Животът в социалните мрежи

Днешната младеж прекарва голяма част от времето си в социалните

мрежи, изграждайки си фалшива представа за случващото се в реалния живот.
Попълвайки профила си в социалния сайт, ние създаваме определен образ,
който повече или по-малко се разминава с нашата реална личност. Но до каква
степен ни вреди това?
Най-често срещаният съвет на модерните психолози е да избягваме
социалните мрежи, за да се предпазим от негативните им влияния върху
психичното ни благополучие. Ние, хората, не сме подготвени за това какво ще
се случи с нас когато имаме “свободата” да “бъдем себе си”. Е, наистина ли се
изненадваме, че избрахме да НЕ бъдем себе си? Всеки се стреми да изгради
положителна представа за себе си онлайн чрез своя дигитален Аз-образ.
Освободени от ограниченията на действителността, там можем да сме такива,
каквито искаме да бъдем, показвайки по-добрата си страна, надявайки се да
бъдем харесвани от другите хора. Така никой не може да е сигурен кое е
истинско и кое не.
Интернет пространството от доста време е опасно място. Изкривени
представи за красота, за връзки, за здравословен начин на живот.
Подсъзнателно ние сме манипулирани от тези зашеметяващи образи и се
стараем да изглеждаме и да се държим като тях, дори и те да не са
правдоподобни. Те ни карат да се чувстваме потиснати и несигурни в себе си,
сякаш нещо в нас е грешно. В един момент всеки от нас трябва да осъзнае
това и да спре да вярва на всичко публикувано онлайн, като така ще прекъсне
връзката, която го спира от по нататъшно развитие в реалния живот.
Някои хора намират утешение в броя на like-овете и последователите,
които получават, но може ли това да им изиграе лоша шега? Колко пъти, след
като сте публикували снимка, пост, стори, проверявате колко човека са
реагирали и как, или пък имате очаквания за точно определен човек дали
следи активността ви? Това обсебване, създаване на снимки специално за
социалните мрежи, също може да повлияе негативно на самочувствието,
особено ако някой остави негативен коментар, то отнема от вниманието ни, и
не ни позволява да изживеем хубавите моменти пълноценно.
Чрез ограничаването на живота ни в социалните мрежи, ние ще можем
да отворим очи за истинското, за реалния свят. Ще можем да отдадем времето
и енергията си на нещо ползотворно, за контакт с близките за нас хора. Ние
трябва да използваме тези платформи като нашата пътека към света. Те са
способни да отворят очите ни за различни нови неща, с които не сме
запознати, като например за нещо свързано с психологията, готварството и
други области, които ни интересуват, а не само да се забиваме в живота на
останалите. Така губим ползотворно за нас време, създавайки си фалшива
илюзия за щастието на другите.