ПОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ПРОИЗВОДСТВЕНИ

ТЕХНОЛОГИИ – Гр. Лом

КУРСОВА РАБОТА

“УМЕНИЕ ДА ПРЕДСТАВИМ СЕБЕ СИ. КУМУНИКАЦИИ ВЪВ

ВРЪЗКА С КАРИЕРАТА”

РАЗРАБОТКА:

Ръководител курсов проект:

Лом, юни 2008г.

 Комуникациите в света на бизнеса се различава от комуникациите в личния
живот. Докато в личния живот можем да избираме с кого да говорим, работим и
живеем, в бизнеса трябва да бъдем подготвени да комуникираме и работим с всекиго.
Успеха ни в дадена среда зависи от умението успешно да представим и реализираме
себе си като делови хора, притежаващи морал, интелект, професионализъм, нагласи за
успеха.
Възможности да представим себе си ни се предоставят още с излизането от дома,
когото попадаме в различни среди – случайни, приятелски, работни, колегиални, бизнес
среди. Хората ни разпознават и изграждат мнение за нас по вербалното ни и невербално
поведение, по начина по който пишем или комуникираме във виртуалното пространство
чрез чат, уеб сайтове, по това как реагираме на добро и лошо, красиво и грозно.
Умението да представим себе си успешно не е самоцел – желанието хората да ни
харесват, преди всичко ползва самите нас, за да успяваме пред сложните и деликатни
житейски ситуации.
В този смисъл разглеждаме успешното представяне на индивида за интервю за
работа, при съставяне на документи за кандидатстване за работа, в първия работен ден
на новото работно място. Увереността в себе си, умението за посрещаме успеха и
преодоляваме провалите са факторите, които потвърждават измененията или отхвърлят
представите за нас.
Документи, свързани с кандидатстване за работа, нееднократно ще съставяме
през трудовия си живот. Тези документи са лични само и дотолкова, доколкото
съставяме своята автобиография, мотивация, молба, възражение или жалба, за да решим
свои проблеми. След подаване в институцията те ангажират вниманието на отговорните
служители, които решават нашите проблеми и съдба. Ето защо от изключителна
важност е да съставяме стандартно своите документи не само защото всеки документ,
написан от нас, разкрива нашата личност и отразява манталитет, образование, статус, но
и защото трябва да улеснява читателя в бързия прочит, адекватното възприемане и
своевременното решение на институцията, до която сме го адресирали. Когато
съставяме документи за работа да изготвяме пълен комплект от документите да
побързаме с подготовката и изпращането на документите, защото е в наша полза – ако
документите ни пристигнат в последният момент, работодателят няма да има време да
им обърне достатъчно внимание;
Съставяйки документите за работа, трябва да бъдем искрени и убедителни; вярвайки,
че позицията, за която кандидатстваме, е наша, защото ако ние нямаме тази увереност,
то и четящият документите или провеждащият интервюто служител също няма да я
има. Документите, свързани с работа, включват: Автобиография, Мотивация,
Придружително писмо, Визитна картичка и Молба.

АВТОБИОГРАФИЯ
 В Професионалната (делова) Автобиография трябва да поднесем най-интересните
данни от нашия досегашен трудов опит, постижения, образование. Автобиографията
трябва да породи интерес към нас и да отвори пътя към интервюто. Данните, които една
автобиография съдържа, са по наш избор, но непременно трябва да включим: първо
лични данни, които упоменават името ни и координатите за връзка (адрес, телефон,
електронна поща), ако се изисква или ако решим, че е нужно можем за впишем
възрастта и семейното положение. Второто което посочваме е професионалния
опит и постижения. Започваме с последната месторабота и описваме опита с
връщане назад във времето. След това пишем образованието и допълнителни
квалификации, като посочваме само тези, които имат отношение към длъжността, за
която кандидатстваме.
Правила при писане на автобиография:
 не нужно да вписваме много личностни данни относно семейно положени и деца,
родители, хоби, длъжности, които нямат отношения към работата, за която
кандидатстваме;
 да не допускаме прекалена житейска пространственост;
 да не объркваме глаголните времена;
 подчертаване или писане с големи букви, освен в името ни, не се препоръчва;
 съкращения при имена не се допускат;
 вписване на данни, които не могат да бъдат подкрепени с документи;
 изпращания на ксерокопия на автобиографията;
Структурна схема на Автобиография:

……………име на документа……….

автор………………………………..
………………………………………
………………………………………

Лични данни ………………… ……………………… …………………………………

…………………………………………………………………………………………………...
…………………………………………………………………………………..…………….…
Образование и квалификации ……………………………………….
………………… ...........................................................................................................................
............................
Трудова дейност. Характеристика на постиженията. ………………….
…………….. …………………………………………………………………………………...
……………………………………………………………………………………………………
...……………
Друга информация ……………………………………………………………………...
………………………………………………………………………………………………...
……………………………………………………………………………………………………
...

Населено място, дата……………………..

ПОДПИС:
 МОТИВАЦИОННО ПИСМО
Изискваното мотивационното писмо (мотивацията) да се съставя заедно с другите
документи при кандидатстване за работа е сравнително ново за нашата страна. Все по –
често обаче институциите изискват от кандидатите да представят мотивациите, поради
които се ориентират към определена фирма и работно място; искат да разберат как
кандидатът точно вижда мястото си в нея. Изискването за представяне на мотивация
важи особено при кандидатстване за престижни и добре платени длъжности. Когато
пишем своята мотивация, трябва да знаем:
 че равнището на мотивацията определя нашата мисъл и действие както в личния,
така и в професионалния живот;
 основни познания за институцията, в която кандидатстваме за работа;
 увереност в компетентността си, когато я имаме;
 отлични познания в областта на нашата професия;
При писането на Мотивационното писмо в не повече от три абзаца убеждаваме
потенциалния работодател, че ние сме човекът, когото той търси да наеме за работа.
Това писмо има за задача да разшири информацията по отношения на нашите
постижения, амбиции и конкурентно предимство за длъжността. След написването на
реквизитите Адресат, Относно и Обръщение написваме:
 в първия абзац по повода, по който се пише мотивационното писмо и длъжността
за която ще кандидатстваме.
 във втория абзац – мотивацията: защо считаме, че сме подходящи за длъжността,
може да опишем положителния опит от предишните работи.
 в третия абзац оформяме изреченията, което показва активност от страна на
кандидата и очакване за допълнителен контакт с работодателя. В края на
мотивационото писмо се вписва дата на съставянето, подпис, координати за връзка.
Предимствата на мотивационното писмо (мотивацията) са: да показва качествата, които
са най-подходящи за съответната позиция и съчетанието на мотивационно писмо и
автобиография може да даде много по-голяма информация в четлива форма.
Структурна схема на Мотивационно писмо:

…………………………………….
……………………………………..
АДРЕСАТ …………………………………….

………………………..………….....

ОТНОСНО: ………………………………………………….
…………………………………………..

ОБРЪЩЕНИЕ: ……………………………………..,

Повод за написване ……………………………………………………………………...

…………………………………………………………………………………………………....
.....................................................................................................................................................
Защо искаме да работим в тази компания ……………………………………………
…………………………………………………………………………………………………...
…………………………………………………………………………………………………...
Защо считаме, че сме подходящи……………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………...

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1.………………………………...
2. ………………………………..

Населено място и дата………………...

 С УВАЖЕНИЕ:………………………

ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО
Обявете за вакантни работни места или за назначаване на специалности да се иска
изпращането на професионална автобиография и придружително писмо. Не молба или
заявление, а писмо, в което да отбележим длъжността, за която кандидатстваме; адрес,
телефон – за контакт с нас, ако приложената биография предизвика интерес на
работодателя. Стилът на писмото е стегнат, искреността – премерена, тонът да звучи
като подадена ръка, която очаква отговор. Да не казваме неща които не мислим.
Придружителното писмо започваме с обръщение към работодателя, след това
посочваме по какъв повод пишем, заради коя обява, издание, дата. Отбелязваме
длъжността, за която кандидатстваме. Ако е посочено в обявата код на длъжността,
добре е да го споменем; писмото дава информация за приложените към него документи.
Завършва стандартно – дата, С УВАЖЕНИЕ, Подпис.
 …………………………………….
……………………………………..
АДРЕСАТ …………………………………….

………………………………….....

ОТНОСНО: ……………………………………….

ОБРЪЩЕНИЕ: …………………………..,

Поводът за писмото…………………………………………………….………….…...
…………………………………………………………………………………………………....
......................................................................................................................................................
Документи които се изпращат с писмото ……………………………………………
…………………………………………………………………………………………………...
………………………………………………………………………………………………..….
Заключително изречение, приканващо към контакт …………………………………
…………………………………………………………………………………………….……..
………………………………………………………………………………………….………..

Адрес за свръзка

Град (с.), дата

ЗАКЛЮЧИТАЛНА ФРАЗА,
Име и Фамилия
 Ако към документа за кандидатстване за работа добавим и визитна картичка
(обикновена или бизнескаритчка), ще улесним контакта на институцията с нас.
Визитната картичка са прилага в бизнеспрактиката за поддържане на връзки в деловите
и обществени кръгове.
Визитната картичка е:
 чест от нашия имидж – в наше отсъствие действа от наше име;
 удобен начин за предаване на адрес с телефонен номер, название на
институцията или напомняне на продукта или услугата, които предлага ме;
 нещо, което другите могат да вземат в службата си или да задържат в
картотеката си като документ – чрез нея те получават представа за нас, виждат какви
сме и могат да се свържат с нас;
 създава по определен начин първото впечатление и има за задача да
предразположи хората, за да ни звънят и предложат съвместна дейност;
Как трябва да изглежда професионалната бизнескартичка?
Големина – маже ме да изберем стандартен размер (5,08 х 8,89 см.), за да се побере
в класьора за визитните картички. Ако информацията е по-голяма и не се събира върху
традиционния и размер, може да са направи двойна картичка, която се сгъва по средата.
Емблема (лого) – графичен фирмен знак, който трябва изцяло да съвпада с
официалното лого на фирмата ни.
Цвят на визитната картичка – когато избираме цвета на визитната картичка, трябва да
имаме към кого ги адресираме и какъв е характера на бизнеса ни.
Шрифта трябва да е хармонизиран с вида на бизнеса. Ако работата ни изисква
прецизност, буквите върху визитната картичка трябва да показва това.
Визитната картичка при задгранични пътувания и бизнесконтакти се съставя на
езика на страната пребиваването. Ако в страната има два официални езика,
целесъобразно е да притежаваме отделни визитни картички и на двата езика. Прието е
визитната картичка да се разменя при срещи, те се прилагат към пратки, като подаръци,
книги, печатни материали и др.

Образец на визитни (бизнес) картички

Магда Николова

ТАНЯ МИХОВА
Счетоводител
КОНСУЛТАНТ
тел. 054/623-981 МЕДИЦИНСКО ОБЗАВЕЖДЕНЕ

GSM 0888/87-86-85
9000 Варна тел.: 052/45-
 КАК ДА ПРЕДСТАВИМ СЕБЕ СИ НА ИНТЕЛВЮ ЗА РАБОТА?
Една от често срещаните ситуации, когато се изисква умение да представим себе си
по-възможност най-успешно, това е интервюто за работа. Когато търсим работа, когато
се стремим към нов пост или издигане, неизбежно трябва да проведем лична среща и
разговор с лицето, което представлява дадената фирма или ръководството й.
Интервюто е най-разпространената форма за набиране на кандидати за работа. По
своята същност то има за цел за привлече за подходящата длъжност най-подходящия
кандидат. На интервюто се задават множество въпроси, свързани с кариерата,
образованието, а често и личния живот, за да може лицето водещо интервюто, да
направи оценка за ползата от кандидата за дадената фирма или пост.
При подготовка за интервю би намалило напрежението и би помогнало за успеха
на интервюто, ако направим следното:
 съберем информация за фирмата, в която кандидатстваме за работа –
големина, история, всичко за извършените от нея услуги и предлаганите изделия.
 определяме границите на това, което ще разкажем за себе си и какво не,
отговаряйки на много и разнообразни въпроси;
 подготвяме документи за работа: автобиография, мотивационно или
придружително писмо.
Интервюто е специфично, защото имаме ограничено време да покажем
възможностите си, да разкрием себе си и да направим добро впечатление. Има няколко
варианта на протичане на интервюто.
 да ни помолят да опишем кариерата си – подготвяме се да разкажем за нея в
няколко минути, кратко и интересно, като поставяме акцент върху последната или
настоящата работа и подчертаваме опита, който може да ни послужи в новата работа;
 може да ни помолят да обясним с какво новата работа е привлекателна за нас
и защо сме подходящи за нея;
 може да ни зададат различни технически или лични въпроси, понякога и с
агресивен тон, за да проверят бързината и гъвкавостта на мисълта ни.
Още в първите секунди интервюиращия ще оцени външността, обноските и личния
ни стил и тази оценка ще е или благоприятна, или неблагоприятна. Много е важна да
изглеждаме уверени, добри и в добро настроение, усмихнати. Поздравът ръкуването,
срещането на погледите и добрата стойка в изправено или седнало положение играят
съществена роля.
Когато отговаряме на въпроси трябва да сме кратки, но точни. Да помним целта си
– защо сме на това интервю, да отговаряме просто, с едно-две изречения. Начинът по
който отговаряме, е изключително важен – талкова, колкото и самия отговор. В този
случай правилата са :
 не трябва да бъдем прекалено благоразположени, нито твърде фамилиарни, да се
държим сериозно и естествено;
 отговаряме на зададения въпрос, а не на въпроса, който бихме искаме да ни
зададат;
  отговаряме кратко и адекватно – по-добре е да попитаме интервюиращият иска ли
подробности;
 ако не знаем отговора на въпроса, казваме веднага, а не да се опитваме да гадаем,
или да го пренебрегваме.
Когато задаваме въпроси, нека те са свързани с фирмата, която кандидатстваме;
които ще ни представят като човек, който се интересува как той може да помогне;
попаднем ли на лице, което умее да води добре интервю то:
 ще иска да разбере дали сме подходящи за дадения пост; ако сме подходящи,
отговорите ще са лесни, ако не сме рано ще почувстваме различия между нашите и тези
на фирмата.
 въпросите, които ще задава са открити въпроси и започват с какво, как, кога, кой;
 дори и да згрешиме, ще ни помогне или ще ни подскаже това; ще бъде
снизходителен, особено ако почувства искреността ни.
Положителното излъчване по време на интервю изисква:
 по време на разговора не само да рекламираме определени наши способности, но
и да докажем, че действително ги притежаваме. Напр. грамоти, дискове с проекти,
статии, произведения и др.
 да се представим като човек, концентриран върху това какво можем за фирмата, а
не върху това, какво дадената фирма може да направи за нас.
 да сме учтиви и любезни не само към лицето, което в момента води разговора с
нас, а към всички, с които разговаряме.
 подготвяме се добре, за да преговорим за бъдещето ни заплащане, за да не искаме
прекалено много, нито прекалено малко.
 печелившата позиция за успешно интервю е още и личностната ни нагласа, че
именно “ние сме подходящото лице, най-подходящото за фирмата” – ако ние нямаме
такава нагласа, лицето, с което разговаряме също няма да я има, т.е. да се постараем да
се освободим от всякакви съмнения дали желаният пост е подходящ за нас.
Никога да не завършваме срещата със споменаване на някакво безпокойство, личен
проблем или неувереност, че ще изберат нас.
 поблагодаряваме за отделеното време: “ уверяваме, че работата продължава да ни
интересува”, независимо от резултатите – това е жест, който много добре говори за нас
и в повечето случаи ще предизвика по-голямо разположение у приемащото на работа
лице.
 след провереното интервю записваме каква е следващата стъпка в отношенията
ни.
 Да се придържаме към точно определено време: ако са определени двадесет
минути, но да не удължаваме срещата с нито една минута, освен ако лицето, което ни
приема на работа, иска това. За да приключим интервюто, се ориентираме по
държанието на интервюиращия. Ако той стане, очевидно това означава, че интервюто е
приключило.

ПЪРВИЯТ РАБОТЕН ДЕН.

Може да се каже, че първият работен ден е много важен за новия сътрудник. Това е
неговата „визитна картичка” и остава трайни впечатления. Необходимо е:
- идване на време (10-20 мин. по-рано, не в последната минута); в делово,
прилично и чисто облекло; съобразено със служебните задължения, личния вкус и
физическа характеристика.
 - представянето пред другите сътрудници е задължение на ръководителя или на
упълномощеното от него лице.
- не бъдете много разговорливи – бъдете дискретни за своите и споделените
проблеми.
- да разберем вътрешния правилник за работа – взаимовръзки ангажименти и
организация на работното място, особено при работа с документи и техника.
- спазваме задълженията за дисциплина, отговорност и ангажираност към
определените правила за поведение – въздържане от пушене, шум, небрежност, заемане
на пари и други лични вещи.
Когато спазваме етичните норми и принципи – уважение, отговорност,
самодисциплина, вписването ни в новия колектив ще бъде успешно.
Външния вид и поведение имат огромно значение при първото представяне. Първото
впечатление от човека е как е облечен, как се движи, как звучи гласа му. Неразделна
част от подготовката на представящия се е физическата подготовка, която подразбира
добра кондиция, спретнатост, естетически вид на цялото тяло. С външния си вид трябва
да влияем позитивно и да привлече влиянието още в началото на представянето си.
С първия работен ден се „занизват” и работните седмици, месеци, години. И всеки
ден трябва да се борим за авторитета и успеха си. Затова правим вътрешно присъщи:
 искрения и доброжелателния интерес към другите хора.
 симпатиите, които да изразяваме абсолютно искренo.
 самостоятелно да разрешаваме проблемите си и да не разчитаме на помощ, но да
бъдем готови да помогнем в труден момент.
 да се постараем да сме интересни, приятелството с нас да бъде не само приятно за
другите, но и полезно.
 никога да не създаваме впечатление, че всичко знаем.
 да се грижим за здравето си, защото то не може да се купи.
 да не забравяме личния си имидж и самоконтрола си.

ДОКУМЕНТИ НА РАБОТНОТО МЯСТО.

Когато сме на работа, ще ни се наложи да съставяме документи, с които да уведомим
ръководството за появилите се проблеми, изясняване на ситуацията, да направим
предложения, отчети или справки. Писането на доклади, докладни и обстоятелни
записки, справи или отчети следва стандартите схеми на писмените комуникации.
Доклада съдържа подробно писмено изложение на длъжностно лице до ръководителя
на стопанската операция във връзка област на администрацията и могат да обявяват,
обясняват или препоръчват политика. Целта на която служи докладът, се обуславя от
конкретни потребности на институцията. Потребностите определят дали доклада да
бъде предназначен само за информация, анализ или препоръки.
Докладите са два вида: вътрешни, (подготвят се от служител на фирмата), когато
ръководството изисква да направи обзор на възможностите за решаване на проблеми,
свързани с повишаване на дейността на институцията и външни, които са предизвикани
с цел проверка и оценка. Докладите могат да бъдат свързани и последователност от
събития, да започнат нови схеми и да въвеждат нови подходи, могат и да развият и нови
методи на действие, да са резултат от минали събития, които да бъдат разследвани и
обяснени. Подхода при писане на доклади започва общоприетите писмени конструкции
на въведение, изложение, заключение и приложение. Въведението започва с проблем и
след това вниманието се насочва към новите моменти, а изложението убеждава читателя
във формулиран проблем. При заключение се включва кратко дискутиране по проблема,
което е обект на изследване и преглед на основните моменти от изложението,
потвърждава въведението и дава изводи и препоръки.
Кратките доклади, съдържат до две страници текст, имат за цел да информират за
съставянето на определен проблем, с оглед решаването му. Те носят името Докладна
записка. Подобни близки по съдържание са Обяснителна записка и Паметна записка.
Докладната записка е широко разпространена във вътрешно фирмената
комуникация. Тя е писмено съобщение на длъжностното лице до ръководителя на
учреждението или неговото структурно звено по определен въпрос, по който е свързан с
изпълнението на служебни работи и конкретни предложения. Обяснителната записка е
по-рядко срещана в практиката, използва се, когато трябва да се изяснят теми, свързани
с нарушения, аварийни ситуации и др.
Структурна схема на Организационни и справочни документи (варианти)

АДРЕСАТ……………….………………
………………………………..………….
…………………………………..……….

……………………………………………

ИМЕ НА ДОКУМЕНТА …………………

АДРЕСАНТ…………………….………….
………………………………………………

ОТНОСНО:…………………………………….

ОБРЪЩЕНИЕ…………………………………,

Въведението започва с проблема …………………………………………….………..

………………………………………………………………………………………..…………
……………………………………………………………………
Изложението убеждава във формулирания проблем …………………………….…..
…………………………………………………………………………………………….…….
…………………………………………………………………………………………………..
……………………………………………………………………
Заключението разрешава дискусията и проблема, дава изводи и препоръки……....
…………………………………………………………………………..………………………
………………………………………………………………………………………………….
………………………………

Местоподаване, дата………………….

ВНАСЯ:…………………………..
(титла, име и фамилия)
ИНИЦИАЛИ …………/………….

Информацията е документ, който дава сведения за конкретна ситуация, дейност или

резултат от дейността на определено длъжностно лице или институция. Отчета е
писмено съобщение за персонално или колективно извършена работа, а Справката е
документ който съдържа описание и потвърждение на факти и събития.

ОБЛЕКЛОТО В БИЗНЕСА.
Забързани в динамичното време, в което живеем, не рядко не се съобразяваме с
предупреждението, че впечатлението ни – облекло, обувки, прически, аксесоари и т.н.
нейното съответствие не само на модата, но и на обстановката и ситуацията. Добре
подбраното облекло винаги трябва да е безупречно и чисто. Това ни кара да се
чувстваме добре в обществото, да сме самоуверени, съсредоточени и отговорни. Добрия
външен вид ни дава добро самочувствие и ни прави приемливи и привлекателни за
околните. Не обичайното за делова среща облекло може да смути и разочарова
събеседника. По-обикновено и всекидневно облекло се използва при срещи с
неформална комуникация, а по-тържествено и официално облекло се използва при
контакти на високо равнище. При небрежно и демодирано облекло, мнозина ще си
направят недобри изводи и за качеството на неговата работа.
За да бъде приета с респект и уважение, деловата жена трябва да владее умението да
се облича, да подържа изряден външен вид. Необходимо е да притежава няколко
безупречни, класически, практични тоалета, които й стоят великолепно и й отиват. Не
бива да си купува дрехи с по-малък размер – ако костюма с тесен, той ще почне да
прави гънки. Не бива да е много ярко, с предизвикателни кройки или претрупани
допълнения. Деловия костюм предполага усет и култура за избор на най-сполучлив
външен вид. Модата не бива да диктува дължината на дрехата, идеалната дължина се
избира според ръста, теглото; обувките да са със среден ток и палтото де е с дължината
на роклята или полата. Не бива да се забравя, че дрехите не правят човека, но по
дрехите посрещат. И че те се необходимо, но не и достатъчно условие за успешно
представяне на работещата жена.
При деловия мъж облеклото по традиция е ограничено в рамките на костюм, палто и
обувки. Костюма обикновено е тъмен (черен, сив, син, кафяв), кройката – подходяща за
появата и фигурата. За делова среща е подходящо едноцветен удобен костюм, който е
нищо не отвлича вниманието на събеседниците. Костюма при мъжете се съчетава с
аксесоари: вратовръзка – разнообразна като цвят, рисунка, материал и структура.
Следващия аксесоар и панталона, той трябва да е добре изгладен, да е с дължина леко
покриваща обувките, не бива да се повдига панталона, при което да се вижда ивицата
кожа между панталона и чорапите. Обувките също са аксесоар към костюма, те трябва
да са чисти и, разбира се удобни – особено когато се наложи продължително стоене на
крака. Не бива да де износени, изкривени скъсани или не особено чисти, това разваля
цялостния вид и впечатление.
Не изгладени дрехи на работа показват, че сме разхвърлян човек и че ако ни се
възложи някоя важна задача немарливо ще подходим към нея. Появяването ни в
провокативано облекло показва, че се опитваме да скрием липсата на професионален
опит, а дънките и маратонките показват, че не се интересуваме много от работата си.
Трябва да носим съвременни дрехи които да ни дават вид на човек професионалист, и да
положим малко усилия, за да изглеждаме добре.
 ДЕЛОВИЯ ИМИДЖ
За успешни комуникации от изключително значение и деловия имидж на човека.
Различаваме два вида имидж личен и управляем. Личния имидж е впечатлението, което
индивида създава или иска да създаде у други индивиди. При това неговите цели могат
да бъдат различни – резултатът, т.е. мнението на хората, защото е изградено субективно
на емоционално ниво. Ако вече сме си създали недобър имидж, може цял живот да се
останем с него, без да можем да го променим, попадайки неизбежно в неприятни
ситуации. Имиджа на деловия човек се увеличава с натрупване на професионален опит.
Този образ на личност се гради много трудно, той може да бъде лесно разрушен.
Имиджа днес се свързва с образ, който едновременно да е приятен, обаятелен, вдъхващ
уважение, респектиращ с професионализма си.
Управляващия имидж на личността се създава съзнателно и можем и може за бъде
променян съзнателно. Пример за това са известните политици, кинозвезди, популярните
личности. Тази категория хора усвояват и управляват определен моделна поведение,
изисквания и обръщения, на външен вид, погледи, пози, маниери и остават скрити зад
избрани и носени от тях маски, като с поведението си създават илюзии, разиграват
театър. Управляващи имидж е резултат от сложна и усърдна работа. За неговата
реализация е необходима професионална подготовка и старателна разработка на
всякакви дребни на пръв поглед неща. Той е в основата на т.нар. имнджмейкърство,
професия, чиято цел формирането на приемлива, благодарно и примамливо лице и
поведение на личността през обществеността. Имиджмейкърството постига това като
работи с личността за съзнателно приемане на очаквания от обществото външен вид и
излъчване, изказ и поведение.
Да умеем да представим себе си при кандидатстване за работа, да можем да
съставяме правилно Автобиография, Придружително и Мотивационно писмо както
подобава без никакви грешки и да породят интерес към нас и да отвори път към
интервюто. Интервюто е специфично, защото имаме за цел да покажем възможностите
си, да разкрием себе си и да направим добро впечатление. Много е важно да
изглеждаме уверени, добри и в добро настроение, усмихвайки се. Когато говорим за
постиженията си да не се хвалим и преувеличаваме. При първият работен ден може да
се каже, че е много важен за новия сътрудник, той е като визитна картичка и затова
оставя трайни впечатления. Задължително е да се представим пред другите
сътрудници, това е задължение на ръководителя или на упълномощеното от него лице.
Когато сме на работа ще ни се наложи да съставяме документи, с които да
уведомяваме ръководството за появилите се проблеми и за изясняване на ситуацията.
Това са доклади, докладни и обяснителни записки, справки или отчети. Облеклото на
работното място също е много важно, то трябва да е безупречно често, изгладено и от
добра материя. Не е прието появяването на дънки и маратонки, показва че не се
интересуваме от работата си. За успешни комуникации от изключително значение е
дяловият имидж на човека. Той се увеличава с натрупването на жизнения и
професионалния опит.
Литература – учебниците по:
 Бизнес Комуникации - издателство - “Наука и икономика” Варна, автор: Н.
Георгиева.
 Делова Кореспонденция - издателство - “Мартилен” София, автор: Н. Георгиева.

АВТОБИОГРАФИЯ

Име, презиме и фамилия КАМЕЛИЯ РУМЕНОВА КИМОНОВА

ЕГН, месторождение 901002----, Белоградчик

Семейно положение Неомъжена

Постоянен адрес: 3920, с. Дреновец, ул. Хр. Смирненски,

15 обл. Видин

ОБАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИИ 2005г. Основно образование, Дреновец;

2005г. –2009г. Офис – Мениджър

Чужди езици Английски език – писмено и говоримо

Руски език – писмено и говоримо

ТРУДОВА ДЕЙНОСТ:

ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ: Неосъждана.

Лом, 18 юни 2008г.

ПОДПИС:
Мотивационно писмо
ДО
ДИРЕКТОРА
НА ТК “РАЙСКИ КЪТ”

ЛОМ

ОНТОСНО: Мотиви за заемане на длъжността “Изпълнителен директор”.

УВАЖАЕМИ Г-Н ДИРЕКТОР,

Кандидатствайки за длъжността “Изпълнителен директор” във връзка с обявата

във вестник “Стандарт” от 13 юни 2008г., бих посочила мотивите си за заемане
на конкурсната длъжност.

Желанието ми да работя за изграждането и просперитета на Комплекса се

определя от високите изисквания, които се поставят пред кадрите и
възможностите за кариера в млад и новосформиран екип, който предлага равен
старт.

Считам, че като изпълнителен директор ще съумея да създавам добре работеща

среда и механизъм за финансово стимулиране, развита конкурентна среда и
принципни бизнес отношения с колеги и партньори.

Като имам предвид личните си качества и изграден професионализъм, считам, че

бих се реализирала успешно в отговорната, динамична и развиваща се
институция, каквато е Вашата. Тази работа би ми донесла и дълбоко вътрешно
удовлетворение – резултат от вложените в нея знания и възможност за прилагане
на досегашния ми опит в сродна компания в чужбина и в същото време –
утвърждавам на нови професионални умения и навици.

Очаквам Вашия положителен отговор.

Лом, 16 юни 2008г.

С УВАЖЕНИЕ,
КАМЕЛИЯ КИМОНОВА,
GSM 0888/123456