Икономически университет – Варна

СПРАВОЧНИК
за учебната 2017 – 2018 година

2017
Издателство “Наука и икономика”
Икономически университет – Варна
 Редакционна колегия
Проф. д-р Евгени Станимиров – председател
Членове:
Доц. д-р Владимир Досев
Мариана Петкова
Соня Маринова

© Владимир Тодоров Досев, Мариана Петрова Петкова, Соня Маринова Маринова, 2017.

ISSN: 1313-1583
 Уважаеми студенти,
Приемете моите най-искрени поз-
дравления за направения избор!
Вие вече сте част от академичната
общност, която през годините пази
традициите на най-старото висше
икономическо училище в България.
Икономически университет – Варна
е с 97-годишна история и днес е во-
деща образователна и научна инсти-
туция, с утвърдена идентичност в
европейското образователно прос-
транство. Университетът осигуря-
ва висококачествено обучение на студенти и докторанти в унисон с концепция-
та за учене през целия живот.
Модерен, иновативен, високотехнологичен и с реновирана функционална
материална база, Икономически университет – Варна е лидер в сферата на ико-
номическото образование. Гордеем се с над 150 хиляди подготвени икономисти,
в това число чужди граждани от над 70 държави. В момента в университета
се обучават 11 хиляди български и чуждестранни студенти в съответствие с
водещите европейски образователни стандарти, формиране на необходимите
теоретични и практически знания, умения, високо професионално съзнание и бо-
гата икономическа култура. Университетът разполага със собствена театрал-
на зала, в която студентите поставят театрални постановки, с най-добрия
студентски баскетболен отбор в България, с организирано хранене за студен-
тите. Всички учебни планове и програми осигуряват разумен баланс между зна-
ния, умения, компетенции, с акцент върху практическите задания.
Икономически университет – Варна oсъществява обществено значима
изследователска дейност, провеждане на пазарно ориентирани изследвания в
приоритетни научни области, осигурява условия за професионално развитие и
израстване на академичния състав и служителите, установява ползотворни и
устойчиви взаимоотношения с партньорите си в образователната сфера, биз-
неса, публичната администрация и институциите в страната и в чужбина.
Университетът ежегодно актуализира специалностната си структура и
предлага специалности с обучение на английски език. Две са програмите с издава-
не на двойни дипломи: с Университет за приложни науки Сейнайоки, Финландия
и Университет за приложни науки Вормс, Германия, предоставящи възможнос-
ти на нашите студенти в ОКС „бакалавър“. ИУ – Варна предлага и съвместни
образователни програми за двойни дипломи в ОКС „магистър“: с Уралски феде-
рален университет, Университет Нотингам Трент по международен бизнес и
мениджмънт, Великобритания и Световното бизнес училище – Мумбай, Индия.
Поддържаме международни контакти и развиваме сътрудничество с близо 100
чуждестранни университета. Страна сме в проекти по различни програми –
ERASMUS, CEEPUS, TEMPUS.
През следващите години, ние преподавателите, ще бъдем до вас и ще ви
предаваме от нашата компетентност, знания и опит, ще ви помагаме да от-
кривате силата си и да станете отлични експерти.
Помнете, че от осъзнатия стремеж към достойната професионална реа-
лизация зависи вашето бъдеще. Не се задоволявайте с малкото, не се примиря-
вайте с посредствеността, не робувайте на бездарието. Бъдете напористи и
вярвайте в своите възможности!
Пожелавам ви с търпение да овладявате знанията, да отстоявате себе
си, да се развивате пълноценно, с вяра и с устременост да побеждавате. На
добър час!

Проф. д-р Пламен Илиев

Ректор на Икономически университет – Варна
 На ият град
Приласкан от вълните в залива, на брега на Черно море, Варна е пресечна
точка на пътя между Средния изток и Западна Европа – град отворен към све-
та. Наследник на древни цивилизации, преживял превратностите на времето,
днес Варна е кипящ от живот град, съзвучен с ритъма и динамиката на новото
хилядолетие, с постоянно нарастващо население – избран за Европейска мла-
дежка столица през 2017 г.
Неслучайно наречен „перлата на Черноморието” и „морска столица на
България”, градът е привлекателен за туризъм, бизнес и културни прояви. Дарен
с безкрайно синьо море, златни плажове, старинни и модерни сгради, потънали
в зеленина, исторически и архитектурни паметници, той е желано и предпочи-
тано място за отдих и развлечения.
Варна е едно от най-значимите културни средища в страната със свои-
те театри, опера, музеи, художествени галерии, фестивален и конгресен цен-
тър. Влюбен в музиката, театъра, балета, киното, градът доказва своята обич
към изкуството с гостоприемството си за разнообразни прояви с междунаро-
ден престиж и признание. Достатъчно е да споменем фестивала „Варненско
лято”, включващ международни театрални, музикални, хорови, джаз, балетни,
фолклорни конкурси, международно биенале на графиката, както и филмовия
фестивал „Любовта е лудост”, кукления фестивал „Златният делфин” и пр.
Не по-малък е интересът на варненци към просветеност и наука. Развитие-
то на града като важен индустриален и транспор-
тен център, значението му на един от стопанските
стожери на България е предпоставка за съсредо-
точаването на мрежа от образователни и научни
институции в него. Тук са създадени университе-
ти, морска академия и колежи. Най-старият от
тях е Икономически университет - Варна, наши-
ят университет. Той е един от символите на Ва-
рна, през 2015 г. академичната
сграда на Икономиче-
ски университет – Ва-
рна, е удостоена с приз
„Сграда на годината
2015“, в категория „Па-
метници на културата“.
Университетът е част
от онази неповторима
атмосфера на града, в
която си дават среща ста-
рината и младостта, тра-
дицията и обновлението,
делничното и празнично-
то. Тя се създава и
от хилядите млади
хора, устремили се
към знанието и ду-
ховността въпреки
прагматиката на
днешното време. До-
коснали се веднъж до
красотата на Варна,
те остават завинаги
покорени от нейното
очарование и носят в себе си
спомена за неповторимите
студентски дни, в които звучи
Gaudeāmus igitur/ iuvenes dum
sumus! ... Vivat acadēmiā... - да
се веселим, докато сме мла-
ди... да живее академията...
НИВ РСИ
 I
Universitas itterarum Всеобщност на науките
По вални слова за университета

1 Началото
Системата за вис е о разование в дне ния си вид има своите далечни
пред ественици в античните философски коли на Питагор, Платон, ристотел.
е в класическата гр цка античност заниманията с наука дов дат до форми-
рането на о ност от преподаватели – изследователи от една страна, и от друга
– те ни слу атели, които се о учават. С течение на вековете тази о ност се
оформя като своео разна и самостоятелна. ласическа тина п рва дава пример
с т.нар. ефе и”, к дето о учаемите, подо но на дне ните студенти, се подготвят
в специални и лиотеки, полагат изпити и пр. Тогава в зароди се появяват и
някои от дне ните о разователни форми като лекцията, диалог т, еседата. Така
преди повече от 2000 години на практика се установява, че научното дирене и
о разованието са неразривно св рзани по ду и по цели, но в не по-малка степен
и чрез п ти ата, които следва да изв рвят заедно.
П рвите университети от с временен тип се появяват в началото на Евро-
пе ския ренесанс. Те са резултат на в зродената от гр ко-римската древност у-
манистична традиция. Появата им е продиктувана от социално-икономическите и
политическите потре ности на ур анизира ото се феодално о ество. П рвият
европе ски университет е с здаден в италианския град олоня 1158 г. , след него
в зникват университетите в Пари 11 0 г. , ксфорд 11 г. , Саламанка 1218
г. , нпелие 1220 г. , Падуа 1222 г. , им 1303 г. , Перуд а 1308 г. , ем рид
1318 г. , лоренция 1321 г. , Прага 13 8 г. , раков 13 г. , Виена 13 5 г. ,
а дел ерг 1385 г. , удапе а 138 г. , а пциг 1 0 г. , лазгоу 1 51 г. и т.н.
През в. европе ските университети са повече от 0.
П рвите университети се с здават по модела на средновековните сдру е-
ния це овете и гилдиите като о единения в определена о ласт на знанието на
студентите с оларите – олонския университет и на магистрите Пари кия
университет . В олонския университет се изучава каноническо и гра данско
право, а в Пари кия – теология. Средновековното определение на двата универ-
ситета като studium generā e всео ност на науките св рзва от една страна уни-
верситета с изискването да се преподават всички науки, а от друга, с това, че в
него се привличат магистри и ученици от всички краи а на западноевропе ския

9
свят. Покорени от авторитета на няко магист р, с оларите от различни страни
п туват от едно място на друго. Недоволни от нару ената от ц рквата или от
градските власти университетска автономия, преподаватели и студенти често на-
пускат градовете си. С миграцията на студенти от Пари е св рзано в зникването
на ксфордския университет и на ем рид ския университет, с здаден по-к сно
вследствие на мигриране на студенти от ксфорд.
Средновековните университети вкл чват един о факултет – факултет по
сво одни изкуства se tem artes i erā es – седемте сво одни изкуства” – грама-
тика, логика, реторика, геометрия, аритметика, астрономия, музика и други три,
надстро ва и се над него професионални факултета – по теология, по медицина
и по право. Не са с ествували ограничения за в зрастта на студентите и за сро-
ка на о учение.
През III – I в. постепенно модерните стандарти на академичната сво-
ода изместват религиозната зависимост на университетите. Преподават се нови
науки като физика, иология, ин енерни науки. Едва в началото на в. започват
да се изучават икономика, пси ология, социология и други научни направления.

2 ниверситетските онятия
Етимологията на думата университет niversitās – целокупност, с вкуп-
ност, всео ност” произлиза от латинското niversus, което означава всичко,
взето в с вкупност вселена”. В Древния им университет” се е наричал всеки
организиран с з от ора с о и интереси и независим ридически статус. В
Средновековието понятието университет” се осмисля като название на сдру е-
ния, т рговски гилдии, це ове и други о единения. В с ото време се оформя
и понятието niversitās magistrorum et s o arium сдру ение на преподаватели и
студенти”, организирани като гилдии, за да за итят правата си. Впоследствие се
налага само названието университет” с с значение уче но заведение, в което се
изучават уманитарни науки, право, медицина, теология”.
През Средновековието се утв р дава и значението на думата студент от
лат. studens като наименование на лице, което се о учава в в вис е уче но
заведение. Тя идва от латинския корен на думата studeo”, която на лгарски
език има няколко значения: уча се” занимавам се с наука” д р а страната на
не о” подраз ира се на науката подготвям преврат” novis re us studeo , като
се има предвид преврат в науката.
акто подсказват и значенията на думата, от студентите се очаква да дат
носители на новото, прогресивното, както в о учението, така и в научната сфера.
Постепенно университетската традиция предпоставя ролята на студента като о-
рец сре у рутината и изостаналостта, пропагандатор и вд новител на новости-
те, на нестандартните идеи. Този така ну ен на всеки университет елемент става

10
своео разен аланс сре у закостенялостта на средновековната традиция.
В преносен смис л именно студентите подготвят и всеки един преврат в
повечето от науките, т като в о е нео ременената от с оластика др зновена
младе ка мис л могат да се родят нови идеи.
В средновековните университети право да дат студенти имат само м е-
те. Едва през I в. университетите започват да приемат и ени.
т университетската средновековна система произ о дат и дне ните о ра-
зователно-квалификационни степени бакалав р” и магист р”.
В прод л ение на четири години” студентите в средновековните универ-
ситети изучават основните уманитарни науки, латинска граматика и логика. При
успе но изд р ани изпити те получават степента акалав р на уманитарните
науки”, която е п рвоначална ст пка к м ма сторство. а да се посвети на про-
фесията си, студент т е тря вало да се о учава о е д лго време, докато стане
магист р на уманитарните науки или доктор по право, медицина или теология.
Така например курс т за докторска степен по теология в университета в Пари е
прод л авал до 12 – 13 години.
Названието бакалав р” лат. baccalaureus п рвоначално е св рзано с е-
рар ията в гилдиите. Впоследствие започва да означава лице, което е получило
п рвата научна степен. достояването с акалав рска степен става след участие
на студента в поредица от дискусии след поло ен изпит пред комисия от препо-
даватели, чиято задача е да провери дали то е посе авал всички зад л ителни
лекции и какво е усвоил от тя .
На -трудното, но и на -досто ното ст пало в университетската кариера, е
ило придо иването на званието магист р” от лат. magister учител, р ково-
дител, началник” – университетска титла, прис дана след за ита на писме-
на ра ота. П рвоначално термините магист р”, доктор” и професор” са или
еквивалентни. В университета в олоня о е през II в. е прис дана титлата
доктор по гра данско право”. Подо ни степени се дават по-к сно по канониче-
ско право, медицина, граматика, логика, философия. В университета в Пари се
е давала степента магист р”. Тази система е ила в зприета от университетите
в ксфорд и ем рид . В много университети за магистри се считали само тези,
които са получили сертификат по граматика и изкуства. Получилите сертификат
по медицина, право, философия и теология са или доктори”. В университетите
в нглия и мерика двете степени – магист р по изкуствата” master o arts
и доктор по философия” doctor o i oso са или разграничавани. В гер-
манските университети п рвоначално термините магист р” и доктор” са или
взаимозаменяеми, но по-к сно започват да се прилагат за означаване на различни
степени в научната ерар ия.
Статутите на Пари кия университет точно определят книгите, които ака-
лав р т тря ва да изслу а” и овладее в прод л ение на пет- ест години. Изу-

11
чават се основно математика, естествени науки и философия. Четат се и се комен-
тират произведения на антични автори, на -вече на ристотел, ко то е признат от
ц рквата като мислител и научен авторитет.
След този период студент т е мо ел да се яви на изпит за магист рска сте-
пен. Преодолелият успе но изпита получава правото да р ководи дискусия по
про лем, ко то сам из ира. П тят к м о ността на магистрите зав р ва с ри-
туал. То е св рзан с т р ественото удостояване на успелия кандидат с правото
да преподава. Новият магист р получава лицензия и лагословия – да чете, уп-
равлява, спори и да изп лнява всички колски или преподавателски де ности в
Пари кия факултет по изкуствата и навсяк де по земята.
То полага клетва, след което му се вр чват символите на университетската
о ност – кепе, пр стен и отворена книга. След това демонстрира своите про-
фесионални спосо ности, като изнася лекция или р ководи диспут. итуал т за-
в р ва с пир ество, на което магист р т черпи своите колеги.1
С временната ерар ия на о разователните и научни степени, в зприета в
Европа и С , е:
- акалав р” – степен, давана след три – или четиригоди ен период на
о учение по фундаментални науки
- магист р” – степен, получавана след двегоди но доп лнително о уче-
ние
- доктор” – степен, получавана след за ита на дисертационен труд.
Според де ства ия днес акон за вис ето о разование о разователно-ква-
лификационната степен бакалав р” се прис да на студенти, о учавали се с
минимален срок на подготовка по уче ен план години чл. 2, ал. 1, т. 1 , като
това о учение следва да осигури базова широкопрофилна подготовка по профе-
сионални направления и специалности” чл. 2, ал. 2 .
агист р” е о разователно-квалификационна степен, прис дана на сту-
денти, о учавали се по уче ен план, предви да минимален срок на подготовка
5 години, или не по-малко от една година след степента акалав р” чл. 2, ал.
1, т. 2 . Магист рското о учение тря ва да осигури задълбочена фундаментална
подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност” чл. 2, ал. 3 .
разователна и научна степен доктор” се получава от прите ава ите
степен магист р” след тригоди ен срок на о учение и за ита на научен труд.
Докторантите се о учават по д р авна пор чка или платено о учение.

1
В . ояд иева, П. ниверситет и о ество: два социологически случая. София, 1 8.

12
 Академичният етикет
Проява на университетския ду са утв рдените традиции в академичното
о уване.
В академичното о уване са приети о р енията: Професор фамилно
име или Господин Професор, Госпожо Професор Доцент фамилно име или
Господин Доцент, Госпожо Доцент систент фамилно име .
кадемичното о р ение к м студентите, независимо от пола им, е колега
фамилно име . Според до рия академичен тон например не е допустимо да се
ка е колежке фамилно име , което е дне на лгаризирана форма на латинско-
то о р ение. Правилното о р ение к м ени – преподавателки или к м ени
– студентки е само в в формата за м ки род. Тази университетска традиция
идва от Средните векове, когато в европе ските университети официален научен
език е ил латинският. В него думата колега” е само от м ки род*.
В официалното о уване за назоваване на дл ности при ени се предпо-
читат формите за м ки род – ректор на университета, а не ректорка, декан,
а не деканка, професор, а не професорка. При о означаването на професии се
допуска формата за енски род напр. преподавателка, учителка , с изкл чение
на случаите, когато думата е с чу да етимология и не мо е да о разува форма за
енски род.
Дек н лат. decānus – десетник”, което в Средновековието е означавало
началник на десет ду и монаси” се произнася винаги с ударение на последната
сричка. До ре е това да се знае, за да се из егне масовата правоговорна гре ка
д кан.
Тези наглед мо е и дре ни дета ли от университетското всекидневие не са
за прене регване, за ото от тя се с здава специфичната академична атмосфера,
така нео одима за подд р ане на о академичен ду в в всеки университет,
с здаван по европе ски модел.
кадемичният етикет е вс ност едно по-различно о уване, постепенно
оформило се през вековете в резултат от стреме а на членовете на университет-
ската о ност за отличаване от останалите гра дани. Днес мо е и то звучи
повече като елание за оригиналност, но ако т рсим п ти а за с ранение на

Поради факта, че латинският език се счита за един от основните класически и научни езици, о е
от Средновековието в университетите се в зприемат латинските форми на изразяване. начени-
ето на думата се отнася за случаите, когато един от двамата римски консули умре внезапно, а
ивият доизслу ва мандата си с титлата c nsu sine co ēga консул ез колега . В Древния им
ените не са имали политически права и за консули в р овни управници за една година са се
из ирали винаги и само м е. атова в латински език думата co ēga няма енски род. По лга-
рената форма колежка / колежки е неприемлива в изисканото академично и делово о уване. Тя
се използва само в разговорната реч.

13
традициите по посока именно на европе ското ни утв р даване, следва да в з-
приемем и този елемент на университетско поведение.

а
Да се веселим, докато сме млади

Студентският имн се ра да през II в. от стара студентска песен, много-

кратно променяна през различни времена. тделни цитати от него се сре ат в
с орници с песни от 1722, 17 5, 1750 г. В дне ния му вид текст т о аче е зав р-
ен чак през III в.
Сега ният текст на студентския имн е запазен в с орник с с студентски
песни от 1781 г. под редакцията на индле ен – огослов, романист, поет, извес-
тен с това, че под влияние на весела студентска компания за в рля расото и се
отдава на литературна де ност. Мелодията е с здадена о е през в. от фла-
мандеца кен а м и студентите я пеели по уличките на тогава ните студентски
градчета.
тначало мар т е имал само четири строфи с по четири сти а. Музиката е
изисквала третият сти да се повтаря. Другите сти ове са при авени по-к сно.
а родина на студентския имн се счита ермания. Според някои от изсле-
двачите родното място на имна е ранция, а според други – Испания, като то
е разпространен из цяла Европа от минезингерите – скита ите рицари-певци.
чевидно е, че в с здава ата се през II – III в. единна европе ска уни-
верситетска о ност, авторството на тази песен- имн е колективно.

14
 Студентският имн
1. 1.
Gaudeāmus igitur Нека да се веселим,
iuvenes dum sumus! докато сме млади!
Post iucundam iuventutem, След веселата младост
ost mo estam senectutem и след досадната старост,
nos a e it umus. ще ни има земята.
2. 2.
U i sunt, ui ante nos Къде са, които бяха
in mundo uere преди нас на света
Vadite ad su eros, Отидете на небето,
transite ad n eros, слезнете в ада,
u i iam uere. къде ли не
. .
Vita nostra revis est, Нашият живот е кратък,
revi mietur. скоро ще се свърши
Venit mors ve ociter Идва смъртта бързо,
ra it nos atrociter, грабва ни жестоко,
nemini arcetur. никого не ще пощади.
. .
Vivat acadēmiā, Да живее академията,
vivant ro essores! да живеят професорите,
Vivat mem rum uod i et, да живее всеки студент,
vivant mem ra uae i et, да живеят всички студенти,
sem er sint in ores! винаги да бъдат весели!
5. 5.
Vivant omnes virgines, Да живеят всички момичета,
graci es, ormosae! стройни и красиви!
Vivant et mulieres Да живеят и госпожите,
tenerae, ama i es, нежни и любими,
onae, a oriosae! добри и трудолюбиви!
. .
Vivant et res u ica, Да живее и държавата,
et ui i am regit! и който я управлява!
Vivat nostra civitas Да живее нашето общество
Maecēnātum caritas, и меценатската обич,
uae nos ic rotegit! което ни покровителства!
7. 7.
Pereat tristitia, Да изчезне тъгата,
ereant do ores! да изчезнат страданията,
Pereat dia o us, да погине дяволът,
uivis anti ursc ius всеки враг студентски
at ue irrisores! и злоезичниците!
атински текст, вариант от I в., Превод на лгарски език
а дел ергски университет, ермания. от Смил Иванов, 1 35 г.

15
 II
Alma Mater Майка – хранителка
Икономическият университет в град Варна

1 Историята
Преди повече от сто години, на 1 октомври 1888 г., в лгария се открива
п рвото вис е учили е – Вис педагогически курс, което по-к сно става Со-
фи ски университет. През 18 5 г. се с здават три основни факултета – историко-
филологически, физико-математически и ридически.
а дането на лгарско вис е учили е е о основано от о ествени аргу-
менти като назрялата ну да от с здаването на институция на националната иден-
тичност, о слу ва а нацията и не ните практически потре ности, която да фо-
кусира в се е си цялостния космос на знанието. С кровената лгарска наде да
за университет е под ранвана и от тв рде прагматични мотиви – подо но вис е
уче но заведение е произве да кра но ну ните на д р авата чиновници, прав-
ни кадри, учители. Някои са у едени, че е по-до ре да се с здаде само специа-
лизирано прило но-те ническо учили е за стопанството и индустрията”, както
е гласяло известното заве ание на ратя Евлоги и ристо еоргиеви, а друг вид
о разование да се получава в европе ските университети.
На 23 януари 1 0 г. с с специален закон за университета д р авното вис е
учили е в София се о явява за университет. Името университет” замества наз-
ванието вис е учили е” и става своео разен символ, ко то черпи смисловите
си вну ения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината,
за единството на знанието и сво одата, за универсума на науката и културата.
Не зак снява и появата на п рвото лгарско вис е т рговско учили е.
Идеята за с здаването му е плод на стопанския и културния подем, арактерен за
края на п рвото десетилетие на миналия век, и на нарасналата нео одимост от
стопанско о разование. В началото на в. гр. Варна се утв р дава като един от
основните т рговски центрове на лгария. През 1 11 г. р ководителите на Вар-
ненската т рговско-индустриална камара о мислят в змо ността да се с здаде
Вис е т рговско учили е, но из у налата во на за авя ос ествяването на тази
идея. е ение за с здаването му се взема през 1 1 г. на I сесия на Т рговско-
индустриалната камара. тпуснати са средства за де ия университет, но от-
криването му става на 1 ма 1 20 г след ре ение на сесия на Варненската
т рговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на лгарското

16
вис е икономическо о разование. Институциализирането на п рвото лгарско
Вис е т рговско учили е е ос ествено на 28 септември 1 20 г. с с заповед на
тогава ния минист р на т рговията, проми леността и труда. Така се с здава
вторият лгарски университет.
ководството на учили ето се поверява на В р овен учили ен с вет.
че ните занятия започват през есента на 1 21 г. в сградата на т рговската гим-
назия, чи то трети ета е построен специално за ну дите на вис ето учили е.
Те се откриват т р ествено в актовата зала 101 с лагословията на Варненско-
Преславския митрополит Симеон. Приветствие поднася и лично цар орис III.
Прис стват членовете на т рговската камара, анкери, т рговци, индустриалци.

Сградата на университета – 20-те години на миналия век

П рвият ректор на Вис ето т рговско учили е е радетелят за неговото

с здаване, проф. ани алянд иев. оден е в ясковец през 18 г. ав р ва
гимназия в в Варна, учи те ническа имия в Московското императорско учили-
е, зав р ва университета в ри . Пет години ивее в С , к дето ра оти
като имик в в фа рика за производство на ои и имикали. През 18 г. се за-
вр а в лгария и пост пва като учител по имия в т рговското учили е в Сви-
ов. ил е имик в Министерството на т рговията, в Дирекцията на народното
здраве, преподавател в частното т рговско учили е в София. През 1 0 г. ани
алянд иев е поканен от Варненската т рговско-индустриална камара да помог-
не за с здаването на средно т рговско учили е в града. През 1 1 г. по негово
настояване е построена сградата на т рговското учили е и се поставя в про-

17
с т за откриване на вис е т рговско учили е.
Т рговската камара командирова ани алян-
д иев да проучи европе ската университетска
традиция и да пот рси преподаватели. На
октомври 1 21 г. в в Варна се открива д лго
адуваното вис е учили е по т рговия. ани
алянд иев е назначен за ректор с научното
звание изв нреден професор”. След за ита
на научен труд е из ран за редовен професор
по стокознание. До 1 33 г. то е ректор на вис-
ето учили е. Научното творчество на проф.
ани алянд иев е посветено не само на и-
мията, стокознанието, стопанското развитие и
т рговията, а вкл чва редица изследвания по
в просите на о ото и професионалното о ра- Проф. ани Калянджиев
зование. Преди см ртта си, на 28 март 1 г.,
то заве ава средства на Вис ето т рговско учили е, за да се ос естви нес-
днатата му мечта – с здаване на научноизследователски институт за стопански
проучвания.
П рвите ре одаватели в в Вис ето т рговско учили е са творчески
личности, интелектуалци, които стават посредници ме ду европе ското култур-
но пространство и едва про о да ата лгарска стопанска интелигенция. Те ид-
ват от усия, Пари , удапе а, специализирали са в ерлин, а пциг и М н ен,
Виена, Падуа, енева, Прага. Сред тя са руските професори еодор елмер
– професор по счетоводство професор т по политическа икономия и теория на
статистиката Наум Долински професор т по статистика, икономическа геогра-
фия и финансова наука скар ндерсон. Научният авторитет на университета
градят преподаватели като наки рнаудов, професор по германска и славянска
филология и философия професор т по френска литература Иван онстанти-
нов поет т Никола илиев, преподавал френски език професор т по финанси
Станчо Чолаков, ко то по-к сно заема ва ни д р авни постове – минист р на
просветата, минист р на финансите, управител на лгарската народна анка
професор т по счетоводство о чо о чев професор еорги Свраков доцент т
по т рговска кореспонденция Иван Екимов и о е много други.
П рвият правилник, п рвите уче ни планове и п рвите уче ни програми на
Вис ето т рговско учили е са с ставени по аналогична нормативна материя на
ерлинското вис е т рговско учили е, което има репутацията на на -модерното
за времето си в цяла Европа. Правилник т регламентира подготовката на учители
за средните т рговски учили а и следдипломно о учение на ревизори на т ргов-
ски книги. До 1 3 г. университет т подготвя икономисти с о профил – счето-

18
водители, финансови и т рговски специалисти, а след това се формират два вида
специалности – частно и народно стопанство, с ествува и до 1 г.
До 1 25 г. Вис ето т рговско учили е е с двегоди ен курс на о учение,
каквато е и практиката в повечето европе ски вис и икономически учили а. т
уче ната 1 25 2 до уче ната 1 3 37 г. то е с тригоди ен курс на о учение, а
след 1 37 38 г. е вече с четиригоди ен курс на о учение.
През д лголетното си с ествуване варненската лма матер сменя някол-
ко п ти името си. До 1 38 г. е Вис е т рговско учили е, известно под името
Т рговска академия . т 1 38 до 1 5 г. е Вис е учили е за стопански и соци-
ални науки, а от 1 5 до 1 53 г. – Варненски д р авен университет Св. ирил
Славяно лгарски”. т 1 53 до 1 3 г. е Вис институт за народно стопанство,
ко то от 1 3 до 1 0 г. носи името на Димит р лагоев. През 1 0 г. с ре ение
на ото с рание вис ето учили е е о явено за Икономически университет
– Варна, утв рден през 1 5 г. от Народното с рание ДВ, р. 8 1. III.1 5 г. .
През 2017 г. Икономически университет – Варна чества своята 7-а годи -
нина. С поглед к м своето столетие, то от елязва достолепното си прис ствие в
академичното о разование.

Първият академичен съвет на ВТУ 192 г. . Отляво надясно:

Иван Екимов, Тодор Каракашев, ани Калянджиев, Феодор Белмер, Иван Стоянов,
Димитър Димитров, алем, Наум Долински, Светослав Греков, наки рнаудов,
д-р Петков, Иван Константинов.

19
 2 На ите символи академични разници и церемонии
С течение на години и векове всеки университет изгра да сво специфичен
о раз, символика и ритуали. Икономическият университет с о мо е да претен-
дира, че за 7 години с ествуване има свои со ствени традиции.
аз ира се, символно-о редната система не е затворена, а постоянно се о -
новява. Мо е и на вас, дне ните п рвокурсници, утре с д ата е определи
да с творявате и утв р давате други, нови, по-интересни и по-значими ритуали,
с о разени с утре ните дни и с ва ите изисквания и нагласи.
Символи на Икономическия университет са неговите сграда, ем лема, зна-
ме, девиз, значка, почетен знак.
Сградата
П рвият символ на И – Варна е неговата сграда, от построяването на която
се нав р ват 100 години. С времето тя се е прев рнала в една от ем лемите на гр.
Варна. сновният кам к на сградата е поло ен на 18 ноември 1 11 г., като в ос-
новите се вгра да акт т за строе а, ко то гласи: ...Днес, неделя, 1 ноември 1911
г. от Рождество ристово, в царуването на Негово Величество Фердинанд ,
ар на българите...се положи основният камък на зданието за Търговско учи-
лище при Варненската търговско-индустриална камара. елта на това учебно
заведение е да дава търговско образование на младежи, които са се посветили
на повдигането на българската търговия и стопанство за благото и успеха на
българското царство...”

20
 Проект т на сградата е на ар . Никола азаров, а строе т се р ководи
от ар . Да ко Да ков. Строителството е за авено поради во ните и окончателно
прикл чва едва през 1 2 г. р итектурният стил е в ду а на ренския ренесанс,
с при авени елементи от класическия западноевропе ски арок.
со ено ефектно е оформлението над централния в од. То е дело на варнен-
ския скулптор ирил иваров и представлява композиция от две антични фигу-
ри на м и ена. М ката фигура е древногр цкият ог ермес с ответства
на римския ог на т рговията Меркури , ко то д р и с лявата си р ка ез ла
на т рговците. енската фигура е древногр цката огиня на м дростта тина, тя
е поставила на коленете си разтворена книга. ад двете фигури е изо разено зем-
ното к л о, ме ду тя е лавровото клонче на мира и славата. амис л т е да се
пока е единството и световното значение на науката – т рговията – индустрията.
На друго видно място, над самия официален в од е поставено изо ра ение
на лодка с гре ци – символизира и упорития, целеустремен и колективен труд,
нео одим за всяко значимо о ествено дело. Това е в ду а на колективистични-
те теории, модерни през 30-те и 0-те години на в.
На на -високото място е с градена кулата-фар, символ на п теводната роля
на научното познание.
ивописно е и в тре ното оформление на сградата. Своето място и роля
имат изп лненията на настилките от виенска керамика, о разува и т.нар. подо-
ви килими”, металните парапети и стилните тавани.
Днес интериор т е сполучливо доп лнително оформен и с здава есте-

21
тична ра отна среда. В мраморното фоа е на п рвия ета , сре у официалния
в од през 1 2 г. е поставен ст-паметник на проф. ани алянд иев, дело на
скулптура ирил нев. Част от атмосферата на университета са монументални-
те ивописни платна легория на морето“ и легория на рега“ на световно-
известния удо ник проф. Стоимен Стоилов. Своео разен визуален ар ив на
университската история са портретите на ректорите, нарисувани от удо ника
ордан Пасков, и изло ени в постоянната удо ествена експозиция в сградата.
евиз т
ниверситетският девиз на Икономически университет – Варна гласи:
С академични традиции в бъдещето! То о о ава о оевропе ските универ-
ситетски идеи и е словесна ем лема на усилията на академичния колектив през
почти вековното с ествуване на И – Варна.
мблемата
Емблемата на Икономическия университет предста-
влява кр г, в ко то са вписани изо ра ение на символ-
ната скулптурна композиция на фронтона на сградата,
девиз т на университета, името и годината на основа-
ването на И – Варна.

Емблема на Университет-
ското издателство е изо ра е-
нието на лодката с гре ци в р у
фасадата на университета.
намето
Икономическият универси-
тет има знаме в цвят ордо цве-
т т на университета , на което са
извезани ем лемата му и универ-
ситетският девиз.
начката
начката на И – Варна
представлява кр г с изо ра ение
на ем лемата на университета.

22
 Почетният знак
Почетният знак на Икономически университет – Варна се вр чва за високи
пости ения в преподавателската и научната де ност и за принос в развитието на
академичната о ност. Представлява метално релефно изо ра ение на ем лема-
та на университета.
Празниците

ниверситет т има своите традиционни академични разници На 1

ма е ниверситетският разник на ко то с т р ествено с рание и факел-
но ествие до алеята на в зро денците в Морската градина се от елязва датата
на неговото основаване. В края на месец април или в началото на месец ма се
прове дат ни на университета, които са св рзани с различни научни, култур-
ни и спортни прояви като ме дународни конференции, преглед на студентската
научна де ност, концертни изяви на студентски удо ествени с стави, спортни
турнири. Студентите и преподавателите в Икономическия университет от еляз-
ват и о онародния студентски празник – 8 декември*.

Датата 8 декември по стар стил е денят на св. лимент ридски, патрон на на -стария лгар-
ски университет – Софи ския. Тя е до ила гра данственост и се от елязва от всички лгарски
университети, макар че по сега ния ни православно-ц рковен календар денят на този лгарски
светец вече се чества на 25 ноември.

23
 еремониите
Т р ествените церемонии се прове дат в аулата лат. аu a, заето от гр.
aulh двор на дворец” на университета при откриване на уче ната година, про-
моции и университетски празници.
тличителни знаци в академичните церемонии са ректорският ез л
университетската тога медал он т и университетската а ка.
ниверситетската тога е символ, ко то о лича” в в власт и е елег на
принадле ност к м определена о ност – на просветените и прите ава ите си-
лата на знанието. Носи се при т р ествени случаи. вет т на тогата, носена от
ректора, е ордо, а тогите на заместник-ректорите и деканите са черни. В р у тя
се слага д лга копринена лента с о в цвят ордо.
едал он т отличителен знак за принадле ност к м академичното р ко-
водство, представлява метален кр г, на ко то има релефно изо ра ение на сгра-
дата на университета и е изписано неговото наименование. Вери ката на меда-
л она на ректора е в ордо и златисто, а вери ките на медал оните на заместник-
ректорите и на деканите са с ответно в златисто и черно и сре ристо и черно.
Медал он т се носи при т р ествени случаи.
ез л т е традиционен символ на силата и авторитета на уче ната инсти-
туция и на не ния р ководител. арактерни за него са три основни елемента
– сфера с надпис в р у нея vita et veritas “ ивот и истина” , у ал, символ на
м дростта, и спираловидно увита змия, символ на всепрониква ия в познанието
ду . Носи се от ез лоносец по време на церемонии.
ниверситетската а ка е елемент от церемониалното академично о -
лекло на студентите при промоции. Тя символизира принадле ност к м универ-
ситетската о ност.
През вековете тези отличителни знаци са имали едно и с о значение – да
прео разуват този, ко то ги носи в друго с ество”, принадле а о к м света
на знанието. Подо на символика те отразяват и днес.
Традиция в историята на много университети са ромоциите. Те са св рза-
ни с даването на почетното звание doctor honoris causa и с т р ественото вр чва-
не на дипломите на а солвентите акалаври и магистри .
С почетното звание doctor onoris causa се удостояват известни личности
с научни, културни, о ествени или други заслуги. На официалната церемония
ректор т прочита и вр чва на номинирания написана на латински диплома и по-
четния знак на университета. достоеният с това звание изнася академична лек-
ция пред университетската о ност.
Икономическият университет с о има своите доктор онорис кауза. По-
четни доктори на университета са професор д-р Д ефри Сакс, посланик т на
ралство веция в лгария, Негово Прев з одителство г-н Стен ск, доктор т

24
на икономическите науки, професор но орна , д-р Волфган сел, ив
федерален канцлер на встрия, Ирина окова, генерален секретар на НЕС .
Почетните доктори на университета, както и други изт кнати гости на уни-
верситета по традиция вписват свои мисли, впечатления, по елания в Почетната
книга на И – Варна.
Промоцията за т р ествено вр чване на дипломите на а солвентите се от-
крива с с студентския имн. частниците носят зад л ителните знаци на тра-
диционното академично о лекло тоги, апки . Декан т на с ответния факултет
произнася академично слово, на което отговаря п рвенец т на випуска. сол-
вентите получават поздравления, грамоти и предметни награди.

Доктор Д ефри Сакс е професор по ме дународна т рговия в арвардския университет. То е

директор на арвардския институт за ме дународно развитие и на ент ра за ме дународно
развитие. Член-кореспондент е на Националното ро за икономически изследвания и председа-
тел на Ме дународния консултативен с вет на ент ра за икономическо развитие. Известен е в
лгария с де ността си като икономически с ветник на правителствата на много д р ави и като
консултант на Ме дународния валутен фонд и Световната анка.
Стен ск е доктор по икономика в Сток олмския университет и колата по икономика в Сток-
олм. Известен е с дипломатическата си кариера в аос, встрия и лгария. ил е директор на
отдел Европе ска интеграция в Министерството на в н ните ра оти на веция. т 1 8 г. е
посланик на веция в лгария.
но орна е професор по икономика в арвардския университет и президент на Ме дународ-
ната икономическа асоциация.
Волфганг сел е политик и доктор по право. ил е вицеканцлер на встрия и федерален ми-
нист р на в н ните ра оти, от 2000 г. до 2007 г., федерален канцлер на встия, президент на
встри ското о ество по в н на политика и о единените нации.
Ирина окова е политик и дипломант, постоянен представител на лгария в НЕС , а от 200 г. –
генерален директор на НЕС .

25
 Икономическият университет днес
Икономическият университет е от категорията вис и д р авни учили а,
които с гласно чл. 17 ал. 3 от В прове дат подготовка в една или две основ-
ни о ласти на науката или културата и отговаря на изискванията...” То е уни-
верситет с наименование, отразява о спецификата му.”
че ният процес в Икономическия университет се ос ествява по 23 а-
калав рски и над 30 магист рски специалности в три форми на о учение: ре-
довна, задочна и дистанционна. а своята 7-годи на история университет т е
подготвил над 125 000 специалисти. Сред тя са и много чу денци от около 0
националности от различни континенти. В университета са предлага с вместна
магист рска програма с Тренд нив рсити, Нотингам Велико ритания .
Днес в университета се учат над 11 000 лгарски и чу дестранни студен-
ти. В него преподават 300 редовни преподаватели, от които 1 0 са а илитирани.
Те са о единени в 1 катедри, групирани в четири факултета и един департамент.
В университета с здаден Научноизследователски институт, в чиято струк-
тура са вкл чени: ент р за изследване и прилагане на нови информационни
и комуникационни те нологии ИПНИ Т , ент р за иновации и развитие,
ент р за социални изследвания, ент р за финансови изследвания и развитие,
Изследователски цент р по гло ализация и преки чу дестранни инвестиции и
ент р за качество на стоките и потре ителска за ита.

26
 а оте а академична среда се с здава и чрез изгра дането на с временна
и функционална материална аза. че ните занятия се прове дат в основната
сграда ректората и в о новения уче ен и научноизследователски лок 2.
ниверситет т разполага с просторни аудитории, аула, о орудвана с с с -
временни средства, приветливи семинарни зали, конферентни зали, читалня и
огата и лиотека. омп т рните зали, ла ораториите, фонетичните ка инети
са на разполо ение на студентите както по време на упра ненията, така и за са-
мостоятелна подготовка. В помо на уче ния процес е ент р т за изследване
и прилагане на нови информационни и комуникационни те нологии, св рзан с
проекта I- “ и постигането на стратегическата цел за превр ането на Ико-
номически университет – Варна в иновационна, модерна и високоте нологична
територия.
В модерния закрит спортен комплекс има голяма зала за спортни игри, зали
за удо ествена гимнастика, те ка атлетика и ор а, о а физическа подготов-
ка, тенис на маса, а , лече на физкултура, в зстановителен цент р и др. На
рега на Варненското езеро се намира уче но-спортната студентска гре на аза
на университета.
Акредитация
кредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акре-
дитация Н на с ответствието на де ността и качеството на о учението в в
вис ето учили е с с акона за вис ето о разование и д р авните изисквания
чл. 7 1 от акона за вис ето о разование .
Тя дава право на вис ето учили е да ос ествява де ността си и да про-
ве да о учение с о разно получената оценка. ценяването при институционал-
на и програмна акредитация се изв р ва по десето ална система, вкл чва а
оценките от 0 до 10. Срок т на валидност на акредитацията зависи от получената
оценка и е:
l ест години при оценка от ,00 до 10,00
l пет години при оценка от 7,00 до 8,

l четири години при оценка от 5,00 до ,

l три години при оценка от ,00 до , .

Вис ите учили а нямат право да прове дат о учение по неакредитирани
специалности и да издават на зав р илите ги лица дипломи.
Икономически университет – Варна е акредитиран с ре ение на Н
през 2013 г.
Серти икация о 001
В Икономически университет – Варна е внедрена сертифицирана система
за управление на качеството, с гласно изискванията на стандарт ДС N IS

27
 001:2008, с о ват на де ност: Прове дане на о учение в в всички степени и
форми на вис е и прод л ава о о разование професионален акалав р, ака-
лав р, магист р и доктор , управление и подд р ане на качеството на академич-
ния с став и научноизследователската де ност“.

Органи за у равление и структура

Вис орган за управление на университета е Об ото с брание. ият
ро на членовете му е 5. В с става на ото с рание се вкл чват а илити-
рани лица – не по-малко от 70 , не а илитирани преподаватели, научни с труд-
ници и административен персонал – 15 , студенти и докторанти – не по-малко
от 15 . ото с рание из ира с та но гласуване академичния с вет и ректора
на университета. То приема, доп лва и променя Правилника за де ността на уни-
верситета.
Академичният с вет определя и р ководи цялостната о разователна, на-
учна и кадрова политика на университета. То взема ре ения, засяга и структу-
рата на университета, уче ната натовареност, утв р дава специалностите, фор-
мите и степените за о учение на студенти, приема правила за уче ни и научни
де ности. С стои се от 25 до 5 членове – а илитирани преподаватели, не а и-
литирани преподаватели, студенти, докторанти, представители на администра-
тивния персонал.
Ректор т р ководи заседанията на академичния с вет и отговаря за цялост-
ната де ност на университета. ектор т се подпомага от четирима заместник-
ректори и един помо ник-ректор.
тно ение к м де ността на органите за управление има и Студентският
с вет. Неговият статут и де ност, регламентирани с с акона за вис ето о ра-
зование, са св рзани с с за итата на интересите на студентите. В студентския
с вет се вкл чват представители на студентите от всички специалности и пред-
ставител на докторантите. Негови членове участват в р ководните органи на уни-
верситета.
В структурата на И се вкл чват основни и о слу ва и звена.
Основни звена са факултетите, коле ите, департаментите и институтите.
акултетите о единяват катедри, които осигуряват о учението по една
или група сродни специалности.
учението по о разователно-квалификационната степен акалав р” в И
– Варна се ос ествява в факултета по 23 специалности:
инансово счетоводен акултет с с специалности:
l Счетоводство и одит.
l инанси.

28
 l Счетоводство и финанси.
l астра оване и осигуряване.
Сто ански акултет с с специалности:
l Икономика и т рговия.
l изнес икономика.
l Строителен изнес и предприемачество.
l Недви ими имоти и инвестиции.
l Индустриален изнес и предприемачество.
l огистика.
l грарен изнес.
l Стокознание и митническа де ност.
l Екоикономика.
акултет равление с с специалности:
l Менид м нт.
l Пу лична администрация.
l С де на администрация.
l Маркетинг.
l Ме дународен изнес с преподаване на англи ски език .
l Туриз м.
l Ме дународен туриз м с преподаване на руски език .
l Ме дународни икономически отно ения.
акултет Ин орматика с с специалности:
l Информатика.
l изнес информационни системи.
е артамент
Департамент т е основно звено в И – Варна, о единява о катедри за оси-
гуряване на о учение по една или повече дисциплини, които не с ставляват спе-
циалност.
е артамент зиково обучение вкл чва катедрите Славянски езици”
и ападноевропе ски езици”. То организира о учението по лгарски език на
чу дестранни студенти и изучаването на чу ди езици в университета.
Коле
оле т по туриз м е основно звено на Икономически университет – Варна.
То е приемник на п рвото в лгария вис е учили е за подготовка на специа-
листи за сферата на туризма, отелиерството, ресторант орството и сво одното
29
време, с здадено през 1 3 г. и получило о ествено признание като Институт
по ме дународен туриз м ИМТ .
оле т прове да о учение на изп лнителски и средни р ководни кадри
по три специалности: Менид м нт на туризма”, Менид м нт на сво одното
време”, Менид м нт на отели и ресторанти” и Менид м нт на туризма“ с
преподаване на руски език с усилено изучаване на два чу ди езика и практиче-
ска подготовка в реална среда.
ав р илите коле а получават диплома за професионален акалав р по
туриз м”, отговаря а на европе ските стандарти за професионално вис е о ра-
зование – 3 години о учение, 180 кредита.
Придо илите о разователно-квалификационна степен професионален а-
калав р по туриз м” могат да прод л ат о разованието си в о разователно-квали-
фикационна степен магист р” в с ото професионално направление Туриз м”.
тговор на всички ва и в проси мо ете да получите на тел.: 052 12-78 ,
в уе страницата на оле а по туриз м . - . ив страницата на
Икономически университет Варна - . .

ентрове
l ент р за магист рско обучение
а организиране на о учението по о разователно-квалификационната сте-
пен магист р” е с здаден ент р т за магист рско о учение.

30
 l ент р за електронно и дистанционно обучение
рганизира и прове да о учението на студентите в дистанционна форма,
чрез използването на уе азирана платформа за о учение.
Катедри
атедрата е звено на факултетите, коле ите и департаментите, което ос -
ествява уче на и научноизследователска де ност по една или група сродни дис-
циплини.
В И – Варна функционират следните катедри:
l Счетоводна отчетност.

l инанси.
l а икономическа теория.
l Правни науки.

l Индустриален изнес.

l Икономика и управление на т рговията.

l Икономика и управление на строителството.

l грарна икономика.
l Стокознание.

l Информатика.

l Статистика и прило на математика.

l правление и администрация.
l Маркетинг.

l Икономика и организация на туризма.

l Ме дународни икономически отно ения.

l Социални и уманитарни науки.

l Славянски езици.

l ападноевропе ски езици.

l изическо в зпитание и спорт.

Организация на учебния роцес

че ният процес в едно вис е учили е се организира според изисквания-
та на В и останалите подзаконови нормативни актове, но с о в не по-малка
степен и в с ответствие с уче ния план, уче ните програми и е егодния уче ен
график.
чебният лан е основен документ, регламентира университетското о у-
чение. То се изра отва според изискванията на квалификационната арактерис-
тика за всяка специалност и останалите нормативи, о с да се от колективните
органи за р ководство катедрен с вет, факултетен с вет , студенти и други заин-
тересовани страни, приема се от академичния с вет и се утв р дава от ректора,
31
след което става зад л ителен за изп лнение. С неговите изисквания се с о ра-
зяват останалите уче ни документи.
че ният план определя о ия о ем на уче ните часове за всяка уче на
дисциплина поотделно за студентите от редовно, задочно и дистанционно о уче-
ние. В него се уточняват разпределени по семестри уче ните дисциплини, посо-
чени са точните часове за лекции и семинарни упра нения. В уче ния план на
всяка специалност се определят: практическото о учение, д р авните изпити,
кредитите, о ият орариум уче ни часове по всяка дисциплина. Чрез него се
ос ествява една от на -с ествените академични сво оди: ...в змо ност за
из ор на уче ни дисциплини за всеки студент...” чл. 1, ал. 2 от В .
Според де ства ия уче ен план о разователно-квалификационната степен
акалав р” се придо ива при минимален срок на о учение години и за ита
на дипломна ра ота или полагане на д р авен изпит. удиторната заетост на
редовните студенти е не по-малко от осем семест ра. В задочната форма на о у-
чение се изп лняват изискванията, предвидени в уче ния план по с ответната
специалност, като аудиторната заетост не мо е да де по-малка от 50 от пред-
видената в уче ния план за редовна форма. В дистанционната форма на о учение
аудиторната натовареност не мо е да де по-малка от 20 от предвидената за
редовната форма, като о учението се подпомага с те нологични средства: аудио,
видео, комп т рни и комуникационни те нологии и средства.
учението на студентите се прове да по професионални направления и
специалности. че ният план по всяка специалност вкл чва зад л ителни, из-
ираеми и факултативни дисциплини.
ад л ителните уче ни дисциплини осигуряват фундаментална подготовка
по из раната ирокопрофилна специалност от професионалното направление.
Из ираемите дисциплини дават специфични знания и компетентности от
о ластта на специалността. акултативните дисциплини предоставят в змо -
ност за получаване на знания и умения в различни научни о ласти в с ответствие
с интересите на студентите. Из ор т на тези дисциплини става посредством по-
п лване на онла н заявки от всеки студент за с ответната уче на година, след
което те стават зад л ителни за изучаване.
ормите за проверка и оценяване на знанията по всяка уче на дисциплина
са о осо ени в два вида контрол:
- основен контрол – изпит или теку а оценка
- теку контрол семестриален – курсов проект, курсова ра ота и др.
В уче ния план се предви да практическо о учение с прод л ителност 5
дни. а итата на проведената практика прикл чва с изпит след ести семест р.
учението по всяка дисциплина от уче ния план се изв р ва с гласно
утв рдена учебна рограма. Тя вкл чва: наименованието на изучаваната дис-
циплина, наименованието на специалността или специалностите, курс, семест р,

32
 орариум, форма на контрол, разпределение на орариума с гласно уче ния план
по вид уче ни занятия лекции, упра нения, казуси, контролни и др. , седмич-
на натовареност, анотация на изучаваната дисциплина, с д р ание на уче ния
материал по тематични единици и разпределението им по седмици, сведения за
авторите на програмата.
че ните програми по всяка една уче на дисциплина показват в подро -
ности темите за лекции и семинарни упра нения и предвидените за тя уче ни
часове. Те с д р ат зад л ителна и препор чителна и лиография. че ната
програма се изготвя от преподавателски екип, о с да се в катедрата и се ут-
в р дава от ректора.
ра ик т на учебния роцес е е егодно разпределение на уче ното и
ваканционното време и е с о основен документ при планирането на уче ната
де ност.
С ествуват и други категории и видове уче на документация, с които сту-
дентите се запознават в процеса на следването. Ва ен документ е студентската
кни ка. Всеки семест р студент т поп лва в нея изучаваните дисциплини, ака-
демичната дл ност, научната степен и името на преподавателите, които ги во-
дят. Студентската кни ка се представя на преподавателя при всеки изпит.

Административно обслу ване

ак да се използват знанията за структурата на университета, за да не се
допусне в зникването на административни про леми
Това, което тря ва да се направи о е в п рвия уче ен ден, е да се прис ст-
ва на откриването на уче ната година, на информационните дни по факултети и
специалности. Там преподавателите представят уче ните дисциплини, вр чват
се студентските кни ки и се получава п рвата практическа информация за адми-
нистративното о слу ване на студентите и за реда и организацията на уче ният
процес в университета.
Студентите от всяка специалност в п рви курс се разпределят в админи-
стративни групи. В началото на уче ната година всяка административна група
прове да с рание, на което се из ира групов отговорник.
сновните звена, св рзани с административното о слу ване на студентите,
са отдел че на де ност и студенти” и уче но-методичният ка инет на катедрата.
Отдел чебна де ност и студенти
тдел че на де ност и студенти” се с стои от два сектора: че на де -
ност” и Студенти”.

33
 Сектор чебна де ност
Преди започването на всеки семест р сектор че на де ност” о явява уче -
ното разписание чрез са та на университета, дост п до ко то има в в фоа ето на
втория ета на основната сграда и в централното фоа е на втори уче ен корпус.
Сектор че на де ност” изготвя графика за изпитните сесии по дати и ин-
формира студентите чрез са та на университета. Тук се получава информация за
сроковете и те нологията на прове дане на из ор на из ираеми и факултативни
дисциплини.
Сектор Студенти
В началото на всяка уче на година или семест р студент т се записва в сек-
тор Студенти”, като спазва определените за с ответните специалности срокове.
Справката за номера на административната група преди започване на о уче-
нието, както и получаване на актуална справка за студентското с стояние, мо е
да се направи на инсталираните в университета комп т рни терминали или чрез
са та на университета.
В този сектор се подават заявления до ректора и до декана по различни в -
проси преминаване на индивидуален план на о учение с о разно условията в
Правилника на И – Варна отлагане на изпити отс ствие от занятия по ува и-
телни причини, пре в рляне от една специалност в друга или от една форма на
о учение в друга явяване на д р авен изпит или за ита на дипломна ра ота
прек сване в зстановяване на студентски права и др. , издават се индивидуални
протоколи за явяване на изпити, академични справки, уверения и европе ски ди-
пломни прило ения и др.
Всеки студент тря ва регулярно, през целия период на о учението, да про-
верява студентското си с стояние и резултатите от своето о учение в информа-
ционната система Студент“ чрез са та на университета.
чебно методични кабинети на катедрите
В уче но-методичните ка инети се оказва помо при т рсене на литерату-
ра по с ответните дисциплини и о учението на студентите. Тук се правят справки
за консултативните часове на преподавателите от катедрата и се получава инфор-
мация, св рзана с де ността на катедрите.
С правилата за административно о слу ване на студенти и докторанти
мо ете да се запознаете на уе са та на И – Варна: : . - .
. 11 .

34
 Сектор Сти ендии и об е ития
В началото на всяка уче на година елае ите студенти могат да подадат
мол а за ползване на о е итие в . прило ение 5 .
При започване на семест ра студентите, които отговарят на условията, по-
сочени в правилника за получаване на стипендии в . прило ение , подават
мол и по о разец.
азпределението на стипендиите и помо ите за студентите, както и наста-
няването в студентските о е ития, става с участието на студентския с вет.

35
 III
mnium graduum de ci imus est rimus
От всички крачки най-трудна е първата
латни равила в университетското обучение

1 Как да слу аме лекции

В студентския речник отдавна се е нало ил израз т слу ане на лекции”.
Думата лекция произлиза от лат. ctio, произв. от глагола ego чета, прочитам”,
и в древността е имала две значения: 1 из ор”, като в това си значение е упо-
тре явана при прочистване и поп лване с става на римския Сенат от цензори-
те senatus ectio и 2 четене” удоволствие от четенето” ectionis vo u tas .
Много по-к сно, в Средните векове, когато след II в. в зникват п рвите уни-
верситети, с латинската дума лекция” започват да наричат пу личните еседи
на университетските преподаватели. В течение на няколко века, до началото на
в., четене” и с ответно слу ане” на лекции означава четене на р кописи на
професорите пред студентите по определени про леми. Това пу лично четене”
и слу ане” е придру ено с о сто ни аналитични коментари. След откриване на
книгопечатането средата на в. тази процедура започва постепенно да се про-
меня. Вместо прочит с последва коментар, лекциите се превр ат в предимно
устно изло ение по определена научна дисциплина.
Прието е лекциите да се четат от а илитирани университетски препода-
ватели – доценти от лат. docens, docentis, учител, преподавател”, производно
от глагола doceo уча, о учавам” и професори лат. ro essor – ко то пу лично
поучава, учител, преподавател” .
а илитиран е преподавателят, ко то е придо ил право да чете лекции в в
вис е уче но заведение в з основа на за итен научен труд. Думата произлиза от
лат. a i itatio, производно от a i is годен, спосо ен”.
Днес лекциите са основна форма на университетско преподаване. Тради-
ционните представи определят на лекциите п рвостепенна и воде а роля в три-
единния процес, вкл чва : лекции – семинарни упра нения – самостоятелна
ра ота. т високото качество на лекциите, както и от старателното им осмисляне
от страна на слу ателите-студенти, зависят до голяма степен и останалите уче -
ни и научни де ности по с ответната дисциплина.
На п рво място студентите тря ва да знаят, че преди слу ането на лек-
ции” тря ва да се изв р и сериозна предварителна подготовка. Те тря ва да се

36
сна дят с нео одими уче ни посо ия – уче ната програма с посочената в нея
препор чителна литература, уче ници, с орници и друга помо на литература
по дисциплината. Студентите тря ва да се запознаят с основните научни идеи и
дости ения в с ответната о ласт на знанието и да са в очакване да чуят мнението
на лектора си. Дори не о повече, те следва да дат подготвени да оспорят по-
тв рдят или доразвият изразените от университетската катедра теории, ипоте-
зи, предполо ения.

Прието е слу ателите на лекциите да записват. И така, приготвили сме се

да записваме, р чно или чрез портативния си комп т р. В лизкото минало о -
лагодетелствани в това отно ение са или студентите, владее и стенография.
Няк де се практикува записване на лекциите с те нически средства, но не всички
преподаватели е се с гласят с това, а този под од крие и други неудо ства.
става ни в змо ността да записваме. Но как Тук е мястото да си при-
помним второто значение на думата лекция”. свен четене” тя означава о е
и из ор”. Това ни подсказва, че лекциите следва да се слу ат и записват из-
ирателно. Само тогава слу ането” и записването” им е де резултатно и
полезно.
Естествено е в началото мнозина от студентите да поставят в проса за това,
с какви критерии да се отсее ну ното за записване от лекцията. Из ор т е се
определи от предварителната подготовка. Само ако студентите са до ре подготве-
ни, е могат да в зприемат чутото от преподавателите си, е дат в с стояние

37
да оценят мислите, с денията, ипотезите им. Така к м из ирателния спосо
на отсяване тря ва да се при ави и елемент на оценка. Метод т, ко то препор ч-
ваме, мо е да се нарече оцен чно-из ирателен. То не е нито единствен, нито
п к тря ва да се раз ира като зад л ителен. До рият академичен тон не допуска
зад л ителните елементи. Многогоди ната практика о аче го е нало ила като
достат чно под одя за мнозинството студенти в на ите университети.
акво зад л ително тря ва да се от еле и в една лекция На п рво място,
и лиографски указания на лектора, ако то посочи такива. На второ място, всич-
ки основни негови научни идеи, които то споделя с аудиторията. Тук тря ва да
от еле им, че до рият университетски преподавател е именно този, ко то пу -
лично, пред студентите си, по един своео разен начин с творява наука в демонс-
трационен вид. Студентите тря ва да видят как на практика се ра да всяка една
нова научна мис л, идея, концепция, формула. Това е позволи на студента до ре
подготвен предварително по темата на лекцията да направи ну ните мисловни
асоциации, да задава в проси, да дискутира с лектора, да се подготви за послед-
ва ите по-о сто ни коментари по време на семинарните упра нения. Така на -
до ре е усвои научния под од и по вати и е се подготви като до р специалист.

2 а о са необ одими у ра ненията

Семинарните занятия
След изслу ването на поредната лекция, след посе ението в и лиотеката,
след самостоятелната ра ота с комп т ра и с всичко, което е ило препор чано
на студентите, идва ред и за семинарното занятие.
Думата семинар” от лат. sēminārium има две значения: 1 разсадник” и
2 извор”. В преносен смис л тря ва да раз ираме, че става дума за разсадник
на знания, извор на идеи, на основни, в злови в проси от уче ната дисциплина.
До ре подготвеният и до ре проведен семинар с с студентите вс ност е
научна ла оратория, в която знанията от лекциите, заедно с разра отките на сту-
дента, се прера отват” и осмислят по на -под одя и творчески активен начин.
В ода на семинарните упра нения студентите следва да се научат да пре-
минават от едно ниво на разс дения в друго да изпро ват различни методики
на ра ота и изследвания да направят п рвите си ст пки в научното попри е.
икновено е прието семинарните упра нения да дат по теми, с ставна
част от уче ните програми, предварително о с дени от с ответната катедра. Те-
матично всяко едно семинарно упра нения следва да се проведе след с ответна-
та лекция.
Методистите посочват повече от 15 различни форми семинарни универси-
тетски упра нения. На -често из ор т на модела семинар зависи от спецификата

38
на изучавания материал. Ето някои от типичните форми за прове дане на семи-
нарни занятия:
l Семинар-с еседване – при този вид семинарно упра нение на основата
на предварително зададен от асистента план и поставени конкретни зада-
чи се о с дат и лиографски и други научни източници. елта е студен-
тите да осмислят научната информация, да изяснят основните термини, да
представят доказателства за за ита на тезата.
l Семинар-дискусия – дискусията по време на семинарно занятие стиму-

лира научното т рсене, полета на мис лта. Тя мо е да се организира по

различни начини. ича ният вариант е предварителното групиране с
помо та на асистента на няколко подгрупи екипи , като всяка една под-
готвя своя концепция. аз ира се, тези семинари са успе ни, когато част
от тезите са провокативно оформени като диаметрално противополо ни.
l Семинари-о с дане на студентско научно творчество – в университета
този вид занятие се прове да в по-горните курсове, но мо е да се прак-
тикува и в началните семестри. Препор чва се за тези студенти, които
вече знаят как се изв р ва научно изследване”. Семинарното занятие е
творчески прочит на те ните научни с о ения, реферати, доклади, ака-
демични есета, статии, курсови ра оти и пр. При това тези семинари дават
в змо ност и на останалите студенти, които не участват с научни разра-
отки, с о да намерят място за участие в научните дискусии.
l Семинари от смесен тип – в университета този вид семинари са на -често

сре аната форма за ра ота. По отно ение на някои дисциплини мо е

да се ока е, че практическата ра ота в тя е основна за проверката на
теоретичните знания. пра нението мо е да протече и като делова игра,
ре аване на казуси и задачи.
Прието е семинарните упра нения да се р ководят от асистенти. Думата
асистент” произлиза от лат. аssisto и означава „прис ствам, помагам”.
систентите, които р ководят семинарните упра нения, представят на сту-
дентите своите изисквания, като това става о икновено на п рвото занятие.
Семинарните упра нения са мястото, к дето студентите могат да проявят
знанията си. Недопустимо е поло ението, при което поради липса на елае и за
изказвания и дискутиране, времето се зап лва изцяло от асистента. е по-зло-
получен е вариант т, когато асистентите се опитват да изнасят повторно лекции
по темата.
ав р ек т на всеки цик л семинарни упра нения следва да де регис-
триран с някак в вид устно или писмено представяне на знанията на студенти-
те, зад л ително отразен в уче ната програма по дисциплината и уче ния план
по специалността. Това мо е да де подготовка на т.нар. курсова ра ота” или
разра отване на реферати, ре аване на уче ни задачи, отговори на определени

39
уче ни в проси, контролни ра оти и други форми. Едва след оценка от теку ия
контрол студент т получава в змо ност да се яви на изпит при титулярния си
преподавател.
абораторните у ра нения
ко сте из рали да изучавате информатика, изнес информационни систе-
ми или стокознание и митническа де ност, е нео одимо да знаете повече и за
ла ораторните упра нения.
а ораторните упра нения се прове дат в специално о заведени ла ора-
тории и комп т рни зали. акто показва и значението на думата ла оратория
лат. a orātorium – от a ro ра отя” , тези упра нения дават в змо ност за
практическа ра ота, на л дения, експерименти, ре аване на конкретни изсле-
дователски задачи, о в рзани с темите на лекционния материал и с ответните
р ководства за ла ораторни упра нения.

Помнете, че ла ораторното упра нение изисква предварителна подготовка

по темата на занятието. Тя е ви позволи рзо да фокусирате вниманието си
в р у изискванията на асистента по отделните структурни части на ла ораторно-
то упра нение – уводна, експериментална и закл чителна част. аписва те ре-
зултатите в ла ораторен дневник, за да изготвите с лекота протокола за ра отата
си по време на занятието. В него се от елязват резултатите от всяко ла ораторно
упра нение и изводите от изв р еното. Протокол т се представя на асистента за

40
проверка и заверка. ко допуснете гре ки и не изп лните задачите си, не за ра-
вя те, че експеримент т тря ва да се повтори. Само след успе на ла ораторна
ра ота и заверени протоколи студент т мо е да де допуснат до изпит.

Внимание – орми на контрол

Курсовата работа и курсовият роект

В процеса на о учение по различните дисциплини често се в злагат курсова
ра ота или курсов проект.
азра отването на курсови ра оти и проекти става в с ответствие с уче ния
план и уче ната програма на всяка специалност. В началото на всеки семест р
титуляр т на дисциплината о явява тематичния им о ват, изискванията си и гра-
фика за тя ното представяне. елта на в злаганите курсови ра оти и проекти е
проверката на знанията по с ответната дисциплина и на умението на студента да
направи со ствено изследване, като прило и теоретичните и практическите си
знания по определена тема и умело я за ити. В зависимост от спецификата на
о учението мо е да се в зло и реферативен вид текст в р у някакви литератур-
ни източници в теоретичен план или проучване и изследване на факти от практи-
ката, анализиране на конкретните проявления на някакви закономерности.
урсовите ра оти и проекти могат да дат индивидуална задача или да се
разра отят от студентски екип. Проверяват се и се оценяват от воде ия препода-
вател. Студент т за итава разра отката си, като за итата се оценява. На основа-
та на получената комплексна оценка преподавателят допуска студента до изпит
или го осво о дава.
Из ит т
адачата на изпита е да се проверят няколко много с ествени не а. П р-
во, степента, до която студент т е овладял научните знания, преподавани му на
лекциите, затв р давани по време на семинарните упра нения и доп лнително
доразвивани от него при самостоятелната му ра ота. Второ, спосо ностите му да
изразява в научен вид, точно и дост пно, овладяното научно познание чрез устен
или писмен научен текст. Писмените отговори на студентите са част от уче ната
документация и следва да се пазят в ар ива на с ответната катедра на -малко
една година.
акво тря ва да направим, преди да се явим на изпит
Едно от п рвите не а, които студент т тря ва да направи, е да осмисли
зад л очено и вярно подготовката си. Да анализира силните и сла ите страни в
знанията си. Да прегледа внимателно записките от лекциите и семинарните уп-
ра нения. Да се консултира ако има ну да от това с преподавателя титуляр на

41
дисциплината или с асистента в приемните им часове. Да пот рси и доп лнител-
ни форми на подготовка чрез интернет с помо та на и лиотеката или на други
изв нуниверситетски и дост пни за него средства.
Начин т на прове дане на изпита, времетраенето му, допускането до изпит,
роят на в просите в конспекта, критериите за оценяване се с о ават предвари-
телно от преподавателя по с ответната дисциплина.
Изпит т се прове да от изпитна комисия, с стоя а се на -малко от двама
ду и преподавател и асистент . С гласно чл. , ал. 2 от В : „...основна фор-
ма за оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спе-
цификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго”, но това не отменя
и устния изпит като средство за дооформяне представите на изпитната комисия
за познанията на студента.

Част от о ата оценка се формира от изв р еното от студентите по време

на семинарните упра нения – курсови проекти, научни доклади, за итени или
о народвани реферати и научни доклади и пр. ценяването на знанията, умения-
та и компетентностите на студентите в И – Варна е регламентирано с приети от
кадемичен с вет правила в . Прило ение 3 .
Студент т е дл ен да се яви на изпит в определения ден, час и място, като
носи студентската си кни ка, разре ени за ползване материали, предварително
о явени от преподавателя, и посо ия за писане. След прикл чване на изпита то
има право, ако по елае, да види писмената си ра ота, евентуалните си гре ки и
да чуе мотивите за оценката.

42
 и ломната работа
Дипломната ра ота е закл чителен етап в о учението на акалав ра или
магист ра и показва неговите умения за самостоятелна научна де ност.
С гласно Правилника на И – Варна и уче ните планове о учението по
о разователно-квалификационната степен акалав р” и магист р” зав р ва с
д р авен изпит по специалността или за ита на дипломна ра ота. Право на за-
ита на дипломна ра ота получава студент с с среден успе от следването на -
малко мн. до р ,50.
Из раната тема за дипломна ра ота се утв р дава от с ответните катедрени
с вети, к дето се из ира и научен р ководител на дипломанта, а при представяне
на ра отата и под одя рецензент.
Дипломната ра ота се за итава пред д р авна изпитна комисия, опреде-
лена с с заповед на ректора, в която участват на -малко трима а илитирани в
с ответната научна о ласт преподаватели.
Има две различни степени на дипломна ра ота – дипломна ра ота при за-
в р ване на о разователната степен акалав р” и дипломна ра ота при зав р -
ване на магист рско о учение. Ме ду тя има известни различия. Те се отнасят
предимно до о ема на разра отката, д л очината на аналитико-синтетичната ра-
ота на дипломанта, направените приноси.
Дипломната ра ота е творчески и научен продукт и след официалната си
за ита тя до ива качества на научно произведение, за итено по акона за автор-
ските права. Нека не се за равя, че екземпляр от всяка една дипломна ра ота се
с ранява в ар ива на с ответната катедра.
а итата на дипломната ра ота е пу лична, а оценката се определя на
закрито заседание на комисията
а да отговорим на в проса, какво представлява дипломната ра ота, е си
послу им с определението на м ерто Еко в в великолепната му книга ак се
пи е дипломна ра ота”, станала популярно посо ие в европе ските универси-
тети: Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща
между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студен-
тът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чийто курс той
желае да завърши2. акво е дипломната ра ота по икономика, по-конкретно мо е
да се научи от издадените в И – Варна методически р ководства. Те са с о ра-
зени с с с ответните специалности в университета.
Всяка из рана тема за дипломна ра ота е предизвикателство за студента.
Ва но условие е то да приеме с елание това предизвикателство и да погледне
на изследователската ра ота с отговорност, ез да се стра ува от нея.

2
Еко, . ак се пи е дипломна ра ота. София, 1 , с. 1 .

43
 Едно от п рвите не а, които тря ва да се направят, когато започне с творя-
ването на дипломната ра ота, е проучването на литературата по темата и изготвя-
нето на и лиографска справка.
иблиогра ската с равка е описание на източниците по темата на изслед-
ването. ект на и лиографската справка са както лгарските, така и чу дите
източници. Непосредствен дост п до много световни източници на информация
дава и и лиографското проучване чрез Интернет.
Дипломант т до ре тря ва да различи п рвичните от вторичните източници
на информация. Източници от п рва р ка са книгите, ползвани на оригиналния
език, на ко то са написани, монографиите, уче ниците, периодичните издания
научни и други списания, периодични с орници, годи ници на научни институ-
ти и университети, вестници, летини, електронни версии на списания , стан-
дартите, нормативните документи, дисертациите, авторефератите, депонираните
р кописи.
Вторични източници са справочната литература, периодичните и лио-
графски издания, енциклопедиите, речниците, справочниците, и лиографските
указатели, антологиите. Не се препор чва доверяването на коментари на други
автори и цитиране, ез да се познава оригиналният източник. Не ива да се за-
равя, че превод т не е извор и ако си послу им с с сравнението на м ерто
Еко, то е средство, подо но на очилата, за частично достигане до не о, което е
изв н на ите в змо ности”.

44
 След като автор т определи целта на дипломната ра ота, тезата, която е
аргументира и изследователските методи, то тря ва да о ра оти с раната ин-
формация. Едно от зад л ителните не а, които тря ва да направи след това, е
с ставянето на лан за с д р анието на дипломната ра ота, ко то се с гласува с
научния р ководител. План т задава логическите разделения на темата на глави,
параграфи и подпараграфи. аква логика е следва автор т при с ставянето на
плана зависи от темата на дипломната ра ота.
Стандартният модел за ди ломна работа с д р а три основни компонен-
та: в ведение, с д р ателна част и закл чение. С ностната част, в която по-
следователно и аргументирано дипломант т излага своята изследователска теза,
е изло ението. В него то тря ва да изрази свои лични мнения, преценки, о о -
ения и закл чения. Не е зад л ително това да са непременно някакви сенза-
ционни или неизвестни досега научни открития, макар че и това и ило в змо -
но. т дипломанта се очаква, след като е о о ил натрупаното научно знание до
този момент и след като се е потрудил да открие и до ави не о ново, да подкрепи
или от в рли определено научно гледи е. Не е гре ка дипломант т да се прис -
едини к м изказани научни станови а.
Дипломната ра ота тря ва да де написана с с с знанието, че тя е де
прочетена от всички, които се интересуват от поставените в нея про леми, а не
само в тесен академичен кр г от научния р ководител и изпитната комисия.
Не елателно явление в дипломната ра ота е лагиатството – преписване-
то на текст от чу д източник, ко то не е парафразиран или дословно цитиран.
Научната етика не допуска използване на чу д интелектуален научен или твор-
чески продукт, ез зад л ително да де посочен източник т. Според м ерто
Еко да цитирате фраза от чу да книга е като да изплатите един д лг”3. Извор т
на информация се посочва чрез беле ките од линия. Нека напомним, че според
писателя те са нео одими и в случаи, когато слу ат:
- за добавяне към дискутирана в текста тема на библиографски посочвания
- за външни и вътрешни препратки
- за въвеждане на цитати в подкрепа на изразените мнения
- да разширят направените в текста наблюдения
- за поправяне на изказаните в текста твърдения.

3
Еко, . ит. с ч., с. 1 .

45
 IV
Aint mu tum egendum esse, non mu ta
Казват, че трябва да четем не много, а отбрани книги

Ин ормацията
В с временния свят информираността има осо ено ва но значение. а да
открие нео одимото в морето от информация, всеки човек, ко то се занимава с
наука, тря ва да знае как да т рси и използва информационните източници. Ина-
че навярно и се потв рдило с ествува ото в научните среди мнение, че днес
много по-лесно е да се открие не о отново, отколкото да се т рси и проверява
специализираната литература дали вече не е ило открито.

1 ниверситетската библиотека

а студентите е де полезно да научат как да се ориентират в ла иринта

на и лиотеката, за да могат да се в зползват в максимална степен от ресурсите,
които тя им предоставя.

46
 ниверситетската и лиотека предлага както традиционните за всяка науч-
на и лиотека система от каталози и картотеки, разкрива и не ните фондове и
колекции, така и нови, модерни средства като електронни каталози, п лнотексто-
ви и лиографски, аналитични и наукометрични електронни ази и ресурси през
интернет.
и лиотеката на Икономически университет – Варна е основана през 1 20
г., заедно с основаването на Вис ето т рговско учили е. Тя прите ава огата
колекция от над 300 000 тома научна литература, в т.ч. периодични издания, спра-
вочници, стандарти и електронни издания. Тук се пази в оригинал и на -старата
у нас печатна т рговска книга, издадена през 1858 г. в ариград.
т 2007 г. и лиотеката е определена за Европе ски документационен цен-
т р и в качеството си на так в получава екземпляри от всички официални изда-
ния на Европе ската комисия.
През 2011 г. и лиотеката е изцяло о новена и модернизирана. Внедрена
е нова I - те нология за контрол на фонда от
книги и дост п до и лиотеката, о слу ване на читателите заемане и вр ане ,
копирни услуги, статистика и управление.
ниверситетската и лиотека е езценен помо ник на студента. а отата в
нея и откриването на магията на книгите тря ва да се прев рне в полезен навик
за всеки.
Де ността на и лиотеката е разпределена в следните сектори:
l Ком лектуване обработка и каталози – на авя книги чрез покупка, о -

мен и дар, като проучва каталози на издателства, препор ки на преподаватели и

предлаганите в кни арниците заглавия контактува с други университетски и -
лиотеки у нас и в чу ина. ра отва новопост пилата литература и я отразява
в електронния каталог, а с о и в традиционните каталози на и лиотеката. Пе-
риодично отчислява физически по а ените и неактуални заглавия.
l Ин ормационно библиогра ски – осигурява информационното о -

слу ване на преподаватели и студенти и им оказва методическа помо при т р-

сене на литература в азите на и лиотеката, в други ази и в интернет. С помо-
та на преподавателите изготвя и актуализира и лиографски справки и препо-
р чителни спис ци к м отделните дисциплини. писва и подд р а азата с с
статии в електронния каталог на и лиотеката. учава студентите от универси-
тета да ползват фондовете на и лиотеката и да т рсят литература в каталози и
електронни ресурси.
l Обслу ване и кни ни ондове – о слу ва читателите в читалнята и
заемната слу а на и лиотеката. Полага гри и за подре дане и с раняване на
фонда от книги в читалнята, заемната и ранили ата на и лиотеката. Помага на
читателите при т рсене на информация по тема или конкретно заглавие.
l Периодика – отговаря за на авянето на периодичните издания в и ли-

47
отеката чрез а онамент, замяна и дар. Е едневно регистрира получените вест-
ници, списания, летини и др. и поп лва азата Периодика” в електронния
каталог на и лиотеката. Подготвя каталог на получаваните в и лиотеката пе-
риодични издания. тговаря за подре дането и с ранението на фонда от перио-
дика в читалнята и ранили ата.
l игитализационен цент р – сканира и дигитализира документални из-
точници от фонда на и лиотеката, о ра отва ги, с ранява ги и ги предоставя за
ползване чрез електронен каталог.
Как да из олзваме библиотеката
егистрацията на студентите и издаването на читателска карта става в нача-
лото на п рви курс, в заемната слу а ета , след представяне на студентска
кни ка и документ за платена такса от 2 лв. в касата на университета. егистра-
цията се актуализира теку о при промяна на адрес, специалност или факултетен
номер. При напускане на университета, за да получи заверка на о оден лист,
читателят тря ва да се изд л и на и лиотеката.

Т рсенето на книгите, както и заемането и вр ането им, е на самоо слу -

ване, като при нео одимост помага и де урният и лиотекар. Читателят тря ва
да има предварителна информация за автор, заглавие или тема, по която т рси
литература, да пот рси заглавията в електронния каталог на и лиотеката – на
място или в интернет страницата . а да се намери т рсената книга в заемна

48
слу а за заемане за дома или в читалнята за ра ота на място е нео одимо да
се знае не ната сигнатура. Сигнатурата е изписана на п рвия ред на и лиограф-
ското описание и представлява уквено-цифрова ком инация, показва а мястото
на книгата в ранили ето и принадле ността к м определен фонд.
Студенти и преподаватели могат да заемат за дома максимум роя книги.
а книгите с “ сигнатура срок т за вр ане е 150 дни един семест р , а за
книги с “, В“ или С“ сигнатура срок т е 30 дни. При за авяне на вр ането
се начислява парична гло а за всеки просрочен ден.
Читалнята на и лиотеката разполага с 210 читателски места и се ползва
от студенти, преподаватели и в н ни лица в н ните лица запла ат такса – за
ден, седмица или месец в касата на университета . В читалнята са подредени
всички справочници, речници, енциклопедии, с които разполага и лиотеката,
периодични издания всички теку и и за последните 10 години, на -често полз-
ваните от тя , статистически издания, уче ници и уче ни посо ия, книги в един
екземпляр и такива, които са препор чани и често т рсени , изданията на Светов-
ната анка, на Европе ската комисия и под рана литература на англи ски език.
В читалнята има комп три за самостоятелно т рсене в електронния каталог на
и лиотеката, в платените п лнотекстови ази и други ресурси в интернет. Чита-
телите могат да ползват три копирни ма ини на самоо слу ване, като за целта
предварително се внася сума в касата на университета и сре у представен касов
он, читателската карта се заре да с определен ро кредити.
Традиционните каталози на и лиотеката с д р ат данни за целия нали-
чен фонд, подредени са по два начина: аз учно и систематично по предметни
ру рики . В аз учните каталози на кирилица и латиница се т рсят конкретни
заглавия и автори, а в систематичния – литература по определена тема или о ласт
на знанието.
В електронния каталог на и лиотеката мо е да се т рси информация за
наличната литература, о осо ена в ази за книги, статии, периодика и и лио-
графии персоналия . Всеки студент мо е да пот рси с де ствие за начина на
ползване ресурсите на и лиотеката от де урните и лиотекари в читалнята и
заемната слу а.
Електронният каталог е дост пен на адрес . - . и през са та
на и лиотеката. т 201 г. то е изцяло софтуерно о новен, предлага мо илна
версия, както и дост п до п лните текстове на повече от 3500 уче ници, книги,
статии и други документи на автори от университета.
Кратка арактеристика на базите от електронния каталог
на библиотеката
l ниги – вкл чва всички книги, които прите ава и лиотеката след 1 8 г.,
като освен п лното и лиографско описание дава информация и за стату-

49
 та на книгата к де се намира и дали мо е да се заема за дома .
l Статии – с д р а и лиографски справки, о зори, реферати, преводни
статии и статии от лгарски и чу ди списания, получавани в и лио-
теката. Всички източници, посочени в азата, се намират в читалнята на
и лиотеката.
l Периодика – предлага информация за периодичните издания, получавани

в и лиотеката, тя ната наличност и място на с ранение.

l Персоналия – с д р а пу ликациите на преподаватели от Икономически

университет – Варна след 1 81 г.

Читателите на и лиотеката могат да ползват дост п с парола до правно-
информационата система Сиела”, която с д р а цялата де ства а нормативна
аза, както и модулите Сиела Инфо”, Сиела Евро” и Сиела Процедури“.
и лиотеката предлага на своите читатели огата и полезна информация на
интернет страницата си, която е част от страницата на университета –
. Там мо е да се види ра отното време и структурата получени нови
книги, п теводител на и лиотеката с подро на информация за предлаганите ре-
сурси и указания за т рсене в тя правила за цитиране на литература, полезни
вр зки к м други и лиотеки, т рсачки, икономически страници и др. На стра-
ницата има вр зки к м Правилата за де ността на университетската и лиотека и
каталог на периодичните издания за 2017 г. На -ва ният ресурс в интернет стра-
ницата на и лиотеката е дост п т до не ния електронен каталог с всичките му
ази, в змо ност за справки акво д л а “, дост п до о единения каталог на
академичните и лиотеки и до летина Нови книги”, получени в и лиотеката.
и лиотеката има платен дост п, през интернет, до следните електронни
ресурси:
l S – предлагат в п лен текст периодични издания
на на -прести ните световни научни издатели
.
l Енциклопедия ританика – академичното онла н издание на енциклопе-
дията .
l S – дост п до п лния ар ив на над 0 научни списания от изнес
колекцията на азата .
l S – п лнотекстова аза, която разкрива половината от всички
реферирани списания в света .
l S S – на -голямата наукометрична аза данни с огат инструмента-
риум за проследяване, анализ и визуализиране на изследвания. С д р а
над 17 милиона записа .
l ISI – реферативна, наукометрична аза в о ластта на ес-
тествените науки, о ествознанието, изкуствата и уманитарните науки
.

50
 l – предлага дост п до п лния текст на списания и други ресурси в
о ластта на управлението и маркетинга .
l I – предлага дост п до п лнотекстови пазарни изследвания,
ме дународносравними статистики за индустрии, страни и потре ители,
профили на страни и компании .
Ползването на платените електронни ресурси е в змо но от всички комп -
три на територията на университета.

2 Изданията на Икономически университет – Варна

Началото на университетските издания е поставено в 1 27 г., когато за пр в
п т излиза оди ник на вис ето т рговско учили е”. Последват го периодични
списания като вестник кадемични вести” 1 3 , Списание на Дру еството на
зав р илите Вис ето т рговско учили е – Варна” 1 3 – 1 3 , Списание за
морска т рговия, морско право и орсово дело” 1 30 – 1 0 , Економист. Спи-
сание за о остопански, частностопански и счетоводни в проси” 1 3 – 1 3 ,
План. Списание за о ествени в проси” 1 5 – 1 8 . Всички те се пазят и до
днес и могат да се прочетат в университетската и лиотека.
Прод л ение на тази кни овна традиция са дне ните университетски из-
дания – оди ник на Икономически университет – Варна” и Известия” Спи-
сание на Икономически университет – Варна , което от 1 57 до 1 71 г. излиза под
името Известия на ВИНС Димит р лагоев” – Варна”.
Всички официални известия, нормативни актове и други интересува и ви
в проси, св рзани с организацията на уче но-научната де ност в И – Варна,
мо ете да намерите в периодично издавания летин ниверситетски вести”,
официален орган на академичното р ководство.
ниверситетски вестник”, списван от 1 8 г., е издание на кадемичния
с вет на университета и на Студентския с вет. То е наследник на традициите на
някога ните вестници Студентска дума”, издание на Студентското дру ество
при ВТ – Варна през 1 2 – 1 30 г., кадемически вести”, издание на Дру е-
ството на зав р илите Вис ето т рговско учили е, излиза от 1 3 до 1 1 г.,
лас на икономиста”, излиза през 1 5 г., Стопановед” 1 5 – 1 87 г. , Ико-
номически вести” 1 – 1 5 г. .
т 2002 г. в И – Варна е с здадена и лиотека за монографични издания
на името на п рвия ректор, проф. ани алянд иев, в която се пу ликуват на -
до рите научни изследвания на преподаватели от университета. Не ният главен
редактор е проф. д-р ик.н. ал Донев.

51
 V
Tra it sua uem ue vo u tas
Всеки си има своите увлечения
Избор т
С ествуват много в змо ности за проява на академичната сво ода на сту-
дентите. Ето какво конкретно мо е да из ира студент т, ко то вече е направил
своя на -ва ен из ор – о учението в Икономически университет – Варна.

1 Обучение о индивидуален лан

Студентите акалаври, които елаят, могат да из ерат о учение по инди-
видуален план и да зав р ат о учението си в с кратени срокове или докато ра-
отят. Това мо е да се ос естви в з основа на де ства ите в Икономически
университет – Варна правила за прове дане на о учение по индивидуален план
на о учение : . - . . 11 .

2 Втора с ециалност
С гласно чл. 10 от Правилника на И – Варна, студентите от о разовател-
но-квалификационната степен акалав р”, независимо от формата на о учение
редовно, задочно или дистанционно , могат да се о учават едновременно по две
специалности.
учението по две специалности започва от пети семест р и се ос ествя-
ва по индивидуален план.
Прием т се изв р ва в началото на уче ната година в з основа на класира-
не по успе от п рви и втори курс, ко то не мо е да де по-нис к от мн. до р
5,00, и утв рдените от кадемичния с вет ро ки по отделните специалности.
учението по втора специалност се запла а с такса, определен с норма-
тивните актове и заповед на ректора.
В индивидуалните планове за втора специалност се вкл чват само специал-
ните дисциплини за с ответната специалност.
спе т на студентите от втората специалност не се взема предвид за полу-
чаване на стипендии, ползване на о е ития и в други случаи.
Дипломирането на студентите по две специалности се изв р ва на две по-
следователни сесии на д р авен изпит. Практическото о учение се о единява и се
прове да по о а програма през периода, предвиден за основната специалност.

52
 агист рска сте ен
а о учение в магист рска степен могат да кандидатстват придо илите о -
разователно-квалификационна степен професионален акалав р“, акалав р“
или магист р“, зав р ена в редовна, задочна и дистанционна форма на о уче-
ние, в акредитирани по тези форми вис и учили а или коле и с с статут на ви-
с и учили а. ав р илите С акалав р“ или магист р“ могат да кандидат-
стват в в всички о явени от И – Варна магист рски специалности и форми на
о учение. ав р илите С професионален акалав р“ могат да кандидатстват
единствено в с ото професионално направление, с ответства о на зав р ена-
та специалност.
Прием т на студенти в С магист р“ се изв р ва в редовна вкл чи-
телно редовна електронна и редовна модулна форма , задочна и дистанционна
форма, в четири професионални направления: Икономика“ дминистрация и
управление“ Туриз м“ Информатика и комп т рни науки“.

Предлагани магист рски с ециалности о ро есионални на равления

и орми на обучение за учебната 2017 2018 г

Про есио орма на обучение

нално на агист рска с ециалност истан абеле ка
равление Редовна адочна ционна

1 2 3 4 5 6
Счетоводство и контрол ü ü
Пу лични финанси ü
анков менид м нт ü ü
орпоративни финанси ü
инанси и иновации ü
орпоративен изнес и управление ü ü
огистичен менид м нт ü ü
Икономика ло ален т рговски изнес ü ü
Строително предприемачество ü
Недви ими имоти и инвестиции ü
изнес икономика ü
правление на проекти ü
редовна
грарен изнес ü ü електронна
редовна
изнес консултиране ü ü електронна

53
 1 2 3 4 5
ачество и експертиза на стоките ü
правление на прода ите и м рчанда - редовна
зинг ü модулна
редовна
еклама и меди ни комуникации ü модулна
редовна
Маркетинг и ранд менид м нт ü модулна
редовна
орпоративен маркетинг ü електронна,
Икономика модулна
редовна
омуникации и изнес развитие ü модулна
I редовна
на англ. език ü модулна
Ме дународен изнес ü
I
на англ. език ü
изнес информационни системи ü
Социални изследвания и консултиране ü
дмини- Менид м нт на организациите ü
страция Менид м нт на чове ките ресурси ü
и управле- Пу личен менид м нт и административ-
ние на власт ü
Туриз м Ме дународен туристически изнес ü ü
Информа- Информатика ü
тика и ком-
п т рни
S на англ. език. ü
науки

Магист рска специалност I “ се прове да в редовно

модулно о учение с вместно с N – Велико ритания .
Магист рската специалност I ” се прове да в редовно
о учение с вместно с S – , Индия .

абеле ка Редовно електронно обучение – студентите се о учават в ре-

довна форма, но имат дост п до електронни уче ни материали, налични на
- платформата на И – Варна.
Редовно модулно обучение – о учението на студентите по отделните уче ни
дисциплини е структурирано в модули, като всеки следва модул стартира след
прикл чване на о учението по пред одния. Част от уче ните занятия по про-
грамите в модулна форма на о учение е се прове дат в часовия диапазон след
1 :00 часа и в почивните дни.
54
 Прием т в С магист р“ се регламентира с Правилника за приемане на
студенти в С магист р“ и се изв р ва чрез конкурс по документи. Прием т
мо е да де по д р авна пор чка или сре у запла ане платена форма . Право
на д р авна пор чка за дадена магист рска специалност имат придо илите С
акалав р“, кандидатства и в редовна форма на о учение, зав р или с ата
специалност или специалност от Стопански науки и управление“, в з основа
на утв рдените от Министерски с вет планови места и в с ответствие с плана за
прием на И – Варна. Придо илите С магист р“ могат да кандидатстват за
д р авна пор чка, в случа че пред одната им магист рска степен е придо ита
при о учение сре у запла ане.
а о учение сре у запла ане могат да кандидатстват всички, зав р или
редовна, задочна и дистанционна форма на о учение в С професионален а-
калав р”, акалав р“ и магист р“, които имат успе не по-малко от до р“
от дипломата, придо ита от акредитирани вис и учили а, с гл. чл. 21, ал. на
В . андидатите за С магист р“ имат право да кандидатстват едновремен-
но за всички специалности и форми на о учение сре у запла ане.
спе от дипломата за зав р ена степен на вис ето о разование е успе т,
ко то се формира като средноаритметична величина от средния успе по предме-
тите, вкл чени в уче ния план, и от средния успе от д р авните изпити или от
за итата на дипломната ра ота. Този успе от дипломата за зав р ена степен на
вис е о разование слу и за ал при класирането.
Прод л ителността на о учението е в зависимост от о ластта, в която кан-
дидат-магист р т прите ава диплома за зав р ена степен на вис е о разова-
ние. Диференцирана е за зав р илите: с ата специалност СС , с ответства а
на о явената магист рска специалност от И – Варна направление Стопански
науки и управление“ СН , в тази група попадат всички, зав р или професио-
нални направления дминистрация и управление“, Икономика“ и Туриз м“
други направления и други о ласти на вис е о разование ДНД , в които по-
падат другите о ласти на вис е о разование и всички останали направления от
Социални, стопански и правни науки“ с ото професионално направление
СПН за професионалните акалаври. а зав р илите СС и СН прод л ител-
ността на о учение е 2 семест ра за редовна, задочна и дистанционна форма. а
зав р илите ДНД и СПН прод л ителността е 3 семест ра за редовна задочна
и дистанционна форма.
Студентите, записани за о учение в С магист р“ в И – Варна, могат да
кандидатстват за паралелно о учение по втора специалност. андидатстването за
друга специалност мо е да стане, след като студент т вече е записан в п рвата
специалност.
В змо ност в С магист р“ е регламентираният из ор за о учение по
индивидуален план за студентите от ДНД . Преминаването на индивидуален

55
план става след края на п рвия семест р. Чрез о учение по индивидуален план
студентите могат да зав р ат в с кратени срокове.
учението за придо иване на С магист р“ зав р ва с д р авен изпит
или за ита на дипломна ра ота. Дипломираните магистри могат да прод л ат
о учението си като докторанти.
По време на о учението в магист рска степен се предоставя в змо ност за
ме дународна сравнимост на получаваните знания и придо ити умения, както и
условия за о разователна мо илност в мно ество утв рдени университет в Евро-
па по програмите S S , S и др.

истанционно обучение
Икономически университет – Варна предлага в змо ност за придо иване
на о разователно-квалификационна степен акалав р” и магист р” в дистан-
ционна форма на о учение Д . Това е организация на уче ния процес, при
която студент т и преподавателят са разделени по местополо ение, но не непре-
менно и по време, като с здадената дистанция се компенсира с те нологични
средства: аудио, видео, комп т рни и комуникационни те нологии и средства.
Д е равнопоставена на редовната форма на о учение по отно ение на с д р-
анието на уче ния план, изискван ро кредити за с ответната специалност,
диплома за зав р ена С акалав р” и С “магист р” и професионална ква-
лификация.
Средата за дистанционно о учение в И – Варна е акредитирана от Нацио-
налната агенция за оценяване и акредитация през 201 г. т 201 г. са акредити-
рани седем акалав рски специалности: Индустриален изнес и предприемаче-
ство”, Недви ими имоти и инвестиции”, Икономика и т рговия”, Екоиконо-
мика”, инанси”, Счетоводство и одит” и Туриз м”. Получаваните дипломи
са признати в чу ина.
В И – Варна дистанционното о учение се ос ествява на основата на
с временни информационни и комуникационни те нологии. В семестриалната
такса за о учение се вкл чва п лен комплект електронни уче ни материали и ре-
сурси за с ответния семест р. че ната година вкл чва зимен и летен семест р,
които с впадат по време с с с ответните семестри в редовна форма. Прод л и-
телността на о учението не се различава от тази при редовната форма. Изпитите
се прове дат прис ствено, по график на уче ния процес, о явен в началото на
семест ра. учението зав р ва с комплексен д р авен изпит или за ита на
дипломна ра ота в с ответствие с уче ния план.
рганизацията на о учението на студентите в дистанционна форма вкл ч-
ва прис ствени и неприс ствени периоди. Прис ствените са с прод л ителност,
равна на 20 на сто от аудиторната заетост, предвидена в уче ния план за редовна-

56
та форма на о учение по дадена специалност. Прис ствените периоди са кратки и
се прове дат в началото на семест ра. По време на тези занятия титуляр т по с -
ответната дисциплина разяснява тематиката на дисциплината, изискванията к м
студентите, начина на самоподготовка и формите за прове дане на теку кон-
трол: в злага разра отване на курсови ра оти, дома ни задачи, казуси и други,
разяснява начина за комуникация в студентската група при в злагане на ра ота
в екип и с преподавателя.
Неприс ствената част от уче ните занятия, предвидени в плана за редовна
форма на о учение, при дистанционно о учение се прове дат под формата на:
самоподготовка, онла н комуникация с титуляри и асистенти, полагане на те-
стове, подготовка на курсови ра оти, проекти и други де ности, предвидени в
уче ната програма по с ответната дисциплина.
Интерактивното взаимоде ствие с с студентите при дистанционната форма
на о учение се осигурява чрез интернет азираната платформа Муд л” :
. - . . В рамките на п рвия прис ствен период от дистанционното
о учение в специалностите от С акалав р” и С магист р” се органи-
зира и прове да вст пителен курс за запознаване на новоприетите студенти с
те нологията за ос ествяване на интерактивна комуникация чрез платформата
за дистанционно о учение в И – Варна, както и с организацията на дост па до
електронните уче ни материали и ресурси.
Дост п т до платформата Муд л” изисква потре ителско име и парола.
След записването си дистанционните студенти получава потре ителско име и па-
рола на електронната си по а от администратора на платформата. Нео одимо
е всеки студент да се запи е к м изучаваните от него дисциплини през с ответ-
ния семест р, за да получи дост п до електронните уче ни материали и ресурси.
Страницата на всяка дисциплина с пу ликуваните материали лекции, упра не-
ния, задачи, тестове и др. е структурирана по теми. м всяка тема мо е да има
задание, тест, форум, чат и др. Дост п т до темата става с кликване в р у вр з-
ката с не ното заглавие. екциите и упра ненията се пу ликуват в масово из-
ползвани формати: , , и др. а прегле дане на фа лове
е нео одимо да де инсталиран езплатен софтуер . В по-новите
операционни системи няма нео одимост от инсталиране на доп лнителен соф-
туер за прегле дане на такива фа лове. Всеки студент, ко то е получил дост п,
мо е да изпра а с о ения и да комуникира ез ограничения с с своите колеги
и преподаватели.
Информацията в платформата за дистанционно о учение е за итена от а-
кона за авторското право и сродните му права. азпространяването под каквато
и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или комп т р-
на среда мо е да стане само с с с гласието на И – Варна.

57
 окторантура
Докторантурата е третата и на -висока степен на вис ето о разование, чрез
която се придо ива о разователна и научна степен доктор”. а докторанти могат
да кандидатстват лица с придо ита о разователно-квалификационна степен ма-
гист р”. учението за придо иване на о разователна и научна степен доктор”
се ос ествява в редовна, в задочна, в самостоятелна или в дистанционна форма
на о учение. едовната и самостоятелната форма на о учение са с прод л ител-
ност до 3 години, а задочната и дистанционната – до години.
учението в докторантура се изв р ва по акредитирани от Националната
агенция за оценяване и акредитация Н докторски програми.
Икономически университет – Варна о явява всяка година конкурси за при-
ем на докторанти – д р авна пор чка и сре у запла ане. онкурсните изпити
вкл чват изпит по специалността и по чу д език, из ран от кандидата англи -
ски, немски, френски и руски .
Прием т в докторски програми сре у запла ане в редовна и задочна фор-
ма се изв р ва ез конкурс през цялата академична година. андидат т предста-
вя в с ответното п рвично звено план на дисертационен труд и и лиография.
Представеният план на дисертационния труд се о с да от с вета на п рвич-
ното звено. В случа че с вет т одо ри ра отата на кандидата, р ководителят
на п рвичното звено прави предло ение до декана на с ответния факултет за
зачисляване на кандидата в докторантура сре у запла ане. В предло ението се
посочват тема на дисертацията, о ласт на вис ето о разование, професионално
направление, докторска програма и научен р ководител. В з основа на предло-
ението факултетният с вет взема ре ение за зачисляване на докторанта, като
утв р дава темата на дисертационния труд и научния р ководител.
Прием т в самостоятелна форма на о учение на докторанти за прис -
дане на о разователна и научна степен доктор” се изв р ва ез конкурс през
цялата академична година. андидат т представя в с ответното п рвично звено
проект на дисертационен труд, разра отен в основната му част и и лиография.
ководителят на п рвичното звено прави предло ение до декана на с ответния
факултет за темата на дисертацията, научната о ласт и индивидуалния уче ен
план за ра ота на докторанта. В з основа на предло ението факултетният с вет
взема ре ение за зачисляване на докторанта, като утв р дава темата на дисерта-
ционния труд и индивидуалния уче ен план на докторанта.

Програми за краткосрочно обучение

учението на студентите в краткосрочни програми се ос ествява пара-
лелно с основната им специалност. Така те придо иват нова или доп лнителна
58
професионална квалификация. а тази цел се предлагат два вида о учение: спе-
циалности и курсове.
учението на студентите по специалности е с прод л ителност 5 или
семест ра по одо рени от кадемичния с вет уче ни планове и уче ни програми
за всяка дисциплина. ав р илите студенти получават документ свидетелство
за професионална квалификация”, което им дава правоспосо ност за ра ота в
с ответната професионална о ласт.
учението в курсовете е с прод л ителност от 1 до 2 семест ра. На сту-
дентите, зав р или с ответния курс, се издава удостоверение за специализа-
ция” или удостоверение за доп лнително о учение”.
Предлагат се следните специалности и курсове:
С ециалности
урналистика.
Педагогика.
Прило на информатика.
Т рговски менид м нт.
Менид м нт на отелиерския и ресторант орския изнес.
изнес комуникации и .
ирмено управление.
Спортен, рекреационен, спа и уелнес менид м нт.
Курсове
анково счетоводство.
еклама.
правление на малкия изнес.
Интелигентни комп т рни системи.
Програмиране на С .
изическа самоза ита.
ога ла .
ниматори.
Маркетингово лидерство и експертизи.
нгли ски език – п рво и второ ниво.
Немски език – п рво и второ ниво.
ренски език – п рво и второ ниво.
Испански език – п рво и второ ниво.
Италиански език – п рво и второ ниво.
уски език – п рво и второ ниво.
понски език – п рво и второ ниво.
оландски език – п рво и второ ниво.
Датски език – п рво и второ ниво.
а о учението си студентите запла ат такса, която е егодно се одо рява от

59
 кадемичния с вет.
валификациите с с срок на о учение до една година осигуряват нова или
доп лнителна професионална квалификация. На успе но зав р илите се издава
свидетелство за професионална квалификация”.
Чрез краткосрочните курсове се опресняват и о огатяват професионалните
знания. На успе но зав р илите се издава удостоверение за специализация”
или удостоверение за доп лнително о учение”.
учението се ос ествява по два начина – колективно в група и инди-
видуално.
Квали икации
Счетоводство на предприятието.
инанси.
Менид м нт и маркетинг.
Менид м нт в туризма и отелиерството.
Менид м нт в т рговията.
Менид м нт в в водния транспорт.
Менид м нт на чове ките ресурси.
ирмен менид м нт.
дравен менид м нт.
Менид м нт в рекреацията, спа и уелнес.
екреология.
елнес менид м нт.
Икономика и управление на малката фирма.
гро изнес.
Електронен изнес.
Прило на информатика.
мре ова академия за администратори на комп т рни мре и.
Дан чен и митнически контрол.
Педагогика за придо иване на професионална квалификация учител” .
Маркетинг и .
Маркетинг и недви има со ственост.
Маркетингов ин енеринг.
Производствен и операционен менид м нт.
правление на качеството.
Курсове
Електронна т рговия.
правление на строителни проекти.
изнес кореспонденция и езикова култура.
а ота с персонален комп т р.
Маркетинг на територии.

60
 В тре ен одитор по IS 001 : 2008.
Дан чно право.
оучинг.
зиково обучение
нгли ски, немски, френски, руски, японски, испански, италиански,
турски, оландски и датски език за начинае и и напреднали.
изнес англи ски, изнес немски и изнес руски език.
нгли ски, немски и руски език в туризма.
Сертифицирани езикови курсове за подготовка за явяване на
иI S.

7 В змо ности които дава ме дународното

с трудничество на Икономически университет – Варна
В изп лнение на Стратегията за интернационализация на Икономически
университет – Варна за периода 201 -2020 г. отдел Ме дународно с трудни-
чество“ се стреми да развива и подд р а стратегически партн орства с чу дес-
транни вис и учили а с цел нас рчаване на в одя ата и из одя ата мо илност
на студенти, преподаватели и слу ители и реализирането на с вместни програ-
ми за о учение. ниверситет т ра оти по редица програми за о мен, сред които
S S , S, и мно ество двустранни споразумения за с -
трудничество.
Програма S S дава в змо ност на студенти да ос ествяват мо-
илност с цел о учение или практика в партн орски университети или при чу -
дестранни ра отодатели. Тя гарантира, че студентите не запла ат такса за о уче-
ние в приемния университет партн ор и получават п лно академично признаване
на дисциплините, изучавани по време на мо илността, а с о осигурява месечна
су сидия за всеки студент или практикант. Мре ата от университети, партн ори
на И – Варна, постоянно се разраства и днес вкл чва над 1 0 университета от
цял свят, в това число повече от 100 университета от д р ави от ЕС. Всяка годи-
на над 150 студенти се в зползват от в змо ността да придо ият ме дународен
опит за един или два семест ра в университет партн ор или да проведат ста
в ме дународна компания. Е егодно в И – Варна пристигат около 50 в одя-
и студенти по програмата, които допринасят за формирането на мултикултурна
среда. Всеки месец преподаватели от университети партн ори изнасят открити
лекции на англи ски език и о менят опит с колегите си от И – Варна.
S е централноевропе ска програма за академичен о мен с д р ави-
членки на ентрална и Източна Европа. сновната цел е стимулиране на акаде-
мичната мо илност чрез разра отване на с вместни уче ни програми и системи
за взаимно признаване на о разованието. Ме динно звено по управлението на

61
програмата за лгария е Министерството на о разованието и науката, дирекция
Ме дународно и европе ско с трудничество“. т 2005 г. И – Варна е част
от мре ата N N , а от 201 г. и от мре а-
та I I , всяка от които е
с ставена от по десет университета, о меня и студенти и преподаватели с цел
преподаване и о учение в о ластта на регионалното развитие. Програмата гаран-
тира академично признаване на периода на мо илността и осигурява стипендия
и условия за настаняване.
т есента на 2010 г. И – Варна дава в змо ност на студенти и препода-
ватели да се вкл чат и в о е една програма за мо илност, администрирана от
Министерството на о разованието и науката. В рамките на проекти 0057 аз-
витие на усто чиви с еми на мо илност чрез стипендии на финансовия ме ани-
з м на ЕИП“ се отпускат стипендии за мо илност в страните от Европе ското
икономическо пространство Норвегия, Исландия и и тен а н .
Друго основно направление, в което отдел Ме дународно с трудничест-
во“ ра оти, е с здаването на стратегически партн орства с цел разра отване на
с вместни програми ме ду И – Варна и воде и университети в Европа и по
света. т уче ната 2015-201 г. студентите от специалност Ме дународни ико-
номически отно ения“ и I ” имат в змо ност да се вкл чат
в програма за дво на диплома с ниверситет по прило ни науки Вормс, ерма-
ния и ниверситет по прило ни науки в Се на оки, инландия. Те премина-
ват 2 семест ра в университета партн ор, като се в зползват и от стипендия по
програма S S и се дипломират едновременно в два университета. И
– Варна предлага и двугоди на магист рска програма по I
“, разра отена с вместно с ниверситет Нотингам Трент, Вели-
ко ритания. Студентите преминават един семест р от о учението си в универ-
ситета партн ор и при дипломирането си получават диплома от И – Варна и
от ниверситет Нотингам Трент. т уче ната 2017-2018 г. те могат да запи ат и
с вместна магист рска програма I “, предла-
гана от И – Варна и Световно изнес учили е – Мум а , Индия.
тдел Ме дународно с трудничество“ активно подпомага и приема на
чу дестранни студенти в акалав рски, магист рски и докторски програми. м
момента в университета учат студенти от кра на, Молдова, усия, аза стан и
др., а интерес проявяват студенти от Индия, ита , Нигерия и др. ниверситета
о учава повече от 1 0 чу дестранни студенти, като в в вр зка с популяризира-
нето си ос ествява партн орство с о разователни посредници, подпомага и
процеса на кандидатстване. Чу дестранните студенти, както и студентите по о -
мен, могат да разчитат на слу ителите на отдела за помо при регистрация в
дирекция Миграция“ – Варна, издаване на студентски карти за намаления, нас-
таняване, застра овки и др.

62
 Не на последно място отдел Ме дународно с трудничество“ организира
с ития за студенти и гости с помо та на свои партн ори. ултурният кален-
дар, подд р ан от отдела, вкл чва: дни за до ре до ли, ме дународни културни
вечери и про екции на филми. Тези мероприятия целят интегрирането на чу -
дестранните студенти, редовни и по о мен, както и с здаване и промотиране на
мултикултурна среда в университета. рганизират се ме дународни вечери с с
студенти от рмения, усия, атвия, нгария, веция, разилия и др. иновече-
рите вкл чват про екции на филми от ранция, Италия, лгария, атвия и др.

8 Сектор Алумни и кариери Кариерен цент р

ариереният цент р подпомага кариерното ориентиране и развитие
на студентите и зав р илите И – Варна. ент р т подд р а иновативна
уе азирана платформа за с трудничество с изнеса N : . - .
, която дава в змо ност за интерактивна комуникация ме ду ест групи
потре ители: кандидат-студенти, студенти на И – Варна, зав р или И –
Варна, експерти от И – Варна, експерти от изнеса, ра отодатели.
Партн орствата с ра отодатели с ествено улесняват студентите в процеса
на т рсене на позиция за ста или ра отно място. а отодателите о явяват в
платформата N сво одни позиции, а с о така т рсят атрактивни профили
на студенти и зав р или, за да им предло ат ра ота.

Ива ориславова, студент, специалност инанси“

„Платформата UE е посредник между студентите и бизнеса и чрез нея
намирането на работа или стаж става доста по-лесно. Тъй като в днешно вре-
ме за икономическите специалности е задължително комбинирането на учене-
то с работа, за да придобием трудов опит и контакти от рано с цел по-голяма
бъдеща реализация, платформата UE е задължителна за всеки амбициозен
студент“.

Мадлена унчева, зав р ила И – Варна,

експерт по оперативен анализ и икономическа оценка в Девня имент“ Д
„За мой късмет попаднах на обява, публикувана в кариерния център към
ИУ – Варна, кандидатствах, явих се на интервю, харесаха ме и нещата се раз-
виха много бързо. Бях назначена на длъжност „Експерт доставки” в отдел
„Снабдяване” към компанията. Благодарение на напътствията на моя ментор
успях да се приспособя към работната среда и след стажа продължих в компа-
нията, като си запазих позицията в същия отдел“.

63
 Милена олчовска, административен директор на Интерсервиз зунови“
Д
„Студентите трябва да получават информация за пътеките за образо-
вание и обучение, включително ясна представа за възможностите за работа,
които да бъдат основата за вземане на самостоятелни решения във връзка с
професионалното им развитие. Създаването на мрежа за сътрудничество
между университета и бизнеса осигурява редица ползи както за университета
и за обучаваните студенти, така и за развитието на бизнес организациите“.

ариерен цент р ра оти за подо ряване на процеса по професионално и

социално вкл чване на кандидат-студентите, студентите и зав р илите И – Ва-
рна. Чрез N всеки мо е да се информира за в змо ности, св рзани с кари-
ерно и личностно развитие, в т.ч. конкурси, стипендии, с стезания, курсове, о у-
чения и др. ент р т регулярно организира разноо разни с ития, които целят
кариерното информиране на студентите на И – Варна. м тя проявяват ин-
терес както студентите в университета, така и кандидат-студенти, и зав р или.
Сертифициран по ме дународната програма кариерен консултант
изв р ва индивидуално и групово кариерно консултиране в университета. ари-
ерното консултиране се предлага на кандидат-студенти, студенти и зав р или.
Така се подпомага из ор т на специалност, професионална ориентация, самоо-
ценка, определяне на в змо ни алтернативи за де о развитие, вкл чително
информация за определен ра отодател, помо при изготвяне на документи за
кандидатстване за ра ота, насоки за до ро представяне на интерв и др.
ариерният цент р е разполо ен на п рвия ета на университета, к дето
е изградена т.нар. студентска улица“. рнете се к м на ите кариерни
консултанти, за да научите повече за предоставяните от цент ра услуги.

ниверситетски културен цент р

ниверситетският културен цент р е звено в рамките на университета, кое-
то подд р а активни контакти с доказали се професионалисти в о ластта на кул-
турата и изкуството. сновната му де ност е да организира културни с ития, да
подпомага ос ествяването на спортни и театрални мероприятия с цел изгра -
дане на академична култура и ценности у студентите чрез различни проекти из-
в н уче ния процес и развиване на политика за подкрепа на идеи, св рзани с из-
куство и култура. С итията са предназначени за цялата академичната о ност
на университета: студенти, преподаватели и слу ители и са с с сво оден в од.
Икономически университет – Варна следва политиката ниверситет т –
о разователен, културен, ду овен, и спортен цент р на младото поколение“.
т 2011 г. до момента университет т е среди е на значителен ро култур-

64
ни с ития: сре и-дискусии с акт ори, ре ис ори и продуценти кинопро ек-
ции на стари и нови лгарски филми представяне на театрални постановки
концерти на лгарски и чу дестранни изп лнители, а с о така сре и и раз-
лични творчески проекти с много музиканти. ултурният цент р активно си с -
трудници с с Студентски с вет, за да дат организираните атрактивни с ития
за цялата студентска о ност.

Икономически университет – Варна е партн ор при организирането на два

изкл чително ва ни за града фестивала: Ме дународния музикален фестивал
ткритие“ и Ме дународния фестивал за поезия Славянска прегр дка“.
Информация за предстоя ите с ития от културния календар на Икономи-
чески университет – Варна мо ете да намерите:
l в са та на университета: : . - . .
l в официалния профил на университета в в фе с ук: : . .
.
l в страницата – ултурен календар к м Икономически университет – Вар-
на в в фе ск ук: : . . . .

65
АКА ИЧНА
ИН ОР А И

67
 I
Non scholae, sed vitae discimus
(Не за училището, а за живота учим)
чебни ланове и анотации на учебните дисци лини
за образователно квали икационната сте ен
бакалав р

1 чебни ланове

ИНАНСОВО СЧ ОВО Н АК

С ециалност Счетоводство и одит

Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити изв н ауди
из ит теку
ред а
оценка об о торна
ауди торна

1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75

69
1 2 3 4 5 6 7 8
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 рганизация на счетоводството 9 270 195 75
18 инансово счетоводство – част 8 5 2 0 165 75

70
1 2 3 4 5 6 7 8
19 Теория на контрола 8 5 2 0 165 75
20 инанси на предприятието 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 135 5
анково дело
астра ователно дело
Счетоводен софтуер
Трудово и осигурително право
22 инансов контрол 7 6 210 135 75
23 инансово счетоводство – част 7 6 210 135 75
2 Счетоводство на анките 6 6 180 105 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
История на счетоводството
ценка на риска и в тре ен финансов
контрол
26 инансов анализ 8 7 2 0 165 75
27 Счетоводство на д етните предприятия 8 7 2 0 165 75
28 Счетоводство на застра ователните и пен-
сионните предприятия 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
инансово-валутни разчети
онтрол в р у до одите и осигуряването
30 Спецсеминар 5 8 150 75 75
31 правленско счетоводство 5 8 150 75 75
32 дит в пу личния сектор 5 8 150 105 5
33 Информационни системи и те нологии в
счетоводството 5 8 150 90 60
о за специални дисциплини 11 16 1 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90

71
 1 2 3 4 5 6 7 8
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

С ециалност инанси
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н ауди
дити
из ит теку
ред а
оценка об о торна
ауди торна

1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75

72
1 2 3 4 5 6 7 8
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Пари и централно анкерство 9 270 195 75
18 инансово счетоводство 6 5 180 120 60
19 В ведение в анковото дело 8 5 2 0 165 75
20 инансово посредничество 8 5 2 0 165 75
21 Пу лични финанси о а част 8 5 2 0 165 75
22 инансови инвестиции 6 6 180 105 75
23 снови на застра оването 6 6 180 105 75
2 анкови сделки 7 6 210 135 75
25 снови на корпоративните финанси 6 6 180 120 60
26 сигурителни системи и фондове 7 7 210 135 75
27 орпоративни финансови ре ения 7 7 210 150 60

73
1 2 3 4 5 6 7 8
28 инансова иконометрия 9 7 270 195 75
29 Из ираеми дисциплини 1 7 7 210 150 60
Морско и карго застра оване
егулиране и надзор на финансовия сектор
30 Ме дународни финанси 6 8 180 105 75
31 Научни изследвания 8 120 75 5
32 Дан чно о лагане 6 8 180 105 75
33 Из ираеми дисциплини 1 8 120 75 5
анково счетоводство
д етно счетоводство
Персонални финанси
о за специални дисциплини 11 16 1 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

74
 С ециалност Счетоводство и инанси
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

75
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 инанси на предприятието 9 270 210 60
18 инансов контрол 8 5 2 0 165 75
19 ценяване в счетоводството 8 5 2 0 165 75
20 правление на фирмените парични потоци 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 135 5
С де но-счетоводни и финансово-иконо-
мически експертизи
астра ователно дело
Счетоводен софтуер
Трудово и осигурително право
22 инансово счетоводство – част 7 6 210 135 75
23 Счетоводство на застра ователните и пен-
сионните предприятия 7 6 210 135 75
2 Пу лични финанси 6 6 180 105 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
инансово-валутни разчети
нализ на кредитоспосо ността
правление и с иране на вземанията

76
1 2 3 4 5 6 7 8
анково дело
дминистративно право и администрати-
вен процес
26 правленско счетоводство 8 7 2 0 165 75
27 инансово счетоводство – част 8 7 2 0 165 75
28 Счетоводство на анките 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
ценка на риска и в тре ен финансов
контрол
редитен анализ на клиенти и управление
на о оротен капитал
Трансферно ценоо разуване
30 Спецсеминар 5 8 150 75 75
31 инансов анализ 5 8 150 75 75
32 Счетоводство на д етните предприятия 5 8 150 75 75
33 Информационни системи и те нологии в
счетоводството 5 8 150 120 30
о за специални дисциплини 11 16 1 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

77
 С ециалност астра оване и осигуряване
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

78
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на социалното осигуряване 9 270 195 75
18 инансови пазари и институции 7 5 210 135 75
19 Пари и паричен менид м нт 7 5 210 135 75
20 Икономика на застра ователното пред-
приятие 9 5 270 195 75
21 Демографска и социална статистика 7 5 210 150 60
22 анково дело 6 6 180 120 60
23 правление на инвестициите в застра ова-
нето и осигуряването 6 6 180 105 75
2 Менид м нт на частните пенсионни фон-
дове 7 6 210 135 75
25 инансов менид м нт и управление на
риска 6 6 180 105 75
26 Счетоводство на застра ователните и пен-
сионноосигурителните дру ества 6 7 180 105 75
27 Пу лично пенсионно осигуряване 9 7 270 195 75
28 астра ователно договорно право 8 7 2 0 180 60
29 Из ираеми дисциплини 1 7 7 210 150 60
Валути и валутни пазари

79
1 2 3 4 5 6 7 8
Морско и карго застра оване
Пу лични финанси
егулиране и надзор на финансовия сектор
30 дравноосигурителни системи 8 120 60 60
31 правление на чове ките ресурси в за-
стра оването и осигуряването 5 8 150 90 60
32 изнес комуникации и преговори 5 8 150 90 60
33 Из ираеми дисциплини 1 6 8 180 120 60
изнес англи ски език
изнес немски език
изнес френски език
изнес руски език
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

80
 С ОПАНСКИ АК

С ециалност Икономика и т рговия

Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини дити изв н ауди
ред теку а
из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология

81
1 2 3 4 5 6 7 8
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на т рговския изнес 9 270 195 75
18 Т рговски менид м нт 8 5 2 0 165 75
19 снови на т рговското предприемачество 8 5 2 0 165 75
20 Стокознание 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
изнес комуникации
Потре ителско поведение
ирмена култура
Ме дукултурни различия
22 Инвестиционна политика в т рговията 6 6 180 120 60
23 оличествени методи в т рговията 7 6 210 135 75
2 правление на т рговските операции 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
орсова т рговия

82
1 2 3 4 5 6 7 8
Т рговия с индустриални продукти
Т рговия с интелектуални продукти
Т рговия с услуги
26 инансов менид м нт в т рговията 8 7 2 0 165 75
27 Планиране и анализ на т рговската де -
ност 8 7 2 0 165 75
28 огистика 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
В н на т рговия
отелиерство и ресторант орство
Електронна т рговия
Т рговско представителство и посредни-
чество
30 Спецсеминар 5 8 150 90 60
31 правление на малкия изнес 5 8 150 90 60
32 правление на чове ките ресурси 5 8 150 75 75
33 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
правление на прода ите
Т рговска реклама
еноо разуване и разпла ания в т рго-
вията
Продуктов менид м нт и м рчанда зинг
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

83
 С ециалност изнес икономика
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

84
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Предприемачество 9 270 195 75
18 ени и ценоо разуване 8 5 2 0 165 75
19 перационен менид м нт 8 5 2 0 180 60
20 Т рговско право 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
сто чиво развитие
Местно самоуправление и изнес
онкуренция и конкурентоспосо ност
22 изнес планиране 7 6 210 135 75
23 правление на чове ките ресурси 7 6 210 135 75
2 изнес диагностика 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Иновационен менид м нт
ирмена култура
орсови операции
История на изнеса
26 инансиране на изнеса 8 7 2 0 165 75
27 Стопанска логистика 8 7 2 0 165 75
28 изнес статистика 8 7 2 0 180 60

85
1 2 3 4 5 6 7 8
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
правление на качеството
Европе ски фондове и проекти
правление на малкия изнес
Продуктов менид м нт
С де ни експертизи
30 Спецсеминар 5 8 150 75 75
31 изнес оценяване 5 8 150 75 75
32 Инвестиции и инвестиционен процес 5 8 150 75 75
33 правление на прода ите 5 8 150 90 60
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

86
 С ециалност Строителен бизнес и ред риемачество
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
11 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

87
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на строителния изнес 9 270 195 75
18 правление на инвестиционния процес 9 5 270 195 75
19 Териториално устро ство 9 5 270 210 60
20 Строително проектиране и те нологии 6 5 180 120 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
правление на качеството
правление на пу лично-частните парт-
н орства
Предприемачество в инвестиционните
проекти
22 еноо разуване в строителството 7 6 210 135 75
23 р анистика 6 6 180 105 75
2 правление на строителното предприятие 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
сто чиво строителство
лагоустро ство
Стандартизация в строителството
С де ни експертизи

88
1 2 3 4 5 6 7 8
26 Местно управление и самоуправление 8 7 2 0 180 60
27 огистика в строителството 8 7 2 0 180 60
28 Труд и персонал в строителното предпри-
ятие 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Европе ски фондове и проекти
рганизационно поведение и култура
Т ргове и конкурси в строителството
орпоративна социална отговорност
История на изнеса
30 изнес оценяване 5 8 150 75 75
31 Иновации в строителството 5 8 150 90 60
32 инансиране на строителното предпри-
ятие 5 8 150 75 75
33 Спецсеминар по специализации 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

89
 С ециалност Недви ими имоти и инвестиции
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

90
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Икономически основи на недви имата
со ственост 9 270 195 75
18 правление на инвестиционния процес 9 5 270 195 75
19 Строително проектиране и те нологии 6 5 180 120 60
20 р анизационен икономикс 9 5 270 210 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
астра оване на недви имата со ственост
правление на пу лично-частните парт-
н орства
правление на прода ите на недви ими
имоти
Ме дународен изнес с недви ими имоти
22 правление на недви имата со ственост 7 6 210 135 75
23 еноо разуване в изнеса с недви ими
имоти 7 6 210 135 75
2 адаст р и имотен регист р 6 6 180 105 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
лагоустро ство
правление на концесиите

91
1 2 3 4 5 6 7 8
правление на ета ната со ственост
правление на комплекси от затворен тип
26 Местно управление и самоуправление 8 7 2 0 180 60
27 Под ор и развитие на чове ките ресурси 8 7 2 0 165 75
28 Ве но право 8 7 2 0 180 60
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Инвестиционни пазари и институции
рганизационно поведение и култура
сто чиво развитие на градовете
орпоративна социална отговорност
С де ни експертизи
30 изнес оценяване 5 8 150 75 75
31 асилити менид м нт 5 8 150 90 60
32 Спецсеминар по специализации 5 8 150 75 75
33 инансиране на недви има со ственост 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

92
 С ециалност Индустриален бизнес и ред риемачество
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

93
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Индустриална икономика 9 270 195 75
18 Предприемачество 8 5 2 0 165 75
19 Маркетингови проучвания в индустрията 8 5 2 0 180 60
20 перационен менид м нт 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Индустриални те нологии и те нологични
стратегии
Потре ителско поведение
Социално предприемачество
правление на качеството и езопасността
на стоките
22 правление на малкия изнес 7 6 210 135 75
23 правление на раз одите и ценоо разуване 6 6 180 120 60
2 изнес планиране на предприятието 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
перативно управление на производството
Преструктуриране в индустрията
Интегрирани маркетингови комуникации
Икономико-математическо моделиране в
индустриалния изнес

94
1 2 3 4 5 6 7 8
26 инансов менид м нт 8 7 2 0 180 60
27 правление на персонала и организация
на труда 8 7 2 0 165 75
28 Икономически анализ на предприятието 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
правление на проекти
Т рговски взаимоотно ения
Предприемачески финанси
Митническо право
30 Спецсеминар 5 8 150 75 75
31 правление на иновациите 5 8 150 90 60
32 правление на инвестициите 5 8 150 90 60
33 ранд менид м нт и реклама 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

95
 С ециалност огистика
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

96
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на логистиката 9 270 195 75
18 Производствена логистика 8 5 2 0 165 75
19 огистика на сна дяването 8 5 2 0 180 60
20 Маркетингови изследвания в логистиката 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Икономика на предприятието
правление на раз одите и ценоо разуване
Стокознание
22 Складова логистика 6 6 180 120 60
23 оличествени методи в логистиката 7 6 210 135 75
2 Дистри уционна логистика 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
правление на проекти
Т рговски взаимоотно ения
правление на качеството и езопасността
на стоките
26 правление на чове ките ресурси 8 7 2 0 165 75
27 Инвестиции в логистична инфраструктура 8 7 2 0 180 60

97
1 2 3 4 5 6 7 8
28 Транспортна логистика 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
ирмена култура
Ме дукултурни комуникации
Митническо право
30 Спецсеминар 5 8 150 75 75
31 правление на малкия изнес 5 8 150 90 60
32 огистично о слу ване на клиентите 5 8 150 90 60
33 Информационна логистика 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

98
 С ециалност Аграрен бизнес
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

99
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на земеделието и ме анизацията 9 270 195 75
18 снови на аграрния изнес 8 5 2 0 180 60
19 рганизация и те нологии в растениев д-
ството 8 5 2 0 165 75
20 рганизация и те нологии в ивотнов д-
ството 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Екологични практики в агро изнеса
онтрол по езопасност на раните
22 инанси и инвестиции на аграрния изнес 7 6 210 135 75
23 правление на поземлените ресурси в аг-
ро изнеса 7 6 210 135 75
2 правление на чове ките ресурси в агро-
изнеса 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Ме дународен агро изнес
астра оване в агро изнеса
26 грарен маркетинг 8 7 2 0 165 75
27 Предприемачество в агро изнеса 8 7 2 0 165 75

100
1 2 3 4 5 6 7 8
28 Менид м нт на аграрния изнес 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Нетрадиционни де ности в селските ра-
они
онсултиране в агро изнеса
грарно право
30 Спецсеминар 5 8 150 90 60
31 Диагностика в агро изнеса 5 8 150 75 75
32 еноо разуване в аграрния изнес 5 8 150 90 60
33 Иновации в агро изнеса 5 8 150 90 60
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

101
 С ециалност коикономика
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

102
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на екоикономиката 9 270 195 75
18 Икономика на природните ресурси 8 5 2 0 165 75
19 Екология и усто чиво развитие 8 5 2 0 165 75
20 Те нологии за опазване на околната среда 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
иоземеделие
В зо новяеми енерги ни източници
Икономика и управление на отпад ците
22 сто чиво управление на поземлените
ресурси 7 6 210 135 75
23 инанси и инвестиции в екологични прак-
тики 7 6 210 135 75
2 елени ра отни места 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Екологичен мониторинг на околната среда
сто чиво регионално развитие
онсултиране в екоикономиката
26 Екологичен маркетинг 8 7 2 0 165 75

103
1 2 3 4 5 6 7 8
27 Интегриран менид м нт на околната сре-
да 8 7 2 0 165 75
28 Екопредприемачество 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Екоетика и социална отговорност
Екологичен туриз м
Екологично право
30 Спецсеминар 5 8 150 90 60
31 правление на екоиновациите 5 8 150 90 60
32 Интегрирана екологична оценка 5 8 150 90 60
33 правление на качеството и езопасността 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

104
 С ециалност Стокознание и митническа де ност
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити теку а изв н ауди
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

105
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 имия 9 270 195 75
18 Микро иология на стоките 7 5 210 150 60
19 Стандартизация, метрология и квалимет-
рия 8 5 2 0 165 75
20 снови на стокознанието на проми лени-
те стоки 9 5 270 195 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Митническа де ност
Митническа статистика
22 Стокознание на итовите стоки 7 6 210 135 75
23 снови на стокознанието на ранително-
вкусовите стоки 9 6 270 195 75
2 Сензорни и експертни методи за анализ 5 6 150 75 75
25 Из ираеми дисциплини 1 6 120 60 60
Митническо представителство
Екологична езопасност
26 Стокознание на текстилните и о увни сто-
ки 8 7 2 0 165 75

106
1 2 3 4 5 6 7 8
27 Стокознание на раните от ивотински
произ од 8 7 2 0 165 75
28 Митнически ре ими и процедури 8 7 2 0 180 60
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Пу лични финанси
Дан чно и митническо о лагане
Стокови орси
30 правление на т рговските операции 5 8 150 75 75
31 Менид м нт на опаковките 8 120 60 60
32 Стокознание на раните от растителен
произ од 7 8 210 135 75
33 Стоков и митнически контрол 8 120 75 5
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

107
 АК ПРАВ НИ

С ециалност енид м нт
Професионално направление дминистрация и управление” Срок на о учение – години
Професионална квалификация правление и администрация” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н ауди
дити теку а
ред из ит оценка об о ауди торна
торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология

108
1 2 3 4 5 6 7 8
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Стратегическо управление 9 270 195 75
18 Планиране и прогнозиране 8 5 2 0 165 75
19 Предприемачество и мал к и среден изнес 8 5 2 0 165 75
20 перационен и логистичен менид м нт 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
изнес комуникации
изнес етика
инансови пазари и институции
Теория на управленските ре ения
22 правление на чове ките ресурси 7 6 210 135 75
23 правление на пу личния сектор 7 6 210 135 75
2 оличествени методи в управлението 6 6 180 105 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
правление на иновациите
правление на качеството
Социално предприемачество
Екоменид м нт

109
1 2 3 4 5 6 7 8
26 рганизация на управлението 8 7 2 0 165 75
27 рганизационно поведение 8 7 2 0 165 75
28 Инвестиционен менид м нт 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
ирмена култура
орси и орсови сделки
правленска отчетност
лигационно право
30 Ме дународен менид м нт 5 8 150 75 75
31 орпоративно р ководство 5 8 150 75 75
32 Спецсеминар 5 8 150 105 5
33 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
правление на риска
изнес анализи
рганизационни конфликти и управление
на стреса
Менид м нт на цифрови и и ридни ор-
ганизации
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

110
 С ециалност Публична администрация
Професионално направление дминистрация и управление”
Професионална квалификация дминистрация и управление”
Срок на о учение – години орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н ауди
дити
из ит теку
ред а
оценка об о торна
ауди торна

1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката

111
1 2 3 4 5 6 7 8
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на пу личната администрация 9 270 195 75
18 правление на чове ките ресурси в пу -
личния сектор 8 5 2 0 165 75
19 Икономика на пу личния сектор 8 5 2 0 165 75
20 снови на пу личното право 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Териториално и сели но устро ство
Електронно правителство
Етични стандарти в европе ските пу лич-
ни институции
Политология
Местна власт и самоуправление
22 Пу лични финанси 6 6 180 120 60
23 егионално планиране и програмиране 7 6 210 135 75
2 правление на пу лични услуги 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Социално предприемачество

112
1 2 3 4 5 6 7 8
Демография и управление на демограф-
ските процеси
оличествени методи в управлението на
пу личните системи
ра данско с стояние на лицата
26 Стратегическо управление в пу личния
сектор 8 7 2 0 165 75
27 Европе ски политики и институционална
система на ЕС 8 7 2 0 165 75
28 Пу личен и частен из ор 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Системи за управление на качеството в
пу личната администрация
Маркетинг в пу личната сфера
Право на Европе ския с з
Икономическа прест пност – превенция и
контрол
30 Спецсеминар 5 8 150 105 5
31 Менид м нт на пу личните инвестиции 5 8 150 75 75
32 омуникации и вр зки с о ествеността 5 8 150 75 75
33 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
Европе ски социални системи
правление на конфликти и антико-
рупционни практики
Европе ски културни политики
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

113
 С ециалност С дебна администрация
Професионално направление дминистрация и управление”
Професионална квалификация дминистрация и управление”
Срок на о учение – години орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н ауди
дити
из ит теку
ред а
оценка об о торна
ауди торна

1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 онституционно право 9 3 270 195 75
11 ра данско право и процес 9 3 270 195 75
12 дминистративна култура и етика 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
илософия
История на икономиката
Икономическа социология
Икономическа пси ология
Правен ре им на о ествените пор чки и
т ргове

114
1 2 3 4 5 6 7 8
ариерно развитие
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в предприемачеството
Икономика на околната среда
Ме дународен икономикс
Пу лични финанси
Икономика на труда
Моделиране на икономически системи
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
Планиране и прогнозиране
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
С временни икономически теории
Електронно правос дие
Европеистика
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на пу личната администрация 9 270 195 75
18 Семе но и наследствено право 8 5 2 0 165 75
19 правление на чове ките ресурси в пу -
8 5 2 0 165 75
личния сектор
20 Наказателно право и процес 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Електронно правителство
Политология
Етични стандарти в европе ските пу лич-
ни институции
Местна власт и самоуправление
22 Ве но право 7 6 210 135 7
23 дминистративно право и процес 7 6 210 135 75
2 Правни информационни системи 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
рганизационна пси ология и личностни
умения

115
1 2 3 4 5 6 7 8
Наказателно-изп лнително право
Демография и управление на демограф-
ските процеси
Менид м нт на знанието
26 Трудово и осигурително право 8 7 240 165 75
27 Т рговско право 8 7 240 165 75
28 С де на администрация 8 7 240 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Медиация и изв н с де ни спорове
Маркетинг в пу личната сфера
Икономическа прест пност – превенция и
контрол
Системи за управление на качеството в
пу личната администрация
30 Деловодство и правна стилистика 5 8 150 75 75
31 Дост п и за ита на информацията 5 8 150 75 75
32 Спецсеминар 5 8 150 105 45
33 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
Право на ЕС
правление на конфликти и антикоруп-
ционни практики
С временни политически системи
Социално предприемачество
о за специални дисциплини 114 17 3420 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
10 8
ра ота
о за целия курс на о учение 240 6810 4605 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
4 Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

116
 С ециалност аркетинг
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н
дити
ред из ит теку а об о ауди ауди
оценка торна торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

117
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Маркетингови изследвания 9 270 195 75
18 правление на дистри уцията 8 5 2 0 165 75
19 Маркетингова етика 6 5 180 120 60
20 Потре ителско поведение 8 5 2 0 165 75
21 Продуктов менид м нт 8 5 2 0 180 60
22 Маркетингови комуникации 6 6 180 105 75
23 енови практики и ре ения 7 6 210 135 75
2 ранд менид м нт 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Маркетинг и усто чиво развитие
Макромаркетинг
Маркетинг на територии
Маркетинг на организационните пазари
Маркетинг на нестопанските организации
26 Маркетингов менид м нт 8 7 2 0 165 75
27 Маркетингови анализи 8 7 2 0 165 75
28 Интерактивен маркетинг 8 7 2 0 180 60

118
1 2 3 4 5 6 7 8
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Продуктови експертизи
Многомерни методи в маркетинговите
изследвания
С итиен маркетинг
изнес комуникационни умения
30 Ме дународен маркетинг 5 8 150 75 75
31 Маркетинг на услугите 5 8 150 90 60
32 Дипломантски семинар 5 8 150 75 75
33 Предприемачески маркетинг 5 8 150 105 5
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

119
 ” S –
” –

1 2 3 4 5 6 7 8

1 9 1 270 195 75
2 9 1 270 195 75
3 I 9 1 270 195 75
0 60 0 60
5 1 3 1 90 60 30

6 9 2 270 195 75
7 9 2 270 195 75
8 9 2 270 195 75
9 1 3 2 90 60 30

10 I 9 3 270 195 75
11 9 3 270 195 75
12 8 3 2 0 165 75
13 S S 1 3 120 60 60

90 10 2 2760 1905 855

120
1 2 3 4 5 6 7 8

1 I
15 S 1 6 180 120 60

16 1 6 180 120 60

I
21 3 630 35 195

17 I 9 270 195 75
18 N I 8 5 2 0 165 75
19 I 8 5 2 0 165 75
20 I 8 5 2 0 165 75
21 1 6 5 180 120 60
I

I
22 I 7 6 210 135 75
23 7 6 210 135 75
2 I 6 6 180 105 75
25 1 5 6 150 90 60

26 I 8 7 2 0 165 75
27 8 7 2 0 165 75
28 8 7 2 0 165 75
29 1 6 7 180 120 60

121
 1 2 3 4 5 6 7 8

I
30 I 5 8 150 75 75
31 5 8 150 75 75
32 I 5 8 150 75 75
33 5 8 150 75 75
11 17 3 20 2265 1155
5 6
10 8
2 0 6810 05 2205

1 - 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 - 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 - 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
- 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

С ециалност уриз м
Професионално направление Туриз м” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Туриз м” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
о Изучавани дисци лини Кре
дити изв н ауди
из ит теку
ред а
оценка об о торна
ауди торна

1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60

122
1 2 3 4 5 6 7 8
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии

123
1 2 3 4 5 6 7 8
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 В ведение в туризма 9 270 195 75
18 отелиерство 8 5 2 0 165 75
19 Социална пси ология в туризма 8 5 2 0 165 75
20 Туристически ресурси 8 5 2 0 180 60
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Специализиран чу д език – англи ски
Специализиран чу д език – немски
Специализиран чу д език – френски
Специализиран чу д език – руски
22 есторант орство 7 6 210 135 75
23 Туристически пазари 7 6 210 135 75
2 ултура и цивилизация 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Екскурзоводство
лгарски фолклор и етнология
Електронен изнес в туризма
26 еография на туризма 8 7 2 0 165 75
27 Маркетинг в туризма 8 7 2 0 180 60
28 П тнически агенции и транспорт в туриз-
ма 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
С временни видове туриз м
ри а за клиента
Маркетингови комуникации в туризма
30 правление на чове ките ресурси в туриз-
ма 5 8 150 90 60
31 правление на туризма 5 8 150 75 75
32 Менид м нт на о слу ването в туризма 5 8 150 90 60
33 Спецсеминар 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155

124
 1 2 3 4 5 6 7 8
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

С ециал ност е дународн туризм

Профессионал ное направление Туризм” Срок о учения – года
Профессионал ная квалификация Туризм” орма о учения – очная

орм Студенческая
контроля занятост
Кре Вне Ауди
Изучаем е дисци лин дит еку
кза ауди
ая Всего тор тор
мен оценка ная ная
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментал н е дисци лин
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микро кономика 9 1 270 195 75
3 птимизационн е метод 9 1 270 195 75
изическое воспитание 0 60 0 60
5 В ираем е дисциплин 1 3 1 90 60 30
ранцузски яз к
Немецки яз к
нгли ски яз к
6 Теория управления 9 2 270 195 75
7 Макро кономика 9 2 270 195 75

125
1 2 3 4 5 6 7 8
8 снов права 9 2 270 195 75
9 В ираем е дисциплин 1 3 2 90 60 30
ранцузски яз к
Немецки яз к
нгли ски яз к
10 Теория на у галтерского учета 9 3 270 195 75
11 Введение в финанс 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 В ираем е дисциплин 1 3 120 60 60
ар ерн рост
илософия
кономическая социология
кономическая пси ология
История кономики
Деловая корреспонденция
Итого фундаментал н дисциплин 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетские с ециал н е дисци лин
1 Введение в статистику 9 270 195 75
15 В ираем е дисциплин 1 6 180 120 60
инансов учет
кономика труда
Введение в предпринимател ство
Ме дународн кономикс
Моделирование кономически систем
кономика окру а е сред
16 В ираем е дисциплин 1 6 180 120 60
Введение в торговл
Интернет те нологии
Планирование и прогнозирование
Европеистика
Современн е кономические теории
Торговое право
Итого университетски специал н е дисциплин 21 3 630 35 195
С ециал н е дисци лин
17 Введение в туризм 9 270 195 75
18 остиничное озя ство 8 5 2 0 165 75

126
 1 2 3 4 5 6 7 8
19 Социал ная пси ология в туризме 8 5 2 0 165 75
20 Туристские ресурс 8 5 2 0 180 60
21 В ираем е дисциплин 1 6 5 180 120 60
Специализированн иностранн яз к -
англи ски
Специализированн иностранн яз к -
немецки
Специализированн иностранн яз к -
французски
22 есторанн изнес 7 6 210 135 75
23 Ме дународн туристски р нок 7 6 210 135 75
2 ул тура и цивилизация 6 6 180 120 60
25 В ираем е дисциплин 1 5 6 150 90 60
скурсоводство
олгарски фол клор и тнология
лектронн изнес в туризме
26 еография ме дународного туризма 8 7 2 0 165 75
27 Маркетингов е коммуникации в туризме 8 7 2 0 180 60
28 гентства путе естви и транспорт в ту-
ризме 8 7 2 0 165 75
29 В ираем е дисциплин 1 6 7 180 120 60
Современн е вид туризма
а ота о клиенте
30 правление л дскими ресурсами в туризме 5 8 150 90 60
31 Менед мент туризма 5 8 150 75 75
32 Менед мент о слу ивания в туризме 5 8 150 90 60
33 Спецсеминар 5 8 150 75 75
Итого специал н дисциплин 11 17 3 20 2265 1155
Практическое о учение 5 6
а ита дипломно ра от или гос кзамен 10 8
Итого вес курс о учения 2 0 6810 05 2205
акул тативн е дисци лин
1 Иностранн яз к – нгли ски яз к 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Иностранн яз к – Немецки яз к 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Иностранн яз к – ранцузски яз к 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Иностранн яз к – усски яз к 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90

127
 1 2 3 4 5 6 7 8
5 олгарски яз к для иностранн студен-
3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
тов
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

С ециалност е дународни икономически отно ения

Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини
а об о изв
дити н ауди
ред из ит теку ауди
оценка торна торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75

128
1 2 3 4 5 6 7 8
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Ме дународен икономикс 9 270 195 75
18 Ме дународен изнес 8 5 2 0 165 75
19 он нктура на ме дународните пазари и
ценоо разуване 8 5 2 0 180 60
20 В н нот рговска политика 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
Специализиран чу д език – англи ски
Специализиран чу д език – немски
Специализиран чу д език – френски
Специализиран чу д език – руски
22 Дипломатически отно ения 7 6 210 135 75

129
1 2 3 4 5 6 7 8
23 правление на проекти 7 6 210 135 75
2 Икономически анализ на ме дународните
компании 6 6 180 120 60
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Език т на ме дународната т рговия –
англи ски
Език т на ме дународната т рговия –
немски
Език т на ме дународната т рговия –
френски
Език т на ме дународната т рговия –
руски
26 Ме дународен маркетинг и реклама 8 7 2 0 165 75
27 Ме дународни финанси 8 7 2 0 165 75
28 Сравнителни икономически системи 8 7 2 0 180 60
29 Из ираеми дисциплини 1 6 7 180 120 60
Специфични в н нот рговски договори
сто чиво производство и потре ление
нализ на панелни данни
инансиране на малкия изнес в ЕС
30 Ме дународен менид м нт 5 8 150 90 60
31 Ме дународна логистика 5 8 150 75 75
32 Европе ска икономическа интеграция 5 8 150 90 60
33 изнес практики 5 8 150 75 75
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

130
 АК ИН ОР А ИКА

С ециалност Ин орматика
Професионално направление Информатика и комп т рни науки”
Професионална квалификация Информатика и комп т рни науки”
Срок на о учение – години орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини
а об о изв
дити н ауди
ред из ит теку ауди
оценка торна торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 В ведение в информатиката 9 1 270 195 75
2 омп т рни ар итектури 9 1 270 195 75
3 ине на алге ра и аналитична геометрия 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 перационни системи 9 2 270 195 75
7 В ведение в програмирането 9 2 270 195 75
8 Математически анализ 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 ази от данни 9 3 270 195 75
11 ектноориентирано програмиране 9 3 270 195 75
12 Числени методи и алгоритми 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
перационни системи NI
правление на проекти
лге ра

131
1 2 3 4 5 6 7 8
инансова математика
Теория на вероятностите и математическа
статистика
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855
ниверситетски с ециални дисци лини
1 Дискретна математика 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
фис прило ения
Мултимедия
Диференциални уравнения
еометрия
омплексен анализ
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
Счетоводство
В ведение в в финансите
Икономикс
Статистика
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 Програмиране и структури от данни 9 270 195 75
18 Проектиране на информационни системи 8 5 2 0 165 75
19 е те нологии 8 5 2 0 165 75
20 Визуално програмиране с 8 5 2 0 165 75
21 Из ираеми дисциплини 1 6 5 180 120 60
дминистриране на ази от данни
Програмиране с IS
Моделиране и оптимиране
22 омп т рна графика 6 6 180 105 75
23 омп т рни мре и и комуникации 7 6 210 135 75
2 .N те нологии 7 6 210 135 75
25 Из ираеми дисциплини 1 5 6 150 90 60
Семантика на езиците за програмиране
риптография и за ита на данните
Изследване на операциите
26 Дипломантски семинар 7 7 210 180 30
27 огическо и функционално програмиране 8 7 2 0 165 75

132
1 2 3 4 5 6 7 8
28 С рв рно програмиране 8 7 2 0 165 75
29 Из ираеми дисциплини 1 7 7 210 150 60
дминистриране на комп т рни мре и
Информационни и комуникационни те но-
логии в в финансовия сектор
ектноориентирано моделиране с
30 Софтуерни те нологии 5 8 150 75 75
31 Интелигентни системи 5 8 150 75 75
32 лачни те нологии 5 8 150 90 60
33 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
азра отване на игри
Интегриране на прило ения
Статистически софтуер
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативни дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

133
 С ециалност изнес ин ормационни системи
Професионално направление Икономика” Срок на о учение – години
Професионална квалификация Икономика” орма на о учение – редовно

орма Студентска
на контрол заетост
Кре
о Изучавани дисци лини изв н
дити
ред из ит теку а об о ауди ауди
оценка торна торна
1 2 3 4 5 6 7 8
ундаментални дисци лини
1 Информатика 9 1 270 195 75
2 Микроикономика 9 1 270 195 75
3 Прило на математика 9 1 270 195 75
изическо в зпитание 0 60 0 60
5 Из ираеми дисциплини 1 3 1 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
6 Теория на управлението 9 2 270 195 75
7 Макроикономика 9 2 270 195 75
8 снови на правото 9 2 270 195 75
9 Из ираеми дисциплини 1 3 2 90 60 30
ренски език
Немски език
нгли ски език
уски език
10 Теория на счетоводството 9 3 270 195 75
11 В ведение в в финансите 9 3 270 195 75
12 Маркетинг 8 3 2 0 165 75
13 Из ираеми дисциплини 1 3 120 60 60
ариерно развитие
илософия
Икономическа социология
Икономическа пси ология
История на икономиката
Делова кореспонденция
о за фундаментални дисциплини 90 10 2 2760 1905 855

134
1 2 3 4 5 6 7 8
ниверситетски с ециални дисци лини
1 В ведение в статистиката 9 270 195 75
15 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
инансово счетоводство
Икономика на труда
В ведение в предприемачеството
Ме дународен икономикс
Моделиране на икономически системи
Икономика на околната среда
16 Из ираеми дисциплини 1 6 180 120 60
В ведение в т рговията
Интернет те нологии
Планиране и прогнозиране
Европеистика
С временни икономически теории
Т рговско право
о за университетски специални дисциплини 21 3 630 35 195
С ециални дисци лини
17 снови на информационните системи 9 270 195 75
18 перационни системи 8 5 2 0 165 75
19 лгоритмизация и програмиране 8 5 2 0 165 75
20 омп т рни ар итектури 7 5 210 135 75
21 омп т рни мре и и комуникации 7 5 210 135 75
22 ази от данни 6 6 180 105 75
23 Прило но програмиране 6 6 180 105 75
2 Проектиране на информационни системи 7 6 210 135 75
25 е те нологии 6 6 180 105 75
26 Дипломантски семинар 7 7 210 180 30
27 Софтуерен изнес 9 7 270 195 75
28 Из ираеми дисциплини 2 7 7 210 150 60
.N те нологии
Визуално програмиране с
ектноориентирано моделиране с
Изследване на операциите
Теория на вземане на ре ения

135
1 2 3 4 5 6 7 8
29 правление на ИТ проекти 5 8 150 75 75
30 Планиране и управление на сигурността
на информационните системи 5 8 150 90 60
31 изнес интелигентни системи 5 8 150 90 60
32 Из ираеми дисциплини 1 5 8 150 90 60
С рв рно програмиране
Информационни и комуникационни те но-
логии в в финансовия сектор
о за специални дисциплини 11 17 3 20 2265 1155
Практическо о учение 5 6
Д р авен изпит или за ита на дипломна
ра ота 10 8
о за целия курс на о учение 2 0 6810 05 2205
акултативми дисци лини
1 Чу д език – англи ски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
2 Чу д език – немски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
3 Чу д език – френски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
Чу д език – руски 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
5 лгарски език за чу дестранни студенти 3, 3, 3 3, 5, 7 270 180 90
6 Т рговско право 3 5 90 60 30
7 изнес култура и традиции 3 5 90 60 30
8 Дан чен процес и дан чно о лагане 3 7 90 60 30

136
 2 Анотации на учебните дисци лини
Административна култура и етика за с ец С дебна администрация
урс т има за цел да разкрие пу личната природа на административната
култура и етика. Чрез с четаване на предимствата на двата научни метода –
теоретическия и историческия – се разгле дат както генезис т на пу лич-
ната сфера от началото на Новото време, така и ме анизмите на не ното
перманентно производство в в всеки момент от настоя ето. олята на из о-
ден методологически ориентир играят идеите за пу личната сфера, развити
от ана рент идеята пу лично-частно” и рген а ермас, и ироката
научна дискусия, която те провокират. Проследяват се основните тенденции
в с временния де ат за пу личната сфера логиката на пу личното де ст-
вие генеалогия на пу личната три уна и пу личния представител парадо-
ксите на пу личната култура основните аспекти на пу личната етика еро-
зията на пу личната култура и етика, както и не ните перспективи. елта
на курса е да формира у студентите критерии за критика или утв р даване
на едни или други аспекти от де ства ата в административната сфера кул-
тура и етика.
Аграрен маркетинг за с ец Аграрен бизнес Дисциплината има за цел да
конкретизира, изясни и предаде на студентите знания и умения в прило е-
нието на маркетинговата теория и практика в о ластта на изнеса в аграр-
ната сфера. В уче ната програма се акцентира на в змо ностите за разви-
тие на агромаркетинга на микроравни е, в т.ч. предлагане на ме аниз м
за взаимноизгоден о мен ме ду различните су екти на пазара, разкриване
на потре ностите на клиентите и своевременното им удовлетворяване, оси-
гуряване на оптимален потре ителски из ор и пови аване на фирмените
прода и. Това предполага изучаване на аграрния пазар в т.ч. изследва-
не, анализ и оценка на ну дите на реалните и потенциални потре ители на
продукцията на фирмата , прогнозиране на неговата динамика, формиране
на т рсенето на аграрни продукти и стимулиране на де ностите, св рзани
с тя ното промоциране и дистри уция. На макроравни е маркетинг т в аг-
ро изнеса е насочен к м постигане на усто чивото развитие на аграрния
сектор и алансиране ме ду основните измерения, в които това развитие
се интерпретира, а именно в икономически, социален и екологичен аспект.
С изучаването на уче ната дисциплина грарен маркетинг“ студентите
от специалност грарен изнес“ придо иват нео одимите теоретични
и практически знания, за да могат да: познават и прилагат принципите на
аграрния маркетинг на макро- и на микроравни е в т.ч. предлагане на ме-
аниз м за взаимноизгоден о мен ме ду различните су екти на пазара, раз-

137
 криване на потре ностите на клиентите от аграрни продукти и своевремен-
ното им удовлетворяване, осигуряване на оптимален потре ителски из ор
и пови аване на фирмените прода и познават принципите на социално
ориентираното поведение от страна на изнес организациите и ролята на
д р авните институции и прове даната от тя политика регулации, кои-
то те налагат в с ответствие с нормативната уред а, икономически ограни-
чения, стимули и др. познават и изследват пазарите на аграрни продукти
в т.ч. прове дат анализ и оценка на ну дите на реалните и потенциални
потре ители от аграрни продукти познават принципите на формиране на
т рсенето на аграрни продукти и стимулиране на де ностите, св рзани с
тя ното промоциране и дистри уция. Дисциплината грарен маркетинг“
формира умения за: управление на аграрни продукти и системи прогно-
зиране на динамиката на пазарите на аграрни продукти, тя ното сегмен-
тиране и разра отване на методики за адекватното позициониране на тези
продукти на пазара и др. Тя се азира на изучаваните в пред одните курсове
дисциплини Маркетинг“, Теория на управлението“, снови на аграрния
изнес“ и др. Натрупаните знания са основа за изучаване ирок кр г от
икономически дисциплини в специалността като: Иновации в агро изне-
са“, изнес диагностика“и др.
Аграрно раво за с ец Аграрен бизнес . Програмата о ва а основните
про леми в о ластта на аграрното право. екционният курс вкл чва в -
проси от материалноправен арактер относно: правния статут на т рговци-
те, индивидуализира ите им признаци, видовете т рговци, прео разуване,
прекратяване и ликвидация на т рговски дру ества, като акцент т е поста-
вен в р у земеделските производители. азгледан е правният ре им на ко-
операцията и правният статут на членовете , кооперативни предприятия
и с зи. тделено е и внимание на т рговските сделки, които скл чват
т рговците, занимава и се с с земеделска де ност. т практическо зна-
чение е и про лематиката на ве ното право, разгле да а правото на со -
ственост, материята на владението, някои права в р у чу да ве и др. В
лекционният курс са о ванати и основни в проси относно специфичната
нормативна уред а на земеделските земи, а с о и аграрната политика на
д р авата. сновната цел е де ите аграрни икономисти да придо ият
правни знания, до ро познаване и владение на нормативната регламентния
с оглед професионално изп лнени на зад л енията им като практикува и
икономисти.
Административно раво и административен роцес за с ец Счетоводство
и инанси Дисциплината цели да предостави на студентите от специ-
алност Счетоводство и финанси“ минимума знания за административно-
то право и административния процес, което е нео одимо за де ата им

138
 професионална реализация като икономисти. дминистративното право и
процес са типични отрасли на пу личното право. Темите са под рани не
само с оглед на тя ното теоретично значение, но и с оглед на практическата
им прило имост в сферата на счетоводството и финансите. Дисциплината е
с орна от две самостоятелни правни дисциплини и курс т от лекции следва
тя ното последователно изучаване, поради което е разделен на две части. В
п рвата част се изучават отно енията, регулирани от административното
право – о а част, която с д р а правилата за организация и де ност на д р-
авната администрация, на д р авното управление д р авните слу ите-
ли административните актове изп лнението на административноправните
зад л ения административните нару ения и наказания отговорността на
д р авата за вреди, причинени на гра дани. В в втората част се изучават:
регулиране на правоотно енията, в зниква и в административния процес
– с ност и принципи на административния процес издаване на индиви-
дуални, о и и нормативни административни актове тя ното оспорване и
изп лнение. чакваните резултати от изучаването на дисциплината дми-
нистративно право и административен процес“ от студентите икономисти
могат да се о о ят в следните параметри: придо иване на азисни позна-
ния в о ластта на административното право и процес раз иране на с -
ността на основните правни институти и спецификата им от гледна точка на
тези правни отрасли усвояване на основни знания, нео одими в де ата
им реализация като счетоводители и финансисти формиране на умение за
оравене с с специализирани правни актове и формиране на раз иране за
тя ното прилагане на практика.
Административно раво и роцес за с ец С дебна администрация Дис-
циплината цели да предостави на студентите азисни знания за администра-
тивното право и административния процес, което е нео одимо за де ата
им професионална реализация като административни кадри. Тематично е
разделена на две части – материална и процесуална. В п рвата се разгле -
дат основните административноправни институти:су екти на администра-
тивното право, административен акт, административно нару ение и адми-
нистративно наказание, административна принуда, както и отговорността
на д р авата за вреди, причинени на гра дани. Процесуалният раздел за-
сяга основни етапи на административния процес: су екти, инициативи, о -
алване, както и специални административни производства – по издаване
на административни актове, тя ното оспорване, о алване и изп лнение,
по реализиране на административнонаказателна отговорност, както и по
за ита сре у де ствия на администрацията.
Администриране на бази от данни за с ец Ин орматика и изнес ин
ормационни системи Дисциплината раз ирява знанията и уменията

139
 на студентите в о ластта на Д чрез разгле дане на де ностите, св рзани с
администрирането и управлението на ази от данни, с здадени в средата на
SS S , S и . Изгра дат се практически умения за ар и-
виране и в зстановяване на азите от данни, управление на сигурността на
ази от данни, както и автоматизиране на процесите по администриране и
подо ряване на рзоде ствието. тделя се внимание и в р у спецификата
на разпределените ази от данни, репликацията и с здаването на огледални
копия, които позволяват да дат придо ити доп лнителни знания относно
управлението на азите от данни и в частност различните стратегии при
ра ота с големи о еми от данни.
Администриране на ком т рни мре и за с ец Ин орматика и из
нес ин ормационни системи Дисциплината има за цел да с здаде у сту-
дентите практически умения за администриране на мре и под управление
на операционни системи на . На основата на знанията от дисци-
плините омп т рни мре и и комуникации“ и перационни системи“
се зад л очават уменията по с здаване и администриране на потре ители,
групи и групови политики, по управление на принт с рв ри, по за ита на
ресурси, аудит и мониторинг на с итията в мре ата, управление на резерв-
ното копиране и в зстановяване на данните. Изучават се до рите практики
от професията на системния администратор. В комп т рната зала, в която
се прове дат упра ненията, се ра оти в етерогенна мре ова среда – с ра-
отни станции, с рв ри и мо илни комп три, ра оте и под управление на
различни операционни системи, така че студентите да се до ли ат макси-
мално до реалните условия в с временните мре и.
Алгебра за с ец Ин орматика урс т по дисциплината о ва а на -ва-
ните дости ения на с временната алге ра, започнати от ил ерт в края
на I век. Не ните резултати, заедно с тези на математическия анализ, са
основен инструмент в в всички математически теории и те ните прило е-
ния. Тематиката е под рана с цел начално запознаване с основните направ-
ления в в вис ата алге ра. Вкл чени са основни алге рични понятия като
групи, пр стени, полета, сравнения, модули и пр., като всички примери на
упра ненията са тясно насочени к м прило ения в лине ната алге ра, ана-
литичната геометрия, теорията на кодирането и др.
Алгоритмизация и рограмиране за с ец изнес ин ормационни систе
ми Дисциплината има за цел да даде на студентите азови познания и
умения в о ластта на разра отването на алгоритми, структури от данни и
програмирането им. сновната задача е да се придо ият умения за разра-
отване на до ри програмни ре ения на практически про леми, за реали-
зирането на ре ения, основани на на -под одя ите структури от данни,
методи, те ники и алгоритми за с здаването и о ра отката им. ато език и

140
 среда за програмиране се използват и S S . Дисциплината
зав р ва с разра отването и за итата на индивидуален курсов проект, ко -
то е прототип на част от програмна система. чакваните резултати са: при-
до иване на знания за основните концепции на алгоритмизацията и програ-
мирането, етапите на програмирането, основните алгоритмични управля-
ва и конструкции, методите и те никите за разра отването на алгоритми,
правилата на организация и методите на дост п до стандартни и а страктни
структури от данни – масиви, стрингове, структури, стекове, опа ки, спис -
ци, д рвета и различните типове фа лове изгра дане на умения за тя ното
практическо прилагане при изгра дане на програмни системи. Получените
знания са нео одими по-натат к за програмиране на прило ения, ориенти-
рани к м ази от данни, разра отване на по-сло ни графични прило ения,
проектиране на системи и т.н.
Анализ на кредитос особността за с ец Счетоводство и инанси елта
на дисциплината е да о огати знанията на студентите по в проси, св рзани
с прилагането на финансовия анализ и анковата де ност по кредитиране
на предприятията. екционният курс изучава в проси, св рзани с кредит-
ната политика на предприятието про леми, св рзани с управлението на
кредитния процес представя методика за измерване и оценка на кредитния
риск. Дават се знания и умения, св рзани с с с ността, информационната
осигуреност и из одните поло ения на анализа на кредитоспосо ността.
следват се ва ни моменти от финансовото планиране и прогнозиране на
де ността на предприятието, като се представят те ники за изготвяне на
прогнозни финансови отчети. кцент се поставя в р у методика на анализ
и оценка на кредитоспосо ността, както и в р у под одите за неговия кон-
трол, мониторинг и управление. С изучаването на тези в проси студентите
раз иряват специализираните си познания, които е ус в р енстват като
цяло тя ната икономическа и професионална подготовка.
Анализ на анелни данни за с ец ИО урс т предоставя азови позна-
ния в о ластта на с временните методи за анализ на данни, с акцент в р у
панелните данни изисква наличието на предварителни азови познания по
статистика. Изучават се методи, много от които са все о е в процес на раз-
витие, това о уславя и експерименталната природа на много от занятията.
Придо иват се познания за ра ота с с с временен статистически софтуер,
позволява и да се анализират ирок спект р от данни, акцентира се в р у
идентифицирането на нестационарност в данните. азгле дат се различни
иконометрични по вати, в т.ч. тестове за не стационарност и наличие на ко-
интеграция при времеви данни и при панелни данни. Получаваните знания
и умения са предимно практически, позволява и да се използват п лноцен-
но с временните иконометрични те ники.

141
ази от данни за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни систе
ми че ната дисциплина дава на студентите фундаментални знания по
основни про леми на азите от данни Д , системите за управление на ази
от данни С Д и езика S като стандарт за ра ота с релационни ази от
данни. На основата на получените знания се формират практически умения
за проектиране и имплементация на релационни ази от данни и програ-
миране на скриптове, процедури на езика S . Практическите занятия с
използването на актуален лицензиран софтуер развиват изследователските
умения и спосо ността за т рсене и вземане на ре ения по практически
казуси. азра отването на курсови ра оти дава в змо ност за формиране
и развитие на уменията на студентите за ра ота в екип. Получените знания
и умения се използват и раз иряват в уче ните дисциплини по проектира-
не на информационни системи и програмиране на прило ения в различни
о ласти.
анкови сделки за с ец инанси че ната дисциплина има за цел да
представи на о учава ите се азови теоретични и прило ни знания за ан-
ковите сделки и измеренията на с временното анково о слу ване. Предва-
рителните изисквания к м студентите, изучава и дисциплината анкови
сделки“, са св рзани с усвоени азови теоретични концепции и овладяване
на практически умения и под оди от дисциплината В ведение в анковото
дело“. чакваните резултати са св рзани с раз иране на релацията клиент
– продукт“, идентификация и оценка на кл чови под оди и инструменти
на с временното т рговско анкиране. сновните прило ни умения и спо-
со ности, които студентите придо иват от курса по о учение, са: владеене
на специфичната терминология и поняти ния апарат на сделките в т ргов-
ското анкиране, умения за систематизиране на анковите сделки според
спецификата на те ния продуктов и клиентски профил, калкулиране на
транзакционните раз оди и цената на депозитния ресурс, идентификация и
сегментиране на клиентите на частното анкиране, прилагане на различни
модели за ценоо разуване на корпоративните, потре ителските и или но-
ипотечните анкови заеми, оценка на продуктовата палитра“ на сделките
в в фамилните консултантски офиси и в сферата на финансовото планира-
не, ке менид м нт и др. Дисциплината предоставя ироки в змо ности
за о огатяване и доразвиване на придо итите знания, както и за формиране
на нови аналитични умения.
анково дело за с ец астра оване и осигуряване че ната дисциплина
вкл чва из рани теми от с временното анково учение. екционният курс
има за цел да формира знания за развитието, систематизацията на анковата
теория и за кл човите сделки на анковото предприятие. Предпоставка за
п лноценна подготовка по тази про лематика са азисните познания на сту-

142
 дентите, придо ити с изучаване на дисциплините В ведение в в финан-
сите“, Пари и парич н менид м нт“ и инансови пазари и институции“.
че ното с д р ание е разделено условно на две части. В п рвата част се
разгле дат: стопанската природа на анката анковите функции, осо ено-
стите на анковото производство, анковите услуги, надзор т и регулира-
нето на анките. В в втората част са вкл чени темите за основните изнес
сфери на анкирането: , , ,
,I . В з основа на при-
до итите знания студентите формират умения за: системно изследване на
стопанската природа на анките и на те ните функции аргументация на
с стоянието, промените и основните акценти в анковото законодателство
надзора и регулирането на анковите институции диагностика на ан-
ковото производство и на анковите услуги анализ на анковите сделки
с типичните за тя продукти и платформи за о слу ване. Тези знания се
раз иряват при изучаването на дисциплината Стратегически анков ме-
нид м нт“ в магист рска специалност анков менид м нт“.
анково дело за с ец Счетоводство и одит и Счетоводство и инанси
урс т има за задача да даде азисни и специализирани знания на студен-
тите в о ластта на: финансовото посредничество и промените в структу-
рата на финансовата система видовете анки и изнес модели на анки-
ране ста илността и регулирането на анковата система икономиката на
т рговското анкерство те нологията на кредитирането и спецификата на
потре ителското, ипотечното и изнескредитирането анковите сделки,
реализирани на паричните и капиталовите пазари инвестиционно анкер-
ство иновациите на пазара на анкови продукти и услуги. урс т разгле -
да анковата структура, те нологията на сделките, анковата политика и
взаимоотно енията ме ду анките, не анковите финансови институции
и корпорациите от реалната икономика, арактерни за модерните анкови
системи. Специално внимание се отделя както на азисните сделки, типич-
ни за т рговските анки депозитни и кредитни сделки , така и на предлага-
нето на с временни анкови продукти и услуги, такива като посредничест-
во на паричните и капиталови пазари, рокерски услуги, сек ритизация и
управление на активи на клиенти. Структуриран е в 15 теми, като п рвата е
в ве да а в про лематиката на финансовото посредничество, структурата
на финансовия сектор и мястото на анките в него, а в последната се прави
опит да се анализират моделите на анкиране в след кризисния период, как-
то и де ата ар итектура на анковите системи.
анково счетоводство за с ец инанси С изучаването на дисциплината
студентите получават теоретични познания и практикоприло ни умения
относно организацията на счетоводството и изготвянето на финансовите

143
 отчети в т рговските анки. Тя надгра да знанията от счетоводните дис-
циплини, изучавани в пред одни семестри. ато цяло уче ният материал
зад л очава познанията в анковата сфера. че ното с д р ание на дис-
циплината вкл чва: организация и отчитане на езналичните пла ания в
страната и на презграничните преводи, отчитане на предоставените кредити
и други финансови активи, отчитане на привлечения капитал, осо ености
в отчитането на при одите и раз одите, отчитане на со ствения капитал,
осо ености при отчитането на емисионно-касовите операции и специфика
при годи ното прикл чване и с ставянето на годи ния финансов отчет. С
изучаването на тези в проси студентите получават основополага и знания
в сферата на анковото счетоводство, нео одими за успе ната им реали-
зация като финансисти или други икономически специалисти в стопанската
практика. Тези знания развиват спосо ността за придо иване на нови зна-
ния и умения не само в сферата на анковото счетоводство, но и по други
икономически дисциплини.
изнес анализи за с ец енид м нт Дисциплината има за цел да запоз-
нае студентите с инструментариума на различните видове анализи, използ-
вани в стопанската практика, както и с направленията на използване на ре-
зултатите от анализа. Тя се основава на получените знания от дисциплините
Теория на управлението“, Планиране и прогнозиране“, инансов ме-
нид м нт“, В ведение в счетоводството“. Теоретичните аспекти са св р-
зани с определянето на целите на анализа, из ора на о ект за анализиране,
методиката за прове дане на анализа. кцентира се в р у изгра дане на
практически умения за анализиране на де ността и резултатите от нея и
в р у използването на резултатите от анализите за различни управленски
ре ения. апознаването с практиката става по време на о учението чрез
анализиране на информация и предлагане на ре ения по про лемни ситуа-
ции, описани в казуси.
изнес англи ски за с ец астра оване и осигуряване урс т цели да за-
познае студентите с с специализираната лексика в англи ския език за из-
неса и по-специално в сферата на застра оването и осигуряването, както и
да развие у де ите специалисти умението за сво одно раз иране и кому-
никативно използване на чу дия език за успе на изнес комуникация. На
вниманието на студентите се предлагат разноо разни теми от посочената
сфера и автентични текстове от с временни англоезични източници. Прак-
тическите казуси изгра дат езикови умения при симулирани ситуации. Мо-
дул т дава на о учаемите и интеркултурна информация за изнес практики-
те в застра ователния сектор, което е изкл чително полезно в с временното
те нологично десетилетие. Вкл чени са разноо разни и под одя и упра -
нения за усвояване и затв р даване на специализираните езикови познания

144
 и развиване на основните езикови умения за четене, слу ане, писане и го-
ворене, като основният акцент пада в р у професионалната комуникация.
изнес диагностика за с ец изнес икономика Дисциплината е основопо-
лага а за подготовката на специалисти с о разователна и квалификационна
степен акалав р“ в специалност изнес икономика“. урс т на о учение
има за цел запознаване на студентите с инструментариума за диагностичен
анализ на де ността на изнес единицата, с оглед диагностициране и раз-
криване на причините за с стоянието в динамичен и статичен план, и на
тази основа – вземане на о основани ре ения за не ното де о развитие.
Получените знания са естествено прод л ение и раз иряване на знанията
и уменията, получени по дисциплината изнес планиране , чрез о огатя-
ване на усвоения инструментариум за планиране на де ността с методи и
показатели за не ната оценка. Тя има вр зка и с дисциплините инансо-
во счетоводство“, Теория на управлението“ и В ведение в статистиката“,
които са предпоставка за по-голяма д л очина в разгле даните в проси. С
изучаването на тази дисциплина студентите придо иват нео одимите зна-
ния за: теоретико-методическите основи на анализа на де ността на пред-
приятията организацията и те нологията на прове дане на диагностичния
анализ инструментариум за анализ на прода и, произведена продукция и
използване на производствения капацитет инструментариум за анализ на
производствените и трудовите ресурси и степента им на използване ин-
струментариум за анализ на раз одите и финансовото с стояние на пред-
приятието те ники за анализ на система от алансирани показатели за ана-
лиз на ефективността анализ на риска от фалити. ормират се умения за:
разра отване на стратегически и тактически анализи и използването им в
управлението ползване на финансовите отчети, оперативната счетоводна
и статистическа отчетност за целите на анализа о ра отване на информа-
ция и разкриване на тенденции и про леми в де ността на предприятията
определяне на количественото влияние на факторите в р у т рсени резул-
тативни показатели определяне на изменението и динамиката на отчетните
показатели спрямо азисни и планови величини разкриване резерви за по-
до рото използване на производствените фактори и от там – подо ряване на
ефективността от стопанската де ност на предприятието и др. Натрупаните
знания са полезни за изучаване на останалите специални дисциплини, както
и за разра отване на курсови ра оти, акалав рски и магист рски диплом-
ни ра оти.
изнес етика за с ец енид м нт сновното предназначение дисци-
плината е да представи с временните с ва ания за етика в изнеса и да
арактеризира основните под оди за разре аване на морални дилеми и
конфликти в изнес организациите. С д р ателните акценти са в р у: ис-

145
 торическото в зникване и развитие на изнес етиката като концепция и като
научна дисциплина проучванията и теоретичните в згледи на европе ски
и американски специалисти по изнес етика и тя ната прило имост в л-
гарските организации с ността и прило ението на професионални и
фирмени етични кодекси в изнеса, както и про лемите на културната иден-
тичност, етика и етикет в изнес отно енията. кцентира се в р у прак-
тическата ориентация и интердисциплинарен арактер на изнес етиката,
представяна в аспектите на делова, трудова, професионална и управлен-
ска етика Дисциплината има за цел да провокира интереса на студентите
к м с временните дискусии и раз ирания за етичен изнес. Стреме т е в
тя да се формират нови умения за следване на етично изнес поведение в
практиката на лгарските изнес организации. По този начин стимулира
настоя ите студенти и де и менид ри да прилагат етични и отговорни
практики, насочени к м клиентите, слу ителите, доставчиците, со стве-
ниците и всички останали заинтересовани страни от де ността на изнес
организациите.
изнес интелигентни системи за с ец изнес ин ормационни системи
С дисциплината се цели запознаване на студентите с арактеристиките на
изнес интелигентните системи ИС и прилагането им в управлението
на фирмата. Получават се теоретични познания по използваните информа-
ционни те нологии и практически умения за прилагането им. м знанията
за ра ота с ази от данни и традиционните те нологии за о ра отката им
се до авят новите познания по интелигентни информационни те нологии и
прило енията им в ИС.
изнес комуникации за с ец Икономика и т рговия че ната дисципли-
на цели да формира у студентите теоретични знания в о ластта на изнес
комуникациите и раз иране за комуникациите като средство за реализиране
на основните функции на изнеса. В условията на икономика, основана в р-
у о мена, успе т на фирмите в значителна степен се определя от ефектив-
ността на те ните комуникации с изнес партн орите: клиенти, доставчици,
посредници, финансови организации и др. Дисциплината раз ирява знани-
ята на студентите, придо ити по основи на управлението и управление на
т рговските операции, като ги запознава с те нологията и средствата за ос -
ествяване на в н ните и в тре нофирмените комуникации, средствата
за комуникация и методите за анализ на комуникациите. Изгра да умения
за комуникация по етапите на т рговската сделка подготовка, скл чване
и изп лнение , подпомага усвояването на те ники за водене на т рговски
преговори.
изнес комуникации за с ец енид м нт урс т на о учение анализи-
ра процеса на комуникация в организацията. Независимо дали е писмена

146
 или устна, тя е ме анизм т, чрез ко то управлението влияе на ра оте и-
те и нап тства де ността им. Тя с о е средство, чрез което ра оте ите
осигуряват информация и о ратна вр зка, от която управлението се ну -
дае, за да взема правилни ре ения. т друга страна комуникацията е про-
водник т, чрез ко то изнес т говори на своите потре ители. учението
по дисциплината дава знания в следните тематични о ласти: арактерис-
тика на комуникативния процес в организацията и средствата за о мен на
информацията – вер ални устни и писмени комуникации и невер ални,
стратегиите за в зде ства а и у е дава а комуникация основни под оди
и стилове при водене на преговори процес т на преговаряне – стратегия,
те ники, тактики национални модели на водене на преговори – културни
осо ености пу лични презентации – говорене пред пу лика и практически
средства за подо ряване на презентацията диалога като на -продуктивна
форма на о уване ме ду ората – водене на дискусии и де ати комуни-
кацията и в змо ностите за кариерно развитие. учението изгра да ко-
муникативни умения за практическо прило ение на получените знания, за
пу лично говорене, даване на о ратна информация и задаване на в проси,
за влияние и в зде ствие в р у ората. ормира лидерско поведение чрез
у е дава а комуникация. Получените знания и комуникативни умения е
намерят практическо прило ение в деловия ивот на студентите, да дат
ясни и целенасочени в своята комуникация, да споделят цели и идеи, както
и да нап тстват другите, което им осигурява в змо ност за кариерно разви-
тие. По този начин дисциплината раз ирява управленската подготовка на
студентите
изнес комуникации и реговори за с ец астра оване и осигуряване
Настоя ата програма о ва а основни про леми в о ластта на изнес ко-
муникациите и преговорите, св рзани с прода ите на застра ователни
продукти, както и с управлението на застра ователните фирми. В условия-
та на икономика, основана в р у о мена, успе т на фирмите в значител-
на степен се определя от ефективността на те ните комуникации с изнес
партн орите: клиенти, доставчици, посредници и др. че ната дисциплина
раз ирява знанията на студентите по управление и маркетинг. апознава ги
с с с ността и формите на комуникация, с пси ологията на комуникаци-
ите, с основен фокус в р у уменията за персонална прода а и те ники-
те на отделните етапи на прода ата. Втората част на програмата о ва а
процеса на преговаряне, подготовка, те никите и тактиките за водене на
т рговски преговори, прикл чването на преговорите. чакваните резултати
са де ите икономисти да формират знания в о ластта на изнес комуни-
кациите и преговорите, да познават вр зката продавач - купувач“, да изгра-
дят умения за комуникация по етапите на т рговската сделка подготовка,

147
 скл чване и изп лнение , да усвоят те ники за прода а и водене на т р-
говски преговори.
изнес комуникационни умения за с ец аркетинг спе ното профе-
сионално адаптиране к м деловите условия поставя сериозни предизвика-
телства. начителна част се д л и на комуникационните умения, които са
усвоили младите професионалисти преди навлизането си в реалната делова
среда. Дисциплината има за цел да осигури на о учава ите знания за о -
ата рамка за изнес комуникациите в организацията, както и да формира
умения за водене на успе ни комуникации в организациите. Тя надгра -
да усвоеното по из орната дисциплина Делова кореспонденция“ чрез до-
п лване на контекста с с спецификата на маркетинговата професия и чрез
развиване на доп лнителни тематики изв н писмените комуникации в ор-
ганизациите. След зав р ване на курса на о учение студентите е могат:
да водят ефективна писмена комуникация чрез електронни писма и с о е-
ния да разра отват неформални доклади, с ответства и на деловите изи-
сквания да разра отват формални доклади да подготвят и изв р ват устни
представяния пред пу лика да използват умело софтуерни прило ения за
подготовка на устни представяния да подготвят и изв р ват групови сре-
и и о с дания да раз ират осо еностите на ме дукултурните делови
порядки и др.
изнес немски език за с ец астра оване и осигуряване урс т има за
цел да запознае студентите с с специализираната лексика на немския ико-
номически език в сферата на застра оването и осигуряването, да развие у
тя умението за сво одно раз иране и комуникативно използване на чу -
дия език за успе на изнес комуникация. На вниманието на о учаемите
се предлагат разноо разни теми и автентични текстове. Практическите ка-
зуси изгра дат практически умения при симулирани ситуации. Модул т
дава и интеркултурна информация за изнес практиките в застра ователния
сектор. Вкл чени са разноо разни под одя и упра нения за усвояване и
затв р даване на специализираните умения, като основният акцент пада
в р у професионалната комуникация.
изнес оценяване за с ец Строителен бизнес и ред риемачество Не
дви ими имоти и инвестиции и изнес икономика че ната дис-
циплина разгле да основни моменти от оценяването на предприятието,
св рзани с целите и видовете оценки, принципите на изнес оценяването,
основните ази на сто ността, времевата сто ност на парите, под одите и
методите за изнес оценяване, анализа и коригирането на финансовите от-
чети, с д р анието на оценителския доклад, етиката на оценителя и др.
изнес ланиране за с ец изнес икономика че ната дисциплина има
за задача да запознае и подготви студентите по про лемите на методологи-

148
 ята и методиката на разра отване на изнес планове. че ното с д р ание
о ва а с ността и етапите на изнес планирането, арактеристиките и
видовете изнес планове, стратегическия анализ и о вата на функционал-
ните раздели на изнес плана и др. По-голямата част от уче ното с д р а-
ние подле и на доразвиване в други специални дисциплини, изучавани от
студентите от специалност изнес икономика“. Дисциплината дава знания,
позволява и по-успе ното усвояване на други, св рзани с нея дисциплини,
изучавани на следва етап. В резултат на придо итите знания по посочена-
та про лематика очакваните резултатите от о учението са за формиране на
умения относно изв р ване на анализ на в н ната и в тре на среда на
предприятието изготвянето на иде ни проекти или цялостни изнес плано-
ве и тя ната оценка и др.
изнес ланиране на ред риятието за с ец Индустриален бизнес и ре
д риемачество В дисциплината се разгле дат теоретико-методическите
и практикоприло ни в проси на стратегическото и тактическото планира-
не на де ността на предприятието, като по-конкретно акцент т пада в р у
етапите и те нологията за разра отване на стратегическите и тактическите
планове на фирмата и тя ната о основка. Дисциплината е структурно о о-
со ена в две отделни части. В п рвата вниманието се насочва к м процеса
на стратегическо планиране и управление, в т.ч. стратегически анализ на
средата, определяне на стратегическата насока и целеполагане, из ор на
стратегия, изп лнение и контрол на из раната стратегическа алтернатива.
Втората част е ориентирана к м разделите на тактическия изнес план –
прода и, производствена програма, план за капацитета, материалите и
др. След зав р ване на курса на о учение студентите тря ва прите ават
знания и умения да: диагностицират изнес средата на предприятието и на
тази основа да поставят реалистични д лгосрочни и краткосрочни цели
разра отват и оценяват стратегически алтернативи, като изв р ват из ор
на стратегия на аза използването на под одя инструментариум от те ни-
ки и методи за анализ и оценка изготвят тактически изнес план и неговите
раздели о в рзват показателите на разделите на изнес плана в в финансо-
вия план на предприятието и да подготвят прогнозните финансови докумен-
ти изготвят предприемачески план за стартиране и развитие на нов изнес.
учението раз ирява и надгра да знанията, получени по дисциплините
Теория на управлението“, Планиране и прогнозиране“ и Индустриална
икономика“, като формира умения за поетапно и комплексно разра отване
на стратегическия и тактическия изнес план на предприятието.
изнес рактики за с ец ИО Изучаваната дисциплина е специализира а и
има силно изразена практическа насоченост. Тя надгра да в р у знанията,
придо ити по дисциплини от сферата на ме дународния икономикс, ме -

149
 дународния изнес и ме дународния маркетинг. азгле да се с временно-
то с стояние на изнес средата както в национален, така и в регионален, и в
гло ален ма а . тделя се осо ено внимание и на методиката на научните
изследвания, начина на подготовка и презентиране на проект. Студентите
получават в змо ност да развият изнес идея и да изследват потенциала
за не ното развитие в о кр ава ата среда. Придо итите знания и уме-
ния имат прило ение при ориентиране в нови или променя и се пазарни
условия, които изискват вземане на навременни и адекватни управленски
ре ения.
изнес статистика за с ец изнес икономика че ната дисциплина има
за цел да развие знанията и уменията на студентите за прове дане на из-
нес изследвания чрез статистически методи. Тя има в одни вр зки с дисци-
плините В ведение в статистиката“, Макроикономика“, Икономика на
предприятието“, а из одни с с Спецсеминар“ и др. В уче ната дисциплина
се разгле дат с ността и основните източници на статистическа инфор-
мация за икономиката, предпоставките, условията и осо еностите на по-
строяване на специфични модели, симулира и арактеристики като цени,
при оди, печал а и пр. Изучава се в седми семест р от уче ния план на
спец. изнес икономика“.
изнес ренски език за с ец астра оване и осигуряване елта на кур-
са е да в веде студентите в специализираната терминология на финансите
и застра оването. С ставен е от текстове и диалози, вкл чва и кл чови
термини от с ответната о ласт, разноо разни упра нения, затв р дава и
специфичната терминология, текстове за превод от автентични документи и
други източници, а с о така и упра нения, св рзани с ре аване на казу-
си от реалния ивот. Предвидено е с о и ус в р енстване на езиковите
умения на студентите чрез интерактивни упра нения. чакваните резул-
тати са овладяване на основната терминология от о ластта на финансите и
застра овките, придо иване на умения за ра ота с автентични документи
на френски език.
иоземеделие за с ец коикономика онцепцията за иологичното про-
изводство на земеделска продукция в зниква в следствие на ново с знание
и отно ение к м про лемите на околната среда и здравето на следва и-
те поколения. ато модел иологичното земеделие е заимствано от самата
природа, а като философия и практика се стреми да де в армония с нея,
ез да я увре да. В дисциплината са заст пени производствени и организа-
ционни земеделски де ности, изв р вани чрез използването на агрономич-
ни, иологични и ме анични методи, противополо но на традиционно в з-
приетите синтетични материали, за задоволяване на специфични функции в
земеделската производствена система. елите са насочени к м изучаване

150
 на основните нормативни документи на иологичното производство в две-
те му направления –растениев дство и ивотнов дство, начините за сер-
тификация, с временните аспекти за иологичен контрол на вредителите,
подо ряване на естественото ранене на растенията, внедряване на системи
за о ра отка на почвата, смекчава и в зде ствието в р у околната среда
и др. Студентите натрупват знания и умения за реализиране на иологично
земеделие, изисквания за етикетиране и предлагане на пазара на екологич-
ни продукти с растителен и ивотински произ од, както и да реализират
по-успе но екологичните политики в в фирмите. Дисциплината подпомага
да се надгра дат знания по дисциплините снови на екоикономиката“ и
Те нологии за опазване на околната среда“ и е основа за формиране на зна-
ния по дисциплини като сто чиво управление на поземлените ресурси“,
Екологичен менид м нт“, Екопредприемачество“ и др.
лагоустро ство за с ец Строителен бизнес и ред риемачество и Не
дви ими имоти и инвестиции Из раните теми в уче ното с д р ание
на дисциплината са предназначени да формират нео одимия о ем знания
и раз иране за с ността и осо еностите на лагоустрояването на насе-
лените места. сновна е формирането на знания и умения за ре аване
на про леми в сферата на лагоустрояването, в т.ч. св рзани с изгра дане
и подд р ане на те ническата инфраструктура, озеленяване на сели ната
територия, с иране и третиране на отпад ци, подд р ане на или ния
сграден фонд, привличане на инвестиции за лагоустрояване на населените
места. Дисциплината формира компетентност и делови качества, които са
нео одими за ра ота в местните и централните администрации. Из рани-
те теми доп лват и о огатяват дисциплините Териториално устро ство“,
р анистика“, р анизационен икономикс“, т като са част от тя и са с
практическа насоченост.
орси и борсови сделки за с ец енид м нт урс т разгле да някол-
ко кр га теми, св рзани с с функционирането на организираните пазари и
тя ната роля в с временната икономика. П рвата част е св рзана с истори-
ческото развитие и евол цията на организираните пазари, както и тя ната
отличителна черта от останалите пазари. Студентите придо иват знания и
умения за стоковите и фондовите орси, видовете ценни кни а и осо ено-
стите, и спецификите на пазара на ценни кни а. начително място е отде-
лено на рисковете и стратегиите, св рзани с инвестирането в ценни кни а.
Достат чно зад л очено се разгле дат ед инговите и опциите сделки,
процес т на подготовка, скл чване и реализация на орсовата сделка.
орсова т рговия за с ец Икономика и т рговия Теорията и практиката
на орсовата т рговия са голямо предизвикателство. Изучава ки тази дис-
циплина, студентите е получат представа за философията, аналитичния

151
 апарат и те нологията на участие в орсовите сделки. След зав р ване
на лекционния курс е придо ият знания относно с ността, видовете,
структурата, функциите и специфичните осо ености на орсовите пазари.
е се запознаят с основните методи и показатели за фундаментален и те -
нически анализ на активите, о ект на орсова т рговия, както и видовете
орсови сделки. е придо ият умения за оптимизиране на управлението
на инвестиционния портфе л при участието в орсови сделки. е се запоз-
наят с с с стоянието, про лемите и перспективите на орсовата т рговия в
лгария и др.
орсови о ерации за с ец изнес икономика Теорията и практиката на
орсовата т рговия са голямо предизвикателство. Изучава ки тази дис-
циплина, студентите е получат представа за философията, аналитичния
апарат и те нологията на участие в орсовите сделки. След зав р ване
на лекционния курс е придо ият знания относно с ността, видовете,
структурата, функциите и специфичните осо ености на орсовите пазари.
е се запознаят с основните методи и показатели за фундаментален и те -
нически анализ на активите, о ект на орсова т рговия, както и видовете
орсови сделки. е придо ият умения за оптимизиране на управлението
на инвестиционния портфе л при участието в орсови сделки. е се запоз-
наят с с с стоянието, про лемите и перспективите на орсовата т рговия в
лгария и др.
ранд менид м нт и реклама за с ец Индустриален бизнес и ред ри
емачество Дисциплината с д р а два модула: рандинг и реклама. П р-
вият о ва а основните про леми на с ността, ролята и функциите на
ранда. Студентите придо иват знания за основните етапи при изгра да-
нето на ранда и неговото позициониране, управление и популяризиране.
В в втория модул изучават теоретичните основи на рекламата и усвояват
на ор от практически умения за разра отване на рекламни стратегии, както
и за използването на рекламата за постигане на комуникационните цели на
компанията. Те придо иват и ну ната компетентност за с вместна ра ота
с с специализирани рекламни агенции. В рамките на уче ната дисциплина
студентите усвояват умения и спосо ности да: раз ират ну дата от с зда-
ване на атрактивен за целевата аудитория ранд анализират стратегиите
за позициониране на ранда анализират предимствата и недостат ците на
различни рандинг стратегии оценяват известността и ценността на ран-
да анализират рекламните аудитории и да из ират целеви аудитории дефи-
нират рекламни цели и задачи проектират креативни стратегии разра от-
ват меди ни стратегии оценяват рекламната ефективност.
ранд менид м нт за с ец аркетинг Дисциплината е специализира а
в лока за о учение на студентите в специалност Маркетинг“. Те се запоз-

152
 нават с процедурата за регистрация на ТМ в Патентно ведомство. сигуря-
ват се знания за видовете рандове и значимостта им за изнеса и клиенти-
те. Студентите се запознават с основните методи, те ники и процедури за
управление на рандове. л човите теми са св рзани с изучаване на ранда
като маркетингов инструмент. Дисциплината използва за аза знанията на
студентите по маркетинг, статистика и маркетингови проучвания, като ги
доразвива и конкретизира по отно ение на управлението на ранда. В пред-
ло еното с д р ание на уче ната програма се отразяват определени из о-
дя и вр зки с дисциплината Маркетингов менид м нт“. При зав р ване
на о учението студентите е могат да прове дат самостоятелни проучва-
ния по предварително зададени теми в рамките на ранд менид м нта.
лгарски олклор и етнология за с ец уриз м Студентите се запозна-
ват с фолклорното ни огатство, с традиционните представи, ритуали и вяр-
вания на лгарската о ност. кцент т е в р у календарната и семе ната
о редност, моделирали изнения рит м и арактера на лгарския етнотип.
След курса на о учение студентите тря ва: да придо ият азисни знания за
народното творчество и народния ит да умеят да декодират елементите на
фолклорната система да ги разгледат като специфичен туристически ре-
сурс да предлагат сценарии за успе ната им валоризация на туристическия
пазар.
д етно счетоводство за с ец инанси Дисциплината е специална над-
гра да а счетоводна дисциплина, азирана в р у знанията, придо ити по
пред одно изучавани счетоводни дисциплини от о арактер. В резул-
тат на изучаване на дисциплината от студентите се раз ирява о ват т на
те ните умения и се дава с ествено предимство при последва а реали-
зация в стопанската практика на д етните организации. Тя има за цел
да запознае студентите с осо еностите на пу личния сектор, в т.ч. на ос-
новните осигурителни институции – Н И и Н , основните принципи
на отчетността в тя , те нологията за на иране на счетоводна информация,
основните отчетни о екти, специфични за посочените организации, както
и счетоводните процедури по отразяване на специфичните операции с тя .
екционният материал е с о разен с всички актуални промени в отчетност-
та на организациите от пу личния сектор, като се имат предвид поетапното
изгра дане на информационната система за финансово управление ИС
и в ве дането на Ме дународните счетоводни стандарти за пу личния сек-
тор. Семинарните занятия са с практикоприло на насоченост, като чрез ре-
аването на задачи, тестове и казуси студентите получават в змо ност за
пряка адаптация к м де ства ата практика на организациите от пу личния
сектор при тя ната последва а реализация след дипломирането.

153
Валути и валутни азари за с ец астра оване и осигуряване сновната
цел на дисциплината е подготовка на специалисти в о ластта на валутната
политика, валутния пазар, валутните курсове, валутните ре ими, валутни-
те рискове, валутната интеграция и пр. Студентите следва да прите ават
знания от дисциплините Макроикономика“ и Теория на парите“. Дисци-
плината дава знания в о ластта на: валутните системи валутите и валут-
ните курсове валутните ре ими и те ните регулации валутната политика
и валутното регулиране валутния пазар и управлението на валутния риск
оптималните валутни зони и процесите на валутна интеграция. След изуча-
ването студентите следва да умеят да ра отят в про лемни за валутните
отно ения о ласти, да о о ават и определят влиянието на факторите на
околната среда в р у валутната политика и пазар, влиянието на промените
на тази политика в р у д р авите, ме дуд р авните отно ения, изнеса,
сферите на т рговия и пр. да анализират промените в посочените про лем-
ни о ласти и да дават предло ения за ре ения на про леми, отнася и се
до горепосочените о ласти. учението по дисциплината Валути и валут-
ни пазари“ е основа за по-натат но развитие на кадрите в сферата на ва-
лутните отно ения на д р авно и корпоративно ниво. Подпомагането на
раз ирането за природата на валутите и произтича ите от това отно ения
влияе пряко в р у ста илността на д р авните финанси и валутна поли-
тика, а оттам и в р у партн орствата на д р авата с трети страни в р у
изнеса отк м ста илност при прогнозиране на де ността си в р у значи-
мостта на гло ализацията на валутния пазар. В рамките на тези отно ения
се до авят и раз иранията за де ствителния ефект на процеса на интегра-
ция на страните к м еврозоната и ролята на развива ите се икономики в
новия валутен ред на света.
Ве но раво за с ец С дебна администрация екционният курс сис-
тематически следва регламентацията на основните институти, св рзани с
класическата про лематика на ве ното право. кцентира се в р у правния
ре им на основните ве ни права – право на со ственост, право на строе ,
право на надстрояване и пристрояване. Подлагат се на правен анализ ос-
нованията за в зникване и прекратяване на ве ните права, видовете право
на со ственост и спосо ите за правна за ита. т практическо значение е
и про лематиката, св рзана с владението като фактическо с стояние, с -
со ствеността и спосо ите за прекратяването, де ства ата уред а на впис-
ванията, правния ре им на ета ната со ственост. сновната цел е да се
с здаде комплекс от правни знания за успе на практическата реализация
на студентите.
Ве но раво за с ец Недви ими имоти и инвестиции екционният курс
систематически следва регламентацията на основните институти, св рза-

154
 ни с класическата про лематика на ве ното право. кцентира се в р у
правния ре им на основните ве ни права – право на со ственост, право
на строе , надстрояване и пристрояване. Подлагат се на правен анализ ос-
нованията за в зникване и прекратяване на ве ните права, видовете право
на со ственост и спосо ите за правна за ита. т практическо значение е
и про лематиката, св рзана с владението като фактическо с стояние, с -
со ствеността и спосо ите за прекратяването, де ства ата уред а на впис-
ванията, правния ре им на ета ната со ственост. сновната цел е да се
с здаде комплекс от правни знания с оглед практическата реализация на
икономистите от специалността – недви ими имоти и инвестиции.
Визуално рограмиране с за с ец Ин орматика и изнес ин ор
мационни системи В дисциплината се изучават основните принципи на
програмирането с езика и ра отата с визуалните среди за програмира-
не. Студентите тря ва да придо ият знания за структурата на програ-
мите, синтаксиса на езика, основните класове, както и да придо ият
умения за с здаване на прило ения с графичен потре ителски интерфе с.
ато краен резултат те тря ва да получат и усвоят теоретични и практи-
чески знания за с здаването на платформено независими прило ения, ре-
ава и ирок кр г от прило ни задачи. нанията и уменията могат да се
раз ирят в направление за с здаване на прило ения не само за персонални
комп три, но и за д о ни комп три, мо илни телефони и др. Използват
се азови знания от изучаваните преди това дисциплини по програмиране.
В ведение в банковото дело за с ец инанси че ната дисциплина
вкл чва на -ва ните теми от с временното анково учение. екционният
курс има за цел да формира знания за развитието, систематизацията на ан-
ковата теория и за комплексната природа на анковото предприятие. Студен-
тите следва да прите ават азисни познания в сферата на финансовата наука
в ведението в в финансите и паричната теория. урс т вкл чва четири
модула. В началото се разгле дат: евол цията на анковата теория и не -
ната с временна систематизация: осо еностите на анковото предприятие и
неговите функции. Вторият модул вкл чва теми за законодателните рамки
на анковото дело, вкл чително потре ностите, моделите и целите на регу-
лирането в този предприемачески отрас л легалната дефиниция на анка
минималните изисквания за анкиране системите за гарантиране на депози-
тите мерките за армонизиране на надзора, регулирането и оздравяването“
на кредитните институти в Европе ския с з. В третата част се изучават
осо еностите на анковото производство и на неговия из од“ анковите
продукти и услуги . Специално внимание се отделя на иновациите на проду-
ктите, услугите и процесите. В четв ртия модул се разгле дат моделите за
организация на анковия изнес и видовете анкови институции, анковите

155
 аланси, алансовата политика на кредитните институти и показателите за
оценка на тя ната де ност. В з основа на придо итите знания студентите
формират умения за: открояване на основните етапи от евол цията на ан-
ковата теория и систематизиране на не ните раздели системно изследване
на стопанската природа на анките и на те ните функции аргументация на
с стоянието, промените и основните акценти в анковото законодателство
надзора и регулирането на анковите институции диагностика на анково-
то производство анализ на анковите аланси интерпретация на показате-
лите за оценка на анковата де ност. Придо итите знания се раз иряват при
изучаването на дисциплините анкови сделки“ в уче ния план на специ-
алност инанси“ за С акалав р“ и Стратегически анков менид -
м нт“ в магист рската специалност анков менид м нт“.
В ведение в ин орматиката за с ец Ин орматика сновно предназна-
чение на дисциплината е да помогне на студенти и специализанти, които
прист пват к м професионално изучаване на информатиката като теория и
практика. елта е да формира азисни знания, св рзани с професионал-
ната подготовка на специалистите в направление омп т рни науки и ин-
форматика“, като акцентите са: методологичните и концептуалните в проси
на информатиката теорията на информационните и виртуалните системи
комп т рната аритметика информационните потре ности. Придо итите
знания са основа за изучаване на специалните дисциплини от о ластта на
комп т рните науки, както и за самостоятелни прило ни разра отки, ази-
рани на прило ните комп т рни системи. Модул т Прило ен софтуер“
има за цел да представи с ността на прило ния софтуер и под одите за
неговото разра отване. кцент е поставен в р у азовите в змо ности на
с временните офис продукти, като едно от ироко използваните средства
за с здаване на прило ения за автоматизация на с временния офис. ект
на разгле дане са основните компоненти на S . Придо итите теоре-
тични знания и практически умения са п рва ст пка в о ластта на инфор-
мационните те нологии и предпоставка за формирането на нови професио-
нални знания и умения в горните курсове на о учение.
В ведение в ред риемачеството за всички с ец от ОКС бакалав р без
с ец Ин орматика Дисциплината има за цел да в веде студентите в
основите на знанието за задачите, инструментариума, организацията, кул-
турата и функциите на предприемачеството. Има основно, системоо ра-
зува о, специализира о и дета лизира о значение в о ия о ем на ико-
номическото знание. В ведение в предприемачеството“ има три основни
задачи: да формира знания и раз иране у студентите за с ността и значе-
нието на предприемачеството да формира нео одимия инструментариум
за прило ение на усвоените знания и умения да спосо ства за раз иряване

156
 на знанията и формиране на нови умения у студентите. сновните тематич-
ни единици вкл чват: роля на предприемача в икономическия цик л, пре-
дприемаческото откриване, откриване на предприемаческата идея развитие
на лгарското предприемачество ра отна среда на предприемача основни
компоненти на предприемаческия процес иновации и иновативни ре ения,
задачи и инструментариум на предприемаческия анализ предприемачески
стратегии, предприемачески прозорци форми на предприемаческа де ност
предприемаческия план задачи и осо ености на предприемаческото упра-
вление социалната отговорност на предприемачите предприемаческите
мре и.
В ведение в рограмирането за с ец Ин орматика Едно от основните
направления, в които акалаврите от специалност Информатика“ следва
да прите ават теоретични знания и практически умения, е програмирането.
Дисциплината дава основни знания на о учаемите по основите на алгори-
тмизацията, програмирането и езиците за програмиране, и има дава прак-
тически умения за разра отване на програми, азирани на парадигмата на
процедурното и структурното програмиране на основата на езика С. При-
ло ението на получените знания и умения е в о ластта на разра отката на
софтуер. След изучаването на основите на програмирането студентите е
имат в змо ност да раз ирят своите азисни знания и да формират нови
умения за използване и на други езици и средства за програмиране.
В ведение в статистиката за всички с ециалности че ната дисциплина
е фундаментална, осигурява а знания и умения за с здаване, о ра отка и
анализ на статистическа информация. Тя има в одя и вр зки с дисципли-
ните илософия“, Математика“ и др., а из одя и – с Микроикономика“,
Макроикономика“, В ведение в в финансите“, Теория на управление-
то“, Маркетинг“, Теория на счетоводството“ и др. учението по статис-
тика се изв р ва чрез лекции и упра нения. В тя се разгле дат както те-
оретични про леми на статистиката, така и практикоприло ни аспекти на
о ра отката на статистическа информация.
В ведение в туризма за с ец уриз м В ведение в туризма“ е основна
профилира а дисциплина. елта на о учението е придо иване на теоре-
тични знания като основа на останалите специални дисциплини, в които те
се раз иряват и доразвиват. Тези знания се очаква да формират раз иране
за: процесите в с временния туриз м и определя ите ги фактори неговата
комплексна роля и значение арактеристиките му като икономическа сис-
тема и формирането на политиката спрямо него. С д р анието о ва а:
о и в проси от теорията за туризма, икономиката на туризма и неговото
институционализиране и регулиране. Специално внимание се отдела и на
туризма в условията на различните пазарни структури. Получените знания

157
 намират отра ение в в формирането на компетенции за: анализ на тенден-
циите и про лемите в туризма изследване на промените в туристическото
потре ление определяне на насоките за пови аване на икономическата
роля и значение на туризма формиране на туристическата политика и др.
В ведение в т рговията за всички с ециалности от ОКС бакалав р без
Ин орматика че ната дисциплина е с вместно разра отена от кате-
дрите Икономика и управление на т рговията“ и Ме дународни иконо-
мически отно ения“ и е вкл чена като из ираема дисциплина в в фунда-
мента на професионални направления 3.7. дминистрация и управление“,
3.8. Икономика“ и 3. . Туриз м“. Не ната нео одимост, значимост и ак-
туалност се о уславя от пазарната св рзаност на изнес единиците, която се
ос ествява чрез т рговската де ност, тя е функция на в ода и на из ода на
всяка фирма, а чрез в н нот рговския о мен е израз и на о в рзаността на
отделните икономики. ад л очаването на специализацията на отделните
изнес де ности и навлизането на новите информационни те нологии раз-
ирява полето на т рговската де ност и увеличава роя на изв р ваните
транзакции, вкл чително посредством де ности на ме дународно ниво.
Дисциплината цели да формира и зад л очи познанията и компетенции-
те на студентите за с ността и арактерните осо ености на размяната и
т рговията, класификацията на т рговията, осо еностите на т рговията на
дре но и едро, с временните измерения на орсовата и електронна т рговия
и др. азгле дат се управлението на покупките и прода ите, те нологията
на т рговската сделка, стратегиите, те никите и тактиките за преговаряне.
тделено е специално внимание на за итата на потре ителите.
В ведение в в инансите за всички с ециалности без Ин орматика
елта на тази дисциплина е да в веде студентите в предмета и о екта на
финансите. Тя интегрира познания по финансовите институции и пазари,
фирмените финанси и пу личните финанси. В дета ли се изучават методи-
те за управление и вземане на финансови ре ения на фирмено и д р авно
ниво. инансовите пазари и институции имат за задача да дадат азови и
специализирани знания на студентите в сферата на: природата на финансо-
вите пазари и инструменти структурата на финансовия сектор, специфи-
ката на изнеса на анковите и не анковите институции и нео одимост-
та от взаимно доп лване ме ду тя в условията на новата пазарна среда.
правлението на отделната фирма има ва но значение за лагос стоянието
както на ра оте ите в нея, така и на цялото о ество. В пазарната среда
вземането на финансови ре ения на фирмено ниво е изкл чително ва но
за развитието на фирмата и просперитета на ра оте ите в нея. Ето за о -
де ите р ководители менид ри следва да познават основите на финан-
сите на фирмата. Дисциплината изучава и д р авните раз оди и при оди

158
 в в вр зка с изп лнението на функциите на д р авата в икономическата и
социалната сфера. азгле дат се принципите на организация и управление
на пу личния сектор и спецификата на пу личните лага д р авните раз-
оди и тя ното разпределение чрез д ета на д р авата основните ме-
тоди и форми за акумулиране на финансови ресурси в д р авния д ет.
Ва но място се отделя на теорията на дан ка и в частност организацията на
дан чното о лагане в лгария.
В зобновяеми енерги ни източници за с ец коикономика Дисципли-
ната си поставя за цел да осигури азова подготовка в о ластта на в зо но-
вяемите източници на енергия, дава ки познания за сл нчевата, електро- и
топлоенергетика, геотермалните източници на топлинна енергия, енергията
от иомаса и др. Познанията, нео одими за изучаването , са св рзани с
подготовката, получена от дисциплините Икономика на околната среда“,
Икономика на предприятието“ и Те нологии за опазване на околната сре-
да“. Дисциплината следва да формира у студентите компетенции в о ластта
на в зо новяемите енерги ни източници, дава ки раз ирания за основните
те нологии за прео разуване и оползотворяване на енергията и сравнител-
ните икономически предимства и недостат ци на различните ВЕИ. Получе-
ните знания могат да дат основа за изучаването на ирок кр г дисципли-
ни в о ластта на екоикономиката, като Интегрирана екологична оценка“,
Екологичен мониторинг на околната среда“, инанси и инвестиции в еко-
логични практики“ и др., както и да представят на студентите в змо ности-
те които предоставят европе ските те нологични платформи.
В н на т рговия за с ец Икономика и т рговия че ната дисциплина
е предназначена за студенти в акалав рска степен на о учение. Предмет т
са знания, св рзани с разкриване с ността, основните арактеристики
и тенденции на с временната ме дународна т рговия, като основна форма
на ме дународните икономически отно ения. пределено място е отде-
лено на основните видове в н на т рговия. Внимание се отделя и на в н-
нот рговската политика и инструментариума за не ното ос ествяване.
Специално място в нея има в н нот рговската де ност от гледна точка на
фирменото предприемачество.
В н нот рговска олитика за с ец ИО Дисциплината формира позна-
ния у студентите за мерките за регулиране на ме дународната т рговия на
интернационално и на национално равни е. свен теоретичните знания за
ме дународните т рговски споразумения, кодекси и организации се пости-
гат умения за изготвяне на нео одимата митническа документация за раз-
личните видове т рговски сделки и с ответства ите ре ими при с л да-
ване на актуалните изменения в нормативната аза на Европе ския с з и
епу лика лгария. Студентите раз иряват познанията си по митническа

159
 практика и документоо орот и могат да се специализират като митнически
агенти и специалисти в т рговски и спедиторски фирми по митнически в -
проси, св рзани с регулирането на стоковата т рговия.
еогра ия на туризма за с ец уриз м че ният материал е насочен к м
изучаване на с временното с стояние на туризма в лгария и в в воде ите
туристически страни по региони в света. ел на дисциплината е формиране
на знания за пространствените закономерности в организацията на туризма.
азкриват се в дета ли критериите, по които се изв р ва туристическата
типология на страните. Изучават се факторите, о уславя и ме дународно-
то териториално разделение на труда в туризма, които залагат с временни-
те варианти на туристическа регионализация на световното пространство.
Страноведските арактеристики са структурирани по определен алгорит м,
с ответства на туристико-географските потре ности при синтезиране на
засяга ата ги информация. нанията, получени от уче ната дисциплина,
предоставят ирок поглед в р у развитието на ме дународния туриз м
по света, в т.ч. закономерностите в разпространението на основните ту-
ристически центрове и арактера на специализация на отделните страни и
ра они. своените знания развиват умения за с ставяне на туристически
програми и разра отване на стратегии за развитието на туризма, които са
осо ено полезни за ра оте ите в туристическите агенции, отелиерството,
администрацията, о разованието.
еометрия за с ец Ин орматика В дисциплината са вкл чени диферен-
циалната геометрия на линиите и пов р нините в 3-мерното евклидово
пространство. Материал т е представен в класически вид с идеята изло е-
нието да де в змо но на -кратко и п лно с оглед прило ението му при
други направления, като информатика, физика и ин енерни специалности.
Изучават се осо ени точки на аналитични криви, асимптоти, допирателни,
векторни уравнения, естествена параметризация на крива, кривата и торзия
на крива, формули на рене-С оре, естествено уравнение на крива. В в
втората част на курса се разгле да теорията на пов р нините. азгле да се
аналитично задаване на пов р нина, п рва квадратична форма, г л ме ду
криви в р у пов р нина, лице, втора квадратична форма, аусова и средна
кривина, геодезични линии. В изло ението са из рани индексни означения,
използването на които заедно с с с ирането на н а н дава редица пре-
димства. Едновременно с това се подготвя и идеята за използването на тен-
зорното смятане в класически означения. аимствани са някои означения,
използвани в теорията на комп т рната графика.
ра данско раво и роцес за с ец С дебна администрация екцион-
ният курс систематически следва регламентацията на основните гра дан-
скоправни институти. С ествено място е отделено и на о ата аракте-

160
 ристика на правните сделки, видове и неде ствителност на сделките. -
ванати са в проси относно искови производства, о езпечителния процес
и о ранителните производства. сновната цел е студентите да придо ият
правни знания, до ро познаване и владение на нормативната регламентация
с оглед за итата на материалните гра дански права по реда на гра дан-
ския процес и в змо ността за правилното прилагане в практиката.
ра данско с стояние на лицата за с ец Публична администрация
Дисциплината е насочена к м изясняване на основни гра данскоправни
институти, св рзани с с статута на физическите и ридическите лица,
както и св рзаните с това административни де ности и процедури. Тя е
надгра да а спрямо курса снови на правото“ и дминистративно
право“, изучавано в дисциплината снови на пу личното право“ и затова
разгле да специална гра данскоправна материя и специални администра-
тивни де ности. В този смис л тя дава знания относно статута на лицата,
про лематика, св рзана с произ ода, семе ните и наследственоправните
взаимовр зки. м отделните теми се засягат и тясно преплитат и отделни
административни процедури, касае и индивидуализацията на су ектите,
правните отно ения по скл чване на рак, развод, произ од, установяване
и с ествуване на наследствени права. В самостоятелен раздел са разгле-
дани и про лемите, касае и административната де ност, видовете контрол
в р у не ното ос ествяване, за ита на гра даните от де ността на адми-
нистрацията и административна отговорност на дл ностите лица. В този
смис л дисциплината дава знания за цялостния статут на лицата, специфи-
ката на установяването им в гра данския ивот, както и познания относно
ме анизмите и методи за контрол на административната де ност. По този
начин се спосо ства за изгра дане на цялостни и системни знания в сфера-
та на гра данското и административно право и в змо ност за правилното
прилагане в практиката на упра нява ите с ответната професия.
ри а за клиента за с ец уриз м че ната дисциплина има за цел да
запознае студентите с основните теоретични и практически арактеристи-
ки на това с временно направление в сферата на услугите, като им даде
в змо ност да о единят познанията си по управление, маркетинг, социал-
на пси ология и управление на чове ки ресурси в туризма, с фокус в р у
клиента. сновните тематични единици подпомагат практическото прило-
ение на знанията по тази дисциплина. В тази вр зка п рвата част от теми-
те с д р а поглед в р у основните теоретични постановки, а втората част
с д р а теми с практическо прило ение. Дисциплината цели развиването
на практически умения за фокусиране на управлението на туристическите
организации в р у клиентите, като по този начин подпомага професионал-
ната ра ота в туризма на студентите от специалността.

161
ан чно и митническо облагане за с ец Стокознание и митническа де
ност Дисциплината в ве да студентите в теорията на дан ка и изисква-
нията к м структурирането на с временната дан чна система. асегнати са
по-ва ните дан ци, прилагани понастоя ем у нас, както и тя ната органи-
зация и администриране. Специално внимание се отделя на о митяването на
стоки с т рговски арактер, на физически лица, като се акцентира и на спе-
цификата на различни митнически ре ими. Дисциплината формира у сту-
дентите спосо ност да следят и анализират основни тенденции и процеси в
дан чното и митническото о лагане. Представените митнически те ники и
ре ими, както и организацията на останалите дан ци у нас е са директно
прило ими в де ата стоковедна практика на студентите. нанията от е
са от полза и за самите тя в качеството им на изрядни платци, които самос-
тоятелно контролират дан чните и митническите си зад л ения. че ната
дисциплина раз ирява знанията на студентите в непознат за тя аспект –
дан чното и митническото третиране на разноо разните стокови потоци.
ан чно облагане за с ец инанси Дисциплината цели формирането на
знания и умения в о ластта на теорията, организацията и администрирането
на дан чното о лагане. В ве да рамка за теоретичен анализ, основана на
елементите, принципите на организация и начините за о лагане, както и на
концепциите за пре в рляемост и свр дан чно реме. ормира у студен-
тите раз ирането, че дан коплатците не само понасят дан чното реме, но
и реагират на него чрез настро ване приспосо яване на икономическото
си поведение и мотивация. В този ду се предлага и аналитичната рамка на
личностен из ор ме ду ра ота и почивка, к дето се открояват основните
детерминанти и ефекти последици от подо но суверенно ре ение на ли-
чността. сновополага о е с о и раз ирането, че дан чното законодател-
ство е продукт от т рсенето на аланс ме ду ефективност и справедливост
в о лагането. Студентите усвояват те ники за анализ на пре в рляемостта
и разпределението на дан чното реме в макро- и микроикономически ас-
пект. ормират се спосо ности за анализ на икономическите деформации,
причинени от дан чното законодателство и неговите промени. Дан чно
о лагане“ с здава практически умения за езпро лемно ориентиране в ор-
ганизацията и администрирането на дан чната система у нас. акалаврите
е са в с стояние в де е самостоятелно да определят и управляват со ст-
вените и на ра отодателите си зад л ения по различните видове дан ци,
прилагани в лгарската практика. Дисциплината е ориентирана к м по-
до ряване на дан чната култура на студентите в качеството им настоя и и
де и дан коплатци.
еловодство и равна стилистика за с ец С дебна администрация
Дисциплината има за цел да формира комуникативна компетентност при

162
 използване на деловата реч в с де ната практика. Студентите придо иват
знания за използваната специализирана документация в правната сфера. а-
познават се с с с временните изисквания за деловодство и документиране,
основните принципи, стандарти и реквизити, използвани при с здаването
на делови документи от различни документационни системи. сновни за-
дачи пред курса на о учение са овладяването на административния дело-
вия стил като специфичен регист р на езика, усвояването на деловия речев
етикет и пови аването на стилистичната, правописната и пунктуационната
компетентност нео одими при с здаването на с де ни документи . ек-
ционният материал се преподава интерактивно, чрез мултимеди ни презен-
тации. В семинарните упра нения са предвидени тренинги за формиране
на практически умения в симулативни ситуации, анализ на казуси и тексто-
ве, ра ота с реални с де ни документи и др.
емогра ия и у равление на демогра ските роцеси за с ец Публична
администрация спе но зав р илите о учението по тази дисциплина
е знаят: кои са основните демографски показатели как се оценяват раз-
личните видове структури на населението и какви в змо ности крият те за
развитието на отделни страни и региони как се прогнозират демографски
процеси кои са природните и социално-икономическите фактори, влияе и
в р у о ественото развитие. ато резултат от курса студентите е мо-
гат да анализират различни демографски ситуации да разграничават ос-
новните етапи на демографско развитие на страната, Европа и останалите
части от света да прогнозират развитието на някои демографски процеси
да прогнозират развитието на отделни пазари и производства на аза с с-
тоянието на чове ките ресурси да познават социално-икономическата и
политическата с ност на с временните демографски про леми. Интерак-
тивното прове дане на о учението позволява развитие и ус в р енства-
не на уменията на студентите да анализират казуси, да подготвят и вземат
управленски ре ения, да вникват в реалните процеси отв д стандартните
о яснения и митологеми.
емогра ска и социална статистика за с ец астра оване и осигурява
не Дисциплината осигурява методологична и методична подготовка в о -
ластта на анализа на основните процеси, св рзани с населението – естест-
вените демографски процеси, определя и о ата демографска ситуация,
и функционира ата лагодарение на населението и заради него социална
среда, в която протичат тези процеси. Тя дава в змо ност на студентите
да се запознаят с информационната аза на изучаването на населението и
основните елементи на социалната сфера, да усвоят под одите и специфич-
ните средства за анализ на тези азови о ласти на о ествения ивот и да
придо ият умения за с д р ателна интерпретация на получените резулта-

163
 ти. В резултат на о учението те получават специални знания, позволява и
им да изв р ват аналитична и изследователска де ност по отно ение на
протича ите сред населението демографски процеси, да прогнозират де-
ите изменения на числеността и демографските му структури, да анали-
зират параметрите на социалната среда и вр зката им с демографските па-
раметри на населението. Тези знания придо иват доп лнителна актуалност
в в вр зка с участието на лгария в ме дународни проекти за изследване
на качеството на ивот и здравния статус на населението, на до одите, ед-
ността и социалната изолация.
иагностика в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес Дисциплината има за
цел да пови и конкурентоспосо ността на студентите на пазара на труда,
като развие познания относно с ността и осо еностите на диагностиката
в агро изнеса, познаването и прилагането на методически апарат за реа-
лизация на диагностичния процес в агро изнеса, както и правилния из ор
на източници на информация при реализацията на изнес диагнози. Сту-
дентите придо иват умения за диагностика на в н ната и в тре на среда
на аграрното предприятие, в т.ч. чрез анализ на конкуренти, доставчици и
клиенти анализ на активите, персонала, производствения процес, марке-
тинговата де ност и финансово-икономическите резултати от де ността на
предприятието.
и ломантски семинар за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни
системи Дисциплината има за цел предоставянето на методически зна-
ния за прове дането на научни и практикоприло ни изследвания в о ластта
на информатиката. азвива се спосо ността на студентите за самостоятелни
изследвания по определен про лем, неговото практическо ре аване и ком-
петентно представяне на постигнатите резултати. Програмата вкл чва две
основни направления от теми. кцент т в п рвото направление е поставен
в р у методиката на изследването в о ластта на информатиката и на науч-
ните изследвания като цяло. Второто направление е св рзано с конкретните
осо ености и изисквания при разра отването, оформянето и за итата на
дипломната ра ота. учението прикл чва с разра отка и за ита на ре-
ферат в р у темата на дипломната ра ота. Получените знания и умения е
подпомогнат зав р илите студенти в тя ната реализация в различни сфери
на икономиката и о еството, и осо ено при евентуалната им ориентация
к м научна ра ота.
и ломантски семинар за с ец аркетинг Дисциплината има за цел да
представи систематизация на маркетинговите знания и компетенции, натру-
пани през периода на о учение и да насочи подготовката на студентите за
успе ното им дипломиране – разра отване и за ита на дипломна ра ота
или полагане на комплексен д р авен изпит. В дисциплината са предста-

164
 вени основните теоретико-методологически насоки в структурирането и
разра отването на дипломна ра ота, и в просите от в просника за комплек-
сен д р авен изпит. Представят се основни практикоприло ни аспекти на
разра отването на про лемите, като част от интердисциплинарния под од
в о учението на специалност Маркетинг“. анятията в ком инация с из-
в наудиторната заетост на студените са насочени к м систематизиране на
знанията, уменията и изгра дане на компетенции в сферата на маркетинга.
урс т е ориентиран к м стимулиране и с здаване на условия за раз иря-
ване на знанията в о ластта на маркетинга и развитие на нови умения, които
е спосо стват за подготовката им за успе но дипломиране и професио-
нална реализация в различни сфери.
и ломатически отно ения за с ец ИО урс т е в ведение в про лема-
тиката на дипломацията, дипломатическите отно ения и ме дународните
отно ения като цяло. Стреме т е да се формират у студентите познания
за с ността и формите на дипломацията, за методите и средствата , за
принципите и нормите на дипломатическата де ност, за функционирането
на институциите, ос ествява и дипломатическа де ност, използваните
по вати, дипломатическите церемониал и протокол. азгле дат се ме ду-
народните отно ения на с временния етап, дипломатическите отно ения
на лгария, както и основните про леми пред дипломацията днес. Специ-
ално внимание се отделя на политическата структура на света и промените
през последните години, в т.ч. и по линия на формира ите се т рговски
споразумения.
искри тивна математика за с ец Ин орматика Дисциплината се изуча-
ва в трети семест р с три часа лекции и два часа упра нения. Дискретната
математика стои в основата на информатиката и намира там много ро ни
прило ения. атова в настоя ия курс се дава приоритет на т.нар. теория на
автоматите, основана на двете фундаментални математически а стракции:
формалните езици и а страктните информационни ма ини, наречени авто-
мати. Ето за о основна част от курса о ва а изучаването на формалните
езици, пора да ите ги граматики и те ните сво ства, както и начина на ра-
ота на различните информационни ма ини – кра ните автомати, магазин-
ните стекови автомати, както и ма ините на Т ринг. азгле дат се и в -
просите, св рзани с минимизацията на кра ните автомати. Дава се понятие
и за универсалната ма ина на Т ринг, както и алгоритмичните сво ства
на с ответните видове формални езици. В представения курс се изучават
с о така и основните логически операции, двоичните функции и те ните
сво ства, като п лнота, затвореност и т.н. азгле да се и в прос т за реали-
зацията на двоичните функции посредством ком инационни с еми. урс т
по дисциплината зав р ва с изпит.

165
истрибуционна логистика за с ец огистика Дисциплината има за цел
да подготви студентите за практическата им реализация в сферата на дист-
ри уцията на продукти и услуги. В лекционния курс и семинарните занятия
са вкл чени основните тематични направления: дистри уцията – с вре-
менни измерения, с ност и основни задачи на дистри уционната логисти-
ка, дистри уционни канали – теория и практика, посредниците по каналите
за реализация, дистри уционно-логистични ре ения по нива на канала за
реализация, дистри уционни планове, организиране на дистри уционната
логистика, анализ на раз одите за дистри уционна логистика и о ратна ло-
гистика. Студентите, през периода на о учение и самостоятелната екипна
изв наудиторна заетост, е имат в змо ност да ос ествят практичес-
ки на л дения и задания по изследване, проектиране и модифициране на
дистри уционни логистични практики в потре ителския и индустриалния
маркетинг. екциите и семинарните занятия е допринесат за усвояване
на знания, опит и компетенции, нео одими за по-до рата им реализация в
изнеса в сферата на дистри уционния и логистичния менид м нт на л-
гарски и мултинационални компании.
и еренциални уравнения за с ец Ин орматика Дисциплината се изу-
чава в I семест р с два часа лекции и един час упра нения. урс т по
из ираемата дисциплина Диференциални уравнения“ има основна цел да
запознае студентите с на -основните о икновени диференциални уравне-
ния от п рви и по-висок ред, както и омогенните лине ни системи, а с о
и частните диференциални уравнения от п рви ред. р а се внимание и
на в проси от качествената теория – фазови портрети и елементи от теори-
ята на усто чивостта.
ост и за ита на ин ормацията за с ец С дебна администрация
Дисциплината е насочена к м усвояване на правните аспекти в с времен-
ното информационно о ество, като акцент т е в р у правната регламен-
тация на о ествените отно ения в в вр зка с правото да се т рси, полу-
чава и разпространява информация. ванати са в проси относно инфор-
мационни понятия в в виртуалната среда права на физическите лица при
неправомерното о ра отване на лична, о ествена и друга информация
дост п до информация електронни подписи и скл чване на договори он-
ла н. С ествено място е отделено на за итата на информацията, която
е едно от основните средства, с които гра даните могат да се предпазят
от неправомерни де ствия както от страна на администрацията, така и от
различни частноправни су екти. сновната цел е студентите да придо ият
правни знания, до ро познаване на нормативната регламентация в о ластта
на виртуалната среда с оглед за итата на информацията и в змо ността за
практическото прилагане.

166
вро еистика изборна за всички с ециалности че ната дисциплина пред-
лага основни знания за историята, договорите, структурата, институциите,
системата на управление и перспективите в развитието на Европе ския
с з. В не ното с д р ание са вкл чени теоретичните основи на идеите
за с здаването и функционирането на ЕС, както и о ествената практика
за тя ната реализация. Изучаването на уче ната дисциплина е ва на с с-
тавна част от системата за изгра дане на професионалната и гра данската
култура на де ите икономисти, които е се реализират на Европе ския
трудов пазар. Студентите, из рали да изучават тази дисциплина, е имат
на разполо ение леснодост пен и удо ен за ползване електронен уче ник.
вро е ска икономическа интеграция за с ец ИО урс т е в ведение в
про лематиката на икономическата и европе ската интеграция в частност.
Стреме т е у студентите да се формират познания за анализ на потре но-
стите от интегриране на икономиките в о ластта на функционирането на
европе ските институции, евол цията на идеята за единна Европа, пред-
поставките за членство в ЕС, аналитични умения за оценяване на предим-
ствата и недостат ците на интеграцията. со ено внимание се о р а на
теориите за интеграцията на про лемите, с които се с л скват източноев-
ропе ските страни, преследва и п лноправно членство в ЕС. азгле дат
се историята на ЕС, институционалното устро ство на ЕС, реализираните
раз ирявания, о ите политики на ЕС, про лемите на епу лика лгария
по п тя к м п лноправно членство, както и в условията на такова.
вро е ски културни олитики за с ец Публична администрация с-
новен акцент е културната политика, като са представени не ният о ват,
цели, принципи и в зниква и дилеми при изп лнението. Изло ени са спе-
цифичните осо ености в о ластта на културното наследство, културния
туриз м, изкуствата и културните индустрии. Паралелно с тя се придо и-
ват знания, св рзани с изгра дането на местно ниво, както и вр зката
с развитието като цялостен процес. свояват се знания, св рзани с админи-
стрирането на културните политики в ЕС, както на макро-, така и на микро-
ниво, които са азирани на знания, получени по правление на пу личните
услуги“ и Европе ски политики и институционална система на ЕС“. аз-
иряват се знанията относно мястото, структурата и ролята на НЕС ,
Световната анка, С вета на Европа, както и на националните стратегии в
о ластта на културата в с временното о ество. На основата на казуси се
формират умения, отнася и се до осмисляне на процесите при изра отване
и внедряване на европе ска културна политика с не ните специфични осо-
ености при условията на ме дународно с трудничество и диалог, както
и при инициативата Европе ски столици на културата“ и концепцията за
Творчески градове“.

167
вро е ски олитики и институционална система на С за с ец Публич
на администрация елта на дисциплината е да формира знания и раз и-
ране, св рзани с разкриване и оползотворяване на в змо ностите за интег-
риране на лгарския изнес в европе ското пазарно пространство. сно-
вен акцент е европе ската изнес политика, като се излагат специфичните
осо ености и отра ението им в р у управлението в пу личния сектор.
Паралелно с тя се придо иват знания, св рзани с институционалната сис-
тема на ЕС и различните институции в нея – история, членство, органи на
управление, функции и седали е. аз иряват се знанията по теми, св рза-
ни с управленските про леми в организациите в интеграционните процеси.
ормират се нови управленски умения чрез ре аването на казуси, отразя-
ва и прило ението на получените знания за специфичните осо ености на
управлението на лгарския изнес в ЕС за оцеляването и просперитета му
в евроинтеграцията.
вро е ски социални системи за с ец Публична администрация Дис-
циплината о ва а предметното поле на социалната политика, не ното раз-
вие в Европе ския с з и различните социални системи в страните-членки.
Тя е насочена к м формиране на знания за с ността, разновидностите,
елементите и функционирането на европе ския социален модел. елта
е да развие уменията на студентите за сравнителен анализ на национал-
ните практики в о ластта на социалната политика, както и да нас рчи са-
мостоятелната им ориентация к м актуални теми на националната соци-
ална политика в контекста на членството на лгария в Европе ския с з.
Дисциплината раз ирява получените знания по Европе ски политики и
институционална система на ЕС“ и правление на пу личните услуги“.
кцентира в р у изгра дането на практически умения за прилагането на
сравнителната социална политика като перспективна о ласт на науката и
управлението, св рзана с европе ската интеграция и гло ализацията. Полу-
чените знания и умения е подпомогнат де ите р ководители в пу лич-
ната администрация при вземането на управленски ре ения в о ластта на
пу личните услуги.
вро е ски ондове и роекти за с ец Строителен бизнес и ред риема
чество и изнес икономика че ната дисциплина е предназначена за
студентите от С акалав р“ и има за цел да формира основни знания и
умения, св рзани с европе ските фондове и проекти. олята на дисципли-
ната е усвояването от студентите на знания и умения в о ластта на евро-
пе ските фондове като цяло и по-конкретно при управлението на проекти,
финансирани с с средства от еврофондовете. чакваните резултатите от
о учението са: а студентите да придо ият знания и раз иране за основни
теоретични понятия, методи, процедури и нормативна материя и официални

168
 документи в о ластта на усвояването на средства от европе ските фондове,
чрез подготовка и реализиране на проекти да могат да прилагат знанията
и умения за вземане на ре ения, за с ставяне на проектни предло ения
за кандидатстване за финансиране от европе ските фондове, да управляват
ефективно и ефикасно проектите, да вземат ре ения в да придо ият спо-
со ности за непрек снато раз иряване на знанията и формиране на нови
умения в о ластта на управлението на европе ски проекти. С д р анието
о ва а с ността на европе ските фондове и в змо ностите за финан-
сиране на проекти в на ата страна, чу дестранните инвестиции, ме ани-
зми и процедури за привличане на инвестиционни проекти, специфика на
документацията за кандидатстване и не ното поп лване, организацията за
реализация на европе ските проекти.
зик т на ме дународната т рговия – англи ски за с ец ИО В рамките
на 0 уче ни часа студентите изучават цялостния цик л на изв р ване на
в н нот рговската сделка и специализирания език на устната и писмената
комуникация на англи ски език в тази о ласт. Модул т с д р а в ве да а
част с теми като стоки, опаковки, о ра отка на товарите, видове оферти,
изра отване на в н нот рговски договор, франкировка на стоката по инко-
термс. азгле дат се различни начини за финансиране на ме дународната
т рговия, като се акцентира на документарният акредитив – наре дане, от-
криване, документи, пла ане.
зик т на ме дународната т рговия – немски за с ец ИО урс т по спе-
циализиран немски език има за цел да надгради специализираната лексика
на немския икономически език в сферата на ме дународната т рговия и да
доразвие у тя умението за сво одно раз иране и комуникативно използване
на чу дия език при изнес комуникации. На вниманието на студентите се
предлагат професионални теми на азата на автентични текстове. Практи-
ческите казуси изгра дат езикови умения при симулирани ситуации. Моду-
л т дава на о учаемите и интеркултурна информация за изнес практиките
в немскоезиковите страни. Вкл чени са разноо разни под одя и упра не-
ния за усвояване и затв р даване на специализираните езикови познания.
зик т на ме дународната т рговия – руски за с ец ИО На основата на
тематично под рани актуални текстове студентите се запознават с с спе-
циализирания език на ме дународната т рговия, те нологията за ос ест-
вяване на т рговски сделки, на -ва ните сфери на прило ение на в н но-
икономическите вр зки – орси, митнически разпоред и, транспорт, логис-
тика, начини за разпла ане. Паралелно с това те овладяват спецификата на
научния и на деловия стил, като о огатяват знанията си и изгра дат умения
за комуникация в професионална среда. Системата от упра нения вкл чва
задания за коригиране на лексико-граматичните знания, репродуктивни и

169
 продуктивни задачи, насочени както к м тра ното усвояване на азовите
знанията, така и к м изгра дане на умения за продуциране на со ствени
текстове по зададена тема.
зик т на ме дународната т рговия – ренски за с ец ИО учението
е насочено все повече к м прагматични знания, ра ота с автентични до-
кументи, ре аване на казуси, анализиране на управленски те ники и т.н.
Прави се симулация на целия процес на в н нот рговската сделка, от не -
ното скл чване до финалния процес с в н нот рговските партн ори. ч-
аква се студентите да умеят да водят преговори, да ос ествяват успе на
кореспонденция и да познават и оравят с в н нот рговски формуляри и
документи.
коетика и социална отговорност за с ец коикономика Тематичните
единици, които дисциплината о ва а, са насочени к м запознаване на сту-
дентите с основни в проси на екологичния аспект на етичното поведение в
организацията. кцент се поставя в р у социалната отговорност на пред-
приятието к м отделни заинтересовани страни от де ността му и о ество-
то като цяло. Сред основните в ве да и в проси, които се разгле дат, са
конкурентните предимства на етичните и социално отговорни организации,
различни в змо ности за в зде ствие в р у екоетиката на заетите в орга-
низацията лица, етичното лидерство и специфика на системите за отчитане
на не етичното поведение в организацията. ентрално място в дисципли-
ната заемат основни в проси на приоритизирането на различни екологични
аспекти на социалната отговорност на организацията в резултат на сканира-
не и мониторинг на средата на организацията. азгле дат се основни ета-
пи на инициирането на социално отговорни изнес практики с екологична
насоченост. Ва но място заемат в просите за комуникирането и оценката
на социално отговорните инициативи на изнеса, както и о ратната вр зка
с с заинтересованите страни.
кологичен маркетинг за с ец коикономика Дисциплината има за цел
да конкретизира, изясни и предаде на студентите знания и умения в прило-
ението на маркетинговата теория и практика в о ластта на екоикономика-
та. Екологичният маркетинг е маркетинг, насочен к м производство и или
реализация на продукти респ. стоки, услуги и идеи , езопасни за околната
среда и потре ителите, азира и се на те нологии и процеси, сни ава и
в зде ствието в р у околната среда. С оглед на посоченото екологичният
маркетинг представлява социален и управленски процес на разкриване и
или формиране на потре ности и тя ното удовлетворяване с конкретни ез-
опасни за околната среда продукти при определени цели и ресурси на фир-
мите, които ги произве дат и предлагат и при отчитане на екологичните
последствия за околната среда. Т.нар. зелено портфолио“ на компаниите

170
 вкл чва всички продукти, услуги, ре ения и системи, които водят до опаз-
ване на околната среда. В уче ната програма се акцентира на в змо ност-
ите за развитие на екологичен маркетинг на микроравни е, в т.ч. предла-
гане на ме аниз м за взаимноизгоден о мен ме ду различните су екти на
пазара, разкриване на потре ностите на клиентите от екопродукти и свое-
временното им удовлетворяване, осигуряване на оптимален потре ителски
из ор и пови аване на фирмените прода и. Това предполага изучаване
на пазарите на екологични продукти в т.ч. изследване, анализ и оценка на
ну дите на реалните и потенциални потре ители , прогнозиране на тя ната
динамика, формиране на т рсенето на екопродукти и стимулиране на де -
ностите, св рзани с тя ното промоциране и дистри уция. а постигане на
социално ориентирано поведение от страна на изнес организациите ре а-
ва а е ролята на д р авните институции и прове даната от тя политика
регулации, които те налагат, в с ответствие с нормативната уред а, ико-
номически ограничения, стимули и др. . На макроравни е, екологичният
маркетинг е насочен к м постигане на усто чиво развитие и алансирано
развитие на икономиката, опазване на здравето на потре ителите и еколо-
гична ста илност, при отчитане на световни икономически, демографски,
политически и др. про леми.
кологичен мониторинг на околната среда за с ец коикономика . Дис-
циплината има за цел да запознае студентите с с с ността на екологич-
ния мониторинг, видовете мониторинг, нивата на мониторинг. учението
е насочено к м придо иване на знания и умения в о ластта на оценката и
прогнозирането на изменението в с стоянието на околната среда под в з-
де ствието на природните и антропогенните фактори. кцентира се в р у
екологичния мониторинг като комплексна система за на л дение с стоя-
нието на околната среда, Националната система за мониторинг на околна-
та среда, както и институционалната среда на екологичния мониторинг. С
изучаването на тази дисциплината студентите от специалността придо иват
нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да: контроли-
рат спазването на де ства ото законодателство в о ластта на опазването
на околната среда и намаляване на вредното влияние на производствените
фактори разра отват проекти за перспективни и теку и програми по опаз-
ване на околната среда участват в прове дането на екологични експертизи
за те нико-икономическите о основки на проекти участват в научноизсле-
дователски де ности по предотвратяване на зам рсяване на околната среда
разра отват регламенти, инструкции и др. Дисциплината формира умения
за практическо прило ение на изучаваните основни инструменти, под оди
и методи, като по този начин с здава условия за т рсене на в змо ности за
пови аване на ефективността на екологичния мониторинг чрез комплекс-

171
 ното му използване. азира се на изучаваните в пред одните курсове дис-
циплини Екология и усто чиво развитие“ и Те нологии за опазване на
околната среда“.
кологичен туриз м за с ец коикономика Екологичният туриз м има
нараства ата популярност в следствие на новите тенденции в с времен-
ния свят. То отразява фундаменталната промяна в отно ението на ората
к м природата. П рвоначално е смятан за алтернатива на масовия туриз м,
поради непрек снато нараства ата запла а в р у околната среда и култур-
ните дадености на дестинациите. С здава се и се оформя като вид алтерна-
тивен туриз м, ко то има минимално в зде ствие в р у природните еко-
системи. В дисциплината се изучават основните концепции за развитие на
екологичния туриз м, развитието на туристическата политика в о ластта на
екологичния туриз м, ролята на нестопанските организации в о ластта на
екологичния туриз м, в змо ностите за финансиране на подо ни практики.
Изве да се ролята на екологичния туриз м за пови аване на природоза-
итната де ност и пови аване на екологическото о разование на населе-
нието. Чрез дисциплината студентите се запознават с националните паркове
и резервати на страната, с изискванията за усто чиво развитие на туризма и
природоползването.
кологична безо асност за с ец Стокознание и митническа де ност
Дисциплината има за цел да запознае студентите с с с ността и значе-
нието на главните изменения в с стоянието на околната среда, с про ле-
мите при опазване на околната среда, с процесите и явленията, воде и
до зам рсяване на околната среда, както и с перспективите за развитие и
ус в р енстване на основните аспекти на околната среда. азгле дат се
гло ални екологични про леми, антропогенни в зде ствия в р у околна-
та среда, влияние на различни проми лени отрасли в р у нея. тделено е
внимание на класификацията и икономическата оценка на природните ре-
сурси, заст пена е социално-икономическата ефективност на раз одите по
опазване на околната среда. азгле да се с ността, процедурата, етапите
и основните изисквания при документиране на оценката на в зде ствието
в р у околната среда В С . Вкл чени са теми, в които се разгле дат
основните източници на зам рсяване и основните показатели за качеството
на атмосферния в зду , водите и почвите. В темите за тв рдите отпад ци
са заст пени в проси относно тя ната класификация, методи за третиране и
депониране. тделено е внимание на основните предимства и недостат ци
на в зо новяемите енерги ни източници, разгледани са в змо ностите за
оползотворяване на вят рната и сл нчевата енергия, на иомасата. С тази
дисциплина се дава в змо ност на студентите да придо ият знания и уме-
ния относно изв р ване на еколого-икономическа експертиза, да оравят

172
 с азовата екологична терминология, да ползват сво одно с ествува ата
нормативна аза и законодателство в о ластта на околната среда, да интер-
претират и прилагат при ре аване на различни казуси организационно-уп-
равленски аспекти от опазване на околната среда, да изв р ват оценка от-
носно антропогенното в зде ствие в р у околната среда.
кологични рактики в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес Дисципли-
ната има за цел да запознае студентите с в змо ностите за намаляване на
вредното в зде ствие в р у околната среда посредством до ри екологични
практики. учението е насочено к м придо иване на знания и умения в
о ластта на иологичното земеделие и до рите земеделски практики. асег-
нати са теми, св рзани с използването на иоторове, екологични средства
за растителна за ита и в зо новяеми енерги ни източници в агро изне-
са. Студентите от специалността придо иват нео одимите теоретични и
практически знания, за да могат да: прилагат до ри екологични практики в
де ата си де ност спазват екологичните норми разра отват проекти за
перспективни и теку и програми св рзани с опазване на околната среда
участват в научноизследователски де ности, св рзани с екологос о разно-
то управление на аграрния изнес разра отват регламенти, инструкции и
др. Дисциплината Екологични практики в агро изнеса“ формира умения
за практическо прило ение на изучаваните основни инструменти, под оди
и методи, като по този начин с здава условия за пови аване на отговор-
ността к м околната среда. Екологични практики в аграрния изнес“ се
азира на изучаваните в пред одните курсове дисциплини Икономика на
околната среда“, снови на земеделието и ме анизацията“, рганизация
и те нологии в растениев дството“ и рганизация и те нологии в ивот-
нов дството“.
кологично раво за с ец коикономика че ната дисциплина дава ос-
новни познания относно правните аспекти на опазването на околната сре-
да, като акцент т е поставен в р у правната регламентация на о естве-
ните отно ения в в вр зка с опазването на околната среда управлението
на околната среда на централно и на местно равни е о отеоретични
про леми, св рзани с околната среда, правните средства за регулиране на
опазването на околната среда от зам рсяване и увре дане. учението е
насочено к м зад л очено усвояване на основни екологични понятия, раз-
иряване на знанията на студентите с с специалните правни разпоред и
в о ластта на опазването на околната среда и практическото прилагане на
придо итите знания и умения. След успе но зав р ване на о учението
студентите получават познания относно ролята на правото в ре аване на
екологичните про леми, основни екологични понятия, усто чиво развитие
и управление на околната среда, ридическа отговорност и контрол в р у

173
 с стоянието на околната среда, както и правното регулиране на опазването
на околната среда в не ната цялост.
кология и усто чиво развитие за с ец коикономика че ната дисци-
плина е интегрална дисциплина на познанията от о ествените, естестве-
ните и те ническите науки. елта е формиране у студентите на система
от знания, нео одими за осигуряването на екологична и икономическа си-
гурност на о еството, за достигане на усто чиво социално, икономиче-
ско и екологично развитие чрез вземане на научноо основани управленски
ре ения, отговаря и на изискванията за развитие на цивилизацията в 21
век. Дисциплината следва да изгради знания в о ластта на теоретичните
основи и историческите предпоставки за в зникването на концепцията за
усто чиво развитие, както и да се усвоят не ните методологични аспекти
и прило ение при ре аването на екологични про леми. Студентите тря ва
да получат раз иране за екологичната ситуация на с времието, усто чивото
развитие на о еството и начините и средствата за опазване и в зпроиз-
водство на околната среда, здравето и ивота на ората. азови познания,
нео одими за изучаване на дисциплината, са тези, получени от дисципли-
ните Екология“, Икономика на предприятието“ и снови на екоиконо-
миката“. своените знания могат да дат основа за изучаването на ирок
кр г дисциплини в о ластта на екоикономиката като Интегрирана еколо-
гична оценка“, Екологичен мониторинг на околната среда“, Интегриран
менид м нт на околната среда“ и др.
коменид м нт за с ец енид м нт че ната дисциплина дава позна-
ния в о ластта на управлението на околната среда при пазарни условия и в
с ответствие с изискванията на Европе ския с з. олямото разноо разие
от природни ресурси, използвани от икономическите су екти и ограничени-
ят им арактер, пора да нео одимостта от прило ението на системен под-
од при управление на околната среда. Нео одимо е прило ението на еко-
логос о разен начин на производство, при ко то да се постига оптимален
аланс ме ду околната среда и икономическите индикатори. учението по
дисциплината раз ирява знанията на студентите в о ластта на икономиката
на опазването на околната среда, като акцентира в р у управлението на сис-
темите за екологичен менид м нт, тя ната сертификация и одит. Студенти-
те получават знания относно екологичната политика, оценка и маркировка
на икономическите су екти. азгле да се значимостта на екологичния ме-
нид м нт за постигане на усто чиво развитие на организациите.
ко ред риемачество за с ец коикономика че ната дисциплина в -
ве да студентите в една нова и предизвикателна сфера на изнеса. ел-
та е те да формират нагласи, да получат знания и да изградят умения за
екопредприемачество. Тя разгле да основни в проси на формулирането,

174
 с д р анието, основните функции, теоретичните под оди и методите за
анализ на предприемачеството в контекста на о ата икономическа теория,
теорията на фирмата и теорията на управлението. Предлаганата теоретич-
на част ус в р енства под ода и методологията на о ата икономическа
теория и акцентира в р у специфичните функции, ролята и значението на
предприемача и предприемаческото поведение в икономическия процес.
ект на изучаване са арактеристиките на кологичното предприемачество
и спецификата на предприемаческия процес в основните сектори на иконо-
миката. Доп лнително се разгле дат предприемаческите функции и кри-
терии за оптималност и използването на информацията по отделни етапи
на предприемаческото де ствие. В с д р ателен аспект се акцентира както
в р у основни теоретични концепции на екопредприемачеството и негови-
те осо ености, така и на про лемите от методически арактер. Специално
място е отделено на предприемаческите проекти и на казуси от практиката.
Изучаването на дисциплината е условие за формирането на стратегически
конкурентни предимства, постигане на нова фирмена култура и изгра дане
на предприемачески умения у студентите. Екопредприемачество“ се ази-
ра на изучаваните в пред одните курсове дисциплини Екология“, снови
на екоикономиката“ и В ведение в предприемачеството“.
кскурзоводство за с ец уриз м Из ираема дисциплина, вкл чена в
уче ния план на спец. Туриз м“. Тя има за цел да формира знания и раз-
иране за методиката, организацията и те нологията на екскурзоводското
о слу ване, които са нео одими при управлението на екскурзоводската
де ност. Те могат да дат и основа за по-непосредствена професионал-
на подготовка за практикуване на екскурзоводската професия. В процеса
на самостоятелната ра ота студентите могат да раз ирят знанията си и да
формират нови умения в методическите дета ли на екскурзоводското о -
слу ване. кцентите са поставени в р у ролята на екскурзоводската про-
фесия, не ната правна регламентация, личните качества на екскурзовода
при управлението на туристическото п туване. Придо итите знания подпо-
магат формиране на умения за: подготовка и организация на екскурзовод-
ските де ности, управление на екскурзоводското о слу ване в отделните
негови разновидности, планиране на анимационната програма и улесняване
на процеса по уре дане на рекламациите.
лектронен бизнес в туризма за с ец уриз м Из ираема дисциплина,
която конкретизира и раз ирява познанията в о ластта на прило ението
на информационните и комуникационните те нологии в туризма. елта на
о учението е придо иване на специализирани знания и умения за органи-
зация и управление на процесите при развитие на туристическа де ност
в електронна среда. С д р анието на дисциплината о ва а: с ност и

175
 осо ености на електронния изнес в туризма електронен изнес в управле-
нието на туристическите де ности и дестинации управление на отно ени-
ята с клиентите значение на уе са та за развитие на електронен изнес в
туризма. Придо итите знания по дисциплината формират умения и компе-
тенции за: раз иряване на в змо ностите за реализация на туристически
услуги в в виртуална среда използване на предимствата на те нологиите и
интернет за подо ряване на туристическото о слу ването.
лектронна т рговия за с ец Икономика и т рговия С все по- рзото
разпространение на интернет и неговото активно използване в изнеса фир-
мите имат в змо ност за дост п до нови пазари, преодолява ки времевите
и пространствените ограничения. Едно от интензивно развива ите се на-
правления в гло алната мре а е електронната т рговия, която се утв р дава
като модерен и ефективен ме аниз м за прода а на продукти на гло ални-
те пазари. С всяка година тя придо ива все по-голямо значение и ма а и на
разпространение. В резултат на не ното прилагане наст пват с ествени
изменения в изнес отно енията ме ду пазарните су екти. сновната цел
на дисциплината е зад л очаване на познанията за с ността и арактер-
ните осо ености на електронната т рговия. азгле дат се предпоставките
и етапите в не ното развитие, както и новите икономически взаимоотно-
ения, развива и се в с временната изнес среда. Изучават се различните
видове електронни магазини, про лемите при тя ното изгра дане, както и
функционалната структура на е-магазина. аз иряват се знанията относно
де ства ите к м момента изнес модели за електронна т рговия с те ните
предимства и недостат ци изучават се електронните разпла ания, фирме-
ната стратегия и маркетинговият микс в условията на интернет. тделено е
специално внимание на про лемите в развитието на електронната т рговия
в лгария. Студентите имат в змо ност да се запознаят с практикоприло -
ни про леми и те ните ре ения в електронна среда на правене на изнес.
лектронно равителство за с ец Публична администрация и С деб
на администрация сновната цел на курса е да проследи развитието на
електронното управление у нас и да запознае студентите не само с постиг-
натото до момента, но и с про лемите, които го с п тстват. Изгра дането
на е-правителство е с ествена промяна в управлението на страната ни,
но не толкова голяма новост за Европа. Ето за о акцент е поставен в р у
опита и на други д р ави от ЕС, които отдавна ра отят в тази о ласт и вече
имат с ествен напред к и впечатлява и резултати. урс т стартира с про-
следяване на д л оките промени в икономическите и социалните отно е-
ния след в зникването на информационното о ество и неговото в зде ст-
вие в р у д р авното управление. азгле дат се всички основополага и
документи на ЕС, св рзани с изгра дането на е-правителство, сравнява

176
 се тя ното прилагане в лгария с пости енията на други страни-членки,
проследява се лгарската стратегия за внедряване и законодателни актове,
като по този начин се очертават не само пости енията, но и про лемите при
в ве дането на е-правителство у нас. След изучаването на дисциплината
студентите придо иват следните знания и умения: информирани са относно
пости енията и целите, които се преследват с в ве дането на е-правител-
ства запознават се с основните документи и стратегическите цели, които се
стреми да постигне ЕС с в ве дането на е- правителство в страните-член-
ки ос знават про лемите и предизвикателствата, които в зникват при внед-
ряването на електронно управление в лгария имат о ективна представа
как в е етап т на развитие на електронното правителство в страната ни и
каква нормативната аза е нео одима при изгра дането му стават активни
участници в модерния свят на информационното о ество и е-управление
както в личен, така и в слу е ен план.
лектронно равос дие за с ец С дебна администрация Дисциплината
дава основни познания относно правните аспекти на електронното право-
с дие като предпоставка за осигуряване на ефективност и прозрачност на
с де ната система, както и св рзаните с това административни де ности и
процедури. азгле да взаимосв рзаните средства, чрез които се ос ест-
вява електронното правос дие като: опериране с електронни дела и доку-
менти от страна на органите на с де ната власт дост п до националните
регистри по електронен п т в реално време предоставяне на администра-
тивни услуги по електронен п т взаимоде ствието и интегрирането на ин-
формационните системи на законодателната, с де ната и изп лнителната
власт в епу лика лгария. сновната цел е студентите да придо ият нови
правни знания, до ро познаване и владение на нормативната уред а, с оглед
подд р ането на електронни регистри, подо ряване на о ествените услу-
ги в правораздаването и о лекчаване на дост па до правос дие от страна на
гра даните и изнеса.
тични стандарти в евро е ските ублични институции за с ец Публич
на администрация и С дебна администрация елта на дисципли-
ната е да се получат знания, св рзани с етичните стандарти в европе ските
пу лични институции и тя ното прилагане на практика. сновното пред-
назначение е да представи мястото на етиката в с временното управление
на пу лични организации и да арактеризира основните под оди за разре-
аване на етични дилеми и конфликти в тя . кцент са етичните принци-
пи, които стоят в основата на етичните стандарти и тя ното прило ение в
о ласти като корупция, конфликти на интереси. Паралелно са представени
и професионалните етични кодекси, спомага и за етичното поведение на
пу личните институции, както и мястото на о учението на слу ителите

177
 по етика. Получените знания с д р ат природата и видовете на етичните
принципи и стандарти в ЕС, прилагани в пу личните институции. Прило-
ението е в о ластта на критичен анализ на административната етика в кон-
текста на подд р ане на етичните ценности и моралната оценка в етичното
им поведение при в зниква ите морални дилеми в пу личния сектор. В з
основа на новите знания се формират умения в разре аването на конфликти
и справяне с корупцията в пу личната администрация, както и при оглася-
ването на информация“. Придо итите умения отразяват капацитет, засяга
вземането на ре ения от страна на д р авните администратори, ра оте и
в пу личните институции от името на о еството.
астра оване в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес Дисциплината има
за цел да даде знания по теоретичните и практическите аспекти на застра-
оването като цяло и в частност в аграрната сфера. Под раните тематични
единици предоставят в змо ност да се усвои нормативната аза на застра-
ователните отно ения, начините за о разуване и разпределение на застра-
ователния фонд, както и с стоянието и динамиката на застра ователния
пазар. сновно място в програмата е отделено на застра оването на селско-
стопанските култури и ивотни. Изучаването на дисциплината е подпо-
могне де ите аграрни предприемачи да ус в р енстват управленските
си умения, да получат знания за организирането и реализирането на застра-
ователна за ита на производствената де ност. Семинарните упра нения
о ва ат практическите в проси по документалното оформяне на застра-
ователните отно ения, определяне на застра ователната сума и премия,
както и прилагането на о ез етяемостта.
астра оване на недви имата собственост за с ец Недви ими имоти и
инвестиции че ната дисциплина има за цел да формира основни зна-
ния, св рзани с с застра оването на недви имата со ственост. Изясняват
се основните теоретични в проси на застра оването на недви ими имо-
ти. олята на дисциплината е усвояване на знания и умения в о ластта на
застра оването като цяло и по-конкретно при недви имата со ственост.
чакваните резултатите са: а студентите да придо ият знания и раз ира-
не за основните понятия, методологията и научните методи и под оди за
застра оване на недви имата со ственост да могат да прилагат знания
и умения за разра отване на планове за управление на риска и да органи-
зират из ора на на -под одя а застра овка за недви имата со ственост,
да прилагат европе ски практики на застра ователната де ност на недви-
имите имоти в да придо ият спосо ност за непрек снато раз иряване
на знанията и формиране на нови практически умения за подо ряване на
застра оването на недви имата со ственост. С д р анието о ва а с -
ността на застра оването, застра ователния пазар, основните рискове при

178
 експлоатацията на недви имата со ственост, европе ските практики при
застра оването на недви имата со ственост.
астра ователно дело за с ец Счетоводство и инанси и Счетоводство
и одит че ната дисциплина е из ираема и е част от специализирана-
та подготовка на студентите. елта е да предостави азисни знания за
застра ователния изнес и да с здаде определени практически умения за
тя ното използване в личен и в професионален план. Дава в змо ност да се
усвоят знания за принципите на застра ователния изнес, осо еностите на
застра ователните продукти, с д р анието на застра ователните договори,
зад л ителното застра оване, де ността на застра ователните компании и
те ните посредници и др. Изгра да умения, които могат да помогнат на
студентите да се ориентират на застра ователния пазар, да разграничават
застра оваемите от незастра оваемите рискове, да познават своите права и
зад л ения при в зникване на застра ователни случаи, да разчитат клау-
зите в застра ователните договори и др. Всички тези знания и умения имат
своята роля в процесите на вземането на ре ения и преодоляването на кон-
кретни про леми.
астра ователно договорно раво за с ец астра оване и осигуряване
Дисциплината има за цел да запознае студентите с правните основи на за-
стра оването. В този смис л са разгледани принципите и условията за из-
в р ване на застра оване в лгария, правният статут на застра ователни-
те дру ества, д р авният надзор над тя , с ността на застра ователния
договор, както и основните видове иму ествено и лично застра оване. Тези
знания са реално нео одими в тя ната практика като де и специалисти
и улесняват интегрирането им в из раната професия. екционният курс от-
разява с временна правна уред а на застра ователното право, наст пва и-
те в нея динамика и изменения и осигурява актуална информация и анализ
относно разгле даните правоотно ения. чакваните резултати от изучава-
нето на дисциплината могат да се о о ят в следните параметри: придо и-
ване на азисни познания в о ластта на застра ователното законодателство
раз иране с ността на основните застра ователно – договорни институти
реално прило ение на придо итите правни знания посредством практиче-
ското им транспортиране в специализираните икономически дисциплини
формиране на умение за оравене с с специализирани правни актове, т л-
куване на нормативната уред а и прилагането в де ността на икономиста.
дравноосигурителни системи за с ец астра оване и осигуряване
Дисциплината запознава студентите с икономическия арактер на лагата
и функционирането на пазарите в здравеопазването. де ите акалаври
е могат да разграничават видовете здравни системи, както и да се ориен-
тират в моделите за запла ане на изп лнителите на медицинска помо .

179
 Дисциплината позиционира студентите в условията на двуст л овия модел
на здравно осигуряване в лгария, като едновременно с това се правят и за-
д л ителните в случая ме дународни сравнения. окус т е в р у финан-
сово-икономическите отно ения в зад л ителното здравно осигуряване.
Придо итите познания е помогнат на студентите да анализират основните
процеси и закономерности в зад л ителното здравно осигуряване. Те е са
в с стояние да прогнозират как е се отрази на личните им здравни раз о-
ди дадена система на запла ане на изп лнителите на медицинска помо ,
както и последиците от загу ване на здравноосигурителни права. С полу-
чените знания е могат да се ориентират в пакетите медицинска помо
и да контролират уд р аните им зад л ителни здравни осигуровки. Дис-
циплината раз ирява придо итите познания по останалите осигурителни
дисциплини, като ги конкретизира в контекста на здравното осигуряване.
Познава ки правата си на осигурени лица и на пациенти в случа на за о-
ляване, студентите е са подготвени да т рсят и отстояват тези права, което
ги поставя в по-равносто но поло ение спрямо медицинското с словие.
де ите акалаври е са запознати и с в змо ностите на до роволното
здравно осигуряване да осигури по-своевременна и качествена медицинска
помо .
елени работни места за с ец коикономика Пре од т к м зелена“ ико-
номика е един от начините за постигане на усто чив расте и генериране
на потенциал за с здаване на нови ра отни места и трансформиране на с -
ествува ите в в висококачествени зелени“ ра отни места. Дисциплина-
та има за цел да запознае студентите с арактеристиките и осо еностите
на пазара на труда, здравословните и езопасните условия на труд, осигу-
рителните системи, индустриалните отно ения и инвестициите в чове ки
капитал. учението е насочено к м придо иване на знания за концепцията
за зелени ра отни места, зелени професии и компетенции, цена и запла ане
на труда и др. Студентите придо иват нео одимите теоретични и практи-
чески знания, за да могат: успе но да се реализират в различни структури
на д р авната администрация и синдикатите да ра отят в отделите по уп-
равление на чове ките ресурси в различни фирми и организации, незави-
симо от сферата на де ност и формата на со ственост да прилагат до ри
практики, св рзани с с зелените ра отни места в де ата си де ност на
предприемачи да участват в научноизследователски де ности, св рзани
с трудовата заетост и управлението на чове ките ресурси. Дисциплината
се азира на изучаваните в пред одните дисциплини Макроикономика“,
Микроикономика“, Теория на управлението“ и др. и е в непосредствена
вр зка с останалите дисциплини, вкл чени в уче ния план на специалност
Екоикономика“.

180
Изследване на о ерациите за с ец Ин орматика и изнес ин орма
ционни системи елта на о учението по дисциплината е студентите да
придо ият знания за основните етапи на операционните изследвания чрез
запознаване с някои прило ни модели. Структурирана е в три относително
о осо ени части. В п рвата от тя – теория на игрите – се разгле дат кон-
фликти и тя ното моделиране. Втората част – вериги на Марков и теория на
масовото о слу ване – представя методи за оценка на случа ни процеси,
св рзани с с задоволяване на масови потре ности от тип клиент-с рв р“.
Третата част – теория на запасите – разгле да модели на детерминирано
и случа но т рсене като елемент от цялостното планиране на ресурсите
. ато резултат от изучаването на дисциплината тря ва да дат изгра-
дени умения за идентифициране на про леми, из ор на под одя и модели
и ре аването им с използване на прило ен софтуер.
Икономика и у равление на от ад ците за с ец коикономика Дис-
циплината си поставя за цел да формира у студентите система от знания
за появата и негативните последици на отпад ците в р у икономиката и
околната среда, като акцентира в р у превенцията и начините за утилизи-
ране на отпад ците, генерирани от икономическата и социалната де ност
на о еството. азгле дат се с ността и методите за с ирането, транс-
портирането, прера отката или из в рлянето, управлението и контрол т на
отпад чните материали. а успе ното постигане на целта е нео одимо да
се разгледат следните задачи: нормативната уред а на ЕС и епу лика л-
гария, св рзана с отпад ците запознаване с с спецификата на отпад ците
от различните икономически сектори формиране на знания за влиянието на
начина за използване на ресурсите в р у генерирането на отпад ци и тя -
ното управление запознаване на студентите с методите за неутрализиране
на отпад ците управлението на отпад ци като рента илна икономическа
де ност. урс т на о учение зав р ва с изпит, като през семест ра се из-
готвят курсови проекти, св рзани с ре енията на конкретни про леми при
управлението на отпад ците.
Икономика на застра ователното ред риятие за с ец астра оване и
осигуряване ел на дисциплината е да предостави зад л очени позна-
ния за с ността, принципите и организацията на застра оването, вкл. да
с здаде определени практически умения за управление на застра овател-
ните дру ества и о слу ване на те ните клиенти. В процеса на о учение
се усвояват нови знания за функционалните и организационните аспекти
на застра ователния изнес, осо еностите на застра ователните продукти,
арактеристиките на застра ователните сделки, акт ерското о слу ване,
формирането на те ническите резерви, де ността и управлението на застра-
ователните компании и те ните посредници, осо еностите на презастра о-

181
 ването и неговото видово разноо разие, начините за регулиране на застра-
ователния изнес и др. Дисциплината изгра да умения, които да помогнат
на студентите да анализират де ността на застра ователните компании, да
под ират и задават застра ователното покритие, да договарят подзастра-
оване, лично участие и т.н., да преценяват ползите от застра ователното
посредничество, да калкулират застра ователните премии и те ническите
резерви, да ос ествяват с застра оване и др. Всички тези знания и уме-
ния дават в змо ност на студентите сами да оценяват риска и да предлагат
конкретни застра ователни ре ения.
Икономика на ред риятието за с ец огистика Предмет на дисципли-
ната са икономическите закономерности, процеси, взаимоотно ения и вза-
имоде ствия в предприятието. Изучават се с д р анието, осо еностите,
организацията и арактеристиките на стопанската му де ност. Икономика
на предприятието“ е прило на икономическа дисциплина, изучава а ос-
новните принципи, правила, изисквания и ме анизми за ефективно функ-
циониране на предприятието. Тя изследва моделите за развитие, основните
производствени и икономически процеси и в зде ствието им в р у ико-
номическото с стояние и ефективност на предприятието. сновната цел е
формиране на система от знания за основните закономерности и принци-
пи на ефективното функциониране на предприятието, както и на умения за
стратегическо, тактическо и оперативно управление на производствено-сто-
панската му де ност. Студентите следва да придо ият знания и умения да:
определят факторите, влияе и на -силно в р у функционирането на едно
предприятие разра отват единен план и системата от взаимноо в рзани
функционални планове направят оценка и сравнение на инвестиционни
проекти определят ефективността при функциониране на предприятието
калкулират се есто ността на фирмената продукция и определят не ната
цена и др. учението по Икономика на предприятието“ надгра да
и доразвива знанията, получени при изучаване на дисциплината Микро-
икономика“, като дава солидна основа, в р у която да ст пи“ изучаването
на специалните дисциплини, св рзани с отделните функционални о ласти
на предприятието.
Икономика на риродните ресурси за с ец коикономика Дисциплината
разгле да взаимоде ствието ме ду икономическите процеси и природата
като среда, в която стопанството функционира, черпи ресурси и депонира
непотре ни отпад ци. сновната цел е да изгради раз иране за вр зките
ме ду икономиката и околната среда и да предостави основни познания
за прилагането на под одите на неокласическия икономикс при т рсене на
ре ения за намаляване на отрицателните в зде ствия от чове ката де -
ност в р у природните ресурси. Използват се придо итите от студентите

182
 знания и умения по микроикономика, като дисциплината предлага знания
за методите за оценка на ползите и раз одите от опазване на околната среда
и природните ресурси. Специално внимание се отделя на правата за со -
ственост, които определят ползването на природните ресурси. Изследват се
и в н ните ефекти като източник на пазарни провали. В резултат на курса
студените е раз ират по-до ре ефектите от политиките за контрол в р у
зам рсяванията, тя ното влияние в р у околната среда, природните ресур-
си и икономическите агенти. Придо итите знания и умения могат да -
дат прило ени на фирмено равни е – при управление на отпад ците от
де ността на фирмата и при в ве дане на системи за екологичен менид -
м нт. владяването на аналитичните методи за измерване на сто ността в
ком инация с анализа на ползите и раз одите дава в змо ност за из ор на
под одя на ор от инструменти за прове дане на екологични политики на
ме дународно, национално и местно ниво.
Икономика на убличния сектор за с ец Публична администрация
че ната дисциплина е прило ение на моделите и инструментите на ико-
номическия анализ к м де ността на д р авата и пу личните институции.
Изяснява се икономическата роля на пу личния сектор в смесената иконо-
мика и се проследяват различните видове пу лични политики, насочени к м
постигането на ефективност, справедливост и ста илност на икономическо-
то развитие. че ното с д р ание дава знания за аналитичните под оди
и методите за оценка и оптимизиране на д етната политика, дан чното
о лагане и програмите за о ествени раз оди. Внимание се отделя и на
осо еностите на пу личния из ор като ме аниз м за непазарно с гласуване
на интересите, ко то определя икономическите насоки на пу личната де -
ност. Дисциплината има за цел да с здаде знания и да формира умения в по-
сока на: 1 усвояване на основните концепции и азовите идеи, чрез които
с временната икономическа теория осмисля и о яснява функциите и де -
ността на пу личния сектор 2 познаване и прилагане на модерни методи и
аналитични инструменти за оценка, анализ и оптимизиране на ре енията в
о ластта на д етната политика, дан чното о лагане, пу личните раз оди
и други сфери на пу личния менид м нт 3 изв р ване на самостоятелни
икономически анализи и диагностика на про леми в сферата на пу личните
де ности използване и усвояване на специализираната литература и но-
востите в дадената о ласт.
Икономика на труда за всички с ециалности без с ец Ин орматика
Дисциплината има за цел студентите да усвоят знания и умения в о ластта
на труда и индустриалните отно ения. т о учаемите се очакват следните
с ествени резултати: а да познават основните понятия, методи, законо-
мерности, фактори, нормативни актове и официални документи по отно е-

183
 ние на икономическите аспекти на трудовите и осигурителните отно ения
да могат да т лкуват зависимостите на пазара на труда в да изгра дат
и ос ествяват с временни трудови отно ения ме ду ра отодатели и на-
емни ра отници г да намират ефективни ре ения за уре дане на иконо-
мическите взаимоотно ения ме ду ра отодателите и наемните ра отници.
С д р анието о ва а теми, св рзани с с с ността, пазара, запла ането
на труда, осигурителните системи, качеството на труда, индустриалните от-
но ения и др. Дисциплината представлява до ра аза за надгра дане на
знанията и формиране на нови умения по про лематиката на икономиката и
управлението на труда.
Икономико математическо моделиране в индустриалния бизнес Предмет на
дисциплината са комплекс от теоретични и практически в проси на сис-
темното моделиране и ре ение на оптимизационни задачи за планиране на
производството и де ността на индустриалното предприятие. азгле да се
методологическият апарат на оптималното управление на предприятието на
основата на принципите на икономико-математическото моделиране. Пред-
ло ени са основни класове задачи на икономико-математическото модели-
ране и оптимиране, които могат да дат използвани в планирането и ана-
лиза на стопанската де ност на индустриалното предприятие. В уче ното
с д р ание са из егнати сло ни математически построения, доказателства
и изводи, с цел те естта да падне в р у построяването на икономико-мате-
матически модели и в змо ността за използване на получените резултати
при управлението на индустриалното предприятие. Придо итите от дисци-
плината знания е спосо стват за вземане на ефективни и рационални ре-
ения в процеса на управление на индустриалния изнес.
Икономикс за с ец Ин орматика Про лематиката на дисциплината се от-
нася к м фундаменталното икономическо знание, което стои в основата на
икономическата култура и азисната професионална подготовка на студен-
тите икономисти. Вкл чва анализ на основните арактеристики на пазарна-
та среда както на микро-, така и на макроикономическо равни е. Изследва
основните закономерности и принципи на пазарното развитие и т рси от-
говор на в проса за оптимизация на пазарното поведение на потре ител и
производител. Чрез изводите си формира адекватна ориентация на де и-
те икономисти в пазарната среда и осигурява теоретичен инструментариум
за в зприемане и оценка на икономическата политика на правителството и
д р авата.
Икономическа рест ност – ревенция и контрол за с ец Публична ад
министрация и С дебна администрация че ната дисциплина раз-
гле да в проси, св рзани с основните понятия: прест пността като соци-
ално явление, отделните видове прест пност причините, които я пора -

184
 дат личността на прест пниците ертвите на отделни прест пления пре-
венцията и контрола над прест пността. Тематизират се различните видове
прест пност конвенционална, икономическа, организирана, финансова ,
арактерни за на ата с временност. кцентира се в р у икономическата
прест пност, не ната специфика и с временните тенденции за превенция
и контрол. Изясняват се отделни прест пни с стави, св рзани с прест пле-
нията в икономиката и отделни стопански отрасли, корупцията и прането на
пари. елта на о учението е да запознае студентите с с с ността и специ-
фичните измерения на един от на -де атираните про леми, пред които е из-
правено на ето о ество – прест пността и корупцията и то не самоцелно,
а в контекста на про лемите, които в зникват в сферата на с де ната власт
и с де ната администрация.
Икономическа си ология за всички с ециалности без с ец Ин ормати
ка урс т на о учение по дисциплината има за цел да разгледа поведе-
нието на човека в неговата икономическа де ност. В предметното с д р-
ание се вкл чват следните тематични единици: Прави се анализ на иконо-
мическата пси ика и икономическото поведение на индивидуално равни е.
азкрива се мотивационната структура на индивида, неговия арактер, спо-
со ности, нагласи за труд и удовлетвореност от труда. азгле дат се теори-
ите, които разкриват пси ологическите параметри на активността и профе-
сионалната пригодност, както и пси ологическите ме анизми, чрез които се
влияе в р у трудовото и пазарното поведение на ората. Специално внима-
ние се о р а на личността на предприемача и менид ра от гледна точка
на нео одимостта да ос знаят своите умения, качества, осо ености на пси-
ичните си процеси и с стояния. азгле да се пси ологическият аспект на
икономическото поведение от гледна точка на социално-пси ологическите
взаимоде ствия и отно ения ме ду индивидите в социалните групи като
су екти на икономическа де ност. руповото поведение на ората, ра оте-
и заедно, е подчинено на редица групови процеси и отно ения, които е
нео одимо да се познават, за да дат до ре управлявани. Ва на предпос-
тавка за успе а в изнес де ността са комуникативните умения. В този ас-
пект се разгле дат про лемите на деловото о уване, някои изисквания и
правила при прове дане на делови разговор.
Икономическа социология за всички с ециалности без с ец Ин ормати
ка Икономическата социология дава знания на студентите за о естве-
ния арактер на икономическите де ности. Тя формира раз иране ролята
на взаимоде ствието ме ду икономическите и социокултурните процеси
при функционирането и развитието на икономическата система. Получе-
ните знания и умения дават в змо ност за по-комплексно в зприемане на
в зде ствията на о ествената среда в р у макроикономическите процеси

185
 и предприемаческата де ност на икономическите су екти. сновните уме-
ния, които се изгра дат у студентите, са св рзани с методиката и практика-
та за с иране, о ра отване и анализ на социологическа информация.
Икономически анализ на ме дународните ком ании за с ец ИО Сту-
дентите придо иват умения да изготвят оценка на финансовото с стояние
на ме дународните компании по определени показатели и да вземат упра-
вленски ре ения за де ата ефективност по износа и вноса на фирмата,
за рента илността, плате оспосо ността и кредитния ре тинг на големите,
средните и малките фирми в ме дународната изнес среда. В доп лнение
се изучават критериите на анките за определяне на кредитната наде дност
на ме дународните компании. урс т раз ирява познанията на студентите
по ме дународен изнес и им дава в змо ност да формират експеримен-
тални умения като анализатори на финансовите отчети и управленската до-
кументация к м тя .
Икономически анализ на ред риятието за с ец Индустриален бизнес и
ред риемачество че ната дисциплина е основополага а и има ва на
роля в подготовката на студентите за тя ната специализирана подготовка.
урс т на о учение има за цел да ги запознае с инструментариума за анализ
на стопанската де ност на изнес единицата, с оглед диагностициране и
разкриване на причините за с стоянието в динамичен и статичен план, и
на тази основа – вземане на о основани ре ения за не ното де о разви-
тие. Получените знания са естествено прод л ение и раз иряване на зна-
нията и уменията от дисциплината изнес планиране на предприятието“,
чрез о огатяване на усвоения инструментариум за планиране на де ността
с методи и показатели за не ната оценка. Дисциплината има вр зка и с и-
нансово счетоводство“, перационен менид м нт“ и В ведение в ста-
тистиката“, които са предпоставка за по-голяма д л очина в разгле даните
в проси. С изучаването студентите придо иват нео одимите знания за:
теоретико-методическите основи на анализа на де ността на предприятия-
та организацията и те нологията на прове дане на диагностичния анализ
инструментариум за анализ на прода и, произведена продукция и използ-
ване на производствения капацитет инструментариум за анализ на произ-
водствените и трудовите ресурси и степента им на използване инструмен-
тариум за анализ на раз одите и финансовото с стояние на предприятието
те ники за анализ на система от алансирани показатели за анализ на ефек-
тивността анализ на риска от фалити. Икономически анализ на предприя-
тието“ формира умения за: ползване на финансовите отчети, оперативната
счетоводна и статистическа отчетност за целите на анализа о ра отване на
информация и разкриване на тенденции и про леми в де ността на пред-
приятията определяне на факторите, в зде ства и в р у различни аспекти

186
 от де ността на изнес единицата определяне на количественото влияние
на факторите в р у т рсени резултативни показатели определяне на изме-
нението и динамиката на отчетните показатели спрямо азисни и планови
величини разкриване резерви за по-до рото използване на производстве-
ните фактори и от там – подо ряване на ефективността от стопанската де -
ност на предприятието и др. Натрупаните знания са основа за изучаване на
ирок кр г от икономически дисциплини в специалността – правление
на иновации“, правление на инвестициите“, както и за разра отване на
курсови ра оти, акалав рски и магист рски дипломни ра оти.
Икономически основи на недви имата собственост за с ец Недви ими
имоти и инвестиции Дисциплината разгле да основните икономически
аспекти на недви имата со ственост, св рзани с взаимоотно ението на
пазарните су екти – физически и ридически лица, в зниква и по повод
различните форми на не ното ползване. сновна цел е да формира фунда-
ментални знания и раз ирания за с ността, класификацията, функциите
и арактеристиките на недви имата со ственост. В курса приоритетен дял
заемат различните форми на ползване на недви имата со ственост. Изясня-
ват се икономическите правила на наемните отно ения, условията и ред т
за предоставяне на концесия, икономическата с ност на лизинга, правно-
икономическите основи на ве ните права. р а се внимание на предим-
ствата на застра оването, основите на дан чното о лагане, с ността на
кредитирането и оценяването на недви имите имоти. В резултат на при-
до итите знания очакваните резултати са за формиране на умения относ-
но: прове дане на комплексни изследвания на пазара на недви ими имоти,
определяне на при одите, раз одите, до одите и ефективността от функ-
ционирането на недви имата со ственост, подо ряване на ефективността
на инвестициите в недви има со ственост, правилно ориентиране в те но-
логията на сделката с недви има со ственост и др. Посредством ра ота по
проекти, ре аване на практически казуси и прове дане на проучвания по
дисциплината студентите придо иват спосо ност за раз иряване на знани-
ята и формиране на нови умения в о ластта на икономиката на недви имата
со ственост.
Инвестиции в логистична ин раструктура за с ец огистика че на-
та дисциплина запознава студентите с с с временните методи за оценка
на инвестиционни проекти. В теоретичен аспект дава знания за оптимално
разпределение на инвестициите, теорията на портфе лите, модела за оцен-
ка на капиталовите активи и теорията за оптималната капиталова структу-
ра. словно е разделена на три части: оценка на инвестиционни проекти
при сигурност, оценка на проекти в условията на риск и неопределеност
и финансиране на проекти оптимална капиталова структура . Студентите

187
 получават знания и умения за практическото прило ение на с временните
методи и показатели за оценка на ефективността и риска и из ор на инвес-
тиционни проекти при използване на финансовите функции на програмните
продукти.
Инвестиции и инвестиционен роцес за с ец изнес икономика че на-
та дисциплина има за цел да формира основни знания и умения, св рзани с
инвестициите и инвестиционния процес. олята е усвояване от студентите
на знания и умения в о ластта на инвестициите и управлението на инвес-
тиционния процес като цяло и по-конкретно при управлението на инвести-
ционни проекти за изгра дане и о новяване на сгради и с ор ения. чак-
ваните резултатите от о учението са: а студентите да придо ият знания и
раз иране за основни теоретични понятия, методи, закономерности, етапи,
фази, процедури, нормативна материя и официални документи в о ластта
на инвестициите и инвестиционния процес да могат да прилагат знани-
ята и умения за вземане на ре ения, за с ставяне на основни документи, за
управление на финансирането и реализацията на инвестиционните проекти
в да придо ият спосо ности за непрек снато раз иряване на знанията и
формиране на нови умения в о ластта на инвестициите и инвестиционния
процес в предприятията. С д р анието о ва а с ността на инвестици-
ите и инвестиционния процес, инвестиционната политика на предприяти-
ята, планирането и реализацията на инвестиционни програми, планове и
проекти, методите за оценка, финансирането, организацията, мониторинга
и прикл чването на инвестиционните проекти.
Инвестиционен менид м нт за с ец енид м нт Този курс покрива
основните теоретични и емпирични теми в о ластта на корпоративните фи-
нанси, капиталовите пазари, финансовите инвестиции и портфе лният ме-
нид м нт. азгле дат се основните в проси, пред които са изправени ком-
паниите, св рзани с с вземането на финансови ре ения, тя ната капиталова
структура, дивидентна политика, под ода за анализиране на инвестиционни
проекти и т.н. Студените придо иват знания и умения за основните видове
ценни кни а и принципите на портфе лния менид м нт. апознават се и
придо иват знания за производните финансови инструменти и кредитните
деривати. ав р илите курса тря ва да могат да анализират финансовите
потоци, генерирани от де ността на компаниите, тя ното финансово с с-
тояние, да оценяват риска и до ода от инвестиционните им проекти, както и
да имат азови знания и умения за производните инструменти.
Инвестиционна олитика в т рговията за с ец Икономика и т рговия
че ната дисциплина цели теоретическо и практическо о учение и усво-
яване на знания и умения в в философски и практикоприло ен аспект за
подготовката и прове дането на инвестиционния процес в с временното

188
 предприятие. Инвестициите и инвестиционната политика са изкл чително
ва но средство и нео одимо условие за ос ествяване на стратегията на
всяка стопанска структура. В уче ната дисциплина са вкл чени основно
про лемите на управлението на реалните инвестиции, тя ното място и роля
в сферата на фирменото предприемачество и реалната икономика – фило-
софия, значение, сфери на прило ение, процес и реализация в т рговското
предприятие.
Инвестиционни азари и институции за с ец Недви ими имоти и инвес
тиции че ната дисциплина има за цел да формира основни знания и
умения, св рзани с изучаването на инвестиционните пазари и институции.
олята е усвояване от студентите на знания и умения в о ластта на ин-
вестиционните пазари и институции, спомага и за развитието на пазара на
недви ими имоти. чакваните резултатите от о учението са: а студентите
да знаят основни понятия, методи, закономерности, процедури, нормативна
материя и официални документи в о ластта на различните инвестиционни
пазари да усвоят умения за определяне на рисковете, св рзани с инвести-
рането на инвестиционните пазари, да с ставят документи, св рзани с учас-
тие на различните пазари, да подготвят и приемат ефективни управленски
ре ения в да придо ият спосо ности за непрек снато раз иряване на зна-
нията и формиране на нови умения в о ластта на инвестиционните пазари
и институции. С д р анието о ва а с ността на инвестиционния пазар
и видовете пазари, теорията и практиката на управлението на рисковете на
различните пазари, мястото на пазара на недви имата со ственост, лицен-
зионната де ност на участниците, основни институции и надзорна де ност,
гарантира а прозрачността и сигурността на инвестиционните пазари.
Индустриална икономика за с ец Индустриален бизнес и ред риемаче
ство Прило на икономическа дисциплина, изучава а основните прин-
ципи, правила, изисквания и ме анизми за ефективно функциониране на
отделните отрасли. Индустриалната икономика азира и доизгра да при-
до итите знания по Микроикономика“. Из одя и вр зки на дисциплината
са изнес планиране на предприятието“ и Преструктуриране в индустри-
ята“. Студентите придо иват знания за икономическите и пазарните модели
на развитието и равновесието на индустрията, вр зките и взаимоде ствия
ме ду индустриалните фирми, основните производствено-стопански и
икономически процеси в индустриалните фирми и в зде ствието им в р-
у тя ното икономическо с стояние и ефективност, както и влиянието на
индустриалната политика и с стоянието на националната икономика в р у
де ността на индустриалния отрас л и индустриалните фирми. Така могат
да раз ират и анализират с стоянието и развитието на индустриалните от-
расли и прилаганата индустриална политика на д р авата

189
Индустриални те нологии и те нологични стратегии за с ец Индустриа
лен бизнес и ред риемачество Дисциплината дава нео одимите зна-
ния за раз иране на с ността на на -често сре аните и използваните те -
нологии в индустрията, както и за в змо ните стратегии за тя ното разви-
тие и ус в р енстване. Маркирани са накратко и екологичните про леми,
св рзани с прилагането на с ответните те нологии. Преподаваният матери-
ал е в до ра вр зка с изучаваните икономически дисциплини перацио-
нен менид м нт“, изнес планиране на индустриалното предприятие“,
Преструктуриране в индустрията“, Екологос о разност на индустриал-
ното производство“ и спомага за тя ното по-п лно и по-леко раз иране и
усвояване.
Иновации в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес Прило на икономическа
дисциплина, изучава а под оди и методи за вземане на управленски ре е-
ния, св рзани с планирането, организирането и реализацията на иновации
в с временната динамична и несигурна среда. С изучаването студентите
придо иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да:
познават с ността и елементите на иновационната среда използват ос-
новни методи за изучаване на иновационната среда анализират иновацион-
ното пространство на фирмата и неговата структура познават специфични
ограничения на иновационния процес в различни икономически сектори
разкриват в змо ности за придо иване на конкурентно предимство чрез
екоиновации. ормират се умения за: практическо прило ение на изучава-
ните основни методи и концепции, като по този начин се с здават условия
за реализация на иновации при минимални раз оди на материални, трудо-
ви и финансови ресурси теку о анализиране иновационната де ност на
предприятието разкриват се в змо ности за ус в р енстване на различни
аспекти на иновационния процес в предприятието.
Иновации в строителството за с ец Строителен бизнес и ред риемаче
ство че ната дисциплина разгле да основни в проси в о ластта на
иновационния менид м нт, св рзани с процеса на предпроизводството,
с здаването, реализацията и последва ата експлоатация и управление на
строителните о екти. елта е да даде знания и професионални умения за
основните понятия, закономерности, методи, критерии, показатели и други
в о ластта на иновациите. Да се изследва вр зката на иновационния про-
цес с други икономически процеси в инвестиционния комплекс по вери-
гата: проми леност за строителни материали, строително ма иностроене
и те нологии – строително производство – експлоатация и управление на
построените о екти на недви имата со ственост. На тази аза да се с -
де ства за пови аване на конкурентоспосо ността на лгарския строите-
лен изнес на в тре ния и на ме дународния пазар. урс т на о учение

190
 формира у студентите знания и развива умения за това как се: определят
структурните те нологични и продуктови приоритети на предприятията от
проми леността за строителни материали ос ествява те нологичният
трансфер в предприятията от инвестиционния комплекс и се управлява па-
тентно-лицензионната де ност в тя разкриват и извличат ползите от из-
ползването на индустриалните продуктови иновации в р у пазарните и екс-
плоатационните арактеристики на строителните о екти измерва икономи-
ческият ефект от прило ението на иновациите в строителството участва в
де ността на с временните организационни структури за ос ествяване на
ефективна иновационна де ност проектира фирмена иновационна струк-
тура развива в тре ното предприемачество разра отва иновационен план
или ус в р енства иновационна стратегия на фирма от инвестиционния
комплекс използват някои от основните методи за те нологично прогно-
зиране изв р ва те нологичен одит ползват формите за финансиране на
иновационната де ност с о разява фазата на изнения цик л на продукто-
вите и или те нологичните иновации в процеса на ра ота и при вземането
на управленски ре ения преценява из ор т на момента за внедряване на
нов строителен продукт следи процес т на непрек снато осигуряване на
нови идеи за внедряване на иновационни строителни суровини, материали,
изделия, полуфа рикати, конструкции, ма ини, с ор ения, инструменти,
приспосо ления, строителни системи и те нологии, те нически методи за
изп лнение на СМ , о емно-планиров чни проектни ре ения, организа-
ционно-управленска практика, с еми за о ез етяване на со ствениците,
с еми за разпла ане, с еми на гаранционно и след гаранционно о слу ва-
не, с еми на договаряне с проектантите, доставчиците, подизп лнителите,
в зло ителите и др. използват някои основни критерии и методи за оценка
и под ор на инвенциите с ставят профилни карти за оценка на иновациите
в процес на реализация и др.
Иновационен менид м нт за с ец изнес икономика че ната дисци-
плина разгле да основни в проси в о ластта на иновационния менид м нт,
св рзани с процеса на прове дането на фундаменталните и прило ните из-
следвания, в зникването на инвенцията, ос ествяването на разво но-вне-
дрителската де ност по с здаването на новия продукт, неговото в ве дане
в производството и на пазара, както и последва ата му дифузия в други
стопански сектори. елта е да даде знания и професионални умения за
основните понятия, закономерности, методи, критерии, показатели и други
в о ластта на иновационния менид м нт. Да се изследва вр зката на инова-
ционния процес с други икономически процеси. На тази аза да се с де ства
за пови аване на конкурентоспосо ността на лгарския изнес на в тре -
ния и на ме дународния пазар. Проведеният курс на о учение формира у

191
 студентите знания и развива умения за това как се: определят структурните
те нологични и продуктови приоритети в производствените предприятия от
различните стопански сектори ос ествява те нологичният трансфер и се
управлява патентно-лицензионната де ност на фирмено равни е разкриват
и извличат ползите от използването на индустриалните продуктови инова-
ции, представлява и инвестиционни продукти с ме динно предназначение,
в р у пазарните и експлоатационните арактеристики на кра ните проду-
кти измерва икономическият ефект от прило ението на иновациите в прак-
тиката участва в де ността на с временните организационни структури
за ос ествяване на ефективна иновационна де ност проектира фирмена
иновационна структура развива в тре ното предприемачество разра от-
ва иновационен план и как се разра отва или ус в р енства иновационна
стратегия на фирма използват някои от основните методи за те нологично
прогнозиране изв р ва те нологичен одит ползват формите за финанси-
ране на иновационната де ност с о разява фазата на изнения цик л на
продуктовите и или те нологичните иновации в процеса на ра ота и при
вземане на управленски ре ения преценява из ор т на момента за внедря-
ване на нов продукт следи процес т на непрек снато осигуряване на нови
идеи за внедряване на иновационни суровини, материали, изделия, полуфа -
рикати, конструкции, ма ини, с ор ения, инструменти, приспосо ления,
производствени системи и те нологии, те нически методи за изп лнение
на производствени де ности, организационно-управленска практика, с еми
за разпла ане, с еми на гаранционно и следгаранционно о слу ване, с е-
ми на договаряне с клиентите купувачите, инвеститорите, в зло ителите ,
доставчиците, изп лнителите и други пазарни контрагенти в о ластта на ин-
дустрията, леката проми леност и или селското стопанство използват ня-
кои основни критерии и методи за оценка и под ор на инвенциите с ставят
профилни карти за оценка на иновациите в процес на реализация и др.
Интегриран менид м нт на околната среда за с ец коикономика С
уче ната дисциплина се акцентира в р у управленските аспекти, като се
разгле дат основните фактори за успе на с временния етап на развитие
на фирмите и вр зката им с опазването на околната среда. колната среда
представлява комплекс от естествени и антропогенни фактори и компонен-
ти, които се намират в с стояние на взаимна зависимост и влияят в р у
екологичното равновесие и качеството на ивота и здравето на ората, кул-
турното и историческото наследство. тделните теми са взаимосв рзани по
ме ду си и знанията, които студентите придо иват, са комплексни, после-
дователни и логически св рзани с на -ва ните аспекти на интегрираното
управлението в о сег с околната среда. Студентите придо иват знания за
с ността, осо еностите и етапите на интегрирания менид м нт, неговата

192
 специфика и факторите на в н но в зде ствие на средата. азгле дат се
подро но основни направления на интегрирания менид м нт като: упра-
вление на околната среда, на природните ресурси – земя, води, почви, рас-
тения и ивотни поземлени ресурси управление на чове ките ресурси
стратегическо управление, насочено к м управление на качеството на и-
вот и опазване на природните ресурси както за настоя ите, така и за -
де ите поколения управление, азирано на иновации и нови те нологии
управление, насочено к м опазване на антропогенните ресурси, туристиче-
ските де ности и горското стопанство. пазването на околната среда е ком-
плекс от мероприятия, насочени к м предотвратяване на деградацията на
околната среда, к м не ното в зстановяване, запазване и подо ряване. При
представяне на посочените теми вниманието се насочва к м управленски-
те аспекти на природните ресурси и тя ното ползване. Дисциплината раз-
гле да в проси, св рзани с управлението на природни ресурси, азирани
на под одя и интегрирани видове управленски стратегии, както и на спе-
цифичните управленски коли в менид м нта, прило ими в тези направ-
ления. Тя е азисна за специалност Екоикономика“ и надгра да придо и
знания от други специални дисциплини, като Икономика на природните
ресурси“, снови на екоикономиката“, Екология и усто чиво развитие“.
Интегрирана екологична оценка за с ец коикономика Дисциплината
предоставя на студентите познания относно стратегическата екологична
оценка и оценката на в зде ствието в р у околната среда. С изучаването
те придо иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат
да: познават организацията и процедурите по прове дане на стратегическа
екологична оценка и оценка на в зде ствието в р у околната среда позна-
ват основните принципи на екологичното оценяване познават правната и
нормативно-методична основа на екологичното оценяване познават ос-
новни под оди и методи за реализация на интегрирани екологични оценки.
Дисциплината формира умения за: ос ествяване на стратегическа еколо-
гична оценка реализиране на оценка за в зде ствието в р у околната сре-
да управление на информацията при реализиране на екологични оценки.
азира се на изучаваните в пред одните курсове дисциплини Икономика
на околната среда“, Екология и усто чиво развитие“, Те нологии за опаз-
ване на околната среда“, иоземеделие“ и кореспондира с други изучавани
дисциплини, в т.ч. правление на качеството и езопасността“, Екологи-
чен туриз м“, Екологично право“.
Интегриране на рило ения за с ец Ин орматика Дисциплината има за
цел формиране на знание и раз иране у студентите относно с временните
ар итектури, те нологии и под оди за интегриране на софтуерни прило е-
ния. сновните теми са посветени на с ността и принципите за интег-

193
 риране на прило ения в организациите I
ар итектура, ориентирана к м услугите S ар-
итектура, управлявана от с ития - ар итектура,
основана на уе услуги S и др. ад л очено се пред-
ставят и сравняват различните нива на интегриране на прило енията – дан-
ни, прило ения, изнес процеси, представяне, 2 . В упра ненията сту-
дентите имат в змо ност да придо ият практически умения за интегриране
на прило ения чрез използване на те нологиите на компанията
–S S , S , .N и др. Дисциплината надгра да и
развива знанията по редица специални дисциплини, изучавани в в втори
и трети курс, и дава основа за ус в р енстване на уменията в о ластта на
интегриране на с ествува и прило ения, изгра дане на о лачни прило-
ения и прилагане на г вкави софтуерни ар итектури.
Интегрирани маркетингови комуникации за с ец Индустриален бизнес
и ред риемачество Дисциплината раз ирява знанията на студентите
в о ластта на маркетинга и доп лва знанията и уменията по дисциплина-
та Т рговски марки и реклама“. Те придо иват знания и развиват своите
спосо ности в следните направления: да изгра дат, оценяват и управля-
ват силни продуктови рандове да трансформират маркетинговите цели в
ефективни комуникационни стратегии да адаптират послания за тя ното
прило ение в различни комуникационни инструменти и да ги координират
в рамките на интегрираните комуникации на индустриалната фирма. Дис-
циплината има в одя и вр зки с дисциплините Маркетинг“ и Маркетин-
гови проучвания в индустрията“
Интелигентни системи за с ец Ин орматика Изучаването на дисципли-
ната има за цел да даде знания на студентите за основните теоретични по-
становки за интелигентните комп т рни системи като прило ения на из-
куствения интелект и да с здаде практически опит за изгра дане на те ни
прототипни версии. нанията, които се получават, с д р ат с временни те-
ории за симулация на интелигентно ма инно поведение и формират основа
за нови умения за ре ения на неструктурирани задачи. Студентите е могат
да прилагат придо итите познания за ре аване на задачи за класификация,
прогнозиране, извличане на знания и дедукция в о ластта на икономиката.
Интерактивен маркетинг за с ец аркетинг Дисциплината има за цел
да даде на студентите знания, умения и компетенции по отно ение на а-
зовите теоретични постановки на интерактивния маркетинг, методите и
те никите за практическото му прилагане самостоятелно и интегрирано в
стратегическия маркетингов процес. Тя е осо ено ва на за с временно-
то о учение на специалистите по маркетинг поради значимите промени в
изнес моделите и тур улентната пазарна среда, св рзани с навлизането на

194
 интернет, което налага промени в разра отването и прилагането на марке-
тинговия инструментариум. елта е да осигури знания и умения относно
с ността и те нологичното измерение на понятието интерактивност“ на
фирмите и азовите аспекти, методи и те ники на интерактивния маркетинг.
л човите теми са св рзани с изучаване на азовите аспекти на интерак-
тивността, основните инструменти, използвани за целите на интерактивния
маркетинг, е- изнес модели, онла н реклама, социални мре и. След при-
кл чване на о учението студентите е познават: 1 актуалните световни
тенденции за прило ение на азовите инструменти на интерактивния мар-
кетинг, както и к де да се информират за тя 2 в подро ности силните и
сла ите страни на алтернативните интерактивни инструменти и е могат
да ги оценяват спрямо в змо ността за постигане на поставените цели 3
потенциалните гре ки при прове дане на интерактивни кампании и из-
ползване на инструменти на интерактивния маркетинг специфичните
арактеристики на средствата на интерактивния маркетинг онла н цено-
ви модели, ефективност на онла н рекламата . В рамките на дисциплината
студентите разра отват и представят проект, ко то е им позволи да придо-
ият следните умения: 1 формулиране на пости ими цели, които могат да
дат реализирани с наличните инструменти на интерактивния маркетинг
2 ползване на различни програмни продукти лог, уе страница, I ,
и и др. за постигане на конкретни маркетингови цели 3
разра отване и професионално презентиране на резултатите от разра отен
проект в изучаваната о ласт екипна ра ота в динамична и конкурентна
среда. В змо ностите за последва о развитие на знанията и уменията на
студентите са св рзани с ус в р енстването им в посока на адаптиране за
ра ота в ме дукултурна среда.
Интернет те нологии за всички с ец от ро есионалните на равления
Икономика Администрация и у равление и уриз м През по-
следните години о еството ни все повече се утв р дава като информа-
ционно, гло ално и мре ово. На л дава се тра на тенденция за използ-
ването на интернет и комуникационните те нологии в изнеса. елта на
дисциплината е да раз ири познанията на студентите в о ластта на те -
нологиите в гло алната мре а, да формира умения за тя ното прило ение
в управлението на личната и корпоративната информация. сновните зна-
ния, които е получат, са по отно ение на: мре овите те нологии и интер-
нет в змо ностите за използване на комуникационните услуги в интернет
среда логовете и са товете като ефективен маркетингов инструмент и за
популяризиране и подпомагане на изнес де ностите. Дисциплината е
формира умения у студентите да използват по-ефективно интернет кому-
никациите, софтуерните - клиенти, инструменталните средства на S

195
 , о лачните прило енията на и лог платформите. Те е могат
да проектират, изгра дат и развиват уе са тове и да ги популяризират и
позиционират в ма ините за т рсене. Получените знания и умения имат
прило ение в в всички сфери на о ествения ивот – икономика, пу лич-
на администрация, о разование и др. Студентите е са в с стояние умело
да използват интернет като средство за делови комуникации, за организира-
не и ус в р енстване на изнеса. Дисциплината е формира спосо ности
за самоо учение и раз иряване на знанията и уменията в света на непре-
к снато о новява ите се интернет те нологии.
Ин орматика за всички с ец от ро есионалните на равления Иконо
мика Администрация и у равление и уриз м Дисциплината е
фундаментална и има за цел да формира знания за с временния ардуер и
софтуер, използван в е едневието и за автоматизация на офис де ности-
те. кцент т е поставен в р у компонентите на на - ироко използвания
продукт за автоматизация на офиса – S . Придо итите теоретични
знания и практически умения могат да дат прило ени от студентите о е
при разра отване на реферати, курсови ра оти, проекти и дипломни ра оти,
при о ра отка на данни, с рани от различни изследвания, както и при изу-
чаване на другите фундаментални, специални и специализира и дисципли-
ни. Тези знания и умения е подпомогнат тя ната реализация в различни
сфери на икономиката и о еството. своеният материал е основа за де-
о раз иряване на знанията в о ластта на информационните те нологии
и формиране на нови умения на аза о учение в по-горните курсове или
самостоятелно.
Ин ормационна логистика за с ец огистика Информационната логис-
тика е прило на интердисциплинарна наука с о ект информационните по-
тоци в логистичната система. Изучават се осо еностите на информационно-
то осигуряване на логистиката в в всички не ни функционални о ласти. В
теоретичен аспект акцент се поставя на стандартите от о ластта на инфор-
матиката, които се прилагат в логистиката. В практически аспект студенти-
те придо иват умения за: 1 ра ота с системи 2 ра ота с с софтуер
за с здаване на етикети 3 ра ота с офис пакет за ре аване на конкретни
логистични задачи с здаване на статични и динамични карти с маркери
5 ре аване на логистични задачи посредством използването на невронни
мре и. С д р анието, анализите и концепциите в о ластта на Информа-
ционната логистика“ дават в змо ност о учаваните да придо ият система
от теоретични и практически познания за цялостния процес на информа-
ционното осигуряване на логистичните де ности в макро- и микроаспект.
Те придо иват практически умения за идентифициране и ефективно задо-
воляване на информационните потре ности на участниците в логистичния

196
 процес. ормирането на системата от знания и умения се основава на вече
придо итите знания и умения в сферата на икономиката, управлението,
маркетинга, логистиката и информатиката.
Ин ормационни и комуникационни те нологии в в инансовия сектор
за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни системи елта
на о учението по дисциплината е студентите да получат знания относно
с ността и предназначението на информационните и комуникационните
те нологии И Т в в финансовия сектор, арактеристиките и основните
функционални в змо ности на отделните видове финансови информацион-
ни системи. В с д р ателно отно ение темите са разпределени в няколко
направления: теоретични основи на информационните и комуникационни
те нологии в в финансовия сектор електронни плате ни и картови систе-
ми интернет азирани те нологии в в финансовия сектор сигурност и за-
ита на финансовите информационни системи. На основата на получените
знания студентите следва да могат да участват в с здаването, поддр ката,
с прово дането и доразвитието на информационни системи от финансова-
та сфера.
Ин ормационни системи и те нологии в счетоводството за с ец Счетовод
ство и инанси и Счетоводство и одит кцент на уче ната дисципли-
на е прилагането на вече усвоените по с ответните счетоводни дисциплини
теоретични знания в симулирани практически условия чрез използване на
счетоводен софтуер, електронни та лици и текстоо ра отва и про-
грами . елта е максимално до ли аване до практиката посредством
ре аване на счетоводен казус, о ва а един или част от отчетен период.
а уче ни цели из раният отчетен период мо е и да не с впада с с законо-
во определения отчетен период. е аването на един всео ватен и практи-
чески ориентиран казус изисква от студентите самостоятелна ра ота при
поп лване на п рвични, вторични счетоводни документи и регистри, тя но-
то сортиране, групиране и о ра отване посредством счетоводен програмен
продукт, както и изготвяне на: 1 счетоводна политика на предприятието,
с о разно спецификата на де ността му 2 индивидуален сметкоплан с с
с ответните нива на аналитичност с о разно из раната счетоводна поли-
тика, о ектите на отчитане и калкулиране в предприятието и ну дите от
информация на неговото р ководство 3 правилник или план за докумен-
тоо орота. Поредността при разгле дане на из роените счетоводни о екти
не е зад л ителна. Дисциплината позволява на студентите да организират
уче ното си време в условия, лизки до практиката, да мислят творчески,
като прилагат счетоводното и дан чното законодателство при ре аване на
в зниква ите в практиката казуси, да ра отят в условията на автоматизи-
рана о ра отка на информация и да придо ият представа за цялостния от-

197
 четен процес в предприятието. Предвиденият орариум не е достат чен за
п лно практическо ре аване на цялостен казус в часовете за упра нения,
поради което част от времето за ре аването на казуса се изв р ва като до-
ма на ра ота за това са предвидени с ответните часове в програмата .
История на бизнеса за с ец изнес икономика и Строителен бизнес и
ред риемачество Дисциплината има за цел да представи историче-
ските тенденции в модерния изнес, неговото развитие през последните
няколко века, довели до нео одимостта от с временните иновации. Тя е
фундаментална в големите европе ски и изв невропе ски университетски
центрове о е от втората половина на I в. Предоставя азисна стопан-
ско-историческа култура на де ите специалисти с вис е о разование и
ги подготвя за тя ната реализация на всички нива на професионалното по-
при е, в на -голяма степен за вис ите управленски постове. Студентите,
из рали да изучават тази дисциплина, е имат на разполо ение леснодос-
т пен и удо ен за ползване електронен уче ник.
История на бизнеса за с ец Строителен бизнес и ред риемачество и
изнес икономика Дисциплината е дял на Стопанската история“
История на икономиката“ , която е фундаментална в големите европе ски
и изв невропе ски университетски центрове о е от втората половина на
I в. В лгария тя се налага в програмите на икономическите и риди-
ческите специалности веднага след края на П рвата световна во на, през
20-те години на в. и с п тства процесите на ра дане“ и утв р даване
на уче ните програми на п рвите лгарски икономически специалности и
вис и учили а. Практиката е доказала, че дисциплината мо е да с ставля-
ва ва ен елемент на фундаменталната подготовка на специалистите с вис а
квалификация. Тя дава отговор не само на закономерния стреме на ората
да опознаят миналото, но преди всичко в з основа на натрупания историче-
ски опит спомага да се предоставят знания и методи, чрез които по-лесно
и а намерили о яснение с временните икономически процеси и инова-
ции, а и по-точно и а могли да се прогнозират тенденциите на де ото
икономическо развитие. азгле дана по този начин, дисциплината, макар и
историческа, придо ива и много иво с временно звучене. Тя има за цел да
представи историческите тенденции в модерния изнес, неговото развитие
през последните няколко века, довели до нео одимостта от с временните
иновации. апознава в дета ли студентите с изминатия п т в развитието на
изнеса в световен и национален ма а . Предлага знания за о ите зако-
номерности и за специфичните осо ености в стопанското развитие. азви-
ва умения за аналитичен, интердисциплинарен под од при разре аване на
актуалните икономически про леми на с временния гло ализира се свят.
Дава аналитични о яснения за основни икономически понятия, ситуира ги

198
 в конкретните исторически епо и предоставя азисна стопанско-историче-
ска култура на де ите икономисти и ги подготвя за тя ната реализация на
всички нива на професионалното попри е.
История на икономиката за всички с ециалности Дисциплината е фунда-
ментална в големите европе ски и изв невропе ски университети о е от
втората половина на I в. и до днес. Тя е ва ен елемент от фундамен-
талната подготовка на икономисти с вис а квалификация. Дава отговор не
само на закономерния стреме на ората да опознаят миналото, но преди
всичко в з основа на натрупания исторически опит спомага да се предоста-
вят знания и методи, чрез които по-лесно и а намерили о яснение с вре-
менните икономически процеси, а и по-точно и а могли да се прогнозират
тенденциите на де ото икономическо развитие. Студентите, из рали да
изучават тази дисциплина, е имат на разполо ение леснодост пен и удо-
ен за ползване електронен уче ник.
История на счетоводството за с ец Счетоводство и одит Изучава ки дис-
циплината студентите се запознават с в зникването на счетоводството и не-
говите осо ености в различни периоди от развитието на чове кото о е-
ство. Последователно се разгле дат счетоводните правила, с ествува и в
д л ока древност, анното средновековие и В зра дането, като е отделено
нео одимото внимание и на причините и предпоставките за в зникване на
дво ното счетоводство. азгле дат се различните направления в счетовод-
ството ридическо, икономическо и камерално , като се акцентира в р у
основните идеи на отделните автори, представители на всяко от направле-
нията. ект на внимание са и с временните счетоводни системи и мястото
на лгария сред счетоводните системи на страните с развита пазарна ико-
номика.
Кадаст р и имотен регист р за с ец Недви ими имоти и инвестиции
че ното с д р ание на дисциплината е формирано с оглед да се осигури
нео одимият о ем знания по про лемите, о вата, задачите и предназна-
чението на де ностите, св рзани с: кадаст ра, идентификатора на недви и-
мите имоти в кадаст ра, структурата и с д р анието на имотния регист р.
азгле да се непосредствената вр зка и зависимост ме ду кадаст ра и им-
отния регист р, от тази гледна точка са вкл чени всички структурни звена,
св рзани с де ността по кадаст ра в местната изп лнителна власт, както
и слу ите по вписванията в с ответните с дили а. Получените знания
и умения дават в змо ност на студентите да се запознаят с алгорит ма по
регистрация на недви имите имоти в кадаст ра, както и тя ното отразява-
не в имотния регист р. На тази основа е пот рсена логическата вр зка и
зависимост ме ду кадаст ра и устро ството на територията, както и ме ду
устро ственото планиране и имотния регист р.

199
Кариерно развитие за всички с ециалности Дисциплината има за цел да по-
до ри уменията на студентите по отно ение на правилното планиране на
тя ната кариера, успе ното им кандидатстване за позиции за ста ра ота и
професионално израстване в кариерата. Последователно се проследява с з-
даването на успе ен кариерен план, прави се тест за оценка на интересите,
а впоследствие се на ляга на развитието на всички нео одими умения за
успе на реализация на студентите. асягат се про лемите, св рзани с ин-
терпретацията на о яви за ста и ра ота, подготовката на документи за кан-
дидатстване и мотивационно писмо , видовете интерв та и начините
за успе но справяне с тя , развиват се умения за водене на преговори, както
и умения за кандидатстване в някои специфични ра отодатели – д р ав-
на администрация, европе ска администрация, частен сектор и др. акл -
чителната част на дисциплината о ва а в просите, св рзани с успе а и
професионалното израстване непосредствено след назначаването на ра ота
– адаптация, менторство, разре аване на конфликти и др. При семинарните
занятия ироко заст пени са ролевите игри, при които основната задача е
да се стимулират студентите да свикнат сво одно да изразяват мненията
си, св рзани с професионалната им реализация. елта е да дат разкрити
всички аспекти от кандидатстването за ра ота – както гледната точка на кан-
дидатства ия, така и тази на ра отодателя. В тази вр зка е в змо но в част
от занятията да се канят и специалисти от практиката. След преминаване на
курса на о учение по дисциплината студентите следва да придо ият след-
ните умения: да раз ират политиките на ра отодателите по отно ение на
под ора на персонал да анализират критично очакванията к м тя , св рза-
ни с конкретни о яви за ра ота да планират адекватно своето кариерно раз-
витие да с поставят личните си в змо ности и поставените досега цели
да с ставят отлично подготвени документи за кандидатстване за ра ота да
дефинират кариерни цели да определят академичното о разование и про-
грами, дава и им в змо ност да посре нат кариерните си цели да се нау-
чат да прилагат критично раз иране“ да развият кл чови комуникативни
умения, нео одими за успе ното им кариерно развитие да развият умения
за успе но представяне на интерв за ра ота – етикет, език на тялото, стил
на говорене, интерпретация на отговорите.
Количествени методи в логистиката за с ец огистика При формира-
нето както на стратегическите, така и на много практически ре ения в ло-
гистиката следва да се отчитат многовариантните и нерядко взаимно про-
тиворечиви с о ра ения. Естествено не всички варианти са еднакво до ри
и следователно от мно еството им се налага да се т рси този, ко то при
дадени условия е на -ефективен за вземането на управленско ре ение. Сле-
дователно при наличието на няколко в змо ни варианта при изгра дане

200
 на стратегии за управление на логистични процеси тря ва да се разгле дат
всички в змо ни ре ения и да се из ере на -до рото ме ду тя . При с -
временните условия на пазарно стопанство непосредствено разгле дане на
всички в змо ни варианти е практически неос ествимо. Това пора да
нео одимостта от използването на математически методи за анализ и син-
тез на сло ните логистични системи, което е предпоставка за вземане на на-
учноо основани ре ения при управлението им. Тези методи са о единени
под о ото название оличествени методи в логистиката“. Дисциплината
о ва а елементи от: методологичните основи на математическото моде-
лиране на логистични системи методите на лине ното оптимиране дво -
ственост в лине ното оптимиране моделиране на транспортни де ности
моделиране на използване на суровини и материали теорията на масовото
о слу ване моделиране на управлението на запаси. След успе но зав р -
ване на курса студентите е владеят методи за моделиране на икономиче-
ски про леми, в зниква и в логистичните системи, методи за ре аване на
модели и умения за анализ на получените резултати, което води до вземане
на оптимални управленски ре ения.
Количествени методи в т рговията за с ец Икономика и т рговия . Дис-
циплината е една от профилира ите и с не ното изучаване се цели студенти-
те да се запознаят с с с ността, в змо ностите и основните направления
за използване на количествените методи при о основаването на оптимал-
ните ре ения в т рговския изнес. Изучаваните количествени методи са от
една страна прод л ение и зад л очаване на знанията при практическото
им прилагане в т рговията, а от друга – предпоставка за непосредственото
им използване в другите специални дисциплини от уче ния план. Вкл че-
ните в уче ната програма количествени методи отразяват на -новите по-
сти ения в тази о ласт и са в с ответствие с с с д р анието на подо ни
курсове, изучавани в в воде и лгарски и чу дестранни университети.
Количествени методи в у равлението за с ец енид м нт При фор-
мирането както на стратегическите, така и на много практически ре ения
следва да се отчитат многовариантни и нерядко взаимно противоречиви
с о ра ения. Естествено не всички варианти са еднакво до ри и следова-
телно от мно еството им се налага да се т рси този, ко то при дадени ус-
ловия е на -ефективен за вземането на управленско ре ение. То се нарича
оптимален вариант. В дисциплината се изучават методи за моделиране на
икономически процеси и методи за намиране на оптимални ре ения на тези
модели. В на -голяма степен са заст пени методите на лине ното оптими-
ране. След успе но зав р ване на курса студентите е владеят методи за
моделиране на икономически про леми, методи за ре аване на моделите и

201
 умения за анализ на получените резултати, което води до вземане на опти-
мални управленски ре ения.
Количествени методи в у равлението на ублични системи за с ец Пуб
лична администрация При формирането както на стратегическите, така
и на много практически ре ения в пу личните системи следва да се отчи-
тат многовариантни и често взаимно противоречиви с о ра ения. Т като
не всички варианти са еднакво до ри, от мно еството такива се налага да
се т рси този, ко то при дадени условия е на -ефективен за вземането на
управленско ре ение. Следователно при наличието на няколко в змо ни
варианта при изгра дане на стратегии за управление на пу лични системи
тря ва да се разгле дат всички в змо ни ре ения и да се из ере на -до-
рото ме ду тя . Това пора да нео одимостта от използване на матема-
тически методи за вземане на научноо основани ре ения. Тези методи са
о единени под о о наименование оличествени методи в управлението
на пу лични системи“. елта на дисциплината е да запознае студентите с
разноо разни количествени методи, подпомага и вземането на ре ения в
пу личния сектор при различен арактер на средата. В тази вр зка се акцен-
тира в р у методите на лине ното и динамичното оптимиране, моделиране-
то на сто астични процеси, теорията на опа ките и методите за вземане на
ре ения в условията на конфликт. След зав р ване на курса студентите е
придо ият знания за основните модели за вземане на ре ения при различен
арактер на о кр ава ата среда, както и за методите за тя ното ре аване.
Придо итите умения са св рзани с с спосо ността за моделиране на про-
цесите, протича и в пу личните системи, анализ на получените резултати,
което дава в змо ност за из ор и о основка на ефективни ре ения.
Ком лексен анализ за с ец Ин орматика че ната програма вкл чва
изучаване на комплексен анализ, ко то се явява прод л ение на реалния
анализ, изучаван в акалав рския курс на специалност Информатика“. Не-
говото развитие е св рзано с функция на една комплексна променлива и с -
ответната теория, която е изградена на азата на о о ението на понятията
редове, производни и интеграли.
Ком т рна гра ика за с ец Ин орматика Дисциплината има за задача
да даде нео одимите знания и умения в о ластта на визуализацията на из-
нес данни, както и в о ластта на предпечатната подготовка на графическа
продукция. екционният материал и ла ораторните занятия имат за цел да
формират следните знания и умения: зад л очени знания по с временните
програмни средства и те нологии за предпечатна подготовка на графическа
продукция методи за анализ на динамична изнес информация и не ното
визуализиране оценка в змо ностите на различни програмни продукти за
растерна и векторна комп т рна графика. С получените знания и умения

202
 студентите е могат: да проектират графическа изнес продукция плакати,
ро ури и др. да взимат оптимални ре ения при проектиране и с здаване
на графическа изнес продукция да познават национални и ме дународни
документи за пу ликуване на дигитално с д р ание. Изгра дат се спосо -
ности за раз иряване на знанията и формиране на нови умения: за ра ота в
екип и координиране на задачи по с здаване графическа изнес продукция
ус в р енстване на уменията чрез непрек снато о учение вземане на ре-
ения в стандартни и относително неопределени ситуации.
Ком т рни ар итектури за с ец Ин орматика и изнес ин орма
ционни системи Дисциплината има за цел да формира знания за функ-
ционалната и структурната организация на с временните комп т рни сис-
теми. кцент т е поставен в р у практикоприло ните аспекти, св рзани с
принципа на ра ота на основните устро ства и те ните основни аракте-
ристики. Това е позволи на де ите специалисти компетентно да оце-
няват, из ират и модернизират комп т рните конфигурации, което е нео -
одимо условие за ефективността на изгра даните от тя информационни
системи. Получените теоретични знания и практически умения са фунда-
мент за изучаваните специализира и дисциплини в о ластта на информа-
тиката. Предвид изкл чителната динамика в развитието на ардуера те са
основа за последва о развитие и ос временяване в унисон с тенденциите и
перспективите в развитието на комп т рната те ника.
Ком т рни мре и и комуникации за с ец Ин орматика и изнес ин
ормационни системи елта на дисциплината е да даде на студентите
знания и умения за проектиране, изгра дане и подд р ане на комп т рни
мре и. Програмата на курса покрива материала, ко то се изучава по време
на п рвата част на програмата N . В курса се акцен-
тира в р у основните принципи на функциониране на локалните мре и,
на мре овите протоколи и в р у практически умения по изгра дането на
мре и. Дисциплината е и начало на подготовка за придо иване на
сертификат от S , както и за реализация като мре ови админи-
стратор.
Комуникации и вр зки с об ествеността за с ец Публична администра
ция Дисциплината има за цел да запознае студентите с с с временните
методи и средства за комуникация, различните стратегии и тактики при во-
дене на преговори и изгра дане на вр зки с о ествеността. кцент т е
поставен еднакво силно както в р у теоретичната подготовка, така и в р у
практическите умения. Студентите следва да изградят ос знато отно ение
к м комуникацията като процес, носе конкурентно предимство, и да се
научат да оравят умело с всички инструменти, които с временните кому-
никации и информационни те нологии предоставят.

203
Конкуренция и конкурентос особност за с ец изнес икономика Нара-
ства ата интензивност на конкуренцията определя актуалността и значи-
мостта на про лемите, св рзани с изгра дането и подд р ането на кон-
курентоспосо ността на изнеса. че ната дисциплина формира знания
относно изследването на конкурентната среда, изгра дането и подд р ане-
то на конкурентни предимства, из ора на конкурентни стратегии, позицио-
нирането и препозиционирането на фирмата и конкретен изнес на пазара.
учението раз ирява знанията на студентите по икономика, маркетинг,
менид м нт и предприемачество, о огатява те ните аналитични спосо но-
сти. Те придо иват умения за реална оценка на конкурентните позиции на
фирмата на с ответен пазар, изра отването на стратегически и тактически
ре ения за пови аване и подд р ане на конкурентоспосо ността на из-
неса.
Конституционно раво за с ец С дебна администрация че ната про-
грама вкл чва основни знания за конституционноправните институти –
онституция и учението за нея, с ност и принципи на конституционализ-
ма, из ирателно право и из ирателна система, гра данство и правен статут
на лгарските гра дани. асягат се основните арактеристики, правомо-
ия и актове на органите на д р авна власт: Народно с рание, президент,
Министерски с вет, онституционен с д, както и на местните органи на из-
п лнителна власт и самоуправлението. Дета лно се разгле дат органите и
подсистемите на с де на власт с прис ите им функции по ос ествяване
на д р авната правораздавателна функция – с д, прокуратура, следствени
слу и, както и ос ествяваното административно р ководство от Вис ия
с де ен с вет. урс т от лекции предоставя знания за основни конститу-
ционноправни понятия и правни институти като ну на основа за до ра
теоретична подготовка.
Консултиране в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес учението но дис-
циплината е насочено к м следните основни цели: формиране на теоретич-
ни и практически познания за консултантската де ност и не ната специфи-
ка в агро изнеса, с което да се улесни де ата и или настоя ата практика
на тези лица при из ора и ползването на услуги, предлагани от консултанти
респективно консултантски организации в ве дане в сферата на изнес
консултирането като де а професионална де ност, к м която да се на-
сочат. При запознаване с осо еностите на изнес консултантската де ност
в аграрната сфера о ект на изучаване е изнес консултантската де ност и
процес т на не ното протичане. Предмет на изучаване в дисциплината са
не самите икономически процеси, а под одите и методите на внедряване на
икономическите знания в практиките на аграрните предприятия. С естве-
ни в проси, на които се акцентира при изучаване на уче ната дисциплина,

204
 са о ват т и видовете консултантски услуги структурата на консултант-
ския проект организационните аспекти на маркетинга на изнес консул-
тирането консултантската де ност като професия: етичните норми, които
се с л дават в процеса на консултиране и неговата организация анализа
на оценката на качеството на изнес консултантската услуга и др. со ено
внимание, се отделя на с временното с стояние и развитието на консул-
тантската де ност в световен план, Европа и лгария. Студентите при-
до иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да:
разграничават видовете изнес консултантски услуги и мястото на изнес
консултантската де ност сред останалите професионални услуги по иконо-
мика и управление познават и прилагат професионалната компетентност на
консултанта в т.ч. основните принципи за ефективен о мен на информация
ме ду су ектите в консултантския процес, етични в проси в процеса на
консултиране принципи на социално ориентираното поведение от страна
на изнес организациите изследват влиянието на кл чови фактори от в -
тре ната и в н ната среда на консултантската фирма изследват системата
от де ности, вкл чени в консултантския процес и изучават вр зките и за-
висимостите ме ду отделните етапи на процеса на консултиране познават
и прилагат ме анизма, чрез ко то функционира консултантският процес,
вкл чително: с ествува ите модели, под оди и методи за организация на
изнес консултантската де ност под оди за формиране на консултантския
онорар организация на промоцията на консултантската де ност и др. по-
знават източниците на финансиране на консултантския проекти в аграрната
сфера, както и институциите, анга ирани с процеса на консултиране в тази
о ласт. Дисциплината формира умения за: ефективен о мен на информация
в процеса на консултиране, адекватен из ор на консултант консултантска
организация при нео одимост от консултиране управление на консултант-
ски процес и др. Тя се азира на изучаваните в пред одните курсове дисци-
плини снови на управлението“, Маркетинг“, снови на агро изнеса“ и
др. Натрупаните знания са основа за изучаване на ирок кр г от икономи-
чески дисциплини в специалността като: Предприемачество в агро изне-
са“, Менид м нт в аграрния изнес“, грарен маркетинг“, Иновации в
агро изнеса“ и др.
Консултиране в екоикономиката за с ец коикономика учението по
дисциплината е насочено к м следните основни цели: формиране на тео-
ретични и практически познания за консултантската де ност и не ната
специфика в екоикономиката, с което да се улесни де ата и настоя ата
практика при из ора и ползването на услуги, предлагани от консултанти
респективно консултантски организации в ве дане в сферата на изнес
консултирането като де а професионална де ност. При запознаване с

205
 осо еностите на изнес консултантската де ност в сферата на екоиконо-
миката о ект на изучаване е изнес консултантската де ност и процес т
на не ното протичане. Предмет на изучаване в дисциплината са не самите
икономически процеси, под одите и методите на внедряване на икономи-
ческите знания в практиките на стопанските организации. С ествени в -
проси, на които се акцентира, са: о ват т и видовете консултантски услу-
ги структурата на консултантския проект организационни аспекти на мар-
кетинга на изнес консултирането консултантската де ност като професия
етичните норми, които се с л дават в процеса на консултиране и неговата
организация анализ т и оценката на качеството на изнес консултантската
услуга и др. со ено внимание се отделя на с временното с стояние и раз-
витието на консултантската де ност в световен план, Европа и лгария.
Студентите придо иват нео одимите теоретични и практически знания, за
да могат да: разграничават видовете изнес консултантски услуги и мястото
на изнес консултантската де ност сред останалите професионални услуги
по икономика и управление познават и прилагат професионалната компе-
тенция на консултанта, в т.ч. основните принципи за ефективен о мен на
информация ме ду су ектите в консултантския процес, етични в проси в
процеса на консултиране принципи на социално ориентираното поведение
от страна на изнес организациите изследват влиянието на кл чови фак-
тори от в тре ната и в н ната среда на консултантската фирма изследват
системата от де ности, вкл чени в консултантския процес и изучават вр з-
ките и зависимостите ме ду отделните етапи на процеса на консултиране
познават и прилагат ме анизма, чрез ко то функционира консултантският
процес, вкл чително с ествува ите модели, под оди и методи за органи-
зация на изнес консултантската де ност под оди за формиране на консул-
тантския онорар организация на промоцията консултантската де ност и
др. познават източниците на финансиране на консултантски проекти в сфе-
рата на екоикономиката и институциите, анга ирани с процеса на консул-
тиране в тази о ласт. Дисциплината формира умения за: ефективен о мен
на информация в процеса на консултиране адекватен из ор на консултант
консултантска организация при нео одимост от консултиране управление
на консултантски процес и др. Тя се азира на изучаваните в пред одни-
те курсове дисциплини снови на управлението“, Маркетинг“, Иконо-
мика на околната среда“ и др. Натрупаните знания са основа за изучаване
на ирок кр г от икономически дисциплини: правление на качеството
и езопасността“, правление на екоиновациите“, ,,Екоетика и социална
отговорност“.
Контрол в р у до одите и осигуряването за с ец Счетоводство и одит
че ната дисциплина дава познания за подо одното о лагане и осигурява-

206
 нето на лицата. кцентира се на те нологичните аспекти на контрола в р-
у: до одите от трудови правоотно ения, до одите от ос ествяването на
стопанска де ност, както и в р у определянето и внасянето на здравните
и социалните осигурителни вноски. ормират се умения за разкриване на
нару ения и измами в сферата на подо одното о лагане и зад л ителното
осигуряване на физическите лица. азгле дат се и някои в проси, св рзани
с нормативно регламентираните в змо ности за из ягване на дво ното да-
н чно о лагане на до одите.
Контрол о безо асност на раните за с ец Аграрен бизнес Дисципли-
ната запознава студентите с с специфичните европе ски и национални ор-
гани за фитосанитарен контрол, растителна за ита, ветеринарен контрол и
св рзаните с тя изисквания и стандарти. омира знания за управленските
и организационните аспекти на лгарска агенция по езопасност на ра-
ните , като единен орган за контрол на езопасността и качеството
на раните в епу лика лгария. генцията е с здадена в началото на 2011
г., и е в зприела на -до рите европе ски практики в прилагането на ви-
соки стандарти при контрола в о ластта на езопасността и качеството на
раните. Студентите се запознават с конкретните стандарти при контрол в
о ластта на езопасността и качеството на раните, ранителните до авки,
ветеринарната медицина и уманното отно ение к м ивотните, растител-
ната за ита и торовете, фитосанитарния контрол, фура ите и граничния
контрол. Студентите е научат, че лгарска агенция по езопасност на ра-
ните реализира последователна политика за с трудничество с ран овите
организации в страната заедно с тя разра отва и с здава стандарти, които
целят пови аване на качеството на основните ранителни продукти, като
ля и ле ни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на дру-
ги традиционно лгарски рани ра оти в с трудничество с Европе ския
орган за езопасност на раните, с всички структури на Европе ския с з,
има и отно ение к м де ността на агенцията и с органите по езопасност
на раните в д р авите-членки от ЕС и трети страни. Чрез уче ната дисци-
плина студентите не само е се запознаят с с структурата на дирекциите по
растителна за ита и контрол, но е научат и за те ните регионални поделе-
ния. По този начин те е могат по-лесно да ос ествят вр зки с тя , когато
зав р ат и ра отят в аграрната сфера на де ност. Теоретичните познания
по дисциплината е провокират и практическа вр зка и посе аемост на
част от тези д р авни институции, които имат пряка релация с агро изнеса
в лгария.
Кон нктура на ме дународните азари и ценообразуване за с ец ИО .
Изучаваната дисциплина дава знания за осо еностите на кон нктурните
цикли на ме дународните пазари и начините за тя ното анализиране и про-

207
 гнозиране. Специално внимание се о р а на кризисната икономика с осо-
ен акцент в р у ме дународните финансови пазари. азгле дат се евол -
цията, осо еностите и тенденциите за развитие на различните видове ме -
дународни пазари, в това число суровинни, стокови, на услуги, финансови
и др. окус се поставя в р у практиката на ценоо разуването на видовете
цени на факторите, влияе и в р у ценовите равни а на трансферното це-
ноо разуване с неговите осо ености, методи и др. Студентите получават
практически познания в реално време за конвенционалния те нически ана-
лиз с вст пление к м в лновия анализ чрез самостоятелно проследяване на
ценовите графики на основни финансови инструменти. Предизвикателство
пред тя е управлението на риска при използване на различни стратегии за
прогнозиране на пазарите и флуктуациите на ценовите равни а.
Кор оративна социална отговорност за с ец Строителен бизнес и ре
д риемачество и Недви ими имоти и инвестиции Дисциплината
о ва а основните в проси, св рзани с корпоративното социално упра-
вление в организациите, като изучава социално отговорното поведение на
заетите, социалните инициативи, до роволческата де ност. Студентите е
имат в змо ност да се запознаят с основните концепции, с ността и со-
циално отговорните изнес практики. Дисциплината е раз ири знанията
и уменията в о ластта на социално отговорното корпоративно управление и
е формира у студентите компетентност в теоретичен и практически план,
която им е нео одима, за да се реализират като специалисти в о ластта на
управлението на чове ките ресурси, а в по- ирок план и като менид ри в
строителни организации и агенции за недви ими имоти.
Кор оративни инансови ре ения за с ец инанси елта на дисци-
плината е да осигури на студентите знания и умения, нео одими за взе-
мането на ефективни ре ения в процеса на финансовото управлението на
корпорациите. кцент т е поставен в р у стратегическите аспекти на кор-
поративните финанси, като подро но се разгле дат ре енията, които имат
с ествени и д лгосрочни ефекти в р у фирмата. В резултат на о учение-
то студентите придо иват знания за: параметрите на д лгосрочните инвес-
тиции в корпорациите и процеса на ефективното им управление ефектите
от промяната на капиталовата структура на корпорацията принципите и
факторите, които определят дивидентната политика осо еностите на спе-
цифични форми на финансиране като лизинг, и ридни и опционни финан-
сови инструменти в змо ностите за определяне на сто ността на фирми-
те ефектите от сливанията и придо иванията на компании. Прило ението
на получените знания и умения се изразява в спосо ността на студентите
да: анализират инвестиционните проекти на корпорациите и вземат ефек-
тивни инвестиционни ре ения определят цената на финансиране от отдел-

208
 ните източници и на капитала на корпорацията анализират и препор чват
под одя а капиталова структура и дивидентна политика вземат ре ения
за финансиране с лизинг, и ридни и опционни финансови инструменти
анализират сделки по корпоративни сливания и придо ивания. Получените
знания и умения имат практическо прило ение в ра отата на финансовите
менид ри на компаниите, специалистите в о ластта на корпоративното и
инвестиционното анкиране, финансовите анализатори и консултанти. у-
чението по дисциплината е основа за придо иване на доп лнителни знания
и умения за финансово управление на корпорациите на на -високо равни-
е, вкл чително за корпоративното р ководство, финансовата стратегия,
д лгосрочното финансиране, стратегическите инвестиции, контролинга и
управлението на рискове в корпорациите.
Кор оративно р ководство за с ец енид м нт Дисциплината има за
цел да раз ири знанията на студентите относно структурата, организация-
та и функциите на корпоративното р ководство. Има основно, системоо -
разува о, специализира о и дета лизира о значение в о ия о ем на
управленско знание. Дисциплината орпоративно р ководство“ има три
основни задачи: да формира знания и раз иране у студентите за функцио-
нирането на системата на корпоративното р ководство да формира нео о-
димия инструментариум за прило ение на усвоените знания и умения да
спосо ства за формиране на нови умения. сновните тематични единици
вкл чват: природа и източници на корпоративното р ководство културата
на сдру аване, източници и развитие на корпоративното р ководство в л-
гария теории за корпоративното р ководство модели на корпоративното
р ководство принципи и кодекси на корпоративното р ководство корпора-
тивни су екти и те ните функции в тре ни корпоративни су екти и те -
ните функции новите корпоративни су екти и те ните функции в н ни
корпоративни су екти и те ните функции корпоративните о ности, со-
циалната отговорност в корпоративните о ности до рите корпоративни
практики.
Кредитен анализ на клиенти и у равление на оборотния ка итал за с ец
Счетоводство и инанси Специална надгра да а дисциплина. В ре-
зултат на изучаване студентите придо иват знания с финансов и управлен-
ски арактер, доп лва и получените по отделните счетоводни дисциплини,
а това раз ирява о вата на те ните умения и дава с ествено предимство
при последва а реализация в стопанската практика. Тематично е разделена
на два взаимосв рзани модула. екционният модул редитен анализ на
клиенти“ има за цел да запознае студентите с основните елементи, които
формират индивидуалния рисков профил на купувача, някои индикации и
азисни финансово-счетоводни показатели за оценка на риска при из ора

209
 на контрагент, прило ението на те никите на финансовия анализ при оп-
ределяне на кредитния ре тинг на клиента на аза информация от финан-
совите отчети. кцентирано е и в р у кредитния анализ и оценката на пла-
те оспосо ността на контрагентите на предприятието, като са разгледани
с ответните системи и методи за това. С ествено внимание е о рнато и
на елементите на кредитната т рговска политика, системите за мониторинг
и контрол на вземанията, както и в р у основните за итни процедури при
неизправност на контрагента и използването на под одя и кредитни о ез-
печения. Вторият лекционен модул е посветен на управлението на о орот-
ния капитал. В тази част са разгледани основните концепции за о оротния
капитал и неговото управление, стратегиите и моделите за управление на
неговите елементи. С ествено внимание е о рнато на анализа на крат-
котра ните активи и краткосрочните зад л ения, както и на основните фи-
нансово-счетоводни показатели за о оротен капитал и прило ението им в
управлението.Последователно е акцентирано и в р у те никите за управле-
ние на основните компоненти на о оротния капитал - материалните запаси,
паричните средства, вземанията и зад л енията.
Кри тогра ия и за ита на данните за с ец Ин орматика Дисциплина-
та предоставя основни теоретични знания в о ластта на кодирането и крип-
тографията и тя ното прило ение в комп т рните системи. азгле дат се
аспектите на за итата на информацията и основните математически мето-
ди за постигането и. Излагат се някои класически и с временни форми на
криптографска за ита. Придо итите знания и умения могат да се прилагат
за определяне на нео одимите мерки за за ита на информацията при о -
ра отка и предаване на данни и тя ната имплементация в комп т рните
системи и мре и, както и да дат основа за доп лнително самостоятелно
постигане на ново знание. Дисциплината дава в змо ност на студентите да
зад л очат получените фундаментални знания в о ластта на дискретната
математика, алге рата, теорията на вероятностите, програмирането, комп -
т рните мре и и да формират нови умения за интеграция на методите и
средствата за криптиране в различни комп т рни системи.
Култура и цивилизация за с ец уриз м урс т лекции е предназначен
да даде знания с непре одно о очове ко с д р ание, изнеутв р дава
смис л и ценности. С предлаганите про леми се раз ирява интелектуално-
то в о ра ение и се зад л очава процес т на самопознание. Това именно
е и смис л т на културата като преоценка на натрупания и изстрадан през
вековете полезен чове ки опит. сновен дял в лекциите заемат темите,
св рзани с история и евол ция на културата и цивилизацията. В в всеки от-
делен исторически период тя има ясно фиксиран о раз нтичност, Средно-
вековие, енесанс, Ново време, Модерниз м , но в ма а ите на цялостна-

210
 та чове ка история минало, настоя е, де е , културата се оказва не о
по- огато. Тя е мярата на со ственото ни чове ко развитие. Изучава ки и
изследва ки културното наследство, студентите формират ирок културен
кр гозор и се изгра дат като професионалисти и интелигентни личности,
идентифицира ки се с непре одните европе ски и лгарски ценности.
ине на алгебра и аналитична геометрия за с ец Ин орматика ур-
с т на дисциплината вс ност вкл чва две отделни части дисциплини .
П рвата част – ине ната алге ра – о ва а теорията на детерминантите,
матриците, лине ните системи, лине ните векторни пространства с кра -
на размерност и изучаване на со ствените числа и со ствените вектори на
матрици. В курса по аналитична геометрия, ко то представлява втората
част на целия курс по , на азата на векторното смятане се разгле дат
уравненията на права и равнина. азгле дат се с о и някои прило ения
на векторното смятане скаларно, векторно и смесено произведение при
пресмятането на лица и о еми. Дета лно се визират в просите, св рзани с
криви от втори ред, както и пов р нини от втори ред. Получените знания и
умения по дисциплината представляват математическата основа на комп -
т рната графика.
огистика за с ец Икономика и т рговия Постигането на ефективна
стопанска де ност изисква минимизиране на раз одите при сна дяването,
транспортирането, о ра отката и манипулирането на материалните и стоко-
ви ресурси. С изучаването на дисциплината се цели студентите да придо и-
ят нео одимите знания относно с ност на логистиката като интегрирано
управление на материалните и с п тства ите ги информационни потоци от
източника през производството до потре лението при спазването на основ-
ните логистични принципи. В процеса на о учение студентите използват
комплекс от знания, придо ити в в фундамента на о разователния процес,
като на - ироко прило ение намират теоретичните постановки, изучавани
по Микроикономика“, Макроикономика“ и В ведение в статистиката“,
а от специалните дисциплини това са В ведение в т рговския изнес“ и
рганизация на т рговията“. С временните изнес процес налагат при-
до иване на нови знания и умения, а логистиката е сравнително модерна
научна теория, намерила ироко прило ение в стопанския ивот. Не ното
усвояване с здава предпоставки за вземане на управленски ре ения, под-
чинени на рационалната икономическа логика.
огистика в строителството за с ец Строителен бизнес и ред риемачес
тво че ната дисциплина о ва а ирок кр г от теоретични и прак-
тико-прило ни в проси, които имат за цел да формират знания и умения,
св рзани с управлението на материално-те ническите ресурси в строител-
ното предприятие. Динамичната пазарна среда и конкуренцията поставят

211
пред р ководните кадри, менид ра логистик и специалистите на строи-
телното предприятие все по-големи изисквания к м знанията и уменията
за правилна организация на този процес с оглед постигане на по-висока
фирмена икономическа рента илност. Дисциплината е даде в змо ност
на студентите да изучат системно и да натрупат конкретни, полезни зна-
ния и умения с практико-прило на насоченост за това: по какви критерии
и показатели следва да се изв р ва под ор т на доставчиците, при какви
условия е целес о разно използването на различните форми на доставка,
как се калкулира азисната сметна цена на строителните материали и изде-
лия, какви видове франкировки и системи за разпространение на матери-
ално-те ническите ресурси с ествуват, как се организира производстве-
но-те нологичното комплектоване и др. азгле дат се и в проси, св рзани
с планирането на материално-те ническото осигуряване в строителното
предприятие. Студентите е усвоят практически умения за това как и по
какви методи следва да се определят потре ностите от материални ресурси,
как се нормират и специфицират материалите, какви са видовете производ-
ствени запаси и методите им за регулиране, какво представлява и как следва
да се изготви план т за материално-те ническо сна дяване на строително-
то предприятие, как да се планира комплектовката на материалните ресур-
си. В процеса на о учение се представят в змо ностите за пови аване на
ефективността на строителното производство на основата на рационалното
управление на материално-те ническите ресурси в отделното строително
предприятие. Студентите натрупват аналитични умения при ре аването на
задачи от логистичния анализ, св рзани с определянето на осигуреността
и на използването на материалните ресурси в строителната фирма. елта
е да се развият практически умения, св рзани с разкриването на допусна-
тия прераз од или определянето на реализираните икономии в резултат на
ос ествената строително-производствена де ност. В тази вр зка се усво-
яват и знания за разкриването на явни и скрити резерви, на такива в стадия
на заводско изготвяне и на стадия на строителното производство. Изучават
се и икономически, те нически, административно-правни и ме дународни
фактори, оказва и влияние в р у икономиите. азгле дат се и в просите,
св рзани с ос ествяването на наде ден предварителен, теку и послед-
ва оперативен контрол на потре лението на материалните ресурси и на
логистичните раз оди като цяло. Натрупаните знания и придо итите уме-
ния студентите е могат да използват и ус в р енстват в планово-отчет-
ната, оперативно-сна дителната, складовата и друга де ност в де ата си
практика в дирекциите или отделите по логистика и централните сна ди-
телни ази на големите и средни по големина строителни фирми, или като
сна дители в по-малки фирми. нанията и уменията могат да дат успе -

212
 но използвани и развивани и в де ността на с временните складово-ком-
плектов чни ази, производствено-сна дителни ази, логистични центрове
и спедиторски фирми.
огистика на снабдяването за с ец огистика Една от основните зад л-
ителни дисциплини, вкл чени в уче ния план на специалност огисти-
ка“. С изучаването студентите придо иват нео одимите знания и умения
в о ластта на сна дяването на организацията. свояването на преподавания
материал в о ластта на сна дяването се подпомага чрез разра отване на
курсов проект, ре аване казуси и задачи. След изучаване на дисциплината
студентите е: познават с ността, целите, ролята и значението на сна дя-
ването в логистичната система разкриват приноса на сна дяването за оп-
ределяне на качествените арактеристики на продуктите и спецификациите
за те ните компоненти познават видовете стратегии за сна дяване и раз-
ра отване на алтернативни стратегии по групи продукти могат да из ират
и прилагат различни под одя и методи за определяне на потре ността от
продукти представят структурата на д ета на сна дяването и определя-
ите фактори при неговото разра отване да планират и организират дос-
тавките на материали да проучват потенциални доставчици и да из ират
под одя ите да ра отят с документация, която изисква цик ла на сна дя-
ване. Дисциплината се азира на изучаваните в пред одните дисциплини
Икономика на предприятието“ и снови на логистиката“.
огистично обслу ване на клиентите за с ец огистика Програмата о -
ва а основните про леми в о ластта на о слу ването на клиентите в ло-
гистиката. екционният курс вкл чва дета лното разгле дане на с ност-
та, равни ето и оценката на логистичното о слу ване, на л дава о слу -
ването по целия цик л на пор чката, като акцентира в р у с временните
тенденции в логистичното о слу ване. Теоретичните поставки се о огатя-
ват и с редица практически аспекти, които дават в змо ност за по-п лно
представяне на с ността на логистичното о слу ване. елта е де ите
икономисти да придо ият знания и до ро познаване на основните понятия
в о ластта на логистичното о слу ване на клиентите.
огическо и ункционално рограмиране за с ец Ин орматика Изу-
чаването на дисциплината има за цел да з познае студентите с декларатив-
ния стил на програмиране, ко то е антипод на традиционния. учаеми-
те изучават нови под оди за о ра отка на информацията, представлява и
моделиране и о ра отка на знания. Прави се пре од от ра ота с алгори-
тми и данни к м дедуктивна символна о ра отка и оценяване на функции.
Практическите занятия формират спосо ност за програмиране в логически
и функционален стил, което се прилага при с здаване и използване на ин-
телигентни системи.

213
акроикономика за всички с ециалности без Ин орматика акроико
номическата теория изучава поведението на националните стопанства в
пазарни условия, а курс т по тази дисциплина има за цел да запознае сту-
дентите с основните теоретични модели, чрез които се измерват макроико-
номическите променливи, описват се и се анализират макроикономически
явления като езра отица, инфлация, цикличност, д етен дефицит, д р-
авен д лг, икономически расте , парично т рсене, парично предлагане,
парично равновесие и др. Специално внимание се отделя на факторите, от
които те зависят в на -голяма степен, на в змо ностите, ограниченият и
инструментите на фискалната и паричната политика за ста илизиране на
икономиката и подд р ане на икономическия расте . спе ното усвоява-
не на уче ното с д р ание предполага студентите предварително да са за-
познати с основните поло ения на микроикономическия анализ и да имат
нео одимата математическа подготовка на ниво среден курс. Чрез подо ен
синтез те са в с стояние да формират знания за основните макроикономи-
чески понятия, за принципите и под одите в макроикономическия анализ и
да с ванат значението на различните в згледи и концепции за функциони-
рането на макроикономическата система, и по този начин с лекота да раз е-
рат в тре ната логика и ме анизмите на развитие на макроикономическите
зависимости. Едновременно с това курс т осигурява методологична и тео-
ретична подготовка, умения и нагласи за използване на научни методи при
анализа и управлението на макроикономическите процеси – в частност дава
знания и аналитични умения за оценка на последиците и ефективността на
използваните инструменти на фискалната, паричната, в н нот рговската
и валутната политика. Изгра да ки спосо ности за самостоятелно теоре-
тично мислене, успе но преминалите курса студенти не само раз иряват
и о огатяват о ата си икономическа култура, а разполагат с теоретичен
фундамент, ко то им позволява да раз ират, да усвояват и използват науч-
ната и научно-прило ната литература в о ластта на специалните икономи-
чески дисциплини – осо ено в о ластта на пу личните финанси, паричната
теория и политика, теорията за световното стопанство и други дисциплини.
акромаркетинг за с ец аркетинг окус т на дисциплината е в р у
макродименсиите на маркетинга. Студентите получават в змо ност да се
запознаят с маркетинга от гл.т., по-различна от тази на маркетинговия ме-
нид р. сновните теми са св рзани с ролята на маркетинга в о еството,
последствията от маркетинговите де ности в р у о еството и в зприема-
нето на маркетинга като система от взаимоо в рзани процеси и елементи.
По време на о учението студентите е придо ият знания, за да познават и
раз ират: 1 азовите концепции и понятия в макромаркетинга 2 изгра -
да ите локове на пазарните процеси: транзакции и взаимоотно ения 3

214
 видовете маркетингови системи с ността на териториалния рандинг.
Придо итите знания е позволят на студентите да могат да: 1 разра отват
концептуални модели на маркетингови системи по реални изнес ситуации
2 изследват и анализират крос-културните маркетингови системи 3 оце-
няват ефекта страна на произ од“ анализират маркетинговите стратегии
в гло алната икономика. Придо итите познания и умения могат да дат
ус в р енствани в рамките на дисциплината Ме дународен маркетинг“ и
в магист рските програми.
аркетинг за всички с ециалности от на равление Икономика Ад
министрация и у равление и уриз м Дисциплината има за цел да
даде на студентите от различни направления знания и да формира умения
по о ите постановки на маркетинговата теория и практика. В уче ната
програма се предви да преподаване, с о разено с на -новите концепции,
принципи, методи и инструментариум, прис и на промените в изнес сре-
дата на I век. В ода на о учението се о р а внимание на в проси като:
как се разра отват пазарите за различни продукти материални продукти,
услуги, идеи, личности как да се управлява релацията среда – организа-
ция“ какво е с д р анието на системата за управление на маркетинговото
знание в организацията как мислят и де стват потре ителите в различни-
те пазари потре ителски и организационен какви специфични стратегии
и тактики могат да се прилагат по отно ение на продуктовото, дистри у-
ционното, ценовото и комуникационното поведение на организацията как
маркетинговото поведение мо е да се прилага в в всички сфери на ивота,
както в професионален така и в личен контекст. В края на о учението сту-
дентите е могат да: идентифицират маркетинговите концепции и страте-
гии разпознават значимостта на потре ителските ну ди и елания, които
стоят в основата на маркетинговите ре ения прилагат основни процеси и
те ники, използвани при оформянето на маркетингови ре ения раз ират
в змо ностите и предизвикателствата предлагани от гло ализира ите се
пазари и др.
аркетинг в убличната с ера Дисциплината, вкл чена в уче ния план като
из ираема, е изкл чително ва на за комплексната подготовка на студенти-
те. Структурирана е в 7 тематични направления, които следва да осигурят
теоретичната, методологичната и практическата подготовка на студентите.
Маркетинг в пу личната сфера“ следва да осигури на студентите знание
и раз иране на основни теории и факти за маркетинга в пу личната сфера,
както и да постави на преден план с временни под оди, форми и успе ни
практики. В процеса на о учение е се с здадат условия и е се поставят
задания за прилагане на получените знания и формиране на умения. е се
стимулират о учителните вр зки о разование - практика“ с о ините в

215
 страната, което е допринесе за раз иряване на знанията, уменията и фор-
миране на компетенции, изисквани от потенциалните ра отодатели.
аркетинг в туризма за с ец уриз м елта на дисциплината е студен-
тите да получат знания за с временните маркетингови концепции и прак-
тики в о ластта на туризма. учаваните се запознават с маркетинговата
философия, маркетинговия управленски процес и маркетинговия инстру-
ментариум. учението формира умения за: прове дане на маркетингово
проучване анализ на маркетинговата среда сегментиране на туристиче-
ския пазар разра отване на маркетингови стратегии и тактики за пазарно
позициониране с здаване на маркетингова организация и упра няване на
маркетингов контрол. нанията и уменията по дисциплината Маркетинг в
туризма“ формират професионални компетенции за пови аване на конку-
рентоспосо ността на туристическите организации в контекста на с вре-
менната динамична пазарна среда.
аркетинг и усто чиво развитие за с ец аркетинг сто чивите ико-
номики поставят нео одимостта де ите лидери и професионалисти в
организацията да дат тренирани в прилагането на модели за усто чив
изнес. Дисциплината има за цел да интегрира основните идеи за марке-
тингово поведение на макро- и микроравни е с идеите за икономическа,
социална и екологична усто чивост на о еството и цивилизацията както
по отно ение на теорията, така и по отно ение на практически ре ения. а
де ите специалисти по маркетинг е от изкл чително значение да дат
чувствителни к м стратегии и тактики, насочени к м свр потре ление,
прекомерно използване на ресурси, култура на еднократната употре а“ и
други подо ни, които са рискови за де ето на планетата. сновни в про-
си, к м които се насочва вниманието на студентите, са: равни е на инфор-
мираност на потре ителите по отно ение на про лемите на усто чивостта
основни арактеристики на усто чивото потре ление роля на маркетинга
за формиране на усто чиво гра данско о ество маркетингови практики и
ре ения, насочени к м усто чивост. Практическата ориентираност на о у-
чението гарантира формиране на азови умения и спосо ности на акала-
врите по маркетинг да идентифицират про леми, св рзани с усто чивостта
и да предлагат адекватни маркетингови ре ения на различно равни е на
прило ение. В края на о учението студентите е могат: да откриват акту-
ални тенденции, св рзани с усто чивия“ маркетинг да използват основни
анализационни те ники и методи при анализ на конкурентни предимства и
рискове, св рзани с усто чивото“ маркетингово поведение на организаци-
ите да оценяват в н ни партн орства, св рзани с усто чивите“ цели на
организациите и др.

216
аркетинг на организационните азари за с ец аркетинг изнес па-
зарите поставят специфични предизвикателства и значими в змо ности
пред маркетинговите менид ри поради: 1 динамичната природа на изнес
средата 2 осо еностите на взаимоотно енията ме ду продавачи и купу-
вачи 3 арактеристиките на индустриалните продукти и услуги и др. Дис-
циплината има за цел да даде на студентите знания, насочени к м анализ
на факторите на организационните пазари, поведението на организациите
клиенти, управлението на взаимоотно енията с клиенти и др. Специфични
умения, които студентите се очаква да придо ият, вкл чват настро ване
на отделните елементи на маркетинговия микс за ефективно о слу ване в
контекста на организационните пазари. В тази уче на програма се препода-
ват на -новите концепции, принципи, методи и инструментариум, прис и
на промените в изнес средата на I век. В ода на о учението се о р -
а внимание на актуални тематики като: управление на взаимоотно ения
с клиенти, стратегии за управление на веригите на доставки, конкурентни
ценови стратегии, управление на кл чови клиенти и др. В края на о уче-
нието студентите е могат да: идентифицират организационни маркетин-
говите концепции и стратегии разпознават приликите и разликите ме ду
продуктите за потре ителски и организационни пазари да прилагат стра-
тегически процеси и те ники, използвани при оформянето на маркетингови
ре ения да раз ират в змо ностите и предизвикателствата, предлагани от
гло ализира ите се пазари и др.
аркетинг на територии за с ец аркетинг Из ираема дисциплина,
структурирана в седем актуални тематични направления, които о ва ат
с временни теоретични ви дания, методологически осо ености при ана-
лиз и разра отване на маркетинга на територии и практико-прило ни ас-
пекти на неговата реализация. екционният курс е насочен к м усвояване
на знания и раз иране на основни теории и методологически осо ености
на маркетинга на територии, ко то през последното десетилетие придо ива
изкл чителна актуалност като част от маркетинга в пу личната сфера. Се-
минарните занятия, в ком инация с изв наудиторната заетост на студените,
целят прило ение на знанията, уменията и изгра дане на компетенции в
сферата на маркетинга на територии. урс т е ориентиран к м стимулиране
и с здаване на условия за раз иряване на знанията в с ответната о ласт и
развитие на нови умения, които е спосо стват за успе на професионална
реализация в различни прило ни полета на маркетинга.
аркетинг на услугите за с ец аркетинг Дисциплината разгле да мар-
кетинга от гл. т. на предмета на размяна – услугите. сновната цел е сту-
дентите да дат запознати с осо еностите на услугите като маркетингова
категория и спецификите на маркетинга на услуги, които произтичат от тя .

217
 урс т от лекции и упра нения о огатява познанията и уменията за разра-
отване на маркетингови стратегии в о ластта на предлагането на услуги.
След прикл чването на о учението студентите тря ва да могат да разграни-
чават различните видове услуги. Да са наясно с всички основни понятия от
теорията и с ответното им практическо прило ение. Да имат спосо ността
да реагират навременно и адекватно на про лемите, които много често в з-
никват в процеса на предоставяне на услуги. Да вземат превантивни мерки
и правилни ре ения с цел из ягване в максимална степен на опасността от
в зникване на конфликтни ситуации при предлагането на услуги.
аркетингов менид м нт за с ец аркетинг азова дисциплина, чрез
която о учаваните студенти придо иват знания и умения в о ластта на с -
временното маркетингово планиране и управление на стопанските единици.
сновните направления са насочени к м придо иване на знания и умения
в о ластта на маркетинговите позиции в изнеса на с временните фирми
оразмеряването на фирмените маркетингови цели и стратегии диагности-
ка и проектиране на маркетингов план и маркетингов одит организация,
утв р даване и презентация на маркетингов план. Чрез нея се осигуряват
специфични знания и умения относно менид м нта на маркетинговите
усилия на фирмите. л човите теми в дисциплината са св рзани с придо-
иване на нови компетенции в о ластта на ситуационно-сегментационния
анализ, разра отване на сценарии на стратегически маркетингови процеси,
д л очинно маркетингово структуриране на изнес промените, диагнос-
тични маркетингови профили на потре ителско-конкурентни пространства
в изнеса, диза н и редиза н на маркетингови стратегии и планове. По вре-
ме на о учението студентите е получат знания за: прилагане на азовите
маркетингови концепции при оценка на маркетингови сценарии, анализи-
ране и оценка на комплексни маркетингови предизвикателства, прилагане
на качествени и количествени анализи за целите на фирмения маркетинг, за
структурата и с д р анието на маркетинговия план. Прилага ки придо и-
тите знания в процеса на разра отване на маркетингов проект, студентите
е придо ият умения за: прове дане на о ватен маркетингов анализ за
целите на маркетинговото планиране, о основка на маркетингови разчети,
предлагане и оценка на маркетингови ре ения.
аркетингова етика за с ец аркетинг Всяка професия има два основни
компонента: професионална компетентност и професионална етика. че -
ната дисциплина Маркетингова етика“ е предназначена да спосо ства за
формиране на втория компонент на маркетинговата професия. Чрез о уче-
нието се формират етични предпоставки за успе на реализация на студен-
тите от акалав рска степен в специалност Маркетинг“. На студентите се
дава в змо ност и се оказва методическо с де ствие да разра отват иде ни

218
 проекти за етично практикуване на маркетинг. В ода на разра отването на
такива проекти те иват нас рчавани и подпомагани да развиват спосо ност
за самостоятелно раз иряване на получените по дисциплината знания и за
формиране на нови умения за тя ното прилагане.
аркетингови анализи за с ец аркетинг Дисциплината има за цел да
формира знания, умения и компетенции по методологията на икономиче-
ския анализ и оценката на маркетинговата де ност. азгле дат се основ-
ните аналитични под оди, организацията и планирането на аналитичната
де ност, източниците на информация, методите за анализ на конкретни на-
правления от маркетинговата де ност. В дисциплината са вкл чени иконо-
мически, статистически, маркетингови и други методи за анализ на марке-
тинговата де ност, а ориентацията е практическа. учението протича
чрез прилагане на активни форми на о учение. След зав р ване на курса
студентите следва да могат да: прилагат конкретни аналитични под оди и
методи в маркетинговата практика о ра отват пазарни и маркетингови дан-
ни откриват вр зки и зависимости в конкретни о ласти на анализ изв р -
ват аналитични де ности чрез използването на разпространени в практика-
та софтуерни продукти.
аркетингови изследвания за с ец аркетинг Дисциплината е насоче-
на к м формиране на знания, умения и компетенции при с здаването на
информация за целите на управление на маркетинговото поведение на ор-
ганизациите. Тя е азова за де ите икономисти, о учава и се в о ластта
на маркетинга. Една от основните функции на маркетинга в организациите
е св рзана с с с здаването, използването и разпространението на информа-
ция и знания в организацията за средата на организациите. нанията, уме-
нията и компетенциите по маркетингови изследвания са ва ни на всички
нива в управлението на маркетинга. Те са ва ни за менид рите, за ото от
тя зависи каква е де посоката на инвестиране в маркетингови данни, а
за маркетинговите специалисти – за ото от тя зависят качествата на доста-
вените в организацията данни и коректността на тя ното интерпретиране.
огиката на курса е построена така, че да о ване всички етапи от процеса
на разра отване на маркетинговия изследователски проект. т идентифи-
цирането на изнес про леми и тя ното конкретизиране в маркетингови
изследователски проекти до о о аването и извличането на информация,
основана на прилагането на аналитични те ники. Практическата ориенти-
раност на о учението гарантира формиране на азови умения и спосо но-
сти на акалаврите по маркетинг да управляват цялостен маркетингов из-
следователски проект. В края на о учението те е могат: да о в рзват о ект
и предмет на маркетинговите изследвания с идентифицирани про леми в
организацията да определят с д р ание и структура на о ект и предмет на

219
 маркетинговото изследване да из ират изследователска стратегия да из и-
рат метод за на иране на п рвични данни да разра отват изследователски
инструменти да о ра отват данни от разноо разни изследвания да т лку-
ват и използват резултати от прилагането на зало ените в курса аналитични
те ники да подготвят доклади с резултати от маркетингови изследвания.
аркетингови изследвания в логистиката за с ец огистика Дисципли-
ната има за цел да подготви студентите за практическото ос ествяване
на маркетингови изследвания в сферата на логистиката на продукти и ус-
луги. В лекционния курс и семинарните занятия са вкл чени основните
тематични направления: Маркетинговите изследвания - теоретични основи
Маркетинговият изследователски процес Методи за на иране на данни в
маркетинговите изследвания Методи за на иране на данни в маркетинго-
вите изследвания Измервания в маркетинговите изследвания В просни-
ците в маркетинговите изследвания Извадков под од в маркетинговите
изследвания Полева ра ота по с иране на данни Подготовка на данни
за анализ и о ра отка в маркетинговите изследвания нализ на данни в
маркетинговите изследвания азра отване и представяне на маркетингов
доклад и Специфика на маркетинговите изследвания в сферата на дистри у-
цията и логистиката. Преподаваното уче ното с д р ание и организиране
на паралелното му прило ение в практическо изследване е допринесе за
усвояване на знания, умения и компетенции в о ластта на маркетинговите
изследвания в логистиката.
аркетингови комуникации за с ец аркетинг Дисциплината е азо-
ва в лока за о учение на специалистите по маркетинг. Чрез нея се осигу-
ряват знания, умения и компетенции на студентите относно елементите на
комуникационния микс, с ността на комуникационния процес, етапите на
разра отване на маркетингова комуникационна стратегия. л човите теми
са св рзани с изучаване на рекламата, личните прода и, стимулирането
на прода ите, вр зките с о ествеността и директния маркетинг, както и
интегрирането им в процеса на планиране на фирмените комуникационни
програми. тделено е внимание на ранд маркетинговите комуникации и на
В2В маркетинговите комуникации. сновният фокус на е в р у формира-
нето на прило ни умения за разра отване на маркетингови комуникацион-
ни кампании и програми. онкретните цели на дисциплината са св рзани с
придо иването на познания за: основните концепции и понятия в о ластта
на маркетинговите комуникации процес т на маркетингови комуникации,
както и рекламния процес от управленска гледна точка, вкл чително спо-
со ността да се прилагат рекламните концепции при ре аване на про ле-
ми на рекламния менид м нт творческата стратегия, вкл. принципите за
разра отване на ефективно комуникационно с о ение медия стратегията

220
 и принципите за ефективно и ефикасно планиране на пренасянето“ на ко-
муникационното с о ение в медиите рекламната ефективност етичните
и правните в проси на рекламата и другите елементи на комуникацион-
ния микс. След прикл чване на о учението студентите тря ва да могат да:
анализират комуникационните средства от гледна точка на потре ителите
раз ират и прилагат маркетинговите комуникации като интегриран процес
разра отват рекламен д ет и д етират основните комуникационни
де ности прилагат методи за медия планиране и разра отват медиен кален-
дар прилагат под одите за разра отване на творческа стратегия разра от-
ват комуникационно с о ение рекламен апел, стори орд, рекламен макет
и др. разра отват маркетингова комуникационна кампания ра отят в екип
на проектен принцип. В змо ностите за последва о развитие на знанията
и уменията на студентите са св рзани с ус в р енстване на знанията им по
отделните компоненти на комуникационния микс.
аркетингови комуникации в туризма за с ец уриз м Дисциплината
предлага азисни знания за с ността, спецификата и начините за ос -
ествяване на комуникационните процеси в туризма. азкрива п ти ата за
привличане и зад р ане на клиентите и потре ителите на туристическите
услуги чрез адекватна комуникация и информация за маркетинговите уси-
лия на фирмите. Предоставя професионални умения и компетенции за мо-
делиране и реализиране на ефективно информационно о уване в сферата
на туристическия изнес.
аркетингови роучвания в индустрията за с ец Индустриален бизнес
и ред риемачество Дисциплината надгра да знанията на студентите
в о ластта на маркетинга и развива у тя ва ни практически умения. Тя ги
в ве да в про лематиката на маркетинговите проучвания и ги запознава с
основните теоретични постановки и практическите про леми при проуч-
ванията на индустриалните пазари. ормира наде ден на ор от практи-
чески изследователски умения, както и компетентност при потре ление на
маркетингови изследвания. В рамките на о учението студентите усвояват
знания и практически умения: да идентифицират маркетингови про леми и
да формулират с ответни на тя изследователски про леми да формулират
изследователски ипотези да из ират под одя и изследователски страте-
гии да познават и оценяват алтернативните източници на информация и да
прилагат под одя и изследователски методи и те ники за с иране, о ра-
отка и анализ на данните. Дисциплината има в одя и вр зки с уче ните
дисциплини Маркетинг“ и Статистика“.
атематически анализ за с ец Ин орматика Изучаването на дисципли-
ната се азира на знанията на студентите, получени от средното о разова-
ние по математика и дисциплината . елта е да запознае студентите

221
 с някои основни математически де ствия, използвани в в вис ата матема-
тика: граничен пре од, диференциране на функции на една и повече про-
менливи, т рсене на локален и гло ален екстремум на функции на една и
повече променливи, интегриране на функция на една променлива, сумиране
на езкра ни редици от числа и функции, криволине ни интеграли, дво ни
интеграли, тро ни интеграли. азгле дат се и прило ения на споменатите
де ствия.
едиация и изв нс дебни с орове за с ец С дебна администрация
Дисциплината дава основни познания относно правните аспекти на меди-
ацията като изв нс де ен спосо за разре аване на спорове. азгле да се
понятието за медиация, прило ното поле, предмет т и основните принци-
пи, правното поло ение на медиатора, процедурата по медиация както и
споразумението, което се скл чва и по как в начин му се придава изп лни-
телна сила. сновната цел е студентите да придо ият нови правни знания,
до ро познаване и владеене на нормативната уред а с оглед предвидената
в гра данския процесуален кодекс в змо ност страните да дат нап тени
от с да к м този алтернативен спосо за разре аване на спорове. Специ-
фичните правни знания в тази сфера и а спомогнали за качествено изп л-
нение на професионалните им зад л ения като д р авни слу ители в сфе-
рата на с де ната администрация.
е дукултурни комуникации за с ец огистика Дисциплината запоз-
нава студентите с основните елементи на културата като социален феномен
и влиянието на културните фактори в процеса на комуникация, разкрива
световно в зприети модели за раз иране на ме дукултурните различия,
представя осо еностите на модела на ме дукултурна комуникация, вкл.
специфичните ариери и п ти ата за тя ното преодоляване. азвива то-
лерантност и спосо ност за правилна интерпретация на комуникативното
поведение при представители на различни култури. Посредством дискусии
и ре аване на казуси у студентите се формират практически умения за ус-
пе на комуникация и делови преговори с представители за различни кул-
тури.
е дукултурни различия за с ец Икономика и т рговия сновна цел
на уче ния курс е да разясни на студентите про леми при ос ествяване
на социалните взаимоде ствия и социалните отно ения в ивота на раз-
личите видове социални о ности. смислянето на подо ен род про леми
изисква формиране на по-осо ена чувствителност к м аспектите на инди-
видуалното пре ивяване относно се е си и на другите, както и за фактиче-
ската опосредственост на всекидневните отно ения от групови представи
и о рази. Вниманието на участниците в п рвата част от курса е поставено
в р у в проси, св рзани с с с здаването, в зпроизве дането и прек сване-

222
 то на различни типове социални отно ения в р у начините и средствата,
чрез които модерният индивид пре ивява се е си и другите в о ностна
среда в р у представите и нагласите к м другия около нас. В инструмен-
тален практически поряд к о учението е предназначено да даде знания
за ме дукултурните аспекти на организационното поведение в социални-
те отно ения. Има акцент в р у с отно ението културно-специфично
– универсално“ при о яснение на трудовото и икономическото поведение
на ората в ос ествяване на организационни процеси. елта е, като се
използват пости енията и закономерностите, установени в кроскултурната
пси ология, да се осмислят различията и с одствата ме ду културите по от-
но ение на кл чови за организационното поведение про леми. Студентите
получават знания и умения относно: ролята на културата за поведението на
ората в организациите факторите, определя и ме дукултурни различия
на индивидуално и на групово ниво влиянието на националните култури
в р у поведението в организации нео одимостта от прилагане на култур-
но-специфични модели при управление на чове ките ресурси, промяна и
развитие на организациите.
е дународен агробизнес за с ец Аграрен бизнес че ната дисциплина
позволява на студентите да получат познания за с ността и осо еностите
в в функционирането на ме дународния агро изнес, както и за осо ено-
стите и инструментите на аграрната политика на страните в ЕС и света.
апознава ги с де ността на световните организации, св рзани с с аграр-
ната сфера рганизация по пре рана и земеделие, Световна т рговска ор-
ганизация , осо еностите на ме дународната т рговия с аграрни стоки и
в н нот рговската политика на страните. Студентите е могат да натрупат
познания в о ластта на ме дународната т рговия на страната ни с д р ави
от ЕС или други страни по света, за да реализират успе ни в н нот ргов-
ски сделки. Те придо иват знания за т рговските преговори и скл чването
на в н нот рговски сделки, условията по сделките, те нологията за ос -
ествяване, нео одимите документи и т.н. апознават се с кредитните и
плате ните документи, формите на разпла ания в ме дународната т рго-
вия, организацията на разпла анията и финансирането. ормира ки зна-
ния в о ластта на ме дународните икономически отно ения уче ната дис-
циплина дава в змо ности на студентите да ра отят сво одно в сферата на
ме дународния изнес с аграрни стоки. Тя поставя основни азисни позна-
ния з о ата селскостопанска политика на ЕС и мериканската земедел-
ска политика. Чрез нея студентите се запознават за п рви п т с програмите
на ЕС: оперативна програма за развитие на селските ра они и оперативна
програма за морско дело и ри арство. Дисциплината е под одя а за всички
студенти, които искат да придо ият по- ирокоспект рна култура в о лас-

223
 тта на ме дународните пазари и развитието на аграрния изнес като цяло.
Тя е азисна за разра отване на дипломни ра оти с такава насоченост. В нея
студентите се запознават за п рви п т и с транснационалните корпорации в
аграрния изнес, а част от тя ра отят впоследствие като те ни регионални
представители.
е дународен бизнес за с ец ИО Дисциплината има за цел да запознае
студентите с основните осо ености и те нологията на ме дународните
сделки и да с здаде практически умения, св рзани с тя ното изп лнение. а
тази цел тя разгле да някои основни рискови фактори на ме дународната
изнес среда, основните правни източници, които регламентират ос ест-
вяването на сделките национални, на ЕС и ме дународни и те нология-
та на различни видове ме дународни операции. т прило нопрактическа
гледна точка по време на семинарните занятия от студентите се изисква ос-
вен познаването на различни в проси, св рзани с дисциплината, и изп л-
нението на проект, моделира ос ествяването на ме дународна сделка.
Този проект вкл чва различни етапи от реализирането като маркетингово
проучване, из ор на контрагент, водене на преговори, из ор на форми на
пла ане, изп лнение на различни операции, в зависимост от спецификата
на сделката, познаване на те нологията за ре аването на спорове и подго-
товката на с ответен ме дународен договор. В резултат от студентите се
очаква да получат както нео одимите теоретични познания, така и нео о-
димите практически нагласи.
е дународен бизнес с недви ими имоти за с ец Недви ими имоти и ин
вестиции Из раните теми в уче ното с д р ание са предназначени да
формират у студентите нео одимия о ем знания за с ността, принципи-
те и осо еностите на ме дународния изнес с недви ими имоти. Дисци-
плината има за цел да се формират знания и умения за о ра отване, систе-
матизиране и анализ на информация, св рзана с ме дународните пазари на
недви ими имоти, както и изследване на факторите и условията за участие
на лгарските инвеститори на ме дународния пазар на недви ими имоти,
а така с о и за привличане на чу дестранни инвеститори на лгарския
пазар. Студентите е придо ият умения за вземане на ре ения относно ин-
вестирането в ме дународни проекти в о ластта на недви имите имоти.
Дисциплината формира компетентност и делови качества, нео одими за
ра ота в местни, европе ски и ме дународни организации и институции в
о ластта на изнеса с недви ими имоти. Из раните теми доп лват и о ога-
тяват дисциплината Икономически основи на недви имата со ственост“.
е дународен икономикс за всички с ец без Ин орматика урс т е
естествено прод л ение на про лематиката, изучавана от студентите по
Микроикономика“, Макроикономика“, Стопанска история“, История на

224
 икономическата мис л“ и други фундаментални стопански дисциплини. По
степен на сло ност то е на ме динно равни е, а по с д р ание, о ват
и структура тематичните единици с ответстват на световните стандарти по
тази дисциплина, четена в реномираните икономически факултети. словно
темите са групирани в три раздела – Теория на ме дународната т рговия“,
снови на теорията за ме дународните финанси“ и оля на в н ноико-
номическия сектор в структурата на о ото макроикономическо равнове-
сие“. спе ното усвояване на уче ното с д р ание предполага студентите
предварително да са запознати с основните поло ения на микро- и макро-
икономическия анализ и да имат нео одимата математическа подготовка
на ниво среден курс. Чрез подо ен синтез те са в с стояние да формират
знания за основните понятия, да с ванат значението на различните в згледи
и концепции за функционирането на световното стопанство и по този начин
с лекота да раз ерат в тре ната логика и ме анизмите на неговото функ-
циониране и развитие. сновните акценти са поставени в р у аналитично-
то представяне на с временните теоретични концепции за ме дународната
т рговия, ме дународните финанси и в н ноикономическата политика.
страктно-математическото преподаване на материала винаги се доп лва
от конкретна емпирично-статистическа апро ация на теоретичните принци-
пи в условията на гло ализация и конвергиране на лгарската икономика
в европе ското икономическо пространство. елта е студентите да развият
аналитични умения и да формират навици при оценка на последиците от
ме дународната т рговия, вноса на задграничен капитал, прове дането на
в н нот рговската и валутната политика, интерпретиране на конфликтни
ситуации, каквито са дне ните с тресения на ме дународните д лгови па-
зари, огромните плате ни дис аланси, ме анизм т и последиците от пре-
насянето на икономически сму ения по време на последната икономиче-
ска криза, както и перспективите пред европе ската интеграция и единната
европе ска валута. Изгра да ки спосо ности за самостоятелно мислене,
успе но преминалите курса студенти не само раз иряват и о огатяват о -
ата си икономическа култура, а разполагат с теоретичен фундамент, ко то
им позволява да раз ират и използват научноприло ната литература в о -
ластта на ме дународната икономика. И не на последно място, натрупаният
в курса потенциал раз ирява спосо ностите им с по-голяма лекота да за-
д л очават знанията си в перспектива по с одни икономически дисциплини
като Те ника на в н нот рговските операции“, Митническа политика“,
Ме дународни икономически отно ения“ и др., изучавани в по-горните
курсове.
е дународен икономикс за с ец ИО Дисциплината в ве да в теорията
на ме дународния икономикс като естествено прод л ение на усвоеното

225
 по микро- и макроикономикс и е основа за изучаване на специализираните
дисциплини по МИ . екционният материал о ва а основните теории за
в зникването и развитието на световното стопанство, мотивите за участие
и ползата от ме дународната т рговия за отделните страни, натурално-ве-
ествените и паричните потоци през границите, както и с временните фор-
ми на икономическо с трудничество. елта е изгра дане на икономически
под од и умения за анализ на процесите в ме дународната икономика.
Всички в проси се изучават от гледна точка на националните икономически
интереси на лгария в световното стопанство и в змо ностите за интегра-
ция на страната в гло алните икономически процеси.
е дународен маркетинг за с ец аркетинг Дисциплината е азова в
лока за о учение на специалистите по маркетинг. Чрез нея се осигуряват
основни знания, умения и компетенции относно ме дународните марке-
тингови де ности и процедури в изнеса зад граница. л човите теми са
св рзани с осигуряване на знания и умения относно интернационализация-
та на изнес процесите на фирмите в променя ата се гло ална икономика,
формите на ме дународен пазарен в од, ме дународния маркетингов микс
и ме дународното маркетингово планиране. елите, зало ени в процеса
на о учение, са с фокус к м придо иване на компетенции в о ластта на
изследванията и из ора на ме дународен пазарен в од, ра ота с ме дуна-
родния маркетингов микс, ме дународното сегментиране, организация и
те ника на ме дународната маркетингова де ност на фирмите. След при-
кл чване на о учението по тази дисциплина студентите тря ва да могат да:
анализират ме дународните пазари раз ират и прилагат ме дународния
маркетингов микс като интегриран процес разра отват проект за из ор на
форма за ме дународен пазарен в од прилагат методи за анализ и оценка
на ме дународни посредници ра отят в екип на проектен принцип. В з-
мо ностите за последва о развитие на уменията им са св рзани с ус в р-
енстване на знанията в о ластта на гло алния маркетинг.
е дународен маркетинг и реклама за с ец ИО Изучаваната дисципли-
на дава знания за осо еностите на кон нктурните цикли на ме дународни-
те пазари и начините за тя ното анализиране и прогнозиране. Специално
внимание се о р а на кризисната икономика с осо ен акцент в р у ме -
дународните финансови пазари. азгле дат се евол цията, осо еностите
и тенденциите за развитие на различните видове ме дународни пазари, в
това число суровинни, стокови, на услуги, финансови и др. окус т се по-
ставя в р у практиката на ценоо разуването, на видовете цени на факто-
рите, влияе и в р у ценовите равни а, на трансферното ценоо разуване с
неговите осо ености, методи и др. Студентите получават практически по-
знания в реално време за конвенционалния те нически анализ с вст пление

226
 к м в лновия анализ чрез самостоятелно проследяване на ценовите графи-
ки на основни финансови инструменти. Предизвикателство пред тя е упра-
влението на риска при използване на различни стратегии за прогнозиране
на пазарите и флуктуациите на ценовите равни а.
е дународен менид м нт за с ец енид м нт Дисциплина, чиято
цел е студентите да получат знания и раз иране, св рзани с управленския
процес в ме дународния изнес. Изучават се арактеристиката и осо ено-
стите на ме дународния менид м нт в в функционален аспект. аз и-
ряват се знанията по Теория на управлението“ за ме дународната среда,
интернационалните стратегии, организацията и персонала на ме дународ-
ните фирми, процесите на планиране и контрол, както и някои аспекти от
ме дународния маркетинг и финанси. В семинарните занятия студентите
е формират нови умения в в вземането на управленски ре ения в усло-
вията на ме дународния пазар посредством казуси, к дето е прило ат
получените знания.
е дународен менид м нт за с ец ИО Дисциплината разгле да в про-
сите на стратегическия менид м нт в ме дународна среда. а постигане-
то на целите курс т е структуриран в две части. В п рвата се представят
основни теоретически в проси, като целта е да де поло ена основата за
разгле дането на в просите в в втората част, която прите ава в по-голяма
степен практическа насоченост. Сред в просите, разгледани в п рвата част,
са: на -ва ните постулати от редица с временни теории, които като цяло
утв р дават, че в на и дни компаниите не са пасивни, а т кмо о ратното –
считат се за активни участници в процесите на интернационализация. Пак в
тази част се разгле дат и на - арактерните осо ености на су ектите на уп-
равление в ме дународния изнес – големите транснационални компании и
малките интернационализира и се предприятия, като се на ляга на те ните
управленски функции. Последната тема от п рвата част е посветена на ка-
тегорията Ме дународен менид м нт“, като при разкриването на не ната
природа се вземат основни моменти от историческото развитие на науката
за менид м нта като цяло. Втората част на курса има повече практическо
значение – в нея се разгле дат основните моменти от процеса на ме дуна-
родния менид м нт на компаниите: етапите на целеполагане и анализ на
средата и на ресурсите, из ора на стратегии, организирането и контрола, и
управлението на чове кия фактор. ато резултат от прове дането на курса
от студентите се очаква да владеят комплекс както от теоретични, така и от
практически знания, св рзани с ме дународното стратегическо управление
на компаниите.
е дународна логистика за с ец ИО Студентите изучават два основни
модула по дисциплината: актуалните концепции в теорията на ме дународ-

227
 ната логистика и прило имостта на нормативните документи и ме дуна-
родните конвенции при ме дународния превоз на товари. По време на кур-
са те следва да раз ерат в змо ността за прило ение на директна и о ратна
логистика, на енчмаркинг и реин енеринг, на аутсорсинг и др. в малки,
средни и големи фирми по света. В доп лнение се усвояват ме анизмите
за ра ота в спедиторски, транспортни и застра ователни фирми в лгария
и по света. урс т раз ирява познанията на по ме дународен изнес и ги
подготвя за логистични менид ри.
е дународни инанси за с ец инанси сновната цел на дисципли-
ната е подготовка на специалисти в о ластта на анализа и прогнозиране-
то на основни процеси в в финансовия сектор на световната икономика,
св рзани с: регулирането и динамиката на валутните курсове, промяната
в в валутните ре ими и политики, плате ните аланси, ме дународното
дви ение на капитала, ме дународното кредитиране, валутните рискове,
валутната интеграция, валутния пазар и др. Дисциплината дава знания в
о ластта на: валутните системи валутите и валутните курсове валутните
ре ими и те ните регулации валутната политика и валутното регулиране
валутния пазар и управлението на валутния риск плате ния аланс и фор-
мирането на ста илността на с ответните валути ме дународното дви е-
ние на д р авния и частния капитал оптималните валутни зони и проце-
сите на валутна интеграция в Европа причините за финансовите валутни
и на д лга кризи и пр. След изучаване на дисциплината студентите следва
да умеят да ра отят в про лемни за ме дународните финанси о ласти, да
о о ават материали по конкретни про леми от национално и ме дуна-
родно значение да анализират с ответни промени в посочените про лемни
о ласти и да т рсят влиянието им в р у други фактори, отнася и се до
с ответен изнес или д р ава да дават предло ения за ре ения на про ле-
ми, отнася и се до ста илността на валутните курсове, финансирането на
националната икономика, функционирането на ме дународните финансови
пазари, управлението на финансовата сигурност при в н нот рговските
сделки, при оценка на ефектите от интеграцията в еврозоната и пр. у-
чението по Ме дународни финанси“ е основа за зад л очено раз иране
на процесите, протича и в световната икономика и влияе и пряко в р у
икономическите агенти и д р авата. Те са елемент от зад л очаването на
знанията натрупани по Макроикономика“ и Теория на парите“ и стоят в
основата на ва ни управленски ре ения в корпорациите и д р авните ин-
ституции , отнася и се до де ето и ста илността и на фирмите, и на
потенциалните отно ения с чу ди партн ори, и на д р авата.
е дународни инанси за с ец ИО урс т в ве да в про лематиката на
ме дународните финанси. азгле дат се с ността и арактеристиките на

228
 ме дународната валутна система, не ната евол ция, валутните курсове
и те ните детерминанти, те никите за прогнозиране на валутните курсо-
ве, валутните пазари и сделките, ос ествявани на тя , финансирането на
ме дународната т рговия и де ността на ме дународните финансови ор-
ганизации. со ено място се отделя на ролята и мястото на европе ската
валутна интеграция. Стреме т е да се формират умения за анализ на с с-
тоянието на ме дународната валутна система и формирането на валутните
курсове, както и придо иване на практически познания по финансиране на
ме дународната т рговия.
енид м нт на аграрния бизнес за с ец Аграрен бизнес кцентира се
в р у управленските аспекти на аграрния изнес. азгле дат се основни-
те фактори за успе в с временния етап на развитие на аграрните фирми.
тделните теми са взаимосв рзани и знанията, които акалаврите придо-
иват, са комплексни, последователни и логически св рзани с на -ва ните
аспекти на управлението в аграрната сфера. Чрез настоя ата дисциплина
студентите е могат да се запознаят с с с ността, осо еностите и етапите
на менид м нта на аграрната изнес организация. Те е придо ият зна-
ния и умения в следните основни направления на аграрния менид м нт:
управление на поземлените ресурси управление на те ническите средства
управление на чове ките ресурси управление на финансовите средства
стратегическо управление в аграрната сфера управление, азирано на ино-
вации и нови те нологии управление в о ластта на растениев дите де -
ности, управление в о ластта на ивотнов дството и др. При представяне
на посочените теми вниманието се насочва к м управленските аспекти на
аграрния изнес. ванати в уче ната дисциплина са взаимоотно енията
ме ду менид рите и персонала на аграрното предприятие, тя ната ком-
петентност и мотивация за постигане на поставените цели. Дисциплината е
азисна и разгле да в проси, св рзани с управлението на агро изнеса, а-
зирано на под одя ия вид управленски стратегии, както и на специфичните
управленски коли, прило ими в аграрната сфера на де ност и намира и
отра ение в с временните аграрни фирми. Тя е из одна при из ор на раз-
ра отване на дипломни ра оти, а и при прилагане на комплексни знания в
аграрната практика в последствие, т като о ва а всички управленски
аспекти в аграрната сфера и има ироко прило ение в практиката. В часо-
вете студентите ре ават казуси, разра отени на аза практически примери
за реално с ествува и аграрни изнес организации, като с помо на пре-
подавателя т рсят в змо ностите за правилно ре аване на про лема и из-
лизане от не лагоприятната ситуация, в която аграрната изнес организация
се намира, или намират правилни стратегически ре ения, с които да успеят
да прод л ат в з ода на аграрната организация. Менид м нт на аграрния

229
 изнес“ е с ироко практическо прило ение и е една от азисните дисци-
плини в уче ната програма в специалност грарен изнес“
енид м нт на знанието за с ец С дебна администрация елта на дис-
циплината е да послу и като основа за формиране у студентите на умения и
нагласи за идентификация, използване и предаване на информация и знания,
които могат да се с здават, ус в р енстват и прилагат в различни сфери на
изнеса и о ествения ивот. сновното предназначение на дисциплината
е да представи на студентите знание и раз иране за с ествува ите методи
и те ники, чрез които могат да разра отват стратегии и да с здават програ-
ми по управление на знанието, прило ими в практиката не само на с вре-
менните изнес организации, но и на организациите от пу личния сектор.
Чрез дисциплината се т рсят в змо ности за формиране на нови умения у
студентите, св рзани с практическото прилагане на с временни те ники за
управление с д р анието на комуникацията, платформи за представяне на
знанието, експертни системи, извличане на данни, визуализация на данни,
както и използване на с здадения специализиран софтуер в тази сфера.
енид м нт на обслу ването в туризма за с ец уриз м Дисциплината
има за цел да зад л очи п рвоначалните познания, получени по основните
функционални направления – отелиерство, ресторант орство, п тниче-
ски агенции и транспорт в туризма. апознава студентите с менид м нта
и операциите по о слу ването в тези туристически де ности, като за ус-
пе ното усвояване те тря ва да прите ават азови знания в о ластта на
менид м нта, маркетинга, икономиката и управлението на туристическото
предприятие. Нео одими в тази вр зка са в одя ите знания по дисципли-
ните Теория на управлението“, Маркетинг“, Икономика на предприятие-
то“, В ведение в туризма“, Туристически пазари“, Социална пси ология
в туризма“, отелиерство“, есторант орство“, П тнически агенции и
транспорт в туризма“. В резултат на о учението се очаква студентите да
придо ият знания за осо еностите на о слу ването в заведенията за пре-
иваване, заведенията за ранене и развлечения, п тническите агенции,
операциите и процедурите в туристическото о слу ване, както и за профе-
сионалните стандарти за о слу ване на гостите в отела и в ресторанта. По-
знанията и уменията за организиране и управление на операциите в туризма
са ва на аза за придо иване на компетенции за разра отване на конкретна
те нология в в всеки отелиерски и ресторант орски о ект.
енид м нт на о аковките за с ец Стокознание и митническа де ност
Дисциплината има за цел да даде на студентите теоретични и прило ни зна-
ния относно с временните опаковки, те ния менид м нт с о разно потре-
ителните сво ства на стоките и опазването на околната среда. В уче ната
програма са вкл чени в проси за основните функции и изисквания к м

230
 опаковките и материалите за тя ното получаване, за с временните методи
и средства за опаковане, за тя ното стандартизиране и сертифициране. аз-
гледани са про лемите при из ора на под одя а опаковка, не ното качест-
во, оптималност, екологичност и в змо ност за рециклиране. Изучават се
в проси за предимствата и недостат ците на използваните опаковки, крите-
риите за те ния из ор, с временните тенденциите в опаковането с о разно
целия изнен цик л на стоките. Предвидените в програмата практически
занятия е формират у студентите умения за предприемачество в о лас-
тта на опаковките, фирмено управление и из ор на под одя и материали
и опаковки с о разно конкретните видове стоки по оптимални пазарни по-
казатели. Придо итите знания и умения са основа за раз иряване на зна-
нията, получени по специалните дисциплини относно асортимента, качест-
вото, контрола на стоките, стандартизацията и основите на митническите.
Изучаването на вкл чените в програмата в проси е предпоставка за до р
продуктов менид м нт и успе ен изнес.
енид м нт на убличните инвестиции за с ец Публична администра
ция урс т о ва а теми в о ластта на икономическата и правната рам-
ка за д етиране, подготовка и изп лнение на д ета, о ествените
пор чки и пу лично-частното партн орство, счетоводство, отчетност, одит
и надзор при изп лнението на д ета. азгле дат се и специализирани
теми като д р авни осигурителни системи, финанси на местната власт, да-
н чна прозрачността, управление на фискалните рискове, д р авни инвес-
тиционни фондове, управление на д р авните предприятия, както и поли-
тическите аспекти и икономиката на д етиране.
енид м нт на ци рови и ибридни организации за с ец енид м нт
Дисциплината има за цел да раз ири знанията на студентите относно
структурата и организацията на виртуалните пазари и ролята и мястото на
т.нар. цифрови организации. Има ново специализира о и дета лизира о
значение в о ия о ем на управленско знание. Трите основни задачи са:
да формира знания и раз иране за развитието и функционирането на циф-
ровите пазари да формира нео одимите знания и инструментариум за с з-
даване и менид м нт на новите организационни форми да спосо ства за
формирането на нови знания и за прилагането им в новата виртуална изнес
среда. сновните тематични единици вкл чват: триумф т на интелектуал-
ното огатство цифрови пазари стратегии за изгра дането на цифровите
пазари в ЕС цифрови организации и ридни организации от I вид и-
ридни организации от II вид и ридни организации от III вид с здаване и
менид м нт на и ридни организации от I вид и ридни организации от I
вид пример с здаване и менид м нт на и ридни организации от II вид
и ридни организации от II вид пример с здаване и менид м нт на и-

231
 ридни организации от III вид и ридни организации от III вид пример
изгра дане на виртуална платформа на и ридна организация от I вид.
енид м нт на частните енсионни ондове за с ец астра оване и оси
гуряване елта на дисциплината е да предостави знания относно ор-
ганизацията и управлението на частните пенсионни фондове в лгария и
по света, както и да с здаде определени практически умения за участие в
доп лнителните зад л ителни и до роволни пенсионни с еми. В процеса
на о учение се усвояват нови знания за видовото разноо разие и типоло-
гията на пенсионните с еми, административното управление на частните
пенсионни фондове, организацията на пенсионното о слу ване, регула-
циите на пенсионноосигурителната де ност, доверителното управление на
пенсионни активи и др. Ва но място е отделено на про лемите пред ин-
вестиционното управление на универсалните, професионалните и до ро-
волните пенсионни фондове и в ве дането на мултифондовете в лгария.
Дисциплината изгра да умения, които могат да помогнат на студентите да
преговарят компетентно с пенсионноосигурителните дру ества, да под и-
рат на -под одя ия за тя пенсионен продукт, да планират адекватно спес-
тяванията си, да анализират де ността на пенсионните администратори и на
тази аза да вземат инвестиционни ре ения.
естна власт и самоу равление за с ец С дебна администрация снов-
ната цел на уче ната дисциплина е да запознае студентите с понятията мест-
но управление“ и самоуправление“, с ме анизмите за ос ествяването му,
както и с правомо ията и актовете на местните органи за управление на
о ината и о ластта – о ински с вет, о ински кмет, о ластен управител.
Дисциплината формира правни знания относно о ествените отно ения,
св рзани с местното самоуправление и местната администрация, правното
поло ение на о ината и о ластта като основни административно-терито-
риални единици, в които се ос ествява местната власт и самоуправление.
Дава знания относно ролята на местното управление в д р авната органи-
зация и гра данското о ество, като разгле да ре има на местната власт и
самоуправлението от гледна точка на административното право.
естна власт и самоу равление за с ец Публична администрация
че ната дисциплина предоставя на студентите нео одимите знания за
с ността, структурата и функциите на местната власт. Специално внима-
ние се отделя на категории като местна власт“, децентрализация“, де-
концентрация“, местно самоуправление“, местна автономия“ и др. кцен-
тира се в р у отно ението ме ду политици и администратори на местно
ниво, в р у ролята на администрацията при формирането на местни поли-
тики, в р у отно енията ме ду централната и местната власт. Теоретични-
те аспекти се с четават с анализ на практическото местно самоуправление

232
 в лгария, както и с изследване опита на развитите западноевропе ски
демокрации. урс т предлага знания, които раз иряват и зад л очават тео-
ретичните и практическите умения на студентите да се ориентират в сло -
ните и динамични властови отно ения в местните о ности. елта е да
овладеят институционалната структура на местните властови отно ения и
да формират умения за ра ота с институции и в институциите на местното
управление и самоуправление. онкретните умения, които тря ва да придо-
ият о учаемите са св рзани с ре аването на казуси в в взаимоде ствията
на институциите на местната власт, те нологията за вземане на управленски
ре ения, формиране на умения за професионални взаимоде ствия с с спе-
циалисти от други научни о ласти и професии, компетентното и етичното
о слу ване на гра даните. Придо итите знания и практически умения е
направят в змо на професионалната реализация в структурите на местната
администрация.
естно самоу равление и бизнес за с ец изнес икономика В о вата
на дисциплината са вкл чени теми теоретико-прило ни и про лемни по
в проси, отнася и се за: формирането и арактеристиката на администра-
тивните и неадминистративните териториални о ности в лгария, тя -
ното функциониране като основни и интегрирани териториални единици на
местното самоуправление ме анизмите и моделите на о инско самоупра-
вление местната администрация и не ната икономическа, социална, еколо-
гична, устро ствена и инвестиционна политика взаимоде ствието ме ду
органите на местните власти и изнеса и др. елта на дисциплината е чрез
систематизираното поднасяне на знания по посочените в проси и про леми
на местното самоуправление и изнеса да формира такава компетентност,
която е нео одима за реализацията на студентите като специалисти в раз-
лични икономически и административни отдели на о ината и в органите
на местното самоуправление.
естно у равление и самоу равление за с ец Строителен бизнес и ре
д риемачество и Недви ими имоти и инвестиции В о вата на дис-
циплината са вкл чени теми теоретико-прило ни и про лемни по в про-
си, отнася и се за: формирането и арактеристиката на административните
и неадминистративните териториални о ности в лгария, тя ното функ-
циониране като основни и интегрирани териториални единици на местното
самоуправление в зникването, с ността и арактерните черти на местно-
то самоуправление и самоуправлява ите се о ности в европе ските стра-
ни и в лгария, ме анизмите и моделите на о инското самоуправление
местната администрация и не ната икономическа, социална, екологична,
устро ствена и инвестиционна политика взаимоде ствието ме ду органи-
те на местните власти и др. елта е систематизираното поднасяне на знания

233
 по посочените в проси и про леми на местното управление и самоуправле-
ние да формира такава компетентност, която е нео одима за реализацията
на студентите като специалисти в различни икономически и администра-
тивни отдели на о ината и в органите на местното самоуправление.
икробиология на стоките за с ец Стокознание и митническа де ност
Студентите се запознават с с систематиката на микроорганизмите видово-
то разноо разие и арактеристиката на микрофлората в стоките източници-
те и начина на заразяване на стоките с микроорганизми полезното и вред-
ното в зде ствие на микроорганизмите в р у стоките микро иологичните
повреди, които могат да се получат в стоките в резултат на това в зде ст-
вие методите за предпазване на стоките от вредното им де ствие В ла о-
раторните упра нения, чрез качествени и количествени микро иологични
методи, студентите на л дават морфологичните осо ености на микроор-
ганизмите, има и полезно или вредно де ствие в р у стоките изв р ват
изследване на основни видове ранително-вкусови стоки по микро иоло-
гични показатели, вкл чени в нормативните документи, регламентира и
качеството на тези стоки. аз иряват о вата на професионалната си под-
готовка, получават полезни теоретични и практически знания за ролята на
микроорганизмите при производството на основни видове ранително-вку-
сови стоки, за микро иологичните повреди в условията на тя ното произ-
водство, с ранение и реализация, за предпазването на стоките от микро и-
ологични повреди в условията на производство, с ранение и реализация.
икроикономика за всички с ециалности без Ин орматика Микроико-
номиката се занимава с ме анизма на разпределение на ограничените ре-
сурси за задоволяване на о ествените потре ности в р у принципите на
оптималността, еквивалентността и взаимната изгода. Тя изучава поведе-
нието на микроикономическите су екти: домакинствата и фирмите и как те
си взаимоде стват на пазарите. Ето за о микроикономиката мо е накратко
да се определи като теория на пазара и ценоо разуването. сновни раздели
на дисциплината са: в ведение, теория на потре ителския из ор, теория на
фирмата производството , теория на пазара и ценоо разуването при раз-
лични пазарни структури, теория на разпределението и до одите. В курса
са вкл чени и про лем т за ефективността, равенството и социалната спра-
ведливост, както и за дефектите на пазарния ме аниз м и икономическата
роля на д р авата. ато част от о ата икономическа теория
микроикономиката е теоретична и методологична основа на системата от
икономически знания. Тя в ве да студентите в в фундаменталния в прос
за ме анизма на функциониране на пазарната икономика, за ролята и функ-
циите на пазара, за неговите предимства и ограничения. Има основопола-
га о значение за формирането на икономическия начин на мислене, в ко -

234
 то централна роля играят концепциите за рационалността, ефективността
и алтернативните раз оди. Не на последно място тя поставя основите за
формиране на икономическия речник на студентите. След изучаването на
тази дисциплина те е могат: да осмислят теоретично функциите на пазара
в пазарната икономика да използват концепцията за пазарното равновесие
като методологична основа за изучаване и анализ на пазарната икономика
като из о дат от целевата ориентация на основните икономически су екти,
да са в с стояние да моделират тя ното оптимизационно поведение да фор-
мират реалистична оценка за ролята на пазара, като отчитат както неговите
предимства, така и неговите недостат ци да са спосо ни да аргументират
от гледна точка на икономическата логика нео одимостта от д р авна на-
меса в икономиката на основата на на ор от признаци да разграничават
основните видове пазарни структури и да познават до ре осо еностите на
ценоо разуването при всяка от тя да разграничават продуктовите от фак-
торните пазари и да познават спецификата на последните всички теоретич-
ни зависимости, които изучават в микроикономиката, да са в с стояние да
ил стрират с примери от практиката.
итническа де ност за с ец Стокознание и митническа де ност Дис-
циплината Митническа де ност“ е разра отена за студентите от специал-
ност Стокознание и митническа де ност“. сновната цел на дисциплината
е запознаване с с с ността, формите, под одите, о ектите и су ектите на
митническата де ност, принципите, методите и реализацията на митниче-
ския процес. На аза изградените познания за класификацията, асортимента
и формиране на качеството на стоките, в настоя ата дисциплина са предви-
дени в проси, св рзани с изучаване на о ите процедури, тарифните и не-
тарифни мерки, както и св рзаните с тя за рани и ограничения при износ и
внос на стоки за и от д р ави в н от ЕС, за д р ави в ЕС, както и използва-
нето на еднакви спосо и за ос ествяването на митнически контрол. Изу-
чават се и прилаганите конкретни те ники на тарифно и нетарифно класи-
ране на стоките, с о разно де ства ите ме анизми и нормативни изисква-
ния. Изучаването на дисциплината Митническа де ност“ с здава умения
на студентите за т лкуване и прилагане на единните правила за класиране
на стоките с гласно те ния произ од и с став, за усвояване методологията
за о митяване на стоките. Настоя ата дисциплина постави солидни осно-
ви в познанието на студентите на практика да дат ре авани конкретни
в проси св рзани с дви ението на стоките, те ния произ од, произтича-
ите от това ограничения, както и тя ното представяне пред митническите
слу и. Получените нови умения на студентите е дадат в змо ност за
изгра дането им като специалисти в о ластта на митническата де ност и
ос ествяване сво одното дви ение на стоки в рамките на ЕС.

235
итническа статистика за с ец Стокознание и митническа де ност с-
новна цел на о учението е придо иване на знания относно методиката за
получаване на митнически статистики, под оди за анализ на митническите
статистики и някои в змо ности за тя ното моделиране. лавни акценти в
уче ната програма са системите и о ват т на отчитане на в н ната т рго-
вия, сто ностното и количественото отчитане на в н ната т рговия, класи-
фикации на в н ната т рговия, статистическото изучаване на условията на
т рговията, статистическото на л дение и анализ т на арактеристиките и
о ват т на организацията и те нологията на митническата де ност, не -
ните осо ености и насоки за ус в р енстване, осо еностите на дан чната
де ност и с временните тенденции в не ната организация, иконометрично-
то моделиране на в н ната т рговия и иконометрични методи за моделира-
не на в н ната т рговия. учението се изв р ва чрез лекции и упра не-
ния, а последва ият контрол е чрез изпит, вкл чва тест, писмен отговор
на в прос и с еседване.
итнически ре ими и роцедури за с ец Стокознание и митническа де
ност Митническата де ност в ЕС остава изкл чително ва на, осо ено
като се има предвид огромният о ем стоки, влиза и в С за. Митническите
слу и на ЕС о ра отват голям роцент от об ия световен внос на стоки,
в злиза на милиарди тонове, което определя значимостта и ролята на мит-
ническата администрация при изп лнението на правилата и процедурите за
тя ното в ве дане. т момента на в ве дането на митническата територия
на ЕС стоките са под митнически надзор до определяне на митническия им
статут или до влизането им в сво одна зона, или в сво оден склад, или до
реекспортирането, или до уни о аването им. Това изисква вниманието да
се с средоточи в познаването на всички процедури и ре ими, о ва а и
многоо разието на различните т рговски сделки и определя и ме анизми
за тя ното деклариране. С уче ната дисциплина се дават актуални знания и
раз иране за в просите и про лемите, св рзани с с с ността, структурата,
правомо ията и функциите на митническата администрация принципите,
под одите и правилата за прилагане на различните митнически процедури
и ре ими. С здават се умения, които студентите следва да прилагат в т л-
куване на о овалидните правила, св рзани с митническото оформяне на
ме дународните по енски и куриерски пратки лично иму ество и стоки,
со ственост на физически лица. азгле дат се условията за предоставяне
на в змо ност за осво о даване на стоки от митни с орове. В семинарните
занятия в практически план са заст пени в просите, св рзани с прилага-
не на конкретни те ники за в ве дане и поставяне под митнически ре им
на различни видове стоки, со ственост на ридически и физически лица,
с о разно де ства ите ме анизми и нормативни правила. Студентите раз-

236
 иряват получените теоретични знания и придо иват практически умения
за ре аване на конкретни задачи, св рзани с поставянето на стоките под
различни митнически ре ими и произтеклите от това процедури. Така се
полагат основите в познанието, раз иряват се знанията и се формират нови
умения, които се прилагат на практика при ре аване на конкретни в проси,
св рзани с дви ението на стоките и те ния статут.
итническо раво за с ец Индустриален бизнес и ред риемачество и
огистика че ната дисциплина дава знания относно в зникването и
развитието на митническото законодателство. азгле да в проси, касае и
митническото правоотно ение, митническото представителство и реда за
ос ествяването му, митническото зад л ение, митническата сто ност
и произ од на стоките, както и в ве дането на стоки на митническата те-
ритория на епу лика лгария. Дава се правна арактеристика на митата
и таксите с равностоен ефект и се сравняват с други д р авни вземания.
нализират се митническоправните норми и се разгле да устро ството и
компетентността на митническата администрация, както и правомо ията
на митническите органи и актовете, които издават. Студентите се запозна-
ват и с митническите нару ения и наказания. екционният курс отразява
наст пва ите изменения и осигурява актуална информация и анализ от-
носно разгле даните про леми. Членството на епу лика лгария в Ев-
ропе ския с з и превр ането на на ата д р ава в в в н на граница
налага лгарските митнически органи да прилагат законодателството на
ността в о ластта на митническия контрол. громната територия на
Европе ския с з предполага изгра дане на система, която да осигури в
максимална степен рзо о слу ване на непрестанно увеличава ия се сто-
коо орот. Всичко това прави знанията в о ластта на митническото право
осо ено актуални. В тази вр зка очакваните резултати от изучаването на
дисциплината могат да се о о ят в следните параметри: придо иване на
азисни познания в о ластта на митническото право, формиране на умения
за ползване и анализиране на нормативните актове в посочената о ласт и
изгра дане на умения за прилагане на теоретичните знания в практиката.
итническо редставителство за с ец Стокознание и митническа де
ност Дисциплината изучава про лемите, св рзани с правото на предста-
вителство пред митническите власти, ме анизмите за получаване на пред-
варителна информация, в това число и о в рзва а тарифна информация и
информация за произ од на стоките, о е преди да се даде направление по
определен митнически ре им. азгле дат се и основните аспекти на мит-
ническото представителство при в тре ноо ностната т рговия. С изуча-
ването студентите придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, за да могат да: прилагат конкретни те ники на подготовка на стоки-

237
 те преди тя ното представяне пред митническите власти познават де ст-
ва ите ме анизми и т рговски споразумения познават специфичните осо-
ености при ос ествяване на сделки с митническо о слу ване в рамките
на ЕС познават специфичните осо еност и при ос ествяване на сделки с
митническо о слу ване в рамките на трети страни познават последовател-
ните етапи в процеса на представителството преди в ве дане и представя-
не на стоките пред митническите власти и даване на тя ното митническо
направление. Митническо представителство“ формира умения за практи-
ческо прило ение на придо итите знания относно т лкуване на о ова-
лидните правила по отно ение на о в рзва ата тарифна информация или
о в рзва ата информация за произ ода на стоките, както и подготовка за
регистрация и получаване на разре ения за икономически оператори. Сту-
дентите придо иват умения да ре ават конкретни в проси, св рзани с дви-
ението на стоките, те ния произ од, произтича ите от това ограничения,
както и тя ното представяне пред митническите слу и при насочване к м
конкретен митнически ре им. Това е от ва но значение за успе ната реа-
лизация като специалисти в о ластта на митническата де ност. Изучаването
на тази дисциплина е нео одима предпоставка за успе ното усвояване на
основните специализира и дисциплини от уче ния план на специалността
и формирането на студентите като п лноценни специалисти. Митническо
представителство“ има пряка вр зка с редица други дисциплини, вкл чени
в уче ния план на студентите от специалност Стокознание и митническа
де ност“: Митническа де ност“, Дан чно и митническо о лагане“, Мит-
нически ре ими и процедури“, Стоков и митнически контрол“.
ногомерни методи в маркетинговите изследвания за с ец аркетинг
В условията на динамично променя а се среда се пови ават изисквания-
та за повече аналитичност и взискателност к м маркетинговите ре ения.
Извличането на знания за пазарите и средата е критично за постигане на
конкурентно предимство. Новите маркетингови професионалисти тря ва
да с четават умения и спосо ности, насочени к м изкуството да оравят с
информация и спосо ностите на прилагат разноо разни аналитични мето-
ди и те ники. Дисциплината е насочена к м формиране на доп лнителни
аналитични умения на студентите при ре аване на маркетингови про леми
чрез използването на многомерни методи. Тя е естествено прод л ение на
зад л ителната дисциплина Маркетингови изследвания“, а целите са:
зад л очаване на уменията за ра ота с изучавани до момента специализира-
ни софтуерни прило ения за анализ на данни от маркетингови изследвания,
раз иряване на уменията при използване на традиционни
прило ения за целите на с здаване на маркетингово знание и запознаване
и с здаване на умения на студентите с нови софтуерни в змо ности с от-

238
 ворен код“. След зав р ване на курса на о учение студентите е могат: да
изв р ват сегментиране при различни сегментационни под оди чрез при-
лагане на кл стерен анализ индивидуални и организационни пазари да
идентифицират различия в процеса на вземане на ре ение за покупка от
гледна точка на разноо разни фактори на потре ителите индивидуални и
организационни пазари да разра отват позиционни карти чрез прилагане
на многомерно скалиране да определят взаимовр зки и взаимозависимости
ме ду променливи с разноо разен арактер, нео одими при разноо разни
маркетингови ре ения и др.
оделиране и о тимиране за с ец Ин орматика Математическото опти-
миране е сравнително нова о ласт от математиката, която се развива през
последните години. ект на математическото оптимиране са теоретичните
основи и числените методи за ре аване на ирок кр г оптимизационни
задачи. Математическото оптимиране вкл чва няколко основни дяла, в в
всеки от които се изучават определени класове задачи и методи за тя ното
ре аване: лине но вкл. целочислено и параметрично , дро но-лине но,
нелине но, динамично и сто астично оптимиране. След успе но зав р ва-
не на курса студентите е владеят методи за моделиране на икономически
про леми, методи за тя ното ре аване, вкл чително чрез използване на
специализиран софтуер, както и умения за анализ на получените резултати.
оделиране на икономически системи за всички с ец без Ин ормати
ка елта на дисциплината е да изгради знания и умения на студентите да
оравят с математически модели на различни икономически системи. С -
ността на моделирането се с стои в това, че дадена сло на икономическа
система се заменя с модел, ко то в голяма степен е адекватен на реалния
о ект. Икономико-математическото моделиране е ефективен инструмент за
опознаване на в тре ните закономерности, прис и на сло ните иконо-
мически явления и процеси. С неговата помо се с четават качествените
и количествените аспекти на анализа, формират се точни методи за ус в р-
енстване на моделирания процес и неговото целенасочено развитие. Дис-
циплината о ва а елементи от: методологичните основи на моделирането
на икономически системи методите на лине ното оптимиране, моделиране
на транспортни де ности моделиране на използване на суровини и матери-
али моделиране на управлението на запаси теорията на масовото о слу -
ване оптимални ре ения в условията на неопределеност моделиране на
рискови ситуации.
орско и карго застра оване за с ец астра оване и осигуряване и и
нанси елта на дисциплината е да предостави знания за с ността,
принципите и организацията на морското каксо и карго застра оване, как-
то и да с здаде определени практически умения за неговото прило ение в

239
 изнеса. В процеса на о учение се усвояват нови знания за основните тер-
мини в морското застра оване застра оваемите морски рискове вкл. стан-
дартизираните институтски клаузи типовете морски застра овки в т.ч. за-
стра овките на корпуса на кора а и неговите ма ини, карго застра овките,
застра овките на отговорности и др. видовете застра ователи, предлага и
морски застра овки вкл. организацията и де ността на “, I
и др. . азгле дат се процедурите по скл чване на морските застра овки,
договаряне на клаузите в застра ователните полици и ликвидация на в з-
никналите ети. Дисциплината изгра да умения, които да помогнат на сту-
дентите да разпознават застра оваемите от незастра оваемите морски ри-
скове, да разчитат клаузите в договорите за морска застра овка, да познават
своите права и зад л ения при в зникване на застра ователен случа и др.
Всички тези знания и умения имат своята роля в процесите на вземането на
ре ения и преодоляването на конкретни про леми.
ултимедия за с ец Ин орматика Дисциплината запознава студентите
с с с временните те нологии за с здаване на мултимеди ни прило ения,
видовете мултимеди ни прило ения и тя ната специфика. азгле дат се
основните елементи на мултимедията и тя ната роля при реализиране на
проекти. тделните медии – текст, графика, анимация, звук, реч, видео се
разгле дат с те ните арактеристики, те нологии за реализация, средства
за с здаване и фа лови формати. Студентите е се запознаят и е имат в з-
мо ност да прило ат на практика някои от нало илите се методи за проек-
тиране на мултимеди ни прило ения на азата на на -популярните среди
за разра отка , , . В резултата от
придо итите практически знания и умения при с здаването на мултимеди -
ни материали и прило ения се разра отва индивидуален или групов курсов
проект, в ко то студентите имат в змо ност да демонстрират усвоените
знания и своята креативност. нанията, които получават по дисциплината,
намират прило ение в в всички сфери на о ествения ивот – икономика,
пу лична администрация, о разование и др. Студентите е са в с стояние
да с здават и о ра отват видеос д р ание, което да се използва за с зда-
ване на рекламни и о разователни видеоклипове, видеоигри, електронни
п теводители и др.
Наказателно из лнително раво за с ец С дебна администрация
че ната дисциплина дава специални знания относно законовата и подзако-
новата нормативна уред а за регулиране на о ествените отно ения по по-
вод изп лнението на различни наказания, нало ени с влязла в сила прис -
да. Наред с о отеоретичните в проси се изучава правното поло ение на
о виняемите, подс димите и ос дените в местата за ли аване от сво ода,
както и изп лнението на наказанията ез ли аване от сво ода. начението

240
 на наказателно-изп лнителното право се определя от факта, че се касае за
ва на и специфична д р авна де ност, регулирана дета лно от в тре но-
то право и ме дународните актове и подло ена на строг контрол. уче-
нието по тази дисциплина е св рзано, както с с с д р анието на отделните
видове наказания и тя ното изп лнение, така и с правата и зад л енията на
компетентните д р авни органи в тази о ласт. Изучаваната материя, като
част от правораздавателната де ност, е нео одима за комплексната профе-
сионалната подготовка на де ите слу ители в с де ната администрация,
както и на пост пилите на ра ота в местата за ли аване от сво ода или
про ационните слу и.
Наказателно раво и роцес за с ец С дебна администрация че на-
та дисциплина има за предмет материалното и процесуалното наказателно
право като отрасли на де ства ото о ективно право. Тя цели студентите да
придо ият знания в о ластта на наказателно право и наказателния процес,
сво одно да оравят с терминологията, да познават институтите и прин-
ципите, с които орави пенитенциарната наука, което е им е нео одимо в
де ата практическа де ност в сферата на с де ната администрация. е
дат разяснени основни понятия и про леми, св рзани с наказателноправ-
ните институти прест пление, наказателна отговорност, стадии, с участие,
наказание и др., както и е дат разгледани с ставите на различните прес-
т пления, предвидени в Наказателния кодекс. Студентите е получат и зна-
ния относно регламентираните от процесуалния закон принципи, правила
и правомо ия на су ектите участниците в наказателния процес, фазите,
стадиите и етапите на наказателното производство. кцентира се на запо-
знаването с основните поло ения в де ността на д р авните процесуални
органи, както и на участието на гра дани в производството по наказателни
дела.
Научни изследвания за с ециалност инанси елта на дисциплината е
подготовка на студентите да ос ествяват самостоятелни научни изследва-
ния по про леми на изучаваните финансови дисциплини. В нея са заст пени
теоретико-методическите и практикоприло ни в проси на методиката на на-
учните изследвания по анково дело, корпоративни финанси, пу лични фи-
нанси, финансови инвестиции, застра оване и др. азгле дат се в просите,
св рзани с с с ността и осо еностите на методологията и видовете научна
продукция, информационното осигуряване, из ора на тема, структурата и
с д р анието на научните разра отки, теоретичните и емпиричните изслед-
вания, ра отата над р кописа, оформлението, стилистиката, редактирането,
рецензирането и др. Предварителни изисквания са до ре усвоени знания по
специализираните финансови дисциплини, както и спосо ност за логично
и критично мислене, анализиране на процесите и политиките за прилагане

241
 и тестване на изучените модели. Дисциплината изгра да знания и раз и-
ране за ра отата с научни източници, тя ната о ра отка, формирането на
цел, задачи и ипотези на научното изследване, дефиниране на структурата
на реферата, излагане на со ствени идеи и ви дания, както и о основаната
им за ита. Не на последно място, придо иване на умения за структуриране
на изводи и предло ения за промяна на политики и законодателни норми.
Прилагането на знанията и уменията мо е да се т рси в няколко насоки.
сновно като спосо ност за дефиниране на про лемите на ра отното място,
анализиране на процесите и предлагане на аргументирани и о основани ре-
ения. Изготвянето на реферат е азата за де о израстване, раз иряване
на знанията и формиране на нови умения при подготовката на следва и пу -
ликации: статии, дипломни ра оти и писане на докторски тези.
Нетрадиционни де ности в селските ра они за с ец Аграрен бизнес
че ната дисциплина има теоретикоприло ен арактер. апознава студен-
тите с по- ирокия спект р на прило ение на нетрадиционните де ности в
селските ра они с цел по-п лното използване на материално-те ническата
аза, природните дадености и ра отната сила в лгарските села. че ната
програма е с о разена с изискванията на Европе ската програма за разви-
тие на селските ра они и диверсифицирането на де ности в тя с цел с з-
даване и разноо разяване на заетостта. акалаври от специалност грарен
изнес“ е придо ият знания, за по-нетрадиционни източници на до од
в селска среда, като развитие на неземеделски де ности, селски туриз м,
занаятчи ство, прера отване на продукция от земеделски произ од с цел
до авяне на сто ност к м нея, както и отговор на в проса как могат да се
осигурят доп лнителни до оди на заетите в аграрната сфера на де ност в
селските ра они на лгария. С уче ната дисциплина се предлагат нетради-
ционни де ности в регионален, национален и гло ален ма а . основава
се нео одимостта от развитието на занаятчи ска де ност на с временния
икономически етап от развитието на страната ни, определят се основните
видове прило ими практически занаяти и ра оните на тя ното развитие.
Студентите се запознават с в змо ностите за п рвична и вторична прера-
отка на селскостопанската продукция, с отгле дането на цветя и илки, с
развитието на туристическа де ност в селските ра они, както и с отгле да-
нето на нетрадиционни за страната растения и ивотни. Те е научат какви
са различните формите и начини за реализация на тези де ности, както и
географските ра они, под одя и за тя ното отгле дане и развитие. Дис-
циплината е из одна както за разра отване на дипломни ра оти, така и за
пряко прило ение на придо итите знания и умения в практиката. Тя корес-
пондира с всички те нологични, организационни и управленски дисципли-
ни, преподавани в катедра грарна икономика“.

242
Обектноориентирано моделиране с за с ец Ин орматика и из
нес ин ормационни системи сновна цел на курса е изучаването на
иновативни под оди за разра отване на софтуер на азата на модели, като
се поставя акцент на о ектноориентираното моделиране на софтуерни сис-
теми чрез метода . чакваните резултати са: формиране на знания за
концепциите на о ектноориентираното моделиране и за основните диагра-
ми на формиране на умения за с иране, о о аване и анализ на
изискванията к м разра отвана система раз иране на основните понятия,
о ектноориентирани те ники и езици за моделиране на системи с здава-
не на функционални, структурни и поведенчески модели на комп т рни
системи чрез използване на многоо разието от диаграми. На аза на
тези знания и чрез практическа ра ота в ла ораторните упра нения се с з-
дават някои умения за прилагането на азирани среди за разра отка.
Получените знания и умения са условие за пови аване на качеството и на
производителността на труда при разра отването на софтуер, за трансфер
на на -до ри практики. Спосо ности за раз иряване на знанията и фор-
миране на нови умения: ра ота в екип и координиране на задачи в о ластта
на о ектноориентираното моделиране вземане на ре ения в стандартни и
относително неопределени ситуации.
Облачни те нологии за с ец Ин орматика Дисциплината е изкл чител-
на актуална, т като през последните години о лачните изчисления се пре-
в рна а в много ва ни те нологии за остване и доставка на услуги през
интернет. Предназначението е да даде на студентите азисни познания
в о ластта на изчислителните о лаци, да ги запознае с терминологията,
принципите и прило енията, ползва и изчислителни о лаци. Студентите
придо иват нео одимите познания и умения за идентифициране на раз-
личните видове о лачни услуги, разграничаване на отделните категории о -
лаци частни, пу лични, и ридни, о ностни и оценяване на отделните
модели за доставката им: Инфраструктура като услуга“, Платформа като
услуга“, Софтуер като услуга“. Специално място се отделя на в просите,
св рзани с рисковете и ползите от прилагането на о лачни те нологии, за-
пла ите за сигурността на данните в контекста на изчислителните о лаци.
Облигационно раво за с ец енид м нт че ната дисциплина дава ос-
новни познания относно правното регулиране на пазарните отно ения в в
вр зка с с задоволяване на потре ностите на гра данскоправните су екти,
като акцент т е поставен в р у правната регламентация на договарянето и
отговорността. учението е насочено к м усвояване на о ите категории
на о лигационното право, раз иряване на знанията на студентите с с спе-
циалните правни разпоред и на отделните видове договори – менид рски
договор, договори за пре в рляне на права, за изв р ване на де ност, услу-

243
 га, за аутсорсинг и др., както и редица теоретични и правоприло ни спор-
ни в проси, св рзани с о лигационните отно ения. В рамките на уче ния
курс се отделя специално внимание на с де ни ре ения и казуси, св рзани
с договарянето, което спомага за практическото прилагане на придо итите
знания и умения.
Одит в убличния сектор за с ец Счетоводство и одит че ната дисци-
плина раз ирява и зад л очава познанията, придо ити от студентите през
пред одните курсове на о учение. В основата ле ат понятията и катего-
риите, изучавани по дисциплините Теория на контрола“, инансов кон-
трол“, ценка на риска и в тре ен финансов контрол“. елта на дисци-
плината е да се насочат студентите к м по-тясна специализация, а именно
к м одитната де ност в пу личния сектор. В о вата на курса се разгле дат
про леми от одитната практика в пу личния сектор като: документиране
на резултатите от проведения в тре ен одит в пу личния сектор, оценява-
не на качеството на одитната де ност и оценка на системите на финансово
управление и контрол разгле дат се кл чови показатели за оценяване на
ефективността на в тре ния одит в пу личния сектор. екционният курс и
прове дането на семинарните занятия дават в змо ност на студентите да
придо ият познания относно те никата за прове дане на в тре ния одит в
пу личния сектор, както и познания за методите за превенция и преодоля-
ване на финансовите измами в пу личния сектор.
О еративно у равление на роизводството за с ец Индустриален бизнес
и ред риемачество сновополага а прило на икономическа дисци-
плина, изучава а под оди и методи за вземане на управленски ре ения,
св рзани с оперативните аспекти за управление на операционната система
на предприятието. С изучаването студентите придо иват нео одимите
теоретични и практически знания, за да могат да: оценяват ва ността на
оперативните ре ения, св рзани с с средносрочното и краткосрочното пла-
ниране и контрол на трансформационните процеси в предприятието по-
знават основните видове запаси и незав р ено производство и да управля-
ват тя ната наличност вземат ре ения за из ор на система за оперативно
управление на производството и за планиране и контрол на материалните
запаси разкриват в змо ности за по-п лно удовлетворяване на приори-
тетите на из раната операционна стратегия на предприятието анализират
с ответствието на из раната система за оперативно управление с теку ите
операционни и те нически условия за ос ествяване на производството
разра отват целеви показатели за измерване на представянето на из рана-
та система за оперативно управление на производството. Дисциплината се
азира на изучаваните в пред одните семестри дисциплини перационен
менид м нт“, Икономика на предприятието“, Теория на управлението“ и

244
 Маркетинг“. Натрупаните знания са основа за изучаване на ирок кр г от
икономически дисциплини в специалността: правление и организация на
персонала в индустрията“, изнес логистика“, изнес планиране на пред-
приятието“, Икономически анализ на предприятието“.
О ерационен и логистичен менид м нт за с ец енид м нт елта на
дисциплината е да раз ири теоретичната аза на студентите относно с вре-
менните методи за управление на процесите и операциите на организации-
те. сновното предназначение е акалаврите да получат специализирани
управленски знания относно де ностите по агрегатно планиране на продук-
цията и управление на веригата на доставките, календарно планиране на
операциите, графично и математическо моделиране на процесите, генери-
ране на оптимален график и диспечиране на операциите. С д р ателните
акценти са в р у оперативното управление в де ността на организациите.
азгле дат се и в проси, св рзани с тактическото управление на операци-
ите с оглед конкретизиране на фирмените стратегии и организация на из-
п лнението им. кцентира се в р у интердисциплинарното преплитане
на в просите, вкл чени в дисциплината, и вр зката им с останалите упра-
вленски дисциплини. Представя се ронологичното развитие на основните
прило ни теории за операционен и логистичен менид м нт. азгле дат се
концепции и модели за разра отване на метод и алгорит м за оперативно
управление на процесите и операциите в предприятия с различен тип про-
изводство. оментират се и в змо ностите за прилагането им в сферата на
услугите. Дисциплината вкл чва и знания относно тя ната дета лизация-
та при оперативното планиране, организиране, контролиране и регулиране
на операциите при управление на доставките, организацията и контрола
на материалните запаси. Студентите могат да прилагат усвоените знания и
умения в практическата си ра ота по планиране и диспечиране де ността
на производствени и непроизводствени организации, при изра отването на
календарни графици и визуалното им представяне чрез различни под одя-
и те ники – лине ни и мре ови графици.
О ерационен менид м нт за с ец изнес икономика Прило на иконо-
мическа дисциплина, изучава а под оди и методи за вземане на управлен-
ски ре ения, св рзани с проектиране, експлоатация и ус в р енстване на
операционната система на предприятието. С изучаването студентите при-
до иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да:
оценяват ва ността на ре енията, св рзани с из ор на продукт и процес и
отра ението им в р у функционирането на операционната система на пред-
приятието познават основните видове производствени процеси и тя ната
структура вземат ре ения за териториалното разполо ение на процесите
и ра отните места, като отчитат влиянието на редица в н ни и в тре ни

245
 фактори разкриват в змо ности за с кра аване на прод л ителността на
производствения цик л, познава ки неговата структура и факторите, които
му влияят управляват производството на оперативно равни е. Дисципли-
ната формира умения за: практическо прило ение на изучаваните основни
инструменти, под оди и методи, като по този начин с здава условия за ра-
ционално с четаване на елементите на операционната система в в времето
и пространството при минимални раз оди на материални, трудови и финан-
сови ресурси теку о анализиране на ра отата на операционната система
на предприятието разкриване на в змо ности за ус в р енстване на опе-
рационната система на предприятието.
О ерационен менид м нт за с ец Индустриален бизнес и ред риемачест
во сновополага а прило на икономическа дисциплина, изучава а
под оди и методи за вземане на управленски ре ения, св рзани с проекти-
ране, експлоатация и ус в р енстване на операционната система на пред-
приятието. С изучаването студентите придо иват нео одимите теоретич-
ни и практически знания, за да могат да: оценяват ва ността на ре енията,
св рзани с из ор на продукт и процес и отра ението им в р у функцио-
нирането на операционната система на предприятието познават основните
видове производствени процеси и тя ната структура вземат ре ения за те-
риториалното разполо ение на процесите и ра отните места, като отчитат
влиянието на редица в н ни и в тре ни фактори разкриват в змо ности
за с кра аване на прод л ителността на производствения цик л, познава -
ки неговата структура и факторите, които му влияят анализират основните
форми за организация на производството и в змо ностите за тя ното прак-
тическо прило ение управляват производството на оперативно равни е.
Практическото прило ение на усвоените основни инструменти, под оди и
методи с здава условия за рационално с четаване на елементите на опера-
ционната система в в времето и пространството при минимални раз оди
на материални, трудови и финансови ресурси. перационен менид м нт“
се азира на изучаваните в пред одните курсове дисциплини Икономика
на предприятието“, Теория на управлението“, Маркетинг“. Натрупаните
знания са основа за изучаване на ирок кр г от икономически дисциплини
в специалността: правление и организация на персонала в индустрията“,
изнес логистика“, изнес планиране на предприятието“, Икономически
анализ на предприятието“.
О ерационни системи за с ец изнес ин ормационни системи сновна
цел на курса е изучаване на ар итектурата на операционните системи и на
основните им ме анизми. Предви да се разгле дането на някои проектни
ре ения при реализиране на азисните ме анизми и на основните компо-
ненти на операционните системи – менид р на процесите, менид р на

246
 паметта, система за управление на в ода и из ода, фа лова система, система
за сигурност. чакваните резултати са: формиране на знания за ролята на
операционните системи, за тя ната ар итектурата и основните им ме ани-
зми. На аза на тези знания и чрез практическа ра ота в ла ораторните уп-
ра нения се с здават някои умения, които могат да се прило ат при адми-
нистрирането на комп т рните системи, при откриването и отстраняването
на про леми в тя ната ра ота. Получените знания и умения могат да дат
раз ирени в дисциплината омп т рни мре и и комуникации“.
О ерационни системи за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни
системи сновна цел на курса е изучаване на ар итектурата на опера-
ционните системи и на основните им ме анизми. Предви да се разгле да-
нето на някои проектни ре ения при реализирането на азисните ме ани-
зми и на основните компоненти на операционните системи – менид р на
процесите, менид р на паметта, система за управление на в ода и из ода,
фа лова система, система за сигурност. чакваните резултати са: формира-
не на знания за ролята на операционните системи, за тя ната ар итектурата
и основните им ме анизми. На аза на тези знания и чрез практическа ра-
ота в ла ораторните упра нения се с здават някои умения, които могат да
се прило ат при администрирането на комп т рните системи, при откри-
ването и отстраняването на про леми в тя ната ра ота. Получените знания
и умения могат да дат раз ирени в дисциплините омп т рни мре и и
комуникации“, перационни системи “ и др.
О ерационни системи за с ец Ин орматика Дисциплина е логиче-
ско прод л ение на перационни системи“. Насочена е к м изучаването
на организацията на NI операционните системи и к м придо иването
на практически умения за тя ното използване. В теоретичен аспект се раз-
гле дат идеологията и историята на развитието NI системите, тя ната
ар итектура, функциите на ядрото. В практически аспект се изучава
– вид NI система, чиито версии се разпространяват като сво оден софту-
ер, а из одният код е дост пен. Предвидени са теми за ела на , за
управлението на устро ства и фа лови системи, за не ното конфигуриране
и администриране. чакваните резултати от изучаването са формиране
на знания и умения за администрирането на азирани системи. Тя раз-
ирява знанията, получени в дисциплината перационни системи“, а по-
лучените знания и умения е помогнат за по-ефективно ос ествяване на
офис де ностите. Студентите е могат да интегрират офис прило енията
в уе среда, да ос ествяват споделяне и с вместна ра ота по документи и
да автоматизират своята де ност чрез макроси. Дисциплината е формира
спосо ности за самоо учение и непрек снато раз иряване на познанията
за програмните продукти за автоматизация на офиса.

247
Организационна си ология и личностни умения за с ец С дебна адми
нистрация Дисциплината разгле да про лемите на чове кото поведе-
ние в ра отната и в социална среда. Изследва индивидуалните и груповите
пси ични явления, в зниква и в условията на ме дуличностното и ме ду-
груповото взаимоде ствие в организацията. кцент е изучаването и раз и-
рането на организационните процеси от различни перспективи – на индиви-
дуално, групово и организационно равни е. Предметната о ласт вкл чва
различни теории и модели, о яснява и поведението на човека в ра отна
и организационна среда. Дават се знания в следните тематични направле-
ния: 1 прис единяването на човека в организацията и приспосо яването
му к м организационната среда 2 организационно развитие и промяна 3
взаимоде ствието ме ду личността и групата в рамките на формалната ор-
ганизация лидерство, изгра дане на екипи и комуникация, мотивиране
5 управление на конфликти и кризи в организацията, умения за преговори
и медиация ролята на ра отната среда за удовлетвореността от ра ота-
та и здравето на ората. Дисциплината изгра да у студентите умения за
прилагане на получените знания с цел пови аване на организационната и
индивидуалната ефективност.
Организационни кон ликти и у равление на стреса за с ец енид
м нт Дисциплината формира специално познание в сферата на менид -
м нта. Тя е предназначена да запознае студентите с основни методологични
концепции и изследователски под оди в о ластта на конфликтния анализ и
управлението на стреса в организациите. Има теоретико-прило на насоче-
ност. Тематичните единици са осем, организирани в две части: част п рва
рганизационни конфликти“ и част втора правление на стреса“. чаква-
ните резултати от о учението са св рзани с познаването на кл чови понятия
и конкретен инструментариум както за управлението на конфликти, така и
за управление на стреса в организациите. елта е развиване и използване на
придо итите знания и умения, чрез които да се пови и ефективността при
ре аването на тези специфични про леми в организациите.
Организационно оведение за с ец енид м нт Интердисциплинарна
научна о ласт и академична дисциплина, посветена както на изучаването
и раз ирането на причините, структурата и динамиката на поведението на
ниво индивид, група и организация, така и на практиката на в зде ствие
в р у него. урс т има синтетичен арактер и запознава студентите с ос-
новни под оди и понятия от чове кото поведение в организационен кон-
текст. То в ве да в логиката на организационната пси ология и социално-
пси ологическите аспекти на организационното поведение. Изучаването на
дисциплината формира у студентите умения за раз иране и управление на
поведението в организацията при отчитане на комплексните и взаимоде ст-

248
 ва ите си причини: индивидуалните осо ености, потре ности и интереси,
ценностни системи, мотивация, отно ения, групови взаимоде ствия. Тя
дава в змо ност за прило ение на получените знания, т като изгра да
култура за познаване на пси ологията на личността и арактера на чове -
ките отно ения, което развива ново управленско мислене и с здава упра-
вленска пси ологическа компетентност. По този начин дисциплината раз-
ирява знанията в о ластта на управлението на организацията.
Организационно оведение и култура за с ец Строителен бизнес и ред
риемачество и Недви ими имоти и инвестиции Дисциплината
о ва а основни в проси, св рзани с организационното поведение и кул-
тура, като изучава усто чивите арактеристики на поведението на човека и
чове ките о ности от гледна точка на организирания на труд и управле-
нието. Студентите получават знания и умения по отно ение на ме дулич-
ностните отно ения, отно енията ме ду управлява и и управлявани, от-
но ения организация - личност“ и др. Дисциплината формира компетент-
ност в теоретичен и в практически план, нео одима на студентите, за да
се реализират като специалисти в о ластта на управлението на чове ките
ресурси, а в по- ирок план и като управители на строителни организации
и агенции за недви ими имоти. рганизационното поведение и култура“
като научна о ласт намира своето място сред дисциплините, третира и
управлението на чове ките ресурси и кореспондира с икономическата со-
циология, пси ологията, управлението на персонала и др.
Организация и те нологии в ивотнов дството за с ец Аграрен бизнес
Дисциплината позволява на студентите да получат нео одимите теоретич-
ни и практически знания, св рзани с организацията на производството и с -
временните те нологии за отгле дане на по-ва ните селскостопански и-
вотни в лгария. Те се запознават с с спецификата на производствено-те -
нологичните процеси в ивотнов дството и в змо ностите за подо ряване
на организацията на де ностите в ивотнов дството. кцентира се в р у
значимата роля на организационните структури и формите за организация
на стопанската де ност в агро изнеса. Изве дат се потенциалните в про-
си, касае и организацията на сна дяването и използването на ресурсите
в предприятието. В зприема се тезата, че от това, доколко е рационална
организацията на стопанската де ност в едно ивотнов дно предприятие,
до голяма степен зависи ефект т от ос ествяваната от него де ност. Сту-
дентите се запознават с осо еностите на индивидуалното развитие на сел-
скостопанските ивотни, продуктивността и продуктивните направления,
в зпроизводството на стадата, зооте ническите и ветеринарно-медицин-
ските изисквания, фура ите и раненето на различни категории ивотни.
азгле дат се стопанското значение и иологичните основи на говедата и

249
 иволите, овцете и козите, свинете, за ците и птиците, в т.ч. стопанското
значение на ивотните, породите и породните направления, изискванията
к м изгра дането на ивотнов дните о екти, изискванията к м изнената
среда на ивотните, те нологичните ре ения за отгле дане на различни
категории в ивотни по в дства. Изучава ки дисциплината студентите е
могат да проектират самостоятелно организационно-те нологични ре е-
ния в в вр зка с отгле дането на селскостопански ивотни и е могат да
вземат по-ефективни ре ения в о ластта на ивотнов дното производство.
е раз ирят знанията и уменията, получени от дисциплини като снови
на земеделието и ме анизацията“, снови на аграрния изнес“, което е до-
ра основа за дисциплините рганизация и те нологии в растениев дство-
то“, Менид м нт на аграрния изнес“ и др.
Организация и те нологии в растениев дството за с ец Аграрен бизнес
Дисциплината позволява на студентите да получат нео одимите теоретич-
ни и практически знания, св рзани с организацията на производството и
с временните те нологии за отгле дане на по-ва ните земеделски култу-
ри в лгария. Те се запознават с с спецификата на производствено-те но-
логичните процеси в растениев дството и в змо ностите за подо ряване
на организацията на де ностите в растениев дството. кцентира се в р у
значимата роля на организационните структури и формите на организация
на стопанската де ност в агро изнеса. Изве дат се потенциалните в про-
си, касае и организацията на сна дяването и използването на ресурсите в
предприятието. В зприема се тезата, че от това, доколко е рационална ор-
ганизацията на стопанската де ност в едно растениев дно предприятие, до
голяма степен зависи ефект т от ос ествяваната от него де ност. Студен-
тите се запознават с с стопанското значение на растениев дните култури,
те ните морфологични осо ености и иологични изисквания к м средата.
тделя се специално внимание на осо еностите в агроте никата при про-
ми леното отгле дане на по-ва ните полски култури, зеленчукови култу-
ри и тра ни наса дения. Така те е могат да проектират самостоятелно
организационно-те нологични ре ения в в вр зка с отгле дането на зе-
меделски култури и да вземат по-ефективни ре ения в о ластта на расте-
ниев дното производство. Дисциплината раз ирява знанията и уменията
получени, от дисциплини като снови на земеделието и ме анизацията“,
снови на аграрния изнес“ и е до ра основа за изучаване на рганиза-
ция и те нологии в ивотнов дството“, правление на поземлените ресур-
си“, Менид м нт на аграрния изнес“ и др.
Организация на счетоводството за с ец Счетоводство и одит Дисципли-
ната представлява естествено прод л ение на Теория на счетоводството“,
к дето о ект на изучаване са основите и методологията на счетоводството.

250
 кцент т се поставя в р у някои практикоприло ни аспекти на в просите,
изучавани по Теория на счетоводството.“ елта е посредством про лемно
ориентиран под од да се изясни практическото прило ение на счетоводни-
те принципи, под одите за откриване, коригиране, представяне и оповес-
тяване на счетоводни гре ки, както и логиката, и последователният ред на
изготвяне на отделните елементи на годи ния финансов отчет. По-конкрет-
но о ект на изучаване са в просите на нормативната уред а на счетовод-
ството в лгария, счетоводните принципи, счетоводните регистри, форми,
гре ки, годи ното счетоводно прикл чване и годи ният финансов отчет
на предприятието. тделено е нео одимото внимание и на в просите на
организацията на счетоводството в отделното предприятие.
Организация на у равлението за с ец енид м нт рганизациите са
неизменна част от всекидневието ни – ората ра отят в тя , ползват услуги-
те им. До такава степен сме свикнали с това, че малко се замисляме за това
как са изградени организациите, как функционират и се развиват. Този курс
представя в тре ния строе на фирмата, не ното функциониране, начини-
те за взаимно приспосо яване ме ду елементите , за да ра оти ефектив-
но траекторията на развитието . че ното с д р ание е представено чрез
утв рдени модели за арактеристика, оценка и изгра дане на фирмата. В
ра отата се акцентира в р у активната ра ота на студентите чрез ре аване
на казуси и разра отване на курсов проект.
Осигурителни системи и ондове за с ец инанси че ната дисциплина
има за цел да формира азисни теоретически знания и практически умения
в в вр зка с прилаганите форми на социалноосигурителната за ита. Тя е
в тясна вр зка с всички сфери на финансовата наука – Пу лични финан-
си“, орпоративни финанси“ и Персонални финанси“, има ки предвид
пу личното преразпределение на ресурсите и влиянието в р у финансовите
ре ения на изнеса и до одите на домакинствата, както и анковото о -
слу ване на паричните потоци. В процеса на о учението студентите усвоя-
ват знания за: значението и в зде ствието на социалното осигуряване в р у
икономическия и социалния ивот в страната де ства ите к м момента
финансова организация и фондова практика на социалното осигуряване в
лгария мерките за координиране на социалноосигурителните системи в
ЕС. В резултат на о учението се формират умения за: раз иране и о ясня-
ване на протича ите в страната осигурителни процеси самостоятелно из-
гра дане на отно ение и оценка к м тя изв р ване на критичен анализ
и синтезиране на идеи прилагане на наученото в практиката – чрез изчис-
ляване на размерите на осигурителните вноски и на получаваните о ез е-
тения дискутиране и прилагане на Европе ското законодателство в изуча-
ваната о ласт.

251
Основи на аграрния бизнес за с ец Аграрен бизнес Дисциплината запоз-
нава студентите с с с ността и о вата на аграрния изнес и неговите ос-
новни направления. че ното с д р ание е формирано с оглед да се осигу-
ри нео одимият азов о ем знания и да се придо ие основно раз иране на
принципите на агро изнеса и тя ното прило ение при ре аването на про-
леми в земеделието, както и да се акцентира на социално-икономическите
аспекти на д р авната политика по отно ение на аграрния сектор. снови
на аграрния изнес“ е основополага а теоретико-прило на икономическа
дисциплина, изучава а процесите и под одите на взаимоде ствие ме ду
икономиката, управлението и те нологичните процеси в агро изнеса. С изу-
чаването студентите придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, з да могат да: оценяват ва ността на икономическите, те нологич-
ните и социалните процеси, протича и в агро изнеса познават основните
понятия и категории в о ластта на аграрната икономика вземат ре ения за
ефективно използване на ресурсите и икономическите про леми на фирме-
но и национално равни е разкриват в змо ности за ре аване на про леми
в о ластта на оптимизацията на производството, раз одите и продуктовите
с отно ения в аграрните предприятия анализират основните икономиче-
ски про леми и да вземат целес о разни ре ения за тя ното управление
формират мислене, според което аграрната де ност е подчинена на иконо-
мическата ефективност, рента илност и социална значимост. Дисциплината
формира умения за: практическо прило ение на изучаваните основни ин-
струменти и под оди, като по този начин с здава условия за рационално, от
гледна точка на икономиката, управление на агро изнеса на микро- и мак-
роравни е теку о анализиране на целес о разността при използване на
ресурсите, както и разкритие на в змо ности за все по-до ра армонизация
на икономическите, те нологичните и управленските процеси.
Основи на екоикономиката за с ец коикономика Дисциплината запоз-
нава студентите с с с ността и о вата на екоикономиката, както и основ-
ните направления, отнася и се к м нея. ироко популярно е наименова-
нието зелена икономика“, което се дефинира като икономика, която води
к м по-до ро чове ко лагос стояние, социално равенство, намаляване на
рисковете за околната среда и на екологичните дефицити“. Икономическото
развитие и опазването на околната среда поставят про леми, неразривно
св рзани едни с други, а качеството на ивота на сега ното и на де ите
поколения се предопределя от в змо ностите за ре аване на в зникнали
про леми, ез това да де в у р на природата. Дисциплината е осново-
полага а за подготовката на акалаври в специалност Екоикономика“, тя е
теоретико-прило на, изучава а процесите и под одите на взаимоде ствие
ме ду икономиката и екологията, както и регулира ите ме анизми за подо-

252
 ряване на резултатите от еколого-икономическата релация. С изучаването
студентите придо иват нео одимите теоретични и практически знания,
за да могат да: оценяват ва ността на процесите по екологизация на иконо-
миката познават основните понятия и категории в о ластта на екоикономи-
ката вземат ре ения за ефективно използване на ресурсите и екологоико-
номическите про леми на регионлно, фирмено и национално равни е раз-
криват в змо ности за ре аване на созологични про леми в различни сфе-
ри на стопанската де ност анализират основните еколого-икономически
про леми и да вземат целес о разни ре ения за ре аването им формират
мислене, според което екологичните норми и стандарти са приоритетни в в
всяка икономическа де ност. Дисциплината формира умения за: практиче-
ско прило ение на изучаваните основни инструменти и под оди, като по
този начин с здава условия за рационално, от гледна точка на екологията,
управление на икономическата система на микро- и макроравни е теку о
анализиране на целес о разността при използване на ресурсите, както и
разкриване на в змо ности за все по-до ра армонизация на екологичната
и икономическата политика. азира се на изучаваните в пред одните курсо-
ве дисциплини Екология“, Икономика на предприятието“, Микроиконо-
мика“ и Макроикономика“. Натрупаните знания са основа за изучаване на
ирок кр г от икономически дисциплини в специалността.
Основи на застра оването за с ец инанси елта на дисциплината е да
предостави азови знания за с ността, принципите и организацията на
застра оването и да с здаде определени практически умения за тя ното из-
ползване в личен и в професионален план. В процеса на о учение се усвоя-
ват нови знания за функционалните и организационните аспекти на застра-
ователния изнес, осо еностите на застра ователните продукти, с д р а-
нието на застра ователните договори, ценоо разуването на застра овките,
формирането на те ническите резерви, де ността на застра ователните
компании и те ните посредници, начините за регулиране и надзор на за-
стра ователния изнес. Дисциплината изгра да умения, които да помогнат
на студентите да оценяват де ността на застра ователните компании, да
под ират адекватна застра ователна за ита на риска, на ко то са изло ени,
да договарят подзастра оване, лично участие и т.н., да преценяват ползите
от застра ователното посредничество и др. Всички тези знания и умения
дават в змо ност на студентите сами да оценяват риска и да предлагат кон-
кретни застра ователни ре ения.
Основи на земеделието и ме анизацията за с ец Аграрен бизнес Дис-
циплината си поставя за цел да даде на студентите от специалност солидна
аза познания за видовете и начина на функциониране на основните фак-
тори за производство в аграрната производствена система. азгле даните

253
 теми вкл чват в логична последователност факторите, влияе и в р у до-
ивите и тя ното регулиране, агропроизводствената арактеристика на поч-
вите и видовете плодородие, системите на земеделие, видовете те нически
средства за ме анизация и автоматизация на производствените процеси. т-
деля се осо ено внимание на системите за прецизно земеделие. учението
дава на студентите теоретични и практически знания за основните агроте-
нически мероприятия, св рзани с отгле дане на земеделските култури,
начините и системите за о ра отка на почвата, различните видове, типове
и системи ма ини, използвани в земеделието, както и раз иране за тя ната
роля в усто чивата интензификация на производството. Използват се с вре-
менни методи за о учение, както и посе ения на терен в реални земеделски
стопанства за практическо онагледяване на теорията. Придо итите знания
и умения дават на студентите както аза от знания, която да де раз ирена
и надградена с последва ите специални дисциплини рганизация и те -
нологии в растениев дството“ и рганизация и те нологии в ивотнов д-
ството“, но с о така и конкурентно предимство при професионалната им
реализация в аграрния сектор.
Основи на ин ормационните системи за с ец изнес ин ормационни сис
теми Информационните системи ИС имат стратегическо значение за
конкурентоспосо ното функциониране на фирмите. Те са сло ни, високо
автоматизирани, динамични системи, арактеризира и се с прилагането и
интегрирането на разноо разни информационни те нологии, което изисква
ирокоо ватни познания в с ответната о ласт. В този контекст целта на
настоя ата дисциплина е да запознае студените с някои основни концеп-
ции на информационните системи, да разкрие ролята и мястото им в с -
временните организации. Изучават се основните де ности и някои под оди
при разра отването на ИС. чертава се те нологичната им инфраструктура.
Поставен е акцент в р у системите за е- изнес. азкриват се някои социал-
ни и етични в проси на ИС, разгле да се тя ната сигурност. чакваните
резултати са: придо иване на знания за с ността на ИС, за те ните еле-
менти и ар итектура, методологията за тя ното изгра дане и управление,
за видовете ИС и тя ното място в организацията и веригата на доставка,
за те нологичната и информационната аза на ИС, за тя ната сигурност и
др. изгра дане на умения за определяне и сравнение на различните видове
изнес прило ения, сравнение на под одите за разра отка, за анализ на те -
нологичната аза, за проучване на на -до рите практики в о ластта на ИС
и ИТ. Получените знания и умения могат да дат раз ирени и о огатени
по-натат к в о учението по специалността. Те са предпоставка за успе на
реализация в о ластта на изгра дането и управлението на ИС.

254
Основи на кор оративните инанси за с ец инанси елта на дисци-
плината е да осигури на студентите азови знания и умения, нео одими
при управлението на финансите на фирмите. омпаниите са основни иконо-
мически единици и ефективното управление на финансовите им ресурси е
от с ествено значение както за лагос стоянието на со ствениците, така и
на цялото о ество. т тази гледна точка за студентите е нео одимо да по-
знават принципите на корпоративните финанси. В резултат на о учението
по дисциплината те придо иват знания за: осо еностите на с временните
корпорации и принципите за из ор на стратегическа финансова цел прин-
ципите и методите за оценяване на финансовото с стояние на компаниите
основните аспекти на финансовото планиране в корпорациите в змо ни-
те източници на финансиране, както и те ните предимства и недостат ци
принципите и методите за оптимизиране на о ия размер на о оротния ка-
питал и неговите компоненти. Прило ението на получените знания и
умения се изразява в в спосо ността на студентите да: дефинират адекват-
на стратегическа финансова цел на корпорацията анализират финансовото
с стояние на компанията чрез система от финансови показатели изготвят
основни финансови планове из ират под одя ите форми и източници за
на иране на финансови ресурси определят оптималните ре ения при упра-
влението на о оротния капитал. Получените знания и умения имат практи-
ческо прило ение в ра отата на специалистите от финансовите отдели на
компаниите, финансовите анализатори в анки и други финансови инсти-
туции, финансовите консултанти. учението е основа за придо иване на
доп лнителни знания и умения за стратегически корпоративни финансови
ре ения, засяга и д лгосрочните инвестиции, капиталовата структура и
дивидентната политика, оценяването и преструктурирането на компании.
Основи на логистиката за с ец огистика Дисциплината е основополага-
а за подготовката на акалаврите от специалност огистика“. С не ното
изучаване те придо иват знания и раз иране за принципите, изискванията и
ме анизмите за управлението на дви ението на материалните и св рзаните
с тя информационни, сервизни и финансови потоци. ормират се умения
за разкриване и организиране на практическото реализиране на потенциал-
ните в змо ности за пови аване на ефективността на функционирането
на прилага ите логистичния под од системи. Това е св рзано с с с ест-
веното с кра аване на времето в цик ла от придо иването на суровини и
полуфа рикати до доставката на готова продукция на потре ителите, с ус-
коряване на процеса за получаване на информация, подо ряване на равни-
ето на о слу ване и т.н. Придо итите знания са основа за ефективното и
зад л очено усвояване на знанията и уменията по всички останали логис-
тични дисциплини в специалността.

255
Основи на равото за с ец С дебна администрация че ната програма,
като част от фундамента на специалността, в ве да азисни теми, понятия
и институти по теория на правото, конституционно, административно, гра -
данско, о лигационно, ве но, трудово и наказателно право. екционният
курс следва класическата структура на отделните отрасли от националната
ни правна система. нанията се предлагат в логическата им последовател-
ност, като правните клонове се о осо яват в два дяла: пу личноправни и
частноправни. По този начин изло ението предоставя фундаментални зна-
ния по основни понятия и правни институти от националната ни правна
система като ну на основа за надгра дане на знанията и до развитието им
в специалните правни дисциплини.
Основи на равото за всички с ециалности без Ин орматика че ната
програма е с ставена с оглед студентите да придо ият основни знания по
теория на правото, конституционно, административно, гра данско, о ли-
гационно, ве но, трудово и наказателно право. екционният курс следва
класическата структура на отделните отрасли от националната ни правна
система. нанията се предлагат в логическата им последователност, като
правните клонове се о осо яват в два дяла: пу личноправни и частноправ-
ни. По този начин изло ението от лекции предоставя фундаментални зна-
ния по основни понятия и правни институти от националната ни система.
елта е де ите икономисти да знаят с ността на основополага ите в -
проси на правото, предвид мястото и ролята, която е заемат и изп лняват
в управлението на икономиката в условията на пазарно стопанство. чак-
ваните резултати вкл чват овладяване на основни правни знания, оравене
с нормативната материя, прилагане на знанията при ре аване на правни
казуси и формиране на нови знания, св рзани с икономическата професия.
Основи на убличната администрация за с ец Публична администрация
и С дебна администрация Дисциплината дава знания за принципите
на организиране на д р авата и функционирането на административните
органи. Спосо ства за раз ирането на модерната д р авна администрация
и за с здаването на управленски и организационни умения. В уче ното с -
д р ание са показани с ността и в змо ностите на пу личната админи-
страция, структурата и компетенциите на органите на административния
апарат на централно и на местно ниво. че ното с д р ание е представено
чрез утв рдени модели за изгра дане и оценка на пу личната администра-
ция. урс т е основополага и предполага надгра дане по отно ение на
управлението на различните пу лични структури, управлението на пу лич-
ните ресурси, разра отването на проекти, прове дането на политики и т.н.
Основи на убличното раво за с ец Публична администрация Дисци-
плината разгле да на -ва ните про леми на конституционното, админи-

256
 стративното и наказателното право. В тази вр зка се изучават азисните
принципи на о ото учение за д р авата, в просите на де ства ата кон-
ституция, регламентираната в нея система на основните гра дански права
и сво оди, гра данство, система на вис ите и местни д р авни органи. В
раздела дминистративно право“ се разгле дат теми, касае и с ността
и видовете административни актове, административни нару ения и видове
административни наказания, административно наказателно производство. В
раздела Наказателно право“ се изучават о ите учения на прест плението
и наказанието, както и теми от специалната наказателноправна материя, ка-
сае а с ставите на прест пленията против со ствеността и стопанството.
Основи на социалното осигуряване за с ец астра оване и осигуряване
че ната дисциплина има за цел да формира азисни теоретически знания
и практически умения в в вр зка с организацията на социалното осигуря-
ване в лгария и прилаганите форми на за ита сре у рисковете на тру-
да. Тя е в тясна вр зка с други дисциплини, изучавани в специалността:
В ведение в в финансите“, Пари и паричен менид м нт“, Демографска
статистика“, инансови пазари и институции“, инансов менид м нт и
управление на риска“ и др., има ки предвид пу личното преразпределение
на ресурсите и влиянието в р у финансовите ре ения на изнеса и до оди-
те на домакинствата, както и анковото о слу ване на паричните потоци.
В процеса на о учение студентите усвояват знания за: предпоставките за
в зникване, ролята и в зде ствието на социалното осигуряване в икономи-
ческия и социалния ивот де ства ите к м момента финансова органи-
зация и фондова практика на социалното осигуряване в лгария мерките
за координиране на социалноосигурителните системи в ЕС. В резултат на
о учението се формират умения за: раз иране и о ясняване на протича ите
в страната осигурителни процеси самостоятелно изгра дане на отно е-
ние и оценка к м тя изв р ване на критичен анализ и синтезиране на
идеи прилагане на наученото в практиката – чрез изчисляване на размерите
на осигурителните вноски и на получаваните о ез етения дискутиране и
прилагане на Европе ското законодателство в изучаваната о ласт.
Основи на стокознанието на роми лените стоки за с ец Стокознание и
митническа де ност Дисциплината има за цел да даде на студентите тео-
ретични и практикоприло ни знания, нео одими за де ото им развитие
като специалисти в о ластта на пазарната икономика. В програмата са заст -
пени в проси с о о теоретично значение относно предмета и принципите
на стокознанието на проми лените стоки, класификацията, асортимента,
качеството, потре ителните сво ства, стандартизацията, сертификацията,
опаковката, маркировката и с ранението на проми лените стоки. азгледа-
ни са о е основните стокови групи: ст клени, керамични, метални, итови

257
 електрически стоки от д рвесина и ме ели строителни стоки лепила, ка-
учукови стоки и пластмаси. Студентите придо иват практически умения за
стоков анализ, контрол, оценка на качеството и конкурентоспосо ността на
стоките чрез използването на стокови о разци, ме дународни и европе ски
стандарти и с временни научни методи за изпитване. Придо итите знания
и формираните нови умения е им дадат в змо ност да прилагат методите
за оценка на с ответствието на стоковата информация с изискванията в нор-
мативните документи, да ос ествяват контрол относно изискванията к м
опаковката и маркировката, правилата и сроковете за с ранение, транспорт
и реализация на стоките, тя ното качество и езопасност, да изв р ват сто-
ков менид м нт през целия изнен цик л на стоките.
Основи на стокознанието на ранително вкусовите стоки за с ец Сто
кознание и митническа де ност Дисциплината е основополага а за
подготовката на студентите, тя изучава о отеоретичните про леми, св р-
зани с в зникването и с ността на стокознанието на ранително-вкусо-
вите стоки, с имичния с став на раните с промените, които наст пват в
тя по време на с ранение, както и основните аспекти, св рзани с до и-
ването, качеството и с ранението на ранителните мазнини и вкусовите
стоки. С изучаването на тази дисциплината студентите придо иват нео -
одимите теоретични и практически знания, за да могат да: познават и-
мичния с став на ранително-вкусовите стоки познават теоретичните ас-
пекти, св рзани с качеството и методите за неговото определяне познават
основните процеси, които протичат в ранително-вкусовите стоки по време
на с ранение познават основните методи за с ранение и консервиране
на ранително-вкусовите стоки познават основите на производство на ра-
нителните мазнини и вкусовите стоки познават нормативните изисквания
относно качеството на ранителните мазнини и вкусовите стоки познават
изискванията относно с стоянието на опаковката и п лнотата на маркиров-
ката познават изискванията относно с ранението и транспортирането на
ранителните мазнини и вкусовите стоки. Дисциплината формира умения
за практическо прило ение на придо итите знания относно: с временните
методи за определяне на основните компоненти в имичния с став на го-
репосочените ранителни и вкусови стоки, методите за определяне на ка-
чеството и с поставка на получените резултати с нормативните изисквания,
определяне на основните недостат ци в качеството на ранителните мазни-
ни и вкусовите стоки. Това е от ва но значение за успе ната реализация
на о учаваните студенти като специалисти в о ластта на стокознанието и
контрола на качеството и езопасността на стоките. Изучаването на тази
уче на дисциплина е нео одима предпоставка за успе ното усвояване на
основните специализира и дисциплини от уче ния план на специалност-

258
 та и формирането на студентите като п лноценни специалисти по оценка
на качеството на стоките и митническа де ност. Тя спомага за раз ирява-
не на знанията, придо ити от други дисциплини като Микро иология на
стоките“, Сензорни и експертни методи за анализ“, имия“. Натрупаните
знания са основа за изучаване на: Стокознание на раните от ивотински
произ од“, Стокознание на раните от растителен произ од“, Стоков и
митнически контрол“, Митнически ре ими и процедури“ и др.
Основи на строителния бизнес за с ец Строителен бизнес и ред риема
чество Дисциплината разгле да основните теоретични в проси на ико-
номиката на строителството, осо еностите на строителния производствен
процес, спецификите на строителната продукция – о о и по сектори. с-
новната цел е да формира фундаментални теоретични знания и раз ира-
ния по принципните поло ения на икономиката на строителството, както и
конкретни, лизки до строителната практика познания. Изясняват се място-
то и ролята на строителството в националната икономика, д р авната поли-
тика и регулиране в о ластта на строителството, правно-организационните
форми на функциониране на строителния изнес, организационните форми
на изп лнение на строителството, основите на строителното договаряне и
договорна администрация, отчетност и контрол в строителната практика.
р а се осо ено внимание на спецификите на строителството по отдел-
ни сектори проми леност, селско стопанство, транспорт, гра данско стро-
ителство , на ефективността на инвестициите и тя ното управление, на ре-
ализацията на инвестиционни проекти, както и на в просите, св рзани с с
здравето и езопасността, опазването на околната среда и усто чивостта
в строителството. В резултат на придо итите знания очакваните резултати
от о учението са за формиране на умения относно: осигуряване на ефек-
тивно управление на строително-инвестиционния процес и строителния
изнес като цяло, подо ряване на основните икономически показатели на
де ността, пови аване на икономическата ефективност на инвестициите
и др. Посредством ра ота по проекти, ре аване на практически казуси и
прове дане на проучвания по дисциплината, студентите придо иват спо-
со ност за раз иряване на знанията и формиране нови умения в о ластта
на строителството и строителния изнес.
Основи на т рговския бизнес за с ец Икономика и т рговия че ната
дисциплина е една от основните профилира и дисциплини за студентите в
акалав рска степен. Предмет на дисциплината са про лемите на т рговия-
та на макро- и микроравни е в в вр зка с с с ността и евол цията на
т рговията, предпоставките и условията за ос ествяване на т рговската
де ност, в тре ния потре ителски пазар, пазарно т рсене и предлагане,
конкуренцията, потре ителско поведение, стоковите запаси, цените и т р-

259
 говските над авки, при одите, раз одите и рента илността на т рговските
предприятия. Програмата отразява на -новите научни пости ения в тази
о ласт и с ответства на с д р анието на подо ни уче ни курсове в лгар-
ски и чу дестранни университети. Изучаването на дисциплината спомага
за пови аване на знанието и раз ирането на основните понятия, закономер-
ности, фактори и тенденции в развитието на т рговския изнес. сновната
цел е да ос естви логически о основан пре од от о ите икономически
знания к м конкретните про леми на т рговския изнес да постави основа-
та на специалните знания и умения на студентите, които по-натат к тря ва
да се развиват и ус в р енстват да с четае фундаментални и прило ни
знания чрез предлагане на концептуални и аналитични инструменти при
изследване на т рговската де ност.
Основи на т рговското ред риемачество за с ец Икономика и т рго
вия Стопанската де ност в условията на несигурна пазарна среда из-
исква нов под од при управлението на т рговското предприятие, основан
в р у оптимизиране на елементите на производствената функция, иноваци-
ите и пови аването на конкурентоспосо ността. Дисциплината представя
воде и концепции в теоретична и прило на форма, насочени к м пови а-
ване на ефективността и предизвикване на расте в т рговската фирма, а-
зирани на иновациите на т рговския процес. След изучаване на лекционния
курс студентите е придо ият знания и умения, св рзани с предприема-
ческия менид м нт на т рговското предприятие, предприемачески старт
п в т рговията, конкурентното позициониране, предприемаческия анализ
на т рсенето, предлагането, отрасловата структура в контекста на отно е-
нието полезност – риск“, предприемаческите прода и и предприемаче-
ското равновесие. Дисциплината има вр зки с други основни дисциплини:
Микроикономика“, Макроикономика“, Икономика на предприятието“,
Теория на управлението“, Теория на риска“, правление на малкия из-
нес“, правление на т рговските операции“ и др. С д р анието на курса
на о учение е армонизирано с дефиницията и ре енията на омисията по
предприемачество и мал к изнес на Европе ския с з след 200 г.
О ис рило ения за с ец Ин орматика Програмните продукти за ав-
томатизация на офиса са на -популярните и ироко използвани софтуер-
ни прило ения в практиката. Те осигуряват много до ри в змо ности за
подпомагане на офис де ността. елта на дисциплината е да раз ири по-
знанията на студентите за в змо ностите, които предоставят прило ения-
та от пакета S . сновните знания, които е получат о учава ите
се, са за: средствата за организация и управление на личната информация
и комуникациите, ра отата с документи в уе среда, с здаването на споде-
лени и циркулярни документи, средствата за анализи и оптимизации и за

260
 в змо ностите за изгра дане на потре ителски ориентирани прило ения.
лагодарение на изучавания материал у студентите е се формират умения
за ра ота с раз ирените и по-малко познати инструментални сродства от
прило енията на софтуерния пакет S .
Оценка на риска и в тре но инансов контрол за с ец Счетоводство и
одит и Счетоводство и инанси Дисциплината има за цел да даде
на студентите знания и да формира умения по теорията и практиката на
в тре ния финансов контрол и оценката на риска. че ната програма е с -
о разена с на -новите концепции за модели и до ри практики за в тре ен
финансов контрол и оценка на риска. В края на о учението студентите е
имат теоретични знания и раз иране за в тре ния финансов контрол като
предпоставка за ефективно управление и средство за оценка на риска, св р-
зан с финансовата и счетоводната де ност в предприятието. е придо ият
знания и умения, които е им позволят да прод л ат своето професионал-
но о учение и развитие като в тре ни и в н ни одитори.
Оценяване в счетоводството за с ец Счетоводство и инанси арактер-
на осо еност на счетоводството е представянето на счетоводните о екти в
паричен измерител, т.е. тя ното оценяване в пари. Под термина измерва-
не“ в счетоводството следва да се раз ира даването на количествена оценка
на счетоводните о екти с о разно определени правила, а под оценяване“
– изразяване на тази количествена оценка в паричен сто ностен измери-
тел. елта на дисциплината е да предостави знания относно осо еностите
в процеса на оценяване и влиянието му в р у счетоводството. кцент т се
поставя в р у по-специфичните, по-дискусионните и с здава и затрудне-
ния в практиката те ники на оценяване: оценяване по дисконтирана сто -
ност, по справедлива сто ност, по амортизирана сто ност. азгле дат се
двете основни счетоводни ази при оценяването – де ства о предприятие
и предприятие в ликвидация. Поставя се акцент в р у специфичните осо-
ености при оценки на цели предприятия и стопански де ности изнеси
в контекста на отчитането на изнес ком инации. тделя се внимание и на
оценяването на различни отчетни о екти при прео разуване на т рговски
дру ества.
Пари и аричен менид м нт за с ец астра оване и осигуряване у-
чението по дисциплината формира знания относно: с ността и идентифи-
кацията на с временните пари, ролята на паричната система в с временната
икономика, институционалните арактеристики на централните анки като
носители на паричния менид м нт. Поставя се основен акцент в р у мо-
нетарния менид м нт – цели, стратегия, ползван инструментариум и по-
стигнати резултати. тделя се специално внимание на функционирането и
институционалната организация на Н , в змо ностите и ограниченията

261
 за в зде ствие в р у паричното предлагане в условията на валутен орд
и перспективите за прис единяване на Н к м Евросистемата. свен че
формира теоретични познания дисциплината развива аналитични умения
у студентите по отно ение оценяването на предприеманите мерки и де ст-
вия на централните анки в сферата на паричния менид м нт и тя ното
влияние в р у воде ите икономически променливи, финансовите пазари и
де ността на предприятията от финансовия сектор, в това число застра о-
вателните компании и частните пенсионни фондове. Придо итите знания и
умения дават азисна ориентация за функционирането на финансовата сис-
тема и могат да дат надгра дани в други специални дисциплини.
Пари и централно банкерство за с ец инанси че ната дисциплина за-
познава студентите с азисни концепции в о ластта на паричната теория,
паричния менид м нт и централното анкерство. учението формира зна-
ния относно: с ността и идентификацията на с временните пари, ролята
на паричната система в с временната икономика, моделите на паричното
предлагане и паричното т рсене, влиянието на парите в р у икономиката
активност и кл човите икономически променливи, основите на централ-
ното анкерство, формулирането и прове дането на паричната политика,
ролята на централните анки за подд р ане на финансовата ста илност.
Поставя се специален акцент в р у функционирането на лгарска народна
анка Н в условията на валутен орд, както и в р у функционалните
и институционалните арактеристики на Европе ската централна анка
Е , Европе ската система на централните анки ЕС и осо ено-
стите на парична политика в еврозоната. свен формиране на теоретични
познания дисциплината развива аналитични умения у студентите по отно-
ение оценяването на предприеманите мерки и де ствия на централната
анка като носител на паричния менид м нт, анализиране на ефектите от
паричната политика в р у воде ите икономически променливи, ли вените
проценти на финансовите пазари и кредитната активност на анките. При-
до итите знания и умения дават азисна ориентация за функционирането
на финансовата и анковата система и могат да дат надгра дани в други
специални дисциплини, изучава и финансовото посредничество, анково-
то дело и финансовите инвестиции.
Персонални инанси за с ец инанси Дисциплината преследва две ос-
новни цели: на п рво място, да представи нови знания за концепциите и
азовите идеи, чрез които с временната икономическа теория о яснява фи-
нансовото поведение и финансовите ре ения на домакинствата и тя ната
роля в условията на пазарно стопанство на второ място, да осигури инфор-
мация относно естеството, динамиката и в зде ствието на домакинските
при оди и раз оди и да формира умения за управление на тя ната структура

262
 и насоченост. Изучаването спосо ства за доп лнително конкретизиране
на знанията, формирани от дисциплините Микроикономика“, В ведение
в в финансите“, анкови сделки“ и тя ното све дане до ниво индивидуал-
но лгарско домакинство. С евременно осигурява зав р ен арактер на
знанията в о ластта на финансовата про лематика, за ото о ата система
на финансите вкл чва както пу личните финанси и тези на фирмите, така и
финансите на отделните домакинства. Дисциплината запознава студентите
с теоретичните основи на персоналните финанси, управлението на дома-
кинските при оди, раз оди в т.ч. е едневни раз оди , спестявания и ал-
тернативните варианти за пови аване на личното лагос стояние. урс т
акцентира в р у нео одимостта от изгра дане на финансов план на дома-
кинството и аргументира ползите от индивидуалното д етиране. нали-
зират се при одната и раз одната страна на домакинския д ет. Дефини-
рат се арактеристиките и факторите, о уславя и личната финансова пози-
ция и се анализират планирането и контрол т в р у персоналните финанси
в младе ка, зряла и пенсионна в зраст. Специално внимание се отделя на
осо еностите и динамиката на личните д ети на лгарските домакин-
ства. Дисциплината формира умения за изгра дане и водене на личен -
д ет, отчет на персоналния до од и персонален аланс в т.ч. чрез използва-
не на специализиран софтуер , спомага за оптимизиране и рационализиране
на потре ителските навици и представя нови знания в о ластта на потре и-
телското поведение. Придо итите знания и умения намират прило ение в
е едневната финансова практика на ниво индивидуално домакинство.
Планиране и анализ на т рговската де ност за с ец Икономика и т рго
вия че ната дисциплина заема ва но място в професионалната под-
готовка на студентите, предоставя им научни знания за теоретико-мето-
дологическите основи на планирането и икономическия анализ и тя ното
място и значение в системата на фирменото управление. Подро но изясня-
ва о ектите на планиране и анализа на т рговската де ност и конкретните
методи, те ники и процедури за ос ествяването им според специфични-
те им форми на проявление, целите и задачите на су екта на управление.
лавното предназначение на дисциплината е формиране на професионална
подготовка, менид рска компетентност и умения относно методиката на
планирането и анализа на о ема и продуктовата структура на прода ите,
потре ностите от ресурси, величината на раз одите, формирането на опти-
мална капиталова структура, лагоприятна в звра аемост и подд р ане на
фирмено равновесие.
Планиране и рогнозиране за всички с ец без Ин орматика елта на
дисциплината е да даде синтезирани знания относно средствата, те никите
и в змо ностите за предви дане и планиране на икономическите проце-

263
 си и фактори на развитието. Програмата е структурирана по начин, ко то
предлага изучаване на спецификата на методическите и организационни-
те елементи на прогнозирането и планирането. Има за цел усвояването на
практически умения по разра отване на различните видове планове и про-
грами. кцентира в р у инвестиционните, продуктовите, финансовите и
ресурсните аспекти в развитието на фирмата. Студентите разра отват прак-
тически ориентирани ситуации на изнес планирането и казуси за де ст-
ва и организации. Интердисциплинарността предполага надгра дане на
знания като резултат от о учението в пред одните семестри.
Планиране и у равление сигурността на ин ормационните системи за с ец
изнес ин ормационни системи елта на дисциплината е да пред-
ло и знанията, нео одими на де ите специалисти по информационна
сигурност. Тя изисква предварителни знания по операционни системи, ор-
ганизация на протоколите от протоколния стек I , комп т рни мре и.
азгле да основните понятия на информационната сигурност, нео одими-
те мерки за реализиране на информационната сигурност, управлението на
информационните рискове за корпоративните информационни системи, за
изгра дане на политика по информационна сигурност.
Подбор и развитие на чове ките ресурси за с ец Недви ими имоти и
инвестиции правленска икономическа дисциплина, която се намира в
тесни вр зки с дисциплините правление на предприятието“, Икономика
на труда“, Статистика“, Трудово право“, Пси ология на труда“, и др. Сту-
дентите се подготвят за ра ота с чове ките ресурси на предприятието при
специфичните условия на сектор перации с недви ими имоти“. Те полу-
чават знания и умения в в вр зка с ра отните места и спецификата на труда
в сектора, използването на специфични те ники при под ора на чове ките
ресурси, на тя ното о учение и развитие, запла ането, стимулирането, оце-
няването на труда, разра отването на стратегия за персонала, изгра дането
на успе ни ра отни екипи и др. Темите, изучавани по дисциплината, дават
в змо ност на студентите да се изявяват в практиката като успе ни мени-
д ри и да развиват своя потенциал.
Политология за с ец Публична администрация че ната дисциплина
запознава студентите с науката за политиката, властта и д р авата. Спе-
циално внимание се отделя на институционалния и функционалния анализ
на политиката. Изясняват се фундаментални категории като: власт, полити-
ка, демокрация, управленски елит, политическа система, парламентариз м,
ло из м, политическа култура и др. сновните про леми се разгле дат в
контекста на изследванията на философията, социалната пси ология, соци-
ологията, социалната антропология и о ата икономическа теория. урс т
предлага знания, които раз иряват и зад л очават теоретичните и прак-

264
 тическите умения на студентите да се ориентират в сло ните и динамич-
ни властови отно ения в гло алния свят. елта е те да овладеят институ-
ционалната структура на властовите отно ения и да формират умения за
ра ота с институции и в институциите на д р авната инфраструктура, как-
то и с т.нар. институции посредници политически партии, професионал-
ни организации, неправителствени организации и структури . онкретните
умения, които тря ва да придо ият студентите, са св рзани с ре аването на
казуси в в взаимоде ствията на институциите, те нологията на вземане на
ре ения на различни политически нива.
Потребителско оведение за с ец Икономика и т рговия Приоритетната
роля на потре ителя винаги е ила определя а за с ността на маркетинга
като концепция за фирмено управление. Ето за о изучаването на потре-
ителите и тя ното поведение е а сол тно нео одимо за разра отването
на ефективна изнес стратегия. ективните тенденции на гло ализация на
пазарите и нараства а конкуренция о е повече провокират засилен инте-
рес к м потре ителското поведение. С временната теория на потре ител-
ското поведение е интердисциплинарна и о ва а комплекс от различни ас-
пекти на поведението на потре ителите – икономически, социологически,
пси ологически и др. След усвояването на лекционния курс студентите е
придо ият знания относно: различните видове модели на потре ителско по-
ведение основните групи фактори, влияе и в р у поведението културни,
социални, лични и пси ологически процеса по вземане на ре ение за по-
купка и основните му етапи типовете потре ителско поведение и ре ения
за покупка. Дисциплината е допринесе за формирането на ново раз иране
за конс меризма и моралната отговорност в с временното о ество, които
са в унисон с концепцията за усто чивото развитие и за ита правата на
потре ителите.
Потребителско оведение за с ец Индустриален бизнес и ред риема
чество Дисциплината доразвива знанията на студентите в о ластта на
маркетинга. Тя развива те ните спосо ности да раз ират потре ителите и
тя ното поведение като пазарни су екти. През време на о учението студен-
тите придо иват умения да идентифицират и анализират основните ком-
поненти на потре ителското поведение, както и да раз ират практическото
прило ение на теориите за потре ителското поведение при вземането на
маркетингови ре ения. Те усвояват алтернативните начини за разгле да-
не на потре ителите като индивиди, членове на семе ства, социални гру-
пи или в по- ирок културологичен контекст. След зав р ването на о у-
чението студентите е могат да оценяват значимостта на потре ителското
поведение за маркетинга и да прилагат придо итите знания при вземането
на маркетингови ре ения в де ата си практика. Дисциплината има в о-

265
 дя и вр зки с дисциплините Маркетинг“ и Маркетингови проучвания в
индустрията“.
Потребителско оведение за с ец аркетинг Дисциплината е разра оте-
на с цел да доставя знания на де ите специалисти по маркетинг относ-
но: с д р анието на потре ителското поведение основните групи факто-
ри, които влияят в р у потре ителския из ор пси ологическата основа на
формирането на потре ителския из ор ме анизмите на влияние, които са
на -ва ни при промени в в в тре ното и в н ното поведение на потре и-
телите. Ва ен акцент при формирането на спосо ности и практически уме-
ния е св рзан с практикуването на разноо разни изследователски те ники
при изучаването на поведението на потре ителите. На ляга се и на форми-
рането на умения и спосо ности по адаптиране и прилагане на извлеченото
познание за начина, по ко то де стват в тре ен и в н ен потре ителите
при разра отване на цялостното маркетингово поведение на компаниите.
След зав р ване на курса на о учение студентите е са спосо ни да: иден-
тифицират про леми в маркетинговото представяне на организацията от по-
тре ителската перспектива разра отват адекватни изследователски инстру-
ментариуми, насочени к м св рзани с поведението на потре ителите из-
следователски про леми за индивидуални и организационни потре ители .
Правен ре им на об ествените ор чки и т ргове за с ец С дебна ад
министрация Специфичните правни знания в тази сфера и а спомо-
гнали за качествено изп лнение на професионалните зад л ения на зав р-
илите като д р авни слу ители в сферата на с де ната администрация.
Представена е тематика, целя а придо иване на азови знания, св рзани с
в злагането на о ествени пор чки и т ргове. В просите са с материално-
правна и с процесуална насоченост. елта е о учава ите се да придо ият
основни познания както за принципи, норми, процедури по П, така и да
се специализират по-тясно в спецификата при скл чването, изп лнението
и отчитането на договорите, както и в процедурите по о алване пред ком-
петентните органи. В о ластта на т рговете е де разгледано придо ива-
нето, управлението и разпоре дането с имоти и дви ими ве и – д р авна
со ственост, както и актуването на имоти – д р авна со ственост. снов-
ните резултати от лекционния курс се отнасят до формиране на нови правни
знания, запознаване с с с де ната практика и правилно ориентиране в рег-
ламентацията и прилагането на отделните видове процедури.
Правни ин ормационни системи за с ец С дебна администрация Дис-
циплината е насочена к м придо иване на специфични умения за ра ота
с с специализиран правен софтуер. Тематиката е ориентирана к м ра о-
та с правни пис, Сиела, . и други информационни системи, които
се използват в ридическата практика. Придо иват се умения за рзо на-

266
 миране на информация и препратки к м нормативни актове. Дисциплина-
та развива умения у студентите за ра ота с пу ликувани с де ни актове
: . . , вкл чена е тема, касае а правни раз-
поред и, св рзани с превоз на товари ме ду различни страни с различни
видове транспорт тема уче ни занятия , св рзана с интелигентен анализа
на правни документи с . Часовете се прове дат
в комп т рна зала, като е предвидено разра отване на курсов проект по
предварително из рана тема. урсовият проект вкл чва на иране на прав-
на информация и препратки к м с де ни актове, св рзани с разгле дания в
курсовата ра ота правен казус или извличане на знания от правни докумен-
ти чрез използване на специализиран софтуер.
Право на вро е ския с з за с ец Публична администрация и С деб
на администрация че ната дисциплина цели да предостави на студен-
тите знания за Европе ския с з като уникална автономна система, има а
надд р авен арактер за страните-членки. Системата на правото на ЕС се
с стои от ерар ично организирани правни норми, непосредствено прило-
ими в в всяка д р ава-членка. Правото на ЕС като правен отрас л придо-
ива все по-голямо значение за лгарските икономисти с оглед успе ната
интеграция на страната ни в Европе ското икономическо пространство, осо-
ено след приемането ни в ЕС. То има определя о значение за ме дународ-
ната политика и икономика на страната. В програмата са предвидени теми,
св рзани с изясняването на основни про леми на автономния правопоря-
д к на ЕС, относно неговата нормативна основа и правоприлагане. Предмет
на изучаване е дат историческото му развитие, институционалната му
структура, източници и принципи на правото, гра данството и правата на
гра даните в с за, отно енията на лгария с Европе ския с з. чак-
ваните резултати от изучаването на дисциплината могат да се о о ят в
следните параметри: придо иване на азисни познания в о ластта на пра-
вото на ЕС раз иране с ността на основните правни институти и специ-
фиката им от гл. т на този правен отрас л усвояване на основни знания,
нео одими в де ата им реализация като управленски кадри. елта на
запознаването с нормативната основа е о огатяването на правната култура
на де ите икономисти и в зпитание на сравнително правно мислене при
анализа и начина на ре аване на професионални задачи.
Пред риемачески маркетинг за с ец аркетинг Дисциплината е специа-
лизира а в о учението на студентите. В рамките на курса те се запозна-
ват с в змо ностите за използването на маркетингови стратегии, тактики
и инструменти в сферата на предприемаческата де ност. окус т в уче -
ното с д р ание е в р у в змо ността за използване на тези стратегии и
инструменти при ограниченията, които имат стартира ите фирми и фир-

267
 мите, разполага и с малки ресурси. В уче ния план се акцентира в р у
с временни маркетингови ре ения, които използват повече креативността
и енергията на предприемачите, както и в змо ностите, които предоставят
социалните мре и за прове дане на маркетингови програми и де ности.
Дисциплината използва за аза знанията на студентите по маркетинг, теория
на управлението, маркетингови изследвания и маркетингови комуникации.
След зав р ване на о учението си те е могат да планират и изп лняват
маркетингови де ности при стартиране на нов изнес, както и да под ират
под одя и в змо ен за употре а на ор от маркетингови ре ения при ра-
ота в в фирми с мал к о ват на де ност и ограничени ресурси.
Пред риемачески инанси за с ец Индустриален бизнес и ред риема
чество елта на предприемаческите финанси е да помогне на менид -
рите да направят по-до ри инвестиционни и финансови ре ения. урс т
о ва а всички етапи от изнения цик л на предприятие: от стартиране, до
излизане, и зад л очава познанията в про леми като структура на сделките,
стимули, изнес модели и оценяване. В началото на курса се разгле дат ос-
новните в проси на управлението, от гледна точка на предприемачите: кол-
ко пари тря ва да дат на авени на всеки етап кога тря ва да се привлекат
как тря ва да се осигури финансиране, да дат структурирани трудови до-
говори и ре ения за излизане от кризата. Те имат за цел да подготвят сту-
дентите за тези ре ения както като предприемачи, така и като инвеститори.
Следва ите части разгле дат различни модели за финансиране в рамките
на изнения цик л на предприятието, с цел да се раз ерат мотивите за все-
ки тип инвеститор, относителните раз оди и изгоди за всеки източник на
финансиране, както и вр зките ме ду стратегията за рисково финансиране
и стратегията на продуктовите пазари.
Пред риемачество за с ец изнес икономика Дисциплината има за цел
да раз ири знанието на студентите относно задачите, инструментариума,
организацията, културата и функциите на предприемачеството в отраслов
аспект. Има основно, системоо разува о, специализира о и дета лизи-
ра о значение в о ия о ем на управленско знание. Предприемачество“
цели три основни задачи: да формира знания и раз иране у студентите за
функционирането на предприемачеството отраслите на националното сто-
панство да формира нео одимия инструментариум за прило ение на ус-
воените знания и умения в изнес средата да спосо ства за формиране на
нови, св рзани с предприемчивостта, умения у студентите. сновните те-
матични единици вкл чват: анализ на предприемаческата идея развитие
на лгарското предприемачество ра отна среда на предприемача основ-
ни компоненти на предприемаческия процес задачи и инструментариум на
предприемаческия анализ предприемачески стратегии, предприемачески

268
 прозорци предприемачески план задачи и осо ености на предприемаче-
ското управление осо ености на предприемаческата де ност в строител-
ството на етап Проучване и проектиране“ арактерни моменти от етап на
изгра дане и в ве дане на строителен продукт специфични осо ености
при договаряне на предприемаческата де ност в строителството аракте-
ристика и осо ености на производственото предприемачество в аграрния
сектор предприемачески процес на производственото предприемачество в
аграрния сектор арактеристики на предприемачеството в процеса на раз-
мяната оптималност на процеса на размяната.
Пред риемачество за с ец Индустриален бизнес и ред риемачество
че ната дисциплина е основополага а и играе ва на роля в подготовката
на студентите за тя ната практическа реализация. Има за цел предоставяне
на знания и умения за прилагане на инструментариума на предприемаче-
ството и св рзаните дисциплини за успе но ос ествяване на изнес ини-
циативи. сновно е насочена к м малките предприятия, но не прене регва
и т.нар. в тре ни предприемачи в големите корпорации. азира се на изуча-
ваните в пред одните курсове дисциплини Теория на управлението“, с-
нови на правото“, Икономика на предприятието“, снови на финансите“.
С изучаването на тази дисциплината студентите от специалността придо и-
ват нео одимите теоретични и практически знания за: с ност и основни
арактеристики на предприемаческата де ност основи на предприемаче-
ството – предприемачески прозорци, стратегии и методи за генериране на
нови идеи с ност и етапи на предприемаческия процес форми за т ргов-
ска де ност в страната и основни ст пки за регистрацията им специфич-
ни проявления на предприемачеството в големите корпорации с ността
и осо еностите на социалното предприемачество предприемачеството в
контекста на европе ските приоритети. ормира умения за: предварител-
на подготовка и разра отване на предприемачески идеи за из ор на прав-
на форма за стартиране на со ствен изнес за подготовка на документи за
регистрация за различните форми за предприемаческа де ност за под ор
на варианти и подготовка на документи за финансиране на де ността за
разра отване и участие в европе ски проекти. Полезността на дисципли-
ната е както по посока формиране на знания и умения, така и за формиране
на нагласи за упра няване на предприемаческо поведение, независимо от
о ластта на де ата кариерна реализация. Натрупаните знания са основа
за изучаване на ирок кр г от икономически дисциплини в специалността:
правление на малкия изнес“, правление на проекти“, Социално пре-
дприемачество“.
Пред риемачество в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес Дисциплината
има за цел да даде знания по основните в проси на предприемачеството в

269
 аграрния сектор в условията на с здава ото се пазарно стопанство. снов-
но място в курса е отделено на методологията на предприемаческия процес
и предприемаческия анализ, отчита ки осо еностите и арактеристиката на
селското стопанство. азгле дат се специфичните форми на предприемаче-
ската де ност, както и в просите за разра отване на предприемачески стра-
тегии и предприемачески план. Представените предприемачески модели и
процедури по с здаване на предприемачески стопанства дават в змо ности
за интересни практикоприло ни семинари по темите. Предлаганата теоре-
тична част ус в р енства под ода и методологията на о ата икономиче-
ска теория и акцентира в р у специфичните функции, ролята и значението
на предприемача и предприемаческото поведение в икономическия процес.
В с д р ателен аспект се акцентира както в р у основни теоретични кон-
цепции на предприемачеството и неговите осо ености в аграрната сфера,
така и на про лемите от методически арактер. Специално място е отделено
на предприемаческите проекти и на казуси от практиката. Изучаването на
дисциплината е условие за формиране на стратегически конкурентни пре-
димства, постигане на нова фирмена култура и изгра дане на предприема-
чески умения у студентите. Предприемачество в агро изнеса“ се азира
на изучаваните в пред одните курсове дисциплини снови на аграрния
изнес“ и други специални дисциплини, изучавани в специалност грарен
изнес“.
Пред риемачество в инвестиционните роекти за с ец Строителен бизнес
и ред риемачество че ната дисциплина разгле да основните в про-
си по управление на инвестиционни проекти при реализация на предпри-
емачески идеи в строителната о ласт. елта е да формира фундаментални
теоретични знания и раз ирания в о ластта на строителното предприема-
чество и управлението на инвестиционни проекти. Изяснени са основите
на предприемачеството в строителната о ласт, отличителните елези на
предприемаческата организация и предприемаческото поведение. азгле-
дани са предприемаческите под оди в управлението на инвестиционните
проекти, като приоритетно внимание е о рнато на структурния под од. В
резултат на придо итите знания очакваните резултати от о учението са за
формиране на умения относно: о основаване на концепцията на проекта
оценка на неговата ефективност оценка на инвестиционните качества на
отделните финансови инструменти определяне на времето за изп лнение
на проекта разра отване на график за неговото изп лнение изчисляване
на д ета на проекта и др. Посредством ра ота по проекти и ре аване на
практически казуси студентите придо иват спосо ност за раз иряване на
знанията и формиране на нови умения в о ластта на строителното предпри-
емачество и управлението на инвестиционни проекти.

270
Пред риемачество и мал к и среден бизнес за с ец енид м нт Дис-
циплината има за цел да раз ири знанието на студентите относно задачите,
инструментариума, организацията, културата и функциите на предприема-
чеството и неговата прило на страна – МС . Има основно, системоо ра-
зува о, специализира о и дета лизира о значение в о ия о ем на уп-
равленско знание. Предприемачество и МС “ има три основни задачи:
да формира знания и раз иране у студентите за функционирането на пре-
дприемачеството да формира нео одимия инструментариум за прило е-
ние на усвоените знания и умения в средата на малкия и среден изнес
да спосо ства за формиране на нови, св рзани с предприемчивостта, уме-
ния у студентите. сновните тематични единици вкл чват: анализ на пре-
дприемаческата идея развитие на лгарското предприемачество ра отна
среда на предприемача основни компоненти на предприемаческия процес
задачи и инструментариум на предприемаческия анализ предприемачески
стратегии, предприемачески прозорци форми на предприемаческа де -
ност предприемаческия план задачи и осо ености на предприемаческото
управление социалната отговорност на предприемачите институционална
подкрепа на МС , планиране на де ностите в МС , финанси на МС , ин-
формационно осигуряване на МС , за ита и о рана на МС , управление на
прода ите, изнес мре и.
Преструктуриране в индустрията за с ец Индустриален бизнес и ред
риемачество а да функционират ефективно и управляват правилно
де ността си, предприятията в с временната лгарска индустрия е нео -
одимо да познават спецификата на преструктурирането. ект на дисци-
плината са отраслите и предприятията в лгарската индустрия, а предмет
– протича ите икономически процеси в в вр зка с преструктурирането
както на макроравни е, така и на ниво фирма. елта е получаване на
нови знания от страна на студентите в о ластта на преструктурирането в
икономиката, в самата индустрия, както и усвояването на различни модели
и под оди за изв р ване на преструктуриране в предприятията с цел по-
стигане на по-ефективно управление и по-до ри резултати от де ността.
Преструктуриране в индустрията“ се азира на изучаваните в пред одните
курсове дисциплини Макроикономика“, Индустриална икономика“ и др.
Натрупаните знания са основа за изучаване на ирок кр г от икономически
дисциплини в специалността: правление на персонала и организация тру-
да“, изнес планиране на предприятието“, правление на иновациите“,
правление на инвестициите“.
Прило но рограмиране за с ец изнес ин ормационни системи Дис-
циплината запознава студентите с основите на прило ното програмиране
с използване на езика за програмиране и средата за разра отка

271
 S .N . нанията, които е получат, о ва ат платформата .N на
за разра отка и изп лнение на прило ения. азгле дат се не ните
основни концепции, ар итектура, компоненти, и лиотеки, езици и среди за
разра отка. Прило ението на получените знания и умения е в о ластта на
разра отката на софтуер, за с здаване на прило ни програми за с
помо та на платформата .N , вкл чително с използване на разноо разни
контроли и дост п до ази от данни. Дисциплината дава в змо ност на сту-
дентите да раз ирят своите азисни знания по програмиране и да формират
нови умения за интеграция на изучените програмни средства и те нологии-
те на азите от данни за с здаването на прило ни програми.
Програмиране и структури от данни за с ец Ин орматика Дисципли-
ната има за цел да даде на студентите азови познания и умения за програ-
мирането на структурите от данни, използването на с временни програмни
те нологии и платформи за тя ното реализиране. сновната задача е да се
изградят умения за разра отването на до ри програмни ре ения на прак-
тически про леми, за реализирането на ре ения, основани на на -под о-
дя ите структури от данни, методи, те ники и алгоритми за с здаването
и о ра отката им. ато основен език и среда за програмиране на структу-
рите от данни и алгоритмите за тя ната о ра отка се използват и S
S . Дисциплината зав р ва с разра отването и за итата на ин-
дивидуален курсов проект, ко то е прототип на част от програмна система.
чакваните резултати са: придо иване на знания за основните ме анизми
за програмиране на алгоритмите за о ра отка на структурите от данни из-
гра дане на умения за тя ното практическо прилагане при разра отване на
програмни системи. Получените знания са нео одими по-натат к за про-
грамиране на прило ения, ориентирани к м ази от данни, разра отване на
високоинтерактивни графични прило ения, проектиране на системи и т.н.
Програмиране с за с ец Ин орматика Дисциплината доп л-
ва теоретичните знания на студентите по програмирането на езика С под
и им дава зад л очени практически знания и умения за разра о-
тване на програмни системи с с средствата на . снов-
ните теми засягат изгра дане на проекти, интерфе с, диалогови прозорци,
контроли, графични функции, стандартни диалози, дост п до ази от данни
и др. Прило ението на получените знания и умения е в о ластта на разра-
отката на софтуер за с здаване на прило ни програми за с по-
мо та на средата , вкл чително с използване на разноо разни
контроли и дост п до ази от данни. Дисциплината дава в змо ност на сту-
дентите да раз ирят своите азисни знания по програмиране и да формират
нови умения за интеграция на изучените програмни средства и те нологии-
те на азите от данни за с здаването на прило ни програми.

272
Продуктов менид м нт за с ец изнес икономика че ната дисци-
плина е предназначена да зад л очи знанията на студентите в о ластта на
продуктовия менид м нт. Вниманието се фокусира в р у с ността, еле-
ментите, о вата, евол цията и под одите на продуктовия менид м нт.
азгле дат се основните про леми при формирането на продуктовия микс
,т рговските марки, опаковката и маркировката на продуктите. Специално
място се отделя на разра отването на нови продукти, стратегиите при раз-
личите стадии от изнения цик л на продуктите, пазарното позициониране
на продуктите, както и на правните и етичните про леми на продуктовия
менид м нт. В уче ната програма са отразени на -новите пости ения в
тази научна о ласт и тя е в с ответствие с с с д р анието на подо ни кур-
сове, изучавани в лгарски и чу дестранни университети.
Продуктов менид м нт за с ец аркетинг По време на лекциите ака-
лаврите получават знания за теория, методи и практика на продуктовия ме-
нид м нт, а по време на семинарни упра нения им се дава в змо ност и
се оказва методическо с де ствие да се подготвят за: изследване на с ест-
вува ата продуктово-менид рската практика в стопански организации
разра отване на концепции за по-натат но развитие на продуктово-мени-
д рската практика в такива организации. Чрез в злагането на задания и
р ководенето на тя ното изп лнение се помага на студентите да развиват
спосо ността си за самостоятелно раз иряване на получените по време на
лекции продуктово-менид рски знания и за формиране на нови умения
за тя ното прилагане. Получените знания и умения могат да послу ат при
изп лнение на продуктово-менид рски задачи по време на ста и при кан-
дидатстване по о яви за продуктови менид ри.
Продуктов менид м нт и м рчанда зинг за с ец Икономика и т рго
вия че ната дисциплина е предназначена да зад л очи знанията на
студентите в о ластта на продуктовия менид м нт и м рч нда зинга в
т рговския изнес. Вниманието се фокусира в р у с ността, елементи-
те, о вата, евол цията и под одите на продуктовия менид м нт в т р-
говията. азгле дат се основните про леми при формирането на стоковия
асортимент, менид м нта на доставките, управлението на запасите и м р-
ч нда зинга. Специално място се отделя на осо еностите на продуктовия
менид м нт при изв нмагазинните форми на т рговия, както и на неговите
ме дународни аспекти. В уче ната програма са отразени на -новите по-
сти ения в тази научна о ласт и тя е в с ответствие с с с д р анието на
подо ни курсове, изучавани в лгарски и чу дестранни университети.
Продуктови екс ертизи за с ец аркетинг Дисциплината Продуктови
експертизи“ е основополага а за подготовката на студентите. Тя изучава
о отеоретичните про леми, св рзани с прове дането на продуктови екс-

273
 пертизи, като в с ото време има и практикоприло на насоченост. С изу-
чаването студентите придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, за да могат да: познават задачите, принципите и методите за ос -
ествяване на продуктови експертизи познават потре ителните сво ства
на основни групи проми лени и ранителни стоки, о ект на маркетингови
изследвания познават класификационните признаци на различните стокови
групи познават с става и ранителната ценност на раните и напитките
познават изискванията на европе ското и националното законодателство
к м качеството, опаковката, маркировката, с ранението и транспортира-
нето на ранително-вкусовите и проми лени стоки познават изискванията
относно езопасността и езвредността на стоките. Дисциплината формира
умения за: практическо прило ение на придо итите знания и методите за
прове дане на продуктови експертизи, както и за интерпретиране на полу-
чените резултати в зависимост от изискванията на нормативните документи.
Получените знания е формират нови умения за управление на продукто-
вия асортимент, за изгра дане на успе ни маркетинговите стратегии и ус -
в р енстване иновационния менид м нт на фирмите. Това е от изкл чи-
телно ва но значение за успе ната реализация на о учаваните студенти
като специалисти в о ластта на маркетинга. Тя кореспондира с изучаваните
в пред одните курсове дисциплини Продуктов менид м нт“, Маркетин-
гови изследвания“, като в с ото време натрупаните знания са основа за
изучаване на други дисциплини от уче ния план на специалността.
Проектиране на ин ормационни системи за с ец Ин орматика Дисци-
плината е азова и има за цел да осигури теоретични знания и практичес-
ки умения на студентите по в просите на изгра дането на информационни
системи ИС . Подготовката формира системно мислене и под од при раз-
ра отката на ИС. Подро но се изясняват основните в проси на теорията и
методологията на проектирането на ИС. Дисциплината дава в змо ност на
студентите за прило ение на придо итите знания и уменията при разра-
отката и подд р ането на информационни системи в различни о ласти.
азра отването на курсови проекти в р у реални задачи осигурява ну ната
практическа подготовка за реализацията им като разра отчици на ИС. у-
чението по тази дисциплина осигурява нео одимия фундамент за развитие
на спосо ностите за раз иряване на знанията в сферата на използване на
нови те нологични ре ения при изгра дането и подд р ането на ИС и за
формиране на нови умения в това направление.
Проектиране на ин ормационни системи за с ец изнес ин ормацион
ни системи Дисциплината е азова и има за цел да осигури теоретични
знания и практически умения на студентите по в просите на изгра дане-
то на информационни системи ИС . Подготовката формира системно ми-

274
 слене и под од при разра отката на ИС. Подро но се изясняват основните
в проси на теорията и методологията на проектирането на ИС, което дава
в змо ност за прило ение на придо итите знания и уменията при разра-
отката и подд р ането на информационни системи в различни о ласти.
азра отването на курсови проекти в р у реални задачи осигурява ну ната
практическа подготовка за реализацията на студентите като разра отчици
на ИС. учението по тази дисциплина осигурява нео одимия фундамент
за развитие на спосо ностите за раз иряване на знанията в сферата на из-
ползване на нови те нологични ре ения при изгра дането и подд р ането
на ИС и за формиране на нови умения в това направление.
Производствена логистика за с ец огистика Дисциплината има за цел
да запознае студентите с с с ността и осо еностите на производствената
логистика като специфична функционална о ласт на логистиката. С изуча-
ването те придо иват нео одимите знания и умения за използване на по-
тенциалните в змо ности на логистичния под од за ефективно управление
на процесите в една от основните логистични подсистеми – производстве-
ната. Едновременно с това се акцентира и в р у стратегическите ре ения в
управлението на производството и тя ната роля за интегрирано управление
на материалните потоци в предприятието и веригата на доставки. С изуча-
ването на тази дисциплина студентите получават нео одимите теоретични
и практически знания да: раз ират ролята на управлението на производ-
ството в логистиката и нео одимостта от неговото интегриране в цялост-
ния процес на взимане на логистични ре ения познават основните видове
производствени процеси и типовете производство раз ират ре енията за
териториалното разполо ение на процесите и ра отните места от гледна
точка на мястото им в управлението на логистиката, основните определя и
фактори, както и методите за вземане на тези ре ения разкриват в змо -
ности за с кра аване на прод л ителността на производствения цик л,
познава ки неговата структура и факторите, които му влияят анализират
системите за организация и управление на производството и доставките и
да разкриват в змо ности за ком инирано използване на видовете системи,
като се азират на те ните основни предимства и недостат ци успе но да
прилагат на практика различните те ники и инструменти за управление на
производството. Придо итите знания са основа за ефективното и зад л о-
чено усвояване на знанията и уменията по останалите логистични дисци-
плини, вкл чени в уче ния план на специалност огистика“.
Публичен и частен избор за с ец Публична администрация Дисципли-
ната има за цел да запознае студентите с конфликта ме ду индивидуалната
рационалност и о ествената ефективност, както и с методите за взимане
и реализиране на оптимални о ествени колективни ре ения. Използва-

275
 ното в курса систематично ком иниране на основни концепции и модели
от неокласическата миркоикономика и теорията на о ествения из ор дава
в змо ност те да раз ирят своите знания по отно ение на функционира-
нето на с временното демократично о ество и пу личния менид м нт
чрез зад л очен анализ на индивидуалните предпочитания, трудностите
пред колективното де ствие, парадоксите на с трудничеството конкурен-
цията, ме анизмите за взимане на о ествени ре ения и в змо ностите
за в зде ствие в р у тя , ролята на институциите и др. В с д р ателно от-
но ение курс т о ва а няколко основни теми от неокласическата микро-
икономика и осо ено актуалната в последните няколко десетилетия теория
на о ествения из ор: принципите на рационалния индивидуален из ор и
неговата с временна критика теорията на игрите основните принципи и
под оди в теорията на о ествения из ор икономическия анализ на поли-
тическите институции и политическия процес, в змо ностите за негово-
то манипулиране ме анизмите за постигане и реализиране на оптимални
о ествени ре ения. урс т има за цел формиране на нови практикопри-
ло ни умения у студентите, ме ду които в змо ността да правят самос-
тоятелно социално-икономически анализи и идентифицират про леми в
сферата на пу личните де ности да познават и прилагат модерни методи и
аналитични инструменти за оценка, анализ и оптимизиране на ре енията в
о ластта на пу личния менид м нт.
Публични инанси учението по дисциплината преследва две основни цели.
На п рво място, да представи нови знания за концепциите и азовите идеи,
чрез които с временната икономическа теория о яснява нео одимостта,
ролята, организацията и резултатите от де ността на пу личния сектор в
пазарната икономика. На второ място, да осигури информация относно кон-
кретните осо ености на националното законодателство в сферата на пу -
личните при оди и раз оди централни и местни и да формира умения за
управление на тя ната структура и насоченост. а постигане на очертаните
цели се прави критичен анализ на икономическата роля на д р авата в па-
зарното стопанство, изследват се осо еностите на производството и достав-
ката на национални и местни пу лични лага и се дискутират теоретичните
и практическите про леми на д етните системи и д етните ре ения.
В тази вр зка се формират умения за ра ота с д етна документация и
за изгра дане на д ети в пу личния сектор. Специално внимание се от-
деля на теорията за д р авните раз оди, анализират се социалните и ико-
номическите ефекти на дан чното о лагане и се дискутира те никата на
о лагане с иму ествени дан ци, дан ци в р у до одите и в р у потре ле-
нието. В о вата на дисциплината попадат и в проси, касае и социалното
осигуряване осигурителни системи и фондове и д лговото финансиране

276
 на пу лични проекти. апознаването с осо еностите на националното да-
н чно и осигурително законодателство спосо ства за формиране на умения
за ра ота с дан чна документация и документация в сферата на социалното
осигуряване.
Публични инанси за с ец Счетоводство и инанси че ната дисци-
плина спосо ства за раз иряване на знанията, формирани от дисциплини-
те Макроикономика“ и В ведение в в финансите“. Предмет на анализ са
финансовите приоритетно дан чните аспекти от де ността на д р авата
и институциите от пу личния централен и о ински сектор на иконо-
миката и тя ното отра ение в р у стопанските ре ения на физическите
и ридическите лица. учението преследва две основни цели. На п рво
място, да аргументира нео одимостта и о вата на д р авната намеса в
условията на пазарна икономика, както и да осигури нови знания в о ластта
на пу личните при оди и раз оди. На второ място, да запознае студентите с
административно-институционалните и законодателните аспекти на дан ч-
ното о лагане в лгария. азвива умения за анализ и оценка на де ност-
та на при одната администрация и спосо ства за формиране на умения за
ра ота с дан чна документация и документация в сферата на изготвянето,
отчитането и контрола на д ети в пу личния сектор. Дисциплината оси-
гурява нео одимата теоретична и нормативна грамотност за пови аване
на ефективността в управление на личните персонални до оди и раз оди.
а постигане на очертаните цели се прави критичен анализ на икономиче-
ската роля на д р авата в пазарното стопанство, изследват се осо еностите
на производството и доставката на пу лични лага и се дискутират теоре-
тичните и практическите про леми на д етните системи и д етните
ре ения. Специално внимание се отделя на дан чната теория и с времен-
ната дан чна практика на лгарската д р ава – анализират се социалните
и икономическите ефекти на дан чното о лагане и подро но се дискутира
те никата на о лагане с подо одни, о оротни и иму ествени дан ци. В о -
вата на дисциплината попадат и в просите, касае и д лговото финансира-
не на пу лични проекти, и с временните форми на организация и менид -
м нт на пу личния сектор.
Публични инанси Об а част за с ец инанси учението по дисци-
плината преследва две основни цели. На п рво място, да представи нови
знания за концепциите и азовите идеи, чрез които с временната иконо-
мическа теория о яснява нео одимостта, ролята, организацията и резул-
татите от де ността на пу личния сектор в пазарната икономика. На второ
място, да осигури информация относно динамиката и в зде ствието на пу -
личните при оди и раз оди централни и местни и да формира умения за
управление на тя ната структура и насоченост. че ната дисциплина има

277
 за предмет на анализ финансовите аспекти на де ността на д р авата и
институциите от о ествения сектор и спосо ства за раз иряване на зна-
нията, формирани от дисциплините Макроикономика“ и В ведение в в
финансите“. урс т осигурява теоретичния фундамент, методологичния
инструментариум и законодателната аза, нео одими при изучаване на
дисциплините сигурителни системи и фондове“ и Дан чно о лагане“.
а постигане на очертаните цели се прави критичен анализ на икономиче-
ската роля на д р авата в пазарното стопанство, изследват се осо еностите
на производството и доставката на национални и местни пу лични лага
и се дискутират теоретичните и практическите про леми на д етните
системи и д етните ре ения. В тази вр зка се представят нови знания и
се формират умения за ра ота с д етна документация и за изгра дане на
д ети в пу личния сектор. Специално внимание се отделя на теорията за
д р авните раз оди и се анализират социалните и икономическите ефекти
на дан чното о лагане. В о вата на дисциплината попадат и в проси, ка-
сае и д лговото финансиране на пу лични проекти и с временните форми
за организация и менид м нт на пу личния сектор. Придо итите знания и
умения намират прило ение в практиката на институциите от д р авния
сектор.
Публично енсионно осигуряване за с ец астра оване и осигуряване
че ната дисциплина има за цел да формира азисни теоретически знания
и практически умения в в вр зка с организацията на пу личното пенси-
онно осигуряване в лгария и прилаганите форми на за ита сре у д л-
готра ната загу а на трудов до од. Тя е в тясна вр зка и с други дисци-
плини, изучавани в специалността – В ведение в в финансите“, Пари и
паричен менид м нт“, Демографска статистика“, снови на социалното
осигуряване“, инансов менид м нт и управление на риска“ и др., има -
ки предвид пу личното преразпределение на ресурсите и влиянието в р у
финансовите ре ения на изнеса и до одите на домакинствата, както и ан-
ковото о слу ване на паричните потоци. В процеса на о учение студентите
усвояват знания за: предпоставките за в зникване, ролята и в зде ствието
на пенсионното осигуряване в р у икономическото поведение на индиви-
дите де ства ата к м момента организация за акумулиране на до оди и
преразпределението им чрез системата новите изисквания за адекватност и
усто чивост на пенсионната система. В резултат на о учението се форми-
рат умения за: критичен анализ и оценка на протича ите в страната осигу-
рителни процеси прилагане на наученото в практиката – чрез изчислява-
не на размерите на осигурителните вноски и на получаваните пенсионни
о ез етения дискутиране и прилагане на Европе ското законодателство в
изучаваната о ласт.

278
П тнически агенции и транс орт в туризма за с ец уриз м Профили-
ра а дисциплина, о единява а две взаимосв рзани о ласти – посредни-
чеството и транспорта в туризма, което определя и не ния предмет: изу-
чаване на теоретични и прило ни в проси от де ността на п тническите
агенции и туристическия транспорт. учението цели придо иване на
специализирани знания и умения за управление на тези де ности и орга-
низиране на туристически п тувания. Тези знания се очаква да формират
раз иране за: с ността, типологията, ролята, значението, историята и тен-
денциите в развитието на туроператорската и посредническата де ност в
туризма участието на п тническия и туристическия транспорт в системата
на туристическото о слу ване. кцент т в в втората част се поставя в р у
взаимовр зката туриз м - транспорт“. Прило ението на получените зна-
ния и умения е в о ластта на подготовката и планирането на туристически
п тувания с д р анието и управлението на де ността на п тническите
агенции осо еностите и организацията на туристическия транспорт.
Разработване на игри за с ец Ин орматика В дисциплината се разгле -
да поетапно процес т на разра отване на игри. екциите и ла ораторните
упра нения формират у студентите аза от познания за историята на иг-
рите и видовете игри, както и умения за с здаването на концепция, диза н
и програмиране на игри. В края на о учението те тря ва да демонстрират
зад л очени знания по с временните програмни средства и те нологии за
разра отка на игри и да оценяват в змо ностите на различни програмни
продукти за разра отка на игри и комп т рна графика диза н на игри .
Прило ението на знанията и уменията е в сферата на: проектиране и с з-
даване концептуални модели на игри вземане на оптимални ре ения при
проектиране и с здаване игри разра отване на диза н на игри програми-
ране на игри позициониране на о екти, разра отване на среда на играта .
В края на о учението студентите тря ва да умеят да ра отят в екип и да ко-
ординират своите задачи по с здаване на играта, както и да ус в р енства
своите умения чрез непрек снато о учение.
Регионално ланиране и рограмиране за с ец Публична администра
ция Дисциплината егионално планиране и програмиране“ с д р а
теми, предоставя и знания за плановото функциониране на регионални-
те и териториалните системи. кцентите са поставени в р у структурата и
де ността на регионите, методологията за разра отване на планове и про-
грами, методите за прогнозиране и проектиране. тразен е националният
и европе ският аспект в развитието на регионите. учението предполага
надгра дане на знания по отно ение на политики, стратегии и инвестиции
в регионалните системи. урс т спосо ства за раз иряване на знанията и

279
 формиране на умения за ра ота в в всички организационни и управленски
пу лични структури на регионалната система.
Регулиране и надзор на инансовия сектор за с ец инанси и астра
оване и осигуряване ел на дисциплината е осигуряването на азисни
знания в о ластта на регулациите и надзорната де ност в рамките на финан-
совия сектор. В лекционния курс се разгле дат осо еностите на финансо-
вото регулиране, вариантите за изгра дане на регулаторни структури, както
и спецификите на регулаторния инструментариум. кцентира се в р у с -
временните практики, св рзани с тенденциите за ос ествяване на макро-
пруденциална надзорна де ност и регулиране на финансовия сектор на сис-
темно равни е. Специално внимание се отделя на де ността,
на в тре ния нормативен контрол, както и на в тре ния одит в отделните
финансови институции. азгледани са кл чови чувствителни де ности и
процедури и св рзаната с това оценка на риска от нес ответствия и нару е-
ния. В резултат на о учението студентите придо иват знания за с ността
и осо еностите на финансовото регулиране, за спецификите на регулатор-
ния инструментариум, за осо еностите на макропруденциалното регули-
ране, за вариантите при институционалното позициониране на отделните
регулаторни структури. аедно с това се дават и знания относно гло алните
финансови регулаторни стандарти и практики, както и за наднационални-
те институции, св рзани с с с здаването им. Дисциплината дава и знания,
св рзани с транслирането на надзорната де ност на нивото на отделната
финансова институция чрез в н ното и в тре ното одитиране, осигурява-
нето на нормативно с ответствие и прилагането на ме анизми-
те на постоянния контрол. Прило ението на знанията и уменията се изра-
зява в спосо ността на студентите да формират со ствени компетенции по
отно ение познаването на с временните регулаторни и надзорни практики,
както и вариантите за тя ното прилагане на равни е отделна финансова
институция. Получените знания и умения имат практическо прило ение в
ра отата на анга ираните с осигуряването на нормативно с ответствие и
ос ествяването на в тре на контролна де ност, експертите в о ластта на
в н ния одит, менид рите на отделните финансови институции, ра оте-
ите в сферата на контрола на риска, както и специалистите от регулатор-
ните и надзорни агенции на финансовия сектор.
Ресторант орство за с ец уриз м ад л ителна профилира а дисци-
плина за акалав рска степен, която предоставя п рвоначални познания за
една от основните туристически де ности – ресторант орството. удитори-
ята получава знания за с ността, историята и осо еностите на ресторан-
т орството като част от туристическата система, за ресторант орската су-
пер- и инфраструктура, за класификацията и категоризацията на заведени-

280
 ята за ранене, тя ното устро ство, о заве дане и о орудване. Специално
внимание се отделя на основните видове заведения както на класическото,
така и на с временното ресторант орство. Проследява се в зникването, раз-
витието, основните представители и с временните тенденции в ресторан-
т орските вериги. азгле дат се етапите в организацията на кулинарното
производство, като се започне от мен то и се стигне до производствените
методи. Изве да се спецификата в икономическите аспекти на ресторан-
т орската де ност. В семинарните занятия, с цел утв р даване и раз ира-
не на теоретичните постановки, се ре ават практически казуси и се разра-
отва проект на заведение за ранене по конкретна задача. Тази подготовка
формира умения за практическа реализация и менид м нт на всеки ресто-
рант орски о ект. Получените знания и умения са азови, те са основа за
раз иряване и о огатяване както чрез други специализира и дисциплини,
така и чрез самоподготовка.
Семантика на езиците за рограмиране за с ец Ин орматика Дисци-
плината запознава студентите с с семантичните методи в програмиране-
то. Поставя се акцент в р у теоретичното и практическото усвояване на
аксиоматичния метод, ко то е мо на формална система за специфицира-
не и синтез на правилни програми. Използват се с временни те нологии
като език т за програмиране S S и средството S в
сред та S S . чакваните резултати са: развитие на умения за
прагматично използване на логически изрази и предикати, на предиката
сла о предусловие в о ластта на програмирането формиране на знания за
семантиката на основните команди на езиците за програмиране изгра да-
не на умения за синтезиране на програми, като се използват инварианти и
ограничава и функции. Получените знания и умения дават в змо ност за
прилагане на на -до ри практики при изгра дането на софтуер. Те могат да
се прилагат при изгра дане на системи за ра ота в реално време, системи
за е- изнес, анкови системи, вградени системи, системен софтуер и др. По-
лезни са с о така при разра отване и проверка на сло ни алгоритми. На
тя на основа могат да се усвоят с временни под оди и средства за тестване
на програми, азирани на аксиоматичния под од.
Семе но и наследствено раво Дисциплината е комплексна и систематически
следва регламентацията на основните гра данскоправни институти според
Семе ния кодекс и акона за наследството. В този смис л тя дава знания
относно правните отно ения по скл чване и прекратяване на рака, от-
но енията ме ду с прузи, родители и деца, установяване на произ од и
осиновяване, издр ка. В самостоятелен раздел са разгледани и про леми-
те, касае и наследственоправни взаимовр зки като наследяване по закон и
по заве ание, приемане на наследство, отно ения по повод наследството

281
 и дел а на наследство. По този начин се изгра дат цялостни и системни
знания в сферата на семе ното и наследственото право и в змо ност за
правилното му прилагане в практиката на упра нява ите с ответната про-
фесия.
Сензорни и екс ертни методи за анализ за с ец Стокознание и митни
ческа де ност Дисциплината е ва на за подготовката на акалаврите
в специалността, т като изучава о отеоретичните про леми, св рзани
с с с ността и ролята на едни от на -често прилаганите методи за анализ
и оценка на качеството на стоките. азгле дат се и основните аспекти на
практическото им прило ение. Студентите придо иват нео одимите тео-
ретични и практически знания, за да могат да: познават с ността на сен-
зорния анализ и неговата роля при оценяване качеството на стоките позна-
ват физиологичното устро ство и начина на функциониране на отделните
анализатори познават основните изисквания, които тря ва да се с л да-
ват при прове дането на процедурата по сензорно оценяване на качеството
на стоките познават потре ителските и аналитичните методи на сензорния
анализ познават изискванията на ме дународните стандарти относно ус-
тро ството и о орудването на специализираните ла оратории за сензорен
анализ познават на -често прилаганите при оценка на качеството на стоки-
те експертни методи познават о ластите на прило ението им познават те-
орията и практиката на прове дане на експертните оценки. Дисциплината
формира умения за практическо прило ение на придо итите знания относ-
но професионално оценяване на качеството на стоките посредством основ-
ните аналитични и потре ителски методи на сензорния анализ или посред-
ством експертни методи. Това е от ва но значение за успе ната реализация
на студентите като специалисти в о ластта на качеството на стоките. Тези
занятия е им помогнат да развият умения, нео одими за участие в спе-
циализирани комисии, изв р ва и сензорен анализ на стоки или прилага-
не на експертните методи при вземане на управленски ре ения което раз-
крива алтернативна в змо ност за професионална реализация . Изучаване-
то на дисциплината е нео одима предпоставка за успе ното усвояване на
основните специализира и дисциплини от уче ния план на специалността
и формиране на студентите като п лноценни специалисти в о ластта на
качеството на стоките. Тя спомага за раз иряване на знанията, придо ити
от други дисциплини: снови на стокознанието на проми лените стоки“,
снови на стокознанието на ранително-вкусовите стоки“, Стокознание
на текстилните и о увни стоки“. Натрупаните знания са основа за изучаване
на ирок кр г от дисциплини в специалността: Стокознание на раните от
ивотински произ од“, Стокознание на раните от растителен произ од“,
Стокознание на итовите стоки“.

282
Системи за у равление на качеството в убличната администрация за с ец
Публична администрация и С дебна администрация че ната
дисциплина дава познания в о ластта на стандартизацията за управление
на качеството, като се акцентира в р у сферата на пу личната администра-
ция. Предназначена е за придо иване на знания в о ластта на неговото сер-
тифициране и управление, т като системите за управление на качеството
представляват успе ен инструмент за осигуряване на ефективност в проце-
са на предоставяне на услуги и са гаранция за ус в р енстване на органи-
зациите в пу личния сектор. а тази цел се представят основните под оди,
методи и те ники в управлението на качеството и конкретните системи за
това. азгле дат се серията стандарти IS 000 и 001, като акцент т е в р-
у управлението на качеството на предлаганите административни услуги.
Дисциплината е раз ири знанията и уменията на де ите специалисти
в пу личната администрация, к дето С са неизменна част от управле-
нието им. В семинарните занятия се предви да студентите да разра отят
и представят курсови проекти по про леми от о ластта на управление на
качеството в пу личната администрация.
Складова логистика за с ец огистика Складовата логистика е зад л-
ителна специална дисциплина, има а тясна вр зка с другите специални
дисциплини в о ластта на логистиката. С не ното изучаване студентите
придо иват нео одимите знания в о ластта на складовото стопанство. с-
вояването на преподавания материал в о ластта се подпомага чрез разра-
отването на курсов проект, ре аването казуси и задачи. След изучаване
на дисциплината студентите е могат да: определят основните показатели
на складовете и дистри уционните центрове познават отделните видове
складови пло и и принципите на организация в тя познават основните
видове складови с ор ения и те нологии да изготвят те ническо задание
за проектиране на складове и дистри уционни центрове да вземат ре е-
ния, св рзани с управлението на складове и дистри уционни центрове и др.
Дисциплината се азира на изучаваните в пред одните курсове дисциплини
Икономика на предприятието“, снови на логистиката“, огистика на
сна дяването“ и др.
Со туерен бизнес за с ец изнес ин ормационни системи елта на
курса е да даде на студентите основни знания за с ността на софтуерния
изнес, за начините на неговото организиране осо еностите, които го от-
личават от изнеса в други отрасли, актуалното му с стояние в в воде ите
страни, а така с о и у нас, очакваните тенденции за развитието му. То
следва да им даде и основни умения да оценяват и о основано да из ират
и прилагат под одя и стратегии за започване и за развитие на конкретен
софтуерен изнес при зададени начални условия и цели, да планират, оценя-

283
 ват и управляват софтуерния изнес процес, вкл. и в случаи след частични
провали. чакваните резултати след зав р ване на курса са следните: зна-
ние и раз иране прило ение на знанията и уменията спосо ност за раз и-
ряване на знанията и формиране на нови умения.
Со туерни те нологии за с ец Ин орматика урс т е предназначен на
даде на студентите основни знания за с ността на софтуерното произ-
водство, за начините на неговата организация в змо ностите за о ективно
измерване както на качествените арактеристики на софтуерния продукт,
така и за тя ното управление и непрек снато подо ряване. То изгра да
и основни умения за р ководене на процеса на софтуерно производство
за предварително оценяване на нео одимите ресурси, за о основан из ор
на под одя ите за конкретния случа софтуерни те нологии и стандарти.
чакваните резултати след зав р ване на курса са следните: знание и раз-
иране прило ение на знанията и уменията спосо ност за раз иряване на
знанията и формиране на нови умения.
Социална си ология в туризма за с ец уриз м Изгра дането на по-
зитивни взаимоотно ения с туристите и колегите, както и раз ирането
на тя ното чове ко поведение, е в основата на ра отата с ора в туризма.
Предназначението на уче ната дисциплина е да научи студентите да раз и-
рат чове кото поведение и да имат просоциално поведение при ра отата
си с ора в туристическата индустрия. чакваните резултати са: познаване,
раз иране и правилно интерпретиране на социално-пси ологическите ас-
пекти на чове кото поведение изгра дане на позитивни чове ки взаимо-
отно ения при ра ота с ора, на основата на социално-пси ологическите
познания усвояване на социални умения за ра ота с ора в туризма. При-
ло ение на знанията и уменията: в сферата на о слу ването и прода ите
в туристическата индустрия при интерпретиране на поведението на ора
при управление на кризисни ситуации и конфликти на ра отното място за
изгра дане и подд р ане на позитивни взаимоотно ения при ра отата с
ора в туризма. Спосо ност за раз иряване на знанията и формиране на
нови: дисциплината с де ства за усвояване на кл човите теоретични по-
становки в социалната пси ология и раз иране на вр зката им с туристиче-
ската практика, раз иряване на социалната компетентност на студентите,
развиване на социалните им умения за ра ота с ора, както и за изгра дане
на просоциално поведение в професионалния ивот и кариера в туризма.
Тематичното с д р ание е разпределено в три части, вкл чва о с ответ-
ните теми и подтеми: част п рва – В ведение в социалната пси ология“
част втора онструкция на социалния свят“ част трета Социални взаимо-
де ствия при ра ота с ора в туристическата индустрия“.

284
Социално ред риемачество за с ец Индустриален бизнес и ред риема
чество Дисциплината има за цел формиране на професионални компе-
тенции, нео одими за с здаване, развитие и управление на социални пред-
приятия и реализиране на социални проекти. азира се на изучаваните в
пред одните курсове дисциплини Теория на управлението“, снови на
правото“, Икономика на предприятието“, снови на финансите“. Пре-
подава се паралелно с основния курс Предприемачество“. С изучаването
на тази дисциплината студентите придо иват нео одимите теоретични и
практически знания за: с ност и основни арактеристики на социалното
предприемачество, източници и тенденции в развитието му в света теоре-
тични и методически основи на с здаване, развитие и управление на со-
циални проекти организационно-правни форми на социално предприема-
чество специално законодателство и специфични проявления на о ото
законодателство относно социалните предприятия и проекти методически
основи на разра отване на изнес планове за социални предприятия и про-
екти. Дисциплината формира умения за: предварителна подготовка и из ор
на организационно-правна форма за социално предприятие и за реализация
на социални проекти подготовка на изнес план подготовка на финанси-
ране ефективно управление и развитие на о ектите на социалното пре-
дприемачество умения за алансиране на социалните и комерсиални цели
в управлението на предприятия и проекти. Полезността е както в посока
формиране на знания и умения, така и за формиране на нагласи за упра -
няване на предприемаческо поведение в социалната сфера и в о ествена
полза. Натрупаните знания могат да се използват и при разра отване на кур-
сови и дипломни ра оти, св рзани с с социални проекти и предприятия.
Социално ред риемачество за с ец енид м нт Публична админи
страция и С дебна администрация Дисциплината има за цел да с з-
даде знания и умения относно задачите, инструментариума, организацията,
културата, формите, моделите и функциите на социалното предприемаче-
ство и неговата прило на страна. Има системоо разува о, специализира-
о и дета лизира о значение в о ия о ем на социалното и управлен-
ското знание и три основни задачи: 1 да формира знания и раз иране у
студентите за с ността и значението на социалното предприемачество 2
да формира нео одимия инструментариум за прилагане на усвоените зна-
ния и умения в социално-икономическата сфера 3 да спосо ства за раз-
иряване на знанията и формиране на нови умения у студентите относно
генериране на социално-предприемачески идеи и др.
С ециализиран чу д език – англи ски за с ец уриз м урс т по спе-
циализиран англи ски език в туризма има за цел запознаването на студенти-
те с основните понятия и про леми в сферата на туризма, надгра да ки над

285
 получените азисни знания. Чрез разноо разни упра нения се затв р да-
ват четирите езикови умения – четене, слу ане, писане и говорене. Нивото
на владеене на о англи ски език според европе ската езикова рамка е В1
– В2. че ното с д р ание е азирано на различни с временни методиче-
ски под оди. Използват се с о така ролеви игри, ра ота в екип, ре аване
на казуси. Модул т пови ава професионалната компетентност на студенти-
те и ги подготвя за успе ното им реализиране на с временния конкурентен
пазар на ра отната сила.
С ециализиран чу д език – англи ски за с ец ИО Модул т по специа-
лизиран англи ски език – I част, има за цел да отговори на нео одимостта
на о учаемите да прод л ават да се развиват в о ластта на изнеса чрез
средствата на чу дия език. урс т цели да прод л и ус в р енстването
на езиковите компетенции на студентите, като прод л и в ве дането на
специализирани понятия и терминология, св рзани с ра отата и функцио-
нирането в чу доезикова изнес среда. урсистите развиват уменията си
посредством многоо разие от интерактивни и практически задачи като:
дискусии в р у оригинални статии и усвояване на специфична терминоло-
гия, участие в преговори, изнес сре и, ролеви игри и казуси изнасяне на
презентации по различни теми, св рзани с ме дународния изнес. В края
на курса от о учаемите се очаква да могат да изразяват мнение по различни
изнес про леми, да анализират и интерпретират изнес информация да
подготвят презентации самостоятелно и в колектив , да могат да използват
англи ски език в различни изнес ситуации.
С ециализиран чу д език – немски за с ец уриз м урс т по специали-
зиран немски език в туризма има за цел да запознае студентите с основните
понятия и про леми в сферата на туризма, о езпечава ки усвояването на
азисни знания, които дават в змо ност за сво одно устно и писмено вла-
деене и успе но ползване на икономически немски език в туристическия
ран . Нивото на владеене на о немски език тря ва да е 2 – В1, с тен-
денция да се пови и до В2. Предварителното познаване на специфичната
теория на матерния език с ествено подпомага усвояването на специализи-
раната терминология на немски език. че ното с д р ание е азирано на
различни методически под оди и казуси. Предлагат се разноо разни тексто-
ве и главно комуникативни начини за в зприемане на уче ния материал ди-
алог, еседа , св рзани с активната комуникация в туризма и методи, които
се намират в пряка вр зка с целта и предмета на о учение.
С ециализиран чу д език – немски за с ец ИО урс т по немски език има
за цел да доразвие о ата езикова компетентност на студентите и познания-
та им по специализирания език. На вниманието на студентите се предлагат
разноо разни теми и автентични текстове. Практическите казуси изгра дат

286
 езикови умения при симулирани ситуации. Модул т дава на о учаемите и
интеркултурна информация за изнес практиките в немскоезиковите стра-
ни. рнато е внимание както на професионалната комуникативност, така
и на развитието на нео одимите за студентите в академична среда уме-
ния. Вкл чени са разноо разни под одя и упра нения за усвояване и зат-
в р даване на специализираните и о ите езикови познания.
С ециализиран чу д език – руски за с ец ИО В рамките на п рвия се-
мест р студентите овладяват езика на из раната специалност – терминоло-
гична и специализирана лексика, арактерни семантико-синтактични моде-
ли на основата на под рани актуални текстове от професионалната сфера.
Паралелно с това те овладяват спецификата на научния и на деловия стил,
като о огатяват знанията си и изгра дат умения за комуникация в профе-
сионална среда. Системата от упра нения вкл чва задания за коригира-
не на лексико-граматичните знания, репродуктивни и продуктивни задачи,
насочени както к м тра ното усвояване на азовите знанията, така и к м
изгра дане на умения за продуциране на со ствени текстове по зададена
професионална тема експозе, презентация и др.
С ециализиран чу д език – ренски за с ец уриз м елта на курса е
запознаване на студентите с с специфичната терминология, св рзана с п т-
ническата агенция и туристическия транспорт, туроператорската де ност и
кореспонденцията в тази о ласт, както и ус в р енстване на езиковите им
умения чрез интерактивни упра нения и разра отване на казуси. В края на
о учението се предлага в змо ност на студентите да прило ат натрупани-
те познания по езика чрез изготвяне на п туване с о а цена с използване
на средствата на новите те нологии: интернет, мултимеди на презентация,
което е им де полезно в де ата им професионална де ност.
С ециализиран чу д език – ренски за с ец ИО учението през цели
преподаване на основната лексика, насочена на -вече к м предприятието и
неговия персонал, както и вр зките му с останалите партн ори – анки, за-
стра ователни дру ества, транспортни посредници. а оти се с автентични
текстове, писмена кореспонденция по различните фази на функциониране-
то на предприятието от фазата на производство до пла ането и доставката
на стоките. чаква се студентите да умеят да о уват адекватно и ефектив-
но, устно и писмено с чу дестранните си партн ори от през всички етапи
на процеса на в н нот рговските сделки.
С еци ични в н нот рговски договори за с ец ИО Дисциплината фор-
мира познания у студентите за т лкуване и прилагане на конкретни т р-
говски закони и конвенции. В доп лнение се постигат умения за изготвяне
на ну ната ме дународна документация к м специфичните в н нот ргов-
ски сделки при с л даване на актуалните изменения в нормативната аза.

287
 Студентите раз иряват познанията си по т рговско право и ме дународен
изнес и могат да се специализират като консултанти по правни в проси,
св рзани с ме дународните специфични сделки.
С ецсеминар – рва и втора част за с ец Счетоводство и инанси Дис-
циплината има за цел да подготви студентите да изв р ат самостоятелно
значими за теорията и практиката разра отки под формата на курсов про-
ект. а целта в рамките на лекционния курс се изучават теми и подтеми,
св рзани с организацията и методиката на научната де ност. азра отените
курсови проекти се рецензират от студентите и се о с дат пред тя от с -
ответната студентска група.
С ецсеминар за с ец Аграрен бизнес Дисциплината насочва подготовката
на студентите за успе ното им дипломираме: разра отване и за ита на ди-
пломна ра ота или полагане на комплексен д р авен изпит. В нея са пред-
ставени основните теоретико-методологически насоки в структурирането и
разра отването на дипломна ра ота и в просите от в просника за комплек-
сен д р авен изпит. Представят се основни практикоприло ни аспекти на
разра отването на про лемите като част от интердисциплинарния под од
в о учението на специалност грарен изнес“. Студентите придо иват
нео одимите теоретични и практически знания, нео одими в процеса на
подготовката им за комплексен д р авен изпит и за ита на дипломна ра о-
та запознават се с регламента за оценяване на студентите при зав р ване
на о учението им и структурата на теста за комплексен д р авен изпит.
Дисциплината формира умения за прове дане на самостоятелно теоретич-
но и или емпирично изследване, като се азира на всички изучавани в пре-
д одните курсове дисциплини.
С ецсеминар за с ец изнес икономика че ната дисциплина има за
задача да запознае и подготви студентите по про лемите на методология-
та и методиката на проекти за научни и прило ни изследвания в о ластта
на различните сектори на изнеса. С д р анието о ва а с ността на
научноизследователската ра ота, методите на научно познание, видовете
научна продукция, методиката на научноизследователска ра ота, не ните
етапи и осо еност, а с о оформлението, представянето и за итата на са-
мостоятелно разра отени етапи и проекти в о ластта на изнеса. чаквани-
те резултатите от о учението са студентите да придо ият знания за основни
понятия, методи, под оди за изв р ване на научни изследвания да могат
да правят из ор на тема на основата на спис к от теми или от практически
про лем, да оформят и лиографска справка, да с ират, о ра отват и да
анализират данни и да оформят икономически изследвания да разра отят и
за итят курсов проект.

288
С ецсеминар за с ец коикономика Спецсеминар т насочва подготовка-
та на студентите за успе ното им дипломираме: разра отване и за ита на
дипломна ра ота или полагане на комплексен д р авен изпит. Представят
се основните теоретико-методологически насоки в структурирането и раз-
ра отването на дипломна ра ота и в просите от в просника за комплексен
д р авен изпит основни практикоприло ни аспекти на разра отването на
про лемите като част от интердисциплинарния под од в о учението. Сту-
дентите придо иват нео одимите теоретични и практически знания, не-
о одими в процеса на подготовката им за комплексен д р авен изпит
за ита на дипломна ра ота запознават се с регламента за оценяване при
зав р ване на о учението и структурата на теста за комплексен д р авен
изпит. Дисциплината формира умения за прове дане на самостоятелно те-
оретично и или емпирично изследване в о ластта на специалност Екоико-
номика“. азира се на всички изучавани в пред одните курсове дисциплини
и има з цел да представи систематизация на специализираните знания и
компетенции натрупани през периода на о учение.
С ецсеминар за с ец Икономика и т рговия Има за задача да запознае
и подготви студентите по про лемите на методиката и методологията на
управлението на проекти за научни изследвания в о ластта на икономика-
та и т рговския изнес. чакваните резултати са знания и раз ирания за
с ността на научноизследователската ра ота, методите на научното по-
знание, видовете научна продукция, методиката на научноизследователска-
та ра ота, не ните етапи и осо ености, а с о оформлението, представяне-
то и за итата на самостоятелно разра отените етапи и проекти в о ластта
на т рговския изнес. Получените знания и умения следва да се прилагат
в разра отваните доклади, рецензии, в дискусиите и в с инския изнес.
Следва да се развиват творчески в змо ностите за раз иряване на знания-
та и уменията чрез самостоятелна уче ноизследователска ра ота.
С ецсеминар за с ец Индустриален бизнес и ред риемачество Има за
цел изве дане на теоретико-методическите и практикоприло ни в про-
си на методиката на научните изследвания по икономика. сновава се на
изучаваните специални икономически дисциплини, предоставя и знания
за теоретичните и методическите основи на самостоятелни икономически
изследвания. Предоставя знания относно: с ността и осо еностите на на-
учните изследвания по икономика, методологията и видовете научна про-
дукция, информационното осигуряване, из ора на тема, структурата и с -
д р анието на научните разра отки, теоретичните и емпиричните изслед-
вания, ра отата над р кописа, оформлението, стилистиката, редактирането,
рецензирането и др. След преминаване на курса на о учение студентите
придо иват умения да: изготвят и представят разра отки по зададена тема,

289
 вкл чително о основка на проекти прове дат научни изследвания и из-
готвят научни разра отки из ират и апро ират под одя методически ин-
струментариум на изследване на ират, о ра отват и анализират емпирична
информация о о ават и формулират изводи и препор ки по отно ение
о екта и предмета на изследване рецензират научни и други разра отки.
учението изгра да практически умения за самостоятелно разра отва-
не, представяне и за ита на проектни задания. урсовата ра ота мо е да
прерасне и в дипломна ра ота, ако студентите отговарят на нео одимите
условия.
С ецсеминар за с ец огистика Дисциплината е прило на методологи-
ческа, подготвя а зав р ва ите специалността студенти за самостоятелна
аналитична и изследователска де ност. Те придо иват знания и раз ирания
по методическите и практикоприло ните в проси на методиката на научни-
те изследвания в о ластта на логистиката. На основата на придо итите зна-
ния и умения по дисциплината те е могат да дооформят икономическите
логистичните си познания, за да изв р ват самостоятелно научноизследо-
вателска ра ота в конкретни направления и по конкретни в проси в орга-
низациите. спе но е могат да изв р ват: предварителни проучвания за
идентифициране на научноизследователски про леми на иране и о ра от-
ване на литературни източници разра отване на план на научния доклад
и разра отване на неговата структура теоретични изследвания на иране
и о ра отка на емпирична информация емпиричните изследвания ра ота
над р кописи оформление, стилистика, редактиране, рецензиране и др. на
изследователски доклади и т.н.
С ецсеминар за с ец енид м нт Студентите се запознават с с с д р-
анието и те нологията на разра отване на дипломна ра ота. кцентира се
на под одите, средствата и конкретните методи за научноизследователска
де ност. учаемите получават знания за информационното и те ническо-
то осигуряване на разра отването на дипломна ра ота. Спецсеминар т за-
в р ва с из ор на тема за дипломна ра ота, формиране на примерна струк-
тура на изследването план-тезиси или с разра отването на курсов проект с
изследователска насоченост за студентите, които се явяват на писмен д р-
авен изпит .
С ецсеминар за с ец Недви ими имоти и инвестиции Дисциплината има
за цел да формира основни знания, св рзани с изв р ването на изследвания
в о ластта на недви имите имоти и инвестициите. Изясняват се основните
теоретични в проси за прове дането на научни изследвания. олята на дис-
циплината е усвояване от студентите на знания и умения в о ластта на мето-
дологията и методиката на научните изследвания като цяло и по-конкретно
при строителния изнес и предприемачеството. чакваните резултатите от

290
 о учението са: а студентите да придо ият знания и раз иране за основните
понятия, методологията и научните методи и под оди за ос ествяване на
изследвания в о ластта на недви имите имоти и инвестициите да могат
да прилагат знания и умения за из ор на актуална тема за изследвания, да
с ставят структура на изследване, да изготвят и лиографска справка, да
с ират и оформят по под одя начин дост пна информация в та лици, да
анализират с раните и формализирани данни, да оформят икономически
изследвания с рационални препор ки в о ластта на недви имите имоти и
инвестициите, да могат да разра отят и успе но да за итят курсов проект
и акалав рска дипломна ра ота в да придо ият спосо ност за непрек с-
нато раз иряване на знанията и формирането на нови практически умения
за изследвания. Спецсеминар т вкл чва следните специализации: а спе-
циализация по правление на со ствеността“ специализация по азви-
тие на недви имите имоти“ в специализация по правление на градската
територия“. С д р анието о ва а с ността на научноизследователската
ра ота, фазите на научноизследователския процес, основните изисквания за
оформлението на научни изследвания в о ластта на недви имите имоти и
инвестициите.
С ецсеминар за с ец Публична администрация Чрез дисциплината сту-
дентите се запознават с с с д р анието и те нологията за разра отване
на дипломна ра ота. кцентира се на под одите, средствата и конкретни-
те методи за научноизследователската де ност. Студентите се запознават с
информационното и те ническото осигуряване при разра отването на ди-
пломна ра ота. учението зав р ва с из ор на тема за дипломна ра ота,
формиране на примерна структура на изследването план-тезиси или с раз-
ра отването на курсов проект с изследователска насоченост за студентите,
които се явяват на писмен д р авен изпит .
С ецсеминар за с ец Строителен бизнес и ред риемачество Дисци-
плината има за цел да формира основни знания, св рзани с изв р ването
на изследвания в о ластта на строителния изнес и предприемачеството.
Изясняват се основните теоретични в проси за прове дането на научни
изследвания. олята е усвояването от студентите на знания и умения в
о ластта на методологията и методиката на научните изследвания като цяло
и по-конкретно при строителния изнес и предприемачеството. чакваните
резултатите от о учението са: а студентите да придо ият знания и раз и-
ране за основните понятия, методологията и научните методи и под оди
за ос ествяване на изследвания в о ластта на инвестициите да могат
да прилагат знания и умения за из ор на актуална тема за изследвания, да
с ставят структура на изследване, да изготвят и лиографска справка, да
с ират и оформят по под одя начин дост пна информация в та лици, да

291
 анализират с раните и формализираните данни, да оформят икономически
изследвания с рационални препор ки в о ластта на строителния изнес и
предприемачеството, да могат да разра отят и успе но да за итят курсов
проект и акалав рска дипломна ра ота в да придо ият спосо ност за не-
прек снато раз иряване на знанията и формирането на нови практически
умения за изследвания. че ната дисциплина вкл чва следните специали-
зации: а специализация по правление на строителните предприятия“
специализация по правление на територията“ в специализация по
правление на инвестициите“. С д р анието о ва а с ността на на-
учноизследователската ра ота, фазите на научноизследователския процес,
основните изисквания за оформлението на научни изследвания в о ластта
на управление на инвестициите.
С ецсеминар за с ец уриз м Спецсеминар т предоставя научни, мето-
дологически и методически указания за изследователската де ност на сту-
дентите относно разра отването на научен труд, вкл чително акалав рска
дипломна ра ота. То се азира на принципните изисквания за този вид
разра отки, утв рдени в катедра И Т. Студентите се запознават с ролята
и функциите на научноизследователската де ност и мястото на дипломна-
та ра ота в с става на научните пу ликации. Предоставят се познания за
структурата и с д р анието на научния труд, на информационните източ-
ници и на интерпретацията на научната и емпиричната информация. Про-
следяват се дета лно етапите на разра отване на научния труд от из ора на
темата до рецензирането и за итата. тв р дават се правилата за и ли-
ографиране, цитиране, редактиране, оформяне на научен текст. Подпомагат
се студентите при из ора на тематика, с ставя се индивидуален график за
самостоятелната им и изв наудиторна ра ота, с здават се умения за изгот-
вяне и презентиране на части от научния труд.
Сравнителни икономически системи за с ец ИО Дисциплината има ин-
тердисциплинарен арактер. снова на използвания методологически под-
од е социално-икономическият и политическият анализ на утв рдилите
се разноо разни регионални и национални модели на пазарно развитие.
Вкл чва две основни групи про леми – теоретични – тук се изследват в -
проси, св рзани с дефинирането, структурирането и класифицирането на
кл човата категория пазарна система с цел да се откроят универсалните
арактеристики и в с ото време основанията за не ното разноо разие.
Дискутира се в прос т за роя и с ността на отделните икономически
критерии, които стоят в основата на ме дународните икономически сравне-
ния и за те ния моделоо разува арактер. ргументира се нео одимост-
та от вкл чването на неикономически критерии и изследването на тя ната
роля за успе ното или неуспе но пазарно развитие на отделните страни

292
 и региони. Практическите про леми вкл чват сравнителния анализ на на-
ционалното пазарно развитие на развити икономики – С , Велико ри-
тания, ермания, веция, ранция и пония – типични представителки на
двата основни и алтернативни пазарни модела: англосаксонския и регулира-
ния координиран пазарен модел. Прави се опит на основата на из раните
критерия пет икономически и четири неикономически да се определи
арактер т на пазарното развитие на лгарската икономика и евентуално-
то ориентиране к м регулираното пазарно развитие. И в двете си части
дисциплината о огатява икономическата култура и дава в змо ност да се
раз ерат и в зприемат специфичните национални и регионални пазарни
различия като източник на конкурентни предимства и разноо разни иконо-
мически резултати.
Стандартизация в строителството за с ец Строителен бизнес и ред ри
емачество Дисциплината разгле да лгарската и европе ската норма-
тивна уред а и стандартите, зало ени в строителния процес. сновната
цел е да формира фундаментални знания относно изискванията к м строи-
телните продукти и строе ите. Изяснени са правилата за измерване на СМ
при започване на строителен о ект, както и с ставянето на количествени
сметки. азгледани са основните форми за контрол в строителството и с -
п тства ата ги документация. Посредством ра ота по проекти и ре аване
на практически казуси студентите придо иват спосо ност за раз иряване
на знанията и формиране на нови умения в о ластта на стандартизацията в
строителството и строителния контрол.
Стандартизация метрология и квалиметрия за с ец Стокознание и мит
ническа де ност Дисциплината има за цел да запознае студентите с ос-
новните в проси на науката и практиката в о ластта на стандартизацията,
метрологията и квалиметрията. Те получават знания за ме дународната, ре-
гионалната, националната и фирмена стандартизация, за функциите, прин-
ципите, формите и методите на стандартизацията, за основните категории
и видове стандарти, те ния статут и прило ение при с здаването, контрола
и управлението на качеството на стоките. В о ластта на метрологията се
запознават с в просите за с ността на метрологичната де ност, точността
на измерванията и системите на единиците на измерване, за осо еностите
на законодателната и прило ната метрология. Чрез практически занятия
придо иват умения за: установяване на категориите и вида на стандартиза-
ционните документи и използването им като ва ен информационен източ-
ник за идентификация, установяване и управление на качеството на стоки-
те прило ение на основните методи на стандартизацията за с здаване на
ефективно производство и оптимално качество на стоките метрологично
осигуряване на производствената и т рговската де ност на фирмите коли-

293
 чествен контрол на точността на измерванията квалиметрична оценка на
иновациите на асортимента и качеството на стоките на конкурентни паза-
ри. Придо итите знания и умения е дадат в змо ност за организиране
на ефективна фирмена де ност, за преодоляване на те ническите пречки в
ме дународния о мен на стоките, за постигане на конкурентоспосо ност.
Статистика за с ец Ин орматика елта на уче ния курс е студентите да
придо ият знания и умения по основни статистически методи и модели в в
вр зка с проектирането на проучвания и анализ на данни от социално-ико-
номическата сфера, както и придо иване на умения за ра ота с с специали-
зиран статистически софтуер. Дисциплината кореспондира непосредствено
с с знанията и уменията на студентите, придо ити в в фундаменталните
дисциплини. урс т на о учение е насочен освен к м изгра дане на тради-
ционните статистически знания, но и к м овладяване на умения за ра ота
с професионален статистически софтуер. че ният процес е организиран
под формата на практически казуси, които се разгле дат по време на заня-
тията, чрез използването на специализиран статистически софтуер. Придо-
итите знания са нео одима основа за изв р ване на анализи, моделиране
и прогнозиране в икономиката. В ода на о учението студентите раз ирят
своите познания в редица специфични методи и модели на статистическия
анализ, придо иват знания и умения за прило ението на статистическото
изследване чрез специализиран статистически софтуер.
Статистически со туер за с ец Ин орматика че ният курс има за цел
да формира в о учаемите практически умения за о ра отка на статистиче-
ски данни и иконометричното им моделиране. В него се разгле дат спе-
цифични в проси по управлението и прео разуването на статистическите
данни, методите за оравене с отделни модули на софтуерните продукти,
начините за представяне на резултатите и др. С здават се азови умения за
изгра дане на програмни модули за реализация на статистически процеду-
ри. учението се изв р ва чрез лекции и ла ораторни упра нения, като
се с средоточава в р у с здаването на умения за оравене с с софтуерните
продукти ,S , S SS, S и др.
Стоков и митнически контрол за с ец Стокознание и митническа де
ност С уче ната дисциплина се представят актуални знания и раз иране
за с ността, появата, развитието, с ността, видовете, формите и мето-
дите на стоков и митнически контрол. рганизацията на стоковия контрол
е представена на д р авно, ведомствено и на ниво независими акредитира-
ни организации. онкретизирани са елементите на митническия контрол,
зоналната класификация на о ектите и оперативната реализация на мит-
ническия контрол. азгледани са с временните про леми и нормативното
регламентиране на стоковия и митническия контрол на национално и на о -

294
 ностно ниво. Придо итите знания са ценни за подготовката и успе ната
реализация на специалистите, занимава и се с контрола на качеството на
стоките и митнически контрол на стоките в с временните условия на пазар-
на икономика. В семинарните занятия акцент т е поставен в р у про лемно
ориентираното о учение. Студентите раз иряват получените теоретични
знания и формират нови практически умения за ре аване на конкретни за-
дачи и казуси, св рзани с с: с временните нормативни документи закони,
регламенти, наред и организацията и прове дането на стоков и митниче-
ски контрол, определяне и анализ на факторите, влияе и в р у качеството
на стоките правилата и случаите, при които се оформя с ответната доку-
ментация по контролната де ност на основните органи за стоков и митни-
чески контрол на национално ниво.
Стокови борси за с ец Стокознание и митническа де ност Дисципли-
ната дава теоретични познания на студентите относно видовете стокови
орси, осо еностите и управлението на тя ната де ност. азгле дат се в -
проси за ме анизма на орсовата т рговия и видовете орсови операции.
Те придо иват и практически умения за скл чване на т рговски договори,
анализиране на скл чени сделки, прилагане на ме анизми и ос ествяване
на орсова де ност. Получените знания и умения по дисциплината е да-
дат в змо ност за ос ествяване на успе на организационно-управленска
и предприемаческа де ност с различни стоки групи както на национални,
така и на ме дународни орси. азгле дането на посочените про леми в
дисциплината спомага за раз иряване на знанията и формираните умения,
получени при изучаването на дисциплини, св рзани с управление на т р-
говските операции, маркетинга, в н ната т рговия, асортимента, качество-
то на стоките и неговия контрол.
Стокознание за с ец Икономика и т рговия Дисциплината изучава о -
отеоретичните про леми, св рзани с формирането на потре ителните
сво ства на проми лените и ранително-вкусовите стоки, асортимента и
качеството им, стандартизацията и сертификацията им, с промените, които
наст пват в с става и качеството на стоките по време на производството и
с ранението им. С изучаването студентите придо иват нео одимите те-
оретични и практически знания, за да могат да: определят асортиментните
групи на различните ранителни и не ранителни стоки оценяват качест-
вото на ранителните и проми лените стоки познават строе а, с става,
сво ствата и класификационните признаци на различните стокови групи
вземат ре ения за под одя ите условия за с ранение на ранително-вку-
совите и проми лените стоки с оглед запазване на качеството и потре и-
телните им сво ства познават изискванията на нормативните документи
к м качеството, опаковката, маркировката, с ранението и транспортира-

295
 нето на ранително-вкусовите и проми лени стоки познават изискванията
относно езопасността и езвредността на стоките. Дисциплината формира
умения за: практическо прило ение на придо итите знания и методите за
анализ на качеството на стоките, както и за интерпретиране на получените
резултати в зависимост от изискванията на нормативните документи. Това е
от изкл чително ва но значение за успе ната реализация на о учаваните
студенти като специалисти в о ластта на т рговията. Стокознание“ корес-
пондира с изучаваните в пред одните курсове дисциплини В ведение в
т рговския изнес“, рганизация на т рговията. Натрупаните знания са
основа за изучаване на ирок кр г от дисциплини в специалността – По-
тре ителско поведение“, огистика“, Продуктов менид м нт“.
Стокознание за с ец огистика че ната дисциплина дава актуални зна-
ния за основните теоретични постановки за: сво ствата и качеството на
някои групи проми лени и ранително-вкусови стоки, о ект на логистич-
ни де ности изискванията к м опаковката, маркировката, с ранението и
транспортирането на тези стоки промените, повредите и загу ите, които
наст пват в стоките по време на логистичните операции стандартизацията
и сертификацията на стоките и опаковките. В ла ораторните занятия сту-
дентите имат в змо ност да прило ат получените теоретични знания и да
придо ият практически умения за ре аване на конкретни задачи, св рзани
с основните постановки на методологията при изследване на стоките и оп-
ределяне на качеството на стоките нес ответствия, дефекти, повреди чрез
прилагане на сензорни и някои експресни методи. Изучаването на дисци-
плината е раз ири подготовката им с конкретни знания за стоките о ект
на логистична де ност и е подпомогне де ата им реализация като спе-
циалисти в о ластта на управлението на логистичната де ност.
Стокознание на битовите стоки за с ец Стокознание и митническа де
ност Чрез уче ната дисциплината студентите получават знания за осно-
вите на производството, потре ителните сво ства, класификацията и асор-
тимента, потре ителните сво ства, качеството, изискванията за опаковка,
маркировка, с ранението и транспорта на стоки, използвани в ита. В ла-
ораторните упра нения, чрез използването на различни органолептични,
инструментални и експертни методи за анализ, се определят някои от на -
ва ните качествени показатели за отделните стоки и с ответствието им с
нормативните изисквания, придо иват се професионални умения за практи-
ческо окачествяване на стоките. Изучаването на теоретичните постановки
и придо иването на практически умения за определяне на качеството на
итовите стоки раз ирява о вата на специалната подготовка на студентите
и подпомагат успе ната им реализация като висококвалифицирани специа-
листи в о ластта на качеството на стоките.

296
Стокознание на текстилните и обувните стоки за с ец Стокознание и мит
ническа де ност че ната дисциплина има за цел да даде теоретични и
практикоприло ни знания за научните направления по в просите за асор-
тимента, потре ителните сво ства, качеството, опаковката, маркировката и
с ранението на текстилните стоки, естествените и о ра отените ко и, ко-
ените изделия, о увните, парф мери но-козметичните и и утери ните
стоки. Студентите придо иват в ла ораторните занятия практически уме-
ния за идентификация на асортимента, за анализ и контрол на изучаваните
стокови групи чрез изследване на конкретни стокови о разци по утв рдени
ме дународни, регионални и лгарски стандарти. Теоретичната и практи-
коприло ната подготовка дават в змо ност за формираните нови умения
относно прило ението на с временните методи за оценка на с ответствие-
то на стоковата информация с изискванията в нормативните документи, за
ос ествяване на контрол и оценка на опаковката, маркировката, правилата
и сроковете за с ранение, транспорт и реализация на изучаваните стокови
групи, на тя ното качество и езопасност, за изв р ване на стоков менид -
м нт на в тре ния и ме дународния пазар. своените знания по дисципли-
ната е с де стват за професионална реализация на студентите в о ластта
на производствения, т рговския изнес, д р авния и потре ителския кон-
трол на качеството, орсовата т рговия и митническата де ност.
Стокознание на раните от ивотински роиз од за с ец Стокознание и
митническа де ност Дисциплината е основополага а за подготовката
на студентите от специалност Стокознание и митническа де ност“. Тя изу-
чава о отеоретичните про леми, св рзани с до иването, асортимента и
качеството на раните от ивотински произ од и ролята им за раненето. С
тази дисциплината те придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, за да могат да: познават имичния с став, ранителната и енерге-
тичната ценност на раните от ивотински произ од познават основните
суровини за производство на ранителни продукти от ивотински произ-
од познават основните те нологични етапи от производството на рани
от ивотински произ од познават нормативните изисквания относно ка-
чеството на раните от ивотински произ од познават изискванията от-
носно с стоянието на опаковката и п лнотата на маркировката познават
изискванията относно с ранението и транспортирането на ранителни
стоки от ивотински произ од. Дисциплината формира умения за практи-
ческо прило ение на придо итите знания относно: с временните методи за
определяне на основните компоненти в имичния с став на раните от и-
вотински произ од, методите за определяне на качеството и с поставка на
получените резултати с нормативните изисквания, определяне на основните
недостат ци на раните от ивотински произ од. Това е от ва но значение

297
 за успе ната реализация на о учаваните студенти като специалисти в о -
ластта на стокознанието и контрола на качеството и езопасността на сто-
ките. Изучаването на тази уче на дисциплина е нео одима предпоставка за
успе ното усвояване на основните специализира и дисциплини от уче -
ния план на специалността и формирането на студентите като п лноцен-
ни специалисти по оценка на качеството на стоките и митническа де ност.
Тя спомага за раз иряване на знанията, придо ити от други дисциплини:
снови на стокознанието на ранително-вкусовите стоки“, Сензорни и
експертни методи за анализ“, Микро иология на стоките“. Натрупаните
знания са основа за изучаване на: Стоков и митнически контрол“, Митни-
ческа де ност“, Митнически ре ими и процедури“ и др.
Стокознание на раните от растителен роиз од за с ец Стокознание и
митническа де ност че на дисциплина, с която се дават актуални зна-
ния и раз иране за с става и ранителната ценност, за сво ствата, за класи-
фикацията, за изискванията к м качеството, за опаковането и с ранението,
за промените и повредите при с ранение на раните от растителен про-
из од. В уче ната програма са вкл чени следните теми: пресни плодове,
зеленчуци и продуктите от тя ната прера отка з рнени рани и продуктите
от тя ната прера отка ра но, ля , макаронени изделия ни естено-за-
арни стоки ни есте, гликоза, за ар, пчелен мед, за арни изделия . В ла о-
раторните упра нения се акцентира в р у про лемно ориентираното о у-
чение. Студентите раз иряват получените теоретични знания и придо иват
практически умения за ре аване на конкретни задачи, св рзани с практи-
чески изследвания на раните от растителен произ од по органолептични,
физико имични, ио имични и микро иологични показатели. Получените
резултати от самостоятелната експериментална ра ота те сравняват с регла-
ментираните изисквания в нормативните документи и правят аргументира-
но о о ение за качеството на изследваните рани от растителен произ од.
Придо итите знания и формираните нови умения студентите прилагат при
разра отване на курсова ра ота по актуални про леми, св рзани с качество-
то, с езопасността, с промените при с ранение на раните от растителен
произ од.
Сто анска логистика за с ец изнес икономика Прило на икономиче-
ска дисциплина, изучава а основните принципи, правила, изисквания и
ме анизми за ефективно функциониране на логистичните системи. С изу-
чаването се осигуряват знания за: методите и ме анизмите на управле-
нието на логистичната де ност принципите, те нологията и практическите
аспекти на ефективното функциониране на логистичните системи теорията
и практиката на управлението на веригите на доставка оценката и из ора
на адекватна организационно-функционална структура за администриране

298
 на логистичните системи формирането и реализацията на логистични стра-
тегии планиране на логистичните де ности управление на логистичните
раз оди и т.н. сновна цел на дисциплината е да подготви студентите да
реализират на практика интегрирано управление на логистичната де ност,
да изгра дат, внедряват и ефективно да администрират логистични системи
с о разно осо еностите в развитието на националното стопанство и про-
цесите на гло ализация, както и да осигуряват нео одимите предпоставки
за ефективно развитие на логистиката и на реализацията на логистичния
процес в с ответствие с формулираните корпоративни цели. Придо итите
знания и умения впоследствие са нео одими като основа за де ата про-
фесионална реализация на зав р илите акалаври.
Стратегическо у равление за с ец енид м нт Дисциплината има за
цел да формира знания у студентите за процеса на стратегическо управле-
ние и неговите етапи. Теоретичните аспекти са св рзани с с знанията и раз-
ирането на следните о ласти: определяне на целевата ориентация на орга-
низацията, стратегически анализ, разра отване на стратегически алтернати-
ви, из ор на стратегия, внедряването , контрол и оценка на стратегията. Тя
раз ирява получените знания по дисциплината Теория на управлението“.
кцентира се в р у изгра дане на практически умения за стратегическо
планиране и в р у управленския аспект на внедряването на стратегията.
Получените знания и умения намират прило ение в семинарните занятия
в ре аване на казуси с про лемни ситуации в о ластта на стратегическото
управление. Те е помогнат на де ите менид ри при вземане на стра-
тегически ре ения.
Стратегическо у равление в убличния сектор за с ец Публична адми
нистрация Дисциплината има за цел да формира познания у студенти-
те за процеса на стратегическо управление и неговите етапи в пу личния
сектор. Теоретичните аспекти са св рзани с с знанията и раз ирането на
следните о ласти: определяне на целевата ориентация на организацията,
стратегически анализ, разра отване на стратегически алтернативи, из ор на
стратегия, внедряването , контрол и оценка на стратегията. Тя раз ирява
получените знания от дисциплината Теория на управлението“. кценти-
ра в р у изгра дане на практически умения за стратегическо планиране и
в р у управленския аспект при внедряването на стратегията. Получените
знания намират прило ение в семинарните занятия при ре аване на казуси
с про лемни ситуации в о ластта на стратегическото управление в пу лич-
ния сектор. Специално внимание се отделя на разра отването на политики и
стратегии на о инско, о ластно, регионално и национално ниво, които е
помогнат на де ите р ководители при вземане на стратегически ре ения
в пу личния сектор.

299
Строително роектиране и те нологии за с ец Строителен бизнес и ре
д риемачество и Недви ими имоти и инвестиции урс т лекции
о ва а материал от няколко основни о ласти от ар итектурно-строител-
ната теория и практика: история на ар итектурата вкл. лгарска , тео-
ретични основи на проектирането, видове сгради и основни елементи на
сградата, строителни материали и ма ини, де ства а нормативна уред а
в строителството. В основната си част лекциите имат за цел да запознаят
студентите с основните ар итектурно-строителни елементи на сградите,
те ния графичен израз черте и , оразмеряване, с видовете проучвателни и
проектни ра оти, както и с нормите за проектиране, в частност на или ни
сгради. Из раните теми са опорни точки в изп лнението на уче ната про-
грама. екциите и упра ненията са доп лнени с ил стративен материал.
елият курс на о учение представлява фундамент при изучаване на основ-
ните икономически дисциплини в о ластта на строителството.
Счетоводен со туер за с ец Счетоводство и одит Дисциплината формира
научно-практически знания в о ластта на информационните те нологии и
тя ното прило ение в счетоводната де ност. Преподаваният материал пред-
полага усвояване на знания и умения от методологичен арактер по дисци-
плините от счетоводната наука, информатиката и управлението. сновната
цел е да формира потенциални в змо ности у студентите, които да им
осигурят о ективен под од на де и специалисти к м организационно-
функционалните и методичните в змо ности на комп т рното счетоводно
отчитане в новите о ествено-икономически условия. При подготовката
се акцентира в три основни направления: 1 презентиране на лекционния
материал чрез анимирани имитационни модели от счетоводни програмни
продукти М С, N и др. 2 в змо ности за разви-
тие и ус в р енстване на счетоводното отчитане чрез автоматичен инстру-
ментариум 3 счетоводна интерпретация на изнес информационни моде-
ли. Придо итите теоретични знания и практически умения е позволят на
де ите специалисти п лноценна реализация в различните о ласти на
с временния изнес. изнес, ко то в условията на пазарна икономика нала-
га повсеместно използване на информационни те нологии за постигане на
конкурентно предимство.
Счетоводен со туер за с ец Счетоводство и инанси и Счетоводство и
одит Чрез тази дисциплината се формират научно-практически знания в
о ластта на информационните те нологии и тя ното прило ение в счето-
водната де ност. Преподаваният материал предполага усвояване на знания
и умения от методологичен арактер по дисциплините от счетоводната на-
ука, информатиката и управлението. сновната цел е да формира потенци-
ални в змо ности у студентите, които да им осигурят о ективен под од

300
 на де и специалисти к м организационно-функционалните и методични
в змо ности на комп т рното счетоводно отчитане в новите о ествено-
икономически условия в епу лика лгария. В практическата подготовка
на студентите се акцентира в три основни направления: 1 презентиране на
лекционния материал чрез анимирани имитационни модели от счетоводни
програмни продукти М С, N и др. 2 изучаване
на в змо ности за развитие и ус в р енстване на счетоводното отчитане
чрез автоматичен инструментариум 2 разра отване на изнес информа-
ционен модел и неговата счетоводна интерпретация. Придо итите теоре-
тични знания и практически умения е позволят на де ите специалисти
п лноценна реализация в различните о ласти на с временния изнес. из-
нес, ко то в условията на пазарна икономика налага повсеместно използва-
не на информационни те нологии за постигане на конкурентно предимство.
През семест ра студентите разра отват и за итават практически задачи с с
счетоводните програмни продукти М С и N .
Счетоводство на банките за с ец Счетоводство и инанси и Счетовод
ство и одит С изучаването на дисциплината студентите получават тео-
ретични познания и практикоприло ни умения относно организацията на
счетоводството и изготвянето на финансовите отчети в т рговските анки.
че ното с д р ание вкл чва: организация и отчитане на езналичните
пла ания в страната и на презграничните преводи, отчитане на предоставе-
ните кредити и други финансови активи, отчитане на привлечения капитал,
осо ености в отчитането на при одите и раз одите, отчитане на со ствения
капитал, осо ености при отчитането на емисионно-касовите операции и
специфика при годи ното прикл чване и с ставянето на годи ния финан-
сов отчет. С изучаването на тези в проси студентите получават основопола-
га и знания в сферата на анковото счетоводство, нео одими за успе на-
та им реализация като счетоводители или други икономически специалисти
в стопанската практика. Тези знания развиват спосо ността за придо иване
на нови знания и умения не само в сферата на анковото счетоводство, но и
по други икономически дисциплини.
Счетоводство на б д етните ред риятия за с ец Счетоводство и инан
си и Счетоводство и одит Специална надгра да а счетоводна дис-
циплина, азирана в р у знанията, придо ити от студентите по пред одно
изучавани счетоводни дисциплини от о арактер. В резултат на изучава-
нето те придо иват специални знания, което раз ирява о вата на те -
ните умения и дава с ествено предимство при последва а реализация в
стопанската практика на д етните организации. Дисциплината има за
цел да запознае студентите с осо еностите на пу личния сектор, в т.ч. на
основните осигурителни институции – Н И и Н , основните принципи

301
 на отчетността в тя те нологията за на иране на счетоводна информация
основните отчетни о екти, специфични за посочените предприятия, както
и счетоводните процедури по отразяване на специфичните операции с тя .
екционният материал е с о разен с всички актуални промени в отчетност-
та на организациите от пу личния сектор, като се имат предвид поетапното
изгра дане на информационната система за финансово управление ИС
и в ве дането на Ме дународните счетоводни стандарти за пу личния сек-
тор. Семинарните занятия имат практикоприло на насоченост, като чрез
ре аването на задачи, тестове и казуси студентите получават в змо ност за
пряка адаптация к м де ства ата практика на организациите от пу личния
сектор при тя ната последва а реализация след дипломирането.
Счетоводство на застра ователните и енсионните ред риятия за с ец
Счетоводство и инанси Счетоводство и одит и астра оване и
осигуряване Специална надгра да а счетоводна дисциплина, азирана
в р у знанията, придо ити от пред одно изучавани счетоводни дисципли-
ни от о арактер. Студентите придо иват специални знания, доп лва и
тези дисциплини, а това раз ирява о вата на те ните умения и дава с -
ествено предимство при последва а реализация в стопанската практика.
Дисциплината тематично е разделена на два модула. екционният модул
Счетоводство на застра ователните предприятия“ има за цел да запознае
студентите с осо еностите в отчетността на застра ователните и презастра-
ователните предприятия. Изв р ен е о зор на прилаганата нормативна
уред а в о ластта на застра ователното дело и доп лнителното пенсионно
осигуряване. кцентирано е в р у основните принципи на отчетността в
застра ователните предприятия, те нологията за на иране на счетоводна
информация, основните отчетни о екти, специфични за посочените пред-
приятия, както и в р у счетоводните процедури по отразяване на специфич-
ните операции с тя . Вторият лекционен модул е посветен на осо еностите
в отчетността на пенсионноосигурителните дру ества и с здадените от тя
пенсионни фондове. ато осо ени отчетни о екти се разгле дат разчетите,
в т.ч. с осигурените лица и осигурителите, ме ду пенсионноосигурително-
то дру ество и фонда, и др. подо ни, раз одите и при одите, специфичните
пенсионни резерви. со ено внимание е о рнато и на осо еностите в с -
д р анието и реда за изготвяне на годи ния финансов отчет. Семинарните
занятия имат практикоприло на насоченост, като чрез ре аването на зада-
чи, тестове и казуси студентите получават в змо ност за пряка адаптация
к м де ства ата практика при тя ната последва а реализация след дипло-
мирането.
С битиен маркетинг за с ец аркетинг Дисциплината доразвива знани-
ята, получени при изучаването на дисциплините Маркетингови комуника-

302
 ции“ и ранд менид м нт“. В рамките на курса студентите се запознават
с о вата, целите и задачите на с ити ния маркетинг. окус т в уче ното
с д р ание е в р у придо иване на знания и умения, св рзани с планира-
нето и прове дането на специални с ития, както и измерването на тя ната
ефективност. В уче ния план се акцентира в р у използването на с вре-
менни методи и средства при организирането на с ития в онла н среда,
корпоративни сре и, фестивали, панаири и други с ития, насочени к м
в тре ните и в н ните пу лики на организациите. С итиен маркетинг“
използва за аза знанията по маркетинг, теория на управлението, потре-
ителско поведение и маркетингови комуникации. При зав р ването на
о учението си студентите е могат да планират, организират и прове дат
специални маркетингови с ития, както и да измерват ефекта от с итието
в р у де ността на компанията.
С временни видове туриз м за с ец уриз м Профилира а дисципли-
на, в която се усвояват кл чови професионални компетенции по основните
видове и форми на туризма в контекста на те ните с временни проявления.
Чрез нея се формират знания и се с здават умения за анализиране, плани-
ране и развитие на с временни видове и форми на туриз м в конкретни
дестинации. учението формира професионална нагласа за изучаване на
новов зникнали видове и форми на туриз м и за ус в р енстване на уме-
нията за тя ната практическа реализация в отделни туристически места.
кцент т се поставя в р у процесите на усто чивото развитие, ресурсното
осигуряване и организирането на туристическата де ност, св рзана с с спе-
циализацията на туристическото предлагане.
С временни икономически теории за всички с ециалности без Ин орма
тика че ната дисциплина има за цел да запознае студентите с главните
направления и коли на с временната икономическа теория. Изясняват се
методологията, кл човите концепции и инструментариум т, с които ора-
вят различните течения в икономическата наука днес – новата класическа
макроикономика, монетаризм т, новото ке нсианство, неоинституциона-
лизм т, неоавстри ската кола, поведенческата и експиременталната ико-
номика и др. тделните коли и течения се анализират в те ния историче-
ски контекст и от гледна точка на значението им за о огатяването и разви-
тието на с временната теоретична икономика. кцентира се както в р у
те ните методология и визия за ме анизмите на стопанското развитие, така
и в р у практическите икономически програми и икономически политики,
които о основават и за итават. че ното с д р ание на дисциплината: из-
гра да представа за огатото с д р ание и плурализма на с временната
икономическа теория, за ирокия спект р от различни под оди, които тя
прилага при изучаване и о яснение на ме анизмите и логиката на стопан-

303
 ското развитие раз ирява и о огатява знанията на студентите в о ластта
на микро- и макроикономическата теория, получени в основния курс, като
представя редица други научни алтернативи и трактовки, изв н ортодоксал-
ната теория осигурява азова подготовка и предпоставки за самостоятелна
ра ота и за използване на модерен концептуален и аналитичен инструмен-
тариум при изучаването и прогнозирането на с временните икономически
процеси.
С временни олитически системи за с ец С дебна администрация
елта на курса е да предло и систематизирани знания за политическите
системи, тя ната с ност, структура и функции. че ната дисциплина е
провокира студентите да зад л очат и раз ирят своите познания за поли-
тическите процеси в европе ските демокрации, за основните су екти и
институции, които формират и канализират властовите взаимоде ствия в
с временна Европа. Тематичното с д р ание о ва а следните основни
елементи на политическите системи в Европа: представителство на ин-
тереси и пу личност на политиката социални кливид и и демократично
представителство политически партии и парти ни системи из ирателни
системи форми на управление и конституционно разделение на властта
изп лнителна власт и източници на политическо р ководство лидерство
с ност и специфика на законодателната власт структура и политическа
власт на рокрацията териториална децентрализация на властта влияние
на с де ната власт в р у процесите в политиката трансформация на поли-
тическите ре ими и др. аедно с о ите арактеристики на с временните
конституционно-плуралистични системи се представят и те ните основни
вариации – парламентарна, президентска и полупрезидентска система на
д р авно управление. кцент т е не само в р у д р авните институции
– парламент, правителство, с де на власт и д р авен глава – но и в р у
институциите на гра данското о ество: политически партии, неправи-
телствени организации, групи за натиск, медии. Предло ените знания е
пови ат теоретичните и практическите умения на студентите да се ори-
ентират в сло ните и динамичните властови отно ения в гло алния свят,
както и спосо ностите им за емпиричен анализ на посочените про леми
с о разно специфичния културен контекст в различни европе ски д р ави.
С дебна администрация за с ец С дебна администрация че ната дис-
циплина дава правни знания относно с ността на статута, функциите и ра-
отата на слу ителите в администрацията на органите на с де ната власт.
Тя цели да с здаде нео одимите знания за де ата им успе на профе-
сионална реализация като административни кадри, подпомага и органите
на с де ната власт при ос ествяване на те ните правомо ия. Предвидени
са теми, изяснява и в дета ли структурата на с де ната администрация,

304
 функциите на слу ите в нея и статут т на с де ните слу ители, разгледа-
ни от гледна точка на правния им ре им.
С дебни екс ертизи за с ец Строителен бизнес и ред риемачество
Недви ими имоти и инвестиции и изнес икономика че ната
програма разгле да о отеоретичните в проси на с де ната експертиза
назначаването, подготовката и изв р ването на с де ната експертиза про-
верката и оценката на експертното закл чение правата и зад л енията на
експерта, правните основания за отвод и за замяна на един експерт с друг
практикоприло ните в проси, отнася и се до отделните видове с де ни
експертизи. Изучава се законовата и подзаконовата нормативна уред а на
с де ната експертиза, статут т и правоспосо ността на ве ото лице. В с -
ответствие с с с временните условия на о ествена неудовлетвореност от
с стоянието на с де ната система и на о ективната нео одимост от пови-
аване на нивото на професионалната подготовка на ве ите лица уче ната
програма има за цел да се подготвят компетентни специалисти за изв р ва-
не на икономически експертизи. кцентира се в р у изучаване на правната
арактеристика и правния ре им на назначаване, подготовка и оценка на
с де но-икономическите и другите с де ни експертизи. Преподаването на
уче ната дисциплина и уче ната програма са органически св рзани с ва-
ната роля на експертизите на с допроизводството. чакваните резултати
от лекционния курс вкл чват овладяване на нео одимите знания за прав-
ната с ност на експертизата, практикоприло ните в проси, отнася и се
до отделните видове с де ни експертизи, както и изискванията и статута
на ве ото лице и експерта. елта на о учението е де ите икономисти
да прите ават нео одимата компетентност за ра ота като ве и лица в на-
казателния, гра данския, административния и ар итра ния процес. Това е
основание за вкл чването им в спис ците на ве ите лица по икономически
експертизи за различните региони на страната, както и в змо ността да -
дат анга ирани и като консултанти по икономически в проси в различни
видове с де ни процедури.
С дебно счетоводни и инансово икономически екс ертизи за с ец Сче
товодство и инанси Дисциплината има за цел да даде на студентите
знания и да формира умения по теорията и практиката на с де но-счетовод-
ните и финансово-икономически експертизи. Настоя ата уче на програма
е с о разена с на -новите нормативни изисквания и до рите практики в
на ата страна за с де но-счетоводните и финансово-икономическите екс-
пертизи. В края на о учението студентите е имат теоретични знания и
раз иране за ролята, мястото и значението на с де ните експертизи в в фи-
нансово-счетоводния, админастративния, гра данския и т рговскоправния
процес. е придо ият знания и умения за те нологията на с де но-счето-

305
 водната и финансово-икономическата експертиза, които е им позволят да
се реализират в практиката като експерти – ве и лица к м с да.
С рв рно рограмиране за с ец Ин орматика и изнес ин ормацион
ни системи Студентите получават и усвояват теоретични и практически
знания за основните понятия, стандарти, те нологии и прило ения, нео -
одими за с здаването на клиент-с рв р прило ения в средата на локална
и гло ална мре а. Вниманието е с средоточено предимно в р у с рв р-
ната страна на те нологията клиент-с рв р. В резултат на о учението се
очаква те да раз ират принципите за с здаване на прило ения за с рв ри,
да използват софтуер с отворен из оден код и да тестват в реална мре ова
среда своите с рв рни прило ения. Дисциплината използва азови знания
по програмиране, англи ски език, операционни системи, ази данни, уе -
диза н, комп т рни мре и и комуникации, като надгра да и формира спо-
со ности за раз иряване на кр га от умения в о ластта на програмирането.
еория на вероятностите и математическа статистика за с ец Ин орма
тика урс т е построен на азата на основното понятие за вероятност
на случа но с итие. Изло ението се опира на курса по нализ“, като се
изучават основните сво ства на вероятността и основните теореми за веро-
ятност. Теорията на случа ните величини о ва а едномерни и двумерни
случа ни величини. т числовите арактеристики вниманието е насочено
к м математическото очакване и дисперсията. Изучават се дискретни и не-
прек снати разпределения. Преподават се с о законите за големите чис-
ла и централната гранична теорема, както и някои прило ения от теорията
на вероятностите в математическата статистика, като например точковите
оценки. Накрая се дава идея за построяване на доверителни интервали.
учението зав р ва с изпит.
еория на вземане на ре ения за с ец изнес ин ормационни системи
Една от с ставните части на с временната икономическа и управленска на-
ука е комплекс т от методи и модели за вземане на ре ения. В условията
на ус в р енстване на системите за управление в икономиката тези методи
придават на управлението нео одимата научна о основаност, намаляват
елементите на су ективиз м при вземането на ре ения. Вземането на ре-
ения е основна с ставна част в процеса на управление и се све да преди
всичко до из ора на на -до рата оптимална алтернатива. урс т е запоз-
нае студентите с някои основни в проси от традиционната управленска
теория, основни математически модели за вземане на ре ения, методи за
тя ното ре аване и икономическите арактеристики на процеса по вземане
на ре ения. Студентите е придо ият знания и умения за моделиране на
ситуации за вземане на ре ения с помо та на разноо разни математически
модели, в зависимост от наличната информация. С ествено е отделено на

306
 използването на софтуерни продукти конвенционални и специализирани
за ре аване на математическите модели.
еория на контрола за с ец Счетоводство и одит дна от основните спе-
циализира и дисциплини за студентите от специалност Счетоводство
и одит“. Предмет на преподаване са в просите за с ността на контрола
като о ествено отно ение и функция на управлението, елементи на кон-
тролния процес, методическият инструментариум на контрола, су ектите и
о ектите на контрола, системата от в зде ствия в з основа на резултатите
от упра нен контрол. Придо итите знания по горните в проси са предпос-
тавка за усвояване на уче ния материал по дисциплината инансов кон-
трол“. С прове дането на семинарните занятия се цели студентите да при-
до ият практически умения и навици относно използването на средствата
и спосо ите на документалния и фактическия контрол, а така с о позна-
ване о вата и контролната де ност на генция за д р авна финансова ин-
спекция Д И , при одните агенции – Национална агенция за при одите
Н П и генция Митници“, контрол т ос ествяван от регистрираните
одитори, д етния контрол ос ествяван от Сметните палати на лга-
рия и на Европе ския С з.
еория на счетоводството за с ец Счетоводство и инанси и Счетовод
ство и одит Студентите получават теоретични счетоводни познания и
практикоприло ни умения, които о огатяват тя ната о а икономическа
грамотност. че ното с д р ание на дисциплината вкл чва в зникването
и развитието на счетоводството, предмета и метода му, счетоводния аланс,
системата на счетоводните сметки и принципа на дво ното записване, теку-
ото счетоводно отчитане, документирането и инвентаризацията, годи но-
то счетоводно прикл чване и годи ните финансови отчети. С изучаването
на тези в проси студентите придо иват основополага и знания в сферата
на счетоводството, нео одими както за теоретична подготовка по други
икономически дисциплини, така и за успе на реализация в практиката на
всеки икономист. Тези знания развиват спосо ността им за придо иване на
нови знания и умения, не само в сферата на счетоводството, но и по други
икономически дисциплини.
еория на у равлението за всички с ециалности без Ин орматика Те-
орията на управлението на фирмите е огромна с вкупност от доказали се и
устояли на времето ви дания – за целите на предприятието и за п ти ата
за тя ното реализиране, за адаптацията на фирмата к м средата и воденето
на конкуренция, за взаимоотно енията ме ду р ководители и подчинени,
за мотивирането и оценката на труда на ората и много други. амис л т
на уче ната дисциплина е да де в ве да курс в началото на следването.
То тря ва да представи онези основни в проси, които очертават нео о-

307
 димите де ности и процеси в управлението на фирмите да пока е логиче-
ските вр зки ме ду отделните явления, де ности и процеси, ез които не
мо е да се реализира управление. Така се получава о о ена, но и цялост-
на вст пителна картина. Последователността на темите в уче ния процес е
под рана така, че да мо е да се проследи логиката на цялостния управлен-
ски процес. При о учението на студентите се акцентира в р у интерактив-
ни методи, на -вече в р у ре аване на казуси и ролеви игри. свояването
на материала се контролира чрез разра отване на казуси в занятието и като
дома на ра ота и тестове в течение на семест ра.
еория на у равленските ре ения за с ец енид м нт Една от с с-
тавните части на с временната управленска наука е комплекс т от методи
и модели за вземане на ре ения. В условията на ус в р енстване на сис-
темите за управление в икономиката тези методи придават на управлението
нео одимата научна о основаност, намаляват елементите на су ективиз м
при вземането на ре ения. Вземането на ре ения е основна с ставна част
на процеса на управление и се све да преди всичко до из ора на на -до-
рата оптимална алтернатива стратегия . урс т има за цел да запознае
студентите с някои основни в проси от традиционната управленска тео-
рия, основни математически модели за вземане на ре ения в условията на
конфликт, риск и несигурност, методи за тя ното ре аване и икономически-
те арактеристики на процеса по вземане на ре ения. След зав р ването
студентите е придо ият знания и умения за моделиране на ситуации за
вземане на ре ения с помо та на разноо разни математически модели в
зависимост от наличната информация.
ериториално и сели но устро ство за с ец Публична администрация
че ното с д р ание на дисциплината е формирано с оглед да се осигури
нео одимият о ем знания по про лемите, о вата, задачите и предназначе-
нието на де ностите св рзани с: устро ството, планирането и управлението
на изнената среда в конкретна територия на дадена административно-те-
риториална единица. Дисциплината осигурява разгле дането на непосред-
ствената вр зка ме ду изп лнителната власт и територията. т тази гледна
точка са вкл чени всички равни а на управление на територията – нацио-
нално, регионално и местно. Получените знания и умения по изучаваната
дисциплина дават в змо ност на студентите да се вкл чат в екипи от спе-
циалисти на национално, регионално и местно равни е при разра отване
на планове и проекти, св рзани с с социално-икономическото развитие и
управление на сели ните и изв нсели ните територии. Тази в змо ност
е де апро ирана о е по време на следването, когато те, разпределени в
екипи, е реализират курсов проект по тази тематика.

308
ериториално устро ство за с ец Строителен бизнес и ред риема
чество че ното с д р ание е формирано с оглед да се осигури нео о-
димият о ем знания по про лемите, задачите, о вата и предназначението
на де ността: проучвателно-проектантска и управленска, отнася а се до
организацията, изгра дането и подд р ането на материално-те ническата
среда в населените места и изв нсели ните територии. Тя се разгле да като
основа и в непосредствена вр зка с с задачите на ур анистиката, управле-
нието на инвестиционния процес и разностранната строителна практика.
Вкл чени са всички равни а на управление на териториалното устро ство
– национално, регионално и местно, за които се с здават с ответни доку-
менти планове, програми и проекти за устро ство и застрояване на терито-
рията и които се използват като инструменти за административно-терито-
риалните власти за прове дане на инвестиционна и строителна политика.
Получените знания и умения от страна на студентите им дават в змо ност
да се вкл чват в екипи от специалисти на национално, регионално и местно
равни е при разра отването на планове и проекти, св рзани с развитието и
управлението на сели ните изв нсели ните територии.
е нологии за о азване на околната среда за с ец коикономика В с -
временните условия на променя се климат и екосистеми усвояването на
екологичните те нологии става зад л ително за по-усто чивото развитие
на икономиката. Екологичните те нологии предоставят ре ения за намаля-
ване на влагането на материали, намаляване на потре лението на енергия и
пони аване на емисиите, оползотворяване на ценни странични продукти и
све дане до минимум на про лемите с ликвидиране на отпад ците. Те уве-
личават екологичната ефективност, подпомагат прилагането на системи за
управление на околната среда и правят производствените процеси по-чисти.
Екологичните те нологии имат голям потенциал в ре аването на гло ални-
те екологични про леми на планетата и да с де стват за опазване на ресур-
сите и здравето на ората. Студентите получават знания и умения, св рзани
с: арактеристиките и ползите за околната среда от различните те нологии,
насочени к м рационалното използване на природните ресурси предотвра-
тяването на зам рсяванията на атмосферата, водите, почвите в змо ност-
ите за в зстановяването и ефективното използване на ресурсите на околната
среда с временни ре ения за опазване на здравето и езопасността на о-
рата и др. Дисциплината позволява на студентите да с четават познанията
си по други дисциплини като снови на екоикономиката“, Икономика на
околната среда“, Екология и усто чиво развитие“ и е основа за натрупване
на знания по дисциплини като правление на екоиновациите“ и Интег-
риран менид м нт на околната среда“. Познаването на арактеристиките
и ползите за околната среда от различните те нологии им позволява да вне-

309
 дряват по-уверено екологични те нологии в с временната практика и да ре-
ализират по-успе но екологичните политики в в фирмите.
ранс ортна логистика за с ец огистика Програмата о ва а основни-
те про леми в о ластта на транспортната логистика. екционният курс сис-
тематически следва разгле дането на фундаменталните в проси в о ластта
на транспорта от гледна точка на логистиката: с ност, място и роля на
транспорта, видове транспорт, из ор, логистични раз оди и пр. кцентира
се в р у аспектите на транспортната логистика, като се из о да от осо е-
ностите на различните видове транспорт. елта е де ите икономисти да
придо ият знания, до ро познаване и владеене на основните понятия в о -
ластта на транспортната логистика.
ранс ерно ценообразуване за с ец Счетоводство и инанси урс т
представлява из орна дисциплина, запознава а студентите с с с д р а-
нието, о вата, методите, нормативната регламентация в в вр зка с транс-
ферното ценоо разуване. кцентите са св рзани с третирането на транс-
ферните цени от гледна точка на о оикономическите, дан чните им аспе-
кти, финансово-счетоводните, управленскосчетоводните и маркетинговите
аспекти. чаква се студентите да имат основни познания по посочените
теми и да са в с стояние сами да ги доразвиват, раз иряват, ус в р ен-
стват и прилагат като счетоводители, контролери, контрол ори, менид ри,
дан чни слу ители.
руд и ерсонал в строителното ред риятие за с ец Строителен бизнес и
ред риемачество правленска икономическа дисциплина, която се на-
мира в тесни вр зки с дисциплините правление на предприятието“, Ико-
номика на труда“, Статистика“, Трудово право“, Пси ология на труда“,
Те нология на строителното производство“ и др. Студентите се подготвят
за ра ота с чове ките ресурси на предприятието при специфичните усло-
вия на строителството. Те получават знания и умения в в вр зка с органи-
зацията на строителния трудов процес, нормирането, запла ането, стиму-
лирането, оценяването на труда, разра отването на стратегия за персонала
и др. Темите, изучавани по дисциплината, дават в змо ност на студентите
да се изявяват в практиката като успе ни менид ри и да развиват своя
потенциал.
рудово и осигурително раво за с ец Счетоводство и инанси и Сче
товодство и одит че ната дисциплина вкл чва теми, св рзани с изя-
сняване на основните про леми на трудовото и осигурителното право. Те
засягат правния статут и функциониране на отделните институти и правни
отно ения в посочените два клона на правото. С преподавания материал се
цели студентите да получат знания в о ластта на трудовите и осигурителни-
те правоотно ения. Тези знания са реално нео одими в тя ната практика

310
 като де и специалисти и улеснява интегрирането им в из раната про-
фесия. Изучаването на трудовото и осигурителното право е и част от из-
искванията и стандартите, на които студентите тря ва да отговарят за при-
до иване на правоспосо ност като дипломирани експерт-счетоводители.
екционният курс отразява наст пва ите изменения и осигурява актуална
информация и анализ относно разгле даните правоотно ения. чакваните
резултати могат да се о о ят в следните параметри: придо иване на а-
зисни познания в о ластта на трудовото и осигурителното законодателство
раз иране на с ността на основните трудовоправни и осигурителноправ-
ни институти реално прило ение на придо итите правни знания посред-
ством практическото им транспортиране в специализираните икономически
дисциплини формиране на умение за оравене с с специализирани правни
актове Т, С и др., както и подзаконова нормативна уред а , т лкуване
на нормативната уред а и прилагането в де ността на икономиста.
рудово и осигурително раво за с ец С дебна администрация В про-
грамата са вкл чени теми, св рзани с основни трудовоправни и осигури-
телноправни институти, до рото познаване на които цели с здаване на ста-
илни правни знания в о ластта на в зникване и развитие на трудовите и
осигурителните правоотно ения. Те са реално нео одими в практика на
о учава ите се, т като улесняват интегрирането им в из раната профе-
сия. екционният курс о ва а актуалната законова уред а и с временните
теоретични постановки и в двата отрас ла.
уристически азари за с ец уриз м азисна профилира а дисциплина,
предоставя а знания за арактера на пазарните отно ения в туризма, ме-
анизмите, които ги определят, и ролята на су ективния фактор за тя ното
регулиране. ормира умения за разкриване на с ността на пазарните про-
цеси, пазарните вр зки и поведението на пазарните участници. сигурява
компетенции по в просите на ценоо разуването на туристическите услуги,
разкриване и използване на източниците на туристическа пазарна инфор-
мация и за разра отване на адекватни мероприятия на пазарната политика
в туризма.
уристически ресурси за с ец уриз м сновната цел на уче ната дисци-
плина е насочена к м раз иране на генезиса, формите, типологията и функ-
циите на п рвичния генератор на интереса на туристите – туристическите
ресурси. Специфична те ест на с д р анието на дисциплината придава
не ната географска ориентация, засяга а закономерностите в разпростра-
нението и териториално-функционалните вр зки на туристическите ресур-
си. Придо итите знания спомагат за изгра дане на п лноценна картина за
с ността и значението на туристическите ресурси в процеса на територи-
алната организация на туризма. Придо иват се умения за анализ, оценка и

311
 управление на туристическите ресурси, които са осо ено полезни в прак-
тиката: при разра отване на регионални стратегии и планове при валори-
зация на туристическите ресурси про леми, насочени к м туристическото
ра ониране при опазването и за итата на туристикоресурсния потенциал.
ргове и конкурси в строителството за с ец Строителен бизнес и ред
риемачество че ната дисциплина о ва а ирок кр г от теоретич-
ни и практикоприло ни в проси, които имат за цел да формират знания
и умения, св рзани с управлението на процеса и ме анизмите на т ргове-
те в строителния сектор, до осо еностите при практическото им прове -
дане. со ено внимание се о р а както на нормативната уред а, така
и на практикоприло и в проси по подготовката на тр ните документи,
организацията и прове дането на тр ни процедури, правилното оценя-
ване и класиране на офертите. Студентите се запознават с видовете о екти,
участниците и формите на тр ните процедури. В процеса на о учение се
поставя акцент и на организирането и прове дането на т ргове в частния
сектор. азгле дат се и някои в проси с практикоприло ен арактер, отна-
ся и се до организирането и прове дането на т ргове и конкурси, св рзани
с управлението и разпоре дането с пу лични имоти. До рото познаване и
оравене с с сло ната материя на тр ните процедури в строителството
е придаде зав р ен вид на знанията и уменията на студентите относно
управлението на строителния изнес. В практиката това е рефлектира
в р у разра отването на по-до ри оферти при о ествените пор чки за
строителство, управлението и разпоре дането на о екти на недви имата
со ственост както в пу личните институции и ведомства, така и в частни
дру ества и организации.
рговия с индустриални родукти за с ец Икономика и т рговия . че -
ната програма о ва а изучаването на про лемите в сферата на т рговията,
св рзани с индустриалните продукти и изискванията при тя . Тематично-
то с д р ание вкл чва усвояването на знания с теоретична и с прило на
значимост за студентите относно с ността и видовете индустриални про-
дукти, спецификата на т рговската марка, опаковка и маркировка при тя ,
посредническата т рговия с индустриални продукти, на арактерните черти
на организационните пазари, поведението на потре ителите на индустриал-
ни продукти. В програмата е заст пено придо иването на знания и умения
в анализирането и интерпретирането на резултатите от т рговията с индус-
триални продукти. аст пени са теми, които е позволят на студентите да
се запознаят с последователността при разра отването на пласментен план
и неговата о в рзаност с асортиментната програма и плана по осигуряване-
то на производството с индустриални продукти. тделено е нео одимото
място и на про леми, св рзани с определяне на потре ностите от индустри-

312
 ални продукти, проучването на пазара и из ора на доставчици на индустри-
ални продукти, както и на тя ната реализация от производствените фирми.
рговия с интелектуални родукти за с ец Икономика и т рговия
Дисциплината е насочена к м формиране на знания относно с ността,
видовете и основните арактеристики на интелектуалните продукти като
ценен актив. Тя предоставя теоретични знания за с д р анието на интелек-
туалната со ственост и не ната значимост за изнеса като осо ен фирмен
ресурс. елта е да формира нео одимата професионална компетентност
у студентите относно научните открития, патентите, т рговските марки,
индустриалния диза н, авторското и св рзаните с него права, т рговската
та на, те нологията на лицензирането и други интелектуални продукти. В
уче ната програма се отделя внимание и на в проси, св рзани с пазара на
интелектуална со ственост, ролята на интелектуалната со ственост за ико-
номическия расте , правната закрила и ме дународната т рговия на ин-
телектуални продукти, ролята на дигиталната икономика и интернет като
изнес среда на интелектуални продукти.
рговия с услуги за с ец Икономика и т рговия Дисциплината е израз
на увеличава ата се икономическа и социална значимост, и актуалност на
услугите в с временната пазарна система. Тя концентрира знания и отразява
с временни тенденции и раз ирания в теорията и практиката на т рговия-
та с услуги, о ванати в ирок кр г от икономически де ности и стопан-
ски отрасли. елта е формиране на знания и професионални компетенции,
св рзани с с спецификата на услугите като продукт, елементите на т ргов-
ската оферта при услугите, потре ителското поведение и с временните тен-
денции на различни пазари на услуги и в отделни икономически де ности,
св рзани с предоставянето на услуги. В дисциплината са вкл чени в проси
и за осо еностите на о слу ването като процес на предоставяне на услуги,
ценоо разуването при услугите, промоционалния микс, а с о така специ-
фиките и с временните тенденции в различни видове услуги като: далеко-
с о ения, анкови, застра ователни, комунално- итови и др.
рговска реклама за с ец Икономика и т рговия че ната дисциплина
цели да изгради теоретични знания и да формира практически умения в
о ластта на т рговската реклама и промоцията. В условията на динамич-
на и конкурентна пазарна среда рекламата играе с ествена роля при кон-
курентното пазарно позициониране на т рговската услуга. Дисциплината
раз ирява знанията на студентите по маркетинг, запознава ги с мястото и
значението на рекламната функция в управлението на т рговската де ност,
спецификите на т рговската реклама, рекламата на мястото на прода а-
та – витринна реклама, диспле . учението цели изгра дане на умения в
о ластта на те нологията на рекламата, планирането на рекламата в т ргов-

313
 ската де ност, както и про лемите на маркетинговата диагностика и рекла-
мата, оценката на ефективността на рекламата и промоцията.
рговски взаимоотно ения за с ец Индустриален бизнес и ред ри
емачество и огистика Прило на икономическа дисциплина, чиято
основна задача е да с здаде компетентност у о учаваните за изгра дане
на вр зките, които са в основата на придви ване на стоково-материалните
ценности. Тя проследява и се стреми да развие познание за подготовка и во-
дене на преговори с клиенти, доставчици и посредници. азгле да се нор-
мативният регламент за ос ествяване на т рговска сделка, както и основ-
ните т рговско-посреднически операции на в тре ната и ме дународната
т рговия. Проследяват се и основните арактеристики на ме дународните
т рговски операции, митническият ре им в лгария и не на последно мяс-
то, формите на разпла ане и рисковете, които пора дат при т рговските
взаимоотно ения. Така о учаваните придо иват система от теоретични
познания за: с ността на т рговските взаимоотно ения арактерните
осо ености на участниците в тя подготовката за и воденето на т рговски
преговори основните операции, о ект на т рговски взаимоотно ения осо-
еностите, св рзани с ме дународни операции начините за разпла ане
при ос ествяване на т рговски взаимоотно ения. Практическите позна-
ния за ос ествяване на т рговски взаимоотно ения са: кл чови умения
за водене на преговори познаване на нормативната уред а за реализация на
т рговски сделки познаване на те нологията за ос ествяване на различни
видове т рговски операции познаване на митническия ре им на лгария
и те нологията за ра ота с документацията, която то изисква. ормира-
нето на новите знания и умения у о учаваните се основава на дисциплини
като: снови на правото“, Теория на управлението“, В ведение в в фи-
нансите“, Т рговско право“ и др.
рговски менид м нт за с ец Икономика и т рговия че ната дис-
циплина има за предмет про лемите на организацията на т рговията, о о
и в отделните т рговски предприятия, комплекси, звена и о екти. В нея се
о о ават и отразяват дости енията в теорията и в практиката на т рговия-
та. Вкл чва про леми, св рзани с организацията на основните ресурси на
т рговията и т рговската де ност – материално-те ническата аза т ргов-
ската мре а на дре но и складовата мре а , труда, стоковото предлагане,
културата на т рговското о слу ване. чакваните резултати от изучаването
на дисциплината са: знания и раз иране за историческото развитие на орга-
низацията на т рговията, за не ната нараства а роля в о еството, функ-
ции, форми и про леми, за организацията и управлението на т рговските
предприятия, за организацията на ресурсите – т рговска мре а на дре но,
складова мре а, труда, стоковия асортимент и културата на о слу ването

314
 в т рговията. Получените знания и умения следва да могат да се прила-
гат в дискусии, казуси, тестове, курсови проекти, задачи и др., а с о в
практиката. Следва да се развиват и стимулират творческите в змо ности
за раз иряване на знанията и формиране на нови умения както чрез уче -
ния процес, така и чрез самостоятелната уче но-изследователска ра ота. В
уче ната дисциплина се използват знания от други изучавани преди това
уче ни дисциплини като: Микроикономика“, Статистика“, В ведение в
т рговията“, Теория на управлението“, снови на т рговския изнес“ и
др. С евременно тази уче на дисциплина има пряка вр зка с редица след-
ва и специални дисциплини като: правление на т рговските операции“,
правление на чове ките ресурси“, Инвестиционна политика в т рговия-
та“, Планиране и анализ на т рговската де ност“, огистика“ и др.
рговско раво за с ец С дебна администрация елта на уче ната дис-
циплина е да предостави знания относно правно-организационните форми
за ос ествяване на т рговска де ност, изискванията к м т рговците и от-
делните видове т рговски сделки. В предметното с д р ание се вкл чват
и осо ени производства, които са уредени от о ия ни т рговски закон –
прео разуване, ликвидация и нес стоятелност. нанията и уменията, при-
до ити по дисциплината, могат да намерят прило ение при практическата
реализация на студентите в в всички сфери на икономиката, вкл чително и
в дан чната администрация, одитиране, анкова сфера, сво одни професии.
рговско раво изборна за всички с ециалности елта на уче ната дис-
циплина е да предостави знания относно правно-организационните форми
за ос ествяване на т рговска де ност, изискванията к м т рговците и от-
делните видове т рговски сделки. В предметното с д р ание се вкл чват
и осо ени производства, които са уредени от о ия ни т рговски закон –
прео разуване, ликвидация и нес стоятелност. Предназначението на дис-
циплината е да предостави знания относно правния ре им на т рговците,
те ните права и зад л ения и отделните категории т рговскоправни инсти-
тути и сделки. Чрез тя студентите и а могли да разра отват самостоятел-
но основни договори в т рговската практика, да изв р ват промени в т р-
говските досиета, да се ориентират и оценяват правно отделни практически
ситуации. Паралелно с това, чрез самоподготовка, те могат и да раз ирят
своите знания в отделни специфични направления – анкова и застра ова-
телна сфера, т рговски договори, фалит и предотвратяването му.
рговско редставителство и осредничество за с ец Икономика и
т рговия Т рговският изнес, като на -масово разпространеният, с
на - ирокото поле за предприемаческа инициатива, о уславя мястото на
т рговския представител и посредник като су екти, св рзва и стокопроиз-
водителите и потре ителите. Дисциплината има за цел да формира знания

315
 у студентите относно с ността, правното регламентиране и видовете т р-
говско посредничество и представителство в на ата страна. Тя предоставя
теоретични знания за различните форми на т рговското посредничество
– комисионните и консигнационните операции, франча зинга, факторин-
га и лизинга, като о ва а о е митническото, застра ователното, осигу-
рителното и инвестиционното посредничество, както и дистри уторската
и транспортно-спедиторска де ност. Тези знания са нео одими за о ога-
тяване на професионалната компетентност на студентите и успе ната им
реализация в динамичната пазарна среда.
ебте нологии за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни сис
теми Дисциплината има за задача да даде на студентите нео одимите
знания и умения за проектиране, разра отване, развитие и оптимизиране
на уе са тове. Чрез лекционния материал и ла ораторните упра нения те
е се научат да: проектират диза на, структурата и организацията на уе -
са товете из ират и прилагат с временни уе те нологии при разра отката
на уе са тове подд р ат и оптимизират уе са тове. Получените знания
и умения намират прило ение в в всички сфери на о ествения ивот –
икономика, пу лична администрация, о разование и др. лагодарение на
наученото студентите е са в с стояние да с здават уе са тове, които да се
използват от организациите като ефективен маркетингов и изнес инстру-
мент. Дисциплината е формира спосо ности у студентите за самоо уче-
ние и раз иряване на знанията и уменията в света на непрек снато о новя-
ва ите се интернет те нологии. е им спомогне да ус в р енстват своите
умения за ра ота в екип, за непрек снато о учение, самоус в р енстване,
както и за вземане на ре ения относно прилагане на новостите в сферата на
уе разра отките.
равление и с биране на вземания за с ец Счетоводство и инанси
че ната дисциплина е една от из ираемите, вкл чена в уче ния план на
специалност Счетоводство и финанси.“ сновната цел се све да до по-
стигане на висока степен на раз иране за начина, по ко то в зникват взе-
манията на предприятието, причините за тя ното просрочване, спосо ите
за анализ на вземанията от всеки конкретен клиент, спосо ите за монито-
ринг на вземанията, както и формиране на умения за грамотно прилагане
на де ства ото законодателство, уре да о в просите на с ирането на
вземанията в практиката. С д р анието на уче ния материал е с о разено
с получаваните от студентите знания по останалите специални уче ни дис-
циплини, вкл чени в уче ния план на специалността.
равление на дистрибуцията за с ец аркетинг Дисциплината е струк-
турирана в десет актуални тематични направления, които вкл чват теоре-
тични ви дания в о ластта на дистри уцията, методологически осо ености

316
 при анализ и разра отване на дистри уционни канали и практикоприло ни
аспекти на с временната дистри уция. екционният курс е насочен к м ус-
вояване на знания и раз иране на основни теории и методологически осо-
ености на дистри уцията, като променлива от изкл чителна ва ност за
компаниите, потре ителите и о еството като цяло. Семинарните занятия,
в ком инация с изв наудиторната заетост на студените, целят прило ение
на знанията, уменията и изгра дане на компетенции в сферата на управле-
ние на дистри уцията. урс т е ориентиран к м стимулиране и с здаване
на условия за раз иряване на знанията в с ответната о ласт и развитие на
нови умения, които е спосо стват за успе ната професионална реализа-
ция на студентите в сферата на маркетинга.
равление на екоиновациите за с ец коикономика Прило на иконо-
мическа дисциплина, изучава а под оди и методи за вземане на управлен-
ски ре ения, св рзани с планирането, организирането и реализацията на
екоиновации в с временната динамична и несигурна среда. С изучаването
студентите придо иват нео одимите теоретични и практически знания,
за да могат да: познават с ността и елементите на иновационната среда
използват основни методи за изучаване на иновационната среда анализират
иновационното пространство на фирмата и неговата структура познават
специфични ограничения на иновационния процес в различни икономиче-
ски сектори разкриват в змо ности за придо иване на конкурентно пре-
димство чрез екоиновации. Дисциплината формира умения за: практическо
прило ение на изучаваните основни методи и концепции, като по този на-
чин с здава условия за реализация на екоиновации при минимални раз оди
на материални, трудови и финансови ресурси теку о анализиране инова-
ционната де ност на предприятието разкриване на в змо ности за ус в р-
енстване на екологичните аспекти на иновационния процес в предприяти-
ето. азира се на изучаваните в пред одните курсове дисциплини снови
на екоикономиката“, Теория на управлението“, Екологичен маркетинг“,
Екопредприемачество“. Натрупаните знания са основа за изучаване на и-
рок кр г от икономически дисциплини в специалността, в т.ч. Интегрирана
екологична оценка“, правление на качеството и езопасността“, Еколо-
гичен туриз м“.
равление на ета ната собственост за с ец Недви ими имоти и инвес
тиции Дисциплината има за цел да формира основни знания, св рзани с
управлението на ета ната со ственост. Изясняват се основните теоретични
в проси на ета ната со ственост. олята на дисциплината е усвояването от
студентите на знания и умения в о ластта на управлението на со ствеността
като цяло и по-конкретно при управлението на ета ната со ственост. чак-
ваните резултатите от о учението са: а студентите да придо ият знания и

317
 раз иране за основните понятия, методологията и научните методи и под о-
ди за управлението на ета ната со ственост да могат да прилагат знания
и умения за разра отване на планове за управление на ета ната со стве-
ност, да организират из ора на органи за управление на ета ната со стве-
ност, да прилагат европе ски практики за до ро управление на ета ната
со ственост в да придо ият спосо ност за непрек снато раз иряване на
знанията и формирането на нови практически умения за подо ряване на
управлението на ета ната со ственост. С д р анието о ва а с ността
на ета ната со ственост, управлението на ета ната со ственост, органите
за управление на ета ната со ственост, европе ските практики при упра-
вление на ета ната со ственост.
равление на инвестициите за с ец Индустриален бизнес и ред риема
чество че ната дисциплина запознава студентите с с с временните ме-
тоди за оценка на инвестиционни проекти. В теоретичен аспект дава знания
за оптимално разпределение на инвестициите, теорията на портфе лите,
модела за оценка на капиталовите активи и теорията за оптималната капи-
талова структура. словно е разделена на три части: оценка на инвести-
ционни проекти при сигурност, оценка на проекти в условията на риск и
неопределеност и финансиране на проекти оптимална капиталова струк-
тура . Студентите получават знания и умения за практическото прило ение
на с временните методи и показатели за оценка на ефективността и риска и
из ор на инвестиционни проекти при използване на финансовите функции
на програмните продукти.
равление на инвестициите в застра оването и осигуряването за с ец а
стра оване и осигуряване елта на дисциплината е да даде на студенти-
те знания и умения да с ветват или управляват активите на застра ователни
и осигурителни дру ества, както и за различните видове колективни инвес-
тиционни с еми. ав р илите успе но този курс следва да са спосо ни да
прилагат принципите и те никите на инвестиционния менид м нт, за да
управляват д лгосрочните инвестиционни портфе ли на ивотозастра о-
вателните и пенсионноосигурителните компании. Те следва да са спосо ни
да прилагат знания и умения относно формулирането на основите на ин-
вестиционна стратегия с отчитане на: изпитаните инвестиционни принципи
и философии основните икономически индикатори рисковия профил на
инвеститорите диза н и конструкция на д лгосрочните портфе л законо-
дателната среда.
равление на инвестиционния роцес за с ец Строителен бизнес и ре
д риемачество и Недви ими имоти и инвестиции че ната дис-
циплина има за цел да формира основни знания и умения, св рзани с упра-
влението на инвестиционния процес. Изясняват се основните теоретични

318
 в проси на управлението на инвестиционните проекти. олята на дисци-
плината е усвояването от студентите на знания и умения в о ластта на упра-
влението на инвестиционния процес като цяло и по-конкретно при управле-
нието на инвестиционни проекти за изгра дане и о новяване на сгради и
с ор ения. чакваните резултатите са: а студентите да придо ият знания
и раз иране за основни теоретични понятия, методи, закономерности, ета-
пи, фази, процедури, нормативна материя и официални документи в о лас-
тта на инвестиционния процес и управлението на инвестиционни проекти
да могат да прилагат знанията и умения за вземане на ре ения за с ставя-
не на основни документи, за управление на финансирането и реализацията
на инвестиционните проекти в да придо ият спосо ности за непрек снато
раз иряване на знанията и формиране на нови умения в о ластта на упра-
влението на инвестиционните проекти. С д р анието о ва а с ността
на инвестициите, инвестиционния процес за с здаване на реални активи,
управлението на инвестиционните проекти, основните функции на упра-
вление и организационните осо ености на отделните етапи на инвести-
ционния процес.
равление на иновациите за с ец Индустриален бизнес и ред риема
чество В дисциплината правление на иновациите“ се разгле дат тео-
ретико-методическите и практикоприло ните в проси на управлението на
иновациите в предприятията. С изучаването студентите придо иват знания
за с ността на иновациите и тя ната роля за успе а на изнеса, видовете
иновации и етапите за с здаването им, елементите на националната инова-
ционна система, иновационните политики и стратегии, моделите за симули-
ране и финансиране на иновациите, различните организационни структури
за тя ното с здаване и внедряване на пазара. ав р илите този курс тря ва
да могат да разра отват иновационна стратегия на фирмата, да управляват
стратегически и тактически с здаването на иновационни продукти да пра-
вят пазарна, те ническа и икономическа о основка на иновационни проек-
ти да планират, отчитат, анализират и управляват иновационната де ност
на фирмата да о основават и реализират проекти, финансирани от ЕС да
могат творчески да усвояват и прилагат в своята де ност воде ите пости-
ения в о ластта на управлението на иновациите да анализират с стояние-
то и промените на средата и да прилагат в предприятията на -под одя ите
иновационни стратегии, да правят оценка на в змо ността за иновации и
да вземат оптимални управленски ре ения. Дисциплината се азира на изу-
чаваните в пред одните курсове дисциплини Индустриална икономика“,
Теория на управлението“, Маркетинг“. Натрупаните знания са полезни
при изучаване на други икономически дисциплини в специалността като
например правление на инвестициите“.

319
равление на иновациите за с ец енид м нт че ната дисциплина
дава познания в о ластта на управлението на иновациите, като акцент т
е поставен в р у иновационния процес в в фирмата и разра отването на
иновационна стратегия осо еностите на те нологичната стратегия, разно-
видностите и етапите на разра отването , спецификата на иновационната
политика на изнес организацията и д р авата. учението раз ирява зна-
нията на студентите, получени по дисциплините Теория на управлението“,
Предприемачество и мал к и среден изнес“, Стратегическо управление“,
перационен и логистичен менид м нт“, като се акцентира в р у запо-
знаването на де ите специалисти по менид м нт с предизвикателствата
на иновационната култура, която днес се определя като основа за с здава-
не на сравнителни конкурентни предимства. Студентите получават знания
относно основните аспекти на ме дународното научно-те ническо с труд-
ничество и ролята на лгария в него. Дават се и практически с вети за в з-
мо ностите за за ита на интелектуалната со ственост с помо та на систе-
ма от национални и ме дународни правни норми, определя и изкл чител-
ните права в р у интелектуалния резултат осо еностите на документите,
гарантира и тези права – патенти, лицензи, т рговски марки, указания за
произ од и т.н., формират се умения за тя ното придо иване и използване.
равление на И роекти за с ец изнес ин ормационни системи
урс т по управление на ИТ проекти вкл чва те ники, средства и те но-
логии за придо иване на знания и умения за управление на с временни
ИТ проекти. Дисциплината формира навици на студентите за менид ри
и консултанти на ИТ проекти, за разлика от р ководители и изп лнители
на ИТ проекти. В основните теми са вкл чени дискусионни ру рики за о -
с дане и формиране на знания относно с временни методи за управление
на динамични ИТ проекти от реалната практика. Повечето системи за упра-
вление на проекти се основават на с ответствието ме ду д ета и сроко-
вете за изп лнение. В с временните условия управлението на ИТ проекти
се основава на с в р ено нов под од, ориентиран к м критичните моменти
в управлението – сло ни ме дуличностни отно ения, реализиране на по-
лезен резултат, качество, риск и т.н. Традиционното управление на проекти
се све да до р ководство на специалистите от екипа, докато динамичното
управление се основава на взаимовр зки ме ду заинтересовани лица за по-
стигане гло алната цел на проекта. Так в под од е о условен от динамич-
ните потре ности на клиента, от с кратени графици за разра отка, от посто-
янно променя а се те нология и п лна информираност на спонсорира ите
страни. риентиран е к м цялостен анализ на измененията, осмисляне на
критериите за качество, превантивно управление на риска, реализиране
на финансови при оди от проекта и др. Придо итите теоретични знания

320
 и практически умения е позволят на де ите специалисти п лноценна
реализация и стреме к м изследване на нови и актуални про леми с цел
развитие и ус в р енстване както на практиката, така и на науката. В края
на уче ния семест р студентите разра отват и за итават курсова тема за
управление на ИТ проект по задание.
равление на качеството за с ец изнес икономика че ната дисци-
плина има за цел да формира основни знания и умения, св рзани с упра-
влението на качеството в изнес организациите. С изучаването на тази дис-
циплина студентите придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, за да: познават терминологията, отнася а се к м управлението на
качеството познават концепциите, под одите и методите за управление на
качеството участват при разра отването, сертификацията и оценката на
системи за управление на качеството. Дисциплината формира умения за:
практическо прило ение на принципите на с временната концепция за
управление на качеството из ор на адекватни под од под оди и методи
за управление на качеството в организацията прило ение на процеса на
проектиране, сертификация и одит на система за управление на качеството,
както и на основни документи в С познаване и практическо прило ение
на основните стандарти за продукти и процеси. Дисциплината се азира
на изучаваните в пред одните курсове Маркетинг“, изнес планиране“,
изнес диагностика“, перационен менид м нт“ и др.
равление на качеството за с ец енид м нт че ната дисциплина
дава познания на студентите в о ластта на качеството. Предназначена е за
придо иване на знания в о ластта на неговото управление. а тази цел се
разгле дат основните под оди, методи и те ники в управлението на качест-
вото, както и системите за управление на качеството. кцентира се в р у
серията стандарти IS 001 и подд р а ите ги стандарти, т като органи-
зациите, които са насочили своята де ност к м осигуряване на качеството
чрез в ве дане на системи за управление на качеството С , с здават
ползи за се е си, за клиентите си и за о еството като цяло. учението
раз ирява знанията на студентите по Теория на управлението“, Предпри-
емачество и мал к и среден изнес“, Стратегическо управление“, пера-
ционен и логистичен менид м нт“. Те придо иват умения относно начина
за внедряване на С запознават се с с спецификата на етапите в процеса
на управление на качеството в организациите, документацията и процеду-
рите, с п тства и ос ествяването му. В семинарните занятия е предви-
дено ре аване на казуси за прило ение на получените теоретични знания,
както и разра отване и представяне курсови проекти, в които е се разгле -
дат в проси от о ластта на управление на качеството в различни сфери на
де ност на икономическите су екти.

321
равление на качеството за с ец Строителен бизнес и ред риемаче
ство че ната дисциплина има за цел да формира основни знания и уме-
ния, св рзани с управлението на качеството в предприятията. Изясняват се
основните теоретични в проси на управлението на качеството. олята е
усвояването от студентите на знания и умения в о ластта на управлението
на качеството като цяло и по-конкретно при управлението на изнес ор-
ганизации. чакват се следните резултати от о учението: а студентите да
придо ият знания и раз иране за основни теоретични понятия, методи, про-
цедури, нормативна материя, ме дународните стандарти и официалните
документи в о ластта на управление на качеството да могат да прилагат
знания и умения за вземане на ре ения по фирмените системи за управле-
ние на качеството, за пови аване на качеството на изнес процесите и рав-
ни ата на управление, за подготовка и приемане на ефективни ре ения за
пови аване на качеството на продуктите в да придо ият спосо ности за
непрек снато раз иряване на знанията и формиране на нови умения в о -
ластта на управлението на качеството. С д р анието о ва а: терминоло-
гията, отнася а се за управлението на качеството концепциите, под одите
и методите за управление на качеството разра отването, сертификацията
и оценката на системата за управление на качеството стандартизационни
системи на национално, еврос зно и ме дународно ниво.
равление на качеството и безо асността за с ец коикономика С -
временните условия за участие в стопанската практика и пазарните процеси
налагат много до ро познаване на всички параметри по проектирането, с з-
даването, подд р ането и реализирането на качеството на произве дания
продукт. а тази цел е нео одимо с л даване на качеството на всички рав-
ни а от управление на организацията, постоянен анализ и ус в р енства-
не на с ествува ата система за управление на качеството. т с ествено
значение са в просите, св рзани с езопасността на продуктите в т.ч. стоки
и услуги , които при нормални и разумно предвидими условия за употре а
не представляват риск за ивота и здравето на потре ителите. Студентите
се запознават с с спецификите на качеството като о ект на управление, в
т.ч. качеството на системи, процеси и продукти, както и езопасността на
стоките като елемент на качеството. На вниманието им се предлагат теми
и в проси, заст пва и терминологията, отнася а се к м управлението на
качеството концепциите, под одите и методите за управление на качество-
то разра отването, сертификацията и оценката на системи за управление
на качеството и системи за езопасност основни изисквания, св рзани с
езопасността на стоките, к м които производителите и т рговците следва
да се прид р ат и др.

322
равление на качеството и безо асността на стоките за с ец Индустриа
лен бизнес и ред риемачество и огистика Студентите получават
знания за теоретичните основи за управление на качеството и езопасност-
та на стоките, тя ното нормативно регламентиране и с временните аспекти
за управление. азгле дат се в просите за ме дународната, регионалната,
националната и фирмената стандартизация, основните методи на стандар-
тизация, категориите и видовете стандарти и тя ното прило ение в индус-
триалния изнес. В уче ната дисциплина са предвидени теми за видовете
системи за управление на качество и езопасността на стоките, сертифика-
цията на продукти и системи в с ответствие с изискванията на европе ско-
то и националното законодателство. Получените знания са предпоставка за
формиране на р ководни умения и компетентност за организиране на ефек-
тивно производство, за управление на качеството и предлагане на пазара на
езопасни и конкурентоспосо ни продукти.
равление на ком лекси от затворен ти за с ец Недви ими имоти и
инвестиции че ната дисциплина разгле да основни моменти при фор-
мирането на портфе ли от о екти на недви имата со ственост и в частност
комплекси от затворен тип, тя ното развитие, арактерни осо ености, кла-
сификация, икономическа с ност, специфики, перспективи и информа-
ционна осигуреност на управлението на комплекси от затворен тип.
равление на кон ликти и антикору ционни рактики за с ец Публич
на администрация и С дебна администрация Дисциплината форми-
ра специални познания в сферата на менид м нта. Тя запознава студентите
с основни методологични концепции и изследователски под оди в о ластта
на конфликтния анализ и антикорупционните практики в пу личната адми-
нистрация. Има теоретико-прило на насоченост. Тематичните единици са
осем, организирани в две части: част п рва правлението на конфликти в
пу личната администрация“ теми 1,2, 3 и и част втора орупция и
антикорупционни практики в пу личната администрация“ теми 5, , 7 и 8 .
чакваните резултати от о учението са св рзани с познаването на кл чо-
ви понятия и конкретен инструментариум, както за управлението на кон-
фликти, така и за прилагането на антикорупционни програми в пу личната
администрация. елта е развиване и използване на придо итите знания, и
умения, чрез които да се пови и ефективността при ре аването на тези
специфични про леми в пу личния сектор.
равление на концесиите за с ец Недви ими имоти и инвестиции
че ната дисциплина разгле да основни в проси в о ластта на управле-
нието на д р авните, о инските, о ествените и с вместните концесии
за строителство, услуги и до ив. елта е да даде знания и професионални
умения за основните понятия, принципи, етапи, процедури, методи, крите-

323
 рии за под ор, показатели за оценка и други в о ластта на концесиите. Да
се изследва вр зката на концесионирането като специфичен инвестиционен
процес, основно в сферата на те ническата инфраструктура и реализира-
нето на комуналните де ности с други икономически процеси по верига-
та: концедент – концесионер – строително производство – експлоатация,
управление и или поддр ка на построените или на реновираните о екти
на недви имата со ственост – кра ни ползватели на концесионираните
о екти и или услуги. На тази аза да се с де ства за по-п лноценното из-
ползване на потенциала на пу лично-частното партн орство като фактор за
подо ряване на качеството на предоставяните пу лични услуги и използ-
ваните пу лични о екти в условията на системен недостиг на пу лични
средства. урс т на о учение е формира у студентите знания и развие
умения за това как се: прогнозират раз одите за изгра дане, управление
и подд р ане на о екта на концесията или за управление на концесиони-
раната услуга определят очакваните при оди от експлоатацията на о екта
на концесията, от предоставянето на услугата от о ествен интерес и или
от запла ане на компенсация от страна на концедента определя икономи-
ческата ефективност от експлоатацията на о екта или от предоставяната
услуга на концесия управлява риск т от страна на концесионера определя
размер т, ред т и сроковете на концесионното пла ане определя евентуал-
ната компенсация на концесионно пла ане изготвя проект на ре ение за
откриване на процедурата за предоставяне на концесия изготвя проект на
о явление за прове дане на процедурата изготвя проект на концесионен
договор изготвя проект на документация за участие изготвя методиката
за комплексна оценка на офертите на участниците разгле дат и оценяват
офертите и изв р ва класиране на участниците в процедура за определяне
на концесионер и др.
равление на малкия бизнес за с ец Икономика и т рговия В уче на-
та програма са вкл чени основните про леми от теорията и практиката на
малкия и средния изнес. Това е п рви опит за системно и сравнително п л-
но изучаване на про лемите на малкия и средния изнес у нас. Студентите
получават ироки и зад л очени познания за малкия и средния т рговски
изнес и за изнеса в в всички сфери на националната пазарна икономика.
Последователно се преподават и усвояват знания за арактера на малкия
и средния изнес, самостоятелно започване на нов изнес, алтернативните
в змо ности за изнес у нас, семеен изнес, изнес планиране, финансира-
не на малкия изнес, кредитиране и д р авно регулиране на малкия изнес
и т.н. След изучаване на уче ната дисциплина студентите е имат органи-
зационно-икономическа и управленска подготовка и идеи за започване на
со ствен частен изнес или да дат менид ри на малки и средни фирми

324
 в националния изнес. аедно с това изучаването на дисциплината е под-
помогне уче но-изследователската им ра ота.
равление на малкия бизнес за с ец Индустриален бизнес и ред ри
емачество и изнес икономика че ната дисциплина е основопола-
га а и има ва на роля в подготовката на студентите за тя ната практиче-
ска реализация. Има интердисциплинарен арактер и доразвива познанията
от различни, изучавани преди това, уче ни дисциплини, конкретизира ки
ги на равни е малко предприятие. сновно е насочена к м стартиране на
со ствен изнес, но не прене регва и в змо ностите за до ра реализация
като до ре подготвен наемен персонал в малките фирми. Представлява про-
д л ение на о учението по предприемачество, конкретизира ки го до ико-
номически де ности, изв р вани в процеса на реалното функциониране
на предприятието. азира се на изучаваните в пред одните курсове дисци-
плини В ведение в в финансите“, снови на правото“, Теория на сче-
товодството“ и Предприемачество“. Студентите придо иват нео одимите
знания и раз иране за: дефиниране на микро, малки и средни предприятия
средата и д р авната рамка за подпомагане на малките и средните пред-
приятия дан чен ре им на предприятията от малкия изнес осигурите-
лен ре им на предприятията от малкия изнес де ностите, нео одими за
стартиране на изнеса правен ре им и де ности за наемането на персонал
при различни правоотно ения – трудови, нетрудови, договори за управле-
ния, ре ения на со ственици специфика на счетоводството на малките
предприятия. Дисциплината формира умения за: прилагане на критериите
за разграничаване на различни по размерност предприятия и за определяне
на МСП умения за изв р ване на всички практически де ности по старти-
ране на малко предприятие подготовката на трудови, нетрудови договори
и договори за управления и контрол разра отване на ведомости, сметки
за изплатени суми, слу е ни еле ки и други документи за различните
правоотно ения на предприятията заве дане, теку о осчетоводяване и
годи но прикл чване на счетоводството на малко предприятие с ставяне
на финансовите отчети разра отване на годи ни дан чни декларации на
малките предприятия и на лицата, получава и до оди по различни право-
отно ения. Полезността на дисциплината е както по посока формиране на
знания и умения, така и за формиране на нагласи за стартиране на самоза-
етост от една страна, а от друга – позволява висока конкурентоспосо ност
на комплексни и ирокопрофилни икономически специалисти, нео одими
за ра ота в малките фирми. Друга много полезна кариерна в змо ност, за
която се формира квалификация, е ра ота в д р авни институции, ос ест-
вява и контрол на малките предприятия Н П, Н И, лавна инспекция на
труда, генции по заетостта . Натрупаните знания са основа за изучаване на

325
 ирок кр г от икономически дисциплини в специалността – правление
на персонала и организация на труда“, правление на проекти“, изнес
промени и предприемачески ре ения“.
равление на недви имата собственост за с ец Недви ими имоти и ин
вестиции че ната дисциплина разгле да основни моменти от управле-
нието на недви имата со ственост, св рзани с пазара на недви ими имо-
ти и неговото анализиране, прогнозиране и регулиране, организацията на
управлението на недви имата со ственост и ролята на менид ра, недви-
имата со ственост като фактор на производство и материална основа на
изнеса, формиране и управление на портфе ли от недви ими имоти и на
поземлени имоти с потенциал за развитие, информационното осигуряване
на управлението на недви има со ственост и др.
равление на ерсонала и организация на труда за с ец Индустриален
бизнес и ред риемачество правлението на де ността на персонала и
организирането на труда са едни от основните елементи на производствена-
та система, които с здават в змо ности за пови аване на ефективността в
ра отата на предприятието. учението по тази дисциплина има за основна
задача зад л оченото изучаване и овладяване на основни понятия, принци-
пи, фактори, тенденции и други в проси, които засягат де ността на персо-
нала в предприятията. След преминаване на курса на о учение студентите
придо иват знания и умения, позволява и им: да нормират, осто ностяват
и оценяват труда на ра оте ите да организират на ирането и под ора на
персонала в предприятията да планират и в ве дат по-до ри и езопасни
условия на труд и да преодоляват монотонността в ра отата на персонала
да проектират под одя ре им на труд и почивка с цел постигане на по-го-
ляма ефективност при използване на трудовите ресурси. Дисциплината има
не само научен, но и прило ен арактер, т като се предлагат те нологии,
методи и правила за ре аване на конкретни в проси от реалния изнес. а-
зира се на изучаваните в пред одните курсове дисциплини Икономика на
предприятието“, изнес планиране на предприятието“ и др. Натрупаните
знания са основа за изучаване на икономически дисциплини в специалност-
та като например Икономически анализ на предприятието“.
равление на оземлените ресурси в агробизнеса за с ец Аграрен биз
нес В дисциплината се разгле дат в проси, св рзани с усто чивото уп-
равление на поземлените ресурси в тесен и в ирок смис л. В тесен сми-
с л този процес касае де ствителното ползване на земята от населението
на определена територия и се св рзва с определянето на оптималната ин-
фраструктура на равни е отделна териториална единица. В ирок смис л
усто чивото управление на поземлените ресурси се св рзва с прило ение-
то на процеса на планиране на земеползването при с гласие ме ду или с

326
 директното участие на заинтересованите страни со ственици, ползватели,
правителствени, неправителствени организации и др. . Студентите придо-
иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да: по-
знават принципите на концепцията за усто чиво развитие на поземлените
ресурси, която о в рзва управлението и запазването на естествената ре-
сурсна аза в т.ч. земя, вода, растителни и ивотински популации , внед-
ряването на те нологичните и институционалните промени, при постигане
и запазване на удовлетвореността на чове ките потре ности на настоя о-
то и де ите поколения познават икономическите и правните аспекти на
управлението на поземлената со ственост познават категориите за итени
зони и принципите при разра отване на екологични оценки. Дисциплината
формира умения за: практическо прило ение на принципите на усто чиво-
то развитие на поземлените ресурси на различните равни а на управление
класифициране и документиране на информацията за поземлените ресурси
в т.ч. разра отват аланси на различните равни а на управление на по-
землените ресурси оценяване пригодността на земята за земеползване и
разра отване на пазарни оценки на земята. Дисциплината се азира на изу-
чаваните в пред одните курсове Икономика на околната среда“, снови
на аграрния изнес“, рганизация и те нологии в растениев дството и
др. Натрупаните знания са основа за изучаване на икономически дисципли-
ни в специалността като: грарен маркетинг“, Предприемачество в агро-
изнеса“, ,,Менид м нт в аграрния изнес“, Диагностика в агро изнеса“
и др.
равление на рода бите за с ец изнес икономика че ната дисци-
плина цели да изгради теоретични знания у студентите в о ластта на упра-
влението на прода ите. азгле да управлението на прода ите като част
от маркетинга и акцентира в р у мястото и ролята на функцията по прода -
ите в управлението на предприятието, спецификата и те нологията на ви-
довете прода и, стимулирането на прода ите. Дисциплината раз ирява
знанията на студентите по маркетинг и икономика на предприятието, фор-
мира практически умения в о ластта на персоналната прода а, т рговски-
те преговори, определянето на цели и квоти за прода а, управлението на
територията и времето на прода а, управлението на персонала, анга иран
в прода ите, анализа, планирането и прогнозирането на прода ите. В
уче ното с д р ание е предвидено запознаване с осо еностите на управле-
нието на информационните процеси в прода ите, т рговския софтуер за
управление на прода ите и м рч нда зинга в т рговската де ност.
равление на рода бите за с ец Икономика и т рговия че ната
дисциплина цели да изгради теоретични знания у студентите в о ластта на
управлението на прода ите. азгле да управлението на прода ите като

327
 част от маркетинга на т рговското предприятие и акцентира в р у мястото
и ролята на функцията по прода ите в управлението на предприятието,
спецификата и те нологията на видовете прода и, стимулирането на про-
да ите. По този начин дисциплината раз ирява знанията на студентите
по маркетинг и управление на т рговските операции, формира практически
умения относно те никите за персонална прода а на етапите на прода -
ения процес, определянето на прода ените цели и квоти, управлението
на територията и времето на прода а, както и управлението на персонала,
анга иран в прода ите и контрола на индивидуалния принос. В уче ното
с д р ание е предвидено запознаването с осо еностите на управлението на
информационните процеси в прода ите, т рговския софтуер за управле-
ние на прода ите и м рч нда зинга в т рговската де ност.
равление на рода бите на недви ими имоти за с ец Недви ими имо
ти и инвестиции Дисциплината о ва а основните в проси от упра-
влението на прода ите, които са специфични и прило ими за недви и-
мите имоти. кцентирано е в р у тя , т като прода ите са на -к сият
п т до успе а в изнеса. Темите не влизат в противоречие с маркетинга на
недви имите имоти, т като са част от него и с евременно взаимно го
доп лват и са с голяма практическа насоченост. сновната цел на курса е
да формира такава компетентност в теоретичен и в практически план, която
е нео одима на студентите, за да се реализират като специалисти в о лас-
тта на управлението на прода ите на недви ими имоти, а в по- ирокия
контекст и като изнесмени и управители на фирми производители и по-
средници за недви ими имоти. Материал т, определен от целта и задачите
на дисциплината, се изнася пред студентите като постоянно се актуализира
с гласно изискванията, осо еностите и про лемите на пазарно стопанство,
измененията и доп лненията на нормативната материя в о ластта на недви-
имите имоти.
равление на роекти за с ец Индустриален бизнес и ред риемаче
ство и огистика Дисциплината о огатява придо итите знания и уме-
ния по управление и икономика на предприятието, като им придава изявен
практикоприло ен акцент. елта е да в веде студентите в про лематиката
на управлението на проекта като цяло и на неговите отделни о ласти. Сту-
дентите се запознават с с с ността и осо еностите на проекта, тоталното
управление на неговото качество, мре овото планиране на проекта, изгра -
дане на неговия д ет, управлението на екипа, времето и комуникациите.
Практическата прило имост на отделните управленски под оди и методи
се ил стрира с конкретни казуси, които допринасят за усвояване на теоре-
тичните знания и изгра дане на умения за вземане на ре ения в о ластта
на управление на проекти на фирмата. Специално внимание се отделя на

328
 ра отата в екип. След зав р ване на о учението студентите е могат ус-
пе но да разра отват проекти, и по-конкретно: да дефинират целите и о -
вата на проекта да планират проекта в в времеви и ресурсен оризонт да
контролират ра отата в различните направления на проекта да дефинират
критичните фактори детерминира и успе а на проекта.
равление на роекти за с ец Ин орматика С д р анието на дисци-
плината е насочено к м изучаване на фундаментални в проси, св рзани с
управлението на проекти. При практическата подготовка се акцентира в р-
у ил страция на лекционния материал чрез казуси и използването на со-
фтуерен продукт за управление на проекти S . Дисциплината цели
придо иване на специфични знания и умения за проектно управление. При-
до итите знания по управление на проекти са ну ни за де ата професио-
нална реализация на студентите, т като уменията за ра ота с S са
нео одими при управление на проекти в в всяка една о ласт. екциите и
упра ненията се предоставят в електронен вариант на уе са та на универ-
ситета. екционният материал е ил стриран с мно ество примери от реал-
ни проекти. По време на семест ра студентите разра отват курсов проект,
ко то за итават в края на уче ния семест р, полагат и изпит под формата
на електронен тест.
равление на роекти за с ец ИО Дисциплината има за цел да подгот-
ви специалисти по разра отване и управление на проекти, финансирани от
аграрните и структурните фондове, и ко езионния фонд на Европе ския
с з. свояването на тези фондове понастоя ем се в зпрепятства от лип-
сата на адекватни проекти и кадри, спосо ни да разра отват и за итават
структурни, институционални и екологични проекти пред представителите
на европе ските институции. Това от своя страна затруднява и в ред случаи
прави нев змо но усвояването на средствата от европе ските фондове в
плановите периоди след прис единяването на страната ни к м Европе ския
с з. анятията имат нап лно практическа насоченост, а разра отката на
специфичен проект и алгорит м т на ра отата с гласно изискванията на
Европе ската комисия заемат централно място в ода на ра отата.
равление на убличните услуги за с ец Публична администрация
Дисциплината запознава студентите с с специфичните осо ености на упра-
влението в о ластта на пу личните услуги. Те получават знания и раз иране
за моделите на управление в някои о ласти на пу личния сектор – соци-
ални де ности, о разование, здравеопазване, култура и др., с временните
тенденции в тя , както и функционирането на основните им структурни
единици в пазарни условия. След като са усвоили дисциплината Теория
на управлението“, целта е да раз ирят знанията по нея, като зад л очат
познанията си в о ластта на пу личните услуги. Семинарните занятия са

329
 посветени на ре аването на казуси, с цел да се запознаят студентите с прак-
тиката и да прило ат получените знания и умения. азра отват се курсови
ра оти за изследване на управленските де ности и про леми в конкретна
пу лична организация. ормират се нови умения, св рзани с вземането на
управленски ре ения в о ластта на пу личните услуги.
равление на убличния сектор за с ец енид м нт Дисциплината
запознава студентите с с специфичните осо ености на управлението в о -
ластта на пу личния сектор. Студентите е получат знания и раз иране за
моделите на управление в някои о ласти на пу личния сектор – социални
де ности, о разование, здравеопазване, култура и др., с временните тен-
денции в тя , както и функционирането на основните им структурни еди-
ници в пазарни условия. След като са усвоили дисциплината Теория на
управлението“, целта е да се раз ирят знанията по нея, като се зад л очат в
о ластта на пу личните услуги. Семинарните занятия са посветени на сре-
и, дискусии и посе ения на такива о екти, както и с ре аване на казуси
в о ластта, с цел да се запознаят студентите с практиката и да прило ат
получените знания и умения. азра отват се курсови ра оти за изследване
на управленските де ности и про леми в конкретна пу лична организация.
ормират се нови умения, св рзани с вземането на управленски ре ения в
о ластта на пу личните услуги.
равление на ублично частните артн орства за с ец Строителен биз
нес и ред риемачество и Недви ими имоти и инвестиции че -
ната дисциплина разгле да основни в проси по реализацията на пу лично-
частните партн орства в о ластите на те ническото и социалното инфра-
структурно развитие на регионално и или местно вкл. градоустро ствено
равни е. Изучават се процесите, св рзани с проучването на в змо ност-
ите за партн орство, планиране, финансиране, организиране, мониторинг
и контрол на пу лично-частни проекти за последва а ре а илитация, ре-
конструкция, модернизация или раз ирение, изгра дане, експлоатация,
поддр ка и или управление на инфраструктурните системи и с ор ения,
и предоставянето на с ответните пу лични лага. елта на уче ната дис-
циплина е да даде знания и професионални умения за основните понятия,
методи, критерии, анализи и о основки, с еми и форми, тр ни процедури,
нормативна аза и други за изготвяне и реализация на проекти в о ластта на
пу лично-частните партн орства. Проведеният курс на о учение е фор-
мира у студентите знания и развие умения за това как се: формира екип по
ПЧП проекта изготвя времеви график на ПЧП проекта изв р ва анализ
на стратегическите ну ди от ПЧП проекта анализират проектните опции
изготвя примерно с д р ание на п рвоначалната о основка на ПЧП про-
ект разра отва стратегия за управление на ПЧП договора управлява ПЧП

330
 проект т в в фазата на изгра дане управлява ПЧП проект т в в фазата на
експлоатация управлява ПЧП риска изв р ват промени в спецификация-
та рефинансира ПЧП проект т и др.
равление на раз одите и ценообразуване за с ец Индустриален бизнес и
ред риемачество и огистика Прило на икономическа дисципли-
на, чи то о ект са раз одите, цените, управлението им, св рзаните с тя
процеси и произтича ите от тя взаимоотно ения в и изв н фирмата. ато
предмет на дисциплината могат да се посочат икономическите отно ения,
в зниква и с контрагентите на компаниите от една страна, а от друга с те -
ните клиенти, с цел постигане на фирмените цели чрез ефективност на раз-
одите и печелив и цени. Студентите е се запознаят с нео одимостта
от идентифициране, отчитане и калкулиране на раз одите, системи и мето-
ди за калкулиране на раз одите. В сферата на цените и ценоо разуването
темите са насочени к м с ността и структурата на цената, методите за
формирането , анализите в ценоо разуването, аспектите в управлението
на ценоо разуването и в частност разра отването на ценови политики и
стратегии като елемент на маркетинговите и фирмените стратегии. С д р-
анието, тезите и анализите в посочените о ласти, о ванати в дисципли-
ната, дават в змо ност о учаваните да придо ият теоретични познания за:
идентифициране на раз одите на предприятието отчитане на раз одите на
предприятието анализиране на раз одите и т рсене на в змо ности за тя -
ното сни аване калкулиране на раз одите и формиране на се есто ността,
като основа за ценоо разуването начините за формиране на цени на стоки и
услуги инструментариума за анализиране, контролиране и пазарно тества-
не на цените задаване на еланото направление на ценоо разуването чрез
из ор и реализация на политики и стратегии. Практическите познания за
цялостния процес на управление на раз одите и формиране на цените в в
фирмите се све да до: отчитане на раз одите калкулиране на се есто -
ността методи за сни аване на се есто ността формиране на ре ения
при наличие на отклонения в раз одите на фирмата из ор на политика и
стратегия за формиране на цената, в з основа на анализите на раз одите и
направените ценови анализи определяне на офертна цена на с ответните
стоки и услуги. ормирането на новите знания и умения у о учаваните се
основава на вече придо итите от тя знания и умения в сферата на о ата
икономическа теория, счетоводство, менид м нта, маркетинга, оператив-
ното планиране и анализ и др.
равление на риска за с ец енид м нт В п рвата си част този курс
разгле да поотделно всички значими производни финансови инструменти:
договорите за курса по фору рд, ком инираното споразумение за фору р-
ден о мен, ф ч рси, суапове и опции. Втората част на курса демонстрира

331
 начините за употре а на различните средства – поотделно и в ком инация,
за да се структурира и управлява риск т при ли вените проценти, валут-
ните курсове и т.н. Студентите получават практически знания и умения по
управление на риска.
равление на строителното ред риятие за с ец Строителен бизнес и
ред риемачество че ната дисциплина разгле да основни моменти от
управлението на строителното предприятие, св рзани с производствената и
управленската структура, функциите на управление в строителното пред-
приятие, планиране и анализ на производствено-стопанската де ност, ос-
новни в проси на управлението на ресурсите на строителното предприятие
и др. По-голямата част от уче ното с д р ание подле и на доразвиване
в други специални дисциплини, изучавани от студентите от специалност
Строителен изнес и предприемачество“. В резултат на придо итите зна-
ния по посочената про лематика очакваните резултатите от о учението са
за формиране на умения относно: изв р ване на анализи на в н ната и
в тре на среда на строителното предприятие разра отване на производ-
ствени строителни програми анализ на де ността на строителното пред-
приятие и др.
равление на туризма за с ец уриз м че ната дисциплина е профи-
лира а за студентите от специалност Туриз м“. В процеса на о учението
се усвояват кл чови професионални компетенции по управление на тури-
зма на различни равни а и в различни туристически сектори. Получават се
знания и раз иране за су ектите, о ектите, ме анизмите, инструментите и
процеса на управление в туризма. С здават се умения за вземане на ре е-
ния в конкретни практически ситуации в о ластта на управлението на ме -
дународно, национално, о инско и фирмено равни е. учението фор-
мира професионална нагласа за непрек снатото изучаване на развитието на
организационно-управленските структури и на управленското поведение на
основните институционални туристически су екти.
равление на т рговските о ерации за с ец Икономика и т рговия
че ната дисциплина цели да изгради теоретични знания в о ластта на
управлението на т рговските операции. В условията на динамична и кон-
курентна пазарна среда операционният менид м нт играе с ествена роля
при конкурентното пазарно позициониране на фирмите за т рговия на едро
и дре но. Дисциплината запознава с арактеристиката на т рговските опе-
рации и с ността, и с д р анието на управлението на операциите, раз-
ирява знанията на студентите по в ведение и организация на т рговията,
вкл чва изучаване на операциите по производството и управлението на
т рговската услуга, планирането на капацитета, устро ството на т рговски-
те о екти, диза на на ра отната сила, управлението на качеството, инфор-

332
 мационните системи за управление и контрол на операциите, оценката на
производителността и ефективността. учението формира практически
умения в о ластта на операционния менид м нт в т рговията.
равление на т рговските о ерации за с ец Стокознание и митническа
де ност че ната дисциплина цели да изгради теоретични знания в о -
ластта на управлението на т рговските операции и организацията на т р-
говската де ност. В условията на динамична и конкурентна пазарна среда
операционният менид м нт играе с ествена роля при конкурентното па-
зарно позициониране на фирмите за т рговия на едро и дре но. Дисципли-
ната запознава с арактеристиката на т рговските операции и с ността и
с д р анието на управлението на операциите, раз ирява знанията по ико-
номика и маркетинг. Студентите придо иват знания в о ластта на операци-
ите за производство и управление на т рговската услуга, из ора на формат,
планирането на капацитета и териториалното разполагане на т рговските
о екти, диза на на ра отната сила, управлението на доставките и прода -
ите, информационните системи за управление и контрол на операциите,
оценката на производителността и ефективността. учението формира
практически умения в о ластта на операционния менид м нт.
равление на ирмени арични отоци за с ец Счетоводство и инан
си сновен о ект на разгле дане в дисциплината са прогнозните и от-
четните парични потоци в предприятието и начините за тя ното оптимизи-
ране и до ро фирмено управление. инансово-счетоводният екип отдел в
дадено предприятие следва да изп лнява мно ество комплексни функции
като: стратегическо планиране стратегически анализ прогнозиране на по-
далечните явления и риск-анализ. Всичко това налага внимателно прогнози-
ране, умело управление и точно отчитане на фирмените парични потоци. В
дисциплината се изучават те никите за изготвяне на годи ни и ме динни
отчети за паричните потоци под одите за изготвяне на парични потоци,
св рзани с финансиране, изнес ком иниране, групово реструктуриране,
прео разуване на т рговски дру ества и др.
равление на чове ките ресурси за с ец изнес икономика правлен-
ска икономическа дисциплина, която се намира в тесни вр зки с дисципли-
ните правление на предприятието“, Икономика на труда“, Статистика“,
Трудово право“ и др. Някои от тя се изучават в курса на о учение на И ,
а по други студентите получават нео одимия им минимум знания от тази
дисциплина. правление на чове ките ресурси“ цели да формира у сту-
дентите теоретични знания и практически навици в в вр зка с управление-
то на на -ва ния ресурс на предприятието. Про лемите са разгледани от те-
оретична и практикоприло на гледна точка и са с о разени с де ства ата
нормативна уред а на страната. Чрез о учението по дисциплината студен-

333
 тите се подготвят за ра ота с чове ките ресурси на предприятието. Те по-
лучават знания и умения в в вр зка с използването на специфични те ники
при под ора на чове ките ресурси, на тя ното о учение и развитие, запла-
ането, стимулирането, оценяването на труда, разра отването на стратегия
за персонала и др. Темите, изучавани по дисциплината, дават в змо ност
на студентите да се изявяват в практиката като успе ни менид ри и да
развиват своя потенциал.
равление на чове ките ресурси за с ец Икономика и т рговия Нара-
ства ите изисквания пред конкурентоспосо ността на лгарския изнес
формират пови ен интерес к м про лемите на управлението на чове ките
ресурси. Все повече се утв р дава раз ирането, че кл ч т к м тра но кон-
курентно предимство и високо качество на продукта и услугата е умелото
управление на ората в организациите. Това означава с здаване на под о-
дя а мотивация и организационен климат, които да подпомагат промените,
ученето и споделянето на знания, екипното взаимоде ствие в син рон с с
стратегическите цели на организацията. След зав р ване на лекционния
курс студентите е придо ият знания относно системата за управление на
чове ките ресурси, различните концепции и модели, функциите и де ност-
ите на управлението на чове ките ресурси. е зад л очат знанията си за
конкретните функции по управлението на чове ките ресурси – планиране,
анализ и проектиране на дл ностите, определяне на потре ностите от чо-
ве ки ресурси, под ор и назначаване. е формират умения за справяне
с с с временните предизвикателства в сферата на чове ките ресурси – мо-
тивиране, оценяване, о учение през целия ивот, развитие на кариерата и
пови аване квалификацията на персонала и др.
равление на чове ките ресурси за с ец огистика Дисциплината за-
познава студентите с основните концепции за ролята и мястото на чове -
ките ресурси в организацията и с кл чови модели за тя ното управление и
развитие. елта е изгра дане на система от теоретични познания относно
де ностите по управление на чове ките ресурси в изнес организацията и
умения за тя ното прилагане в практиката. Вкл чва презентиране на основ-
ни теоретични постановки и дискутиране и разре аване на реални казуси,
примери от практиката и до рия опит в о ластта на управлението на чове -
ките ресурси. студентите се формират знания и практически умения в о -
ластта на проектирането на дл ностите и планирането на потре ностите
от чове ки ресурси, тя ното на иране, под ор, назначаване, адаптация и
кариерно развитие, управление на в знагра дението и трудовото предста-
вяне на чове ките ресурси, формирането и управлението на екипи, упра-
вление на трудовите отно ения и др.

334
равление на чове ките ресурси за с ец енид м нт правлението
на чове ките ресурси е ва но условие за успе а на с временната орга-
низация. адача на уче ната дисциплина е студентите да усвоят знания и
умения за използване на определен на ор от инструменти за практическото
ос ествяване на това управление. чакваните резултати от о учението са
три. П рво, владеене на основните понятия и тези от концепцията за упра-
влението на Ч . Второ, раз иране и усвояване на основните де ности, св р-
зани с планирането, формирането, о учението, развитието, кариерата, оце-
няването, в знагра даването и отно енията с ората в организацията. Тре-
то, раз иране и оценяване на взаимоде ствието ме ду управлението на Ч
с останалите компоненти на организацията, и в н ната среда. Тематичните
единици са 15 и са о осо ени в следните основни направления: концепци-
ята правление на персонала“ стратегия, под оди и модели при управле-
ние на персонала основни цели и задачи на управлението на персонала
политика по управление на персонала функции и методи за управление на
персонала организация, основни функции и направления на де ност на зве-
ното за управление на персонала планиране на де ностите по управление
на персонала анализ и планиране на потре ността от персонал източници
за привличане на кандидати те ники за с еседване при под ора и наема-
нето на персонал компетенциите като критери при под ора оценяване и
в знагра дение на Ч атестацията като процедура за оценка на професио-
налното развитие изгра дане на ефективни екипи.
равление на чове ките ресурси в агробизнеса за с ец Аграрен бизнес
правлението на чове ките ресурси е сло ен, многопластов и многоаспек-
тен процес, ко то о ва а планирането на чове ките ресурси, на ирането
и развитието на персонала, както и формирането на лагоприятен социален
климат. Дисциплината има за цел да запознае студентите с в змо ностите
за ефективно управление на чове ките ресурси като значим фактор за прос-
перитета на всяка организация. учението е насочено к м придо иване на
знания и умения в о ластта на планирането, под ора, запла ането, оценка-
та и мотивацията на чове ките ресурси. асегнати са и в проси, св рзани
с управлението на ра отното време и здравословните и езопасни условия
на труд. Студентите придо иват нео одимите теоретични и практически
знания, за да могат: успе но да се реализират в различни о ински и мест-
ни структури на д р авната администрация да ра отят в отделите по уп-
равление на чове ките ресурси в аграрния изнес, независимо от формата
на со ственост да прилагат до ри практики по управление на чове ките
ресурси в де ата си де ност на аграрни предприемачи. да участват в на-
учноизследователски де ности, св рзани с управлението на чове ките ре-
сурси. Дисциплината се азира на изучаваните в пред одните курсове дис-

335
 циплини Теория на управлението“, снови на аграрния изнес“ и др. и е в
непосредствена вр зка с останалите дисциплини, вкл чени в уче ния план
на специалност грарен изнес“.
равление на чове ките ресурси в застра оването и осигуряването за
с ец астра оване и осигуряване че ната дисциплина има за цел
да представи на о учава ите се азови теоретични и прило ни знания за
менид м нта на чове ките ресурси и кадровата политика в сектора на фи-
нансовите услуги. кцент т е поставен в р у анализа и дискусията с раз и-
ране по следните кл чови в проси: предизвикателства пред менид м нта
на чове ките ресурси в ерата на информационните те нологии професио-
нални изисквания и компетенции на кадрите в сферата на застра оването
и осигуряването дл ностните арактеристики като инструмент за ефек-
тивна кадрова политика те ники за на иране и под ор на персонал и оцен-
ка на тя ната ефективност адаптация, кадрова логистика и с кра ения на
персонал атестация и организиране на системата за материално стимули-
ране р ководство на екипи, лидерство, компетенции и делегиране модели
и под оди за пови аване на мотивацията на с трудниците стратегически
о учение и квалификация на кадрите. чакваните
прило ни знания и умения, придо ити от о учението, са св рзани с изгот-
вяне на дл ностни арактеристики за различни позиции в застра овател-
ните компании и осигурителните фондове използване на различни те ники
за калкулиране на потре ностите от кадри и установяване на дефицит или
изли к от персонал азови умения за реализиране и или адаптиране на
система за материално и нематериално стимулиране диагностика на атес-
тационната система и на елязване на мерки за минимизиране на су екти-
визма на атестационните оценки изра отване и или ус в р енстване на
мотивационна програма и изготвяне на мотивационни профили на с труд-
ниците под ор на под одя а форма за о учение с о разена с целите на
о учението и спецификата на те нологичната и организационна среда.
равление на чове ките ресурси в убличния сектор за с ец Публична
администрация и С дебна администрация Дисциплината формира
специално познание в сферата на менид м нта. Тя е предназначена да за-
познае студентите с с с временните методи и средства за управление на чо-
ве ките ресурси в пу личната сфера. Има теоретико-прило на насоченост.
Тематичните единици са петнадесет и са организирани в следните направ-
ления: онцепцията Ч “, Среда и стратегическо управление на чове ки-
те ресурси“, Де ности по управление на чове ките ресурси в пу личния
сектор“ и Взаимоде ствие на системата за чове ки ресурси в пу личния
сектор с в н ната среда“. чакваните резултати от о учението са св рзани
с подготовката на специалисти, които да владеят кл чови понятия и кон-

336
 кретен инструментариум за управление на чове ките ресурси в пу личната
администрация. елта е развиване и използване на придо итите знания и
умения за ре аване на конкретни практически ситуации, св рзани с ефек-
тивното управление на ората в пу личния сектор.
равление на чове ките ресурси в туризма за с ец уриз м че на-
та дисциплина има за цел да запознае студентите с основните де ности по
управлението на ора в туристическите организации. чакваните резултати
от о учението са формиране на знания по: основни кл чови понятия тео-
ретични аспекти на системата за управление на чове ките ресурси усвоя-
ване на практически умения за управление на чове ките ресурси в туризма.
нанията и уменията, усвоени от о учението по правление на чове ките
ресурси в туризма“, могат да се прилагат като пакет управленски практики
за чове ките ресурси в туристическите организации. своеният материал
с де ства за по-до рото раз иране на изнес средата и адаптиране на упра-
вленските практики за чове ките ресурси к м нея, както и за придо иване
на нови умения за разра отване на политики и стратегии за чове ките ре-
сурси на микро- и макроравни е.
равленска отчетност за с ец енид м нт сновното предназначение
на дисциплината е да раз ири специализираните управленски знания на
студентите за отчетните информационни системи в организациите. В с -
д р ателно отно ение тя се основава на постановките на традиционната
управленска отчетност и тя ното по-натат но
развитие в с временните концепции за изследване структурата на при о-
дите и раз одите в изнеса с оглед ефективното вземане на управленски
ре ения. Дисциплината има за цел да запознае студентите с различни ме-
тоди и системи за калкулиране се есто ността на единица продукт услуга
за ну дите на управленските ре ения при стратегическо позициониране на
фирмата, ценоо разуване, планиране на продуктовия микс и др. кцентира
се в р у те никите за анализ, планиране и контрол на фирмените раз оди
по продукти, отделни звена и о о за организацията. С ва анията за раз-
иряване на управлението на раз одите отв д традиционните о екти на
управленското счетоводство“ се ил стрират чрез с временни постановки,
например системата ВС - за калкулиране в з ос-
нова на де ностите, метода ВМ - , анализ на
де ностите и раз одите по веригата на сто ността, управление на раз одите
при прилагане на системата I и др. Студентите могат да прилагат при-
до итите нови знания в процеса на вземане на стратегически управленски
ре ения, св рзани с управление на продуктовия микс, процеса на ценоо -
разуване, д етиране и контрол на раз одите, с здаване и подд р ане на
фирмени конкурентни предимства и др.

337
 равленско счетоводство за с ец Счетоводство и инанси и Счетовод
ство и одит урс т по управленско счетоводство представлява уводна
дисциплина в едно от двете основни направления на счетоводството фи-
нансово счетоводство и управленско счетоводство . То запознава студен-
тите с с с д р анието, целта, задачите, функциите, методите, измерители-
те, инструментите ползвани от управленското счетоводство. кцентите са
св рзани с класификация на раз одите, методите на калкулация, ползване
на зависимостта раз оди - о ем - печал а“, д етиране и д етен кон-
трол, ценови ре ения, някои комплексни показатели и системи за измерва-
не, оценка, управление представянето на предприятието. чаква се студен-
тите да имат основни познания по посочените теми, да са в с стояние сами
да ги доразвиват, раз иряват, ус в р енстват и прилагат като счетоводите-
ли, контролери, контрол ори и менид ри.
рбанизационен икономикс за с ец Недви ими имоти и инвестиции
Дисциплината о ва а основно един от аспектите на с временната ур а-
нистика – икономическия. т трите аспекта на с временната ур анистика
– икономически, устро ствен и социално-демографски – студентите полу-
чават знания по два от тя . Вкл чени са теми, св рзани с икономическото
устро ство и развитие на големите и много големите градове. споредно с
това са вкл чени за изучаване и класически теории и модели за развитие на
градовете. кцентирано е на факта, че икономическата аза на града е осно-
ва за планиране, устро ство и развитие на сели ната територия. Познания-
та от тази дисциплина дават в змо ност на студентите след дипломирането
си реално да се вкл чват в екипи за разра отването на проекти и планове
за развитие и управление на територията на големите градове в страната.
рбанистика за с ец Строителен бизнес и ред риемачество Дисципли-
ната о ва а основните моменти от те нологичната с ема за разра отване
и прило ение на устро ствените планове на равни е населено място. ро-
нологията на изнасяните лекции о ва а разра отването на устро ствени-
те планове на населените места по време, с д р ание и влизане в сила за
изп лнение. В лекционният курс е вкл чена и те нико-икономическата а-
рактеристика на устро ствените планове на населените места. Получените
знания в тази о ласт е помогнат на де ите специалисти да познават
алгорит ма за реализация на устро ствените планове на населените места и
времето на с ответното им ре аване с о разно пазарните принципи на ре-
ализация на дадено инвестиционно ре ение. Чрез изучаваната дисциплина
се поп лва пространството ме ду те ническата и икономическата страна
на про лема. ав р илите курса на о учение активно могат да се вкл чат в
структурните звена на проектантски, строителни и други фирми, така с о
и в структурните звена на местната изп лнителна власт.

338
сто чиво развитие за с ец изнес икономика Из раните теми в уче но-
то с д р ание на дисциплината са предназначени да формират у студенти-
те нео одимия о ем знания за с ността, принципите и осо еностите на
усто чивото развитие. сто чивото развитие е разгледано от гледна точка
на равновесието ме ду икономическото, социалното и екологичното разви-
тие. сновната цел е да се формират знания и умения за определяне на нео -
одимите инвестиции за комплексно развитие на територията, а така с о
и за вземане на ре ения за с раняване и ефективно използване на всички
видове ресурси. Дисциплината формира компетентност и делови качества,
нео одими за ра ота в местните и централните администрации.
сто чиво развитие на градовете за с ец Недви ими имоти и инвести
ции Из раните теми в уче ното с д р ание на дисциплината са пред-
назначени да формират у студентите нео одимия о ем знания за с ност-
та, принципите и осо еностите на усто чивото развитие на градовете. с-
новната цел на дисциплината е да се даде знания и умения за о ра отване,
систематизиране и анализ на информация, нео одима за вземане на ре е-
ния за усто чиво развитие на градовете. Студентите е придо ият умения
за вземане на ре ения относно използването на ефективни инструменти по
предотвратяване на не лагоприятни процеси – неконтролирано и сти и но
разрастване на големите градове, о езл дяване и увеличаване на неизполз-
ваните територии в малките градове. Дисциплината формира компетент-
ност и делови качества, нео одими за ра ота в местните и централните
администрации. Из раните теми доп лват и о огатяват дисциплините р-
анистиката“ и р анизационния икономикс“, т като са част от тя и са
с практическа насоченост.
сто чиво регионално развитие за с ец коикономика Дисциплината
има за цел да запознае студентите с с с ността и концепциите за усто -
чиво регионално развитие, стратегиите за усто чиво регионално развитие
и моделите за регионално развитие. аст пени са теми, св рзани с иконо-
мическото регулиране на регионалното развитие, както и с развитието на
регионите при алансиране на икономически, социални и екологични про-
леми. азгле да се ролята на местното управление и в змо ностите за ре-
ализиране на регионални проекти, допринася и за усто чивото развитие.
С изучаването студентите придо иват нео одимите знания, за да могат
да: прилагат националните политики и програми за развитие участват в
разра отване на местни стратегии за развитие участват в организация и
управление на де ности на местно и регионално равни е вземат ре ения,
св рзани с икономическите, социалните и екологични аспекти на усто чи-
вото развитие участват в научноизследователски и консултантски де нос-
ти, св рзани с регионалното развитие. сто чиво регионално развитие“ се

339
 азира на изучаваните в пред одните курсове дисциплини снови на еко-
икономиката“, Теория на управлението“, Икономика на околната среда“,
Екология и усто чиво развитие“.
сто чиво строителство за с ец Строителен бизнес и ред риемачество
Чрез о учението по дисциплината студентите е получат знания, св рза-
ни с принципите и основните направления на усто чивото строителство и
усто чивата ар итектура, с в змо ностите за популяризирането на новите
строителни материали и те нологии. азгле даните теми дават в змо ност
на студентите да о огатят своите знания, като се запознаят с изискванията
и принципите на усто чивото строителство и с до рите практики по света,
както и с новите предизвикателства пред строителния сектор. Дисциплина-
та формира компетентност в теоретичен и в практически план, която е нео -
одима на зав р илите да се реализират като специалисти в строителните
организации.
сто чиво у равление на оземлените ресурси за с ец коикономика
В дисциплината се разгле дат в проси, св рзани с усто чивото управление
на поземлените ресурси в тесен и в ирок смис л. В тесен смис л този про-
цес касае де ствителното ползване на земята от населението на определе-
на територия и се св рзва с определянето на оптималната инфраструктура
на равни е отделна териториална единица, което следва да де до рос -
вестно. В ирок смис л усто чивото управление на поземлените ресурси
се св рзва с прило ението на процеса на планиране на земеползването,
при с гласие ме ду или с директното участие на заинтересованите страни
со ственици, ползватели, правителствени, неправителствени организации
и др. , устро ството на територията и земеползването в земеделските сто-
панства. Студентите се запознават с концепцията за усто чиво развитие на
поземлените ресурси, която о в рзва управлението и запазването на естест-
вената ресурсна аза в т.ч. земя, вода, растителни и ивотински попула-
ции с внедряването на те нологичните и институционалните промени при
постигане и запазване на удовлетвореността на чове ките потре ности на
настоя ото и на де ите поколения.
асилити менид м нт за с ец Недви ими имоти и инвестиции Дис-
циплината има за цел да формира основни знания, св рзани с фасилити
менид м нта. Изясняват се основните теоретични в проси на фасилити
менид м нта. олята на дисциплината е студентите да усвоят знания и
умения в о ластта на фасилити менид м нта като цяло и по-конкретно при
управлението на сградите чакваните резултатите от о учението са: а сту-
дентите да придо ият знания и раз иране за основни теоретични понятия,
методи, процедури, нормативна материя в о ластта на фасилити менид -
м нта да могат да прилагат знанията и умения за с ставяне на основни

340
 документи, за вземане на ре ения при изготвяне на икономични планове на
раз одите за о слу ва ите системи и де ности в сградите, за анализира-
не, организиране и контролиране на ефективната експлоатация на различни
видове сгради и с ор ения и за ефективен фасилити менид м нт в да
придо ият спосо ности за непрек снато раз иряване на знанията и форми-
ране на нови умения в о ластта на фасилити менид м нта. С д р ание-
то о ва а с ността на фасилити менид м нта, о вата на де ностите,
планирането, отчитането и контрола на раз одите за фасилити менид м нт
де ности и оптимизацията на раз одите за сградите и с ор енията с оглед
пови аване рента илността на основните изнес процеси.
илосо ия за всички с ециалности без Ин орматика Дисциплината
дава в змо ност на студентите да се запознаят с историята на античната
и с временната философия, логиката, етиката, гносеологията, социалната
философия, антропологията, философията на науката и културологията.
Проследява се и се коментира историческото в зникване на философията
идеята за итието и знанието класическото изгра дане на философията
като метафизика началата и методите на философското мислене. Специал-
но внимание се отделя на актуалните форми на светогледно интерпретира-
не чрез темите за критиката, езика, сво одата, личността, рационалността,
интереса, символа, комуникацията, културата. урс т изве да и за итава
една идея за европе ско мислене и за функциите и назначенията на филосо-
фията в с временния свят. Семинарните упра нения анга ират студентите
с анализ на оригинални философски текстове формират и развиват те ните
т лкувателни спосо ности приучават ги на култура на диалога, аргумен-
тиране и изследване. При разра отка на темите се използват различни ме-
тодологически под оди: историко-философски, критико-евристичен, теоре-
тико-познавателен, историко-културен и др. сновната цел е студентите да
овладеят поняти ния апарат, методологичния под од и основните знания в
о ластта на философското творчество. Това формира умения да се прилагат
придо итите знания в конкретната професионална де ност, студентите да
се ориентират в с временните научни и социални тенденции, да ги анали-
зират и да предлагат евристични теоретични и практични ре ения. ато
цяло курс т се стреми да прио и студентите к м многоо разието на ев-
ропе ския интелектуален ивот, да ги ориентира в това многоо разие, да
си слу ат с с с временни средства за комуникация и в този контекст да ги
поо ри да открият и аргументират своята де а лична и професионална
позиция.
инанси и инвестиции в екологични рактики за с ец коикономика
учението по дисциплината е насочено к м придо иване от страна на сту-
дентите на знания и умения в о ластта на финансирането на екологични

341
 практики. Те развиват умения да оценяват и да вземат ре ения относно раз-
личните в змо ности за финансиране и инвестиране. кцентира се в р у
д лгосрочните източници за финансиране и краткосрочните стратегии за
финансиране на капитала. тделя се внимание на финансовото планиране
и анализ на финансовото с стояние на изнеса. Специално внимание е от-
делено на в змо ните източници за финансиране на екологични проекти
по линия на репу ликанския д ет, П Д С, Националния доверителен
екофонд, ме дународни организации и екологични фондове, оперативни
програми на Европе ския с з. че ната информация, вкл чена в програ-
мата, мо е да де основа за по-натат но зад л очено изучаване на други
финансови дисциплини. нанията, получени от изучаването на дисципли-
ната, дават в змо ност на студентите да вземат по-ефективни финансови
ре ения, касае и внедряването на екологични практики.
инанси и инвестиции на аграрния бизнес за с ец Аграрен бизнес В
дисциплината студентите се запознават с финансовите де ности, които на-
ст пват в предприятията от аграрния изнес. кцент т е в р у инвестици-
ите и в змо ностите за финансиране на предприятията от агро изнеса. Те
придо иват знания и умения да с здават и оценяват инвестиционни ре е-
ния, да измерват финансовата ефективност на инвестициите и риска в ин-
вестирането развиват умения да оценяват финансовите активи и да вземат
ре ения относно различните в змо ности за финансира на предприятията.
кцентира се в р у д лгосрочните източници на финансиране и кратко-
срочните стратегии за финансиране на капитала. тделя се внимание на фи-
нансовото планиране и финансовото с стояние на предприятията. Специал-
но внимание е отделено на ролята и значението на кредита, разпла анията,
финансовото посредничество и финансовото подпомагане на предприятия-
та от агро изнеса. Информацията, вкл чена в уче ната програма, мо е да
де основа за по-натат но зад л очено изучаване на други финансови
дисциплини като орпоративни финанси“ и Инвестиционен анализ“. По-
лучените знания дават в змо ност на студентите да вземат по-ефективни
финансови ре ения в практиката.
инанси на ред риятието за с ец Счетоводство и инанси и Счето
водство и одит елта на тази дисциплина е да осигури на студентите
азови знания и умения, нео одими при вземането на ва ни финансови
ре ения от фирмите. Тя доразвива и доп лва знанията, получени в дисци-
плината В ведение в в финансите“, като акцент т тук се поставя в р у
на -ва ните стратегически ре ения, св рзани с д лгосрочното финанси-
ране, а с о тези, св рзани с оперативното финансово управление на пред-
приятието. Предвидена е в змо ност и за формиране на знания и умения
и по някои от специалните о ласти на финансовото управление на пред-

342
 приятието: сливания и погл ания, управление на риска, антикризисно
финансово управление. В резултат на о учението студентите придо иват
знания за: осо еностите на с временните корпорации и принципите за из-
ор на стратегическа финансова цел от тя разра отване на финансовата
стратегия и основните финансови планове на предприятието в змо ните
източници на д лгосрочно финансиране, те ните предимства, недостат ци
и цена, вкл. и осо ените форми – лизинг, варианти и конвертируеми о ли-
гации ефектите от промяната на капиталовата структура на предприятието
принципите и факторите, които влияят в р у дивидентната политика прин-
ципите и методите за оптимизиране на о ия размер на о оротния капитал
и неговите компоненти антикризисно финансово управление. Прило е-
нието на получените знания се трансформира в умения на студентите да:
дефинират адекватна стратегическа финансова цел на предприятието, раз-
ра отват финансова стратегия и финансови планове на предприятието из-
ират под одя ите форми и източници за на иране на финансови ресурси
определят цената на финансиране от отделните източници и на капитала на
предприятието анализират и препор чват под одя а капиталова структура
и дивидентна политика на предприятието определят оптималните ре ения
при управлението на о оротния капитал управляват финансовия риск с
под одя инструментариум разпознават симптомите на фирмената криза
и адекватно да я управляват. Получените знания и умения имат практическо
прило ение в ра отата на специалистите от финансовите отдели на компа-
ниите, финансовите анализатори в анки и други финансови институции,
финансовите консултанти.
инансиране на бизнеса за с ец изнес икономика и Недви ими имо
ти и инвестиции Дисциплината формира основни знания, св рзани с фи-
нансира ите ре ения на предприятията, а с о и относно концепцията за
сто ността на парите в в времето като елемент от фундаменталната основа
на финансовия менид м нт. Изясняват се основните теоретични концеп-
ции, на които се основава управлението на финансовите взаимоотно ения
в предприятието. азгле дат се и нетрадиционните източници на финанси-
ране. Изясняват се в просите за рационалното управление на краткотра ни-
те активи, за финансовото планиране и анализа на финансовото с стояние
на предприятията. Дисциплината дава знания, позволява и по-успе ното
усвояване на други, св рзани с нея дисциплини, изучавани от студентите
на един следва етап. В резултат на придо итите знания по посочената
про лематика очакваните резултатите от о учението са за формиране на
умения относно: организация на формиране на капитала в предприятието
изготвяне на иде ни инвестиционни проекти и тя ната оценка изв р ване
на анализи за финансовото с стояние на предприятие и др.

343
инансиране на малкия бизнес в С за с ец ИО След зав р ване на кур-
са на о учение от студентите се очаква те да раз ирят своите познания по
отно ение на про лемите на финансирането на малкия и средния изнес.
а тази цел се разгле дат основни и актуални теоретични модели и се пред-
ставят нео одимите емпирични доказателства в тя на подкрепа. Прави се
сравнителен анализ ме ду проявлението на про лемите в различни страни
от Европе ското икономическо пространство, вкл чително и в лгария.
олямо внимание се отделя и на пу личните мерки в различните страни в
подкрепа на финансирането на малкия изнес.
инансиране на строителното ред риятие за с ец Строителен бизнес и
ред риемачество Дисциплината формира основни знания, св рзани с
финансира ите ре ения на строителните предприятия през призмата на
тя ната специфика. Изясняват се основните теоретични концепции, на кои-
то се основава управлението на финансовите взаимоотно ения в предпри-
ятието. азгле дат се и нетрадиционните източници на финансиране. Изя-
сняват се в просите за финансовото планиране и анализа на финансовото
с стояние на предприятията като предпоставка на финансира ите ре ения
в предприятията. В резултат на придо итите знания по посочената про ле-
матика очакваните резултати от о учението са за формиране на умения от-
носно: организация на формиране на капитала в предприятието изготвяне
на иде ни инвестиционни проекти и тя ната оценка изв р ване на анали-
зи на финансовото с стояние на строителното предприятие и др.
инансов анализ за с ец Счетоводство и инанси и Счетоводство и
одит елта на дисциплината е да се представят различни ви дания по
някои от про лемите на финансовия анализ чрез използване на информа-
цията, с д р а а се в годи ните финансови отчети. ато информацион-
на аза за анализа е отделено значително място на годи ните финансови
отчети, изготвени според НС МСП или МС . екционният курс е
допринесе за умението да се анализират на -значимите о екти като: активи,
пасиви, со ствен капитал, раз оди, при оди, финансов резултат и парични
потоци. следват се ва ни показатели, като тези за ликвидност, плате ос-
посо ност, рента илност, ефективност и дивидентна политика, из о да ки
от позицията, че анализ т на коефициентите е изкл чително ва на част
от финансовия анализ, но с евременно, че то е подвластен на редица
ограничения и недостат ци. Представят се някои от прило ните аспекти
на анализа: при формирането на алансирана система от показателите за
ефективност на предприятието, на оценката на риска от нес стоятелност, на
кредитоспосо ността, на с л даването на предло ението за де ства о
предприятие“ и на ефективността на проекти за инвестиране в определена
де ност. С изучаването на тези в проси студентите получават основопола-

344
 га и знания в сферата на финансовия анализ, нео одими за успе ната им
реализация като счетоводители или други икономически специалисти в сто-
панската практика. Тези знания развиват спосо ността в студентите за при-
до иване на нови знания и умения не само в сферата на финансовия анализ,
но и по други икономически дисциплини.
инансов контрол за с ец Счетоводство и инанси и Счетоводство и
одит че ната дисциплина раз ирява и зад л очава познанията, при-
до ити от студентите през пред одните курсове на о учение. кценти-
ра се в р у: капитала, иму еството, при одите, раз одите и финансовите
резултати формират се умения за интерпретиране на измененията, които
наст пват в основните о екти на контрола в резултат на ос ествяваната
стопанска де ност в предприятията. Тези в проси се разгле дат в в вр зка
с фундаменталните изисквания на финансовия контрол относно законос о-
разност, ефективност, ефикасност и икономичност на стопанската де ност,
а с о така и с цел осигуряването на вярно и честно представяне на ин-
формацията в в финансовите отчети. екционният курс и прове дането на
семинарните занятия дават в змо ност студентите да придо ият познания
за информационното осигуряване и насоките на финансовия контрол, както
и за прилагането на конкретна те ника за проверка на изучаваните о екти.
р а се внимание на осо еностите на финансово-контролните органи и
правомо ията им при формиране на оптимално контролно в зде ствие с
оглед предотвратяване и разкриване на вреди, измами и неефективност при
ос ествяване на стопанската де ност в предприятията, а с о така и при
за ита на фискалните интереси на д р авата.
инансов менид м нт за с ец Индустриален бизнес и ред риемаче
ство че ната дисциплина запознава студентите с с с временната те-
ория и практика на финансовия менид м нт. В теоретичен аспект дава
знания за финансовите цели на фирмите, структурата и раз ирането на фи-
нансовите отчети, финансовото управление, финансирането на фирмата и
ра отата на капиталовите пазари, цената на финансирането и теорията за
оптималната капиталова структура. Студентите получават знания и умения
за практическото прило ение на методите за анализ и оценка на финансо-
вите инструменти и оптималното финансиране на фирмата, структурата и
функционирането на капиталовите пазари и управлението на капитала.
инансов менид м нт в т рговията за с ец Икономика и т рговия
Дисциплината е насочена к м усвояването на методологията и под одите
на финансовия анализ, оценката на проекти, оценката на сто ността на фир-
мата, св рзаните с т рговската де ност рискове и финансовата политика на
т рговското предприятие. След усвояване на лекционния курс студентите
е придо ият знания и умения за статичен и динамичен финансов анализ,

345
 оценка на финансовия риск и изнес рисковете на т рговските фирми, взаи-
моде ствието ме ду финансовия, капиталовия и стоковия пазар. е могат
да разра отват план за капиталовите инвестиции, о финансов план за
д лгосрочно и краткосрочно финансиране, план за капиталова структура, за
касовия, кредитен и лизингов цик л на т рговската фирма. Дисциплината
има вр зка с с следните други основни дисциплини: Микроикономика“,
Макроикономика“, орсова т рговия“, Икономика на предприятието“,
В ведение в в финансите“, инансово счетоводство“, снови на т р-
говското предприемачество“, Планиране и анализ на т рговската де ност“
и др. нанията, придо ити в този курс, предоставят в змо ност за над-
гра дане в магист рска степен в дисциплини като: инансово посредни-
чество“, инансов ин енеринг“, оличествен и инвестиционен менид -
м нт“, Прило ни о оикономически теории“ – второ и трето ниво.
инансов менид м нт и у равление на риска за с ец астра оване и
осигуряване елта на дисциплината е да осигури на студентите азови
знания и умения, нео одими при управлението на финансите на компани-
ите, както и на рисковете, св рзани с с стопанската де ност. В резултат на
о учението студентите придо иват знания за: принципите на финансовото
управление на с временните компании основните аспекти на финансовото
планиране в змо ните източници на финансиране, както и те ните пре-
димства, недостат ци и цена принципите и под одите за управление на
стопанските рискове. Прило ението на получените знания и умения се из-
разява в спосо ността им да: дефинират адекватна стратегическа финансо-
ва цел изготвят основни финансови планове из ират под одя ите форми
и източници за на иране на финансови ресурси идентифицират рисковете
пред фирмите и из ират под одя и методи за тя ното управление. Получе-
ните знания и умения имат практическо прило ение в ра отата на специа-
листите в застра ователните компании и другите финансови институции,
които предлагат ре ения по управлението на рискове, както и за специали-
стите от финансовите отдели на компаниите, които ползват тези ре ения.
инансова иконометрия за с ец инанси че ният курс има за цел да с з-
даде знания и раз иране за моделите като инструмент за опознаване и пред-
сказване на поведението на икономически и финансови системи. че ната
дисциплина е с о орариум от 0 аудиторни часа, разгле да основните
принципи на иконометрията и не ните специфични осо ености в о ластта
на финансите. Внимание се отделя на основните методи за ос ествяване
на иконометричното моделиране като лине на регресия, панелна регресия,
авторегресия, логистичнна регресия. В доп лнение за иконометрично мо-
делиране се предлага и математическото програмиране. свен с ността,
изискванията, спецификациите и тестването на иконометрични методи се

346
 предлагат и конкретни иконометрични модели от о ластта на финансите
като модел на случа ното коле ание, валутно-курсови модели, модел на
сравнителната ефективност на анките, модели за описание на о езценката
на кредити, модели за оценка на влиянието на преките чу дестранни инвес-
тиции и др. ват т и с д р анието на дисциплината следват световните
стандарти за о учение по аналогични дисциплини и се ос ествява изцяло
чрез специализиран иконометричен софтуер. инансова иконометрия“ ес-
тествено надгра да останалите специални дисциплини. Чрез получените
знания и умения се раз иряват в змо ностите на студентите за научни из-
следвания под формата на курсови ра оти, специализира и семинари, ди-
пломни ра оти и др.
инансова математика за с ец Ин орматика словията на пазарната
икономика поставят редица в проси, св рзани с финансово-икономически-
те изчисления. Това изисква от стопанските р ководители, специалистите в
о ластта на финансите, както и от частните предприемачи, и всеки отделен
гра данин да прите ават определени знания, нео одими им за ре аването
на ирок кр г задачи: от елементарни, св рзани с изчисляване на ли ви, до
по-сло ни финансови, кредитни и други операции. инансово-икономиче-
ските изчисления е им дадат в змо ност да правят закл чения, да вземат
ре ения при ос ествяване на различни инвестиции. елта на курса е да
даде на студентите азисни знания за основните видове финансово-иконо-
мически изчисления, методите за оценка и управление на риска, моделите
за оценка на основните финансови инструменти. Те могат да им дат по-
лезни както при разра отване, така и при ра ота с с специализиран финан-
сов софтуер. След неговото зав р ване студентите е придо ият умения
да изв р ват изчисления, св рзани с ли ва, дисконт, ан итет, да оценяват
инвестиционни проекти, да формират оптимални портфе ли, да използват
основните ед ира и инструменти. В курса е отделено с ествено внима-
ние на в змо ностите на различни софтуерни продукти основно S
за тя ното автоматизиране.
инансови инвестиции за с ец инанси елта на курса е да запознае
студентите с различните финансовите инструменти, оперирането на финан-
совите пазари, както и методите за определяне на справедливата цена на
финансовите инструменти. начително внимание се отделя на концепции-
те за риска и в звра аемостта, фундаменталните модели за оценка на фи-
нансовите активи, равновесието и ефективността на финансовите пазари,
основите на деривативните инструменти, те ническия и фундаменталния
анализ. Предварително изискване е до ро ниво на математически знания
и умения, постигнати по време на средното о разование и взет изпит по
микро- и макроикономика и статистика. След прикл чването на о учението

347
 си студентите следва да могат да: познават предимствата и недостат ците
на различните финансови инструменти определят справедливата цена на
д лговите инструменти анализират отклоненията от равновесното ценово
равни е на корпоративните акции използват предимствата на дериватив-
ните инструменти – ф ч рси и опции оценят основните рискове от ин-
вестирането в различните ценни кни а анализират пазарната информация
на азата на фундаментален и те нически анализ прилагат портфе лната
теория при корпоративното управление с цел минимизиране на рисковете и
максимизиране на в звра аемостта. нанията и уменията имат прило ение
в инвестиционното анкиране, финансовото посредничество,финансовите
пазари, инвестиционните договорните фондове, управлението ресурса на
пенсионните и здравноосигурителните фондове, както и в управлението
на сво одните ресурси на фирмите с цел постигане на по-до ра до одност.
Спосо ностите за пови аване на знанията са неограничени, но основно
п рвата ст пка и следвала да де придо иване на професионална правос-
посо ност за ра ота на финансовите пазари, която се предоставя от Н.
инансови азари и институции за с ец астра оване и осигуряване
елта на дисциплината е да осигури азови знания относно теорията и прак-
тиката на функционирането на финансовите пазари и институции. Тази те-
матика е тв рде актуална в с временните условия, поради нео одимостта
от преосмисляне на институционалната структура и регулирането на финан-
совите системи в контекста на гло алната финансова криза от 2007-2008 г.
а целта студентите тря ва да прите ават знания и умения относно основ-
ните принципи на финансите изучавани по В ведение в в финансите“ ,
арактеристиките на с временните пари и инструментите, използвани от
централните анки за прове дане на парична политика изучавани по Тео-
рия на парите“ , правните аспекти на операциите и сделките на финансовите
институции изучавани по Т рговско и о лигационно право“ . В резултат
на о учението те придо иват знания за: природата на финансовите пазари и
пазарните дефекти фрикции теоретичните основи на финансовото посред-
ничество структурата на финансовия сектор, моделите на неговата органи-
зация и евол ция спецификите на анковите и не анкови институции и не-
о одимостта от взаимно доп лване ме ду тя с ността и типологията на
финансовите кризи регулирането на финансовия сектор. Прило ението на
знанията и уменията се изразява в спосо ността им да: анализират измере-
нията на дефектите на финансовите пазари и тя ната евол ция познават и
сравняват изнеса на различните категории анкови и не анкови финансови
институции анализират факторите, влияе и в р у евол цията и с времен-
ните промени в структурата на финансовите пазари и институции о ясняват
анатомията на финансовите кризи и нео одимите промени в регулирането

348
 на финансовия сектор. Получените знания и умения имат практическо при-
ло ение в ра отата на менид рите на анки и други кредитни институ-
ции, портфе лните менид ри на инвестиционни фондове и други инсти-
туционални инвеститори, финансовите анализатори в рокерски фирми и
други финансови институции, инвестиционните посредници и консултанти,
специалистите от регулаторните и надзорни агенции на финансовия сектор.
инансови азари и институции за с ец енид м нт сновната цел на
дисциплината е да запознае студентите с предназначението, организацията
и начините за функциониране на с временните финансови пазари, институ-
циите и инструментите, т ргувани на тя . Последователно са представени
анковите и не анковите финансови посредници и тя ната роля и място на
капиталовите пазари. тделено е внимание на азовите и производните фи-
нансови инструменти, ме анизмите им на т ргуване, стратегиите за упра-
вление на риска.
инансово осредничество за с ец инанси елта на дисциплината е
да осигури на студентите азови знания относно теорията и практиката на
функционирането на финансовите пазари и институции. Тази тематика е
тв рде актуална в с временните условия поради нео одимостта от преос-
мисляне на институционалната структура и регулирането на финансовите
системи в контекста на гло алната финансова криза от 2007-2008 г. а да
изучават дисциплината, студентите е нео одимо да прите ават знания и
умения относно основните принципи на финансите изучавани по В веде-
ние в в финансите“ , арактеристиките на с временните пари и инструмен-
тите, използвани от централните анки за прове дане на парична политика
изучавани по Теория на парите“ , правните аспекти на операциите и сдел-
ките на финансовите институции изучавани по Т рговско и о лигационно
право“ . В резултат на о учението студентите придо иват знания за: при-
родата на финансовите пазари и пазарните дефекти фрикции теоретич-
ните основи на финансовото посредничество структурата на финансовия
сектор, моделите на неговата организация и евол ция спецификите на ан-
ковите и не анковите институции и нео одимостта от взаимно доп лване
ме ду тя с ността и типологията на финансовите кризи регулирането
на финансовия сектор. Прило ението на знанията и уменията се изразя-
ва в спосо ността на студентите да: анализират измеренията на дефектите
на финансовите пазари и тя ната евол ция познават и сравняват изнеса
на различните категории анкови и не анкови финансови институции ана-
лизират факторите, влияе и в р у евол цията и с временните промени в
структурата на финансовите пазари и институции о ясняват анатомията на
финансовите кризи и нео одимите промени в регулирането на финансовия
сектор. Получените знания и умения имат практическо прило ение в ра о-

349
 тата на менид рите на анки и други кредитни институции, портфе лните
менид ри на инвестиционни фондове и други институционални инвести-
тори, финансовите анализатори в рокерски фирми и други финансови ин-
ституции, инвестиционните посредници и консултанти, специалистите от
регулаторните и надзорните агенции на финансовия сектор.
инансово счетоводство – част за с ец Счетоводство и инанси и
Счетоводство и одит че ната дисциплина вкл чва изучаването на
с временните про леми на счетоводството на стопанските предприятия
с о разно изискванията на счетоводното и финансовото законодателство и
МСС МС . вата на дисциплината има универсален арактер. Всички
тематични единици се разгле дат по о ектов признак. со ено внимание
е отделено на отчитането на капитала, д лготра ните материални и нема-
териални активи, д лгосрочните и краткосрочните инвестиции, разчетите,
материалите, трудовите и осигурителните отно ения и паричните средства.
По всички тези тематични единици студентите получават не само теорети-
ко-методологични знания, но и конкретни в змо ности за практическото
им прилагане. еализирането на тези в змо ности става чрез ре аването
на тестове, задачи и практически казуси, като по този начин студентите по-
лучават в змо ност за пряка адаптация к м де ства ата стопанска практи-
ка при тя ната последва а реализация като квалифицирани специалисти с
ирока професионална подготовка.
инансово счетоводство – част за с ец Счетоводство и инанси и
Счетоводство и одит че ната дисциплина осигурява нео одимите
теоретични, методологични и практикоприло ни знания по про лемите на
организацията и методиката на отчитане на раз одите за де ността, методи-
те за калкулиране на се есто ността на продукцията и услугите, отчитане-
то на при одите и резултатите от тя и с ставянето на годи ния финансов
отчет. Всички организационни и методически в проси са разпределени по
предметен признак, а в просите за отчитането на раз одите и при одите
по отраслов признак. По този начин студентите усвояват знанията за кон-
кретните отчетни о екти с цел прило имостта им в с ответните стопански
предприятия. В нео одимата степен на зад л оченост се разгле дат и в -
просите на годи ното счетоводно прикл чване и елементите на годи ния
финансов отчет. Това е пряко о в рзано и с дан чните аспекти при опреде-
ляне на о лагаемия финансов резултат на предприятието за целите на кор-
поративното о лагане и счетоводната му интерпретация на аза прило и-
мите счетоводни стандарти. Посредством ре аването на конкретни задачи
и практически казуси студентите получават в змо ност за пряка адаптация
к м де ства ата стопанска практика при тя ната последва а реализация
като квалифицирани специалисти с ирока професионална подготовка.

350
инансово счетоводство за всички с ециалности без с ец Ин ормати
ка че ната дисциплина вкл чва изучаването на с временните про ле-
ми на счетоводството на стопанските предприятия с о разно изискванията
на счетоводното и финансовото законодателство и МСС МС . ват т
има универсален арактер, като всички тематични единици се разгле -
дат по о ектов признак. со ено внимание е отделено на отчитането на
капитала, финансиранията, получените заеми, краткосрочните инвестиции,
разчетите, материалите, паричните средства на предприятията. По всички
тези тематични единици студентите получават не само теоретико-методо-
логични знания, но и конкретни знания и в змо ности за практическото им
прилагане. В нео одимата степен на зад л оченост се разгле дат и в про-
сите, св рзани с дан чните аспекти при отчитането на различните о екти.
еализирането на тези в змо ности става чрез ре аване на тестове, задачи
и практически казуси, като по този начин студентите получават в змо ност
за пряка адаптация к м де ства ата стопанска практика при тя ната пос-
ледва а реализация като квалифицирани специалисти с ирока професио-
нална подготовка.
инансово валутни разчети за с ец Счетоводство и инанси и Счето
водство и одит В дисциплината са вкл чени за изучаване в проси по
ли ви и ли вени операции, процентни и дисконтни изчисления, парични
потоци, погасителни планове, финансови изчисления при лизингови, валут-
ни и ар итра ни операции. Изучава ки материала по отделните тематични
единици, студентите придо иват знания относно с д р анието и те ноло-
гията на определяне на проста и сло на ли ва, както и използваните мате-
матически модели за финансови изчисления и анализи. По този начин те се
запознават с с с ествува ите методи и стратегии за оценка на отделни
финансови контракти и портфе ли, за за ита на инвестиции и анализ на
спекулативни сделки. Дисциплината се азира на познанията, получени от
пред одни дисциплини – Микроикономика“, инанси на предприятието“,
и инансово счетоводство“, като дава на студентите полезни знания, св р-
зани с финансовите изчисления, които могат да дат използвани при по-
натат ното изготвяне на курсови и дипломни ра оти магист рски тези .
ирмена култура за с ец изнес икономика и огистика Дисципли-
ната се основава на зад л очава ата се значимост на чове кия фактор
за фирмата и не ното развитие в с временните условия на конкуренция.
ект на изучаване са установените формални и неформални взаимоотно-
ения ме ду различните категории персонал в организацията и тя ното от-
ра ение в р у пазарното поведение на фирмата и ефективността от функ-
ционирането . Проследява се с здаването и утв р даването на фирмената
култура, промяната при о ективно в зникнала нео одимост от средата и

351
 изгра дането на пазарно ориентирано и социално отговорно организацион-
но поведение. В тази вр зка от една страна се разгле дат азовите в про-
си за с ността, проявленията и функциите на фирмената култура, както и
факторите, влияе и в р у развитието . т друга страна се засягат практи-
коприло ните про леми на управлението на фирмената култура, в т.ч. начи-
ните за оценяване на с ествува ото равни е на културата и ме анизмите
за промяната при нес ответствие с еланите културни параметри. Полу-
чените знания и умения могат да се прило ат при заемане на менид рски
позиции на всички равни а в организационно-управленската ерар ия в
следните аспекти: диагностика и оценка на с ествува ата фирмена кул-
тура разкриване и анализ на фирмените су култури и влиянието им в р-
у о ата фирмена култура изгра дане на наставнически спосо ности и
лидерски умения за ус в р енстване на фирмената култура разра отване
на план за промяна и ус в р енстване на фирмената култура и др. Про ле-
мите по дисциплината са от интердисциплинарен арактер и разгле дането
им спомага за раз иряване на знанията и уменията, св рзани с с стратеги-
ческото управление и управление на чове ките ресурси в организацията.
ирмена култура за с ец Икономика и т рговия През последните де-
сетилетия се на л дава подчертано засилен интерес к м про лемите на
културата на -о о, на културата на национално равни е, на регионално
и на организационно фирмено равни е. В процеса на гло ализация и ин-
тернационализация на изнеса, с напред ка на информационните и комуни-
кационните те нологии, с нарастването на конкуренцията, ролята на т.нар.
меки фактори за управление“ става все по-ре ава а. ирмената култура е
сред воде ите фактори в този контекст. Дисциплината има подчертано ин-
тердисциплинарен арактер, т като интегрира елементи от управленската
наука, от социологията, от социалната пси ология и от културознанието.
С д р анието е ориентирано прагматично, за да де практически полез-
но на студентите и да пови и те ните знания и умения за реалното упра-
вление на фирмите. След изучаването студентите е придо ият знания за
различните форми на фирмена култура, за функциите и за вр зките на фир-
мената култура с фирмената стратегия, за промяната в в фирмената култу-
ра, лидерството и комуникациите. е се запознаят с конкретни примери за
изнес етика, етични стандарти и модели, както и с различните с временни
етнорегионални култури.
ирмена култура за с ец енид м нт Дисциплината формира специал-
но познание в сферата на менид м нта. Тя има за цел да запознае студенти-
те с кл чови понятия в о ластта. словно е разделена на три части: п рвата
част предлага знания за основните теоретични аспекти на про лема фир-
мена култура“ – с ност, елементи, фактори, функции, типология втората

352
 част е посветена на управлението на фирмената култура, в т.ч. как тя се с з-
дава и променя, как се диагностицира, каква е ролята на р ководителя при
изгра дането и, а третата част касае разгле дането на ме дукултурните
различия. Използвани са класически модели – петдименсионалният модел
на еерт офстеде, седемдименсионалният – на . Тромпенаарс и Ч. ем-
пд н-Т рн р и др. со ено място е отделено на културата в с временните
лгарски организации. свояването и раз ирането на тези знания мо е да
де прилагано при анализ и диагностика на фирмената култура от глед-
на точка на не ните атри ути и процеси. При преподаването на уче ния
материал се цели използване на с временни под оди, методи и под одя
инструментариум, чрез ко то студентите да прове дат практически изслед-
вания, да интерпретират резултатите и да ги прилагат в различни о ласти
на управленската теория, и практика. Подо ен интердисциплинарен под од
дава в змо ност за раз иряване на знанията им и развиване на нови уме-
ния, чрез които да се пови и ефективността при осмислянето на про леми-
те в организацията.
имия за с ец Стокознание и митническа де ност че ната дисциплина
се изучава в специалност Стокознание и митническа де ност“, т като
сво ствата, полезността и качеството на стоките са в пряка зависимост от
те ния имичен с став. имията е прило на наука и е фундамент за спе-
циалните стоковедни и митнически дисциплини. В уче ното с д р ание
се разгле дат основни теоретични и прило ни в проси от о ластта на не-
органичната, аналитичната и органичната имия. В темите по неорганична
имия студентите получават знания за основните понятия в имията, фун-
даменталните закони и теории, природата на имичните вр зки, скоростта
на имичните реакции, сво ствата на имичните елементи. Темите по ана-
литична имия се изучават след тези по неорганична имия. Това улеснява
студентите в усвояване на основните теоретични постановки на аналитич-
ната имия. В програмата е поставен акцент в р у класическите методи и
принципи, които имат пряка вр зка с изследването и контрола на качеството
на стоките. В темите по органична имия се разгле дат основните класове
органични с единения в глеводороди, алко оли, феноли, алде иди, кетони,
кар оксилни киселини, елт чни ве ества, в гле идрати, липиди , които
влизат в с става на някои проми лени и на основните видове ранително-
вкусови стоки. В ла ораторните упра нения по дисциплината се прилагат
придо итите теоретични знания и се усвояват практически умения, които са
нео одими по-натат к при изследването и контрола качеството на стоките.
отелиерство за с ец уриз м сновна профилира а дисциплина за ака-
лав рската степен. Предоставя п рвоначални познания за воде ата турис-
тическа де ност – отелиерството. удиторията получава знания за с -

353
 ността, историята и осо еностите на отелиерството като част от туристи-
ческата система, за отелиерската супер- и инфраструктура, класификаци-
ята и категоризацията на заведенията за пре иваване, тя ното устро ство,
о заве дане и о орудване. Специално внимание се отделя на основните
видове заведения както на класическото, така и на с временното отелиер-
ство. Проследява се в зникването, развитието, основните представители и
с временните тенденции в двата основни типа отелиерски вериги. Изве -
да се спецификата в икономическите аспекти на отелиерската де ност. В
семинарните упра нения, с цел раз иране и утв р даване на теоретичните
познания, се ре ават практически казуси и се разра отва проект на заве-
дение за пре иваване по конкретна задача. Тази подготовка позволява на
студентите да придо ият умения за практическа реализация и менид м нт
на всеки отелиерски о ект. нанията и уменията са азови, те са основа за
о огатяване и ус в р енстване в посоченото направление.
отелиерство и ресторант орство за с ец Икономика и т рговия Поня-
тията отелиерство“ и ресторант орство“ са с ирателни и вкл чват сто-
панската и социалната де ност на всички видове и форми на со ственост,
места за настаняване и заведения за ранене, отди и развлечения, което
с ответства на европе ските и световните стандарти при арактеристиката
и развитието на тези ва ни стопански и социални де ности. Про лемите на
отелиерството и ресторант орството се изучават о единено – в една о а
уче на дисциплина. Това о ективно е породено от о стоятелството, че о-
телиерството и ресторант орството са основните икономически структури
на туризма и заедно формират о ата оферта на рецептивния туриз м у
нас. атова студентите, като де и со ственици и менид ри в в всички
равни а на изнеса, имат потре ност от ироки и зад л очени знания за
всички видове и форми на отелиерския и ресторант орския изнес. Полу-
чените знания и умения е подпомогнат и уче но-изследователската им ра-
ота. С д р анието на уче ния материал е о о ено в уче ната програма
чрез предло ените тематични единици и подтеми, оформени в логическа
последователност.
ени и ценообразуване за с ец изнес икономика Дисциплината о ва-
а основни в проси от цените, които са една от на -сло ните категории
на с временната икономика. Не ното функциониране е св рзано с пазара,
а познаването му е нео одимо условие за раз иране на ценоо разуването.
Пазарното ценоо разуване се разгле да в макро- и микроплан. На макро-
равни е то се арактеризира като процес и като ме аниз м. Пазарното це-
ноо разуване на микроравни е се представя чрез неговите основни форми
– фирмено и договорно. кцент т в подготовката на студентите се поставя
в р у практикоприло ните аспекти на фирменото ценоо разуване, с което

354
 се цели да се придо ият зад л очени познания по формирането и управле-
нието на цените в основните сектори на националното стопанство. а по-
п лно овладяване на знанията допринася подготовката и за итата на кур-
совата ра ота.
енови рактики и ре ения за с ец аркетинг Прило на икономиче-
ска дисциплина, чиято основна цел е да изгради представа и познания за
с ността на цените, начините за тя ното формиране, ценовите ре ения
на фирмите, както и за проучванията и анализите, които с п тстват този
процес. С д р анието, тезите и анализите в посочените о ласти, о ванати
в дисциплината, дават в змо ност о учаваните да придо ият система от
теоретични познания за: с ността на цените, те ните функции, елементи
и структура ценоо разува ите фактори методите на ценоо разуване ор-
ганизацията на управление на ценоо разуването, формирането на ценова
политика и стратегия пси ологическите аспекти на ценовите ре ения и
анализите и проучванията, св рзани с тя . Практическите познания за ця-
лостния процес на управление и вземане на ценови ре ения в в фирмите се
све да до: умения и компетентности за формиране на пазарни цени умения
и компетентности за пазарни проучвания, св рзани с процеса на ценоо ра-
зуване умения и компетентности за анализи и отчитане на влиянието на це-
ноо разува ите фактори при вземане на ре ения умение и компетентност
за дефиниране на ценова политика и стратегия на фирмите управление на
процеса на формиране на ре ения по повод цените на фирмите. ормира-
нето на новите знания и умения у о учаваните се основава на вече придо-
итите от тя знания и умения в сферата на о ата икономическа теория,
счетоводство, менид м нта, маркетинга и др.
енообразуване в аграрния бизнес за с ец Аграрен бизнес Дисципли-
ната запознава студентите основни в проси в о ластта на цените и цено-
о разуването и прило ението им в аграрната сфера че ното с д р ание
е структурирано по начин, ко то осигурява нео одимия азов о ем зна-
ния за системата на цените на национално равни е и тя ното формиране
на микрониво. С тази дисциплина се цели студентите да получат знания за
с ността и видовете цени, да раз ират ме анизмите на ценоо разуване в
селското стопанство и агроиндустрията. ект на изучаване са системата от
цени, методите на ценоо разуване, су ектите при ценоо разуването, мето-
диката на ценоо разуване, регулирането на цените и др. а пазарното сто-
панство от осо ена актуалност са цените като основна категория и пазарен
елемент. Те имат значение не само за макросредата, но и за микросистемите,
к м които спадат и аграрните предприятия. Спецификата в в функциони-
рането на последните дава отра ение в р у спецификата и на ценоо разу-
ването в тя специфичните за тя пазари. С тази дисциплина студентите

355
 придо иват нео одимите теоретични и практически знания, за да могат да:
познават основните понятия н категории в о ластта на цените и ценоо ра-
зуването вземат ре ения за структурата, с отно енията и равни ето на
цените, с о разени с в тре нофирмените процеси разкриват в змо ности
за ре аване на про леми в о ластта на оптимизацията на раз одите, рента-
илността и цените анализират основните ценови ме анизми в зависимост
от икономическата система, вида на пазара и продукта формират мислене
за адаптиране на ценовата политика и стратегия на фирмата според специ-
фиките на агро изнеса, процесите на формиране на сто ността и кон нкту-
рата на националните, рационални и ме дународни пазари. Дисциплината
формира умения за практическо прило ение на изучаваните основни ин-
струменти и методи на ценоо разуване, като по този начин с здава условия
за рационална ценова политика и стратегия на микро- и макроравни е те-
ку о анализиране на целес о разността при калкулиране на цената и др.
енообразуване в бизнеса с недви ими имоти за с ец Недви ими имоти
и инвестиции Дисциплината о ва а основни в проси от цените, които
са една от на -сло ните категории на с временната икономика. Не ното
функциониране е св рзано с пазара, а познаването му е нео одимо условие
за раз иране на ценоо разуването.Пазарното ценоо разуване се разгле да
в макро- и микроплан. На макроравни е то се арактеризира като процес и
като ме аниз м. Пазарното ценоо разуване на микроравни е се представя
чрез неговите основни форми – фирмено и договорно. Изследват се пазар-
ните цени на недви имите имоти, вкл. и цените на специфични продукти
и услуги, св рзани с тя . Дава се те нологията както за еднопродуктовото
ценоо разуване недви им имот , така и за многопродуктовото ценоо ра-
зуване комплекси . Изследва се влиянието на ме дународните цени в р у
изнеса с недви ими имоти. Това е св рзано с осигуряването на нео о-
димата ценова информация, подготовката и вземането на различни ценови
ре ения и изв р ването на специфични видове ценова ра ота по оператив-
ното и стратегическото управление на цените на недви имите имоти. аз-
гле даните в проси са предпоставка за формиране на с временна система
от знания за пазарните цени и управленските умения по ценоо разуването
на недви имите имоти, което е и целта на курса. а по-п лното овладява-
не на знанията спомага и курсовата ра ота, има а практикоприло ен а-
рактер. В нея вземат участие всички студенти, като при изготвянето му се
вкл чват елементи на индивидуално творчество и изследователска ра ота
по дисциплината.
енообразуване в строителството за с ец Строителен бизнес и ред ри
емачество Дисциплината о ва а основни в проси от цените, които
са една от на -сло ните категории на с временната икономика. Не ното

356
 функциониране е св рзано с пазара, а познаването му е нео одимо условие
за раз иране на ценоо разуването. Пазарното ценоо разуване се разгле да
в макро- и микроплан. На макроравни е то се арактеризира като процес и
като ме аниз м. Пазарното ценоо разуване на микроравни е се представя
чрез неговите основни форми – фирмено и договорно. кцент т е поста-
вен в р у формирането на фирмените и договорните цени на строителната
продукция с ме динно и с кра но потре ление, в основата на които стои
проучвателната и проектната де ност. В в вр зка с това се изследват па-
зарните цени от системата на цените в строителството и те ните елементи,
нормативната аза и те нологията за формирането им, основана на опита на
пазарните участници, вкл. и на страните с развити пазарни икономики. Това
е св рзано с осигуряването на нео одимата ценова информация, подготов-
ката и вземането на различни ценови ре ения и изв р ването на специ-
фични видове ценова ра ота по оперативното и стратегическото управление
на цените, което е с ността на ценовата политика на строителната фирма.
азгле даните в проси са предпоставка за формиране на с временна систе-
ма от знания за пазарните цени и управленски умения по ценоо разуването
в строителството, което е и целта на курса. а по-п лното овладяване на
знанията спомага и курсовият проект, има практикоприло ен арактер.
Изготвя се цялостна ценова сметна документация за инвестиционен о ект,
която слу и за формиране на офертната или реалната му цена. В него взе-
мат участие всички студенти, като при изготвянето му се вкл чват елементи
на индивидуално творчество и изследователска ра ота по дисциплината.
енообразуване и раз ла ания в т рговията за с ец Икономика и т р
говия Дисциплината има с ествено място в подготовката на специа-
листите с вис е икономическо о разование в условията на гло ална ико-
номика. В нея се разгле дат с ността, функциите и принципите на це-
ните и ценоо разуването, както и ценоо разува ите фактори. Представят
се с ността и задачите на системата на цените. Изучава се ценовата по-
литика на фирмите, вр зката на цените с финансово-кредитната система и
про лемите, св рзани с разпла анията в т рговията, ез които не и могла
да се прове да ефективна т рговската де ност. чакваните резултати са:
знания и раз иране за с ността, значението и методите за формиране на
цените и ценоо разува ите фактори прове дане на ценова политика в в
фирмите, вр зката на цените с финансово-кредитната система, както и за
начините на ос ествяване на разпла анията в т рговията. Получените
знания и умения следва да могат да се прилагат в дискусии, казуси, тестове,
задачи и др., а с о в практиката като средство за пови аване на конку-
рентоспосо ността на фирмите. С изучаването на дисциплината следва да
се развиват в змо ности за раз иряване на знанията и формиране на нови

357
 умения както чрез уче ния процес, така и чрез самостоятелната уче но-из-
следователска ра ота.
Числени методи и алгоритми за с ец Ин орматика В курса се разгле -
дат основни числени методи на лине ната алге ра и анализа. аст пеният
в него материал следва едно класическо изло ение, което представя числе-
ните методи по-скоро като прило на, отколкото като а страктна наука. По-
ради тази причина са под рани на - ироко разпространените и програмно
реализирани методи. свен класическите алгоритми се разгле дат и в про-
сите, св рзани с комп т рната им реализация – ро операции, о ем памет
и точност. Поради тази причина упра ненията са ориентирани к м изучава-
нето както на готови софтуерни продукти като S , ,
, така и к м програмна реализация на изучаваните алгоритми. аз и-
рането и успе ното усвояване на методите предполага владеенето на ос-
новни резултати от лине ната алге ра, аналитичната геометрия, математи-
ческия анализ. Предвид практическата насоченост на курса са нео одими
и умения за използване на алгоритмични езици С, и пр. . След успе -
ното му зав р ване студентите е придо ият знания за основни методи за
числено ре аване на различни задачи, умения за тя ната програмна реали-
зация, както и за ра ота с с специализиран математически софтуер.
те нологии за с ец Ин орматика и изнес ин ормационни систе
ми Дисциплината о ва а платформата .N на за разра отка и
изп лнение на прило ения. азгле дат се не ните основни концепции, ар-
итектура, компоненти, и лиотеки, езици и среди за разра отка. Тя предос-
тавя теоретична подготовка, знания и практически умения за с здаване на
уе прило ения с помо та на платформата .N и езика , вкл чително с
използване на разноо разни уе контроли, модели и дост п до ази от данни.
Прило ението на получените знания и умения е в о ластта на разра отката
на софтуер с помо та на платформата .N за с здаването на уе прило-
ения, вкл чително с използване на разноо разни контроли, ар итектурни
модели за диза н и дост п до ази от данни. Дисциплината дава в змо -
ност на студентите да раз ирят своите азисни знания по програмиране и
да формират нови умения за интеграция на изучените програмни средства и
те нологиите на азите от данни за с здаването на уе прило ения.

.I
–
, ,
, , ,
, , , .
, S

358
 I S, ,
.I
.
“

, .I
,
.

. ,
, .
,
.
S ,
, .

.
,
,
.

.I
.
: ,
, . ,
.
I
.
, - , ,
, .S
, ,
. , ,
.S
,
, - .

359
 ,
,
, . ,
, ,
, , , .
,
. ,
. ,
. ,
,
:1 2
3

5
7 8 ,
,

10 11
.
I
. ,

. “

. ,
. . , , .
, . I
,
.I
,
.
.
, . ,

, .
, , ,
.

360
 .

. ,
, .
.
. ,
, : “,
“, I “ .
IS
.
, , ,
. ,
IS .
. ,
IS .
, , ,
, , ., .
.S IS .
,
.

.I
.
,
. , ,
.
.

.
“
.I
I S “, “
S “ .
.

,
, .
- , .I
“.

361
 ,
.

, ,

. ,
: ,
2 ,
2

,
.
,
, ,
.

,
, ,
, -
, , .

- , ,
.I -

.
-
.
:1
2
3
5
5

362
 7
“ 8

- , ,
, .

, -
.I
- - ,

. “
,

-
,
.
, -
, .

- S , ,
-S , , ,S
S -
. ,
- , ,
,

, -
.
, ,

, ,
-
.

363
 : S -

.
.

.
, .

.
, ,
. :

, -
-
-

“ S
. S
, ,
.
S
S .S

1
, , ,
2
.
S
.

364
 “

.I
,

I
. - .

.
- ,
, .I
, ,
. - “
I “
I
- .
- ,
- .
I , - , .
,I , - ,

.
.I
,
.

.
-28:
,
, ,
.

365
 .

- , - ,
,
, . ,
, ,

, , , .
S
.

. I

.
.I
-
.

: , , .
S “
, , , ,
.I

. S “

.S
.

366
 - , - ,
,
, . ,
, ,

, , , .
S
.

.S , ,
:

-
,
, ,.

–
.

I “
. ,
,
-
. ,
,
.
I “
: “,
“ “

. ,
.

367
 ,
, , ,
. I
,
. , , ,
, , ,I , .
I “

.
:

. I “
:

“,
“, “.
, I
“, “ I S
“.

I .
I I
.
I ,
I I

. :

.
, I ,
I
, , I

368
 . ,
I
.
: , ,
, ,
I ,
I
I
.
I ,
- ,
,
, ,
.
- ,
.
-
, . . - , , , ,
, , - - .
,
, .S ,

, , , , .
,
-
, ,
. ,

.
,
.

- - , ,

, , .

-
. I
,

369
 - - - .S
: , ,

, -
,
,

.S
: ,
, , , -

.
I S
,

.
, .
- ,
.
,

.
- . ,
I
, - ,
. -
,
- - . I S
:

,
,
.
I “
- ,
.

.I :
, , , -
.

370
 .I
.

-
,
, ,
.
:1

, . N ,
2 I
, 3
I
, . N .
- , , ,
. ,
, ,
,
S.
. ,
, , ,
, , , ,
, - .
-
, , ,
.
,
.

.
,
.
.

.S
, S . ,

371
 :1
, , , ,
2

3
, , , ,

,
, , 7
-
8

, 10
.

21 .

.
, ,
,
.

.
, , ,
, ,
.
, :1
2
3

5
,

, , 7

372
 .
.
I
, , , .

. ,
,
.

,
, .

.
.

.I
21- .

. I
,
.S .
I
.

, - .

,
, ,
.
,
.
N - -

373
 .
,
,
.
I I “
.I
.
.

.
-
.

. S ,
,
.

.
.
I S “
.

.
.I - ,
. I
, , .

, ,
- .

- ,
.I
, , ,
, .

.
.

374
 ,
, , ,
, , ,
.S
, ,
.

.
,

. S ,
,
- ,

, , .
- ,
,
,
- ,
.
I
S
.

.I
,
, .

.
“ I
, , ,
.S ,
:I ,

375
 . , 11 ,

, . ,
:1 , 2
3

,
.I :

.
: , , ,
,
. ,

. ,
.I

,
. ,
, .N
,
. , :

, ,

376
 .

.
- , , ,
.
, , -
, ,

. ,
: :1
2 :
, , , ,
. :1I
2 3

.
:1I
2 3I
.

: , , ,
, , , ,
.
.
.I

.
,
.
,
.
S “
I
.S , :I

377
 ,

. , 7
-
, , .
, :1 ,
2
3

.
“
,
.I
, ,
.
.

.
. .
,
- .
, ,
. -
: , , ,
.
.
:
. , ,
,
.
. , ,
: “, “, “,
“ .

, ,

378
 .S
.
, ,
- . ,
, ,
, .
S

. ,
,
, , , , .

: , , ,
. ,
.I ,
,
.
“

,
- , , .
,
- .
,
.

I “ N I

– N .I

N . I N ,
.I .
: N , I N ,
N , ,
. N
N , N ,
- N . ,
I N .S
I N .

379
 , ,
. -
N .

Агентства уте естви и транс орта в туризме вляется профилиру е

дисциплино в процессе о учения студентов специал ности Туризм”. на
о единяет две взаимосвязанн е о ласти – посредничество и транспорт в
туризме, что детерминирует и ее предмет: изучение теоретически и при-
кладн вопросов деятел ности агентств путе естви и туристического
транспорта. ел о учения дисциплине – прио ретение специализирован-
н знани и умени для управления процессами то деятел ности и орга-
низации туристически поездок. ти знания удут спосо ствоват понима-
ни су ности, типологии, роли, значения, истории и тенденци развития
туроператорско и посредническо деятел ности в туризме понимани
участия пасса ирского и туристического транспорта в системе туристиче-
ского о слу ивания. Во второ части дисциплин упор делается на взаи-
мосвяз туризм – транспорт”. Полученн е знания и умения по дисциплине
на одят применение в о ласти подготовки и планирования туристически
поездок содер ания и управления деятел ност агентств путе естви
осо енности и организации туристического транспорта.
Англи ски яз к ел курса является знакомство студентов с основн ми
понятиями, терминологие и содер анием, связанн ми с изнесом. Дис-
циплина спосо ствует формировани коммуникативн и академически
умени и нав ков, в частности, таки , котор е предполага т активну
коммуникаци – устну и пис менну . Предлага тся разн е по форме и
содер ани задачи, тре у ие творческого под ода и критическо оцен-
ки про лем. азноо разн е интерактивн е форм о учения презентации,
казус , симулятивн е игр , дискуссии, проект ставят перед со о кон-
кретну цел – олее углу ленное усвоение предусмотренного уче ного
материала и развитие практического оп та и умени у о уча и ся.
олгарски ол клор и тнология Студент знакомятся с традиционн ми
представлениями, о рядами и верованиями, проис одя ие в олгарско
о ине. кцент делается на календарн е о ряд . После курса студент
дол н прио рести азов е знания народно традиции, что получили
возмо ност декодироват лемент фол клорно систем рассматриват
и в качестве туристски ресурсов, предлагат сценарии для и успе но
валоризации на р нке туризма.
олгарски яз к Дисциплина предназначена для иностранн студентов, ко-
тор е о уча тся в кономическом университете – Варна по специал ности
Ме дународн туризм“ С акалавр“ на русском яз ке. на дает

380
 основн е познания о современно олгарско устно и пис менно рече-
во практике в рамка о его олгарского яз ка – тово-разговорная лек-
сика, основн е модели речи, специфика грамматическо систем . снов-
ная цел о учения – формирование коммуникативн умени . ра ается
внимание как на процесс чтения, пис ма и понимания текста, так е и на
развитие диалогическо речи. Структуризация уче ного материала предпо-
лагает совер енствование азов яз ков знани и умени . идаемая
яз ковая компетентност в резул тате о учения: – семестр удирова-
ние – идентифицирование и понимание отдел н слов и олее крупн
лексически единиц, правил ная интерпретация интонации предло ения в
процессе аудирования кратки текстов или диалогов.Чтение – понимание
о и записок, личн писем, описани и указани , извлечение конкрет-
но информации из кратки текстов. Пис мо – краткие несло н е соо е-
ния, описанияя л де , мест, со ти и предметов. оворение – разговор ,
связанн е с разноо разн ми ситуациями о и ода, на азе опорн кон-
струкци умения, понимания и формирования вопросов и ответов в диало-
ге. – семестр удирование – идентифицирование и понимание слов
и словосочетани с разн ми фонологичн ми и интонационн ми аракте-
ристиками спонтанная реакция на в ск з вания в ситуативн диалога
понимание основно идеи в олее длинн диалога .Чтение – понимание
основно информации в текста о и одно тематики. Пис мо – описание
о ектов, составление диалогов. оворение – Ведение разговора на знако-
м е тем .
Введение в ред ринимател ство урс лекции по дисциплине Введение в
предпринимател ство” предназначен для студентов, о уча и ся в ака-
лаврско степени по специал ности Ме дународн туризм“. Настоя и
курс ставит свое цел ознакомление студентов с инструментами, органи-
зацие и културо предпринимател ства. ел данного курса – сформиро-
ват целостное представление о су ности и значение предпринимател ства
как науке, практике и искусстве и понимание его современно концепции
а так е адаптация то концепции к потре ностям и задачам управления
предприятиями в современн кономически условия . сновное содер-
ание курса составляет разноо разн уче но-методически материал по
ка до теме и позволяет применят активн е форм о учения при о су -
дении, закреплении изучаем тем, для теку его и итогового контроля. В
процессе о учения студент разра ат ва т изнес-план и о су да т во-
прос по данн м практическим ситуациям.
Введение в статистику является дисциплино фундаментал но , о еспечива-
е овладение знаниями и умениями, нео одим ми для создания, о -
ра отки и анализа статистическо информации. нее ест в одя ие связи

381
 с уче н ми дисциплинами илософия”, Математика” и пр., а ис одя ие
– с дисциплинами Микро кономика”, Макро кономика”, инанс ”,
правление”, Маркетинг”, у галтерски учет” и пр. учение по ста-
тистике проводится посредством лекци и упра нени . В ти уче н
форма рассматрива тся теоретические про лем статистики, а так е и
практико-прикладн е аспект о ра отки статистическо информации.
Введение в туризм сновная профилиру ая дисциплина для студентов спе-
циал ности “Туризм”. ел о учения – прио ретение теоретически зна-
ни , котор е слу ат осново остал н специал н дисциплин, и кото-
р е рас иря тся и развива тся в процессе и изучения. ти знания спо-
со ству т формировани понимания: процессов в современном туризме
и определя и и факторов комплексно роли и значения туризма его
арактеристик как кономическо систем и в ра отки политики по отно-
ени к туризму. Содер ание о ват вает: о ие вопрос теории туризма,
кономики туризма, его институализации и регулирования. со ое внима-
ние уделяется туризму в условия разн р ночн структур. Полученн е
знания на одят применение в формировании компетенци для: анализа тен-
денци и про лем в туризме исследования сдвигов в туристском потре ле-
нии определения направлени в сторону пов ения кономическо роли и
значения туризма формирования туристическо политики и т. п.
Введение в инанс . Дисциплина ставит свое цел ввести студентов в фи-
нанс как интеграл ну науку, знакомя и с методами управления и приня-
тием финансов ре ени на уровне фирм , с управлением пу личн ми
финансами, как и с функционированием финансов р нков. правление
отдел но фирмо имеет ва ное значение для лагосостояния как ра ота-
и в данно фирме, так и всего о ества. В р ночно среде принятие
финансов ре ени на уровне фирм искл чител но ва но для развития
фирм воо е, и в частности, для просперитета ра ота и в не . ак от-
дел н е озя ственн е су ект , так и фирм функциониру т в о естве
и дол н производит оплату налогов, получая взамен о ественн е ла-
га. Трансфер ме ду государством и озя ственн ми су ектами явля тся
о ектом, изучаем м о ласт финансов, известно под названием Пу-
личн е финанс ”. После окончания о учения по Введени в финанс ”
студент дол н знат : сновн е принцип функционирования финансо-
в р нков, финансов посредников и анков Су ност и осо енности
институционал н инвесторов – инвестиционн фондов, стра ов о -
еств и пенсионн фондов сновн е финансов е инструмент – о ли-
гации и акции. Дол н умет справедливо определят цену на о лигации
Настоя у и уду у стоимост . Дол н умет исчислят настоя у и
уду у стоимост единично сумм , потока плате е и аннуитетн е де-

382
 не н е потоки как пога ение за ма, например Дол н умет определят
структуру капитала и цену финансирования фирм . сновн е принцип
функционирования налогово систем и д ета государства.
еогра ия ме дународного туризма че н материал по дисциплине пред-
ставляет современное состояние туризма в олее ва н страна -партне-
ра олгарии. Из европе ски государств рассматрива тся все, но л ее
внимание уделяется конкуриру им странам Португалии, Испании, ран-
ции, Италии, реции, Турции, как и тем, котор е направля т ол ие ту-
ристские потоки – ермании, оссии, Пол е, Велико ритании и т. п. Вне
Европ самостоятел но представлен С , анада, а вместе – ари ские
государства, говосточная зия, Восточная фрика. Структура отдел но
стран вкл чает: 1 Туристическое располо ение и границ 2 Туристи-
ческие ресурс 3 Демографические и транспортн е условия аза раз-
ме ения туризма и инфраструктура 5 Туристические потоки и Туристи-
ческие ра он . нания полезн ра ота им в туристически агентства , в
сфере гостиничного озя ства, о разования.
остиничное озя ство сновная профилиру ая дисциплина для степени
акалавра. Предоставляет первоначал н е познания о веду е туристиче-
ско деятел ности – гостиничном озя стве. удитория получает знания о
су ности, истории и осо енностя гостиничного озя ства как части тури-
стическо систем , о гостинично супер- и инфраструктуре, о классифи-
кации и категоризации заведени разме ения, о и устро стве, у ранстве
и о орудовании. пор делается на основн е вид как классического, так
и современного гостиничного озя ства. Просле ива тся возникновение,
развитие, основн е представители и современн е тенденции в дву основ-
н типа гостиничн цепе . черчивается специфика кономически
аспектов гостинично деятел ности. С цел понимания и закрепления
теоретически познани на семинарски занятия ре а тся практические
казус и разра ат вается проект заведения разме ения по конкретно за-
даче. та подготовка позволяет студентам прио рести умения по практиче-
ско реализации и менед менту л ого отел ного о екта. нания и уме-
ния, удучи азов ми, явля тся осново о ога ения и совер енствования
в указанном направлении.
С ецсеминар предоставляет научн е, методологические и методические указа-
ния студентам в связи с разра отко дипломно ра от в структуре ака-
лавриата. н основ вается на принципиал н тре ования , каса и ся
такого вида разра оток, утвер денн в кономическом университете и на
кафедре Т. Студент знакомятся с рол и функциями научно-исследо-
вател ско деятел ности и местом дипломно ра от в составе научн
пу ликаци . Предлага тся познания о структуре и содер ании научного

383
 труда, информационн источника и интерпретации научно и мперич-
но информации. Детал но просле ива тся тап разра отки дипломного
проекта от в ора тем до рецензирования и за ит . твер да тся пра-
вила оформления и лиографии, цитации, редактирования, оформления
научного текста. каз вается соде ствие студентам в в оре тематики, и
изготовляется индивидуал н часово график для самостоятел но и вне-
аудиторно ра от . В резул тате студент получа т знания и формиру т
умения для самостоятел но разра отки акалаврско дипломно ра от .
вро еистика че ная дисциплина предоставляет азов е познания о исто-
рии, договора , структуре, института , системе управления и перспектива
развития Европе ского Со за ЕС . В программе рассматрива тся теорети-
ческие основания иде становления ЕС, равно как о ественная и полити-
ческая практика, связанная с и осу ествлением. Тематически программа
вкл чает в се е следу ие основн е направления: история европе ско
идеи, возникновение ЕС, система учредител н договоров ЕС, структура
ЕС – основн е институт и орган управления, функционирование ЕС и
вид власте исполнител ная, законодател ная, суде ная и с ними связан-
ная теория и практика, вне няя политика и политика езопасности ЕС, ев-
ропе ское о разовател ное пространство – структура и перспектив , ол-
гария и ЕС. идаем е резул тат : че ная дисциплина Европеистика
предоставляет актуал н е познания в тако динамически развива е ся
о ласти как ЕС. Дисциплина развивает аналитические умения студентов,
котор е позволя т им ра отат самостоятел но с нов ми знаниями на-
литически арактер дисциплин Европеистика сочетается с ме дисци-
плинарн м под одом. Дисциплина имеет цел развит спосо ност сту-
дентов извлекат логические связи и о яснения на ст ке различн сфер
познания: история, политология, кономика учение по дисциплине Ев-
ропеистика является ва но составно част развития профессионал -
но и гра данско кул тур уду и кономистов, котор е смогут на ти
реализаци не европе ском кономическом р нке.
абота о клиенте ел уче но дисицплин познакомит студентов специал -
ности Туризм” с основн ми теоретическими и практическими аракте-
ристиками того современного направления в сфере услуг. на дает воз-
мо ност студентам о единит свои знания по управлени , маркетингу,
социал но пси ологии и управлени человеческими ресурсами в туризме
с ориентацие на клиента. сновн е тематические единиц спосо ству т
практическому применени знани , усвоенн в процессе изучения то
дисциплин . В то связи первая част тем содер ит о зор основн тео-
ретически постановок, а вторая част содер ит тем практического при-
менения. Дисциплина ставит свое цел развиват практические умения,

384
 котор е удут соде ствоват профессионал но ра оте студентов специ-
ал ности в туризме
Интернет те нологии В последние год су ествует усто чивая тенденция к
испол зовани Интернета и информационн те нологи в изнесе. Дис-
циплина “Интернет те нологии” имеет цел рас ирение знани студен-
тов в о ласти те нологи в Интернете, развиват нав ки испол зования но-
в те нологи для управления лично и корпоративно информации. Сту-
дент получа т знания для: сете и Интернета, возмо ности испол зования
комуникации, социал н е медиа как ффективн инструмент маркетинга,
логов и ве са тов как средство для продви ения и поддер ки изнеса.
урс научит студентов испол зоват ефективно Интернет те нологии. ни
смогут проектироват , создат и развиват ве са тов. нания и умениии
к тор е студент удут получат применим во все сфера изни - ко-
номика, государственное управление, о разование.
Ин орматика Дисциплина имеет цел ознакомит уча и ся с основами со-
временн информационн те нологи , тенденциями и развития, о у-
чит студентов принципам построения информационн моделе , проведе-
ни анализа полученн резул татов, применени современн аппарат-
н и программн средств в числител но те ники в профессионал но
деятел ности. на является азово для все курсов, испол зу и авто-
матизированн е метод анализа и расчетов, и так или иначе испол зу и
комп терну те нику. В процессе самостоятел но ра от на комп -
тера с основн ми компонентами пакета офисн прило ени
и Интернет студент получа т нав ки применения современн
программн продуктов для ре ения различн профессионал н задач
и испол зования различн источников информации как во внутреннем,
так и в ме дународном информационном пространстве, а так е наглядно
у е да тся в ффективности комп терн методов ре ения сформули-
рованн задач. При том основное внимание уделяется освоени студен-
тами современн комп терн те нологи на материале про лемно
сред из о ласти и уду е профессионал но деятел ности. Прио ре-
тенн е знания и практические умения на одят применение во время о уче-
ния студентов при изготовлени рефератов, курсов и дипломн ра от,
а так е при с ора, анализа и о ра отки информации во время проведения
и научн исследовани . ти знания, умения и нав ки, достаточн е для
ффективно ра от с различн ми типами документов и о ра отки инфор-
мации для принятия управленчески ре ени в о ласти уду е профес-
сионал но деятел ности.
Коммерческое раво ел курса является предоставление знани о право-
в форм для осу ествления коммерческо деятел ности, тре ования для

385
 коммерсантов и отдел н видов коммерчески сделок. ассматрива тся
и специал н е процедур в соответствии с оммерческим законом – реор-
ганизация, ликвидация и несостоятел ност анкротство . ел курса со-
стоит в изучении правового ре има коммерсантов, и прав и о язанносте ,
отдел н коммерческо-правов институтов и коммерчески сделок. ти
знания помогут студентам составлят самостоятел но отдел н е вид кон-
трактов в коммерческо практике, внести изменения в делово докумен-
тации, ориентироват ся и оцениват ридически отдел н е практические
ситуации. Параллел но с тим, через самостоятел ного изучения, они так-
е могут рас ирит свои знания в определенном конкретном направлении-
анковском и стра овом секторе, коммерчески контрактов, анкротство и
его предотвра ение.
Кул тура и цивилизация Предмет курса: изучение кул тур как целостного
о ественного явления, име его сло ну структуру, развива егося в
соответствии с о ективн ми законами и в полня его ва не ие функ-
ции в социуме. ел курса: Теоретически раздел предполагает изучение
основн категори кул турологии: феномен кул тур , морфология, су -
ект кул тур , яз к и символ кул тур , кул турн е традиции, ценности и
норм рассмотрение многоо разн под одов к определени кул тур ,
ее функции в о естве. Исторически раздел призван дат арактеристи-
ку основн к л турно-исторически типов: кул туру античного о е-
ства, средневеково Европ , по и Возро дения, Нового времени, I и
века. В социологически раздел рассмотривается пости ение много-
вариантности кул турно-исторического процесса современно социо-кул -
турно ситуации: остре им про лемам кул тур и цивилизации ру е а
веков, позитивн м и негативн м тенденциям цивилизации. адачи курса:
накомство студентов с огатством мирово кул тур в ее развива емся
многоо разии. ас ирение кругозора и о ога ение ду овного мира сту-
дентов, помоч им в в оре со ственн кул турно-ценностн ориенти-
ров, нравственн идеалов. ормирование потре ности в прио ении к
кул турному наследи про лого и настоя его.
акро кономика аздел кономическо теории, котор касается определения
агрегатн и средни показателе , арактеризу и состояние кономи-
ки. Макро кономика изучает фактор , определя ие совокупн е размер
занятости и производства, исследует, каким о разом потре ление и инве-
стирование влия т на рас ирение производственн мо носте , от чего
зависят о ем импорта и кспорта стран . Макро кономика рассматри-
вает так е причин кономически под емов и спадов в краткосрочном
плане, изучает фактор , определя ие долгосрочн е темп кономиче-
ского роста, о и уровен цен и темп инфляции. на стремится отве-

386
 тит на вопрос , мо ет ли повлият на такие процесс дене но-кредитная
и налогово- д етная политика государства и следует ли правител ству
стремит ся к тому. Макро кономику следует отличат от микро кономи-
ки , которая изучает стимул , определя ие поведение
индивидов и фирм в кономике, организаци производства и распределе-
ние до одов. ел дисциплин : - сформироват целостное представление
о функционировании кономики как едино системо дат углу ленное
представление о принципа и закона функционирование р ночно коно-
мики познакомит со специфико макро кономического моделирования и
анализа раскр т содер ание азов терминов и поняти .
аркетинг в с ере туризма является азово дисциплино в процессе профес-
сионал но подготовки студентов степени акалавриата. После получения
основн о и знани по маркетингу студент прио рета т и специфи-
ческие знания о нов аспекта применения современного маркетинга в
туризме, о идентификации целев р ночн сегментов, о позициониро-
вании разн туристически продуктов, о осу ествлении основн мар-
кетингов деятел носте , гарантиру и маркетингову ориентаци
туристически фирм на ме дународн р нка . В ра ат вает умения в
сторону разра отки маркетингов стратеги и маркетингов политик
для осу ествления целев маркетингов исследовани , управления вза-
имосвязями с клиентами, сочетания современн информационн те но-
логи с ффективн ми маркетингов ми управленческими ре ениями
аркетингов е коммуникации в туризме Дисциплина предлагает азов е
знания о су ности, специфике и спосо а осу ествления коммуникаци-
онн процессов в туризме. аскр вает пути привлечения и удер ания
клиентов и потре ителе туристически услуг посредством адекватно
коммуникации и информации о маркетингов де ствия фирм. Спосо -
ствует в ра отке профессионал н умени моделирования и реализации
ффективного информационного о ения в сфере туристического изнеса.
е дународн кономикс урс ме дународн кономикс естественное
продол ение про лематики, изучаемо студентами по Микро кономике,
Макро кономике, История кономики, История кономическо м сли и
другие фундаментал н е дисциплин . Степен сло ности курса - ме дин-
н уровен , о по содер ани , о вату и структуре тематически единиц
соответствует миров м стандартом то дисциплин читаемо на автори-
тетн факул тета . словно тем сгруппирован в три раздела – Теории
ме дународно торговли“, снов теории ме дународн финансов“,
ол и влияние вне не кономически связе на структуру о его ко-
номического равновесия“. спе ное освоение уче ного содер ания курса
предполагает, что студент предварител но ли знаком с основами

387
 микро- и макро кономического анализа и имели нео одиму математиче-
ску подготовку. Путем анологичного синтеза они спосо н формироват
знания основн поняти , понят ва ност различн взглядов и концеп-
ци функционирования мирово кономики, и, таким о разом, легко понят
внутренн логику и ме анизм ее функционирования и развития. лав-
н е акцент курса разме ен на аналитическое представление современ-
н теоретически концепци ме дународно торговли, ме дународн
финансов и вне не кономическо политики. страктно-математическое
представление материала всегда дополняется конкретно мпирико-стати-
стическо апро ации теоретически принципов в контексте гло ализации
и конвергенции олгарско кономики в Европе ском кономическом про-
странстве. ел курса является формирование у студентов аналитически
нав ков и умени в оценке последстви ме дународно торговли, импорта
иностранного капитала, проведения вне неторгов и вал тн политик,
интерпретации конфликтн ситуации, таки , как сегодня явл тся потрясе-
ни на ме дународн долгов р нка , огромн е плате н е дис алан-
с , ме анизм и последствия передачи кономически потрясени во время
недавнего кономического кризиса и перспектив европе ско интеграции и
едино европе ско вал те. Созидая потенциала для независимого м ле-
ния, успе но про ед ие курс студент не тол ко рас иря т и о ога а-
т сво о у кономическу кул туру, но и прио рета т теоретически
фундамент, котор позволит им понят и испол зоват научно-приклад-
ну литературу в о ласти ме дународно кономики. И не на последнем
месте, оп т, накопленн в оде рас ирения потенциала свои возмо но-
сте с ол е легкост позволит им углу ит знания в перспективн
кономически дисциплин, таки как: Те ника вне неторгов операции,
Тамо енная политика, Ме дународн е кономические отно ения и дру-
гие изучаем е дисциплин на стар и курса .
е дународн туристски р нок Дисциплина является азово и профи-
лиру е . на предоставляет знания о арактере р ночн отно ени
в туризме, ме анизма , определя и и , и роли су ективного фактора
в и регулировании. ормирует умения о в явлении су ности р ночн
процессов, р ночн связе и поведения участников р нка. еспечивает
знания о специфике туристически р нков, ме анизма ценоо разования
туристически услуг, о в явлении и применении источников туристическо
р ночно информации, о разра отке адекватн мероприяти р ночно
политики в туризме.
енед мент туризма В процессе о учения усваива тся кл чев е професси-
онал н е компетенции по управлени туризмом на разн уровня и в
разн туристически сектора . Получа тся знания и понимание о су -

388
 екта , о екта , ме анизма и процессе управления в туризме. Изучение
дисциплин спосо ствует создани умени принятия ре ени в конкрет-
н практически ситуация в о ласти управления туризмом на ме дуна-
родном, национал ном, муниципал ном и корпоративном уровне. учение
формирует профессионал ну установку на непрер вное изучение разви-
тия организационно-управленчески структур и управленческого поведе-
ния основн институационал н туристически су ектов.
енед мент обслу ивания в туризме Профилиру ая дисциплина. Спосо -
ствует углу лени первоначал н познани , прио ретенн в процессе
изучения основн функционал н направлени – гостиничного озя -
ства, ресторанного дела, посредническо и транспортно деятел ности.
накомит студентов с менед ментом и операциями, связанн ми с о слу и-
ванием в ти туристически направления . В резул тате о учения дисци-
плине студент прио рета т знания о осо енностя и профессионал н
стандарта о слу ивания в заведения разме ения, питания и развлечени ,
посреднически и транспортн фирма . Познания и умения в о ласти ор-
ганизации и управления операциями в туризме явля тся ва но осново
для в ра отки компетенци с цел разра отки конкретно те нологии в
л ом туристическом о екте. учение дисциплине дает возмо ност а-
калаврам на ти реализаци в качестве владел цев изнеса или менед еров
в гостиничном озя стве, ресторанном деле, туристически агентства , яв-
ля и ся основн ми отраслями в туризме.
икро кономика изучает ме анизм распределения ограниченн ресурсов
для удовлетворения социал н ну д на основе принципов оптимал -
ности, квивалентности и взаимно в год . на исследует поведение
микро кономически агентов: дома ни озя ств, фирм и отрасле , и и
взаимоде ствие на р нка . то раздел кономическо теории, в котором
изуча тся про лем потре ител ского в ора и в ора производителе ,
совер аем на микроуровне. Микро кономика рассматривает следу ие
вопрос : как принима тся ре ения в оперативно деятел ности предприя-
ти какие товар и услуги следует производит каку те нологи произ-
водства испол зоват по каким ценам следует продават товар , каким о -
разом дол ен распределят ся до од ме ду членами о ества сновн е
раздел курса: введение, теория потре ител ского в ора, теория фирм
производство теория р ночного ценоо разования различн р ночн
структур, и теории распределения до одов. урс вкл чает в се я про лем
ффективности, а так е дефект р ночного ме анизма и кономическо
роли государства. В рамка кономическо теории микро кономика являет-
ся теоретическо и методологическо осново систем кономически зна-
ни . урс знакомит студентов с основн ми вопросами ме анизма функцио-

389
 нирования р ночно кономики, рол и функции р нка, его преиму ества,
но и недостатки. урс является осново для формирования кономического
м ления, в которо централ ну рол играет понятие рационал ности,
ффективности и ал тернативн издер ек.
оделирование кономически систем сновно цел дисциплин Моде-
лирование кономически систем” является усвоение некотор матема-
тически моделе кономически систем. Сут моделирования состоит в
том, что данну систему заменя т адекватно реал ного о екта модел .
кономико-математическое моделирование – ффективн аппарат для из-
учения внутренн закономерносте сло н кономически процессов и
явлени . В содер ание уче но дисциплин в одят лемент методологи-
чески основани моделирования кономически систем, метод лине но-
го оптимирования, моделирование транспортн процессов, моделирова-
ние систем управления запасами, модели распределения ресурсов, теория
массового о слу ивания, оптимал н е ре ения в условия неопредел н-
ности, моделирование рисков ситуаци .
Немецки яз к ел курса о его кономического немецкого яз ка, кото-
р проводится в течение первого семестра о учения, является знакомство
студентов с основн ми понятиями кономики. н удет спосо ствоват ус-
воени азов знани , предоставля и возмо ност пол зования не-
мецким яз ком как в повседневно изни, так и для академически целе .
че ное содер ание основ вается на разн методически принципа .
Предло ен разноо разн е текст , содер а ие основн е яз ков е сред-
ства, ну н е начина им кономистам.
О тимизационн е метод урс преподается в первом семестре с 3 часа лек-
ци и 3 часа практики на недел . урс “ птимизационн е метод ” о ват -
вает следу ие раздел математики: аналитическая геометрия, лине ная
алге ра и математическая оптимизация. ел : цел данного курса явля-
ется ознакомление студентов с основн ми понятиями и методами матема-
тическо оптимизации. роме того, в то или ино форме присутству т
многие кономические прило ения: модели отраслевого аланса, модели
оптимизации многи производственн ситуаци , анализ затрат и в год
испол зования дво ственн е оценки. нания: студент прио рета т зна-
ния о основн класса оптимизационн задач и метод и ре ения.
мения: Студент прио рета т умения для ре ения основн классов оп-
тимизационн задач и принятия научно о основанн ре ени . урс за-
канчивается кзаменом.
Основ рава че ная программа составлена, что спосо ствоват прио -
ретени студентами основн знани по теории государства и права: кон-
ституционного, административного, о лигационного, ве ного, трудового,

390
 стра ового, финансового и уголовного права. екционн курс со л дает
классическу структуру отдел н отрасле на е национал но право-
во систем . нания предлага тся в и логическо последовател ности,
причем ветви права о осо ля тся в дву раздела – пу лично-правов
и частноправов . Таким о разом комплекс лекци предоставляет фунда-
ментал н е знания по основн м понятиям и правов м институтам на е
национал но систем . В процессе о учения дисциплине уду ие коно-
мист понима т су ност основополага и вопросов права, учит вая
какое место и каку рол удут исполнят в управлении кономико в ус-
ловия р ночного озя ства. идаем е резул тат лекционного курса
вкл ча т овладение основн ми правов ми знаниями, оперирование нор-
мативно материе , применение знани при ре ении правов казусов и
формирование нов знани , связанн с кономическо профессие .
Планирование и рогнозирование урс лекции по дисциплине Планирование
и прогнозирование” предназначен для студетов, о уча и ся в акалавр-
ско степени по специал ности Ме дународн туризм“. Настоя и курс
ставит свое цел ознакомление студентов с инструментами, средствами
и возмо ностями для прогнозирования и планирования кономически
процессов. ел данного курса – сформироват целостное представление
о процесса планирования как науке, практике и искусстве управления и
понимание его современно концепции а так е адаптация то концепции
к потре ностям и задачам управления предприятиями в современн ко-
номически условия . Прогнозирование тесно связано с планированием и
является нео одимо предпос лко планов расчетов. сновное содер-
ание курса составляет разноо разн уче но-методически материал по
ка до теме и позволяет применят активн е форм о учения при о су -
дении, закреплении изучаем тем, для теку его и итогового контроля. В
процессе о учения студент разра ат ва т изнес-план и о су да т во-
прос по данн м практическим ситуациям.
Ресторанн бизнес язател ная профилиру ая дисциплина для степени
акалавра. Предоставляет фундаментал н е первоначал н е знания о од-
но из основн туристически деятел носте – ресторанном деле. уди-
тория получает знания о су ности, истории и осо енностя рестораторства
как части туристическо систем , о ресторанно супер- и инфраструкту-
ре, о классификации и категоризации заведени питания, и устро стве,
у ранстве и о орудовании. пор делается на основн е вид заведени как
классического, так и современного ресторанного дела. Просле ива тся
возникновение, развитие, основн е представители и современн е тенден-
ции в ресторанн цепя . ассматрива тся тап организации кулинар-
ного производства от составления мен вплот до производственн ме-

391
 тодов. черчивается специфика кономически аспектов ресторанно дея-
тел ности. С цел закрепления и понимания теоретически постановок на
семинарски занятия ре а тся практические казус , и разра ат вается
проект заведения питания по конкретно задаче. та подготовка формирует
умения для практическо реализации и менед мента л ого ресторанного
о екта. Полученн е знания и умения, удучи азов ми, явля тся осново
рас ирения и о ога ения посредством други специализиру и дисци-
плин, а так е и посредством самоподготовки.
Современн е вид туризма является профилиру е дисциплино для сту-
дентов специал ности Ме дународн туризм”. В процессе о учения
усваива тся кл чев е профессионал н е компетенции, связанн е с онов-
н ми видами и формами туризма в контексте и современн проявлени .
Дисциплина спосо ствует формировани знани и прио ретени умени
для анализа, планирования и развития современн видов и форм туризма
в конкретн дестинация . учение формирует профессионал ну уста-
новку на изучение внов возник и видов и форм туризма и спосо ству-
ет совер енствовани умени и практическо реализации в отдел н
туристически места . пор делается на процесс усто чивого развития,
на ресурсное о еспечение и организаци туристическо деятел ности, свя-
занно со специализацие туристического предло ения.
Современн е кономические теории тот курс направлен на ознакомление
студентов с основн ми направлениями и кол современно кономиче-
ско теории. точняется методика, кл чев е концепции и инструментари ,
котор ми опериру т разноо разн е течения кономическо м сли - новая
классическая макро кономика, монетаризм, новое ке нсианство, неоинсти-
туционализм, неоавстри ская кола, поведенческая и кспериментал ная
кономика и др. тдел н е кол и направления анализиру тся в истори-
ческом контексте и с точки зрения и значения для о ога ения и развития
современно теоретическо кономики. кцентируется как на методоло-
ги и видение ме анизмов озя ственного развития, так и на практические
кономические программ и политики, котор е они о основ ва т и за и-
а т. че ное содер ание дисциплин : 1 Строит представления о ога-
том содер ании и многоо разии современно кономическо теории, о и-
роком спектре различн под одов, котор е она применяет при изучении
и о яснении ме анизмов и логику озя ственного развития 2 ас иряет
и о ога ает знания студентов в о ласти микро и макро кономическо те-
ории, полученн в основном курсе, представляя ряд други научн ал -
тернатив и трактовок, вне ортодоксал но теории 3 еспечивает азову
подготовку и предпос лки для самостоятел но ра от , и испол зования

392
 современного концептуал ного и аналитического инструментария при из-
учении и прогнозирования современн кономически процессов.
Социал ная си ология в туризме Понимание туриста, установление и под-
дер ка под одя и интеракци с ним ле ит в основе многи процессов и
видов деятел ности в туризме. Предназначение уче но дисциплин Со-
циал ная пси ология в туризме” – научит студентов о яснят поведение
туристов с помо социал но пси ологии и в ра отат проактивное по-
ведение опере ение де стви туриста . идаем е резул тат о учения
по Социал но пси ологии” то: знание и понимание кл чев социал -
но-пси ологически поняти и закономерносте относител но поведения
туриста как потре ителя кл чев е социал но-пси ологические знания и
понимание под одя и интерактивн отно ени с туристом усвоение
социал н умени для ра от с туристами. Прио ретенн е знания и уме-
ния на одят применение при: о слу ивании туристов, прода а лицо в
лицо”, интерпретации информации о поведении туристов, полученно на
основе исследовани и зондировани составлении стандартов о слу ива-
ния туристов осу ествлении политики и составлении программ за от о
клиенте. Спосо ност рас ирения знани и формирование нов : Соци-
ал ная пси ология” спосо ствует рас ирени социал но компетентно-
сти, в том числе и овладени проактивн м поведением, нео одим м для
профессионал но изни и кар ер в туризме. Тематическое содер ание
Социал но пси ологии в туризме” распределено в дву частя в о е
сло ности в девяти тема .
С ециализированн иностранн яз к – англи ски ел курса о уче-
ния – развитие яз ков и коммуникативн умени студентов акалаври-
ата, специал ности “Ме дународн туризм”. Совер енству тся целево
яз к посредством ра от над конкретн ми грамматическими и лексиче-
скими категориями, умения, нео одим е для ра от в о ласти туризма на
основе симуляци , казусов, текстов анализов, деловая корреспонденция
и др. с цел усвоения специфически яз ков конструкци и в сказ -
вани , арактерн для туристическо сфер , развива тся конкретн е
коммуникативн е умения со сторон о уча и ся. разовател н е цели
и резул тат : В конце предусмотренного курса Специализированн ино-
странн яз к по туризму – нгли ски ” студент дол н располагат не-
о одим ми знаниями в о ласти туризма, владет арактерн ми для сфер
туристического о слу ивания яз ков ми и коммуникативн ми умениями,
в том числе успе но представлят и за и ат курсов е проект и устн е
презентации по заданно теме. Студент дол н владет и олее сло н -
ми яз ков ми конструкциями, идиоматическими в ра ениями и умением
профессионал но в сказ ват ся.

393
С ециализированн иностранн яз к – немецки . Модул предназначен
для студентов, ела и про ти курс о учения в о ласти туризма, кото-
р проводится целиком на немецком яз ке. ел курса о учения – раз-
витие яз ков и коммуникативн умени студентов акалавриата, спе-
циал ности “Ме дународн туризм”. Совер енству тся целево яз к
посредством ра от над конкретн ми грамматическими и лексическими
категориями, умения, нео одим е для ра от в о ласти туризма на осно-
ве симуляци , казусов, текстов анализов, деловая корреспонденция и др.
с цел усвоения специфически яз ков конструкци и в сказ вани ,
арактерн для туристическо сфер , развива тся конкретн е коммуни-
кативн е умения со сторон о уча и ся.
С ециализированн иностранн яз к – ранцузски урс специализи-
рованного французского яз ка в туризме ставит свое цел познакомит
студентов с основн ми понятиями туристическо отрасли, о еспечивая ус-
воение азов знани . ни да т возмо ност преиму ественно устного
владения и пол зования французским яз ком. че ное содер ание осно-
в вается на разн методически принципа и казуса . Предло ен раз-
ноо разн е текст и пре де всего коммуникативн е спосо восприятия
уче ного материала диалог, еседа , связанн е с активно коммуникацие
в туризме и на одя иеся в прямо связи с цел и предметом о учения.
еория бу галтерского учета В процессе изучения дисциплин Теория у -
галтерского учета”студент получа т теоретические знания по у галтер-
скому учету и практико-прикладн е умения, котор е о ога а т и о у
кономическу компетентност . че ное содер ание дисциплин вкл -
чает: возникновение и развитие у галтерского учета, предмет и метод у -
галтерского учета, у галтерски аланс, систему у галтерски счетов и
принцип дво но записи, теку и у галтерски учет, документирование
и инвентаризаци , оценку и кал куляци , годову у галтерску отчет-
ност по итогам и годов е финансов е отчет . При изучении ти вопро-
сов студент прио рета т основополага ие знания в сфере у галтерии,
нео одим е как для теоретическо подготовки по другим дисциплинам,
так и для успе но реализации в дал не е практическо деятел ности
ка дого кономиста. ти знания спосо ству т развити у студентов нов
знани и умени не тол ко в сфере у галтерского учета, но и по другим
кономическим дисциплинам.
еория у равления ирмами представляет со о огромну совокупност до-
казав и се я и продер ав и ся на протя ении времени взглядов на цели
предприятия и пути и реализации, на адаптаци фирм к среде и ведение
конкурентно ор , на взаимоотно ения ме ду руководителями и под-
чиненн ми, на власт и ее применение, на мотиваци и оценку труда л -

394
 де и т. п. ам сел уче но дисциплин Теория управления” – т вво-
дн м курсом в начале о учения в в с е коле. н дол ен представит те
основн е вопрос , котор е очерчива т нео одим е вид деятел ности
и процесс управления фирмами. Нео одимо показат логические связи
ме ду отдел н ми явлениями, деятел ностями и процессами, ез котор
невозмо но реализоват управление или оно удет неуспе н м. Таким
о разом получается о о енная, но и единая начал ная картина. Последо-
вател ност тем в уче нике в рана так, что проследит логику всего
управленческого процесса. При о учении студентов упор делается на инте-
рактивн е метод о учения и в перву очеред на ре ение казусов и ро-
лев е игр . своение материала контролируется посредством разра отки
дома ни задани и сери тестов в течение семестра. Дисциплина Тео-
рия управления” изучается всеми специал ностями степени акалавриата в
университете, как и магистрами из други о ласте о разования Д .
уристские ресурс . че н материал по дисциплине “Туристские ресур-
с “ представляет со о вводну теоретическу част фундаментал но
научно-уче но дисциплин “ еография туризма“. В ясня тся вопрос ,
каса иеся ее о вата и исследовател ски задач, просле ивается ее раз-
витие с 1 05 года вплот до на и дне . С учетом типологии ресурсов и и
деления на природн е, кул турно-исторические и искусственн е представ-
ля тся и генезис, форма и структура, и туристические функции и совре-
менн е дости ения и применения. Внимание сосредоточено на рел ефе,
пля а , пе ера , климате, моря , река , водопада , минерал н источни-
ка из природн ресурсов музея , крепостя , церквя , памятника – из
кул турно-исторически ресурсов, а из трет е групп наи олее ва н е
–развлекател н парков и аттракционов. Подчеркивается нео одимост
все перечисленн ресурсов, указ ва тся и метод и о ран . В послед-
ни тема рассматрива тся ресурсн е концентрации на территории, ч им
в с им в ра ением явля тся туристические ра он . Полученн е знания
полезн ра ота им в туристически агентства , рекреативном туризме,
исследовател ски организация .
равление л дскими ресурсами в туризме спе н туристически изнес
является резул татом управления, в том числе и управления человеческими
ресурсами. че ная дисциплина правление человеческими ресурсами”
предназначена научит студентов, как мо ет то произо ти. идаем е ре-
зул тат о учения по ” правлени человеческими ресурсами” то: знания
основн кл чев поняти в сфере управления человеческими ресурса-
ми, понимание современн управленчески практик в сфере человече-
ски ресурсов в туризме и усвоение некотор кл чев умени на ора
и под ора нов ра отников, диза н дол носте и дол ностн е аракте-

395
 ристики, интерв с цел оценки в полнения ра от . нания и умения,
усвоенн е в процессе о учения по правлени човеческими ресурсами
в туризме” мо но применят как пакет управленчески практик в о ласти
человечески ресурсов в туристическо компании. Дисциплина развивает
спосо ност рас ирения знани и формирования нов умени . прав-
ление человеческими ресурсами в туризме” спосо ствует луч ему пони-
мани изнес-сред и адаптации управленчески практик человечески
ресурсов к не , как и прио ретени нов умени для разра отки политик
и стратеги относител но человечески ресурсов на микро- и макроуровне.
Тематическое содер ание правления человеческими ресурсами в туриз-
ме” вкл чает три части, распределенн е в о е сло ности в десяти тема .
изическое вос итание Дисциплина дол на о еспечит нео одим е зна-
ния, умения и кл чев е компетенции в о ласти туризма и спорта. екции и
практические занятия предназначен для формирования следу и знани
и нав ков: По окончании курса студент дол ен знат : нание и понимание:
Теоретические основ туризма и спортивно анимации Влияние заняти
физическими упра нениями и спортом на организм человека Параметр
физическо нагрузки Метод релаксации и восстановления Правила по-
ведения и мер езопасности в воде, в спортивн зона и в гора . При-
менение знани и умени : рганизоват спортивну анимаци в о ластя
спорта, отд а и развлечения правлят тими со тиями Правилно реа-
гироват в кстремал н ситуация ат ся с туристами, знат транс-
кул турн е различия. ас ирение знани и формирование нов нав ков:
Применят корпоративну кул туру туристско организации тре ования
к вне нему виду и оде де, поведение, ритуал , церемонии и т.д. азра-
ат ват и реализоват проект спортивно анимации, в ират , плани-
роват и управлят видами спорта и анимационн ми программами мет
ра отат в команде.
илосо ия ел и задачи дисциплин :формирование представления о филосо-
фии как спосо е познания мира в его целостности, ее основн про лема
и метода исследования де ствител ности развитие нав ков творческого
м ления на основе ра от с философскими текстами развитие спосо но-
сти критического восприятия и оценки различн источников информации
приемами ведения дискуссии и диалога овладение кул туро м ления,
умением логично формулироват со ственное видение про лем и спосо ов
и разре ения формирование спосо ности самостоятел но анализироват
и оцениват философские про лем введение в истори и круг современ-
н философски про лем, связанн с уду е профессионал но дея-
тел ност и ре ением социал н и профессионал н задач. В резул -
тате освоения дисциплин студент дол ен: нат : фактологи , методоло-

396
 ги , основн е теоретические идеи и тип философии исторические форм
связи философии и кономическо науки и мет : искат факт , о о ат
и в понятия , строит гипотез , создават проект создават логические
алгоритм исследования типичн про лем испол зоват философские
идеи как средство кономического анализа Владет : принципами, метода-
ми, основн ми формами теоретического м ления,нав ками создания
проектов организации социал но- кономически и кул турн процессов
о ества.
инансов учет Дисциплина рассматривает вопрос организации и методи-
ки учета озя ственн операци на нефинансов предприятия . кцент
ставится на су ностну арактеристику ка дого из о ектов у галтер-
ского учета. Дается арактеристика применяем счетов и возмо н
у галтерски записе . ел ре ения конкретн задач является дости-
ение адаптации студентов к су еству е де ству е практике. Для
у галтерского учета определенн о ектов испол зован нерегламенти-
рованн е в применяем у галтерски стандарта методики. И цел –
рас ирит знания и формироват логическое м ление.
ранцузски яз к ел курса о его кономического французского яз ка,
котор проводится в течение первого семестра о учения, является знаком-
ство студентов с основн ми понятиями кономики. н удет спосо ство-
ват усвоени азов знани , предоставля и возмо ност пол зова-
ния французским яз ком как в повседневно изни, так и для академиче-
ски целе . че ное содер ание основ вается на разн методически
принципа . Предло ен разноо разн е текст , содер а ие основн е
яз ков е средства, ну н е начина им кономистам.
кономика окру а е сред В современном гло ал ном мире окру а ая
среда является очен ва н м фактором лагосостояния л де . есурс ,
котор е она предоставляет, и состояние и освоение соде ству т дости-
ени усто чивого развития о ества. че ная дисциплина интегрирует
познания естественн и о ественн наук с кономическими дисци-
плинами. Ее цел является изучение кологически про лем современ-
ного мира, вопросов усто чивого развития о ества, методов, спосо ов и
средств о ран и воспроизводства окру а е сред , что непосредствен-
но связано с изн и здоров ем л де . че ная дисциплина предостав-
ляет возмо ност усвоения кологического познания и нового понимания
связи кономика – окру а ая среда.
кономическая си ология урс о учения по дисциплине кономическая
пси ология” ставит се е цел рассмотрет пси ологические про лем ко-
номического поведения л де в и кономическо деятел ности. че ное
содер ание предоставляет знания и понимание относител но таки кате-

397
 гори как: Во-перв , кономическая пси ика и кономическое поведение
на индивидуал ном уровне. В явля тся мотивационная структура инди-
вида, его арактер, спосо ности, трудов е установки, удовлетворенност
трудом. ассматрива тся теории, раскр ва ие пси ологические параме-
тр активности и профессионал но пригодности, как и пси ологические
ме анизм , оказ ва ие возде ствие на трудовое и р ночное поведение
л де . Во-втор , пси ологически аспект кономического поведения с
точки зрения социал но-пси ологически взаимоде стви и отно ени
ме ду индивидами в социал н группа как су ектами кономическо
деятел ности. В-трет и , дисциплина вкл чает изучение пси ологически
параметров поведения потре ителе и делового о ения. Сфера примене-
ния знани и умени : 1 накомит студентов с пси ологическими параме-
трами индивидуал ного и группового поведения л де как предпос лками
успе но изнес-деятел ности 2 ормирует арактеристику личности
современного предпринимателя и менед ера с точки зрения правил ного
самосознания и познания окру а и с цел успе ного управления и
деятел ност 3 Спосо ствует прио ретени умени для успе ного де-
лового поведения. Дисциплина создает пси ологическу кул туру в целя
познания пси ологии личности, арактера человечески отно ени в дело-
во сфере, очерчивает возмо ности возде ствоват на ни . то спосо ству-
ет рас ирени знани и формировани нов умени .
кономическая социология дает знания студентам о о ественном арактере
кономическо деятел ности. на формирует понимание о роли взаимоде -
ствия кономически и социо-кул турн процессов при функционирова-
нии и развитии кономическо систем . Полученн е знания и умения да т
возмо ност для олее комплексного восприятия возде ствия о ествен-
но сред на макро кономические процесс и предпринимател ску дея-
тел ност кономически су ектов. сновн е умения, котор е развива-
тся у студентов связан с методико и практико накопления, о ра отки
и анализа социологическо информации.
кскурзоводство “ кскурсоводство” является лективно в ираемо дис-
циплино , которая вкл чена в уче н план специал ности “Ме дуна-
родн туризм”. ел дисциплин – формироват нео одим е познания
и понимание су ности методики и те нологии кскурсоводского о слу-
ивания. И применение осу ествляется в дву направления : в сфере
практики кскурсоводско профессии и управления кскурсоводско дея-
тел ност . При самостоятел но ра оте студент могут рас ирит свои
знания и формироват нов е умения в о ласти методически детале и при
своем участии в кскурсоводском о слу ивании. При изучении дисципли-
н упор делается на яз кову подготовку, информаци и личн е качества

398
 кскурсовода при управлении туристическо поездко . Практико-приклад-
но арактер прио ретенн знани по дисциплине формиру т умения:
подготовки и организации видов кскурсоводско деятел ности, управле-
ния кскурсоводским о слу иванием по отдел н м видам туристического
транспорта и планирования анимационно программ .
лектронн бизнес в туризме является профилиру е дисциплино для
студентов специал ности Туризм”, которая конкретизирует и рас иряет
познания в о ласти применения информационн и коммуникационн
те нологи в туризме. ел о учения является прио ретение специализи-
рованн знани и умени в сторону организации и управления процесса-
ми развития туристическо деятел ности в лектронно среде. Содер ание
дисциплин о ват вает: су ност и осо енности лектронного изнеса в
туризме лектронн изнес в управлении процессами туристическо де-
ятел ности и дестинациями управление отно ениями с клиентами значе-
ние ве -са та для развития лектронного изнеса в туризме.

399
 II
Къде Кога Какво
Полезна ин ормация

Адреси за корес онденция ам ректор о ме дународно с труд

ничество и роектна де ност
ентрална сграда ректорат доц. д-р Петя Данкова
ка . 201, тел. 052 3 3 3
002 Варна
ул. няз орис I” 77
ам ректор о инанси и материална
тел. код за Варна 052
база
- : - .
проф. д-р Стоян Стоянов
факс 052 3 3 5
ка . 20 , тел. 052 3 358

чебен и научноизследователски Помо ник ректор

блок 2 Свилен Столаров
ка . 102, тел. 052 830 808
010 Варна
ул. Евлоги еоргиев” 2
С трудник на ректора
: . - .
алия алева
ка . 207, тел. 052 3 3 0
Р ководство
акултети и катедри
Ректор
инансово счетоводен акултет
проф. д-р Пламен Илиев
ка . 20 , тел. 052 0 5 5
Административно р ководство
и ерсонал
ам ректори 002 Варна
ам ректор о учебна де ност и акре ул. ,, няз орис I” 77
дитация
проф. д-р Евгени Станимиров екан
ка . 203, тел. 052 3 3 1 доц. д-р Слави енов
ка . 213, тел. 0882 1 5 15
ам ректор о научноизследователска
де ност ам декан
проф. д-р Веселин ад иев доц. д-р ристо Мавров
ка . 202, тел. 052 3 35 ка . 211, тел. 0882 1 7

400
 Инс ектор учебна де ност
С ециалности к м акултета Даниела осева
l Счетоводство и одит ка . , тел. 0882 1 7 1
l инанси
l Счетоводство и финанси
Сто ански акултет
l астра оване и осигуряване

Катедри к м акултета
Счетоводна отчетност
Р ководител катедра
доц. д-р Слави енов
ка . 213, тел. 0882 1 5 15
Инс ектор учебна де ност
Мая еоргиева
ка . Н-110, тел. 0882 1 77
инанси
Р ководител катедра
проф. д-р Стефан Вачков
ка . 512
Инс ектор учебна де ност
Мая лагинова
ка . 123а, тел. 0882 1 780
Об а икономическа теория
Р ководител катедра
проф. д-р оя Младенова
ка . 228, тел. 0882 1 72
Инс ектор учебна де ност
Даниела осева
ка . , тел. 0882 1 7 1
Правни науки
Р ководител катедра
доц. д-р ндрияна ндреева
ка . 110, тел. 0882 1 5 1 3
Административно р ководство
и ерсонал
002 Варна
ул. ,, няз орис I” 77
екан
проф. д-р Данчо Данчев
ка . 217
ам декан
доц. д-р Петко Монев
ка . 23
С ециалности к м акултета
l Икономика и т рговия
l Индустриален изнес и предприема-
чество
l Строителен изнес и предприемачество
l Недви ими имоти и инвестиции
l грарен изнес
l Стокознание и митническа де ност
l изнес икономика
l огистика
l Екоикономика
Катедри к м акултета
Икономика и у равление
на т рговията
Р ководител катедра
доц. д-р Виолета Димитрова
ка . 307, тел. 088 227
Инс ектор учебна де ност
Вяра ерг овска
ка . Н-10 , тел. 0882 1 78

401
Индустриален бизнес
Р ководител катедра
доц. д-р Илиан Минков
ка . 22 г
Инс ектор учебна де ност
Мирослава ирова
ка . Н-107, тел. 0882 1 783
Икономика и у равление
на строителството
Р ководител катедра
проф. д-р Пламен Илиев
ка . 20
Инс ектор учебна де ност
омира Петранова
ка . Н-111, тел. 0882 1 782
Аграрна икономика
Р ководител катедра
доц. д-р Мария Станимирова
ка . 311, тел. 0882 1 0
Инс ектор учебна де ност
Мирослава ирова
ка . Н-107, тел. 0882 1 783
Стокознание
Р ководител катедра
доц. д-р С ка Па ова
ка . 22 а, тел. 0882 1 8
Инс ектор учебна де ност
Маргарита Станкова
ка . 31 , тел. 0882 1 7 0
02
акултет Ин орматика
Административно р ководство
и ерсонал
002 Варна
ул. ,, няз орис I” 77
екан
доц. д-р Тодорка танасова
ка . 212
ам декан
доц. д-р Танка Милкова
ка . 23 , тел. 0882 1 37
С ециалности к м акултета
l Информатика
l изнес информационни системи
Катедри к м акултета
Ин орматика
Р ководител катедра
проф. д-р Владимир С лов
ка . 318
Инс ектор учебна де ност
Ти ен Тали
ка . 317 , тел. 0882 1 777
Статистика и рило на математика
Р ководител катедра
доц. д-р осен Николаев
ка . 22 а, тел. 0882 1 8 3
Инс ектор учебна де ност
Ти ен Тали
ка . 317 , тел. 0882 1 777

изическо в з итание и с орт
Р ководител катедра
доц. д-р Илко Илиев
ка . С-12, тел. 0882 1 8 3
Инс ектор учебна де ност
Наталия Димитрова
ка . 531, тел. 0882 1 7 2
Инс ектор учебна де ност
Мария еоргиева
ка . 225 , тел. 0882 1 778
аркетинг
Р ководител катедра
проф. д-р Евгени Станимиров
ка . 203, тел. 052 3 3 1

Инс ектор учебна де ност

акултет равление Елена Василева
ка . 317, тел. 0882 1 78
Административно р ководство
и ерсонал
Икономика и организация
002 Варна
на туризма
ул. ,, няз орис I” 77
Р ководител катедра
екан проф. д-р Таня Д ева
проф. д-р Стоян Маринов ка .108, тел. 0882 1 8 1
ка . 233
Инс ектор учебна де ност
ам декан Веселка Драганова
доц. д-р истра Василева ка . Н-108, тел. 0882 1 7
ка . 211
е дународни икономически
С ециалности к м акултета отно ения
l Менид м нт Р ководител катедра
l Пу лична администрация доц. д-р еорги Маринов
l С де на администрация ка . 118 , тел. 0882 1 8 2
l Маркетинг
l Ме дународен изнес Инс ектор учебна де ност
англи ски език Веселка Драганова
l Туриз м ка . Н-108, тел. 0882 1 7
l Ме дународен туриз м руски език
l Ме дународни икономически
Социални и уманитарни науки
отно ения
Р ководител катедра
доц. д-р Николета Ми алева
Катедри к м акултета ка . 31 в, тел. 0882 1
равление и администрация
Инс ектор учебна де ност
Р ководител катедра Мария еоргиева
доц. д-р До рин До рев ка . 225 , тел. 0882 1 778
ка . 30

403
 е артамент зиково обучение ент р за електронно
и дистанционно обучение
иректор
доц. д-р Владимир Досев иректор
ка . 22 , тел. 0882 1 750 доц. д-р Силвия лагоева
ка . , тел. 0882 1 81
Катедри
ам директор
ас. Пет р Петров
а адноевро е ски езици
ка . , тел. 0882 1 570
Р ководител катедра
ст. пр. Соня ерева е нически организатор
ка . 22 , тел. 0882 1 8 5 еня Пе чинска
ка . 11 , тел. 0882 1 7 7
Инс ектор учебна де ност
Илияна Димова
Отдел чебна де ност и студенти
ка . 31 , тел. 0882 1 7 5
Р ководител отдел
Мариана Петкова
Славянски езици
ка . 218, тел. 052 830 818
Р ководител катедра
доц. д-р настасия ондукторова
Сектор чебна де ност
ка . 225, тел. 0882 1 8
Р ководител сектор
Инс ектор учебна де ност Соня Маринова
Илияна Димова ка . 21 , тел. 052 830 81
ка . 31 , тел. 0882 1 7 5
Инс ектор
Мариета ристова
ент р за магист рско обучение
ка . 21 , тел. 0882 1 52

иректор Кандидатстудентски рием

доц. д-р Денка латева кс ерт
ка . 113, тел. 0882 1 88 атерина осифова
ка . 21 , тел. 0882 1 58
ам директор
гл. ас. д-р Дамян иречев
Сектор Студенти
ка . 113, тел. 0882 1 07
Р ководител сектор
Р ководител канцелария еорги Петров
Дарияна нкова ка . 21 –21 , тел. 052 830-801
ка . 11 , тел. 0885 37 00
Инс ектори
Деница арад ова
ка . 215, тел. 052 830 802

404
 на накиева Сектор
ка .215, тел. 830 80 Ин ормационно библиогра ски
на остадинова ка . Н-301, тел. 0882 1
ка . 21 , тел. 052 830 803
Севда онева Читални
ка . 21 , тел. 052 830 805 Н-301, тел. 052 830 811
Василка урд иева
ка . 21 , тел. 052 830 805
Работно време на библиотеката
аемна слу ба
Отдел
понеделник - пет к 8,15 - 1 ,15 ч.
е дународно с трудничество
почивка от 12,00 до 12,30 ч.
Р ководител отдел
д-р Невена До рева Читалня
ка . 321, тел. 052 830 812 понеделник - пет к 8,30 - 18,30 ч.
ез о една почивка
с ота - 8,30 - 12,30 ч.
Отдел Научноизследвателска
де ност и докторантура
Издателски ком лекс
Р ководител отдел
Ива Игнатова иректор
ка . 503, тел.: 0882 1 8 , 052 830 813 Свилен Столаров
ка . 102, тел. 052 830 808
Инс ектор учебна де ност
Ива анкова Издателство Наука и икономика
ка . 503, тел. 0882 1 771
лавен редактор
д-р ивко Пару ев
иблиотека ка . 2- 03
- : - .
Сектор Редакция и ред ечат
ка . 2- 11а, 2- 11 , 2- 11в,
Р ководител
тел. 0882 1 701
осица аркова
ка . 50 , тел. 0882 1 8 8
Сектор Печат
Сектор Ком лектуване обработка на Р ководител
каталози Иван Димитров
ка . 501, тел. 0882 1 522 тел. 0882 1 850
Електронен каталог:
. - .
Отдел Ин ормационни
те нологии и обслу ване
Сектор Обслу ване и кни ни
ондове Р ководител отдел
ка . 502, тел. 052 830 810 Валентин Маринов
ка . 315а, тел. 0882 1 80

405
Ком т рни зали ис ечери
ка . Н-20 , тел. 052 830 821
Аула
002 Варна
ул. ,, няз орис I” 77
Отдел Сти ендии
и студентски об е ития
Инс ектор
Кон ерентни зали
Наталия Димитрова сновна сграда, зала , зала 11
ка . 531, тел. 052 830 80 , 0887 31 0
Кни арници
инансово счетоводен отдел
сновна сграда, I ет.
че ен лок 2, I ет.
Каса
ка . 231, тел. 052 33 2
Ко ирни услуги
дравно осигуряване – студенти сновна сграда:
ка . 231, тел. 052 3 3 2 кни арница
читалня, Н-301
Студентски с вет
че ен лок 2
ка . 123в, 123г, кни арница
тел. 052 830 815, 088 8 05

Председател
аборатории
- : . - .
аборатория о стокознание на ро
лавен секретар ми лените стоки
- : . - . ла . 2-135

аборатория о стокознание на ра
окален цент р
нителните стоки
ка . 2-105а и 2-105 ла . 2-135
: . .
тел. 0885 7 0 аборатория о стокознание
ла . 2-135
Сектор Алумни и кариери
аборатория о микробиология
Р ководител ла .2-133
ергана Стоева
ка . 130, тел. 052 80 3 0, аборатория о имия
0885 2 0, 0882 1 11, 0882 1 807 ла . 2-137

аборатория о безо асност на сто

ките
ла . 2-113

406
 чебно с ортен ком лекс Ка е клубове
сновна сграда:
дравен цент р
ула
Сутерен
екарски кабинет
Надстро ка, I ета
ка . С-8
че ен лок 2, I ета
Работно време
понеделник - пет к 8,00 - 1 ,00 ч.
Използвана е следната маркировка на за-
лите, ка инетите и др. в сградата на уни-
верситета:
122 – сновна сграда, I ет.
-10 – Надстро ка , I ет.
2-208 – че ен лок 2, II ет.
-8 – Спортен комплекс

407
 III
Речник на академичните термини
академия – вис е научно или уче -
но заведение – чрез рус., нем. и фр. от
лат. аcadēm a, заето от гр. a a h a,
a a h a по името на a h , из-
вестно като научно учре дение в рция
от I в. пр. р. до I в. сл. р. С вре-
менно значение придо ива в Италия през
I в. В на и дни академия” се нарича
на -вис ето научно учре дение Н и
всяко традиционно утв рдило се вис е
учили е – напр. удожествена акаде-
мия, Спортна академия, Военна акаде-
мия и др.
алма матер – ма ка ранителница”
– лат. а ma mater – така латинските по-
ети са наричали течеството, по-к сно
с този израз се назовава вис е учили е.
асистент – помо ник на профе-
сор – чрез нем. Assistant, assistieren от
лат. аssisto – прис ствам, помагам”,
assistens, – entis помо ник” от ad при”
и sisto стоя”. С гласно В у нас има
три асистентски научни звания: асис-
тент”, стар и асистент” и” главен асис-
тент”. Те са азови за приравняване к м
тя и на други научни звания. Например
научното звание преподавател” е при-
равнено по ранг к м званието стар и
асистент” а званието стар и препода-
вател” е приравнено к м главен асис-
тент”. м азовите звания са прирав-
нени и тези в научните институти, с -
ответно научен с трудник III степен” е
равно на асистент” научен с трудник
II степен”е равно на стар и асистент”,
а научен с трудник I степен”е равно на
главен асистент”. Всички те са от кате-
горията не а илитирани преподаватели.
408
аудитория – зала за слу ане на лек-
ции – чрез рус. от лат. аud t rium, про-
изв. от глаг. аudio – слу ам”, срвн. лат.
aud tоr – слу ател, ученик, студент”.
аула – т р ествена университетска
зала – чрез нем. от лат. аu a, заето от гр.
aulh двор, двор на дворец”.
бакалав р – лице, което е получило
п рвата научна степен, лат. acca aureus
Според В о разователно-квалифи-
кационната степен акалав р” се при-
с да на студенти, о учавали се с мини-
мален срок на подготовка по уче ен план
години.
дек н – факултетен р ководител
в университет” – чрез рус. декан, нем.
e an, от лат. decānus десетник”, сред-
новек. лат. р ководител, еф, началник
на десет ду и монаси”, произв. от desem
десет”.
ди лома – свидетелство за зав р е-
но учили е” – от гр. l a, уквално
сг нато на две”, заето като учили ен
термин през В зра дането.
дисертация – научно с чинение или
изследване за получаване научна степен
след пу лична за ита, лат. dissertātio
изследване”
доктор – лице с научна степен док-
торат”, от лат. doctor учител”, произв. от
гл. doceo о учавам, уча”. разователна
и научна степен доктор” се получава по
определен от закона ред от прите ава и-
те степен магист р” или акалав р”,
с ответно след четири или петгоди ен
срок на о учение и пу лична за ита на
научен труд пред специализиран научен
с вет.
 доктор онорис кауза – лат. doctor
on ris causa – научна степен доктор”,
дадена за заслуги, а не след изд р ан
с ответен изпит почетен доктор, от лат.
onor – чест, почит, ува ение”.
доцент – университетски преподава-
тел с научно звание – от нем. ocentur –
чрез рус. или нем. от лат. ocens, docentis,
учител, преподавател, причастие от doceo
уча, о учавам”.
катедра – висока масичка за препо-
даватели, оратори и др. Чрез руски от
гр. a a. В зприето е чрез ристи-
янската ц рква, к дето епископски и
митрополитски дл ности преносно се
назовават с тази дума. Напр. Епископ
оан зае митрополитската катедра”.
Според В катедрата е звено на фа-
култет, департамент, филиал или коле ,
което ос ествява уче на и научноиз-
следователска удо ествено-творче-
ска де ност по една или група сродни
дисциплини.
колега – учтиво и о оприето уни-
верситетско о р ение на по-стар и
к м по-млад и и к м равнопоставени
членове на академичната о ност – от
лат. с ega.
лаборатория – място за прове дане
на практически занятия, лат. a rātorium
– от a ro ра отя”.
лекция – уче ен час в университет
пу лична еседа – чрез рус., заето от лат.
ectio, произв. от ego чета”.
магист р – университетска титла,
носена у нас от фармацевти и математи-
ци, чрез нем. Magister – университетска
титла, прис дана след за ита на писме-
на ра ота”, с ответства а на на ата ди-
пломна ра ота, от лат. magister учител,
р ководител, началник”. Според В ма-
гист р е о разователно-квалификацион-
на степен, прис дана на студенти, о у-
чавали се по уче ен план, предви да
минимален срок на подготовка 5 години,
или не по-малко от една година след сте-
пента акалав р”.
409
менза – студентски стол” чрез нем.
Меnsa студентски стол”, а то от лат.
mēnsa – маса”.
ромоция – раздаване дипломи на за-
в р или вис е уче но заведение, от лат.
r m tio – пови аване и издигане” в
дл ност, в чин даване по т р ествен
начин научна степен на някого”.
ро есор – научно звание, давано на
на -квалифициран, изт кнат преподава-
тел в в вис е уче но заведение, ко то
р ководи и научноизследователска ра о-
та, лат. ro essor – ко то пу лично поу-
чава, учител, преподавател”.
ректор – р ководител на универси-
тет и други вис и уче ни заведения, лат.
rēctor управител”.
семест р – полугодие в в вис е уче -
но заведение естмесечие, лат. sēmestris
естмесечен” – от se – ест”.
семинар – групово практическо за-
нимание на студенти под р ководството
на преподавател в в вис е уче но за-
ведение – лат. sēminārium – разсадник”,
прен. извор”.
сесия – определено време за изпи-
ти на студенти – лат. sessio – седене” –
седене над книга.
студент – лице, което се учи в в ви-
с е уче но заведение, лат. studens, от
studeo – занимавам се ревностно с не о
занимава се с наука л ознателен.
Според В студент е този, ко то се
о учава за придо иване на о разовател-
ните степени акалав р”, магист р” и
специалист”.
тога – горна дре а на вис и магист-
рати, ректори, професори, о личана при
изп лнение на слу е ни зад л ения или
при т р ествени случаи, лат. toga.
университет – вис е уче но и на-
учно заведение с няколко факултета лат.
niversitās, целокупност, с вкупност”.
Според В университет т е основен, но
не единствен вид вис е учили е у нас.
сновните изисквания за него са: да о у-
чава по ирок кр г специалности поне в
три от четирите основни о ласти на нау-
ката – уманитарни, природни, о естве-
ни и те нически” да разполага с доста-
т чен по количество и качествен акаде-
мичен с став преподаватели , ра оте и
на основен трудов договор като за всяка
специалност а илитираните лица четат
не по-малко от 70 на сто от лекционните
курсове да разполага с под одя а мате-
риална аза, и лиотека и да подд р а
достат чно ме дународни контакти.
акултет – отдел на вис е уче но
заведение, ко то о ва а науки от един
клон на знанието, лат. acu tās, спосо -
ност”. Според В факултет т е основно
звено на вис ето учили е, о единява о
катедри за осигуряване на о учението на
студенти по една или група сродни спе-
циалности.
абилитация – до иване право на
преподавател да чете лекции в в вис е
уче но заведение в з основа на научен
труд, с ко то се до ива право за препо-
давател в в вис е уче но заведение, лат.
a i itātio от a i is годен, спосо ен”.
410
а илитирани преподаватели са онези,
които прите ават научните звания до-
цент” и професор”. В научните инсти-
тути а илитирани са онези лица, които
са получили научните звания стар и на-
учен с трудник II степен” на доцент
и стар и научен с трудник I степен”
на професор .
– учен с книгата,
учен, ко то всичко черпи от чу дите тру-
дове.
а – от ува ение” за по-
чит, за заслуги.
– седемте сво-
одни изкуства – граматика, логика, ре-
торика, геометрия, аритметика, астроно-
мия, музика.
– от лат. studium –
прен. наука” и genera is – родов, о ,
всео ” – всео ност на науките. Св р-
зва от една страна университета с изис-
кването да се преподават всички науки,
а от друга, с това, че в него се привличат
магистри и ученици от всички краи а
на западноевропе ския свят.
 Някои о ва ни нормативни изисквания

Прило ение 1

Правилник
на Икономически университет – Варна
извадки
Студенти и с ециализанти
Чл. . 1 В И – Варна се о учават студенти, докторанти и специализанти.
2 Изм. – С, 27.0 .2013 г. Студент е този, ко то се о учава за придо иване на
С професионален акалав р”, акалав р” и магист р”.
3 Специализант е този, ко то пови ава квалификацията си по специализиран
уче ен план, ез да придо ива по-висока о разователна степен или нова специ-
алност.
Чл. 100. 1 Приемането на студенти и специализанти, гра дани на д р ави-членки на
Европе ския с з и на Европе ското икономическо пространство, се изв р ва
при условията и по реда, определени за лгарските гра дани.
2 а студенти се приемат лица с с зав р ено на -малко средно о разование.
3 Изм. – С, 27.0 .2013 г. Приемането на студенти в С професионален
акалав р” и акалав р” се изв р ва в з основа на д р авен зрелостен изпит
или писмен конкурсен изпит по из ор на кандидат-студента , проведен по пра-
вила, приети от С и в с ответствие с утв рдените д р авни изисквания.
Всеки студент се записва в главната книга на И – Варна, открива му се сту-
дентска партида и му се издават студентска кни ка и лична карта.
Чл. 101. че ните занятия в И – Варна се прове дат в два семест ра, в с ответствие с
уче ния план за всяка специалност и утв рдени от ректора график и седмично
разписание.
Чл. 102. 1 Всеки студент има право:
1. да участва в о разователния процес
2. да получава квалифицирана научна помо и творческо р ководство
3. да из ира уче ни дисциплини в случаите, предвидени в уче ния план
. да се о учава едновременно по две специалности в И – Варна и да при-
до ива доп лнителна квалификация по специалностите и курсовете к м
П
5. да получава помо и стипендия, да ползва студентските столове и о е-
ития при определените от нормативните актове условия, да ползва меди-
цинско о слу ване, както и уче ната и спортната аза на И – Варна
. да из ира и да де из иран в р ководните органи на И – Варна
7. да участва в научноизследователската де ност на И – Варна и да ползва
всички авторски и изо ретателски права
8. да се сдру ава в уче ни, научни, спортни, културни и други о ности за
за ита на своите права и интереси, както и да членува в ме дународни

411
 организации, които не противоречат на националното законодателство
. да из ира преподавател за о учение по дисциплина, преподавана от пове-
че от един преподавател
10. да ползва ваканция, не по-малко от 30 дни през всяка уче на година.
2 Изм. – С, 27.0 .2013 г. Студентите инвалиди с тра ни увре дания и на-
малена ра отоспосо ност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди, кр гли сираци и
лица, отгле дани до п лнолетието си в домовете за отгле дане на деца, ли ени
от родителски права, ползват о лекчения по правила, утв рдени от С.
Чл. 103. Всеки студент е дл ен:
1. да спазва Правилника на И – Варна
2. да се запи е в определените срокове за всяка нова уче на година или семес-
т р
3. да изп лнява уче ните си зад л ения, предвидени в уче ния план
. да полага изпитите си в определените срокове
5. да спазва установения академичен ред и дисциплина в И – Варна
. да опазва материално-те ническата аза на И – Варна
7. да не прове да политическа и религиозна де ност на територията на И –
Варна
8. с с своето поведение да не увре да прести а на И – Варна.
Чл. 10 . 1 Студент или специализант се отписва при:
1. успе но зав р ване на о учението в определения срок
2. напускане на И – Варна
3. преместване в друго вис е учили е.
2 Студент или специализант се отстранява от И при:
1. предоставяне на неверни данни, в з основа на които е приет в И – Варна,
подправяне на документи за студентското му поло ение, опит за измама и
др.
2. системно неизп лнение на зад л енията му по уче ния план или Правил-
ника на И – Варна
3. ос дане на ли аване от сво ода за изв р ено уми лено прест пление
от о арактер.
3 Нова – С, 27.0 .2013 г. Срок т за отстраняване на студент или специали-
зант се определя по преценка на ректора.
Чл. 105. 1 Изм. - С, 0 .10.201 г. Студентите от о разователно-квалификационните
степени професионален акалав р“ и акалав р”, които имат успе на -малко
До р ,00 от пред одния семест р с разре ение на декана директора на о-
ле а по туриз м, могат да преминат на индивидуален план на о учение и да
зав р ат о учението си предсрочно, с гласно чл. 2, ал. , т. от В .
2 Нова - С, 27.0 .2013 г., изм. - С, 0 .10.201 г. Студентите от С магис-
т р” имат право да преминат на индивидуална форма на о учение след п рвата
изпитна сесия при успе не по-нис к от До р ,00 в с ответствие с Правилата
за устро ството, де ността и управлението на М и ЕД при И –Варна,
както и с Правилата за условията и реда за индивидуално о учение на студенти
в Икономически университет – Варна.
3 Преди на ал. 2 - С, 27.0 .2013 г. При осо ени случаи, с разре ение на
ректора, на индивидуален план могат да се о учават и студенти с по-нис к успе .

412
 Преди на ал. 3, изм. - С, 27.0 .2013 г., изм. - С, 0 .10.201 г. Премина-
ването на о учение по индивидуален план за С професионален акалав р” и
за С акалав р” се изв р ва на -рано след п рва изпитна сесия, по правила
одо рени от С.
5 Преди на ал. - С, 27.0 .2013 г. учението по индивидуален план се
ос ествява от научен р ководител, определен от с ответната катедра. Научни-
ят р ководител подпомага студента при разра отването на индивидуалния план
и контролира неговото изп лнение.
Преди на ал. 5, изм. - С, 27.0 .2013 г. Индивидуалният план се разра от-
ва в с ответствие с де ства ия к м момента уче ен план за с ответната специ-
алност. Индивидуалният план се приема от С или с вета на коле а.
7 Преди на ал. - С, 27.0 .2013 г. Изпитното с стояние на студентите, о у-
чава и се по индивидуален план, се определя след прикл чване на с ответния
курс с гласно индивидуалния уче ен план.
8 Преди на ал. 7 - С, 27.0 .2013 г. учава ите се по индивидуален план
могат да се явяват на изпити по с ответните уче ни дисциплини на всички из-
питни дати, с право на редовна, поправителна и ликвидационна сесии, но в рам-
ките на предвидения в индивидуалния план срок, след изп лнение на всички
изисквания за теку контрол.
Преди на ал. 8 - С, 27.0 .2013 г., изм. - С, 0 .10.201 г. огато след
прикл чването на о учението за с ответния курс успе т от поло ените изпи-
ти е по-нис к от До р ,00, както и при просрочване на графика за полагане
на изпитите, о учението по индивидуален план се преустановява с с заповед
на декана или директора на оле а по туриз м. огато студент т прек сва по
олест, запазва правото си на о учение по индивидуален план, като с ият се
актуализира.
10 Преди на ал. - С, 27.0 .2013 г., доп. - С, 0 .10.201 г В случаите на
ал. декан т директор т на оле а по туриз м определя курса на о учение на
студента.
Чл. 10 . 1 Доп. - С, 0 .10.201 г. Студентите от С професионален акалав р” и
акалав р”, независимо от формата на о учение редовна, задочна или дистан-
ционна форма , могат да се о учават едновременно по две специалности.
2 учението по две специалности се ос ествява по уче ен план в с ответ-
ствие с този правилник и приетите от С правила.
3 Изм. - С, 27.0 .2013 г. Прием т за о учение по втора специалност се
изв р ва в началото на уче ната година в з основа на класиране по успе от
п рви и втори курс, ко то не мо е да де по-нис к от Много до р 5,00 и
утв рдените от С ро ки по отделни специалности за всяка уче на година. а
специалностите, изисква и ниво на владеене на чу д език, се прилага правил-
ник т за прием на студенти.
учението по втора специалност се запла а с такса за редовно о учение в
размер, определен с нормативните актове и заповед на ректора.
5 че ните планове за втора специалност вкл чват фундаменталните и част
от изучаваните специални дисциплини за п рва специалност и специалните
дисциплини за втората специалност, определени от катедрата, при спазване на
изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 от В . а специалните дисциплини от втората

413
 специалност се разра отва индивидуален план за о учение.
Сроковете за о учение по втората специалност се определят с о разно уче -
ния план на основната.
7 рганизацията на о учението по втора специалност се ос ествява от фа-
култета, в ко то студент т се о учава по основната специалност.
8 Студентското с стояние по втората специалност се отразява в партидата за
основната специалност.
спе т на студентите за получаване на стипендии, за ползване на о е и-
тия и други случаи се изчислява само за основната специалност, в с ответствие
с нормативните актове.
10 По време на о учението по две специалности изискването за минимален
успе Много до р 5,00 се отнася само за основната специалност.
11 1. При прек сване на о учението поради сла успе по основната специ-
алност се преустановява о учението по втората специалност. При прек сване
на о учението по основната специалност по олест или о учение в чу ина се
запазва правото за о учение по втората специалност по актуализиран уче ен
план и за втората специалност.
2. При прек сване на о учението по втората специалност студент т мо е да
прод л и о учението си по основната.
12 Изм. - С, 27.0 .2013 г. Дипломирането на студентите по двете специал-
ности мо е да се изв р и в рамките на една сесия. При дипломиране на две
последователни сесии на д р авен изпит всяка се счита за п рва за с ответната
специалност.
13 Практическото о учение на о учава ите се студенти по две специалности
се о единява и се прове да по о а програма през периода, предвиден за ос-
новната специалност.
1 След зав р ването се издава о а диплома за двете специалности с отдел-
ни прило ения к м дипломата.
Чл. 10 а. 1 Изм. - С, 27.0 .2013 г., доп. - С, 18.0 .201 г. Студентите в С магис-
т р” могат да запи ат две специалности в различна форма на о учение, едната
от които зад л ително е задочна или дистанционна. Това се удостоверява с по-
даване на заявление до ректора на И – Варна за втората специалност, на -рано
след като студентите са класирани и записани по п рвата специалност.
2 Не се допуска о учение по две специалности в една и с а форма на о уче-
ние.
Чл. 107. 1 Прис ствието на лекции, семинарни занятия и ла ораторни упра нения е
условие за покриване на изискванията по уче ен план. При студентите, о учава-
и се по индивидуален план, преподавателят определя индивидуалните задания
за формиране на теку контрол.
2 Изп лнението на изискванията се установява с форми на теку контрол,
посочени в уче ната документация и правила, приети от С.
3 тс ства ите от занятия студенти са зад л ени да изв р ат доп лнително
с ответните ла ораторни упра нения, курсови ра оти, проекти и др., предвиде-
ни в уче ния план.
По ува ителни причини, с разре ение на декана, студентите от задочно о у-
чение могат да дат осво о давани от прис ствени занятия, но не-повече от

414
 два семест ра през целия курс на о учение.
5 тс ствията на отделни студенти за участие в мероприятия на студентски
организации, в т.ч. спортни, културни и др., се разре ават предварително от де-
кана. руповите отс ствия от занятия на уче ни групи или потоци се разре ават
от ректора.
Чл. 108. 1 едовните студенти от С професионален акалав р”, акалав р” и ма-
гист р” могат да се о учават по ме дународни програми за о мен на студенти.
2 Изм. - С, 27.0 .2013 г. учението по ме дународни програми за о мен
на студенти в С професионален акалав р” и акалав р” се ос ествява
след зав р ен п рви курс по правила, приети от С.
3 В зависимост от конкретната ме дународна програма специфичните усло-
вия за о учение се определят с с заповед на ректора.
Чл. 10 . 1 Изпитите се прове дат в сесии, определени с уче ния план и е егодния
график за уче ния процес.
2 Изм. - С, 27.0 .2013 г. Студентите полагат семестриалните изпити с -
гласно уче ния план. ра ните оценки по уче ните дисциплини са интегриран
резултат от семестриалното и сеси ното оценяване в с ответствие с правилата
за оценяване на знанията, уменията и компетентностите на студентите.
3 Изм. - С, 18.0 .201 г. а всяка уче на година се определят две редовни
изпитни сесии и две поправителни сесии, с гласно графика за уче ния процес.
иквидационната сесия се прове да в с ответствие с приетия от С график
за уче ния процес за с ответната уче на година.
5 Изм. - С, 18.0 .201 г., изм. – С, 0 .10.201 г. До поправителните и лик-
видационната изпитни сесии се допускат студенти независимо от роя на непо-
ло ените изпити.
Практическото о учение на студентите се ос ествява с гласно уче ния
план. а итата на практическото о учение се прове да на определени дати,
с о разно графика на уче ния процес. Студентите имат право на редовна и по-
правителна сесия.
7 Изм. - С, 27.0 .2013 г., изм. - С, 18.0 .201 г., изм. - С, 0 .10.201 г.
Студент мо е да се запи е в по-горен курс с неполо ени изпити или неполо е-
на за ита на практическото о учение. словие за записване в по-горен курс са
успе но поло ени поне два изпита от теку ата година. Неполо ените изпити
се полагат в рамките на утв рдените с графика на уче ния процес поправителни
и ликвидационн сесии по ред и оценява екип, определени от директора на о-
ле а по туриз м за С професионален акалав р“, с ответния декан за С
акалав р“ и директора на М за С магист р“.
8 Нова - С, 0 .10.201 г. Студенти ез влезли в сила заповеди за прек сване
или отстраняване могат да се явяват на пови ителни сесии за една или повече
дисциплини. Пови ителни сесии се прове дат по време на редовна, поправи-
телна и ликвидационна сесии в с ответствие с приетия от С график на уче ния
процес през с ответната година.
Нова - С, 0 .10.201 г. ялостното изпитно с стояние на студента се оф-
ормя в края на курса на о учението, след прикл чване на последната ликвида-
ционна сесия.
Чл. 110. 1 Ма ки с деца до години, ременни студентки, 5 дни преди вероятния тер-

415
 мин за ра дане, както и студентки с патологична ременност ползват о лекче-
ния, както следва:
1. могат да се о учават на о лекчен ре им за прис ствени занятия до 30 и
изв нсеси но явяване на изпити
2. тм. - С, 18.0 .201 г.
3. тм. - С, 18.0 .201 г.
. Изм. - С, 27.0 .2013 г., отм. - С, 18.0 .201 г.
5. тм. - С, 18.0 .201 г.
. изпитното с стояние следва да де оформено до началото на следва ата
уче на година.
2 Правата на ма ките с деца за по-прод л ително отс ствие, но неповече от
70 от уче ното време в семест ра, както и за явяване на изпити изв н сесиите,
могат да се преотст пят на с пруга студент, при условие че студентката се от-
ка е от тя чрез поп лване на писмена декларация или удостоверение от друго
вис е учили е.
Чл. 111. ронично олните и диспансеризирани студенти, инвалиди от п рва и втора
група могат да се о учават на о лекчен ре им. вяването на изпити изв н сеси-
ите се разре ава от декана само в рамките на с ответната уче на година.
Чл. 112. 1 На студенти, които не могат да се явят на редовна изпитна сесия поради
за оляване, се разре ава да поло ат изпита си в срок, определен от декана, но
не по-к сно от началото на поправителната сесия за с ответния семест р – за
редовните студенти в з основа на медицинско удостоверение, издадено от се-
ме ния лекар и заверено от лекаря на И – Варна, а за студентите от задочно
о учение – копие от олничния лист или замества го медицински документ.
2 На студенти, които не могат поради олест да се явят на поправителната
сесия за зимен семест р, се разре ава да поло ат изпитите си до 30 април на
теку ата година. На тези, които не могат да се явят на изпит на поправителната
сесия за летен семест р, както и на ликвидационната сесия, се разре ава да по-
ло ат изпитите си в срок, определен от декана, но не по-к сно от 30 октомври на
теку ата уче на година, в з основа на медицински документи, посочени в ал. 1.
Чл. 113. 1 Изм. - С, 27.0 .2013 г., изм. - С, 18.0 .201 г., изм. - С, 0 .10.201 г.
Студенти, които не са се записали в определения срок или не отговарят на усло-
вията по чл. 10 , ал. 7, прек сват. При второ прек сване студентите се отстраня-
ват за определен срок по преценка на ректора.
2 Прек сване се разре ава само ведн през целия курс на о учение по пре-
ценка на ректора. Изкл чения се допускат в следните случаи: при ременност
– 5 дни преди вероятния термин за ра дане при патологична ременност за
ма ки с деца до години при те ко и прод л ително оледуване на сираци
на инвалиди от п рва и втора група на военноинвалиди и при осо ено ва ни
причини.
3 Ма ките с деца до години имат право да прек сват до 2 години за всяко
дете, родено до последния семест р от следването.
Чл. 11 . 1 Изм. - С, 27.0 .2013 г., изм. – С, 0 .10.201 г. тстранените и отписа-
ните по со ствено елание студенти в зстановяват студентските си права с с
заявление до ректора.
2 Изм. - С, 27.0 .2013 г. урс т на о учение на в зстановените студенти се

416
 определя от декана.
Чл. 115. 1 И – Варна организира студентска мо илност и признаване на о разовател-
ни кредити и периоди на о учение в с ответствие с този правилник и приети от
С правила.
2 Изм. - С, 27.0 .2013 г. Преминаване на студент от една специалност в
друга, от една форма на о учение в друга в рамките на И – Варна, се разре а-
ва еднократно, при условие че студентите са зав р или успе но пред одната
уче на година. а С магист р“ преминаването от една специалност в друга
или от една форма в друга се разре ава за студенти от ДНД или СПН след
успе но прикл чване на п рвата година от курса на о учение.
3 Изм. - С, 27.0 .2013 г. Преминаване от една специалност в друга в един и
с и факултет се ре ава от декана. Преместване от една специалност в друга в
два различни факултета и от една форма на о учение в друга се ре ава от ректо-
ра по предло ение на деканите. а студенти от С магист р“ преминаването
от една специалност в друга и от една форма в друга се разре ава от ректора.
Преместванията в рамките на И – Варна се изв р ват до 15 ли на теку-
ата година по реда на приети в тре ни правила за организиране на студентска
мо илност и признаване на о разователни кредити и периоди на о учение.
5 Преминаването на студент от друго вис е учили е в И – Варна се разре-
ава от ректора, при условие че студентите са зав р или успе но на -малко
един семест р. урс т и семест р т на о учение се определят по реда на приети
в тре ни правила за организиране на студентска мо илност и признаване на
о разователни кредити и периоди на о учение.
Преминаването на студент от И – Варна в друго вис е учили е се разре-
ава от ректора.
7 азре ава се при ременност, 5 дни преди вероятния термин за ра дане,
при патологична ременност и за ма ки с деца до -годи на в зраст да преми-
нават от редовно в задочно о учение и о ратно.
8 Правата на ма ки с деца могат да се отст пват на с пруга студент, при усло-
вие че студентката се отка е от тя в писмена форма.
Чл. 11 . Изм. - С, 27.0 .2013 г. При те ко и прод л ително за оляване и при други
кра но ува ителни причини ректор т мо е да разре и на отделни студенти
прод л ително прек сване на о учението.
Чл. 117. Изм. - С, 27.0 .2013 г., доп. – С, 0 .10.201 г. Студентите от последния курс
с неполо ени изпити от ликвидационната сесия не могат да прек сват. Тези сту-
денти могат да поло ат невзетите изпити до една година по индивидуален гра-
фик с разре ение на декана за С акалав р“, директора на М за С
магист р“ и директора на оле а по туриз м – Варна за С професиона-
лен акалав р“ , след което нередовните се отстраняват.
Чл. 118. 1 е енията за отстраняване, прек сване и в зстановяване се вземат от ректо-
ра по предло ение на декана на с ответния факултет.
2 со ените случаи, св рзани с отстраняване, преместване, прек сване и в з-
становяване на студенти, се ре ават от ректора.
Чл. 11 . 1 До д р авен изпит се допускат студентите, изп лнили всичките си зад л е-
ния по уче ен план.
2 Д р авните изпити се прове дат в три последователни сесии, непосред-

417
 ствено след прикл чване на уче ната година, по предварително о явен график.
3 рафик т за прове дане на д р авните изпити се определя от С.
Студентите, придо или право да се явят на д р авен изпит, са дл ни да го
поло ат на две от трите последователни сесии.
5 едовната сесия е през месец ни, а поправителната – по из ор на студента
през месец септември или месец януари. со ените случаи се ре ават от ректо-
ра по предло ение на декана.
Изм. – С, 27.0 .2013 г. Студентите, които не са поло или успе но д р-
авния изпит на определените сесии, се допускат повторно на о е две последо-
вателни сесии.
7 Нова – С, 27.0 .2013 г. При неполо ени изпити, по реда на ал. 5 и ал.
, студентите се отстраняват. тстранените студенти могат да в зстановят сту-
дентските си права в с ата специалност и форма на о учение чрез заявление
до ректора след изтичане на срока за отстраняването.
Чл. 120. 1 рган за за ита интересите на студентите е студентският с вет.
2 Студентският с вет има право:
1. да организира из ора на свои представители в р ководните органи на И –
Варна, както и в с вета на настоятелите
2. да прави предло ения за в ве дане на доп лнителни уче ни дисциплини
3. да прави предло ения за покана на в н ни преподаватели
. да организира с здаването на научни специализирани студентски о но-
сти и пу ликуването на те ни трудове
5. при нео одимост да с здава и управлява свои организационни звена
. да установява в тре ни и ме дународни о разователни, културни и след-
дипломни контакти ме ду студентите
7. изм. – С, 27.0 .2013 г. да изразява мнение и да прави предло ения за
развитието на културната и спортната де ност в И – Варна
8. изм. – С, 27.0 .2013 г. да участва в управлението на студентските сто-
лове и о е ития
. да участва в организацията на уче ния процес, разпределението на сти-
пендиите и помо ите за студентите
10. да участва с с свои представители в на л дението на в тре ната сис-
тема за оценяване, подд р ане и следакредитационен контрол на качест-
вото на о учението и на академичния с став на И – Варна, както и при
разра отване на в просите за проучване на студентското мнение.
3 Членовете на студентския с вет представляват студентите в ото с ра-
ние на И – Варна.
роят на членовете на студентския с вет е в зависимост от определените от
С квоти за участие на студентите в ото с рание на И – Варна.
5 Мандат т на студентските представители в ото с рание на И – Варна
се определя с правилника за организацията и де ността на студентския с вет.
Чл. 121. Правилник т за организацията и де ността на студентския с вет се утв р дава
от С.
Чл. 122. Де ността на студентския с вет се финансира от д ета на И – Варна, от
дарения и други източници.
Чл. 123. 1 Студенти, които с поведението си нару ават установения ред и дисциплина,

418
 се наказват дисциплинарно.
2 Дисциплинарните наказания, налагани на студентите, са:
1. за еле ка
2. порицание
3. предупре дение за отстраняване от И – Варна
. изм. – С, 27.0 .2013 г. отстраняване от И – Варна за срок, определен
от ректора.
3 П рвите три наказания се налагат от декана, а последното – от ректора

Прило ение 2

Правилник за в тре ния ред

на Икономически университет – Варна
извадки
лава трета
Ред в сградите на Икономическия университет
Чл. 11. В сградите на И и приле а ите им територии е за ранено:
1. Нанасянето на повреди по иму еството на И анки, маси, столове, комп -
три, книги и др. .
2. ам рсяване на МТ на И из в рляне на отпад ци изв н определените мес-
та и др. .
3. Пу енето в сградите.
. Внасянето в уче ните сгради на кафета, закуски и други отв н.
5. акусването по коридорите и аудиториите.
. денето на семки.
7. Изнасянето на ме ели от ка инети и зали.
8. Внасянето на коридорна ме ел в ка инети и зали.
. Писането и слагането на с о ения по врати, стени, фасади, огради и д рвета.
10. Монтирането на видими ел. и други проводници по коридори, зали и фасади,
използването на ел. уреди, некасае и уче ния процес.
11. екламирането на цигари и алко ол.
12. Поставянето на предмети.
13. Поставянето на катинари, вериги и други подо ни за затваряне на врати.
1 . Поставяне на о яви от в н ни фирми.
15. Направата на доп лнителни прегради в ка инети и коридори, поставянето на
метални врати, метални ре етки по прозорците и други, ез изричното разре-
ение на ректора.
1 . Ползването на осветление в светлите части на деня.
17. Внасянето на ор ие и взривни ве ества.
18. Внасянето на запалителни и отровни ве ества.
1 . Викането и вдигането на ум в коридори, зали и други поме ения.

419
 лава ета
Подд р ане и о азване на редоставените за из олзване те ника
ма ини а арати рибори материали и транс орт
Чл. 30. Подд р ането и опазването на иму еството на И сграден фонд, ма ини и с -
ор ения, те нически средства, материали, транспорт и други е зад л ение на
всички преподаватели, слу ители, студенти, докторанти и специализанти.
Чл. 31. Всички в зникнали повреди, аварии и други нередности, явили се в процеса на
експлоатацията на МТ на университета, се отразяват до рос вестно и ясно в
Информационна тетрадка”, с гласно С С П.
Чл. 32. ад л ение на преподавателите и слу ителите и право на студентите, докторан-
тите и специализантите е да вписват в Информационна тетрадка” всички за е-
лязани от тя нередности и повреди в МТ , независимо от това, че не я ползват
пряко или не отговарят конкретно за нея.
Чл. 33. Те нологията за отстраняване на в зникналите повреди, аварии и други е регла-
ментирана в С С П.
Чл. 3 . Виновните лица за причинени ети и повреди на МТ се предлагат от пом.-рек-
тора на ректора за санкции.

Прило ение

Правила за оценяване на знанията уменията и ком етентностите

на студентите в Икономически университет – Варна
Раздел
Об и оло ения
Чл. 1. 1 Тези правила регламентират конкретната де ност по оценяването на знанията,
уменията и компетентностите на студентите в И – Варна в с ответствие с Пра-
вилника на И – Варна и Подсистемата Проверка на знанията, уменията и компе-
тентностите на студентите”.
2 Правилата се отнасят за всички о разователно-квалификационни степени про-
фесионален акалав р, акалав р и магист р и форми на организация на уче ния
процес редовна, задочна, дистанционна, факултативна и индивидуална .
Чл. 2. С разра отването и прило ението на правилата се цели:
1. пови аване на ефективността и о ективността на оценяването
2. унифициране на принципите и ме анизмите за оценяване
3. пови аване на мотивацията на студентите за системна и непрек сната подго-
товка
. с здаване на условия за прилагане на Европе ската система за трансфер на кре-
дити
5. син ронизиране де ността на И – Варна с идеята за Европе ско о разователно
пространство.
Чл. 3. 1 ценяването на знанията, уменията и компетентностите на студентите се ос -

420
 ествява от преподавателски оценява и екипи титуляр на дисциплина и негов
асистент или само от титуляра на дисциплината когато то води и семинарните
занятия по нея, или тя не вкл чва семинарни занятия .
2 Де ностите по оценяването о ва ат:
1. разра отване на уче ни планове и програми по дисциплините в частта им за
формите на контрол
2. разра отване на с д р анието, изискванията и регламента за ос ествяване на
семестриалните контролни задачи, изпитите по отделните дисциплини и кон-
тролните процедури, св рзани с практическото о учение, както и своевремен-
ното им оповестяване пред студентите
3. организацията, подготовката и прове дането на д р авните изпитни сесии
. документиране, с ранение на резултатите и контрол на оценяването.
Чл. . Де ностите по оценяването се основават на следните принципи:
1. прозрачност, езпристрастност о ективност и точност
2. екипност при оценяването
3. автономност и творчество
. диференциран под од
5. системност и непрек снатост
. комплексност и алансираност
7. о ратна вр зка
8. приоритетност на сеси ното оценяване
. приемственост и отчитане спецификата на лгарската о разователна система.
10. насоченост к м електронизация на изпитните и отчетните процедури.
Чл. 5. 1 сновни форми на контрол в р у знанията, уменията и компетентностите на
студентите са семестриалното теку ото и сеси ното кра ното оценяване.
2 ра ната оценка по уче на дисциплина, по която има предвиден изпит в уче -
ния план, се формира като о резултат от семестриалното и сеси ното оценяване,
с изкл чение на неполо ените изпити от пред одна година, както и при пови и-
телни сесии.
3 а дисциплини, по които формата на контрол е теку а оценка, с ата се фор-
мира като о резултат от формите на семестриалното оценяване.
Студентите имат право на пови ителна сесия за семестриалните изпити и те-
ку ите оценки в процеса на о учение, с гласно подраздел I от Подсистема Про-
верка и оценка на знанията, уменията и компетентностите на студентите“.
Чл. . 1 ра ните оценки се оформят в цели числа по есто алната система и се считат
за поло ителни при постигната минимална оценка от 3,00.
2 а формиране на семестриални оценки се използва точкова система, като о а-
та сума на семестриалния и сеси ния резултат по отделна дисциплина не мо е да
над в рля 100 точки.
3 а дисциплини ез семинарни и ла ораторни занятия, оценяването се изв р ва
по време на сесията по точкова система, като оценката е в рамките на 100 точки.
При оформяне на кра ната оценка в т.ч. семестриална – при дисциплини ез
изпит о ата сума на всички получени точки се приравнява к м есто алната
система както следва:
1. от 87 до 100 точки – тличен ,00
2. от 73 до 8 точки – Много до р 5,00

421
 3. от 5 до 72 точки – До р ,00
. от 5 до 58 точки – Среден 3,00
5. до точки – Сла 2,00.
5 Независимо от о ата сума на точките от семестриалното и сеси ното оценя-
ване, скалата по ал. се прилага при условие, че студент т е получил минимум 10
точки на изпита.
Пример: При семестриална оценка 38 точки и оценка от изпита 8 точки се форми-
ра о а оценка точки. Независимо, че роят на точките с ответства на оценка
Среден 3 , скалата не се прилага и студент т получава оценка Сла 2 , за ото не
е пре в рлена критичната граница от 10 т.
Пример: При семестриална оценка от 35 точки и оценка от изпита 10 т. се формира
о а оценка 5 точки. Изп лнено е условието на ал. 5 и студент т се оценява с с
Среден 3 .
При констатирана измама или опит за измама по време на изпит студент т по-
лучава нула точки и кра на оценка по дисциплината Сла 2,00 , а при прове дане
на семестриална форма на контрол – нула точки за с ответната форма на контрол.
7 В случа на измама, опит за измама или за в зпрепятстване прове дането на из-
пита, оценява ият екип оформя писмен протокол, подписан от оценява ия екип,
студента и двама свидетели. При отказ на студента да подпи е протокола, двамата
свидетели удостоверяват отказа му с с своите подписи. Протокол т се представя
на декана на факултета. е енията на последния за всеки отделен случа се правят
пу лично достояние.
Чл. 7. 1 ценява ите екипи или титуляри на дисциплини са зад л ени да предоста-
вят на студентите цялата информация за регламента на оценяването под форма на
писмени указания за прилаганите форми на теку контрол и сеси но оценяване.
При Д указанията за прилаганите форми на теку контрол и начина на прове -
дане на семестриалния изпит по всяка дисциплина се пу ликуват в новинарския
форум на с ответната дисциплина в платформата за дистанционно о учение преди
началото на прис ствения период. повестените форми на контрол не могат да се
променят след тя ното оповестяване за с ответния семест р.
2 езултатите от различните форми на контрол на знанията, уменията и компетент-
ностите на студентите се о явяват своевременно до края на уче ните занятия за
редовно о учение и преди явяване на изпит за задочно и дистанционно о учение .
Чл. 8. 1 тдел че на де ност и студенти” осигурява информационно, методично и с
нео одимата материална аза оценяването на знанията, уменията и компетентно-
стите на студентите с с специални о разователни потре ности.
2 Студентите с с специални о разователни потре ности при нео одимост полз-
ват личен асистент.
3 Нова С разре ение на декана на с ответния факултет студенти с с специални
о разователни потре ности могат да се изпитват чрез използване на платформа-
та за електронно и дистанционно о учение или други информационно-комуника-
ционни те нологии И Т . Изпитва ите преподаватели се уведомяват своевре-
менно за ре ението на декана от слу ител от сектор Студенти“.
Де ностите на преподавателите по семестриално, сеси но и при зав р ване на
о учението оценяване на студентите с с специални о разователни потре ности се
с гласуват с с с ответния слу ител от отдел че на де ност и студенти”.

422
 Раздел
Семестриален контрол и оценяване
Чл. . 1 Семестриалният контрол се организира и прове да за всяка уче на дисципли-
на, за която са предвидени семинарни или ла ораторни занятия с минимален ора-
риум 15 часа по уче ен план.
2 Семестриалният контрол при редовна форма на о учение се организира и ос -
ествява по време на лекционните, семинарните, ла ораторните и практическите
занятия.
3 При задочно о учение роят на семестриалните контролни задачи се редуцира
с 50 от редовното о учение, а по дисциплини, по които се четат само лекции,
семестриален контрол се прилага или не по преценка на преподавателя.
При дистанционно о учение семестриалният контрол се ос ествява след из-
тичане на прис ствения период, в с ответствие с указанията, пу ликувани на плат-
формата за Д .
5 При индивидуалната форма на о учение о ем т на семестриалния контрол е
с ият както при редовното о учение.
Вид т и роят на контролните задачи през семест ра се определят в уче ните
програми в зависимост от орариума на уче ната дисциплина или роя на креди-
тите по нея. С цел реализиране на принципа за системност в о учението роят на
контролните задачи през семест ра за редовно о учение не мо е да е по-малко от
две пример – реферат и контролна ра ота практическо задание и контролна ра о-
та дома на и контролна ра ота и др. . Поне една от контролните задачи е с прак-
тическа насоченост. Те се изп лняват по предварително разра отен график, ко то
се о явява пред студентите от титуляра на дисциплината в началото на семест ра.
7 Начин т, роят и формите на семестриално оценяване на студенти с с специ-
ални о разователни потре ности се уточнява с воде ия семинарни занятия до 2
седмици от започване на семест ра.
8 ценяването на знанията, уменията и компетентностите на студентите по фи-
зическо в зпитание и практическо о учение се изв р ва по специални методики,
приети в с ответните катедри и отговаря и на о ите изисквания.
С д р анието на контролните задачи се о новява периодично всяка уче на
година в зависимост от наст пилите изменения в уче ния материал и новостите в
теорията и практиката в с ответната дисциплинарна о ласт.
Чл. 10. 1 сновни форми на семестриален контрол са: разра отка и за ита на курсова
ра ота реферат, курсов проект , подготовка и о с дане на казуси, ре аване на
тестове в.т.ч и електронни, на комп три, азирани в университета и задачи,
развиване на теоретични в проси, дома на ра ота, делови игри, про лемни се-
минари и други специални за с ответната дисциплина.
2 урсовата ра ота се в злага в началото на семест ра за уче ни дисциплини,
за които е предвидена в уче ния план. Тя се разра отва и за итава под форма
на реферат или проект индивидуално или от екипи по зададени от титуляра или
асистента параметри и изисквания.
3 азра отването и о с дането на казуси се в злага теку о от асистента или
титуляра на дисциплината по препор чана литература и актуални про леми, раз-

423
 ирява и уче ния материал и представлява и основа за дискусия по време на
упра ненията.
Тестовете и задачите се прилагат за теку а проверка на знанията, уменията и
компетентностите на студентите по време на семинарните занятия или лекциите
и се разра отват с о разно спецификата на всяка уче на дисциплина.
5 Дома ната ра ота вкл чва литературни о зори, есета, преводи и други инди-
видуални задачи, които се в злагат от асистента или титуляра на дисциплината за
изп лнение в определен срок или до края на семест ра.
олевите игри се организират и р ководят от асистента или титуляра на дис-
циплината при предварително определени цели, задачи, сценари и разпределяне
на роли в рамките на студентския разра отва екип.
7 Про лемните семинари са форма на прове дане на дискусионни форуми по
предварително зададени от преподавателя в проси или тема.
Чл. 11. 1 При задочната форма семестриалното оценяване на студентите се изв р ва
по зададени по време на очните прис ствените занятия под одя и за арактера
на тези форми самостоятелни задачи курсови и дома ни ра оти, казуси, рефе-
рати и др. . Самостоятелните разра отки се представят на оценява ите екипи
на -к сно до една седмица преди датата за явяване на изпит по начин, определен
от титуляра на дисциплината лично, по по ата или чрез интернет .
2 При дистанционната форма на о учение семестриалното оценяване на студен-
тите се изв р ва чрез използване на ресурсите и де ностите на платформата за
Д . По време на прис ствените занятия титуляр т и асистент т по с ответната
дисциплина разясняват изискванията к м студентите, начина на самоподготовка
и формите за прове дане на теку контрол: полагане на тестове, разра отване на
курсови ра оти, дома ни задачи, казуси и други де ности, предвидени в уче -
ната програма по с ответната дисциплина, разясняват начина за комуникация в
студентската група при в злагане на ра ота в екип и с преподавателя.
3 При о учението на студенти на индивидуален план семестриалното оценяване
се изв р ва чрез под одя и форми за ме динно оценяване, които не изискват
зад л ително прис ствие на аудиторни занятия.
Чл. 12. 1 Всеки преподавателски екип самостоятелно определя пакета” от форми на
семестриален контрол, както и критериите за оценяването им.
2 азличните форми на семестриален контрол участват при формирането на
окончателната семестриална оценка с еднак в или различен ро точки, които се
определят от преподавателския екип или от катедрата.
Чл. 13. 1 ценява ият екип преподавател оформя о а семестриална оценка на ос-
новата на отделните оценки от изп лнените контролни задачи през семест ра.
2 ата семестриална оценка се определя като сума от точките, получени от
отделните контролни семестриални задачи.
Пример: при оценка от три контролни задачи – с ответно 12, 8 и точки – о ата
семестриална оценка се определя, като те се сумират: 12 8 2 точки.
3 Максималната о а семестриална оценка при редовно о учение е 0 точки, а
при задочно и дистанционно о учение – 20 точки.
ко студент т не се яви за изп лнение на една или всички семестриални зада-
чи, то получава с ответно нула точки за отделната задача или за кра ната семе-
стриална оценка.

424
Чл. 1 . 1 тделните форми на семестриален контрол могат да се в злагат индивидуал-
но или на екипи от 3-ма до 8 студента.
2 При екипната форма преподавателите определят и о явяват предварително
изискванията и критериите, по които е се формира о ата на екипа и индиви-
дуалната за всеки член на екипа оценка.
3 При трансформирането на о ата в индивидуална оценка преподавателите
прилагат метода на анонимна взаимна самооценка в разра отва ия екип.
Чл. 15. 1 Прис ствието и участието на студента в семинарните, ла ораторните и лек-
ционните занятия е основание за в ве дане на стимули, като се допуска кориги-
ране на о ата семестриална оценка с до 10 точки за редовна форма на о учение
и с до 5 точки за задочно и дистанционно о учение при спазване регламента на
чл. 13, ал. 3.
2 Минималната семестриална оценка е нула 0 точки.
Чл. 1 . 1 До края на семест ра оценява ите екипи титулярите на дисциплините за-
д л ително оформят о а семестриална оценка вкл чително и за дисциплини
ез изпит от изп лнените теку и задачи по точковата система и я о явяват на
студентите на последното семинарно занятие или лекция.
2 а задочно о учение де ностите по пред одната алинея се изв р ват в седми-
цата, пред о да а изпита и на самия изпит.
3 а дистанционно о учение де ностите по ал.1 се ос ествяват чрез платфор-
мата за дистанционно о учение на И – Варна в седмицата преди изпита.

Раздел
Сеси но оценяване
Чл. 17. 1 ормите на сеси но оценяване са теку ата оценка и изпит т.
2 сновна форма на сеси но оценяване е писменият изпит, ко то мо е да се
ком инира с устен или при в змо ност и нео одимост с практически. То има
зад л ителен арактер, което означава, че:
1. се прове да по предварително приет и о явен график
2. студент т не се осво о дава от него на аза резултатите от семестриалното
оценяване.
3 Студенти, постигнали изкл чителни резултати на прове дани в тре ни, на-
ционални и ме дународни олимпиади, конференции и други с стезания по с от-
ветната дисциплина, могат да получат максимален ро точки 0 като семестри-
ална оценка и 20 за задочна и дистанционна форма на о учение или 100 точки
като кра на оценка по ре ение на оценява ия екип.
Писмената форма на изпита вкл чва разра отване на теоретични в проси, ре-
аване на задачи, ре аване на тестове с с затворени, отворени и или ком инира-
ни в проси, както и други контролни форми, о явени предварително в уче ната
програма по дисциплината, а устната или практическата при наличие на такава
форма доп лва и конкретизира кра ната оценка или установява достоверността
на писмената част от изпита пред оценява ия екип.
5 Начин т и формата на сеси но оценяване на студенти с с специални о ра-
зователни потре ности се уточняват с воде ия семинарните занятия по дисци-
плината до 2 седмици след започване на семест ра и се с гласува с титуляра на

425
 дисциплината.
а студенти с с специални о разователни потре ности изпитите могат да -
дат с уд л ено времетраене. Прове дат се в под одя о за целта време и място,
като по преценка на оценява ия екип студент т мо е да де придру аван от
личен асистент.
7 Нова С разре ение на декана на с ответния факултет изпит т на студенти
с с специални о разователни потре ности мо е да се проведе чрез използване на
платформата за електронно и дистанционно о учение или други информационно-
комуникационни те нологии И Т . а целта студент т подава заявление до дека-
на на факултета, придру ено с нео одимите медицински документи в началото
на всеки семест р.
8 Минималният ро в проси за писмен изпит с изкл чение на тестовата фор-
ма с с затворени в проси или ком иниран тест, с вкл чени затворени, отворени
в проси и задачи е два, а максималният се определя от оценява ия екип с о-
разно спецификата на уче ната дисциплина и начина на прове дане на писме-
ния изпит.
Чл. 18. 1 Сеси ните оценки по конкретните уче ни дисциплини се определят в зави-
симост от формата и с д р анието на изпита и при отчитане на предметната
специфика на дисциплините.
2 ритериите за сеси но оценяване се определят и о явяват предварително от
оценява ите екипи в срока по чл. 7 ал. 1 при спазване на следните о и параме-
три и изисквания: п лнота, системност, точност, яснота и логичност на изло е-
нието на в проса или ре ението на задачата.
3 Сеси ната оценка се определя като сума от получените точки от отделните
елементи на изпитния тест теоретични в проси, тест, задачи и др. .
Пример: при три оценки от затворени в проси при тест, теоретичен в прос и за-
дача – с ответно 15, 12 и 18 точки – о ата сеси на оценка се определя като
с ите се сумират: 15 12 18 5 точки.
Максималната сеси на оценка за редовната, поправителната и ликвидацион-
ната сесия при редовно о учение е 0 точки, при задочно и дистанционно о у-
чение е 80 точки, а за неполо ените изпити или пови ителна сесия за всички
форми на о учение – 100 точки.
Чл. 1 . Прод л ителността на аудиторното време за прове дане на писмения изпит е от
1 до 2,5 часа, устният изпит ако има так в се прове да от оценява ия екип след
проверка на писмените ра оти в в време, о явено от титуляра на дисциплината в
деня на изпита.

Раздел
ормиране на кра ната оценка о учебните дисци лини
Чл. 20. 1 ра ните оценки по уче ните дисциплини са интегриран резултат от семе-
стриалното и сеси ното оценяване.
2 ра ните оценки се формират по време на сесията с изкл чение на дисципли-
ните, зав р ва и с теку а оценка, която е резултат от семестриалното оценяване.
3 ормирането на кра на оценка по уче на дисциплина по време на поправи-
телната и ликвидационната сесия се изв р ва с гласно ал. 1 на настоя ия член.

426
 ценката при явяване на неполо ени изпити от пред одни години и на по-
ви ителна сесия се формира само от проведения изпит ез отчитане на теку
контрол , като максималният ро точки е 100.
Пример: при получени 5 точки при явяване на изпит в случаите по ал. кра ната
оценка е 5 точки.
5 Прек сналите студенти формират отново семестриална и сеси на оценки по
реда на раздел II и раздел III.
При неявяване на студента на изпит кра на оценка не се формира.
7 При неспазване на срока за явяване на пови ителна сесия, определен от дека-
на директора М директора на оле а по туриз м, се счита, че студент т се
отказва, като му се запазва оценката, отразена в студентското му с стояние.
Чл. 21. 1 ра ната оценка по уче на дисциплина, зав р ва а с изпит на редовна, по-
правителна, и ликвидационна сесия, се формира като сума от семестриалната и
сеси ната оценка.
Пример: при семестриална и сеси на оценка – с ответно 2 и 5 точки – кра ната
оценка се определя като сума от двете оценки: 2 5 7 точки.
2 ра ните оценки от изпита теку ата оценка се приравняват к м есто ал-
ната система с гласно настоя ите правила.

Раздел
Оценяване на студентите ри зав р ване на обучението
Чл. 22. учението на студентите в в всички о разователно-квалификационни степени
зав р ва с полагане на д р авен изпит.
Чл. 23. 1 Д р авните изпити се прове дат под формата на за ита на дипломна ра ота,
комплексен писмен или в ком инация с устен и практически изпит.
2 учението в С акалав р” и С магист р” зав р ва с д р авен изпит
по специалността или за ита на дипломна ра ота, условията за което са регла-
ментирани в Правилника на И – Варна.
3 омплексният д р авен изпит е зад л ителен за студентите акалаври и ма-
гистри, които не отговарят на изискванията за за ита на дипломна ра ота по чл.
от Правилника на И – Варна и за студентите професионални акалаври от
оле а по туриз м.
Практическите д р авни изпити са зад л ителни за студентите професио-
нални акалаври от оле а по туриз м по дисциплини, които оформят профила
на подготовката по с ответната специалност.
Чл. 2 . 1 омплексният д р авен изпит се полага на основата на приет и предло ен от
катедрата тематичен план в просник , в ко то се вкл чват основни теми и или
задачи от под рани профилира и о учението в специалността дисциплини.
2 роят на темите и или задачите от всяка специална дисциплина с ответства на
относителен дял на не ния о орариум.
3 ият ро на темите и задачите, вкл чени в в в просника за комплексния
д р авен изпит, е не по-малко от 0 и не повече от 80.
При прове дане на комплексния писмен д р авен изпит изцяло по тестова
форма с с закрити в проси о ият ро на в просите е не по-малко от 0 и не
повече от 100.

427
 5 а полагането на комплексния д р авен изпит студентите изтеглят пу лично
и лотари но на -малко две и на -много четири теми или задачи от тематичния
план, а при тестовата форма – един от минимум три варианта. Изкл чение е те-
стовият изпит в ИПНИ Т, при ко то в просите се генерират автоматично.
Студентите получават тематичен план в просник за подготовка на комплекс-
ния д р авен изпит не по-к сно от три месеца преди датата на прове дането му.
С ият се пу ликува и на уе са та на И – Варна.
Чл. 25. 1 ценяването на знанията, уменията и компетентностите на студентите при по-
лагане на д р авните изпити се ос ествява по различни методики в зависимост
от тя ната форма комплексен д р авен изпит или за ита на дипломна ра ота .
2 ценяването на знанията, уменията и компетентностите на студентите при
полагане на д р авните изпити се азира на критерии, кореспондира и с посо-
чените в Националната квалификационна рамка.
Чл. 2 . 1 При за ита на дипломна ра ота всеки от членовете на д р авната изпитна
комисия оценява знанията, уменията и компетентностите, демонстрирани от дип-
ломанта, по точкова система в диапазон от 0 до 100 т.
2 Назначеният от катедрата научен р ководител на дипломанта прави предло-
ение пред д р авната изпитна комисия за допускане или недопускане на ди-
пломната ра ота до за ита. Допускането до за ита се удостоверява с подписа на
научния р ководител на заглавната страница на дипломната ра ота.
3 Назначеният от катедрата рецензент на дипломната ра ота в рецензията си:
1. арактеризира качествата на разра отката, посочва не ните силни и сла и
страни с аргументирани еле ки и критични оценки
2. задава в проси за дискусия за ита по дипломната ра ота
3. прави предло ение пред д р авната изпитна комисия за прис дане или не-
прис дане на с ответната о разователно-квалификационна степен.
5 Независимо от предло ението на рецензента дипломант т се допуска до за-
ита.
ра ната оценка при за ита на дипломна ра ота се формира по точкова сис-
тема като средна аритметична величина от оценките на членовете на д р авната
изпитна комисия, закр глена до цяло число в посока нагоре максимум 100 точ-
ки .
7 ра ната оценка, формирана по точковата система, се приравнява по есто-
алната система с гласно В и се закр гля до 0,25.
8 При оформяне на кра ната оценка от комплексен д р авен изпит и за ита
на дипломна ра ота о ата сума на всички получени точки се трансформира в
оценка по следната скала:
1. от 5 до 51 точки – Среден 3,00
2. от 52 до 58 точки – Среден 3,25
3. от 5 до 1 точки – До р 3,50
. от 2 до точки – До р 3,75
5. от 5 до 8 точки – До р ,00
. от до 72 точки – До р ,25
7. от 73 до 75 точки – Много до р ,50
8. от 7 до 78 точки – Много до р ,75
. от 7 до 82 точки – Много до р 5,00

428
 10. от 83 до 8 точки – Много до р 5,25
11. от 87 до 8 точки – тличен 5,50
12. от 0 до 2 точки – тличен 5,75
13. от 3 до 100 точки – тличен ,00.
Нова В случа че научният р ководител или рецензент т на дипломната ра-
ота установят практика на плагиатство:
1. дипломант т не се допуска до за ита на дипломната ра ота
2. р ководителят на с ответната катедра писмено информира декана на факулте-
та за установените факти
3. декан т на факултета предприема ну ните де ствия за санкциониране на сту-
дента.
Чл. 27. 1 При полагане на комплексен писмен д р авен изпит и практически д р ав-
ни изпити всеки от членовете на д р авната изпитна комисия оценява знанията,
уменията и компетентностите, демонстрирани от студентите по точкова система в
диапазон от 0 до 100 т. ра ната оценка е средна аритметична величина от оцен-
ките на всеки от членовете на д р авната изпитна комисия.
Пример: при оценки на членовете на д р авната изпитна комисия с ответно –
72 80 7 и 78 точки, кра ната оценка се определя както следва: 72 80 7 78
7 ,5 точки. В този случа кра ната оценка се закр гля на 77 точки и по есто-
алната система с ответства на Много до р ,75.
2 При прове дане на д р авен изпит под форма на тест оценката се формира от
с ора на точките по отделните в проси, вкл чени в теста.
3 ра ната оценка, формирана по ал. 1 и ал. 2, се получава след трансформира-
не на точките в оценка по реда на чл. 2 ал. 8.
ко комплексният д р авен изпит вкл чва писмена и устна част, кра ната
оценка по него се формира като средна аритметична величина от о ите оценки
за двете части на всеки от членовете на д р авната изпитна комисия. ценяване-
то се изв р ва по реда на алинеи 1 - 3.
Чл. 28. 1 Д р авните изпити следва да вкл чват достат чно те нологично време за
изп лнение на конкретните процедури.
2 Прод л ителността на процедурата по за итата на дипломна ра ота е от 20
до 30 минути, в което време се вкл чват: кратко представяне експозе по ди-
пломната ра ота до 5 минути , представяне на рецензията и в проси к м дипло-
манта до 10 минути и за ита на дипломната ра ота до 15 минути .
3 Прод л ителността на комплексния писмен д р авен изпит е от 2 до часа,
която не вкл чва проверка на писмените ра оти от д р авната изпитна комисия.
Прод л ителността на практическите д р авни изпити се определя от с от-
ветната катедра в зависимост от тя ната специфика.
Чл. 2 . 1 а студентите с с специални о разователни потре ности за итата на диплом-
на ра ота и или д р авния изпит се полагат пред предвидената в правилника
комисия, като начин т, формата и мястото се с гласуват с председателя на коми-
сията до 1 седмица преди за итата изпита.

429
 Раздел
окументиране с ранение на резултатите и контрол
на де ността по оценяването
Чл. 30. 1 Документирането на резултатите от оценяването се ос ествява на три нива:
семестриален контрол, сесиен контрол и д р авен изпит.
2 ценките от всички форми на семестриален контрол се водят и документират
от асистента или от титуляра на дисциплината при липса на асистент под кон-
трола на воде ия преподавател.
3 езултатите от сеси ния контрол се водят и документират от п рвия титуляр
на дисциплината в изпитен протокол.
Изпитният протокол с д р а отделни графи за вписване на семестриалната,
сеси ната в ро точки и кра ната оценка по есто алната система за уче на-
та дисциплина на студента.
5 Изпитният протокол за д р авния изпит с д р а само графа за кра ната
оценка на студента.
Чл. 31. 1 П рвичната документация с резултатите от семестриалния и сеси ния кон-
трол писмени ра оти, материали или електронни носители с оценки от теку и
задачи през семест ра, курсови ра оти и др. се с ранява в ар ив на оценява ия
екип до една година след прикл чване на с ответната сесия. При Д резулта-
тите от поло ените тестове, предадените задания и изп лнени други де ности
се ар ивират в края на теку ата уче на година и фа ловете се с раняват една
година.
2 П рвичната документация с резултатите от писмените комплексни д р авни
изпити се с ранява в ар ив на катедрата до една година след датата на д р ав-
ния изпит.
3 Един екземпляр от дипломните ра оти, заедно с рецензията, се с ранява в
ар ив на катедрата до 1 година след датата на не ната за ита.
Чл. 32. 1 кончателните оценки по с ответната дисциплина, зав р ва а с изпит, за-
д л ително се нанасят в студентската кни ка и протокола в деня на изпита и по
партиди в главната книга на -к сно до п рвия ра отен ден след края на с ответ-
ната изпитна сесия лично от воде ите преподаватели.
2 Теку ите оценки се нанасят в студентската кни ка и протокола до края на
семест ра.
3 С раняването на протоколите се ос ествява от сектор Студенти”, М ,
или оле по туриз м, с гласно де ства ите нормативни документи на д р ав-
ния ар ив.
Чл. 33. 1 Теку ата де ност по оценяването на студентите, документирането и с ране-
нието на резултатите от нея, се организира и контролира от титуляра на с ответ-
ната дисциплина и ос ествява заедно с воде ия семинарните занятия.
2 онтрол т по спазването на изискванията в настоя ите правила от страна на
оценява ите преподаватели се в злага на р ководителя на катедрата и деканите
на факултети директора на департамента, М , ЕД и оле по туриз м .
3 В края на всяка изпитна сесия катедрите и факултетните с вети о с дат и
приемат отчет за резултатите от семестриалното и сеси ното оценяване на знани-

430
 ята на студентите за всички о разователно-квалификационни степени и форми на
о учение.
Декан т директор т на департамента, директор т М , директор т на оле-
а по туриз м контролира воденето и с ранението на документацията с кра -
ните резултати от де ността по оценяването.
5 ялостната организация и контрол т на де ността по оценяването на знани-
ята, уменията и компетентностите на студентите се в злага на зам.-ректора по
Д .
Чл. 35. 1 ценяваните студенти имат правото и зад л ението да се информират за ре-
гламента, процедурите и резултатите от оценяването.
2 ценяваните студенти имат правото да предявяват претенции и ал и при
неспазване на настоя ите правила, както и да поискат явяване на пови ителна
сесия.
3 Правото на студента по смис ла на пред одната алинея е в сила в случаите
на установени те нически пропуски или гре ки например при изчисляване или
нанасяне на оценките , както и при сериозни основания за разминаване на факти-
чески показаните знания, умения и компетентности и получената кра на оценка
за тя .
Допускат се корекции на оценките в случаите по пред одната алинея в сту-
дентската кни ка, изпитния протокол или по партидата в главната книга само от
титуляра на дисциплината.
5 Евентуални спорове и претенции от страна на студентите се отправят писме-
но к м оценява ия екип, ко то следва да даде аргументиран отговор до края на
деня, в ко то се прове да изпит т, а при изпит на повече от една група на ден –
до края на следва ия ра отен ден.
Документацията по ал ите се с ранява в катедрата за срок от една година
след подаването .
7 До явяване на пови ителна сесия се допускат само активни ез прек сна-
ли или отстранени студенти с гласно ме анизма за прове дане на пови ителна
сесия, описан в подраздел I на подсистемата Проверка и оценка на знанията,
уменията и компетентностите на студентите“.
Чл. 3 . становени и доказани случаи на сериозно увре дане на правата на студента при
оценяването на неговите знания, умения и компетентности се отнасят чрез пис-
мена ал а до ректора на И – Варна.

Пре одни и закл чителни раз оредби

1. Правилата са приети от С на 30.01.200 г., изменени и доп лнени на заседание
на С на 31.05.2012 г. Протокол 17 , актуализирани на заседание на С на
0 .10.2012 г. Протокол 178 , актуализирани на заседание на С на 30.0 .201
г. Протокол 11 , актуализирани на заседание на С на 15.12.201 г. Протокол
15 , и влизат в сила от уче ната академична 201 -2017 г.
2. Правилата са приети на основание на чл. и чл. 58а от акона за вис ето о разо-
вание, а изп лнението им се в злага на зам.-ректора по Д .

431
 Прило ение
Постановление 0 от 2 ма 2000 г за условията и реда
за редоставяне на сти ендии на студентите докторантите и
с ециализантите от д р авните вис и учили а
и научни организации

П лния текст на постановлението мо ете да намерите

на уе са та на Министерство на о разованието и науката:
http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=58

Правила за от ускане на сти ендии

в Икономически университет – Варна

С правилата мо ете да се запознаете на интернет страницата на университета:

11

Прило ение

Наредба за олзване на студентските об е ития и столове

П лния текст на документа мо ете да намерите

на са та на Министерство на о разованието и науката:
http://www.mon.bg/?go=page&pageId=7&subpageId=59

Правилник за условията и реда за настаняване олзване и в тре ния ред

в студентските об е ития на Икономически университет – Варна

С правилника мо ете да се запознаете на интернет страницата на университета:

11

432
 Академичен календар за учебната 2017 2018 г
за студентите от образователно квали икационна сте ен
бакалав р

1 Редовно обучение

имен семест р етен семест р

чебни занятия 20 септември – 29 декември 2017 26 февруари – 4 ма 2018
20 и 21 септември 2017 –
информационни дни за I курс
а ита на ракти редовна сесия –
ческо обучение 26 септември 2017
поправителна сесия –
12 октомври 2017
Ваканции
имна 30 декември 2017 – 10 януари 2018
Ме дусеместриална 5 февруари – 18 февруари 2018
Редовна из итна 11 януари – 3 февруари 2018 за I, II и III курс
сесия 10 ма – 9 ни 2018
за I курс
8 ма – 28 ма 2018
По равителна 19 – 22 февруари 2018 за I, II и III курс
из итна сесия 14, 15, 18 и 19 ни 2018
за I курс
30 и 31 ма , 1 и 2 ни 2018
иквидационна из итна сесия
за I, II и III курс за I курс
13, 14, 17, 18 септември 2018 4 ни – 7 ни 2018
Сесии за ди ломиране
Есенна сесия 11 – 13 септември 2017
имна сесия 31 януари, 1 и 2 февруари 2018
ятна сесия 21, 22, 25 и 26 ни 2018

433
 2 адочно и дистанционно обучение

имен семест р етен семест р

чебни занятия 25 септември – 8 октомври 2017 5 февруари – 18 февруари 2018
аудиторни по график по график
за всяка специалност за всяка специалност
25 септември 2017 –
информационен ден за I курс
а ита на ракти редовна сесия – 26 септември
ческо обучение 2017
поправителна сесия –
12 октомври 2017
Ваканция 30 декември 2017 – 10 януари 2018
Редовна из итна 11 януари – 3 февруари 2018 за I, II и III курс
сесия 10 ма – 9 ни 2018
за I курс
8 ма – 28 ма 2018
По равителна 19 – 22 февруари 2018 за I, II и III курс
из итна сесия 14, 15, 18 и 19 ни 2018
за I курс
30 и 31 ма , 1 и 2 ни 2018
иквидационна из итна сесия
за I, II и III курс за I курс
13, 14, 17, 18 септември 2018 4 ни – 7 ни 2018
Сесии за ди ломиране
Есенна сесия 11 – 13 септември 2017
имна сесия 31 януари, 1 и 2 февруари 2018
ятна сесия 21, 22, 25 и 26 ни 2018

кадемичният календар за всички о разователно-квалификационни степе-

ни и форми на о учение мо ете да намерите на интернет страницата на Икономи-
чески университет – Варна : . - . . 11850 .

434
 Ректорите
на Икономически университет – Варна
Проф. ани алянд иев 1 21 – 1 33
Проф. Иван онстантинов 1 33 – 1 35
Проф. наки рнаудов 1 35 – 1 3
Проф. Станчо Чолаков 1 3 –1
Проф. о чо о чев 1 –1
Проф. Димит р а ев 1 –1 7
Проф. о чо о чев 1 7–1 8
Проф. Димит р В р анов 1 8 – 1 51
Проф. Марко В лканов 1 51 – 1 5
Доц. елчо Николов 1 5 –1 5
Доц. Иван Ненов 1 5 –1 0
Проф. омир Станев 1 0–1
Доц. Иван Видев 1 –1 8
Проф. Васил Ванков 1 8–1 7
Проф. еорги Димитров 1 7 – 1 83
Проф. дравко овачев 1 83 – 1 8
Проф. еорги Димитров 1 8 –1 0
Проф. д-р ик.н. ал Донев 1 0–1
Проф. д-р ик.н. о ко танасов 1 – 2003
Проф. д-р ик.н. ал Донев 2003 – 2011
Проф. д-р Пламен Илиев 2011 -

435
 К де мо ете да рочетете овече

Нормативни актове
1. Закон за вис ето о разование. ДВ, 112 от 27.12.1 5, изм. ДВ, 28 от 2.0 .1 ,
изм. ДВ, 5 от 15.07.1 7, попр. ДВ, 57 от 18.07.1 7, изм. ДВ, 58 от 21.07.
1 7г. , изм. ДВ, 0 от 2.07.1 , попр. ДВ, от 23.07.1 , изм. ДВ, 111 от
21.12.1 , изм. ДВ, 113 от 28.12.1 , изм. ДВ, 5 от .07.2000, изм. ДВ, 22 от
.03.2001, изм. ДВ, 0 от 1 .0 .2002, изм. ДВ, 53 от 28.05.2002, изм. ДВ, 8 от
.0 .200 , изм. ДВ, 70 от 10.08.200 , изм. ДВ, 77 от 27.0 .2005, изм. ДВ, 83 от
18.10.2005, изм. ДВ, 103 от 23.12.2005, изм. ДВ, 30 от 11.0 .200 , изм. ДВ, 3
от 2.05.200 , изм. ДВ, 2 от 1.08.200 , изм. ДВ, 108 от 2 .12.200 , изм. ДВ, 1
от 22.05.2007, изм. ДВ, 13 от 8.02.2008, изм. ДВ, 3 от 2 .0 .2008, изм. ДВ,
от 5.08.2008, изм. ДВ, 2 от 5.0 .200 , изм. ДВ, 7 от 15.0 .200 , изм. ДВ,
от 15.12.200 , изм. ДВ, 38 от 21.05.2010, изм. ДВ, 50 от 2.07.2010, изм. ДВ, 5
от 23.07.2010, изм. ДВ, 3 от 13.08.2010, изм. ДВ, р.101 от 28.12.2010, изм. ДВ,
1 от .08.2011, изм. ДВ, от 1 .12.2011, изм. и доп. ДВ, 0 от 7.08.2012, доп.
ДВ, 102 от 21.12.2012, изм. ДВ, 15 от 15.02.2013г., изм. ДВ, 3 от 1 .07.2013,
изм. ДВ, 8 от 2.08.2013, доп. ДВ, 101 от 22.11.2013, доп. ДВ, 5 от 1.07.201 ,
изм. ДВ, от 8.08.201 , изм. ДВ, 107 от 2 .12.201 , изм. ДВ, 5 от 2 .07.2015,
изм. ДВ, 7 от 13.10.2015, изм. и доп. ДВ, 17 от 1.03.201 , изм. и доп. ДВ, 8 от
0 .12.201 , в сила от 01.01.2017.
2. Наредба за ползване на студентските о е ития и столове. ПМС 235, 25.0 . 2008
ДВ, р. 8 , 3.10.2008, изм. ДВ, 7 , 0 .10.200 , изм. ДВ, 2, 12.07.2013.
3. Наредба 21 на М Н от 30.0 .200 г. за прилагане на система за натрупване и транс-
фер на кредити в в вис ите учили а. ДВ, 8 , 12.10.200 .
. Постановление 0 от 2 ма 2000 г. за условията и реда за предоставяне на сти-
пендии на студентите, докторантите и специализантите от д р авните вис и учи-
ли а и научни организации. ДВ, , 30.05.2000, в сила от 01.10.2000, попр. ДВ,
5, 2.0 .2000, изм. и доп. ДВ, 0, .07.2001, изм. ДВ, 30, 22.03.2002, в сила от
22.03.2002, изм. ДВ, 83 от 30.08.2002, изм. и доп. ДВ 101 от 2 .10.2002, в сила от
2 .10.2002, изм. е ение 7 22 от 18.07.2003 на В С на , ДВ, 7 от 2 .07.2003,
в сила от 2 .07.2003, изм. и доп. ДВ 2 от 0 .0 .200 , изм. ДВ, от 30.11.2005,
в сила от 01.12.2005, доп. ДВ, 1 от 03.01.200 , изм. и доп. ДВ, 70 от 2 .08.200 , в
сила от 2 .08.200 , доп. ДВ, 15 от 1 .02.2007, изм. и доп. ДВ, 55 от 17.0 .2008, изм.
ДВ, 8 от 03.10.2008, изм. ДВ, 13 от 17.02.200 , изм. ДВ, 7 от 0 .10.200 , изм.
и доп. ДВ, от 0 .12.2011, изм. и доп. ДВ, 2 от 1 .08.2012, в сила от 01.0 .2012,
изм. ДВ, 2 от 12.07.2013, в сила от 03.07.2013, доп. ДВ, 23 от 1 .03.201 , в сила
от 01.0 .201 , в сила от 01.0 .201 , изм. и доп. ДВ, 58 от 31.07.2015, в сила от
01.0 .2015 изм. и доп. ДВ, 5 от 2 .07.201 , в сила от 2 .07.201 .
5. Правилник на Икономически университет – Варна. ниверситетски вести, ,
201 .

436
 . Правилник за в тре ния ред на Икономически университет – Варна. ниверситет-
ски вести, , 2001, с. 18-27.
7. Правилник за устро ството, де ността и управлението на Студентския с вет при Ико-
номически университет – Варна.

итература
1. танасов, . С академични традиции в де ето. Известия, 1, 2000, с. 3-13.
2. лизнаков, П., . овачев, С. онев. ратка история на Икономически университет –
Варна. Варна, 2001.
3. лизнаков, П. Европе ската традиция в Икономическия университет – Варна. Из-
вестия, 1, 2000, с. 31-37.
. ояд иева, П. ниверситет и о ество: два социологически случая. София, 1 8.
5. Димитров, . Подготовка за докторска дисертация. Варна, 2000.
. Документ по истории университетов Европ II- в. Вороне , 1 73.
7. Донев, . Традициите и предизвикателствата в развитието на Икономически универ-
ситет – Варна. Известия, 1, 2005, с. 3-8.
8. Еко, . ак се пи е дипломна ра ота. София, 1 .
. овачев, . Научната политика на вис ето т рговско учили е. Известия, 1, 2000,
с. 1 -22.
10. ондукторова, ., Т. танасова, Д. нкова. ниверситет т. Варна, 2002.
11. Професорите на Икономическия университет – Варна – 1 20 – 2015. Варна, 2015.
12. С орник в чест на проф. ани алянд иев. Варна, 1 2.
13. ниверситетски вести, 3, 201 .
1 . Система за оценяване и подд р ане качеството на о учение и на академичния с став
в Икономически университет – Варна. ниверситетски вести, 3 , 2013.
15. Сп. Известия, 1, 2, 2010.

лектронни източници
: . - .
: . - .
: . - . .
: . .
: . . .

437
 С д р ание

ниверситет т

I. Всео ност на науките

По вални слова за университета .................................................................................. 9
1. Началото ......................................................................................................................... 9
2. ниверситетските понятия ......................................................................................... 10
3. кадемичният етикет .................................................................................................. 13
. а , Да се веселим, докато сме млади .......... 14

II. Ма ка - ранителка
Икономическият университет в град Варна ............................................................ 16
1. Историята ..................................................................................................................... 16
2. На ите символи, академични празници и церемонии ........................................... 20
3. Икономическият университет днес ........................................................................... 26
. ргани за управление и структура ............................................................................ 28
5. рганизация на уче ния процес ................................................................................ 31
. дминистративно о слу ване................................................................................... 33

III. т всички крачки на -трудна е п рвата

латни равила в университетското обучение .................................................... 36
1. ак да слу аме” лекции ......................................................................................... 36
2. а о са нео одими упра ненията ......................................................................... 38
3. Внимание - форми на контрол .................................................................................. 41
. Дипломната ра ота ..................................................................................................... 43

I . , азват, че тря ва да четем не много, а от рани книги

Ин ормацията ............................................................................................................... 46
1. ниверситетската и лиотека .................................................................................... 46
2. Изданията на Икономически университет - Варна .................................................. 51
 . Всеки си има своите увлечения
Избор т ............................................................................................................................ 52
1. учение по индивидуален план............................................................................... 52
2. Втора специалност ...................................................................................................... 52
3. Магист рска степен .................................................................................................... 53
. Дистанционно о учение ............................................................................................. 56
5. Докторантура ............................................................................................................... 58
. Програми за краткосрочно о учение......................................................................... 58
7. В змо ности, които дава ме дународното с трудничество
на Икономически университет - Варна ..................................................................... 61
8. Сектор лумни и кариери” ариерен цент р ...................................................... 63
. ниверситетски културен цент р .............................................................................. 64

Академична ин ормация

I. N , Не за учили ето, а за ивота учим

чебни ланове и анотации на учебните дисци лини
за образователно квали икационната сте ен бакалав р ................................ 69
1. че ни планове ........................................................................................................... 69
1.1. инансово-счетоводен факултет ........................................................................ 69
Специалност Счетоводство и одит” ................................................................. 69
Специалност инанси” ..................................................................................... 72
Специалност Счетоводство и финанси” .......................................................... 75
Специалност астра оване и осигуряване”..................................................... 78
1.2. Стопански факултет ............................................................................................. 81
Специалност Икономика и т рговия” .............................................................. 81
Специалност изнес икономика” ..................................................................... 84
Специалност Строителен изнес и предприемачество” ................................ 87
Специалност Недви ими имоти и инвестиции” ............................................ 90
Специалност Индустриален изнес и предприемачество” ............................ 93
Специалност огистика”................................................................................... 96
Специалност грарен изнес”.......................................................................... 99
Специалност Екоикономика” .......................................................................... 102
Специалност Стокознание и митническа де ност” ...................................... 105
 1.3. акултет правление” ..................................................................................... 108
Специалност Менид м нт” ........................................................................... 108
Специалност Пу лична администрация” .......................................................111
Специалност С де на администрация”..........................................................114
Специалност Маркетинг”.................................................................................117
Специалност Ме дународен изнес” с преподаване на англи ски език ... 120
Специалност Туриз м” .................................................................................... 122
Специалност Ме дународен туриз м” с преподаване на руски език ........ 125
Специалност Ме дународни икономически отно ения” ........................... 128
1. . акултет Информатика”.................................................................................. 131
Специалност Информатика” ........................................................................... 131
Специалност изнес информационни системи” ........................................... 134
2. нотации на уче ните дисциплини ........................................................................ 137

II. де ога акво

Полезна ин ормация .................................................................................................. 400

Речник на академичните термини ........................................................................... 408

Някои о ва ни нормативни изисквания .....................................................................411

Прило ение 1 ..................................................................................................................411
Прило ение 2 ................................................................................................................. 419
Прило ение 3 ................................................................................................................. 420
Прило ение ................................................................................................................. 432
Прило ение 5 ................................................................................................................. 432

Академичен календар за учебната 2017 – 2018 година ................................................ 433

Ректорите на Икономически университет – Варна ..................................................... 435

К де мо ете да рочетете овече ................................................................................... 436

 СПРАВОЧНИК
за учебната 2017 2018 година
едактор ивко Парушев
Дадена за печат I.2017 г. Излязла от печат II.2017 г.
Печатни коли 2 ,88 Издателски коли 30,78
ормат 70 100 1 Тира 1500
Предпечатна подготовка Екатерина орданова
Издателство Наука и икономика”
Икономически университет - Варна
ул. Евлоги еоргиев” 2
Печатна аза на И - Варна

ISSN: 1313-1583