ПО ЖЪТВА 

 
Трансформиращ преразказ от името  
На Никола 
Беше жътва ,голям пек,слънцето се бе спряло огнено и
немилостиво в небесата,но жарките му лъчи не успяваха
да прогонят работливите селяни от полето.Там нейде и
аз неуморно работех, носех тежките снопи и се
заслушвах в моминските песни които ехтяха над златното
поле.Слушах и гледах как сам самички жънеха моите
стара майка и моята малка сестричка,а тя ми викна
закачливо дали бих познал Пенкиния глас,а аз и
отговорих че го долавям но слабо щот се смесва с
другите и се губи , и седнах па казах на стара ми
майка,да седне малко да си почине и да послуша малко
моминските песни и ако схване Пенкиният глас, да знае
че наистина снаха ще и стане . А тя ми отговаря че ако аз
не мога позна на Пенка гласа та тя ли ще може. А аз
викам ако пее сама Пенка –ако ще през море да е ще я
позная. В този миг ,като чели ме чуха , дружната песен
над полето затихна .И от далече се поде самичък глас
висок,звънлив и треперещ, емна се леко и тихо па се
засили леко по-леко и се залюля с мощни вълни над
полето.И тогаз аз пуснах снопа и плеснах с ръце и
казах ,че това е тя моята Пенка и се заслушах ,а песента
и се ширеше ,волна и млада чиста като извор пълна с
надежда и желание, кичеше на китки мили думи и
пращаше с любов към мен. Не се стърпях и се провикнах
закачливо , а от околните нивя се чуха ободрителни
смехове .Чу ме и Пенка и ми прати закачлива и обична
песен. И над полето ,сякаш с кръст в ръка ,прехвръкна
надеждата за радостта. Но изведнъж нейде от
отдалеченото краище ,дотича едно уплашено хлапе и ни
обади че Пенка била примряла от горещината . В този
миг сякаш небето се строполи над мен , хукнах към
Пенкината нива и се молех на Бога дано лъжа да
бъде.Но уви там се бяха сбрали моми ,булки , мъже и
жени,майки ужасени ридаеха над нечие тяло. Разбутах аз
тълпата и що да видя, край златен сноп като с куршум
пронизана моята Пенка лежеше без дихание останала, в
едната ръка още държеше острият сърп а с другата
ръкойка класове. От полу - отворените устни се бе стекла
струйка кръв и обагряше бялата и гушка. Слънчев удар
бе затрило моята Пенка. Паднах аз разбит от мъка до
тялото на любимата си и гласът ми се бе сподавил в
сълзи и ридания.