ГЛАВА VI

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
(Бит. 3, 1-16)

Сега, след като сме подготвени от светоотеческото учение за шестте дни на сътворението, за
сътворяването на първия човек и неговото пребиваване в рая, ние можем да разберем
повествованието за неговото грехопадение от третата глава на книга Битие. Ясно е, че както и
всичко останало в тази Боговдъхновена книга, това е историческо повествование, което, обаче,
трябва да се възприема на първо място духовно.

3, 1 „Змии же бе мудрейший всехъ зверей сущихъ на земли, ихже сотвори Господь Богъ”.
(„Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде.”)
Тази змия се явява още един образ, в който нашият съвременен рационалистически ум е
склонен да види алегория. Но Отците отново са неумолимо реалистични в неговото разбиране.
Свет. Йоан Златоуст учи:
„Не гледай сегашната змия, не гледай това, че ние я избягваме и чувстваме отвращение към нея.
Отначало тя не е била такава. Змията е била приятел на човека и най-близка от служещите му.
Кой я е направил негов враг? Божията присъда: ”Проклятъ тш отъ всехъ скотовъ и отъ всехъ
зверей земншхъ (...) и вражду положу между тобою и между женою.” (Бит. 3, 14-15). Тази
именно вражда е разрушила дружбата. Дружба разбирам не разумна, а такава, на каквато е
способно безсловесното животно. Подобно на това както сега кучето проявява дружба, не чрез
слово, а чрез естествените движения, точно така и змията е служила на човека. Именно като
животно, ползващо се е голяма близост с човека, змията се е видяла на дявола удобно оръдие (за
измама)... И така, дяволът е говорил чрез змията, измамвайки Адам. Моля вашата любов да
слушате думите ми не небрежно. Въпросът не е лек. Мнозина питат: как е говорила змията, е
човешки глас или със змийско съскане, и как я е разбрала Ева? До престъплението Адам е бил
изпълнен е мъдрост, разум и дар на пророчество... Дяволът е забелязал и мъдростта на змията и
мнението на Адам за нея — защото той е смятал змията за мъдра. И ето той е говорил чрез нея, за
да помисли Адам, че змията, бидейки мъдра е съумяла да усвои и човешкия глас.” („О сотворении
мира”, V, 2, сс. 800-801)

За да разберем защо на дяволът му е потрябвало да изкушава човека, следва да разберем, че

вече е преминала „брань на небеси” („войната на небето”)(Ап. 12, 7) и че дяволът и неговите
ангели вече са низвергнати от небето в областта на земята, заради своята гордост. Подбуда за
дявола тук е завистта му спрямо човека, призван към владеене на това, което е било изгубено от
дявола. Свет. Амвросий пише:
„”3авистию же диаволею смерть вниде в миръ” („по завист от дявола влезе в тоя свят
смъртта”)(Прем. 2, 24). Причина за завистта е станало блаженството на човека, поставен в рая,
защото дяволът не е можел да понесе получените от човека милости. Неговата завист е била
възбудена от това, че човекът, макар и създаден от прах, е бил избран да бъде обитател на рая.
Дяволът започнал да размисля, че човекът е низша твар, но има надежда за вечен живот, докато
той, твар с висша природа, е паднал и е станал част от това земно битие.” („Рага&зе”, с11. 12, рр.
332-333)

3, 1-6 “И рече змий жене: что яко рече Богъ: да не яете отъ всякаго древа райскаго? И
рече жена змию: отъ всякаго древа райскаго ясти будемъ, отъ плода же древа, еже есть
посреде рая, рече Богъ, да не яете отъ него, ниже прикоснетеся ему, да не умрете. И рече
змий жене: не смертию умрете, ведяше бо Богъ, яко въ оньже аще день снесте отъ него,
отверзутся очи ваши, и будете яко бози, ведяще доброе и лукавое. И виде жена, яко добро
древо въ снедь и яко угодно очима видети и красно есть, еже разумети; и вземши отъ плода
его яде, и даде мужу своему съ собою, и яд оста.”

(„И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая? Жената отговори на
97
змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая рече
Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете. Тогава змията рече на жената: не,
няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете
като богове, знаещи добро и зло. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите
и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и
той.”)
Детската простота на този разговор и лекотата, е която нашите прародители паднали в
престъпване на единствената дадена им заповед показва неискушеността на тяхната добродетел:
всичко им е било дадено от Божията благодат, но те още не били изкусни в „обработването и
пазенето” на своето вътрешно устройство.
Предложеното от дявола изкушение съдържа тези съставни части, които са ни известни и на
нас, падналите в нашата собствена борба с греха. Първо, той предлага не очевидно зло, а нещо
което изглежда благо и истинно. Хората наистина са били създадени, за да бъдат богове и синове
на Всевишния (Пс. 81, 6, 11 катизма), и съзнавали, че следва да се издигнат от рая към висшето
състояние. По такъв начин дяволът сякаш е разсъждавал сам в себе си (както говори за това свет.
Амвросий):
„И така, това ще бъде моят пръв опит, а именно, да го измамя с това, което той силно желае - да
усъвършенства своето състояние. Да се опитаме по този начин да възбудим неговото
честолюбие.” („РагаШзе”, сй. 12, р. 333)

Подбуждайки вниманието на нашите прародители към благата задача да станат яко бози (като
богове), дяволът се надявал да ги накара да забравят „малката” заповед, която е представлявала
предписаният от Бога път за достигането на тази цел.
11о-нататък, не чрез мъжа, а чрез жената уязвява дяволът, но не защото жената е била по- слаба
или по-страстна - и Адам, и Ева както и преди са съхранявали безстрастието на своята
първоначална природа — а по тази причина, че Адам сам е слушал Божията заповед, докато Ева е
знаела за нея само косвено и в следствие на това е можела, както би могло да се помисли, по-
скоро тя да я наруши. Свет. Амвросий пише за това:
„(Дяволът) се стремил да измами Адам посредством жената. Той не е дръзнал да се обърне към
мъжа получил лично небесното повеление. Той се обърнал към тази, която е узнала за него от своя
мъж, а не е получила от Бога повелението, което е трябвало да съблюдава. Не е казано, че Бог е
говорил на жената. Ние знаем, че той е говорил на Адам. За това следва да заключим, че
повелението е било съобщено на жената чрез Адам.” („РагаШзе”, сй. 12, р. 333)

Най-сетне, успехът на дяволското изкушение е бил обусловен и от неговото знание (или

догадка) относно това, което е било в сърцето на самия мъж. Все пак не дяволът е бил причината
за падението на Адам, а собственото пожелание на Адам. Преп. Ефрем Сирин пише:
„Изкусителното слово не би въвело в грях изкушаваните, ако за ръководство на изкусителя не
беше служило тяхното собствено желание. Дори ако не беше дошъл изкусителят, то самото дърво
със своята красота би ги въвело в борба. Макар и прародителите да са търсели извинение в съвета
на змията, но повече отколкото съвета на змията им е навредило тяхното собствено пожелание.”
(„Толкование на книгу Бития”, гл. 3, с. 237)

Изкушението довело до това, че, по думите на свет. Йоан Златоуст:

„Дяволът отвел жената в плен, увлякъл ума й и я накарал да мечтае за себе си по-високо от
своето достойнство, така че тя, като се увлече от празни надежди, да загуби и това, което вече й е
било дарувано.”* („Беседи на книгу Бития”, XVI, 4, с. 132) —
*Преп. Ефрем добавя, че грехът на Ева е и в това, че тя се е опитала да завладее главенството и старейшинството на
Адам: „Тя побързала да вкуси преди мъжа, за да стане глава на този, който е бил нейна глава, да стане повелителка на
този, от когото е била длъжна да приема повеления, да бъде по божество по-стара от този, пред когото е била
по-млада по човечество.” (Преп. Ефрем Сирин, „Творения”, т. 6, „Толкование на книгу Бития”, стр. 241). - Ред.

3, 7 „И отверзошася очи обема, и разумеша, яко нази беша, и сшиста листвие смоковное, и
сотвориста себе препоясания.”
(„Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си
98
направиха препасници.”)
За този откъс свет. Йоан Златоуст казва:
„Не яденето от дървото е отворило очите им - те са виждали и преди това. Но тъй като това
ядене е било израз на непослушанието и нарушението на дадената от Бога заповед, а за тази вина
те после са се лишили от обличащата ги слава, като са станали недостойни за такава велика чест,
то за това Писанието (...) казва: „(...) ядоста. И отверзошася очи обема, и разумеша, яко нази
беша.” Като се лишили за престъпването на заповедта от висшата благодат, те почувствали и
сетивната голота, та от обхваналия ги срам напълно да разберат в каква бездна ги е свалило
престъпването на заповедта на Владиката... Когато слушаш „отверзошася очи обема”, разбирай
това така, че (Бог) им е дал да почувстват голотата и лишението от тази слава, с която са се
ползвали до вкусването... Виждаш ли, че думата „отверзошася” се отнася не за телесните очи, а
за умственото зрение?” („Беседи на книгу Бития”, XVI, 5, сс. 133-134)

Още тогава, когато чрез престъплението се отворили очите им, Адам и Ева се лишили от
райския живот, макар и още да не са били изгонени от рая; отсега очите им щели да бъдат
отворени за низшите земни предмети и само с усилие те щели да виждат висшите Божествени
предмети. Те вече не били безстрастни, а започнали подложения на земните страсти живот,
познат ни и на нас днес.

3, 8 „И усльнпасга гласъ Господа Бога, ходяща въ раи по полудни, и скристася Адамъ и

жена его отъ лица Господа Бога посреде древа райскаго.”
(„И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и
жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.”)
Свет. Йоан Златоуст пише за това:
„Какво говориш? Бог ходи? Нима и крака ще Му припишем? И няма да разбираме под това
нещо по-виеше? Не, не ходи Бог - да не бъде! И наистина, нима Този, Който е навсякъде и всичко
изпълва, Чийто престол е небето, а земята е подножие на нозете Му, ходи из рая? Кой разумен
човек ще каже това? Но какво значи: „Усльппаста гласъ Господа Бога, ходяща въ раи по
полудни”? Той искал да предизвика у тях такова чувство (за Божията близост), че да ги хвърли в
безпокойство, което всъщност и станало: те почувствали това и се опитали да се скрият от
приближаващия се към (тях) Бог.” („Беседьг на книгу Бьггия”, XVII, 1, с. 138)

А свет. Амвросий пише: „Според мене, за Бога може да бъде казано, че Той ходи навсякъде,
където в Писанието се подразбира Неговото присъствие.” („Рагабгзе”, с11. 14, р. 346)

От последващия диалог ние виждаме, че Бог идва при Адам не за да го осъди или изгони от рая,
а за да го вразуми. Свет. Златоуст пише:
„Той ни най-малко не се забавил, но още щом като видял случилото се и тежестта на раната,
веднага побързал с лечението, да не би като се възпали, раната да стане неизлечима... Обърни
внимание на човеколюбието и крайното незлобие на Господа. Той би могъл веднага, дори без да
удостои с отговор извършилия такъв грях, да го подложи на наказанието, което Той
предварително е определил за престъплението, обаче дълготърпи, бави, пита и изслушва
отговора, и отново пита, сякаш призовавайки виновния да представи нещо за свое оправдание, та
при представилия се случай да му покаже своето човеколюбив дори след такова престъпление.”
(„Беседьг на книгу Бьггия”, XVII, 2-3, сс. 140-142)

3,9 „И призва Господь Богъ Адама и рече ему: Адаме, где еси?”
(„И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?”)

Свет. Амвросий казва за това:

„Какво подразбира Той, казвайки: Адаме, где еси?” Не подразбира ли Той: „В какво
положение се намираш ти?”, а не: „На кое място си ти?” И така, това не е въпрос, а укор. От какво
състояние на добродетелта блаженството и благодатта, иска да каже Той, падна ти в това жалко
положение? Ти остави вечния живот. Ти погреба себе си, като встъпи на пътищата на греха и
99
смъртта.” („Рага&зе”, сй. 14, р. 348)

3, 10-13 “И рече Ему: гласъ сльппахь Тебе ходяща в раи, и убояхся, яко нагъ есмь, и
скрмхся. И рече ему Богъ: кто возвести тебе, яко нагъ еси? аще не бь< отъ древа, егоже
заповедахъ тебе сего единаго не ясти, отъ него ялъ еси? И рече Адамъ: жена, юже далъ еси со
мною, та ми даде отъ древа и ядохъ. И рече Господь Богъ жене: что сие сотворила еси? И
рече жена: змии прелъсти мя, и ядохъ.”
(„Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. И рече (Бог): кой ти
каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори:
жената, която ми даде Ти — тя ми даде от дървото, и аз ядох. Тогава Господ Бог рече на жената:
защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти и аз ядох.”) В този диалог Отците
забелязват, че Бог призовава човека към покаяние. Свет. Йоан Златоуст пише:
„Той (Бог) е питал за това не защото не е знаел: Той е знаел и е знаел всичко, но за да покаже
Своето човеколюбие, Той снизхожда към тяхната немощ и ги призовава към изповядване на
греха.” („Беседи на книгу Бития”, XVII, 5, с. 145)

Но човекът отговаря не е покаяние, а със самооправдание, навличайки си с това наказанието.

Преп. Ефрем тълкува така този откъс:
„Вместо да признае това, което самият той е извършил, което признание би било полезно за
него, Адам преразказва това, което се е случило с него, за което да говори е било безполезно за
него... Адам не изповядва вината си, а обвинява... жената... Когато пък Адам не пожелал да
изповяда вината си, тогава Бог се обръща е въпрос към Ева и капва: „Что сие сотворила еси?” И
Ева, вместо да умолява със сълзи и да приеме вината върху себе си, сякаш желаейки да
изходатайства прошка за себе си и мъжа си, не казва какво обещание й е дала змията и е какво я е
убедила... Когато двамата били попитани и се открило, че нямат нито покаяние, нито истинско
оправдание, тогава Бог се обръща към змията, но не е въпрос, а с определение на наказанието.
Защото където е имало място за покаяние, там е поставен въпрос, а който е чужд на покаянието, за
него направо е изречена присъдата на съда.” („Толкование на книгу Бьггия”, гл. 3, сс. 245-246)

Същият Отец добавя:

„Ако прародителите бяха пожелали и след пристъпването на заповедта бяха се покаяли, то,
макар и да не биха си възвърнали това, което са притежавали до престъпването на заповедта, но
най-мекото биха се избавили от проклятията изречени върху тях и земята.” (Пак там, с.243).

Ние не бихме могли просто да кажем, че Адам и Ева са съгрешили и после били осъдени за
това. На тях им е била дадена възможност да се покаят преди да бъдат осъдени.
Преп. авва Доротей привежда този разговор като класически пример за неразположеността на
човека към покаяние и дълбоко криещият се в него стремеж да оправдае своето поведение, даже
когато Сам Бог разкрива неговата греховност:
„След падението (Бог) му дал (на Адам) възможност да се покае и да бъде помилван, но главата
му останала непреклонена. Защото (Бог) дошъл казвайки му: „Адаме, где еси?”, т.е., от каква
слава в какъв срам премина ти? И после, питайки го: защо съгреши, защо престъпи (заповедта), го
подготвял да каже: „Прости”. Но няма смирение! Къде е думата „прости”? Не покаяние, а съвсем
противното. Защото той прекослови и възразява: „жена, юже далъ еси со мною”, сякаш
казвайки: „Това е беда, която Ти ми доведе на главата”. Защото винаги така бива, братя мои:
когато човек не иска да порицае себе си, то той не ще се поколебае да обвини и Самия Бог. След
това (Бог) идва при жената и й казва: защо и ти не спази заповедта? Сякаш й внушава: кажи поне:
„прости”, за да се смири душата ти и да бъдеш помилвана. Но отново (не чува) думата „прости”.
Защото тя отговаря: „Змий прелъсти мя”, сякаш казва: змията съгреши, а аз какво общо имам?
Какво правите, окаяни? Покайте се, познайте прегрешението си, скърбете за своята го лота. Но
никой от тях не пожелал да обвини себе си, нито в единия не се намерило и малко смирение. И
така, сега виждате ясно до къде е стигнало нашето вътрешно устроение; ето в какви и колко
бедствия ни е въвело това, че ние оправдаваме себе си, че се държим за своята воля и следваме
самите себе си.” („Душеполезньте поучения”, I, сс. 26-27)
100
 3, 14-15 „И рече Господь Богъ змию: яко сотворилъ еси сие, проклятъ ть1 отъ всехъ
скотовъ и отъ всехъ зверей земнмхъ; на персехъ твоихъ и чреве ходити будеши, и землю
снеси вся дни живота твоего; и вражду положу между тобою и между женою, и между
семенемъ твоимъ и между семенемъ тоя; той твою блюсти будетъ главу, и тм блюсти
будеши его пяту.”
(„И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни
и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота
си; и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява
в главата, а ти ще го жилиш в петата.”)
Като разбират книга Битие реалистически, Отците тълкуват това наказание като отнасящо се
първо към животното, станало оръдие на падението на човека, но също и към дявола, употребил
тази твар. Свет. Йоан Златоуст пише:
„Но, може би, ще каже някой: ако съветът го е дал дяволът, употребявайки змията като оръдие,
то защо това животно е било подложено на такова наказание? И това е дело на неизреченото
Божие човеколюбие. Както чадолюбивият баща, който наказвайки убиеца на своя син, чупи и
ножа и меча, с които този е извършил убийството, по подобен начин всеблагият Бог, когато това
животно, като някакъв меч, послужило за оръдие на злобата на дявола, Той го подлага на
постоянно наказание, за да заключим ние от това чувствено и видимо явление, в какво безчестие
се намират те. Ако послужилият за оръдие се подлага на такъв гняв, то какво наказание трябва да
понесе този (дяволът — бел. на прев.)?... Него го очаква... неугасимият огън (Мт. 25, 41).”
(„Беседи на книгу Бития”, XVII, 6, 8. 146)

Свет. Йоан разсъждава за това, че до проклятието змията, без да има крака, се придвижвала във
вертикално положение, подобно на това, което сега заема, готвейки се да уязви. („О сотворении
мира”, VI, 7, с. 813)
Разбира се, „враждата” в нашия паднал живот е в много по-голяма степен между човека и
дявола, отколкото между човека и змията; а „Семя Жени” в собствен смисъл е Христос.
Православен тълкувател от XIX век казва по повод на този откъс:
„Първата жена в света първа попаднала в мрежата на дявола и леко се предала в неговата власт,
но пак тя, със своето покаяние, разклаща неговата власт над себе си. Също така и при много други
жени, особено в лицето на Преблагословената Жена Дева Мария, той срещнал силен отпор на
своите козни... Под Семето на Жената, враждебно на семето на змията, трябва да се разбира
собствено Едно Лице от потомците на жената, именно Този от тях, Който от вечността е
предопределен за спасението на хората и във времето се е родил от Жената без семето на мъж.
Затова Той се е и явил в света, „да разрушитъ дела диаволя” (1 Ин. 3, 8), т.е. царството на
дявола, изпълнено с неговите слуги, с неговото семе... Поразяването на духовната змия в главата
от Семето на Жената означава, че Христос съвършено ще победи дявола и ще отнеме от него
всяка сила да вреди на хората... До второто пришествие на дявола се дава възможност да вреди на
хората, а в тяхно лице - и на Самия Христос; но тези уязвявания ще бъдат лесно излечими като
нанесени в петата и не опасни, защото в петата, покрита от твърда кожа, има малко кръв.
Уязвяване в петата безсилната злоба на дявола нанесла и на Самия Христос, против Когото той
повдигнал неверните иудеи, които Го разпнали. Но това уязвяване послужило за пълно
посрамяване на дявола и изцеление на човечеството.” (Виссарион, еп., „Толкование напаремии”,
изд. 2, т. I, СПб, 1894г., сс. 55-56)

Така „рана в петата” - това е малкото зло, което дяволът е в състояние да ни причини от времето
на Христовото пришествие насам.

3, 16 „И жене рече: умножал умножу печали твоя и воздшхания твоя; в болезнехъ родиши
чада; и къ мужу твоему обращение твое, и той тобою обладати будетъ.”
(„На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти кога си бременна; е болки ще раждаш
деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.”)
Даже когато проклева змията Бог очаква покаянието на Адам и Ева. Преп. Ефрем пише:

101
 „Бог започнал от тази презряната (т.е. змията) разбира се за това, докато само към нея е обърнат
гневът на правосъдието, Адам и Ева да се убоят и покаят, та по тоя начин да се открие за благостта
възможност да ги освободи от проклятието на правосъдието. Когато змията била прокълната, а
Адам и Ева не прибягнали към моления, тогава Бог изрича наказание и за тях. Обръща се към Ева,
защото е нейната ръка е даден на Адам грехът.” („Толкование на книгу Бьгтия”, гл.З, е. 247)

За наказанието на Ева свет. Йоан Златоуст пише:

„Виж благостта на Господа, каква кротост показва Той след такова престъпление... Аз, казва,
исках да имаш безгрижен и безболезнен живот, свободен от всяка скръб и горест, изпълнен е
всяко удоволствие, (исках ти,) бидейки облечена в тяло да не чувстваш нищо телесно. Но тъй като
ти не се възползва както следваше от такова щастие, но изобилието от блага те доведе до такава
голяма неблагодарност, то за да не се предадеш на още по-голямо своеволие, Аз ти слагам юзда и
те осъждам на печали и въздишки... Аз... ще направя така, че раждането на децата, което е извор
на голямо утешение, при тебе ще започва с печал, за да имаш във всекидневните скърби и печали
при раждането постоянно напомняне за това колко голям е този грях и непослушание...Отначало
Аз те създадох равночестна (на мъжа) и исках, като имаш еднакво достойнство с него, да имаш
във всичко дял с него и както на мъжа, така и на теб ти поверих властта над всички твари; но тъй
като ти не се възползва от равночестието както следва, за това те подчинявам на мъжа... Аз... те
подчинявам на него и го обявявам за твой господар, за да признаеш властта му; тъй като не съумя
да началстваш, научи се да бъдеш добра подчинена.” („Беседи на книгу Бьгтия”, XVII, 7-8, сс.
148-150)

Свет. Йоан Златоуст дава отговор на проблема за „женското освобождение”: станете святи и
вашите трудности ще свършат.

3, 17-19 „И Адаму рече: яко нослушаль еси гласу женм твоея* и яль еси отъ древа, егоже
заповедахъ тебе сего единаго не ясти, отъ него ялъ еси; проклята земля в делехъ твоихъ, в
печалехъ снеси тую вся дни живота твоето. Терния и волчцм возраститъ тебе, и снеси траву
селную. Въ поте лица твоето снеси хлебъ твой, дондеже возвратишися въ землю, отъ неяже
взятъ еси;** яко земля еси и въ землю отъидеши.”
—
*Свет. Йоан Златоуст пише, че равенството, което е съществувало между Адам и Ева преди грехопадението, не е
изключвало и определен ред, при който Адам даже и тогава е бил главата. Така той обвинява Адам в това, че не е
ръководил и поправил Ева:„Жената за това е и подчинена на твоята власт, ти за това си поставен господар над нея, за
да ти се покорява, за да не следва главата след краката. Но често може да се види противното: този, който трябва да
бъде по чин глава, не се удостоява дори и с чина на нозете; поставената пък в чина на нозете става глава.” (Свет. Йоан
Златоуст, „Беседа на книгу Бьггия” 17:9, стр. 151). - Ред.
**Тук можем да отбележим, че опитите на мъжете и жените да игнорират Божиите епитимии, дадени при
грехопадението - нещо много характерно за съвременното общество — са завършили с още по-голямо наказание и
разрушение както за земята, така и за човека. Стремленията на съвременните мъже да избягнат яденето на хляба „въ
поте лица” са довели до резултатите на съвременните технологии, които на свой ред завършват с масово
замърсяване на околната среда и разрушаване на Божието творение. Съвременните жени избягват „скърбите и
болките” на милиони раждания, но постъпвайки така носят отговорност (заедно с мъжете) за милионите умишлени
убийства на абортите. Това, че съвременните мъже свалят от себе си задължението за главенство в семейството, и
одобряването на нежеланието на съвременните жени да бъдат подчинение на мъжа” завършва с емоционалното и
духовно увреждане на безчислено множество деца, да не говорим за самите мъже и жени. - Ред.

(„А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти

заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от
нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш е полска трева;
е пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си
и в пръст ще се върнеш.”)
Тук на Адам се дават изпитанията и несгодите на сложния живот в нашия паднал свят. Преди
всичко, заради неговото престъпление е прокълната земята. Свет. Йоан Златоуст пише:
„Ето ги паметниците на проклятието! Тръни, казва, ще ти роди и бодили. Аз ще направя така, че
ще носиш тежки трудове и грижи, и в печал ще преминава целия ти живот, за да бъде това за тебе

102
юзда, та да не мечтаеш за себе си повече от твоето достойнство, но постоянно да помниш за
своята природа, и занапред никога да не допускаш да бъдеш измамен по подобен начин.
„И снеси траву селную. Въ поте лица твоего снеси хлебъ твой.” Виж как след
непослушанието у него всичко е станало различно в сравнение с предишния му живот! Аз, казва,
въвеждайки те в този свят, исках да живееш без скърби, без труд, без грижи, без печали, да бъдеш
в доволство и благоденствие и да не си подвластен на телесните нужди, но да бъдеш чужд на
всичко това и да се ползваш от съвършена свобода. Но тъй като на тебе такава свобода не ти беше
полезна, то Аз ще прокълна земята така, че тя занапред вече не ще дава плодове без засяване и
обработване, а само с голям труд, усилия и грижи; ще те подложа на постоянни скърби и печали,
ще те заставя да вършиш всичко с изнурително напрежение, за да бъдат за тебе тези мъчителни
трудове постоянно вразумяване да се държиш скромно и да знаеш своята природа.”*
11о-нататък - Адам сега става смъртен заедно с другите твари. Свет. Йоан Златоуст пише, че
макар Адам и Ева да живели дълго след грехопадението,
„но от тази минута, в която чули: „Земля еси и въ землю отъидеши”, те получили смъртна
присъда, станали смъртни и, може да се каже — умрели. Именно това посочвайки, Писанието
казва: „Въ оиьже аще день опеете, смертию умрете” (Бит. 2, 17), вместо да каже: ще получите
присъда да бъдете вече смъртни.”* *
Премъдростта Соломонова обявява: „Богъ созда человека въ неистление” (Прем. 2, 23) („Бог
е създал човека за нетление”); но чрез непослушанието на Адам и той, и създанията са станали
смъртни и тленни.
В посланието на св. ап. Павел до Римляните се утвърждава учението за това, че цялото
творение „страда”, защото се покорило на „суетата”, т.е. на тлението (разрушението), което
влезнало в света заради гордостта на един човек. Цялото творение пребивава в очакване на
човешкото избавление, за да бъде възстановено и самото то в първосъздаденото нетление, когато
Божиите създания ще бродят по горите, както и сега, само че нетленни, каквито са били в дните на
Адам.
В посланието да Римляните 8, 19-22 четем: „Чаяние бо твари, откровения сътовъ Божиихъ
чаетъ. Сустс бо тварь повинуся не волею, но за повинувшего ю, на уповании,† яко и сама
тварь свободится отъ работи истления въ свободу слави чадъ Божиихъ. Веми бо, яко вся
тварь съ нами совоздихаетъ и сболезнуетъ даже донине.” (,,11а и тварите с нетърпение ожидат
прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по
волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от
робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички
твари заедно стенат и се мъчат досега..
Напълно се прояснява този догмат в тълкуванието на свет. Йоан Златоуст:
„Какво означава „суете бо тварь повинуся”? Тя е станала тленна. Защо и по каква причина?
По твоя вина, о човече. Понеже ти получи тяло тленно и подвластно на скръб, то и земята попадна
под проклятие и роди тръни и бодили.”

И по-нататък:
„Също както творението стана тленно когато твоето тяло стана тленно, така и когато твоето
тяло бъде нетленно, творението ще го последва и ще се установи в съответствие е него.”

Тук следва да отбележим, че местоимението „ти” означава същото, което често означава и

*Т. е. така, че да осъзнае Адам, че е създание, а не Бог, тъй като той се поддал на дяволското изкушение: „Будете
яко бози.” - Ред.
†Свет. Григорий Палама в добавка към това учение казва, че физическото тление и смърт на човека са настъпили в
резултат на духовната смърт произлязла при грехопадението: „Наистина душата на Адам умряла с отдалечаването от
Бога чрез престъплението; защото телесно той продължил да живее и дълго след това - чак до 930-годишна възраст.
Обаче смъртта, която очаквала душата след престъплението, не само повредила душата и предала човека на
осъждане, но и самото тяло направила подвластно на умора, страдания и тление, и като краен резултат го предала на
смърт.” Според учението на светите Отци, физическите изменения на човешката природа се предали също и на
другите създания (виж по-нататък). — Ред
103
местоимението „аз” в православните богослужения - Адам (тъй като всички ние сме един човек).
Свет. Йоан Златоуст пояснява на друго място:
„Какво е въоръжило смъртта против вселената? Това, че един само човек е вкусил от дървото.”
(„Толкование на послания к Римлянам” 5, 15-21).

Св. Макарий Велики казва за същото:

„Адам е бил поставен като господар и цар на всички твари... След неговото пленяване вече са
тленни заедно с него и служещите му и покоряващи му се твари; защото чрез него се е възцарила
смъртта над всяка душа.”

Преп. Симеон Нови Богослов също съвършено недвусмислено твърди, че материалното

творение - и не само раят — до Адамовото престъпление е било нетленно и недостъпно за
смъртта.‡ Както вече по-рано видяхме, той пише, че Адам първоначално ,,е бил поставен от
Твореца Бог като безсмъртен цар над нетленния свят, не само над рая, но и над цялото творение,
съществуващо под небесата.” В същото слово той продължава да говори за това, че след
Адамовото престъпление, „не проклел Бог рая... а проклел само цялата останала земя, която също
била нетленна и всичко раждала от само себе си...
И така, този, който станал тленен и смъртен поради престъпването на заповедта, съвсем
справедливо е трябвало да живее на тленна земя и да се храни с тленна храна... След това и всички
твари, като видели, че Адам е изгонен от рая, не искали повече да му се подчиняват, като на
престъпник... Той задържал всички тези твари със Своята сила, и по Своето благоутробие и
благост не им дал тозчас да се устремят срещу човека, и заповядал творението да остане в негово
подчинение и като станало тленно, да служи на тленния човек, за когото е създадено...
Виждаш ли, че цялото творение отначало е било нетленно и създадено от Бога в райския чин?
Но после било подчинено от Бога на тлението и се покорило на суетата на човеците.”§

Отците отбелязват също така, че осъждането на смърт, което е станало действено след
грехопадението, не е било само наказание. Това е било също така и благо, защото ако човекът би
останал безсмъртен след като е паднал, то за него не би имало изход. Представете си само: да не
можеш да изкупиш себе си, да не можеш да попаднеш в рая, но да продължаваш да живееш,
живееш и живееш, без надежда да се сложи край на това състояние. Със смъртта идва краят и на
греха. Самият факт, че се боим от смъртта вече ни подбужда към съпротива. Дори ако сме
забравили за рая, като се боим от смъртта, ние започваме да се съпротивяваме на нашата паднала
природа, да преодоляваме нашето паднало състояние.
Свет. Кирил Александрийски (+ 444) пише за значението на болестта и смъртта за падналия
човек:
„Човекът, получавайки за свой дял изтощаваща бедност и скръб, бил отдаден на болести,
страдания и горчивината на живота станала за него юзда. За това колкото и разумно да се стреми
да се удържи в живот свободен от трудове и печал, той е отдаден
на нещастия, така че да може, посредством страданията, да излекува в себе си болестта, която го
връхлетяла посред блаженството.
Чрез смъртта Законодателят спрял разпространението на греха, и в самото наказание разкрил
Своята любов към човека. Понеже той, получавайки заповедта, съединил смъртта с нейното

‡В своите записки отец Серафим представя учението на преп. Симеон със следните думи: „Нека да четем и черпим
вдъхновение от учението преподавано в съвършена и недвусмислена форма от един от най-великите светци на
Православната Църква, Отеца от по-кьсно време, който утвърди учението на Православната Църква така божествено
и ясно, че беше наречен трети и последен, след св. апостол и евангелист Йоан и свет. Григорий Назианзин, Богослов
на Светата Църква”. — Ред.
§По-горе в същото послание (Рим. 5, 12), св. ап. Павел обяснява, че „единемъ человекомъ грехъ въ миръ вниде,
и грехомъ смерть” („както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта”). В друго послание (1 Кор.
15, 21-22) той пише: „Понеже бо человекомъ смерть бнсть, и человекомъ воскресение мертвьгхъ. Якоже бо о
Адаме вей умирають, такожде и о Христе оживуть.” („Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и
възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”) -
Ред.
104
престъпване, и като престъпник попаднал под наказанието, то Бог постановил така, че самото
наказание да може да служи за спасение. Защото смъртта разтваря нашата животинска природа и
по такъв начин, от една страна, прекратява действието на злото, а от друга, избавя човека от
болестите, освобождава го от трудовете, полага край на неговата печал и грижи и завършва
неговото телесно страдание. Към такава любов към човечеството Съдията присъединил
наказанието.”

В заключение преп. Симеон Нови Богослов пише за това, как чрез Разпятието и Възкресението
на Иисуса Христа се премахва смъртната присъда:
“Божието определение: „Земля еси, и въ землю отъидеши”, също кепето и всичко наложено
на човека след падението ще действа до края на вековете; но по Божията милост, по силата на
извънредната Христова жертва, в бъдещия век то вече няма да има никаква сила, когато ще се
извърши всеобщото възкресение, което би било невъзможно, ако не беше възкръснал от мъртвите
Самият Син Божий, умрял, за да се отмени посоченото определение и за да бъде възкресено
цялото човешко естество.”

При общото възкресение цялото творение ще бъде избавено от тлението заедно е човека така,
както е станало подвластно на тлението по негова вина. Преп. Симеон пише:
„Когато човекът се обнови и стане отново духовен, нетленен и безсмъртен, цялото творение,
подчинено на човека от Бога в негова служба, ще се освободи от това робство, ще се обнови
заедно с него и ще стане нетленно и някак духовно...
Не подобава на човешките тела да се облекат в славата на възкресението и да станат нетленни,
преди обновяването на всички твари. Но както отначало - първо цялото творение е сътворено
нетленно, а после от него е взет и създаден човекът, така следва и отново първо цялото творение
да стане нетленно, а после да се обновят и станат нетленни и тленните тела на хората; да бъде
отново целият човек нетленен и духовен и да обитава в нетленно, вечно и духовно жилище.”

3, 20 „И нарече Адамъ имя жене своей Жизнь (Ева), яко та мати всехъ живущихъ.” („И
даде Адам на жена си име Ева (Живот), защото тя стана майка на всички живеещи.”)
Ева означава „Живот”. Адам й нарича сега собствено име, тъй като до сега тя се наричала жена.

3, 21 „И сотвори Господи Богъ Адаму и жене его ризьз кожанм, и облече ихъ.” („И направи
Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече.”)

*Сравни: св. Максим Изповедник: „В Адам смъртната присъда била наложена на природата (има се пред вид
чувствената - б.м.), защото чувственото удоволствие започнало да ръководи нейното раждане.” („Добротолюбие”, т.
2). - Ред.

Свет. Григорий Нисийски казва, че това означава, че те буквално облекли „кожени дрехи”, но
също така образно означава, че сега те са се облекли в друга плът; т. е., тяхната природа била
изменена.

3, 22-23 „И рече Богъ: се, Адамъ бмсть яко единъ отъ Насъ, еже разумети доброе и
лукавое; и ньше да не когда простретъ руку свою и возметъ отъ древа жизни и снесть, и
живъ будетъ во векъ. И изгна его Господь Богъ изъ рая сладости делати землю, от неяже
взятъ бмсть.”
(„И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не
простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Тогава Господ Бог
го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.”)
Господ казал: „Яко единъ отъ Насъ”, говорейки за Себе Си в множествено число - за Светата
Троица. Той изгонва Адам, за да не вкуси от дървото на живота, което виждаме също и в книгата
Откровение (Апокалипсис): дървото на живота посред рая. Вкусвайки от това дърво, човекът би
станал безсмъртен, оставайки в злото, а Бог не иска това; за това Той го изгонва.

105
 3, 24 „И изрину Адама, и всели его прямо рая сладости; и пристави херувима, и
пламенное оружие обращаемое, хранити путь древа жизни.”
(„И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се
обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.”)
Както вече казахме, преп. Макарий Египетски тълкува мистически това, казвайки, че това
именно е , което се случва с всяка душа, когато се закрива за нея раят. Но означава също и това,
което е казано буквално: там има Херувим е огнен меч.

***
И така, ние завършихме разглеждането на първите три глави от книга Битие - основата на
богословието на Църквата за произхода на човека и, следователно, за неговото предназначение.
Това богословие изпълва църковните богослужения, особено тези на Господния Кръст. На
празника на Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст, много от прекрасните
богослужебни стихове ни показват как Църквата разбира това, което се е случило в рая и това,
което се е случило, когато се е явил Христос. Те сравняват дървото, от което е вкусил Адам с
дървото на Кръста. В една от стихирите се пее така:
„Приидите вси язьщм, благословенному Древо поклонимся, имже бьгсть вечная правда.
Праотца бо Адама прельстивьш древом, крестом прельщается: и падает низвержен падением
странньтм, мучительством одержавмй царское здание: кровию Божиею яд змиев отмьшается, и
клятва разрушися осуждения праведнаго, неправеднмм судом праведнику осуждену бьгвшу:
древом бо подобаше древо исцелити, и страстию Безстрастната яже на древе разрешити страсти
осужденнаго.”

Много дълбоко затрогват тези стихове, когато знаеш за богословието на рая и бъдещия век.
В полиелейния седален на утренята пеем:
„В раи мя прежде древо обнажи, о вкушении враг принося умерщвление, Креста же древо
живота одеяние человеком нося, водрузися на земли, и мир весь исполнися всякия радости.”

В песен 5-та, ирмос:

„О Треблаженное древо, на немже распяся Христос, Царь и Господь. Имже паде древом
прельстивьш, тобою прельстився, Богу пригвоздившуся плотию, подающему мир душам нашим.”

И песен 9-та, ирмос:

„Снедию древа роду прибьтвшая смерть, Крестом упразднися днес: ибо праматерняя всеродная
клятва разрушися, прозябением чистия Богоматере, Юже вся силн небесния величают.”

Канонът на Светото Богоявление, съставен от преп. Йоан Дамаскин, ни говори за това, че от

дявола е дошла смъртта на всички твари, но Христос го е победил:
„Умерщвление первее насадивнй твари, зверя злодейственнаго воображься в естество,
омрачается плотским пришествием: утру явльшуся, приразився Владьще сокрушити свою
враждебную главу.”
Такова е накратко богословието на началото на мирозданието, рая, първоначално създадения
Адам, неговото падение и състоянието, към което се опитваме да се върнем чрез Втория Адам,
Който е Христос.
Ако се опитате да разберете тези събития от началото на човешката история просто като
алегория, като занимателна история, която ни осведомява за нещо всеобщо, интересно, но
съществуващо извън земния свят, то вие лишавате себе си от истинското разбиране на рая.
Например, много римо-католически теолози казват, че идеята за рая не се съгласува с откритията
на съвременната антропология, поради което следва да преразгледаме всичко от гледна точка на
признанието, че човек е еволюирал от низшите животни. Първородният грях, казват те, трябва да
означава следното: в определен момент човек става толкова развит, че започва да осъзнава самия
себе си и става, в собствения смисъл на думата, човек; това осъзнаване е било своего рода
106
грехопадение. В тяхната схема няма място за рая, защото човекът в рая е бил обожено създание.
За нас е много важно да видим тези два съвършено противоположни подхода. Първият: човекът
е бил сътворен от Самия Бог, надарен със свръхчовешки ум, и това представлява нашето
първоначално създадено естество, от което сме отпаднали и към което сме призовани да се
върнем. Вторият: човекът възхожда от низшите същества. Вторият подход, разбира се, води към
философията на моралния релативизъм, защото ако ние сме били някога други, маймуноподобни
същества, тогава ние и ще бъдем някакви други — насочвайки се към идеята за свръхчовека.
(Повечето от еволюционистите твърде много говорят за това, че колективното човечество ще се
преобразува в свръхчовека.) Такова мнение води също и към идеи, подобни на идеите на Тейар де
Шарден, който казва, че целият свят еволюира към виеше състояние, че светът е като хляба, който
се преосъществява (или, по-скоро, се трансмутира) в друг свят, а после всичко се формира като
Христос. Разбира се, всичко това е нещо като пантеизъм, като някаква страшна ерес, което
всъщност е и необходимо на антихриста, за да дойде на власт. Хората ще мислят, че са богове, а в
същото време ще бъдат ръководени от една философия, подобна на животинска.

Като се придържаме към учението на светите Отци, ние виждаме, че Христос действително е
умрял на Кръста. Това е реално, физическо събитие, не образ, и не алегория; в същото време то
има духовни последствия, тъй като предизвиква изменение в състоянието на човека. То ни дава
спасението: не образно спасение, а спасение действително. Адам вкусил от дървото и по този
начин изгубил рая. Това също е било физическо събитие с духовни последствия, което
предизвиква промяна в състоянието на човека.

107