БИЗНЕС ПЛАН

за развитието на Университетска болница „Дева Мария“ гр. Бургас

ЗАКУПУВАНЕ НА ДВА ЛИНЕЙНИ УСКОРИТЕЛЯ ЗА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА РАДИОХИРУРГИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Резюме
II. Състояние на здравеопазването в региона
III. Маркетинговo проучване
IV. SWOT - анализ
V. Финансов план
VI. VI. Регулаторна рамка

I. РЕЗЮМЕ
Университетска болница "Дева Мария" е една от най-успешните и бързо развиващи
се частни болници в България. Болницата се стреми към по-високо ниво на
предлаганите здравни услуги в региона, като по този начин създава удобна и
висококачествена алтернатива на вече утвърдените здравни центрове в другите
големи градове – София, Пловдив, Варна и Стара Загора.
Преди четири години УМБАЛ „Дева Мария“ получава акредитация от
Министерството на здравеопазването като база за обучение към Медицински
университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" гр. Варна. Това дава възможност на
бъдещите лекари да практикуват и да добият специалност в едно модерно лечебно
заведение, обучавани от специалисти в сферата на медицината.
Целта на бизнес плана е развитие на дейността на УМБАЛ „Дева Мария“, като
лечебно заведение, предоставяща комплексно, качествено и достъпно здравно
обслужване на своите пациенти. Бизнес планът представя подробен анализ на
необходимостта от закупуване на два броя мултимодални линейни ускорители,
цели на инвестицията, маркетингов план, прогнозен пациентопоток и финансови
показатели.

II. СЪСТОЯНИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В РЕГИОНА

1. Статистически данни за региона:
1.1.Университетска болница "Дева Мария" обслужва пациенти от областите
Бургас, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Сливен, както следва:
• Населението на региона (Бургас, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Сливен) – 1 270
100 млн. д. общо.
Към момента, в региона, КОЦ Бургас разполага с два линейни ускорители и
обслужва около 550 000 пациента от Бургаска и Ямболска област. Листът на
чакащи пациенти е показателен за недостига на лечение за всички нуждаещи се
пациенти и необходимостта от закупуване на високотехнологична апаратура за
борба с раковите образования.
 Съгласно европейските директиви, на 250 хиляди души население трябва да
има по два линейни ускорители, с цел осигуряване на достъпно лъчелечение.
• Потенциални онкоболни пациенти на база средните показатели за страната и
за региона са средно годишно - 2 000. Всяка година броят на онкоболните
пациенти нараства, което кореспондира с демографското застаряване на
населението и увеличаването на рисковите фактори.

2. Най-чести злокачествени онкологични заболявания

Графика 1
Типове най-честите злокачествени онкологични заболявания при мъжете и
жените в България и тяхното процентно съотношение (спрямо Българския
национален раков регистър за 2015)

• Млечна жлеза – 26,8% от общият брой заболявания сред жените.

• Простата - 15,7 % от общия брой заболявания при мъжете.

• Трахея и бял дроб –18, 6% от общия брой заболявания при мъжете и 5,4% при жените

• Мозък и ЦНС – 9,5% от общия брой заболявания при мъжете и 7,5% при жените.

• Дебело черво – 9,5 % от общия брой заболявания при мъжете и 8,1 % при жените.

• Тяло на матката – 8,3 % от общият брой заболявания сред жените.

• Пикочен мехур –8.2 % от общия брой заболявания сред мъжете и 2,7 % при жените.

• Шийка на матката – 7,1 % от общият брой заболявания сред жените.

• Ректум и анус – 7 % от общия брой заболявания сред мъжете и 5,2 % при жените.
• Стомах – 5,6% общия брой заболявания сред мъжете и 3,6 при жените.

• Ларинкс – 3,1 % от общия брой заболявания сред мъжете.

3. Потециален брой онкоболни пациенти в България и в региона

Графика 2

• показатели за страната – 35 265 души от новозаболелите в България (спрямо Българския

национален раков регистър за 2015).

• показатели за Югоизточен регион и съседни на него области (Бургас, Стара Загора, Хасково,
Ямбол, Сливен) – 6 592,00 души са новозаболелите (спрямо Българския национален раков
регистър за 2015).

Съгласно националната статистика за България пациентите, които са подходящи за

радиохирургия са 500 души годишно. По данни от град Бургас около 15-20 новорегистрирани
онкоболни месечно постъпват за третиране със система за радиохирургия. В допълнение,
пациентите, които са подходящи за брахитерапия са 400 души годишно.

4. Процентно съотношение на онкоболни за 2017 г.

Графиката по-долу показва процентното съотношение за 2017 г. на онкоболни, лекувани и

пациенти, подложени на повторна терапия. От общо около 36 000 онкоболни 84% 16% ДАННИ
ЗА НОВОЗАБОЛЕЛИ В БЪЛГАРИЯ СПРЯМО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН РАКОВ РЕГИСТЪР ЗА 2015
Г. (Х. ДУШИ) Показтели за цялата страна Показатели за Югоизгочен регион и съседните на него
области 6 - 19 000 са лекувани с лъчетерапия от които 8% са подложени на повторна терапия
(т.е. 53% от общият брой онкоболни пациенти за страната са лекувани с лъчетерапия).

Графика 3

III. МАРКЕТИНГОВО ПРОУЧВАНЕ

1. Мотиви за закупуване на линейни ускорители

Основен мотив за реализацията на настоящия проект е подобряване

възможностите за диагностика и лечение на злокачествени заболявания в
Университетска болница „Дева Мария“ чрез въвеждане в експлоатация на
необходимо високотехнологично медицинско оборудване.

Чрез реализиране на предстоящите ремонтни дейности и закупуване на

медицинска апаратура от ново поколение ще се гарантират:

• Осъществяване на комплексна и високотехнологична диагностика и лечение на

пациентите с онкологични заболявания в УМБАЛ „Дева Мария“;

• Справедлив и равен достъп на населението от административните региони до

високотехнологична и високоспециализирана болнична помощ, отговаряща на
 съвременните стандарти и развитие на медицината, налична в други области на
България (като Варна, Пловдив, София);

Реализацията на настоящото предложение ще доведе както до прецизиране на

диагностичните процеси, от гледна точка на навременност и точност, така и
ефективно последващо лечение по най-съвременни стандарти. Някои от основните
вторични ефекти от реализацията на такъв проект са значително намаляване на
инвалидизацията и смъртността, както и по-бързата социална интеграция на
пациентите и връщането им към нормалния начин на живот и трудоспособност –
фактори от голямо значение за всеки регион в България;

Световните стандарти изискват при 45-50% от новозаболелите и при 25 % от

болните в процес на развитие на болестта, да се проведе високотехнологично
лъчелечение. Ограниченият достъп, поради липсата на оборудване, позволява едва
при 40% да се проведе лъчелечение, а до съвременно комфортно лъчелечение
имат достъп едва 10% от нуждаещите се;

Основните ограничения пред УМБАЛ „Дева Мария“ в областта на борбата с

онкологичните заболявания са в следните направления:

• Липса на апаратура за лъчетерапия - с цел адекватно посрещане нуждите на

онкоболните от региона е обосновано и рентабилно закупуването на съвременна
апаратура за лъчетерапия, чрез която ще се постигне по-висока медицинска,
социална и икономическа полза, изразяващи се в спасяване на човешки животи;

• Липса на възможност за предлагане на пълен цикъл (комплексност) на

онкологичното лечение при болните със злокачествени заболявания на територията
на УМБАЛ „Дева Мария“ - тежките прогнози за увеличаване на онкологичните
заболявания налагат вземането на адекватни мерки за посрещане на нуждите от
ефективно лечение. Годишно голям брой пациенти на УМБАЛ „Дева Мария“ са
подходящи да получат съвременно лъчелечение, но са принудени да прекъснат
цялостния цикъл на онкологично лечение и да търсят лъчетерапевтични центрове
извън лечебното заведение, областта и страната. Това допълнително оскъпява
лечебния процес и затруднява достъпа на онкоболните до качествено и
навременно лъчелечение, което възпрепятства и изпълнението на медицинските
стандарти за лъчелечение, както и добрата медицинска практика;

• Със закупуването на линейни ускорители, като важна база за обучение на бъдещи

медицински кадри, УМБАЛ „Дева Мария“ ще допринесе и за увеличаване на
качеството на практическия учебен процес на обучаващите се специалисти;

Големият обслужван регион и недостатъчната наличност на съвременна

специализирана апаратура за лъчелечение е основна причина за съществуването на следните
проблеми в сектора:

• невъзможност да се реализират високи лечебни дози при приемливи усложнения,

което е причина за незадоволителни лечебни резултати като - осъществяване на
туморен контрол, подобряване на общата преживяемост и съществен риск от
лъчеви усложнения;

• несвоевременно започване на лъчелечението;

 • невъзможност за неотложно палиативно, обезболяващо, кръвоспиращо и
декомпресивно лъчелечение;

• невъзможност за прилагане на лъчелечение при болни със злокачествени

новообразувания;

• невъзможност за прилагане на сложни техники, изискващи продължително

апаратурно време;

Закупуването на два мултимодални линейни ускорители с многолистен колиматор в комплект с

планираща, верификационна и пациентна информационна система (пълна окомплектовка),
дозиметрична апаратура и устройства за имобилизация на пациента са неободими защото:

• терапията на онкологичните заболявания би била ефективна единствено чрез тази

апаратура за лъчелечение. За повечето новообразувания тя е и единственият метод
за лечение, непозволяващ други алтернативни методи;

• доставката и въвеждането в експлоатация на два нови ускорители в УМБАЛ "Дева

Мария" и по нататъшното използване на наличните ускорители в КОЦ Бургас е
оптимален вариант за обслужването на гореизброените области.

2. Прогнозен пациентопоток

Видно от статистическите данни на отделенията по лъчелечение в страната,

един линеен ускорител не е достатъчен да посрещне нуждите на
пациентопотока и да осигури безпрепятствено функциониране на отделението
по лъчелечение. В голям брой отделения из страната има списък на чакащите,
като времето на изчакване достига до около 1 месец. Университетска болница
„Дева Мария“ ще има възможността да поеме около 1500 пациента на 2
линейни ускорители годишно, в т.ч. и част от чакащите към други лечебни
заведения.

3. Целеви групи
Целевите групи може да се разделят по следния начин:
• Онкологично показани за лъчелечение от обслужвания регион;
• Всички болни от страната, които не могат да получат съвременно лъчелечение
по местоживеене;
• Болните над средна възраст и такива с увреждания.

4. Преки и косвени бенефициенти

4.1. Преки:
• пациенти на УМБАЛ „Дева Мария“, нуждаещи се от съвременна образна
диагностика;
• лечебното заведение – осъществяването на проекта ще доведе до
генериране на допълнителен пациентопоток и процедури, както и
разкриване на нови постоянни работни места, преразпределяне и
балансиране на натовареността на персонала и повишаване на общата
ефективност на работата. Новата апаратура, която ще се закупи е
 предпоставка и изискване за въвеждане на нови методи за лечение и ще
допринесе за повишаване на професионалната квалификация на персонала.
4.2. Косвени:
• семейства и близки – онкологичните заболявания много често се
съпътстват от тежка инвалидизация (92% от случаите по данни от НЦЗИ за
2007 год.), което налага ангажиране на семействата и близките на тези
болни в грижите за тях. Негативният ефект от заболяването се изразява не
само в затрудняване на нормалния начин на живот на пациента, но и в
нарушаване на ритъма на работа и на живот на неговите близки;
• населението на области Бургас, Сливен, Хасково, Ямбол, Стара Загора,
както споменахме по-горе е около 1 273 100 жители, което е 5,6% от общото
население на Република България. Към момента онкоболните в тези
области са третирани на 3 бр. линейни ускорители, което е почти два пъти
по-малко от заложеното в Европейските стандарти;
• потенциални пациенти, граждани на съседните държави на България;
• събирането на множество данни, ключови за определяне здравното
състояние на пациентите в региона. Това е още една дейност, в която
УМБАЛ Дева Мария, може да допринесе за оптимизация и повишена
ефективност на здравеопазването в България.

IV. SWOT – АНАЛИЗ

1. Силни страни
1. Осигурено финансиране и обществена подкрепа;
2. Терапия и диагностициране с апаратура от най-висок клас, съгласно всички
европейски стандарти;
3. Уникален метод за лъчелечение;
4. Възможност за лечение на онкоболни пациенти, които са се лекували до сега
в чужбина;
5. Възможност за стартиране на лъчелечението веднага;
6. Подобряване на неравномерното разпределение на високтехнологичната
лъчетерапаевтична апаратура в страната;
7. Привличане на водещи специалисти и висококвалифициран персонал;
8. Покриване на голям пациентопоток;
9. Увеличаване на третираните пациенти в региона;

10. Увеличаване на приходите на лечебното заведение;

11. Налични клинични пътеки на НЗОК.

2. Слаби страни

1. Недостиг на високвалифициран персонал;

2. Недостатъчен опит с модерната апаратура за лъчелечение;
3. Голяма продължителност на обучението и придобиването на рутина и оптимална
ефективност на работа;
4. Недостатъчно финансиране по линия нa НЗОК;
5. Липса на интегрирана система за данни относно здравеопазването в България;
6. Голяма инвестиция в краткосречен план.

2. Възможности
 1. Повишаване на заболяванията от новообразования, което води до
увеличение на пациентопотока в дългосрочен план;
2. Нарастващо търсене на приложима високотехнологична медицинска
апаратура за лечение на онкологични заболявания;
3. Обмен на опит с външни специалисти в областта на лъчелечението; 11
4. Възможност за привличане на пациенти от чужбина посредством ниските
цени на лъчелечение;
5. Възможност за привличане на пациенти от чужбина посредством сключване
на договори с чуждестранни здравно-осигурителни фондове;
6. Възможност да се обхванат пациенти в чакащите листи на други лечебни
заведения;
7. Разкриване на нови работни места за медицински и немедицински персонал,
което води до привличане на нови кадри и връщане на стари.

3. Заплахи
1. Възможност за забавяне на строителството и оборудването, което ще доведе
до загуба на лидерска позиция;
2. Конкуренция от онкологичните центрове в региона;
3. Липса на адекватна комуникация и реклама;
4. Неправилно управление на човешките и финансовите ресурси;
5. Липса на комуникация с други лечебни заведения и обмен на пациенти;
6. Липса на висококвалифициран персонал;

V. ФИНАНСОВ ПЛАН
1. НЗОК
Основните източници на приходи на УМБАЛ „Дева Мария“ са НЗОК за лечение
на болни, лекувани по клинични пътеки. Други приходи, които формират
приходната част са от продажби на здравни услуги без заплащане от НЗОК.
1. НЗОК пътеки за линейни ускорители - Пътеките, за които могат да се
използват линейните ускорители и техните цени са следните:
КП № 250 Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични
заболявания
250.1. Приложени до 20 фракции и продължителността на лечението e от 3
до 30 дни - 1850 лв.;
250.2. Приложени 20 и повече фракции и продължителността на лечението
30 и повече дни - 3700 лв.
КП № 251 Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и
неонкологични заболявания
251.1 Приложени до 20 фракции и продължителността на лечението e от
3 до 30 дни - 2700 лв.;
251.2 Приложени 20 и повече фракции и продължителността на
лечението 30 и повече дни 5400 лв.;

КП № 252. Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания

252.1 Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания – 4500 лв.;

Най-често използваните пътеки в България са:

• високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с
приложени 20 и повече фракции и продължителността на лечението 30 и повече дни, на
стойност 3700 лв. (КП 250.2);
• модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с
приложени 20 и повече фракции и продължителността на лечението 30 и повече дни, на
стойност 5400 лв. (251.2);
• радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания – 4500 лв. (КП 252.1)
Съгласно анализът на състоянието на здравеопазването в страната и статистиката за град
Бургас, може да се прогнозира, че около 1500 онкоболни пациенти от региона ще постъпят за
лъчелечение в УМБАЛ „Дева Мария“. На база процентното съотношение за използваните
пътеки се очаква около 1200 онкоболни годишно от региона да се възползват от
високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени
20 и повече фракции, а останалите да бъдат лекувани чрез радиохирургия (около 15-20
месечно).
2Прогнозен анализ на разходите
2.1 Човешки ресурси
2.1.1 Минимален персонал - Минималният персонал заложен в медицински стандарт при
Лъчелечение е според нивото, което покрива клиниката или отделението. В клиники и
отделения от трето ниво на компетентност са необходими:
• 1 експерт по медицинска физика и 4 медицински физика. Препоръчително е да имат
следдипломна квалификация „Медицинска радиологична физика”;
• Рентгенови лаборанти 8 броя – за две смени по 7 часа на два ускорители;
• Медицински сестри и санитари;

2.1.2. Средна работна заплата на персонала

Средната работна заплата на персонала се определя от договор с управителя на лечебното
заведение в съответствие с изискванията за колективния трудов договор на сектор
здравеопазване.
Добра практика е персоналът да се назначава 6 месеца преди да се започне работа с
онкоболни пациенти, за да могат да се обучат и да се създаде организация на работата в
отделението. Обикновено 60% от приходите остават в здравното заведение, а около 40 % се
разпределят между персонала.
Съществува практика работната заплата да се формира като към основната заплата и се добавя
допълнително материално стимулиране с процент от оборота.
Така се получава заплата за:
• лекари със специалност – 1070 лв. + % от оборота;
• лекари без специалност – 970 лв. + % от оборота;
• физик експерт - 970 лв. + % от оборота;
• физик със специалност медицинска радиологична физика 970 лв. + % от оборота; • физик без
специалност - 930 лв. + % от оборота;
• рентгенов терапевтичен лаборант, медицинска сестра основна заплата 730 + % от оборота.

2.2. Извънгаранционно обслужване и поддръжка (консумативи, резервни части и труд)

Сервизът на двата ускорители ще се договори с всички резервни части и консумативи без

изключение, което ще струва 51 200 лв. на месец. Тази цена ще включва 3 години
извънгаранционно обслужване включващо: доставка на стандартни и уникални резервни части,
софтуерна поддръжка на ускорителите, планиращата и информационната системи. Подмяната
на модули и системи при спиране от производството и поддръжката им от фирмата
производител не се включва в офертата за извънгаранционна поддръжка.

2.3 Разход за електричество на линейните ускорители

Мощността на един ускорител е 25 – 30 kW. Основният консуматор е вентилационната система

на ускорителите. В лъчелечебните заведения, където има два ускорители, месечните разходи в
отделението за електрически ток са между 8- 10 хиляди лева. В тази сума влизат направените
разходи за плащането на електрическия ток за КТ, рентгеновите апарати за терапия и всички
климатици в отделението.

2.4 Други разходи.

Тези разходи са обикновено за имобилизация на пациентите – термомаски дюшеци и т.н. Те
зависят от броят преминали пациенти и локализациите, които се облъчват и не могат да се
определят точно :
• термомаските струват от 100 до 250 лв. и могат да се използват не по-малко от 5 пъти;
• вакуумни дюшеци струват от 800 до 1300 лв. и могат да се използват за около 50 пациента.

6. Възвръщаемост на инвестицията
В таблица 1.1. са представени прогнозните финансови показатели за първият 12-месечен
период, свързани със закупуването на два линейни ускорители в УМБАЛ „Дева Мария“.
Разходите се базират на прогнозния анализ и получената статистическа информация.

Таблица 1.1

В таблица 1.1. е предвидено, че времето за пускане в експлоатация на два линейни ускорители

ще отнеме до 6 месеца. Това е изключително трудна и високо квалифицирана дейност, която
изисква повече техническо време. През този период ускорителите няма да носят приходи и е
необходимо да бъде предвидена финансова мотивация за лекарите, експертите по
медицинска физика и 16 специалистите медицински физици. Този период е необходим и за
обучение на специалистите преди работа с пациентите и създаване на организация на работа в
отделението.
През първия 12-месечен период от сключване на договора с доставчика УМБАЛ „Дева Мария“
ще извърши следните плащания, които формират цялата стойност на инвестицията:
 1. Авансово (30%) плащане към доставчика при подписване на договора
2. Междинно плащане в размер на 40% от цялата стойност на медицинското оборудване
при доставка на апаратурата (т.е. до 5 месеца от подписване на договора)
3. Финално плащане в размер на 30% от цялата стойност на медицинското оборудване
при въвеждане на апаратурата в експлоатация.

В таблица 1.2. са представени прогнозните финансови показатели за вторият 12-месечен

период.
Таблица 1.2.

Както е показано в таблица 1.2. след първата година медицинската апаратура няма да е в
гаранция и е необходимо да се предвидят и разходите за извънгаранционно обслужване и
резервни части. Също така е предвидено и 10% увеличение в разходите за възнаграждения на
персонала и осигурителните вноски на работодателя. Увеличението е съобразено с
прогнозното повишаване на минималната работна заплата за страната. През месец 21 се
наблюдава възвръщаемостта на инвестицията като положителна величина. Следователно след
този месец УМБАЛ „Дева Мария“ ще започне да реализира печалба от закупената
медицинската апаратура

Таблица 1.3. са представени прогнозните финансови показатели за третият 12-месечен период.

Таблица 1.3.
 В таблица 1.3. се наблюдава осезаемо повишаване на индекса на възвращаемост, като
през месец 25 се прогнозира 100% печалба от закупуването на двата линейни ускорители.
От финансовия анализ е видно, че такава бъдеща инвестиция е добра и отговаря на
рисковия профил на УМБАЛ „Дева Мария“. Наблюдава се оптимално съотношение доходност-
риск, ликвидност и диверсификация.

VI. РЕГУЛАТОРНА РАМКА

Настоящият Бизнес план 2019-2020 е разработен в съответствие с:

1.1 Национална здравна стратегия (2014-2020) - Стратегията съдържа приоритети и

политики за преодоляване на нарастващите предизвикателства пред здравето
на българските граждани. Представени са начините за обвързване на здравните
политики с мерките, осигуряващи равнопоставеност, необходимите
въздействия върху социалните детерминанти на здравето и основните
предпоставки за функциониране на здравната система.
• Приоритет I: Създаване на условия за здраве за всички през целия живот;
• Приоритет II: Изграждане и управление на справедлива, устойчива и
ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати;
• Приоритет III: Укрепване на капацитета на общественото здравеопазване.

1.2. Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006 г. –

2020 г.) - Ограничаването на достъпа до здравни услуги, несполучливите в редица
случаи организационно-структурни промени, недостатъчните финансови ресурси и
принудително налаганите от населението самоограничения в потреблението на
здравни услуги, поради икономически причини, съдействат за високите нива на
заболеваемостта, на общата и детската смъртност, задържането на общата
продължителност на живота, влошават качеството на живот на българското население и
препятстват демографското му развитие. С осъществяването на настоящото
предложение ще бъдат създадени условия за преодоляването на тази негативна
тенденция на регионално ниво.

1.3. Концепция „Цели за здраве 2020“ - Настоящото предложение съответства с

концепцията „Цели за здраве 2020“, която от своя страна потвърждава отговорността на
всяка държава членка на Европейския съюз за гарантиране 20 правото на здраве и
осигуряването на всеобхватност, солидарност и равен достъп като основни ценности в
организирането и финансирането на здравните си системи. Концепцията се обединява
около стремежа за най-добро здраве, независимо от пол, етническа принадлежност,
възраст, социално положение или платежоспособност.

1.4. План за развитие на Община Бургас – 2014-2020 • Общинският план за развитие на

Община Бургас, одобрен с Решение от Протокол №41/30.09.2014 г. е част от цялостната
система от стратегически документи и програми за регионално развитие на България. В
него са заложени за изпълнение и подобрение четири Приоритетни оси, една от които
е Приоритетна ос 3: Социален капитал. В нея са включени точка 1. Здравеопазване и
точка 2. Заетост, намаляване на бедността и социално включване, които са пряко
свързани с подобряване качеството на живот и здравето, които от своя страна
рефлектират на конкретни действия, в изпълнение на Национални и Европейски
политики.
• Закупуването на два броя нови линейни ускорители в региона ще допринесе
съществено за изпълнението на т. 1 от Приоритетна ос 3 и частично за изпълнението на
т.2 от същата Приоритетна ос. Наличието на линейни ускорители ще подпомогне за по-
ранното третиране на различни видове онкологични заболявания, както и за тяхното
по-успешно лечение от една страна, а от друга страна необходимостта от експерти за
работа с този вид специализирана апаратура ще допринесе за повишаване заетостта в
региона