Professional Documents
Culture Documents
Tibetian Book
Tibetian Book
Согиал Ринпоче
Tибетска книга за живота и смъртта
Преработено и допълнено издание
www.izvorite.com 1
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Далай Лама
www.izvorite.com 2
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 3
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 4
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ако все повече и повече хора се замислят сериозно за собственото си бъдеще и за бъдещето
на света? Представете си какво би било, ако можеше животът ни да е изпълнен със свещен
смисъл? Ако грижите в края на живота бяха винаги озарени от страхопочитание пред
лицето на смъртта? Ако гледахме на живота и смъртта сами по себе си като на едно цяло?
Какво би станало, ако се стремяхме любовта и състраданието да се превърнат в мяра за
всяко наше действие, ако се стремяхме да осъзнаваме до каквато и да било степен
истинската същност на ума, която е в основата на цялото ни съществувание? Това би било
истинска революция, която би дала на мъжете и жените свободата да открият собственото
си рождено право, това вътрешно измерение, пренебрегвано така дълго, би ги обединило в
пълнотата на човешкия жизнен опит с цялата му тайнственост и величие.
Согиал Ринпоче
Льораб Лен, Ноември 2001 г., Франция
Предговор
РОДЕН СЪМ В ТИБЕТ и на шестмесечна възраст съм бил взет в манастира на моя
учител Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо в провинция Кхам. В Тибет има много силни
традиции в откриването на превъплъщенията на големите духовни учители от миналото.
Те се издирват още от деца и преминават през специално обучение, за да станат бъдещи
учители. Дали са ми името Согиал, въпреки че едва по-късно учителят ми разпознал у мен
превъплъщението на Тертьон Согиал - известен мистик, който бил негов учител и учител
на тринадесетия Далай Лама.
Моят учител Джамянг Кхиентсе беше висок за тибетец и винаги стърчеше над
околните, когато беше сред хора. Имаше сребриста, много късо подстригана коса и добри
очи, които искряха от веселие. Ушите му бяха дълги, като ушите на Буда. Но най-много
биеше на очи присъствието му. Погледът и осанката му подсказваха, че това е мъдър и свят
човек. Имаше звучен, гърлен и омайващ глас, а когато преподаваше, главата му се
накланяше леко назад и учението му се лееше като поток от красноречие и поезия. И
въпреки целия респект и дори страхопочитание, които будеше, във всичко, което правеше,
се чувстваше някакво смирение.
Джамянг Кхиентсе е стълбът на моя живот и вдъхновението на тази книга. Той бе
превъплъщение на учителя, който промени будизма в страната ни. В Тибет никога не е
било достатъчно само да носиш името на нечие превъплъщение, освен това винаги е било
нужно да спечелиш и уважението на хората със знанията си и с духовния си живот. Моят
учител бе прекарал години в усамотение и за него се разказваха множество чудни истории.
Притежаваше задълбочени познания за духовната реализация и не след дълго открих, че
той е истинска енциклопедия на мъдростта, че знае отговора на всеки въпрос, който би
могъл да му зададеш. В Тибет има множество духовни традиции, но Джамянг Кхиентсе
беше авторитет във всички тях. За хората, които го познаваха или бяха чували за него, той
бе олицитворение на тибетския будизъм, живо доказателство за това, което човек може да
постигне, ако осъществи ученията и ги практикува всеотдайно.
Често чувах учителя си да казва, че ще помогна работата му да продължи, и без
съмнение винаги се е отнасял с мен като със свой собствен син. Чувствам, че това, което
успях да постигна досега в дейността си, това, че думите ми успяха да докоснат толкова
много хора, е само узрелият плод на неговата благодат.
www.izvorite.com 5
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 6
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Част първа
Животът
ЕДНО
В огледалото на смъртта
ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ СРЕЩНАХ със смъртта, когато бях на около седем години.
Готвехме се да напуснем планините на изток и да заминем за Централен Тибет. Самтен,
един от личните помощници на моя учител, беше чудесен монах, който се държеше много
добре с мен в детството ми. Имаше приветливо закръглено червендалесто лице, винаги
готово да се усмихне. Заради благия си характер той бе станал всеобщ любимец в
манастира. Моят учител проповядваше и посвещаваше ежедневно, всеки ден изпълняваше
обреди и ритуали. Към края на деня аз събирах приятелите си и устройвах малко театрално
представление, в което пресъздавах събитията от сутринта. Самтен винаги ми даваше
костюмите, които учителят ми беше носил. Не ми е отказал нито веднъж.
Неочаквано Самтен се разболя и стана ясно, че не му остава да живее много.
Наложи се да отложим заминаването. Никога няма да забравя двете седмици, които
последваха. Навсякъде се усещаше гнилата миризма на смъртта и когато се замисля за
онова време, винаги си спомням именно този мирис. Манастирът беше пропит с усещането
за смърт. Но това не беше болезнено или страшно - в присъствието на учителя ми смъртта
на Самтен придобиваше особено значение. Тя се превърна в урок за всички нас.
Самтен лежеше в едно малко светилище в резиденцията на учителя ми. Знаех, че
умира. От време на време влизах и сядах до него. Той не можеше да говори и аз бях ужасен
от промяната в лицето'му - бе станало изпито и измъчено. Давах си сметка, че той ще ни
напусне и никога повече няма да го видя. Чувствах огромна тъга и самота.
Смъртта на Самтен не дойде леко. Звукът на тежкото му дишане ни преследваше
навсякъде, усещахме как тялото му линее. В манастира не се чуваше нищо друго, освен
това дишане. Всичко бе насочено към Самтен. И въпреки огромното страдание, което той
изпитваше в дългата си мъчителна смърт, у него имаше някакво спокойствие и вътрешна
увереност. В началото не можех да си обясня този факт, но после разбрах на какво се
дължи - на вярата, на обучението му, на присъствието на учителя ми. И въпреки че
изпитвах тъга, знаех, че щом учителят е там, всичко ще бъде добре, защото той ще успее да
www.izvorite.com 7
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 8
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Лама Цетен умря необикновено. Макар че наблизо имаше манастир, той отказа да
отиде там, защото не искал да затруднява монасите с трупа си. Така че ние вдигнахме
палатките си в кръг, както обикновено. Кхандро се грижеше за лама Цетен, защото той
беше неин възпитател. В палатката му бяхме само тя и аз, когато той неочаквано я повика с
умалителното „А-ми", което на неговия диалект означава „дете мое". „А-ми - каза той
нежно, -ела тук. Вече започва. Повече не мога да ти дам никакъв съвет. Продължавай да
служиш на учителя както досега и всичко ще бъде наред. Доволен съм от теб."
Тя веднага се обърна и понечи да изтича навън от палатката, но лама Цетен я улови
за ръкава. „Къде отиваш?" - попита той. „Отивам да повикам Ринпоче" - отвърна тя. „Не го
безпокой, няма нужда - усмихна се лама Цетен. - С учителя разстоянията не съществуват."
След тези думи той се втренчи към небето и издъхна. Кхандро освободи ръкава си от
пръстите му и изтича да повика учителя. Аз останах, но не бях в състояние да помръдна.
Бях изумен, че човек, който гледа смъртта в очите, може да запази такова
спокойствие. Лама Цетен би могъл да повика своя лама, за да се
- но не го направи. Не беше необходимо. Сега разбирам защо - той вече бе
реализирал присъствието на учителя в себе си. Джамянг Кхиентсе винаги беше с него, в
сърцето и в ума му, никога не се отделяше от него. Кхандро доведе учителя. 1 Никога няма
да забравя как той се наведе, за да влезе в палатката. Погледна лицето на лама Цетен,
вгледа се в очите му и започна да се смее. Винаги го наричаше „Ла-джен" - „Старият лама",
което беше израз на привързаността му към него. „Ла-джен - каза той, -не прави това!"
Сега си давам сметка, че учителят веднага е разбрал, че лама Цетен се е отдал на една
специфична медитация, в която природата на ума на медитиращия се слива с
пространството на истината. „Ла-джен, при тази практика, ти знаеш това, понякога
възникват непредвидени препятствия. Хайде, аз ще те водя."
Изумен гледах какво се случи след това и ако не го бях видял с очите си, никога
нямаше да повярвам, че е възможно. Лама Цетен оживя. След това учителят ми седна до
него и го преведе през пхоуа - техниката на водене на съзнанието в момента преди смъртта.
Има много начини за осъществяването на тази техника и учителят ми използва един от тях,
който завършваше с трикратно произнасяне на звука „А". Когато учителят произнесе
първото „А", съвсем ясно чухме как лама Цетен му пригласяше, втория път гласът му не
беше така ясен, а третия път не го чухме - беше издъхнал.
Смъртта на Самтен ми показа каква е ползата от духовното обучение, а смъртта на
лама Цетен - че много често практикуващите с неговото ниво прикриват забележителните
си способности цял живот. Понякога тези способности се проявяват само веднъж - в
момента на смъртта. Разбрах, макар и да бях още дете, че между смъртта на двамата
съществуваше огромна разлика - едната смърт беше на добър монах, практикувал учението
цял живот, а другата - на завършен медитатор. Самтен умря като обикновен човек, в болка,
макар и със спокойствието, което дава вярата. Смъртта на лама Цетен беше демонстрация
на духовно съвършенство.
Скоро след погребението на лама Цетен ние отидохме в манастира Ямдрок. Както
обикновено, аз легнах да спя в стаята на учителя си и помня трептящите сенки от
маслените светилници върху стените. Всички други бяха заспали дълбоко, а аз останах
буден и плаках цяла нощ. Онази нощ разбрах, че смъртта е реална и че аз също ще трябва
да умра. Докато лежах и мислех за смъртта въобще и за своята собствена смърт, в цялата
ми тъга постепенно се появи и усещането за примирение и приемане, а с това и
решеността да посветя дните си на духовното усъвършенстване.
www.izvorite.com 9
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 10
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 11
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
занапред да им помагат. Наистина всеки опит да се мисли за тези неща се смята за ненужен
и нелеп.
Всичко това показва с болезнена яснота, че сега повече от всякога имаме нужда
от фундаментална промяна на отношението си към смъртта и умирането.
За щастие нещата все пак започват да се променят. В приютите за неизлечимо болни
например оказват прекрасна практическа и емоционална помощ. Само че практическата и
емоционалната помощ са крайно недостатъчни - умиращите наистина имат нужда от
любов и грижи, но освен това имат нужда и от нещо по-дълбоко. Те трябва да открият
същинското значение на смъртта и живота. Без това как можем да им дадем истинска
утеха? Следователно помощта за умиращите би трябвало да включва в себе си и духовната
грижа, защото само чрез духовното познание можем да посрещнем смъртта и да я разберем
истински.
В последно време съм обнадежден от факта, че някои пионери като Елизабет
Кюблър-Рос и Реймънд Муди повдигат въпроса за смъртта и умирането. Вглеждайки се
дълбоко в начина, по който ние се грижим за умиращите, Елизабет Кюблър-Рос ни показва,
че чрез безусловна любов и чрез едно по-просветено отношение смъртта би могла да се
приеме спокойно, просто като един преход. Научните изследвания върху многото различни
аспекти на близките до смъртта състояния, последвали смелата работа на Реймънд Муди,
дават на човечеството основания да се надява, че животът не завършва със смъртта и че
наистина има „живот след живота". За жалост не всички разбират изцяло значението на
тези открития за смъртта и умирането. Понякога се стига до другата крайност - да се
величае смъртта. Чувал съм за множество трагични случаи, когато млади хора посягат на
живота си, защото са повярвали, че смъртта е красива и че чрез нея ще избегнат
проблемите на живота си. Но дали се страхуваме от смъртта и отказваме да я приемем, или
й придаваме романтичен блясък, е все едно - и в двата случая я превръщаме в нещо
тривиално. Както отчаянието, така и еуфорията от смъртта са погрешни. Смъртта не е нито
потискаща, нито вълнуваща - тя е просто факт от живота.
Колко е тъжно, че повечето от нас започват да оценяват живота си едва когато
наближи смъртта! Често си спомням думите на големия будистки учител Падмасамбхава:
„Тези, които вярват, че разполагат с много време, се подготвят едва когато наближи
смъртта. Тогава ги разкъсва съжаление, но нима не е твърде късно?" А нима може да има
по-смразяваща кръвта констатация за съвременния свят от тази, че повечето хора умират,
без да са готови за смъртта, така както са живели, без да са готови за живота?
www.izvorite.com 12
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 13
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 14
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДВЕ
Непостоянство
Няма място под слънцето, където смъртта да не може да ни намери - дори
непрекъснато да се оглеждаме във всички посоки, сякаш сме в чужда и неприятелска
земя... Ако имаше начин да се предпазим от ударите на смъртта - аз не бих се отказал
от него... но е лудост да мислиш, че можеш да успееш...
Хората идват и си отиват, скачат и танцуват, но не обелват и дума за смъртта.
Много добре. И все пак когато тя наистина дойде -при тях, при съпругите, децата,
приятелите им-и ги завари неподготвени, какви бурни страсти ги обземат, какви викове,
какъв гняв, какво отчаяние...
За да започнем да лишаваме смъртта от най-голямото й надмощие над нас, нека
приемем коренно различно отношение от разпространеното сега. Нека я лишим от
непознатостта й, нека ходим при нея по-често, нека свикнем с нея. Нека се появява в ума
ни по-често от всичко друго... Ние не знаем къде ни очаква смъртта - нека ниея очакваме
навсякъде. Да се отдаваш на смъртта означава да се отдаваш на свободата. Човек,
който се е научил как да умре, се е отучил как да бъде роб.
МОНТЕН7
www.izvorite.com 15
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ГОЛЯМАТА ЗАБЛУДА
Раждането на човек е раждане на неговата тъга. Колкото по-дълго живее той,
толкова по-глупав става, защото стремежът му да избегне неизбежната смърт се
засилва. Колко тъжно! Живее за това, което никога не може да постигне! Жаждата му
да оцелее в бъдещето го прави неспособен да живее в настоящето.
КУАН ТЗУ
www.izvorite.com 16
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
АКТИВНА ЛЕНОСТ
Има една стара тибетска приказка, която много обичам. Нарича се „Бащата на Велик
като луната". Един беден човек след дълъг и усилен труд успял да събере пълен чувал с
жито. Бил много горд с това и когато се прибрал у дома си, окачил с въже чувала на една от
гредите на къщата, за да го предпази от плъхове и крадци. Оставил го да виси там и като
допълнителна предпазна мярка решил да прекара нощта под него. Както си лежал,
започнал да си мисли: „Ако успея да продам това жито на малки количества, ще спечеля
повече. Със спечеленото ще мога да си купя още жито, което също ще продам. Не след
дълго ще стана богат и с мен ще се съобразяват в обществото. Момичетата ще тичат след
мен, ще се оженя за красива жена, после ще имаме дете... сигурно ще е момче... А как ще
го наречем?" Човекът се озърнал и погледът му спрял на малкия прозорец, през който се
виждала изгряващата луна.
„Какъв знак! - помислил си той. - Какво предзнаменование! Това е наистина добро
име. Ще нарека детето Велик като луната..."
www.izvorite.com 17
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 18
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
За тибетците главният празник е Нова година. Това е нещо като Коледа, Великден,
Денят на благодарността и рожденият ти ден, взети заедно. Патрул Ринпоче бил велик
учител и животът му бил изпълнен с ексцентрични постъпки, които били жива илюстрация
на учението. Вместо да празнува Нова година и да пожелава на хората Честита нова
година!" както всеки друг, той плачел. Когато го питали защо го прави, той отговарял, че е
изминала още една година и толкова много хора са се приближили към смъртта, без да са
готови за това.
www.izvorite.com 19
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 20
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 21
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Друг разказал на Кенет Ринг: „Попитаха ме... не, нямаше думи, просто моментално
осъзнах въпроса... какво съм направил за напредъка на човешкия род."6
Това, което сме направили през живота си, е това, което сме, когато умрем. И
всичко, абсолютно всичко, има значение.
ЕСЕННИ ОБЛАЦИ
Веднъж в манастира си в Непал най-старият жив последовател на моя учител,
великият Дилго Кхиентсе Ринпоче, завършваше своята лекция. Той беше един от най-
прославените учители на своето време, учил е самия Далай Лама, а и много други учители,
които гледаха на него като на неизчерпаем и безценен източник на мъдрост и състрадание.
Ние всички вдигнахме поглед към този крехък, излъчващ светлина човек -извисил се като
планина поет, мистик и учен, прекарал двадесет и две години от живота си в усамотение.
Той направи пауза и се вгледа в далечината: „Сега съм на седемдесет и осем години и през
живота си съм виждал много неща. Толкова много млади хора умряха, толкова много хора
на моята възраст умряха, толкова много стари хора умряха! Толкова много хора, които бяха
високо, сега са ниско и толкова много, които бяха ниско, се издигнаха във висините!
Толкова много страни се промениха! Имаше толкова много мъка и трагедии, толкова много
войни и болести, толкова много разруха по целия свят! И въпреки всичко тези промени не
са по-реални от един сън. Когато се вгледате внимателно, ще видите, че на този свят няма
нищо постоянно и непроменливо, нищо, дори и най-малкото косъмче по тялото ви. И това
не е теория, а нещо, което можем да видим дори със собствените си очи."
Често се питам: „Защо всичко на този свят се променя?" И единственият отговор,
който ми идва наум, е: Така е устроен животът. Нищо, нищо не е трайно. Буда казва:
Нашето съществувание е преходно като есенните облаци. Да гледаш раждането и
смъртта на съществата , е все едно да гледаш движенията в някакъв танц. Животът
е като проблясък на светкавица в небето, преминава като порой надолу по стръмна
планина.
Една от причините да ни е толкова трудно да погледнем смъртта в лицето е, че
игнорираме истината за непостоянството. Ние толкова отчаяно искаме всичко да продължи
както си е било, че имаме нужда да вярваме, че нещата винаги ще останат същите. Но това
е само илюзия. И както твърде често се убеждаваме, вярата няма нищо общо с реалността.
Тази фалшива вяра, тази заблуда, тези идеи и предположения са клатещата се основа, върху
която ние построяваме живота си. И независимо че истината непрекъснато се явява пред
очите ни, ние предпочитаме - с безнадеждна самонадеяност - да продължаваме да се
преструваме. В мислите ни промените винаги се равняват на загуба и страдание. И ако те
настъпят, ние се стремим да притъпим болката колкото е възможно повече. Приемаме -
упорито и безкритично, - че постоянството е сигурност, а н-епостоянството - не. В
действителност обаче непостоянството е като някои хора, които срещаме в живота си -
„трудни" или смущаващи в началото, но след по-дълбоко опознаване далеч по-дружелюбни
и приятни, отколкото сме си ги представяли.
Помислете върху това - осъзнаването на непостоянството, парадоксално, е
единственото нещо, за което можем да се уловим, може би най-трайното ни притежание. То
е като небето или земята. Независимо колко се променя или разрушава всичко около нас, те
остават. Да си представим за миг, че преживяваме някаква вътрешна криза... целият ни
живот рухва... съпругът или съпругата ни напуска без предупреждение... Небето все още е
на мястото си, земята все още е на мястото си. Разбира се, и земята понякога се тресе -
просто за да ни напомни, че на този свят нищо не е сигурно...
www.izvorite.com 22
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 23
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
просветление? Ако можете да отговорите с „да" и на двата въпроса, тогава сте разбрали
непостоянството наистина.
ТРИ
Размисъл и промяна
КОГАТО БЯХ МАЛЪК, в Тибет чух разказа за Криша Готами - млада жена, която
имала щастието да живее по времето на Буда. Когато първородното й дете станало на една
годинка, се разболяло и умряло. Съсипана от скръб, жената стиснала в ръце малкото телце
и тръгнала по улиците, молейки всеки срещнат да й даде лекарство, което да съживи детето
й. Някои не й обръщали внимание, други й се смеели, трети я смятали за луда. Най-накрая
срещнала един мъдрец, който й казал, че Буда единствен на света може да извърши чудото.
Тя отишла при Буда, положила тялото на детето си в краката му и разказала
историята си. Буда я изслушал с безкрайно състрадание и рекъл:
- Има само един начин да излекуваш страданието си. Иди в града и ми донеси
горчичено семе от къща, в която никога не е имало смърт.
Окрилена от надеждата, Криша Готами веднага тръгнала за града. Спряла още пред
първата къща и помолила:
- Буда ми каза да му занеса горчичено семе от къща, в която никога не е имало
смърт.
- Много хора са умирали в тази къща - отговорили й. И тя отишла в следващата.
- В семейството ни е имало безкрайно много смърт - казали и там. И също така в
третата и четвъртата, докато не обиколила целия град
и не се убедила, че условието на Буда е неизпълнимо.
Тя се простила с детето си и го погребала, а след това отишла при Буда.
- Донесе ли горчичено семе? - попитал той.
- Не - отвърнала жената. - Започвам да разбирам урока, който се опитваш да ми
дадеш. Скръбта ме направи сляпа и си помислих, че само аз съм пострадала от ръцете на
смъртта.
- А защо тогава се върна? - попитал Буда.
- За да те помоля да ме научиш каква е истината — отговорила тя. -Истината за
смъртта, какво може да има отвъд нея и коя част от мен, ако има такава, няма да умре.
Буда започнал да я поучава:
- Ако искаш да научиш истината за живота и смъртта, трябва непрекъснато да
мислиш за това, че във Вселената има само един закон, който никога не се променя, и той е,
че всичко се променя и че всички неща са преходни. Смъртта на твоето дете ти помогна да
видиш, че царството, в което живеем - самсара - е океан от непоносимо страдание. Има
един, само един път, който води навън от непрекъснатия кръг на раждане и смърт в
самсара... Това е пътят към освобождаването. Понеже сега заради болката си ти си готова
да учиш и сърцето ти се отваря за истината, аз ще ти я покажа.
Криша Готами коленичила пред Буда и после го следвала до края на дните си.
Говори се, че в края на живота си получила просветление.
www.izvorite.com 24
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИЕМАНЕ НА СМЪРТТА
Историята за Криша Готами ни показва нещо, което можем да наблюдаваме
непрекъснато - близкото съприкосновение със смъртта е в състояние да предизвика
истинско пробуждане, промяна в цялостното ни отношение към живота.
Да вземем за пример близките до смъртта състояния. Начинът, по който те променят
живота на преминалите през тях, е много показателен. Изследователи са установили
стъписващи последствия и промени -намалял е страхът от смъртта и по-дълбокото й
възприемане, нараснал е стремежът за оказване на помощ на другите, по-дълбоко се
осъзнава ролята на любовта, намалял е интересът към материалните цели, по-силна е
вярата в духовното измерение и духовния смисъл на живота и разбира се - по-широка
възприемчивост към вярата в отвъдния живот. Един от тези хора казва на Кенет Ринг:
Бях преобразен. От човек без цел и посока - ако не броим материалното
забогатяване, - аз се превърнах в човек с дълбока мотивация, с цел, с определена посока и
с непоколебимо убеждение, че в края на живота ще бъда възнаграден. Желанието ми да
забогатея и алчността ми за собственост бяха заменени от жажда за духовно
разбирателство и страстно желание да видя един по-добър свят.1
Една жена споделя с Марго Грей - английска изследователка на близките до смъртта
състояния:
Преживявах, много бавно, някакво нарастващо усещане за любов, способност да
предавам любов, способност да откривам радост и щастие в най-малките и
незначителни неща около себе си... У мен се разви съчувствие към хората, които са болни
и очакват смъртта, и изпитвах силното желание да им кажа, някак си да ги накарам да
разберат, че смъртта не е нищо друго, освен продължение на живота.2
Всички знаем как застрашаващите живота ни кризи, тежките болести например,
могат да предизвикат промени с подобна дълбочина. Фрида Нейлър, лекарка, която смело
води дневник, докато умира от рак, пише:
Преживях неща, които никога не бих преживяла и за които трябва да благодаря на
рака. Смирение, осъзнаване на собствената ми тленност, опознаване на вътрешната ми
сила, която непрекъснато ме изненадва и която открих, защото трябваше да спра, да си
направя равносметка и тогава да продължа нататък.2
Ако наистина човек може „да си направи равносметка и да продължи нататък" с
такова ново смирение и откритост, с истинско приемане на смъртта, тогава той става много
по-възприемчив за духовното обучение и практика. И тази възприемчиво ст би могла да
отвори пред нас още една чудесна възможност - за истинско оздравяване.
Помня една американка на средна възраст, която дойде да се види с Дуджом
Ринпоче през 1976 г. в Ню Йорк. Тя не проявяваше "някакъв особен интерес към будизма,
но беше научила, че в града има велик учител. Беше много болна и в отчаянието си беше
готова да опита всичко, дори да се срещне с тибетски учител! Аз превеждах по време на
разговора.
Тя влезе в стаята и седна пред Дуджом Ринпоче. Беше толкова развълнувана от
страданието си и от неговото присъствие, че се обля в сълзи. „Лекарят ми каза, че ми
остават само няколко месеца живот - едва успя да каже. - Можете ли да ми помогнете? Аз
умирам!"
За нейна изненада Дуджом Ринпоче се засмя - тихо, със състрадание. След това й
каза спокойно: „Виждате ли, всички ще умрем. Това е само въпрос на време. Просто някои
от нас умират по-рано." С тези думи й помогна да види универсалността на смъртта и че
нейната наближаваща смърт не е единствена. Това донякъде намали вълнението й. След
www.izvorite.com 25
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 26
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 27
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
сърцето си, аз чувам звука на непостоянството. Тези промени, тези малки умирания, са
връзката ни със смъртта. Те са нейният пулс, ударите на сърцето й, които ни подканят да
изоставим всичко, в което сме се вкопчили.
Нека да работим с тези промени сега, докато трае животът - това е истинският
начин да се подготвим за смъртта. Животът може да е изпълнен с болка, страдания и
трудности, но всички те са само възможности, които са ни предоставени, за да ни помогнат
да се приближим до емоционалното приемане на смъртта. Когато вярваме, че нещата са
постоянни, премахваме възможността да се поучим от промените.
Ако премахнем тази възможност, ставаме затворени за промените и започваме да се
вкопчваме в нещата. Това вкопчване.е източникът на всичките ни проблеми. Тъй като
непостоянството за нас означава терзание, ние се вкопчваме в нещата отчаяно, въпреки че
те се променят. Изпитваме ужас при мисълта, че може да ги изпуснем, и всъщност ужас от
това, че живеем, защото да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.
И в това е трагедията и иронията на стремежа ни да задържим всичко - не само е
невъзможно, но ни причинява същата онази болка, която се мъчим да избегнем.
Причините за този стремеж сами по себе си може и да не са лоши -няма нищо лошо
в желанието да сме щастливи, но това, което искаме да задържим, по природа е неуловимо.
Тибетците казват, че не можеш да измиеш една и съща мръсна ръка два пъти в една и съща
течаща вода и „колкото и да стискаш в дланта си шепа пясък, от нея никога няма да потече
масло".
Да вземем непостоянството наистина присърце, означава постепенно да се
освободим от мисълта, че можем да задържим нещата, от несъвършения и разрушителен
възглед, че те не се променят, от фалшивия стремеж към сигурност, върху който градим
всичко. Постепенно разбираме, че страданията, които сме си навлекли заради стремежа си
да уловим неуловимото, са били - в най-дълбок смисъл — излишни. В началото може да е
твърде болезнено да приемем подобно нещо, защото ни се струва непознато. Когато обаче
помислим и продължим да размишляваме, сърцата и умовете ни постепенно се променят.
Започваме да чувстваме, че да се откажеш става все по-лесно и по-лесно. Надвиването на
собствената ни глупост може да отнеме много време, но колкото повече размишляваме,
толкова повече възгледът за отказването става по-дълбок -именно тогава настъпва промяна
в начина, по който гледаме на света.
Да съзерцаваме непостоянството само по себе си не е достатъчно -трябва да
работим с него през живота си. Както медицината, така и животът изисква теория и
практика. В живота практическото обучение е сега, тук, в лабораторията на промяната. С
настъпването на промените ние постепенно ще се научим да ги разбираме по нов начин и
макар че те ще продължат да настъпват както и досега, нещо в самите нас ще се промени.
Всичко ще ни се струва по-спокойно, не така напрегнато и болезнено. Отражението на
промените върху нас самите няма да ни изважда от равновесие до такава степен. С всяка
успешна промяна ние ще разбираме все повече и възгледите ни за живота ще стават все по-
дълбоки и по-пространни.
РАБОТА С ПРОМЕНИТЕ
Да направим един експеримент. Вземете монета и си представете, че това е обектът,
в който сте се вкопчили. Стиснете я в шепата си и протегнете ръка напред с длан към
земята. Ако сега отпуснете пръстите си, ще загубите това, което държите. Затова не го
пускате.
www.izvorite.com 28
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДУХЪТ НА ВОИНА
Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот
многократно ни разкрива точно обратното - че отказването е пътят към истинската свобода.
Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им
придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия
характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние можем да научим как да
си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си
расте и става толкова голяма, че от нас естествено започват да се излъчват доброта и
състрадание, започваме да носим радост и на другите. Тази доброта надживява смъртта -
фундаменталната доброта, която присъства у всеки от нас. През целия си живот трябва да
се учим как да разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на
практика.
И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме
непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има
само едно място, на което можем да паднем - земята, земята на истината. А ако
притежаваме разбирането, което е резултат на духовното обучение, тогава падането по
никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.
www.izvorite.com 29
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 30
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
мокри листата му, вятърът, който люлее клоните му, почвата, която го подхранва и му дава
живот, сезоните, времето, лунната светлина, звездите - всичко е част от това дърво. Колкото
повече мислите за дървото, толкова повече ще откривате, че всичко във Вселената
допринася то да бъде това, което е, че то нито за миг не може да бъде отделено от всичко
останало, че във всеки миг неговата природа неуловимо се променя. Когато казваме, че
нещата са „пусти", имаме предвид, че те са лишени от независимо съществувание.
Съвременната наука разкрива пред нас огромен брой взаимозависимости. Еколозите
знаят, че едно изгоряло дърво от джунглата край Амазонка променя по някакъв начин
въздуха, който диша жителят на Париж, и че трептенето на крилата на една пеперуда в
Юкатан се отразява върху живота на папратта на Хибридите. Биолозите започват да
откриват фантастичния и сложен танц на гените, които създават идентичността и
личността - танц, който се простира далеч назад във времето и ни показва, че всяка така
наречена „идентичност" се състои от порой най-различни въздействия. Физиците ни
въвеждат в света на квантовата механика - свят, който изумително прилича на блестящата
мрежа, обхващаща Вселената, описана от Буда. Точно както скъпоценните камъни от тази
мрежа, частиците съществуват като различни комбинации от други частици.
И така, когато се вгледаме в себе си и в нещата около нас, които смятаме за
стабилни, солидни и трайни, ще разберем, че всъщност те не са по-реални от един сън.
Буда казва:
Знай, че всички неща са такива:
като мираж:, като замък от облаци,
като сън, като привидение,
без същност, но с качества, които се виждат.
Знай, че всички неща са такива:
като луна при ясно небе,
отразена в бистро езеро,
макар че за езерото луната е неподвижна.
Знай, че всички неща са такива:
като ехо от звуци,
от музика и плач,
въпреки че в това ехо няма мелодия.
Знай, че всички неща са такива:
като вълшебник, който прави
с коне, волове, каруци и други подобни -
нищо не е това, което изглежда.9
Размишлението за тази подобна на сън реалност по никакъв начин не бива да ни
отблъсква, да ни изпълва с горчивина или да ни кара да губим надежда. Точно обратното -
то може да събуди у нас топлина, деликатно и силно състрадание, което дори и не
подозираме, че притежаваме, и така да ни подтикне да бъдем по-щедри към всички други
същества и предмети. Тибетският светец Миларепа казва: „Като виждате пустотата, имайте
състрадание." Когато чрез размисъл наистина сме видели пустотата и взаимосвързаността
на всички неща с нас самите, светът ни се открива в по-ярка, по-свежа и по-искряща
светлина - като в безкрайно отразяващата мрежа от скъпоценни камъни, за която говори
Буда. Вече не се налага да се защитаваме или да се преструваме и става все по-лесно да
правим това, което ни съветва един тибетски учител:
Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и
неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и
www.izvorite.com 31
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ВЕЧНОТО
Непостоянството вече е разкрило пред нас много истини, но то притежава още едно
съкровище, което до голяма степен е скрито от нас, неподозирано и непознато, и въпреки
това наше.
Западният поет Райнер Мария Рилке казва, че най-дълбоките ни страхове са като
дракони, охраняващи най-голямото ни съкровище.12 Страхът, който непостоянството буди у
нас - че нищо не е реално и нищо не е трайно, - всъщност е нашият най-добър приятел,
защото ни кара да си зададем въпроса: след като всичко умира и се променя, тогава кое
всъщност е истинско? Има ли нещо зад видимата страна на нещата, нещо безкрайно и
неограничено, нещо, което обхваща танца на промените и непостоянството? Има ли нещо,
на което можем да разчитаме, което надживява това, което наричаме смърт?
Като насочим вниманието си към тези въпроси и се замислим над тях, постепенно
откриваме дълбока промяна в начина, по който гледаме на всичко. Ако не спираме да
размишляваме и да се учим да се отказваме, постепенно откриваме у себе си „нещо", което
не можем да определим и опишем с думи, „нещо", което - започваме да си даваме сметка -
лежи зад всички промени и цялата смърт в света. Дребните желания и развлечения, на
които сме осъдени от отчаяното ни вкопчване в идеята за постоянството, постепенно се
разсейват и отпадат.
Докато става това, започваме все по-често да виждаме огромното значение на
истината за непостоянството. Сякаш през целия си живот сме летели в самолет сред тъмни
облаци и бури и изведнъж машината се е издигнала над тях в ясното безкрайно небе.
Вдъхновени и опиянени от това издигане в едно ново измерение на свободата, ние
откриваме дълбините на спокойствието, на радостта и увереността в себе си и това ни
изпълва с удивление, постепенно поражда увереност, че у нас има „нещо", което нищо не
може да унищожи и да промени, което не може да умре. Миларепа пише:
Изпълнен с ужас от смъртта, аз поемам към планините -отново и отново
насочвам медитацията си към несигурността на часа на смъртта,
завладявам крепостта на безсмъртната, безкрайна природа на ума. Сега целият
страх от смъртта е победен и го няма.в
www.izvorite.com 32
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЧЕТИРИ
Природата на ума
www.izvorite.com 33
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 34
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 35
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 36
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
И така, сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в
гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли, който
непрекъснато трябва да се уверява в своето „съществуване", да го потвърждава и да го
доказва чрез фрагментиране, концептуализиране и затвърждаване на жизнения опит.
Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния,
за навиците и условностите. Учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена
на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове - според обстоятелствата.
Погледнат от един ъгъл, сем трепка, непостоянен е, вкопчва се и непрекъснато се
интересува от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си
навън. Понякога мисля за него като за подскачащо топче или като за маймуна, която
непрестанно скача от клон на клон. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум
притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяващо камък
спокойствие, съставено от вкоренени навици. Сем е хитър като корумпиран политик,
скептичен, недоверчив, експерт в заблудите и измамите, „гениален - пише Джамянг
Кхиентсе - в нечестните игри". Именно в рамките на хаотичните, объркани,
недисциплинирани и повтарящи се преживявания на този обикновен ум - сем, ние се
променяме и умираме.
Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена
същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в
собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства.
Точно както силният порив на вятъра може да разнесе облаците и да открие светещото
слънце и синьото небе, така при определени обстоятелства, в момент на вдъхновение,
можем да зърнем природата на ума. Това „зърване" може да е различно по дълбочина и
продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и
свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски
ние наричаме това Ригпа -първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото
време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно. Може да се каже, че това е
знание за знанието.3
Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо
единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем,
че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.
Светците и мистиците на всички времена са украсявали проникновенията си с
различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали,
по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог",
хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий 4 го наричат
„Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи
убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена
възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.
Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта,
който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека,
следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-
дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от
неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до
окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен
мир.
За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като
сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да
www.izvorite.com 37
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е
претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на
просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко
чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от
буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от
просветлението си в Бодхгая -вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща.
Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез
практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно
през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.
Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било
да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал.
Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас
да разберем това осъзнаване.
Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я
разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум.
Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от
пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото.
Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем
просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се
смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са
били отделени или различни; те винаги са били еднакви.
НЕБЕТО И ОБЛАЦИТЕ
Следователно какъвто и да е животът ни, нашата буда-природа винаги е налице. И
винаги е съвършена. Ние казваме, че дори и будите не са в състояние да я подобрят с
безкрайната си мъдрост, нито пък разумните същества могат да й навредят с безкрайната
си обърканост. Нашата същинска природа може да се сравни с небето, а объркаността на
збикновения ум - с облаците. Има дни, когато небето е напълно скрито зад )блаци. Когато
сме на земята и гледаме нагоре, ни е много трудно да товярваме, че има и нещо друго,
освен облаци. Но ако излетим със самолет, ще видим, че над облаците има безкрайна
небесна шир. Там, отгоре, облаците, за които сме мислили, че са всичко, ни изглеждат
незначителни и някъде ниско долу.
Винаги трябва да си спомняме, че облаците не са небето и че не „принадлежат" на
небето. Те просто се появяват там и се носят по хаотичния си, непредвидим начин. С това
обаче те не могат да оцветят или променят небето.
Къде тогава е буда-природата? Тя е в подобната на небе природа на нашия ум.
Изцяло отворена, свободна и безгранична в същността си, тя е толкова проста и
обикновена, че никога не би могла да бъде усложнена, опорочена или опетнена; тя е
толкова чиста, че за нея са неприложими понятия като „чистота" и „нечистота". Да говорим
за природата на ума като за небето, разбира се, е само метафора, която може да ни помогне
да започнем да си представяме всеобхватната й безграничност - защото буда-природата
притежава едно качество, което небето не може да притежава, а именно - сияйната яснота
на осъзнаването. Казано е:
Това е просто собственото ти съвършено настоящо осъзнаване, познаваемо и
пусто, непомрачено и будно.
Дуджом Ринпоче пише:
Никакви думи не могат да го опишат,
www.izvorite.com 38
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЧЕТИРИТЕ НЕДОСТАТЪКА
Защо е толкова трудно хората дори да си представят дълбочината и величието на
природата на ума? Защо на мнозина това им се струва неземна и невероятна идея?
Ученията говорят за четири недостатъка, които ни пречат да осъзнаем природата на
ума веднага:
1. Природата на ума е твърде близо, за да бъде разпозната. Както не можем да
видим собственото си лице, за ума е трудно да се взре в собствената си природа.
2. Тя е твърде дълбока, за да можем да я обхванем. Нямаме представа колко дълбока
може да бъде. Ако имаме, това означава, че до някаква степен сме я осъзнали.
3. Твърде лесно е, за да повярваме. В действителност всичко, което трябва да
направим, е просто да се отпуснем в непомраченото, чисто осъзнаване на природата на
ума, която винаги присъства.
4. Твърде чудна е, за да можем да й намерим място. Необхватността й е такава, че не
може да се побере в тесните рамки на мисълта ни. Просто не можем да повярваме. Нито
пък можем да допуснем, че просветлението е истинската природа на ума ни.
Ако тези четири недостатъка са били валидни за Тибет, чийто народ се е посветил
почти изцяло на стремежа към просветление, колко по-валидни трябва да са за
съвременната цивилизация, която е посветила себе си преди всичко на култа към
заблудите? Не съществува обща информация за природата на ума. За нея писатели и
интелектуалци никога не пишат. Съвременните философи не говорят за нея директно.
Повечето учени отричат, че е възможно да съществува. Тя не играе роля в популярната
култура - никой не пее за нея, никой не я споменава в театралните по'становки, не я
показват по телевизията. Всъщност учат ни да вярваме, че нищо отвъд това, което
възприемаме със сетивата си, не е реално.
Въпреки това масово и всеобхватно отричане на нейното съществуване все пак
понякога ние можем да се докоснем до природата на ума. Това докосване може да бъде
вдъхновено от някой възвишен музикален откъс, от спокойното щастие, което понякога ни
www.izvorite.com 39
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
обхваща, когато сме сред природата, или пък от най-банална ежедневна ситуация. Може да
се случи, докато наблюдаваме бавно падащия сняг или пък издигащото се над планинския
хребет слънце, докато гледаме проникващия в стаята ни по тайнствено вълнуващ начин
лъч светлина. Подобни моменти на просветление, душевен мир и блаженство преживява
всеки. Някак странно тези моменти не ни напускат и остават с нас.
Струва ми се, че понякога отчасти си даваме сметка за тези докосвания до
природата на ума, но съвременната култура не ни предлага контекст или рамка, в която да
ги разберем. И още по-лошо, вместо да бъдем окуражавани да изучаваме тези докосвания
задълбочено и да открием откъде произлизат те, на нас ни се казва - както директно, така и
завоалирано - да не им обръщаме внимание. Знаем, че никой не би ни взел сериозно, ако се
опитаме да ги споделим, и сме готови да елиминираме това, което би могло да се превърне
в най-благодатния ни жизнен опит, стига да разберем тези преживявания. Може би тъкмо
това е най-тъмният и най-обезпокоителен аспект на съвременната цивилизация
-непознаването и потискането на собствената ни същност.
ПОГЛЕД НАВЪТРЕ
Нека решим да постигнем пълна промяна. Нека решим вече да не гледаме само в
една посока. Учили са ни да живеем живота си, като преследваме своите мисли и планове.
Дори когато говорим за „ум", имаме предвид само мислите и чувствата. Когато нашите
учени изследват това, което си въобразяват, че е умът, те разглеждат всъщност само
неговите проявления. Никой не разглежда самия ум, основата, върху която възникват тези
проявления, а това има трагични последствия. Както казва Падмасамбхава:
Въпреки че това, което се нарича „ум ",
се преценява по всевъзможни начини и много се обсъжда,
то не се разбира или се разбира погрешно или едностранчиво.
Тъй като не се разбира правилно - такова, каквото е,
раждат се безброй философски твърдения и идеи.
Нещо повече - тъй като обикновените хора не го разбират,
те не познават собствената си природа и поради това продължават да
блуждаят сред шестте съдби на прераждането е трите свята и да преживяват
страдания. Ето защо да не разбираш собствения си ум е много тъжен недостатък.6
Как бихме могли да променим тази ситуация? Много просто. Нашият ум има две
състояния - вглеждане навън и вглеждане навътре. Нека сега се вгледаме навътре.
Това леко завъртане на ориентацията е в състояние да предизвика дълбоки промени,
дори би могло да предотврати бедствията, които застрашават света. Когато голям брой хора
познават природата на своя ум, те също така ще познават величествената природа на света,
в който живеем, и ще се борят всячески да го опазят. Интересен факт е, че думата,
означаваща „будист" на тибетски език е „нангпа". В превод това е „вътрешен" - човек,
който търси истината не вън, а вътре, в природата на своя ум. Всички учения и практики в
будизма са насочени към една-единствена цел - да се вгледат в природата на ума и така да
ни освободят от страха от смъртта и да ни помогнат да осъзнаем истината на живота.
Погледът навътре изисква от нас голямо умение и голям кураж - това е пълна
промяна в отношението ни към живота и ума. Ние сме толкова пристрастени към гледането
извън себе си, че почти нямаме достъп до собственото си същество. Изпитваме ужас да
погледнем навътре, защото нашата култура не ни е дала никаква представа какво ще
открием там. Можем дори да си помислим, че ако го направим, ще се изложим на опасност
www.izvorite.com 40
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 41
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 42
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
обикновеният му ум. Струвало му се, че всичко е спряло. В този момент изведнъж осъзнал
природата на ума си. „Аха! - помислил си. - Ето какво е искал да ми покаже учителят през
цялото това време." После хукнал надолу по планината и нахълтал в стаята на учителя си,
забравил всякакво приличие.
- Мисля, че схванах!... Наистина схванах! Учителят се усмихнал с разбиране и
отговорил:
- Значи си преживял интересно изкачване на планината, нали? Които и да сте, вие
също можете да изпитате това, което е изпитал
този ученик на върха на планината. Именно това преживяване ще ви даде нужното
безстрашие, за да се справите с живота и смъртта. Но кой е най-добрият, най-бърз и най-
ефикасен начин да го постигнем? Първата стъпка е практикуването на медитация. Именно
медитацията бавно пречиства обикновения ум, сваля маската му, изтощава навиците и
илюзиите му, така че в подходящ момент да можем да осъзнаем кои сме всъщност.
ПЕТ
Довеждане на ума у дома му
www.izvorite.com 43
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Буда седял в покой и със смирено достойнство на земята, а небето било над него и
около него, сякаш за да ни покаже, че при медитацията умът ни е открит подобно на
небето, а същевременно сме в настоящето, на земята, върху здрава основа. Небето е наша
абсолютна природа, в която няма препятствия, тя е безгранична, а земята е нашата
реалност, нашето относително, обикновено условие. Позата, която заемаме при медитация,
символизира свързването на абсолютното с относителното, на небето със земята, на
основата с върха; като двете крила на птица обединява в себе си подобната на небе
безсмъртна природа на ума и основата на нашата преходна смъртна природа.
Да се научите да медитирате е най-големият подарък, който можете да си направите
през живота, защото само чрез медитация ще можете да предприемете пътуването към
истинската си природа и така да откриете увереността и стабилността, които са нужни за
живота, а и за смъртта. Медитацията е пътят към просветлението.
ОБУЧЕНИЕ НА УМА
Има много начини за представяне на медитацията. Сигурно съм преподавал тези
неща хиляди пъти, но всеки път е различно, всеки път има нещо ново и непосредствено.
За щастие живеем във време, когато все повече и повече хора по целия свят се
запознават с медитация. Тя все повече се признава за практика, която пресича и се издига
над културните и религиозните бариери и дава възможност на тези, които я следват, да
установят пряк контакт с истината за тяхното съществувание. Това е практика, която
едновременно достига отвъд религиозните догми и е същност на всички религии.
Най-често ние похабяваме своя живот, като отклоняваме вниманието си от
собствената ни същност чрез безкрайни деятелности. Медитацията
е начинът да върнем себе си на себе си, да можем наистина да открием и усетим
цялото си същество, да преодолеем закоравелите стереотипи. Живеем живота си в
напрегната и тревожна борба, във водовъртежа на алчността и агресивността, в
конкуренция, привързаност, присвояване, постигане на цели, живеем вечно натоварени с
външни дейности и грижи. Медитацията е точно противоположното. Да медитираш, значи
напълно да скъсаш с начина, по който нормално „функционираш", защото медитацията е
състояние, свободно от всякакви грижи и тревоги. Там няма конкуренция, няма желание да
притежаваш или да се вкопчиш в нещо, няма напрегната и тревожна борба, няма и глад за
постижения. Това е състояние без амбиции, в което няма приемане или отхвърляне, няма
надежда или страх, състояние, в което постепенно започваме да се освобождаваме от
всички чувства и понятия, които са ни държали затворени в пространството на
неведението.
Будистките учители по медитация знаят колко гъвкаво нещо е умът. Ако го
обучаваме, всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени от и за самсара -
обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме
да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвика. Дотолкова сме обучени, че тези
отрицателни емоции възникват спонтанно, без да правим каквото и да било. Всичко обаче е
въпрос на тренировка и навик. Посветете ума си на объркаността и - както много добре
знаем - той ще стане неин съвършен майстор, ще се превърне в познавач на страстите й,
потайно и перверзно ще се нагажда към робовладелските й изисквания. Посветете го - чрез
медитацията -на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете, с
търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне да се освобождава и да
познава собствената си благодат и яснота.
www.izvorite.com 44
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СЪЩНОСТТА НА МЕДИТАЦИЯТА
Целта на медитацията е да пробуди у нас подобната на небе природа на ума и да ни
въведе в това, което сме всъщност, в нашето непроменящо се чисто осъзнаване, което е в
основата както на живота, така и на смъртта.
В неподвижността и тишината на медитацията докосваме и се връщаме към тази
дълбока вътрешна природа, която от толкова време сме престанали да виждаме при вечната
заетост и непостоянството на ума ни. Нима не е удивително, че нашият ум не може да
остане неподвижен повече от няколко секунди, без да се вкопчи в нещо незначително?
Умовете ни са толкова неспокойни и ангажирани... Понякога си мисля, че като живеем в
един съвременен град, ние вече приличаме на измъчените същества от състоянието
непосредствено след смъртта, за чието съзнание се казва, че е докарано до агония от
безпокойство. Според някои източници до 13 % от населението на Съединените щати
страда от едно или друго психическо заболяване. Какво говори това за начина ни на живот?
Ние сме фрагментирани на твърде много различни аспекти, не знаем кои сме
всъщност, с кои от тези аспекти трябва да се самоидентифицираме и в кои от тях да
вярваме. Толкова много различни гласове, диктати и чувства се борят за власт над
вътрешния ни живот, че се оказваме разпръснати навсякъде, във всички посоки - и у дома
не остава никой.
Ето защо медитация означава да отведем ума у дома му.
Три неща отличават медитацията, която води само до временно отпускане,
спокойствие и блаженство, и медитацията, която е мощен тласък към вашето просветление
и просветлението на другите. Наричаме ги „Добро в началото ", „Добро в средата " и
„Добро в края ".
www.izvorite.com 45
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРАКТИКАТА НА СЪСРЕДОТОЧАВАНЕТО
Медитацията е отвеждане на ума у дома му, а това се постига най-напред чрез
съсредоточаване.
www.izvorite.com 46
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Веднъж една стара жена отишла при Буда и го помолила да й каже как да медитира.
Той я посъветвал във всеки момент да се съсредоточава върху движенията на ръцете си,
докато вади вода от кладенеца. Знаел, че ако направи това, тя скоро ще достигне до
състоянието на бдително и просторно спокойствие, което е самата медитация.
Практиката на съсредоточаването, на прибирането на разпръснатия ум у дома му,
което от своя страна извежда различни аспекти от нашето същество на фокус, се нарича
„Спокойно оставане" или „Спокойно пребиваване". Спокойно пребиваване постига три
неща. Първо, всички фрагментирани аспекти от нашето същество, които са били във война
помежду си, се успокояват, избледняват и стават приятели. При това успокояване започваме
да разбираме себе си по-добре, а понякога дори можем да се докоснем до излъчването на
фундаменталната си природа.
Второ, практиката на съсредоточаването разтваря негативното у нас - агресивността
и бурните емоции, които събират сила в продължение на не един живот. Важното е вместо
да потискаме или да се отдаваме изцяло на тези емоции, мисли или каквото и да било
друго, да ги наблюдаваме с щедро разбиране, което трябва да е колкото се може по-
просторно. Тибетските учители казват, че тази мъдра щедрост има аромат на безгранично
пространство, така топло и уютно, че се чувстваш обгърнат и защитен от него, като с
одеяло от слънчеви лъчи.
Постепенно, ако оставим ума си открит и съсредоточен, с помощта на някои
техники за все по-пълното му фокусиране, които ще обясня по-късно, негативното ще се
разсее. Човек започва да се чувства добре в собственото си същество или както казват
французите: etre bien dans sa peau (добре в кожата си). Това води до облекчение и дълбоко
спокойствие. Трето, тази практика разкрива вашето вътрешно Добро сърце, защото
разтваря или премахва злото у вас. Само когато отстраним злото от себе си, можем да
бъдем истински полезни на другите. Чрез тази практика ние бавно отстраняваме злото и
отрицателното и позволяваме на истинското си Добро сърце - фундаменталната доброта,
която е наша същинска природа, да заблести и да се превърне в топлия климат, в който
процъфтява нашето истинско същество.
А сега ще видите защо наричам медитацията мир на практика, неагресивност на
практика, ненасилие на практика и истинско, най-пълно разоръжаване.
www.izvorite.com 47
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 48
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
МЕТОДИ ЗА МЕДИТАЦИЯ
Ако умът ви е в състояние да се уталожи по естествен начин и ако откриете, че
изпитвате желание просто да се отпуснете в чистото му осъзнаване, тогава не ви трябва
никакъв метод на медитация. Дори би било признак на неопитност да се опитвате да
приложите някой от тях. Все пак за много от нас е трудно да достигнат до това състояние
направо. Просто не знаем как да го пробудим, а нашите умове са толкова необуздани и
разпилени, че ни трябва някакъв умел метод, за да го постигнем.
Под „умел" разбирам следното: трябва да обедините разбирането си за същинската
природа на вашия ум и това, което знаете за разнообразните си променливи настроения, с
интуицията, която сте си изработили за работа със себе си. С обединяването на тези неща
вие усвоявате изкуството да прилагате най-подходящия за дадена ситуация или проблем
метод, да променяте вътрешната атмосфера на ума си.
Не забравяйте обаче, че методът е само средство, той не е самата медитация.
Именно чрез умелото практикуване на метода се постига съвършенството на това чисто
състояние на пълно присъствие, което е истинската медитация.
На тибетски съществува една показателна поговорка „Гомпа ма ийн, компа ийн",
което буквално означава „Медитацията не е, свикването -е". Това ще рече, че медитацията
не е нищо друго, освен свикването с практикуването на медитация. Както се казва,
„медитацията не е стремеж, а естествено асимилиране". Като продължавате да
практикувате даден метод, медитацията постепенно възниква. Тя не е нещо, което може да
се „прави", тя е нещо, което се случва спонтанно само след като сме овладели практиката.
Но за да възникне медитацията, трябва да се създадат спокойни и благоприятни
условия. Преди да можем да овладеем ума си, най-напред трябва да успокоим неговото
обкръжение. В момента умът е като пламък на свещ -нестабилен, трепкащ, непрестанно
променящ се, обвяван от силните ветрове на нашите мисли и чувства. Пламъкът ще гори
стабилно само когато успеем да успокоим въздуха наоколо. Следователно ние ще можем да
се отпуснем и да се докоснем до природата на ума си, когато успокоим бурята на нашите
мисли и чувства. От друга страна, след като веднъж намерим стабилност в медитацията си,
шумовете и смущенията от всякакъв вид ще ни влияят все по-малко.
На Запад хората много често отдават цялото си внимание на това, което бих нарекъл
„технология на медитацията". В края на краищата съвременният свят е луд по механизмите
и машините и е пристрастен към чисто практическите формули. Но при медитацията
техниката далеч не е най-важното нещо; най-важното е духът - умелият, вдъхновен и
творчески начин, по който практикуваме, който може да бъде наречен „поза".
ПОЗАТА
Учителите казват: „Ако създадете благоприятни условия в тялото и вашето
обкръжение, тогава медитацията и осъзнаването ще дойдат сами." Позата не е тайнствена
педантичност - целият смисъл на заемането на правилна поза е създаването на по-
вдъхновяваща среда за медитация, за пробуждането на Ригпа. Съществува връзка между
позата на тялото и разположението на ума. Умът и тялото са взаимосвързани и
медитацията възниква съвсем естествено, след като тези две неща са предразположени.
Ако седите и умът ви не е изцяло в тон с тялото ви - ако например сте угрижени или
ви измъчва нещо, - тогава тялото ви ще чувства
физически дискомфорт и трудностите възникват по-лесно. Ако, от друга стана, умът
ви е в спокойно, вдъхновено състояние, той ще повлияе на позата ви и ще седите по-
www.izvorite.com 49
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 50
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 51
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
2. Произнасяне на мантра
Втората техника, която се използва широко в тибетския будизъм (а също и в
суфизма, православното християнство и хиндуизма) е съединяването на ума със звуците на
www.izvorite.com 52
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
мантрата. Мантра по дефиниция е „това, което защитава ума". Това, което защитава ума от
отрицателното, това, което ви защитава от собствения ви ум, се нарича мантра.
Когато сте изнервени, когато сте изгубили ориентация или сте емоционално
нестабилни, произнасянето на мантра може да промени напълно състоянието на ума ви,
като трансформира неговата енергия и вътрешна атмосфера. Как е възможно това? Мантра
е същността на звука и олицетворение на истината под формата на звук. Всяка сричка е
подплатена с духовна истина и е изпълнена с благодатта на речта на будите. Също така е
казано, че умът се носи върху фината енергия на дъха, праната, която се движи и пречиства
фините канали на тялото. Така че когато троизнасяте мантра, зареждате дъха и енергията
си с енергията на мантра \ така въздействате директно върху ума и тялото си.
Мантрата, която препоръчвам на учениците си, е: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ
ПАДМА СИДХИ ХУМ (тибетците казват: Ом А Хунг Бенза Гуру Пема Сидхи Хунг). Това
е мантрата на Падмасамбхава, мантрата на всички буди, учители, реализирани същества и е
несравнима по сила за постигане на покой, за лечение, за преобразяване и защита в това
време на хаос и насилие. 7 Произнесете мантрата тихо, с дълбоко внимание, и оставете дъха
си, мантрата и съзнанието ви бавно да станат едно. Или я произнесете така, че да ви
вдъхнови, и се вслушайте в дълбоката тишина, която понякога следва.
Въпреки че познавам тази практика от много отдавна, почти цял живот, понякога
все още се изненадвам от силата на мантра. Преди няколко години водех семинар пред
триста души в Лион, Франция, които бяха предимно домакини и терапевти. Преподавах
цял ден, но те очевидно искаха да използват времето си колкото може по-добре и не
преставаха да ми задават въпроси. Към края на следобеда се чувствах напълно изтощен, а в
залата се бе възцарила потискаща и тежка атмосфера. И аз произнесох мантрата, която
споделих с вас преди малко. Стъписах се от ефекта - след няколко секунди почувствах, че
цялата ми енергия се възстановява, че атмосферата в залата се променя напълно и
аудиторията отново става жизнена. Подобно нещо ми се е случвало много пъти, така че
това не е еднократно „чудо".
3. ,,Наблюдаване" на дъха
Третият метод е много древен и присъства във всички будистки школи. Той се
състои в това да спрете вниманието си, съвсем леко и съсредоточено,
върху дъха си.
Дъхът е живот и най-силният белег на живота ни. В юдаизма с „руах", или дъха, се
обозначава духът Божи, с който е пропито сътворението. В християнството също има
дълбока връзка между Светия Дух, без който нищо не би могло да съществува, и дъха. В
ученията на будизма дъхът, или „прана" на санскрит, се счита за „носител на ума", тъй като
именно прана кара ума ни да се движи. Така че когато успокояваме ума чрез умела работа с
дъха, в същото време ние го укротяваме и дисциплинираме. Всеки от нас знае колко е
благотворно и отпускащо, след като сме преживели някакъв стрес, да останем за няколко
минути сами и просто да дишаме -навън, навътре, дълбоко и равномерно. Дори и такова
просто упражнение може да ни помогне много.
Когато медитирате, дишайте естествено, както дишате обикновено. Леко насочете
вниманието си към издишването. Когато издишвате, понесете се навън с дъха си. Всеки
път, когато издишвате, вие изпускате и освобождавате своята привързаност. Представете си
как дъхът ви се слива с всеобхватния простор на истината. Всеки път когато издишате,
преди отново да поемете дъх, се образува пустота, в която привързването се разсейва.
www.izvorite.com 53
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 54
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ
Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо.
Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в
пространството".
Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига
до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и
бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим
този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите
го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата
природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери
същинската си природа, която е блаженство и яснота.
Така че внимавайте да не натрапвате нищо на ума си, да не искате нищо от него.
Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате
да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате
чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате.
Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си
като за небето, обхващащо цялата Вселена.
www.izvorite.com 55
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДЕЛИКАТЕН БАЛАНС
В медитацията, както във всяко изкуство, трябва да е налице деликатен баланс
между отпускане и бдителност. Веднъж монах на име Шрона изучавал медитация с един от
най-близките ученици на Буда. Трудно му било да намери най-благоприятното
разположение на ума. Толкова усилено се опитвал да се съсредоточи, че го заболяла
главата. След това се отпуснал, но до такава степен, че заспал. Най-накрая се обърнал към
Буда за помощ. Буда знаел, че преди да стане монах Шрона бил прославен музикант, и го
попитал:
- Нали преди да станеш монах си свирел на вина?
Шрона кимнал.
- И кога извличаше по-добри звуци от инструмента си - когато струните бяха
прекалено обтегнати, или когато бяха прекалено отпуснати?
- Нито едното, нито другото. Когато бяха обтегнати точно колкото трябва - нито
повече, нито по-малко.
- Е, с ума е съвсем същото.
Една от най-великите сред многото жени учители в Тибет - Ма Чик Лап Дрьон -
казваше: „Нащрек, нащрек и все пйк спокойно, спокойно. Това е най-важното за Гледката в
медитацията." Събудете бдителността си, но в същото време бъдете отпуснати, толкова
отпуснати, че да не мислите за това, че трябва да сте отпуснати.
www.izvorite.com 56
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
станали по-необуздани -просто вие сте станали по-спокойни и вече усещате колко шумни
са били мислите ви винаги. Не се обезсърчавайте и не се отказвайте. Каквото и да се случи,
просто продължавайте да присъствате, връщайте се към дъха, дори и сред най-голямата
обърканост.
В древните инструкции по медитация се казва, че в началото мислите ще идват една
върху друга, непрекъснато, като отвесен планински водопад. Постепенно, с
усъвършенстването, мислите започват да приличат на поток в дълбока тясна клисура, после
на широка, бавно течаща към морето река, а най-накрая стават като огромния, неподвижен
и спокоен океан, чиято повърхност само от време на време обезпокояват малки в сравнение
с огромната му площ вълни.
Понякога хората смятат, че докато медитират, не трябва да имат никакви мисли и
чувства. Ако такива все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се
провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. Има една тибетска поговорка:
„Прекалено е да искаш месо без кости и чай без листа." Щом има ум, неизбежно има и
мисли, и чувства. Точно както океанът има вълни, а слънцето - лъчи, така и умът излъчва
своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но
къде отиват? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и
чувствата са излъчване и проява на гамата природа на ума. Те възникват в ума, а къде
изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не
реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си
природа.
Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не
осъзнаете какво са по своята същност мислите ви -излъчване на природата на ума, - от
семето им ще избуи обърканост. Така че приемете едно открито, просторно и
състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето
семейство -семейството на вашия ум. Пред тях, както казва Дуджом Ринпоче, трябва да сте
като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.
Често се питаме какво да правим, когато някои наши чувства са отрицателни. В
простора на медитирането можем да се научим да гледаме на тях напълно непредубедено.
Когато отношението ни се промени, променя се и цялостната атмосфера на ума ни, а с това
и самата природа на мислите и чувствата ни. Когато вие станете по-сговорчиви, те също
ще станат. Ако вие нямате трудности с тях, те също няма да имат трудности с вас.
И така, каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и
уталожат - като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее
сама, без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й угаждайте.
Не се мъчете да я задържите или затвърдите. Не следвайте мислите, но не ги и канете
-бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни, или като небето, вгледано в облаците,
минаващи през него.
Скоро ще се убедите, че мислите са като вятъра - идват и си отиват. Тайната е в това,
да не „мислите" за мислите, а да ги оставите да текат през ума ви, като само се стремите да
не пораждат нови мисли.
С обикновения си ум схващаме мислите като непрекъснат поток, но в
действителност това не е така. Сами ще откриете, че между тях има празнини. Когато една
мисъл е отминала, а новата още не е дошла, ще откриете празнината, в която се проявява
Ригпа - природата на ума. Така че целта на медитацията е да накараме мислите да забавят
своя ход и да направим празнините между тях все по-отчетливи.
www.izvorite.com 57
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Моят учител имаше ученик на име Апа Пант - известен индийски дипломат и
писател, служил като посланик в много столици по целия свят. Той беше и представител на
индийското правителство в Лхаса, Тибет, а известно време и в Сиким. Практикуваше
медитация и йога и винаги, когато се срещнеше с учителя, го питаше: „Как да медитирам?"
Той беше последовател на една източна традиция, според която ученикът трябва да
задава на учителя един и същ прост въпрос отново и отново.
Апа Пант ми разказа следната история. Един ден учителят ни Джамянг Кхиентсе
наблюдавал танца на ламите пред дворцовия храм в Гангток, столицата на Сиким, и се
смеел на номерата на атсара - клоуна, който предлага леки развлечения между танците.
Апа Пант не престанал да пита как да медитира и този път учителят му отговорил с тон,
който да му покаже, че е веднъж и завинаги: „Ето какво, когато една стара мисъл е
изчезнала, а нова още не се е появила, нали между тях има празнина?
- Има - съгласил се Апа Пант.
- Е, удължи я. Това е медитацията.
ПРЕЖИВЯВАНИЯ
Докато практикувате, можете да имате всякакви преживявания - и добри, и лоши.
Точно както в една стая с много врати и прозорци въздухът може да влиза от различни
посоки, така и ако умът ви е отворен, в него съвсем естествено ще нахлуват всякакви
преживявания. Може да изпитате състояния на блаженство, прояснение или липса на
всякакви мисли. В известен смисъл това са добри преживявания и признаци за напредък в
медитацията. Защото изживяването на блаженство означава, че копнежите временно са
изчезнали. Ако изживявате действително прояснение, това е знак, че агресивността
временно си е отишла. Ако изживявате състояние на отсъствие на мисли, това означава, че
неведението ви временно е мъртво. Сами по себе си тези преживявания са добри, но ако се
привържете към тях, ще се превърнат в препятствия. Те самите не са осъзнаване, но 1ко
успеем да се освободим от всякаква привързаност към тях, ще се тревърнат в това, което са
- материал на осъзнаването.
Отрицателните преживявания са най-заблуждаващи, защото много гесто ги
приемаме за лош знак, докато в действителност, в практиката ги, те са скрита благодат. Не
се опитвайте да им се противопоставяте, :акто бихте реагирали обикновено, а ги приемете
такива, каквито са същност - най-обикновени преживявания, илюзорни като сън. )
съзнаването на истинската природа на преживяването ни освобождава т вредата или
опасността на самото преживяване, а в резултат на това аже и едно отрицателно
преживяване може да се превърне в източник а блаженство и съвършенство. Съществуват
безброй примери на учители, ревърнали отрицателните преживявания в катализатор на
вътрешната еализация.
Много често се казва, че за един медитатор пречка представляват не лошите, а
добрите преживявания. Когато нещата вървят добре, трябва да внимаваме да не станем
прекалено самоуверени или безкритични. Спомнете си думите на Дуджом Ринпоче, когато
изживявах нещо много силно: „Не се вълнувай прекалено. В края на краищата то не е нито
добро, нито лошо." Той знаеше, че започвам да се привързвам към изживяването. Това
привързване, както и всяко друго, трябва да бъде прекъснато. Както в медитацията, така и в
живота, трябва да се научим да се освобождаваме от всякаква привързаност към добрите
преживявания и от всякакво противопоставяне на лошите.
Дуджом Ринпоче предупреждава срещу още един капан: „От друга страна, когато
практикувате, може да изпаднете в някакво замъглено, полусъзнателно състояние на унес,
www.izvorite.com 58
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
сякаш сте с качулка върху главата -сънливо затъпяване. Това всъщност не е друго, а само
замъглен, безмозъчен застой. Как да се справим с подобно състояние? Отърсете се от него,
изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към
чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в застой, няма да се
развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и
отново. Важно е да бъдем колкото е възможно по-наблюдателни и бдителни."
Ако откриете, че по естествен начин сте достигнали състояние на съсредоточен,
просторен и животрептящ покой, какъвто и метод за медитация да използвате, изоставете
го или просто позволете да се разсее сам. После опитайте да задържите състоянието, без да
се отклонявате, без непременно да прилагате какъвто и да било метод. Целта на метода
вече е постигната. Ако обаче се отклоните, върнете се назад с помощта на най-подходящата
техника.
Истинското величие на медитацията не е в метода, а в непрекъснатото преживяване
на присъствието, в блаженството, в яснотата й и най-вече в пълното отсъствие на каквато и
да било привързаност. Това отсъствие •показва, че вече сте се освободили от себе си малко
повече. И колкото повече изживявате тази свобода, толкова по-ясен е знакът, че егото ви, а
също надеждите и страховете, които го поддържат живо, са започнали да се разсейват, че
сте по-близо до безкрайно щедрата „мъдрост на липсата на его". Когато заживеете с тази
мъдрост, вече няма да откривате граница между „аз" и „ти", „това" и „онова", „вътре" и
„вън", ще се озовете най-после в своя истински дом - състоянието на липса на
двойственост.8
ПАУЗИ
Често ме питат: „Колко време трябва да медитирам? И кога? Трябва ли да
медитирам двайсет минути сутрин и двайсет минути вечер, или е по-добре няколко пъти,
но за по-кратко време през.деня?" Да, добре е да се медитира двадесет минути, но това не
означава, че те са някаква граница. Никъде в литературата не съм срещал да пише за
двадесет минути. Мисля, че тази идея е създадена на Запад и затова я наричам „Западно
стандартно време за медитация". Не е важно колко време медитирате, а дали практиката ви
довежда до състояние на съсредоточаване и присъствие, при което сте с поне малко открит
ум и съумявате да се свържете със същността си. И пет минути будна практика са много
по-добри от двайсет минути полудрямка!
Дуджом Ринпоче казваше, че начинаещите трябва да медитират на по-кратки
сеанси. Практикувайте четири или пет минути и си дайте малка почивка от около минута.
Когато почивате, изоставете метода, но не позволявайте съсредоточаването ви да изчезне
изцяло. Понякога, когато сте полагали усилия да практикувате, в самия момент на
изоставяне на метода, колкото и да е странно, ако все още присъствате и сте съсредоточени,
започва самата медитация. Ето защо тази пауза е не по-малко важна от самата практика.
Понякога напътствам мои ученици, които имат проблеми, да практикуват, докато почиват, и
да почиват, докато практикуват.
И така, практикувайте кратко време, след това направете пауза от около тридесет
секунди или минута. Не забравяйте обаче какво правите, не загубвайте присъствието и
присъщото му отпускане. После се мобилизирайте и започнете отново. Ако правите много
на брой кратки сеанси по този начин, почивките могат да направят медитацията ви по-
реална и по-вдъхновяваща - те ще освободят практиката ви от всякаква недодялана и
дразнеща скованост, от тържественост и неестественост, ще ви помогнат да се
концентрирате по-добре и по-леко. Постепенно чрез гова редуване на практика и почивки
www.izvorite.com 59
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 60
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ВДЪХНОВЕНИЕ
По-горе казах, че медитацията е път към просветлението и че е най-голямото
начинание в този живот. Когато говоря на учениците си за медитация, винаги наблягам
върху необходимостта да се практикува с решителна дисциплина и целенасочено
себеотдаване. В същото време им обяснявам колко е важно да се практикува с възможно
най-силно вдъхновение и стремеж към творчество. В известен смисъл медитацията е
изкуство и трябва да практикуваме с радостта на художника и с плодовитостта на
изобретателя.
За да се вдъхновите и да намерите свой собствен мир, проявете поне толкова
изобретателност, колкото проявявате, когато сте постоянно невротизирани в борбата за
оцеляване на този свят. Има много начини да изпълним с повече радост подхода си към
медитацията. Можете да откриете музиката, която най-много ви възвисява, и да я
използвате, за да откриете сърцето и ума си. Можете да съберете откъси поезия, цитати или
пасажи от учения, които през годините са ви вълнували, и да ги държите подръка, за да
повдигат духа ви.
Винаги съм обичал да гледам тибетските картини шхангка и да извличам сили от
тяхната красота. Вие също бихте могли да намерите репродукции на картини, които
внушават чувство за святост, и да ги окачите на стената в стаята си. Слушайте записи с
учението на някой велик учител или свещени напеви. Можете да превърнете мястото,
където медитирате, в райско кътче с помощта на една свещ, едно цвете, малко благовоние,
снимка на просветлен учител, статуя на божество или буда. Можете да превърнете и най-
www.izvorite.com 61
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
обикновената стая в интимно и свято място с подходяща обстановка, където всеки ден
идвате, за да се срещнете с истинската си същност, при цялата радост и щастлива
церемониалност, с която се срещат старите приятели.
А ако откриете, че не можете да медитирате лесно в стаята си в града, проявете
изобретателност и излезте сред природата. Природата винаги е неизчерпаем източник на
вдъхновение. За да успокоите ума си, излезете призори на разходка в парка или
наблюдавайте росата по листенцата на някоя роза в градината. Легнете на земята и
гледайте небето, оставете ума си да се слее с неговото пространство. Нека небето навън
събуди небето в ума ви. Застанете край някой поток и влейте ума си с ромона му, станете
едно с безспирния му звук. Седнете край някой водопад и оставете лековитият му смях да
пречисти духа ви. Тръгнете по пясъчния бряг и почувствайте ароматния вятър върху
лицето си. Възхищавайте се и използвайте красотата на луната, за да уравновесите ума си.
Седнете край някое езеро или в градина, дишайте дълбоко и оставате ума си да утихне,
докато луната бавно и величествено се издига в безоблачното небе.
Всичко би могло да се използва като покана за медитация. Една усмивка, лице в
метрото, малко цветенце, поникнало в пукнатина на паважа, интересна драперия във
витрина на магазин, начина, по който слънцето огрява саксия с цветя на някой прозорец.
Бъдете нащрек за всеки признак на красота и покой. Бъдете готови да откликнете с радост,
бъдете пробудени по всяко време „за новото, което винаги идва от тишината" 9. Постепенно
ще станете господар на собственото си блаженство, химик на собствената си радост,
винаги ще имате на разположение всякакви средства, за да възвисите, да развеселите, да
осветлите и вдъхновите всяко свое дихание и всяко свое движение. Какво е големият
духовен практик? Човек, който винаги живее в присъствието на собствената си същинска
природа, който е открил и който непрекъснато използва изворите и източниците на
дълбокото вдъхновение. Както пише съвременният английски писател Луис Томпсън:
„Христос, висш поет, живял в истината с такава страст, че всеки негов жест - едновременно
чист Акт и съвършен Символ - е превъплъщение на трансцеденталното." 10
Ето затова сме тук - за да превъплътим трансцеденталното.
www.izvorite.com 62
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ШЕСТ
Еволюция, карма и прераждане
ГОВОРИ СЕ, че през паметната нощ, когато Буда постигнал просветление, той
преминал през няколко фази на пробуждане. През първата от тях, когато умът му бил
„овладян и пречистен, без недостатъци, свободен от оскверняване, податлив, мек,
фиксиран и непоклатим", той насочил вниманието си към спомените от предишните си
прераждания. Ето какво ни разказва за преживяванията си:
Спомних си много, много предишни съществувания, през които бях преминал- едно,
две раждания, три, четири, пет... петдесет, сто... сто хиляди години в различни периоди
от историята на света. Знаех всичко за тези раждания – къде са станали, какво е било
името ми, в кое семейство съм бил роден и какво съм направил. Преживях отново
добрата и лошата съдба на всеки живот и смъртта си след всеки от тях и се връщах
към живота отново и отново. Така си спомних безброй предишни съществувания, с
точните им характерни черти и обстоятелства. Това е знанието, което постигнах при
първата стража на нощта.'
Още от зората на историята превъплъщението и твърдата вяра в задгробния живот
заемат основно място в почти всички световни религии. Вярата в прераждането е
съществувала в ранната история на християнството и се е запазвала под различни форми
чак до средните векове. Ориген, един от най-влиятелните църковни отци, вярвал в
„предишно съществуване на душите" и в III век написал: „Всяка душа идва на този свят
подсилена от победите или отслабена от пораженията в предишни съществувания."
Въпреки че впоследствие християнството е отхвърлило идеята за превъплъщението,
остатъци от нея могат да се открият в ренесансовата мисъл, в творбите на големи поети
романтици като Блейк и Шели и дори у толкова неочаквана фигура като романиста Балзак.
С нарастването на интереса към източните религии в края на миналия век
удивително много хора на Запада приемат това, което хиндуизмът и будизмът знаят за
прераждането. Един от тях, известният американски индустриалец Хенри Форд, пише:
Приех теорията за превъплъщението, когато бях на двадесет и шест. Религията
не ми предлагаше нищо такова. Дори и работата не ме удовлетворяваше напълно.
Работата е напразна, ако не можем да приложим натрупания през живота опит в
следващия живот. Когато открих превъплъщението... времето повече не беше
ограничено. Вече не бях роб на стрелките на часовника... иска ми се да споделя и с други
спокойствието, което може да ни даде този възглед за живота.2
Едно социологическо проучване на института Галъп, проведено през 1982 г,
показва, че близо един на всеки четири американци вярва в превъплъщението. 3 Това е
изумителна статистика, като се има предвид до каква степен материалистичната и научната
философия доминират в почти всички аспекти на живота.
Въпреки всичко повечето от нас имат само смътна представа за живота след смъртта
и нямат никакво понятие как би изглеждал той. Най-различни тора непрекъснато ми казват,
че не са в състояние да повярват в нещо, за което няма конкретни доказателства. Но нима
това доказва обратното - че живот след смъртта не съществува? Както казва Волтер: „В
края на фаищата да се родиш два пъти не е по-изненадващо от това да се родиш един път."
„Ако сме живели преди - питат ме често, - защо не помним?" А защо юва, че не
помним миналия си живот, трябва да означава, че никога не го е шало? Та нали има
събития от детските ни дни, от вчерашния ден, отпреди Чac, които са били съвсем
истински, когато са се случили, но споменът за тях : толкова избледнял, че ни се струва, че
www.izvorite.com 63
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 64
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 65
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 66
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Сега, когато целият ми живот премина, аз съм напълно убеден, че след смъртта
има живот, не изпитвам и сянка на съмнение и не се боя да умра. Не се боя. Някои от
познатите ми толкова се страхуват! Винаги се усмихвам вътрешно, когато чуя някой да
се съмнява в живота след смъртта и да казва например: „ Когато умреш, преставаш да
съществуваш. " Аз си мисля, че тези хора просто не знаят.7
Това, което ми се случи после, бе най-необикновеното преживяване, което съм
имал. То ме накара да разбера, че след смъртта има живот.8
Убеден съм, че след смъртта има живот! Никой не може да разколебае вярата
ми. Не изпитвам никакво съмнение - смъртта е нещо спокойно и няма нищо, от което да
се страхуваме. Не зная какво има след това, което преживях, но за мен то е напълно
достатъчно...
То ми даде отговор на въпроса, който според мен всеки си задава по едно или друго
време от живота си. Да, има живот след смъртта! По-красив от всичко, което бихме
могли да си представим! След като човек го види, разбира, че нищо не може да се
сравнява с него. Той просто знае!9
Изследванията по този въпрос показват също така, че преживелите подобни
състояния след това са по-склонни да приемат прераждането.
И още нещо. Нима изумителният талант за музика или математика, който
притежават някои деца, не би могъл да се обясни с развитието им в предишен живот? Да си
спомним например за Моцарт, който е композирал менуети на петгодишна възраст и сонати
на десет.10
Ако животът след смъртта съществува, можете да попитате защо тогава е толкова
трудно да се запомни? В „Мит за Ер" Платон предлага „обяснение" за тази липса на памет.
Ер бил войник, когото помислили за убит по време на сражение и който изглежда е
преживял подобно близко до смъртта състояние. Докато бил „мъртъв", той видял много
неща и получил нареждане да се върне към живота, за да ги сподели с другите. Малко
преди да се завърне, видял тези, които били подготвяни да бъдат родени, да се движат в
ужасяващата задушаваща горещина на „Равнината на забравата" - пустиня без каквато и да
било растителност. „С настъпването на вечерта - пише Платон - те спират край реката
„Безпамет-ност", чиято вода никакъв съд не може да задържи. От всички тях се иска да
изпият известно количество от тази вода, но повечето не притежават мъдростта да спрат
навреме. Всеки забравя всичко още докато пие."11 На самия Ер не било позволено да пие от
водата и той се събудил върху погребалната клада, с ясен спомен за всичко, което бил чул и
видял.
Съществува ли някакъв универсален закон, който прави невъзможно за нас да си
спомним къде и как сме живели преди? Или количеството, обхватът и силата на
преживяванията ни заличават спомена за миналия живот? Понякога се чудя доколко би ни
помогнало, ако помним тези преживявания? Няма ли това да ни обърка още повече?
НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА УМА
От будистка гледна точка главният аргумент, който „установява" прераждането, се
базира на дълбокото разбиране за непрекъснатостта на ума. Откъде идва съзнанието? То не
може да възникне отникъде. Даден момент на осъзнаване не може да възникне без момента
на осъзнаване, който непосредствено го предхожда. Негово светейшество Далай Лама
збяснява този процес по следния начин:
Основата, върху която будистите приемат идеята за прераждането, по принцип
е непрекъснатостта на съзнанието. Да вземем за пример материалния свят - всички
www.izvorite.com 67
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 68
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
всички перли. По-скоро те са като зарове, поставени един върху друг. Всеки от тях е
отделен, но подпира този върху себе си, с който е свързан функционално. Връзката
между заровете не е идентичност, а функционалност.14
В будистката литература съществуват множество ясни илюстрации ta този процес на
причини и следствия. Будисткият мъдрец Нагасена го обяснява в известните отговори на
въпросите, зададени му от владетеля Милинда.
Милинда попитал Нагасена:
- Когато някой се прероди, той същият ли е като този, който е умрял, ши различен?
Нагасена отговорил:
- Нито е същият, нито е различен... Кажи ми, ако един човек запали ампа, тя може ли
да дава светлина цяла нощ?
-Да.
- Пламъкът, който гори при първата стража на нощта, същият ли е като ози, който
гори при втората... или последната?
-Не.
- Означава ли това, че при първата стража лампата е била една, при гората - друга, а
при третата - трета?
- Не. Цяла нощ има светлина заради същата тази лампа.
- Прераждането не е по-различно - едно явление възниква, а едновременно с това
изчезва друго. Така че първият съзнателен акт на едно съществуване нито е еднакъв с
последния съзнателен акт на предишното, нито е различен.
Владетелят пожелал да чуе още един пример, който да обяснява точната природа на
тази връзка, и Нагасена я сравнил с изварата и маслото - те никога не са същото, което е
млякото, от което са произведени, но изцяло зависят от него.
Владетелят тогава попитал:
- След като няма същество, което преминава от тяло в тяло, няма ли тогава да бъдем
освободени от лошите дела, които сме извършили в предишния си живот?
Нагасена дал следния пример. Един човек открадва мангото на друг. Откраднатото
манго не е съвсем същото като онова манго, което собственикът първоначално е
притежавал и е засадил, така че как е възможно крадецът да заслужава наказание? Все пак
заслужава да бъде наказан поради следната причина - откраднатото манго е пораснало
преди всичко защото собственикът му го е засадил. По същия начин чрез действията си в
един живот - чисти или нечисти - ние сме свързани с друг живот и не сме свободни от
резултатите на тези действия.
КАРМА
През втората стража на нощта, когато Буца достигнал просветление, той придобил и
друг вид познание, което допълвало познанието му за прераждането - познанието за карма,
естествения закон за причините и следствията.
„С неземно зрение, пречистено, достигащо отвъд обсега на човешките очи, видях
как същества изчезват и се появяват отново. Видях високо и ниско, лъчисто и
незначително, видях как всеки получава - според своята карма - благодатно или болезнено
прераждане."15
Истината и движещата сила на прераждането се нарича карма. На Запад много често
кармата се разбира напълно погрешно - като съдба или предопределение. Кармата е
ненарушимият закон за причините и следствията, който управлява Вселената. Думата
www.izvorite.com 69
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДОБРОТО СЪРЦЕ
Следователно раждането, което ще имаме при следващия си живот, се определя от
природата на действията ни в настоящия. И е важно никога да не забравяме, че резултатът
от нашите действия зависи изцяло от намеренията или мотивите, които стоят зад тях, а не
от мащаба им.
По времето на Буда живяла старица, която се изхранвала с просия. Наричали я
„Разчитаща на радостта". Тя гледала как владетели, принцове и най-обикновени хора
правели дарове на Буда и най-много от всичко на света искала да е в състояние и тя да
направи дар. Веднъж излязла да проси, но за целия ден получила само една дребна монета.
Отишла с нея при един търговец и се опитала да купи малко масло. Той й казал, че с
www.izvorite.com 70
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
толкова пари не може да купи нищо, обаче щом чул, че желанието й е да направи дар на
Буда, се смилил и й дал каквото искала. Тя занесла маслото в манастира и с него запалила
светилник. Поставила го пред Буда и си пожелала следното: „Не мога да предложа нищо,
освен този малък светилник. Все пак нека чрез него в бъдеще да бъда благословена от
светилника на мъдростта. Нека освободя всички същества от тяхната тъма. Нека пречистя
всичките им недостатъци и нека ги доведа до просветление."
През нощта всички други светилници изгаснали. Призори Маудгаляяна, ученикът
на Буда, отишъл да ги събере и забелязал, че светилникът на просякинята продължава да
гори. Бил пълен с масло, фитилът му бил съвсем нов. Казал си „Няма защо този светилник
да гори през деня" и се опитал да го угаси. Но не успял. Опитал се да задуши пламъка с
пръсти, но той продължавал да гори. Опитал след това и с робата си и пак без резултат.
Буда, който наблюдавал през цялото време, казал:
- Маудгаляяна, нима искаш да угасиш този светилник? Не можеш. Не можеш дори
да го преместиш, да не говорим да го угасиш. Ако излееш върху него водата от всички
морета, пак няма да изгасне. Водата от всички езера и реки също няма да го угаси. Защо?
Защото този светилник е дарен с всеотдайност, с чисто сърце и ум. А тези подбуди го
правят невероятно ценен." Когато Буда казал това, просякинята се приближила до него, а
той предрекъл, че в бъдеще тя ще стане съвършен буда, наречен „Светлината на
светилника".
Така че мотивите ни, добри или лоши, определят плодовете на нашите действия.
Шантидева казва:
Колкото радост има на този свят,
всичката идва от желанието другите да са щастливи;
а колкото страдание има на този свят,
всичкото идва от желанието аз да съм щастлив.!б
Тъй като законът на кармата е ненарушим и неизбежен, когато причиняваме вреда
на другите, ние пряко вредим на себе си, а когато правим добро на другите, си осигуряваме
бъдещо щастие. Ето какво казва Далай Лама:
Ако се опитате да потиснете егоистичните си подбуди - гнева и други такива - и
да развиете у себе си повече доброта и състрадание към околните, в края на краищата
ще спечелите повече. Ето защо понякога казвам, че мъдрият егоист трябва да действа
по този начин. Глупавите егоисти винаги мислят за себе си и резултатът е отрицателен.
Мъдрите егоисти мислят за другите, помагат им доколкото могат и в резултат също
печелят.17
Вярата в превъплъщението ни показва, че във Вселената съществува някаква висша
справедливост за добротата. Именно тази доброта опитваме да открием и освободим.
Когато действаме позитивно, ние се приближаваме към нея, когато действаме негативно, я
прикриваме и потискаме, а когато не сме в състояние да я изразим в действията и живота
си, се чувстваме нещастни и объркани.
И така, ако искаме да извлечем една основна поука от факта на превъплъщението, тя
би била: „Развивайте това добро сърце, което копнее другите същества да получат вечно
щастие, и действайте така, че да им го осигурите. Подхранвайте и практикувайте
добротата." Далай Лама е казал: „Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна
философия. Нашият собствен ум, нашият собствен мозък е нашият храм. Моята
философия е добротата."
СЪЗИДАТЕЛНОСТ
www.izvorite.com 71
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 72
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ОТГОВОРНОСТ
Много ме вълнува фактът, че изповедите за близките до смъртта състояния
[ивително точно потвърждават истината за карма. Един от общите елементи i тези
преживявания, предизвикал много размисли, е „панорамният поглед рху живота". Става
ясно, че хората, които преживяват подобни състояния, само си спомнят с най-малки
подробности миналия си живот, но също ка стават свидетели и на пълните последствия на
действията си. Всъщност преживяват всички последствия за околните, до които са довели
действията [, преживяват чувствата, колкото и смущаващи или шокиращи да са те, ято са
предизвикали у тях.19
Видях всичко в живота си — почувствах срам заради много от нещата, които съм
преживял, защото ми се струваше, че знам нещо друго... Не само това, което бях
направил, но и как то се е отразило на други хора... Открих, че дори и мислите ми не са
били без последствия20...
Животът ми мина пред мен... случи се това, че почувствах отново всичко, което
някога съм чувствал приживе, а очите ми показваха как тези чувства са повлияли на
живота ми... как моят живот е повлиял на други хора21...
Бях едновременно всички хора, на които съм причинил болка, и всички хора, на
които съм помогнал да се чувстват добре.22
Просто преживях отново всяка мисъл, която ме е спохождала, всяка дума, която
съм казвал, всяко нещо, което съм правил, плюс ефекта от всяка дума, мисъл или
действие върху всички, които някога са попадали в сферата на влиянието ми, независимо
дали съм ги познавал или не... и освен това ефекта на всяка дума, мисъл или деяние върху
времето, растенията, животните, почвата, дърветата, водата и въздуха. 23
Мисля, че на тези свидетелства трябва да се гледа много сериозно. Те ще ни
помогнат да разберем напълно какво е значението на нашите действия, думи, мисли и ще
ни накарат да бъдем по-отговорни към тях. Забелязал съм, че много хора се чувстват
застрашени от реалността на карма, защото си дават сметка, че няма спасение от този
природен закон. Има и други, които проповядват пълно презрение и пренебрежение към
него, макар дълбоко в себе си да изпитват съмнения. През деня те проявяват дръзко
незачитане на всякакъв морал, изпълнени са с изкуствена, безгрижна самоувереност, но
когато нощем останат сами, често биват спохождани от тъмни и тревожни мисли.
Както на Изток, така и на Запад, съществуват характерни начини за избягване на
отговорността, произтичаща от карма. На Изток я използват като претекст, за да не окажат
помощ на някого, защото страданията на всеки са си „негова карма". В „свободомислещия"
западен свят правим обратното. Хората, които вярват в карма, стават прекалено
„чувствителни" и „внимателни". Те казват, че да помогнеш на някого означава да се
намесиш в нещо, с което всеки трябва да се „справи сам". Какво заобикаляне и
предателство спрямо човечността! А може би нашата карма е да намерим начин да
помогнем!
Познавам неколцина богати хора. Богатството им може да се окаже тяхно
унищожение, защото окуражава леността и себичността. От друга страна, те могат да
използват възможността, която предоставят парите, и да помагат на другите, като по този
начин помогнат и на себе си. Не трябва никога да забравяме, че чрез делата, думите и
мислите си ние определяме нашия избор и ако решим, можем да сложим край на
www.izvorite.com 73
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ В ТИБЕТ
Тези, които овладеят закона на карма и постигнат реализация, могат да :е върнат в
живота след настоящия, за да помагат на другите. Традицията да се разпознават подобни
превъплъщения, наречени „тулку", води началото си от XIII век и продължава до наши дни.
Когато един реализиран учител умре, той (или тя) може да остави точни сведения къде ще
се прероди. След това някой от най-близките му ученици или духовни приятели може да
получи видение или сън, предсказващ предстоящото прераждане. В някои случаи
учениците му се обръщат към учител, почитан заради способността да разпознава тулку.
Когато бъде открито детето, този учител потвърждава автентичността му.
Истинската цел на тази традиция е да не се губи мъдростта на реализираните
учители от миналото. Най-важната характеристика в живота на едно превъплъщение е, че
след нужното обучение неговата или нейната първоначална природа - наследената мъдрост
- се пробужда и това е съвсем сигурен признак за автентичност. Например Негово
Светейшество Далай Лама признава, че на съвсем ранна възраст и без особени трудности е
бил способен да разбира аспекти на будистката философия и учения, които се схващат
трудно и изискват дълги години подготовка.
При възпитаването на тулку се подхожда много внимателно. Още преди да започне
обучението, родителите се предупреждават да бъдат особено внимателни. Самото обучение
е значително по-стриктно и интензивно, отколкото при обикновените монаси, защото
очакванията са далеч по-големи.
Понякога тулку помнят миналия си живот или проявяват забележителни
способности. Както казва Далай Лама: ,Несто малките деца, които са превъплъщения, си
спомнят предмети и хора от предишния си живот. Някои от тях дори могат да рецитират
www.izvorite.com 74
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 75
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СЕДЕМ
Бардо и други реалности
"БАРДО" Е ТИБЕТСКА ДУМА, която означава „преход", или пустотата между края
на нещо и началото на друго. „Бар" означава „между", а „до" - „увиснал" или „хвърлен".
Думата стана известна заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите". След
превеждането й на английски език през 1927 г. тази книга предизвика огромен интерес сред
психолози, писатели и философи на Запад и е продадена в милиони екземпляри.
Заглавието „Тибетска книга за мъртвите" е дадено от преводача -американския учен
У. Й. Еванс-Уенц - по аналогия с известната (и също гака неправилно озаглавена)
Египетска книга за мъртвите1. Истинското заглавие на книгата е „Бардо Тьодрол Ченмо",
което значи „Великото освобождаване чрез слушане в бардо". Ученията за бардо са много
древни i могат да се открият в тантрите на Дзогчен 2. Тези учения могат да се троследят
назад, до времето преди учителите хора, пряко до изначалния зуда (наричан Самантабхадра
на санскрит и Кунтузангпо на тибетски), сойто олицетворява абсолютната, подобна на небе
изначална чистота на гриродата на ума. Самата „Бардо Тьодрол Ченмо" е част от един
голям щкъл учения, оставени ни от Падмасамбхава и открити през XIV век от 'ибетския
ясновидец Карма Лингпа.
"Великото освобождаване чрез слушане в бардо" или „Тибетска книга а мъртвите" е
уникална книга на познанието. Това е нещо като ътеводител за състоянията след смъртта,
предназначен да бъде четен от чител или духовен приятел на човек, докато умира и след
смъртта му. В ибет има „Пет метода за постигане на просветление без медитация": ри
виждане на велик учител или свещен предмет; при носене на пециално благословени
рисунки на мандала със свещени мантри; при кусване на свещени нектари, осветени от
учителите чрез специална практика; при припомняне на прехода на съзнанието или пхоуа в
момента на смъртта и при чуване на някое дълбоко учение, например Великото
освобождаване чрез слушане в бардо.
„Тибетска книга за мъртвите" е предназначена за практикуващите или за хора,
запознати с ученията. За съвременния читател е удивително трудно да проникне в
дълбините й; тя поставя множество въпроси, на които просто е невъзможно да се отговори,
без да се познава традицията, която я е родила. Тази книга не може да бъде разбрана
www.izvorite.com 76
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
БАРДО
Заради популярността на „Тибетска книга за мъртвите" хората много и го свързват
думата „бардо" със смърт. Вярно е, че „бардо" се използва тибетците в ежедневието, за да
обозначи междинното състояние между смъртта и прераждането, но тя има много по-
широко и по-дълбоко значение. Именно в ученията за бардо повече от където и да било
другаде виждаме колко всеобхватно и дълбоко е буда-познанието за живота и смъртта и
колко неразривна е връзката между това, което наричаме „живот", и това, което наричаме
„смърт", ако ги разглеждаме и разбираме от гледна точка на просветлението.
Можем да разделим съществуването си на четири реалности - живот, умиране и
смърт, след смъртта и прераждане. Ето ги четирите бардо:
•,,естественото" бардо на този живот
• „ болезненото " бардо на умирането
• ,, сияйното " бардо на дхармата
• ,, кармическото " бардо на възникването
1. Естественото бардо на този живот обхваща целия период между раждането и
смъртта. На пръв поглед това може да ни се стори нещо повече от бардо - някакъв преход.
Но ако се замислим, ще видим, че в сравнение с огромната продължителност на нашата
карма-история, времето, през което живеем, е сравнително кратко. Ученията изрично
посочват, че животът е единственото и затова най-доброто време да се
подготвим за смъртта, като се запознаем с ученията и стабилизираме практиката си.
2. Болезненото бардо на умирането трае от началото на процеса на умирането до
края на това, което се нарича „вътрешно дишане". Неговата кулминация е изгряването на
природата на ума, наричаме го „Основно сияние", в момента на смъртта.
3. Сияйното бардо на дхармата обхваща преживяванията след смъртта - излъчването
на природата на ума, или „Ясната светлина", която се проявява като звук, цвят и светлина.
4. Кармическо бардо на възникването е това, което най-общо наричаме бардо, или
междинното състояние, което продължава до момента на новото раждане.
Всички бардо са периоди, или празнини, през които възможността за пробуждане е
особено благоприятна. Възможностите за освобождаване ни се предоставят непрекъснато
както през живота, така и в смъртта, и ученията за бардо ни дават възможност да ги
разпознаем и използваме пълноценно.
НЕСИГУРНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТ
Една от главните характеристики на бардо е, че те са периоди на гьлбока
несигурност. Да вземем за пример настоящия си живот. Колкото ю-неспокоен става светът
около нас, толкова повече се накъсва животът ш. Изолирани от самите себе си, ние ставаме
тревожни, неспокойни и много често ни обхваща параноя. И най-малката криза може да
спука балона на стратегиите, които крием зад гърба си. Един-единствен миг на жас може
да ни покаже колко несигурно и нестабилно е всичко наоколо, (а живееш в съвременния
свят очевидно означава да живееш в сферата а бардо - не е необходимо да умираш, за да го
изпиташ.
www.izvorite.com 77
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Тази несигурност, която обхваща всичко, става още по-голяма и одчертана след като
умрем, когато „прояснението или объркването ни -акто казват учителите - ще бъдат
умножени по седем".
Всеки, който гледа честно на живота, ще си даде сметка, че е изпълнен
непрекъснато напрежение и несигурност. Умът ни ту изпада в объркване, ту се прояснява.
Ако живеехме само в объркване, това поне би било някаква яснота. Наистина е удивително,
че понякога в този живот въпреки объркването можем да проявяваме и мъдрост! Така
можем да разберем какво всъщност представлява бардо - непрекъснато колебание между
яснота и объркване, прозрение и неведение, сигурност и несигурност, здрав разум и
безумие. В ума ни - какъвто е в момента - мъдростта и объркването се пораждат
едновременно или са съ-възникващи, както казваме ние. Това означава, че пред нас
непрекъснато стои проблемът за избора между двете - всичко зависи от това, кое ще
изберем.
Заради тази вечна несигурност всичко може да ни се стори мрачно и безнадеждно,
но ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще видим, че самата й природа създава празнини,
пространства, в които непрекъснато разцъфтяват възможностите за трансформация, ако
успеем, разбира се, да ги съзрем и оползотворим.
Тъй като животът не е нищо друго, освен раждане, смърт и преход, ние
непрекъснато преживяваме бардо и тези преживявания са основна част от
психологическата ни обвивка. Обикновено обаче ние не си даваме сметка за бардо и за
празнините, когато умът ни преминава от едно „стабилно" състояние в следващото, и
пренебрегваме тези преходи. Всъщност ученията могат да ни помогнат да разберем, че
всеки миг от нашите преживявания е бардо и че всяка мисъл и всяко чувство възникват и
отмират в същината на ума. Именно в моментите на голяма промяна, както ни показват те,
може да се прояви истинската, подобна на небе изначална природа на нашия ум.
Нека ви дам пример. Представете си, че един ден се връщате от работа и заварвате
вратата на апартамента си разбита, увиснала на пантите. Ограбили са ви. Влизате у дома и
установявате, че всичко ценно, което притежавате, е изчезнало. За миг се чувствате
парализирани от удара и в отчаянието си умът ви трескаво прави опит да пресметне
загубеното. Изведнъж осъзнавате - изгубили сте всичко. Тогава вашият възбуден,
разтревожен ум сякаш отказва и всякакви мисли изчезват. Следва внезапна дълбока
неподвижност, почти блаженство. Няма нужда от повече борба и усилия, защото и двете са
безпредметни. Трябва да се откажете. Просто нямате друг избор.
И така, в един момент изгубвате всичко ценно, а в следващия откривате, че умът ви
се е оказал в дълбоко състояние на покой. Когато възникне подобно състояние, не е нужно
веднага да се втурвате да търсите решения. Останете в този покой известно време.
Позволете на ума си да остане пуст. И ако наистина се отпуснете в тази пустота и се
вгледате навътре, ще зърнете нещичко от безсмъртната природа на просветления ум.
Колкото по-чувствителни сме и колкото по-изострено е вниманието ни към
удивителните възможности да достигнем дълбоко прозрение благодарение на тези преходи
и празнини в живота, толкова по-подготвени це бъдем за тях, когато се проявят, много по-
силни и неуправляеми, при смъртта.
Това е много важно, защото според ученията за бардо има моменти, югато умът е
много по-освободен - тези моменти са много по-силни от )бикновените, носят много по-
силен карма-заряд и възможност за гриложение. Най-силният от тях е смъртта, защото
именно в него оставяме ялото и ни се предоставя най-голямата възможност да се
освободим.
www.izvorite.com 78
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДРУГИ РЕАЛНОСТИ
Както казах, бардо ни предоставят възможности, но кое точно прави възможно да се
възползваме от тези възможности? Отговорът е прост: всички те са различни състояния,
различни реалности на ума.
В будисткото обучение ние се стремим да се подготвим чрез медитация да открием
съвсем точно различните взаимосвързани аспекти на ума и умело да навлезем в различни
нива на съзнанието. Има ясно и точно определена разлика между състоянията бардо и
нивата на съзнанието, които преживяваме през цикъла на живота и смъртта. И така, докато
преминаваме от едно бардо към друго, както в живота, така и в смъртта, съществува и
съответстваща промяна на съзнанието, с която можем да се запознаем отблизо чрез
духовната практика и в края на краищата да го разберем напълно.
Доколкото процесът, който се развива в трите бардо на смъртта, е дълбоко в ума ни,
той се проявява и в живота, при това на много нива. Например съществува ярко
съответствие между степените на съзнание, през които преминаваме, докато заспиваме и
спим, и трите бардо на смъртта:
www.izvorite.com 79
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 80
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ОСЕМ
Този живот - естественото бардо
www.izvorite.com 81
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
КАРМА-ПРЕДСТАВА
Как става така, че се прераждаме като човешки същества? Всички щества, които
имат сходни карми, ще имат сходни представи за света оло тях и тези общи за тях
възприятия се наричат „карма-представа". ва близко съответствие между нашата карма и
сферата, в която се мираме, също така обяснява как възникват различните форми - вие и
например сме човешки същества, защото имаме еднаква основна рма.
Въпреки това в сферата на хората всеки има своя индивидуална карма. цени сме в
различни държави, градове, семейства. Всички ние имаме шично възпитание, образование,
претърпели сме различни влияния, зваме в различни неща. Всички тези условия са
обхванати от кармата . Всички ние сме сложна сума от навици и минали действия и не
можем не виждаме нещата по свой уникален, личен начин. Човешките цества изглеждат
еднакви, но възприемат света по съвършено различен шн и всеки от нас живее в свой
собствен уникален и отделен дивидуален свят. Както казва Калу Ринпоче:
Ако сто души заспят и засънуват, всеки от тях ще преживява в съня си свой
собствен свят. За всеки от тези светове може да се каже, че е истински - би било
безсмислено да твърдим, че някой от тях е истинският свят, а другите са фалшиви. За
всеки възприемащ съществува истина, според кармата, която определя възприятията
му.2
ШЕСТ СФЕРИ
Нашето човешко съществувание не е само карма-представа. В будизма •пределени
шест сфери на съществуването - богове, полубогове, хора, ютни, гладни духове и ад.
www.izvorite.com 82
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 83
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ВРАТИТЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА
Както казах, начинът, по който възприемаме света, зависи изцяло от карма-
представата ни. Учителите използват един класически пример: шест различни същества се
срещат на брега на някаква река. Човешкото същество от групата вижда реката като вода -
вещество, с което можеш да се измиеш и да утолиш жаждата си; за същество като рибата тя
е дом; богът я вижда като нектар, който носи блаженство; полубогът - като оръжие;
гладният дух - като гной и зловонна кръв; а съществото от ада -като разтопена лава. Водата
е една и съща, но се възприема по напълно различни, дори несъвместими начини.
Това разнообразие от възприятия ни показва, че всички карма-представи са
илюзорни. Ако едно и също нещо може да бъде възприемано по толкова много различни
начини, как е възможно то да притежава една истинска, присъща само нему реалност? Това
ни показва и защо някои хора възприемат света като рай, а други - като ад.
Ученията ни казват, че съществуват три основни вида представи: „нечистите карма-
представи" на обикновените същества, „представите на опита", които се разкриват пред
практикуващите медитация и са път или средство за усъвършенстване, и „чистите
представи" на реализираните същества. Едно реализирано същество, или буда, би
възприемало този свят като спонтанно съвършена, напълно и ослепително чиста сфера.
Тъй като в този случай всички причини, пораждащи карма-представите, са пречистени,
тези същества виждат всичко в неговата гола, изначална святост.
Виждаме света около нас така, както го виждаме, защото непрекъснато, живот след
живот, ние „втвърдяваме" по един и същи начин преживяванията си във вътрешната и
външната реалност и това ни е довело до погрешното заключение, че всичко, което
виждаме, е обективна реалност. Всъщност когато продължаваме нататък по духовната
пътека, ние се научаваме да се справяме с фиксираните си възприятия. Всичките ни стари
възприятия и схващания за материалния свят се пречистват и разтварят и пред нас се
разкрива една съвършено нова, би могло да се каже „божествена" гледка. Както казва
Блейк:
Ако вратите на възприятията се пречистят,
всичко ще изглежда... такова, каквото е — безкрайно.3
Никога няма да забравя как Дуджом Ринпоче в един момент на близост се наведе
към мен и ми каза с благия си, малко дрезгав глас: „Знаеш, нали, че всички тези неща
около нас си отиват, просто си отиват..."
Ала кармата и негативните емоции пречат на повечето от нас да видят собствената
си вътрешна природа и природата на реалността. В резултат на това се вкопчваме в
щастието и нещастието като че ли са истински и с неумелите си, породени от неведението
действия продължаваме да засаждаме семената на следващото си раждане. Нашите
действия ни задържат в кръга на светското съществуване, в безкрайния цикъл на раждане и
www.izvorite.com 84
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
смърт. Това означава, че чрез начина, по който живеем сега, можем да изложим всичко на
риск. Начинът, по който живеем сега, може да ни струва цялото бъдеще.
Това е една съвсем истинска и неотложна причина да се подготвим да посрещнем
смъртта мъдро, да преобразим собственото си бъдеще, да избегнем трагедията пак и пак да
изпадаме в заблуди, да излезем от болезнения цикъл на раждане и смърт. Този живот е
единственото време и място, когато можем да направим това, а можем да го направим
единствено чрез духовна практика. Това е и неизбежното послание на :стественото бардо
на този живот. Както казва Падмасамбхава:
Сега, когато бардото на този живот изгрява върху мен,
аз ще изоставя леността, за която няма време в живота,
ще тръгна съсредоточен по пътеката на слушането и гледането,
размисъла и съзерцанието, по пътя на медитацията,
ще възприемам и ще следя пътя, ще осъзная трите кая:
просветления ум.4
Сега, след като съм се сдобил с човешко тяло,
няма време умът по пътеката да се лута.
www.izvorite.com 85
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 86
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Но веднага щом навлезем в онзи период от духовния път, който тричам „кухненска
мивка", и истински се докоснем до ученията, юизбежно заставаме лице в лице с истината
за себе си. Веднага щом докоснем самото его и се разкрият болезнените му петна, започват
да възникват всевъзможни проблеми. Сякаш някой е поставил пред нас огледало, от което
не можем да отклоним поглед. Огледалото е съвсем чисто, но от него ни гледа някакво
грозно, изкривено лице - нашето собствено. Започваме да се бунтуваме, защото не ни
харесва това, което виждаме. Ядосани, можем да замахнем и да счупим огледалото, но от
това само ще се образуват десетки по-малки изкривени лица, всичките втренчени в нас.
Дошло е времето да се гневим и да се оплакваме горчиво... А къде е егото ни? То
стои непоклатимо до нас и отново ни окуражава: „Ти си съвсем прав! Това е непоносимо
безобразие! Не му се оставяй!" И докато слушаме омагьосани, егото продължава да
предизвиква всевъзможни съмнения и безразсъдни емоции, продължава да налива масло в
огъня: „Не виждаш ли, че всичко това не е за теб? Колко отдавна те предупреждавам! Не
виждаш ли, че той не може да е твой учител? В края на краищата ти си съвременен,
образован гражданин на западното общество, а екзотични неща като Зен, Суфизъм,
медитация и тибетски будизъм принадлежат на чужди, на източни култури. От каква полза
може да ти бъде една философия, създадена в Хималаите преди хиляда години?"
И докато наблюдава доволно как все повече и повече се заплитаме в паяжината му,
егото дори започва да хвърля вината за болката, за самотата, за трудностите, които
изживяваме, докато се самоопознаваме, върху ученията, дори върху самия учител: „Тези
гуру пет пари не дават за това, което преживяваш. Те искат единствено да те експлоатират.
Непрекъснато използват думи като „състрадание" и „всеотдайност" само и само да те
подчинят..."
Егото е толкова хитро, че може да използва ученията за собствените си цели.
Дяволът може да тълкува Светото писание както му е угодно. Изглежда най-силното
оръжие на егото е да посочи лицемерно с пръст учителя и последователите му и да каже:
„Никой от тях не е дорасъл до истината, която проповядва!" И хитро се явява в ролята на
справедлив съдник на цялото ти поведение - тази роля е най-удобна за подкопаването на
вярата, за подронването и на малкото решимост и готовност за духовна промяна, които
имаш.
Въпреки всичко, колкото и усърдно да опитва, егото не може да подкопае духовната
пътека - ако наистина продължавате да се движите по нея и задълбочено се отдадете на
медитация, постепенно ще започнете да разбирате колко измамени сте били от обещанията
му, колко фалшиви са били надеждите и страховете ви. Постепенно ще си дадете сметка, че
както надеждите, така и страховете са врагове на душевния ви покой -надеждите ви мамят,
а след това ви оставят с разочарованията, страховете ви парализират в тясната килия на
фалшивата ви самоличност. Освен това ще започнете да виждате колко всеобхватно е било
влиянието на егото върху ума ви и в пространството на свободата, открито чрез
медитацията, когато за миг се освободите от вкопчването и успеете да зърнете възхити-
телните простори на същинската си природа. Ще разберете, че подобно на някакъв луд
фокусник егото с години ви е мамило с планове, кроежи и обещания, които никога не са
били истински и са ви довели само до вътрешен фалит. Когато в медитацията разберете
това, когато откажете да прикриете откритието си, всички планове и кроежи се оказват
кухи и започват да се срутват.
Това е изцяло разрушителен процес, защото успоредно с понякога болезненото
осъзнаване на фалша и буквално престъпната природа на егото ни, а и на егото на всеки
друг, се появява и чувство за вътрешен простор, пряко осъзнаване на състоянието „без его",
www.izvorite.com 87
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
МЪДРИЯТ ВОДАЧ
През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото -войнствено,
изискващо, истерично, пресметливо. Другият е скритото цуховно същество, в чийто мъдър
глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате
ученията, размишлявате зърху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият
вътрешен шас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме „разграни-гаващо
съзнание", ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да съзнавате разликата между
неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото. Споменът за
истинската ви природа с цялото й величие и самоувереност ще започне да се връща при
вас.
Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач, тъй като той ви
познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма
яснота и удовлетворение да се справите всички трудности, предизвиквани от мислите и
емоциите ви. Този водач също така може да е вечно при вас - радостен, внимателен,
понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да
откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства.
И колкото по-силен става гласът на разграничаващото съзнание, толкова повече ще
осъзнаете контраста между неговата истина и разнообразните измами на егото, ще можете
да се вслушвате в него с разбиране и увереност.
И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние
сами да променяте негативните си настроения, да ги изобличавате, дори да им се смеете
заради абсурдните драми и нелепите илюзии, каквито са те всъщност. Постепенно ще
откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните
емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички
чудеса. Тартьон Согиал, тибетски мистик, казва, че не се впечатлява, ако някой може да
превърне пода в таван или огъня във вода. Истинско чудо според него е, ако успее да се
освободи дори от едно-единствено негативно чувство.
И така все повече и повече вместо дрезгавия и прегракнал глас, с който егото ви
говори цял живот, ще започнете да чувате ясните напътствия на ученията, които
вдъхновяват, насочват, укоряват и указват правилната посока на всеки кръстопът. И колкото
повече слушате, толкова повече напътствия ще получите. Ако следвате гласа на своя мъдър
водач, гласа на разграничаващото съзнание, и накарате егото си да замлъкне, вие ще
изпитате мъдростта, радостта и блаженството на собственото си същество. У вас ще
започне един нов живот, напълно различен от онзи, в който сте приели маската на
собственото си его. А когато дойде смъртта, вече ще знаете как да овладеете емоциите и
мислите, които - в бардо-състоянията на смъртта - иначе биха взели връх и биха се
превърнали във всеобхватна реалност.
www.izvorite.com 88
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 89
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СЪМНЕНИЯ ПО ПЪТЕКАТА
Някога изглежда е имало времена, когато изключителни учители са имали
възможност да обучават изключителни последователи, които наистина са постигали
освобождение. Дуджом Ринпоче разказваше историята на един голям разбойник в Индия,
който след многобройни грабежи най-накрая осъзнал страданията, които е причинил.
Закопнял да изкупи вината си и се обърнал към известен учител. Казал му:
- Аз съм грешник, измъчвам се. Какъв е изходът? Какво мога да направя?
Учителят изгледал разбойника от горе до долу и го попитал какво може да прави.
- Нищо - отговорил той.
- Нищо? - изкрещял учителят. - Все нещо трябва да можеш! Разбойникът останал
мълчалив известно време и след това признал:
- Всъщност имаше нещо, за което имах талант. Умеех да крада. Учителят се засмял:
- Добре! Точно от такъв талант имаш нужда сега. Иди на някое тихо място и ограби
всичките си възприятия, открадни всички звезди и планети от небето, разтвори ги в
търбуха на пустотата, във всеобхватната природа на ума.
След двадесет и един дни разбойникът осъзнал природата на ума и в края на
краищата бил признат за един от големите светци на Индия.
В древни времена е имало удивителни учители и ученици, така възприемчиви и
целенасочени като този разбойник, който чрез непоколебима практика и едно-единствено
напътствие успял да достигне освобождение. Ала сега също съществува възможност да
достигнем просветление, ако се заемем сериозно с някой от могъщите методи на
мъдростта.
Само че умовете ни са объркани и проядени от съмнения. Понякога си мисля, че
съмнението е дори по-голяма пречка за човешкото развитие от копнежите и привързването.
Нашето общество дава път на хитростта,
вместо на мъдростта, и боготвори най-повърхностните, груби и безполезни аспекти
на интелигентността. Ние сме станали така фалшиво „ерудирани" я невротизирани, че
вземаме самото съмнение за истина и обожествяваме ;ъщото това съмнение като цел и плод
на истинското познание, докато всъщност то не е нищо повече от отчаян опит на егото да
се защити от мъдростта. Тази форма на злокачествено съмнение е дрипавият император m
самсара, на когото служат орда „експерти" - те не ни учат на откритото i щедро съмнение,
което е нужно, както ни уверява Буда, за да проверяваме i доказваме стойността на
ученията, а на едно разрушително съмнение, ;оето не ни оставя нищо, в което да вярваме,
нищо, за което да се надяваме, [ищо, с което да живеем.
Съвременното образование ни втълпява да въздигаме съмнението в улт, създало е
нещо, което би могло да се нарече едва ли не религия или еология на съмнението. Ако
искаме да изглеждаме интелигентни, трябва а ни виждат, че се съмняваме във всичко, че
винаги посочваме грешките и ошото, че почти никога не се питаме кое е правилно и добро,
че цинично гхвърляме всички наследени от миналото духовни идеи и философии и сичко,
което е направено с добра воля и с чисто сърце.
Буда ни приканва към един друг вид съмнение, подобно на шализирането на къс
злато - то се нагрява, срязва и втрива, за да се провери дстотата му". За този вид съмнение,
което наистина би ни довело до истината, со го следваме докрай, ние нито сме подготвени,
нито имаме куража или ужното прозрение. Обучени сме в стерилно пристрастяване към
зотивопоставянето, което ни е ограбило многократно от истинска откритост към всяка по-
пространна и благородна истина.
www.izvorite.com 90
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 91
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Един ден учителят, без да иска, седнал върху някаква игла. Извикал „Ох!" и
подскочил във въздуха. Ученикът изгубил вярата си и го оставил разочарован, че не е
напълно просветлен. „Иначе - мислел си нима щеше да извика и да подскочи така?" Когато
учителят разбрал, че ученикът му го е напуснал, се натъжил и казал: „Жалко! Горкият
човек! Само ако знаеше, че реално нито аз, нито иглата, нито това „Ох!" съществуват..."
Нека не правим същата импулсивна грешка като този Зен-ученик. Нека не приемаме
съмненията си прекалено сериозно и нека не ги оставяме да станат несъразмерно големи.
Нека не се изпълваме с черно-бял фанатизъм ги тях. Трябва да се научим постепенно да
променяме нашето фно-обусловено и емоционално отношение към съмненията, да го
ьрнем в свободно, добронамерено и състрадателно отношение. Това шва да дадем на
съмненията си време, да дадем време и на себе си, а открием отговорите на въпросите,
които не са просто електуални" или „философски", а живи, реални и разбираеми.
Съмненията не могат да се разсеят веднага, но ако сме търпеливи, в це се отвори
пространство, в което съмненията могат обективно и съзнателно да бъдат разглеждани,
разплитани, премахвани и лекувани. , което ни липсва, особено в западната цивилизация, е
нужното про-нство на ума, което може да се създаде само чрез продължителна медитация -
пространство, в което прозренията могат постепенно да яват. Не бързайте прекалено да
разрешите всички противоречия и проблеми.
Ето защо казват учителите: „Бързай бавно." Винаги съветвам учениците си да
странят от неразумни очаквания, защото духовното израстване иска време.
За да научите както трябва японски език или да станете лекар, са нужни ни - можем
ли да очакваме да получим отговор на всички въпроси, да не говорим за постигане на
просветление, само за няколко седмици? Духовната пътека е пътека на непрекъснато учене
и пречистване. Като разбере това, човек се изпълва със смирение. Има една известна
тибетска поговорка: „Не бъркайте разбирането с осъзнаването и не бъркайте осъзнаването
с освобождаването." А Миларепа казва: „Не таете надежди за осъзнаване, а практикувайте
през целия си живот." Едно от нещата, характеризиращи моята традиция, които ценя най-
много, са голямата й практичност и острото усещане, че най-големите постижения
изискват най-много търпение и най-много време.
ДЕВЕТ
Духовната пътека
СУФИЙ-УЧИТЕЛЯТ РУМИ има следния красноречив пасаж:
Учителят казва, че на този свят има едно нещо, което никога, никога не бива да се
забравя. Ако забравиш всичко друго, но не и него, нямаш причина да се тревожиш, а ако
помниш, изпълняваш и се грижиш за всичко останало, но забравиш за него, значи не си
направил нищо. Това е все едно някой владетел да те изпрати в чужда страна, за да
изпълниш определена специална задача. Ако отидеш в страната и изпълниш хиляди други
задачи, но не и тази, за която си бил изпратен, все едно че не си свършил нищо. Така че
човек идва на земята с определена задача и тя е неговата цел. Ако нея изпълни, все едно
не е направил нищо.
Всички духовни учители на човечеството ни казват същото - че целта на земния
живот е да се постигне съюз с фундаменталната просветлена природа. „Задачата", за която
„владетелят" ни е изпратил в тази странна тъмна страна, е да осъзнаем и превъплътим
www.izvorite.com 92
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
нашето истинско същество. Има само един начин да постигнем това - да предприемем
пътешествието по духовната пътека с цялата жар и интелигентност, кураж и решимост да
се променим, на които сме способни. В Катха Упанишада Смъртта казва на Ничикетас:
Има пътека на мъдростта и пътека на неведението. Те са далеч една от друга и
водят на различни места... Потънали в неведение, смятащи себе си заучени и мъдри,
глупците се лутат непрекъснато насам-натам, като слепци, водени от слепец. Това,
което е отвъд живота, не грее за тези, който не са дорасли, или са невнимателни или
заблудени от богатството.
НАМИРАНЕ НА ПЪТЯ
В други времена и при други цивилизации тази пътека на духовната промяна е била
достояние само за сравнително малък брой избраници. Сега обаче, когато светът трябва да
се предпази от външните и вътрешните опасности, които го застрашават, е нужно голяма
част от човешкия род да търси тази пътека на мъдростта. В нашите времена на насилие и
разпадане духовното начало не е лукс за избран елит, а жизненоважен фактор за нашето
оцеляване.
Никога не е било по-належащо и по-трудно да се следва пътеката на мъдростта.
Нашето общество е посветило себе си почти изцяло на възвеличаването на егото с
всичките му фантазии за успеха и властта, т. е. онези сили на алчността и неведението,
които разрушават планетата. Никога не е било по-трудно да се чуе не особено приятният за
нас глас на истината, а още по-трудно е, след като сме го чули, да го последваме, защото в
света около нас няма нищо, което да подкрепи избора ни, а цялото общество, в което
живеем, изглежда отхвърля всякаква идея за святост и извечен смисъл. И така, във времето
на най-голямата опасност, когато самото ни бъдеще е поставено под съмнение, ние като
човешки същества се оказваме най-объркани, уловени в кошмарния капан на собственото
си творение.
И въпреки всичко в това трагично положение има един значим източник на надежда
и това са духовните учения на всички големи мистични школи, които все още са достъпни
за нас. За съжаление няма много учители, които ги олицетворяват, а хората, които търсят
истината, нямат способността да правят разлика. Западът се е превърнал в рай за всякакви
духовни шарлатани. Ако ставаше въпрос за учени, подобен проблем не би възникнал, тъй
като другите учени винаги могат да проверят получените резултати, но на Запад, където
няма развита култура на мъдростта, е почти невъзможно да се установи автентичността на
така наречените „учители". Изглежда всеки може да се обяви за такъв и да привлича
последователи.
Това го нямаше в Тибет, където беше далеч по-безопасно да се следва определен път
или учител. Хората, които за първи път се срещат с тибетския будизъм, често се питат защо
се придава такова голямо значение на приемствената традиция - на предаването на
мъдростта от учители на ученици. Приемствеността е предпазно средство с особена
важност - чрез нея се поддържат автентичността и чистотата на ученията. Хората могат да
преценят дали някой е истински учител по това кой е бил неговият учител. Не става дума
за запазване на някакво вкаменено, ритуалистично познание, а за предаване на основната,
живата мъдрост и умелите могъщи методи за нейното постигане - предаване от сърце на
сърце и от ум на ум.
Разпознаването на истинския учител е много трудна и деликатна задача. В нашето
време, пристрастено към забавленията, към лесните отговори и бързите решения, по-
трезвите и не-театрални атрибути на духовното съвършенство много лесно могат да
www.izvorite.com 93
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 94
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 95
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
УЧИТЕЛЯТ
www.izvorite.com 96
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
В една от тантрите1 Буда казва: „Сред всички буди, достигнали просветление, няма
нито един, който го е постигнал без помощта на учител, и сред хилядите буди, които ще се
появят в тази епоха, нито един няма да постигне просветление, без да разчита на учител."
През 1987 година, след като моят обичан учител Дуджом Ринпоче издъхна, аз
пътувах за Париж в един влак от Южна Франция, където беше живял той. През ума ми
минаваха спомените за хилядите му прояви на щедрост и състрадание. Плачех със сълзи и
непрекъснато си повтарях: „Ако не беше ти, как щях да разбера?"
Почувствах с острота, каквато никога преди това не бях преживявал, защо в нашата
традиция се поставя такова свято ударение върху отношенията между учител и ученик и
колко важни са тези отношения за живото предаване на истината - от ум на ум, от сърце на
сърце. Без моите учители нямаше да имам никаква възможност да схвана истината на
ученията - не мога да си представя, че бих достигнал дори и до това скромно разбиране,
което имам сега.
Много хора на Запад изпитват недоверие към учителите. За жалост често имат
право. Не е нужно да изреждам тук всички ужасни и разочароващи случаи на алчност и
шарлатанство, преминали през съвременния свят след отварянето му към източните
мъдрости през 50-те и 60-те години. Всички големи традиции на мъдростта -
християнството, суфизмът, будизмът, хиндуизмът - разчитат на отношенията между учител
и последователи. Поради това светът повече от всичко се нуждае от колкото е възможно по-
ясно разбиране какво е истински учител, какво е истински ученик или последовател и
каква е същинската природа на трансформацията, която настъпва чрез посвещаването от
учителя - това, което може да се нарече „алхимия на обучението".
Може би най-вълнуващото и точно описание на истинската природа на учителя съм
чул от моя учител Джамянг Кхиентсе. Той казваше, че макар нашата истинска природа да е
буда-природа, още от незапомнени времена тя е скрита зад тъмния облак на неведението и
объркването. Но тази истинска природа никога не е била напълно подчинена на тиранията
на неведението. Някъде тя винаги се бунтува срещу властта му. В такъв случай нашата
буда-природа има един активен аспект, който е наш „вътрешен учител". Още от момента, в
който сме били засенчени от черния облак, този вътрешен учител неуморно работи в наша
полза, мъчи се да ни върне към светлината и пространството на истинското ни същество.
„Този вътрешен учител - казваше Джамянг Кхиентсе - нито за миг не ни е изоставял и не се
е отказвал от нас. С безкрайното си състрадание -безкрайното състрадание на всички буди,
на всички просветлени същества - той безспирно работи за нашето развитие. И не само в
този живот, но и в предишните ни превъплъщения, използвайки всевъзможни умения и
средства, всевъзможни ситуации, за да ни накара да се събудим и да се върнем към
истината. Когато сме се стремили и жадували истината дълго време - в продължение на
много, много прераждания - и когато кармата ни е достатъчно пречистена, се случва нещо
подобно на чудо. И това чудо, ако съумеем да го разберем и използваме, може да доведе до
приключване завинаги с неведението - вътрешният учител, който винаги е бил с нас, се
проявява под формата на „външен учител", когото сякаш по силата на някаква магия ние
срещаме в действителност. Тази среща е най-важното събитие в живота на всеки.
Кой е този „външен учител"? Той не е нищо друго, освен олицетворение, глас и
представител на нашия вътрешен учител. Учителят, чиято човешка форма, човешки глас и
мъдрост започваме да обичаме по-дълбоко, отколкото каквото и да било друго през
останалите си прераждания, не е нищо друго, освен външна проява на тайнството на
нашата собствена вътрешна истина. Какво друго би могло да обясни тази силна
привързаност към него (или нея)?
www.izvorite.com 97
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 98
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 99
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПОТОКЪТ НА БЛАГОДАТТА
Подобни илюстрации на силата на всеотдаиността и благодатта на учителя не
принадлежат само на миналото. В лицето на Кхандро Тсеринг Чьодрьон - най-великата
жена учител в наше време, съпруга на моя учител Джамянг Кхиентсе - много ясно може да
се види какво могат да създадат от човешкия дух годините на дълбока всеотдайност и
практика. Нейната смиреност и вътрешна красота, скромността и семплостта й, ярката й
нежна мъдрост са на почит сред всички тибетци, въпреки че тя самата винаги се стремеше
www.izvorite.com 100
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 101
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Помня 1960 година в Сиким, скоро след смъртта на Джамянг Кхиентсе. Дилго
Кхиентсе трябваше да проведе дълга поредица от посвещавания - нагледните уроци на
Падмасамбхава, които могат да отнемат и няколко месеца. В манастира, сред възвишенията
зад столицата Гангток, имаше много учители. Аз седях до Кхандро Тсеринг Чьодрьон и
лама Чокден - помощник на Джамянг Кхиентсе и ръководител на церемониите.
Тогава почувствах, при това много живо, как наистина един учител може да предаде
благодатта на своя ум на мъдростта на ума на свой ученик. Един ден Дилго Кхиентсе
Ринпоче говори за всеотдайността и за нашия учител Джамянг Кхиентсе Ринпоче. Беше
много вълнуващо - думите се лееха в порой от красноречие и най-чиста духовна поезия.
Многократно, докато слушах и гледах Дилго Кхиентсе Ринпоче, някак тайнствено си
припомнях за самия Джамянг Кхиентсе и за способността му да говори и думите му да се
леят, сякаш дошли от някакъв скрит, неизчерпаем извор. Постепенно осъзнах какво се бе
случило - благодатта на ума на мъдростта на Джамянг Кхиентсе се бе предала напълно на
сина на сърцето му Дилго Кхиентсе Ринпоче и сега чрез него тя говореше без никакво
усилие.
Накрая се обърнах към Кхандро и Чокден и видях, че по лицата им се стичат сълзи.
- Знаехме, че Дилго Кхиентсе е голям учител - казаха те, - и знаехме, че един учител
може да изцяло да предаде благодатта на своята мъдрост на сина на сърцето си, но едва
сега, едва днес, едва тук разбираме какво точно означава това.
Винаги когато си спомням онзи чудесен ден в Сиким и големите учители, които
познавам, си спомням думите на един тибетски светец, които са вдъхновение за мен:
„Когато слънцето на непоколебимата всеотдайност огрее заснежената планина, каквато е
учителят, потокът на неговата благодат ще се излее надолу." Помня и думите на самия
Дилго Кхиентсе Ринпоче, които може би изразяват по-красноречиво от всеки друг текст
необятните и благородни качества на учителя:
Той е като голям кораб, с който съществата прекосяват гибелния океан на
съществуванието, непогрешим капитан, който ги води към сушата и свободата, дъжд,
който потушава огъня на страстите, ярко слънце и луна, които разсейват мрака на
неведението, твърда земя, която може да издържи теглото както на доброто, така и на
злото, дърво на желанията, което дарява временно щастие и висше блаженство,
вълшебна скъпоценност, даряваща всички
качества на реализацията, баща и майка, даряващи обичта си поравно на всички
разумни същества, огромна река от състрадание, планина, издигаща се над земните
грижи, неподвластна на вятъра на емоциите, и голям облак, натежал от дъжд, за да
успокои страданията, предизвикани от страстите. Накратко — той е равен с всички
буди. Всякаква връзка с него — било чрез поглед, било ако чуем гласа му, било ако си
спомним за него, било ако ни докосне ръката му - ще ни поведе към освобождение.
Доверието в него е сигурен начин да продължим към просветлението. Топлината на
неговата мъдрост и състрадание ще стопи рудата на нашето същество и ще освободи
златото на буда-природата вътре.5
Осъзнал съм, че благодатта на моите учители въздейства на ума ми и достига до мен
почти недоловимо. Още откакто умря Дуджом Ринпоче моите ученици ми казват, че
лекциите ми са станали по-гладки, по-просветлени. Не много отдавна, след като чух едно
изумително изказване на Дилго Кхиентсе Ринпоче, отидох при него и изразих
възхищението си: „Просто е удивително как тези учения се леят от ума на мъдростта ти!"
Той се наведе към мен и с весело пламъче в очите отговори: „Дано и твоите, на английски
език, се леят така." Оттогава, без да съм направил каквото и да било, чувствам, че
www.izvorite.com 102
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ГУРУ-ЙОГА - СЛИВАНЕ
С УМА НА МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ
Всички буди, бодхисатви и просветлени същества винаги присъстват, за да ни
помогнат, и именно чрез присъствието на учителя тяхната благодат се насочва към нас.
Тези, които знаят Падмасамбхава, знаят живата истина на обещанието, дадено от него
преди повече от хиляда години: „Никога не съм далеч от тези, които вярват, дори и от тези,
които не вярват, макар че не могат да ме видят. Моите деца винаги, винаги ще бъдат
защитени чрез моето състрадание."
Единственото, което трябва да направим, за да получим пряка помощ, е да я
поискаме. Нима и Христос не е казал: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите;
хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира." 6 И
въпреки това сякаш ни се струва най-трудно да поискаме. Много от нас, мисля си, не знаят
как да поискат. Понякога това е така, защото сме самонадеяни, понякога - защото не
желаем да потърсим помощ, понякога - защото ни мързи, а понякога -защото умовете ни са
така преизпълнени с въпроси и са толкова объркани, че не ни идва наум простичкото нещо
да попитаме. Повратният момент в лечението на алкохолиците и наркоманите е моментът,
когато те признават заболяването си и започват да търсят помощ. По един или друг начин
ние всички сме пристрастени към самсара и ще получим помощ, когато признаем
пристрастяването си и просто я поискаме.
Това, от което повечето от нас имат нужда, са кураж и смирение наистина от
дълбините на сърцето си да поискат помощ, да помолят за състраданието на просветлените
същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат
смисъла на страданията и да ги променят - на относително ниво да поискат по-голяма
www.izvorite.com 103
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 104
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
олицетворява всичките ми учители. За мен той е жив по всяко време и цялата Вселена
постоянно сияе с неговата красота, сила и присъствие.
О, Гуру Ринпоче, Скъпоценни,
ти си олицетворение
на състраданието и благодатта на всички буди, единствен защитник на
съществата. Моето тяло, моите вещи, сърцето и душата си без колебание предавам на
теб!
Отсега, докато постигна просветление, в щастие и тъга, в лошо и добро, в
нищета и величие: разчитам на теб напълно, о, Падмасамбхава, ти, който ме познаваш -.
мисли за мен, вдъхнови ме, води ме, направи ме едно с теб!8
Смятам Падмасамбхава за олицетворение на всички мои учители и когато сливам
ума си с неговия чрез Гуру-Йога, всички те са в него. Но вие можете да използвате и всяко
друго просветлено същество, светец или учител от всяка религия или мистична традиция,
към когото изпитвате преклонение, независимо дали е жив или не.
Практиката Гуру-Йога има четири основни фази - призоваване; сливане на вашия ум
с учителя чрез същността на сърцето му, мантрата; приемане на благодатта или силата;
единение на вашия ум с учителя и отпускане в Ригпа.
1. Призоваване
Седнете спокойно. От дълбините на сърцето си призовете в небето пред вас
олицетворението на истината в лицето на своя учител, светец или просветлено същество.
Опитайте да си представите учителя или буда жив, лъчист и ефирен като небесна
дъга. Вярвайте, при пълно доверие, че пялата благодат, цялата мъдрост, състрадание и сила
на всички буди и просветлени същества са въплътени в него или нея.
Ако ви е трудно да си представите учителя, представете си олицетворението на
истината като същество от светлина, опитайте се да почувствате съвършеното му
присъствие в небето пред вас - присъствието на всички буди и учители. Оставете цялото
вдъхновение, радост и възхищение, които ще изпитате, да заемат мястото на представата.
Просто повярвайте, че присъствието, което призовавате, е налице. Самият Буда е казал:
„Който помисли за мен, аз съм пред него." Моят учител Дуджом Ринпоче казваше, че няма
значение дали в началото не можеш да предизвикаш представата - по-важно е да чувстваш
присъствието в сърцето си и да знаеш, че това присъствие олицетворява благодатта,
състраданието, енергията и мъдростта на всички буди.
След това се отпуснете, изпълнете сърцето си с присъствието на учителя и го
призовете много силно, с цялото си сърце, ум и доверие: „Помогни ми, вдъхнови ме да
пречистя кармата си и негативните емоции, да осъзная истинската природа на ума си!"
След това с дълбока всеотдайност слейте ума си с учителя и се отпуснете в ума на
мъдростта му. При това - отдайте се на учителя напълно - кажете нещо подобно на
следното: „Помогни ми сега. Погрижи се за мен. Предай ми радостта и енергията си,
твоята мъдрост и състрадание. Прибери ме в любящото сърце на твоя ум на мъдростта.
Дари с благодат ума ми, вдъхнови ме да разбера." А след това, както казва Дилго Ринпоче,
„Няма съмнение, че благодатта ще влезе в сърцето ти".
Тази практика е пряко, умело и силно средство, което може да ни отведе отвъд
обикновения ни ум, в чистите владения на мъдростта на Ригпа. Там ние ще открием, ще
познаем, ще признаем, че присъстват всички буди.
Така, щом почувстваме присъствието на Буда, на Падмасамбхава, на учителя си или
просто като открием ума и сърцето си за въплъщението на истината, ще получим
благодатта и умът ни наистина ще се преобрази. Когато призовавате Буда, вашата
www.izvorite.com 105
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
3. Получаване на сила
А сега си представете, че хиляди ярки лъчи светлина струят от учителя ви към вас,
проникват във вас, пречистват, даряват ви с благодат и сила и засяват у вас семето на
просветлението.
За да направите практиката колкото се може по-богата и вдъхновяваща, бихте могли
да си представите развитието й в следните три фази.
Най-напред ослепителна кристално бяла светлина започва да струи от челото на
учителя ви и навлиза в енергийния център на вашето чело, изпълва цялото ви тяло. Тази
бяла светлина представлява благодатта на всички буди. Тя пречиства цялата негативна
карма, която се е събрала поради негативни действия на тялото, пречиства фините канали
на психофизиологичната ви система, предава ви благодатта на тялото на будите, дава ви
способност да практикувате ясни зрителни представи и ви открива за осъзнаването на
състрадателната енергия на Ригпа, природата на ума, която се проявява във всичко.
Второ, поток от рубиненочервена светлина започва да струи от гърлото на учителя и
навлиза в енергийния център на вашето гърло, като изпълва тялото ви. Тази червена
светлина представлява благодатта в речта на всички буди - тя пречиства цялата негативна
карма, която се е насъбрала поради зложелателна реч, пречиства вътрешния въздух на
www.izvorite.com 106
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
4. Отпускане в Ригпа
А сега нека учителят ви се превърне в светлина и стане едно с вас в природата на
ума ви. Признайте, отвъд всяко съмнение, че тази подобна на небе природа на ума е
абсолютният учител. Къде другаде биха могли да бъдат всички просветлени същества, ако
не в Ригпа, в природата на вашия ум?
Уверени в това осъзнаване, в състояние на просторно и безгрижно отпускане,
останете в топлината, величието и благодатта на абсолютната си природа. Вече сте стъпили
на изначалната земя - изначалната чистота на естествената простота. И докато се отпускате
в това състояние на Ригпа,
признавате истината в думите на Падмасамбхава: „Самият ум е Падмасамбхава.
Извън това няма практика или медитация."
Давам тази практика тук като част от естественото бардо на този живот, защото тя е
най-важната практика в живота и поради това - най-важната практика в момента на
смъртта. Както ще видите в Глава 13 „Духовна помощ за умиращите", Гуру-Йога лежи в
основата на практиката пхоуа -пренасянето на съзнанието в момента на смъртта. Защото
ако в момента на смъртта успеете уверено да слеете своя ум с ума на мъдростта на учителя
си и умрете в такъв покой, тогава мога да ви обещая, че всичко ще бъде добре.
Следователно задачата ни в този живот е да практикуваме, отново и отново, това
сливане с ума на мъдростта на учителя, докато то стане толкова естествено за нас, че всяко
наше действие - седене, ходене, хранене, пиене, спане, сънуване, събуждане - да бъде
пропито от живото присъствие на учителя. Бавно, с течение на години целенасочена
всеотдайност, ще осъзнаете, че всичко видимо е проявление на мъдростта на учителя.
Всички ситуации в живота - дори и тези, които са ви се стрували трагични, безсмислени
или ужасяващи, все по-ясно и по-ясно се разкриват като непосредствен урок и благодат на
вътрешния и външния учител. Както казва Дилго Кхиентсе Ринпоче:
Всеотдайността е същността на пътеката и е ума ни няма нищо, освен гуру, не
чувстваме нищо, освен пламенна всеотдайност -каквото и да се случи, възприемаме го
като негова благодат. Ако практикуваме непрекъснато с тази всеотдайност, това е
равно на молитва.
Когато всички мисли са пропити с всеотдайност към гуру, възниква естествена
увереност, че това е достатъчно за всичко, което може да възникне. Всички форми са
гуру, всички звуци са молитва, всички груби и фини мисли възникват като всеотдайност.
Всичко се освобождава спонтанно в абсолютната природа, като възли, развързани в
небето9
www.izvorite.com 107
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДЕСЕТ
Най-вътрешната същност
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ СПОКОЕН и в пълна безопасност, ако не е осъзнал
истински природата на ума. Защото само това осъзнаване, задълбочено през годините чрез
непрекъсната практика, може да запази ума ни в стабилно състояние по време на хаоса в
процеса на смъртта. От всички начини за помагане на хората да осъзнаят природата на ума
си най-ясен, ефективен и подходящ за днешните нужди и начин на живот са практиките на
Дзогчен - най-древният и директен поток на мъдростта в ученията на будизма и източник
на самото учение за бардо.
Традицията Дзогчен води началото си още от изначалния Буда, Самантабхадра, и е
стигнала до наши дни благодарение на поколения учители. Стотици хиляди хора в Индия,
Хималаите и Тибет са достигнали реализация и просветление чрез тези практики. Има
чудесно пророчество за тях: „В тази тъмна епоха съкровената същност на Самантабхадра
ще свети като огън." Моят живот, моите учения и тази книга са посветени на запалването
на този огън в сърцата и умовете на хората по света.
Моя постоянна опора, вдъхновение и съветник в това е върховният учител
Падмасамбхава. Той е същността и духът на Дзогчен, неговият най-велик изразител и
човешко въплъщение, надарен с великите качества великодушие, чудодейна сила,
пророческа прозорливост, будна енергия и безкрайно състрадание.
Традицията Дзогчен не беше широко разпространена в Тибет и в продължение на
известно време много от големите учители не са я преподавали в съвременния свят. Защо
тогава аз я преподавам? Някои от моите учители са ми казвали, че сега е времето за
разпространение на Дзогчен, времето, за което става дума в пророчеството. Освен това
чувствам, че не би било състрадателно да не споделя с хората съществуването на такава
удивителна мъдрост. Човешкият род е в критичен етап от еволюцията си и това време на
безкрайна обърканост се нуждае от учение със сравнима сила и яснота. Освен това съм
забелязал, че съвременните хора имат нужда от път, освободен от догми, фундаметализъм,
елитаризъм, сложна метафизика и екзотични украшения, път - едновременно прост и
задълбочен, за който не са нужни ашрами или манастири, който може да бъде вплетен в
ежедневието и практикуван навсякъде.
Какво тогава е Дзогчен? Дзогчен не е само учение, поредната философия, сложна
система или набор от примамливи техники. Дзогчен е състояние, изначално състояние,
състояние на пълна будност, което е вътрешната същност на всички буди и на всички
духовни пътеки, най-високият връх на индивидуалното духовно развитие. Дзогчен често се
превежда като „Великото съвършенство". Предпочитам да оставя думата непреведена,
защото „Велико съвършенство" загатва за някакво съвършенство, което би трябвало да се
стремим да постигнем, цел, която се намира в края на дълго и тежко пътуване. Нищо не
може да е по-далеч от истинското значение на Дзогчен - вече самоусъвършенствалото се
състояние на нашата изначална природа, което няма нужда от още „усъвършенстване",
защото е съвършено - както небето - още от самото начало.
Всички будистки учения се обясняват чрез тяхната Основа, Път и Плодове.
Основата на Дзогчен е фундаменталното, изначално състояние, нашата абсолютна природа,
която е съвършена и винаги присъства. Патрул Ринпоче казва: „Това не е нещо, което
трябва да се търси навън, нито пък нещо, което не си притежавал преди, а сега трябва да се
роди наново в ума ти." Така че от гледна точка на Основата - абсолюта - нашата природа е
www.izvorite.com 108
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
същата като природата на будите и както казват учителите, дотук няма какво да се
преподава и какво да се учи.
И все пак трябва да разберем, че будите са поели по една пътека, а ние по друга.
Будите са разпознали изначалната си природа и са достигнали просветление. Ние не я
разпознаваме и затова изпадаме в объркване. В ученията това положение се нарича „една
основа, две пътеки". В нашето относително състояние нашата истинска природа е скрита и
трябва да следваме ученията и да практикуваме, за да се върнем към истината -това е
пътеката на Дзогчен. И най-накрая, да осъзнаем нашата изначална природа означава да
постигнем освобождаване и да станем буда. Това са Плодовете на Дзогчен и те са
достижими, ако човек се стреми към тях със сърце и ум през целия си живот.
Учителите, които преподават Дзогчен, са наясно с опасността от смесване на
абсолютното с относителното. Хората, които не съумеят да
разберат взаимоотношението между тях, могат да пропуснат и дори да изоставят
относителните аспекти на духовната практика и закона на кармата за причините и
следствията. От друга страна, тези, които наистина схванат значението на Дзогчен, ще
изпитват и по-голям респект към кармата, а също така ще оценяват по-дълбоко нуждата от
пречистване и духовна практика. Това е така, защото ще си дадат сметка за просторността
на това, което е в тях и което е било скрито, и ще опитват още по-пламенно, с винаги
свежа, естествена дисциплина, да премахнат това, което стои между тях и истинската им
природа.
Ученията Дзогчен са като огледало, което отразява Основата - нашата същинска
природа - с такава освобождаваща и възвисена яснота, с такава кристална чистота, че по
принцип ни защитават от възможността да бъдем оковани от някакво концептуално,
изфабрикувано разбиране, колкото и фино, убедително и примамливо да изглежда то.
В какво тогава се състои чудото на Дзогчен според мен? Всички учения водят към
просветление, но уникалността на Дзогчен е в това, че дори в относителното измерение
езикът му не петни абсолютното с никакви концепции - оставя го недокоснато в неговата
оголена, динамична, величествена простота и въпреки това говори на хората с открит ум за
него, толкова изразително и наелектризиращо, че дори преди да достигнат просветление
получават в дар най-силната възможна представа за величествеността на будното
състояние.
ГЛЕДКАТА
Практическото обучение в Дзогчен по традиция и най-просто се описва с Гледка,
Медитация и Действие. Гледката е, за да видим директно абсолютното състояние, основата
на нашето същество. Начинът да стабилизираме тази гледка и да я направим непрекъснато
изживяване е Медитацията. Под Действие разбираме интегрирането на Гледката в цялата
реалност, в живота ни.
Какво тогава е Гледката? Това означава да виждаме нещата такива, каквито са,
означава да знаем, че истинската природа на ума е истинската природа на всичко, да
разберем, че истинската природа на ума е абсолютна истина.
Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа
всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и
нирвана. Това осъзнаване има два аспекта: „пустота" като абсолютен аспект и възприятия
или привидности – като относителен."
Това означава, че целият спектър на всички възможни привидности, всички
възможни явления във всички възможни реалности, било то самсара или нирвана - всички
www.izvorite.com 109
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 110
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 111
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
планините над манастира Дзогчен.3 Вечерта била много красива. Тъмносиньото небе било
безоблачно и звездите светели ярко. Звукът на самотата се подчертавал от далечния лай на
манастирските кучета. Патрул Ринпоче лежал изпънат на земята и изпълнявал специална
Дзогчен-практика. Той повикал Ньошул Лунгток при себе си и му заговорил:
- Не каза ли, че не познаваш същността на ума?
По тона му Ньошул Лунгток се досетил, че моментът е особен, и кимнал в очакване.
- Всъщност няма нищо особено - казал Патрул Ринпоче и добавил: -Синко, ела и
легни тук като стария си баща.
Ньошул Лунгток легнал до него. След това Патрул Ринпоче го попитал:
- Виждаш ли звездите горе на небето? -Да.
- Чуваш ли лая на кучетата в манастира? -Да.
- Чуваш ли какво ти казвам? -Да.
- Е, природата на Дзогчен е това. Просто това.
Ньошул Лунгток разказва какво се случило после: „В един миг аз бях вътрешно
сигурен, че съм осъзнал. Бях освободен от притеснението „е" -„не е". Бях осъзнал
изначалната мъдрост, оголения съюз между пустотата и вътрешното осъзнаване. Бях
доведен до това от благодатта му, както казва големият индийски учител Сараха:
Този, в чието сърце са проникнали думите на учителя, вижда истината като
съкровище в дланта си.4
В този момент всичко застанало по местата си - плодът на дългото обучение,
практикуване и пречистване на Ньошул Лунгток бил роден. Той постигнал осъзнаването на
природата на ума. В думите на Патрул Ринпоче няма нищо необикновено, езотерично или
мистично - напротив, те са напълно обикновени. Но освен думите, било предадено още
нещо. Това нещо е присъщата природа на всичко, което е и истинското значение на
Дзогчен. В този момент Патрул Ринпоче вече бил довел Ньошул Лунгток до състоянието
чрез силата и благодатта на своето осъзнаване.
Но учителите са много различни и могат да използват най-разнообразни средства, за
да предизвикат тази промяна в съзнанието. Самият Патрул Ринпоче осъзнал природата на
ума по доста особен начин с помощта на един много ексцентричен учител на име До
Кхиентсе. Ето какво съм чувал за това:
Патрул Ринпоче бил напреднал в йога-практиките и ясните представи, но бил
блокирал - никоя мандала на божествата не можела да се яви ясно в главата му. 5 Един ден
той попаднал на До Кхиентсе, който бил запалил огън на открито и пиел чай край него. В
Тибет ако видиш учител, когото уважаваш, по традиция падаш ничком на земята в знак на
уважение. Когато Патрул Ринпоче направил това, До Кхиентсе го видял още отдалеч и
изръмжал заплашително:
- Ей, куче! Ако си толкова смел, ела тук!
До Кхиентсе бил много внушителен учител. Имал вид на самурай - с дълга коса,
екстравагантни дрехи и страст да язди красиви коне. Когато Патрул Ринпоче продължил да
се кланя и да приближава още повече, До Кхиентсе започнал да го ругае и да го замерва с
камъчета, а после и с големи камъни. Когато най-накрая Патрул Ринпоче се приближил
достатъчно, До Кхиентсе започнал да го удря и бие, докато не го проснал в не свяст.
Когато Патрул Ринпоче дошъл на себе си, съзнанието му било напълно променено.
Мандалите, които се опитвал толкова усърдно да извика в представите си, се появили
спонтанно. Ругатните и обидите на До Кхиентсе разрушили и последните останки от
концептуалния ум на Патрул Ринпоче, а всеки камък, който го удрял, отварял центровете на
www.izvorite.com 112
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
МЕДИТАЦИЯ
Какво тогава е медитацията в Дзогчен? Това просто е отпускане в Гледката, без да
се разсейваме, след като ни бъде представена. Дуджом Ринпоче я описва така:
„Медитацията се състои в това да бъдеш внимателен към състоянието Ригпа, освободен от
всякакви мисловни конструкции, като в същото време останеш напълно отпуснат, без
www.izvorite.com 113
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 114
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 115
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
присъща природа на мислите и емоциите, които възникват в ума ни, без да си даваме
сметка за това. Когато учителят ни въведе в същинската природа на ума, в състоянието
Ригпа, сякаш ни дава ключ. Този ключ, който ще ни отвори вратата на тоталното познание,
в Дзогчен наричаме „Сияние на пътеката" или „Сияние дете". Основното сияние и
Сиянието на пътеката по същество са едно и също нещо, но ги разделяме по този начин за
удобство в обясненията и за целите на практиката. Щом вече разполагаме с ключа на
Сиянието на пътеката, което ни е представено от учителя, можем да го използваме, когато
пожелаем, за да отключим вратата на вътрешната природа на реалността. Това отваряне в
Дзогчен-практиката се нарича „среща на Основното сияние със Сиянието на пътеката", или
„Среща на Сиянието майка със Сиянието дете". С други думи, веднага щом възникне
мисъл или емоция, Сиянието на пътеката - Ригпа - разпознава истинската им природа -
Основното сияние. В този момент на разпознаване двете сияния се сливат, а с това мислите
и емоциите се самоосвобождават в самата си основа.
Много важно е да усъвършенстваме тази практика на сливане на двете сияния и
самоосвобождаване на възникващите мисли и емоции, защото ето какво се случва с всеки
от нас в момента на смъртта: Основното сияние изгрява с цялото си величие и с него идва
възможността за пълно освобождаване, стига да сме се научили да го разпознаваме.
Може би вече си давате сметка, че това сливане на сиянията и самоосвобождаване
на мислите и емоциите е медитация на много дълбоко ниво. Всъщност думата „медитация"
не е много подходяща за Дзогчен-практиката. Обикновената медитация е „върху" нещо, а
при Дзогчен всичко е единствено и завинаги Ригпа. Така че не може да става дума за
медитация извън пребиваването в присъствието на Ригпа.
Единствената дума, която би могла да обозначи това, е „немедита-ция". В това
състояние, както казват учителите, дори и да търсите заблуди, няма да откриете нито една -
те не са останали. Ако търсите обикновени камъчета на остров от злато и скъпоценни
камъни, няма да откриете нито едно. Когато Гледката е постоянна, течението на Ригпа -
несекващо, а сливането на двете сияния - непрекъснато и спонтанно, всички възможни
илюзии се освобождават от корените си и всичките ви възприятия възникват непрекъснато,
като Ригпа.
Учителите подчертават, че за да се стабилизира Гледката чрез медитация, от
първостепенна важност е най-напред да се усъвършенства практиката в специална
обстановка на уединение, където са налице нужните благоприятни условия. Колкото и да
се опитваме да медитираме сред суетата и объркаността на съвременния свят, истинското
преживяване няма да се роди в ума ни. Второ, въпреки че в Дзогчен не съществува разлика
между медитация и ежедневие, докато не постигнем истинска стабилност чрез правилни
сеанси, няма да успеем да интегрираме мъдростта на медитацията във всекидневието си.
Трето, дори и след известна практика да сме в състояние да пребиваваме в непрекъснатия
поток на Ригпа, с увереността, която дава Гледката, е възможно да не постигаме това при
всички ситуации и по всяко време. При такова положение, когато възникват
неблагоприятни обстоятелства, практиката няма да ни помага, а мислите и емоциите ще ни
вкарат в заблуда.
Зная възхитителна история за един Дзогчен-йога, който живеел скромно и
заобиколен от множество ученици. Един монах, който имал високо мнение за собствената
си начетеност и знания, изпитвал завист към него, тъй като знаел, че не е много образован.
Мислел си: „Как смее , той, един най-обикновен човек, изобщо да си позволява да обучава?
Как смее да твърди, че е учител? Ще отида и ще изпитам познанието му, ще покажа пред
учениците му, че е мошеник, те ще го изоставят и ще тръгнат след мен."
www.izvorite.com 116
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДЕЙСТВИЯ
Когато пребиваването в потока на Ригпа стане реалност, то започва да прониква в
ежедневието и в действията на практикуващия и поражда дълбока стабилност и увереност.
Дуджом Ринпоче казва:
Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се
вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш
бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да
позволяваш да те завладее тъга. Като правиш това, ти се опитваш
да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко - добро и
лошо, покой и безпокойство - е лишено от истинска идентичност.
Осъзнаването на Гледката променя напълно вашите представи. Все повече и повече
се убеждавам, че мислите и понятията са тези, които ни пречат винаги да пребиваваме и да
се чувстваме съвсем естествено в абсолютното. Сега ясно разбирам защо учителите
толкова често казват: „Старай се - колкото можеш - да не създаваш прекалено много
надежди и страх." Защото те пораждат твърде много клюки в ума. Когато Гледката е там,
мислите се виждат такива, каквито са - преходни, прозрачни и изцяло относителни.
Можете да разпознаете всичко, сякаш имате рентгенови очи. Не се вкопчвате в мислите и
чувствата, не ги и отхвърляте, а ги приветствате в просторната прегръдка на Ригпа.
Нещата, на които преди сте гледали сериозно - амбиции, планове, надежди, съмнения и
страсти, - вече не ви държат във властта си, защото Гледката ви е помогнала не само да
видите безполезността и безплодността им, но и у вас да се роди дух на истинско
отхвърляне.
Оставането в прояснението и доверието към Ригпа позволява на мислите и
емоциите ви да се освободят без усилие в необятните й простори - сякаш пишете в морето
или боядисвате небето. Ако наистина усъвършенствате тази практика, няма никакъв шанс
да се натрупа карма и в това състояние на нецеленасочено, безгрижно, „чисто, без никакви
задръжки отпускане" -както го нарича Дуджом Ринпоче - кармическият закон за причините
и следствията вече не може да ви обвързва по никакъв начин.
Но не си мислете, че това е лесно или би могло да се постигне лесно. Безкрайно
трудно е да се отпуснем дори за миг в природата на ума, без да изпаднем в объркване и без
нещо да ни отвлече, да не говорим за самоосвобождаването дори на една-единствена мисъл
още с възникването й. Много често смятаме, че след като сме разбрали нещо с интелекта
си, сме го разбрали наистина. Това е голяма заблуда. За да разберем нещо истински, са
нужни години на слушане, съзерцание, размишление и медитация - съзряване, което се
постига само с непрекъсната практика. И не е нужно да казвам, че практикуването на
Дзогчен винаги изисква напътствията на квалифициран учител. В противен случай се
излагаме на голямата опасност, която в школата се нарича „изгубване на действието в
Гледката". Едно така силно и възвисено учение като Дзогчен води след себе си и големи
рискове. Ако се заблуждаваме, че освобождаваме мисли и чувства, когато в действителност
сме много далече от това, ако мислим,
www.izvorite.com 117
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 118
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ТЯЛО НА ДЪГАТА
Чрез тези практики на Дзогчен овладелите ги до съвършенство могат да завършат
живота си по един удивителен и триумфален начин. Когато умират, те дават възможност на
тялото си да се абсорбира отново в светлинната същност на елементите, от които се състои,
в резултат на което материалното им тяло се разтваря и изчезва напълно. Този процес е
известен като „тяло на дъгата" или „тяло от светлина", защото често е съпроводен от
спонтанно излъчване на светлина и появата на цветни дъги. Древните тантри на Дзогчен и
текстовете на великите учители говорят за различни
www.izvorite.com 119
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
категории на този изумителен, неземен процес, защото някога той е бил ако не нещо
нормално, то поне доста често срещано явление.
Обикновено човекът, който знае, че ще постигне тяло на дъгата, желае да бъде
оставен в покой в стая или шатра в продължение на седем дни. На осмия ден остават само
ноктите, косата и нечистотиите на тялото.
В наше време е много трудно да се повярва в подобно нещо, но фактическата
история на приемствената традиция на Дзогчен е изпълнена с примери за хора, постигнали
тяло на дъгата, и както казваше Дуджом Ринпоче, това не е само древна история. От
многото примери бих искал да избера един от най-скорошните. С него съм свързан и
лично. През 1952 година в Източен Тибет много хора станали свидетели на нашумял
случай. Човекът, който постигнал тяло на дъгата тогава, Сьонам Намгял, беше баща на моя
възпитател и брат на лама Цетен, чиято смърт описах в началото на книгата.
Той беше обикновен, много смирен човек, който се препитаваше като пътуващ
каменоделец - изписваше мантри и свещени текстове върху камък. Говореше се, че на
млади години бил ловец и че бил обучаван от велик учител. Никой не знаеше, че
практикува - беше това, което се нарича „скрит йога". Известно време преди смъртта му го
забелязвали да се изкачва в планината, да седи неподвижно на фона на небето и да гледа
втренчено в пространството. Композирал свои собствени песни и напеви и не използвал
традиционните. Никой нямал представа какво прави. След това се разболял или поне така
изглеждало, но - странно! - ставал все по-весел. Когато състоянието му се влошило,
близките му повикали лекари и учители. Синът му го посъветвал да си припомни всички
учения, които е чул, но той се усмихнал и отговорил: „И без това вече не помня нищо.
Няма какво да си спомням. Всичко е илюзия, но аз съм уверен, че няма да има проблеми."
Точно преди да умре на седемдесет и девет години той казал: „Искам, когато умра,
да не местите тялото ми в продължение на седмица." След като умрял, близките увили
тялото му и повикали лами и монаси, за да се молят за него. Поставили го в малка стаичка
в къщата и си дали сметка, че въпреки ръста му не представлявало никакво усилие да го
внесат вътре - сякаш се бил смалил. В същото време около къщата се забелязвали странни
светлини с цветовете на дъгата. Когато на шестия ден погледнали в стаята, видели, че
тялото се е смалило още. На сутринта на осмия ден след смъртта му, когато трябвало да се
извърши погребението, дошли погребалните служители, за да вземат трупа. Когато
махнали покривката, отдолу имало само коса и нокти.
Моят учител Джамянг Кхиентсе поиска да му ги занесат и потвърди, че това е
случай на „тяло на дъгата".
www.izvorite.com 120
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЧАСТ ВТОРА
Умирането
ЕДИНАЙСЕТ
Съвет от сърце: как да помагаме на умиращите
В ЕДИН ПРИЮТ ЗА БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИ умираше Емили -жена на около
седемдесет години, болна от рак на гърдата. Дъщеря й я посещаваше всеки ден и изглежда
се разбираха добре. Но след като дъщерята си тръгнеше, Емили почти винаги се
усамотяваше и плачеше. След известно време стана ясно, че страда, защото дъщеря й
напълно бе отказала да приеме неизбежността на нейната смърт, през цялото време я
насърчавала да мисли позитивно и се надявала, че по този начин ракът ще бъде излекуван.
Но в резултат се получи само това, че Емили трябваше да пази мислите, дълбокия страх и
мъката си за себе си, без да има с кого да ги сподели, без да има кой да й помогне да ги
проучи, да й помогне да разбере живота си, да й помогне да намери целебен смисъл в
смъртта си.
Най-важното нещо в живота е да установиш връзка с другите - връзка, която не
предизвиква страх и която чувстваш със сърцето си, - а случаят с Емили ми показа, че за
умиращия това е най-важното.
Често умиращият се чувства неуверен и затворен в себе си и не е наясно с
намеренията ви, когато го посещавате за първи път. Освободете се от чувството, че ще се
случи нещо извънредно - просто се дръжте естествено и свободно. Бъдете каквито сте.
Умиращите често не казват какво искат или какво имат предвид, а близките им не знаят
какво да говорят или правят. Трудно е да се разбере какво биха искали да ни кажат или
какво искат да скрият от нас. Понякога те самите нямат представа. В такъв случай първото
и най-важно нещо е да опитаме да премахнем напрежението помежду ни по най-достъпния
и естествен за конкретния момент начин.
След като веднъж вече са установени доверие и увереност, след като напрежението
в атмосферата изчезне, умиращият ще може да заговори за нещата, за които желае да
говори. Деликатно го окуражете да се почувства свободен да изрази мислите, страховете,
чувствата, свързани със смъртта и умирането. Това честно и откровено разкриване на
емоциите е от основна важност за всяка възможна трансформация - за да бъдеш наясно с
живота си или за да умреш от добра смърт - и трябва да дадем на умиращия пълна свобода,
да му позволим да каже това, което желае.
Когато най-накрая започне да споделя най-дълбоките си, интимни мисли и чувства,
не го прекъсвайте, не отричайте и не омаловажавайте думите му. Неизлечимо болните и
умиращите преживяват най-тежките моменти от живота си и са възможно най-уязвими,
така че трябва да мобилизираме всичките си умения, чувствителност, топлота и любящо
състрадание, за да им дадем възможност да се разкрият. Научете се да слушате и да
възприемате в тишина. В една открита, топла тишина, която кара другия да се чувства
приет. Бъдете колкото може по-освободени и спокойни; стойте до умиращия си приятел
или близък човек така, сякаш за вас няма нищо по-важно или приятно в момента. Убедил
съм се, че при всички тежки ситуации в живота две неща са най-полезни - да подхождаме
от позициите на здравия разум и с колкото е възможно повече хумор. Хуморът притежава
удивителната способност да разрежда атмосферата, да помага да видим процеса на
умирането в неговата истинска и универсална светлина, да скъсаме с прекалената
сериозност и напрежение. Използвайте хумора колкото можете по-умело и внимателно.
www.izvorite.com 121
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Също така от опит знам, че е много важно да не приемаме нещата прекалено лично.
Когато най-малко очаквате, умиращият може да насочи към вас целия си гняв, да ви
направи мишена за обвиненията си. Както казва Елизабет Кюблър-Рос, гневът и
обвиненията могат „да бъдат насочени във всички посоки, да бъдат проектирани върху
окръжаващата действителност почти наслуки"1. Не си мислете, че този гняв наистина е
насочен към вас. Ако си дадете сметка каква мъка и какъв страх са го причинили, ще се
въздържите от реакция, която би накърнила взаимоотношенията ви.
Понякога може да изпаднете в изкушение да проповядвате пред умиращия, да му
дадете вашата собствена духовна формула. Избягвайте категорично това изкушение,
особено ако подозирате, че не това се иска от вас. Никой не желае да бъде „спасяван" с
чужди убеждения. Не забравяйте, че задачата ви не е да убеждавате някого в нещо, а да
помогнете на човека пред себе си да установи контакт със собствената си сила, увереност,
вяра и духовност, каквито и да са те. Разбира се, ако умиращият е склонен да разговаря по
духовни въпроси и наистина иска да знае възгледите ви по тях, няма нужда да отклонявате
темата.
Не очаквайте от себе си прекалено много и не мислете, че помощта ви ще доведе до
някакво чудо, че ще „спасите" умиращия. Ще преживеете разочарование. Хората умират
така, както са живели. За да установите истински контакт, трябва да направите решително
усилие да видите човека през призмата на неговия собствен живот, характер, минало,
произход и да го приемете безрезервно. И не изпадайте в отчаяние, ако помощта ви не
доведе до видим резултат или ако умиращият не се отзове. Ние няма как да разберем
дълбокия ефект от грижите ни.
www.izvorite.com 122
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Освен това много често съм имал възможност да се уверя, че хората, които са тежко
болни, копнеят да бъдат докосвани, да бъдат третирани като живи хора, а не като болни.
Голяма утеха за болния може да бъде най-обикновеното докосване по ръката, погледът в
очите, лекия масаж, прегръдката или лекото дишане в ритъм с неговото. Тялото има свой
собствен език на любовта — използвайте го без страх и ще откриете, че дарявате на
умиращия утеха и спокойствие.
Често забравяме, че умиращите губят целия свой свят - къщата си, работата си,
взаимоотношенията си, тялото си, ума си - всичко. Всички загуби, които бихме могли да
преживеем през целия си живот, с момента на смъртта се сливат в една огромна загуба,
така че, нима е възможно умиращите да не са понякога тъжни, да не изпадат понякога в
паника, да не са ядосани? Елизабет Кюблър-Рос говори за пет фази на приемането на
смъртта - отричане, гняв, преговори, депресия и приемане. Разбира се, не всички
преминават през тези фази и ако преминават, не е непременно в този ред - за някои хора
пътят до приемането може да е особено дълъг и трънлив, други може изобщо да не
достигнат до приемане. Нашата цивилизация не дава на хората голяма възможност да
погледнат от правилен ъгъл мислите, чувствата и преживяванията си и много от тях, когато
са изправени пред смъртта и последното й предизвикателство, се чувстват измамени от
собственото си неведение, ужасно объркани и ядосани, особено когато им се струва, че
никой не ги разбира и не откликва на най-съкровените им нужди. Сесили Сондърс, една от
основателките на приютите за безнадеждно болни в Англия, пише: „Веднъж попитах един
човек, който знаеше, че умира, какво би искал най-много от хората, които се грижат за
него. Той отговори: „Имам нужда от някой, на когото му личи, че се опитва да ме разбере."
Наистина невъзможно е да разбереш напълно друг човек, но никога няма да забравя, че той
не държеше наистина да го разбират, а само да се опитват да го разберат." 2
Много важно е поне да опитаме и да уверим умиращия, че това, което чувства,
независимо дали е объркване или гняв, е напълно естествено. Умирането събужда много
потиснати преди това емоции - тъга или чувство за вина, дори завист към тези, които все
още са здрави. Помогнете на умиращия да не потиска тези емоции, когато възникнат.
Бъдете с него, когато вълните на болката или мъката бушуват - с приемането, с времето и
търпеливото разбиране те постепенно ще улегнат и умиращият отново ще се върне към
спокойствието и разума, които истински му принадлежат.
Не опитвайте да бъдете прекалено мъдри. Не се насилвайте всеки път да казвате
нещо дълбокомислено. Не е нужно да правите или казвате каквото и да било, за да
облекчите положението. Просто присъствайте
там колкото е възможно по-пълно. А ако изпитвате угриженост и страх, ако не
знаете как да постъпите, признайте това открито пред умиращия и поискайте помощта му.
Тази откровеност ще ви сближи още повече, ще спомогне да установите още по-тесен
контакт. Понякога умиращите знаят много по-добре от нас как може да им се помогне, а
ние трябва да знаем как да използваме мъдростта им и как да ги оставим да я споделят с
нас. Сесили Сондърс ни напомня, че като оставаме до умиращите, ние не само даваме:
„Рано или късно всички, които се грижат за умиращите, разбират, че получават повече,
отколкото дават, тъй като срещат издръжливост, кураж, а нерядко и хумор. Не можем да не
кажем това..."3 Признаването на смелостта на умиращия често може да го вдъхнови.
Също така много ми е помагало това, че никога не забравям - умиращият човек пред
мен винаги някъде дълбоко в себе си е добър. Каквито и чувства да възникнат у него,
колкото неочаквани и шокиращи да са те, ако фокусирате вниманието си върху тази
присъща на човека доброта, ще успеете да овладеете положението и да погледнете на
www.izvorite.com 123
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
умиращия така, че да сте максимално полезни. По същия начин, когато се кара с близък
приятел, човек никога не забравя добрите му качества - постъпете така и с умиращия, не го
съдете по моментните чувства. Това приемане от ваша страна ще му помогне да постигне
освободеността, от която се нуждае. Дръжте се с умиращите сякаш са такива, каквито
понякога биха могли да бъдат -открити, любящи и щедри.
На по-дълбоко, духовно ниво, според мен винаги е от полза да не забравяме, че
умиращият притежава същинска буда-природа - независимо дали той разбира това или не -
и потенциала да достигне просветление. С приближаването на смъртта възможността за
това се увеличава многократно. Така че умиращите заслужават дори още по-голямо
уважение и грижи.
КАЗВАНЕ НА ИСТИНАТА
Често ме питат: „Трябва ли да се казва на хората, че умират?" Аз винаги отговарям:,
Да. Колкото е възможно по-спокойно, по-внимателно и по-умело, с повече деликатност." От
дългогодишния си опит с умиращи пациенти мога да потвърдя казаното от Елизабет
Кюблър-Рос, която е забелязала следното: „Повечето, ако не всички пациенти, го знаят и
без това. Те го долавят в промененото отношение, в повишеното внимание на околните към
тях, по снишените гласове или в стремежа край тях да се пази тишина, по сълзите на някой
близък или по злокобно сериозното лице на член от семейството, който не е в състояние да
прикрие чувствата си."4
Аз също често съм установявал, че хората инстинктивно усещат приближаващата
смърт, но очакват други - лекарите или близките им - да го потвърдят. Ако не го направят,
умиращият започва да си мисли, че просто не могат да понесат тежката новина.
Умиращият също не е в състояние да заговори за това. Тази липса на откровеност ще го
накара да се почувства още по-изолиран и угрижен. Смятам, че е задължително да се каже
истината на умиращия - той или тя заслужава поне толкова. Ако не знае истината, как би
могъл да се подготви за смъртта? Как би могъл да доведе отношенията, установили се през
живота му, до истински завършек? Как би могъл да се погрижи за множеството
практически проблеми, които трябва да реши? Как би могъл да помогне на тези, които
остават след него, да оцелеят?
Според мен, като духовен практик, приближаващата смърт дава големи
възможности на хората да се изяснят с живота си. Виждал съм много хора, които са се
възползвали от тази възможност да променят себе си и да се доближат до собствената си
най-съкровена истина. Така че като кажем деликатно и внимателно на хората колкото може
по-рано, че умират, всъщност им даваме възможност да се подготвят, да открият в себе си
собствените си сили и смисъла на своя живот.
Искам да ви разкажа една история, която чух от сестра Бриджит -католическа
медицинска сестра в приют за безнадеждно болни в Ирландия. Господин Мърфи бил
прехвърлил шестдесетте и лекарят казал пред него и жена му, че няма да живее дълго. На
следващия ден жена му отишла да го посети и двамата разговаряли и плакали цял ден.
Сестра Бриджит наблюдавала възрастната двойка и когато те продължили да правят
същото и на третия ден, се зачудила дали не трябва да се намеси. На следващия ден обаче
семейство Мърфи неочаквано й се сторило много спокойно - двамата държали ръцете си и
били много нежни един към друг.
Сестра Бриджит спряла госпожа Мърфи в коридора и я попитала какво се е случило
между нея и съпруга й, та поведението им се е променило така рязко. Госпожа Мърфи
отговорила, че когато научили за наближаващата смърт на господин Мърфи, двамата
www.izvorite.com 124
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
започнали да мислят за времето, което прекарали заедно, и си спомнили много неща. Били
женени повече от четиридесет години и, естествено, изпитвали огромна тъга, като
говорели и мислели за нещата, които никога повече нямало да могат да правят. След това
той написал завещанието си и последното си послание към вече порасналите им деца.
Всичко това било ужасно тъжно, защото загубата била невероятно тежка, но те
продължавали в същия дух, защото г-н Мърфи искал животът му да приключи добре.
Сестра Бриджит ми разказа, че господин Мърфи живял още три седмици, а двамата
излъчвали спокойствие и някаква простичка, чудесна любов. Дори и след смъртта на
съпруга си госпожа Мърфи продължила да посещава пациентите в приюта и вдъхвала
кураж на всички.
Тази история показва колко е важно още при първа възможност да се казва на
хората, че скоро ще умрат, и освен това колко по-добре е да се изправим лице в лице с
болката и загубата. Двамата Мърфи знаели, че ще загубят много неща, но когато
посрещнали този факт заедно, те открили това, което никога не биха могли да загубят -
дълбоката любов помежду им, която не би изчезнала дори и след смъртта на господин
Мърфи.
www.izvorite.com 125
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
НЕЗАВЪРШЕНИТЕ ДЕЛА
Друга тревога, която умиращите често изпитват, е за незавършените си дела.
Учителите казват, че трябва да умрем спокойно, без „вкопчване, копнежи или
привързаност". Това не може да се осъществи в пълна степен, ако делото на живота ни не е
доведено повече или по-малко до край. Има хора, които се държат за живота и се боят да се
отпуснат и да умрат просто защото не са наясно със себе си и с делата си. А когато човек
умре с чувство за вина или с лоши чувства към околните, хората, които остават след него,
страдат още повече в мъката си.
Понякога ме питат: „Не е ли твърде късно, за да се лекува болката на миналото?
Страданията между мен и умиращия ми приятел или близък не са ли били прекалено
големи, за да може да бъдат заличени?" Убеден съм, а и съм се уверил от опит, че никога не
е твърде късно. Дори след най-тежки прегрешения и причинени страдания хората могат да
намерят сили да си простят. Моментът на смъртта притежава величие, тържественост и
безвъзвратност, които могат да накарат хората да променят отношенията си, да бъдат по-
открити и готови да простят, дори ако преди това не са били в състояние и да помислят
такова нещо. Даже и в последния миг на живота допуснатите грешки могат да бъдат
заличени.
Има един метод, чрез който можем да помогнем в такива случаи - аз и учениците
ми, които работят с умиращите, го намираме за много полезен. Той се базира на будистката
практика за изравняване и размяна на личността с другите и на техниката Gestalt на
www.izvorite.com 126
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 127
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СБОГУВАНЕ
Трябва обаче да се научим да се откъсваме не само от напреженията, но и от
умиращия. Ако сме привързани и сме се вкопчили в него, можем да му причиним много
ненужни страдания, да стане почти невъзможно той да издъхне в покой.
Понякога умиращият може да продължи да живее седмици и месеци повече,
отколкото лекарите са очаквали, и да изпитва огромни физически страдания. Кристин
Лонгакер е убедена, че за да умре спокойно, такъв човек трябва да чуе две съвсем ясни
уверения от близките си. Най-напред те трябва да му дадат съгласието си да умре и след
това да го уверят, че няма нужда да се безпокои за тях.
Когато хората ме питат как е най-добре да дадат на някого позволение да умре, аз ги
съветвам да си представят, че са застанали край смъртното легло на любим човек и казват с
най-дълбока нежност: „Аз съм тук при теб и те обичам. Ти умираш и това е съвършено
естествено, случва се с всички. Бих искал да останеш с мен още, но не желая да страдаш
повече. Прекарахме достатъчно време заедно и винаги ще го помня. А сега не се дръж за
живота повече. Отпусни се. От сърце ти позволявам да умреш. Не си сам и никога няма да
бъдеш. Имаш цялата ми любов."
Една от моите ученички, която работеше в приют за безнадеждно болни, ми е
разказвала за Маги, възрастна шотландка. След като съпругът й изпаднал в кома,
ученичката ми я посетила. Маги се чувствала много тъжна, защото не успяла да поговори с
мъжа си за любовта си към него, нито да се сбогува, а сега вече било твърде късно. Моята
позната я окуражила, като й казала, че макар да е в безсъзнание, мъжът й може би все още
може да я чуе. Казала й, че е чела за много случаи, когато хора в безсъзнание могат да
разбират какво става около тях. Подканила я да прекара известно време при мъжа си и да
му каже всичко, което иска. Маги не би си и помислила да постъпи така, но все пак се
съгласила, отишла в приюта и заговорила на мъжа си за добрите времена, които били
прекарали заедно, за това, колко ще й липсва, за любовта си към него. Най-накрая, след
като свършила, тя казала: „Трудно ще ми бъде без теб, но не искам да страдаш повече.
Остави всичко и си иди." След като изрекла това, мъжът й изпуснал една дълга въздишка и
умрял.
Не само умиращият, но и неговите близки трябва да се научат да се примиряват със
смъртта. Хората от семейството може да не са еднакво готови да я приемат и това трябва да
се има предвид. Едно от постиженията на приютите за безнадеждно болни е осъзнаването
на факта, че трябва да се помогне на цялото семейство да посрещне скръбта и
несигурността на бъдещето. Някои хора не могат да се примирят със смъртта на близките
си и смятат, че това е предателство към тях и признак, че не ги обичат достатъчно. Кристин
Лонгакер съветва тези хора да се поставят на мястото на умиращия: „Представете си, че се
намирате на палубата на презокеански кораб, който потегля. На пристана стоят всичките ви
близки и приятели и ви махат за сбогом. Няма как да не заминете и корабът вече се е
отделил от кея. Как бихте искали близките ви да се сбогуват с вас? Какво би ви помогнало
най-много по време на пътуването?"
Дори и просто упражнение като това би могло да помогне на човек да приеме тъгата
на раздялата.
Понякога ме питат: „Какво да кажа на детето си за смъртта на нашия близък?"
Отговарям: „Бъдете деликатни, но кажете истината. Не позволявайте детето да мисли, че
смъртта е нещо странно и ужасяващо. Оставете го да вземе участие в живота на умиращия,
доколкото е възможно, и отговаряйте на всички въпроси за смъртта, които може да зи
www.izvorite.com 128
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЗА СПОКОЙНА СМЪРТ
Когато си спомня времето в Тибет и случаите на смърт, на които станах свидетел
там, не мога да не се възхищавам от спокойната и хармонична обстановка наоколо. За
жалост на Запад подобна обстановка твърде често липсва, но опитът ми от последните
двадесет години показва, че с малко въображение тя може да се създаде. Струва ми се, че
когато е възможно, хората трябва да умират у дома си, където повечето биха се чувствали
най-уютно. А спокойната смърт, препоръчвана от будистките учители, най-лесно се
постига в позната обстановка. Ако все пак се наложи някой да умре в болница, близките му
могат да направят много, за да облекчат смъртта му. Може да се занесат цветя, снимки на
близки хора, рисунки на деца и внуци, записи на любима музика или домашно приготвени
ястия. Може да се получи разрешение децата да посещават умиращия или близките му да
останат край него през цялото време.
Ако умиращият е будист, в болничната стая би могло да се направи малко
светилище с вдъхновяващи картини и образи. Помня как един от моите ученици, Райнер,
умираше в частна клиника в Мюнхен. Направиха му точно такова светилище със снимките
на неговите учители. Това силно ме развълнува и си дадох сметка колко много помага тази
атмосфера на болния. Будистките учения съветват край умиращия да се направи светилище
с дарове. Когато видях всеотдайността и спокойствието на Райнер, разбрах каква сила
може да вдъхне това и как може да вдъхнови хората да превърнат смъртта си в свещен
процес.
Когато наближи смъртта, препоръчвам да помолите болничния персонал да не
безпокои умиращия прекалено често, да престане да прави изследвания. Често ме питат
какво мисля за смъртта в интензивното отделение на болницата. Трябва да кажа, че
спокойната смърт в подобно отделение се постига много трудно, а духовната практика
става почти невъзможна в момента на смъртта. Когато човекът умира, липсва всякакво
уединение - той е свързан със системи и апарати и веднага щом сърцето или дишането му
спрат, ще започнат опити за съживяване. Няма възможност тялото да бъде оставено в покой
след смъртта, както съветват учителите.
Ако е възможно, трябва да поискате лекарите да ви кажат, когато са сигурни, че вече
няма надежда за оздравяване, да поискате умиращият да бъде пренесен в самостоятелна
стая и ако имате съгласието му, апаратурата да бъде изключена. Уверете се, че персоналът
знае и уважава желанията на болния, особено ако той не иска животът му да бъде
поддържан с апаратура, и помолете да оставят тялото в покой колкото може по-дълго. В
една съвременна болница, разбира се, е невъзможно тялото да бъде оставено, без да се
мести в продължение на три дни, както е обичайно в Тибет, но на умрелия трябва да се
осигурят колкото може повече тишина и спокойствие, за да му се помогне да започне
пътуването си след смъртта.
Освен това, погрижете се през последните стадии на умирането всякакви инжекции
и преливания на течности да бъдат прекратени. Те могат да предизвикат раздразнение, гняв
и болка, а за умиращия, както ще обясня подробно по-късно, спокойствието във времето
непосредствено преди смъртта е от първостепенна важност.
www.izvorite.com 129
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДВАНАЙСЕТ
Състраданието -вълшебната скъпоценност, която сбъдва желания
ГРИЖИТЕ ЗА УМИРАЩИТЕ ни карат да осъзнаем дълбоко не само тяхната, но и
нашата собствена тленност. Твърде много илюзии и заблуди ни отделят от осъзнаването на
простата истина, че всички ще умрем, и когато най-накрая наистина осъзнаем, че ще умрем
- като всички живи същества, - ни обзема изгарящо, почти непоносимо усещане за
собственото ни непостоянство, за това колко безценен е всеки миг и всяко същество, а от
това израства някакво дълбоко, ясно и безгранично чувство на състрадание към всички
същества. Чувал съм, че сър Томас Мор произнесъл следните думи малко преди да бъде
обезглавен: „Ние всички сме в една каруца и отиваме към екзекуцията си. Как бих могъл да
мразя някого или да желая да му навредя?" Да осъзнаеш с пълна сила тленността си и да
откриеш докрай сърцето си за това, означава да позволиш у теб да се развие онова
всеобхватно, освободено от страх състрадание, което дава сили в живота на тези, които
искат да помагат на другите.
И така, всичко, което казах досега за грижите към умиращите, може да се изрази с
две думи - любов и състрадание. Що е състрадание? Това не е просто чувство на симпатия
или загриженост към страдащия, не е само топлото чувство към човека пред теб или
ясното осъзнаване на нуждите и болката му. Освен всичко това то е и наличие на
практическа решимост да направим всичко възможно и необходимо, за да облекчим
страданията му.
Състраданието не е истинско състрадание, ако не е активно. В тибетската
иконография Авалокитешвара - Буда на състраданието - често се изобразява като същество
с хиляда очи, виждащи страданието във всички ъгълчета на Вселената, и с хиляда ръце,
готови да предложат помощ и в най-отдалеченото й кътче.
ЛОГИКАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО
Всички знаем и чувстваме ползата от състраданието, но силата на будистките
учения се състои в това, че ни показват съвсем ясно „логиката" на състраданието. След
www.izvorite.com 130
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
като веднъж сме схванали тази логика, нашето състрадание става по-силно, по-
всеобхватно, по-стабилно и мотивирано, защото се основава на ясни разсъждения, чиято
истинност става още по-очевидна с практиката.
Можем да казваме, дори и да сме донякъде убедени, че състраданието е нещо
прекрасно, но на практика действията ни да са дълбоко не състрадателни и да ни носят
само объркване и смущение, а не щастието, към което се стремим.
Не е ли абсурдно, че копнеем за щастие, а в това време всичките ни чувства и
действия водят точно в обратна посока? Нима може да има по-красноречиво доказателство,
че възгледите ни за това, какво е истинското щастие, са изцяло погрешни?
Какво според нас може да ни направи щастливи? Хитрият, изобретателен егоизъм,
себичната защита на егото, което, както много добре знаем, в определени моменти може
да ни направи крайно брутални? Всъщност истината е в обратна посока - вкопчването в
себе си и самовъзхищението, когато наистина се вгледаме в тях, са коренът на всички
злини за околните и на всички злини за самите нас.1
Всяко отрицателно нещо, което сме направили или сме си помислили, е резултат на
вкопчването ни във фалшива самоличност, на обожаването на тази фалшива самоличност,
превърнала се в най-скъпия и важен елемент на живота ни. Всички отрицателни мисли,
емоции, желания и действия, които са причина за отрицателната ни карма, се пораждат от
вкопчването в себе си и самовъзхищението. Те са тъмният, мощен магнит, който ни
привлича прераждане след прераждане, всички пречки, всички нещастия, всички тревоги,
всички бедствия - така че те са в корените на всяко страдание и самсара.
Когато схванем закона на кармата в цялата му сила и с всички негови сложни
отражения в много, много прераждания, когато видим как самовъзхищението и
вкопчването в себе си ни оплитат все повече и повече в мрежите на неведението, които
непрекъснато се стягат, когато наистина разберем опасната и обречена природа на
вкопчения в себе си ум, когато проследим действията му до най-скришните ъгълчета,
когато наистина разберем как нашият обикновен ум и действията ни се определят,
стесняват и засенчват от този закон, как той прави почти невъзможно откриването на
сърцето за безусловната любов и как е блокирал всички наши източници на истинска
любов и истинско състрадание, тогава настъпва моментът, в който разбираме съвършено
ясно думите на Шантидева:
Щом всички злини
страхове и страдания на света
произлизат от вкопчването в себе си,
защо ми е такъв зъл дух?
И у нас се поражда решимостта да унищожим този зъл дух, нашия най-голям враг.
Щом той умре, причината за всичките ни страдания ще изчезне и нашата истинска природа
ще заблести с целия си простор.
В тази война срещу най-големия ни враг - вкопчването в себе си и
самовъзхищението - не може да имаме по-голям съюзник от състраданието. Именно
състраданието, посвещаването на другите и вземането присърце на страданията им, вместо
вкопчването в себе си, ръка за ръка с мъдростта да изоставим егото си, най-пълно и
резултатно унищожават древната привързаност към фалшивата самоличност, причина за
безкрайните ни страдания и самсара. Ето защо в нашата традиция ние гледаме на
състраданието като на източник и същност на просветлението, като на сърцевина на
просветлените действия. Както казва Шантидева:
Нима има нужда да се казва повече?
www.izvorite.com 131
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 132
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 133
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 134
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 135
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 136
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 137
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Тогава принцът намерил остра пръчка и се наранил с нея. Кръвта потекла, тигрицата
започнала да я ближе, докато събрала достатъчно сили, за да го изяде.
Махасатва дал тялото си на тигрицата, за да спаси живота на малките й, и заради
състраданието си бил прероден в по-висша сфера, като продължил да се приближава към
просветлението и към прераждането си като Буда. С действието си той помогнал не само
на себе си - силата на състраданието му пречистила и кармата на тигрицата и малките й,
дори и кармическия дълг, който имали към него за това, че спасил живота им по този
начин. Поради силата си този акт на състрадание създал връзка между тях, която
продължила далеч в бъдещето. Според преданието тигрицата и малките й, получили плътта
на Махасатва, се преродили като първите ученици на Буда - първите, които получили
учението му, след като достигнал просветление. Колко добре илюстрира това предание
силата на състраданието!
5. Как да медитираме върху състраданието
Въпреки всичко, както вече казах, никак не е лесно да събудим такова силно
състрадание у себе си. Убедил съм се, че най-простите начини са най-добри и най-пряко
водят до резултат. Всеки ден животът ни предоставя безброй възможности да разкрием
сърцата си, стига да умеем да се възползваме от тях. Покрай нас минава старица с тъжно и
самотно изражение, с подути крака и непоносимо тежки за нея чанти с покупки. Лошо
облечен старец влачи крака на опашката пред пощата. Момче с патерици изглежда
объркано и разтревожено, докато опитва да пресече улицата, задръстена от следобедния
трафик. На пътя лежи смъртно ранено куче. Младо момиче седи само в метрото и плаче
неудържимо. Включете телевизора и в новините може би ще видите майка от Бейрут,
коленичила над трупа на убития си син, или старица в Москва, наведена над супата, която е
единствената й храна за деня, без да е сигурна дали утре ще има и нея. Или пък някое от
болните от СПИН деца в Румъния, от чиито очи е изчезнал всякакъв признак на живот.
Всяка подобна гледка би могла да отвори очите ви за безкрайното страдание по
света. Така да бъде. Не похабявайте любовта и мъката, които тя поражда. Когато у вас се
породи състрадание, не го отхвърляйте настрана, не свивайте рамене с безразличие и не
бързайте да се върнете към „нормалното" си състояние, не се бойте от чувствата си и не се
смущавайте от тях, не оставяйте вниманието ви да бъде отвлечено от тях, не допускайте да
изпаднете в апатия. Бъдете уязвими, използвайте този кратък, ярък изблик на състрадание.
Съсредоточете се върху него, вгледайте се дълбоко в сърцето си и медитирайте върху него,
развийте го, уголемете го, задълбочете го.
Като направите това, ще разберете колко слепи сте били за страданията, как болката,
която съпреживявате или виждате в момента, е само малка част от болката по света.
Всички същества по целия свят страдат; оставете сърцето си да се обърне към тях с едно
всеобхватно, неизмеримо състрадание и го насочете заедно с благодатта на Буда към
облекчаването на това страдание.
Състраданието е нещо далеч по-голямо и благородно от жалостта. Корените на
жалостта са в страха, а понякога тя е придружена и от някаква надменна снизходителност,
някакво самодоволно усещане от типа „слава Богу, не съм аз". Както казва Стивън Ливайн:
„Когато страхът ти се докосне до нечия болка, се превръща в жалост; когато любовта ти
докосне нечия болка, се превръща в състрадание."4 Да се учим на състрадание означава да
си даваме сметка, че всички същества са еднакви и страдат по еднакъв начин. Да
уважаваме тези, които страдат, и да не си мислим, че сме отделени или стоим по-високо от
когото и да било.
www.izvorite.com 138
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 139
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЕТАПИ НА ТОНГЛЕН
Сега, след като изложих пред вас различните методи за пробуждане на
състраданието, а също така и голямото му значение и сила, мога да ви представя и
величествената практика Тонглен. Защото вече притежавате мотивацията, разбирането и
инструментите да я приложите в своя полза и в полза на другите. Тонглен е будистка
практика, но съм убеден, че всеки от вас би могъл да я прилага. Дори и да не сте
религиозни, призовавам ви просто да опитате. За мен тя е една от най-резултатните
практики.
Казано с прости думи, практиката „отдаване и получаване" - Тонглен - се състои в
това, да поемем от другите техните страдания и болка, а да им дадем нашето щастие,
благоденствие и умствен покой. Подобно на една от медитативните практики, които описах
по-рано, Тонглен използва дишането. Както казва Геше Чекхава: „Даването и получаването
трябва да се редуват. Това редуване трябва да бъде съобразено с дишането."
От опит зная колко е трудно да си представим, че поемаме страданията на другите,
особено на болните и умиращите, без преди това да сме изградили у себе си устойчивостта
и увереността на състраданието. Именно те ще дадат на практиката ви силата да облекчава
страданията.
Затова винаги препоръчвам Тонглен практиката за другите да започва с работа върху
нас самите. Преди да можем да изпращаме любов и състрадание на другите, трябва да ги
www.izvorite.com 140
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 141
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 142
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 143
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СВЯТОТО ТАЙНСТВО
Възможно е да си зададете въпроса: „Като поема страданията и болката на другите,
няма ли да навредя на себе си?" Ако чувствате колебание или не сте сигурни, че имате
куража и силата на състраданието, за да практикувате Тонглен с цялото си сърце, не се
тревожете. Просто си представете, че го правите, и си кажете наум: „Когато вдишвам, аз
поемам страданието на моя приятел или на другите. Когато издишвам, им давам щастие и
покой." Дори само това може да се окаже достатъчно, за да се създаде в ума ви подходящ
климат за практикуване на Тонглен.
Ако се колебаете и не сте сигурни, че сте способни да изпълните цялата практика,
можете да започнете с една малка молитва, като от сърце се стремите да помогнете на
всички същества. Можете да се молите например така: „Нека бъда способен да поемам
страданията на другите, нека бъда способен да им давам щастие и благоденствие." Тази
молитва може да създаде благоприятни условия за пълноценното практикуване на Тонглен
в бъдеще.
Трябва да знаете, че единственото нещо в Тонглен, което може да причини някаква
вреда, е това, което причинява най-много вреда и на вас самите - вашето собствено его,
самовъзхищението, вкопчването в себе си, които са коренът на страданието. Защото ако
практикувате Тонглен възможно най-често, този вкопчващ се в себе си ум ще отслабне и
вашата истинска природа - състраданието - ще получи възможност да се прояви. Колкото
по-силно и по-голямо е състраданието ви, толкова по-голяма и силна ще бъде увереността
ви. И състраданието отново ще се прояви като вашата най-сериозна защита и ресурс. Както
казва Шантидева:
Който иска бързо да осигури защита както на себе си, така и на другите, трябва
да практикува това свято тайнство — размяната на себе си за другите.5
Това свято тайнство на Тонглен е познато на всички мистици учители и светци от
всички традиции - когато живеят с него и се превъплъщават в него с истинското
себеотдаване на мъдростта и състраданието, те изпълват живота си с радост. Сред нашите
съвременници, посветили
живота си на помощта на болните и умиращите, е майка Тереза, която просто
излъчва радостта от даването и получаването. Не съм чувал по-добър израз на духовната
същност на Тонглен от следните нейни думи:
Всички ние копнеем за Небесата, където е Бог, но в нашите ръце е възможността
да бъдем при Него още сега. Да сме щастливи с Него сега означава:
да обичаме като Него,
да помагаме като Него,
да даваме като Него, ;
да служим като Него,
да спасяваме като Него,
да сме с Него непрекъснато,
да Го докосваме, когато се проявява като страдание,
за да ни накара да се замислим.
Любов като тази е лекувала прокажените на Геше Чекхава. Може би ще бъде в
състояние да ни излекува и от по-страшни болести - от неведението, което - прераждане
след прераждане - ни пречи да осъзнаем природата на ума си и да постигнем
освобождение.
www.izvorite.com 144
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ТРИНАЙСЕТ
Духовна помощ зa умиращите
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДОЙДОХ НА ЗАПАД в началото на седемдесетте години и това,
което най-много ме смути, а то ме смущава и досега, е пълната липса на духовни грижи за
умиращите в съвременното общество. Както казах, в Тибет всеки имаше известни
познания за най-висшите истини на будизма и някакви взаимоотношения с учител. Никой
не можеше да умре, без обществото да положи нужните грижи за него, както на
повърхността, така и на дълбоко ниво. Чувал съм много разкази за хора на Запад, умрели
сами в мъки и разочарование, без никаква духовна помощ, и една от причините да напиша
тази книга е желанието ми да предам целебната мъдрост на културата, с която съм
израснал, на всички мъже и жени по света. Нима нямаме право, когато умираме, да се
отнесат с респект не само към тялото, но и към духа ни? Не е ли нужно във всяко общество
едно от най-важните права, гарантирано на всеки, да бъде правото да умреш заобиколен с
най-добрите духовни грижи? Можем ли да се наричаме „цивилизация", преди това да е
станало общоприета норма? Какво от това, че изпращаме астронавти на Луната, след като
не знаем как да помогнем на хората да умрат достойно и с надежда?
Духовните грижи не са лукс за малък брой избраници - те са основно право на всяко
човешко същество, толкова основно, колкото са политическите свободи, медицинската
помощ и равните възможности. Един истински демократичен идеал би трябвало да
включва като основна истина и духовните грижи за всеки човек.
Когато отида на Запад, аз се стъписвам от огромните душевни страдания, които
възникват в резултат на страха от смъртта, независимо дали този страх се признава или не.
Колко по-уверени щяха да се чувстват хората, ако знаеха, че когато умират, за тях ще се
погрижат с любов и проницателност! А всъщност нашето общество е толкова безсърдечно
в материалността си и отричането на всякакви духовни ценности, че хората,
когато се разболеят безнадеждно, се чувстват ужасени от перспективата просто да
ги изхвърлят като ненужна вещ... В Тибет беше съвсем естествено да се молим за
умиращите и да им осигуряваме духовни грижи. На Запад единственото духовно внимание,
което се отделя на мъртвите, е присъствието на погребението им.
В момента на най-голяма уязвимост хората на нашия свят биват изоставяни почти
напълно без подкрепа и надежда. Това положение е трагично и унизително, то просто
трябва да се промени. Всички претенции на съвременния свят за сила и успех ще звучат
неубедително, докато всеки не получи възможност да умре поне до известна степен в
истински покой, или поне не се положат някакви усилия в тази насока.
www.izvorite.com 145
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 146
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Много пъти съм изпитвал страхопочитание пред това свято присъствие, което се възцарява
съвсем естествено и на свой ред вдъхновява и умиращия.
Сега ще ви кажа нещо, което може да звучи изненадващо: смъртта може да
вдъхновява. Аз самият съм се изненадвал от това, как молитвите ми променят атмосферата,
а собствената ми вяра се задълбочава, след като видя какъв ефект имат те. Убедил съм се,
че ако помагаме на умиращите, собствената ни практика става много по-силна.
Понякога виждам как и умиращият долавя тази атмосфера на дълбоко вдъхновение
и е благодарен, че е дал възможност да достигнем заедно момента на истински и
преобразяващ екстаз.
www.izvorite.com 147
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
-отрицателният отговор само би изострил и без това тежките страдания. Понякога хората
имат нужда от време, за да простят. Убедете умиращия да остави някакво писмо, в което
иска прошка, и той ще умре с мисълта, че е направил всичко възможно. Виждал съм
многократно как хора със закоравели от самоомраза и чувство за вина сърца откриват в
себе си неподозирани сили и покой чрез един най-обикновен акт на искане на прошка.
Всички религии поставят ударение върху силата на опрощението и то никога не е
така необходимо, никога не се усеща така дълбоко, както при смъртта. Чрез опрощението,
което даваме и получаваме, ние се пречистваме от тъмнината на делата си и се подготвяме
най-пълноценно за пътуването в процеса на смъртта.
www.izvorite.com 148
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПЪРВА ПРАКТИКА -
Най-напред седнете удобно и заемете поза за медитация. Ако практикувате, когато
наближава собствената ви смърт, седнете колкото е възможно по-удобно или останете
легнали.
След това въведете ума у дома му, освободете се от тревогите и се отпуснете
напълно.
1. В небето пред вас призовете олицетворението на истината, в която вярвате, под
формата на лъчиста светлина. Изберете някое божествено същество или светеца, който е
близък до вас. Ако сте будист, призовете някой буда, с който имате близка връзка. Ако сте
вярващ християнин, почувствайте в сърцето си живото непосредствено присъствие на
Бога, на Светия Дух, Исус Христос или Дева Мария. Ако не се чувствате свързани с никоя
духовна фигура, просто си представете някаква форма от чиста златиста светлина. Важното
тук е да смятате съществото, което си представяте или чието присъствие усещате, за
олицетворение на истината, мъдростта и състраданието на всички буди, светци, учители и
просветлени същества. Не се тревожете, ако не можете да си ги представите много ясно,
просто позволете присъствието им да изпълни сърцето ви и повярвайте, че те са там.
2. След това фокусирайте сърцето и ума си върху призованото присъствие и се
помолете:
Чрез благодатта, благословията и напътствията ти,
чрез силата на светлината, която струи от теб,
нека цялата отрицателна карма, разрушителни емоции,
пречки и препятствия бъдат пречистени и премахнати,
нека позная, че съм опростен за всички злини,
които съм сторил и мислил,
нека доведа докрай тази пхоуа и умра с добра и спокойна смърт,
и чрез триумфа на смъртта си да помогна
на всички други същества, живи и мъртви.
ВТОРА ПРАКТИКА
1. За да опростите още повече тази практика, започнете както преди, като заемете
удобно положение и призовете присъствието на олицетворението на истината.
www.izvorite.com 149
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ТРЕТА ПРАКТИКА
При нея най-същественото е следното - просто слейте ума си с ума на мъдростта на
чистото присъствие. Помислете си: „Моят ум и умът на Буда са едно."
Изберете един от тези три варианта на пхоуа, който в дадения момент е най-
привлекателен за вас и най-много ви допада. Понякога най-простата практика е най-силна.
Който и да изберете обаче, не забравяйте, че трябва да положите усилия да усвоите
практиката. Как иначе ще я приложите уверено за себе си или за друг в момента на
смъртта? Учителят ми Джамянг Кхиентсе пише: „Ако медитирате правилно в момента на
смъртта, тогава ще ви е по-лесно."
Всъщност трябва да познавате практиката пхоуа до такава степен, че тя да стане за
вас естествена реакция, да се превърне във ваша втора природа. Тези от вас, които са
гледали филма „Ганди", ще си спомнят, че когато го разстрелваха, първата му реакция бе да
извика: „Рам... Рам!" В хиндуистката традиция това е свещеното име на Бога. Не
забравяйте, че никой от нас не знае как ще умре и дали изобщо ще има време да си
припомня каквато и да било практика. С какво време ще разполагаме, ако например се
блъснем в камион на магистралата при скорост 100 мили в час? Няма да разполагаме и с
част от секундата, за да мислим как да изпълним пхоуа или да се консултираме с тази
книга. Или познаваме практиката, или не. Съществува един прост начин да преценим това -
просто се вгледайте в себе си, когато сте в критична ситуация, по време на земетресение
или докато сънувате кошмар например. Пхоуа ли е вашата реакция или не? Ако е - доколко
сте стабилни и уверени в изпълнението й?
Помня една своя ученичка в Америка, която отишла на езда и конят я хвърлил.
Кракът й се заплел в стремето и животното я повлякло по земята. В ума й не останало
нищо. Отчаяно се мъчила да си припомни някоя практика, но без успех. Изпаднала в ужас.
Цялата полза от този ужас е, че я накарал да разбере колко е важно практиката да стане
твоя втора природа. Това е урокът, който научила, и урокът, който всички ние трябва да
научим. Практикувайте пхоуа колкото можете повече, докато сте сигурни, че ще реагирате
с нея при непредвидени обстоятелства. Това ще ви даде увереност, че когато наближи
смъртта, вие ще бъдете готови за нея.
www.izvorite.com 150
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 151
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 152
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Но Кармапа каза: „Не, аз ще живея. Оставете всичко както си е. " И той остана
жив - за изумление на лекарите. Изглеждаше дори в добро разположение на духа —
шегуваше се и се усмихваше закачливо, сякаш се радваше на страданията, които тялото
му изтърпява. След това си помислих напълно убедено, че Кармапа се бе подложил на
цялото това рязане, на всички тези болезнени симптоми по тялото си и на глада съвсем
умишлено - беше го направил, за да намали надвисналите страдания от войни, болести и
глад, за да отклони ужасните страдания на тези тъмни времена. За всички нас, които
присъствахме, смъртта му беше незабравим пример. Тя разкри ефикасността на Дхарма,
а също така и факта, че наистина може да се постигне просветление в полза на другите.
Зная и съм твърдо убеден, че никой на света не трябва да умира с огорчение и
разочарование. Никое страдание, колкото и тежко да е то, не е и не може да бъде
безсмислено, ако се посвети на облекчаването страданията на другите.
Пред нас са множеството възвишени примери на великите учители на
състраданието, които живеят с практиката Тонглен - поемат чуждото страдание с всяко
свое вдишване и даряват целия свят с изцеление с всяко свое издишване - до сетния си дъх.
Тяхното състрадание е толкова безгранично и силно, че - както казват учителите - още в
момента след смъртта си се прераждат в сферата на будите.
Колко по-различни щяха да бъдат светът и начинът, по който го възприемаме, ако
всеки от нас можеше, докато е жив и когато умира, да изрече тази молитва заедно с
Шантидева и всички учители на състраданието:
Нека бъда закрилник на тези без закрила,
водач на тези, които пътуват,
и лодка, мост, кораб
за тези, които желаят далечния бряг.
Нека болката на всяко живо същество
Напълно да изчезне.
Нека бъда лекар и лек.
Нека бъда болногледач
за всички болни по света,
докато всички оздравеят.
Както пространството и великите стихии, каквато е Земята, нека винаги
поддържам живота на всички безчетни същества.
И докато се освободят от болката нека бъда извор на живот, във всички сфери,
на различните създания достигащи до края на пространството.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Практики при умиране
ПОМНЯ КОЛКО ХОРА идваха при моя учител Джамянг Кхиентсе единствено за да
поискат от него съвет за момента на смъртта. Той беше обичан и почитан в цял Тибет,
особено в провинция Кхам, и някои хора пътуваха с месеци, за да се срещнат с него и да
получат благословията му поне веднъж преди да умрат. Ето какъв съвет даваха всички мои
учители: „Освободете се от привързаност и неприязън. Пазете ума си чист и го съединете с
Буца." Този съвет изразява същността на онова, от което се нуждаем най-много преди да
настъпи смъртта.
Будисткото отношение към момента на смъртта може да се изрази със следния
куплет от Падмасамбхава, взет от цикъла в „Тибетска книга за мъртвите":
www.izvorite.com 153
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
МОМЕНТЪТ НА СМЪРТТА
Спомнете си, че всички навици и тенденции, съдържащи се в основата на
обикновения ум, могат да бъдат активирани от всякакво въздействие. Знаем, че е
достатъчна и най-малката провокация, за да излязат на повърхността инстинктивните ни,
привичните реакции. Това важи с особена сила за момента на смъртта. Далай Лама
обяснява:
В момента на смъртта обикновено превес вземат и насочват прераждането
отдавна установени отношения. По същата причина се създава силна привързаност към
собствената личност, тъй като индивидът се страхува, че ще престане да съществува.
Тази привързаност служи за връзка с междинното състояние между преражданията, а
харесването на тялото на свой ред става причина за поява на тялото на междинното
(бардо) същество.1
Ето защо състоянието на ума ни при смъртта е много важно. Ако умрем с
положителна нагласа на ума, можем да подобрим следващото си раждане въпреки
отрицателната карма. Ако пък сме разтревожени и смутени, това може да окаже
неблагоприятно въздействие дори и да сме живели добре. Това означава, че последната
мисъл или чувство в момента преди да умрем играе извънредно важна, определяща роля за
нашето непосредствено бъдеще. В момента на смъртта нашият ум е силно уязвим за
възникващите мисли, точно както лудият човек изцяло е погълнат от манията си и се връща
непрекъснато към нея. Последната наша мисъл може да бъде увеличена извън всякакви
пропорции и да овладее всичките ни възприятия. Ето защо учителите подчертават
огромното значение на атмосферата около нас в момента на смъртта. Заедно с умиращия
ние трябва да направим всичко възможно да предизвикаме положителни емоции и свещени
чувства като любов, състрадание, всеотдайност, за да може той да се освободи от всякакви
„копнежи, привързаност и вкопчване".
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРИВЪРЗАНОСТТА
Най-добрият начин да умре човек е да се откаже от всичко - както вътре, така и
извън себе си - и в този решителен момент да се отрече от всякакви копнежи, привързаност
или вкопчване. Преди да умрем трябва да опитаме да се освободим от привързаността си
към всякакви вещи, приятели и любими хора. Ние не можем да вземем нищо със себе си,
така че още приживе ще е добре да раздадем нещата си като подаръци или за
благотворителни цели.
Големите учители в Тибет често посочват какво биха искали да оставят на другите
учители, преди да напуснат телата си. Ако някой от тях има намерение да се превъплъти в
www.izvorite.com 154
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
бъдеще, може да остави някои неща за тази цел, като посочи ясно кои са те. Смятам, че ние
също трябва да сме много точни, когато казваме кой ще наследи нашите вещи или пари,
защото ако не го направим, когато попаднем в бардо на възникването, ще видим как
близките ни се карат за наследството или как използват парите ни не по предназначение -
това ще ни смути. Посочете съвсем точно каква част от парите ви трябва да отиде за
благотворителни цели или други духовни нужди и каква част трябва да получи всеки от
роднините ви. Това ще ви вдъхне увереност и ще ви помогне да се отпуснете истински.
Както казах, атмосферата около нас трябва да е възможно най-спокойна. Тибетските
учители съветват скърбящите роднини и приятели да не присъстват край леглото на
умиращия в момента на смъртта, за да не предизвикат у него смущаващи мисли. Работници
в приюти за безнадеждно болни са ми казвали, че понякога умиращите не желаят близките
им да ги посещават, когато умират, именно от страх да не се събудят у тях болезнени
чувства или силна привързаност. В някои случаи за роднините е много трудно да разберат
това и си мислят, че умиращият вече не ги обича - все пак обаче те трябва да си дават
сметка, че присъствието им може да направи раздялата още по-тежка.
Много е трудно да сдържим сълзите си, когато сме край смъртното легло на човек,
когото обичаме. Горещо препоръчвам да направите всичко възможно да излеете чувствата
си на привързаност и скръб преди да дойде смъртта - плачете заедно, изкажете любовта си,
сбогувайте се, но се опитайте да приключите с тези неща преди да дойде моментът на
смъртта. Най-добре е близките и приятелите да не показват скръбта си в този последен
момент, защото тогава умиращият е много уязвим. В „Тибетска книга за мъртвите" пише,
че плачът и сълзите край смъртното легло се възприемат като гръмотевична буря. Все пак
ако се разплачете край умиращия, не се тревожете - това е естествена реакция и няма
причина да чувствате вина.
Една от лелите ми, Ани Пелу, беше жена с голям опит в духовната практика. Беше
учила при някои от легендарните учители на своето време и самият Джамянг Кхиентсе я
беше благословил със специално написания за нея „Съвет от сърце". Беше закръглена и
здрава, с красиво и благородно лице - освободена, дори темпераментна натура на йога.
Беше много практична и се занимаваше с всички дела на семейството. Въпреки това месец
преди да умре тя се промени по трогателен начин. Тази жена, която непрекъснато беше
заета с нещо, изведнъж изостави всичко и се отдаде на странно спокойно безгрижие.
Сякаш непрекъснато медитираше и не преставаше да припява любимите си пасажи от
Лонгченпа - светеца на Дзогчен. През целия си живот бе обичала месо, но малко преди да
умре не искаше и да докосне месна храна. Владееше напълно своя свят и малцина я
смятаха за йога. В смъртта си обаче показа каква е всъщност и никога няма да забравя
дълбокия покой, който излъчваше в последните си дни.
Ани Пелу в известен смисъл беше мой ангел хранител. Струва ми се, че ме обичаше
особено много, защото нямаше собствени деца. Баща ми винаги беше зает като
администратор на Джамянг Кхиентсе, майка ми също имаше много работа в огромното ни
домакинство, но не й се налагаше да мисли за нещата, с които се занимаваше Ани Пелу.
Леля ми често питаше моя учител: „Какво ще стане с това момче, когато порасне? Ще има
ли проблеми? Всичко наред ли ще бъде?" Понякога той й казваше неща за моето бъдеще,
които никога не би казал, ако тя не го подканяше непрекъснато.
В края на живота си Ани Пелу беше удивително спокойна и уравновесена в
духовната си практика и въпреки всичко, когато наближи моментът на смъртта й, поиска да
не присъствам - да не би любовта й към мен да събуди моментна привързаност. Това
www.izvorite.com 155
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 156
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
падай духом. Имала си късмета да срещнеш толкова много чудесни учители и да получиш
мъдрост от тях. И не само това - имала си и безценната възможност да практикуваш, какво
повече можеш да искаш? Сега само трябва да задържиш ученията им в сърцето си, особено
нещата, които са ти говорили за момента на смъртта. Помни ги и не се отвличай. Не се
тревожи за нас, ще се справим. Сега отивам на пазар и когато се върна, може би няма да те
видя повече. Така че - сбогом.
Каза това с широка усмивка. Ани Рилу все още беше в съзнание и начинът, по който
й го каза, я накара да се усмихне и да му кимне в отговор.
А-пе Дордже знаеше, че е особено важно, когато наближим смъртта, да съумеем да
синтезираме цялата си духовна практика в една „сърдечна практика", която синтезира
всичко. Това, което той каза на Ани Рилу, припомня думите на Падмасамбхава - „да
навлезеш съсредоточено в чистото осъзнаване на ученията".
За човек, който е познал природата на ума и е стабилизирал това състояние
посредством практиката, това означава да се отпусне в състоянието на Ригпа. Ако не сте
достигнали тази стабилност, помнете с дълбините на сърцето си същността на учението,
предадено ви от вашия учител, и най-вече напътствията му за момента на смъртта.
Запомнете това със сърцето и ума си, мислете за учителя си и в момента на смъртта
слейте ума си с неговия.
НАПЪТСТВИЯ ЗА УМИРАНЕТО
Много често бардо на умирането се представя като красива актриса, седнала пред
огледалото. Скоро ще започне нейното последно представление, тя поставя грима си и
проверява как изглежда преди да излезе на сцената. По същия начин в момента на смъртта
учителят ни въвежда отново в основната истина на ученията - в огледалото на природата на
ума ни - и ни насочва към същността на нашата практика. Ако учителят ни го няма, трябва
да присъства някой наш приятел, който има добра кармична връзка с нас, за да ни помогне
да си спомним.
Твърди се, че най-подходящият момент за това въвеждане е след като е прекратено
външното и преди да е завършило „вътрешното дишане", но е по-безопасно да се започне
по време на процеса на разпадане, преди сетивата да престанат да функционират напълно.
Ако нямате възможност да се срещнете с учителя си достатъчно време преди настъпването
на смъртта, трябва да се запознаете с тези напътствия предварително.
Според нашата традиция ако учителят ни се намира край смъртното ни легло, той
ще следва определена последователност. Най-напред ще произнесе нещо като „О,
сине/дъще на просветлено семейство, слушай, без да отвличаш вниманието си...", а след
това ще ни поведе последователно през етапите на смъртта. После ще синтезира
същността на въвеждането с няколко силни, ясни и запомнящи се думи, така че да оставят
следа в ума ни, и ще поиска да се отпуснем в природата на ума. Ако това не е по
възможностите ни, ще ни напомни за пхоуа, ако познаваме тази практика. Ако не я
познаваме, ще я изпълни за нас. След това, като допълнителна предпазна мярка, учителят
може да ни обясни природата на преживяванията в бардо-състоянията след смъртта и че
всички те без изключение са проекции на нашия собствен ум. Ще ни подтикне уверено да
си даваме сметка за това във всеки момент. „О, сине/дъще, каквото и да виждаш, колкото и
ужасяващо да е то, знай, че то е твоя собствена проекция, знай, че е светлината,
естественото излъчване на твоя ум."3 Най-накрая учителят ще ни каже да си припомним
чистите сфери на будите, да се изпълним с всеотдайност и да се молим да се преродим там.
www.izvorite.com 157
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 158
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 159
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 160
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 161
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 162
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
карма, която си създала по този начин, ще ти помогне. Дори само веднъж да чуеш
поученията или да срещнеш човек като Дилго Кхиентсе Ринпоче, да имаш силна връзка с
него, каквато ти имаше, вече е освобождаване. Помни това и не забравяй колко много хора
в твоето положение не са имали такава чудесна възможност.
Ако дойде време, когато повече няма да можеш да практикуваш активно, най-
важното е да се отпуснеш колкото може по-дълбоко в доверието към Гледката и в
природата на своя ум. Няма значение дали умът и тялото ти функционират, природата на
ума винаги присъства -лъчиста, подобна на небето, блажена, безгранична и извечна... Не се
съмнявай в това и нека тази увереност ти даде сили, за да кажеш - свободна от грижи и с
безразличие - на болката си, колкото и страшна да е тя: „Върви си и ме остави на
спокойствие!" Ако нещо те безпокои или дразни, не губи време в опити да го променяш,
просто се върни към Гледката.
Довери се на природата на своя ум, довери й се напълно и се отпусни. Няма какво
повече да учиш или да опитваш да разбереш; просто остави това, което вече притежаваш,
да разцъфти в теб, да се разкрива все по-дълбоко.
Разчитай на онова, което за теб е най-вдъхновяващо от всички практики. А ако ти се
стори трудно да си представяш и да следваш някоя от тях, не забравяй какво казваше
Дуджом Ринпоче - по-важно е да чувстваш присъствието, отколкото да си го представяш с
подробности. Сега е времето да почувстваш колкото е възможно по-силно, с цялото си
същество, присъствието на учителите си, на Падмасамбхава, на всички буди. Каквото и да
се случи с тялото ти, не забравяй, че сърцето ти никога не боледува.
Ти обичаше Дилго Кхиентсе Ринпоче - почувствай присъствието му и искрено го
помоли за помощ и пречистване. Остави се изцяло в негови ръце - със сърце и ум, с тяло и
душа. Доверието е една от най-мощните сили на света.
Разказвал ли съм ти някога историята на Бен от Конгпо? Той беше съвсем
обикновен човек с огромна вяра, родом от Конгпо, провинция в Югоизточен Тибет.
Слушал много за Джоуо Ринпоче, „Скъпоценния господар" - една красива статуя на Буда
като принц на дванадесетгодишна възраст, - която се съхранява в централния храм в Лхаса.
Смята се, че е направена, когато Буда е бил все още жив, и е най-святата статуя в цял Тибет.
Бен не можел да разбере дали е буда или човешко същество и решил да отиде в Лхаса, за да
се узнае сам. Обул ботушите си и тръгнал. Вървял седмици наред, за да стигне до целта си
- в Централен Тибет.
Когато стигнал, бил много гладен. Влязъл в храма и видял голямата статуя на Буца,
а пред нея - ред маслени светилници и сладки, дарени на светилището. Бен веднага решил,
че Джоуо Ринпоче яде тези сладки, и си казал: „Сигурно се топят в светилниците, а те са
запалени, за да не се втвърди маслото. По-добре да направя както прави Джоуо Ринпоче."
Натопил една от сладките в масло, изял я и погледнал статуята, която сякаш му се
усмихвала и го гледала благосклонно.
„Какъв добър лама си ти! - казал Бен. - Кучетата идват тук и крадат храната, която са
ти оставили хората, а ти само се усмихваш. Вятърът гаси светилниците, а ти продължаваш
да се усмихваш... Както и да е, ще обиколя храма с молитва, за да засвидетелствам почитта
си. Имаш ли нещо против да наглеждаш ботушите ми, докато се върна?" Свалил старите си
мръсни ботуши, оставил ги върху олтара пред статуята и излязъл.
Докато Бен обикалял огромния храм, вътре се върнал човекът, който го поддържал,
и с ужас забелязал, че някой е ял от даровете и е оставил мръсните си ботуши на олтара.
Ядосал се и гневно сграбчил ботушите, за да ги изхвърли навън, когато откъм статуята
долетял глас: „Спри! Остави тези ботуши! Те са на Бен от Конгпо и аз ги пазя!"
www.izvorite.com 163
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Бен скоро се върнал, за да си вземе ботушите, и се вгледал във все още усмихнатото
и спокойно лице на статуята. „Ти наистина си добър лама - казал той. - Защо не ни дойдеш
на гости следващата година? Ще опека прасенце и ще направя малко пиво..." Джоуо
Ринпоче проговорил за втори път и обещал да посети Бен.
Бен се върнал в Конгпо, разказал на жена си какво се случило и я накарал да си
отваря очите на четири, защото не знаел кога точно ще дойде Джоуо Ринпоче. Минала
година и един ден жена му се втурнала вкъщи с викове, че под повърхността на реката
видяла нещо, което свети като слънцето. Бен й казал да сложи вода за чай и изтичал до
мястото. Видял Джоуо Ринпоче да блести под водата и веднага си помислил, че е паднал и
се дави. Скочил и го извадил на брега.
Тръгнали към дома на Бен, а по пътя си приказвали. Стигнали до една голяма скала.
„Е, всъщност аз не мога да вляза в къщата ти" - казал Джоуо Ринпоче и потънал в скалата.
До ден-днешен в Конгпо има две свещени места за поклонение -едното е скалата
Джоуо, в която може да се забележи формата на Буда, а другото - реката Джоуо, в която
също може да се види формата на Буда. Говори се, че тези две места излъчват същата
благодат и целебна сила, както и Джоуо Ринпоче в Лхаса. И всичко това е резултат
единствено на огромната вяра и простичкото доверие на Бен.
Искам и ти да изпитваш такова доверие като Бен. Нека сърцето ти се изпълни с
преклонение към Падмасамбхава и Дилго Кхиентсе Ринпоче, просто почувствай
присъствието му, почувствай, че той е цялото пространство наоколо. След това го призови
и си припомни всички моменти, прекарани с него. Обедини ума си с неговия и кажи от
дълбините на сърцето си, със свои собствени думи: „Виждаш колко съм безпомощна и как
не мога да медитирам активно. Сега трябва да разчитам изцяло на теб. Доверявам ти се
напълно. Нека станем едно." Изпълни Гуру-йога и си представи как лъчите, струящи от
учителя, те пречистват, как изгарят нечистотата, болестта, как те лекуват; как тялото ти се
разтваря в светлина. Накрая с пълно доверие слей ума си с неговия.
Когато правиш това, не се тревожи, ако не става лесно - продължи да вярваш и да
чувстваш със сърцето си. Сега всичко зависи от вдъхновението, защото само то може да
премахне тревогите и нервността ти. Постави пред себе си снимка на Падмасамбхава или
на Дилго Кхиентсе Ринпоче. В началото на медитацията си се насочи към нея леко, след
това се отпусни в излъчването й. Представи си, че навън е слънчево, че можеш да махнеш
всичките си дрехи и да се окъпеш в топлината. Остави всички свои задръжки и когато
наистина го почувстваш, се отпусни в блясъка на благодатта. И дълбоко, дълбоко в себе си
се откажи от всичко.
Не се тревожи за каквото и да било. Дори и да откриеш, че вниманието ти се лута,
знай, че няма „нещо" определено, към което то трябва да се придържа. Просто се отпусни
и заплувай с осъзнаването на благодатта. Не се оставяй да те отвличат дребни,
незначителни въпроси, например: „Ригпа ли е това? Или не е?" Просто се отпусни
непринудено. Помни, твоята Ригпа винаги е тук, винаги е в природата на ума ти. Помни
думите на Дилго Кхиентсе Ринпоче: „Ако умът ти остава непроменен, това е състоянието
Ригпа." И тъй като си чула учението, осъзнала си природата на ума си, просто се отпусни в
Ригпа и не се съмнявай.
Имаш късмет, че сега край теб са духовните ти приятели. Насърчи ги да създадат
атмосфера за медитация, да медитират до смъртта ти и след нея. Помоли ги да ти прочетат
някое твое любимо стихотворение или някое напътствие от учителя ти, някое
вдъхновяващо учение. Помоли ги да ти пуснат запис на Дилго Кхиентсе Ринпоче, някои
www.izvorite.com 164
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
напеви или хубава музика. Моля се всеки твой съзнателен миг да се слее с благодатта на
практиката в оживяла и осветена от вдъхновението атмосфера.
Докато продължава музиката или записът с ученията, унеси се в тях, заспи в тях,
събуди се в тях, храни се в тях... Нека тази атмосфера пропие изцяло последната част от
живота ти, направи каквото направи леля ми Ани Рилу. Не прави нищо друго, само
практикувай, дори в сънищата си. И точно както при нея, нека практиката бъде твоят
последен и най-силен спомен, нека тя повлияе на ума ти, нека измести потока на
обикновените ти, натрупани в ежедневието привички.
А когато сама почувстваш приближаването на края, мисли единствено за Дилго
Кхиентсе Ринпоче - с всеки дъх и удар на сърцето си. Помни -мисълта, с която умреш, ще
се върне при теб с огромна сила, когато се събудиш в бардо след смъртта.
НАПУСКАНЕ НА ТЯЛОТО
Сега, когато бардо на смъртта изгрява над мен,
ще изоставя всякакви копнежи, привързаност и вкопчване,
ще навляза съсредоточено в чистото осъзнаване на ученията,
ще изпратя съзнанието си в пространството на неродена Ригпа,
и когато напускам тази обвивка от плът и кръв,
ще зная, че тя е преходна илюзия.
Без съмнение понастоящем тялото ни за нас е център на цялата Вселена. Без да се
замислим, ние го свързваме с нашето его, със самите себе си и тази фалшива връзка
непрекъснато подхранва илюзията за тяхното неразделно конкретно съществувание. Така е
защото ни се струва, че тялото ни съществува съвсем убедително - струва ни се, че
съществува „Аз", че съществува „Ти", че целият дуалистичен, илюзорен свят, който никога
не преставаме да проектираме около нас, е напълно непоклатим и истински. Когато
умираме обаче, цялата тази постройка рухва.
С две думи, това, което се случва, е следното - съзнанието на най-фино ниво
продължава без тялото и преминава през поредица състояния, наречени „бардо". Според
ученията именно защото след смъртта нямаме тяло, няма никаква причина да се
страхуваме от преживяванията, колкото и ужасяващи да са те. Как в края на краищата може
да се случи нещо лошо на някого, който няма тяло? Проблемът е, че дори в бардо много
хора продължават да се вкопчват в едно фалшиво усещане за „аз", в призрачната
материалност. И продължаването на илюзията, която приживе е извор на всички страдания,
след смъртта ги подлага на още повече страдания, особено в бардо на възникването.
Сами ще се убедите, че е жизненоважно сега, докато сме живи, докато все още
имаме тяло, да се уверим, че неговата така безусловна реалност е
всъщност съвсем илюзорна. Най-силният начин да постигнем това убеждение е да
се научим след медитация да ставаме „дете на илюзиите" - да се въздържаме (както толкова
често сме изкушени да правим) от втвърдяване на възприятията си за света и нас самите и
да продължим, като „дете на илюзиите", да виждаме непосредствено, както в медитацията,
че всички явления са илюзорни, като сън. Задълбоченото осъзнаване на илюзорността на
собственото ни тяло е едно от най-дълбоките преживявания, които можем да постигнем
през живота си и които могат да ни помогнат да се откажем от всичко в момента на
смъртта.
Вдъхновени и въоръжени с това познание, когато в смъртта си се изправим пред
факта, че тялото ни е илюзия, ще можем да признаем този факт, без да изпитваме страх от
него, ще можем спокойно да се освободим от всякаква привързаност, да оставим тялото си
www.izvorite.com 165
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПО ДУМИТЕ НА ПАДМАСАМБХАВА:
Смъртта на човешките същества е два вида - преждевременна и настъпваща
поради изразходване на естествения жизнен цикъл. Преждевременната смърт може да
се предотврати чрез методите за удължаване на живота. Когато обаче причина за
смъртта е изразходването на естествения жизнен цикъл, тогава човек е като
светилник, останал без масло - няма начин да промени нищо, трябва да се приготви да си
отиде.
Нека сега разгледаме двете основни причини за смъртта - изразходването на
естествения жизнен цикъл и препятствието или инцидента, които слагат преждевременен
край на живота ни.
ИЗРАЗХОДВАНЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ
www.izvorite.com 166
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРЕЖДЕВРЕМЕННА СМЪРТ
От друга страна, ако с преждевременна смърт ни заплашва някакъв нещастен
случай, той по-лесно може да бъде предотвратен - разбира се, ако знаем за него
предварително. В ученията за бардо и в тибетските медицински текстове се срещат
описания на признаци, предупреждаващи за заплашващата ни смърт - някои от тях с
месеци и години по-рано, а други - с дни и седмици. Това са физически признаци, особени
сънища или пък специални изследвания с помощта на сенки. 1 За жалост само специалист
може да тълкува тези признаци. С тяхна помощ човек може да бъде предупреден, че е в
опасност и че трябва да прибегне до специални занимания за удължаване на живота.
Всяка духовна практика, доколкото чрез нея се акумулира добродетел, ще помогне
за подобряване на здравето и удължаване на живота. Чрез вдъхновението и силата на
своята практика успешно практикуващият започва да се чувства психологически,
емоционално и духовно здрав, а това е най-големият извор на здраве и защита срещу
болестите.
Съществуват и специални „практики за дълъг живот", с чиято помощ, чрез силата
на медитацията и представите, се извиква жизнената енергия на стихиите и на Вселената.
Когато енергията ни е слаба и небалансирана, тези практики я подсилват и координират, а
това води до удължаване на жизнения цикъл. Има и много други практики за удължаване
на живота. Една от тях е спасяването на предназначени за клане животни, като ги купим и
пуснем на свобода. Тази практика е популярна в Тибет и хималаиските райони, където
хората често купуват жива риба от пазара и я пускат на свобода. Това се основава на
кармическата логика, че ако отнемаш живота на друг или му причиняваш зло, ще скъсиш
своя живот и обратно - ако даряваш живот, твоят ще се удължи.
www.izvorite.com 167
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРОЦЕСЪТ НА УМИРАНЕ
www.izvorite.com 168
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 169
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 170
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 171
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 172
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ВЪТРЕШНОТО РАЗГРАЖДАНЕ
При вътрешното разграждане, когато изчезват грубите и фините мисловни
състояния и емоции, могат да се разграничат четири нива на съзнанието.
Тук процесът на смъртта повтаря в обратен порядък процеса на зачатието. В
момента, когато сперматозоидът и яйцеклетката на родителите ни се слеят, съзнанието ни,
по силата на собствената си карма, се привлича от този процес. По време на развитието на
плода нашата бащина „есенция" - ядро, което е „бяло и благодатно", - се установява в
короналната чакра, в горния край на централния канал. Майчината „есенция" - ядро, което
е „червено и горещо", - се установява в чакрата, която е на четири пръста под пъпа. От тези
две есенции започва следващата фаза на процеса на разграждане.
Когато изчезнат ветровете, които я задържат там, бялата „есенция", наследена от
нашия баща, се спуска от края на централния канал към сърцето. Като външен признак
възприятието е като видение на „белота", подобна на „ясно небе, осветено от луната". Като
вътрешен - съзнанието ни се прояснява и всички мисловни състояния, произлизащи от
гнева -тридесет и три на брой, - изчезват. Тази фаза се нарича „Поява".
С изчезването на вятъра, който я държи там, „есенцията", наследена от майката,
започва да се изкачва към сърцето. Външният признак е възприятие, подобно на
„червенина", като слънце, осветяващо ясно небе. Като вътрешен признак изпитваме голямо
блаженство и всичките мисловни състояния, произлизащи от желанието, четиридесет на
брой, престават да функционират. Тази фаза се нарича „Увеличаване".7
Когато червената и бялата „есенции" се съберат в сърцето, съзнанието се затваря
между тях. Тулку Ургьен Ринпоче, известен учител, който живее в Непал, пише:
„Преживяването е сякаш се срещат небето и земята." Като външен признак усещаме
„чернота", като чисто небе, забулено в пълна тъмнина. Като вътрешен признак навлизаме в
състояние на ума, свободно от мисли. Седемте мисловни състояния, произлизащи от
неведението и заблудата, изчезват. Това се нарича „Пълно постигане". 8
След това съзнанието ни частично се възвръща и изгрява Основното сияние,
подобно на ясно безоблачно небе, без мъгла, без мараня. Понякога това се нарича „ум на
ясната светлина на смъртта". Негово Светейшество Далай Лама пише: „Това съзнание е
нашият най-вътрешен, най-фин ум. Наричаме го буда-природа, истинския източник на
нашето съзнание. Континуумът на този ум продължава дори и през буда-състоянието."9
СМЪРТТА НА „ОТРОВИТЕ"
Какво става, когато умрем? Сякаш се връщаме към първоначалното си състояние -
всичко се разгражда, тялото и умът се разделят, трите „отрови" - гневът, желанието и
www.izvorite.com 173
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 174
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЧАСТ ТРЕТА
Смърт и прераждане
ШЕСТНАДЕСЕТ
Основата
Често чуваме твърдения от рода на „Смъртта е моментът на истината" или „Смъртта
е моментът, в който най-накрая заставаме лице в лице със себе си". Освен това видяхме, че
хората, които преживяват близки до смъртта състояния, не само виждат целия си живот
като на длан, а много често се налага да отговарят и на въпроси от рода на „Какво направи
с живота си?" и „Какво си правил за другите?". Всичко това ни насочва към един факт: че в
смъртта си не можем да избягаме от това, което сме в действителност. Независимо дали ни
харесва или не, нашата истинска природа се разкрива. Все пак трябва да знаем, че в
момента на смъртта се разкриват два наши аспекта - нашата абсолютна природа и нашата
относителна природа - това, което сме и което сме били през този живот.
Както вече обясних, при смъртта всички компоненти на тялото и ума ни се отделят и
разграждат. С процеса на умиране на тялото умират фините сетива и елементи, а с това
умира и обикновеният аспект на нашия ум с всички негови отрицателни емоции като гняв,
желание и неведение. Най-накрая не остава нищо, което да скрива истинската ни природа,
защото облаците, засенчвали просветления ум, са се разнесли. Тогава именно се разкрива
изначалната основа на нашата абсолютна природа, която прилича на ясно безоблачно небе.
Това се нарича „изгряване на Основното сияние" или „Ясна светлина", когато и
самото съзнание се разпада във всеобхватното пространство на истината. Ето какво казва
за този момент „Тибетска книга на мъртвите":
Природата на всичко е оголена, пуста и открита като небето. Сияйна пустота
без център или периметър-появата на чистата, незасенчена Ригпа.
Падмасамбхава описва Сиянието така:
Само възникналата Ясна светлина,
която изначално никога не е била родена,
е дете на Ригпа, която никога не е имала родители -
колко изумително!
Само възникналата мъдрост не е създадена от никого -
колко изумително!
Тя никога не е преживяла раждане
и в себе си няма нищо, което да причини смъртта и -
колко изумително!
Въпреки че изглежда видима, няма никой, който я вижда -
колко изумително!
Въпреки че е скитала из самсара, не е пострадала никак — колко изумително!
Въпреки че е видяла самото буда-състояние, не е получила добро -колко
изумително!
Въпреки че съществува във всекиго и навсякъде, остава непозната -колко
изумително!
И въпреки това се надяваш да получиш някакъв друг плод, другаде -
колко изумително!
Въпреки че е нещо, което най-дълбоко ти принадлежи,
го търсиш другаде — колко изумително!
www.izvorite.com 175
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Защо това състояние се нарича „сияние" или Ясна светлина? Учителите дават
различни обяснения. Някои казват, че то изразява лъчистата яснота на природата на ума,
пълното й освобождаване от тъма и петна - „свободна от тъмнината на непознаването и
надарена със способността да познава". Друг учител описва сиянието или Ясната светлина
като „състояние на минимално отвличане", защото всички елементи, сетива и обекти на
сетивата са се разпаднали.
Важно е да не бъркаме сиянието с физическата светлина, която познаваме, нито пък
с преживяванията на светлина, които ще се появят в следващото бардо. Сиянието, което
възниква при смъртта, е естественото излъчване на мъдростта на собствената ни Ригпа,
„неограничената природа, която присъства в цялата самсара и нирвана".
Изгряването на Основното сияние или Ясната светлина в момента на смъртта е
голямата възможност да се освободим. Някои съвременни изследователи на смъртта
подценяват дълбочината на този момент. Те са прочели и интерпретирали „Тибетска книга
за мъртвите", без да са се докоснали до добродетелта на устните обяснения и обучението,
които могат да обяснят свещеното й значение изцяло, и в резултат на това го опростяват и
правят прибързани заключения. Едно от тези погрешни заключения е, че Основното
сияние е просветление. Може да ни се иска да свързваме смъртта с рая или
просветлението, но по-важно от това, да приемаме мечтите си за реалност, е да си дадем
сметка, че само ако наистина сме били въведени в природата на ума си, в нашата Ригпа, и
само ако сме я установили, стабилизирали и превърнали в неразделна част от живота си
чрез медитация, моментът на смъртта ще ни предложи истинска възможност за
освобождаване.
Независимо че Основното сияние се представя на всички ни, повечето от нас са
напълно неподготвени за невероятната му просторност, за огромната и фина дълбина на
незасенчената му простота. Повечето от нас просто няма да знаят как да го разпознаят,
защото не са се научили да го разпознават през живота си. И тогава реагират инстинктивно
със старите си страхове, привички и условности, със старите си рефлекси. Въпреки че
отрицателните емоции трябва да умрат, за да се появи сиянието, придобитите през живота
навици все още остават скрити във фона на обикновения ни ум. Въпреки че цялото ни
объркване умира със смъртта, вместо да се отпуснем в сиянието, вместо да се разкрием за
него, ние се оттегляме в страха и неведението си и се държим за привързано стите си.
Ето какво ни пречи наистина да се възползваме от тази възможност за
освобождение. Падмасамбхава казва: „Всички същества са умирали и са се прераждали
безброй пъти. Всеки път са преживявали неописуемата Ясна светлина, но тъй като са
потънали в тъмата на неведението, те се скитат безкрайно в безгранична самсара."
ОСНОВАТА НА ОБИКНОВЕНИЯ УМ
Всички тези негативни тенденции, резултат на отрицателната ни карма, възникнали
в тъмнината на неведението, се съхраняват върху основата на обикновения ни ум. Често
съм се питал кое би било добър пример за илюстриране на основата на обикновения ум. Тя
би могла да се сравни със стъклен балон с много тънко еластично покритие, почти невидим
воал, който скрива ума ни, но може би най-добрата представа би ни дала една стъклена
врата. Все едно че стоите пред стъклена врата,
която води към градината ви, и гледате през нея към небето - струва ви се, че между
вас и него няма нищо, защото не виждате стъклото. Дори можете да си ударите носа, ако се
опитате да минете и не знаете, че има врата. Ако обаче я докоснете, веднага ще се убедите,
че между вас и небето има нещо - нещо, върху което остават отпечатъците от пръстите ви.
www.izvorite.com 176
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 177
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 178
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СМЪРТТА НА УЧИТЕЛ
Реализираният практикуващ продължава да пребивава в осъзнаването на природата
на ума в момента на смъртта и се пробужда в Основното сияние, когато то се прояви. Би
могъл да остане в това състояние дори в продължение на няколко дни. Някои медитатори и
големи учители предпочитат седяща поза за медитация, а други - позата на спящия лъв.
Освен че се владеят напълно, съществуват и други признаци, по които можем да
познаем, че са се отпуснали в Основното сияние - на лицето им се задържа някакъв цвят,
ноздрите не хлътват, кожата остава мека и еластична, тялото не се втвърдява, в очите се
запазва мек, състрадателен блясък, а в сърцето остава някаква топлина. Много е важно
тялото на учителя да не се докосва и край него да се пази пълна тишина, докато той не
премине отвъд чрез медитация.
Гялуанг Кармапа - велик учител и глава на една от четирите главни школи на
тибетския будизъм - умря през 1981 г. в една болница в Съединените щати. Несекващата
му веселост и състраданието му бяха истинско вдъхновение за хората около него. Доктор
Ранулфо Санчес, шеф на хирургията, казва за него:
Лично аз чувствах, че Негово Светейшество не е обикновен човек. Когато ме
погледнеше, имах чувството, че търси нещо в мен, че погледът му прониква в душата ми.
Бях много изумен от този негов поглед и способността му да разбира, без думи, каква е
ситуацията. Негово Светейшество на практика повлия на всички, които бяха в контакт
с него в болницата. Много често, когато чувствахме, че смъртта му наближава, той се
усмихваше и казваше, че грешим, а след това състоянието му се подобряваше...
www.izvorite.com 179
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 180
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
подобри. По-късно научих, че много други учители са приели това пътуване като знак, че
Тибет е обречен, и са успели да избягат навреме.
Учителят ми имаше покана да посети Сиким - малка страна в Хималаите и едно от
светите места на Падмасамбхава. Джамянг Кхиентсе беше превъплъщение на най-големия
светец на Сиким и кралят на страната го бе поканил да благослови земята му с
присъствието си. Когато научиха, че е отишъл там, от Тибет тръгнаха много учители, за да
получат напътствията му, и взеха със себе си множество текстове, които иначе нямаше да
оцелеят. Джамянг Кхиентсе беше учител на учителите и Дворцовият храм, в който
живееше, скоро се превърна в голям духовен център. И колкото повече условията в Тибет
се влошаваха, толкова повече лами се събираха около него.
Казано е, че големите учители, които преподават много, не живеят дълго - сякаш
привличат към себе си препятствията, които пречат на духовното развитие на учениците
им. Имаше пророчества, според които ако бе изоставил преподаването и бе тръгнал като
отшелник из далечните кътчета на страната, учителят ми щял да живее много по-дълго.
Всъщност той се опита да направи това - когато тръгнахме от Кхам, изостави всичките си
вещи и потегли при пълна тайна, без да има намерение да преподава. Когато обаче хората
разбраха кой е, започнаха да го молят за поученията и посвещенията му. Състраданието му
беше толкова голямо, че пожертва живота си, за да продължи да дава напътствия, въпреки
че знаеше какво рискува.
Джамянг Кхиентсе се разболя в Сиким. В същия момент дойде ужасната новина, че
Тибет е паднал окончателно. Най-висшите лами, главите на приемствените традиции,
заприиждаха един след друг, за да го посетят, а молитвите и ритуалите за дълъг живот не
преставаха денонощно. Всички участваха. Молехме го да продължи да живее, защото
учител от неговата величина сам може да реши кога е време да се раздели с тялото си. Той
лежеше на леглото, приемаше даровете, смееше се и отговаряше с разбиране: „Добре, за да
бъда от полза, ще кажа, че ще живея."
Първия знак, че Джамянг Кхиентсе ще умре, получихме чрез Гялуанг Кармапа.
Моят учител му казал, че е приключил делата, за които е дошъл на тази земя, и е решил да
я напусне. Един от близките помощници на Кхиентсе се разплака, когато Кармапа му
предаде това, и всички научихме. Малко по-рано бяхме научили, че трите най-големи
тибетски манастира - Сера, Дрепунг и Ганден - са окупирани от китайците. Имаше някаква
трагична символика във факта, че с падането на Тибет умираше и такова велико същество,
олицетворение на тибетския будизъм.
Джамянг Кхиентсе Чьокий Лодрьо издъхна в три часа сутринта на шестия ден от
петия тибетски месец. Десет дни преди това, когато една нощ медитирахме за дълъг живот,
земята се разклати от страховито земетресение. Според будистките сутри това е белег, че
скоро ще умре просветлено същество.3
Три дни смъртта му се пазеше в пълна тайна и никой не знаеше, че Джамянг
Кхиентсе е умрял. На мен ми казаха, че здравето му се е влошило рязко и че вместо в
стаята му, където обикновено спях, трябва да отида в друга. Най-дълго време с учителя бе
прекарал неговият помощник и ръководител на церемониите лама Чокден. Той беше тих,
сериозен, аскетичен човек с проницателен поглед и хлътнали скули, чието държане беше
достойно и изтънчено, макар и смирено. Чокден беше известен с изключителната си
честност, с дълбокото си човешко благоприличие, с доброто си сърце и удивителната си
памет - изглежда си спомняше всяка дума и всяка история, разказана някога от учителя, и
познаваше в най-малки подробности сложните ритуали и тяхното значение. Сам той беше
достоен за пример медитатор и учител.
www.izvorite.com 181
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 182
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СЕДЕМНАДЕСЕТ
Присъщо сияние
Когато Основното сияние изгрее при смъртта, опитният медитатор ще го разпознае
и ще се слее с него, ще постигне освобождение. Който обаче не успее да направи това,
попада в следващото бардо - сияйното бардо на дхармата.
Учението за бардо на дхармата е много особено, специфично за Дзогчен, и от векове
се смята за най-важната част от тази традиция. Първоначално се колебаех дали да изложа
www.izvorite.com 183
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
това най-свято учение публично и не бих го направил, ако нямаше прецедент. Обаче в
„Тибетска книга за мъртвите" и в някои други книги се споменава бардо на дхармата и това
е довело до някои наивни заключения. Чувствам, че е много важно и навременно да дам
едно пояснение за това бардо, като го поставя в автентичния му контекст. Трябва да
подчертая, че не навлизам в никакви подробности за висшите практики, свързани с него,
тъй като никоя от тях при никакви обстоятелства не би могла да бъде изпълнена ефективно,
освен чрез напътствията и под надзора на квалифициран учител, с когото имаме напълно
чиста връзка.
За да бъде тази глава - която смятам за една от най-важните в настоящата книга -
колкото е възможно по-ясна, съм събрал материали от най-различни източници. Надявам
се, че чрез нея някои от вас ще се свържат с това удивително учение, ще пожелаят да
научат още за него и ще започнат да практикуват сами.
www.izvorite.com 184
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 185
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 186
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
РАЗБИРАНЕ НА ДХАРМАТА
Сега, когато бардо на дхармата изгрява над мен,
ще изоставя всякакъв страх и ужас,
ще разпозная в лицето на всичко, което се появи,
моята собствена Ригпа
и ще знам, че това е естественият вид на това бардо.
Сега, след като съм достигнал този жизненоважен момент,
аз няма да се страхувам от миролюбивите и гневните божества,
които възникват от природата на ума ми.
Ключът към разбирането на това бардо е фактът, че всички преживявания в него
всъщност са естественото излъчване на природата на ума ни. Освобождават се различни
аспекти на просветлената енергия. Както разноцветните дъги, които се образуват около
осветен кристал, са негово естествено свойство, така и ослепителните видения в дхармата
не могат да бъдат отделени от природата на ума. Те са неин спонтанен израз. Така че
колкото и да са ужасяващи тези видения, както се казва в „Тибетска книга за мъртвите" - те
„не са по-страшни за нас, отколкото препариран лъв".
Все пак не можем да ги наречем „видения" или дори „преживявания" в истинския
смисъл на думата, защото виденията и преживяванията се състоят от дуално отношение
между възприемащия и това, което се възприема. Ако успеем да разпознаем проявленията
в бардо на дхармата като енергия на мъдростта на собствения ни ум, тогава няма да има
разлика между възприемащ и възприемано и няма да има дуалност. Да навлезем напълно в
това преживяване означава да постигнем освобождаване. Както казва Калу Ринпоче:
„Освобождаването настъпва в онзи момент след смъртта, когато съзнанието успее да
разбере, че преживяванията му не са друго, а самият ум."2
Когато физическото ни тяло вече не ни предпазва от околния свят, енергиите на
природата на ума, освободени в бардо-състоянието, може да ни се сторят удивително
реални и да приемат обективно съществувание. Струва ни се, че те изпълват целия свят
извън нас. Без стабилна медитация обаче няма да познаваме нищо, което не е дуално и
което да не зависи от нашите собствени възприятия. Щом веднъж възприемем видението
като нещо отделно от нас, като нещо „външно", ще отговорим със страх или надежда, а
това отново ще ни въведе в заблуждение.
Както разпознаването на Основното сияние е ключ към освобождението, така и от
разпознаването на собственото излъчване на Ригпа, проявената енергия на природата на
ума при бардо на дхармата, зависи дали ще постигнем освобождаване, или ще продължим
в неконтролирания цикъл на преражданията. Да вземем например появяването на стоте
божества - миролюбиви и гневни - във втората фаза на дхармата. Те са буди от петте буда-
семейства, техните женски съответствия, бодхисатви с мъжки и женски характеристики,
www.izvorite.com 187
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
буди от шестте сфери и няколко гневни и охраняващи божества. Всички те се появяват сред
ярката светлина на петте мъдрости.
Как трябва да разбираме тези буди и божества? „Всяка от тези чисти форми
изразява някакъв просветлен аспект на част от нашето замъглено съществувание." 3
Петимата буда-мъже са чистият аспект на петте съставки на егото, техните пет мъдрости са
чистият аспект на петте отрицателни емоции. Петте буда-жени са чистите качества на
елементите на ума, които ние преживяваме като замъглените елементи на нашето
обкръжение и физическо тяло. Осемте бодхисатви са чистият аспект на различните типове
съзнание, а техните женски съответствия са обектите на тези съзнания.
Независимо дали се проявява чистото видение на буда-семействата и техните
мъдрости или нечистото видение на съставките и отрицателните емоции, в дълбоката си
същност те са едно и също. Разликата е в това как ги разпознаваме и дали осъзнаваме, че
произлизат от основата на природата на ума като негова просветлена енергия.
Да вземем например това, което в обикновения ни ум се проявява като мисъл
желание. Ако разпознаем нейната същинска природа, тя възниква, освободена от всякакво
привързване, като „разграничаваща мъдрост". Омразата и гневът, когато се разпознаят
истински, възникват като диамантена прозрачност, без привързаност - това е „огледалната
мъдрост". Когато разпознаем неведението, то възниква като обширна и естествена яснота
без никакви понятия - „мъдростта на всеобхватното пространство". Когато разпознаем
гордостта, тя възниква като не-дуалност и равенство - „изравняващата мъдрост". Когато
разпознаем завистта, тя се освобождава от пристрастия и привързаност и възниква като
„всепостигащата мъдрост". И така, петте отрицателни емоции възникват, ако не разпознаем
истинската им природа. Ако я разпознаем, те се пречистват, освобождават и възникват като
проява на петте МЪДРОСТИ.
В бардо на дхармата, когато не успеем да разпознаем ярката светлина на петте
мъдрости, във „възприятията" ни навлиза самопривързаност. По думите на един учител -
така, както човек с висока температура има халюцинации и преживява всякакви заблуди.
Например ако не успеем да разпознаем червената, рубинена светлина на разграничаващата
мъдрост, тя възниква като огън, защото е чиста есенция на огнения елемент. Ако не успеем
да разпознаем златистото сияние на изравняващата мъдрост, тя възниква като елемента
земя, защото е негова чиста есенция, и т. н.
Ето как, когато самопривързването навлезе във възприятията ни за виденията в
бардо на дхармата, те се променят - би могло да се каже „втвърдяват" - и се превръщат в
различни основи за заблуди и въвличане в самсара.
За да илюстрира какво произтича от неразпознаването и от самопривързването,
един Дзогчен учител дава за пример водата и леда: водата в обикновеното си състояние е
течност с чудесни качества, пречиства и утолява жаждата. Когато обаче замръзне, се
втвърдява и става лед. По подобен начин, когато възникне самопривързаност, тя
„втвърдява" не само нашите вътрешни преживявания, но и начина, по който възприемаме
околния свят. И както ледът отново става течност под лъчите на слънцето, така и нашата
неродена мъдрост-природа може да се разкрива.
Сега вече виждаме как - след изгряването на Основното сияние и навлизането в
бардо на дхармата - възниква самсара в резултат на неспособността ни да разпознаем
същинската природа на ума. В първия случай не успяваме да разпознаем Основното сияние
— основата на природата на ума, а оттам и да постигнем освобождаване. Във втория се
проявява енергийното естество на природата на ума и ни се предоставя още една
възможност за освобождаване. Ако не успеем да се възползваме, възникващите
www.izvorite.com 188
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 189
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 190
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
РАЗПОЗНАВАНЕ
В Дзогчен се обяснява, че както човек не може да разпознае Основното сияние, без
да е осъзнал истински природата на ума си и без да е стабилизирал практиката Трекчьо,
така и без стабилна практика Тьогал е невъзможно да се разпознае бардо на дхармата. Ако
човек владее до съвършенство Тьогал и стабилизира сиянието на природата на ума през
живота си, вече е опознал пряко същите проявления, с които ще се срещне в бардо на
дхармата. Енергията и светлината са в нас, макар че в момента са скрити. Цветовете,
звуците и формите на нашата истинска природа се освобождават и изгряват, когато тялото
и грубите нива на ума умрат.
Това бардо обаче може да се използва за постигане на освобождение не само чрез
Тьогал. Практикуващите Тантра будисти свързват проявленията в бардо на дхармата със
собствената си практика. В Тантра божествата са начин за общуване. Трудно е да се
свържем с присъствието на просветлени енергии, ако те нямат нужната форма или основа.
Божествата се разбират като метафори, които персонифицират и улавят неограничената
енергия и качествата на ума на мъдростта на будите. Персонифицирането им като божества
позволява на практикуващия да ги разпознае и да се свърже с тях. Чрез обучение в
създаване и поглъщане на божествата, чрез визуализация той осъзнава, че умът, който
възприема божеството, и самото божество не са отделни неща.
В тибетския будизъм съществуват практики - ийдам6 - за определено божество или
буда, с които медитаторът има силна кармическа връзка, които смята за олицетворение на
истината и чиито образи извиква в съзнанието си. Вместо да гледат на проявленията в
дхармата като на външни, практикуващите Тантра ги свързват със своята ийдам-практика и
се сливат с виденията. Тъй като чрез практиката са разпознали ийдам като естественото
сияние на просветления ум, те са в състояние да гледат на проявленията чрез тази
способност за разпознаване и да ги оставят да се проявят като съответното божество. С
това пречистено възприятие практикуващият разпознава каквото и да възникне в дхармата
като проявление на ийдам. По този начин чрез силата на практиката си и чрез благодатта на
божеството той ще постигне освобождение в бардо на дхармата.
Ето защо тибетските традиции съветват обикновените хора и несъвършените,
незапознати с ийдам медитатори, каквото и проявление да възникне, да го приемат и
разпознаят веднага като Авалокитешвара -
Буда на състраданието - или Падмасамбхава, или Амитаба - този, с когото са
запознати най-добре. Казано накратко, начинът, по който сте практикували през живота си,
е този, по който трябва да опитвате да разпознаете проявленията в бардо на дхармата.
Друг удобен начин да гледаме на бардо на дхармата е да го приемем като дуалност,
изразена в най-чиста форма. От една страна ни е предоставена възможност да постигнем
освобождение, а от другата ни изкушават навиците и инстинктите ни. По едно и също
време ние изживяваме чистата енергия на ума и неговата обърканост. Сякаш някой ни
подтиква да вземем решение, да изберем едното или другото. Едва ли има нужда да казвам
обаче, че за да ни се представи тази възможност за избор, през живота си трябва да сме
усъвършенствали и стабилизирали практиката си в необходимата степен.
ОСЕМНАДЕСЕТ
www.izvorite.com 191
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Бардо на възникването
ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА преживяването на смъртта просто означава преминаване в
състояние на безпаметност в края на процеса на умирането. Трите стадии на вътрешното
разграждане могат да протекат толкова бързо, колкото да щракнеш три пъти с пръсти.
Бялата и червената „есенции" на бащата и майката се срещат в сърцето и възниква
чернотата, наречена „Пълно постигане". След това изгрява Основното сияние, но ние не
успяваме да го разпознаем и изпадаме в безсъзнателност.
Както вече казах, това е първото неразпознаване или стадият на неведението,
наречено на тибетски Ма Ригпа - противоположното на Ригпа. С това за нас започва нов
цикъл на самсара, прекъсната за миг в момента на смъртта. След това започва бардо на
дхармата и отново преминава неразпознато. Това е второто неразпознаване Ма Ригпа.
Първото нещо, което долавяме, е усещането, че „земята и небето се разделят отново"
-изведнъж се събуждаме в междинното състояние, което се намира между смъртта и новото
раждане. Това се нарича бардо на възникването, или сипа бардо, и е третото бардо на
смъртта.
След като не сме успели да разпознаем Основното сияние и бардо на дхармата,
семената на всичките ни обичайни склонности се активират и събуждат. Бардо на
възникването обхваща времето между тяхното събуждане и влизането ни в утробата на
новия живот.
Думата „сипа" от словосъчетанието „сипа бардо" означава „възникване", но също
така „възможност" и „съществувание". В сипа бардо за ума, който вече не е ограничен и
затормозен от физическото тяло в този свят, съществуват безброй много „възможности" за
„възникване" - прераждане в различни сфери. Това бардо има външно „съществуване" - на
менталното тяло и вътрешно „съществуване" - на ума.
Една важна характеристика на бардо на възникването е, че умът поема водеща роля,
докато бардо на дхармата се развива в селенията на Ригпа.
Така че в бардо на дхармата имаме тяло от светлина, а в бардо на възникването
имаме ментално тяло.
В бардо на възникването умът е надарен с удивителна яснота и подвижност, но
посоката, в която той се движи, се определя единствено от обичайните наклонности в
нашата предишна карма. Затова то се нарича и „кармическо" бардо на възникването,
защото, както казва Калу Ринпоче: „Това е изцяло автоматичен и сляп резултат от нашите
предишни действия или карма и нищо, което се случва тогава, не е подвластно на
съществото - просто силата на кармата си играе с нас."1
На този етап умът достига следващата фаза в постепенното си разгръщане: от най-
чистото си състояние - Основното сияние - чрез неговата светлина и енергия - виденията в
бардо на дхармата - до най-грубото проявление на ментална форма в бардо на
възникването. Сега настъпва процес, обратен на разграждането - появяват се ветровете, а
заедно с тях и състоянията, свързани с неведението, желанието, гнева. След това, тъй като
споменът за миналото ни кармическо тяло все още е свеж, приемаме „ментално тяло".
МЕНТАЛНОТО ТЯЛО
Нашето ментално тяло през бардо на възникването има някои особени
характеристики. То разполага с всички сетива, удивително леко е, ефирно и подвижно и е
казано, че осъзнава седем пъти по-ясно, отколкото в живота. Освен това е надарено със
зачатъци на ясновидство, което не се поддава на съзнателен контрол, но така или иначе
менталното тяло може да чете чужди мисли.
www.izvorite.com 192
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
В началото това тяло има същата форма като тялото от последния живот, но без
никакви дефекти и е в разцвета на силите си. Дори и в този живот да сте инвалид, в бардо
на възникването ще имате съвършено ментално тяло.
Според едно от най-старите учения в Дзогчен менталното тяло е голямо колкото
осем или десетгодишно дете.
Поради силата на понятийното мислене, известно още като „кармически вятър",
менталното тяло не може да остане неподвижно дори за миг. То непрекъснато се движи.
Може да попадне където пожелае само чрез мисъл. Тъй като менталното тяло няма
физическа основа, то може да преминава през твърди препятствия, като стени или
планини.2
Менталното тяло може да вижда през триизмерни обекти. Тъй като вече не
разполагаме с бащината и майчината „есенния" на тялото, нямаме и слънчева или лунна
светлина, а само мъждукащ проблясък, осветяващ пространството непосредствено пред
нас. Ние виждаме други същества от бардо, но живите същества не могат да ни видят,
освен тези, които са развили нужното ясновидство посредством медитация. 3 В такъв
случай можем да срещнем и да разговаряме мимолетни мигове с много други
пътешественици в света на бардо - тези, умрели преди нас.
Тъй като петте елемента съществуват във външността на менталното тяло, то ни се
струва материално и все още чувстваме остър глад. Според ученията за бардо менталното
тяло се подхранва с миризми и изгорели дарове, но може да се възползва от тях само ако са
посветени на него.
В това състояние умствената дейност е много бърза - мислите се редуват
светкавично една след друга и можем да правим много неща едновременно. Умът
продължава да борави с вкоренените си навици и наклонности, особено привързването към
преживяванията, и с вярата, че те са реални.
ПРЕЖИВЯВАНИЯТА В БАРДО
През първите седмици на бардо имаме впечатлението, че сме мъж или жена, както в
предишния си живот. Не си даваме сметка, че сме мъртви. Връщаме се у дома, за да се
срещнем с близките си. Опитваме да разговаряме с тях, да ги докоснем, но те не отговарят,
не показват с нищо, че ни забелязват. Колкото и да се мъчим, няма начин да ги накараме да
ни видят. Наблюдаваме безпомощно как плачат за нашата смърт. Напразно опитваме да
използваме вещите си. На масата вече не слагат прибори за нас, малко по малко се
освобождават от нашите неща. Ние се чувстваме объркани, гневни, оскърбени - „като риба
- казва „Тибетска книга за мъртвите", - която се мята върху нагорещен пясък".
Ако сме много привързани към тялото си, може дори да опитаме отново да влезем в
него или витаем над него. В някои случаи менталното тяло остава край вещите и тялото си
със седмици и дори години. Въпреки всичко може и да не осъзнаем, че сме мъртви. Едва
когато видим, че не хвърляме сянка, че не се отразяваме в огледалото, че стъпките ни не
оставят следи, започваме да го разбираме. Шокът, който преживяваме поради това, може да
се окаже достатъчен, за да загубим съзнание.
В бардо на възникването отново преживяваме миналия си живот, виждаме дребни
подробности, отдавна избягали от паметта ни, посещаваме дори места, на които, както
казват учителите, „някога само сме се изплюли". На всеки седем дни сме принудени да
преживяваме отново смъртта с всичките й страдания. Ако смъртта ни е била спокойна,
преживяванията сега са спокойни, ако е била мъчителна, те също са мъчителни. И не бива
да забравяме, че това става при седем пъти по-чувствителна съзнателност от тази в живота
www.izvorite.com 193
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 194
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИСЪДА
В някои описания на бардо се говори за съд, както в много други световни религии
и култури. Вашата чиста съвест - бял ангел хранител -се явява като ваш защитник и
изброява добрите дела, които сте извършили, а лошата ви съвест - черен демон - излага
обвиненията. Доброто и лошото се събират като черни и бели камъчета. „Господарят на
смъртта", който
председателства „заседанието", след това поглежда огледалото на кармата и
произнася присъдата.5
Струва ми се, че между подобни описания и близките до смъртта преживявания има
някои интересни паралели. В крайна сметка този „ съд " се провежда в ума ни. Ние сме
едновременно съдии и подсъдими. „Интересно е да се отбележи - пише Реймънд Муди, - че
в случаите, които изследвах, съдия не е съществото от светлина, което изглежда приема и
обича тези хора и без това, а самият индивид, който бива съден."6
Една жена, преживяла подобно състояние, казва на Кенет Ринг: „Показват ти
собствения ти живот и ти го оценяваш... съдиш себе си. Всички грехове вече са ти
простени, но въпросът е: можеш ли сам да си простиш това, че не си направил нещата,
които е трябвало да направиш, или пък дребните лъжи, до които може би си прибягвал?
Можеш ли сам да си простиш - ето това е присъдата."7
Описанията на този „съд" показват, че в края на краищата при последната
равносметка има значение мотивацията зад всяко наше действие, че не можем да избегнем
последствията от миналите си постъпки, думи и мисли, а също и от навиците и отпечатъка,
който те са оставили у нас. Това означава, че сме изцяло отговорни не само за сегашния си
живот, но и за бъдещите си прераждания.
www.izvorite.com 195
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СИЛАТА НА УМА
Тъй като в това бардо умът ни е удивително лек, подвижен и уязвим, каквито и
мисли да възникнат - добри или лоши, - те имат огромна сила и влияние. Тъй като нямаме
физическо тяло, на което да се облегнем в преценките си, мислите стават реалност.
Представете си острата болка и гнева, които може да изпитаме, ако видим например колко
нехайно се провежда погребалната ни церемония, как алчни роднини се карат за вещите ни
или пък как приятели, които сме обичали дълбоко и сме си мислили, че те също ни обичат,
говорят за нас подигравателно, обидно или пък пренебрежително. Подобна ситуация
потенциално е много опасна, тъй като реакцията ни може да бъде толкова силна, че веднага
да ни тласне към неблагоприятно прераждане.
Тогава, в бардо на възникването, всеобхватната сила на мисълта е ключов проблем.
В това съдбовно време ние сме напълно уязвими за навиците и наклонностите, които сме
позволили да се развият в нас и да доминират в живота ни. Ако не ликвидираме тези
навици и наклонности
сега, докато сме живи, ако не им попречим да завладеят ума ни, в бардо на
възникването ще се превърнем в тяхна безпомощна жертва и силата им ще ни блъска насам
и натам. И най-малкото раздразнение в бардо на възникването може да има опустошителни
последствия. Ето защо се смята, че човекът, който ви чете „Тибетска книга за мъртвите",
трябва да е някой, с когото имате силна връзка - в противен случай дори звукът на гласа му
може да ви раздразни и вбеси, което би имало ужасни последствия.
Ученията ни дават много описания за чувствителността на ума в бардо на
възникването. Най-впечатляващото от тях го оприличава на нажежено до червено желязо,
което може да бъде огъвано във всички посоки, докато изстине, и което бързо се втвърдява
в придадената му форма. Ето защо, казано е, че и една-единствена положителна мисъл
може да ни отведе направо към просветление, а дори и най-слабата отрицателна реакция
може да ни хвърли в дълги и непоносими страдания. Едва ли е възможно да се намери по-
силно предупреждение от това, изразено в „Тибетска книга за мъртвите":
Сега е времето, което е на границата между издигането и падението. Сега е
времето, в което дори и за миг да се отпуснете в леност, ще изтърпите ужасни
страдания. Сега е времето, в което ако се съсредоточите дори само за миг, ще се
радвате на щастие. Насочете ума си решително. Стремете се да удължите
резултатите от добрата карма!
„Тибетска книга за мъртвите" се стреми да събуди връзката на умрелия с духовната
практика, ако е имал такава, да го насърчи да се откаже от привързаността си към хора и
вещи, да изостави копнежа за физическо тяло, да не се поддава на желание или гняв, да
култивира в себе си доброта, а не враждебност, и дори и да не помисля за отрицателни
действия. Тя напомня на умрелия, че няма нужда да се страхува - от една страна,
ужасяващите преживявания в бардо не са нищо повече от негови собствени заблудени и
пусти по природа проекции, а от друга, самият той има „ментално тяло от обичайни
склонности", което също е пусто. „Пустота не може да навреди на пустота."
Променящата се и несигурна природа на бардо на възникването също може да бъде
източник на много възможности за освобождение и податливостта на ума в него може да се
превърне в наше преимущество. Просто не трябва да забравяме едно - необходимо е в ума
ни да се появи поне една положителна мисъл. Ако си припомним някое учение, което ни е
вдъхновявало да се стремим към природата на ума, ако сме имали и едничко добро
намерение да практикуваме или силна връзка с духовната практика - дори само това може
да се окаже достатъчно, за да се освободим.
www.izvorite.com 196
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРЕРАЖДАНЕТО
Когато сме в бардо на възникването и наближи времето на прераждането, копнежът
ни за подкрепата на физическо тяло става все по-силен и започваме да търсим всяка
възможност, за да се преродим. Ще започнат да се появяват различни признаци,
подсказващи в коя сфера е вероятно да се преродим. Шестте сфери на съществуванието
излъчват светлина с различен цвят и някоя от тях ще ни привлече към себе си в зависимост
от това, кое отрицателно чувство доминира в ума ни. Веднъж попаднем ли в тези светлини,
измъкването е много трудно.
След това ще се появят образи и видения, свързани с различните сфери. Колкото по-
запознати сме с ученията, толкова по-добре ще разбираме какво означават те. В различните
учения тези признаци са описани почти еднакво. Според някои от тях, ако ще се преродим
като бог, ще получим видение, че влизаме в небесен палат с много етажи. Ако ще се
преродим като полубог, ще си представим, че отиваме на бойното поле или че сме сред
огнени оръжия. Ако ще се преродим като животно, ще се видим в пещера, в дупка в земята
или в птиче гнездо. Ако във видението ни има пън на отсечено дърво, гъста гора или
тъкана материя, ще се преродим като гладен дух. Ако ще се преродим в ада, ще
почувстваме, че ни водят напълно безпомощни към черна дупка, надолу по тъмен път, към
мрачна земя с червени и черни къщи или към град от желязо.
Има и много други признаци - например посоката, в която гледаме или в която се
движим. Ако ще се преродим в сферата на боговете, погледът ни ще е обърнат нагоре. Ако
www.izvorite.com 197
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 198
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 199
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
разпадане и изгрева на Основното сияние. След това отново идва тъмното преживяване на
пълното постигане и в този момент се осъществява връзката с утробата.
И така, животът започва, както е завършил - с Основното сияние.
ДЕВЕТНАДЕСЕТ
Помощ след смъртта
МНОГО ЧЕСТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ, когато някой умре, един от най-
дълбоките източници на болка е убеждението на близките му, че не могат да му помогнат с
нищо - убеждение, което още повече задълбочава и помрачава и без това голямата самота в
скръбта им. Това обаче не е вярно. Има много, много начини да помогнем на мъртвите, а
едновременно с това и на себе си - да преживеем отсъствието им.
Една от уникалните особености на будизма и същевременно проявление на
вездесъщото състрадание и умения на будите е съществуването на многобройни практики
за оказване помощ както на мъртвите, така и на скърбящите. В тибетския будизъм
възгледите за живота и смъртта са всеобхватни и ясно говорят, че във всяка възможна
ситуация има начин да помогнем, тъй като няма прегради между това, което наричаме
„живот", и това, което наричаме „смърт". Лъчистата сила и топлота на състрадателното
сърце може да достигне до всички състояния и сфери.
www.izvorite.com 200
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 201
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЯСНОВИДСТВОТО НА МЪРТВИТЕ
Не забравяйте, че съзнанието в бардо на възникването е седем пъти по-прояснено от
нормалното и притежава ясновидски способности. Това може да донесе на умрелия или
големи страдания, или голяма полза.
В такъв случай, когато умре наш близък, трябва да положим всички усилия да не го
смутим или нараним с поведението си. Защото когато умрелият се върне при тези, които е
оставил, или при тези, които са поканени да медитират за него, в новото си състояние той
не само вижда събитията, но е в състояние и да чете мисли. Ако близките на покойника
само се карат и кроят планове как да си поделят имота му, ако мислят и разговарят
единствено за привързаността и неприязънта си, без да изпитват истинска любов към него,
могат да му причинят голяма болка, да го накарат да изпадне в гняв или разочарование и
чрез тези бурни чувства да го тласнат към неблагоприятно прераждане.
Например ако умрелият види как хората медитират за него, но без искрено
намерение и желание да му помогнат, с ум, обзет от тривиални, отвличащи вниманието
www.izvorite.com 202
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
мисли, може да изгуби всякаква вяра. Представете си, че трябва да гледа как любимите му
същества страдат, обхванати от непосилна мъка - това може да причини силна мъка и на
самия него. Ако умрелият установи, че роднините му само са демонстрирали любов заради
парите му, може да изпадне в такова болезнено разочарование, че да се превърне в дух и да
преследва наследниците си. Сега вече виждате какво огромно значение имат мислите и
поведението ни след смъртта на някого, че те могат да повлияят на бъдещето му далеч
повече, отколкото можем да си представим.2
Сега вече е ясно каква огромна роля играе хармоничността на отношенията между
живите близки за запазването на умствения покой на умрелия. Ето защо когато в Тибет се
събират всички близки и приятели на умрелия, те медитират заедно и повтарят
многократно мантрата: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. Всички в Тибет знаят, че тази мантра
определено ще помогне на умрелия, и тя ги вдъхновява да се молят всеотдайно.
Именно поради ясновидството на умрелия медитацията и молитвите на големите
учители са много благотворни за него.
Учителят се отпуска в изначалното състояние на Ригпа, в природата на своя ум, и
призовава менталното тяло на умрелия, лутащ се в бардо на възникването. Когато
менталното тяло се яви чрез силата на медитацията,
учителят посочва същността на Ригпа. Чрез ясновидската си способност
съществото от бардо на възникването е в състояние да погледне направо в ума на
мъдростта на учителя и така да бъде въведено в природата на ума и да постигне
освобождаване.
Каквато друга практика да използва обикновеният медитатор при смъртта на близък
приятел, тя ще бъде от огромна полза. Може да прибегне например до практиката на стоте
миролюбиви и гневни божества, описана в „Тибетска книга за мъртвите", или просто да се
отпусне в стабилно състояние на състрадание, особено ако извика присъствието на
умрелия и го въведе в сърцевината на практиката си.
Когато умре будистки медитатор, ние веднага уведомяваме учителя му, всички
негови духовни наставници и приятели, за да започнат колкото може по-рано да медитират
за него. Аз често събирам имената на умрели хора и ги изпращам на големите учители,
които познавам в Индия и Хималаите. На всеки няколко седмици те ги включват в
специална практика за пречистване, а в продължение на десет дни всяка година - и в
активна групова практика в манастирите.3
www.izvorite.com 203
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 204
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 205
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
деветте дни. Поканват се монаси, особено лами, които са близки на семейството и са имали
връзки с умрелия. Палят
ПОМОЩ СЛЕД СМЪРТТА
се светилници и молитвите продължават непрекъснато, особено докато трупът все
още не е изнесен. На учителите и на светилищата се дават дарове, на бедните се раздава
милостиня в името на умрелия.
Тези „ежеседмични" практики се смятат за много важни, тъй като менталното тяло в
бардо на възникването всяка седмица в един и същи ден преживява смъртта си отново. Ако
покойникът е заслужил достатъчно с добрите си постъпки в миналото, благотворното
влияние на практиките може да му помогне да премине в по-висша сфера. За да сме точни,
ако човек е умрял в сряда преди обяд, практиката през първата седмица трябва да се
проведе следващия вторник. Ако умре в сряда следобед, трябва да се проведе в сряда.
Тибетците смятат четвъртата седмица след смъртта за много важна, тъй като според
някои повечето обикновени същества не остават в бардо на възникването повече от четири
седмици. Седмата седмица също е важна, защото най-дългият престой в това бардо е
четиридесет и девет дни. На тези дати в къщата на покойника се канят учители и
медитатори, а обредите, даровете и практиките са по-мащабни. Една година след смъртта
се провежда още една церемония за даряване и угощение, за да се отбележи прераждането
на покойния. Повечето тибетски семейства отбелязват годишнините от смъртта на своите
учители, родители, съпрузи, съпруги, братя и сестри и в тези дни раздават дарове на
бедните.
ПОДПОМАГАНЕ НА СКЪРБЯЩИТЕ
В Тибет е съвсем естествено, когато някой умре, приятелите и роднините му да се
съберат и всеки да намери начин да окаже помощ на близките му. Цялото общество оказва
силна духовна, емоционална и материална помощ и семейството на покойника никога не се
чувства изоставено. Хората в Тибет знаят, че за умрелия се прави всичко възможно, и тази
увереност дава сили на живите да понесат, да приемат и да преживеят смъртта на близките
си.
Колко по-различно е съвременното западно общество, където тази подкрепа е почти
изцяло загубена! Често си мисля колко много би помогнала подобна подкрепа за това,
мъката от загубата да не е така продължителна и излишно трудна за преживяване!
Мои ученици, които оказват помощ на опечалените в приютите за неизлечимо
болни, са ми казвали, че една от най-жестоките причини за скръбта на близките на
починалия е убеждението, че нито те, нито който и да било друг е в състояние да направи
каквото и да било за покойника. Както вече казах обаче, това не е истина - всеки може да
направи много в помощ на мъртвите.
Един от начините да утешим опечалените е да ги насърчим да направят нещо за
покойника - да заживеят още по-пълноценно в негово име след смъртта му, да медитират за
него и така да придадат на смъртта по-дълбок смисъл. В Тибет близките на покойника
могат да отидат в специални моменти дори на поклонение в негово име и по светите места,
да се молят за него и да медитират. Тибетците никога не забравят мъртвите - поднасят
дарове на светилищата заради тях, при големите молитвени събрания спонсорират молитви
в тяхно име, заради тях не престават да правят дарове за различни духовни програми и
винаги, когато срещнат голям учител, го канят да се моли за тях. Най-голямата утеха е
мисълта, че за мъртвия близък се моли учител.
www.izvorite.com 206
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 207
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
живота на човек просто да бъдем край него. Трябва да направим така, че винаги да може да
ни намери, дори и когато ни се струва, че няма нужда от нас. Една година след смъртта на
мъжа си Карол даде интервю за филм, посветен на смъртта.
- Когато се замислиш за тази година - попитаха я, - кой според теб ти помогна най-
много?
Тя отговори:
- Тези, които продължаваха да ми се обаждат и да идват при мен дори когато казвах
„не".
Хората, които тъгуват, преживяват нещо подобно на смъртта. Точно както и
умиращите, те трябва да си дават сметка, че всички тези смущаващи чувства са естествени.
Трябва да си дават сметка, че траурът е нещо продължително и често мъчително, че мъката
се връща отново и отново, на цикли. Шокът, вцепенението и изненадата ще избледнеят и
ще бъдат заменени от дълбоко, понякога и отчаяно осъзнаване на това, колко тежка е
загубата. Това усещане на свой ред също ще избледнее и ще бъде заменено от
възстановяване и уравновесеност. Обяснете на скърбящия, че този цикъл ще се повтаря
многократно, месец след месец, и че непоносимите чувства и страховете, че повече няма да
може да живее като човешко същество, са напълно естествени. Кажете му, че макар и след
година или две, в крайна сметка мъката ще свърши и ще се превърне в примирение.
Както пише Джуди Тейтълбом:
Мъката е рана, за която трябва да се грижим, за да зарасне. Да си пробием път
през нея, да й сложим край, означава да погледнем чувствата си открито и честно, да ги
изразим и освободим напълно, да ги толерираме и приемаме, независимо колко дълго ще
трае заздравяването на раната. Страхуваме се, че ако признаем скръбта си, тя ще ни
събори, но истината е, че изживяната скръб изчезва. Неизразената мъка трае безкрай.6
Много често, и това е трагично, приятели и близки очакват от опечалените да „се
върнат към нормалното" само след няколко месеца. Това допълнително увеличава
объркването и чувството им за самота, а мъката продължава, дори се задълбочава.
Както споменах, в Тибет всички приятели, роднини и близки вземат участие през
четиридесет и деветте дни след смъртта и активно оказват духовна помощ на починалия.
Опечалените ще тъгуват и ще плачат -това е естествено, - а когато всички си тръгнат,
къщата ще им се струва пуста. Въпреки всичко суетенето и подкрепата през тези
четиридесет и девет дни ще продължат да топлят сърцата им, защото ще им помогнат да
преодолеят голяма част от скръбта.
Посрещането на смъртта в пълна самота, както става в западното общество, е нещо
съвсем различно. При внезапна смърт или самоубийство мъката се увеличава още повече.
Това засилва убеждението, че опечаленият не може да помогне по никакъв начин на
обичания покойник. Важно е близките на внезапно починалия да отидат да видят тялото,
защото иначе ще им е трудно да осъзнаят жестоката истина. Ако е възможно, трябва да
седнат край него, да кажат това, което имат нужда да кажат, да изразят любовта си и да
започнат да се сбогуват.
Ако това е невъзможно, вземете снимка на мъртвия и започнете процеса на
сбогуването, прекратяване на отношенията, примирението. Насърчете хората, внезапно
загубили свой близък, да направят същото, и това ще им помогне да приемат новата,
болезнена реалност на смъртта. Разкажете им как може да се помогне на мъртвите -
начините, които вече описах, които са достатъчно прости, за да могат да ги прилагат и те
самите, вместо да се отдават на терзания и объркани мисли.
www.izvorite.com 208
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СЪВЕТ ОТ СЪРЦЕ
Сега бих искал да ви запозная с една практика, която може да ви помогне истински,
когато изпитвате дълбока тъга и скръб. Моят учител Джамянг Кхиентсе винаги
препоръчваше тази практика на хора, които преживяваха емоционални терзания или скръб,
и знам от собствен опит, че тя може да донесе огромно облекчение и утеха.
Животът на човек, който опитва да преподава в свят като нашия, не е лек. Когато
бях по-млад, имах много кризисни и трудни моменти и тогава винаги извиквах
присъствието на Падмасамбхава, както правя и досега. Представям си го като
олицетворение на всички мои учители. По този начин открих до каква степен тази
практика на Падмасамбхава може да те промени и разбрах защо всичките ми учители
казваха, че тя е най-добрата, ако преживяваш трудности и терзания. Тя може да ни даде
сили да издържим и да преживеем объркаността на времената, в които живеем.
И така, когато сте отчаяни, объркани или потиснати, когато чувствате, че повече не
можете да продължавате, съветвам ви да прибегнете до тази практика. Единственото
условие, за да бъде тя успешна, е да й се посветите с цялата си сила и да поискате,
наистина да поискате помощ.
Дори и да практикувате медитация, ще продължавате да изпитвате емоционална
болка и страдания, а от миналия или настоящия ви живот могат да се появят много неща,
които да ви е трудно да срещнете лице в лице. Може да откриете, че ви липсва мъдростта
или нужната стабилност на медитацията, за да се справите с тях, или пък че не е
достатъчно само да медитирате. Това, от което имате нужда в такъв случай, е практиката,
която наричам „сърдечна". Винаги ме е натъжавал фактът, че хората не използват такава
практика, за да си помагат във време на отчаяние. Ако я прилагаха, щяха да открият, че е
безценна и че може да стане източник на промяна и сила.
1. Призоваване
Призовете в небето пред вас присъствието на просветленото същество, което най-
много ви вдъхновява, и си помислете, че това същество е олицетворение на всички буди,
бодхисатви и учители. Както казах, за мен това същество е Падмасамбхава. Дори и да не
сте в състояние да си представите някого с всички подробности, опитайте се силно да
почувствате присъствието му и да призовете силата, състраданието и благодатта, които
притежава.
2. Вик
Открийте сърцето си и призовете съществото с цялата си болка и страдание. Ако ви
се иска да заплачете, не се сдържайте. Оставете сълзите да текат и искрено помолете за
помощ. Знайте, че наистина има някой, който ви слуша, който ви очаква, който ви разбира
www.izvorite.com 209
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 210
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 211
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ДВАДЕСЕТ
Близките до смъртта състояния -стълба към небето?
СЕГА НА ЗАПАД сме много добре запознати с близките до смъртта състояния -
наименованието, дадено на различните преживявания, описани от хора, изпаднали в
клинична смърт и останали живи след злополуки. Подобни състояния се споменават много
отдавна във всички мистични и шамански традиции, а също така и от писатели и философи
като Платон, папа Григорий Велики, някои от големите Суфий-учители, Толстой и Юнг.
Моят любим пример от историята е описанието на английския историк и монах Бийд от
VIII век.
По това време в Англия се случило забележително чудо, като онези от старите
времена. За да спаси живите от духовна смърт, един умрял човек се върнал към телесен
живот и разказал за забележителните неща, които видял - някои от тях, мисля, си
струва накратко да преразкажа тук. В едно село, наречено Кънингам, графство
Нортъмбрианс, имало мъж:, глава на семейство, който живеел смирено с цялата си
www.izvorite.com 212
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 213
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ТЪМНИНАТА И ТУНЕЛЪТ
Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е
възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе,
обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост.
Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с
„ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".
Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно
вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания,
никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха. 3
Друга жена споделя:
Първото, което си спомням, е един страхотен звук, някакво свистене... трудно ми
е да го опиша с думи. Струва ми се, че напомняше звука на ураган... Ужасяващ вятър,
който ме притегляше. И от широкото пространство попаднах в някакво тясно място.4
www.izvorite.com 214
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
СВЕТЛИНАТА
В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска
книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е
лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта,
това всъщност е Буда на Постоянното сияние."
Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца,
отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една
четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на
преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали
през тунел."6
Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближаването към
светлината:
www.izvorite.com 215
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че
при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите."
Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях
отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея."10
Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само
същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с
блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се
смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това
музика)."11
Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин:
Последвалите събития сякаш се случиха едновременно, но ще трябва да ги опиша
едно по едно. Усещането е, като че ли е някакво същество... no-скоро енергия, а не друг
човек... интелект, с който е възможно да комуникираш. По размер покрива целия простор
пред теб. Поглъща всичко, чувстваш се обвит отвсякъде. Светлината веднага се свързва
с теб, в моментална телекинеза прочита мислите ти, езикът няма значение. Не е
възможно да чуеш нещо, което да предизвика съмнения. Първото, което чух, беше:
„ Отпусни се, всичко е красиво, всичко е наред, няма от какво да се страхуваш. "Веднага
се успокоих напълно. В миналото, когато някой лекар ми кажеше ,,Спокойно, няма от
какво да се страхуваш", обикновено се оказваше точно обратното. Нямам им доверие. Но
това чувство е най-хубавото, което съм изпитвал — абсолютна, чиста любов. Всяко
усещане беше съвършено. Усещаш топлина, но това няма нищо общо с температурата.
Всичко е абсолютно чисто и жизнено. А светлината ти предава чувство на истинска,
чиста любов. Никога не бях преживявал подобно нещо. Не може да се сравни с любовта
към жена ти или към децата. Няма нищо общо със сексуалната любов. Дори всички тези
неща да се обединят, пак не могат да се сравнят с чувството, което ти дава
светлината.12
Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва:
Когато стигнах източника на светлината, можех да погледна вътре. Не мога да
обясня с човешки понятия чувствата, които ме обзеха, когато погледнах. Това беше
някакъв гигантски, безкраен свят на спокойствието, любовта, енергията и красотата.
Сякаш човешкият живот е нещо незначително в сравнение с онова. И все пак там ми се
внушаваше колко е важен животът и в същото време ми ставаше ясно, че смъртта е
начин да постигнем различен и по-добър живот. Беше самото съществувание, самата
красота, целият смисъл на цялото съществувание. Сякаш цялата енергия на Вселената
беше събрана завинаги на едно място.13
Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги
предава с неподправеното им красноречие: „Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се
по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото
си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и
всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"...
„Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как
всичко в света е на мястото си."14
www.izvorite.com 216
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 217
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 218
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 219
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
им обяснява какво преживяват. След седмица делок биват връщани на земята с послание от
Господаря на смъртта, с което той подканя живите да се отдадат на духовна практика и
добродетелен живот. Често пъти на делок им е много трудно да накарат живите да повярват
на думите им и през остатъка от живота си продължават да разказват преживяванията си,
за да ги подтикнат към пътеката на мъдростта. Житията на най-известните тибетски делок
са записани и се рецитират в цялата страна от пътуващи певци.
Голяма част от преживяванията на делок съвпадат не само с описанията в ученията
за бардо, като например „Тибетска книга за мъртвите", но и с описаните близки до смъртта
преживявания.
Лингза Чьокий била известна делок от XVI век, живяла в нашия край. В
биографията си тя разказва как не успяла да разбере, че е мъртва, как осъзнала, че е
излязла от тялото си, и видяла, че на леглото й лежи труп на прасе, облечено с нейните
дрехи. Опитала напразно да поговори със семейството си, което медитирало за смъртта й.
Обзел я силен гняв, задето не й обърнали внимание и не й дали да яде. Когато децата й се
разплакали, имала чувството, че вали порой от кръв и гной, който й причинил силна болка.
Разказва, че всеки път, когато медитирали, я обземала радост, а когато най-накрая застанала
пред учителя си, който също медитирал, отпуснат в природата на ума си, и умът й станал
едно с неговия, я изпълнило неописуемо щастие.
След известно време някой, когото тя помислила за баща си, я повикал и тя го
последвала. Пристигнала в света на бардо. Там имало мост, по който се отивало в сферата
на ада и до мястото, където Господарят на смъртта броял добрите и лошите деяния на
мъртвите. Там тя срещнала много хора, които й разказали историите си, и видяла един
голям йога, пристигнал в сферата на ада, за да освобождава съществата. Най-накрая
Лингза Чьокий била върната на замята, защото се оказало, че е допусната грешка с името й
и още не й е дошло времето. Тя се върнала в тялото си с посланието на Господаря на
смъртта, оздравяла и до края на живота си разказвала това, което научила.
Явлението делок не е нещо, за което се говори само в миналото, подобни случаи
има и в наше време. Случва се делок да напуснат тялото си за цяла седмица. Понякога се
срещат с хора, за които не им е било известно, че са умрели, които искат от тях да предадат
на близките им молбата да изпълняват определени практики заради тях. Делок се връщат в
тялото си и предават посланието. В Тибет това се смяташе за нормално, но имаше и най-
различни методи за откриване дали делок е истински или не. Дъщерята на Дилго Кхиентсе
Ринпоче казва на Франсоа Помаре - автор на книга за делок, - че докато делок е извън
тялото си, отворите му се запушват с масло, а лицето се намазва с тесто от ечемичено
брашно36. Ако маслото не се разтопи и тестото не се напука - делок е истински.
Днес традицията на делок се поддържа в хималайските райони на Тибет.
Изпълняват я най-обикновени хора, по-често жени, които притежават огромна вяра. В
определени дни те „умират" за няколко часа и служат като куриери между живите и
мъртвите.
www.izvorite.com 220
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
състояния не изминават целия път до смъртта - някои от тях са били „мъртви" само за
минута.
Има автори, които предполагат, че близкото до смъртта състояние отразява етапите
на процеса на разграждане в бардо на умирането. Струва ми се, че е преждевременно да се
правят опити за свързване на близкото до смъртта състояние с описанията на бардо, защото
този, който го е преживял, буквално е бил „близо до смъртта". Аз разказах на моя учител
Дилго Кхиентсе Ринпоче за близките до смъртта състояния и той каза, че това явление
принадлежи към естественото бардо на този живот, тъй като съзнанието само временно
напуска тялото на „умрелия" и обикаля различни сфери.
Според Дилго Кхиентсе Ринпоче клиничната смърт и близките до смъртта
състояния принадлежат на естественото бардо на този живот. Може би такива хора са на
прага на следващите бардо, но не са прекрачвали този праг, за да могат да се върнат назад.
Каквото и да преживяват, те все още са в бардо на този живот. Дали светлината, за която
говорят, има нещо общо с изгряването на Основното сияние? Възможно ли е преди да
изгрее това огромно слънце те да зърнат първите лъчи на появата му?
Каквото и да е значението на преживяванията от този тип, аз продължавам да се
вълнувам от разказите за тях и особено от последствията, които предизвикват, защото те
убедително потвърждават будистката гледна точка. Две от тези последствия вече споменах
— това са дълбоката промяна и духовното събуждане на преживелите близки до смъртта
състояния, а също така и влиянието на „погледа върху целия минал живот" върху живота
им по-нататък. Този „поглед", който се споменава в почти всички разкази, съвсем ясно
показва неизбежността на кармата, а също така и значителните последствия, които могат да
имат за нас всички наши действия, думи и мисли. Основното послание, което преживелите
близки до смъртта състояния получават от срещата им със смъртта или със „съществото от
светлина", е съвсем същото като посланието на Буда в ученията за бардо — че основните и
най-важни качества на живота са любовта и познанието, състраданието и мъдростта.
Тези хора започват да разбират това, което ни казват ученията за бардо - че животът
и смъртта са в самия ум. И увереността, която повечето от тях придобиват след тези
преживявания, отразява това по-дълбоко разбиране за ума.
Освен това съществуват и някои удивителни прилики между близките до смъртта
състояния, заедно с последствията им, и различните мистични и необичайни състояния на
съзнанието. Например някои от изпадналите в мнима смърт говорят за паранормални
явления - получават пророчески, прекогнитивни видения, „поглед напред", които се оказват
удивително точни. Други говорят за преживявания, които по всяка вероятност са свързани
с енергията кундалини37 или получават ясновидски и лечителски способности.
Много от преживелите близки до смъртта състояния говорят съвсем откровено и
красноречиво за красотата, любовта, покоя и блаженството, до които са се докоснали. На
мен ми се струва, че са се докоснали до излъчването на природата на ума и едва ли е
изненадващо, че това предизвиква дълбока духовна промяна при толкова много хора. Все
пак, както казва Марго Грей, „няма нужда да преживяваме мнима смърт, за да преживеем
висшата духовна реалност"38. Тази висша духовна реалност е тук и сега, в този живот,
стига да можем да я открием и да навлезем в нея.
Искам да отправя едно много важно предупреждение: не позволявайте тези разкази
за близки до смъртта състояния, които са толкова вдъхновяващи, да ви накарат да вярвате,
че единственият начин да се докоснете до подобен покой и блаженство е да умрете!
Нещата не са и не могат да бъдат така елементарни.
www.izvorite.com 221
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 222
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 223
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Заключение
ДВАДЕСЕТ И ЕДНО
Универсалният процес
Четиридесет години след китайската окупация на Тибет светът още не знае какво се
е случило, не е наясно с мащабите на терора, унищожението и системния геноцид, които са
изтърпели и продължават да търпят тибетците. Повече от един милион души, при
население от шест милиона, са умрели от ръцете на китайците. Обширните тибетски гори,
не по-малко важни за екологията от джунглите на Амазонка, са изсечени. Дивите животни
също почти са изчезнали. Реките и планините са замърсени с ядрени отпадъци. По-
голямата част от 6500-те манастира са запуснати или разрушени. Тибетският народ е
заплашен от изчезване, а величието на културата му по родните земи е почти изцяло
заличено.
От началото на китайската окупация, през 50-те години, до сега са извършени много
зверства. Духовните учители, монасите и монахините бяха сред първите жертви, защото
китайските комунисти най-много от всичко желаеха да пречупят духа на хората, да заличат
всякакви следи от духовен живот. През годините до мен са достигали множество разкази за
изключителна и трогваща смърт, свидетелство и последна почит за истината, която
китайците така отчаяно се мъчат да унищожат.
В тази част на Тибет, от която съм аз, провинция Кхам, имало един стар кхенпо, или
абат, който прекарал много години в планините. Китайците обявили, че смятат да го
„накажат", и за всички било ясно -това означавало изтезания и смърт. Изпратили специален
отряд да го арестува и доведе. Този кхенпо вече бил немощен и не можел да ходи, така че
китайците намерили някакъв стар и слаб кон за последното му пътуване. Качили го на
коня, завързали го на седлото и го повели надолу към военния лагер. Кхенпо започнал да
пее. Китайците не разбирали думите, но другите арестувани монаси по-късно обяснили, че
пеел „песни за жизнения опит" - хубави песни, спонтанно избликнали от дълбините на
радостта от реализацията му. Групата продължавала да се спуска бавно надолу по
планината. Войниците били мълчаливи и с каменни лица, някои от монасите плачели. Но
кхенпо продължавал да пее.
Малко преди да стигнат до военния лагер, той млъкнал и затворил очи, а групата
продължила мълчаливо. Когато влезли през портала на лагера, видели, че кхенпо е
издъхнал, тихо бил напуснал тялото си.
Какво е това, което знаел той, за да може да е така спокоен дори и пред лицето на
смъртта? Кое в тези последни минути му е дало смелостта и радостта, за да може да запее?
Може би е пеел нещо като следните куплети от „Съвършеното излъчване" - последния
завет на Дзогчен-учителя от XIV в. Лонгченпа:
В безоблачна нощ пълната луна
„Господарка на звездите" ще изгрее...
Лицето на моя състрадателен господар Падмасамбхава
ме привлича и ми желае „добре дошъл".
Моята радост от смъртта е много, много по-голяма
от радостта на търговците, печелещи богатства по море,
или от господарите на боговете,
които се хвалят с победите си в битките,
www.izvorite.com 224
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 225
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ОТКРОВЕНИЯТА НА БАРДО
Да гледаш смъртта с погледа на реализацията означава да я виждаш в контекста на
тази цялост и като част от това безначално и безкрайно движение. Удивителната сила на
ученията за бардо се крие в това, че те разкриват пред нас - като ни показват истинския
процес на смъртта - и истинския процес на живота.
Нека още веднъж видим какво става с човек, който умира, през трите най-важни
етапа на смъртта:
1. При кулминацията на процеса на смъртта, след разпадането на елементите,
сетивата и мислите-състояния, се разкрива само за миг същинската природа на ума -
Основното сияние.
2. Тогава, също само за миг, се появява сиянието на природата на ума във вид на
звуци, цветове и светлина.
3. След това се събужда съзнанието на мъртвия и навлиза в бардо на възникването.
Обикновеният ум се завръща и се проявява като ментално тяло, което е подвластно на
миналата карма и старите навици. Те карат обикновения ум да се вкопчва в илюзорните
преживявания в бардо и да ги приема за истински.
И така, какво според ученията за бардо е смъртта? Нищо повече от един процес на
постепенно проявяване на ума - от най-чистото му състояние (същинската природа на ума),
през светлината и енергията (сиянието на природата на ума) до изкристализирането му в
ментална форма. Както ни показват ученията, в бардо на умирането, в бардо на дхармата и
в бардо на възникването се развива един тристепенен процес - най-напред разкриване, след
това спонтанно излъчване и най-накрая кристализиране и проявление.
Ученията ни подтикват да продължим още по-нататък. Те всъщност ни показват - и
според мен това е революционно прозрение, което може да промени възгледите ни за
всичко, когато го разберем, - че този тристепенен процес не се разгръща само в процеса на
смъртта, той се разгръща сега, в този момент, във всеки момент, в ума ни, в мислите и
чувствата ни, на всяко ниво от съзнателния ни живот.
Ученията ни предлагат още един начин да разберем този процес - да погледнем
какво се разкрива на всеки отделен етап от умирането и смъртта. В тях се говори за три
нива на съществото, които се обозначават със санскритската дума „кая". Кая буквално
означава „тяло", но тук значението й е „измерение", „поле" и „основа".
Нека сега погледнем тристепенния процес от тази гледна точка:
1. Абсолютната природа, откриваща се в момента на смъртта в Основното сияние,
се нарича Дхармакая - измерението на „пустата", безусловна истина, в което никога не са
навлизали илюзиите, неведението и каквито и да било концепции.
2. Присъщото сияние от енергия и светлина, което спонтанно се появява в бардо на
дхармата, се нарича Самбхогакая - измерението на пълната наслада, полето на пълното
изобилие, на задоволеността, отвъд всякакви дуалистични ограничения, отвъд времето и
пространството.
3. Сферата на кристализирането във форма, която се разкрива в бардо на
възникването, се нарича Нирманакая - измерението на непрекъснатото проявление.
Спомнете си, че когато разглеждахме природата на ума, посочихме, че тя има три
аспекта - пуста, подобна на небе същност, лъчиста, светла природа и всеобхватна,
състрадателна енергия, — които присъстват едновременно и като едно цяло в Ригпа. Ето
как описва това Падмасамбхава:
В тази Ригпа трите кая са неотделими
и присъстват изцяло като едно:
www.izvorite.com 226
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 227
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРОЦЕСЪТ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
Сега, след като видяхме как този процес се репродуцира в съня и сънищата ни и в
самото формиране на мислите и чувствата ни, нека да видим как той се вписва в
ежедневието ни.
Това може да проличи най-добре, като се вгледаме в движението на радостта и гнева
си. Вгледайте се в това движение и ще забележите, че преди възникването на всяка емоция
съществува празнина. Този натоварен момент преди енергията на емоциите да има
възможност да се прояви е моментът на чисто, изначално осъзнаване, през който бихме
могли, ако не си пречим, да зърнем истинската природа на ума. За миг магията на
неведението се разпада, ние сме напълно освободени от всякаква нужда или възможност да
се вкопчим в каквото и да било и дори самата идея за „вкопчване" става нелепа и излишна.
Вместо обаче да прегърнем тази „пустота", тази празнота, в която бихме могли да открием
блаженството да бъдем освободени от всякакви идеи и концепции, ние се вкопчваме в
съмнителната сигурност на познатата ни, удобна драма на нашите емоции, подтиквани от
дълбоки привички. По този начин безусловната по своята същност енергия, възникваща от
природата на ума, кристализира в мисловни форми, оцветява се и се изкривява от
заблудите на самсара, за да се превърне в непресъхващ извор на всекидневни заблуди и
объркване.
Ако внимателно се вгледаме във всички аспекти на живота си, ще видим, че отново
и отново в сънищата, мислите и емоциите си преминаваме през процеса, който се развива в
бардо. А ученията ни казват, че именно този факт - непрекъснатото преминаване през
процеса на бардо в живота и в смъртта на всички нива на съзнанието - ни дава безбройни
възможности да се освободим - сега и в смъртта. Ученията ни показват, че особеностите,
формата и уникалността на този процес ни предлагат едновременно шанс за
освобождаване и възможността да продължим с объркването си. Защото всеки аспект на
процеса ни предлага едновременно както едното, така и другото.
Ученията за бардо отварят пред нас една врата, показват ни как можем да излезем от
неконтролирания цикъл на смъртта и прераждането, от монотонното колело на
неведението, продължаващо живот след живот. Те ни казват, че ако през този процес,
развиващ се в бардо на живота и смъртта, успеем да разпознаем и да осъзнаем стабилно
природата на ума си - Ригпа, или дори ако успеем до някаква степен да постигнем контрол
над ума си, ще можем да преминем през вратата към освобождението. В зависимост от
www.izvorite.com 228
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 229
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ум е този, който се вкопчва в появяването или изчезването, в понятията за добро или лошо.
Същият този ум е и собственото излъчване на Дхармакая..."
И така, когато сте в състояние на Ригпа и когато възникнат мисли и чувства, вие
разпознавате веднага точно какво са те и откъде произлизат - тогава каквото и да възникне,
то става собствено излъчване на тази мъдрост. Ако изгубите присъствието на това
изначално, чисто осъзнаване на Ригпа и не успеете да разпознаете това, което възникне, то
ще стане отделно от вас. Ще се превърне в нещо, което наричаме „мисъл", или в емоция, а
това вече е създаване на дуалност. За да се избегне то и последствията от него, Целе Натсок
Рангдрол казва: „Да не се вкопчваме във възникващото, да не правим понятия от него, да не
го приемаме или отхвърляме: това е същността на практиката за бардо на дхармата."
Разделянето между нас и възникващото в ума ни, заедно с дуалността, която то
поражда, след смъртта се увеличава значително. Това обяснява защо, ако не сме в
състояние да разпознаем истинската същност на възникващото в ума ни, звуците,
цветовете и лъчите, които се проявяват в бардо на дхармата, могат да се превърнат за нас в
обективна реалност, в шокиращи външни явления, които се случват на нас.
Тогава какво друго остава в подобна ситуация, освен да избягаме от ярката светлина
на миролюбивите и гневните божества и да се скрием в мъждукащите, привични и
изкушаващи светлинки на шестте сфери? Най-важното нещо, което трябва да разпознаем в
бардо на дхармата, е, че възниква не друго, а енергията на мъдростта на нашия ум - будите
и светлините на мъдростта по никакъв начин не са отделни от нас, а са собствената ни
енергия на мъдростта. Осъзнаването на това е недуално преживяване, а навлизането в него
е освобождение.
Това, което става в бардо на дхармата при смъртта, и възникването на емоциите в
нашия ум приживе е един и същ естествен процес. Въпросът е дали осъзнаваме истинската
природа на това възникване. Ако разпознаем възникването на дадена емоция такова,
каквото е - спонтанната енергия на природата на ума ни, - тогава ще имаме силата да се
освободим от отрицателните ефекти или опасността, която може би носи тази емоция, и ще
я оставим да се разтвори и изчезне отново в простора на Ригпа.
Разпознаването и свободата, която то носи, може да бъде резултат само на
дългогодишна дисциплинирана медитация, защото изисква дълбоко познаване и
стабилизация на Ригпа. Нищо друго не може да ни донесе блаженото освобождаване от
склонностите и привичките ни, от противоречивите чувства, за които всички ние копнеем.
Ученията ни казват, че тази свобода се постига много трудно, но самият факт, че
възможността да я постигнем съществува, е огромен извор на надежда и вдъхновение. Има
начин да разберем напълно мислите и емоциите, ума и неговата природа, живота и смъртта
и той е да постигнем реализация.
Реализираните гледат на живота и смъртта сякаш те са на дланта им, защото знаят,
че, както казва Целе Натсок Рангдрол: „Самсара е твоят ум, нирвана също е твоят ум,
всички удоволствия и страдания, всички заблуди не са другаде, а в него." И това познание,
стабилизирано чрез дълга практика и интегрирано във всяко движение, във всяка мисъл,
във всяка емоция и относителното им съществувание, ги е направило свободни. Дуджом
Ринпоче казваше: „След като пречистим голямата заблуда, тъмата от сърцето си, лъчистата
светлина на слънцето ще възниква непрекъснато."
www.izvorite.com 230
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ЕНЕРГИЯТА НА РАДОСТТА
Често си мисля за думите на Дуджом Ринпоче: „Природата на ума е природа на
всичко." Често се питам дали този тристепенен процес, който се разгръща в бардо, освен
че е - както разбрахме - в основата на всички нива на съзнанието, в основата на различните
преживявания на това съзнание, както в живота, така и в смъртта, не е същинската природа
и на самата Вселена?
Колкото повече мисля за трите степени на този процес и за трите кая, толкова по-
плодородни и интригуващи паралели намирам с другите духовни традиции и с много на
пръв поглед различни сфери на човешките начинания. Мисля си за християнската
представа за природата и действията на Бог, представен от Триединството, за Христос
-превъплътеното същество, проявено от основата на Бащата, чрез финото посредничество
на Светия Дух. Нима не би било най-малкото разбираемо да си представим Христос като
подобен на Нирманакая, Светия Дух -като сроден със Самбхогакая и абсолютната основа
на двете - като Дхармакая? В тибетския будизъм „тулку" - въплъщение - всъщност означава
Нирманакая - непрекъснато проявяващото се въплъщение на състрадателната, просветлена
енергия. Нима това не е близко до християнското разбиране за въплъщение?
Освен това си мисля за хиндуистката триединна представа за Бог, наречена на
санскрит сатситананда (сат-сит-ананда), което грубо преведено означава „проявление,
съзнание и блаженство". За хиндуистите Бог е едновременна екстазна експлозия на всички
тези сили наведнъж. Тук също могат да се направят удивителни паралели с трите кая:
Самбхогакая би могла да се сравни с ананда - енергията на блаженството в природата на
Бог, Нирманакая - със cam и Дхармакая - със сит. Всеки, който е виждал голямата статуя на
Шива в пещерите „Елефанта" в Индия с трите й лица, представляващи трите лица на
абсолюта, би добил някаква идея за величието на тази представа за божественото.
И двете мистични схващания за същността, природата и действията на
божественото измерение показват ясни и определени паралели с будисткото разбиране за
различните и взаимопроникващи нива на съществото. Не си ли струва най-малкото да се
замислим над факта, че в основата и на трите мистични традиции лежи триединен процес,
независимо че те гледат на реалността под различен ъгъл?
Когато мисля каква би могла да е природата на проявленията й, не мога да не мисля
и за природата на човешката съзидателност и за различните, но свързани помежду си
подходи към разбирането й, за външната форма на вътрешния човешки свят. Често съм се
питал как ученията за бардо и трите кая могат да хвърлят повече светлина върху целия
процес на художественото творчество, да ни дадат представа за истинската му природа и
скрити цели. Всеки отделен акт и проява на творчество - независимо дали в музиката,
поезията или в миговете на съзряване на едно научно откритие, което според много учени
възниква върху основата на някакво тайнствено вдъхновение, - се превръща във форма
благодарение на някаква енергия на комуникиране и транслиране. Дали това не е още една
проява на триединния процес, който се развива в бардо? Затова ли някои произведения на
изкуството, а също и някои научни открития имат сякаш безкрайно значение и смисъл? И
може ли това да обясни силата, с която ни довеждат до състояние на размисъл и радост, при
което се разкрива някаква същностна тайна на нашата природа и на природата на
реалността? Откъде идват следните редове на Блейк:
Света да видиш в песъчинка
и небето в диво цвете,
Безкрайността да задържиш във длан
и Вечността да вместиш в час.2
www.izvorite.com 231
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 232
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 233
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 234
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
последствия, да променим себе си, смисъла на нашия живот и по този начин - света около
нас.
Както казва Буда: „Показах ви пътя към освобождението - сега вие трябва да
поемете по него сами."
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Слуги на мира
Една от най-възрастните ми ученички, която наблюдаваше как се развива тази книга
през годините, неотдавна ме попита: „Какво искаш да се случи, след като книгата излезе?"
Веднага си спомних за Лама Цетен, когото като малък видях да умира, за спокойната му и
достойна смърт. Отговорих: „Искам всяко човешко същество да престане да се бои от
смъртта или от живота. Искам всяко човешко същество да умира в покой, обградено от
най-мъдрите, чисти и най-нежни грижи, да открие върховното щастие, което може да дойде
единствено от разбирането на природата на ума и на реалността."
Томас Мъртън пише: „Какво ще спечелим с полетите до Луната, ако не сме
способни да преодолеем пропастта, която ни отделя от самите нас? Това е най-важното
пътешествие и откритие, без него всички останали са не само безполезни, но и опасни.'"
Всяка минута харчим милиони долари за обучение на хора да убиват и разрушават, за
бомби, самолети и ракети. В сравнение с това не изразходваме нищо, за да научим
човешките същества каква е природата на живота и смъртта и да им помогнем, когато
умират, да разбират какво става с тях. Колко ужасяваща и тъжна е тази ситуация и колко
показателна е тя за нашето неведение и за липсата на истинска любов помежду ни и към
самите нас! Повече от всичко друго се надявам, че книгата, която написах, ще допринесе,
макар и малко, да се промени това положение, ще помогне на колкото може повече хора да
се пробудят и разберат колко спешно се нуждаем от духовна промяна и от повече
отговорност към себе си и към другите. Всички ние сме потенциални буди, всички ние
желаем да живеем в мир и да умрем в мир. Кога най-после човечеството ще разбере това и
ще създаде едно общество, което във всичките свои дейности и аспекти ще отразява това
свято разбиране? Какво струва животът без него? И можем ли да умрем както трябва, ако
то липсва?
Сега е много важно на всички нива на образованието по целия свят да се въведе
една просветлена представа за смъртта и умирането. Децата не бива да бъдат „защитавани"
от смъртта, а още докато са деца, трябва да им се обясни истинската природа на смъртта и
това, което могат да научат чрез нея. Защо тази представа в най-прост вид да не се
преподава на всички възрастови групи? Познанията за смъртта, за това, как да помагаме на
умиращите, за духовната същност на смъртта и умирането трябва да станат достъпни за
всички обществени слоеве, те трябва да се преподават задълбочено и с колкото може
повече въображение в училища, колежи и университети от всички видове. И най-важното
от всичко - те трябва да станат достъпни за лекарите и медицинските сестри, защото те се
грижат за умиращите и носят най-голяма отговорност за тях.
Как може един човек да е добър лекар, ако поне малко не разбира истината за
смъртта и не знае как да се погрижи за пациента си в духовно отношение? Как може една
медицинска сестра да е добра, ако не е преодоляла страха от собствената си смърт и не е в
състояние да каже нищо на умиращите си пациенти, които молят за напътствие и мъдрост?
Познавам множество добронамерени лекари и медицински сестри -хора, искрено
готови да приемат нови идеи и подходи. Моля се тази книга да им даде куража и силата, от
www.izvorite.com 235
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 236
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 237
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 238
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 239
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 240
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
нашите общи усилия! Нека заедно се молим за този по-добър свят най-напред с Шантидева
и после със Свети Франциск:
Докато съществува светът
и съществата живеят,
нека съм и аз,
за да разпръсна страданията.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир -
където има омраза,
нека сея любов,
където има рана - милост,
където има съмнение - вяра,
където има отчаяние - надежда,
където има тъма - светлина
и където има тъга - радост.
О, Более Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.
Посвещавам тази книга на всичките ми учители: на тези, които преминаха в
отвъдното - да бъдат стремежите им постигнати; на тези, които още са живи - дано живеят
още дълго и нека святата им работа се увенчае с още по-блестящи успехи, нека ученията
им вдъхновяват, окуражават, насърчават всички същества. Моля се с цялото си сърце за
бързото прераждане на Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче, да приемат колкото е
възможно по-просветлени превъплъщения, за да ни помагат в опасностите на нашата
епоха.
Посвещавам тази книга и на всички онези, за които прочетохте в нея и които са
мъртви - Лама Цетен, Лама Чокден, Самтен, Ани Пелу, Ани Рилу и А-пе Дордже.
Спомняйте си за тях в молитвите си и си спомняйте тези мои ученици, които умряха и
които умират сега, чиято всеотдайност и смелост толкова са ме вдъхновявали.
Посвещавам тази книга на всички същества - живи, умиращи и мъртви. На всички,
които умират в момента - дано смъртта им е спокойна и освободена от болка и страдание.
Дано всички, които в този момент се раждат и се борят в този живот, бъдат дарени с
благодатта на будите, дано се срещнат с ученията и последват пътя на мъдростта. Да бъде
животът им щастлив и плодотворен, освободен от тъга! Нека всички, които прочетат тази
книга, получат богата полза от нея, дано ученията преобразят сърцата и умовете им. Това е
моята молитва.
Нека всички същества от всичките шест сфери достигнат заедно основата на
изначалното съвършенство!
ПРИЛОЖЕНИЕ ПЪРВО
Моите учители
www.izvorite.com 241
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 242
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 243
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 244
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 245
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Ньошул Кхенпо и Согиал Ринпоче в Ригпа център в Уелс, 1986 г. Снимка Рут
Сийхаузен
Кхандро Тсеринг Чьодрьон и Согиал Ринпоче в Ригпа център в Лондон, 1996 г.
www.izvorite.com 246
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИЛОЖЕНИЕ ВТОРО
Въпроси зa смъртта
Напредъкът на медицинската наука и технология направи възможно да се спаси
животът на безброй хора и да се облекчат безкрайни страдания. В същото време възникват
множество морални и етични проблеми за умиращите, техните семейства и лекарите. Тези
проблеми са сложни и понякога удивително трудни за решаване. Например трябва ли да
позволим умиращите ни близки и приятели да бъдат свързани с животоподдържаща
система? Можем ли да я изключим при определени обстоятелства? Имат ли право лекарите
да прекратяват човешкия живот, за да спрат агонията на умиращото същество? И трябва ли
тези, които чувстват, че са обречени на бавна и мъчителна смърт, да бъдат окуражавани,
дори подпомагани, да сложат сами край на живота си? Хората често ми задават такива
въпроси, затова бих искал да се спра на някои от тях.
ДА ОСТАНЕШ ЖИВ
Допреди четиридесет години повечето хора умираха вкъщи, но сега не е така -
повечето умират в болници или други медицински заведения. Перспективата животът ни
да се поддържа от машина е реална и буди страх. Хората все по-често се питат какво могат
да направят, за да си осигурят човешка и достойна смърт, без животът им да бъде
продължаван повече от необходимото. Този проблем е станал много сложен. Въз основа на
какво например решаваме даден човек да бъде поставен на животоподдържащи системи
след катастрофа? Ами ако този човек е в кома и не е в състояние да говори или пък поради
някаква прогресираща болест е доведен до умствена деградация? Ами ако е малко дете със
сериозни деформации и мозъчни увреждания?
На тези въпроси не може да се отговори лесно, но все пак съществуват някои
основи принципи, които да ни ръководят. Според учението на Буда животът е свято нещо.
Всички същества имат буда-природа и животът им предлага, както видяхме, възможност да
достигнат просветление. Да не се отнема човешки живот се смята за водещ принцип в
човешкото поведение. И въпреки всичко Буда ни съветва да не изпадаме в догматизъм и
според мен не можем да заемем някаква твърда, фиксирана или „официална" позиция и не
можем да въвеждаме правила при проблеми като изброените. Единственото, което можем
да направим, е да използваме мъдростта, която притежаваме, във всеки отделен случай.
Както винаги, и тук всичко зависи от мотивите ни и от състраданието, което се крие зад
тях.
Има ли смисъл да поддържаме по изкуствен начин живота на хора, които и бездруго
биха умрели? Далай Лама посочва един основен фактор - състоянието на ума на умиращия:
„От будистка гледна точка, ако има възможност умиращият да получи някакви
положителни, добродетелни мисли, тогава е важно и съществено той да остане жив, дори и
само няколко минути повече." Негово Светейшество отбелязва ролята на семейството в
подобни моменти: „Ако няма такава възможност и ако се налага семейството на умиращия
да харчи твърде много пари, за да поддържа живота, тогава всичко изглежда безсмислено.
Все пак трудно е да се обобщава. Всеки случай трябва да се разглежда отделно." 1
Мерките за поддържане на живота може да бъдат смущаващи, да предизвикат
раздразнение и объркване в критичния момент на смъртта. От будистките учения и от
примерите за близки до смъртта състояния видяхме, че човек дори и в кома осъзнава какво
се случва около него. Това, което става преди смъртта, в момента на смъртта и през
www.izvorite.com 247
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
времето, докато съзнанието напълно се отдели от тялото, е много важно за всеки, и особено
за медитаторите, които желаят да практикуват или да се отпуснат в природата на ума.
В общия случай съществува опасност неоправданото продължаване на процеса на
умиране да събуди у умиращия гняв, привързаност и объркване, особено ако сам той не е
желал това удължаване. Близките, от които се очаква да поемат отговорността за трудното
решение, трябва да си дадат сметка, че ако няма истинска надежда за възстановяване,
качеството на последните дни и часове от живота на умиращия може да се окаже по-важно
от механичното поддържане на живота му. Наред с това, тъй като никога не можем да сме
сигурни дали съзнанието е напуснало тялото, не е изключено да обречем покойника да
бъде окован в неизползваемото тяло.
Дилго Кхиентсе Ринпоче казва:
Да се използва апаратура за удължаване на живота, когато умиращият няма
шанс за възстановяване, е безпредметно. Далеч по-добре е да го оставим да умре по
естествен начин, като вършим добри дела в негово име. Когато машините за
поддържане на живота са включени, но няма никаква надежда, не е престъпление да ги
изключим, тъй като няма начин човекът да заживее без тях, а животът му се поддържа
изкуствено.
Опитите за съживяване понякога също могат да се окажат излишни и да смутят
умиращия. Ето какво пише един лекар:
Изведнъж: болницата е обхваната от спазъм на трескава активност. Десетки
хора се втурват към леглото на пациента, за да направят последен опит за съживяване.
Пациентът, който по същество е мъртъв, бива напомпан с медикаменти, пробождан от
десетки игли, разтърсван от електрошокове. Моментите преди смъртта са внимателно
документирани чрез нивата на кислород в кръвта, пулса, данните за мозъчната
активност и така нататък. Най-накрая, когато и последният лекар се откаже, тази
техно-истерия приключва.2
Може да не желаем да поддържат живота ни по изкуствен начин или да правят
опити за съживяването ни. Как можем да сме сигурни, че желанието ни да умрем в
спокойна обстановка, както препоръчват учителите, ще бъде уважено?
Дори и да успеем да изразим желанието или нежеланието си да използват върху нас
различни медицински техники, думите ни може и да не бъдат взети под внимание. Ако
близките ни не са съгласни с нашите желания, процедурите може да започнат дори когато
още сме в съзнание и можем да говорим. За нещастие лекарите са по-склонни да послушат
близките, а не умиращия.
Разбира се, най-добрият начин да окажем влияние върху медицинската намеса е да
умрем вкъщи. В някои страни съществуват специални документи, в които човек ясно
изразява волята си по отношение на лечението, което трябва да му се приложи, в случай че
сам вече не е в състояние да вземе решение за бъдещето си. Това е разумна мярка и
предпазва лекарите, ако се колебаят и не знаят как да постъпят. Все пак тези документи не
са правно обвързващи, а и в тях не може да се предвиди сложността на евентуалното ни
заболяване.
В Съединените щати е възможно в присъствието на адвокат да се изготви
„Дългосрочно пълномощно за медицински грижи". Това е най-ефективният начин да
изразим избора си и максимално да гарантираме изпълнението му. В този документ можем
да посочим наш пълномощник - човек, който разбира отношението ни и който би могъл да
реагира при извънредни обстоятелства и да вземе важните решения вместо нас.
www.izvorite.com 248
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 249
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
този човек остане на системи, може и да оцелее. Ако изключа апаратурата - може и да
умре. " Кармическите последствия ще зависят от вътрешните мотиви на лечителя. Все
пак той лишава човек от средства за живот, независимо че това е волята на умиращия.
Ако лечителят винаги се е стремял да помогне на този човек и да облекчи страданието
му, от такова състояние на ума не може да се развие нищо отрицателно в кармически
смисъл.4
www.izvorite.com 250
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 251
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИЛОЖЕНИЕ ТРЕТО
Два разказа
Моите приятели и ученици на Запад са ми разказвали множество вълнуващи
истории за хора, открили помощ в ученията на Буда. Позволете да ви разкажа за двама мои
ученици и за начина, по който те посрещнаха смъртта.
ДОРОТИ
Дороти беше моя ученичка. Тя почина в приюта за безнадеждно болни „Сейнт
Кристофър" в Лондон. Беше талантлива художничка, а освен това бродираше, занимаваше
се с история на изкуствата, беше екскурзовод и лечител. Баща й също беше известен
лечител и тя се отнасяше с голямо уважение към всички религии и духовни традиции.
Откри будизма на късен етап от живота си и както самата тя се изразяваше - „пристрасти"
се към него. Според нея будистките учения й даваха най-убедителна и пълна представа за
реалността. А сега нека някои от нейните духовни приятели, които се грижеха за нея,
докато умираше, ви разкажат със свои думи как й помогнаха ученията:
Смъртта на Дороти беше вдъхновение за всички нас. Тя умря с такова достойнство,
че всички, които бяха в контакт с нея, почувстваха силата й - лекари, медицински сестри,
доброволни сътрудници, другите пациенти и не на последно място - духовните й приятели,
които имаха щастието да бъдат край смъртното й легло в последните седмици от живота й.
Когато я посещавахме у дома й преди да отиде в приюта, беше ясно, че ракът
протича в много агресивна форма и органите й постепенно престават да функционират.
Вече бе преживяла на морфин цяла година и почти не можеше да се храни или да приема
течности. Въпреки това никога не се оплакваше и човек не би се досетил, че всъщност
изпитва силни болки. Беше ужасно отслабнала и от време на време просто
оставаше без сили. Когато обаче при нея отиваха посетители, тя ги посрещаше
весело, забавляваше ги и излъчваше забележително спокойствие, енергия и радост. Едно от
любимите й занимания беше да лежи на леглото и да слуша записи с лекциите на Согиал
Ринпоче и много се зарадва, когато той й изпрати нови записи от Париж, които според него
щели да имат особен смисъл за нея.
www.izvorite.com 252
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 253
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 254
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
РИК
Рик живееше в Орегон и беше болен от СПИН. Беше на четиридесет и пет,
работеше като компютърен оператор. Дойде на летните занимания, които провеждам в
Съединените щати, и заговори с нас - какво означават за него смъртта, животът и болестта
му. Изненадах се, тъй като Рик бе изучавал будистките учения само две години и вече ги бе
взел присърце. За този кратък период той бе успял да схване същността на ученията -
всеотдайността, състраданието, Гледката към природата на ума - и ги бе направил част от
живота си. Рик седеше на стола пред всички нас и споделяше чувствата си за смъртта.
Надявам се следващите откъси да ви дадат някаква представа за настроението при този
вълнуващ случай.
„Когато преди две години мислех, че умирам, направих най-естественото - повиках
и се отзоваха. След това в продължение на няколко седмици имах ужасна треска... мислех,
че ще свърша посред нощ... Тази всеотдайност, този вик... когато не можеш да направиш
нищо повече... Падмасамбхава е дал обещание, че когато го повикаме, ще се яви. Той не
лъже. Убеждавал съм се в това много пъти.
Ако не беше Падмасамбхава - а както казва Ринпоче, той е природата на собствения
ни ум, нашата собствена буда-природа, - ако не беше неговото величествено, светло
присъствие, не бих преживял това, което преживях. Знам, че не бих могъл.
Първото, което осъзнах, беше, че трябва да поема отговорност за себе си. Умирам,
защото съм болен от СПИН. Това е моята отговорност, няма кого другиго да обвинявам.
Всъщност не мога да обвиня и себе си, но все пак поемам отговорността.
Дадох клетва, пред каквито и богове да съществуват, преди да навляза в будизма, че
просто искам да съм щастлив. Когато... взех решението, започнах да го следвам. А това е
много важно, когато се занимаваш с каквото и да било обучение на ума. Трябва да решиш,
че наистина искаш да се промениш. Ако сам не желаеш това, няма кой да го направи
вместо теб.
Нашата роля е... да работим с ежедневните аспекти на ситуацията си. Най-напред
трябва да сме благодарни, че сме в това тяло и на тази планета. За мен това е началото - да
се изпълниш с благодарност към земята, към живите същества. Сега, когато нещата бавно
се изплъзват от мен, изпитвам благодарност към всички и към всичко. Сега тази
благодарност е център на медитацията ми - просто една непрекъсната възхвала на живота,
на Падмасамбхава, който живее във всички тези разнообразни форми.
Не си мислете това, което си мислех аз преди няколко години - че да медитираш
значи да седиш с изправен гръб, да повтаряш мантри и да си казваш: „Колко ще се радвам,
когато това свърши!" Духовната практика е нещо много повече. Духовна практика е всеки
човек, когото срещнеш, всяка лоша дума, която чуеш или е казана по твой адрес.
Истинската практика започва, когато станеш от мястото, където медитираш. И за да
я приложим в живота си, трябва да сме много находчиви и умели. Около нас винаги има
нещо, с което да свържем практиката си, така че ако съм твърде замаян, за да си представя
Ваджрасатва над главата си, ставам и започвам да мия чиниите от закуската, а тази, която е
в ръката ми, за мен е светът и всичките страдащи същества. След това произнасям
мантрата... ОМ ВАДЖРА САТВА ХУМ... и промивам страданията на всички същества.
Когато съм под душа, това не е душ - над главата ми е Ваджрасатва. Когато изляза вън, на
слънце, светлината на хиляди слънца струи от тялото на Ваджрасатва и влиза в мен, а аз
просто я приемам. Когато по улицата видя красив човек, в началото може да си помисля
www.izvorite.com 255
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 256
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ако видиш, че към теб приближава някакво страшно видение. То не идва отникъде, освен
от самия теб! Всички тези енергии, които държим скрити в телата си, се освобождават.
Също така открих, но по-рано, когато обучавах ума си, че има една линия, една
граница, зад която не бива да допускаш ума си да премине. Ако го допуснеш, може да
имаш ментални проблеми, може да се намръщиш и да потискаш всички наоколо - това е
най-малкото. Може обаче и да превъртиш. Хората превъртат понякога, губят равновесие,
защото вярват на това, което умът им казва за реалността. На всекиго може да се случи, но
има една линия, която не бива да се пресича... Понякога ме обземаше паника. Струваше ми
се, че на земята пред мен има голяма черна дупка. Откакто си позволих привилегията и
благодатта да съм щастлив през цялото време, не виждам никакви черни дупки.
Някои от вас се държаха с мен по-мило, отколкото семейството ми. Защото чрез вас
Падмасамбхава идва при мен по друг начин - чрез грижите и любовта ви. Не ви безпокои
фактът, че имам СПИН. Никой от вас не ме е попитал: „Е, добре. А как го хвана?" Никой
никога не ми е казвал, че това може и да е проклятие над мен. Миналата седмица обаче ми
се обади един стар приятел и ме попита: „Не се ли притесняваш, че това може да е Божие
проклятие над теб?" След като престанах да се смея, му отговорих: „Ти вярваш, че Бог е
проклел земята и че човешкото тяло е нечисто. Аз пък вярвам, че началото на всичко е
благословията, не проклятието." Всичко е било завършено още в незапомнени времена -
чисто и съвършено.
Ето какво правя сега — отпускам се в сиянието. То е навсякъде. Не можеш да
избягаш от него. То е така опиващо, че понякога ми се струва, че се нося по лъчите му.
Просто оставям Падмасамбхава, който се носи в небето на моя ум, да ме тегли със себе си.
Ако седях и слушах някой да говори тези неща, щях да го спра и да го попитам:
„Добре де, а защо тогава не си излекуван?" Хората ме питат това. Не че не съм опитвал да
се лекувам - купих цял куфар хапчета. Престанах да си задавам този въпрос преди доста
време. Направих го, защото чувствах, че той ще обърка започналия процес. За мен този
процес е пречистващ. Зная, че доста карма изгаря... Пречистващ е и за майка ми, защото тя
много страда от всичко това... Аз й го предлагам. И хората от тази група, духовните
приятели, които обичам като братя и сестри - те също страдат. Ето какво споразумение
сключих с Падмасамбхава - ако мога да остана още малко тук, със страданието си, и ако то
би могло да пречисти и вас, освен мен самия, ето това е истинска благодат. Това е
молитвата ми. Аз не съм от хората, които обичат да страдат, не си мислете друго. Но
благодатта, блаженството полека-полека ме вкарват в това страдание.
И сега вече знам от лекциите на Ринпоче за бардо, че смъртта не е враг. Точно както
не бива да смятаме за врагове и мислите си... И животът не е враг. Животът е нещо велико,
защото в него можем да осъзнаем кои сме наистина.
Така че, моля ви от цялото си сърце, не пропилявайте възможността, която имате
пред себе си, докато все още сте здрави, работете върху това, което ви говори Ринпоче...
Той знае как да достигне до същността на Дзогчен и знае как да отведе там и сърцето ви.
Това е много важно... особено когато се готвите за смъртта.
Тук съм, за да се сбогувам. Поне за този период... Искам да се сбогувам с всички
вас, които станахте мои братя и сестри, с тези от вас, които познавам, но не съм имал
привилегията да опозная по-добре, с тези от вас, които дори не съм срещал... Имам
чувството, че мога да умра и след шест месеца. Или след три. Вие всички сте в сърцето ми
- ярки и сияйни. Няма тъмнина. Само светлина от сърцето на Падмасамбхава, с която сме
пропити всички ние. Благодарение на благодатта на учителя.
www.izvorite.com 257
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЕТВЪРТО
Две мантри
Двете най-известни мантри в Тибет са мантрата на Падмасамбхава, наречена
Ваджра Гуру Мантра - ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ, и мантрата на
Авалокитешвара, Буда на състраданието -ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. Както повечето
мантри, те са на санскрит -древния свещен език на Индия.
www.izvorite.com 258
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 259
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
МАНТРАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО
www.izvorite.com 260
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
хиляда ръце и на всяка длан има по едно око, символизиращо съюза между мъдростта и
умението, който е белег на истинското състрадание. В този нов вид Авалокитешвара бил
още по-величествен и способен да помага на всички същества и продължавал да повтаря
клетвата си пред будите: „Нека не стана буда, докато всички същества не достигнат
просветление."
Казано е, че в тъгата му заради страданията в самсара от очите му се отронили две
сълзи. Чрез благодатта на будите те били превърнати в двете Тара. Едната е Тара в нейната
зелена форма, която е активната сила на състраданието, а другата е Тара в нейната бяла
форма, която е майчинският аспект на състраданието. Името Тара означава „Тази, която
освобождава" -тази, която плава в океана на самсара.
В Махаяна Сутра е писано, че Авалокитешвара дал своята мантра на самия Буда,
който на свой ред му дал благородната задача да помага на
всички същества във Вселената да достигнат просветление. В този момент всички
богове започнали да ги обсипват с цветя, земята се разтресла и прокънтяла от звука ОМ
МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Ето един куплет:
Авалокитешвара е като Луната
чиято хладна светлина гаси огъня на самсара.
И в нейните лъчи нощем
цъфтящият лотос разтваря своите листи.
Ученията обясняват, че всяка от шестте срички на мантрата - ОМ МА НИ ПАД МЕ
ХУМ - има специфична и силна способност да променя цялото ни същество. Шестте
срички пречистват напълно шестте отровни отрицателни емоции, които са проявленията на
неведението - те ни карат да действаме отрицателно с тялото, с речта и ума си и така
създават самсара и нашите страдания в нея. Гордостта, завистта, желанието, неведението,
алчността и гневът се променят чрез тази мантра и приемат същинската си природа -
шестте мъдрости на шестте буда-семейства, които се проявяват в просветления ум. 3
И така, когато произнасяме мантрата ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, шестте
отрицателни емоции, които са причина за съществуването на шестте сфери на самсара, се
пречистват. По този начин произнасянето на тази мантра предотвратява прераждането в
тези шест сфери и освен това премахва страданието във всяка от тях. В същото време ОМ
МАНИ ПАДМЕ ХУМ пречиства напълно съвкупностите на егото - скандхите -и
усъвършенства шестте трансцендентни действия на сърцето на просветления ум,
парамита - щедростта, хармоничното поведение, издръжливостта, ентусиазма,
съсредоточаването и прозрението. Казано е още, че ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ни дава
силна защита срещу всякакви отрицателни влияния и всякакви болести.
Много често ХРИ, „семенната сричка" на Авалокитешвара, се добавя към мантрата
- ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Същността на състраданието на всички буди - ХРИ - е
катализаторът, който активира състраданието на будите, което пък променя отрицателните
емоции и ги пречиства в мъдрост-природата.
Калу Ринпоче пише:
Друг начин да тълкуваме на тази мантра е, че сричката ОМ е същността на
просветлената форма, МАНИ ПАДМЕ - четирите
срички в средата - представляват речта на просветлението, а последната сричка
ХУМ представлява ума на просветлението. Тялото, речта и умът на всички буди и
бодхисатви са присъщи на звука на тази мантра. Тя пречиства препятствията на
тялото, речта и ума и води всички същества към реализация. Когато тя се съедини с
нашата собствена вяра и усилия в медитацията и произнасянето й, преобразяващата й
www.izvorite.com 261
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 262
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Бележки
ПРЕДГОВОР
1 Ринпоче — титла, изразяваща уважение, която означава „скъпоценен" и се дава на
почитаните тибетски учители. Тя се използва широко в централната част на страната, но в
Източен Тибет с нея се удостояват само най-великите учители.
2 Бодхисатва е същество, мъж или жена, чието единствено желание е да помага на
всички чувстващи същества, и затова посвещава целия си живот, работа и духовна
практика на постигането на просветление, за да бъде колкото може повече в помощ на
другите.
3 Наред с останалото, Джамянг Кхиентсе беше и лидер, който вдъхновяваше
движения за духовна промяна. Проповядваше единство и хармония с всичко, което
правеше. Подпомагаше преживяващи тежки времена манастири, откриваше непознати
практици с високи духовни постижения, насърчаваше учители с малко известни потекла,
даваше им рамо, така че да бъдат признати в общността. Притежаваше огромен
магнетизъм и сам по себе си беше жив духовен център. Когато трябваше да се осъществи
някакво начинание, винаги успяваше да привлече най-добрите специалисти и майстори.
Отдаваше цялото си внимание на всеки — от крале и принцове, до най-незначителния
човечец. Всеки, който някога го е срещал, може да разкаже своя собствена история за него.
1. В ОГЛЕДАЛОТО НА СМЪРТТА
1 Този разказ съответства на спомените на Кхандро Тсеринг Чьодрьон за смъртта на
лама Цетен.
2 Името Лакар е дадено на семейството от великия тибетски светец Дзонгкхапа през
XIV век, когато той е отседнал в дома им на път за Централен Тибет от североизточната
провинция Амдо.
3 Chagdud Tulku Rinpoche, Life in Relation to Death (Cottage Grove, OR: Padma
Publishing, 1987)
4 Хосе Антонио Луценберг, цитиран в лондонския „Сънди таймс", март 1991 г.
5 Robert A. F. Thurman в "MindSciense": An East-West Dialogue (Boston: Wisdom,
1991).
6 Самсара е неконтролираният цикъл на раждане и смърт, в който чувстващите
същества, тласкани от неумели действия и разрушителни емоции, удължават собственото
си страдание. Нирвана е състоянието отвъд страданията, осъзнаването на крайната истина,
превръщането в Буда.
Дилго Кхиентсе Ринпоче казва: „Когато природата на ума е разпозната, говорим за
нирвана. Когато тя е скрита зад заблуди, говорим за самсара".
2. НЕПОСТОЯНСТВО
1 Michel de Montaigne, The Essays of Michel de Montaigne, translated and edited by M.
A. Screech (London: Allen Lane, 1991), p. 95
2 Milarepa, The Hundred Thousand Songs of Milarepa, vol. 2, translated by Garma C. C.
Chang (Boston: Shambhala, 1984), p. 634
3 Songs of Spiritual Change: Selected Works of the Seventh Dalai Lama, translated by
Glenn H. Mullin (Ithaca, NY: Snow Lion, 1982), p. 61.
www.izvorite.com 263
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
3. РАЗМИСЪЛ И ПРОМЯНА
1 Kenneth Ring, Heading Towards Omega: In Search of the Meaning of the Near-Death
Experience (New York: Quill, 1985), p. 99
2 Kenneth Ring, Heading Towards Omega: In Search of the Meaning of the Near-Death
Experience (New York: Quill, 1985), 99
3 Dr. R. G. Owens and Freda Naylor, G. P., Living While Dying (Wellingborough,
England: Thorsons, 1987), 59.
4 Тибет има своя собствена система за природолечение и свое разбиране за
болестите. Тибетските лекари знаят, че има някои заболявания, които не могат да се
излекуват само със средствата на медицината, и наред с лекарствата препоръчват духовна
практика. Пациентите, които следват тази практика, в много случаи оздравяват напълно
или поне стават много по-податливи за предписаните лекарства.
5 Nyoshul Khen Rinpoche, Rest in a Natural Great Peace: Songs of Experience (London:
Rigpa, 1987), p. 27.
6 Portia Nelson, quoted in Charles L. Whitfield, M. D., Healing the Child Within
(Orlando, FL: Health Communications, 1989).
7 „Eternity" in Blake: Complete Writings, edited by Geoffrey Keynes (Oxford and New
York: OUP, 1972), p. 179.
8 Alexandra David-Neel and Lama Yongden, The Superhuman Life of Gesar of Ling
(Boston: Shambhala, 1987), Introduction.
9 In Samadhirajasutra, quoted in Ancient Futures: Learning from Ladakh, Helena
Norbert-Hodge (London: Rider, 1991), p. 72.
10 Chagdud Tulku Rinpoche, Life in Relation to Death (Cottage Grove, OR: Padma
Publishing, 1987), p. 28.
11 His Holiness the Dalai Lama, A policy of Kindness: An Anthology of Writings by and
about the Dalai Lama (Ithaca, NY: Snow Lion, 1990), pp. 113-114.
12 In „Letters to a Young Poet", Rainer Maria Rilke, translated by Stephen Mitchell (Ney
York: Vintage Books, 1986), p. 92.
13 Известна поема на Миларепа, цитирана от Патрул Ринпоче в Kunzang Lame
Shyalung.
14 Древноиндийски философски текстове.
4. ПРИРОДАТА НА УМА
1 Dudjom Rinpoche, Calling the Lama from Afar (London: Rigpa, 1980).
2 Chogyam Trungpa, The Heart of the Buddha (Boston: Shambhala, 1991), p. 23
3 В тази книга обикновеният ум - сем, е наречен просто „ум", а чистото, същинско
вътрешно осъзнаване — „природа на ума".
4 Езотерично учение в традициите на исляма.
www.izvorite.com 264
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
5 Nyoshul Khen Rinpoche (Nyoshul Khenpo), Rest in Natural Great Peace: Songs of
Experience (London: Rigpa, 1989), p. 4.
6John Myrdhin Reynolds, Self-Liberation through Seeing the Naked Awareness (New
York: Station Hill, 1989), p. 10.
www.izvorite.com 265
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 266
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
9. ДУХОВНАТА ПЪТЕКА
1 Тантрите са учения и текстове, които излагат практиките на Ваджраяна-будизма -
традицията, която преобладава в Тибет. Учението на тантрите се базира на принципа за
трансформация на нечистата представа в чиста представа чрез работа с тялото, енергията и
ума. Текстовете на тантрите обикновено описват мандалата и медитационните практики,
свързани с някое просветлено същество или божество. Въпреки че се наричат „тантри",
тантрите Дзогчен са специфична част от учението Дзогчен, което не се базира на
трансформация, а на самоосвобождаването. (Виж глава 10 - „Най-вътрешната същност").
2 Dilgo Khyentse, The Wish-Fulfilling Jewell: The Practice of Guru Yoga According to
the Longchen Nyingthig Tradition (London and Boston: Shambhala, 1988), p. 51.
3 Дакини е женският аспект на просветлената енергия.
4 Ступа - специфичен зидан паметник, символизиращ ума на будите. В такива
паметници често се поставят мощите на големи учители.
5 Dilgo Khyentse, The Wish Fulfilling Jewel: The Practice of Guru Yoga, According to
the Longchen Nyingthig Tradition (London and Boston: Shambhala, 1988), p. 51.
6 Евангелие от Матея 7:7.
7 Dilgo Khyentse, The Wish-Fulfilling Jewel, p. 3.
8 От Гуру-Йога в известната предварителна практика на Джикме Лингпа към
цикъла от Дзогчен учения: Лонгчен Нийнгтиг.
9 Dilgo Khientse, The Wish-Fulfilling Jewel, p. 83.
www.izvorite.com 267
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 268
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 269
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 270
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
16. ОСНОВАТА
1 „His Holiness in Zion, Illinois" in Vajradhatu Sun, vol. 4, no. 2 (Boulder, CO, Dec,
1981 - Jan. 1982): 3. (Сега се нарича Shambhala Sun.)
2 Bokar Tulku Rinpoche, in „An Open Letter to Disciples and Friends of Kalu
Rinpoche", May 15, 1989.
3 Сутрите са текстове с оригиналните учения на Буца. Те често имат форма на
диалог между Буда и учениците му върху някаква тема.
www.izvorite.com 271
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
4 Chokyi Nyima Rinpoche, The Bardo Guidebook (Kathmandu: Rangjung Yeshe, 1991),
p. 14.
5 Подобни сцени често се срещат в тибетските фолклорни драми и опери и се
споменават от „делок" (виж Глава 20 „Близките до смъртта състояния - стълба към
небето?").
6 Raymond A, Moody, Jr. Reflections on Life after Life (New York: Bantam, 1977), p. 32.
7 Kenneth Ring, Herading Towards Omega: In Search of the Meaning of the Near-Death
Experience (New York: Quill, 1985), p. 70.
8 Казано е, че когато една двойка прави любов, наоколо се събират множество
същества от бардо с надеждата да се свържат кармически с нея. Едно от тях успява, а
другите умират от отчаяние - това може да е ежеседмичното преживяване на смъртта в
бардо.
9 Ваджрасатва е основното божество от стоте миролюбиви и гневни божества. Виж
Глава 19 - „Помощ след смъртта".
www.izvorite.com 272
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 273
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
ПРИЛОЖЕНИЕ ЧЕТВЪРТО
1 Съществуват три отрицателни действия на тялото — отнемане на живот, крадене и
неправилно сексуално поведение, четири на речта - лъжа, груби думи, клевета и
клюкарстване, три на ума — алчност, злоба и погрешни възгледи.
2 На санскрит: нада, прана и бинду. На тибетски: тса,лунг и тикле. Виж Глава 15
„Процесът на умирането".
3 Обикновено в ученията се говори за пет мъдрости и за пет буда-семейства. Тук
шестата мъдрост и семейство обхващат останалите пет.
4 Kalu Rinpoche, The Dharma (Albany: State University of New York Press, 1986), p.
53.
ПРИЛОЖЕНИЕ ВТОРО
www.izvorite.com 274
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
www.izvorite.com 275
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
За автора
Согиал Ринпоче е роден в Тибет и отгледан като син от един
от най-почитаните духовни учители на столетието Джамянг
Кхиентсе Чьокий Лодрьо. Още от най-ранно детство се радва на
изключителна топлота и близост в отношенията с великия си
учител и израства в атмосфера на мъдрост, съчувствие и
всеотдайност. Всичко това пробужда у него дълбоко разбиране на
същността на будистките учения, породено от собствения му
жизнен опит, който в комбинация с традиционното му обучение
като превъплътен Лама е трябвало да го подготви за бъдещата му
роля на учител.
След смъртта на Джамянг Кхиентсе Согиал Ринпоче продължава да учи при двама
други основни учители - Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче, които го
вдъхновяват в работата му на Запад. През 1971 г. заминава за Англия, където изучава
сравнително религиознание в Кеймбриджкия университет. Започва да преподава през 1974
г. и оттогава все по-често го търсят в Западна и Източна Европа, Съединените щати,
Австралия и Изтока. Ринпоче смята, че задачата на неговия живот е да пренесе и
разпространи мъдростта на Буда сред Западния свят, като предлага обучение в идеите,
очертани в „Тибетска книга за живота и смъртта". Това обучение би дало възможност на
тези, които го последват, да разберат, да въплътят в себе си и в ежедневието си учението на
будизма, като по този начин допринесат в максимална степен за доброто на другите и на
целия свят. Малко учители могат да предават така добре идеите си като Согиал Ринпоче,
който е живял на Запад повече от двадесет години и е придобил дълбоки познания за
западния начин на мислене. Той е известен с топлотата, хумора и яснотата, с които
преминава религиозни, културни и психологически бариери, за да разкрие същността на
будистките идеи. Като споделя личните си преживявания чрез убедителни примери от
ежедневието той е в състояние да предизвика у нас живо чувство и да ни накара да усетим
аромата на дълбоката вътрешна истина. Умее да свърже учението си със собствения
жизнен опит на всеки свой ученик.
Согиал Ринпоче е олицетворение на енергичността, щедрия дух и откритостга,
които са в основата на великата школа Дзогчен, към която принадлежи.
www.izvorite.com 276
Тибетска книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче
Ринпоче, Согиал.
Tибетска книга за живота и смъртта.
С Дамян Яков. 2005. 440 с.
Sogyal Rinpoche
The Tibetan Book of Living and Dying
Revised and Updated
HarperCollins Publishers, New York, 2002
Copyright © by Rigpa Fellowship
Владимир Германов, превод, 1993, 2005
Стефан Сърчаджиев, корица,
2005 Издателство *Дамян Яков* София, 2005
Цена 14,98 лв
www.izvorite.com 277