Магистърска програма Иновации в обучението по история в средните

училища, широк профил, II курс, редовно обучение, специалност БЕИ

Дисциплина: Историческа география на Средиземноморието.
Преподавател: гл.ас. дин Мартин Гюзелев

Описания на днешната българска част на Евксинския Понт (Черно море) – по

данни на историческата география и картография

(продължение)

Периплус на Евксинския Понт на Флавий Ариан

Сред анонимните съчинения за Черно море и неговите брегове има едно

щастливо изключение – това е достигналото до нас писмо /епистоле/ на Флавий Ариан
до неговия господар и приятел император Хадриан. В историографията то е придобило
известност с названието Периплус на Евксинския Понт.
Биографична справка за Флавий Ариан (ок. 90 – ок. 175 г.). Той е роден в
град Никомедия в семейство на битински аристократи. Отрано напуска Битиния и
заминава за Никополис в Епир, където става ученик на философа-стоик Епиктет. Ариан
представя учението на своя учител в „Беседи на Епиктет“ (8 книги, от които са
запазени само първите четири) и „Наръчник на Епиктет“.
През 130 г. е в списъците като допълнително избран консул (суфект), а в периода 131 -
137 г. е императорски легат (legatus pro praetore) на провинция Кападокия в Мала Азия.
Твърди се, че тези високи постове той дължи на приятелството си с император Хадриан
(117-138 г.). С този период от живота му са свързани две творби: „Писмо до имперотр
Хадриан или Перуплус на Евксинския Понт“ и „Тактическото изкуство“. Първото е
написано в началото на неговата служба като писмо до Хадриан на гръцки език и
представлява своеобразно географско съкратено извлечение от служебния му отчет до
императора, написан на латински език. В случая Ариан описва своите впечатления от
пътуването си по крайбрежието на поверената му провинция Кападокия, към която
били включени и части от източното крайбрежие на Понта и по-специално последните
римски гарнизони на Изток по това време – от град Трапезунд до
Себастополис/Диоскуриада и гарнизона в Хобос. Оттам, научавайки за династична
смяна на престола на Боспорското царство, той предприема плаване и до Пантикапей
на Керченския проток - северния бряг на Черно море. Останалите части от Понта и
особено засягащото ни нас Понтийско крайбрежие, той го е ексцерптирал от
друго/други географски трудове с периплусови данни (виж по-долу). Що се отнася до
„Тактическото изкуство“ това е военно ръководство, свързано с друго едноименно
съчинение, посветено на конкретни противодействия на заплашващите римските
граници алани.
След края на управлението си в Кападокия през 137 г. и смъртта на неговия патрон
император Хадриан, Флавий Ариан се оттегля от обществения живот и се занимава с
литературно творчество. Едва десет години по-късно, през 147 г. той отново получава
служебен пост, като архонт в Атина. Животът му се проследява по епиграфски данни
докъм 60-те/70-те години на II в.
Ариан е представител на атицизма, като от пишещите на атически диалект автори
избира Ксенофонт, комуто подражавал както в живота, така и в литературната си
дейност. По отношение на стила той имал за образци другите двама от т.нар.
„александрийска триада“ историци, работили в Атина – Херодот и Тукидид.
По всяка вероятност разнообразното му творчество е съставено след оттеглянето му от
държавна служба, като той се счита (в някои случаи под въпрос) за автор на редица
философски, военни и исторически съчинения. От тях най-значими са „Анабазис на
Александър” (Ἀλεξάνδρου Ἀνάβασις) в 7 книги и тематично свързаната с него „История
на Индия“, разглеждана понякога като осма книга на Анабазиса. Тези две съчинения са
изцяло запазени и представляват най-главния извор за историята на Александър Велики
и неговите походи на Изток. За тяхното написване Ариан използва сведения на
Александровите сподвижници Птолемей Лаг, Аристобул от Касандрея и Неарх, както и
военни дневници. Между използваните антични автори са Мегастен и Ератостен, като
трудовете на въпросните писатели не са достигнали до нас.
Запазено е също съчинението на Ариан „За лова“. Останалите му произведения са
изгубени и са известни само по отделни фрагменти. Можем само да съжаляваме, че
„Историята на Витиния в 8 книги, където са били изложени събитията от митични
времена до управлението на последния битински цар Никомед Филопатор, завещал
през 74 г.пр.Хр. страната си на Рим, е достигнала до нас само в отделни фрагменти от
времето на патриарх Фотий. „Партска история“ в 17 книги, представящи историята на
Партия до войната с император Траян включително и използвана от по-късни автори
като Дион Касий, Малала, Синкел и др.; „След смъртта на Александър“, където в 10
книги е разказана историята на диадохите до завръщането на Антипатър в Европа през
321 г.пр.Хр.
Неслучайно разгледахме целия животопис на Ариан. Целта е да видим как този
аристократ, философ-стоик, висш армейски офицер и администратор достигнал до
идеята за съставяне на периплус на Черно море.
В Периплуса на Евксинския Понт проличават най-вече военните планове на Ариан. Той
го е замислил така, че първо да се отправи от Трапезунт до Себастополис, след това от
Тракийския Боспор до Трапезунт, а после пак от Себастополис описва останалото
понтийско крайбрежие. Но такава подредба, ако и да изглежда хаотична и да се
отклонява от правилата на географския ред, се обяснява лесно от характера на труда
му. Дори заглавието: Ἀρριανοῦ ἐπιστολὴ πρὸς Τραϊανὸν Ἀδριανὸν, ἐν ᾗ καὶ
περίπλους Εὐξείνου Πόντου, ни обяснява нещата, че писмото заедно с периплуса
стъпва на такава непринуденост, каквато виждаме в приятелските преписки. Когато
пише това на Адриан Ариан е бил управител на Кападокия. В тази провинция тогава,
освен другото, се включвала Малка Армения и оттам по крайбрежието от Амисос,
стигала до Диоскуриада или Себастополис, εἰς ὅπερ στρατόπεδον τελευτᾷ Ῥωμαίοις
ἡ ἐπικράτεια (Arr. Peripl. § 26) (т.е. надзор над римските гарнизони в Кавказ). От изток
обаче варварските народи редовно унищожавали немногочислените римски
укрепления, като техния враждебен натиск е трябвало да бъде постоянно възпиран.
Така аланите под водачеството на Фарасман от Иберия (прибл. дн. Грузия) започнали
война и за да бъде тя потушена в самото начало, се появява нашият Ариан, за да всее
страх. Тази варварска опасност, понеже е изисквала по всяко време да бъдат взимани
предпазни мерки, и затова и службата на претора поначало включвала такава
задължения - да инспектира частите на провинцията, подлагани на вражески нападения
и отделните крепости, ровове, гарнизони, войски, грижливо да проверява доставките.
Това извършва и самият Ариан през 131 или началото на 132 г., в което време царят на
Боспорското царство Котис умрял. Защо е премахнал вътрешните области, не знаем; но
е пропътувал с малката си флота укрепените места по брега от Трапезунт до
Себастополис. Отчетът си по задължение е предал на латински език. Заедно с това за
въпросното пътуване написал лично писмо на гръцки към приятеля си Хадриан, човек
начетен и вещ в гръцкия; в него, що се отнася до служебните задачи на претора, той не
дава подробности, повече обяснява за онова, което се отнася до личността на Хадриан
или предава за опасностите в самото това плаване, или засяга някои забележителности
в отделните места. Най-после разглежда отделните пунктове, които са от Трапезунт до
Себастополис - пристанища, реки и техните разстояния, също и варварските народи и
техните владетели, така щото цялостният разказ да може да се доближи най-много до
формата на географските периплуси. След това с голямо отклонение в друга негова
глава прибавя параплус на крайбрежието от Тракийския Боспор до Трапезунт, което е
било възможно да се ползва от римската флота, пратена в крайните морски простори на
империята. Що се отнася до Кимерийския Боспор, тогава вече под римски контрол в
качеството на клиентелистко на Рим царство, вероятно флотата е трябвало да бъде
пратена там за уреждане на боспорските дела. Така Ариан е включил и това плаване
към североизточния черноморски бряг. Така в писмото е нахвърлил в едри черти
периплус на целия Понт.
От стилистична гледна точка в услуга на географите, авторът на писмото се е справил
с твърде малко думи. Стегнатата реч, която обаче е изискана и различаваща се твърде
много от обичайната за периплусите чепатост, засяга ясно и подробно по-голямата част
от понтийското крайбрежие. За отделни места понякога можеше да е по-обстоятелствен
в прегледа. Преди всичко е оставил без внимание северната страна на Понта, която се
простира от Кимерийския Боспор до Истър. Най-полезната част на книгата е тази, в
която се описва крайбрежието от Трапезунт до Кимерийския Боспор; за него едва сега
наистина разполагаме с по-подробен периплус, понеже у Скилакс описанието е доста
лаконично, а в кмпилативния Анонимен периплус тези части, които се отнасят към
това, са изгубени.
От съществено значение за нас е дали Ариан е бил извършил каботажно плаване
също и по останалия Понт и по-специално по западнопонтийското крайбрежие? Но
дори и да е бил извършил такова пътуване, едва ли той самият ще е пресметнал
разстоянията, които дава в своята книга. Защото такива старания не са характерни за
Ариан, а и не малко преди него са направили тези сметки, които той е използвал
наготово. Най-точен и най-близък до времето на Ариановия периплус доколкото знаем,
е бил този на Менип от Пергам (I в.). Затова е лесно да се предположи, че от него е
взаимствал Ариан. За това можем да съдим от съкратената версия на Периплуса на
Понта на Менип, дело на Маркиан, чиято начална част, обхващаща Боспора до Амисос
и за повечето разстояния, понякога дори в отделни думи, дотолкова съвпада с
Ариановия труд, че едва ли буди съмнение, че Ариан е следвал Менип, особено в
описанието на южното крайбрежие на Черно море.
Това ни води до заключението, че Ариан със сигурност не е обходил с кораб западния
бряг на Понта. От кого той е почерпил информация за него обаче остава загадка. Най-
вероятно негов източник също е бил споменатия Менип от Пергам, но поради факта, че
неговото съчинение не е достигнало до наши дни всичко по този проблем остава в
сферата на умозаключенията. Не е невероятно той да е използвал и други източници и
да е съставил за тази част на Понта своеобразен географски компендиум – често
срещана практика в тази епоха. Каквото и да е било, това е най-слабата част от
описанието, сравнена с останалия Понт. Ариан просто изброява местата от север на юг
без да навлиза в подробности. За което можем само да съжаляваме.

Ето и частта, която се отнася до западния бряг на Черно море от река Дунав до
Бизантион:

24. От устието на Истър, наречено Псилон, до второто устие има шестдесет

стадия;. оттук до устието, наречено Калон, са четиридесет стадия; от Калон до
четвъртото устие, наречено Наракон, има шестдесет стадия; оттук до петото
стадиите са двадесет и оттук до град Истрия – петстотин стадия. Оттук до град
Томи са триста стадия; от Томи до град Калатис, където има пристанище за
кораби, са триста стадия. Оттук до Карон лимен са сто и осемдесет стадия;
областта около това пристанище се казва Кария. От Карон лимен до Тетрисиада
има сто и двадесет стадия. Оттук до Бизоне, необитаемо място, стадиите са
шестдесет; от Бизоне до Дионисополис – осемдесет стадия; оттук до Одесос,
където има пристанище, са двеста стадия. От Одесос до подножията на Хемус,
които се простират чак до Понта, има триста и шестдесет стадия; и там има
пристанище. От Хемус до град Месембрия, където има пристанище, са деветдесет
стадия; от Месембрия до град Анхиало има седемдесет стадия, а от Анхиало до
Аполония – сто и осемдесет. Всички тези градове са елински, основани в Скития,
отляво на плаващия по Понта. От Аполония до Херсонес, където има пристанище, са
шестдесет стадия; от Херсонес до Авлеутейхос има двеста и петдесет стадия.
Оттук до Тиниада има сто и двадесет стадия.

25. От Тиниада до Салмидесос има двеста стадия. За това място споменава старият
Ксенофонт, като пише, че до тази област стигнала войската на елините, която сам
предвождал, когато воювал за последен път заедно с тракиеца Севт. Той е разказал
много нещо за липсата на пристанища на това място, и как корабите били
изхвърляни от бурите тук, и как съседните траки се биели помежду си за останките
от корабокрушенията. От Салмидесос до Фригия са триста и тридесет стадии; а
оттук до Кианеите – триста и двадесет. Това са тези Кианеи, за които поетите
казват, че едно време блуждаели и че през тях пръв минал корабът Арго, който
отнесъл Язон в Колхида. От Кианеите до светилището на Зевс Уриос, където е
устието на Понта, има четиридесет стадия. Оттук до пристанището, наречено
Лудия лавър [Дафне Майномене], са четиридесет стадия; от Дафне до Бизантион –
осемдесет. Ето какво има по пътя от Кимерийския Боспор до Тракийския Боспор и до
град Бизантион.