Паоло Мацарело преподава и сто р и я

на м ед и ц и н ата 6 у н и в е р с и т е т а в Павия.
Той е п ред сед ател на М узейната с и стем а
във в и с ш е т о учебно заведение и д и р е к т о р
на Музея по и стори я. Сред н е го в и т е книги, излезли през
п оследните години, м о га т да се о т б е л е ж а т :
„Геният и п с и х и а т ъ р ъ т. С т р а н н о т о посещ ение на
Ломброзо при Т о лсто й “ (2005 г.), „Забравената Нобелова
награда. Ж и в о т ъ т и н ауката на Камило Голджи“ (2006 г.)
и „П роф есоръ т и п евицата. Голямата любовна и с то р и я
на Александър В о л т “ (2009 г,).
В края на П ъ р в ат а с в е т о в н а 6oiu ш епидем ията
о т „испански грип“* се с т о в а р в а върху европейския к о н т и н е н т ,
вече и зто щ ен о т м а с о в о т о избиване в о к о п и те,
Но и друга епидемия взема хиляди ж ер т в и ; т а к а наречен ият
л етаргичен енцеф алит, непозн ата и т а й н с т в е н а б о л е ст
с о п у с то ш и тел н и последствия.

М едицината по онова врем е изглежда напълно безсилна пред

т а з и нова б о л е с т чак д о в р е м е т о , к о г а т о
на с ц ен ат а излиза н е п о зн а т и я т български л еч и тел Иван Раев,
Благодарение на неочакваната подкрепа
на кралица Елена Савойска т о й успява да наложи с в о е т о лечение
на б а за та на едно р а ст ен и е с опасна сила - Atropa belladonna,
вероломна, см ъртоносн а, но понякога спасяваща билка.

Разнищ ването на т а з и и с то р и я п о т о п я в а ч и т а т е л я
в един с в я т между м агическото и научното, между българския
И з т о к и модерния Запад, к о й т о - благодарение
на п о с р е д н и ч е с т в о т о на крали цата на И талия
т р я б в а да приеме безспорния ф а к т,
че о т в а р а т а о т беладона наи сти н а д ейства.

* П ричинена о т особено агресивна ф орма на грипния вирус и

взела над 50 милиона ж е р т в и по целия с в я т , т а к а в а с ве то вн а епи­
демия се нарича ощ е пандемия. - Бел. коне.
БИЛКАТА
НА КРАЛИЦАТА
Ако искане да закупите Ьшги па „Кибеа“, можете да ги поръчате
ч/т най-близкия до вас книготърговец, ш и на телефон 02 988 0193,
както и на електронните пи пощи
bookstore@kibea.net и office@kibea.net.

ЦЕНТЪР ЗА КНИГИ И ЗДРАВЕ „КИБЕА“

София 1000, ул. „Д-р Вълкович“ №2А

(близо до ул .,Ангел Кънчев“ и ул. „Солунска“)

Фирмена книжарница: 02 988 01 93

ГЕИЗА DELLA REGINA

Copyright © 2013 by Paolo Mazzarello.
Published by arrangement with Agenzia Santachiara.

© 2013 Bollati Boringhieri editore

Паоло Мацарело

БИЛКАТА HA КРАЛИЦАТА

© Издателска къща „Кибеа“, 2014

© М аргарита Златарова, превод, 2014
© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 2014

ISBN 978-954-474-677-3
 Съдържание

ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ

ЗА ТАЛАНТЛИВИТЕ БЪЛГАРСКИ ЛЕЧИТЕЛИ 10

ВЪВЕДЕНИЕ 13

ЧАСТ П Ъ Р В А _______________

ЛЕЧИТЕЛЯТ И БЕЛАДОНАТА
1. С ъ б и р а ч ъ т на билки 35
2. Р а с т е н и е т о (и н т е р л ю д и я) 52
3. Л ечен ието 64

ЧАСТ В Т О Р А ________

КРАЛИЦАТА
4. „ С и н я т а п еперуда“ 79
5. П р и са ж д ан ет о 92
6. М е д и ц и н а та к а т о с т р а с т 103
 ЧАСТ Т Р Е Т А ________________

K hT K PFC FH M
КОИТО ПУБЛИКАТА НАРИЧА ЧУДОТВОРНИ“
7. Д оверие в б и л к и те 111
8. Корени о т И з т о к а 119
9. „ф изи ческа р е к о н ст р у к ц и я “ 129
10. „Л ечен и ето на к р ал и ц ат а “ 137
11. Ц ялото и ч а с т и т е 149
12. М еж дународно р а зп р о с тр а н е н и е 165

ЕПИЛОГ 180

ЛИЧНО 183

БЛАГОДАРНОСТИ 190

БИБЛИОГРАФИЯ 193
 Принос към историческата памет
за талантливите български лечители

Паоло Мацарело ни поднася една прекрасно написана

и исторически достоверно прецизирана история
за успешното природно лекуване на един о т най-страш­
ни те недъзи 6 човешката история - постенцефалитния
паркинсонизъм. Основната заслуга за това най-ефективно
за времето си лечение принадлежи на нашия сънародник,
лечителя Иван Раев, роден в Сопот, града на Иван Вазов.
Раев, „събирачът на билки“, развива дейността си през
първите 38 години на XX век.
През последните десетилетия делото на Раев започва
да потъва в незаслужено забвение, включително и у нас.
Самият италиански автор споделя; че по време на
специалното си пътуване до България е открил твърде
малко данни за историческата ни памет и е трябвало
да се „утеши“ с факта, че гробът на лечителя е обрасъл
с билки,..
Напоследък - както в Италия, така и на много м еста
в Европа и по света - се събуждат спомените
за времето, когато десетки хиляди души са умирали

10
или са били инбалидизирани ош загадъчната патология,
Още повече, че т я не е напълно разгадана и до днес
и не е изключено някой ден да се завърне...
Мацарело е озаглавил книгата си „Билката на кралицата“
с оглед на безспорния принос на Елена Савойска (о т черно­
горски произход) в популяризирането и финансирането
на то в а лечение в Италия и Германия. Но то й постоянно
се връща към първоизточника на идеята и нейното
практическо доказване при болните - съкровищницата
на българската народна медицина. В Рим все още същест­
вува болница, която носи името на Иван Раев. Не може да
се премълчи и заслугата на самоотвержените медицински
специалисти о т няколко държави, които са дръзнали,
в противоречие със съществуващата догматика
да практикуват „българо-италианското лечение“
и да о т с т о я в а т неговите превъзходни резултати пред
научната общност. Те също така са допринесли за
допълване на билково-диетичния комплекс на Раев
с физиотерапевтични, психотерапевтични и други
методи, което показва разбирането им за цялостния
подход като основа на оптималните и трайни резултати
при всяко лекуване,
Препоръчвам книгата на всички любознателни читатели,
които биха желали да научат повече за тези съществени
епизоди о т българската и световна история.
Д-р Д имитър Пашкулев
специалист по интегрална природна медицина,
тел. 0888214483, unvw.dpashkulev.info

и
 Забележка

За да се улесни четенето, В цит ат ит е от научни ст ат ии

и биографични очерци са премахнат и някои главни начални букви,
по същата причина е променена понякога и пун1гтуацията.

12______
 Въведение

П р о ст р а н ст в о т о се стеснява, бр ем ето се забавя. Ся­

каш т я л о т о се превръща в затвор, сковано изцяло. Ли­
ц е т о е безизразно, вяло, без мимика, като маска. Кожа­
т а е лъскава, восъчна, погледът - блуждаещ, зареян
нейде в неясни далечини. В странно противоречие с
т о з и общ недостиг на ж ивот се виж дат признаци на
пресилено движение. О чните ябълки започват неочак­
вано да се в ъ р т я т , у с т а т а се гърчи в странни арабес-
ки, до к а то ези к ъ т се издава във всички посоки. Или
крайниците и главата започват изведнъж да се т р е ­
с а т и да се движ ат произволно, описвайки причудливи
извивки по п ъ т без смисъл и без край. Понякога пък ця­
л о т о тяло е в плен на епилептична атака.
Едно двигателно противоречие.
Загадката възниква неочаквано, к огато първият
св ет о в ен конфликт ст и га до св оя та връхна точка.
П осл едовател ността на си м п том и те на една невро­
логична картина се срива срещу обр атн ата полярност
на прояви, к о и т о съ ж и т ел ств ат в един и същ инди­
вид. Преминаването о т хипокинезия към хиперкине-
зия е ненадейно, мигновено, без предизвестие. Както

13
всяко п р оти в оп оставя н е, и т о з и антагонизъм о т
симптоми може да стан е мъчителен, да разруши ин­
дивида о т в ъ т р е , да го съсипе и да го доведе до пълно
изтощ ение.
Една болест, к оя то засяга в дълбочина мозъчните
структури, к ат о разстройва равновесието на муску­
лите, съ стояни ето на съзнанието и вниманието, мис­
ловните процеси и емоционалните прояви. Един мис­
тер и озен пъзел, т р у д ен за дешифриране, загадъчен и
многообразен. Но има и един симптом, кой то, макар
да не е винаги налице при различните пациенти, може
да бъде използван к ато ключ за характеризиране на за­
боляването о т клинична гледна точка: съня.

Точно т о з и симптом поразява дълбоко един лекар о т

гръцки произход, роден в Румъния през 1876 г. и учил в
австрийския Т ри ест, К онстантин фон Економо. На
четиринадесет години, след като прочита Гений и лу­
дост на Чезаре Ломброзо, т о й е толкова впечатлен, че
решава да учи медицина. Омагьосва го н ев ер оя тн ото
биографично натрупване на гении, клиничното описа­
ние на т е х н и т е телесни изменения, психичните ма­
нии и поведения, антроп ом етричн ите оценки, събра­
ни в едно ексцентрично и същевременно компактно
единно цяло. Гений и лудост е книга, която привлича с
м рачното внушение на психопатологичните диагно­
зи, безнадеждно белязали значими писатели, философи
и учени през целия ход на историята.

14
 Воден о т желанието да се посвети на медицината,
през 1893 г. Фон Економо получава о т гимназията в
Т риест диплома за средно образование с много високи
оценки, но трябва да о т с т ъ п и пред натиска на баща
си, к о й то иска си н ъ т му да ст а н е инженер. След две
безполезно прахосани години - так а твърди винаги -
успява да получи разрешение да се запише във факул­
т е т а по медицина на Виенския университет. Най-пос­
ле намира пътя си.
Още с т у д е н т , к ат о лабораторен д ем он стр атор в
Хистологичния и н с т и т у т , т о й публикува т р у д за
с т р у к т у р а т а на хипофизата. През 1901 г. получава
т ъ й жадуваната диплома по медицина о т Виенския
уни вер ситет. После посещава някои европейски лабо­
ратории: р аботи в Париж с невролога Пиер Мари и в
Мюнхен с психиатъра Емил Крепелин, известен с т о ­
ва, че е определил си м п том и те на шизофренията, оз­
начена о т него к а т о деменция npekokc. През 1906 г.
ф он Економо се връща във Виена к ато а си стен т 6 Ие-
вропсихиатричната Клиника, ръководена о т бъдещия
1юбелов лауреат Юлиус Вагнер фон Яурег.
Но не само медицината е в центъра на неговите ин­
тер еси . Очарован о т л е т е н е т о , т о й става ентусиа­
зиран водач на аеростатич ни балони и през 1908 г. е
един о т пъ р вите австрийски пилоти на самолети,
може би и в т о в а облагодетелстван о т д в е т е прахоса­
ни години - всъщ ност не изцяло безполезно - на уче­
ние в Англия. До такава степ ен е фанатик в та зи си

15
с т р а с т , че успява да стан е председател на Австрий­
ския аероклуб, к а т о насърчава п остр оя в ан ето на ле­
т и щ е във Виена. Неговия смел дух има възможност да
се прояви изцяло, когато участва в Първата световна
война к ат о пилот в Южен Тирол.
Завърнал се отскоро сред болничните стаи и в лабо­
р а то р и и те по невропатология в Психиатричната кли­
ника във Виена, през зимата на 1916 г. т о й е поразен
при наблюдението на „някои болни, чиято картина на
заболяването е доминирана о т сънливост, която 6 о т ­
делни случаи продължава толкова дълго, че достига дъл­
бочината на истинска кома“. О т т о зи симптом идва и
и м ет о , въведено в о п и т а му да улови духа на т а зи
странна болест: летаргичен енцефалит на фон Ekono-
мо*. Нозографската дефиниция улучва ч ес т о съ щ ест­
вения аспект, летаргията, вцепеняването, неясната
депресия в съ стоянието на съзнанието, съня.
Защо става така, сякаш ж и в о т ъ т се сгромолясва
върху себе си и навлиза в несигурно състояние, където
и ум ъ т прекосява непознати измерения?!
ф он Економо веднага разбира, че сънят не е един­
ст в ен и я т , „нито пък първият симптом на заболява­
н е т о “, защ ото може да бъде предшестван о т „кратък

* Няколко дни преди Ф он Економо и ф ранцузинът Рене Крюше съ­

общава за клинични к арти н и , отговарящ и на б о л е с т т а , макар и да не
се говори за нова нозографска единица. Впоследствие се развила поле­
мика за п р и о р и т е т а при и д ен т и ф и ц и р а н е то на б о л е с т т а , подхран­
вана о т с л е д в о е н н о т о национ алистическо п р о т и в о п о с т а в я н е . -
Бел. а в т .

16
'период'].,.] с главоболие, отпадналост, треперене, по­
някога висока тем п ер атур а“, после менингеално драз­
нене, последвано о т сънливост с тенденция да се уве­
личава с теч ен и е на врем ето. Този симптом не е по­
стоянен. К ато доказателство за клиничните стр ан ­
н о ст и на б о л е с т т а са описани наблюдавани случаи с
упор и то безсъние и двигателна възбуда. Има дори бол­
ни, при к о и то сънливостта и летаргичното забавяне
се проявяват само през деня, а през н ощ та са неспо­
койни и не м огат да спят. Има дори нещастници, кои­
т о изпадат в агрипния, уп ор и то безсъние, нощно и
дневно, на к о е т о отговаря състояние на обща о тп а д ­
налост. Това страдание ч ес т о е много продължител­
но и накрая завършва със см ърт поради общ ото и з т о ­
щение на организма. Никаква клинична цифра не може
да улови изцяло т о з и хаос о т противоречия и си нтез
на противополож ности, к о и т о съ ж и т ел ст в а т при
един и същ пациент. Невъзможно е да се овладее поли­
морфизмът*. Дефинициите са винаги бегли и колебли­
ви поради липсата на ясни и точ н и граници при кли­
ничното изражение на различните болни.
Умът на онзи, к огото т о в а мъчение връхлита, оче­
видно също е разстроен. П роти в ор еч и в остта на со­
м ати чн и те симптоми е отражение на вътрешен кон­
фликт, на размиване на границите между м енталните
картини и реалността. Абсурдностите, к ои то окова-

* Полиморфизъм - разнообразие о т признаци, к о и т о са различно

проявени у различните пациенти. - Бел. коне..

17
Bam т я л о т о , Водят до безизходица на мисълта. Паци­
е н т ъ т е объркан, произнася несвързани думи, може да
говори „непрекъснато с призраци, създадени о т него­
в о т о въображение“. Друг п ъ т , а т е зи случаи са много-
бройни, изпада в състояние на вцепенение и непрекъс­
н а та сънливост. Ч ест о е възможно да го събудят, но
ако бъде оставен на самия себе си, скоро изпада в ле­
таргична мъгла. Един малък ост р о в на повърхността,
го т о в да бъде п отоп ен при всяко покачване на прили­
ва - такова е негов ото съзнание. После може да пос­
ледва - стабилно-ком а.
Има и случаи, когато съ стоя н и ето на летаргия съв­
пада с паралелен ум ствен ж ивот. Един пациент, вое­
нен, „говореше непрекъснато, живееше ж ивот вкъщи и
в казармата: минаваше безредно о т един разговор в
друг, обръщаше се към внучетата си и към майка си,
кои то виждаше в съня си, изразяваше желания, поняко­
га се оплакваше, че нещо го боли. Събуждането, к о ето
се предизвиква с леко повикване, прекъсва хода на разго­
в ори те, за к о и т о не се запазва спомен и болният се
оказва веднага ориентиран и съзнателен, започва да
разпознава присъстващ ите“. Невинаги обаче летаргия­
т а съвпада с делириума. С ъстоянието на депресия на
съзнанието се редува в т е зи случаи с мом енти на екс­
панзия на ума о т маниакален ти п , в к ои то пациентът
сякаш завоюва св ет а с мисълта си. Един „интелиген­
т е н и старателен“ с т у д ен т на 17 години изпада в нео­
чаквано безсъние и отчетлива възбудимост „започва да

18
пише и две нощи и два дни остава на масата, като запъл
ва купища хартия, излагайки задоволително подредено и
критично социални идеи и морални принципи, хумани­
тарни концепции и демагогски програми очевидно плод
на негов и те четения и дискусии с приятели, Семей­
с т в о т о беше развълнувано о т т е зи прояви, които бяха
последвани о т период на летаргия без повишаване на
тем п ер атур ата или други болестни явления“. После па­
ц и ен т ъ т се излекува без непосредствени последствия и
„продължи да живее спокоен ж ивот и да учи“.

П а тол ого-ан атом и ч н и те изследвания върху цен­

тр ал н ата нервна си стем а на болните о т енцефалит
и зтъ к в а т наличието на възпаление, известна ст еп ен
на разширение на съ довете на лептоменингите - мем­
бранни обвивки на мозъка - и на м озъчното сиво веще­
с т в о , понякога в о т о ч н о състояние. Освен т о в а има
наличие на елементи, инфилтрирани около съ довете и
в нервната маса с явления на фагоцитоза и пролифера-
тивна реакция* на глиалните клетки, к ои то д ей ст в а т
к ато структурна и функционална поддръжка върху не­
вроните.

Ц и тол оги ч н и те изменения са показателни за б о ­

л естн о състояние на т ъ к а н т а и може да о т и д а т о т
обикновено намаляване на клетъчното оцветяване (ди-

*П ролиф ерацията е усилено размножаване на определени клетки. -

Бел. коне.

19
фузнахроматолиза) go набъбване на клетъчното тяло
и изместване на ядрото, както и до истинско клетъч­
но разрушение.

П о-постоянните о ст р и анатомични увреждания са

представени о т почти пълното изтощаване на locus
niger*, един ост р ов о т куриозно пигментирани клет­
ки, присъстващ в долната ч аст на мозъчната маса в
близост до мезендефалона (средния мозък). Още о т
1919 г. руският невропатолог К онстантин Николае-
вич Третяков в своята докторска дисертация показ­
ва, че в б о л ест т а на Паркинсон т а зи струк тур а е не­
прекъснато нарушена. И при летаргичния енцефалит
уврежданията предизвикват изчезването на тъмния
пигмент, к ой то сти га свободно в прилежащата т ъ ­
кан или се включва в съседни фагоцитни елем енти.
Ч ест о други изследвания определят разширяване на
възпалителния процес, присъщ на бол естта, к ой то се
разпространява малко по малко в целия мозък, но осо­
бено в мезендефалона, в нервн ото вещ ество, к о е т о
обгражда мозъчните проводници, във вентралния ди-
енцефалон (междинния мозък), на т е р и т о р и я т а около
четвъ р ти я вентрикул**. Освен т ов а ч ес т о има нали­
чие на атрофия на фронталната мозъчна кора, част

* Известно и като substantia nigra, черната субстанция. - Бел.

коне.
**Вентрикулите са кухини 6 мозъка, известни и като „мозъчни
стомахчета“. - Бел. коне.

20
о т мозъка, к оято е сидно асоциирана с познавателни­
т е функции.

Лекарите наблюдават изумени как неврологичните

отделения се пълнят с такива болни. Дотогава нищо
подобно не било виждано, още повече разпространено
в толкова обширна демографска скала.
Но и времената тогава са мрачни. Никой не помни
някога толкова хора да са загивали по бойните полета,
да се и зтр еб в а т яростно и с невиждани дотогава т е х ­
нически средства. И когато Първата световна война
о ти в а към края си, се появява т ази загадъчна Медуза и
продължава да сее см ърт, ч ес т о следвана о т друга по­
тресаващ а епидемия, испанската, един унищ ож ите­
лен грип, предназначен да покоси милиони*. Дори при­
р о да та се включва с разрушителна сила, к оя то съвпа­
да с бича, стоварил се върху ч ов еч еств ото в момента
на най-голямата му уязвимост.
Голямата война върлува по променящ ите се грани­
ци на европейските държави. Б о л е ст т а се разпрос­
транява сред населението, предпочитайки да поразя­
ва най-процъфтяващата възраст на човека, между 10 и

* Според Е .Т оньоти веднага се изказва предположение, че д в е т е

б о л ести са свързани. Л е т а р г и ч н и я т ен ц еф ал и т представлявал раз­
пространение на ужасния грип в н е р в н а та систем а. Всички последва­
щи изследвания се п р овал ят в о п и т а да д о к а ж а т със сигурн ост при­
чи нно-следствена връзка между д в е т е п атол оги чн и с ъ сто ян и я. -
Бел. а в т .

21
40 години. През д е с е т т е години на голямото разпрос­
транение на б о л е с т т а са засегнати с т о т и ц и хиляди.
С м ъ р т н о с т т а е много висока, достигайки понякога
30 и дори 50 процента о т болните. Когато не завърш­
ва със см ърт, клиничната картина се изменя в хронич­
на, в някои случаи началните симптоми продължават
във в рем ето под форм ата на един вид Паркинсонова
бол ест, постен цеф алитен паркинсонизъм. Друг п ъ т
клиничните прояви измамват и заблуждават пациен­
т и т е — възвръщат им пълноценен ж и в от за известно
време, а после, след месеци или години, о тн ов о поразя­
в а т нервната система. Тъмният тунел води д о ново
състояние на физическа разруха. Паркинсоновата кар­
т и н а възниква коварно, подло и прогресивно.
Нещо неопределено. После болният усеща някакво
затруднение в движенията, понякога мускулите на гър­
ба и кръста започват да го болят, изморява се преко­
мерно дори при умерени усилия, възниква глобално дви­
гателно забавяне. Сякаш п ац и ен тъ т се плъзга в свят с
по-силно земно притегляне, к о е т о прави придвижване­
т о по-трудно. Болният върви с малки крачки, с приб­
лижени крака, подобно на р о б о т, липсват нормалните
размахвания на р ъ ц ет е, к о и т о о с т а в а т прилепнали
към тя л о т о . Движенията се „изсушават“, оп р остя ват
се в съществени ст ер еоти п и . Понякога сякаш цялото
тяло ненадейно се сковава. Болният остава неподви­
жен, блокиран в нестабилно равновесие, неспособен да
разчупи сковабането. Лъжицата мъчително спира меж­

22
ду чинията и у ст а т а , 6 замръзнало положение, к о е т о
при липса на външна помощ може да стан е изключи­
телн о неприятно. Понякога пък изречението остава
изречено наполовина, стъписвайки слушателите.
Цялото тяло се огъва напред, главата клюмва на гър­
д и т е , т о р с ъ т се накланя надолу. Една поза „предно
преобръщане“, която специалистът разпознава неза­
бавно к а т о характеристика на б о л е с т т а на Паркин-
сон. М е невъзможно да се сбърка с нещо друго, когато
се наблюдава болният да върви. С и т н и т е му крачки,
„забързани“, сякаш придвижването има една-единстве-
на функция - да попречи на падането напред, докато
всичко останало изглежда стати ч н о, неподвижно, ос­
вен п р ъ ст и те и ръцете, кои то се движ ат о т трем ор,
т р е п е р я т неспирно и ритмично. Ако извикате паци­
е н т а отзад или отстр ан и , т о й не е в състояние да за­
върти главата си или т я л о т о , сякаш е съставен о т
един-единствен блок, к о й т о се обръща целия, и т о
много бавно.
С тав и те оказват известна съпротива при огъване
или при разпъване. Д окато се п р ем еств а т пасивно, в
мускулите се усещ ат контракции „като пружина“, ся­
каш зъбчато колело се върти, вмъквайки зъбците един
в друг на премерени потрепервания. Това е феноме­
нът на зъбчатото колело, невролозите винаги го т ъ р ­
с я т при клиничния преглед. Когато съпротивата бъде
преодоляна, с т а в а т а се стрем и да не се върне спон­
тан но в изходната позиция, сякаш е длъжна да поддър-

23
жа новата поза. В екстремни случаи се наблюдава със­
то я н и е на каталепсия с т о т а л н о подчинение на па­
сивно понасяни външни сили. Болният напомня восъч­
на ст а ту я , к оя т о остава в позата, активно запечата­
на о т екзаминатора. В други случаи може да се стигне
до истинска р иги дност с появата на контрактури,
к ои то нарушават позицията, поддържана в простран­
с т в о т о о т ръката и п р ъ сти те.
Мимиката изчезва, превръщайки л и ц ето в безизраз­
на маска. Един еф ек т , п од ч ер тан о т увеличената
мастна секреция, прави ли ц ето мазно, а бръчките се
изглаждат. Впечатлява и един друг феномен, секреция­
т а на слюнка (слюноотделяне), к о я т о се излива о т
ъгълчето на у с т н и т е , по-специално през нощ та, к ато
бележи по-общи промени на в егета ти в н и т е функции.
Л ицето е застинало, глуповато, клепачите понякога
о с т а в а т неподвижни, загубвайки нормалната ч е с т о ­
т а на с п о н т а н н о т о мигане, о ч и т е са втренчени и
блестящи. Лице с „вид между изненада и терзание“. Па­
радоксално може също така да се появят проти вопо­
ложни симптоми и тогава п ац и ен т ъ т става ж ертва
на принудителен смях и плач без каквато и да е причи­
на, определян к ато еластичен.
Гласът също става бавен, м он отон ен , безизразен,
понякога се повтаря една и съща дума или сричка (па-
лилалия). П исането претърпява аналогична трансфор­
мация, почеркът става дребен и понякога има п о в т о ­
рение на думи (полиграфия) .

24
 С една дума, липсва хармонията на движенията. За­
бавянето в механизмите за корекция на прекомерни­
т е премествания на т я л о т о може да доведе до кури­
озни явления. В т е зи случаи п ац и ен т ъ т сякаш следва
своя барицентър. Един малък тласък по гърдите кара
болния да върви назад, за да не падне, без да може да се
спре в о п и та си да поддържа вертикален центъра на
т е ж е с т т а на т я л о т о . Друг п ъ т се появяват феноме­
ни, наречени парадоксални кинезии, при к о и т о паци­
е н т ъ т е неспособен да спре движението, щом веднъж
е започнало. Наблюдават се още и р и тм и ч н и те т р е -
мори и окулогирични kpmu, к о е т о ще рече анормални
движения на оч н и те ябълки. В края на краищата - хи-
перкинезиите, присъстващи 6 инфекциозната симп­
т о м а ти к а при възникването на б о л ест т а . Понякога
продължителни спазми обхващат о ч и те, окулогирич-
н и т е кризи с т а в а т тогава „тонични“, принуждавайки
болния да „фиксира насила погледа в определена посока,
най-вече нагоре за по-дълго или по-кратко (дори с часо­
ве, за половин ден или цели дни)“. Извиване на оч и те,
к о и т о т е р о р и зи р а т онзи, к о й т о ги наблюдава и се
бои да не се появят отн ово, защ ото няма думи, кои то
да изразят изпитваните страдания: п ац и ен тъ т успя­
ва само да ги определи к ато „нечувани“. Понякога има
нещо к ато психическо „предаване“ на явлението. За­
почва един пациент в болничната стая и много скоро
другите го последват, сякаш става въпрос за физичес­
ки процес на синхронизиран резонанс. Веднъж били

25
преброени 14 пациента 6 една зала с 34 легла, всички с
принудителни очни движения.
Най-общо летарги чни ят енцефалит се развива в
бавна прогресия, замразявайки ж и в ота на пациенти­
т е , но обогатявайки багажа о т знания на лекарите
о т н осн о нервната система. О тк ак то през 1939 г. не­
врологът Марио Дзала озаглавява своя студия Заслуги­
те на епидемичния енцефалит за прогреса на невроло­
гията болните с т а в а т ценни източници за професио­
налния о п и т на м еди ц и те. Да изминеш различните
степени на еволюцията на бол естта, да уловиш разно­
образието о т проявления означава да се потопиш във
фантасмагоричната слож ност на мозъка, да концен­
трираш в отделн и м ом ен ти безкрайния р еп ертоар
о т симптоми, затворени В черепната кутия. Внима­
т е л н о т о наблюдаване на пациента о т възникването
на си м п т о м и т е д о п остен цеф ал итната фаза дарява
б о га т ст в о на оп и та, к о е т о може да произтича само
о т клинично наблюдение на многобройни болни о т
различни нервни болести. Всеки случай представлява
един т р а к т а т по клинична неврология. Защ ото в т а ­
зи бол ест п оч ти всичко е възможно, всяко съчетание
о т симптоми може да връхлети с неизчерпаема ори­
гиналност.

Най-необичайните трансформации претърпяват де­

цата, к ои то с т р а д а т о т значителни психически и по­
веденчески последствия.

26
 П ървите доклади, к ои то отбелязват случаи на „епи­
демичен ступор“ в ранна възраст, са о т 1918 г., но спе­
циф ичното описание на летаргичен енцефалит при
дец а та дати р а о т следващата година. Според тоВ а
изследване поразените о т б о л е с т т а м огат да бъ дат
групирани в т р и основни категории: възбудима фор­
ма, летаргична и летаргична с парализа. В първата
малките пациенти са непрекъснато възбудени, не по­
чиват, неспокойни са и непрекъснато плачат. В летар­
гичната форма освен депресия на съзнанието се на­
блюдава трансформация на телесн ата поза и лицето в
паркинсонов смисъл. В т р е т и я случай се прибавят раз­
лично възможни парализи и ч ести гърчове.
П р о ц ен тъ т на поведенческите проблеми при т е зи
пациенти, било в началната фаза или в следващ ите
проявления, представлява най-потресаващ ата и дра­
матична клинична цифра на б о л е с т т а . През 1929 г.
фон Економо отбелязва, че мозъчните увреждания о т
летаргичния енцефалит м огат да причинят на нор­
малните деца странно изменение в личността, к о ет о
не би могло да бъде описано по друг начин, освен к ат о
някаква форма на „морална лудост или слабоумие и ере-
ти зъ м “, т .е . състояние на прекадена психическа възбу-
дим ост. Децата с т а в а т импулсивни и разрушителни,
преминавайки направо към действие. Безразлични към
всякакво наказание, т е ск и т а т по улиците, безпокоят
минувачите, нахално искат милостиня, крадат, драс­
к а т по с т е н и т е , в училище са недисциплинирани и се

27
впускат без всякаква задръжка в обидно и отклонява­
що се о т нормалното сексуално поведение, ексхибици­
онизъм и нимфомания. П рестъпно и откровено психо-
патичн о поведение. Л етаргичният енцеф алит е бо­
л е с т , к о я т о „произвежда престъ пн иц и“. Сякаш бо­
л ест н и я т процес поразява някакъв мозъчен ц ен тъ р ,
отговарящ за м оралността, и р езу л т а т ъ т е нещо ка­
т о „анестезия“ или „етичн а атр оф и я“. С тр ан н ата
епидемия крие в себе си наистина уникални аспекти,
к ои то напълно о т с ъ с т в а т в к о ет о и да било друго ос­
т р о заразно заболяване. И все пак б о л ест т а рядко де­
генерира 6 истинска психоза.
Д окато неврологичните увреждания са общ о в зет о
едни и същи при възрастни и при деца или подраства­
щи, поразени о т летаргичен енцефалит, поведенчес­
к и те еф екти са д о с т а различни. По някаква неизвест­
на причина възрастните не показват „влошаване на ха-
рактера“, к о е т о е толкова характерно за малките и
младите пациенти. Очевидно тя хн ата съдба е беляза­
на: принудително затваряне в поправителни училища,
психиатрични институции и наказателни структури.
Някой особено агресивен и склонен към насилие болен
о т енцефалит се подлага на челна лоботомия, операция
за дисекция на ф и брите, к о и то о т ф ронталната мо­
зъчна кора се свързват с подкоровите структури. Една
кървава процедура, к оя то има сп о со б н о стт а да успо­
кои пациента, к ато обеднява и унижава л и чн остта и в
края на краищата го превръща в подобие на р о б о т .

28
Може би най-ужасябащият случай е описан В American
journal o f the Medical Sciences и се отнася за едно моми­
ченце на т р и н адесет години. През февруари 1923 г. на
осемгодишна Възраст д е т е т о заболяло о т някаква бо­
л ест, свързана с Висока тем пература, к оято прилича­
ла на грип. На следващата година д е т е т о започва да
изпитва т р у д н о с т при четен е, получава нарушение в
движ ението и Стойката: държи лявата ръка прегъна-
т а и накуцва. П риемат я в болница, но ситуацията се
влошава прогресивно до летаргия. През 1928 г. паци­
е н т к а т а о т и в а в неврологичния и н с т и т у т в Ню
Йорк: всеки, к ой то я види, описва картина, характери­
зираща се с „фиксиран поглед, спастично ходене наля­
во, прегъване на лявата ръка и подчертан тр ем о р ,
увеличение наляво на костно-сухожилните рефлекси,
леко кривогледство вътре 6 лявото око и отклонение
наляво на езика“.
Но най-смущаващите аномалии били о т психичен
вид и започнали още преди прием ането й 6 болница­
т а . На т р и н а д ес ет години м ом ичето започва да раз­
късва д р ехи те си, става агресивна към майка си. Кога-
т о я п и т а т защо се държи така, отговаря с тв ъ р де­
ние, к о е т о всъщност е друг повтарящ се въпрос: „За-
щ о т о правя това; защ ото правя това; не мога да му
помогна“.
За съжаление, т о в а не са ед и н ст в ен и т е психични
прояви, впрочем достатъ ч н о типични за много болни
о т енцефалит. Един ден м ом ичето се затваря в баня-

29
ma и сама cu изважда зъбите. Вероятно, както т в ъ р ­
д я т психиатрите, к ои то я следят, самонараняването
е било подпом огнато о т зъбна дегенерация, к о я т о
причинила значително разхлабване на алвеоларната
система, типично за други болни о т енцефалит, може
би поради трофични тъканни изменения* в обл астта
на тригеминалната инервация.
След т о з и ужасяващ факт м ом ичето е п р и ето в бол­
ница, но никой не би могъл да си представи какво още
ще се случи. В един мом ент, в к ой то не е контролира­
на, т я вмъква п р ъ ст и т е си в п р о ст р а н ст в о т о между
очн и те кухини и оч н и те ябълки и само с р ъ ц ете си из­
важда и д в ет е си очи, без да се оплаче ни най-малко о т
болката о т самонараняването. Тя възприела случило­
т о се к ато нещо външно, сякаш е пасивна жертва. Ко-
га т о говорела за ужасната случка, сякаш се дистанци­
рала о т о т г о в о р н о с т т а си за дей ст в и ет о , чувствала
се така сякаш е била хипнотизирана. Било „нещо“, кое­
т о изтръгнало о ч и те й, нещо, к о е т о й е чуждо.
Саймън Филип Гудхарт и Н атан Савицки, психиат­
р и те, к ои то описват случая, отбелязват, че самонара­
няването на м ом ичето представлява крайна фбрма на
1гомпулсивно поведение, на к о е т о очевидно не е въз­
можно да се устои . В нейния ум се реализира една из­
кривена асоциация на натрапчива принуда и агресив­
н о ст, по-силна о т инстинктивната бариера за съхра-

*При засягане на н е р в и т е ч е с т о се с т и г а до а т р о ф и я на области­

т е , к о и т о се „обслужват“ о т т я х . - Бел. коне.

30
пение на физическата ц я л о с т , която би трябвало да се
задейства срещу толкова разрушително оекверняване
на со б ств ен о то тяло.
Поради своята способност да разстройва т я л о т о и
да променя ума летаргичният енцефалит и до днес е
една о т неразрешимите загадки 6 и стор и я та на меди­
цината.

31
 Част п ъ р в а .

1.

Събирачът на билки

България е земя на силни традиции и на големи ереси.

Тук се разпространява богом илство т о , ислямът се
сблъсква и съ ж ителства с православието, гръцкият
св я т със славянския и турския, И зт о к ъ т със Запада.
Свързана с една земя на корава народна м ъдрост, чес­
т о отразена в м е с т н и т е лечебни практики, българ­
ската медицина е била обърната и към Запада вероят­
но още о т времената на римското присъствие в Тра­
кия, к о е т о упражнява силно влияние на Балканите.
През Средновековието е документирано присъствие­
т о на италиански лекари и пътуващи хирурзи, идващи
о т и зв естн о то Медицинско училище в Салерно.
През IX век Борис I, първият християнски владетел
на България, основава един важен учебен център в се­
вероизточната част на страната, познат к ато „Шко­
лата 6 Плиска“ (впоследствие прем естен в Преслав).
Там р а б о т я т известни средновековни учени к ато Йо­
ан Екзарх, кой то в един тълковен речник описва меди­
цинското дей стви е на върбата и изучава характерис-

35
mukume н а Helleborus odorus (миризлив кукуряк), рас­
тен и е, к о е т о тонизира сърцето. През първата поло­
вина на X век став а и звестен Иван Рилски, впослед­
стви е канонизиран о т Православната църква, светец,
к о й то широко използва билки с лечебна цел, основател
на едноименния манастир.
П ътуващ ите народни лечители са много активни
сред богомилите и в средновековните хроники са опи­
сани к а т о странстващ и проповедници, к ои то носели
две то р би , в едната слагали хляба си, а в другата - ле­
чебни билки. Един важен източник за тер ап ев ти к ата
на религиозното ер етичн о движение е т е к с т ъ т „Зе-
лейник“ (Илачник), написан около хилядната година,
к ой то предоставя съвети за свойствата на билките,
за ползата о т меда и други лекове. Василий Врач, един
о т основателите и най-видният пропагандатор на бо-
гом илството, е известен к ато народен лечител, пре­
ди да бъде изгорен на клада в К онстантинопол през
1114 г.
Български лекари са учили със сигурност в най-ста­
р и т е италиански медицински факултети; сред т я х е
Просперо Булгаручи, лекар на френския крал Шарл IX,
ученик и р азпростран ител на т р у д о в е т е на Андреа
Весалио, възпитаник на У ниверситета в Падуа, къде-
т о през 1564 г. учи анатомия.
Връзките между западната и българската медицина
се засилват по време на Ренесанса и се запазват през
следващите векове. Но в балканската страна винаги е

36
жива народната медицина, основана на събирането на
лечебни билки и на знанието, к о е т о се предава о т ба­
ща на син в малки общ ности. Обикновено присъства­
ща В малките градове или В селата, къ дето западната
медицина трудно би имала достъп, българската народ­
на здравна практика има за основа ч и сто емпирично­
т о познаване на св ой ств ата на билките. С т р и месеца
зимен студ, горещо л я то и два преходни дъждовни се­
зона България е била земеделска страна, богата на рас­
тения, приспособили се да ж ивеят при различни усло­
вия, о т м орското равнище чак до п оч ти т р и хиляди
м етр а височина, при климат, к о й т о е умерено конти­
нентален, но ст ав а реш и телн о средиземноморски
край Черно море. Л ечителите са земеделци и пастири,
к о и то ч ес т о придружават св ои те търсения със спе­
циални ритуали, понякога много древни, к ато напри­
мер мистичния т ан ц върху жарава, т.нар. нестинар-
ство. Понякога растенията участват в магически оби­
чаи к а т о ср едство за облекчаване на п ац и ен ти те о т
б р ем ето на т е х н и т е болести. Един ритуал п р оти в
треска се състои в т о в а да обиколиш т р и пъ ти върба
на зазоряване, викайки: „Треската ще вземе т е б , слън­
ц е т о ще ме стопли“.
На свойствата на билките понякога се приписва сак-
рално, духовно значение и м е ст н и т е лечители ч ес т о
били смятани за носители на п оч ти шаманска власт.
Според една известна традиция - както св и детел ст­
в а т много български народни приказки и песни - за да

37
 упражняваш св оя та чудотворна сила; р а ст ен и я т а
трябва да бъдат събирани в специални часове: В късна
нощ, на зазоряване, при пърВи петли или на особени
м еста , к а т о например „скрита сенчеста гора“, или
пък в някои свещени дни през годината. В един свят,
къдешо човек не може да не се чувства драматично
подчинен на природата, на народните лечители се
гледа като на носители на мистериозни способности,
свързани с т я х н о т о привилегировано знание за неиз­
черпаем ото б о г а т ст в о на тв ор ен и ето, отразено в
м ощ та на растенията. Аечителите познават силата
и м ъ д р о ст т а на билките, притеж ават т а й н и т е на
събирането и приготвянето им, препоръчителните
дози и медицинските свойства на различните части
на растенията - семена, листа, цветове.
Чайовете и о т в а р и т е (най-вече о т т в ъ р ди те кори
и корените) са най-често срещаният начин за прило­
жение на с т о т и ц и познати растения поради тяхната
лечебна или козметична сила*. Много използвано било
също „лечебното вино“, получавано чрез накисване на
билки 6 червено сладко вино или в бяло сухо вино. Ши­
роко и разнообразно приложение имал чесънът, пред­
писван за маларични трески, коремен т и ф и чревни
глистни зарази. Лекувал е хроничен а р т р и т к ато лапа

* Българската флора е изключително разнообразна. Регистрирани

са около 3500 висши р астен и я и 600 о т т я х са широко и звестни ка­
т о лечебни растен ия. Срв. П е тк о в 1986; Иванчева и С танчева 2000;
А епорати и Иванчева 2003. - Бел. а в т .

38
за външно прилагане, а също и болки в с т а в и т е на
крайниците.
Още о т XVII век са функционирали инсталации за
дестилиране на българското розово масло, основа на
широка гама козметични продукти и медицински пре­
парати. Екстракцията е била въведена о т т у р ц и т е и
внесена о т Персия. Никоя страна не е успяла да „пови­
ши с т о й н о с т т а на р о зи т е к ато България“. Между май
и юни РозоВата долина се превръща в ц в я т и аромат,
истински празник за сети в ата. Събирането става су­
тр и н , когато червените, р о зо в и т е и бел и те венче-
л и ст ч ет а са още влажни о т росата. България снабдява
с розово масло „всички най-добри парфюмерии“ и „го­
ляма част о т ф арм ацевтите в целия свят“.
Много важно е и приложението в медицинските об­
ласти: ек стр а к тъ т о т ц в ет о в е т е на розата, гъ ст ка­
т о желатин, притежава противовъзпалително и про-
тивомикробно дей стви е и се използва за приготвяне
на колири и мехлеми за лекуване на екземи и незаздравя-
Ващи язви. О тглеж дането на българската роза става
най-вече 6 една обширна долина, слънчева и защ итена
о т планините, наречена Розовата долина, ч и й то цен­
т ъ р е ароматният град Казанлък.
Много лечители билкари сигурно биха се подписали
под дум и те на философа Рудолф Щайнер, че за всяка
болест има билка, к оя то я лекува. Многобройни са цве­
т о в е т е и корените, използвани за лечение на най-раз­
лични състояния. Sideritis scardica, наречена още пла-

39
нииски, пирински иди мурсалски чай, се използва при
настинка и други болести на ди хател н и те пътищ а,
настой ката о т листа и ц в етове на Artemisia vulgaris
(магарешки или див пелин) има успокояващо действие,
чай о т Malva sylvestris (горски слез) помага при кашли­
ца, отвара о т кората, корените и плодовете mBerbe-
ris vulgaris (кисел тр ъ н ) се прилагат пр оти в диария и
дизентерия, запарка о т плода на Anethum glaveolens
(копър) помага при лошо храносмилане, ти н к тур а о т
листа, цветове и корени т М гора belladonna действа
успокояващо при стомашни колики.
Е кспертите по растени ята преброждали хълмове и
планини в тъ р сен е на лековити билки. Трябвало да се
научат да познават разликите на флората на различни
географски височини, добр и я т ловец на билки винаги
знае къде цъф ти някое особено растение и в кой пери­
од на годината. Едно практическо и емпирично зна­
ние, к о е т о се предава о т поколение на поколение.

Когато се ражда Иван Раев на 17 септември 1876 годи­

на - същ ата година, в к оя т о се появява на бял св я т
К онстантин фон Економо - България преживява един
о т най-драматичните моменти в националната си ис­
тория. През април същ ата година народът се надига
масово срещу т у р ц и т е , но в ъ с т а н и ет о завършва с
кървава баня. Последват ж естоки репресии и „българ­
ск ите ужаси“ веднага се появяват на първите страни­
ци на европейските вестници. Руснаците обявяват

40
бойна на т у р ц и т е и предизвикват националния бунт,
к о й т о довежда до освобож дението на България през
1878 г, след векове османско владичество.
Раев р а с т е под знака на т е зи събития 6 семейство,
к о е т о култивира знанието за целебните добродетели
на р астени ята. Впрочем т о в а знание е широко раз­
простран ен о 6 родния му град С о п о т , к ъ дето през
1850 г. е роден и писателят Иван Вазов, един о т глав­
н и т е герои на българското национално възраждане.
Мнозина събират билки и ч е с т о се проявяват и к ато
способни народни лечители, без официална т и т л а , но
отдадени на призванието да изцеляват. Най-извест­
ни ят е Никола Пенчев, за него се говорело, че може да
разпознава повече о т т р и с т а лечебни растения. В Со­
п о т тр ади ц и он н ото познаване на тер а п ев ти ч н и те
еф ек ти на р а ст ен и я т а е много с т а р о и предавано
през годините.
Събраните билки се използвали директно о т т о зи ,
к о й то ги е идентифицирал и откъснал, или пък влиза­
ли в един търговски кръг, к о й т о е основата на ч аст
о т м естн а та икономика. Билкарите в С оп от продава­
ли билки за ди ректн о лечение и приготвяли чайове,
мехлеми, колири, прахове и хапчета, к о и т о да се из­
ползват о т болните в подходящ м ом ен т и да се про­
дават на нуждаещите се.
Райо Атанасов, бащ ата на Иван Раев, по професия
тъкач, също събира билки и умее да ги обработва, но
не е о т онези изпълнители, к ои то са традиционно ве-

41
рни на наученото. Напротив, харесва му да експери­
м ен ти р а 6 о б л а ст т а на В етеринарната медицина и
става много известен и тъ р сен к ато народен лекар и
тъ р гов ец на билки. Едно о т р астен и я та, к о е т о из­
ползва с голямо м ай стор ств о, въпреки че е опасно, е
Atropa belladonna, наричана старо ш и лудо биле. Тази
билка е много разпространена 6 България и по-точно 6
централна Стара планина, и предпочита блажни доли­
ни, дъбови и букови гори. Райо Атанасов я използва за
лечение на „ б о л ест та на бивола“, една м истериозна
„сънна бол ест“ при ж и в о т н и т е със симптоми, подоб­
ни на т е зи на летаргичен енцефалит. Останал вдовец
много рано - жена му Нона починала, когато Иван бил
на малко повече о т дванадесет години - т о й се ожен­
ва повторно, така че синът му трябва скоро да се нау­
чи да се грижи сам за себе си.
Но билките, предадени о т баща му, вече са обсебили
м ом чето. Иван намира р абота к ат о ратай и пастир.
Да се грижи за ж и в о т н и т е, бродейки в планината, в
дълбока тишина, да прекосява насажденията с рози и с
е д р и т е ягоди на България било начин да задоволи
с т р а с т т а си към билките, да се издържа и същевре­
менно да следва призванието на баща си. О тдаден на
природата, т о й става м ай стор в п р и готв я н ето на
лечебни билки, започва да търгува с тя х, както и да уп­
ражнява традиционната народна медицина, основана
на наблюдението на емпиричната валидност на едно
лекарство.

42
 През 1900 г. напуска родния си град, пътувайки мно­
го, докато се установява в Константинопол. В града на
Босфора о т векове съ ж и т ел ств ат лекари, обучавани
на Запад - обикновено евреи или принадлежащи към е т ­
ническата група, говореща гръцки език, к о и т о били
учили в някой европейски уни вер ситет, много ч ес т о
италиански—и традиционните лечители, к ои то леку­
в а т е билки и естеств ен и продукти, чужди на кодифи­
цираните схеми на официалните фармакопеи о т акаде­
мичните учебници по медицина. Народната медицина
постига известен успех през XVIII век, к ато се започне
о т прочутия епизод, когато ж ената на английския пос­
ланик в Константинопол Мери Уъртли Монтегю видя­
ла хора о т народа да присаж дат материал о т едра
шарка с намалена патогенна сила на здрави хора, к ато
по т о з и начин се предотвратявало р а зв и т и е т о на
тежка инфекция по време на епидемия. Благородничка-
табила в състояние - макар и с големи тр удн ости - да
внедри та зи практика в Англия, о т к ъ д е т о се разпрос­
транява и в други страни, за да бъде заменена едва в
края на XVIII век с въвеждането на ваксинирането със
заразен материал о т крави (ваксина за вариола).
В Константинопол в началото на XX век може да се
намери всичко, о т различни традиционни лечебни
средства, израз на народни вярвания, разпространени
в многобройните етн оси в ориенталския град, до по-
напредналата западна медицина, свързана с европей­
ските посолства.

43
 Иван Раев тъ р си повод да разшири с в о и т е т е р а ­
певтични познания, почерпени о т наученото о т ба­
ща му и о т м е с т н а т а традиция в българските села.
Намира го, к а т о спечелва д ов ер и ето на една странна
личност, к оя т о се нарича Hoxha (на албански „имам“,
духовник, учител), ст а р религиозен медик мюсюлма­
нин без деца, познавач на т а й н и т е на много природни
лечебни средства. Скоро става негов ученик и после­
довател и под негово ръководство обогатява позна­
нията си по емпирична ботаника и усъвърш енства
своя т а л а н т при билколечението на различни болес­
т и . Станал по-силен о т осъществения напредък, през
1905 г. Раев се завръща в С оп от, за да се о т д а д е на
упражняването на традиционната народна медицина.
Със себе си носи един учебник, подарен о т Hoxha, къ-
д е т о са описани непознати медицински свойства на
много растения и разнообразни тайни р ецепти. Сигу­
рен 6 т ов а, к о е т о е научил, т о й започва интензивна
р абота к а т о народен лечител и става известен дори
к ато зъболекар, к о й т о вади зъби, „работи много бър­
зо, сигурно и с голямо умение“. Н еговата и зв ест н о ст
на т е р а п е в т се разпространява също так а и защ ото
обръща голямо внимание на болни те, изслушва ги и
умее да ги успокои. Те усещали, че т о й е мотивиран
о т искрен човешки и н тер ес - т а т о й дори невинаги
иска да му се заплаща.
По време на балканските конфликти през 1912-1913
следите на Раев се губят, но т о й се появява отн ов о в

44
С о п о т след П ървата световн а война, подновявайки
своята дей ност на билкар и лечител.
Точно тогава му ее случва нещо, предопределено да
бележи ж ивота му. В северозападния квартал на града
един младеж започва да проявява странни симптоми:
трудно се движи, получава трем ори на главата и край­
ниците, страда о т постоянна сънливост. Все пак още
е в състояние да се придвижва и док ато броди в окол­
н о с т и т е на С опот, намира р а с т е н и е т о беладона със
зрели бубонки. Може би в делириум или к а т о ги взема
погрешно за ядливи плодове, т о й изяжда няколко. Мал­
ко след т о в а б о л ест н о т о му състояние драстично се
влошава. Болният проявява всички симптоми на сери­
озно отравяне с беладона: сухота на лигавиците, за­
червяване на кожата, повишена тем п ер атур а, анор­
мално разширени зеници, задържане на говора, тахи -
кардия и чревна атония. Р оди тел и те на младежа упла­
шени повикват Раев, к о й т о идва веднага и успява да
научи причините за отр ав я н ет о. Трябвало да о п и т а
всичко възможно, за да спаси болния. В ероятно е ре-
шил да му даде да изпие някакъв медикамент, к ой то да
пр оти водейства на no-агресивните симптоми на па­
циента, ф а к т е обаче, че съ ст оя н и ето на младежа се
подобрило. Очевидно интоксикацията започнала да
регресира.
Но най-изненадващо било смекчаването на си м п то­
м и т е отп р еди отр ав я н ет о с беладона. Т реперенето
на р ъ ц ете и главата било изчезнало, младежът не бил

45
Вече сънлив, движенията п оч ти се нормализирали. Ра­
ев останал поразен о т т о в а изцеление, макар и непъл­
но, на толкова теж к о разстрой ство на организма, по­
добно на „сънната бол ест“, к оя то баща му лекувал при
ж и в отн и те. Значи беладоната може би е лек за стран­
н о т о заболяване и при човешките същества.
Този случай трябва да се вземе под особено внимание.

Междувременно Раев става все по-известен к ато пъ­

туващ лечител, винаги на разположение о т село на се­
ло. През 1919 г. в св о ет о странстване сти га до Шип­
ка, на п е т д е сет и н а километра и зточн о о т С оп от -
близо до Казанлък о т аром атната Розова долина, бога­
т а на лечебни растения. Селото, разположено в среда­
т а на пътя покрай ю ж ните склонове на Балкана (С та­
ра планина, к оя то к ато дълга верига разделя България
о т и зт о к на запад). О тдалеч се виж дат п е т т е блес­
тящ и позлатени купола на в еличествен ата църква
„Рож дество Х р и стов о“, ск ри та в г ъ с т и т е гори по
склоновете. О светена през 1902 г., за да напомня вой­
н а та през 1877—1878 година, к оя т о довежда до осво­
бож дението на стр ан ата о т вековното османско иго,
църквата има ст ен и , украсени с керамични плочки,
много мозаечни декорации и седем надесет камбани,
излети о т гилзите на п атр он и те, изстреляни по вре­
ме на б и т к и те. На тр и н адесет километра на север на
върха на планинския х р еб ет по посока на Габрово се на­
мира Шипченският проход, к ъ дето се разгръща една

46
о т най-кървавит е битки по време на войната. За пея
напомня величествен паметник във форма на пресече­
на пирамида, о т к р и т през 1934 година.
В Шипка, къ дето всичко още напомня за борбата за
национално освобождение срещу т у р ц и т е , Иван се за­
познава с П етъ р Антипов, уважаван м естен лечител,
и зв естен к а т о специалист в билкарство т о . Скоро
двамата се сприятеляват. Раев започва да посещава
дома му, а Антипов има дъщеря за женене. Билкарят
вече не е толкова млад - наближава п е т д е с е т т е годи­
ни - и т о в а било добър случай да се задоми. Така Неда
Антипова, к оя то сигурно е много по-млада, става не­
гова съпруга. Раев няма вече силни семейни връзки в Со­
п о т и затова решава да се прем ести за постоянно в
Шипка, в дома на съпругата си, за да продължи своята
р абота на билкар и лечител. След т о в а си построява
просторна къща в покрайнините на селото. В семей­
с т в о т о се раждат две деца, момче и момиче. Н овият
дом става база за д е й н о с т т а на Раев, к оято се разши­
рява о т село на село, в планините и по хълмовете око­
ло Казанлък. Но на Раев не му с т и г а т медицината и бо­
таниката. Неспокоен дух, какъвто винаги е бил, т о й
става активен в борбата срещу социалните болести и
се поддава на изкушението о т политическата битка.

България преживява труден м ом ент. След поражение­

т о в Голямата война българският цар Фердинанд I аб­
дикира в полза на сина си Борис III. През 1919 г. прави-

47
ш елстбош о се оглавява о т Александър Стамболийски,
политически и идеологически ръководител на Българ­
ския земеделския съюз, една прогресивна партия, със­
тоящ а се най-вече о т селяни и дребни собственици.
Последвалите избори засилват неговата власт.
През н ощ та срещу 9 юни 1923 г. един заговор с фа­
шистки знак организиран о т войската и о т десница­
т а , сваля п р ав и телств ото и п е т дни след т о в а Стам­
болийски, к о й т о започва да организира съпротива, е
изненадан и обезглавен, а неговите офицери - избити.
На ж ест ок ат а репресия отговаря Септемврийското
въстание, ръководено о т последователите на земе­
делската партия и ком унистите. Б унтовната Шипка
е сред главните действащ и лица на бунта, к о й т о се
превръща скоро 6 гражданска война. Тогава Иван Раев
„развява червеното знаме“ и с оръжие в ръка - заедно с
159 съселяни - се о т т е г л я в планината, за да се бори
срещу „фашизма и капитализма 6 България“.
Репресиите са изключително сурови. След погрома
Раев успява да се спаси по някакъв начин и когато буря­
т а преминала, се завръща към ж и в ота си на билкар,
към своя занаят и своята емпирична наука.
Но още преди година е грабнал една възможност,
каквато се случва веднъж в живота.

И нтуицията е преддверието на познанието. Позволя­

ва да предчувстваш без рационалното твърдение, че
нещ ата с т о я т по определен начин.

48
 Сигурно така се е чувствал Раев една лятна вечер през
1922 г. в едн о село в окръг Чирпан, когато се сблъсква с
драматична ситуация. Тъй като трябва да намери убежи­
ще за една нощ, след като дълго броди в търсене на билки,
стига до една къща.
Чука на вр атата. В р а т а т а се отваря и пред о ч и те
на Раев се появява много разтревож ен мъж. Иван усе­
ща, че му се отказва гостопр и ем ство, защ ото - как-
т о казва мъж ът - жена му лежи сериозно болна. С на­
деж дата, че може да бъде полезен със св о и т е знания,
билкарят бързо успява да го убеди да го пусне да влезе.
Заинтригуван о т съ ст о я н и ет о на пациентката, ре­
шава, че си струва да я прегледа внимателно.
Ж ената била в леглото, п оч ти спяща, страдащ а и
неподвижна, картина, която Раев Вече познава.
Вероятно се отнасяло за случай на летаргичен енце­
фалит. Тази година о с т р а т а форма на б о л е с т т а дос­
тигнала кулминация в разпространението си във всич­
ки европейски страни. Лекарите гледали безсилно как
медицинските и неврологичните отделения на болни­
ц и т е и уни верситетски те клиники се пълнят с болни.
Адекватно лечение все още липсва.
Раев няма клинични познания, за да формулира дос­
товерна диагноза, трудна дори за един медик. В ероят­
но си е спомнил за пациента о т СопОт, ч и ет о състоя­
ние се подобрява, след к ато изяжда бубонките на бела-
доната. Изглежда т о ч н о к ат о „сънната б ол ест“. Бо­
л е с т т а вероятно му напомня и за наблюдаваните ре­

49
акции при ж и в отн и те с поразена нервна система, кои­
т о баща му успешно лекува с беладона.
Всъщност много признаци водели към т о в а р а ст е­
ние. Циганите го давали 6 много малки количества на
конете, к ои то трябвало да бъдат продадени на пазара
и по панаирите, така ж и в отн и те ставали подвижни и
жизнени. Или пък ги лекували с р а с т е н и е т о , когато
проявявали симптоми на теж ка простуда. Освен т о в а
един друг народен лекар, някой си Александър о т Габро­
во, лекувал болни, к ои то се залежавали за по-дълго вре­
ме и били изтощ ени и сънливи, с големи количества
Atropa belladonna. Същ ото правели и други местни ле­
чители. Във всички случаи идеята - болести, характе­
ризиращи се със сънливост, да се лекуват с р астени е­
т о - вече обикаляла из селата на Централна България.
Странно, както разказвали, отначало прилагането на
л ек ар ството сякаш отнем ало разсъдъка на болните.
После обаче т е се оправяли и накрая се чувствали мно­
го по-добре или направо оздравявали. Поради тази при­
чина в някои области на стр ан ата беладоната била на­
речена „лудо биле“. Умелите ръце на българските на­
родни лечители я използвали и за лечение на „ревмати-
зми“ и различни нервни заболявалия.
В онази вечер, пред леглото на болната жена, Раев
вероятно ин туи ти вн о чувства, че о п и т ъ т му с при­
лагането на Atropa belladonna при неврологични болес­
т и може да бъде полезен в т о з и решаващ м ом ен т.
Знае също, че р а ст ен и ет о е опасно и направо см ъ рто­

50
носно. В ероятно силата на интуицията, която о т го­
дини го ръководи в о п и т и т е с лечебни билки, накрая
побеждава всякакъв страх.
Възварява малко количество корени и дава отвара­
т а о т беладона на пациентката. После нарежда да до­
н еса т мляко и да го сложат до леглото, за да може бол­
н ата да пие до насита.

51
Част първа

2.

Растението (интерлюдия)

Atropa belladonna
Ampona - „н еотм ен н ата“, „непреклонната“. Дъщеря
на Нощ та, т я е една о т т р и т е орисници мойри, боги­
н и т е на съдбата. Тя отрязва нишката на живота. Така
е ставало много п ъ ти в и стор и я та - случайно или зло­
умишлено отравяне.
Беладона - защ ото няколко капки о т сока на р а ст е­
н и ет о правят ж енските очи блестящи и бленуващи.
Ако вярваме на др ев н и т е св и д етел ст в а, и м е т о на
х р аста обаче идва о т привичката на италианските
жени и най-вече венецианките „да изглаждат кожата
си със запарка о т беладона, или да маж ат бузи те си с
бубонките, за да с т а н а т по-привлекателни и по-краси­
ви“. Според друга интерпретация думата води начало­
т о си о т belle-femme - средновековен френски израз,
използван, за да се посочват вещиците, к ои то използ­
вали р а ст ен и ет о при при готвянето на ритуални о т ­
вари и мехлеми. Но р а ст е н и ет о се нарича и по други
начини. Morelia furiosa в Италия, Tollkirscbe (череша на

52
л удостта) 6 Германия, u deadly nightshade, смъртонос­
на беладона (буквално „смъртоносна сянка на нощ та“)
в Англия.
Беладоната е растение, к о ето крие в себе си цялата
дъга на съществуването: ж ивота и см ъ р тта. Прекаде­
н о т о и недостигащ ото. Облечена в одеж ди те на зап­
лашително и съблазнително име. Колебаеща се в двува-
л е н т н о с т т а на св о ет о действие, т я се използва като
възбуждащо лекарство в Сирия и к ато приспивателно
в Египет и Непал.

Беладоната или „лудо“ или сънотворно биле е нарко­

т и ч н о билково растени е, принадлежащо към семей­
с т в о Соланацее* (Картофови) к ат о дом ата и кар то­
фа, с подземна част, състояща се о т голям м есест ко­
рен и коренище, богато на резервни вещества, о т ко­
и т о се развива мощно стебло, изправено и разклонено,
с височина о т 50 до 150 см. Л истата са меки и овални,
широки и заострени. Р астен и ето има висящи ц в ет о ­
ве с кафеникаво пурпурен цвят, петолъчната чашка е
к а то камбанка. П лодът има приятен вкус и п редста­
влява сочна бубонка, отначало зелена, после става блес­

* б т л а т и н с к о т о solanum , п о -т о ч н о „слънчеВо р а с т е н и е “ (sol),

мож е би заради припокриване със solanus, „ и зто ч ен в я т ъ р “ (в т о з и
смисъл т е р м и н ъ т о т п р а щ а към и зточ н и я произход на много о т т е ­
зи растен и я). По-малко в е р о я т н о е т ъ л к у в а н е т о на някои ети м ол о-
зи - о т л а т и н с к о т о solan, „утеш авам“, във връзка с леч еб ните свой­
с т в а на различните видове Соланацее. - Бел. а в т .

53
тящ о черна, привлекателна к а т о малка черешка и за­
т о в а става причина за много случайни отравяния, най-
вече при децата. Д остатъчно са петнадесетина плод-
чета, за да причинят см ъ рт на човек. Поради техния
вид т е лесно м огат да се сбъркат с ядливи горски пло­
дове, к о и т о р а с т а т под д ъ р в ет а т а к а т о например
боровинките.
Л и стата са силно тъмнозелени, м ъхести, особено
о т долната страна и когато се с т р и в а т с ръка, излъч­
в а т о ст р а и неприятна миризма, к оя т о изчезва при
изсъхването. Беладоната е разпространена из цяла Ев­
ропа, най-вече в ю ж ната и централната ч аст на кон­
т и н ен т а , Впрочем намират я дори в Хималаите. Рас­
т е н и е т о р а ст е най-вече в сенчести гори, но също и
на поляни и просеки и цъф ти о т юни до септември.
Високите части се събират два или т р и пъ ти в годи­
н ата и после се изсушават за екстракция на алкалоиди­
т е , биологично активни те вещ ества на р астен и ето.
За тази цел м огат да се използват също така и корени­
т е , стига само р а ст ен и ет о да е поне тригодишно.
Активните вещества се съдържат във всички тъка­
ни, но големите и жизнени растения, израснали на слън­
це, са особено богати на тях. Съдържанието на биоло­
гично активни те субстанции зависи о т е с т е с т в о т о
на терена, о т т о р е н е т о , о т излагането на слънце, о т
начина на сушене и съхраняване.
О т р а с т е н и е т о се извличат различни биологично
активни алкалоиди. Най-важните са L-хиосциамин, кой-

54
mo преобладава недвусмислено, хиосциамин (повече из­
в естен к а то скополамин) и норатропин. А тропинът
(гроздова форма на хиосциамина) се образува по време
на изсушаването и подготовката за съхранение на рас­
тен и ето.
Алкалоидите на р а ст ен и ет о м огат лесно да бъ дат
абсорбирани през кожата. Става въпрос за вещества,
към к о и то човекът е много чувствителен, докато ня­
кои ж ивотни к ато козите, ов ц ет е, п р а сета та и зай­
ц и т е са много по-малко чувствителни. По време на па­
ша е възможно ж и в отн и те да погълнат случайно бела-
дона, но не се появява сериозна реакция. Имало е случаи
на вторично отравяне на човек след консумация на ме­
со о т животни, хранили се с т о в а растение.

Беладоната е била използвана к а т о лекарствено рас­

т е н и е поради нейните благотворни еф екти, но също
така и за причиняване на смърт. Нейният плод прави
хор ата „като луди и бесни, подобни на обсебени о т зли
духове“. Понякога убива, „като приспива до см ърт“. С
преходните дози, когато л екарството е вече вредно,
но все още не е смъртоносно, се развива изменено и
екзалтирано психично състояние, едно пъ теш ествие
сред окултни кошмари и най-ужасни страхове. Може
би т о ч н о такъв вид са нощ ните летения, за каквито
говорят много св и детел ства за п р ак ти к и те на ма­
гьосничеството през късното Средновековие. Според
една известна традиция, помадите и мехлемите, при­

55
готвени с ек стр ак ти о т т а зи и други билки , особено
блян, мандрагора и т а т у л , се използват 6 ш абат, ри­
туалните срещи на вещиците с демона. В първата по­
ловина на XV век испанският теолог Алфонсо Т остадо
взема насериозно р еа л н о ст т а на нощния п ол ет . В
Commentaria in prim am partem M attbaei т о й твърди,
че „зловредните жени“ отначало отивали на „срамни
церемонии“, разтривайки т я л о т о си с „мехлеми“, за да
бъ дат после отвличани о т дяволите на м еста за сре­
щи със Зл ото и т а м се отдавали на всякакъв вид по­
зорни деяния. Н аситен със сексуално значение, ш абат
е бил предшестван о т намазване с мехлем.
В наръчниците на инквизиторите и в л и тер ат ур ­
ни или юридически демонологични т е к ст о в е мехлеми­
т е се описват в подробности с потресаващи „рецеп­
т и “: мазнина о т у б и т о некръстено д е т е , менструал­
на кръв, к ости о т мъртъвци, месо о т пепелянка и дру­
ги влечуги, кръв о т прилеп и т .н ., давайки п р остор на
най-болната фантазия. К ато обикновен детайл в т е зи
докум енти се отбелязва п р и съ ст в и е т о на „билки“,
използвани о т вещ иците, смесени с остан ал и те със­
тавки.
Никой не забелязва колко е важен мехлемът, докато
т о й не привлича вниманието на алхимика Д жовани Ба­
т и с т а Дела Порта, к ой то случайно участва в един о т
т е з и халюциниращи експерим енти. Една старица,
представяща се за вещица, неволно му предлага о т г о ­
вора. Както разказва Дела П орта в Magia naturalis, же­

56
н а т а се съблякла гола, после започнала да разтрива
енергично т я л о т о си с някакъв мехлем, преди да п о т е ­
не 6 дълбок сън. Никакво възбуждащо средство не успя*
ло да я събуди. К огато силата на мехлема постепенно
се загубила, ж ената се съвзела и в делириум разказвала,
че е прекосила планини и м орета, к ато упорствала да
се закълне в р еал н остта на св о и т е преживявания въ­
преки опровержението на присъстващите. След веко­
ве вярвания в и с т и н н о с т т а на т е зи разкази Дела Пор­
т а представя едно натуралистично обяснение: пред­
полагаемото въздушно п ъ т еш е ст в и е на вещ и ци те
към ш абат се дължи на халюциниращия еф ек т на ес­
т е с т в е н и т е вещ ества, използвани в мехлема, върху
болни и поддаващи се на внушение умове. Ефикасност,
дължаща се п р о с т о на о св о б о д ен о т о д ей ст в и е о т
„природни сили“. Няма истинска левитация, а само по­
добно на сън п ъ т еш ест в и е в кипящ ите дълбини на
собств ен и те кошмари и срамните желания, к ои то си­
л ата на мехлема изважда наяве. Една стимулация на
възприятията отв ъ д границите между реално и фан­
тастич но.
Дела П орта бърза също така да даде „рецептата“ на
мехлема според казаното о т вещицата. В меден съд се
слага мазнина и вода, после се вари. След изпаряването
на в одата остава една паста, към к оя т о вещ иците
прибавят аконит, листа о т топола, кръв о т прилеп,
беладона и олио, и още други ,,не различни“ съставки.
Веднага, щом мехлемът е готов, се маже т я л о т о , „ка­

57
то кожата се търка, докато се зачерви“, за да се о т в о ­
р я т п о р и те и вещ ествата да проникнат в дълбочина.
Така реакцията на т я л о т о става бърза и стихийна.*
В тази колекция о т необичайни вещества има и две
билки със силно психотропно действие: аконит и бе-
ладона. При ниски дози и д в е т е и м ат стимулиращо
дей стви е, подобно на т о в а на халюциногенните ве­
щества: еуфория, изчезване на задръжките, чувство за
блаженство, обърканост, врем ево-пространствена
дезориентация. При по-високи дози - делириум, ярки
халюцинации, кома и см ъ рт. „Болка и удоволствие,
много различни по природа, се свързват с незнайно
каква природна точка на съединение“ пише Монтен.
Немският етнолог и антрополог Вил-Ерих Пойкерт
о т ун и в ер си тета в Гъотинген, поразен о т р ец еп та­
т а , описана о т Дела П орта, решава да изпробва д ей ст ­
в и ет о върху себе си. Приготвя мехлема на базата на 6е-
ладона и си намазва т я л о т о . Е ф ек тъ т бил опустош и­
телен: двадесет часа сън в един свят на чудовищни и
сатанински видения, през адски селения, обитавани о т
фантастични същества, чувство за левитация, много
подобно на описаното в процесите за магьосничество.
Нещо като експериментално проведен шабат.
Беладоната има също така и забавни страни, държи
да уточни Дела П орта. Нейният сух корен, между дру-

♦Също и Джироламо Кардано в De subtilitate (1550) изказва предпо­

ложение, че п о л е т ъ т на в ещ и ц и те е в т о р и ч е н поради д е й с т в и е т о
на психотропни вещ ества, извлечени о т растен ия. - Бел. а б т .

58
гише ефекти, „и т о в а му е хубавото, пра&и хората лу*
ди, без да причинява щ ети, и няма нищо по-забаВно о т
т о з и спектакъл, изпълнен с луди щ уротии и толкова
Видения“. Но трябва да си „много с ума си“, добавя мъд­
ро т о й , да използваш правилно една билка, к оя то В
прекадено количество може да доведе до смърт. Тя е
двусмислена и измамна к а т о други растения с психо­
тропни свойства. Отровни, но и упойващи.
Между 1686 и 1704 г. англичанинът Джон Рей (Райус)
публикува тр уда си Historia plantarum, В к ой то не само
описва систематично голям брой различни ботаничес­
ки видове, но и разширява св ои те изследвания до т е х ­
н и т е еф екти върху сети в ата. Дотогава се смята, че
въздействието на р а сти тел н и те вещ ества върху т я ­
л о т о се дължи на външни качества к ато сухота, влаж­
н о с т , топлина или студенина. Освен т о в а се обръща
внимание на „знаците“, к о и т о Бог е поставил върху
растенията, за да ги направи подходящи за лечение на
определени болести. Обаче за Рей силата на дроги те и
най-общо ботаническите видове зависи о т вкуса и ми­
ризмата. На та зи база т о й описва много растения и
медицински дроги. Но осн овн ото си наблюдение Рей
прави, присъствайки на случилото се с една благород-
ничка, която имала малка повърхностна раничка близо
до ед н о т о око. Мислейки да се лекува с беладона, добре
п озн ато р астени е заради неговата лечебна сила, т я
слага едно л исто о т беладона върху раничката и в т е ­
ч ен и ето на нощ та констатира-огромно разширение

59
на зеницата (мидриаза). Този о п и т се повтаря т р и пъ­
т и , за да се изключи, че е станало случайно.
Е ф ек ти те на о ст р о отравяне с беладона са описани
по врем ето на Рей о т ДжоВани Матия фабер: сухота 6
у ст а т а , безсъние, липса на п о т , липса на сълзи въпреки
разплакания вид на о ч и т е , нервна възбуда, ускорен
пулс. Освен т о в а т о й забелязва, че п лодовете са по-
отровни о т л и ст а та и разказва, че когато козлите ги
я дат, предизвикват сексуална възбуда и ж и в о т н и т е
с т а в а т „еротични“.
До XVIII век беладоната се използва за лечение на рак,
к а т о чай или чрез компреси с л и ст а т а (най-вече при
тумори на гърдата), но после става ясно, че единстве­
ни ят еф ек т е облекчаването на болката Медицински­
т е приложения не скриват факта, че р а с т е н е т о е
мощна отрова.
През 1773 г. четирин адесет безпризорни деца веро­
я т н о мислейки, че плодовете са череши, се отровили
о т бубонки на беладона в градината на краля в Париж.
Малко след т о в а се случва същ ото със 150 френски вой­
ници. К ойто има куража да експериментира директно
ефекта на беладоната, следвайки указанията на фабер,
описва в детайли сим п том и те: сухота в у ст а т а , ноз­
др и те, гърлото и оч и те, прегракване до пълно спира­
не на говора, мъчителна жажда, изменения във вкуса,
главоболие, зачервяване на лицето, к о ето изглежда по­
д у т о , умерена тем п ер атур а, т р у д н о с т при ч ет ен е,
при к о е т о написаните редове сякаш подскачат и се

60
пресичаш, интелектуална м удност. Клиничните на­
блюдения 6 случаите на теж ки отравяния посочват
делириум, придружен с маниакални пристъпи и наси­
лие, халюцинации, намаляване на ч ув ст в и т ел н о ст т а
на кожата, атараксична апатия и накрая см ърт пора­
ди обща парализа. При увеличаване д о за т а на Atropa
belladonna сърдечният пулс отначало се забавя, защо-
т о блуждаещият нерв, к ой то инервира съ р ц ето о т ­
начало се възбужда, к о е т о води до силно ускоряване на
д ей н о с т т а му, и после настъпва парализата.
Едно ст а р о английско сти хче резюмира е ф е к т и т е
така: горещ к ато заек (температура), сляп като при­
леп (мидриаза и парализа на оч н ата акомодация), сух
к а т о кокал (блокиране на слю ноотделянето, пълзене­
т о и п о т е н е т о ), червен к ато цвекло (зачервяване на
л и ц ето и врата), луд к а т о кокошка (халюцинации и
психомоторна възбуда).
Въпреки т е зи заплашителни наблюдения имало мно­
го идеи за медицинско приложение на беладоната.
„Смъртоносна“ но също така и приписвана на прови­
д ен и ет о , т я се препоръчва при лечението на хорея,
епилепсия и други нервни смущения к а т о делириум
тременс при алкохолици. В някои култури като напри­
мер арабската намира м я сто в традиционната фарма­
копея дори к ато мощен афродизиак. Също така бела-
дона се използвала за лечение на прекомерното п о т е ­
не при туберкулозните, червен вятър (остр а инфек­
ция на кожата) , нощна урцнарна инконтиненция (неза-

61
държане на урина), прекомерно слюноотделяне, коли­
ки поради спазъм на гладката мускулатура на храно­
смилателната система при отравяне с олово (така на­
р ечен ите сатурнови колики), коремни спазми, спазми
на пикочния мехур и менструални болки. При бронхи­
ална астма се препоръчвало да се пушат изсушени лис­
т а поради техния успокояващ ефект.
Р а стен и ето се използвало също и при пр и тисната
херния - за да отп усн е натиска на червата, при упо­
р и т запек - заедно с ревен и магнезий ч ес т о беладона-
т а упражнявала благоприятно влияние, „по-добро о т
всеки друг лаксатив“. Поради н ей н ото стимулиращо
или успокоително дей стви е, в зависим ост о т меди­
цинското приготвяне, беладоната се предлагала за ле­
чение на меланхолия и нейната противополож ност,
маниакалната възбуда. Със с в о и т е противоречиви
еф екти таза билка, к оя то може да предизвика отравя­
не, се използвала и к а т о противоотрова.*
През XIX век р а ст е н и ет о ч е с т о намира стабилно и
важно медицинско приложение в офталмологията. На­
блю дението на Рей за нейния внушителен еф ек т при
разширение на зеницата се прилага о т 1850 г., когато
Херман Хелмхолц изобретява офталмоскопа, инстру­
м ент, позволяващ да се изследва оч н ото дъно със сноп
светлина. По време на рутинния очен преглед се из-

* А т р о п и н ъ т , основен неин алкалоид, и сега се използва срещ у о т ­

рови, к о и т о п оразяват в е г е т а т и в н и т е нерви, вкл. някои п ести ц и ди
и бойни о т р о в н и вещ ества. - Бел. коне.

62
ползва атропин, мощен алкалоид, изолиран о т сухи прс*
парати на беладона. Но още о т 1801 г. датира друго 0а
жно приложение на р астен и ето в очната хирургии, ош
както хирургът Томас П ейдж ет използва успешно екс
т р а к т и о т беладона в предварителната фаза на опера
ция за отстр анен ие на катаракта.

В тази билка с нежен, п оч ти домашен вид има мощна и

двусмислена сила, както при всички отрови. Тя може да
развихри „най-дълбоката нощ на с т р а с т т а “, внушавай­
ки „липса на морал“ и „поквара“, на онзи, к ой то я използ­
ва, или да го съпровожда в „часовете на р адост“ със със­
тояния на морално блаженство и дълбока ведрина.
Зловредна или благодатна - според обстоятелствата.

63
Част първа

3.

Лечението

Ж ената изпила р а ст и т ел н а т а смес и п оч ти веднага

съ стоя н и ето й се влошило. Била разстроена и страда­
ща. Съпругът и родни ни те били силно обезпокоени.
Не можели да скрият недоверието си в т а зи неочаква­
на терапия.
Иван Раев отначало се опитал да спи в ст а я т а , коя­
т о му била предоставена к ато надзираван о т семей­
с т в о т о гост, но цяла нощ не успял да мигне о т т р ев о ­
га. Рискувал тази нощ прекалено много и се боял о т гне­
ва на т е зи хора дори държал прозореца отворен, за да
има възможност за бягство, и заспал много трудно.
Накрая решил да се отдалечи о т селската къща. Бил
направил всичко, к о е т о сметнал за необходимо, но не
било благоразумно да остане. Трудно е да се упражнява
и зк уств ото на изцелението в п р и съ ств и ето на р од­
нини, к ои то биха могли да си о т м ъ с т я т за резултат,
к ой то не отговаря на т е х н и т е очаквания.
Ситуацията бързо станала драматична. Ж ената за­
почнала да се вълнува и се появили първите конвулсии.

64
Близките, к о и то се грижели за болната, били Все по-
разтребожени. Трябвало да нам ерят Веднага РаеВ и да
му поискат обяснение. Може би щял направи още нещо,
т о з и п ъ т положително, със сбои те лековити билки.
П асти р ъ т билкар обаче изчезнал. Явно някой му бил
казал как се ВлошаВа съ ст оя н и ето на ж ената и че род­
н и н и те го т ъ р с я т . Било по-добре да се скрие за из­
в естн о Време, надявайки се на късмета си и очаквайки
реш ението да дойде о т сп он тан н ото развитие на не­
щата.

Конвулсиите постепенно намалели, а после неочаквано

изчезнали. Ж ената се успокоила, отпуснала се и започ­
нала да се стабилизира. Пълна и впечатляваща тр а н ­
сформация.
Никой не можел да сдържи изненадата си. ТрябВало
да намерят Раев, но т о зи п ъ т , за да му благодарят.
Лечителят-билкар Все още не можел да бъде наме­
рен, т о й п р осто изчезнал.
Н овината за ч у д о т в о р н о т о лечение скоро се раз­
пространила из селата. Накрая стигнала и до създате­
ля на терапевтичния еф ект, очевидно научил с облек­
чение за избегнатата опасност. Но най-Вече ентусиа­
зиран о т беладоната. Продължил да даба дози - за кои­
т о знаел, че не са токсични - на екстракти о т расте­
н и е т о на болната, до к а то о б щ о т о й състояние все
повече се подобрявало и започнала да прави по няколко
крачка. За кратко Време преминала към ноВ ж ибот.

65
 Всички елементи на пъзела, к ои то Раев ее опитал да
прецени, се наредили и се показала цялостна картина.
Една бо л ест на нервната система, характеризираща
се със сънливост в определена фаза, можела да се подоб­
ри с беладона. Трябвало да определи по-добре лечебни­
т е дози, к ои то да прилага с п остоя н ств о при анало­
гични ситуации.
В ероятно Раев става все повече тъ р сен к ато лечи­
т е л и неговата дей н о ст бързо се разраствала до мо­
м ента, в к о й т о започнал да досажда на официалната
медицинска класа, съставена о т индивиди, горди със
св ои те дипломи за виеше образование и желаещи да се
възползват о т тях.
Сблъсъкът между народните лечители и академич­
н а т а медицина е ч е с т о срещан исторически факт,
о т к а к т о дипломата утвърждава к ато признат доку­
м е н т влизането в корпоративния с т а т у с на медицин­
ската професия.
Раев упражнява д е й н о с т т а си на лечител без акаде­
мични ти тл и : т о й е практик на растенията, опасен
заради потенциално непредвидимата им употреба.
Преследват го за незаконно упражняване на медицин­
ската професия. Вероятно има и политически причи­
ни зад намерението да се блокира д ей н о с т т а му. Всъщ­
н о с т т о з и лечител не се задоволява да лекува селяни­
т е , но се вълнува и о т политиката, участвайки в ко­
м унистическото въстание през септември 1923 г., и
може би има бъдеще на опасен революционер. Още ед-

66
на причина да бъде преследван - и т о й много <коро rt*
озовава в затвора к ато обикновен престъпник.
Раев е задържан в С тара Загора - главен град на об*
л а стт а , към която принадлежала Шипка - „не защопю
е нанесъл щ ети на здравето на свои пациенти, а зара­
ди липсата на т и т л а , атести ращ а неговите способ­
н о ст и “. Лош ото преживяване т о й преодолява с реши­
м о с т . Раев очевидно си знае ц ен ата к ат о лечител и
желае въпреки всичко да продължи лечебната си прак­
ти ка сред народа.
Р езултатъ т, вече п ости гн ат с беладоната, е окура­
жителен, но има и прекалено много потенциални обви­
нители, готови да се нахвърлят отн ов о срещу него.
Л ечителят знае добре, че освен изключително ле­
карство р а стен и ето е и мощна отрова. Преди да я из­
ползва системна върху други пациенти, трябвало да
установи условията за оптимална употреба, начини­
т е на прилагане и най -точн ото дозиране. Трябвало да
пробва отн о в о и отн ов о, к ато се доверява на оп и та и
на добрата си интуиция. Два аспекта е трябвало да бъ­
д а т взети под внимание: преди всичко е било важно да
се установи лечебна доза, к оя т о да не е токсична, а
после трябвало да се п о т ъ р с я т други вещества, кои­
т о да се прибавят, за да увеличат лечебния еф ек т и
същевременно да намалят страничните щ ети.
За да извлече активни те вещ ества о т корените на
беладоната, накрая Раев решава да прибегне до бялото
вино, традиционно използвано 6 България за пригот-

67
вяне на извлеци и отвари. Алкохолът спомага за раз­
тв а р я н ет о и преминаването на активните вещества
о т р астени ята в извлека. Нещо повече, всички позна­
в а т подсилващите му свойства. Също така, макар Ра­
ев вероятно да не го знае, в и н ото вече било използва­
но за настойка за беладона още през Ренесанса, макар и
с д о ст а обезкуражаващи резултати.
Лекарят хуманист о т Сиена П и етр о Андреа Мати-
оли в св о и т е коментари към тр у д а на Диоскорид „За
лекарствените ср едства“, отбелязва, че в такива ус­
ловия р а стен и ето възпира т о т а л н о възм ож ността за
хранене. Храната ставала отблъскваща, предизвиквала
гадене. Някакъв веселяк използвал случая да сп р етн е
„забавна игра“ по време на събирането на една шумна
компания. Ш егобиецът дал „на някои лакоми парази­
т и “ да пи ят настойката о т настърган корен о т бела­
дона във вино. Било забавно според Матиоли, к ато ги
гледал как искат да напълнят търбуха си „с вкусни и
деликатесни храни и се б у т а т безсрамно край добре
подреден и те маси“, но после не били способни за ни­
що. Опиянени о т беладоната, седели „с отворена уст а
да гледат как другите я д а т “, без да м огат да преглът­
н а т дори един залък. Накрая им дали да пи ят о ц е т , „с
кой то веднага се освободили о т то в а мъчение“*.

* Тъй к а т о о ц е т н а т а киселина засилва обезвреж дането на някои

о т р о в и в черния дроб, т о з и м е т о д на въздействие не е то лк о в а аб­
сурден, колкото в ероятн о изглежда. - Бел. коне.

68
В и н ото се използвало и за по-сериозни цели. В първо­
т о издание на английската фармакопея, публикувано
през 1864 г., п р одук тъ т „Атропа“ включвал екстрак­
ция в сп и р т на в ещ еств ата в корените на беладона-
т а . Л екарството намерило широка уп отреба в много
медикаменти, приложими о т офталмологията до кар-
диологията и гастроентерологията.

фармакологичното дей стви е на в и н ото очевидно е

съществено, защ ото солите, образувани о т неговите
киселини (оцетна и винена) с вещ ествата на беладона­
т а , са лесно разтворими и затова се усвояват по-доб-
ре. Но Раев, доверявайки се на своя и н ст и н к т на поз­
навач на растенията, не се ограничил само с корените
на беладоната. К ато добър готвач, т о й се опитал да
дозира други е с т е с т в е н и съставки в св оя та лекар­
ствена смес: индийско орехче, аир, медицински въглен,
м ен та и други. Не ставало въпрос за случайни състав­
ки, а избрани на основата на последствията, к ои то
биха могли да предизвикат в организма. Всяка о т т я х
би могла да има действие, к о ето дауравновесява стр а­
ничните ефекти на беладоната, компенсирайки до из­
вестни граници вредните последствия.
Индийското или мускатовото орехче, подправка, из­
ползвана в кухнята, е сем ето на Myristica fragrans, про­
изхождащо о т индонезийските острови наМолукския
архипелаг. През XVII век т о е било използвано заради сво­
и т е предполагаеми лечебни качества срещу чума, после

69
се използвало за намаляване на гаденето и повръщането
и за външна уп отреба к ато обезболяващо ср едство и
срещу ревматизъм.* Acorus calamus, или блатен аир с
аромат на лимон, а някои видове —на канела, е билково
растение с дълги листа, к о е т о р асте на влажни и бла­
т и с т и места. Неговите корени във форма на коренища
се използвали в билкарството за подобряване на храно­
смилането, против гърчове, за предизвикване на силно
изпотяване и против температура. Освен т о в а аирът
стимулира секрецията на слюнка, „предотвратявайки
изсъхването на лигавицата на уст ата, предизвикано о т
беладоната“. Българските ботаници не отбелязват на­
личие на р астен и ето в тяхната страна. Най-вероятно
Раев познава неговите лечебни качества о т своите го­
дини на стажуване 6 Истанбул и може би го е внасял о т
южна Русия. Медицинският въглен, или Carbo animalis,
к ой то се получава при карбонизирането на ж ивотин­
ски тъкани и кости при 300° С, е бил използван к ато
карминатив, т о е с т , за да намалява дразненията, причи­
нени о т наличието на прекадено много въздух в с т о ­
машно-чревния т р а к т , вторичен еф ек т на спазмоли-
т и ч н о т о дей стви е на беладоната. М ентата, много
ароматно растение, подпомага храносмилането и се из­
ползва и пр оти в спазми в стомашно-чревния т р а к т .

♦ С р е д с т в о т о е силно д ей стващ о и следва да се дозира вним ател­

но. - Бел. коне.

70
 РаеВ Всъщност балансира св о ет о лечение с намере­
н и ет о да неутрализира страничните ефекти, предиз­
викани о т беладоната. И ндийското орехче намалява
гаденето и успокоява пациента, блатният аир се спра­
вя с н епр иятното усещане на сухота 6 у с т а т а и кожа­
т а (причинени о т атропина), медицинският Въглен
абсорбира Въздуха В червата и намалява дразненето В
стомаха, м е н т а т а Влияе добре на стомашно-чревния
т р а к т и може би се използва и заради нейния тон и зи ­
ращ и антисептичен еф ект.

Възможно е РаеВ да е експериментирал св о ет о лечение

Върху различни пациенти, но Впоследствие стаба яс­
но, че о т него най-добре се повлияват постенцефалит-
н и т е паркинсонови болни, с к ои то през т е зи години
болниците преливат. След к ат о определя активните
и Видимо нетоксични дози на различните съставки,
накрая, около 1926 г., т о й поставя началото на една
процедура, к оя то изглежда особено ефикасна, макар и
см ъ тн о м истериозна. Предвижда различни фази за
приготвяне на см ест а с различните части , к о и т о
трябва да се комбинират и да се приемат според пре­
поръчана ВремеВа схема.
РаеВ не публикува своя м е т о д в някакбо научно изда­
ние и не описва никога 6 детайли св оет о терап ев ти ч­
но о т к р и т и е , оставяйки го да се забули В загадъчен
ореол. Но о т практическите инструкции, к ои то при­
дружават неговите продукти, и о т последвали анали-

71
зи става ясно, че л ек ар ството изглежда има една пър­
вична съставка, наречена „Расин* № 1“, съдържаща ко­
рени (или коренища) о т беладона на парчета, събрани
през периода на ц ъ ф тен ето на 2 -3 годишни растения,
с диам етър 0 ,8 -1 см и дължина 1—2 сан ти м етр а. Тях­
н ата повърхност била с кафяво-жълтеникав цвят, наб­
раздена, док ато дървената ч а ст била „бяло-жълтени­
кава, с добре отличаваща се и малко компактна сърце­
вина“. К орените имали приятна миризма, леко наподо­
бяваща „на сладкото коренче, понякога с дъх на м ен та
и малко на земя“, к оя то ставала по-лека с остаряване­
т о на р астен и ето.
Раев свързва с та зи основна съставка други продук­
т и : най-вече прахче с е т и к е т „Пудра № 2“ с тегло о т
0,10-0,15 грама, съдържащо медицински въглен, к ой то
представлявал фин черен прах (според някой преценки
ставало въпрос обаче за расти телен непречистен въг­
лен). Един т р е т и продукт, съставен о т таблетка, на­
речен „Пилюли № 3“, нямал постоянна структура и спо­
ред някои фармаколози и клиницисти, бил съставен о т
ароматизиран прах о т изсушени мекотели, или пък о т
среда на ж и тен хляб, смесена с мускатово орехче или
ощ е камфор, канела, ревен или м ента. Накрая идва пос­
ледната съставка, наречена „Расин № 4“, която била о т
корени или по-вероятно коренище на Acorns calamus.
К ой то получавал л ек а р ст в о т о , трябвало да при­
готви в м ом ента смеската, изпълнявайки цяла пореди-

*Кореи (фр.). - Бел. ред.

72
да о т операции с езотеричен вкус, сякаш се касаело за
средновековно алхимично чудо.
Според инструкциите, които Раев изпраща с кутии­
т е с различните съставки, количество, равно на 30 гра­
ма корен о т беладона, се вари 13-15 минути в 0,6 л бяло
сухо вино, прибавяйки към разтвора медицински въглен
на прах о т пликчето „Пудра № 2“. О тварата, оставена
да изстине, се прецеждала с марля и се съхранявала в
хладилна камера без достъ п на въздух. Така се получава­
ла т е ч н о с т с кехлибареножълт цвят, леко мътна, 6
к оято след известн о време се образува повече или по-
малко количество утайка, „на снежинки“ (явно поради
пресичането на т а н а т и т е ), и видът й не вдъхвал „пре­
жалено доверие у болните“. Именно болните обаче въ­
преки първоначалното недоверие намирали начин да му
повярват.
Отначало п а ц и е н т и т е трябвало да сп азват 3 -4
дни изключително млечна ди ета, после започва даване­
т о на една супена лъжица о т отвар ата, к ат о впослед­
ств и е дозата се удвоява и утроява. Приемането на ле­
к а р ст в о т о трябвало да става на празен стом ах, т .е .
поне т р и часа след веч ер н ото хранене, обикновено
към 23 часа. По т о з и начин някои странични еф ек ти
на беладоната к а т о с у х о т а т а на у с т н а т а лигавица
съвпадат с нощния сън и не т о р м о зя т болния.
В теч ен и е на деня п а ц и ен т и т е дъ вчат парченца
аир („Расин № 4“), к ато ги редуват с хапчета съдържа­
щи ароматни и лаксативни вещества. Раев придружа-

73
Вал инструкциите за приемане на с в о ет о лекарство с
някои ди ети чн и съвети: пълно изключване на вино,
спиртни напитки, бира, кафе, чай, пушене и шоколад.
Д и е т а т а трябвало да набляга на „мляко, к о е т о да се
употребява в изобилие, зеленчуци, мармалади, бели ме­
са и т .н “. С една дума „лека д и ет а по количество и ка­
честв о на храните, лишена специално о т дроги и въз­
буждащи вещества“. Имало и странни съвети, к ато да
се спи на дясната страна, никога по гръб и възможно
най-малко на лявата страна, къпането да продължава
д е с е т минути в затоплена на слънце вода, да се избяг­
ва всякакъв Възможен източник на сексуална възбуда.

Клиничните р езул тати не закъснели. По принцип па­

ц и е н т и т е се подобрявали определено след две-три
седмици, но понякога били нужни месеци, за да се у ст а­
нови оптималната дозировка. Славата на Раев се раз­
пространила бързо на м естн о ниво около ср едата на
2 0 -т е години, т о ч н о к огато п о стен ц еф а л и т н и я т
синдром се превръща във все по-заплашително при­
съствие.
фармакологът П етъ р Николов о т Софийския уни­
в ер си т ет , знаейки, че беладоната се използва още о т
древни бремена за лечение на нервни болести и ревма­
тизъм, проявява л ю боп и тство към м ето д а на народ­
ния лечител. Той започва да експериментира см еста,
както в лабораторията, за да определи състава на из­
ползваните вещ ества в лечебния м етод , така и на по-

74
стенцеф алитни пациенти. Много скоро стига до за­
ключението, че лечението, предложено о т Раев, над­
минава всяка друга терапия, използвана, за облекчаване
на си м п том и те на бол естта.
Раев отбелязва важна точка в своя полза с оценката
на Николов. Най-после започва да вижда как спада недо­
вер ието, к о е т о обграждало (и още обгражда) негово­
т о име в официалната медицина. Успехът става об­
щ ествено достояние и достига до българския царски
двор, к а то пленява интереса на цар Борис III, к ой то
има солидна природонаучна подготовка.
После се случва нещо абсолютно непредвидимо. Един
италиански полковник, к ой то се намира в България, е
поразен о т енцефалит и развива паркинсонов синдром.
Поискали намесата на Раев. Лечителят дава своята о т ­
вара и р е зу л т а т и т е са впечатляващи, над всякакво
очакване. С имптомите се разсейват до такава степен,
че б о л ест т а изглежда напълно излекувана. После Раев
продължава да лекува военния, к ато му изпраща своите
препарати с посредни чеството на един швейцарски
служител, к ой то работи в италианското посолство.
Н овината за ем пиричното лечение на българския
народен лечител наблиза в Италия по кралски пъ т. И
намира своята убедена поддръжничка.
Една жена, на която не може да се каже „не“.

75
 Част втора

КРАЛИЦАТА

Епидемичният енцефалит, след кат о вилня през

годините от 1919 до 1921, им а още спорадични прояв­
ления. [...]. И в тъжния доматен живот, и за връзка
сдругит е пациент ит е са осъдени на затруднения
в говора go m akaвa степен, че и дават само нечлено­
разделни звуци: дъвченето и преглъщаното се
съпровождат с изт ичане на слюнка и те трябва
да бъдат хранени със сонда; понякога движението
на крайницит е се възпрепятства от контракция
дo m akaвa степен, че ходенето се възпрепятства
от спазъм в долнит е крайници, те не могат да
помръднат и един пръст[...]. Известно е, че Нейно
Величество Кралицата, убедена в ефикасността
на една българска система за лечение с раст ение
от семейство Соланацее, иска всички тези нещастни
болни да бъдат събрани в лечебни центрове и
(специално неврологични) клиники.

Здравни сили“, бр. II, 15 юни 1936

 Ч аст втора 4.

„Синята пеперуда “

Цет ине е село с две хиляди жители, скрито сред каме­

н и с т и т е планини на Черна гора. Няма нищо общо със
столи цата на една държава, въпреки че е точ н о така­
ва. Селска паланка на войнствени пастири и земеделци,
т я е свързана със заливчетата на далматинския бряг -
и със залива на К отор - с малък криволичещ пъ т, кой­
т о се спуска о т планините. П ъ тек и те са каменисти,
къщ ите, разположени в две дълги редици, скрити о т
лозници, са ниски, мизерни, ч е с т о подобни на истинс­
ки бордеи, макар и боядисани в синьо или розово. Чер­
ногорският княжески дворец - но си е ч и ст евфемизъм,
к ато го наричат така - не прави изключение що се о т ­
нася до ск ром ността. Видян о т някой западняк, т о й
по-скоро изглежда сдържан и д о ст а обикновен. Отвън,
чак почти до входа на двореца, пасат стада.
Селският вид не скрива голямото стратеги ческ о
значение на т а зи земя с разм ери те на носна кърпа,
вклинена между размирните балкански държави, кои­
т о я заобикалят, т о ч н о в м ом ен та, к огато в бавна

79
агония залязва силата на Османската империя, а евро­
пейските сили вече стабилно присъстват в Средизем-
н о м о р и ет о . Условията на т о з и т е р е н , подобни на
толкова е с т е с т в е н и кр еп ости, го правят т р у д н о
превземаем по военен начин. Според една циганска ле­
генда след С ъ твор ен и ето Бог забелязал, че е направил
в излишък много скали с различни размери и за да се
освободи о т т я х , решил да ги остави на една малка
ивица земя, к ато ги натрупал безразборно. Така се ро­
дила Черна гора - о т раздробяването на планините.
Малкото балканско кралство се управлява е абсо­
л ю т н а т а власт на господаря, внушителния „княз вла­
д е т е л “ Никола I о т древната фамилия Петрович-Не-
гош, с православна традиция и свързана най-вече с Ру­
сия. Той е владетел на стран а без партии, без парла­
м ен т , без лекари, к ъ д ето н е г р а м о т н о ст т а е п о ч ти
всеобща, има само един вестник и само едно литера­
т у р н о списание, к о е т о възхвалява за малцината, кои­
т о м огат да ч е т а т , епичните борби на черногорска­
т а история. О т него се иска да управлява с равновесие
с т о и п е т д е с е т т е хиляди поданици, разделени на пле­
менни групи, к о и т о о т незапомнени времена форми­
р а т мозайката на ст р а н а т а и периодично се съюзя­
в а т срещу вечния враг, османските турци. Лъвска сме­
л о ст , сила и м ъ др ост. Това са качествата, за к о и т о
трябвало да даде доказателства князът, и понякога
дори за безпощ адност, когато о б с т о я т е л с т в а т а го
изискват.

80
 Роден през 1841 г., Никола бил изпратен на седемна­
д е с е т години да учи 6 реномиран парижки колеж, но
пребиваването му т а м прекъсва през I860 г., когато
повикват младежа да наследи царстващия владетел Да-
нило о т Черна гора, у б и т на пристанищ ето на К отор
о т свой племенен и политически противник. Едва ме­
сец по-късно князът се оженва за 13-годишната Милена
Вукотич, дъщеря на влиятелен член на черногорското
патриархално общ ество, брак, предопределен да укре­
пи си стем ата на съюзи между клановете на власт. Съ­
пругата-дете се оказва много плодовита и за двадесет
и п е т години ражда дванадесет деца (д ев ет момиче­
т а и т р и момчета), без да се б р о я т четири или п е т
неуспешни бременности. В с ъ о т в е т с т в и е с балканска­
т а традиция и т у р ск о т о влияние се носи слух, че Ни­
кола има още п етд есет и н а незаконни потомци, пръс­
нати из черногорските села, но т о й не е само груб пас­
т и р въпреки козята кожа, к оя то го покрива, и живо­
писната турска сабя, ятаган, на пояса. Говори пер­
ф ектно френски, култивира м е ст н а т а история и съ­
чинява стихове, вдъхновени о т съ п ротивата срещу
султана, к оя то неговият народ оказва периодично и
ч есто заплаща с тежки последствия.

Йелена е ш е ст а т а дъщеря на Никола. Родена в дво­

реца в Ц ети н е на 8 януари 1873 г., докато вали обилен
сняг, т я отваря очи под погледа на Свети Георги, п а т ­
рона на Иетрович-Негош. Недалеч се вижда гордо съх-

81
раняваната балсамирана глава на един османски коман­
дир, обезглавен след к ато бил пленен преди няколко де­
сетилетия.
Господарят веднага отпразнува раж дането, к а т о
предлага пиене на големците, събрани на площада; мал­
ко след т о в а бавните и жаловити звуци на гуслата,
традиционния музикален и н струм ен т с една струна,
направена о т т р и д е с е т конски косъма, завладяват ка­
м ен и сти те пътеки.
Н овородената е кръстена след ш е ст дни в паракли­
са Р ож дество Богородично - в древния манастир на
Ц етине - о т преподобния м и тр опол ит Иларион Чер­
ногорски. С ветилищ ето води началото си о т XV' век,
но после било разрушено и на няколко десетк и м ет р а
разстояние били положени нов и те му основи о т ч а с т и
със същ ите камъни. Сградата е свидетел на най-драма-
т и ч н и т е мом енти в непрекъснатата борба на черно­
горския народ срещу щурците. Не случайно кръстник
на новородената е царят на Русия Александър II, най-
големият съюзник и закрилник на малкото балканско
княжество. Кръстница е неговата немска съпруга, ца­
рица Мария Александровна.
Йелена вдъхва епичната и драматична атм осф ера
на кръв и ж ест о к о ст , к оято винаги е господствала в
ж и в о та в Черна гора. Много п ъ т и Никола й показва
древната „кула на чер еп и те“ над манастира на Ц ети ­
не, пред к оя то набивали на кол о т с е ч е н и т е глави на
враговете. Свещена за всички именно със символа на

82
св о ет о брутално насилие. Ha няколкостотин метра
о т двореца на Петрович-Негош 1544 цеви на пушки
иззети в битка с т у р ц и т е , разположени в редица, слу
ж а т за ограда на църквата във Влаш, основана около
средата на XV век.
Йелена или Йела - гальовно на сръбски, както всички
я наричали —израства в атмосфера на п оч ти мистич­
на екзалтация на военния героизъм, подхранван о т не­
прекъснатите вражди с Великата порта. Едва две го­
дини, след к а т о се възкачва на тр он а, Никола трябва
да окаже съпротива на традиционния враг. Османци­
т е с т и г а т до там , че заплашват Ц етине, но непокор­
н ата Черна гора не се огъва и се съпротивлява, чак до-
к а то намесата на Русия и франция в защ ита на малка­
т а страна принуждава командващия тур ск ата армия
Омар Паша да прекрати в оен н и те действия. Става
въпрос само за примирие, защ ото дрънкането на оръ­
жия се подновява четири години по-късно, когато Чер­
на гора застава на ст р а н а та на Сърбия в един подно­
вен конфликт. Никола е способен военен и притежава
заразителна харизма, к о я т о въодушевява н егов и те
войски. Побеждава в няколко реш ителни битки през
1876-1877 г. с поредица военни ходове. Те предизвик­
в а т възхищ ението на Гарибалди, к ой то изтъква „во­
енния гений“ на княза и „несравнимия героизъм на него­
вия народ“.
Ж ер тв и т е са хиляди и в ок ол н ости те на двореца в
Ц ети н е е оборудвана полева болница, прию тена под

83
голяма кръгла шатра. Кралското семейство веднага се
ангажира с лекуването на ранените и осакатените о т
войната. Малката Йела е поверена на баба си по бащи­
на линия и на бавачката, но скоро успява да убеди майка
си да оти ва с нея сред ранените. Това е нейната първа
среща с болните, един о т епизодите, к ои то се запе­
ч а т в а т в п а м е т т а й. М омиченцето иска да бъде по­
лезно и за да задоволят желанието й, й възлагат зада­
ч а та да съобщава на с е с т р и т е , ако някой о т болнич­
ната стая има оплаквания. За да ст о и будна, т я започ­
ва да удря ритмично с к р ачетата си по сандъка, върху
к о й т о седи, до к а то о т с т а я т а един слаб глас попи­
тал: „Кой вдига т о з и шум?“ М омиченцето изтичало
веднага към леглото и видяло болния, к о й т о й казал:
,Д аден съм“. Тя гордо отиш ла при майка си и предала
молбата.
Малката помощник-сестра р а ст е според железните
правила на кралската черногорска фамилия, к о и т о
предвиждали да лягаш рано, да ставаш в ш е ст часа, да
подреждащ с т а я т а си, да закусиш, да участваш в ли­
тургията, да учиш, да упражняваш чужди езици, да се
грижиш за собств ен ата си физика с постоянно упраж­
няване на сп ор т, така че Йела скоро става превъзход­
на амазонка, Б р атята и с е с т р и т е Петрович-Негош не
живеят разделени о т общ н ост та, а уч аств ат в игри­
т е на д ец а та на селяните. Ж ените трябвало да при­
викват с домашната работа и Йела става много сръч­
на в кухнята и в бродерията.

84
Този суров, но безгрижен ж ивот прекъсва ш д ев ет .ч>
дишна Възраст, през есен та на 1882 г., когапю Иглени е
записана в учебните курсове за аристократи Й с т р о ­
гия колеж Смолни в Санкт П етербург, единствената
руска образователна институция за жени. Осем години
Йелена се подчинява на желязната дисциплина 6 тоЙй
училище-казарма с лоша храна, с миене с ледена вода, с
мразовигаи температури през зимните месеци, ни най-
малко не компенсирани о т благородническия разкош на
сградата и нейните представителни салони. Момичен­
ц е т о има приспособим характер, чувства задължения­
т а си и показва покорство, както винаги е правело в
сем ей ството; или по-точно казано, успява да изглежда
такова, ако съдим о т по-късното й свидетелство: „в
училище непрекъснато бягах о т часовете“.
Учебният материал включва хуманитарни и худо­
ж ествени дисциплини - в по-малък мащаб дори м ате-
матика, физика и естеств ен и науки, както и владеене
на музикален и н ст р ум ен т . Има уроци по бродерия,
шев, готвене и домашна икономика. Ч асовете на кур­
с о в ет е ст р и к т н о се спазват. Всичко се съсредоточа­
ва към целта да се създаде жена с умения 6 домакин­
с т в о т о , с добра култура и перф ектно изпълнение на
ролята, за която е отредена: да стан е съпруга на влия­
тел ен мъж, к о й то да намира в с е м е й с т в о т о най-доб­
р а та възможна организация.
Още т р и сестр и на Йелена са в колежа: 13-годишна-
т а Мария, 17-годишната Милица, наричана Мисия, и

85
19-годишната Анастасия, наричана Стане. Така 6 об­
ш ирните зали на Смолни се преустройва о т разстоя­
ние един фрагмент о т фамилията Петрович-Негош.
Най-добрата ученичка е вероятно Милица, с ум, жаден
за „еретични“ знания. Заедно със сестр а си Стане т я е
привлечена о т окултизма и магьосничеството. Тази
с т р а с т има печално влияние върху руската царска фа­
милия, защ ото именно д в е т е черногорки п р едставят
на царицата зловещия монах Распутин, к ой то допри­
нася за разрухата на имперската династия Романови.
За Йелена ж и в о т ъ т в Смолни е смесица о т щ астие
и трагедия. П р и съ стви ето на с е с т р и т е й, м н огото
приятелства, л ю безн ото отн ош ение на съученички­
т е и преподавателите, о т н о си т ел н а т а привилегия
к ато дъщеря на благородническа фамилия, близка с ца­
ря, са помрачени о т една драма, к оя то хвърля своята
сянка в петербургското й ежедневие. Йелена затъва в
бездна о т нещ астие, когато вижда, как умира сестр а
й Мария на 16 години о т т и ф . И зострен ата чувстви­
т е л н о с т о т т а зи загуба намира отдушник в поезията.
О дите, к о и т о 14-годишната принцеса съчинява то га ­
ва, по-късно са обработени и се появяват отначало в
едно руско списание, после са преведени на немски. По­
ети ч ен е и псевдонимът, с к о й т о ги подписва: „Синя
пеперуда“, спомен за ликуващата възхита, с която де­
т е т о гледа свободния пеперуден п ол ет на синия фон
о т черногорско небе.

86
 По Време на п р естоя В Смолни се предприемат и
пъпки към ебентуален брак на принцесата с царския
дн Николай. Всъщ ност т о ч н о тогаВа д б е т е сестри
[илица и Анастасия се омъж бат за други предетаби-
1ели
на дВора. „Но идеята, че една т р е т а черногорска
ринцеса ще бъде доп усната 6 дбора на РоманоВи,
мъжВайки се напрабо за бъдещия цар, х&ърли В паника
ругите ерцхерцогини, Всички о т германски произ-
од. Н ем ските принцеси дълго Време се радбаха на
дин Вид „монопол“ при руските царски бракоВе. Рома-
оби наистина черпеха лесно о т кралските фамилии
а Германия, за щ о т о т е х н и т е принцеси, к о и т о са
р о т ест а н т к и , приемат без проблеми православната
яра“.* Около Йелена се спуска изолираща завеса. Така
акрая п р о ек т ъ т се проваля и царският син Николай
е оженба за една немска принцеса.**
През 1889 г. Йелена се ВлюбВа В човек, за к ой то ще
е говори, Карл ГустаВ Манерхайм***. Офицер в корпуса
а царската гвардия, син на финландски барон, Висок,
легантен, добре облечен и добре изглеждащ, т о й е лю-
имец на Веселото женско общ ество на Санкт П етер-
ург. Н осят се слухобе, че много дами о т аристокра-

* С в и д е т ел с тв о на Николай Романов. - Бел. а в т .

** Алиса фон Хесен, бъ дещ ата Александра ф ьодоровна Романова, ко-
т о щ е последва царя заедно с д е ц а т а им в т р а г и ч н а т а му съдба. -
ел. а в т .
*** Манерхайм, национален финландски герой, ще с т а н е прези д ен т
а Република Финландия о т 1944 до 1946. - Бел. а в т .

87
цият а прекрачваш тай но през нощ та прага на негово­
т о жилище на десния бряг на Нева, а после изчезват в
студа на зората.

По време на важния бал в Юсуповекия дворец през есен­

т а на 1889 г. - годишна светска среща на руската ари­
стокрация - Манерхайм остава поразен о т едно хуба­
во момиче с буйни черни коси, с мургав т е н , големи
черни очи, висока и стройна, с правилни ч ер ти и изоб­
що много привлекателна дори заради роклята, с която
е облечена. Сред принцесите и благородничките с рок­
ли и прически по френската мода, т я имала см ел остта
да се нагизди с типична черногорска носия в ярки цве­
т о в е и капица, хар ак терн ото покривало за глава, из­
тъквайки хармоничната й фигура. Йелена с п оч ти ци­
гански чар се съгласява да танцува два п ъ т и с него, на
свой ред привлечена о т елегантния кавалер, к о й т о
знае как да гледа и да говори на една жена. Ухажването
започва веднага и продължава през следващ ите дни.
Ц ветя и бележки, изпълнени с чувства и възхита, пре­
минават непрекъснато п о р т а т а на Смолни. „Аеночка,
Еленуча“, так а започва фамилиарно да я нарича Манер­
хайм. Тя съвсем не е равнодушна и вероятно си фанта­
зира едно възможно бъдеще до очарователния офицер.
Но нещ ата се развиват другояче.

След бала в антуража на царския двор на Йелена ковар­

но лепват е т и к е т „глупава селянка“. З а в и стта е най-

88
лесният о тго в ор на успеха на другите, най-вече ако
т о й изглежда необясним. Една полуциганка, к оя то пле-
нява вниманието на един офицер, к огото си оспорва
цялата женска аристокрация, и на която оказват бла­
говолението си направо царят, и царицата, не може
да не предизвика хапливи коментари. После пускат
слух, че о т нея бил привлечен дори огненият принц Ар­
сен КараджорджеВич о т сръбската царска династия,
до такава степ ен , че предизвиква Манерхайм на дуел.
При двубоя с п и ст о л ет и финландският офицер е ра­
нен теж ко В рам ото.
А тмосф ерата става теж ка о т разочарованието на
самия цар, к о й т о в ер оятн о взема решение. О става
ф ак тъ т, че Йелена напуска колежа Смолни през пролет­
т а на 1890 г., след к ато завършва курсовете с отличие.
В Ц ети не, в малкия незабравен и сигурен св я т о т
д е т с т в о т о си, Йелена се завръща различна, но още по­
вече себе си. Черногорска амазонка, чи ято същ ност е
свързана с та зи непристъпна и сурова земя, при необ­
ходи м ост се държи подобаващо. Говори френски, рус­
ки, английски и малко немски, играе тен и с и голф, при­
теж ава добра литературн а култура. Една наистина
елегантна селянка, близка до земята, макар да може да
л ети и в no-рафинирани среди, успявайки да обедини
противоположни характери в л и ч н остта си. Години­
т е на учение в Смолни не и зм еств ат в т о з и ум народ­
н а т а култура, с к оя то е израснала. Тя не се оставя да
бъде измамена. Запазва планинския си дух въпреки леко-

89
mama, c к оя то умее ga се движи в св ета на аристокра­
цията. И зпитва п оч ти свещено влечение към приро­
д а та , дългите разходки и риболова. Съхранява рефлек­
са о т д е т с т в о т о , к о й т о я подтиква да се грижи за
здр ав ето на другите. В та зи посока е и нейният ин­
т е р е с към оказването на помощ не само с официална­
т а медицина, но също так а и със за ч и та н ето на на­
р одн и те лекове на нейната земя. Впрочем т о з и и н т е ­
рес напомня нейния баща Никола, за к огото в европей­
ск ите кралски дворове се говори, че е лечител и екзор-
си ст.
Сред неплодородните хълмове и лесове на Черна го­
ра х ор ата били принудени през вековете да намират
терапевтични решения. Б л и зостта до природата ги
научила да използват възмож ностите, к о и т о т я може
да предложи. Много били народните лекове за най-раз­
лични оплаквания и някои изглеждали наистина ефикас­
ни к ато о т в а р а т а о т билки karik, използвана о т пас­
т и р и т е за улесняване на храносмилането. Имало също
и практики, к ои то се доближавали до шаманизма и ма­
гьосничеството.
Йелена става ентусиазиран привърженик на народ­
н и т е лечители, винаги горда, че ги познава. Носи се
слух, че девойката е надарена с паранормални способ­
н ости . Без комплекси за малоценност, впоследствие
т я говори за св о и т е „познания и медицински оп и ти ,
п оч ти всички емпирични, извлечени о т черногорски­
т е народни обичаи“ дори с известни университетски

90
професори, за ga ги убеди 6 тя х н а та ефикасност, Въз
основа на онова, к о е т о е видяла да правят м е с т н и т е
лечители, т я се убеждава, че е възможно да се лекуват
тум ори „с т е ч н о с т , извлечена при кипенето на рака
на р а стен и я т а “, см ята за чудодейни сВ ой ствата на
л и с т а т а на зелето*, препоръчва един ер ети ч ен ме­
т о д за лекуване на хемороиди. Разказва също, че „е из-
церила една упорита рана чрез прилагане на парче о т
още жива плацента“. С една дума, няма средство, кое­
т о да не я привлича, т я п р о ст о е запленена о т изку­
с т в о т о да лекува. Не прави разлики В един непрекъс­
н а т процес, к ой то преминава о т официалната към на­
р одн ата медицина. Всичко върви добре в правилния
момент. С т р а с т т а към медицината е родена сред ра­
н ен и те по време на т у р ск и т е войни, но се разкрива
напълно при навлизането в зрелостта.
Сред и зв е с т н и т е билки в черногорската народна
медицина е и беладоната, използвана за лечение н ат р е-
мор (треперене) и други смущения. Мелена придобива
„дълбока к о м п е т е н т н о с т “ и солидно доВерие в т о в а
лечение, т ъ й к ат о е виждала „успешно да се прилага
още в нейната младост“. Щяла да си го припомни мно­
го години по-късно в друга страна пред една нова бо­
лест.

* К о е т о в е р о я т н о включва и външни налагания с т я х ; през XX 8.

редица природолечители, вклю чително у нас П. Димков, препоръч­
в а т т о в а при различни проблеми. - Бел. коне.

91
5. Чacm в m ора

Присаждането

Тревогите са много. Дребен - висок едва м етъ р и п е т ­

д е с е т или малко повече - с рахитичен и болнав вид,
т о й не притежава, разбира се, войнствения т о н , кой­
т о би трябвало да се очаква о т кандидата за тр он а на
една о т големите европейски страни. В една епоха, в
к оято всички са уплашени о т о п а сн ости т е на израж­
дането, младият принц изглежда емблема на рискове­
т е в р езу л тат на кръвосмешение. Р оди тел ите му Ум-
б е р т о Савойеки и жена му Маргарита са първи бра­
товчеди, деца на двама братя.
Роден през 1869 г. в Неапол, Виктор Емануил прекар­
ва пъ р вите години о т ж и в ота си в семеен климат,
дистанциран и студен , понасяйки непр ек ъ снатите
болки в краката, прекадено къси й крехки, може би пора­
ди убийствената гимнастика, к оя т о брутално му на­
лагат с цел да увеличи р ъ ста си. За да се о п и т а да се
пребори с рахита, му поръчват о т Германия един апа­
р а т „удължител“, к ой то обтягал к о с т и т е на долните
крайници входа на сърцераздирателни терапевтични

92
сеанси. Майка му, бъдещ ата кралица Маргарита, била
много строга с него и когато синът й се чувства зле в
нейно присъствие, „без да мисли много, нареждала на
домашната прислуга: „Махнете го о т т у к , не искам да
го виждам!“ Ако неразположението продължавало по­
вече о т един ден, т я дори не влизала в с т а я т а на де­
т е т о , за да попита как е“. Понякога унижението било
дори публично. Един ден, коментирайки с един дипло­
м а т слуховете, свързани с брака на дук Амедео g ’Aocma
с една млада племенничка, У м берто I Савойски, вече
крал, посочил с п р ъ ст сина си: „Надявам се да са само
слухове, нали виждате какви плодове дават браковете
между роднини“. Белязан о т т е зи унизителни изживя­
вания, к о и т о понасял пасивно, престолонаследникът
станал д о ст а затворен, мълчалив, печален и самотен.
Една „емоционална скованост“ - така определили не­
говата пословична студенина, к оя то водела до въпро­
са, дали т о й някога е изпитвал симпатия към човешки­
т е същества.
Въпреки физическите ограничения и непрекъснати­
т е болки В иктор Емануил е трябвало да се занимава
всеки ден един час с езда, после да тренира фехтовка,
да прави гимнастика и различни военни упражнения.
Бил принуден винаги да носи измъчващите го о р т о п е­
дични обувки, за да коригира позицията на деформира­
н и т е си крака. Единствената физическа дейност, коя­
т о била удоволствие за него, била играта с топка, но
му я разрешавали само о т време на време.

93
 Бъдещият крал се бранел о т всичко тов а, пристра­
стявайки се към дейности к ато колекционирането на
препарирани птици, после усърдно събирал среднове­
ковни и съвременни м он ети, за к о и т о публикува мно­
готом ен т р а к т а т , подпомогнат о т изключителната
си пам ет. Но и сти н ск ото му ст р а с т н о увлечение била
фотографията. О тк ак то получил к ато подарък един
о т първите ф отоап ар ати „Кодак“, т о й обезсмъртя-
вал всичко, попаднало му пред очи те.
До дванадесет години едно-единствено човешко съ­
щ еств о му е наистина близко, дойката Елизабет Аий,
наричана Беси, ирландска вдовица, католичка, к оя то
успявала да смекчи неговото постоянно лошо настро­
ение. На тази възраст р о д и т ел и т е му реш ават, че е
дошъл м о м ен т ъ т да го повер ят на възпитател и пе­
дагог, к ой то да го доведе до зрелост. И зборът се пада
на Еджидио Озио, ст р о г ломбардски полковник на че­
т и р и д ес ет години, к ой то му налага възпитание, осно­
вано на подчинение и дълг. Виктор Емануил го понася,
без да се бунтува, и се оп и тв а да изпълнява прилежно
всичко, к о е т о се иска о т него. С пълното съгласие на
р о д и т е л и т е Озио налага в л а с т т а си с твъ рда ръка.
При един случай т о й казва о т к р и т о : „Принцът е сво­
боден да прави всичко... к о е т о аз искам“.
Междувременно В и к тор Емануил ст ав а ученик в
Нунциатела, военния колеж в Неапол, ест ес т в ен о пре­
минавайки бързо е т а п и т е на кариерата си във войска­
т а . През 1889 г., 20-годишен, първо е произведен капи-

94
man, после майор, ма следващата година става полков­
ник, командир на п е х о т ен полк 6 Неапол, после през
1892 г. достига степ ен генерал майор, разбира се, най-
младият 6 кралството.
Един друг проблем обаче измъчва р о д и т ел и т е му.
В иктор Емануил не проявява никаква склонност към
брак. К огато чува та зи дума, прави гримаса, „сякаш е
изпил някакво горчиво лекарство“. Тъй к а т о е един­
ствен и ят наследник на фамилията, притесненията се
увеличават с всяка изминала година, защ ото липсата на
мъжки наследници ще пусне в играта за т р он а втория
по рождение наследник на необичания род в Лоста. Така
всички гледат с тр ев ога п оч ти 27-годишния мъж -
прекадено възрастен за престолонаследник по онова
време - с р ъ с т к а т о на д е т е , к ой то дори не намеква,
че иска да изпълни своя династичен дълг.
П о т о м с т в о т о трябвало да бъде гарантирано кол-
к о т о може по-скоро.

Налагало се да се вземат предохранителни мерки, да се

намери решение, но по дискретен начин, в кръга на
малцина доверени хора и най-вече без да узнае директ­
но заинтересованото лице. В дей стви тел н ост пробле­
м ъ т бил известен на цяла Европа и тъ й к ато една крал­
ска сватба е и политически въпрос, включващ деликат­
ни съюзи, приближаващ и отдалечаващ народи и ст р а ­
ни, много държавници се чувствали задължени да ка­
ж а т думата си. Кайзер Вилхелм И, възползвайки се о т

95
една визита на принца в Берлин, направо пита: „Защо
не се р еш и те да се ож ените?“ Така правят и други,
чувствайки се 6 п равото си да се нам есят в нещо, кое­
т о би трябвало да остан е изцяло лично. Заинтересова­
ният реагира на натрапването с твърдоглавие. После
започват оп и ти да го запознаят с някоя о т възможни­
т е п р етен ден тк и , все ощ е на разположение, к о и т о
трябвало да бъ дат католички или готови за смяна на
вярата. Цял кръг о т имена били уловени безполезно в
най-високите резерви на брачния лов на европейските
благороднически фамилии. Но принцът се дърпал, ина­
тя л се. Д инастичният т р о н започва да се превръща в
държавен въпрос. М т о ч н о о т най-видния представи­
т е л на италианското правителство, председателя на
Министерския съ в ет, идва решаващата насока.
франческо Криспи произхожда о т сем ейство о т ал­
банския ет н о с, к о ет о се заселило в Южна Италия пре­
ди векове. Може би заради своя произход т о й винаги
гледа със симпатия към балканския бряг на Адриатичес­
ко море. Знаел, че настоящ ият княз на Черна гора има
многобройна женска челяд, и най-малко две м ом ичета
на възраст за женене. Защо една о т т я х да не реши ди-
н асти чни те проблеми на Савойската фамилия?
Криспи тай н о събира информация за т я х о т фабио
Санминиатели, к ой то заема длъж ността на специален
пратеник и пълномощен м инистър в скром ното бал­
канско княжество. Д иплом атът, след к ато събира све­
дения на м я сто, пише доклад, пълен с хвалебствия за

96
д в е т е кандидатки: „Колкото до физиката, д в е т е сес­
тр и , си приличат. И м ат големи и много черни, д о ст а
красиви очи, черни коси, гъсти и къдрави, дост а мургав
ц в я т на л иц ето, средни на р ъст; правилни форми и
ч ер ти на физиономията и изражение на лицето, кое­
т о без да е самата красота, е привлекателно [...]. Прин­
цеса Елена [Йелена] надминава сест р а си по финес на
ч е р т и т е на лицето и н еж н ост та на изражението; т я
е и по-висока на р ъст. Беше стройна и д о с т а слаба, но
о т известно време започна да напълнява“.
Но има един асп ек т, к о й т о особено ин тересува
К р и ти - здравословното състояние на мом ичетата.
Бракът трябва да засили с нова кръв един династичен
клон, к о й т о започва да гасне. П осл едов ател и те на
Ломброзо не биха се затруднили да е т и к е т и р а т физи­
ческата нищ ета на последния савойски принц като на­
гледен пример на недостатъ ка, к ой то се среща 6 се­
м ей ств а та с висок п р оц ен т на кръвосмешение. При­
мер за „деформация о т сом ати чен и психичен вид
вследствие на бол естна наследствен ост, к о я т о би
прогресирала все повече в следващите поколения чак
до стер и л н ост“. Н еговите болящи го крачета, безпо­
лезно изтезавани о т лекарите с упражнения и уреди,
к о и то би трябвало да ги удължат, биха могли да фигу­
р ир ат в наръчниците на Ломброзо по клинична семио-
логия на израж дането и атавистична регресия*. Ни-

* Връщане кьм изродени форми на р а зб и т и е поради неблагопри­

я т н о съчетаване на наследствени белези. —Бел. коне.

97
кой не дръзва да го напише, но, разбира се, мнозина си
го мислят. И малко натежава у теш ен и ето , че според
Аомброзо ниският р ъ с т к а т о реално дегенеративен
белег е също така характеристика на много други ге­
нии. Така „разпиляването на ф осф ат и те“ при рахитиз-
ма к а то един вид „закон за компенсация на силите на
м атер и я та“ обяснява много случаи на „мършавост на
т я л о т о и слаба репродуктивна и мускулна д ей н ост,
присъщи на лудите“, но се наблюдавай „при големите
мислители“. С една дума, израждането, к о е т о е харак­
те р е н феномен за много гении, излага все пак на огром­
ни потенциални рискове бъдещ ето на най-значителна­
т а благородническа фамилия в Италия.
Бракът можел да бъде евгеничен случай, присаждане
на едно ново жизнено р астен и е на дърво, к о е т о си
отива, омаломощено о т поколение на поколение. О т
основно значение били д обр и т е новини о т Черна гора.
Дали в сем ей ст в о т о на княз Никола липсват дегенера­
ти вн и недостатъ ц и ? Дали м о м и ч ет а т а са дарени с
добро здраве?
О т г о в о р и т е на Санминиатели са успокоителни.
Д в ете сестр и Петрович-Негош изглеждат „със здраво
и яко телосложение“ и никога не са страдали „ о т ника­
къв вид заболявания“. И най-вече, добавя дипломатът:
„В сем ей ствата на бащ ата и майката, и двамата по­
то м ц и на силни планинци, никога не е съществувала,
доколкото зная, някаква наследствена бол ест“.

98
 Към доклада била приложена само една снимка, тази
на принцеса Йелена, единствената, с която Санминиа-
тели успял да се сдобие. Снимката показвала хубаво мо­
миче, високо, със здрав вид и енергично изражение, раз­
бира се, всичко, к о е т о се искало, за „да направят висо­
ки савойците“.

Планът, замислен о т Криспи, веднага бил подкрепен

о т Маргарита Савойска. И н т ер есъ т се насочил към
Йелена, к оя то според събраната информация изглеж­
дала no-разсъдлива и no-вдъхваща доверие, в крайна
см етка по-подходяща да стан е бъдещ ата кралица на
Италия. Капанът бил заложен във Венеция - един град,
способен да предразполага към най-невероятни и с т о ­
рии, където двамата ще се срещ нат „случайно“. Прин­
ц ъ т показал умерен и н терес към девойката, която се
опитала да го окуражи, к ато му дала да разбере, че оче­
видно го харесва. В ер оя тн о т о й бил притеснен о т
нейната височина. П ротивно на написаното о т Сан-
миниатели - може би за да не деморализира още в за­
родиш човека, к ой то движел проекта - Йелена не била
със „среден“ р ъ с т и с нейните м етъ р и седем десет и
седем сан ти м етра можела спокойно да гледа отв и со ­
ко, о т много високо кандидата за съпруг. Впрочем мо­
же би поради привличането, к о е т о по природа усе­
щ а т противополож ностите, за Виктор Емануил били
съблазнителни именно много високите жени, макар че
в тяхно присъствие ч ес т о се плашел.

99
1

След т а зи среща изминала още една година, преди

двам ата да се ви дя т о т н о в о . Случаят, ди ск р етн о
представен о т обичайните брачни машинации, ст и г­
нал до Москва между май и юни 1896 г., по време на це­
ремонията за коронясването на цар Николай II.
Тогава искрата проблеснала за удовлетворение на
итали анското кралско сем ей ство, к о е т о направило
всичко възможно, за да възпламени съ б и т и ет о . Един­
ст в ен и я т , к о й т о не си давал см етка какво се случва,
бил именно Виктор Емануил. Той написал на Озио, че е
направил всичко на своя глава, „без никаква помощ на
политиката, която, за щ астие, е на хиляди мили далеч
о т м о я г о д е ж “.
К олкото бил протакал преди т о в а , толкова сега
бързо и без отлагане искал да стигн е докрай, също ка­
т о пружина, държана натегн ата прекалено дълго. Или
щял да се ожени за нея, и т о бързо, „или за никоя дру­
га“. Така, когато Виктор Емануил стъпил на италиан­
ска земя, св атбен ата програма ш ем етно се ускорила.
Имало само една голяма т р у д н о с т - необходим остта
принцесата да приеме друга вяра - о т православна да
ст а н е католичка. Но Рим си струвал една литургия.
Трябвало само приемането на н о в о т о вероизповеда­
ние да стане без афиширане, за да не се нарани чувст­
в и т ел н о ст т а на черногорския народ.
Е стествен о, В иктор Емануил трябвало да направи
посещение в дома на годеницата си и пътуването било
организирано много бързо. Пристигнал в Антивари на

100
16 август 1896 г. в осем часа сутринта и бил И Цетиш
в ш ест вечерта. Два дни след това, imпразника на <IV
т а Елена според католическия календар, бил otuil.i н
официално годежът сред всеобщо въодушевление Пик
т о р Емануил възнамерявал да остане в Черна >ра <ц> ]
август, но заминаването се забавило с дванадесет дии
През то в а време имало водовъртеж о т дейности, пре­
допределени да заздравят връзките с фамилията на
господаря: ловни хайки, риболовни излети, екскурзии в
планината, посещения на различни села.
След к а то се връща в Италия, на 19 октомври Вик­
т о р Емануил отн ов о оти в а в Черна гора. На т о з и ден
кралската я хта Савоя акостира в АнтиВари, за да Взе­
ме Йелена. Нарушавайки протокола, принцът е на бор­
да, желаейки така да даде да се разбере, че е направил
всичко на сбоя глава. Йелена се придружаВа о т баща си
и някои роднини, но майка й я няма: т я решава да не
присъства и остава в Ц ети н е в знак на неодобрение
заради пр едстоящ ата смяна на вярата на дъщеря си.
В ероятно по време на пътуването на Савоя става це­
ремонията по отр и ч ан ето о т вярата. После, на 20 ок­
томври, при сти гат в Италия в Бари и к ор теж ъ т вед­
нага се отпраВя към катедралата „Сан Никола“, където
Йелена присъства на първата си католическа меса.
С утринта на 22 октомври т я пристига в Рим с влак,
предшествана о т Виктор Емануил. Площад „Езедра“ и
ул. „Национале“, окичени със знамена, са изпълнени с лю­
бопи тн а тълпа, к оято иска да види новата принцеса,

101
готов а да влезе в италианската кралска фамилия. На
другия ден Йелена се разкъсва между моделиери, шивач­
ки и учители на двора, ангажирани с подготовката на
церемонията. Денят, определен за сватбата, е с т е с т ­
вено, в Рим, е събота, 24 октомври. Първо се извършва
гражданската церемония в „голямата зала“ на Квирина-
ла, после религиозния брак в църквата „Санта Мария
дели Анджели“, претъпкана с народ. Изненадана, крали­
ца Маргарита непрекъснато повтаря през т е зи дни:
„Това е истински брак по любов“. Онова, к о е т о започ­
нало к ато добре обмислен евгенично-династичен про­
ек т, наистина се оказва брак по любов.
Кралят и кралицата можели да бъ дат спокойни, по
всичко можело да се предвиди, че новата „кръв“ ще ук­
репи с ентусиазъм залинялото растение. Присаждане­
т о било осъщ ествено. Сега трябвало да се чакат пло­
дов ете. Призракът на израждането се отдалечил.

102
 4 (I i m II in е ft и

6.

Медицината кam о страст

И зкуството дa лекува е за нея призвание. О тк акто на

29 юли 1900 г. става кралица на Италия, след насилст­
вената см ъ рт на свекъра й У м берто I о т ръката на
анархиста Гаетано Бреши, т я най-после може да след­
ва т о в а много силно влечение. Йелена, наричана офи­
циално след брака й Елена - произношение, к о е т о т я
приема, макар да не й харесва - Винаги е внимателна
към здравословните проблеми на хората, с кои то под­
държа преки отношения. Мигновено реагира при всяко
тяхн о неразположение, бърза „да п осети приятели и
познати и, убедена, че Майката Природа й е вдъхнала
медицинската наука, формулира диагнози, дава съвети
и им предписва лекарства“. Б ол ести те и начинът на
лечение са за нея най-добрите тем и за дискусии и лека­
р и т е са ч а ст о т нейния обичаен и предпочитан кръг,
Тя ч е с т о посещава някоя болница и постоянно при­
съ ства на тр ади ц и он н и те „дни на майката и д е т е ­
т о “. Освен т о в а изпитва истинска, п оч ти професио*

ИВ
6.

нална с т р а с т към акуш ерството, може би защ ото ка­

т о момиче е присъствала на няколко раждания, а и о т
о п и та на св ои т е п е т бременности. Винаги е готова
да помогне, особено когато е на село и научи, че пред­
ст о и раждане в някое семейство.
На 21 октомври 1919 0. в кралското имение в Сан
Росоре близо до Пиза, един „Фиат 4 Торпедо“, обслуж­
ващ владетелите, минава пред къщата на ловния над­
зирател, чиято жена щяла да ражда и родилните болки
били започнали. Чувайки виковете, кралицата оти в а
незабавно при ж ената. Малко след т о в а я виждат да се
показва на прозореца и да иска категорично съпругът
й да о т и д е веднага и да вземе „кутия № 5“ о т хирурги­
ческия инструментариум за бърза помощ в кралската
резиденция. К огато ф и а т ъ т се върнал, раждането ве­
че било приключило с акушерската помощ на кралица­
т а . Е стеств ен о, новор оден ото момиченце ще се каз­
ва Елена. Поне доколкото личи о т дворцовите регис­
т р и , кралицата участва в 52 раждания к а т о помощ­
ник акушерка по време на п р е с т о и т е й във вилата в
Сант’Анна ди Валдиери в П иемонт и в Сан Росоре.
Не е жена, к оя т о лесно се впечатлява. По време на
Голямата война с пом ощ та на две приятелки само за
една нощ измива осем трупа и после ги облича, за да бъ­
д а т погребани. Без да обръща внимание на вонята о т
гангрената, т я с т о и край ранените, изоставени на са-
м о т а т а 6 полевите болници, а когато е необходимо,
прави и клизми на своите пациенти.

104
 „С кралицата може да се говори само за медицина и
болни“, се оплакал един ден Мусолини. На публичните
церемонии, кьдето се срещали след идването на фашиз­
ма, т я винаги налага тази тем а за разговор. П ретенди­
ра, че познава най-добрите приложения на официална­
т а терапия, но най-вече се чувства носителка на езо-
т е р и ч н о т о знание на н а р о д н о т о лечителско изку­
с т в о в Черна гора. Повелителните съвети, к ои то раз­
дава, т р ев о ж а т нейн ите близки. Те т ай н о искат по­
твърждения о т лекари за еф икасността на т е зи лече­
ния, ч ес т о странни и толкова различни о т м е т о д и т е
на официалната наука. Когато я видел да действа, ни­
кой не скривал тр ев огат а си заради т е зи еретични на­
меси. .Лекуваше коклюш, к ато налагаше на гърдите на
дец а та компреси със студена вода, а исти нск ите док­
т о р и сигурно си намигаха и я оставяха да го прави.“
Един ден снаха й Мария Жозе я вижда да прилага без ко­
лебание т о в а лечение на нейните деца, к ои то се зара­
зили о т та зи бол ест в Саан Росоре. Разтревожена и
уплашена, че лечението е вредно, т я иска м нението на
един известен клиницист, сенатор франческо Валагу-
са, много уважаван лекар. „Ами, т о в а е един малко ос­
тарял м ето д , но не причинява вреда“ отговаря т о й . С
Елена лекарите поддърж ат стр ан ен баланс: подкре­
п я т предложенията й, но до известна степен.
Един ден т р и о т племенничките й заболели едно­
временно в Торино и кралицата се втурнала на помощ,
без да са я повикали, к ат о веднага наредила, противно

105
6.

на лекуващия лекар, че дец ата трябва да гладуват. За

да не й противоречи, т о й се престорил, че следва ней­
ния съ в ет, макар че после, веднага щом т я излизала,
бързал да нахрани мом ичетата. Веднъж обаче кралица­
т а се прибрала преждевременно. За да не я обидят, чи­
н и и те незабавно изчезнали о т масата. Но всичко с т а ­
нало толкова бързо, че т я изненадала дец ата с пълна
уста.
В д ей ст в и тел н ост всички се възхищавали на нейна­
т а с т р а с т към м едицинското лечение. Колкото съ­
пругът й бил самолюбив, пестелив, студен и ди стан ­
циран, толкова т я харчела с пълни шепи, за да поддър­
жа св о и т е благотворителни инициативи. Никой не
знае колко пари е успяла да „измъкне о т кесията на съ­
пруга си, к о й т о ч е с т о се цупел, когато бил принуден
да я отв ор и “.
Кралицата била много щедра. П е т и я т о т д ел на Ми­
н и с т е р с т в о т о на Кралския двор се занимава под ней­
но ръководство е официална благотворителност. На
базата на педантично събрана информация т я о тп у с­
кала парични помощи „на нуждаещи се“, стипендии, за
к о и т о се провеждал конкурс сред млади италианци,
„които се отличавали в учението и произхождали о т
семейства с ограничени финансови- възможности“.
И н т ер есъ т към медицината и ‘здравето дори кога­
т о излизал о т коловозите на официалната терапев-
тика, поставял кралицата в к о н та к т „с най-големите
учени на Италия и Европа“, о т к о и т о т я искала кон-

106
 6,

султащш и съвети. При спешни ситуации, к ато на*

пример след зем етр есен и ето 6 Месина, т я е постоян­
но на първа линия. През Голямата война т я превърнала
Квиринала в полева болница, к оя то приемала осакате­
ни войници, за да бъдат подложени на рехабилитация.
След т о в а помогнала да се основе първият и н с т и т у т
в Италия за лечение на последиците о т полиомиели-
т а . През 1926 г. успяла да основе и н с т и т у т а за изслед­
ване на т у м о р и т е „Кралица Елена“ в Рим, к ой то после
открива официално през 1933 г. Винаги е готова да се
вдъхнови о т последните новости в медицината и о т
нов здравен проект.

О тк акто се възкачила на трона, изведнъж престанали

големите балове и светски приеми, толкова ч ести по
врем ето на У м берто I и кралица Маргарита. Елена не
обичала ж ивота в кралския двор в тази негова форма,
която се научила да презира през дългите години в ко­
лежа Смолни в Русия. В крайна сметка т я си остава съ­
щ ата онази черногорка, която се криела в кухнята, за
да яде суров лук, к оято понякога поднасяла „ужасните
руски блюда“, придружени със странни подправки, „на
някой гост, принуден да ги преглъща“ и да ги превъзна­
ся, макар че«,;,разбърквали стомаха му“. Или организира­
ла ст р а х о в и т а шегички, к ои то само някой, к ой то е
живял к ато млад на село сред змии и гущери, можел да
понесе. „Разстилала голямо платно на масата, а наоко­
ло в тъм нината, седели участниците в играта. Те си

107
предавали под п л атн ото един на друг най-немислими
неща: живи катерички и гълъби, змиорки и умрели ри­
би, пържоли и сирене, кухненски прибори, парчета са­
пун, бучки масло, шепи сол, цветя, зеленчуци, плодове
и т .н . К ой то пръв успеел да определи предм ета, с т а ­
вал победител. Викове на ужас и смехове избухвали, ко-
гато гнусливи ръце се допирали до р а зт у п т ен и т е т е л ­
ца на катеричка или до ст у д ен а т а лепкавост на зми­
орка или пърхащ ите крила на гълъбите.“ Очевидно,
както в Смолни, така и в Италия Елена става „селянка­
т а “, „крантата“, „пастирката“ в о т р о в н и т е у с т а на
някои аристократи.
И такава си остава. В известен смисъл.
О т т о в а дълбоко измерение на нейния т ем п ер а­
м е н т води началото си дов ер и ето, к о е т о т я храни
към народните лекове, познати в Черна гора по време
на м л а д ост та й. И л ю б о п и т с т в о т о към народната
медицина на Балканите.

108
 Часттрета

„ВЪЗКРЕСЕНИЯ, КОИТО ПУБЛИКАТА

НАРИЧА ЧУДОТВОРНИ“

М едицината се състои
във вкарванет о на лекарства,
които не се познават, в тяло,
което още по-малко се познава.

приписва се на Водтер
 Част трета

7.

Доверие в билките

Той за първи п ъ т я вижда на 25 септември 1927 г. в име­

н и ет о в Сан Росоре. Тогава е на т р и д е с е т и т р и годи­
ни, облечен в тъм ен костю м, със сериозен, „по-скоро
ст р о г“ вид и учтиви обноски. Той е крал, или, както се
казва в България, цар, но също така и учен, известен със
своите умения в обл астта на фауната и ботаниката.
Борис III бил специалист в изучаването на пеперуди­
т е , влечугите и алпийските растения. П риродата за
него ме е п р о ст о прекарване на врем ето, макар да не
може да се о т д а д е изцяло на т о в а увлечение. Разменял
редки растения с ботаници о т половината свят, с т а ­
нал колекционер на насекоми, п ти ц и и змии, събирал
хербарии още о т д е т с т в о т о под р ъ к ов одств ото на
баща си, изкусен естеств ен и к . На С в ето в н о то изло­
жение в Париж през 1937 г. импровизирал една нена­
дейна лекция върху еволюционизма пред учени о т ка­
либъра на Жан Перен и Жан Ростан. Те му казали: „Кога-
т о Ваше величество си потърси друга работа, ние сме
готови да ви назначим“.

111
 Борис знаел наизуст имената на с т о т и ц и пеперуди
и умеел да хваща с ръце всякакъв вид змии. „Предизвик­
ваше ужас и в същ ото време очароваше т о з и негов на­
чин, п оч ти к а т о милувка, да сложи пръсти между гла­
вата и ш ията на пепелянката и други отровни видове
и да ги сти сн е“.* Един ден в гората го видели да скача
към един клон и да хваща огромен смок, к ой то незабав­
но се увил около врата му, за да му направи „красив гер-
дан“, както казал т о й , смеейки се. Същевременно уме­
ел да се облича елегантно, обичал музиката - знаел поч­
т и всички опери на Вагнер н а и з у с т -и литературата.
Този ден през септември т о й бил го ст на италиан­
ск о т о кралско сем ейство в им ението им на село. О т
осем години не бил напускал България, все още изживя­
ваща последствията о т двата кървави балкански кон­
фликта и най-вече о т Голямата война, и сега предпри­
ел обиколка за „проучване“ на европейската ситуация,
изпълнена с потенциални заплахи.
Сред съ трап езн иц ите била една нежна девойка на
двадесет години, Йоана Савойска, ч е т в ъ р т а т а дъще­
ря на италианското кралско сем ейство. Следяла, до-
колкото можела, сериозните разговори, к ои то се во­
дели. Внимавала какво разказва владетелят на Бълга­
рия - допадали й хора „със сериозен и по-скоро ст р о г
вид, какъвто беше Борис“, к о й т о обаче 6 подходящ
м ом ен т можел да става „изключително весел“.** През

* Йоана Българска, Мемоари, Милано, 19.64 г. - Бел. а в т .

** Пак т а м .

112
m wu gen били заедно на закуска и на вечеря, говорейки
френски. Повече о т две години не се видели отн ово. И
носле, след още няколко месеца, станали съпруг и съ­
пруга.
Борис знаел какво става в селата около Казанлък. Го­
ворело се, че един билкар е измислил ефикасно лечение
на последиците о т летаргичен енцефалит. О ст р а т а
форма на б о л е с т т а била все още здравна и социална
тревога, макар че в края на 20-те години случаите пос­
тоя н н о намалявали. Но не и клиничните усложнения.
Неврологичните отделения се пълнели с пациенти,
т р и к о и т о години след заболяването о т енцефалит
о т дълбочината на тя х н а та нервна систем а - ч и ет о
опустош ение било останало скрито, но активно - из­
плували тревожни симптоми с паркинсонови прояви.
Борис, к а т о добър ботаник, знаел какво растение
използва лечителят, к ой то твърдял, че може да кон­
тролира б о л ест т а и да подобрява значително състоя­
н и ет о -A tropa belladonna. Разбира се, и кралица Елена
я познавала още о т св о и т е черногорски години, из­
ползвана о т народната медицина. Нямало как да не бъ­
де интересна т е м а и за двамата. Така Борис по време
на една о т т е х н и т е срещи й говори „за първи п ъ т за
т о в а растение, с к о е т о се лекували енцефалитно бол­
ни“. Кралица Елена явно пламва о т ентусиазъм и надеж­
да за успешно лечение на б о л ест т а . Може би си при­
помнила годините в Черна гора и народните терапии,
основани на билки.

113
 Решила, че си заслужава да се добери на лечителя. Но
как да убеди официалната италианска медицина, т р а ­
диционна и консервативна, високомерна в св о ет о зна­
ние и още много назадничава? Какво доверие би могла
да има на един полумагъосник, к ой то лекува извън коди­
фицираните схеми на болниците и университетите?
Но т я е кралицата. Трябвало да се възползва колкото
може по-добре о т т о зи факт. Трябвало да завоюва ин­
тер еса и дов ер и ето на някой влиятелен лекар и чрез
него да проникне в италианската здравна общ ност. Си­
гурно има такъв, когото би могла да привлече. Но през
т о в а време било нужно да установи к он так т с лечите­
ля и да закупи о т него ч удотворни те билки. И т о в а не
би трябвало да бъде трудно, след к ато през есен та на
1930 г. дъщеря й станала царица на България.

Професор Джузепе Панегроси бил преподавател по нев-

ропатология в Университета 6 Рим. Клиницист с меж­
дународно признание, т о й бил и звестен със св о и т е
проучвания върху инфекциите и върху анатом ията на
нервната система. Неговият о п и т с пациенти, болни
о т енцефалит, дати р а още о т пъ рвите години след
идентиф икацията на б о л е с т т а о т ф он Економо, а
после следи нейния ход през в т о р а т а половина на 20-
т е години.
В началото на следващото д есети л ети е положение­
т о на т е зи пациенти оставало драматично, най-вече
поради непрекъснатото възникване на проявления, ко-

114
umo к а то бомби със закъснител избухВали обикновено
при добро общо състояние. Били изпробвани най-стран-
ни субстанции и терапии В о п и т да се облекчат симп­
т о м и т е . Започнало се с прилагането на „сокове“ о т
щ итовидната жлеза и хипофизата, на базата на нечие
хи п отетич но предположение за ендокринната патоге-
неза на Паркинсоновата болест. Много скоро, след аб­
солю тната липса на терапевтични резултати, се пре­
минало към ек страк ти о т различни билки, например
блян, cannabis indica (индийски коноп), тат ул , куха ли-
сичина и цяла поредица о т други лекарствени р а ст е­
ния или вещества о т растителен произход к ато нико­
ти н а и курарето. Но винаги без никакъв сигурен резул­
тат.
Не били по-ефикасни мозъчната радиотерапия, ок-
ципиталното инжектиране на въздух, радиоактивни­
т е бани, вкарването на маларийна треска, получена с
присаждане на паразита, отговорен за доброкачестве­
н и т е форми, или много по-инвазивни терапии к а т о
хирургически разрез на задн и те кордони на гръбнач­
ния мозък. Върху п о ст ен ц еф ал и т н и те пациенти се
вихрела въртележка о т емпирични опити, к ои то чес­
т о само влошавали ф изическото им състояние към
д о ст а по-лошо.
Едно теч ен и е на фармакологичното изследване все
пак звучи обещаващо. Още о т в т о р а т а половина на
XIX век големият френски невролог Жан-Мартен Шар-
ко, последван и о т други клиницисти, използва атр о-

115
пин срещу Паркинсонобата болест, макар и със скром­
ни резултати. Този алкалоид бил известен със св о ет о
невротропно действие, особено върху парасимпати-
ковата систем а. Появявали се толкова значителни
странични еф ек ти (изключителна сухота в у с т а т а ,
смущения в зрен ието, хранителни изменения), че па­
ц и е н т и т е били принудени да п р ек р атя т лечението.
В ср еда т а на 2 0 -т е години на XX век прилагането на
атропин* било подновено о т а в т о р и т е т н а т а Невро­
логична клиника в Букурещ, ръководена о т известния
невролог Георге Маринеску. ** Други лекари бързо започ­
нали да подновяват лечението, к ато отбелязвали пов­
лияването най-вече на трем ора въпреки страничните
ефекти.
На т о з и е т а п се оказало особено важно наблюдава­
н е т о на един странен феномен. Един и н т е р н и с т о т
Медицинската клиника на У н и в ер си тета в Мюнхен,
Фридрих Бремер, забелязал как п ац и ен ти те с постен-
цефалитен паркинсонизъм о тгов ар я т по-добре на ле­
куването с алкалоидите на беладоната - и, е с т е с т в е ­
но, преди всичко на атропина - отк олк ото пациенти­
т е с идиопатичен паркинсон. Освен т о в а , било оче­
видно, че понасят по-добре по-високи дози о т алкало-

*А т р о п и н ъ т е алкалоид, к о й т о ее изолира о т беладоната и други

р астен и я. - Бел. коне.
** П о зн ат 6 меж дународните медицински среди е ф рен ската вер­
сия на и м е т о си, Ж орж Маринеско, с к о е т о подписвал с т а т и и т е
си. - Бел. а в т .

116
ида, като по-малко се оплакват о т страничните ефек­
т и на в ещ еств ото. Р а б о та т а на Бремер дати р а о т
края .на 1925 г. и повлияла на последвалото развитие на
терапия с високи дози атр опи н и едн оврем ен ното
прилагане на скополамин при постенцефалитния пар-
кинеонизъм. Последователи на т о в а лечение били най-
вече Карл Ромер и Анна Мария Клееман, лекари о т сана­
тор и ум а „Хиршау“ в Шварцвалд, к ъ д ет о о т 1924 г.
действало специално отделение за лечение на такива
пациенти.
Станала известна на един конгрес на немски невроло­
зи и психиатри, състоял се в Баден-Баден през 1929 г.,
тази терапия си поставя за цел да подобри изменения­
т а в мускулния т о н у с и другите неврологични симп­
т о м и при п а ц и е н т и т е (к ато скованост, т р е м о р и
обилно слюноотделяне). К оличеството атропин, да­
вано на болните, достигало „почти хиперболични до­
зи (до 30 и повече милиграма на ден)“,* Според публику­
ваните доклади лечението постигало наистина поло­
жителни резултати, макар че продължителната упо­
т р еб а на високи дози атропин можела да породи раз­
лични невроВегетативни смущения, особено за с м е т ­
ка на стомашно-чреВния т р а к т с развитие на мегако-
лон** и понякога да доведе до см ъ рт поради усложне­
ния. В Италия никой лекар не се решил да рискува с над

*Панегроси, 1935 г.~ Бел. абт.

** Уголемяване на дебелото черво, 6 случая вследствие постоянно­
т о му раздуване о т газове. - Бел, коне.

117
 1 5-20 милиграма атропин на ден, „дори временно, за-
щ о т о много скоро болните предпочитали неприят­
н и т е смущения, причинени о т б о л ест т а , пред т е зи
о т приемането на алкалоида“.

118
 Ч а с т т р е т а 8.

8.

Корени от Изтока

Такава била ситуацията около лечението на енцефалит-

но болните, когато 6 началото на 30-те години крали­
ца Елена, въодушевена о т новините, идващи о т Бълга­
рия, решила, че си заслркава и в Италия да се изпробва
лечението, за к о е т о й разказвал нейният з е т . Отнача­
ло т я се свързала с един лекар, някой си „д-р Бани“*,
к о й то опитал да приложи лечението 6 Рим. Но начи­
нанието изисквало по-амбициозна програма, за да бъде
осъщ ествено в специализирано заведение. Тогава вля­
зъл в дей стви е професор Панегроси, к о й т о заедно с
кралица Елена решил, че трябва да „се експериментира
нов ата терапия, за к оя т о се разказват чудеса“. Ес­
т е с т в е н о , трябвало да се снабдят с медицинските
препарати на Раев в адекватно количество, за да може
да се започне експериментиране в по-голям мащаб. Вла-

* Според Панегроси, преди Бани, през 1930, българската о т в а р а

вече е била използвана в И тал и я о т психиатъра о т Т р и е с т Джовани
Саи. - Бел. а в т .

119
детелката, благодарение на пом ощ та на з е т й Борис
III, ускорява „изпращането на няколко килограма коре­
ни о т България“.
През т о в а време Раев си дава см етка, че и н т е р е ­
съ т , к о й т о проявили о т Италия скоро ще ускори по­
ръчките за р а ст е н и ет о и за да посрещне новата си­
туация, открил в Шипка „Магазин Раев“, наричан още
магазин „Билка“, за разпространение на продукта. Той
самият събирал корените или пък поръчвал да ги съби­
р а т „добре обучени хора“, по хълмовете около негово­
т о село срещу Казанлъшката котловина —смятало се,
че т а м р а с т е н и е т о е с най-добро качество. Той раз­
ширява сВоя радиус на действия дори върху „северния
склон, в района на Габрово, около Шипченския проход,
к ъ дето пам етникът, к ой то напомня за войната сре­
щу т у р ц и т е през 1877-1878 г. е във фазата на напред­
нал строеж . После Раев приготвя к у т и и т е, съдържа­
щи парчета о т корените, и пликове с различен цвят с
другите елементи на лечението, и ги изпраща на полу­
острова. За кратко време Квириналът се превръща в
разпределителен ц ен т ъ р на корени на Atropa bella­
donna, пристигнали о т България.
Н овата терапия започва да се прилага на някои бол­
ни под надзора на Панегроси. Новината за н о в о т о ле­
чение веднага се разпространява и лавини о т молби
о т болни, желаещи да бъдат включени в клиничния екс­
перимент, започват да п р и сти гат о т цял свят. Бол­
н и т е и т е х н и т е придружители с т а в а т нетърпеливи,

120
п|Р>.1 ли не блъскайки настоятелно по в р а т и т е на Вила
савоя, на Квиринала и на клиниката на Панегроси. В
тази трудна ситуация всяко средство става добро, за
да намериш начин да т е лекуват, и мнозина т ъ р с я т
подкрепа „ о т министри, кардинали и началници“. На­
празно в ест н и ц и т е приканват към спокойствие, раз­
биране и доверие, к ато уверяват всички енцефалитно
болни, че ще се възползват о т н о в ото лечение. Болни,
к о и то са се превърнали в „мизерни човешки останки,
т о т а л н о изоставен и след многобройни и напразни
оп и ти за лечение“, виж дат „да изниква нова надежда“.
Техните молби и настояванията на роднините „сти­
гали до властите, к ои то на свой ред се обръщали към
рък оводството на Поликлиниката в Рим, която не мо-
жела, разбира се, да задоволи молбите, идващи о т всич­
ки краища на Италия, за приемане на всички нуждаещи
се в болницата“. Някои лекари се свързват директно с
Раев и започват сам остоятелно да експериментират
н о в о т о лечение. Сред първите е Марио Дзала о т нев-
ропсихиатричната клиникавъв Флоренция, и франче-
ско Джуни, к о й т о организира лечението в Болницата
в Луго в провинция Равена.
Кралица Елена и Панегроси са объркани о т т о в а Ва­
вилонско стълпотворение, к о е т о за кратко време се
създава около „българското лечение“. Решават бързо
да вземат мерки, к ато предоставят, без да губят вре­
ме, обширни помещения за „приютяване на колкото
може по-голям брой болни“. Изведнъж се сблъскват с

121
8.

драматични проблеми, защ ото мнозина са смаяни о т

м и стер иозн ото лечение, предложено о т човек, к ой то
е един вид балкански „магьосник“, лишен о т всякакъв
научен акредитив. „Само а в т о р и т е т ъ т на една крали­
ца можел да се справи с тези тр у д н о сти .“ И наистина
владетелката, подкрепяна непрекъснато о т Панегро-
си, успява да надмогне н едов ер и ет о, произтичащ о
най-вече о т медицинския свят, и да събере много ен­
тусиазирани доброволци: санитари, сестр и о т Черве­
ния кръст, фелдшери и служители о т царския двор.
Накрая, през април 1934 г. администрацията на Обе­
динените болници в Рим дава одобрен ието си за орга­
низиране на „специална клинична секция към поликли­
ника „Умберто I“ за лечение на болни о т постенцефа-
л и тен паркинсонизъм. Започнало само с п е т н а д е с е т
легла, о т д е л е н и ет о бързо се разширява и става скоро
„голям И н с т и т у т „Кралица Елена“ за изследване и лече­
ние на енцефалит“. Той е разположен сред великолепен
парк в един о т здравословните и живописни райони
на града и може да приеме около 250 болни. При т о в а е
снабден с такова техническо и научно оборудване, че
става уникален в св ет а модел о т т о з и род“.

Т ърсенето на продукта се увеличава много бързо. И

други български билкари си дават сметка, че т о в а е не­
очаквана възможност за търговия и печалба. В селата,
кои то се спускат към Розовата долина 6 района на Ка­
занлък, стари и нови импровизирани билкари се включ-

122
баш много бързо 8 играта. О т началото ни август до
края на септември (а понякога, според сезона, и през
една ч а ст на октом ври) хълм овете и планинските
склонове гъмжат о т търсачи на беладона, Всеки снаб­
д ен с мотика и чубал за събиране. Търсенето на р асте­
н и ет о става на около хиляда м етр а височина, защ ото
се вярвало, че на по-ниските м еста коренът е с по-ло­
шо качество.
Растението, к о е т о задължително трябвало да бъде
поне тригодиш но, се изрязвало на н и в ото на земята.
На терена оставала цялата надземна част, т о е с т кло­
н и т е и л и стата, к о и т о можели да осигуряват добро
наторяване. Междувременно п л одов ете, к о и т о по
време на събирането били узрели, се разпръсквали по
терена, к ато т о в а позволявало да изникнат нови рас­
тения през следващата пролет. После събирачите из­
коренявали с мотика подземната част на беладоната,
състоящ а се о т корен и коренище. П очистена грубо
cm п р ъ ст т а , корен ите се режели на дълги парчета,
к о и то бързо напълвали чувалите.
Друг път, след к ато разрязвали материала, парчета­
т а о т корена и коренищ ето се натрупвали на големи
купчини върху т р е в а т а или върху пластове о т листа
на сянка под д ъ р в ет а т а и се покривали с разлистени
клонки (обикновено букови), за да не изсъхнат о т вя­
търа. В ечерта или на другия ден корените се прехвър­
ляли в чували, к ои то после били натоварвани върху ка­
руци и транспортирани в складовете. Нерядко и по-

123
специално през периода на пълнолуние транспортира­
н е т о ставало през нощ та. Селата се изпълвали със
странни фигури, заети да превозват чували с беладо-
на.
Някои събирачи, след к ато нарязвали корен ите на
големи парчета и ги почиствали о т земята с четка, ги
сушели на слънце и веднага ги предлагали за продажба.
В билкарските магазини в София можело да се намерят
т е зи продукти, купувани главно о т фармацевтични
фирми о т Англия и Германия.
Корените на беладоната се подлагали на обработка,
която предвиждала освен измиване, т я х н о т о нарязва­
не с ножици, първо на парчета с големина около 10 сан­
т и м е т р а дължина, после - с по-нататъш но намалява­
не - на „малки кръгчета“ с необелена кора. Коренища­
т а и корен ите с по-голям диам етър о т п е т н а д е с е т
милиметра били нарязвани по дължина и превърнати
във фрагменти с понякога възлест вид.
Така полученият материал после се изсушавал на сян­
ка, в добре проветрени сухи помещения, напластен на
рогозки или на пода, к ато ч е с т о го преобръщали, за да
се избегне образуването на мухъл. Не ставало въпрос
изобщо за „истински рационални сушилни, а за много
скромни колиби или къщички, о т ч а с т и приспособени и
за живеене“, със стени , изложени напълно на слънчеви­
т е лъчи, за да се постигне подходяща температура във
вътреш ните помещения. Добре изсушеният материал
се затварял в дървени сандъци или чували, готови за из­

124
пращане на купувачите. „Магазинът на Раев“ изнасял ос­
вен корени о т беладона, също и комплект с прахове и
хапчета („лечение на Раев“), подредени в картонени ку­
т и и с различните елементи, вече готови за употреба,
С разширяването на пазара в Италия събирачите ве­
че не били в състояние да задоволяват всички поръчки,
а в същ ото време резервите свършвали. Поради усиле­
н о т о търсене понякога се изнасял материал с изтекъл
срок, събран извън лековития период, приготвен по
приблизително правилния начин, без да се измива и су­
ши. Дори кралският двор получавал такъв материал.
Тъй к ато никой в България не отглеждал растение­
т о , безразсъдното събиране извън подходящия пери­
од, довело до „прогресивно и вредно изтощ аване на
атропи новите м еста “. Райони, к ои то някога били бо­
гати на р аст и т ел н о ст , бързо обеднявали с трескаво­
т о нарастване на „лова на беладона“. Невинаги ети к е­
т ъ т „Раев“ гарантирал добро качество на продукта.
За да задоволи рязкото покачване на тъ р сен ет о, поня­
кога билкарят трябвало да се осланя на м естни събира­
чи, к ои то, за да увеличат к ол и чеството, прибавяли
други корени без лековити качества. Освен т о в а ня­
кои събирачи измъквали о т почвата и продавали коре­
ни на млади растения, значително no-бедни на алкало­
иди. Други вземали бубонките, к ои то можели да бъ дат
използвани к а т о лечебно средство, след к а т о р а ст е­
н и ет о е изтръгнато, за да се извади подземната част,
И накрая, имало такива, к ои то при липса на по-добро,

125
предлагали на пазара стари партиди, о т к ои то бил ос­
танал само ск ел етъ т „състоящ се о т фибробаскулар-
ни елементи, докато паренхиматозните тъкани били
напълно разрушени“,
С една дума „и 6 България, както навсякъде [...] има­
ло добри и лоши събирачи и обработватели на корени­
т е на беладоната“, които предлагали на пазара „добър
или лош продукт“, ('ред най-добрите билкари бил съз­
д а т ел я т на лечението Иван Раев (макар че не всички
негови сътрудници били на същ ата висота), но скоро
и други станали известни к ато Боню Манолов о т близ­
к о т о село Крън и Иван Попов о т Казанлък. Така се ус­
тановила една процъфтяваща мрежа за международно
пласиране на корени о т беладона с епицентър Розова­
т а долина, макар че и всички хълмисти и планински зо­
ни на България, к ъ дето р а с т е н и е т о се срещало в изо­
билие, също били заинтересовани.

Един ден през април 1934 г. един автомобил с парла­

ментарен регистрационен номер спрял пред пощ ата
в Шипка. Слезли двама души, к ои то попитали къде жи­
вее Иван Раев. Някой веднага се сетил, че в пощенска­
т а служба случайно била дъщеря му, момиченце на т р и
години, к о ето очевидно придружавало някого.
Ненка Раева познала веднага професор Панегроси.
Веднага, щом стигнали у тя х, л еч и тел я т извадил о т
фурната едно агне, к а т о поканил г о с т и т е да си хап­
нат. Италианският клинициет попитал колко седми­

126
ци ще го я д а т и Раев, усмихвайки се, отговорил, «и* щс
продължи само два дни. Когато преводачът превел ше­
гата, проф есорът попитал учуден дали не Бърка. Ми
Раев говорел сериозно, защ ото винаги се намирали п .
трапезници, готови да уч астват в гощавката. Освен
т о в а л еч и тел я т бил и звестен със своята щ едрост,
граничеща с наивност, о т к оято мнозина се възполз­
вали. Носел винаги нещо сладко за дец ата, к о и т о се
скупчвали около него, щом се появи, в кръчмата никога
не си вземал р е с т о т о , превръщайки го в нещо, к о ето
да бъде раздадено на бедн и те, плащал добре на онези,
к о и то му носели лечебни билки.
О т срещ ата с Панегроси Раев научил какво приложе­
ние е намерил в Италия неговият м е т о д за лечение.
Впрочем скоро т о й сам щял да види в Рим какво значе­
ние се отдава на лечението, създадено о т него.
Кралица Елена му изпратила покана да посети клини­
ката, на която била патрон, но Раев отначало отхвър­
лил предложението. После се намесил настоятелно и
българският царски двор - царица Йоана очевидно иска­
ла да достави удоволствие на майка си - и на тази мол­
ба лечителят не могъл да устои. Пътувайки в специа­
лен железопътен вагон, придружен о т преводач и един
телохранител, Раев пристигнал в Рим, носейки със себе
си голямо количество о т своите чудотворни билки.
В италианския кралски двор бил посрещ нат сърдеч­
но и е респект. Бил му връчен орден „Кавалер на Коро­
н а т а “, значителна сума пари и п о р т р е т с автограф на

127
кралица Елена. После завели Раев в отдел ен и ята, пре­
тъпкани с болни о т енцефалит, к ъ дето имал възмож­
н о с т да раздава св ои те съвети за лечение. Дори му би­
ло предложено да остан е в Рим и да р аботи в клиника­
т а под патронаж а на кралица Елена, но носталгията
по дома и сем ей ст в о т о не му позволила. Т рогнат и
удовлетворен о т полученото признание, Раев се вър­
нал в България. Дълго си спомнял за музикалния празник,
организиран при н егов ото завръщане. К ато допълни­
телн а награда т о й получил официално разреш ение да
продава билките си и да ги използва за терап евти чни
цели.
„Магазин „Билка“ - билкарницата на Раев - вече не се
бояла о т строги санкции за незаконно упражняване на
търговска дей н ост с медицински продукти.

128
 Ч а с т т р е т а

„Физическа реконструкция"

Само една година след отк ри ването на първото о т д е ­

ление за постенцефалитно болни, на 7 април 1935 г., по
време на конференция в Квиринала в присъствието на
краля и кралицата, професор Панегроси обявява пред
многобройната публика предварителните резултати
о т лечението.
Докладът започва с хар ак тери сти к и те на бол ест­
т а . С драматичен, но т о ч е н т о н , а в т о р и т е т н о под­
крепен о т т е ж е с т т а на св ои те ш ест д есе т и четири
години, лекарят прави резюме на оснобните клинични
о со бен ости и объркващ ото своеобразие на б о л ест ­
т а - ч ес т о срещ ат проявления на б о л е с т т а години
след остри я епизод на летаргичен енцефалит (дори в
един случай, наблюдаван о т него, след четирин адесет
години). Той изтъква същ ествената невропатологич-
на разлика между заразната фаза на бол естта, домини­
рана о т възпалителни процеси, и късната хронична
фаза, в к о я т о преобладават дегенеративни факти.
Отбелязва коварното начало на сим птом ите на болест-

129
т а на Паркинсон без явни причини, макар че понякога
началото може да бъде внезапно, след случайна ситуа­
ция, к оято ги отключва „като бременност, физическа
или психическа травма, някаква междинна бол ест“. С
т о ч н и научни терм ини, но със затрогващ и нюанси,
т о й описВа една о т най-впечатляващ ите картини,
„често потресаваща“, която не може да не развълнува
при мисълта, че сред такава физическа разруха остава
и н т е л и г е н т н о с т т а и съ зн ан и ето е „бдително до
края“. Само духът, подчертава Панегроси, напълно се
срива при т е зи нещастници и не са редки случаите на
самоубийство.
Но т о й подчертава, в съгласие с кралица Елена, въз­
м о ж н о стт а за нова терапия, мистериозна, но ефикас­
на, к о я т о позволява да се преразгледа о т н о ш е н и е т о
към т е зи болни, фармакологичният м ом ент не е само
един, макар и основен ет а п о т една цялостна програ­
ма за физическа реконструкция * на пациентите. Пане­
гроси ги убеждава, че лечението 6 поликлиниката „Ум-
б е р т о I“ в Рим взема под внимание болния в неговата
цялост, к ато се започне о т д и е т а т а , к оя то трябва
да бъде „нетоксична“, със стр ого въздържане о т вино,
тю тю н опуш ене и кафе. П ац и ен ти те следват специ­
ални хигиенни практики, с разходки на ч и ст въздух и
подходящ двигателен режим. Става въпрос за преки
мерки, к ои то да „помогнат за п он оси м остта на лекар-

* О пределението е на Панегроси; к урси вът е мой. - Бел. а в т .

130
cmBomo и да засилят д е й с т в и е т о му“, веднага след
т о в а други терап евти чни , „не по-малко важни" под­
дръжки, се включват в лечението: масажи, активна и
пасивна гимнастика „механотерапия“, имащи за щ л да
се активират отн ов о мускулите и ст а в и т е, ч есто ос­
танали инертни с години“. За да се коригират евенту­
ално изкривени пози на главата, на трупа и на крайни­
ц и т е , или при наличие на ставни и костни деформа­
ции, се използват специални ортопедични апарати.
После Панегроси говори и за ф изиотерапията, за по­
стигане на „превъзпитание на движенията на болния,
к о и т о вече са забравени или загубени“. Най-Вече реак-
т и в и р а н ет о на а в т о м а т и ч н и т е движения, толкова
компрометирани о т паркинсонизма, че трябва „да се
върнат к ато волеви и после да извою ват постепенно
своя автом атизъм “. Накрая се предвижда добре насо­
чена психотерапия, за да се допълни теж к а та работа
по физическата реконструкция.
Толкова сложен и заангажиращ здравен проек т изис­
квал дълъг пр естой в болница (поне два или т р и месе­
ца), защ ото п ац и ен ти те трябвало да бъ дат постоян­
но наблюдавани и съветвани 6 началото на лечението,
т ъ й к а т о се касаело за потенциално вредно лекар­
с т в о , приемано при ст р оги мерки за безоп асн ост.
След дългия болничен период изписвали болните и т е
продължавали л ечен ието в домашни условия, „идвали
на преглед всеки п е т н а д есе т дни, ако живеели в Рим,

131
u a u на равни периоди о т време съобщавали за св о ет о
състояние, ако живеели извън Рим“.
Всеки две седмици на всеки пациент се доставял ме­
дикам ентът с писмени инструкции как да продължава
лечението. Така се извършвал контрол на е ф е к т и т е
о т лечението.
Подобренията не закъснели и преценките на профе­
сор Панегроси в предварителния му доклад в Квирина-
ла били изключително ласкателни. Общо т о й приел
258 случая, о т к ои то 144 мъже и 114 жени.
При леките случаи имало „постоянно „виртуално“
оздравяване на болния, макар и ч ес т о с малък деф ек т“,
т .е . с умерен тр ем ор или други леки симптоми. Всич­
ки пациенти били в състояние да се върнат към свои­
т е занимания. В средно т е ж к и т е и т е ж к и т е случаи
имало значително подобрение, к ато болните възвръ­
щали двигателната си сам о сто я т ел н о ст ; при една
малка ч а ст о т болните р е зу л т а т и т е били по-малко
осезателни и т е трябвало все още да бъ дат подпома­
гани о т време на време „в някои техн и нужди“. Някои
о т „най-тежко болни те“ започнали да вървят и дори
да се качват и да слизат по стълби и „понякога да се
хранят със со б ств ен и те си ръце“. Всички придобива­
ли по нещо, макар подобрението да отнемало месеци,
докато се прояви по очевиден начин.
Особено впечатление направили някои кратки опи­
сания на резултати, постигнати при отделни пациен­
т и . Хора „които никога не се държали на крака, н и т о

132
ходели, такива, кои то се движели много бавно, или ле­
жали неподвижни, говорели лошо, или не можели и ду­
ма да кажат, к ои то с години не били в състояние да
хванат писалка в ръка, дъвчели и преглъщали с мъка и
за т о в а не можели да се хранят д о ст а т ъ ч н о , к ои то
трябвало да бъ дат хранени, къпани, сресвани, облича­
ни, събличани“, сега „започнали о т н о в о да се движ ат и
вървят свободно, да се хранят сам остоятелно да въз­
връщ ат у п о т р е б а т а на думи и сп о со б н о ст т а да пи­
ш ат, отн о в о да дъвчат и преглъщат добре, да се сме­
я т и се шегуват к ато нормални или п оч ти нормални
хора“.
Имало пациент, к ой то влязъл в болницата напълно
ням, но само след т р и дни успял да „разкаже цялата си
история“. Или друг, к ой то о т ш е ст години не можел
да държи писалка в ръката си, след една седмица бил в
състояние да „напише писмо о т ч ети р и страници с
п о ч ти съвършен почерк“. Благодарение на т о в а лече­
ние една майка изпитала „ р а д о ст т а да чуе о т н о в о
след много години гласа на дъщеричката си и да започ­
не да разговаря с нея“. Оздравявания, к о и т о „крещят
за чудо“. Имало случаи, в к ои то преди приемането на
лекарството треморъга бил впечатляващ и принужда­
вал болните да почиват, но с „българското лечение“ се
върнали към своята работа. Един художник „навреме-
т о с необикновена с т о й н о с т “, след к ато бил принуден
с години да изостави и зк уств ото си поради тр еп ер е­
н е т о на р ъ ц ете, след престоя в болницата бил в със-

133
тоя н и е да започне отн ов о да рисува „и дори с и звест­
на вещина“. Много пациентки, к ои то поради трем ора
били напълно неспособни за практически дейности, за­
почнали о т н о в о да използват игла и кука за плетене,
успявайки да и зр абот я т с вълнената прежда, с к оя то
били снабдени „с щ е д р о с т т а на кралицата“, изящни
неща, „и т о изпълнени старателно“.
Ефикасността на лечението, според Панегроси, се
поддържала, като се адаптира във в рем ето дозиране­
т о на р а ст и т ел н и т е ек страк ти с подходящи „корек­
ции на м я сто “. Терапията има много повече предим­
ства о т приемането на атропин според предписания­
т а на Рьомер и Клееман.
Думите на Панегроси очертавали програма с изне­
надваща съвременност, приложена при една сложна бо­
л ест с много потенциални възможности за възстано­
вяване и точ н о затова подлежаща на подобрение с по-
лидисциплинарна намеса. Така че не било правилно да
се твърди, че лечението на постен цеф алитни те пар-
кинсоново болни се състои единствено „6 обикновено­
т о прилагане на една мистериозна запарка или отбар а
с магически свойства, както погрешно казват някои
или както най-общо се вярва, а в целия комплекс на доб­
ре координирана терап евти чна систем а“. Резултат,
к ой то според Панегроси се дължи на „голямото сърце“
и на „фината интуиция на наш ата кралица [...] дадени
на разположение на т е зи болни“.

134
 Благодарение на ентусиазма, постоянната подкрепа
и сп о со б н о стт а да се мобилизират ресурсите на вла
детел ката, 6 Поликлиниката „Умберто Г В Рим била
осъщ ествена изключителна програма за глобална по­
мощ на една категория болни с големи затруднения,
к оя то тръгвала о т медицинския план до рехабилита-
ция в най-широкия смисъл. Една нова терапевтична
система, която не можела да не привлече „цялото вни­
мание на л ек ар и те особен о след н е й н и т е усъвър­
шенствания, научните уточнения и получените о т
нея щастливи резултати“.

П резен тац ията в Квиринала утвърждава официално

научната д о с т о в е р н о с т на т а зи терапия, за ч и е т о
разпространение кралица Елена не щади силите си.
Имало обаче един законодателен проблем, к о й т о е
трябвало да бъде преодолян, както Панегроси се опла­
кал в своя доклад пред кралското семейство - работа­
т а на онези, к ои то се посвещавали на лечението „в по-
голямата си ч аст била осуетявана о т неумолимия за­
кон“, кой то забранявал приемането на т е зи пациенти
в болниците и клиниките, т ъ й к а т о били смятани за
„хронично болни, а не с о ст р и заболявания“. Трябвало
да се окаже натиск, за да може да се заобиколят зако­
нодателните пречки. Само тогава лечението наисти­
на нямало да бъде „привилегия на малцина“ и т о на оне­
зи, к ои то най-малко и м ат „нужда о т помощ о т други­
т е (и м о т н и т е)“. Трябвало да се пр едоставят „специ-

135
ални улеснения за т е зи пациенти: да се см я т а т напри­
мер за болни В о ст р а фаза през престоя В болница, не­
обходим за започване на лечението“.
Кралица Елена поканила ВъВ Вила СаВоя Джузепе Бо-
т а и , председател на О бщ ест в ен о т о осигуряване, и
получила подкрепа за сВ оите инициативи в бор бата
срещу постенцефалитния паркинсонизъм.

136
 Чист трета 10.

10.

„Лечението на кралицат а“

След малко повече ош една година законодателният

проблем е решен. Н овата терапия става задължителна
с дек р ет о т октомври 1936 г., к ой то предвижда спе­
циални отделения за пациенти с о ст р и заболявания -
при к о и то неврологичните симптоми са в еволюци­
онна фаза - и за болни във възстановителен период, за
теж к о болни или такива, к ои то след изписването не
м огат да намерят помощ и ср едств а за ж и в о т в се­
м е й с т в о т о . Б едн ите болни били хоспитализирани и
подпомагани о т провинцията, в к о я т о се намирала
тя х н а та община.
Реш ителната позиция яа проф. Панегроеи привлича
вниманието на медицинския св я т. М едиците започ­
в а т да си дават сметка, че н ов ото лечение не е каприз
на кралицата, някакво нейно балканско вманиачаване:
имало нещо вярно отвъ д фолклора и колорита, кои то
Обкръжавали скромния „емпиричен“ лечител о т село.

137
 По-малко о т два месеца след конференцията в Кви-
ринала уважаваният невролог Карло Б еста, научен ди­
р ек тор на Неврологичния и н с т и т у т „Виктор Еману­
ил III“ в Милано, подкрепил нобата терапия с една по­
пулярна с т а т и я със заглавие „Една височайша заслуга
на Нейно величество Кралицата. Л ечението на енце-
фалитно болни“. Малко след т о в а Елена Савойска посе­
тила И н сти т у та , к ат о разговаряла дълго с директора
и персонала, „интересувайки се живо о т лечебния про­
цес“ при болните о т енцефалит и предизвиквайки въ­
одушевление сред пациентите.
Междувременно в цяла Италия действа внушителна
Организационна машина, за к оято о тд ел ен и ето на Па-
негроси е опорна точ к а и модел за вдъхновение на
всички станали. К ути и те с корени о т беладона и пли­
ковете с останалите компоненти за лечението, идва­
щи о т „Магазин Раев“ в Шипка, стигали до Италия под
прекия контрол на кралица Елена, к оя то после ги раз­
пределя безплатно в италианските клинични ц ен т р о­
ве. П арите за т е з и проек ти идвали директно о т са­
м а т а владетелка и не докосвали финансирането на
„Гражданската листа“, която се занимава с официална­
т а благотворителност на кралската фамилия. Лични­
т е инициативи на кралица Елена били ч ес т о м оти в за
търкания, макар и сдържани, със съпруга й В иктор
Емануил III, к ой то се оплаквал ч ес т о о т ней н ото раз­
т о ч и т ел ст в о : „Жена ми ми иска непрекъснато пари.
Ще стане така, че ще ме доведе до банкрут!“

138
 След к а т о различните партиди о т корени се раз­
пределяли в болничните центрове, к ои то прилагали
лечението, всеки пристъпвал към п р и готв я н ето иа
о т в а р а т а въз основа на указанията на „емпиричните
българи“ (които обаче всяка болница променяла според
натрупания о п и т и уточн ен ията в медицинската ли­
тература).

Един о т първите и н тер н и сти , к ои то приемат пока­

н ата на кралицата, бил д и р ек тор ъ т на У ниверситет­
ската медицинска клиника 6 Бари, Ауиджи феранини.
На 20 май 1935 г. т о й можел да потвърди добри резул­
т а т и о т българското лечение при една дузина пациен­
т и „по отнош ение на най-мъчителната сим птом ати­
ка на паркинсонизма“, докато тер ап и я та била очевид­
но неефикасна в случаите с трайни мускулни дегенера­
ции и костно-ставни деформации. П одобрението, на­
блюдавано о т феранини, било винаги прогресивно: по-
ярко в началните фази на терап и ята, с по-бавна ево­
люция В по-късен стадий. Оставал о т к р и т един въ­
прос и т о й се изследвал поради икономически причи­
ни: българската беладона наистина ли има особени ка­
чества, к ои то я правят предпочитана пред онази о т
други страни, или пък няма същ ествени разлики в ле­
чебната ефикасност на растението? феранини прави
една първа преценка, заключавайки, че ефективно въз­
действие върху трем ора може да се постигне с препа­
р ати , идващи т о ч н о о т Шипка.

139
 През т о в а време друга внушителна структура за ле­
куването на енцефалитно болни започва р абота в Ми­
лано под р ък оводството на Еудженио Медеа, невролог
о т Варезе, к ой то посетил о тдел ен и ето на Пенегроси
и изпратил един свой а си ст е н т в Рим, за да изучи т е х ­
ническите детайли на лечението и начините за него­
в о т о приложение. През януари 1935 г. започва експери­
м ентирането в И н с т и т у т а в Милано. Само една годи­
на по-късно Медеа описва впечатляващ ите лечебни
еф екти на българското лечение, след к а т о т р ет и р а л
около 200 болни. Според него до т о зи м ом ен т т о в а е
най-добрата терапия за тази странна болест: „никога
с други м ето д и на лечение не са били постигани т о л ­
кова значителни и толкова трайни положителни ре­
зул тати “.
Имало един случай на бивш с т у д е н т по медицина
„лекуван дълго с много високи, фантастични дози о т
т а т у л без значителен р езул тат. Болният не можел да
използва р ъ ц ете си за нищо, дори за да се храни“. След
т р и месеца лечение обаче вече бил в състояние да из­
лезе о т болницата без помощ, бил „способен да се хра­
ни“ и „сам да се облича“. Дори почеркът му о т н о в о
станал нормален, както ставало ясно о т картичките,
к о и то изпращал на Медеа.* „Друг много теж к о болен
лежал с години в леглото е теж ък декубитус, неспосо-

* К ак то при п а ц и е н т и т е , болни о т Паркинсон, т а к а и при послед­

с т в и я т а о т летаргичен енцефалит, п о ч ер к ъ т с т а в а дребен (микро-
графия) и т р еп ер ещ . - Бел. а в т .

140
бен да направи каквояю и да е движение, сеая усйябял tpi
седне, можел да бъде в инвалидна количка, и т о м м о й о
часове, следял службите в църквичката на болницата,
можел да се прекръства и, макар че все още не можел
да се храни сам, бил „със сигурност променен индивид“.
Друга болна била доведена 6 специализираното отдел е­
ние на Голямата болница след години престой 6 о т д е ­
ление за хронично болни. След к а т о започнала българ­
с к о т о лечение, с всеки изминал ден възстановявала
движенията си, „за голямо учудване на всички родни­
ни“. С една дума, може да се каже, че стр ан н ата о т в а ­
ра била в състояние да извърши „възкресения, к ои то
хор ата наричат чудотворни“.
Медеа забелязал един много интересен факт, наблю­
даван и о т други лекари: необичайната поносимост на
постенцеф алитните болни към лечението. Можело да
се увеличават силно д о зи т е на препарата, без да бъ­
д а т отбелязани значителни странични ефекти; т о ч ­
но о б р а т н о т о , п ац и ен ти те, засегнати о т други не­
врологични патологии, се оплаквали о т смущения още
при малките дози на отв ар ата. Дори болни о т класи­
ческата паркинсонова болест понасяли по-зле терапи­
я т а с беладона. При т е з и пациенти прилагането на
отв а р а та давало по-скоро разочароващи резултати.
Медеа се опитал да провери дали българската бела­
дона има специфични предимства в сравнение с и т а ­
лианската. Р езу л т а т и т е о т тази проверка били о т ­
рицателни: привидно не съществувала никаква разли-

141
ка, kakmo u по отнош ение на еф екта Върху трем ора.
Неврологът бил първият, к о й т о опитал хапчета о т
беладона, произведени о т И н с т и т у т а по серотера-
пия в Милано, но все още извън тъ р говската мрежа.
Постигнал най-общо припокриващи се р езу л т а т и с
т е зи о т отвар ата, макар че отделни болни отговаря­
ли по-добре на единия или другия начин на приложе­
ние.
На 10 м ар т 1935 г. бил о т к р и т ц ен тъ р за лечение
на постен цеф алитен паркинсонизъм в т р е т о меди­
цинско отдел ен и е на болница „Кралица Елена“ в Три­
е с т . Професор Гуидо Ман и док тор Марино Гопчевич
използвали както отвара, така и хапчета, постигайки
значителни резултати най-вече при лечението на мус­
кулната хипертония и последващото вцепеняване. По­
добр ен и ето било много бързо през първите две-три
седмици, после се забавяло и достигало до „мъртва
точка“, след к о е т о вече не се променяло въпреки уве­
личението на д ози те. С им птом ите, к ои то отговаря­
ли най-малко, били психичните, макар че Ман и Гопче­
вич наблюдавали едно важно изключение.
Ставало дума за един „доктор по химия, 34-годишен,
кой то проявявал, наред с дискретно затлъстяване, ед­
ва загатн ат паркинсонов синдром, но най-вече дълга
поредица о т психични смущения: прекалена чувстви­
т е л н о с т и в п еч атли телн ост, абулия, депресии, със­
тоян ие на т р ев о ж н о ст . Болният прекарвал вкъщи в
леглото целия ден или по-голяма ч аст о т него, не мо-

142
жел ga съсредоточи вниманието си, :ta <j.« ( вириш н>
що дребно, имал ч ес т о дбигателни импу.м и, II utiup л.
н и е т о изпълнявал всекидневната програма само i ,м ц
енергични настоявания, блуждаел сам из коридорите,
не участвал в заниманията на останалите. След много
упорство най-после се съгласявал да о ти в а за няколко
часа в химическата лаборатория на болницата, къде-
т о впрочем само пречел на р а б о т а т а на другите. Бол­
ни я т понасял много добре лечението и стигнал без за­
труднения до максималната доза [...]; тогава започнал
да изглежда по-малко развълнуван, станал по-общ ите-
лен и след няколко дни поискал да бъде изписан, к ато
заявил, че се чувства много по-добре. Ман и Гопчевич
имали чувството, че става въпрос за п р ет ек ст „да се
изтръгне освобождаване“ и го изписали с убеждение­
т о , че близките му няма да забележат никаква промя­
на. Но след няколко седмици получили писмо с благодар­
н ости и благословии о т майката. Болният „ставал вся­
ка сутрин в 6 часа, изминавал, след години, 15-20 кило­
м етр а с велосипед, занимавал се със семейната фирма“.
„Сякаш сънувам, к ато виждам т о в а преобразяване, ко­
е т о е истинско чудо“, пишела ж ената с благодарност
към двамата лекари.
Това не бил единственият пациент с психическа ме­
таморфоза. На заседанието на Медицинската асоциа­
ция в Триест на 15 ноември 1935 г. психиатърът Джови
ни Саи описва един случай, наблюдаван още о т 1930
когато, може би първи в Италия, започнал да употре

1 11
бява българската отвара. Ставало дума за една жена,
к оя то през 1921 г. преодоляла ост ъ р епизод на летар­
гичен енцефалит и после изпаднала 6 хронична форма.
След д е в е т години, вече в състояние на паркинсонова
скованост, била о б зе т а о т импулси за убийство: „на­
стръхвала срещу всеки и се опитвала да сграбчи, кой­
т о бил до нея, опитвайки се да удуши мъжа си, дъщеря
си и прислугата; след минута болната се изтощавала и
унивала, о б зе т а о т дълбоко разкаяние. Импулсите за
убийство се подновявали няколко пъ ти на ден, а също
и през нощ та, поради к о е т о трябвало да се правят
непрекъснато инжекции с хиосцин на болната, за да я
правят безобидна поне за няколко часа. Всички т е р а ­
певтични ресурси рухвали пред п о с т о я н с т в о т о на
импулсите, когато Някой посъветвал дъщерята на гос­
пож ата да използва българската отв ар а“. Психиатъ­
р ъ т дори не бил чувал за нея и с изненада к о н ст а т и ­
рал, че е ф е к т ъ т о т лечението е „наистина чудотво­
рен“ с т о т а л н о т о изчезване на си м п том и те. За съжа­
ление, медикаментът трябвало да бъде непрекъснато
прилаган, защ ото след намаляване или прекратяване
на приема импулсите за убиване се подновявали.
На 28 октомври 1935 г. започнало експериментира­
не и в Клиниката за нервни и психически болести в Ге­
нуа. Р езул тати те били веднага окуражителни: лечени­
е т о било ефикасно и без съмнение, по-податливо о т
обикновеното лечение с атропин, к ато за разлика о т
него не причинявало значителни симптоми на абсти-

144
невдия при прекратяване не терапията. Това говоре-
ао за по-комплексен механизъм на действие за българ­
ск о то лечение, к ой то не се свеждал само до еф екта на
атропина.* При отвар ата, според изследванията, има­
ло интегрирано действие на различни субстанции, ак­
тивни в най-добрата си форма благодарение на „особе­
ния начин на екстракция с бяло вино“. И 6 Падуа под
р ъ к ов одств ото на невролога Джузепе Карло Рикуиер
работело отделение с 37 легла, к о е т о се разширявало
през л е т н и т е ваканции. О тв арата се приготвяла ре­
довно в а п т ек а та на болницата о т корени, „предос­
тавени на разположение о т кралица Елена“..
След 1935 г. специализирани отделения, вдъхновени
о т направеното в Рим, възниквали във всички големи
италиански болници: Пиза, Торино, Болоня, Флорен­
ция, Неапол, Триест, Модена, Каляри, Павия и Катания.
П о сти гн а ти т е резултати, за к о и т о все по-често съ­
общавали медицинските списания, потвърждавали т о ­
ва, к о ето било о т к р и т о в поликлиниката „Умберто I“,
макар и с различни нюанси. Терапията вече била въз­
приета и В по-периферните центрове. Впрочем на ця­
лата тер и то р и я на Италия енцефалитно болните би­
ли хиляди.**

* Л удото биле съдържа ощ е и алкалоидите хиосции (скополамин) и

*и> >сцшмш 1и други, к а к т о и различни м икроелементи. - Бел. коне.
♦♦Според приблизителна оценка през 1937-1938 г. в Италия има око­
ло |||к |||* е е т хиляди болни о т Паркинсон след енцефалит. - Б ел ав т.

145
 Доктор Алдо Ганделини о т Болницата 6 Леняно о т и ­
шъл 6 Рим за кратък престой на обучение 6 отделение­
т о на Панегроси. Изучил „техниката за прилагане на
м ето да “ и веднага му било дадено прабо да отк ри е о т ­
деление, к ато използва за приготвянето на о тв ар ата
корен, доставен „безплатно за бедните о т Специалния
секретариат на Нейно величество кралицата“. Анало­
гични инициативи били предприети във Верона и за
кратък период в болницата на Ауго, преди една разпо­
редба на област Емилия-Романя да постанови прехвър­
лянето на всички заболели в едно специално отделение
наНевропсихиатричната клиника в Болоня.
Целта била отделенията да не бъ дат в психиатрич­
ни и н с т и т у т и и лудници, за да се избегне объркване­
т о между л удост и хроничен енцефалит. Какво щели
да си помислят многобройните пациенти с непокът­
н ата психика, к ато се видят заточени в едно о б и т а ­
лище без надежда? Безспорно т е х н и я т диском ф орт
щял да се увеличи, след к ат о им липсва психотерапев-
тичния елемент, ст о й н о ст е н и необходим фактор на
всички терапии. Имало, естеств ен о, изключения като
отдел ен и ето, подчинено на голямата Психиатрична
обединена болница в Ночера Инфериоре, ръководено
о т известния психиатър и пионер в психоанализата
Марко Леви Бианкини.
През май 1936 г. клиницистите и фармаколозите,
кои то се вдъхновявали о т н ов ото лечение, се срещна­
ли в Рим, вече станал световна столица на лечението

146
на болни о т хроничен енцефалит, за да анализират из­
следванията и р езу л та т и те, пости гнати за по-малко
о т две години усилия. Предвиждали се нови мерки,
предназначени да окажат влияние върху организация­
т а и разпространението на лечението.

Н ачините на разпределяне на корените о т беладона

минавали о т импровизацията и добрата воля, стим у­
лирана о т кралица Елена - повече о т т р и години т я
правила безплатни доставки във всички италиански
ц ен тров е, к ъ дето се лекували енцефалитно болни -
към една държавна организация, контролирана и широ­
ко разпространена. Един дек р ет о т февруари 1937 г.
регулирал разпределението на р астен и ето, к ато възло­
жил задачата на Главната дирекция на О бщ ественото
здравеопазване. Законодателната разпоредба устано­
вила също така и характеристиките, задължителни за
отделенията за болните: стаи, разположени на по-ви­
сок ет а ж и напълно независими о т м е ст а т а , къ дето
пребивават други болни, помещения, подходящи за
трапезария, зали за срещи, градина за почивка на ч и ст
въздух, лесно достъпно отделение за физиотерапия и
масаж. И за оздравяващите били предвидени наредби,
за да се регулира ежедневието им: секции за тежко бол­
ни и много теж к о болни, възможност за достъ п чрез
асансьори, подходящо ориентиране на различните по­
мещения,, за да се осигури според сезона режим на вен­
тилация и осветление, наличие на достъпен двор.

147
 Може би за първи п ъ т 6 Италия започва де се осъ­
щ ествява интегриран здравен п р о ек т в широк об­
хват, насочен към една особена категория о т хронич­
но инвалидизирани пациенти.

Българското лечение показало, че притежава безспор­

ни терап евти чни качества. Но освен т е з и аспекти
усилията на кралица Елена за насърчаване на прилагане­
т о му имали заслугата да събудят общия и н терес към
една категория пациенти, дотогава погребани в мрач­
ни заведения за хронично болни, забравени о т всички,
т ъ й к а то се смятало, че лечението им е без надежда
за подобрение. Н о в о т о доверие във в ъзм ож ности те
на медицинската терапия породило една оп ти м и с­
ти чна каскадна реакция, к о я т о създала национална
програма за възстановяване и помощ.
За енцефалитно болните българското лечение с т а ­
ва ,деч ени ето на кралицата“.

148
 Част трета 11

11.

Цялото и частите

Ц ялото важи повече о т ебора на всички отделни час­

т и . Този класически аргумент може да обясни защо
българското лечение има такъв еф ект. Един о т онези
случаи, когато използването на лекарството в цялост
е д о ст а по-ефикасно о т неговите активни агенти.
Професор Панегроси пръв подкрепя тази идея. Зара­
ди св о и т е тер ап ев ти ч н и усилия при лекуването на
последствията о т енцефалит, т о й е официално на­
граден о т медицинския ф акултет на У ниверситета в
Берн. В началото на 1935 г. т о й отбелязва, че българ­
ск о то лечение предизВиква „по-малко буйна реакция“ с
„no-траен еф ек т“ о т о т д ел н и т е алкалоиди, използва­
ни самостоятелно. П редим ствата били ясни и по о т ­
ношение на атр оп и н ов ото лечение на Рьомер - по-го-
ляма еф икасност поради наличието в к ор ен и т е на
„други активни агенти, може би не всички познати“.
И деята е, че различните алкалоиди генерират синер-
гично* дей стви е, к о е т о предоставя допълнителна

*Взаимодопълващо се. - Бел. коне.

149
терапевтична с т о й н о ст . Растенията, забелязва Джу-
зепе Сабатини, лекар клиницист о т У ниверситета в
Генуа, „са най-истинските създатели на ж и в от сред
неодушевената м атерия“. П римерът на Atropa bella­
donna прилягал к ато ръкавица, за да покаже, че „син­
т е т и ч н а т а химическа терапия, безспорна владетелка
през последните п е т д е с е т години“, е забавила своя
ход, изтощ ена о т прекалеи химически материализъм,
проти вопоставен на „ж изнените“ реалности на чо­
вешкия организъм и следователно на б о л ест т а “.
Емпиризмъш, прекадено прибързано изхвърлен през
вратата, влиза през прозореца. Той въплъщава „тра­
дицията“, „ п о у к и т е на Вековете“, „прозорливостта
на ин стин кта, к ои то ръководи ж и в о т н и т е , както,
разбира се, насочва-първите човешки поколения към
п р о ду к ти те, к о и т о добр и я т Бог слага на зем я та за
облекчение на ст р а д а н и ет о “. Според Сабатини, бъл­
гарското лечение е повод да се „потвърди о т н о в о не­
оспорим ата еф икасност, вече прекадено небрежно
отречена или прекадено несправедливо забравена, на
лечебното действие на р астени ята“.
О тварата е по-ефикасна о т ч и с т и т е алкалоиди по­
ради „съвкупността на о т д е л н и т е тер а п ев ти ч н и
енергии, к ои то един неподправен продукт о т приро­
дата може да предложи“, твърди клиницистът Марио
Дзала. И продължава: „факт е, че при медикаментозна
терапия о т известно време се очертава разумно при­
ближаване към Природата“.

150
 С по-малко м и сти чн о чувство един друг медик,
Франческо Джуни, наблюдава как след появата на ле­
таргичния енцефалит били опитвани различни и мно-
гобройни лечения за „борба с последствията о т т о в а
заболяване на нервната система, и по-специално имен­
но с дер и вати те на беладоната к ато атропина и дру­
ги изомерни алкалоиди, хиосциамин, хиосцин, скопола-
мин, дубоизин; но р езу л т а т и т е винаги са несигурни и
частични, във всеки случай непостоянни и нетрайни,
и не м огат да се сравняват с р езу л т а т и т е постигна­
т и днес с о т в а р а т а о т корена“. Може би лечението,
използвано о т Рьомер в Хирсау „със силни дози“ а т р о ­
пин, най-много се доближава до еф икасността на бъл­
гар ск ото лечение. Съществувал обаче проблем със
страничните еф екти, значително по-високи при нем­
ската терапия наред с нейн ото непостоянно д е й с т ­
вие. Била очевидна продълж ителността на еф ек т и т е
„на дрогата 6 нервните ц ен тр ов е“, к оято Водела до
трайни резултати в по-голяма степен, отк олк ото би­
ло възможно да се постигне с о т д е л н и т е алкалоиди,
„специално, ако се инж ектират подкожно“. Българско­
т о лечение било може би по-ефикасно, защ ото лекар­
с т в о т о се абсорбира по-бавно през храносмилателна­
т а система и по-лесно се натрупва 6 организма.
Един клиничен случай особено привлякъл вниманието
на Джуни. „Ставаше въпрос за младеж на 28 години, при
к огото атак ата на летаргичен енцефалит започнала
през 1920 г. и чиито последици [...] били внушителни по

151
т е ж е с т и интензивност. Младежът с яко телослож е­
ние показвал лии,е без мимика, с фиксиран поглед и о ст а ­
вен на себе си без успокоителни, изпадал в плен на р и т ­
мични разтърсвания на ч ет и р и т е крайника, толкова
силни, че разклащали цялото легло, док ато обилно изпо­
тяване, прекадено слюноотделяне и викове на болка се
добавяли към и н тен зи в н ото треп ер ен е. След много-
бройни опити за лечение, направени през първите пери­
оди на бол естта, о т две години му правели всеки ден о т
10 до 12 инжекции със серум „Венко“ един препарат, съ­
държащ хиосцин* и тропинова киселина**: всяка инжек­
ция можеше да спре за около два часа спом енатите т р е-
перения. През първата нощ 6 болницата му били необхо­
дими 5 инжекции о т споменатия алкалоид. След к ато за­
почнали българското лечение, още о т първите дни кон­
статирали, че след две лъжици о т отв ар ата о т корена,
давани вечер, пациентът оставал спокоен, без тр еп ер е­
не около 16—18 часа, к ато слю ноотделянето и изпотя­
ването значително намалели и то в а му позволявало да
се храни по-добре, след десетина дни болният можел да
прави по няжолко крачки сам и да произнася по някоя и
друга дума.“
Л ечението с отвар а о т беладона имало едно несъм­
нено предим ство. Джуни забелязал, че при т о зи болен

* В е р о я т н о е ползВана ф о р м а т а хиосцин бутидбром ид, к ъ д е т о

роля В д е й с т в и е т о (но и В с т р а н и ч н и т е е ф ек т и ) има и е л е м е н т ъ т
бром. - Бел. коне.
**Органично вещ ество , с ч и я т о помощ се с и н т ези р а а т р о п и н и
хиосциамин. - Бел. коне.

152
разходите, к ои то сем ей ств ото трябвало да поеме за
инжекциите, надминават 20 лири на ден. А една кутия
о т „българската дрога“, достатъ чн а за един месец ле­
чение, струвала само 25 лири.
Не всички обаче били съгласни с пр евъ зходството
на лечението с т о т а л е н ек стр ак т о т корени на бела-
донав сравнение с използването на отделния активен
агент, атропина. Един о т ч а с т и критичен глас дошъл
о т И н с т и т у т а по фармакология на У ниверситета в
Навия.. Д и р ек тор ъ т П и етр о Ди М атеи заявил, че не
вярва, че освен корените m Atropa belladonna, 6 мис­
т е р и о зн и т е кутии на Раев има компоненти, полезни
за лечението. Според него н и т о аир ъ т (Acorus cala­
mus), н и т о м ускатовото орехче или „м истериозните
пликчета с медицински въглен“ им ат някакъв терапев­
ти ч ен еф ект. Ако се елиминират, със сигурност щяло
да се загуби „малко мистика“ при лечението, но нямало
да произлезе „голямо зло за болните и лекуващите лека­
ри, както в Италия, така и другаде ще п р ед п о ч ета т
да основат тер ап и я та си върху възможно най-научни
данни“. Разбира се, Ди Матеи не бил клиницист и не мо-
жел напълно да отр и ч а абсол ю тн ото превъзходство
на о т в а р а т а , установено о т професор Панегроси и
о т м н ози н ството невролози, спрямо отделния алка­
лоид, к о й то според него бил активен: атропина. А и
лекарите ч е с т о предпочитали използването на една
„дрога цялостно“. Примери се давали, разбира се, с ди­
гиталиса спрямо дигиталина, опиума срещу морфина,

153
р огчето спрямо ерготина. Същ ото можело да важи за
корените на беладоната спрямо атропина.
Друг проблем бил да се присъди на българското рас­
тен и е особена привилегия на дей стви е по отнош ение
на италианските корени. След к ат о анализирал различ­
ни данни о т фармакологичната литература, с дозира­
н е т о на алкалоидите на италианската беладона, сред
к ои то беладона, отглеждана в Павия о т неговата асис-
т е н т к а Пиера Марангони, Ди М атеи стигнал до заклю­
чен ието, че няма ясни разлики. Също так а някои кли­
нични наблюдения, изглежда, засилвали идеята, че и т а ­
лианското р астени е е надарено с терап ев ти ч н и ка­
чества, подобни на т е з и на р астен и ята, идващи о т
Изтока.
Разбира се, през един период на националистично
отсто я в ан е на италианската слава, да се пропаганди­
ра„българското“ лечение, макар и вдъхновено о т емпи-
рици о т приятелска страна к ато България, управлява­
на о т владетел, чиято съпруга е о т савойската динас­
тия, можело да създаде някакъв проблем. Преди всичко
трябвало да се промени, поне о т ч а с т и и м ет о на лече­
н и ет о - о т „българско“ т о започнало да се появява в
научните публикации к ато „българо-италианско“ и на­
края направо „италианско“. Така искали да и зтъ к н ат
допълненията към цялото лечение, к о и т о включвали
физиотерапевтични и психотерапевтични правила,
пр и ети в специализирани отделения. Най-вече било
необходимо да се разширят изследванията върху ле-

154
чебишпе свойства на италианската беладона. Това бил
важен проблем „дори о т икономическа гледна точка“ —
предвид потреблени ето на р а ст ен и ет о 6 целия полу­
о ст р о в - к о й т о трябвало да се реши за т р и години
след първите терапевтични опити.
През 1936 г. кралица Елена организира научна експе­
диция в България, за да изучи по-добре българската бела­
дона и да наблюдава по-внимателно начините на съби­
ране, кои то можели да крият т ай н ат а на нейн ото по­
твърдено превъзходство. Мисията била организирана
о т Джовани Петраняни о т У ниверситета в Катания,
к о й то о т предишната година бил генерален директор
на здравеопазването при М и н и с т е р с т в о т о на въ­
т р еш н и т е работи. Един особен учен о т Сиена на 59
години. Артуро Наници, бил натоварен да се заеме с
опознаването на българските села, о т к о и т о идвали
корените на беладоната. Той имал свидетелство само
за основно образование, но си извоювал със значителни
ботанически и микологични изследвания солидна репу­
тация В академичните среди, която го довела до сво­
бодна доцентура през 1927 г., до платено преподаване
по фармацевтична ботаника и до п оста директор на
Ботаническата градина на Университета в Сиена.
Официалната италианска научна делегация била из­
пратена 6 България през юли 1936 г. и Наници веднага
потърсил т о ч н а т а подкрепа, за да навлезе в един по­
дозрителен селски свят. Събирането и приготвянето
на корените били все още обградени о т мистериозна

155
аура, поддържана о т м е с т н и т е билкари. Т ехните ле­
чебни схеми, к ои то по заобиколен п ъ т идвали в И т а ­
лия, били понякога опорочени о т фалшиви информа­
ции или несъщ ествени детайли, к а т о увеличавали
объркването на онзи, к ой то се опитвал да приложи
протокол за обикновено и сигурно лечение. Така напри­
мер при клинициста Луиджи феранини пристигнала
новина о т България, че Раев е използвал корен о т кам­
фор, смесен с беладона, к ат о предполагал, че добавка­
т а има за цел да засили антиспастичн ото действие на
лечението. Все пак информацията не била потвъ рде­
на. Тези новини увеличавали объркването около българ­
ск о то лечение, защ ото съвсем не било толкова прос­
т о да бъ дат потвърдени в научен план. Не можело да
се изключи, че т е зи информации, дошли по в т о р о с т е ­
пенни пътищ а, се разгласявали нарочно в България с
цел р а ст ен и ет о да се забулва все повече в мистерия -
основа на лечението на постенцефалитния паркинсо-
низъм, о т к о е т о някои билкари извличали значителни
икономически изгоди. Сред т я х витаел и ст р а х ъ т , че
ако се разкрият т е х н и т е тайни, процъф тяващ ата
местна търговия с беладона може да пострада. Прила­
гането на същ ите м етоди за приготвяне на италиан­
ск о то растение би могло да покаже, че т о е равнос­
то й н о на балканското.
В края на краищата преднамереното мълчание на
българските билкари било оправдано о т сам ото пред­
положение за пъ туван ето на Наници, к ой то имал яс-

156
н о т о чувство, че извършва мисия „в рамките на ав-
таркичните цели, пожелани о т Режима“. Знаел, че ако
успее да покаже при еднакви м ет о д и на приготовле­
ние аналогична химическа еф ек ти в н ост на растения­
т а , нямало да има вече нужда да се внасят значителни
количества беладона о т България. Наници намерил
подкрепа о т архиепископа на Сиена, Марио Токабели,
и о т апостолическия адм ини стратор на българите
католици със славянски ритуал, Кирил Куртев, к ой то
вероятно им представил Стефан Караджов, секретар
на И н с т и т у т а „За И зтока“ в София и един свещеник
о т Казанлък, о т е ц Йосиф Раданов, а чрез т я х т о й вля­
зъл във връзка с м е ст н и т е лечители.
След к ато си наел преводач, през л я т о т о на 1936 г.
Наници започнал да изследва планцнеките тер и то р и и
на централния Балкан и особено цялата северна и юж­
на зона, обърната към долината, къ дето е разположен
Казанлък, както и селата около Шипка, о т к ои то Раев
разпространявал св о ет о лечение, Крън, к ъ дето рабо­
т е л билкарят Боню Манолов и връх Бузлуджа. Наници
се насочва и на юг, отвъ д Стара Загора, в района около
село Орлов дол.
Бил т о ч н и я т сезон да се наблюдават събирачите,
втурнали се да т ъ р с я т беладона, но Наници веднага си
дал сметка, че емпиричното познаване на лечебните
свойства на билките е много по-общо занимание в бъл­
гарския селски свят. Селяните, „много опи тн и в раз­
познаването им“, се снабдявали директно о т полета-

157
ma и го р и т е с по-обичайни билки за домашна у п о т р е­
ба. Селата, прекосени о т италианския ботаник, били
населени с „многобройни пласьори на дребно на меди­
цински дроги“. Според българските закони търговци­
т е на лековити билки били длъжни да ги продават из­
ключително на лекарите, па ф арм ацевтите и на фир­
м и те за фармацевтични продукти. На свободна про­
дажба можели да се купят само билки, к о и т о били смя­
тани за безвредни. Но правилата били лесно заобикаля­
ни и продавачите без надзор упражнявали безнаказано
„професията на „ д о к т о р ч ет о “, к ат о лекували болни­
т е , служейки си същ о-Uс отровни билки, без да се при-
тесн яват о т сериозните затруднения“, к ои то ч ес т о
произтичали о т това.

Наници изследвал някои м остри о т дрогата, п р и гот­

вени в магазина на Раев, както в Шипка, так а и в Со­
фия при италианската легация. Класифицирал стар а­
телно всички видоВе парчета о т корени и коренища
на беладпна с поред тя хн ата форма и ес т е с т в о , както
и според начините на нарязване и приготвяне. По вре­
ме на с в о е т о ботаническо изследване през селата 6
централната част на България т о й не успял да иден­
тифицира блатния аир, използван о т Раев, за да улесни
слю ноотделянето с цел да се облекчи досадната сухо-
т а в у ст а т а , предизвикана о т о тв а р а та о т беладона.
В Казанлък научил - В атм осф ера на т а й н с т в е н о с т -
че билкарят Внасял р а стен и ето о т Южна Русия, дока-

158
mo други те народни лечители нямали скрупули и за­
мествали та зи съставка с много ф и брозното корени­
ще с цвят на светла канела на едно обикновено р а ст е­
ние о т сем ей ство лилиецветни с ж ълти много ярки
цветове, Iris pseudacorus (блатна перуника). Те го пла­
сирали вм есто блатен аир.
По време на св о и т е странствания Нанцини срещ­
нал билкаря-лечител Боню Манолов, мъж с о ст ъ р по­
глед и напълно обръсната глава, с дрехи и вид на селя­
нин. Българинът, ч и я то търговия трябвало да върви
добре благодарение на западните успехи на беладона-
т а , приготвил проток ол на френски език с тер ап ев ­
тични правила, к о и то да се следват ст р о го по време
на лечението. Имало разлики в сравнение със схем ата
за лекуване на Раев, макар да се запазвал същ ественият
аспект: варене 10 м инути (срещу 13—15 на създателя
на м етода) на 30 грама корени в 600 грама бяло вино.
Имало някои аналогични забрани к ато забраната да се
консумира риба, месо и въздържане о т секс поне през
периода, в к ой то п ац и ен тъ т приема отв ар ата.
Срещ ата с Манолов доставила на Паници ценна ин­
формация за традиционния свят на българските лечи­
тели и зап озн анството продължило с м ом енти на об­
щуване в планинското село Б рестово. Билкарят му по­
казал своя магазин в Крън, къ дето коренът о т беладона
се обработвал, преди да премине в търговската фаза.
По време на сВ оите проучвания Наници наблюдавал
многобройни екземпляри цъфтящ о р астен и е, ч и ет о

159
развитие, изглежда, зависело о т количеството хумус,
натрупано в гънките, к о и т о събирали в о д и т е о т
склона. Но к ато добър миколог т о й не пропуснал слу­
чая да изучава м икром ицетите в окол н ости те на Ка­
занлък, к ато открил нови видове.
П ътуването не можело да не включи многобройни-
т е магазини за билки в София, к о и т о се намирали на
улица „Цар Борис" и съседните улички. Напук на закона
ту к се продавали на дребно „корени, коренища, листа,
цветове, плодове и семена на лекарствени растения
о т всякакъВ Вид, ст а р а т ел н о изсушени“. Никой о т
билкарите нямал диплома, к оя то да му разрешава при­
г о т в я н е т о , Онези, к о и т о събирали билки, за да ги
предложат за продажба, работели само въз основа на
традиционните емпирични знания. Имало също и мно­
го импровизирани лечители, к о и т о упражнявали без­
наказано лекарския занаят „служейки си дори с о т р о в ­
ни билки“, без ни най-малко да ги е грижа за последстви­
ята.
Наници описал много т о ч н о вида на корен ите и ко­
ренищата на белауината при всеки стадий на при гот­
вянето. О т билкарите В София закупил бубонки, за да
провери п л о д о в и т о стт а им на италианска почва.

В края на мисията у Паници съзрява убеж дението, че

италианската беладона е изцяло съпоставима с българ­
ската по отн ош ение на т е р а п ев т и ч н а т а й ефикас­
н ост. Разликите и по-ниското съдържание на активни

160
вещества в растени ето, събрано иди отгледано на по­
луострова - според това, к о е т о е изнесъл в някои на­
учни равносметки - можели да се припишат на различ­
н и т е условия на почвата и начина, по к о и т о корени­
т е се нарязвали и изсушавали. Разбира се, важен фак­
т о р за фармакологичното б о г а т с т в о на беладона-
т а било внимателното селекциониране на растение­
т о о т страна на Раев и неговите сътрудници - билка­
р и те.
След като уточнил по-подходящите начини за съби­
ране, за да се поддържа целият терап евти чен п о т ен ­
циал, Наници приключил своята изследователска б о т а ­
ническа мисия в Централна България, твърдейки, че ще
бъде „унизително“ да продължава Вносът на корените
о т чужбина. Така, както било унизително да се пуска на
пазара „дрога, събрана и приготвена 6 Италия по такъв
начин, че да бъде дискредитирана, а не да се защ ити
р епутаци ята й“. Дошъл м о м ен т ъ т да се използва по
подходящ начин италианското растение, к о ето имало
„фармацевтична с т о й н о с т , равна на българската“. За
Наници било въпрос на „дълг“ и форма на „социална за­
щ и та“ да се развият адекватни процедури за пригот­
вян ето на „много италианска дрога“, както било смя­
т а н о за „много италианско“ лечението, развито о т
Панегроси и други клиницисти. Според Наници на пло­
до в ет е на земята трябвало да се гледа „не само като на
икономически ц ен н ости и ф актори за националния
п р осп еритет, но и к ато на морални ценности“.

161
 Завърнал се в Италия през ноември 1936 г., Наници
получил о т кралица Елена специална аудиенция във Ви­
ла Савоя. Владетелката искала „да чуе лично о т него
п о д р о б н о сти те около поверената му научна мисия, и
р а ботн ата програма, която ще развива в Италия“. По­
сещ ението било много сърдечно и продължило повече
о т час, к а т о през т о в а време бо та н и к ъ т имал въз­
м ож ност да коментира св ои те изследвания в планини­
т е на Централна България. Накрая владетелката о с т а ­
нала доволна „заради щастливия изход о т н егов и те
интересни проучвани»“.
За съжаление, трябвало да плати скъпо за толкова
големия успех U научен престиж . Преди да замине за
своята мисия, Наници решил да участва в един конкурс
за катедрата по ботаника в У ниверситета в Месина,
предстаВяики около с т о научни публикации. Н еговите
микологични изследвания и т е зи по расти телн а пара­
зитология отбелязали една епоха в италианската био­
логична наука, Въпреки т о в а комисията отхвърля не­
говата молба поради липсата на научни степени и не­
говото положение ма самоук (забравяйки, че призвани­
е т о на „славата“ е степ ен , повече о т достатъ чн а, за
да преподава В университет).
Разочарованието не обезкуражава изследванията на
Наници и не нанася поражение на неговия престиж. На
15 януари 1937 г. о т М и н и стер ств ото на вътрешни­
т е работи го канят В Рим на заседание „за определяне
на начините на приложение на лечението с екстракти

162
от беладона и съ ставянето на с ъ о т в е т н и т е подроб­
ни инструкции“. Било решено да се култивира р а ст е­
н и ето, за да „се достигне и в тази област пълната не­
зависимост, желана о т Д учето“. В тази фаза на т р ан ­
сформация на лечението, базирано вече върху итали­
анското растение, к о м п е т е н т н о с т т а на Наници по
приложна ботаника става съществена.
Новината стигнала до София. Стефан Караджов по­
бързал да поздрави Наници за инициативата, свързана
с отглеждането, макар да му напомнил, че докато план­
т а ц и и т е не са готови , щял да бъде благодарен, ако
Италия продължи „с поръчките на българска беладона“.
През февруари 1937 г. семената, закупени о т София,
с к о и то Наници се завърнал в Италия, пуснали корени
в Б отаническата градина в Сиена, През т о в а време
Наници се заел със съ ставя н ето на монография върху
„Беладоната при лечението на постенцефалитен пар-
кинсонизъм“, к оя то затвърдила славата му на б о т а ­
ник-експерт не само в осн овн ите изследвания, но и в
т я х н о т о практическо приложение. Именно заради
т а зи к о м п е т е н т н о с т и по волята на кралица Елена,
няколко месеца след т о в а Наници участва в друго меж­
дународно приключение, т о з и п ъ т к ато разпростра­
нител на българското лечение в Германия.

След проучванията на Наници и други ботаници и фар­

маколози, нпи-вгче Алесандро Антолини о т римската
школа на пр< >фесор Панегроси, италианската беладона

163
започнала да се използва все повече. Различни техники
за приготвяне позволявали да се п ости гн ат разтвори
с висока концентрация на алкалоиди, с очевидни пре­
димства за съхранение, използване и начин на прием на
продукта о т болните.
Кралица Елена е главно действащ о лице през т е зи
т р и години или малко повече, к огато л ечен и ето се
разпространява В Италия. Тогава владетелката д о ст а ­
вя безплатно п о в е ч е от един т о н и половина корени
о т българска беладона.
Чудотворната билка била вече нейната билка, бги-
kama на Щмлищпм*

164
 Част трета 12

12.

Международно разпространение

Новините, идващи о т Италия, скоро събуждат голям

ин терес в Европа и в Съединените щ ати. Отделения-
т а з а неизлечимо болни се пълнят с пациенти с постен-
цефалитен паркинсоНизъм, здравният и социалният
проблем се чувства осезателно в целия западен свят.
Б олестта в нейната остр а фаза, след к ато бушува с
голяма сила около Голямата война, после намалява в
средата на д в а д есе т т е години, оставяйки дълга следа
о т хронични случаи. Има обаче страни к а т о Япония,
о т к ои то идват тревожни новини: летаргичният ен­
цефалит се появява о тн ов о през 1935 г. по опустош и­
телен начин. Според изнесеното в медицинската пре­
са, в Токио и в други японски градове има 200 смъртни
случаи на 500 болни.
П ървата европейска страна, к ъ дето новините за
българското лечение оказват влияние, е Германия, к>я
т о политическият избор на управляващите вее nd '.e
че приближава към Италия. Проблемите на хр* пинии,
болните, без надежда и ч ес т о бедни, изправиш мем. км
me лекари пред силни конфликти на съ в ест т а . В об­
ширни сектори на медико-антропологичните кръгове
на ст р а н ата - още преди възхода на нацизма - дълбо­
ко проникват идеи, определени к а т о „евгенични“ (в
дей стви тел н ост искане 6 полза на програмирани убий­
ст в а ), к о и т о признават на държ авата п р а в о т о да
премахва един беден индивид, ако е засегнат о т теж ка
инвалидност без надежда за възстановяване. Според
психиатъра Алфред Хокс, държавата е еквивалент на
един жив организъм, „Който в интерес на общ от о бла­
гополучие може да изостави и да отхвърли - както
ние, медиците, знаем допре части или частици, кои­
т о са станали безполезни или опасни“. По в рем ето на
Голямата депресия пре t in.',у а., т е зи проек ти нами­
р а т плодородна почва, съчетавайки се добре с финан­
совите затруднения на здравната система, к оя то хар­
чи най-вече за психиатричните институции и за хро­
нично бол н и те. След к а т о нацизм ът се издига на
власт, програмите за „расова хигиена“ получават си­
лен подтик, к ой то панира ск орост към края на 3 0 -т е
години.
През октомври 1939 й, една прословута разпоредба
на Хитлер, която никога не е била официално обявява­
на, дава поверително разрешение на някои лекари да
предоставят „милостива см ърт“ на пациенти, смята­
ни за неизлечимо болни, които представляват бреме
за колектива. Последвалата програма за физическо ели­
миниране, известна под името Aktion Т4 ( о т адреса на

166
нейното централно седалище на „Тиргартенщрасе“ №
4 6 Берлин), става оперативна през 1940 г. Хиляди ин­
валиди, болни о т психически и неврологични заболява-
ния са обречени. Целта е да се премахнат индивидуал­
н и т е тела, за да се направи по-силно социалното тяло.
О т тази гледна точка н ац истк ото движение не пред­
ставлява нищо повече о т един вид приложна биоло­
гия, която се самопредстаВя посредством медицинска
метафора, в която кол ек ти вн остта става мистичен
образ на един цял жив организъм, предопределен да се
пречисти и чрез ж естоки избори.
Премахванията с т а в а т 6 специални газови камери с
въглероден оксид, след к ато един експеримент на Ле-
онардо Конти, началник на здравеопазването на Райха,
и Карл Бранд, личния лекар на Хитлер, показва превъз­
х о д с т в о т о и по-голямата ефикасност на т о з и м е т о д
за убиване спрямо см ъ ртон осн и те инжекции. В нача­
л о т о на 1940 г. двамата лекари нацисти инж ектират
смес о т морфин, скополамин, кураре и циановодород-
на киселина (цианид) на някои пациенти, к ои то обаче
умирали бавно (на някой о т т я х се налагало повторна
инжекция). Обаче един друг експеримент с въглероден
оксид функционира перф ектно, водейки до бързо и
безболезнено убиване.
За всеки пациент кандидат за премахване се пред­
виждал въпросник - к ой то лекарите трябвало да по­
пълнят - за да преценят физическото и ум ств ен ото
му състояние, сп о со б н о ст т а да р аботи , принадлеж-

167
н о с т т а към „по-долна раса“ или някоя особена неброп-
сихиатрична патология. Сред бол ести те, освен шизо­
френията, епилепсията, „старческите смущения“, хо-
р ея та на Хънтингтън, била категорично предвидена
и обща категория „енцефалит“. Т оест, постенцефали-
т н и т е паркинсомоВи болни трябвало да п оп адн ат
сред болните за премахване. Според националсоциа-
листическата идеология на бедн ите, нетрудоспособ­
н и те, социално M.ip.nma.MuiipaHume лесно се слага е т и ­
кет: „безполезен кивот", „без с т о й н о с т “, „баласт“, с
други думи,,, недостойни да ж ивеят“.

В такава медико-антропологична среда трябва да ра­

боти тТ>|!< >ло;п>т Хаинрих Д. фон Вицлебен о т санато­
риума „кранта" близо до Дрезден, може би първият,
който проявят лю бопитство към лечението о т Бъл­
гария, пренесено в Италия. На 5 м ар т 1938 г. т о й пи­
ше в списание „KUnlscte Wochenschrift“, че един про­
блем о т медико-социална гледна точка, к ой то трябва
да се Вземе предвид, е възм ож ността службата по об­
щ ествено осигуряване да заплащ атерапията на п ост-
енцефалипшитс пациенти, ф он Вицлебен изразява с
известна реш и телн ост своята гледна точка, че вина­
ги трябВа да се опитва лечение във всички случаи, в ко­
и т о има някаква надежда за подобрение. И държи да
подчертае, че поопенцеф алитните пациенти показ­
в ат решителна воля, опитвайки се да подобрят свое­
т о физическо състояние, к ат о дори се връщат на ра­

168
б о та . ОтиоВо разпалена надежда, най-бече о т българ­
ск о то лечение.
lie знаем доколко заем ането на подобна позиция 6
едно а в т о р и т е т н о списание е подхранено о т желани­
е т о на лекаря да се п роти вопостави на оп а сн о стта
неговите болни да б ъ д а т с м е т н а т и за безнадеждни
„безполезни ж ивоти“. Разпоредбата наХ итлер още не
била обнародвана, но било ясно, че атм осф ерата в ме­
дицинския свят и най-вече в св ет а на немската психи­
атрия не предвещава нищо добро, ф а к т е, че ф он Виц-
лебен се заема с т р а с т н о с лечението на св о и т е енце­
фалити© болни, к а т о пръв в Германия о т 1936 г. при­
лага лечение с Atropa belladonna. Снабдява се с корени
о т българското растение, к о и т о много скоро се из­
черпват и т о й ги зам ества с хапч ета „Панатропа“,
к ои то отскоро се произвеждали в Милано, в И н сти ту­
т а по серотерапия (и вече били използвани о т Еудже-
пио Медеа). После имал т р у д н о с т и да се снабдява с
италианския продукт - и к а т о виждал, че неговите
пациенти понасят много по-лошо лечението на Ръо-
мер е високи дози атропи н - поискал о т фармацев­
т и ч н а т а фирма във Франкфурт AG Bad Homburg да му
npu.-.omBu една търговска форма на основата на бъл­
гарска и немска беладона. Така се ражда п р о д у к т ъ т
м
11()1иЬиГЦ 680", к ой то се разпространява през следва-
щ и т е .•одццц, П р ои зв о д и т ел и т е и ф он Вицлебен
и м а т за цел един „натурален“ продукт, каквито били
коренищ е на Раев или хапчетата, произведени в Мила-

169
но. Един медикамент 6 състояние да запази Синергич-
н и т е свойства на беладоната.
Но не само терап ията с магическото растение раз­
палва терап евти чната с т р а с т на фон Виидебен. Вдъх­
новен о т новините, идващи о т Италия, немският ле­
кар станал инициатор па една цялостна ф и зи отера­
певтична програма по модема на римската клиника на
Панегроеи, а после ш т и ашпт- болни идвали на перио­
дични контролни прегледи в оплиицата. През 1941 г. в
разгара на войната, т о п публикувал преглед на своя
клиничен оп и т, който почваща 827 постенцефалитни
пациенти, лекувани лично о т исго. Р езул тати те били
наистина впечатляващи

В д ей ст в и т ел н о ст и м ен но в Германия също и един

друг център е на челно м ш щ о в прилагането на българ­
ско лечение на п о стен и еф д л ш ш ш паркинсонови болни.
И вероятно то в а присъствие в полза на болни те ги
спасявало поне о т ч а с т и о т програмите за физическо
елиминиране,
Неслучайио в м ш инициатива о тн ов о участва кра­
лица Елена, През 1916-1937 г. владетелката се ангажи­
рала чрез една фондация в Кисел, 6 обл астта Хесен-На-
сау, където живеела дъщеря й Мафалда, със специализи­
рана клиника за такива пациенти, плащайки разноски­
т е най-вече о т собствения си джоб. За шеф на проек­
т а бил назначен д о к т о р Валтер фьолер, друг ст р а с­
т е н поддръжник на естеств ен и я медикамент, к ой то

170
решително предпочитал пред лечението с пречисте­
ни алкалоиди.
Кралица Елена изпратила Наници на мисия 6 Касел, за
да покаже на лекарите на Райха последните новости
о т своите изследвания с оглед на разпространението
и качествата на немската беладона, предпоставка за
възможно фармацевтично производство. Ботаникът
о т Сиена веднага се захванал за работа, организирайки
събирането на беладона с подкрепата на Немския ин­
сп ек тор ат на горите, съ тр удн и ч еств ото на док тор
фьолер* и пом ощ та на известния клиницист Ханс Рай-
т е р , председател на Службата по общ ествено здраве­
опазване 6 Берлин, известен с описанието на един рев­
матичен синдром, наречен на негово име.** Резултати­
т е на Наници бързо станали окуражителни.
На първи август 1937 г. клиниката „Кралица Елена“
започнала своята дей н ост и била официално предста­
вена о т печата к ато важен р езул тат на италианско-
немското приятелство. На т ъ р ж е с т в о т о при откри­
ването - кралица Плена отсъстВ ала поради вече по­
е т и ангажименти - присъствали Иво Руджиери, асис­
т е н т на Панегроси, поканен о т владетелката да пре­

* Кореспонденцията на фьолер с Наници завършвала винаги с неиз­

м ен н о т о Д айл Х итлер!“ и понякога и с „Хайл Мусолини“. - Бел. а в т .
** Р а й тер бил и н и ц и ато р ма медицински експерим енти върху хора
по време на В т о р а т а све т о вн а война и заради н е д о с т о й н о т о му по­
ведение „синдром ът на Р а й т е р “ все по-ч есто бива наричан „реакти­
вен а р т р и т “. - Бел. а в т .

171
подава на немските лекари т а й н и т е на „италианско-
българското“ лечение, и Наници к ато официален пред­
ст а в и т ел , и зп р атен на мисия о т П етраняни. Сред
немците, освен Ханс Райтер, т у к са к м е т ъ т на Касел
Густав Лахмайер, ш еф ъ т на полицията, м инистър-
председателят па Хесен и различни представители на
и н ст и туц и и те на Райха.
Клиниката се развива, прилагайки „п р осв етен и те
съвети на владетелката“, която продължила да изпра­
ща на свои разноски лекарства, а понякога и лекари с
мисията да лекуват болни в чужбина.
П ац и ен ти те били приемани в болница за около два
месеца и следвайки Вече и зп и тан и те програми на кли­
никата на Панегроси, преминавали през интензивна
физическа рехабилитаиия, до к а то приемали медика­
м е н т и т е на българското лечение.
Малко след откриването кралица Елена се отправи­
ла към Касел, пътувайки със св о и т е лични вагони на
кралския влак, за да помага на дъщеря си Мафалда, сери­
озно заболяла о т пневмония, док ато била бременна с
т р е т о т о си д е т е . След к ато о п асн остта преминала,
т я посетила клиниката, наречена на нейно име, която
предизвикала н ей н о т о въодушевление. По време на
престоя си в Касел един ден т я се сблъскала на улицата
с един мъж, явно засегнат о т б о л ест т а на Паркинсон.
Не устояла на и дея та да го спре и да го поп ита дали
познава н ов ото лечение. Мъжът обаче, недоволен о т
нежеланата намеса, избухнал, отговаряйки с обиди и

172
заплахи, преди да се отдалечи. Без да губи самооблада­
ние и с присъщото си упорство по въпросите за здра­
в е т о , кралицата наредила да издирят нещастника и
накрая го убедила да се съгласи да се лекува в клиника
„Кралица Елена“.
Немският медицински център имал същ ата заслуга
к а т о отделен и ето, ръководено о т Панегроси. За т е ­
зи два и н с т и т у т а - и за насърчаването на българско­
т о лечение в Италия - владетелката отпуснала щедро
о т своя джоб общо повече о т с т о милиона лири, а по
онова време то в а е огромна цифра.*
Тези пари били похарчени добре, к ато се съди по из­
ключително възхваляваните р езул тати (може би пре-
калено) о т фъолер, к ой то смятал тоталн ия екстракт
о т корените за най-цялостна медикаментозна форма
за лекуване на бол естта. В неговите публикации, също
и за да о т д а д е п оч и т на щ едрата кралица на Италия,
лечението става напраВо италианско-българско лече­
ние на постенцефалитен паркинсонизъм. Според фьо-
лер, най-големи успехи са постигнати при контрола на
окулогиричните кризи и трем ора.
Един ден ди р ек то р ъ т на клиниката в Касел бил по­
канен в Рим, за да изнесе лекция на конференция, орга­
низирана о т Библиотека Херциана под патронажа на
кралица Елена. Кралицата решила да вземе участие, но

*3а да се направи сравнение, н ай -ви соката годиш на зап л ата по

онова време е на генерал Бадолио, к о й т о получавал 180 666 и тали ан­
ски-лири.-—Бел. а в т .

173
сред аудиторията. Това, разбира се, бил добър начин
за реклама на нейните инициативи 6 полза на хронич­
но болните о т енцефалит сред италианската публика,
а също и сред немците, живеещи в столицата. Всички
се вълнували, че ще видят владетелката в залата. Лек­
т о р ъ т , очевидно см утен поради августейш ото при­
съствие, направи се объркал 6 м ом ен т, когато т р я б ­
вало да се съобразява с ет и к ет а . В р езул тат започнал
изказването си със „Sire“*, но кралят не присъствал.
Може би, за да компенсират н еудобст в от о или поради
объркване нем ц ите сред публиката, включително и
някои професори, спонтанно извикали: „Ура, Елена“.
Малцина сред при съ стващ и те успели да р азберат
нещо о т по-скоро специализираната медицинска кон­
ференция. Но не и кралицата. В края на представяне­
т о т я задържала оратора със сложна и ерудирана науч­
на дискусия, водена по наистина впечатляващ начин.
Очевидно и в немските кръгове е добре позната за-
ангажираността на кралицата. Как би могла да се при­
ложи евгеничната програма за премахване на хронично
болните, а също и на п остен ц еф ал и тн и те паркинсо-
нови болни, когато с т я х се е заела направо владетелка­
т а на страна, най-близък политически съюзник на на-
цизма? Как да се премахнат пациенти, поставени под
толкова висока закрила? Самият Леонардо К онти -
к ой то играе важна роля в немската програма - в с т а ­

*Ваше величество (фр.). - Бел. ред.

174
т и я 6 списание „Ле ф орц е санитарие“, орган на фа­
шисткия профсъюз на медиците, възхвалява италиан­
ската щ едр ост при изучаването на енцефалита, „за­
разна и особено злокачествена болест [...] За борбата с
нея в Касел е създаден с пом ощ та на Кралицата, импе­
ратрица на Италия, един голям И н с т и т у т “.
Ангажиментът на Елена Савойска е може би една о т
причините, к о и т о спасили хронично болните да пос­
ледват масово трагичната съдба на много пациенти 6
психиатричните институции. Знаело се, че прослову­
т и т е въпросници, к о и т о лекарите трябвало да по­
пълват, за да се извърши селекция за физическо елими­
ниране на болните, стигали и в клиниката „Кралица
Елена“ в Касел. Но няма доказателства п р о ек т ъ т да е
имал последици.
фьолер, о т друга страна, може би акцентирал върху
полож ителните р езул тати о т лечението, подчерта­
вайки физическото възстановяване и включването на
много пациенти о т н о В о сред р а б о т е щ и т е , к о е т о
прави неприложима програмата Aktion Т4. Освен т о в а
лекарят се стремял да подбира п р и ети 6 клиниката,
опитвайки се да възпрепятства достъ па на заболели
о т теж ки психически болести, прекадено възрастни
или рухнали в двигателен план. Средната възраст на
п р и е т и т е била малко над ч ет и р и д есет години. Тера­
п евти ч н и те резултати, с к ои то можел да се похвали
за т е зи болни, били изненадващи и поразили Бранд, ко-
г а т о т о й посети л болничния център. Така тръгнал

175
4 a cm mp e ma

слухът, че 6 клиника „Кралица Елена“ п ац и ен т и те се

подобряват и трябва да бъ дат отделени о т обикно­
вени те хронично болни, подлежащи на селекция. Така
се създавал защ итен екран срещу програмата АШоп
Т4.
Но вероятно е имало и други причини, к ои то спася­
вали поне о т ч а с т и п а ц и е н т и т е . К акто отбелязал
фьолер, к о й т о междувременно бил награден с орден
„Велик офицер на италианската Корона“, въпреки фак­
т а , че 70 на с т о о т п ац и ен т и те, пр и ети в Касел, не
били в съ стояние да си п л а т я т п р естоя , клиниката
никога не поискала салдото на т а к си т е о т властите.
Очевидно, поне в началото разходи те о т ч а с т и били
покривани о т кралица Елена. Специални фондове за ле­
чение били обаче дадени на разположение - изненадва­
що - и о т Хитлер. Може би, защ ото самият т о й стр а­
дал о т Паркинсонова болест и, изглежда, се е лекувал с
капките Хомбург 680.

На избора на фон Вицлебен и фьолер да използват бъл­

гарското лечение или неговите варианти било о т р е ­
дено да получи благоприятна оценка о т националсоци-
алистическия режим. Б иом етричното нацистко виж­
дане възхвалява ж ивота на ч и ст въздух и култа на жиз­
нената енергия, идеализира хармонията с природата,
вдъхновявайки се о т мистичната митология на древ­
н о т о германско езичество. Лекарите на режима гледа­
ли със симпатия на народните лечители, к ои то се по­

176
зовавали на земята и нейн ите плодове, на е с т е с т в е ­
н и т е храни и лекарства. Очевидно, възниквали и кон­
фликти с официалната медицина, ч и й то престиж на-
цизм ът подчертавал, к ато я превръщал във витрина
на международна пропаганда. Все пак имало недоверия,
к о и т о лесно се успокоявали, ако „природните“ т е р а ­
пии намирали пътища за утвърждаване по традицион­
н и т е академични коловози. Към лекарите, к ои то пред­
лагали терапия, базирана върху медицинските дос­
то й н ств а на едно растение, макар и т я да е измислена
о т билкар без виеше образование, 6 една все още земе­
делска страна, се отнасяли с и н тер ес и симпатия. В
края на краищата ставало дума за природно средство,
навлязло в официалната медицина. К ато следствие и
категорията пациенти, към к ои то била обърната т а ­
зи терапия, можели да получат същия интерес и съща­
т а симпатия.
Може би поради тази причина през реш и телн ите
фази на войната, когато вече всичко се ж ертва за воен­
ни усилия (както през годините 1941-1942), фон Вицле-
бен и фъолер продължавали да подпомагат своите хро­
нично болни пациенти и да ги лекуват с беладона.
Не били еди н ств ен и те. Други немски лекари скоро
възприели терап ията, било във варианта с приготвя­
н е т о на Хомбург 680, или другояче. Някой забелязал, че
лечението не само засилва двигателната функция на
п ац и ен т и те, но и подобрява тонуса и повдига духа.
Имало дори случаи на постенцефалитно болни, които

177
стигали дотам , че заплашвали със самоубийство, ако
бъдат принудени да се върнат към предишната т е р а ­
пия на Рьомер с високи дози атропин.

През съ щ ите т е зи години лечението се разпростра­

нява и в Англия, П ървите два случая на пациенти, леку­
вани успешно е отвара о т корени, закупени в България,
са описани в и зв ес тн о т о медицинско списание „The
Lancet“ през 1937 I. Вдщ година по-късно лекарят Де-
нисХил, ко й то работи в Лондон в неврологичния цен­
т ъ р Майда Вале 15 Уеспщинстър, отбелязва в съ щ ото
списание подобрението на д е с е т о т ч ети р и н адесет
пациента, като не се регистрира никаква лечебна раз­
лика между българската и английската беладона. Други
медицински центрове на О строва бързо приемат т е ­
рапията. кошцо п- разпространява и в Австрия, фран­
ция, Белгия н чруги еВропейски страни, за да дебаркира
и в Съединените щати. Предполагаемото превъзход­
ст в о на оъл.'.,1 реката беладона загубва бързо репутаци­
я т а си и всяка страна приема св о ет о национално рас­
тение. Мнол 1 in,| >зо започва да о т ст ъ п в а и убеждение­
т о , че ckempakimmi шцило о т корените има по-добри
терапевтични качества о т една подходяща смес на
независими активни агенти. Неврологът Херман фол-
мер о т „Маунт Синай Х осш тал“ в Ню Йорк установя­
ва емпирично, че един спиртен разтвор, съдържащ в
подходящи пропорции хиосциамин, атропин и скопо-
ламин, е в състояние да повтори изцяло р езул тат и те,

178
постигнати с винени екстракти mAtropa belladonna.
П о ст о я н ст в о т о на композицията има предим ство­
т о един стабилен продукт да бъде на разположение,
без променливите ефекти, к ои то винаги присъстват
при винените отвари. Сместа става основа на продук­
т а „Рабелон“, въведен о т Sharp & Dohme през 1939 г.,
използван също така, макар и ограничено, при лечение­
т о на хореята на Хънтингтън.
Българското лечение накрая д о такава с т е п е н е
трансформирано в синтетична терапия, че възпроиз­
вежда приблизително лечебните свойства на р а с т е ­
н и ет о . Въз основа на св о и т е клинични наблюдения
фолмер заключава, че лечението о т И зтока вече е ос­
тавило зад гърба си „всяко мрачно предположение или
мистична намеса“.

179
Е пилог

Епилог

Това име се цитира о т Всички невролози по света. Но

неговата слзвз прехвърля границите на клиники и бол­
ници. И с т о р и я т а н един лечител без академични
ти тл и , които създава ново лечение и на к огото меди-
цинските списания и дори популярният печат посве-
щават цели страници, не може да не очарова много-
бр ойната публика Така в средата на 3 0 -т е години
Иван Раев става известна личност най-вече в Бълга­
рия На него се гледа к ато па чудотворец, носител на
древно знание, свързано с природата и с ж изнените
сили. Смята се, ч е т о й може да стимулира регенера-
т и в и и т е процеси в т я л о т о с мистериозни билки. За
болните, к ои то се обръщ ат към него, медицинските
свойства на неговите корени концентрират енергия­
т а и целебната сила на земята. Мнозина виж дат във
вълшебните резултати на българското лечение нещо
като нов съюз, к ой то приближава човека към природа­
т а . Раев удовлетворява т е зи вярвания, запазвайки в
тайна съставките на своята отвара ( т е са разкрити
при изследванията, проведени в европейски лаборато-

180
ршл), като я обгръща с езотсрична аура и се държи по-
скоро настрана 6 св оет о село Шипка,
Н епрекъснатите молби на болни да бъ дат лекувани
директно о т него, го принуждават да превърне скром­
н ото си жилище в един вид клиника за постенцефалитно
Задни. Но м я с т о т о не достига и много съседни къщи се
превръщат във филиали на главния медицински център.
Гогава п р о ек т и т е на РаеВ с т а в а т семейно предприя­
тие: всички се включват в неговите лечебни дейности.
Някои като секретари, кои то знаят европейски езици,
wryпомагат да води кореспонденцията си с лекарите о т
зсновните болници на Стария континент. Дори и съсе­
ди те участват в колективното предприятие на лечи­
теля, като събират билки и по-специално беладона.
Всеки ден Раев посещава болните и следи лечението,
като променя при нужда д о зи т е на о тв а р а та . После,
както винаги се случва с онзи, к о й т о практикува ус­
пешно медицина, без обаче да познава напълно св ои те
граници, започва да надценява в ъ зм ож ности те си, да
мисли, че може да лекува други трудни болести к ато
епилепсия и туберкулоза. Започва едно лечение на болес­
т и на к о с т и т е, за к о ето казват, че е ефикасно.
Хората го обичат заради жизнерадостния му харак­
т е р и оптимизма, к ой то умее да предава на другите.
Харесва му да бъде на маса с приятели, да прекарва е
т я х весели моменти, да пее народни песни.
Раев знаел как да се държи с болните, използвайки
св ои те медицински познания, които е задълбочил като

181
самоук й всъщност непрекъснато върви 6 крак с прог­
реса на медицината. Ч аст о т неговия успех вероятно
се дължи на сп особн остта му да изслушва, изявена при
хора, к о и т о не свеж дат медицината до ч и ст т ехн и ­
чески факт.
Н еговите корени о т беладона т р ъ гв ат о т Шипка и
д о ст и г а т до основните европейски страни. Вече съ­
бира р е з у л т а т и т е о т една дълга битка, започнала
преди много години, за да се утвърди к ато тер а п ев т,
когато се случва непоправимото.
На 1S септем ври 1‘)58 г. Раев е в Пловдив, к ъ дето
отива да запише гина си В м е с т н о т о френско учили­
ще. По таил за железопътната гара му става зле. Уми­
ра внезапно само на ш е с т д е с е т и две години, без да
има време да гъберс всички р езул тат и о т тер ап ев ­
ти чната лавина, която започва о т него.
Предприятието-магазин, к ой то основава за събира­
не и разпространение на беладона, продължава още ня­
колко години да доставя корени по поръчка, док ато
исканията не се изчерпали поради разпространение­
т о на отвари о т растени ята в различни страни, как-
т о и на натурални и си нтети чни смеси о т алкалоиди,
които изм естват оригиналната българска рецепта.
След трусовете на войната и м ет о на Раев - к о е т о
толкова ч есто е присъствало в европейските меди­
цински списания - има същата съдба к а т о измислено­
т о о т него лечение, и се изгубва в нетрайната пам ет
на историята.

182
 Лично

Лично

През август 2011 г. п осети х С оп от и Шипка в търсене

на някаква следа, оставена о т Иван Раев. В неговия ро­
ден град му е посветена една д о ст а запусната болница.
К огато се произнася неговото име, първата реакция е
да т и посочат добре поддържаната къща на един друг
Иван, също роден в С оп от, големия български народен
п о е т Иван Вазов, ав тор на „Под и г о т о “, роман, оби­
чан о т българите, к ой то описва тя хн ата борба за не­
зависимост срещу османското владичество. В т о р а т а
, реакция е да т е и зп р атя т в болницата, която носи не­
го в о то име. Но не срещнах никого по пътя си, кой то
да знае нещо за Иван Раев и неговата забележителна
история.
Също и в Шипка малцина си спомнят за Раев. О ста­
нал е някакъв слаб спомен у по-възрастните хора в се­
л о т о и чувах противоречиви информации. Най-стран-
н а т а и необичайна - кон тр асти р а с всичко, к о ето е
било написано о т неговите земляци - е, че е убил пър­
вата си жена с огнестрелно оръжие, може би случайно.

183
 В Шипка е останала и къщата, к оято Раев си е по­
строил. т я е на една улица в покрайнините, носеща не­
гов ото име. Неговият гроб 6 селското гробище е изос­
тавен, там са избуяли треви и някои о т онези билки,
к ои то т о й толкова обичал и к ои то създали неговото
щастие.
В единия край h.i гроба се издига цим ентов стълб,
разрушен о т вр< м ет о , к ой то при по-внимателен по­
глед показва форма па ствол на дърво, върху к ой то се
изкачва бръшлян и може би - преплетена в него бела-
дона е нейните мбранени плодове. О т овала на една
фотография Раев гледа п о сети тел я право в о ч и т е с
ведри и удовлетворено лице, а гордият орден на кра­
лица влема ( е I'.mluj.i отляво на гърдите.

На 27 Mail 1УШ се провежда „търж ествено пленарно

заседание на съвета на ф акултета по медицина в Уни­
в е р с и т е т а „Да (ашиенца“ в Рим с една-единствема
точка в дневник peg. 11рисъстват някои о т най-прес-
тш кн нте имена на италианското здравеопазване ка­
т о клитщиппшпе Чезаре фругони и Еудженио Море­
ли. Дневният ред е следният: „Връчване на диплома за
виеше образование п о медицина и хирургия, хонорис
кауза, на авауетеиию лице“. П редседателят на факул­
т е т а Джоваии I leper прочита предложението за връч­
ване на най-високата академична т и т л а на кралица
Елена. В м о т и в и т е се припомнят хуманитарните за­
слуги на владетелката, нейните инициативи 6 здраве­

184
опазването, насърчаването на сестринската помощ и
„прилагането в Италия на един терапевтичен м етод,
к о й то с фина интуиция въздейства върху отчайващи­
т е последици на една о т най-тежките болести, летар­
гичния или епидемичния енцефалит, т о е с т лечението
на постенцефалитния паркинсонизъм“.
Дневният ред е одобрен с приветствени възгласи и
дълги ръкопляскания. На 30 май м инистърът на Народ­
н о т о образование Джузепе Б отаи одобрява а к т о в е т е
на факултета. На същия ден Мусолини решава влизане­
т о на Италия във войната.
Кралицата приема признанието, но пожелава да по­
лучи частн о и по дискретен начин академичната ди­
плома. Черногорската скромност е останала непокът­
н ата след толкова години.
На 2 юни министър Ботаи, придружен о т ректора на
У ниверситета П иетр о Де франчиши, историк на пра­
в о т о , и о т председателя Джовани Перес, се отпраВя
към Вила Савоя, за да връчи лично на владетелката ди­
пломата за виеше образование по медицина и хирургия.
Краткият ритуал при връчването се извършва в скова­
на атмосфера, но се разведрява о т съ р деч н остта на
кралската двойка. После всички сядат и кралицата за­
почва да говори с Перес за св ои те медицински убежде­
ния, основани на традиционната черногорска медицина.

Дипломата за виеше образование й се връчва за нейни­

т е заслуги в лечението на летаргичния енцефалит, но

185
не само за тов а, с нея се оказва признание и се възна­
граждават и други филантропични и здравни заслуги.
През декември 1908 г., когато земетресение разтърс­
ва Калабрия и Сицилия, Елена о т Черна гора организира и
координира помощи за пострадалото население. Между
другото успява да убеди командира на един руски край­
цер, говорейки му иа неговия език, да превози много т е ж ­
ко ранени в болниците в Неапол, превръща броненосеца
„Елена“ в
плаваща болница, наема всяка жена в състояние
да помага на Волните, к ато п оч ти приема ролята на
главна сестра. През 1915 г. превръща Квиринала в т е р и ­
ториална болница I запазена за войската. Тронната зала,
залата иа 11ослатщите, на Швейцарците и д р у ги -п р о ­
пити е история - със стени , покрити с бял копринен
плат и изпразнени о т всякаква мебелировка, се превръ­
щ ат 6 помощни болнични стаи. С униформата на Черве­
ния кръст Плена често е край леглото на болните, след­
вана о т своите придворни дами с престилки и пелерини
и емблемата па Червения кръст.
Безбройни са свидетелствата за нейната дей ност за
основаването и развити ето на болници, здравни заведе­
ния и организации за борба срещу бол естите. Сред мно-
гобройните признания, които получава през ж ивота си,
т я , разбира се, е горда със златния медал на Червения
кръст, връчен й о т крал Едуард VII Английски, и ордена на
Червения кръст, присъден й о т руската императрица.
Никога не е обичала фашизма и още по-малко нацизма.
Тя става кралица на Италия през belle epoque, когато до­

186
минират добрите маниери, а не екзалтацията на сила­
т а . Винаги се държи далеч о т официалните церемонии.
Единственото изключение е на 18 декември 1935 г., Д е ­
ня на венчалните пръстени“, обявен о т Дучето, за да се
събере зл а то т о на о т е ч е с т в о т о в подкрепа на военно­
т о усилие за завоюването на Етиопия и за да се устои
на теж к и т е икономически санкции на О бщ еството на
нациите. Кралица Елена е специалното лице, символът,
на к о й то режимът залага, за да убеди италианките да
дарят своите брачни халки. Под дъжда, пред Олтара на
о т е ч е с т в о т о , Елена сваля своя венчален пръстен, целу­
ва го и го поставя на един триножник, после прави съ­
щ о т о и с халката на съпруга си. Един символичен ж ест,
използван о т режима, за който била упреквана след вой­
ната. Забравяйки може би, че в т о зи момент и Гулиелмо
Маркони, Б енедето Кроче и Луиджи Албертини дават
своите медали на сенатори, а Луиджи Пирандело - меда­
ла си о т Нобеловата му награда. Става въпрос за ж есто­
ве, които изразяват патриотично чувство, а не непре­
менно идентификация с режима.
Три години по-късно крал В иктор Емануил III под­
писва прословутите „расистки закони“. С т о з и ж ест
ди н асти я та се отр и ч а о т моралното наследство на
Карло Алберто, к ой то дава права на евреите в сВоеим*
кралство. Кралица Елена п р отести р а тайно, вземайки
присърце няколко индивидуални случая. По т ж.н и
как, или не й е било възможно да заеме щам и нфпни.и
на позиция срещу омразната разпореди,! П мор и, и
план расистк ите закони са най-омразното п етн о 6 ця­
лата история на Сабойската династия.
След войната кралица Елена има същ ата съдба к ато
съпруга си и умира в изгнание. Тъжна съдба за човек,
к о й то е притежавал човеколюбивия рефлекс на други
главни действащи лица в здравната помощ к ато фло-
ранс Найтингсйл и Жан-Апри Дюнан.

Българското лечение € неговите си н тети чн и вариан­

т и представлява най-доброто лечение на разположе­
ние за постеицефалитните пациенти до 5 0 -т е години.
Н еговото п остеп ен но изчезване о т списъка на нев­
рологичните терапии очеВидно следва прогресивно­
т о намаляване на броя на постеицеф алитните пациен­
т и и т я х н о т о навлизане в по-късната фаза на болест­
т а , когато беладоната е неефикасна по същество.
Върху около двеста о т т е зи болни, приети в болни­
ц ата „Моиш <iarmel“ В Ню Йорк, неврологът Оливър
Сакс експериментира о т п р о л ет т а на 1969 г. жлево-
допа. ново лекарство, включено в тер ап и я та на болес­
т т а на Паркипеон. И стор и ята на българското лече­
ние е о т с к о р о приключила, когато започва сагата на
Пробужданията. Пред оцелелите о т опустош ителна­
т а пандемия се о т к р и в а нова терап евти чна възмож­
ност, обречена <>баче да приключи бързо.
О ст р а т а епидемична форма на летаргичния енце­
фалит изчезва в Европа към Средата на 20-т е години,
оставяйки дълга болезнена диря о т постенцефалитни

188
форми. Ограничени епидемии продължават да бъ дат
описвани о т време на време в неврологичните списа­
ния, както и по някой спорадичен случай. Но е съмни­
телно. че последните случаи отгов ар я т на м истери­
озн ата болест, к оя то вилнее в края на П ървата све­
тов н а война и след нея. П очти сигурно е, че се е дължа­
ла на вирус, кой то идва незабелязано и после избухва 6
епидемична форма в п о ч т и безкрайни варианти на
клинични изражения, както остри , така и хронични.
Летаргичният енцефалит е неговите неврологични
и психиатрични последствия става за м еди ц и те ме­
таф ора за нестаби лност и несигурност на нервната
система, чудесен механизъм, к ой то лесно може да засе­
че. М да даде начало на клинични констелации с неиз­
черпаема к р еа т и в н о с т и разстройващ о терзан и е.
Както о т буквите в азбуката започва началото на без­
крайните възможности на литературата, о т единна­
т а възпалителна патогенеза на летаргичния енцефа­
л и т произхож дат безброй неврологични и психиат­
рични проявления в хронични форми. Тревожни и слож­
ни, подобни на фини непонятни арабески.
Болест, загадъчна к ато сфинкс. Цялата в симптоми,
но без обяснения, Язвителна и възпитателна: върху
клиничната креативност на тази болест се формира
цяло поколение невролози.
Никой не познава причините за нейното идване, ни­
кой не може да изключи и завръщането и в епидемична
форма.

189
Благодарности

Благодарности

Приятно с да олъ-одариш иа хора, к ои то са споделили

Важни моменти г> еъадаВаисто на книгата с препоръ­
ки, забележки, коментари, идеи, обогатявайки процеса
на и стор и ч еск ото изследване и редакцията на рабо­
тата.
Един дългогодишен приятел, Джанмарко Гаспари, на
когото еъм задължен за много ценни съвети, п р очете
предварителната Версия на т о в а есе. Благодаря на
Сандро Модео и неговите точ н и съвети, к ои то спо­
могнаха да подоЬря финалното разпределение на глави­
т е на книгата
Моята благодарност на Мария Кристина Брагоне,
преподавател п<>славистика 6 Университета в Павия,
която винаги отговаряше с го т о в н о ст на м о и т е SOS
върху тр ансли терац ии те. Особена благодарност на
Елена Сафтснко о т И н с т и т у т а по физиология „А.А.
Богомолец“ в Киев за щ едрата помощ, която ми оказа
при библиографичното издирване. Джорджо Мелерио,
директор на Музея по естеств ен а история на Универ­
с и т е т а в Павия, бе щедър на материали и информа­

190
 Ба а г од арио с т u

ции върху фармацевтичната ботаника в миналото.

Марко Пиколино, както винаги е било с м о и т е книги,
ми помогна при т ъ р сен ет о на редки документални из­
точници.
Благодарност и на Антонела Бердзеро и Карла Гарба-
рино, к о и т о р аботеха с мен в Историческия музей в
У ниверситета в Павия, за техния п р оч и т на послед­
ния вариант на книгата, в к ой то уловиха непоследова­
тел н о сти и печатни грешки.
Признателен съм на франческа К атанео за консул­
та ц и я та на някои редки т е к с т о в е в Библиотеката на
ботаническата градина на ун и в ер си тета в Павия, на
Аоренца Киантини, архивар при Академията на физи-
ок р и ти ц и те в Сиена, к оято ми предостави докумен­
т а ц и я т а о т архивния фонд „Артуро Наници“, на Ва­
лентина Боси о т Общината в Т риест за информация­
т а върху Гуидо Ман, на Анджело Киерико за компе­
т е н т н а т а помощ при библиографичното изследване
и на Бернардо Нотаранджело за неговите съвети.
Тази р а б о та съзря в рамките на п р о е к т и т е на ка­
т е д р а т а по история на медицината и на музейната
система на У ниверситета в Павия и ми се ще да изра­
зя благодарност на всички колеги и приятелите, кои­
т о бяха така великодушни да ме съ в ет в а т и да ми да­
в а т насоки.
Е стеств ен о, греш ките и несъвършенствата, кои­
т о все още са останали в книгата, са моя лична о т г о ­
ворност.

191
Благодарности

Исках накрая да благодаря на моята съпруга Тициана

и дъщеря ми Сара, к ои то ме придружиха 6 България и
Черна гора 6 т ъ р сен ет о на следи о т Иван Раев и Йеле-
на П етрович Негош.
Оригиналната идея за та зи книга се оформи в ума
ми, до к ато слушах ф аустш ю СаВолди да разказва за
отдел ен и ето „енцефалитни“ в Неврологичния ин сти­
т у т „Казимиро Мондино“ в Навия - все още съществу­
ващ след В т о р а т а световна война —и за м и стер иоз­
н о т о българско лечение с благосклонността на крали­
ца Елена о т Черна гора, О т желанието да узная нещо
повече започна м о е т о изследване. Благодаря и на него.

192
194