Образи

 Трюмът е символ на човешкото съзнание и на паметта,

съхраняваща близки и далечни спомени.
 Човекът е творение на Бог. Той е верен на Бог и следва
постъпките му.
 Бог е творец на живота. Може да се каже, че за човека Бог е
водач, тоест пастир. Пастирът е библейски символ на
Спасителя и на неговата любов към хората.
 Мишката е създадена от Бог за да събира падналите трохи
от трапезата му.
 Котката гони мишката чак до дупката.
 Дяволът също, както Бог е творец на живота. Той създава
хлебарката в израз на възмущението си от божията
несправедливост, свързана с мишката и котката.
 Хлебарката е най-презряния обитател на трюма. В текста се
казва, че е направена от сажди от комина на преизподнята,
замесени с дяволската слюнка. В това описание ясно се
откроява мотивът за преизподнята. Преизподнята или адът
попринцип се свързва със страха и с грешките, които всеки
допуска, но може да се свърже и с представата за дявола
като пратеник от онзи свят, който наблюдава постъпките на
човека. Хлебарките са част от природата. Те са същества,
които надживяват всички и могат да оцелеят и в най-
трудните условия. Може да се каже, че хлебарката е символ
на неизтребимия инстинкт за оцеляване. Хлебарките са
винаги около човека, защото се хранят с падналите трохи от
трапезата му. В следствие от това непрестанно съжителство,
човекът заимства от хлебарката инстинкта за оцеляване.
 Хлябът е библейски символ и символизира христовата плът.
Той е онова, което поддържа живота. В повечето човешки
култури на хляба се гледа с почит и благоговение.
  Трохите внушават представата за нещо дребно и
незначително. Въпреки това те са част от хляба, тоест от
нещото, което поддържа живота. За хлебарките трохите са
просто отпадъците, с които ще се охранват, за да оцелеят.
Трохите, обаче, имат и символично значение. Те
символизират значимите моменти от живота на всеки
човек, които ще останат в неговия трюм на паметта. Може
да се каже, че трохите носят в себе си същността на живота,
а именно, че човек помни онова, което е значимо за него.
Бог и дяволът са творци на живота. Бог създава човека, а
дяволът-хлебарката. За човека трохите имат и символично
значение, докато за хлебарката те са само и единствено храна.
Може да се каже, че Бог е сътворил духовното, а дяволът-земния
свят.

Мотиви
1. Мотивът за преизподнята- В часта се казва, че хлебарките
са направени от сажди от комина на преизподнята.
Преизподнята или адът попринцип се свързва със страха и с
грешките, които всеки допуска, но може да се свърже и с
представата за дявола като пратеник от онзи свят, който
наблюдава постъпките на човека.
2. Мотивът за оцеляването се среща в образа на хлебарката.
3. Мотивът за паметта се среща в образа на трюма.
4. Мотивът за суматохата-Суматохата в часта е породена от
движенията и действията на хлебарките, докато четат.
5. Мотивът за старостостта като мъдрост се среща в образа на
по-старите и прегърбени хлебарки, които четат по-
задълбочено, за да могат да тълкуват правилно написаното.
6. Мотивът за гнева се среща в образа на хлебарката, която се
гневи на това, че в текста на разказвача, хлебарките са
представени като творения на дявола.
7. Мотивът за малкия човек се среща в края на часта, където
хлебарките са недоволни от това, което Бог и човекът са
изказали по техен адрес в текста на разказвача.
Недоволството им обаче остава само на думи, защото върху
палубата се чува потропване и инстинктът за
самосъхранение на хлебарките се задейства. Страхът е по-
силен от съзнанието за накърнена чест.
8. Мотивът за несправедливостта се среща при мишката и
котката.

Представи за света и живота

 Изводите и заключенията трябва да бъдат правени след
внмателно осмисляне на всички страни, за да не се стига до
прибързани или грешни тълкувания.
 С какъвто се събереш, такъв ставаш.
 В живота, в всеки е с някого, защото има някаква
потребност от него. Когато нещо се случи, всеки се спасява,
защото мисли за собственото си оцеляване.