ЗАГЛАВИЕ?

Имало някога принцеса с необикновена красота. Косите ѝ били дълги и

здрави като корени на вековно дърво, очите ѝ – дълбоки и черни като
безкрайното море. Имала кожа, нежна като полъх на пролетен вятър, и
сърце, парещо като буен огън.

Бързо се разчуло за нейната необикновена прелест и принцове от близки

и далечни земи пътували дни и нощи до двореца, за да поискат ръката ѝ.
Нито един от тях, обаче, не успял да устои на красотата ѝ. Който я
погледнел, удавял се в дълбоките ѝ черни очи. Който я докоснел,
замайвал се от нежния ѝ допир. Който я прегърнел, удушавал се в дългите
ѝ здрави коси. Който я обикнел, изгарял от пламъците в сърцето ѝ.

Над принцесата тегнело зловещо проклятие и не след дълго се разчуло

наблизо и надалече. Нямало принц, достатъчно смел да я поиска за жена.
Колкото била красива принцесата, толкова била и самотна.

Царят се разкъсвал от мъка да вижда единствената си дъщеря нещастна.

Затова заповядал да свикат всички знахари, врачки и магьосници в
царството, за да развалят проклятието. Отвари от най-редките билки,
заклинания от най-древните книги… какво ли не опитали те, но нищо не
помогнало на царската дъщеря.

Отчаян, царят обявил на всеослушание, че ще даде царството си на този,

който успее да развали проклятието и се ожени за дъщеря му. Чул го и
местният овчар, който в този миг пасял овцете наблизо. Той бил беден
момък, но имал храбро и добро сърце. Бил овчар от съвсем малък и
животът му поднесъл какви ли не изпитания, затова нямал страх от нищо.
Камо ли от една красива девойка.

Още на следващия ден овчарят се явил в царството, за да поиска ръката на

принцесата. Веднага щом влязъл в стаята ѝ, момъкът я погледнал право в
очите. Щом го зърнала, тя грейнала от щастие, а от черното море в очите ѝ
нямало и следа. Принцесата го обгърнала с дългите си коси, които сега
били нежни като коприна. Тя обикнала младия овчар в един миг, а огънят
в сърцето ѝ стоплил неговото. Царската дъщеря познала истинската
любов, а проклятието, тегнещо над нея, било развалено на мига.
Смаян и радостен, царят веднага изпълнил думата си. Освен ръката на
дъщеря си, той дал на бедния овчар и своя престол. Вдигнали пищна
сватба и заживели честити в царския дворец.