Не беше ли Целувката ми откровението на света за теб?

Тогава, моите обятия до божеството ще те възнесат!

Кундри към Парсифал, „Парсифал“, Рихард Вагнер
 ЦЕЛУВКАТА в СВЕТИТЕ КНИГИ НА ТЕЛЕМА

Liber Al vel Legis sub figurâ CCXX

I
13. Аз съм над вас и във вас. Моят екстаз е във вашия. Моята радост е да виждам
вашата радост.
14. Отгоре, брилянтният лазур
е разголеният блясък на Нуит;
Тя извива се в екстаз да целуне
Тайните пламтежи на Хадит.
Крилатото кълбо и звездната синева
Са мои, о, Анкх-аф-на-Кхонсу!

27. Отвърна тогава жрецът & каза на Кралицата на Пространството като целуна
нейните прелестни вежди и росата от светлината й окъпа цялото му тяло в
благоуханен аромат на пот: О Нуит, непрекъсната на Небето, нека бъде винаги така:
хората да не говорят за Теб като Една, а като за Никоя; и нека изобщо не говорят за теб,
тъй като си непрекъсната!

51. Има четири врати към един палат; подът на този палат е от сребро и злато; лапис
лазули & яспис има там; и всички редки ухания; жасмин & роза, и емблемите на
смъртта. Нека той влезе поред или наведнъж през четирите врати; нека стъпи на пода
на палата. Няма ли да потъне? Амн. Хо! воине, ами ако слугата ти потъне? Но има
начини и начини. Затова, бъдете красиви: обличайте се всички с изискани дрехи; яжте
скъпи храни и пийте сладки вина и вина пенливи! Също, взимайте вашата насита и
желание от любов, както желаете, когато, където и с когото желаете. Но винаги за мен.
52. Ако това не бъде както трябва; ако объркате знаците за разстояние, като казвате: Те
са едно; или като казвате, Те са много; ако ритуалът не бъде винаги за мен: тогава
очаквайте страшните присъди на Ра-Хоор-Кхуит.
53. Това ще възроди света, малкия свят, моя сестра, мое сърце & мой език, на когото
изпращам тази целувка.
61. А да ме обичаш е по-хубаво от всички неща: ако под нощните звезди в пустинята,
ти веднага запалиш тамяна ми пред мен, като ме призоваваш с чисто сърце и Змийския
пламък в него, още малко и ще дойдеш в лоното ми да полегнеш. За една целувка ти
тогава ще желаеш всичко да дадеш; но който даде една прашинка ще изгуби всичко
в този час.

II
42. Празник всеки ден в сърцата ви в радостта на моя екстаз!
43. Празник всяка нощ за Ну и удоволствието на върховната наслада!
44. Да! празнувайте! радвайте се! няма ужас отсега нататък. Има разтварянето и вечен
екстаз в целувките на Ну.

62. Аз съм въздигнат в сърцето ти; и целувките на звездите валят силно по твоето
тяло.
67. Задръж! Задръж! Дръж се в твоя възторг; не падай в несвяст от превъзходните
целувки!

КНИГА НА ЛИБЕР или на ЛАЗУРНИЯ КАМЪК Очерк по Египетска

Кабала под номер VII
Доброволно Освобождаване на някой Свободен Адепт от неговото Адептство. Слова,
изречени от Майстора на Храма при раждането му.

I
16. Подари ми Своите целувки, О, Господ Бог!
17. Падна мълния и погълна малкото стадо овце.
18 Има език, и пламък; виждам тризъбецът носещ се над морето.
19. Един забец е главата на феникс, другите два, са надолу. Те пронизват нечестивите.
44. Хвърлих милиони цветя от кошницата на Отвъд в Твоите нозе, помазах Теб и Твоя
Жезъл с масло, вино и целувки.
II
34. О, мраморен Пан! О, измамен похотлив лик! Аз обичам Твоите целувки, тъмни,
кървави и смрадни! О, мраморен Пан! Твоите целувки са като слънчева светлина над
синевата на Егейско море; кръвта ти е, кръвта на залезното небе над Атина;
зловонието им е като ухание на градина с Македонски Рози.
41. Опияни се самата душа.
42. Ти си пиян, о мой Бог, от моите целувки.
43. Вселената се олюлява: Ти погледна към нея.
48. О, Боже! О, Боже!
49. Глупаво е да Те обичам: Ти си жесток, Ти не ми даваш себе си.
50. Ела при мен сега! Обичам Те! Обичам те!
51. О, мили мой, мили мой, — Целуни ме! Целуни ме! Ах! И още.
52. Вземи ме, сън! Смърт, вземи ме! Този живот е премного пълен: причинява ми
болка, убива ме, достатъчно.
53. Дай ми да се върна в света; о да! да се върна в света.

IV
54. Нека да станем приятна примамка в съблазнителен облик.
55. Аз ще се уподобя на разкошна гола жена, с гръд с цвета на слонова кост и златни
зърна, цялото ми тяло ще бъде като звездно мляко. Ще стана блестяща гъркиня, хетера
от Делос, Островът на непостоянството.
56. Ти ще бъдеш като червено червейче на кукичката.
57. Но по един и същи начин и аз и ти ще ловим рибата си.
58. А после ти ще станеш блестяща риба със златен гръб и сребърен корем, а аз свиреп
красив мъж, по-силен от четири десетици бикове, мъж от Запада, който носи огромна
торба със скъпоценни камъни на тояга, по-дълга от оста на всичко.
59. И рибата ще бъде принесена в жертва на Теб, а силния мъж ще разпънат за Мен,
и Ти и аз ще се целунем и ще изкупим грешката на Началото; о да! грешката на
началото.
VII
15. Помня един свят ден в залеза на годината, в залеза на Равноденствието на Озирис,
когато за пръв път Те съзерцавах видимо; когато за пръв път ужасеният проблем се
разреши; когато Ибисоглавият уталожи кавгата.
16. Помня, както помни дева, Твоята първа целувка. И нямаше повече целувки в
тъмните улички: остана само Твоята.
17. Няма никой, освен Теб, в цялата Вселена от Любов.

КНИГА LXV СЪРЦЕ ОБВИТО СЪС ЗМИЯ под номер ‫ינדא‬

I
14. Както зли целувки развалят кръвта, така моите слова поглъщат човешкия дух.
41. (Това разгневи писарът. Той каза: О, Адонай и мой майсторе! Аз нося мастилницата
и перото безвъзмездно, за да търся тази река Амрита и да отплавам по нея, като един
от вас. Това искам в отплата за моя труд – да съм част от ехото на вашите целувки.)

II
7. Освен това имах видение на река. Там имаше малка лодка, и в нея под пурпурни
платна беше златна жена, образ на Аси, изваян от чисто злато. Също реката беше от
кръв, а лодката от блестяща стомана. Тогава аз я залюбих и като развързах своя пояс,
хвърлих се в потока.
8. Качих се на малката лодка и много дни и нощи я любих, като палих прекрасни
благовония пред нея.
9. Да! Аз и дадох от цвета на моята младост.
10. Но тя не помръдна; с моите целувки само я оскверних, така че тя почерня пред
мен.

III
40. Станал съм като пищен дявол от Италия; красива силна жена с изхабени бузи,
изядени от жажда за целувки. Тя е играла блудницата в различни дворци; тя е давала
тялото си на зверовете.
IV
6. О вие, които пиете от солената вода на вашите желания, вие сте близо до лудост!
Мчението нараства като пиете и вие пак пиете. Елате нагоре през потоците към
прясната вода; Аз ще ви чакам с моите целувки.
9. В градината на безсмъртни целувки, о ти великолепни, заблести! Направи Твите
уста опиен мак, така че една целувка да е ключа към безкрайния сън и ясен, съня на
Ши-ло-ам.
24. Стани, о змия Апеп! Ти си Адонай, любимият! Ти си моят мил и моят господ, и
Твоята отрова е по-сладка от целувките на Изида, майката на Боговете!

V
1. Ах! мой Господ Адонай, който флиртуваш с Магистъра на Храма в Перлената
Сокровищница, нека чуя ехото на вашите целувки!
30. И Адонаи гвори на V.V.V.V.V. и му каза: О мой малък, мой нежен, мой малък
любимв, моя газела, мой прекрасен, мое момче, нека да изпълним колоната на
Безкрайността с една безкрайна целувка!
50. Нека не разкрива жрецът на Исида голотата на Нюит, защото всяка стъпка е смърт и
раждане. Жрецът на Исида повдигна покрова на Исида и беше умъртвен от
целувките на нейните уста. И стана жрец на Нюит, и пи от звездното мляко.

60. О, земя отвъд мед и подправки, и всички съвършенства! Ще обитавам в теб заедно
с моя Господ завинаги!
61. И Господ Адонай ми се наслаждава и аз нося Чашата на неговото веселие на
изморените от старата сива земя.
62. Тези, които пиха от нея, бяха поразени от недъг; мерзостта ги овладя, и мъката им е
като гъстия черен дим на злата обител.
63. Но избраните пиха от нея и станаха също като моя Господ, моя прекрасен,
възжелания мой. Няма вино, подобно на това вино.
64. Те са събрани в едно пламенно сърце, като облак, който Ра събира около себе си по
здрач в разтопеното море на Радостта; и змията, който коронова Ра, ги обвива със
златната огърлица на гибелните целувки.
 Книга Цадди, или Херметична Кука, под номер 90
Разказ за Посвещението и указание, кои са пригодни за него

3. Деца на Земята! Ликувайте! Ликувайте извънредно; защото вашето спасение е

налице.
4. Краят на скръбта дойде; Аз ще ви грабна надалеч в моята неизразима радост.
5. Аз ще ви целуна и ще ви доведа до брачния чертог: ще разстеля пир пред вас в
дома на щастието.
15. Аз скрих себе си зад маска - аз съм черен и страховит Бог. .
16. С храброст побеждаваща страха ще приближавате към мен: ще скланяте главите си
на моя олтар в очакване на връхлитането на меча.
17. Но първата целувка на любовта ще е сияйна на вашите устни; и цялата моя
тъмнина и ужас ще се превърне в радост и светлина.
18. Само тези, които се боят, ще се провалят. Тези, които са се огънали под робски
яреми, така че да не могат да стоят прави, тях ще презирам.
32. Само вашите уста ще пият от възхитително вино — виното на Иакх; те ще стигат
винаги до небесната целувка на Прекрасния Бог.

LIBER THESAUROU EIDLON sub figurâ DCCCCLXIII или CMLXIII

‘’СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ОБРАЗИ‘’

От ✡ Главата известна като 169 Възгласа на Обожание и тяхното Единство

О Ти, луда обител от целувки, която си осветявана с тлъстина от убити злодеи! Аз Те

обожавам, Евое! Аз Те обожавам, IAO!
О Ти, вихрено ловджийско куче от сласт, освободена от първата целувка на любовта!
Аз Те обожавам, Евое! Аз Те обожавам, IAO!

От ♉ Главата известна като Дванадесеторното Отричане на Бога и неговото

Единство
♉
О Бог мой, Всемогъщ, Създател на всичко съществуващо, заради Теб аз се отричам от
целувките на любимата, от шепота на нейните устни, от нейните здрави гърди, за да
ме обвият Твоите огнени обятия и да бъда погълнат в неизразимата наслада на Твоя
безкраен екстаз.
♐
О Бог мой, Всемогъщ, Създател на всичко съществуващо, заради Теб аз се отричам от
озарените от лунна светлина планински върхове, от целувките-стрели на елхите, и от
всички пориви на ветровете, за да се изгуба в зенита на Твоята Слава и да бъда
погълнат в неизразимата наслада на Твоя безкраен екстаз.

От ♋ Главата известна като Дванадесеторната Увереност на Бога и нейното

Единство.

☉
О Ти, Върховно Все-Виждащо вечно Слънце, което поглъщаш съзвездията на небето
както жаден крадец кана с древно вино. Аз те познавам! O ти куртизанка на
светлината с криле от зора, която правиш да губя равновесие от една единствена
целувка на твоята уста като лист захвърлен в пламъците на пещ.

От ♎ Главата известна като Дванадесеторното Удовлетворение на Бога и

неговото Единство
♎
О Ти, бременна менада със зелена мантия, която криеш под Твоя оловен пояс
урожай от целувки; освободи ме от мрака на Твоята утроба, за да захвърля детските си
одеяния и да се втурна напред като войн въоражен със стомана!
♒
О Ти, разпътен виночерпец на безумие, чиято уста е като наслада от хиляди, хиляди
изкусни целувки, упои ме с Твоята красота, за да пирува среброто на Твоето веселие
като лунно бяла перла върху моя език.
♈
О Ти, блясък на пламенна любов, която преследваш зората, както юноша дева с устни
като млади рози, разкъсай ме на парчета с яростните целувки на Твоите устни, за да
бъда оросен от чистите като сняг фонтани на Твоята наслада в сражението на нашите
устни!

♌
О Ти, опалесцираща Змия-Кралица, чиято уста е като залез окървавен от от убийството
на деня, задръж ме в пурпурния пламък на Твоите обятия, за да издъхна в Твоите
целувки като мехурче от пяна върху твоите ослепителни устни.

☉
О Ти, мъжествен войн сред юноши, чиито ръце са огнени мечове закалени в пещите на
войната, притисни Твоите хладни целувки към пламтящите ми устни, така че
безумието на нашата страст да ни вплете в Короната на непомръкващата Светлина.

От ♏ Главата известна като Дванадесеторното Отричане на Бога и неговото

Единство.
♍
О ти Бог на Нищото на Всички неща! Ти, който не си нито стенанието на девойка; нито
електрическя допир на разтърсен от пламък младиж: О, Ти, който не можеш да бъдеш
открит в дръзките целувки на любовта; нито в мъчителните спазми на лудостта и
омразата! Аз Те Отричам със силата на моето разбиране:Претегли ме в единството на
Твоята мощ и ме търколи в уравновесения екстаз на Твоето всепроникващо Нищо;
защото Ти си всичко и нищо и нито едно от тях в пълнотата на Твоето Не-Битие.

От ♐ Главата известна като Дванадесеторното ликуване на Бога и неговото

Единство.
♒
Ах! Но аз ликувам в Теб, о, Ти, мой Бог; Ти сребърна мрежа на изумруден чар; Ти,
аквамаринова мъгла от мочурливи езера; Ти, украсено с пайети от пламък руно от
кипящо злато: Да, аз ликувам в Теб, Ти, перлена роса на залязващата Луна; О, Ти тъмно
пурпурен буреносен облак от сражаващи се целувки! Аз ликувам, да, аз викам от
удоволствие! Докото моя смях, подобно на омагьосани води, бъде отвян като
дагоцветна мрежа от мехурчета от устните на дълбокото, в Славата и Великолепието на
Твоето Име.

От ♑ Главата, известна като Дванадесеторното Смирение пред Бога и неговото

Единство.
♓
О мой Бог, покори ме с любов и бъди милостив към мен, тъй като се смирявам пред
Теб, защото всичките ми борби са като целувка на дете, което се боричка с облак от
разрошени коси.
♋
О, мой Бог, гали ме с целувки и бъди милостив към мен, тъй като се смирявам пред
Теб, защото всичките ми желания са като росни капки, които се отронват от сребърни
лилии в гърлото на млад бог.

От ♒ Главата известна като Дванадесеторното Ридание пред Бога и неговото

Единство.

☉
Горко ми, о, мой Бог, горко ми! Защото целият ми живот потъва както западното
Слънце, което се бори със удушаващите обятия на Нощта, цялото изпонакапано със
звездната пяна на нейните целувки. Но във всяка полунощ на моята душа аз държа
като скарабей печата на Твоето име.

ЦЕЛУВКАТА в LIBER ALEPH vel CXI : КНИГАТА на МЪДРОСТТА и

ГЛУПОСТТА

160. DE PYRAMIDE. (За Пирамидата)

Сега, накрая, ти вече си готов да се застанеш пред Пирамидата, когато твоето искуство
те установи като Сфинкс. Защото тя има четириъгълната Основа на Закона и Четирите
Триъгълника от Светлина, Живот, Любов и Свобода за свои Страни, които се събират в
Точката на Съвършенство, която е Хадит, жадуващ за Целувката на Нюит.

194. DE NUPTIIS SUMMIS. (За Върховното Бракосъчетание)

Към тази доктрина, о Сине мой, прибави това, което си научил от Книгата на Закона, че
Смъртта е Разтваряне в Целувката на Нашата Госпожа Нюит. Това е истинско съзвучие
както на Бас със Сопран; защото тук е импулса, който ни носочи към Магията - Болката
на Съзнанателния Разум. Като имаш тогава Разума да откриеш Причината за тази Болка
в Усещането за Разделеност и нейното Прекратяване посредством Съюза на Любовта,
върхът на нашето Свято Изкуство е да представим цялото Същество на нашата Звезда,
на Нашата Госпожа в Сватбата на нашата Телесна Смърт. Тогава ние трябва да
направим няшият цял Двигател истинската и реална Принадлежност на нашата Сила,
без Изтичания, или Задръжки, или някаква друга Загуба или Пречка за неговото
Действие. Ти знаеш добре, как Кон и дори Машина подтиквана от Човешкият крак
става като едно Разширение на Ездача посредством неговото Умение е Навик. Така,
нека твоята Звезда има полза от твоя Носител като го асимилира и подържа, така че да
бъде излекуван от своята Раздяла и това още в Живота, но особено в Смъртта. Също ти
трябва да увеличиш Масата на твоя Носител с истински Растеж в Баланс, за да бъде
истински Годеник, представителен и привлекателен, Чавек на Мощта и Войн достоен
за Леглото на толкова божествено Разтваряне.

ЦЕЛУВКАТА в КНИГА CCXLII AHA!

Even so. And One supreme there is

Whom I have known, being He. Withdrawn
Within the curtains of the dawn
Dwells that concealed. Behold! he is
A blush, a breeze, a song, a kiss,
A rosy flame like Love, his eyes
Blue, the quintessence of all skies,
His hair a foam of gossamer
Pale gold as jasmine, lovelier
Than all the wheat of Paradise.
O the dim water-wells his eyes!
There is such depth of Love in them
That the adept is rapt away,
Dies on that mouth, a gleaming gem
Of dew caught in the boughs of Day!

So the first flash of light and terror

Is seen as shadow, known as error.
Next, light comes as light; as it grows
The sense of peace still steadier glows;
And the fierce lust, that linked the soul
To its God, attains a chaste control.
Intimate, an atomic bliss,
Is the last phrasing of that kiss.
Not ecstasy, but peace, pure peace!

There is the Snake that gives delight

And Knowledge, stirs the heart aright
With drunkenness. Strange drugs are thine,
Hadit, and draughts of wizard wine!
These do no hurt. Thine hermits dwell
Not in the cold secretive cell,
But under purple canopies
With mighty-breasted mistresses
Magnificent as lionesses —
Tender and terrible caresses!
Fire lives, and light, in eager eyes;
And massed huge hair about them lies.
They lead their hosts to victory:
In every joy they are kings; then see
That secret serpent coiled to spring
And win the world! O priest and king,
Let there be feasting, foining, fighting,
A revel of lusting, singing, smiting!
Work; be the bed of work! Hold! Hold!
The stars' kiss is as molten gold.
Harden! Hold thyself up! now die —
Ah! Ah! Exceed! Exceed!

Yonder, faintly luminous,

The yellow desert waits for us.
Lithe and eager, hand in hand,
We travel to the lonely land.
There, beneath the stars, the smoke
Of our incense shall invoke
The Queen of Space; and subtly She
Shall bend from Her infinity
Like a lambent flame of blue,
Touching us, and piercing through
All the sense-webs that we are
As the aethyr penetrates a star!
Her hands caressing the black earth,
Her sweet lithe body arched for love,
Her feet a Zephyr to the flowers,
She calls my name — she gives the sign
That she is mine, supremely mine,
And clinging to the infinite girth
My soul gets perfect joy thereof
Beyond the abysses and the hours;
So that — I kiss her lovely brows;
She bathes my body in perfume
Of sweat .... O thou my secret spouse,
Continuous One of Heaven! illume
My soul with this arcane delight,
Volumptuous Daughter of the Night!
Eat me up wholly with the glance
Of thy luxurious brilliance!