• Единствен по рода си в Европа средновековен барелеф
• През 1979 година влиза в списъка на ЮНЕСКО за
световното културно наследство
• Глобален български символ
Местонахождение Мадарският конник се намира близо до едноименното село, на 18,2 km от Шумен, но в по- голямата си част се разполага на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав. Описание Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа. Произход Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите определят датировката и подкрепят най- признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701 – 721 г.). Барелеф Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, капища, дворцови и жилищни сгради Надписи Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: Значение и международно признание Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие. През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Туризъм До площадката под барелефа се стига по близо 100- метрово стълбище. На туристическия обект се поставя печат, удостоверяващ посещението, съхраняван в хижа „Мадарски конник“.
Николов, А. Свидетелства за издирването и проучването на трите Симеонови надписа край Солун през 1897-1898 г. – В: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, 825-836