Български Работи - Иво Сиромахов (2014)

ИВО СИРОМАХОВ
БЪЛГАРСКИ
РAБOTИ
Книгата е отпечатана на хартия от устойчиво
управлявани гори от мрежата РЕFC CHAIN OF CUSTODY
© Иво Сиромахов, автор © Дамян Дамянов,

художествено оформление
София 2014
© Сиела Норма АД
18ВИ 978-954-28-1489-4
СЪДЪРЖАНИЕ
Чудесата на България...............................................
Как се дава интервю...................................................
Фрази, които всеки вайстор е произнасял . ..............
Какво четат известните..............................................
Цици 2025 . .........................................................
Българският шофьор ..................................................
Как да напишем еротичен разказ .............................
Фрази, които всеки келнер е произнасял ................
Истинският софиянец .................................................
Тест. Какво знаеш за българската литература?. ....
Българският турист ....................................................
Сълзите на Кавак дере................................................
Фрази, които всеки мъж е произнасял.....................
Защо българинът не чете . .........................................
Как прадядо ми създаде модерното изкуство.........
Българският интелектуалец.......................................
Как да станете секси ..................................................
Фрази, които всеки шофьор на такси е произнасял
За различните порода журналисти. ..........................
Българинът и бог........................................................
Коледа в Брюксел . . ...................................................
Фрази, които всяка жена е произнасяла ..................
България ке се оправи през 2015..............................
Българският гъзар ..................................................
Учителят по таратанци ..............................................
Фрази, които всеки е чувал от родителите си .........
Как се е променила българската жена .....................
Най-противните неща в тоя живот ...........................
Конспиративният българин ........................................
Как да печелим пари от социология . ........... ............. .
Фрази, които всяка фолкпевица е произнасяла . .........
Българската обидчивост и Фейсбук . . ....................... ..
Некво никво . ..................................................................
Празничният българин . . ...............................................
Песен за Дивисил войвода . . .........................................
Фрази, които всеки футболист е произнасял . ............
Тест. Истинска жена ли си? . ......... .... . ... ...... ... .. .....
Ако бяха българи . ..........................................................
Българският нещастник . . .............................................
В подземията на ефимерното утре ....... .... .... . ...........
Фрази, които всеки ученик е чувал . . ...........................
Какъв не е българинът . .............................................. ..
Тест. Истински българин ли си? . ........................ .......
Българските болести . . ..................................................
Как се дава интервю за покойник . . .............................
Фрази, които всяка жена е произнасяла по време на секс
Как да си направим пар я ................... . .....................
Средният главен редактор . . .........................................
Пиар за несретници . . ....................................................
Дей България, дейба символите . . ........................... ....
Българска литература за напреднали . ........... . ...........
Българският европеец . . .................................. ...... ......
Как да станем популярни във Фейсбук . .....................
Българският акъл.... . . ............................................. ......
Фрази, които всеки мъж е произнасял по време на секс
Бизнес по български . .....................................................
ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ
Колкото повече се развива туристическият бизнес, толкова повече
нараства нуждата от нови чудеса. Туристът е претенциозно животно, той
не иска просто да яде и да пие, а изпитва потребност да яде и да пие сред
чудеса, да ги снима с айфона си и да живее със самочувствието, че е
видял най-чудното чудо.
За да запълнят тая ниша на пазара, всеки ден се появяват нови чудеса.
Навремето чудесата на света бяха само седем. Сега вече бройката им е
над сто и продължава да нараства.
България не бива да изостава от този процес. Ако искаме да
бъдем атрактивна туристическа дестилация, не можем да се осланяме
само на евтиния алкохол и евтините курви. Трябват ни чудеса. Ето един
примерен списък на типично българските чудеса, с които бихме могли да
привличаме чужденците:
Абитуриентските балове
Няма друга страна в света, в която учениците, завършили гимназия, да
се събират пред най-големия храм и под звуците на тъпани и зурни да мятат
чевръсти гьобеци. Забележителен е дрескодът на това паметно събитие -
момчетата са зализали косите си назад като сицилиански мафиоти и пушат
пури. Момичетата пък залагат на агресивната еротика - роклите
им предоставят чудесна гледка не само към вторичните им полови белези,
но и към първичните. Този тип облекло символизира най-важния урок,
който младите момичета са получили от средното си образование - няма
значение дали си била отличничка, или не, важното е между краката си
да носиш всеотдайна и жертвоготовна путка. Тя ще те храни в следващите
5-6 години.
7
, , ,
- 1
12. (
- ).
,
, - . ,
,
- .
Българското правосъдие
,
.
,
. ,
,
.
.
Попфолкът
, .
.
, ,
,
. 600
,
нагона да им навира големи бакшиши в междуцицието. Някои
изпълнителки пеят без гащи - вероятно, за да има още едно
място, откъдето да си поемат дъх по време на припевите.
Освен това на всяко участие певиците подвикват „Не
виждам ръцете ви!“, което е тревожен сигнал, че може би имат
сериозен проблем със зрението.
Текстовете в попфолка са подчинени предимно на два
сюжета:
а) ти ми изневери, изостави ме, но аз съм страшна кучка и
сега за отмъщение ще изчукам всичките ти приятели.
б) стига сме се ядосвали за глупости, дай да ядем и да
пием до пръсване, щото животът е кратък, а ние сме тъпи и не
се сещаме за кво друго да го използваме.
Българският рап
Самото словосъчетание „български рап“ е парадоксално,
нещо като „турски хевиметъл“ или „монголски ейсид джаз“.
По света хората, които правят тази музика, обикновено са
тъмнокожи, родени са в гетото и пеят за социалните си
проблеми.
У нас рапърите са голобради, миловидни момченца, които
очевидно прекаляват с онанизма и затова текстовете им са
посветени главно на „суперяките пички“, за които фантазират,
докато се сношават с дясната си ръка.
Цялата им кариера минава под знака на нечовешката
амбиция да направят „летен хит“, но в крайна сметка се оказва,
че песните им са непоносими през всички сезони.
Бездомните кучета
Няма столица в Европа, в която по улиците свободно да се
разхожда хищен, освирепял от глад дивеч. Освен това София е
на първо място в света по брой на гражданите, изядени
9
от кучета. Това превръща столицата ни в екзотична дестилация за
любителите на опасни сафарита.
Парламентът
Красива сграда в центъра на София. На фасадата й - мъдро
послание „Съединението прави силата“. А вътре - 240 тъпаци, които
прекарват дните си в безсмислени спорове и решаване на
кръстословици. Никой от тях не помни за какво е бил избран там,
никой от тях не се чувства отговорен пред хората, които му плащат
заплатата. За най-успешни в парламента се считат не компетентните, а
онези депутати, които най-цветисто обиждат опонентите си.
Градският транспорт
Да пътуваш с градския транспорт си е своеобразна
матерапия. Тук се смесват омайните ухания на пот, чесън, непрани
чорапи, евтини цигари и стомашни газове. Истински букет от
аромати. Наслада за сетивата. Освен това тук можеш да преживееш и
вълнуващи приключения - да ти се разхождат върху обувките, да те
блъскат с лакти в ребрата и да ти гепят портфейла. Но най-голямото
изпитание в градския транспорт е суровият климат - температурите
вътре варират от минус 30 през януари до плюс 50 през юли.
Разводите на „ известните“
Софи Маринова зарязала Дачо, а Жени Калканджиева се
разделила с Тачо. После Тачо се върнал, а Дачо отишъл при Начо. О,
какъв мачо!
Алисия вече не била с Валери Божинов, а с Ники Михайлов. Но
май вече не била и с него. А пък той пуснал снимка във фейсбук. А
пък тя я лайкнала. Или не я лайкнала.
В жълтите медии се изписват тонове мастило за подобни
простотии. А самите участници в любовните триъгълници,
четириъгълници и паралелепипеди охотно дават интервюта на тая тема,
сякаш жалкият им личен живот има значение за някого. Някои
„извьестни“ се надяват, че това е пиар. Не се заблуждавайте. Това, че са
си показали мръсното бельо, не им е донесло нито стотинка. Щом досега
не са привлекли внимание с кариерата си, няма как да го спечелят с
провинциалните си любовни драми.
Кварталите на богатите
Българският „Бевърли хилс“ и българският „Ориндж Каунти“ са
забележителни с това, че нямат канализация. Страхотно е да видиш как
при всеки дъжд отходните ями шупват и по улиците край баровските
къши потичат реки от VIP говна. Слизаш от бентлито и стъпваш в акото
на съседа. Каква романтика! Какъв невероятен звезден блясък!
Българските плажове
Беззъби роми разнасят казан с царевица, сварена в морска вода,
беловлас фотограф с избеляла хавайка дърпа изнемощяло магаренце, от
тонколоните на плажното барче безмилостно вие Азис. Нима човек може
да си представи по-вълнуваща почивка? Уелкьм ту Бългериа. И еврибари
на магари.
КАК СЕ ДАВА ИНТЕРВЮ
Наръчник за начинаещи известни
Напоследък в България известните станаха повече от неизвестните.

Но въпреки правилото, количествените натрупвания не доведоха до
качествени изменения. Напротив - колкото повече стават известните,
толкова повече пада качеството им и поведението им става все
по-безпомощно.
За какво мечтае начинаещият известен? Да даде интервю. Но когато
този така желан момент настъпи, започват едни адски мъки - какво да кажа,
как да не се изложа, как да изглеждам не толкова тъп, колкото съм в
действителност. Някои некадърни пиари съветват: бъди искрен! Това е
най-лошият съвет. В едно интервю трябва да се дават не искрени, а
правилни отговори. Ето няколко практически примера:
Интервю с начинаеща фолкпевица

Да приемем, че сте начинаеща фолкпевица. Толкова начинаеща, че
още дори нямате силиконови цици. Богат мъж е финансирал първия ви
клип, но след това ви е зарязал. И сега се чудите как да продължите
кариерата си. И за щастие - точно в този момент при вас идват за
интервю.
Не се поддавайте на паниката. Отпуснете се, а когато нямате какво
да кажете, казвайте „уникално“.
- Г-це Фолкпевица, изминаха осем месеца, откакто

покорихте сърцата на публиката с дебютния си сингъл „Ръчкай
ме цяла нощ“. Върху какво работите в момента?
Искрен отговор:
- Работя над потни, космати мъже. То това не е проституция, това
си е професионално израстване. Събирам пари за цици.
Правилен отговор:
- Направих малка творческа пауза, за да подготвя новия си албум с
работно заглавие „Искам те отпред и отзад“. Имах късмета да работя с
най-големите имена в шоубизнеса. Текстовете си ги пиша сама, а
аранжиментите ми ги направи един човек, който познава третия
братовчед по майчина линия на Цеца Величкович. Уникален е.
- „Искам те отпред и отзад“ е доста провокативно

заглавие. Към кого е адресирано?
- Към всички богати мъже, мноо ясно. Страшно са се извратили
напоследък, само отзад искат. На мен ми е гадно, боли ме, ма стискам
зъби, кво да правя...
- Да, в заглавието има провокация, правилно сте я усетили. Но в
него аз влагам по-дълбок, духовен смисъл. Да искаш някого отвсякъде,
да проникнеш в душата му, да отключиш невидимите енергии, които
водят мъжа към жената - това е смисълът. Аз съм го преживяла, защото
съм зодия „Водолей“. Уникално е.
- За разлика от други певици Вие нямате силикон.

Какво мислите за козметичната хирургия?
- Ми нямам силикон, щото няма кой да ми го плати. Той, Жорето,
само ми обещаваше, ама накрая ме заряза и аз си останах с тия две малки
цици. Ма сега събирам пари и ще си сложа по две хиляди кубика във
всяка цица. Ше видят те!
13
- Харесвам тялото си и засега нямам нужда от пластични корекции.
Не обвинявам жените, които си слагат силикон - всяка има право да
направи така, че да се чувства желана. Някой ден може и аз да прибягна до
услугите на козметичната хирургия, но засега нямам такива намерения.
Чувствам се уникална.
- Гаранция за успех ли е предизвикателната визия?

- Да бе, гаранция! Кво ли не направих - и циците си показах, и
путката си показах, ма няма и няма. Единствената гаранция е да се ебеш с
някой богат, ама те пък вече си имат гаджета.
- Вижте, ако нямаш талант никаква визия не може да ти помогне. Аз
залагам на творчеството си, на музиката, която правя. А тя е уникална. Да,
визията е важна, но не е всичко.
-Бихте ли се снимали разсъблечена за някое мъжко

списание?
- А не, бе! Казах им - снимайте ме за корица, не ви искам хонорар.
Само ей така да ме видят хората, да почнат да ме поръчват. Те викат: абе
малки са ти циците, ма айде добре, ше те снимаме. И нищо. Наебават ме и
после не си вдигат телефона. Тва не са мъже, тва са путки.
- Не, аз не търся евтина слава. Много пъти са ми предлагали, но аз
винаги отказвам. Трябва да ми платят много пари, за да се съглася - поне
един милион евро. Тялото ми е уникално и не е за показ пред всички.
- Телевизиите подготвят нови риалити шоута за
следващия сезон. Получихте ли покана за някое от тях?
- Ако ми звъннат, веднага отивам. Готова съм на всичко, само да ме
дават по телевизора. После ще имам и участия, и пари, и нови цици, и
всичко. Ама никой не ме кани.
- Постоянно ме канят от всички телевизии. Но аз смятам, че мястото
на един истински творец не е в някакво риалити. Милионите ми
почитатели ме харесват заради музиката ми, а не заради някакви пошли
телевизионни предавания. Искам да ме запомнят с музиката ми, която е
уникална.
- В момента има ли мъж до Вас?

- Имаше един, ама той се оказа женен. Пет месеца ме лъга, а после
изчезна и сега не си вдига телефона. Аз, за да му отмъстя, се наебах с
всичките му приятели. Ма на него не му пука. Къв човек е това?
- И има, и няма. Сложно е. Преживях една дълга връзка, от която
излязох много наранена. Явно това не е бил подходящият човек. Но сега
съм по-мъдра и по-силна. Животът ни предлага уникални преживявания и
не бива да се страхуваме от тях.
Вие сте пример за подражание на много млади

-
момичета. Какво бихте им казали?
- Искрен отговор:
- Начи много ме дразнят тия малките курвета. На по 15- 16 години
са, а се ебат като разпрани. И мъжете, понеже са тъпаци, налитат на тях, а
не на опитни жени като мен, които знаят какво да им дадат. Ма и те ще
станат на 25 и тогава ше ги питам!
15
—Правилен отговор:
- Да вярват в себе си. Всяка жена притежава уникална
красота, трябва само да я открие. Уникално е!
Интервю с начинаещ футболист

Да речем, че сте „обещаващ“ футболист. Тоест постоянно
давате някакви обещания и не ги спазвате. Играете в някакъв
загубен отбор и сте вкарали случаен гол на „Славия“. Мечтаете за
бурни нощи по чалготеките и скъпи коли, но засега нямате пари.
Ето как да се държите на първото си интервю. Отпуснете се, а когато
нямате какво да кажете, казвайте „пак казвам“,
- Г-н Футболист, направихте няколко запомнящи се мача

с клубната фланелка, но отборът Ви постоянно губи. Защо се
получава така?
- Еми щото тия тулупи от отбора ми изобщо не ми подават. Аз
търча като изоглавен, разбираш ли, а тия се ебават с мен.
- Пак казвам - така е във футбола - едни печелят, други губят.
Пак казвам, важното е, че атмосферата в отбора е добра и успехите
няма да закъснеят.
- В мача с „Беласица“ бяхте на крачка от победата, но

случайно загубихте с 1: 5. Какво не Ви достигна?
- Предната вечер с момчетата се бяхме понапили, щото
вратарят имаше рожден ден и до сутринта играхме кючеци на новия
албум на Преслава. После се поздравявахме по радио „Веселина“.
Много як купон стана.
16
- Нямахме малшанс. Футболът затова е велика игра - мач с
мач не си приличат. Пак казвам - не е достатъчно да играеш добре.
Трябва ти и известна доза спортен шанс.
- В последните пет мача имате три жълти и два червени

картона. На какво се дължи грубата Ви игра?
- Тоя па - груба игра! Ти изобщо разбираш ли нещо от
футбол, бе алоооу? Начи най мразим някой отворко да ми обяснява
ква била играта ми. Истината е, че съдиите са пе- дераси и нарочно
ме цакат с картони. Така ще е, докато Боби Михайлов е шеф на
футболния съюз.
- Пак казвам - не коментирам съдийството. Ние си играем
нашта си игра, другите не ни интересуват.
- В повечето мачове седите на резервната скамейка.

Каква е причината треньорът да не Ви гласува доверие?
- Причината е, че треньорът е пълен нещастник. И аз понеже
съм такъв човек - не му мълчим, казвам си му квото мислим и той
затва ме мрази. А другите в отбора са мишоци и постоянно му се
мазнят: тренер - тва, тренер - онова. И той ги пуска. Ма да ги пуска
бе, ебал съм му и скапания отбор.
- Пак казвам - треньорът преценява най-добре кой е
най-подготвен за конкретната среща. Преценил е - не ме е
пуснал. Това е.
- Да поговорим и за личния Ви живот. Има ли жена до Вас?
17
- Епа има, аз да не съм некъв педал, ебаси. Миналата събота
фанах една курва от Езиковата и я сцепих от ебане. После три дена
не можа да си седне на задника.
- Пак казвам - нормално е около футболистите да има
красиви жени. Но пак казвам - за мен футболът е всичко, нямам
време за такива неща.
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ МАЙСТОР
Е ПРОИЗНАСЯЛ
1. Кой престъпник ти е правил водопровода? Оставил си е ръцете.

2. Имаш ли бормашина? Аз си нося и мойта, ма да не слизам сега до
колата...
3. Що не си направиш цокъл? Сега е много модерно. Миналия
месец правих кухнята на един къде е бил охрана на Илия Павлов. Човекът
искаше цокъл и му направих. Даде ми 500 лева отгоре. Да се почерпиш,
вика.
4. Абе, в твойта къща нема един прав ъгъл, бе! Тц, тц, тц...
5. Ейй, дано само да не е това, което си мисля.
6. Следващите пет дни нема да идвам, че съм взел един друг обект.
Ше дойда другия понеделник. През тва време нема да ползваш банята.
Спрел съм водата, да не стане некоя беля.
7. Бегай до магазина да вземеш три муфи цол и половина, че ми
свършиха.
8. Кви са тия кранчета, бе, китайски ли са? Що ги купувате тия
боклуци? Ше ти ги сложа, ама да знаеш, че са боклук.
9. Ех, сега да имаше една биричка...
10. Тва, къде си го прочел в сайта - 18 лева на квадрат - е базова
цена. Ма при тебе имаше много врътня с тия криви ъгли, така че отиваме
на 32 лева на квадрат. Айде, като за тебе - 30.
11. Аз лесно ше ти зема парите. Ама въпроса е да стане като хората.
Да не каеш после: тоа само зема парите, а па нищо не направи.
12. Готово е. Малко капе, ама като раздуе кълчищата, ше спре. То
народът си го е казал: където е текло, пак ше тече, хехе.
19
КАКВО ЧЕТАТ ИЗВЕСТНИТЕ
Коцето-Калки:
В момента чета „Работа е чакрите“ на Дейвид Понд.
Страхотна книга, препоръчвам я на всички, които искат да
преоткрият себе си. Те, моите чакри, са си разработени де, но
не спирам да се самоусъвършенствам.
Къци Вапцаров:
Моите интереси и таланти са предимно в областта на
хумора, затова в момента чета един сборник с вицове.
Сега ще ви кажа най-смешния виц от сборника:
Вълкът срещнал Заека и му казал:
— Зайо, ще те изям.
- Няма да ме изядеш, защото си глупав - отвърнал
Заекът.
Хахахахаха, всеки път като го чета тоя виц, направо се
скъсвам от смях.
Бойко Борисов:
Питайте Станишев какво чете. Него го питайте и
приятелите му от ДПС. Аз ви построих магистрали, за да
можете да стигате до книжарниците за час и половина. Така че
съм направил много за литературата. А сега им спряха
еврофондо ете! „Винету“, разбира се за мен си е номер едно.
Класика.
Валери Божинов:
Пак казвам - чел съм много книги и сега пак чета една
книга, но в момента точно не се сещам как се казваше. Пак
казвам - книга с книга не си приличат. Гледаме напред.
Евгени Минчев:
Започнах да чета „Вълшебната патка“ от Братя Грим. Привлече
ме заглавието, но не е това, което очаквах. Разочарован съм.
Марта Вачкова:
Чета две книги едновременно - новата готварска книга на Ути
Бъчваров и „Как да Отслабнем завинаги“ на Пиер Дюкан. Книгата на
Ути е много по-увлекателна. Ма то това си е до ген. Някои хора ядат
като разпрани и пак са слаби, а аз каквото хапна, ми се лепи. Защо все
на добрите хора се случват такива неща?
Митю Пищова:
Снощи бяхми с три студентки на Арбанаси, напълнихми
жакузито с мляко, пихми шампанско, ядахми ягоди и течен шоколад
и после ги жасах с любовната писалка двайс пет сантиметра. Туй
книги-мниги, нямам времи за таквиз раоти.
Цонко от Каварна:
В момента сме тука с Наско от БТР и Джон Лоутън. Наздраве,
пичове! И тамън си говорехме за книги. Джон Лоутън прочел
автобиографията на Ози и искаше да ми я подари, ма е на английски.
Викам му: дай я на Наско.
21
ЦИЦИ 2025
България, 2025 година. Манията по млечните жлези започва да се

превръща в истерия. Клиниките по пластична хирургия вече са повече
от кафенетата. 90 процента от брутния вътрешен продукт се инвестира
в бюстове.
Отдавна са минали времената, когато грижовните родители са
купували на дъщерите си цици по случай абитуриентския бал.
Днес им ги купуват по случай тръгването на училище. Класните
стаи са пълни с напращели едрогърдести първолачки.
Конкуренцията сред пластичните хирурзи е свирепа. Доктор
Генчев вече работи по нова технология - имплантира в гърдите на
пациентките си естествен каучук. Този материал е по-издръжлив от
силикона, не се деформира при по- агресивно обарване и най-важното:
не гърми в самолетите.
Поради липсата на строежи, доста експерти от строителството се
пренасочват към цицоделието. Доктор Пенчев става известен с това, че
премахва целулита, като монтира стоманена арматура под кожата на
задните части, а после я залива с бетон. След като бетонът стегне, върху
него се полага тънка циментова замазка или фина гипсова шпакловка в
телесен цвят. Край на целулита, дупето остава стегнато завинаги.
Технологията за уголемяване на устните също е взаимствана от
строителството. Хирурзите вече ги пълнят с полиу танова пяна, с
Каквато се монтират дограми. Предимството й е, че стяга бързо и само
няколко часа след операцията вече може да се прави орален секс.
Както винаги най-активни в използването на новите технологии са
фолкпевиците. Новата звезда Чобана влиза в
22
клиниката на доктор Тенчев, за да си присади още две зърна на
циците. Докторът изработва новите й зърна от РУС и ги
облицова с троянска керамика. Стилно, секси, патриотично.
Веднага след промоцията на това ново пластично чудо, в
клиниката са подадени заявки за 2784 присаждания на зърна.
Графикът е запълнен за четири години напред.
Азис продължава да прави отчаяни опити да подобри пухкавото
си тяло и влиза в клиниката на доктор Менчев, за да смени помпата на
пениса си с компресор. Единственият проблем е, че новият компресор
се нуждае от постоянно електрическо захранване. Като спре токът -
ерекцията му заминава.
Бившият ветеринар доктор Бенчев нашумява сред жените,
които не харесват даденостите си, с това, че прави операции за
удължаване на краката. Тайната му е простичка - сменя бедрените
им кости с конски. След операцията дългокраките дами весело
припкат в тръс и галоп.
Разбира се, не всички са доволни от новите постижения на
пластичната хирургия. Има и рекламации.
Мъж от Кюстендил получава тежка травма на пениса при
опита си да се порадва на новото бетонно дупе на съпругата си. „Бах
аз тоз каменен гъз“, споделя пациентът, „премаза ма кат тухла“.
Но този факт не намалява интереса към антицелулитните
импланти.
Почти цялото производство на бетон отива за нуждите на
пластичната хирургия. Клиниките закупуват бетонпомпи, които
бълват сместа директно в задниците на налягалите в дълги редици
кандидатки за красота.
Предлагат се и услуги за по-бедните. Доктор Кенчев предлага
временно увеличение на бюста на достъпни цени. Той инжектира в
циците на клиентките си разтвор от хлебна мая, кисело мляко и
бакпулвер. За броени часове гърдите втасват като козунаци.
Проблемът е, че на следващия ден
23
организмът изхвърля хранителните продукти през
отделителната система. И трябва пак да ходиш при доктора за
нова инжекция.
През 2025 изкуствените импланти окончателно са победили
природата. Жените прекарват цялото си свободно време в
клиниките за пластична хирургия. Мъжете целуват полиуретан,
опипват силикон и каучук, обладават арматура.
По всичко личи, че красотата е спасила света.
БЪЛГАРСКИЯТ ШОФЬОР
От всички шофьори на света най-добър е българският шофьор.

За него няма тайни в управлението на автомобила. Той е царят
на пътя и всички трябва да се съобразяват с това.
Българският шофьор кара 15-20 годишен автомобил, който по
думите му е „пушка“. Тия новите коли не му ги хвали. Тая неговата
сега тамън се е „разработила“ и е направо „резачка“. 130 коня,
батенце, направо хвърчи!
За да демонстрира превъзходството си пред всички останали
жалки шофьорчета, българският шофьор тунингова колата си. Слага
й отзад внушителен спойлер като от Формула 1. Двоен ауспух, лети
джанти, ксенонови фарове. Над задната броня залепя надпис
„Господ ми е навигатор“.
Специално внимание се отделя на вътрешния дизайн.
Дръжката на скоростния лост е с вградено зарче, радиото свети във
всички цветове на дъгата като сръбска лавка, а под огледалото виси
плюшено кученце.
Когато се качи в автомобила си, българският шофьор се
чувства окрилен. В службата го мачкат, жена му постоянно му
дудне, политиците го крадат, но тук - зад волана - той е господарят.
Ей сега ще видят те кой е истинският транспортер.
Българският шофьор задължително потегля с рев на двигателя
и свирене на гуми. За да се нахъса още повече, надува радиото до
дупка.
Когато види пешеходна пътека, българският шофьор натиска
газта и преминава през нея с максимална скорост. Ше им спира той,
как па не! Да си купят коли бе, кво са тръгнали тука да ми пресичат,
дееба и пешеходците, дееба...
Ако случайно някой глупак тръгне наистина да пресича,
българският шофьор му тегли мощна псувня и му показва
25
среден пръст. Тоя път му се е разминало, но да знае, че следващия път
ще го сгази и окото му няма да мигне.
На нерегулирани кръстовища българският шофьор винаги
минава пръв. Той знае, че предимството не е за тия отдясно. Правилото
е, че пръв преминава най-добрият шофьор.
На светофар българският шофьор минава или на жълто, или на
червено, но никога на зелено. Зеленото е за страхливците.
Най-голяма радост българският шофьор изпитва, когато завали
дъжд. Да преминеш с пълна газ през локвата до тротоара и да окъпеш в
лепкава кал тия нещастници, пешеходците - това е безценно.
Друг радостен момент за българския шофьор е да кара след
някоя линейка. Отбива леко вдясно, за да й даде път, след което мощно
надува след нея. Ми и той бърза, кво.
Когато излезе извън града, българският шофьор се превръща в
сърцат състезател. Айде да ги видим сега тия лекенца със скъпите коли,
казва си той и настъпва газта до ламарината. Кой е тоя Алонсо бе,
алооу? Искам да го видим как ше мине през Петрохан.
На магистралата българският шофьор изпреварва отляво и
отдясно, често кара и в аварийната лента. При изпреварване никога не
дава мигач, щото пести крушките.
Ако случайно му чукнат колата, българският шофьор изпада в
тежка депресия. От стрес спира да се храни, крещи на жената, бие
децата. Звъни на всичките си приятели, за да им сподели мъката си.
След дълги терзания закарва колата на майстор и му виси на главата по
време на целия ремонт. Постоянно му дава акъл, щото все пак никой не
познава толкова добре тая кола, колкото самият той.
През зимата българският шофьор кара с летни гуми. Едно, че е
по-евтино, и второ - зимните гуми са за некадърниците. Ако си
наистина добър шофьор, изобщо не ти трябват такива глезотии.
26
По отношение на алкохола българският шофьор е
широкоскроен. От опит знае, че до три ракии изобщо не му
пречат. Даже става по-уверен зад волана.
Любимото място за паркиране на българския шофьор е
върху тротоара. Тия тъпаци от общината сега са сложили
колчета, но той е изкъртил две от колчетата и пак си паркира
там. Не се е родил още тоя, който ще му каже на него къде да
паркира.
Когато го спрат катаджии, българският шофьор се държи
нагло и арогантно. Как така ше го спират баш него!
Макар много добре да знае, че е нарушил правилата,
българският шофьор е готов да отрича до последна капка кръв.
След дълги разправии дава 20 лева на катаджията „да се
почерпи“. След което си тръгва със самочувствието на
победител. Отново е прецакал системата.
Доказал е за пореден път, че правилата са за глупаците.
27
КАК ДА НАПИШЕМ ЕРОТИЧЕН РАЗКАЗ
Малцина са писателите, които умеят да пишат добра еротична

литература. Текстовете на сексуална тема са или прекалено блудкави, или
твърде брутални.
Така се получава не защото писателите са некадърни (е, понякога са
некадърни, но това е отделен въпрос), а защото мъжката и женската
сексуалност са много различни. Затова, когато пишем еротичен текст,
трябва да решим предварително за каква публика е предназначен.
Най-важното е да не забравяме, че мъжете се възбуждат от едни неща, а
жените - от други. Ето как да пишем еротика за двата пола:
Еротичен разказ за жени

Пламъчетата на свещите хвърляха загадъчни сенки върху
обветрените скули на Стенли. Годините, прекарани на яхтата, бяха
оставили суров отпечатък върху лицето му.
Джейн отпи глътка от шампанското „Дом Периньон“ и усети приятно
замайване. Приятна топлина се разля по тялото й и тя се усмихна.
Усети тази топлина още когато Стенли спря „Бентли“-то си пред нея
и й предложи да я откара вкъщи. Джейн обикновено отклоняваше поканите
от непознати мъже, но този път нещо я накара да откликне. Какво ли беше
то? Дали пронизващите сини очи на Стенли? Дали начинът, по който се
усмихваше? Или безупречният му костюм, който струваше колкото
годишната заплата на мозъчен хирург?
Стенли беше галантен и изобретателен. Сякаш отгатваше мислите на
Джейн и ги изричаше преди нея.
- Предполагам, че си гладна - каза й, когато черното му „Бентли“
плавно потегли към окъпания в светлини градски център. - Но преди да
отидем на вечеря, ще минем през мола да напазаруваме това-онова.
Джейн кимна. Нещо в този мъж й подсказваше, че е готова да го
следва до края на света.
Влязоха в мола и Стенли спря пред първата витрина.
- Мисля, че това визонено палто много ще ти отива - каза небрежно
28
мъжът. - Защо не го премериш?
- Но аз си имам зимно палто — скромно отклони предложението
Джейн.
- Хайде, хайде - настойчиво каза Стенли и докато Джейн се усети,
той вече бе извадил кредитната си карта и плащаше на касата.
- Това палто ти стои невероятно, скъпа! - усмихна се мъжът.
В следващите два часа той и купи парфюм „Ноториъс“ на Ралф
Лорън, чанта „Луи Вюитон“ и няколко чифта обувки „Маноло Бланик“.
„Какъв е този странник, мислеше си Джейн. Никога не съм срещала
мъж, който така дискретно да демонстрира чувствата си. Дали не започвам
да се влюбвам? Всъщност какво ме привлича в него? Със сигурност не
това, че е богат. Аз не съм комерсиална. По-скоро харесвам чувството му
за хумор“...
... От ресторанта на покрива на хотел „Риц“ се виждаше целият град.
Небето бе обсипано със звезди, а пианистът тихичко извайваше мелодии на
Синатра върху белия роял.
Вечерята беше много изискана - стриди от Нова Зеландия, гъши дроб
по бургундски и трюфели от Еквадор.
Стенли разказваше весели истории и заразително се смееше, а Джейн
усети пърхане на пеперуди в стомаха си. Колко години бе чакала да срещне
мъжа на живота си!
29
Но започнаха да я измъчват и колебания. „Дали да му се отдам още
тази нощ? Усещам, че го желая, но ако му се отдам веднага, може да ме
помисли за лесна... А ако го отблъсна, може пък да се обиди и да не ми даде
втори шанс... Ох, направо не знам вече, защо все на мен ми се стоварват
такива проблеми на главата?”
Джейн се разплака.
- Защо плачеш? - попита я Стенли.
- Нищо, ще ми мине - каза младата жена.
- Оскърбих ли те с нещо?
- Не, не, забрави!
- Какво се е случило?
- Нищо.
Слязоха в президентския апартамент на хотела. Холът беше два пъти
по-голям от класната стая, в която Джейн преподаваше литература на
седмокласниците. Стенли обхвана кръста на младата жена и нежно, но
настойчиво я притегли към себе си. Устните им се сляха в дълга,
изпепеляваща целувка. Джейн едва си поемаше дъх от вълнение.
Мъжът я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Сатенените чаршафи
бяха обсипани с цвят от рози. Стенли я сложи да легне и започна да
разкопчава блузката й.
„Ужас!, помисли си Джейн. Дали съм добре епилирана? А и как ще
му се покажа сега с тия малки цици, с това целулитно дупе, с тия стрии...
Ох, направо не знам... Дали да не се облека и да си тръгна? Ох, ше
полудея...“
Но желанието се оказа по-силно от притесненията й. Дрехите й
паднаха на пода и телата на двамата се сляха в най-древния танц на
природата.
- О, Стенли, ооо - стенеше Джейн и след секунди зашеметяващ
оргазъм я дари с неизпитвано досега блаженство.
После тя заспа в прегръдките на Стенли, а на сутринта той й
предложи да се омъжи за него.
Тази вълшебна нощ Джейн щеше да помни до края на живота си.
Еротичен разказ за мъже
Сашо седеше на дивана в хола и пиеше биричка. Току-що
любимият му „Арсенал“ беше размазал „Манчестър Юнайтед“ с
5 на 0. В този момент някой позвъни на вратата на апартамента
му. Сашо отвори, а отвън стояха две непознати пички -
дългокраки, с малки дупета и огромни цици. Едната беше руса,
другата чернокоса.
- Здрасти, Саше - изчуруликаха мацките. - Идваме ти на
гости.
И влязоха, без да чакат покана.
- То хубу ми идвате на гости - притесни се Сашо - ма нямам
с кво да ви почерпя.
- Не се притеснявай, ние си носим - каза русата и докато
Сашо се питаше кво става, двете извадиха от чантите си бутилка
12-годишен „Чивас“ и няколко пакетчета ядки. Седнаха на
дивана от двете страни на Сашо и го прегърнаха.
- Наздраве! - каза брюнетката. - Аз съм Диди.
-А аз съм Мими - представи се блондинката.
Пиха по едно уиски, пуснаха музика и започнаха да му
правят стриптийз. Сашо се надърви. След като останаха чисто
голи, момичетата започнаха да се целуват и да се натискат.
„Вахти, тия били лесбийки бе“, помисли си Сашо и се
надърви още повече, докато отпиваше от уискито и замезваше с
фъстъчки.
Момичетата смучеха зърната на гърците си настървено.
„Чай да ги снимам с телефона, щото иначе Данчо и Пеци
няма да ми повярват“.
Докато ги снимаше, двете сексбомби се възбудиха още
повече и започнаха да се ближат в поза 69 със стонове и
мляскане.
- Няма ли да се включиш? - подкани го Мими.
- Много си срамежлив - намигна му Диди и свали
долнището на анцуга му.
31
Пенисът му щръкна пред лицето й.
- Ооо, колко е голям! Огромен ти е, Саше - прошепна
брюнетката и го засмука.
Мими реши да й помогне и започна да ближе ташаците му.
- Изчукай Мими, Саше. Скъсай я! - насърчи го Диди.
Сашо проникна в мократа путка на русата и я заклати.
Чернокосата легна до тях, разкрачи се широко и започна да се пипа.
- Искаме да ни изчукаш отзад - подсети го Мими.
Речено-сторено. Двете момичета застанаха на колене и
Сашо проникваше в тесните им дупенца последователно - ту в едната,
ту в другата.
В този момент отнякъде се появи висока, стройна му- латка.
- Хей, какво правите, искам и аз! - каза цветнокожата
красавица.
Съблече се бързо и се включи в оргията. Телата им така се бяха
преплели, че Сашо по едно време не знаеше вече в коя прониква -
дали в русата, дали в чернокосата, дали в му- латката. Трите стенеха
от удоволствие и постоянно му викаха кожо му бил голям. Такъв
огромен кур не били виждали.
След няколко минути младият мъж усети, че скоро ще свърши.
- Момичета, шса празня! - извика тревожно Сашо.
- О, дааааа - извикаха трите в хор. - Изпразни се върху лицата
!
.
,
Д . ,
, ,
.
Трите момичета се измиха и му сготвиха мусака. После
гледаха заедно „Реал Мадрид“ - „Осасуна“ и на полувремето му
направиха тройна свирка.
След края на мача момичетата разтребиха масата, измиха
чиниите и чашите, изчистиха с прахосмукачката, пуснаха една
пералня, облякоха се и се приготвиха да си тръгват.
- Чао, Саше, утре пак ще дойдем - обеща Диди.
„Ми елате, мама ви курвенска дееба“, помисли си Сашо,
докато затваряше вратата.
Беше доволен - Данчо и Пеци щяха да се скъсат от завист.
32
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ КЕЛНЕР Е
ПРОИЗНАСЯЛ
1. Не сядайте тука, не виждате ли, че масата е заредена.

2. Неска е направо лудница.
3. Всички чакат, и вие ше чакате.
4. Дайте да оправим сметката, щото идва колегата от другата смяна.
5. Кафемашината още не е загряла.
6. Хладилникът ни се развали и бирата не е много студена.
7. Отде да знам пресна ли е каймата? Да не съм я купувал аз.
8. Какво? Има грешка в сметката? Я да видя... Оп-паа, извинявайте.
9. Имаме една клечка за зъби, ама в момента съм я дал на съседната
маса. Като се освободи, ше ви я донеса.
10. Какво беше за вас? Две шопски салати ли? Еййй, забравил съм
ги. Ей ся ше станат.
11. Последни поръчки от кухнята?
12. Искате да резервирате маса за 8 часа? Оставете 20 лева капаро,
но ако закъснеете, няма да ви я пазим.
13. Съжалявам, готвачът е нов.
14. Не ми махайте, господине. Вашата маса е при колежката.
34
ИСТИНСКИЯТ СОФИЯНЕЦ
Един от най-ожесточените конфликти в нашето общество е

конфликтът между столичани и провинциалисти. Той е напълно
безсмислен, защото в България столицата и провинцията са едно и
също. Но битката между тях е титанична. Веднага щом дойде да
живее „на Софията“ провинциалистът придобива огромно
самочувствие и започва да гледа високомерно на всички „селски
простотии“, с които е израснал.
Кои са най-характерните белези на истинския софиянец?
Истинският софиянец живее в панелен блок в краен квартал.
Пред вратата на апартамента му задължително има подпетени стари
обувки, с които ходи „на магазина“ или да изхвърля боклука.
Жилището му е уютно - върху дивана в хола е метната оранжева
булана, която хем пази мебелите от изтъркване, хем през зимата
държи топло. Дистанционното за телевизора стои в найлоново
пликче, за да не се цапа. Балконите са остъклени с певеце дограма,
щото по принцип балконът е безсмислено нещо. Пък така като го
остъклиш, си става като допълнителен килер, в който можеш да си
държиш разни неща.
Всяка сутрин истинският софиянец слиза до мазето, за да претака
киселото зеле, от което целият вход мирише на лайна. Ма кво като
мирише? Важното е, че на Коледа ще яде извънземни зелеви сарми.
Веднъж месечно истинският софиянец отива при родителите си
на село и напълва догоре багажника с буркани. То и на Софията
продават лютеница и кисели краставички, ма да не е луд да харчи
пари за такива работи. А и домашното си е домашно, не може да се
сравнява с тия купешки боклуци.
Истинският софиянец мрази съседите си от блока и не ги поздравява.
Карат го да плаща по 2 лева на месец за асан ,
моля ти се. А той живее само на третия етаж. Според истинския
софиянец тия от горните етажи трябва да плащат цялата сметка, щото се
возят много повече, нали.
И сега искали да събират пари за ремонт на покрива, щото на тия от
десетия етаж им течало. Ми да си го оправят, като им тече. Що па той
трябва да им плаща. На него нищо не му тече.
От всичките си съседи истинският софиянец харесва само Петрова
от шестия етаж с големите меки цици. Все се надява, че някой ден,
когато жена му я няма, Петрова ще дойде по анцуг и чехли да му иска
чаша олио, и той ще я покани да пият по едно кафе, и.... ох, майкоооу. Ма
не идва, мръсницата.
Всяка вечер истинският софиянец пие от три до пет домашни
ракии, гледа новините по телевизията и псува политиците. После гаси
телевизора и надува до дупка „Милионерче, не се подигравай“. Тая
песен му дава измамното усещане, че някой ден и той може да удари
джакпота от тотото и да се разцепи от уиски и курви. Когато някой
съсед му направи забележка, че вдига много шум, истинският
софиянец му казва „ни съ излагай ве, чуйек, цял ден сми бачкали, ся
разпусками малко“.
Истинският софиянец има добър характер, но понякога бие жена
си и децата си. Щото ги обича и знае, че човек се става с бой. Той
колко е бой е изял като малък... Ма ето, станал е човек. Когато детето
донесе двойка, истинският софиянец отива в училището и заплашва с
бой учителите. Щото тез даскали много го дразнят. За кви са мислят?
Истинският софиянец твърди, че е от „Левски“ или ЦСКА и даже
ходи на мачовете им и скандира към гостуващите отбори „Се-ля-ни!
Се-ля-ни!“ Иначе тайничко стиска палци за родния „Любимец“.
Истинският софиянец е много космат и се къпе рядко. Убеден е,
че един мъж трябва да мирише на пот и тютюн. Тез
парфюми-марфюми и шампоани-мампоани са за пидалите.
36
Всяка събота в шест сутринта истинският софиянец получава
внезапен прилив на строителен ентусиазъм и започва да ремонтира
жилището си. Пробива дупки с бормашината, реже арматура с флекса,
кърти стени с кангото. Апартаментът му е като кукла - всичко в него
сам си е правил с тия две златни ръчички.
Истинският софиянец се срамува от родителите си и никога не ги
кани на гости. „Само ши ма излагат тука пред комшиите“, мисли си
той.
Когато го питаш „откъде си“, истинският софиянец отговаря „по
принцип съм от София“, а после смотолевя „иначе съм роден еди-къде
си“. Ма кво значение има къде е роден, важно е къде живее, нали така.
Истинският софиянец смята, че онези които живеят извън
столицата, са втора ръка хора. Той живее с абсолютната убеденост, че
ги превъзхожда във всичко.
ТЕСТ
КАКВО ЗНАЕШ ЗА БЪЛГАРСКАТА
ЛИТЕРАТУРА?
1. Иван Вазов е патриарх на българската.

а) литература
б) църква
в) лека атлетика
г) простотия
2. Христо Ботев е поет и...

а) революционер
б) милиционер
в) пияница
г) агент на ДС
3. Христо Смирненски е умрял от...

а) скука
б) туберкулоза
в) бруцелоза
г) не е умрял
4. Елин Пелин е певец на...

а) годината
б) българското село
в) фирма „Пайнер”
г) ФЕН ТВ
38
5. Жив е той, жив е, там на...
а) балкана
б) балкона
в) Какао бийч
г) майната си
6. Гео Милев е автор на поемата...

а) Септември
б) Октомври
в) Ноември
г) Декември
7. Кой е авторът на „Под игото“?

а) ааа... знаех го... чай малко, ей ся шсе сетя
б) неизвестен е, поне на мен не ми е известен
в) какво е подиго?
г) тва ли е най-важния въпрос сега? като толко ти тряа да знаеш
кой е тоя автор, чукни в гугъл и виж
8. Как е умрял Димчо Дебелянов?

а) убит е на фронта
б) ударил го е ток от лаптопа му
в) не е умрял
г) не знам, ама бог да го прости, дай да отлееме тука за умрелите и
да пием за тяхно здраве
9. Какво е фейлетонът?
а) нещо като флейта, ама по-голямо
б) хищна риба, гледал съм я по дискавърито
в) хахааа, тва е специалитет на Анито, найш кви фейлетони
върти!
г) тва е едно като каруца, ма по-луксозно и го теглят два
коня. Миналото лято на Слънчев бряг се возих на фейлетон, ма
тия коне бахти как смърдят, не е истина
39
10.. Какъв е по народност Бай Ганьо?
а) българин
б) американец
в) турчин
г) и трите отговора са верни, защото съществуват Бай
Ганьо Американеца, Бай Ганьо Турчина и Бай Ганьо Българина
11. Кой е Йордан Йовков?

а) некъв гимнастик май беше
б) тромпетист в кукубенд. Йордан Йовков - Гъмзата.
в) тва е улица бе, леля ми живее на нея
, г) не го познавам
12. Гпавна героиня в разказа „Една българка“

е баба...
а) Яга
б) Илийца
в) Лили
г) и дядо
Отговори на теста:
Ако имате поне един верен отговор, значи начетеността ви
е над средната за страната. Поздравления!
БЪЛГАРСКИЯТ ТУРИСТ
От всички туристи в света, българският турист е най-

недоволният. Където и да отиде, винаги ще намери маана. Или
му е твърде топло, им му е твърде студено, или не разбира
какво му Говорят. И винаги му е прекалено скъпо. Ако Алеко
Константинов е казал „Опознай родината, за да я обикнеш“, то
днешният български турист опознава света, за да го намрази.
Българският турист започва да страда, още преди да е заминал.
„Къде ше ходя сега по чужбина само да троша пари“, мисли си
той. „Вместо да ида на вилата на братовчеда в Шкорпиловци и
да се размажем от ядене и пиене. Найш ква домашна ракия
прави,“
Но всички вече ходят в чужбина, ше ходи и той, кво да прави.
Да не е по-прост от другите!
Ако ще ходи на море, българинът избира Гърция или Турция.
Щото е близко, а и бил чувал, че не било толко скъпо.
Веднага щом пристигне в хотела, българският турист започва
да мрънка. В цената била включена закуската и вечерята, ама
пиенето не било включено. Ай ше им еба майката! Добре че си
носи от България неколко шишета мастика, каса бира и едно
шише „Черен овен“ за специални поводи. Както и няколко
бурканчета лютеница, две подкови суджук и десетина консерви
русенско варено „за всеки случай“. И кво толкова го хвалят тва
Кушадасъ. В Китен е много по- яко.
Това, което най-много дразни българския турист, е, че всички
келнери очакват бакшиши. Не че им личи, но той някак си
отвътре усеща, че се надяват на бакшиш и това го вбесява. Ше
им давам аз бакшиши, как па не, вика си българския турист.
Нали зимат заплата! На мен у работата некой дава ли
41
ми бакшиши?... Не стига, че петстотин години им лежахме под
робство, па сега и че им плащам. Да не съм луд!
На сутринта българският турист с радост установява, че
закуската е на шведска маса. Той взема две от най-големите
чинии и започва да сърфира около изложените провизии За
по-малко от минута в чиниите му вече са натрупани
хранителни запаси, които биха стигнали на средностатически
възрастен мъж за около три седмици. Българинът ги отнася до
масата си, след което подвиква на жена си, която е в другия
край на ресторанта: „Ленче, земи ми и осем филийки хляб, че
забравих“. След закуската българския турист си прави няколко
сандвича, завива ги в салфетки и ги прибира в плажнатаа си
чанта, „щото по некое време сигурно ша прегладнея“.
След закуска жената на българския турист слага тежък
вечерен грим, обува си обувки с високи токчета и семейството
тръгва към плажа. Там българският турист установява, че няма
никакви екстри - няма нито царевица, нито пички по монокини,
нито фотограф с магаренце. И водата е по-солена, да им еба
майката. Прецакахме се, че дойдохме тука. Кат нашто море
няма никъде.
Единствената радост на българския турист е да се снима с
телефона си как е легнал на плажа с биричка в ръка и да прати
снимката на колегите си с текст „k0 stаа? rаb0tim li? :)))))
rabotete, rabotete, puk batk0 wi tuk sa mu4i na lpaja s taz biri4ka :)"
На обяд българският турист тръгва да търси евтина храна.
Детето мрънка за пица, ама една пица тука излиза 6 евро. Бахти
скъпчиите! Дюнерите са на добра цена, ма на жена му не обичала
дюнери. След двучасово обикаляно в жегите, българският турист
намира невзрачен гаражен ресторант, в който храната излиза по
около 4 евро на човек. Вярно, не е много вкусно, ма па е на
далавера. От този момеnт нататък българският турист започва да
вика на този ресторант „нашто място“ и да мъкне всеки ден
семейството си там.
42
След морето българският турист се връща в България
и разказва на всички, че си е изкарал страхотно, че „туй
трябва да са види“ и че „тез турците (респ. гърците) са
много по- напред от нас, срещу нас да тичат, пак не
можем ги стигна“.
А в себе си тихичко псува заради безсмислено
похарчените пари.
Когато българският турист тръгне из Европа, той се
озлобява още повече, Тез западняци за сичко искат пари!
Ше му искат те на него 13 евро за едно качване с
асансьора на Айфеловата кула. Как па не! Ше си я снима
отдолу, кво. Па и кво толко я хвалят тая скапана кула.
Железа некакви.
Българският турист най-много се подиграва на
чуждестранните туристи, които ходят по музеи и галерии.
Ебахти тъпаците. И кво толко ше видиш в тия музеи?
Некви мухлясали статуи и картини. За Лувъра билета бил
11 евро. Тия нормални ли са? Аре бегай оттука. Ше гледа
той Мона Лиза. И кво толко я фалят тая Мона Лиза.
Съвсем нормална картина. Като тия къде ги рисуват
художниците на главната в Приморско.
Това, което прави силно впечатление на българския
турист, е, че навсякъде по света жените са по-грозни от
българките. Ходят с некви дълги поли, ебаси, със
затворени деколтета и не слагат достатъчно грим. Нема
къде да видиш некоя поизхвръкнала от сутиенчето цица,
така дупенце да се покаже под поничката, да изплакнеш
окото. Ебахти задръстените!
Понеже не си губи времето с музеи и галерии, на
българския турист му остава много време за пазаруване,
което жена му нарича „шопинг“, за да не я помислят за
проста.
Българският турист веднага пита на развален
английски „къде е мола“ и се юрва в изтощително зяпане
43
по витрините, за да установи, че „тия са ебахти
скъпчиите, същите тия сандали ги гледах у „Илиенци“ по
осем лева. А тия тука им искат 160 евра. Как па не!”
След целодневната обиколка на всички възможни
моло- ве, българският турист не си купува нищо, но е
щастлив, че
не се е минал. За децата ше земе некви бонбони от фрий-
шопа на летището, кво. Там е най-евтино.
Когато види паркирана скъпа кола, българският
турист се снима пред нея. Ми тва си е забележителност,
кво.
Когато му свърши почивката, българският турист
прибира в багажа си кърпите от хотелската стая,
шампоанчетата и хавлиените чехлички. Били за
еднократна употреба! Да, бе! Той вкъщи вече е събрал
над 40 чифта такива чехлички и си ги ползва
многократно.
Докато се прибира в родината си, българския турист
си мисли „за кво ни треаше да влизаме в тоя Европейски
съюз, само да се дразним, че тия западняци зимат десет
пъти повече кинти от нас. И за кво треа ся да ходим да
харчим пари там, сякаш е кой знае кво. В България си
имаме сичко”
След като се прибере, българският турист качва във
фейсбук папка с 200 снимки „Аз в Париж (Лондон,
Барселона, Рим, Кушадасъ)“ и пуска многозначителен
коментар „Нема такова изкарване, догодина пак сме там“.
След което си налива една домашна ракия и си пуска
Тони Стораро. Щото все пак, нашто си е най-хубаво,
нали. Егати скапаната чужбина.
44
СЪЛЗИТЕ НА КАВАК ДЕРЕ
Как да напишем разказ за турското робство
Маясъл кехая излезе на чардака и погледна към корията.

Запролетяваше и церът почваше да се разлиства. Отвъд церовете
растяха стройни каваци и гледаха отвисоко към смълчаната долина.
Долу, в дерето, клокочеше барата. Скоро тая бара щеше да се
обагри с кръвта на гяурите.
- Бюстие - промърмори Маясъл Кехая - направи ми кафе.
Едрогърдата ханъма кимна и заслиза по стълбата. Стъпките й
бяха безшумни, сякаш не стъпваше по земята. С тихото си ходене
Бюстие може би искаше да се извини на поробените българи за
онова, което сънародниците й им причиняваха.
След малко ханъмата се върна с кафето, курдиса се до кехаята и
докато той сърбаше шумно от чашката, тя му стори минет. Маясъл
кехая гледаше белите гърди на Бюстие и си мислеше за кубетата на
Ая София.
- Аферим - изпъшка кехаята и ханъмата се отдръпна.
В тоя миг се чу тропот на буен кон и в конака пристигна
мюдюринът. Той обичаше силните атове и често препускаше с тях из
почернените български села. Майки пищяха, деца плачеха, балдъзи
проклинаха, шуреи псуваха, кога чуят тропота на мюдюрския кон.
Мюдюринът скочи от седлото, върза коня до кайнака и изтича по
стълбата. Изглеждаше пищисан.
- Искаш ли кафе, Джелал Ефенди? - посрещна го кехаята
- Остави тия кафета, Маясъл кехая - рече мюдюринът. - Нося ти
лош хабер.
- Казвай! - разтревожи се кехаята.
- Бях във Филибето да си заръчам нови калеври.
- Тъй - намръщи се Маяъсъл кехая. Това начало предвещаваше
45
страшни вести.
- И саяджийката ми каза, че валията станал пишман, задето те
пратил в Кавак дере. И наредил на каймакамина да пристигне тук и
лично да направи сюнет на неверниците.
- Кой каймакамин? Кючюк Ибрям ли?
- Анджък.
- Познавам го от мустафхъза. Бяхме в един бюлюк. Пишкин
момче е. Ала не е за тая работа.
Кехаята и мюдюринът засмукаха наргилетата и се загледаха в
далечината.
И тогава я видяха!
Иззад каваците се появи сянка на самодива. Ала не беше самодива.
Жена беше. Златните й коси проблясваха на слънцето като портите на
Топкапъ. Вървеше през тревите, облечена в бяла риза и тъжно пееше
„Гугло мори, майчо льо“.
- Василена - тихо прошепна Маясъл кехая и се облиза.
- Оноди ли я? - ухили се Джелал.
- Сус бре, пезевенк! - смъмри го кехаята. - Тая жена не е за всеки.
Василена вървеше право към двамата мъже. Главата й беше високо
вдигната, косите й отметнати назад. Младата жена застана пред турците
и смело ги изгледа в очите. Нямаше страх в нея, само хубост и гордост.
- Дошла съм при теб, Маясъл кехая. Брат ми ме праща.
- Кой е брат ти? - излая кехаята.
- Добре знаеш кой е. Гицко. Последната надежда на Кавак дере.
Каза да ти предам, че не приема условията ти. И предпочита да умре,
нежели да се обреже. Ала моли да убиеш само него, а да пощадиш
селото.
Лицето на Маясъл кехая притъмня.
- Слушай, Василено - процеди през зъби турчинът. - Не се е родил
още тоя, дето ще ми поставя условия. Камо ли пък някой гяур. Зарекъл
съм се да направя сюнет на всичко живо тук - мъже, биволи, кочове,
петли. Ако трябва и мухите ще обрежа, анадънму?
46
- Недей тъй, Маясъл кехая - умолително рече хубавицата. - Това
са кротки хора, чобани, никому не са сторили зло. Вземи мен, ако искаш,
ала тях пощади.
Мюдюринът се ухили и погледна кехаята. Кое беше по- силно у
него - вярата или меракът? Дали пък няма да се възгечтиса? Ала Маясъл
кехая стисна зъби и се овладя. Погледът му стана студен като анадолски
ханджар.
- Предай на Гицко утре сабахлен да е тук, готов за сюнет заедно с
всички мъже от Кавак дере - просъска турчинът. - Който откаже, ще се
прости с главата си.
Василена кимна, обърна се и търти към селото.
Слънцето вече се беше вдигнало високо и безмилостно напичаше
обречената на мъки българска земя. Някъде писнаха зурни.
Долу до оджака Бюстие тихичко плачеше.
47
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ МЪЖ
Е ПРОИЗНАСЯЛ
1. Каква засада бе, педерас!

2. Педесе и терца! Айде да ви видя сега, отворковци бледи.
3. Бременна си? Да бе, глупости. Сигурна ли си?
4. Ше закъснея, че изникнаха едни спешни неща в
работата. Не знам кога ше се прибера, не ме чакай, лягай си!
5. Само една бира съм пил, господин полицай.
6. Глупости, как ше си дебела, много си си добре.
7. Едно шкембе и една бира, ама ги давай бързо,
щото умирам!
8. Как може всичките ти бивши гаджета да са пълни
олигофрени!
9. С Жоро Илиев бяхме много близки.
10. Кой ти е дал книжка бе, нещастник!
11. Ми обичам те, що трябва да ме питаш сто пъти... Еби
му майката!
12. Кво стана с тия домати бе, мило? Сега ли ги береш?
13. Как така коя е Деси? Нашата счетоводителка. На
53 години е, ако искаш да знаеш. И ако още веднъж те видя да
ми ровиш в айфона, шти счупя главата, заклевам се.
14. На твойте години бях пълен отличник.
15. Ми получила ти се е мусаката, кво. Малко е
безсолна, ама карай. Майка ми ква мусака прави, ако
знаеш, направо извънземна!
16. На магистралата дигнах 250. И да ти кажа, с тая
кола изобщо не се усещат.
48
17. Пратете ми пари, а не буркани с домашна лютеница. Аз в
дискотеките на Студентския с лютеница ли да им плащам?
18. Как така какъв ден е днес? Сряда е.... Отде да знам кво е
станало на тая дата?... Ааа, днеска ли е, бе? Тц, тц, тц, кога станаха
три години, бе... Еми честито, мило...Тамън съм поканил Весо и
Борката да гледаме Шампионската, ше го отпразнуваме заедно.
19. На Малдивите ходят само селяни и комплексари. Уредил
съм една седмица ол инклузив на Кушадасъ.
20. Ми ебал съм я, пичове, ама не е нищо особено. Кво като е
известна?
21. Какво? Майка ти идва у нас за една седмица? Аз тогава
отивам с Митака за риба. Кат си тръгне майка ти, ми звънни.
22. Не съм го изключил, падна ми батерията. На теб не ти ли
се е случвало да ти падне батерията?
23. Айде сега трюфели-мрюфели, кви са тия лиготии. Найш
тука кви страхотни кебапчета правят. Келнер, две тройки кебапчета и
за гарнитура им сложи лютеница с лук!
24. Не гледам порно бе, просто прецъквах каналите по време на
рекламите.
25. Кво е тва хълцане бе, от половин час не мога да спра, дееба.
26. Не ми се сърди, ма приятелките ти са ебахти тъпите
кокошки, честно.
27. Кво ми звъниш седемнайсе пъти, не виждаш ли, че не мога
да говоря.
28. Дали съм чел Библията? Аз съм я писал бе, алоооу.
29. Като ти чистя спатии, не ти ли стана ясно, че съм на купи?
Кво ми връщаш спатия, да те еба!

30. Мноо ясно, че си по-хубава от Николета. Не мога да разбера
кво й харесват на тая?!

31. Ебати нещастника! Аз да бях, щях да я вкарам тая.
32. Мача до последно го фащах. И ми избяга в деведе-
сетата минута. Направо щех да умра.
49
ЗАЩО БЪЛГАРИНЪТ НЕ ЧЕТЕ
Напоследък постоянно се предъвква темата, че българинът не
четял книги. Това, разбира се, е вярно, но никой не казва каква е
причината. Вината не е в българина. Вината е в световната
литература. Тя е пълна с глупости, които са напълно неразбираеми.
Например „Илиадата“. Как може да се води десетгодишна
война за неква кисела путка? Това българинът не може да го разбере.
Той разбира да се воюва за преразпределението на наркопазара или
за контрабандния внос на китайски пилешки бутчета. Но да се
изтрепят за неква кифла, тва си е чиста идиотщина. Хубава била. У
всека чалготека има поне десет по-хубави от нея. И изобщо не се
налага да се биеш за тях. Черпиш ги там нещо, качваш ги на джипа и
са готови.
Или пък „Одисеята“. Ще го чака Пенелопа 20 години да се
върне. Около нея десетки готини пичове, а тя не им пуска. Това нема
как да стане. Всеки българин знае, че и за три дни да иде в
командировка, жена му се сцепва от ебане. Кви са тия
измишльотини?
Шекспир също е написал десетки неразбираеми пиеси.
Например „Хамлет“. Ще седне Хамлет да се чуди „да бъде или да не
бъде“, вместо да разсъждава върху екзистенциалния въпрос „да се
напиеме ли довечера с Жорката, или да си дръпна некво филмче от
замундата и да си лежа на дивана“.
Да не говорим за „Ромео и Жулиета“. Обичали се много, та чак
се избили от любов. Ебахти тъпаците! За кво треа да умираш, при
положение, че любовта е нещо временно - днеска си влюбен, утре ти
минава.
Ами „Тримата мускетари“? Първо - не са трима, а четирима.
Авторът явно е бил толкова тъп, че не е можел да брои до четири и е
объркал заглавието. Второ - кви са тия мускетари?
Приятели били. И никой от тях да не преебе другите?
Абсурд.
Гьоте пък направо е счупил тъпомера с прочутия си
„Фауст“. Дето дяволът напирал да купува душата му! Бе кой
ще ти купи скапаната душа, бе? Тва да не ти е фолксваген
нов внос? Или мезонетче в „Манастирски ливади“?
Руската литература също е пълна с щуротии. Например
„Престъпление и наказание“. За оня, дето убива бабичката.
Ми човекът решил - утрепал я. Случват се такива работи,
Кво ше седне да се терзае? И за кво наказание говорим? Ше
шариш там некой лев на съдията и ше се отървеш с условна
присъда.
Или „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Извинявайте,
ама заглавието е подвеждащо. Какъв майстор е тоя? Нито
плочки лепи, нито дограми сменя. Самозванец някакъв.
Изобщо - световната литература е пълна с глупости. Ако
искаме българинът да почне да я чете, трябва да я пре-
напишем в съответствие с националния манталитет.
Иначе хората ще продължават да не четат.
И ще са прави.
КАК ПРАДЯДО МИ СЪЗДАДЕ
МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО
Малцина знаят, че в изкуството на 20-ти век трайна

следа е оставил един велик българин. Един наш
сънародник, незаслужено забравен днес, е вдъхновявал
големите европейски творци и им е давал ценни идеи.
Този човек е прадядо ми, световно известният Прадядо
Сиромахов.
Прадядо Сиромахов е роден около 1880 година или в
Париж или в село Щръклево. Повечето ми роднини
смятат, че е роден в Щръклево, но аз повече вярвам на
парижката хипотеза. Не е възможно такъв изключителен
човек да не е роден в центъра на Париж, някъде около
Монпарнас.
Малкият Прадядо израства като будно дете, което по
цял ден тича наоколо. Според някои - след биволите в
Щръклево, според други - около Айфеловата кула.
В артистичните среди пробива около 1905 година, когато
впечатлява парижката бохема с умението си да люпи семки и да
плюе люспите през ушите си. Художниците започват да го канят
на вечеринките си и да го наричат „Прадо“ - име, което по-късно
прадядо ми ще даде на мадридския музей.
В един марсилски шанган Прадо Сиромахов се запознава
с певицата Лола Саншанжман. Всъщност тя е от арменски
произход, истинското й фамилно име е Саншанжманян.
Факт, който ще повлияе на връзката й с Прадядо, защото се
53
твърди, че тя постоянно му разказвала вицове за Киркор и
Гарабед и от това Прадядо получил заекване и нервни
тикове.
Лола Саншанжман искала да забременее от Прадо, но той бил
човек на изкуството, нестандартна личност и за да шокира
съвременниците си, той забременял от нея.
54
ление пометнал в третия месец - събитие, вдъхновило
поемата му „Аборт в лилаво“.
За да се утеши от загубата, прадядо заминава за Мюнхен, където
се запознава с Василий Кандински и Паул Клее и в продължение на
осем месеца тримата не изтрезняват. През този период според едни
изследователи те създават експресионизма, а според други
изследователи — просто хулиганстват. В края на осмия месец
Прадядо и Кандински се скарват кой да върне празнете бутилки и
това слага край на творческото им сътрудничество.
Прадядо обиден се връща във Франция, където се запознава с
Пабло Пикасо и му дава няколко ценни напътствия: „Пускай водата в
тоалетната“, „Бъди вежлив с хора, които тренират бокс“ и „Секс
можеш да правиш на практика с всички, но най-приемливо е да го
правиш с жени“.
Тези съвети променят живота на младия Пабло и повлиян от тях,
той се връща към визуалния реализъм, перспективата и
светлосенките.
„Дължа много на Прадо“, пише Пикасо в мемоарите си. „По
онова време то бях ударил през просото и рисувах шедьоври, което
хората наричаха глупости. Но благодарение на мъдрите съвети на
Прадо, започнах да рисувам глупости, които хората наричат
шедьоври. За мен Прададо е истинският баща на Кубизма“.
Прадядо ми обаче не се ласкае от подобни комплименти. Той не
ляга на лаврите си, а се захваща да основе футуризма. През 1909 той
се запознава с Маринети. Намира го да лежи пиян в една канавка в
Милано (според други изследователи Маринети намира Прадядо
пиян в канавката. Както и да е, това няма значение, важното е, че се
намират). Прадядо му спасява живота, като му дава да пие зелева
чорба, а притиснат от махмурлука, Маринети написва Манифеста на
футуризма: „Ще унижожим музеите, библиотеките,
всички видове академии, ще се борим срещу
морализма, феминизма и срещу цялата
опортюнистична и утилитарна подлост“.
Прадо посреща скептично патоса на Маринети:
„Момче, вие накъдето отивате, ние оттам се връщаме.
Ние, българите, отдавна сме унищожили не само тия
неща, къде ги споменаваш, но и всичко останало“,
казва прадядо ми и с тези свои думи се превръща в
един от идеолозите на футуризма.
В Милано Прадядо се запознава с унгарската
танцьорка Кьобаня Кишкереш и подхваща с нея бурна
авантюра, изтъкана от секс, пиянства и скандали.
Кьобаня наричала галено дядо ми Уйведек (ударението
е на първата сричка), намек за огромните му сексуални
способности.
Връзката между двамата продължава не само до
смъртта на певицата, но и дълги години след това.
Прадядо ми отказва да я погребе и написва в дневника
си: „Сексът с Кьобаня винаги е бил страхотен, особено
след смъртта й“.
През 1921 година Прадядо заминава за Москва, за
да се вдъхнови от идеите на комунизма. Там се
запознава с Ленин, който вече е тотално изтрещял.
Ленин нарича прадядо ми „полезният идиот“ и в знак
на уважение към огромния му талант го праща на
каторга в Сибир. Прадо обаче избягва и се връща в
Москва, яхнал морж. В столицата на Русия той се
запознава с Татлин, Родченко и Лисицки, които го
напиват и изнасилват моржа му. Прадядо ми е
възмутен и става основоположник на конструктивизма,
както и на няколко неизвестни дотогава напредничави
венерически болести.
През 1924 година Прадядо се завръща в Париж и
започва да се препитава като бръснар. Именно той
подстригва всеки ден мустаците на някой си Салвадор
Дали и го насърчава да почне да рисува. Но истинският
талант на Прадядо е в изработването на интимни
прически. Той прави интимните прически на целия
парижки хайлайф и най-вече на Гала, която по онова
време не е в Нова телевизия, а е жена на Дали.
„Страшен е тоя Прадо, направо е нереален“, хвали се Гала на приятелките
си. На френски „нереален“ е „Сюрреал“, приятелките на Гала започват да
викат на талантливия българин „Сюрреал“ и така Прадядо основава
сюрреализма в скромния си бръснарски салон.
В края на 20-те години Прадядо се разочарова от артистичния живот и
заминава за село Щръклево, където до края на живота си отглежда овце,
крави, а понякога и хора.
Така този велик българин записва името си със златни букви в
историята на модерното изкуство.
57
БЪЛГАРСКИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ
Българската интелигенция е нещо като извънземните —
говори се, че съществува, но никой не я е виждал.
Къде са тези митични „интелектуалци“, които са „морален

стожер“ на нацията и осветяват пътя й в тъмните времена? Няма
ги. Но пък има доста хора, които искат да бъдат такива и
постоянно имитират интелигентщина. Най-общо те могат да
бъдат групирани в следните няколко типа:
1. ‘Интелектуалецът народняк
Той е прехвърлил 60-те и добре помни времената, когато
творческите съюзи са имали почивни станции на морето и са
продавали на членовете си водка без надценка. Бил е активен
член на ДС и всеотдайно е доносничил срещу колегите си. Сега
обаче вече няма пред кого да доносничи, което според него е
„разрушаване на националната сигурност“. Освен това са му
отнели привилегиите и ако иска да оцелява, ще трябва да работи.
Той да работи, моля ти се! Той - националното богатство,
пламтящия дух на българщината, живата съвест на нацията! Това
е безобразие.
Затова се е цанил за водещ в някаква кабелна телевизия и
кани в предаването си предимно свои акрани, за да страдат заедно
по отминалите чудесни времена на диктатурата.
Народникът мрази всички хора, които в момента се
занимават с изкуство, защото не му се мазнят като навремето и го
смятат за некадърник, какъвто всъщност е.
Някои хора го смятат за проруски агент, платен от Москва,
но това е заблуда. Никой в Москва не е луд да троши пари за
някакъв изперкал пенсионер.
58
2. Интелектуалецът европеец
Той е между 40 и 50 и пламенно се бори да изкопчи
някой лев от евросубсидиите за култура. Иначе е
безработен, но се представя като „блогър“, което
всъщност означава, че дращи някакви глупости в
някакво умряло сайтче. Опитва се по всякакъв начин да
влезе в „съответните среди“, тоест хората от
министерствата, които разпределят субсидиите, и е
готов по всякакъв начин да се унижава пред тях.
Декларира безусловна и безрезервна вярност към
Съединените щати, Европейския съюз и Израел. И се
чувства леко обиден, защото той ги подкрепя, а те него -
не.
Политическите възгледи на интелектуалеца
европеец са твърдо на страната на Иван Костов. Той не
просто го харесва, той го боготвори и завижда на
всички, които са от близкото обкръжение на тоя
премиер-светец.
Общата култура на интелектуалеца европеец не е
особено богата. Твърди, че е чел Айн Ранд, но истината
е, че са му я преразказали и са му обяснили, че е много
модерно да я харесваш. Казва, че любимият му роман е
„Майстора и Маргарита“, но истината е, че не го е
дочел, защото не е разбрал за какво става въпрос и се е
отегчил. От съвременните български творци се
възхищава на тези, които получават европейско
финансиране. Явно са големи тарикати, щом успяват да
дърпат кинти за некви тотално изпърдели арт проекти.
Някои хора подозират, че
интелектуалецът-европеец е соросоид и агент, платен
от Запада, но това е заблуда. Никой на Запад не е луд да
троши пари за някакъв блед графоман.
3. Начинаещият интелектуалец
Той е почти на 30 и вече е разбрал, че се е преебал с тая
59 филология, дето я завърши. Сега учител ли да става,
ебаси? А не може и да емигрира, щото не му се иска да
мие чинии. Майка му цял живот му е внушавала, че е на
„мама умното,
и той е израснал с мисълта, че има Мисия. Ала освен
майка му никой друг не споделя тази концепция и
начинаещият интелектуалец започва да страда. Как да
пробие в „арт обществото“ при положение, че баницата е
малка и отдавна е разпределена? Единственият му шанс е
да стане гей.
Какво пък? Целта оправдава средствата. Започва да се
облича с розови прилепнали блузки и да си слага очна
линия. Забелязват го, но не толкова, колкото би му се
искало. Намира си любовник, но не толкова богат,
колкото си е представял. След година любовникът го
зарязва. И последният шанс на начинаещия
интелектуалец е рухнал. Той се пропива и умира в
горестна самота.
4. Жената интелектуалка
Тя е на неопределена възраст. Пуши и пие твърде
много и затова гласът й е станал дрезгав. Скубе
мустаците си с пинсета и псува като таксиметров
шофьор. Нарича на малко име всички актьори от
средното поколение и си дава вид, че е спала с всички тях.
Демонстрира съмнителни познания, като често
споменава имената на Карл Попър, Дерида и Хабермас.
Надява се, цитирайки тези имена, да събуди
възхищение у околните, но предизвиква у тях
единствено съжаление и ехидни подигравки зад гърба
й.
Жената интелектуалка няма деца, защото това би я
отклонило от предназначението й да отваря очите на „тоя
прост народ“.
От време на време пише за вестник „Култура“, но
никой не я чете.
Нарича пияниците от обкръжението си „бохеми“.
60
Интелектуалката цял живот мечтае да отиде на
фестивала в Кан, или в Единбърг, но парите й стигат само
за тъжно бунгало на „Аполонията“. Там се напива с
„изтъкнати творци и успява да замъкне в леглото си
някакъв осветител от Киноцентъра. Ми и той е човек на
изкуството, кво.
Когато умре известен режисьор, писател или художник, дава
интервю, в което намеква, че между нея и покойника е имало
„нещо повече от приятелство“.
61
КАК ДА СТАНЕТЕ СЕКСИ
Съвети за жени
1. Отслабни
Забрави самоуспокояващите клишенца от сорта — „важното е аз да се
харесвам“, „по-важна е вътрешната красота и т.н. Докато ти мрачно си
повтаряш тия тъпотии, по- слабичките ти приятелки вече си хванаха гаджета,
които ги скъсват от секс.
И не надценявай ефекта от диетите. Само глад няма да
помогне, ще ти трябва и някакъв спорт.
2. Престани да си сменяш прическата

Прическата е последното нещо, което мъжете забелязват
в една жена. И честно казано изобщо не им пука за косата ти.
Излишно е да киснеш през ден при фризьора, а после да се скъсваш
от рев, че никой не е забелязал новата ти прическа.
3. Обличай се секси
„Секси“ не означава да се натокаш като някое абитуриентско
курве, на което рокличката му стига до клитора. Тесни джинси и
чифт стегнати цици, свободно люлеещи се под бяла тениска
винаги действат освежаващо на мъжкото въображение. (Освен
това трябва да знаеш, че широкото коланче с голяма катарама,
върху която със златни букви пише LOVE, е суперселско).
4. Не говори много
Запомни, че мъжете са по-различно устроени от приятелките
ти - те мразят нестихващия поток от празни приказки.
Поддържай разговора, но не прекалявай, остави го да говори
и той. Прави се, че го слушаш и че нещата, които ти говори,
са ти адски интересни - това гали мъжкото его.
5. Внимателно подбирай темите за разговор
В никакъв случай не повдигай жизненоважните за теб
въпроси за шопинга, зодиите и диетите. Още по-груба грешка е да
се опитваш да се подмажеш с някакви псевдоразбирачески
изказвания на тема футбол. Жена, която почне да образува
изречения от сорта „Не беше честно Челси да спечелят
Шампионската лига с тоя грозен футбол“, или „Балотели е бърз, но
няма техника“ със сигурност ще си легне сама и ще хапе от нерви
възглавницата. Мъжете не обичат да навлизаш в територии, които
смятат за своя естествена привилегия. (Съвсем друго е, ако
подметнеш „спала съм с Валери Божинов, не е нищо особено“ -
тогава интересът към теб рязко ще скочи, щото всеки мъж иска да е
баджанак с някой известен).
Освен това избягвай твърде интелектуалните разговори. Ясно
е, че си страшно умна и нечовешки начетена (майка ти
непрекъснато ти го повтаря), но темата за неокантиантството в
концепциите на Касирер и влиянието му върху другите
представители на марбургската школа, не е много подходяща. Тя
ще превърне в импотент и най-надървения неподбиращ нерез.
Избирай леки, неангажиращи, приятни теми, например „за
първи път срещам толкова интелигентен мъж като теб“, „имаш
невероятно чувство за хумор“ или „не мога да повярвам, че се
запознах с човек като теб, мислех си, че истинските мъже са
изчезнали“.
6. Не се вслушвай в съветите на приятелките си .
Ако е по-грозна от теб, нарочно ще ти дава грешни
съвети, за да те прецака, а ако е по-красива, просто няма да
й пука за теб.
62
7. Спри да четеш тъпите женски списания
Те са създадени с единствената цел разни козметични фирми

да си рекламират скапаните кремчета, за да ги продават на
такива като теб. Нито кремчетата ще ти помогнат да се
чувстваш по-добре, нито малоумните статии от сорта „Къде
ще почиват това лято звездните двойки“ и „Как да изживея
двеста оргазма в минута“.
8. Пий алкохол
Алкохолът покачва либидото, а и мъжете харесват приятно
развеселени жени, които се смеят на тъпите им шеги. Важно е
обаче да уцелиш мярката и да не се освиниш от пиене, щото тогава
може да ти излезе късмета единствено с някой 50-годишен некъпан
хипар от цонковия антураж в Каварна.
9. Излез най-после от тоя мол

Вътре гадже няма да намериш. Нормалните мъже са в
баровете, а не в моловете.
10. Прави секс на първа среща

Иначе втора няма да има.
Съвети за мъже
1. Изкъпи се
Само ти си въобразяваш, че киселата воня, която се носи
около теб, е много мачовска и побърква от желание жените.
Добрата хигиена не е често срещана по нашите земи, затова винаги
прави добро впеча+ление.
2. Почни да спортуваш
Белотът и таблата са задължителни дисциплини за всеки
уважаващ себе си мъж и в тях несъмнено си шампион. Но не е
лошо да извършваш и някакви физически движения от време на
време. Биреното ти шкембе и увисналите ти цицки тип
„свиня-майка“ хич не са секси, ше знаеш.
3. Купи си кола
Ясно е, че нямаш пари, но това не е оправдание — можеш да
вземеш на лизинг. На твоите години да се возиш в маршрутка е
срамота.
4. Излез на квартира
Да, никой не готви така вкусно като майка ти, обаче смяташ
ли, че клетата възрастна жена е длъжна да продължава да се грижи
денонощно за един 35-годишен тиквеник?
5. Прави секс
Поне веднъж седмично, за препоръчване е с жена. Учените са
установили, че хората, които правят секс, имат доста повече
шансове да правят секс от хората, които не правят секс.
8. Гледай футбол
Да си пълнолетен мъж и да не знаеш какво е засада, е пълен
позор. Освен това поражда основателни съмнения за сексуалната
ти ориентация. Научи правилата и следи внимателно премиършип.
9. Престани да се наливаш
Едно е да пийнеш две малки уискита за отпускане, а съвсем
друго е да изплющиш три големи ракии, след което да минеш на
бира. Ясно е, че алкохолът те кара да изглеждаш страшно забавен и
остроумен в собствените си очи, обаче ако се докараш дотам да не
можеш да произнесеш ясно думата „предразсъдъци“, шансовете ти
пред момичетата драстично намаляват.
Да не говорим, че ако по някаква случайност все пак успееш
да вкараш някоя заблудена женица в леглото си, вероятността да
не ти стане е много по-голяма.
10. Прочети некви книги

Верно е, че някои хора станаха министър-председатели, без да
са прочели нищо повече от „Винету“, но това не е оправдание да си
тъп. Почни с по-леки четива - „Тошко Африкански“, „Котаракът в
чизми“, а после можеш да минеш и към тежката литература -
„Здрач“, „Хари Потър“ и т.н.
11. Престани да се оплакваш

Крайно време е да проумееш, че не си недооценен, а
мързелив.
12. Не яж чесън преди среща

Нищо, че майка ти е казала, че е здравословно и предпазва от
грип. Отровният ти дъх едва ли ще привлече дългокраките
манекенки да пърхат сластно около теб. Освен ако нямаш много
кинти. Но тогава горните съвети изобщо няма да ти трябват.
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ ШОФЬОР
НА ТАКСИ Е ПРОИЗНАСЯЛ
1. Немаш ли точно пари? Немам да ти върна. Ей ся преди тебе

един ми обра всички дребни.
2. Багажника не се отваря.
3. Не я блъскай тая врата бе, у вас така ли блъскаш вратите.
4. Колежке, на адреса съм, вади ги!
5. Шест лева на километър ми е тарифата. Ами да си я видел!
На стъклото я пише с ей такива букви.
6. Климатика съм го спрел, че много ми дига разхода. Ако ти е
топло, отвори си прозореца.
7. Не, не може да сменим музиката. Кво й е на Софи
Маринова?
8. Найш колко известни хора съм возил... И Тони Стораро
съм возил, и Емо Костадинов съм возил. Свестни момчета са,
оставят големи бакшиши.
9. Тая държава тотално се прееба. Само Волен че ги опраи.
10. Сипи за 3 лева газ и за 2 лева бензин
11. Едно време какъв футболист бех...
12. Ти ся нема да ме учиш по кой път да карам...
13. Не виждаш ли, че не работим, четем вестник!
14. Какво? До Руски паметник? Дотам нема и два километра бе.
Не става. Питай колегата зад мен.
15. И Иво Карамански съм возил.
16. Ае ше минеме през канала, че на Софийския е задръстено.
17. Нема да ги оправат тия улици и тва е.
18; Колежке, ае стегни се малко. Одеве ми викаш вход „Ани", ся
ми викаш вход „Бургас“. Последно - у кой вход са?
19. Пречи ли ти цигарата?
20. Какво? До Боровец? А обратния курс кой че ми го плаща?
ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ПОРОДИ ЖУРНАЛИСТИ
Каквото и да говорят злобарите, българската

журналистика в момента преживява небивал възход. Свърши се
с мрачния период на негативизма и необоснованите критики.
Сега медиите са в епохата на свирките и фанфарите. Това
бодро настроение в пресата и телевизиите повдига
духа на обикновения българин, кара го да се чувства горд
съвременник на едно велико управление.
Ала по-интересният въпрос е какви хора стоят зад
новините. Кои са онези вдъхновени рицари на перото, онези
безкомпромисни воини на свободното слово, които
денонощно се трудят за нас - неблагодарните читатели.
Ето какви са основните типове журналисти, които
обитават редакциите:
Вътрешната
Тя отразява работата на парламента и затова говори за

всички депутати на малко име. Фактът, че ги познава лично я
издига неимоверно в собствените й очи.
Депутатите я харесват, защото винаги е склонна на
сделката „секс срещу новина“. Канят я в „неформална
атмосфера“, подшушват й някоя интрига, а тя си обува
прашките и тича в редакцията, за да сподели с читателите
поредната „непотвърдена информация“ от „източници, близки
до правителството“.:
Разбирачът
Той безусловно вярва а клишето, че журналистиката е

„четвърта власт“ и се държи така сякаш наистина е един от
68
властта и нещо зависи от него. Е, не че зависи, но е наясно с всички
проблеми на държавата и винаги търси скрития подтекст в събитията.
Разбирачът чете внимателно социологическите проучвания за
рейтингите и прави прогнози, които никога не се сбъдват. Разполага с
богат набор от конспиративни теории, които обясняват всичко.
Липсата на места в детските градини например, според него се дължи
на заговор на американските тайни служби, които искат да съборят
градините и да ги превърнат в находища на шистов газ.
Криминалната
Тя наближава 40-те и все по-сухите й слабини с носталгия й

напомнят за времето, когато е била начинаеща репортерка и мутрите са
я ебали, нашмърквали са я и са й подхвърляли, клюки, които тя е
превръщала в „журналистически сензации“. Преспала е с повечето
важни престъпници в държавата и даже с един главен секретар на
МВР. Често въздиша „Жоро Илиев беше истински мъжкар“. Сега
отразява работата на ДАНС и си дава вид, че е наясно с всички
„разработки“ и предстоящи операции. Службите за сигурност я
използват за разпространител на фалшиви сигнали и дезинформации, в
които тя искрено вярва.
Патриотът
Той е репортер в спортния отдел и е склонен да изпада в

състояния на безпричинен патос. В неговите очи българските
футболисти не са просто жалки безсмислени некадърници, а „лъвове“,
„юнаци“ и изобщо хора, пред които трябва денонощно да благоговеем.
Преди важен мач на националите еуфорията му придобива
шизофренични размери - публикуват се огромни снимки
на развети трибагреници, големи заглавия от типа ”БИЕМ
ИТАЛИЯ И СМЕ НА СВЕТОВНО!!!“, изобщо положението е
България на три морета отвсякъде.
След мача, докато „лъвовете“ пият уиски и въртят кючеци,
за да отбележат поредната си разгромна загуба, Гръмкият патриот
сяда пред клавиатурата и започва тягостно да изсмуква от
пръстите си проникновени анализи за „липсата на спортни бази“,
„проблемите на детско-юношеските школи“ и „необходимостта
от преквалификация на треньорските кадри“.
Мадам „истинска журналистика“

Преди 30 години е била красавица и ако съдим по походката
й, още тогава е открила предимствата на аналния секс като мощно
средство за напредък в кариерата. Сега е поувехнала и пише
предимно очерци за красивия вътрешен облик на министрите и
депутатите.
В мигове на климактериална депресия си спомня за
„истинските журналисти от едно време“ и разказва на колегите
си как лично е тъпкала лулата на бай Продев.
Чуйекът
Той е бодър, енергичен репортер, който с радост споделя
на висок глас с колегите си всичко, каквото му се е случило в
личен или професионален план. Ведрият му екстровертен
характер е съчетан с тежък източен диалект и приятелското
обръщение „чуйек“ към всеки, с което според него веднага
скъсява дистанцията. Характерният му стил на изразяване
задължително включва класическия похват „изреждане с
промяна на първата буква в „м“. Например: „снощи с идни
приятили бяхми на кръчма в студентския град - кюфтета-
мюфтета, бири-мири, поели бяхми на чалги-малги, купон-
мупон, аве напраихми са на кучита...“
Живее на квартира в „Обеля“ и се препитава предимно с
70
бурканите, които му изпраща майка му от Търговище.
Гордее се с познанството си с известни хора, най-прочутият
от които е „един, къде беше охрана на Карамански“.
Не се ползва с особено доверие от редакторите - пращат
го да отразява предимно скучни пресконференции на
общинската администрация, които той претворява в още
по-скучни дописки.
Културната лелка
Тя е неуспяла поетеса от времето на социализма и

искрено страда за „липсата на духовност в днешните
комерсиални времена“. Сега отговаря за културните
страници - рубрика, която всичките й колеги презират и
смятат за напълно излишна.
Познава се лично с бившия министър на културата от
времето, когато пиянствали заедно в барчето на Съюза на
художниците и той я обарал по задника.
Културната лежа твърди, че българското кино е в
разцвет и вярва, че на фестивала във Варна има много
повече „стойностни произведения“, откожото да речем в
Кан.
След работа чете Паулу Коелю и тихичко плаче.
Светската кифла
Тя е на около 20 и следва журналистика или нещо

подобно. Ебе се с един от важните рекламодатели на
вестника, който я е уредил на работа в медията, воден от
благородната идея „да се учи там момичето, да изкарва някой
лев за кафета, пък ний ше помагаме за другото“.
Има силиконови цици и кисел характер. Най-ценното й
качество е, че не е моногамна и охотно върти минети и на
главния редактор, затова се ползва с протекцията му. Пише
предимно статии за мода и светски хроники. По-възрастните
71
редакторки тайно се възмущават от неграмотността й, но не
смеят да й го кажат в очите.
Стрина „Запръжка“
За нея идеалната журналистика е нещо средно между Гала,
Ути и Вихра.
Смята, че вестникът е твърде скучен, и е убедена, че „на
хората им е писнало от политика“ и искат по-леки,
разтоварващи четива с практическа насоченост. Завежда
рубриките за кулинария, бродерия и пране на цветни тъкани без
накисване. Ходи в редакцията с домашно изплетени пуловери и
вечно мирише на запръжка.
Винаги е готова да изненада читателите с някоя
изумителна рецепта за „кьопоолу по бургундски“ или статия на
тема „как да превърнем стария си чорапогащник в ефектен
лампион“.
Алкохоликът
За него се говори, Че навремето бил добър журналист.
Пишел ерудирано, остроумно и оригинално. Но отказал да
славослови властта и кариерата му тръгнала надолу. Престанали
да му публикуват статиите. Сега седи на бюрото в ъгъла, крие се
зад големия монитор и по цял ден чете новините от световните
медии. „Мисли си, че там правят истинска журналистика“,
подиграват се зад гърба му колегите.
Главният редактор му е състудент и му е жал да го уволни.
Затова му е възложил да отговаря за страницата с
кръстословицата и судокуто - работа, която той върши съвестно
и с омерзение.
От обяд започва да се налива с евтина водка - тя притъпява
болезненото му усещане, че всичко е провалено.
72
БЪЛГАРИНЪТ И БОГ
Като истински тарикат-скептик българинът гледа на

религията с нескрито подозрение.
Първо - тоя Бог никой не го е виждал. Възкръснал бил,
незнамквоси било. Как стават тия работи? Това е някакво
мошеничество.
Второ - Бог е евреин, а българинът много добре знае
какви са евреите, нали.
Трето - ако има Бог, защо скъпите коли и хубавите пички
са при некви грешници, а той праведникът се гърчи в панелна
гарсониера и кара двайсетгодишен голф. Нещо не е наред.
На църква българинът ходи веднъж годишно - на
Великден. Пали там неква свещичка, чука се с яйца, яде
козунак. Поповете пеят нещо, ма той не им разбира
молитвите. Не знае и кога трябва да се кръсти. Гледа, че
другите се кръстят, и той се кръсти, макар че според него тва е
напълно безсмислен жест. А и не трябваше да пие толкова
много ракия, сега му е лошо.
По време на великденската литургия българинът
пресмята колко Кинги изкарва църквата от продажба на
свещи. Ако три милиона българи са отишли тая вечер в
храмовете и всеки си е купил свещ от 20 стотинки, сметай за
кви пари става въпрос... А някои купуват и по 2-3 свещи!
Ебахти далаверата е това. Тия попове живот си живеят.
Най-дразнещи за българина са десетте божи заповеди.
Той много мрази някой да му заповядва. И освен това какви са
тия простотии - не кради, не прелюбодействай. Ми то в тоя
живот ако не крадеш и не прелюбодействаш, какви радости
ще ти останат?
Или пък „не пожелавай жената на ближния си“. Къде ше
седне да я пожелава, направо ще си я изчука и тва е.
73
„Почитай баща си и майка си“. Ясно е, че старците дават по някой
лев и пълнят бурканите със зимнината, но чак пък да ги почита... Айде,
нема нужда. Да си седят там на село и много да не му се отварят.
Иначе българинът носи на врата си кръстче, купено от някой
манастир. Но и тая работа с кръста му се струва много идиотска. За кво
трябва да се кланяме на некъв кръст, само щото Исус бил умрял на
него? Ако го бяха заровили жив, лопата ли щяхме да носим на врата
си?
Църковните празници българинът отбелязва не със смирение,
а с кланета. На Гергьовден коли агне, на Коледа - прасе. Празниците
протичат сред предсмъртните писъци на невинни животни и оплесканите
в кръв ръце на пияни мъже.
На маса българинът се хвали, че е православен християнин,
но ако го попиташ каква е разликата между православните и
католиците, няма да може да ти отговори. Чувал е, че нещо не са се
разбрали там, ма не си спомня за кво е било. Най-вероятно ще да е
било за кинти, няма друго обяснение.
Българинът хем се гордее, че е християнин, хем леко завижда
на другите религии. Мюсюлманите например имат право на колкото
си искат жени. Ебаси кефа! И можели да убият жена си, ако я хванат,
че им изневерява. А той няма право да убие Верчето, въпреки че
постоянно му лази по нервите. Само може да я шамари.
Изобщо тая работа с Бога изглежда на българина много
съмнителна. Вероятно някой я е измислил, за да го прецака.
Но той не е вчерашен и тия номера на него не му минават.
Айде де, ше им вярва.

Нема па да им вярва.
КОЛЕДА В БРЮКСЕЛ
Как да напишеш евроразказ
Радке ле, моме гиздава,
Радке ле, мамина сладка,
Що ли те в Брюксел проводих При
тез еврокомисари проклети Диван
чапраз да им стоиш Далеч от
майчина стряха
Народна песен
Над Брюксел падаше здрач. Последните лъчи на зимното

слънце обагриха в алено сградата на европейския парламент.
Мирослава погледна тъжно през прозореца на служебната си
квартира. Утре предстоеше важно обсъждане за бюджета на
оперативната програма за социална интеграция на дивата
средноевропейска бълха в условията на трансгранично
сътрудничество. Либералите настояваха да бъдат отпуснати 82
милиона евро, но еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски
се беше запънал и заяви, че няма да даде повече от 73 милиона.
Криза било, трябвало да се свиват разходите.
Аз сега откъде да ги намеря липсващите 9 милиона, тюхкаше
се Мирослава. Бяха й възложили да изготви експертна оценка и да
предложи алтернативни източници на финансиране.
- Не можеш ли да дръпнеш некви пари от кохезионните
фондове? - обади се Станко.
Мирослава го погледна. Станко стоеше пред хладилника по
боксерки и си отваряше биричка.
- , - .-
.
Мирослава беше трогната от загрижеността, която Станко
демонстрираше към служебните й проблеми. Живееха заедно от
половин година. Мирослава беше старши експерт по проблемите
на механизмите за координация при ефективното управление на
биологичните ресурси към Алианса на либералите и демократите
(АЛДЕ).
Станко пък работеше като младши асистент на втория
секретар в работната група по междуинституционалните
отношения към Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Запознаха се преди осем месеца на един разгорещен дебат в
комисията по рибарство и аквакултури. Беше Изтекла
информация, че сафридът тихомълком е изваден от списъка на
субсидираните таксономични единици за сметка на паламуда и
ципурата. Европейската народна партия очевидно нехаеше за
маломерните социално слаби риби и възнамеряваше да налива
пари само в едрите видове. Обаче информацията изтече в медиите
и стана огромен скандал, заради който трима еврокомисари
подадоха оставки.
Станко бе впечатлен от страстта, с която Мирослава
защитаваше лишения от финансиране сафрид и след дебата я
покани на вечеря. Макар двамата да бяха с различни политически
убеждения, между тях пламна искра. Сближи ги носталгията по
България, а с времето откриха, че имат и общи вкусове. И двамата
обожаваха баладите на Милко Калайджиев и домашно
кьопоолу.
Една ведер, след гласуването на програмата за стратегическо
планиране на ротационния принцип за регулярна профилактика
на общинските чешмички в селищата с предпланински климат,
Станко изпрати Мирослава до квартирата й и я целуна.
Мирослава го покани да се качи при нея и да изпият по едно
кафе. В уютната й обител дългостаяваните страсти на
чиновническото ежедневие отприщиха вулкан от ненаситен,
животински, и на моменти груб секс.
След два дни Станко пренесе багажа си у Мирослава.
Нямаше смисъл да плащат два наема при положение, че
сърцата и телата им се бяха слели в атмосфера на европейско
сътрудничество и координация на съгласуваните цели.
Сега обаче бяха изправени пред неочакван проблем.
Недостигащите 9 милиона евро обричаха дивата
средноевропейска бълха на необратима дезинтеграция. Това
можеше да доведе до непредвидими социални последствия в
обозримо бъдеще. Мирослава гледаше тъжно лаптопа си и се
чувстваше безпомощна.
- Защо не се посъветваш с Ги? - предложи Станко и
почеса ташаците си през боксерките.
Беше чувал, че лидерът на либералите Ги Ферхофщад е
състрадателен човек. Възможно беше да се трогне от
горчивите перспективи, които грозяха дивата
средноевропейска бълха.
- Безсмислено е - прошепна Мирослава. - Ги смята, че в
хода на европейския интеграционен процес трябва да
разсъждаваме на наднационално равнище и да се стремим към
общи данъчни ресурси и средносрочно хармонизиране на
икономическата и социалната политика в рамките на
общността.
- Разбирам. Защо тогава не говориш с еврокомисаря
Карел де Гюхт?
- Ти нормален ли си? Карел наистина е симпатичен
човек, но откакто започна да се занимава с мерките, насочени
срещу незаконната конкуренция вследствие на внос, базиран
върху дьмпингови целеви субсидии, много се е променил. При
последния ни разговор ми каза, че се налагало да бъде
повишена ефективността на инструментите на Европейския
съюз, които могат да бъдат използвани срещу дъмпинга и
целевите субсидии, за да могат да се защитават
производителите в ЕС от незаконни действия на трети страни
и от рисковете от „ответни мерки“, защото вносителите се
възполз
от нарасналата предсказуемост в промените на нивото на
митата, за да подобрят планирането и търговската си дейност,
моля ти се. Адски съм му обидена.
Очите на Мирослава се напълниха със сълзи.
- Не се натъжавай, Мире - прегърна я Станко. - Всичко ще
бъде наред, ще видиш.
Устните му нежно обходиха грациозната извивка на шията
й, ръцете му се плъзнаха под блузката й и докоснаха зърната на
гърдите й. Мирослава настръхна от желание.
- Винаги съм си мислела, че след приемането на
резолюцията за премахването на тарифните бариери и
включването на обвързващата клауза за преразглеждане, нещата
ще се променят - изстена тя. - Но сега разбирам, че
еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние е бил много
прав, когато каза на германския министър на финансите
Волфганг Шойбле, че Европейската комисия впоследствие ще
прехвърли правомощията си на Европейския механизъм за
стабилност.
Станко не спираше да я целува. Беше много възбудена. Той
събу джинсите й, отмести настрани прашките й и проникна в нея
внимателно, но настойчиво. Дишането й се уче ти.
- Мире, спомняш ли си какво ти каза европейския комисар
по околна среда Янез Поточник по време на форума на тема
„Преминаване към ресурсно-ефективна зелена икономика“?
- Да! - стенеше Мирослава. - Каза ми да се съобразявам с
директивите на приетата през 2011 година Пътна карта за
ефективно използване на ресурсите като част от стратегията
„Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Но как да спазвам директивите за интелигентен, устойчив и
приобщаващ растеж, като ми орязаха субсидията?
Станко проникваше все по-бързо и по-дълбоко. Ноктите на
Мирослава се впиха в мускулестия му гръб. Оргазмът й
.
- Мислиш ли обаче, че е целесоъобразно и технически
възможно да се постигнат социално-икономически ползи за
засегнатите от проекта общности и да се интегрират
елементи, съсредоточени върху приоритетни екологични и
социални въпроси, стоящи пред региона, които насърчават
осъществяването на практика на съответните стратегии на
Европейския съюз? - пъшкаше Мирослава.
- Едва ли - извика Станко и се изпразни.
Двамата лежаха омаломощени от бурния оргазъм.
Телата им пламтяха. Мирослава погледна запъхтяния мъж с
любов.
- Анализът на съществуващата система сочи, че е
нужно усъвършенстване на междуинституционалните
механизми за координация при планирането на средства,
управлението и мониторинга на изпълнението на политиките
за развитие - каза нежно тя. - В противен случай ще се
задейства автоматичния коригиращ механизъм, съгласно
договора за стабилност, координация и управление.
- Да, скъпа - съгласи се Станко. - И тогава
единственият ни изход ще бъде въвеждането на
правно-регулаторна рамка, приведена в съответствие с
принципите на Лисабонската стратегия.
Нощта се спускаше над сивите брюкселски сгради.
Снежинки затанцуваха зад прозореца.
Наближаваше Коледа. Първата им Коледа, съгласувана
с директивите от Маастрихт за координация и ефективно
управление на целевите субсидии от предприсъединителните
фондове.
Разказът е отличен с първа награда в конкурса

„Предизвикателства пред европейската словесност в
условията на децентрализирано бюджетиране на
културните механизми и кризисно управление на социалните
разходи съгласно резолюцията от Унтерщокхаузен ".
79
Авторът бе поканен на тържествена церемония в
Брюксел, където наградата му бе връчена лично от
заместник-председателя на междуведомствената
комисия по културни политики и малцинствени стратегии
Хофтер де Лаасгрухт.
80
ФРАЗИ, КОИТО ВСЯКА ЖЕНА Е
ПРОИЗНАСЯЛА
1. Нямам какво да облека.

2. За какво си мислиш?
3. Ти изобщо не забелязваш, че съм с нова прическа.
4. Дебела ли съм?
5. ААААА! Паяк!
6. Кажи ми честно, обичаш ли ме?
7. Не можах да се сдържа и си го купих.
8. Пак ли мач гледаш, бе? Не ти ли писна?
9. От една тортичка нищо няма да ми стане.
10. След пет минути съм готова.
11. Моля ти се не се появявай, втора чертичке, много се моля!
12. Каквото хапна, всичко ми се лепи.
13. Никой не ме обича.
14. Тая Златка колко е проста, не е истина!
15. Кога ще ме заведеш в Париж?
16. Стига бе, мамо, с него сме просто приятели.
17. Той ми обеща, че ще се разведе.
18. От утре съм на диета.
19. Изобщо не ми пука какво говоря мен.
20. Всички мъже са еднакви.
БЪЛГАРИЯ КЕ СЕ
ОПРАВИ ПРЕЗ 2015
Неизвестни досега пророчества „България ке
се оправи през 2015!“ Това е казала проро

кака Спаска пред писателя и публицист Тодор Миланов в
последното интервю преди смъртта си. Миланов посетил дома
на ясновидката от Грудево през август 1998 година на път за
Хисаря, където отивал да лекува простатата си.
Първо ме попита как е леля ми Цеца, споделя писателят.
Учудих се, защото леля ми е покойница от 1983 година. Но
кака Спаска ми каза:
„Ке идеш на гробо и кей запалиш свещ от 50 стотинки. Ке
заръчаш на калеко ти тая година да не коли прасето. И ке
носиш много здраве на Нешка “.
За съжаление калекото на Тодор Миланов не послушал съвета
на ясновидката. На 27 декември същата година той тръгнал
да коли прасето, но се подхлъзнал в заледения двор, паднал и
ножът пронизал сърцето му. Издъхнал на място.
Пророчицата от Грудево помолила Миланов да намаже
петите й с гъша мас. Това бил ритуалът й за контакт с
Небесните сили. Докато мажел петите й, тя му споделила:
„България ке се оправи през 2015 година. Ке дойде руса
жена и ке се залюби с чернокос мъж. Ке има много дъжд и
царевицата ке стане голема колко дувара на манастира “.
Как да тълкуваме това предсказание? Миланов се
консултиран с агрометеоролози от НИМХ при БАН и те
потвърдили, че при обилни валежи в Рило-Родопския масив
действително се наблюдава засилен растеж на царевичните
култури и е възможно някои сортове да достигнат височина на
стеблото 2,5 - 3 метра. А стените на манастира край Грудево
са високи 2,8 метра. Случайно съвпадение? Едва ли.
Относно русата жена и чернокосия мъж, Тодор Миланов
твърди, че знае кои са, но не му било разрешено да назове
имената им. „Известни хора са, всички ги познавате“, казва
многозначително писателят.
После кака Спаска започнала да бълнува и да говори
несвързано:
„ Ангела ке дойде в България през пости и ке треперят всички
важни ора ".

За какъв ангел става въпрос? Според Миланов това е намек, че
Ангела Меркел ще посети България във връзка с намаляването на
евросубсидиите за страната ни. От Външно министерство нито
потвърдиха, нито отрекоха информацията за предстоящо посещение
на Меркел. „Явно важните хора наистина треперят“, заключава
Тодор Миланов.
„А през 2016 година ке си ядете газо
били последните думи на пророчицата, преди да издъхне.
Според Миланов това е предсказание за строежа на
газопровода „Южен поток“. Очаква се той да бъде завършен през
2016 година и тогава някои българи ще започнат да се изхранват от
преноса на газ и в този смисъл „ке си ядат газо“.
ЗАГАДКИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Когато българинът седне на маса, няма как да не стигне до

спорове по националния въпрос. След като се мине през речните теми
за политиката (какви идиоти са политиците) и футбола (какви
нещастници са българските футболисти), непременно се опира до
вечните теми: кои сме, откъде идем, накъде отиваме?
Алкохолът дава криле на патриотизма и задължително някой
юнак с фланелка „България на три морета“, опъната от биреното му
шкембенце, се изцепва „Ние имаме 1300-годишна история бе,
алоооу! Кви са тия европейци? Те накъдето отиват, ние оттам се
връщаме...“ и т.н.
След което се привеждат емоционални, но недоказани аргументи
за славната ни история - как сме побеждавали византийците, как сме
създали азбуката, как сме били най-великата държава и ако не беше
турското робство, сега щяхме да сме ехе-хей.
По принцип националната гордост е хубаво чувство. Бедата е, че
представите ни за историята са твърде литературни и в повечето
случай се основават на митове, а не на научни факти.
Има доста въпроси, които висят със страшна сила. Затова нека
надникнем в българската история с непредубедено око и да си ги
зададем:
Защо хан Кубрат е карал синовете си да

трошат пръчки?
Това е една от най-неясните легенди в българската история.
Логично е да предположим, че действието се развива в
късната есен - сезонът, в който се събират дърва за огрев. Кубрат
вероятно е искал да разполага с повече дребни подпалки, затова е
накарал синовете си да трошат съчките. Един от тях обаче, като
типичен български мързеливец, се опитал да ги строши всичките
84
наведнъж, за да не си губи времето. И не успял. Какъв е изводът?
Изводът е, че работата не може да се свърши ей така с едно движение.
Нужно е постоянство. После според легендата Кубрат казал на
синовете си да не се разделят. Те обаче се разделили. Какъв е изводът?
Българите винаги се смятат за по-умни от родителите си и никога не ги
слушат. Аре бе, те ли ше ми кажат на мен как да живея!
Защо хан Аспарух се заселва на юг от Дунава?

Странно изглежда решението на хан Аспарух да се засели баш на
дивия Балкански полуостров. В Европа по онова време е имало много
необитаеми земи, далеч по-привлекателни от тукашните гори. Има две
възможни обяснения. Първото е, че се е влюбил в някоя славянка с
големи цици, която му е казала: седи тука бе, къде ше ходиш по тая
Европа, найш ква страхотна мусака правя. Второто обяснение е, че е
изкъртил яки кинти от византийския император, за да му пази
границите. През 681 година хан Аспарух се цанил за главен охранител
на империята, длъжност която по онова време е била нещо като шеф на
ДАНС. Заради това в Константинопол започнали протести. Умните и
красиви византийски граждани ходели по улиците, надували свирки и
скандирали пред императорския дворец „Кой предложи Аспарух?“.
Защо хан Крум е пил от черепа на Никифор?

Можем да предположим, че от постоянните битки, които ханът
водил, всичките му кристални сервизи били изпотрошени. Човекът
просто не е имал здрава чаша и от неволя си
85
е пригодил черепчето на Никифор, за да има откъде да си кърка. В
интерес на истината черепите не са много удобни за тая цел, защото
виното изтича през дупките за очите. Така че вероятно доста се е
мъчил с тая странна чаша, завалията.
Защо княз Борис налага християнството?

Зле ли ни е било с Тангра? Защо е трябвало да го сменяме?
Най-логичното обяснение е, че при толкова много езически богове
държавата постоянно била в национални празници - три почивни дни в
чест на Артиш, пет почивни дни в чест на Сива, седем почивни дни в
чест на Хурса, две седмици в чест на Тангра. От празници на българите
не им е оставало време да работят.
Борис вероятно се е надявал, че като приеме християнството, ще
се почива само на Коледа и Великден. Не е предполагал, че в комплект
с Исус вървят и стотина светци, всеки от които си има празник и на тоя
празник е грехота да се работи.
Защо цар Симеон въвежда кирилицата?

Да седнеш да налагаш нова азбука при положение, че целият
свят пердаши на латински и гръцки, е рисковано начинание. Защо е
трябвало да пишем с букви, които никой чужденец не разбира?
Вероятно от съображения за сигурност - Симеон е искал да си пише
кодирани съобщения с неговите хора и да шашка чуждите
разузнавания. Информацията обаче изтича чрез Климент Охридски (за
времето си той е бил нещо като Джулиан Асанж) и скоро всички
българи започват да пишат така, та чак до началото на 21-ви век,
когато 4етворките и 6естиците се налагат като далеч по-удобна форма
на комуникация.
Защо свинарят Ивайло става цар?
Свинарят Ивайло, известен още като Ивайло Зелето, е първият
български монарх, доказал, не всеки може да управлява тая държава.
Не ти трябва нито образование, нито трудов стаж. Традицията начело
на държавата да застават прости, неграмотни хора се е запазила и до
наши дни. Достатъчно е да поведеш гладните на бунт (или да платиш
на ромите по 50 лева за глас).
Защо падаме под турско робство?

Защото не е имало други кандидати да ни поробят. В края на 14-ти
век българската държава и без друго се е била разпаднала на няколко
царства, десетина деспотства и стотици махали с независимо
самоуправление. Повечето българи по онова време са били в
състоянието, което днес е известно във фейсбук като „сам съм си
шеф“. В тая ситуация всеки завоевател е бил добре дошъл да превземе
българските земи. Е, ако бяха дошли австрийците, а не турците, сега
щяхме да танцуваме виенски валсове, а не да хвърляме салфетки на
кючеци, ама такъв ни бил късметът.
Защо след Освобождението си викаме цар

от чужбина?
Българите винаги са били чуждопоклонници и са смятали, че
спасението може да дойде само от непознат човек от чужбина. Затова
сега Кристалина Георгиева има най-висок рейтинг от всички
политици, въпреки че никой не знае нищо за нея, освен че името й
всъщност било Сталинка. Какво чудесно българско демократично име!
87
Какви са били партизаните?
Обикновени крадци на кашкавал, които успяват да
вземат властта с преврат и изяждат всичкия кашкавал в
държавата за няколко десетилетия напред. Сега на
власт са децата им. И изяждат кашкавала на
пенсионерите и самотните майки.
Защо Жодор Живков управлява цели 33 години

България?
Виж отговора на въпрос № 6.
БЪЛГАРСКИЯТ ГЪЗАР
От всички познати на науката гъзари, българският гъзар е

най-гъзар.
Той е на 30-40, а понякога на 50 години. Живее в тъжен панелен
апартамент, на десетина километра от центъра. Но на всичките си
познати разправя, че там е „само временно“, докато завърши ремонта
на огромния си мезонет на пъпа на София.
Никой не знае какво точно работи българският гъзар. Ако го
попиташ, той отговаря уклончиво, например: „пиар съм“, или
„занимавам се с недвижими имоти“, или „бачкам в рекламата“.
Общото между тези професии е, че всички те се опитват да
паразитират върху щедростта на някой богат наивник. Печалбите не
са големи, но надеждите за забогатяване постоянно растат.
Българският гъзар цял живот чака Големия Удар, който ще го
изстреля в средите на Световните гъзари. Но сега е криза, знаеш как
е.
Българският гъзар има неясен източник на доходи. Най- често
основното финансиране идва от възрастните му родители, които той
почтително нарича „дъртите“. Често взема от приятелите си пари
назаем не защото няма, а защото „забравил съм си портфейла,
копеле, в понеделник ти ги връщам, знаеш как е“.
Българският гъзар по дрехите посреща и по дрехите изпраща. За
него е изключително важно да е с някоя нова фешьн дрешка, затова
ревностно обикаля аутлетите и разпродажбите в моловете. Когато
облече нещо ново, българският гъзар трепетно очаква другите да
забележат това и да го похвалят. На което той с престорено
отегчение въздъхва „знаеш как е“.
Българският гъзар винаги е в крак с модерните технологии.
Затова си е взел на изплащане айфон, айпад, лаптоп и
89
едни мнооого тънки, гъзарски слушалчици. Но айфонът го ползва само за
да играе на него енгри бърдс. Не звъни по него, а само „чуква“, за да не се
набутва със сметки, щото „тия мобилните оператори са бахти мошениците,
знаеш как е“.
Българският гъзар кара колата на баща си, щото „мойта е на ремонт, а
за тия поръчковите модели частите се чакат с месеци, знаеш как е“,
Българският гъзар живее за почивката. През лятото той е в Лозенец,
където по цял ден отчаяно се бори с платното на сърфа. Вечер сяда в бара,
вдигнал слънчевите очила на диадема, почесва небръснатата си набола
брада, изпива няколко питиета и гледа похотливо стегнатите дупета на
жените на Големите гъзари. Само да ми паднат, вика си българският гъзар.
Ама не му падат, знаеш как е.
През зимата българският гъзар, разбира се, е в Банско. По цял ден
се търкаля на пистата, опитвайки се да кара сноуборд. Иначе
екипировката му е перфектна, всичко му е последен писък на модата,
ама сноубордът не върви и не върви, дееба и тъпата дъска, дееба. Вечер
сяда в механата, пие няколко ракии и почва да обяснява на всички как се
вземат завои с пренасяне на тежестта от предния на задния крак. „Само
от три години карам сноуборд“, разправя българският гъзар, „обаче вече
имам страхотна техника, знаеш как е“.
От март до юни българският гъзар говори само за „баси якото
изкарване в Банско, нема такова изкарване“, а от септември до декември
водещата тема е „баси якото изкарване в Лозенец, нема такова
изкарване“.
Българският гъзар не обича да пътува в чужбина, щото там
местните гъзари не му обръщат внимание. Смятат го за беден
комплексар. Според него обаче „тия чужденците изобщо не знаят как да
живеят, само бачкат и се напиват от три бири, знаеш как е“.
Българският гъзар слуша само подчертано гъзарска музика - чилаут,
хаус, транс, „на армин ван бюрен се раз-
мазахме, копеле, знаеш как е“... Българският гъзар държи
демонстративно да заяви, че не слуша чалга, мани ги тия
простотии. Но след няколко ракии започва сърцато да върти
гюбеци на някой мазен сръбски кючек. „Ма тва не е чалга
копеле, тва е Горан Брегович, и на Запад много го слушат, тва е
уърлд мюзик, знаеш как е“. Не че някой го пита, но той е длъжен
да се оправдае пред себе си. Щото е гузен, че чалгата вътрешно
адски го кефи.
Сексът на българския гъзар е тъжна история. Хубавите
жени не му пускат, а тия, дето му пускат, по-добре да не му бяха
пуснали. В общуването си с жените той е тягостно
тросексуален. Предпочита да си клюкари с тях, но не смее да
си поиска. Жените го смятат за общо взето свестен тип, но не
залагат на него големи надежди. Личи му, че не е той човекът, с
когото ще преживеят незабравими оргазми. По-скоро е
„човекът-приятелка“. Не че е педал, просто е такъв един... знаеш
как е.
Речникът на българския гъзар е ефектен и напълно
безсмислен. Той обитава уютния свят на клишетата и диалогът с
него непременно се върти около изразите „култово“, „не-
човек“, „лайфстайл“, „чукни ми у фейса“ и т.н.
Българският гъзар неистово иска да живее гъзарски. Но за
съжаление му се налага да живее по български.
УЧИТЕЛЯТ ПО ТАРАТАНЦИ
Как да пишем като Паулу Коелю
Лаура се събуди от приказния шепот на вълните.

Слънчевите лъчи нежно гъделичкаха клепачите й и
обагряха в оранжево неподвижната снага на Индийския
океан. Всъщност това е измамна неподвижност, помисли си
Лаура. Знаем ли какви могъщи течения бушуват в недрата
му? Виждаме само повърхността. И аз съм същата -
привидно спокойна и невъзмутима, ала в душата ми
клокочат стихийни страсти.
Именно стихията на страстите я бе отвела тук - в
древната люлка на цивилизацията, за да дири целебност и
спо- койство.
В последните месеци младата жена бе преживяла
горчиви разочарования. Под палещото слънце на Андалусия
бе срещнала любовта на живота си - смуглия Педро Алварес
Антунио Силва до Насименто. Още при първата им среща
искрящите му като въглени очи бяха пронизали сърцето й и
Лаура заживя с единствения копнеж - да му се отдаде докрай.
Педро бе 30-годишен красавец с гарвановочерна
коса, висок и силен като зъберите на Сиера Невада.
Родом бе от Естремадура, но живееше в Алмерия, където
се препитаваше като учител по таратанци. Таратанците бяха
традиционни фолклорни танци със силен еротичен заряд.
Жените развяваха дълги поли и тракаха с кастанети, а мъжете
заемаха леко разкрачена стойка и поклащаха в ритъм тестисите
си.
. .
, ,
бедрата й сякаш рукваше живителната влага на Гуадалкивир.
Всяка нощ младата жена отправяше молитви към Бог да утоли
любовната й жажда. А когато човек силно желае нещо, то се сбъдва.
Бог чу молитвите й и Педро я покани на вечеря. Ядоха мармалад
от скариди и пиха вино от турски живовлек. А след романтичната
вечеря телата им се сляха в томително единение. И в този миг
сякаш Слънцето докосна Земята, Реката се вля в Океана, Филийката
влезе в Тостера.
Чувстваха се като две половини от едно цяло, които цял живот са се
търсели. Ин и Ян. Доволство и Забрава.
Ала щастието им не продължи дълго.
След месец Педро остави на Лаура бележка, че заминава
на романтично пътешествие с масажиста на „Барселона“. Беше си
намерил нов партньор за таратанци.
Лаура изплака сълзите си. Минаваха й мисли за
самоубийство. Какъв бе смисълът да живее без парещата утеха - на
Педровата любов?
Но Господ никога не изоставя изпадналите в беда. Братовчедка
й Фелисидад де Морено й купи билет за
Индия. Там - в Черапунджи - живеел гуруто Праджанапурт
Келеш, който изцелявал всякакви любовни болки.
Вече трети ден Лаура, облечена в бяла ленена роба, спеше пред
колибата на Учителя Праджанапурт, но той не я приемаше. А може би
така трябваше. Може би младата жена още не бе достигнала до онова
ниво на духовно пробуждане, което да направи възможен контакта й с
мъдростта на Изтока.
Ала на третия ден по обяд вратата на колибата се отвори и на
прага пристъпи старец с дълга бяла брада и виолетова нощница.
- Мен ли чакаш, дъще? - промълви благо мъдрецът.
- Теб, учителю - развълнувано рече Лаура. - От три дни съм
- ?-
, .
Колибата нямаше прозорци, но бе огряна от успокояваща
светлина. Върху пръстения под бяха запалени десетина свещички от
Канченджонга. Лаура долови сладостния аромат на мускус и
сандалово дърво.
Учителят Праджанапурт Келеш седна в поза лотус и впери
небесносиния си поглед в младата жена.
- Седни, дъще - подкани я мъдрецът.
Лаура седна на пода. Усещаше безгранично доверие към този
непознат човек. Сякаш топъл дъжд се изливаше върху изсушената й
от страдание душа.
- Учителю, дошла съм, за да...
- Зная за какво си дошла - прекъсна я Праджанапурт и поглади
брадата си. - Изуй сандалите си.
Лаура се изу. Старецът мълчеше. Мълчанието му продължи
около минута, но на Лаура и се стори цяла вечност.
- Не си си изрязала ноктите - отбеляза гуруто.
- Ама това е педикюр, Учителю - плахо отвърна Лаура.
Ноктите носят паметта на душата ни - рече Праджанапурт. - В
тях са кодирани миналите ни страдания. Изрежеш ли ги - ще бъдеш
спасена.
После стана, отиде до печката и донесе джезве с горещ чай.
-Пий-рече.
Лаура пи направо от джезвето, Чаят беше горчив и силен.
Миришеше на куркума, див каранфил и слиповете на Коцето-Калки.
Усещаш ли как Божественият чай слиза по чакрите ти? - запита
я Учителят Праджанапурт.
Усещам - кимна Лаура.
Сега е в четвъртата чакра. Щом стигне до седмата чакра, Вишну
ще отнеме божата ти - загадъчно каза гуруто. - Ала преди това ще
извършим ритуала на единение с Вселената.
Добре - съгласи се Лаура. Беше готова на всичко, само и само да
престане да сънува пулсиращия член на Педро.
- Протегни напред дясната си ръка - изкомандва я Прад-
жанапурт Келеш.
Лаура се подчини.
- Сега повтаряй след мен „камък, ножица, хартия, раз, два, три“!
- Камък, ножица, хартия, раз, два, три - каза Лаура и разпери два
пръста в позиция „ножица“. Учителят беше свил ръката си в юмрук.
- Мдааа - замислено рече старецът. - Имала си връзка с
по-възрастен мъж.
„Гюнтер!“, изтръпна Лаура.
- Ти си била разтворена като ножица към него, но той е бил
студен като камък.
„Този белобрад мъдрец чете миналото ми като разтворена
книга“, помисли си Лаура. Преди да се запознае с Педро, тя бе
преживяла разочароваща връзка с 62-годишния Гюнтер фон Холщайн
Цумхаузен. Гюнтер беше мултимилионер от Дуйсбург с
изключително благ и сговорчив характер, но Лаура така и не можа да
преглътне особените му сексуални наклонности. И когато за пореден
път го хвана да й изневерява с газовия бойлер, младата жена реши, че
така повече не може да се живее. Гюнтер се опита да й обясни, че
търсел повече топлина в секса, но Лаура бе категорична, че не е
нормално възрастен мъж да се сношава с алуминиеви предмети.
- Хайде сега пак: „камък, ножица, хартия, раз, два, три“! -
подкани я мъдрецът.
Лаура сви юмрук, а Праджанапурт разпери длан.
- Следващата ти връзка е била с млад мъж - рече гуруто.
- Да! -извика Лаура. Направо щеше да изтрещи от точните
диагнози на Мъдреца.
- И той те е покривал нежно, както хартията покрива камъка
- каза тихо Праджанапурт и положи съсухрената си длан върху
юмручето на Лаура. - Но след туй е отлетял от теб като лист, отвят
от вятъра.
95
- О, да - прошепна Лаура и очите й се напълниха със сълзи.
- Отпий отново от Божествения чай - рече старецът.
Лаура отпи от чая. Вече беше изстинал и миришеше на
непрани чорапи.
- Сега кажи „Омммм братхисвати тракхар тадеш гудме
алаюрдала махаращра“ - каза Учителят.
- Омммм братхисвати тракхартадеш гудме алаюрдала
махаращра.
- Евала - възхити се гуруто. - Божественият чай вече е в
шестата ти чакра. Когато слезе в седмата, ти ще бъдеш изцелена.
Младата жена усети приятно замайване. Стори й се, че вече не
страда чак тожоз за изневярата на Педро.
- Следвай сърцето си, дъще. Бъди себе си! - напевно
нареждаше Учителят от Черапунджи - И не губи надежда! След
най-дългата суша иде животворен дъжд. Пийни още една глътка
от Божествения чай.
Лаура изпи остатъка от мътната течност и се почувства
напълно щастлива и свободна. Усещането, че открива мъдростта
на Изтока, бе вълшебно. Зарече се да изреже ноктите на краката
си, веднага щом се прибере в хотела.
- Сега вече си готова да преминеш на следващото духовно
ниво. - каза Праджанапурт. - Открий руното си!
- Какво да направя? - не разбра Лаура.
- Повдигни робата над белоснежните си бедра и покажи на
Вишну руното си! Нека боговете видят тръстиките около
свещената делта на Ганг!
„Провалих се, помисли си Лаура. Не съм си оставила
никакво руно, само тънка бразилска лентичка...“
Младата жена повдигна плахо ленената роба. Вишну щеше да е
разочарован. Около Ганг нямаше никакви тръстики.
Праджанапурт Келеш се взря в плешивата делта и се усмихна.
Лаура се учуди от факта, че не изпитва никакво сму-
щение да покаже пред непознат мъж женствеността си. Дори не
се изчерви. Това бе нейното Откровение.
Старецът измърмори нещо неразбираемо и бръкна под
виолетовата си нощница. Ръката му започна да се движи
енергично. След няколко минути спря.
- Булгур - каза Учителят, след като дишането му отново
се успокои.
- Моля? .
- Вземи кълнове от булгур и ги сложи под възглавницата
си. И всяка вечер преди заспиване повтаряй по 50 пъти ман-
трата „Омммм братхисвати тракхар тадеш гудме алаюрдала
махаращра“. След месец наранената ти душа ще бъде
излекувана.
- Благодаря ти, Учителю - промълви развълнувана Лау- ра.
В този миг тя разбра, че пътуването към Индия всъщност е
било пътуване към самата себе си. Към онези кътчета на душата
й, които могат да бъдат осветени само от огъня на Божествената
мъдрост.
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ
ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ
1. Стига си тичал, ше се изпотиш и ше настинеш.
2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.
3. Никакъв сладолед, ше те заболи гърлото.
4. Имаш ли си гадже? А? Хехе!
5. Я кажи на гостите стихотворението за сърничката.
6. Излизай от морето! От два часа си вътре.
7. Пак ли се окапа бе, тюююю...
8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш!
9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон!
10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!
11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!
12. Не яж шоколад сега, ше си развалиш обяда.
13. Имаш ли нещо да ми казваш?
14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред
всички.
15. Докато живееш в моята къща, ше правиш каквото аз кажа.
16. А бе ти български не разбираш ли?
17. И ти ще имаш деца някой ден...
18. Я си дай бележника!
19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме
такива хора.
20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!
21. Днес изпитваха ли те?
22. Ти с кого си мислиш, че говориш?
23. Не ми викай „добре“, кое му е добрето?
24. Дръж прилично! Да но си расъл в гората!
25. Ше ме умориш.
26. Сто пъти ли трябва да ти повторя?
27. Ше ти го купя, ама да знаеш, че това е за
рождения ти ден.
28. Лягай си вече, утре си на училище.
29. Абе как и мислиш ти тая работа?
30. Един път да те помоля за ...
КАК СЕ Е ПРОМЕНИЛА
БЪЛГАРСКАТА ЖЕНА
От едно списание ме запитаха как се е променила
българската жена през последните 10 години.
Въпросът ме затрудни, затова се обърнах към десет мои
познати български жени и ги попитах как са се променили през
последното десетилетие.
Първата каза, че изобщо не се е променила, само си е
Сложила силиконов бюст, което й давало по-високо
самочувствие.
Втората сподели, че също не се е променила, само дето си е
махнала силиконовите цици и сега е с по-добро самочувствие.
Третата заяви, че не забелязва у себе си никаква промяна.
Но преди три години се оженила за финансово обезпечен
господин и това й донесло прекрасно самочувствие.
Четвъртата беше категорична, че не се е променила. Същата
си била, само че наскоро се развела с финансово обезпечения Си
съпруг и сега била със страхотно самочувствие.
Петата ме увери, че няма никаква промяна за последните 10
години. В момента се подлагала на най-модерната диета и този
факт й давал заслужено самочувствие.
Шестата ми обясни, че си е същата, абсолютно
непроменена. Взела решение вече да не се подлага на диети, а да
се харесва такава, Каквато е. Това решение я довело до шеметно
нарастване на самочувствието.
Седмата ми разви теорията, че според нея хората не се
променят, така че няма начин тя да се е променила. Само дето
заминала за чужбина, защото там живеела с по-високо
самочувствие.
Осмата твърдеше, че не се е променила. През последните
10 години живяла в чужбина, но сега се върнала в България,
защото тук жените имали по-високо самочувствие.
Деветата отрече да има някаква промяна. Единствената
новина била, че си има трима любовници, които й дават
божествено самочувствие.
Десетата каза, че хич даже не се е променила. Но мъжете
напоследък много я разочаровали и тя си купила вибратор,
вследствие на което живеела с доста по-добро самочувствие.
Накрая обобщих данните от моята импровизирана анкета и
установих, че през последните десет години българските жени
изобщо не са се променили, но имат по-високо самочувствие.
НАЙ-ПРОТИВНИТЕ НЕЩА
В ТОЯ ЖИВОТ
1. Дебело дете отличник
2. Мъж с чорапи и сандали
3. Педерас с очна линия
4. Потна бабичка в претъпкан трамвай
5. Супа пача
6. Застаряваща планинарка, която се налива с домашна
ракия пред хижата и пее мръсни песни в съпровод на
китара
7. Майка, която говори за бебето си в първо лице
множествено число: „вече ядем пюрета“, „растат ни
зъбки“, „имаме колики“ и т.н.
8. Българските политици .
9. Некъпан шофьор на такси, който пуши смрадливи
цигари и ти говори на „батенце“
10. Мъж, който си чисти ушите с ключа от колата
11. 8М8-ите от мобилните оператори
12. Домакиня, която цяла вечер пуска на гостите видео
от рождения ден на детето и сватбата на сестра си.
13. Рок-фен с дълга бяла мазна коса и фланелка Uriah
Heep в Каварна
14. Кифла, която се снима с айфон в огледалото на
банята
15. „Творците“, които подкрепят правителството
16. Жълтите вестници
17. Химическите тоалетни
18. Хората, които пишат във фейсбук с 4етворки и
бестици.
19. Българското футболно първенство
20. Хората, които са „преоткрили себе си“ в Тибет.
21. „ “
22.
23.
24. ,
„ “
КОНСПИРАТИВНИЯТ БЪЛГАРИН
Като всеки природноинтелигентен и свръхначетен човек,

конспиративният българин е особено мнителен. Животът го е
научил да се пази от всичко и да подозира, че всички искат да го
преебат. Той винаги разполага с информация, че нещата не са така,
както изглеждат, и че всичко е плод на световен заговор, чиято
зловеща цел е точно той да бъде унищожен.
Кои са основните аргументи на конспиративния българин?
Фуснаците, американците и китайците

Конспиративният българин е убеден, че проблемите на
България задължително идват отвън. Според него правителствата
на Русия, САЩ и Китай денонощно кроят планове как да прецакат
KLETA МАЖА BALGARIQ. Ако не бяха тия три злонамерени
държави, България щеше да е земен рай. Мисли, читателю, мисли!
Филмът у,Цайтгайст”
Концепцията на филма е, че хората по принцип са добрички и
невинни и се стремят към щастие, обаче има шепа корпоративни
злодеи, които постоянно ги прецакват, като им повреждат колите,
заразяват ги с птичи грип, сипват психотропни вещества на кучето
им, изяждат им лютеницата и спят с жените им. Филмът казва
всичко, но само посветените могат да го разберат. Не е за глупаци.
Мисли, читателю, мисли!
Pланът Ран-Ът
Една от любимите теми на конспиративния българин. Идеята е, че
всички беди, които се случват сега на българите, не са плод на тъпаците в
парламента, а са методично провеждан зловещ план за съсипване на
България. Автори на този план са американците Ричард Ран и Роналд Ът
(вероятно са евреи, или поне масони, ебаси). Според „строго секретни”!
документи, които свободно се въртят в интернет, през 1990 година тия
двамата са измислили как да ликвидират селското стопанство,
енергетиката и военно-промишления комплекс на България. Направили
са го, подклаждани от митичния шеф на ЦРУ Дълес, който е покойник от
1969 година, но това не му пречи от гроба да съсипва родината ни мила.
Според конспиративните българи в доклада на Ран и Ът има една
злокобна 117-а страница, на която пише, че българската икономика не
може да изхранва 8 милиона души, колкото бяхме през 1990 г., а само 5
милиона. Какъв е изводът? Ран и Ът искат другите 3 милиона да бъдат
избити.
Още повече настръхваме от ужас, когато става ясно, че точно тая
117-а страница от доклада липсва. Няма я. Защо са я скрили, а? Мисли,
читателю, мисли!
Шистовия газ
Евтина енергия? Да бе! Не на нас тия. Проучванията за шистов газ
всъщност служат за прикритие. А истинската цел всъщност е да се вкарат
некви смъртоносни отрови в почвата и всички българи да измрат в
страшни мъки. „Всички знаем кой всъщност стои зад тоя проект“, казва
конспиративният българин, но когато го попиташ кой всъщност стои зад
тоя проект, многозначително се усмихва. Щото конспиративният
българин няма да седне да си губи времето и да обяснява очевидни неща
на некъв прост неконспиративен българин.
Извънземните
Никой не ги бил виждал? Айде бе! Що тогава НАСА си
засекретяват архивите. Извънземните често слизат и в България,
конспиративният българин ги е виждал, но твърди, че няма право да
говори за това.
Освен това американците никога не са кацали на Луната,
снимките от там са монтаж. Това е ясно и на децата.
Мисията на извънземните всъщност е да превърнат Земята във
военна база, от която да атакуват свръхразвитата цивилизация на
Адцебаран. Най-лошото е, че имат агенти във всички правителства,
които прокарват техните интереси.
Случайно ли е, че точно сега Бареков лансира идеята за връщане
на казармата, а? Мисли, читателю, мисли!
Медиите
Промиват мозъци, мноо ясно. Те затова са създадени всъщност.
Новините нямат нищо общо с действителността. Истината за
събитията се публикува само в блога на 8. Но от съображения за
сигурност този блог е таен. Авторът му проучва всеки потенциален
читател, да не би да е член на КГБ, ЦРУ, МОСАД или Ем Ай Сикс (на
което конспиративният българин вика ,,Ми Шее”). Чак когато се
убеди, че не си потенциален враг, 8 ти дава достъп до блога си. Но
трябва да подпишеш специална клетвена декларация, че няма да
разпространяваш информацията, прочетена там. Ако попиташ
конспиративния българин как точно той е получил достъп до този
блог, той ти казва, че това е „дълга история“ и загадъчно се усмихва.
ДАНС
Че подслушват, подслушват, това е ясно на всички. Но кого точно
подслушват? Ами подслушват предимно конспиративния българин,
затова той никога не споделя важна информация по телефона и псува
правителството само наум. Освен това конспиративният българин
вярва, че могат да го подслушват и през изключен телефон,
106
технологиите много са напреднали. В компания винаги говори много
тихо и с недомлъвки, защото не се знае къде са разположени
подслушвателните устройства.
Фейсбук
Конспиративният българин разполага с абсолютно достоверна
секретна информация, че фейсбук е направен с единствената цел
да бъдат следени хората. Неслучайно създателят му е евреин -
Цукерберг. А конспиративният българин много добре знае какви
са евреите. Затова си е направил акаунт с фалшиво име и сега
гледа сеира на Цукерберг. Ае да видим как ше го хване!
Андрей Луканов е жив

И си пие питието на Малдивите с Илия Павлов. Това
конспиративният българин го знае от „много достоверни
източници“. Цялата работа с убийствата им е била инсценирана,
за да може да си скрият парите.
Генномодифицираните храни
Не само, че са вредни за организма, но и водят до масово
оглупяване. Доказано е, че ако се тъпчеш с тия боклуци, в един
момент започваш да се мислиш за анимационен герой.
Превръщаш се в некво безмозъчно томиджери. Затова
конспиративният българин не купува храна и алкохол от магази ,
,
. - .
, , !
107
КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ПАРИ
ОТ СОЦИОЛОГИЯ
В България социологията е най-точната наука — получаваш

точно такива данни, за каквито си си платил. Затова не е странно, че
социологическите агенции са десетки, и броят им продължава да
нараства.
Това си е един много доходен бизнес, който не изисква никакви
познания и никакви инвестиции. Достатъчно е да си хитър и нахален
— качества, изконно присъщи на нашия народ.
Как можете да станете социолози и да спечелите добри пари от
това?
На първо време даже не ви трябва и офис. Можете да провеждате
разговорите с клиентите си по кафенетата.
Направете си срещи с хора от ръководството на всяка една
партия. Големите партии имат повече пари, но пък малките са
особено амбициозни и не жалят средства. Особена тия, дето не знаят
ще прескочат ли четирипроцентовата бариера, или не.
Предложете им услугите си. При първата среща те със сигурност
ще ви отсвирят и ще ви кажат: „ние работим с еди-коя си агенция, те
са си наши хора, дават ни хубави данни и т.н.“
Вие обаче не се отчайвайте. Сега може и да отказват да работят с
Вас, но идват избори и ще им се наложи да работят с всички.
Напишете самото социологическо проучване. Не е нужно да
правите анкети и да разпитвате някакви хора, защото така или иначе
никой няма да проверява метода, по който са събирани данните.
Моят съвет е да дадете лоши резултати на тези партии, които
най-грубо са Ви отказали да работят с вашата агенция и да напишете
оптимистични цифри за онези, които може би са склонни към
сътрудничество.
Напишете сензационно висок резултат за някоя партия, която
няма шанс за парламента - прогнозирайте й да кажем 15 процента. Така
проучването Ви ще се превърне в сензация и ще Ви гарантира участие
в поне няколко сутрешни блока, където ще Ви поканят да анализирате
данните си.
Това е ключовият момент в кариерата Ви. Излизането Ви на
сцената трябва да бъде запомнящо се.
Да речем, че са ви поканили в някакъв сутрешен блок и срещу вас
са утвърдени социолози, които оспорват данните Ви, защото единият
обслужва БСП, а другият ГЕРБ и яростно трябва да бранят интересите
на тия, които им поръчват музиката.
Дръжте се ехидно и подмятайте заядливи реплики от сорта
„всички знаят кой ви плаща“... Ако водещите ви попитат колко хора
сте анкетирали, кажете, че това е „представителна извадка“. Всички
български социологически агенции работят по метода на
представителната извадка - тоест представят си го и си го вадят.
Възможно е водещите да ви попитат - добре де, как става така, че
във всички социологически проучвания най-висок рейтинг от
политиците има Кристалина Георгиева, при положение, че повечето
българи изобщо нямат представа с какво се занимава тя?
Обяснете, че именно това е причината рейтингът й да е висок. В
България хората те харесват само ако не знаят какво правиш. Научат ли -
веднага те намразват.
Ако усетите, че разговорът започва да става скучен, се нахвърлете
върху събеседниците си с обиди - „курви на Бойко“, „подлоги на
Станишев“ и т.н. Това ще Ви гарантира отразяване във всички жълти
сайтове, които дори ще изведат думите ви в заглавие, защото те вярват,
че обидните думички най-много привличат читателя.
След като обидите събеседниците си, е добре да наругаете и
водещите - „продажници“, „антибългари“, „турски мекерета“ и т.н.
110
След успешната Ви медийна изява се обадете отново в централите
на големите партии и сговорчиво им обяснете, че сте отворен за
преговори и смятате, че може да се постигне „взаимоизгодно
сътрудничество“. Ако ви платят, резултатите им ще станат далеч
по-добри. Но ако не искат да плащат, рейтингът им главоломно ще се
срине още в следващото проучване.
Това е предложение, на което няма да могат да откажат.
А кожото повече наближават изборите - толкова по- богата ще става
агенцията Ви.
Успех!
111
ФРАЗИ, КОИТО ВСЯКА
ФОЛКПЕВИЦА Е ПРОИЗНАСЯЛА
1. Не е вярно, че пея на плейбек. Не мога да гарантирам за
всички колежки, но аз никога не съм пяла на плейбек.
2. От утре на пазара е новият ми албум, който е много
по-различен от всичко, което съм правила, много по- музикантски
е.
3. Абсолютен мит е, че фолкпевиците били скъпоплатени
проститутки. Не мога да гарантирам за всички колежки, но аз
никога не съм правила такива неща.
4. Коко, бременна съм.
5. Има ли лудииии? Не виждам ръцете виииии!
6. Искам специално да благодаря на инженер Димитров,
без него нямаше да съм това, което съм.
7. Какво значение има дали имам силикон? Всяка жена има
право да се чувства желана.
8. За мен парите не са най-важното нещо в един мъж.
Най-важното е да има чувство за хумор.
9. Докато снимахме клипа, много се смяхме.
10. Ааа, не там, за там не сме се разбрали. Ако искаш там,
дай още 500 лева.
11. Истината е, че песента не е авторска, а е кавър на едно
гръцко парче, което в момента там е голям хит, надявам се, че и
тук нашата версия ще пожъне същия успех и ще стане летен хит.
12. Пея, откакто се помня. Винаги съм знаела, че ще стана
певица.
13. В новите ми песни има много етномотиви.
БЪЛГАРСКАТА ОБИДЧИВОСТ И
ФЕЙСБУК
Освен, че е гостоприемен и страшно потентен, фейсбук-

българинът е и изключително обидчив.
Каквото и да му кажеш, все ще го обидиш.
Обиден е от факта, че е роден в България. Другите хора
извадиха късмет да се родят в хубави, уредени държави, а той в
тая мизерия.
Още по-обиден е на съседните държави. Обаден е на
турците, че пет века са ни държали под робство, на гърците за
това, че германците им дават пари и на сърбите, че са ни
нападнали вероломно през коя година там беше. Но най-обиден е
на македонците, защото били чисти българи. А
фейсбук-българинът мрази чистите българи.
Фейсбук-българинът не се Интересува какво работиш, а
колко ти е заплатата. Ако му кажеш кожо е, се обижда. Щото ако
е по-голяма от неговата, почва да завижда, а ако е по- малка,
решава, че го лъжеш. Кого ше лъже тоя бе, за бунак ли ме мисли?
Когато му разкажеш виц, фейсбук-българинът се обижда.
Решава, че му се подиграваш и веднага почва да ти обяснява, че
не си прав и че си „tapak“ и „malumnik“.
Фейсбук-българинът е обаден на политиците, но твърдо
симпатизира на някоя партия и спори, че „неговите хора“ не били
негодници за разлика от другите, макар да знае, че не е така. А
ако му кажеш, че и неговите хора са негодници, се обижда.
Но най-обвден е на учителите, щото правят забележки на
„детенце“, че плюел на пода и псувал. Ма тва училище
фейсбук-българинът го плаща с данъците си бе, алоооу! А
113
щом го е платил, детенце ше си плюе и ше си псува колкот си иска.
Кво ше му се отварят некви тъпи даскали?
Фейсбук-българинът е обиден на жена си, че само го дразни.
Обиден е и на децата си, че постоянно му се мотаят в краката и искат
да се занимава с тях. А той не може да се занимава сега с некви деца,
има по-важна работа, ей го мача почва, дееба.
Фейсбук-българинът е обиден на красивите жени. Щото не му
пускат. Обиден е и на всички останали жени. Щото и те не му пускат,
курвите му с курви.
Фейсбук-българинът е силно обиден на грамотните хора. Кво
са седнали да пишат с некви запетайки и пълни членове? На кви му
се правят, на мноо отворени ли?
Но най-много фейсбук-българинът е обиден на себе си. Щото
сега можеше да е ехе-хе. А не е. Другите имат това- онова, а той
нищо няма. Щото е голям пич. А големите пичове винаги са
прецакани.
Особено във фейсбук.
НЕКВО НИКВО
Над мрачните панелни блокове на „Люлин“ падаше здрач. Йорданка Т.
дояде филията с лютеница и написа нън фейсбук: 4а0 az Otiwam па nekfO
parti. Трима души лайкнаха статуса й.
Йорданка Т. отвори гардероба и започна да се накурвя. Прашките
прозираха под белия панталон, сутиенът подпираше толкова мощно гърдите
й, че те всеки момент щяха да изскочат под напора му. Гримът й беше
агресивен, като на евтина проститутка.
Йорданка Т. не искаше да е евтина проститутка.
Тя искаше да е известна.
Искаше жълтите вестници да пишат за нея.
Искаше Благой Георгиев да й вика „здрасти“, като я види.
Искаше, като отиде на чалготека, Азис да я поздрави по микрофона. Да
каже: следващата песен е специален поздрав за Дани. Не за Йорданка, а за
Дани.
Йорданка Т. не харесваше името си. Смяташе го за селско. С такова
име как ще пробиеш в хайлайфа...
Йорданка Т. искаше да е част от хайлайфа.
Тя не искаше да работи, защото знаеше, че с работа в България няма да
прокопсаш. Родителите й цял живот са блъскали от сутрин до вечер. И кво?
Нищо. Майка й няма пари за едни ботуши, ебаси.
Йорданка Т. не искаше и да учи, щото за кво да учи? В хайлайфа никой
няма да те пита колко е седем по девет.
Йорданка Т. беше заслепена от блясъка на известните. Веднъж видя на
живо една от Златките и се разтрепери от вълнение. Искам и аз да съм като
нея, шепнеше, искам и аз да съм като нея...
Друг път видя Валери Божинов, който играеше кючек с други
изтъкнати спортни деятели. Боже, колко е сладичък, помисли си Йорданка Т.
и цяла вечер не свали поглед от него. По едно време й се стори, че и той я
погледна и копнеещото й люлинско сърчице радостно се разтупка.
Йорданка Т. не беше общувала лично с никой от българския хайлайф и
нямаше как да знае, че зад лъскавите фасади се крият човешки развалини.
Тежките им парфюми не можеха да подтиснат натрапчивата миризма на
цървули.
Йорданка Т. си даваше сметка, че може да влезе в тия среди единствено
по полов път. Знаеше, че вагината й е ценен актив. И че ако извади късмет, би
могла да я продаде на добра цена.
Йорданка Т. имаше много модели за подражание. Тя гледаше всички
риалити програми, в които плътта среща капитала - „Милионер търси жена“,
„Курви търсят спонсор“, „Зоофил търси козичка“...
Тези предавания й създаваха усещането, че на пазара има голямо
търсене на свежа плът, но това беше илюзия. Истината бе, че предлагането
на срамни устни надвишава многократно свободните капитали в мъжките
портфейли.
Йорданка Т. не искаше много от живота - стигаше й някой да я измъкне
от спарените люлински панели и да й купи малко апартаментче в центъра.
Малък автомобил, за да ходи с него на фризьор и двеста-триста лева на ден,
да си харчи в мола.
Обаче все не попадаше на точния човек.
Първото й гадже я биеше, второто го вкараха в затвора за продажба на
наркотици, третото изчука всичките й приятелки.
Не броеше авантюрите за по една нощ. Те бяха по-скоро за имидж и не
й носеха почти никакви финансови постъпления.
Йорданка Т. се качи на таксито и му каза да кара към Син Сити.
Бакшишът я изгледа с неприкритата омраза на човек, който знае, че никога
няма да чука такава жена. „Мама ви дееба, курвенска“, помисли си.
116
Йорданка Т. слезе пред заведението и се заизкачва по стълбите.
Стори й се, че единият мъж от охраната й кимна. Но всъщност
кимването не беше за нея, а за жената, която вървеше зад нея - известна
шивачка, която настояваше непременно да я наричат „дизайнерка“.
Прическата на шивачката беше потресаваща - приличаше на щраус,
който току- що е преживял яростна атака от цяло ято грабливи птици.
Йорданка Т. застана до бара, поръча си натурален сок и се
заоглежда. Дали пък някой няма да ме почерпи? Погледът й шареше по
вип сепаретата. В тях разпускаха няколко провалени футболисти, един
висш полицай, един наркотрафикант и двама депутати. Но Йорданка Т.
беше закъсняла - около компанията на известните вече танцуваха
няколко почерпени момичета и навираха бюстовете си в лицата на
виповете. Миришеше на тестостерон и банкноти.
„Налазили са ги курвите“, помисли си Йорданка Т. и се ядоса. Днес
щеше да се прибере без трофей.
Допи си сока и си тръгна.
Калта пред блока стигаше до средата на изящните й прасци.
Бездомен помияр изръмжа зад контейнера за боклук.
Йорданка Т. се прибра вкъщи и се загледа в безутешния пейзаж зад
прозореца. Отвори хладилника и извади започнатото бурканче с
лютеница. Намаза си една филия и я захапа.
Не чувстваше нито тъга, нито разочарование.
Само усещане за пустота.
Некво никво.
ПРАЗНИЧНИЯТ БЪЛГАРИН
Голяма част от българите живеят само за празниците - щом

мине Коледа, почват да пресмятат колко почивни дни ще им дадат
за Трети март. А след Трети март заживяват с мисълта за
Гергьовден.
Традицията повелява българските празници да бъдат чествани
в домашна обстановка. Домакинът става рано и даже се изкъпва,
дори да не е събота. След това си изпива кафенцето, облича си
официалния анцуг (на който вика „анцунг“) и излиза да напазарува
продукти от първа необходимост - ракия, бира, евтино бяло вино за
жените, домати и кайма за кюфтета. Връща се вкъщи, пълни
хладилника с алкохолите и авторитетно нарежда на съпругата си:
Марче, почвай салатата, че гостите ще дойдат всеки момент.
Още преди да дойдат гостите, домакинът пуска за настроение
Планета ТВ и си налива една ракия, за да провери истинска ли е.
Истинска е! Това е повод да си налее втора.
Марчето вече е нарязала салатата и гостите започват да идват:
братовчеда, баджанака, няколко съседи и един колега. Засега са без
жените си, обясняват, че жените им ще дойдат „по-късно“. Ядат от
салатата и викат „нямаше нужда“. Домакинът разпорежда на
Марчето да почва да пържи кюфтетата.
След десетина минути апартаментът вече смърди жестоко на
пържено и цигари. Не отварят прозорците, за да не настинат.
Обсъждат актуалните новини от политиката и футбола. И към двете
теми отношението е еднозначно „ае ше им еба майката, тея са
пълни нещастници“.
Кюфтетата са готови. Марчето ги сервира, гостите пак викат
„нямаше нужда“. Марчето ги гледа мрачно - егати празника, цял
ден да им слугувам на тия алкохолици.
Третата бутилка ракия е на привършване. Ще звънна на
Митака да купи още две шишета, успокоява гостите домакинът.
118
Звъни му. Митака вика: немате грижи, ей сега идвам.
Компанията се успокоява и временно минава на бира.
По телевизията пускат най-яките кючеци на Тони Стораро -
все пак е празник. Домакинът усилва до дупка музиката и се
провиква „аре, кат сме най-зле - така да сме!“. Всички се
съгласяват. В крайна сметка това е българската мечта - постоянно
да ядем и да пием. Всичко останало е загуба на време.
Към 5 следобед започват да пристигат отчаяните съпруги.
Всички са с високи токчета и килограми грим върху лицата си.
Затварят се в кухнята при Марчето, която пържи втора партида
кюфтета. Пият бяло вино, злословят против мъжете си,
съчувстват й. Марчето не издържа на напрежението и се
разплаква. Едрите й сълзи капят в тигана и горещото олио я
изпръсква. Трагедията е пълна.
Бирата също свършва, а Митака още го няма. Домакинът му
звъни изнервен: ари ве, ко стаа? Идвам ве, успокоява ги Митака.
Но компанията е жадна. Минават на бялото вино, дето го пият
жените им.
Разговорите около масата стигат неизбежно до
патриотичните теми. Всички се обединяват около идеята, че
„македонците са си чисти българи“ и че „имами 1300-годишна
история, пък европейците нямат нищо“. Лек спор настъпва с
комшията Колю, който твърди, че ,Золен е истински българин, само
той ши на опрай“. Останалите от компанията обаче са на мнение, че
„Волен е пълен капут“. Колю леко се разсърдва, после се съгласява.
Следващата тема е „Кой прецака България?“. Според едни
това са евреите, според други - турците, според трети - турските
евреи. Домакинът се развиква, че имало план за унищожение на
България. Казвал се Ран-Ъп, или нещо такова. Не си спомнял точно,
ма било абсолютно вярно. Бил го чел в интернет.
Всеки крещи и не слуша другите. В тоя момент пристига
Митака с две бутилки ракия. Вече е много пиян. Домакинът го
прегръща и го целува. Нарежда на Марчето да изпържи още
кюфтета, не може да стоим така на празна маса.
119
В хола влиза жената на Колю и с тревожна физиономия казва:
Кольо, айде да си ходим, детето е вдигнало температура.
А, температура!, вика Колю. Знам я таз температура, утре има
класно по математика. Всеки път преди класно вдига температура.
Кольо, детето е зле, драматично казва съпругата. Ставай да си
ходим.
Иди да го видиш, намира компромисно решение Колю. И ми
са обади. Ку е зле, ша си дода.
Съпругата изфучава гневно и си тръгва.
Ей тва е мъжката приказка, казват аверите от компанията и си
наливат по още една ракия.
Кат сме най-зле - така да сме.
Сред мъжете настъпва известна гузност и състрадание към
съпругите. Това не е резултат на доброто им възпитание, а на
изпития алкохол, който вече ги е размекнал.
Ари ве, момичита, провиква се домакинът. Ко кибичити в таз
кухня! Илати при нас.
„Момичетата“ идват от кухнята леко кисели. Основният им
проблем в живота е, че не искат да бъдат некви прислужници, което
само носят кюфтета и салати. Искат да бъдат уважавани.
Разговорът преминава към по-небрежни, светски теми.
Например „колко проста е тая Златка, направо не е истина“.
Съпругите са убедени, че я превъзхождат в интелектуално
отношение и не разбират защо нея я дават „пу тиливизура“, а тях -
не.
Мъжете се съгласяват. Домакинът излиза на балкона и хвърля
няколко пиратки - все пак празник е.
120
На три от съпругите им се пишка, но Митака се е заключил в
клозета и е оповръщал всичко.
Изнервени от все по-набъбващите си пикочни мехури,
съпругите подканват мъжете си да си ходят.
Мъжете категорично отказват. Избухват грозни скандали.
В крайна сметка съпругите побеждават. Мъжете са извлечени
от масата насила, само Колю остава да си допива с домакина и
философски обобщава „ай ше им еба майката курвенска, поне на
празници да спрат да дуднат“.
Домакинът подпалва с цигарата си тапицерията на дивана.
Настъпва лека паника, после пожарът е потушен с бира. В хола се
разнася нечовешка смрад, но празнуващите запазват Оптимизма си.
Кат сме най-зле - така да сме.
Пускат си порно, за да разведрят обстановката. Колю се
опитва да обясни какви са приоритетите в живота му, но поради
изпития алкохол не успява да произнесе думата „приоритети“.
Домакинът заспива с лице в салатата.
Марчето отчаяно плаче в кухнята.
ПЕСЕН ЗА ДИВИСИЛ ВОЙВОДА
Как да напишем хайдушка поема
Стана рано Дивисил войвода,

Рунтав гъз в рекичката изпра,
Риж мустак над джуките засука,
И към Черни връх се изпърдя.
Па препаса сабя халосия, .
Яхна враня коня шарколия И препусна към село
Прихуйно Да си види старата рода.
А пред село страшна олелия,

Турци колят коч за берекет,
Млади булки в бамята нагазват,
Старци давят мъката в абсент.
Крави мдекодайни замучали,
Пръчовете яростно пръхтят,
Два-три песа край ездача тичат,
И облайват злобно Дивисил.
Дивисил отпървом се насоса - Де се й чуло куче да го

лай.
Бръкна във торбичката, извади Двеста грама козя
пастърма,
Па я хвърли къмто злите псета И ги по хайдушки
препсува.
После спря пред родната си стряха,
Да прегърне майка и баща.
Стара майка на сина си дума:

Дивисиле, вехта хаймана,
Що те кръстих на подправка, сине, Да са
еба в простата глава!
Брат ти Джоджен на гурбет замина,
Разносвач на пици е в Мадрид,
А сестра ти - млада Мерудия,
Стана магистрална гювендия.
Дивисил отново се насоса,

Кипнаха му буйните лайна,
Смръщи гъсти балканджийски вежди
После гороломно изрева:
Как не ви е срам, тъпаци прости!
Аз се бъхтя в тъмните гори,
Тръгнал съм да ви освобождавам,
А пък вий курварствате в захлас.
Страшен бе гневът на Дивисила, Гръмна с

пушка стария долап После печката
разкеркендечи,
И връз чергата се изпика.
От мазата взе кило ракия,
Буре вино, три кори яйца,
Яхна гневно коня шарколия И из селото се
запиля.
Дивисил си имаше изгора -

Най-измършавялата жена.
С тънка снага и бухлати цици - На бай
Добри бившата снаха. Палава бе Чубрица
невеста,
Със мерак запретваше сукман, Хвалеха я
знатните ергени Всеки бе от нея наебан.
Дивисил при Чубрица замръкна,
Даде й ракия и яйца.
После под фустаните й бръкна, Ала
уморен бе, и заспа.
Възмути се Чубрица невеста Кой
сега жарта й ще гаси?
Пусна си да гледа вакло порно
Герест клитор да орахати.
Дивисил сабалем стана рано, Морни

си ташаци почеса Взря се в спяща
Чубрица и рече: мамата ти
курвенска дайба.
В тоз момент се Чубрица събуди Че
кат викна, че като зейна: Дивисиле,
жив те опервазвам,
За ко доде, кат не ма еба?
Дивисил й благо заговори: Чубрице

невесто, разбери!
Ние, вехтите войводи,
Скитаме по родните гори,
Не зарад ебане или слава,
Нито пък за некакви пари. Нашта
цел е Туркия да падне, Пък подир
ш’та шибам до зори.
Поуката от Дивисил левент,

Е ясна даже и за идиот:
Когато някой вика, че е патриот
Той често се оказва импотент.
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ ФУТБОЛИСТ Е
ПРОИЗНАСЯЛ
1. Пак казвам.
2. Другите отбори не ни интересуват, ние си гледаме нашта си игра.
3. За мен не е толкова важно кой вкарва - днеска аз, утре може да е друг.
Все пак футболът е колективен спорт.
4. Не коментирам съдийството.
5. Мислим мач за мач.
6. Как се казваш? Николета? Добре. Кво ше пиеш?
7. Ше играеме като равен с равен и ше търсиме победата.
Надаваме се да ги излъжеме.
8. Поздравявам целия отбор с песента на Борис Дали „Кой сега до теб
заспива“.
9. За нас публиката е дванайстия играч. |
10. Атмосферата в отбора е добра, гледаме към следващия мач.
11. Готови сме на 100 процента.
12. Надяваме се съдията да свири 50 на 50.
13. Дадохме всичко от себе си, но това е футболът - едни печелят, други
губят... Животът продължава.
14. Футболът затва е велика игра - мач с мач не си приличат.
15. Келнер, донеси още една бутилка черно Джони и две- три порции
фъстъчки.
16. Съдията се подигра с труда на момчетата.
17. Мисля че се получи добър мач за българските
стандарти.
18. И картонът и дузпата бяха абсолютно измислени.
19. Двата отбора сме 11 на 11. Всичко се решава на терена. 20,
Засега не мога да коментирам. Има интерес към мен от
няколко големи европейски отбора, но ше видим.
ТЕСТ
ИСТИНСКА ЖЕНА ЛИ СИ?
1. Какво мислиш за българските мъже?

а) Все по-трудно е да откриеш истински мъже. Такива, на
кои го да можеш да разчиташ, да ти дават по 10-15 хиляди лева на
месец, за да си посрещаш нуждите, да са нежни, галантни и
романтични. Повечето мъже гледат само да те изпукат и да
избягат.
б) mi mn sa qki osobeno Sa60 Ot deweti be!!! Sa6e cunkam
te:)
в) Мъжете са свине. He мога да ги понасям.
2. Колко често ходиш на шопинг?

а) Всеки ден. За мен шопингът е истински рслакс. И три
пъти седмично на масаж и спа процедури. Една истинска
жена т рябва да се поддържа.
б) mi t0 ne е t04n0 60ping, 6t0t0 na6te ne mi dawat tOlkO
pari... hOdimc s prqtelkite mi sled u4ili6te da merim beliO v
mOla i si prawim snimki 3a feisa
в) ШОПИНГЪТ е за жени c бедна духовност. Аз ходя на
театър и то само в Сфумато.
3. За или против интимната спилации?

а) Що за въпрос! Нима има жени, които още не се епи-
лират?
б) maxam si4k0, da ne sam nckfa kOsmata maimuna katO
Silviq ot Osmi a
в) АЗ СЪМ привърженичка на естествената красота. He-
случайно Бог ни е създал такива, каквито сме. Харесвам се
естествена.
4..Какви мъже предпочиташ — богати или интелигентни?
а) За мен най-важното в един мъж е да има чувство за хумор. И съм
забелязала, че колкото са по-богати, толкова по-голямо е чувството им за
хумор.
б) mi bOgati mn qsnO! Na Sa60 Ot deweti be ba6ta mu e
mitni4ar i mu dawa pO 50 lewa na den djObni
в) По-скоро интелигентни. Ho къде са тия интелигентни
мъже? Няма ги. Всички интелигентни мъже, които познавах,
умряха от пиене.
5.Има ли самочувствие българката?

а) Българката не умее да се цени. Аз лично имам
самочувствие и то е защото си знам цената. 500 лева на нощ. Но
се появиха много малолетни кифли, които подбиват пазара и са
готови на всичко за едни нови ботушки от мола. Накъде отива
България?
б) mi аЗ ponqkOga imam sam04ufstwie a ponqkOga nqmam.
Ne sam nekfa naduta katO Mariq Ot deseti we
в) Моето самочувствие се гради на онова, което съм
постигнала в духовен план. Навремето Евтушенко ми каза:
Венче, в теб има много скрити съкровища, които само един поет
може да отключи.
6.Секс без любов?

а) Никога не съм правила секс без любов. Много
емоционална съм, и още като се кача в бентлито му, се влюбвам
силно.
б) ne ne prawq takiwa ne6ta da ne sam kurwa katO Sisa Ot
edenaisti we! samo edin pat mi se slu4i na ekskur3iata v Plewen ma
tOgawa bqx mn piana
в) Сексът ме отвращава. Тези банални, отвратителни
движения, които изкарват на повърхността скотското у човека!
7.Какво не харесваш у себе си?
а) Не харесвам това, че съм твърде добра и прекалено
доверчива. И някои мъже злоупотребяват с добротата и до-
верчивостта ми.
б) ne si hareswam cicite, mn sa malki. nO na6te sa mi 0be6tali
da mi kupqt silikOnOwi cici 3a bala
в) Твърде интелигентна съм за тая държава. Но какво да
направя - такава съм си! Обречена да бъда последният остров на
духовността във всепоглъщащото блато на посредствеността.
8. Романтична ли си?
а) Много. Трогват ме малките жестове на внимание.
Достатъчно е един мъж да ме заведе на Малдивите, да ми
подари нещо дребно, например миникупър, да ме покани на
вечеря с трюфели и Дом Периньон... и сърцето ми започва да
бие лудо.
б) mi da mn qsnO
в) Романтиката е за посредствените, казваше Оскар Уайлд,
и аз съм напълно съгласна с него.
9. На кои жени се възхищаваш?

а) На себе си. И на Парис Хилтън. Ето това е жена, която
си знае цената.
б) па nikOleta mn е sladi4ka i mi e prqtelka vav feisa
в) Възхищавам се на силни жени като Мария Кюри, като
Ангела Меркел. Жени, които ще останат в историята.
Ако отговорите Ви са предимно „а“, Вие сте истинска
жена, която знае цената си. Нещо повече - умеете добре да
менажирате природните си дадености и сте превърнали
красотата си в средство за препитание, а понякога и лукс.
Единственият проблем е, че обществото не Ви оценява и не
Ви отдава заслуженото, но такава е горчивата съдба на всички
истински жени.
Ако отговорите Ви са предимно „б“, Вие скоро ще
станете истинска жена. Засега Ви пречат родителите, тъпите
съученички и това, че Сашо от девети „б“ не Ви обръща
достатъчно внимание, но такава е горчивата съдба на всички
бъдещи истински жени.
Ако отговорите Ви са предимно „в“, Вие сте истинска
интелектуалка, изпреварила времето си и осъдена да живее в
един жесток, просташки свят. Обществото не Ви оценява и не
Ви отдава заслуженото, но такава е горчивата съдба на всички
истински интелектуалки.
АКО БЯХА БЪЛГАРИ
Ако Архимед беше българин, никога нямаше дa открие прочутия
си закон. Кога ще видиш българин във вана. Пък и ако случайно легне във
вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други научни концепции.
Например дали ако пръдне ще излязат мехурчета. „Дайте ми лост и опорна
точка и ще повдигна земното кълбо“ - казвал старият Архимед А
българинът казва: „дай ми свински пържоли и червено виНО па ме чакай да
умрем“.
Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за
гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува
два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече шибаното дърво.
Не може некви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме
тука
Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда
по съвсем различен начин. По сцената щяха мсе разхождат хора с анцузи и
татуировки и да си почесват топките.
Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка- Щеше да
лежи на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде
ше ходи да гони Михаля по чужбн , тук си му е идеално.
Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от
астрономия. В астрономията нема книги. това всеки го знае. Пък и на кого
му пука върти ли се земята. или не се върти. Важното е да сме живи и
здрави. Ае наздраве!
Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за „Пайнер“. И да е
женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да
чука жена му.
Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията
върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в
маймуни. А по празници - в свине.
Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е
усмихната, а вечно кисела. Циците й гцяха да са много по-
големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да
се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други
хора.
Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си
говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на
кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е
трагична, на на него изобщо нямаше да му пука. По време на
мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и
да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше
да казва „пак казвам“.
Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска
революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и свирки
пред Бастилията и скандирания „Кой предложи Луи XVI?“.
После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред
телевизорите.
БЪЛГАРСКИЯТ НЕЩАСТНИК
Четох някаква класация, в която се твърди, че българите

били на последно място в света по щастие.
Категоричен противник съм на подобно черногледство.
Трябва да гледаме позитивно. Не сме на последно място по
щастие, а сме на първо място по нещастие. Световни шампиони
сме, да си имаме уважението. Стига сме се подценявали, крайно
време е да започнем да се гордеем с постиженията си.
Българският нещастник отглежда нещастието си от ранна
детска възраст. Още тогава той разбира, че българин да се нарича
първа радост е за него, но втора радост така и няма да има. Питат
ли го дей зората, той знае какво да отговори. Проблемът е, че
никой не го пита.
Българският нещастник расте с убедеността, че е прецакан.
Родителите му не му дават пари за нов айфон, а учителите го
карат да учи, моля ти се. Егати идиотите!
Затова българският нещастник много се радва, когато се
маха от училище. Брои на глас до 12, а след това вика „ууу“. Това
„ууу“ е предназначено за всички, които са причинили на
българския нещастник толкова много нещастия.
Българският нещастник не иска да работи, защото трудът го
прави още по-нещастен. Той не иска и да учи, защото е чувал, че
който трупа познание, трупа печал.
Българският нещастник иска другите да работят, а той да страда
в чалготеката сред силиконови цици и питиета, по-стари от баща
му.
Понякога българският нещастник става футболист. И играе в
някой нещастен отбор в нещастното ни първенство.
133
Публиката го освирква и му вика „нещастник“. Но той не
се обижда, щото си знае, че е такъв.
Други български нещастници влизат в политиката.
Това им дава възможност да направят 7 милиона българи
нещастни. Но мандатът им е само 4 години и това ги
прави още по-нещастни.
Българският нещастник създава нещастно семейство.
Жената на българския нещастник е нещастна, че
приятелките й са по-добре облечени и че почиват на ол
инклу- зив, а тя пак ще се гърчи на някакъв спарен
къмпинг, където българският нещастник всяка вечер ще
се напива, ще играе белот с други нещастници и ще псува.
Децата на българския нещастник са малки нещастни-
чета. Но поне имат амбиции. Искат да станат големи
нещастници.
Българският нещастник кара някаква нещастен
автомобил втора употреба, който го прави още
по-нещастен.
Едно че всички около него карат по-хубави коли и
второ - постоянно кисне в сервиза, където автомонтьорът
любезно му казва: „писна ми да се занимавам с твоя та-
ралясник, тва ако беше кон, щях да те посъветвам да го
застреляш“.
Българският нещастник живее в малка панелна
гарсониера, но е оковал прозорците й с огромни решетки.
Не че някой ще го обере, но е чувал, че страх лозе пази.
Пък и някак си по-уютно се чувства така. Като в затвор.
Българският нещастник търси в интернет други
нещастници. Затова кисне във фейсбук и чака някой да
напише нещо, за да може да го йзкоментира. Любимите
коментари на българския нещастник са „tapo“, „basi
tapoto“ и „awe skrii sa we“. Те изразяват цялата гама от
мисли и чувства, на които българският нещастник е
способен.
Българският нещастник е най-нещастен, когато е
щастлив. Защото знае, че много хубаво не е на хубаво. И че зад
ъгъла със сигурност дебне някоя Голяма трагедия.
Чувал е, че е имало някакъв писател, на който са му
викали Щастливеца. Обаче го застреляли.
Така им се пада на щастливците.
Българският нещастник живее в държава, в която
щастливи са само кокошките.
В ПОДЗЕМИЯТА
НА ЕФИМЕРНОТО УТРЕ
Kак да напишем разказ
за литературна награда
Рефлексията на изтънелите спомени се процеждаше зад

изтощените клепачи на Т., припадаше в кресчендото на
софонното соло, като забравен дъх на пиян художник, понесен
от въртопа на непредвидени колизии.
Фалшиви полюси, осеяни с белезникавите петна на
безразличието...
И онзи рус поглед, спрял върху автобусната спирка, на която
отдавна не кацаха изнурените птици на съдбата.
Подранил зимен сън? Или лятно нехайство, заровено в
пясъците на незапомненото ни детство? Къде започваше краят и
къде свършваше началото?...
Недопушен фас, притиснат яростно о пожълтялата
плоскост на напразни надежди и похабени илюзии.
Студенината на Ю. бе резонна. Какво можеше да очаква
морето от залеза? Колко нощи се бе взирала в режещия блясък на
луминисцентното всеопрощаващо „да“?
Хомогенност...
Хомогенност? Ха-ха. Горчива дъвка за наивници.
Изпепеляващо безразличие прорязваше сетивата й като
изтъпен бръснач, забравен в готическа катедрала.
Клавишите на душата й бяха застинали в недоумение,
сякаш докоснати от костеливите пръсти на Шьонберг.
Когато се събуждаше до остатъците от разпадащата се
страст на Т., вечно фрустриран от сивотата на делника, Ю. се
136
чувстваше като героиня на Пруст, поканена на бал в покоите на
нечестив алхимик. Чаровен демон, сякаш слязъл от платно на
Йеронимус Бош.
Съзнанието й зееше като безплодната утроба на езическа
богиня - праисторически банален архетип на вторични
светове.
Понякога хоризонтът се сгромолясваше върху покривите
на неизречени обещания. Раздираше булото на панелните
конвулсии.
Немарата на четвъртъците нагнетяваше жаждата й за
хаос. Големият взрив беше мит и тя го знаеше.
Т. отдавна бе загубил ключа за ръждясалата брава на
еуфоричната младост. Трамвайни релси проблясваха в мрака
на вечния февруари и се спускаха в подземията на ефимерното
утре.
Сухи бяха изворите на самозаблудата. Над гробището на
неизречените обещания кръжаха електрическите гарвани на
парадоксалната ирония.
Не беше влюбен в Ь., но бенката над левия й клепач
предвещаваше мимолетна забрава. Напомняше му за ранните
ескизи на Хуан Миро, оплодени от наркотичните видения на
Бъроуз.
Ь. беше контрольорът на сънищата му, пилотът на
кошмарите му, копнежът по отвъдни опиянения. Хипотезите на
лепкавата зима, зъзнеха в ъгъла на запустялата гара.
Въздишката на прозореца залепна върху истеричните
стрелки на часовника.
Апокалипсисът изстиваше върху напуканите нокти на
древен хомункулус и хвърляше виолетови сенки върху
избледнелия шепот на следобеда.
137
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ
УЧЕНИК Е ЧУВАЛ
1. Какво смешно казах? Кажи ни, да се посмеем всички.

2. Двойката в дневника засега ти я пиша само с молив.
3. Утре - с родителите!
4. ’Счупеното се плаща в троен размер.
5. Кой ще отговори? Гора от ръце...
6. Като си толкова умен, ела на мойто място и преподай
урока, а аз ще седна на твойто място и ще се кикотя.
7. Някой ден ще си забравиш и главата у вас.
8. Не гледай към тавана, там няма нищо написано.
9. Извадете по един лист... Първа група откъм вратата,
втора група - откъм прозореца.
10. Тва да не ти е концерт по желание?
11. Ще ви разместя!
12. Като ти е толкова смешно, иди да се разходиш.
КАКЪВ НЕ Е БЪЛГАРИНЪТ
Напоследък станаха много модерни упражненията по

народопсихология. Всеки ден някакви хора се изказват в медиите
по адрес на българина. Българинът бил такъв, българинът бил
онакъв.
Това е банално и безполезно. Какъв е смисълът да си повтаряме
едни и същи неща? След като всички сме наясно какъв е
българинът, време е да си кажем и какъв не е.
Аз направих едно бързо социологическо проучване във
фейсбук и на базата на коментарите на потребителите установих
следните закономерности:
Bългаринът не е селянин
100 процента от запитаните са със синя кръв, наследници на
стари аристократични фамилии от „Враждебна“, „Сторго- зия“ и
„Модерното предградие“. Овце и крави са виждали само на
картинка. Не знаят какво е външна тоалетна. Дедите им са пушели
лули от слонова кост, пиеш са джин на традиционния си
файф-о-клок във виенския салон и никога не са натискаш лопатата.
Бабите им са носели копринено бельо и ленени чадъри. Изобщо
българското село е някакъв мит. Последните селяни са измреш още
преди турското робство.
Bългаринът не е мързелив
100 процента от запитаните са страшно работливи и
притежават изключително ценни умения във всички области, но
кой знае защо никой не иска да ги наеме на работа и затова сега
временно „работят над себе си“ или пък са в завидното
положение „сам съм си шеф“. Ми така де, нема да им бачкат за
некви смешни пари, ебаси. Пък и кой е луд да работи при живи
родители?
Българинът не е неграмотен
00 процента от запитаните владеят до съвършенство
РОДната си реч „о, майна сладка“. Те знаят, че се пише „не- мога",
"незнам" и некфи такива не6та. Си4ки знае ме как се пи6ът тиа
думи, несме малумни.
Българинът не е сексуално незадоволен

Ако си мислите, че огромната полова потентност на българина е
мит, пуснете във фейсбук снимка на някоя разголена женица с големи
гърди. 100 процента от запитаните коментират с възклицания „ох,
котьоооо“, „тая ако ми падне, ше я скъсам“, „такива пички изобщо не
ги бавим, батенце“ и т.н. Това показва, че българският мъж не само е
звяр в леглото, който се съвъкуплява минимум по 5-6 часа на нощ, но
му остават сили и за още подвизи във виртуалното пространство.
Българинът не е невъзпитан
100 процента от запитаните са истински джентълмени и лейдита.
Вежливи и внимателни са към непознатите. Никога не псуват,
толерантни са към чуждото мнение. Обноските им са безупречни,
особено когато се хранят. Изхвърлят боклука си само на
предназначените за целта места - най-често през прозореца. България е
страна, в която не може да видиш изхвърлен фас на улицата, или
празна пластмасова бутилка от бира, или опаковка от вафла.
Българките не са лесни
100 процента от запитаните жени са изключително недостъпни.
Те никога не са правили секс с цел материална облага. За тях половото
общуване е свещен акт, изграден върху духовното привличане. Говори
се, че имало отделни
единици, които правели свирки срещу подаръци от мола, но това е
непотвърдена злонамерена информация. Никой не е виждал такива жени.
Българките са свенливи и държат на строгите патриархални ценности.
Повечето от тях пазят девствеността си до сватбата.
Аналният секс е табу и нито една от запитаните не го е практикувала.
Българинът н е е с лоша хигиена

20 процента от запитаните се къпят по два пъти дневно, а останалите
80 процента по 3-4 пъти дневно. Да се чуди човек откъде идва тая тежка
смрад на кисело в градския транспорт.
Българинът не е завистлив
100 процента от запитаните са широкоскроени хора, които се радват
на чуждия успех. Ако съседът им си купи нова кола, те се радват от сърце.
Ако си купи нова къща - не могат да заспят от щастие и искрено му
пожелават богатството му да се множи. За разлика от други народи,
българите се отнасят с респект към успелите хора и никога не ги наричат с
обидни имена.
Българинът не е прост
100 процента от запитаните ценят изкуствата и познават в дълбочина
цялостното творчество на Тони Стораро и Галена. Четат много, най-вече
авторитетни медии като „Уикенд“ и „Шок“. В домашните им библиотеки
единствените книги са готварските, ма и тва си е литература, кво.
ТЕСТ
ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН ЛИ СИ?
1. Колко от думите са написани вярно - 4ере6а, не- знам, емоций,

Балгария?
а) Нито една
б) Три, само емоций е сбъркана, пише се имоций
в) Си4ките са написани идялно, кво им е?
2. Кого мразиш?
а) Омразата е примитивно чувство. Може да се каже, че изпитвам
неприязън към някои хора, но чак омраза - не.
б) Гошо Маринов, къде бехме съученици в техникума, ама сега
зима по-голема заплата от мене и кара джип, да го еба.
в) Начи, по ред на номерата - турците, циганите, съседа, където
пуска бормашина сека събота и неделя у седем сутринта, да го еба у
работливия; Цецето, където е касиерка у супера, щото не ми пуска;
сички шофиори, където така и не се научиха да карат, да ги еба у
нещастниците... ъъъ... мразим още двеста-триста неща, ма в момента
не се сещам.
3. Какво мислиш за забраната за пушене?

а) Пушач съм, но мисля, че забраната е правилна. Така е във
всички цивилизовани страни.
б) Не пушим и мноо се кефим на тая забрана. Нека им е гадно на
пушачите, хахааааааааа.
в) Начи, аз ако съм шеф на тая държава, ше направа пушенето
142
задължително. Насекъде. Треа се пуши в ресторантите, в баровете, в
трамваите, в болниците, в училищата...
абе, насекъде! Те ше ми каат на мене къде да пушим и къде да не
пушим! Аре, бегай оттука!
4. Как отбелязваш национални те празници?

а) Със семейството си. Отиваме в някой музей или художествена
галерия, или пък правим екскурзия до някое място, свързано с
българската история.
б) Еми имам тука едно знаме, опъвам го на балкона, фърлям
неколко пиратки, да стане така по-тържествено, нали, се пак българи
сме, треа да се знае, че сме най-великата д ржава и кирилиметоди са
българи и александар македонски също.
в) Ооо, разцепвам се на празници, братле. От сутринта се
почваме с баджанака - ракии, салати, кюфтета. После идва братчеда
Станко, тоя кви ги ръси, не е истина просто. Голямо шоо прави!
Напрао е двойник на Краси Радков. После идват кумеца и жена му, той
кумеца не пие, ама иначе е пич. И после крещиме Балгария на зри
мурета и си пускаме Ивана, така да стане купона. После гостите си
тръгват, аз удрям една патка на жената, да усети и тя, че е празник, и
ако пешо ме ядоса, я бием.
5. Ходил ли си в чужбина?
а) Нил съм в няколко европейски държави. Харесвам британския
консерватизъм, германската дисциплина, италианския усет към
изящното. Пътуванията ме обогатяват.
б) Не съм. Неам пари.
в) Ходил съм неколко пъти. В Кушадасъ много ми хареса,
евтино е и обслужването е яко, бил съм и в Македония, там изобщо не
ми хареса, кви македонци бе, тва са си българи... сигурно затва не ми
хареса... Тва лято бех и в Гърция... Тука но новините разправят, че там
имало криза-мриза, незнамциквоси. Ква криза, братле, тия
денонощно са у кръчмите и ако некой им намали заплатата примерно с
5 евра,
нага излизат да протестират, а не кат нас, овцете, дет сичко търпим...
Евала на гърците!
6. Къде си изхвърляш боклука?

а) Изхвърлям го разделно в определените за целта контейнери.
б) Не го изфърлям, тя майка ми го изфърля, питайте нея.
в) Къдет ми е удобно. Начи тука съседа нещо ми се отваря и ми
разправа че не трябвало да си фърлям боклука през прозореца. Ти ли ше ми
каеш бе, алоооу? Нали съм си платил данък боклук, те са длъжни да ми го
събират отсекъде.
7. Какво мислиш за българската жена?

а) Българската жена носи всички качества и недостатъци на времето, в
което живеем.
б) Българските жени са най-хубавите. И най-лесните. Но на мен не ми
пускат, щото неам пари.
в) По принцип не мислим за нея. Само я ебем, и от време на време я
бием. Ако може така да поотслабне малко, нема да е зле. И ако може да не ме
мъкне в мола, щото супермноо се изнервям и некой път ше я убием, заклеам
се.
8. Колко често се къпеш?

а) Всеки ден, а през лятото - два пъти дневно.
б) Според зависи. Ако съм по-свободен, се къпем два- три пъти
седмично, ако не — по-редко. Немам неква твърда програма за къпане.
в) Сека събота. Къпем се максимум 5 минути, и пак плащам 40 лева
топла вода, дееба и мошениците, дееба. По принцип един мъж треа леко да
мирише на пот, тва ги възбужда жените. Ся тва лято на плажа гледах и некви
мъже, дето са с избръснати подмишници, ма тва за мен е неква педерущина.
9. Какво искаш да промениш в България?
а) Бих искал да се промени националният манталитет. Да има повече
уважение, повече разбирателство между хората. Да намалеят злобата и завистта. Но
зная, че това са нереалистични пожелания.
б) Да дават мачове секи ден. И да дойде на власт некой, който да дигне
заплатите двойно, щото сме най-бедни у целия европейски съюз, по новините го
казаха.
в) Искам да променим работното време, начи да се работи у понеделник,
вторник и сряда, а у четвъртък, петък, събота и неделя да се почива.
10. Без какво не можеш?

а) Без свобода, без любов, без приятели.
б) Без „Диемите“ и без Ленчето от Люлин. Ленче, ако ми паднеш, шта скъсам!
в) Без ракия, без шкембе чорба, и без сивия ми анцунг, много ми е удобен, да
го еба.
Ако отговорите Ви са предимно „а“, Вие сте българин, койтО живее в чужбина.
Възприемчив сте към предимствата на културата и цивилизацията и за Вас Бай Ганьо
е по-скоро отрицателен образ, а не пример за подражание. Сънародниците Ви гледат
на Вас с подозрение и са убедени, че сте предател и агент на вражески сили.
Ако отговорите Ви са предимно „б“, Вие сте типичен български българин.
Владеете традиционния за нашите земи лайфстайл и се гордеете с това.
Ако отговорите Ви са предимно „в“, Вие сте еманация на българския
манталитет. Имате впечатляващи комуникационни способности и яростно
аргументирате всяка своя теза. Убеден сте, че някой ден ще управлявате тая държава.
Което, всъщност, е напълно възможно, ако погледнем резултатите от изборите.
БЪЛГАРСКИТЕ БОЛЕСТИ
Когато говорим за национално самочувствие, би трябвало да се

хвалим не само с киселото мляко и българската потентност, но и с
други наши открития. Слабо известен е фактът, че България е дала
на света и много болести — доста диагнози са тръгнали именно
от нашата родина и ние трябва да се гордеем с тях.
Ето най-разпространените типично български болести:
Въртидупие - тази болест е разпространена най-вече
сред политици и политолози, които се навъртат около властта и
много държат да бъдат забелязани и ухажвани от Някой Важен. И
понеже важните често се сменят, се налага задните части да бъдат
чевръсто и ловко завъртани в различни посоки.
Типични пациенти — Я. Янев, Е. Дайнов, Н.Бареков
Големоработизъм - остра, неизлечима фаза на манията

за величие. Пациентът се мисли за големата работа, смята, че светът
започва и свършва с него и си приписва заслуги като откриването на
топлата вода, построяването на китайската стена, написването на
Библията и т.н.
Типични пациенти - Б. Борисов, И. Костов
Клишизъм - заболяване, при което пациентът говори само

с клишета, празни фрази и лишени от смисъл изречения, докато
отегчи до смърт събеседниците си.
Типични пациенти - М. Вачкова, Б. Василев
Навсякаманджамерудизъм - заболяване характерно за

хора със слаб контрол върху егото си и желание на всяка
цена да се показват по телевизията. Те се изказват по всякакви
въпроси, като по повечето теми са напълно некомпетентни.
Типични пациенти — Г. Лозанов, А. Слабаков
Мрънкализъм — болест, разпространена сред застаряващите

интелектуалци. Заболяването е породено от абстиненция към
безплатните почивни станции и евтината ракия в писателското
барче по време на комунизма. Изразява се в постоянно оплакване и
мрънкане на тема „българската духовност загива“, ,държавата е
абдикирала от културата“ и т.н.
Типични пациенти - Н.Йорданов, Л.Левчев
Цицодемонстрационизъм - психическо отклонение при някои

млади и за съжаление не толкова млади жени. Изразява се в
натрапчива мания да показват млечните си жлези на обществото и
постоянно да говорят за тях - как са ги увеличили, как са ги
намалили, коя им е увиснала, коя е щръкнала и т.н.
Типични пациенти - Николета Л., Златките
Подволателизъм — типично българска разновидност на

параноята. При тази болест пациентът е склонен да търси под вола
теле и да открива скрити заговори и конспирации във всичко.
Най-вече там, където ги няма.
Типични пациенти - В.Сидеров, Ю. Вучков
Заебизъм - състояние, в което пациентът е изпаднал в

професионална криза и не върши работа за пет стотинки,
но му е все едно и не се опитва да промени състоянието си,
тоест „заебал“ е всичко.
Типични пациенти - С.Станишев, Пл. Орешарски, Благо Дж.
Ракиосалатизъм - състояние, при което иацием вее зле и

постоянно псува всичко около себе си, ас да предприеме някакво
действие, седи пред телсуадш ракия и яде салата.
Типични пациенти — повечето българи
КАК СЕ ДАВА ИНТЕРВЮ
ЗА ПОКОЙНИК
Бурното развитие на българските телевизии напоследък, създаде

една нова професия - професионалният телевизионен гост. Това е
човек, който не се занимава с нищо друго освен да обикаля всички
предавания и да взема отношение по всички въпроси, от които нищо не
разбира.
По този начин професионалният гост се издига в собствените си
очи и трупа телевизионна известност, от която не успява да извлече
никаква полза.
Най-ярък шанс за изява професионалните гости съзират, когато
умре някой наистина популярен и обичан човек. Тогава те тръгват по
телевизионните студиа и леят горчиви сълзи за покойника с надеждата
да откраднат за себе си нещичко от неговата слава, още преди да е
изстинал.
Има няколко души в България, които са се превърнали в
професионални телевизионни оплаквани. Умре ли някой веднага
цъфват в ефира.
Даването на интервю за покойник обаче е специален жанр, който
се подчинява на строги правила. Не е достатъчно само да се реве,
необходимо е по време на интервюто гостът да подчертае колко
мъртвецът го е обичал и как винаги му е повтарял, че е велик човек със
специални качества и безспорен талант.
Хубавото на тези твърдения е, че не могат да бъдат опровергани,
защото обектът на разговора е замлъкнал завинаги и няма как да се
възползва от правото си на отговор.
В края на интервюто гостът по традиция вмята един небрежен
анонс за предстоящата му премиера (клип, концерт, книга), защото
стара поговорка от шоу бизнеса гласи „покрай мъртвото най-добре се
рекламира живото“.
149
Ето едно примерно интервю, отговарящо на всички
стандарти на жанра.
ВОДЕЩА (с печална физиономия): И една трагична
вест - вчера ни напусна големият български актьор
(режисьор, писател, музикант, журналист) Дренчо Пенчев.
(На екрана се появява снимка на покойника, желателно е да
е усмихнат). Той имаше ярко присъствие в съвременната
българска култура и остави дълбока диря в сърцата ни.
Поклон пред паметта му. Сега в студиото е един от
най-близките му приятели актьорът (музикантът,
журналистът) Вачко Мачков. Господин Мачков, къде ви
завари ужасната новина за смъртта на Дренчо Пенчев?
ГОСТ (въздъхва тежко, сякаш едва успява да овладее
сълзите си): Завари ме на репетиция (в редакцията, в
студиото), както винаги. Понякога си мисля, че ние все
работим и понякога пропускаме важните неща. Но такава е
съдбата ни - да работим... (въздъхва още по-тежко) Обади
ми се жена му Стефчето и още преди да вдигна телефона,
някак си усетих, че се е случило нещо страшно. А само
преди два дни бяхме заедно, смяхме се и Дренчо ми каза:
„Вачко, ти си най-талантливият актьор (музикант,
журналист) в България. Ти си национално богатство. Но
хората не те оценяват“. Такъв беше Дренчо, винаги
говореше истината.
ВОДЕЩА: Какъв човек беше той?
ГОСТ (въздъхва тежко): Простете, но не мога да
говоря в минало време за него. Не мога да кажа „беше“.
Той е. Аз отказвам да приема смъртта му. Сигурен съм, че
сега ни гледа отнякъде и се радва на постиженията ми.
Дренчо не познаваше завистта, той винаги се е радвал на
успехите на другите и най-много на моите. Беше голям
бохем, голям мъжкар. Двамата с него винаги бяхме душата
на компанията, особено аз. Може би му е било малко криво,
че жените харесваха повече мен, но по никакъв начин не го е
показвал.
ВОДЕЩА: С какво ще го запомните?
ГОСТ: Да го запомня? Аз никога няма да го забравя.
С него сме приятели от студентските години, още от първи курс.
Бяхме странна двойка: аз - красив, интелигентен, от стар софийски
род, той грозновато, пъпчиво селянче с тежък диалект. Но някак си се
харесахме. Може би селският му инстинкт е усетил в мен искрицата
на гения... не знам. Аз ходех тогава с най-красивата жена в София -
Лили Дрекс от Банишора. Мисля, че той също я харесваше, даже
веднъж ми каза „Вачко, ако някой ден Лилито ти омръзне и решиш да
я зарязваш, може ли да й кажеш няколко добри думи за мен?“ Много
се смяхме тогава.
ВОДЕЩА: Познавате се с Дренчо Пенчев от 40 години....
ГОСТ: С танаха ли 40 години? Боже, как лети времето... Какво ли
не сме преживели заедно през тия години... Помня веднъж
празнувахме рождения ми ден в Клуба на журналистите. Бях събрал
целия хайлайф - Батето, Веждичката, Джагара... И Дренчо вдигна тост
и каза „Пия за най-великия български актьор (музикант, журналист)
на всички времена - моя приятел Вачко, Помнете ми думата - този
човек някой ден ще влезе в учебниците“. Колко прозорлив е бил
Дренчо... (разплаква се) Как е предвиждал бъдещето!... Е, още не съм
влязъл в учебниците, но и това ще стане. Въпрос на време е.
ВОДЕЩА: Били сте му кум...
ГОСТ: Да, кумувах му на сватбата заедно с втората ми съпруга
унгарската балерина Йодварта Чертванкереш. Тя беше най-красината
жена в соцлагера. Трима унгарски министри й бича предлагали брак, но
тя им казала „не, аз съм влюбена в най-страхотния мъжкар на планетата -
Вачко Мачков от България“. И дойде тука, аз живеех тогава в Парк
Хотел Москва и карах една черна Волга. Не я карах аз де, имах шофьор,
но както и да е. И запознавам Дренчо с Йодварта, а Дренчо ми вика
„Вачко, това е фантастична жена. Само човек като теб заслужава да я
има“. И ме покани
за кум, да им кумувам на сватбата със Стефчето. Имам чувството, че
по онова време Стефчето беше влюбена в мен и се ожени за Дренчо
само за да бъде близко до мен, но това са неща, които е по-добре да
останат в тайна. Такъв съм си аз, истински джентълмен - винаги пазя в
152
тайна интимните си преживявания.
ВОДЕЩА: В предварителния разговор ми казахте, че Дренчо
Пенчев е имал финансови затруднения и често сте му давали пари
назаем...
ГОСТ: Не искам да говоря за това. Каквото съм дал - дал съм, то е
останало завинаги между нас. Случвало се е и да не ми върне заема, но
аз винаги съм забравял. Даже миналата седмица му бях дал 80 лева
назаем и вчера като ми се обади Стефчето да ми съобщи ужасната
новина, ми каза: „Вачко, сега имам да плащам за погребение, за опело,
и в момента няма да мога да ти върна парите“. Викам „не се
притеснявай Стефче, не съм за 80 лева, ще ми ги върнеш когато
можеш, даже ако искаш, може да ми ги изплащаш на вноски по 20 лева
на месец, хора сме все пак“. Такъв съм си аз - широкоскроен.
ВОДЕЩА: С какво искате хората да запомнят Дренчо Пенчев?
ГОСТ: Знаете ли, най-страшното нещо в България е, че хора
като Дренчо бързо биват забравени. А това е ужасно. Затова реших
да посветя предстоящата си премиера (клип, концерт, книга) на
паметта на моя приятел. Мисля, че това ще бъде най-добрият начин
да го почетем, защото той обожаваше изкуството ми. Нека всички,
които го обичаха, да се чувстват поканени в сряда от 19 и 30.
153
ФРАЗИ, КОИТО ВСЯКА ЖЕНА Е
ПРОИЗНАСЯЛА ПО ВРЕМЕ НА СЕКС
1. Изгаси лампата, неудобно ми е така.

2. Не ми дърпай така прашките, бе, ше ги скъсаш.
3. Днес не мога, само ше го галя.
4. Да, точно там.
5. Чакай! Трябва да отида до банята.
6. Е не мога да го сложа тоя презерватив. Сложи си го сам!
7. Не ме пипай там.
8. Тихо, ше събудим децата.
9. Не там, бееее! Болииии.
10. Не на чаршафите, бе! Вчера съм ги прала.
11. Ше се ожениш ли за мен?
12. С колко жени си спал?
13. Ако ми опръскаш косата, ше те убия!
14. Кога ше ме запознаеш с ваште?
15. Не можеш ли по-бързо?
16. Е, не ми казвай, че свърши!
17. Не се притеснявай, за мен размерът няма значение.
18. За какво мислиш?
19. Там ме е гъдел.
20. Не се притеснявай де, на всеки може да се случи. На мен
и .
154
КАК ДА СИ НАПРАВИМ ПАРТИЯ
Най-успешният бизнес в България е политиката. Ако

искаш да забогатееш бързо и трайно, трябва да направиш
партия.
Ето няколко стъпки, с които да създаде своя политическа
организация и да топнете пръстчета в мазния гювеч на
държавните блага.
Измислете атрактивно име на партията

Името трябва да бъде строго, патриотично и
респектиращо. Да съдържа в себе си името България и да
обединява под знамената си всички обидени от съдбата си.
Добре е да има и дискретен намек за мъст. Българинът е
отмъстителен човек и с радост би гласувал за всеки, който
обещае, че ще ебе майката на предишните.
Освен това абревиатурата трябва лесно да се запомня.
Примерни имена:
„ЧОВКА - Честност, Отговорност, Възмездие за Крадците
и Агентите“,
„БАУ - Българи за Активно Управление“,
„ЕБЕ - Европейски Български Елит”
Подберете подходящи хора 3а кандидат-депутати

В партийната листа задължително трябва да присъстват
бивш олимпийски шампион, бивш герой на социалистическия
труд, бивш космонавт, бивша манекенка, бивш рейнджър.
Добре е сред кандидатите да има и самотна майка с три деца -
жена със златно сърце, зарязана вероломно от член на
противниковата партия.
Измислете заплаха, която е надвиснала над Бьлгария и само вие
можете да я предотвратите
Например - след 50 години няма да има българи! Има план за
унищожение на българската нация, създаден в тайни лаборатории от
коварни антибългари като Ран-Ът, Сорос, Винъс Уилямс, Лотар
Матеус и други масони, илюминати, агенти на чужди разузнавания и
извънземни.
Но вашата партия има план как да неутрализира заплахата!
Обяснете на електората, че само вие знаете как да унищожите тия
гадове и да освободите клета майка България от вредното им влияние.
Докато говорите на тази тема, гледайте мрачно, намръщено. Бойците
срещу Злото никога не се усмихват.
Захранете журналистите
Купете по едно парфюмче за репортерките, шише уиски за
шефовете им. Няма да се охарчите кой знае кожо, но жестът ви ще се
запомни. Българските журналисти са бедни и се трогват от дребни
подаръчета.
Намерете си враг и говорете само срещу него

Най-важният момент в политическата Ви стратегия е да не
разпилявате стрелите на омразата си. Не може да сте срещу всички
партии, трябва да сте концентрирани само срещу една и последователно
да я храните с повод и без повод. Всяко Ваше публично изявление
трябва да съдържа обида към вражеската партия и да обяснявате, че тя е
виновна за всичко. Препоръчително е да наемете няколко души, които
срещу десет лева на ден да пишат гадости срещу опонентите ви във
фейсбук и по форумите. Така ще създадете измамното впечатление, че
общественото мнение е на Ваша страна.
155
Потърсете подкрепа от Стоичков
Той е политически активен, а и е склонен да подкрепя
всички — подкрепял е Петър Стоянов, после Георги Първанов,
после Бойко Борисов, после враговете на Бойко Борисов, сега
що да не подкрепи и вас?
Обещавайте невъзможни неща

1000 лева пенсия, 5000 лева минимална работна заплата,
тридневна работна седмица, пенсиониране на 50 години,
безплатен ток, парно и ракия и всички бивши депутати —
оковани във вериги. Звучи прекрасно, а след изборите никой
няма да ви търси сметка защо не сте си изпълнили обещанията.
Използвайте суеверия
Пуснете слух, че пророчицата леля Милойка преди
смъртта си е казала „България ке се оправи кога дойде нисък,
дебел, плешив човек“ (в случай че сте нисък, дебел и плешив)
или „България ке се оправи кога дойде висок, дългокос,
кривоглед човек“ (в случай, че сте висок, дългокос и
кривоглед). Простите хора са суеверни, а в България те са
мнозинство. У нас безусловно се вярва на всякакви врачки и
пророчества. Предсказанието на леля Милойка бързо ще се
разпространи из социалните мрежи и ще създаде сред
лековерния електорат усещането, че победата ви е
предопределена свише.
Направете демонстративно
благотворителен жест
Преведете бабичка през улицата, почерпете сираче с
вафла, погалете бездомно кученце. Разбира се, преди това
трябва да поканите всички медии, които да отразят
благородната Ви постъпка.
СРЕДНИЯТ ГЛАВЕН РЕДАКТОР
В известен смисъл той е трагична фигура. От една страна

е главен, от друга страна, знае, че винаги ще си остане среден.
В нормалните държави, за да станеш главен редактор,
преди това трябва да си бил добър журналист.
В България обаче това не е задължително.
Даже пречи.
Защото ако си бил добър журналист, едва ли ще се
примириш с глупостите, които всеки ден трябва да
публикуваш във вестника си. А средният главен редактор
знае, че дължи поста си именно на тия глупости. И ако спре да
ги публикува, ще загуби работата си.
Средният главен редактор ръководи вестник със
затихващ тираж. Но това не го тревожи. Той има обяснение за
ниските тиражи - конкуренцията на интернет, лошите
разпространители, тъпите читатели, които „ами не четат бе,
не искат да четат, кво да ги правиме“ и един куп подобни
оправдания.
Но и през ум не му минава, че може би прави тъп вестник.
Средният главен редактор е сговорчив човек. Той вярва,
че е приятел с всички политици и всички „важни хора в тая
страна“ и много внимава да не си развали приятелството с тях.
Един ден един млад репортер донася във вестника
информация, че средният министър X е взел рушвет,
Средният главен редактор казва: „трябва да проверим тая
информация“. След което се затваря в кабинета си и звъни на
въпросния министър.
- Имам тука нещо за теб... - казва средният главен
редактор.
157
- Не е вярно - казва разтреперан средният министър. - Това са клевети
на тия капути от опозицията.
- И аз така мисля - мрънка средният главен редактор - затова смятам да
не го пускам във вестника.
- Ти си истински приятел, братче - въздъхва средният министър. - Ако
ме подкрепиш, ще почерпя.
- За мен най-важна е истината - лъже средният главен редактор.
- И за мен, ама нали ги знаеш тия какви идиоти са - казва средният
министър.
- Айде - казва средният главен редактор.
- Айде - казва средният министър.
Средният главен редактор затваря телефона и умореното му тяло
потръпва от закъсняло тщеславие. „Държа ги за топките“, мисли си
средният главен редактор и отпива от 18-годишното уиски, което му подари
за рождения ден един среден депутат.
На следващия ден средният министър прочита вестника и когато не
вижда нито дума за себе си, разпорежда на заместниците си да сключат
договор за реклама с вестника на средния главен редактор. На стойност два
милиона лева. От еврофондовете.
Средният главен редактор' приема с благодарност оказаното му
доверие и връща жеста - възлага изработването на рекламата на сестрата на
министъра. На стойност един милион лева.
А сестрата на министъра носи друга фамилия по мъж, за да не ги
заподозрат в корупция. Колко съм изобретателен, мисли си средният главен
редактор.
В това време му звъни сестрата на министъра и му благодари за
възложената поръчка.
- Ще се справим - казва тя. - Ние сме малка, но амбициозна рекламна
агенция. Ще изпълним поръчката. Само се чудех кой ще направи графичния
дизайн на рекламата. Имахме
много талантлив художник, но той замина да бере портокали в
Гърция. Криза е, знаете... Та си мислех, дали пък дъщеря Ви,
господин главен редактор, няма да направи един чудесен графичен
дизайн? Чувала съм, че била изключително талантлива.
158
— Ама, разбира се, че ще се справи — грейва от щастие
средният главен редактор.
—Ще й дадем 200 хиляди лева хонорар. Добре ли е?
Средният главен редактор се просълзява. Колко хубава
професия е журналистиката! Само е един жест за приятел министър
изкарваш заплатата си за 5 години...
След сключването на тази успешна сделка средният главен
редактор усеща прилив на сили. Повехналият му от години пенис за
пръв път помръдва. Май му се доебава.
Всъщност доебало ли му се е? Или простатата дава последни
отчаяни сигнали? Я да видим...
Средният главен редактор се сеща за една изключително
некадърна средна певица, която е изградила цялата си средна
кариера върху убеждението, че връзките с определени важни хора
могат да компенсират отсъствието на всякакъв талант.
Средният главен редактор звъни на средната певица и я кани на
кафенце в кабинета си. Така казва - кафенце. Напредналата му
възраст го кара да употребява все повече умалителни - кафенце,
парички, рекламка.
Средната певица си удря гъза в тавана от кеф, че й е позвънил
Някой Важен.
Ами ще дойда да пием по едно кафенце, що да не дойда, казва
тя, ама чакай да си видя програмата. А, глей къв късмет, сега съм
свободна. (Сякаш през другото време е разкъсвана от хиляди
ангажименти). Ще дойда след един час.
Минава един мъчителен час, в който средната певица трескаво
подмива епилираната си женственост, а средният главен редактор
пие от 18-годишното уиски, пали си пура и
си вика: голям пич си, главен редакторе, тва жени, тва нари - всичко ти
се лепи.
Средната певица идва в кабинета на средния главен редактор, а той
поръчва на секретарката си „кафенце“.
Певицата нервно придърпва надолу късата си пола, в лицемерни
опити да прикрие епилираната си изкъпана женственост.
Решила е да играе играта „аз не съм лесна“, макар външният й вид
да издава точно обратното.
- Как вървят нещата? - пита свойски средният главен редактор -
Какво става в шоубизнеса?
- Ох, не знам кво да ти кажа - измрънква певицата. - Имам
чувството, че над мен има медийно затъмнение. Вадя хит след хит, а
никой не ме отразява.
- Е, хубава работа! - усмихва се средният главен редактор - Ще те
отразим, що да не те отразим... Моят вестник винаги е подкрепял
талантливите хора.
В това време влиза секретарката с „кафенцето“. Слага го пред
средната певица и тя веднага оставя върху чашата отпечатък от
червилото, което си е нарекла „късметлийското червило“. С него
винаги й върви на пиар.
- Светле - казва средният главен редактор на секретарката си. - Кажи на
премиера, че ме няма.
Не че премиерът го търси, но това е страхотен стратегически ход да
блесне пред певицата. Най-важните ме търсят, но ще почакат! След тоя
лаф няма начин да не ми пусне, мисли си средният главен редактор, без да
си дава сметка, че тя си е дошла готова и така или иначе ще му пусне. Не е
нужно да чупи стойки.
- И извикай Жоро от културния отдел - нарежда средният главен
редактор на секретарката.
Жоро от културния отдел влиза след минута.
- Жоре, тая жена познаваш ли я? - пита свойски средният главен
редактор.
160
- Разбира се - лъже Жоро от културния отдел.
- Ами направи за нея цяла страница „човешко интервю“ -
каква е, откъде е, какви са родителите й, приятелите й... Кво се
занимавате с някви... И пусни интервюто още в утрешния брой.
Жоро излиза, и певицата, разтреперана от благодарност, тръгва
да духа на средния главен редактор. Духа, духа, но нищо не става.
- Май съм преуморен, мойто момиче - притеснено казва
средният главен редактор. Ела пак в понеделник.
Средната певица обещава да дойде, къде ще ходи.
На следващия ден излиза вестникът. В него няма и дума за
рушвета на министъра, но има цяла страница за творческите успехи
и семейните истории на средната певица.
Свободното слово тържествува.
ПИАР ЗА НЕСРЕТНИЦИ
Как да се прочуете напълно безплатно
Напоследък все повече хора си изкарват хляба като пиари.

Твърди се, че това е нова професия, но не е съвсем вярно. Пиари
имаше още по времето на комунизма, само че тогава им викаха
„дезинформатори“.
Ролята на тази професия е в известен смисъл приказна.
Нейната задача е да убеди публиката, че грозното патенце
всъщност е красив лебед.
Какъвто е доктор Енчев за жените, които не искат да работят, такъв е и
пиарът за кандидатите на славата. Те са готови да му дадат и последната си
стотинка с надеждата той да напомпи с някакви фалшиви импланти
повехналия им публичен образ.
По-находчивите обаче не трошат грешни пари, а сами си правят пиар.
И това е правилната тактика. Не си заслужава да се охарчвате при
положение че можете сами да вдигнете шум около себе си. Ето няколко
идеи как да го направите:
1. Разкажете на медиите за неосъществения си полов

живот
Ако сте начинаеща (или залязваща) фолкпевица, манекенка,
фотомодел, плеймейтка, най-добрата ви стратегия е да обявите пред
медиите нещо „сензационно“, в което да намесите името на известен човек.
Например нещо от сорта: „не съм спала със Слави Трифонов“. Разбира се,
това не е никаква новина, понеже по света има милиарди жени, които също
не са спали с него, но на кого му пука? Вижте колко добре стои като
заглавие:
„Минка Гинкова: Не съм спала със Слави Трифонов ”
Някак си ексклузивно е и дърпа погледа на читателя. Важно е обаче в
интервюто да не си признавате, че всъщност изобщо не познавате Слави и той
не е чувал за вас. У читателя трябва да остане смътното чувство, че сексът
между вас двамата е бил възможен и аха да се случи, но злата съдба е сепнала
надвисналото над главите ви онождане.
2. Оженете се
Някои ще кажат - ама вече сме женени. И какво от това? Никога не е
късно да станете за резил още веднъж. Ако първата ви сватба си е била
нормална, то сега е време да вдигнете една пиар сватба, на която да поканите
всичката светска измет. Вярно е, че може би вече не ви подхожда на
възрастта, но пък така е по-нестандартно. Всички сме виждали млади и
красиви бужи. Но много по-оригинално е булката да е дърта и грозна. Това си
е сензация и медиите ще я отразят с възторжено злорадство.
3. Разведете се
Сватбите са нелоша рекламна стратегия, но разводите привличат много
повече обществено внимание. Логично е - чуждото нещастие радва сърцето
много повече от чуждото щастие. Когато известен човек се прецака,
читателят ликува.
Спомнете си как преди няколко години се разведе Иван или Андрей (не
помня вече кой от двамата, но това не е важно). Усетил, че това е внезапен
шанс да съживи колебливата си кариера, човекът се сцепи да дава
пространствени интервюта по всички възможни медии, в които
словоохотливо обясняваше какъв бил характерът на жена му, как не били
един за друг, как любовта била незнамкакво си, а верността незнамщоси и той
сега бил помъдрял, разбираш ли, и бил
благодарен на съдбата, разбираш ли, защото получил ценен урок... и още
стотици чутовнй глупости по темата.
Най-хубавото в тоя пиар развод беше, че само няколко месеца
по-рано същият човек - Иван или Андрей - се беше оженил за тая жена и
се беше скъсал да обяснява по медиите колко хубаво нещо е бракът и как
благодарение на съпругата си той се е променил, как са създадени един за
163
друг и любовта е незнамкакво си, а верността незнамщоси и той сега бил
помъдрял, разбираш ли...
Блестящ ход, съобразен с основното правило в драматургията -
публиката обича изненадващите обрати. Особено ако са от добро към
лошо. С тръпнещо от вълнение сърце чакаме още сватби и разводи!
4. Родете
Бебетата са мощно оръжие в битката за незаслужена слава. Те дават
възможност за генериране на тъпи новини още преди да са се родили -
бременна ли е еди-коя си, или просто е надебеляла нечовешки, от кого е
бебето, къде ще го раждат, нормално или секцио, момче ли ще е или
момиче, как ще го кръстят... все въпроси, които дават възможност на
„звездните родители“ всяка седмица да звънят по медиите и да пускат по
някоя незначителна информация за неродения Петко. След раждането
става още по-страшно - едва проплакало, бебето незабавно е хвърлено в
ада на безсмислената публичност - снимки в родилното, снимки вкъщи,
първо на- акване, първи зъбки...
5. Купете си вестник и се снимайте с него

Това не е съвсем безплатен пиар, защото все пак ще трябва да се
охарчите 50-60 стотинки за вестник. Но инвестицията си заслужава.
Разгърнете вестника и се снимайте с
164
него, уж го четете (не е задължително да можете да четете,
достатъчно е да гледате замислено но посока на страниците). После
изпратете снимката на редакцията и им предложете да й публикуват с
текст под нея „И в най-големите жеги светският лъв Гунчо Мунчев не се
разделя с любимия си вестник“. Това е хитър ход, защото вестникът
се заблуждава, че по този начин му правите беезплатна реклама, а вие се
заблуждавате, че вестникът ви прави такава. А всъщност нито вестникът,
нито вие имате някаква полза от тая снимка, но на кого му пука...
6. Създайте новина, свързана с домашен любимец

В повечето медии битува погрешното схващане, че българите са
жалостиви хора, които се трогват от миловидни домашни животинки.
Това е горчива заблуда. Мислите ли, че народ, който е създал поговорката
„бия го като маче у дирек“, може да бъде смятан за животнолюбив?
Но така или иначе зоофилските сюжети са добре дошли в пресата.
Наскоро например прочетох заглавието „Диляна Попова мечтае за коте“.
Ех, рекох си. и аз си мечтая за котето на Диляна Попова... но, млъкни сърце!
После обаче се разтревожих: ако тя мечтае за коте, това значи ли, че й го
няма котето?... Мъка! Такова хубаво момиче да си няма коте... Вахти
разочарованието.
7. Направете си погребален пиар

Сега, то не е хубаво така да се говори, ама постоянно умират некви
известни хора. Еми така си е. кво! Най-якото в тия погребения са две неща
първо на тях винаги има репортери и второ - не е нужно да те канят, за да се
изтресеш там и да демонстрираш човешка топлота и съпричастност към
опечалените. най-често отразяват подобни събития със заглавия
„Стотици изпратиха еди-кого си“. А отдолу непременно ще споменат, че
„сред опечалените бяха забелязани еди-кой си, еди-коя си... и Гунчо Мунчев“.
Честито колега, написаха ти името, ше черпиш!
ДЕЙ БЪЛГАРИЯ,
ДЕЙБА СИМВОЛИТЕ
Мине не мине време и току някой повдигне въпроса за
националната идентичност и символите на българското. От
години се води безсмисления спор с кое трябва да се гордеем
повече - с бацила на киселото мляко, с оперните певци, или
с българската роза?
Досега традиционно залагахме на тези три позиции, но
се видя, че нито едно от трите не работи. Кисело мляко има
вече във всички страни, български рози почти не останаха,
защото отглеждането им е скъпо и трудоемко, а оперните
певци, с които се гордеем, не пеят в Софийската опера, уви.
Значи трябва да измислим нещо друго.
Аз лично смятам, че си имаме знаме и герб и други
символи не са ни нужни.
Но в някои обществени кръгове битува и
противоположното мнение - че трябва да имаме колкото
може повече национални символи. После тия символи да ги
патентоваме като чисто български и да ги браним с нокти и
зъби от чужденците, не знам защо.
В момента основните ни предимства са няколко - евтин
алкохол, достъпни жени и възможности за
неочаквани приключения - да те оберат, да те набият и да те
изнасилят.
Пиарите, които са на държавна хранилка, твърдят, че
България непременно трябва да си изгради привлекателен
публичен образ пред останалия свят. Образ, който да привлече
у нас не само бедни британски миньори, които идват тук да се
напият с евтини ментета, но и по-богати туристи и още
по-богати инвеститори, които да изсипят тук милиардите си
долари и да превърнат милата ни родина в земен рай. Те
166
вече са последната ни надежда, щото се видя, че сами няма да
можем да се оправим.
В споровете за нов национален символ най-голям процент са
защитниците на шкембе чорбата. Този кулинарен шедьовър
наистина е имал животоспасяваща мощ в онези тежки утрини след
добре прекарана вечер. Шкембето до такава степен се е превърнало
в част от бита на българина, че братя Кулинови дори му посветиха
песен:
И шкембето люто, горещо, ми е

най-любимото нещо.
Сутрин и вечер шкембенце яж -
засища, дава кураж.
В това четиристишие са описани само част от безспорните

качества на този продукт, които му отреждат заслужено място в
пантеона на българските символи. Единственият сериозен
контрааргумент срещу тази национална светиня е фактът, че
шкембе-чорбата всъщност е турско ястие. Но това може някак си
да се извърти в стил „Божидар Димитров“ и да твърдим, че едва ли
не турците са откраднали чорбата от нас по време на робството.
По-възрастните хора пък са на страната на киселото мляко.
Факт е, че през годините то е вдъхновявало много българи,
вдъхвало им е надежда и в най-тежките моменти, особено в
комбинация с пълнени чушки. Но пък е и малко конфузно да
заявим националната си идентичност с някакъв дребен, не особено
симпатичен бацил.
Там, където патриархалните традиции са все още силни,
хората подкрепят ракията. Говорим за свирепия домашен
90-градусов троен препек, от който са достатъчни две чашки, за да
се почувстваш истински херой и дори да почнеш да си
въобразяваш, че тоя живот може би има смисъл.
Ракията безспорно е много силна кандидатура, проблемът е че
нейните застъпници не се изразяват членоразделно и по тази
причина не успяват да формулират убедителна пледоария в защита
на любимия си национален символ,
Някои по-разкрепостени българи предимно от средите на
плажните спасители настояват за национален символ да бъде
обявена прочутата българска свръхпотентност.
В подкрепа на своята теза те разказват легенди за чутовните
подвизи на спасителя Марков, известен сред колегите си като
Курали Марков. Той успял за една нощ да донесе незабравими
оргазми на група от 38 германски туристки, най-младата от които
била на 64 години. Голям атлет и нечут характер!
Проблемът е, че ако изберем за национален символ
потентността, трудно ще й намерим подходящо визуално
изображение, което да бъде възприето от страните-членки на
Европейския съюз сериозно, а не като поредната българска
дебелашка провокация.
Очевидно е, че има много варианти да патентоваме като
типично наши символи различни български реални. Въпросът е коя
от всичките ще е най-разпознаваема, та като я видят чужденците да
не ни питат дей зората, а веднага да се сетят дей България, дей.
БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
ЗА НАПРЕДНАЛИ
Всяка година резултатите от кандидат-студентските изпити по

българска литература за пореден път показват, че е нужен нов
подход в образователната система. Във времена, в които
зрелостниците четат предимно есемеси, трябва да се търсят
динамични форми, чрез които произведенията на класиците да
достигнат до сърцето и ума на абитуриентчето на мама, сладкото ми
то.
Време е да изгоним скуката от учебниците и да сведем
българската литературна съкровищница до кратко и вълнуващо
екшънче, така че за има-няма 15 минути да става ясно всичко
най-съществено.
На първо време нека да дефинираме какво влагаме в
понятието „българска литература“. Аз мисля, че трябва да бъдем
широко скроени и да смятаме за българска литература всеки
текст, написан на български език с цел да отправи някакво
емоционално послание - от стиховете на Ботев и Яворов, до
лаконичния ескиз на осемгодишния Евлоги Сандалташев:
„Мамо, изядох си кюфтетата, излизам да играя“. Този
експресивен текст, намерен върху един хладилник в панелната
твърд на квартал Обеля, е обвеян с носталгична нотка по
времената, когато децата излизаха да играят.
След като се разбрахме какво е българска литература, нека
направим бърз преглед на най-важните автори и произведения,
които досега по необясними причини са оставали извън
официалната образователна програма.
Като родоначалник на българското писано слово,
безспорно трябва да поставим рененансовия колос Григорий
Пезевенк. В началото на 13-ти век този скромен знахар пише
170
своята монография в стихове „За природата на някои билки и
гъби“. От нея до нас са достигнали едва четири стиха, които
според някои учени са част от тази монография, а според други
учени - цялата монография:
ти си мащерка свенлива, аз
съм палав пащърнак,
твоите ненки си ги бива и
събуждат в мен мерак...
(превод от старобългарски - проф. Д. Кабачешмелиев, доц,

В. Клатикостова, гл.ас. Ц. Куртулишев и колектив)
За съжаление или за радост, на 53-годишна възраст

Григорий открива канабиса, спира да пише и прекарва остатъка
от дните си в непрестанен кикот.
Следват години на тежко турско робство, през което на
българите не им е било до писане, а тия, които все пак пищели,
го правели на турски, с надеждата да спечелят държавна
поръчка от Високата порта за отпечатване на етикетите за боза.
Не можем да ги виним, такива са били времената.
Трябва да минат векове, докато нашенските творци
придобият самочувствието да се опълчат срещу конюнктурата
и да разчупят шаблона.
Първият, който се осмелява да го направи, е непокорният
сарач Колю Капамаков от будния градец Долна Оряховица.
През 1871, едва 19-годшпен, той преминава Дунава в нетрезво
състояние и става хъш. Там се запознава с Ботев и му предлага
сътрудничество срещу твърде висок за онова време хонорар
във вестник „Дума на българските емигранти“. По неизвестни
причини Ботев отблъсва офертата с думите: „Що не вървиш на
майце си бе, келеме!“. От този момент Колю Капамаков става
известен в литературните среди като Колю Келемето.
Съществуват обаче и сведения, че отделни хъшове,
несъгласни с авторитарната редакционна политика, водена
171
от Ботев, се отнасяли към Капамаков с голямо уважение и
дори го наричали „байно“.
След скандала с Ботев, за Капамаков настъпва период на
творческо търсене и най-вече на търсене на пари, за да оцелее.
Но именно в този период на трудности и лишения той създава
най-значимата си творба „Оковите на тиранът”:
Как искам, Минке, чувства нови, ала

сърдце ми тлей в окови, бесней
тиранът отомански а искам да те
съблека по бански.
Но вярвай, Минке, иде час И ще
доходя аз у вас,
И няма да ме домързи Напук на
турските врази!
От цитирания стих е видно, че Ботев е плагиатствал не

само идеи, но и цели стихове от Капамаков. Ботевото „душата
ми в огън тлее“, е директна заемка от Капамаковото „ала
сърдце ми тлей в окови“. Добри Чинтулов пък открадва от
Капамаков израза „напук на турските врази“ и го преправя на
„срещу вразите отомански“. Да не говорим, че образът на
Венета в творчеството на Ботев си е един безсрамен римейк на
Капамаковата Минка.
Но скромният сарач от Долна Оряховица не роптае срещу
грозното литературно пиратство, защото смята, че на този
етап има по-важни задачи на ползу роду. Неговото верую е:
„Сега, Минке, не е време да се дърлим кой какво рекъл.
Белким веднъж ся освободим от душманите, пък то- газ ще ся
отдаде всекиму според стореното за Отечеството“, Колю
Келемето е известен и с ярката си публицистика, която за
съжаление не е запазена. Най-важна в неговия живот се оказва
годината 1876, когато Ботев преминава с четата си Дунава.
Има сведения, че Колю Капамаков е имал
172
силно желание да премине и той, но съмнения за ангина го спрели от
това рисковано начинание.
След оздравяването от ангината, Капамаков се жени за бившата
кметица на Браила госпожа Флорица и за съжаление спира да пише.
Умира в Румъния, без да доживее Крайовската спогодба.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕВРОПЕЕЦ
От всички европейци най европеец е българският европеец.

Българският европеец обича да се сравнява с другите
европейци и сравненията са все в негова полза.
Какъв европеец например е германският европеец? Никакъв.
Само работи и пази чистота.
Българският европеец също обича чистотата, но за нищо на
света не би се лишил от удоволствието да си хвърли боклука през
прозореца. Щото си е платил на общината да му чисти, а къде ще
си хвърля боклука си е лично негова работа. И въпрос на престиж.
Те ли ще му кажат на българския европеец къде да си хвърля
боклука!
Българският европеец не харесва и английския европеец.
Кво се кланят там на неква измислена кралица! Българският
европеец е горд човек. Той не се кланя на никого освен на
мутрите. И смята, че те са най-достойни да ръководят държавата.
Щото са прости хора. Като него.
Българският европеец смята, че е най-потентният европеец.
Ако му паднат тия европейските европейки, ще видят те какво е
български мъж. Ама не му падат, щото не знае езици. А баш
заради тях той няма да седне да учи езици. Да бе, ше им уча езици,
вика си българският европеец, за кви се мислят па те!
И понеже не може да се възползва от сексуалните им
дадености, българският европеец заявява, че всички европейки са
грозни. Не му трябват те на него, той е естет.
Българският европеец е убеден, че прави най-добър секс от
всички европейци. Израстнал е с немско порно, но отдавна ги е
задминал германците. За българския европеец сексът
174
е бой, подхвъргане и скубане на подмишници. Да й са блъска
главата в таблата и да дере тапетите от стените.
Българският европеец подозира, че другите европейци искат
да го прецакат. Той смята, че целият Европейски съюз е създаден
от некви мошеници, които искат да експлоатират българския
европеец, да му изпият ракията и да му изядат киселото мляко.
Според българския европеец Европа се управлява от масони
некакви. И евреи.
Даже още по-лошо - турски евреи.
Българският европеец не разбира европейската
толерантност. Кво са седнали да толерират некви мангали, ай ши
ги иба у европейцити! Българският европеец не толерира
мангалите. Ако му дадат власт, той много бързо ще ги оправи.
Ама не му дават. Само Хитлер им трябва на тия мангали, вика си
българският европеец. И добавя, че Хитлер е бил прав в много
отношения.
Българският европеец се възхищава само на гръцкия
европеец. Евала на гърците, вика българският европеец. Живот си
живеят. Ядат, пият и не плащат. А като ги накарат да плащат, се
вдигат на протест. Българският европеец така я разбира
демокрацията - да протестираш, когато те накарат да си платиш
сметката.
Българският европеец най-много мрази македонския
европеец. Той даже не е европеец бе, нали не ги приемат в
Евросъюза. Според българския европеец македонският европеец
не е никакъв европеец, а си е обикновен македонски македонец.
Даже български македонец, щото те, нали, са си чисти българи бе,
на кви се правят...
Българският европеец мрази българския македонец, щото е
българин като него. Пък и му е съсед. А българският европеец
мрази съседите си.
Понякога българският европеец е критично настроен към
правилата на Европейския съюз. Най-много го дразни това, че не
му дават да пуши на обществени места. Аре бе, те ще ми кажат
къде да пушим, вика българският европеец, Аз па шси пушим, аре
да видим кво ше ми напраат.
Българският европеец е най-добрият шофьор от всички
европейци. Ше ми спазват те некви правила, ше ми спазват!
Правилата са за бунаците. Според българския европеец добрият
шофьор задължително трябва да минава на червено и да не спира
на пешеходна пътека. За да го уважават!
Българският европеец нарича италианските европейци
„жабари“, германските европейци „шваби“, а румънските
европейци „мамалигари“.
Българският европеец мечтае да превърне всички европейци
в европейски българи.
Той е убеден, че това рано или късно ше стане.
КАК ДА СТАНЕМ ПОПУЛЯРНИ
ВЪВ ФЕЙСБУК
Наскоро един приятел ми сподели, че от някаква

PR агенция му изпратили оферта, в която между
десетките безсмислени услуги фигурирало и
предложението - „Популяризиране на дейността ви в
социалните мрежи - 3000 лева (без ДДС). Моят човек
ги попитал какво означава това и те му обяснили, че
ако им кихне три бона, щели да му направят профил
във фейсбук и да пускат там некви глупости, защото в
наши дни било много важно да си „интерактивен“,
разбираш ли.
Приятелят ми, разбира се, ги напсувал и с трите
хиляди лева си купил нов компютър, нов телевизор, та
даже му останали пари и за почерпка. Именно на тая
почерпка ми разказа за сблъсъка си с алчните пиари.
Много се възмутих. Винаги съм смятал, че в
България така нареченият „пъблик рилейшьнс“, си е
грозна измама, но да продаваш на хората профили във
фейсбук, които по принцип са безплатни - това минава
всякакви граници. Все едно да продаваш пясък в
пустинята Сахара.
Затова реших да смачкам тая порочна практика и
да дам няколко напълно безплатни съвета на хората,
които искат да станат популярни във фейсбук.
Съвети за жени
Измисли си атрактивен никнейм
Ако се регистрираш с истинското си име - да речем

Мария Стефанова, никой няма да ти обърне
внимание. Съвсем друго е, ако се запишеш като
Mimity Stefanowa или още по-добре Mimity Ste.
Това веднага ще подскаже на потенциалните тъпкани, че
си разкрепостена дама, готова на всякакви приключения.
Добре е да прибавиш в скоби и някакво уточнение. Например
Mimity Ste (Mis Mrasnica). Ако това ти се струва твърде брутално,
пиши просто Mimity Ste (Original). Това е намек, че
вероятно има стотици фалшиви профили на хора, които се опитват
да трупат евтина популярност на твой гръб, но ти си единствена,
неповторима и оригинална.
Направи си яка профилна снимка Изкушението да се пуснеш

по цици е голямо, но не забравяй, че тоя профил могат да го видят и
ваште и баща ти да ти спука кофата от бой. Така че на първо време
пусни нещо по-целомъдрено. Например снимка по сутиен и
бикини. Снимай се с телефона в голямото огледало в банята. И не
забравяй да издуеш напред лъщящи джуки (ако нямаш гланц за
устни, ефектът се постига и след ядене на мазна пържола).
Издутите до пръсване устни трябва да подскажат на аудиторията,
че си страхотна във френските изпълнения. Това веднага ще те
превърне във фейсбук легенда.
Попълни внимателно информацията за себе си Напиши си

рождената дата, за да могат хилядите ти почитатели да ти честитят
рождения ден с лигави картички и тъпи клишета. В графата „семейно
положение“, маркирай отговора „сложно е“. Това всъщност е
най-честният отговор. Независимо дали човек е обвързан или не,
винаги е сложно.
Качи всички възможни снимки, които имаш Фейсбук-профил с

по-малко от 2000 снимки изглежда несериозно. Разпредели ги в
албуми и сложи на албумите атрактивни заглавия. Снимките от
морето например трябва да са в папка озаглавена „Morencetyyyyy“.
Хубаво е да имаш снимки, на които се натискаш с неква твоя
приятелка в
котеката. Това ще подскаже на потенциалните тъпкани, че може
би си бисексуална, и че може би приятелката ти би се навила на тройка,
което е ебахти яката мъжка фантазия.
Пускай статуси, които да разкриват богатата ти душевност

Независимо от факта, че снимките ти те представят като свирепа
сексуална тигрица, е добре в статусите си да демонстрираш, че си
възмутена от упадъка на нравите в тоя студен, консуматорски свят и че
криеш ранима, целомъдрена същност.
Напиши например „Ще разбереш какво си имал чак когато ме
загубиш, но тогава вече ще е късно“, или „Писна ми от лицемерие и
умрели надежди, искам хората да бъдат искрени“ или „Можеш да ме
изтриеш от фейсбука си, но не можеш да ме изтриеш от спомените си“.
Когато не можеш да измислиш какъв статус да напишеш, сложи
цитат от някоя сърцераздителна чалга балада, например „Защо не пръснеш
със ръце това сърце, проклетото да спре!“ или „Ако боли, и на болката ще
нося. Накарай ме сега да си го прося!“
Такива статуси ще покъртят и най-коравите пичове, те ще се трогнат
от горестната ти съдба и ще поискат да изпият сълзите ти с обветрени от
суровите бури на яхтата им устни.
Слагай много емотикони

Колкото повече сърчица, намигвания и изплезени човечета, толкова
по-добре. Това е знак, че си открита личност, която не крие емоциите си, не
си неква лицемерка като Калина от девети „а“.
Пиши с малки и големи букви ЩоТо

ТаКа Е МнОо ЯкО.
Пускай всяка сутрин снимки на кафенца и палачинки (via Instagram)
С „позитивно“ послание dobriutroooooooooo :) obi4kam wiiiiii
Да видят всички, че носиш добра душа.
Лайквай снимките на приятелките си

Нищо, че са тъпи, грозни овце. Ако приятелката ти си е
сложила нова профилна снимка, напиши под нея „ynikalna si“, а
ако се е снимала с гаджето си, напиши „пш ste slatki“. Така хем
ще те мислят за широкоскроена, хем и те ще лайк- ват снимките
ти, а нали в крайна сметка живееш заради едното трупане на
лайкове.
Съвети за мъже
Измисли си сполучлив никнейм
Фейсбук името ти трябва да звучи хем загадъчно, хем
мъжествено. Не се изхвърляй обаче с гръмки никове като
Terminatora или Mr. Millionaire, щото е комплексарско. На
всички е ясно, че си с бирено шкембенце и нямаш пари. Жените
ценят и чувството за хумор, но ако се кръстиш Кмета на
Интернета или Bai Vaniu, ще те помислят за отчаян гаражен
пияница, какъвто всъщност си.
Сложи си атрактивна профилна снимка

Селско е да се снимаш ухилен пред некъв паркиран Кай-
ен, при положение че в действителност караш 15-годишна
Астра. Ако си фитнес маниак, в никакъв случай не се снимай
гол до кръста - педалско е. Снимката, на която сте прегърнати
със Спас Делев в „Найт флайт“, също няма да ти донесе
дамско одобрение, освен ако внезапно не купят Делев в
„Барселона“, което е малко вероятно.
Най-добре е да сложиш неква снимка, на която си със сако и
вратовръзка (ходил си на сватби, не може да нямаш
такава снимка). Така ще изглежда, че уж си некво юпи, което
кърти зловещи кинти от маржа на петролните пазари.
Излъжи в информацията за себе си

Тъпо е да си признаеш, че си безработен и че макар да
си на 35 години, още живееш при мама и тате. Затова в
графа „месторабота“ напиши „работи над себе си“ или
„сам съм си шев“. Ако някой ти направи забележка, че
шев не се пише с „в“, ами с „ф“, го напсувай. Ай ше ги
еба у грамотните отворковци!
Не качвай никви снимки освен профилната

Едно, че изглеждаш зле, а и истинските мъже не обичат да ги
снимат.
Не качвай снимки на секси жени

Никога не качвай на профила си снимки на Памела
Андерсън с коментар „бате, тая ако ми падне, хич
нема да я бавим“. Ясно е, че си отчаян чекиджия, ма
защо трябва да го научават всички от фейсбука.
Пускай хладнокръвни, загадъчни статуси
Статусите в никакъв случай не трябва да отразяват личния
ти живот. Недопустимо е да пишеш „Леле, снощи с Жорката
как си махнахме главите“ или „Пичове, в момента по Спайса
дават нечовешко порно“.
По-добре напиши „Новият Астън Мартин не ме впечатли. Верно,
стои стабилно на магистралата, но няма тоя комфорт, на който съм свикнал
с Бентлито“. Или „С приятелката I ми се разделихме заради несходство в
характерите. Тя смяташе, че не трябва постоянно да й купувам скъпи
подаръци и да я водя всяка година на море на Малдивите и на ски в 1
Швейцария. А и в секса не си паснахме. Според нея не било я нормално
всяка нощ да изживява по няколко оргазма“.
Нахрани някой известен
Стани последовател на някой популярен човек и пиши под
всеки негов статус с жлъч и ярост. Каквото и да напише, винаги
коментирай с „tapak“, „malumnik“ или „awe skrii sa we sme6nik“.
Заплашвай го, че ако продължава да пише такива простотии, ще се
отпишеш от страницата му.
Обидите, отправени към известни личности, ще ти дадат
жалкото усещане, че едва ли не си им равен. Ясно е, че на живо
никога не би се осмелил да им говориш така, а ще се свиваш като
мишка, ама общуването по интернет те прави недосегаем. Освен
това ще можеш после да разправяш на приятелите си „кой ве,
Бербатов ли? Найш колко съм го хранил у фейса? Аз такива кат
него ги прая на две стинки, ве“
Страдай за някой известен покойник

За да станеш популярен във фейсбук, трябва и непременно да
пускаш некролози за некви известни хора, за които всъщност не ти
пука - Пол Уокър, Стив Джобс, Нелсън Мандела. Така ще
изглежда, че уж си неква космополитна личност, която се вълнува
от световната култура и милее за VIP — мъртъвците.
Бъди патриот
На всеки национален празник пускай родолюбиви послания
от сорта SABODETE SE BALGARI!!! DA PA3IM КАТО U4ITE SI
3EMQTA NA BOTEF I LEFSKI!!!
Непременно отбелязвай всяка измъчена победа на
футболните национали с гръмки статуси от сорта „НА КОЛЕНЕ
ПРЕД ЛЪВОВЕТЕ!“ Не забравяй, че фейсбук патриотите се
радват на особена почит в мрежата.
182
БЪЛГАРСКИЯТ АКЪЛ
Едно от най-загадъчните явления в нашия бит и душевност е

българският акъл.
Думата „акъл“ е от турски произход. Това означава, че акълът е нещо,
което сме придобили по време на робството. Преди това не сме го имали, а
сега не знаем какво да правим с него.
Въпросът е дали изобщо ни трябва. Една популярна поговорка гласи:
„Българинът може да живее без храна един месец, без вода един ден, без
въздух една минута, а без акъл - цял живот“. И историята показва, че без
акъл наистина се живее далеч по-добре.
Повечето българи изповядват философията „Акъл не ща, пари ми
дай“. Те смятат парите за по-важни от акъла и вероятно са прави. Щото с
пари можеш да си купиш разни неща от мола, а с акъл нищо не можеш да
си купиш.
В България ако накараш мързеливия на работа, той почва да те учи на
акъл. Щото „от работа се гърбавее“, а акълът е безплатен и всеки го раздава
щедро.
Някои народни мъдреци обичат да казват „Акъл и мензис не дойдат
ли навреме, хич не ги чакай“. Идеята на това послание е, че акълът е нещо
като месечен цикъл - идва за три-четири дни и изтича между краката ти.
В България акълът е море, а главата - шамандура. Нашето море е
пълно с глави-шамандури, които щастливо и безгрижно се люлеят на
повърхността му.
183
ФРАЗИ, КОИТО ВСЕКИ МЪЖ
Е ПРОИЗНАСЯЛ ПО ВРЕМЕ НА СЕКС
1. Офффф, какъв е тоя сутиен, бе? Не мога да се оправя,

разкопчай го ти.
2. Уха! Истински ли са?
3. По-леко бе! Не със зъби!
4. Нищо де, ше се научиш. Само се отпусни.
5. Не знам защо се получи така. Сигурно защото съм много
влюбен в теб и тялото ми просто не знае как да реагира на тази
емоция.
6. Айде само малко отзад. Няма да те боли, обещавам.
7. Май ше се окаже верна приказката, че жените с мустаци
били много страстни.
8. Не ме дери с тия нокти, бе! После кво ше обяснявам на
жена ми...
9. Ох, ша свърша, да му еба майката!
10. Стига с тия презервативи. Обещавам, че ше те
пазя. 11. Ахрглгдргрхооооооо
12. Ох, доспа ми се, обещавам ти, че утре сутринта ше
повторим.
13. Вътре ли е?
14. Къде отиде дистанционното за телевизора, бе?
15. Гоооол! Ленче, след малко ше продължим.
16. Ако навиеш и приятелката ти да участва, ше си
направим голям купон.
17. Да? На една среща съм, Жоре, ше ти звънна след
малко.
18. Свърши ли?
19. Нещо ми боцкаш. Не си ли се бръснала?
20. Тая поза е любимата на жена ми
21. Ох, майкоооу!
22. Е кво като те боли глава? Айде лапни го малко, нищо
няма да ти стане
23. Рекси, излез веднага от стаята/
24. Чакай, че презервативът май се скъса, дееба/
БИЗНЕС ПО БЪЛГАРСКИ
Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова

повече нараства броят на бизнесмените.
Милиони са вече българите, изкушени от възможностите
на частното предприемачество: Всеки от тях е убеден, че
бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в
море от пари досущ като Чичо Скрудж.
За да не остане по назад, Иван решава да отвори малък
бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и
решава „да завърти парите“.
Първата му работа е да си наеме офис. Но в офиссгради- те
е много скъпо, затова Иван наема малка, миризлива
гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел
за „гостите“, а кухнята е предназначена за секретарката.
Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с
приятна външност. Задачата й е да прави кафета и да вдига
телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се
ограничава в боравенето с кафемашината.
Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира
конкурентите. Кръщава я „Чолев интернешънъл трейд
къмпани”.
Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни
визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма
на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си
с деловата фраза „ку ти тряа нещо, обаждай са“.
След като са положени основите на фирмата, Иван вика в
офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен,
ма е чувал, че така се прави.
Време е бизнесът да започне!
С вродения си нюх И ний усеща, че все още му е рамо да се
хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към
инвестиции с о-малък риск - купува от „Илиевци“ триста
китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да г и предлага в
търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50
бройки, обещава 4 процента отстъпка.
Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира
възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че
са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са
дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч
по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва - „когато се продадат - тогава, нямаме бърза
работа“ и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този
бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно
- различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои
до късно в офиса и трака върху калкулатора - подарък от дядо му за
абитуриентската вечер през 1998-а.
Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае - може па някой да
звънне. Обаче никой не звъни.
Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и
Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху
меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да
му вика „зайо“.
След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще
осигури на Иван място в топ 10 на „Форбс“. Хич не се харчат.
Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този
тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и
двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне
търговия с хранителни продукти.
Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното
стоят на балкона на „офиса“. Иван купува 50 празни шишета от един
литър и везна, с която да отмерва месото и пуска в интернет безплатна
188
обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето
да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти
и да им дава адреса на офиса.
Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една
авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива
подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.
В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван — умира
баба му и му завещава малък апартамент в „Меден рудник“. Иван
решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия
бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два
по-малки апартамента - един в Добрич и един в Търговище, после ще ги
продаде и ще купи четири апартамента - в Монтана, Горна Оряховица,
Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и... ехе-хей!
Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред
големите играчи и ще му донесе милиони.
Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт
брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.
Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се
осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментче- то, но така и не се
обадиха повече.
Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин
до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток,
телефон и интернет...
189
Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е
толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12
процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го
върне.
В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна
ли си, пита я Иван. Ами сигурна съм, как да не съм сигурна, казва
Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не
съм спала, казва Стефчето и се разплаква.
Иван изпада в депресия. Стой до късно в офиса, пие от
вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън
тръгнаха да стават нещата и...
Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат
половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния
начин, Иван започва да търси нестандартни мерки - залага големи
суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари
срещу голяма лихва в „перспективна фармацевтична компания“.
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото
внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се
оказва пирамида.
Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита
си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето
го напуска и започва работа в друга фирма.
В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди
не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите,
масоните, американците, руснаците, китайците, турците и
извънземните.
Ако не му пречеха, досега да е милионер.
Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се
записва в партията на Волен.
Ходи по митинги и крещи „Върнете ми България!“ Всъщност не
му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите,
бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите.
Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен
и безсърдечен.
Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от
студ и страх.
Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли.
Така както някога ги топлеше Стефчето.
Иво Сиромахов
БЪЛГАРСКИ РАБОТИ
Българска
Първо издание
Отговорен редактор Красимир Гетов
Редактор и коректор Станимир Цветков
Предпечатна подготовка Петър Дамянов
Формат 60/90/16 Печатни коли 11,75
Сиела Норма АД
1510 София, бул. Владимир Вазов 9

тел. 02 903 00 23
www.ciela.bg
e-mail: booksales@ciela.net
Печат: Мул гипринт АД
Книгите на СИЕЛА могат да бъдат купени

от интернет книжарница www.mobilis.bg,
www.ciela.com, от книжарница СИЕЛА
Книгомания
в Mall of Sofia, бул. Ал. Стамболийски № 101.
City Center Sofia, бул. Арсеналски № 2,
Paradise Center, бул. „Черни връх“ № 100,
Книжарница Сиела - СУ „Св. Кл. Охридски“.
Фестивален и конгресен център Варна
бул. Сливница № 2,
Mall Plovdiv, ул. Перущица № 8,
Park Mall, бул. Н. Петков № 52, Стара Загора.
Mall Rousse, бул. Липник № 121 Д,
както и от всички добри книжарници в страната

Български Работи - Иво Сиромахов (2014)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Български Работи - Иво Сиромахов (2014)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ИВО СИРОМАХОВ

© Иво Сиромахов, автор © Дамян Дамянов,

Напоследък в България известните станаха повече от неизвестните.

Интервю с начинаеща фолкпевица

- Г-це Фолкпевица, изминаха осем месеца, откакто

- „Искам те отпред и отзад“ е доста провокативно

- За разлика от други певици Вие нямате силикон.

- Гаранция за успех ли е предизвикателната визия?

-Бихте ли се снимали разсъблечена за някое мъжко

- В момента има ли мъж до Вас?

Вие сте пример за подражание на много млади

Интервю с начинаещ футболист

- Г-н Футболист, направихте няколко запомнящи се мача

- В мача с „Беласица“ бяхте на крачка от победата, но

- В последните пет мача имате три жълти и два червени

- В повечето мачове седите на резервната скамейка.

- Да поговорим и за личния Ви живот. Има ли жена до Вас?

1. Кой престъпник ти е правил водопровода? Оставил си е ръцете.

България, 2025 година. Манията по млечните жлези започва да се

От всички шофьори на света най-добър е българският шофьор.

Малцина са писателите, които умеят да пишат добра еротична

Еротичен разказ за жени

1. Не сядайте тука, не виждате ли, че масата е заредена.

Един от най-ожесточените конфликти в нашето общество е

1. Иван Вазов е патриарх на българската.

2. Христо Ботев е поет и...

3. Христо Смирненски е умрял от...

4. Елин Пелин е певец на...

6. Гео Милев е автор на поемата...

7. Кой е авторът на „Под игото“?

8. Как е умрял Димчо Дебелянов?

11. Кой е Йордан Йовков?

12. Гпавна героиня в разказа „Една българка“

От всички туристи в света, българският турист е най-

Маясъл кехая излезе на чардака и погледна към корията.

1. Каква засада бе, педерас!

Кво ми връщаш спатия, да те еба!

кво й харесват на тая?!

Малцина знаят, че в изкуството на 20-ти век трайна

Къде са тези митични „интелектуалци“, които са „морален

2. Престани да си сменяш прическата

Те са създадени с единствената цел разни козметични фирми

9. Излез най-после от тоя мол

10. Прави секс на първа среща

10. Прочети некви книги

11. Престани да се оплакваш

12. Не яж чесън преди среща

1. Немаш ли точно пари? Немам да ти върна. Ей ся преди тебе

Каквото и да говорят злобарите, българската

Тя отразява работата на парламента и затова говори за

Той безусловно вярва а клишето, че журналистиката е

Тя наближава 40-те и все по-сухите й слабини с носталгия й

Той е репортер в спортния отдел и е склонен да изпада в

Мадам „истинска журналистика“

Тя е неуспяла поетеса от времето на социализма и

Тя е на около 20 и следва журналистика или нещо

Като истински тарикат-скептик българинът гледа на

Айде де, ше им вярва.

Над Брюксел падаше здрач. Последните лъчи на зимното

Разказът е отличен с първа награда в конкурса

1. Нямам какво да облека.

се оправи през 2015!“ Това е казала проро

важни ора ".

Когато българинът седне на маса, няма как да не стигне до