1

6A ГРУПА - КИСЛОРОДНА ГРУПА

(доц. Г. Велинов)
I.ХАРАКТЕРИСТИКА
В 6А група се включват елементите кислород О, сяра S, селен Se, телур Те и
полоний Ро. Електронната конфигурация на последния им електронен слой е
ns2np4, което определя степен на окисление (−2) като най-типична за тези
елементи.
↑↓ ↑ ↑
↑↓ np4
2
ns

Атомът на кислорода се отличава от другите елементи, тъй като те, за разлика от

него, имат свободни d-орбитали и респективно възможност за две възбудени
състояния с 4 и 6 валентни електрона, респективно.

↑↓ ↑↓↑ ↑ ↑↑
ns np nd

За разлика от кислорода и сярата, селенът , телурът и полоният имат 18е в

предпоследния електронен слой и са пълни електронни аналози.
Въз основа на казаното по-горе, единствен кислородът проявява степен на
окисление (−2), с едно единствено изключение OF2 (+2). Останалите елементи
проявяват променлива степен на окисление (−2), (+4), (+6).
Общо елементите от 6А група са типични неметали, като неметалният им
характер отслабва от О към Ро, но сравнени с халогенните елементи, те са по-
слаби неметали. Ро е радиоактивен и нетраен.
II. ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА
Всички елементи от 6А група образуват повече от едно просто вещество - напр.
О2 и О3 (озон) , S -ромбична, моноклинна и пр. Явлението се нарича алотропия.
О2 и О3 са газове , а алотропните форми на S са твърди. Те имат неметален
характер.
Простите вещества на Se и Te са твърди, но имат метален блясък. При
обикновена температура имат слаба електропроводимост, която нараства при
нагряване - т.е. те проявяват качества на полупроводници.

КИСЛОРОД
1. Кислородът в природата. Въздух.
Кислородът е най-разпространеният елемент на Земята - масовата му част е 47%
(въздух, вода, скали, минерали, живи организми и пр.).
Атмосферният въздух представлява смес от много газове. Освен N2 (78%) и
кислород (20%), въздухът съдържа: СО2 (0.03%), водни пари (до 2−3% в
зависимост от местните условия и температура), прах, други газове
(сяроводород, амоняк, благородни газове).
Въздухът се втечнява при ниски температури (−190оС) и като такъв има
разнообразни приложения, в това число и за получаване на кислород.
2. Получаване на кислород.
а) промишлено - от въздух.

б) лабораторно: to, kat MnO2

• 2KClO3 → 2KCl + 3O2
(баланс!)
 2

• електролиза на вода или водни разтвори на основи

на анода А +  4ОН− −4е → 2Н2О + О2↑

3. Химични свойства.
Кислородът е един от най-активните елементи. С изключение на инертните
газове, на благородните метали (злато, платина и др.) и халогенните елементи,
той реагира директно с всички останали елементи или при обикновена
температура, или при нагряване. Образува оксиди, като реакцията най-често е
екзотермична и се нарича горене.
4. Значение и употреба.
Жизнено важен елемент - дишане, гниене, горене, корозия.
В техниката - за високи температури, експлозиви.
В медицината - реанимация при затруднено дишане.

ОЗОН
При пропускане на електрически искри в среда на кислород или въздух се
появява характерен мирис - на озон. Аналогично е и действието на специални
прибори, наречени озонатори. Кислородът и озонът са свързани в равновесието:

3О2 2О3

което при обикновени условия е изтеглено силно наляво - към кислорода. Върху
равновесието влияят слънчевите лъчи: късите UV-лъчи го изместват надясно, а
по-дългите - наляво, към разпадане на озона до кислород. В атмосферата се
достига до стационарно равновесие и така се образува озонен слой, който
поглъща част от слънчевото лъчене (особено късовълновото). Последното има
противо бактерициден ефект и поради това е особено опасно за унищожаването
на бактериите и свързания с тях живот на нисшите, а от там и на висшите
организми. Нарушаването на този защитен екран, поради замърсявания на
атмосферата от най-различен произход, води до появата на т нар. “озонови
дупки”.
Озонът е силен окислител - по-силен от кислорода. Използва се като
дезинфектор на въздуха и на водата.

СЪЕДИНЕНИЯ НА КИСЛОРОДА

ОКСИДИ
Оксидите са бинерни съединения на кислорода с химичните елементи, които са
по-електроположителни от него. Всъщност това са всички елементи, с едно
единствено изключение - флуора, с който кислородът образува флуорид - OF2.
I. Получаване.
Оксиди са известни почти за всички елементи. Те се получават или при директно
взаимодействие между елементите и кислорода, или при термично разлагане на
хидроксиди или соли на кислород съдържащи киселини.

Н2 + О2 = Н2О (баланс!)
S + O2 = SO2 (баланс!)
4Р + 3О2 = 2Р2О3 (баланс!)
4Р + 5О2 (излишък) = 2Р2О5 (баланс!)

2Al(OH)3 t→ Al2O3 + 3H2O

 3

Cu(OH)2 t→ CuO + H2O

CaCO3 t→ CaO + CO2
2AgNO3 t→ 2Ag + 2NO2 + O2
Ag+ +1e → Ag
} +2e } .2
N5+ +1e → N4+ 4
2O2− −4e → O2 } −4e .1

Al2(SO4)3 t→ Al2O3 + 3SO3

Оксидите могат да се класифицират от гледна точка на:

 природата на химическата връзка (променят се от типично йонни
до типично ковалентни);
 въз основа на отнасянията им към вода,киселини и основи: основни,
киселинни, амфотерни и неутрални.

ПЕРОКСИДИ
Кислородът дава бинерни съединения с другите елементи под формата на
бинерен йон О22−, като съединенията се наричат пероксиди. Например
пероксидите на елементите от IA и IIA групи, които се получават при директно
взаимодействие в кислородна среда:
2К + О2 = К2О2 (баланс!)
Ва + О2 = ВаО2 (баланс!)
Обикновената химична функция на пероксидите е окислителна по схемата:
О22− + 2е → 2О2−
Например:
2Fe2+ + О22− + 2H+ = 2Fe3+ + H2O
О22− + 2е → 2О2− .1
2
Fe2+ − 1e → Fe3+ .2

Спрямо силни окислители обаче, пероксидите се отнасят като редуктори и

отделят кислород по схемата:
О22− − 2е → О2
Причината за това двойствено поведение на пероксидния йон е междинната му
степен на окисление (−1) в сравнение с неутралния кислород (0) и кислородния
анион (−2).

ХИДРИДИ
Кислородът дава две съединения с водорода - вода и водороден пероксид.
Водата е най-важното съединение между двата елемента, като нейното значение
за животa на Земята е огромно. Количеството вода, което човек поема през целия
си живот надхвърля 20 тона.
Проблем за получаването на водата не съществува, тъй като 3/4 от земната
повърхност е покрита с вода. По-важен е проблемът за нейното пречистване. В
зависимост от целите, за които ще се използва водата, има различни методи и
технологии за нейното пречистване - престояване, филтруване, дейонизация,
дестилация и др.
 4

Водата е безцветна течност, без миризма. В своите физични свойства тя показва

редица аномалии:
• най-голяма плътност при 4оС;
• голяма специфична топлина;
• относително висока температура на кипене.
Тези аномалии се обясняват със свойството на водата в течно състояние да
образува асоциати - (Н2О)3 , (Н2О)2 .
Посочените аномални свойства на водата имат голямо значение, тъй като те са
причина тя да се явява естествен термостат и регулатор на климата на Земята.
Аномално е поведението на водата и в твърдо състояние. Както е известно ледът
е по-лек от водата, поради което при ниски температури той образува защитен
повърхностен слой във водните басейни (езера, реки) и по този начин съхранява
жизнените функции на обитателите на тези басейни.
Поради своята полярност водата е добър дисоцииращ разтворител. Тя
взаимодейства с разтворените вещества, като ги хидратира.
Водата е естествена среда, в която протичат повечето реакции между
неорганичните вещества, като в много случаи тя играе и каталитична роля.
Нейната електролитна дисоциация я характеризира като амфотерен електролит -
т.е. тя е амфолит:
+ -
H2O + H 2O H 3O + OH

ВОДОРОДЕН ПЕРОКСИД

Водородният пероксид се получава индиректно – напр. при взаимодействие на

бариев пероксид със сярна киселина:
BaO2 + H2SO4 = H2O2 + BaSO4↓

Той е нетраен и се разпада по схемата:

2Н2О2 → 2Н2О + О2

Много катализатори ускоряват този процес - метали, оксиди и пр. Това налага
търговският продукт да се стабилизира, което се постига с барбитурова киселина
(разтворима във вода), играеща ролята на отрицателен катализатор
(инхибитор, а катализата е хомогенна).
Поради междинната степен на окисление на кислорода (−1) във водородния
пероксид и в зависимост от партньора, водородният пероксид може да се отнася
като окислител или като редуктор. Трябва да се подчертае, че окислителните му
свойства са по-силно изразени от редукционните.

Като окислител:

2KI + H2O2 = I2 + 2KOH

2I− −2e → I2 .1
2
O22− +2e → 2O2− .1

Като редуктор, в присъствие на силен окислител:

2KMnO4 + 5H2O2 + 3H2SO4 = K2SO4 + 2MnSO4 + 5O2 + 8H2O

молекулно уравнение↑

съкратено йонно уравнение ↓

 5

2MnO4− + 5H2O2 + 6H+ = 2Mn2+ + 5O2 + 8H2O

Mn7+ +5e → Mn2+ .2
10
O22− −2e → O2 .5

Водородният пероксид се използва главно като окислител и дезинфектор. 3%

-ният му разтвор се нарича “кислородна вода”. Като 6−9% -ен разтвор се използва
за козметични цели.

СЯРА
Сярата е позната на човечеството от древността. Среща се в свободно състояние
(самородна сяра) и под форма на съединения - сулфати и сулфиди.
Прости вещества - ромбична, моноклинна (вж. Учебника 7 клас).
Разтваря се добре в сяровъглерод CS2 и органични разтворители. Не се
разтваря във вода.

1.Получаване.
а) самородната сяра се добива по специална технология.
б) В страните, които нямат находища от самородна сяра (каквато е България),
тя се получава по схемата:
2H2S + SO2 = 3S + 2H2O
S2− −2 e → S .2
4
S4+ +4 e → S .1

която дава възможност за оползотворяване на някои отпадъчни газове.

Сяра може да се получи и при непълно изгаряне на сяроводород (вж. 7 клас):
2H2S + O2 = 2S + 2H2O (баланс!)
2. Химични свойства.
Взаимодейства с почти всички химични елементи, с изключение на благородните
метали, инертните газове и йода, но активността й към металите е значително по-
голяма, отколкото към неметалите.
а) с активните метали при стриване дава съответните сулфиди (М2S, MS -
напр. Na2S, CaS).
б) в нажежени серни пари медта изгаря до меден сулфид:

Cu + S = CuS (баланс!)

в) живакът реагира при стайна температура → черна утайка:

Hg + S = HgS (баланс!) - важна реакция за премахване на

разпилян в помещения елементен живак!

г) желязото реагира при умерено загряване до черен сулфид:

Fe + S t→ FeS (баланс!)

С изключение на сулфидите на елементите от IA и IIA група и амониевият сулфид

(NH4)2S, всички останали сулфиди са много малко разтворими съединения, като
сред тях са едни от най-неразтворимите утайки изобщо - HgS, Ag2S и др. Те не
се разтварят дори в киселини, освен ако киселината притежава и окислително
действие - азотна киселина или “царска вода”:
MS + 4HNO3 = M(NO3)2 + 2NO2↑ + S↓ + 2H2O
S2− −2e → S .1
 6

2
N +1e → N
5+ 4+
.2
2NO3− групи участват в окислителния процес, а други две остават непроменени -
за образуването на нитратната сол на металния йон.
По същия механизъм сярата се окислява от азотната киселина до оксид:
S + 4HNO3 = SO2 + 4NO2 + 2H2O (баланс!)
Сярата намира широко приложение в промишлеността. Най-важната й употреба е
при вулканизацията на каучука (смесване на каучук със сяра и нагряване при
определена температура). Едва след този процес каучукът се превръща в гума и
придобива своите ценни качества. Каучук с по-високо съдържание на сяра се
нарича ебонит и има ценни качества като изолатор.

СЪЕДИНЕНИЯ НА СЯРАТА
ОКСИДИ
Най-стабилни и практически най-важни са серният диоксид и серният триоксид.
СЕРЕН ДИОКСИД
1.Получаване:
а) директно при изгаряне на сяра от въздух:
S + O2 t→ SO2 (баланс!)

б) при изгаряне на сулфиди - т.нар. “пържене” на сулфиди:

2PbS + 3O2 t→ 2PbO + 2SO2 (баланс!)

Особено важен е процеса на “пържене” на железния сулфид FeS2 - пирит, който

стои в основата на първия етап от производството на сярна киселина:
4FeS2 + 11O2 t→ 2Fe2O3 + 8SO2
Fe2+ −1e → Fe3+
−11e .4
S22 − −10e → 2S4+ 44

O2 + 4e → 2O2 − } +4e .11

в) при окисляване на метали с концентрирана сярна киселина:

Cu + 2H2SO4 = CuSO4 + SO2 + 2H2O
Реакцията се извършва в два етапа:
I етап - окислително редукционен процес:
Cu + H2SO4 = CuO + H2O + SO2 (баланс!)
II етап - обменна реакция:
CuO + H2SO4 = CuSO4 + H2O

2. Свойства на серния диоксид.

SO2 е безцветен газ с остра задушлива миризма. Разтваря се добре във вода
и взаимодейства с нея - получава се сериста киселина H2SO3, която е нетрайна
двуосновна киселина (аналогично на въглеродната Н2СО3):
SO2 + H2O H2SO3
Серистата киселина, както всички двуосновни киселини се дисоциира на две
степени:
I степен: H2SO3 + H2O H3O+ + HSO3−
−
II степен: HSO3 + H2O H3O+ + SO3 2−
Като киселина, серистата киселина се неутрализира с основи и солите й се
наричат сулфити (хидрогенсулфити и нормални сулфити).
Серният диоксид е типичен киселинен оксид и като такъв реагира:
 с основни оксиди;
 7

 с основи.
Серният диоксид се окислява от кислорода до серен триоксид:

SO2 + O2 SO3 (баланс!)

Реакцията се извършва при нагряване и в присъствие на катализатори - V2O5 или

Pt (хетерогенна “контактна”катализа) , или NO (хомогенна катализа).
Серният диоксид е важен междинен продукт при производството на сярна
киселина. Освен това се използва като избелител и консервант в хранителната
промишленост и винарството (за стабилизиране на белите вина).

СЕРЕН ТРИОКСИД
Той е важен междинен продукт при производството на сярна киселина. Киселинен
оксид, силно хигроскопичен, анхидрид е на сярната киселина:
SO3 + H2O = H2SO4
Взаимодейства с основни оксиди и с основи. Например:
SO3 + CaO = CaSO4
SO3 + 2NaOH = Na2SO4 + H2O

СЯРНА КИСЕЛИНА
1. Структурна формула и физични свойства - Учебника 7 клас.
2. Получаване - етапи на производството:
I етап - получаване на SO2 чрез изгаряне на сяра или “пържене” на
сулфиди (предимно пирит FeS2 ).

II етап - окисляване на SO2 до SO3. В зависимост от катализатора

има две технологични схеми:
а) хетерогенна катализа или т.нар. “контактен метод” -използ-
ват се твърди катализатори V2O5 или Pt (to ≈ 400oC).
б) хомогенна катализа или т.нар. “оловно камерен метод” - при
катализатор азотен окис. Каталитичното окисление става
по схемата на двуетапен процес, при който катализаторът
реагира с едно от веществата до получаване на междинно
съединение, което във втория етап реагира с другото
вещество, а катализаторът се възстановява:
NO + 1/2O2 = NO2 (K + A = AK )
SO2 + NO2 = SO3 + NO (AK + B = AB + K)
III етап поглъщане на серният триоксид от вода до сярна киселина:
SO3 + H2O = H2SO4
Най-често поглъщането става не с вода (поради силно екзо-
термичния характер на процеса), а с к.H2SO4 (97%). Получе-
ната сярна киселина се нарича “олеум”.

3. Свойства на сярната киселина.

Свойствата на разредената сярна киселина и на концентрираната сярна киселина
в известна степен се различават. Независимо от концентрацията си сярната
киселина е силна двуосновна киселина:
H2SO4 + H2O H3O+ + HSO4−
−
HSO4 + H2O H3O+ + SO42−
Образува два вида соли - кисели или хидрогенсулфати (напр. калиев
хидрогенсулфат KHSO4) и нормални соли - сулфати (напр. калиев сулфат
 8

K2SO4). Тъй като дисоцоацията по втората степен е значителна, сярната киселина

дава предимно нормални соли - сулфати.
Разредената сярна киселина реагира с:
 активни метали - с отделяне на водород;
 основни оксиди;
 основи (неутрализация);
Концентрираната сярна киселина е силно хигроскопична! и поради това е
опасна при работа. Освен типичните свойства на киселина (аналогично на
разредената) тя има и окислителни свойства - вж. по-горе реакцията с мед.
Важна качествена реакция за сулфатните йони е реакцията с разтвор на ВаCl2:

Ba2+ + SO42− = BaSO4↓ (бяла утайка!)

4. Приложение.
Сярната киселина има разнообразни приложения - за торове, получаване на
други киселини, рафиниране на нефт, производство на багрила, акумулатори и
др.
СЯРОВОДОРОД
Сяроводородът е най-важният хидрид на сярата.
1. Получаване.
а) промишлено - пряк синтез от сяра и водород Н2 + S = H2S ;
б) лабораторно:
FeS + 2HCl = H2S↑ + FeCl2
Сяроводородът се среща във вулканичните газове и в някои термални води. Има
остра неприятна миризма (на развалени яйца) и е отровен.
2. Химични свойства.
Основна химична функция на сяроводородът е редукционната му способност. На
въздух изгаря по уравнението:

2H2S + 3O2 = 2H2O + 2SO2

S2− −6e → S4+ .2
12
O2 +4e → 2O2− .3

Във вода сяроводородът се разтваря добре. Водните му разтвори имат качества

на слаба двуосновна киселина, която дава два вида соли - кисели или
хидрогенсулфиди и нормални или сулфиди:
H2S + H2O H3O+ + HS−
−
HS + H2O H3O+ + S2−
Сулфидният йон S2− е много силен редуктор. Дори от атмосферния кислород из
водните му разтвори се отделя сяра:
2H2S + O2 → 2S↓ + 2H2O (баланс!)
Както бе казано по-горе, сулфидите на почти всички елементи са много малко
разтворими съединения. При пропускане на H2S(газ) или дори от водни разтвори
на H2S, всички разтворими и неразтворими съединения на елементите (с
изключение на тези от IA и IIA група и на амониевия йон) се превръщат в цветни
утайки от сулфиди.

ОБЩО ЗА СЪЕДИНЕНИЯТА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ 6А ГРУПА

I. ХИДРИДИ.
С изключение на водата, хидридите са газове, с остра неприятна миризма.
Отровни са. Трайността им намалява в реда:
H2O > H2S > H2Se > H2Te
Водните им разтвори имат кисел характер.
 9

II. ОКСИДИ И ХИДРОКСИДИ

Елементите от 6А група образуват два вида оксиди - диоксиди ЕО2 и триоксиди -
ЕО3.
SO2 е газ, а всички останали диоксиди и триоксиди са твърди вещества с
молекулен строеж. Те са типични киселинни оксиди и са анхидриди на
съответните киселини (вж. серниста и сярна киселина). В реда от S → Te
силата на киселините намалява, както за по-нисшата (+4), така и за висшата
степен на окисление (+6).

Октомври, 2002 г.