване, тези ковачници на просветени, високообразовани и смирени бъдещи
религиозни лидери, са разгромени, а вместо тях са оставени жалките единици на семинариите и
академиите, излюпващи послушни партийни функционери в раса...
Трябва да се заложи на симбиоза между религия и наука – православието и висшата

18
социология, и тогава отново ще бъде възможно Русия да има балансиран контрол върху
дейността на лошите дегенерати и не само в политиката, но и във всички други сфери на
обществения живот.
Време е всички ние да престанем да се лутаме като слепи котета сред тези разпасани дяволи-
извратеняци, сред тези лоши дегенерати.
Тези от вас, които не могат да понесат споменаването на този термин (такива за 50 години съм
виждал достатъчно много особено в литературните кръгове), могат да го заменят с думата
изрод, казват помагало.
Във висшата социология терминът дегенерат е генетично понятие и то не винаги съвпада с
битовото значение – морален дегенерат. Каква е разликата?
Генетичният дегенерат (изрода) не може да бъде „излекуван“ с добро възпитание и обратно –
приемника, нормалния човек, даже и ако е преминал многогодишната школа на хасидското
талмудско възпитание, няма да стане генетичен дегенерат ( по-скоро ще стане морален изрод,
но за това – друг път.)
На науката се известни случаи когато релегиозни лидери на различни племена (шамани-
педерасти) са установявали в племето си религиозни обреди, в които всички подрастващи
момчета, минавайки през обряда „посвещение“, трябвало да бъдат заключени в многомесечно
педерастко съжителстване с този „духовен лидер“ (шаман).
Обаче, след приключването на този обряд-послушание, те се женели, живеели нормален семеен
живот и имали нормални, здрави деца. Ще попитате защо.
Да, защото не са били генетични дегенерати, за разлика от своите „духовни“ вождове.
Повтарям още веднаж – в заобикалящия ни свят, дегенерат може да се окаже даже тихия, добре
възпитан професор по естетика в местния ВУЗ.
И така, дегенерацията е естествен процес, който съществува вече хиляди години.
Дегенерацията е неотменима част от жизнения цикъл. Раждане, младост, зрелост, старост,
смърт.
На ниво индивид този процес ни е добре известен на всички нас и не е хеободимо да бъде
обясняван никому. Ще говорим сега за дегенерацията на ниво род (семейство).
Много историци отдавна са обърнали внимание на това, че жизнения цикъл на родовете много
прилича на този на индивида.
Изглежда, че Господ Бог (или майката-природа, ако искате) дава на всеки род, примерно, по
равен отрязук време за живот на нашата грешна земя.
След като родът е вече минал стадия на зрелостта и е встъпил в златния стадий на старческия
залез, Господ Бог (майката-природа) му дава първия звънец.
Този звънец казва на членовете на рода, че е време даденият род, тук, на земята, да пристъпи
към края си. Това се изразява в прекъсване на нормалното желание за продължението на рода
по пътя на естествените полови отношения.
Ако родът чуе Божия глас и остане бездетен, или вземе за възпитание приемни деца, очаква го
златна старост.
По това време, родът обикновено достига до финансово благополучие и вече може да участва в
различни видове благотворителност, като в нормалното изкуство, нормалната наука,
нормалната литеатура.
Членовете на такъв род тихо се наслаждават на златния понякога старчески залез и в крайна
сметка отиват на оня свят, оставяйки на хората благотворителни фондове в памет на добрите си
дела.
От друга страна, ако се окаже, непокорен род и възстане против Бога, членовете му ще
игнорират божия глас и ще се опитват да измамят самия Бог по различен начин.
Например чрез изкуствено осеменяване или фалшиви бракове ( спят с жена си а си представят,
че спят с мъж, или куче, или даже с родната си майка).
Или лъжат Бога по следния начин – жената, с разрешението на мъжа-дегенерат (или без
разрешение) отива в местната пивница и си намира за една нощ нищо неподозиращ здрав
нормален момък.
Руският народ знаел отдавна за такива хора и е изразил мнението си за тях с много, на пръв
поглед, малко разбираеми поговорки.
Членовете на този непокорен богоборчески род ще започнат да поддържат и финансират
дегенеративна благотворителност – дегенеративното изкуство, дегенеративната наука,
дегенеративната литература.

19
Чрез средствата за масова информация те ще убеждават всички, че това, което правят, е
нормално, че в него няма нищо лошо и че който не го приема е изостанал човек и враг на
световния прогрес.
На такива хитреци Господ Бог (майката-природа) скоро дава втори звънец. Към ненормалното
полово влечение добавя и психични болести.
Ако и след това. родът продължава да упорства в борбата си с Бога, идва и третия и последен
звънец във вид на вродени дефекти, такива, като суха ръка (Сталин), конски крак (Гьобелс),
заешка уста, вълча паст, кривогледство и други подобни.
В нормални примитивни условия всичко това гарантира края на рода за едно-две поколения.
И кой ли здравомислещ ще пожелае да се ожени за кривоглед садистичен полов извратеняк?
И така, дегенерацията има три стадия:
1. Полови извращения
2. Психични болест
3. Вродени дефекти
Вижте семейното дърво на който и да е род. Ако то е здраво, ако на него има много нови клони
и много нови здрави издънки (здрави деца) – пред вас е нормален здрав род.
Ако дадено семейно дърво изсъхва (много бездетни двойки), ако има много умиращи клони
(самоубийци, психични болести, ненормални деца), вие гледате род, вече в златния стадий на
залеза.
Всичко, което остава да се направи е да се определи какъв е този дегенеративен род –
богопослушен, или богоборчески.
Това също става доста лесно. Разгледайте внимателно това, което този род поддържа в околния
му живот.
Разпространява ли отровата на декадентството в изкуството, науката и литературата, или с
всички сили се бори с това него и подкрепя нормалното изкуство нормалната наука и
нормалната литература.
Нека да се опитаме да разберем „Князът на тоя свят“ по-подробно. На бюрото си имам книга,
написана от известния психиатър Бенджамин Карпман, евреин, главен психиатър на главната
лудница в град Вашингтон, столицата на САЩ.
Тази сериозна книга се нарича „Сексуалният престъпник и неговите престъпления. Идеология,
патология и психодинамика“.
Тази книга е голяма колкото Библията. В нея Бенджамин Карпман описва подробно властовия
комплекс. Той пише че властовия компклекс е подтиснат садизъм и като правило е свързан с
хомосексуалността.
А хомосексуалността бива ланентна и подтисната, активна и скрита. Много често такива хора
се държат като двуполови, т.е. спят както с мъже, така и с жени.
Ако проверите всички велики дейци и завоеватели, които трайно са в учебниците по история,
ще видите, че на практика, всички те са имали ярко изразен властови комплекс.
Самият Наполеон е най-яркият пример за властови комплекс и агресивност. Освен че е бил
двуполов, е спял с родния си брат и сестрите си. Майстор отвсякъде. Агресивно и честолюбиво
джудже.
А ето ви и малка лична илюстрация. В 1954 година живеех в Мюнхен и работех в апарата на
психологическата война.
При мен работеше Фьодор Тарасович Лебедев – възрастен човек, малко под 60. Тогава бях
президент на Централното обединение на следвоенните емигранти и се занимавах с външните
връзки на тази организация, а той – с вътрешните дела.
Основно, работата му беше да кара хората да работят по бързо. Тогава мен това ме устройваше
напълно. За мен най-неприятното беше да гоня и ругая хората, а на него това даже му
харесваше, понякога даже и да издевателства над тях.
Веднаж имахме поредното съвещание на работната група. Това съвещание беше с водка и
управляващият делата Фьодор Тарасич подпийна този път повече от обикновено. Наложи ме се
да го закарам с моята кола.
Пристигнахме пред дома му, а той седи и не излиза от колата. Погледнах – той плаче. „Фьодор
Тарасич, какво има?“ – питам го аз и мисля, че може да е болен, или да има сърдечен пристъп.
„Фьодор Тарасич, защо плачете?“ отново го питам, а той ми отговаря: „Ах, Григорий Петрович,
аз съм стар, а вие сте млад и имате власт!“ Тогава, това ме порази...
„Фьодор Тарасич, каква власт?“ – казявам му – „Ние с вас много добре си сътрудничим,

20
доволен съм от вас, надявам се, че и вие сте доволен от мене...“
Но старецът продължава да плаче: „Ах, Григорий Петрович, нищо не разбирате: щом е власт, тя
е сладка...“ И повтаря оше няколко пъти: „Вие нищо не разбирате, Григорий Петрович...“
Ето ви пример за ярко изразен властови комплекс.
Въпреки, че ръководех тогава специален проект и вършех работата си така, както трябва да я
върши всеки администратор, това, че властта била „сладка“, или нещо от този род, даже и на ум
не ми е идвало.
А за човека с властови комплекс, това беше крайно болезнена ситуация. От това той страдаше
буквално физически и се измъчваше.
Той много би желал именно той да е началник и аз да съм му подчинен. На всяка цена...
По-късно се изясни, че Фьодор Тарасович е бил стар педераст, въпреки, че беше женен. А беше
женен за лесбийка.
Когато работиш с възрастни хора, не обръщаш внимане на подобни неща и няма да забележиш
всичко това.
По-късно, когато започнах да анализирам поведението му, аз си спомних че когато
преминаваше границата с алкохола, при него винаги се появяваше този властови комплекс.
Всеки път, когато препиваше, той събираше сътрудниците ни и ги ругаеше съвсем излишно.
Унижаваше ги и издевателстваше над тях...
За садиста съвсем се е задължително да ви бие с камшик. Има психологически садизъм – да
унизиш човека, да го оскърбиш. От това садиста получава не по-малко удовлетворение.
Навярно сте срещали в живота такива хора, някакъв вид садисти-бюрократи – нереализирани
наполеоновци и вие и до сега се питате; „И защо тогава издевателстваха над мен? Какво лошо
съм им сторил?“...
Ето, Фьодър Тарасич се занимаваше с това вече почти 40 години. Нормален човек отдавна би
зарязал тази кучешка длъжност, но той имаше явна потребност от това, имаше ярко изразен
властови комплекс.
Специалистите по психолохическа война забелязаха у него това и го посадиха на
съответстваща длъжност.
ът мен тогава ме назначиха началник на проекта, изглежда защото по това време, измежду
„следвоенните емигранти“, на практика нямаше хора с две висши образования и опит от работа
в организационни структури.
Но за голямо съжаление на нашето ръководство, не се оказах с властови комплекс, поради
което, в края на краищата, оставих тази работа и предпочетох да работя по пряката си
специалност – електроинженер и проектно-конструктурско бюро.
Това ми даде възможност да стана финансово неазависим от хонорарите за книгите ми и
съответно – пълна свобода в избора на тема и нейното разработване.
След „Берлинския кремъл“ за всички свои последващи книги, не съм получил нито копейка...
Често даже и ги издавах със свои пари...
Описах ви този случай на ниво един от специалните проекти за психологическа война, за да
разберете по-добре какви хора са в истинската власт.
От властови комплекс са страдали не само Наполеон, Александър Македонски и Цезар; у нас
такива са били и Иван Грозни и Петър Първи.
Всички те били, в една или друга степен, двуполови, за което не е прието много да се говори.
Ленин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт... У всички властовият комплекс е бил главната движеща
сила.
Д вземем друг дегенеративен комплекс, описан в книгата на главния психиатър на главния дом
за душевноболни в столицата на САЩ. Това е комплекса на рицаря-скъперник.
Д-р Карпман обяснява, че този комплекс е свързан с импотентността и че го развиват банкери и
е типичен за всички, които най-много в живота обичат да трупат богатства.
Някои му възразяват, че това е глупост че трябва да съжаляваме бедните импотенти, даже да им
помагаме, а Д-р Карпман твърди, че този, на пръв поглед доста безобиден комплекс развиват
банкери и милионери, които, заради трупането на богатства, създават партии и съюзи и са
готови да запалят световни войни и революции.
Може би Бенджамин Карпман не е прав?
Не, честният евреин, Д-р Бенджамин Карпман се оказа прав. Добър пример са най-знаменитите
банкери на света – клана Родшилд.

21
Ако прочетем внимателно историята му, ще стане съвсем ясно, че семейство Ротшилд е
направило баснословното си състояние именно от войните.
Разпръснати по цяла Европа, те давали големи заеми на всички воюващи страни и
организирайки и изкуствено продължавайки тези войни, те натрупвали милионите си за сметка
на кръвта на хората.
За комплекса на рицаря-скъперник е знаел и Фьодор Михайлович Достоевски. В романа
„Играчът“ той много добре го е описал: играе на карти, за да се спечели, забогатее и така да
покори някого.
По това време е било неприлично, да се употребява в литературата думата импотентност, но по
това, как той описва героя си, става ясно, че той е бил импотентен.
Впрочем, от комплекса „хазартен играч“ е страдал и самият Достоевски.
Той съвсем сериозно е искал да забогатее от игра на рулетка, но така и не забогатял, а прекарал
целия си живот в дългове, тъй като всичките си хонорари проигравал и в гралните домове.
Друг известен писател, който добре е описал този комплекс е Стефан Цвайг. Немски писател,
културен и порядъчен евреин.
Когато бях млад, се зачитах в неговите новели, но сега, от гледната точка на висшата
социология, вече ясно виждам, че в тях има много психопатология.
Например, Цвайг има новела, в която той описва млад човек, който в Монте Карло играе
постоянно и губи.
Една добра жена, за да излекува този млад човек от болезнения хазарт, решава да го лекува с
любов.
Тя била готова да му се отдаде, но става ясно, че младият човек е импотентен и не му помага
женската любов. В края на краищата, той завършва живота си със самоубийаство.
Нека сега да подходим към проблемите на висшата социология от гледната точка на теологията
и философията.
На масата ми има още една интересна книга. Това е трактат на швейцарския философ Дени Дьо
Ружмон „Делът на дявола в съвременното общество“.
В тази книга той ни дава много точни, прости и даже красиви философски формули за дявола,
формули за „Княза на този свят“.
„Дяволът е склонен към самоунишожение“.
Какво се е опитал да ни каже? Какво е това? На непосветения ще му се стори някаква глупост,
приказка. Замък без ключ.
Но ако вземете златния ключ на висшата социология, според която дяволът – това е
дегенерация, т.е. израждане и псиични болести, то тогава този замък се отваря лесно.
И така, защо дяволът е склонен към самоунищожение?
Днес, в 1987 година, в Съветския съюз тече „гласност и перестройка“. В „Новото руско слово“,
Ню Йоркски еврейски вестник на руски език, пише:
‚... Днес в Москва правят големи съвещания, в които в залата има 2000 души и хората от
трибуната искат от съветското правителство да им обясни причините за Великат чистка от 30-
те години, когато Сталин е унищожил няколко милиона души, при това, голяма част от
комунистическата партия.
И те настояват, особенно децата на едрите партийци, тези които са били разстреляни по
времето на Великата чистка, искат от Горбачов и от съветското правителство обяснение:
„Обяснете ни за какво става дума? Защо Сталин е разстрелял всички ленинисти?“
А Горбачов и сам не знае защо...
За да се намери отговор на този въпрос, необходимо е да се погледне в архивите на специално
съхранение.
Трябва обаче, да се проучват не архивите на ЦК на КПСС, а книгите по еврейския въпрос,
които съществуват все още, но и до сега се съхраняват при специален режим, независимо от
гласността и перестройката.
Даже в свободния демократичен запад, тези книги не могат да се намерят просто така, в
библиотеките. И там те са на специален режим на съхранение.
Аз имам една от тези книги. Книгата на А.С.Шмахов „Свободата и евреите“. Тя е била издадена
в Москва в 1906 година.
Забележете, че е била написана скоро след революцията от 1905 г. и достстъчно подробно
разказва за това, което е ставало в Русия по това време.

22
Тази книга е много интересна, но тъй като цялата книга не може да се цитира тук, ще ви дам
само една любопитна част, където професорът по психиатрия Сикорски пише за
„революционната психоза“.
Той казва направо, че революционерите – това са психично болни хора с комплекс за
разрушение (садизъм, властови комплекс).
Същото казват и още двама професора по психиатрия – проф. Рибаков и проф. Ковалевски.
И така, трима професори по психиатрия, още през 1906 година казват направо, че в
революцията са влезли психически ненормални хора, че са я правили психично болни хора.
Тези хора, като правило, са били много енергични, много активни. Например, всички сте
виждали по телевизията, че щом луд в лудницата започне да буйства, са необходими 5-6 здрави
санитари, за да го усмирят.
В един малък психар от някъде се появява такава физическа сила, че 5-6 здрави санитари
трудно го удържат и едва могат да му сложат усмирителната риза.
Същото става и в интелектуален план. Ако се сблъскате в спор с такъв полу-безумец, да го
победите в спора ще ви бъде много трудно.
Точно такива психари са били Троцки, Ленин, Сталин и всички останали революционери. Ето
за това са писали и са предупреждавали царското правителство тримата професори по
психиатрия още в 1906 година.
Разбира се, читателят „от улицата“ таези неща не ги знае.
Даже самият автор на тази книга, А.С.Шмаков, не е забелязал цялата важност на казаното от
тези трима професора по психиатрия.
Трябвало още тогава Шмаков да ползва тази книга, тези свидетелства, да повтаря и повтаря, че
революционерите са психопати, психически ненормални хора и с тях трябва да се отнасят като
с бесни кучета.
Впрочем, за бесните кучета. По време на Великата чистка, държавният обвинител Вишински
направо е наричал обвиняемите бесни кучета.
А след революцията, съветското правителство на практика се състояло само от
революционери.
Тези хора, владени от властовия комплекс, на практика всички са били анархисти и нихилисти,
а такива биха се борили един с друг до тогава, докато някой не ги изпозастреля всички.
Мисля, че Сталин добре е знаел това, както и ръководството на ГПУ и НКВД също.
Точно това е била причината, Сталин, по време на Великата чистка през 1935-1938 година да
разстреля няколко милиона души, в това число почти цялото ръководство на партията.
А сега децата на тези разстреляни психопати, такива като писателя Рибаков, написал неотдавна
нашумялата книга „Децата на Арбат“, са вдигнали опашка и се правят, че не разбират каква
точно е била работата...
Ако бях на мястото на съветското правителство, на Рибаков и всички, които днес говорят на
събранията и открито искат да им се обясни причината и загадката на Великата чистка, бих им
казал следното: баща ви е бил разстрелян, защото е бил пламенен революционер, психопат и
дегенерат, а след като е дегенерат, значи и вие също, господин добър, сте такъв. Така, че стойте
мирно и замълчете...
Преди няколко години нашумя делото на Рой и Жорес Медведеви. Такава хубава руска
фамилия – Медведеви.
Баща им, обаче, бил революционер и крупен съветски функционер, а майка им била еврейка.
Братята Медведеви, въпреки хубавата руска фамилия, в действителност и двамата се
полуевреи, а според реавинските израелски закони – пълни евреи.
Таткото Медведев, на XI конгрес на Компартията искал да се засили борбата с „белите“, да ги
заточат всички в концлагери, да ги разстрелват...
Бил садистичен и жесток човек и самият той попаднал под Великата чистка. Майката също
изпратили в Сибир. За 20 години.
Както може да се предположи, децата им също се оказали психопати, първи дисиденти в
Съветския съюз. В крайна сметка, единият бил изпратен в лудница, а другия бил изгонен в
чужбина, в Англия.
Обаче, какви били тези странни имена на тези пионери-дисиденти, на тези потомствени
бунтари? Рой и Жорес.
През 20-те години неистовите комунисти, вместо кръщение, правили т.нар. октомврини, в
които давали на децата си „съответствуващи“ имена.

23
Жорес е бил наречен така по името на създателя на френската комунистическа партия и
основател на комунистическия вестник „Юманите“.
Този френски комунист обаче свършил зле. Той бил член на френския парламент и някакъв
друг терорист го застрелял – не ги различил кой какъв е.
Рой Медведев е наречен така в чест на друг знаменит комунист, в Индия, ако не греша. Така, че
те започват и завършват живота си с идиотизъм. И такива хора винаги е имало, има и ще има.
Да продължим нашия анализ на формулата (определението, характеристиката) на дявола, която
ни дава известният философ Дени Дьо Ружмон в своята книга „Делът на дявола в съвременното
общество“.
„Дяволът – това е петата колона на всички времена и народи.“
И това определение е малко разбираемо за непосветените, но ако погледнете историята на най-
големите предателства, ще видите, че в повечето случаи, в нея, като правило, се оказват
замесени хомосексуалисти от всички тонове и отенъци.
Няма да изброявам сега всички тези нашумели дела. Просто ги обобщавам.
Следващата характеристика на дявола, която дава Дени Дьо Ружмон е:
„Първият номер на дявола е да докаже, че той не съществува, че е нищо и никого.“
Това се разбира от самосебеси. Като правило никой от дегенератите няма да ви признае, че е
такъв, че се занимава с това, което от гледна точка на религията и закона, се нарича содомия.
Ако някой от добрите дегенерати честно и открито признае, че е дегенерат и започне да ни
помага да разобличим другите дегенерати, да обуздаем това зло, то той, по нашите разбирания,
е вече почти светец.
Следващата характеристика на дявола е:
„Истината за дявола е толкова мръсна, че като капка вода размътва чашата с абсент, но може да
те опияни.“
Мисля, че и тази формулировка не се нуждае от особени пояснения. Мога да добавя от себе си,
че не само те опиянява, но и ти се гади от нея.
На 20 години, ако разбира се сте нормален човек, не забелязвате целия този дегенеративен свят,
нищо от това не виждате. Както микробите без микроскоп...
Но ако поживеете почти 80 години, като мен, тогава ще ме разберете... Почти всички
неприятности, всички нещастия, които са се случили в живота ви, почти всички те ще се окажат
свързани с тази формулировка.
Когато, вече със задна дата започнете да разглеждате тези събития, наистина ще ви се завърти
главата и леко ще ви се догади.
- Григорий Петрович, някои хора, четейки вашите книги, казват че делата на
дегенератите са толкова мръсни, омерзителни и противни, че по-добре е за нормалните хора да
не се занимават с тях. По-добре да плюят на всичко това, да си заровят главата в пясъка и да
живеят спокойно.
- Да, но тогава често ще се парите и не само ще се парите... Може да имате големи
неприятности, както в личния, така и в обществения живот.
Така, че, сами избирайте кое е по-добре – да живеете в слепота, или да знаете всички тези
неприятни неща. Да, и съдбата на децата ви може да бъде погубена...
Следващата формулировка за дявола е: „Дяволът винаги се стреми към власт“.
За това вече говорихме. Властовият комплекс. Комплексът на вожда, на латентната
хомосексуалност на другаря Ленин. За това говори и главният психиатър на главния дом за
душевниболни във Вашингтон, Д-р Карпман.
Следващата много интересна формулировка е: „Дяволът – това е партия на партиите и съюз на
съюзите.“
Изглежда странна, нали? За какво става дума? Сега ще разшифирираме формулата. Нека да
анализираме партиите, които направиха „руската“ революция от 1917 година: меншевиките,
болшевиките и есерите.
И трите партии, в голямото си болшинство, са се състояли от дегенерати. Няма на какво да се
учудваме. Дегенератите винаги се събират заедно.
Винаги работят в шайка, като углавни престъпници, обединени в един юмрук от тартора-
кръстник. Нормалните хора не създават шайки, а живеят всеки сам за себе си. Живеят като
разтворени пръсти. И какво се получава – те се сражават с разтворени пръсти срещу юмрука.
Например, многомилионното предградие на Ню Йорк, Бруклин, преди време, беше изцяло

24
тероризирано от шайка италиански дегенерати-мафиоти. Докато не се намериха здрави сили
във ФБР и не се сложи край на този произвол.
При това, също не бива да се забравя, че повечето от половината хора в революционните
партии са били дегенерати с ярко изразен комплекс за разрушение, т.е. „професионални
революционери на другаря Троцки“.
- Григорий Петрович, Излиза, че във времето на Инквизицията, на разцвета на
воинстващото християнство, дегенератите би трябвало да бъдат по-малко, защото
християнството е водило не само проповеди, но и политика на ограничение и ликвидация на
бионегатива.
След 200 години, обаче, тази профилактика завършила, Инквизицията прекратила работата си и
от тогава, този бионегатив продължава да расте, на практика, без контрол и ограничение.
- Да, съвсем вярно. Инквизицията, която се състояла само от монаси – доминиканци и
францисканци – се занимавала именно с профилактика на бионегатива. Затова, докато я имало,
революциите и войните са били много по-малко, отколкото когато и да е.
Щом, обаче Инквизицията завършила съществуването си, след като в Париж на полощад Дьо
Грев за последен път изгорили мерзки дегенерат- педераст, след като разпуснали вече
практически беззъбата Инквизиция, няколко години по-късно станала Великата френска
революция.
За нас Великата френска революция е символ, легенда, но в онова време, е била зловеща
реалност, нещо необичайно кърваво.
Тогава, под ножа на гилотината са били унищожени повече от един милион души и това при
население на Франция от 25 милиона.
Ако проверим внимателно всички главатари на френската революция, ще се окаже, че всички
те са били не само дегенерати, но и партийци, т.е. принадлежали на масонството. Масонството
– това е партията на дегенератите.
- Григорий Петрович, излиза, че в процеса на перестройката, на Русия е нужно да се
върне към добрите стари времена на Инквизицията. Да се захване с ограничение и
профилактика на целия този бионегатив.
Но това не се случва. Изглежда всичко става, като че ли, на обратно. Става обединение на
силите, които погубиха Франция и Русия.
И всичко това става под формата на гласност и перестройка. Какво е това – някаква голяма
грешка? Недоразбиране?
- Мисля, че да. Хората, в които е сега властта в Русия, просто не познават висшата
социология.
В наши дни никой няма да връща във времената на Инквизицията, разбира се, и да гори
бионегативните хора, това не е и необходимо да се върши. Бог не е в силата, а в истината.
За това първата препоръка на висшата социология е да се поставят всички дегенеративни
семейства на стопански отчет, на семеен ред.
Няма защо да грабят здравите хора, заради покритие на своите подерастки забавления. В края
на краищата, всеки скороподавач, преди да умре, източва от системата на здравеопазването над
150 000 долара.
Втора препоръка – да се снеме юридическа отговорност от децата на дегенеративните
семейства по отношение действията им към своите родители и обратното.
Дългът трябва да се изплаща. Нека да преминат пълния курс на висшата социология и после
мирно да се разберат в семеен кръг – кой на кого и какво е длъжен.
Така и двете страни ще разберат необходимостта от християнското възпитание в семейството и
приемането на Христа като висш морален авторитет.
В крайна сметка, ако възпитанието не е било в Христа, тогава родителите ще познаят цялата
пагубност на грешката си.
На първо място върху себе си. Нека те разберат върху собствения си гръб какъв човек са
пуснали в света.
Ако Христос е в семейството, всичко се урежда с любов, по християнски. В противен случай,
както се казва, за каквото се борили, такова им дошло до главата.
И това е справедливо – първо те на себе си го изпитват. В крайна сметка, ако детето не пожали
собствените си родители, кого изобщо ще пожали в този свят?
Наистина трябва, обаче, да се поправи това, че много изродени родители не знаят всичко това.
Лошите дегенерати, завладявайки средствата за масова информация, напълно блокират това

25
разобличаващо и смъртно опасно за техните планове за световно господство нещо -
информацията.
За това, запознавайки се с Висшата социология, всички тези родители ще се почувстват
излъгани и предадени от дегенеративната пропаганда и аз даже много добре ги разбирам.
Призоваваме всички честни и добри изродени, всички излъгани и огупели от средствата за
масовата информация, да застанат рамо до рамо с нормалните хора и открито да кажат пред
целия свят – стига сте ни правили на глупаци, стига скръб и страдания!
Лошите дегенерати – вън от средствата за масова информация, вън от образователната система,
вън от изкуството!
Първата лястовица на новата ера, първата лястовица на края на 300 годишния процес на
разложение и загниване на християнската култура, първият признак на това, че най-после на
власт е наше правителство, трябва да бъде задължително и веднага да се оповести на всички
слоеве на населението опасността, идваща от лошите дегенерати.
Всички „патриоти“, които заобикалят този жизнено важен въпрос и конценрират своето
внимание върху икономическите въпроси, ми напомнят на онези доктори (а може би и
замаскирани лоши дегенерати), които, с умен вид, часове обсъждат поредния проблем, вместо
да изяснят природата на микроба или вируса, причинител на болестта и бързо, докато не е
късно, да предпишат нужното лекарство.
И на трето място, може всички лоши дегенерати просто да бъдат изгонени зад пределите на
страната – да се въведе в новия наказателен кодекс ново понятие – острахизъм, което на гръцки
означава изгнание.
Официално и легално изгнание на бионегатива извън страната. В древна Гърция, след
смъртното, най-тежкото наказание е бил именно острахизма, т.е. изгнанието извън родината.
Нека и днес да въведем тази нова юридическа категория, тази нова форма на наказание в
наказателния кодекс. Вместо огньовете на Инквизицията.
- Но изгнание, къде?
- Как къде? В Америка, разбира се!
- Но това няма да е справедливо по отношение на обикновените нормални хора в
Америка.В крайна сметка, нормалните хора от всички страни също трябва да се обединяват и
да си помагат един на друг.
Прехвърлянето на заразата от едната на другата ръка, не помага на пациента... Може, все-пак,
някъде на необитаем остров, или в Израел? Макар, че арабите също не искаме да ги обиждаме.
Ето това е един дяволски проблем...
- Да, ако говорим за някакво съревнование със САЩ, за психологическата война,
която
води правителството на Америка срещу Съветския съюз от 1945 година до сега, ще трябва да
избираме не между доброто и злото, а между по-голямото и по-малкото зло, но това все пак е
по-добре, отколкото ядрена война.
- Но Америка има най-големия военен потенциал в света. Ако дегенеративната
отрова в Америка бъде увеличена, бионегативът с комплекс за разрушение и самоунищожение,
може просто да натисне копчето...
- Едва ли ще натиснат копчето, но бели, разбира се, могат да направят.
Бионегативните
хора правят пакости не само в Русия, а и във всяка страна, в която пребивават – те са своего
рода биологична отрова.
Америка днес ги обича. Във всеки случай американската преса ги обича. Правата на човека...
Добре. Заповядайте. Ние сме насреща, ще гоним цялата тази гадост към вас.
По-рано вие тържествувахте – вие настоявахте, а ние в отговор пускаме някого. А сега ние
тържествуваме. Не ги пускаме под ваш натиск, а сами ги гоним, изхвърляме ги, като боклук,
като биологична отрова.
Днес в съветската преса има един добър термин – аутсайдери. Но само аутсайдери е
недостатъчно.
Трябва да се въведе в кодекса термина „отпад от обществото“, „позорно изгнание, като
бионегативен елемент“.
Този бионегативен елемент се размножава и колкото повече от тази отрова има в здравото тяло
на нацията, толкова по-бързо нацията ще заболее и без Инквзиция може даже да загине.
А ако Америка ги обича всичките, моля, ние ще ви изпратим всички ваши любимци. Но ще ги
изпратим не защото вие настоявате за това и ги приемате тържествено, като герои, а сами ще ги

26
изхвърлим, с щемпел в паспорта, че са бионегативи, че са психично болни дегенерати.
- Григорий Петрович, Платон, в съчинението си „Републиката“ е направил интересна
забележка, че революцията, като правило, започва с анархия в поезията и в музиката.
Платон твърди, че именно в тези две области е неободимо държавата особено зорко да следи за
бионегативни хора, иначе анархията ще се прехвърли в сферата на законодателството и ще
започне да разрушава останалите държавни структури.
Подобно на това, че Русия доброволно избира пътя на самоубийството, оставяйки литературата
и музиката в ръцете на изродени. С какво да се обясни това?
- Работата е там,че лявото крило в литературата почти във всяка страна, е по-силно от
дясното. Защо става така?
Защото, те винаги са по-организирани, познават се един друг и поддържат връзка. Ето един
малък личен пример.
В 1958 г имаше скандал с поета и писателя Пастернак, заради неговия роман „Доктор Живаго“.
В Ню Йорк тогава организираха даже специално събрание в негова защита и за това събрание
беше шумно обявено в средствата за масова информация.
Имаше даже публикувано обръщение в „Новото руско слово“ към цялата руска емиграция. Аз
също реших да отида и да видя какво ще стане там.
Първото, което ме учуди – събранието в защита на Пастернак се провеждаше в голяма масонска
зала. С масонски символи и архитектура.
Залата беше за 500 души, а вътре имапе 300. Основно баби и дядовци емигранти. А кой стои в
президуима? Роман Гул, Вера Александрова и моят стар приятел, Ванка Елагин.
Кой е Роман Гул? Стар есер, атентатор, известен масон, редактор на „Нов журнал“, основан от
евреи и 100% масонски.
Така че водещият това събрание беше Роман Гул. Уж руски писател, а в действителност –
педераст и масон.
До него в президиума седи Вера Александрова. Също рускиня и даже дъщеря на свещенник, но
едновременно с това – отчаяна революционерка и стара меншевичка.
Една от тези студентки, които още преди революцията хвърляха бомби по представителите на
царското правителство. Малка кучка с плитка.
Освен това – куца и гърбава. Интересно е още и това, че е омъжена за евреина Соломон Шварц.
- Всичко това са признаци за бионегативни хора.
- Без съмнение. Неудобно ми е да ви кажа в прав текст, че Соломон е евреин-
педераст, женен за минетчийката Вера и ползващ тази дъщеря на свещенник еновременно и
отзад. Веднага, както виждате, се получава нелитературно.
Това именно затруднява представянето на материала във висшата социология. Трудно е да се
наричат нещата със своите имена. Казах ви как е било в действителност и веднага се получава
накак си недобре, нелитературно се получава...
И така, вторият член на президуима беше дъщеря на свещенник, заслужила революционерка,
куца и гърбава, такава, с каквито, между другото, са заразени романите на Достоевски, явна
дегенератка, жена на евреина-педераст и заслужил революционер, перманентния
професионален революционер Соломон Шварц.
Заради всичко това, тя е била назначена за главен редактор на Чеховското издателство...
Третия член на президиума беше Ванка Елагин. Поет-емигрант, който добре познавам. Често си
устройвахме вечеринки в моята квартира.
Няколко млади хора, няколко дами... И всеки път, когато Ванка се напиваше, започваше да вика
на всеослушание: Обичам да лижа жените!
- Пак се получава нелитературно.
- Виждате, че е трудно да се говори за това. Говоря ви за факти, за човек, който
познавах лично много години. А това той казваше не на друга, а на Наташа Кушнир, в която
тогава беше безумно влюбен...
- И всички хора защитаваха Пастернак?
- Да, това е неговата, така да се каже, лейбгвардия. Та така – Ванка Елагин е
полуевреин и Наташа Кушнир, също. И по ето такива реплики и ответна реакция те се познават
един друг.
- И този човек седи в президиума на събрание в защита на Пастернак?
- Да. Абсурд, глупост, анекдот, нецензурни неща... и заедно с това, този полуевреин-
педераст еврейското „Ново руско слово“ величае като най-добрия руски поет от емиграцията.

27
 - Но сега, за най-добър поет се счита Йосиф Бродски.
- Да, Сега е Бродски. Ванка вече е мъртъв... Впрочем, умирал тежко и мъчително.
Имал
рак. Ето какво става с тези, които защитават Пастернак.
- А сега декорацията е сменена. Сега вече зашитават Евтушенко Бродски...
Или оше един ляв младеж – Роберт Рождественски. От фамилията веднага виждаме, че е от
свещеннически род, а бил женен за еврейка.
Или още един ляв – Вознесенски. Съдейки по фамилията, той също произхожда от
свещеннически род и е женен, както си трябва – за еврейка, Зоя Богославская. Да отбележим, че
освен, че Зоя е еврейка, нейната фамилия също говори за това, че произхожда от род на
свещенници.
А сега си спомнете Вера Александрова от президиума – също дъщеря на свещенник, в брак с
евреина Соломон.
Където и да погледнеш – навсякъде едно и също. Ако видите само едно странно нещо, може да
допуснем, че това е случйност. Но ако видите две, три, четири, пет случайни неща – това е вече
закономерност.
Анализирайки тези закономерности, може да изразите някои принципни закономерности и
закони на висшата социология.
Ето такива хора искат реабилитацията на Пастернак...
По време на скандала с „Доктор Живаго“, или, както аз наричам тази книга, „Доктор
Мъртваго“, оглавяващият съюза на писателите, Алексей Сурков, открито и публично нарекъл
Пастернак алкохолик и педераст.
Когато не пуснали Пастернак на конгрес в Италия и когато западните журналисти започнали да
задават въпроси на Сурков, той заявил направо, че ние, т.е. съветската власт, „не пускаме в
чужбина, за избягване на скандали, алкохолици и педерасти, в това число и Пастернак.“
Това беше отпечатано в цялата италианска преса, в цялата западна преса, включително в
еврейското „Ново руско слово“ в Ню Йорк.
За това е писал евреина Железнов (с псевдоним Аргус). Впрочем, той бил гърбав и никога не е
бил женен, както и нямал деца.
- Сега се ходатайства не само за Пастернак, канят се да издават „Майсторът и
Маргарита“ на Булгаков. Първият вариант на тази книга имал заглавието „Евангелие от
Сатаната“.
- Да, всичко това е много объркано. Тук трябва да сме много внимателни. По мое
мнение, романът „Майсторът и Маргарита“ на Булгаков е далеч по-добър от романа на
Пастернак „Доктор Живаго“.
Бащата на Булгаков е бил професор във висшата духовна академия в Киев и като че ли е предал
на сина си основите на християнското отношение към хората.
Ако става дума за чисто литературен талант, по мое мнение, Булгаков е по-талантлив и най-
важното – по-честен от Пастернак.
Ако сравним тези две книги, „Доктор Живаго“ и „Майсторът и Маргарита“ , бих казал, че
„Доктор Мъртваго“ е антихристиянска и лъжлива книга и в някаква степен – даже подла.
Пастернак взема Д-р Живаго, който е обикновен подлец и го представя на читателите си като
положителен герой.
В сравнение, „Майсторът и Маргарита“, като роман, като философска книга е доста честна и с
това християнската душа на Булгаков печели в сравнение с еврейската душа на Пастернак.
Ето още един любопитен, но малко известен факт, за който мълчат и на запад и в Съветския
съюз: ръкописът на „Доктор Живаго“ е бил изнесен на запад от Москва от италиански издател-
милионер, който едновременно с това бил и комунист-троцкист и загинал в последствие,
разкъсан от собствения си динамит.
Той искал да попречи на конгреса на италианската компартия и се опитал да сложи чанта с
динамит, но сам излетял във въздуха. Този милионер-комунист се казвал Фелтринели.
- Григорий Петрович, В Съветския съюз сега започнаха също да издават Бердяев,
когото на запад считат за най-добрия руски философ на двадесети век.
- Да, той е любимец на нашите дисиденти.Обаче, философът Бердяев-Бердичевски
постоянно използва термина „съюз на сатаната и антихриста“. За какво става дума?
Става дума за смесените бракове между евреи и дегенератите около тях. Темата му е много
добре известна, защото той самият е женен за еврейка и на практика е изучил какво е това съюз

28
между сатаната и антихриста.
- Излиза, че съюзът между сатаната и антихриста, този съюз на двама бионегативни
души е така да се каже, първичното яйце на коминтерна...
Вие вече казате, че на времето е съществувал коминтерн а сега също съществува хоминтерн –
организация на бионегативни хора, повечето от които са мелези с евреи.
- Да, и в дясната западна преса вече пишат направо, че сега, вместо коминтерна се
появил хоминтерн. Съвсем правилно.
Но нека продължим с Бердяев-Бердичевски. И така, той нямал деца и живеел с еврейската си
жена малко или повече, мирно.
Сред емиграцията, за него разказват такъв случай: още преди революцията, при него отишла
някаква поклонничка, звъни на вратата, излиза Бердяев, но в това време му се отваря устата и
страшно му провисва езика...
Поклонничката веднага побягнала в ужас и след това разказвала на всички, че отишла при
философа Бердяев, а вместо него, пред нея се появил удавник с изплезен език.
Оказало се, че Бердяев е страдал от страшни конвулсии на устата и по време на тези конвулсии
му провисвал езика.
Разказват също, че когато Бердяев умрял в Париж, дълго не успели да затворят капака на
ковчега му, защото преди смъртта си имал конвулсия и езикът му излезал толкова, че даже
капакът на ковчега не се затварял.
Това, разбира се, е преувеличение, но тъй както през целия си живот, Бердяев се занимавал с
философски лъжи, хората решили, че за това Бог го е наказал с конвулсии на устата.
А Бердяев е бил един от най-големите лъжци в руската философия.
Внимателно следих писанията на Бердяев и дойдох да извода, че по-голям подлец в руската
философия трудно ще се намери.
- В 20-те години, когато в Русия изхвърляха тази масонска интелигенция, са
започнали
според мен, с Бердяевския кръжок. Вестник „Рул“ в Германия тогава публикувал списъци...
- Да, тези хора са били перманентни революционери (според Троцки) или
професионални революционери (според Ленин) и винаги ще вършат гадости, в която и страна
да се намират.
За това болшевиките решили да ги изгонят зад граница, за да вършат гадости в тези страни, в
които се установят.
- Да, не са ги разстрелвали, даже са им плащали пътя и багажа...
- Първо, ако ги разстрелят, западното масонство ще нададе невероятни крясъци и
второ, Ленин е смятал, че те, все пак, са му помогнали да направи революцията и да дойде на
власт. Но той добре знаел също, че след революцията, те отново ще се бунтуват и ще направят
още една поредна революция.
И така, той решил да отпрати на запад цялата върхушка на масонската интелигенция. Около
300 души. Впрочем, те всички направили добра кариера на запад, за разлика от белите
офицери...
По-горе вече говорих за Вера Александровна, тази мадам Шварц – тя и мъжът ѝ - и двамата са
били от тези 300 души, които изгонили заедно с Бердяев.
Нека разгледаме оше няколко души от тази група, които аз добре познавах лично.
Известният меншевик-революционер Борис Николаевски. Наричаха го „горилата от Ню Йорк“.
Когато бях в редколегията на списание „Сатирикон“, рисуваха карикатури на Борис
Николаевски.
Това беше човек с наистина грамаден ръст, но с женски глас. Имаше писклив женски глас.
Всички знаеха, че той е педераст. Тогава той още не беше женен и едва преди смъртта си,
когато беше на 80, той се ожени.
Цял живот е бил педераст, революционер и директор на института за Маркс, Енгелс и Ленин в
Москва. И се оженил, както и подобава на един педераст – за стара еврейка.
Симон Франк. Той беше един от последователите на Бердяев. Евреин. Лично не съм го срещал,
но добре познавах неговия син, Виктор Франк, който дълги години работеше в ББС в Англия, а
след това се прахвърли на работа в Мюнхен.
Всички знаеха, че той е явен педераст, а това говори, че и неговият баща, философът Симон
Франк, също е бил педераст. Виктор Франк винаги имал при себе си напудрени младежи и даже

29
им плащал стипендия.
Ето от кого се е състояла революционната гвардия от 300 души, която изхвърлили от Съветския
съюз през 1922 година.
От такава гвардия се състоял и специалния проект на психологическата война, наречен „Радио
Свобода“.
„Те“ също не са глупаци, „те“ също добре са знаели историята на руската революция, „те“ са
знаели, че всяка революция, и френската и съветската, се състояла от всякакви психопати с
комплекси за разрушение и саморазрушение, така че точно такива са взели на работа в апарата
на пропагандата.
Теоретично – съвсем правилно, от научна гледна точка – непоклатимо. Тук, обаче, има едно
малко „но“.
Мисля, че за това прекрасно е знаел КГБ. А ако добре се познава всичко това, се откриват маса
различни възможности. Тези хора са подложени на извънреден шантаж...
Във всеки случай, мисля, че ЦРУ не се е доверявало на нито един човек от персонала на радио
„Свобода“ и радио „Гласът на Америка“.
Всеки от тях би могъл да бъде двоен агент и напълно вероятно хранен от ЦРУ и доен от КГБ...
- Григорий Петрович, какво мислите за това, че в Съветскля съюз вече издават
„Лолита“ на Набоков?
- Известният поет Александър Блок направо е наричал дявола двулик. Какво
е това двулик? Шизофреник. Раздвоението на личността, шизофренията, е една от най-
разпространените психически болести.
Същото е и с „Лолита“ на Набоков. Чел съм тази книжка. Набоков, като литератор, е талантлив
човек, но тази книжка е без съмнение порнография. В тази книжка той така е оплюл Америка,
така да се каже, своята втора родина, че няма накъде повече. Ако днес издадат „Лолита“ в
Съветския съюз, трябва непременно да направят малко предисловие, само от половин страница.
Например, такова:
„Набоков, разбира се, е бил дегенерат, но ни е направил голяма услуга, показвайки
дегенерацията на Америка така талантливо, че за нас тази книжка в някаква степен се оказва
даже полезна.“
Само трябва непременно да се подчертае, че Набоков е бил дегенерат, да, впрочем, той бил
женен за еврейка.
Отново виждаме същия съюз на сатаната и антихриста, за който говореше Бердяев.
Набоков не е незначителен. Баща му, преди революцията, е играл важна роля в двора и
постоянно вършел гадости и пакости, а синчето му се оженило за еврейка и писало някакви
объркани неща.
„Лолита“ е същата пакост, както и повечето от нещата му. Тя, разбира се, представлява интерес
само за бионегатива, за лекарите-психиатри и като пособие – за следователите от КГБ.
- А не мислите ли вие, Григорий Петрович, че си струва да се възроди диагнозата,
която
поставили в началото на века в Париж френските психиатри? Моралната лудост, като първа
степен на шизофренията?
- Да, морална лудост е когато човек губи понятие за добро и зло, Това е първата
крачка
към извършването на повечето престъпления.
Тук може да се проследи също и определена връзка със садизма и мазохизма. Обикновенният
човек не може да разбере всичко това. Формулата на мазохиста е: мазохистът търси щастието
си в нещастието.
Ако жена ви е мазохистка, тя ще е много добра, но това ще свърши лошо, защото тази жена ще
търси своето щастие в нещастието.
- Отстрани ще изглежда, че тя е нормален човек?
- Да, отстрани ще изглежда, че тя е нормален и добър човек.
- Впрочем, от мазохистите, навярно, могат да се получат свети аскети които
постоянно
се истезават. На нормалния човек му е трудно да разбере всичко това.
- Да, за мазохистите е доста по-лесно да прекарат живота си в затвора, отколкото
на нормалните хора, обаче за станеш истински светия, необходимо е още и наличието на
Светия Дух.

30
Както казвал светецът Серафим Саровски, единението със Светия Дух, трябва да стане главна
цел на живота на човека. Без него всички тези садисти-мазохисти ще отидат към революция.
На първо място, към революция ще отидат садистите с комплекс за разрушение, всички трези
анархисти- нихилисти, а сексуалните им партньори, като правило за мазохистите с комплекс за
саморазрушение, ще направят всичко, за да бъдат разстреляни, или изпратени в Сибир.
А нормалните хора ще гледат всичко това и нищичко няма да разбират...
Да се върнем към нашия философ Дени Дьо Ружмон. Той има още една много красива
формулировка. На мен тя особено ми харесва, както от литературна, така и от философска
гледна точка:
„Дяволът не може да обича и не обича тези, които обичат.“
Красива формулировка. А на всичко това, все пак, корените му са в садизма и мазохизма.
Хомосексуалният човек не само не може да обича, той, освен това, и не обича нормалните хора,
които могат нормално да обичат.
Той постоянно им прави всякакви пакости. И всичко това, вие, разбира се, ще намерите сред
своите приятели и познати...
В Новия Завет се казва направо:
„Бог, това е любов. И пребиваващият в любовта, пребивава в Бога и Бог в него.“ (Първо
послание на Йоан, 4.16).
Това също е много красива формулировка. Тези двете красиви, но малко замаскирани
формуилировки, вие постоянно ще срещате в живота.
Адвокатите на дявола тук ще ми възразят: „Нормалните хора обичат по следния начин: мъжете
– жени а жените – мъже; но нали и хомосеквуалните хора също обичат – мъжете, мъже и
жените, жени. Та нима това не е любов?“
Не, господа. Това далече не е същото! Хомосексуалната любов е егоистична, физическа,
животинска, а не духовна.
Сред хомосексуалистите, мъже или жени, много рядко ще срещнете хора, които живеят като
мъж и жена, по 10, 20, 30 години.
Всичко при тях е кратки връзки, случки за няколко минути, в най-добрия случай – за няколко
дни. Това е обикновено физическо влечение. От духовна любов, от любов с главна буква, там
няма и помен.
Изключения от това правило, разбира се, има, но те са извънредно редки.
Много рядко ще намерите двама педераста, или две лесбийки спокойно да изживеят живота си
като мъж и жена.
Има, разбира се, различни ситуации. Например, когато се намерят и живеят заедно двама стари
педераста. Минус и минус дава, като че ли, плюс.
Такива педерасти били Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Те са се събрали достатъчно късно и
любовта им е била любов между двама стари педераста.
Сред жените също могат да се намерят подобни случаи.
Ние вече говориме за 300-те масона, които в 22 година изхвърлили от Съветския съюз. От тях
познавах също и професор Феодор Степун.
По времето на Хитлер бил преследван, а след това отново се сдушил със своите братя-масони и
станал професор по кинематография и преподавал там нещо в Мюнхенския университет.
Т.е. по масонските канали бандата му дала някаква работа. Той бил женен. Нямал деца. Имал
коси до раменете, което по това време не е било модно.
Имал сестра, Марго Степун. Явна, както се казва отявлена лесбийка, а според законите на
висшата социология, ако сестрата е открита лесбийка, то брат и просто не може да бъде
нормален човек. Това е нещо генетично.
Впрочем, за Марго Степун – в руската емиграция имало също толкова добре известна и една
друга открита лесбийка, писателката Галина Кузнецова.
Оказва се, че Марго Степун и Галина Кузнецова дълго време дружили и двете дълго време (15
г) живеели „на примък-отмък“ в дома на нобеловия лауреат Бунин в Грас.
Буних е бил женен в първия си брак за еврейката Цакни, а секретар му е бил евреинът Андрей
Цвибак (сега главен редактор на еврейския вестник „Ново руско слово“ в Ню Йорк – Андрей
Седих).

Детето на Бунин от нея скоро умряло и след това Бунин се оженил за рускинята Вера
31
Николаевна, но нямал деца от нея. Това бил, така да се каже брак по приятвелство.
Та, в техния дом дълго време живеели двете лесбийки Марго Степун и Галина Кузнецова, а
така също и Леонид Зуров (психично болен човек, живял със семейството на Бунин от 1929 г.
до тяхната смърт и наследил целия архив на Бунин, който после продал в Англия), както и
евреина Александър Бахрах.
Най-интересното било това, че нобеловият лауреат Бунин се влюбил в лесбийката Галина
Кузнецова. Тя била тогава съвсем млада, а Бунин – на 45 години.
Жена му, Вера Николаевна, гледала на всичко това наистина през пръсти. След това, обаче,
Марго Степун отнела от Бунин възлюбената му Галина.
Разказвали са ми, че Бунин, с пистолет в ръка, е гонил Марго Степун и се опитвал да си върне
загубената любов. Виждате каква объркана история се е получила.
Жена, която не обръща внимание на това, че мъжът ѝ се е забъркал с млада лесбийка и втора
лесбийка, която, в крайна сметка отнема от нобеловия лауреат неговата любовница...
Трябва да отбележим, че повестта на Бунин „Суходол“ е хроника на израждането на
провинциалното дворянство, а разказът му „Затворени уши“ описва директно дегенерат-убиец
и Бунин явно го е написал под влиянието на работите на проф. Ламброзо, който в това време
вече отеквал в Евтопа.
Впрочем, през 50-те години, тези две стари лесбийки живееха недалеч от мен, в Манхатън, на
113-та улица.
Тогава живеех на 114-та улица и ние, на практика, бяхме съседи. Ето такъв рядък случай,
когато любовта между лесбийки може да бъде дълга.
Но, като правило, за дълго са заедно старите лесбийки. На младите им ври кръвта и те
постоянно сменят партньорите си и играят кратките си котешки сватби.
Обаче, когато кръвта им позастине, когато остареят, тогава те могат да живеят по-дълго време
заедно...
Можем да приведем като пример и нашия Лев Николаевич Толстой, хуманиста и търсач на
истината, когото Ленин наричаше огледало на руската революция.
Неговото 13-то дете, дъщеря му Александра Толстая, която добре познавах лично, също беше
лесбийка. И това го знаеха всички. Това беше, както се казва, публична тайна.
И пак интересно – графиня Александра Толстая е можела да си намери за любовница някоя
друга графиня или баронеса. Но не.
На стари години графиня Толстая си намерила една стара еврейка, мадам Шауфус, по баща
Рапопорт. Всичко това става по формулата на Бердяев-Бердичевски за съюза на сатаната и
антихриста.
Добре познавах тези бабички.Те вършеха добра работа, работейки в Толстоевския фонд, но от
чисто човешка гледна точка, тази мадам Шауфус беше рядка мръсница.
Без съмнение, тя беше садистка, която, повтарям вършеше добро дело, но не можеше да се
удържи и едновременно с това обичаше да командва и вреди.
Хората, които излизаха от нейния кабинет, казваха направо: „Да, това е истинска чекистка,
някаква.“ Т.е. по волята на съдбата, тя, вместо да работи в ЧК, попаднала в Толстоевския
фонд...
Нека, обаче, се върнем към формулировката за дявола, която дава швейцарският философ Дени
дьо Ружмон:
„Дяволът е опасен само тогава, когато не го виждат, но когато го видят, той става низко,
смешно и жалко същество“.
Вие сигурно вече сами сте забелязали това. Дадох ви вече ред примери. Като Толстой и децата
му. А великият Толстой е бил един от тези, които готвеха „руската“ революция.
Тази „руска“ революция ни струваше 60 милиона човешки живота.
В дневниците си, публикувани в пълните събрани съчинения, Толстой сам признава, че никога
не се е влюбвал в жена, но често се влюбвал в мъже. Още преди да е познавал думата
педерастия.
Т.е. граф Л.Н.Толстой е бил педераст. Явен или подтиснат – не за това сега става дума – но
всичко, което се опитвал да скрие от нас, ние го узнаваме по неговите деца. Любимата му
дъщеря, Алексангра, се оказва лесбийка.
Да се говори за това, все-пак е малко неудобно – руски граф, известен писател, но ние се
занимаваме с висша социология и ако на едното блюдо сложим „руската“ революция и 60-те
милиона жертви, а на другото – семейните тайни на графа и децата му, то независимо от

32
съчувствието и съжалението към него, длъжни сме да направим безпощадните изводи, за да
разберем и проумеем изворите и причините за тази революция.
- Значи, Синодът е бил прав, когато го е отлъчил от църквата?
- Абсолютно. Аз лично съм чел постановлението на Светия синод за отлъчването на
граф Толстой от църквата. Интересното е, че в отлъчването, наблягат на „необузданата
гордост“ на Толстой.
И тези думи се повтарят няколко пъти. А гордостта – това е първият смъртен грах. Има седем
смъртни гряха и първият от тях е гордостта.
Интересното още е и това, че в оригинала на отлъчването стоят подписите на отците на руската
църква и пред всеки от тях стои думата смирен.
Обратно на гордостта на графа, пред името на всеки от отците, които го отлъчват, стои
„смиреният архиепископ еди-кой-си“. Смирен. А защо?
Защото, ако гордостта е първият грях, смирението е първата добродетел. Ако погледнете в
речника, там ще намерите всичките седем смъртни гряха и седемте добродетели.
Но да се върнем в съвремието. Днес в Съветския съюз има гласност и тече перестройка. Какво е
възможно да се направи в литературата във връзка с тази гласност?
Тук ни помага философът Керкегор, който ни дава следната формулировка на Княза на този
свят:
„След изобретяването на печатната машина, дяволът се засели в печатарското мастило.“
Ето защо днес в бой е влязло лявото крило на Съюза на писателите. Те се държат агресивно и
нагло.
А патологическата наглост е една от формите на агресивност. И днес такава наглост
притежават, на практика, всички леви писатели и журналисти.
И какво да ги правим? В Сталинските времена грубиянът и нахалник Сталин, впрочем,
грузински полуевреин, просто би ги унищожил, би ги разстрелял и точка.
Обаче, аз не съм сталинист. Не бих позволил това. Имам друго предложение. В добрите стари
времена имаше такава присъда – позорен стълб. Завързвали провинилия се на пазарния площад
на позорен стълб.
Точно това може да се прави и днес с всички тези анархисти-нихилисти в литературата, т.е. да
се подлагат на обществено порицание, така да се каже публично морално бичуване.
И повечко хумор, господа. Дени дьо Ружмон, също казва в заключение:
„Дяволът е много иронично и саркастично същество, но той самият не може да търпи ирония и
насмешка.“

Глава 3. Дървото на злото, или как Бог бележи измамника

Днес ще започнем по-подробен анализ на трите съставни части на процеса на дегенерация, или
това, което в Библията се нарича „Дървото на злото“.
Напомням ви, че „Дървото на злото“, според висшата социология има три основни
разклонения, три стадия на дегенерация.
• Полови извращения
• Психически болести
• Вродени дефекти
Трудността при откриването на третия стаий на дегенерацията в кандидатите за званието
орденоносец на легиона, като правило, намалява с увеличаване степента на дегенерация.
Най-трудно е да се определи дали даден кандидат принадлежи към първия стадий на
дегенерация и дали той е полово извратен.
В крайна сметка, всичките му полови нередности, цялата патология, като правило, старателно
се крие от очите на хората. Да и дегенеративната пропаганда в средствата за масова
информация вече постигна това, че много здрави хора сапочват да експериментират с всякакви
дегенеративни видове сексуални отношения и като дан на модата и като „препоръчителен
начин да се избегне бременност в ученическите и студентските години“.

33
По този начин, те, някак си, прикриват и замаскирват със себе си истинските дегенерати и
извратени, които, за разлика от нормалните хора, вече не могат да се съвокупляват по нормален
начин, т.е. без извращения и патология.
На следващо място по трудност на откриването е втората степен на дегенерация – появата на
психически болести, а най лесната за откриване степен е третата – вродените физически
деформации на организма.
Макар че, трябва да се каже, че и тук легионерите прибягват към всякакви фокуси, лъжи и
маскировка.
Затова анализа на библейското „Дърво на злото“ ще започнем с третата, най-лесна за откриване
степен на дегенерация – с изучаване на външните оризнаци, по които ще можете да определите
биогенеративните тенденции в кандидатите за „почетното“ звание членове на библейския
легион, т.е. за това, как Господ-Бог бележи измамника.
Още веднаж напомням че на обикновения човек му трябва да събере 5-6 биодегенеративни
признака, за да претендира сериозно за званието орденоносец на този „почетен“ легион.
Вещици
Известна френска поговорка гласи: Шерше ла фам. Търсете жената. Защо?
Може би, защото неумолимата статистика на Д-р Вителс твърди, че в крайна сметка,
половината от тях са вещици, от които нищо, освен неприятности, не можеш да очакваш?
В книгата за премъдростите на Исус, сина на Сирах, има такива думи:
„Може да се преодолее всяка рана, освен раната на сърцето и всяка злоба, освен женската...
Съгласен съм да живея с лъв и дракон, отколкото да живея със зла жена...
Злобата на злата жена променя начина, по който тя изглежда, прави лицето ѝ мрачно, като на
мечка... От жената е началото на греха и чрез нея всички ние умираме... “, а премъдрият цар
Соломон твърдял, че от 1000 жени няма нито една порядъчна. Църковният отец Йоан Златоуст
казва:
„Какво е жената, ако не враг на приятелството, неизбежно наказание, необходимо зло,
естествено изкушение, желателно бедствие, домашна опасност, услаждащ се вредител,
природно зло, окрасено с красиви цветове... “
Неговите думи отекват и в руската поговорка „Жената и беса – това е едно и също“, а една
друга мисъл гласи: „Жената щеше да е блюдо, достойно за боговете, ако самият дявол не беше
го подправил“
Цицерон, в своята книга „Риторика“ казва: „Много страсти водят мъжа до един грях, но една
страст води жената към всички грехове – коренът на всичките и пороци е ненаситността.“
Знаменитият Сенека казвал в своите трагедии:
„Жената или обича, или ненавижда. Няма друг избор. И нейните сълзи – тази лъжа – могат да
бъдат от истинска мъка, или да са капан. Когато жената мисли сама, тя замисля зло.“
Питагор, знаменитият философ и математик, още няколко столетия преди Христа е написал:
„Съществуват добрия принцип, който е създал реда, света и мъжа и лошият принцип, който е
създал хаоса, тъмнината и жената“.
В ръководството за лов на вещици „Чук против вещици“, 1486 г, се казва, че в тези времена,
жените-вещици са били изгаряни доста по-често от мъжете-вещери. На 100 жени-вещици се
падал по един мъж-вещер. Това е статистика от времето на лова на вещици.
Странно – нападат бедните жени от всички страни.
Лично аз не съм съгласен със Соломон и 50-те% на Д-р Вителс, според мен, са по-близо до
истината, т.е. не всички жени са вещици, а само половината от тях не са съвсем порядъчни.
Разбира се, от гледна точка на нормалните мъже.
Какво се получава? От една страна, жената е най-хубавото нещо на света, а от друга – и отците
на църквата и знаменитите философи се изказват доста неодобрително на нея.
Нещо повече – в средните векове, когато вещиците просто ги изгаряли, на 100 вещици се падал
по еди вещер. Защо? Що за загадка е това?
Отговор на тази загадка намираме в книгата на ленинградския лекар-псииатър,
проф.А.М.Свядощ – „Женската сексопатология“, изд. Медицина, Москва, 1974 г.
Тази книга е в ръцете ми, надписана от него „На Г.П.Климов с благодарност за неоценимата
помощ. А.Свядощ (Брум) 5.8.1974 г Ленинград“
Проф. Абрам Мойсеевич Свядощ (Брум) е опитен психиатър, един от ръководителите на
неотдавна открития в Ленинград сексоложки център към градския отдел по здравеопазване.

34
Аналогични изследвания по сексопатология се правят също и Москва, Харков, Горки, Киев и
други градове. В книгата си, проф. Свядощ дава отговор на тази загадка.
Оказва се, че работата тук е в това, че в половия акт жената играе пасивна роля, а мъжът –
активна.
Ако мъжът не е нормален, на него на практика ще му бъде невъзможно постоянно да лъже една
нормална жена, тя бързо ще го разкрие и остави. А при ненормалните жени всичко е доста по
сложно.
Ако жената е бионегативна, а според статистиката на Д-р Кинси, такива са 50% и ако тя поиска
да се представи за нормална, тя ще може дълго да лъже, на практика, всеки мъж. Никой
нормален мъж няма да се досети за фалша.
Бионегативната жена ще ви ахка и охка, ще прави всичко, което прави нормалната жена, но
всъщност, всичко това при нея е добре поставен и майсторски изпълнен спектакъл.
То е и понятно. Не им се иска да остават стари моми. Да отидат в манастир също не желаят, я
вместо това, им се иска да живеят като нормални хора, иска им се да имат нормално семейство
и нормални деца...
Това е и причината за болшинството от нещастните бракове, разводите и ненормалните деца,
неща, които вие до края на живота си няма да разберете защо са станали така.
Още в ученическите години сме чели за знаменитите жени на революцията и гражданската
война. Например картечарката Анка, която винаги воювала с Чапаев и стреляла в захлас...
Жена-картечарка...
Ако на някой от вас, след лабораторните работи и практическите занятия по висша социология,
му остане време, препоръчвам да се порови в архивите и да разбере какво се е получило от тази
картечарка Анка. Омъжила ли се е? Имала ли е деца? И какви са били тези деца?
Предварително ще ви предскажа, че ако е имала деца, аз съм сигурен на 90%, че те са били
ненормални. Наркомани, хипита, или хомосексуалисти. Защо?
Защото никоя нормална жена няма да застане зад картечницата. Това може да бъде не просто
жена с мъжки комплекс, а и жена-садистка, т.е. жена-убийца.
Ако анализирате статистиката на манастирите, ще забележите веднага необичайни неща –
оказва се, че мъжките манастири и монасите мъже са доста повече от женските манастири и
монахините. На какво се дължи това?
Това се обяснява явно с това, че на мъжете им е доста по-трудно да скрият ненормалността си и
по тази причина те по-често тръгват по пътя на светостта, отиват в манастир, където се борят
активно с бесовете и демоните на дегенерацията и това по някакъв начин локализира
потенциалното зло.
На жените, по-точно, на жените с ненормални комлекси, им е доста по-леко да ги скриват и за
това те са по-малко склонни към локализация на злото зад стените на манастира.
Получава се, че ненормалните жени, вместо да отиват в манастир, се омъжват и създават деца.
По този начин, злото не само не се ограничава, а обратно – продължава и се увеличава. По
причина на тези вещици в света.
Всички знаете, че има светски монахини, а сега узнавате че има също така и светски вещици и
такива са около половината от всички жени...
Монашеството съществува, практически, във всички религии. Например, в християнската
религия - както в католицизма, така и в православието. Съществува и в будистката религия.
Тук, от време на време, виждаме будистки монаси, ходещи из Ню Йорк, облечени в оранжеви
роби.
Сам веджаж срещнах една такава монахиня около централната библиотека на Ню Йорк, на
ъгъла на 42 –ра улица. На външен вид – младо момиче, на 20 години. Попитах я: „От къде сте,
от Индия, или от Тибет?“ „Не, от Бруклин съм“ – отговори ми тя. „Еврейка ли сте?“ – учудих
се аз. „Разбира се“ – отговори тя. „А защо сте облекли тибетска роба и сте приели тибетската
религия?“ „Така, слезе Божият дух...“ Ето ви будистка монахиня.
Това, разбира се, е един забавен епизод, но и в будистката и в мохамеданската религия има и
сериозно монашество.
На практика, във всички големи религии съшествува институцията на монашеството, освен в
една... Навярно, вече сами се досетихте за каква изключителна религия става въпрос.
- Единствената масова религия, в която не съществува институцията на
монашеството,
това е юдаизма?

35
 - Да. Монашеството, като правило, е доброволна чисто положителна организация за
особени, как да се изразя по-меко, не съвсем нормални хора, при това, някои от тях, под
действието на Светия Дух, стават в края на краищата, истински светци.
- А къде юдаизмът отправя своите ненормални хора? Във всички други релгии, за
такива хора манастирите са тяхното убежище.
Ако в човек заговори съвестта, ако той почувства, че се различава от другите, че той сам вече
не е в състояние да се справи с владеещите го бесове, с демоните на дегенерацията, тогава той
си намира духовно братство и постъпва в него.
- На съвременен език, той сам си избира доброволно лудницата и в такава доброволна
лудница ще е доста по-добре от принудителната, така ли?
- Не, това не е лудница. Манастирите в Русия отдавна са били центрове на културата
и
до реформите на Петър I, са били единственият източник на истинско образование в Русия.
Замислете се, под самата дума образование се разбира, че човек получава Образа Божий и го
носи в себе си, като светиня.
Едва от Петър Първи е започнала прозападната, безбожна и отдалечена от народа
интелигенция.
По-рано образованите хора в Русия са били част от своя народ, познавали грижите му, вярвали
в това, в което е вярвал целия руски народ и говорели добър руски език, а не си
кореспондирали на френски, или на английски, като последния ни цар Николай Втори със
съпругата си.
Повтарям – първостепенна роля за това са играли нашите манастири. За това, като се върнем на
вашия въорос, трябва да отбележим, че ако, както казвате, се избира между принудителна и
доброволна лудница, то трябва да се признае, че монашеството е много по-хуманно от
принудителните специализирани психични заведения, че това е особено положително и трябва
само да приветстваме възраждането на манастирите, макар и постоянно да помним, че в някои
от тях има не съвсем нормални хора, около които бесовете се въртят доста повече отколкото
около всички нас, взети заедно.
- А къде дяват евреите своите ненормални? Излиза, че тези хора, които в другите
религии отиват в манастир, при евреите отиват в революцията, в ЧК?
- Да. Точно така излиза. Ето един добър пример – баща и син Богорови. Бащата на
терориста Мордехай Богоров бил прекрасен човек.
Бил известен адвокат в Киев, състоятелен човек, когото всички уважавали. Той бил, както
казват сега, добър евреин и на никого тогава и на ум не му идвало да го нарича еврейска мутра.
Синът му, обаче, Мордко Богоров, се оказал психопат и терорист и убил руския министър-
председател Столипин.
Рзберете сега – къде е добрият евреин и къде – лошият жид. Откъде се вземат лошите евреи?
Раждат ги добрите евреи...
Вместо да изпращат ненормалните си събратя в манастири, където те биха се занимавали със
своите грехове и не биха пречели на никого, добрите евреи ги защитават и поддържат и затова
ненормалните евреи постоянно са в революция, в анархия, в нихилизъм, а след революцията,
отиват в ЧК.
Цялата тази кървава вакханалия завършва с това, че рано или късно, на власт идва четвърт-
евреина Хитлер, или полуевреина Сталин и започва да унищожава всички евреи. Всички по
ред. И лошите и добрите...
Разбира се, всяко унищожение на хора е неморално и неприятно независимо дали това са
подземията на ЧК и съветските лагери, в които евреи са унищожавали руснаци, или
Хитлеристките лагери, в които полуевреи унищожавали евреи – всичко това са тежки и тъжни
неща.
Има обаче, и тук някаква закономерност. Спомнете си философа Дени дьо Ружмон и формулата
му, че дяволът винаги е склонен към самоунищожение.
Тя се отнася, на първо място, за тези, които са работели в ЧК, за тези, които са унищожавали в
хитлеристките лагери на смъртта. Всичко това е печална закономерност на висшата
социология.
Разбираемо е мъж да се занимава с революция, война, разстрели. Мъжът е по-груб от жената.
Но когато една жена – нежно и меко същество, жена-майка, пазителка на семейното огнище –
когато тази жена доброволно постъпва в органите на терор и върши там убийства, то това е
вече жена от някакъв особен вид, не такава, като всички.

36
Нека сега да разгледаме няколко такива жени.
По време на Великата френска революция, начело на жените-революционерки стояла някаква
пламенна революционерка, на име Теруан дьо Мерикур, която тогава наричали „червената
дева-амазонка“ и „девата на революцията“.
На 14 юли 1789 г тя е една от първите, които, с оръжие в ръка, се хвърлят срещу Бастилията.
Ура! Свобода равенство, братство! И по мостовете тече кръв...
А 28 години по-късно, на 8 юли 1817 г. тези пламенна революционарка умряла в парижка
лудница, където прекарала над 20 години в желязна клетка за буйстващи луди.
Да вземем сега нашата революционерка, една от лидерите на партията на левите есери – Мария
Спиридонова.
За нея ни разказва в списание „Континент“, бр.28 от 1982 г. сестрата на нашия дисидент,
алкохолика Владимир Максимов, която, заедно с мъжа си отива от Съветския съюз в Израел, но
избягва и от там и с бащината си фамилия работи като редактор в „Лица“.
И така, в 1906 г. Мария Спиридонова, от ревност, застреляла чиновника Луженовски и била
осъдена от царския съд на пожизнена каторга.
Ако по онова време е била осъдена на доживотна каторга, това означава, че убийството е било
зверско, с утежняващи вината обстоятелства.
По време на каторгата, тя влиза в партията на есерите и след 1917 г. вече била член на ЦК, т.е.
била крупна фигура в революцията, била е член на ЦК на партията на левите есери, които са
били доста по-лоши от десните есери.
Дословно:
„...Вземайки под внимание истеричното състояние на Спиридонова, в 1919 г. болшевиките я
осъдили и изпратили за година в лудница, където била заедно със своята приятелка от
каторгата А.А.Измайлович. Също есерка...“
Мисля, че това са били две лесбийки и специално са ги сложили на едно и също място, за да не
им е скучно.
След това, есерката Спиридонова вече не е излизала от болниците и затворите и в крайна
сметка е била разстреляна в орловския затвор в 1941 г. Това пише еврейското „Ново руско
слово“ на 4 декември 1982 г.
Ето още интересна информация за жените-революционерки.
„Нравствено обърканите психоболни винаги воюват с обществото, считайки се за негови
жертви и по време на политическите революции, на тях принадлежи първото място. Поради
леката възпламеняемост на природата им, те са извънредно опасни обекти“.
Това е цитат от сериозната книга на Д-р Емил Лоран „Светът на затворите“ (Серия
„Юридическа библиотека“, номер 13, Санкт Петербург, 1907 г.)
Още един пример. Известната революционерка, есерката Фани Каплан, прославила се с
покушението си срещу Ленин в завода на Михелсон.
Още в 1908 г, вече анархистка, тя приготвила бомбата, която се взривила внезапно в ръцете ѝ.
След взрива, тя почти ослепяла.
И така, полусляпа, тя стреляла в Ленин от две крачки разстояние – единия път пропуснала, а
два пъти го улучила в ръката.
Разстреляли я след 4 дни, а тялото запалили и разпръснали по вятъра. Всичко това ни разказва
евреина Семьон Резник в „Ново руско слово“ от 15.05.1987 г.
За нея има аналогична информация в книогата на професор Пасони „Ленин“. Той също я
описва като луда. Ето ви оше една жена-революционерка...
И още един пример – Долорес Ибарури, по прякор Пасионария, т.е. маниакална. Така са я
нарекли съратниците и, след като тя веднаж със собствените си зъби прегризала гърлото на
един пленник.
„Пасионария, прославена с изострен и неудържим садизъм. Испанската не-испанка.“ (Наша
страна, 17.08.1976)
Какво означава това испанска не-испанка?
Да, тя просто е испанска еврейка, от тези вещици, които, вместо да отидат в манастир, влизат в
революцията.
Известният емигрантски писател Алданов, онзи същия Ландау, евреин и масон, в книгата си за
революцията пише: „Революцията не е за нормални жени, затова пък, за ненормалните е
истинско съкровище.“

37
Да всемем един пример от историята на гражданската война. В Украйна по това време вилняла
бандата на анархистката Маруска Никифорова, която била на страната на батко Махно, обаче,
белият генерал Слащев накрая я заловил и разстрелял в Крим.
Пред разстрела, тя извикала“ Да живее анархията!“ а след разстрела се установило, че тя е
хермафродит, т.е. нито мъж, нито жена, а от тия, които по-рано били наричани вещици.
Впрочем преди революцията, тя била 20 години в каторга, клато углавен престъпник. За това
пише писателят Варлам Шаламов в книгата си „Кримски разкази“, Париж, 1982 г.
По времето на Парижката комуна, т.е. революцията от 1871 г. жените-комунарки се занимавали
с разстрели на свещенници.
Има снимка направена на 24 май 1871 г, в разгара на тази революция, наречена Парижката
комуна.
На нея разстрелват свещенници а главната роля в разстрела играят жени, по-точно, същите
вещици, които били изгаряни през средните векове.
Ето още една известна революционерка Роза Землячка. С моминско име Залкинд.
По последни данни, Роза Землячка-Залкинд, заедно с унгарския евреин Бела Кун (Арон Коган)
и евреина-чекист Фелдман, в 1920 г разсреляли в Крим около 100 000 души.
Черно море тогава почервеняло от руска кръв. Излиза че Землячка е още една съвременна
Есфир, но тогава „разстреляли“ 75 000 души.
Да вземем още една крупна революционерка Александра Михайловна Колонтай. Моминско
име Демонтович.
Дъщеря на царски генерал. Потомствена дворянка от стар род. Първата жена – народен комисар
на СССР, а от 1923 г – първата жена посланник на СССР в Швеция.
Тя била роднина на поета Игор Северянин, а това е вече не е добре, защото Северянин бил явен
психопат.
В личните си спомени, Колонтай сама пише, че в нейното кръщелно свидетелство е посочено,
че е било кръстено момче, Александър: „Деня и часа – всичко е вярно, само че това не бях аз,
не беше момиче, а момче.“
Какво ще кажете“ Пак същата история, като с Маруска Никифоровна, т.е. Александра Колонтай
също не е била жена, а хермафродит,
Цялата тази тъмна история, тя се опитва да обясни с това, че свещенникът, попълнил
свидетелството бил пиян, но на 16 годипна възраст, Александра Колонтай станала болшевичка.
Т.е. още на 16 години имала безпорядък не само под полата си, но и в главата си.
На 18 години Александра Колонтай се омъжва за своя втори братовчед Владимир Колонтай,
въпреки, че родителите и на двамата били категорично против този брак. Това било
кръвосмешение.
Православната църква забранява браковете до 6-то коляно, а тук било в 3-то.
В добавка на това. се оказва, че бащата на жениха бил пратен от царските власти в Кавказ, т.е.
бил бунтар. Бил възпитаван от своята майка. Разбито семейство.
Скоро този брак се разпаднал и след това Колонтай се отдала на свободна любов, на теорията
на „чашата с вода“ (това е от книгата „Любовта на трудовите пчели“) и на провала
съжителствала с революционните матроси.
Тогава тя била на 40, а матросите – на по 20 години...
- Григорий Петрович, казвате, че жените са по-склонни към психични болести, но не
трябва ли тук да има равенство?
- Някога и аз миослех така. Отдавна се интересувам от този въпрос – има ли го това
равенство. По-късно, след като прехвърлих много материали и отчети за психичните болести,
намерих факти, ясно показващи, че жените са предразположени към психически болести
повече от мъжете.
- Може би заради това, че жените живеят 10 години по-дълго от мъжете? Както в
Съветския съюз, така и в Америка?
- В тази област много е трудно да се добереш до истината. Проучих цял вагон книги
по този въпрос. И за психически болести и за полови извращения и трябва да кажа, че почти
всички психиатри говорят много внимателно за това, а за някои неща от тях просто няма да
узнаете нищо.
Понякога една фраза, един факт, намираш в една книга, а втори факт – в друга. Само от
няколко

38
книги може да получите по-малко ясна картина. Защо?
Да, защото ако психиатрите говорят истината, ще загубят всичките си пациенти, нали
психичесвките болести, като правило, са нелечими. Ето защо психиатрите говорят
полуистини...
Отдавна се заинтересувах от въпроса при кого психическите болести са повече – при мъжете
или при жените.
Отговор на него намерих в списанието «Modern Maturity» от декември 1985 г. Американската
статистика твърди, че в САЩ домовете за душевноболни жени са 3 пъти повече от тези за
мъже.
Изглежда, че жените боледуват повече от психични болести от мъжете и това е сериозен
проблем.
Например, живели сте със жена си 20 или 30 години, имате вече няколко деца от нея и
изведнаж, на 50 годишна възраст, жена ви започва да полудява и попада в лудница.
Какво можете да очаквате от такава жена от гледна точка на бъдещето на децата ви, и на
вашето собствено?
Можете ли да се видите в ролята на пенсионер, работил цял живот и даващ на практика цялата
си пенсия за парализираната си луда жена, която трябва да бъде в специален дом?
В книгата на знаменития психиатър Август Форел „Половия въпрос“ е написано:
„Когато жената по време на съвкупление, е в горна позиция, това официално се счита за грях“.
Това е лошо и от гледна точка на медицината. Това е един от признаците на тези жени, с които
трябва да се внимава.
Започва се с такава малка невинна грешка и често се свършва с психични болести и лудница.
Впрочем, престоят на човек в такова заведение струва минимум 20 000 долара за година.
Разберете ме правилно – от това, че жената от време на време е в горна позиция, или прави
орален секс – от това нито нейната, нито вашата генетика няма да пострада и да се промени.
Най-често тези ваши упражнения са резултат от промиването на мозъка ви от дегенеративната
пропаганда в средствата за масова информация.
Обаче, ако без тези шегички, вече не може да се поддържат нормални полови отношения,
тогава това е един от признаците на вашето дегенеративно замърсяване.
Това дегенеративно замърсяване е било отдавна във вас и само е чакало случай, за да се прояви
чрез всичките тези фокуси.
И така, На основата на приведения материал, вие вече сте забелязали, че във френската
поговорка „шерше ла фам“ има голяма част истина и апостолите и отците на църквата, които
по-горе цитирахме, са били прави.
Следва само да се уточни и добави, че става дума не за всички жени, а за оборотните жени,
жените-вещици.
Именно тях е имал предвид свети Киприян, когато казвал: „Жената – това е инструмент, който
дяволът използва, за да овладее душите ни.“
Какво да правим? Д-р Кинси, в своята статистика, казва направо, че половината жени, по-точно
52%, се занимават с орален секс, което означава подтисната, или латентна хомосексуалност.
Зад това се крият психически болести, всякакви проблематични деца, разводи и т.н.
Така, че – какво да правим? Нали Инквизицията вече от 200 години е прекратила
профилактичната си дейност, а да се разстрелят половината жени не би било възможно...
Изходът е един – треябва да се научим да заобикаляме това зло, а за тази цел, трябва да се
научим да го виждаме. Трябва добре да го познаваме. Трябва добре да познаваме признаците,
които издават дегенетатите и изродените.
А тук ще ни помогне изучаването на третата фаза на дегенерацията, която се проявява чрез
някои физически деформации на човешкия оранизъм, например, кривогледството.
Та на кривогледите и рижите, още във времената на Петър Първи, не им позволявали да бъдат
свидетели, понеже „Бог бележи измамника.“
- Тук можем да отнесем също и „заешката уста“, „вълчата паст“ и това, което в
средните векове са наричали „печатът на дявола“ – родилните петна...
- Да, да, да. И „заешката уста“ и „вълчата паст“ и родилните петна, но не малките,
Които ги има, на практика, всеки човек, а големите, по размер, над този на вишна и
нечувствителни на болка.
Изобщо, всички даформации на организма, но задължително такива по рождение.
39
За такива хора е писал Ф.М.Достоевски. Всичките му романи са пълни със „сухоръки“, „куци“,
„странни хора“.
Кривогледите.
И така, да се заемам с кривогледството.
От край време се счита, че това е лош признак, признак за „лошо око“. Ето ви и примери:
Писателят Хенрих Ибсен бил кривоглед и очите му били различни: едното малко, а другото,
голямо. Той бил мазохист и постоянно държал на бюрото си скорпион в стъклен буркан.
Избягал от дома си на 15 години, а на 61 години са влюбил в 19 годишна девойка на име
Емилия Бордач.
Чудак, но тъй като бил известен писател, творчеството му оказвало голямо влияние на
общественото мнение. Но, бил мазохост, а какво е това писател-мазохист?
Той избира от окръжаващото го общество всякакви негативни мазохистични елементи и ги
поднася на всички, като болест на даденото общество, което, по негово мнение, отдавна е време
да бъде сменено по революционен път...
Тук отново има аналогия с нашия Достоевски. Очите на Достоевски също били разноцветни и с
различен размер и той също е бил мазохист. С какво започва той творчеството си?
Първото му известно произведение е романът „Бедни хора“, т.е. започва творчеството си с
разпространение на различни нещастия, за които, като правило, в крайна сметка, са си виновни
самите мазохисти.
Те винаги търсят своето щастие в нещастието, а Достоевски обвинява на него обществото – ето,
вижте кой е виновен. Царят е виновен! Обществото е виновно! А всъщност, като правило,
виновни са героите-мазохисти, радващото ги нещастие, самите писатели-мазохисти.
Да вземем друга трагедия – унищожението на семейството Романови. Неотдавна гледах
американския филм „Николай и Александра“ и там главният убиец на Романови, евреинът
Янкел Юровски, бил показан като силно кривоглед.
Този Юровски бил тогава началник на Екатериненбургското ЧК и собственоръчно застрелял
император Николай II и младия наследник. Филмът беше направен от евреи, но честни евреи.
Обаче, с всичките тези хора трябва да сме много, много внимателни и в никакъв случай да не
бързаме с изводите.
Работата е там, че бионегативните хора могат да бъдат добри, лоши и мерзки.
Например, ако Янкел Юровски е бил, така да се каже, лош кривоглед, мерзък убиец и
политически престъпник, то друг един евреин, бившят член на Синедриона, хулител на Христа
и гонител на християните, апостол Павел, също бил кривоглед, но добър кривоглед,
положителен кривоглед.
Всички знаете колко много църкви с имената Петър и Павел са построени по целия свят. Това е
същият апостол Павел, който по-късно станал един от най-енергичните проповедници на
християнството.
Информацията, че апостол Павел е бил кривоглед, взех от книгата на Ноел Гард „От Джонатан
до Жид‘, Ню Йорк, 1964 г.(Виж също Ланге-Ейхбаум, „Гений, безумие и слава“, Мюнхен, 1956
г.)
Следващият кривоглед в моя списък е знаменитият шпионин Ким Филби.
Имало цяла плеяда шпиони, които са се добрали до най-високи постове в английското
разузнаване, а после се оказало, че са били хомосексуалисти и съветски шпиони.
За работата си, те получаваха тогава едновременно британски и съветски ордени.
- А Ким Филби отговарял също и за координацията на антикомунистическата работа
на британското и съветското разузнаване...
- Да, Тогава те са работели в британското реазузнаване, коордионирали работата на
английското и американското разузнаване и разбира се, предавали всичко където трябва.
Впрочем, в същото това време, в първата половина на 50-те години, аз също се занимавах с
антикомунистическа работа и постоянно летях над съветската територия в Западен Берлин,
рискувайки живота си, а в същото време на върха на американското и британското разузнаване
са били съветски шпиони..
Е, как да се работи при такива условия?
Как е възможно в такива условия да се бориш с комунизма? И аз плюх, в края на краищата, на
тази работа, измих си ръцете и отидох да работя като електроинженер.
Така, Ким Филби бил първо шпионин, второ педераст, трето кривоглед и четвърто заек.

40
Всичко. Впрочем, в първия си брак той бил женен за австрийска еврейка.
А ето моите лични наблюдения сред хората, които познавам. В Америка живея вече 33 години
и имам доста познати.
Майката на една приятелка на жена ми, Зента Августовна, беше съвсем кривогледа. Често съм
бил в дома им и тя винаги е била много добър човек и готвеше прекрасно.
Като че ли нейното кривогледство не е от значение, обаче, нейната дъщеря, Людочка Баженова,
която познавах от 29 години, когато достигна 30 годишна възраст, заболя от шизофрения.
Нейната шизофрения се оказа не толкова тежка, че да изпратят Людочка в лудница, но толкова
сериозна, че тя не можеше повече да работи, въпреки, че тогава работеше в радио „Свобода“ в
Ню Йорк, където шизофренията беше нещо обикновено...
И така, на 30 годишна възраст, Людочка Баженова се оказа луда извън лудницата.
Американските власти решиха, че ще им е по-евтино да и плащат „велфер“ (вид държавна
издръжка), отколкото да я държат в дом за психично болни и от тогава, Людочка, вече 25
години, живее на „велфер“.
Лежи денем и нощем в постелята и пуши, но ако случайно я срещнете на улицата, нищо няма
да забележите, нищо няма да видите. Такива в Америка са 35 милиона. А майка ѝ беще
кривогледа...
- Ако се изразим с езика на висшата социология, кривогледството, това една от
патологичните деформации на организма, признак на посления стадий на израждане ли е?
- Да. Това е един от външните признаци на израждането. Така, Людочка я познавах от
20 години и тя винаги се е въздържала от какъвто и да е контакт с мъже. За лесбийство не съм
сигурен, но за това че тя беше светска монахиня, това е вярно.
Ето още един интересен кривоглед. Дисидент от третата емиграция – Тумерман.
Помня венаж, на първа страница на „Ново руско слово“ имаше негова фотография, на която
той, облечен с раирана дреха (концлагеристки костюм?) се качва по стълбата на самолет, за да
отлети за Израел.
Той беще кривоглед и страшно уродлив. В Москва е бил дресьор на кучета. Изглежда че е бил
психично болен, защото не е вършил никаква друга работа там, освен да чисти на кучетата.
А баща му бил известен професор по математика. Бащата птофесор, а синът чисти лайната на
кучетата. В Израел не се задържал и дошъл в Ню Йорк. И как е завършило всичко това?
Завършило с убийство. Кривогледият и уродлив Тумерман убил своя партньор, нещо там не
поделили, за нещо спорели. И сега този дисидент лежи в американски демократичен затвор.
Едно от най-трагичните събития в руската история е дуелът и смъртта на Пушкин. А го
погубила в някаква степен собствената му жена.
Тя била кривогледа той сам я наричал „моята кривогледа мадона“. И сестрата на жена му,
Александра също била кривогледа.
Ето ви народната поличба за лошо око, която носи само нещастие.
Кривогледа жена, кривогледа сестра, флирт с педераста Дантес, метална ризница, облечена от
този педераст на дуела и в резултат – смъртта на Пушкин. Така, че поличбата се оказала вярна.
Всички познавате поета Маяковски, но него го открил и буквално го направил известен
кривогледият евреин Давид Бурлюк, художник-футурист т.е. слабоумен.
В емиграция в САЩ, той издавал списание, в което на всяка страница крещял: читатели,
почитайте ме! В смисъл прекланяйте се пред мен, пред слабоумника-футурист.
Явна неудовлетворена мания за величие. И така, Давид Бурлюк бил кривоглед, а Маяковски
свършил със самоубийство. В „Ново руско слово“ и сега величаят Давид Бурлюк като баща на
руския футуризъм.
Още еди чудак в литературата и философията – Жан-Пол Сартр. Той също бил кривоглед,
макар, че казват че това било резултат от болест, но това са обичайните глупости.
Всичко това са вродени дефекти, дефекти, които не са много добри и за това, тука винаги им
идват на помощ глупостите.
С какво се занимавал кривогледият Жан-Пол Сартр? Възхвалявал проститутките: едва ли не
най-честните жени, това са проститутките.
Въпреки, че хвалел проститутките, аз се съмнявам, че сам се е възползвал от тях, защото Сартр
бил не само кривоглед, но и изобщо някакъв ненормалник.
Най-близката му приятелка е била известната лесбийка Симон дьо Бувоар и той дружил с нея
през половината от живота си, така че, едва ли той сам е бил нормален.

41
Следващият известен кривоглед е философът Виктор Франк, син на философа Семьон Франк,
изгонен от СССР през 1922 г. заедно с фолософа Бердяев.
За Виктор Франк е било известно, че е бил открит педераст, макар и тогава женен за някакаква
испанка, имал дете от нея, но после се развел. Той открито се е занимавал с педерасдтия и
пропаганда в радио „Свобода“ в Мюнхен.
Когато за първи път попаднах на фронта на психологическата война, бях пресен бежанец от
Съветския Съюз, или както тогава ни наричаха, следвоенен емигрант.
И ето, всичките тези стари революционери, стари пропагандисти, като Виктор Франк се
интересуваха тогава от такива новаци и ни душеха от краката до главата, за да ни употребят по
някакъв начин с пропагандна цел за ББС, Гласът на Америка, или на Радио Свобода.
Помня как се срещах с Виктор в ресторант във Франкфурт, а и до тогава ми беше неприятно,
как един човек гледа с едното си око на една страна, а с другото – на друга.
Човек се чувства много неудобно. Не знаеш в кое око да го гледаш, въобще, неприятно
усещане.
Ето ви още един кривоглед, евреин и педераст, известен масон – Виктор Франк.
Президентът на САЩ, Хари Соломон Труман, също бил кривоглед, а дъщеря му била уродлива,
но се омъжила за хубавичък евреин, един от главните редактори на „Ню Йорк Таймс“.
Прекрасният руски поет Николай Гумильов също бил кривоглед. Той, обаче, се гордеел с това и
даже говорел, че това е божи знак, за специални хора.
Виждате, че и той завършил зле – бил разстрелян. Бил женен за поетеса и синът му също бил
кривоглед ( и риж). Пряко потвърждение, че всичко това е наследствено.
Освен Достоевски, който бил с разноцветни очи, същото било и с Александър Македонски. Не
е кривогледство, но това също се включва в лошите очи.
Интересното тук е, че и двамата били епилептици, а епилепсията е сериозно нещо и е включена
към сериозните нервни заболявания.
- В древния свят епилепсията е давала право на свещенничество.
- Да, тя така и се нарича, свята болест. Впрочем Ал.Македонски е бил педераст,
неговият брат бил пълен идиот. Изобщо, много трудно е да се намери гений без брат-идиот.
- Петър Първи също имал брат-идиот. И синът му също бил идиот.
- Да. Впрочем не само Александър Македонски, който преобърнал целия античен
свят
с краката нагоре, но и неговият баща, Филип Македонски, също бил педераст. Хубавичко
семейство, нали?
При мен е записано, че Александър Македонски имал не само разноцветни очи, и едното му
око е било леко накриво. Пак кривогледство, както при Ленин.
А какво се крие зад това? Властови комплекс. Без него нямаше да има нито Александър
Македонски, нито Ленин...
Впрочем, Бертрам Волф, известният троцкист, пише, че и другарят Троцки бил леко кривоглед,
брата на Ленин, също, както и самият Ленин.
Когато американците започнаха психологическата война със Съветския съюз, на първо място се
разшаваха дисидентите.
Един от първите дисиденти беше Андрей Синявски, известен също като Абрам Терц. Той
издаваше книгите си чрез западните журналисти, докато не го затвориха.
Оказва се, че той, първо е бил полуевреин, второ, кривоглед и трето, риж. Това научих от един
от бившите дисиденти, разкаял се грешник, лежал заедно със Синявски.
В Съветския съюз и до сега възхваляват декабристите, тези предвестници на „руската свобода.“
Техен вожд бил Пестел, който, първо е бил масон, а второ, кривоглед.
Това пише Борис Башилов в своята книга „Масоните и заговорът на декабристите“.
Така, че знакът на кривогледството и въобще лошия поглед, се потвърждава от много примери,
както в семеен план, така и в голямата политика.
Мнозина навятно си спомнят известната картина „Княгиня Тараканова“. Петропавловската
крепост, наводнение, от прозореца тече вода, плъховете бягат и бедната княгиня Тараканова,
спасявайки се, се е качила на кревата.
Когато бях малък, много ми беше жал за тази княгиня Тараканова, загиваща сред плъхове.
Оказа се, обаче, че това не е била някаква княгиня, а просто авантюристка-самозванка, която
играла важна роля в международната политика по онова време. Манипулиурали са я за борба

42
против царска Русия.
Та, княгиня Тараканова също се оказа кривогледа. Както се казва – криво око, крива душа. И до
къде е стигнала? Стигнала до руска княгиня. До руския трон.
На кого може да му дойде това на ум? Пак намирисва на мания за величие, като външен
признак имаме кривогледство.
Всички сте чували за художника-модернист Марк Шагал. Евреин, гений. Евреите са го
възхвалили до самите небеса.
Неговите цапаници, тази подигравка с Божия свят, ги излагали във всички престижни музеи, но
Бог вече го бил наказал.
Дъщеря му била абсолютно кривогледа. А ако тя има кривогледство, значи, че и душата и е
крива...
Обикновено това е признак на всякакви там психични болести. Това го знам от една моя
позната, която е развеждала по Москва тази кривогледа Ида Шагал.
А ето и един забавен пример от моя личен опит. Веднаж, мои добри приятели ме поканиха на
гости и когато пристигнах, еди от гостите тутакси подскочи към мен и каза:
„Вие в своите книги много пишете за кривогледите. Вижте ме, аз също съм кривоглед.“
Виждах го за пътви път, но почувствах, че той явно напира на скандал. Аз, като цяло, съм
мирен човек, не обичам скандалите и затова веднага се опитах да прехвърля разговора на
мирни релси.
Тогава му отговорих. че това още нищо не означава. Има лоши кривогледи, има и добри...
Сам ми кажете, апостол Павел добър човек ли е бил, или лош? А той също е бил клривоглед.
Даже ще ви дам един съвет, ако ви досаждат за кривогледството ви, отговаряйте че и апостол
Павел също е бил кривоглед. След това, той се поуспокои.
Известният бунтар, вожда на хусистите, Ян Жижка (1360-1426) също е бил кривоглед, а той
опустушил цяла Бохемия.
Той е бил народен вожд, бунтар, революционер, като нашите Стенка Разин или Емелка
Пугачьов.
Това научаваме от речника на Павленков.
Император Нерон, който е казал: „Жалко, че римският народ няма една глава, за да я отсека с
един удар“, също бил кривоглед.
Той е подпалил Рим, и по време на пожара, се развличал, като свирил на лютня. В римската
история той е един от най-зловещите императори, един от най-големите подлеци.
Явно луд, за което пишат много римски историци и педераст. Като в аритметиката: две плюс
две четири, външният признак - кривогледство.
Източник - д-р Лоран, в книгата си „Затворнически свят“ от серията „Юридическа
библиотека“.
Героинята от романа „Възнесение“ на Толстой, Катя Маслова, също е била кривогледа. Толстой
пише: „Тя кривила око към ухото“. Дали Толстой си е измислил това? Едва ли. Всички тези
неща, той отдавна ги познавал добре.
Иван Бунин, нобеловият лауреат, направо е наричал Ленин кривоглед. Вижте книжката на
Бунин „Под сърпа и чука“, Канада, 1875 г.
Впрочем, за Ленин, той бил не само кривоглед, но и риж и имал дефект на речта. Жена му,
Крупская, също била рижа.

Рижите
- Нека сега да се заемем с рижите и да проверим дяволския легион по следващия
признак на израждане – червената коса.
Неотдавна евреите вдигнаха шум по целия свят и дадоха Нобелова награда на поета Йосиф
Бродски. Човек спорен и аз мисля, че Нобеловата награда му е дадена само по политически
съображения, като по-нанатъчно развитие на психологическата война. При вас той бил
малоумен, а при нас се оказва гений.
Та, Йосиф Бродски, също риж, а и поезията му е съответна: споменава Богородица, а после
римува името и с насилие над майка, а това вече е богохулство...
Следващият червенокос е нобеловият лауреат Александър Исаевич Солженицин.

43
Американското списание „Тайм“ съобщава на своите читатели, че Йосиф Бродски и
Александът Солженицин са червенокоси.
Те и двамата са нобелови лауреати, но спорни лауреати, и двамата са пророци, но такива, които
не признават в родината им и които ги гонят.
От себе си, бих добавил, че те и двамата са недоносчета.
- Да, Солженицин... Трябваше да се досетим. Да напише толкова томове за руската
революция, за гражданската война, за съветсклите лагери – и нито дума за ролята на
дегенератите, нито дума за ролята на евреите, нито дума за изродените – за това се иска умение.
- Да, и се намери такъв умел човек. Да продължим, обаче, нашия списък с
червенокоси.
Червенокоса е била еврейката мадам Лупеску, тя е една Марго Волф, възлюбена на румънския
крал, заради която, се твърди, че той се е отказал от престола. Някаква еврейка от улицата и до
къде достига? До румънския престол. Тя била тогава на 25 години, а краля – почти на 60. Фарс
комедия, но заради нея румънският крал загубил престола.
А ето и добрият наш познат, Йося Сталин. Оказва се, че майка му е била червенокоса, което
много рядко се среща при грузинците, но много често – при евреите.
А кого родила тази рижа мамичка? Да, изтинско адско изчадие. Същата е историята и с
дъщерята на Сталин. Светлана Алилуева също била рижа. И синът му, Василий, също.
Ябълката не пада далече от дървото.
- Григорий Петрович, вие споменахте, че Йоската също е бил сухорък и имал
срастнали пръсти на краката?
- Да, да, да. Всичко това е вярно. А руският народ плати за играта на този кавказки
полуевреин, този риж дегенерат, с милиони човешки жертви.
- Освен това срещу него имало обвинения в хомосексуалност и също го е теглело към
свещенничеството...
- Да. Ако познавате законите на висшата социолология, всичко това ще ви е ясно като
две и две четири, като таблицата за умножение.
За хомосексуалността на Сталин е писал още моят бивш колега по психологическа война и
член на президиума на радио Свобода – Дон Левин в книгата си „Престъпленията на Сталин“.
Този стар евреин сам е бил крупен революционер и едва ли не, приятел на Ленин, така, че той е
знаещ човек. Та, Левин направо е написал, че Сталин на млади години е бил хомосексуалист и
натягал някакъв си там арменец...
Впрочем,същото било и с Хитлер. На млади години Хитлер също е бил хомосексуалист, но
когато дошъл на власт, започнал да гони хомосексуалистите в концлагер.
Старият евреин Дон Левин пише, че същото било и при Сталин. Аз мисля, че това е била
причината да го изгонят от семинарията.
Официално се счита, че са го изгонили за революционна работа, но аз смятам, че няма да лошо
историците да проверят добре точно за какво са го изгонили.
Следващият известен риж е Тамерлан. На времето той разрушил половината Русия. Бил е риж,
нещо, което рядко се среща при азиатците (има останали коси в гроба му).
Освен това Тамерман бил и куц... и сухорък – дясната му ръка не се сгъвала в лакътя -
срастване на костите.
Следващият риж в моя списък е членът на Държавната дума от фракцията на болшевиките,
Роман Малиновски. Заедно с това, той бил главният провокатор в обкръжението на Ленин.
Агент на царската охрана. Следял за разселените малолетни, а разселението на малолетните
винаги е свързано с подтисната, или латантна хомосексуалност. Та, Малиновски също бил риж.
Поетсата Белла Ахмадулина, пътвата жена на поета Евгений Евтушенко, също била
червенокоса.
Самият Евтушенко е спорен и противен. И което е интересно – толкова противен, че даже
своите, евреите, не го обичат и оплюват. Защото е бил двуличник, истински хамелеон, който
искал да угоди на всички.
Още един риж. Куц и заек, анархист-максималист от революционна Одеса – инженер Белий.
По-късно – спекулант-милионер, а още по-късно – председател на Одеския революционен съд
на ЧК.
Масов убиец. Но посвоему талантлив човек. Наистина, той използвал таланта си не там, където
трябва – в ЧК не са влизали добри хора.
Следващият риж е маркиз Лафает. В Америка, на практика, във всеки голям град има улица на

44
негово име. В Ню Йорк също има, а в Париж има цял център – Галери дьо Лафает.
Оказва се, че маркиз Лафает бил известен революционер. Той учил отначало във Франция, а
после, по времето на американската революция, отишъл в Америка и станал там доста известен.
Та, този революционен маркиз бил също риж.
Още един червенокоско – писателят Борис Олшански, автор на книгата „Ние идваме от Изток“
Добре го познавах, защото той пишеше в моето списание „Свобода“.
Той беше евреин, нещо, което скриваше, беше ярко риж и едновременно имаше заешка уста,
която също криеше под червените си мустаци.
Заешката уста е един от най-ярките признаци за израждане. Понякога я зашиват в детството и
вместо нея на устната остава малък белег.
Олшански бил съветски лейтенант, който заедно с една германка избягал в Западна Германия, а
после се добрал да Америка и се заселил във Вашингон.
Имал деца, но децата му не можели да ходят, а пълзели по пода и при това, ядели като кучета
от купа.
Той упреквал за това жена си, а тя му казвала: „Виж сина ми от първия брак (той живеел заедно
с тях) Павел е прекрасно дете, съвсем нормално даже талантливо, така, че тези двама кретени
са заради теб.“
Трябва да кажем, че тя е била права – децата му били истински кретени, които даже не биха
държали в американско семейство, а биха ги дали в специален дом.
В резултат на всички скандали, в 1957 г, Борис избягал от Америка, а по-точно, се върнал в
Съветския съюз. В това време, нормален човек не би направил това.
По това време, това е било, едва ли не, самоубийство, избягал съветски офицер да се върне от
САЩ . Скоро след пристигането му в Съветския съюз, жена му получила от него писмо:
„Изпрати ми в пакет старите панталони и старото палто...“
Министър-председателят на Англия, Уинстън Чърчил също е бил риж, но на стари години
оплешивял и не му останали рижи коси.
Той също имал немалки нещастия в семейството. Едната му дъщеря завършила живота си със
самоубийство, втората била тежка алкохоличка, която постоянно била аресувана от полицията.
Както и при нашия вожд Леонид Илич Брежнев. И синът и дъщерята са позор за бащата.
Следващият риж в моя списък е цар Иван Грозни. Имал червена брада. За това пише
сериозният американски вестник „Ню Йорк Таймс“ а академик Всеволод Николаев, във вестник
„Ново руско слово“ от 12.06.1977 г, уточнява, че Иван Грозни бил не просто риж, а ярко
червен. Спорна личност, а колко хора е убил – трудно е да се преброи...
Впрочем, Малюха Скуратов, главният палач на Иван Грозни, също бил риж. Баща му влезъл
във Волколамския манастир, където ден и нощ се молел заради греховете на рижия си син. И
така – и Малюха Скуратов и Иван Грозни били рижи, а наоколо им текли реки от кръв.
Самозванецът Гришка Отрепьов също бил риж. За това пишат историците Костомаров и
Соловьов.
Библейският цар Давид бил риж и педераст. Това го пише известният писател Ван Луун.
Книгите му са издавани в Америка в милионни тиражи. Цар Давид бил също много агресивен.
Той бил овчарче-педераст и по някакъв начин проникнал в царския дворец. Синът на
тогавашния цар също бил педераст и овчарчето Давид и царският син малко се поразвличали.
Това е описано в Библията.
Кристина Килер, известната проститутка, заради която подал оставка военният монистър на
Англия Профумо, също била червенокоса.
Този евреин министър спял с рижата проститутка Кристина Килер, която, както се оказало, в
същото време спяла и със съветския военно-морски аташе Иванов.
Шпионаж, военен министър и военно-морски аташе – всичко било омешано в постелята на тази
рижа проститутка.
Вече казахме, че Ленин е бил риж и неговата жена, Крупская също била рижа. Но, оказва се, и
възлюбената на Ленин, Инес Арманд, също е била червенокоса. И най-големият предател в
обкръжението на Ленин, Малиновски, също бил риж.
За това, такъв сериозен изследовател, като проф. Пассони, в книгата си „Ленин“ казва направо,
че партията на болшевиките може да се нарече партия на червенокосите.
А професор Пассони е сериозен авторитет. Той е бил политически директор на университета
Гувер по въпросите на войната, мира и революцията където щателно се изучавали всички тези

45
неща, за които говорим сега с вас.
Още една червенокоса възлюбена – тази на Маяковски, Лилия Брик. За нея пише в мемоарите
си Виктор Школовски. Тя била нещастната любов на Маяковски.
Той се самоубил още млад, а Брик – на стари години.
Ето ви рижи, които носят нещастие. Всичко това са външни признаци на бионегатива, на
израждането и вие трябва добре да го знаете, за да не се захванете по погрешка с този
бионегатив и после да съжалявате цял живот.
Да се върнем към библията. И така цар Давид бил риж педераст, Йонатан и е бил негов
любовник, а последният имал син, куц с двата крака...
Във всички книги на Достоевски е пълно с куци и сухоръки. Той също добре познавал това и
добре ги е виждал.
Вождът на анархистите във Франция, ръководителят на безпоредиците от 1968 г. които едва не
доведоха до свалянето на президента Дьо Гол, евреина Данаил Кон-Бендит е бил риж и даже
прякорът му бил Рижият Дени.
После, него го изпратили от Франция в Западна Германия. Както се полага на анархист, той
обичал да устройва всякакви фокуси.
Например, един от най-святите паметници на Париж е Вечният огън под Триумфалната арка.
Това е паметник на незнайния воин, загинал за честта и величието на Франция. Рижият Дени
пък се изпикал на този огън.
Ето защо, не трябва да се пречи на органите на реда да бъдат по-внимателни с рижите членове
на обществото ни.
- Т.е. такива хора трябва да се контролират. Най-малко – да се поставят на отчет.
- Да. Впрочем, китайските бандити ги наричали хунзи. В превод от китайски, това е
„с
рижа брада“, т.е. китайците наричали бандитите си рижавобради, а коренът на целия този
бандитизъм е агресивност, агресивна хомосексуалност.
Френската кралица Мария Антоанета, жена на крал Людовик XVI, била червенокоса. Отсекли и
главата на гилотината. Първо на мъжа и, после - и на нея също.
Английската кралица Елизабет I (Елизабет Велика) била червенокоса и царувала 44 години.
Никога не се е омъжвала. Имала железен характер... Обезглавила Мария Стюарт...
Виждате – и тук не всичко е в ред. Каква е тази кралица, която никога не се е омъжвала и имала
мъжки характер и червена коса?
Езра Паунд, до Втората световна война , се считал за най-добрия поет на Америка, а след
войната, го обявили за антисемит, тъй като, по радиото в Рим говорил не това, което трябва.
След войната, го сложили в желязна клетка и го изпратили в Америка, където бил 13 години в
лудница във Вашингтон. Поетът Езра Паунд също бил риж.
Юда Искариотски, същият, който предал Исус Христос, също, според преданието, е бил риж.
Един от най-големите предатели в човешката история...
Основателят на американския Клуб на червенокосите, Стив Дъглас, претворил в живопта тази
идея на Конан Дойл, казва, че рижи са били следните велики хора: Нерон, Наполеон, Хенрих
VIII, Уинстън Чърчил, еврейката Сара Бернар, известна френска драматична актриса...
Освен това, известен риж бил и Марк Твен – добър писател, душа и веселяк. Но в края на
живота си, на този веселяк му станало скучно и започнал да си пише със самия дявол. Напълно
сериозно.
А двете му дъщери се омъжили за евреи, станали алкохолички и завършили живота си със
самоубийство.
Вождът на американската революция, Джордж Вашингтон, също бил риж. Обърнете внимание
– вождът на съветската революция, Ленин – също.
Пак виждаме определена закономерност. Освен това, Вашингтон е бил крупен масон, а това
означава, че бил педераст. Впрочем, и друг известен американски революционер, Томас
Джеферсън, също бил риж.
В руската литература риж е бил известният писател-декадент Василий Василевич Розанов. Той
пише сам за това в книгата си „Избрано“ 1956 г, Ню Йорк.
Той бил типичен декадент и написал много объркани неща. Това е типично за такива хора
навсякъде.
Днес хвали евреите, а утре ги ругае. Днес хвали Бога, а утре – дявола. Човекът е бил доста
объркан и животът му завършил печално...

46
Вече споменахме д-р Лоран и неговата много интересна книга „Затворнически свят“. Лоран бил
затворнически лекар в Париж и дълги години е наблюдавал обитателите на затворническия
свят. Ето цитат от неговата книга: „Всички рижи, в своята съвкупност представляват развъдник
на крадци и убийци“.
А генерал Краснов, в своята книга „От двуглавия орел към червеното знаме“, пише: Не
напразно народът казва: „Риж, червен – опасен човек“
Още един крупен риж – император Фридрих I Барбароса. Думата барбароса означава рижа
брада.
Когато Хитлер планирал нападението срещу Съветския съюз в 1941 г, той нарекъл плана си
„План Барбароса“
Нарочно повтарям някои неща. Никога не пречи да се проверят фактите чрез два-три различни
източника.
Например, в „Книга на списъците“ на Давид Вахлечински, Ню йорк, 1977 г, е даден още един
„Списък на известните рижи“
В този списък срещаме нашите стари познати: Сара Бернар, Уинстън Чърчил, но има и нови –
известният английски революционер Оливър Кромуел. Този, който пролял много кръв в
Англия...
По-нататък следва писателят Синклер Луис, Наполеон, Нерон – така, че източниците са
различни, но казват едно и също.
А ето и още една нова – библейската Саломе, която съблазнила своя баща, който същвременно
бил и неин чичо – цар Ирод, с помоща на стриптийз, прикрит като танц и искала от цар Ирод
главата на Йоан Кръстител. Т.е. тази рижа садистка е била просто една светска проститутка.
Слава Богу, че понякога сред рижите се срещат и добри хора. Оказва се, че риж е бил и Уилям
Шекспир – най-големият гений на английската литература. Риж бил и драматурга Бърнард
Шоу, двусмислен човек, макар че много харесвам неговия „Пигмалион“.
Американската певица, червенокосата Бевърли Силс (с истинска фамилия Силверщайн“),
еврейка от Бруклин, била прима в Метрополитен опера.
Семейният ѝ живот е бил напълно нещастен. Синът ѝ бил дебил. Това е по-малката степен на
кретинизма, различна от пълен идиот.
Още един добър риж – художникът Тициан. Душица, гений, прекрасен художник. Няма
правило без изключения, но изключенията само потвърждават правилото.
А ето и още един риж агресор – английският крал Вилелм Завоевателя. Много кръв е пролял
този завоевател...
- Ван Гог, май, също бил риж.
- Може би. В моя списък още го няма, но пък Максим Горки, „буревестника на
революцията“ е там.
Това знаем от спомените на нобеловия лауреат Иван Бунин. Изданието „Заря“, 1975 г.
Този риж буревестник се оказа голям чудак. На 35 години той осиновил 19 годишно момче,
евреин, роден брат на Яков Свредлов – крупния революционер.
Питаме се защо на брата на толкова значим революционер му е трябвало да бъде осиновен от
Максим Горки. Да, просто са били двама педерасти. Те винаги правят така.
Такава е и историята с убиеца на Пушкин, Дантес. Той на 25 години е бил осиновен от
холандския посланник Луи Гекерн, богат барон. Дантес също бил барон, но беден.
Така, старият богат педераст осиновява младия беден педераст, а след това те плетат интрига, в
резултат на която педераста Дантес убива гордостта на руската нация – Александър Сергеевич
Пушкин.
- Казват, че на дуела, Дантес е бил с метална ризница.
- Да, и Дантес и неговият миньон, барон Гекерн, били мошенници. Гекерн е
поръчал ризницата за своя любовник т.е. това не е било дуел, а убийство.
И така, завършвайки серията на рижите, трябва да отбележим, че Петър Първи далече не е бил
глупак и познавал много добре своите братя-изродени.
Навярно за това и е издал този специален указ, в който се казва, че на кривогледите и рижите се
забранява да свидетелстват в съда. Понеже Бог бележи измамника.
Куците
А сега, нека да разгледаме още един характерен признак за дегенерация – вродената куцота.
Напомням ви, че всички тези външни признаци ще ви помогнат да различите кандидатите за

47
„почетния“ библейски легион на различните бесове и бесни.
Съвкупността от 5-6 дегенеративни признака ще ви помогне да разпознаете потенциалния
орденоносец-легионер, а да определите какъв точно е той, добър, лош, или мерзък, за това ще
говорим в друга лекция.
За да можем някак си да контролираме тази вековна болест на човечеството, за да извършваме
профилактика на това масово и опасно явление, трябва много добре да го познаваме.
Опитният лекар, по някои характерни външни признаци, може достатъчно точно да определи
много вътрешни болести, да постави правилната диагноза и да определи лечението.
Така и ние с вас анализираме и изучаваме характерните външни признаци на дегенерация,
защото всичко това много често е свързано с ненормална психика, садизъм, хомосексуалност и
властови комплекс.
Всички тези признаци – кривогледи, куци, рижи, често се преплитат един с друг и се допълват с
други дегенеративни признаци.
И така, вождът на болшевиките, Ленин, бил риж, а вождът на меншевиките, Юлий Мартов-
Цедербаум, бил куц.
И той също лъгал, че в детството, гледачката му го увредила, и за това е куц. В действителност,
той бил куц по рождение.
Ходил с дълга коса, като жена, а неговата сестра – обратно, подстригвала се като момче.
Цялото семейство Цедербаум изцяло се състояло от революционери.
След революцията, Мартов и сестра му, Лидия Осиповна Дан (Дан също е един от крупните
революционери), Ленин изпратил в чужбина. Останалите членове на семейството станали
жертва на ЧК.
А в историята на руската революция, Мартов-Цедербаум бил номер 2, след Ленин. Общо, в
семейството на Мартов имало 11 братя и сестри и всички те били революционери, т.е. цялото
семейство било дегенеративно.
Ето и още един куц – Николай Ежов, началник на НКВД. За това пише Надежда Манделщам в
книгата си „Спомени“. Както си спомняте, Ежов командваше великата чистка.
Първата жена – нобелов лауреат, Зелма Лагерлеф, също била куца. Щом като е получила
наградата, значи е била повече, или по-малко талантлива, щом като е била куца, това означава,
че не е била съвсем нормална.
Проверих – оказа се, че била стара мома. Мисля, че на нормална жена куцотата не би
попречила да се омъжи. Работата тук не е в куцотата, а в някои други неща.
Ето и още един куц – княз Пьотър Владимирович Долгоруков. Това е този същият куц
педераст, който е написал подлата фалшификация – диплом „Орден на рогоносеца“, която
станала прична за дуела и смъртта на Пушкин.
Т.е. Пушкин бил убит от шайка педерасти, включваща барон Гекерн, барон Дантес и княз
Долгоруков.
По-нататък в моя списък е Вера Александрова, жената на Соломон Шварц. За нея ние вече
говорихме. Редактор на издателство Чехов. Тя била куца, революционерка и дъщеря на
свещенник.
Още една революционна куца – известната Роза Люксембург, куцата и изкривена еврейка-
комунистка.
Рихард Зорге, един от най-известните съветски шпиони, също бил куц. За работата му в Япония
му била дадена златната звезда на Герой на Съветския съюз.
Малка подробност – дядото на Рихард Зорге е бил секретар на Карл Маркс, а тъй като Маркс е
бил педераст, то едва ли би взел нормален човек за секретар.
Като правило, те вземат своите братята-масони, а после на тези братя им се раждат куци
синове, които израстват като най-големите съветсли шпиони.
Следващият куц в моя списък е Вилхелм Дъглас – най-кретенския и най-негативния от всички
членове на Върховния съд на САЩ, този същият Върховен съд, който защитава интересите на
престъпниците и напълно игнорира техните жертви.
Та, този член имал полуизсъхнали крака.
Нашият риж приятел Тамерлан бил, освен това и куц. „Започнал кариерата си с обикновен
бандитизъм. Той бил по-жесток от Чингис хан. Жестокостта му преминаваше в садизъм“ – това
пише Каратеев в книгата си „Юнаците се събудиха“.
А ето и данни от личните ми наблюдения сред мои познати.

48
Първият мъж на Маша Андреева Трегубова беше куц. От този брак, тя имаше дъщеря, която, на
16 годишна възраст завърши живота си със самоубийство.
При това и Маша и дъщеря и бяха красавици. Тя се самоубила в скаутски лагер. Нещастна
любов.
Но каква била тази любов – към момче, или към момиче? Цялото им семейство беше с
проблеми и куцият мъж е само един от външните признаци на тези проблеми.
Нашият известен батко Махно, анархист и бунтар, също се оказва, че е бил куц. Този куц дявол
е изиграл голяма роля в гражданската война.
Още един куц – министърът на отбраната и представител на Индия в Обединените нации,
Кришна Менон.
Една от най-противните личности в Обединените нации. Той също бил куц. Много
отрицателна личност.
Известният писател Съмърсет Моъм е бил куц и хомосексуалист. Главния герой на романа му
„Бреме на човешките страсти“ също е куц, имал конско стъпало, а майка му умряла при
раждането на второто дете, което се оказло мъртвородено.
Моъм умрял на 91 годишна възраст и завещал милионите си на своя секретар Ален Фирле, ( с
когото се събрали, когато Моъм бил на 60, а секретарят му – около 30), въпреки, че била още
жива дъщерята на Моъм.
Талейран, министърът на външните работи на Наполеон, също боил куц хомосексуалист.
Конско стъпало, както при Гьобелс. Имал силно сексуално влечение към Наполеон, т.е. бил
латентен хомо. Това пише докторът по психиатрия Ланге-Ейхбаум.
Йосиф Гьобелс. Чертъртевреин, куц, конско стъпало.
Убиецът на Киров – Леонид Николаев, заради когото, започнала Великата чистка, бил куц –
конско стъпало. Бил също и епилептик.Син на алкохолик.
Терористът Петров, убил началника на петербургската охрана Карпов, бил куц и изкривен есер-
революционер.
А ето и още един известен куц от Библията. След нощна битка с Бог – Йехова, Яков окуцял.
Вижте Битие, 32:24-29. След тази борба, му дали името Израел, което означава борещ се с Бога.
Еврейският антисемит Адолф Айхман, когото обесили в Израел, също бил куц. Това го пише
началникът на американското разузнаване Джон Донован в книгата си „Айхман“.
Казват, че последните думи на Айхман на ешафода били „Бесете, бесете... жидовете ще станат с
един по-малко“.
Нашият велик поет Лермонтов също леко понакуцвал. Загинал при дуел с Мартинов. Така,че
сред куците се срещат както доби, така и лоши хора.
- Мартинов, изглежда е бил евреин. Във филма „Лермонтов“ ясно се произнася
еврейското му средно име и даже се показва семейният му герб. На този семеен герб се виждат
3 звезди на Давид.
- Може би, може би...
Известният английски поет Байрон бил 100% куц – конско ходило. Като Гьобелс. Бидейки
женен той извършвал кръвосмешение със сестра си.
Станал скандал и на лорд Байрон се наложило бързо да избяга от Англия. Всичко това дало
отражение върху творчеството му. Има даже такава дума – байронизъм.
Интересно е това, че Лермонтов е бил последовател на Байрон. Те и двамата били талантливи и
двамата завършили зле. И двамата са били куци – Байрон, на 100%, а Лермонтов накуцвал.
Придворната дама на императрицата, Вирубова, също била куца и какво са правили по нощите
насаме с императрицата, един бог знае...
Още един „герой на нашето време“, алкохолик и педераст, Борис Пастернак, когото на запад
превъзнасят до небето и даже му дадоха Нобелова награда. Той също бил куц. По време на
Първата световна война, даже не го взели в армията по тази причина.
В книгата на проф. Крафт Ебинг „Сексуална патология“ се казва, че при някои ненормални
мъже се среща фетишизъм към женските уродства.
Това е, когато на мъжа му харесват само уродливи жени, а именно – куци, кривогледи и т.н.
Всичко това ще намерите у Достоевски, особено в неговите „Бесове“.
Повтарям, нашият умник Достоевски познавал всичко това много добре и добре го е видял. И
за нас няма да е лошо да видим и знаем всичко това.
Защо ни е нужно да го знаем? Защо днес говорим толкова подробно за това? Защото от

49
всичките тези неща, нормалният човек може здраво да се изгори.
Когато бях на 32 години и ухажвах Наташа Меир, тя беше много красива млада жена. Тогава
едва не се ожених за нея, но слава Богу, Бог ме възпря.
Така, тази красавица Меир имаше леля, сестра на майка и. Тази леля беше абсолютно куца и
имаше изкривен гръбнак. Тази жена имаше кривогледа дъщеря.
Тогава, това го запомних – някак необичайно, все-пак - в това време още на знаех тези
тънкости.
Наташа Меир тогава ме уверяваше, че тя била руска дворянка, а се оказа, че не била дворянка, а
лесбийка. И не рускиня, а полуеврейка.
Щях да се омотам тогава, като сляпо коте, но повтарям – благодаря на Бога, че ме предпази.
Затова, завършвайки днешната лекция, ще направим някои изводи.
Ние анализирахме няколко серии физически деформации на човешкото тяло, които се явяват
характерни външни признаци на дявола на дегенерацията.
Както сами се убедихте, в повечето случаи, носители на тези признаци са хора от бионегативен
тип.
Дадох ви също и примери на добри хора, но те са само около 10%, а 90% са бионегативни,
отрицателни хора.
Така, че и народната поличба за „лошия поглед“ и указа на Петър Първи за рижите и
кривогледите – всичко това се потвърждава от жизнения опит. Такива хора винаги носят
нещастие и на околните и на самите себе си.
Работата е там че външните деформации, като правило, вървят ръка за ръка с психическите
болести, така да се каже, деформация на душата, които е доста по- трудно да бъдат забелязани
от външните, като кривогледство, куцота и рижавост.
Ако още веднаж внимателно прочетете конспекта на тази лекция и внимателно се вгледате в
обкръжаващите ви хора, сами ще видите пряката връзка между дегенерацията и тези признаци.
В личния живот, познаването на тези закономерности ще помогне на всеки да избегне трагични
и непоправими грешки, които после ще плащате цял живот...
В обществения живот също ще бъде от полза да се знае всичко това, за да се разкриват и
неутрализират отрано всички тези революционери, психопати, садисти, мазохисти и прочее
бесове – куците, кривогледите и избраните...
Не се отчайвайте, ако те са много, а запомнете златната формула „Дяволът е склонен към
самоунищожение.“
За вас остава само навреме да го разпознаете и да не се вкарате сами в поредната дегенеративна
месомелачка. Сега ще ви е по-леко да избегнете това, след като вече знаете как Бог бележи
измамника“.

Глава 4. Ако Бог поиска да накаже някого, му отнема разума

В днешната лекция ще продължим анализа на трите съставни части на процеса на дегенерация,

т.е. анализа на това, което в Библията наричат „дърво на злото“ и което, съгласно висшата
социология има три основни разклонения – половите извращения, психичесите болести и
различните вродени деформации на тялото.
Днес ще се спрем на втория стадий на дегенерацията и ще започнем нашата лекция с
психическите болести.
При това, за да не ни заподозре никой в марксистко-ленински предубеждения, ще се постарая
да се позовавм на неутрални източници.
И така, големият Ню Йоркски вестник Дейли Нюз, в статията „Психическите болести са
заплаха за САЩ“, ни казва:
„... в многомилионен Ню Йорк всеки четвърти човек страда от една, или друга форма на
невроза, или има видими отклонения от психическата норма... 55% от болничните легла в САЩ
са заети от психичноболни.
В психиатричните заведения днес се намират 750 000 души а през временна хоспитализация са
преминали още 10 млн. От 12 деца, които се раждат сега, едно или е болно от психическа
50
болест, или ще заболее в течение на живота си.“
Обърнете внимание на тази фраза - в течение на живота си, т.е. процесът на проявяване на
психическата болест обхваща целия живот на човека.
Например, някои деца вече се раждат психично ненормални. В Америка има даже специален
термин „плачещо дете“ – дете, което постоянно, денем и нощем, безпричинно плаче.
Майката често знае, защо е това, че всичко това е наказание за греховете ѝ. Тя го разбира много
добре, но никога не би ви го казала...
Нормалното дете, от първия ден на своя живот се усмихва, смее се и при него, като правило,
не са наблюдават никакви безпричинни капризи и безпричинен плач.
Ако бионегативното дете се роди благополучно, то в по-нататъчния му живот го чакат още
няколко критични периода на изпитания.
Първият критичен период е половото съзряване, или възрастта, в която в организма на детето
започва една хормонална революция. Обикновено това става на възраст 13-16 години. Често
съм наблюдавал тази революция сред децата на моите познати. Добро семейство, син на 12
години, добро момче, свири на пиано, слуша мама и татко и те се гордеят с него...
А на 16 години това момче изведнаж се превръща в хипи. Пуска си коса до раменете, облича се
като просяк, лъже родителите си и пуши наркотици... Бащата и майката са в ужас – какво да
правят?
Когато, в началото на 60 те години, в Америка стана сексуалната революция, по-точно
хомосексуалната революция, в резултат, се появи цял клас подрастващи хипита, които не
знаеха какво искат и какво да правят със себе си в този живот.
Да се учат - не искаха, да работят – също. Пушеха наркотици, лъжеха родителите си и бягаха от
къщи.
При това, те се обединяваха и своего рода шайки, които сами наричаха комуни. Интересно,
хипитата, отпадъка на обществото, също употребяваха думата комуна.
Често тогава питаха американските психиатри и психолози що за явление е това, какви са тези
хипита? И ето, веднаж един честен нпсихиатър даде ясно определение на този проблем:
„Хипитата, това са подрастващи със сериозни сексуални проблеми“.
Характерно е това, че този лекар-психиатър помолил да не споменават името му.
- Америка е свободна страна, от какво се е боял?
- В това е работата – от какво се е боял...
Тук работата е, мисля, в това, че макар и да е казал истината, ако подопечните му узнаят името
му, той ще загуби всичките си пациети.
Нали, като правило, психическите болести са нелечими, т.е. той не може да излекува
пациентите си... тогава защо да ходи някой при такъв психиатър?
И така, първият опасен период, това е хормоналната революция по време на половото
съзряване на детето.
Това е онзи период, в който могат да се появят всякакви психо-сексуални проблеми и за
околните става ясно с невъоръжено око, че даденият човек има някакви аномалии в психиката.
Вторият опасен период – хормоналната революция по време на бременността. Специалистите
знаят, че някои жени, именно в този период, и особено след раждането, могат да посегнат на
живота си.
Добре ми е известно това явление, за съжаление, от личен опит. Живеейки вече тук, в Америка,
аз узнах от познати в Новочеркаск, че първата ми любов, Леночка Берко, след напълно
благополучно раждане на второто си дете, завършила живота си със самоубийство.
Имала тежка следродилна депресия и се обесила.
Трети опасен период – това е хормоналната революция по време на климактериума. Смята се,
че от 10 жени, 2 заболяват от климактерично слабоумие.
Но тук трябва да направим следното уточнение: като правило, заболяват само жени с латентна
или подтисната хомосексуалност, т.е. тези които са практикували орален секс с вродена
склонност към това, а такива, според американската статистика са 52%.
И така, от 10 жени, 5 минетчийки, а 2 от тях заболяват от климактерично слабоумие, това
означава, че 40%, т.е. почти всяка втора родена минетчийка, в климактериума заболява от
климактерично слабоумие и много често това завършва с грозен и мъчителен за мъжа развод.
Работата е в това, че в жената, заболяла от климактерично безумие, като правило, се появява
патологическа ненавист към мъжа.

51
Тя е могла да живее добре с мъжа си 25 години, да му народи деца, но като настъпи
климактериума, тази жена изведнаж става истинска Мегера (една от ериниите, олицетворение
на гнева и отмъстителността в гръцката митология), започва да ненавижда мъжа си и всичко
това, като правило, завършва с развод.
Затова, ако познавате разведени жени, които са живели с нормален мъж по 10,20,30 години, а
после, във възрастта на климактериума, изведнаж, са се развели с него, може да сте сигурни, че
това са минетчийки по рождение.
- Но днес оралният секс в Америка се счита за обикновенно явление. Той вече не е
грях...
- Да, според статистиката на д-р Кинси, сред брачните двойки в САЩ, той се
практикува от 52% от жените и 54% от мъжете. Така ненормалното вече става норма.
Подчертавам още веднаж – не оралният секс причинява психическите болести, а психическите
болести в началните стадии се проявяват във вид на сексуални ненормалности.
Това е някаква латентна, т.е. спяща психическа болест и тя може да се появи в момент на стрес
на целия организъм в резултат на поредната хормонална революция. Както при половото
съзряване, така и периода на раждания, или в периода на климактерическото състояние.
И това не е просто логорея, както си мислят много хора, а желязна закономерност, т.е. даденият
човек е бил гнил още от рождение.
Затова, когато в периода на климактериума, в организма на жената става хормонална
революция, именно тогава всички ненормалности, които са били у нея в латентна или
подтисната форма, излизат наяве, във вид на така нареченото климактерично слабоумие.
Същото се отнася и за мъжете, но в много по-малка степен. При мъжете, обаче, това започва
около 10 години по-късно и като правило протича в по-мека форма.
Един добър пример – семейството на граф Лев Николаевич Толстой. Той сам и неговата жена
на стари години, явно заболели от климактерично слабоумие.
Ако прочетете неговата биография, ще изпаднете в ужас: граф Толстой ту криел от себе си
оръжие, за да не се застреля, ту криел от себе си въжета, за да не се обеси.
Жена му пък се щурала ту с отрова, ту с пистолет и не знаела да се отрови, или да се
застреля.Луда къща!
А, за да разберете всичко това по-добре, трябва да си спомните, че в своите дневници, Лев
Толстой, на 23 години, направо е записал, че никога не е обичал жените, но затова пък, често се
влюбвак в мъже, тогава не знаейки още думата педерастия.
Виждате – в младостта невинен запис в дневника, а на стари години – психична болест във вид
на климактерично слабоумие.
Сега, след това кратко встъпление, се надявам, че вече по-добре разбирате израза „ще е болен
през целия си живот“ от статията „Психичните болести са заплаха за САЩ“.
Добре, тогава нека продължим.
„Всяка година в психиатричните клиники в САЩ се приемат 250 000 нови пациенти и около
100 000 се приемат повторно.“
Това е интересно. Общо постъпват 350 000 и 100 000, т.е. една трета, попадат в лудница
повторно.
В същото време се казва, че в САЩ се извършват 17 000 самоубийства на година.
В Америка даже е прието, ако някой се опита да се самоубие, задължително да го проверяват в
психиатрично заведение.
Подобна била историята с нашия известен писател-дисидент Владимир Максимов, който днес е
главен редактор на главното дисидентско списание „Континент“ в Париж.
Първата му книга „Седемте дни на сътворението“, на практика, е описание отвътре на дом за
луди. Главното действащо лице в нея е самият Максимов.
Той се опитва да свърши със самоубийство, защото жена му му казала, че не е дееспособен.
Или е бил импотентен, или е бил стерилен или нещо друго... А как самият Максимов ни
разказва цялата история?
Не той е виновен, а обществото. То е толкова лошо, че го е довело до такъв живот. Всичко това,
разбира се, са глупости.
Впрочем, в Париж Максимов е бил известен с абсолютния си алкохолизъм... Не мислете, че
алкохолизмът е проблем само на Съветския съюз.
В Америка, например има 4 милиона пияници и още 4 милиона алкохолици. В тяхното число,

52
както виждате, попада и нащият писател В.Максимов.
Там имаше трима крупни дисидента-съчинители, и всичките те – алкохолици: Владимир
Максимов, Виктор Некрасов и бившият сталински лауреат и бард, Галич.
Този Галич, веднаж го слушах в Ню Йорк. Пееше с китара дисидентските си песни. Чисто
разочарование, всичко е лошо...
При това, изпее една песен посвири на китара, отпие няколо глътки от чашата с вода, след това
взема китарата и отново пее. На празната сцена до него стои малка масичка, а на нея – висока
чаша с вода.
До мен седеше една позната, която добре познава и Висоцки и цялата тази компания и ми казва:
„Какво, мислиш, че той пие от тази чаша? Това не е вода, а водка. Той е напълно болен
алкохолик, който и час не може без алкохол...“
Галич свършил зле: бил убит от електрически ток, когато бил във ваната и слушал радио.
Казват, че бил съвсем пиян, радиоприемникът паднал във водата и го убил електрическия ток.
Никой нормален човек не си играе във ваната с електроуреди. Психиатрите ще кажат –
комплекс за саморазрушение, подсъзнателен стремеж към самоубийство.
Днес в Америка, според статистиката, всеки втори брак завършва с развод. И в Съветския Съюз
също.
В големите градове, като Москва, Ленинград, Киев, също всеки втори брак завършва с развод.
За целия Съветски Съюз това е малко под 50%, но това е за сметка на малките градове и селата,
защото в провинцията, сред селяните всички ненормалности са по-малко от големите градове.
Първият брак на писателя Максимов също завършил с развод. Опитът за самоубийство,
алкохолизмът, разводът – всичко това са звена от една верига.
- Интересно, какво е мнението ви за Владимир Висоцки, Григорий Петрович?
- Моето мнение за Висоцки? От начало не го харесвах, заради дрезгавия му глас. Това
не е никакъв глас, а някаква истерична интонация – вик на посихопат и по-точно, вик на
дрезгав психопат.
Но после, когато няколко пъти слушах негови песни, някак си свикнах, дори ми се удаде да
разбера почти всички думи, които дрезгаво крещеше и трябва да отбележа, че думите му се
оказаха по-добри от неговия глас.
Явно популярността му се дължи именно на думите и бунтарското съдържание на неговите
песни.
Впрочем, жена му наскоро издаде в Париж биографична книга, в която доста подробно описва
семейния им живот.
Тя пише, че Висоцки не е бил просто алкохолик, а тежък алкохолик, абсолютно болен човек.
Няколко пъти се напивал до такава степен, че се налагало да го реанимират.
Пише също, че се заигравал с наркотиците, а комбинацията между алкохол и наркотици – това
е вече подсъзнателно самоубийство. Такива хора, като правило, не живеят дълго.
- И ето нещо интересно. Много хора считат, че в песните си, Висоцки е казвал самата
истина. Обаче никъде и никога не е казвал истината по еврейския въпрос. Обратно – даже се
шегувал с тази истина в няколко песни-пародии на тази тема...
- Вие много искате от него, та нали той е бил полуевреин по баща. Марина Влади,
вдовицата на Висоцки, е написала, че даже родният му баща-евреин го наричал подлец. Да, и
самата Марина не била цвете – големият им син бил наркоман и алкохолик...
- Интересно, щом този любител на истината се е родил от баща евреин, да беше изпял
и песен с покаяние.
След като сме направили толкова злини на Русия – на практика унищожихме руската религия и
култура, да не говорим за златния генофонд на руската нация – селячеството... Простете ни,
руски хора, ако разбира се, можете.
- Искате твърде много от евреите. Те просто не са способни на покаяние. Висша раса.
Божий народ...
- Но нали той е бил безстрашен любител на истината? Нали за нея бил готов да даде
живота си? В епитафията на Грифт за Висоцки се казва: „Ти си толкова велик, толкова правдив
– как да намеря думи? Главата ти се склони без да измениш на мечтата си. Не може да има две
различни мнения – ти си просто нашия съветски гений!“
- Не зная, не зная. Една от най-известните му песни са казва „Лов на вълци“ и на мен
ми се струва, че в тази песен, символично, като че ли говори за евреите. Впрочем, симпатиите
са му явно на страната на вълците.

53
Почти всички съветски дисиденти са били хора с психически болести. Затова в Съветския Съюз
отвориха за тях всички тези специални психични заведения.
Ако по времето на Сталин, такива хора просто ги разстрелваха или ги пращаха в концлагери,
където те скоро умираха, то, след смъртта на Сталин, бяха направени големи промени и като
резултат, всички тези болни елементи днес са преминали в настъпление нагло са надигнали
глава под формата на дисиденция.
И на властите им се наложи, за самоотбрана, вместо сталинските разстрели и лагери, да
откриват за тях лудници, т.е. специални психиатрични болници. Много от днешните дисиденти
вече са били в тях и много тепърва ше бъдат...
Да се върнем на статията във вестник „Дейли нюз“ „Психическите болести са заплаха за САЩ‘.
Тази статия завършва с твърдението, че в САЩ за година се извършват около 2 милиона
престъпления и значителна част от тези престъпления е свързана с психични нарушения в
престъпниците.
Нищо ново под слънцето... Бащата на научната криминалогия, Ламброзо, още в началото на
нашия век писал, че всички истински престъпници, т.е. престъпниците-рецидивисти, са, като
правило, психически ненормални.
В книгата „От Каин към Христос“, В.Н.Малов, САЩ, 1974 г, се казва: „В САЩ не скриват, че
около 20% от населението са душевноболни“.
Т.е. всеки пети американец, когото срещате на улицата е душевноболен. И вие, като правило,
нищо няма да забележите.
Ще ви дам пример от моя личен опит за това, колко е трудно да се разбере за това.
Някога, в 56-та година, моята жена имаше позната, Надя Мерзлякова. Тогава тя беше на 24
години и беше омъжена за унгарски евреин от тези бунтари, които в 1956 г организираха
унгарската революция.
След това, всички тези революционери избягаха на запад и еврейските организации в САЩ
тогава писаха, че 90% от тези бежанци били евреи.
Един от тези евреи-бежанци беше и евреинът Коган, мъжът на Надя, нещо, което тя старателно
криеше и казваше, че мъжът и е унгарец, с фамилия Кон.
Т.е. унгарският евреин, от Коган станал Кон, се опитал да направи поредната революция в
Унгария и когато тя се провалила, избягал в Америка.
Те тогава живееха в Бостън, където работеше Надя, а мъжът ѝ учеше в Харвардския
университет, при това – с нейните пари. Учил там... китайски език.
Унгарски евреин, дошъл в Америка и започнал да учи китайски език... Изглежда глупост,
абсурд, но днес той вече работи в „Гласът на Америка“ в китайския отдел.
Помага на американските евреи да разиграват китайската карта и да организират в Китай
поредната революция.
Впрочем, когато той още учеше, а Надя работеше, не само е живял напълно на издръжка на
жена си, но и купувал скъпи неща и ги пращал на майка си в Будапеща. Мебел, хладилник и др.
- А защо тя го е държала и търпяла всичко това?
- Аз я познавам много добре и мисля, че беше мазохистка, а всички мазохисти
търсят щастието си в нещастието.
Разбира се, никоя нормална жена не би се свързала с такъв използвач, а Надя живяла с него 5
години, въпреки, че Коган живеел за нейна сметка и я използвал.
Наистина, след това те се разведоха. Надя обяснила развода си с това, че той се оказал паразит,
но после станало ясно, че имали мъртвородено дете.
Така, че, изглежда, че не Надя оставила този паразит, а той нея –заради мъртвороденото дете.
Такива неща сред емиграцията се случват доста често.
- Да, Григорий Петрович. В Брайтън аз често съм слушал подобни истории за
работещи
руски жени, за които се женели новопристигнали съветски евреи-емигранти.
При това, мъжете-евреи, след пристигането си тук се занимавали дявол знае с какво – поезия,
драматургия, в общи линии, търсели себе си, а руските жени орали като коне.
Чувал съм, че няколко семейства са имали мъртвородени деца с последващи разводи. Доста
стандартна ситуация.
- Да, такива случаи има много. Ето ви още един пример. Веднаж ми звъни един от
моите читатели и ми иска съвет. Казва:

54
„Аз съм евреин, а жена ми е рускиня. Имахме вече две мъртвородени деца, но ние с жена ми
се обичаме и не желаем да се развеждаме. Жена ми е прочела всичките ви книги и буквално ви
се моли.
Аз също съм ги чел и те много ми харесват. Затова ви позвъних.Мислим си, дали да не
направим така, че жена ми да забременее от друг мъж. Вие описвате подобни случаи във
вашите книги.“
Виждам, че човека е в трудно положение и иска от мен съвет.
Доста дълго разговаряхме тогава по телефона и в края на краищата, учтиво му казах, че ми е
трудно да му дам съвет, защото, ако нещо отново не бъде както трябва, той ще обвини първо
мен.
„Вие трябва сами да решите какво да правите.“ – завърших разговора. Не можех да му кажа в
очите, че ако руската му жена живее щастливо с него, то и тя не е съвсем нормална. Разбирате
ме, нали?...
Така че, даже ако те сами решат да имат дете от абсолютно здрав селски момък, тъй като жена
му, изглежда, също е заразена от дегенеративността, те и в този случай ще бъде доста трудно да
разчитат на добра наследственост.
- Това от серията „Направено с пръсти“ ли е?
- Да. Колко такива примери знам... Но ето кое е интересно.Той ми се беше обадил от
болница, от болничното легло. Оказа се, че наскоро е катастрофирал с кола.
По време на нашия телефонен разговор, в мен се създаде впечатлението, че той е много нервен
човек и е катастрофирал именно в резултат на тази повишена нервност.
След три месеца той отново ми звъни и отново от болницата, където е в резултат на поредната
автомобилна катастрофа. Явно, това е по някакъв начин психясъл човек. И пак ми иска съвет.
Когато за втори път поговорих с него, добих впечатлението, че, вместо да отиде на лекар-
психиатър, което ще му струва доста скъпо, той, като един хитър евреин, решава да позвъни на
Климов и да получи безплатна консултация от този „опитен гой“... (гой – презрително название
на евреите към всички неевреи)
Но какъв съвет бих могъл да му дам? Положението му, макар и не безизходно, е много, много
тежко.
Приемните деца, а това би бил най-добрият изход за тях двамата, са една лотария. Особено в
мирно време.
По време на война или революция, при колективизация, на улиците се оказват много
безпризорни деца от нормални родители, които са загинали в цялата неразбория.
Но в мирно време, като правило, само редителите-дегенерати, алкохолици, наркомани, се
отказват от децата си. Тези деца се дават за осиновяване.
Още един пример, талантливата руска певица Галина Вишневская, омъжена за виолончелиста
Ростопович.
Галина Вишневская е рускиня от ленинградските бездомници. Бог и е дал великолепен глас и
всички данни на красива жена. Тя станала солистка и прима на операта на Болшой театър.
И там тя за първи път се омъжила за евреин. Тя също имала мъртвородено дете и бракът и се
разпаднал. Какво да прави по-нататък?
Бидейки вече на върха на обществото и известна певица и красавица, пред която се прекланяла
цяла Москва, т.е. когато тя вече е могла да избере за себе си който и да е жених, Вишневская
пак избира за мъж евреин - Ростопович.
От този пример може да се види още една закономерност на висшата социология – ако някоя
жена, рускиня или американка, е тръгнала с евреи, тя ще върви по този път до самата си смърт.
От Ростпович тя имала две дъщери. Когато семейството дошло в Ню Йорк, скоро имало сватби
и двете и дъщери се омъжили за американски евреи.
При това, за ортодоксални евреи, едва ли не за хасиди. За това навремето писа цялата
американска преса. Забележете, майката е тръгнала с евреи – първият мъж евреин, вторият мъж
евреин. Дъщерите, всъщност са полуеврейки.
Можеше да се омъжи за американец, или руснак, или италианец, но не. И двете и дъщери,
полуеврейки, се омъжили пак за евреи. Добре. Да им даде Бог здраве и щастие.
Обаче, след няколко години, един мой познат, който добре познава музикалния свят, ми звъни
и ми казва:
„Знаете ли какво става с дъщерите на Ростопович? Те се разведоха с мъжете си и станали
истински проклети пънкари-лесбийки.“

55
А пънкарите са същите, като хипитата, само, че по-лоши от тях. Ако хипитата не са напълно
луди, пънкарите са напълно. И точно такива пънкари-лесбийки станали двете дъщери на
Ростопович.
- Пънк, мисля, от английси означава отпадък.
- Да. Това е отпадъкът на обществото. Изродени хипита. Хипитата бяха от всякакъв
вид и отенък – и весели и глуповати, а пънкарите всички са садисти и мазохисти. Те нарочно се
обличат като дяволи. Чучула на греха...
Ето каква е съдбата на талантливата красавица Галина Вишневская.
Сега да продължим историята на моята позната Надя Мерзлякова, която, в края на краищата,
също се развела със своя мъж-евреин.
След развода, Надя стана светска монахиня, въпреки, че беше млада и доста симпатична.
Повече не се интересуваше от мъже и странеше от тях.
Но ето кое е интересното: Тя имаше майка, която, като човек, беше доста по-интересна от
своята дъщеря.
Ако Надя беше „ни риба, ни месо“ и ние я наричахме на шега Хладната Надя, майка и беше
много весела и жизнерадостна жена.
Когато бяха на вечеринка заедно майката и дъщерята, немладата и майка беше доста по-
интересна и като събеседник и като човек от тази 25 годишна старица.
И още нещо интересно. Надя беше омъжена за евреин, нещо, което тя старателно криеше, а
нейната майка беше страшна антисемитка, която постоянно ругаеше евреите и беше прочела на
практика всички антисемитски книги и брошури.
Обаче, на 65 годишна възраст, майката на Надя заболя от тежка психическа болест – това, което
обикновено се нарича старческо слабоумие, нещо от рода на болестта на Алцхаймер, т.е. загуба
на памет до такава степен, че човек престава да разпознава даже своите близки и роднини.
И още една гадост – и Надя и майка и бяха жени с много висок ръст, а това е лош признак.
Нормалният мъж, като правило, е по-висок от жената. Нормалната жена, като правило, е по-
ниска от мъжа. А те двете бяха с ръст по близо 2 метра.
Като правило, високият ръст у жената е признак на хомосексуалност от активен тип. Веднаж
отидох да я навестя, а тя, тази голяма жена, сяда до мен, но... не ме познава.
Познавахме се от 25 години, а тя изобщо не ме позна. Даже изрично я попитах дали ме познава
и тя ми отговори, не ви познавам. Изобщо, никого не познавам. И дъщеря си не познавам.
И все си повтаря своето, като че ли няма никой до нея. Заслушах се – тя, както преди, ругаеше
евреите! Забравила всичко – дъщеря си, мен, но да ругае евреите, не беше забравила.
Надя не успя тогава да вкара майка си в дом за психичноболни, защото майка и не буйстваше, а
да я вкара в дом за стари хора, който, на практика е дом за полулуди, тя не можеше да си
позволи.
Едногодишният престой за чвек там беше 25 000 долара, а нейната заплата беше 20 000.
Затова, на бедната Надя се наложи да държи своята луда майка при себе си, в къщи.
Отивайки на работа, Надя обикновено заключваше майка си в къщи, но тя понякога слизаше на
улицата по противопожарната стълба и отиваше да се разходи.
Няколко пъти се е случвало Надя да се прибере в къщи, а майка и да я няма, а пророрецът към
улицата – отворен. Това продължи няколко години...
Веднаж, майка и, заедно с три други такива старици, се качили на една кола и се отправили
някъде на гости.
Обаче, на аутобана се случила злополука – ударили се в друга кола. Стариците се отървали със
синини, но в другия автомобил имало сериозни увреждания – пострадали невинни хора.
„ Психическите болести са наследствени и семейни. Ако и двамата родители са болни от
шизофрения в каквато и да е степен, шансът децата да заболеят е 80 пъти повече от този за
нормалния човек.“ (Б.Карпман)
Както виждате, учените казват направо, че шизофренията е наследствена болест, но в
либералната преса всичко това постоянно се отрича.
Лично познавам едно семейство, в което има вече три поколения шизофреници. Бащата
работеше в радио „Свобода“, а майката имаше две деца от двама предишни мъже.
Първата дъщеря, още на 10 години беше ненормална, а на 16 влезе в лудница. Там скоро
забременяла от друг пациент и сега синът на тези двама луди е на 20 години.
Този син е също абсолютен шизофреник. Здрав младеж, но да работи изобщо не може.

56
Втората дъщеря отначало изглеждаше нормална. Омъжи се, роди дете от мъжа си, но на
възраст 25 години също полудя, т.е. и двете сестри се оказаха тежки шизофренички. Бащата, в
края на краищата избяга от това семейство и всички те, от 55-та година живеят държавна
издръжка.
Сега пресметнете колко това семейство е излязло на американските данъкоплатци. В него в
продължение на 33 години, три поколения от тези психично болни хора не работят, а живеят на
издръжка.
Освен това цялото семейство всяка година има правото да живее във вила, т.е. не само им
плащат за квартира в Ню Йорк, а им плащат и за вила, в която живеят три месеца в годината.
И кой плаща за всичко това? Обикновенният данъкоплатец, т.е. ние с вас.
Впрочем, това, че бащата работеше в радио „Свобода“ е напълно закономерно и логично,
защото радио „Свобода“ беше поредната рожба на Харвардския проект и там всичко се
основаваше на комплекса на латентната хомосексуалност на другаря Ленин. Най-добрите
евроамерикански социолози измислиха и построиха цялата псиологическа война, в това число и
пропагандата, на основата на комплекса на латентна хомосексуалност на другаря Ленин.
И така, бащата от радио „Свобода“, оказва се, бил вече третия ѝ мъж.
Първият ѝ мъж е бил украински националист, който бил разстрелян от НКВД през 30-те
години. От него тя имала едно дете. Тежък шизофреник.
Вторият ѝ мъж е бил разстрелян по време на окупацията на Киев от немците по същата тази
причина – украински национализъм. А немците унищожавали украинските националисти също
както НКВД.
Имала дете и от втория си мъж. И то се оказало лудо. Защо?
Защото крайният украински национализъм е своего рода психическа болест, както и всеки
болезнен национализъм.
Има нормален, здрав национализъм на нормалните хора, обаче, в хипербилизираната си форма,
той се превръща в болезнен национализъм, в дадения случай – украински.
Разстрелвала ги и съветската власт и немската. Ще попитате защо.
Погледнете децата им – и двете деца на тези националисти се оказали психично болни. Каква е
тук работата? Елементарен, ярко изразен властови комплекс.
Яркият украински националист иска да събори съществуващата власт, за да вземе властта и да
командва сам. Коренът на всичко това е, повтарям, болезненият властови комплекс, комплексът
на вожда и като резултат – три поколения шизофреници, наследници на ярките украински
националисти.
Ето още една интересна информация. На 8.11.1981 г вестниците съобщиха, че по улиците на
Ню Йорк са пуснати 50 000 „бивши“ психично болни, които се предполага, че не представляват
опасност за другите и себе си.
Трябва да отбележим, че в американските заведения за психично болни , като правило, държат
само хора, които представляват за тях самите, или за околните, повишена опасност, т.е.
потенциални убийци и самоубийци.
Когато полицията попадне на такива хора, ги праща на проверка в заведения за психично
болни.
Ако човекът е тих луд, т.е. не вреди на себе си и не заплашва другите, като правило, не го
затварят.
А тогава пуснали по улиците не само такива болни, но и наркомани, които са изкарали в
болниците курс на лечение и намиращите се там тежки алкохолици.
Пуснали ги, поради финансови затруднения на градския бюджет. Лекували ги известно време,
но като свършили парите, властите ги пуснали по улиците на Ню Йорк...
Близо до нас бяха ремонтирали стара 3-етажна сграда и настаниха в нея такива „бивши“ луди.
С какво това общежитие се различава от истинската лудница? Просто властите икономисват
пари.
В истинската лудница, пациентите са под ключ, с охрана, под лекарски надзор, а в този дом
вратите са винаги отворени, всеки може да влезе от улицата, да се разходи вътре, да поогледа,
ако му е иунтересно.
Същото и за неговите обитатели – когато им дойде на ум, могат да излязат, да се поразходят по
улиците. Населението на района изпадна в паника.
Върви жена с две деца, а към нея приближава луд. Не обръща внимание на светофара, минава
на червено... Скърцане на спирачки, вик...

57
А понякога, в лятната жега, те лежат на асфалта полуголи, и стават и пристъпват към
минувачите...
Добре. Това е в капиталистическа Америка. А какво е положението в Съверския съюз?
„Много хора не подозират, че само 10% от пациентите на психиатрите са на болнично лечение,
а 90% се лекуват амбулаторно, в психо-диспансер.“
Това го пише проф. Десятников. Пише също: „Всички тези видове нервно-психични
разстройства сега се лекуват с нови лекарства. Тези лакарства са от групите на големите и
малки успокоителни, а също така и антидепресанти.
Към тези случаи можем да отнесем също и някои пристъпи на периодична мигрена и така
наречените истерични болести на главата, които също се повтарят.“
Впрочем, относно периодичната мигрена. Трябва определено да се разграничава нормалното
главоболие, от което страдат много хора, особено жените, от злокачествената мигрена. Защото
те са хронични и нерядко са предвестник на психически болести.
Лично познавам семейство, в което и майката и две от трите и дъщери стадаха от хронична
мигрена. В крайна сметка двете дъщери се оказаха психично болни и се разведоха с мъжете си.
Обикновенните лекарства не помагат в такива случаи. Аспиринът, който помага на много
нормални хора, при мигрена практически на помага, а помага лечението с антидепресанти,
както и при случаите на скрита депресия.
А ето и информация за връзката между хипертонията (повишеното кръвно налягане) и
разстройството на нервната система.
Академик И.Е.Швацабая твърди: „Ситуацията, формулирана от Г.Ф.Ланг, остава непоклатима.
Той твърди, че това заболяване възниква вследствие пропукване регулярността на механизмите
на нервната система.“
Според науката, сега съществуват над 300 вида дегенеративни болести. Корените на всичко
това са в „дървото на злото“, в дегенеративната изроденост на отделния индивид.
Когато в Америка завеждат медицински картон на човек, задължително провеждат
допълнителнна малка анкета, в която има въпрос: „Имало ли е в семейството някой с хронично
главоболие?“
Т.е. не обикновено главоболие, да кажем от престояване на слънце, или преумора на работата, а
такова, при което човек губи напълно работоспособност и трябва да е на легло половин, или
цял ден и при това при закрити щори и завеси.
Т.е. главоболие, при което само абсолютния покой и режима на легло могат някакси да му
помогнат.
В тази анкета често дават пояснения, че такова главоболие е един от симптомите за възможни
по-сериозни болести.
В САЩ има 26 милиона американци над 65 годишна възраст и от тях половин милион страдат
от болестта на Алцаймер, т.е старческо слабоумие, съпроводено с, на практика, пълна загуба на
памет.
Аз вече ви дадох примера с почти пълната загуба на памет на майката на Надя Мерзлякова, а
ето ви и една история от холивудски филм, сниман, като че ли точно по темата, т.е. старческото
слабоумие.
Във филма е показана възрастна двойка, и двамата под 60 годишна възраст, състоятелни хора,
прекрасен дом във Флорида, изобщо живеят добър живот, но скоро жената заболява от
старческо слабоумие, престава да познава мъжа си, ходи безпаметна из къщи.
Търсят я, намират я, хващат я и я водят в къщи няколко пъти. След това, тя въобще никого не
познава, въпреки, че физически е съвсем здрава.
Мъжът и, който много я обича, не е в състояние да понесе всичко това. Прекарал е целия си
живот с нея и имат заедно добри деца.
Това с добрите деца си е нещо наследствено. Ако това се е случило с майка им на стари години,
то може да се случи същото и с децата. Мъжът се измъчва, виждайки всичко това.
В крайна сметка, мъжът решава, от любов към жена си, да прекрати нейното и своето мъчение,
като я убие. Още повече, че в редките мигове на просветление, жена му сама го е молила за
това.
Съдят го и му дават 5 години затвор. Всички му съчувстват – и съдиите и адвокатите – но все
пак го пращат в затвора. Положението, както виждате е безизходно и трагично.
А сега си спомнете, че такива семейства в САЩ са половин милион... Даже, ако от тази болест
заболява само единият от съпрузите, от това се мъчи цялото семейство.

58
Половин милион семейства изплащат греховете на младостта си, за незнанието на Висшата
социология, за „невинните“ импулси за орален секс.
Обърнете внимание на разликите в статистиката – много от тези неща не се регистрират,
фактите се скриват.
Например: „В 1983 г. около два и половина американци са заболели от Алцхаймер“. В предния
цитат бяха половин милион...
Болестта на Алцхаймер се характеризира с промяна на характера на пациента, загуба на памет,
безумие и ужасни преживявания за втория от съпрузите и близките.
По-рано се е считало, че съществува обикновено старческо слабоумие, но сега тази болест се
нарича болест на Алцхаймер, на немския лекар Алоис Алцхаймер, който я е открил в 1906
година.
Днес се смята, че причината за тази болест е дегенерация на мозъчните клетки, т.е. това е
болест на мозъка която не е свързана с нормалното човешко остаряване.

Болестта на Алцаймер е четвъртият убиец на населението в САЩ и от нея, през 1983 г, са

умрели около 120 000 души.
Това е нелечима болест и тя като правило, прогресира с възрастта. От нея са болни около 15%
от хората над 65 години, т.е. приблизително всеки шести американец. От нея може да се
заболее, както на 40, така и на 50 и 60 години. Тази болест се развива незабелязано, бавно, но
постоянно и неотменно. Понякога води до пълна лудост.
Типични симптоми са: загуба на памет, загуба на логическо мислене, неспособност да се
извършва даже съвсем обикновена работа.
Единственият начин да се разпознае със сигурност е да се изследва мозъка на болния, като
правило, вече след смъртта. Тази болест има ясно изразен наследствен характер, т.е. това е
наследствена дегенерация.
Нали помните историярта на Надя Мерзлякова? Майка ѝ полудяла, когато Надя е била на 32
години и както виждате, Надя също има големи шансове да заболее на стари години от тази
болест.
Тези неща трябва да се знаят добре, защото, знаейки всичко това, ще може да предсказвате
бъдещето на такива хора по-добре от всяка гадателка-циганка по гарите на Съветския съюз.
За това, аз също мога да предскажа бъдещето на Надя Мерзлякова. Разбира се, не на 100, а на
90%. Във Висшата социология никога не се твърди нещо на 100%, а винаги се говори за 90%.
Винаги има изключения, винаги има някакъв процент приемни деца, за които, само се мисли,
че са дегенерати...
Впрочем, говорейки за циганките-гадателки, се появява паралел с лекарите-психиатри. От
всички професии, най-много психически болести се падат именно на лекарите-психиатри.
И те се занимават с лечение на психически болните хора! Като че ли, тях ги влече към своята
собствена среда и те избират, като правило, професията на лекар-психиатър.
В списанието на задграничната руска православна църква, „Православна Русия“, брой 1626, на
стр.5 направо се казва:
„...от 32 000 психиатри-психолози в Америка (1/3 от всички психиатри-психолози в света),
всеки шести завършва живота си със самоубийство... 68% от разпитаните признали, че страдат
от една или друга форма на душевно разстройство...“
А ето и още един цитат по темата: „18 психиатрични болници в Пенсилвания били принудени
да наемат на работа лекари, страдащи от разстройство на нервната система.
В една от болниците 2/3 от лекарите сами имат сериозни психически заболявания. Полулуди
лекуват луди. Това е обикновено явление сред лекарите-психиатри.“
Същата история, като с циганките-гадателки. Клиентите на гадателките, обикновено са хора, не
съвсем нормални, неуравновесени и лековерни.
В наше време нито един здравомислещ нормален човек няма да отиде при гадателка да му
предскаже съдбата.
Когато неуравновесеният човек отива при гадателка, той, в нейно лице, среща подобен на себе
си човек, така да се каже, родствена душа.
Наистина, гадателката често може да се окаже просто хитър мошеник, който не вярва на
собствените си предсказания, а говори наслуки, за да изкара повече пари. Както, впрочем, и
някои лекари-психиатри.

59
Ако днес отворите Ню Йоркския вестник „Ново руско слово“, непременно ще намерите дузина
гадателки. Сестра Розана, сестра Мария и т.н.
Това, като правило, са еврейки от „третата вълна“, които просто си поработват за да живеят.
Една от тези гадателки, наистина не от третата, а от втората вълна на емиграцията, познавах
повече от 30 години. Да я наречем Женя.
И така, Женя беше полуеврейка лесбийка и няколко пъти беше в лежала в лудницата. Разказва
ми за всичко това, а на врата ѝ има християнски кръст, заедно със звездата на Давид.
Тогава я попитах: „Женя, а защо носиш два такива символа?“ Тя ми отговори: „Баща ми беше
евреин, а майка ми - рускиня.“ Тя се оказа не само гадателка, но и певица, въпреки, че
основната и професия беше професионален търтей.
Ако е регистрирана като психически болен човек, веднага ѝ дават държавна издръжка. И слава
Богу.
Така не е необходимо тя да бъде в лудница, което е значително по-евтино. И така, кара си тя на
държавна издръжка, записва някакви си там плочи, продава ги и едновременно с това гадае.
Можете да си представите какво отгадава.
В книгата на Робак „История на психиатрията“, е даден един цитат: „Шизофренията е резултат
от конфликт между мъжките и женските елементи в душата на човека.“
Т.е. тази същата латентна хомосексуалност, конфликтът между мъжкото и женско начало в
душата на човека и шизофренията, като резултат, е най-разпространената психическа болест.
Това казва евреинът Ото Ранк – известен психиатър и ученик на Фройд.
А ето и един забавен пример. Веднаж, на вечеринка, един мой познат руски психиатър ми
доказва че шизофренията е в резултат от слънчевите петна.
До мен седеше жена, която внимателно го слушаше и изваднаж казва:
„Вижте какви глупости говори този лекар-психиатър. В моето семейство има три поколения
шизофреници и аз добре знам от какво се получава това, а той ми говори за петната на
слънцето.“
- Изглежда, че това не е било глупост а умишлена дезинформация. Нали го е казвал
специалист.
- Да, специалист. С този психиатър сме стари познати. На времето, той прочете
всичките ми книги и кагато го попитах за мнението му, все-пак, нали е специалист, той ми каза:
“Всичко това са глупости, абсолютни глупости.“
Тогава го попитах в недоумение: „Но аз в книгите си цитирам най-известните психиатри и
учени. Вие не сте ли съгласен с тяхното мнение?“
Тогава той се наежи и отговори: „Да, така се получава, точно така се получава.“
Познавах няколко такива руски психиатри. При това, жената на един от тях се разведе с него и
след известно време се омъжи за друг лекар-психиатър.
Каква е тук работата? Каква е тази жена, която въпреки всичко я тегли към психиатри? Да,
всичко е много просто.
Изглежда, че тя е просто псипопатка, която ходи да се лекува при психиатри, а после ги жени за
себе си. С един не се разбрала, намерила втори, а има и още чакащи...
Същият д-р Робак пише по-нататък, че „шизофренията се счита не само за нелечима, но и за
прогресираща болест.“
Следваща информация: „Нервните заболявания вече заемат в цивилизованите страни, първо
място от причините за преждевременна смърт.
А д-р Норберт Кепе добавя: „Само 2% от пациентите на психиатричните клиники признават, че
са болни. Останалите 98% смятат, че са съвършенно здрави.
В болшинатвото от психично болните се наблюдава инверсия на ценностите. Те смятат злото за
добро, а доброто, за зло.“
Това той пише в книгата си за демонологията, в която психическите болести той приравнява с
учението за бесовете, Ню Йорк, 1984 г.
- Много интересно, първата степен на увреждането в човека, това е моралното
увреждане , при което хората не могат да направят разликата между добро и зло.
Впрочем, от моите познати,често съм чувал следния въпрос: „А кой е казал какво е добро и
какво е зло?“
- Да, с тях нищо не може да се направи. По-нататък, д-р Кепе пише: „Днес 77% от
пациентите, като цяло, се лекуват с химиотерапия.“

60
А това е същият метод на лечение, който прилагат в съветските лудници, обаче, в
емигрантската преса постоянно недоволстват, че съветските дисиденти, по политически
причини ги вкарват в лудници и им вливат в огромни количества аминазин.
Опитват се да предизвикат съчувствие в нормалния човек, че видите ли, бедните и невинни
дисиденти, лошите съветски лекари ги тъпчат с химикали, т.е. пропагандата се меси вече и в
медицината.
Когато попитах за това третия от моите познати руски лекари-психиатри, той ми отговори
следното:
„Тук, в Америка, ги лекуват със същите препарати, както и в Съветския съюз, само че, тук са с
различни имена.
Разликата е в дозите. Ние в Америка вкарваме доста по-големи дози, отколкото в Съветския
съюз. В САЩ дозировката е по-голяма.“
А в „Ново руско слово“ постоянно надават вик, че на невинните съветски дисиденти, борците
за правата на човека, „мъчениците на Сион“, несправедливо им наливат в големи дози всякакви
ужасни неща.
А в действителност, в Америка, в аналогични случаи, вливат още повече отколкото в Съветския
съюз.
- Григорий Петрович, в произведението си „Републиката“, Платон предупреждава,че
елементите на анархия в държавата започват винаги от поезията и музиката. Той препоръчва да
се наблюдават внимателно именно тези области.
Платон твърди също, че ако държавата навреме не установи анархистите в поезията и музиката,
анархията ще се прехвърли в сферата на законодателството и ще започне да разрушава
основите на държавата и тази държава, в края на краищата може да загине.
- Да, и ето ви пресен пример – съвсем наскоро дадоха Нобелова награда на Йосиф
Бродски. Евреин, поет, риж.
Всичко това са лоши признаци, но за нас по-важно е неговото творчество, а то е самата тази
анархия в поезията, за която говорите вие.
Същата история и с поета Пастернак, както и с поета Манделщам. Всичките трима – поети,
евреи, анархисти.
Вдовицата на Манделщам, в своите спомени, пише, че Осип бил психично болен човек,
няколко пъти даже е правил опити за самоубийство.
Впрочем Манделщам е бил протеже на Бухарин, който го покровителствал и даже го пращал в
правителствения санаториум в Крим.
А там, поетът Манделщам играл тенис с... Николай Ежов.
Същият Ежов, който проведе кървавата велика чистка и в крайна сметка, подписал и за
унищожението на партньора си по тенис, поета Манделщам. Пратили го после в концлагер,
където умрял.
Ето защо известният философ Платон, когото цитирахте, е казвал, че ако искате да имате
здрава държава трябва да изпратите в изгнание всички тези поети-анархисти зад пределите на
държавата.
- Изглежда Нобеловата награда за литература е станала вече нещо като „жълта
книжка“ – нормален човек днес не може да я получи.
Единстветото уважение остана към наградата за наука. Целият процес по присъждането
отдавна е попаднал в ръцете на братята-масони.
Може даже да се каже, че ако човек получава Нобелова награда за мир, или литература, на 90%
е гарантирано, че той е психопат, извратен и анархист, накратко, бионегативен човек.
- Да. Изглежда сте прав. Излизаме малко настрани от темата, но да кажем, че самият
Нобел никога не е бил женен.
Бидейки милионер и имайки голям избор на съпруги, той никога не е бил женен и не е имал
деца.
Изглежда, и на него в главата му имало ред, а в панталоните – безпорядък.
- Според висшата социология, той е бил „свят грешник“, защото не е имал деца?
- Да. Това несъмнено е плюс за него. Но аз мисля, че той не е бил просто изроден, а
партиен изроден, т.е. принадлежал към масонството.
Такъв голям човек, а и с толкова пари и да е на свобода? Непременно ще го хванат. Длъжни са
да го хванат.

61
 - Масонството на запад е като управляваща партия. Ако нямате членска книжка,
нищо
не ви е леко.
- Точно така. Масонството на запад е управляваща партия.
Когато преди смъртта си Нобел завещал всичките си капитали на нобеловия комитет, напълно е
взможно още тогава да са били заложени механизмите с които целия нобелов комитет да служи
на световното масонство и да е напълно в масонски ръце.
Впрочем, преди дни прочетох във вестника, че от известната лаборатория Бел-Лаб, където
някога е открит транзистора, са били подбрани и наградени с награди на американското научно
общество 13 водещи учени.
И това е съвсем умишлено. Сигнал – познавай нашите. Насила дърпат своите нагоре. Ако
видите този сигнал, числото 13, то момчетата са от нашите, свои.
Когато още започваше съветското дисидентство, заради Пастернак имаше голям шум, по-
точно, заради неговата Нобелова премия и изведнаж пред целия свят се изстреля:
„13 европейски интелектуалци протестират против несъгласието на Съветския съюз с
гениалността на Пастернак.“
Т.е. моментално 13 изродчета, под името „тринадесет европейски интелектуалци“ подписали
петиция в защита на Пастернак и я изпратили в Кремъл. Не 10, не 20, не 30, а точно 13!
Но да се върнем към химиотерапията, с която лекуват 77% от психично болните в САЩ и която
служи като своего рода усмирителна риза, т.е. ако по-рано, когато болните са започвали да
буйстват, им обличали обикновенна усмирителна риза, то сега, за да се успокоят, им вливат
сулфазин или аминазин.
И така, първият метод на лечение е химиотерапията. С нея лекуват 77% от пациентите в
лудниците на САЩ.
Вторият метод на лечение е електрошок. С него лекуват 15% от пациентите.
Третият метод е инсулинов шок. Този метод се прилага на 4% от пациентите.
Ето ви пример от моя личен опит. В началото на 50-те години, когато бях президент-
председател на Централното обединение на следвоенните емигранти в Мюнхен, вицепрезидент
ми беше Михаил Дзюба, на когото жена му беше немкиня.
Заради нея той беше избягал от източна в западна Германия. Скоро, обаче, жена му полудяла и
я лекували с такъв инсулинов шок.
Миша ходеше два пъти в седмицата в лудницата да посещава жена си, а после ни разказваше
какво е това нещо – страшни конвулсии, страшни потресения, както физически, така и духовни.
А после Миша ми призна под секрет, че жена му не е чиста немкиня, а полуеврейка и че
родната ѝ сестра, вече 15 години е в лудница...
- Впрочем, за евреите, Григорий Петрович. Като преглеждах картотеката ви, видях
интересно определение за еврейството.
На едно от картончета там беше подчертано, че евреите – това не е религия, не е раса, а че
евреите, това е болест.
Това определение ме заинтересува. Не бихте ли могли да се спрете на това по-подробно?
- Да. Такъв запис действително има в моята картотека. Интересното тук е това, че
източник на тази информация е честен евреин, който е чел всичките ми книги.
Бяхме с него в моя кабинет и беседвахме по всички тези теми и изведнаж, той много
поучително ми кказва: „Григорий Петрович, запомнете, евреите не са нация. Това не е народ.
Това е болест.“
- И излиза, че той сам е болен от тази болест?
- Лично аз, по време на познанството ни, не съм забелязал никаква патология у него.
Даже тогава си помислих, че е добър човек, макар и евреин.
Прочел всичките ми книги, приема ги, а това вече е добър признак. Помислих си, че не е
изключено той да е от приемниците, или неговите родители да са от тях, обаче, после се изясни,
че майка му умряла в лудница и той самият се оказа психично боолен човек...
- А ако човек не приема вашите книги?
- Ако човек не приема моите книги, това, преди всичко е симптом за това, че има
нечиста съвест. Именно духовна гнилота, а не биологическа.
Много изродени вече са прочели книгите ми и ми пишат стотици благодарствени писма.
Ако докторът ви е поставил диагноза рак, то само явен психопат ще му се сърди и обижда.

62
Нормалният човек ще каже благодаря и ще положи всички усилия, за да пребори по някакъв
начин тази болест.
Ще задава въпроси за смяна на диетата, на начина на живот, понякога ще са неободими и по-
сурови мерки от типа на химиотерапията или облъчване...
Но всичко това лекарят прави за спасението на пациента, желаейки да му помогне и само някой
абсолютно тъп или безсъвестен ще му се обиди.
- Григорий Петрович, вие говорехте, че по този въпрос трябва да сме много, много
внимателни.
Че спектърът на проблемите е много широк – от грешника, през нормалния човек, до светеца.
При това, вие даже казвахте, че има също „грешни светци“ и „святи грешници“.
- Точно в това е работата. Аз стигнах до такова заключение на основата на опита си в
многогодишното изучаване на тези проблеми, т.е. по пътя на практиката.
Сега гледам това добър човек ли е, или лош. Ако е добър, нищо повече не ме интересува. Както
се казва, папката се затваря и делото се прекратява.
Даже, ако човека сам казва: „Аз съм ненормален дегенерат“, смятам това за негова лична
работа, а моята е да изясня той добър ли е, или лош. По отношение на обществото, по
отношение на другите нормални хора.
Ако не правиш никому зло, ако, от социална гледна точка, си полезен за обществото човек,
всичките ти ненормалности са си твоя лична работа и ако мога да ти помогна със съвет,
непременно ще се постарая да го направя.
А когато човек е лош, когато вреди на обществото тогава е доста интересно да се поровим защо
той е лош, и защо вреди.
Именно в този случай се отваря папката и делото започва. Тогава започваме да изучаваме
историята на болестта му.
Да се делят хората на нормални и ненормални не е проста работа и се изисква голям опит и
събиране на обширна информнация.
По-добре, по-просто и по-евтино е да се определи дали човек е добър, или лош и да се
задейства механизма за изучаване историята на болестта само за лошите хора. Заради икономия
на средства, време и научни ресурси.
- Още един въпрос, Григорий Петрович. Вие имате доста странен акцент,
необикновенно произношение на някои думи. Не бихте ли могли да обясните от къде е това при
вас?
- Моят „странен акцент“ е южноруски говор. Аз произхождам от донските казаци, а в
Южна Русия се говори различно от Москва и Ленинград, както, впрочем и много други
области в огромната ни държава.
- Т.е. вие говорите на езика на Шолохов?
- С Шолохов сме съседи. В 1936 г. когато бях студент, 1-ви курс в Новочеркаския
Индустриален Институт, наш кандидат за Върховния съвет беше Михаил Шолохов и трябва да
кажа, че по-добър кандидат тогава трудно можеше да се намери.
Помня като днес – събраха ни всички студенти в залата и пред нас говори самият Шолохов,
кандидатът на нашия избирателен окръг.
Това беше веднага след провъзгласяването на сталинската конституция, при първите избори за
Върховен съвет.
Нека, обаче, се върнем към историята с моя вицепрезидент Михаил Дзюба и лудата му жена
Сузана. Когато накрая тя излезе от лудницата, Миша ме предупреди:
„Внимавай с нея. Ако пак изпадне в болестта, много е възможно да не излезе вече никога от
лудницата.“
Това беше преди много години, а наскоро узнах края на тази история. Миша Дзюба сега живее
в далечния Ню Джърси и се занимава с това да краси къщата, а дъщерята му от Сузана е
станала хипи.
Какво точно е това, ние вече обсъдихме. Лудата майка едва ли би могла да има нормална
дъщеря...
- Григорий Петрович, казвате, че както лекаря, не казвате имената на пациентите си, а
в същото време от вас могат да се чуят поредица от имена, които открито казвате. Как
обяснявате това?
- Ако считам някого за добър, като правило, не казвам истинското му име, а
използвам

63
 псевдоним, но ако човекът е лош, назовавам го с истинското му име.
Някой може да се заинтересува и да провери дали това са мои измислици, празни приказки или
фантазия. За това понякога давам истинските имена, за да може всичко да се провери.
- Това ми напомня подхода на Инквизицията. Отците-инквизитори казвали: покай се
и
ако човек искрено се разкайвал, го пускали с Бога. Този, който упорствал в злото си, публично
го осъждали и понякога го изгаряли на клада.
- Да, старая се, доколкото е възможно, с добрите хора, да се отнасям доброжелателно,
а към другите – по-малко доброжелателно.
Добре, да продължим нашия анализ на психическите болести.
Четвъртият метод на лечение на пациентите от домовете за психично болни в САЩ е камера с
меки стени. По този начин сега се лекуват 4% от пациентите.
Тези пациенти, които се разбесняват и буквално си бият главите в стената. Често по този начин
те се и самоубиват.
Психоанализа в болниците на САЩ, вече, на практика, не се прилага. Отдавна са преминали на
химиотерапия, а с психоанализа в днешно време се занимават основно измамници, ограбващи
богатите психопати.
Психоанализата продължава с години и струва доста скъпо. Нейният изобретател, д-р Зигмунд
Фройд, вече отдавна е в историята на психиатрията.
Забавно е, че Фройд лекувал основно хора с хомосексуални комплекси, а сам той, както сега
твърдят, е бил педераст, т.е. себе си така и не излекувал, даже се съдил със своя любовник,
партньор по изследвания, който го обвинявал в плагиатство.
Така, че на д-р Фройд, известния психиатър и педераст, добре му подхожда древната
поговорка на мъдрите гърци: „Ако си лекар, сам ще се излекуваш.“
Ще ме попитате защо известният д-р Фройд така и сам не се излекувал. Защото, „психическите
болести са неизлечими, ние можем само да контролираме и намалим възможността за
рецидиви“.
- Навярно затова сега са преминали на химиотерапия. Те затрудняват развитието на
болестта, не и дават да се прояви.
- Да. Ето още интересна информация: „Сред пациентите на психическите клиники,
18% са попаднали там за първи път, 82%, повторно, а 11% са затворени в болницата за
постоянно.“
Впрочем, за тези 11%. Да вземем като пример известният президент на САЩ Джон Кенеди.
Оказва се, че неговата сестра влиза в тези 11%.
Тя отдавна е затворена за постоянно в болница, т.е. в лудница. Брат и е в Белия дом, а тя –
Жълтия. Нима това не е интересен факт?
- Излиза, че всичките тези психоаналитици само мътят главите на хората? Техните
пациенти са богати хора и 82% попадат повторно на тях и те само измъкват пари от тях.
Измамничество в медицината.
Да. Евреите направиха този измамник Фройд велик човек, почти полубог, а сега става ясно, че
този „полубог“ се оказва просто един мошенник в медицината и стар педераст в личния живот,
който даже себе си не може да излекува.
На 30.11.1981 г. в едно от най-големите американски списания „Нюзуик“ се появи голяма
статия за Фройд и за фройдизма, в която окончателно ги закопаха.
В тази статия се дава информация за това, че Фройд е бил педераст и даже се назовава
фамилията на неговия хомосексуален партньор и се казва, че са имали дълга любовна
кореспонденция. Това списания принадлежи на еврейката Кейт Майер.
Защо еврейката Кейт е решила да закопава Фройд?
Още тогава ме учуди защо Кейт Майер е решила да развенчае „героя на еврейския народ“
Зигмунд Фройд. Мисля, че причината е следната:
Милионерката Кейт, която е собственик на „Нюзуик“ и едва ли не цялата преса и всички
радиостанции на Ню Йорк, имала мъж, на име Греъм, американец, който бил начело на
американския съюз на журналистите.
Той, обаче, завършил живота си със самоубийство. В разцвета на годините си. Преди това, той
с години ходил при психоаналитици и всички те така и не му помогнали. В края на краищата,
той си теглил куршума.
Тогава, явно, Катенка Майер се досетила, че и психоаланизата и татко Фройд ги водели за носа

64
и затова решила да отмъсти на д-р Фройд, закопавайки го по този начин.
Ето още интересна информация: „Голяма роля в психическите болести играят теоманията и
завистта.“
Думата теомания идва от корена тео – Бог, например теология, науката на Бога. На запад
теоманията я наричат също „месиански комплекс“, а в Съветския съюз – мания за
реформаторство.
Казват, че в КГБ даже направили голям гумен печат – мания за реформаторство и го поставяли
на папките с делата на съветските дисиденти.
Когато извикат един такъв Петър Велики, отварят пред него папката с историята на болестта и
му показват големия печат с диагнозата „мания за реформаторство“ на корицата, като им казват
– виждате диагнозата си и сега избирайте сами - или в Сибир, или в чужбина.
Това е много интересно. Струва ми се че ако сега отново се появи Ленин, биха му лепнали тази
диагноза и биха го затворили в лудница, както и на всички ленинисти, които Сталин разстрелял
по време на великата чистка биха поставили същия печат и биха ги изгонили в чужбина.
Проявяват хуманност към тях, а те се оплакват от преследване, издават списания, вестници,
книги и крещят и шумят по целия свят, че за нещо ги преследват...
Както и нашият риж месия Солженицин – без съмнение, човек с мания за реформаторство.
Той е талантлив писател, работоспособен, енергичен, но моторът, привеждащ в движение
творческия му процес се нарича „месиански комплекс“, или „мания за реформаторство“.
Спомнете си известното му „Писмо до вождовете на Съветския съюз“ Това е мания за
реформаторство от чиста проба.
Пише съветите си към вождовете на Съветския съюз и им предлага, при това дявол знае какво:
Да се премине от трактори на коне; всички руснаци да отидат в Сибир, и то в северната му част
т.е. в концлагери и при това доброволно.
Когато самият той е бил там, това хич не му е харесвало, а сега препоръчва на всички руснаци
да се преселят там. Ако прочетете всичките писания на Солженицин, ще намерите и други ярки
примери на манията за реформаторство.
Когато четох книгата на първата жена на Солженицин, Наталия Решетовская, издадена в
Съветския съюз, отрих в нея интересни неща: окава се, че в 1944-1945 година, Слженицин, като
съветски офицер състявял проекти за отстраняването на Сталин.
При това, писал директивите си в писма и ги разпространявал сред познатите си.
Направо е писал: „Директива номер едно“ и .н. а това е явно безумие предвид на военната
цензура и това, че във всяко писмо имало печат „Проверено от военната цензура“.
За такива писма във военно време разстрелвали и по тази причина, това може да направи само
един полулуд човек.
По-нататък Наталия Решетовская описва ареста на Солженицин, при който я разпитвали заедно
с други хора, като свидетел.
Един от свидетелите, моряк, млад мичман, казал, че Солженицин го срещнал случайно във
влака и веднага започнал да го занимава с антисталинска агитация.
На въпроса на следователя: „Защо веднага не докладвахрте за това?“, мичманът отговорил, че
веднага е разбрал, че пред него стои луд и за това не е докладвал.
За такова нещо е писал проф. Ламброзо – смеси гениалност и слабоумие и веднага се получава
гениален идиот.
Нарочно ви давам тези примери, в които свързвам теорията и практиката, защото теорията, без
практически примери не е достатъчно лесна за разбиране.
Например, чували ли сте някога думата бедлам? А знаете ли произхода и? Оказва се, че
„Бедлам“ е най-старата известна лудница в Англия. Името и станало нарицателно и намерило
отражение в руския език.
Често, когато майката се връща от работа в дома си и вижда безпорядък, започва да гълчи
децата: какъв е този бедлам, безобразие, някаква лудница сте направили тука.
Имам даже картина на известния английски художник Хогарт, която изобразява вътрешността
на тази лудница. Нарича се „Похожденията на един подлец, които завършват в Бедлам“
Д-р Капе пише, че 40% от пациентите на психиатричните клиники имат „видения“, а 30%
„чуват гласове“, то те често се боят да говорят за това, поради страха от поредната шокова
терапия.
Пациентите на клиниките виждат и чуват Бога, Божията майка, ангели, хора, животни, бесове,

65
дявола, който ги съветва и ги кара да правят всякакви пакости – да се бият, да се карат, да се
сърдят, да пиянстват, чак до убийства и самоубийства.
Много луди, под въздействието на тези гласове, убиват своите родители, своите деца или
съпрузи.
Д-р Кепе пише също, че от психоболните, обладани от дявола, излиза необяснима лоша
миризма.
Д-р Кепе твърди, че етиологията, т.е. произхода на престъпниците и душевноболните е еднаква.
В болшинството от случаите, смята той, това са истински престъпници – престъпници по
рождение и всички те, в една или друга степен, са душевноболни хора.
Винаги, обаче, трябва да се помни, че с всичките тези, психиатрите трябва да бъдат много
внимателни.
Внимателно прочетох работите на д-р Кепе и дойдох до извода, че той е до някаква степен
евреин. Родителите му били родом от Виена и когато Хитлер дошъл на власт, избягали в
Бразлия.
Впрочем, от всички страни в Америка, само Бразилия е приемала емигранти-хомосексуалисти.
Всички останали страни, включително и САЩ, по закон не са приемали емигранти-
хомосексуалисти.
- Излиза, че хората, които са писали тези имиграционни закони, са познавали висшата
социология?
- Да, в крайна сметка, те са знаели, че хомосексуализмът е социално зло.
Единствената страна, която открито е приемала хомосерксуалисти е била Бразилия.
Това е било тогава просто рай за хомосексуалистите – единствената врата на Американския
континент, през която легално и открито са пускали тези извраятеняци. И точно през тази врата
влезли родителите на д-р Кепе...
- Но Бразилия е най-голямата католическа страна, а такива странни имиграционни
закони...
- Страната е католическа, но е достатъчно в правителството да се вмъкнат дузина
братя-масони и те веднага ще проведат свои закони и милионите католици без инквизиция
нищо не могат да направят.
Не напразно това се нарича „Князът на този свят“. Властовия комплека, комплексът на вожда...
- А къде гледа църквата?
- А вие се опитайте да направите нещо срещу всичко това. Без Инквизицията. Без
познаване на висшата социология. Това ще е шахматна игра на момче-любител от Дома на
пионерите срещу Майстори от международна класа. Да, и на много дъски. А още и с вързани
очи...
Когато, в началото на нашия век, в Мексико, след поредната революция, на власт дойдоха
педерасти-масони, те поставиха католическата църква толкова ниско, че не дай Боже! И това в
демократична капиталистическа страна.
- По-лошо от Съюза?
- Да, по-лошо. Католическата църква била просто забранена. Католическите
манастири
– разпуснати. Било организирано диво преследване на всички членове на католическата църква.
- А сега и Мексико и Бразилия са на границата на анархията...
- Да, тържество на бионегатива. Внимателно проучих тази много интересна книга на
д-р Кепе и всичко най-интересно от нея, както обикновено преписах на картончета. Д-р Кепе
пише, че, като правило, психопатите не искат да работят.
Интересна информация. Както в съветската, така и в американската преса, постоянно пишат за
безработните в Америка.
Твърдят, че „количеството на безработните е барометър на социалното здраве“ на дадена
страна.
В Съветския съюз официално безработица няма и за това се счита, че страната е „здрава“...
- Търтеите даже ги преследват по закон!
- Да, търтеите в Съветския съюз ги преследват по закон. Даже съдиха за безделие
Нобеловия лауреат Йосиф Бродски и после го изгониха на запад.
- Получава се, че по принцип, Съюзът е провеждал правилна политика по отношение
на търтеите?
- По принцип, да. Обаче, д-р Кепе ни дава своя ключ към този проблем. Оказва се, че

66
 психопатите просто не искат да работят.
Ако анализираме американските безработни, то само една трета от тях ще се окажат
действително безработни, т.е. добри хора, добри служители, които, по силата на някакви
обстоятелства, за няколко месеца са се оказали без работа и са попаднали в тази статистика.
Но двете трети от тези безработни са хора, които, или въобще не искат да работят, или работят
така, че началството е принудено да ги уволни при първия появил се случай.
Необходимо е да се различават истинските безработни от тези, които сами искат да са без
работа.
Същата е историята и с бездомниците. Съветската преса постоянно тръби: вижте колко
безработни и бездомни има в Америка!
Обаче, тези, които живеят в Америка, знаят много добре и са видели с очите си, а и в
американската преса в последно време също започнаха да пишат, че до 80% от бездомните в
САЩ са психично болни хора.
- Т.е. съветската пропаганда се държи глупаво. Използва старото марксистко клише,
вместо да каже направо, че болшинството от бездомните в САЩ са психично болни хора.
- Да, в даденият случай, съветската пропаганда работи по стария марксистки образец,
който вече отдавна не е адекватен.
Те изобщо не използват великолепните козове, които им дава висшата социология а вместо да
разясняват на всички, че болшинството от трези полу-луди хора е резултат от загниването на
буржуазното общество, което произвежда дегенерати масони-педерасти, те повтарят вече
отдавна омръзналата на всички пропаганда за бедните и нещастни бездомни и безработни
хора...
Трябва всичко да се казва честно и правдиво. Трябва да се покаже, че всичките тези хора са
наистина жертви но жертви на друго, по-тежко престъпление.
Не икономическо, а социално, а още по-точно, генетично престъпление против американския
народ, когато ръководството на нацията е завладяно от мерзки дегенерати и всячески поощрява
по-нататъчното изкуствено разширение на дегенеративния процес, в резултат на което се
появяват „непланирани“ от природата луди деца, които после се превръщат в тези безработни и
бездомни хора...
И с това явление, за съжаление, е много трудно да се борим. Какво да правим с всичките тези
продукти на изкуствено разширения дегенеративен процес? Да ги унищожаваме ли?
Скоро по телевизията показваха как една луда негърка, живееща на улицата в Ню Йорк, и
изхранваща се с подаяния, която – там, на главните улици на Ню Йорк ходеше по голяма
нужда...
Арестуваха я, изпратиха я в лудница, където прекарала около месец и през цялото време
постоянно недоволствала – не съм аз виновна, не съм луда, затворили сте ме против волята ми,
къде е американската свобода, къде е конституцията?
Както пише д-р Кепе, само 2% от психично болните признават, че са такива, останалите 98% -
не признават. Накратко, намесиха се адвокати-либерали и скоро тя отново беше на улицата.
Този проблем е толкова объркан, че много е трудно да бъде практически решен.
Решение, обаче, съществува. Необходимо е, в превантивен план, да се попречи на развитието
на изкуствената дегенерация навсякъде, където това е възможно – в горните класове на
средните училища, във ВУЗ-овете, в предбрачните консултации, в гинекололичните
консултативни кабинети, в родилните домове...
Именно там, по строго разработени научни критерии, специалистите трябва да запознават
хората с основите на висшата социология, те трябва да разпознават и предупреждават
бъдещите съпрузи-дегенерати, бъдещите родители-дегенерати, за това, което ги чака, ако искат
да встъпят в брак и да създадат потомство.
Много държави вече правят това при профилактиката на сифилиса, болестта на Даун и други
болести, предавани по наследство.
Единственото, което е необходимо да се измени, е да се вземат такива дегенеративни семейства
на отчет.
Когато родителите поискат да направят ненормално дете, дете с вродени дефекти и други
отклонения, държавата трябва да сключва с тях договор, в който да бъде посочено, че всички
разходи за възпитанието на ненормалното дете, се поемат от родителите.
Не бъдете в тежест на нормалните хора, не плодете дегенерати за сметка на нормалните здрави
семейства. И това ще бъде много хуманен подход.

67
Искате да имате дегенеративно дете – моля, но отглеждайте го и плащайте за всичко сами...
Ето един пример от американския живот. Преди няколко години прочетох в едно списание
интересна статия на тази тема.
В лудницата е американка, на възраст малко под 40 години и 20 от тях прекарала там.
Там забременяла от някакъв друг луд и имала от него дете. Какво да се направи с детето?
Ръководството на лудницата не може да го възпитава. Лудата майка, също. Мъж – няма. Какво
да се направи с такова дете?
Дали детето в Агенцията за приемни деца, където прекъснали всички връзки и предложили
това дете на някакви приемни родители.
Най-важното тук е, че по закон, те нямат право да кажат, че това 3 месечно бебе е от двама
луди родители. Това просто е престъпление!
Според американските закони, всички връзки обезателно се прекъсват, за да няма неизяснени
отношения между изтинските и приемните родители.
Получава се, че двама дегенерата се забавляват, а за това плащат обикновени хора, които и
понятие си нямат, че целият им живот скоро ще бъде разрушен от това приемно дете-дегенерат.
При това, приемните деца в Америка са много скъпо удоволствие Сега в Америка, приемно
дете струва между 15 и 25 хиляди долара.
Те отдавна са станали предмет на търговия, въпреки, че приемното дете не е гаранция, че ще
имате тихо семейно щастие.
Например, едни мои познати, сем. Комарови, взели две приемни деца и те и двете се оказали
психично болни. Да ги върнат е невъзможно...
Ето тук би била полезна проверката на семейното дърво на бъдещите родители и ако процентът
на дегенеративното израждане на семейството е достатъчно висок, т.е ако историческите данни
показват, че семейството няколкократно вече е имало дегенеративно потомство, то тези
родители задължително трябва да подпишат икономически договор – щом искате да
продължавате да се размножавате, моля, но си поемате всички разходи...
Какво лошо има в това? Негова алтернатива може да бъде само стерилизацията. Даже в
Америка, при цялата ѝ свобода и либералност, има закони за принудителна стерилизация.
Заедно с това се извършват също и доста голямо количество доброволни стерилизации.
- В Америка? В тази крепост на демокрацията?
- Там е работата. Аз имам една група картончета на темата стерилизация. Ще се
удивите колко много хора в САЩ се подлагат на стерилизация – както доброволна, така и
принудителна.
Националният център по статистика на здравеопазването на САЩ, в данните за 1982-1983
година, съобщава, че сред възрастното население на САЩ е нараснала популярността на
стерилизацията, като противозачатъчно средство и на тази операция вече се подлагат 22% от
жените.
Т.е. всяка пета жена в САЩ е стерилна. А вестник Ню Йорк Таймс добавя: „В САЩ 1 милион
жени и 1 милион мъже ежегодно се подлагат на доброволна стерилизация.“
Тази тема, обаче е щекотлива.
В книгата „Обвиняват шест милиона. Отчет за съдебния процес срещу Айхман“, Йерусалим,
1961 г. се говори, че Адолф Айхман, впрочем, сам чистокръвен евреин, искал потомците на
смесените бракове с евреи задължително да се стерилизират, като се лишават по този начин от
възможността им за размножение.
Там се дава и следната информация: „Имало данни за подробни инструкции за принудителна
стерилизация на децата от смесените бракове.“
По време на решаващата конференция във Ванзее „За окончателното разрешение на еврейския
въпрос“, проведена на 20.01.1942 г. основният доклад бил на Хайдрих.
Впрочем, и неговият баща бил чистокръвен евреин, а майка му била полуеврейка. Така, самият
Хайдрих бил ¾ евреин и едновременно с това е една от най-зловещите фигури от върховете на
хитлеристкия райх, вземал непосредствено участие в разработката на „окончателното решение
на еврейския въпрос“.
Така ¾ евреинът Хайдрих, на основата на данни, подготвени от 100% евреина Айхман, е взел
решението за съдбата на еврейските деца от смесени бракове.
Тогава той решил, че потомците на смесените бракове от първа степен (когато единият от
родителите е евреин) делят съдбата на всички евреи, т.е. ще бъдат унищожавани и само, ако се
съгласят да се подложат на стерилизация, могат да бъдат направени някои изключения.

68
Този закон на Хаидрих-Айхман е в основата на „окончателното решение на еврейския въпрос“.
Така тези двама жидове препоръчвали да се унищожават не само всички евреи, но и всички
полуевреи, с изключение на случаите, когато човек сам се съгласява да бъде стерилизиран.
Друг източник, книгата „Вечният евреин“, на Хелмут Андикс, Виена, 1965 г, потвърждава тази
информация.
Там пише, че по програмата на Хайдрих-Айхман „За окончателното решение на еврейския
въпрос“, са стерилизирали полу-евреите, а не са закачали четвърт-евреите.
Напълно е възможно, това изключение да е направено именно заради Хитлер, защото самият
Хитлер е бил четвърт-евреин, макар, че ние с вас знаем какво, в крайна сметка, се е получило
от този четвърт-евреин...
Можете да си помислите – ето какво са измислили тези кръвожадни немци! Оказва се, обаче, че
тези „немци“ само са копирали чужди идеи, изказани по-рано...
През 1941 г американският евреин Теодор Кауфман издаде книгата „Германия трябва да
загине“, в която казва, че след войната, всички немци трябва да бъдат стерилизирани. Казва, че
трябва да бъдат мобилизирани 25 хиляди лекари, за да стелиризира всеки от тях, всеки ден, по
25 немци, мъже и жени и така, за три месеца, всички немци ще бъдат стерилизирани.
А след 60 години, немците ще изчезнат като нация, казвал той, и немските евреи споделят
моето мнение.“
А какво направил Хитлер? Какво направил Адик Шикелгрубер?
Хитлер заповядал всички радиостанции, денем и нощем да предават съдържанието на книгата
на Кауфман. Можете да си представите как е подействало това на немците.
- А от къде Хайдрих е взел тази идея? Той я представил през 1942 г, а Кауфман – още
в 1941.
- Там е работата. Кой е започнал това мръсно дело? Още през 1941 г американският
евреин Теодор Кауфман издава цяла книга, в която призовава да се стелиризира цяла Германия
и казва, че всички немски евреи споделят мнението му.
Тогава, кой е започнал всичко това? И едва година по-късно ¾ евреинът Хайдрих, заедно с
чистокръвният евреин Айхман, решават това „биологическо оръжие“ на Кауфман да се
приложи срещу самите евреи.
- А сега всички говорят за кръвожадността на немците...
- Да, виждате колко объркано е всичко. Аналогична информация има в книгата на
А.Расинер „Процесът Айхман“, Париж, 1962 г.
За това се говори и в книгата на виконт Леон дьо Понсин „Тайните сили зад революцията,
юдаизма и масонството“. Това са сериозни, но малко известни книги. Повтарям – този проблем
е много болезнен.
С тези въпроси се занимават също и в Съветския съюз.
В статията „Принудителни аборти за алкохолиците и наркоманите в Съветския съюз“ на
вестник „Ново руско слово“ от 13.12.1986 г. заместник министърът на здравеопазването на
РСФСР Антонина Грачова изразява тревога по повод рязкото увеличение на раждаемостта на
деца с различни наследствени дефекти, свързани с злоупотребата на алкохол и наркотици от
своите майки.
Заместник министърът на здравеопазването на РСФСР предлага да се въведе в съветското
законодателство указ за задължително медицинско обследване на лица, встъпващи в брак и за
принудителни аборти за жени, които са доказани наркоманки и алкохолички.
В статията се казва също, че за последните 10 години, количеството на децата с явни вродени
психически отклонения, се удвоило, т.е в ход е ускорено израждане на нацията.
Този процес тече във всички страни. И на запад, и на изток. И това е добре, че в Съветския
съюз днес сериозно се замислят за това и се опитват, в законодателен порядък, да предприемат
някакви мерки.
Да се спре процесът на дегенерация е навъзможно, но той може да бъде взет под контрол.
Както при микробите и вирусните заболявания.
Окончателно да се унищожат микробите и вирусите също е невъзможно, те са навсякъде, но
това не означава, че човек трябва да се предава и да не се опитва активно да им се
противопоставя, използвайки знанията си за хигиена и медицина.
А и самата природа, в някаква степен, ни защитава. Например, епидемията от СПИН. Сега
Америка е в истерия, с решения на конгреса, се отпускат милиарди долари за търсене на
лекарства протия СПИН.

69
А СПИН всъщност решава проблемите за които говорим с вас. СПИН като правило унищожава
само бионегативните хора – хомосексуалисти, наркомани и развратници.
По такъв начин СПИН е нещо като „ръка на природата“, или „ръка на Господ-Бог“, помагаща
на хората в борбата с наглите дегенерати.
Разбира се, бионегативът нбяма да се съгласи с нас, ще припомни за преливането на кръв,
хемофилията, операциите и ще твърди, че е много трудно да се каже дали СПИН е нещо добро,
или лошо.
Ние считаме, че СПИН е добро и положително явление, което без нашата помощ и независимо
от нашата воля прочиства от обществото отишлите твърде далеч бионегативни елементи, които
са източник на всички нещастия на човешкия род, а колкото до преливането на кръв и прочее
либерални брътвежи, то обвинявайте и ругайте тези сифилистици и носители на СПИН, които
са изнаглели и са се размножили дотолкова, че с пълното съгласие на либералните власти, вече
са започнали да заразяват здравата част от населението.
- И ето кое е интересно – тази болест е много хуманна. Тя не покосява наред
изродите,
а само тези, които продължават да грешат. Ако дегенератът се е спрял, изплашил и престанал
да греши, той не е заплашен от СПИН. Живей и се радвай!
- Да, наскоро „Ново руско слово“ съобщи, че цяла група студенти от съветски
медицински университет, направо е твърдяла, че СПИН, това е нещо добро.
По такъв начин съществуват няколко перспективни направления за понижаване
дегенеративното израждане на населението.
Първото направление е обследване на дегенеративната изроденост на хора, встъпващи в брак и
даване на препоръки на основата на законите на висшата социология.
Второто направление е избирателна стерилизация на алкохолиците и наркоманите.
Третото направление е стерилизация на душевноболните.
Направленията са няколко и те трябва щателно да се изучават и анализират, така, че проблемът
не е безнадежден, но ще трябват цели изследователски институти, за да се занимаем сериозно с
тези въпроси.
Това е вечен проблем – борбата на дявола с Бога. Дегенерацията е едно от проявленията на
библейския дявол, за което, впрочем говори в своята книга и д-р Кепе, за това проблемът на
борбата с дегенеацията преминава в проблемът на борбата с дявола, а борбата с дявола е е
много трудна и в Библията, съвсем ненапразно, дяволът е наречен Князът на този свят.
Дегенерацията винаги се концентрира в управляващите структури, на върха на всяко общество.
Всичко това е властови комплекс, комплексът на вожда.
- Григорий Петрович, да си представим, че сме успели да създадем мрежа
институции, които да се занимават с всичките тези проблеми. Как мислите, каква ще е
реакцията на обществото, реакцията на публиката на всичко това?
- Реакцията ще е различна. Нормалните хора и добрите изродени ще въздъхнат с
облекчение и всячески ще помагат в изследователската работа.
Умните дегенерати ще мълчат, а глупавите ще крещят и ще се възмущават и така сами ще се
издадат за всички останали.
Аз мисля, че най-разумно би било да се започне с курс по нашите лекции в последните класове
на средните училища. Може да се нарече „Дегенералогия“ или „Висша социология“ и в
занятията прямо и открито да се говори на учениците:
Момчета и момичета, имайте предвид, че около половината от вас са заразени с
дегенеративност. Не се бойте от това. Това много прилича на Genital Herpes.
С болестта Genital Herpes са заразени вече около 45 милиона американци, т.е. всеки четвърти
американец.
Това е нелечима и пожизнена болест. Заразените от тази болест жени имат много голям шанс да
родят умствено непълноценно дете.
Всяка година от тази болест се заразяват още около 500 000 американски юноши и девойки. С
нея можеш да се заразиш както от целувка, така и от вана или джакузи в местния здравен
център или даже чрез контакт от престой в обществена тоалетна (данните са от 1998 г)
Да се избегне тази болест е много просто – необходимо само е да се знае горната информация и
да се предприемат копрекции в поведението.
В противен случай ще има нещастни бракове, дебилни деца и прекратяване на рода. Виждате,
че аналогията с висшата социология и дагенеративната изроденост е почти пълна.

70
Ако не спазвате правилата на социалната хигиена и създавате семейство с който ви попадне, ще
получите същите резултати, както и при Genital Herpes. Повтарям още веднаж – няма от какво
да се боите.
Вие вече имате тези знания. На вас доста ви е провървяло, че навреме узнавате всичко това.
Трябва да се боят тези, които не знаят всичко това и бродят като слепци в живота. А такива, за
съжаление, все още са стотици милиони.
За това, ние се обръщаме към не съвсем нормалната половина и ви впредупреждаваме – това,
че сте заразени с дегенеративност не е по ваша вина, това е по вина на вашите родители и
лидерите на дегенеративните секти, които са скрили от тях цялата тази истина и са я
подменили с човеконенавистническите идеи за „избрания народ“.
Изучавайте висшата социология и сами решете кой път да изберете в живота си, но имайте
предвид, че за избрания път, ще бъдете отговорни вече лично вие, а не вашите родители...
Да допуснем, че сме успели да въведем такъв курс в училищните програми, а как ще реагират
учителите и училищната администрация?
Помислихте ли, че същото това се отнася и за половината учители? Половината от тях също ще
са дегенерати.
При това, нормалните учители ще бъдат явно шокирани от тази нова за тях информация – те
нищо от това не знаят и не са подготвеи за възприемане на такъв курс.
В най-добрия случай, те просто ще повдигнат рамнене, но втората половина веднага ще вдигне
шум и ще закрещи, че това е порнография, лъженаука, фашизъм.
За това, ще се наложи всички учители също да бъдат проверени за дегенеративна изроденост и
може да се получи същата история, като с психиатрите.
Помните, измежду психиатрите има всякакви психопати и сред тях душевните болести и
самоубийствата се оказаха много повече отколкото у представителите на всяка друга професия.
Така, че проблеми има.Те са сериозни и трябва да се решават умно, внимателно и без бързане.
Регенерацията може само да се контролира. Радикално и окончателно този проблем не може да
бъде решен.
Ако се решава радикално, във всяка страна трябва да се разстреля половината население.
В това число половината от вашите познати и приятели и освен това, трябва да бъдат
унищожени и половината от новородените.
Такова нещо биха могли да извършат само хора, като Хитлер, Хайдрих, Айхман и цар Ирод...
- Инквизицията, обаче, е намерила решение. 300 години тя по някакъв начин
контролирала този процес...
- Да, Инквизицията посвоему решавала този проблем, но все пак, това било само
частично решение. Изгарят една вещица, а 100 други се изплашват и се скриват.
- Т.е. излиза, че Инквизицията е била твърде либерална. Вместо да се борят сериозно
с
дегенерацията, те избирали само най-отявлените дегенерати, мерзки и патологични типове и
показно ги изгаряли, вкарвайки останалата мръсотия в подземията, където никой не ги вижда.
- Да, във времената на Инквизицията, всичко това е било затворено в подземия.
Впрочем, ако проучвате статистиката на унищожението на вещиците, в данните ще има
страшен разнобой.
Както и евреите със своя митичен холокост за 6-те милиона евреи, които Хитлер унищожил,
същото са правили с историята на Инквизицията и дегенератите – те страшно са раздували
цифрите на жертвите на Инквизицията.
Ако започнете да търсите информация за Инквизицията в най-сериозните американски
енциклопедии, ще намерите статистически разнобой.
Една енциклопедия ще казва 100 000, друга – 10 милиона. Руските староверци, които не са
изпитвали никакви симпатии към Инквизицията, за броя на изгорените от Инквизицията, дават
цифрата 8 000. И това, за цялата история на Инквизицията.
Ако вземете 10-томната католическа енциклопедия, тя даже премълчава, че Торквемад е бил
полуевреин. Защо? Защото, това е секретна и забранена тема. Бяло петно в науката...
- Но, щом вие ни четете тези лекции, значи, се надявате, че нормалните хора, в
крайна
сметка, отново ще вземат под контрол този въпрос, иначе, за какво да изучаваме всичко това?
- Да, твърдо вярвам в това. Не трябва да хулим Господа Бога. Той отлага, но не
забравя.

71
 За това моята основна подбуда е да помогна на хората в борбата им с дявола на дегенерацията.
На първо място, искам да помогна на хормалните хора и добрите изродени, а на второ, да
помогна и на някои не съвсем добри дегенерати да разберат какво ги чака, ако решат да се
борят със самия Господ Бог. Знанието е сила.
Забавното е, че дори самата дума дегенерация е забранена, засекретена дума. Ако отидете в
централната Ню Йоркска библиотека, и потърсите в предметния каталог думата дегенерация,
няма да намерите нито една книга за нея.
Има само препратки – виж „полови извращения“, „психични болести“. Т.е. има препратки към
съставните части на процеса на дегенерация, но към нея, като цяло, няма да намерите нито една
книга.
И това – в Централната Ню Йоркска библиотека, където изглежда, има всичко, но по темата
дегенерация, която касае всеки втори човек на земята, няма нито една книга, нито един
учебник, нито едно ръководство, нищо... А това е една от най-големите библиотеки в света.
На времето, аз дълго се рових и накрая намерих една препратка към една книжка,
„Дегенерацията в наше време.“
Тръгнах тогава да търся тази книжка. Мислех си, слава Богу, най-накрая намерих една книга,
но се оказа, че тя се намира в специалният отдел, зад решетки.
- Това в Америка?
- Да, вие мислите, че в Америка няма режим на специално съхранение? Аз също
мислех
така... Всички знаем, че в Съветския съюз има отдели със специален режим на съхранение, в
които се влиза само със специални пропуски и книги от там обикновенният човек не може да
вземе.
Оказа се, че такива места има и в библиотеките на САЩ.
Регистрирах се за книгите с този режим и получих в ръцете си тази книжка, но само за ползване
в читалня. Сядам и чета. И какво се оказа? Книжката е не ми върши никаква работа. Тя беше за
икономическата дегенерация на Америка, нямаше никакво отношение към биологическата
дегенерация. Защо тогава е в този специален отдел?
Мисля, че библиотекарите даже не са я прегледали, а просто като са видяли в заглавието думата
дегенерация, ведната са я сложили зад решетките.
- А как стои въпросът в Съветския съюз? Има ли там хора, които изучават този
проблем?
- Мисля, че да. Тази тема, обаче е опасна и доста щекотлива. По времето на Ленин, за
това не е могло и дума да става. При Сталин също е било смъртно опасно да се занимава човек
с такива изследвания.
Защото и Ленин и Сталин са били мерзки дегенерати. След Йоската Джугашвили, на власт
дойде Хрусчов. Изглежда истински мужик, но първата му жена е била еврейка и децата му от
нея са били явно ненормални. Така, че и при Хрусчов на тази тема е било трудно да се говори.
Добре, след Никита, дойде Брежнев, но и неговата жена е беше еврейка и кой знае какви са
децата му...
Обаче, широко прилаганата практика на установяване на „другомислещите“ в специални
психиатрични болници и опитите на Фидел Кастро да изгони бионегатива от Куба в САЩ, ясно
показва, че всичко се е вършило от хора, познаващи работата си.
Кастро провел тогава блестяща операция, в хода на която 125 000 дущи били изхвърлени от
кубинските лудници и затвори към свободолюбивия чичо Сам. Тогава изгонили и повечето
хомосексуалисти.
Въпреки, че някои останали. Например, брата на Фидел Кастро, Раул Кастро, военният
министър на Куба – явен хомосексуалист, женен за полуеврейка-лесбийка.
Така, че и в Куба, ако някой пожелае да се занимава с такива изследвания, ще бъде по-добре да
си държи езика зад зъбите.
Да се занимавате с тези неща теоретично, в затворени научно-изследователски центрове може
да ви разрешат, но ако опитате да направите нещо на практика, веднага ще ви се появят толкова
врагове, че освен неприятности, не чакайте нищо друго. А може и да ви снемат главата...
Защото, кой в нашето безбожно време е на власт? „Князът на този свят“, богът на този век,
който е лъжец и баща на лъжата.
- Григорий Петрович, вие вече половин век изучавате този проблем, какъв изход
виждате от това положение?

72
 - В първия цикъл лекции по висша социология, публикувани в книгата „Протоколите
на съветските мъдреци“ описах един институт НИИ-13, Институт за изучаване на проблемите
на висшата социология (ИПИП-ВС).
И така, необходимо е наистина да се създаде такъв институт, където да се подготвят
ръководителите на новата руска държава и където биха ги учили на всичко това, за което ние с
вас говорим.
Обаче, самият този институт не трябва да взема участие в ръководството на държавата.
Нещо повече, за сегашните висши държавни ръководители, тази работа трябва да бъде не
толкова приятна, а тежко задължение.
Този, който сам се стреми към властта, не бива да бъде допускан до висши държавни постове,
както не бива да се допуска един алкохолик до водка.
Разбира се, тук става дума за установена стабилност и разцвет на държавата, когато
активността на мерзките дегенерати в правителството, вече е напълно преустановена.
Във времето, предшестващо стабилността и разцвета, т.е. в периода на снемането на мерзките
дегенерати от висшите ръководни длъжности, ще бъдат нужни силни духом и енергични
лидери, добре подготвени в областта на висшата социология, напълно одобряващи я и готови
да поемат властта от ръцете на мерзките дегенерати.
В този период, наличието на властовия комплекс и комплексът на вожда ще бъдат положителен
фактор.
Обаче, след снемането на мерзките дегенерати и постигане на стабилност на държавната власт,
след организирането на разгърната мрежа от институти по изучаване на проблемите на висшата
социология, назначаването на висшите ръководни постове в държавата трябва да става по
съвършенно различен принцип и по-скоро да напомня „помазване за царство“.
Малко хора днес помнят, че за царя или императора на Русия, а и на запад, по-рано се е
практикувала специална процедура, трака нареченото „помазване“, при която смирените
църковни служители (атестационната комисия на ИПИП-ВС), на дело доказали пълно
отсъствие на властолюбие и пълно смирение пред Бога и хората, спокойно и уравновесено биха
утвърждавали висшите кадри на съветската власт и това назначаване, подчертавам още веднаж,
трябва да се възприема от кандидатите като неприятно, но отговорно и жизнено необходимо
държавно задължение.
- И за тези неща трябва да се започне да се говори на децата още от ученическата
скамейка.
- Да, най-добре, в последните класове на средното училище, когато те са прага на
встъпването в живота. За да познават добре всичко това.

Глава 5. Хитлер и неговите апостоли

Посвещава се на Деня на победата

„Дегенератът е неизлечим, да се обезвреждат самио болните е една от най-важните задачи

на хигиената, тъй като, много психопатични състояния се отличават със своята
заразителност“
Г.И.Росолимо (1860-1928)

Току-що отпразнувахме Деня на победата и за това реших да посветя днешната лекция на това
събитие.
Останаха вече не толкова много хора, които са преживели последната война, лично са
участвали в нея и добре я помнят. Към числото на тези ветерани принадлежа и аз.
И така, един от участвалите в нея трябва да ви каже, че това е страшно нещо и съвсем не искам
това да бъде изпитано отново от вашите деца и внуци.
Затова, за да не допуснем повторението на историята, ние с вас днес ще се занимаем с анализа
на корените на тази война, ще изясним кой я е започнал и що за хора са били това.
На времето, още в средновековието, папа Инокентий VIII, в известната си була от1484 година,
писал за вещиците и вещерите, които вдигат войни и революции и са източник на всички беди

73
и нещастия на човечеството.
Под вещици и вещери, съгласно кода на това време, той разбирал психически ненормалните
хора, преследвани и затваряни тогава от Инквизицията, която опитвала се да ограничи
правеното от трях зло.
Владимир Илич Ленин наричаше такива вещици и вещери професионални революционери.
Както виждате, всеки век си има свое наименование на този бионегатив, така да се каже, свой
код.
Втората световна война струваше на човечеството около 50 милиона човешки живота, в това
число на Русия, по оценката на Хрусчов - над 20 милиона. Загубите, както виждате, са били
огромни.
Затова, нека днес да анализираме от гледна точка на висшата социология тези, които, съгласно
официално приетата версия за войната, са започнали тази световна месомелачка, влязла в
историята под името Втора световна война, т.е. германските и ръководители Адолф Хитлер и
неговото обкръжение.
Имам в архива си рядка книга, със заглавие „Адолф Хитлер, основателят на Израел“
Тази книга е забранена. Както вече знаете от предходните лекции, забранени книги има не само
в Съветския съюз, а и на запад.
За нея узнах от един мой читател-евреин, прочел всичките ми книги и опитващ се да ми
помогне в изседователската ми работа.
Написа ми тогава в едно писмо: „Григорий Петрович, ако не сте чели тази книга, горещо ви я
препоръчвам. В нея има маса интересна информация по вашата тема.“
Това е интересно, съветски евреин от третата вълна, но честен и добър човек, ми обърна
внимание на тази забранена книга и в нея наистина се оказаха маса интересни материали за
Хитлер и неговото обкръжение.
Голяма част от информацията, на Хенеке Хардел в книгата „Адолф Хитлер, основателят на
Израел“, е събрана от д-р Дитрих Брондер, професор по история, немски евреин, живеещ в
Западна Германия.
Тъй като д-р Брондер е доктор по история, можем да приемем, че е сведущ и авторитетен.
Освен това, той е Генерален секретар на обединението на нерелигиозните общества в
Германия, т.е. той е своего рода еврейски протестант-безбожник, в смисъл, че не е съгласен с
Тората (Стария Завет), Талмуда, Кабала и други завети на еврейския бог Йехова.
Той е също и автор на книгата „До идването на Хитлер“, в която е подробно осветена ролята на
евреите в идването на Хитлер на власт.
Тази книга е доста голяма и много сериозна. Има 464 страници и препратки към 288 източника.
Обаче, независимо от това, наскоро след издаването ѝ в Германия, била забранена от немските
власти.
Работата е в това, че след капитулацията, в Западна Германия били приети закони, според
които и най-малката критика към евреите била забранена в углавен порядък. Поставена е в
Наказателния кодекс. Мълчете и толкоз!
И когато се намерил един честен и авторитетен еврейски професор по история, който поискал
да освети някои тъмни страни от идването на Хитлер на власт, то книгата му се оказала
забранена.
Виц! В Германия, според еврейския закон за денацификация, е забранена книга на еврейския
професор по история Дитрих Брондер!
- Ето ти демокрация...
- Да, някой си честен евреин е решил да каже не това, което говорят другите евреи. И
му затворили устата.
Намерил се, обаче, един смел човек, който преиздал книгата във второ издание, но не в
Германия, а в съседна Швейцария.
Този човек бил Хенеке Кардел, авторът на книгата „Хитлер, основателят на Израел“
Повтарям, по-голямата част от фактите за книгата си, той взел именно от това изследване на д-р
Дитрих Брондер.
Така, че 90% от материала, който ние с вас ще анализираме днес, е бил събран от еврейският
професор Дитрий Брондер.
Кой е този смел човек Хенеке Кардел? Оказва се, че е немец, подполковник от немската армия
в оставка и кавалер на Железен кръст, а рицарският Железен кръст съответствал приблизително
на Златната звезда на Героя на Съветския съюз.

74
Роден е в 1922 г. т.е. той е с 4 години по-млад от мен. Когато започна войната аз бях на 23
години, а излиза, че той е бил само на 19 и е успял, за 4 години да стане подполковник и
кавалер на рицарския Железен кръст.
Излиза, че по време на войната, ние буквално сме стреляли един срещу друг. Имах
кореспонденция с него и стана ясно, че сме били на един и същ участък от фронта, т.е.
практически един срещу друг.
Наскоро след капитулацията, той излязъл в оставка с чин подполковник и започнал да пише
книги, в частност и тази книга, за която голямата част от материала взел от еврейския професор
по история Брондер.
Той написал книгата и също се е опитал да я издаде в Германия, но със същия резултат, както и
проф. Брондер.
Веднага се задейтвал немският съд и произнесъл присъда да се изземе цялото издание.
Буквално 10 000 екземпляра от тази книга са били потопени в хамбургското пристанище по
решение на съда.
- И всичко това в наше време?
- Да, в наше. Книгата е била издадена в 1974 г.
Наскоро след потапянето на 10-те хиляди екземпляра от книгата, Кардел се показал същия
храбрец, както и по време на войната, не се предал, а отишъл в Швейцария, открил там свое
издателство и започнал да издава всичките тези книги.
Тогава, това е била единствената възможносвт да се издават такива книги на немски език. По
такъв начин той издал тази и още ред други интересни книги в Швейцария.
Като цяло, наистина се оказал герой. Както виждате, такива хора има и сред руснаците и сред
немците.
Получи се, че по време на войната бяхме с него противници и стреляхме един срещу друг, а
след войната се оказахме съюзници и колеги по изследователска работа.
Помислете – в цяла Германия не се намери никой, който да пише на тази забранена тема, освен
еврейският професор Брондер, немския подполковник Кардел, носител на Железен кръст и
окупационния офицер Григорий Климов.
Абсурд! Виц! През войната стреляме един срещу друг, а сега се оказваме съюзници и рамо до
рамо се борим със световното зло...
Възниква въпросът кое е по-добре? Да се стреляме сляпо един друг, както това правехме
руснаците и немците по време на две световни войни, или да се опитаме да научим причините
за тези проклети войни, да открием корените на всичките тези месомелачки в историята.
Всъщност, с това се занимаваме и тримата – еврейският професор Дитрих Брондер, немският
подполковник Хенек Кардек и аз, руски офицер... Но всичко това се оказва не толкова просто.
Книгите на Брондер са забранени, на Кардел – забранени, моите – също. Всеки, който е чел
моите книги знае, че не е толкова лесно да ги купиш, или преиздадеш.
Впрочем, Кардел пише, че в началото на войната, той бил социалист, т.е. на младия 19 годишен
немски момък, Хитлер просто е завъртял главата. Тогава, Хитлер доста глави е завъртял.
Но преминавайки през цялата война като боеви офицер, израснал и натрупал жизнен опит,
юношата Кардел възмъжал, поумнял и в крайна сметка, написал тази крайно интересна книга
„Хитлер, създателят на Израел“.
Нека се запознаем със съдържанието на тази книга.
Ето първата интересна информация: дядото на Хитлер, оказва се, бил евреин и плащал за
бащата на Хитлер алименти в течение на 14 години. И за това има документи.
Станало следното: Като младо момиче, бабата на Адолф Хитлер по бащина линия, работела
като прислуга в дома на богат евреин и забременяла от сина на този евреин.
Вместо сина си, бащата – прадядото на Адолф Хитлер, 14 години плащал алименти. Това е
подробно документирано на страници 12, 14 и 117.
По-нататък се дават имената практически на всички най-близки съратници на Хитлер, като
Хайдрих, Франк, Розенберг и почти всички останали крупрни нацисти.
Това са били, така да се каже, апостолите на Хитлер, неговото политбюро. Оказва се, че всички
те имали еврейска кръв – полу-евреи, ¾ евреи, или ¼ евреи. Цялото политбюро на Хитлер.
Например Хайдрих, който бил дясната ръка на шефа на Гестапо, Химлер. Оказва се, че той е ¾
евреин. Баща му бил чистокръвен евреин, с фамилия Зюс, който ръководел оркестър в
Саксония.
По-късно той променил фамилията си, оженил се за полу-еврейка и скоро им се родил син

75
Рейнхард Хайдрих, бъдещият помощник на Химлер и един от най-талантливите и най-подли
ръководители на Третия райх.
Неслучайно, именно на Хайдрих, англичаните са устрили похищение в Чехословакия. Тогава
той е бил протектор на Чехословакия и толкова успешно вършил работата си, че много го
считали за официален наследник на Хитлер. Отчитайки това, англичаните изпратили екип от
терористи, които го и убили.
Поради това станала печалната история в Лидице. Който е изучавал историята на Втората
световна война, трябва да знае, че тогава немците са унищожили цялото село Лидице.
Поголовно били разстреляни всички жители и това е било свързано с покушението срещу
Хайдрих.
Всичко това още веднаж подчертава значението на Хайдрих в хитлеровия Райх. Англичаните
именно на него устроили похищение, защото той бил млад, талантлив и най-подлия... и при
това, бил ¾ евреин.
Впрочем, именно той бил авторът на плана „За окончателното решаване на еврейския въпрос“,
т.е. плана за унищожението на всички европейски евреи. Той и Айхман...
- Този план се приписва на немците, а излиза, че неговият ръководител е бил ¾
евреин?
- Да, той е бил, така да се каже, идеологът. Хайдрих е бил твърде значителен, че да се
занимава с неговото изпълнение.
Той е бил главен ръководител и създател на този план, а изпълнител бил неговият най-близък
сътрудник Адолф Айхман, който е бил чистокръвен евреин. И по майка и по баща.
Следващият хитлеристки апостол е Франк. Той бил полу-евреин и генерал-губернатор на
Полша.
Когато немците завзели Полша, за неин генерал-губернатор бил назначен именно този Франк,
т.е. той е главният виновник за унищожението на полските евреи.
Най-голямото множество от евреи в Европа е било, както е известно, в Полша, а ги изтребвал
немският полу-евреин Франк...
До тогава, Франк бил личен адвокат на Хитлер. Именно на него Хитлер поръчал да провери
родословието му.
Т.е. ¼ евреинът Хитлер поръчал на полу-евреина Франк да му провери родословието и
неговият адвокат официално потвърдил, че Хитлер е ¼ евреин.
Следващият хитлеровски апостол е Розенберг. Той бил началник на всички окупирани области
на Съветския съюз.
Виждате, че заемал не малка длъжност, а и той също бил полу-евреин. За това има информация
на стр.16.
По-нататък се дава слисък на всички с еврейска кръв от обкръжението на Хитлер. Стр.17 и 107.
Повтарям, цялата тази информация, Хенеке Хардел е взел от книгата на евреина, професора по
история, д-р Дитрих Брондер. Така, че източниците са чисто еврейски и сериозни.
Между другото, Хитлер е обожавал музиката на Вагнер. Който е запознат с музиката, разбира
се, познава известния немски композитор Вагнер, чиято музика толкова обичал Хитлер.
Тя съответствала на духа му по характер и сюжет – нибелунги, валкирии...
- Тристан и Изолда...
- Точно така. Това е въплъщение на древногерманската митология в музиката. Та,
оказва се, Вагнер също е бил полу-евреин. И едновременно с това – антисемит.
Това той сам признава на известния филсоф Ницше. А този Ницше също си го бива. Своята
философия, своя мироглед, Хитлер взел именно от Ницше.
И което е интересно, много еврейски дисиденти в Съюза, днес бувално се молят на Ницше.
Теорията за свръхчовека, теорията „Уберменш“ – русата звезда, волята за власт, „бутни
падащия“, т.е. философия, меко казано, аморална, но съществува някаква хармония между
душите на Ницше и Хитлер и душите на съветските еврейски инакомислещи.
Философската основа Хитлер почти напълно е взел от Ницше. Даже фразеологията е същата:
свръхчовек, висша раса, воля за власт.
- Григорий Петрович, а от къде се взел този Ницше със своите идеи?
- Вие зададохте много интересен въпрос. Оказва се, че Ницше е бил никому
неизвестен
преподавател по филсофия в университета и там писал своите книжки.
Тогава никой не обръщал внимание на писанията му, а той пише ли, пише. Такъв чудак-

76
екстремист.
От неизвестността го измъкнал и го направил прочут, един английски евреин, на име Коган.
Този английски евреин бил тогава преподавател по история.
Той прочел всички писания на Ницше за свръхчовека, за волята за власт, и въпеки, че
философът Ницше бил чистокръвен немец, философията му намерила отзвук в еврейската душа
на професор Коган.
Воля за власт, свръхчовек – това е в съзвучие с Талмуда, с еврейската религия, която
прокламира на практика същото.
Затова философията на Ницше така се харесала на еврейския професор Коган, че той започнал
страстно да я пропагандира, възхвалява, както това умее да прави еврейската преса, т.е. да
прави от мухата слон, а от слона – муха.
Коган разтръбил по целия свят, че Ницше е забележителен, изумителен, гениален философ.
Така го направил толкова известен.
Малко хора знаят, обаче, че този известен и забележителен философ прекарал последните 11
години от живота си в лудница... А едва по-късно, философията на Ницше е подхваната от
Хитлер и всичко завършило с масово унищожение на евреите.
Обърнете внимание на тази верига – евреина Коган, полу-евреина Вагнер, ¼ евреина Хитлер.
Хитлер обожавал Вагнер, Вагнер обожавал Ницше, а от едната страна на Ницше, полу-евреина
антисемит Вагнер, а от другата – евреина-талмудист Коган.
При това, Вагнер, зле преживявал, че е полуевреин и всячески го е скривал. Пак виждаме
същата змия, която си е захапала опашката, същите свине, които се хвърлят в морето от скалите
и загиват, т.е. всичко, което така добре е описал в романа си „Бесове“ нашият Достоевски...
- И което е интересно, Григорий Петрович, колкото се приближаваме до
категорииите
на висшата социология, толкова по-често сме принудени да използваме библейския език. По-
добре от Библията не може да бъде казано. В Библията всичко това е отдавна описано, но
закодирано...
- Именно закодирано. Библията, без съмнение, е интересна и поучителна книга.
Старият Завет е интересен като историческа книга, като списък на всичките престъпления на
древните юдеи, а Новият Завет е философска и религиозна книга.
Трябва да кажа, че когато на запад, в различни анкети, отговарях на въпроси за религията,
нигога не съм могъл да напиша, че съм атеист. Ръката ми не се подчиняваше...
Въпреки, че не ходя редовно на църква, не мога да кажа, че съм безбожник или атеист.
Аз съм вярващ човек, но не съм ревностен църковник. Най-доброто е златната среда, да не се
хвърляш нито в едната крайност, нито в другата.
Да продължим анализа на книгата на Хенеке Кардел „Хитлер, основателя на Израел“.
Следващият хитлеровки апостол е барон фон Ланц.
Той е бил приятел на Хитлер, още когато той е бил младеж във Виена, минавайки там, така да
се каже през университетите на живота.
Всеки е имал своите университети, Горки, например, ги е описал в книгата си „Моите
университети“.
Нещо подобно е било и с Хитлер в юношеските му години във Виена. Там, негов духовен
наставник бил барон фон Ланц.
Сега вече е ясно, че той не е бил никакъв барон и никакъв „фон“, а самозванец.
При това, даже в демократична Германия, ако аз например, поискам да прибавя към фамилията
си „фон“, фон Климов, например, немците ще проверят много строго дали имам право на това,
преди да ми дадат разрешение.
В Германия можете да приемете, практически, всяка фамилия. Аз например, дълго време живях
там като Ралф Вернер, при това, напълно официално.
Но ако поискам да стана Ралф фон Вернер, тогава ще бъда щателно проверен с цялата немска
пунктуалност и в крайна сметка, ще да ме хванат за ушите.
Така, че баронът-самозванец фон Ланц, всъщност се оказа чистокръвен евреин и див
антисемит.
Собствената му еврейска кръв му е била толкова противна, че се представял за австрийски
барон и даже поставил благородническата представка пред фамилията си.
Бидейки чистокръвен евреин, той не само говорел в кръчмите против евреите, но и издавал

77
антисемитско списание.
Впрочем, Кардел подробно описва това списание и даже привежда фотографии. Такъв е бил
духовният учител на Хитлер в годините на неговите университети.
Но, оказва се, това не е всичко. Този еврейски барон фон Ланц, оказва се, че се е срещал на
времето в Швейцария с ... другаря Ленин и това е добре документирано.
По време на емиграцията си в Швейцария, Ленин също мизерствал, наистина, живял не съвсем
като бродяга, като Хитлер, а по принцип като нещо такова – емигрант, революционер,
екстремист, бунтар. Такива хора винаги се намират един друг.
- Професионални революционери...
- Точно така. Професионални революционери. Те, в близкия си кръг, много добре се
познават – италиански революционери, австрийски революционери, а ето, че се появява и още
един чудак, руски революционер, някой си Улянов-Ленин.
Така, маскираният евреин барон фон Ланц, попаднал в Швейцария на друг замаскиран евреин
по майка – другаря Ленин.
Специално обръщам вниманието ви на този фон Ланц. В книгата на Кардел, за него е дадена
доста много информация, нали е бил духовният баща на Хитлер и едновременно с това, евреин-
антисемит.
Ето още една интересна историческа подробност. След поражението на Германия в Първата
световна война, било съставено демократично правителство и важна роля в него е играл още
един крупен евреин-антисемит – Ратенау.
Бил министър на външните работи. Това е описано подробно на стр.45.
В 1923 г. Хитлер устрил пуч, който бил потушен от полицията. С няколкостотин свои хора, той
излезал тогава на главната улица на Мюнхен, но против него била пратена армия и полиция.
Имало даже стрелба с картечници, докато всички не се разбягали и се изпокрили по входовете.
Къде се скрил Хитлер? При кого намерил убежище, криейки се от полицията? След пуча от
1923 г. Хитлер се криел у еврейката Ханфщангел. Това е исторически факт. Наистина, след
това го намерили измъкнали го изпод полата на тази еврейка и го пратили в затвора, наистина
не за дълго...
А ето и още един интересен исторически факт. Един от най-близките приятели и финансист на
Хитлер, тогава бил Требич-Линкълн, който също бил евреин и също бил страстен антисемит.
Той давал големи пари на хитлеристкото движение. Имал богат баща, тъговец на коприна и
манифактура, който натрупал много пари и умрял.
И ето, че синът с наследените от баща си пари, финансирал всякакви политически екстремисти,
в това число, мащабно финансирал Хитлер.
Има ги даже прегърнати на снимка, като най-добрите приятели. По-подробно за това, на стр.79-
82.
По-нататък доста подробно се описва, как еврейските банкери от Ню Йорк също мащабно са
финансирали идването на Хитлер на власт.
Хитлер тогава е написал в книгата си „Майн Кампф“ какво се кани да прави с евреите. Направо
писал, че „Евреите – това са отровителите на народа“, че те са „чума“ (виж стр.52-53)
Всичко това се е знаело много добре, но независимо от това, за еврейските банкери, Хитлер се
оказал нмого нужен човек и по тази причина го финансирали, при това, повтарям, доста
мащабно.
(По-подробно за плана за използването на Хитлер като „ледоразбивач на световната
революция“, виж в книгите на Виктор Суворов „Ледоразбивачът“, „Денят М“ и „Последната
република“)
Ето още един апостол от хитлеровското политбюро – Юлиус Щрайхер. Най-бесният жидоед.
Не антисемит, не натиционист, а именно жидоед.
Той издавал в Германия вестник Дер Щюрмер и това бил най-жидоедския встник в цялата
хитлерова Германия. Какво ли нямало там против евреите!
Този Щрайхер е бил просто неудържим. На Нюрнбергския процес го осъдили на обесване за
този животински антисемитизъм.
При това, когато го бесели, към бесилово водели точно тринадесет стъпала. Т.е. това е било
символично наказание и денят му „съвпаднал“ с еврейския празник Пурим, денят на еврейското
отмъщение.
Все пак, всичко е според Библията. Когато обесили този Юлиус Щрайхер, в подножието на
бесилото сложили дъсчица с истинското му име, Абрам Голдберг...

78
 - И всичко това е намерено от еврейския професор?
- Да, професор по история и съдейки по всичко, сериозен и знаещ човек.
- Все пак, ако всичко това беше лъжа, то на немците нищо не е струвало да вземат
всичко на присмех и да покажат на целия свят тези измислени антисемити. А те тихичко са
потопили целия тираж, при това, по най-варварски начин.
- Да, десет хиляди книги тогава били потопени в Хамбургското пристанище.
Нека сега да оставим на мира Хитлер и да се заемем с паралелната, но не по-малко интересна
тема за създателите на новата религия.
В книгата на Кардел е приведена информация за един от тези създатели на псевдорелигии – за
Георги Иванович Гурджиев. Отдавна се интересувам от него. Той се счита за окултист,
езотерик и арменец.
Родил се и израсъл в Сирия, живял някъде в Близкия Изток и после дошъл във Франция,
където, в 20-те години организирал своя известен Институт, недалече от Париж.
Негов помощник в Лондон, тогава бил журналистът Успенский. Не ви ли говори нещо тази
фамилия?
- Син на свещенник, видимо...
- Правино. Успенский, Успение, т.е. изглежда е бил от свещеннически род а каква
работа е имал с Гурджиев? Сатанизъм. Повтарям, той е бил най-близкият сътрудник на този
езотерик.
След това, с Института станал скандал. Полицията арестувала Гурджиев и цялата му компания
за... педерастия. И не просто за педерастия, а за развращаване на малолетни момчета.
Във Франция, когато двама възрастни се занимават със содомски грехове, полицията, като
правило, гледа на това през пръсти но при развращаване на малолетни, тогава се намесва
веднага и хваща за врата развратниците.
Така арестували Георги Иванович Гурджиев, а скоро и затворили института му. Останалите на
свобода езотерици, естествено мълчат за това.
Впрочем, при наплива на третата емиграционна вълна в Ню Йорк, изведнаж възкръсва
езотеричното общество, събират се новите езотерици, обсъждат там „кармата“ и т.н.
В книгата на Кардел много подробно се говри за Гурджиев и се споменава, че той е бил
полуарменец, полуевреин и че открил нова религия, свързана с педерастията.
Добре, да допуснем, че това е случайност, че откривателят на нова религия Гурджиев се оказал
полуевреин.
Да продължим темата и да разгледаме другите откриватели на трите нови религии.
Вторият откривател и най-известният от тях е откривателката на теософията, мадам Елена
Петровна Блаватска, родена Ган. Живяла от 1831 до1891 година.
В много сериозни източници, наричат нейната теософия, не иначе, а чакалня на масонството.
Не направо масонство, защото, жените не са много обичани в тези педерастки кръгове, но нещо
подобно...
Така, оказва се, че Блаватска също е полуеврейка, при това, скрита полуеврейка, която се
представяла за рускиня.
На 17 години тя се омъжила за 60-годишния старец, барон Блаватски. Веднага се вижда, че това
е била или комедия или мошенничество.
Оказало се мошенничество, тъй като скоро тя оставила този барон и се отдала на търсена на
Бога, при това тя имала доста ексцентричерн характер, т.е. била явна психопатка.
„В съчиненията и живота на Блаватска, много е трудно да се намери границата, при която
съзнателната и несъзнателна лъжа преминава в обикновено шарлатанство.“
Преведено на езика на психиатрията, това означава раздвоение на личността, т.е шизофрения.
Един мой познат, Валерий Перелешин, известен поет-емигрант, пише за Блаватска:
„Тя беше мадам Блядовска
Мадам бръщолевене и мадам блъф
Ерцхерцогиня Теософска наречена така сега,
за да имат успех продажбите, тя се подписвала „Блясък и шум“,
графиня „Рада-Бай“ и даже маркиза „Щурум-Бурум“.
Впрочем, самият Валерий Перелешин е разпопен свещенник, който на времето е бил арестуван
за содомия. Хванали го на Филипините в баня с китайче.
Забележете, не с китаец, което обикновено се прощава, а с китайче и го затворили за

79
педерастия.
По-късно, той се опитал да емигрира в Америка, но заради ареста във Филипините заради
банята с китайчето, в началото на 50-те го депортирали от Америка и на бедния поет, бившия
свещенник и педераст, му се наложило да се премест в Бразилия.
Бразилия е единствената страна в Северна и Южна Америка, която легално приема педерасти
от целия свят.
И така, откривателката на теософията, мадам Блаватска била полуеврейка и психопатка, но
независимо от това, нейното учение и до ден днешен, има глямо значение в средите на
психопатите.
Третия пример от тази серия е новата псевдорелигия, наречена антропософия. Неин откривател
е Рудолф Щайнер, също евреин.
И така, единият откривател на религия е полуевреина Гурджиев, втората откривателка –
полуеврейката Блаватска и третия откривател – пълният евреин Шайнер.
За това се говори в книгата на Робак „История на психологията“, където са дадени всички
подробноости.
Нарочно се отвлякох от Хитлер и тръгнах по линията на основателите на псевдорелигиите.
Стори ми се много интересна точно тази закономерност – склонността на евреите към
екстремизъм. И в религията, като в трите назовани случая, и в политиката, както в случая с
Хитлер.
Всичко това се прави от психически неуравновесени хора. Те разтърсват света и създават нови
религии.
Много хора мислят, че психично болните, обикновено лежат на легло и трябва да ги
съжаляваме, но практиката показва, че това не е така.
Тези психопати наистина тресат света! И това е желязна закономерност на висшата социология.
Всичко това добре е знаел нашият Лев Николаевич Толстой, който писал в своите дневници:
„Дълбоко съм убеден, че света се движи от лудите.“
Така е, аз само бих уточнил, че не от лудите, а от полулудите психопати.
Нарочно привеждам цитати от солидни книги и споменавам, че Лев Толстой върви в
разсъжденията си по същия този път. Винаги обичам да се позовавам на авторитети.
Бионегативът ще каже с крива усмивка: „Помислете – говори Климов. Той е никой и нищо. Не
е Ницше, даже не е Хитлер...“
Ето че ми е на помощ авторитетен човек, Лев Николаевич Толстой. Повтарям, че обичам да се
крия зад авторитети. Нека те говорят, а аз ще си живея спокойно.
- Григорий Петрович, наскоро прочетох, че майката на създателя на мюсюлманската
Религия, Мохамед, била еврейка, т.е. и исляма, изглежда, въщо е бил създаден от син на
еврейка, т.е полуевреин.
- Точно така. Аз също съм чел за това и тази информация оше веднаж потвърждава
изведената закономерност за създателите на нови религии.
- А всичко затъвършва с това, че хората в окопите се убиват един друг?
- Да. Всичко започва с исторически анекдоти, с чудаци, с психопати, обкръжаващи се
с апостоли на новата вяра, а завършва с 50 милиона убити и от тях – 20 милиона от най-добрите
руснаци.
И затова ни е интересно да разберем всичко това, да се поровим, така да се каже, в
биологичните корени на това явление.
- За да не се налага на новото поколение също да лежи в окопите?
- Точно така за да помогнем на новите поколения. Даже, да се направи на Червения
площад парад на ветераните, очевидци на войната като мен, вече няма да се съберат много.
Когато започна Втората световна война, аз бях на 23 години, а воюваха, основно, по-големи от
мен и почти всички вече са умрели от оцелелите в тази проклета война.
Само в едно малко село в Ленинградска област – Захожи, където веднаж почивах, от 25 къщи,
от войната не се завърнаха 22 селски младежи.
Нито един от тях куц, гърбав или кривоглед. Сега това селце практически е измряло, както и
хиляди други руски села.
- Да. Ето така Адик и Йосик изтребиха цвета на руската нация.
Да се върнем към анализа на хитлеровите апостоли. Следващият е Йозеф Гьобелс. Министърът
на пропагандата, т.е. главният лъжец на Хитлер. Оказва се, че и той е с еврейска кръв.

80
Бил ¼ евреин, обаче компенсирал пропуснатото, като се оженил за Магда Бренд-Фридлендер,
която, преди брака си с богаташа Кванд, открито изповядвала юдейската вяра, спазвала всички
юдейски обичаи и редовно ходела в синагогата.
Ето каква жена си е намерил ¼ евреина Гьобелс, министърът на хитлеристката пропаганда.
Неотдавна в Германия излезе книгата на еврейката Ани Клабунд „Магда Гьобелс“, в която тя
привежда интересни факти от биографията на тази жена.
Тази информация беше потвърдена и съществено допълнена от Евгений Беркович е статията му
„Първата дама на Третия Райх и нейният втори баща“ и от Андрей Дубров в статията му
„Заедно с Йозеф Гьобелс или забранената тема в Израел“
И така, Йохана Мария Магдалена Бренд, бъдещата жена на Гьобелс, е родена на 11.11.1901 г. в
Берлин. Била извънбрачно дете на прислугата.
Бащата на момичето, Оскар Ритшел, наистина, скоро се оженил за майка ѝ, Августа, то този
брак бил по-скоро формален и след две години, родителите на Магда се развели.
Когато момичето навършило 5 години, завели я в Белгия и я дали в приют. Скоро в Белгия идва
и майка ѝ Августа, която се омъжва там за юдейския търговец на кожени изделия Фридлендер,
при това, бившият мъж на Августа, Оскар Ритшел, бил свидетел на сватбата...
След 10 години те също се развеждат и от този свой втори баща, Магда Гьобелс наследява
еврейската фамилия Фридлендер.
След началото на I световна война, Магда се връща в Берлин, където скоро става приятелка, а
скоро и любовница на руския юдей-ционист Хаим Арлозоров (1899-1933).
Тогава тя била на 13 години, а Хаим – на 15. Това е онзи същият Хаим, (а също и Виктор и
Виталий) който по-късно станал първият министър на външните работи на юдейската
Палестина и който бил убит в 1933 г. при неизяснени обстоятелства.
Арлозов отговарял тогава за външната политика на ционисткото еврейско агентство и заедно с
бъдещият президент на Израел, Вайсман, основал социалистическата партия Мапай.
Въпреки, че станал национален герой на Израел, наговият граждански брак с Магда старателно
се криел и в официалните му биографии за него не упоменато.
Магда постоянно придружавала Хаим, когато разнасял хранителни продукти на нуждаещите се
берлински юдеи.
При това, Магда и Хаим, както и всички ционисти в Европа и САЩ, гордо носили тогава на
дрехата си жълтата шестолъчна звезда на Давид.
Магда, освен това, носела и медальон във формата на шестолъчна звезда и мечтаела за този
ден, когато, заедно с Хаим, ще се отправят да възраждат еврейската държава на палестинска
земя.
Тя сериозно се е канила да последва Хаим в Палестина, но той се оказал похотлив и неверен и
си намерил друга жена.
В1921 г. изоставената Магда се омъжила за милионера Кванд (той бил по-голям с 20 години и
изглеждал до нея по-скоро като баща) и по молба на мъжа си милионер, се отказала от
еврейската си фамилия и преминала в протестанството (до тогава, повтарям, че тя изповядвала
юдейската вяра, спазвала всички юдейски обичаи и редовно ходила в синагогата).
От Кванд ѝ се ражда син, Харалд, но скоро бракът и се разпада, тъй като, тя започнала отново
да се среща с Хаим, а след поредното му отпътуване за Палестина, Магда си намира друг
любовник.
Кванд, узнавайки за това, я изгонва, но тя започва да го шантажира с откраднатите от нея
негови писма за увлечения от младостта му и Кванд, в края на краищата, се развежда с нея,
откупвайки се с много пари.
Срещите на Магда с Хаим продължават до 1931 г, когато Магда вече се готвела да се омъжи за
гаулайтера на Берлин Йозеф Гьобелс.
Журналистката Белла Фром, добре познаваща Магда в тези години, пише, че ако Магда не била
срещнала тогава Гьобелс, тя щяла да прекара целия си живот в „някакъв кибуц в Палестина, с
оръжие в ръце и стихове от Тората на уста.“
Но, в 1930 г, в берлинския дворец на спорта, Магда чула реч на Йозеф Гьобелс и на следващия
ден постъпила в Национал-социалистическата немска работническа партия, изцяло отдавайки
се на партийната работа. Марта получила от партийната клетка Берлин-Запад удостоверение за
членство номер 297442)
В 1931 г. била удостоена с честта лично да се срещне с вожда и в същата тази година, се
омъжва за Гьобелс, при това, юдейската преса злорадо съобшила за читателите си: „Нацистки

81
вожд се жени за еврейка!“
Последната среща на Магда с Хаим станала на 12 август 1931 г, за което има запис в дневника
на Гьобелс (Й.Гьобелс. Последни записки. Смоленск, 1998)
Обяснението между влюбените било драматично. Хаим Арлозов даже се опитал да застреля
Магда, или сам да се застреля, но куршумът заседнал в цевната кутия и никой не бил ранен.
Това била и точката на ционистките мечти на Магда. Тя окончателно избрала друг път. А Хаим,
в 1933 г. се върнал в Тел Авив и след няколко дни бил застрелян пред очите на жена си от
неизвестни мъже.
Убийците така и не били открити. В същата тази година, Гьобелс кани юдейският втори баша
на Магда при себе си в бюрото...
Фридлендер умрял в Бухенвалд. В свидетелството за смъртта му, издадено на 18 февруари 1939
г, е посочено, че е умрял от „недостатъчност на сърдечния мускул и възпаление на белите
дробове“
Вдовицата на Фридлендер получила по пощата урната с праха му, заплащайки наложен платеж
97 райсхмарки.
Гьобелс бил ходеща карикатура на ариец. Вече бъдещ баща на семейство, той тежал по-малко
от 50 кг и имал твърде голяма за тялото си глава, и освен всичко това, силно куцал.
Десният му крак винаги бил с шина. От друга страна, Гьобелс имал дипломи за завършването
на пет университета.
В 1922 г. станал диктор по германска филология и дълго време никой не е могъл да го упрекне
в антисемитизъм.
Негов духовен наставник и любим учител бил евреина Фридрих Гундолф от Хайделбергския
университет.
Даже, като подарък на първата си жена, еврейката Анке Щалхерм, Йозеф избрал и надписал
„Книга на песните“ на евреина Хенрих Хайне.
Магда родила на Гьобелс шест деца, които, при капитулацията, двамата със собствените си
ръце отровили с цианкалий и след това, се самоубили.
Така се самоубиват и скорпионите, когато са обградени от огън. Те се пробождат с жилото си и
умират.
Нормален човек няма да убие шест деца, т.е. той бил типичен извратеняк, куц извратеняк,
повтарям, че имал ясно изразено конско стъпало.
И като забавен епилог на цялата тази трагикомения, внучката на Магда Гьобелс (дъщеря на
сина ѝ Харалд), Колин Кванд, приела юдейската вяра, преминала ортодоксален „гиюр“ и живее
сега в Хамбург със мъжа си евреин.
- Ходи, броди и в крайна сметка пак се връща при своите.
- Точно така. По-нататък Кардел подробно описва самоубийството на Гели Раубал.
Оказва се, че Гели е била единствената истинска любов в живота на Адолф Хитлер и при това,
тя била негова племеница... Кръвосмешение. С какво завършва тази любов?
Гели Раубел, племеницата на Хитлер се самоубива. Виждал съм нейна фотография. Младо,
красиво момиче, което нейният чичо-чудовише довел до самоубийство.
- Чел съм, че след смъртта ѝ, Хитлер станал вегетарианец.
- Да, изглежда, че това е била единствената жена, която Хитлер е обичал.
Впрочем, за религиите. Много религии имат своите добри закони. Например, съгласно
православния религиозен закон, се забраняват браковете между реднини до шеста степен на
родство.
Това се прави, в резултат на хилядолетния човешки опит, който показва, че от тези бракове,
като правило се раждат дегенерати.
Наистина, понякога, тези дегенерати се оказват извънредно озарени хора, с поразяваща памет и
невероятна работоспособност.
Някои секти даже специално забраняват бракове, извън пределите на своята общност,
произвеждайки изкуствено, по този начин, бионегатив. Те специално се стремят към
получаване на свръх-човек, супергений, месия...
Обаче, историческият опит показва, че на един такъв изкуствено получен гений, се падат
хиляди и хиляди дегенерати-идиоти.
Ето следващата интересна информация. Хитлер направо наричал себе си апостол. (стр.140)
В предходната лекция, ние говорихме, че според доктора по психиатрия Карпман, едно от
проявленията на психичните болести се явява теоманията, т.е. когато човек започне да си

82
въобразява, че е месия или апостол...
Като правило, това е явен признак на психическа болест. Във всеки приличен дом за
душевноболни, ще намерите поне дузина такива пациенти. Така и Хитлер, полулудият
четвъртевреин, нарича себе си апостол...
След това, на стр. 143, се описва гаулайтера Джордън, който, както се полага на болшинството
от обкръжението на Хитлер, също бил с еврейска кръв, а по-точно, бил ¼ евреин.
Гаулайтер, това е много висок партиен чин, нещо като секретар на областен комитет на
партията.
Пак виждаме „волята за власт“. Властовия комплекс, комплексът на вожда, нещо, което често
съпровожда еврейския примес в кръвта. А какво да кажем за неговата фамилия?
- Йордан...Йорданский, пак син на свещенник?
- Правилно, на руски ще бъде Йорданский. Това е фамилия, която, по право се е
давала
на свещенници и техните потомци. А този е също и ¼ евреин, т.е. изглежда, той е продукт на
смесване на деца на свещенник с евреи.
Това, както знаете от предните лиекции, е най-отровната смес, при която, перманентните
дегенеративни гени на потомствения юдей-дегенерат, получават нов енергиен заряд от
новоизпечения дегенерат-туземец.
По-нататък, на стр. 155, Кардел дава подробно описание на Нюрнбергските закони за чистота
на расата. Днес няма да се задълбочавам в това, а ще приведа само един интересен закон.
На немците до 45 годишна възраст категорично е забранено да бъдат прислуга в домовете на
евреи. Интересно, не е ли истина? Нюрнбергските закони за чистата раса са нещо сериозно.
Опитайте да решите тази задача. Обяснете ми този закон от гледна точка на висшата
социология, назовете името на този, който го е въвел
- Сам Хитлер, навярно? Спомнил си за своя дядо. Спомнил си, че баба му е работела
като прислуга в еврейски дом, кидето забременяла и така се получил полулудия ¼ евреин
Адолф Шикелгрубер?
- Да, аз също така мисля. Изглежда, Адолф Хитлер решил да предприеме мерки,
повече
да не се получават такива психопати, като него самия. Също като змията, която в захапала
опашката си. Като дяволът, който е склонен към самоунищожение.
Дълбоко в себе си, Хитлер знаел много добре, че е болен и обвинявал за това всички евреи и
ето, че въвел този закон.
Пита се защо е въведено ограничението до 45 години. Защото на тази възраст се прекратява
възможността жената да ражда.
Жени на 50 години – моля, господа евреи, можете да ги вземете за прислуга, но младо момиче,
момиче, което може да тражда деца, се забранява категорично.
По този начин висшата социология ни помага да разшифроваме тези нюрнбергски занони.
Да продължим списъка на хората с еврейска жилка от хитлеровото политбюро.
Следващият в този списък е Рудолф Хес, който умря неотдавна, по-точно, се самоуби в немския
затвор Шпандау в Берлин на 90 годишна възраст.
Той е бил заместник на Хитлер в нацистката партия още от създаването и, през 20-те години. И
този хитлеров апостол се оказва полуевреин по майка, а по равинските израелски закони, той се
счита за пълен евреин и днес автоматически би могъъл да получи еврейско гражданство.
- Изглежда, че Хес е бил много важен човек, щом като е бил единствен затворник в
гигантската крепост Шпандау.
- Да, четири окупационни държави поддържаха тази крепост-затвор, в която е бил
един
единствен затворник. И ето кое е особено интересно – категорично му е било забранено да
пише мемоари. Явно, от нещо доста са се бояли...
Оказва се, че Хес е полуевреин, а според други източници, не само бил заместник на Хитлер по
партийна линия, а също и неговия хомосексуален любовник.
¼ евреинът Хитлер, на млади години натягал полуевреина Хес и както често става при
педерастите, едновременно с това, бил и сред неговите най-близки помощници.
Хес е роден от майка – еврейка в Египет и чрез майка си бил кръвно свързан със самия Чърчил,
който сам, както вече споменахме, е бил полуевреин по майка.
- Рудолф Хес е бил родственик на Чърчил?

83
 - Точно така. Наистина, много далечен . Хес е свързан с него чрез майка си и майката
на Чърчил, която била американска еврейка.
Затова Рудолф Хес е отлетял за Англия. Надявал се, че Чърчил ще разговаря с него като с
родственик, не само като посланник на Хитлер.
Тогава те са се канили да се договорят с англичаните за мир и по някакъв начин да облекчат
положението си на руския фронт.
Но, до Чърчил не го пуснали, а вместо това, го арестували, затворили го в единична килия и там
бил до края на войната. А е бил първи заместник на Хитлер...
Ето и още за тази компания. Министър на труда при Хитлер е бил Лей (между впрочем
алкохолик), който отговарял за всички работещи роби.
Към него, на работа били няколко милиона руснаци, които били изгонени от немците от
Съветския съюз. Лей бил на практика, министър на робския труд, както и ¼ евреин.
- А за действията на това хитлеристко политбюро, сега отговаря целият немски
народ.
Ето, вече колко години те плащат репарации, но не на Русия, а на Израел.
- Да, и това никой не го знае и никой няма да ви го каже. Това че на практика цялата
хитлеристка върхушка е била с еврейска кръв, тази информация се пази от световното
еврейство, като държавна тайна.
Към днешния ден, знам само няколко човека в това хитлеристко политбюро, които не са имали
еврейска кръв.
Един от тях е бил командващият военно-въздушните сили, маршал Гьоринг. Оказва се, обаче,
че на него пък, жена му е еврейка. Същата история, както и с ленинското политбюро и със
Сталинското също. Ако някой сам не е евреин или полуевреин, то жена му е еврейка.
Както и при най-близките сътрудници на Сталин: Клим Ворошилов бил руснак, но жена му,
била еврейка. Михаил Иванович Калинин бил руснак, но и неговата жена била еврейка.
Същата закономерност, както и в хитлеристкото политбюро. При това, фелдмаршал Гьоринг е
бил храбър и чудесен летец още от Първата световна война.
- Излиза, че сред цялото обкръжение на Хитлер е имало само един чист немец и той
бил женен са еврейка?
- Не съвсем. При Хитлер е имало оше един немец... Да вземем другата книга на
Хенеке
Кардел, която се нарича „Предателството на Хитлер по отношение на национал-социализма“.
Вече ви казах, че Кардел е написал няколко книги на тази тема. Впрочем, в тази негова книга е
дадена фотография на оригинала на „Политическо завещание“, което Хитлер продиктувал
преди самоубийството си.
Най-напред да насочим вниманието си към корицата на тази книга. На нея са изобразени
снимки на Хитлер и началника на неговите щурмоваци Ернест Рам.
- А какви са тези петолъчки по Рам?
- Именно. Вие също забелязахте. Щурмоваците имали своя военна униформа и като
различителни знаци, те носели петолъчки. Това наистина е интересно.
В униформата на демократите-американци също има петолъчки. В тази на червените
комунисти в Съветския съюз – също, а също и при хитлеристките щурмоваци-нацисти.
А сега си спомнете, че върху парите, при правителството на Керенски, беше напечатана голяма
свастика.
Така, че този Ернест Рем, началника на щурмоваците, като Гьоринг, също не бил евреин. Бил
100% чист немски... педераст, когото хитлеристите по-късно разтреляли направо в постелята,
където той спял със своя шофьор.
А именно той помогнал да дойде Хитлер на власт. Обаче, укрепвайки позициите си, Хитлер
създал отрядите на СС, като противовес на щурмоваците на Рем и с тяхна помощ, под
командването на полуевреина Химлер, за една нощ унищожил цялото ръководство на
щурмоваците.
Сега, да се запознаем с още един важен документ – „Политическо завещание“ на Хитлер. В
книгата на Кардел е даден архивния номер на този документ – 3569 и датата на съставянето му,
29 април 1945 г, 16 часа.
Посочени са и свидетели: д-р Гьобелс, Мартин Борман, Вилхелм Бургдорф и Ханс Кребс.
Подписан е от Адолф Хитлер.

84
И така, за какво става дума в това „Политически завещание“?
Оказва се, че преди смъртта си, на първо място, той изисква от своите последователи да се
борят с международното еврейство. Ето моя превод от немския оригинал:
„Преди всичко, аз задължавам ръководството на нацията и моите последователи стриктно да
спазват расовите закони и да водят безусловна и безпощадна борба с отровителите на всички
народи – международното еврейство.“
И това е много интересно, защото го пише не някакъв си редови нацист-антисемит, а самият
фюрер Адолф Хитлер.
Пише го пред самата си смърт, преди да се самоубие, а в такъв момент, като правило, човек не
лъже, а споделя най-съкровенните си неща...
След това, той и жена му от един ден, Ева Браун, се самоубили.

Впрочем, Ева Браун също имала еврейска кръв, била ¼ еврейка. Имат просто, както разбирате,
някакъв нюх. Нима Хитлер, като канцлер, не би могъл да си намери някоя немкиня, някоя
арийка?
Еврейската им кръв буквално ги дърпа един към друг. Всички те старателно крият, че са
полуевреи, четвъртевреи, но между себе си веднага се разпознават...
Ето и Хитлер, буквално преди смъртта си, регистрирал брака си с Ева Браун, след което те и
двамата се самоубили.
Но и това още не е всичко.
Хитлер имал доверен фотограф с хубава немска фамилия – Хофман, който правел всичките му
официални снимки.
- Това трябва да е бил проверен другар...
- Да, проверен. Оказва се, че и този Хофман също е имал еврейска кръв. Именно той,
¼ евреина Хофман е запознал ¼ евреина Хитлер с ¼ еврейката Ева Браун.
Виждате как всичко върви по веригата. Те се държат един за друг, като бледи спирохети...
Преди войната, в Германия е имало около половин милион евреи и 300 000 от тях напуснали
съвсем свободно Германия буквално в навечерието на войната...
Следващ в списъка на Кардел е личният лекар на Адолф Хитлер – Морел, който също, както се
оказва, бил с еврейска кръв и... бавно отравял четвъртевреина Хитлер.
В последните години на войната, Хитлер се е тресял целия, като болен от паркинсон. Той
постоянно нервничел и това треперене е било на нервна почва.
След капитулацията на Германия, когато американците са разпитвали Морел, той им казал, че
отдавна постепенно е тровел Хитлер и така помагал на съюзниците.
Как ви харесва този доктор? А сега, си спомнете лекарите на Сталин – същият паралел, същите
действащи лица...
Началник на военното разузнаване на Хитлер бил адмирал Канарис. И той също имал еврейска
кръв. Бил гръцки евреин.
Той е предложил да се пришива жълтата звезда на Давид на дрехите за обозначение на
ервреите, това била негова идея.
Т.е. по инициатива на този гръцки евреин, всички оставащи и нежелаещи да напуснат Германия
евреи, трябвало да носят на дрехите си звездата на Давид.
Сега, нека си спомним генерал Франко, съюзника на Хитлер и диктатор на Испания. Оказва се,
че той е бил кръстен евреин. Чистокръвен евреин, по баща и по майка.
Анлийският министър-председател Чърчил и американскиярт президент Рузвелт също имали
еврейска кръв.
Всички знаят, че Втората световна война е започната от Адолф Хитлер, но малко хора в
Германия, че и по целия свят, знаят, че той е бил австрийски четвъртевреин. Тази информация
старателно се скрива.
От страна на Русия, тази война е водена от Йосиф Висарионович Сталин. Кавказки полуевреин.
За това се говори в няколко авторитетни източника, включително в еврейското списание Бнай-
Брит от 03.03.1950 г.
Но и тази информация се крие старателно, както от съветска, така и от западна страна.

85
От страна на Великобритания, войната водел Уинстън Чърчил. Полуевреин по майка. Майка му
била американска еврейка, а по равинските израелски закони, Чърчил трябва да се счита за
пълен евреин. Но, даже и в самата Англия, малко знаят за това.
От американска страна, войната се водела от президента на САЩ, Франклин Рузвелт – скрит
полуевреин.
Семейството на Рузвелт води началото си от от евреина Claes Martenszen van Rosenvelt, чиято
жена е била еврейката Janette Samuel (по данни на института Карнеги, специално изучавал
семейното дърво на Рузвелт в 1934 г.) Но и в Англия и в Америка, тези факти старатрелно се
крият.
И така, кой е започнал тази война. Кой я провеждал и кой я ръководил?!!
Добре, цялото хитлеристко политбюро вече разгледахме, сега, нека да разгледаме хитлеристкия
ЦК.
В полезрението ни веднага попадат двама генерали от СС: Бах-Зелевски и Одило Глобочник.
И двамата се отличили при унищожението на евреите и двамата сами са били с еврейска кръв,
при това, Глобочник отговарял за Австрия и Виена, където някога скитал полугладния бродяга
Адолф Шикелгрубер, бъдещият фюрер – Адолф Хитлер...
За съжаление, времето ни наближава към своя край, а остана още много фактически материал,
затова, накратко ще се спра на най-важните моменти и ще ви дам списък с литература за по-
нататъчна разработка на тази тема. Научете се да работите с материала самостоятелно.
И така, завършвайки разбора на книгата на Кардел, обръщам вниманието ви на оше един
списък на бионегатива от обкръжението на Хитлер, който е даден на стр. 251. Тази книга,
повтарям, е много интересна и препоръчвам на всички да се запознаете с нея.
През август, 1972 г, в Ню Йорк, е издадена още една интересна книга, с автор Валтер Лангер.
През 1943 г, Рузвелт заповядал на американското разузнаване, да му направят психологически
анализ, т.е. психологически портрет на Адолф Хитлер.
Американското разузнаване ангажирало най-добрите специалисти и те, в течение на дълго
време разпитвали всички хора, които лично познавали Хитлер от самото му детство и след
това.
В резултат, бил изработен доклад лично за президента Рузвелт, с печат „строго секретно“.
Повтарям, че това е бил официален документ на американското разузнаване.
Тогава, всичко това е било засекретено и едва в 1972 г разсекретили този доклад и той излязъл
под формата на книга. И в този документ се говори същото и се потвърждават фактите, дадени
от Хенеке Кардел.
И още една интересна книга, със заглавие „Химлер“ . И в нея пише, че началникът на Гестапо,
Химлер, е бил полуеврееин. Автор на тази книга е Вили Фришауър, американски евреин, който,
веднага след войната е работил в американското разузнаване и постоянно се ровел в архивите.
Следващата книга по тази тема е „Братството на Борман“, автор Уилям Стивънсън. В нея се
казва, че Рудолф Хес, първият заместник на Хитлер, е имал репутация на хомосексуалист.
Споменава се още, че друг най-близък сътрудник на Хитлер, министър Балдур фон Ширах,
също е бил хомосексуалист. Има още много интересна информация, но сега просто не ни
остана време.
И още една книга, „Айхман“, с автор Джон Донован. Бил голяма клечка в американското
разузнаване. Щателно изучил всичко и написал биографията на Айхман.
Адолф Айхман е бил главният изпълнител на „окончателното решение на еврейския въпрос“ и
унищожавал евреите под непосредственото ръководство на ¾ евреина Хайдрих и това го пише
един от началниците на американското разузнаване...
И последната книга за днес – „Канарис“, на Чарлз Уайтинг. Тя е за началника на хитлеровото
военно разузнаване, гръцкия евреин, адмирал Канарис. В нея направо е написано, че Канарис е

86
бил хомосексуалист. Знаем от книгата на Кардел, че Канарис е бил гръцки евреин, а тук
допълнително се пояснява, че той е бил и хомосексуалист.
На стр.263 също има много интересна информация и тя потвърждава написаното от Кардел.
Както виждате, цяла поредица от книги потвърждават информацията, събрана в книгата на
Хенеке Кардел „Хитлер, основателят на Израел“.
Мисля, че при по-щателно изучаване на този въпрос, ще се появят още много интересни
подробности, но за това ще са необходими цели институти за изучаване на висшата
социология.
И така, завършвайки тази лекция, нека да си зададем въпроса защо днес така подробно
разгледахме личността на Хитлер и цялото му обкръжение?
Защото се оказа, че Хитлер е четвъртевреин и това не е случайност. И това, че цялото му
обкръжение се е състояло от хора с еврейски примес и хомосексуалисти, също не е случайност.
Това е желязна и неотменима закономерност на висшата социология.
Трябва добре да знаем всичко това, защото Хитлер и обкръжениоето му, целият този нацизъмм
и фашизъм, струваха на човечеството 50 милиона човешки живота, а на нашата родина всичко
това, в крайна сметка стува 20 милиона човешки живота, 20 милиона живота на най-добрите
представители на руския народ.
Всички исторически факти, за които говорихме днес с вас, са разпръснати по един-два в
гореспоменатите книги, обаче, събрани заедно в книгата на Хенеке Кардел, те представляват за
световното еврейство такава опасност, че всичките 10 000 книги на Кардел, по постановление
на немския съд, били веднага потопени в хамбургското пристанище.
Но, както се казва, истината не се гори с огън и не потъва във вода и не остава нищо тайно,
което да не стане явно...

Глава 6. И тогава цялата измет ще се разбеснее...

Религията и психическите болести

Неотдавна в Съветския съюз, във връзка с гласността и перестройката, всички получиха пълна
свобода на религиозните убеждения и официално се готвят да отбележат 1000 години от
приемането на християнството в Русия. За това, нека днес да поговорим за свободата на
вероизповеданията, за религиите, за историята на тяхното възникване, като по този начин
продължаваме темата, започната в първите лекции на този цикъл.
Днешната лекция ще започнем с анализа на известната книга на Хенрих Ван Лун „История на
Библията“.
Първо, тази книга е издадена в 1956 г, а аз имам в ръцете си четвъртото нейно издание. Това
говори за нейната популярност. Тя действително е издадена в милионни тиражи.
Коя е причината за това? Явно, в това, че в нея авторът, със свои думи, преразказва цялата
история на Стария завет, но го прави във форма, достъпна за средния читател.
Това, което особено ме заинтересува в тази книга, е, че в самото начало, Хенрих Ван Лун прави
едно странно предупреждение:
„Някъде ще се намери, разбира се, историк или философ, или просто някой чудак, който ще
прочете всички книги на всички народи в света и който съзнава, че се е приближил до

87
абсолютната истина, но ако той иска да продължи да води щастлив и мирен живот, то по-добре
е да не говори за това.“
Странно предупреждение... Защо и от какво е искал авторът да предпази в самото начало на
книгата си милионите свои читатели?
За да отговорим на този въпрос, нека се запознаем с изказванията на други авторитетни хора по
тази тема. Аз съм изнесъл всички тях на отделна серия картончета, под общото название
„Религията и психичните болести“
Ето и още една странност, ще си помислите, каква е връзката между религиите и психичните
болести?
Известният психиатър Елис отговаря доста оригинално на този наш въпрос. В книгите си, той
пише, че Старият завет е написан от... луди.
Елис е написал няколко книги, основно за хомосексуализма и хомосексуалистите и трябва да
кажем, че това той го знае доста добре, тъй като сам е открит и честен хомосексуалист, което не
му е попречило, обаче, да стане известен лекар-психолог.
Повтарям, че този известен психиатър, в книгите си пише, че Старият завет е бил написан от
луди. Не е ли странно?
Нека да вземем друга книга – „Сексуална психопатия“, написана от не по-малко известния
автор, лекаря-психиатър, Крафт Ебингом.
В тази книга също има много интересен материал за религиозните психози и в нея, той напълно
потвърждава изводите на Елис. Впрочем, книгата му сама е с дебелината на Стария завет.
А сега, нека да си спомним стария ни познат Цезар Ламброзо, професор, известен психиатър,
който дълги години е бил директор на лудница в Италия.
Професор Ламброзо също твърди, че основателите на почти всички секти са били
душевноболни хора.
- Това е доста сериозно твърдение...
- Да, той е бил много известен психиатър и по появяването на Фройд, е бил най-
известният в света.
Освен това, в родословието му, имало дълга линия от равини и талмудисти, така, че когато
този италиански професор-евреин пише, че основателите на почти всички секти и религии са
били душевноболни, включително и неговите дядовци и прадядовци равини и талмудисти, този
проблем става не само интересен, но и щекотлив...
Искам също да ви напомня, че както вече отбелязахме в предходните лекции, има определена
връзка между психиатрите и психично болните хора. Виждате – проблемът от интересен и
щекотлив, става вече и забавен...
- Подобните се разпознават...
- Точно така. Ако нормален здрав човек се сблъска с всичките тези неща, той просто
нищо няма да разбере...
По-нататък, професор Ламброзо пише: „В писанията от лудниците се среща същото изобилие
от съзвучия и същото построение на периоди, както и в библейските текстове.“
Това е интересно, макар и повече за критиците и литературоведите. Мога да добавя, че и
нашият новопроявен пророк Солженицин, също пише на своеобразен език.
Той е посвоему талантлив и извънредно енергичен, но с него трябва много да се внимава.
Характерно е и това, че Солженицин е полуевреин, нещо, което той сам старателно крие.
Първата му жена е била полуеврейка от Ростов, а втората – чиста еврейка.
- Защо той крие всичко това? Не трябва ли да се гордее? Нали те са божият народ?
Спомням си формулата на Ламброзо за връзката между гениалността и глупостта, в резултат на
която се получават гениални идиоти, т.е. „гениоти“, които могат да организират революции и
да започват световни войни, в които загиват милиони генетически здрави хора.
- В това е работата. При евреите има 6 пъти повече психично болни, в сравнение с
други народи и това е откритие на професор Ламброзо, който сам е евреин и потомък на равини
и талмудисти.
- За това, очевидно, именно тези психиатри обърнали внимание на това, че Стария

88
завет е написан от не съвсем нормални хора...
- Да, добре го казахте – не луди, а именно не съвсем нормални хора.
- Да, и народът казва, че истината говори с устата на блаженните.
- Правилно. А кажете, коя, според вас е най-добрата, най-кравивата и най-известната
катедрала в Русия?
- „Василий Блаженни“ на Червения площад?
- Да, а знаете ли кой е бил Василий Блаженни? Блаженни, това означава светец-чудак,
не от този свят.
По времето на Иван Грозни, чудака Василий седял до вратите на Кремъл и гръмко изобличавал
царя за неговата жестокост.
Когато цар Иван Грозни минавал край него, този чудак, Василий Блаженни, който седял на
земята, в мръсотията, примесена със сняг, измъквал от пазвата си парче окървавено месо и го
протягал към царя, упреквайки го по този начин за жестоко пролятата от неговите хора по цяла
Русия кръв, а Иван Грозни не го закачал, боял се от него и го уважавал...
Ето за това, когато построили в Москва красивата катедрала „Покров на Света Богородица“ на
Червения площад, народът я нарекъл Василий Блаженни и до ден днешен я нарича така.
Защо? Защото чудакът Василий Блаженни казвал истината в очите на цар Иван Грозни, от
когото тогава всички се боели.
Никой друг тогава не е могъл да направи това, т.е. от социална гледна точка, този чудак се
опитвал да спре и по някакъв начин, да ограничи злото на царските репресии...
Заради справедливостта, трябва да кажем, че броя на жертвите на тези репресии, бил около 4-5
хиляди. И това, за цялото време на управление на Иван Грозни.
За сравнение, броят на жертвите на Чарлз IX и майка му, Катерина Медичи е бил 40 хиляди
само за Вартоломеевата нощ, броят на жертвите на Оливър Кромуел е бил най-малко 70
хиляди.
И това, без да се броят загиналите в сраженията с армията на краля. А те не били „страшни“,
като Иван Грозни, а кротки, цивилизовани и просветени управители...
Да се върнем към психическите болести. Като правило, на здравите хора не е необходимо да
ходят на психиатър, въпреки, че такива визити няма да им навредят. За болната част от
населението, тези визити ще бъдат много полезни.
За да се лекува душевно болен човек, обаче, е необходим опитен психиатър, а опитният
психиатър, като правило, е този същият душевно болен, който е получил съответното
образование, преборил болестта си, научил се да я контролира и след всичко това, започнал да
помага на другите душевно болни хора в борбата им с демоните на дегенерацията...
А сега, да си спомним какво е казал сам Божият Син – Исус Христос. В Новия завет има
следните думи: „Исус, чувайки това, им каза: не здравите имат нужда от лекар, а болните и
малко по-нататък, аз дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние. (Матей
9:11)
И още една малка подробност – чудакът Василий Блаженни е бил обявен за светец. Официално.
А същевременно, явно е бил психически болен човек.
Така, всички споменати по-горе лекари-психиатри, считат, че религиозните книги на Стария
завет са били книги на древните психиатри, опитващи се да вземат под контрол тази болест.
По тази причина, тези книги са помагали на много не съвсем нормални хора и преди и сега,
нещо като задържане на болестта чрез автотренинг и самовнушение.
Ето още една интересна информация: „остров Варлаам в Карелска АССР, с известния
Варлаамски манастир, в помещенията на бившия скит, в които, направили интернат за
психари. Там постоянно се чували виковете на психично болните, носещи се из скита.“
Това пише протойерей Д. Константинов. Виждате, пак има някаква връзка: по време на
съветската власт, в манастира устроили изолатор за психично болни, а по царско време, там
също имало своеобразен изолатор, но с доброволна самоизолация.
- Да, но по-рано, когато там е било манастир, всичките тези не съвсем нормални хора

89
били под надзора на опитни ръководители с многогодишен опит в работата, а сега някакъв
недоучил психиатър, след 5 години в медицинския институт, се опитва да направи нещо...
Манастирите, изглежда, са били по-хуманни и полезни.
- Да, те са били по-добри. Там и се живеело по-добре. А и бъдещите обитатели, т.е.
всички, които се бояли че ще ги постигне тази съдба, отивали там на консултация, в това число
и нашият известен търсач на истината и писател Лев Николаевич Толстой. Но това на него не
му помогнало.
Впрочем, протойерей Д.Константинов имал абсолютно луда жена. Но, тъй като не искал да я
оставя в лудница, я държал при себе си, в къщи.
Пак се виждат някакви закономерности: мъжът свещенник, а жената – луда, не просто
психопатка, а напълно луда.
- Тогава от него трябва да се получил опитен свещенник...
- Не зная, казвали са ми, че повече приличал на бивш комсомолец-активист, който се
катери навсякъде, типичен съветски комсомолец, който на стари години просто влязъл в расото
на свещенник.
В съюза такива пасат стадото в комсомолски якета, а тук – в расото на свещенник.
При това, протойерей Константинов често печатал в еврейското „Ново руско слово“, а това,
извинете, е лош признак. Евреите не биха печатали постоянно честен руски свещенник.
Но е направил едно наистина добро дело – нямал деца.
Даже в Библията е написано: „По-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш нечестиви
деца“, а в Книгата на мъдростта на Соломон, се казва: „...ужасен е края на неправедния род“ и
по-нататък: „по-добре бездетие, но с добродетел“.
Жена му била луда, а това означава, че имало голяма вероятност и децата му да наследят тази
болест.
Скоро еврейският д-р Фройд сменил еврейския професор Ламброзо и в качеството си на новия
пророк в областта на психиатрията, авторитетно заявил, че „религията, това е принудителна
невроза“ („Избрано“, т.1, издателство «Оверсайз Пъбликейшън», Лондон, 1969 год).
- Да, но от теологическа гледна точка, не можем да поставим под един знаменател
честния професор Ламброзо и не съвсем честния, може да се каже шарлатанин, Фройд.
- Аз имам академичен подход. Вземам книги и от дясно и от ляво, но трябва да се
съглася с вас - професор Ламброзо е бил доста по-честен от Фройд.
- Григорий Петрович, когато неотдавна разговарях с човек, завършил юридическия
факултет на Ленинградския държавен университет и в разговора споменах името на професор
Ламброзо, този човек ми каза, че теорията за разпознаване на престъпниците на Ламброзо, им
се е представяла в силно негативна светлина, като работа на човек, който греши и теорията му
не струва.
- Това е спорен въпрос, но спорен в такъв смисъл, че хората с чиста съвест ще кажат
„да“, а тези с нечиста, т.е. дегенератите, ще кажат „не“.
Дайте на този човек да прочете конспект на нашите лекции и наблюдавайте внимателно
реакцията му – ако той започне да скача, да не го свърта на едно място и да говори, че всичко
това са глупости и идиотщини, можете да бъдете уверен, че пред вас стои дегенерат.
Дегенератите са сред нас, в крайна сметка, половината, а според статистиката на д-р Кинси, 52-
54%, а при университетските професори, % -тът на дегенерация се вдига до 75 и повече, тъй
като, това вече не е средния, а висшия интелектуален слой от населението.
За това, не спорете с него, иначе той ще ви възненавиди. За дегенерата няма нищо по-ужасно от
това да го посочиш с пръст и кажеш на всеослушание, че е дегенерат. Ще стане ваш враг за цял
живот.
- Това е според формулите на дявола ли е, едната от които твърди, че той не може да
търпи ирония и насмешка?
- Да, философите са били прави, говорейки за дявола, че е много саркастично
същество, но самият той не може да търпи ирония и насмешка.
Нека погледнем в още една известна книга, която вече споменахме в нашите лекции. Това е
„История на психиатрията“ на Робак, Ню Йорк, 1969 г.

90
Там, на страница 154, се твърди, че управляващите царски семейства на Израел гледали на
пророците, като на не съвсем нормални хора.
- За това ли Исус Навин бил наречен Навин? „Нави“ означава пророк, но и луд.
- Да, но Исус Навин не се отнася към религиозните пророци. Той бил жесток
управител, който унищожил много хора.
Него по-скоро можем да го наречем „еврейският Наполеон“, който управлявал евреите с голяма
жестокост.
- Т.е. в превод на съвременен руски език, Исус Навин ще бъде лудият Исус, или както
казвате, еврейският Наполеон.
- Да. А сега, за изторията на православната религия. Ако разгледаме историята на
руския разкол, а той е бил доста сериозен, всичко е започнало с борбата между патриарх
Никон, цар Александър Михайлович и протойерей Авакум.
В нея е пролята много кръв, имало много самозапалвания, много хора са били изпратени в
изгнание, много са избягали зад граница...
Но, ако внимателно анализирате историята на разкола, ще видите, че патриарх Никон е бил
просто психопат.
Всички сме чували по нещо за това: руският разкол, староверците, които се кръстели с два, а не
с три пръста, всички сме видяли картината на Суриков – болярката Морозова...
Малко хора знаят, обаче, че разколът е започнал със сблъсъка между двама психопати – царя и
патриарха. Те и двамата свършили много зле.
Единия скрили в манастир, а другият родил царя-идиот Иван и царя-педераст Петър...
В какво всъщост е била работата? Да, елементарен властови комплекс. Явен и болезнен
властови комплекс и у двамата вождове и тук е уместно да си спомним старата поговорка
„Господарите се бият а при слугите гърми и трещи“.
- Излиза, че и двамата водачи са изпаднали в първия смъртен грях – гордостта.
- Да, първият смъртен грях е гордостта. Ако прочетете историята на разкола (виж
Приложението към тези лекции – Кратка история на разкола, като пример за властови
компплекс в православната църква), ще видите, че това е било дело на двама явни психопати.
Нормалният човек, в този спор, би постъпил съвършенно различно. И нямаше да се проклива
кръв и нямаше са има самоизгаряния, а причина за всичко това, повтарям, е бил болезненият
властови комплекс.
- А защо църквата и царя са устроили този разкол? Защо не са прекратили всичко
това,
защо не се смирили?
- Църковната история е доволно кървава, както на запад, така и на изток. Например,
във Вартоломеевата нощ, католиците избили невероятно количество протестанти
(виж Приложението към тези лекции – Кратка история на разкола, като пример за властови
компплекс в католическата църква).
В известната Оптинска пустиня, след революцията от 1917 г. болшевиките направили колония
за малолетни престъпници.
Нашият известен дисидент Владимир Максимов, в своята книга „Седемте дни на сътворението“
разказва как в бивш манастир, болшевиките направили лудница. Главният герой сам е бил в
тази лудница и описва всичко много подробно.
Впрочем, съвсем неотдавна, съветското правителство официално отново отвори Оптинската
пустиня и възроди там манастирите. Това е връщане към историческото минало и аз, разбира
се, с двете ръце, съм за.
Във всеки случай, такива бунтари, като Евтушенко, или други писатели-дисиденти, като нашия
Солженицин, сега могат, както на времето Лев Николаевич Толстой, да ходят в тази Опинска
пустиня и там да се учат да обуздават дегенеративните си демони.
- Толстой е бил много близо до това. В последните години от живота си, той отишъл
в
манастир и бил вече готов да се смири, обаче гордостта му надделяла.
Тогава, той се спрял близо до манастира и чакал игуменът сам пръв да отиде при него.

91
Игуменът не отишъл. Той проверявал действително ли се е смирил граф Толстой, или всичко
това е поредната приумица на известния писател. Граф Толстой почакал, почакал, после се
обърнал и си тръгнал обиден.
- Да, не би било лошо, всички тези наши дисиденти, които толкова обичат да говорят
за народното благо, да отидат там поне веднаж и от все сърце да се помолят на Бога.
- Да продължим с анализа на картончетата по темата Религия и психически болести.
Следващият по ред е американският епископ Джеймс Пайк. Този протестантски епископ, през
1969 г го принудили да подаде оставка и повод за това бил неговият трети брак, на 56-годишна
възраст с 30-годишната Даяна Кенеди.
Гадост, но като специалист по Висша социология, трябва да отбележа, че Даяна е лошо име. Не
на 100%, но на 90.
Когато дегенеративни родители чакат дегенеративно момче, а се ражда момиче, те, знаейки от
рано, че тя ще е лесбийка, нарочно и дават името Даяна. Това се случва доста често.
И така, първият брак на епископ Пайк е бил анулиран. Има голяма разлика между анулирането
на брака и обикновенния развод.
Развеждат се, когато мъжът пие, бие жена си, или те нямат сходство в характерите.
А анулирането на брака, като правило, се извършва, когато жената официално заяви в съда, че
мъжът и е импотентен, или педераст и представи справка от лекар, че след 3 месеца брак, тя
още е девствена.
Пайк се занимавал, също така и със спиритизъм и твирдял, че поддържа контакти с душите на
умрелите, в това число и със сина си, който се самоубил на 20 години. Синът му бил наркоман
и в крайна сметка се застрелял. За това съобщава вестник Дейли нюз от 15.04.1969 г.
На мястото на изгонения епископ Пайк, бил назначен епископ Майерс от Калифорния, който
бил женен, но имал три приемни деца. За него съм отбелязал в скоби „честен легионер“.
Виждате разликата – при епископ Пайк дявол знае какво става в семейството – анулирани
бракове, разводи, син наркоман, който се е самоубил...
А вторият епископ, знаейки добре всичко това, не повтаря греховете на първия и взема три
приемни деца, което, разбира се, е доста по-добре и по-честно.
Но, това още не е всичко. Дъщерята на епископ Пайк, Констанца, на 19 годишна възраст, също
се опитала да се самоубие. Тя се отровила, но в края на краищата са я спасили.
А в това време бащата, епископ Пайк, спокойно преподава теология в Центъра по изучаване на
демократичните институции, който е бил много близък с масонството.
Виждаме на фотографии, че епископ Пайк е със вратовръзка със символа на хипитата – кръг с
обърната буква Y, т.е кокоши крак, символ на сатанистите. За разпознаване от своите. Преди
време епископ Пайк бил алкохолик и когато пушил, слагал по 2-3 цигари в устата си наведнаж.
Втората му жена била Естер Яновски, т.е. от гледна точна на висшата социология, това бил
съюз между сатаната и антихриста, за което през цялото време говори нашият философ
Бердяев-Бердически.
С мадам Естер Янковски епископ Пайк живял 25 години, но все пак, се развел с нея през 1968 г.
Кои нормални хора се развеждат след 25 години брак?
Личната секретарка, близкият приятел и любовница на епископ Пайк, тъщо завършила живота
си със самоубийство.
Виждате, всичко това е било едно котило от психопати, в което се преплитат самоубийства и
опити за самооубийство...
Пайк е имал двама сина и две дъщери и ако също ги проверим, едва ли ще се окажат нормални
хора...
- Григорий Петрович, отново се върнахме на формулата на Римския папа. Относно
безбрачието.
- Да, това е бил добър и мъдър закон.
- Т.е. от новите примери, виждаме отново, че ако изроденият съумее да пребори
дявола

92
 в себе си, и като изроден, добре познаващ слабостите на другите изродени, да им помага да се
преборят с дявола, той може с гордост да носи расото на свещенник.
Но ако се опита да продължи рода си, на белия свят се появяват такива бесове, че те свеждат до
нула цялата работа на този свети отец. От тук и безбрачието. Великата тайна на Римския папа...
- Да, но Римският папа е бил католик, а този свещенник – протестант. Той не
послушал
папата и вижте какво е направил. При това, не просто свещенник, а епископ. Така, че, виждате,
че религията съдържа в себе си сериозни и дълбоки истини...
Този полулуд протестантски епископ Пайк, завършил живота си по доста оригинален начин.
Накрая го изгонили даже от Центъра за изучаване на демократичните институции, където,
правел такива глупости, че и там не го изтърпели...
С третата си жена, Даяна, той отишъл в Израел и решил да премине по пътя на Христос. В
района на Содом и Гомор те се изгубили в пустинята, младата му жена го изоставила за да се
спаси, а той умрял сам от горещина и жажда. (Списание Тайм, 12.09.1969 г).
Трябваше ли да е такъв идиот? Доста поживял и болен човек, взел млада здрава жена, разбира
се, същата психопатка, но физически здрава, да се навре в пустинята, по скалите и планините в
района на Содом и Гомор...
Те се изгубили и тази глупачка избягала от него, а той умрял там от горещина и жажда.
Епископ. Това още веднаж потвърждава, че понякога религията е много тясно свързана с
психическите болести.
Оасвен няколкото религии, съществуват и множество секти. Между впрочем, в
психологическата война между Изтока и Запада, на запад постоянно крещят, че в Съветския
съюз постоянно подтискат всякакви секти, че подтискат религията въобще.
Тези сектантски групировки, обаче са били подтискани и преди революцията, тъй като, те, по
своята природа, са били много привлекателни за психически ненормални хора.
Например, в един Аржентински град на 29.08.78г било открито ритуално убийство на 4 човека,
в това число на 2-годишно момиченце, извършено от сектата на петдесятниците. Това била
сектата на така наречените „юдействащи“.
Има цяла група секти, обединени под общото название „юдействащи“. Напоследък, те се
опитват да се активизират в СССР, а Западът постоянно ги поддържа и тръби, че в СССР няма
свобода на вероизповеданията.
Кого защитават те?
„Тази секта на петдесетниците обявила пост, а тези деца, които плачели от глад, били
третирани като обладани и ги убивали. Това мрачно събитие подлежи сега на строго съдебно
разследване и са арестувани 12 участници в убийството“. (вестник „Руско слово“ в Аржентина,
16.09.1978 г.)
Виждате какво правят тези сектанти, а в Москва, те бягат в американското посолство и се
оплакват, че са преследвани и подтискани в СССР...
- Григорий Петрович, не бихте ли могли да разгледате от гледната точка на висшата
социология и другите секти? Бичуващите се, млечниците, евнусите...
- Бичуващите се, това са мазохисти, т.е. психически болни хора, които с танци и
бичуване, се довеждат до екстаз. Мазохисти има по целия свят. У нас, те се наричали бичуващи
се, в западна Европа – флагеланти. И едните и другите с голямо удоволствие се бият еди друг
до кръв, до полов екстаз.
В Париж вероятно ще видите такива на площад Пигал, френският еквивалент на нашата 42-ра
улица.
Всички те са хора с определена психо-сексуална ориентация, обединени в група или секта и
занимаващи се с всякакви полови извращения.
Млечниците също не са стока. Когато бях на 10 години, наблизо до нас, се намираше техен
молитвен дом и тогава мислех, че те се събират там, за да пият мляко...

93
Когато пораснах, научих, че апостол Павел, в своите послания, няколко пъти е повтарял думата
млечник (молок) и на древногръцки тя означава педераст. От този корен, както се оказва, води
произхода си сектата на млечниците.
Евнусите също са секта на сексуално ненормални хора, които считат, че половият живот е от
дявола и за да се избавят от това изкушение, те се кастрирали.
- А сега в САЩ правят вече принудителна стерилизация на такива душевноболни
хора...
- Да, в Русия евнусите са били основно селяни, знаещи, че дегенерацията се предава
от
поколение в поколение и имащи сред роднините си или предците си душевноболни хора,
самоубийци, педерасти, или тежки алкохолици и знаещи, че това е наследствено, те се
кастрирали, при това на кастрация се подлагали не само мъже, но и жени. След кастрацията, те
сключвали бракове и вземали приемни деца. Всъщност, това са нещастни селяни и няма в какво
да ги обвиним. И Исус Христос е казвал, че нужно да се отсече члена, който те води към
сатаната. (Матея, 5:29 и 18:8)
В историята на евнусите и бичувашите се, бил известен някой си Кондратий Селиванов,
самообявил се за син божи и кастратор.
Въпреки, че бичуващите се и евнусите смятали, че той е роден Акулин Иванов от Светия Дух,
Павел Първи заповядал да вкарат този божи син в лудница.
Бичуващият се Фьодор Савицкий също се наричал син божи и заедно с това и антихрист.
Почитателите му го наричали „светия антихрист“.
Известният американски масов убиец Чарлз Менсън също твърдял, че е едновременно Христос
и сатаната.
Група психиатри, описвайки пациентите в своите домове за душевноболни, подчертавали, че
много пациенти мислели, че са наполеоновци, графове, князе, княгини, крале, кралици и даже
сам Господ Бог, последното въплъщение на Исус Христос...
А сега, да поговорим за проторелигията, т.е. за шаманството. Шаманите обикновено се
привеждат в състояние на превъзбуда и транс с помоща на природни наркотични вещества -
беладона, гъби и т.н.
В отделни случаи, щамани стават хора, страдащи от епилепсия и други подобни заболявания.
Сериозните учени, изучаващи шаманите в края на миналия век открили, че по-голямата част от
тях били хомосексуалисти.
- В древността епилепсията автоматично давала правото да бъдеш жрец а заедно с
това, тя е една тежка нервна болест.
Да, а нашият стар познат протойерей Д. Константинов пише в НРС от 21.09.79. че в
Почаевската лавра разгонват монасите и ги пращат в психиатрия, в каквато превърнали
няколко манастирски корпуса..
Пак виждаме определена връзка между манастирите и психическите болести.
- Изглежда, че самата архитектура на манастирите, тяхното устройство били идеално
място за колонии и домове за душевноболни.
- Да, болшевиките също са знаели добре всичко това. Те самите са били такива, т.е.
не
съвсем нормални хора. Отново единство и борба на противоположностите, „подобните се
познават един друг“, „дяволът е склонен към самоунищожение“.
Писателят Леонид Андреев има разказ „Животът на Василий Фейвески“. Главният герой е
свещенник, който губи всичко – дом, жена, дъщеря... Домът му изгаря и оставяйки сам със сина
си-идиот, той накрая, губи и вярата в Бога.
А в един друг разказ, „Мълчание“, при свещенника, отец Игнатий, се връща дъщеря му, която
има някаква тайна. Тя мълчи,мълчи и в креая на краищата, се хрърля под влака, т.е. завършва
живота си със самоубийство.
Ето защо Римският папа е въвел безбрачието, за това въвел обетът за безбрачие, за да не се
хвърлят под влака децата на свещенниците.

94
 - Григорий Петрович, като разглеждах вашия архив, обърнах внимание на една
пикантна илюстрация от списание Плейбой: голо момиче монтира руски текст в списание
Америка, което напълно официално се разпространява в Съветския съюз. Ето кой носи
културата в СССР.
Да, психиатрите твърдят, че 90% от фотомоделите са проститутки, а по-голямата част от
проститутките, са лесбийки.
А руснаците четат списание Америка и се възхищават на свободния живот и нрави на
цивилизования Запад. На този принцип е построена цялата психологическа война – разложение
и морална диверсия.
А ето и още интересна информация. Светия преподобен Серафим Саровски (1759-1833), обявен
за светец през 1903 г, живял като отшелник в Саров, а през 1927 г. на това място бил създаден
от болшевиките известния Темниковски концлагер.
- Ако преведем това на езика на висшата социология, светеца Серафим е бил честен
човек, който се е борил с дявола в тези глухи места, истезавайки сам плътта си. А когато
сатанистите взели властта в Русия, те харесали това място за да мъчат другите хора?
- Да, нормалният човек и без манастир, благодарение на заложената в него искра
Божия, ще избягва злото и ще се старае да върши добро.
А кои са нормалните хора? Това са хора, в душите на които Бог е на първо място и по тази
причина, на дявола на дегенерацията му е много трудно да ги съблазни.
Дяволът завладява хората, благодарение на лакомията, гордостта, похотта, преяждането,
пиянството, сребролюбието... С това и бионегативът се опитва да ги хване.
За тези, които в живота си се ръководят от Светия Дух, както това е правил Серафим Саровски,
дяволът не е страшен.
А ето и пример за един добър свещенник. Руският първопечатник Иван Федоров бил дякон в
черквата Никола Гостунски, в кремълския манастир на чудесата.
В 1564 г. той е напечатал първата руска книга „Апостол“ Близо до Кремъл има даже негов
паметник.
И така, отново се връщаме към формулата, по която, резделението между доброто и злото се
прави не по икономическа и не по политическа линия, а по дегенеративна.
Във всяко общество съществуват хора, които творят зло и такива, които правят добро. Ако един
човек е дегенерат, това още не означава, че трябва автоматично да го презираме.
Много е важно за хората да се съди по резултатите от работата им. Ако те са нещо добро,
тогава те се обграждат с почит и уважение. Ако те разпространяват злото, тогава, това вече е
друга работа...
Още Исус Христос е казвал: „Мислите ли, че аз съм дошъл да донеса мир на земята, назвам ви,
че не, а разделение, защото още от сега петима в една къща ще започнат да се разделят, трима
срещу двама и двама срещу трима, бащата ще бъде срещу сина си и синът – срещу баща си,
майката, срещу дъщерята и дъщерята – срещу майката, свекърът и свекървата, срещу своята
невеста , а невестата – срещу тях.“
Тези думи предизвикват смущение в много хора – излиза, че Исус е дошъл, за да разрушава
семействата???
Обаче, висшата социология ни пояснява, че явно тук се имат предвид дегенеративните
семейства. Исус е проповядвал на развратените евреи...
В дегенеративното семейство, според тези лекции, също възниква разделение – „баща срещу
син, син срещу баща; майка срещу дъщеря и дъщеря срещу майка; свекърва против невеста и
неваста против свекърва.“
Колко много такива случаи знам лично и за колко много са ми писали в писмата си моите
читатели...
- Дореволюционният писател Василий Розанов е писал, че старите хора са казвали
„Който разбере Божественото писание изцяло, той ще се лиши от ума си“.
- Да, и това е свързано с притчите за цар Соломон: „В голямата мъдрост има много
печал.“ Виждате, корените на този проблем са в човешката психика, т.е. в психичните болести.

95
При това, когато човек е явно луд, той не е така опасен. Истински опасните са онези
дегенерати, на които лудостта не личи толкова ясно...
Завършвайки днешната лекция за религията и дявола на дегенерацията, искам да обърна
вниманието ви на това, че заедно с камбанния звън, празничните златотъкани одежди,
литургиите и панихидите, ние с вас сме длъжни и да помислим за това, как да се подготвят
кадри за новото свещенничество, така, че те да знаят всички тези неща, за които днес говорим с
вас, и за това, новото поколение свещенници да не повтаря грешките на предните поколения, а
постоянно да помни, че в Стария Завет, еврейските пророци казват направо:
„Бог изпраща еврейския народ като наказание и от където премине Израел, трева няма да
никне.“
А новопоявилият се апостол на комунизма, Лейб Давидович Бронщайн – Лев Троцки, уточнил:
„Може би ще се наложи да си отидем, но след нас ще намерят само гробище“.
- Верен син на народа си.
- Да. Ето ви още един цитат от Библията: „Когато господства нечестивия, народа
стене.“ Това се отнася за и Ленин и за Сталин.
По-нататък, „Развратните хора възмущават народа, а мъдрите, укротяват метежа“ – това е
казано за всички тези развратници-дегенерати, за революционерите, за дисидентите. Виждате,
че и в Библията е същото. Нищо ново под слънцето.
- Да, същото и за патриарх Никон и разкола.
- Съвършенно вярно. Още цар Соломон е казвал „Увеличаването на нечестивите води
до увеличаване на беззаконието.“
Скоро ще анализираме тясната връзка на психическите болести с престъпността и тази
формулировка на цар Соломон, ще ни помогне много.
Правилно е казвал, че с умножението на нечестивите (мерзките дегенерати), се увеличава
беззаконието, т.е. престъпността.
И последният за днес цитат от Библията: „Мерзък за праведника е неправедния, а мерзък за
нечестивеца е вървящият в правия път.“
Затова, когато мерзкият бионегатив реагира на тези лекции, спомнете си тази библейска
мъдрост.
- Както пишете в книгите си, „и тогава ще се разбеснеят всички нечисти сили.“

Глава 7. Адвокати на дявола

Дегенерация и престъпност

Днес започваме анализа на една нова тема – Дегенерация и престъпност. Това е една сложна и
объркана тема и една лекция за нея, явно няма да ни стигне.
И така, да започваме. Аз живея в Ню Йорк вече от над 40 г. и като всички нюйоркчани, добре
знам, че Ню Йорк е града с най-голяма престъпност в щата Ню Йорк, а щата Ню Йорк, на свой
ред е най-престъпния щат в САЩ, а САЩ, в тази област са надминали и оставили далеч зад
себе си всички останали страни в света.
По този начин, се получава, че разговора за връзката между израждането и престъпността, водя
от епицентъра на това явление, така да се каже, столицата на световната престъпност.
Наскоро, средствата за масова информация съобщиха сензационна новина – заради разногласия
по въпроса за правата на човека, е отменена важна среща на върха, между Горбачов и Рейгън.

96
На тази среща трябваше да се обсъждат въпросите на разоръжаването и ликвидаирането на
ядрени ракети. Възниква въпросът – какво общо имат правата на човека, престъпността и
ядреното разоръжаване?
Александър Солженицин, в своята Гвардейска реч, е направил следното интересно наблюдение:
„Изглежда странно, но на Запад, там, където са достигнати най-добрите социални условия за
живот, престъпността е, без съмнение, голяма и нивото и е значително по-голямо от това в
бедното и беззаконно съветско общество.“
Впрочем, това беше същата реч на Солженицин, в която той, си счупи врата и в очите на
западната интелигенция, се превърна от „борец за правата на човека“, в „полулуд пророк“.
Докато този пророк живя в Съюза и критикуваше СССР, всичко беше добре, но когато се
прехвърли на Запад и насочил критиката си вече там (както и се полага на всички пророци), на
Запада това не се хареса много.
Трябва да му отдадем дължимото – наблюденията на Солженицин, като новопристигнал
съветски човек, заслужават особено внимание.
И така, пристигайки на Запад и оглеждайки се внимателно, Солженицин не забелязал веднага,
че марксистко-ленинските разсъждения за това, че престъпността е породена от нищетата, че
престъпността има своите корени само в обкръжаващата човека среда и за това, едва ли не, не
престъпникът е виновен, а виновни са средата и обществото, несъумяло да му осигури заетост,
възпитание и приобщаване – не забелязал, че всичко това, като правило, не съответства на
действителността.
А кой тогава е виновен? От къде се вземат престъпниците? Къде да търсим корените на това
явление?
Списание Тайм, едно от най-големите в САЩ, публикува по този повод следната интересна
информация:
„46% от престъпленията сред жените, 53% от опитите за самоубийство и 46% от постъпленията
в психиатрични клиники стават в периода 7-8 дни преди менструацията.“
От тази статистика на списание Тайм, ясно се вижда, че престъпността, самоубийствата и
постъпленията в психиатричните клиники, са явно свързани с менструацията, т.е. с пола...
Следващата интересна информация по нашата тема е следната: поетесата Наталия
Горбаневская, в изявление по време на „Сахаровските слушания“ във Вашингтон, на 23.09.1979
г, заявила, следното:
„В най-ужасно положение се намират не политическите затворници, а углавните престъпници,
които са в голямо количество в съветските психо-затвори“.
При това, тази поетеса сама била пълна психопатка, която изгонили от Съветския съюз, където
доста дълго е била в психиатрични лечебници и по тази причина е доста компетентен източник.
Това, така да се каже, са нейните лични наблюдения, това е информация от личния опит на една
известна поетеса, психопатка и алкохоличка.
Веднаж, на едно съдебно заседание в Съветския съюз, ѝ задали въпроса „Имате две деца, на
никога не сте била омъжена. Кажете, моля, от къде са тези деца?“
Тя отговорима на този въпрос с толкова неприличен израз, че стенографките се чудели дали да
го запишат.
А тя била в СССР един от известните борци за правата на човека, т.е. една от тези, заради които
и била провалена срещата на високо равнище между лидерите на двете свръхдържави и заради
които били отложени преговорите за ядреното разоръжаване.
Пионер сред тези борци за правата на човека, бил писателят Валерий Тарсис, бащата на когото
дружил със самият Ленин и се занимавал с издаване на незаконна литература.
Сина на този заслужил революционер бил изгонен от Съветския съюз, като луд, за да продължи
семейното дело за резпалване на световната революция, но вече на Запад.
Обаче, с пристигането му там, старателно го проверили от всички страни и веднага го
настанили в лудница в демократична Швейцария, в която той останал до самата си смърт.
- Известният съветски дисидент, борец за правата на човека останал до смъртта си в

97
швейцарска лудница?
- Да, в самия център на западната демокрация, в демократична швейцарска лудница.
Нашата либерална преса просто има къса памет за такива неща. Крещели, крещели за Героя на
нашето време, за честта и съвестта на нашата епоха, а след 10 години, този герой тихо си
отишъл в демократичната швейцарска лудница и за този тъжен факт, разбира се, либералната
преса не съобщила на своите читатели.
Все пак – известен борец за правата на човека... Някак даже не е удобно и да се говори за това.
Рейгън воюва за тях, а тези борци се оказват някакви странни момчета, които, като правило
свършват доста зле.
Спомнете си за онзи Тумерман, известният „затворник на Сион“, който сега лежи за убийство в
демократичен американски затвор.
- Григорий Петрович, скоро, препрочитайки книгата на Селянинов „Тайната сила на
масонството“, се натъкнах на интересна информация за това, че още дълго преди първата
революция от 1905 г, в Санкт Петербург, от френски масони била открита ложа, която си
поставила за своя основна задача борбата за... правата на човека. Още в 1905 г.
- Да, същите тези лозунги. Масоните оперират с тях вече не едно столетие. В
религиозната литература, по този повод, има интересна легенда за това, че дяволът, т.е.
Луцифер, обича да приема образа на ангел на Светлината.
И сатанистите, както понякога наричат масоните, също обичат да крият сатанинската си
същност зад красиви лозунги за правата на човека.
Ще ви приведа още един интересен цитат от сериозната книга за историята на масонството на
Джордж Дилън. На стр.111 той пише: „Масоните винаги симпатизират на престъпниците и са
за отмяна на смъртното наказание.“
А защо, пита се, масоните-сатанисти винаги са в подкрепа на правата на човека и за отмяна на
смъртното наказание?
Вече от много години, губернатор на щата Ню Йорк е човек с италианската фамилия Куомо.
Колкото и пъти в щата Ню Йорк да са правили допитване до обществяеното мнение, колкото и
да се опитвали да прокарат закон за възстановяване на смъртното наказание а особено тежки
прастъпления, всеки път губернатор Куомо налагал вето на този законопроект.
Не би ли трябвало, губернаторът, който е на изборна длъжност, да е длъжен да се съобразява с
мнението и желанието на гражданите на своя щат?
За възстановяване на смъртното наказание, редовно се изказва болшинството от населението на
щата, но всеки път, въпреки логиката и принципите на демократичното управление, губернатор
Куомо налага вето.
- А кои са причините за това непонятно поведение?
- Мисля, че той е просто масон и спазва партийната дисциплина. Ето я цялата им
„демокрация“...
- Излиза, че в Америка също има еднопартийна система, само че – невидима?
- В това е работата. Демократи, републиканци – това като правило е една масонска
шайка.
Неотдавна имаше малък скандал: синът на губернатор Куомо бил арестуван и заведен в
полицията за кражба с взлом...
Разбира се, потулиха делото, но този случай е характерен пример на родствени връзки между
масонството и престъпността.
Впрочем, всичките тези съветски символи: факел, огън, искра – всички те са масонски и
произлизат от един източник. Всичко това са искри, породени от същият този паднал ангел на
Светлината.
- Да, да, да. Като говорим за символи – деградацията в обществото върви винаги от
горе на долу, като по една пирамида и сред така наречения елит, дегенератите, като правило, са
около 90%. Излиза, че пирамидата също е символ. Символ на дегенерацията.
Сега разбирате, защо Карл Маркс разчитал за свалянето на прогнилата дегенеративна
аристокрация на гоите, на ръцете на работниците и селяните.

98
Бидейки сам дегенерат и употребявайки сексуално своя другар Фридрих Енгелс, в дъното на
своята еврейска душа, той прекрасно разбирал всичките тези неща.
Следваща интересна информация: „... друго нещо са углавните престъпници. Те не само са
били срещу всяка власт, но и въобще срещу обществото. Това били хора, изцяло загубили
моралния си облик.“
Цитатът е взет от книгата на Йосиф Бергер „Крушението на поколенията“, Рим, 1973 г.
Повтарям още веднаж, не само против властта, а въобще против обществото.
Този цитат напълно разобличава либералните приказки за това, че, ако на власт дойде добро
либерално-демократично правителство, углавните престъпници, в един момент, ще се
поправят.
Всъщност, на тях всяка държава им пречи. Както, впрочем и на всички революционери.
Революцията се заражда в душата на човека, в неговата психика.
Тези думи на Йосиф Бергер са поддържани и от още един авторитетен свидетел, писателят
Варлаам Шаламов. В разказа си „Карантина против тиф“ (от книгата Колимски разкази), той
пише: „...там затваряли женоподобните млади крадци... едва ли не всеки крадец бил педераст.“
Варлаам Шаламов е сериозен и надежден свидетел. Той сам е прекарал в съветските лагери
около 20 години. И ето какво ни съобщава за професионалните престъпници.
Впрочем, за това съобщават и американските вестници, обаче те твърдят, че основната причина
за педерастията в американските затвори е отсъствието на жени.
Доста типична либерално-демократична лъжа. В американските затвори са разрешени
свижданията, включително, до пълно уединение за секс и по тази причина твърденията за това,
че в тях процъфтява педерастията в резултат на пълната изолация, са лъжа.
Всъщност, тя процъфтява, защото там попадат основно професионални, т.е. по рождение
престъпници, които, като правило, са наследствени дегенерати, т.е. почти всички те са
педерасти по рождение.
Впрочем, известният философ Ницше, в работите си, придава на престъпниците изключителни
черти и ги отделя в особен елит. Как ви харесва това?
От негова гледна точка, престъпниците са избрани хора, по-добри хора... Защо той мисли така?
Работата е това, че бащата и дядото на Ницше са били протестантски пастори, т.е. Ницше е от
семейство на свещенници, а вие знаете вече какво означава това.
В личния си живот, той бил аскет: единствената жена, която е обичал, била руската еврейка Лу
Саломе. Бащата на Ницше, по-късно полудял, както впрочем и самият известен философ.
При това, Ницше сам е написал: „Много често синът изгаря от тайната на баща си.“ Той ли
няма да знае това? Последните 11 години от живорта си, той също прекарал в лудница.
Страдайки цял живот от мигрена (а това е лош признак), той правил предложения на различни
жени и много се радвал, когато те му отказвали.
Британската енциклопедия ни съобщава, че мъжът на сестрата на Ницше бил ярък актисемит и
завършил живота си със самоубийство...
- Григорий Петрович, говорейки за показанията на Шаламов за това, че на практика,
всички крадци-рецидивисти са хомосексуалисти, спомням си за постоянните твърдения на
американската телевизия, че хомосексуалните общности въобще, а тези в Ню Йорк, Сан
Франциско и Лос Анжелис, в частност, са известни с това, че в тях практически няма
престъпност.
Т.е. усилено се разпространява мита, че хомосексуалистите са само безобидни чудаци,
абсолютно безвредни за обществото и даже, в някои отношения, полезни, особено, като
учители по естетика в училищата, по силата на своята, така да се каже „вродена
артистичност“...
- Където има педерастия, там обезателно има и лъжа. Изследвайки тази тема,
необходимо е да помним думите на Христос, че дяволът е лъжец и баща на лъжата.

99
Разбира се, не бива да считаме всички хомосексуалисти за углавни престъпници, но е
необходимо добре да помним, че почти всички престъпници-рецидивисти, като правило, са
изродени хомосексуалисти.
На бюрото ми стои репродукция на картина, която е добра илюстрация на тази наша тема.
Интересно е това, че я получих по пощата от явен психопат - Бирис Солоневич, брат на добре
известния руски писател-патриот Иван Солоневич.
Недалеч от Ню Йорк има две руски селища, които шегаджиите наричат Содомкино и
Гоморкино. Борис Солоневич живеел в Содомкино и издавал там списание „Родина“, което сам
наричал „Изродина“. Човекът явно не бил добре психически.
Той намерил тази илюстрация в един от броевете на голямото немско списание „Das Bild“ и
веднага разбрал, че тази картина доста точно показва същността на това явление, което ние
наричаме дегенерация, а църквата – дявол. Тя била нарисувана от художник, добре познаващ
тези неща.
От далече, картината напомня портрет на неприятен мъж с дяволски рогца и брадичка „а ла
Троцки“.
Обаче, ако погледнете по-внимателно, ще видите, че цялата картина е съставена от
изображения на различни полови изсвращения, а ако внимателно разгледате главата на мъжа,
ще видите от къде започва всичко това и къде свършва, т.е. от къде израстват тези дяволски
рога.
Като ляв рог е изобразено подрастващо момиче, което си инжектира наркотик, а като десен рог
– дете-алкохолик, на 5-6 годишна възраст, което пие водка от гърлото на бутилка...
- А в центъра, тези фигури образуват числото 69...
- Да, да, да. Това е доста точен портрет на дявола. Художникът ни е показал как
започват всичките тези забавления и с какво завършва всичко това. Всичко започва с полови
извращения, с безобидния стремеж съм „свободна любов“ и завършва с потомци-наркомани и
деца-алкохолици.
- Григорий Петрович, впечатлението е, че художникът добре е познавал висшата
социология, чиито закони вие сега ни разкривате. В противен случай, не би било възможно да
се нарисува такава картина.
- Разбира се, художникът е знаел тези неща доста добре и което е най-главното,
честно
е подходил към разкриването на този проблем.
Възможно е сам да е бил някакъв грешник, но, съдейки по откровената му картина, това е бил
„свят грешник“, за разлика от някои „грешни светци“, които предпочитат да се крият зад
Христос и да скриват всички тези неща от своето паство.
Впрочем, аз дадох тази илюстрация в романа „Твоето име е легион“ и даже исках да я сложа на
корицата на моята книга „Князът на този свят“, но не успях по тенически причини.
Тези от вас, които се интересуват от тази картина, могат по-късно внимателно да я разгледат и
ние ще продължим с анализа на родствените връзки между престъпността и дегенерацията.
До съвсем неотдавна, в съветските библиотеки, книгите на Ницше и Шопенхауер се
съхраняваха в специалните отдели и се предоставяха за четене само в специалните зали и при
това – със специално разрешение.
Един чудак, неотдавна емигрирал от Съюза, ми разказа, че познава лично, на практика всички
най-известни съветски психиатри.
Баща му, като крупен съветски партиец, е изпращал сина си при всички светила на съветската
психиатрия, за да го приведат някак си в човешки вид, но нищо не излязло от всичко това.
Тогава го оженили за еврейка и го изгонили зад граница, заедно с цяла библиотека книги на
Ницше и Шопенхауер, от които той много се интересувал.
- И което е интересно, Григорий Петрович, Ницше е бил идеолог на фашизма, а този
същият Ницше го продават на практика всички еврейски магазини в Ню Йорк.
- Работата е в това, че Ницше станал известен с теорията си за свръхчовека, която е

100
доста в съзвучие с еврейската религия, с идеите, заложени в Талмуда, където евреите директно
се обявяват за избран народ.
Очевидно, именно за това, ¼ жида Адолф Хитлер (по нашата терминология четвърт жид, а не
четвърт евреин), така е обикнал философията на Ницше.
Намерил е в нея нещо съзвучно със своята дегенеративна натура. Отново всичко е по
формулата, че дяволът е склонен към самоунищожение.
Да се върнем към отменената среща на върха, с която започнахме днешната лекция. За един
нормален човек е учудващо да слуша всички тези заявления на президента Рейгън за
нещастните съветски дисиденти, при пълно мълчание за чудовищните размери на
престъпността в самата Америка. Защо генералният секретар Готбачов изпуща от ръцете си
такъв коз? Западът прекрасно познава законите на дегенерацията, но ги прилагат и оперират с
тях не в интерес на здравата част от човечеството, а в интерес на дегенеративния бионегатив.
Западната демокрация отдавна е в краката на лидерите на сектите от потомствени дегенерати,
които умело използват военната и икономическа мощ на Запада за разпространение на
влиянието си по целия свят.
Сегашната съветска администрация, според мен, не знае нищо от това, по тази проста причина,
че при всичките си недостатъци, съветското общество, от гледна точка на морала, все още е
носител на мироглед, заложен в него още преди идването на християнството в Русия, както и
здравата хилядолетна традиция на руското православие, мироглед, вярващ в доброто и
осъждащ злото, мироглед, поощряващ постоянно раждащия се бионегатив да изпълнява Волята
Божия, а не да се занимава с всякакви бесовски дела от типа на изкуственно осеменяване,
еднополова любов, и прочее дегенеративни фокуси.
Впрочм, за Ницше, нашият известен писател и правозащитник Фьодор Михайлович
Достоевски, в своите „Записки от мъртвия дом“, също е писал за углавните престъпници,
заедно с които е бил в Сибир и е написал следното:
„Те могат да бъдат най-даровития и най-силния народ от всички наши народи.“ Така...
- И това го пише Достоевски за затворниците-углавни престъпници? Най-даровитата
част от руския народ?
- Точно така. Даже е трудно да се поверява.Пише точно така. Забавно е това, че него
буквално дума по дума го повтаря един друг наш правозащитник – Бердяев-Бердичевски,
когото на запад наричат най-добрия руски философ на ХХ век. Бандитите във философията на
Бердичевски, също са най-талантливия народ в историята на Русия.
Това, впрочем е съзвучие с написаното от Ницше. От негова гледна точка, престъпниците
също са избрани хора, едни от най-добрите хора... Където има безумие, има мъдрост...
Ницше високо ценил безумието и може да се каже, съвсем честно си е заслужил лудницата.
Той заболял от психическа болест на 36 години (през 1880 г) и умрял на 56 годишна възраст,
при това, от тези 20 години, последните 11 е прекарал в лудница.
- И на този човек се възхищават съвременните интелектуалци?
- Точно така. Родство на душите. Както при ¼ жида Адолф Хитлер. Но и това още
не е всичко. Над входовете на хитлеристките концлагери имало надпис: „Всеки му – неговото.“
А това също е цитат от Ницше.
За това ни разказва още един правозащитник, писателят Шаламов, в своите „Колимски
разкази“. Ние, като в съда, правим кръстосан разпит на свидетелите и в резултат на него,
съставяме пълната картина на престъплението.
Но и това още не е всичко. Сред големите почитатели на Ницше, освен Хитлер и съвременната
интелигенция, бил и нашият скъп другар Ленин. Полужид по майка, Владимир Илич, оказва се,
също обичал Ницше. И тази любов завършила пак по същия начин...
- Свинете се хвърлили от скалата в морето и се удавили...
- Да, това е много добър цитат от Евангелието. Него привежда и нашият писател
Достоевски в романа си „Бесове“. Там той описва как в свинете се вселяват бесове и как те се
хвърлят в морето и всички се удавят.

101
Сега, нека да поговорим за детската престъпност. Имам в архива си копие от сталинския Указ
от 07.04.1935 г. Забележете, 1935 г е началото на великата чистка, която продължила три
години, до 1938 г.
По този указ всички наказания, включително до разстрел, важели и за децата над 12 г възраст.
И ето кое е интересно – през 1938 г, под този указ попаднал и 14 годишният Петя Якир, когото,
след ареста на баща му, отначало изпратили в приемен дом, а след две седмици, сътрудниците
на НКВД го взели от там и го помъкнали по лагери и затвори. 14 годишно момче, син на крупен
революционер...
Но, ако бащата е бил крупен революционер, това означава, че е бил масов убиец и неговите
деца също ще бъдат бунтари-дисиденти. Така и станало.
Когато започна дисидентството, Пьотр Якир веднага се влял в дружните редици на вечните
бунтари, всички тези потомствени перманентни революционери. Двадесет години по лагерите,
разбира се, не успели да поправят този дегенеративен революционер.
Всичко това завършило зле, както обикновено. Якир се алкохолизирал и по време на процесите,
буквално за чаша водка предавал своите съратници-дисиденти. Седи в килията, пие му се,
налеят му чаша водка и той предава поредната партида от своите приятели-бунтари и после
моли за още... (Р.Конквист, „Големият терор“).
Добре, да подходим към този проблем от друга страна. В тибетския ламаизъм има учение за
кармата, където се казва:
„Престъпниците, извършващи грабежи и убийства, подлагат на жестока карма не само себе си,
но и цялото си потомство“. Ако в едно семейство се раждат изроди, или децата умират в ранна
възраст, ако членове на семейството се поразяват често с безумие, или се самоубиват, то всичко
свидетелства за това, че сред предците им е имало престъпни хора, заради които се разплащат
потомците им.“
Любопитно е, че и на Запад и на Изток, отдавна е забелязана тази връзка на престъпността с
дегенерацията на рода.
Всичко започва с убийства и грабежи и завършва с това, че в семействата се раждат изроди,
деца умират в ранна възраст или членовете му полудяват...
Василий Василиевич Розанов, в книгата си „Избрано“ (Ню Йорк, 1956 г) пише „Механизмът на
загиването на европейската цивилизация ще се заключава в парализирането на защитните
реакции срещу всяко зло, всяко негодяйство, всяко злодеяние. И в края на краищата, злодеите
ще разрушат мира.“ И по-нататък: „Псевдохуманността на обществото и литературата е една
„ледена любов.“ Добре казано.
Цялата тази „хуманност“ която днес срещаме на всяка крачка, „хуманност“ по отношение на
престъпниците, „хуманност“ по отношение на лудите, „хуманност“ по отношение на
хомосексуалистите – всичко това е „ледена любов“.
- Ледената целувка на смъртта...
- Да, Василий Розанов е бил специалист по този въпрос и преди революцията много е
писал по тази тема. Обаче, на 20 годишна възраст, той изведнаж се оженил за 40-годишна жена,
бивша любовница на Достоевски. При това, именно фактът, че тя е била любовница на
Достоевски, е бил причината за този брак. Т.е. подсъзнателно, Розанов, като че ли искал да е в
една постеля със самия Достоевски. Какви са били съпружеските им отношения, един Бог
знае...
Даже само по този факт, може да се съди, че Розанов е бил специалист по нашата тема.
Съответно и завършил зле. След революцията, той едва не умрял от глад и завършил дните си в
манастир... И децата му също завършили зле...
Нека да погледнем този проблем от още една страна и да отворим докторската дисертация на
известния немски философ Ото Вайнингер, автор на нашумялата книга „Пол и характер“, в
която влезли факти и изводи, дадени от него в дисертацията му. В ръцете си имам ксерокопие
на тази книга, издадена в Санкт Перетсбург на руски език, в 1914 г, вече шесто издание. В
родната му Германия, тази книга претърпяла над 40 преиздавания!

102
 „Престъпникът се ражда с престъпни заложби“ – пише в нея докторът по философия Ото
Вайнингер и продължава по-нататък: „Клептоманията е по-силно развита у жените, от колкото
у мъжете. Клептоманите са крадци без необходимост, почти изключително жени.“

- Григорий Петрович, един пресен пример. Единствената еврейка, официална

американска кралица на красотата, Беси Меерсон, беше тези дни арестувана във Флорида, за
това, че откраднала няколко червила.
При това, това бил вторият ѝ арест за кражба.Първият път, тя била арестувана в Лондон, в
големия модерен магазин Хародс.
Понеже това за нея това бил рецидив, грозял я затвор и за да избегне тази опасност, тя се
обърнала към кмета на Ню Йорк, евреина-педераст Едуард Коч.
Той отказал по някаква причина и тогава Меерсон, за отмъщение, изнесла на страниците на
вестниците мръсни детайли от изборната кампания на кмета.
Оказва се, че когато Коч е бил избиран за първи път, против него имало много сериозни
обвинения в хомосексуалност, и за да замаже тези обвинения, той сключил тогава договор със
същата тази Беси Меерсон, за да се появява тя с него в обществото, да му създава имидж и т.н.
В отплата, той и обещал, също да и помогне при случай. Но, когато дошло време, вече
избраният и уважаван кмет на града, да изпълни своята част от договора, той отказал.
Еврейско-американската кралица на красотата, пък, обляла с помия фиктивния си годеник.
Типична еврейска свада...
- Точно така. Аз също съм чул тази история. Престъпност, клептомания, педерастия,
еврейство и голямата политика... А този Едуард е кмет на Ню Йорк, който е център на
световната престъпност.
Между другото, помните ли какво е правила тази Беси Меерсон във Флорида? Тя пътувала до
там, за да посещава своя пореден любовник евреин, който бил в затвора за мошенничество.
Нека сега да чуем още двама много сериозни свидетели по този въпрос, преподавателите в
Колумбийския университет, проф. Дана и проф. Добжански. В книгата си „Наследственост,
раса и общество“, те пишат: „На международния Конгрес по евгеника, науката за подобрение
на човешкия вид, проведен през 1932 г, един от учените-евгенисти,казал следното:
„Няма никакво съмнение, че ако в САЩ законът за стерилизация се прилагаше в по-голяма
степен, за по-малко от 100 години, бихме ликвидирали минимум 90% от престъпленията, без да
говорим за многото други форми на дефективност и дегенерация. По този начин, за едно
столетие, нашите лудници, затвори и психиатрични клиники, биха били почти напълно
изчистени от своите жертви, от човешка мъка и страдание.“
Забележете, че на международния конгрес, направо се говори за връзката между дегенерацията
и престъпността и се споменава един от законите на висшата социология, който гласи, че 90%
от всички сериозни престъпления, са свързани с израждането.
- Т.е. те, изглежда също са знаели трите закона „90%“ на проф. Игор Борисович
Калмиков от първия цикъл лекции по висша социология – „Протоколите на съветските
мъдреци“?
- Да, изглежда, че професорите от различни националности, събрани на този Конгрес,
добре разбирали изучаваната от нас тема – въпросите на израждането и дегенерацията.
- А как са им разрешили да обсъждат всичко това на международен конгрес и даже да
публикуват споровете си?
- В това е работата. Тук не става дума, че някой е говорил в кръчмата, а това е било
казано на международен конгрес на евгенистите. В наше време, през 1932 г. Изглежда,
корените на проблема са посочени.
Там е било казано, че престъпността, психическите болести и половите извращения – всичко
това са явления от един порядък и имат общ корен – дегенерацията, т.е. израждането на
човешкия род.
Като че ли всичко е ясно, нали? Ето я тази книга, издавана в милионни тиражи. Книгата не е
забранена, написана е от авторитетни професори от Колумбийския университет.

103
Всичко, като че ли, е ясно и разбираемо, но... всъщност, всичко се оказва далеч не толкова
просто. По-нататък в текста става ясно, че след като привели този цитат, двамата професоти
силно се изплашили и тутакси започнали да се отричат от него и да замазват нещата, казвайки,
че всичко това не е точно така, че не съответства на научната действителност, че много учени
говорят точно обратното...
Казвайки истината, тези двама професори започват да се оправдават, защото добре знаят, че за
такава истина няма да бъдат погалени по главите, а по-скоро, ще бъдат незабавно изгонени от
Колумбийския университет и ще мият чинии в някоя Ню Йоркска закусвалня.
Нещо печално, но много характерно за „свободното“ западно общество.
- Да, всичко това би било забавно, ако масонската система не задушаваше всички
тези
кълнове на трезва мисъл. Престъпността в Щатите постоянно расте и процъфтява.
- Разбира се, всичко това не е толкова просто, както изглежда на пръв поглед. Да
допуснем, че се бяха вслушали в тези професори и бяха започнали да прилагат стерилизацията.
Щяха да ликвидират престъпността, лудниците и всички източници на човешка мъка и
страдание, но тогава какво щяха да правят всичките тези алчни орди адвокати-евреи, които на
практика, живеят от тази престъпност? Те веднага щяха да се окажат безработни.
Адвокатите-евреи знаят и разбират добре всичко това, и за това, никога няма да допуснат
подобно нещо.
Ако в Съветския съюз не се доверяват много на хуманитарното, а повече ценят техническото
образование, в Америка е обратно: болшинството от членовете на конгреса са адвокати, т.е. по
професионален признак, може да се каже, че Америка я управляват адвокатите.
Всичките тези адвокати си имат свои професионални клубове-ложи, в които се събират и
обсъждат проблемите си.
Да кажем, че тогава, в 1932 г, се събрал някъден такъв съвет на нечестивите и председателят
произнесъл реч, примерно, със следното съдържание:
„Момчета, постъпило е предложение напълно да ликвидирамне престъпността. Сериозно, на
научна основа. Обаче, в случай, че този експеримент успее, ние с вас ще останем безработни.
Нашата заработка пряко зависи от нивото на престъпността. За това, аз мисля, че този
експеримент не в наш интерес. В наш интерес е обратното, ръста на престъпността и съответно
нарастването на нашите заработки.“
Нищо не можете да направите срещу това.
- В Америка, професията на адвокат и наличието на съвест са неща, като правило,
несъвместими.
- Като правило, да. Кой изкарва най-много в Америка? Адвокатите. Те не са
заинтересовани от намаляването на престъпността. Адвокатите в САЩ вече отдавна са станали
адвокати на дявола.
Евреите развалиха тази професия. Те развалят всички професии, в които се събират в голямо
количество.
Вижте какво направиха с медицината в Америка. Тук от посещение при доктора започнаха да
се боят вече повече отколкото от среща с крадец на улицата.
Един от най-известните руски адвокати, В.А.Маклаков (фамилията, впрочем, произхожда от
думата „маклак“, т.е. търгаш ), крупен масон, руски посланник в Париж, защитник на Бейлис,
казал, че има такова професионално заболяване сред адвокатите – безпринципност.
Думите му повтаря и близкият сътрудник на президента Рузвелт, съдията от върховния съд на
САЩ, евреинът Феликс Франкфуртер: „Добре е известен астигматизма на адвокатите“.
Астигматизмът е дефект на зрението, при които човек възприема предметите не такива, каквито
те са в действителност.
По същество, тези двама крупни адвокати прямо и откровено ни показват какви са техните
събратя по професия, а с това – и самите те.
- Григорий Петрович, в Съветския съюз има 20 пъти по-малко адвокати отколкото в

104
САЩ, а нашите дисиденти, за които всичко е не така, както трябва, упрекват за това съветската
власт и казват, че трябва да догоним и изпреварим Америка на първо място по... броя на
адвокатите.
А още Платон е кавал, че ако обществото изпитва повишена нужда от хора, познаващи
медицината и хора познаващи закона, то това общество е нездраво, тъй като, в здравото
общество няма повишена нужда нито от адвокати, нито от лекари.
Още 500 години преди Христа, гръцкият философ Платон е дал отговор на всички тези наши
дисидентстващи изродени.
- Да. В Америка има вече 500 000 адвокати и при това, за година се извършват над
50 000 убийства.
Така, че, увеличавайки броя на адвокатите, количеството на труповете в Съюза също може само
да се увеличи. За това и ратуват, явно, нашите дисиденти – да има повече убийства и грабежи.
Като говорим за еврейските професии, как мислите, от кого повече се страхуват американците
– от крадците или от лекарите?
Ако на улицата ви нападне крадец, ще ви отнеме максимум 50 долара, защото, повече от 50
долара, като правило, американците не носят със себе си.
А ако попаднете в лапите на лекаря, той, като правило, ще ви ограби с 500 и нагоре долара. Ще
напише пупчина ненужни рецепти, ще ви накара да направите ненужни анализи, а понякога,
даже и ненужни операции, а това вече е грабеж в особено големи размери.
И как мислите, от каква националност е болшинството от крадливите американски лекари и
адвокати?
- Наскоро имаше пореден скандал – двама братя-евреи, скорошни емигранти от
Съветския съюз, успели да „усвоят“ сума, равна на половината от годишния медицински
бюджет на щата Калифорния.
Направили мобилни лаборатории за тестване на пациентите направо на улиците на големите
градове, което изглежда като добро дело, но при това, те умишлено поставяли на хората
лъжливи диагнози (рак, левкемия и т.н.) и ги пращали в стационарни лаборатории за
скъпоструващо сканиране, магнитен резонанс и други скъпо струващи процедури, по няколко
хиляди долара всяка.
След няколко месеца такива скъпи анализи, те съобщавали на изплашените до смърт пациенти,
че им няма нищо и те, със сълзи на очи, благодарили на своите спасители... За всичко това
плащала градската хазна.
- Да, но нека се върнем на темата за престъпността и хомосексуализма. Призоваваме
следващия свидетел, доктора по психопатология, Р. Мастерс.
Той е написал интересна книга, в която е събрал историята на най-извратените престъпления
(издал я в Ню Йорк в 1953 г.)
В тази книга казва, че най-ужасните масови убийци често се занимават с некрофилия и
канибализъм, при това, безразборно – млади, стари, мъже, жени.
Ето кого защитават американските либерали, по-точно всички либерали, не само
американските.
- Интересно, Григорий Петрович, дали тези глупости при тях са резултат от
обучението в университетите, или става дума за нещо наследствено и по-сериозно? Ако тези
либерали се бяха запознали с висшата социология, бяха прочели вашите книги, тогава...
- ... тогава щяха да ме заклеймят като враг на народа. Време е да разберете, че
либерализмът е генетично, т.е. наследствено явление.
Либералите не са невинни добри чичковци, които не разбират какво правят, а като правило, са
бионегативни хора, патологически ненавиждащи здравите хора и изпълнявайки партийната
повеля, защитаващи своите собствени интереси и тези на близките си и далечни бионегативни
родственици. За това добре се е произнесъл нашият известен писател Фьодор Михайлович
Достоевски. Той познавал много добре либералите, тъй като, сам на млади години е бил
либерал и революционер. На стари години, вече помъдрял с опита, той писал: „Ако някой
погуби Русия, това ще бъдат не анархистите, не комунистите, а проклетите либерали... „

105
 - Но техните деца и внуци днес казват, че техните родители не са знаели какво
правят,
че, ако те знаеха как ще завърши всичко това, нямаше да правят това, което са направили.
- Те всички лъжат, прикривайки греховете на бащите си. Крушата не пада далече от
корена си.
Да се върнем, обаче към престъпността в САЩ. Рейгън напада Горбачов за правата на човека,
(те и двамата нямат правилна позиция по този въпрос), а Горбачов не знае как да му отговори,
заради досадните съвети на своите колеги – правата на човека, та правата на човека...
Понякога ми дожалява за бедния Горбачов, може би той, от учтивост, не иска да каже на
Рейгън това, за което ние с вас говорим сега?
Според американската статистика, от 1960 до 1968 година населението на САЩ се е увеличило
с 10%, а престъпността – с 80%.
- Охо, това е сериозен аргумент.
- Да, много сериозен. И това ни го казва не кой да е, а кандидатът за конгресмен
Джон
Хагърти. Аз постоянно получавам по пощата всякаква политическа литература.
Когато са кандидати, по правило, всички се изказват против престъпността, но веднага щом
попаднат в Конгреса, започват да защитават правата на... престъпниците.
Това е един от парадоксите на американската демокрация, „най-съвършеното общество в
света“, по думите на американските либерали.
Да призовем следващия свидетел. Известният криминолог и психиатър, проф. Глук казва, че
склонност към престъпност може да се открие при деца още от най-ранна възраст, когато те,
например проявяват особена страст нещо да чупят и развалят и особенно съпротивлявайки се
на авторитета на възрастните. Това психиатрите наричат комплекс за разрушение.
Официалните биографи на Ленин, академик Минц и Яковлев, обясняват страстта на Илич
постоянно да чупи и разваля играчките си, с неговото любопитство и детска любознателност...
Същата е историята и с известния бунтар Херцен. Даже, биографиите им съвпадат. Херцен
също живеел в богато семейство, също му купували маса играчки и той също ги чупел на
момента и потрошавал всичко което е възможно.
Виждате, че революционните наклонности и на този бъдещ велик революционер, също се
появили още от ранно детство.
Наистина, проф. Глук дава малко по-различно обяснение на такива действия. Всичко това,
казва той, не са революционни, а углавни наклонности, дълбоко заложени в детето.
„Жителите на Ню Йорк, през 1970 г имали повече загуби от убити и ранени в разултат на
престъпността, отколкото жителите на Лондон през хитлеристките бомбардировки от 1940 г.“
Тук, в Ню Йорк е било мирно време, а при англичаните – война. А може би и тук се води
необявена война на престъпния бионегатив със здравата част от населението и всички ние днес
сме на предната линия на този огромен углавен фронт?
- И това се опитва да наложи на Горбачов Рейгън? Това ли ще е и у нас, в Русия, ако
на власт дойдат демократите?
- Те се опитват да ни наложат „правата на човека“, както те ги разбират, т.е. правата
на
престъпниците, хомосексуалистите, лудите и прочее бионегативи.
За тях само тази категория са хора, а всички здрави хора са гои, т.е. животни в човешки образ.
Ню Йоркския вестник „Сънди нюз“ от 31.01.71 г. съобщава на читателите си: „ В нашите
градове добре живеят само бандитите, плъховете и хлебарките. Престъпниците обират от 8
милионния Ню Йорк 2 милиарда долара годишно.“
А губернаторът на щата Ню Йорк, Куомо, през цялото време е на страната на престъпниците.
Защо? Защото той самият е адвокат, масон и педераст.
- Помня как за първи път обраха квартирата ми в Ню Йорк. Веднага се обадих в
Полицията, а те даже не дойдоха. Казаха да опиша откраднатото за застрахователната
компания, да им занеса описа и те ще го подпишат.

106
Т.е. квартирните кражби даже не се разглеждат като сериозни престъпления. Както, впрочем и
кражбите на автомобили. При тях даже не търсят крадеца.
След като още няколко пъти ми ограбваха квартирата, аз, вече с опит и нямащ скъпоструваща
застраховка, не се и опитвах да търся повече полицията.
- Да, в края на миналия век, в Париж, за кражба на два заека, пращали в затвора, а в
края на нашия век, в Ню Йорк, кражбата на автомобил вече не е престъпление.
Има напредък в областта на „правата на човека“, а ако не разбирате това, не сте достатъчно
демократични, не сте достатъчно либерални и във вас личат родилните петна на съветското
образование.
Трябва да ви кажа, че отдавна живея в Ню Йорк и вече свикнах с всичко това и отдавна съм
плюл на него...
Живея в Ню Йорк вече повече от 40 години и все още не съм убит или клан, а и с колите ми
провърва – само една ми откраднаха...
Виждате, че практиката е доста неприятна, затова, по-добре да се върнем към теорията на този
въпрос.
В Лондонския вестник „Дейли експрес“, неотдавна беше публикуван интересен материал от
кореспондента им в Ню Йорк, Аткин.
Според неговите думи, Ню Йорк е „най-престъпният град в света. Вичко там се продава –
започвайки от полицията, прославена със скандалите и корупцията си, и завършвайки със съда,
пресата и телевизията.“
Корупцията, за която говори Аткин, е проникнала навсякъде и борбата с нея вече е станала, на
практика, безсмислена.
- И те искат да ни учат как да живеем?
- Да, проклетите либерали изцяло са притиснали Горбачов и Рейгън и ако не ги
слушат,
ще ги сдъвчат.
За 30 години, от 1933 до 1963 г, населението на САЩ се е увеличило с 50%, а престъпността – с
1231%, т.е. престъпността нараснала 25 пъти в сравнение с ръста на населението!
- Наистина, демократичен разгул...
- Да, правата на човека, прогрес! А ако се вземе предвид, че огромното болшинство
от
бившите и бъдещите престъпници, се издържат от държавната програма „велфер“, се получава,
че престъпността, буквално, се изхранва от властите.
Либералите постоянно упрекват обществото, т.е. нас, данъкоплатците, в това, че ние сме
виновни за разгула на престъпността, а после от нас вземат парите, необходими за затварянето
на самите престъпници.
Както в затвора, където престоят на един престъпник за година струва 25 000 долара, така и по
държавната програма „велфер“, по която те получават средства, излизайки на свобода.
Получава се порочен затворен кръг.
А ето и още един сериозен свидетел – добрият и честен евреин, проф. Ефраим Розен. В книгата
си „Ненормална псиология“, Филаделфия, 1965 г, казва, че болшинството от престъпниците са
антисоциални елементи и това е тясно свързано с нервните и психичните заболявания.
Излиза, че не е виновно обществото, а престъпните родители, които раждат целия този
бионегатив, т.е всички тези престъпници.
Еврейският рускоезичен вестник „НРС“, 02.01.79 г пише, че „в САЩ, престъпник, осъден на
доживотен затвор, още след 10 години получава право на условно предсрочно освобождение.“
Какво се получава? Хващат престъпника с много усилия, с още усилия намират доказателства и
свидетели, съдят го доста трудно, въпреки адвокатските лъжи, осъждат го на доживотен затвор,
тъй като са доказали даже на съдиите-либерали, че той е извънредно опасен за обществото, а на
практика, още след 10 години, го пускат от затвора да отмъщава на всички, които са помогнали
да бъде поставен там.

107
Т.е. ако той на 20 години е заклал трима души, на 30 години, вече в разцвета на силите си, може
да излезе от затвора и да продължи да коли хора.
Статистиката ясно показва, че болшинството от тежките престъпления, се извършват от
рецидивисти, които са излежали минимални срокове, боили пуснати на свобода и отново се
заели със старата си дейност.
Още една интересна книга, на Чарлз Зилберман, „Углавно престъпление и наказание“. В нея
авторът също опревергава ширещото се убеждение, че едва ли не, за престъпния разгул, е
виновна бедността.
Работата е в това, че в САЩ днес, на практика, няма хора, нямащи къде да живеят и какво да
вечерят.
Тези беддомни и бедни, които постоянно ги дават по телевизията, са, в огромното си
болшинство, бивши пациенти на психиатричните заведения, които сами отказват да отидат в
организираните за тях места за нощувка с душ, телевизор и трикратно хранене.
На фона на наглеещата престъпност, странно впечатление оставят описаните от Зилберман
сцени от американските затвори, в които, затворниците буквално тормозят невъоръжените
охранители, заплашват ги, убиват непослушните и организират бунтове, когато се опитат в
нещо да ги ограничат.
Те са даже толкова изнаглели, че снимат с видеокамери в килиите си „домашни“ порнофилми, в
които увековечават кокаино-хомосексуалните си оргии.
За това ни съобщава новата представителка на 3-тата вълна Л.Кафанова в „НРС“ от 10.03.79 г.
Новите представители на съветската миграция, попаднали за първи път в Америка, буквално са
ошашавени от видяното и се ужасяват от невероятния разгул на престъпността и почти пълната
безнаказаност на углавните престъпници.
В САЩ, на всеки 13 секунди се извършва изнасилване, на всеки 16 - грабеж с взом, на всеки 10
– въоръжен грабеж на улицата.
Американското дете, родено през 1980 г има повече шансове да бъде убито от бандити,
отколкото американският войник по време на втората световна война.“ – „НРС“, 3.04.80 г.
- Пак се получава, че се води истинска война, обявена ни от бионегатива.
- Да, само че, тази война се води не на външния, а на вътрешния фронт. И вместо да
се
готвят за трета световна война, не би било зле, американците да хвърлят армията си в борбата
със своите престъпници, с целия този изнаглял бионегатив.
В същото време, по телевизията съобщават, че болшинството от хората в американските
затвори, в детството си, са били жертва на сексуално насилие.
При това, е отбелязано, че „любовта“ към малолетните се предава по наследство, а
малолетните, подраствайки, на свой ред, често убиват своите родители. Както се казва, пито,
платено.
Болно общество...
- Да, но как да се лекува това болно общество?
- Карл Маркс веднаж написал, че „Навикът е най-тежката верига на краката на
човека“. Сега тази верига е на нозете на съветското общество.
Тази верига сега е самият марксизъм, който раздели хората на бедни и богати, вместо да
покаже, че истинското деление е на здрави хора и бионегатив, който с всички сили се стреми да
ни седне на врата и да живее, поглъщайки жизнените сокове на завзетите народи.
Тъжно, но това е факт за сегашните дни.
От днешната лекция можем да направим извода, че престъпността е наследствена болест и че
от начина, по който се борят с нея в Америка, тя нараства още повече.
Затова, когато президентът Рейгън дойде в Москва и започне да учи Горбачов на правата на
човека, т.е. правата на бионегативния човек, трябва добре да разбираме, че с това,
американският президент ще изхвъли отровната змия на престъпността зад оградата, при нищо
не подозиращия Горбачов.
На езика на адвокатите, всичко това, вежливо се нарича дипломация...

108
Глава 8. За греховете на бащите
Дегенерация и престъпност, част втора

Днес ще продължим разработването на темата „Дегенерация и престъпност“, започната в

предходната лекция.
Вече казахме, че престъпниците-рецидивисти, на практика, поголовно се оказват педерасти.
При това, не защото в местата за задържане отсъства женски контингент, а защото, там попадат
основно професионалисти, т.е. престъпници по рождение, които, като правило, са наследствени
дегенерати. Почти всички те са педерасти по рождение.
Да продължим разпита на свидетелите по нашата тема и да призовем да даде показания целия
състав на Националната комисия за изследване причините за насилие в САЩ, създадена по
разпореждане на президента Джонсън през 1970 г.
След щателно изучаване на този въпрос, комисията направила следното изявление: „САЩ са
водещи сред цивилизираните нации по количество на убийствата, изнасилванията и
грабежите.“ Ето ви истинското положение в САЩ в областта на „правата на човека“.
Рамзи Кларк, бивш министър на правосъдието при президента Джонсън, дава следните
показания: „Чрез изследвания е установено, че до 85% от всички умишлени убийства, се
извършват в семействата, или сред познати“, т.е. това е, когато мъжът убие жена си, или
обратното, или родителите убият децата си, или обратното.
Затова, бившият министър предлагада се създаде научно разработена комплексна програма за
борба с престъпността. А ние с вас се занимаваме, приблизително, със същото нещо в тези
лекции...
Да продължим нашия анализ. Вестник Глемор провел анкета сред читателките си, от която
станало ясно, че 65% от американските жени имат в къщи револвер за защита „от разбойници“.
А сега, нека съпоставим тези данни – 65% държат в дома си зареден револвер, а делът на
убийствата в семейството е 85%. Виждате, очертава се определена закономерност.
- Григорий Петрович, либералите пак ще ви възразят, че за всичко е виновна средата,
лошите мъже и непослушните деца.
- Ако в страната има 35 милиона психично болни, т.е. около 20% от населението, то
именнно това е основната причина за семейните престъпления.
Обаче, ако в Съветския съюз нещата свършват с обикновена караница, в Америка, за такива
работи, жената често разстрелва мъжа на място.
„Ако тази тенденция не бъде спряна, обществото го грози национална трагедия“ – завършва
доклада си Комисията на президента Джонсън.
Знаейки всичко това, президента Рейгън идва в Съветския съюз, притиска Горбачов и иска от
него Съветският съюз да върви по пътя на Америка, по пътя на разширяване „правата на
човека“, правата на дисидентите, престъпниците, педерастите, лесбийките и всякаква
асоциална гад.
- А либералите отново ще ви възразят, че всичко това е така, но Америка
процъфтява...
- Същото е било и с Великата римска империя, която, в крайна сметка е била
разрушена
от варварите. Една от причините за упадъка на империята, е била разликата в отношението към
педерастите в процъфтяващия Рим и в аскетитичната среда на варварите, които, в края на
краищата победили даже могъщите римски легиони.
Варварите давели педерастите в блатата, докато в Рим, те били на почит и едва ли не, всички
императори, по време на разпада на империята, сами са били такива.

109
Тогава, по време на забавленията в Колизеума, убивали хиляди роби, а на трибуните и в
подземията на Колизеума, хиляди римляни, под виковете на умиращите хора, се занимавали с
всякакви видове извратен секс.
От гледната точка на съвременния християнски морал, картината, разбира се, била във всяко
отношение, страшна.
Аналогично е днес положението с американската телевизия – порнография, жестокост,
безкрайни убийства, педерастия, лесбийство, садизъм и мазохизъм, всичко, което широко се
култивирало в процъфтяващия древен Рим в навечерието на краха на империята.
И всичко това, като правило, е свързано с нездравия секс, защото при много от американските
съпружески двойки, без това изкуствено „подгряване“ на апетита им за убийства, реки от кръв
и различни сексуални извращения, в леглото просто нищо не се получава.
Американската телевизия е още един явен симптом за израждането на американското
общество. Сексуалните извращения са признак на подтисната хомосексуалност, която е в
основата на цялата пирамида на дегенерацията.
Всичко това е доста подробно описано в книгата „Тези, които ще умрат“ на Даниел Маникс,
посветена на сравнение на умиращия Рим и процъфтяващата Америка.
Да се върнем към анализа на съвременната престъпност. Министерството на правосъдието на
САЩ съобщава, че през 1981 г, на грабежи са били подложени 30% от всички американски
домове, т.е. всяко трето американско семейство.
При това, в 10% от случаите, грабежите са били съпроводени с изнасилване и телесни
увреждания. Как ви харесва всичко това?
- Излиза, че за три години, ще бъдат ограбени всички домове? А къде са
прехвалените
„права на човека“?
- Правата на човека в Америка, като правило, се отнасят за бионегатива.
В САЩ за непълноленти се считат подрастващите до 17 години, обаче, именно на тази
възрастова група се дължат най-голямото количество от тежките престъпления - 85% от
кражбите на автомобили, 80% от грабежите, 70% от повредите на имущество.
При това, голямото мнозинство от подрастващите престръпници живеят в разпаднали се
семейства, най-често сами с майка си, или израстнали извън семейството си.
Установено е също, че престъпността сред децата и подрастващите е тясно свързана с
потреблението на алкохол и наркотици.
А сега, си спомнете Указа на Сталин от 1935 г, според който, подрастващите престъпници над
12 г възраст, подлежали на същите наказания, като възрастните, включително до разстрел.
Ако съпоставим датата на Указа с тази на Великата чистка, става ясно, че Сталин, издавайки
този Указ, на първо място е имал предвид децата на именно тези ленинисти-троцкисти, тези
перманентни революционери, които винаги били готови да продължат „делото“ на своите
революционни родители.
Малък личен пример за илюстрация. В училището, в което учех, внезапно арестуваха едно
момче от 9-ти клас (на 15-16 години). Защо?
У нас, в Новочеркаск тогава вилнееше шайка крадци, които не само ограбваха домовете, но и
често убиваха своите жертви.
Та, този ученик, се оказа, че бил участник в тази шайка на крадци и убийци. Но, тъй като той
беще непълнолетен, го изпратиха за превъзпитание в трудова колония, а след половин година,
му разрешиха отново да учи в нашето училище.
След още половин година, отново го арестуваха, но този път, той завинаги изчезна от нашето
училище. Оказа се, че след като го върнаха от колонията, той отново започнал да се занимава с
кражби, но вече с друга шайка.
Най-интересното беше, че това момче имаше репутацията на педераст. Като днес си спомням
сладникавата му усмивка, женското лице и клатушкаща се походка, като че ли постоянно
имаше хемороиди.

110
Съветската власт се опита да поправи това момче-педераст, но това не му помогна. Разказаха
ми, че когато го отвеждали на местоназначението, той пробил дупка в пода на вагона и
изкочил, но охраната го забелязала и го разстреляла. Така загина в млада възраст този ученик-
педераст, крадец и убиец...
Следващата отметка в моята картотека е следната: „При хиперактивните деца, престъпността е
20 пъти по-висока от обикновено“ и препратка „виж картончето на Виталий Комаров“.
Добре познавах семейството на Вталий Комаров. Той беше един от моите стари познати. Те
дълго не успяваха да имат деца с жена си и в края на краищата, решиха да вземат приемно дете
от Аржентина.
Това дете отначало беше някак изморено и слабо, но те, така да се каже, го приведаха в
човешки вид. Скоро обаче стана ясно, че детето е с проблеми. Оказа се хиперактивно.
Училищното ръководство постоянно се оплакваше от него, че той сам нищо не иска да прави,
че и на другите не дава. Докторите, след като прегледали детето, казали, че то е хиперактивно
и преди га до пращат на училище, родителите му трябва да му дават успокоителни таблетки.
Виталий после сам ми разказа, че детето хапело като куче, когато той го хващал между краката
си да му дава успокоителните таблетки.
Сега това момче, вече пораснало и станало голямо момче, напълно е възможно, рано или късно,
според посочената по-горе статистика, също да ухапе своя приемен баща.
Проведеното от министерството на правосъдието на САЩ изследване „За връзката между
наркоманиятя и углавната престъпност“ е установило, че две трети от лицата, арестувани по
обвинение в извършване на углавни престъпления, в това число, тежки, като убийство и
въоръжен грабеж, са се намирали под силното въздействие на наркотици.
А още цар Соломон е казвал: „С увеличаване на нечестивците, се увеличава и беззаконието“.
Тази формула на цар Соломон ще ни помогне по-добре да разберем ролята на бионегатива в
този процес.
Мъдрият Соломон правилно е забелязал, че с увеличаването на нечестивците (мерзките
дегенерати) се увеличава беззаконието, т.е. престъпността.
- Да, за борбата на полицията с наркотиците в САЩ много се шуми, но когато
помолили да се дадат два армейски вертолета и да се позволи използването на данните от
армейските радари за пресичане на вноса на кокаин през мексиканската граница,
американското правителство отказало, така да се каже, не намесвайте в тази работа военните...
- Ето това е работата. Тази болест тръгва от върха. Вместо да плашат народа си със
световна война, по-добре да бяха хвърлили армейска техника за борба с наркобизнеса и
престъпността в стараната си.
Наистина, както съобщават вестниците, вече са започнали да правят нещо по този въпрос.
Неотдавна ни съобщиха, че американски военни самолети, от време на време, доставят в
страните от Латинска америка оръжие, а от там... кокаин и го препродават на наркодилърите.
Сега ви е ясно защо не са дали тези два вертолета за прекъсване на наркотрафика и са
забранили да се използват военните станции за следене.
Това е класически пример на лицемерието на американските власти, но при все това, те се
опитват да учат Горбачов и да настояват и той в Русия да установи такава „демокрация“.
Да призовем следващият важен свидетел. Крафт Ебинг, известен специалист в областта на
психопатологията, напидал класическия труд „Сексуална психопатия“, Ню Йорк, 1965 г.
В тази книга, на стр.497, той пише следното: „особено много са лесбийките в затворите и сред
проститутките“ и по-нататък: „лесбийството се среща най-често сред проститутките и
аристократките от висшето общество“.
Отново – парадокс. Би трябвало проститутките, имащи толкова много мъже, да са супержени,
жени на квадрат, а се оказва, че те почти всички са лесбийки, ненавиждащи мъжете и
използващи ги само за пари.
А за аристократките-дегенератки, за това, че дегенерацията винаги тръгва от върховете на
обществото, ние вече и без Крафт добре знаем.

111
 - Григорий Петрович, в „Ново руско слово“ неотдавна беше напечатана статията на
една съветска жена-учен, която твърдеше авторитетно, че бедните съветски жени в лагерите,
поради отсъствието на мъже, често ставали лесбийки.
И като решение на проблема, тя предлага да се променят условията за задържане, т.е. да се
разпуснат женските лагери.
- Това е типична либерална лъжа. Такива „учени“ има и в САЩ. Името им е Легион.
Сред тях има постоянни членове на този Легион, има и кандидати, има и съмишленици.
Американската асоциация за развитие на науката ѝ отговаря ясно и безапелационно -
„престъпността не зависи от окръжаващата среда, т.е. от обществото. Престъпните наклонности
зависят от генетическата наследственост и много престъпници са в същото време психопати.
Може да се счита за абсолютно доказано, че престъпленията са свързани със сексуални
отклонения, особено с хомосексуалността, която, на свой ред, също има наследствени
характеристики.“
Тази информация взех от вестника на американските прависти „Тандерболт“, бр.320 от август
1987 г.
„Голямата преса“, като правило, премълчава такива неща, тъй като, тя цялата сама гъмжи от
хомосексуалисти – стари и млади, активни и пасивни, бивши и начинаещи. С една дума
Хоминтерн.
- Григорий Петрович, съдбата на евгенистите в в Съветския съюз е известна. А каква
е
тяхната съдба в „най-свободната страна в света“?
- Под гонение. Те и тук са под гонение.
- Но това не е Сталинска Русия? Това е свободна страна.
- Всичко това е забранено на ниво Конгрес. Дори да ви се удаде да внесете
законопроект за обсъждане на тази тема, дегенератите тутакси го провалят. Либералите надигат
вой, вие тука въвеждате фашизъм-нацизъм, тук е демокрация, а това е нещо много сериозно.
Гласуват заедно и го провалят.
- Григорий Петрович, изглежда самата дума демокрация, днес се явява кодова дума за
обозначение на властта на бионегатива, т.е властта на дегенератите?
- В някаква степен, да. Още в Библията е казано: Князът на този свят, Богът на този
век, Князът на тъмнината...
- Тогава, излиза, че изразът „правата на човека“, всъщност означава правата на
бионегатива, правата на изродените?
- В някаква степен, да, но борбата с това явление е много трудна, при това,
радикалната
борба с него е просто невъзможна. Тогава, би трябвало да се започне от американския Конгрес,
в който болшинството от конгресмените отстояват правата на престъпниците.
Това правят и болшинството от губернаторите, като нашият губернатор Куомо. А ако се
занимавате прекалено активно с това, да викате, да организирате митинги, просто ще ви
изпратят в лудница.
Когато военният министър на САЩ Форестъл възразил в Конгреса срещу увеличаването на
доставките на оръжие за Израел, веднага го изпратили в лудница.
А след известно време станала трагедия – дали сам се е хвърлил от прозореца, дали са го
хвърлили, накратко, се убил... И с това нищо не може да се направи – хоминтерн. Фридрих
Незнански в „Новият американец“, от 21.03.80 г. пише, че в Съветския съюз
закононарушителите на възраст до 25 години извършват 85% от всички разбойнически
нападения и 64% от изнасилванията, т.е. и в СССР виждаме същата закономерност.
- Интересно, на кого е бил кръстен Фридрих, този Незнански?
- Ще ви подскажа“ Карл Маркс, Фридрих Енгелс...
- Още един потомствен революционер?
- Напълно възможно. И така, именно младежта извършва болшинството от тежките
престъпления. Спомнете си отново Указа на Сталин от 1935 г и ще разберете, че батко Сталин е
знаел какво прави...
- Изглежда, че висшата социология е универсална. Бионегативни хора има както в

112
 САЩ, така и в СССР, разликата е в това, от кого се състои върушката на страната и в каква
посока тя води обществото.
- Да, както казваше аятоллах Хомейни, САЩ, това са големия дявол, а СССР –
малкия. А тъй като дяволът върши големи бъркотии, да го хванеш за опашката без висшата
социология, ще е доста трудно.
Впрочем, за дявола, сатанизма и щастливото детство – московският институт по съдебна
медицина, в свои изследвания, е установил, че от 100 осъдени престъпници, в това число и
убийци, 78 са изтезавали в детството си кучета и котки.
Болшинството от престъпниците произхождат от разбити дегенеративни семейства, в които или
единият или и двамата родители са алкохолици, а алкохолизмът често е свързан с психически
аномалии, тогава, когато човек „дави мъката си в алкохол“ и по този начин се опитва да избяга
от себе си.
Варлам Шаламов, който е бил фелдшер в една лагерна болница, в своите Колимски разкази
пише: „Блатарите и техните приятелки са почти всички сифилистици, а за хронична гонорея
дори не се налага да се говори: четири и три кръста релация на Васерман.“ И по-нататък:
„младите женихи на блатарите са заразени със сифилис чрез анален секс, тъй като те всички са
педерасти“ (стр. 799). За това Шаламов съобщава на няколко места. На стр.800 той пише
отново за тези същества от мъжки пол, наричащи се с женски имена, т.е. педерасти от пасивен
тип.
По-нататък, на стр.804, пише: „Обезчестяването на малолетни момичета е постоянна мечта на
всеки блатар.“ „Култа към майката, при злобно презрение към жените въобще – това е етичната
формула на углавната престъпност по женския въпрос“ и следва подробно описание на това,
как крадците презират своите приятелки-проститутки и ги бият.
Опитният психиатър, прочитайки всичко това, ще направи извода: майчин комплекс и
подтиснат хомосекс, маскирани с мечтата за обезчестяване на малолетни.
Да продължим да цитираме Шаламов: „За затворническата сантименталност са написани много
празни приказки. В действителност, това е сантименталност на убийци, защото умирането на
живо същесттво е най-доброто зрелище за блатаря.“
По-нататък, Шаламов твърди, че потомствените крадци са кадровото ядро на престъпния свят,
неговите вождове, неговите идеолози, а по-нататък, направо говори за лошата наследственост...
Следващият свидетел, Г.Ваксман („НРС“, 07.04.87 г.), заявява: „Хората с лагерен опит се
забелязват отдалеч. Това, в болшинството си, са хора, говорещи цинизми, не желаещи нищо да
работят, груби и безжалостни.“ Т.е. всички те са явно асоциален елемент.
Вече по времето на Горбачов, в „Литературен вестник“ било публикувано писмото на някой си
В.Ставровски, излежаващ трета присъда в лагер, т.е. рецидивист, който твърдял, че човек,
веднаж осъден на това, вече е обречен да се връща в лагера.
За да си починем малко от всички тези тежки и тъжни факти, приведени от многобройни и
сериозни свидетели, нека малко да се отвлечем и да се заемем с... езикознание.
Знаете, че съществува специален жаргон на крадците, на който разговарят помежду си
углавните престъпници. Те правят това, за да не могат другите да влезат в мръсния им свят.
Обаче, произхода на този жаргон постноянно се потулва и даже, ако погледнете в съветската
литературна енциклопедия, нищо особено за него няма да научите.
За да разрешим тази загадка, нека да погледнем в книгата на Родерих-Щолхайм „Загадката на
еврейския успех“.
В тази книга, авторът ни казва, че езикът на крадците се състои основно от думи от еврейския
жаргон, повече известен като езика „идиш“, между другото, доста подобен на развален немски.
На този жаргон, основно разговарят местните евреи.
- Жаргона на крадците и идиш са братя, но защо?
- Добър въпрос – защо? Работата е в това, че в периода на първоначално натрупване
на
капитала, евреите много често са били изкупвачи на краденото и като такива, в голяма степен
се явявали организатори и поръчители на кражбите.

113
 Те са били съдържатели на местата, където се събират углавните елементи. По този начин
еврейският жаргон (езикът идиш) е прескочил в жаргона на крадците.
Като пример от този жаргон, ще ви дам произхода на думата „пацан“, с която обикновено
наричат момче на 8-9 години.
Думата пацан поизлиза от еврейската дума поц. В превод от еврейски тя означава малък жид,
жидче.
А децата на тези места за събиране ка крадците, тези изкупвачи на краденото, вече са адвокати
и лекари, даже често попадат и в парламента.
Зад този процес стои оше един дегенеративен комплекс, комплексът на скъперника, т.е.
стремеж към забогатяване по всякакви начини.
- Григорий Петрович, а има ли връзка този комплекс с хомосекса?
- Ние вече го споменахме, но ще ви напомня още веднаж.
Бенжамин Карпман, главен психиатър на лудницата във Вашингтон, в книгата си „Сексуалният
престъпнк и престъпленията му“, подробно описва комплексът на скъперника като производен
от смес на импотентност и подтиснат хомосекс.
Интересно е, че наред с комлекса на скъперника, съществува и другата крайност –
благотворителният комплекс.
Т.е. в психопата, сдобиващ се по нечестен начин с маса пари, в определен момент се появява
чувство за вина за извършеното и той започва да раздава на ляво и на дясно милионите си.
Обаче, най-често, ги раздава на своите братя-дегенерати, които с тях създават всякакви
дегенеративни неща от типа музеи на съвременното авангардно изкуство.
По такъв начин, до самата си смърт, търгашът остава верен член на своята партия...
И така, говорейки за престъпността, имахме предвид основно углавните престъпления.
Съществува, обаче, и още една форма на престъпност, която също е широко разпространена и
също обърква съдбата на много хора, но за която, незнайно защо, много рядко се говори в
публичния печат.
Професор Август Форел, голям авторитет в областта на псиопатологията, в своята книга
„Половият въпрос“ пише, че най-голямото престъпление пред човечеството е брака между
дегенерат и нормалния човек, при това, той го повтаря два пъти. Именно това престъпление
извърши бившата ми жена, която доста спокойно проживя с мен 24 години, а на стари години,
заболя от климактерично слабоумие. Тя постепенно полудяваше, внезапно ме намрази с люта
ненавист и в крайна сметка, избяга от дома, т.е. озова се сред тези 35 милиона психоболни,
които на са в лудница, а се разхождат сред нас по улиците. Точно за това предупреждава
читателите си Август Форел.
По-нататък в своята книга, той още веднаж предупреждава читателите си: „Преди брака,
дегенератът е длъжен да предупреди своя партньор“. Форел пише направо дегенерат, той не се
церемони много с тях „...но болшинството жени, разбира се, не правят това“, с тъга добавя той.
- А защо, Григорий Петрович?
- Работата е в това, че на мъжете-дегенерати, много им е трудно постоянно да лъжат
нормална жена. Той ще е импотентен за нормален секс, за това нормалната жена даста бързо
ще го разкрие и разкара.
Жените-дегенерати, обаче, могат много по-лесно да лъжат мъжете си. Те много лесно могат да
се преструват на потентни.
Нормалният мъж, като правило, ще приеме целия театър за чиста монета.
- Григорий Петрович, когато четох книгата на Форел, намерих интересни негови
изказвания за работниците и селяните.
- Да, Форел е сериозен учен. Дълги години е работил като директор на
лудницата в Цюрих. Освен това, е бил почтен доктор на английската академия на науките и
много други научни общества.
Веднага забелязах, че за Форел, на първо място са интересите на обществото, а на второ –
интересите на отделния човек.

114
Т.е. подходът му е правилен, като нашия с вас – за разлика от всички тези гнили либерали,
които навсякъде и за всичко дават приоритет на отделния индивид над обществото и за това те
постоянно защитават престъпниците.
И така, за работниците и селяните, проф. Форел ни дава следната информация:
„При селяните психическите отклонения са по-малко от всички, около 5%, при фабричните
работници са вече повече – около 10-15%, като това е свързано основно с алкохолизма.“
И сега, Горбачов, който също започна в СССР борба с алкохолизма, не би било лошо да
познава всичко, което е писал за това един такъв крупен авторитет, като проф. Форел.
- А престъпленията на Каганович и съплеменниците му по унищожението на
селяните
в 20-те и 30-те години също ли са били геноцид срещу най-добрата част на руския народ?
- Да, това е бил истински геноцид на най-добрата част от руския народ. Макар
Сталин да не е бил цвете. Жидът Каганович и полужидът Сталин заедно са извършвали тези
престъпления.
Ето и още една интересна тема – проф.Форел, в книгите си, ратува за кастрация и стерилизация
на психично болните.
Така, че всичко това не е измислено от Хитлер, от началника на Гестапо Мюлер, от Хайдрих, а
всичко това, доста преди тях е предложил и научно обосновал уважаемият професор Август
Форел. Още преди Първата световна война.
Нещо повече, известният професор е агитирал даже за унищожение на дегенеративните деца. И
го предлага в книгата си на четири места.
- Ако този професор живееше в наше време, след излизането на такава монография,
лесно може да се предскаже по-нататъчната му съдба.
И ден нямаше да искара в Колумбийския Университет, или в Академията на науките на СССР,
а избягвайки Сахаров, куршумът щеше да отиде при Горки.
- Вие направихте сравнение. Д-р Форел е нещо сериозно, а Сахаров е доста спорен и
на стари години този Сахаров явно е оглупял. Да, и жена му... Не дай Боже.
Впрочем, Форел е предлагал стерилизацията на дегенератите да се извършва с рентгенови лъчи,
нещо, което днес широко и успешно се прилага в цивилизирания свят, за което, разбира се, не
пишат във вестниците.
Нека сега да погледнем на този проблем от гледна точка на религията.
В 1884 г папа Лъв XIII написал обръщение към целия свят, в което казвал направо, че
човешкият род се е разделил на два противостоящи си лагера – едни хора живеят в Бога, а
други – в дявола.
Впрочем, монахът-писател Рабле, много преди тази енциклика на папа Лъв XIII, също е
твърдял, че едната половина от света не знае как живее другата половина.
А в наши дни тези твърдения на двамата се повтарят от световно известния д-р Кинси.
Той, в своята статистика, казва: „даже сред женените двойки, 52% от жените и 54% от мъжете
правят орален секс“, което е показател за начало на дегенеративен процес и което, от гледна
точка на Наказателния кодекс на САЩ, се нарича содомия и за което (на теория) се полага
затвор.
Както виждате, религията и медицината нямат противоречие по този въпрос и това за което е
говорил папата в средата на XIX век, доста точно е потвърдено от статистиката на д-р Кинси от
втората половина на ХХ век.
Нека да Разгледаме проблема с престъпността и от още една гледна точка. Всички сте виждали
по телевизията американските спортисти негри: атлети, баскетболисти, боксьори.
В последно време, САЩ побеждават в международните спортни състезания, главно,
благодарение на негрите.
Би могло да се помисли, че този факт говори, че негрите са генетически по-силна раса и сред
тях бионегативният елемент би трябвало да е по-малък от този на белите американци...

115
Но, ето кое е интересно – известният историк, проф. Арнолд Тойнби, твърди, че бидейки само
12% от населението на САЩ, негрите извършват 60-80% от всички престъпления. Поразителни
цифри.
А съветската пропаганда тръби, че в Америка негрите са предмет на лошо отношение.
Поразителна лъжа. Днес негрите в Америка са като свещенните крави в Индия – правят каквото
си искат.
Всяко негърче може да ви застреля или намушка с нож, на практика, без никакви последици за
него, а ако сте бял и не дай Боже при самозащита, го ударите или нараните, моментално ще
раздуят случая и ще започнат да ви съдят и може да ви осъдят.
А в затвора ще ви чакат дегенеративните съплеменници-педерасти. И всички в Америка знаят
това.
- Да. Съветската пропаганда постоянно твърди, че за всичко е виновна средата. Така
да се каже, дайте на негрите добра среда, и тогава всичко ще се промени радикално.
Както със случая с лесбийките в лагерите – пуснете ги на свобода и те всички ще станат добри
жени или прекрасни съпруги.
- Лъжа, лъжа и още веднаж лъжа. „Ново руско слово“ от 22.03.1987 г. пише че в 1960
г, сред негрите, извънбрачните деца са 20%, а в 1985 г – вече 60%! Как ви харесва това?
Институцията семейство, при негрите, е практически разрушена. При това, много негърки
самотни майки живеят от социалната програма и с помощите на държавата за своите
извънбрачни деца, си купуват наркотици.
- Това са пари, които се вземат от здравите и работещите членове на обществото!
- Да, от нашите данъци.
- Т.е. пак е в ход изкуственото подхранване на бионегатива, за сметка на здравите
членове на обществото. Благодарение на това, че властта в Америка е в ръцете на
дегенератите, върви планомерно подхранване на бионегатива.
Всички тези дегенерати от върха на пирамидата на властта, активно стимулират размножението
на всякакви социални паразити, в това число и сред негрите. Те нагло и открито овесват цялата
тази сган на врата на здравите членове на обществото.
- Да, за съжаление, това е така. А сега, нека да видим как може да се борим с това. В
Съветския съюз неотдавна изобретили доста оригинален метод за борба с престъпността.
В еврейското „Ново руско слово“, някой си Александър Грант, вече в няколко броя, публикува
серия статии под общотото название „Семейни двойки нечестивци“
Помните, в Библията Ной разделил всички двойки животни на чисти и нечисти. Сега това
прави в еврейския вестник бившият съветски евреин Александър Грант.
В тази серия статии той пише направо, че в КГБ са измислили нова тактика за борба с Америка
– чрез експортиране на престъпници-рецидивисти.
Нали президента Рейгън постоянно досажда на Горбачов с правата на човека, със свободата на
емиграция и т. н. В КГБ мислили, мислили и решили: добре, ние ще ви организираме свободна
емиграция.
В статията „Руската мафия, КГБ, готви престъпници за кариери в САЩ“, с думите на известния
правозащитник Анатолий Щарански, се твърди, че КГБ взема непоправими престъпници-
рецидивисти, дава им документи с хубави еврейски имена и по еврейските канали ги изпраща
на запад с израелски визи.
Естествено, нито един престъпник не отива в Израел, а всички се отправят за Америка за малко
пари. И смешно и грешно. И всичко това се описва подробно с пример за някакъв съветски
престъпник...
Лежи си този престъпник в съветския затвор и изучава английски език. Съкилийниците му го
питат: имаш още 10 години да лежиш, защо изучаваш английски?
- Може даже самият Щарански да го е питал. Нали и той също е лежал?
- Да, и в килията се провежда следния разговор – „Отивам в Америка“, „Кой ще те
пусне тебе, глупака, в Америка?“ „Комитетът ще помогне“.

116
Оказва се, че опитните полковници от КГБ лично подготвят такива престъпници за изпращане
в САЩ. Комедия.
И накрая, на този престъпник, му дават изходна виза за Израел със снимка, но на името на
Исак Аронович Шнерсон. И смях и грях.
В тази статия даже се привежда статистика – от СССР, по този начин изпращат по 5 хиляди
престъпници на година.
- И всички с прекрасни еврейски имена.
- Да, но КГБ в тази работа не е оригинален. Както знаете, в 1917 г американците са
изпратили с параход от Ню Йорк за Петроград 300 евреи-революционери, начело с Лейб
Давидович Бронщайн (Троцки) да оглавят руската революция.
И всички тези евреи също били с прекрасни руски имена. Така, че, дългът се връща и
решението на КГБ за това е доста умно.
Аз бих ги посъветвал, още и по същия начин да изчиствт и съветските лудници. В пълно
съответствие с молбите на президента Рейгън.
- Григорий Петрович, същото е направил и Фидел Кастро, разрешавайки неотдавна
на
125 000 кубинци да емигрират в Америка. Американските либерали тогава просто заскачаха от
възсторг.
Вижте как на комунистите кубинци им харесва нашата свобода и даже нарекли това
преминаване „Флотилия на свободата“
Обаче, скоро станало ясно, че Кастро с тази Флотилия на свободата, е изхвърлил от Куба почти
всичките углавни престъпници, проститутки, педерасти, лесбийки и душевно болни.
Прилича на изпитания на някакво ново оръжие – генно-бионегативно...
- Да, всичко това са различни фази на психологическата война.
Неотдавна по телевизията в Ню Йорк показаха документален филм за тази Флотилия на
свободата, при това, водеща беше кубинка, която сама открито разказа, че е лесбийка и че е
участвала лично в революцията на Кастро.
И при всичко това, тя се оказа и поетеса и перманентен революционер. Заради всичко това,
в Куба, отначало я вкарали в затвора, а после я изгонили в Америка.
- Григорий Пертович, а добре ли е това от човешка, от християнска, от философска
гледна точка? Добре ли е да прехвъпляш змията на съседите? Тя все едно, рано или късно ще
припълзи обратно.
Добре ли постъпват КГБ и Фидел, изхвърляйки бионегатива си при съседите, дори и не съвсем
приятелски, но все пак съседи?
- Виждате ли в какво е работата. Психологическата война се води от Америка
отдавна,
започвайки от 1950 година. И те използват именно такива бионегативни хора.
А Куба и Съветския съюз, като самозащита, просто изпращат на будните американци местния
си бионегатив.
Те сами ги подбудиха към революция, кланета и грабежи, нека сега за всичко тава да носят
пряка отговорност.
Войната против Русия, те са започнали още от по-рано. Именно американците помогнаха тогава
на цялата тази нечистотия да направи революцията в Русия...
- Както се казва, ако севеш вятър, жънеш буря.
- Да, вятърът се върти в кръг.

Глава 9. Святи грешници и грешни светци

117
Анализ на хомосекса

Преди няколко дни в Ню Йорк имаше голям парад. Парад на лесбийките и педерастите.
Предвождан от самия кмет на Ню Йорк, Едуард Коч, за когото отдавна се говори, че сам е
педераст. Веднага след след кмета, с плакати и лозунги, вървеше женска делегация на
арменските лесбийки. Те така се бяха нарекли сами – арменски лесбийки. Отделна колона на
арменските педерасти, незнайно защо, нямаше...
При това, колоната на арменските лесбийки гордо носеше плакат „Арменски Карабах е наш“,
т.е. обикновенната демонстрация на хомосексуалистите вече придоби политически характер.
Десет хиляди полицаи обслужваха този велик „празник“, в който участваха повече от 500 000
души. Колони след колони...
Делегации на педерасти и лесбийки от Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, отделни делегации от
Харвардския университет, от Йейлския университет, от Принстънския университет и т.н.
Всичко това приличаше на първомайските празници в Съветския съюз, когато на Червения
площад също преминават отделни делегации от различните ВУЗ-ове на Москва и регионите, и
при това, също с лозунги, плакати и транспаранти.
С тази разлика, че там, в колоните вървяха пращещи от здраеве комсомолци и комсомолки, а
тук – гнили педерасти и лесбийки.
Впрочем, в това шествие бяха представени и чужди организации на педерастите от Англия,
Франция, Канада и други страни.
Целия този педерастки интернационал също вървеше със съответните плакати и лозунги,
основна тема на които, беше призивът за борба с чумата на ХХ век – болестта СПИН.
СПИН поразява основно хомосексуалистите и разните там двуполови палета. И те искат от
правителството на САЩ да отдели повече пари за изследвания за тази болест и за лечение на
заразените.
Естаствено, всички тези педерасти и лесбийки гръмогласно обвиняват американското
правителство в това, че дава малко пари за „това свято дело“ и трябва да дава многократно
повече.
А от къде правителството да вземе тези пари?
То трябва да ги вземе от нас, от данъкоплатците и по този начин отново ще се осъществи
поредното изкуствено захранване на бионегатива за сметка на нормалните и здрави труженици.
Нормалните хора ще трябва отново да плащат за педерастките забави на тези другари.
- Т.е. това е една официална и открита демонстрация на сила на световния
Хоминтерн?
- Да, по улиците на Ню Йорк шестваше Хомосексуалния интернационал. При това,
нагло и призоваващо.
Стана това, което Маяковски някога наричаше „плесница за обществения вкус“.
Демонстрантите просто хулиганстваха.
Те бяха облечени с халати на голо и от време на време ги разтваряха и гордо показваха на
публиката оръдията си за възпроизводство.
При това, всичко това ставаше на модното Пето авеню – най-добрата и най-престижната улица
в Ню Йорк.
Пето авеню в Ню Йорк е като Елисейските полета в Париж, или като Червения площад в
Москва.
Наистина, в Москва членовете на Коминтерна гордо демонстрираха сърпа и чука, като оръдия
на своя труд, а в Ню Йорк, членовете на Хоминтерна, като оръдия на труда, показват
разголените си полови органи.
Особено се развилняха, като преминаваха покрай католическата катедрала Свети Партик.
Там те се премятаха особено нагло и дръзко.

118
И ето кое е интересно – този „всенароден празник“ не мина без представители на различни
религиозни деноминации, които също с гордост участрваха в него.
Такова сборище на вещици и вещери се провежда ежегодно в Ню Йорк. Обикновено в
последната неделя на юни. Тези шествия станаха „добра традиция“ и се провеждат без
прекъсване в последните 19 години, веднага след победата на хомосексуалната революция от
60-те години.
- Григорий Петрович, а каква беше реакцията на публиката на всичко това?
- Весела. Демонстрацията започна в Сентръл парк и завърши на Гринуич Вилидж, т.е.
шествието се разтегна на 80 улици.
Мисля, че сред зрителите имаше не малко подкрепящи ги, т.е. скрити хомосексуалисти, така да
се каже, кандидати-членове на партията на хоминтерна.
Всички тези хомосексуални шествия напомнят айсберг, една десета част от който се вижда над
водата, а останалите 90% са скрити от погледа, но те, като правило, са истинската опасност.
След тази мощна демонстрация, вървеше една немногочислена и слаба контра-демонстрация на
тези, които бяха против целия този цирк.
Тя явно не правеше впечатление и по това може да се съди, че американското общество,
практически, вече не реагира на всички тези болезнени явления.
След като се запознахме с тези „народни разходки“ на източното крайбрежие на САЩ, нека
мислено да се пренесем на западното крайбрежие на страната.
Олег Платонов в Сан Франциско, като мен в Ню Йорк, лично е бил на парада на педерастите в
този град и ни представя впечатленията си в статията „Защо загива Америка“.
А ето какво е видял...
„... В това време се намирах в Сан Франциско и станах свидетел на истинско сатанинско
зрелище, образите от което, като че ли, са излезли от фантасмагоричните приумици на Гоя. Не
бих могъл никога да си представя, че мога да видя такова нещо на живо.
Макар, че гей-парадите се провеждат в Сан Франциско ежегодно от 1970 година, всички
жители, в един глас казваха, че такова нещо още на са видели.
По официални данни, в содомисткото сборище са участвали между 500 и 700 хиляди дущи, от
10 часа сутринта, до 18 часа вечерта. Улиците, водещи към центъра са били запълнени с тълпи
содомити и техни съмишленици.
Отидох на улицата на парада, доста преди откриването му. Обаче, навсякъде вече се суетяха
гейове и лесбийки, подготвящи своята техника, транспаранти, знамена, сатанински и
содомистки символи и знаци.
Първото, което веднага поразяваше, това е масовостта и добрата организция. От пръв поглед
беше видно, че са вложени много големи пари – десетки милиона долари.
Големият гей-парад беше открит лично от кмета на града Вили Браун. С приветствени речи към
содомитите се обърнаха и представители на правителството и Конгреса на САЩ. С
прочувствени думи говори и членът на Конгреса на САЩ, лесбийката С.Сожорнер.
Парада откриха 200 двойки голи до пояса лесбийки на мотоциклети. Гърдите на много от тях
бяха ярко украсени, а някои имаха нарисувани на коремите си сатанински знаци.
Лесбийките минаваха бавно, крещейки лозунгите си, а седящите на задната седалка на всеки
мотор лесбийки, със шепи разпръскваха сред тълпата пакети с презервативи и содомистки
листовки.
След лесбийките на мотори бяха стотици моторизирани двойки хомосексуалисти. Те бяха
боядисани повече от лесбийките, особено „приятелките“ от мъжки пол на задните седалки.
След всички тях беше колоната на содомитите на велосипеди.
На няколко платформи на автомобили преминаха членовете на спортните клубове на
хомосексуалистите и като съветските комсомолци от 20-те години, изпълняваха спортни
упражнения и скандираха лозунги.
Непрекъснато свиреше силна музика, звучаха песни, изпълнявани от содомистки оркестри и
хорове.

119
След това, по улицата тръгнаха безкрайни колони, строени в редици, вървящи пеша содомити и
други извратеняци.
Дрънкайки с вериги и плющейки с камшици, преминаха мрачните мазохисти и садомазохисти.
Малко след пешите содомити последваха десетки мотоциклети с зоофили – мъже и жени.
На моторните триколки до всеки седеше любимото животно, като правило, куче.
Следваха отново пеши колони от содомити. По-точно, минаваха колоните на азиатските
хомосексуалисти – японци, китайци, корейци.
След тях, колоните от гейове и лесбийки започнаха периодично да се сменят от колони на лица
и организации, поддържащи содомитите.
Минаваха множество автомобили с приветствени надписи към содомитите от името на
държавни, религиозни и културни учреждения в Америка.
Особено впечатление направиха луксозните лимузини, използвани от висши правителствени
служители и ръководители на големи корпорации.
Сред тях се намираше и лимузината на представителите на правителството и Конгреса на
САЩ.
В отделни колони преминаха бисексуалните и транссексуалните, а след тях отново различни
организации в подкрепа на содомитите.
Ярка картина представляваше една колона, на челния транспарант на която беше написано
„Евреи в подкрепа на гейовете и лесбийките“.
Под звуците на силна музика, евреите, сложили ръце на ременете си един на друг и
образувайки кръг, играеха национални танци, канейки всички евреи да се присъединят към тях.
Стотици коли с платформи, на които пееха и свиреха артисти, отново се сменяха с колони и
групи в подкрепа на содомитите – от телевизията, от футболистите, от летците и т.н.
Чинно шестваха американските свещенослужители. Пред всяка група имаше транспарант с
означение на църквата, подкрепяща содомитите.
Особено многочислена беше колоната на епископалната църква на Сан Франциско, която се
оглавява от епископ Свинг, инициатор за създаването на църквата на антихриста –
Организацията на обединените религии.
Зад хората на епископа следваха лютераните, след това баптистите, методистите, унитарите,
градската църква, евангелистите и др. Някои носеха конщунствени лозунги като „Бог е гей“
А сега, нека се пренесем още по-назапад – през Тихия океан и да се запознаем с аналогичните
разходки в далечна Австралия, в град Сидни.
Кореспондентът на агенция Associated Press — Mike Corder, ни съобщава, че парадът на
педерастите и лесбийките, редовно провеждащ се в Сидни от 1967 година, този път е събрал
над 750 000 души.
Както и в Ню Йорк, колоните от педерасти минавали през престижният район на града -
Paddington.
Пред почтенната австралийска публика преминали 200 камиона, украсени с тематични
скулпторни групи.
Участие в парада взела даже и група на австралийските аборигени-педерасти, украсени с ярки
цветове, облечени в мини-поли от трева и носещи гигантски розов бумеранг.
По данни на градската хазна, това мероприятие е донесло на града 100 милиона долара – за
сметка на притока на гостите, специално пристигнали за това събитие.
И така, след като се запознахме с „народните разходки“ на педерастите и лесбийките в Ню
Йорк, Сан Франциско и Сидни, нека сега да разгледаме този проблем с очите на специалистите.
Вече отбелязахме по-рано, че хомосексуалността е корена на това Дърво на злото, на което
израстват и всички останали дегенеративни отклонения, за това, нека да се спрем по-подробно
на това Дърво и внимателно да се вгледаме в кореновата му система.
На времето, през 1949-1950 година, когато Америка току-що беше започнала психологическата
война срещу комунистическата система, тази работа е била поръчана на американското

120
разузнаване, ЦРУ, а то я предало за научна разработка на Харвардския университет, където,
под ръководството на професор Натан Лейтес, тогава бил създаден Харвардския проект.
В него аз сам взех някакво участие, разбира се, без да знам и разбирам тази част, която беше
секретна.
Скоро Америка, с помоща на Харвардския проект, разгърна нова, психологическа война срещу
комунистическата система, като я основа на комплекса на латентната хомосексуалност на
другаря Ленин.
Тази психологическа война, на същите принципи, продължава и днес и това, което става днес с
дисидентите, несъгласните, инакомислещите и съветските лудници, всичко това са елементи на
тази психологическа война, плодове на същия този Харвардски проект...
Отдавна, през 1936 г. полагах първия си изпит от курса по марксизъм-ленинизъм и получих
оценка отличен. На следващия ден узнах печалната вест, че в ноща след изпита, са арестували
нашия професор. Като враг на народа.
Оказа се, че той, випусника на Института за червена професура, ни е чел не марксизъм-
ленинизъм, а някаква ерес. Това беше по времето на Великата чистка, когато Сталин
унищожаваше всички ленинци.
Тръгнаха и слухове, че ще арестуват и всички, които са получили при него оценка отличен.
Сред изпитваните възникна лека паника, но всичко се свърши с това, че друг професор отново
ни прочете целия курс и аз отново на изпита получих отличен.
Затова, когато харвардските професори, начело със сионския мъдрец Натан Лейтес, започнаха
да ми проповядват някакъв нов марксизъм-ленинизъм, така да се каже, със задна дата, аз
отново се заех сериозно с изучаването му.
Искам, обаче, да отбележа, че за разлика от съветския курс по марксизъм-ленинизъм,
харвардския беше особено засекретен и това от най-високо ниво.
От вожда на комунистическа Русия, Ленин, до американските президенти Рузвелт и Труман,
тъй като това беше достатъчно мръсно нещо, то и американското ЦРУ и съветския КГБ,
прекрасно познавайки целия тоя харвардски ленинизъм, предпочитали да не се говори много за
него. До сега...
И така какво представлява харвардския ленинизъм? За да разберем това явление, нека да
отворим книгата на лекаря-психиатър А.М.Крич, „Хомосексуалисти“, Ню Йорк, 1954 г, 346 стр.
Тази книга се състои от 37 научни статии, при това половината са показания на самите хомо –
мъже и жени, а другата половина – показания на известни лекари-психиатри, под общата
редакция на д-р Крич.
Нека да анализираме най-важните места от тази книга.
В предисловието, д-р Крич подчертава характерната особеност на известната статистика на д-р
Кинси за това, че около 50% от мъжете имат хомосексуално предразположение, но само 4% от
тях са истински хомосексуалисти., т.е. занимаващи се с това през целия си живот. Останалите
46% са кандидати, съмишленици и на път за тази партия, чието име е Легион.
Точно тези 46%, мисля, че бяха болшинството от зрителите на тротоарите по време на парада в
Ню Йорк.
Вскички те бяха, повтарям, кандидати, тръгнали натам и съмишленици – тези, за които в
Библията е казано: „Моето име е Легион, защото ние сме много“ (Евангелие от Марк 5:9).
Според правилата на добрия тон, винаги се дава предимство на жените и сигурно за това, д-р
Крич, като истински джентълмен, отначало дава думата за показания на своите лесбийки, които
веднага казват направо: „макар и да имаме съвършено различен начин на мислене и живот, на
нас, жените ни е доста лесно да скриваме своите хомосексуални наклонности“.
Ще добава от себе си, че това ми е добре известно от личния ми опит с моята „идеална
съпруга“ Наташа Кларксон, бивша Майер.
По-нататък лесбийките продължават: „неспособни да намерим любов или дружба, ние често
ставаме жертва на психически болести“ Забележете, че те сами говорят за връзката между
хомосекса и психическите болести.

121
„Когато погледнах в речника, признава поредната лесбийка, веднага разбрах, че съм не само
хомосексуалистка, но и много неприятна личност, която всеки порядъчен човек трябва да
избягва като чума.
Слушала съм за дегенератите, но никога на съм мислила, че много биха ме считали и мен за
такава, ако знаеха за мен малко повече“.
Обърнете особено внимание на това чистосърдечно самопризнание.За това философите казват,
че дяволът е опасен не тогава, когато се появява и ни плаши, а тогава, когато не го виждаме.
Когато го виждаме, той е жалък и смешен.
Никога не забравяйте, че всяка втора ваша позната, малко или много, е такава. Това е партия на
партиите и съюз на съюзите и като правило, с нормални хора, такива вещици никога не могат
да живеят.
- Един известен музикант-хомосексуалист, в едно интервю, заявил направо, че ако
колегите му изведнаж узнаят, че той не е такъв, то скоро биха го изгонили от колектива.
- Да, сред музикантите, особено джазовите, има много „жълти“.
По-нататък, пациентката на д-р Крич продължава своята изповед:
„Лесбийка, която се омъжва, носи само нещастие на себе си и на своя мъж. Тя винаги се оказва
хладна жена и често нервите ѝ не издържат напрежението. Много лесбийки, омъжвайки се,
даже не си представят колко са силни хомосексуалните наклонности. Има само едно
изключение – когато лесбийка се омъжи за педераст.“
Както казваше моят стар приятел и поет Ванка Елагин, всичко това е 69 начина да бъдеш
нещастен. Това е много добро и точно определение.
Цитирам по-нататък книгата на д-р Крич:
„Един от капаните, от който трябва да се страуваме, е алкохола.“ Това се разбира от самосебеси
– тогава отслабват задръжките и скрития хомосекс излиза наяве.
Алексей Милруд беше моят наблюдаващ от американското разузнаване, когато бях президент
на Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР.
Т.е. Алексей Михайлович Милруд, за мене просто Альоша, беше моят комисар от ЦРУ, а тъй
като той беше евреин и педераст, той беше просто нагледна илюстрация на това явление, което
наричат „жидо-масонски комисар“.
Днес в Москва, в обществото „Памет“, всички повтарят „жидо-масонство“, „жидо-масонство“,
но не могат да обяснят това явление.
- Все повече теоритизират.
- Да, Впрочем, когато един от моите читатели задал на Дмитрий Дмитриевич
Василев,
лидера на патриотичното движение „Памет“, въпроса какво е вашето отношение към книгите
на Григорий Петрович Климов и към неговата висша социология, получил откровения и кратък
отговор „Безполезно.“
- Затова, явно и до сега, те теоритизират на тази тема.
- Григорий Петрович, а защо Д.Д.Василев, руски патриот-монархист, начело на
движението „Памет“, се отнася „безполезно“ към висшата социология?
- Не зная. Помислете сами.
Например, бившият член на тази организация, изгоненият от нея за морално разложение,
Александър Робертович Щилмарк, създал своя организация, под наименованието „Черна
сотня“. В тази организация той започнал ревностно да се бори за възраждане на монархията и
истинното православие на Русия.
Обаче тези дни ми съобщиха, че той публикувал в своя вестник „Черна сотня“ разгромяваща
статия за висшата социология, със заглавие „Голия крал или човека на ЦРУ, като идеолог на
руското патриотично движение“.
За да не ви отнемам време, ще ви приведа само един абзац от нея:
„...Апотеоз на „патриотичния“ идиотизъм и предателство към своята православна вяра и
родина, се явява ажиотажа около богохулните книги на провокатора и клинично лудия

122
Григорий Климов, който, освен всичко, е и щатен сътрудник на ЦРУ и агент на съветските
служби.
На кого служи в действителност, е неизвестно, но съдейки по книгите му, просто на дявола.
Това обаче, не пречи на „патриотите“ да четат неговите „откровения“ за истината, като
последна инстанция.“
След като внимателно прочетох тази статия, реших да направя справка за нейния автор и
поисках информация за този „православен монархист“, лидер на „Черна сотня“ от един от
сътрудниците на „Памет“, добре познаващ Щилмарк още от работата му в обществото „Памет“,
нееднократно приемал го в своята квартира.
Отговорът дойде доста бързо:
Александър Робертович Щилмарк, бивш учител, развращавал непълнолетни ученици и бил
изгонен за това от училище. Беше член на обществото „Памет“ и беше изгонен от тази
организация за аморално поведение, несъвместимо с поведението на женен човек.“
Ето, освети се още един патриот... Жириновски, Говорухин, педераста Лимонов, педераста
епископ Екатеринбургски Никон, педераста епископ Корсунски Гурий, педераста митрополит
Никодим, Щилмарк... Кой е следващия?
- Григорий Петрович, и Станислав Говорухин ли се отнася отрицателно към висшата
социология?
- Да, по време на една негова лекция в Сибир, един от моите читатели също го
попитал
дали е чел книгите ми и как се отнася към тях.
Говорухин отначало онемял от изненада, а след това извикал: чел съм ги! Обругал книгите ми с
лоши думи и излязал от релсите претупал остатъка от лекцията си.
Аз още тогава се замислих защо е имал такава странна реакция този известен руски патриот,
режисьор на филма „Русия, която загубихме“ към моята висша социология.
Отговорът не се забави. След дни ми изпратиха от Русия няколко тома на Олег Платонов от
серията „Трънния венец на Русия“, и четейки ги, се натъкнах на съобщение за това, че
Станислав Говорухин е масон.
Сега ми стана по-ясна причината за толкова бурната му реакция на моите книги...
- Григорий Петрович, а каква би била реакцията на вашия жидо-масонски комисар,
Альоша Милруд?
- Мисля, същата, като на Станислав Говорухин или Щилмарк... От своя горчив
опит отдавна знам какво е масонство и какво е жидо-масонското комисарство, което е въведено
още от Владимир Илич Ленин – Бланк и Лейб Давидович Троцки-Бронщайн.
От тази комисарска институция, с успех се ползва и американското разузнаване. Нали
комисарят е съгледвачът на партията? На всяка партия.
Придаден към командира на полка, той има по-голяма власт от самия командир. Нагледен
пример за това е моят жидо-масонски комисар Альоша Милруд в ЦОПЕ.
Работил съм с тези хора 5 години, но трябва да ви кажа честно, че тогава много не разбирах. В
Съветския съюз нищо не се пишеше за бионегатива, а специална подготовка по този въпрос
нямах.
Знаех за това само от нецензурните ругателства и затова, много не използвах ушите и очите си
по този въпрос. Славик Печаткин и Альоша Милруд бяха професионални разузнавачи, а аз бях
електроинженер, по воля на съдбата, оказал се президент на ЦОПЕ.
Как мислите, в кое разузнаване Альоша изтича да се оплаче най-напред? В американското, или
в съветското? Аз мисля, че навярно най-напред е побягнал към съветското разузнаване.
- Та нали е работел за американското?
- Да, но като правило, ЦРУ такива ги поеше, а КГБ ги доеше. Много педерасти бяха
двойни агенти и сам дяволът не знаеше за кого повече са работели.
Да продължим с анализа на книгата на д-р Крич: „някои от нас, дегенератите, се измъчват от
мисълта, че ние сме зло, макар, че ние не сме никакви дегенерати, много хора ни наричат така“.

123
А сега, си спомнете красивата формула за това, че главният трик на дявола е да докаже, че не
съществува.
Сладващият хомосексуалист съобщава: „най-добрият път да престанем да търсим компенсация
са нашето уединение и чувството за непълноценност за сметка на по-слабите хора, е да ни се
даде познание за нашето място в живота. Тогава по-малко хомосексуалисти ще са в
психозаведенията и приемните на психиатрите“.
Забележете, че те пак ясно показват връзката между хомосексуализма и психическите болести и
едновременно с това, го молят да прочетат записките от нашите лекции...
- Григорий Петрович, ако либералите отново ви упрекнат, че напразно сте изнесли
всички тези лекции, това свидетелство на самите хомосексуалисти доказва, че тези хора сами
молят да им се обясни какво става с тях.
- Да, много от тях сами не разбират сложността на този проблем.
- Тук, навярно, трябва да си спомним позицията на църквата по този въпрос,
осъждаща акта на хомосексуализма, а не самите хомосексуалисти.
Т.е. ако човек се ражда хомосексуалист, това не е негова вина, а вина на неговите
дегенеративни родители, които, не познавайки висшата социология, са се опитали да излъжат
самия Господ Бог.
Това е неговото наказание, така да се каже, за греховете на родителите. И ако дегенератът
пребори в себе си това зло, ако направи правилния избор и не способства за по-нататъчното
разпространение на дявола на дегенерацията, няма да бъде съден за своята хомосексуалност.
- Да, той ще премине тогава в друга категория, в категорията на подтиснатите
хомосексуалисти. Да се говори на тази тема е много трудно. Много хомосексуалисти могат
просто да ви намразят... Изглежда, това е имал предвид Христос, когато е казал: „Не здравите
имат нужда от лечител, а болните.“ (Лука 5:13 1-32). Проповедта му свършила с това, че е бил
разпнат. За проба, можете сами да поговорите на тази тема с вашите приятели и познати. Така
да се каже, като домашна работа.
Направете това и ще видите, че половината от приятелите ви ще започнат бурно да протестират
да съскат и плюят. Защо? Спомнете си за 50-те % грешници на д-р Кинси.
- Типична реакция ще бъдат възгласи като неетично, това е мръсна тема, за това по-
добре да не говорим и т.н.
- Да, именно затова, някои философи казват, че първият трик на дявола е да докаже,
че
не съществува, че той е никой и нищо... А други философи добавят: да, но това нищо
унищожава. Странно, нали?
По-нататък д-р Крич описва една лесбийка, която изпратили при психиатър, защото започнала
да говори за самоубийство. Това омръзнало на мъжа ѝ и той я посъветвал: „Ако ти се е
приискало да се самоубиваш, бъди така любезна, направи това в друг град и не позори тук
името на нашето семейство.“
Тя, вместо да се самоубие, се забъркала с друга лесбийка, 14-та по ред...
А ето каква фраза от Библията, по-точно, от Стария завет, д-р Крич е взел като заглавие на
следващата глава от книгата си – Твоята любов беше по-добра от любовта на жена.
Това е от библейското описание на любовната история на пастирчето Давид и царския син
Джонатан. Това го казва бъдещият цар Давид на Джонатан.
Под това заглавие, д-р Крич ни разказва доста нетипичната история за щастливия педераст,
който, доволен от живота си, отишъл на психиатър просто така, да поговори за това...
В следващата история, обаче, друг хомосексуалист ни изповядва истината за горчивия си
живот:
„Аз съм обречен на вечна самота, нямам моралното право да създам семейство, да прегърна
дете, което да ме нарича татко“.
По-нататък д-р Крич пояснява: „Обществото преследва тези нещастни същества до самата им
смърт, или ги бракосъчетава, а после тържествуващо възкликва: „Гледайте, какви дегенерати“.

124
Да, на този пациент може само да му се съчувства, но аз, все пак, повече съчувствам на
нормалните хора, които, не знаейки нищо за това, се женят за такива дегенерати и после
страдат цял живот, заради елементарно непознаване на законите на висшата социология.
Затова и чета тези лекции, за да бъдат полезни както на нормалните, здравите хора, така и на
самия бионегатив.
Ето и малко забавна информация: „15-годишно момче, след години тренировки, направил
гръбнака си толкова гъвкав, че можел да стигне с уста собствения си член.“
И смях и грях с тези сбърканяци. Направо някакво гумено момче. Могат да го показват в цирка.
- Да, а следващият сбъркан признава: „казано честно, жената предизвиква в мен
гадене
даже когато е сервитьорка и ми сервира храна.“
Друго едно педерастче било единственото оцеляло от семейство с 10 деца. Всички останали
умрели в ранна възраст. Мислите, че това е семейство на алкохолици? Не. Бащата бил известен
лекар, а майката – явна психопатка.
По-нататък е описано това, което се нарича социално престъпление, т.е. кръвосмешение.
Родителите на един пациент били роднини, а единственият им потомък се прехранвал като
хомосексуална проститутка и както сам казвал, доста заработвал.
Ето още еди пример, още една хомопроститутка, богатееща за сметка на собствения си задник.
Баща му, впрочем, бил масон от 33-та степен.
- Тая птичка лети високо. 33-та степен в масонството често имат американските
президенти и членовете на върховния съд на САЩ.
- Да, бащата е крупен масон, а синчето – хомосексуална проститутка...
Впрочем, президентът Рейгън има син, балетен танцьор, който неотдавна публично призна, че
често се сливал с инструктурите си по танци в екстаза на еднополовата любов...
А дъщерята на президента Рейгън неотдавна се снима гола на корицата на порносписание, като
гърдите и били в ръцете на негър...
В същото списание тя публикувала няколко есета, в едно от които, описва мечтата си да има в
дома си не обикновени столове, а такива, със стърчащи на седалката дървени мъжки членове.
За да се чувстват по-комфортно гостите на известните ѝ родители на празничната маса.
Сега, в края на 1999 г, президентът Рейгън се е превърнал в старец без ум, който не познава
нито своята жена, нито охранителите си - бел. Ред.
Но, да не се отклоняваме. Д-р Крич дава в книгата си още много интересни факти. Например,
той пише: „Някои педали ще ви дадат сърцето си, а след минута, ще ви прережат гърлото.“
Добра илюстрация на това са взаимоотношенията на известния революционер Пинхас
Рутенберг и не по-малко известния свещенник поп Гапон.
Пинхас Рутенберг е роден в 1878 г. в селището Ромна, на Полтава. Бащата на бъдещия
революционер бил еврейски търговец от 2-ра гилдия, а майка му – дъщеря на равина Пинкус
Марголин от Кременчуг.
Момчето, до 11 годиша възраст, учило в хедер, а след това – в реално училище. Завършило го с
оптличие и станало първият евреин, приет в Петербургския технологичен институт, който също
завършил с отличие.
В 1904 г. Пинхас бил назначен на длъжност Началник на инструментален цех в Путиловския
завод, скоро се сближил с Гапон и станал неговия най-близък помощник. На 9.01.1905 г,
Пинхас Рутенберг организирал шествие на работниците към Зимния Дворец с петиция до царя
(който този ден дори не бил в града). Този ден, по-късно влязъл в руската история като
Кървавата неделя.
Пинхас Рутенберг лично определил маршрута на движение на работниците и сам вървял в
първата редица на демонстрантите, рамо до рамо с поп Гапон. Той даже го прикрил с тялото си
от куршумите на стрелящите войници.
Пинхас се хвърлил върху него и го повалил на земята, където двамата лежали, докато не
утихнала стрелбата. След това Пинхас завел Гапон на безопасно място и му помогнал да се
прехвърли зад граница.

125
В същото време, Пинхас Рутенберг е известен и като убиеца на същия този Гапон. Рутенберг
прилъгал Гапон в квартира-капан, където Гапон бил обесен на кука от закачалка...
В 1925 г излязла книгата на Петър (Пинкус) Рутенберг с заглавие „Убийството на Гапон“.
А ето и още няколко пикантни подробности от биографията на този човек – за женитбата му с
Олга Хоменко, той се... покръстил. Когато жена му, му родила три деца, революционерът
Пинхас решил да се върне обратно към юдаизма.
По собствена инициатива, той изпълнил суровия средновековен обряд – публично се покаял
пред общността, легнал на прага на синагогата и приел да му ударят полагащите се на
вероотстъпника 30 удара с камшик.
След това, той бил опростен. Оставил жена си и децата си, станал алчен ционист и умрял в 1942
г. от рак в Палестина, като много богат човек.
Почти във всеки град в Израел има улица с неговото име, въпреки, че завещавайки цялото си
състояние за строителството на университета в Хайфа, Пинас категорично забранил да
наричат с неговото име градове, селища и улици.
В двутомната биография на Рутенберг, написана от Ели Шалтиел е направена равносметка на
живота му в обетованата земя – „Той живял сам, без семейство и нямал личен живот.Живеел с
интересите на страната си и на своето благородно дело.“
- Григорий Петрович, а защо мислите, че това са били двойка хомосексуалисти?
- Пинкус Рутенберг бил роден от дъщеря на равин, а какво означава това, вече
обсъждахме в предишните глави. А свещанникът Гапон, най-добрият приятел на
революционния юдей Рутенберг, съдейки по всичко, бил от същата категория.
Изглежда, че те са били любовна двойка от типа на потомъка на свещеннослужител Енгелс и
потомъка на равин Мордехай Леви (Карл Маркс).
Впрочем, Енгелс даже осиновил извънбрачния син на своя любовник и също като Рутенберг,
умрял като стар ерген, въпреки, че и двамата са били много богати хора.
За да би бъде по-лесно да разберете това, ще ви дам следната интересна информация – в САЩ
за 60 милиона католици се грижат 46 000 католически свещенници и както наскоро съобщи на
читателите си американският вестник Канзас Сити Стар, католическите свещенници вече със
стотици, бавно умират от СПИН.
Работата стигнала дотам, че повечето семинарии задължително изисквали от всички учащи се в
тях да дават кръв на проверка за СПИН.
По-нататък вестникът съобщава интересна статистика – честотата на заболяванията от СПИН
сред свещенниците е 7 пъти по-голяма от средната за страната.
Свещенник A.W. Richard Sipe, посвещавайки 30 години на изучаване на сексуалните проблеми
в църквата, смята, че в цялата страна, честотата на заболяванията от СПИН сред католическите
свещенници е 8 пъти по-голяма, а известният психиатър и специалист по проблемите на
СПИН, Joseph Barone, твърди, че тази честота е 11 пъти по-голяма.
Работата е в това, че много случаи на смърт от СПИН на свещенници свенливо се скриват и се
отнасят в други категории, тъй като лекарите не искат да позорят църквата.
Например, Ню Йоркският епископ Emerson J. Moore внезапно напуснал службата си в своята
епархия и отишъл в дълбоката провинция, в щата Минесота, където скоро умрял в приют за
носители на СПИН. В смъртния му акт докторите написали „умрял от естествена смърт“, а в
графата професия – промишлен работник.
Джон Кенен, католически свещенник от «clinical psychologist», клиника за носители на СПИН
свещенници в Чикаго (Blessed Sacrament clinic in Trinity House) казал, че този проблем започва
да приема формата на епидемия.
В началото, неговата клиника обслужвала само местни свещенници, а сега, след като те
разработили и внедрили програма за анономно тестване за СПИН за всеки свещенник, с
последващо оповестяване на епископата, свещенниците-носители на СПИН започнали да
постъпват при него от цялата страна.

126
Чарлз Изола, психиатър-терапевт от отдела за специални услуги на град Ню Йорк, заявил, че
всички свещенници, заразени със СПИН, които той консултирал, са били мъже-
хомосексуалисти, на възраст от 40 до 60 г.
Всички те се заразили от тази биолест, вследствие на хомосексуални отношения със своите
партньори. При някои, тези отношения са започнали още по време на семинарията и са
продължили след ръкополагането им.
При други, са започнали с други свещенници след ръкополагането. Някои от тях се заразили
чрез хомосексуални връзки с хора, на които проповядвали.
Да продължим, обаче, анализа на книгата на д-р Крич „Хомосексуалисти“. Ето още един
интересен цитат: „ Т.нар. „уморени“ лъжели повече и се гордеели с това, че са дегенерати и не
искат да се лекуват.“
Как ви харесва това? И по-нататък – „Способни ли са хомо-тата да обичат? Само някои могат
наистина да обичат, останалите не са способни да обичат никого, освен себе си“.
Спомнете си Светото евангелие: „Бог е любов и живеещият в любовта живее в Бога и Бог живее
в него“. Ето ви разликата между Бога и дявола.
Още една интересна илюстрация. В Ню Йорк живее една съветска графиня Щапова – Леночка
Лимонова, написала книгата „Това съм аз, Елена. Интервю със самата себе си“, под редакцията
на поета Кузмински. Ето, впрочем, нейната снимка.
- Очарователно момиче. Всеки мъж мечтае да се ожени за такава жена. Каква детска
невинност в очарователните ѝ очи...
- Да, тази очарователна съветска графиня Щапова сама признава, че е лесбийка,
садистка и наркоманка от третата вълна. Освен това, тя е бивша жена на писателля-порнограф,
педераста Едич Лимонов.
Тази графиня Щапова, в своята книга описва такива неща, за които даже аз, професор по
мръсните дела, трябва да призная, не бях чувал. Какви ги вършеше тя?
Оказва се, че тя е привързвала към бедрата си гумен мъжки член и с него работела мъжете-
педерасти, предварително вързвайки ги за стълб и при това извършвайки всякакви неописуеми
садо-мазохистични действия.
А ето и друга фотография от тази книга – същата тази графиня, напълно гола, язди черен кон.
От лявата ѝ страна, на кука виси окървавен труп на животно, в центъра е тя на кон, а от дясно –
с наполеоновска триъгълна шапка, облечен в дрехи от черна кожа, е известният сред
емиграцията художник Михаил Шемякин, когото навремето изгонили от Съветския съюз.
В тази снимка ще намерите всичко – и Наполеоновия комплекс, и садо-мазохистични атрибути
(черните кожени дрехи) и голото женско тяло върху живия кон и висящото кървящо говеждо
тяло.
Този Наполеон-Шемякин се кани в скоро време да устрои изложба не свои работи в матушка
Москва...
- Григорий Петрович, бившият мъж на Елена, явният педераст Едуард Лимонов, имал
добро отношение от страна на пресата на запад, а сега, в Съюза, изведнаж се превърна в
яростен национал-патриот и при това, охотно го печатат комунистическите вестници.
- Затова философите казват за дявола, че е страшно объркан. Такъв е и този Лимонов.
Вчера беше антихрист, днес е писател-педераст, а утре може да стане „истински“
национал-патриот.
Впрочем, своята емигрантска кариера, той започнал в Ню Йорк. Отначало си продаваше
задника като хомопроститутка, но след време, получи повишение.
Взел го при себе си като готвач, един евреин-педераст, известен в цяла Америка милионер. Той,
като узнал, че този Едик, освен всичко друго, готви хубаво украински борш, се влюбил в него...
Те двамата се оказали майстори за много неща – и борш варят и книги пишат и с автомати
стрелят. Скандалната книжка „Това съм аз – Едик“ описва добре всичко това и всичките му
педерастки похождения в Ню Йорк.

127
В нея има маса порнография, при това, мръсна порнография. Но, заедно с това, той в нея така
добре е описал американската „свобода“, че в някаква степен, тя може да се нарече
патриотична книга.
Днес този педераст-патриот се разхожда по света с малък куфар, в който има цял садо-
мазохистичен набор, така да се каже, за всеки любовен случай.
Преди 10 години, през януари, 1977 г. когато Лимонов беше още никому неизвестен
представител на 3-тата вълна, той ме помоли за кннигата „Дело N 68“, в която се говореше за
дисидентството и дисидентите.
След около месец, той ми позвъни и ми каза, че е представител на Московската и Харковската
литературна бохема, работи сега като коректор в Ню Йоркския вестник „Ново руско слово“ и
поиска разрешение да дойде и да поговорим „от сърце“.
Тогава той беше в истеричен период и бурно преживяваше раздялата си с жена си Елена, която
го оставила като педераст-неудачник и отишла при по-перспективен педераст...
Той ме заинтересова именно като свеж представител на съветската бохема и аз се съгласих да
го приема.
Помня както сега – дойде един истеричен прецакан млад човек, който почти час тичаше из
кухнята ми и изповядваше всичките си грехове.
Оказа се, че този „чист руснак“, православен и ходещ на църква момък, е поет от Харков, чийто
баща, Вениамин Иванович, е служил във войските на НКВД.
Едик ми разказа тогава, че е бил женен вече 3 пъти, при това, втората му жена била някоя си
мадам Рубенщайн, посивяла еврейска старица, много по-възрастна от него, която, след 5
години брак с него, полудяла на сексуална почва.
Третата му жена, Леночка, в първия си брак, била омъжена за стар евреин, който в Съюза още
тогава имал бял мерцедес... И това беше само началото на изповедтта му.
Той постоянно казваше, че е възхитен от моята книга и че всичко, написано в нея е абсолютна
истина, тъй като сам се е движил около тази интелигенция и добре ги познавал всичките.
Виждайки, че човекът не е на себе си, аз се стараех да не го дразня със своите оценки на
постъпките му, а го успокоявах дипломатично. След час, малко успокоеният и излял пред мен
душата си Лимонов, най-сетне си отиде.
Какво беше учудването ми, когато след няколко години, един от читателите ми, ми изпрати
изрезка от вестник, със статията „Моето интервю с Климов“, написано от същия този Едик
Лимонов.
С интерес прочетох всичко, което истеричният педал беше написал в статията си и трябва да ви
кажа, че бях дълбоко разочарован.
Тогава ми се стори, че виждам пред себе си педераст, признаващ греховете си и готов да стъпи
на нов чист път...
Обаче, всичко написано се оказа злобна лъжа и приумици на болното въображение на този,
както се оказа, неразкаял се педераст.
Усмихнах се тъжно и сложих тази изрезка в папката „Легенди и митове за Григорий Климов“.
Ако си мислите, че Лимонов и бившата му съпруга графиня Щапова ще се обидят, за това, че
ви разказах за тях, дълбоко се лъжете. Те и двамата ще бъдат само благодарни за рекламата на
техните литературни произведения.
Да се върнем, обаче, към книгата на д-р Крич „Хомосексуалисти“.
Позовавайки се на психиатъра Ферензи, д-р Крич ни съобщава, че „за произхода на параноята,
хомосексуалността играе не случайна, а най-главната роля. Възможно е, параноята да е нищо
друго, освен замаскирана хомосексуалност.“
Параноя на гръцки означава безумие. Това е хронично психично заболяване, което се
характеризира с натрапчиви заблуждавяащи идеи, а понякога – и с халюцинации. Т.е. прилича
на шизофренията.
- Такава диагноза поставил на Сталин известният професор Бехтерев.
- Да, и подобна диагноза е поставил на граф Лев Толстой личният му лекар

128
 известният
психиатър Росолимо, който умрял в СССР в 1928 г.
А чичко Ленин е наричал граф Толстой „огледалото на нашата революция“. Тази същата
революция, която струвала на руския народ повече от 60 милиона човешки живота. Ето как
тези „чудачества“ се отразяват на политическия живот на страната.
- Григорий Петрович, известният писател Криворотов е предлагал даже за цялата си
разрушителна работа и цялото духовно отравяне на младежта в публицистичните статии на
Толстой, посмъртно той да бъде награден с... два ордена Ленин.
- Да, аз също мисля, че граф Толстой напълно ги е заслужил.
Сега, да минем към втората част на книгата на д-р Крич. Там се дават показания на няколко
известни лекари-психиатри.
Отваря се втората част на книгата със статии на известния сексолог д-р Магнус Хиршфелд,
който сам бил педал и се занимавал с тези проблеми в Берлин от 1918, до 1933 г.
Впрочем за един доктор-психиатър сам да бъде педераст е твърде обичайно.
- Подобните се познават добре?
- Да, д-р Хиршфелд бил честен и порядъчен евреин, обаче, четвърт-жида Хитлер,
идвайки на власт през 1933 г, бързичко закрил неговия Институт за сексуални науки и
започнал да лекува педалите с ... концлагери.
Та, д-р Хиршфелд твърдял следното: „Безусловно е доказано, че хомосексуалността е дълбоко
залегнало конституционно предположение.“
„Даже, преди достигане на полова зрялост, у детето, което после става хомосексуалист, се
откриват характерни признаци, отличаващи го от другите деца.“
„Като експеримент, 500 хомо-та над 25 години, били запитани кога са почувствали за първи път
хомосексуални признаци и се получили доста интересни резултати. За възрастта от 4 до 13 г,
т.е. преди половото съзряване, за това признали 271 човека – 54%, т.е. болшинството.
За това пише в книгата си и графиня Щапова. Тя самата за първи път почувствала влечение
към жена на 5 годишна възраст.
Нещо повече, тя пише, че и сега, ходейки по улицата, усеща върху себе си точно такива
влюбени погледи на момиченца на 5-6 години.
- Да, това е интересно признание. И в случая със съветската графиня виждаме, че
теорията и практиката съвпадат. Нали, както казват, теорията е мъртва без практиката.
По-нататък д-р Хиршфелд продължава: „на възраст от 14 до 20 години, те. след половото
съзряване, за това признават 183-ма човека – 36%, т.е. малцинство. Болшинството са
почувствали хомосекса още преди настъпване на полова зрялост.“
Д-р Хиршфелд стига до извода, че това говори за вродения характер на хомосекса. Ето
дословен цитат:
„Изследванията на семейното дърво показват, че хомосекса е резултат от биологическа
наследственост.“
И нещо важно: ако в семейството има едно ненормално дете, то, като правило и другите ще
бъдат ненормални“.
- Ото Вайнингер е писал, че във всеки човек съществува женско и мъжко начало. При
нормалните хора това съотношение е 1% към 99%. В бисексуалните хора е 50% - 50%, а в
явните педали е на обратно, 90%-10%. Ото Вайнингер е нарекъл това спектър или
предразположение към хомосексуалност.
- Всъщност, няма бисексуални хора. Всички са педали, които се опитват да бъдат
нормални хора.
Д-р Хиршфелд продължава: „... не само техните предци и родственици, но и техните потомци
свидетелстват за устройствения характер на хомосексуалните жени и мъже. Колкото повече
хомосексуални мъже и жени виждам, независимо напълно или предимствено хомосексуални,
толкова по-силно става убеждението ми, че истинското престъпление на хомосексуалистите,
това е техния брак.“

129
На много места в книгата съм подчертал с червен молив:“истинското престъпление на
хомосексуалистите е техния брак.“
А д-р Хиршфелд продължава: „... аз, извън всяко съмнение, съм убеден, че мъжете и жените,
които встъпват в брак, не знаейки за хомосексуалното си предразположение, са виновни в
сериозна измама, ако не съобщят за това на втората страна отрано и съвършенно ясно.“
Да, с този проблем се бореше моята красавица Наташа Кларксон. Тя ми говореше тогава
мъгляво за някаква друга любов, която може да се върне при нея. Увърташе, увърташе, но така
и не можа да ми признае направо.
- Григорий Петрович, тук става дума за брак с нормален човек?
- Да, това е главното им престъпление. Когато се женят между себе си, това е още
нищо, наистина, при условие, че не правят деца.
А когато се женят за нормален човек, когато не предупреждават нищо неподозиращия
нормален човек за своето хомосексуално предразположение, тогава се извършва това
престъпление, за което говори честният еврейски учен д-р Хиршфелд.
Т.е. когато хомо встъпва в брак със здрав човек и особено, ако от този брак има потомство.
„Количествените и качествени вреди, нанесени на живота на нацията от хомосексуалните
бракове, продължава д-р Хиршфелд, се състоят в това, че така. често се лишават здрави хора от
възможността да имат деца, а възможните деца от такива бракове рядко са напълно нормални.“
Затова и Хитлер затварял хомосексуалистите в концлагерите. По рецептата на еврейския д-р
Хиршфелд.
„В течение на 19 столетия, даже отцеубийството и най-гнусното изнасилване били по-малко
отвратителни и ненавистни от хомосексуалността. И дълго време хомосексуалистите и даже
тези, които били само заподозрени в такива наклонности, ги заплашвало изгаряне на клада.
И по-късно, те били преследвани от най-строги наказания: безчестие, икономическа изолация,
прекъсване на всички социални връзки и т.н.
И, обърнете внимание, не става дума за античния свят, съвременната ни история ясно показва,
че една значителна част от известните мъже - принцове, притежатели на власт и богатства,
които биха могли да държат цели хареми и да имат за любовници най-красивите жени в света,
независимо от всичко това, не са могли да преодолеят позорната си страст.
Можете ли да си представите по-убедително доказателство за вродения характер на
хомосексуалността?“
- Т.е. 19 века това се е считало за най-позорното престъпление, а през последните 19
години, цялата тази нечистотия излиза на паради, че и в Ню Йорк, че и в международни
организации и делегациите от различни водещи университети.
Що за побъркан ХХ век! И днес, Ню Йорк се явява епицентър на болестта СПИН, т.е. световен
епицентър на тази болест.
- Да, Бог забавя, но не забравя. Цялата тази странна любов на педерастите към
властта,
започна от революциите – английската, френската, италианската, „великата“ октомврийска...
Всичките тези революции са давали права на евреите и хомосексуалистите. Те винаги са
вървели заедно – евреи и хомосексуалисти.
След Френската революция, евреите получили правото на гражданство и заедно с това,
хомосексуалността била зачеркната от кодекса на социалните престъпления.
След 1917 г, евреите също получили маса привилигии, а статията за наказание на педерастията
мигновено изчезнала от Наказателния кодекс. През март, 1934 г. малко преди началото на
великата чистка, всесъюзният старейшина Михаил Калинин, подписал закон, с който
хомосексуализмът отново се включвал в социалните престъпления.
- И веднага започнали да прибират водещите еврейски ръководители...
- Да д-р Хиршфелд, за тях меко, но много убедително заявява, че много от неговите
колеги-психиатри, по този въпрос, т.е. хомосексуалността, често лъжат и при това умишлено.
Тъй като д-р Хиршфелд е евреин, то може логически да се заключи, че той е честен педал, т.е.
„свят грешник“, а неговите колеги, които лъжат, са нечестни педали, т.е. „грешни светци“.

130
Неотдавна в САЩ направиха статистика на самоубийствата по професии и на първо място се
оказали лекарите-психиатри. Основна причина за самоубийствата се явяват психическите
болести, т.е. депресията.
И всички тези психически болести, като правило, са свързани с хомосекса. Затова гръцките
мъдреци са казвали „Лекарят да излекува себе си“, а римляните добавяли – „които си приличат,
се привличат“.
По тази причина, много психиатри отиват в лудницата, за да изучат своята болест и да я вземат
под контрол, а и да са по-близо до себеподобните.
По-нататък д-р Хиршфелд цитира д-р Б.Глоб:
„За тях са характерни нарцисизъм и егоизъм, безразличие към хората като цяло, те не
притежават национални или патриотични чувства, изпитват общо презрение съм социалните
закони, към религията. Те всички ясно усещат комлекс за малоценност, но носят маската на
превъзодството.“
- Григорий Петрович, тези думи са толкова добри, че може да бъдат изписани пред
сградата на ООН. Вместо пророчеството на Исая.
Тази формула би могла да реши повечето от проблемите, които вълнуват съвременния свят.
- В следващата статия от книгата на д-р Крич, д-р Г.Хенри сравнява група нормални
хора и група хомосексуалисти и разликата веднага се набива на очи.
„Всички нормални пациенти били женени и имали деца. Нито един от тях не бил в развод и
никой нямал извънбрачна връзка. Нормалните мъже имали 1-4 деца, а нормалните жени – 1-7.
Противно на това, никой от хомо-мъжете нямал деца и само 3-ма от 17 били женени, 2-ма от
тези 3-ма били разведени, а третият живеел отделно от жена си.
От 16 хомо-жени, 5 били омъжени, но 2 били разведени и един брак бил анулиран. Само 4 от
тези 16 имали деца и никоя от тях нямала повече от едно дете.“
Тук ясно се вижда основната причина за разводите в Америка. Т.е. д-р Хенри потвърждава
заключенията на д-р Хиршфелд, по чиято рецепта, Хитлер гонел немските и еврейски педали в
концлагери.
Ако ¼ жида Хитлер е бил по-умен, то би дал на д-р Хиршфелд защитна грамота и би го
направил почетен германец, тъй като в научната си дейност д-р Хиршфелд бил честен учен,
честен евреин честен педал. А това е най-важното.
- Така е постъпила светата инквизиция с полуевреина Торквемад, когато го изпратила
да организира инквизицията в Испания и да върши това, което по-късно препоръчвал д-р
Хиршфелд. Така, Ватиканът се оказа много по-умен от Хитлер в това отношение.
- Да, аз като цяло, съм либерален човек и никой не може да ме упрекне в негостиг на
хуманност по тоношение на педелите и другите изродени.
Всичко това не са мои идеи, а идеи на честния евреин и честен педал д-р Хиршфелд и неговите
учени колеги.
По-нататък, д-р Хенри продължава: „На 15 г възраст един пациент станал жертва на анални
сношения с баща си и големия си брат...“
- Арменски работи...
- Да, там се казва, че нещо подобно е ставало и в семейството на бащата на
психоанализата, известния д-р Зигмунд Фройд.
Само не става ясно кой кого работил – бащата на Фройд своите деца, или самия Фройд децата
си, или и двете.
По-нататък д-р Хенри описва как един педал, след като се оженил, по време на медения си
месец едва не удушил жена си, склонявайки я към съвокупление с кучета. Употребявал хашиш
и марихуана. Ето ви описание на щастливия брак на педераста...
В психиатрията това се нарича комплекс за самоунищожение, когато едни педали (активни
садисти) унищожават други педали (пасивни мазохисти).
Моят бивш ангел, Наташа Майер-Кларксон, на 18 г възраст работила като секретарка в
Толстоевския фонд в Мюнхен, създаден от Александра Толстая, 13-тото дете на графа.

131
Фондът бил управляван от Татяна Шауфус, най-добрата приятелка на „Толстой No13“,
възрастна еврейка с мустачки и маниери на чекист в оставка.
И всички във фонда знаеха, че това са две стари лесбийки. Пита се, защо старата лесбийка
Шауфус е взела за секретарка младичката Наташа. Враните се търсят една друга.
По-нататък д-р Хенри пише: „... малко по-трудно е установяването на житейската схема сред
жените-хомо. Техните любовни предпочитания са по-малко очевидни, а връзките между жени
са по-малко забележими.“
Ето описание и на още една красавица: „... пациентката получавала най-голямо удовлетворение
от онаниране, което извършвала от три години и от полово сношение с мъж, достатъчно стар, за
да ѝ бъде баща.“
Това в психиатрията се нарича Комплекс на Електра.
Следеващата история. Един педал се оженил за лесбийка, която се оказала безплодна и те
започнали да ходят на спиритически сеанси, които провеждал друг педал. При това, този
втория, след „сеансите“ си, работел първия, т.е. мъжът ѝ.
След това, д-р Хенри пише за първия педал: „Той виждал Исус, мислел, че е негов син и бил
сигурен в това, че е предопределен от съдбата да подобри света.“
Ленин също подобрявал света, след това дошъл Сталин – най-добрият ученик на Ленин и
разстрелял всички ленинци. Днес КГБ започна да затваря внуците и правнуците на тези
леннинци в лудници, а самият ленинизъм, започнал да нарича „мания за реформаторство“.
Ционисткият мъдрец Натан Лейтес от Харвардския проект, внедрил такива ленинци в Гласът на
Америка и радио Свобода, за да мътят по радиото главите на своите събратя в Съветския съюз
и да ги вдигат на нова революция.
А КГБ, всичките тези дисиденти ги хваща и затваря. Всичко върви по първия закон на
марксизма за единството и борбата на противоположностите...
- Григорий Петрович, а какво отношение имат Гласът на Америка и радио Свобода
към
Харвардския проект?
- Всички те са създадени на принципите, изложени в Харвардския проект, главният
от
които бил комплексът на латентна хомосексуалност на другаря Ленин. Както правилно казваше
другарят Сталин, Ленин умря, но неговото дело живее.
За първи път прочетох книгата на Крич през 1956 г. когато, като сляпо котенце, все още си
тиках носа във всевъзможни тайни и загадки.
И едва след 30 години разбрах много неща и станах своего рода, професор по нечисти сили,
седящ в кула от слонова кост и наблдаващ от високо тъмното блато на човешките страсти.
Някои хора ме питат какъв съм - ляв или десен. Трява да кажа, че не съм нито ляв, нито десен,
защото и двете места имат своите фанатици-педерасти.
Аз съм някак си над това и гледам на всичко, така да се каже, от академична гледна точка.
Министерството на здравеопазването не заплашва, то предупреждава.
Уви, всичко това разбрах, след като изгубих много години в тежкия и усърден труд на самотния
изследовател.
Има такава руска поговорка: „Ако младостта знаеше и ако старостта можеше...“. За съжаление,
тя е много вярна.
Завършвайки днешната лекция за хомосекса, искам още веднаж да подчертая колко е сложен
този проблем и колко нашироко и невидимо той е сред нас.
Всичко, за което говорихме днес, ще бъде много полезно да се знае от здравата половина на
човечеството, която не знае нищо за бионегативната зараза и не подозира нищо за престъпните
дела на дегенератите, излагайки постоянно на тази смъртна опасност семейния си живот и
живота на своите деца и внуци.
Полезно ще бъде и за другата, не съвсем нормална половина да знае всичко това. Висшата
социология може да ѝ помогне да вземе вярното решение и да направи правилния избор на своя

132
път в живота, поставяйки необикновенните си дарования в служба на цялото човечество, в
служба на Господ Бог, а не на дявола.

Глава 10. Основният кол в гроба на Фройд

Анализ на хомосекса, втора част.

В днешната лекция ще продължим с анализа на хомосексуалността и ще погледнем към тази

болест с очите на специалистите и на самите педали.
Сериозността на този проблем се подчертава още веднаж от д-р Гловер, който смята, че „ в
САЩ има от 10 до 30 милиона хомосексуалисти и това число се увеличава.“
А д-р Спраг ни напомня, че „ в САЩ по закон, за хомосекс, се полагат до 20 години затвор.“
И така, ако в предната лекция чухме мненията на представители на психо-биологическата
школа психиатри, днес ще чуем психоаналитиците – фройдисти.
Тези фройдисти отдавна мътят водата и истината от твърденията им, се налага да се измъква с
голям труд, като златната рибка от мътна вода.
Д-р Берглер, психоаналитик-фройдист, още от самото начало се уговаря: „... поразителната
степен на ненадежност на хомосекса, в съчетание с психопатските им наклонности.“
„Кръгът от приятели на невротика, се състои почти изключително от невротици“ – казва той.
Да, които си приличат, се привличат.
„Количеството на конфликтите, например ревността, между хомосексуалистите надхвърля
всичко познато, даже сред лошите връзки между нормалните хора.“
„Така наречените бисексуални, или двуполови хора, в действителност, са хомосексуалисти, с
лек примес на потенция към жените, които те не обичат.“
След това, д-р Берглер привежда статистиката на д-р Кинси, според която „В САЩ
хомосексуалността сред мъжете, в различно форми, достига до 37%, т.е. с хомосексуализъм е
заразен всеки трети мъж. А в затворите и в лудниците, хомосексуалността нараства до... 85%“
Тук се вижда пряката връзка между хомосекса, психическите болести и престъпността.
Предвиждайки стенанията на либерастите, искам да подчертая, че разбира се, далече не всички
хомо са психичноболни и престъпници, но болшинството от престъпниците, (до 85%) са хомо.
Фройдистите никак не харесват д-р Кинси, който твърди, че хомосексът е наследствено
биологично състояние и следователно, не трябва да се лекува.
Ако това е действително така, излиза, че фройдистите просто мътят главите на пациентите си и
години наред измъкват от тях пари. И то какви пари!
По-нататък, играейки си с процентите на д-р Кинси, фройдиста Берглер идва до тъжния извод,
че „в САЩ, в 1948 г. около 50 милиона души, мъже и жени, са повече или по-малко запознати с
хомосекса“ и заключава „тогава, хомосексуалният изход се явява преобладаваща национална
болест, числено превишаваща рака, туберколозата, сърдечните болести и детския паралич.“
След това, д-р Берглер доброволно предупреждава съответните инстанции: „Погрешните
психологически заключения на д-р Кинси, относно хомосекса, ще бъдат политически и
пропагандно използвани срещу САЩ зад граница, слагайки позорно клеймо на нацията, като
цяло.“
Обаче, ето ви още една загадка на психологическата война.

133
Съветската пропаганда, незнайно защо, не използва това позорно клеймо, въпреки, че
Харвардският професор Натан Лейтес постоянно лепи „позорно петно“ на съветската власт и
непрестанно го гарнира чрез Гласът на Америка и радио Свобода със бесовете си за комплекса
на латентната хомосексуалност на Ленин.
- Може на комунистите да им е неудобно, че този комплекс е наречен на техния вожд
Ленин? Нали Ленин за тях е месия и спасител на човечеството, като Исус Христос?
- Не мисля, ако те искаха, щяха да заменят комплкекса на Ленин с комплекса на
Троцки
и щяха да клеймят Гласът на Америка и радио свобода, като изроди и педерасти-троцкисти.
Впрочем, те и двамата, в края на краищата се приземили в лудница.
Бармин и Маламут на времето бяха мои „колеги“ в областта на психологическата война.
Бармин беша начело на Гласът на Америка във Вашингтон и разви такава мания за
преследване, че периодично бягал от дома си и се криел в храстите, а жена му, Галочка,
(негова втора племенница, разликата във възрастта им била 30 г.) се обаждала където трябва и
за началника на Гласът на Америка организирали истински лов.
Търсили го по всички храсти във Вашингтон, намирали го и го прибирали с линейка. Обаче
Бармин бил здрав мужик и дълго и успешно убягвал на санитарите, огласяйки цялата околност
с викове: „Каква е тази ваша свобода в Америка! Мамка ви!“
- И това е същият този човек, който оглавявал Гласът на Америка?
- Да, цели 25 години. При това, манията му за преследване се изразявала в доста
оригинална форма – постоянно му се струвало, че го преследват с обаждания по телефона хора
от третата емиграция, които той 25 години настойчиво канел в Америка.
А сега те след като пристигнали и хич не им харесало, струвало му се, че искали да му отрежат
езика и половите му органи...
- Гори му шапката на крадеца...
- Да, ти, гадино, ни покани тука, сега ние ще ти покажем на тебе...
Може наистина някой да му е позвънил един-два пъти, но да бягаш за това от дома си и да се
криеш в храстите в парковете, това вече е явна мания за преследване.
- Григорий Петрович, а съветските граждани през това време, притихнали до
радиоприемниците и затаили дъх, слушали цялата галимация, приготвена от дребни демони
под ръководството на луд началник?
- Да, в 30-те години той работел в Съветското посолство в Гърция, а в 1937 г, когато
го
извикали в родината, очевидно, за да го разстрелят по линия на великата чистка, той
благоразумно решил да не се връща, а вместо това, да избяга на запад...
Виждате. И със задна дата е ясно кого разстрелвали тогава НКВД: побърканите психопати, т.е.
истинските революционери, заслужилите садисти от революцията и гражданската война.
Впрочем, Бармин бил, при това и отявлен троцкист.
В Мюнхен имах друг „колега“, Чарли Маламут, който също беше отявлен троцкист и даже е
превеждаше книгите на Троцки от руски на английски език.
На полицата си имам негов превод на английски на книгата на Троцки „Сталин“.
Бармин и Маламут бяха двама троцкисти, като и Чарли Маламут свършил така, както и Брамин
– с остра мания за преследване.
Той също се крил в храстите, но не във Вашингтон, а в Мюнхен. Не давал на никого своя адрес
и телефон, през цялото време сменял квартирите си, накратко – същата мания за преследване.
В крайна сметка, го изпратили в Америка, където завършил живота си със самоубийство, при
това, на 13-то число.
- Изглежда, че те специално избират тази дата.
- Да, Троцкизмът е масонството в комунизма, а за масоните, числото 13 е „свято“.
Интересно, че тези, които не упяха да ги разстрелят по време на великата чистка, се оказаха в
края на краищата, с тежки психически заболявания.
А сега, една нова вълна психопати, под името дисиденти, бодро крачи по техните стъпки.
- Ленин умря, но делото му още живее...
- Да, само че, в този случай е Троцки умря, но делото му още живее. Да бяха взели в
134
Съюза всичките ми лекции и да заменят навсякъде думите Ленин и ленинизъм с Троцки и
троцкизъм, и да използват висшата социология в своя полза, т.е. за да громят с нея
политическите си врагове. Открито. Пред целия свят. По всичките си вестници, списания,
радио – ТВ станции...
Обаче, всъщност става така, както и с книгите на Фьодор Михайлович Достоевски.
Цялата истина за бионегатива, публично и открито, те просто няма да могат да ви кажат.
Защото те самите са такива.
Ако ви кажат цялата истина, дори и само за троцкистите, нашият народ веднага ще разбере
всичко, което става по върховете.
Само в христианството, на ръководни постове издигат скромни мълчаливи монаси, минали през
многогодишна школа на смирение, послушание и самоограничение, които като правило,
възприемат това назначение с неохота, като тежест и кръст, пречещ на делото им за лично
спасение (всъщност, така беше по-рано.)
При такъв подход, властолюбецът, като правило, не идва на власт, при истинското
християнство, не биха му позволили това.
Възможно е само бавно да развие слабоумие и като рецидив да прояви властолюбие, след като
този монах вече е бил облечен във висша власт.
Като правило, това ще бъде резултат от поредната хормонална революция, за която говорихме
в първите лекции на този цикъл, или в резултат на старческа дегенеративна болест (както
президентрът на САЩ Роналд Рейгън).
Във всеки случай, ако окръжаващите го хора са истински християни и служат на Христа, а не
на човека, те непременно ще посочат този попаднал под дяволско изкушение, полу-слабоумен
властолюбец, ще свикат събор и със съвместни усилия ще го свалят от длъжност и ще го
изпратят да се моли за греховете си някъде в манастир, както стана с Екатеринбургския
епископ Никоном, обвинен в богохулство, кражба на църковна утвар и педерастия.
Днешните съветски ръководители са попаднали на високите си постове именно благодарение
на своята неограничена гордост, жажда за почести и зверско желание да властват, властват и
още веднаж да властват...
Затова те работят в тишина, увеличавайки шанса на мерзките дегенерати да проникват в
структурите им, да саботират борбата им с бионегатива и в края на краищата, да могат даже да
да ги откъснат от всички властови структури.
Не разбирайки тази опасност, вместо широка всенародна пропаганда на законите на висшата
социолопгия, съветските власти днес тихичко улавят тези ленинци-троцкисти, такива, като моя
комисар Альоша Милруд, предават ги на спецслужбите и ги използват като двойни агенти.
Аналогични истории ще намерите в биографиите на практически всички известни шпиони. Ким
Филби, например, бил вторият човек в английското разузнаване. Даже получил ордена на
британската империя за работата си , а в същото време 34 години е бил съветски агент.
При опита да го разобличат, за да избегнат многогодишния скандал, му дали възможност тихо
да избяга в Съветския съюз, където бил посрещнат с всички почести и даже станал един от
главните съветници на КГБ.
Психоаналитиците-фройдисти постоянно подчертават, че за хомо-мъжете е често свойствен
Едиповия комплескс, т.е. сексуална фиксация към майката.
За хомо-жените има подобна фиксация към бащата и тя са нарича Комплекс на Електра.
Та и моята „идеална съпруга“ Наташа Майер-Кларксон също обичаше да се разхожда с баща
си, хванала го под ръка.
При това, тя ми казваше че хората, които ги виждали, ги мислели за мъж и жена. Всъщност така
са мислели не хората, а самата Наташа. Така ѝ се е искало...
Когато, накрая се венчахме с Наташа, баща ѝ се държеше като стар ревнивец. Ето това е
латентната форма на копмплекса на Електра.

135
Папата на психоанализата, д-р Фройд, сам признава по някакъв начин, че „по принцип, да
превърнеш хомосексуалиста в нормален човек е толкова трудно, колкото да превърнеш
нормалния човек в хомосексуалист.“
И казвайки истината, Фройд веднага, за компенсация, добавя: „Да се излекуват, могат само
междинните форми на двуполовост.“
По-нататък той твърди, че „отдавна е известно, че различните начини на самоубийство са
осъществяване на сексуални желания, например отравянето означава желание за
забременяване, удавянето – желание за състояние на бременност, а хвърлянето от високо –
желание на раждане на дете“ – ето какви ми ти глупости...
И до ден днешен фройдистите мътят главите на хората.
На специалистите вече отдавна е известно, че модернизмът в живопистта са просто цапаници
на психично болни, обаче, в пресата, постоянно ни уверяват, че та са гении, а този, който не ги
разбира е просто недоразвит човек.
Същото се отнася и за фройдизма. Фройдизмът, това е модернизъм в психиатрията. По този
въпрос, в Библията добре е казано: „Ако един сляп, води друг сляп, те и двамата падат в ямата.“
Библейските психоаналитици са познавали психоанализата не по-зле от Фройд, но, за разлика
от него, те са били по-честни.
Погледнете още веднаж „шедьоврите“ на Пикасо или на Шагал – това е триумф на луди
дегенерати.
Сега нека по-подробно да се спрем на статистиката на д- Кинси, копято толкова не се харесва
на фройдистите.
Първо, д-р Кинси не е бил психиатър, а това означава, че има мпо-голям шанс да е бил
нормален човек.
Той е бил доктор по биология, специалист по пчелички и буболечки и същевременно, като
обществен ангажимент, бил консултант-съветник по въпросите на брака за студентите от своя
университет.
Така, той се сблъскал с проблемите на хомосекса, като главна причина за неуспешните бракове.
Това така го заинтересовало, че той създал свой собствен научно-изследоветелски институт по
проблемите на пола, в който, в течение на няколко години, били анкетирани около 12 хиляди
души.
Резултатите от неговата статистика, публикувани в 1948 г, били толкова зашеметяващи, че
институтът му бил закрит, лишавайки го от финансиране. За да не изрови там нещо друго...
Казват, че д-р Кинси си строшил главата най-вече с това, че започнал да преброява колко
американци се съвокупляват с кучета...
Така, или иначе, статистиката на д-р Кинси се счита за най-сериозната в света и е призната
навсякъде, включително и в Съветския съюз.
Д-р Кинси твърди, че в САЩ, даже сред брачните двойки, 54% от мъжете и 52% от жените,
като подготовка за половия акт, правят орална любов. Обаче, оралната любов е основната
техника на хомо-мъжете и хомо-жените.
Ако мъж и жена правят това, т.е. прилагат хомо-техника, от гледна точка на психиатрите, това
означава скрито хомоселсуално прдразположение, т.е. зачатъци на първия стадий на
дегенерация.
Ето защо, в САЩ 50% от браковете завършват с развод.
След това, д-р Кинси изчислил, че 37% от мъжете, така или иначе са запознати с хомосекса, но
само 4% са честни хомо, които са го практикували през целия си живот.
И, което е интересно, психиатрите казват, че главната опасност не са тези 4%, а останалите
33%. Дори и заради това, че те са 10 пъти повече.
„Останалите 33% се занимавали с това частично или временно – 3 години, 1 година или само са
си мечтаели за това насън, но чак до оргазъм.“
- Григорий Петрович, а защо се подчертава „чак до оргазъм“?
- Оргазмът е кулминацията на половия акт. Ако някой иска сам да се провери и да не

136
 ходи по психиатри, които да му мътят главата, неободимо е просто да си спомни, какво е
сънувал на възраст 14, 16, 18 години.
Обикновено юношите сънуват всякакви красавици в рая, той спи, а те са около него, тези голи
жени, а от всичко това, на сутринта има полюция.
Т.е. за самопроверка, трябва просто да проверите към какво са били ориентирани сънищата ви
по време на тези полюции на 14, 16, 18 години.
Ако са ви се присънвали жени, можете спокойно да се прекръстите, защото сте нормален човек.
Даже, ако имате някакви малки затруднения с женския пол, то те са временни и повърностни.
Повтарям, ако тогава са ви се присънвали жени, вие сте по принцип, здрав човек и няма от
какво да се боите.
Но ако на някой му са се присънвали голи момчета, голи мъже, които го заобикалят и танцуват
с него, ако при този мъж, в трезултат на такива сънища, се появяват полюции, значи той има
скрита хомосексуална ориентация.
Наистина, това още не означава, че трябва да му се постави кръст, като на отявлен педераст, но
за самопроверка, за избор на по-нататъчен път в живота, това е най-доброто средство.
Доколко психиатрията е объркана наука, ще ви помогне да разберете един пример за
отношението на психиатрите към онанизма.
В XIX век се е считало, че онанизмът е много вреден за психиката на мъжете и жените и в
резултат на този порок, се появяват психични болести.
Така е било в XIX век, а в XX век, псииатрите започнаха да говорят обратното, че онанизмът е
абсолютно безвреден, а понякога, даже и полезен, особено за полярниците, геолозите и други
специфични професии.
Кой е прав? На мен ми се струва, че преди всичко трябва да се провери какъв е обекта на
онанизма.
Ако мъж, който онанира, си мисли за жена и тя не е неговата майка, баба или пък сестра, тогава
това е напълно безвредно.
Т.е. това е нормален мъж, който в млада възраст просто няма нормален изход на половия си
нагон.
Обаче, ако някой мъж онанира, мислейки си за друг мъж, тогава него по-късно го спохождат
всякакви лоши неща и психически болести, но не в резултат на онанизма като такъв, а в
резултат на това, че вече в душата си е подтиснат педал и затова, рано или късно, при него ще
дойде психическа болест.
- Интересно е, че същото противоречие се наблюдава и по отношението на науката
към
въздържанието.
В XIX век учените са твърдели, че въздържанието никак не е вредно за здравето и нещо повече,
при оптределени професии и при определени условия, то е даже неободимо, например същите
тези геолози, полярници и работници от други професии, които принуждават човек да е
временно откъснат от семейството.
Но в ХХ век, „великите хуманисти“ обявили въздържанието за вредно и даже препоръчват
човек периодично да ходи, прости ми Господи, на места, където да облекчи естествените си
желания.
Също, те препоръчват и на майките на голобрадите юноши-студенти, т.е. самите майки да
водят за ръка синовете си при продажни жени за „облекчение на естествените им нужди“, т.е.
през ХХ век всичко се обръща с главата надолу.
- Да, с всичките тези психиатри, особено съвременните, търябва да сме особено
внимателни.
Книгата на д-р Кинси „Сексуалното поведение на мъжете“ веднага стана в Америка бестселър
и само някоя американка да не хареса сексуалното поведение на мъжа си, тя отива в магазина,
купува книгата на д-р Кинси и я поставя на нощното шкафче на мъжа си. Почети и помисли...

137
Някои писатели (например, нобеловият лауреат Томас Ман) обичат да сравняват хомосекса със
сифилиса, при който, както е известно, има три стадия.
Стадий 0, или нулевият стадий, това са нормалните хора, без явни хомо-контакти. Такива се
оказали 63%.
Но даже сред тях има някои изключения. Всичките тези нормални хора, се подразделят от д-р
Кинси на два вида: вид А и вид Б.
Във вид Б попадат 13% от тези 63%. Това са тези, които понякога реагират еротически на други
мъже, но без физически контакт.
Вид А – това са останалите 50% от тези 63%. Те не реагират на хомосекс нито физически, нито
психически, т.е. това са абсолютно нормални хора. Именно те, като правило, не практикуват
орален секс с жените си.
След 0-левия стадий, идва Стадий 1. В него попадат 30% от мъжете, които са имали случайни
хомосексуални връзки от 3 г възраст нагоре, т.е. в този стадий попада на практика всеки трети
мъж.
Следва Стадий 2. В него попадат 25%. Това са тези, които са имали постоянни, а не случайни
хомо-връзки от 3 г възраст нагоре.
Т.е. всеки четвърти мъж вече е имал или ще има такива явни и продължителни хомосексуалнио
връзки.
След това е Стадий 3. Тук попадат 18% от мъжете, тези, които са живели поравно с мъже и с
жени, т.е. това са „двуполовите“. От тях е почти всеки 5-ти мъж.
Следва Стадий 4. Тук са 13% от „двуполовите“ мъже, тези, които са имали повече
хомосексуални връзки с мъже, отколкото връзки с жени.
В Стадий 5 попадат 10% от мъжете, тези, които са малко или повече, изключителни
хомосексуалисти, при това само 8% от тях са изключителни хомосексуалисти по определението
на д-р Кинси.
И последният Стадий 6 обединява само 4% от хората, тези, които сами считат себе си за пълни
хомосексуалисти.
Това са хора с изключително хомосексуална ориентация, които са такива през целия си живот.
Играейки си с тези проценти, доктор Кинси заключава, че „37% от мъжете (100%-63% = 37%),
са повече или по-малко запознати с хомосекса, т.е. всеки трети човек.
Считат Библията за най-мъдрата книга в света, а за най-умна част от нея се счита Откровението
на Йоан Богослов, т.е. Апокалипсиса. Това е последната част от Библията.
Там има такава загадъчна фраза: „Тук е мъдростта. Който има ум, той ще преброи числото на
звяра, защото, това е число човешко“.
С това и се занимавал д-р Кинси, защото статистиката му е своего рода апокалипсис на ХХ век.
Папа Лъв XIII в 1884 г, издал енциклика, т.е. обръщение към света, в което казал направо, че
човешкият род е разделен на два противоположни лагера. Единият живее с Бога, а другият –
със Сатаната.
И това доста точно съвпада с резултатите от статистиката на д-р Кинси.
А известният средновековен писател, монах и доктор по медицина Франсоа Рабле, живял през
1494 – 1553г, твърди, че половината от света не знае как живее другата половина.
А да се знае това, както ние с вас разбрахме след всичките тези кървави войни и революции, е
много, много важно.
Ако аз знаех всичко това по-рано, нямаше да се обвързвам с моята красавица Наташа Майер-
Кларксон, а и с моя жидо-масонски комисар Альоша разговорът ми щеше да е съвсем друг.
Казвавт, че знанието е сила. Така, целият бионегатив, вече отдавна добре е знаел и видял и
двете половини на нашия свят. В това е неговата сила и моята слабост. В средните векове, тези
бионегативни знания били наричани магьосничество, черна магия...
Още тогава се е смятало, че ако нормален човек узнае това магьосничество, всички вещери и
вещици губят силите си над него и бягат от него, като от кръстния знак.
За знаещият човек, те не изглеждат вече загадъчни и страшни, а жалки и смешни.

138
С всичките си магьоснически атрибути – орален секс, анален секс, лаяйноядство, талмудско
буквоядство и прочие атрибути.
За описване на черната магия му остават само ругателства, отдавна създадени от народа за
такива хора, а гласът на народа, както е известно, е глас Божи.
Няма да ви повтарям тези ругателства защото те са ви добре известни...
Ето защо, на психоаналитиците-фройдисти, тези маьосници на ХХ век, статистиката на д-р
Кинси не им изнася.
Статистиката на самоубийствата сочи, че сред психоаналитиците, самоубийствата са още
повече, от тези при психиатрите. Тази информация я съобщава Ню-йоркското радио на
12.02.1982 г.
Както виждате, аз събирам материал от различни източници и докато се ровя из вестници и
научни списания, по радиото също дават понякога интересна статистика.
Повтарям, най-много са самоубийствата при психиатрите, а от тях – тези при
психоаналитиците.
А самоубийството е тясно свързано с психическите болести, следователно, сред
психоаналитиците-фройдисти психарите са повече, отколкото при пациентите.
Баща на психоанализата е д-р Фройд, евреин, като ¼ жида Хитлер. И повечето психоаналитици,
като правило, също са евреи.
Спомняте си, че говорихме, че в която професия навлезат голямо количество евреи, успяват
непременно да я опорочат.
Добър пример за това е психоанализа, който продължава с години, струва скъпо и помага само
на фройдистите, които така успешно пълнят джобовете си.
В списание Нюзуик от 30.11.1981 г по този повод се появи голяма разгромна статия, която би
могло да се нарече „Основният кол в гроба на Фройд.“
В тази статия се твърди, че гениалният д-р Фройд сам бил педал и си имал любовница, един
друг евреин, д-р Флис.
Тази любов продължила 13 години и както обикновено се случва с педалите, завършила с дива
кавга, след която д-р Флис обвинил своя възлюбен д-р Фройд, че откраднал от него
„гениалните“ си идеи.
Според д-р Флис, Фройд бил егоист и невротик и никого, включително и себе си, не е
излекувал от неврозата.
Наред с това, педалът Фройд народил много деца, което, от гледна точка на д-р Магнус
Хиршфелд, също евреин и също педал, е „истинско престъпление, защото децата от такива
бракове рядко са съвсем нормални“.
Като домашно, поровете се в библиотеките и разберете какво е станало с децата на д-р Фройд,
те май били 6 на брой.
Накратко, двама лекари-психоаналитици, двама психари-педерасти, се ругали взаимно, като
хамали, а едно от най-големите списания в САЩ напечатало всичко това...
Издател и собственик на Нюзуик е еврейката-милионерка Катя Грахам, по баща Майер,
съименница на моята бивша „иделана съпруга“ Наташа Майер.
Мъжът на Катя Грахам бил президент на съюза на американските журналисти, който се
изкушил от милионите ѝ, но от това щастие, той започнал редовно да ходи на психоаналитик и
в края на краищата, се застрелял.
Защо? Катя ли е била причината, или психоаналитиците-фройдисти? Фройдизмът се забранявал
не само от католическата църква, но и от комунистическата партия на Съветския съюз.
Впрочем, тази Катя Грахам, с няколко журналисти от нейната издателска империя, неотдавна
беше в Москва за интервю със съветския лидер Михаил Горбачов.
Инбтервюто беше голямо и сериозно. После го публикуваха даже и в съветските вестници.
Така, че Катя Грахам, от американска гледна точка е доста значима и авторитетна личност.
Виждате – самият Горбачов ѝ дава дълго и дълбоко интервю.
Обаче, както винаги, голямата политика се преплите с това, което ние с вас днес изучаваме.

139
Не зная, дали Горбачов е бил уведомен от съветниците си за детайлите от личния живот на
Катя Майер, т.е. за това, че мъжът ѝ бил президент на съюза на американските журналисти, че
дълго време е ходил при психоаналитици-фройдисти и след това се застрелял.
А просто така големите хора не се застрелват.
Нека сега да затворим книгата на д-р Крич „Хомосексуалисти“ и да вземем в ръцете си още
един първоизточник, книгата на Доналд Кори „Хомосексуалистите в Америка“, Ню Йорк, 1956
г. Издател на тази книга е евреинът Гринберг, но, както разбрах, авторът и издателят тук са
едно и също лице. Защо авторът Давид Гринберг се е скрил под псевдонима Доналд Кори?
Защо, след като е поискал да вземе псевдоним, не е взел някой еврейски псевдоним, като
например Исаак Голдберг, или Голдщайн Срулевич, а маскирайки се като американец, се крие
под името Доналд Кори? Да не би да е скрит евреин-антисемит?
Изглежда, аз също съм се заразил от фройдисткия психоанализ, след като задавам такива
въпроси, обаче, всичко това е странно, някакво нарушение на логиката...
Държа в ръцете си шестото издание на тази книга, така, че, виждате, авторът с едната ръка
пише, а с другата събира парите.
Наистина, защо да получава само 10% авторско възнаграждение, когато може да вземе за себе
си всичко, особено, като се има предвид, че потенциалните му читатели са милиони. Ясно е, че
авторът-евреин не е глупак.
Още в предговора, Давид-Доналд Гринберг-Кори признава, че той е добър и честен
хомосексуалист. С 25 годишен стаж.
Тази книга, той посвещава на своя възлюбен мъж, някой си Ховард. Освен това, оказва се, че
той е отдавна щастливо женен и има няколко очарователни деца. Т.е. в дома му цари пълно
семейно щастие.
Обаче, известният сексолог Магнус Хиршфелд, също хомо и също евреин, безапелационно
твърди, че „истинското престъпление на хомосексуалистите са техните бракове“ и че „децата от
такива бракове рядко биват напълно нормални“.
От самото начало се получава малко недиоразумение: противоречат си двама евреи, при това и
двамата педали... Кой е прав?
Да прелистим по-нататък книгата на Гринберг-Кори и да се опитаме да намерим златната рибка
в мътната вода на самооправдания и оплаквания от света.
Аз съм внимателен човек и подходът ми е академичен. Който иска, нека проверява.
И така, ето ги и първите златни рибки: „ Постоянно и непрекъснато носим маска и винаги
внимаваме да не издадем тайната, която е нашата същост.“
„Когато населението на древния Рим започнало да намалява, император Юстиниан (483-565),
създателят на известния Кодекс Юстиниана, оказал огромно влияние върху европейските
закони, обвинявал хомосексуалистите за всички беди, вкл. и за глада, зсеметресенията и
епидемиите“.
„В средните векове обвинявали хомосексуалистите заедно с магьосниците и еретиците и ги
изгаряли на клади“.
По-нататък, Давид-Доналд казва, че по време на макартизма отново организирали лов на
вещици и че специалната следствена сенатска комисия на САЩ, проучвала въпроса за
службата на хомосексуалисти в правителствените учреждания, стигнала до неутешителния
извод, че те крият делата си, като позорно клеймо, че са емоционално неустойчиви, със
занижен морал, че оказват разлагащо влияние на останалите служащи, че могат да превземат
всяко учреждание, събирайки около себе си други хомосексуалисти.“
След това Кори-Гринберг се оплаква, че „законите и наказанията за хомосекс в САЩ малко се
отличават от средновековните: в щата Джорджия за содомизъм налагат доживотен затвор, в
щата Кънектикът – 30 г затвор, а в Минесота – до 20 години затвор.“
По-нататък, свидетелят Гринбрг вече открито се възмущава:

140
„Ако нашите закони за сексуални престъпления се прилагаха в пълна мяра, трябваше да
превърнем щатите в огромен концлагер и едва ли биха останалим достатъчно хора на свобода,
за да работят като надзиратели.“
Виждате какво говори многоопитния свидетел-хомосексуалист за това, колко са
хомосексуалистите в Америка.
После, Гринберг-Кори, с облекчение пише, че „на практика, всички тези закони съществуват
само на хартия.“
Американските прависти добавят, че някои хомо не са в затвора, а във Върховния съд на САЩ
и те по-скро вас ще изпратят в затвора, отколкото такива като себе си.
По-рано, такива чудеса са били наричани магьосничество, черна магия, а сега, ако се вярва на
римския папа, това се нарича масонство.
А антисемитите веднага ще кажат, че масонството винаги е било юдео-масонство, но за това
Гринберг-Кори, естествено, премълчава.
За да се оправдае по някакъв начин, Давид-Доналд се крие даже зад... П.И.Чайковски:
„Понякога срещаме няколко хомо в едно семейство. Пьотър Илич Чайковски, неговият брат,
неговият племенник, всички са били хомо.“
Да, Чайковски доста откровенно е описал всичко в дневниците си, но неговият брат-педераст
Модест, в последствие дълго оспорвал всичко това.
Както се казва, дай Боже повече такива хомо, като Чайковски и аз мисля, че той напълно си е
заслужил царството небесно.
„Бързината, с която се разпознават един друг хомосексуалистите, продължава Кори, може да се
сравни само с успеха им да остават невидими за другите.“
- Григорий Петрович, интересно, как те веднага се разпознават един друг?
- Точно така, както углавните престъпници и бившите лагерници. Нормалните хора
не
ги забелязват, а те един друг, даже в тълпата на гарата и пазара, мигновено се разпознават.
Тайно общество, хора от един и същи кръг...
„Едни хомо са само пасивни, други са само активни, но по-голямата част от тях пресичат тази
граница в двете посоки – днес е активен, а утре – пасивен.“
След това, авторът споменава Библията и казва направо: „зная, че нашето име е Легион“.
И аз, описвайки цялата тази нечистотия, тъщо нарекох книгата си „Моето име е Легион“, като в
Библията.
- Защото те са много...
- Да, защото са много...
Давид-Доналд често признава, че най-характерното за хомосексуалистите, като групи на хора-
актьори, е постоянното носене на маска:
„Болшинството хомо са извънредно хитри, способни лесно да се измъкват от трудни
положения, да импровизират, да мислят бързо и да реагират в съответствие със ситуацията.
Хомосексуалистите стават актьори, играещи нечий чужд живот.“
Ще добавя от себе си – с такива данни, всички хомо са идеални кандидати за шпионажа. И за
театъра...
- Както казваше талантливият актьор-режисьор-постановчик Мел Брук в последната
си комедия „История на света“, „ако махнете от театъра всички евреи, всички педали и всички
цигани, то театър просто няма да има.“ Казал го е направо и го е запечатал на кинолента.
- Да, а този Гринберг-Кори ни казва по-нататък:
„замаскираният хомо буквално е принуден да лъже и като резултат, често развива презрение
към истината, неспособност да различава факти и фикции, реалност и притворство. В него се
появява предразположение да пренася лъжата и в други области на живота, появява се
оправдание на лъжата, като оръдие за борба в живота“.
Направо не педали, а истински последователи на Макиавели.
Психиатрите, обаче, предупреждават, че подобна бъркотия в главата – това вече е лека
шизофрения и раздвоение на личността.

141
Такъв човек, все едно се намира постоянно на границата, своего рода граничар. Спомнете си
Адолф Алоиз Шикелгрубер (Хитлер).
Библейските психоаналитици са казали по този повод кратко и ясно – дяволът, т.е.
дегенерацията е лъжец и баща на лъжата. (Йоан, 8:44)
На практика, същото казва и Доналд Кори, но в по-мека форма...
Спомнете си и това, как лъжецът Ленин обещавал на хората златни тоалетни... Ако мислите, че
това е глупава шега, прочетете вестник „Правда“ от 07.11.1921 г.
Но обещаните от Ленин златни тоалетни, се превърнаха в кървавите подземия на ЧК с масовите
арести и разстрели.
За тези златни тоалетни, особенно често е обичал да напомня приятелчето на Ленин, известният
троцкист Луи Фишер, с чийто син работех по Харвардския проект.
Там Джордж Фишер успешно продължаваше делото на своя баща, делото на другарите Ленин и
Троцки.
„Ако първата характерна черта на хомосексуалистите е тяхната лъжливост, продължава Давид-
Доналд, втората им отрицатаелна черта е типичното непостоянство във всички области на
живота, започвайки от любовната привързаност, та чак до избора на образование, професия и
работа. Понякога те се учат отлично в училището и в университета, но после, в живота, не
знаят къде да се дянат.“
- Излишни хора, отпадък...
- Да, впрочем, Съветите неотдавна снимаха филма „Отломки“ и в него главна роля се
игравеше от известен съветски педал.
Ето така педалите играят сами себе си, а после обвиняват всички руснаци като провалени
неудачници. И кой ги обвинява?
Ленин учил за адвокат, но не станал такъв. Майка му му купила имение, но той и помещик не
станал.
В края на краищата, Ленин се присъединил към революционерите и станал адвокат на дявола...
Впрочем, да го споменавам, отново ме подтиква Гринберг-Кори:
„Социолозите считат, че хомосексуалистите, по едни или други причина, са ожесточени към
обществото и като резултат, всичките им възгледи са антисоциални.“
- Това е идеална почва за шпионажа.
- Да, те ще вредят даже безплатно, само и само да пострада обществото и страната, в
която живеят.
Както виждате, аз трябваше внимателно да проуча множество книги, стотици страници текст,
за да намеря всички тези златни рибки, които ви показах днес включително и твърдението, че
хомосексуалистите, като цяло, са антисоциален елемент, като например, бащата на руската
революция, Владимир Илич Ленин.
Впрочем, като говорим за непостоянството в любовните връзки на хомосексуалистите, днес в
Америка има паника във връзка с епидемията от новата загадъчна болест СПИН, от която
боледуват и която разнасят основно педалите, наркоманите и развратниците.
При това, стана ясно, че някои педали имат до 15 различни партньора на ден. Докторите са
пресметнали, че за година, това са 5 475 души. И всички те могат да се заразят само от един
спинозен педераст.
При това, всичките тези хиляди любовници, заразявайки се, почти напълно губят
съпротивителната способност на организма и стават ходещи инкубатори-развъдници на
отдавна забравени екзотични болести... А сега, си спомнете какво казваше император
Юстиниан за педалите и епидемиите...
Гледващата глава в книгата на Гринберг-Кори се нарича „Може ли хомосексуализмът да бъде
излекуван“. И ето как той сам отговаря на този въпрос:
„Регистрирани са извънредно малко случаи на някога излекувани от хомосексуализъм.
Психиатрите, ако ги попитате, обикновено избягват прекия отговор на този въпрос.“

142
Ние с вас вече говорихме на тази тема. Ето защо, трябва да бъдем много и много внимателни с
всички съвременни психиатри. Те знаят, че ако кажат истината, ще загубят пациентите си и ще
останат без работа.
По-нататък Гринберг дава пример, за това, как цял консилиум от известни психиатри се
опитвал да направи от един хомосексуалист нормален човек. В резултат, пациентът завърщил
живота си със самоубийство.
Наистина, някаква комична трагедия или трагикомедия се получава. Цял екип от психиатри и
накрая – самоубийство на пациента.
Тези дни имаше предаване по 13 канал на Ню Йоркската телевизия в което се каза, че към
някои католически църкви започват експериментални курсове за лечение на хомосексуалисти с
цел превъзпитанието им като нормални хора.
Даже показаха първото заседание в една такава църква, където имаше интензивен обмен на
мнения между педалите и свещенниците, точно както при организациите за лечение на
алкохолизма.
Коментираше една стара лесбийка, професионален адвокат. Та, тя заяви направо, че
свещенниците не знаят какво правят.
В най-добрия случай, в края на тези курсове, те ще получат маса полуслабоумни психопати.
Завършвайки своя коментар, тази стара лесбийка буквално изкрещя в ефира: „Свещенници,
оставете ги на мира. Не знаете какво правите!“
- Същото нещо казват и специалистите. Буквално същото. По принцип, психиатрите
лекуват не хомосексуализма, а съпровождащите го психически разстройства, т.е. от нещастния
хомо, те се опитват по някакъв начин, да направят щастлив хомо.
При това, по-опитните психиатри поклащат глава и въздъхват – те отдавна знаят от
многогодишния си опит, че щастиливи хомо не съществуват както и не съществуват здрави
болни...
Описан е и един забавен случай – при водещ американски фройдист отишла за лечение
лесбийка.
Доктотрът-фройдист веднага я накарал да легне със своята мед-сестра, агресивна и опитна
лесбийка. Заключението на доктора след сеанса било „На пациентката ѝ стана по-добре“.
Комедия някаква...
По-нататък Доналд Давидович пише“ „Зигмунд Фройд, башата на съвременната
психоаналитична теория и практика, подчертава, че параноята, т.е. безумието, е тясно свързана
с подтиснатия хомосексуализъм“
Следователно, според Фройд, за да бъде излекувана параноята, т.е. безумието, трябва, все-пак,
от скрития и нещастен педал, да се направи открит и щастлив педал...
Неволно си спомням моя покоен чичо Вася, по-големиоя брат на баща ми, който беше
следовател по особено важни дела при атамана на Всевеликата донска войска. А нейната
територия географски била равна на третия германски райх.
Ех, чичо Вася, не сте умеели да работите както трябва...
Оказва се, че е трябвало просто да събуят панталоните на Ленин и да го пуснат на рота млади
войници, или сотня казаци, за да го обработят по всички правила на хомотехниката, докато не
заиграе от щастие и да се превърне в открит и щастлив педал.
И щеше да престане тогава чичко Ленин да се занимава с революции, а щеше да бяга по
улиците, запретнал крачоли и да вика със звънък гла: „Боже, царя ни пази!“
Впрочем такъв метод на лечение от хомосексуализъм, препоръчват и самите хомо, според
книгата на д-р Крич.
Там те предлагат да се постави един такъв педераст в лодка с 20-30 здрави мужици, за до го
употребяват дотогава, докато не получи облекчение.
Всичко това, разбира се, е весело и забавно, но библейските психоаналитици, въпреки Фройд,
по този повод казват:

143
„ Когато нечистия дух, т,е, психическата болест, излезе от човека, отива в безводни
места,търсейки покой и не го намира. Тогава казва: връщам се в моя дом, от където съм
излязал. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от себе си, за да живеят с
него там. И за човека това последното става много по-лошо от първото.“ (Евангелие на Матей)
Практиката показва, че в болшинството от случаите прав е не татко Фройд, а апостол Матей.
За това, фройдизмът се забраняваше като лъженаука от католическия Ватикан, както и от
съветския Кремъл.
Знаейки всичко това, недоучилият семинарист Йосиф Джугашвили, направил нещо по-просто.
По време на великата чистка, всичките тези марксисти-ленинци с комплекса на Ленин, чисто и
просто, взел, че ги разстрелял.
Ето го решението на загадката на великата чистка...
По-нататък, Давид-Доналд пише:
„Пълното подтискане на хомо-желанията е една от най-обичайните причини за много лични и
обществени социални беди. Ако повече хора знаеха и си признаваха, че са хомо и след това
някак си се бореха с този проблем, вероятно, щеше да има по-малко безумия, по-малко
депресии, по-малко самоубийства и даже по-малко убийства.“
Ето я и тайната на манастирите. Там са правили същото, но красиво, с уважение и почит.
Малко хора знаят, но в манастирите е имало различни категории монаси. Например имало с
обет на мълчание, както и затворници.
Монахът-затворник доброволно е молил настоятеля на манастира да го затваря в единична
килия, под ключ и на хляб и вода. Подчертавам – доброволно...
Имало и друга категория монаси – с обет за мълчание. Всички духовни подбудители,
всевъзможни еретици, давали обет за мълчание.
Седели си в килиите и мълчали и на никого не вредели, а и самите те не били разстрелвани, за
разлика от своите бъбриви революционни съучастници...
- Т.е. ако всички тези пламенни оратори-революционери във всичките революционни
времена, бяха попаднали в манастир и бяха дали обет за мълчание, то те биха станали свети
грешници?
- Да, но това е само на теория, а на практика, всички трябваше да бъдат разстреляни
още от последният руски цар Николай-Окаяния, но той не направил това защото сам той бил
женен за жена с тежка наследствена болест и всичките му деца от тази жена, също били
такива...
Т.е. той бил главният държавен престъпник, нарушавайки волята на своя баща и женейки се за
явна... няма да кажем дегенератка, а по-добре – явно не здрава жена, по този начин поставяйки
под смъртна опасност цялата династия Романови.
Дълго преди манифестите, революцията и доброволните откази...
В „Утвърдената грамота на Великя Московски събор“ от 21 февруари 1613 г ясно е написано:
„... Заповадва се, Божия избранник Цар Михаил Фьодорович Романов, да бъде родоначалник на
Управителите на Русия от род в род с отговорност в делата си пред Единствения Небесен Цар.
И който се противопоставя на това постановление – Цар или Патриарх, или който и да е човек,
да бъде проклет за този и бъдните векове и отлъчен от Светата Троица...
Да бъде всичко така, както е написано в тази Грамота. А този, който не пожелае да чуе тази
съборна Грамота и и започне да говори различно и да предизвиква мълви у хората, то такъв,
било той свещенник или болярин, царски служител или воин, или някой от обикновенните
хора, какъвто и да бъде, да бъде извергнат и отлъчен от Църквата Божия и приобщението към
Светите Христови тайни, като разколник от Божията църква и цялото православно
християнство и нарушител на Божия закон, а по царския закон да приеме възмездие и да не
бъде с него нашето смирение и благословение сега и за векове.“
На Събора имало представители на всички градове на руското царство: митрополити,
епископи, архимадрити, игумени, както и всякакви представители на светската йерархия.

144
На основание на този съборен документ, бившият цар всеруски, а сега просто гражданин,
Николай Александрович Романов, който в състояние на здрав разсъдък, доброволно подписа
оттеглянето си от престола и с това навлече страдания и смърт на милиони хора, би трябвало,
според документа, да бъде отлъчен от Светата Троица...
Ако погледнем въпроса за ролята на Николай-Окаяния за съдбата на Русия, от гледната точка
на неговия живот и дейност, най-малко, не бива да не отчетем, следните сериозни факти (взети
от статията на професора по богословие на Московската Духовна Академия Алексей Илич
Осипов):
1. Николай II, не осирурявайки изпълнението на най-важния в тази изключителна
ситуация
закон на Руската империя – безусловното наследяване на престола, със своето и на наследника
си отказване от престола, премахнал самодържавието в Русия и с това открил пътя за
установяване на революционна диктатура.
При това, той не само незаконно се отказал за сметка на Наследника, не само предал властта на
Михаил, който даже не е знаел за това, а когато узнал, не я приел, но и пристъпил решението и
клетвата на Великия Московски събор от 1613 г.
Положението е било много сериозно. Той не само се отрекъл от престола, но и не осигурявайки
неговото наследяване, изцяло унищожил царската власт в Русия като такава.
Така, че, отричането му не съответства на оттеглянето на свещенослужител, когато се запазва
правото на служение, а на доброволно унищожение на самото това служение в Русия.
2. Николай II не само не отменил и не смекчил въведеното по протестански образец
оглавяване и управление на Църквата от мирянин (императорът) и нейната фактическа
подчиненост на главния прокурор, царския фаворит Разпутин, изразяващо се в неговото
вмешателство във всичко, в т.ч. и чисто вътрешните дела, но и влошил подчиненото ѝ
положение с реформите от 1905-1906 г.
В резултат, Руската църква се оказа единствена от всички религиозни обединения, която,
според новия закон, не получава никакви свободи а остава държавно „ведомство“.
Църковният живот в новото законодателство изцяло оставал в кръга на държавните
представителни учреждания.
Сега, юридически да обсъждат и да решават много въпроси, даже от вътрешния църковен
живот, получили право и Фридман и Чхеидзе. Приобщаването на църквата към държавата
достигнало до окончателното си развитие.
И това, в същото време, когато и разколниците и сектантите, често вредни за Русия и
израстнали от немски семена, получили пълна свобода.
Отношението на царстващата династия към Православната църква е исторически пример за
неблагодарност... По този начин, петербургският период от руската история завършил с
ужасен позор и тежко всенародно бедствие.
3. Дадените от Императора свободи в 1905 г, неограничени от надлежни рамки, скоро
прераснали в откровен произвол чрез прякото унижение на Руската църква и открили легална
възможност за дискредитация на трона и православието, развитието в страната на мистицизъм,
окултизъм, сектантство и аморалност от всякакъв род.
Веднага след царския указ, започнали да излизат на светло всякакви общества, организации,
партии и съюзи, издаващи огромно количество списания, вестници и книги, в които активно се
пропагандирали либерални, антимонархични, антицърковни, атеистични и революционн идеи.
Тези царски укази за свободите, са били естествено проявление на общата разрушитеина
политика на Николай II.
Най-близките до царя хора, го предупреждавали за протичащите в страната крайно негативни
революциоони процеси, за политическите заговори, назовавали конкретни лица, в това число –
от Думата и Държавния съвет. Умолявали го да предприеме мерки. Николай II не рядко, се
съгласявал с тях, резолюирал писма с „да“ и „ и аз мисля така“ , ‚правилно“ и т.н. но не
предприемал никакви мерки, което в мнозина предизвикало чувство на безнадежност и
отчаяние и естествено, довело до сриване на авторитета на царската власт.

145
Много от църковните архиереи, от царското семейство и от държавните хора, даже от близките
му приятели, се отвърнали тогава от Николай II и взели участие в заговора срещу най-близкия
до него човек, Распутин.
Реакцията на Светия Синод за отричането на Николай II убедително илюстрира всичко това.
На 9-ти март 1917 г. Светият Синод, в чийто състав били свети Владимир, митрополит
Московски, и свети Тихон, бъдещият всеруски патриарх, заедно със седем други архиереи,
излязъл с обръщение към всички чада на Руската православна църква по повод отричането на
Императора (на 2-ри март) и отказа на великия княз Михаил (3-ти март) да приеме властта.
В това обръщение Синодът не изразил съжаление нито по повод случващото се, нито по
отношение на ареста на бившия Господар и с това ясно показал оценката си за Николай II.
4. Упоритото продължаване и задълбочаване на връзките на царя с Распутин до самата му
смърт, независимо от всеобщото изкушение и най-решителните протести на най-видните хора
на Русия, например Великата княгиня Елизавета Фьодоровна и други велики князе, митрополит
Владимир Богоявленски, митрополит Антоний Владковски, духовника на царското семейство
епископ Теофан, министър председателя Столипин, много министри, държавни и обществени
дейци...
Първите статии сещу Распутин, написани не от врагове на църквата и трона, а от известният
православен писател Новоселов и убеденият монархист, приятелят на царя, Л.А.Тихомиров, се
появили в „Московски ведомости“ в 1910 г.
Ето какво написал по този повод един от видните хора на първата половина на ХХ век,
непосредствен очевидец и участник в много събития от това време, митрополит Вениамин:
„...Епископ Теофан беше при царя и царицата и ги убеждаваше да бъдат внимателни в
отношенията си с Григор Ефимович Распутин, но като отговор, получи раздразнението на
царицата...
След това, се появиха съвършенно точни, документирани факти и епископ Теофан скъса с
Распутин.
По негово поръчение, аз дадох сведения за двора чрез княз О., бях и при други, но не ни чуваха
много, той беше по-силен. Тогава царят поиска документите... Нищо не се промени.“
Да въздейства, се опитал и Санкт-Петербургският митрополит Владимир, но без успех, като
резултат, го преместили в Киев, където в 1918 г бил убит от болшевиките...
Към царя се обръщали и членове на Държавния съвет – напразно. За това изпаднал в немилост
и новият главен прокурор на Синода А.Д.Самарин, един много чист човек.
Бил отстранен и Л.А.Тихомиров, бивш революционер-народоволец, а в последствие, защитник
на идеите на самодържавието и приятел на царя.
Веднаж се събрала група интелигенти да напише открито писмо до царя, но Тихомиров ги
убедил да не правят това: „Всичко е безполезно. Господ е затворил очите на царя и никой не
може да промени това. Революцията е неизбежна.“
Възмущението срещу действията на Распутин постоянно нараствало, а заедно с него – и
нападките към царския дом.“ („На границата на две епохи“)
5. Известна е студенината на царското семейство и главно на царицата към руското
духовенство, която особено ярко личи от писмата на Александра Фьодоровна („...в Синода има
само животни...“)
Даже, с висшите йераси, отношенията на царя и царицата имали изключително официален
характер.
В същото време, съвременниците свидетелстват за голямата им близост и дружба с широко
известния във висшите среди френски спиритуалист, маг и глава на международния масонски
орден на Мартинистите - Папюс, призоваващ духа на Александър III; с друг френски мистик и
„ясновидец“, Филип (когото Александра Фьодоровна, в писмото си от 14 декември 1916 г
споменава като „нашият приятел, мосю Филип“, а нейният духовник нарича „роден от бесовски
сили“); и накрая, в продължение на цели 10 години свързаност на Николай III с Распутин, т.е.
до самата му смърт.

146
Ред свидетелства определено говорят за връзките на Двора, включително и последния цар, с
масонството.
Ако царят общуваше повече със свети Йоан Кронщадски и оптинските старци, а не с френските
окултисти и руските псевдостарци, може би нямаше да се отрече от престола, нямаше да
изпадне в отчаяние и нямаше да бездейства, оставяки се на съдбата. Християнството и
фатализма са несъвместими.
Много показателен се явява и факта, че в най-близкото обкръжение на царското семейство,
винаги и до края на живота им, са били хора от различни изповедания – католици, англиканци,
лютерани.
В тази екуномическа атмосфера се възпитавал и наследника, нещо, което, не може да си
позволи нито един православен християнин.
Затова, няма нищо чудно, че царят имал намерение да стане даже... партиарх, но не получил
съгласието на архиереите за това.
Особено поразителен във всичкото това е факта, че увеличението на броя на открито
неправославните мистици-окултисти и повече от съмнителните чудотворци е ставало по
същото време, когато живеели и вършили истински чудеса всеизвестните опински старци и
праведния Йоан Кронщадски. Обаче, те малко интересували царското семейство. Достатъчно
убедително характеризира духовните интереси на Николай II литературата, която го
интересувала и е достигнала до него. Родната литература напълно отсъствува.
„Ден след ден, Императорът записвал в дневника си: „чуден ден – разходка, обед, четене на
художествена или историческа литература, игра на карти, дъжд, обедна служба, разходка, и
т.н...“
6. Ако разглеждаме въпроса за славата на бившия император от гледната точка на
страдалческата му смърт, то и тя не ни дава основание да говорим за нея като за осъзнат подвиг
на саможертва, нито като свято мъченичество.
Николай II пострадал не за своите християнски убеждения, а преди всичко, като политическа
фигура.
Тогава, най-напред разстреляли Великия княз Михаил, в чиято полза Николай II се отрекъл от
престола и след това и бившия самодържец.
Направили това по напълно понятни идеологически причини – убийците ненавиждали
монархическата власт и се бояли от нейната реставрация.
Убийства по такъв и не по-малко зловещи поводи, по това време, е имало неизброимо много.
Нима това е достатъчен аргумент за прославяне?
Ако причината за канонизация не е праведният живот, не мъченичеството за Христа и не
съзнателната саможертва за своя народ, както е било при много наши князе, а просто една
насилствена смърт, тогава, на първо място, трябва да се постави въпроса за прослава на
императорите Александър II и Павел I, Петър III и цар Фьодор Годунов и други убити князе,
боляри и воини.
Напълно несъответстващо на действителността изглежда твърдението за доброволно приемане
на смъртта от Императора в името на своя народ.
Има преки свидетелства, че бившето августейше семейство правило опити да замине извън
граница. Като потвърждение, ще цитирам дневника на самия бивш император 10 (23) март:
„Преглеждах си вещите и книгите и си отбелязвах всичко, което искам да взема със себе си, ако
се наложи да замина за Англия.“
Затова предизвиква дълбоко недоумение пропангандираната от привърженици канонизация,
опит да се прехвърли отговорността за тежкия грях на цареубийството на народите на Русия и
призив на сега живеещите в нея за покаяния.
Съвършенно непонятно е защо народът е обвинен в убийството именно на Николай II, а не на
императорите Александър II, Павел I, Петър III, цар Фьодор Годунов, или великите князе
Сергей, Михаил и другите?
Каква е причината за тази избирателност?

147
Идеята за виновността на народа за убийството на Николай II, не води ли до там, че нашите
народи и на първо място руският народ, стават главни престъпници, а истинстките убийци
остават в сянка?
***
Да се върнем, обаче, към анализа на хомосексуализма.
По-нататък Кори пише: „много малко хора, освен самите хомо, си представят колко много
двуполови, склонни съм хомосекс хора встъпват в брак и до каква степен хомосекса се
практикува и се желае сред женените мъже“.
Това е интересно. Много нормални хора са уверени, че ако човек е женен, той със сигурност е
нормален. Както моята бивша чародейка Наташа, бившата ми „идеална съпруга“...
Днес тази стара лесбийка е вече на 56 години и успешно работи като началник на руския отдел
на „Гласът на Америка“.
В СССР всички дисиденти и изобщо, обикновени съветски хора, седят пред радиоприемниците
наострили уши и затаили дъх...
Какво ще им каже Гласът на Америка? Каква истина ще им открие?
А от името на Гласът на Америка говори моята бивша съпруга, старата лесбийка Наташа
Кларксон-Майер.
А тя знае какво говори. Не напразно са я поставили там. Поставили са я като партиен другар.
Кажете ми, в СССР, в Радио Москва. Назначават ли за началник безпартиен човек?
- Никога!
- И тука също.
Избрали са я за началник като партиен човек, на първо място, за да провежда ясно линията на
партията на дегенератите и да мъти главите на своите бионегативни братя и сестри в Съветския
съюз.
На тази основа е построена цялата психологическа война.
Неотдавна, една от моите читателки ми разказа по телефона забавен анекдот. При нея, обаче,
историята е по-интересна и от анекдота. Тя се развела с мъжа си, като от брака, при нея
останал 20-годишният ѝ син, тежък шизофреник. Тя е еврейка от третата вълна, а синът ѝ бил
кръстен като православен. После този православен крещял на своята майка: ти не си ми майка и
аз ще те убия.
Майката се уплашила и помолила властите да го приберат в лудница, но те не бързали и ѝ
казали: няма места, запишете се и си чакайте реда.
А майката-еврейка се вълнува и им казва: В Съветския съюз яйцата са с ред а в лудницата
приемат веднага, а тук всичко е обратно – яйцата са свободно, а за лудницата – ред.
Поискала тогава да се върне обратно в СССР, но и там не я пускат. Защо? Те я изгонили и се
радвали, че са се отървали от бионегатив, защо им е да я пускат обратно?
В същото време, православният ѝ син шизофреник поискал да постъпи в семинарията при
манастира в Джорданвил (недалеч от Ню Йорк) и да стане православен свещенник.
Но църковните власти също не бързали и казали, че имат много кандидати и трябва да се
запише за ред...
А майката-еврейка пак се вълнува и крещи: тези дяволски евреи, надошли тука и заели всички
места – и в лудницата заради тях се чака ред, и в манастира – също.
Тази история ми разказа третият ѝ мъж, който също избягал от нея, защото постоянно го
наричала жид...
Ето ви един печален анекдот от живота, пример за това, колко тясно се преплитат теорията и
практиката. А ето и още една златна рибка. Гринберг-Кори пише, че „след Руската революция,
всички закони против хомосексуалността били отменени, като буржоазни остатъци, но през
март 1934 г, всесъюзният иконом Михаил Иванович Калинин, т.е. самият президент на
Съветския съюз, подписал указ, който отново въвел хомосексуалността в числото на
социалните престъпления.“
Така, че, свободата за съветските педерасти завършила през март 1934г.

148
 - Излиза, че чичко Ленин им дал свобода а чичко Сталин им я отнел?
- Да, така излиза. Кори сам отбелязва: „Това е знаменателна дата, тъй като, това беше
период на усилена борба против старите болшевики.“
А сега си спомнете Харвардския проект и комплексът на латентна педерастия на другаря
Ленин. Този указ, всъщност е бил юридическа подготовка за великата чистка. Спомнете си от
кого са се чистили тогава.
- Т.е. великата чистка започнала с лишаване от права и свободи на
хомосексуалистите?
- Да, поскачали другарите революционни педерасти, повеселили се и стига толкоз...
По малко е по-добре, това да не ви е демоктратична Франция?
След това, Гринберг-Кори цитира книгата на известния фройдист Райх „Сексуалната
революция“, Ню Йорк, 1945, дословно:
„Масовите арести на хомосексуалисти предизвикали паника. Казват, че в Червената армия
имало многочислени самоубийства.“
Добър пример за едно от тях е това на Гамарник.
- Григорий Петрович, вие споменавате Гамарник, а ние, хората от новото поколение,
за него нищо не сме чували. Кой е той?
- Гамарник е бил голям човек. Бил началник на Политическото управление на
Червената армия, т.е. бил главен политкомисар, втори човек след народния комисар по
отбраната, Климент Ворошилов.
Впрочем, Гамарник бил евреин, а спънатият Климент Ворошилов бил женен за еврейка. Вие,
слушателите на лекциите по висша социология трябва добре да познавате тези малки детайли.
Гамарник се самоубил още щом започнала великата чистка. Когато дошли да го арестуват, той
се застрелял.
Четем по-нататък: „По това време имаше няколно съобщения, че хомосексуалисти са били
замесени в антисталински заговори“.
- Странна връзка между хомосексуалността и антисталинската опозиция...
- Да, за това се говори в още няколко авторитетни източника.
В Ню Йорк, през 30-те години излизаше списание „Социалистически вестник“, официално
списание на меншевиките и есерите. Негов главен редактор беше Рафаил Абрамович.
Това име днес нищо не ви говори, но, преди революцията, Рафаил Абрамович и Ленин са били
главни конкуренти в борбата за власт. Тогава Рафаил Абрамович, със своите меншевики, даже
беше малко пред Ленин.
И така, този стар меншевик, в своето списание от 22.12.1936г, в статията „Как се подготвят
московските процеси“, позовавайки се на писма на стари болшевики, направо е писал за
хомосексуален заговор.
- Старите болшевики, в писмата си са писали за хомосексуален заговор в Москва?
- Да, писали са за хомосексуалния заговор през 1933г. Да си спомним кой и кого е
чистил тогава. Кого е чистил Сталин по време на великата чистка?
Загадката на великата чистка и до сега не може да бъде обяснена. Дяволщина някаква...
Но още в Библията е писано: „Князът на този свят, Богът на този век.“ Ето ви решението на
тази загадка. Ето къде е заровено кучето. Давид Кори, както виждаме, без да иска, издал
тайната на „руската“ революция от 1917 г. и Великата чистка от 1935-1938 г.
В неговото признание ще намерите ключа към Харвардския проект на Натан Лейтес и неговия
загадъчен ленинов комплекс.
- Григорий Петрович, а кой е този Кори? От къде знае всичко това?
- Авторът на тази книга, Давид Гринберг, той е Доналд Кори. Написал е още няколко
сериозни книги за хомосексуалността и хомосексуалистите, които са излезли в милионни
тиражи.
Той самият е хомосексуалист и за това знае всичко много добре. По тази причина, той вижда
това, което нормалният човек не може...
А, ето и още интересна информация за д-р Вилхелм Райх, когото току-що цитирах.

149
„Сред многото странни ученици на Фройд, д-р Райх бил определено най-странния. За своите
последователи, той бил пророк, проповядващ евангелието на оргазма. Но много от
европейските му колеги, го наричали шарлатанин, порнограф и комунистически идиот.
Впрочем, този евреин-фройдист, навреме избягал от Хитлер в САЩ, но американските власти
скоро го арестували и го изпратили в затвора, където завършил дните си.
Вкарали го за мошеничество, за търговия с „оргазъм от космоса“ с помоща на изобретена от
него кутия-оргон.
В края на живота си, д-р Райх бил явно луд, но хитър луд – това е цитат от американското
списание Тайм магазин от 10.05.1971 г.
Този луд ученик на Фройд успял, обаче, да напише маса книги, които даже и днес, са учебници
по психиатрия и които и до ден днешен се изучават в американските колежи.
Не можеш ги разбра тези фройдисти – кой от тях е умен, кой полуумен и кой безумен
комунистически идиот.
За съжаление, времето ни е към своя край и аз ще продължа анализа на тази сложна и объркана
тема в следващата лекция.
И така, завършвайки втората лекция с анализа на хомосекса, искам да ви напомня, че Тил
Уийленшпигел винаги е носил на гърдите си амулет с праха на своя баща и този прах
постоянно туптял в сърцето му.
Учените-статистици казват, че „руската“ революция е струвала на руския народ повече от 60
милиона човешки живота (според последните данни, жидовското робство е излязло на руския
народ повече от 100 милиона човешки живота – ред.) и пепелта на тези милиони постоянно
тупти и в моето сърце, в това число и пепелта на родния ми чичо, чичо Вася, тихия
жандармерийски следовател, който заплати с живота си за това, че не познаваше законите на
висшата социология и понятие си нямаше за проклетия ленинов комплекс.
Четейки тези лекции, аз се надявам, те да помогнат на новото поколение руски хора да се
отнесат сериозно към този проблем, унищожил руската империя и заплашващ вече оцеляването
на цялото човечество...

Глава 11. Нищо, което е безполезно

Анализ на хомосекса, част трета.

Днес ще продължим анализа на хомосексуалността като „доминираща национална болест“ в

САЩ и много други индустриално развити страни.
Този въпрос е извънредно важен за оцеляването на всяка нация в света, защото именно
хомосексът се явява този корен на библейското древно зло, от което, на свой ред, произхождат
всички основни съставящи на процеса на израждане на нацията – половите извращения,
психическите болести, вродените физически деформации на организма.
Както си спомнята, в предната лекция, ние завършихме анализа на показанията на един много
ценен свидетел по този проблем, хомосексуалиста с 25 годишен стаж, Давид Гринберг (Доналд
Кори) – крупен авторитет, написал цяла серия книги за хомосексуалността и
хомосексуалистите.
Нека днес още веднаж да погледнем в неговата книга „Хомосексуалистите в Америка“, Ню
Йорк, 1956 г.
В тази книга авторът, с нескрито съжаление, съобщава на читателите си, че в Съветска Русия,
да се живее днес като педал е по-зле, отколкото при последния цар, т.е. излиза, че „за каквото
се бореха, това им дойде на главата“ и това изобщо не се харесва на този господин Гринберг.

150
Изобщо не му харесва авторитарния строй в Съветския съюз и той ратува за въвеждането на
новите, демократични форми на управление.
При това, Давид Гринберг уверява читателите си, че педалите са „знаменосци на
демократическите сили“ и че педерастите са „стълбовете на демоктрацията, имащи
прогресивна роля в нейното установяване.“
- Ето защо в Съветския съюз сега заговориха за демокрация и перестройка... На
съветските педерасти, очевидно, просто им се приискало да върнат волните щастливи времена
от 1918 – 1933 г?
- Да, когато „всерусийския иконом“ Михаил Иванович Калинин, в 1934 г. със своя
указ, им отнел всички „революционни завоевания на Октомври“, разгневените педерасти тогава
опитали да ремонтират сталинска Русия.
Обаче, другарят Сталин навреме забелязал техните попълзновения и им дал да разберат с
великата чистка.
И така хубаво го направил, замразявайки ги задълго в Сибир, че бяха необходими дълги години
Хрусчовско размразявяане, за да може цялата тази замръзнала нечистотия да започне да идва на
себе си.
При Брежнев те се окопитаха, нахраниха се, върнаха се в апарата и ... отново се включиха в
подготовката на поредната революция.
В самото начало на Горбачовската перестройка, именно те първи се размърдаха и преминаха в
яростна атака.
Първи излязоха именно педалите, полу-педалите и всички съчувстващи на този Хоминтерн.
Всичките тези деятели на културата и изкуствата, всичките тези нови духовни вождове – звезди
на балета, на естрадата, работници от телевизията, театъра и киното, които при съветската
власт отстраниха православното духовенство и започнаха да се занимават с формиране на
нашия мироглед.
Поетът Вознесенски, поетът Евтушенко... И веднага започват да искат реабилитация на
педераста Пастернак, Набоков с долната му „Лолита“.
Ето и академик Сахаров гласува за педалите, американската преса пише открито за това: „колко
хубаво щеше да бъде, ако президент на СССР беше академик Сахаров, а министър-председател
– Солженицин.“
Защо? Защото те и двамата съчувстват на педерастите и двамата са с еврейска жилка. Рибарите
се виждат един друг отдалече.
Ето ви ги „стълбовете на демократическите сили“, които „играят прогревсивна роля“, т.е.
бръмчат, викат, шумят, навсякъде се врат нагло напред, явявайки се двигател на прогреса и
заедно с това строители на човешката история, така да се каже, надзиратели на Горбачовската
перестройка.
За тази прогресивна роля на демократическите педерасти, ни съобщава не кой да е, а самият
Давид Гринберг – стар и опитен педал, който цял живот се занимава с този проблем, т.е. пише
всичко това, крупният специалист в работата си, при това, с добър партиен стаж.
- Григорий Петрович, защо винаги се получава така, че всички тези строители,
всички
надзиратели на перестройката, винаги само разрушават а не създават?
- Точно в това е работата. А Давид Гринберг пише, че те играят прогресивна роля, че
разширяват основите на свбодата и че педалите са знаменосци в борбата за либерализация.
- И какво се получава? Педерастите са знаменосците на свободата?
Каква свобода те ни носят? Какви знамена носят всичките тези знаменосци?
- За да отговоря на вашия въпрос, нека да призовем още един свидетел –
Ф.М.Достоевски. Признавате ли неговия авторитет? Добре тогава.
Достоевски е писал направо: „Ако някой ще погуби Русия, това ще бъдат не анархистите, не
комунистите, а проклетите либерали.“ И го е написал още в края на миналия век.
Още тогава е имало комунисти и анаристи, но Фьодор Михайлович посочил „проклетите
либерали“ като виновници за възможната гибел на Русия.

151
Те и тогава са се занимавали с „перестройката“ на царския режим и това ставало, трябва да
отбележим, при пълно толериране от страна на царя и висшето духовенство.
Именно либералите тогава изцяло подкопавали основите на трона и християнския морал, а след
това тръгнали в атака всички тези народняци и бомбаджии.
- Григорий Петрович, изглежда либералите не само да подкопавали основите на
трона,
но и се занимавали с унищожението на системата на защита на държавата, която пазела
социално здравото общество.
На първо място, те дискредитирали именно здравите елементи от църквата, дискредитирали
православното монашество и по този начин, подобно на вируса на СПИН, унищожавали
имунната система на социалния организъм на царска Русия.
А след подкопаването на християнския морал, след подмяна на руския мироглед в търсенето на
истината и справедливостта с чуждо юдейско преклонение към мамона на икономическата
изгода, на безбожния атеизъм, тогава станало заразяването на отслабената държава с анархия и
нихилизъм.
- Да, ето ви скорошен пример на такова „разширение на основите на свободата“.
Тези дни, Ню Йоркските вестници съобщиха, че в Калифорния, една студентка убила с ютия
своята приятелка, друга студентка, живееща с нея в една стая на студентско общежитие.
На снимката във вестника студентката-убица изглежда като ангел небесен. Също като моя
бивш еврейско-лесбийски ангел Наташа Майер Кларксон.
Вече сигурно се досетихте, че това, преди всичко са били две лесбийки, които се скарали за
пореден път и като „разширение на основите на свободата“, едната лесбийка ударила другата с
ютията по главата.
Напомням ви един цитат от предходната лекция – „дивата ревност сред хомосексуалистите е
много по-голяма отколкото сред нормалните хора. Днес те ще ви дадат сърцето си, а утре ще ви
прережат гърлото.“
Това са думи на самите педали. Така те сами себе си характеризират, а психиатрите слушат и
кимат в съгласие.
А ето вече, не зларни рибки а цели златни рибоци, при това, с нобелова награда.
Давид Гринберг ни казва, че евреинът Алберт Айнщайн и полуевреинът Томас Ман, известен
писател и нобелов лауреат, под ръководството на евреина и честен хомосексуалист д-р Магнус
Хиршфелд, за когото вече говорихме, подписали хуманитарна петиция в Райхстага (немския
парламент) в защита на педерастите. (Donald Cory «The Homosexual in America», 1951, New
York, page 237).
- Алберт Айнщайн – борец за правата на педерастите?
- Да, и това е исторически факт.
- Трудно е да се повярва. Прилича на антисемитски глупости.
- Не, за това ни съобшава самият Дажид Гринберг, евреин и педераст с 25 годишен
партиен стаж.
Всичко това са любопитни парадокси и истории, които са малко известни и като правило,
старателно се крият от странични очи.
- Чакайте, чакайте, нали и академик Сахаров неотдавна също подписал някаква
Петиция в защита на правата на педерастите?
- Да, въпреки, че е малко далече от Айнщайн. Все пак, Айнщайн го изучават отдавна
и
много студенти вече го считат за най-великия гений на всички времена и народи.
А и нобелова награда, за солидност, са му дали. И полуевреина Томас Ман също е нобелов
лауреат. И двамата, както виждате, са борци за правата на педерастите.
Спомнете си също и директора на института за сексуални науки в Берлин, д-р Хиршфелд, който
сам бидейки евреин и педал, също защитавал правата на педерастите.
Повтарям, че всичко това са „демократически сили“, играещи „прогресивна роля“ и винаги
„разширяващи основните свободи“ (основно, по педерастическа линия).
- Григорий Петрович, когато ленинградските учени-астрономи от Пулковската

152
обсерватория се осмелили да покритикуват малко „гениалния“ Айнщайн и показали, че
„особено велик“ той се е показал в известната си работа от 1905 г, в която изложил своите и
само своите идеи за новите принципи на относителността, при което не се опирал на работите
на предшествениците си.
Лоренц, например, доста често се позовавал на работите на Поанкаре от 1895 г за принципа на
относителността в оптическите и електромагнитните явления и ред други работи по теория на
пространството, където за първи път беше формулиран принципът на относителността.
Айнщайн въвел съвършено произволно постулата за независимостта на скоростта на
светлината от скоростта на движение на източника, въпреки, че всъщост, този „постулат“ в
електродинамиката, се явява следствие от преобразуванията на Лоренц и Лармор, от където го
извел Поанкаре, а Айнщайн го взема от Поанкаре без никакви препратки.
Просто бил осенен и до там. Еврейската пропаганда възхвалила този „гений на всички времена
и народи“ по света, а заради съмнение в гениалността на Айнщайн, в Ленинград били уволнени
от работа 13 учени.
- Това е интересно. Знайте нашите! Това е сигнал – не пипайте Айнщайн! Той е наш!
Отново върви „разширение на основите на свободата“.
Всичко това е много мило и хуманно, но... нобеловият лауреат Томас Ман имал две сестри и
син, които са завършили живота си със самоубийство.
- Това същото Нищо, което е безполезно?
- Да, същото. С големи букви. Нищо, което е безполезно.

А първото дете на гениалния Айнщайн, дъщеря му Lieserl, се родила пълен дебил – изглежда е
имала болестта на Даун.
Първата му жена, Mileva Maric, родила детето и скоро, по настояване на бащата-хуманист, го
дала в приют за непълноценни деца.
Родният ѝ баща, така и никога не я посетил... А след 8 години, им се родил син, Едуард, който
по-късно попаднал в лудница.
- Синът на Алберт Айншайн бил в лудница, а дъщеря му – в приют за слабоумни?
- Да, а човеколюбеца и хуманист, татко Алберт, от всичко това, така се огорчил, че
оставил децата си и жена си и се оженил за... своята братовчедка Елза, но, деца от нея, слава
Богу, нямал. Защо всичко това? Каква връзка и каква закономерност се проявява?
Помните, че още Магнус Хиршфелд твърдеше, че „изследването на семейното дърво показват,
че хомосексуалността е резултат от биологическа наследственост“, а Давид Гринберг, с пяна на
уста, ни уверяваше, че хомосекса е нещо ненаследствено.
Защо тогава, двете сестри и синът на Томас Ман се самоубили и защо дъщерята и синът на
Айнщайн били непълноценни и попаднали в лудница и приют?
Ето още един пример. Всички сте чували за немския оръжеен крал Круп, за круповската
стомана, за известното оръдие Голямата Берта.
В семейството на Круп имало три поколения хомосексуалисти. Последният член на това
семейство умря от СПИН в 1987 г. Помня, че във вестниците тогава имаше много интересна
статия, в която се описваше ухажването (за отвличане на вниманието) на баща му на една
английска красавица-фотомодел, на име Нина.
Татко Круп, при това ѝ правел оригинални подаръци.Отначало ѝ подарил черна пантера, след
това – собствен остров в Карибско море и като добавка – личен самолет, за да може сама да
лети до този остров.
След това, те се оженили, обаче, скоро тази жена се самоубила.
Имала всичко – пантера, остров, мъж-милиардер, но се самоубила.
Заинтересувах се тогава, що за англичанка била тя с името Нина. Помислете сами...
И така, в семейството на милиардера Круп имало три поколения хомосексуалисти. Излиза, че
честният евреин-хомосексуалист Магнус Хиршфелд е бил прав, а педераста Давид Гринберг е
лъгал, защитавайки себе си, своя скъп Ховард и своите деца.

153
Той сам по-рано е писал в книгите си, че хомосексуалистите често лъжат. Спомняте си:
„хомосексуалистите буквално са принудени да лъжат и в резултат на това, често развиват
презрение към истината, неспособност да различават фактите и фикциите, реалността и
притворството; в тях се появява предразположение да пренасят лъжата в другите области на
живота, появява се оправдание на лъжливостта, като средство за борбата в живота.“
Не можем тук да не споменем древния масонски лозунг „нашата истина е лъжата, нашата лъжа
– истината.“ Всичко на обратно.
Впрочем, наскоро узнах, че и нашият скъп човеколюбец, Лев Николаевич Толстой, също бил
сред хората, подписали тази петиция.
А сега, да си спомним записаното в дневника му на 29.10.1851 г, с което 23-годишният Лев
Николаевич признава, че „аз никога не съм обичал жена... но аз доста често съм се влюбвал в
мъже... Бях влюбен в мъж, още не знаейки какво е това педерастия... Например, Дяков – исках
да го задуша с целувки и да плача...“
А ето ви, като равносметка за живота на великия писател, интересен цитат от книгата на
професора и доктор по медицина Д.Котсовски, „Достоевски, Толстой и революцията“:
„1920 г. Подземията на Киевския ЧК... На стената на една от килиите на смъртниците е
надраскана главата на Лев Толстой и под нея е написано: „На великия насилник на руската
душа... отиващите на смърт ти пращат проклятието си.“
По-нататък, отново Давид Гринберг пише:
„Основната истина, която вие, като родител трябва да знаете, е, че нито молитвите, нито
лекарствата, нито бичувания, нито съчувстваща терапия, помагат за да се премахне
хомосексуалността от човека, в когото тя е пуснала корените си.
Вие сте длъжни да приемете състоянието на своя син или дъщеря, като окончателно.
Забраветве всяка мечта, че утре вашето дете ще види светлината на истината, прекратете
веднага всякакви предположения за брак.“
Как така, мистър Гринберг? Вие сам в предисловието сте писали, че имате две прекрасни деца,
а тука – „забравете всички мечти...“ Точно като надписът над вратите на Дантевия Ад
„...надежда всяка тука оставете.“
В края на книгата си, Гринберг привежда официални документи на американското
правителство, касаещи хомосексуалността и съветския шпионаж от 1950 – 1951 г
Това е делото за атомен шпионаж срещу съпрузите Розенберг, които, в края на краищата,
сложили на електрическия стол, въпреки воплите и стенанията на либерастите.
Също и делото срещу Алжер Хис, доверен съветник на президента Рузвелт, оказал се съветски
агент.
При това, този сладичък мистър Хис е бил едно от главните действащи лица по време на
Ялтенската конференция и постоянно бил зад рамото на президента Рузвелт, който по това
време, вече не бил със съвсем ясно съзнание.
С това, всъщност и започнал макартизма, т.е. периода, когато в Америка започнали да набират
сила плахите оздравителни процеси и започнало изгонването на педерастите от държавните
структури.
Дегенератите нарекли този период „лов на вещици“. Забележете, даже терминологията е
взаимствана от времената на Инквизицията, т.е. щом започнали да залавят педалите,
бионегативът моментално вдигнал невероятен рев, че е започнал поредния „лов на вещици“.
В цялата американска преса тогава започнал див вой и вопъл, все едно са настъпили по
опашката самия другар Сатана.
Митън Лед, помощник-директор на ФБР, пред Следствената комисия на Конгреса на САЩ, т.е.
на най-висшето държавно ниво, заявил пред сенаторите:
„Комунистите безпринципно и безшумно изпълняват програма за търсене на слаби звена сред
лидерите на нашето правителство и индустрия.
Нашето контраразузнаване има на разположение безупречно надеждна информация за това, че
висши чинове от съветското разузнаване за нареждали на своите агенти да събират

154
подробности от частния живот на работещите в американското правителство: за техните
слабости и познанства, с надеждата да открият слаби за тях места – информация, която може да
бъде използвана в бъдеще.“
Това е много интересно признание.
И Давид Гринберг в своята поредна книга за хомосексуалистите „Хомосекс, исторически
обзор“, пише, че Хитлер също е правел списъци на хомосексуалистите на висши държавни
постове в различни страни, а после тези списъци са попаднали в съветски ръце.
Тази техника не е нова...
Още генерал Холмстън-Смисловски, бивш царски офицер, а след завземането на властта в
Русия от жидо-болшевиките, офицер от немския генерален щаб, в своите мемоари пише, че
през 30-те години лично е видял в архивите на немския генерален щаб подробни списъци на
всички хомосексуалисти по върховете на царското правителство.
След като ги прегледал, генерал Холмстън съобщава на читателите си: „Мога да кажа само
едно, точно като в „Дама пика“ на Пушкин – какви лица, какви имена!“
Имената, обаче, генералът не съобщава на читателите си. И на нас би ни било интересно да
узнаем кой е влизал в лесбийско-педерастическото обкръжение на последния цар.
Обаче, и царското разузнаване също не бездействало. Преди Първата световна война, то
впримчило самия началник на австро-унгарското контраразузнаване, полковник Редл, който
също бил хомосексуалист и който, за добри пари, продал на Русия всички немски военни
тайни.
Наистина, по-късно, той все-пак бил принуден да се застреля. Така, че тази техника се е
използвала отдавна.Както от съветския генерален щаб, така и от царския генерален щаб, така и
от кайзеровия генерален щаб.
- Богоизбраният народ прилага тази техника вече от няколко хиляди години ...
- Да, лидерите на сектата на потомствените дегенерати вече са натрупали богат опит
в
тази област и в сравнение с тях, плахите опити на други народи да копират техните методи
изглеждат като училищен драм-кръжок пред Болшой театър.
Ето защо, те често използват представители на „божия народ“ като експерти по пре-вербовка на
високопоставени педерасти.
Спомнете си Милдщайн, началника на отдела по дезинформация на съветското военно
разузнаване ГРУ, единствения евреин на върха на тази мощна организация.
По-нататък, Следствената комисия на Конгреса на САЩ ни съобщава: „Сред специалните
служби добре е известно, че всички разузнавания в света считат сексуалните извратени, имащи
достъп до секретни документи, за главен обект на шантаж.
Въпреки уверенията на извратените, че няма никога да се подадат на шантаж, практически във
всеки един случай, те са извънредно чувствителни към възможността тяхното положение да
стане известно на приятелите им, сътрудниците им и въобще на публиката.“
Добра илюстрация на това е съветският представител в ООН Аркадий Шевченко. По ранг, той
тогава се е считал втори човек в ООН след генералния секретар, т.е. бил голяма клечка.
- Григорий Петрович, това е този Шевченко, който избрал свободата на демокрацията
и скъсал със съветската тоталитарна система?
- Да, той самият. Тогава той беше вторият човек в ООН и официален представител на
Съветския съюз. А всичко останало е обикновен вестникарски брътвеж.
Всъщност, него го примамило американското разузнаване. Те го прихванали с помоща на
пуерториканската проститутка Джуди Чавес, която по-късно издала книга със спомените си, в
която доста подробно описала цялата тази операция. Оказва се, че Джуди Чавес е била
проститутка с „повишена квалификация“. Била агресивна лесбо-садистка.
Американското разузнаване винаги следи с особено внимание тези, които са го заинтересували.
Въпреки, че Аркадий Шевченко тогава имал жена и деца – за опитните вербовчици това нищо
не означава.

155
Те разбрали, че Аркадий бил извратен, пратили му опитна садистка-лесбийка и подробно
заснели на лента садо-мазохическите им игри, като после предложили на Аркадий избор – или
„избира свободата“ и разказва всичко, което знае ( а той знаел много), или ...
И ето, нашият Аркадий избрал свободата. Сам. Доброволно. Узнавайки за това, жена му,
Леонгина, сложила край на живота си. Това – по времето на Хрусчов...
Като домашна работа, можете да изясните по-нататъчната съдба на децата на Аркадий
Шевченко и от къде е това екзотично име на жена му – Леонгина.
Мръсотия, ще кажете, но с такива мръсотии работи всяко разузнаване в света, в това число и
американското. Те хванали мъжа на Леонгина с помоща на проститутката Джуди и той се
оказал като риба на сухо – писал мемоари и се оправдавал колко е добър, какъв идеалист е,
какъв демократ и колко е свободолюбив.
Издал даже книга, „Разрив с Москва“, а основата на всичко това, повтарям, била лесбо-
садистичната проститутка, на която плащал по 500 долара на сеанс.
Обикновена млада проститутка тогава струвала 25 долара.
Тази Джуди, в книгата си, впрочем, твърди, че Шевченко е полуевреин. Разбира се, този факт
американското разузнаване също отчело, тъй като те много добре знаят, че един полуевреин
едва ли ще е сексуално нормален човек, дори и ако има жена и деца.
Като говорим за полуевреите, за да не се обидят някои от тях, искам още веднаж да подчертая,
че има и добри полуевреи.
Например, известният руски художник Серов, когото аз много обичам. Серов е бил полуевреин
по майка.
Така,че и сред полуевреите има добри хора, но полуевреинът Шевченко се оказал лош
полуевреин и за това се провалил.
В края на краищата, Следствената комисия на Конгреса на САЩ, след консултации с ред
известни лекари-психиатри, признати авторитети в тази област, дошла до следния извод:
„Откритите хомосексуалисти от двата пола се разделят на два основни типа – активен, т.е.
агресивен, или мъжки тип и пасивен, т.е. подчиняващ се, или женски тип. Хомо-мъжът от
пасивния тип често е жено-подобен по маниери и вид. Привличат го мъжествените мъже, той е
сроден на жените и е дружелюбен с тях.
Хомо-мъжът от активен тип често изпитва отвращение към жените. Той няма и следа от
женственост в говора или маниерите си, която би издала неговата хомосексуалност.
Този активен тип го тегли почти изключително към хомо-мъжете от пасивен тип, или млади
мъже и момчета, които не е задължително да са хомо, но са женоподобни по вид и поведение,
т.е. те могат да съблазнят или да развратят нормален човек.“
- В Калифорния вече съществува общество на педерастите-педофили, в което влизат
много крупни адвокати. Те се борят за правото да развалят малолетни момчета, при условие, че
това се прави по взаимно съгласие и при съвкуплението не се стига до физически увреждания
на детето...
- Да, „стълбове на свободата“, „бащи на прогреса и демокрацията“...
По-нататък, Следствената комисия на Конгреса на САЩ продължава:
„Активният и пасивният тип хомо-жени следват същата обща схема, като хомо-мъжете.
Известно е също, че някои извратени са бисексуални или двуполови, т.е. живеят и с жени и с
мъже. Тези двуполови същества често са женени и имат деца“.
А сега си помнете какво ни разказваше за себе си Давид-Доналд Гринберг-Кори. Той също бил
женен и имал деца, а освен това и ... любовник.
След това, Следствената комисия прави много интересния извод, че хомосексуалистите и
другите сексуално извратени не са подходящи за държавна служба.
- Това е чиста проба макартизъм.
- Да, при това, сенаторите посочват основната причина за решението си: „На
хомосексуалистите не им достига емоционална стабилност. Сексуалните извращения
отслабват моралната структура на човека до такава степен, че той става неподходящ за
отговорни длъжности.“

156
Пример – нашият Аркадий Шевченко от ООН.
- И всичко това е в официалните материали на Конгреса на САЩ?
- Да, всичко това са официални материали на Конгреса на САЩ. Повтарям, че
разследването се провеждало на най-високо равнище.
- Григорий Петрович, излиза, че ако алкохолика не трябва да се допуска до висока
държавна длъжност, защото може и родната си майка да продаде за бутилка водка, то
хомосексуалистите тогава, не трябва да се допускат на разстояние от пушечен изстрел.
Алкохолиците можете да ги забележите, а тези, и пет години да работите рамо до рамо с тях,
нищо няма да забележите. Защо тогава Алберт Айнщайн, Лев Николаевич Толстой и академик
Сахаров се борят за предоставянето на тях на всички права? Те, какво, самоубийци ли са, що
ли?
- Това е още една загадка на висшата социология. Като правило, на самите тези,
които
се борят за правата на евреите, хомосексуалистите и прочее бионегатив, нещо не им е в ред.
За Алберт Айнщайн и Толстой ние вече говорихме, а и със Сахаров в живота, също нещо не е
било наред с психиката му. И жена му била абсолютна психопатка. Полу-еврейка и полу-
арменка, мадам Бонер, която се бръсне сутрин...
- Да и децата на Сахарова-Бонер защо са Янкелевич?
- Там е такава каша, че и сам дяволът не я разбира. Не искам сега да се отклонявам.
Просто привеждам пример. Който го интересува този въпрос, може сам да се порови в
архивите.
Да продължим с цитирането на официалното заключение на Следствената комисия на Конгреса
на САЩ: „Присъствието на извратени в правителствените учреждения оказва развращаващо
влияние на работещите в тях. Тези извратени често се опитват да въвлекат нормалните хора в
своите извратени дела.
Тук е заложена опасност за младите и впечатлителни хора, които лесно могат да попаднат под
влияние на такъв високопоставен извратен и един извратен може да развали цялото
учреждение.“
„Хомосексуалистът е склонен да се обкръжава с други като него, не само в своя личен живот,
но и в работата. Ако хомосексуалист получи работа в правителството, той неизбежно ще се
опита да устрои и други хомосексуалисти на правителствени постове.“
Всичко това, повтарям, е взето от официалните документи на Конгреса на САЩ.
- Григорий Петрович, излиза, че ако допснем, че бригадирът на перестройката
и заслужил демократ Арбатов е хомосексуалист, той, в Институтът на САЩ и Канада, ще
назначава само педерасти?
- Дали Арбатов е педераст, аз не знам, но знам, че той е полуевреин, а това вече е
доста
сериозен отрицателен показател. И Следствената комисияна Конгреса на САЩ предупреждава,
че „Липсата на емоционална стабилност, характерна за болшинството сексуално извратени и
слабите им морални устои, ги правят податливи на вербуване от страна на чужди шпиони.
Специалистите в областта на разузнаването считат, че извратените не издържат на разпитите на
опитни следователи.“
И след всичките тези разобличения на Следствената комисия на Конгреса на САЩ, настъпила
ерата на сенатор Маккарти.
Администрацията на президента Айзенхауер, с ръцете на Маккарти, започнала да чисти
демократичните авгиеви обори на президента Рузвелт.
Във Вашингтон се разразил скандал и започнал процес срещу Алжер Хис, сладичкото момче от
държавния департамент, което, по време на ялтенската конференция в 1945 г. бил най-близък
съветник на президента Рузвелт.
А на нея тогава се решаваше съдбата на следвоенния свят. Президентът на САЩ тогава бил, на
практика, жив труп и не бил с всичкия си, а Алжер Хис постоянно му нашепвал нещо и при
това, както се оказа, бил комунист и съветски агент.
Впрочем, бащата и сестрата на Алжер Хис завършили живота си със самоубийство.

157
 - Дяволщина някаква...
- Да, именно дяволщина...
На теория, всички важни служители на държавния департамент, трябвало да бъдат щателно
проверявани и ако на някого баща му и сестра му са се самоубили, такъв човек не е трябвало да
бъде назначаван.
Най-интересното е, че този Алжер Хис го издал разкайващия се комунист Уитъкър Чеймбърс,
чийто брат също се бил самоубил...
- Свят, свят, свят...
- Да, тези двамата комунисти работели против американското правителство и за
установяването на комунистическа диктатура в САЩ. А в семействата им – пълно със
самоубийци...
Но това, което те двамата са правели, от гледна точка на психиатрията, също е подсъзнателно
самоубийство. Те са знаели за Сталин и великата чистка, но техните комплекси за разрушение и
саморазрушение се оказали по-силни...
Като резултат от работата на тази комисия, започнали да уволняват от държавния департамент
педалите със стотици, чак до пиколата по асансьорите.
А педалите в американската преса веднага надигнали див вой – във Вашингтон се провежда
истински „лов на вещици“, погром, клане и Вартоломеева нощ, взети заедно.
Спомнили си и великата сталинска чистка. Ето нещо интересно – американските педерасти си
спомнили сталинската чистка.
Те правели гогава паралел межу тези явления. Но, разбира се, маккартизмът не бива да се
сравнява със сталинската велика чистка.
В САЩ тогава, педалите от държавния департамент не ги разстрелвали, а тихичко ги
премествали в други служби и се получило преливане от пусто в празно.
От преместването на събираемите, сумата не се променя.
Ето и в книгата на д-р Мастерс „Хомосексуалната революция“ се казва, че „педалите, които
изгонили от държавния департамент, тихичко ги прехвърлили в централното разузнаване, т.е. в
ЦРУ.“
- И какво се получава? Изводите на Следствената комисия на Конгреса на САЩ
доказват, че хомосексуалистите не може да заемат държавни длъжности, защото са изменници
по рождение, а мълчешком ги прехвърлят в разузнаването?
- Да, вие също забелязахте тази нелепост.
В резултат на маккартизма, хомосексуалната революция в Америка се забавила и се
осъществила едва в средата на 60-те години и била оглавена от всички тези „проклети
либерали“...
Воя в пресата тогава срещу сенатора Маккарти бил от две страни – от страна на педалите и от
страна на евреите. И в пресата и по радиото тогава постоянно излизали евреи и масони, т.е.
всички членове на вечния съюз на дегенератите с евреите, или казано по-просто юдео-
масоните.
Те винаги работят заедно. Известният философ Бердяев-Бердичевски наричал всичко това
„Съюз на сатаната и антихриста“, в резултат на който се очаква появяването на княза на този
свят...
- Григорий Петрович, но нали князът на този свят е дяволът? Бердяев не е ли знаел
това?
- Разбира се, знаел го е. Затова неговите евреи са го възхвалявали като
забележителен
и най-голям философ на ХХ век.
- И нашите неохристияни, сега също хвалят Бердяев...
- С тези, които хвалят Бердяев, трябва да бъдем много внимателни. Ето, например,
Огурцов, който, впрочем, прекарал 20 години в съветските лагери.
Неотдавна го пуснаха и той сега пътува по манастирите и се преструва на неохристиянин.
Изкарал си е 20-те години до край.

158
Ще попитате защо са го вкарали там. За същата тази Бердявщина. Бил създал някакъв
всесъюзен съюз на християни и демократи. После всички ги арестували, а на него му дали 20
години.
Идеологията на този съюз била разработена от Бердяев, а какво е това бердяевщина съветските
власти знаели прекрасно.
Арестували общо 35 души. Дали им по 3,5 и 7 години. На Огурцов дали 20 и нито един ден не
му спестили.
- Както троцкизмът е масонството в комунизма, така и бердяевщината е масонството
в
православието?
- Да, ангелска дяволщина.
Бердяевщината е нещо като дясното крило в масонството, а троцкизмът – лявото. Ето ви още
едно парченце лакмус при търсене на легионерите...
Ако някой съзнателно, не заради някаква мода, започне да хвали Бердяев, той непременно ще е
с някакъв минус.
Бердяев, впрочем, както и Ницше, както и Достоевски, постоянно възхвалявал бандитите, все
едно, те са най-добрите хора в историята на Русия.
Те са садисти от типа на Емелян Пугачов и Стенка Разин, спомняте си: „Хвърлят я зад борда в
наближаващата вълна“.
Спомням си, когато бях на 12 години, ме беше много жал за тази млада принцеса тогава
инстинктивно бях против Стенка Разин.
Като ти е омръзнало да си играеш, пусни я! Защо трябва да я давиш? А сега, всички тези
философи около Бердяев възхваляват Стенка Разин, Емелян Пугачов и други като тях, а всички
са били явни садисти...
Спомнете си „Капитанската дъщеря“. Там всички симпатии на Пушкин бяха на страната на
верния слуга на царя и отечеството, старичкия щабс-капитан Иван Кузмич Миронов и вярната
му жена Василиса Егоровна.
Спомняте си – „... Да успокоим старата вещица – казал Пугачов. Веднага младият казак я
ударил със сабята си по главата и тя паднала мъртва на стълбите на верандата... „
Александър Сергеевич е написал това не току-така. Той дълго се ровил в архивите и щателно
проверил и проучил тази работа.
Като гениален и здрав човек, той в „Капитанската дъщеря“, а и в другите си произведения,
показвал здрави акценти и симпатизирал на здравите хора, а не на вечните бунтари.
А ето какво е написал за Разин в своята книга „Окаяни дни“ Иван Бунин:
„В мирно време, ние забравяме, че светът изобилства от тези маниаци. Тогава те са по
затворите и по лудниците. Но , идва време, когато тези „държавни хора“ възтържествуват.
Вратите на затворите и лудниците се отварят, архивите на следствените отдели се изгарят и
започва вакханалия. Руската вакханалия надмина всички преди нея и доста изуми и огорчи
дори тези, които много години призовавали хората да послушат това, което казвал Степан.
Странно изумление – Степан не може да се възприема като социален. Той е бил по рождение от
тази злодейска порода, с която всъщност престои нова дългогодишна борба.“
Изглежда, в КГБ са знаели добре всичко това, за това са дали на Огурцов 20 години в трудово-
изправителен лагер.
Но него не го оправили и тези 20 години. Излязъл и отново се заел със старата си дейност.
Тогава го изхвърлили зад граница...
Мисля, че Николай II и придворните му генерали също е трябвало добре да знаят това.
Тогава щяха да дадат на масоните си по 20 години в лагери и после, щаха да ги изритат в
Америка, ако и след 20-те години, продължавали да хвалят и възпяват всякакви там бунтари-
садисти, психопати и прочее бионегатив... И никаква революция тогава нямаше да има.
Един мой читател, полуевреин, доктор по биология, който сега преподава в американски
университет, след като прочете всичките ми книги, каза:

159
„Григорий Петрович, всичко това трябва да бъде задължително четиво за генералите от КГБ.
Това са клниги за генерали.“
Да се върнем, обаче, към нашия анализ. Стигнахме до изгонването на педалите от държавния
департамент и тихичкото им преместване в ЦРУ.
Впрочем, практически, цялото ръководство на „Радио Свобода‘ и „Гласът на Америка“ по това
време се състояло от бивши работници на ЦРУ, които, преди това са били изгонени от
държавния департамент. Знам това от многогодишния си опит от работата ми с тях.
Сега, тези педерасти по радиото „освобождават“ Русия от болшевиките с помоща на
троцкистите и меншевиките, с помоща на латентната педерастия на другаря Ленин.
Т.е. те лекуват болшевишката холера с помоща на меншевишката чума. Но, ако аз, така да се
каже, човекът от улицата, знам това, нима съветското разузнаване КГБ не знае нищо?
Разбира се, знаят за всичко това и даже много повече. А знаейки такива неща, може така да се
регулира ситуацията, че всички педали ще заскачат като рибки в тиган.
Ще ви дам още един пример. Началник на „американския комитет“ на „Радио свобода“ в
Мюнхен по мое време, беще американецът Сарджент, а преди това, той беще... помощник на
държавния секретар на САЩ.
Голяма клечка. Защо са сложили такъв важен човек – на практика, помощник министър на
външните работи на САЩ, на незначителната длъжност началник на „Радио Свобода“ в
Мюнхен?
За него, това е било по-лошо от оставка, унижение и даже обида. Каква е причината? Мисля, че
вие сами вече можете да си отговорите на този въпрос.
Добе, дойде време да отворим следващата книга на Доналд Кори, „Хомосекс. Исторически
обзор“.
Както обикновено, на вътрешната страна на обложката, и тук съм отбелязал най-интересните
места.
Първата ми бележка е и първата златна рибка – „нормандците от Х век, които опустушиха цяла
Европа, са били хомосексуалисти.“
Това е точно времето на митичното призвание на викингите да царуват в Русия. Така
наречената нормандска територия на призванието на викингите.
Мога да добавя, че, разбира се, не всички нормандци са били хомосексуалисти, но много от
техните вождове са били. Те са били необичайно агресивни.
Малко се знае, но нашествието на нормандците в Европа в Х век е било извънредно жестоко. Те
грабили, опожарявали и убивали всичко наред.
Т.е. нормандците от Скандинавия (днешните Норвегия и Швеция) са грабили, опустушавали и
опожарявали Западна Европа с невероятна жестокост и невероятна агресивност.
Това вървяло заедно с безцелни садистически убийства, т.е. убийства заради убийствата,
жестокост заради жестокостта.
Това е характерно за престъпниците-хомосексуалисти, каквито, по всяка вероятност са били
техните вождове. За това ни разказва Доналд Кори.
- Т,е. нормалните християни от Западна Европа са орали, сеели жито, ловили риба, а
тази шайка педерасти от севера, обединена по подобие на мафия, ограбвали и убивали всички
честни и трудолюбиви хора.
- Да, това е била именно мафия. Грабителските им походи са много кървава страница
в историята на западна Европа и отново тук се вижда връзката между агресивността и
хомосексуализма.
- Неотдавна четох, че „нормандската теория“ за призванието на викингите все повече
се подлага на съмнение.
Съществува и друга теория, за това, че славянската култура е била много древна и могъща и че
Новогород, един от най-старите градове на северна Русия, това е именно Нов град, като Ню
Йорк, но имало обаче и Стар град – някъде на територията на днешна Германия...
- Възможно възможно...

160
В историята на руското дисидентство са известни имената на Синявски и Даниел. Те първи са
били осъдени за дисидентство и за това, били много коментирани.
Всички тогава говореха за тези бедни „свободолюбци“. Впрочем, единият от тях е бил евреин, а
другият – полуевреин.
А жена на Даниел била потомствената революционерка Лариса Богораз. Дядо ѝ бил заточен в
Сибир за революционна дейност и се занимавал там с ... изучаване на хомосексуалността сред
шаманите при чукчите и самоедите.
- А защо се е заел с такава странна за един революционер тема? Да беше изучавл
развитието на производителните сили на Северна Русия, или поне ботаника – да беше изучвал
флората и фауната...
- Да, от центална Русия го изгонили в Сибир, а той в Сибир се захванал с
педерастията.
Изучавал педерастията на шаманите при чукчите и самоедите.
Даже написал цяла книга за това и тя е авторитетен източник за изучаване на този въпрос до
ден днешен.
И внучката на автора на тази книга също е замесена в скандали. Заедно с мъжа си, евреина
Даниел.
По-късно тя се забъркала с друг психо-скандалджия, Анатолий Марченко, при това била доста
по-стара от него.
Ето как работи цялата тази шайка. В ХIX век дядо ѝ се занимавал с революция и педерастия, а
внучката, вече в съветско време, продължава делото на дядо си.
Ако внимателно се вгледате в личния ѝ живот, ще видите, че практически цялото ѝ обкръжение
е от психически болни хора, вечни бунтари и революционери.
Синявски, в края на краищата, го изгонили зад граница и той, пристигайки в Париж, веднага
станал професор по руски език в Сорбоната. Мисля че това е било направено по масонските
канали.
- Както и с чехословашката бяла емиграция? Чехословакия тогава също вземаше само
братя масони и ги настаняваше „по изключение“ на професорски длъжности.
- Да, ако някой е бил руски професор там по времето на бялата емиграция, можете да
сте сигурни, че е бил масон.
Лично познавах няколко такива професори и синовете им – на практика те всички бяха педали
и полу-педали.
И Синявски – веднага направил кариера в Париж като професор в Сорбоната. С това братята-
масони го възнаградили за дисидентството му в СССР.
При това, един мой познат от бившите съветски дисиденти, който е лежал в затвора с него, ми
каза, че полуевреинът Синявски бил първо куц и второ – риж.
А американският професор по литература Браун е написал за Синявски и неговото творчество
кратко и ясно – „тотална психопатология“.
С какво се е занимавал новоизпеченият сорбонски професор по руски език и литература, куцият
и риж дисидент Синявски?
Той веднага започнал да оплюва Пушкин и Гогол по такъв начин, че руската емиграция му
устроила бичуване.
На всички тогава станало ясно, че полуевреина Синявски е явен изрод и психически болен
човек.
- Гриогиорий Петрович, вече казахте че Пушкин е бил жертва на банда
хомосексуалисти и щом Синявски плюе по него, той е на страната на тази банда?
- Да, този Синявски, западната преса отначало го превъзнасяше като велик човек и
писател, но когато дойде в Париж и оплю Пушкин и Гогол, на всички всичко им станало ясно.
Иска да се възвиси... Това е обичайна история за психически болните хора.
А Лариса Борогаз, на стари години, вече съвсем старица, се омъжила за Анатолий Марченко.
Видях тяхна фотография – тя на 60 години, а той – на 40. Ако мъжът е на 40 години, а жена му
– на 60, то всеки психиатър ще ви каже, че мъжът има едипов комплекс

161
Ето ви резултата: вечният бунтар Анатолий Марченко, явен мазохист, а до него – старица-
еврейка, потомствена революционерка.
Така да се каже, зараждащият се демократичен фронт на новата Русия...
А ето и друго мнение, друг подход към този проблем. Известният лекар-психиатър Х.Елис
(самият той, впрочем хомосексуалист), посветил всичките си книги на изследването на тази
тема, уверява читателите си, че:
„Нормалните хора са всъщност ненормални. Нормални са само педалите.“
- Извинете?!!
- Формулата 69. Какво да се прави с тези изроди? Всичко това е същият този дявол,
който „върши всичко в тъмнина, отзад и наобратно“.
Нарочно вземам информация от различни източници, за да не бъда упрекнат, че използвам
едностранни източници, че подхождам едностранно към проблема, така да се каже, не
академично, а се занимавам с партийна пропаганда.
Неотдавна, евреите преиздадоха книгата на маркиз Кюстин, който, след френската революция,
избягал от Франция в Русия, спасявайки кожата си.
В Русия тогава го посрещнали много добре, самият цар го оградил с внимание и бил добре
приет във висшето общество.
Те всички добре са говорели френски, така че, маркизът попаднал в дружелюбна среда и не е
имал никакво основание да се обижда на приютилата го Русия, царя и руснаците.
И с какво се отблагодарил на руснаците маркизът-беглец Кюстин? Когато се завърнал във
Франция, написал злобна и клеветническа книга за Русия, която и до ден днешен е пример за
класическо русофобство.
Т.е. за доброто, той се отплатил със зло, лъжа и клевета.
Интертесно е, че предисловието към последното американско издание на тази клеветническа
книжка е написано от един от най-видните американски дипломати и познавачи на Русия
Джордж Кенан, който дълги години е бил американски посланик в Москва.
Мисля, че всичко това се субсидира от пропагандния отдел на ЦРУ и преиздаването на този
мръсен пасквил е част от това, което се нарича психологическа война.
- Т.е. от цялото изобилие от книги по история на Русия, те са взели най-гнусната
книжка и са я разпръснали навсякъде?
- Да, интересно е, че този беглец-маркиз, този лъжец и клеветник, сам бил отявлен
педераст.
Когато се върнал във Франция, заради тази си пагубна страст, имал там големи неприятности.
Срещу него започнали даже съдебни процеси за мошеничество, развращаване на малолетни.
- Изглежда, маркизът е бил член на същия този Легион и затова, съвременните
легионери са изкарали на бял свят неговите творения. Те постоянно се опитват да навлекат на
руския народ комплекс за вина и за малоценност.
- Да. Впрочем, за Франция – императорът на Франция, Наполеон, също е бил
хомосексуалист и също двуполов.
Интересното е, че историята на Африка също има своя Наполеон, така нареченият „черен
Наполеон“, зулуският крал Чака, който за кратко време даже създал своя огромна негърска
иомперия.
Та и този „черен Наполеон“, също бил педераст, при това, луд педераст.
- Интересно съвпадение. И двамата – педерасти, агресивни и създатели на
кратковременни кървави диктатури...
- Да, и двамата са толерирали педерастите. Ние по-рано говорихме за това, а ето ви и
още едно потвърждение:
„За първи път в 2000 годишната християнска цивилизация, хомосексуалността с била
премахната от списъка на углавните престъпления едва след Френската революция, именно в
Наполеоновия кодекс.“ (Donald Cory «The homosexual in America», 1951, New York, page 18).
- Странно достижение на Наполеон!
- Наполеоновият кодекс е сериозно нещо. При това, същото е било и след
революцията

162
 в Италия, и след Октомврийската революция от 1917 г. Сега виждате кой получава
първи плодовете на революциите.
От тези примери можете да разберете по-добре защо най-добрият мозъчен тръст на Америка –
Харвардският университет е организирал цялата психологическа война срещу СССР на
основата на комплекса за латентна хомосексуалност на другаря Ленин.
В 1971 г британският съдия Алън Кинг Хамилтън, по време на официален съдебен процес
казал:
„Хомосексуализмът е причината за падането на Римската империя. В сегашно време, 10% от
населението на САЩ открито признава своята хомосексуалност и това число все повече
нараства. Няма ли по тази причина да падне и „американската империя“?
Във вестник „Нашата страна“, от 13.02.1981г, в статия със заглавие „Лъжливата мъжественост
и сифилиса“, се казва, че лондонско списание твърди, че съгласно официалната академична
статистика, от всичките болни от сифилис, 83% са хомосексуалисти.
А директорът на Католическия център за независими изследвания при Конгреса на САЩ,
свещенник Андрю Руеда, в своя монументален труд (от 700 страници), „Хомосексуална мрежа“
казва, че сред хомосексуалистите в Сан Франциско, венерическите болести са 22 пъти повече
отколкото при нормалните хора, тъй като те през цялото време сменят партньорите си. («The
Homosexual Network» by E. Rueda, N.Y. 1982).
- Ето и още едно доказателство за лъжливостта на мита за това, че
хомосексуалностите
са тихи, интелигентни и безобидни хора.
Всъщност, както се вижда от тези примери, те са разпространители на венерически болести, в
това число и сифилис.
А сега, си спомнете за другата смъртна зараза, СПИН, който тези мерзки педерасти също
разпространяват.
- Да, Това беше за Англия и САЩ. А ето и добър пример от съветска Русия.
По мое време, през 1936-1949 години, много популярен естраден певец беше Вадим Козин,
който се изявяваше под псевдонима Вадим Хладния (забележете, хладен, т.е. не може да
обича).
Както се оказа, той два пъти е бил съветски лагер и двата пъти – за педерастия.
Известен певец, който можеше да има всяка жена...
Впрочем, той бил циганин по кръв... А сега си спомнете, че и Хитлер също пращал циганите в
лагери, заедно с евреите...
Известният берлински криминалист фон Трешкоф твърди: „Хомосексуалистите рядко имат
твърд и честен характер, не им достига сила на волята и те много обичат да използват чисто
женско оръжие – интриги, лъст и лъжа.
Те са абсолютно неподходящи за отговорни постове на държавна служба, а в най-близкото
обкръжение на монарха, те са раково образувание.“
Тези твърдения на най-големият берлински криминалист се споменават от началника на
службата по безопасност на хитлеровия райх, началника на СД – Хайдрих.
Самият Хайдрих, при това, бил двуполов и ¾ евреин. Той използвал изводите на фон Трешкоф,
при унищожението на педераста Рам, довел със своите щурмоваци на власт ¼ евреина Хитлер.
Тези дни по телевизията показаха документалното предаване „Секс и свастика“, в което
съобщиха на публиката неотдавна разсекретените данни от архивите на британското и
американското разузнаване (досието на Адолф Хитлер).
И така, пет жени, с които Аголф Хитлер бил близък, са завършили живота си със самоубийство.
Съобщили, също така, че Адолф Шикелгрубер е живял със своята племеница Гел Рубал 3
години в една квартира, при това, тогава тя била на 29 г, а той – близо 40.
Според показанията на близки приятели на Гел, тяй я карал да клечи над лицето му и да
уринира...

163
Останалите му любовници, немски момичета-киноактриси също свидетелствали, че като мъж,
Адолф бил пълен мазохист и импотент, който ги карал да го бият с камшик и да уринират
върху него.
Още много неща разказваха в това предаване...
- Ама че дяволщина...
- Да, а в „Ноща на дългите ножове“, Хитлер, заедно с Химлер, за една нощ
унищожили
7000 щурмоваци начело с вожда им, педераста Рам.
А именно тези щурмоваци, начело с Рам довели Хитлер на власт... Както в Библията – „Нищо,
което унищожава.“
Пак се получава трагикомичен анекдот: хомосексуалистът Хайдрих използва теоретичните
изводи на нормален немски криминалист, за да се бори с друг хомосексуалист, Рам , който
довел на власт трети извратен, Хитлер-Шикелгрубер.
А по времето на великата чистка, по подобен начин полу-педерастът Сталин унищожаваше
педерастите – ленинци. Всичко е едно и също. Нищо, което унищожава...
Вестник Тандерболт, в броя си 320 от юли 1987, повдига пред читателите си завесата пред тази
малко известна сред нормалните хора техника на хомосексуалистите и подробно разказва за
копрофилията и уринофилията, щироко разпространени сред хомосексуалистите. Ако питате
мен какво е това, ще ви кажа само едно – това е такава мръсотия, че и да се говори за нея е
противно.
Впрочем, известният дисидент и писател Виктор Некрасов, бивш лауреат на сталинска награда,
която получил за книгата си „В окопите на Сталинград“, в „НСР“ от 3.12.81.г пише: „Аз съм
говнояд."
И даже използвал медицинския термин за описание на болестта си – „копрофилия“. Ето я
истинската писателска честност.
Както виждате, това е сериозна болест и за това, не пречи ние с вас днес да знаем за нея,
особенно в процеса на разширение на гласността и задълбочаване на перестройката.
Трябва да знаем за това, за да не допуснем тези болни елементи да изпълзят на светло и да
зявладеят контрола над съветските свредства за масова информация.
Известният американски телевизионен проповедник Джери Фолвел, ръководител на
многомиолионната религиозна организация „Морално болшинство“, заявил във Вашингтон, че
„Ако Конгресът не предприеме мерки, столицата на САЩ скоро ще стане хомосексуална
столица на света.“
Защо този разгул на хомосексуализма толкова безпокои известния проповедник?
За да разберем защо, нека си спомним едни скорошни факти. През март 1982 г, негърът-
хомосексуалист Ванс Уилямс бил осъден на доживотен затвор за убийството на 28 младежи в
град Атланта.
Веднага след това (15.03.1982 г), в Лос Анжелис, Хомосексуалистът Уилям Бонин бил осъден
на смърт в газова камера за убийството на 44 души...
При това, пресата всячески се стараеше да оправдае братята си хомосексуалисти. В
репортажите тези убийци не бяха наричани педерасти, а ги замаскираха под общия термин
сексуални маниаци.
Т.е. при описанието на поредните зловещи истории на масово убийство, журналистите се
впускат в най-малки детайли на тези садистични оргии, а при това, щателно се стараят да
скрият истинските причини за престъплението и не казват на читателите си направо, че
убийците са били педерасти.
А ето информация и от Съветския съюз – гениалният хирург, един от първите, направили
операция по присаждане на сърце, евреинът Лев Мирзоевич Ягофанов, по това време, тихо си
работел в академичното градче в Новосибирск, в клиниката на проф. Мешалкин.
Скоро, обаче го осъдили. За педерастия. Получил 7 години, при това, това му било за втори път.
Това ми съобщи човек, който е бил в един лагер с него.
- Излиза, че хомосексуализмът е привилегия не само на гнилия Запад...

164
 - Да, обаче няма правило без изключения. Някои хомо, даже и в СССР не ги закачат,
Например, директора на Малий Театър, Царев, когото Лев Халиф, в своята книга „ЦДЛ“,
нарича направо „заслужил педераст на Съветския съюз“.
Макар, че на един друг съветски педераст, режисьора на филма „Сенките на забравените
предци“, Параджанов, в 1973 г, му дали за педерастия 5 години в лагер...
Аз съм гледал този филм и трябва да ви клажа, че всичко там е тотална патология и садизъм,
който днес, не знам защо наричат натурализъм.
На 8 август, 1964 г, съдията Джон Доуди заявил в Конгреса на САЩ, че : „Всички предатели,
които са дезертирали от САЩ при комунистите, са били хомосексуалисти.“
Напълно е възможно и при перестройката на Горбачов, „всички предатели, които дезертират от
СССР при капиталистите, да се окажат хомосексуалисти.“
Друг източник ни съобщава, че в държавното управление на САЩ се намират 200 хиляди, до
250 хиляди педерасти («Destroy the Accuser» by F. Seelig, Florida, 1967, page 133).
- В държавното управление на САЩ? Четвърт милион педерасти в държавното
управление на САЩ?
- Да, управляваща партия. Истинска управляваща партия. В СССР управлява
компартията, а в САЩ – масонството чрез педерастите.
Всичко това е партия на партиите, съюз на съюзите. Всичко това са парадокси на висшата
социология.
Обаче, не само с предателите, а и с драматурзите в САЩ нещата не са така, както у нас...
Най-големите американски драматурзи Юджийн О‘Нийл и Тенеси Уилямс, оказва се, също са
били хомосексуалисти. Защо?
Защото, на практика, всички драми от нашия живот, като правило, са свързани с
хомосексуалността.
На 17 септември 1984 г, втори канал на Ню Йоркската телевизия излъчи предаването „Кръгла
маса“. Темата за обсъждане беше масовите убийци.
Участие в това обсъждане взеха най-различни хора – висш полицейски чиновник, лекар-
психиатър, известнои жуерналисти по углавни дела.
Главният извод беше: „Почти всички дела на масови убийци са свързани с хомосексуалността.“
При това, ако един масов убиец е роден от майка-проститутка и баща-алкохолик, друг е
израснал в семейство на милионери и сам е милионер.
Какво ги обединява? Обединява ги това, че и двамата са педерасти. Характерен симптом –
пълно отсъствие на любов.
Искам още веднаж да подчертая, че не всички хомосексуалисти са убийци, а това, че почти
всички масови убийци са хомосексуалисти. Независимо от средата, в която живеят.
В последно време, „разширението на основите на свободата“ в Ню Йорк се изкачи с още една
степен. На педерастите вевче официално им поставят паметници.
Скулптурът Джордж Сегал, между другото, евреин, неотдавна изпълни поръчка за скулпторна
група на тема: „Еманципацията на хомосексуалистите“ и я постави в центъра на Ню Йорк, при
това, с благоволението на кмета на града, Едуард Коч, който сам е евреин и педераст.
- Григорий Петрович, къде е поставен този паметник?
- В Манхатън, в район Гринуич Вилидж. При това този район е голям университетски
център.
Там също така, живеят много художници, танцьори и музиканти. Едновременно с това Гринуич
Вилидж е епицентър на хомосексуалността в Ню Йорк.
Впрочем, за танцьорите и музикантите – преди да умре, известният композитор Игор
Стравински, в завещанието си поискал да бъде погребан във Венеция, до Дягильов, който бил
известен педераст и за времето си, знаменит балетен продуцент на „Руски балет“ в Европа.
Известният танцьор Вацлав Нежински официално се считаше тогава за негов любовник.
Майката на Дягильов била с благорогна кръв и умряла при раждането на сина си, а баща му бил
генерал-майор от царската армия.

165
Това завещание предизвика в мен малък личен въпрос. Как са ги положили – един до друг, или
един върху друг?
Изглежда, че тяхната любов била като на Томас Бекет и английския крал Хенрих II. Томас
Бекет бил най-добрият приятел на английския крал, а заедно с това, той бил и... епископ и
двамата въртели така да се каже, еднополова любов.
Т.е. отначало, Томас бил обикновен монах, а епископ го направил Хенрих II. Когато Томас
пожелал да стане светец, крал Хенрих II изпълнил и това последно желание на своя любовник.
Било организирано покушение върху Томас Бекет и той бил убит в църквата, по време на
изпълнение на задълженията си. Това дало повода да бъде провъзгласен за светец.
Ето ви трагикомедия на висше ниво: английски крал и епископ. Както се казва, любов до гроба
между двама глупаци.
На 25 март 1987 г, по радиото в Ню Йорк съобщиха новината, че в Съветския съюз, във вестник
„Правда“ е публикувана статия за това, че трябва да се усили борбата с хомосексуалността и че
тя трябва а се счита са престъпление, особенно във връзка с разпространението на болестта
СПИН.
Една малка статия против хомосексуалността в СССР, а ню-йоркските педали веднага забили
тревога, видите ли, нанесен е удар по демократичните свободи. Така могат да унищжат цялата
демокрация в зароиш...
Това работа на Америка ли е? В резултат на успешно проведената хомосексуална революция в
САЩ в 1972 г, хомосексуалността беше официално премахната от списъка на психическите
заболявания.
С този печален факт ще завършим нашия анализ на хомосексуалността.
След като разгледахме целия този материал, вие сами виждате колко сериозна, трудна и
актуална е тази тема.
Много вестници днес съобщават на първите си страници за убийства, изнасилвания, заговори,
покушения, революции и контрареволюции.
Корен на всичко това, както ние с вас сега знаем, е хомосексуалността и затова в Съветския
съюз, в процеса на гласност и перестройка, това трябва а се отчита.

Глава 12. Златният ключ на Илич

Анализ на психологическата война.

Преди да започнем с новата тема, бих искал да напомня защо нарекохме този цикъл от лекции
Червената кабала.
В юдаизма съществуват три степени на познание на истината: първата е Тора, Петокнижието на
Моисей, което трябва да изучава всеки добро еврейско дете. Втората степен е Талмуд, т.е.
тълкуванията на юдейските мъдреци на книгите на Моисей. Талмуд трябва да изучават
помъдрелите от своя опит баши на семейства и едва след продължително узучаване на
Талмуда, им се открива допстъп до претата, висша степен на познание – Кабала, която се явява
нещо като златен ключ към разбирането на еврейската премъдрост.
Категорично се забранява да се обнародва и да се показва на непосветените този златен ключ.
На особено любопитстващите, показват, като правило, само негова фалшива реплика, във вида
на юдейска абракадабра, която не разкрива никакви ковчежета със знание.
- Григорий Петрович, чувал съм че истинската Кабала се изучава само в семействата
на първосвещенниците и при това, устно – от баща на син.
- Да, това е своего рода еврейска мистика и магьосничество. Но, заедно с това, това е
висшата степен на юдаизма.
Когато, преди много години, се заинтересувах за първи път от тази тема, я нарекох тогава
дегенералогия, а после – висша социология.

166
Отначало пишех книги, в които давах своето жизнеописание („Песента на победителя“, 1951 г)
и описание на различни истории, реални и митични, в които се полагаше основата на
разбирането на тези процеси („Князът на този свят“, 1970.“Дело No 69“, 1973, „Моето име е
Легион“, 1975 г)
По този начин написах с ниска сложност 4 книги. Това е, така да се каже Тора-та на висшата
социология, или Четвъртокнижието на Климов.
След това се проведе първия курс от лекции по висша социология („Протоколите на съветските
мъдреци“, 1981 г), в който, както в Талмуд-а бяха дадени разяснения и тълкования на по-рано
публикуваните ми книги.
А след още 6 години, в 1987 г. се появи вторият курс лекции по висша социология, в който
анализът на тази болезнена тема е на по-високо ниво.
Затова, това, което ние с вас изучаваме с тези лекции, може да се нарече висша степен на
висшата социология, т.е. Кабала на висшата социология, тъй като я прилагаме по отношение на
Съветския съюз, тя получи названието червена.
През 20-те години, еврейските театри в СССР няколко пъти поставяха пиесата Голем (по
средновековна еврейска легенда), в която мъдрият равин Юда Лев бен Безалил (живял в Прага
от 1520 до 1609 г), си направил от глина слуга, под формата на огромен истукан, а после, с
помоща на Кабала, му вдъхнал живот.
Мъдрият равин го нарекал Голем и му възложил охраната на еврейската общност от
антисемитите. След като се огледал хубаво, Голем започнал да преследва самите евреи...
- Григорий Петрович, този равин е постъпил също като един друг потомък на разин,
Мордехай Леви (Карл Маркс) със своята теория за класовата борба.
- Да, това е много интересен исторически паралел и такива има не един, а няколко.
Евреинът Мордехай Леви е създал марксистка кабала на класовата борба и с нейна помощ
евреите направили революцията в Русия.
Убили всички мислещи и способни на съпротива руснаци, както селяни, така и работници и
интелигенция и от останалата объркана маса създали глинен слуга-истукан – „работническо-
селската червена армия“, с апарата на НКВД, вместо с глава и комисарски структури вместо
сърце.
За задача на този истукан поставили унищожението на враговете на юдо-болшевишката власт
по целия свят. В емигрантските вестници тогава наричали направо това чуждо злокачествено
образувание Съветската Юдея.
Плановете били грандиозни... След неудачния първи опит да се разбие с челото на новия
съветски Голем стената на съпротивлението на непокорната Европа, било решено, за 15 г, т.е.
за три петилетки, да се въоръжи този глинен истукан така, че нито един народ в света да не
може да окаже съпротива на неговата агресия.
С цената на неимоверни загуби от страна на народа-нисител на този злокачествен тумор, през
първата петилетка, с ръцете на робите била възстановена унищожената от гражданската война
инфраструктура на завладяната страна.
През втората петилетка била създадена нова индустриална база за бъдещата зверска военна
машина.
През третата петилетка тази зверска военна машина била развивана с пълна скорост и вече
натрупала толкова първокачествено оръжие, че ако Съветска Юдея не започнела веднага
Световна война, те щяла да загине сама под тежестта на всичките тези многочислени дивизии,
оръдия, танкове, самолети и крайцери.
Всичко било насочено към подготовката на окупаторска война на чужда територия.
Обсъждали се даже различни варианти на нейното начало.
Или глупаво, както първия път, да вървят направо и с масови бомбандировки на индустриални
обекти на противника, да провеждат политиката на овъглената земя, или да действат по-умно...

167
Да намерят и да доведат на власт един маниак-безумец, който да обяви война на всеки един
народ на Европа и чрез финансовата и военна поддръжка на юдеите от цял свят, да насочат този
фанатик към унищожение на всички независими европейски държави...
А после, със свежи сили, да ударят в гърба измъчените и очукани в тежки боеве войски на
разбеснелия се фюрер и да завладеят разгромената от него Европа, но вече като воини-
освободители...
А след потушаването на остатъците от съпротива на „освободеното“ туземно население, да
пуснат и съветските герои-завоеватели под ножовете на лагерната месомелачка...
Всичо вървяло по план, обаче бесния фюрер не пожелал да бъде жертвено агне и в най-
критичния момент, когато безмозъчният глинен колос замахнал към него със своя чук, фюрерът
внезапно, като истински престъпник, в отчаяние, го намушкал в стомаха с нож...
Тежко раненият Голем изпуснал своя чук и паднал на една страна с изтичаща кръв. Той все още
имал достатъчно сили за да дойде на себе си и да приключи с този мръсен престъпник, но за
завладяването на Европа силите му явно се стигали...
А скоро Голем видял и съветските евреи, като плъхове, на тълпи как побягнали от тази
Съветска Юдея.
В даденият по-горе пример участват минимум двама Голема. Бесният фюрер, подхранван и
качен на власт от западните юдеи, т.е. капиталистите и агресивният параноик Сталин, качен на
власт от източните юдеи, т.е. юдо-болшевиките.
- Григорий Петрович, неотдавна четох доста интересен анализ, в който се казваше, че
се води многовековен спор между два клона на юдаизма – ловци и пастири.
Ловците, т.е. юдеите с хазарски произход, юдеи в хасидския смисъл, като истински фанатични
диваци, са за запазването на древния първобитно-общинен строй, т.е. ловния начин на живот.
Те са за отстрела на поголовието от човекоподобни гои на дадена територия (до пълното ѝ
очистване от „двуногите животни“) и преместване в нови територии, богати на ненаплашени
животни
Пастирите, т.е. юдеите със сефарадски произход, като по-древен клон на юдейството, вече
отдавна са преминали на следващата степен на развитие на човешкото общество – на степента
на скотовъдството, т.е. на уседналия начин на живот.
Те са за доене и стригане на поголовието, с отстрел само на най-способните водачи на стадото.
В 1917 г, в Русия, властта беше завладяна от ловците-революционери и те веднага се заеха с
отстрел на двуногото население.
Оставеното без водачи стадо, те събраха в гигантска тълпа и искаха с нейна помощ, да
завладеят нови територии в Европа. За тази цел, те намериха, издигнаха, нахраниха, напоиха и
употребиха татко Шикелгрубер чрез татко Джугашвили.
Пастирите, зад океана, с любопитство гледаха действията на своите диви сродници и даже
сключиха с тях съюз за подялбата на европейската плячка.
Когато задокеанските пастири видяли, извънредното увеличение на дивите азиатски орди на
своите съплеменници, особенно след създаването на държавата Израел и опитите да го
направят „пъпа на земята“, те разбрали, че диваците-ловци ще се доберат след време и до тях...
Пастирите, като начало, учтиво ги предупредили с двата ядрени взрива над Япония, а когато те
не им обърнали внимание, им обявили „студена война“...
- Да, и изведнаж, както в тази легенда, евреите по целия свят надали див вик –
еврейската съветска власт се обърнала срещу самите евреи! Голем излязал от контрол.
Студена война за това бездушно чудовище! И всичко върви, като в тази средновековна легенда
за Голем, който, в края на краищата, винаги се обръща срещу евреите.
Създавайки, с помощта на марксистката кабала, съветската власт, евреите сега крещят по целия
свят, че съветската власт проявява антисемитизъм и преследва бедните евреи.
Същата история и с Хитлер...

168
Професор В.Емелянов, по този повод, в своята книга „Деционизация“ превежда стихове от
еврейския поет Давид Маркиш: „Ние ви дадохме Хрисос в наш ущърб, ние ви дадохме Маркс
за наше съжаление“...
Това „признание“ звучи доста забавно. Той би могъл да добави тук и ерврейския д-р Фройд с
неговия фройдизъм.
Повече от половин век Фройд беше така възхваляван, все едно, че беше новия еврейски месия,
заместника на Христос.А днес какво? Днес фройдизмът, на практика, е мъртъв.
- Да, с този Фройд забавно се получи. Именно той един от първите, е казал, че
откритата хомосексуалност е по-добра от подтиснатата. Той, така да се каже, отвори вратите
на всички подтиснати педали за „самоизява“...
И буквално след няколко десети години, се появи СПИН, който покосява безжалостно хиляди
от точно тези разкрепостени и освободени от морал педали, сред които, впрочем, има голям
процент евреи. Каквото педалите търсеха, това и намериха.
Някога отдавна, в 1955 г, аз за първи път се сблъсках с този проблем. Много открития са
предизвикани от дреболии.
Например Нютон открил закона са всеобщото притегляне, когато спял в градината и на главата
му паднала ябълка.
Събудил се, потъркал си цицината на челото, помислил, помислил и... открил известния закон
на привличането.
Нещо подобно се случи и с мен. На 33 години, аз, да не се беше случвало, се ожених за
лесбийка.Това завърши зле. Тогава аз бях просто в шок.
Всички ние, на 33 г мислим, че знаем всичко. А аз тогава имах две висши образования...
Но, както се оказа, аз абсолютно не познавах живота на половината от човечеството, на всички
тези бионегативни хора...
В Съветския съюз на темата хомосексуалност беше наложено табу. Никой тогава не знаеше
нищо за нея. В това число и аз.
Затова, когато животът ме сблъска с най-проклетата лесбийка Наташа Майер, аз абсолютно
нищо не разбирах.
Тя беше тогава на 18 години, очарователно руско момиче, добра фигура, хубаво личице...
Кой би могъл да си помиосли, че тя е дегенератка-лесбийка?
За да проуча всичко това, аз седнах зад книгите и учебниците и прочетох цяла серия от научни
трудове за хомосексуалността.
В тях, обаче, се описваше връзката между хомосексуалността и психопатологията. Тогава ми се
наложи да прочета и цяла серия книги по психопатология, а в тях – връзка с религията...
Проучих тогава и книгите по история на религията, а там е пълно с цитати. И всичко е така
объркано, както в приказките от Хиляда и една нощ.
Религията се оказа тясно свързана с философията затова, ми се наложи да се позанимавам и с
философия... Всичко това отне 33 години.
Накрая се получи това, което наричам днес висша социология.
Нека сега да се върнем към темата на днешната лекция, т.е. към анализа на психологическата
война, която се води между Запада и Изтока вече повече от 40 години.
Тя, като цяло, от самото начало, беше строго засекретена. В тази война, като в шаха, имаше
царе и пешки.
Например, пророкът Солженицин и нобеловият лауреат Пастернак бяха явни пешки в тази
психологическа война, които вече ги премахнаха от шахматната дъска.
Така ще се случи и с останалите наши известни дисиденти.
След 1945 година, Америка и Съветският съюз имаха своя, така да се каже, меден месец. По
това време, в 1947 г, аз избягах от Берлин като демобилизиран офицер като политически
бежанец и помолих за политическо убежище западните съюзници.

169
Американците ме приеха и... ме изпратиха в затвора, в килия за смъртници и ме държаха там 6
месеца. Защото тогава беше, повтарям, медения месец. Не сезон... После меденият месец
завърши и започна студената война.
Поръчаха на ЦРУ да води студената война и 1949-1950 г създадоха за тази цел специален
научно-изследователски център.
В него поканиха специалисти по подривна работа от „божия народ“, т.е. сионски мъдреци от
Харвардския университет, които магьосничеха-магьосничеха и в резултат на всичите им черни
магии, се получи така наречения Харвардски проект, на който поставиха за ръководител
американския професор по черна социология, сионския мъдрец Натан Лейс.
Самият аз, през 1949-1950 г, работих за този проект – в Мюнхен, на Ламонт щрасе, където се
провеждаха изследвания на стотици съветски бежанци, струпали се тогава в американската
зона на победена Германия.
Обикновено, имаше 5 степени на проверка, но ако попаднеха на интересен екземпляр,
изучаването му продължаваше повече.
Даваха му да попълва различни анкети и му прилагаха всевъзможни психологически тестове,
включително тестове за изучаване на дълбокото подсъзнание.
Например, показват му черно петно и питат: „Какво ви напомня това?“ Ако обектът каже
„жена“, го отделят на една страна, ако каже „дявол“ – на друга.
Вторият случай беше по-интересен за тях и на такова опитно зайче, с дяволи в главата даваха
за проверка следващо петно.
Ако получат отговор, че новото петно му напомня на гущер, отново го отделят настрана, ако
отговорът е „дракон“, тестването продължавало. И така, до 20 въпроса...
След това разпитват обекта подробно за баща му и майка му, за братята и сестрите му. Имало
ли е разводи в семейството, има ли репресирани роднини...
На мен, работата в Харвардския проект ми предложи Александър Далин, син на известния
меншевик Далин, приятел и съратник на Ленин.
Тогава помагахме на американците да забъркват тази харвардска каша, но що за каша беше
това, нямахме никаква представа.
Скоро, обаче, руснаците, и аз в това число, забелязахме, че на практика, целият команден
състав на Мюнхенската експедиция на Харвардския проект, се състоеше изцяло от евреи.
Започнахме да се питаме какво се е случило с американците? Те какво, не са могли да намерят
руснаци от старата емиграция ли?
Най-малко, да бяха взели американци, знаещи руски език. Защо командният състав се състоеше
почти изцяло от евреи и синовете на крупни революционери, организирали вече две революции
в Русия?
Не можехме да не забележим тогава тази странна връзка на ръководителите на Харвардския
проект с еврейските бащи на „руската“ революция.
После, мен, като единствения следвоенен емигрант, с две висши образования и опит в
административната работа в окупирана Германия (в съветската военна администрация), ме
назначиха за президент на Централното обединение на следвоенните емигранти, а то, както
после стана ясно, също беше един от специалните проекти на психологическата война.
И тогава започнаха чудесата...
По това време се запознах и се влюбих до уши в очарователната Наташа Майер, направих ѝ
предложение и тя една година беше моя официална съпруга.
Обаче, късно стана ясно, че съпругата ми е лесбийка... А след това стана ясно, че и моят
наблюдаващ от страна на американското разузнаване, Альоша Милруд, бил педераст...
Тогава се замислих над същостта на Харвардския проект, по който беше построена цялата
американска следвоенна пропаганда, като една от основните части на скритата психологическа
война против комунистическата система.
Тази война, впрочем, се води и до ден днешен.

170
Директор на Мюнхенската експедиция на Харвсардския проект на Ламонт щрасе, беше проф.
Раймонд Бауер, а негови най-близки сътрудници бяха: Александър Далин, син на крупния
меншевик Далин (приятел на Ленин); Джордж и Глория Фишер (Джордж беше син на
известния троцкист и историк на руската революция, Луи Фишер); Джин Сосин, евреин,
работил по-късно като директор на „Радио Свобода“; д-р Берлинер, чудак от левите евреи; д-р
Инклес, дребен евреин с остър дълъг нос, като на Пинокио и изцъклени, като на марсианец очи.
Интересното е, че проф. Инклес и днес, 30 години по-късно, ръководи подобен проект в
университета на Илинойс. Мисля, че там проверява по тези тестове новата, трета вълна не
миграция от СССР.
Харвардският проект беше създаден по време на втората миграционна вълна, очевидно са
решили да го повторят и за анализ на третата вълна.
Така, че тази история продължава. По тези същите принципи.
Следващият в списъка е проф. Баргхорн, който по-късно беше арестуван в Москва. Този епизод
от психологическата война беше осветен тогава в цялата американска преса. Д-р Баргхорн беше
специалист по съветска и американска пропаганда в Йейлския университет и по това време
постоянно пътуваше до Съветския съюз и се ровеше там в архивите, събирайки всякакви
материали. И изведнаж, го арестували в Москва.
Интересното е, че шумът тогава в американската преса, изобщо на съответстваше на скромното
положение на проф. Баргхорн.
Врявата беше такава, че все едно са арестували много голяма клечка и управляващата партия в
Америка е понесла тежка загуба.
Всичко завърши с това, че самият президент Кенеди лично написа протест и апелира към
съветското правителство за незабавното освобождение на проф. Баргхорн. Остана
впечатлението, че управляващата партия в Америка много се бои да не би проф. Баргхорн да се
разприказва.
Мълниеносният и рязък протест на президента Кенеди изобщо не съответстваше на скромното
положение на професора, обаче, скоро след протеста на президента, проф. Баргхорн беше
освободен.
Но, с това чудесата не свършват, а странностите продължават.
Проф. Баргхорн, с пристигането си в САЩ, бил извикан на изслушване по този въпрос в
Конгреса на САЩ.
Той не се явил. Тогава го призовали съдебно в комисия на Конгреса. А професорът се противи
и отказва да се яви и там.
С голям труд и под заплахата на съдебно преследване, все пак го принудили да отговаря на
поставените му от комисията въпроси.
Какво е криел от Конгреса на САЩ проф. Баргхорн? Защо се е мъчил да избегне даването на
показания по този въпрос?
Оказало се, че в Москва, по време на ареста му, са го разпитвали най-дълго за Харвардския
проект. Арестът му станал през 1963 г., а този проект беше започнат в 1949-1950 г.
Защо едва след 13 години, в КГБ се заинтересуваха от Харвардския проект и проф. Баргхорн?
След като проф. Баргхорн признал в американския Конгрс, че в Москва са го разпитвали за
Харвардския проект, събитията започнаха да се развиват по такъв начин, че реалният живот
започна да прилича на написаното в моите романи.
Работя си аз на бюрото в кабинета и изведнаж слушам по радиото извънредно съобщение :
убили президента Кенеди.
Веднага си спомних за цялата тази верига – ареста на проф. Баргхорн, протеста на президента,
незабавното освобождаване на професора, нежеланието му да даде показания пред комисиятра
на Конгреса на САЩ за Харвардския проект и буквално, след няколко дни, убийството на
президента Кенеди.
Чух тази новина по радиото и ми стана някак неприятно...
- А президентът Кенеди имал ли е възможност да говори с проф. Баргхорн?

171
 - Със самия професор – едва ли, но за резултатите от тези изслушвания, на Кенеди
със
сигурност е било съобщено, а всичко е било свързано с Харвардския проект.
Знаете ли, аз тогава даже малко се изплаших, стана ми неприятно. Седя си в кабинета и си
пиша за 13-ти отдел на КГБ, разработвам си своята висша социология, а тука наоколо - такава
дяволщина. Много неприятно се почувствах тогава...
- Григорий Петрович, по време на разследването на убийството на президента
Кенеди,
един след друг, загинаха повече от 300 души, които са знаели, или видели по нещо и са могли
да дадат показания.
Всички тези потенциални свидетели тогава започнаха да умират като мухи. Над 300 души,
които някъде някому са дали информация по това дело, или се самоубили, или попаднали под
автомобили, или просто изчезнали...
- Да, това беше една тъмна работа и резултатите от разследванията на комисията на
Конгреса бяха засекретени за 50 г.
Едва след 50 години, когато всички участници са вече мъртви, и всичко е вече забравено, едва
тогава ще бъдат публикувани резултатите от това разследване.
Проф. Баргхорн познавах добре още от Мюнхен. Когато живеех там, Баргхорн ухажваше Ирина
Фринкенауер, която тогава преведе на немски моята книга „Берлинския Кремъл“.
Ирина живееше в Бад Наухайме, който беше главната квартира на американската
администрация в западна Германия.
С нея бяхме много близки и добри познати и тя ми разказваше тогава, че този проф. Баргхорн,
който тогава беше на малко под 50, по смешен начин се опитвал да я ухажва, даже не да я
ухажва, а изглежда, тогава просто скучаел и търсел накаква женска компания, като от думите
на Ирина, беше ясно, че този професор е човек, явно ненормален в интимния смисъл на тази
дума.
Когато, след 13 години, го арестуваха в Москва, стана ясно, че за целия си 63 годишен живот,
той никога не е бил женен, няма никакви деца, а жевеел сам със старата си майка.
За мен сега е пределно ясно, че този професор е бил сексуално ненормален човек, т.е. изглежда,
той е бил подтиснат латентен педал, както, врпочем, са и всичките тези харвардски ленинци.
Цялата тази харвардска каша забъркаха хора, именно от този тип, защото, ако на нормални хора
възложат такъв специален проект, за психологическа война, те ще го провалят, няма да
разберат цялото това магьосничество.
Затова именно, целият този проект беше даден на жидо-масоните, които правилно ще разберат
поставената пред тях задача и само те ще могат да я изпълнят и да реализират успешно този
проект.
Обаче, „Ново руско слово“ от 23 септемврим1958 г, леко повдигна плътната завеса на
секретност пред харвардския проект.
В този брой на вестника, открито се говореше за комплекса на латентна хомосексуалност на
Ленин, като основа на провеждащите се в проекта научни изследвания.
При това, те се позоваваха и на други източници, които и аз намерих в библиотеката на
Колумбийския университет.
За този харвардски проект се споменава и в списание „Дер Монат“, което също намерих в тази
библиотека.
А списание „Дер Монат“ беше тогава главното идеологическо списание на американската
военна администрация и беше предназначено за следвоенно идеологическо превъзпитание на
немците.
За това списание отговаряше тогава младичкия евреин Мелвин Ласки, който, от солидарност,
даже си беше пуснал козя брадичка а ла Троцки, въпреки, че беше само на 28 години.
Все пак, странно, че американците не са намерили някой друг за тази работа, освен това
еврейче, при това, даже не американец, а англичанин.

172
Мелвин Ласки беше английски евреин от старо масонско семейство, и това обясняваше защо
това младо еврейче е получил този важен пост.
На запад, масоните са почти като компартията в СССР. Би ли могъл безпартиен другар да
получи поста на главен редактор на идеологическота списание на КПСС „Комунист“?
- Още Ленин е казал, че всяко печатно издание е партийно.
- Да, в СССР имаше Коминтерн, а тука – Хоминтерн.
Но ето кое е интересно, когато Мелвин Ласки писал отчета си и засегнал Харвардския проект с
неговия комплекс на латентна хомосексуалност на Ленин, това младо еврейче се отзова за него
доста критически – това било някаква глупост.
Американското разузнаване напразно харчи милиони долари за колосални изследвания на
болшевизма и болшевиките, че то се занимава с глупости и напразно си губи времето да
изучава другаря Ленин и неговата прословута латентна хомосексуалност.
Даже такъв проверен, като Мелвин Ласки, не бил посветен в тайните на Харвардския проект.
Това, за пореден път говори за това, колко дълбоко е бил засекретен той.
Т.е. да се познава Тората е малко, да се познава Талмуда, също е недостатъчно, само човек,
посветен в Кабала има този златен ключ, с който се откриват тайните на Харвардския проект.
Нито един евреин, непознаващ тази юдейска Кабала и нито един гой, непознаващ висшата
социология, не е могъл да разбере са какво става дума.
Както си вървят психологическата война, диверсиите, шпионажа и прочее пакости срещу
Съветския съюз, крайната цел е нова революция и разтуряне на комунистическата система и
изведнаж – някаква хомосексуалност на другаря Ленин? Абсурд! Пълен идиотизъм!
- Т.е. вместо да изучават структурата на болшевишките потайности и организацията
на
доставките на нелегалния вестник искра, да изучават устава на партията и структурата на
нелегалните партийни клетки, тези странни професори от Харвард, решили да се катерят по
панталоните на другаря Ленин?
Много нетрадиционен подход към решението на проблемите.
- Да, да не гледат под опашката на Ленин. А какво се оказа? Че Харвардският проект
е коренът, а моят наблюдаващ комисар Альоша Милруд и моята съпруга Наташа – това са
върховете, т.е. това вече са плодовете на Харвардският проект.
След Харвардския проект започнаха бързо да се създават всички органи на психологическата
война и със всевъзможните „гласове на свободата“.
- Григорий Петрович, вие споменахте, че всички тези „свободни гласове“ били като
втори стадий на психологическата война, а първият бил някакъв американски комитет за борба
с болшевизма.
- Да, веднага след завършване на изследванията на мюнхенската експедиция на
Харвардския проект, моментално изникна цял легион американски „освободители на Русия“,
начело с така наречения американски комитет за борба с болшевизма.
А руснаците гледат всичко това и нищо не разбират. Изпратили, казват, в Мюнхен отначало
бивши меншевики и троцкисти, а на практика, всички се оказали евреи.
Нарекли всичко това харвардска експедиция, питали ги всички, нещо анализирали и си
заминали.
След тях се появил американския комитет за освобождение от болшевизма, но пак на практика,
цялото негово ръководство било от евреи, които при това, по-рано са правили революцията в
Русия.
Например, Джордж Фишер, който работеше по Харвардския проект заедно с жена си, а майка
му и баща му, старците Маркуша и Луи Фишер, шетали из Мюнхен и организирали
Американския комитет за борба с болшевизма.
А руснаците гледат всичко това и нищо не разбирайки, се смеят: та всички тези са стари
меншевики-троцкисти. Какво правят тези американци, лекуват болшевишката чума с помоща
на троцкистката холера!
- Биха могли да поканят монархистите или правослвните...
- В това е работата, обаче монархисти и православни там нямало.

173
За Харвардския проект, Ню Йоркският вестник „Ново руско слова“ споменал на 23 септември
1958 г, за този проект още веднаж писал заместник главния редактор Юрий Сречински.
- Това същият Сречински, който написа книгата „Как се покорявахме“ ли е?
- Да, познато на всички лице. Тук съм сложил отметка: виж втората папка на
„Ленин“,
там се намира тази статия.
И което е интересно, вече за трети път в пресата се появява информация за Харвардския проект
и комплекса на латентната хомосексуалност на Ленин, но даже зам.главният редактор на
вестник „Ново руско слово“, Юрий Сречински, не разбира същността на случващото се.
Той също казва, че това е глупост и абсурд. Ето какви глупаци са американците, да похабят
милиони долари, за да гледат под опашката на другаря Ленин и всичко на всичко, намерили там
някакъв „комплекс на латентна хомосексуалност“.
- А „НРС“ е еврейски вестник. Те би трябвало да знаят всичко това.
- Да, това още веднаж говори колко дълбоко е било засекретено това нещо.
- Т.е. даже еврейските талмудисти от „НРС“, които пишат за всичко и знаят всичко,
непознавайки кабала, започват да се объркват по този въпрос.
- Да, те просто не притежават златния ключ.
В 1954 г, духовният баща на Харвардския проект, проф. Натан Лейтес, издал книга за великата
чистка. Пита се, защо тогава го е заинтересувала тази тема.
Защото, по време на великата чистка, другарят Сталин чистил именно хора, като проф. Лейтес,
чистил е неговите кръвни братя.
А старият ни познат, Фредерик Баргхорн, тогава по всякакъв начин възхвалявял книгата на
Стивън Коен (Степан Коган), „Бухарин“, в която се пропагандира десният уклон в комунизма.
Стивън Коен бил тогава професор от катедрата по политически науки и директор на
Програмата за руски изследвания в Принстънския университет.
Книгата на проф.Коен била тогава поръчана от някого, добре платена и преведена на руски
език и издадена в голям тираж.
Добре познавайки емигрантското издателско дело, мога уверено да кажа, че има само един
голям и богат издател в руската емиграция – американското разузнаване ЦРУ.
Пита се, на кого е била нужна в емиграцията книга за Бухарин. Да, на никого не е била нужна.
Нито един руски емигрант няма да губи време и пари, за да я купи.
Ще си стои на горните лавици по магазините и ще събира прах. Защо тогава, ЦРУ я поръчало,
превело и издало?
За изпращане в СССР, за да се опитат да обърнат политиката на съветското правителство в
нужната посока.
И какво имаме днес? Бухарин е възстановен в партията, реабилитиран и се готви пълно издание
на трудовете му.
И така, директор на Програмата за руски изследвания на Принстънския университет, тогава бил
сионският мъдрец, Стивън Коен.
А в Колумбийския университет, руският институт се оглавяваше от Маршал Шулман. А
заместник директор на Руския изследователски център в Харвардския университет бил тогава
друг еврейски маршал, Маршал Голдман, като в дадения случай Маршал е име, а не воинско
звание.
И двамата Маршаловци и двамата доктори и двамата професори в областа на психологическата
война.
Обърнете внимание на имената им. Имена, като Маршал, обикновено дават на децата си
родители, в които явно личи мания на величие.
Първият президент на Американския комитет за освобождение от комунизма бил Юджийн
Лайънс, стар и опитен евреин-троцкист. На масата пред мен е неговата книга „Нашите тайни
съюзници – народите на Русия“, с автограф: „На П.Г.Климов, приятелски от Юджийн Лайън, 17
август 1954 г.“

174
Виждате, самият президент на Американския комитет за борба с болшевизма, беше тодава мой
приятел.
Обаче, след като се позаинтересувах по-подробно от Харвардския проект, неговите корени,
цветове и плодове, всичките тези „приятели“ са разбягаха от мен, като нечиста сила от
кръстния знак.
И, между другото, в тази книга, той най-много възхвалява и цититра някой си Григорий
Климов.
Работата е в това, че когато написах първата си книга „Берлинският Кремъл“, Юджийн Лайънс
я прочел и тя толкова му харесала, че като главен редактор на най-старото и световно известно
списание „Рийдърс Дайджест“, той тогава решил да я публикува в него.
Това списание, през 50-те години се издаваше на местните езици в Бразилия, САЩ, Франция,
Австралия, Аржентина, Англия, Дания, Канада, Финландия, Германия, Испания, Италия,
Япония, Корея, Норвегия, Чили, Мексико, Португалия и Швеция, а също и на езика на слепите,
Braille, в общ тираж, превишаващ 17 милиона екземпляра.
Речено – сторено. Така, сам главният редактор на списанието „Рийдърс Дайджест“ Юджийн
Лайънс публикува моята книга я това списание на всичките гореспоменати 12 езика (наистина,
в съкратен вариант и под ново заглавие - «The Terror Machine»).
По-късно, по тази моя книга бяха направени три филма – в Англия («The Road Of No Return»),
В Германия («Weg Ohne Umkehr») и в САЩ («No Way Back»).
При това немският филм беше удостоен на международния конофестивал в Берлин в 1954 г със
званието Най-добър филм за годината.
- Това, преди да започнете да създавате своята висша социология?
- Да, преди сам да започна да се ровя в тази работа и да си вра носа там където не
трябва.
И веднага, щом започнах да си вра носа, всички изведнаж отлетяха от мен, като дяволи на
разсъмване.
Скоро беше назначен нов президент на Американския комитет за борба с болшевизма,
американският вицеадмирал Лесли Стивънс, преди това (1947-1949), военномерки атраше в
американското посолство в Москва.
Ето неговата книга «Russian Assignment», Boston, 1953, която той лично ми връчи с автограф:
„На Григорий Климов с благодарност за хубавата му книга и с голямо уважение за
превъзходната му работа.“
Всички те бяха мои приятели, мои колеги по психологическа война.
Да се върнем, обаче към първия президент на Американския комитет, Юджийн Лайънс.
В 50-те години, когато той заемаше тази длъжност, той се отнасяше с нескрита симпатия към
руския народ и по тази причина, се скара с американските си началници заради провежданата
от тях политика и напусна поста си.

Това е обичайно за сърдитите хора, а той все-пак беше троцкист и много тясно свързан с
американските анархисти.
- Впрочем, Оруел също, казват, бил анархист на млади години.
- Да, малко хора знаят, но преди 1919 г в Америка е съществувала официална партия
на анархистите.
Обаче, след „руската“ революция, в 1919 г, партията на анархистите се трансформирала в
комунистическа партия на Америка. Т.е. първите кадри на американската компартия, като
правило, са бивши анархисти.
- Григорий Петрович, неотдавна в Съветския съюз с голяма помпозност издадоха
романа на Оруел „1984“, а във вашия архив видях доста пикантии за този търсач на истината...
- Да, истинското му име е Ерик Артур Блеър. Живял от 1903, до 1950 година.
Написал е „Ферма за добитък“ в 1945 г, „1984“ в 1948 г. и я издал в 1949 г. Умрял на възраст 46
години.

175
Това е обикновена история за бунтарите-дисиденти. Например, с полуевреина „радетел на
истината“, Висоцки беше същата история: наркотици, алкохол. И той не доживя 50 г. Наред с
Висоцки, има цяла галерия от бунтовници и различни неспокойни идиоти.
И Джордж Оруел също беше радикал, а радикал е учтивото название на екстремист, което вече
е лошо.
В Испанската война, Оруел се сражавал на страната на комунистическите републиканци, т.е.
борел се за установяване на същия режим, който по-късно критикувал в книгата си „1984“.
Имал приемен син, който през 1947 г. бил на 5 години (този факт съм подчертал и съм
отбелязал „честен дегенерат“)
В своето завещание, той забранил да се публикува биографията му (тук съм сложил
въпросителна – интересно защо го е забранил?)
- Интересно, от какво се притеснява?
- Очевидно, имал някакви тъмни и мръсни петна в биографията си. Аз, например, не
се притеснявам от нищо в биографията си, нямам от какво да се срамувам.
По-нататък, в моето картонче за Оруел е записано: жена му се казвала Соня (отново
въпросителна в скоби. Сонечка от Англия... обикновено това са руски еврейки). Следва записа:
„Оруел бил ожесточен радикал и в значителна степен, анархист“.
- Тази информация ще бъде изненада за съветските читатели. Антисталинистът и
ярък
критик на Големия брат, Джордж Оруел, в Испания, оказва се, воювал на страната на самия
този Голям брат и бил готов да даде живота си за него...
- Точно така, отначало те отдават живота си един на друг, а после – един в друг
стрелят, или си режат гърлата, или – с ютията по главата... Помните от предните лекции.
Оруел учил в знаменития Итънски колеж, там, където са учили множество британски съветски
шпиони-хомосексуалисти.
Цялата знаменита компания – Бергес, Маклин, Ким Филби, били студенти-педерасти, които
създали в Итън марксически кръжок и сами се нарекли апостоли. Интересно!
Най-големите шпиони в историята на психологическата война, добрали се до самите върхове на
световното разузнаване и получили и британски и съветски ордени, всички те се оказват
педерасти, които сами са се наричали апостоли и са учили в един и същи колеж с Джордж
Оруел.
Възможно е даже да са се познавали и самият Оруел да е бил член на този марксически кръжок.
Ако някой се интересува, може да се порови в архивите. Там могат да се намерят още много
интересни неща.
Затова, навярно, Оруел крие биографията си. Мнозина тогава са го считали за чудак, но на
американски жаргон, хомосексуалистите също се наричат „куиърс“, т.е. чудаци.
- А в царския двор, ги наричали, струва ми се, гърци?
- Да, направо в очите да кажеш на човек, че е педераст е някак неудобно, а и защо да
го обиждаш, той може да е добър педераст, може да е приключил с това и да се е превърнал в
добър извратен...
Така, че в английския език, ги наричат „куиърс“, т.е чудаци, но и Оруел, повтарям, също много
хора са считали за чудак. И ето – той не иска да публикуват биографията му...
Той много е знаел и разбирал... Вземете лозунгите му от „1984“, всичко е философското 69,
където всичко е на обратно. Войната е мир, свободата – робство, незнанието – сила,
министерство на любовта, което управлява изтезанията, министерството на изобилието, което
се бори с глада, министерството на истината, което се занимава с дезинформация на
населението – от къде е взел всичко това?
А сега си спомнете документалните кинорепортажи от Виетнам, в които американските
войници, опасани с ленти патрони, с автомати в ръцете, открито носеха на униформите и на
шиите си знака на хипитата – кокошия крак, като символ на мира и антивоенните
демонстрации...

176
По този начин Джордж Оруел беше анархист. Но и първият президент на Американския
комитет за борба с болшевизма, Юджийн Лайънс, също беше анархист по душа.
Той пристигнал в САЩ от Източна Европа още като дете. В 1917 г. учил в Колумбийския
университет, но го напуснал и се заел с радикализъм, т.е. екстремизъм, а това е лош признак.
Той не е бил член на компартията, но симпатизирал тогава на Октомврийската революция.
Първата му книга се нарича „Животът и смъртта на Сако и Ванцети“.
В съветскатра преса, в средата на 20-те години, много се пишело за „несправедивото
преследване“ в САЩ на тези борци за свобода, на тези герои на работническата класа - Nikolo
Sacco и Bartolomeo Vanzetti.
Аз, обаче, по-късно изясних, че тези двамата са били анархисти, които са били арестувани не за
политика, а за обикновено убийство и грабеж.
На 24 декември 1919 г. на Рождество, те направили първия опит за грабеж, когато във
фабриката, в която работели, пристигнала сумата от 30 000 долара за заплати на работниците.
След престрелка с охраната, те избягали, без да успеят да вземат нищо.
На 15 април 1920 г. те повторили опита за грабеж и този път убили инкасатора и охранителя в
една обувна фабрика, избягвайки със сумата от 16 000 долара.
Били заловени и изправени пред съда на 14 юли 1921 г. След 6 години дела, и двамата били
осъдени и екзекутирани на електрическия стол на 23 август 1927 г.
В цялатра тази история няма нищо особено. Йосиф Висарионович Сталин, на млади години,
също се занимавал с грабежи и убийства за финансиране на партията на Ленин, така, че тези
двамата анархисти, извършвайки грабежи и убийства в името на процъфтяването на
работническата класа, просто са продължили делото на Бащата на всички народи – великия
Сталин.
В СССР, обаче, и до сега си ги спомнят като герои на световното революционно движение.
- Григорий Петрович, не бихте ли могли да ни обясните какво става сега в Армения?
- Добре, ще започна отдалеко. Моят юдо-лесбийски ангел, Наташа фон Майер, имаше
една приятелка в „Гласът на Америка“ във Вашингтон. Казваше се Люска Чернова.
Когато Наташа беше на 19 години, тя беше на 22. Сега тези две лесбийки са вече на близо 60,
обаче, и двете ръководят отели в радиостанция „Гласът на Америка“ – Наташа Майер-Кларсон
завежда руския отдел, а Люска Чернова – арменския.
- А тя арменка ли е?
- Не, еврейка-лесбийка. Днес е вече Люска Фрам, а по това време, в средата на 50-те,
тя работеше в Мюнхенския отдел като обикновена секретарка и се представяше за руско
момиче от село.
По-късно, тази Люска Чернова, бивша Шварц, ожени за себе си младия педераст, княз
Оболенски и от селско момиче стана руската княгиня Оболенска.
Мъжът ѝ, княз Оболенски работеше тогава в Мюнхен, в радио Свобода. Той, впрочем, не
доживя до 50 – самоубил се в пристъп на делириум тременс. Алкохол, наркотици...
След неговата смърт, жена му, княгиня Люска Чернова- Оболенская-Шварц, се омъжила за
един стар евреин с фамилия Фрам, който после се хвалел, че той, старият евреин се оженил за
младата чистокръвна руска княгиня Оболенска, която, всъщност, била еврейка-лесбийка, както
и старата ѝ приятелка Наташа фон Майер.
И така, тази Люска Оболенска-Шварц-Фрам, завежда сега арменския отдел на „Гласът на
Америка“.
Ако мислите, че този арменски отдел просто безпристрастно информира своите слушатели за
това, което става в съветска Армения, дълбоко се лъжете.
Те не информират, а много хитро ръководят събитията. Те често казват направо какво трябва да
се прави и какво не.
Интересни дреболии. Но вие знаете, че добрият следовател винаги обръща внимание на
дреболиите и чрез тях, много неща му стават понятни и ясни.

177
И така, дядото на Люска Чернова-Шварц- Оболенска-Фрам, на име Якоби, бил сенатор в Русия,
т.е. бил покръстен евреин, добрал се до царския Сенат, а царският Сенат тогава е играел ролята
на днешния Върховен съд на САЩ.
Виждате какъв е бил тогава руския „антисемизъм“. Новопокръстен евреин е можел тогава
спокойно да попадне в царския Сенат, т.е. Върховния съд без никакви пречки.
А от себе си мога да добавя какво е правел този новопокръстен евреин в царския Сенат –
същото, каквото и неговата внучка прави днес в арменския отдел на „Гласът на Америка“ –
рушал основите на съществуващия режим.
Отново виждаме типичната за потомствените революционери семейна подредба.
Времето ни за тази лекция, обаче, вече изтича. Както виждате, днешната тема е сложна и
сериозна и за анализирането ѝ ще са необходими повече от една лекции.
Психологическата война против Съветския съюз се води вече не от едно десетилетие.
След като маршал Жуков с танковете в центъра на Москва отне висшата власт от ръцете на
юдо-болшевиките, за руснаците се появи реална възможност за възстановяване на руската
власт в Русия и аз се надявам, че моята висша социология ще им помогне да не повтарят
грешките на предните поколения.
- Григорий Петрович, не бихте ли могли да разкажете по-подробно за тези събития?
Имам предвид „руската революция на маршал Жуков“.
- На бюрото си имам книгата на В.Ушкуйник „Бележка към руския човек“ и
отговаряйки на вашия въпрос, ще завърша нашата лекция с описание на тихата руска
революция, протекла незабелязано на 27 юни 1953 г, което взех от тази книга:
„Началото беше най-обикновено. Настъпи сезонът на обичайните летни военни учения и
маршал Жуков помоли за разрешение да прехвърли в Москва две танкови дивизии,
разквартировани в района на Урал. Разрешението било дадено и скоро двете дивизии
пристигнали в столицата. Тези танкови дивизии, разположени около Москва след
прехвърлянето им от Урал, послужили като, така да се каже „опорна точка“ при
ликвидирането от Жуков на центъра на юдейската власт в Съюза, щаба на секретната полиция
на Лубянка.
Без тези реални сили, никакви опити за възстание срещу хегемонията на юдеите биха били
просто невъзможни.
За тези, които нямат понятие каква сила е била концентрирана до тогава в ръцете на Берия,
трябва да прочетат и да се замислят над следните редове, публикувани в американската преса,
след неговото падане.
В броя на еврейското списание „Нюзуик“ от 20 юли 1953 г. е написано, че към момента на
падането на Берия, неговата „държава в държавата“, МДВ, се състояла от един милион души,
половината от които са били организирани като истинска армия, със собствена артилерия,
танкове и авиация.
Той оглавявал и производството на атомното оръжие в Съюза.
Въпреки, че от краха на юдейската власт в Съюза, е минало повече от четъвърт столетие, светът
преживява във все по-остра форма преките последици от този страшен удар. Никой все още не
знае съвсем точно всички подробност от московския преврат.
В американското списание Тайм от 20 юли 1953 г, статията под заглавие Русия, започва така:
„Чистка за този, който чистил. По булевард Садовой, оживен широк път в северна Москва, се
носел отряд от съветски танкове и камиони с войници.
Време – 5 часа след обед на 27 юни. Такива неща стават рядко в Москва и по тази причина,
чуждестранните дипломати отбелязали този факт с интерес.“
По-нататък, списанието съобщава, че вечерта на същия ден, имало представление на новата
опера „Декабристи“ в Болшой театър, на което присъствала цалата върхушка на Кремъл, с
изключение на Берия.

178
Прави се правдоподобния извод, че тази танкова колона е била във връзка с него. Няколко дни
по-късно, президиумът формално уволнил Берия от всичките му длъжности и заповядал да
бъде даден на съд с обвинение в измяна.
Всичко това остава скрито от широката публика и едва на 6 юли, „Известия“ съобщил между
другото, че един от видните членове на правителството ще понесе скоро заслужено наказание
за отклоняване от линията на партията.
Списание „Нюзуик“ от същия ден предава московските събития със следните думи:
„27 юни след обяд, танкове и камиони с въоръжени войници преминаха с грохот по Садовое
кольцо в Москва... Танковете и войската се виждаха от прозорците на новото американско
посолство.
Те се движеха по посока на Кремъл. Недалеч от Кремъл, на няколко квартала разстояние от
Садовое кольцо, се намира Лубянския площад.
В единия му край е разположена неугледната и мрачна щаб-квартира на Министерството на
вътрешните работи. Някъде в това здание, Лаврентий Берия имал официална резиденция –
добре обзаведен апартамент от 16 стаи.“
По-нататък се споменава представлението на операта „Декабристи“, на което, отсъствието на
Берия е било забелязано. Следва такава фраза: „Има пълно основание да се предполага, че
Берия е арестуван на 27 юни и че на съветската армия е заповядано да преодолее съпротивата
на МВР.“
И накрая, в най-влиятелния вестник в света, Ню Йорк Таймс, принадлежащ на юдейските
родственици на фамилиите Окс-Драйфус-Зулцбергер, от 11 юли 1953 г. се появи статия,
написана от самия Зулцбергер, съдето се казва:
„Предполага се, че ареста на Берия е станал на 27 юни, когато танковете се появиха в Москва. В
продължение на няколко часа следобяд, в този ден, се виждаха също и войници и беше
забелязано отсъствието на Берия от оперен спектакъл.
В същия вестник от 14 юли, има показателния израз, че армията, начело с маршал Жуков „е
ключов фактор за падането на Берия“.
Лондонският „Вечерни ведомости“ от 29 юли 1953 г. писал, че властта в Москва е в ръцете на
военен триумвират, начело с маршал Жуков.
По-скоро, работата била следната: никакъв голям заговор, подобно на този на Тухачевски не е
имало и не е могло да има. В противен случай, агентите на Берия щяха със сигурност да го
открият и да ликвидират всички участници.
Възможно е в плана на Жуков, да са били посветени някои висши офицери от двете танкови
дивизии, които извикал от Урал. Някой от тях, или самият Жуков застрелял Берия на заседание
в Кремъл, провело се между 4 и 4.30 следобяд.
Веднага след убийството му, офицерите на Жуков завзели телефонната централа на Кремъл и
по заповед на последния, изпратили неголям отряд танкове и бронетранспортьори с пехота към
Лубянка.
Появата им била толкова неочаквана и мълниеносна, че никой от командния състав на МВР не
могъл да организира съпротива и целия щат бил пленен „от движение“, в това число и дясната
ръка на Берия, Израелович, който неотдавна е бил върнат от сибирски лагер, където прекарал
много години.
Както е известно, никой от жителите на Москва не е чул стрелба по улиците на града през този
ден, не е имало никакви безредици и даже премиерата на операта „Декабристи“ не е била
отменена.
С други думи, Великата руска революция, за разлика от Великата пролетарска културна
революция на Мао Дзе Дун, която продължи с години с голям шум, се прокрадна в историята
като крадец в нощта и макар, че резултатите ѝ се виждат по всички места в света, огромното
болшинство от населението не разбира нейното значение и даже не желае да признае случилия
се факт.

179
„Лубянският погром“, по своето глобално значение, стои много по-високо от знаменитата
ледена битка на княз Александър Невски, която разруши мечтата на тевтонците да разбият
славяните, защото Жуков убил не мечта, а вече съществуващия факт на поробване на цялото
земно кълбо от ционистите.
( И в САЩ и в СССР, начело на производството на ядрено оръжие стоели юдеи. Щраус – в
САЩ и Берия – в СССР).
След смъртта на Берия, направили опит да си възстановят властта чрез партия, но същият
маршал Жуков пресякъл опита в зародиш, закарвайки с военни транспортни самолети
провинциални депутати в Москва които гласували против евреите и техните сподвижници и
така провалили този последен опит.
На 18 юли 1957 г, 4 години след „революциата на Жуков“, Бен Гурион, роденият във Вилнюс
юдей, Давид Грин, казал следните знаменити думи предадени от агенция „UP“:
„Макар и в началото на съществуването си, Израел се ползваше с моралната подкрепа от
страна на Русия и материална – от страна на Чехословакия, а сега, за наше съжаление и
огорчение, тези две страни, без каквото и да е основание, се превърнаха в най-злите врагове на
Израел.“
В края на книгата си, Ушкуйник пише пророчески: „Разбира се, като цел, както и по-рано, стои
пълното разчленяване на Русия на съставните си части и създаване на нейна територия на група
от „независими демократични държави“.
Ова е било написано от него, повтарям, още в 1982 г.
Потради това, ако съвременното ръководство на Русия искренно се опитва да направи
преустройство в областта на духа, а не само в икономическата област, трябва добре да знае
всички тези неща.
Само тогава може да се допуска пълна гласност с отчитане на двете страни на този сложен
процес: светлата страна на гласността за нормалните хора и нейната тъмна страна – за целия
извратен бионегатив.
Защото Западът е доста опитен в тези мръсни дела, а за Русия, това ще са първите крачки на
детето след тежка болест.
И това дете трябва внимателно да се пази и да се води за ръка, за което, все-пак, в значително
степен, биха могли да помогнат принципите, за които ние с вас говорим сега в тези лекции по
висша социология.

Глава 13. Агентите на Хоминтерна

Анализ на психологическата война (част втора)

Днес ще продължим нашия анализ на психологическата война, която се води между Запада и
Изтока вече повече от 40 години.
Този анализ ще ви помогне да разберете и нашите дисиденти и странната на пръв поглед
история на съветските лудници и техните обитатели и лъскавите нобелови лауреати, на които
често подхвърлят тези награди изключително по политически съображения.
Всичко това са елементи на психологическата война, започната от сионските мъдреци още в
1950 г. и продължаваща до ден днешен.
Войната, повтарям, е основана на разработките на Харвардския проект, които на свой ред, се
базират на комплекса на латентната хомосексуалност на другаря Ленин.
В предходните лекции споменахме Мюнхенската експедиция на Харвардския проект, положила
основата за създаването на Американския комитет за борба с болшевизма, на базата на който,

180
на свой ред, беше създадена радиостанция „Свобода“, а по-късно и много други „гласове“ на
свободата, включително и радиостанция „Гласът на Америка“.
Днес ние ще продължим с анализа на тази сложна машина на психологическата война и в края
на тази лекция, много явления от непонятни и объркани, ще станат за вас по-ясни, а някои
трагикомически епизоди от тази война, може даже да предизвикат у вас тъжна усмивка.
И така, първи президент на Американския комитет за борба с болшевизма беше Юджийн
Лайънс.
За него вече говорихме в предходната лекция, но за да разберете по-добре що за комитет беше
това и как се канеше да се бори с болшевиките, днес ще ви дам още някои интересни
подробности от биографиите на неговите основатели.
Ето първата: оказва се, че президентът на Американския комитет за борба с болшевизма, в края
на 20-те години, е работил 4 години като заместник директор на... съветската Телеграфната
агенция ТАСС в САЩ, т.е 4 години той е бил доверено лице на съветското правителство.
В 1928 г.Юджийн Лайънс отишъл в Москва като кореспондент на „Юнайтед прес“, а в 1930,
когато Сталин дал първото си интервю сна чуждестранен кореспондент, този първи
кореспондент се оказал същия този Юджийн Лайънс.
При това, дъщерята на Лайънс, Евгения, учила тогава в едно училище с дъщерята на Сталин,
Светлана Алилуева...
- Проверен е бил другаря...
- Да, именно проверен другар. Но след това, станало нещо странно – в 1934 г
изведнаж
взели, че го изгонили от СССР.
- Григорий Петрович, но това се е случило след хомосексуалния заговор от 33-та
година!
- Да, наказанията за хомосексуалност са били включени в наказателното
законодателство през март 1933 г.
Всесъюзният старейшина Михаил Иванович Калинин подписал тогава този указ и скоро
започнала великата чистка. При това, веднага щом започнали първите процеси в Москва,
Лайънс, повтарям, бил изгонен от Съветския съюз.
След като се завърнал в Америка, седнал и бързо написал книгата „Пътуване в утопията“, в
която със съжаление констатирал факта на пълното си разочарование от комунизма.
Т.е. веднага, щом започнали да отстрелват неговите събратя революционери-екстремисти в
Съветския съюз, той прозрял утопията и се разочаровал.
- А когато унищожаваха милиони селяни, всичко е било наред?
- Разбира се. Нали това се е правило в името на съветското бъдеще!
- А сега в Москва се канят да поставят паметник на жертвите на сталинизма от 37-ма
година, забравяйки за 20-те години, когато юдо-болшевиките унищожиха милиони руски
селяни.
Изглежда, че този паметник ще бъде поставен от бионегатива за своите събратя, „безпричинно“
унищожени от Сталин?
- Да, всичко това е „партията на партиите и съюза на съюзите“, както е писал Дени
дьо
Ружмон.
След като написал „Пътуване в утопията“, Лайънс не се успокоил и скоро написал още една
книга „Сталин, царят на цяла Русия“, а след нея и още една – „Червената декада“.
Тези книги били остро антисталински и антисъветски. След всичките тези „трудове“, Юджийн
Лайънс изведнаж се сприятелил с... Едгар Хувър, легендарния началник на ФБР, т.е.
американското контраразузнаване.
Едгар Хувър цели 48 години управлявал ФБР като своя бащиния. Завел маса секретни досиета
на всички известни американски комунисти и хомосексуалисти.
Както, обаче, неотдавна стана ясно, през цялото време той самият е бил педераст и участвал в
тайни оргии, като обичал да си слага червило и да носи женски перуки и дрехи.

181
 - Наистина, неведоми са пътищата твои, Юджийн Лайънс! Дъщерята учила с
дъщерята
на самия Сталин, а баща ѝ най-добър приятел с Едгар Хувър, който пък, на свой ред, вечер се
черви и носи женски дрехи!
- Да, а друг приятел на Юджийн Лайънс бил основателят на американската
телевизия,
близкият приятел на президента Рузвелт, Давид Сарнов.
Така, че Юджийн Лайънс, както виждате бил голям по дух и летял доста нависоко. В душата
си, обаче, повтарям, той си оставал анархист и троцкист, т.е. „перманентен революционер“, а
както си спомняте, троцкизмът е масонството в комунизма.
Освен това, Юджийн Лайънс бил куц. Това е дреболия, но такъв човек, от детството си
възприема света в изкривена форма.
Вторият „голям духом“ в американския комитет за борба с болшевизма, бил сионският мъдрец,
Исак Дон Левин, човек, дружащ с най-големите революционери, които от началото правили
революция в Русия, а после тук се сдружили с недоубитите троцкисти и меншевики, т.е. с тези
„перманентни революционери“, които успели да избягат от Сталин и така останали живи.
Трябва да отбележим, че Исак Дон Левин бил голям специалист по съветските дела. Той издал
тогава няколко сериозни книги, в които направил дълбок анализ на функционирането на
съветската политическа система.
Помня като сега – през юли 1954 г бях в тримесечна командировка в САЩ. Във Вашингтон, в
коридора на хотел „Дюпон Плаза“, „случайно“ срещнах тогава този Исак и той се обърна към
мен с думите: „ Наблизо имам ферма. Искате ли да я разгледате?“ и така ме покани в къщи.
- Американски фермер и революционер-троцкист?
- Да. Седнахме тогава в колата му и поехме към фермата му. Не беше далече – на 50
мили от Вашингтон.
Направи ми впечатление, че той шофираше много нервно – ту насисне газта, ту спирачките и
отново газ и отново спирачка. Явно беше, че е много нервен човек, все бърза, лута се, завира се
в някакви магазинчета по пътя, все нещо търси, пита...
Казвам му: „Какво търсите?“, а той ми отговаря: „Жена ми каза да взема хляб и аз търся
хлебарница.“
Голям революционер... Един от най-опитните специалисти-съветоплози... Велик
интернационалист...
Но, когато работата дойде до хляба, давай му само кашерен хляб! Т.е в душата си, всичките те
си оставали енорийши евреи, боящи се от своя равин.
Пристигнахме накрая във фермата му и той започна с гордост да ми я показва. Тук посадил
тютюн, там – царевица, в средата- прекрасен фермерски дом, който преправил на удобна
извънградска вила.
Цялата ферма беще с размери от около километър на километър. Вози ме из нея, показва ми я и
накрая ме води до малък навес, приличен на колиба.
Оказва се, че там живее един стар негър, който обработва цялата ферма на Исак Дон Левин.
Така, цялото население на фермата се състоеше от стария негър, живеещ в навеса и евреина
Исак Дон Леви, който живее в баровския дом. Цялата работа върши негърът, а парите от
продажбата на реколтата, те демократично делили наполовина.
След като разгледахме хижата на негъра, най-накрая влезахме и в жилището на домакина. Той
ме настани в удобно кожено кресло, постави на масичката бутилка коняк, и кристална чаша и
ми казва: „Ще изтичам до жената да ѝ помогна в кухнята, а вие си поседете тука.“
Огледах се и видях, че това не беше просто хол, а истинска библиотека, при това –
великолепна, с книги на английски и руски език, издадени след 1917 г на руско-съветска тема.
Явно, този революционер-фермер не беше глупак и много добре си разбираше от работата.
Трябва да призная, че такава разкошна частна библиотека и до сега не съм виждал и
заинтересован, започнах внимателно да резглеждам всичките тези книги.

182
След двадесетина минути влиза Исак Дон Левин и най-напред поглежда към бутилката и
чашата. Чашата е празна, бутилката – недокосната, а аз се разхождам и разглеждам
библиотеката му.
Той, като опитен човек, веднага забелязва всичко това и ми казва: „Преди вас, ми гостува
Виктор Кравченко (Виктор Кравченко на времето в Америка беше популярен, както
Солженицин сега) и аз също му оставих бутилка и чаша и излязох.
Когато се върнах след половин час, бутилката беше вече празна. Кравченко, за този половин
час, изпи цялата бутилка сам, а библиотеката ми дори на погледна.“
Тогава разбрах, че Исак Дон Левин е проверявал много хора по този начин... Хитрият и умен
стар евреин, който беше тогава, повтарям, вице-президент на американския комитет за борба с
болшевизма.
- Това същият комитет ли е, който първи израсна от корените на Харвардския
проект?
- Да, после се появиха всякаквите там „Радио свобода“, „Гласът на Америка“ и т н., а
след тях – и всички наши дисиденти, включително Солженицин, Аксьонов и други
свободолюбци, които бръмчат и се бунтуват с Съюза в последните 20 години.
След смъртта на Сталин, Исак Дон Левин написа още една книга „Великата тайна на Сталин“,
която излезе през 1954 г.
В тази книга Левин твърди, че Сталин е бил агент на царската охрана и намеква за това, че на
млади години, Сталин е бил хомосексуалист и имал вземане-даване с някакъв си там арменец.
Исак Дон Левин е доста сериозен източник. Той, повтарям, прекрасно е познавал историята на
руската революция и старателно е изучил биографиите на всичките ѝ вождове.
- Григорий Петрович, във вашия архив видях фотокопие от документа на царската
охрана... Със всички подписи и печати.
Т.е. документът съществува и човек може да се запознае с него.
- Да, впрочем, като говорим за Исак Левин, и до сега много хора си блъскат главата от къде и
как Ленин е взел своя псевдоним.
Може да е имал някакво момиче Лена, или го е взел в памет за разстрелите в златните мини до
река Лена?
Мисля, че в действителност Ленин, преди революцията е подписвал своите статии с различни
псевдоними и очевидно, е решил да се спре на псевдонима Левин. Тогава евреите в неговото
обкръжение, му намекнали, че по-добре да не демонстрира еврейството си и да не взема този
явно еврейски псевдоним, а да замени една буква и да стане от Левин – Ленин.
- Григорий Петрович, Шмаков има едно много интересно описание на тези разстрели
на река Лена, направено по публикациите във вестниците от онова време.
Оказва се, че цялата тази работа , наричали тогава „Хинзбургиада“, по името на собственика на
мините на река Лена, богатият евреин Хинсбург.
Тези разстрели били провокирани от самия Хинсбург заради голямата игра, която водел тогава.
Той осъществил две крупни афери – Голямата Лена и Малката Лена, т.е. голямата афера със
златните мини и малката афера със златните мини.
- Да, ето ви още един интересен материал за публикации в сегашното време на
гласност
и перестройка.
Шмаков, в своята книга „Свободата и евреите“ привежда няколко статии от вестниците от
онова време, при това, най-интересното е, че управителят на Ленските мини, който организирал
всичките тези кървави разстрели, оказва се, че по-рано е бил обвинен в развращаване на
малолетни.
В предходните лекции, вече говорихме, че по законите на висшата социология, стопанинът
евреин винаги се обкръжава с руски дегенерати. Това е правило. Това е същото, което се нарича
„съюз на сатаната и антихриста“.
- Т.е. ако Ленин наистина е искал да вземе псевдоним в памет на жертвите на
Ленските

183
разстрели, би трябвало това да е Хинзбург, а не Ленин, защото в тогавашна Русия, тези
разстрели били известни като хинзбургиада.
- Да, сега нека внимателно да погледнем към първото отроче на Американския
комитет за борба с болшевизма – радиостанцията „Радио свобода“.
В СССР, в 1955 г.хората получиха възможността да слушат „демократичната истина“ на Запада
именно от предаванията на тази радиостанция.
Слушаха я по нощите, на нещо вярват, на нещо не, но никой тогава не се досещаше, че това е
един специален проект от психологическата война, предназначен за събуждане на бунтарски
дух в младежта и особено силно въздействащ на хората от специален тип.
Златният ключ за разбирането на тези въпроси, повтарям, е Лениновият комплекс, т.е.
комплекса на латентната хомосексуалност на Илич.
От предните лекции вече знаем, че с латентната хомосексуалност, като правило, са свързани
всякакви психически болести, в това число и властовия комплекс, комплекса на вожда. Вестник
„Вашингтон Таймс“ пише че преди 1971 година радио Свобода и радио Свободна Европа са
принадлежали на ЦРУ, т.е. на американското разузнаване. Бюджетът на тези радиостанции през
1982 г. е бил вече 86,5 милиона долара.
- Григорий Петрович, именно ЦРУ, след макартизма, беше основноте убежище на
хомосексуалистите, които бяха изгонени от държавния апарат. Излиза, че те бяха поставени в
тези нови специални проекти.
- Да, тогава преместиха педерастите от държавния апарат в ЦРУ, а ЦРУ ги постави в
„Американския комитет за борба с болшевизма“ и радио Свобода, за да могат чрез радиоефира
да разбунват и вдигат подтиснатите педали в Русия на поредната троцкистка революция.
Те решили тогава да спасяват Русия от болшевишката чума с троцкистката холера.
За първи началник на радио Свобода в Мюнхен, беше назначен американеца Сарджент, който
до тогава беше помощник държавен секретар на САЩ.
Защо са изпратили помощник-министъра на външните работи на такава незначителна работа,
като ръководещ радиостанция? Мисля, причината е, че той също е бил жертва на чистката на
сенатор Маккарти.
Въпреки, че Сарджент бил солиден мъж и бил тогава женен, бракът му скоро се разпаднал и
жена му, която била артистка, го напуснала. Често браковете с артистки служат за маскировка
на хомосексуална ориентация.
Ето още един добър пример – през 1950-55 години, в радио Свободна Европа, важна роля
играли двама бивши американски дипломати, които Макарти също изгонил от държавния
департамент – Кунинхолм и Уилямс.
По отработената схема, чрез ЦРУ, те се заели с организационна работа в радио Свобода. При
това, тези двамата, ги познавам много добре.
И Кунинхолм и Уилямс тогава бяха възрастни хора и говореха добре руски език. Впрочем, те и
двамата по-рано работели в американското посолство в Москва. Кунионхолм бил известен като
ярък противник на Русия и оправдавал това с финландския си произход.
За негово нещастие, неговият приятел Уилямс, който тогава бил на 60 години, имал дъщеря на
20 години, на име Тамара.
Тази Тамара е родена в Москва, завършила е руско училище, отлично говорела руски и трябва
да кажем, била красавица.
И ето ти новина – 20 годишната красавица Тамара се омъжва за 60 годишния Кунинхолм!
Веднаж, в Ню Йорк, тези двама младоженци ме поканиха у тях. Причината беше раждането на
дете, което тогава беше само на няколко месеца.
Отидох у тях, погледнах детето, погледнах бащата и майката... Татко Кунинхолмм по това
време вече беше излязъл в пенсия, значи, беше на 65, а мама Тамара – на току-що навършени
22.

184
Сигурно си мислите, че младата красавица Тамара се влюбила във възрастен свръхмъж, умен и
красив, но Кунинхолм беше не просто старец, а дребен изрод, приличащ на мопс, с дребен ръст,
нагъл и противен старчок.
В резултат на този брак, двамата приятели-дипломати – Кунинхолм и Уилямс жестоко се
изпокарали. Уилямс бил сърдит на Кунинхолм за това, че той съблазнил дъщеря му.
Някога, на млади години, те били неразделни приятели, а на стари, се изпокарали.
Загадка? И тази загадка няма да разгадаете без помощта на висшата социология.
Цялата работа е там, че на млади години, тези двамата били приятели-педерасти, които се
оправяли взаимно. По тази причина, дъщерята на Уилямс, самата, просто не е могла да бъде
нормална жена.
Нормален мъж на нея не ѝ трябвал. Трябвал ѝ фиктивен. И ето, че тя, на 20 г, си избира за мъж
60 годишен старик.
А от кого е детето, това е друг въпрос. В такива бракове, жените често имат деца не от
фиктивния си мъж-хомосексуалист, а от друг, нормален и здрав мъж, или чрез изкуствено
осеменяване.
В руския език има ред нецензурни изрази, които, за нормалния човек, звучат абсолютно
безсмислено.
Много хора даже и не подозират, че тези ругателства служат за присмех на едни изроди-
дегенерати над други такива.
Ако анализирате всички тези устни ругателства, с удивление ще видите, че те напълно
съответстват на някое дегенеративно полово извращение, или полово отклонение на
психическа основа.
- Т.е. нормалните хора използват тези изрази, за да се присмеят на изродените?
- Не, мисля, че едва ли нормални хора са измислили тези изрази. Най-вероятно,
самите
легионери са ги пуснали в обръщение, за осмиване на подобните им изроди на човешкия род.
Както евреите се наричат един друг чифути, т.е. лоши евреи, така и местните изродени,
присмивайки се едни други, в прав текст казват това, което вършат в постелята.
Които си приличат, се познават най-добре.
На нормален човек такива неща просто няма да му дойдат на ум. Аз също добре знам всичките
тези ругателства, някога даже ги употребявах без да мисля, но когато един препил педераст
падна пред нмен на колене и ме помоли да ми духа, аз просто не разбрах, какво той иска от мен.
Значително по-късно ми дойде на ум, че той беше педераст. На момента не разбирах нищо,
макар, че запомних странното му поведение. Както много руснаци, и аз употребявах тогава тези
ругателства, без да разбирам смисъла им. Не се осъществи, така да се каже сливането на
теорията с практиката.
- И тези хора бяха в радио Свобода?
- Да, и днес са там. Нека да анализираме и други отговорни работещи в радио
Свобода,
по-голямата част от които, аз лично познавах в продължение на няколко години.
Към американския комитет за борба с болшевизма, беше създаден и някакъв Инситут по
изучаване на СССР, който разработваше теоретичните и историческите материали за
предаванията на радио Свобода.
Американският началник на този институт, беше Леонид Барат-Баранов, американец от руски
произход, работил преди това във военното разузнаване на американската армия, при това,
трябва да отбележим, че отлично владееше руски език.
Аз го познавах доста добре. Той беше симпатичен и доста енергичен човек, който се
представяше за казак, по-точно за донски казак.
Преди е имал жена и дъщеря, но по това време жена му вече се беше развела с него и той беше
сам в Мюнхен. Скоро, обаче, този донски казак отново се ожени. За една алжирска еврейка.
Баранов, като мъж тогава, беше във великолепна форма. Беше на малко под 40.

185
Беше началник на института, неженен, „богат американец“ в бомбардирана Германия,
накратко, завиден кандидат за женитба, а се ожени за стара и грозна еврейка от Алжир.
При това, даже на него му беше неудобно, когато я представяше на своите познати в това число
и на мен. И в тази частица от психологическата война, т.е. в този Институт по изучаване на
СССР, всичко е било на основата на комплекса на хомосексуалността на Ленин.
В цялата тази каша тогава можеха да се оправят само евреите и масоните, а за един масон,
еврейската съпруга е като знак за качество, като печат на антихриста, който веднага му дава
повишение по служба и му открива вратите на кабинета на началството.
Обаче, тя отваря и вратите на ада... Като правило, сделките с дявола завършват зле.
Сега, Леонид Барат-Баранов вече е остарял, и продължавайки да се маскира като донски казак,
той вече е председател на „Тройния съюз на казаците на Дон, Кубан и Терек“ в Австрия и
Западна Германия.
- Изглежда и той се е маскирал като атаман-казак, както бащата на вашата съпруга,
Юрий Майер, като православен монархист.
- Да, много от тях явно имат комплекс за малоценност и за това се хвърлят от една
крайност, в друга. Представят се за казаци, атамани, монархисти, супер православни... Това е
доста характерно за такива като тях.
В радио Свобода, в Ню Йорк, работел също и някой си Юрий Денике, от старите
революционери-меншевици, още от поколението на Ленин. В 1955 г. той беше вече доста
възрастен, никога не се беше женил и от никого не криел, че е педераст.
Или още един мюнхенски сътрудник на радио Свобода, Глеб Рар. Той бил нефелен по
рождение. Имал конско стъпало – това е един от явните признаци за дегенерация.
Например, Йозеф Гьобелс, ръководителят на хитлеристката пропаганда, също имал конско
стъпало. Постоянно носел специални ортопедични обувки.
И така, сътрудникът на радио Свобода, Глеб Рар, бил женен за дъщерята на Орехов, редактора
на патриотично-монархическото списание Часовой. А този Орехов бил стар масон, който в
продължение на 50 години бил в Белгия и от там редактирал това монархическо списание.
Отново виждаме брак между двама бионегативни човека – дъщерята на заслужилия масон се
омъжва за нефелен дегенеративен мъж. Но тези дегенерати народили 6 деца!
Хора без съвест! Както и педераста Лев Николаевич Толстой, наплодил 13 деца! Той сам в
дневниците си пише че никога не е обичал жена, но често се влюбвал в мъже...
Впрочем три от децата на Глеб Рар също работеха в радио Свобода и разбунваха по
радиовълните своите събратя в Съветския съюз. Отново виждаме дегенеративния семеен ред...
- Григорий Петрович, веднаж обяснявахте, че НТС, прочетено отзад напред е
СаТаНа,
което доста точно отразява същността на тази организация.
- Да, при това, те страшно се разсърдиха, когато някой в пресата каза това. Работата е
в това, че в писмеността на евреите се пропускат гласните букви и се чете от дясно на ляво, т.е.
наобратно.
Така, по еврейските правила на четене, от НТС се получава СаТаНа. Изглежда, че еврейските
стопани са им подхвърлили това име. Типично за тайните общества. Всички те са листа от
дървото на дегенерацията.
- Григорий Петрович, в последно време в печата се споменава за ползата от
въвеждането на паспорти с генетична информация. Знаейки генетичния код на един човек,
съвременната медицина, днес доста точно може да определи съдбата му, неговото здраве и
здравето на неговото потомство по-добре от коя да е циганка-гадателка...
- Да, колкото и да е жалко, всички ние носим в себе си греховете на нашите родители,
на своите бащи и деди и за намаляване на човешката мъка и страдания, би било много и много
полезно да се информират хората за тези неща непосредствено преди половото им съзряване.
Заради това, те да не си създават излишни допълнителни трагедии, а да се вслушват по-често
във вътрешния си глас, в тази Божия искра, която е във всеки от нас...
- А американските либерали посрещнаха на щик идеята за паспортите с генетични

186
данни. От нещо много се изплашили...
- Да, добре ги разбирам. Тогава на всички ще бъде ясно що за хора са. Цялата им
маскировка ще рухне, като картонена кула.
Да допуснем, че някой живее живота на руския православен монархист, подполковник Вано
Иванов, прикривайки се с жена и деца, а при анализа на генните комбинации става ясно, че той
е потомствен педераст, жена му е лесбийка, а децата му са от съседа-водопроводчик...
Тук не можеш да се скриеш зад Христос...
Началник на отдела за безопасност на радио Свобода (в СССР, това се нарича първи отдел) бил
американец, с фамилия Мелбардис, за когото в съветската преса писаха ,че е унгарски евреин.
Та, седи си този Мелбардис в своя отдел и следи всички сътрудници, завежда им досиета,
разпитва, анализира и изведнаж забелязва, че радио Свобода е пълно с хомосексуалисти.
Като началник на отдела за безопасност, започнал да пише предупреждаващи писма във
Вашингтон – ситуацията е болезнена, ненормална и е възможен съветски шантаж и даже пряко
съветско влияние.
Трябва нещо спешно да се направи, спешно да се премахнат всички хомосексуалисти от
радиото.
Мелбардис си пише, а реакция – никаква. Пуска втори, трети рапорт и започва направо да
изисква намесата на висестоящото ръководство, обаче, нищо не се получава.
И с какво завършва всичко това? Отзовали го в Америка и тихомълком го настанили в
лудница...
Аналогичен е случая и с началника на отдела по безопасност на радио Свободна Европа,
Бартоломеев. Той също започнал да праща рапорти във Вашингтон, защото и в радио Свободна
Европа също било пълно с хомосексуалисти.
Писал си посланията и той, а от Вашингтон, отново гробно мълчание. Излиза, че и двамата
тези началници просто не са знаели, че цялата тази работа в радио Свобода и радио Свободна
Европа е построена на основата на хомосексуализма.
Това било толкова засекретено, че за него не знаели даже началниците на службите за
безопасност на техните специални проекти от психологическата война.
И с какво завършило всичко това?
Бартоломеев също го отзовали в Америка и също го затворили в лудница, където го държали
доста дълго и само благодарение на високите връзки на жена му, той успял все пак, да излезе от
там.
- Очевидно, бил добър талмудист, но не му се полагало да знае всичко. Златния ключ
на кабалата, така и не му бил даден.
- Да, да продължим нашия разказ за работниците на фронта на психологиеската
война.
Днес в Ню Йорк, в радио Свобода, на религиозни теми се изкакзва новопокръстеният
християнин, отец Михаил Меерсон.
Той е покръстен евреин от третата вълна, който тук станал православен свещенник. Майка му
също е еврейка, при това, носи на шията си едновременно и православния кръст и
шестолъчната еврейска звезда.
Този Михаил Меерсон служи днес в църквата в Манхатън на 71-ва улица. Тази църква е
известна като мнасонската църква.
В САЩ има няколко православни юрисдикции и трябва да си добър познавач, за да си наясно с
тънкостите на православните структури в Америка.
Например, така наречената Американска руска църква е отдавна под влияние на масонството. В
един от храмовете на тази юрисдикция, разположен на 71-ва улица в Манхатън служи бившият
съветски евреин и сегашен православен свещенник на радио Свобода, Михаил Меерсон.
А в Гласът на Америка, на религиозни теми говори друг православен чичко – отец Кирил
Фотиев, бивш член на НТС и бивш педераст.
Интересното е, че този педераст-свещенник е племенник на секретарката на другаря Ленин.
Главната сектретарка на другаря Ленин, оказва се, била негова родна леля.

187
 - Още един проверен другар?
- Да, Тази секретарка на Ленин имала сестра, чийто син е този бивш съветски
гражаданин, а сега американски православен свещенник-педераст, отец Кирил Фотиев.
Обаче, ако един човек е хомосексуалист, то неговите родители, може би, не са съвсем
нормални, т.е. са били някакви си там хомо.
А ако едната сестра е повече или по-малко хомо, то, като правило, и втората е такава.
Спомнете си правилото от висшата социология, за това, че ако началникът е хомосексуалист
(В.И.Ленин), той непременно си взема за секретарка лесбийка.
Това, аз нееднократно съм го виждал на практика. Ако при началник-педераст работи нормална
жена, тя непременно ще го разбере какъв е.
Нормалният мъж разпознава мъжа-педераст не толкова бързо, колкото нормалната жена, или
може изобщо да не го разпознае.
Обаче, нормалната жена, с женското си чувство, веднага ще почувства, че нещо не е наред.
Ето защо, началникът-педераст си взема, като правило, лесбийка за секретарка. Виждате, че и
В.И.Ленин е вървял по този път.
- В този смисъл, би било интересно да се провери секретарката на Щербицки.
- Да, Който го интересува, може да се поровеи в архивите.
В Ню Йорк, от началниците на радио Свобода, познавах тогава и американеца Боб Дреер.
Всички руснаци в специалните проекти на психологическата война, тогава бяха в низините, т.е.
бяха хора от нисшата класа, а всички от висшата бяха евреи или американци (като правило,
работили в американското посолство в Москва).
Един от тях беше и този Боб Дреер. Срещал съм се няколко пъти с него. Беше доста интересен
мъж, но никога не се интересуваше от жени.
И така, на времето и той беше изгонен от държавния департамент и преместен тихомълком в
ЦРУ, а ЦРУ го изпратило на работа в радио Свобода.
Впрочем, в Ню Йорк, той живееше в район Гринуч Вилидж, а това, повтарям, е известен район
на педерасти.
- Това е същият район на Манхатън, в който има паметник на хомосексуалисти?
- Да, същият. Двама педерасти са се прегърнали на една скамнейка. От бронз.
Скулптор
е евреинът Сегал. Днес този Сегал е председател на Комитета за освобождение на съветските
пленници в Афганистан.Те се врат навсякъде.
Чета си наскоро Ню Йоркските вестници и научавам, че скулпторът Джордж Сегал, заедно с
художника Шемякин, и двамата са в Комитета за озвобождение на съветските пленници в
Афганистан.
- Това същият Шемякин, който се снимал с голата лесбика графиня Щапова и
кървавият труп на животно, облечен в черни кожени дрехи и с наполеоновска шапка на
главата?
- Да, той същият. Повтарям, навсякъде се врат.
Следващият в моя списък е работникът от радио Свобода, Гаркуша. Той работил в радио
Свобода и в Мюнхен и в Ню Йорк.
Алкохолик, жена му била в лудница и умряла от рак на костите, а двамата му сина – завършени
наркомани. Той самият имал диабет и ослепял и с двете очи.
- Григорий Петрович, а нали наркоманите, като правило, са подтиснати педали, т.е.
хора с някакви психосексуални проблеми?
- Да, много често, това са хора с психосексуални проблеми, от които се опитват да
избягат с помоща на наркотици и алкохол.
- А сега в СССР, страхувайки се от ръста на наркоманията, предлагат да се строят
повече клубове, да се създават големи рок-групи, за да отвличат по някакъв начин младежта от
наркотиците и алкохола.
Всъщност, подходът, може би, трябва да бъде друг, да е психоаналитичен.
Трябва, както напрвил Фидел Кастро, да им свалят на тези юноши панталоните, да им дадат по
един брой Плейбой и да гледат реакцията на детеродните им органи.

188
Ако мъжът е нормален, разговорът ще е един, а ако не е - трябва да е друг.
Никакви клубове няма да помогнат на бионегатива. За да бъдат спасени,. Им трябват
манастири, а не танцови площадки.
- Да, танците няма да им помогнат.
През 70-те – 80-те години в Мюнхен, началник на радио Свобода беше Джордж Бейли, между
другото, също американец от унгарските евреи.
Особено ми е интересен този факт от биографията му че през 1946-48 г. е работил в
американския концлагер в Камп Кинг, до Франкфурт.
Точно в този лагер и по това време бах затвортен са 6 месеца в килия за смъртници, очаквайки
всеки ден да бъда предаден на Сталин.
Бях затворен, за това, че избрах свободата в 1947 г. т.е. в разгара на медения месец в
отношенията между СССР и САЩ.
Когато ме заведоха в този лагер, успях да видя над вратите надписът Главна квартира на
американското контраразузнаване в Европа. Избрах свободата и... попаднах в затвора. За първи
път в живота си.
Идиотско, но така се получи. Тогава, повтарям, беше медения месец и те не знаеха какво да
правят с мен.
По това време, такива като мен, които търсеха на запад свободата, обикновено ги затваряха в
лагери и ги държаха като запас за предаване, за ни заменят със своите шпиони. Малко различна
търговия...
Да не дава Бог да преживявате такова нещо. Та бях там за половин годуна, а сега се оказва, че
това, извинете за израза, чифутче, Джордж Бейли, бил там по същото време като ефрейтор.
А след 20 г, вече е началник на радио Свобода. Какъв морал ще имат руските сътрудници,
борещи се с болшевизма, щом разберат, че са ръководени от такава шайка унгарски евреи?
- Които в Унгария просто не успели да обесят.
- Да, а после той и в радио Свобода се прояви като крадец, т.е. и тук, като в Камп
Кинг,
той се оказа обикновен крадец. Ето какво нещо е пропагандата. А руснаците седят и слушат
цялата тази „свобода“. Пропагандата, като правило, е мръсно нещо и за това там работят
мръсни хора.
Нормален човек там няма да се задържи дълго.
Много наивно е да се мисли, че за руснаците съществува някаква обективна радиостанция,
която да бди над интересите на Русия.
Още Ленин е казал, че всеки печат е партиен. И тук също има партийност, само че тогава с
пропагандата се занимаваше Коминтерна, а сега – Хоминтерна.
- Един мой познат, шегувайки се, казваше, че ако в САЩ се освободи някаква
държавна длъжност, на първо място предлагат свободното място на евреин, а ако не намерят
евреин за нея, търсят педал, ако и педал не намерят, вземат черен, а ако и черният се откаже,
вземат от няма и къде нормален американец.
- Да, така става.
Впрочем, в Париж, американското разузнаване е създало вече научно бюро, нещо като
„демократичен“ вариант на нашия Институт за изучаване на висшата социология, където се
събират компроментиращи материали за всички лидери на западния свят, за да могат по-късно,
чрез шантаж, да ги манипулират по-лесно. Мръсни дела... Пряк паралел с Протоколите на
сионските мъдреци.
Помните, че там също се говори, че трябва да се избират аутсайдери от туземния народ, за да
има между тях и народа непреодолима пропаст и тогава, в случай на опасност, тези туземни
дегенерати ще защитават своите господари до последния си дъх...
Ето, че и намират такива и ги издигат до върха за да им осигурят послушание и изпълнение на
партийната дисциплина.

189
Така и моят стар приятел, американският директор на Института за изучаване на СССР в
Мюнхен, Леонид Барат-Баранов, женен за алжирска еврейка, стана, в края на краищата,
председател на Тройния съюз на казаците от Дон, Кубан и Терек. А защо не атаман?
Комедия...
Руският директор на Института за изучаване на СССР в Мюнхен, по това време, беше някой си
Борис Яковлев.
Този институт, повтарям, изготвяше материалите за радио Свобода, а американският началник
на този Борис Яковлев, беше тогава този същият Леонид Барат-Баранов.
В СССР, Яковлев беше крупен съветски партиец, който, по време на войната, попаднал в плен
на немците и... започнал да работи при тях в същия пропаганден апарат, а после бил наследен
от американците. Тогава той не беше женен и не ухажваше жените...
А на 3 декември 1958 г, във вестник Съветска Русия, в статията „Чий е този глас“, беше
публикувана информация за това, че Борис Яковлев, преди войната бил в затвора в СССР не за
политика, а за... развращаване на малолетни.
А това, като правило, е свързано с хомосексуалността. Даже, не е важно, момчета ли са били те,
или момичета.
Специалистите, независимо от това, го свързват с хомосексуалността, при това
хомосексуалност с утежняващи вината обстоятелства.
Ако един възрастен педераст употребява друг възрастен педераст, на това гледат през пръсти,
даже и в Съветския бсъюз, но за развращаване на малолетни, пращат в затвора както на Запад,
така и на Изток.
Така, че директорът на Института за изучаване на СССР в Мюнхен, Борис Яковлев, също имал
комлекса на педерастия на другаря Ленин.
Интересното е, че тази информация била публикувана в СССР едва след като той бил уволнен
от работата си в Мюнхен, т.е. със задна дата.
- Същото и с хомосексуалността на Сталин, дадоха информация чак след смъртта му.
- Да, да допуснем, че Исак Дон Левин просто се страхувал от дългите ръце на Сталин.
Нали той е достигнал Троцки чак в Мексико.
Така, че Дон Левин просто се боял, че Сталин ще му откъсне главата, а когато Сталин умрял, го
публикувал.
Но Борис Яковлев, без съмнение, бил коз, който КГБ държал в ръкава си. Докато работел в
Мюнхен, като директор на Института за изучаване на СССР, те мълчали, а когато вече не им
трябвал, го осветили.
Този Борис Яковлев срещнах още веднаж, вече в 70-те години в Америка. Бяха го прибрали
тогава на работа като библиотекар в някаква университетска библиотека. По време на тази
среща, той изненадващо ми подари... своя книжка със стихове.
- Още един поет-педераст?
- Да, но този поет, повтарям, на млади години, развращавал малолетни и лежал за
това
в затвора.
А на стари години, вече пенсионер, изведнаж се превръща в поет и започва да пише стихове.
По време на тази среща, той изглеждаше на около 70 г.
Дава ми той книжката, а аз чета, посвещението му и виждам, че авторът на книжката е
Троицки.
На моя недуумяващ въпрос, той отговори, че това е истинското му име, а Яковлев е само
псевдоним. А сега, кажете ми, какво ви говори тази фамилия.
- Изглежда и този поет-педераст е бил от род на свщенници.
- Да, за това, по-рано в нашите лекции подробно се спрях на въпроса за
свещенниците
и техните деца. Спомняте си – Формулата на Римслия папа, обетът за безбрачие... Казваха ми:
Григорий Петрович, защо закачате свещенниците, по-добре ги оставета на мира...

190
Аз ги оставих на мира, докато свещенниците-педерасти не започнаха да нападат моята висша
социология, не започнаха да я крият от своите енориаши, докато не започнаха по всякакъв
начин, да извращават нейния смисъл пред паството си.
Например, неотдавна, една от моите православни читателки попитала свещенослужителя на
Руската православна църква и преподавател в Правослявния богословски университет Свети
Тихон в Москва:
„Запозната ли е църквата с книгите на Григорий Климов и какво тя мисли за тях?“
Последвал краткия отговор на свещенника Василий Секачьов:
„Книгите на Григорий Климов за нас са опасни и нехристиянски. Според нас, те съдържат
семето на расизма, нацизма и биологическата вражда.“
На молбата ѝ да отговорят по-подробно, последвало следното писмено разяснение:
„Личността на Григорий Климов и неговите произведения предизвикват нееднозначна оценка в
нашата страна и сред хората на църквата. Отначало много хора се възхищаваха на книгите на
Климов, възприемайки ги като своего рода откровение. Някои свещенници благославяха тези
книги за четене и разпространение, попълваха с тях енорийските си библиотеки. По-късно
започна да се говори, че Климов не е толкова искрен руски патриот, какъвто иска да се изкара,
че той е бил и най-вероятно още е на служба в такава антируска организация, като ЦРУ.
Спомниха си и това, че Климов воювал в американската армия във Виетнам.
Напълно, разбира се не можем да сме сигурни в нищо, но очевидно, възторженото отношение
към Климов е заменило по-трезвия подход към него. И това е добре, защото книгите му, преди
всичко, „Князът на този свят“ и „Протоколите на червените мъдреци“ оставят тежка утайка в
душата.
Климов повдига много важни за Русия и руснаците въпроси, така начечените проклети
въпроси, но ги решава не като православен човек, а като обикновен фашист или расист...
... Позицията на Григорий Климов е много опасна – тя е антихристиянска, разрушваща
църквата и руското патриотично движение. Той, или е провокатор на ЦРУ, противопоставящ се
на много руски патриоти, искренно ратуващи за нейното спасение, или, което е най-вероятно, е
един нещастен и болен човек.“
Свещенник Василий Секачов.
Така, ето какъв съюзник сме си намерили... Канехме се заедно с дявола да се борим... И така,
едни свещенници благославяли тези книги за четене и разпространение и попълвали с тях
енорийсите си библиотеки, а други казват на енориашите си: „Книгите на Климов са опасни и
нехристиянски. Според нас, те съдържат семето на расизма, фашизма и биологическата
вражда... фашист... расист... провокатор на ЦРУ... воювал в американската армия във Виетнам...
- Григорий Петрович, а какво е написал този отец Секачов за Виетнам и ЦРУ? Не
бихте
ли могли да ни поясните този пасаж?
- В ЦРУ работех по-малко от година и когато ми преджожиха да сключим договор, аз
се отказах и започнах работа по старата си специалност – електроинженер.
Впрочем, това беше по времето, когато ЦРУ още си стъпваше на краката като обикновен
център за изследвания и анализи за борба са комунизма. Едва впоследствие, те няколко пъти
сменяха ориентацията си...
Във Виетнам бях всичко на всичко, няколко месеца, при това, като гражданско лице. Там бях
приемчик и се занимавах с инспекция на съответствието на монтажа на електрооборудването с
чертежите, направени в нашата фирма в Ню Йорк (обикновено проектантскио бюро).
Най-важното и най-сложното нещо беше електрооборудването на кухненския блок и монтажа
на климатичната инсталация в столовата пред него.
Работата е в това, че първият изпратен от нашата фирма не можа да понесе скуката и
тропическите бури и просто избяга. Мен ме изпратиха да завърша приемането.
За да разберете защо свещенник Василий Секачов е написал всичко това, за разлика от тези
свещенници, които благославяли книгите ми за четене и разпространение, още веднаж ще

191
напомня страшните факти от нашата действителност, за които вече говорихма в лекцията
„Светите грешници и грешните светци“, деветата лекция от този цикъл.
В САЩ 46 000 католически свещенници се грижат за 60 милиона католици но както неотдавна
съобщи на читателите си американският вестник Канзас Сити Стар, католическите
свещенници, вече със стотици, бавно умират от СПИН.
Нещата стигнали дотам, че много семинарии започнали за изискват от учащите се да дават кръв
за проверка за заразяване с тази болест.
По-нататък вестникът дава интересна статистика – честотата на заболяванията от СПИН сред
католическите свещенници е 4 пъти по-висока от средната за страната, а по отношение на тази
в щатите Канзас и Мисури – 7 пъти по-висока.
Свещенник A.W. Richard Sipe, прекарал 30 години в изучаването на сексуалните проблеми в
църквата, счита, че, като цяло, по отношение на средната в страната, честотата на
заболяванията от СПИН сред католическите свещенници е 8 пъти по-висока, а известният
психиатър и специалист по проблемите на СПИН, Joseph Barone, твърди, че тя е 11 пъти по-
висока.
Работата е в това, че, много смъртни случаи от СПИН сред католическите свещенници се
прикриват и минават по други причини, защото лекарите не искат да позорят църквата.
Например, Ню йоркският епископ Emerson J. Moore внезапно напуснал службата си в своята
епархия и заминал за глуха провинция в щата Минесота, където скоро умрял в приют за
носители на СПИН.
В смъртния му акт написали, че умрял от естерствена смърт, а в графата професия –
промишлен работник...
Джон Кенън, католически свещенник и «clinical psychologist» от клиниката за свещенници.,
носители за СПИН в Чикаго (Blessed Sacrament clinic in Trinity House), заявил, че този проблем
вече приема размерите на епидемия.
Ако отначало, неговата клиника обслужвала само местни свещенници, сега, след като той и
помощниците му разработили и внедрили програма за анонимно тестване за СПИН на всички
свещенници, с последващо оповестяване на епископата, започнали там да постъпват
свещенници, заразени със СПИН от цялата страна.
Чарлз Изола, психиатър-терапевт от отдела за социални услуги на Ню Йорк, посочил, че всички
свещенници, заразени със СПИН, които консултирал, били мъже-хомосексуалисти, на възраст
между 40 и 60 години.
Всички се били заразили с тази болест по време на хомосексуални отношения със своите
партньори. При някои от тях тези отношения започнали още по време на обучението им в
семинарията и продължили и след ръкополагането им в сан.
При други, тези отношения с други свещенници, започнали след ръкополагането. Някои от тях
се заразили със СПИН чрез хомосексуални връзки с членове на енорията, в която
проповядвали.
Такива са фактите, а фактите, както казвал другарят Сталин, недоучилият семинарист и полу-
педераст Йосиф Висарионович Джугашвили - са нещо упорито.
За съжаление, анализът на бионегативните свещенници-педерасти е абсолютно необходим, тъй
като те са съставна част от сегашното ни битие.
Без такъв анализ, няма да разберете нито Генералния секретар на ЦК на КПСС Сталин, който,
на млади години се е учил за свещенник, нито много други революционери и болшевики,
включително членът на Политбюро на ЦК на КПСС, Анастас Микоян, който, със завършването
на семинарията, бил даже ръкоположен в свещеннически сан и реакциите на
свещенослужителите на моите лекции по висша социология ще ви бъдат добър лакмус за
проверка за бионегативна зараза на тези хора.
- Феликс Едмундович изглежда също е бил от тази кохорта?
- Да, той също е искал да бъде свещенник... И този несъстоял се свещенник, този

192
несъстоял се отец Дзерджински, станал най-кървавата фигура в историята на „руската“
революция.
Ето защо и Борис Яковлев-Троицки, поет-педераст от род на свещенници, се занимавал с
развращаване на малолетни, ето защо Римският папа въвел безбрачието...
Разбирал ги е папата тези неща.. Сам той бил същия... И това безбрачие, трябва да отбележим,
действа от единадесети век до наши дни.
Ако не знаете всичко това, няма да разберете добре историята на световната цивилизация. Във
времената на „тъмното“ средновековие се считало че вещиците летят на метли, а сега,
предприемчивите американци поставили тези същите вещици в радио Свобода и Гласът на
Америка, където те летят с радиовълните, като метлите на ХХ век.
- Григорий Петрович, в една от книгите от вашия архив, открих интересното
наблюдение, че в навечерието на френската революция, във Франция имало същата сексуална
вакханелия, както и в съвременна Америка.
Всичко това завършило с кървави кланета, т.е. излиза, че цялата тази борба на бионегатива за
разширение на сексуалните свободи е предвестник на предстоящи кланета...
- Да, за това, това явление се нарича декадентство, т.е. упадък.
- Вече и по съветската телевизия започват да показват голи жени.
- Това още са дреболии. Когато започнат да показват голи мъже, прегърнати с деца,
тогава ще е вече пълна сексуална свобода и победа на демокрацията.
- Академик Шафаревич, в книгата си „Социализмът като явление на световната
история“ привежда интересен цитат от Енгелс. Оказва се, че Енгелс е говорил, че всички, без
изключение, революционни партии и организации, както в миналото така и сега, винаги са
заявявали за борбата си за освобождение на „сексуалните малцинства“.
Същото прави сега и академик Сахаров. Той също се бори за разширение на сексуалните
свободи. Същата история...
- Да. Като говорим за Борис Яковлев, сещам се за още една дреболия – седим си ние с
него на вилата му, някъде във Върмънт, пием чай, а сладкото ни поднася неговата млада и
красива руска жена.
Той – старец на 70 г. При това, старците са различни, има бодри и енергични, а той беше съвсем
разнебитено старче. Оженили се преди три години...
При това, младата му и красива жена, също работела в университетската библиотека. Сетихте
ли се как се нарича това?
Неведнаж сме говорили за такива млади момичета, които нямат нужда от мъж и затова
встъпват във фиктивен брак със старци...
А сега, си спомнете, че мъжът на тази млада, красива и приятна във всяко отношение руска
жена, лежал на млади години в затвора за развращаване на малолетни...
Виждате, че ако познавате висшата социология, ще можете, като по ноти да преминавате по
клавиатурата на човешките страсти и веднага да превеждате всички тези малко разбираеми за
обикновения човек ключове и знаци в дълбокото по своята трагична наситеност платно на
живота.
В музиката това се нарича познаване на законите на хармонията.
В книгата на Дейвид Уайз „Невидимото правителство“ има интересно признание:
„Някои добре осведомени хора казват, че всички радиостанции, предаващи за Съветския съюз,
на първо място радио Свобода, изцяло са в ръцете на масоните.“
Ако Дейвид Уайз знае всичко това, можете са сте сигурни, че това го знае и КГБ.
С други думи, КГБ също знае, че Западът сега фактически се упрявлява от Хоминтерна и че
хомосексуалистите сега са управляващата партия на Запада. При това, сред тях има както
подтиснати, така и не съвсем подтиснати педали, плюс старите педали – вече отлюбили си
своето, плюс съпричастните кандидати и съмишленици. Въобще, това е една голяма партия и
неслучайно в Библията тя е наречена Легион.

193
Всичко това, разбира се, в архивите на специалните служби е с гриф „строго сектретно“, но аз
смятам, че и обикновените хора трябва да знаят за това, за да разберат кой и защо излъчва в
руския ефир и кой и защо печата всеки ден на страниците на руските вестници.
- Едновременно, това ще помогне да се разбере неотдавна станалата известна
скандална преписка на „руския“ историк Натан Айделман с писателя Виктор Астафеев...
- Да. Всичко това повтарям, са съставни части на психологическата война.
Ето защо ви давам в тези лекции златното ключе за разбиране на тайните и правилата на тази
война.
Тези знания ще са полезни за здравите хора от всички воюващи страни – както за КГБ, така и за
ЦРУ. И на едните и на другите ще им бъде много полезно да знаят това.
Наблюдава се сериозен спад на международното напрежение и този спад трябва да се отрази
положително на психологическата война.
За това, най-добре е да играем с открити карти, защото „в тъмното“ бионегатива винаги ще ни
надиграе.
- Т.е. познаването на законите на висшата социология ще е от полза за всяка здрава
държава.
Всички биологически здрави хора, в която и страна да са, за да оживеят и за да не се въвлекат в
кървавата мелница на поредното революционно клане, трябва добре да познават тези мръсни
неща.
Това е неприятно и неестетично, но ако нормалните хора не контролират този процес, в близко
време непременно ще настъпи поредното кърваво клане.
Когато Хоминтерна вземе властта, няма да видите мир и покой.
Той, разбира се, ще ви обещава райски демократични неща, но всичко ще завърши с кърваво
клане, защото той е лъжец и баща на лъжата, той ще разврати и ще унищожи хората и рано или
късно всичко непременно ще завирши с потресаващи кървави чистки.
- Да. Повтарям, всичко това, за което говорм тук, би било полезно да се знае от
всички
участници в конфликтите. Тези знания са като масло в бушуващо море.
Те трябва да успокоят яростта на взаимните обвинения на нормалните хора, които от
неразбиране, приписват долните престъпления, извършвани от управляващата дегенеративна
местна върхушка (под ръководството на лидерите на сектата на потомствените дегенерати) –
на цялото местно население.
Тези знания трябва да послужат и като хладен душ за всички психопати, които, участвайки в
тази психологическа война, напразно раздухват взаимна ненавист между страните и народите.
Нека, обаче, се върнем към анализа на контингента, работещ в специалния проект на студената
война, наречен радио Свобода.
В продължение на 20 години, началник на руския отдел на радио Свобода в Мюнхен беше Олег
Туманов, но след 20 години работа, той изведнаж се разочарова от работата си и избяга в
СССР.
Беше женен за съветската еврейка Светлана, която, като психично болна наркоманка, доста
дълго прекарала в психиатрична клиника в Мюнхен.
За американското разузнаване Олег Туманов е катастрофален провал, а да се ориентираме в
това, отново ще ни помогне златния ключ на комплекса на латентната хомосексуалност на
другаря Ленин.
Впрочем, заедно със сем. Туманови, в радио Свобода работел и бившият съветски професор
Федосиев, който също бил женен за еврейка, която също работела в радио Свобода и се
прославила с това, че се изпокарала със всички сътрудници на руския отдел. Тази Рахил
Федосиева, която незнайно защо, наричаше себе си Аля, била явна истерична психопатка и
успяла да се скара не само с неголемия руски отдел, но и с всички евреи, които, повтарям, там
бяха огромното мнозинство.
- Иродова закваска...
- Да. Ферменти на революцията, иродова закваска. В религиозната литература такива

194
хора се наричат именно иродова закваска.
Виждате, че даже на малобройните руски сътрудници на радио Свобода, стоял печатът на
Антихриста във вида на жена-еврейка.
Олег Туманов е руснак, а жена му – еврейка. Проф. Федосиев е руснак, а и неговата жена е
еврейка. Що за дяволщина, ще попитате.
Да, просто в основата на всичко това лежи комплекса на латентната педерастия на другаря
Ленин, според който, нормален човек, като правило, не се жени за еврейка.
- А ако го обърка дявола и той случайно се подаде?
- Като правило, такъв брак няма да продължи дълго и скоро ще се разпадне. Мислите
ли, че съветският отдел на КГБ, който наблюдава радио Свобода, не знае това?
Знаят всичко това много добре, но мълчат, защото за тях е по-добре да използват тези козове
тихичко, като средство за натиск и шантаж.
Добре, но няки могат да ни възразят: „Добре, разкритикувахте тук радио Свобода, но може би
тя е изключение а другите радиостанции са добри?
Например БиБиСи. Много хора смятат, че най-вярната и балансирана информация идва именно
от Англия, от Лондодн, от радио БиБиСи.
- Да, Григорий Петрович, БиБиСи има много добра репутация.
- Да, и съветските радиослушатели седят пред апаратите и слушат какво ще им каже
Лондон. Ако американците тук-там нещо объркат, то англичаните ще им кажат цялата истина.
За това, нека в края на тази лекция, да анализираме накратко списъка с персонала и на тази
радиостанция, да анализираме списъка на работещите в отдела на БиБиСи на руски език.
И така, в руския отдел на лондонското БиБиСи, с наименование „Говори Лондон“, 50 години
говори Анатолий Максимович Голдберг... заедно с Ефим Шапиро.
Така, че вместо „Говори Лондон“, по-добре е да бъде „Говори Израел“, защото там отдавна са
се окопали евреите, при това, куци с левия крак.
Впрочем, един от еврейските диктори на БиБиСи, даже има такава фамилиа – Александър
Левич. В БиБиСи работи също и журналистката Маша Слоним, еврейка, внучка на бившия
съветски министър на външните работи, Максим Литвинов.
- Това е този, който през детството си е бил Финкелщайн?
- Да. В СССР той заседаваше със Сталин, и говореше от високата трибуна на
съветското правителство, а неговата внучка говори в Лондон по БиБиСи.
- Отново дегенеративен семеен ред.
- Да. А като координатор на всичо това в БиБиСи, работил Питер Френкел.
- Чакайте, чакайте, Григорий Петрович, та нали и концлагерите в СССР ги създаваше
Френкел?
- Да. Създателят на системата от концлагери в СССР бил евреинът Френкел, за това
писал даже Солженицин. Не е могъл да го премълчи, бил е принуден да го напише...
А кой е този мистър Френкел, който работи в БиБиСи? Може би роднина на нашия Френкел?
Ето ви задание за домашна работа.
А заедно помислете защо се получава така. Защо англичаните са поставили в руския отдел на
БиБиСи само евреи?
Защо евреи са направили революцията в Русия и защо англичаните отново използват този
„Божий народ“ за подготовка на поредната революция в Русия.

Глава 14. Боклукът на психологическата война

Анализ на психологическата война (трета част)

195
Да продължим нашия анализ на психологическата война, интезивно водена от Запада срещу
комунистическата система още от 1950 г. и до ден днешен.
В двете предходни лекции се запознахме с ръководния състав на Харвардския проект, с
ръководещите на Американския комитет за борба с болшевизма, появил се на основата на
разработките на Харвардския проект и с ръководещите на радио Свобода, което, на свой ред,
беше създадено от Американския комитет за борба с болшевизма.
Днес ще се запознаем вече не с ръководния състав, а с редовните работници на
психологическата война, т.е. с тези, които ръководещите американо-еврейски висшестоящи
кратко и ясно наричали „боклукът на психологическата война“.
Ако началството на всичките тези специални проекти се състояло от хора, които били гонени
по времето на маккартизма от държавния департамент на САЩ, за ролята на боклук в тези
спец-проекти, като правило, набирали обикновени руснаци, които изпълнявали цялата черна
работа, т.е. ежедневно пишели радио-изявления и ги четели в ефир.
А в Съюза пък, ежедневно ги заглушаваха...
Обаче, ако съветската пропаганда беше дала глас на цялата моя информация за
психологическата война, т.е. ако те, вместо да заглушават, предаваха в ефир на честотата на
радио Свобода пълния курс на моите лекции по висша социология, цялото заглушаване би
изгубило смисъл.
Народът тогава просто щеше да се присмива на всички тези изродени, а смехът на народа е
нещо убиствено... Това е, от което професионалните политици се боят най-много.
- Според формулата: „Дяволът е саркастично същество, но сам не може да търпи
насмешка“...
- Да. Точно там е работата. Доколкото цялата психологическа война е построена на
основата на комплекса на латентна педерастия на другаря Ленин, на практика, целият
контингент на специалните проекти на психологическата война, се състоял от дегенерати от
всякакъв сорт.
Ту море от разлян черен хумор и сарказъм, ту такава смес от човешки комедии и трагедии, че
самият Балзак би завидял.
И така, днес ще разгледаме трима редови работници от радио Свобода, трима мускетари на
фронта на психологическата война, които сами се наричали „бели негри на творческата
работа“, тъй като се занимавали, повтарям, с най-черната работа на спец-проекта – ежедневно
съчинявали пропагандистки радиопредавания и ги четели в ефир.
И така, ето ги и тях, тези трима негри на психологическата война, трима мускетари от радио
Свобода – Вячеслав Завалишин, Михаил Коряков и Владимир Юрасов,
Всички те бяха тогава на под 40 годишна възраст и всички добре ги познавах лично, като мои
колеги в борбата с болшевизма.
Тогава и дума не бях чувал за Комплекса на латентна педерастия на Ленин, а и за всички
останали комплекси на бионегативните хора, на основата на които беше построена цялата тази
психологическа война.
Когато започнах да подразбирам, че нещо става, че някой се бори с някого и някой гони някого,
тогава плюх на всичко и отидох на работа по старата си специалност.
Като електроинженер по образование, аз съм свикнал да подхождам делово към изучавания
въпрос, за това, записвах цялата интересуваща ме информация на картончета, като използвах
бившите си колеги от психологическата война като обекти на изследванията си, т.е. като
модели на героите от бъдещите ми книги.
Първатра ми книга излезе в 1951 г. Отначали на немски, със заглавие „Берлинският Кремъл“, а
по-късно, в 1953 г, на руски, под същото заглавие.
След това и на английски, под заглавието Машина за терор“ и на френски със заглавие
„Руснаци в Берлин“ (впрочем, преводач на френски беше синът на бившия министър
председател на Русия, Столипин – Пьотър Аркадиевич.
Тази книга беше автобиографична и за това написването ѝ, за мен беше доста лесно.

196
Когато започнах втората си книга за новия съветски човек, книгата за Homo-Sovetiqus, тогава
пред мен изникнаха големи трудности.
Когато едва започнах да пиша тази първа моя книга за дегенерацията, аз, от неопитност, се
опитах да изфантазирам героите си, но от нова не излезе нищо добро.
Едва след много месеци, чрез горчивия опит на начинаещ писател, дойдох до разбирането на
простата истина – за да живеят героите от книгата ми, трябва да описвам живите хора, да
вземам моделите от окръжаващия ме реален живот с всичките им трагикомични особености.
След като разбрах това, работата потръгна.
Има един неизменен закон за писателите – не трябва сами да измислят героите от книгите си,
да си ги изсмукват от пръстите. Непременно трябва да имат живи модели пред себе си.
Както художника, за да създаде образа на Орлеанската дева, отива на някой парижки булевард
и си избира за модел някоя девойка с леко поведение и вече, гледайки нея, създава своето
произведение, така и аз, създавайки новите си книги, преписвах героите си от реални хора, от
всичките тези „висши“ и „нисши“ в психологическата война.
Тогава дълго и щателно събирах, систематизирах и попълвах в картотеката цялата намерена от
мен информация по тази объркана тема.
Така, малко по малко, създадох моята картотека по висшата социология, която аз използвах за
написването на всичките ми книги и която използвам и сега, за тези лекции.
И така, започваме нашия анализ на боклука на психологическата война със Славка Завалишин.
Наричам го така, защото го познавам вече повече от 40 години.
За мен, той винаги е бил именно Славка, а не Вячеслав, а и никой тогава от познаващите го
лично не го наричаше с две имена, а всички – с малко пренебрежителното Славка.
Ето първия интересен запис. „Завалишин днес призна пред мен, че неотдавна и тримата с
Юрасов и Коряков ги приели в масонството.“
- Интересно признание, Григорий Петрович.
- Да. Всички те работеха в американското радио Свобода, А тъй като в Америка е
престижно да бъдеш масон и даже се възприема като принадлежност към управляващата
партия, те тогава преливаха от съзнание за собствената си значимост и се хвалеха...
Славка Завалишин тогава разказваше на цял Мюнхен за това. Както в Съветския съюз приемат
учениците в Комсомола по 5-6 души, така и този боклук на ниско ниво, колективно го
приемали в масонството.
Дребните масони точно така ги приемат – колективно. По-едрите ги приемат индивидуално и
след продължителна проверка. Като секретарите на Областния комитет на Партията.
- Т.е. от тези творчески негри е била съставено нещо като низова партийна
организация?
- Да. Ние по-рано говорехме за управляващия състав на радио Свобода, в който
всички
чак до първия началник на Мюнхенската служба на радио Свобода, бившия зам-министър на
външните работи на САЩ, Сарджент, били едри масони, които, като правило, не говорят за
членството си в тази мощна дегенеративна организация.
Тези трима руски негъра били дребни масонски чираци, които от глупост, открито се хвалели с
масонството си пред околните.
Ето вижте колко сме добри, даже ни приеха за масони...
Когато за първи път пристигнах в Мюнхен и започнах да се запознавам с хората, много хора ме
предупредиха – има тук един Славка Завалишин, който иска пари от всеки, ти не само не му
давай пари, а даже и ръка не му давай...
На учудения ми поглед, получавах по-нататъчно разяснение – този Славка е някакъв особняк,
зимата ходи с палто на голо тяло и през цялото време едната му ръка е под палтото, и се чеше,
като че има някакви лишаи, или краста.
Изобщо, той беше целия в някакви сърбящи го язви. Ходи с палто на голо, през цялото време
иска пари и през цялото време се чеше.
- Григорий Петрович, същото е било и с римския император-извратеняк Сула, който

197
 постоянно вземал минерални вани, за да успокои някак сим язвите си.
- Да. И библейският цар Ирод, този знаменит юдейски цар, имал същата болест.
Интересното е, че в Библията, тази болест се нарича „парха“ и от нея боледуват предимно
евреи.
От тук идва израза „чифут пархат“.
За да сме справедливи към евреите, трябва да отбележим, че самият цар Ирод не е бил евреин.
Римляните, които тогава управлявали тази област, нарочно сложили за цар на евреите, човек,
който не е евреин, който се оказал невероятно жесток мръсник и педераст и когото, според
Библията, жив го изяли червеи.
- Интересен паралел, Григорий Петрович, и невероятно жестокият болшевишки цар
на
руския народ, Йосиф Джугашвили, също не е бил руснак, също бил педераст и народа също го
наричал Ирод.
- Да, но за разлика от юдейския цар Ирод, Йосиф Висарионович, все-пак бил
полуевреин, кавказки полуевреин (съгласно данните, публикувани в главната трибуна на
еврейското масонство, вестник Бнай-Брит, от 3 март, 1950 г.) Нека обаче да се върнем към
нашите мускетари...
- Григорий Петрович, А кой е бил този Завалишин? Какъв е бил в емиграция? Защо
говорим днес за него?
- Вячеслав Клавдиевич Завалишин в продължение на много години е бил върховен
духовен съдия на руската емиграция в областта на литературата, живопистта и всички
изкуства.
Цели 30 години работил в радио Свобода и се считал за главен специалист в областта на
съветската и емигрантската литература.
Постоянно пишел статии на тази тема, пък и до ден днешен, от време на време, публикува в Ню
Йоркския вестник „Ново руско слово“. За това днес заговорихме за него.
- Т.е. бил законодател на литературната мода?
- Не точно законодател... Законодастелят изпреварва другите, а Славка възвял отзад,
съдейки. Постоянно съдел кое от направеното е добро и кое – лошо.
- Излиза, че Завалишин е бил нещо като съвестта на съветската емигрантска
литература?
- Да, авторитет, съдия и съвест в едно лице.
За първи път го срещнах два дни след пристигането ми в Мюнхен. На Галилей плац, на
автобусната спирка, към мен се доближи непознат младеж и понечи да ме целуне, казвайки
„Здравей Гриша!“ Аз го виждам за първи път, а той ми протяга ръка и казва „Завалишин“.
Следвайки съветите на моите познати, внимателно го погледнах, но не му подадох ръка.
Той не се обиди и веднага премина клъм въпроса“ „Грища, дай ми 20 пфенинга за трамвая.“
Такава беше първата ми среща с „авторитета“ на литературата и живопистта на руската
емиграция, Вячеслав Клавдиевич Завалишин.
Тогава, в 1950 г, Славка беше бездомен съветски емигрант и нощуваше в руската гимназия,
където спеше направо на пода.
Още тогава, обаче, чрез немски издатели, се изхитряше да издава някакви неголеми книжлета
със стихове на Есенин, при това, без да им плаща нищо.
Т.е. този окаяник, с когото руските емигранти не искаха да имат нищо общо, сред немците,
незнайно защо, се ползваше с голяма популярност.
Навярно го оприличаваха с персонаж на Достоевски, т.е. „истински руснак“, а той ги
използваше и лъжеше на всяка крачка.
Сега вече знам, че тогава ми хленчеше за 20 пфенинга не защото наистина му бяха нужни.
Всъщност, беше му необходимо да му откажа... той беше тежък мазохист и постоянно
хленчеше за пари, но не за да му ги дават, а за да му отказват и той да се чувства нещастен,
беден и отхвърлен, като героя на Достоевски в романа „Унижение и оскръбление“.
- Тежък случай, направо някаква патология...
- Да, той беше тежък мазохист, обаче, аз тогава още на разбирах това.

198
Следващият запис – прародителят на Славка Завалишин, Дмитрий Завалишин, бил един от
декабристите, тези пионери на демократичните свободи в Русия. Не им достигала свободата на
тези дворянски педерасти...
Интересно е да се погледне семейното дърво на Завалишини и да се проследи как всичко се
повтаря от поколение в поколение, с какво започва всичко и с какво завършва.
Лейб Троцки наричал такива хора перманентни революционери. Ленин ги наричал
професионални революционери, а Сталин – бесни кучета и безпощадно ги унищожавал по
време на своята велика чистка.
След победата над Наполеон, на 31 март, 1814 г, руските войски влезли в Париж и там руските
педерасти моментално се надушили с френските, а те преди сеансите на садо-мазохическите си
игри, разказвали на своите руски миньони как са направили френската революция, свалили
краля си, отсекли му главата на гилотината и след това геройство, веднага отменили закона
против педерастията.
Същевременно, френските педерасти дали право на гражданство на на всичките свои евреи.
Малко се знае, но двете основни достижения на Великата френска революция били отмяна на
углавното преследване за педерасрия и даването на всички граждански права на евреите. За
първи път в цялата история на Франция...
Парижките педерасти тогава шептели на руските си миньони „Защо вие, братя руски педерасти,
се боите и се криете? Вижте ние до къде сме достигнали във Франция. Завладейте властта в
Русия в свои ръце и ще си педерастите без да се страхувате.“
Така се зародило движението на декабристите, един от участниците в което, повтарям, бил
предтечата на Славка, Дмитрий Завалишин.
Да продължим с анализа на семейното дърво на Славка Завалишин. Следващият запис в
картотеката: „Славка сам ми разказваше, че един от неговите предци е бил генерал-губернатор
на Камчатка и подтиквал там населението към революция, т.е. правил при царя същото, което
неговият внук Славка прави днес в радио Свобода.
По-нататък, по думите на самия Славка, майка му била еврейка от моисеевия завет. Това са
еврейските староверци.
Така, че Славка е минимум полуевреин, а по израелските равински закони, той, както и
Владимир Илич Ленин, може да се счита за пълен евреин.
Според класификацията на висшата социология, обаче, той попада в категорията смес от
Сатаната и Антихриста.
Славка Завалишин имаше двама братовчеди, но и те и той не искаха да се познават един с друг.
Всичките трима бяха Завалишини, при това, Сергей Завалишин беше крайно десен издател, т.е.
антисемит-екстремист. Славка беше явен чифутолюб. А сега си спомнете формулата за това, че
дяволът, по своята природа е вечен екстремист...
Т.е. те бяха като двете крила на Сатаната – чифутолюб и чифутоед, т.е. имали болезнен
семитизъм и болезнен антисемитизъм.
- Да, Славка беше ултраляв екстремист, а братовчед му Сергей – ултрадесен издател. При това,
Сергей Завалишин никога не се е женил и открито педераствал.
По време на Втората световна война, той работел като осведомител на Гестапо и продължавал
да има сексуални отношения с деца, за което немците узнали и го изпратили в концлагер.
Сега си спомнете златното правило на висшата социология – ако единият брат, дори и
братовчед, е педераст, то, като правило, всички останали са в някаква степен заразени от
хомосексуалност.
Тука и започва поредната трагикомедия на психологическата война – оказва се, че след
войната, Сергей Завалишин получил от немското правителство компенсация и даже пенсия
като жертва на нацизма.
- Американските педерасти също днес казват, че не само немските евреи са били
жертва на нацизма, но и немските педерасти. За това, ако се плащат компенсации, трябва да се
плашат на евреите и на педерастите.

199
Те напълно сериозно се опитват на прокарат закон за материалната компенсация на немските
педерасти, също „пострадали от нацизма“.
- Да. А сега си спомнете, че Хитлер е бил не само четвърт евреин, но и сексуално
извратен, който живял три години в една квартира с племенницата си Анжела Рубал и я карал
да пикае в лицето му.
Има източници, които твърдят, че Шикелгрубер, на млади години, спял и с първия си
заместник по партийна линия, Рудолф Хес.
В книгата «The Pink Swastika — Homosexuality in the Nazi Party» by Scott Lively and Kevin
Abrams, цяла бригада израелски равини твърди, че Рейндхард Хайндрих е бил
хомосексуалиост, че Ото Вайнингер, също, че и Фридрих Ницше също бил педал, а двамата
сина на Томас Ман били хомосексуалисти, при това, единият от тях се самоубил.
В книгата се казва също, че практически, всички нацисти от най-близкото обкръжение на
Хитлер са били хомосексуалисти, включително и духовният му баща, барон Lanz von
Liebenfels.
Дадена е карикатура от онова време, на която Рудолф Хес е изобразен в женски дрехи с надпис
Фройлан Хес.
Интересното е, че съобщавайки всички тези неща на читателите си, бригадата еврейски равини
забравя да добави, че едновременно с педерастията, цялото хитлерово обкръжение са били
също и с еврейска кръв.
Например, педераста Рудолф Хес бил полуевреин по майка.
Но заедно с откритата хомосексуалност, съществува още и латентна хомосексуалност и
подтисната хомосексуалност и бисексуалност и развращаване на малолетни, т.е педофилия и
зоофилия и т.н и т.н. тези седем бяса, които ги гониш през прозореца, а те идват през вратата...
Когато обладаните от тях започнат да се стремят към властта, хомосексуалността на техните
съратници е помощник, обединяващ ги в една шайка.
Когато, обаче, те достигнат до върховете на властта, тогава започват да изпращат бившите си
съратници в концлагери, знаейки много добре, че педерастията е вечен източник на анархия,
нихилизъм, бунтове и революции. Такава е диалектиката, която се получава...
- Избавят се от конкуренция. Като банкови обирджии, които отначало заедно
ограбват
и убиват, а алед като вземат плячката, започват да се избиват едни други при подялбата.
- И така, първият братовчед на Славка бил Сергей Завалишин, ултрадесен издател,
антисемит, осведомител на Гестапо и открит педераст, получаващ от Германия пенсия, като
жертва на нацизма.
Вторият братовчед на Славка бил Николай Завалишин, също педераст, женен за нимфоманка,
от която имал две даца.
Тази нимфоманка, на 30 годишна възраст, се парализирала напълно, но това само увеличило
нимфоманията ѝ. В нея даже се влюбил някакъв монах, който заради тази връзка, бил изгонен
от манастира.
Освен този монах, на вратата на тази парализирана нимфоманка, се редили много други
любовници, включително един арменец, когото познавах лично.
По-късно, по тази причина, тя била вкарана за известно време в лудница.
За Вера Завалишина се разказваха легенди, при това, тя сама разказваше на всички, че мъжът ѝ
е педераст и тя заболяла от паралич по тази причина.
Ето ви още една трагикомедия на психологическата война – парализирана жена, която с месеци
не може да стана от постелята и заедно с това, нимфомания и на вратата ѝ, опашка от
любовници, включително разпопен монах и арменец.
След като илязла от лудницата, тя... се обявила за светица-прорицателака и започнала да
предсказва бъдещето по телефона на също толкова луди, като нея клиентки.
А имала син и дъщеря и всеки от тях имал деца. Възниква въпросът могат ли тези деца да бъдат
нормални хора.

200
Следващият ми запис в картотеката – Славка Завалишин имаше крив палец. Все-пак ми се
налагаше да се здрависвам с него понякога и когато той ми протягаше ръка, всеки път се
натръквах на неговия крив палец. Крива душа – крив палец...
Във всичките си статии и радиопредавания, Славка постоянно възхваляваше философа-
дяволотърсач Бердяев, защо?
Ами защото Бердяев постоянно възхваляваше евреите, та и Славка правеше същото за него. А
Бердяев е забранен в СССР, по идеологически причини. Сега, обаче, в условията на гласност и
перестройка, започват лека-полека да го публикуват.
Следващият запис: Славка е учил две години в някакво висше учебно заведение в Ленинград,
но всички казват че той е изкуствовед и специалист по иконите. Аз мисля, че той лъже. За два
години нищо сериозно няма да научите.
- В СССР, първите две години се учат общообразователни предмети. Специалните,
като правило, започват от третата година на обучението.
- Да. Майката на Сергей и Николай Завалишини била с огромен ръст и едва
минавала през вратата. Жените с такъв ръст, като правило, имат мъжки наклонности и често,
това са лесбийки от мъжки тип. И в резултат – и двамата ѝ сина са открити педерасти.
- Григорий Петрович, адвокатите на дявола и тук ще ви възразят – вижте какви
глупости говори Климов – всяка жена с висок ръст е лесбийка?!
- Те както обикновено, грешат. Във висшата социология няма 100 %-ови правила, там
правилата са 90%-ови. В нея, никога не трябва да се правят окончателни изводи по един
признак, или по един симптом.
Винаги има изключения. За това, трябва внимателно да се проверяват семейното дърво и
сексуалните навици на обекта на изследване. И винаги, при тази работа, трябва да бъдем много
и много внимателни.
- Както казвате, не всичи евреи са комунисти, но болшинството от патентованите
комунисти са евреи. Не всички педерасти са престъпници, но болшинството от патентованите
престъпници са педерасти.
- Точно така. Днес с вас специално анализираме семейното дърво на Славка
Завалишин, за да покажа на всички вас, че неговата педерастия не е случайност.
С този пример вие ясно ще разберете кого са набирали за „освободителна борба“ с болшевизма
в тези специални проекти на психологическата война.
В 1980 г. Славка Завалишин издал поредната си книжка „Плясъкът на вълните“, в която
подробно описвал предците си, в това число и Андрей Завалишин от епохата на Иван Грозни,
който е бил основател на манастира Свети Николай на Ладожкото езеро.
Виждате, че отново при Славка имаме от една страна предци-декабристи, а от друга –
създатели на манастири.
Бащата на Славка, Клавдий Владимрович Завалишин бил десен есер и при Керенски бил
упълномощено лице на правителството за Новогородска губерния. При Сталин, бил разстрелян
от Ежов.
Както много от вас знаят, във временното правителство на Керенски, като правило са влизали
само масони. Така че и при Завалишин се появява Бердяевския „съюз на сатаната и антихриста“
– баща масон, майка еврейка.
Всичко е както трябва, всичко е по едни и същи формули. Като знак на качеството на
дегенерата е жена му да е еврейка. Но с какво завършило всичко това? Бащата масон бил
разстрелян по време на ежовщината.
- А новата дегенеративна вълна на съветското масонство, начело със Сахаров, днес се
опитва да им издигне паметник, напълно игнорирайки милионите изтребени селяни.
– Да, печално, но факт. Ето ви, татко Клавдий - есер, член на временното
правителство, професионален революционер, разстрелян по време на Сталинските чистки.
Синът му Славка - също перманентен революционер.
Американците отлично разбирали свичко това, когато са наемали на работа Славка. Не не биха
взели нормален руснак а само дегенерати.

201
 - Т.е. ако Шолохов беше в емиграция, те не биха го пуснали и на пушечен изтрел от
литерарурата?
- Изключено, не само до литературата, не биха му дали даже да чете написани от друг
думи пред микрофона.
- Не е член на Хоминтерна, т.е. не е партиен другар...
- Да, да, да.
По-нататък, в Ново руско слово от 18.11.1980 г, Славка пише, че „големият руски художник и
изкуствовед , Василий Ситников е луд... „
- Същият Ситников, който посрещал гол гостите си ли?
- Точно така. Бил весел луд. Него го водя в категорията добри изродени. За такива
чудаци имам специална подгрупа – честни луди.
Това е доста рядка категория. Тези луди не само са безвредни, но и са готови да помагат на
делото ни за просвещаване и запознаване на всички хора с този вековен проблем на цялото
човечество.
Ситников, при нашата среща ми каза: „Григорий Петрович, ако са ви необходими материали за
лудниците, аз съм на Вашите услуги, знам доста много.“
- Той, мисля, че е познавал лично даже самия Лунц?
- Точно така. Той беше, повтарям, честен луд. Тогава ми казваше така:
„Аз официално съм признат за невменяем. Ето, сега мога дя ви отхапя носа и нищо няма да ми
направят. Ще покажа на полицията документ, че съм луд и веднага ще ме пуснат.“
И наистина трака със зъби до самия ми нос. Ето защо Славка го зачисли в групата на „големите
руски художници“.
В броя на Ново руско слово от 12.02.81 г. Славка пише, че баща му загинал по време на
ежовщината, а майка му била изпратена в концлагер, където и умряла. Т.е. по време на
великата чистка и двамата ги очистили – бащата разстреляли, а майката изпратили в лагер,
където загинала.
- Ето още един пример кого са чистили по време на великата чистка. А всички питат
–
кого и за какво.
- Точно така. Като край на нашия анализ на този мускетар на психологическата война
последния запис в моето картонче – един мой познат неотдавна срещнал Славка и ми каза, че
опт него се носи силна миризма на урина.
Каква е била работата? Оказва се, че той, вече 20 години е имал назадържане на урина и
лекарите му привързали към крака гумена торбичка, в която постоянно се събирала урината му.
- Маестрото на руската литературта постоянно вони на урина?!
- Да, маестрото на руската литература, този върховен съдник на изкуството и
живописта сред емиграцията, постоянно носи урина със себе си.
- Добър избор са направили американците...
- Да, те не са глупаци и не хвърлят пари на вятъра. Ако предположим, Шолохов, или
друг нормален съветски писател, им предложи услугите си, те няма,м повтарям, даже до
микрофона да го допуснат. А тзи беля – моля... Защо?
Да, заради Лениновият му коплекс. Цялата психологическа война те основават на комплекса на
латентната хомосексуалност на другаря Ленин, а както ние с вас се убедихме, Славка
Завалишин явно го притежавал.
- Грогорий Петрович, казвате латентна, припомнете ни какво е това.
- По-просто казано, латентна хомосексуалност е когато на човек му се иска, но не го
прави. Има латентен и подтиснат хомосексуализъм.
Подтиснат е когато някой се е занимавал с това на млади години, когато кръвта му кипи и
хормоните играят, но по-късно, той е подтиснал това и престанал да се занимава с него.
Например, Хитлер. На млади години, когато кръвта му кипяла, той се занимавал с педерастия, а
после цял живот е подтискал това в себе си – това е подтиснатата хомосексуалност.
Повтарям, латентна е когато във вас има хомосексуалност, но вие физически не се занимавате с
това. От гледна точка на психологията, обаче, това е корена на болшинството психически
заболявания.

202
 - Т.е. това е тази същата форма на хомосексуалност, която крие в себе си седем други
бяса?
- Точно така. Крие в себе си седем други бесове.

И така, какъв извод можем да направим за този „бял негър“ на психологическата война, Славка
Завалишин, който в продължение на 30 години беше върховен арбитър за емиграцията в
областта на литературата и изкуствата?
Какъв извод може да се направи от гледна точка на наличния у него комплекс на латентна
педеастия на другаря Ленин, на чиято основа беше изграден Харвардския проект и цялата
американска пропаганда?
Ленин е бил полуевреин и Славка Завалишин – също. Това е единият паралел. А по отношение
на педерастията, за дългите години, през които го познавах, а го познавах, повтарям, от 1950 г.
аз лично нищо не съм забелязал.
Може би е имал латентна педерастия, като другаря Ленин, а може би, подтисната, като при
Хитлер, т.е. възможно е още в младостта си, още като студент, нашият маестро малко да е
попедераствал, а после да е спрял...
Струва ми се, че причината за отсъствие на явни хомосексуални връзки при него, беше това, че
този Славка беше твърде мръсен човек, толкова физически неприятен и отблъскващ, че малко
от активните педерасти биха се съблазнили от него.
Педерастите също имат свои критерии за мъжка привлекателност и ако пасивния педал е
мръсен и отблъскващ, то активният педераст едва ли би се съблазнил от него. Обаче, имайки
предвид, че двамата му братовчеди са били открити педерасти, при Славка, шансът да се е
разминал с тази карма е много малък.
Добре, а сега да се заемем с анализа на втория „бял негър на творческата работа“, на втория
мускетар на психологическата война, Михаил Коряков.
Коряков също работел в тази кантора от времето на нейното основаване през 1950 г, така че,
той е също стар и заслужил пропагандист на психовойната.
И така, отново вземам в ръцете си своите картончета и започвам да го анализирам.
Първи запис – Коряков писал сам за себе си: „Моето отношение към жената е чисто селско,
като нива, която трябва се оре и обработва.“ (Ново руско слово, 26.04.1959.)
Бил орач на думи, но не и на дело. Първата си жена, Литли, той оставил още в Съюза, втората
му жена, Зоя, сама го оставила, както и третата му жена, Лида, при това, веднага след
връщането им от сватбеното пътешествие.
- Григорий Петрович, а може би не му достилало не чернозем, а глина?
- Нека да се разберем. Първата му жена, от 1937 г, била Литли Лопатина, чийто баща
бил евреина А.С.Залманов, а майка ѝ била Злата Александровна Лопатина.
Възникава въпросът защо първата жена на Коряков е носила фамилията на майка си, а не на
баща си, като всички нормални хора. В Русия, фамилното име е това на бащата. Пак виждаме
някакви еврейски номера...
- Както със Сахаров. Той Сахаров, тя – Бонер, а децата – Янкелевич.
- Точно така, И дяволът не може да ги разбере. „Майката на Литли е била от
революционните кръгове“ – това пише сам Коряков. Пак виждаме дегенеративния семеен ред.
Т.е. и в радио Свобода, американците събрали революционери и вечни бунтари.
Втората жена на Коряков била приятна рускиня от Париж, на име Зоя, която веднага след
сватбата го оставила, при това, след раздялата с нея, той живеел на 4-тия етаж, а тя – на 8-мия,
на една и съща сграда.
Той сам тогава ни казваше, че със втората му жена просто не му провървяло и затова тя
избягала от него.
Обаче, с третата му жена, както ни разказваше тогава на всички, даже много му провървяло. Тя
беше и красива и умна, а и носеше аметистов пръстен. Тогава си помислихме: слава Богу,
потръгна му на Мишка Коряков, макар и от третия път...

203
Скоро след това, отлетяхме с жена ми на почивка на Карибите. Наехме малък мотоциклет и
започнахме с него да обикаляме острова по единственият му крайбрежен път.
Настъпи вечерта и ние отседнахме в някакъв хотел на брега на океана. Гледаме залеза,
любуваме се на природата. Красиво място са все пак тези Карибски острови.
Изведнаж, чувам зад мен див вик: „Григорий Петрович!“ Подскочих от изненада. Отишъл съм
дявол знае къде и изведнаж: Григорий Петрович!“
Обръщам се и виждам Мишка Коряков с новата му жена.
Явно му беше вече доскучало на този малък тропически остров и той страшно се зарадва на
нашата среща.
След първите „ах“ и „ох“, той приятелски ни покани в тяхната стая и веднага започна да се
хвали пред нас с новата си жена.
Запознахме се, снимахме се заедно и се договорихме на следващия ден да се срещнем в нощния
клуб, който се славеше с островния си оркестър от свирещи на ударни инструменти.
Това е много разпространено на Карибските острови – негрите вземат метални туби от бензин,
отрязват дъната им, правят от тях барабани и изпълняват островни ритми за развлечение на
туристите.
Получаваше се много своеобразна и приятна музика, «steel drum music».
На следващия ден всички се събрахме в нощния клуб и си прекарвахме приятно. Скоро, обаче,
забелязах, че всеки път, когато Мишка Коряков танцуваше с жена си, на лицето ѝ се изписваше
откровено отвращение към нейния мъж.
А това беше медения им месец, те току-що се бяха оженили. Гледам това и се питам защо тя
даже не се опитва да скрие презрението си към Коряков.
Пийнахме, замезихме и отново започнахме да танцуваме. Аз танцувах ту с нея, Лида, ту с
моята жена, както и Коряков. Изобщо, приятно си прекарвахме.
Когато ние с жена ми се върнахме в Ню Йорк, узнах, че третата жена на Коряков е избягала от
него веднага след медения месец.
Мишка тогава, както е прието в Америка, сменил бравите на вратите, че иначе докато си на
работа, жета ти може да дойде и да изнесе мебелите.
Това е американска традиция. Ако стане нещо, веднага сменят бравите. И Миша направил
същото, но третата му жена се оказала по-хитра.
Те тогава живееха на първия етаж и докато той бил на работа, тя счупика стъклото на един
прозорец, влезла в квартирата му взела цветния му телевизор. За времето си той беше доста нов
и струваше 800 долара.
- И тези хора снабдяват с духовна храна съветските радиослушатели?
- Точно така. Всичките бяха апостоли на свободата. За Лида тигава казваха, че е
китайка, обаче аз не забелязах нищо китайско в нея, докато танцувахме.
Изглеждаше като симпатична рускиня. А защо всичи я наричаха китайка? Оказва се, че преди
Мишка е била омъжена за китаец.
В края на 30-те години, тя се омъжила за китайски дипломат в Москва (от правителството на
Чан Кай Ши). По това време, съветите флиртуваха с Чан Кай Ши. Тогава това момиче
побързало да се омъжи за китайския дипломат.
Мисля, че не е било без специално разрешение от НКВД, тъй като, в края на 30-те, нито една
обикновена съветска жена не можеше дори да се доближи до чужденец.
Това беше разрешено само на валутните проститутки, имащи специално разрешение от НКВД.
А по-късно стана ясно, че Лида била еврейка и очевидно, тогавашен агент на НКВД ѝ е
разрешил да се омъжи за дипломат от правителството на Чан Кай Ши.
Той управляваше тогава Китай и на съветите е било изгодно да имат свой агент, в качеството на
жена на китайски дипломат от неговото правителство. Такива госпожици сега ги наричат
интер-момичета, а тогава – валутни проститутки.

204
След това в Китай дойде на власт Мао Дзе Дун, а Чан Кай Ши беше изпратен в Тайван. Лида
тогава също напуснала китайския си мъж и с малката си дъщеря – полуеврейка, полукитайка,
пристигнала в Америка, в тази обетована земя.
Когато Коряков се оженил за Лида, дъщеря ѝ била вече на 17 г. Как мислите, като полуеврейка,
полукитайка, за кого тя се омъжила? За американец, за пуерториканец, за китаец, или за
руснак?
- Според законите на висшата социология, тя трябвало да се върне в лоното на
предците...
- Съвършено вярно. Тя се омъжила за американски евреин. Ето ви още една нагледна
илюстрация за това, колко е силен този принцип и колко често се проявява. Даже и при
китайките...
Ако Славка Завалишин беше просто мръсен социален отпадък, то Мишка Коряков, все пак не
беше толкова мръсен и отвратителен, въпреки, че в интерес на справедливостта, трябва да
отбележим, че на външен вид беше доста неприятен.
Беше мъж с тяло на бръмбар – имаше голямо туловище, къси крака и къси ръце. Човек –
бръмбар. Както и много любавичевски хасиди. Т.е. това са хора, които не са се занимавали с
физически труд в течение на няколко полколения.
Вътрешно, той беше невероятен хамелеон, като Евтушенко, който така беше омръзнал на
всички с подлизурството си, че го критукуваха и ругаеха даже в еврейската преса.
Евтушенко беше вече за тях свършен човек. От толкова години той се подмазваше на евреите,
че даже и на тях им беше противно да гледат този противен хамелеон. Такъв хамелеон беше и
Миша Коряков.
Беше им неприятно да имат работа с него не само на неговите колеги-мъже, но и на странични
жени. Ето защо, изглежда, и жена му Лида го оставила. Той тогава беше на 55 години, а жена
му – на около 40, въпреки, че изглеждаше доста по-млада.
Три жени, обаче, се видяха малко на Коряков и той скоро почна да ухажва съветската принцеса
Светлана Алилуева, надявайки се тя също да се омъжи за него. Как ви харесва това?
Следващият запис в картотеката ми е, че Коряков е новопокръстен евреин. Това е написано в
„НРС“ от 12.02.1975.
Самият Коряков, винаги и навсякъде в своите писания подчертавал, че той е сибирски селянин.
А хора, които добре са го познавали, казваха, че той е евреин от Одеса, който се маскирал като
сибирски селянин.
- Т.е. той бил перманентен лъжец. Остап Бендер. Явен комплекс за непълноценност.
- Точно така. Ако човек няма с какво да се похвали, той често си навлича маска и я
носи цял живот.
А ето и още една забавна история, над която дълго се смя тогава цялата наша емиграция. Това
беше, когато евреите го изхвърлиха, при това, публично.
Веднаж той, като един истински хамелеон, поискал отново да угоди на евреите и написал
голяма статия съз заглавие „Чекисти и поети“ («НРС» от 28.12.58 г.).
В тази статия писал, че постоянно упрекват евреите, че са били твърде много в ЧК, че ЧК почти
изцяло се състояла от евреи-чекисти и еврейки-чекистки.
Всичко това е така, писал тогава в тази нископоклонническа статия Коряков, но сред тях е
имало и много поети!
Богатите евреи, даващи рекламни обяви в НРС, веднага започнали да звънят в редакцията и да
питат: „Що за глупости пишете за чекистите и поетите? Кой идиот е написал всичко това?“
Изобщо, създали на бедният главен редактор Вайнбаум голямо главоболие. Такова, че скоро се
появила статия, написана от самия него, в която той се извинявал пред читателите за грубата
грешка да отпечата тази статия. По този начин, той публично се разкаял от свое име и от това
на Коряков. Руснаците, разбира се, забелязали гафа и от сърце се смели над бедния Коряков,
който, в желанието си за пореден път да услужи на евреите, създал големи неприятности на
главния редактор на вестника, мистър Вайнбаум.

205
Следващата информация за Коряков е от списание „Руска независимост“, където направо го
наричали масон. (бр.25 от юни 1964 г) Имаше такова списание.
- А защо имаше, Григорий Петрович?
- Защото го спряха. Подобни списаниия се издават обикновено от един човек и когато
този човек умира, закрива се и списанието. Това е обикновено нещо в емиграция.
Въпреки, че Коряков много го обичаха в Американския комитет за борба с болшевизма и в
НРС, руската емиграция не го обичаше.
А той 20 години говореше на целия Съветски съюз от името на същата тази емиграция.
Наистина, през 70-те години, цялата тази компания – Коряков, Завалишин и Володя Юрасов, ги
изгониха предсрочно в пенсия.
Служиха на своите господари-евреи вярно в продължение на много години, но изведнаж ги
хванаха за врата и всички какуп ги изхвърлиха. Защо?
Защото вече тръгна третата еврейска вълна и се появили много нови кандидати за техните
места, при това, чисти евреи, пресни емигранти от СССР. Тогава им биха шута на тези
масонски чираци и ги изритаха от местата, които заемаха.
И последния запис – Коряков умира. Той карал колело и получил сърдечен удар. А тези дни ми
позвъни една моя добра позната, която познаваше отлично всички тези хора и ми каза, че синът
на Коряков, единственото му дете от трите жени, се оказал тотален шизофреник.
Не работел, живеел с майка си Зоя, втората жена на Коряков и нейния втори мъж. При това,
живеел на горния етаж в дома на Зоя и слизал долу само за да се скара с майка си и нейния
работещ мъж...
Човекът, който ми каза това отлично знаеше какво е това шизофрения. Защото този човек е
първата жена на нашия трети мускетар Володя Рудолф.
Тя е честен човек и тъй като сама има две дъщери шизофренички, не може да греши по този
въпрос. В нейното семейство има вече три поколения шизофреници. Такива хора не грешат по
този въпрос.
- Това хора с трето око ли са?
- Точно така. Нека сега да видим за какво е писал в писанията си този „бял негър на
Творческия труд“, Михаил Коряков.
Първото, което бие на очи е, че той винаги и навсякъде, т.е. почти във всяка своя статия
възхвалявал дяволотърсача Бердяев-Бердичевски. Като пример, прочетете статията му „Записки
от бележника“ в Ново руско слово от 28.06.1964 г.
20 години преди това, в Ленинград, някой си Огурцов създал Всесъюзния християн -
демократически съюз. Тогава той наброявал 20-30 души и се оглавявал от самия този Огурцов.
Скоро, обаче, ги арестували и осъдили Огурцов на 20 г. лагер. Идеологията на този кръжок
била бердяевщината.
Всяка революционна група си търси своя Карл Маркс или своя Ленин и ето че последователите
на Огурцов си избрали за идеолог Николай Бердяев и точно за това на Огурцов му дали 20
години в лагер.
Излежал си ги той от край до край и миналата година го пуснали на запад, в Западна Германия.
Пуснали го заедно с баща му и майка му. Перестройка...
Разбира се, това е голям либерализъм. До сега – 20 години в лагерите, а сега – ходи където
искаш, при това с баща си и майка си.
Един от моите стари приятели от НТС неотдавна се срещнал с този Огурцов и ми разказа, че
той ни се води, ни се кара – явно е психически ненормален.
Наистина той тогава ми говореше, че това се дължи на 20-те години в лагерите, но аз мисля, че
Огурцов, от самото начало на своята дейност, още от преди задържането му, е имал
предпоставките за тази болест.
Той и тогава не е бил съвсем нормален – бунтар, перманентен революционер. Разбира се жалко
за него, като човек – да попаднеш още като студент в лагер и да изкараш там 20 години! Но
това е било заради Бердяев!
- А Бердяев е един търсач на дявола и сатанист!

206
 - Точно така. При това, този Бердяев, в 1922 г. с цяла група масони, също ги изгонили
от СССР, както по-късно Огурцов.
За това Коряков, от брой в брой, от статия на статия пропагандираше сред читателите си този
търсач на дявола. И в известен смисъл, именно Коряков беше виновен за това, че Огурцов
прекарал 20 г в лагер.
Предавателите на радиостанция Свобода били разположени тогава около целия Съветски съюз,
чак до Тайван и макар, че ги заглушавали, хората слушали цялата тази духовна отрова.
И напълно е възможно, Игор Огурцов да е бил в това число. Пита се, кой е виновен за всичко
това.
Изглежда, този Игор отдавна не е бил съвсем в ред, но той щеше да изживее един спокоен
живот със спящия в него бунтар ако американците не му бяха подхвърлили Бердяев като
духовен наставник.
Това черно дело извършил Коряков с писанията си. Той превърнал малката пукнатина в
психиката на Огурцов в огромна пропаст между нрего и властите.
Може да се говори един-два пъти и случайно да се каже и нещо добро за Бердяев, но с години и
десетилетия да не се спира...
В Ново руско слово всяка седмица имаше статия от Коряков и почти всеки път в нея се
възхваляваше Бердяев. Същото той правеше и в радиопредаванията си.
- Григорий Петрович, а ако някой беше написал остро критична статия за този
Бердяев,
в която да го срива със земята, биха ли дали гласност на тази статия?
- В никакъв случай. Не само не биха я излъчили по радиото, но и в Ново руско слово,
тя никога нямаше да излезе. Опитайте се да напишете, дори като редовен читател, писмо до
редакцията с критика на Бердяев – няма да мине!
- Значи, Коряков е изпълнявал партийна заръка?
- Именно партийна заръка. Неговите „Записки от дневника“ се излъчваха и в
Съветския съюз. Отначало писанията му се излъчваха по радиото в Съветския съюз, а след
това той даваше копия от тях за отпечатване на редактора на НРС.
- На Цвибак?
- Точно така. Те бяха свои хора. Защо да не даде даде възможност да изкара някой
лев
на своя човек? Подобните се разпознават един друг.

***
И така, Вера Дрожевская, първата жена на нашия трети мускетар, Володка Рудолф-Юрасов,
следяща кариерата на Михаил Коряков, ни съобщава, че единствения му отрок от трите му
жени се оказал тотален шизофреник...
Ето че дойдохме накрая и до третата звезда на радио Свобода, до нашия трети мускетар от
фронта на психологическата война – Владимир Юрасов.
Той се подвизавал под цяла поредица от имена. Например, в 1950 г в Мюнхен, той действал с
фамилията Рудолф, Володка Рудолф.
След това се прехвърлил в САЩ и започнал официално да се нарича Владимир Юрасов. А
бившата му жена, Вера Дрожевская ми каза, че истинската му фамилия е Синелников.
Той имал няколко стари документа от СССР – паспорт, военна книжка и там е било написано:
фамилия Синелников, военно звание редник, професия електромонтьор...
А този бивш електромонтьор, в продължение на 20 години, се изявяваше в радио Свобода като
полковник Панин.
Обаче, за да му отдадем заслуженото, в сравнение със своите двама колеги, тези мръсни и
лигави типове, Володка Юрасов беше доста приличен и даже забавен човек.
Той даже ми послужи като прототип на един от героите на книгата ми „Моето име е Легион“. В
тази книга той фигурира като Остап Остапович Оглоедов – син на Остап Бендер. Вера жена му,
след като прочете книгата, ми каза:

207
„Гриша, всичко е напълно вярно. Ти и мен си описал правилно, така, че не ти се обиждам, нека
по-добре, да пием за твоята книга!“
Защото тази Вера беше честен човек...
С това завършваме днешната лекция и тъй като ми остана още доста интересен материал по
тази тема, а времето ни вече свърши, ще продължим анализа в следващата лекция.

Глава 15. Доброто зло и злото добро

Анализ на психологическата война (част четвърта)

В предходната лекция ние с вас се запознахме с двама редови черноработници в специалните

проекти на психологическата война – Вячеслав Завалишин и Михаил Коряков и започнахме
анализа на третия „бял негър на творческия труд“ третия мускетар на радио Свобода –
Владимир Юрасов, известен също като Володка Рудолф, радио-полковник Панин, редник
Синелников и като герой на моя роман „Името ни е Легион“, Остап Остапович Оглоедов, син
на Остап Бендер.
От предходните лекции от този цикъл, вече знаете, че на практика, цялата група от работещи в
радио Свобода, имаше комплекса на латентна хомосексуалност на другаря Ленин, на чиято
основа беше построена и цялата психологическа война. Владимир Юрасов не правеше
изключение.
Първо, той сам ми е казвал, че произхожда от ростовските урки и че баба му е била еврейка.
Значи, той е бил най-малко четвъртевреин от Ростов, където наистина е имало много евреи.
„Концлагерите са моите университети – ми казваше той, там научаваш повече от колкото в
който и да е истински университет.“
Добре го познавах в продължение на дълги години и мога да кажа, че Юрасов наистина беше
оригинален човек и много знаещ, но познанието му беше повърхностно и като голям лъжец,
лъжеше така правдоподобмно, че понякога и сам си вярваше.
И двете му жени го считаха за психически болен човек.
Впрочем, главният лекар на психиатрията в град Махачкали, другарят Вилински, също
твърдеше, че шизофренията се съпровожда не само от мания за величие и мания за
преследване, но и от изострени интелектуални способности.
Например, тогава Володка трябваше да го извикат в съветската армия, той не се помая, а
намери познати еврейски лекари, които го посъветваха да пие от собствената си урина, за да
повиши киселинноста в организма си и по този начин, да имитира нефрит.
„Така няма да те вземат в армията“, му казали те. По техния съвет, преди да го извикат пред
наборната комисия, започнал да пие от урината си и наистина не го взели в армията, като болен
от нефрит.
Второ, в приятелски разговор, Володка Юрасов ми призна, че в младостта си се занимавал с
педерастия, но правел това не зашото е педераст, а „просто така, заради спорта“.
- Интересно признание...
- Точно така. Кой мъж, в младостта си, се занимава с педерастия „просто така, заради
спорта“?
- Хората се занимават с лека атлетика, шахмат, футбол, плуване...
- Точно така, а Володка Юрасов и приятелите му имали доста своеобразни спортни
интереси...

208
По-нататък, той ми разказваше поверително, че в Ленинград има едно популярно място, където
бил истински панаир на педерастите.
- Нормалните хора не искали да знаят за него...
- В това е работата. А той беше напълно в курса на нещата и ми разказваше подробно
различни детайли от живота на този „панаир на педерастите“.
По време на Великата чистка затвориха този панаир и всичи там ги пометоха вкупом.
„И знаеш ли, Гриша, ми казваше той, мен също ме арестуваха тогава във връзка с този въпрос.
Намериха у мен тефтерче, в което записвах имената на познатите си и сред тях имаше много
педерасти. Заради това проклето тефтерче и мен тогава ме подбраха.“
Имахме дълъг и доста откровен разговор и от него разбрах, че Володка като студент, просто
тогава изкарвал някой лев със задника си, т.е. бил нещо като хомосексуална проститутка-
любител.
На бедния студент не му стигала стипендията, понякога бил изобщо без стипендия и затова
решил да поработи нещо странично. Немалко такива „студенти“ и сега се разхождат из
Америка.
Обаче, изглежда, че той е бил не само хомосексуална проститутка, а също и информатор на
НКВД. Съветските органи се заинтересували от неговите клиенти и изглежда са му плащали за
информация.
Мисля, че е заработвал пари и на двете места, т.е. от една страна си давал задника, а от друга,
доносничел за тези, които са го ползвали.
- Тази методика на НКВД напомня тази на Фидел Кастро, който затворил всички
народни бардаци в Куба, но оставил един публичен дом за висшите армейски чинове, за да знае
кой кого и как употребявал...
- Точно така. И това продължило доста дълго на Острова. Минаха толкова години, а
нещата са си все така. Така е било, е и ще бъде...
Великата чистка започна веднага след убийството на Киров. На следващата нощ арестуваха
всички педерасти в Ленинград. Както се оказа, те вече бяха регистрирани в НКВД.
А след това подметоха и Володка Юрасов, т.е. отначало прибраха всичките му клиенти, а после
и самия него изпртатиха в лагер.
Вече в Мюнхен, Володка Юрасов се оженил за Вера Дрожевская, която имала две деца и трима
предшестващи съпрузи. И двамата дядовци на Вера били алкохолици и завършили живота си
със самоубийство.
Първият ѝ мъж бил украински националист и бил разстрелян при Сталин.
Вторият ѝ мъж също бил украински националист и също бил разстрелян, но от немците, по
време на хитлеристката окупация.
Третият ѝ мъж бил писател и завършил живота си със самоубийство.
От тези мъже, тя имала две дъщери и двете тотални шизофренички. И ето за такава жена, с
чужди деца и трима бивши съпрузи, се оженил Рудолф-Юрасов-Панин-Синелников.
Кой нормален човек ще направи това, особено в следвоенните години, когато катастрофално не
са достигаха мъже и имаше много жени. Враната лети към врана...
След 10 години, той се разведе с първата си жена, с тази честна грешница Вера Дрожевская и се
ожени за втори път.
И отново трагикомедия. Той бил на 50, а жена му – на 20 години. Това девойче работеше тогава
в Американския комитет за борба с болшевизма, а там, като правило, не вземаха на работа
нормални хора.
Даже и 20 годишни момичета за секретарки вземаха само със специални препоръки. На 20
години се омъжват за 50 годишен мъж само жени, на които мъжът не им е нужен като мъж,
защото те просто искат да се скрият под маската на нормалност, да имат семейство, да имат
деца и да изглеждат като всички.
Впрочем, втората му жена била от стария дворянски род Куломзинови, при това, дядо ѝ бил
председател на Държавния съвет на царска Русия, т.е. бил голяма клечка.

209
И така, дядото председател на Държавния съвет, а внучката се омъжва са психически и
сексуално ненормален човек, четвъртевреин и престъпник.
А ако мъжът ѝ е углавен престъпник, че даже и с еврейска кръв, това означава, че и тя самата е
ненормална по някакъв начин, т.е. изродена.
Историята с втората жена на Володка Юрасов показва нагледно как е загинала царска Русия.
Чрез израждане...
Именно дегенерацията по върховете на обществото породила тогава гнилия либерализъм и
провокирала революцията. И от тогава, на всички нас ни се налага да сърбаме тази попара...
- Т.е. марксистката теория за класовата борба е неточна. В действителност, борбата
между класите се води в друга плоскост – борбата на класата на здравите с класата на болните
изродени.
- Точно така. Мордехай Леви (Карл Маркс) изобретил на времето класовата война, в
която от едната страна била буржоазията, а от другата – бедните работници и селяни.
Но истинската борба между класите е борбата между здравите хора и дегенератите, т.е. борбата
между дявола и Бога.
С Бога са всички нормални хора и честни изродени, а с дявола – всички лоши и мерзки
дегенерати.
Римският папа, в своя енциклика, също говореше на света, че половината хора живеят с Бога, а
другата половина – с дявола, а днес, същото твърди и статистиката на д-р Кинси.
В царска Русия, заради вялите действия на царя и висшето духовенство, здравата половина
загуби тази борба и затова стана тази дяволска революция и се установи тази сатанинска юдео-
болшевишка съветска власт.
А цялото деление на помешчци, буржоа, работници и селяни – всичко е било само за отвличане
на вниманието. Днес, 70 години по-късно, ние виждаме, че от тази сатанинска власт са
пострадали всички – и работниците и селяните и буржоата и помешчиците.
Всичко е било в резултат на погрешното разбиране на теорията за класовата борба.
Ето защо създадох тези лекции по висша социология – за да може политбюрото на Горбачов,
докато още не е късно, да преразгледа възгледите си за марксистко-ленинската химера за
борбата на бедните с богатите и да приеме висшата социология, като смени остарелия си лозунг
„Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ с по-актуалния „Здрави хора и честни
изродени, съединявайте се в борбата с надигането на мерзкия бионегатив!“
- Църквата и държавният апарат, начело с последния цар престанаха да изпълняват
тогава функцията си на борба с бионегатива, което доведе до загиването на имунната система
на страната.
- Точно така. Църквата и царят трябваше да играят по-активна роля за подтискане на
цялата тази нечистотия, или поне да не пречат на здравите сили в тяхната борба с бионегатива
след революционните зверства от 1905 г и обединявайки около Съюза на руския народ, да си
свършат работата.
Да се върнем, обаче, към нашите герои. Когато втората жена на Володка Юрасов, мадам
Куломзина, достигнала климактерична възраст, тя, на 45 г, вече с 20 годишни син и дъщеря, го
напуснала и той останал сам, без жена и деца, на 75 години.
Той сам тогава ми каза, че тя имала климактерично слабоумие. През целия си живот, той
живеел под лозунга „как да оцелея“, а на края на живота си мислел как да преживее.
При това, трябва да отбележим, че той беше доста оригинална личност. Например, той се
появяваше по американската телевизия като най-блиския съратник на маршал Жуков.
Този обикновен електромонтьор, който пиел урината си, за да се отърве от армията, излизал по
американската телевизия като най-близкия човек да маршал Жуков в годините на войната 1941-
1945. И през целия си живот се занимаваше с такива шашми.
Когато в американската преса се надигна шум по повод „създателя на съветската водородна
бомба“, академик Сахаров, Володка Юрасов тогава моментално се представи за най-близкия
сътрудник и помошник на академик Сахаров, така да се каже, те заедно правили водородната
бомба...

210
Американската телевизия му повярва, защото на тях им беше нужна сензация, те живеят от
такива сензации... Володка даже се изхитри веднаж да вземе интервю от самата Елеонор
Рузвелт.
- Това е жената на президента на САЩ Франклин Рузвелт?
- Точно така.
- Но тя самата е била проклета лесбийка.
- Да, неотдавна излезе даже цяла книга, в която подробно се разказва за това,
как тя живеела в Белия дом с любовницата си и ѝ написала над 3000 любовни писма.
По време на поредната годишнина от срещата на Елба, в американската преса бе публикувана
фотография, на която зад масата седеше Елеонор Рузвелт, а до нея – Володка Юрасов, който я
интервюира за предаване по радио Свобода за Съветския съюз.
А в Съюза, руснаците слушали с интерес това интервю. Много от тях помнеха президента
Рузвелт, а сега знаменития съветски радиополковник взема интервю от жена му.
- А ако назовем нещата с истинските им имена, получава се, че съветски престъпник-
педераст взема интервю от американска лесбийка и го излъчва по радио Свобода в Съветския
съюз.
- Точно така. Ето така правеха на глупаци милиони съветски хора. Така мътеха
водата
в басейна, докато от него не изплуват дяволите-дисиденти.
- Т.е. те се справили със задачата да раздвижат цялото това дяволско блато на
съветския бионегатив?
- Точно така, справили се със задачата и Володка Юрасов напълно заслужил пенсията
си. При евреите, той дослужи до поста вицепрезидент на „Литературния фонд за помощ на
писателите и учените в изгнание“.
Президент на този фонд беше самият Яков Моисеевич Цвибак (Андрей Седих), а вице
президент – Володка Юрасов.
Тези гавраджии събирали тогава пари от всички, но помагали само на себеподобните си, т.е. на
своите бионегативни братя и сестри.
Нина Берберова, в книгата си „Хора и лъжи“, Ню Йорк, 1986 г, съобщава, че Цвибак,
президента на литературния фонд и главен редактор на Ново руско слово, е бил масон от 1926
г.
Дава даже номера на партийният му билет и казва, че бил посветен в масонството от самия
Александър Фьодорович Керенски.
А за това, че вицепрезидентът на този фонд, Володка Юрасов, също е масон, ние вече
говорихме в предходната лекция.
Тези двама масони събираха тогава пари от цялата руска емиграция, при това, доста
настойчиво, а ги реаздаваха само на своите бионегативни братя и сестри, т.е. изродени от
всички видове и сортове.
На нормален бедстващ поет или писател, те никога и копейка не са дали.
- Не са членове на дегенеративния профсъюз?
- Точно така. Чисто мошенничество.
Например, те с десетилетия изплащаха пенсия на внучката на известния анархист Бакунин,
старата масонка Катка Бакунина, която живееше в Париж.
По същия начин, днес в САЩ събират пари от здравата част на населението, под формата на
различни налози и чрез системата „Велфер“ подхранват с тях паразитиращия бионегатив. Т.е.
всички тези мръсници, на които е залагал още другарят Ленин.
Така те подхранват нов бионегатив, когото после хвърлят да прави поредната революция.
И така, първата жена на Володка Юрасов го наричала шизофреник, а втората му жена го
наричала параноик. Мисля, че и двете са били прави, защото параноята е съставна част от
шизофренията, това ще ви каже всеки психиатър.
По този начин и нашият трети мускетар, нашият трети „бял негър на творческия труд“, изживял
целия си живот като бионегативен паразит, намерил си две странни жени, оженил се за тях, а те
и двете, в един глас го наричат психически болен човек.

211
И така, ние с вас анализирахме трима мъже, трима „бели негри“, трима черноработници на
специалните проекти на психологическата война, обаче, някои жени-феминистки могат да се
обидят и да кажат, че не е учтиво от моя страна жените да остават извън вниманието ми и за да
не се обиждат тези жени, днес ще анализирам още една особа, от женски пол, също отдавна
работеща на фронта на психологическата война.
Людмила Торн, моя позната от отдавнашните дни на младостта ми, която познавах още от 1956
г. Тогава тя беше на 20 години и аз, като ерген, даже се бях заинтересувал от нея.
Днес Людмила Торн е директор на отдел „Права на човека“ на Ню Йоркската правозащитна
организация „Фридом хауз“. Тя също е директор и организатор на „Сахаровските слушания“.
Неотдавна, по нейна инициатива, беше организирана в Ню Йорк поредната вечер по случай
годишнината от изпращането на академик Сахаров.
Впрочем, тази вечер беше организирана в студиото на Ернст Неизвестния, този същия Ернст
Неизвестния, който се хвалел в печата, че самият Никита Хрусчов лично го нарекъл педераст.
- Григорий Петрович, а от къде цар Никита е узнал това?
- Не си го е измислил разбира се. Сигурно са му го казали специалистите от КГБ.
Забавното е това, че великият скулптор Ернст Неизвестния се хвали публично с това. Комедия.
За тази вечер, Юлия Трол съобщава: „Младият човек, който през всичките дни седеше в
президиума до най-активния член на комисията по организацията на тази сесия Людмила Торн,
е синът на жената на академик Сахаров от първия ѝ брак, Ефрем Янкелевич.“
По 13 канал на Ню Йоркската телевизия имаше предаване, посветено на съветските дисиденти,
в което Людмила Торн интервюира Александър Гинзбург (евреин), Йосиф Бродски (евреин),
Владимир Букавски (полуевреин) и Павел Литвинов (евреин), внук на самия Литвинов-
Финкелщайн.
Тя и там се намърдала. Член е на маса „демократични организации“ и се бори за свобода,
свобода и още веднаж свобода.
Само, че въпросът е - свобода за кого? На нормалните труженици или на бионегативните
елементи, на изродените от литературата, изкуствата и политиката?
И навсякъде е тя с тази своя борба. Вече се забърка и със сепаратистите-украинци.
По време на Чернобилската авария, тя започна да поддтиква украинците-сепаратисти към бунт
против Москва.
При това, всичко това с американски пари идващи в радио Свобода от самия Американски
комитет за борба с болшевизма.
Сега, Людмила Торн, като директор на отдел „Права на човека“ на организацията „Фридом
Хауз“, агитира съветските войници да дезертират от Афганистан, т.е. постоянно ги убеждава –
хайде братчета, дезертирайте, дезертирайте...
В НРС вече публикуват фотографии с резултатите от нейната работа, на нейните дезертьори,
защото това подхожда повече на жени, от колкото на мъже.
Люся Торн далеч не е глупава и много добре знае какво прави. Тя умее да разбира кой е
нормален мъж и кой женоподобно момче с всевъзможни комплекси, което може да разиграва
както си иска са раздуване на поредната антисъветска сензация.
- Григорий Петрович, тя избира такива, защото и самата тя е такава ли?
- Точно така. В Афганистан изчезнаха безслено около 300 души, но тя подбра в САЩ
само тези, които подхождаха за нейните цели.
Йона Андронов, Ню Йоркският кореспондент на Литературен вестник, каза направо, че Люся
Торн използвала афганистанските военнопленници в Пакистан, където тя била четири пъти, за
сексулани цели и след нея, тези момчета били по-нататък ползвани от известен във Вашингтон
хомосексуалист.
Най-забавното тук е, че за това открито пише съветски кореспондент. Така, че и двете страни
знаят за цялата тази игра. Като отплата за тези разобличения, Люся Торн открито наричала
Йона Андронов „полковник“.
Работата е в това, че, чрез връзките си с американското разузнаване, изглежда тя разбрала, че
той е полковник от КГБ който работи като кореспондент на Литературен вестник. В отговор,

212
полковникът от КГБ изсумтял шумно „Пфу, вещица!“ А това е терминология на 13 отдел на
КГБ от моите книги. Изглежда, че те там четат моите книги и знаят всичките тези мръсни и
тайни игри, на които си играе с тях Люся Торн.
- А нормалните хора нищо не разбират от всичко това...
- Точно така. За това считам, че в епохата на гласност и перетройка трябва веднага да
се огласи висшата социология и да се играе с открити карти с бионегатива.
Иначе, ако КГБ крие всичко това, както до сега, в архивите си, бионегативът, под влияние на
болезнена жажда за власт, непременно ще ги надиграе.
И така, за първи път срещнах Людмила Торн в 1956 г. Тогава току що бях емигрирал в Америка
и си търсех тук някоя приятелка.
Опитах с американки, но попадах на такава егоистична гадост, че в края на краищата, се
отказах от тях и реших да си търся руска приятелка.
И тогава срещнах Люся Земелс-Торн.
Торн е фамилията ѝ по мъж, а моминската ѝ фамилия беше Земелс. Беше една вечеринка от 10-
15 човека руснаци и млади 20 годишни момичета.
Тръгнах си в 3 часа заедно с тази Люся Земелс. Тогава тя беше на 18 години, млада девойка с
хубава фигура и съблазнително личице и най-важното – рускиня.
Седяхме в колата, посрещахме изгрева и както се полага на мъж, аз се опитах да установя по-
близки отношения с нея, опитах се да поговорим, да се посмеем, да се прегръщаме, но Люся не
реагираше абсолютно на нищо.
Беше абсолютно хладна, както казват американците, фригидна и не реагираше на на никакви
мъжки съблазни.
По-късно изясних, че недалеч от това място, тя беше наела квартира с друго момиче, на име
Хера Ашер, т.е тези две девойки си наели квартира и живеели заедно в нея.
И тъй като тя била малка, двете спели заедно на една спалня. Момчетата ми намекнаха тогава,
че с Люся нищо няма да се получи, защото живееше с Хера Ашер и загадъчно ми намигаха.
Тази Хера Ашер също се оказа доста интересен обект от гледна точка на висшата социология.
Тя пристигнала от СССР в 1953 г. Родителите ѝ били немски комунисти, при това, баща ѝ бил
евреин, който дошъл от Германия в СССР да помага на събратята си да строят комунизма.
После настъпила Великата чистка. След като изчистил всички ленинци, Сталин се заел и с
чуждестранните комунисти, болшинството от които също били пометени и унищожени.
Бащата и майката на Хера Ашер също били арестувани. Бащата бил разстрелян, а майката –
изпратена в концлагер. Хера Ашер, която тогава била само на няколко години, изпратили в дом
за деца.
По-късно тя завършила заводско училище и младата 18 годишна девойка работела на тъкачен
стан в тъкачна фабрика. Като обикновена тъкачка.
След това, обаче, станало ясно, че майка ѝ не е загинала в съветския лагер, а по някакъв начин
се върнала в хитлерова Германия и след окупацията на Германия, се оказала в Швейцария.
В Швейцария тази немска комунистка се омъжила за втори път и как мислите, за кого?
- За швейцарец, навярно.
- Не, не за швейцарец. Омъжила се за евреин. Първият ѝ мъж бил евреин и вторият,
също. Правилото е, че ако жената тръгне с евреи, ще върви по този път до самата си смърт.
И така, тя се омъжила за богат швейцарски евреин и веднага започнала чрез Червения кръст да
търси дъщеря си.
Търсела я, търсела и накрая, в началото на 50-те години, тази Хера Ашер пристигнала от
Съветския съюз при майка си в Швейцария.
На вид – девойка от съветска фабрика, а по кръв – полуеврейка. От Швейцария, тя попаднала в
Америка и започнала работа в Американския комитет за борба с болшевизма, в радио Свобода.
И там, в 1956 г се сприятелила с Люся Земелс. Наели си квартира и започнали да спят в едно
легло, като лесбийки.

213
Всичките ми опити да се сближа с Люся Земелц останаха напразни, но си останахме добри
приятели с много общи познати. Млада компания – момичетата на по 18 години, мъжете – по
големи.
Тогава Люся Торн носеше още миминската си фамилия Земелс.
Още тогава тя работеше в радио Свобода и в същото време живееше с друга жена, а когато тя
се омъжи, плака с горчиви сълзи.
Работата е, че когато лесбийки живеят заедно, пасивните лесбийки, т.е. лесбийките от женски
тип, се омъжват, а тези от активен тип остават сами.
Люска била лесбийка от активен тип и за това винаги оставала сама и проливала горчиви сълзи.
Накрая, когато станала на 30 г, родителите ѝ започнали много да се безпокоят, че не се омъжва.
Започнали да я притискат, но тя не излизала с мъже. Семейството ѝ било от Ростов, но Люска
говореше на всички, че баща ѝ е от Естония...
Познавах родитрелите ѝ и забелязах, че Люска не приличаше нито на майка си,
нито на баща си.
Изглеждаше като типична арменка с красива и съблазнителна фигура и имаше доста добри
шансове да се омъжи, но уви...
По-късно стана ясно, че баща ѝ, Карл Гедортович Земелс, бил евреин и не просто евреин, а
отявлен антисемит. За това криел от всички, че е евреин и се представял за естонец.
Той умрял през април 1983 г. На Томина неделя, на гробището в Новодивеево, Люся Торн и
майка ѝ поръчали панихида.
Майка ѝ тогава имала възпаление на тройния нерв и в резултат на операция, напълно се
парализирало половината ѝ лице, устните ѝ увиснали и постоянно ѝ текли слюнки...
Така, че, по баща, Люся беше полуеврейка и лесбийстваше с полуеврейката Хера Ашер.
И така, занимавала се нашата Люся с дегенеративна пропаганда в радио Свобода, а годините си
летят... Станала на 35, а родителите ѝ постоянно – защо още не си се омъжила?
Накрая, това ѝ омръзнала и реши все пак, да се омъжи. Аз, като близък познат бях даже
поканен на сватбата.
- Григорий Петрович, а що за мъж си намерила?
- Що за мъж, питате... В хубава квартира на Второ авеню в Манхатън, в хубава бяла
сграда с приличащ на генерал портиер, живееха заедно двама педерасти. Както лесбийките,
така и педерастите често живеят по двойки в една квартира, като мъж и жена.
Веднаж отидох на гости на младоженците в тази педалска квартира и гледам, цялата баня и
тоалетната издържани в някакъв женски розов тон, отивам в спалнята и гледам – едно
двуместно легло, в което до неотдавна спели двамата приятели-педерасти.
Изглежда, преди сватбата, единият педераст бил изгонен и на негово място дошла Люся Торн.
Торн е фамилията ѝ по мъж.
- Педерастите обичат розовия цвят. За това и Хитлер ги заставял да носят розови
триъгълници.
- Точно така.Хитлер знаел всуса на педерастите, защото сам той е бил педераст на
млади години. Люся се хвалеше на всички, че родителите на мъжа ѝ са от стари американски
семейства и имали даже фамилен герб, макар, че в Америка не се полагат гербове. Даже и на
много богатите хора.
Люся твърдеше също, че родителите на мъжа ѝ били родственици на мисис Харкнес, която
предоставила на Толстоевския фонд цяла ферма.
Интересното е, че по-рано в тази ферма се помещавал приют за деца с недъзи, издържан с
парите на същата тази мисис Харкнес. Няма да се учудя, ако в него са били и нейните деца.
- Нормален човек едва ли ще се занимава с това. Като правило, той не знае нищо за
тези неща.
- Точно така. Тези мръсни проблеми не са му познати. А Люся се хвалеше с всичко
това. Впрочем, мъжът ѝ беше по-млад от нея. Той поканил на сватбата си и своя другар-
съжител и те се прегръщаха дълго на прощаване.

214
Тази комедия завърши след година. Люся се разведе с мъжа си, защото той се оказа наркоман.
Говореха, че на сватбата, той сипал наркотик в купата с пунша.
След като се развела с мъжа си, Люся запази неговата фамилия и с един огромен бял пудел се
засели близо до нас, като идваше понякога от скука.
Оплакваше се, че не ѝ е провървяло в живота, че се омъжила за наркоман, а сега живее с куче.
А аз се питам в какъв смисъл тя живее с куче – в прекия или в преносния. Този огромен бял
пудел беше единственият ѝ приятел в живота и тя наистина много го обичаше и водеше
навсякъде със себе си.
Веднаж тя отново дойде при нас да се оплаква и каза, че предния ден е била на обяд със Славка
Завалишин.
Стана ми по човешки жално за нея – не ѝ провървя с мъжа ѝ, а сега се среща с тази беля, този
брадясал и немит стар мазохист, който от далече мирише на урина.
Тъй като имам добро сърце, реших приятелски да я предупредя: „Люся, защо ходиш на обяд с
такава беля, той е формен дегенерат, при това от най-долен клас.“
Едва казах това и тя веднага скочи, като че я прободоха с нож и се хвърлиу към вратата.
- А защо, Григорий Петрович?
- Ако това е еднократна реакция, тогава може да се приеме за случайност, но аз съм
виждал това много пъти.
Като правило, ако вие, в разговор с дегенерат употребите думата дененерация, той просто няма
да може да го понесе, защото това за него е удар направо в сърцето.
Същото и с Люся. Аз от сърце исках да ѝ направя нещо добро, а стана нещо странно...
Даже моята жена се учуди и ме попита какво стана с Люся. Говорехме си мирно и тя изведнаж
си взе чантата и към вратата. С жена ми се сбогува на входа, а на мен даже не ми проговори.
От тогава, не съм я срещал повече. Така тя изчезна от живота ми - като нечиста сила при първи
петли.
- Григорий Петрович, а какво стана с нейната любовница?
- Коя?
- Хера Ашер.
- Тях двете ги познавах от 56-та година, така че те бяха мои стари познати, така да се
каже, приятелки от младостта ми. Хера Ашер отначало живееше в една квартира с Люся Торн, а
после те се разделиха, при това, Хера напусна Люся.
Хера беше явно двуполова, защото живееше и с жени и с мъже. При това имаше вулгарен
речник и обожаваше говори и слуша простотии и цинизми.
Като фабричен работник, тя се наслушала на такива и ги употребяваше където трябва и не
трябва.
За последен път я срещнах в квартирата на доктора-психиатър Олег Ердели. Тя току-що се
беше омъжила, при това, тя съжителстваше с няколко мъже едновременно и можеше да се
омъжи за всеки от тях, но тя, като полуеврейка, избра един гнил американски евреин.
Има различни евреи, има представителни, красиви, умни... Този, обаче, беше страшничък,
непривлекателен мъж.
И така, гуляем си ние у доктор Ердели, компания от 20 човека, все добри познати. Изведнаж
към мен се приближава Хера и сяда на колененте ми, като с едната ръка ме прегръща през
врата, а с другата държи бутилка с коняк.
В мене пак заговори доброто ми сърце и аз и казах съчувствено: „Хера, имаш различни мъже за
приятели, при това, добри мъже. Защо избра да се омъжиш за такъв пършив евреин?“
Все едно, че я прободох с нож. Тя скочи от коленете ми и без да каже нито дума, избяга в
кухнята.
От тогава минаха вече много години, но аз повече не я видях.
Същата история. Тя се омъжи за дегенеративен мъж и когато аз и казах това, тя разбра, че аз
също го виждам и този ден беше последен от приятелството ни.

215
С дегенерати не трябва да се говори за това. Така, че, ако някой от вас поиска да направо добро
и да предупреди за дегенерати приятелите си, нека прави това много внимателно, защото
всичко може да завърши с пълен разрив на отношенията.
Време е, обаче, да се върнем на анализа на психологическата война.
Както сами се убедихте, почти във всички случаи, когато разглеждахме тези хора, както
американци, така и руснаци, работещи в апарата на пропагандата, навсякъде виждахме едни и
същи неща – комплекса на Ленин, коплекса за власт, комплекса на вожда.
В СССР сега всичко това се нарича „мания за реформаторство“ и пращат притежателите ѝ в
лудница.
Мисля, че ако днес в Съветския съюз се появи Карл Маркс или В.И.Ленин, и тях веднага щяха
да ги вкарат в лудница, при това, точно с тази диагноза – мания за реформаторство.
- Григорий Петрович, често в лекциите споменавате комплекса на Ленин и говорите
за
латентна, подтисната и скрита хомосексуалност.
А с какво тя е страшна все пак? Ако е спяща – слава Богу! Нека да си спи. Защо трябва да се
страхуваме от всичко това?
- Защото зад латентната или подтиснатата хомосексуалност се крият повече
психически болести, отколкото в случаите на открита хомосексуалност.
В предходните лекции вече говорихме за хомосексуалността от медицинска и психологическа
гледна точка.
Цитирахме известни психиатри и психолози, а те казват, че 4-рите % честни и открити педали
психясват доста по-малко от подтиснатите.
Първо, те по-рядко се женят и по-рядко раждат деца. Второ, имат по-малко психически болести
от латентните и подтиснати педали.
Впрочем, това, което в СССР днес наричат „мания за реформаторство“, на запад се нарича
комплекса на месията. Това са отделна група психически болести, обединени в един комплекс.
Пример за това е нашият Солжениин.
- Да, но това не означава, че повечето от хората, които са постигнали нещо в живота
си, са бионегативни хора?
Възможно ли е за нормалния човек да достигне някакви върхове на властта и да остане там
дълго втреме?
- Това е много труден въпрос. Разбира се, нормален човек може да достигне
определени върхове на властта, богатството и успеха.
Но ако искате да постигнете най-голям успех, или абсолютна власт, като например Наполеон,
Сталин или Хитлер, като правило, тези върхове достигат само психопати, което само по себе си
е много опасно.
Зад Хитлер, например, застана цялата германска нация. Ленин разбърка главите на целия руски
народ, както направи и Наполеон с французите. Всичко това завършва еднакво зле и при
Хитлер и при Наполеон и при Сталин. И всичко за сметка на обикновенния народ.
За това, когато днес Горбачов говори за реформи, за перестройка, в това число и за създаване
на ново мислене, той трябва просто да познава всички тези неща.
В Америка това няма да се получи. Тук преустройството на духа, изглежда е невъзможно, така
че, да оставим Америка на мира. Масоните тук отдавна вече управляват нещата.
Вие видяхте всички тези борци за правата на педерастите от Американския комитет за борба с
болшевизма и от радио Свобода, видяхте що за хора работят там.
А сега си спомнете още веднаж Библията, в която се говори, че дяволът е Княза на този свят и
Богът на този век... Защо?
Ами защото, обществото вигаги гние и отмира от върховете и специална роля в този процес е
отредена на бионегативните жени.
Например, в средните векове, някой владетел воюва, воюва и наистина става велик човек,
благодарение на своите ум и храброст (като допускаме, че той е биологично съвсем нормален
човек).

216
И след всичките си победи си отива в къщи, сяда на трона си и решава да си избере съпруга.
Идват при него 10 девойки, най-големите красавици от стари и благородни родове, но от тези
десет, минимум пет са вече заразени с хомосексуалност!
Защо?
Защото само такива жени ще се стремят към властта, към богатството, към успеха. Те избират
мъжете си както проститутките богатите и влиятелни клиенти.
Спомнете си нашите съветски владетели. Жената на Брежнев е еврейка, на Хрусчов – първата
му жена е еврейка, на Андропов – еврейка. Във Франция Митеран също кара втория си мандат
с еврейската си жена.
Или, диктаторът на Либия, Кадафи. Впрочем, той е най-необузданият антисемит в света. По
кръв е алжирски полуевреин. При това, родният му брат живее в Израел...
А ето ви един пример от наши дни. Всички знаем каква роля в американския политически
живот са играли братята Кенеди. Типични американци... От католическо семейство... 12 деца и
т.н. и т.н...
А във Франция се появява книга, в която пише, че всички Кенеди са скрити евреи по майка...
- Криптоевреи?
- Точно така. Това го казва разузнаването на Ватикана. Авторът на тази книга е
ревностен католик, тясно свързан с Ватикана, където е събирал материали за присъствието на
евреи в правителствата на различни страни в света.
В архивите на Ватикана той научава, че и генерал дьо Гол е имал еврейска кръв, че и канцлерът
на Германия, Аденауер е имал еврейска кръв и т.н...
- Григорий Петрович, ако правилно съм ви разбрал, вие не обвинявате педалите за
това,
че са педали. Това не е по тяхна вина, така да се каже. Човекът просто се е родил такъв.
Обвинявате педалите, тогава, когато те решат сами да вършат зло. Както и прокажените.
Когато човек се ражда с проказа, това не е по негова вина не трябва да бъде осъждан за това.
Може само да го съжалим и ако той сам разбере че е опасен за обществото и доброволно отиде
в някаква отделна колония, в манастир, в лечебно заведение за прокажени при хората като него
и живее там и не вреди на здравите хора, това му прави чест и му дължим благодарност.
- Точно така. Католическата църква много добре разбира педерастите, които са
осъзнали, че хомосексуализмът е болест и даже ги ръкополагат за свещенници, тъй като на
челото им, като честни педали, има нещо като трето око, помагащо им да виждат другите
педерасти, които тайно вършат зло. Църквата, обаче, говори за това завоалирано, без да
акцентира върху него. Ние тук говорим открито по тази тема, назовавайки нещата със
собствените им имена.
Днес в процеса на перестройката, в Русия наистина става нещо сериозно и интересно. Дано при
всичко това, стане ясно, че класовата борба от гледната точка на Маркс е опасна заблуда, че
има само две основни класи, които постоянно воюват една с друга – мерзките изроди и лошите
изродени, които постоянно воюват с нормалните хора и с честните и добри изродени.
Тази борба протича не само под формата на война между държавите, но и на ниво семейство,
между мъжът и жената. За това именно всеки втори брак завършва с развод. И много примери
сами можете да намерите сред своите познати и приятели.
- Но защо църквата, която има хилядолетен опит в тази война, днес мълчи? Защо не
отваря очите на здравите хора?
Нали без познаване на навиците на мерзкия бионегатив, здравите хора са слепи в тази война?
А в битката на зрящия със слепия, слепият винаги губи... Къде е логиката?
- Да, църквата в наше време заема странна позиция. Вече говорихме в предходните
лекции, че много свещенници от повечето религии са подтиснати хомо.
Спомнете си формулата на Папата за целибата. Защо той е въвел обета за безбрачие? Именно
защото той също е знаел, че много свещенници са подтиснати хомо.
По тази причина, всичките тези свещеннослужители никога няма да дадат директен и ясен
отговор на този ваш въпрос.

217
 - Но по-рано църквата е водела активна борба с бионегатива и е помагала на здравите
за разпознаването на такива хора. Имало е Инквизиция. Имало е „Ръководство за лов на
вещици“...
- Точно така. Но всичкото това е било в „тъмните векове“, а сега сме в „светлите
векове
на прогреса“. Тогава е било злото добро, а днес е доброто зло.
Днес е прието да се оплюват тези „тъмни векове“, в които Инквизицията притискала вещиците
и магьосниците.
- Изглежда КГБ се връща към средновековната терминология – злото добро...
- Точно така. И така, вече знаете, че комплексът на Ленин е комплекс на латентната
хомосексуалност и при всички наши „звезди“ от психологическата война, този комплекс се
проявява в цялата си прелест.
Обърнете внимание, че даже, ако те се женят, браковете им, като правило, са странни и
неудачни и завършват зле.
Повечето от тях имат деца, но и при децата всичко завършва зле.
Отново виждаме същото нещо, за което говореше философът- търсач на дявола Бердяев,
наричайки го „съюз между Сатаната и Антихриста“. Където е Сатаната, там е дегенерацията и
дегенератите, а Антихриста са тези, които наричат себе си евреи.
Тук доста подробно ви описах всички тези хора, мои бивши познати, които познавах дълги
години.
Както виждате, аз не говоря със злоба за тях, а със симпатия и даже с някакво съжаление, но
вие никога не трябва да забравяте това, че всички те са бионегативни хора, които носят зло на
семейните си партньори и на всички хора, които слушат дегенеративната им пропаганда в
радиоефира.
Без висшата социология, на нормалните хора ще им бъде много трудно да разберат къде е
доброто зло и къде – злото добро.
Обаче, ако те искат да живеят мирно и спокойно, ще им се наложи да се оправят в този
дегенеративен хаос.
Рано или късно... И по-добре рано, от колкото късно...

Глава 16. Корените на антисемитизма

В днешната лекция ще се опитаме да анализираме многовековния проблем на цялото

човечество, който е неразривно свързан с така наречения еврейски въпрос и който се нарича
антисемитизъм.
И така, какви са корените, какви са източниците на това явление?
Занимавам се с този въпрос от 1949 година. Написал съм вече цяла серия книги по този въпрос
и в процеса на цялата тази многогодишна изследователска работа, съм създал уникален архив, а
също и специална картотека, където са записани най-съществените факти и наблюдения.
Събирал съм информация от най-различни източници. В началото, обаче, трябваше да се науча
да чета между редовете, търпеливо да събирам изказвания по тази тема от книгите на много
знаменити хора.
Тези наблюдения бяха в насипно състояние в множество книги, като редките перли по калното
дъно на океана.
Погребани в тинята, те имат малка стойност, но изкарани от там, калибровани и нанизани на
нишката на свързваща идея, те образуват безценна огърлица.

218
Ще започна днешната лекция с показване на тези бисери на човешката мисъл:
1. Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ (1732-1799).
„Твърде тъжно е, че нито една държава... не е усмирила евреите, с чието присъствие е
„ощастливена“ Америка, като чума за обществото и най-големи негови врагове.“
2. Марк Цицерон, римски оратор (106-43 г. пр.Х)
„Евреите принадлежат на тъмната и отблъскваща сила. Кой знае колко е многочислена тази
клика, как се държат заедно и каква сила могат да проявяват, благодарение на своята
сплотеност!“
3. Сикул Диодор, гръцки историк (30 пр.Х – 20 сл.Х)
„Приятелите на цар Антох Сирийски (управлявал 223-187 пр.Х) го посъветвали да изгони
евреите, които не пожелаят да се смесят с неевреи и да ги счита за свои врагове.“
4. Луций Сенека, римски философ (4 пр.Х – 65 сл.Х)
„Този народ (евреите) е чума. Той съумя да придобие такова влияние, че диктува законите си на
нас, победителите.“
5. Тацит, римски историк (55 – 122)
„Евреите считат за осквернително всичко, което е свято за нас.“ (от „Биография на евреите във
Франция“, М.Кармоли)
6. Марий Юстиниан (Св. Юстиниан, римски философ, 100 – 165)
„Евреите винаги са стоели зад преследванията на християните. Те обикалят цялата страна,
ненавиждайки и подкопавайки устоите на християнската вяра.“
7. Гунтрам, крал на франките, (525 – 593)
„ Да бъде проклет този дяволски и вероломен еврейски народ, който живее само от измами.
Днес те ме прославят само за това, да им построя синагогата, която е била разрушена от
християните. Това, разбира се, аз няма да направя.“
8. Магомет, основателят на магометанството (570 – 632)
„Не мога да разбера, как до сега никой не е изгонил тези скотове, чието дихание е подобно на
смъртта. Не унищожаваме ли всички диви зверове, поглъщащи хора, даже ако те самите имат
човешки образ?“ (взето от Корана)
9. Св. Тома Аквински, философ (1225 – 1274)
„На евреите не трябва да им се позволява да имат това, което са придобили по пътя на
лихварство за сметка на другите. По-добре е, ако те работят и честно да печелят, защото, от
това, че не правят нищо, те стават по-користлюбиви.“
10. Абат Тритгайм Вюрцбургски (1462 – 1616)
„Ясно е, че отказването от еврейското лихварство върви от горе на долу. Одобрявам законните
начини за предпазване на хората от експлоатацията на еврейското лихварство и измама.
Възможно ли е чуждестранни пришълци да ни управляват не благодарение на своята сила и
мъжество, или възвишени добродетели, а само чрез своите жалки пари? Смее ли този народ
безнаказано да живее за сметка на потта на селяните и занаятчиите?“
11. Еразъм Ротердамски (Дезидериус Еразмус, холандски учен, 1468 – 1536)
„Какъв грабеж и гнет вършат евреите над бедните, които вече не могат да издържат! Смили се
над тях, Господи!
Еврейските лихвари бързо пускат корени даже в малките села и ако някой дължи пет флорина,
те искат шест пъти по-голямо обезпечение. Те вземат процент от процентите и от всичко това,
още веднаж проценти, така, че бедният губи всичко, което има.“
12. Мартин Лутер, църковен реформатор (1483 – 1546).
„Страстните желания на кращящите сърца на евреите се уповават на този ден, в който те ще
могат да се отнасят с нас, като във времената на Есфир и Персия. И коло им е близка на евреите
книгата Есфир, която оправдава тяхната кръвожадност, отмъстителност и разбойнически
апетити!
Никога слънцето не е осветявало по кръвожаден и отмъстителен народ, който лелее идеята за
подтискането и унищожението на друговерците.“

219
„Никой друг човек под слънцето не е толкова алчен като тях, които са и ще бъдат алчни, което
се вижда от проклетото от Бога лихварство. Те се утешават с това, че когато дойде Месията,
той ще събере и раздели цялото злато и сребро на света между тях.“
„Трябва да се унищожат молитвените им книги и Талмуда, които ги учат на безбожие, лъжи и
кощунство. На младите евреи и еврейки трябва да им се дадат мотики, брадви, лопати, хурки и
вретена, за да заработват хляба си с пот на чело.“
„Владетелите и законодателите стоят, зяпат с уста и дават възможност на евреите да вземат,
крадат, грабят, което им е угодно от отворените кошове и сандъци. Да, това е така.
Те позволяват на еврейските лихвари да им дерат кожите. Те се превръщат в просещи своите
собствени пари. Евреите вземат парите и имуществото ни, държат се като господари в нашата
собствена страна.“ ( „Произведенията на Лутер“, изд. Ерланген, т.32)
13. Джордано Бруно, италиански учен и философ (1548 – 1600)
„ Евреите са чумава, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване от деня на
зараждането си.“ (Спаццио. 1888 г. том 2, стр. 500)
14. Папа Климент VIII, глава на католическата църква 1592 - 1605
„Целият свят страда от лихварството на евреите, техните монополи и измами. Те са довели до
нищета много нещастни хора, особено селяни, работници и бедни.“
15. Петър Първи, руски император (1672 – 1725)
„Предпочитам да виждам в страната си мохамедани и езичници, пред евреи. Последите са
измамници и мошеници. Те не получават разрешение за заселване и започване на каквато и да е
дейност. Въпреки моите заповеди, те се опитват да постигнат това чрез подкупи на моите
чиновници...“
16. Жан Франсоа Волтер, френски писател (1694 – 1778)
„Евреите са нищо друго, освен един презрян и варварски народ, който в течение на дълго време
е съчетавал едно отвратително користолюбие с ужасни предрасъдъци и неугасима омраза към
народите, които ги търпят и от които те се обогатяват.“
„Малката еврейска нация дръзва да показва непримирима ненавист към собствеността на
другите народи. Те пълзят, когато ги достига неуспех и високомерничат, когато делата им
процъфтяват.“
17. Бенджамин Франклин, американски учен и държавен деец (1706 – 1790).
„В която и страна да се заселят евреите, независимо от тяхното количество, те понижават
морала и търговската почтенност, изолират се и не подлежат на асимилация.
Те осмиват християнската религия, стараейки се да я подкопаят, строят държава в държавата и
в случай на противопоставяне, се стремят смъртно да задушат противниците си във финансово
отношение.“
„Ако ние, чрез Конституцията, не ги изхвърлим от Съединените Щати, то след по-малко от
двеста години, те ще достигнат толкова голямо количество, че ще вземат връх, ще погълнат
страната ни и ще променят формата на нашето управление.
Ако вие, господа, не ги изхвърлите, след по-малко от двеста години, нашите потомци ще
работят на полето, издържайкли ги, докато евреите ще потриват ръце в канторите си.
Предупреждавам ви, господа, ако не изхвърлите евреите завинаги, вашите деца ще ви
проклинат в гробовете...“
18. Фридрих Велики, крал на Прусия (1712 – 1786)
„Управниците не трабва да изпускат от очи евреите, да предотвратяват проникването им в
търговията на едро, да следят за ръста на населението им и да ги лишават от възможност да
замислят нечестиви дела...“
19. Мария-Терезия, австрийска императрица (1717 – 1780)
„Занапред нито един евреин, независимо кой е той, няма да остава тук без моето писмено
разрешение. Не познавам друга злополучна чума вътре в страната ни, като тази раса, която
разорява народа с хитрост, лихварство, заемане на пари и се занимава с неща, отблъскващи
честните хора. Следователно, те ще бъдат преместени и изгонени от тук, според възможностите
ни.“

220
 20. Елисавета Петровна, руска императрица (1709 – 1761).
„Евреи има в различни части на Русия. От тези ненавистници на Христа не можем да очакваме
нищо добро. Във връзка с това, издавам следната заповед: всички евреи, мъже и жени,
независимо от положението и богатството им, с цялото си имущество са длъжни незабавно да
се махнат извън граница. От тези врагове на Христа аз не искам да имам никаква печалба.“

***
Интересно свидетелство за евреите е оставил известният руски певец Александър Вертински. В
книгата му със спомени, „По дългия път“, на стр. 175 пише за Германия през 20-те години:
„В 1923 или 1924 година започна инфлация. Това беше зловеща картина на следвоенната
икономическа катастрофа. Немската марка падаше с главоломна бързина. Истински крах на
Германия.
Не можеше да я удържи никаква сила – нито земна, нито небесна.
Немците окончателно се объркаха. Настана паника. Масови самоубийства по цяла Германия.
Ловки спекуланти купуваха цели квартали и немците, като слепи, си продаваха домовете за
нищо не струващи милиони, които, след няколко дни, се оказваха обикновени хартийки.
Огромни универсални магазини, такива като КДВ, например, се оказваха сутрин без стоки.
Вечерта марката падаше със сто пункта и това, което беше продадено от магазина за сто марки,
не можеше да се купи вече за хиляда.
Докато немското съзнание осмисли всичко това, хиляди хора, основно чужденци, разбира се
спечелиха безумни пари.
Само един мой познат, одеският търговец Иля Гепнер, имащ в джоба си всичко на всичко
хиляда американски долара, се изхитри да купи шест апартамента и огромния Луна-Парк в
Берлин.
Когато немците накрая разбраха какво става, беше вече късно. Три четвърти от тях бяха
разорени. Така започнаха първите години от тяхното следвоенно съществуване.
Берлин беше целия покрит с мрежа от малки павилиони, напомнящи на будки за лимонада.
От малките прозорци се виждаха само ръце. Понякога големи и космати, понякога сухи и
жилести, често мургави.
Над павилоните имаше надпис «Векселщубе». Това бяха места за обмяна. Будки, в които се
търгуваше с пари.
Потни запъхтени хора пристъпваха към прозорчето, дрезгаво изричаха няколко думи, от малки
и големи куфарчета вадеха цели пачки с пари и получаваха в замяна зелени американски
долари.
Или обратно, за една десетдоларова банкнота, получаваха от прозорчето цял куфар марки.
Известният петербургски спелулант, „банкерът“ Дмитрий Рубенщайн, ми каза веднаж с
бащинска загриженост в гласа: „Искате ли да видите моето дете?“
Нямах особено желание за това, но за да не обидя бащата, се съгласих. Бяхме до една градинка.
„Тук ли е вашето дете?“, попитах аз, посочвайки към група играещи си деца.
Рубинщайн снизходително се усмихна. „О, не. Моето дете е вече голямо, на 17 години. То е
бъдещ гений. Днес е рожденният му ден.
Аз му подарих това... – той показа с ръка дървен павилиопн с надпис «Векселщубе». Нека да се
учи детето.Той има такива способности! Скоро ще задмине баща си.“
Приближихме се към павилиончето. От вътре ни гледаше мазно млечно розово лице,
напомнящо току-що изкъпан човешки задник. На лавицата бяха пълните му ръце с изгризани
нокти.
Дебелите му чувствени устни снизходително се усмихнаха. „Върви си, татко. Пречиш ми да
работя“, каза строго „детето“. Преместихме се на пръсти в благоговейно мълчание...“

221
***
Евреите отдавна са се обявили за божи народ, но по някаква причина, постоянно се оплакват от
антисемитизъм. Защо?
Какви са причините за това явление, което се нарича от евреите антисемитизъм? Мисля, че да
се изясни това ще бъде полезно както за евреите, така и за неевреите.
Призовавам в качеството на експерт-свидетел, известния френски историк и ориенталист,
човекът, посветил живота си на изучаване на Изтока, Ернст Ренан (1823 – 1892).
Впрочем, Ренан е написал също една от най-противоречивите книги за Исус Христос. Нарича
се „Животът на Христос“. Тя тук е в списъка на забранените от Ватикана книги, но въпреки
това, може да се намери в библиотеките.
И така, Ернст Ренан пише за евреите следното:
„В Източна Европа евреинът е като рака, бавно впиващ се в самото тяло на нацията.
Експлоатацията на другите хора – това е целта му. Егоизъм и липса на лично мъжество – това е
главната му характеристика.“
- На практика, същото е казвал и свети Тома Аквински, който Ватикана не
забранява...
- Точно така. Като следващ свидетел ще призовем члена на английската Камара на
Лордовете, лорд Карингтън. В речта си от 12 юли 1858 г, той казва:
„Възразявам против допускането на евреите, защото те са най-големите заематели на пари в
целия свят. В следствие на тях, нациите от света стенат от непосилно тежката система на
налози и национални дългове. Те винаги са най-големите врагове на свободата.“
А кметът на Ню Йорк, Джон Хайлан, в своя реч от 22 май 1992 г. уточниява тази мисъл:
„Истинската заплаха за нашата държава е невидимото правителство, което, подобно на
гигантски октопод простира пипалата си над нашите градове, нашите щати и нашата нация.
Този октопод се оглавява от малка група банкерски семейства, които обикновенно се наричат
„международни банкери“. Тази неголяма група банкери, всъщност управлява нашите
правителства в името на своите егоистични цели.“
- Как е посмял да каже това? Та нали Ню Йорк е втория Йерусалим?
- В 1922 г. в Ню Йорк можеше още да се говори така, но времената се менят. Днес
кмет
на Ню Йорк е евреина и педераст Едуард Коч, който всяка година лично води парада на
педерастите. Какъв прогрес на демокрацията и либерализма...
Световно известният американски индустриалец Хенри Форд, във вестник „Ню Йорк Таймс“ от
8 март 1925 г пише следното:
„Сложете под контрол 50-те най-богати еврейски финансисти, които са причината за войните,
заради собствената си печалба и войните ще бъдат премахнати.“
- Оригинално решение на проблема с войните. Вместо празни приказки в ООН, да се
установи непрекъснат надзор над 50-тината най-могъщи еврейски фамилии...
- Всичко е гениално просто. Но това няма да стане. Ето, днес Горбачов се разхожда
по
целия свят и моли навсякъде за кредити за перестройката. Ако каже нещо подобно, няма да
получи никакъв кредит.
Еврейската преса ще надигне такъв вой, че ще му бъде много трудно да направи нещо.
- На практика, цялата западна преса на така наречения „свободен свят“ е еврейска.
- В това е работата. „Сложете под контрол 50-те най-богати еврейски финансисти“ – е
равносилно на това да кажеш поставете под контрол самия дявол, защото дяволът е вечният
източник на всички раздори, всички нещастия и всички войни на човешкия род, но да се
постави дявола под контрол, уви, не е така лесно...
Работата е, че дяволът е нечист дух, а говорейки на съвременен език, това е болен дух, т.е. това
са психически болните хора.
Особено тези, владените от жажда за власт полулуди, които не е така просто да бъдат
разпознати.

222
Сред тях и четвъртевреина Хитлер и полуевреина Сталин и полуевреина Ленин. Опитайте се да
поставите такива хора под контрол?!
- Впрочем, за банкерите и за властта... Григорий Петрович, още Исус Христос е
казвал,
че по-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатия да спаси душата си и да
попадне на небето. Т.е. още тогава е била забелязана някаква особена връзка между много
богатите хора и тези с болен дух, т.е. с дявола.
- Точно така. Днес е установено, че патологичната алчност, патологичното
скъперничество, т.е. всичките тези симптоми, като правило, присъщи на еврейските
финансисти, са проявление на психическа болест, която се нарича Комплекс на рицаря-
скъперник. Не бъркайте това със здравото и естествено желание на всеки човек да живее добре.
Тук говорим именно за патология.
Всяко нормално човешко чуство в хипертрофирана форма, става болест.
Любовта е прекрасно чувство, но в преувеличена форма преминава в ревност и завладяният от
ревност човек може даже да убие своята жена, защото я е обичал повече от необходимото.
Или да вземем за пример любовта на дъщерята към баща си – едно велоколепно чувство, но в
преувеличена форма, то се изражда в комплекса на Електра, а при сина към майката – в
едиповия комплекс.
Запомнете, всяко положително качество в преувеличената си форма се превръща в болест...
Дяволът винаги е екстремист. Той не познава средата.
Да призовем следващия свидетел – германския император Вилхелм II. Ето какво е казал той за
евреите:“Евреите са повсеместна чума, от която искаме да се освободим.“ Източник – дневника
на основателя на ционизма Теодор Херцел.
- Чел съм, че в края на живота си, Херцел напълно се разочаровал от ционизма...
- Разочаровал се от „практическия“ ционизъм на Ашер Гинзбург (Ахад Хама),
авторът
на знаменитите „ Протоколи на ционските мъдреци“, написани от него като политическа
програма на хасидизма (най-зверската еврейска секта) за техните европейски единоверци.
При това, той е написал тези тезиси още преди първия конгрес на ционистите.
Теодор Херцел, като представител на „пастирите“, бил против ловната идеология на Ашер
Гинзбург и даже се наложил на първия конгрес на ционистите.
Обаче, скоро срещу него било организирано покушение. При това, в него стрелял някакъв
евреин... И както винаги става по време на междуособиците между пастирите и ловците, един
евреин стреля срещу друг евреин, а всички евреи крещят в хор за антисемитизъм.
- Григорий Петрович, а какво отношение има борбата между ловците и пастирите
към
антисемитизма и перестройката?
- Аз вече говорих за противоборството между пастирите и ловците, като реалната
пружина, задвижваща световната политика на нашето време.
Ловците винаги са били за унищожение на гойското поголовие и преместване на нови, още
неусвоени от тях територии.
Пастирите, пък, винаги са били за доене и стрижене на двуногото поголовие, с отстрел само на
най-умните водачи на стадото.
Днес ловците-израелтяни се опитват да наложат контрол над Русия, вече приготвена за вековно
доене от пастирите- миснагдими от САЩ.
Тяхната цел е да използват моща на Русия и нейните тъпоглави големовци, за да заплашат
пастирите от Америка и да ги затворят в религиозно гето.
(Ред. – Ловците вече премахнаха (убиха) пастирския президент на Израел и замахнаха към
пастирския президент на Америка (аферата с Люински), но и на двете места получиха от своите
по-цивилизовани братя юмрук по зъбите. Цялата им надежда сега е в съюз с Русия.)
- Григорий Петрович, искате да кажете, че ловците са мерзки дегенерати, а
пастирите,
добри дегенерати? Или всички, и едните и другите са мерзки дегенерати?

223
 - Разделението на ловци и пастири е, по правило, на идеологическа, а не на
биологическа основа.
И в първия и във втория лагер има мерзки изроди, лоши дегенерати и добри изродени.
Сред тях има даже и много приемници, които само си мислят, че са евреи и действат след
многогодишна сурова идеологическа промивка (тези приемници, като правило, дават материала
за един рядък феномен – евреин, но добър човек.)
За да стане по-ясно, спомнете си болшевиките и меншевиките. И едните и другите бяха
основно евреи, и едните и другите не влизаха в категорията на милосърдните, но имаха
различен подход към завладените територии и покорените туземци.
Според мен, процента на мерзките изроди сред полудивите ловци (фанатиците хасиди) трябва
да е по-голям, от този сред по-цивилизованите пастири (бившите миснагдими от САЩ), но по-
точно това може да бъде установено само след провеждане на генетичните и психо-сексуални
изследвания на контролни групи от хората от всяка категория.
Повтарям – кръвожадните ловци, те са фанатиците (като правило хасиди), които не считат нас
гоите за хора и ни приравняват с животните.
Същото и с пастирите. Ако пастира, или ловеца не ни ограбва и не ни счита за животни, той не
ни е враг.
А ако той приема и висшата социология, той вече е наш съюзник в борбата с дявола на
израждането.
Висшата социология се бори не с евреите, а с мерзкия бионегатив.
Хасид, който осъзнава вредата от бионегатива и се бори с него, ни е по-близък и скъп от всеки
новоизпечен руски дегенерат, бил той патриот-монархист от рода на Щилмарк, или
православен епископ, като епископа-педераст Никон (Екатеринбургски).
Да продължим, обаче нашия разпит на именитите свидетели.
Бившият американски консул в Перетбург, Д.Конер, казваше за евреите: „Дайте на юдаизма да
вземе надмощие, неограничена власт, финансова изгода и пред вас ще се покаже разобличен
убиец, деспот, неумолим и безпощаден, като смъртта, сама по себе си.
- Той е прав, защото, когато юдейското иго се укрепи в Русия, смъртта се
разюхождаше
в нея свободно. Русия тогава стана истинска държава на смъртта. Глад, болести... Всички
египетски наказания.
- Точно така. Аз вече казах, че в гражданската война човешките загуби са били
повече,
от колкото по време на Първата световна война, а неотдавна в Русия публикуваха данни за
това, че човешките загуби в гражданската война са били 3 пъти повече от колкото на всички
фронтове на Първата световна война взети заедно!
Правилно е написал Виктор Суворов в своите книги, че ожесточената съпротива на руския
народ срещу юдео-болшевишкото иго е била толкова силна, че е нарушила всички планове за
световна революция и е спасило Европа от надигащата се тогава срещу нея смъртна опасност.
Тогава, в Германия и Унгария вече били организирани „комунистически“ правителства...
Едва 20 години по-късно, след като вече вече беше удавило в кръв руските села и градове и
затворило милиони хора в концлагери, юдео-болшевишкото правителство на Съветска Юдея
можа да събере нужните му орди за завладяване на Европа под лозунга за борба за светло
комунистическо бъдеще.
- А замаскираният полуевреин Солженицин, в своите книги, пише, че „ние бързахме
да се покорим“, че „ние с удоволствие се подчинявахме на новата власт“...
- При потушаването само на едно тамбовско селско възстание, загубите на Червената
армия са били такива, като на всичките фронтове на войната ѝ с Антантата, взети заедно. И
такива възстания е имало десетки...
„Ние с удоволствие се подчинявахме“... Лъжа, лъжа и пак лъжа. Нали дяволът е главният
лъжец, според Библията, той е „баща на лъжата“.

224
Кой е извършил двете „руски“ революции? Евреите и руските дегенерати. Кой пише тяхната
история? Пак такива евреи и руски дегенерати. Ето защо, да се доберем до истината по този
въпрос не е никак просто.
Например, в много сериозната книга „Младостта на Сталин (ранните години на неуловимия
революционер)“, Едуард Смит, Ню Йорк, 1967 г се казва че ако правителството на Керенски
разполагаше тогава само с един армейски баталион (300 души), в ноща на 25 октомври 1917 г,
никаква революция нямаше да има.
Един баталион е можел да реши всичко в тази нощ.
- Григорий Петрович, но нали тогава вместо „болшевишка чума“ щеше да има
някаква
„кадетска холера“... Есери, меншевики, кадети... не е ли все едно кой тогава е щял да дойде на
власт?
Нали Русия тогава е била на практика напълно поразена от СПИН... В държавния организъм е
била вече напълно унищожена имунната система и има ли значение от каква болест той ще
загине?
- Да, за Русия е трябвало да се помисли по-рано.Чак по времето на Великата чистка,
Сталин е направил това, което е трябвало да направи още Николай II.
Разстрелвайки с хиляди всичките тези революционери – троцкисти и ленинци, Сталин е
вършил добро дело, тъй като всички тези хора, все едно, били обречени. Те, рано или късно,
щяха да се избият едни други.
Получава се парадокс – ако тези еврейски революционери бяха ликвидирани още от царското
правителство, някъде между 1905 и 1917 година, то за самите евреи това щеше да е по-добре.
Нали имаше не само евреи-революционери, а и евреи-милионери, имаше и просто богати и
обезпечени евреи, на които, заедно със спасяващите се руснаци, също им се наложи да бягат
тогава зад граница.
И днес, гледайки третата вълна на емиграция, виждаме вече потомците на тези еврейски
революционери, които продължават да бягат от революцията, направена от техните дядовци и
бащи.
Всичко това става по едни и същи закони.
Всичко това е като змия, захапала опашката си.
Всичко това са фройдистки комплекси за унищожение и самоунищожение.
Комплексът за унищожение е революцията, а комплексът за самоунищожение са сталинските
чистки.
Нека да призовем следващия голям свидетел, английския министър-председател и полуевреин
по майка, Уинстън Чърчил.
- Григорий Пертович, но нали, ако Уинстън Чърчил е полуевреин по майка, то по
еврейските закони, той е пълен евреин?
- Точно така. Майка му е еврейката Джени Джером, а баща му – обедняващ
английски
лорд, който, с женитбата си за тази богата бруклинска еврейка искал да оправи финансовите си
дела. Често става така.
И така, в разгара на гражданската война, на 5 ноември 1919 г. полуевреина по майка Уинстън
Чърчил казал следното:
„Не е необходимо да се преувеличава ролята за създаването на болшевизма и по-нататъчното
участие в руската революция на евреите – атеисти. Нещо повече – нейното главно вдъхновение
и движеща сила явно идва от еврейските вождове. В съветските учреждения, преобладаването
на евреи е повече от удивително. И главна роля в провеждането на терора на създадената ЧК за
борба с контрареволюцията играли евреи и в някои случаи, еврейки.
Такава дяволска известност била достигната от евреите в период на терор и когато в Унгария
управлявал Бела Кун.“
Интересното е, че след потушаването на унгарската революция от 1919 г, нейните организатори
са избягали в Австрия, където техния вожд, другаря Бела Кун, веднага бил затворен в лудница.

225
Но скоро, по молба на съветското правителство, го пуснали и той се отправил директно към
съветска Русия, на работа в Коминтерна.
А сега на всички евреи се налага да отговарят да делата на този свой луд съплеменник. Виждате
ли, и за евреите също е полезно да знаят всичките тези неща.
Впрочем, една от американските родственици на Чърчил (от страна на майка му) веднага след
революционния преврат, тръгнала за Москва да прави скулптори на Ленин и Джерджински...
Т.е. тя им симпатизирала, като на „нашите“ велики князе на новото юдейско иго.
- Това е същото, когато по време на Втората световна война, някаква англичанка
тръгнала за Берлин, да прави бюстове на Хитлер и Химлер. Целият свят наблюдава тази
революционна касапница, а тя прави склупртори на водачите ѝ.
- Точно така. Единство и борба на противололожностите. Такава каша, че да се оправиш
с нея без висшата социология е много, много трудно.
Впрочем, главният идеолог на фашизма, евреинът Алфред Розенберг, се родил и живял в Русия
и даже живял няколко години в Москва, недалеч от метростанция Червени врата. Той знаел
перфектно руски и обосновавал теорията си с примери от произведенията на руските писатели-
класици, основно Достоевски.
Мога още дълго да ви цитирам сериозни свидетели, които, в продължение на две хиляди
години, в унисон говорят, че „евреите – това са чума“. Това тяхно единодушие е просто
поразително. Неприязънта на към еврейското племе може да се проследи, на практика, при
всички народи в света, без изключение.
Няма вековен антигерманизъм, няма вековен антикитаизъм. Има изблици на враждебни чувства
по време на войните, но те продължават максимум две десетилиетия, после угасват.
А към евреите неприязънта е от хилядолетия. Явно, има защо...
- Григорий Петрович, неотдавна прочетох книга, със заглавие „Другият Израел“, в
която пише, че евреите отдавна се занимават със сексуални извращения и че тези извращения
са толкова отвратителни, че заради тях ги изгонили още от Ур Халдейски.
Т.е. в тази книга се говори за това, че евреите ги изгонили от Ур Халдейски, защото те, заради
развратния си живот, изглежда, са достигнали такава критична точка, при която се появява
СПИН и когато те станали източник на тази зараза, ги изселили на 101-вия километър, т.е. в
пустинята.
Напълно е възможно. Аз неведнаж съм клазвал, че евреите са били изгонени от древния
халдейски град Ур, именно като шайка сексуално болни дегенерати и перманентни
революционери.
- Като правило, в пустинята са гонели само прокажените. За нещо дребно не биха ги
изгонили в пустинята.
- Точно така. Тогава ги изгонили от високо развитата страна, от оазиса на
цивилизацията. И евреите се помотали известно време из пустинята и припълзяли към другия
център на цивилизацията тогава – древния Египет...
А.С.Шмаков, в книгата си „Международното тайно правителство“, Москва, 1912 г, привежда
изказвания на римски историци за това, че евреите били изгонени от древен Египет в пустинята
като прокажени... Пита се защо?
В романа на Шолохов Тихият Дон се разказва как един от селяните изнасилил пиян в полето
своята дъщеря. Неговите съселяни, за това, го убили с колове.
Ето защо изродите не могат да живеят сред нормалните селяни. Там ще ги пребият като
пършиви дегенерати.
Единственото място, където те могат да се скрият, да процъфтяват и да вършат тихо гадости,
това са големите градове, където хората не се познават и където, сред градската интелигенция,
процентът на изродените е доста висок.
От центровете на цивилизацията винаги се усеща миризмата на загниване.

226
Евреите прекрасно знаят това. Те знаят прекрасно, че дегенерацията тръгва от върховете на
обществото и затова, с помоща на смесени бракове с туземните дегенерати, постоянно се
смесват с върховете на туземното общество.
Ето ви пресен пример. В Америка живеел полуевреина президент Рузвелт и негов
вицепрезидент бил масонът Труман. Когато Рузвелт умрял, вицепрезидентът Труман станал
новият президент на Америка.
И имал новият президент дъщеря, доста уродлива девица не в първа младост, която, след като
баща ѝ станал президент, изведнаж се омъжила за млад и симпатичен евреин, един от главните
редактори на най-големия вестник в Америка, Ню Йорк Таймс...
Тази политика се провежда от евреите от векове. Ако внимателно прочетете юдейския стар
завет, сами ще се убедите, че евреите отдавна се смесват с бракове с върховете на обществото, с
дъщерите на фараоните, или даже със самите фараони.
Ту праотецът им Авраам изпраща жена си за любовница на фараона, ту безплодната дъщера на
фараона подхвърля еврейското си дете Моисей...
Със същото явно, евреите се занимавали и в древна Халдея. А халдейските жреци, след като
видяли това проникване на евреите във върховете на халдейското общество, решили да
пресекат този процес от корен, докато още не е късно.
Ето ви още една от възможните причини за изгонването на евреите от Ур Халдейски.
За да проверим тези наши изводи, нека да отворим друга книга на А.С.Шмаков, Свободата и
евреите.
Имам само ксерокопие от тази книга, защото доставката на оригинала е доста трудна. Впрочем,
това копие ми подари една полуеврейка от третата вълна, много мил и порядъчен човек.
Нека отначало се запознаем с автора на тази книга. Фамилията му е Шмаков. Шмак на немски
означава вкус. Например, думата форшмак означава закуска. Така, че коренът на фамилията на
автора е немски.
А.С.Шмаков е бил организатор и ръководител на Съюза на руския народ, т.е. Съюза на
Архангел Михаил, или Черната сотня.
Това е бил център на здравия дореволюционен антисемитизъм, т.е. това е бил положителен
съюз на здравите сили в Русия, единствената голяма и сериозна организация, която тогава
противостояла на революционната психоза на бионегатива.
Обаче, независимо от немския произход, тази фамилия на мен ми изглежда подозрителна.
Защо?
Работата е, че немския език и неговият развален от евреите диалект, повече известен като
жаргона идиш, много подобен.
Веднаж преглеждах еврейското Ново руско слово от 23 август, 1988 г и се натъкнах на траурно
съобщение: „С дълбоко прискърбие съобщаваме, че на 21 август, в Ню Йорк, почина нашият
близък и скъп приятел Генадий Шмаков.“
Т.е. умрял евреин от третата емиграция и неговата фамилия е Шмаков. А до съобщението има
бележка, в която подробно се разказва за този Генадий Шмаков. Оказа се, че бил театрален и
балетен критик.
За това съобщава не някой друг, а нобеловият лауреат Йосиф Бродски, близък приятел на
покойника, а някои емигрантски издания добавят към това – близък интимен приятел на
покойника.
Генадий Шмаков умрял на 48 години. В Съветския съюз той оставил син, Кирил... А защо
синът не е заминал с баща си в Америка? Може би бащата е семит, а синът – антисемит?
Генадий Шмаков се занимавал също и с преводи от английски, немски, испански, френски и
италиански на поезия и проза. Кого превежда той?
Като начало, полуевреина Пруст, голям френски писател, абсолютен дегенерат и явен педераст.
Запомнете – ако някой се интересува от работите на дегенерата Пруст, можете да сте сигурни,
че той, като правило, е негов духовен събрат.
- Подобните се привличат... т.е. тези хора намират в неговите трудове нещо в

227
 съзвучие
със своята болна душа.
- Точно така. Те намират истината в един полуевреин и педераст, който прекарал
почти
целия си живот в стая с постоянно затворени прозорци и щори и стени, облицовани с коркови
тапети.
Пруст бил поразен от паралич, постоянно бил на легло и се развличал с това да боде до кръв
бели мишки с игла... Т.е. той бил психически болен и явен садист.
По-нататък Йосиф Бродски пише, че Генадий Шмаков е превеждал още и Кафка, този чешки
евреин-шизофреник. Аз имам цяла серия картончета за такива дегенерати в литературата.
Сега, на Кафка всички гледат като на гений. Обаче, самият Кафка, пред смъртта си оставил
завещание, в което забранил да се издават всичките му творби.
Изглежда е бил честен изроден и затова сам себе си забранил. Но неговото завещание било
нарушено и днес печатат цялата тази шизофрения, като озарение на „дълбокия гений“ и като
откровение на „гениалния мислител“.
Генадий Шмаков превеждал и Гарсия Лорка, един от големите испански поети, когото
франкистите, по време на гражданската война разстреляли, като комунистически идиот.
Той превеждал и дегенерата Елиът и Джеймс Болдуин... Говори ли ви нещо името Джеймс
Болдуин?
Той е негър-педераст, който още в 20-те години напуснал Америка и са заселил в Париж. Там
писал книги само на педерастическа тема.
Т.е. това е бил явен изрод от американските негри. От неговото творчество в Америка, като
правило, се интересуват само педерасти.
Ето каква компания е избрал за себе си Генадий Шмаков. Например, педалите Пол Верлен и
Артур Рембо съчиняват стихове за съвместните си занимания – велики френски поети...
После се появява Генадий Шмаков и превежда цялата тази педерастическа мръсотия на руски
език, пропагандирайки по този начин, дегенерацията сред широките съветски маси...
Генадий Шмаков емигрирал в САЩ в 1975 г. и там продължил да работи като театрален
критик, а също и събирал и подготвял за печат произведенията на руските поети от ХХ век.
Но кои от тях? Основно Михаил Кузмин и Софя Парнок. Кузмин бил педераст, а Парнок –
лесбийка.
Михаил Кузмин още преди революцията издал своята книга Криле, в която открито
възхвалявал хомосексуалната любов.
В тази книга много живописно и образно описвал как на педерастите им порастват криле и как
те се превръщат в ангели. Преди революцията, това беше една от най-известните книги за
педерастията.
Много автори тогава замаскираха подобни неща, например Достоевски, но Кузмин е писал
открито за това. Той даже прославял и пропагандирал хомосексуалността.
Интересно е, че по време на сталинските чистки, Сталин изгонил в Сибир едва ли не
половината от съветските писатели, а Михаил Кузмин не закачил.
Солженицин се оплаква, че тогава, около 600 литератори били или разстреляни, или изпратени
в лагери. А Кузмин никой не го закача.
Той и в съветско време ходил под ръка с приятелите си педерасти, червил си устните и си
гримирал очите, като жена. Защо Сталин не го закачал?
Защото, откритата педерастия е по-малко опасна от замаскираната. В случаите на открита
педерастия винаги могат да бъдат предприети съответните мерки... Нещо повече, те винаги
могат да се използват като примамка за подтиснатите.
Откритите педали са по-малко опасни. Още философът Дени дьо Ружмон е казал по този повод,
че дяволът е опасен не тогава, когато се появява пред нас и ни плаши, а когато не го виждаме.

228
С други думи, откритите лесбийки са по-малко опасни за вас от вашата съпруга, или жената, с
която живеете, страдаща от подтисната хомосексуалност и скриваща това от вас. Тези
подтиснати лесбийки могат да съсипят живота ви. И Сталин, изглежда, е отчитал това...
А коя е Софя Парнок? Тя била еврейка, лесбийка, и интимна приятелка на известната поетеса
Марина Цветаева, която, в края на краищата, се обесила. Те „дружили“ още от преди
революцията, и двете млади момичета, лесбийки и поетеси.
Обаче Софя Парнок била малко известна, а Марина Цветаева станала много популярна сред
широката четяща публика. В стиховете си, тя посветила цял цикъл с възхваления на своята
любима приятелка, която била за нея като лъч светлина в тъмното царство.
В тъмното царство на противните мъже...
Да се върнем, обаче, към автора на книгата Свободата и евреите, А.С.Шмаков. Аз ви разказах
за неговия еднофамилец, евреина от третата вълна и ви показах що за човек е бил. Напълно е
възможно и антисемитът Шмаков също да е бил с еврейска кръв.
Например, началникът на Хитлеровата тайна полиция, антисемитът с немската фамилия
Хайдрих е бил четвъртевреин и имал женската фамилия Зюс, което на немски означава сладък.
Авторът на „Окончателно решение на еврейския въпрос“, антисемитът с немската фамилия
Химлер, е бил полуевреин. И всичко, както знаете, е завършило много зле, а виновни за това са
били тези яростни юдоеди-антисемити, които, като правило, сами са имали еврейска кръв.
Така, че напълно е възможно този Шмаков сам да е имал примес на еврейска кръв и това
постоянно да го е тормозило.
Много яростни антисемити, психически и сексуално нормални хора, които посвоему са
дълбоко нещастни, търсят причината за нещастието си и при това, стигат до екстремизма,
присъщ на хората с еврейска кръв.
- Обаче те, като правило се добират най-дълбоко до истината.
- Точно така. Те посвещават целия си живот на антисемитизма, но премълчават, че те
самите са с еврейска кръв.
Тази книга на Шмаков е написана от него по повод на революцията от 1905 г и е издадена в
1906 г. В нея са дадени много цитати от това време. Особено от одеските и петрбургските
вестници.
Например, евреин-терорист в Одеса хвърлил бомба в тълпата. Убити са 25 души, ранени – 75.
По-нататък подробно се описва колко са пострадалите мъже, колко жени и колко деца.
Бомбата хвърлил някакъв явно полулуд евреин, при това, не срещу губрнатора или министъра,
а просто в тълпата от жени и деца...
- И тези убийства сега ги наричат работническо-селска революция?!
- Точно така, днес, когато стане дума за революция, си мислим, че в 1917 г е имало
истинска революция, а в 1905 – някаква глупост. На практика, ние не знаем нищо за нея.
Между другото, Ленин казвал, че революцията от 1905 г е била генерална репетиция за тази от
1917. И бил прав.
Ако се запознаете с вестникарските съобщения от онова време, ще се убедите, че 1905 е била
много кървава година.
И ако царското правителство знаеше всичко, за което ние с вас говорим, ако Царят и Синодът
бяха създали навреме комисия от учени теолози, която да изучи подробно този въпрос, те щяха
да могат своевременно да предприемат нужните мерки и нещата щяха да се развият тогава по
съвсем друг начин.
Но, това, за съжаление, не стана. И Царят и Църквата престъпно бездействаха.
Само антисемитът Шмаков написал книгите си. Там той казва, че евреите са много склонни към
предателство. Но, какво е това предателство?
Склонността към предателство е психическа болест, протичаща в лека форма. Съветските
психиатри я наричат „бавнопротичаща шизофрения“.
Добър пример за хора с такава диагноза дава дъщерята на Сталин, Светлана Алилуева. Три
пъти е бягала от страна в страна.
Баща ѝ строил комунизъм в Русия, а тя го предала и избягала в Америка.

229
Поживяла там, не ѝ харесало и тя пак избягала, но този път в Англия. Аз мога доста точно да
предскажа с какво ще завършат тези пътешествия. Майка ѝ се е самоубила и Светлана също
може да свърши така. Или да се пропие, като брат си, Вася. Интересно е, че дъщерята на
Светлана, внучката на Сталин, не говори нито дума руски.
Чудаци са всички те, чудаци...
А корен на всичко това се явява душевната неуравновесеност, присъща на много хора с
еврейска кръв. Това, че евреите са винаги склонни към измяна, се явява и корена на
антисемитизма. И за това говори не само Шмаков, но и много други специалисти.
Тази тема, както виждате, е извънредно сложна и противоречива и една лекция за нея явно няма
да ни стигне.
Нашето време, обаче, идва към своя край и аз мисля, че този наш разгово за „еврейския въпрос“
за корените и същността на антисемитизма, ние с вас ще продължим вече в следващия
семестър. На тази тема, мисля, че ще посветим отделен цикъл от лекции по висша социология и
ще го наречем „Божият народ“.
В заключение на днешната лекция, искам още веднаж да ви напомня, че висшата социология не
е догма, а ръководство за действие.
Тя ще помогне на всяка организация да определи в своите редици лошите дегенерати и
мерзките изродени. Това е първото ѝ практическо приложение.
Второто практическо приложение на висшата социология е определяне на мерзките дегенерати
сред лидерите на други патриотични и православни организации (Щилмарк, Лимонов и
подобните на тях).
Третото ѝ практическо приложение на висшата социология е спасяването на децата ви от
смъртни грешки, които са възможни, ако се живее на сляпо.
От възможното заразяване с бионегатив на вашия род чрез семеен съюз с подтиснат или открит
педераст.
Всички те ще бягат от моите лекции по висша социологиякато дявол от тамян.
По това и ще ги познаете.
Завършвайки втория цикъл от лекции по висша социология, искам още веднаж да се обърна
към всички мои слушатели и телевизионни зрители, тъй като се надявам, че сега, по време на
гласността и перестройката, всички мои лекции най-накрая ще бъдат показани по руската
телевизия – ненапразно ги заснехме на 36 видеокасети, по 2 часа всяка.
Скъпи приятели, всички нормални хора на земята, всички добри и честни изродени, всички
честни монахини и свещенници...
Моля, още веднаж внимателно прочетете всички мои книги (Ред. – посетете и уеб-страницата
на Григогий Климов - //klimovlib.w6.ru/).
Даже ако някой от читателите се почувства дегенерат, той винаги има избор – може да бъде
добър изроден, лош дегенерст, или мерзък изрод.
От друга страна, много членове на дегенеративната секта погрешно си мислят, че са
дегенерати, а всъщност, много от тях са приемни деца, или техните родители са били приемни
деца.
Във всеки случай, 90% от най-великите хора в човешката история са били добри изродени. За
това, моля, бъдете много внимателни с дегенератите и дегенералогията.
Аз и по-рано съм предупреждавал – това е много ефективно оръжие, толкова ефективно,
колкото биологическото, но, заедно с това и толкова опасно.
Няма да започнете да експериментирате у дома с чумни микроби след едно-две занятия в био-
лаборатория.
Изучавайте тази наука. Задълбочено.Внимателно. Размишлявате дълго над прочетеното и в
никакъв случай не бързайте с изводите.
Лично аз започвам да считам човека за бионегативен дегенерат, само след като той сам на дело
докаже това. Няколко пъти.

230
Като правило, средният човек трябва да покаже 5-6 дегенеративни показателя, за да можем да
го зачислим в категорията на дегенератите.
Дори той сам да крещи и да се кръсти – аз съм 100% дегенерат, но се бори с демоните на
дегенерацията, бори се с другите бионегативни дегенерати, той ще си остане наш другар и
съюзник.
И още един съвет. Аз съм получил стотици писма от мои читатели от различни страни в света.
От Австралия, Русия, Нова Зеландия, Израел, Англия, Франция, САЩ, Германия, Япония... И
почти във всички тях има едно интересно наблюдение – мои читатели са давали моите книги на
всичите си приятели като лакмусова хартия и мълчаливо са гледали каква е реакцията им.
Резултатът винаги бил един и същ – те загубвали половината от своите така наречени приятели.
Така, наблюдавайки реакцията на тези лекции, на моите книги, на моята уеб-страница, вие
напълно самостоятелно ще можете да правите своите изводи за другаря Х и за много други
другари.

Бог да е с вас!
Григорий Петрович Климов

231