Образование и научни

знания във Византия

ВиКтория людмилова 11а
 Във Византия образованието се смята за висша ценност. Системата на
държавно управление се основава вьрху образоваността и
компетентността както на редовите чиновници, така и на висшите
сановници. Дори образовани представители на незаможната
провинциална аристокрация имат възможност да достигнат до най-
високите дльжности. Византииската обра-зователна система се
развива по учебната програма на класическата Антич-ност, смесена с
учението на Църквата. Гази богата педагогическа традиция е
предадена на учениците чрез тристепенна система на обучение -
начално, средно и висше образование, както е и в нашата
съвременност. Чрез визан-тийските школи - пазители на
древногрьцката култура, трудовете на антич-ните автори стават
известни на света.
 Началното образование («пропедейя") е широко разпространено и на-
чални училища се срещат и в най-отдалечените провинции. Учениците са
предимно момчета, макар че достыьт на момичета не е забранен. Знатни-
те семейства, както и в грько-римската Античност, поверяват децата си на
частен учител. Учениците започват образованието си на 6 - 7 години, като
се обучават от учител (дидаскалос*), който ги учи на основна грамотност
и смятане. Голяма част от тях остават само с начално образование. На 10-
11-годишна възраст децата на по-заможните родители са изпращани в
средните училища в Константинопол. Те биват цырковни и светски,
частни и дыржавни. Общото, или средното, образование (енкиклос
пайдея") се осно-вава на изучаването на седемте свободни изуства:
„тривиум" - граматика,логика и риторика, и ,квадривиум, точните науки -
аритметика, геометрия, астрономия и музика. Учениците се обучават от
„граматик" и изучават ос-новни творби на класическата поезия, на пырво
място - Омировия епос. Напредналите младежи се занимават с
класическа риторика, литература и други предмети под рьководството на
специални преподаватели. Обучението про-дилжава 5 - 6 години.
Качеството на преподаване зависи от знанията и спо-собностите на
учителя. Обучението се води главно в устна форма. Целта е учениците
активно да владеят речта, да развият умение за преразказ, цитира-не по
памет, составяне на описание, импровизация. Те сьставят коментари,
речи, «екфрази" (описания на паметници на изуството), «схеди"
(импрови-зации) и др. Сьстезанието между учениците се смята за важно
средство за обудение, особено при тыкуването на текстове и риториката.
  Наличието на висша образователна степен е характерна
черта на византийската цивилизация и в това отношение
тя с пряк наслецник на висшите училища на гръко-римския
свят. Философията процьфтява в Атина и Алек-сандрия,
медицината - в Александрия, пергам и навсякьде, правото
- в Бейрут. В Константинопол висшето училище е
създадено през 425 г. и получава названието „Аудиториум"
Висше (от лат. audire - слушам) . Самото название показва
основния метод на преподаване - лекции и коментари на
образование препода-вателите, които са държавни чиновници на
заплата от императорската хазна
 5. Пълният курс продължава около пет години. Риториката
е основа на висшето образование, но се доплва с по-
технически насочени предмети. истинското
предназначение на университета е да ооразова и
възпитава дэржавните служители - това е институция,
която комбинира функциите на висше училище и колеж,
под пряк държавен контрол.
  Образованите византийци се гордеят със своите знания. Те учат децата си на
грамотност не само защото грамотния човек може да си оситури по-сносни
условия за живот, но и защото боразо ваниесо се щени и уважава в най-
широките крьгове на обществото , Ф. Г. Въпреки това дори сред висшите
Византийскат чиновници и военачалници се срещат и неграмотни. Византия играе главна
роля в запазването на древногрьката ку у ра - автичните традиции никога не

а прекьват, но до XI в. усвояването им остава формално, външо.

 Сьхранени и развити са античните знания в математиката, медицината,
образованост теографията. Развитието на занаятите и медицината дава тласьк за
изучаванена химията.От средата на IX в. стремежьт към знания започва да
и античната нараства, а през XII в., наречен «енциклопедически*, загрижеността за
запазване на кла-сическата култура и преиздаването на текстовете достигат

култура
забележител-ни мащаби. Патриарх Фотии поставя началото на този период
съе своята прочута „Библиотека* - опит за пырва литературна
енциклопедия с оцен-ки на антични автори. До самия край на Византия
императорите и патри-арсите продьлжават да сьдеистват за висшето
образование в столицата.
 Гените богати биолиотеки осигуряват съхраняването и преписванего
направославни текстове , които се изучават от учените и през следващи
векове.
  Държавният език във Византия беше гръцкият: той се
преподаваше в училище, изготвяха се документи, говореха
служители, войници и жители на градове. Деца на 6-7 години
влизаха в начални училища, където се учеха да четат, пишат и
Какви науки смятат за 2-3 години. Основното образование беше безплатно.
Тези, които мечтаеха да станат чиновник, продължиха
са били обучението си в училищна граматика.

известни във
 Всеки чиновник трябваше да записва заповедите на
Византия началниците си без нито една грешка и да съставя доклади на
изискан език. Затова в гимназията писанията на древните
историци и писатели се изучаваха усърдно.
 висши училищаобучени служители висок ранг; тук са се обучавали деца на
благородници, бъдещи учени. Подобни училища е имало в Константинопол,
Атина, Александрия и други големи градове. Императорите покровителствали
висшите училища: учителите получавали добри заплати, храна, копринени
дрехи и подаръци за религиозни празници. материал от сайта

 Византийски учени.Византийците, които се смятали за наследници на

римляните, почитали тяхната история. Образец за византийските автори са
произведенията на известни историци от древността. Най-известният от тях е
съвременник на император Юстиниан Прокопий Кесарийски. Основната му
работа „История на войните на Юстиниан с персите, вандалите и
готите“прославя императора и военните победи на Византия. В дълбока тайна
Прокопий написва друго произведение. Запазено е и е кръстено « тайна
история» . В него авторът изобличава Юстиниан, властната му съпруга Теодора и
нравите на двора. Византийските учени създават трудове по география,
астрономия и математика. Писанията се отличаваха с изключителна ученост. Лъв
математикакойто е живял през IX век. Той е първият, който използва буквени
обозначения за изразяване на аритметични операции. Затова той се смята за
основател на нова наука - алгебра. Лео Математик стана известен с много
изобретения, сред които беше например светлинен телеграф, предназначен да
предава съобщения на дълги разстояния. Той е и автор на удивителните
механизми, подредени в тронната зала на императорския дворец
 Характерна особеност на византийското образование е
замяната на старата система на езическо образование с
християнска. Образованието във Византия имало богословска
насоченост: децата се обучавали да четат и пишат от Библията
и поемите на Омир, а псалтирът (похвала, хвалебна песен) бил
особено внимателно изучаван. Обучението на децата започва
на 5-7-годишна възраст.

 Началното образование не беше всеобщо, селяните бяха

предимно неграмотни. „Бившите начални училища,
поддържани през елинистическата епоха в градовете и
големите села на публични разноски, отдавна са изчезнали.
Децата от заможни и знатни семейства получават основно
образование основно у дома, с наети възпитатели.
Държавните училища бяха предимно частни и платени.
 Основното образование е заменено с образование във висшето
образование. Тук, както и преди, светските науки бяха разделени на две
групи: тривиум и квадривиум. Тривиумът включва граматика, реторика и
диалектика, докато квадривиумът се състои от геометрия, аритметика,
музика и астрономия. Богословието също не остана настрана.

 Център на културата и образованието е бил столицата на Византия –

Константинопол. Константинополският университет (Гимназия Магнавра)
обучава светски и църковни служители на Византийската империя.
Времето на основаване на този университет е 855 или 856 г., първият
ректор на училището е Лъв Математик (около 790 - около 870 г.),
византийски математик и механик. По време на управлението на
Константин IX Мономах (1042-1055 г.) в университета се създават две
катедри – право и философия. За ръководител на философския отдел е
назначен Михаил Пселос (1018-1078), който е автор на много философски
и исторически трудове. Михаил Пселос почиташе произведенията на
Платон и го смяташе за световен мислител. Учител по право е виден
юрист, приятел на Михаил Пселос - Константин Лихуд, който по-късно
става Константинополски патриарх. Студентите изучаваха гръцка наука,
но юристите изучаваха задълбочено и латински.
 Наред със светските институции от края на 11 век действа и
Патриаршеската академия, която е основана от Алексей I
Комнин (1056/1057 -1118). В тази академия са преподавали
най-видните представители на византийската култура.
Обучението се провеждаше от съвет от 12 учители, някои от
които обясняваха Библията, а други преподаваха реторика.

 Сега за византийската наука. Византийските учени проявиха

интерес към голямо разнообразие от недиференцирани
науки. Те усвоиха и развиха придобити по-рано знания, а не
развиха нови теории и концепции.