Professional Documents
Culture Documents
СВЕТЛИНИТЕ НА АГНИ ЙОГА 1962
СВЕТЛИНИТЕ НА АГНИ ЙОГА 1962
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ ПРЕВОДАЧИТЕ
ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ ИЗДАТЕЛСТВОТО
(Към първото издание на Записите на Б.Н.Абрамов от 1951 г.)
Един ученик се обърнал към своя духовен Учител с думите: ”Искам да постигна
Твоя Мир в дните на моя живот”. Последвал отговор: “Отвърни се от себе си, вземи своя
кръст и Ме последвай”. Така просто и кратко Учителят обозначил линията на живота, по
която трябва да върви стремящият се към духовно усъвършенстване.
Пребиваването на човека на Земята е като пътешественик на междинна станция
– временно, но съвършено необходимо. Тъй като именно тук той придобива
скъпоценните бисери на опита, без който е невъзможно по-нататъшното придвижване по
духовния път. Един от тези “бисери” е прокарването на канали в Тънкия Свят, по които
духът ще се устреми след заминаването си от плътния земен свят. Важно е да се
отбележи, че тази работа човек може да изпълни само тук, на Земята. След Прехода от
пътника не се създават нови направления в дейността и в Тънкия Свят той може да твори
и да се придвижва само по направления, заложени от него в плътния свят.
В Учението на Живата Етика и Записките на Борис Николаевич Абрамов за
такава подготовка се препоръчва два пъти дневно да се мисли за Далечните Светове и за
Бъдещето, установявайки още на Земята сътрудничество с човечествата на тези Светове
и помагайки с това не само на своята еволюция, но и за придвижването на земното
човечество, а и на самата планета Земя. А на дадения етап от пътя такъв процес
способства също и за обостряне и усъвършенстване на мисленето и с помощта на ритъма
дисциплинира волята на човека. Тъй като е известно, че самата материя е инертна,
хаотична и само огнената воля е способна да ѝ придаде форма и да внесе порядък, тоест,
да създаде космос.
Постоянно и последователно прилагайки в живота тези и други Съвети на
Учителя, може съзнателно да се залагат плетениците на кармата на своите бъдещи
въплъщения. Тъй като в този живот често се налага твърде болезнено да се изкупват
предишни грешки и прегрешения - плодове на собственото несъвършенство.
Разбирането, че всички усложнения и трудности са дадени не по нечий произвол,
позволява да се пренесе полето на битката от обстоятелствата вън вътре в себе си, тоест,
да се бориш и удържаш победа над себе си, над своите изживявани качества. Но такова
изживяване не оставя след себе си пустота, а се запълва по закона на полярността с
противоположни качества, необходими за приближаването до целта, макар и много
далечна – да заприличаме на своя Небесен Отец.
По такъв начин важната и отговорна задача, стояща пред всеки пътник на
духовния път, е да утвърждава Основите на Учението на живота. В това ще бъде
съзиданието. А ако всички дела си оставят само на езика, то разбудените енергии
известно време ще носят напред, а след това, незакрепени с опитно приложение, ще се
върнат при своя породител, но вече не със съзидаваща сила, а с разрушаваща. “Не думите
ще спасят, а тяхното прилагане. Да се говори е много по-лесно, отколкото да се прилага.
Думите, неутвърдени с действие са като сухи листа”. (Грани Агни Йоги.1956.42)
Земята и Космосът са единни по своя строеж и по своето предназначение.
Космическите Закони регулират всички процеси, протичащи в Мирозданието. И ние,
зеляните, не представляваме изключение. Времето, когато човек се е стремил да познае и
разбере само грубо физическите закони, тоест, достъпните за наблюдение от
съвременните органи на чувствата на хората от нашата планета, е минало. Животът на
всичко съществуващо, от атома до звездните галактики, се подчинява на единните
Космически Закони. И човекът, създаден по образ и подобие на Бога, носи пълна
отговорност за всичко, произвеждано от неговия микрокосмос. Ежесекундно всеки от нас
ражда мисли, чувства и емоции, носещи в зависимост от тяхното качество огън и
светлина или зло, тъмнина и разруха. А да се излъчва светлина в пространството е
възможно винаги, насън или при бодърстване, ако е запален светлия огън в сърцето на
пътника. С това се оказва помощ в еволюционното развитие на всички и на всичко
обкръжаващо, даже на далечното и невидимото. Да си спомним за картината на Николай
Константинович Рьорих “Прокопий Праведник се моли за неизвестните плаващи” или за
неговото платно “Агни Йога”...
Според Космическите Закони истинското Служене започва тогава, когато
малкото “аз” израсне в колективно, а след това стане едно с голямото “Аз”, с
Индивидуалността. Този процес е неразривно свързан с еволюцията на духа. И на нашия
хоризонт вече блещука новата, по-висока духовна степен, която ще ознаменува завивката
на прехода към космическо съзнание. “Личното съзнание е расло и се е развивало по
плана на еволюцията, и е било нужно като необходимо стъпало към следващата, по-
висша форма на неговата проява. <…> Човечеството преминава на колективни релси,
независимо от това дали иска това или не го иска. Колективът разширява съзнанието и го
приобщава към по-широк кръг. Колективът расте, обхващайки в края на краищата цялото
земно човечество, за да стане след това част от вселенското човечество”. (Грани Агни
Йоги.1956.34)
Трябва да се помни, че най-важният ключ към успеха по пътя към това стъпало
на духовното усъвършенстване се явява постоянното помнене на Учителя, на Йерархията
на Светлината, постоянното представяне на Висшето. За овладяването на този ключ
способства въвеждането на ритъм във всички благи дела и мисли, тъй като на ритъма,
като на един от основните Космически Закони, се държи цялото Мироздание. И, разбира
се, цялата дейност трябва да бъде при това съзнателна, с пълното разбиране на
следствията от всяка постъпка, дума, чувство и мисъл. Само при тези условия е възможно
ускорено следване на пътя на духовното усъвършенстване.
“Казах вече: допустимо е всичко, но с Мен, за да мога Аз да Вляза във всички
ваши дела с утвърждение. А отдихът е възможен, и развлеченията са възможни, но не при
условие на забрава на най-нужното. Даже съсредоточавайки се върху сериозна работа не
трябва да се забравя Учителя. Затова се говори за постоянно представяне и неразделност
на съзнанията. Не е голямо постижение да се помни Учителя в моментите на Общуване,
забравяйки за Него в по-голямата част от деня или нощта. Говоря за непрекъснато
помнене. <…> А когато завърши земният живот, ще помогне лесно и без съжаление да се
разделите с всичко, което той ви е предоставил временно и свободно и радостно да
заминете за Другия свят, в Света на Моите безпределни възможности, откриващи се пред
тези, които са с Мен”. (Грани Агни Йоги.1955.283)
Б.А.Данилов
Б.А.Данилов.