упражнения по инженерна екология

Вариант 4

I. Упражнение 1

Определяне на вредните емисии при горивни процеси в енергетиката и

промишлеността .

Изготвил: Божидар Янков Биринджиев Приел:

Милен Костов, фн:031312001 доц. Иванов

Задание:
Вариант Обект Тип използвано Разход на Режим на
№ гориво гориво работа
4 Тец 2 Въглища 80000 кg/h Непрекъснат
Бобовдолски басейн

Цел на упражнението

Определяне на данните, необходими за инвентаризацията на емисиите при горивни

процеси в енергетиката и промишлеността. Изчисляват се количеството на емисиите
и стойностите на емисионния фактор за съответните замърсители при
инвентаризация на същите в областта на горивните процеси в енергетиката и
промишлеността .

Определяне на топлинната мощност

Gh.H 80.11,3
N    251,11 MW
3,6 3,6
Gh-часови разход t/h
H-топлотворна способност на трърдото гориво kJ/g

Определяне на годишното топлопроизводство

Qy  Gy.H  700800.11,3  7919040 GJ

Определяне на емисиите на серни окиси при изгаряне на въглища

Емисионен фактор (ЕF) [g/GJ]

 S 1,7
EF  16000.  16000.  2407,1 g / GJ
H 11,3
където
S-съдържание на сяра
H-топлотворна способност на трърдото гориво kJ/g

Емисии (Е) [t/y]

19.S .Gy 19.1,7.700800

E   22635,8t / y
1000 1000

Емисии на азотни окиси при изгаряне на въглища

ЕF=150 g/GJ
/от таблица 2/
ЕF .Gy.H 150.700800.11,3
Е   1187,856 t / y
1000000 1000000

Емисии на неметанови летливи органични съединения и метан при изгаряне на

въглища

ЕF=3 g/GJ
EF .Gy.H 0,5.3.700800.11,3
E  0,5.   11,9t / y
1000000 1000000

Емисии на въглероден окис и въглероден двуокис при изгаряне на въглища

C 29,6
ЕFco  0,08.10000.  0,08.10000.  2095,6 g / GJ
H 11,3
C 29,6
ЕFco2  3,6.10000.  3,6.10000.  94300.9 g / GJ
H 11,3
0,08.Gy.C 0,08.700800.29,6
Eco    16594,94 t / y
100 100
3,6.Gy.C 3,6.700800.29,6
Eco2    746772,48 t / y
100 100

Резултати от изчисленията представени в табличен вид

Топлинна мощност Годишно топлопроизводство

Дименсия MW GJ
Стойност 251 7 919 040

Замърсител (SOx) (NOx) (НМЛОС (CH4) (CO) (CO2)

)
 Емисионен 24,1 260 3 50 21 943
фактор
(ЕF) [g/GJ]
Емисии 190,6 1509,4 11,9 198 166 7467,7
[t/y]

Анализ на резултатите и изводи:

Според изчисленията ,всички резултати са в съответните норми.

Резултатите отговарят на изисквания и не са необходими други мерки/дейности.

Упражнение №2

Определяне на концентрацията на замърсяващи вещества в атмосферата,

отделяни от неподвижен точков източник при неблагоприятни метеорологични
условия.

Цел на упражнението е изчисление и определяне на:

- Максимална концентрация на замърсяващи вещества SO2 и NO2

- Разстояние при което приземната концентрация на вредни вещества SO2 и NO2
достига максимална стойност
-концентрация по оста на факела на SO2 и NO2
-опасна скорост на вятър при която се достига максимална концентрация на вредни
вещества в приземния слой на атмосферата

Дадено
H=160 m
D=7 m
V=0,4 m/s
T=180 Co

Определяне на дебита на изходящите газове

D 2 0 3,14.7 2
V1  w  .0,4  15,386 m 3 / s
4 4
D-диаметър на комина, м
wo-средна скорост на газовете на изхода на комина

Определяне на температурата на „прегряване” на изходящите газове

Т  Т g  Т v  180  23  157 С о

Определяне на коефициентите m и n
2
wo D 0,4 2.7
f  1000 2  1000  0,000278
H T 160 2.157
 V 1T 15,386.157
v m  0,653  0,653  1,606
H 160
wo .D 0,4.7
v' m  1,3  1,3  0,023
H 160
f e  800(v' m ) 3  800.0,0233  0,0097

1 1
m  
0,67  0,1 f  0,34 3 f 0,67  0,1 0,0097  0,343 0,0097
1 1
   1,329
0,67  0,0098  0,0723 0,7521

n=1

Определяне на разстоянието от източника на замърсяване xm при което приземната

концентрация на вредни вещества достига максимална стойност.

d  7 v m (1  0,28.3 f e )  8,8.1,13  9,9

5 F 5 1
xm  dH  .8,8.160  1408m
4 4

Определяне на опасната скорост на вятъра um при която се достига най-голяма

концентрация на вредни вещества в приземният слой на атмосферата

u m  v m (1  0,12 f )  1,606(1  0,12. 0,0097 )  1,625 m/s

Oпределяне на максималната концентрация на вредни вещества Cm съдържащи се в

изходящите отпадъчни газове от неподвижни източници, при неблагоприятни
метеорологични условия на разстояние xm

AMFmn
Cm 
H 2 3 V1 T

200.1990.1.1,41.1.1 93155,88
Cm SO2    0,271 mg / m3
160 23
15,386.157 343490,78

200.350.1.1,41.1.1 98700
Cm NO2    0,624 mg / m3
160 23
15,386.157 33490,78

Oпределяне на параметъра s1
При x/xm<1 s1  3( x / x m )  8( x / x m )  6( x / x m )
4 3 2

Определяне на концентрациите на SO2 и NO2 по оста на факела на разстояние x=50,

100, 200, 400, 1000, 3000 m при неблагоприятни метеорологични условия
C  s1 .C m

x 50 100 200 400 1000 3000

xm 1408 1408 1408 1408 1408 1408
x/xm 0,0355 0,0710 0,142 0,284 0,710 2,130
s1 0,00721 0,0274 0,0993 0,321 0,924 1,564
CSO2 0,002965 0,011469 0,042848 0,148572 0,571487 0,74863
CNO2 0,000519 0,002009 0,007505 0,026022 0,100094 0,131121

xm d um Cmax
Дименсия m - m/s mg/m3
SO2 1408 8,8 1,625 0,271
NO2 0,624

V1 ∆T f Vm V’m fe m n
Дименсия m3/s Co - - - - - -
SO2 15,386 157 0,000278 1,606 0,023 0,0097 1,329 1
NO2
 x[m] 50 100 200 400 1000 3000
SO2 x/xm 0,024525 0,049051 0,098102 0,196203 0,490509 1,471526
S1 0,003492 0,013509 0,050469 0,174997 0,67313 0,881779
so2
C [mg/m3] 0,002965 0,011469 0,042848 0,148572 0,571487 0,74863
Норма[mg/m3] 0.350 0.350 0.350 0.350 0.350 0.350
NO2 x/xm 0,024525 0,049051 0,098102 0,196203 0,490509 1,471526
S1 0,003492 0,013509 0,050469 0,174997 0,67313 0,881779
NO2
C [mg/m3] 0,000519 0,002009 0,007505 0,026022 0,100094 0,131121
Норма[mg/m3] 0.200 0.200 0.200 0.200 0.200 0.200

Графични резултати и зависимости

Фиг 1.
 Фиг 2.

Анализ на резултатите и изводи:

Съгласно Наредба № 12 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови

частици
и олово в атмосферния въздух (в сила от 30.07.2010г.) всички резултати
отговарят на нормите.

Упражнение № 3

Влияние на застрояването върху разпределението на концентрацията на

замърсяващи вещества в атмосферата, отделени от неподвижен точков
източник при неблагоприятни метеорологични услови.

Цел на упражнението е:

Анализ и оценка на влиянието на застрояването вурху концетрациите на

замърсяващи вещества в атмосферата, отделени от неподвижен точков източник и
неблагопричтни метеорологични условия.

Определяне на дължината и височината на образуваните ветрови течения Hn [m]

при наличие на сграда с условни размери.

Дадено
Lд=40 m
Lш=35 m
Hз=40 m

HI=Hз=40 m
L*=Hз=40 m
LI=4L*=4.40=160 m
HII=Hз.+0,4L=40+0,4.40=56 m
LII=2.L*=80 m
HIII=0,5.L*=20 m
LIII=L*=35 m

Определяне на опасната скорост на вятъра при наличие на застрояване.

2
wo D 0,4 2.7
f  1000 2  1000 2  0,0446
H I T 40 .157

V 1T 15,386.157
v m  0,653  0,653  2,55
HI 40
wo .D 0,4.7
v' m  1,3  1,3  0,091
HI 40
f e  800(v' m ) 3  800.0,0913  0,603


u m  v m (1  0,12 f )  2,55(1  0,12.0,211)  2,614 m / s

Oпределяне на безразмерният коефициент r3 отчитащ разликата в опасната скорост

на вятъра без и с наличие на застрояване.

u m 2,614
  1,608
u m 1,625
  
um um 2 um 3
r 3  0,67( )  1,67( )  1,34( )  0,67.0,5651  1,67.0,3193  1,34.0,1804 
um um um
 0,3786  0,5332  0,2417  0,6701

Определяне на безразмерният коефициент  отчитащ разликата в структурата на
въздушното течение с и без отчитане на застрочването.

 1 1
  1  1  1,004
1  16( H / Hв  1) 2
1  16(160 / 40  1) 2

Определяне на аргумента t1 в зависимост от който се определя коефициента s

отчитащ изменението на структурата на въздушния поток при наличие на
застрояване.

L1  160. 1,004
t1    0,0796
1,1 p3 x m 1,1.1,30.1408

u
p3  0,32( m )  0,68  1,194
um
Определяне на коефициента s отчитащ изменение на структурата на въздушния
поток при наличие на застрояване в зависимост от аргумента t1.
4 3 2 2 2
s  0,6 t1  2 t1  2 t1  t1 (0,6 t1  2 t1  2)  -0,0031

Определяне на коефициента t2
 Lш 35
t2    0,875
Lд 40

Определяне на коефициента φк

4 3 2
 к  136,5 t 2  364 t 2  273 t 2  136,5.0,586  364.0,669  273.0,765  79,9  243,5  208,8  45,2
Определяне на коефициента t3

t3   k uˆ m  73,45
Определяне на безразмерният коефициент ξ отчитащ влиянието на турбулентността
и колебанието на ветровото течение.

1 1
m    7,42.10 18
3 5 42
(1  2,9.10 .t 3  2,5.10 .t 3  9,2.10 t 3 ) (1  0,1958  0,1140  19155,31)
4 4 4

Определяне на разстоянието от източника на замърсяване xm при което приземната

концентрация на вредни вещества достига максимална стойност.

xв  LI / 3  160 / 3  53,3 m
xв 53,3
    0,031
p3 .x m 1,194.1408
 1   m (v1.  1) x m 1  7,42.10 18.( 40,19.0,014  1).2038,7
xm    0,009  0
1   m (v1  1) x m 1  7,42.10 18.( 40,19  1).2038,7
Определяне на коефициента
ˆ м  r3 .ˆ.s.м  s1(1  м)  -2,13419.1,0106.(0,0031).7,42.10 18  1(1  7,42.10 18 ) 
 0,0496.10 18  1  7,42.10 18  7,37.10 18  1  1

Определяне на максималната концентрация на вредни вещества при наличие на


застрояване C m [mg/m3]

C m  C m . м  C m

Резултати представени в табличен вид

 ̂
HI LI um r3 t1 p3 s
Дименсия m m m/s - - - - -
SO2 40 160 2,614 -2,1342 1,004 0,0796 1,194 -0,0031
NO2


t2 t3 φk ξm xm xв ξ
Дименсия - - - - - m -
SO2 0,875 73,45 45,2 7,42.10-18 -0,009 53,3 0,031
NO2
Анализ на резултатите и изводи: При така зададените входни данни и формули за
изчисляване, разстоянието от източника на замърсяване xm при което приземната
концентрация на вредни вещества достига максимална стойност, се получава
отрицателно число.Максималната концентрация на вредни вещества при наличие на
застрояване се получава почти еднаква с предишният случай.