СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Специалност “Психология”

Курсова работа
по Естетика 2 част

ТЕМА:

Да кажеш ‚ДА‘ на живота

Студент: Преподавател:
Йоан Иванов Гл.ас. Петър Пламенов
Фак № 22710

София
Септември 2022
 Тематиката и заглавието на курсовата е вдъхновена от филма с Джим
Кери, озаглавен: ‚Навитакът‘ (Yes, man), (2008) или буквално преведен:
‚ДА, човече‘. В на пръв поглед комедийния и забавен сценарий, открих, че
във филма се постулира един много верен и универсален вселенски
принцип – принципа за отдаденост и принципа че това което посееш това
ще и пожънеш! Открих, че много от филмите в които участва Джим Кери
носят такива метафизични и философски послания, като например
‘Лъжлото‘ (Liar, liar) или ‘Всемогъщият Брус‘ (Bruce Almighty, 2003),
поради което бях започнал да гледам цялата му филмография и един от
първите ми филми беше именно ‘Да, човече‘, след който не останах
разочарован. Интересното е, че като малък, може би повлиян и от
обратната връзка на семейството ми, възприемах Джим Кери за доста
‘лигавещ‘ се персонаж и ‘прекаляващ‘ с лиготиите си актьор. С времето,
когато попадах на негови интервюта в интернет, всъщност видях зад него
един доста мислещ и разсъждащ човек, с много философско мислене и
разбиране за психология. Това ме грабна в него и постепенно видях, че в
него се крие и мистик, както и човек с духовен поглед върху живота и
тогава си дадох сметка, че не случайно е участвал в подобни филми с
подобни послания в тях. В америка имаше коментари от медиите, които
искаха да го изкарат луд и побъркал се, защото на по-късни години той
започна да представя тази своя страна доста по-явно, а и претърпява неща
в личния си живот, които го довеждат до още по-големи прозрения и
трансформации в мисленето и погледа му върху живота, което се виждаше
и в начина по който се облича и изказва по медиите. Преди, когато съм го
слушал, знаех, че не е луд, но едва през последните години започнах и да
разбирам какво наистина иска да каже.

Основната идея на филма е, че ако си напълно инвестиран в нещо и

кажеш стопроцентово ‘ДА‘ на това нещо, то живота започва да работи в
твоя полза и започва да ти отключва врати които не си мислел, че могат да
ти бъдат отключени - дори в моментите в които това не изглежда така.
Това може и да звучи фантасмогорично, но всъщност има много голяма
логика зад него.

Това е страхотна философия, защото ако се замислим, хората масово

казваме ‘ДА‘, не защото искаме нещо наистина на сто процента, а го
казваме от любезност, от уважение, от несигурност в бъдещето, от
автоматизирана инертност и инерция, от страх за оцеляването ни, от страх
от авторитети, от задълженост и от куп други мотиви. Най-вече от място
на компромис – със самите себе си. А когато правим нещо от позиция на
компромис, ние ощетяваме не само себе си, а другите около нас. Нека се
замислим колко от ‘ДА‘-та в ежедневието ни са истински и колко от тях са
половинчати. Всъщност, повечето ‘ДА‘-та са замаскирани ‘НЕ‘-та, но
хората сме се автоматизирали толкова в този навик, че даже вече не ни
прави впечатление, а даже и по-лошо: приемаме го за нещо нормално!?
Приемаме, че това е реда на нещата и така функционира света. От малки
сме приучени на маниери на поведение, на код на държание и на социални
привички, които всъщност ни карат несъзнателно да живеем живота си на
програма: компромис.

А сега замислете, колко неща може да постигнете, ако правите

компромис. Колко бихте могли да вложите, ако правите компромис. Ако
‘ДА‘-то ви е половинчато, то и енергията, която влагате ще е половинчата.
Щом енергията ви е половинчата, то и резултатите ви ще са половинчати.
Ама как искаме щастие, успех и късмет в живота ако това което влагаме в
него е половинчато. Как очакваме от живота да ни даде, ако това което му
подаваме като информация и това което инвестираме в него е
половинчато. Ето го универсалния принцип в действие - това което
посееш това и ще пожънеш. Ще пожънеш половинчати плодове.
Смачкани, недозрели, развалени, сухи, вкиснати... После защо сме
неудовлетворени от живота си и защо той не ни дава това което
заслужаваме. Първо, защото не сме казали ‘ДА‘ на нашия живот! Не сме
казали ‘ДА‘ на нашите истински желания. Не сме казали ‘ДА‘ на нашите
истински потребности. Ами как ще живеем живот който ни харесва и ни
прави щастливи? И най-вече как ще живеем живот, който очакваме да ни
даде и да бъде щедър с нас. Чакаме изобилие, а ние самите не влагаме
нито изобилие от желание, а и следователно не влагаме в такъв случай и
изобилие от ресурси и от енергия. Влагаме колкото да минем между
капките или колкото да отбием номера, или колкото да се види, че сме
направили нещо, или колкото да не обидим или засегнем някого, или
колкото другите да ни видят по определен начин по който смятаме, че
трябва да ни видят. Тоест мотива зад решенията винаги е свързан със
страх, независимо дали е страха от това какво другите ще мислят за нас,
или страх от бъдещето, или страха за оцеляване и тн., и тн.
 Другата ирония на този принцип е, че когато си стопроцентово
инвестиран в нещо ти всъщност спираш да се интересуваш от резултатите,
а си погълнат от процеса. Ти си потопен напълно в това което правиш и
тогава вече мотива не ти е на всяка цена: ‘Какво ще получа от това?‘ или
‘Кога ще си получа печалбите?‘. Ти пак може да мислиш за тези неща, но
те вече не са ти основния движещ мотив. Тогава и подхода и отношението
към това което правиш е различно. Нищо чудно, че има толкова много
посредственост в нашия свят и толкова ‚наполовина свършена работа‘,
защото масово хората са половинчато ангажирани в работата си, в
семействата си, в задълженията си и тн. Посредствеността извира от липса
на желание и от липса на ентусиазъм. Тогава и резултатите са половинчати
и нищо чудно, че никой не е доволен от нищо. Ентусиазма е горивото,
което ни води към разгръщането на нашия потенциал, на нашите уникални
таланти и на нашата вродена интелигентност и гений. Когато си
стопроцентово ангажиран с нещо, ти го правиш от позиция на любов и на
желание. Ти се потапяш в него. Ти го правиш, защото то ти дава щастие
тук и сега – не го правиш само и само защото ще ти донесе щастие след
това. Каква е логиката да правиш нещо, което не ти носи щастие тук и
сега, само и само защото ще ти донесе щастие после. То реално няма да ти
донесе щастие после, ще ти донесе някакви печалби, но печалбите не
гарантират щастие. Както казват: ‘С пари можеш да си купиш легло, но не
и сън.‘ ‘С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.‘ Тоест, както и да
го гледаме щастието и истинския успех се намира тук и сега, както много
философи и мистици са говорели, затова свещено място: ‚тук и сега‘. Ти
можеш да си напълно тук и сега само ако си стопроцентово въвлечен в
живота си и в това което правиш с него всяка минута. И то трябва да
извира от теб. Живота сме ние самите – ние направляваме с енергията си
какво и колко ще получим от него. Ние сме самия извор. Когато правим
нещо половинчато оставяме само малка струя от извора да потече и така
това което ни се връща обратно е също толкова оскъдно. Все едно, че
поливаме растение. Ами за да порасте му трябва изобилно подхранване.
Така е и с нашия живот.

Причината, например, в момента да съм на ликвидационна сесия и да

пиша тази курсова е именно същата – имах момент в който се колебаех и
се съмнявах в стойността на обучението си за личния си живот, поради
което започнах да бъда наполовина ангажиран в дейностите му, поради
което започнаха да спадат и моите интереси към специалността, а с това
започнаха да намаляват и компетенциите ми, а с компетенциите започнаха
да спадат и добрите отзиви и както се вижда това неумоверно води до
неуспех. С други думи загубата на ентусиазъм и желание, води до липса
на стопроцентова отдаденост и включеност в процеса, което води и до
липса на успех. Ключа към успеха е стопроцентова отдаденост, желание и
автентичност – с тях се покачва и компетентността, изпъкването на
уникалните таланти и предоставените възможности. Затова от малък
харесвам изказването: ‘Има ли желание, има и начин‘. Винаги съм
чувствал дълбоко това като валидно и го виждам и в личния си живот, че
успявам там където най-много инвестирам и давам от себе си. Живота
винаги връща инвестициите, които правим, когато извират от дъното на
душата ни. То е като пин-понг ефект – има постоянна симбиоза между
даване и получаване, която взаимно се подхранва.

Колко неща биха били различни в нашия свят ако ‘ДА‘-та ни бяха
истински да-та и ако ‘НЕ‘-та бяха истински не-та. Но затова трябва да се
превъзмогнат много страхове. Трябва да се преборят много фалшиви
ценности и фалшиви скрупули, които са ни наложени, които ни пречат на
вътрешното щастие за сметка на следване на даден код на поведение или
държание. И иронията тук е, че всъщност ако потискаме вътрешното си
щастие, то ние не подпомагаме и щастието на другите и не подпомагаме
тази симбиоза на изобилие и просперитет. Тогава по-скоро подхранваме
симбиоза на взаимен компромис – ‘ти губиш малко, и аз губя малко‘,
вместо ‘аз печеля и ти печелиш‘, с което всъщност всички печелим.

Във филма това много добре е илюстрирано – как изобилието подхранва

само себе си. Как влагайки в нещо, то започва верижно да подхранва нещо
друго, а то нещо трето и така като домино ефект се създава
самоподхранваща се система, където всяко нещо започва да подпомага
другото по неочакван начин.

За да имаме повече контекст, във филма главният герой, в ролята на

Джим Кери, е банков кредитен служител, който наскоро е претърпял
развод с жена си. Това нещо го съсипва емоционално, и той изгубва
желание за живот и влиза в депресия. Започва да ходи на работа просто от
задължение и покрива минималните изисквания, които се очакват от него.
Бърза да се прибере всеки път след работа, за да стои в тях и да се
самосъжалява. Не отговаря на телефона си на нито едно повикване, а
неговите приятели се опитват да го изкарат от състоянието му и да го
изведат навън за да започне нова страница в живота си. Идват дори до
апартамента му за да го изкарат навън или да му носят храна. Един ден на
работа случайно се засича със стар негов приятел, който вижда липсата му
на ентусиазъм за живот и му дава визитка да се запише на семинар за
самоподпогане, наречен ‘Да, човече‘, който му е променил живота.
Разбира се, първоначално Джим Кери, в ролята на Карл – банковия
служител, игнорира визитката и си продължава постарому, докато една
вечер не изпуска годежа на най-добрия си приятел и впоследствие сънува
кошмар, че е на смъртния си одър и е пропилял живота си в
самосъжаление. Този сън го разтърсва и го кара да отиде на семинара.
Там се натъква отново на стария си приятел, който му даде визитката и
впоследствие бива ‘иницииран‘ в философията като нов член. Въпреки, че
го прави неохотно след края на семинара му е казано, че трябва да казва
‘ДА‘ на живота и на всяка възможност, която му се предоставя. Той все
още не е напълно сигурен в това и затова получава побутване от приятеля
си който казва ‘ДА‘ вместо него на първата му отдала се възможност – той
бива помолен от бездомник да го закара до някакво място. Въпреки, че
Карл (банковия служител) първоначално е несигурен в това си решение,
събитията така се разгръщат, че започват да му потвърждават валидността
на този принцип с което той започва с голям ентусиазъм да прилага
философията и животът му започва да се развива с големи темпове, от на
пръв поглед случайни и ежедневни ситуации, като намира нов партньор в
живота си, повишен е в работата си и излъчва желание за живот както
никога досега. Филма илюстрира, че когато човек се отвори към живота,
му се отварят пътеки и вратички които не си е мислел, че са възможни.
Особено добър е и краят на филма, в който Карл, банковия служител,
разбира, че трябва да казва ‘ДА‘ на нещата които наистина иска. Защото
първоначално той разбира философията твърде буквално и казва ‘ДА‘ на
всичко, което живота му предоставя и на всяка ситуация, която му се
изпречи. В началото това със сигурност му помага да излезе от състонието
в което се намира и му отваря много врати, като му помага да се ангажира
и включи в живота си с устременост, ентусиазъм и желание, но в
дългосрочен план разбира, че не на всичко трябва да се казва ‘ДА‘ и
барометърът е дали наистина желае нещата от дъното на душата си.

Това е толкова прост принцип, който не винаги е лесно да бъде приложен.

Особено важно е и възпитанието и ценностите които са предадени от
културата и обществото. До някаква степен в по-индивидуалистичните
общества се поставя акцент върху личното щастие и удовлетворение,
което до някаква степен помага на хората да живеят собствените си
животи, отвъд традициите и думата на авторитетите. Но все пак,
материалните страхове в тези общества все още пречат на хората наистина
да следват собствените си истински и неподправени желания. Поради това
много хора казват, че не знаят какво искат. Това всъщност е самоналожено
незнание, защото всъщност проблема не е, че не знаят какво искат, а по-
скоро, проблема е че чувстват, че не знаят как да го постигнат. Те
чувстват, че това което искат е невъзможно да стане и заради това
предпочитат да казват, че не знаят какво искат, защото са неуверени в
собствените си мечти и са неуверени, че могат да ги постигнат. С други
думи подценяват себе си и за да не изглеждат ‚смешно‘ или ‘незряло‘ в
очите на другите, предпочитат да казват, че не знаят. Това особено се
случва когато дадено желание е все още в своя зародиш, защото е много
вероятно тогава то да изглежда твърде безперспективно и почти
невъзможно да се случи. Тогава е най-лесно човек да се осъмни в
‘мечтите‘ си, но ключа е отново е същия – пълна отдаденост и
ангажираност в желанията и мечтите си. Тогава живота отваря врати,
защото ние зареждаме действията си с голям енергиен заряд, който
материализира нещата в наша полза. Може да не ги материализира по
начина по който си мислим, че ще ги материализира, но неминуемо в
даден момент сами ще се убедим, че ги материализира по някакъв начин.

За хората, които по природа са по-логични и пресмятащи бъдещето си –

това им е по-трудно да го повярват и да се доверят на живота, защото те
търсят конкретика и логика. Но формулата си остава същата. Спомням си,
че за пръв се бях сблъскал с тази философия в една книга на Пауло Куелю
– Алхимикът, в която един от главните цитати ми се беше запечатал:
„Когато искаш нещо от дъното на сърцето си, цялата вселена заговорничи
да ти помогне да го изпълниш‘.