СУ „Св.

Климент Охридски“
ФНОИ
Графичен дизайн

ОСНОВНИ МОМЕНТИ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО

НА ВАНЕСА БИЙКРОФТ

изготвил:
Румина Руменова Василева
фак N 7EA0650039, I курс

София
2022
>най-общи биографични данни за избрания художник, които имат отношение към
творчеството му (колко развода и колко деца има не ни интересува);

>какви изразни средства използва;

>каква е концепцията, към която се придържа или основната посока в творческите му

търсения;

>какви са основните теми, с които се занимава;

>какви са характерните черти на творчеството му;

>кои са най-значимите му произведения и защо са толкова значими.

Bg:

http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=1469&status=69

https://upwikibg.top/wiki/Vanessa_Beecroft

ae:

https://vanessabeecroft.com/

https://en.wikipedia.org/wiki/Vanessa_Beecroft

https://peoplepill.com/people/vanessa-beecroft

https://liarumma.com/artists/vanessa-beecroft

https://artsation.com/en/artists/vanessa-beecroft

https://www.artland.com/artists/beecroft-vanessa

https://www.rosenbaumcontemporary.com/artists/34-vanessa-beecroft/biography/

http://www.artnet.com/artists/vanessa-beecroft/biography

https://www.anothermag.com/art-photography/13506/vanessa-beecroft-on-inspiration-isolation-
and-her-sensual-figurative-works

http://www.artnet.com/artists/vanessa-beecroft/2

https://www.theguardian.com/artanddesign/2005/mar/13/art

https://www.thecut.com/2016/08/vanessa-beecroft-bodies-artist.html

https://www.oxfordartonline.com/view/10.1093/gao/9781884446054.001.0001/oao-
9781884446054-e-7000096699;jsessionid=9A90B55A8043E25B38969FF1ABAD2915

https://www.artic.edu/artists/86095/vanessa-beecroft

https://flash---art.com/article/vanessa-beecroft/
https://www.nytimes.com/2009/03/26/arts/26iht-beecroft.html

https://www.designboom.com/art/vanessa-beecroft-vb65-live-pac-milan-03-17-2009/

https://www.newyorker.com/magazine/2003/03/17/the-wolf-at-the-door

https://www.youtube.com/watch?v=M3Sj74z9wT0&ab_channel=ProgrammesCourts-ARTE

https://www.youtube.com/watch?v=7sScnai8rQs&ab_channel=KaldorPublicArtProjects

https://www.youtube.com/watch?v=HBal-Iq9ThU&ab_channel=JEvansarthistorian

https://www.youtube.com/watch?v=3apGwVG6h38&ab_channel=MuseiComunediRimini

https://www.youtube.com/watch?v=qieGaJREVMM&ab_channel=VogueFrance

https://www.youtube.com/watch?v=i-8fpoFfnR8&ab_channel=Saskia

https://vimeo.com/44701769

https://scholar.google.com/scholar?scilib=1&scioq=vanessa+beecroft&hl=en&as_sdt=0,5

Условие: Да се изготви реферат, описващ накратко основните моменти от

творчеството на един съвременен художник от списъка по-долу.

Изисквания към съдържанието:

Текстът трябва да съдържа най-общи биографични данни за избрания художник,
които имат отношение към творчеството му (колко развода и колко деца има не ни
интересува); какви изразни средства използва; каква е концепцията, към която се
придържа или основната посока в творческите му търсения; какви са основните теми, с
които се занимава; какви са характерните черти на творчеството му; кои са най-
значимите му произведения и защо са толкова значими.
Имайте предвид, че писането на реферат не означава дословно преписване от
някоя книга или copy/paste от уебстраница на цели пасажи. Когато цитирате или
перифразирате даден източник, е необходимо да се посочи кой е авторът и къде е
публикуван съответният материал (това е интелигентният начин за преписване).
Също така е нужно да се ползват минимум два източника. Добре е да знаете, че
Уикипедия не дава коректна информация поради което не желая да се използва като
източник.

Технически изисквания към текста:

Рефератите да бъдат в обем от 4 до 6 страници (само текстовата част,
заглавната страница, библиография и илюстрациите са допълнителни страници) с
оформление при компютърен набор както следва: формат: А4; шрифт: Times New
Roman, 12 рt.; полета: left, right, centered, bottom – 2,5 см, двустранно подравняване
(justify), междуредие: 1,5 lines.

Допълнително текстът трябва да има заглавна страница, включваща както

следва: в горния десен ъгъл се вписват името на учебното заведение, факултетът и
специалността. Три или четири реда по-надолу центрирано с по-едър шрифт (16 рt.
bold например) се вписва заглавието на реферата. Непосредствено под него, отново
центрирано, с по-ситен шрифт (14 рt.) се вписват трите пълни имена, факултетния
номер и курса на автора. В долния ляв ъгъл се вписва градът и годината (виж
примерната страница по-долу).
 Илюстрации: Като приложение след текста, на отделни страници сложете
снимки на някои произведения. Към всяка снимка е необходимо да е посочено
заглавие на работата, година и къде се намира.
Важно!
При подготовка на текст на български език е необходимо да използвате
стандартните препинателни знаци. Например изписването на кавички “ ”, по този начин
не е подходящ. Стандарта е: „ “. Ако софтуера за писане който ползвате, не ползва БГ
стандарт, можете да ги въведете с код. Съответно: alt + 0132 за ( „ ) и alt + 0147 за ( “ ).

На отделна страница най-отзад се посочва списък на използваната литература

по библиографските стандарти (вижте примерите по-долу). Тук е важно да спазите
точната последователност и пунктуация (точки, запетаи, къси и дълги тирета, главни
букви, съкращения)

Рефератът трябва да се представи в електронен вариант по интернет до датата

посочена от преподавателя.

Санкции: При неизпълнение на задачата в оказаното време, съответният студент

е длъжен да представи и допълнителен реферат с обем 5 (пет) стандартни
машинописни страници (виж т. Технически изисквания към текста) + заглавна страница
по образец и списък на използваната литература, на тема посочена от преподавателя.
При неизпълнение на техническите или съдържателните изисквания, съответният
студент се връща да доработи реферата съгласно поставените условия.
При неизпълнение на задачата, съответният студент не се допуска до изпит!

Примери за библиографски стандарт

Книги:
Монографии:
Стефанов, Свилен. Авангард и норма. София: Агата – А, 2003, с. 146. ISBN 2367-6396

Книги с двама или повече автори:

Колев, Й. В. Атанасова, Н. Витанова. История на педагогиката и българското
образование. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“,
1996, с. 146. ISBN 2367-6396

Статии в периодични издания, списания, сборници, каталози:

Данаилов, Борис. За развитието на неконвенционалните форми у нас. – В: Изкуство, №
17, 1994, с.124 - 130. ISSN 2367-6396.

Онлайн издания:
Дворянов, Орлин. Различия и прилики между, игра ритуал и пърформанс арт. – В:
Електнонно списание за наука, култура и образование, № 1 [онлайн]. ФНПП, СУ, 2014,
с.124 - 130. ISSN 2367-6396. http://fnpp.uni-sofia.bg/magazine/broi1/FNPP_EPUB_2014_broi1.pdf
[прегледан 18 ноември 2018].
Vanessa Beecroft is a contemporary artist, trained as a set designer, who

creates gallery and museum installations using live models presented in a tableauvivant form. The
performances mirror iconography from painting, film, and fashion as a

reference for building a tableau of similarly dressed, posed models. Common female

archetypes become the identity of the object(s) to be viewed, which not only refer to

film, fashion, or painted icons but also often have a relationship to a particular site (city,

region or cultural history). Beecroft will comb the area for visual cues from local

architecture, commercial venues (particularly fashion establishments), or even the city

dwellers themselves to re-present or incorporate into the performance. As Roberta

Smith of the New York Times noted, “…her work conjures up the 1970’s ideal of site

specificity; her works provide sample readings of local notions of class, beauty and

taste.”

These spectacular events are further stylized and reproduced by the use of

photography and video that document the performances and also operate to create

additional meaning beyond the evidentiary event. In creating this visual spectacle

Beecroft draws attention to private voyeuristic behavior, to how consumer culture affects

our visual interests, and to our evaluation of how scopophilia operates in our social

environment. This combination of practices allows Beecroft’s work to function within the

traditional expectations of art viewership2 while also exploring the boundaries of more
innovative contemporary practices including referencing the simulacral nature of popular

culture imagery and eliciting a self-reflexive and active response from the viewer in a

social environment.

Beecroft’s early works are clearly a personal narrative envisioned as a

collaboration of inanimate and animate objects that explores the concepts of beauty,

presentation, observation, and consumption. Furthermore, the art reveals types and

degrees of personal dysfunction, most notably her eating disorder (bulimia) and

corresponding obsessive behaviors. In her later work she endeavors to stage the

models in a more controlling and directorial way, while insisting on a level of uniformity

and perfectionism that challenges human possibility. This directorial approach results in

feelings of alienation between the artist and the models as it requires intensive physical

endurance by the models. These more sophisticated and highly produced events also

explore the complicity of the commercial gallery and museum system within the creation

cycle, while allowing Beecroft the space to create this social experience between a

large group of doppelgänger-type models and a sophisticated gazing crowd.

https://etd.ohiolink.edu/apexprod/rws_etd/send_file/send?
accession=kent1416591151&disposition=inline

Ванеса Бийкрофт , родена на 25 април 1969 г. в Италия, е американска съвременна артистка;

работата и се състои главно от фотография, видео изкуство, скулптура и живопис. В много от
нейните творби на показ са професионални модели, често полу или изцяло голи, образуващи
„жива картина“. Тя работи в Съединените щати и е базирана в Лос Анджелис от 2009 г. Ранната
й работа е фокусирана върху половите роли и идентичност и изглежда автобиографична;
нейната по-късна работа е фокусирана върху расите. От 2008 г. тя започва да работи съвместно
с Kanye West по търговски проекти.

Ранен живот и образование

Ванеса Бийкрофт е родена на 25 април 1969 г. в Генуа, Италия и е израснала в Санта Маргерита
Лигуре и Малчезине близо до езерото Гарда. И двамата й родители са учители; майка и е
италианка - Мария Луиза, а баща и британец - Андрю Бийкрофт. След нейното раждане
семейството й се премества за кратко в Холанд Парк, западен Лондон.

Родителите й се развеждат, когато тя е едвам на три години. Бийкрофт не вижда баща си или
по-малкия си брат отново, докато не навършва 15 години. Майка й я отглежда сама в село в
Италия със строги ограничения – вегански лайфстайл, без коли, телевизия и телефон. В
детството си тя е хоспитализирана след преяждане на определени храни, за които смятала, че
ще прочистят системата й, и се борила с хранително разстройства.
От 1988 г. до 1993 г. посещава Академия Брера в Милано, Италия. Първата й художествена
изложба VB01 (1993) е в галерия в Милано и включва представление с други студентки от
Академия Брера, облечени в дрехите на Бийкрофт и споделящи „Книгата на храната“ на
Бийкрофт, дневник, документиращ нейната консумация на храна от 1985 и 1993 г. „Книга на
храната“ документира булимичните хранителни навици на Бийкрофт и е спомената отново в
нейната по-късна работа, отделно от изпълненията/пърформансите.

Тя се премества в Съединените щати през 1996 г. по покана на търговеца на картини Джефри

Дейч и се установява в Ню Йорк.

Изкуство

Някои общи теми в работата включват самодисциплина (на моделите), воайорство и властови
отношения. Произведенията на Beecroft често са изпълнения или инсталации, базирани на
живи човешки фигури, но тя също така документира изпълненията с фотография и видео; това
произведение е в много публични музеи и художествени колекции, включително Института по
изкуствата в Чикаго, Музея за модерно изкуство (MoMA), Museo Nacional Centro de Arte Reina
Sofía, Österreichische Galerie Belvedere, Van Abbemuseum и др.

VB изпълнения (1993–настояще)

Много от изпълненията на VB са документирани в книгата на Дейв Хики VB 08-36: Изпълнения

на Ванеса Бийкрофт (2000) и в книгата на Емили Л. Нюман Female Body Image in Contemporary
Art: Dieting, Eating Disorders, Self-Harm, and Fatness ( 2018).

Изпълненията бяха озаглавени последователно. Бяха наложени строги правила за поведението

на моделите по време на представленията; бяха инструктирани да не се ангажират с публиката.
Моделите бяха униформени, голи или почти облечени и трябваше да стоят с часове, често на
високи високи токчета без движение или контакт с очите. Beecroft винаги използва високи,
слаби, млади модели, които тя наричаше "момичета", независимо от възрастта им. В по-късна
работа Beecroft ще използва дизайнерски аксесоари или обувки като реквизит за моделите.

VB02, VB03, VB04 и VB08 се състояха през 1994 г. и включваха модели на момичета на живо,
всички облечени в яркочервени перуки (преувеличено представяне на цвета на косата на
Beecroft) и бяло бельо. Изпълнението на VB08 (1994) се състоя в MoMA PS1 в Лонг Айлънд Сити,
Ню Йорк, използвайки живи женски модели, чорапогащници и яркочервени перуки.

VB25 (1996) представление се проведе в Van Abbemuseum в Айндховен, Холандия, със седем
идентични млади жени, носещи изкуствени мигли и червен лак за нокти, всяка облечена в
пуловер с поло яка, бяло бельо, чорапогащник и високи токчета.

VB35: Шоу (1998) се проведе в музея Гугенхайм в Ню Йорк; двадесет жени стояха в музея в
продължение на два часа в кръгова подредба, за да отразяват архитектурата. Петнадесет от
жените носеха украсени с кристали бикини, проектирани от Том Форд, а пет от жените бяха
голи. Това беше по-голямо събитие от някои от предишните й работи и стана международна
новина. Кастингът е направен от Дженифър Стар, а продукцията е дело на Ивон Форс Виляреал
и Дорийн Ремен.
VB45 (2004) се проведе на Терминал 5 на летище Джон Ф. Кенеди с 36 млади жени, стоящи във
формация в потъналата чакалня, носещи само афро перуки, черна боя на тялото и сребърни
окови на глезените.

VB51 (2002) е първото й филмирано представление, състояло се в Schloss Vinsebeck, Stenheim,

Германия. Включва по-възрастни модели на 60 години, включително майката, тъщата,
доведената сестра на Бикрофт и актрисите Ирм Херман и Хана Шигула (и двете актриси от
филми на Райнер Вернер Фасбиндер, любимият режисьор на Бикрофт).

VB53 (2004) в Тепидариума в Giardino dell’Orticultura, Флоренция, Италия, жените са поставени

в могила от пръст, сякаш са растения.

VB55 (2005) представя сто жени, които стоят неподвижно в Neue Nationalgalerie в Берлин в
продължение на три часа, всяка жена, намазана с масло от кръста нагоре и носеща само чифт
чорапогащник.

VB61, Все още смърт! Дарфур все още е глух? (2007), едно от най-политически ангажираните
представления на Бийкрофт, беше представено на 52-то Венецианско биенале. Включва
„приблизително 30 судански жени с изрисувана кожа, лежащи с лице надолу върху бяло
платно на земята, симулиращи мъртви тела, натрупани едно върху друго“, представящи
геноцида в Дарфур, Судан.

VB65 (март 2009 г.) представление в Padiglione d'Arte Contemporanea (PAC) в Милано, Италия,
включваше "Тайната вечеря" на двадесет африкански мъже имигранти, облечени официално в
костюми (някои без обувки), пиещи вода, ядящи пиле и черен хляб без прибори за хранене.

VB66 (2010) се проведе в Mercato Ittico di Napoli [it] (рибния пазар), Неапол, Италия с петдесет
живи модела, поставени на платформа сред група от отлети скулптури на тела и части на
тялото, всички боядисани в черно. Той подчертава връзките между тялото, скулптурата и
иконографската препратка към близките руини на Помпей.

VB67 (2010) представление се проведе в Studio Nicoli в Карара, Италия, и отново подобна
възстановка година по-късно, VB70: Marmi (2011) в галерия Lia Rumma в Милано. Моделите
бяха поставени близо до мраморни скулптурни статуи и камъкът беше в различни състояния,
включително полиран, груб и на блокове и плочи.

Друга работа

През октомври 2005 г. Beecroft организира тричасово представление по случай откриването на

магазина на Louis Vuitton, "Espace Louis Vuitton" на Шанз-Елизе в Париж. За същото събитие
Beecroft постави черни и бели модели на рафтовете до чанти Louis Vuitton в „човешка азбука“.
През 2007 г. компанията Louis Vuitton се извини на холандския графичен дизайнер Anthon
Beeke за това, че е имитирала неговия дизайн "Азбука на голите дами" без неговото съгласие.

През 2018 г. Бийкрофт и Ким Кардашиян си сътрудничиха по серия от голи снимки на

Кардашиян, които бяха показани в социалните медии за пускането на парфюма на Кардашиян,
който имаше „флакон с форма на тялото на Кардашиян“.

Колаборации с Кание Уест

От 2008 г. Beecroft си сътрудничи с рапъра Kanye West. Те започват да работят заедно след
парти за слушане на музикалните албуми на West - 808s и Heartbreaks в Ace Gallery, Лос
Анджелис . През 2010 г. Бийкрофт е творчески ръководител на музикалния видеоклип Runaway.
По време на музикалното турне на Kanye West, Yeezus Tour (октомври 2013 – септември 2014),
Beecroft проектира декорите и хореографията. Beecroft работи върху режисирания от West
Spike Jonze музикален видеоклип за песента от 2014 г. „Only One“. През 2014 г. Beecroft
организира сватбената церемония на Ким Кардашиян и Кание Уест.

In February 2015, West embarked on a fashion design career with Yeezy Season 1, under the Adidas
label and Beecroft directed the performance presentation. Beecroft went on to work on Yeezy
Season 2 (September 2015), Yeezy Season 3 (February 2016), and Yeezy Season 4 (September 2016).

Beecroft alleged she was a full-time employee for West until 2016, when her role changed and she
became a part-time contractor.

In 2019, she collaborated with West on two opera-based performances, Nebuchadnezzar and Mary.

Controversies

Her performance work about gender was often critiqued for being a "post-feminist statement about
fashion or pandering to a corrupted way of seeing".Photographer Collier Schorr noted, "Beecroft is
interested in the aesthetics of how women look when they are looked at, and her body-conscious
projects encourage alienation between model, artist, and audience." Beecroft's work with live female
nude models in performances often uses a specific type of model, one with an Westernized
"idealization" of the female body, all of the models appearing uniformly thin, tall, and young.[10]
These choices have been criticized as harmful, distorted, and conforming to gender stereotypes.

Beecroft has been quoted in an interview in 2016, “I have divided my personality. There is Vanessa
Beecroft as a European white female, and then there is Vanessa Beecroft as Kanye, an African-
American male.” Her later work deals with race, and she has made a series of racially insensitive
remarks in interviews.

Beecroft’s failed attempt to adopt Sudanese twins was the topic of the documentary The Art Star and
the Sudanese Twins (2008) by Pietra Brettkelly, which was included in the Sundance Film Festival's
World Cinema Documentary Competition. The film presents Beecroft as a "hypocritically self-aware,
colossally colonial pomo narcissist" and chronicles her "damaging quotes and appalling behavior" as
she attempts to adopt the orphans for use in an art exhibit.