ПЪТЕВОДИТЕЛ

В
ДЕЙНОСТТА
НА
ПРОКУРАТУРАТА
НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СЪДЪРЖАНИЕ

I. ВЪВЕДЕНИЕ..................................................................................................................................................... 3
II. СТАТУТ И СТРУКТУРА НА ПРОКУРАТУРАТА ................................................................................ 4
III. ПРОИЗВОДСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА..................................................................................... 7
НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ................. 7
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО................................................................................................................. 7
СЪДЕБНА ФАЗА.......................................................................................................................................... 12
НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР......... 14
УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО .......................................................................... 16
1. ОБВИНЯЕМ............................................................................................................................................. 16
2. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ........................................................................................................................... 16
3. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ ............................................................................................................................... 17
4. ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ........................................................................................................................... 17
5. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК .................................................................................................................. 17
6. ЗАЩИТНИК............................................................................................................................................. 17
7. ПОВЕРЕНИК И ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ...................................................................................... 18
IV. ПРОИЗВОДСТВО ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА ...................................................................... 19
V. ПРОИЗВОДСТВО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ...................................................................................... 21
VI. ПОДАВАНЕ И ЗАВЕЖДАНЕ НА КНИЖА И КОРЕСПОНДЕЦИЯ В ОРГАНИТЕ НА
ПРОКУРАТУРАТА .......................................................................................................................................... 24
VII. СПЕЦИФИЧНИ ПРОЦЕДУРИ.............................................................................................................. 26
КАК ДА ПОЛУЧИМ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЛИПСА, РЕСПЕКТИВНО НАЛИЧИЕ НА ВОДЕНИ
СРЕЩУ НАС ДОСЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА.......................................................................................... 26
КАК ДА ПОЛУЧИМ ЗАВЕРЕН ПРЕПИС ОТ ДОКУМЕНТ ПО ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ....... 26
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: КАРТА НА АПЕЛАТИВНИТЕ РАЙОНИ В СТРАНАТА...................................... 27
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: АДРЕСИ НА ПРОКУРАТУРИТЕ В СТРАНАТА.................................................... 28
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: ОБРАЗЦИ НА ДОКУМЕНТИ, ПОДАВАНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ ....................... 37
ЖАЛБА ДО ПРОКУРАТУРАТА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.................................................... 37
МОЛБА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАВЕРЕН ПРЕПИС ОТ ДОКУМЕНТ .......................................................... 38
МОЛБА ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ....................................................................................... 39
ЖАЛБА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО .............. 40
ЖАЛБА ДО ГОРЕСТОЯЩА ПРОКУРАТУРА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРОКУРОР ............. 41
ЖАЛБА ДО СЪДА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ СПИРАНЕ/ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДТВО .......................................................................................................... 42

2
I. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият наръчник е предназначен за граждани, които по различни причини

имат досег до Прокуратурата. Той не е предназначен за юристи или студенти от
юридическите факултети и не може да замени помощта на адвокат.
Наръчникът има за цел да предостави на гражданите основна и полезна
информация за Прокуратурата на Република България.
Намерението на авторите на този наръчник е да направят дейността на
Прокуратурата по-ясна и разбираема за гражданите.

3
II. СТАТУТ И СТРУКТУРА НА
ПРОКУРАТУРАТА

Действащата българска Конституция, приета и влязла в сила през 1991 г., е

регламентирала Прокуратурата като институция, включена заедно със съдилищата и
следствените служби в структурата на независимата съдебна власт. Структурата на
прокуратурата следва аналогично тази на съдилищата, т.е. на територията на страната
функционират различни йерархично подредени прокурорски инстанции – районни,
окръжни и апелативни прокуратури, Върховната касационна и Върховната
административна прокуратура и Главният прокурор на Република България.
Важно значение в устройството и дейността на прокуратурата е нейната
централизация. Както Конституцията на Република България, така и Законът за
съдебната власт, регламентират държавното обвинение като единна и централизирана
система, в която вътрешно-ведомствените отношения са йерархично уредени. Най-
високо място в тази йерархия заема Главният прокурор, който осъществява надзор за
законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори в страната,
като той може да извършва и ревизии – лично или чрез определени от него прокурори.
Работата му се подпомага от заместник-главните прокурори, които в същото време
ръководят Върховната касационна прокуратура (ВКП) и Върховната административна
прокуратура (ВАП).
По-надолу в инстанционната йерархия функционират 5-те апелативни
прокуратури, разпределени в 5 условно определени апелативни района – София,
Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново. Всеки един от тези райони включва
действащите на негова територия окръжни прокуратури, които пък от своя страна
упражняват надзор върху работата на районните прокуратури, стоящи най-ниско в
системата.
Свои подразделения има и Военната прокуратура, която обаче функционира
единствено чрез 5 военно-окръжни прокуратури на територията на страната (Варна,
Плевен, Пловдив, Сливен и София) и една Военно-апелативна прокуратура в гр. София.
Единството и централизацията в работата на прокуратурата позволява всяко
постановление или друг вид писмено разпореждане на съответен прокурор да може да
бъде отменено или изменено от прокурор към по-горестоящата прокуратура, освен ако
за същото не е предвидена възможност за съдебно обжалване. Така например,
постановление, с което се е произнесъл прокурор от районна прокуратура, може да
бъде отменено от прокурор в горестоящата окръжна прокуратура, а спрямо неговия акт
да се извърши контрол от страна на съответната апелативна прокуратура. Отмяната
може да стане както по жалба на заинтересовани лица, така и служебно, т.е. по
инициатива на горестоящия прокурор.
Всеки горестоящ прокурор може да дава указания до подчинените му
обвинители, които са задължителни, когато са издадени в писмена форма. Това на
практика означава, че когато например прокурор от конкретна окръжна прокуратура
отмени незаконосъобразно постановление на прокурор от районна прокуратура,
горестоящият прокурор може да даде задължителни указания как да продължи
развитието на конкретна преписка, стига същите да не накърняват независимостта и
вътрешното убеждение на долустоящия прокурор.
Функциониращите на територията на страната пет апелативни прокуратури
действат под ръководството на Върховната касационна прокуратура и на практика

4
отговорят за уеднаквяването на прокурорската практика в съответните апелативни
райони.

І. Апелативна прокуратура – София ръководи осем окръжни прокуратури,

действащи на територията на апелативния район:
1. Софийската градска прокуратура (със статут на окръжна), под чийто надзор
работи единствено Районна прокуратура – гр. София;
2. Софийската окръжна прокуратура, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Самоков, Ихтиман, Сливница, Ботевград, Пирдоп,
Костинброд, Своге, Етрополе и Елин Пелин;
3. Окръжна прокуратура – гр. Благоевград, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Благоевград, Гоце Делчев, Петрич, Разлог и Сандански;
4. Окръжна прокуратура – гр. Видин, под чийто надзор работят районните
прокуратури във Видин, Белоградчик и Кула;
5. Окръжна прокуратура – гр. Враца, под чийто надзор работят районните
прокуратури във Враца, Бяла Слатина, Оряхово, Мездра и Козлодуй;
6. Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Кюстендил и Дупница;
7. Окръжна прокуратура – гр. Монтана, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Монтана, Берковица и Лом;
8. Окръжна прокуратура – гр. Перник, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Перник, Радомир, Трън и Брезник.

ІІ. Апелативна прокуратура – Пловдив ръководи шест окръжни прокуратури,

действащи на територията на апелативния район:
1. Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Пловдив, Карлово, Асеновград и Първомай;
2. Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Пазарджик, Панагюрище, Велинград и Пещера;
3. Окръжна прокуратура – гр. Кърджали, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Кърджали, Момчилград, Крумовград и Ардино;
4. Окръжна прокуратура – гр. Смолян, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Смолян, Мадан, Девин, Чепеларе и Златоград;
5. Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, под чийто надзор работят
районните прокуратури в Стара Загора, Казанлък, Чирпан и Раднево;
6. Окръжна прокуратура – гр. Хасково, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Хасково, Димитровград, Харманли и Ивайловград.

ІІІ. Апелативна прокуратура – Велико Търново ръководи пет окръжни

прокуратури, действащи на територията на апелативния район:
1. Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново, под чийто надзор работят
районните прокуратури във Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов,
Павликени и Елена;
2. Окръжна прокуратура – гр. Габрово, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна;
3. Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Ловеч, Троян, Тетевен и Луковит;
4. Окръжна прокуратура – гр. Плевен, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Плевен, Червен бряг, Левски, Кнежа и Никопол;

5
 5. Окръжна прокуратура – гр. Русе, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Русе и Бяла.

ІV. Апелативна прокуратура – Бургас ръководи три окръжни прокуратури,

действащи на територията на апелативния район:
1. Окръжна прокуратура – гр. Бургас, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Бургас, Айтос, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие,
Средец и Царево;
2. Окръжна прокуратура – гр. Ямбол, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Ямбол, Елхово и Тополовград;
3. Окръжна прокуратура – гр. Сливен, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Сливен, Нова Загора и Котел.

V. Апелативна прокуратура – Варна ръководи шест окръжни прокуратури,

действащи на територията на апелативния район:
1. Окръжна прокуратура – гр. Врана, под чийто надзор работят районните
прокуратури във Варна, Девня и Провадия;
2. Окръжна прокуратура – гр. Добрич, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Добрич, Балчик, Тервел, Генерал Тошево и Каварна;
3. Окръжна прокуратура – гр. Разград, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Разград, Кубрат и Исперих;
4. Окръжна прокуратура – гр. Силистра, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Силистра, Тутракан и Дулово;
5. Окръжна прокуратура – гр. Търговище, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Търговище, Попово и Омуртаг;
6. Окръжна прокуратура – гр. Шумен, под чийто надзор работят районните
прокуратури в Шумен, Нови пазар и Велики Преслав.

6
III. ПРОИЗВОДСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА

Основната дейност на прокурора като държавен обвинител е свързана с

качеството му на участник в наказателния процес, но като блюстител на законността
той участва и в гражданския и наказателния процес, следи за законността на
изпълнение на присъдите и мерките на процесуална принуда.

НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР 1

Основните фази на наказателното производство по дела за престъпления от общ

характер са:
¾ досъдебното производство;
¾ съдебната фаза.

ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Досъдебно производство се провежда само за престъпления от общ характер.

Съдебното производство е главното, а досъдебното има подготвителен характер.
Досъдебното производство може да бъде под формата на следствие (разследващ орган е
следователят) или под формата на дознание, бързо производство 2 или незабавно
производство 3 , при тази форма разследващ орган е дознателя, като при бързото и при
незабавното производство сроковете за превеждане на разследването са значително по-
кратки, с което се цели бързина на наказателното производство. В каква форма да се
преведе разследването е определено в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Първият стадий на досъдебното производство е разследването, то се извършва
от разследващите органи (следователите и дознателите). Прокурорът наблюдава и
ръководи тяхната дейност, като може и да извършва както отделни действия по
разследването, така и да проведе цялото разследване.

1
Престъпления от общ характер са онези определени от законодателя по-тежки престъпления, за които
задължително се провежда разследване (досъдебно производство) и производството по тях не може да се
прекрати по искане на пострадалия. Такива престъпления са убийство, средна и тежка телесна повреда,
кражба, грабеж, изнасилване, държане и разпространение на наркотици, управление на автомобил след
употреба на алкохол и наркотици.
2
Бързо производство се провежда, когато:
1. престъпникът е заловен при или непосредствено след извършване на престъплението;
2. върху тялото или дрехите на престъпникът има явни следи от престъплението;
3. престъпникът се е явил лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните
работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи престъпника, извършил престъплението.
3
Незабавно производство се провежда, когато престъпникът е заловен при или непосредствено след
извършване на престъплението И е посочен от очевидец като извършител на престъплението.

7
 При упражняване на дейността по ръководство и надзор прокурорът може да:
1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява
всички материали по делото;
2. дава указания по разследването;
3. участва при извършването или извършва действия по разследването;
4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не
може да осигури правилното провеждане на разследването;
5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;
6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи
извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица
постановленията на разследващия орган.
Освен това наблюдаващият прокурор непосредствено следи за
законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения
срок. Всички действия извършени извън срока на разследването НЯМАТ процесуална
стойност.
Съдът участва в този стадий, когато взема мерки за неотклонение по искане на
прокурора (задържане под стража и домашен арест), когато извършва контрол над тези
мерки, когато дава разрешение или в последствие одобрява действия по разследването
съдържащи принудителен елемент: претърсване, изземане, обиск, както и когато се
произнася по постановлението на прокурора за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Актовете на разследващите органи се обжалват пред съответния
наблюдаващ прокурор, а неговите постановления (във връзка с разследването) пред
по-горестоящия прокурор. Жалбата се подава чрез органа, който е издал
постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа.
Жалбата не спира изпълнението на атакуваното постановление, освен ако
съответният орган постанови друго.

Образуване на досъдебното производство

Разследването започва с процесуален акт (постановление на прокурора или

първия процесуален акт на разследващия орган за действие извършено в условията на
неотложност) и приключва с процесуален акт на разследващия орган – заключително
постановление. За да започне наказателното производство трябва да са налице законен
повод 4 и достатъчно данни 5 за наличие на извършено престъпление.
Когато прокурорът прецени, че не са налице предпоставките за образуване на
досъбено производство, той се произнася с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. Копие от това постановление се изпраща на пострадалия и
лицето, съобщило за престъплението. Те могат да могат да го обжалват пред прокурор

4
Законен повод – наличието на определени обстоятелства, указващи за извършено престъпление.
Законните поводи са:
• съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
• информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово
осведомяване;
• лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за
извършено престъпление;
• непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за
извършено престъпление.
5
Достатъчно данни са тези данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение,
че е извършено престъпление.

8
при по-горестояща прокуратура.
Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в 2-
месечен срок от деня на образуването му. По искане на прокурора, когато делото
представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура
може да удължи срока с не повече от 4 месеца. В изключителни случаи този срок може
да бъде удължаван от главния прокурор.
Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по
разследване прокурорът възлага на съответните органи на МВР установяването и
издирването на извършителя. Когато тези органи преценят, че са събрани достатъчно
данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават
събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват
прокурора.
Когато разследващият орган събере достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършването на престъпление от общ характер и при отсъствието
на основанията за прекратяване на наказателното производство, той подготвя проект за
постановление за привличане в качеството на обвиняем и го докладва на наблюдаващия
прокурор. След като се запознае с него и го одобри, прокурорът одобрява доклада. След
този доклад разследващият орган предявява постановлението на обвиняемия, разяснява
му правата в качеството на обвиняем и го разпитва.
Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира
защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за
привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.
Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му
предявява постановлението за привличане, като в случаите, когато участието на
защитник е задължително, му назначава защитник.
Когато дознателят прецени, че са извършени всички действия по разследването,
необходими за разкриване на обективната истина, той отново докладва на
наблюдаващия прокурор, който се запознава с материалите по делото. Когато и
прокурорът намери, че е извършено всичко във връзка с разследването, приема доклада
и разпорежда да се предяви разследването, в обратния случай дава указания за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
Разследването задължително се предявява на обвиняемия и неговия защитник
(ако има такъв) и на пострадалия, освен в случаите, когато той при разпита му в
качеството на пострадал изрично е заявил, че не желае разследването да му бъде
предявено. При предявяването обвиняемия и пострадалия се запознават с всички
материали събрани в хода на разследването. Разследващият орган е длъжен да създаде
условия и достатъчно време за това запознаване. Лицата, на които се предявява
разследваното, могат да си водят записки. При предявяването тези лица могат да правят
искания, бележки и възражения относно провеждането на допълнителни действия по
разследването или за допуснати нарушения, с които са им били накърнени правата. По
тези така направени искания, бележки и възражения се произнася наблюдаващият
прокурор. Като копие от неговото постановление им се изпраща с оглед тяхното
уведомяване. В случай че след предявяването се извършат допълнителни действия по
разследването, то обвиняемият и пострадалият задължително се запознават с тези
доказателства, т.е. извършва се повторно предявяване на разследването.
След предявяване на разследването разследващият орган изготвя заключително
постановление, в което изразява своето становище относно нататъшния ход на
производството, а именно внасяне на обвинителен акт, спиране или прекратяване на
производството. С този негов акт и изпращането на делото на прокурора наказателното
производство преминава в следващия стадий, а именно „Действия на прокурора след

9
приключване на разследването”.
След като получи делото със заключително постановление, прокурорът се
запознава отново с разследването и решава делото по същество, а именно:
• внася обвинителен акт в съда;
• внася в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание;
• внася в съда предложение за споразумение за решаване на делото;
• прекратява наказателното производство;
• спира наказателното производство.
Прокурорът съставя обвинителен акт когато намери, че:
1. са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и
то такива и толкова, чрез които се установява напълно, безсъмнено и еднозначно
виновността на обвиняемия в извършване на престъплението;
2. за повдигане на обвинение пред съда няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство;
3. не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
отстранимо.
С обвинителен акт прокурорът обективира вътрешното си убеждение във
виновността на обвиняемия за извършване на процесното деяние и предлага на съда да
се произнесе в този смисъл с присъда.
Съдът не може да откаже да приеме обвинителен акт. Прокурорът също не може
да оттегли вече внесения обвинителен акт в съда и не може да внася поправки по
същество.
Внасянето на обвинителен акт сезира правораздавателните органи с оглед
образуване на съдебно производство, повдига обвинение пред съда, с което се
определят рамките на съдебното производство. Той е израз на ръководнорешаващата
функция на прокурора на този етап и се явява действие, с което се осъществява
преминаване от една фаза в друга – от досъдебната в съдебната.
Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът
прекратява наказателното производство.
Основанията за прекратяване са:
• деянието не съставлява престъпление;
• деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
• наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност;
• деецът е починал;
• след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
• спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото;
• в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от
общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
• деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на
възпитателни мерки;
• в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи
пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на
наказателното производство;

10
 • по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в
друга държава;
• деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на
правомощията му по закон;
• липса на достатъчно доказателства – обвинението винаги трябва да се
базира на достатъчно доказателства, ако липсват такива значи обвинението
е необосновано и прокурорът ще прекрати наказателното производство, но
само ако е твърдо убеден, че разследващият орган е положил всички усилия
за събиране и проверка на доказателствения материал и всяко друго
действие ще е безперспективно.
Копие от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и на
пострадалия или на неговите наследници, респективно на ощетеното юридическо лице.
Те могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок
от съобщението.
С определение съдът може:
• потвърди постановлението;
• измени постановлението относно основанията за прекратяване на
наказателното производство и разпореждането с веществените
доказателства;
• отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Определението на съда може да се протестира от прокурора и да се обжалва от
обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от
ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с
определение, което е окончателно.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е
било обжалвано пред съда, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-
горестоящата прокуратура.
Наказателното производство се спира при наличие на процесуални пречки,
препятстващи възможността за приключването му. До отпадането им процесът остава
висящ. Запазват се процесуалните условия и отношения, но не се извършват действия
по разследването.
Основания за спиране на наказателното производство:
• след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго
тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;
• разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се
разкрие обективната истина;
• деецът е лице с имунитет;
• при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за
разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение
на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на
обективната истина;
• извършителя на престъплението не е разкрит;
• при продължително отсъствие на единствен свидетел – очевидец, извън
пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение

11
 за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация,
чрез телефонна или видеоконференция – спира се за не повече от 1 година.
Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя,
прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването.
Прокурорът възобновява спряното наказателно производство, след като отпадне
основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по
разследването.
Постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва
от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния
първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа. Съдът се
произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото
в съда с определение, което е окончателно.
Нова жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава
не по-рано от 6 месеца от постановяването на определението на съда.

СЪДЕБНА ФАЗА

В съдебната фаза прокурорът няма ръководнорешаваща функция, той е

равнопоставен субект. Обемът на процесуалните му права е съответен на тези на
подсъдимия, те са равнопоставени страни в съдебното производство, затова се казва че
„прокурорът е на паркета”, докато съдът е на подиума.
По дела за престъпления от общ характер участието на прокурора е
задължително, той участва като главен обвинител, блюстител на закона, представител
на държавата.
Присъствието на подсъдимия е задължително по дела за тежки престъпления, но
съдът може да постанови подсъдимия да се яви и при дела, за които присъствието му не
е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Не
винаги подсъдимият може да присъства на заседанията, което сериозно би затруднило
хода на делото. Предвидена е хипотеза, при която съдът може да гледа делото в
отсъствие на подсъдимия. В този случай (на задочно производство) задължително
участва защитник. Ако такъв не е упълномощен от подсъдимия, съдът назначава такъв
служебно.
Съдебното заседание се води от председателя на състава или едноличния съдия,
който се стреми да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обективната
истина и точното спазване на закона.Той също така поддържа реда в съдебната зала и
може да отстранява от съдебната зала за извършени нарушения – подсъдимия,
прокурора (тогава се отлага заседанието временно), участващите в процеса граждани,
частния обвинител.
Когато в съдебното заседание се установят обстоятелства, които не са били
известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново
обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко
наказуемо престъпление.
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния
прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или
военен съд.
Извън горния случай, съдът отлага съдебното заседание, когато страните
поискат да се подготвят по новото обвинение.

12
 Съкратено съдебно производство

С приемането на новия НПК от 2006 г. се въведе така нареченото съкратено

съдебно производство, което може да се проведе по искане на подсъдимия или
служебно – по решение на съда. То се състои в предварително изслушване на страните
без призоваване на свидетелите и вещите лица. Подсъдимият и неговият защитник,
гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие
да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
При това производство подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът е длъжен да разясни на подсъдимия правата му
относно това, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата,
като предвид това получава привилегията да му бъде наложено наказание под
предвидения за съответното престъпление минимум. Ако подсъдимият няма защитник,
съдът му назначава такъв. Съдът постановява присъдата си, като в мотивите се
позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство.
След приключване на съдебното следствие, това е стадият, когато в съдебната
фаза се събират доказателствата (по същия начин и със същите процесуални способи
както на досъбното производство) и се пристъпва към съдебните прения.
В този етап страните излагат пред ръководнорешаващия орган анализ на
стойността на доказателствата и доказателствените средства и своите изводи относно
установяването на релевантните по делото фактически доказателства и приложението
на закона.
Съдебните прения започват с реч на прокурора. След това се дава
последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския
ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на
защитника и на подсъдимия.
Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на
доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда,
установен в НПК.
Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати
или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението
му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите
на другите страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Лицето, срещу което има реплика, има право на дуплика, за да изкаже пред съда
позицията си по повод репликата на другата страна.
В обвинителната си реч прокурорът следва да изрази окончателно формирало се
в него вътрешно убеждение по въпросите от фактическо и правно естество. От него се
изисква да представи в съда точно, ясно и аргументирано какво намира за установено и
каква наказателноправна оценка дава на престъплението и какво наказание да бъде
наложено. Като държавен блюстител на закона той трябва да е обективен в своята
преценка, да се позове както на обвинителните така и оневиняващите доказателства.
След завършване на съдебните прения съдът дава на подсъдимия т.нар. последна
дума.
Този етап е създаден изцяло с оглед възможността преди съда да се оттегли за

13
постановяване на присъдата да изслуша последните доводи на подсъдимия.
Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в
последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. При последната
дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.
Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия.
Председателят може да прекъсне подсъдимия, само когато той явно се отклонява по
въпроси, които не се отнасят до делото.
Веднага след последната дума на подсъдимия съдът се оттегля на съвещание
(когато е със заседатели), за да постанови присъда. Съдът постановява присъдата на
тайно съвещание, на което могат да присъстват само членовете на състава. Съдиите и
съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието относно
разискванията и гласуванията по въпросите по делото. Присъствието на което и да е
лице извън съдебния състав е абсолютно основание за отмяна.
На съвещанието съдът преценява доказателствените материали, събрани и
проверени в съдебно заседание, и доводите на страните.
Съдът прави изводи относно обстоятелствата, които могат да се считат за
установени в резултат на съдебното следствие и пренията на страните.
Присъдата се обявява на страните веднага след нейното постановяване.
С присъдата съдът може да признае подсъдимия за виновен (когато обвинението
е доказано по несъмнен начин) или за невиновен (когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и
когато деянието не представлява престъпление).
Присъдата може да бъде обжалвана от страните или протестирана от прокурора
в четиринадесет дневен срок от обявяването й.
Когато присъдата е протестирана или обжалвана в производството пред
въззивната инстанция участва прокурор от съответната прокуратура – ако делото се
разглежда от Окръжен съд, участва прокурор от Окръжна прокуратура, ако се
разглежда от Апелативен съд – прокурор от Апелативна прокуратура. В случаите на
разглеждане на делото от ВКС, участва прокурор от ВКП.

НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР

Престъпления от частен характер са тези престъпления, които изрично са

определени като такива от законодателя – такива престъпления са причиняването на
лека телесна повреда, обидата, клеветата, кражбата от съпруг или роднина по права
линия и т.н. За тези престъпления не се провежда досъдебно производство.
Наказателното преследване за тези престъпления започва по тъжба на
пострадалия до съответния първоинстанционен съд. Дали ще упражни това свое право
зависи единствено от него – пострадалия. Той може да се конституира като частен
тъжител или не. При смърт на пострадалия правото на тъжба преминава върху неговите
наследници.
За да подаде тъжба пострадалият (наследник) трябва да е процесуално
дееспособен; недееспособните се представляват.
Процесуалната форма за конституиране на частния тъжител е подаването на
тъжба. Задължителна е писмената й форма, като трябва да съдържа достатъчно данни
относно:
• самоличността на дееца;
• обстоятелствата, отнасящи се до извършеното от него престъпление.

14
 Не се изисква изчерпателност, нито правна квалификация на деянието.
Достатъчно е от тъжбата да става ясно действието (бездействието), чрез което е било
осъществено престъпното посегателство. В тъжбата трябва да има и волеизявление до
съда да образува съдебно производство, в което да бъде съдено определено лице за
определено деяние. Не е достатъчно тъжбата да съдържа общи оплаквания.
Тъжбата следва да бъде внесена в компетентния съд по правилата на родовата
подсъдност, а съответния районен съд по местоизвършване на престъплението.
Сезираният съд се произнася с разпореждане по тъжбата. Ако с него се приема
означава, че на делото се дава ход, образува се съдопроизводство. Съдията дава
първоначална квалификация на деянието, съобразно фактическите обстоятелства
посочени в тъжбата. Когато с разпореждането се отказва образуване на наказателно
дело, този отказ подлежи на обжалване.
Правото на тъжба се погасява с изтичане на 6 месечен срок от момента на
узнаване от пострадалия (наследниците) за извършеното престъпление.
По този вид дела, както се посочи, не се провежда досъдебно производство и
набирането на доказателствения материал става по инициатива на частния тъжител и с
активната роля на съда. Пострадалият може да предяви и граждански иск и се
конституира и като граждански ищец и може да има повереник. Той обаче не може да
бъде разпитван като свидетел.
Частният тъжител има следните права:
1. да се запознае с делото и прави необходимите извлечения;
2. да представя доказателства;
3. да участва в наказателно производство;
4. да прави искания възражения и бележки;
5. да обжалва актовете на съда, с които се засягат негови права или законни
интереси;
6. да оттегля тъжбата.
Оттеглянето е процесуално средство реципрочно на подаването и пораждащо
обратно действие. С него частният тъжител десезира съда и наказателното
производство се прекратявя. То бива едностранно и по помирение. Едностранното бива
писмено или устно пред съда или мълчаливо.
Мълчаливо е, когато:
• частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес;
• не се яви в съдебната зала, когато е редовно призован, без уважителна
причина, освен ако вместо него се яви повереника му;
• когато тъжбата не отговаря на условията и в дадения му от съда срок той не
отстрани тези недостатъци.
Оттегляне по помирение: тогава, когато пострадалият и деецът са се помирили,
освен когато деецът не изпълни условията на помирението без уважителна причина.
Помирението е двустранна сделка, постигната в или извън съда, но се заявява пред съда
и се потвърждава.
Правилото е, че в съдебното производство по тези дела НЕ участва прокурор.
Законът с оглед защита правата на гражданите е предвидил няколко изключения.
Когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от
извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси и
не е изтекъл горепосоченият преклузивен шестмесечен срок, прокурорът може
служебно да образува наказателно производство, а ако пострадалият вече е подал
тъжба, прокурорът може да встъпи в образуваното производство във всяко положение
на делото и да поеме обвинението. В тези случаи наказателното производство не може
да се прекрати поради оттегляне на тъжбата от пострадалия или помирение между

15
пострадалия и извършителя, но пострадалият може да поддържа обвинението наред с
прокурора като частен обвинител.
Образуваното наказателно производство се движи по общия ред.
Пострадалият може да участва в наказателното производство като частен
обвинител и граждански ищец. Ако прокурорът се оттегли от участие в
производството, пострадалият може да продължи да поддържа обвинението като частен
тъжител.
Когато пострадалият поради непълнолетие или физически или психически
недостатъци не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът може да
предяви граждански иск в негова полза.

УЧАСТНИЦИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

1. ОБВИНЯЕМ

Обвиняем е лицето, срещу което е повдигнато обвинение.

Обвиняемият има следните права:
• да научи за какво престъпление се обвинява и въз основа на какви
доказателства;
• да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението;
• да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения;
• да представя доказателства;
• да участвува в наказателното производство;
• да прави искания, бележки и възражения;
• да се изказва последен;
• да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното
производство, които накърняват неговите права и законни интереси;
• да има защитник;
• да има последна дума.

2. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ

Лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление,

което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като
частен обвинител.
Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да
бъде устна или писмена и се прави най-късно до започване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд. Частният обвинител може да поддържа обвинението в
съда и след като прокурорът го оттегли.

16
3. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ

Лицето, пострадало от по-леко престъпление, може да повдига и да поддържа

обвинение като частен тъжител.
Подадената тъжба трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за
лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се
прилага документ за внесена държавна такса. Тя трябва да бъде подадена в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението.

4. ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ

Пострадалият и неговите наследници, учрежденията и юридическите лица, които

са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в наказателното производство
граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Молбата за предявяване на граждански иск може да бъде устна или писмена и се
предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Гражданският иск може да бъде предявен както срещу
обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите,
причинени от престъплението.

5. ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК

Лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на обвиняемия,

участвуват в наказателното производство като граждански ответници.

6. ЗАЩИТНИК

“Защитник” може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия. Защитник

може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
Участието на защитник в наказателното производство е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО,
когато:
• обвиняемият е непълнолетен;
• обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му
пречат да се защитава сам;
• делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или
лишаване от свобода не по-малко от десет години;
• обвиняемият не владее български език;
• интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
• обвиняемият е задържан под стража или е направено такова искане;
• когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
• обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае
да има защитник и интересите на правосъдието изискват това;
• производството е пред Върховния касационен съд.
Когато участието на защитник е задължително, съответният орган е длъжен да
назначи за защитник лице, което упражнява адвокатска професия.Защитникът може да
участвува в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на
привличането му в качеството на обвиняем.

17
 Органът на досъдебното производство (следователят или
дознателят) е длъжен да обясни на обвиняемия, че има право на
защитник и да му осигури възможност да се свърже с него. Той не
може да извършва никакви действия по разследването, докато не
изпълни това си задължение.

Защитникът е длъжен да оказва правна помощ на обвиняемия и с цялата си

дейност да съдействува за изясняване на всички фактически и правни положения, които
са в полза на обвиняемия.
Защитникът съгласува с обвиняемия основните линии на защитата.

7. ПОВЕРЕНИК И ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският

ответник могат да упълномощават повереник, който да ги представлява в наказателното
производство. При конфликт на интереси между пострадалия (малолетен, непълнолетен,
недееспособен, ограничено дееспособен) и неговия родител, настойник или попечител,
съответният орган му назначава особен представител – адвокат.

18
IV. ПРОИЗВОДСТВО ПО
АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

Прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:

1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и
съдебни актове;
2. в предвидените в Административно-процесуалния кодекс или в други закони
случаи участва в административни дела;
3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато
прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.
При участието си в административния процес, прокурорът има същите
процесуални права както страните по делото.
При участието си в съдебни заседания по административни дела прокурорът
дава заключение.

Общ надзор на прокуратурата

Предмет на общия надзор е:

1. спазването на Конституцията, законите, указите и актовете на Министерския
съвет;
2. Законосъобразността и изпълнението на актовете на министерствата и другите
ведомства, които имат функционално значение;
3. обжалването на индивидуалните административни актове по административен
ред, както и обжалването на незаконосъобразните действия по тяхното
изпълнение.

Не се упражнява общ надзор върху:

1. дейността на Народното събрание;
2. дейността на съдилищата и особените юрисдикции, която се обхваща от
останалите видове прокурорски надзор;
3. оперативната самостоятелност на министерствата и другите ведомства,
учрежденията и обществените организации, упражняващи държавни функции;
4. изпълнението на административните актове, които имат вътрешно ведомствено
значение;

Прокурорът реагира срещу установените правонарушения: с протест или

предложение.
Протест се подава срещу следните незаконосъобразни актове:
1. нормативни – правилници, наредби и инструкции;
2. административни – решения, нареждания, разпореждания, заповеди,
разрешения, резолюции и др.

Протестират се както писмените, така и устните административни актове.

Прокурорът отправя предложения в случаите, когато счита, че са налице
предпоставки за извършване на незаконосъобразни действия от страна на
административен орган. Фактически състав на нарушение обаче, все още не е налице.
Прокурорът отправя протести срещу вече фактически осъществени

19
незаконосъобразни действия или актове на административните органи. Прокурорът
подава протест срещу акта, само ако упражнявайки надзор за законност счита, че актът
е незаконосъобразен или когато прецени, че това се налага от важен държавен или
обществен интерес. Само при наличието и на тези условия индивидуалната му
преценка, прокурорът инициира съдебно производство или встъпва във вече
образувано такова. При участието си в административни дела, прокурорът
задължително дава заключение.
Правонарушения са: незаконосъобразни действия, които не са се изразили в
издаване на незаконосъобразни актове.
Предложението се прави до органа, допуснал правонарушенията, или по-
горестоящия орган.
Прокурорският надзор има за предмет само съблюдаването на
законосъобразността на актовете и действията на посочените правни субекти. При
осъществяване на надзорната функция не може да се поставя на преценка
целесъобразността на актовете и действията на органите, организациите и гражданите.

20
V. ПРОИЗВОДСТВО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА

С реформата на Гражданския-процесуален кодекс (ГПК) от 1997 г. ролята на

прокурора в гражданския процес беше силно ограничена. Прокурорът участва в
процеса само в случаите, определени от закон – например за допускане на осиновяване,
за запрещение, обявяване на недействителност и прекратяване на търговско дружество
и др. Той не може да участва винаги, когато сам сметне това за необходимо, и да
обжалва с протест всички обжалваеми актове, както беше по старата уредба.
Прокурорът участва по граждански дела като държавен орган в изпълнение на
възложената му държавна функция за защита на законността. Ето защо той не става
лично страна по делото, в което участва. Воденият с участието на прокурор процес не
поражда за него никакви последици. Делото не се спира при смърт или
недееспособност на прокурор. Той ще бъде заместен от друг прокурор без това да е
приемство в процеса.
Прокурорът не е и законен представител на лицето, чиито права брани, но
действа в негов интерес и го обвързва със своето процесуално поведение. Прокурорът
не действа от името на това лице и не е длъжен да се съобразява с неговата воля.
Силата на процеса, воден от прокурор спрямо лицето, чиито права прокурор брани,
произтича от правото на прокурора да води като орган на държавната власт процес
относно чужди субективни права. Процесуалните правомощия на прокурора са проява
на държавната власт. Затова в делата, в които участва, той се явява като представител
на държавата в качеството си на неин орган. Държавата участва чрез прокурор в делата,
които той е завел или в които е встъпил, и спрямо нея настъпват правните последици от
тези дела. Прокурорът встъпва в чужди дела като страна. Той се ползва от
правомощията на страна, но не става субект на процесуалното правоотношение.

Форми на участие на прокурора:

а) предявяване на иск;
б) встъпване във вече образувано, висящо дело;
в) издаване на заключение – участва в устните състезания, като прави преценка на
доказателствата, фактическите констатации и правни изводи.

Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата,

установени за страните по делото. Той не може да се разпорежда с предмета на делото.
В някои случай законът е предвидил задължително участие на прокурора по
определен вид дела, докато в други участието на прокурора по съответния вид
граждански дела е предоставено на неговата преценка с оглед на конкретния обществен
интерес, който се засяга в конкретното производство.
Така например в делата за осиновяване и поставяне под запрещение
задължително участва прокурор. Особеност при съдебното производство за поставяне
под запрещение е участието на прокурора, който може да участва, както когато никой
не е предявил иск за поставяне под запрещение, но това е в обществен интерес (тогава
той предявява иска и действа като ищец), така и когато други лица са ищци (тогава
участието на прокурора е гаранция за справедливост). Прокурорът, независимо дали е
страна или не е, има право да обжалва съответното решение на съда.

21
 Прокурорът е овластен от закона да предяви иск за прекратяване на
осиновяването. Той може да стори това при наличие на основанията:
1. унищожаемост на осиновяването;
2. тежко провинение на страната;
3. други обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията;
4. смърт на единствения или двамата осиновители при пълно осиновяване.

В първите три случая прокурорът може да иска прекратяване “ако е засегнат

обществен интерес”. Прокурорът би могъл да се намеси и в защита на осиновителя.
Прокурорът предявява иска като одържавен орган в изпълнение на своята функция за
защита на държавен и обществен интерес. Той действа от името на държавата – като
неин представител. Когато предявява иск в защита на осиновения или на осиновителя,
прокурорът не се явява законен представител на това лице. Последното се призовава
служебно от съда. С встъпването му като страна по делото той става съищец наред с
държавата, която прокурорът представлява.
Прокурорът може да предяви иск и за закриване на юридическо лице с
нестопанска цел, в случаите когато юридическото лице с нестопанска цел за
общественополезна дейност извършва противозаконна дейност, системно не внася в
срок публичните си вземания или пък е останало с членове под изискуемия минимум за
повече от шест месеца.
Прокурорът има право да предяви иск за разваляне на брака при двубрачие
(когато единият от съпрузите е сключил брак, преди да има развод по предходен брак),
както и когато единият от съпрузите е поставен под пълно запрещение или страда от
душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно
запрещение и когато съпрузите са роднини по права линия. В тези случаи прокурорът е
страна в исковия процес.

Прокурорът е овластен да предяви иск за лишаване на родител от родителски

права. Това той може да стори при наличие на една от следните предпоставки:
1. при особено тежки, когато поведението на родителя представлява опасност
за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето;
2. когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето
и не дава издръжка;
3. когато родителят е оставил детето за отглеждане в специализирана
институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, в който е
трябвало да го вземе.
Задължително участва прокурор и в делата, образувани за присъждане на
обезщетения по Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на
гражданите 6 .
6
Държавата отговаря за вреди резултат от незаконни актове, от действия и бездействия на
администрацията при или по повод изпълнението на административната дейност. Незаконните действия
могат да се изразяват в издаването на нищожни или унищожаеми актове. Издадените незакони актове
следва да водят до причиняването на вреди на гражданите, при тяхното изпълнение, освен това
държавата отговаря и за причинените вреди на граждани причинени от бездействие на нейните органи и
длъжностни лица. При тази хипотеза не е издаден административен акт и точно с това свое бездействие
администрацията причинява вреди на гражданите при или по повод изпълнение на административна
дейност. Незаконността на действието или бездействието се определя от несъобразеността на
поведението на длъжностното лице с разпоредбите на закона или с непротиворечащите му други
нормативни актове. Обезщетение може да се търси след отмяната по установения ред на незаконния акт.
Законът изключва от приложното поле нормативните актове.
Вторият фактически състав урежда отговорността за вреди от действията на съда,
прокуратурата, следствието, дознанието, особените юрисдикции. Съдиите-изпълнители, арбитрите,

22
 Макар да не е взел участие в делото, прокурорът, ако така разпорежда особен
закон, може да обжалва съответния съдебен акт.

адвокатите, а също и нотариусите не носят отговорност по този закон. За вреди, причинени от тези лица,
отговорността е по общите правила и специални закони.
Вредите трябва да са причинени в резултат на незаконни действия: задържане под стража;
обвинение, ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
затова, че деянието не е престъпление или когато наказателното производство е било образувано след
погасяването му по давност или амнистия; при прилагане на принудителни медицински мерки, ако е
липсвало основание за това, същото важи и за наложени административни мерки по чл.78а от
Наказателния кодекс; при изтърпяно наказание над определения срок.

23
VI. ПОДАВАНЕ И ЗАВЕЖДАНЕ НА КНИЖА И
КОРЕСПОНДЕЦИЯ В ОРГАНИТЕ НА
ПРОКУРАТУРАТА

Ако сте пострадали от престъпление или до Вас достигне информация за

извършено престъпно деяние, независимо дали разполагате с данни за неговия автор,
следва да уведомите за това органите на прокуратурата. Уведомяването става основно
чрез изготвяне на писмен сигнал (жалба, молба, съобщение и пр.), който задължително
следва да бъде подписан от неговия автор (анонимните сигнали не се приемат за
разглеждане).
Изготвения от Вас документ може да депозирате лично в регистратурата на най-
близката прокуратура или да го изпратите по пощата. Удобството на първия вариант е,
че веднага след приемането на сигнала съответният служител ще Ви уведоми за
деловодния номер, под който той е бил регистриран, така че да бъдете улеснени при
извършване на последващи справки за движението на преписката. Подаденото и
подписано от Вас съобщение трябва да съдържа данни за актуален адрес, на който
впоследствие да бъдете уведомени за резултатите от преписката. Желателно е в сигнала
си да изложите максимално подробно известните Ви факти, а не да използвате
абстрактни и принципни изявления. Това ще улесни прокурора, който разглежда
преписката, в преценката му дали да препрати съобщението Ви в друга прокуратура по
компетентност или сам да възложи съответната проверка. В случай че жалбата Ви бъде
препратена в друга прокуратура (напр. прокуратура в друг съдебен район), на
посочения от Вас адрес ще получите копие от писмото за препращане, така че да сте
уведомени за движението на преписката.
По депозирания от Вас сигнал съответният прокурор следва да възложи
извършване на проверка с цел да установи налице ли са данни за престъпление и
налага ли се образуване на наказателно производство. В случай че такова бъде
образувано и започне разследване, прокурорската преписка се изпраща на определения
от прокурора разследващ орган (следовател или дознател). Образуваното досъдебно
производство получава самостоятелен деловоден номер на дознание или следствено
дело. В случай че Вие сте автор на сигнала, послужил като законен повод за
започналото разследване, няма да получите копие от прокурорското постановление за
образуване на делото. За воденото наказателно производство ще получите призовка от
разследващия орган – най-често за разпит в качеството Ви на свидетел. Ако сте
пострадали от конкретното престъпление, по Ваше желание разследващият орган е
длъжен системно да Ви уведомява за хода на делото и да Ви разясни правата, от които
можете да се ползвате.
В случай че прокурорът, който е разпоредил проверката по постъпилия от Вас
сигнал, достигне до извода, че не са налице данни за престъпление или че деянието, за
което сте подали жалба, е престъпление, чието преследване се реализира по частен ред,
се съставя постановление за отказ да се образува наказателно производство. Препис от
това постановление ще получите на адреса, посочен от Вас. Дори в него да не е изрично
посочено, следва да знаете, че като инициатор на преписката имате право да обжалвате
отказа пред по-горестоящата прокуратура. В този случай можете да съставите писмена
жалба срещу изпратеното Ви постановление, в която да поискате прокурор от по-
горестоящата прокуратура да го отмени като незаконосъобразно (дори да не изложите

24
подробни доводи горестоящият прокурор е длъжен да извърши пълна служебна
проверка на преписката). Жалбата си можете да подадете директно до горестоящата
прокуратура. В този случай прокурорът, на който същата е разпределена, ще изиска
материалите по преписката от прокуратурата, чието постановление обжалвате, и ще се
произнесе в 3-дневен срок, за което ще бъдете уведомени на посочения от Вас адрес.
Другата възможност, с която разполагате, е да депозирате жалбата си срещу
постановлението за отказ да се образува наказателно производство чрез прокуратурата,
издала това постановление. В този случай прокурорът, който се е произнесъл, ще
приложи жалбата Ви към преписката и ще изпрати окомплектовани всички материали в
горестоящата прокуратура за разглеждане.
Следва да се има предвид, че под формата на сигнал информация в
прокуратурата може да постъпи и чрез съответния Интернет адрес. В този случай е
необходимо в изложението на съобщението да се включат достатъчно данни, които да
индивидуализират подателя – трите имена, адрес за съобщения, телефон и пр. Липсата
на тези данни може да доведе до третиране на сигнала Ви като “анонимен” и
оставянето му без разглеждане.

25
VII. СПЕЦИФИЧНИ ПРОЦЕДУРИ

КАК ДА ПОЛУЧИМ УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЛИПСА,

РЕСПЕКТИВНО НАЛИЧИЕ НА ВОДЕНИ СРЕЩУ НАС
ДОСЪДЕБНИ ПРОИЗВОДСТВА

Удостоверенията, издавани от прокуратурата, са официални документи.

Издават се по молба на лицето, което иска издаване на такова удостоверение
Молбата трябва да съдържа следните данни:
• трите имена и адреса на молителя;
• място на раждане;
• защо е необходимо удостоверението (например кандидатстване за работа).
Заедно с молбата се подават и следните документи:
• документ за самоличност;
• квитанция за платена такса.
Молбата се подава до съответната прокуратура по адрес на молителя по лична
карта.
Ако удостоверението е за роднина, се подава пълномощно от съответния роднина,
което упълномощава молителя да поиска издаването на въпросното удостоверение. Ако
молбата се отнася до лице, с което нямате роднински връзки, пълномощното трябва да
бъде заверено от нотариус.
Дължимата държавна такса е в размер на 2 лв. В някои съдилища има банкови
клонове в сградата на съда. Ако няма такъв, служителите на регистратурата ще Ви
обяснят къде трябва да се направи плащането.
Прокуратурата издава удостоверението в деня на поискването му, когато това е
възможно, но не по-късно от три дни от постъпването на молбата.

КАК ДА ПОЛУЧИМ ЗАВЕРЕН ПРЕПИС ОТ ДОКУМЕНТ ПО

ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Издават се по молба на лицето, което иска издаване на такова удостоверение

Молбата трябва да съдържа следните данни:
• трите имена и адреса на молителя;
• процесуалното му качество по досъдебното производство;
• защо е необходимо копието (например кандидатстване за работа).
Заедно с молбата се подават и следните документи:
• документ за самоличност;
• квитанция за платена такса.
Ако преписът е за роднина, който е страна по делото, се подава пълномощно от
съответния роднина, с което упълномощава молителя да поиска издаването на заверен
препис. Ако молбата се отнася до лице, с което нямате роднински връзки, пълномощното
трябва да бъде заверено от нотариус.
Дължимата държавна такса е в размер на 2 лв. за първа страница и 1 лв. за всяка
следваща. В някои съдилища има банкови клонове в сградата на съда. Ако няма такъв,
служителите на регистратурата ще Ви обяснят къде трябва да се направи плащането.

26
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: КАРТА НА
АПЕЛАТИВНИТЕ РАЙОНИ В СТРАНАТА

27
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: АДРЕСИ НА
ПРОКУРАТУРИТЕ В СТРАНАТА

официален адрес за телефон за

ПРОКУРАТУРА
ел. кореспонденция контакт
Главен прокурор office_gp@prb.bg (02) 92 19 601
Върховна касационна прокуратура vkp@prb.bg (02) 92 19 454
Върховна административна
vap@prb.bg (02) 9404314
прокуратура
АП – София apelativ@prb.bg (02) 981 51 50
Софийска градска прокуратура sgp@prb.bg (02) 921 92 00
Софийска районна прокуратура rp_sofia@prb.bg (02) 866 58 77
ОП – София sop@prb.bg (02) 811 79 10
РП – Ботевград rp_botevgrad@prb.bg (0723) 664 32
РП – Самоков rp_samokov@prb.bg (0722) 669 91
РП – Костинброд rp_kbrod@prb.bg (0721) 661 68
РП – Пирдоп rp_pirdop@prb.bg (07181) 52 95
РП – Елин Пелин rp_epelin@prb.bg (0725) 666 71
РП – Етрополе rp_etropole@prb.bg (0720) 35 13
РП – Своге rp_svoge@prb.bg (0726) 31 25
РП – Сливница rp_slivnica@prb.bg (0727) 25 62
РП – Ихтиман rp_ihtiman@prb.bg (0724) 24 24
ОП – Видин op_vidin@prb.bg (094) 601 051
РП – Видин rp_vidin@prb.bg (094) 601 058
РП – Белоградчик rp_belog@prb.bg (0936) 31 40
РП – Кула rp_kula@prb.bg (0938) 31 95
ОП – Враца op_vratsa@prb.bg (092) 625 049
РП – Бяла Слатина rp_bs@prb.bg (0915) 824 55
РП – Мездра rp_mezdra@prb.bg (0910) 921 67
РП – Враца rp_vratsa@prb.bg (092) 620 474
РП – Оряхово rp_orq@prb.bg (09171) 31 37
РП – Козлодуй rp_kozloduj@prb.bg (0973) 805 09
ОП – Монтана op_mon@mon.prb.bg (096) 395 191
РП – Монтана rp_mon@mon.prb.bg (096) 395 186
РП – Лом rp_lom@mon.prb.bg (0971) 669 02
РП – Берковица rp_berk@mon.prb.bg (0953) 882 75
ОП – Перник op_pernik@pk.prb.bg (076) 647 013
РП – Перник rp_pernik@pk.prb.bg (076) 601 210

28
РП – Радомир rp_radomir@pk.prb.bg (0777) 840 11
РП – Брезник rp_breznik@pk.prb.bg (07751) 23 46
РП – Трън rp_tran@pk.prb.bg (07731) 22 41
ОП – Кюстендил op_kyustendil@kn.prb.bg (078) 550 966
РП – Кюстендил rp_kyustendil@kn.prb.bg (078) 550 960
РП – Дупница rp_dupnitsa@kn.prb.bg (0701) 509 67
ОП – Благоевград op@blg.prb.bg (073) 8280107
РП – Благоевград rp@blg.prb.bg (073) 82801 14
РП – Петрич rp_petrich@blg.prb.bg (0745) 603 63
РП – Разлог rp_razlog@blg.prb.bg (0747) 800 56
РП – Гоце Делчев rp_gdelchev@blg.prb.bg (0751) 601 76
РП – Сандански rp_sandanski@blg.prb.bg (0746) 3 07 70
АП – Пловдив apelprok@plv.prb.bg (032) 600 440
ОП – Пловдив okrprok@plv.prb.bg (032) 600 406
РП – Пловдив rprok@plv.prb.bg (032) 600 405
РП – Асеновград rprok.asenovgrad@plv.prb.bg(0331) 623 43
РП – Карлово rprok.karlovo@plv.prb.bg (0335) 931 10
РП – Първомай rprok.parvomai@plv.prb.bg (0336) 20 33
ОП – Пазарджик op_pazardjik@prb.gb (034) 445 194
РП – Пазарджик rp_pazardjik@prb.bg (034) 445 399
РП – Велинград rp_velingrad@prb.bg (0359) 5 22 38
РП – Пещера rp_peshtera@prb.bg (0350) 22 59
РП – Панагюрище rp_panaguriste@prb.bg (0357) 28 95
ОП – Стара Загора op@sz.prb.bg (042) 696 970
РП – Стара Загора rp@sz.prb.bg (042) 696 917
РП – Казанлък rp_kazanlak@sz.prb.bg (0431) 627 37
РП – Чирпан rp_chirpan@sz.prb.bg (0416) 41 44
РП – Раднево rp_radnevo@sz.prb.bg (0417) 823 53
РП – Гълъбово rp_galabovo@sz.prb.bg (0418) 684 01
ОП – Смолян okrprok@sm.prb.bg (0301) 670 01
РП – Смолян rprok_smolyan@sm.prb.bg (0301) 670 11
РП – Девин rprok_devin@sm.prb.bg (03041) 23 58
РП – Мадан rprok_madan@sm.prb.bg (0308) 44 21
РП – Златоград rprok_zlatograd@sm.prb.bg (03071) 24 78
РП – Чепеларе rprok_chepelare@sm.prb.bg (03051) 22 80
ОП – Хасково op_haskovo@prb.bg (038) 664 489
РП – Хасково rp_haskovo@prb.bg (038) 664 581
РП – Димитровград rp_dimitrovgrad@prb.bg (0391) 637 12
РП – Харманли rp_harmanli@prb.bg (0373) 21 34
РП – Свиленград rp_svilengrad@prb.bg (0379) 719 37
РП – Ивайловград rp_ivailovgrad@prb.bg (03661) 60 79

29
ОП – Кърджали op_kar@kj.prb.bg (0361) 651 84
РП – Кърджали rp_kar@kj.prb.bg (0361) 651 86
РП – Момчилград rp_mom@kj.prb.bg (03631) 65 68
РП – Крумовград rp_kru@kj.prb.bg (03641) 75 03
РП – Ардино rp_ardino@kj.prb.bg (03651) 45 74
АП – Велико Търново ap_vt@vt.prb.bg (062) 620 085
ОП – Велико Търново op_vt@vt.prb.bg (062) 600 548
РП – Велико Търново rp_vt@vt.prb.bg (062) 600 782
РП – Горна Оряховица rp_go@vt.prb.bg (0618) 606 30
РП – Павликени rp_pavlikeni@vt.prb.bg (0610) 531 97
РП – Свищов rp_svishtov@vt.prb.bg (0631) 606 68
РП – Елена rp_elena@vt.prb.bg (06151) 20 94
ОП – Габрово op_gabrovo@prb.bg (066) 803 156
РП – Габрово rp_gabrovo@prb.bg (066) 803 148
РП – Севлиево rp_sevlievo@prb.bg (0675) 301 66
РП – Трявна rp_tryavna@prb.bg (0677) 35 49
РП – Дряново rp_dryanovo@prb.bg (0676) 33 52
ОП – Ловеч oplovech@prb.bg (068) 604 500
РП – Ловеч rplovech@prb.bg (068) 663 114
РП – Троян rptroyan@prb.bg (0670) 632 67
РП – Тетевен rpteteven@prb.bg (0678) 50 17
РП – Луковит rplukovit@prb.bg (0697) 20 25
ОП – Плевен op@pl.prb.bg (064) 823 856
РП – Плевен rp@pl.prb.bg (064) 823 856
РП – Левски levski@pl.prb.bg (0650) 822 95
РП – Червен бряг 4b@pl.prb.bg (0659) 929 21
РП – Никопол nikopol@pl.prb.bg (0654) 12 053
РП – Кнежа kneja@pl.prb.bg (09132) 27 35
ОП – Русе oprusse@prb.bg (082) 825 236
РП – Русе rprusse@rs.prb.bg (082) 881 252
РП – Бяла rpbiala@prb.bg (0817) 734 66
АП – Варна ap@vn.prb.bg (052) 602 16
ОП – Варна op@vn.prb.bg (052) 617 909
РП – Варна rp@vn.prb.bg (052) 612 178
РП – Девня rp_devnia@vn.prb.bg (0519) 926 89
РП – Провадия rp_provadia@vn.prb.bg (0518) 22 28
ОП – Търговище op@tg.prb.bg (0601) 6 50 57
РП – Търговище rp_targ@tg.prb.bg (0601) 625 87
РП – Попово rp_popovo@tg.prb.bg (0608) 2 23 17
РП – Омуртаг rp_omurtag@tg.prb.bg (0605) 25 16
ОП – Шумен op@sh.prb.bg (054) 800 032

30
РП – Шумен rp@sh.prb.bg (054) 800 025
РП – Велики Преслав vp@sh.prb.bg (0538) 27 33
РП – Нови пазар np@sh.prb.bg (0537) 24 72
ОП – Силистра op_silistra@prb.bg (086) 820 903
РП – Силистра rp_silistra@prb.bg (086) 817 148
РП – Тутракан rp_tutrakan@prb.bg (0857) 601 04
РП – Дулово rp_dulovo@prb.bg (0855) 41 15
ОП – Разград op@rz.prb.bg (084) 640 214
РП – Разград rprazgrad@rz.prb.bg (084) 640 201
РП – Кубрат rpkubrat@rz.prb.bg (0838) 721 66
РП – Исперих rpisperih@rz.prb.bg (08331) 25 51
ОП – Добрич op_dobrich@prb.bg (058) 600 565
РП – Добрич rp_dobrich@prb.bg (058) 600 495
РП – Балчик rp_balchik@prb.bg (0579) 723 34
РП – Каварна rp_kavarna@prb.bg (0570) 61 36
РП – Генерал Тошево rp_gtoshevo@prb.bg (05731) 23 77
РП – Тервел rp_tervel@prb.bg (05751) 25 73
АП – Бургас ap_burgas@prb.bg (056) 871 717
ОП – Бургас op_burgas@prb.bg (056) 871 849
РП – Айтос rp_ajtos@prb.bg (0558) 2 20 67
РП – Бургас rp_burgas@prb.bg (056) 87 85 40
РП – Карнобат rp_karnobat@prb.bg (0559) 2 25 61
РП – Малко Търново mtarnovo@prb.bg (05952) 28 78
РП – Несебър rp_nessebar@prb.bg (0554) 4 20 41
РП – Поморие rp_pomorie@prb.bg (0596) 2 21 93
РП – Средец rp_sredetz@prb.bg (05551) 21 88
РП – Царево rp_tzarevo@prb.bg (0550) 5 39 55
ОП – Ямбол op_yambol@ymb.prb.bg (046) 662 610
РП – Ямбол rp_yambol@ymb.prb.bg (046) 66 26 08
РП – Елхово rp_elhovo@ymb.prb.bg (0478) 883 20
РП – Тополовград rp_topolovgrad@ymb.prb.bg (0470) 33 17
ОП – Сливен op_sliven@prb.bg (044) 619 900
РП – Сливен rp_sliven@prb.bg (044) 619 914
РП – Котел rp_kotel@prb.bg (0453) 24 58
РП – Нова Загора rp_n.zagora@prb.bg (0457) 2 39 90
Военно-апелативна прокуратура admsec_voap@mil.prb.bg (02) 988 15 14
ВОП – София svop@prb.bg (02) 921 60 61
ВОП – Пловдив admsec_plovvop@mil.prb.bg (032) 633 839
ВОП – Варна vvop@mil.prb.bg (052) 603 249
ВОП – Сливен admsec_slivvop@mil.prb.bg (044) 667 182
ВОП – Плевен admsec_plevvop@mil.prb.bg (064) 823 322

31
Пощенски адреси на прокуратурите в страната
Върховна касационна прокуратура – София
София 1000
бул. „Витоша” №2
Жалби: тел. 02/9219494, e-mail: jalbi@prb.bg

Върховна административна прокуратура – София

София 1000
бул. „Ал. Стамболийски” №18
Административен ръководител: Митьо Марков
Жалби: Валентина Драганова, тел: 02/9404384, e-mail: v.draganova@abv.bg

АП – Бургас
Бургас 8000
ул. „Александровска” №101
Административен ръководител: Й. Иванов
Жалби: тел. 056/871717

АП – Варна
пл. „Независимост” №1
Административен ръководител: Лъчезар Добрилов
Жалби: тел. 052/6062011

АП – Велико Търново
Велико Търново 5000
ул. „Васил Левски” №16
Административен ръководител: Аня Димова
Жалби: тел.: 062/620085

АП – Пловдив
пл. „Съединение” №3
Административен ръководител: Росен Димов
Жалби: тел.: 032/600440

АП – София
София 1303
Бул. „Антим I” №17
Административен ръководител: Вичо Вичев
Жалби: 02/9807382

Софийска градска прокуратура

София 1040
Бул. „Витоша” №2
Административен ръководител: Николай Кокинов
Жалби: 02/9219705

32
ОП – Благоевград
Благоевград 2700
пл. „Васил Левски” №1
Административен ръководител: Ради Тодоров
Жалби: тел. 073/8280101, факс: 073/885213

ОП – Бургас
Бургас 8000
ул. „Александровска” №101
Административен ръководител: Ангел Ангелов
Жалби: 056/871855

ОП – Варна
пл. „Независимост” №1
Административен ръководител: Пламен Иванов
Жалби: тел. 052/617943

ОП – Велико Търново
В. Търново 5000
ул. „Васил Левски” №16
Административен ръководител: Таня Иванова
Жалби: тел: 062/600548

ОП – Видин
Видин 3700
пл. „Бдинци” №1
Административен ръководител: Пролетка Борисова
Жалби: тел. 094/601059

ОП – Враца
Враца 3000
ул. „Хр.Ботев” №29
Административен ръководител: Светозар Лозанов
Жалби: факс: 092/629362

ОП – Габрово
Габрово 5300
пл. „Възраждане” №1
Административен ръководител: Кольо Колев
Жалби: тел.066/803156

ОП – Добрич
Добрич 9300
ул. „Д-р К. Стоилов” №7
Административен ръководител: Георги Коларов
Жалби: тел.: 058/600343, факс: 058/600496

33
ОП – Кърджали
Кърджали 6600
ул. „Росица" №5
Административен ръководител: Светлозар Лазаров
Жалби: тел. 0361/65184

ОП – Кюстендил
Кюстендил 2500
ул. „Гороцветна” №31
Административен ръководител: Камен Пешев
Жалби: тел.: 078/550966, факс: 078/550968

ОП – Ловеч
Ловеч 5500
ул. „Търговска” №41
Административен ръководител: Христо Христов
Жалби: тел. 068/604500

ОП – Монтана
Монтана 3400
ул. „Васил Левски” №24
Административен ръководител: Петър Петров
Жалби: тел: 096/395191

ОП – Пазарджик
Пазарджик 4400
ул. „Хан Крум” №3
Административен ръководител: Иван Даскалов
Жалби: 034/447145

ОП – Перник
ул. „Търговска” №37
Административен ръководител: Радка Петрова
Жалби: тел.: 076/647013, факс: 076/602721

ОП – Плевен
Плевен 5800
ул. „Д. Константинов” №25, ет. 5
Административен ръководител: Марио Георгиев Василев
Жалби: тел.: 064/823856, тел.: 064/823378

ОП – Пловдив
пл. „Съединение” №3
Административен ръководител: Андрей Атанасов
Жалби: тел.: 032/623133, факс 032/638236

ОП – Разград
бул. „Бели Лом” №33
Административен ръководител: Огнян Дамянов
Жалби: Д.Петрова – Николаева, тел.: 660262

34
ОП – Русе
Русе 7000
ул. „Александровска” №57
Административен ръководител: Огнян Басарболиев
Жалби: 082/881307

ОП – Сливен
пл. „Хаджи Димитър” №2
Жалби: тел. 044/619900

ОП – Силистра
Силистра 7500
ул. „Илия Блъсков” №7
Административен ръководител: Георги Николов
Жалби: тел: 086/820905

ОП – Смолян
Смолян 4700
бул. „България” №16
Административен ръководител: Димчо Георгиев
Жалби: Даниела Ангелова, тел: 0301/67001

ОП – София
София 1040
Бул. „Витоша” №2
Административен ръководител: Албена Вутова
Жалби: 02/8117931

ОП – Стара Загора
бул. „Методий Кусев” №33
Административен ръководител: Николай Божилов
Жалби: тел: 042/696970, факс:042/ 604259

ОП – Търговище
Търговище 7700
ул. „Славейков” №49
Административен ръководител: Анастас Моллов
Жалби: e-mail: тел.: 0601/65057

ОП – Хасково
Хасково 6300
Бул. „България” №144, ет.III
Административен ръководител: Иван Вълчанов Ванчев
Жалби: тел. 038/624297, факс: 038/664489

35
ОП – Шумен
Шумен 9700
ул. „Съединение” №26
Административен ръководител: Павел Иванов
Жалби: тел: 054/800034; тел./факс 054/800037

ОП – Ямбол
Ямбол 8600
ул. „Жорж Папазов”, №1
Административен ръководител: Георги Георгиев
Жалби: Желка Митева, тел.046/662610

РП – Бургас
Бургас 8000
ул. „Александровска” №101
Административен ръководител: и.д. Андрей Червеняков
Жалби: 056/878530

РП – София
София 1164
бул. „Драган Цанков”, №6
Административен ръководител: Александър Налбантов
Жалби: факс: 02/8665877

36
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Образци на документи,
подавани от гражданите

ЖАЛБА ДО ПРОКУРАТУРАТА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

ДО
.................................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

ЖАЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

срещу: ....................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

ГОСПОДИН / ГОСПОЖО РАЙОНЕН ПРОКУРОР,

................................................................................................................................
/Кратко описание на фактите по случая, искането на жалбоподателя /

.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. ....................... /.........................../

37
 МОЛБА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАВЕРЕН ПРЕПИС ОТ ДОКУМЕНТ

ДО
...................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

МОЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

................................................................................................................................

ГОСПОДИН / ГОСПОЖО ............................... ПРОКУРОР,

Моля да ми бъде издаден заверен препис от постановление

.................................................................................................................................
/накратко се излага искането, посочва се номер на прокурорска преписка и номер на следствено дело/ дознание/

.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................

Приложение: Квитанция за внесена държавна такса

Представям лична карта

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. ...................... /.........................../

Попълва се при получаване на документите

Днес ......................., ....................................................................................
/дата/ /име, презиме, фамилия/

в качеството си на ....................................................................................
получих ........................................................................................................
/посочва се вида на документа и бр. страници/

от прок. преписка № ............./...........,

досъдебно производство ............./........... г. по описа на ...............................

Деловодител: ................................. Получател: ....................................

38
 МОЛБА ЗА ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ

ДО
...................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

МОЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

................................................................................................................................

ГОСПОДИН / ГОСПОЖО .............................. ПРОКУРОР,

Моля да ми бъде издадено удостоверение за липса, респ. наличие на

висящи наказателни производства водени срещу мен, наблюдавани от
................................. прокуратура гр. ......................... .

Приложение: Квитанция за внесена държавна такса

Представям лична карта

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. ...................... /.........................../

Попълва се при получаване на документите

Днес ......................., ....................................................................................

/дата/ /име, презиме, фамилия/

в качеството си на ....................................................................................
получих горепосоченото удостоверение

Деловодител: ................................. Получател: ....................................

39
 ЖАЛБА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО
ПРОИЗВОДСТВО

ДО
.................................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

ЖАЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

против: Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно

производство
.............................................................................................
/посочва се съответната прокуратура и № на преписката/

ГОСПОДИН/ГОСПОЖО .............................. ПРОКУРОР,

Не съм доволен от постановлението на .............................................................

/посочва се прокуратурата и датата на постановлението/

.................................................................................................................................
с което е отказано образуването на досъдебно производство.
................................................................................................................................
/изброяват се обстоятелствата, които според жалбоподателя са неизяснени в хода на предварителната проверка, искането/

.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. Перник /.........................../

40
 ЖАЛБА ДО ГОРЕСТОЯЩА ПРОКУРАТУРА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
ПРОКУРОР

ДО
.................................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

ЖАЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

против: Постановление ........................................................................................

/посочва се съответната прокуратура и № на преписката и датата на постановлението/

.................................................................................................................................

ГОСПОДИН/ГОСПОЖО .............................. ПРОКУРОР,

Не съм доволен от горепосоченото постановление поради следните

съображения ..........................................................................................................
/изброяват се обстоятелствата, които според жалбоподателя са неизяснени в хода на предварителната проверка, искането/

.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
................................................................................................................................
................................................................................................................................
................................................................................................................................
................................................................................................................................
................................................................................................................................

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. Перник /.........................../

41
 ЖАЛБА ДО СЪДА СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ СПИРАНЕ/ПРЕКРАТЯВАНЕ
НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДТВО

ЧРЕЗ
.................................... ПРОКУРАТУРА
гр. ................................

ДО
.................................... СЪД
гр. ................................

ЖАЛБА

от

................................................................................................................................
/име, презиме, фамилия, ЕГН, точен адрес/

против: Постановление спиране/прекратяване на наказателното производство

/излишното се зачертава/

по досъдебно производство № ............................................................................

/посочва се номера на досъдебното производство и по чии опис /

прокурорска преписка № .....................................................................................

/посочва се номера на прокурорската преписка /

ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,

Не съм доволен от горепосоченото постановление поради следните

съображения ..........................................................................................................
/изброяват се обстоятелствата, които според жалбоподателя основание за отмяна на атакуваното постановление, искането/

.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................
.................................................................................................................................

... . ... . ......... г. С уважение:

гр. Перник /.........................../

42