Национална служба за съвети в земеделието

Агротехника и специфични особености при отглеждане на

сливи

Произход, разпространение и значение

Сливата се отнася към род Prunus, семейство розоцветни. Отглежданите у нас сливи
произлизат от домашната слива, трънкосливата и джанката. Приема се , че домашната
слива е възникнала в Кавказките планини, където трънката и джанката растат съвместно
и не еднократно са установявани естествени хибриди между тях. От там е била принесена
от гърците в районите на Средна Азия и Черно море, респективно и у нас.
В България сливата е масово разпространен овощен вид .По-големи масиви има
създадени в районите на Кюстендил, Предбалкана (Троян,Ловеч,Габрово,Търговищко и
др.)
Голямото стопанско значение на сливата се определя от многостранната употреба на
плодовете(прясно състояние, за сушене, компоти, ракии, нектари и др.)
Основните проблеми в сливовото производството са подобряване на сортовата
структура, подобряване на добивите, намаляването на себестойността и повишаване на
качеството на плодовете.
Сливите са богати на захари, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества,
пектин, витамини и минерални соли.

Общата сума на захарите се движи в границите от 8 до 16%, като повечето сортове

имат около 11-12% захари. Органичните киселини оказват благотворно влияние върху
стомашно-чревния тракт. Сливите основно съдържат ябълчена киселина, а значително по-
малко лимонена и следи от винена. Домашната слива има сравнително малко киселини в
плодовете - средно около 0,80-0,90%.Плодовете са богати на пектин, който има добра
желираща способност. При някои сортове съдържанието му достига до 1,5% и по този
начин се приближава до ябълките и кайсиите. Известно е лечебното действие на
пектините, които успокояват възпалителните процеси на храносмилателната система,
свързват и подпомагат изхвърлянето на холестерина и отпадъчните отровни вещества от
червата.Сливите съдържат значително количество дъбилни вещества, които придават
тръпчивия вкус.

Характерна особеност е по-голямото съдържание на витамин В2 и каротин

(провитамин А). Съдържат и витамин С, но в по-малко количество.Счита се, че
минералните вещества на плодовете се усвояват по-лесно от човешкия организъм, тъй
като повечето от тях влизат в състава на органични съединения. Сливите са богати на
фосфор, което ги определя като тонизираща храна. Богати са и на калий, който стимулира
сърдечната дейност и кръвообращението и ги прави подходящи за болни от подагра и
ревматизъм. Имат и високо съдържание на желязо и затова са добро средство при
лекуване на анемични състояния. Препоръчват се и при обща слабост, отпадналост и
преумора, ободряват нервите, увеличават енергетичните ресурси на организма.
 Биологични особености
Сливовите дървета имат добра растежна сила и достигат до 5-7 м. височина. При добро
отглеждане през първите години от засаждането проявяват силен растеж. След встъпване
в плододаване, което обикновено става на четвърта пета година , този растеж отслабва.
През периода на пърно плододаване е необходимо извършване на подмладявяща резитба
за да се поддържа редовно плододаване и добро качество на плододвете.

Някои сливови сортове са самофертилни (Стенлей, Кюстендилска,), а други

самостерилни (Тулеу грас, Алтанова ренглода, Зелена ренглода, Габровска)

Изискания към екологичните условия

Сливата е растение на умерения климат. По изискванията си към топлина се нарежда на
четвърто място по възходящ ред след ябълката, вишната и крушата. Повреди по дърветата
по време на зимния покой са установени при температури под минус 30°С. По време на
разпукване на плодните пъпки, цъфтежа и непосредствено след него критични за цветните
бутони при показване на венчелистчетата са от -2,6 до - 3,0°С, за цветовете - от -1,0 до -
2,0°С, а за младите завръзи - от -0,6 до 1,2°С.
Овошката е светлолюбива, но в по-малка степен в сравнение с други костилкови видове -
кайсия, праскова, череша и вишна.

Въздушната и почвената влажност са жизнено необходими. Недостигът на влага оказва

отрицателно въздействие върху развитието на сливовите дървета. Пожълтяват листата,
издребняват плодовете и се влошава качеството им. При по-силно засушаване сливите
започват да окапват. Овошката не понася и преовлажняване. Особено е взискателна към
въздушната влажност. Излишъкът на вода нарушава функциите на кореновата система,
при по-продължително преовлажняване на почвата корените загиват.

Повечето сортове са доста взискателни към атмосферната влага в сравнение с други

видове. При ниска относителна влажност на въздуха много често плодовете издребняват,
засъхват и окапват, а по листата се появява пригор. Това явление се наблюдава дори и в
случаите, когато почвата е достатъчно запасена с вода.
Почвата да е рохкава и богата на хумус.

Сливата успешно вирее на доста различни типове почва, които са с реакция, близка до
неутралната и слабо кисела. Най-добри са алувиално-ливадните в крайречните долини,
които са с добър механичен състав, аерирани и богати на хранителни вещества.
Подходящи за отглеждане са и кафявите, тъмносивите и сиви горски почви, както и слабо
алкалните черноземи.Не са подходящи бедните, сухи и силно песъчливи почви, както и
много тежките, студени и непроветриви.
Азотът участва в синтеза на аминокиселините, белтъчните вещества, алкалоидите, в
много витамини, хлорофила, ензимите. Стимулира вегетативния растеж, големината и
оцветяването на листата, едрината на плодовете.
При недостиг растежът е потиснат, листата остават дребни, със светлозелено и жълто
оцветяване. Ако е по-силен недостигът на азот, цъфтежът не е нормален, завръзът е слаб и
до голяма степен опада, останалите плодове издребняват и са с влошен вкус.
 Сортов състав

Сортовият състав при сливата е определен в зависимост от насоките за реализация

на продукцията и от възможностите за удължаване на беритбения период, като се
внедряват сортове с различен срок на зреене.

Рут Герщетер ражда плодове за прясна консумация. Те са едри, с красива външност,

узряват много рано, в началото на юли. Имат средно тегло 34 г, със слабо продълговата
форма, несиметрични са. Основният цвят на кожицата е светло червеникаво-кафяв, а
покривният - пурпурно-кафяво-виолетов.
Сортът е самостерилен. Добри опрашители са Алтанова ренклода, Габровска,
Стенлей и Стринава.

Онтарио е американски сорт. Плодовете са със заоблено сферична форма, средно

едри, със средно тегло 26 г, узряват в края на юли. Кожицата е тънка и нежна, лесно се
отделя от плодовото месо. Основният цвят е оранжево-жълт, със светли точици по цялата
повърхнина и розови петънца. Плодовото месо е зеленикаво-жълто, нежно, сочно, сладко,
със слаба киселинност, без аромат. Костилката е средно едра, тежи 1,2 г, отделя се лесно.
Плодовете узряват около 15 - 20 юли и са подходящи предимно за прясна консумация.

Сортът е самофертилен, не се нуждае от чуждо опрашване.

Стенлей е американски сорт. Плодовете узряват през първата половина на август. Едри са,
със средно тегло 32 г, с удължена обратнояйцевидна форма, със слабо изразена шийка,
несиметрични. Кожицата е тъмнокафеникаво-виолетово оцветена, а при пълна зрялост -
тъмносиньо-виолетова с голям брой светли точки и силен восъчен налеп. Плодовото месо
е светлочервеникаво-жълто, плътно,със зърнеста структура, сочно, с много добри вкусови
качества. Костилката е много едра, със средно тегло 1,6 г. Сортът е добър опрашител и е
самофертилен. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за приготвяне
на компоти, сушени плодове, за замразяване, за конфитюр, мармалад, мус.

Алтановата ренклода е чешки сорт с много едри плодове, с красива външност.

Имат средно тегло 42 г. Те са кълбовидни, малко сплеснати отгоре и отдолу, симетрични.
Узряват около 20 август. Основният цвят на кожицата е светло червеникаво-жълт до
светло оранжев, а покривният -слабо пурпурно-оранжев или червеникаво-кафяв, с много
малки точици, а понякога и ръждавини, с плътен восъчен налеп. Месото е червеникаво-
жълто, меко, много сочно и сладко, ароматично и се отделя напълно от костилката.
Костилката е средно едра - 1,2 г. Сортът е самостерилен.
Добри опрашители за него са Зелена ренклода, Нансийска мирабела, Кюстендилска
синя слива.
Кюстендилска синя слива е чувствителна на засушаване и за това вирее най-добре в
планинските райони. Голям недостатък е голямата чувствителност на болестта "шарка",
която нанася поражения по плодовете и предизвиква преждевременното им опадане и
реколтата се компрометира напълно. Относно разпространението на този сорт
препоръката е да се засажда в месторастения, където няма шарка.

Чачанска лепотица е сръбски сорт. Узрява в края на юли. Плодовете са едри, със
средно тегло 35 г, закръглени.Плодовата кожица е тънка, основният цвят е син с тъмно
лилави ивици. Кожицата е средно дебела, покрита с восъчен налеп. Плодовото месо е
светло оранжево, сочно, сладко, с приятен аромат. Костилката е средно голяма, тежи 1,3 г.
Сортът се самоопрашва. Плодовете са с много добри вкусови качества и са подходящи за
прясна консумация, компоти, конфитюри, нектари, замразяване.

Зелената ренглода е стар сорт с неизвестен произход. Плодовете узряват

презвтората десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 31 г, имат сплеснато
закръглена форма, симетрични са. Основният цвят на кожицата е мътножълт, а
покривният - слабо кафеникаво-жълт, с руменина по огрятата страна, с подкожни точки и
восъчен налеп. Плодовото месо е светло жълтеникаво, плътно, много сладко и сочно,
нежно, с отличен вкус, отделя се напълно от костилката. Костилката е сравнително малка,
със средно тегло 1 г. Сортът е самостерилен. Подходящи опрашители са Стенлей,
Алтанова ренклода, Кюстендилска синя слива.

Габровска е български сорт, който е получен от кръстосването на Кюстендилска

синя слива и Монфорска през 1951 г. в Опитна станция по сливата в гр.Дряново от проф.
д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов. Плодовете узряват през първата
десетдневка на август. Те са едри, със средно тегло 32 г, овални, отстрани сплеснати,
симетрични. Плодовата кожица е тъмносиня, с дебел восъчен налеп. Месото е светло
жълтеникаво-кафяво, нежно, плътно, сочно, сладко, с приятна киселина, с отлични
вкусови качества, отделя се напълно от костилката. Костилката е със средно тегло 1,1 г.
Сортът е самостерилен. Добри опрашители за Габровска са сортовете Стенлей, Стринава,
Алтанова ренклода. Плодовете са подходящи за прясна консумация, сушене,
замразяване, компоти, мармалади, сладка и за ракия.

Блек стар е сорт много едри плодове, с кръгла симетрична форма, кожата е черна,
с восъчен налеп, месото е жълто. Костилката е много малка и лесно се отделя от месото.
Плодовете са с големина от 80гр.-90гр. Много транспортабилна.

Блек деймънт Американски ранен сорт. Дървото е с умерен растеж; сортът не се

разклонява силно; короната е прибрана. Цъфти от 1-10 април.Опрашител е сорта Блек
Стар. Плодовете са едри до много едри, плоско закръглени, тъмно виолетово сини с малка
костилка, плътни, сладко-кисели. Узряват през втората десетдневка на август.
Костилката е много малка и лесно се отделя от месото.Плодовете са с големина от 90-
100гр. Много транспортабилна. Плодовете са подходящи за прясна консумация,
консервиране и преработка. Отличават се с висока захарност (до 30 % по висока в
сравнение със сходни сортове сливи) и високо съдържание на антиоксиданти, поради
което сортът е сред най-предпочитаните за прясна консумация от потребителите през
последното

Стринава е също български сорт, който е селекциониран през 1957 г. в Опитна

станция по сливата в гр. Дряново от проф. д.с.н. Марко Витанов и ст.н.с. Петко Маринов.
Плодовете узряват през третата десетдневка на август.
Те са едри, със средно тегло 30 г, с обратно яйцевидна форма. Кожицата е тъмно
виолетово-синя, със силен восъчен налеп. Месото е жълтеникаво-оранжево, плътно,
сочно, много сладко, с отлични вкусови качества, с приятен аромат, отделящо се напълно
от костилката. Костилката тежи средно 0,96 г. Сортът е самофертилен.. Плодовете са
подходящи за прясна консумация, за сушене, мариноване, сладка, конфитюри, мармалади,
замразяване.
Нансийска мирабела е известен стар френски сорт. Плодовете са много дребни, със
средно тегло 10 г, с кълбовидна слабо удължена форма, симетрични. Узряват около 20
август. Кожицата е тъмножълта, с многобройни червени точици,с восъчен налеп. Месото е
червеникаво-жълто, меко, средно сочно, сладко, с характерен много приятен аромат и се
отделя лесно от костилката. Костилката е дребна, със средно тегло 0,5 г. Сортът е
самофертилен.
Плодовете на Нансийска мирабела се отличават с много високо съдържание на сухо
вещество и са подходящи за приготвяне на сладка, компоти, ракия, нектари.

Карловска Афъзка е местен сорт с неизвестен произход. Това е най-популярният и

най-размножаван джанков сорт в нашате страна. Разпостранен е главно в Пловдивският
окръг и по-специално в Карловският район. Основен стандартен сорт.
Цъфтежит е ран. Самостерилен сорт. Опрашва се от Жълта афъска, Енибаканка, и др.
Плодовете узряват през първото десетдневие на юли. Те са средно едри ( 26 х 28 х 29 mm
), със средно тегло 14 g, кълбовидни. Кожицата е средно дебела, здрава, розово-червена.
Коремният шев е добре изразен. Месото е кремаво жълто, зачервено около кожицата,
плътно, сочно, слабо кисело, с много добро качество. Костилката е средно едра ( 13 х 7 х
11 mm ), със средно тегло 0.62 g, съставляващо 4,3% от теглото на плода, плоско
елиптична, слабо грапава, почти се отделя от месото.
Плодовете издържат много добре на транспорт. Могат да се берат механизирано. Много
добри са в техническа зрялост за компот и добри за нектар и конфитюр, както и за
консумация в прясно.
Агротехнически мероприятия
Изборът на място и посоката на ориентиране на редовете е особено важна при
създаване на овощната ябълкова градина. Подходяща посока на разположение на редовете
е север-юг, защото така най-добре се използва слънчевото греене. Ако ще се прилага
гравитачен метод на напояване, дръвчетата трябва да се засадят на наклонена повърхност,
като редовете се ориентират по посока на наклона. При капково напояване наклонът не
оказва влияние.
Разстоянието на засаждане са един от факторите за интензификация на сливовото
производство. В зависимост от растежните особености на сортовете и на подложките, от
системата за формиране и от типа на насаждението се препоръчват и различни разстояния
на засаждане. Когато плодовете ще се използват за преработка, дръвчетата се засаждат на
6,5-7 м между редовете и на 4,5-5 м в реда и се формират по подобрена етажна или по
свободно растяща корона с височина на стъблото 90-100 см. Насажденията от десертните
сливови сортове се засаждат на разстояние 5-5,5 х 4-4,5 м. Те се формират по същия
начин, но височината на стъблото е 60-70 см и в реда се оформя непрекъснат овощен плет.
След встъпване в плододаване се извършва ограничаваща резитба на височина до 3,5-4 м.
През периода на плододаването периодично се прави ограничаваща резитба както на
височина, така и от двете посоки на реда. Такава резитба се прилага и при
високостъблените формировки, с което се ограничава обемът на короната и се обновява
плододаващата дървесина. Ръчното провеждане на ограничаващата резитба е много
трудно и затова в практиката все по-широко се прилага механизираната контурна резитба
с помощта на агрегат, след която допълнителното ръчно прореждане и съкращаване са
сравнително по-лесни.
 Подготовката за засаждане
Ако мястото е риголвано, посадъчните ямки се правят с широчина 60 см и
дълбочина 50 см, а на нериголвано - с широчина 100 см и дълбочина 70 см. Почвата, с
която се запълва ямката, се размесва добре с 15-20 кг разложен оборски тор. Преди
запълването на дъното им се поставя фосфорен и калиев тор. Най-благоприятният срок за
засаждане на сливовата градина е есента след листопада. Ако се пропусне този срок, може
и рано напролет.
Дръвчетата се преглеждат внимателно, особено специално внимание трябва да се
обърне дали няма наличие на бактериален рак. Болните от рак и повредени по други
причини растения не бива да се използват. След това се извършва резитба за опресняване
на корените - здравите се съкращават с около 1-2 см, а повредените корени се режат до
здраво. Добре е непосредствено преди засаждането корените да се потопят в каша,
приготвена от пръст и пресен говежди тор.

За засаждане трябват двама. Единият поставя дръвчето в средата на посадъчната

ямка, а другият започва да го зарива с рохкава почва. След покриването на корените с
почва 2-3 пъти се притъпква с крака, за да може да се получи по-добро уплътняване.
Кореновата шийка на дървото трябва да остане 2-3 см над нивото на почвената
повърхност. След засаждането дръвчето се полива и отгоре се посипва суха пръст или се
мулчира с оборски тор.За да се предпазят от диви животни, стъблата на новозасадените
дръвчета се обвиват с хартия или с друг подходящ материал. Основният начин за
поддържане на почвената повърхност в сливовите насаждения е черната угар, тъй като
повечето от тях се отглеждат при неполивни условия. При осигурена достатъчно влага,
било естествена или чрез поливки, в плододаващите насаждения може да се приложи и
чимово-мулчирната система. Освен другите предимства тя служи и като
противоерозионно средство при по-наклонените терени, на каквито често се засажда
сливата. В младите насаждения могат да се отглеждат и междинни култури, но при
условие, че се оставят достатъчно широки свободни ивици в редовете, които редовно се
обработват.
Торенето е много важно мероприятие за повишаване на добивите от сливата, като се
има предвид, че тя се засажда на по-бедни почви. През първите 3-4 години насажденията
се подхранват всяка година с по 14-16 активно вещество азот на декар. През
плододаващия период освен подхранването с по 16-20 кг азот на декар през 3-4 години се
внасят и по 3-5 тона оборски тор, 25-30 кг фосфор и 35-40 кг калий. Оборският тор може
да се замени със зелено торене или с други органични отпадъци. Посочените торови
норми са ориентировъчни и трябва да се определят конкретно за всяко насаждение въз
основа на почвените анализи и на листната диагностика.
Напояване на сливите се прилага предимно при десертните, едроплодните и по-
късните сортове,когато има възможност за това.

Растително защитни мероприятия

От болестите, които нападат сливата, най-широко разпространение имат червените
листни петна, ръждата, кривулите, съчмянката и др., а от неприятелите - щитоносната
въшка, сливовият плодов червей, сливовата плодова оса и др. Шарката и другите вирусни
болести са най-сериозният проблем за сливовата култура. Срещу тях директна борба не е
възможна и единственият изход е да се използва здрав посадъчен материал и да се
внедряват в практиката устойчиви сортове сливи.
 Червени листни петна по сливата
Червени листни петна по сливата е най-честата и най-опасната болест по сливите у
нас и е разпространена във всички основни сливопроизводителни райони у нас. Ежегодно
в по-голям или по-малък размер тя нанася сериозни повреди на сливовата реколта.
Болестта обикновено засяга само листата. По тях се явяват много петна, които най-
напред са бледи, хлоротични, после пожълтяват и накрая добиват кървавочервен цвят.
Обикновено са по-малки, поради това че се образуват много петна, но може да достигнат
и 30 мм в диаметър. Когато по един лист се образуват няколко десетки петна, листът
бързо се изтощава, завиват се и окапва преждевременно. В резултат на обезлистването и
изтощаването на нападнатите дървета плодовете остават дребни, съдържанието на захари
намалява и често окапват. Такова дърво не може да изхрани и плодни пъпки, а това
обуславя слабо плододаване и през следващата година. По такъв начин червените листни
петна поради редовната си поява у нас са една от главните причини, както за слабия добив
от сливовата култура, така и за бързото изтощаване и краткия живот на дърветата.

Причинител на червените листни петна по сливата е паразитната гъба Polystigma

rubrum. Патогенът се съхранява в окапалите листа под формата на мицел, който се
разраства и формира плодни тела. Ниската температура и доброто навлажняване са
необходимо условие за узряване на плодните тела след презимуване. Освобождаването на
спорите, покълнването и заразяването е възможно само при наличие на свободна капка
вода. Поради това при чести и продължителни валежи през пролетта и особено в периода
на цъфтеж червените листни петна се развиват интензивно. При засушаване формирането
на спорите се преустановява. Чувствителни към болестта са младите листа от 1-ия до 43-
ия ден, след което те стават имунни поради развитието на покривните и механичните
тъкани.
Различните сортове сливи имат различна чувствителност към тази болест.
Кюстендилската синя слива, която е масово разпространена у нас, е извънредно
чувствителна. Обратно, редица наши и чужди сортове сливи са много по-устойчиви, като
при благоприятни за заразяването условия върху тях се образуват много малък брой петна
или пък образуваните петна са така дребни, че не оказват съществено влияние върху
развитието на дърветата.
Силно чувствителни спрямо червените листни петна са сортовете Кюстендилска
синя слива, Ажанска, Троянска слива, Караджейка, Сакарка. Сравнително толерантни
спрямо болестта са сортовете Монфорска, Дряновска, Осоговска едра, Синя юбилейна,
Тулеу Грас, Ранна бюлска, Стенлей, СтринаваДжеферсон, Червена афъзка, Жълта афъзка,
Балева слива. Сравнително слабо се нападат от болестта и използваните в практиката
джанкови подложки.
Пръскането е главното средство за предпазване на чувствителните сортове сливи от
червените листни петна. За да бъде ефикасно, пръскането на сливите трябва да се
извърши, преди да са станали силни заразявания, които в повечето години могат да се
осъществят още в края на цъфтежа. Първото пръскане на сливите трябва да се извърши
още по време на цъфтежа, когато листата вече се развиват и всеки дъжд може да
предизвика заразяване, с препаратите Дитан М-45 - 0,2% или Топсин М 70 ВП - 0,1%.
След 10-14 дни трябва да се извърши второ пръскане. Обикновено двете пръскания
напълно са достатъчни (а понякога и само едно), за да предпазят сливата от болестта.
 Агротехническите мерки за повишаване устойчивостта на дърветата срещу болестта
червени листни петна се състоят в редовно наторяване (особено след голяма реколта), в
обработка на почвата и поливане при суша.

Ръжда по сливата
Ръждата по костилковите се явява най-често по сливите (поради което често се
означава и като сливова ръжда), но се среща още и по бадема, кайсията и прасковата.
Главният ареал на разпространението й е подбалканският район на Северна България,
където в отделни години предизвиква значителни поражения.
По горната страна на листата се наблюдават множество дребни (1-2 мм) жълти или
червеникави петънца, от долната страна на които се образуват прашни купчинки спори, от
начало жълти до жълто-кафяви (летни спори), а по-късно - черни (зимни спори). Силно
нападнатите листа пожълтяват и листата окапват преждевременно. При влажни условия
(особено в градини на ниски места, обилни нощни роси) ръждата може да причини масово
преждевременно обезлистване на силно чувствителните сортове сливи (Кюстендилска
синя слива), поради което плодовете узряват преждевременно, остават дребни и с
намалено захарно съдържание, а дърветата са силно чувствителни на зимно измръзване.

Ръждата по костилковите се причинява от гъбата Tranzschelia pruni-spinosae. При

нашите условия разпространението на патогена се осъществява основно чрез летни спори,
пренасяни с въздушните течения от по-южни страни.Поради това по-силно нападение от
тази болест се наблюдава в крана лятото, особено през август, когато преносът на големи
маси от летни спори съвпадне с влажно и умерено топло време. От сортовете сливи с по-
висока устойчивост на ръжда се отличават Бяла прелестна, Виолетова ренклода,
Габровска, Калифорнийска синя, Тулео грас, Поп Харитон, Зелена ренклода, Онтарио,
Ана Шпет, Монфор, Синя юбилейна, Хиоска, Кратунка и др.
Силно чувствителни са сортовете Кюстендилска синя слива, Кралица Виктория,
Италианска, Бърдачка, Манастирка.

Срещу сливовата ръжда е ефикасна химичната борба, която трябва да започне още
при появата на първите петна по листата (най-често през втората половина на юни или
първата половина на юли). Обикновено се налагат и още 1-2 пръскания през 20
дни.Използват се препарати съдържащи активно вещество цинеб.

Кривулки (мехунки) по сливата

Това са наименованията на болестта в различните райони на страната. Иначе това е
болест, която се причинява от гъбата Taphrina pruni, която е близък вид на гъбата, която
причинява къдравост по прасковата. Болестта може да компрометира напълно реколтата.
Тази болест е разпространена у нас навсякъде, където се отглеждат сливи. При
благоприятни условия за развитието на патогена, той може да ликвидира напълно
реколтата.
Важен фактор за силното развитие на тази болест са хладно и влажно време в
периода на разтваряне на цветните пъпки и началото на цъфтежа на сливите.Лечението е
ограничено .
Определящи за ограничаване развитието на мехурките по сливата са есенното и
зимни пръскания с 1% бордолезов разтвор. Последното пръскане с него трябва да е
непосредствено преди набъбване на пъпките. През вегетацията на сливата при поява на
заболяването няма средства за бораба и затова не се предвждат пръскания. Най-силно се
нападат сортовете Кюстендилска и Троянска синя слива и Късна меденка.

Съчмянка по сливата
Съчмянката не подминава нито един костилков вид. Напада череши, вишни,
праскови, кайсии, сливи, че дори и бадема.
По-устойчиви на сачмянка са сортовете Дряновска, Стенлей, Троянска, Ажанска,
Алтанова ренклода и др., а Габровска, Зелена ренклода и др. са силно чувствителни.
Съчмянката напада всички части на дръвчетата - клонки, леторасти, листа, не щади и
плодовете. Характерно за нападнатите от нея листа е, че по тях се развиват дребни
пурпурночервени точици с червеникав или виолетов ореол, според ответната реакция на
нападнатия вид, достигащи до 2-3 мм. По-късно при всички овощни видове тези петна
некротират и опадват, като по листата остават дупки, подобно на простреляни със сачми,
откъдето идва и името на болестта. При силно нападение съчмянката предизвиква
преждевременен листопад, който силно отслабва дръвчетата.
Борбата се води чрез зимни пръскания с 2% бордолезов разтвор или 0,3% тирам 80
ВГ.
Шарка по сливата
Сливовата шарка е вирусно заболяване, за което в научната литература пръв през
1933 г. съобщава проф. Димитър Атанасов. Днес то е разпространено в почти цяла Европа.
В отделни страни влиянието му обаче за намаляване на добивите и за влошаване на
качеството на плодовете не е еднакво при различните овощни видове. У нас досега
шарката е сериозна заплаха най-вече за сливите, докато в съседна Гърция тя е много по-
опасна за прасковите.
Причинителят на шарката е вирус, чиито естествени преносители са някои видове
листни въшки. Разпространява също и със заразени пъпки, калеми, подложки, дръвчета.
Сливовата шарка изменя химичния състав на засегнатите плодове. Те остават
безвкусни и жилави. Съдържат повече смолисти вещества и са сравнително бедни на
захар. При по-чувствителните сортове сливи до 80 -95% от болните плодове окапват
преждевременно. Отначало отделни клони изсъхват, а по-късно те целите загиват.
Най-силно чувствителни на шарка по сливата са нашите местни сортове
Кюстендилска Тетевенска и Дряновска синя слива.
Силно чувствителни са и сортовете Стринава, Струмска синя, Монарх
Много слабо чувствителни до толерантни са Стенлей, Изобилие, Онтарио,
Виолетова ренклода, Йо-йо, Чечанска най-боле.
Лечение срещу вируса няма !
Вируса се пренася най-често при присаждане, а по здравите дръвчета в градината
чрез листните въшки. Борбата с него се води чрез изкореняване на стари и болни дървета
и засаждане на устойчиви и толерантни сортове, като Стенлей.
Химични средства за борба няма!

Сливов плодов червей

Сливов плодов червей е разпространен повсеместно у нас. Той е важен неприятел на
сливовите насаждения. Гъсеницата му причинява червясване на плодовете. В някои
години и при по-късните сортове, червивите плодове достигат 80%. По-слабо от сливов
плодов червей се напада джанката, кайсията и прасковата.
 Възрастното насекомо на сливовия плодов червей е средно голяма пеперуда. При
разперени крила достига около 15 мм. Пеперудата е сивопепелява. Предните й крила са
тъмнокафяви с виолетов оттенък, с малка бяла луничка в основата и с ръждивожълти и
сивосинкави напречни вълнисти ивички.
Гъсеницата има черна глава и розово-червено тяло отгоре, по-светлорозово отстрани
и отдолу, със зеленикав оттенък.
Сливовият плодов червей има две поколения годишно, а в години с топло лято
развива и трето поколение.
Те се хранят с месестата част на плодовете, като дълбаят ходове, насочени към
дръжката. Повредените плодове престават да нарастват, придобиват виолетов оттенък и
след известно време окапват заедно с намиращите се в тях гъсеници, които продължават
да се хранят вътре в плода. След завършване на развитието си тенапускат плодовете и
какавидират в пашкул под напуканата кора в основата на стъблото или под различни
растителни остатъци на почвената повърхност. При рохкава почва единични гъсеници се
запашкуляват в горния почвен слой.
Борба със сливовия плодов червей се води, като старата и напукана кора се остъргва,
за да се унищожат какавидиралите гъсеници под нея. През юли по стъблата на дърветата
се поставят ловни пояси, чрез които се събират и унищожават гъсениците. Пръскането
срещу с сливовия плодов червей, съгласно указанията на бюлетина на регионалната
служба по прогноза към НСРЗ, се извършва с Вазтак 100 ЕК - 0,0125 %; Децис 2.5 ЕК -
0.05%; Димилин 25 ВП - 0.05%; Дурсбан 4 ЕК - 0.15%; Каскейд 5 ЕК - 0.15%; Пиринекс 48
ЕК - 0.15%; Ранер 240 СК - 0.03%; Суми Алфа 5 ЕК - 0.02%; Талстар 10 ЕК - 0.03% и др.
Срещу отделните поколения на сливовия плодов червей се извършват от едно до две
третирания. При масово намножаване на второто поколение и при развитие на частично
трето се налага и трето пръскане. Първото пръскане и срещу двете поколения се прави,
когато 30-40% от пеперудите излетят, което съвпада с началото на излюпването на яйцата.
Моментът и броят на третиранията се определят чрез феромоновите уловки.

Сливовата плодова оса

Сливови плодови оси са едни от най-опасните неприятели по сливата в началото на
вегетационния период. Могат да предизвикат над 80% червивост и окапване на завръзите.
Черната сливова плодова оса се среща във всички сливопроизводителни райони у
нас и е един от най-опасните неприятели на сливовите. Ларвата причинява червясване на
плодовете на сливата, джанката, трънкосливката, черешата и кайсията.
Възрастното насекомо е дребна оса, която има блестящо черни тяло и крака.
Пипалата у женските индивиди са жълти, само първите две членчета, а понякога и
основата на третото са черни. Краката са сиво-кафяви, с черни бедрени пръстенчета.
Крилата са ципести и прозрачни. Предният чифт крила към основата имат по-
тъмнокафяво петно.
Ларвата е зеленикавобяла или светложълтеникава, леко извита, с оранжево-жълта
глава, широки горни челюсти и с 10 чифта крака, от които гръдните са най-добре развити.
Дълга е 8-9 мм. Издава неприятна миризма на дървеница. Какавидата е в бяло плътно
пашкулче, което има овална форма и кафяв цвят с полепнали по него почвени частици.
Дължината на пашкулчето е около 6 мм.
Черната сливова плодова оса има едно поколение годишно и зимува като ларва в
почвата на дълбочина от 2 до 8 см. Ларвите се вгризват в плода, като една унищожава от 2
до 5 плода. Повреденит плодове окапват на земята заедно с дръжките, а ларвите след 1 до
2 дни ги напускат и търсят подходящо място за зимуване. Дълбочината, на която
навлизат ларвите в почвата за зимуване, е от 5 до 25 см в зависимост от почвения тип.
Черната сливова оса напада най-много ранноцъфтящите сливови сортове. В сливовите
райони трънките са постоянен източник на зараза.
Препаратите за растителна защита са същите , както при сливовия плодов червей.