МАРИ КОНДО

МАГИЯТА НА ПОДРЕЖДАНЕТО
ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ, КАТО ГО ПОДРЕДИШ
Японското изкуство за внасяне на ред
С повече от три милиона продадени копия авторката
Мари „КонМари" Кондо се утвърди като най-известния
консултант по подреждане в Япония. Нюйоркчани също
са подлудели по нейния метод, който превръща
разхвърляните и задръстени помещения в подредени и
уютни като от журнал стаи.
Авторката всеки ден получава съобщения от клиенти,
които посочват, че методите й са променили
драстично не само жилищата им, но и живота им:
„Казват ми, че изглеждам по-щастлива от всякога."
„Увеличих продажбите си значително." „Вече мога да
отхвърлям предложения, които не ме интересуват."
„Вече съм по-фокусирана в работата си."
„Получавам съобщения от човек, когото харесвам."
„Най-накрая свалих онези три килограма, от които
се опитвах да се отърва от известно време."
„Започнах да усещам прилив на сили и енергия,
каквито не подозирах, че притежавам."
Каним ви да използвате преобразяващата живота
магия на подреждането и да започнете нов живот.

Мари Кондо

магията на подреждането
ЯПОНСКОТО ИЗКУСТВО ЗА ВНАСЯНЕ НА
РЕД В ДОМА
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор
1.Защо не мога да поддържам ред в домаси?
2. Приключете първо с „изхвърлянето
3. Подреждането по категория действа като магия
4. Приберете вещите си за един по-вълнуващ живот
5. Магията на подреждането променя коренно живота
ви
Послеслов
Бележка на редактора на американското издание
Мари „КонМари" Кондо, авторката на тази книга,
спечели конкурс за идея за книга. Бях член на
журито. Ясно помня първото ми впечатление: „Това
момиче ще стане известно, камерата го обича".
Интуицията не ме подведе. Книгата й се появи в
книжарниците, беше представена и в популярна
неделна телевизионна програма на ТиБиСи Нетуърк.
Книгата на Мари „КонМари" Кондо се отличава сред
множеството заглавия за изкуството да подреждаш.
Убедена съм, че ще успее да внесе радост в живота
на читателите си.
Консултант по подреждане. Автор на популярната
интернет страница „Уроци по подреждане и прибиране
за жени".
През успешната си кариера на професионален
консултант по подреждането тя е превръщала
кошмарно разхвърляни помещения, в които карфица да
хвърлиш, няма къде да падне, в подредени като по
журнал стаи. Още в ранното си детство тя се
запалва по домакинските списания. Мари Кондо
наистина обича чистенето, готвенето и шиенето, и
през ученическите си години е била истински
усърдна домакиня. В девети клас, след като прочита
бестселъра „Умението да изхвърляш", тя започва да
изучава изкуството на подреждането. През втората
година в колежа вече има консултантски бизнес и се
посвещава на онова, което по-късно ще стане
известно като „Преобразяващият живота метод на Кон
Мари за подреждане и прибиране". „Веднъж щом го
усвоите, никога повече няма да имате разхвърляна
стая" -е идеята, с която става известна, а
популярността й нараства чрез препоръки от уста на
уста.
Нейните „Уроци по подреждане и прибиране за жени"
и „Уроци по подреждане и прибиране за управители
на фирми" имат своите многобройни и верни фенове.
Мари Кондо се хвали,че нито един от нейните
последователи не се е върнал към стария си начин
на живот.

Предговор
В тази книга описвам как да организирате
пространството около себе си по начин, който ще
промени живота ви завинаги.
Невъзможно? Обичайната реакция и нищо чудно, тъй
като почти всеки е изпитал поне веднъж, ако не и
многократно, връщането към разхвърляното
състояние, след като е подредил.
Подреждали ли сте като обсебени само за да се
озовете твърде скоро пак в разхвърлян дом или
офис? Ако отговорът е положителен, позволете ми да
споделя с вас тайната на успеха. Започнете с
изхвърлянето. След това подредете пространството
си методично, изцяло и наведнъж. Ако възприемете
този подход, никога повече няма да се върнете към
безпорядъка.
Въпреки че този подход противоречи на дълбоко
вкоренен мироглед, всички, завършили моя курс,
поддържат успешно реда в домовете си - с
неочаквани резултати. Внасянето на ред в домовете
им е повлияло положително и на другите аспекти от
живота им - включително работата и семейството.
Посветила съм по-голямата част от живота си на
тази тема и знам как подреждането може да
трансформира всекидневието ви.
Още ли ви звучи твърде хубаво, за да е истина? Ако
вашата представа за подреждане е всеки ден да се
отървавате от една непотребна вещ или да чистите
жилището си по малко всеки ден, то тогава сте
прави. Това няма да се отрази кой знае колко на
живота ви. Ако обаче промените подхода си,
подреждането може да има неизмеримо въздействие.
Всъщност точно това означава да сложиш в ред дома
си.
Бях на пет, когато започнах да чета списания за
дома и семейството, на петнайсет вече започнах
сериозно да изучавам как се подрежда. Сега съм
консултант и прекарвам по-голямата част от времето
си в посещения на домове и офиси, като давам
изпитани в практиката съвети на хора, които трудно
се справят с подреждането, които подреждат, но с
краткотраен успех, или искат да подредят, но не
знаят откъде да започнат.
Броят на вещите, които клиентите ми са изхвърлили
- от дрехи и бельо до снимки, химикалки, изрезки
от списания и козметични тестери, с лекота
надхвърля милион. Не преувеличавам. Помагала съм в
домовете на клиенти, които са изхвърляли 200
четирийсетлитрови торби за боклук наведнъж.
Проучването на изкуството на подреждането и опитът
ми с клиенти, на които съм помагала от разхвърляни
да станат подредени, ме доведоха до категоричното
заключение, че драстичната реорганизация на дома
води до също толкова драстична промяна във
философията и начина на живот. Тя променя живота.
Наистина. Ето няколко свидетелства, които
получавам всекидневно от бивши клиенти:
След вашия курс напуснах работа и започнах
собствен бизнес. Сега върша нещо, за което съм
мечтала от дете.
Вашият курс ме научи да разбирам от какво наистина
имам нужда и от какво не. Затова се разведох. Сега
съм много по-щастлива.
Един човек, когото отдавна харесвах и чаках да ми
обърне внимание, ми се обади.
Приятно ми е да ви съобщя, че откакто подредих
апартамента си, увеличих много продажбите си.
Със съпруга ми се разбираме много по-добре.
Удивена съм как едно изхвърляне на вещи може да ме
промени така.
Най-накрая свалих онези три килограма.
Клиентите ми винаги звучат много щастливи и
резултатите показват, че подреждането е променило
начина им на мислене и подхода им към живота.
Всъщност то е променило бъдещето им. Защо? Този
въпрос се разглежда детайлно по-нататък в книгата,
но основното е, че когато сложите ред в къщата си,
вие слагате също така в ред делата и миналото си.
В резултат виждате ясно от какво имате нужда и от
какво трябва да се освободите, какво трябва и
какво не трябва да правите.
Понастоящем предлагам курсове за домакини и за
собственици на фирми. Това са частни уроци на
четири очи и няма изгледи клиентите ми скоро да
намалеят. В момента имам списък с желаещи за три
месеца напред и всеки ден ми се обаждат хора,
които са чули за курсовете ми. Пътувам от единия
до другия край на Япония и понякога в чужбина.
Билетите за публичните ми лекции за домакини и
майки се продават за една нощ. Имам списъци не
само на чакащите, но и на чакащи да бъдат включени
в списъка на чакащите. При това досега не се е
налагало да помагам втори път на клиент. От гледна
точка на бизнеса това си е непоправим недостатък.
Но дали пък стопроцентовият успех не е тайната зад
популярността на моя метод?
Както споменах в началото, хората, които използват
моя метод, никога не се връщат към безпорядъка. И
тъй като поддържат дома си в ред, няма нужда да се
връщат за допълнителни уроци. От време на време
проверявам как я карат завършилите моя курс. В
почти всички случаи не само домът или офисът им е
все така подреден, но те продължават да подобряват
пространството си. От снимките, които изпращат, се
вижда, че имат още по-малко вещи от времето на
завършване на курса, но са се сдобили с нови
пердета или мебели. Заобиколени са единствено от
неща, които обичат.
Защо моят курс преобразява хората? Защото подходът
ми не е просто техника. Подреждането е поредица от
прости действия, при които предметите се местят от
едно място на друго. То включва прибирането на
вещите там където им е мястото. Изглежда проста
задача, с която би се справило и шестгодишно дете.
И въпреки това повечето хора не могат да се
справят. Хаосът се връща много скоро след като са
подредили. Причината не с в липсата на умения, по-
скоро в липсата на разбиране и в неумението да
превърнат подреждането в редовен навик. С други
думи, коренът на проблема е в ума. Успехът в
деветдесет процента зависи от умствената нагласа.
С изключение на малцината щастливци, на които
подреждането им идва отръки, ако не обърнете
внимание на този аспект, връщането към старите
навици е неизбежно, независимо колко вещи сте
изхвърлили или колко находчиво сте подредили.
Тогава как да придобиете правилната умствена
нагласа? Има само един начин и парадоксално, той
се състои в усвояването на правилната техника.
Запомнете: методът, който описвам в книгата, не е
просто сбор от правила как да сортирате,
подреждате и прибирате вещите. Той се състои в
напътствия как да придобиете правилната нагласа за
създаване на ред и да се превърнете в подреден
човек.
Разбира се, не мога да твърдя, че всички мои
ученици са усвоили до съвършенство изкуството на
подреждането. За беда, някои от тях трябваше да
прекъснат курса по една или друга причина. А някои
се отказаха, защото очакваха аз да им свърша
работата. Като фанатик по подреждането и
професионалист, мога да ви кажа веднага, че
колкото и да се старая да подредя нечий чужд дом,
колкото и перфектна система на прибиране
да изобретя, никога няма да мога да внеса ред в
нечия чужда къща в истинския смисъл на думата.
Защо? Защото разбирането и погледът на човека
върху собствения му начин на живот са много по-
важни от всяко умение за сортиране, подреждане или
каквото и да било. Редът зависи от дълбоко лични
ценности.
Повечето хора биха предпочели да живеят на чисто и
подредено. Всеки, който е успял поне веднъж да
подреди, иска да поддържа нещата в този вид. Много
хора обаче не вярват, че е постижимо. Опитват
всевъзможни подходи към подреждането само за да
установят съвсем скоро, че нещата са се върнали
към „нормалното". Абсолютно съм убедена обаче, че
всеки може да поддържа ред.
За да го постигнете, се налага генерално да
преосмислите навиците и възгледите си за
подреждането. Звучи трудно постижимо, но не се
тревожете. Когато стигнете до края на книгата, ще
сте готови и няма да имате търпение. Хората често
ми казват: „Аз съм разхвърляна по природа" или
„Нямам време", но разхвърляността не се предава по
наследство, нито се дължи на липсата на време. По-
скоро идва от натрупани погрешни представи за
подреждането, като „Най-добре е да се подрежда
стая по стая" или „Най-добре е да се подрежда
всеки ден по малко, за да се поддържа ред".
В Япония хората вярват, че подреждането на стаите
и поддържането на тоалетната безупречно чиста носи
късмет, но ако къщата ти е в безпорядък, ефектът
от лъснатата тоалетна чиния ще е минимален. Същото
се отнася за следването на фън шуй. Мебелировката
и украсата оживяват само когато къщата ви е
подредена.
Когато приключите с подреждането на дома си,
животът ви коренно ще се промени. Веднъж щом
изпитате какво е да имате истински подредена къща,
ще почувствате как целият свят засиява и никога
няма да се върнете към безпорядъка. Това наричам
аз магията на подреждането. И последствията са
поразителни. Не само че ще приключите с
разхвърляността, но ще получите ново начало в
живота. Това е магията, която искам да споделя с
колкото се може повече хора.
Защо не мога да поддържам ред в дома си?
Не бихте могли да подреждате, ако не сте се
научили как става това
Когато кажа на някого, че професията ми е да уча
хората да подреждат, обикновено ме поглеждат
слисано. „Наистина ли изкарвате пари от това?" е
първият въпрос, почти винаги последван от: „Хората
наистина ли имат нужда от уроци по подреждане?".
Вярно е, че докато инструктори и училища предлагат
курсове по всичко - от готвене и как се носи
кимоно до йога и дзен медитация, трудно ще
намерите курс по подреждане. Масовото схващане,
поне в Япония, е, че подреждането не се учи, а ти
идва отръки от само себе си. Готварските умения и
рецептите се предават като семейна традиция от
майка на дъщеря, но досега не сме чули някой да е
предал семейната тайна как се подрежда дори в
самото домакинство.
Спомнете си детството. Сигурна съм, че на повечето
от вас са ви се карали, че не си подреждате
стаята, но колко родители съзнателно са
възпитавали децата си как да подреждат? В едно
проучване по темата по-малко от половин процент
отговарят утвърдително на въпроса: „Изучавали ли
сте подреждането наред с другите предмети в
училище?". Родителите ви са настоявали да
подреждате стаите си, но и самите те никога не са
били обучавани как се прави това. Що се отнася до
подреждането, всички са самоуки.
Никой не ни показва как точно да подреждаме не
само вкъщи, но и в училище. В часовете по домашен
труд в японските училища учат децата как да правят
хамбургер или как да си ушият престилка, но в
сравнение с готвенето и шиенето изненадващо малко
време се отделя на темата за подреждането. Дори
включен в учебник, този раздел или се прочита в
клас, или - по-лошо - се дава за самостоятелна
подготовка и учениците го прескачат, за да стигнат
до по-популярни теми, като „Хранене и здраве". В
резултат никой не умее да подрежда.
Храна, облекло и подслон са сред основните човешки
нужди, затова е логично мястото, където живеем, да
е също толкова важно, колкото какво ядем и какво
обличаме. Въпреки това в повечето общества
подреждането - работата, която поддържа дома ни
обитаем, е напълно пренебрегвана заради погрешните
представи, че способността да поддържаме ред се
придобива от опит и затова не изисква обучение.
Дали хората, които имат по-голям „стаж" в
подреждането, го вършат по-добре от другите?
Отговорът е: „Не". Двайсет и пет процента от
курсистките ми са петдесетгодишни и по-
2. Магията на подреждането
Повечето от тях са били домакини в продължение на
трийсетина години, което ги прави ветерани в тази
област. Но дали подреждат по-добре от
двайсетгодишните? Точно обратното. Много от тях са
прекарали години в прилагане на погрешни
общоприети методи и домовете им преливат от
ненужни предмети. Те се борят да държат бъркотията
под контрол с неефикасни методи за съхранение.
Откъде да знаят как се подрежда, като никога не са
били обучавани подобаващо?
Ако и вие не умеете да подреждате, не се
обезкуражавайте. Сега му е времето да се научите.
Като изучавате и прилагате описаните в тази книга
методи, можете да избегнете порочния кръг на
безпорядъка.
Маратонско подреждане, което завинаги слага край
на бъркотията
„Разтребвам, когато видя, че апартаментът ми е
разхвърлян, но никога не остава подреден задълго."
Това е обичайното оплакване и стандартният съвет,
предлаган от списанията, е: „Не подреждайте цялата
къща наведнъж, защото скоро отново ще е
разхвърляна. Създайте си навик да внасяте ред по
малко всеки ден". За първи път се натъкнах на този
рефрен, когато бях на пет. Като средното от три
деца, аз израснах с доста голяма свобода. Майка ми
беше заета да се грижи за новородената ми сестра,
а брат ми, който беше с две години по-голям от
мен, вечно беше залепен пред телевизора с
видеоиграта си. Като резултат повечето време вкъщи
прекарвах без контрол.
Любимото ми занимание беше да чета списания за
домакини. Майка ми беше абонирана за ESSE.
Измъквах го от пощенската кутия още преди майка ми
да е разбрала, че е пристигнало, разпечатвах плика
и се потапях в съдържанието. На връщане от училище
обичах да се отбивам в книжарницата и да
разглеждам седмичното кулинарно издание „Оранжеви
страници". Всъщност още не разбирах всички думи,
но списанията със снимки на вкусни ястия, с
чудесни съвети за премахване на петна от мазнина и
с идеи за пестеливост ме запленяваха, както
видеоигрите - брат ми. Прегъвах ъгълчетата на
страниците, които ми бяха интересни, и си
представях как пробвам описания съвет.
Освен това си измислях куп свои самостоятелни
„игри". Например след като прочетох статия за
спестяването, незабавно се впуснах в игра на
„пестене на електричество", като обикалях къщата и
изключвах всичко, което не се използваше, без да
имам идея какво представляват електромерите. В
отговор на друга статия напълних с вода
пластмасови бутилки и ги поставих в тоалетното
казанче, за да спечеля състезанието по „пестене на
вода". Колонките за подреждане ме вдъхновяваха да
превръщам картонените кутии от мляко в разделители
за чекмеджета, а празните кутии от видеокасети - в
място за съхранение на писма. В училище, докато
другите деца играеха на народна топка и скачаха на
въже, аз се измъквах, за да пренареждам
библиотеката в класната стая или да проверявам
шкафа с парцалите и метлите, като през цялото
време си мърморех под нос заради лошата подредба:
„Щеше да е много по-лесно, ако имаше няколко
куки!".
Имаше обаче един неразрешим проблем. Независимо
колко добре подреждах, не след дълго хаосът се
завръщаше. Картонените кутии от мляко в чекмеджето
започваха да преливат от химикалки, стойките от
кутии от видеокасети биваха наблъскани с писма и
хартии, които се разсипваха по пода. При готвенето
и шиенето практиката води до съвършенство, но
макар подреждането също да спада към домакинската
работа, все си оставах на същото ниво и независимо
колко често го правех, редът не се задържаше
никъде.
„Нищо не може да се направи - самоуспокоя-вах се.
- Релапсът* е неизбежен. Ако свърша цялата работа
наведнъж, само ще се разочаровам." Много от
статиите твърдяха точно това и аз го приех за
истина. Ако сега имах машина на времето, бих се
върнала в онзи момент и бих си казала: „Това не е
вярно. Ако използваш правилния подход, никога няма
да изпаднеш в релапс".
Повечето хора свързват думата „релапс" със
заболяване, но когато я чуят в контекста на
подреждането, разбират за какво става дума. В
мига, когато започнете да размествате мебелите и
да изхвърляте боклуците, жилището ви се променя.
Много е просто. Ако сложете в ред къщата си
наведнъж, ще сте подредили наистина. Релапсът се
случва, защото хората погрешно смятат, че са
* Релапс (мед.) - повторна проява на симптомите на
заболяване след период на подобрение - Б.ред.
подредили основно, а всъщност само са сортирали и
прибрали половинчато. Ако подредите както трябва,
ще можете да поддържате реда в дома си дори да сте
мързеливи и разхвърляни по природа.
Подреждайте по малко всеки ден, и ще подреждате
цял живот
„Ако подреждате къщата си наведнъж, скоро отново
ще е разхвърляна. По-добре да ви стане навик да
подреждате по малко, но често." Въпреки че този
съвет звучи съблазнително, вече установихме, че
първата част е погрешна. Какво ще кажете за
предложението да подреждат по малко всеки ден?
Въпреки че звучи убедително, не се подвеждайте.
Причината подреждането да ви изглежда безкрайно, е
именно защото подреждате на парче.
По принцип, да се променят навици, придобивани цял
живот, е изключително трудно. Ако досега не сте
успявали да задържите реда, за вас ще е почти
невъзможно да подреждате по малко всеки ден.
Хората не могат да променят навиците си, без първо
да са променили мисленето си. А това не е лесно!
Все пак е доста трудно да се контролират мислите.
Може обаче да се трансформира генерално начинът,
по който се възприема подреждането.
Темата за реда за първи път грабна вниманието ми
през първите години в гимназията. Катализатор беше
книгата „Изкуството да изхвърляш" на Нагиса
Тацуми, която обясняваше колко е важно да се
освобождаваш от излишните вещи. Бях заитригувана
от темата, на която не бях попадала дотогава, и
все още помня колко бях разтърсена, докато четях
книгата във влака на връщане от училище. Бях
напълно погълната и едва не си изпуснах спирката.
Щом се прибрах, отидох направо в стаята си с
няколко торби за боклук и не излязох оттам няколко
часа. Въпреки че стаята ми беше малка, когато
приключих, имах осем торби с вещи - дрехи, които
никога не носех, учебници от началното училище,
играчки, които не бях пипвала от години,
колекцията ми от гумички и печати. Съвсем бях
забравила, че тези неща съществуват. Седях като
вкаменена на пода в продължение на половин час,
загледана в купчината торби, и се питах: „Защо, за
бога, съм си правила труда да пазя всичките тези
неща?".
Но най-много ме шокира колко различна изглеждаше
стаята ми. Само след няколко часа можех да видя
участъци от пода, които досега бяха закрити.
Стаята ми изглеждаше преобразена и въздухът в нея
беше някак много по-свеж, от което сякаш и умът ми
се прочисти. Редът, осъзнах аз, можеше да има
далеч по-голямо въздействие, отколкото си бях
представяла. Поразена от величината на промяната,
от този ден прехвърлих вниманието си от готвенето
и шиенето, които до този момент смятах за основни
дейности в домакинството, към изкуството на
подреждането.
Подреждането носи видими резултати. Редът никога
не лъже. Тайната на категоричния успех е в това:
ако подредиш наведнъж, а не малко по малко,
коренно променяш нагласата си. Това те променя из
основи, отразява се на емоциите ти, на начина ти
на мислене и на начина ти на живот. Моите клиенти
не развиват навици за ред постепенно. Всеки от тях
се е освободил от безпорядъка след своето
маратонско подреждане. Ключът към постоянното
задържане на това състояние е именно в този
подход.
Когато хората се връщат към хаоса, независимо
колко усилия са положили да внесат ред, това не се
дължи на дома им или на вещите им, а на погрешния
начин на мислене. Дори в началото да са били силно
ентусиазирани, те не могат да задържат мотивацията
и усилията си и се поддават на инерцията.
Причината е, че не виждат резултати и не усещат
промяна. Точно затова успехът зависи от
незабавното постигане на осезаеми резултати. Ако
използвате правилния метод и концентрирате
усилията си в премахването на безпорядъка изцяло и
из основи за кратък период от време, ще видите
незабавни резултати, които ще ви вдъхнат сили да
запазите реда в къщата си занапред. Всички,
изпитали този процес, независимо какви са били
навиците им, ще се закълнат, че никога повече няма
да се върнат към безпорядъка.
Защо трябва да се стремите към съвършенство
„Не се стремете към съвършенство. Започнете бавно
и изхвърляйте по една вещ всеки ден." Думи, балсам
за душата на онези, които нямат вяра в
способностите си да подреждат. Попаднах на този
съвет, докато поглъщах едва ли не всяка книга за
подреждането, издадена някога в Япония, и си
паднах по него изцяло и безрезервно. Импулсът,
запален от откровението за силата на реда,
започваше да отслабва и аз вече се чувствах
отегчена от липсата на солидни резултати. В тези
думи сякаш имаше смисъл. Изглеждаше непосилно да
се стремиш към съвършенство от самото начало.
Освен това, както е известно, съвършенството е
недостижимо. Като изхвърлях по едно нещо на ден, в
края на годината щях да съм се отървала от 365
вещи.
Убедена, че съм открила много практичен метод, аз
незабавно започнах да следвам инструкциите в
книгата. Сутрин отварях гардероба и се питах какво
да изхвърля този ден. Тениската, която вече не
носех, отиваше в боклука. На следващата вечер
отварях чекмеджето на бюрото си и откривах
тетрадка, която вече ми се струваше твърде
детинска. Тетрадката заминаваше в торбата с
боклук. Решавах, че и тестето е бележки в същото
чекмедже не ми трябва, но тогава ми хрумваше, че
мога да го изхвърля на другия ден. И го оставях. В
някои дни забравях и после компенсирах, като
изхвърлях две неща...
За да бъда честна, това не продължи и две седмици.
Не съм от тези, които се славят с постоянство. За
хора като мен, които си свършват задачите в
последния момент, този подход просто не върши
работа. Освен това изхвърлянето на една вещ всеки
ден не можеше да компенсира факта, че при
пазаруване купувах по няколко неща наведнъж. В
крайна сметка скоростта, с която намалявах вещите
си, не можа да надмине скоростта,с която
придобивах нови, и бях изправена пред
обезкуражаващия факт, че домът ми продължаваше да
е все така задръстен с вещи. Не след дълго съвсем
бях забравила да следвам правилото да изхвърлям по
една вещ на ден.
И така, от опит мога да ви кажа, че подреждате ли
половинчато, къщата ви никога няма да бъде под
конец. Ако също като мен не сте усърдни и
последователни, тогава ви препоръчвам да опитате
да постигнете съвършенство само веднъж. Много хора
възразяват, когато употребявам думата
„съвършенство", защото било непостижима цел. Няма
повод за тревога. В крайна сметка подреждането е
просто физическа работа. Работата, която трябва да
свършите, може да се раздели условно на два вида:
да решите дали да изхвърлите, или да запазите
дадена вещ, и да решите къде да я приберете. Ако
можете да направите тези две неща, можете да
постигнете съвършенство. От вас се иска да
прегледате вещите си една по една и да решите дали
да ги задържите и къде да ги приберете. Само това,
и работата е свършена. Не е трудно да подредите
идеално, изцяло и наведнъж. Всъщност всеки може да
го направи. И ако искате да избегнете релапс, това
е единственият начин.
В мига, в който започнете, животът ви стартира
наново
Случвало ли ви се е да не можете да учите в нощта
преди изпит и да започнете трескаво да подреждате?
При мен винаги ставаше така. Събирах купчините с
ненужна хартия от бюрото си и ги хвърлях на
боклука. После, неспособна да спра дотам, се
заемах с тетрадките и хартиите, разхвърляни по
пода, и започвах да ги подреждам в библиотеката.
Накрая отварях чекмеджето на бюрото и започвах да
сортирам химикалките и моливите. Преди да се
усетя, часовникът показваше два и половина след
полунощ. Сънят ме надвиваше и заспивах. Някъде към
пет скачах стреснато и напълно паникьосана,
отварях учебника и започвах да уча.
Мислех, че този импулс за подреждане преди изпит е
някаква моя странност, но след като срещнах много
хора, които правеха същото, осъзнах, че това е
често срещан феномен. Когато са под напрежение,
преди изпит например, много хора започват да
подреждат импулсивно. Този импулс не се проявява
от желание да си почистят стаята. Проявява се,
защото имат нужда да сложат в ред „нещо друго".
Мозъкът им всъщност няма търпение да започне да
учи, но когато забележи безредието, фокусът се
прехвърля на „трябва да си подредя стаята".
Теорията ми се потвърждава от факта, че импулсът
за подреждане рядко продължава след преминаване на
кризисната ситуация. Щом изпитът свърши, страстта
за подреждане от предната нощ се изпарява и
животът се връща в нормалното си русло. Всякаква
мисъл за подреждане изчезва от ума на човек. Защо?
Защото конкретният проблем, тоест необходимостта
да се учи за изпита, е бил „подреден някъде".
Това не означава, че когато подреждате стаята си,
вие наистина успокоявате тревожния си ум.
Може да сс почувствате освежени, но облекчението
няма да трае дълго, защото не сте се заели с
истинската причина за тревожността. Лко се
оставите временното облекчение от подреждането да
ви заблуди, никога няма да осъзнаете нуждата от
разчистване на психическото си пространство. При
мен беше точно така. Заблудена от нуждата „да си
подредя стаята", аз отлагах ученето и оценките ми
винаги бяха ужасни.
Да си представим една разхвърляна стая. Тя не се
разхвърля сама. Вие, човекът, който живее в нея,
причинявате безредието. Има една поговорка, която
гласи: „Безпорядъкът в стаята означава безпорядък
в ума". Аз гледам на това по следния начин: когато
в стаята настъпи хаос, причината е повече от
физическа. Външният безпорядък отвлича вниманието
ни от първопричината. Самото разхвърляне е
инстинктивен рефлекс, който отклонява вниманието
от същността на проблема. Ако не можете да се
почувствате спокойни и отпуснати в една подредена
стая, опитайте се да се изправите пред чувството
си за тревожност. Това може да осветли проблема,
който ви притеснява. Когато стаята ви е чиста и
подредена, нямате друг избор освен да се вгледате
във вътрешния си мир. Наяве ще излязат всички
проблеми, които сте избягвали, и ще бъдете
принудени да се справите с тях. От мига, в който
започнете да подреждате, ще се наложи да поставите
живота си на нови основи. В резултат той ще
започне да се променя. Затова трябва да подредите
къщата си много бързо. Това ще ви позволи да се
изправите пред наистина важните проблеми.
Подреждането е просто инструмент, а не крайна цел.
Истинската цел е да започнете да водите начина на
живот, който винаги сте искали, след като къщата
ви вече е подредена.
Експертите по складиране са плюшкиновци
Какъв е първият проблем, който ви идва наум,
когато мислите за подреждане? За много хора
отговорът е: място за складиране. Клиентите ми
често искат да ги науча къде и как да прибират
вещите си. Повярвайте ми, знам какво е, но за
беда, не в това е истинският проблем. Капанът за
наивници се намира в термина „съхранение".
Статиите как да подредим и приберем вещите си и
всичко, свързано с улеснения за съхранението им,
често са придружени от шаблонни изрази, които
представят нещата като прости и лесни -
„организирайте пространството си за нула време"
или „бързо и лесно подреждане". На хората е
присъщо да търсят лесния път и повечето се хвърлят
на методи за складиране, които обещават бърз и
лесен начин да премахнат видимия хаос. Признавам,
че някога и аз бях пленена от „мита за
складирането".
Ненаситен читател на списанията за домакини още от
ранни детски години, всеки път, когато попаднех на
статия за подреждане и складиране, аз се впусках
да изпробвам предложения метод. Кутиите от
салфетки превръщах в чекмеджета и чупех касичката
си прасенце, за да купя последния моден писък за
складиране. В прогимназията на път към училище
имах навика да се отбивам в един магазин „Направи
си сам" или пък преглеждах рафта със списания, за
да видя най-новите продукти. В гимназията дори се
обаждах на производителя на особено интересните
продукти и досаждах на служителите с въпроси как
са били изобретени. Чинно използвах всякакви кутии
за складиране, за да си прибирам нещата, след
което доволно се любувах на това колко удобен и
подреден е станал светът. От опит мога честно да
заявя, че методите за складиране не решават
проблема с натрупаните вещи. В най-добрия случай
те са само едно повърхностно решение.
Когато най-накрая се осъзнах, видях, че стаята ми
бе все така половинчато подредена, въпреки че беше
пълна е рафтове за списания, етажерки, разделители
за чекмеджета и всякакви други приспособления за
съхранение на вещи. „Защо стаята ми изглежда все
така задръстена, когато толкова се постарах да
подредя и прибера всичко?", чудех се. Отчаяна,
започнах да преглеждам съдържанието на всяка кутия
и рафт и изведнъж решението на проблема ме осени.
Нямах нужда от повечето неща в тях. Мислех си, че
подреждам, но в действителност просто съм си
губела времето да тъпча какво ли не по шкафовете,
за да не се вижда. Прибирането на вещите създава
илюзията, че проблемът със задръстването с
предмети е решен. Ала рано или късно всички места
за прибиране са заети и стаята отново прелива,
което създава нужда от нови „лесни" методи на
съхранение - и така до безкрай. Ето защо
подреждането трябва да започне с изхвърляне.
Трябва да упражним самоконтрол и да устоим на
желанието да приберем всичко, преди да сме
приключили с определянето на вещите, от които
наистина имаме нужда и искаме да задържим.
Подреждайте по категория, а не по местоположение
Сериозно започнах да изучавам подреждането още в
прогимназията, като методът ми беше рутинен. Всеки
ден подреждах по едно помещение - моята стая,
стаята на брат ми, на сестра ми или банята. Всеки
ден планирах къде да подреждам и се впусках в соло
кампании, които приличаха на тотални разпродажби:
„На пети всеки месец е ден на дневната!", „Днес е
ден на „подреди килера" или „Утре ще се заема с
шкафовете в банята!".
Запазих тези навици дори след като влязох в
гимназията. Щом се приберях вкъщи, без дори да съм
си съблякла училищната униформа, веднага се
отправях към помещението, което си бях определила
за подреждане. Ако целта ми бяха чекмеджетата в
пералното помещение, аз ги отварях и изсипвах
съдържанието им на пода, без да оставям вътре
тестерите на гримове, сапуните, четките за зъби и
самобръсначките. После ги сортирах по категория,
подреждах ги в различни отделения и ги връщах в
чекмеджето. Накрая отделях време да се полюбувам
на безупречно подреденото чекмедже, преди да
премина на следващото. Седях с часове на пода,
сортирайки съдържанието на чекмеджетата, докато
майка ми не ме повикаше за вечеря.
Веднъж сортирах съдържанието на едно от
чекмеджетата на шкафа в коридора и си помислих:
„Не подреждах ли това чекмедже онзи ден?".
Всъщност бях подреждала друго чекмедже с почти
същите вещи - тестери на гримове, сапуни, четки за
зъби и самобръсначки. Правех купчини по вид,
слагах ги в кутии и ги връщах в чекмеджетата също
като предния ден. Точно тогава ме осени мисълта:
„Подреждането по местоположение е фатална грешка".
Срам ме е да призная, че ми отне три години, за да
го разбера.
Много хора са изненадани да научат, че този на
пръв поглед приложим подход всъщност е често
срещан капан. Коренът на проблема се крие в това,
че хората често прибират еднакви вещи на различни
места. Когато подреждат всяко място поотделно, не
могат да се усетят, че прибират еднотипни неща на
много места, и попадат в порочния кръг на
безкрайното подреждане. За да избегнете това, аз
препоръчвам подреждането по категория. Например
вместо да решите, че днес ще подреждате дадена
стая, поставете си цели като „дрехите днес,
книгите утре". Една от причините много хора никога
да не постигат успех с подреждането, е, че
притежават твърде много вещи. Този излишък е
причинен от незнанието им какво на практика имат.
Ако разпръсват съхранението на даден вид вещи из
цялата къща и подреждат „на парче", никога няма да
добият представа за количеството им и така никога
няма да приключат с подреждането. За да избегнете
тази негативна спирала, подреждайте по категория,
а не по местоположение.
Не променяйте метода, за да пасне на характера ви
Наръчниците по подреждане често твърдят, че
причината за задръстването с вещи зависи от човека
и затова той трябва да избере метод, който най-
добре подхожда на характера му. На пръв поглед
този аргумент изглежда убедителен. „А, ето защо не
мога да поддържам ред в къщата си -бихте си
помислили. - Методът, който използвам, не подхожда
на личността ми." Има удобни таблици за подходящия
метод за мързеливи, заети, капризни или пък
непридирчиви хора, които дават възможност за избор
според характера.
В един момент обмислях идеята да категоризирам
методите на подреждане по типа характер. Прочетох
много книги по психология, разпитвах клиентите си
за кръвната им група, характерите на родителите им
и т.н., и дори пробвах да им направя зоохороскоп.
Изгубих над пет години да анализирам резултатите в
търсене на общ принцип, който определя най-добрия
метод според характера. Вместо това открих, че
няма никакъв смисъл да се сменя подходът, за да
отговаря на характера. Когато става дума за
подреждане, повечето хора са мързеливи. Освен това
са заети. Що се отнася до придирчивостта, всеки
има своите предпочитания. Когато разглеждах
типовете характери, осъзнах, че аз самата попадам
във все-
ки един от тях. Така че по кой стандарт трябваше
да категоризирам причините, поради които хората са
разхвърляни?
Имам навика да се опитвам да категоризирам всичко,
вероятно защото съм прекарала дълго време в чудене
как да организирам нещата. Когато започнах да
работя като консултант, много усърдно се стремях
да категоризирам клиентите си и да прекроя
услугите си според всеки отделен човек. Като се
замисля, виждам, че съм имала скрит мотив. Някак
съм си представяла, че комплексният подход от
различни методи за различните типове характери ще
ми придаде по-професионален вид. След внимателно
обмисляне обаче стигнах до извода, че е много по-
разумно да категоризирам хората според действията
им, отколкото по някаква обща черта на характера.
Като се използва този подход, хората, които не
могат да поддържат ред, могат да бъдат
разпределени на три типа: „не мога да го
изхвърля", „не мога да го прибера обратно" и
„комбинация от първия и втория тип". Като се
вглеждах в клиентите си, осъзнах нещо повече -
деветдесет процента от хората попадат в третата
категория: „не мога да го изхвърля / не мога да го
прибера обратно", докато останалите десет процента
попадат във втората — „не мога да го прибера
обратно". Все още не съм открила човек, който да е
изцяло от типа „не мога да го изхвърля", вероятно
защото всеки, който не може да изхвърля, не след
дълго буквално ще се зарине с вещи. А при десетте
процента, които спадат към втория тип, когато
започнем да подреждаме сериозно, става ясно, че
могат да изхвърлят много повече, отколкото са
мислели.
Искам да подчертая, че подреждането трябва да
започне с изхвърляне, независимо към кой тип
спадате. Щом клиентите ми го схванат, няма нужда
да променям подхода си спрямо човека. Преподавам
един и същ метод на всички. Начинът, по който го
обяснявам и по който клиентите го прилагат на
практика, естествено, е различен в отделните
случаи, защото всеки характер е строго
индивидуален, както е уникален и начинът, по който
всеки обзавежда къщата си. Няма нужда обаче да се
притеснявам дали ще открия тези различия, или пък
да създавам сложни категории. Ефективното
подреждане включва две основни действия:
изхвърляне и решаване къде да прибереш вещите. От
двете изхвърлянето е първо. Тези два принципа не
се променят. Останалото зависи от нивото на
подреденост, което вие лично искате да постигнете.
Превърнете подреждането от всекидневна домакинска
работа в специално събитие
Започвам курса си с тези две изречения:
Подреждането е специално събитие. Не го правете
всеки ден. Те обикновено са последвани от миг на
стъписано мълчание. Естествено, подреждането има
безброй аспекти и дори аз, която съм изследвала
темата в дълбочина, не мога да твърдя, че познавам
всеки съществуващ метод. Затова изложеното тук се
отнася само до моя собствен
метод. И все пак нека да повторя: подреждането
трябва да стане наведнъж. Или, за да бъда по-
точна, трябва да бъде извършено изцяло в един-
единствен времеви период.
Ако смятате подреждането за безкрайна домашна
тегоба, която се повтаря всеки ден, то вие сте в
сериозно заблуждение. Има два типа подреждане -
„всекидневно подреждане" и „подреждането като
специално събитие". Всекидневното подреждане,
което представлява използването на дадена вещ и
поставянето й обратно на място, е неделима част от
живота ни, когато се отнася за дрехи, книги,
пособия за писане и т.н., но целта на тази книга е
да ви вдъхнови да се заемете с „подреждането по
специален повод", за да сложите къщата си в ред
колкото може по-скоро.
Като извършите успешно тази еднократна задача, вие
ще придобиете начина на живот, за който сте си
мечтали, и ще се наслаждавате на чисто и подредено
място по ваш вкус. Можете ли да сложите ръка на
сърцето и да се закълнете, че сте щастливи,
заобиколени от толкова много вещи, че дори не
помните кое къде е? Повечето хора отчаяно се
нуждаят да сложат в ред къщите си. За беда, те не
могат да погледнат на подреждането като на
„специално събитие" и вместо това се примиряват
със стаи, които приличат по-скоро на мазета.
Минават десетилетия във всекидневна борба за
поддържане на ред.
Повярвайте ми. Докато не приключите с еднократното
подреждане на дома си, всякакви опити за
всекидневно подреждане са обречени на неуспех. И
обратното, веднъж щом сте сложили ред,
подреждането ще бъде сведено до много простата
задача да слагате вещите по местата им. Всъщност
това ще се превърне в несъзнателен навик.
Използвам определението „специално събитие",
защото е изключително важно да приключите с тази
задача за кратко време, докато ентусиазмът ви не е
спаднал.
Може би се тревожите, че когато това събитие
свърши, домът ви отново ще потъне в безпорядък.
Може би пазарувате много и си представяте, че
вещите отново ще се натрупат. Знам, че е трудно за
вярване, ако не сте опитвали, но веднъж щом
приключите с това радикално почистване, няма да
изпитате никакво затруднение да прибирате вещите
по местата им или да решите къде да сложите новите
неща. Невероятно звучи, но трябва само веднъж да
изпитате състоянието на идеален ред, за да можете
да го поддържате. Необходимо е само да намерите
време да седнете и да огледате всяка вещ, която
притежавате, след което да решите искате ли да я
задържите, или ще я изхвърлите, а после да решите
къде ще сложите нещата, които искате да запазите.
Казвали ли сте си някога: „Не ме бива в
подреждането" или „Не си струва да подреждам. Аз
съм си разхвърлян/а"? Много хора живеят с тази
отрицателна представа за себе си с години, но тя
изчезва в мига, когато изпитат какво е да живеят в
идеално подредено пространство. Тази драстична
промяна в мнението им за себе си, вярата, че могат
да направят всичко, което решат, преобразява
поведението и начина им на живот.
Това е причината моите ученици никога да не
изпаднат в релапс. Веднъж изпитали мощното
въздействие на идеално подреденото пространство,
никога повече няма да се върнете към безредието и
задръстения с вещи дом. Да, имам предвид точно
вас!
Може да ви изглежда прекалено трудно, но ви казвам
честно, че е съвсем просто. Когато подреждате, вие
си имате работа с предмети. Предметите са лесни за
изхвърляне или преместване. Всеки може да го
направи. Вашата цел е пред вас. В мига, в който
сложите всичко на място, вече сте прекосили
финала. За разлика от работата, учението или
спорта, тук не е необходимо да сравнявате
изпълнението си с другите. Вие сте стандартът. Още
по-хубаво, стъпката, която най-много затруднява
всички без изключение - да продължите, - е напълно
излишна. Трябва да решите къде да приберете вещите
си само веднъж.
Аз не подреждам дома си. Защо? Защото вече е
подреден. Правя го само веднъж, понякога два пъти
годишно, най-много за около час. Безбройните дни,
прекарани в подреждане без постоянен резултат,
сега ми се струват като сън. За разлика от тогава,
сега се чувствам щастлива и доволна. Имам време да
се наслаждавам на живота в тихия си дом, където
въздухът е свеж и чист; време да седна и да
отпивам от билковия си чай, докато размишлявам как
е минал денят ми. Когато се огледам, виждам
картината, която особено много харесвам, купена от
чужбина, и вазата със свежи цветя в ъгъла. И макар
да не е голям, домът ми е украсен само с опечи
неща, които говорят на сърнето ми. Начинът ми на
живот ми носи радост.
Не искате ли и при вас да е така?
Лесно е щом веднъж вече знаете как да сложите
истински ред в дома си.
Започнете с изхвърлянето, всичко наведнъж,
решително и изцяло
Може да мислите, че сте подредили всичко идеално,
но след няколко дни ще забележите, че стаята ви
отново е в безпорядък. С времето трупате още вещи
и преди да се усетите, къщата ви ще се е върнала
към предишното си състояние. Причината за това са
неефективните методи, които подхождат към
подреждането поло-винчато. Както вече споменах,
има само един начин да избегнете негативната
спирала - като подредите експедитивно наведнъж,
възможно най-бързо, за да създадете идеалната,
свободна от претрупване среда. Но как това създава
правилната нагласа?
Когато подредите пространството изцяло, вие
преобразявате пейзажа. Тази промяна е много
дълбока, тя ще повлияе на съзнанието ви и
предишното разхвърляно състояние ще ви се стори
противно. Разковничето е в бързото извършване на
промяната, което ще предизвика у
Приключете първо с изхвърлянето"
вас пълна промяна на отношението. Такова
въздействие никога не може да бъде постигнато, ако
процесът е постепенен.
За да се получи внезапна промяна като тази, трябва
да използвате най-ефикасния метод за подреждане. В
противен случай, преди да се усетите, денят ще
изтекъл, а вие ще сте доникъде. Колкото повече
време отнема, толкова повече ще се изморявате и
има вероятност да се откажете по средата. Когато
вещите отново се натрупат, вие ще се окажете по
низходящата спирала. От опита ми с индивидуалните
уроци, „бързо" означава половин година. Това може
да ви се струва дълго време, но е само шест месеца
от целия ви живот. Щом процесът завърши и усетите
какво е да живеете в идеално подреден дом, вие
завинаги ще се освободите от погрешната представа,
че не ви бива в подреждането.
За най-добър резултат, ви моля да се придържате
ревностно към следното правило: подреждайте в
правилната последователност. Както вече знаете,
имате само две задачи - да изхвърлите и да решите
къде да приберете вещите. Само две, но първо
изхвърлянето. Погрижете се да приключите изцяло е
първата задача, преди да започнете следващата.
Дори не си помисляйте да започнете с прибирането
на нещата, преди да сте свършили с изхвърлянето.
Хората, които не се придържат към този ред, се
провалят и никога не задържат постигнатия
напредък. По средата на изхвърлянето започват да
умуват къде да приберат нещата. Щом си помислят:
,Нудя се дали това ще се побере в чекмеджето",
изхвърлянето спира. Може да мислите къде ще
приберете нещата едва когато сте приключили с
освобождаването от всичко ненужно.
Да обобщим: тайната на успеха е в подреждането
наведнъж, възможно най-бързо и изцяло, като
започнете с изхвърлянето.
Преди да започнете, визуализирайте целта си
Дотук вече сте разбрали извънредната важност да се
освободите от ненужното, преди да мислите къде ще
държите вещите си. Но да започнете да изхвърляте,
без да помислите предварително, би било като да се
хвърлите надолу с главата в негативната спирала на
хаоса. Затова започнете с определянето на целта
си. Сигурно има причина да изберете тази книга.
Каква е първопричината, която ви мотивира? Какво
се надявате да постигнете чрез подреждането? Преди
да започнете да изхвърляте вещи, отделете време да
го обмислите внимателно. Това означава да
визуализирате идеалния начин на живот, за който
мечтаете. Ако пропуснете тази стъпка, това не само
ще отложи целия процес, но и ще ви постави в по-
голям риск от релапс. Цели като „искам да живея в
спретнат дом" или „искам да знам как да подреждам"
са твърде общи. Необходимо е да се замислите много
по-дълбоко. Мислете в конкретни параметри, за да
можете картинно да обрисувате какво би било да
живеете в подреден дом без излишни вещи.
Една двайсетинагодишна клиентка описа мечтата си
като „по-женствен начин на живот". Тя живееше в
разхвърляна стая от единайсет квадратни метра с
вграден гардероб и три различни по размер полици.
Би трябвало да може да побере всичко на мястото, с
което разполагаше, но накъдето и да се обърнех,
виждах само натрупани вещи. Гардеробът беше
толкова претъпкан, че вратите не можеха да се
затворят, а от чекмеджетата на шкафа преливаха
дрехи като плънка от хамбургер. На корниза над
еркерния прозорец бяха окачени толкова много
дрехи, че нямаше нужда от завеси. По пода и
леглото имаше кошници и торби със списания и
хартии. Когато клиентката ми се прибереше от
работа, тя местеше нещата от леглото на пода, а
когато се събудеше сутрин, ги слагаше обратно на
леглото, за да може да стигне до вратата. Стилът й
на живот не можеше да се нарече„женствен" дори и
от най-развинтеното въображение.
„Какво имаш предвид под „женствен стил на живот?",
попитах я. Тя се замисли и накрая отговори: „Ами,
като се прибера вечер от работа, по пода да няма
вещи... и да е подредено като в хотелска стая, без
погледът ми да се препъва във вещи. Да имам розова
покривка за легло и бяла лампа в ретро стил. Преди
да си легна, да си взема вана, да запаля ароматни
свещи и да слушам класическа музика, докато правя
упражнения по йога или пия билков чай. Да заспивам
с чувството за покой и простор".
Описанието й беше толкова живо, сякаш в момента
водеше този начин на живот. Важно е да постигнете
гази степен на конкрстика, когато визуализирате
идеалния начин на живот за себе си. Ако това ви
затруднява, ако не можете да си представите какъв
живот бихте искали да имате, опитайте се да
намерите в списанията за обзавеждане снимки, които
да ви запленят. Посещаването на дизайнерски
обзаведени домове също е от полза. Като натрупате
впечатления от различно подредени домове, вие ще
добиете представа какво ви харесва. Между другото,
клиентката, която описах, наистина харесваше
ароматерапия, класическа музика и йога. След като
се избави от хватката на безредието, тя можа да
постигне женствения начин на живот, към който се
стремеше.
Сега, когато сте в състояние да си представите
живота, за който мечтаете, вероятно е време да
минете към изхвърлянето? Не, не още. Разбирам
нетърпението ви, но за да се предпазите от релапс,
трябва да напредвате както трябва, стъпка по
стъпка, впускайки се в това специално събитие в
живота ви. Следващата стъпка е да установите защо
искате да живеете по този начин. Върнете се към
бележките си за мечтания начин на живот и отново
помислете. Защо искате да правите ароматерапия
преди лягане? Защо искате да слушате класическа
музика, докато упражнявате йога? Ако отговорите
са: „Защото искам да се отпусна преди сън" и
„Искам да отслабна чрез йога", запитайте се защо
искате да се отпуснете и защо искате да свалите
килограми. Може би отговорите ви ще са: „Не искам
да съм изморена, когато отида на работа на
следващия ден" и „Искам да
мина на диета, защото така ще съм по-красива".
Отново се запитайте „защо" за всеки от отговорите.
Повторете този процес три до пет пъти за всяко
нещо.
Докато продължавате да изследвате причините,
стоящи зад вашата представа за идеален начин на
живот, вие ще стигнете до един прост извод.
Смисълът на изхвърлянето и задържането на вещите е
да бъдете щастливи. Може да ви изглежда очевидно,
но е важно да изпитате сами това осъзнаване и да
го приемете със сърцето си. Преди да започнете да
подреждате, помислете за начина на живот, към
който се стремите, и се запитайте: „Защо искам да
подредя?". Щом намерите отговора, ще сте готови да
преминете към следващата стъпка: да разгледате
нещата, които притежавате.
Критерий при избор: носи ли ми радост?
Какъв е стандартът, който прилагате, за да решите
какво да изхвърлите?
Има няколко често срещани модела. Единият е да
изхвърляте неща, които вече не са годни, например
защото са развалени или част от даден комплект е
счупена. Другият е да се освобождавате от дрехи,
излезли от мода, или от предмети, свързани е
отминало събитие. Лесно да е да се отървете от
нещо, когато имате очевидно основание да го
направите. Много по-трудно е, когато няма
убедителна причина. Експерти предлагат различни
критерии за изхвърляне на вещи, е кои-
то хората трудно се разделят. Между тях са правила
като: „Ако не можете да решите, приберете нещата в
кашон и ги прегледайте отново след шест месеца"
или „Изхвърлете всичко, което не сте използвали
една година". Но в мига, когато започнете да се
концентрирате върху конкретното решение, вие вече
сте се отклонили значително от курса. В това
състояние е изключително рисковано да продължите с
подреждането.
На един етап от живота ми буквално се бях
превърнала в „отдел по изхвърлянето". След като на
петнайсетгодишна възраст открих „Изкуството на
изхвърлянето", основна цел за мен се превърна да
се освобождавам от всичко ненужно и усилията ми
нараснаха. Винаги търсех нови места да
практикувам, независимо дали в стаите на брат ми и
сестра ми, или в хранилищата в училище. Главата ми
беше пълна със съвети за подреждане и аз изпитвах
абсолютна, макар и погрешно насочена увереност, че
мога да подредя което и да е място.
Конкретната ми цел в онзи период беше да се отърва
от възможно най-много вещи. Прилагах всеки
критерий, споменат в многобройните книги по темата
за намаляване на вещите. Опитвах се да се отърва
от дрехи, които не съм носила в продължение на две
години, да изхвърлям по една вещ всеки път, когато
си купувах нещо ново, и да изхвърлям всичко, за
което не съм сигурна. За един месец изхвърлих
трийсет торби е боклук. Но независимо колко
изхвърлях, нито едно помещение в къщата не можех
да посоча като подредено.
Всъщност хванах се, че пазарувам само за да намаля
стреса, и така и не успях да намаля общия обем на
личните си вещи. Вкъщи винаги бях като на пружина,
непрекъснато в търсене на излишни вещи за
изхвърляне. Когато намерех вещ, която не се
използва, аз връхлитах отмъстително върху нея и я
запращах на боклука. Нищо чудно, че бях станала
свръхраздразнител-на и напрегната и не можех да се
отпусна дори в собствения си дом.
Веднъж, след училище, влязох в стаята си и
започнах да чистя, както обикновено. При вида на
разхвърляното помещение не издържах и избухнах:
„Не искам повече да подреждам!". Тръшнах се на
пода в средата на стаята и се замислих. Бях
прекарала три години в подреждане и изхвърляне, а
стаята ми беше все така претрупана е вещи. Би ли
ми казал някой защо стаята ми не е подредена, при
все че се старая толкова много?! Въпреки че не го
казах на глас, вътрешно крещях. В този миг като че
ли чух глас: „Вгледай се по-внимателно около себе
си".
Какво значи това? Всеки ден се вглеждам около себе
си толкова усилено, че мога да пробия дупка с
поглед. С тази мисъл в главата съм се унесла в сън
там, на пода. Ако бях по-умна, щях да осъзная
много преди да се невротизирам, че концентрирането
върху мисълта какво да изхвърля, може да ме
направи единствено нещастна. Защо? Защото трябва
да изберем какво искаме да задържим, а не от какво
искаме да се отървем.
Когато се събудих, знаех какво е имал предвид
гласът в главата ми. Вгледай се по-внимателно
около себе си. Толкова се бях съсредоточила в
изхвърлянето, в преодоляването на спънките около
мен, че бях забравила да ценя нещата, които
обичах, които исках да задържа. Това преживяване
ме наведе на заключението, че най-добрият начин
човек да избере какво да задържи и какво да
изхвърли, е да вземе всяка отделна вещ в ръка и да
се запита: „Носи ли ми радост?". Ако е така,
задържа я. Ако ли не, изхвърля я. Това не само е
най-простият, но и най-точният начин.
Може би ще се усъмните в ефикасността на подобен
не съвсем ясен критерий, но тънкостта е да вземете
в ръце всяка вещ. Недейте просто да отваряте
гардероба и след бегъл поглед да решите, че всичко
в него ви носи положителна тръпка. Трябва да
вземете в ръцете си всеки тоалет. Когато докоснете
дадена дреха, тялото ви реагира. Реакцията му към
всяка е различна. Доверете ми се и пробвайте.
Неслучайно съм избрала този стандарт. В крайна
сметка какъв е смисълът на подреждането? Ако не е
в това стаята или дрехите да ни носят радост, то
се обезсмисля. Затова най-добрият критерий да
решим какво да изхвърлим и какво да запазим, е
дали запазването ще ни направи щастливи, дали ще
ни донесе радост.
Щастливи ли сте, когато носите дрехи, които не ви
доставят удоволствие?
Изпитвате ли радост, когато сте заобиколени от
непрочетени книги, които не докосват сърцето ви?
Мислите ли, че като притежавате аксесоари, за
които знаете, че никога няма да носите, те ще ви
донесат някога щастие?
Отговорът на всички тези въпроси трябва да е „не".
А сега си представете, че живеете на място, където
има само неща, които будят у вас радост. Не е ли
точно това мечтаният начин на живот?
Запазете само нещата, които говорят на сърцето ви.
После решително се освободете от останалото. Като
го направите, вие ще рестартирате живота си и ще
се впуснете в ново начало.
По една категория наведнъж
Решението какво да запазите на базата на критерия
„радва ли сърцето ми", е най-важната стъпка в
подреждането. Какви обаче са конкретните стъпки,
нужни, за да се отървете ефективно от излишното?
Ще започна с това, което не бива да правите. Не
започвайте да сортирате и изхвърляте по
местоположение. Не мислете: „Първо ще подредя
спалнята и после ще мина към хола" или „Ще се
захвана с чекмеджетата едно по едно, като започна
от горе надолу". Този подход е фатален. Защо?
Защото повечето хора не си правят труда да
прибират вещи от една и съща категория на едно
място.
В повечето домакинства вещите от един и същ вид се
съхраняват на две и повече места, разпръснати из
къщата. Да речем например, че започнете е
гардероба в спалнята. След като приключите със
сортирането и изхвърлянето на всичко в него, няма
начин да не попаднете на дрехи, които държите в
друг гардероб, или на дреха, хвърлена на някой
стол в дневната. Тогава ще се наложи да повторите
отначало пелия процес, като губите време и усилия,
без да можете да направите точна преценка какво
желаете да задържите и какво да изхвърлите.
Повторението и напразните усилия попарват
мотивацията, затова трябва да се избегнат.
По тази причина препоръчвам да мислите винаги по
отношение на категорията, а не на мястото. Преди
да решите какво искате да задържите, съберете
наведнъж всичко, което попада в една категория.
Извадете и последната вещ и струпайте всичко на
едно място. За да покажа стъпките, които трябва да
предприемете, ще се върна към примера е дрехите.
Започнете с решението, че ще подредите и приберете
дрехите си. Следващата стъпка е да преровите всяко
помещение в къщата. После вземайте дрехите една по
една, за да решите кои ви носят радост. Тези, и
само тези трябва да задържите. Следвайте
процедурата за всяка категория. Ако имате твърде
много дрехи, можете да определите подкатегории,
например блузи, панталони, чорапи и т.н., и
разглеждайте по една под категория наведнъж.
Събирането на всички вещи накуп е от първостепенна
важност при тази работа, защото ви дава точна
представа какво точно притежавате. Повечето хора
се шокират от количеството вещи, което обикновено
е двойно на това, което са си представяли. Като
съберете всичко на едно място, можете също да
сравните подобните по вид вещи и лесно да решите
дали искате да ги задържите.
Има още една много основателна причина да се
извадят всички вещи от една категория от
чекмеджетата, гардеробите и шкафовете и да се
струпат на пода. Прибраните вещи не се използват,
затова е много по-трудно да се реши дали будят
радост, или не. Като ги вадите на бял свят, вие ги
събуждате, така да се каже, и за вас ще е
изненадващо лесно да прецените дали докосват
сърцето ви.
Като се заемате само с една категория в даден
времеви отрязък, вие ускорявате процеса на
подреждане. Затова погрижете се да съберете всички
вещи от категорията, с която сте се заели. Не
пропускайте нито една вещ.
Ако започнете със „спомените", поемате по пътя на
провала
Започвате деня, изпълнени с решимост да подредите,
но преди да сте усетили, слънцето залязва, а вие
сте прехвърлили едва малка част от вещите си.
Сепвате се, като виждате кое време е станало,
започвате да се укорявате и ви обзема отчаяние. И
какво държите в ръце? Много често това е любимият
ви комикс, албум или друга вещ, свързана със скъп
спомен.
Съветът ми да започнете да подреждате по
категория, като струпате всичко наведнъж, не
означава, че можете да започнете е която си
поискате категория. Степента на трудност при
определянето кое да задържите и кое да изхвърлите,
е много различна в зависимост от категорията.
Хората зациклят по средата обикновено защото
започват с нещата, за които е най-трудно да вземат
решение. Вещи, свързани със спомени, например
снимки, не са това, с което един начинаещ да
започне. Не само че като цяло броят на вещите в
тази категория е по-голям от всяка друга, но освен
това е много трудно да решите дали искате да ги
задържите.
Към предметната ценност на всяка вещ се прибавят и
допълнителни фактори, които увеличават ценността
на притежанието: функционалност, информация и
емоционална привързаност. Като се добави и
елементът рядкост, трудността да се реши какво да
се изхвърли, се умножава. Хората изпитват трудност
да изхвърлят вещи, които все още могат да ползват
(функционална стойност), които съдържат ценна
информация (информационна стойност), или към които
имат сантиментална привързаност (емоционална
стойност). Когато тези вещи са трудни за
придобиване или заменяне (рядкост), става още по-
трудно да бъдат изхвърлени.
Процесът на решаване какво да задържите и какво да
изхвърлите, ще протече много по-гладко, ако
започнете е предметите, за които е по-лесно да се
вземе решение. Като постепенно си проправяте път
към по-трудните категории, вие усъвършенствате
умението си да решавате. Дрехите са най-лесни,
защото тяхната степен на рядкост е изключително
ниска. Снимките и писмата, от друга страна, не
само имат висока сантиментална стойност, но са и
уникални, затова трябва да ги оставите последни.
Това сс отнася особено за снимките, защото много
често те изскачат от най-неочаквани места, докато
сортирате други категории, например книги и
документи. Най-добрата последователност е
следната: първо дрехите, после книгите, хартиите,
комоно (разни) и накрая вещите за спомен. Този
изпитан ред се оказва най-ефикасен и улеснява
следващата задача - прибирането. И накрая, като се
придържате към тази последователност, ще засилите
у себе си интуитивното усещане коя вещ запалва
искрицата на радостта. Ако можете да усилите
драстично скоростта, с която решавате, само като
промените реда на вещите, които изхвърляте, струва
си да опитате.
Не позволявайте на семейството да ви види
Маратонското подреждане произвежда купища боклук.
На този етап единствената катастрофа, която може
да донесе повече щети и от земетресение, е появата
на експерта по рециклиране, иначе известен с
прозвището „майка".
Една от клиентките ми, която ще наричам „М",
живееше е родителите си и сестра си. Живееха в
къщата от петнайсет години - от времето, когато
„М" е била в началното училище. Не само че тя
обичаше да купува дрехи, но и пазеше онези със
сантиментална стойност, като училищни униформи и
тениски, щампирани за различни събития.
Съхраняваше ги в кутии, които държеше на пода, и в
един момент той изобщо не се виждаше. Отне й пет
часа да ги сортира и прочисти. В края на деня беше
натрупала петнайсет торби с боклук, между които
осем торби с дрехи, двеста книги и разни плюшени
играчки и сувенири, изработени в училище. Бяхме
подредили боклука в стройни редици до вратата и
подът най-сетне се беше открил. Тъкмо се готвех да
й обясня един ключов момент.
„Има една тайна, свързана с отърваването от този
боклук, която трябва да знаеш", започнах и в този
момент вратата се отвори и влезе майка й е поднос
със студен чай. „О, боже", помислих си.
Майка й остави подноса на масата.
„Много ви благодаря, че помагате на дъщеря ми -
каза тя и се обърна, за да излезе. В този момент
погледът й се спря на скупчените торби. -Мили
боже, ще изхвърлите всичко това?!" И посочи
розовата постелка за йога върху торбите.
„Не съм я използвала от две години", каза „М".
„Така ли? Ами, може пък аз да я използвам.
-Майката започна да рови в торбите. - О, може да
използвам също и това." Когато излезе, не само че
взе розовата постелка за йога, но и три поли, две
блузи, две якета и някакви канцеларски материали.
Когато останахме сами в стаята, отпих от чая и
попитах „М":
„Е, колко често майка ти упражнява йога?"
„Никога не съм я виждала да го прави."
Преди майка й да ни прекъсне, се канех да й кажа
следното: „Не позволявай на семейството си да види
какво има в торбите. Ако можеш, сама изнеси
боклука. Не е нужно семейството ти да знае с
подробност и какво точно изхвърляш".
Съветвам клиентите си да избягват да показват
торбите най-вече на семейството си. Не че има нещо
срамно. В подреждането няма нищо нередно. Обаче за
родителите е особено стреси-ращо да видят какво
хвърлят на боклука техните деца. Само при вида на
планините от боклук родителите започват да се
тревожат как ще я карат децата им без всичките
тези вещи. Освен това, макар да съзнават, че би
трябвало да се радват на независимостта и
зрелостта на детето си, за родителите е много
болезнено да видят дрехи, играчки и спомени от
миналото сред купчината непотребни вещи за
изхвърляне, особено ако сред тях има вещи, които
са подарък от тях. Като държите торбите далеч от
погледа им, вие ги щадите. Също така предпазвате
семейството си от затрупване е напълно излишни
вещи. До този момент семейството ви е било напълно
доволно от онова, което има. Когато видят какво
сте приготвили за боклука, те може да се
почувстват гузни за това явно разхищение, но като
връщат в къщата предмети от миналото, само
увеличават товара от непотребни вещи в дома си. Би
трябвало да се засрамите, че ги принуждавате да
носят този товар.
В по-голямата част от случаите майката е тази,
която спасява от изхвърляне вещи на дъщеря си,
макар че майките рядко носят дрехите, които
вземат. Жените, с които работя, петдесет или шей-
сетгодишни, винаги хвърлят накрая наследените
от дъщерите им дрехи, без изобщо да са ги
обличали. Мисля, че трябва да се избягва
създаването на ситуации, при които обичта на
майката към нейната дъщеря се превръща в товар.
Разбира се, няма нищо лошо, ако друг член от
семейството използва вещ, която не ви е нужна. Ако
живеете със семейството си, можете да ги попитате:
„Има ли нещо, от което имаш нужда или смяташ да си
купиш?", преди да започнете да подреждате, и ако
случайно попаднете на такова нещо, да им го
подарите.
Ако сте ядосани на семейството си, има вероятност
причината да е във вашия дом
„Дори да подредя, другите вкъщи отново
разхвърлят."
„Съпругът ми е „Плюшкин". Как да го накарам да
изхвърли нещо?"
Може да е много дразнещо, когато семейството не ви
съдейства в опитите ви да постигнете идеален дом.
Преживявала съм го многократно в миналото. По едно
време бях толкова увлечена по подреждането, че не
можех да се огранича само до моята стая. Просто
трябваше да оправя стаите на всички в семейството,
както и всяко друго помещение в къщата.
Непрекъснато се чувствах разочарована от
разхвърляното си семейство. Основна причина за
страданията ми беше килерът. Според мен повече от
половината от него беше заета от неизползвани и
непотребни боклуци. Закачалките бяха претъпкани е
тоалети, които никога не бях виждала майка ми да
носи, и с костюми на баща ми, отдавна излезли oi
мода. Кутии, пълни с комиксите на брат ми,
покриваха пода.
Чаках подходящ момент и се изпречвах пред
собственика е въпроса: ,, Вече не ти трябва,
нали?", но отговорът беше или „Да, трябва ми", или
„Остави, аз ще го хвърля", което ни-кога не
правеха. Всеки път, когато погледнех в онзи килер,
въздъхвах и мърморех: „Защо всички продължават да
трупат вещи? Не виждат ли какъв труд полагам, за
да поддържам ред вкъщи?".
С пълното съзнание, че по отношение на
подреждането другите ме намират за странна, аз
нямах намерение да се предавам. Когато
разочарованието ми достигна предела, реших да
възприема партизанска тактика. Набелязвах вещи,
които не бяха пипвани от години, ако се съди по
дизайна, количеството насъбран прах и миризмата.
Премествах ги в дъното на шкафа и чаках. Ако никой
не забележеше липсата им, ги изхвърлях една по
една. Три месеца след началото на тази стратегия
бях успяла да изхвърля десет торби. В крайна
сметка цялото семейство успяваше да поддържа
къщата много по-подредена отпреди.
В повечето случаи никой не забелязваше и животът
си продължаваше по старому. Но когато количеството
достигна определена точка, близките ми започнаха
да търсят някои от вещите си. Когато ме посочваха
с пръст, аз реагирах доста безсрамно. Основната ми
стратегия беше да се правя на ни лук яла, ни лук
мирисала.„Ей, знаеш ли къде ми е сакото?" „Не."
Ако не се откажеха, започвах да отричам. „Мари,
сигурна ли си, че не си го изхвърлила?" „Да,
сигурна съм."
„О! Ами, чудя се тогава къде може да бъде."
Ако се откажеха на този етап, аз заключавах, че
каквато и да е била вещта, не си е заслужавало да
бъде пазена. Нищо не беше в състояние да ме накара
да призная, дори ако те не се хванеха на думите
ми.
„Знам, че беше тук, Мари. Видях го със собствените
си очи преди два месеца."
Далеч от мисълта да се извиня, задето съм
изхвърлила собствеността им без позволение, аз се
тросвах: „Изхвърлих го, защото ти не си в
състояние да го направиш сам!".
Като се замисля сега, трябва да призная, че бях
доста арогантна. Веднъж разкрита, бях засипана от
безброй упреци и протести и накрая се стигна до
забрана да подреждам извън собствената си стая.
Ако можех, би се върнала във времето, за да си
ударя един здрав шамар, та да не си и помисля
повече за подобна абсурдна тактика. Да изхвърляш
нечии чужди вещи без разрешение, показва жалка
липса на здрав разум. Въпреки че подобни потайни
тактики по принцип успяват и изхвърлените вещи не
липсват никому, рискът да изгубите доверието на
семейството си, когато ви хванат, е твърде голям.
Освен всичко друго, това не е редно. Ако наистина
искате семейството ви да стане по-подре-дено, има
много по-лесен начин.
След като ми забраниха да подреждам другите
пометения и нямаше накъде да насоча усилията си,
аз огледах внимателно собствената си стая и бях
поразена от един изненадват факт. Имаше много вещи
за изхвърляне, които не бях забелязала до този
момент риза в гардероба ми, която никога не бях
обличала, както и демодирана пола. която никога
повече нямаше да сложа; непотребни книги по
рафтовете. Изведнъж осъзнах, че съм виновна за
същото, за което ожесточено обвинявах семейството
си. Вече нямах очи да критикувам другите. Седнах
на пода е торбите за боклук и започнах да си
подреждам стаята.
След две седмици в семейството ми настъпи промяна.
Брат ми, който отказваше, независимо от
непрестанното ми натякване, да изхвърли каквото и
да било, започна да преглежда вещите си. За един
ден изнесе над двеста книги. После родителите ми и
сестра ми постепенно започнаха да сортират и да
изхвърлят дрехи и вещи. Накрая цялото ми семейство
започна да поддържа къщата много по-подредена.
Най-добрият начин да се справите със семейство,
което не подрежда, е кротко да се освобождавате от
собствените си излишни вещи. Заразени сякаш от
примера ви, те ще започнат да прочистват това,
което не им е необходимо, и да подреждат, без да е
нужна намесата ви. Може да звучи невероятно, но
когато човек започне да подрежда, това предизвиква
верижна реакция.
Подреждането без излишен шум поражда и друга
интересна промяна - способността да толерирате
определена степен на разхвърляпост у другите
членове на семейството. Щом
се почувствах доволна от състоянието на стаята си,
нужда!а да изхвърлям ненужните вещи на останалите
изчезна. Когато забележех, че дневната или банята
са разхвърляни, просто почиствах, без да се
замислям, и дори не го споменавах. Забелязала съм
същата промяна при много от моите клиенти.
Ако се дразните от разхвърляността на близките си,
моят съвет е да огледате първо собствената си стая
и особено шкафовете. Със сигурност ще откриете
нещо за изхвърляне. Импулсът да изтъкнете нечия
чужда разхвърляност обикновено е знак, че сте
занемарили реда в собственото си жилищно
пространство. Точно затова трябва да започнете
първо със собствените си вещи. Оставете общите
помещения за накрая. Първата стъпка е да се
изправите пред личните си вещи.
Излишното за вас е излишно и за близките ви
Сестра ми е три години по-малка от мен. Тиха и
малко стеснителна, тя предпочита да си стои вкъщи
и кротко да си рисува или чете, отколкото да
прекарва времето си навън с други хора. Несъмнено
тя беше най-потърпевшата от моите експерименти в
подреждането, на които беше неволна жертва. Вече
студентка в университета, фокусът ми се беше
прехвърлил на „изхвърлянето", но винаги имаше
неща, е които ми беше трудно да се разделя - като
една тениска, която много харесвах, но по някаква
причина никога не я носех.
Не ми достигаше воля да я изхвърля, затова
непрекъснато я пробвах, оглеждах се в огледалото и
всеки път се налагаше да призная, че не ми отива.
Ако пък дрехата беше чисто нова или подарък от
родителите ми, мисълта да я хвърля предизвикваше
чувство на вина.
В моменти като този сестра ми ми беше от голяма
полза. Методът „подарък за сестра ми" ми се
струваше най-доброто решение да се освободя от
тези вещи. Нахълтвах в стаята на сестра ми е
нежелания тоалет в ръка и прекъсвах кроткото й
четене в леглото. Изтръгвах книгата от ръката й и
я питах: „Искаш ли тази тениска? Давам ти я, ако
ти харесва". При вида на озадачената й физиономия
хвърлях последния си коз: „Съвсем нова е и е много
сладка. Но ако не я искаш, ще я изхвърля. Какво ще
кажеш?".
Бедната ми добричка сестра нямаше друг избор освен
да каже: „Е, в такъв случай ще я взема".
Това се случваше толкова често, че сестра ми,
която почти не нищо не си купуваше, стана при-
тежателка на преливащ от дрехи гардероб. И макар
че носеше някои от подарените й дрехи, повечето от
тях обличаше само веднъж или никога. Независимо от
това продължих да й давам „подаръци". Все пак това
бяха хубави дрехи и мислех, че ще се радва да има
повече. Осъзнах колко съм грешала, едва когато
започнах консултантския си бизнес и се запознах с
клиентка, която ще наричам „К".
„К" беше малко над двайсетте, работеше в
козметична компания и живееше със семейството си.
Докато преглеждахме дрехите й, забелязах
нещо странно в избора й. Въпреки че притежаваше
достатъчно тоалети, за да запълни един средно
голям гардероб, броят на дрехите, които реши да
задържи, изглеждаше необичайно малък. Отговорът й
на въпроса: „Носи ли ти радост?" почти винаги беше
отрицателен. След като им благодарях за добрата
служба, аз й подавах дрехите, за да ги сложи в
торбата за боклук. Не можех да не забележа
облекчението, изписано на лицето й, след като
напъхаше тоалета в торбата. Вглеждайки се по-
внимателно в дрехите, ми направи впечатление, че
тези, които запазваше, бяха главно спортни, докато
онези, които изхвърляше, бяха в коренно различен
стил - тесни поли и блузи с големи деколтета.
Попитах я за това и тя каза: „Голямата ми сестра
ми ги даде". Когато всички дрехи бяха прегледани и
беше направила окончателния си избор, тя промълви:
„Виж само! Бях затрупана от всичките тези дрехи,
които дори не ми харесваха". Подарените от сестра
й дрехи съставляваха повече от една трета от
гардероба й, но почти никоя не й носеше така
важната тръпка на удоволствие. И макар да ги беше
носила, защото са подарени от сестра й, тя никога
не ги беше харесвала.
На мен ми се струва трагично. И това не е изолиран
случай. Практиката ми показва, че по-малките
сестри винаги изхвърлят повече вещи, отколкото по-
големите сестри - феномен, който със сигурност е
свързан с обичая малките да до-износват. Има две
причини по-малките сестри да държат дрехи, които
всъщност не харесват. Едната е, че е трудно да
изхвърлиш нещо, което ти е
дадено от семейството. Другата е, че те всъщност
не знаят какво точно харесват и затова им е трудно
да решат дали да го изхвърлят. Тъй като получават
много дрехи от другите и много рядко им се налага
да си купуват нови, почти не им се удава
възможност да развият инстинкт какво наистина буди
радост у тях.
Не мс разбирайте погрешно. Да дадеш на другите
онова, което не употребяваш, е чудесна идея. Не
само че е икономично, но може да е извор на
приятни емоции, когато виждаш как някой твой
близък се радва на тези вещи и ги цени. Но да нат-
рисаш вещи на близките си, защото нямаш воля да ги
хвърлиш, е нещо коренно различно. Дали жертвата е
брат или сестра, родител или дете, този обичай
трябва да се забрани. Въпреки че сестра ми никога
не се оплака, убедена съм, че е имала смесени
чувства, когато е приемала старите ми дрехи. С
други думи, аз просто прехвърлях вината, че не ми
стигат силите да ги изхвърля, на нея. Като се
замисля, това беше доста жалка постъпка.
Ако искате да дарите нещо, не притискайте хората
да го приемат на всяка цена, нито ги
принуждавайте, като играете на струната на
чувството за вина. Предварително разберете какво
харесват и ако намерите нещо, което отговаря на
критериите им, само и единствено тогава им
предлагайте. Изхождайте от мисълта дали те самите
биха пожелали да си купят тази вещ. Трябва да
зачитаме другите, като им помагаме да избегнат
бремето на ненужните вещи, които не са им
необходими и не ги радват.
Подреждането е диалог със себе си
„КонМари, искаш ли да постоиш под водопада?"
Получих тази покана от клиентка - обаятелна жена,
която на седемдесет и четири годишна възраст
продължаваше да е действащ мениджър, запален скиор
и катерач. Практикуваше медитация под течаща вода
повече от десет години и явно това наистина й
харесваше. Подмяташе между другото: „Потеглям към
водопада", сякаш отиваше на спа процедури.
Логично, мястото, на което ме заведе, не беше за
начинаещи. Трябваше да тръгнем в шест сутринта, да
вървим по една стръмна планинска пътека, да
прескачаме огради и да газим през река до
коленете, докато стигнем до една пуста местност с
водопад.
Не подхванах тази тема, за да ви запозная с един
странен начин за почивка. По-скоро установих от
опит, че има голяма прилика между медитирането под
водопад и подреждането. Когато застанеш под
водопад, единственият звук, който чуваш, е
бученето на водата. Докато струите шибат тялото
ти, усещането за болка скоро изчезва и то става
безчувствено. После отвътре по теб се разнася
топлина и навлизаш в медитативен транс. Не бях
опитвала тази форма на медитация до този момент,
но усещането ми се стори изключително познато.
Много прилича на усещането, което изпитвам, докато
подреждам. И макар това да не е точно медитативно
състояние, много пъти, докато разчиствам, аз
общувам тихо със себе си. Процесът на внимателно
преценяване на всеки предмет, които притежавам, за
да видя дали предизвиква радост у мен, е като да
разговарям със себе си чрез посредничеството на
вещите.
По гази причина с много важно да създадете тихо
място, където да оцените притежанията си. В
идеалния случай не би трябвало да слушате дори
музика. Срещала съм методи, които препоръчват
подреждане на фона на заразителна музика, но лично
аз не го подкрепям. Чувствам, че шумът пречи на
вътрешния диалог между собственика и неговите
притежания. Да работите на фона на звука от
телевизора, също е изключено. Ако имате нужда от
фонов шум, за да се отпуснете, изберете природни
шумове или музика без текст и с непозната мелодия.
Ако искате да внесете инерция в подреждането,
почерпете от атмосферата в стаята, вместо да
разчитате на музика.
Най-доброто време да започнете, е рано сутрин.
Свежият утринен въздух прочиства ума и изостря
проницателността. По тази причина повечето от
уроците провеждам сутрин. Най-ранният урок, който
съм имала, започна в шест и половина и разчистихме
два пъти по-бързо от обичайното време. Чувството
на чистота и свежест, което изпитваш под струите
на водопада, може да бъде пристрастяващо. По същия
начин, когато внесете ред в жилището си, ще
почувствате как ви завладява нуждата да го
повторите. И за разлика от медитацията под
водопада, може да се наслаждавате на същия ефект в
собствения си дом. Това е много специално нещо,
нали?Какво да правите, когато не можете да
изхвърлите нещо?
Моят кри I срий мри избора дали да задържа някой
предмет, е тръпката на радост, когато го докосна.
В човешката природа е заложено да се съпротивлява
на изхвърлянето дори когато знаем, че се налага.
Вещите, които сърце не ни дава да хвърлим, въпреки
че не ни носят радост, са истински проблем.
Човешката преценка може да се раздели на два
широкообхватни типа: интуитивна и рационална.
Когато се стигне до подбор какво да се изхвърли,
рационалната оценка е тази, която създава
трудности. Макар интуитивно да знаете, че дадена
вещ вече няма никаква стойност за вас, разумът ви
вади най-различни аргументи като „Може да ми
потрябва по-късно" или „Разхищение е да го
изхвърля". Тези мисли ви завладяват и ви пречат да
се освободите от ненужните вещи.
Не твърдя, че е погрешно да се колебаете.
Неспособността да вземете решение показва някаква
привързаност към даден предмет. Нито пък всички
решения могат да се осланят само на интуицията.
Ето защо трябва да преценявате всяка вещ с
внимание и да не се разсейвате е мисли за
разхищение.
Когато стигнете до трудна за изхвърляне вещ,
преценете внимателно как изобщо сте станали неин
притежател. Кога се сдобихте с нея и какво е
означавала за вас в онзи момент? Направете
преоценка на ролята, която е играла в живота ви.
Ако например имате дрехи, които сте купили, но
5. Магията на подреждането
никога не сте обличали, прегледайте ги една по
една. Кога купихте този тоалет и защо? Ако сте го
взели, защото сте смятали, че изглежда готино в
магазина, значи си с изпълнил функцията да ви
донесе тръпка още когато сте го купували. А защо
никога не сте го носили? Дали защото сте видели,
че не ви отива, когато сте го пробвали вкъщи? Ако
е така и вече не си купувате дрехи в този стил и
цвят, тогава той е изпълнил друга важна функция -
научил ви е какво не ви отива. Всъщност този
тоалет вече е изпълнил ролята си в живота ви и вие
сте свободни да кажете: „Благодаря ти, че ми
донесе радост, когато те купих" или „Благодаря ти,
че ме научи какво не ми отива", а после да се
освободите от него.
Всяка вещ играе различна роля. Не на всички дрехи,
които попадат при вас, им е писано да бъдат
скъсани от носене. Същото е и с хората. Не на
всеки, с когото животът ви среща, е дадено да
стане ваш близък приятел или любим. С някои ще ви
е трудно да се разбирате или невъзможно да се
харесате. Но тези хора също ви дават безценни
уроци какви хора харесвате наистина, за да можете
да цените специалните хора в живота си още повече.
Когато стигнете до нещо, което не можете да
изхвърлите, помислете хубаво за истинската му цел
в живота ви. Ще се изненадате колко много от
вашите вещи вече са изпълнили ролята си. Като
признавате приноса им и се освобождавате от тях е
благодарност, ще можете да сложите вещите и живота
си в ред. Накрая ще останат само неща, които
истински цените.
За да оцените истински нещата, които са важни за
вас, първо трябва да изхвърлите онези, които са
надживели предназначението си.
Изхвърлянето на вещи, които вече не ви трябват, не
е нито разхищение, нито срамно деяние. Можете ли с
ръка на сърцето да кажете, че цените нещо,
забутано някъде в дъното на гардероба или в
чекмеджето, за чието съществуване сте забравили?
Ако вещите имаха чувства, те определено не биха
били щастливи. Освободете ги от затвора, в който
сте ги изпратили. Помогнете им да напуснат
самотния остров, на който сте ги заточили. Пуснете
ги с признателност. Не само вие, но и вещите ви ще
се почувстват освежени и преродени, след като
приключите е подреждането.
Подреждането по категория действа като магия
Ред на подреждане
Следвайте правилния ред на категориите
Вратата се отвори и една жена с притеснено
изражение ме посрещна на прага.
„3-з-здравейте!" Клиентите ми винаги са леко
напрегнати, когато посещавам дома им за първи път.
По-късно това напрежение вече е породено не от
стеснителност, а по-скоро от нуждата да съберат
смелост за генерална промяна.
„Мислите ли, че изобщо е възможно да подредим
къщата ми? Та тук дори няма къде да се стъпи."
„Не виждам как мога да подредя изцяло за толкова
кратко време."
„Казахте, че нито един от досегашните ви клиенти
не се е върнал към предишното състояние. Ами, ако
аз съм първата?"
Тяхното притеснение е почти осезаемо, но аз съм
уверена, че всеки един от тях ще се справи. Дори
тези, които са лениви и разхвърляни по природа,
дори хора, които произхождат от семейства на
мързеливци или са извънредно заети, могат да се
научат да разчистват както трябва, ако използват
моя метод.
Нека ви споделя една тайна: забавно е да подреждаш
дома си! Процесът на преценяване на чувствата ви
към вещите, които притежавате - да определите кои
са изпълнили ролята си, да изразите благодарността
си и да си вземете сбогом, всъщност е начин да се
вгледате вътре в себе си, ритуален преход към един
нов живот. Аршинът, с който мерите, е интуитивното
привличане и затова сложните теории и статистики
са излишни. Трябва само да следвате правилния ред.
Затова се въоръжете е достатъчно торби за боклук и
се подгответе да се забавлявате.
Започнете с дрехите, после минете на книгите,
хартиите, комоно (разни) и завършете е вещите със
сантиментална стойност. Ако спазвате този ред, ще
се справите за изненадващо кратко време. Като
започнете е лесното и оставите най-трудното за
решаване последно, вие постепенно усъвършенствате
способността си да вземате решение, така че към
края вече всичко ще ви изглежда лесно.
За по-ефикасна работа, препоръчвам да разделите
първата категория - дрехите, на следните
подкатегории:
• Горни дрехи (блузи, пуловери и др.)
• Долни дрехи (панталони, поли и т.н.)
• Дрехи, които се държат на закачалки (якета,
палта, костюми и др.)
• Чорапи
• Бельо
• Чанти и др.
• Аксесоари (шалове, колани, шапки и др.)
• Обувки.
Да, чантите и обувките ги причислявам към дрехите.
Защо това е оптималният ред? Нямам конкретен
отговор, но от опита, придобит през половината ми
живот, отдаден на подреждането, мога да ви кажа
убедено, че този ред работи! Повярвайте ми. Ако го
следвате, ще напреднете много по-бързо и ще
постигнете видими резултати изненадващо скоро.
Нещо повече, тъй като ще задържите само вещите,
които наистина са ви скъпи на сърцето, енергията и
радостта ви ще нараснат. Може да сте изморени
физически, но усещането да се отървеш от ненужните
вещи е толкова приятно, че ще ви е трудно да
спрете.
Най-важният момент обаче е да решите какво ще
задържите. Кои вещи ще ви носят радост, ако ги
оставите в живота си? Подберете ги, сякаш си
набелязвате неща, които много ви харесват, от
витрината на любим магазин. Щом схванете
основното, съберете всички дрехи на една купчина,
вдигайте ги една по една и докато ги държите,
запитайте се вътрешно: „Носи ли ми радост?".
Вашият фестивал на подреждането започна.
Дрехи
Натрупайте дрехите от къщата до една на пода
Първата стъпка е да проверите всички гардероби и
чекмеджета вкъщи и да съберете всичките си дрехи
на едно място. Не оставяйте нито един гардероб,
шкаф или чекмедже неотворени. Уверете се, че не
сте забравили нищо. Когато клиентите ми смятат, че
са приключили, аз винаги ги питам: „Сигурни ли
сте, че не сте забравили някоя дреха в къщата?"
После добавям: „Можете да забравите за всички
дрехи, които евентуално ще намерим после. Те
автоматично отиват на боклука". Давам им да
разберат, че не се шегувам. Нямам никакво
намерение да им позволя да задържат каквото и да
било, след като приключим със сортирането.
Отговорът обикновено е: „О, чакайте. Мисля, че има
още дрехи в гардероба на съпруга ми" или: „А! Май
има нещо на закачалката в коридора", последвано от
трескав оглед на къщата за последно и няколко
забравени неща, добавени към купа.
Този ултиматум звучи като автоматичното удържане
на такса при банките, но когато клиентите ми
знаят, че има твърд краен срок, те напрягат
паметта си, защото не искат да пропуснат шанса да
решат сами дали да задържат някоя забравена дреха.
И макар че рядко ми се налага да изпълня заканата
си, ако човекът не си е спомнил за някоя дреха до
този момент, очевидно тя не предизвиква радостна
тръпка у него. Затова съм безжалостна.
Единственото изключение са дрехите, които по
случайност са в пералнята.
Когато всичко е събрано накуп, само горните дрехи
образуват купчина до коленете. Понятието „горни
дрехи" обхваща дрехи от всички сезони - от тениски
и потници до плетени пуловери. Средният брой в
гази първоначална купчина е около сто и шейсет.
Изправени пред първото препятствие в процеса на
подреждане, повечето хора са стъписани от обема на
вещите, които притежават. В този момент обикновено
предлагам да започнем с дрехите, които не са за
сезона. Има основателна причина да избера точно
тях в подреждането. Това е най-лесната категория
за настройване на интуицията към онова, което ни
носи удоволствие.
Ако започнете е дрехите, които активно носите, има
голяма вероятност да си помислите: „Това не ми
носи радост, но вчера го бях облякла" или „Какво
ще правя, ако не ми останат никакви дрехи за
носене?". Така е по-трудно да вземете обективно
решение. Тъй като дрехите за друг сезон не са от
пряка необходимост, много по-лесно е да се приложи
простият критерий дали ви носят радост. Има един
въпрос, който ви препоръчвам да си зададете,
когато подбирате дрехи за друг сезон: „Искам ли да
видя този тоалет отново следващия път, когато му
дойде сезонът?". Или да перифразирам: „Бих ли
носила това, ако температурите внезапно се
променят?".
„Искам ли да видя това отново? Ами... не
непременно..." Ако се чувствате така, веднага го
изхвърлете. И ако сте го носили много през
последния сезон, не забравяйте да изразите
признателността си. Може би се притеснявате, че
няма да ви остане какво да носите, ако приложите
този стандарт. Не сс тревожете. Може да ви се
струва, че сте изхвърлили страшно много дрехи, но
стига да избирате такива, които ви носят
удоволствие, ще ви останат достатъчно за носене.
Веднъж щом сте схванали как да избирате дрехите,
които обичате, може да преминете на под-
категориите от дрехите за сезона. Най-важните
моменти, които трябва да запомните, са следните:
погрижете се да съберете на едно място всички
дрехи в къщата и всяка една от тях непременно
трябва да мине през ръцете ви.
Домашните дрехи
Понижаването до „домашна дреха" е табу
Струва ни се прахосничество да изхвърлим нещо,
което още може да се носи, особено ако сме си го
купили сами. В случаи като този клиентите ми ме
питат дали могат да запазят дрехи, които никога
повече няма да носят навън, за да ги ползват за
домашни. Ако кажа „да", купчината с домашни дрехи
ще нарасне, без да намалее общият обем дрехи.
Щом уточнихме тази подробност, мога да призная, че
някога и аз правех същото с дрехите, за които
знаех, че повече няма да нося навън. Натрупани
жилетки, демодирани блузи, рокли, които не ми
отиваха или изобщо не носех нс след дълго бях
развила навика да понижавам подобни дрехи в
„домашни", вместо да ги изхвърлям. И въпреки това
в девет от десет случая никога не ги обличах.
Скоро открих, че много от клиентите ми също имат
колекции от неизползвани „домашни дрехи". Когато
им задавах въпроса защо не ги носят, отговорите им
бяха много показателни: „Не мога да се отпусна с
тях", „Грехота е да ги нося вкъщи, след като те
всъщност са за излизане", „Не ми харесват" и т.н.
Иначе казано, тези непотребни дрехи изобщо не са
домашни. Определянето им за такива е просто начин
да отложиш изхвърлянето на облекло, което не ти
носи радост. Има магазини, които продават само
домашен текстил и дрехи, като дизайнът, кройките и
материите са посветени на удобството. Несъмнено те
са напълно различна категория от дрехите, с които
излизаме. Памучните тениски вероятно са
единственият тип всекидневно облекло, който може
да бъде използван повторно в тази категория.
На мен не ми се струва редно да носим у дома
дрехи, които не харесваме. Прекараното вкъщи време
също е важна част от живота. Стойността му не бива
да се подценява само защото никой не ни вижда. Ето
защо незабавно се откажете от навика да
„понижавате" дрехите, които не ви харесват, в
домашни. Истинската загуба е не да ги изхвърлите,
а да ги носите, когато в същото време се стремите
да създадете идеалното обкръжение за мечтания от
вас начин на живот. Точно защото няма кой да ви
види, има смисъл
да подсилите позитивната си самооценка, като
носите дрехи, които обичате.
Същото се отнася за пижамите. Ако сте жена, носете
нещо женствено и елегантно. Най-лошото нещо, което
можете да си причините, е да облечете развлечен
спортен екип. Познавам хора, които носят подобни
неща денонощно. Ако долнището на анцуг е
всекидневното ви облекло, накрая ще придобиете вид
на сраснали се с него, което не е особено
привлекателно. На мъжете не им се налага да са
толкова внимателни, защото домашните дрехи,
изглежда, не оказват голямо влияние върху
самооценката им.
Любопитен факт: много от необвързаните жени, които
носят анцузи вкъщи, отглеждат и кактуси. Има
сведения, че тези растения излъчват отрицателни
йони. Може би такива жени несъзнателно се стремят
към премахване на стреса. Ако обаче се обличате с
дрехи, които ви карат да се чувствате красиви и
енергични у дома, можете да си създадете собствен
енерги-зиращ ефект, без да разчитате на
отрицателните йони на кактусите.
Прибиране на дрехите
Сгънете ги правилно и разрешете проблема с липсата
на място
След сортирането обикновено остава една трета от
дрехите, които клиентите ми са имали в началото.
На този етап всичко е струпано по средата на пода.
Време е за прибиране. Преди да премина към тази
стъпка, позволете ми да ви разкажа една история.
Имах една клиентка с проблем, който не можех да
проумея. I Ieiдесетгодишна домакиня, която при
първоначалния ни разговор сподели, че гардеробите
не могат да поберат дрехите й. От скицата на дома
й стана ясно, че тя не само разполага с цели два
гардероба за себе си, но те са и по-големи от
обичайните. И макар че мястото в тях би трябвало
да й е предостатъчно, тя имаше допълнително щендер
с три релси, натъпкан с дрехи.
Впечатлена, изчислих, че клиентката ми има около
две хиляди тоалета в гардероба си. Едва когато
отидох в дома й, разбрах какъв е проблемът. Когато
отворих гардероба й, който заемаше цялата стена,
направо зяпнах. Все едно гледах някой пункт за
химическо чистене. Спретнато окачени на закачалки,
там имаше не само палта и поли, но и тениски,
чанти и дори бельо.
Клиентката ми веднага се впусна в подробни
обяснения за колекцията си от закачалки: „Тези са
специално направени за плетива, за да не
развличат. А тези са ръчна изработка. Купих ги в
Германия". След петминутна лекция тя се усмихна
широко и обясни: „Дрехите не се мачкат, като са на
закачалки. Освен това по този начин се запазват,
нали?". Веднага разбрах, че тя не сгъва нито една
от дрехите си.
Има два начина за прибиране на дрехи: единият е да
ги окачите на закачалки, а другият - да ги сгънете
и приберете в чекмедже или на рафт. Разбирам защо
хората предпочитат закачалките.Изглежда по-не
трудоемко. Независимо от това, силно препоръчвам
сгъването като основен метод за прибиране на
дрехи. „Сгъването и подреждането на дрехите в
чекмеджета е толкова по-трудно. Много по-лесно е
да ги пъхнем в гардероба на закачалки." Ако си
мислите това, значи не сте открили истинския ефект
от сгъването.
Окачването не може да сс мери със сгъването по
отношение на пестене на пространство. Макар че
понякога зависи от дебелината им, можете да
вместите от двайсет до четиресет сгънати дрехи на
място, където окачени се събират едва десет.
Въпросната клиентка имаше съвсем малко повече
дрехи от обичайното. Ако ги беше сгънала, нямаше
да има проблем е мястото в гардеробите. С
грижливото сгъване на дрехите вие можете да решите
почти всеки проблем за място в гардероба.
Но това не е единственият ефект от сгъването.
Истинската полза идва от това, че ви се налага да
пипнете всяка дреха. Докато я държите в ръце, вие
й предавате енергията си. Японската дума за
лечение е „те-ате", което буквално означава „да
поставиш ръцете". Терминът предхожда развитието на
съвременната медицина и е от времената, когато
хората вярвали, че като поставиш длан върху
раната, тя зараства по-бързо. Известно е, че
физическият контакт с родителите, като държане на
ръце, погалване по главата и прегръдка, има
успокояващ ефект върху децата. По същия начин
силният, но нежен масаж с ръце въздейства много
повече върху отпускането на мускулите в сравнение
е един механичен масажор. Енергията, която
преминава от ръцете на масажиста в кожата ни,
сякаш лекува и тялото, и душата.
Същото се отнася и за дрехите. Когато вземете
дрехата в ръце и я сгънете спретнато, вие й
предавате енергия, която има положително
въздействие върху нея. Правилното сгъване опъва
плата и изглажда гънките, с което прави материята
по-здрава и удължава живота й. Дрехите, които са
били грижливо сгънати, притежават издръжливост и
блясък, който веднага се забелязва, като ги отделя
от онези, натъпкани безразборно в чекмеджето.
Самото сгъване е много повече от начин да се
спести място в гардероба. То е жест на грижа,
израз на любов и признателност към дрехите за
приноса им към начина ви на живот. Ето защо,
когато ги сгъвате, трябва да вложите сърце и да им
благодарите, че защитават телата ви.
И последно, сгъването на дрехите след пране и
сушене е възможност да ги разгледате подробно.
Например може да забележите, че краищата са се
разнищили или че дрехата се е износила. Сгъването
е форма на диалог е гардероба ни. Японското
традиционно облекло - кимоно и юката - винаги се
сгъват на правоъгълници, за да паснат идеално на
специално създадените за тях чекмеджета. Според
мен едва ли има друга култура, в която мястото за
съхранение и дрехата да са създадени специално
един за друг. Японците бързо схващат удоволствието
от сгъването на дрехите, сякаш са генетично
програмирани за тази работа.
Как да сгъваме
Най-лобрият начин за идеален външен вид
Приключили сме с прането и сме готови да го
приберем. Точно тук много хора се сблъскват с
проблем. Сгъването изглежда ненужна работа,
особено когато скоро пак ще облечем дрехите. Много
хора не си правят този труд и скоро се озовават е
купчини дрехи по пода. Създават си навика да
издърпат нужната дреха от купчината, която
продължава да расте и накрая се разпростира в
цялата стая.
Ако и при вас е така, не се тревожете. Никой от
клиентите ми не знаеше как да сгъва преди уроците
си при мен. Всъщност доста от тях заявяваха, че
нарочно не сгъват дрехите си. Отваряла съм
претъпкани гардероби, в които дрехите приличаха на
компактна маса, и съм била свидетел на чекмеджета,
пълни с оплетени като въже дрехи. Ще речете, че
клиентите ми никога не са чували думата „сгъване".
Щом обаче завършеха курса ми, всички без
изключение ми казваха, че „сгъването е забавно"!
Една от клиентките ми, млада двайсетинаго-дишна
домакиня, мразеше сгъването до такава степен, че
майка й идваше и го вършеше вместо нея. Чрез курса
ми тя го заобича и дори научи майка си как да го
прави по правилния начин. Веднъж щом овладеете
тази техника, с радост ще го вършите всекидневно и
това полезно умение ще ви служи през целия ви
живот. Всъщпост да преминете през живота, без да
умеете да сгъвате, е много жалко.
Първата стъпка е да си представите как ще изглежда
чекмеджето отвътре, когато приключите. Целта е да
организирате съдържанието му така, че да виждате
всяко едно нещо от пръв поглед, както виждате
гръбчетата на книгите в библиотеката. Ключът е в
прибирането на нещата изправени, а не легнали.
Някои хора подражават на витрина на магазин, като
сгъват всяка дреха на голям квадрат и после ги
редят едни върху други на етажи. Това е идеално за
временните витрини в магазините, но не към това
трябва да се стремите вкъщи, където
взаимоотношенията ви е дрехите са дългосрочни.
За да приберете дрехите в изправено положение, те
трябва да са компактни, което означава повече
сгъвания. Някои хора смятат, че повече сгъвания е
равнозначно на повече гънки и намачкана дреха, но
случаят не е такъв. Не броят на сгъванията, а по-
скоро силата на натиска причинява намачкването.
Дори леко прегънати дрехи ще се намачкат, ако са
натрупани една върху друга, защото тежестта им
действа като преса. Представете си разликата между
един сгънат лист хартия и сто листа накуп. Много
по-трудно е да се получи постоянна гънка, когато
сгъвате купчина листове наведнъж.
Щом си представите как ще изглеждат чекмеджетата
ви отвътре, може да се заемете със сгъването.
Целта е да сгънете всяка дреха на един обикновен и
гладък правоъгълник. Първо сгънете дрехата по
дължина към средата и подпъхнете ръкавите, за да
получите правоъгълна форма. Няма значение как ще
сгънете ръкавите. После хванете единия край на
правоъгълника и го пре-гънете на две малко преди
другия край. После го прегънете наполовина или на
три части. Броят на прегъванията трябва да бъде
съобразен с височината на чекмеджето, така че
дрехата да стои изправена в него. Това е основният
принцип. Ако крайният резултат е с правилната
форма, но дрехата е твърде хлабава и нестабилна,
за да стои изправена, това означава, че сгъването
не подхожда на нейния тип. Всяка дреха си има
„оптимална форма" - начин на сгъване, който най-
добре й приляга. Тази форма зависи от материята и
големината на дрехата, ето защо ще се наложи да
нагодите вашия метод към съответната дреха, за да
получите желания резултат. Не е трудно. Като
нагласите височината, за да застане както трябва,
ще достигнете до оптималната форма учудващо лесно.
Процесът се улеснява, ако сгъвате тънките и меки
материи по-стегнато, като ги свеждате до пакетчета
е малка дължина и ширина. В случаите, когато
единият край на дрехата е по-дебел от другия,
дръжте е едната ръка тънкия край, докато сгъвате.
Няма нищо по-удовлетворяващо от това да схванеш
„оптималната форма" за всяка дреха. Дрехата
запазва формата си, когато я сложите изправена, и
щом я вземете в ръце, имате усещането, че е
сгъната както трябва. Прилича на откровение - „Ето
така винаги си искала да бъдеш сгъната!" -
забележителен момент, в който съзнанието ви и
дрехата се свързват. Обожавам
6. Магията на подреждането начина, по
които лицата на клиентите ми светват в подобни
мигове.
Подреждането на дрехите
Тайната на „енергизирането" на гардероба ви
Много е приятно да отвориш гардероба и да видиш
любимите си дрехи, окачени спретнато на закачалки.
Само че гардеробите на клиентите ми са много
разхвърляни и се иска смелост дори само да ги
отвориш, а после е почти невъзможно да намериш
нещо.
Две са възможните причини. При първата най-
вероятно гардеробът е просто претъпкан. Една от
клиентките ми беше напъхала толкова много дрехи
вътре, че за да извади тоалет от него, й бяха
нужни цели три минути. Закачалките бяха наблъскани
една до друга и след много пъшкане и дърпане тя
успяваше да извади нужната дреха, но съседните
изскачаха като филийки от тостер. Стана ми ясно
защо не беше използвала този гардероб няколко
години. Това е драстичен пример, но е вярно, че
повечето хора съхраняват далеч повече от нужното в
гардеробите си. Това е една от причините да
препоръчвам сгъването на всички подходящи дрехи.
Разбира се, има и такива, които е по-добре да
висят на закачалки. Към тях спадат палтата,
костюмите, саката, полите и роклите. Моят стандарт
е следният: окачете всички дрехи, които изглеждат
по-щастливи, когато са на закачалка - тези от
ефирни материи, които трептят на вятъра, или
костюмите, които протестират, ако ги сгънете.
Втората причина за разхвърлян гардероб е
незнанието. Много хора просто пс знаят как да
подреждат облеклото на закачалки. Най-
елементарното правило е да подреждате дрехите от
един и същ тип една до друга, като разделите
гардероба си на секции: за сака, за костюми и т.
н. Дрехите, също като хората, предпочитат
компанията на себеподобни, затова подреждането им
по категория им помага да се чувстват удобно и
сигурно. Буквално можете да преобразите гардероба
си, като приложите този принцип.
Разбира се, много хора твърдят, че дори когато са
подредили дрехите си по категории, много скоро
гардеробът отново се оказва разхвърлян. Затова
позволете ми да ви запозная с една тайна за
поддържане на идеален ред в гардероба, който вече
сте се потрудили да подредите. Разположете дрехите
си така, че да „олекват надясно". Отделете няколко
минути, за да нарисувате стрелка, която сочи
нагоре и надясно, и друга, насочена надолу
надясно. Може да ги нарисувате на хартия или във
въздуха. Забелязахте ли, че когато рисувате
стрелката, насочена нагоре и надясно, се чувствате
по-леко? Линиите в такава посока карат хората да
се чувстват по-добре. Като използвате този принцип
при подреждането на гардероба, нещата в него някак
изглеждат много по-привлекателно.
За да го постигнете, окачете тежките дрехи отляво,
а леките отдясно. Към тежките спадат дълги те
дрехи, от по-тежки материи и по-тъмните на цвят.
Надясно постепенно дължините се скъсяват,
платовете са по-тънки и цветовете по-светли. Но
категория палтата трябва да са най-вля-во,
следвани от роклите, саката, панталоните, полите и
блузите. Това е най-елементарното подреждане, но в
зависимост от тенденциите на вашия стил на
обличане дрехите, които се определят като тежки,
ще се различават във всяка категория. Използвайте
интуицията си, за да създадете баланс, при който
да изглежда, че дрехите са в линия на олекотяване
надясно. Допълнително подредете дрехите в самата
категория от тежки към леки. Когато застанете пред
гардероб, който е бил реорганизиран в линия на
олекотяване надясно, ще усетите как сърцето ви
започва да бие ускорено и клетките в тялото ви да
трептят от енергия. Тази енергия ще се предаде и
на дрехите ви. Дори при затворен гардероб стаята
ви ще изглежда по-свежа. Веднъж щом изпитате това
усещане, няма да изгубите навика си да подреждате
по категория.
Някои ще се зачудят дали, като следват тези
подробности в детайли, наистина ще настъпи подобна
промяна. Но защо да губите време в съмнения, щом
просто можете да приложите тази вълнуваща магия
върху всички места за съхранение и да имате
подредена стая? Реорганизирането на гардероба по
категория ще ви отнеме само десет минути, затова
ми се доверете и опитайте. Но не забравяйте, че
първо трябва да сведете количеството дрехи само до
тези, които наистина обичате.
Подреждане на чорапи
Отнасяйте се към чорапите си с уважение
Случвало ли ви сс е да мислите, че правите добро,
а после да се окаже, че сте наранили някого? В
онзи момент не сте имали понятие за чувствата на
другия човек. Това донякъде прилича на начина, по
който много хора сс отнасят с чорапите си.
Посетих дома на петдесетгодишна клиентка е
трийсетгодишен опит като домакиня. Както
обикновено, започнахме с дрехите. Справихме се е
гардероба бързо и безпроблемно, приключихме е
бельото и бяхме готови да се заемем е подреждането
на чорапите. Но когато тя издърпа чекмеджето, не
можах да се сдържа и ахнах. Беше пълно с подобни
на картофи буци, които се търкаляха из него.
Ластиците на чорапите бяха прегънати, за да станат
на топки, а найлоновите чорапи бяха вързани
стегнато през средата. Онемях. Препасана с
безупречна бяла домакинска престилка, клиентката
ми се усмихна и каза: „Така по-лесно си намирам
каквото ми е необходимо, а и е удобно за
прибиране, нали?". Въпреки че често съм се
натъквала на подобно отношение, всеки пък се
удивявам. Нека го кажа направо: никога, при
никакви обстоятелства, не връзвайте чорапите си.
Никога не сгъвайте чорапите на топка.
Посочих навитите чорапи: „Погледни ги внимателно.
Би трябвало да си почиват, когато не in носиш.
Мислиш ли, че в този им вил е възможно?".
Това наистина е така. Памучните и найлоновите
чорапи, прибрани в чекмеджетата ви, на практика са
на почивка. Във всекидневната им работа са
подложени на голямо натоварване, приклещени между
краката ви и обувките, и понасят натиск и триене,
за да защитят скъпоценните ви крака. Времето,
прекарано в чекмеджето, е единствената им
възможност за отдих. Но ако са прегънати на топка
през ластика или вързани, те винаги са в състояние
на напрежение, материята им е опъната и ластиците
разтеглени. Търкалят се в чекмеджето при всяко
отваряне и затваряне. А онези, които извадят лошия
късмет да бъдат забутани в дъното на чекмеджето,
често пъти са забравяни е години, докато ластиците
им не се разтегнат невъзвратимо. Когато
собственикът им накрая ги открие и ги обуе, ще
бъде твърде късно и ще отидат на боклука. Има ли
по-лошо отношение от това?
Да започнем е начина, по който да сгъвате
найлоновите чорапи. Ако сте ги вързали, започнете
с развързването на възела. Съединете ги при
пръстите и ги сгънете на два пъти по дължина.
После ги сгънете трети път, като внимавате
пръстите да са от вътрешната страна и ластиците да
стърчат леко отгоре. Накрая ги навийте на руло към
ластиците. Ако ластиците останат от външната
страна, значи правилно сте схванали метода. Три-
четвъртите чорапи се сгъват по същия начин. По-
плътните материи и чорапогащниците е по-лесно да
се сгъват само на две и после да се навиват на
руло. Целта е накрая рулото да е стегнато и
стабилно като суши.
Когато подреждате навитите найлонови чорапи в
чекмеджето, поставяйте ги изправени, така че
спиралата на рулото да се вижда. Препоръчвам първо
да ги наредите в картонена кутия, за да не се
пързалят и развиват, а после да сложите кутията в
чекмеджето. Кутиите от обувки са идеални за тази
цел. Посоченият метод е перфектен позволява само с
един поглед да видите е какви чорапи разполагате,
запазва ги в идеална форма, без да се намачкват.
Да не говорим че чорапите ви така са много по-
щастливи.
Сгъването на късите чорапи е още по-лесно.
Поставете единия чорап върху другия и спазвайте
същите правила като при сгъването на дрехи. За
чорапите тип терлици сгъването на две е
достатъчно; тези до глезена сгънете на три; три-
четвъртите и по-дългите - четири до шест пъти.
Променяйте броя на сгъванията, за да получите
подходяща за чекмеджето височина. Лесно е.
Стремете се към прост правоъгълник - ключът към
сгъването. Подреждайте чорапите изправени, също
като дрехите. Ще се удивите колко малко място ви е
нужно в сравнение е предишното сгъване на топка и
ще доловите въздишката на облекчение на
„освободените" чорапи.
Всеки път, когато видя ученици от горните класове
е три-четвърти чорапи е отпуснати ластици, ми се
ще да им кажа как да ги сгъват правилно.
Сезонни дрехи
Освободете се от нуждата да прибирате дрехите, щом
свърши сезонът
Дъждовният сезон в Япония е през юни. По традиция
юни е месецът на коромогае - преминаването към
летни дрехи. Всичко това е предшествано от няколко
седмици на чистене, прибиране на зимните дрехи и
изваждане на летните. Всеки път, когато това време
наближи, се сещам, че и аз имах навика да го
правя. От много години обаче не съм си правила
труда да прибирам дрехите, които не са за сезона.
Традицията на коромогае е дошла от Китай и била
въведена в Япония като дворцов обичай през периода
Хеян (794-1185). Едва в края на деветнайсети век,
когато работниците и учениците започнали да носят
униформа, обичаят бил въведен на работните места и
в училищата. Фирмите и училищата официално
минавали към летни униформи в началото на юни и
към зимни в началото на октомври. С други думи,
това правило се прилагало само в рамките на
организации и пренасянето му в домовете не било
наистина необходимо.
Ала също като всеки друг японец, и аз бях убедена,
че два пъти годишно, през юни и октомври, трябва
да прибирам дрехите от отминалия сезон и да
изваждам тези за новия. Прекарвах двата месеца,
заета да изпразвам и подреждам чекмеджета и
гардероби. Честно казано, този обичай ми беше
досаден. Ако роклята, която исках да облека, се
намираше в кутия на най-горния рафт в гардероба,
усилието да я извадя ми се струваше твърде голямо
и аз се примирявах с някоя друга дреха. Имаше
години, когато не успявах да разопаковам летните
си дрехи до юли и откривах, че междувременно съм
си купила дрехи, подобни на онези, които вече
имах. Често пък щом извадех летните дрехи, времето
се разваляше и изведнъж застудяваше.
Обичаят да се прибират дрехите след сезона,
отдавна е остарял. С навлизането на климатици-те и
парното домовете ни не зависят от времето навън.
Вече не е необичайно да видиш човек по тениска
дори през зимата. Затова е време да изоставим тази
традиция и дрехите да са ни подръка целогодишно,
независимо от сезона.
Клиентите ми много харесват този подход, защото
във всеки един момент имат представа какви точно
дрехи притежават. Няма нужда от трудни техники.
Само трябва да подреждате е мисълта, че няма да
прибирате дрехите от изминалия сезон. Номерът е да
не се вманиачавате в категориите. Разделете
дрехите грубо на „памучни" и „вълнени", когато ги
прибирате по рафтовете. Категоризирането според
сезона - лято, зима, пролет и есен - или по
предназначение, например за работа или за уикенд,
трябва да се избягва, защото е твърде неясно. Ако
пространството на клиента ми е ограничено, аз го
карам да прибира само малките, специфични
единствено за изминалия сезон части от облеклото,
като бански костюми и сламени шапки, или пък
ръкавици, шалове и наушници. Въпреки че не са
малки, зимните палта също могат да се приберат в
дъното на гардероба, когато са извън сезона.
За онези, които все още нямат достатъчно място, ще
споделя няколко съвета за прибирането на
извънсезонните дрехи. Много хора имат навика да ги
прибират в пластмасови контейнери с капаци. Те
обаче са най-неефективни. Веднъж прибрани в
гардероба, върху тях неизбежно трупаме нещо друго
и изваждането на контейнера и отварянето му става
сложно. В крайна сметка се сещаме за него едва
когато сезонът е към края си. Ако обмисляте къде
да складирате дрехите си, препоръчвам да си купите
скрин с чекмеджета вместо контейнери. Внимавайте
да не заровите дрехите в шкафа дори ако са извън
сезона. Затворените за половин година дрехи имат
спаружен вид, сякаш са били задушени. Затова от
време на време до тях трябва да достигат въздух и
светлина. Нека знаят, че ви е грижа за тях и
нямате търпение да дойде време да ги носите. Тази
„комуникация" помага на дрехите да останат активни
и запазва отношенията ви с тях по-дълго.
Подреждане на книги
Сложете всичките си книги на пода
Щом приключите е подреждането и прибирането на
дрехите, време е да преминете на книгите. Книгите
са едно от трите неща, които се изхвърлят най-
трудно. Много хора споделят, че книгите са нещо, с
което не могат да се разделят независимо дали са
запалени читатели, или не, но истинският проблем
всъщност е начинът, по който се разделят етях.
Една от клиентките ми, в средата на трийсетте,
която работеше в чуждестранна консултантска фирма,
обичаше книгите. Не само че беше прочела всяка
специализирана книга в областта на бизнеса, но
четеше и всякакви романи и комикси. Естествено,
стаята й беше пълна с книги. Имаше три големи
библиотечни шкафа до тавана, пълни е книги, и
отгоре на всичко двайсетина еднометрови кули от
книги, струпани на пода на нестабилни купчини.
Когато минавах през стаята, трябваше да приложа
акробатика, за да не закача някоя от тях.
Казах й каквото казвам на всички свои клиенти:
„Започни със свалянето на всички книги от
рафтовете и ги сложи на пода". Очите й се окръг-
лиха.
„Всички ли? Та те са страшно много!"
„Да, знам. Всички, моля."
„Но... Тя се поколеба, сякаш търсеше подходящите
думи, и продължи: - Няма ли да е по-лесно, ако ги
подбирам както са си на рафтовете и мога да виждам
заглавията?"
Книгите обикновено се поставят така, че да са
видими гръбчетата им, и наистина изглежда логично
да се вадят само онези, които са излишни. Освен
това книгите тежат. Да се извадят от рафтовете
само за да бъдат върнати после обратно, изглежда
излишно усилие... Въпреки това, не прескачайте
тази стъпка. Извадете всички книги от библиотеката
си. Не може да прецениre дали книгата наистина ви
трябва, докато тя е на рафта. Също като дрехите
или другите вещи, книгите, оставени дълго време
недокоснати, са в летаргия. Или по-скоро трябва да
кажа, че са „невидими". Пред очите ни са, но не ги
виждаме също като богомолка в тревата, която сс
слива със заобикалящия я свят. (Случвало ли ви се
е да подскочите от изненада, когато внезапно я
забележите?)
Ако се запитате: „Носи ли ми радост?", докато
гледате вещите по рафтовете или в чекмеджетата,
въпросът няма да означава много за вас. За да
решите наистина дали да задържите нещо, или да го
изхвърлите, трябва да събудите вещите си от
латентното им състояние. Дори книгите от купчините
на пода ще оцените по-лесно, ако ги преместите на
друго място или ги прехвърлите. Също като нежното
побутване, когато искаме да събудим някого, така и
вещите ни идват „в съзнание", когато ги преместим
физически и ги извадим на свеж въздух.
Когато помагам на клиентите си да подредят
домовете или офисите си, аз заставам пред
струпаните книги на пода и плясвам с ръце или
внимателно погалвам кориците на книгите. Въпреки
че отначало клиентите ме гледат странно, те
неизменно остават изненадани от бързината и
прецизността, с която правят своя избор след това.
Виждат точно какво им е необходимо и какво не.
Много по-трудно е да изберете книгите, докато все
още са по рафтовете, което означава, че ще се
наложи да повторите процедурата след време. Ако
книгите са твърде много, за да се подредят на пода
наведнъж, моля клиентите си да ги разделят на
четири основни категории:
- общи (книги за удоволствие); практически
(справочници, готварски книги
и други подобни):
- визуални (фотографски албуми и други подобни);
списания.
Щом струпате книгите на пода, вземайте всяка една
в ръце и решавайте дали ще я задържите, или ще се
освободите от нея. Критерият, разбира се, е дали
ви носи тръпка на радост, когато я докоснете.
Помнете, казах: когато я докоснете. В никакъв
случай не започвайте да я четете. Четенето
замъглява преценката ви. Вместо да се запитате
какво чувствате, ще започнете да се чудите дали
имате нужда от нея, или не. Представете си какво
би било, ако имате библиотека, пълна само с книги,
които наистина обичате. Не е ли завладяваща
картина? Има ли по-голямо щастие за човек, който
обича книгите?
Нечетени книги
„Някой ден" означава „никога"
Най-честата причина да не се освободите от някоя
книга, е оправданието „може да я прочета някой
ден". Отделете минутка, за да преброите любимите
си книги, които сте чели повече от веднъж. Колко
са те? За някои може да са не повече от пет,
докато за истинските книголюбители може да са
около сто. Хората, които препрочитат толкова много
книги, обикновено са със специфични професии -
учени или писатели. Рядко ще намерите обикновени
хора, които са препрочели толкова много книги.
Нека да сме честни. В крайна сметка ще прочетете
втори път много малко от книгите си. Също като с
дрехите, трябва да спрете и да помислите каква е
ролята на тези книги.
Книгите по същество са хартия - листове хартия е
отпечатани букви, подвързани е корици. Истинското
им предназначение е да се четат, да разкриват
информация на читателите си. Информацията, която
сдържат, определя значението им. Оставени на
рафтовете, те нямат значение. Четете книги заради
преживяването от четенето. Прочетените книги са
съпреживени и съдържанието им е вътре във вас,
дори и да не ги помните. Затова, когато решавате
кои книги да задържите, забравете, че имате
намерение да ги прочетете отново или че още не сте
усвоили написаното в тях. Вместо това вземете
всяка книга в ръка и преценете дали ви вълнува,
или не. Задръжте само онези, които ви карат да
изпитвате щастие само като ги видите в
библиотеката си; онези, които обичате истински.
Това се отнася и до тази книга. Ако не изпитвате
радост, когато я държите, бих ви посъветвала да се
освободите от нея.
Ами книгите, които сте започнали да четете, но не
сте ги довършили? Или онези, които сте купили, но
така и не сте започнали да четете? Какво да
правите с книги, които имате намерение да
прочетете някой ден? Интернет улесни купуването на
книги, но хората се оказват с повече непрочетеии
книги от всякога, вариращи от три до повече от чет
иресет. Не е необичайно човек да купи книга и
после втора още преди да е прочел предната. Не-
прочетените книги се трупат. Проблемът с тях е в
това, че имате намерение да ги прочетете някой ден
и е много по-трудно да се освободите от тях,
отколкото от вече прочетените.
Спомням си случай, когато консултирах президента
на една компания как да прочисти офиса си.
Библиотеката му беше пълна със сложно звучащи
заглавия, каквито човек очаква един президент на
компания да е прочел, с произведения на известни
автори, като Дракър и Карнеги, както и е
последните бестселъри. Все едно се намирах в
книжарница. Когато видях колекцията му, сърцето ми
се сви. Както и очаквах, щом започнахме да ги
преглеждаме, той слагаше книга след книга на
купчината „за запазване" е аргумента, че още не ги
е чел. Когато приключихме, той все още имаше
петдесет тома и почти не бяхме накърнили
първоначалната му сбирка. Попитах го защо ги пази,
и той даде класическия отговор от списъка с
вероятни отговори: „Защото може да поискам да ги
прочета някой ден". От личен опит мога да ви кажа:
този ден никога не идва.
Ако така и не сте отворили определена книга, дори
да ви е била препоръчана и отдавна да сте имали
намерение да я прочетете, в този момент имате
шанса да се отървете от нея. Когато сте я купили,
може да сте имали намерение да я прочетете, но ако
не сте го сторили досега, ролята на книгата
всъщност е била да ви даде урок, че
нямате нужда от нея. Няма смисъл да довършвате
книги, които сте зарязали по средата. Те са
извършили функцията си да бъдат прочетени
донякъде. Така че отървете се от всички тези
непрочетени книги. Много по-добре да прочетете
книга, която ви е грабнала на момента, отколкото
друга, събирала прах е години.
Хората с големи книжни колекции почти винаги са
ученолюбиви, затова не е необичайно в библиотеките
им да видя много справочници и учебници. Най-
неотваряни са учебниците, разговорниците и
речниците по английски. Ръководствата и
наръчниците за придобиване на квалификация често
са удивително разнообразни - от счетоводство,
недвижими имоти и секретарски умения до
ароматерапия и съчетаване на цветовете. Понякога
съм смаяна от областите, от които се интересуват
моите клиенти. Много от тях също така пазят стари
гимназиални учебници и тетрадки със съчинения.
Затова, ако вие също имате книги, които спадат към
тази категория, приканвам ви да спрете да
настоявате, че ще ги използвате някой ден, и да се
отървете от тях още днес. Защо? Защото шансовете
някога да ги прочетете са нищожни. От всички мои
клиенти по-малко от петнайсет процента използват
подобни книги. Когато обясняват защо ги пазят,
отговорите им се въртят около нещо, което имат
намерение да направят „някой ден". „Искам някой
ден да уча това", „Ще започна да го уча, когато
имам малко повече време", „Мисля, че ще ми е от
полза, ако науча английски" или „Исках да уча
счетоводство, защото съм от мениджмънта". Ако още
не сте направили това, което сте възнамерявали,
изхвърлете този учебник. Само така ще разберете
доколко сте били сериозни в намеренията си. Ако
чувства!а ви не се променят, след като го
изхвърлите, значи и така сте си добре. Ако
съжалявате за книгата, след като сте се освободили
от нея, и сте готови да я купите отново, тогава
направете го - и този път я прочетете и изучете.
Книги, които да запазя
Онези, които принадлежат на ,,Залата на славата"
Сега вече пазя сбирка от около трийсет тома, но в
миналото ми беше много трудно да се освобождавам
от книги, защото ги обичам. Първия път, когато
прегледах библиотеката си с помощта на мерилото
дали ми носи радост, или не, останах с около сто
тома по рафтовете. Това не е прекалено в сравнение
със средния брой книги в едно домакинство, но аз
чувствах, че мога да ги намаля още. Един ден реших
да разгледам внимателно какво притежавам. Започнах
с книгите, които смятах за неприкосновени. В моя
случай първа в списъка беше „Алиса в Страната на
чудесата", която бях препрочитала безброй пъти.
Книги като тази, които попадат в личната ни Зала
на славата, лесно се идентифицират. След това
разгледах книгите, които предизвикват приятно
чувство, но не са точно за Залата на славата. С
хода на времето тази категория, естествено, се
7. Магията на подреждането
мени, но това са книгите, които искам да задържа в
този момент По онова време една от тези книги беше
„Изкуството на изхвърлянето", която за първи път
отвори очите ми за подреждането, макар че вече не
е част от библиотеката ми. Книги, които ви дават
тази степен на удоволствие, също може да
задържите.
Най-сложно е с онези, които ни носят умерена
радост с думи и фрази, които докосват сърнето ти,
и може да поискаш да ги прочетеш отново. Те са
най-трудни за изхвърляне. И макар да не изпитвах
никаква спешна нужда да се освободя от тях, не
можех да пренебрегна факта, че ми доставяха само
умерено удоволствие, особено когато преследвах
съвършенството в областта на подреждането.
Започнах да търся метод да се освободя от тях без
съжаление и накрая се натъкнах на нещо, наречено
„метод на групово редуциране". След като осъзнах,
че всъщност искам да задържа не книгата, а
определена информация или конкретен пасаж, реших,
че ако задържа само необходимото, би трябвало да
съм в състояние да изхвърля останалото.
Идеята ми беше да преписвам в тетрадка
изреченията, които са ме вдъхновили. С времето,
казах си, това ще се превърне в личната ми
колекция от любими мъдрости. В бъдеще можеше да е
забавно да ги чета и да проследявам пътя, по който
са ме водили интересите ми. С голямо вълнение взех
една тетрадка, която ми харесваше, и започнах
проекта си. Първо подчертах пасажите, които ми
харесваха. После записах заглавието в тетрадката и
започнах да преписвам. Тогава обаче осъзнах, че
това е
твърде трудоемко. Преписването отнема време, а ако
исках за в бъдеще да мога да прочета думите,
трябваше да пиша четливо. 11реписването на десет
цитата от една киша щеше да отнеме поне половин
час, и то в най-добрия случай. При мисълта да
повторя това с четиресет книги, ми се зави свят.
Хрумна ми да използвам копирна машина. Щях да
копирам пасажите, които исках да запазя, после да
ги изрежа и залепя в тетрадката. Това според мен
щеше да е много по-бързо и лесно. Но когато
опитах, се оказа още по-бавно. Накрая реших да
късам страниците. Залепването на страници в
тетрадката също се оказа мъка, затова опростих
процеса, като просто прибирах страниците в папка.
Това ми отне по пет минути на книга и успях да се
отърва от четиресет книги, като запазих пасажите,
които ми харесваха. Бях изключително доволна от
резултата. Две години след началото на този „метод
на груповото редуциране" внезапно осъзнах, че нито
веднъж не съм надникнала в папката. Всички
положени усилия са били само за да успокоя
съвестта си.
В последно време забелязах, че притежанието на по-
малко книги всъщност увеличава въздействието на
това, което прочитам: по-лесно разпознавам
необходимата ми информация. Много от моите
клиенти, особено онези, които са се освободили от
значителен брой книги и хартии, споделят същото.
При книгите всичко е в точния момент. Мигът, в
който сте се натъкнали на дадена книга, е точното
време да я прочетете. За да не пропуснете този
момент, препоръчвам да поддържате сбирката си от
книги малка.
Подреждане на хартии
Практическо правило: изхвърлете всичко
Щом приключите с подреждането на книгите, време е
да преминете на документите и хартиите. Например
стойката за писма на стената, препълнена е
пликове; бележките от училище, закрепени с магнит
на хладилника; поканата за годишнината от
завършването на гимназията, оставена до телефона;
насъбралите се на масата вестници. Няколко са
местата в един дом, където хартиите се трупат като
снежни преспи.
Общоприетото схващане, че у дома има много по-
малко хартии, отколкото в офиса, всъщност не е
вярно. Минималното количество хартия за изхвърляне
в моята практика досега е било две чети-ресет и
пет литрови торби за боклук, а максималното -
петнайсет. Изгубила съм броя на случаите, в които
чувам машината за рязане на хартия на клиентите
си. Много трудно е човек да се оправи с подобен
обем хартия, но все пак понякога срещам удивителни
клиенти, чиито способности за архивиране ми спират
дъха. Когато ги попитам как се оправят с хартиите
си, техните обяснения са изключително подробни.
„Документите, свързани с децата, отиват в тази
папка. В онази събирам рецепти. Изрезките от
списания са тук, а упътванията за техниката - в
тази кутия..." Категоризирали са книжата си с
такава детайлна логика, че понякога, без да искам,
преставам да ги слушам по средата на обяснения-
та. Признавам си. Мразя да архивирам книжа! Никога
не използвам отделни папки, нито лепя етикети.
Тази система вероятно работи по-добре в офиса,
където много хора използват едни и същи документи,
но вкъщи подобна подробна система за архивиране е
абсолютно ненужна.
Моят основен принцип за подреждане на всякакви
книжа е да ги изхвърля. Клиентите ми са слисани,
когато им го кажа, но няма нищо по-дразнещо от
хартиите. В крайна сметка те никога не ти носят
радост, независимо колко грижливо ги пазиш. По
тази причина препоръчвам да изхвърлите всичко,
което не попада в някоя от следните три категории:
„използва се в момента", „необходимо е за
ограничен период от време" и „трябва да се пази
завинаги".
Определението „хартии", между другото, не включва
книжа със сантиментална стойност, като любовни
писма или дневници. Опитът да ги подредите ще ви
забави страшно много. Ограничете се до хартиите,
към които сте безразлични, и свършете работата с
един замах. Писмата от приятели и гаджета оставете
за момента, когато се заемете с вещите със
сантиментална стойност.
Щом отделите хартиите, които не предизвикват
никакво приятно чувство, какво да правите с онези,
които сте решили да задържите? Моят метод за
архивиране е изключително прост. Разделям ги в две
категории: документи, които трябва да запазя, и
документи, по които трябва да се направи нещо.
Въпреки че принципът ми е да изхвърлям всички
хартии, това са единствените две категории, които
съм определила за нещата, кои-
то не мога за изхвърля. Писма, които изисква!
отговор, формуляри, които трябва да подам, и
вестници, които възнамерявам да прочета отделете
специален ъгъл за онези, но които трябва да
предприемете нещо. Погрижете се да държите подобни
документи само на едно място. Никога не ги
разхвърляйте из други части на дома. Препоръчвам
да използвате вертикална кутия, в която
документите да стоят изправени. Всички книжа,
които изискват вашето внимание, могат да бъдат
събирани в нея, без да ги сортирате.
Книжата, които трябва да пазя, разделям
допълнително на често използвани и рядко
използвани. Сред рядко използваните са
застрахователни полици, гаранции и договори за
наем. За жалост, се налага да пазите всички
подобни документи, въпреки че едва ли предизвикват
радост в сърцето ви. Тъй като почти никога не се
налага да ги вадите, не е нужно да се стараете
много при подреждането им. Препоръчвам да ги
приберете в една обикновена прозрачна папка, без
да се тревожите за по-подробна категоризация.
Другата подкатегория съдържа документи, които се
налага да вадите и да използвате по-често, като
брошури за семинари или изрезки от вестници. Те
трябва да са прибрани така, че лесно да се вадят и
четат, затова препоръчвам да ги слагате в
прозрачни джобове в една папка. Това е най-
трудната категория. Тези книжа съвсем не са от
първа необходимост и имат склонността да се
умножават. Намаляването на обема в тази категория
е ключът към подреждането на всички хартии.
Книжата се подреждат само в три категории:
„изисква внимание", „трябва да се пази (правни
документи)" и „трябва да се пази (други)".
Номерът е всички документи от една категория да се
пазят в общ контейнер или папка и нарочно да не се
разделят допълнително според съдържанието. С други
думи, имате нужда само от три контейнера или
папки. Помнете, че кутията „изисква внимание" но
принцип би трябвало да стои празна. Ако в нея има
документи, значи има несвършени неща, които
изискват вниманието ви. И макар че никога не успях
да изпразня напълно моята кутия „изисква
внимание", това е целта, към която трябва да се
стремим.
Всичко за хартиите (тук влизат всички бележки,
сметки, извлечения и други документи)
Как да подредим досадните хартии
Политиката ми е да изхвърлям всички хартии, но
винаги има такива, които е трудно да се хвърлят.
Нека видим как да се справим с тях.
Записки от лекции
Хората, които обичат учението, често посещават
семинари и различни курсове, като арома-терапия,
логическо мислене или маркетинг. Последната мода в
Япония е да се оползотворява времето рано сутрин,
като се посещават сутрешни семинари. Съдържанието
и времевата рамка се разширяват, предоставяйки на
хората голям избор. За участниците материалите,
които лекторът прилежно осигурява, са нещо като
почетен медал и им е трудно да се разделят с тях.
Koi ато обаче посещавам домовете на тези усърдни
ученици, установявам, че тези материали узурпират
много пространство и създават потискаща
обстановка.
Една от клиентките ми, на около трийсет, работеше
за рекламна агенция. Щом влязох в стаята й, се
почувствах като в офис. Погледът ми се препъна в
редици папки с грижливо залепени етикети. „Това са
материали от семинарите, които съм посетила",
осведоми ме тя. Неприкрита фанатичка на тема
семинари, тя беше запазила и прибрала в папка
материалите от всеки семинар, на който е била.
Хората често твърдят убедено, че някой ден ще
преговорят материалите, но повечето никога не
стигат до тях. Нещо повече, мнозинството
обикновено имат материали за повече от един
семинар по един и същ предмет. Защо? Защото
наученото на семинарите не е било трайно. Не го
казвам като критика, а като аргумент, че няма
смисъл да се пазят материалите от минали семинари.
Ако преподаденият материал не се прилага в
практиката, подобни курсове са безсмислени.
Ползата от семинара започва в момента, в който
започнете да го посещавате, и ключът към
извличането на ползата от него докрай е да
приложите на практика знанията веднага щом
приключи. Защо хората плащат скъпи такси за
подобни курсове, след като могат да прочетат
същото в някоя книга? Защото искат да почувстват
отношението на преподавателя и да усетят учебната
обстановка. Ио тази причина истинския! материал е
самият семинар и той трябва да се преживее на
практика.
Когато посещавате семинар, го направете с
решимостта да изхвърлите всички материали, които
ви дадат. Ако съжалявате за тях, посетете повторно
семинара и този път приложете наученото.
Парадоксално е, но вярвам, че привързаността към
материалите се дължи на неспособността да се
приложи наученото на практика. Най-голямата сбирка
от материали от семинари, на която съм се
натъквала досега, наброяваше сто и деветдесет
папки. Излишно е да казвам, че накарах клиентката
да ги изхвърли до една.
Извлечения по кредитни карти
Друго нещо за изхвърляне са всичките ви извлечения
по кредитни карти. Каква е целта им? За повечето
хора те са просто средство да проверят колко пари
са похарчили през месеца. Затова, щом проверите
сумата и видите, че няма грешка, я запишете в
домашната счетоводна книга (ако имате такава).
Извлечението вече е изпълнило целта си и трябва да
го изхвърлите. Доверете ми се. Няма за какво да се
чувствате виновни.
Помислете: кога друг път ще ви потрябва
извлечението по кредитната карта? Нали не си
представяте, че може да ви потрябва в съда, за да
докажете каква сума сте изтеглили? Това няма да се
случи, така че не е необходимо да кътате тези
извлечения до края на живота си. Същото се отнася
до бележките за тегленията от смет ката ви за
битови плащания. Проявете решителност. Сега е
моментът да се отървете от тях.
От всички мои клиенти най-трудно се решиха да
изхвърлят хартиите семейство адвокати. Все питаха:
„Ами ако ни потрябва в съда?". В началото имаха
минимален напредък, но накрая изхвърлиха почти
всички бележки без проблем. Щом те можаха, значи и
вие можете.
Гаранционни карти за електроуреди
Независимо дали е телевизор, или цифров
фотоапарат, всички електроуреди вървят заедно е
гаранционна карта. Това е най-стандартната
категория документи във всеки дом и единствената,
която почти всички архивират и съхраняват
правилно. Методът на подреждане обаче обикновено е
близо до правилния, но не съвсем.
По принцип хората съхраняват своите гаранционни
карти в прозрачни папки или в папка с джобове.
Предимството на папките е джобове е, че можете да
приберете всяка карта отделно. И тук се крие и
недостатъкът им. Именно защото са прегледно
разделени, може лесно да пропуснете нещо. Повечето
хора пазят не само гаранцията, но и упътването за
експлоатация в един и същи джоб. Като начало, нека
изхвърлим упътванията. Използвали ли сте ги
някога? По принцип много малко упътвания се налага
да се четат, като например тези за компютър или
цифров фотоапарат, а те и без това са твърде
обемни и не влизат в
джоб. Затова, като правило, можете да изхвърлите
всички упътвания.
Досега всичките ми клиенти са изхвърляли
упътванията, в това число и тези за компютър и
фотоапарат, без да имат никакви проблеми. Ако
възникне някакво затруднение, обикновено се
оправят е налучкване или търсят информация в
интернет, или в магазина, от който са купили
уреда. Уверявам ви, че можете да ги изхвърлите без
всякакви угризения.
Да се върнем на гаранционните карти. Методът на
архивиране, който препоръчвам, е да ги сложите
всички заедно в прозрачна папка, без да ги
разделяте по категории. Гаранциите може да ни
потрябват най-много веднъж годишно, ако изобщо се
наложи. Какъв е смисълът да се стараем да ги
сортираме и отделяме, когато шансът да ни
потрябват е толкова нищожен? Нещо повече, ако ги
държите в папка е отделни джобове, ще се наложи да
прелиствате, за да намерите необходимата гаранция.
В такъв случай същата работа ще ви свърши една
обикновена папка, която да преровите.
Ако сортирате на твърде детайлизиран принцип, има
по-малка вероятност да преглеждате всяка гаранция
и преди да се усетите, тя ще е изтекла. Когато се
налага да намерите някоя, ще имате чудесна
възможност да изхвърлите изтеклите. По този начин
няма да си причинявате главоболието да проверявате
датите на гаранциите във всички джобове и дори
няма да ви се наложи да купувате специална папка
за архивиране, тъй като във всяка къща има поне
една обикновена папка. И накрая, този метод
позволява заемането само па една десета от
пространството на конвенционалните методи.
Новогодишни картички
Целта на новогодишните картички е да предава!
новогодишните пожелания. Това означава, че всяка
картичка е изпълнила целта си в момента, в който
получателят я е прочел. Щом проверите дали
номерата на картичките ви печелят нещо от
лотарията, можете да ги изхвърлите с благодарност
за вниманието на изпращача към вас. Ако пазите
картичките, за да имате адреса за следващата
година, то когато годината изтече, вече може да ги
изхвърлите. Изхвърлете всички картички на две и
повече години освен онези, които радват сърцето
ви.
Използвани спестовни книжки
Използваните спестовни книжки са точно това
използвани. Никога няма да ги прегледате повторно
и дори да го сторите, така няма да увеличите
сумата в банката, затова ги изхвърлете без
колебание.
Фишове
Целта на фишовете е да ви информират каква заплата
сте получили за месеца. Щом проверите
съдържанието, целта им е изпълнена.
Комоно (разни)
Hui.pinuiM чекмедже в дома на клиент и откривам
странна кутийка, която само чака да бъде отворена,
също като киша. която обещава завладяваща история.
Но за мен в нея няма нищо вълнуващо, защото знам
точно какво ще намеря вътре. Дребни монети, фиби,
гумички, кончета, части от часовник, батерии,
изтощени или не, блиегери с по няколко хапчета,
амулети, ключодържатели. Списъкът може да
продължи. Вече знам и какво ще отговори клиентът
на въпроса за какво са тези неща в кутията:
„Просто така".
В домакинствата много вещи се третират по подобен
начин. Те се прибират и трупат „просто така", без
да се сещаме за тях. Наричам тази категория комоно
- японска дума, с която според речника се
обозначават най-различни „малки предмети;
разнородни неща; аксесоари; джунджурии или малки
инструменти, части или накрайници; незначителен
човек; дребна риба; дребосъци". Нищо чудно, че
хората не знаят какво да правят е предметите,
които попадат в подобна неопределена и широка
категория. Време е да се сбогуваме с подхода
„просто така". Тези вещи играят важна роля в
поддържането на начина ви на живот и затова също
заслужават да ги огледате една по една и да ги
подредите както трябва.
За разлика от дрехите или книгите, тази категория
включва разнороден диапазон от предмети и може да
се обезсърчите при мисълта да се опитате да ги
подредите. Но ако се заемете с тях в правилния
ред, гази задача всъщност е доста проста.
Основния! ред за сортиране на колюпо е следният:
дискове; козметика; гримове; аксесоари;
ценни предмети (кредитни карти и др.);
електрически устройства и приспособления (цифрови
фотоапарати, кабели, зарядни - всичко, свързано с
„електричество и дребна електроника");
-домакински предмети (пликове и химикалки,
комплекти за шиене и др.);
- кухненски стоки/хранителни запаси;
- други.
(Ако имате много предмети, свързани е определен
интерес или хоби, като ски екипировка или пособия
за чайна церемония, то тогава ги приемете за
самостоятелна подкатегория.)
Препоръчвам точно този ред, защото е по-лесно да
започнете е по-лични неща и предмети, за които
няма съмнение към коя категория принадлежат. Ако
живеете сами, е излишно да се притеснявате за
реда, стига да се заемате е под-категориите една
по една. Твърде много хора живеят, заобиколени от
ненужни неща „просто така". Приканвам ви да
огледате вашите ко-моно и да запазите само онези,
които ви носят радост.
Дребни монети
Приемете мотото „В портмонето"
Имате ли дребни монети, разхвърляни наоколо -
една-две на дъното на портмонето, други някъде
назад в чекмеджето, трети на масата? Когато
помагам на клиент да подреди дома си, винаги
намирам монети. Цариците на категорията комоно
монетите - се срещат в коридора, кухнята,
дневната, банята, върху много мебели и в
чекмеджетата. Въпреки факта, че монетите са си
пари, отношението към тях е пренебрежително в
сравнение с банкнотите. Странно е да ги зарязваме
разпръснати из къщата, където са съвсем
безполезни.
Винаги когато клиентите ми намерят дребни монети
при подреждането на домовете им, имам грижата те
да отидат право в портмонетата им - и никога в
касичка. За разлика от другите категории, няма
нужда специално да събирате монетите от всяка част
на къщата. Вместо това, щом се натъкнете на
монета, пуснете я в портмонето си. Ако ги сложите
в касичка за дребно ресто, само ще промените
мястото, където ще ги забравите. Хората, които
живеят в една и съща къща дълго време, са особено
склонни да забравят съкровището си от монети.
Често казано, не съм срещала човек, който да е
спестявал дребни монети без ясна цел и после да ги
е използвал. Ако спестявате монети с мъглявата
идея, че би било хубаво да видите колко можете да
съберете, то е време да ги занесете в банката.
Колкото повече отлагате, толкова по-тежко ще става
съкровището ви и ще е по-голяма разправията да ги
обмените в банката.
Забелязала съм, че по някаква неясна причина много
от клиентите ми започват да събирач монетите в
пликове, когато касичката им се напълни. Години
след това, по време на курса ми, в дъното на шкафа
те откриват плик, който се пръска по шевовете от
монети. Те вече миришат неприятно на ръжда и
плесен, обезцветени са и когато ги разклатите,
издават глух звук вместо звънтене. На този етап
клиентите ми имат желание да забравят за
съществуването им. Да ги описвам тук е достатъчно
трудно, но да видите в действителност тези монети,
лишени от достойнството си, е сърцераздирателно.
Умолявам ви да спасите тези забравени монети,
гаснещи в дома ви, като възприемете мотото „В
портмонето".
Между другото, има осезаема разлика в начина, по
който жените и мъжете третират дребните монети.
Мъжете обикновено пускат монетите в джоба си или
ги оставят на видно място, като масичката или
тоалетката. Жените, от своя страна, имат навика да
ги поставят в кутия или в плик и да ги прибират в
чекмедже. Сякаш мъжкият инстинкт - винаги да си
готов за действие при опасност, и женският - да
защитаваш дома, се проявяват в отношението на
двата пола към дребното ресто. Това ме кара да се
замисля за мистерията на живота и на ДНК.Често
срещани типове комоно
Ненужни вещи -неща, които пазим ,,просто така"
Изненадващо голям брой вещи веднага се определят
като ненужни, без дори да се запитаме: „Носи ли ни
радост?". Вече подчертах колко е важно да „пуснем"
вещите, с които ни е трудно да се разделим. Не по-
малко важно е, когато подреждаме дома си, да
отличаваме онези неща, които пазим „без причина".
Повечето хора са изненадващо несведущи за
дреболиите, които изяждат пространството в
домовете им.
Подаръци
Чиния, получена като сватбен подарък, която още си
стои в кутията на най-горния рафт в бюфета.
Ключодържател, донесен като сувенир от приятел, а
сега пъхнат в чекмеджето. Комплект странно
миришещи ароматни пръчици, подарени за рождения ви
ден от колегите. Какво общо имат всички те? Били
са подарени. Важни за вас хора са отделили ценно
време, за да ги изберат и да ги купят за вас. Те
са израз на любов и внимание. Не можете просто
така да ги изхвърлите, нали?
Но нека обмислим това внимателно. Повечето от тези
подаръци са оставени неотворени или са били
използвани по веднъж. Признайте си. Те просто не
отговарят на вкуса ви. Истинската природа на
подаръка е да бъде приет. Подаръците
8. Магията на подреждането
не са просто вещи, а средство за изразяване на
нечии чувства. Погледнато от тази страна, не би
трябвало да изпитвате вина, че изхвърляте подарък.
Просто му поблai одарете, че ви е донесъл радост,
когато сте го получили. Естествено, в идеалния
случай щяхте да го използвате е радост, но със
сигурност човекът, който ви го е подарил, не би
искал да го използвате само защото се чувствате
задължени, или да го приберете, без да го
използвате, и да се чувствате виновни всеки път,
когато видите подаръка. Като го изхвърляте, го
правите и за доброто на човека, който ви го е
подарил.
Опаковки от мобилни телефони
Кутиите са изненадващо обемисти. Изхвърлете
кутията от мобилния телефон веднага щом го
разопаковате. Не ви е нужно упътването, нито
сидито, което върви с него. Ще разучите
приложенията, които ви трябват, когато започнете
да го ползвате. Всички мои клиенти ги изхвърлиха и
досега нито един не е почувствал липсата им. Ако
имате проблем, винаги можете да се обърнете към
продавача в магазина, от който сте го купили.
Много по-бързо е да попитате професионалист,
отколкото да се мъчите да намерите сами отговора в
упътването.

Връвчици от всякакъв вид

Ако видите връвчица и се чудите за какво ли, за

бога, може да послужи тя, едва ли някога ще я
използвате. Загадъчните връвчици си остават точно
това - загадка. Тревожите се, че може да ви
потрябват, ако нещо се счупи или скъса? Недейте.
Виждала съм безброй домове със събрани подобни
връвчици, но в оплетено кълбо е трудно да намерите
каквото ви трябва. В крайна сметка е по-лесно да
си купите необходимото. Запазете само онези
връвчици, които са отделени, и се отървете от
останалите. Нищо чудно сред тях да има телове и
корди от неработеща техника, която отдавна е извън
употреба.
Резервни копчета
Никога няма да използвате резервните копчета. В
повечето случаи, когато падне копче, това е знак,
че дадената риза или блуза е била носена дълго и
вече е стигнала края на живота си. За палтата и
якетата, които ще имате по-дълго време,
препоръчвам още след покупката да зашиете
резервните копчета за подплатата. За останалите
дрехи, ако изгубите копче и наистина искате да го
замените, винаги можете да намерите подходящо в
някоя кинкалерия. От практиката си съм стигнала до
заключението, че когато едно копче падне, хората
често пъти не си правят труда да зашият ново, дори
ако пазят резервните. Те или си носят дрехата без
копче, или я зарязват в гардероба. Ако така или
иначе нямате намерение да използвате резервните
копчета, какво губите, като ги изхвърлите?
Кутии от електроуреди
Някои хора пазят кутиите от електроуреди, защото
смятат, че така ще вземат повече пари, ако един
ден ги продадат. Това е безсмислено. Ако сметнете
наема, който плащате, превръщането на жилището ви
в склад за празни кутии ви струва много повече,
отколкото ще спечелите, ако продадете уреда в
кутия. Излишно е да ги пазите и за преместване.
Тревожете се за подходяща опаковка, като му дойде
времето. Жалко е да оставите една досадна кутия да
заема пространство в дома ви само защото може да
ви потрябва някой ден.
Развалени телевизори и радиа
Често намирам развален телевизор или радио в
домовете на клиентите ми. Очевидно няма защо да се
пазят. Ако и вие имате развалена техника,
погледнете на това като възможност да посетите
местния пункт за рециклиране и да се отървете от
тях.
Завивки за „госта, който никога няма да дойде"
Резервният спален комплект - матрак, покривка,
възглавница, одеяло, чаршафи - заема много място.
Той също заминава в боклука по време на уроците ми
и отново клиентите ми рядко усещат липсата му. И
макар че има смисъл да разполагате с резервен
спален комплект, ако често имате гости, излишно е
да държите такъв, ако ви гостуват най-много веднъж
или два пъти годишно. Когато наистина ви потрябва,
винаги можете да вземете назаем алтернатива, която
горещо препоръчвам. Дълго държаните в гардероба
завивки придобиват миризма на застояло и няма да
ви е приятно да ги предложите на гостите си.
Помиришете и се убедете сами.
Козметични тестери, запазени за пътувания
Имате ли колекция от козметични тестери, които не
сте използвали година или повече? Много хора ги
пазят за ползване при пътуване, но всъщност рядко
ги вземат. Питала съм много производители за срока
на годност на тези продукти. Отговорите варират.
Едни имат трайност няколко седмици, други една
година. Когато количеството е малко, като при
тестерите, качеството спада по-бързо. Да
използвате козметика е изтекъл срок особено когато
се очаква, че ще се наслаждавате на пътуването си,
е по-скоро безразсъдно.
Продукти от последната здравословна мания
Колани за отслабване, стъклени шишета за
заквасване на кефир, специален блендер за тофу,
машина за отслабване, която наподобява движението
при езда - на пръв поглед е разхищение да
изхвърлите скъпи уреди, които сте купили, но
никога не сте ползвали наистина. Повярвайте ми, и
аз съм в тази група. Но можете да се освободите от
тях. Само вълнението, което ere изпитали при
покупката им, има значение. Изразете
признателността си за приноса им във вашия живот,
като им кажете: „Благодаря за енергията, която ми
даде, когато те купих , или: „Благодаря, че ми
помогна да вляза в малко по-добра форма . После ги
изхвърлете с убеждението, че сте по-здрави
благодарение на покупката им.
Рекламни джунджурии
Течност за почистване на екрана на телефон в
рекламна бутилка, химикалка е вашето име,
вентилатор от събитие, което сте посетили, плюшена
играчка към безалкохолното, комплект пластмасови
чаши от лотария в магазин, чаши е фирмено лого,
лепящи се листчета е логото на фармацевтична
компания, папка е пет листа попивателна хартия,
промоционален календар (все още навит на руло),
джобен календар (неизползван шест месеца след
началото на годината). Нито една от тези вещи няма
да ви донесе удоволствие. Изхвърлете ги без
угризение.
Вещи със сантиментална стойност
Домът на родителите ви не е раят на спомените
След като сте подредили дрехите, книгите, хартиите
и комоно, най-накрая може да се заемете е
последната категория - вещи, които имат
сантиментална стойност. Оставям ги за накрая,
защото хората най-трудно се разделят е тях. Тези
вещи им напомнят за времето, когато са пипнали
радост. Мисълта да ги изхвърлял възпламенява
страха, че ще изгубят тези безценни мигове заедно
с тях. Не е нужно да се тревожите. Спомените за
наистина ценните мигове никога няма да изчезнат,
дори да изхвърлите предметите, свързани е тях.
Когато помислим за бъдещето си, дали си струва да
пазим спомени за неща. които иначе бихме
забравили? Ние живеем в настоящето. Независимо
колко хубаво е било, не можете да живеете в
миналото. Радостта и вълнението, които изпитвате
тук и сега, са по-важни. И така, отново начинът,
по който решавате, е да вземете всеки един предмет
и да се запитате: „Носи ли ми радост?".
Искам да ви разкажа за моя клиентка, която ще
нарека „А". Тя беше на трийсет, майка на две деца,
с петчленно семейство. Когато посетих дома й за
втория ни урок, видях, че вещите в къщата са
намалели. „Наистина си се постарала много -
похвалих я. - Предполагам, че си изхвърлила около
трийсет торби."
С видимо задоволство тя каза: „Да, точно така!
Изпратих всичките си спомени в дома на майка ми".
Не повярвах на ушите си. Тя беше използвала метода
за подреждане „изпрати при родителите". Когато
започнах този бизнес, наистина смятах, че
възможността да изпратиш вещи „вкъщи" е привилегия
само на хората, които са израснали в големи къщи в
провинцията. Повечето ми клиентки бяха сами жени
или млади майки
и живееха в Токио. Ако ме попитаха дали може да
изпратят някои неща в домовете на родителите си,
аз сс съгласявах при условие да го направят на
момента. Не се бях замисляла много, докато
клиентелата ми не сс разшири до къщи в селски
райони. Когато разбрах за истинското състояние на
домовете на родителите, бях принудена да взема
прибързаните си думи назад.
Сега осъзнавам, че хората, които имат удобно място
за изпращане на вещи, като дома на родителите,
всъщност не са чак такива щастливци. Дори къщата
да е голяма и със свободни стаи, тя все пак не е
непрекъснато разрастващо се четвърто измерение.
Хората никога не си вземат обратно кутиите, които
изпращат „вкъщи". Веднъж изпратени, те си остават
забравени.
Нека се върна на историята, която ви разказвах.
След известно време майката на „А" се записа на
курса ми. Знаех, че ако иска да го завърши
успешно, ще се наложи да направи нещо е багажа,
който „А" беше изпратила в дома й. Когато посетих
къщата, открих, че стаята на „А" не е пипната.
Библиотеката и гардеробът бяха пълни е нещата й, а
отгоре на всичко сега имаше и два големи кашона на
пода. Мечтата на майка й беше да има собствено
пространство, където да си почива, но макар „А"
отдавна да се беше изнесла, нейните вещи бяха
пазени като свети спомени в стаята й. Така че на
майка й оставаше единствено кухнята. Това ми се
стори много неестествено. Свързах се с „А" и й
казах, че тя и майка й няма да завършат курса,
докато не се оправят с нещата, които е оставила в
къщата на родителите си.В деня на последния си
урок „А" изглеждаше много щастлива. „Вече нямам
грижи мога да сс радвам на остатъка от живота си!"
Ьеше отишла в родния си дом и беше сложила в ред
вещите си. В кутиите беше открила дневник, снимки
на стари гаджета, планина от писма и новогодишни
картички... „Заблуждавах се, като пращах при
родителите си нещата, с които не можех да се
разделя. Когато прегледах всичко, осъзнах, че съм
изживяла тези мигове пълноценно, и бях в състояние
да благодаря на вещите за спомен за радостта,
която са ми донесли навремето. Когато ги
изхвърлих, се почувствах така сякаш за първи път в
живота ми миналото остава зад гърба ми."
Точно така. Като вземете в ръка веш, свързана със
сантиментални спомени, и решите да я хвърлите, вие
приключвате е миналото си. Ако просто приберете
тези неща някъде, в кутия или чекмедже, преди да
сте се разделили е тях осъзнато, миналото ще се
превърне в пранги на краката ви и ще ви пречи да
живеете тук и сега. Да подредите вещите си,
означава също да подредите миналото си. То е като
да препрограмирате живота си и да уредите сметките
си, така че да продължите напред.
Снимки
Обичайте човека, който сте сега
Последни в категорията на спомените са снимките.
Разбира се, имам основателна причина да оставя
снимките за накрая. Ако сте подреждали
и изхвърляли в реда, който препоръчвам, то най-
вероятно сте откривали снимки на най-различни
места между страниците на книга в библиотеката, в
чекмеджето на бюрото или в кутия с други
джунджурии. И докато повечето снимки вероятно са в
албуми, сигурна съм, че има не една и две,
оставени в пликовете от фотостудиото (не знам защо
толкова много хора правят това). И тъй като
снимките имат свойството да се появяват от най-
неочаквани места в процеса на подреждането, най-
ефикасно е да ги събираме и да се заемем е тях
най-накрая.
Има и друга причина да ги оставя последни. Ако
започнете да преглеждате снимките, преди да сте
настроили интуицията си към това какво ви носи
радост, целият процес ще излезе от контрол и няма
да можете да продължите. И обратното, ако сте
спазили правилния ред на подреждане (дрехи —►
книги —> хартии —> комоно —* предмети със
сантиментална стойност), сортирането ще мине
гладко и ще се удивите от способността си да
избирате на принципа какво ви носи удоволствие.
Има само един начин за сортиране на снимки и
трябва да знаете, че ще ви отнеме време.
Правилният метод е да извадите всички снимки от
албумите и да ги разгледате една по една. Онези,
които протестират, че това е твърде трудоемко, са
хора, които никога не са сортирали снимки
истински. Фотографиите съществуват, за да ни
покажат определен миг от времето. По тази причина
трябва да се разглеждат една по една. Когато го
направите, ще се изнена-
дате колко ясно можете да усетите разликата между
тези, които докосват сърцето ви, и тези, които ви
оставят безразлични. Както винаги, задръжте онези,
които предизвикват у вас радост.
С този метод ще оставите средно около пет снимки
от пътуване, но с тях ще си спомните цялото
прекарване, все едно е било вчера. Истински
важните неща не са толкова много. Непредизвик-
ващите емоция снимки на пейзажи са за боклука.
Смисълът на една снимка е във вълнението и
радостта, докато я правите. В много случаи е
надживяла целта си още преди да я дадем за
проявяване.
Понякога хората пазят купища снимки в голяма кутия
с намерението да им се радват някой ден, когато
остареят. Ще ви кажа, че този „някой ден" никога
не идва. Не си спомням колко кутии със снимки,
останали след смъртта на някого, съм виждала.
Обичайният разговор с клиент минава така:
„Какво има в кутията?"
„Снимки."
„Тогава ги оставете за накрая."
„О, но те не са мои. Бяха на дядо ми."
Натъжавам се всеки път, когато провеждам този
разговор. Мисля си колко по-богат щеше да е
животът на починалия, ако мястото, заемано от тази
кутия, е било свободно, докато човекът е бил жив.
Освен това не бива да сортираме снимки, когато
станем на преклонна възраст. Ако и вие оставяте
тази задача за времето, когато остареете, не
чакайте. Направете го
сега. Ще се насладите на снимките много повече,
отколкото ако трябва да местите и сортирате
препълнена тежка кутия.
Друго нещо, което е също толкова трудно за
изхвърляне, са спомените от нашите деца. Подарък
за деня на бащата с думите „Благодаря ти, тате".
Рисунка, направена от сина ви, която е била
избрана да украсява училищното табло, или
пепелник, направен от дъщеря ви. Ако тези предмети
продължават да ви носят радост, тогава ги
задръжте. Но ако децата ви са пораснали и ги
пазите, защото мислите, че ще се обидят, ако ги
изхвърлите, то тогава ги попитайте. Най-вероятно
ще възкликнат: „Какво? Още ли го пазиш? Вземи го
изхвърли".
Ами нещата от вашето собствено детство? Още ли
пазите стари класни работи и свидетелства за
завършване? Когато клиентка извади училищна
униформа отпреди четиресет години, дори аз усещам
как сърцето ми се присвива от вълнение. Независимо
от това трябва да я изхвърлите. Махнете всички
онези писма, които сте получили преди години от
вашия приятел или приятелка. Целта на писмото е
изпълнена в момента на получаването. Изпращачът
отдавна е забравил за съществуването му. Задръжте
подаръчетата, които сте получили, само ако ви
носят радост. Пазите ги само защото не може да
забравите бивше гадже? По-добре ги махнете -
заради привързаността си към тях може да
пропуснете шанса си за нова връзка.
Трябва да ценим не спомените, а човека, в който
сме се превърнали заради преживяното в миналото.
Това е урокът, който оставените за спомен вещи ни
дават, докато ги преглеждаме. Пространството, в
което живеем, трябва да е за човека, който сте
сега, а не за този oi миналото.
Поразителни запаси, които съм виждала
Две са изненадите, които често срещам, когато
помагам на клиенти да подредят домовете си: рядко
срещани странни предмети и огромни запаси от
провизии. На първите се натъквам всеки път. Може
да е музикална машина, използвана от певец, или
последният писък в готварските съдове на някой,
който обича да готви. Всеки ден ми носи вълнуващи
срещи с неочакваното. Това е съвсем естествено,
понеже професиите и интересите на клиентите ми са
изключително разнообразни.
Истинският шок е, когато открия внушителен запас
от дадена стока, която се среща във всеки дом.
Докато работим, винаги записвам набързо
количеството различни предмети, които клиентите
притежават, и особено внимавам за запасите от
дадено нещо, защото непрекъснато се поставят нови
рекорди. Веднъж например попаднах на огромен запас
от четки за зъби в дома на клиентка. Рекордът до
този момент беше трийсет и пет и тогава този запас
ми се бе видял много голям. Новият рекорд обаче
далеч надхвърли стария. Тази клиентка имаше шейсет
четки за зъби! Подредени в кутии в шкафа под
мивката, те приличаха на произведение на
изкуството. Любопитно е как човешкият мозък се
опитва да намери смисъл дори в абсурда. Започнах
да сс чудя дали ги използва само по веднъж, ако си
търка зъбите много силно, или пък използва за
всеки зъб различна четка.
Друга изненада беше запасът от трийсет кутии
кухненско фолио за опаковане. Отворих шкафа над
кухненската мивка и какво да видя -беше натъпкан с
пакети от нещо, което приличаше на огромни жълти
блокчета лего. „Използвам фолио всеки ден и то
свършва бързо", обясни клиентката. Но дори да
използваше по кутия на седмица, запасът щеше да й
стигне за повече от половин година. Стандартната
опакова е от двайсетметрови рула. Изразходването
на едно руло седмично означава да се покрие шейсет
и шест пъти чиния с диаметър двайсет сантиметра,
като не пестиш. Само мисълта за повторението на
действието издърпване и скъсване на найлоновата
опаковка толкова много пъти ми причинява
тендовагинит.
Що се отнася до тоалетната хартия, рекордът е
запас от осемдесет рула. „Разбирате ли, имам слаб
стомах... и бързо ги свършвам", беше оправданието
на клиентката. Но даже да използваше по руло на
ден, тя разполагаше с поне тримесечен запас. Не
съм сигурна дали би могла да изхаби цяло руло за
един ден дори ако прекарва целия ден в бърсане на
задните си части и тогава дупето й щеше да е
зачервено от претриване. Запитах се дали не трябва
да й дам крем, а не уроци по разтребване.
Най-фрапантният запас обаче е от 20 000 клечки за
уши - съкровище от 100 кутии, всяка с по 200
клечки. Ако клиентката ми използваше
по една клечка на ден, запасите щяха да й стигнат
за петдесет и пет години напред. Дотогава тя като
нищо можеше да е измислила новаторска техника за
почистване на уши. Последната използвана клечка
през последния ден щеше да изглежда почти свещена.
Всичко това може да ви изглежда невероятно, но аз
не се шегувам. Странното е, че нито една от тези
клиентки не знаеше какво притежава, докато не
започнахме да подреждаме дома й. И макар че
притежаваха значителен запас, те винаги имаха
чувството, че не разполагат с достатъчно. Едва ли
има количество, което би успокоило хора, склони да
трупат. Колкото повече имат, толкова повече се
притесняват да не свърши и стават нервни. Ако имат
останали две, те ще излязат и ще купят още пет.
За разлика от магазините, не е проблем, ако нещо
вкъщи свърши. Може да ви причини временен стрес,
но не и непоправима вреда. Но как да постъпим е
подобни запаси? На пръв поглед, най-доброто
решение е да ги използваме докрай, но в много
случаи срокът им на годност е изтекъл и трябва да
се изхвърлят. Силно препоръчвам да се отървете от
излишните запаси наведнъж. Дайте ги на приятели,
които имат нужда, дарете ги или ги занесете в
магазин за втора употреба. Може да помислите, че
това е прахосничество на пари, но редуцирането на
запасите ви освобождава от бремето на
излишеството. Това е най-бързият и ефективен начин
да сложите нещата в ред.
Щом вкусите от свободата да живеете без излишни
запаси, няма да искате да се откажете от нея и от
само себе си ще престанете да трупате. Клиентки ми
споделят колко по-забавен е животът им, защото
когато нещо им свърши, те изпробват колко време ще
издържат, без да отидат на пазар, за да си го
набавят. Важно е да прецените с какво разполагате
в момента и да елиминирате излишното.
Намалявайте, докато не достигнете момента, в който
нещо прищракне
Подреждайте по категория в правилния ред и
запазвайте само нещата, които ви вдъхват радост.
Направете го бързо и наведнъж. Ако следвате този
съвет, ще намалите драстично количеството на
вещите, които притежавате, ще изпитате непознат до
този момент прилив на енергия и ще придобиете
самочувствие.
Какво е идеалното количество притежавани вещи?
Според мен повечето хора не знаят. Ако сте живели
в Япония през целия си живот, почти сигурно е, че
сте били заобиколени от много повече от
необходимото. Това затруднява преценката на хората
и те не могат да си представят колко им е нужно,
за да живеят комфортно. Като намалите вещите си в
процеса на подреждане, ще стигнете до етап, в
който изведнъж ще разберете какво е точното
количество за вас. Ще го почувствате, все едно
нещо е щракнало в главата ви и сте си казали:
„Аха! Това е количеството, за да живея комфортно.
От това имам нужда, за да съм щастлив/а. Не ми
трябва нищо повече". Задоволството, което обгръща
цялото ви същество
на този стан, е осезаемо. Наричам го „точка на при
щракването". Интересно е, че веднъж щом преминете
този етап, ще установите, че количеството вещи,
които притежавате, никога не нараства. Именно това
е причината вече да не се връщате към предишното
състояние.
Точката на прищракване варира при всеки човек. За
любителка на обувки може да е 100 чифта, докато
запален читател може да има нужда единствено от
книги. Някои хора, като мен, имат повече домашни
дрехи, отколкото дрехи за излизане, докато други
може да предпочитат да ходят голи вкъщи и затова
изобщо да нямат домашни дрехи. (Ще се изненадате
колко много хора попадат в последната категория.)
Като внесете ред в дома си и намалите притежанията
си, ще видите истинските си ценности - какво е
наистина важното за вас в живота. Не се
фокусирайте обаче върху редуцирането само по себе
си или върху ефикасни методи за прибиране. Вместо
това се съсредоточете върху това да избирате неща,
които ви носят радост, и се наслаждавайте на живот
според стандарта си. Това е истинското удоволствие
от подреждането. Ако още не сте изпитали
прищракването, не се тревожете. Пак ще можете да
намалите вещите си. Заемете се е тази задача
уверено.
Следвайте интуицията си и всичко ще бъде наред
„Изберете онези неща, които предизвикват радост,
когато ги докоснете."

9. Магията на подреждането
„Окачете само онези дрехи, които ще бъдат по-
щастливи на закачалките."
„Не се притеснявайте, че изхвърляте твърде много.
Ще дойде момент, в който ще знаете колко точно е
вашата мярка."
Ако вече сте прочели това, вероятно сте
забелязали, че в моя метод чувствата ви са
стандартът за вземане на решения. Много хора може
да се стъписат от подобни мъгляви критерии, като
„нещата, които предизвикват тръпка на удоволствие"
или „точка на прищракване". Повечето методи имат
цифрово измерение на целите, като „изхвърлете
всичко, което не сте носили през последните две
години", „седем якета и десет блузи са идеалната
бройка", „изхвърляйте по нещо всеки път когато
купите нещо ново". Аз обаче съм убедена, че това е
една от причините за неуспеха на тези методи.
Дори те да доведат до подредено пространство за
известно време, автоматичното следване на чужди
критерии, основани на чуждо „ноухау", няма да има
траен ефект (освен ако техните критерии случайно
не съвпаднат със собствените ви стандарти и
разбирания). Само вие знаете точно каква
обстановка ви прави щастливи. Актът на подбор на
вещи е изключително личен. За да избегнете релапс,
трябва да създадете свой метод на подреждане по
собствените ви стандарти. Именно затова е толкова
важно да определите какво изпитвате към всяка ваша
вещ.
Фактът, че притежавате излишък от вещи, които
сърце не ви дава да изхвърлите, не означава, че се
грижите добре за тях. Всъщност е точно обратното.
Като постигнете количество, което сте в състояние
да управлявате както трябва, ще съживите
отношенията си с вещите. Само защото изхвърляте
нещо, нс означава, че се отказвате от миналото си
или от идентичността си. Като избирате само
нещата, които будят радост, вие можете да посочите
е точност какво обичате и от какво се нуждаете.
Когато се изправим честно пред вещите, които
притежаваме, те предизвикват много емоции у нас.
Тези чувства са истински. Точно тези емоции ни
дават енергия да живеем. Вярвайте на това, което
ви казва сърцето, когато попитате: „Носи ли ми
радост?". Ако действате както ви подсказва
интуицията, ще се удивите каква връзка ще
създадете между вещите и живота си и какви
драстични промени ще последват. Сякаш животът ви е
бил докоснат от магия. Слагането на ред в дома е
магията, която създава ярък и щастлив живот.
4.
Определете място за всяко нещо
Това е рутина, която следвам всеки ден, щом се
прибера от работа. Първо, отключвам и съобщавам на
дома си: „Вкъщи съм!". Вземам обувките, които съм
носила предния ден и съм оставила в антрето,
казвам: „ Благодаря ви за усиления труд!", и ги
прибирам в шкафа. После събувам обувките, които
съм носила този ден, и ги подреждам грижливо в
антрето. Отивам в кухнята, слагам чайника да се
подгрява и влизам в спалнята. Там поставям
внимателно чантата си на килимчето от мека агнешка
кожа и се събличам. Слагам роклята и якето си на
закачалка, казвам: „Добра работа!", и ги закачам
временно на най-близката дръжка на врата. Хвърлям
чорапогащника си в коша за пране, който влиза
точно в долния десен ъгъл на гардероба, отварям
чекмеджето, избирам домашни дрехи, които ми се
носят в момента, и се обличам. Поздравявам
еднометровото растение в саксия до прозореца и
погалвам листата му.
Приберете вещите си за един по-вълнуващ живот
Следващата ми задача е да изпразня съдържанието на
дамската си чанта на килимчето и да поставя всяко
нещо на мястото му. първо вадя всички касови
бележки. После прибирам портмонето с дума за
благодарност в определената за него кутия в
чекмеджето под леглото ми. До него оставям картата
за влака и служебния пропуск. Прибирам ръчния
часовник в старинна розова кутия в същото чекмедже
и оставям колието и обиците на табличката за
аксесоари до пея. Преди да затворя чекмеджето,
казвам: „Благодаря за всичко, което направихте за
мен днес".
След това се връщам в антрето и прибирам книгите и
тетрадките, които съм носила е мен цял ден
(превърнала съм един от рафтовете в шкафа за
обувки в рафт за книги). После прибирам
фотоапарата, който използвам в работата си, в
пространството до тях, запазено за електроника.
Хартиите, които вече не ми трябват, отиват в
кофата за боклук под кухненската печка. В кухнята
си правя каничка чай, докато проверявам пощата и
хвърлям писмата, които съм прочела, в боклука.
Връщам се в спалнята, поставям чантата си в
платнена торба и я оставям на най-горния рафт на
гардероба с думите: „Добре се справи. Почини си
хубаво". От мига, в който влязох през вратата, до
затварянето на гардероба са минали само пет
минути. Вече мога да се върна в кухнята, да си
налея чаша чай и да си почивам.
Не ви разказах това толкова подробно, за да се
хваля е красивия си начин на живот, а по-скоро да
демонстрирам какво е да имаш определено място за
всичко. Запазването на дома подреден се превръща
във втора природа. Можете да го правите без усилие
дори когато се прибирате уморени от работа, и така
ще имате повече време да се наслаждавате истински
па живота.
Смисълът на определянето на точни места за вещите
ви е в това да имате място за всяка една. Може да
си помислите: „Това ще ми отнеме цяла вечност", но
няма защо да се тревожите. Въпреки че на пръв
поглед определянето на място за всяка вещ може да
ви се стори сложна работа, то е много по-просто от
решаването какво да изхвърлим и какво да задържим.
Вече сте направили подбора според типа вещи и сега
трябва само да приберете вещите от една и съща
категория близо една до друга.
Всяко нещо задължително трябва да има определено
за него място, защото вещ без дом увеличава
многократно вероятността жилището ви да се
задръсти отново. Да речем например, че имате
празен рафт. Какво ще стане, ако някой остави
предмет, който си няма собствено място, на този
рафт? Този предмет ще доведе до вашия крах. За
нула време това пространство, доскоро подредено,
ще се покрие с разнородни предмети, сякаш някой е
извикал: „Хайде, идвайте всички!".
Само веднъж ще се наложи да определите място за
всяка вещ. Опитайте. Ще останете удивени от
резултатите. Вече няма да купувате повече от
необходимото. Вещите ви няма се трупат. Даже ще
намаляват. Същината на ефективното прибиране е
следната: определете място за всичко, което имате,
до последната вещ. Ако пренебрегнете този основен
принцип и започнете да експериментирате с
безбройните рекламирани идеи за прибиране, ще
съжалите. Тези „решения" за прибиране не са нищо
повече от затвор, в кой-зо да погребете вещите,
които не ви радват.
Една от главните причини за релапс е пропускът да
се определи място на всяко нещо. Иначе къде ще си
прибирате нещата, когато не ги използвате? Щом
изберете място за нещата си, можете да запазите
дома си подреден. Затова решете къде точно
принадлежат вещите и когато не ги използвате, ги
прибирайте точно там. Това е основното изискване
за прибирането.
Първо изхвърлете, после подредете
Участниците в моя курс винаги много се изненадват,
когато им покажа снимки от домове на клиенти
„преди и сега". Най-честата реакция е: „Стаята
изглежда толкова празна!". Вярно е. В много случаи
клиентите ми избират да не оставят нищо на пода и
нищо да не пречи на погледа им. Изчезват дори
библиотеките. Но това не означава, че те са
изхвърлили всичките си книги. По-скоро
библиотеките са в гардероба или в някой шкаф.
Прибирането на рафтовете с книги в шкаф е моя
стандартна практика за съхранение. Ако гардеробът
ви вече е пълен до пръсване, може да решите, че
рафтовете ви е книги никога няма да влязат в него.
Всъщност деветдесет и девет процента от читателите
ми вероятно мислят по този начин, но в
действителност там има предостатъчно място.
Мястото за съхранение, с което разполагате в
стаята си, всъщност е точно колкото ви е
необходимо. Не мога да преброя колко пъти хората
са се оплаквали, че не разполагат е достатъчно
пространство, но до ден днешен не съм попадала на
къща, в която да няма достатъчно място за
съхранение. Истинският проблем е, че имаме далеч
повече от нужното или желаното. Щом се научите ла
избирате вещите си правилно, ще останете само с
количеството, което пасва идеално на
пространството, с което разполагате. Това е
истинската магия на подреждането. Може да ви се
струва невероятно, но моят метод да се задържат
само нещата, които запалват искрица на радост в
сърцето, е изключително точен. Ето защо трябва да
започнете е изхвърлянето. Щом приключите е него,
лесно ще решите къде да отидат нещата, понеже ще
сте ги намалили е две трети. И обратното,
независимо колко много се стараете да е подредено
и без значение колко ефективен метод на съхранение
използвате, ако започнете да прибирате преди да
сте премахнали излишното, вие ще се върнете в
изходно състояние. Знам го, защото съм го изпитала
лично.
Да, аз. Сега ви предупреждавам да не се превръщате
в експерт по прибирането и ви приканвам да
забравите за него, докато не намалите вещите си.
Но не чак толкова отдавна деветдесет процента от
мислите ми бяха съсредоточени единствено върху
прибирането. Започнах сериозно да се замислям
върху този проблем още когато бях петгодишна, така
че този период от кариерата ми е дори по-дълъг от
страстта ми по освобождаването от вещи, която
открих едва в тийнейджърските си години. През този
период прекарах голяма част от времето си със
списание или книга в ръка, като пробвах какви ли
не методи на съхранение и допусках всички грешки,
за които можете да се сетите.
Независимо дали се отнасяше до моята стая, стаите
на брат ми и сестра ми или дори училището, аз
прекарвах дните в изследване на чекмеджетата и
шкафовете и преместване на вещите е по няколко
милиметра, за да постигна идеалното подреждане.
„Какво ще стане, ако преместя тази кутия ей там?",
„Какво ще стане, ако махна този разделител за
чекмедже?" Независимо къде се намирах, имах навика
да затварям очи и да си представям как размествам
вещите, сякаш са парчета от пъзел. Понеже прекарах
младостта си, потопена в тази тема, попаднах в
капана на илюзията, че подреждането е някаква
форма на интелектуално състезание с цел да разбера
какво количество вещи мога да побера чрез
рационално подреждане. Ако между мебелите имаше
дупка, аз вклинявах там шкаф или рафт и ги
запълвах докрай е вещи, след което се наслаждавах
триумфално на резултата. В един момент бях
започнала да гледам на вещите си и дори на дома си
като на противник, когото трябва да победя, и
затова непрекъснато бях в бойна готовност.
Складирането: стремете се към максимална простота
Когато започнах този бизнес, предполагах, че
трябва да демонстрирам способността си да измислям
чудодейни начини за складиране - хитроумни
решения, които може би сте виждали по списания Iа
като рафтчета, пасващи идеално в миниатюрно
пространство, което на никого не би му хрумнало да
оползотвори. Вях си втълпила, че това е
единственият начин да задоволя клиентите си. В
крайна сметка обаче подобни хитроумни идеи почти
винаги са непрактични и служат само за
задоволяване на егото на дизайнера.
Само като пример: веднъж помагах на клиентка да
подреди дома си и намерих въртящ се плот
като онези в китайските ресторанти, - който
първоначално е бил част от вече несъществуваща
микровълнова фурна. Веднага щом го видях, ми
хрумна блестящата идея да го използвам за
съхранение. Изпитвах затруднение да реша къде може
да се сложи, защото беше доста голям, но после
клиентката ми спомена, че имала много дресинги за
салати, които все не можела да подреди. Отворих
шкафа, който ми посочи, и действително беше пълен
е шишета дресинг за салати. Извадих ги и се опитах
да вместя въртящия се плот. Влезе идеално.
Подредих върху него шишетата - и ето! Имах шкаф,
който изглеждаше спретнат и подреден като в
магазин. Достъпът до шишетата ставаше е едно
завъртане. Колко удобно! Клиентката ми много го
хареса и всичко изглеждаше идеално.
Не мина много време, преди да открия грешката си.
При следващия ни урок проверих кухнята й. По-
голямата част от нея беше все така спретната и
подредена, но когато отворих въпросния шкаф, вътре
беше пълна бъркотия. Когато попитах защо е станало
така, клиентката обясни, че всеки път, когато
завъртала плота, бутилките се плъзвали и падали.
Освен това били твърде много и за да ги събере,
била поставила някои на ръба на плота, поради
което трудно го въртяла.
Както виждате, така се бях съсредоточила да
превърна въртящия се плот в страхотно кухненско
приспособление за складиране, че не помислих какво
в действителност ще се подрежда върху него
бутилки, които се пързалят и са нестабилни. Освен
това, като го обмислих по-внимателно, разбрах, че
никой няма нужда да стига до провизиите в дъното
на шкафа всекидневно, така че въртящият се плот
беше напълно излишен. На всичко отгоре кръглите
форми заемат повече място и не са практични.
Накрая махнах плота и на негово място поставих
кутия, в която подредих шишетата. И макар че беше
съвсем прост и обикновен, този метод според
клиентката ми беше далеч по-удобен във
всекидневието. От тази случка си направих извода,
че методите за складиране трябва да са максимално
опростени. Няма нужда от сложни схеми. Когато се
колебаете, вслушайте се в къщата и в предмета,
който искате да приберете, и ще откриете кое е
най-доброто решение.
Повечето хора разбират, че безредието идва от
претрупването е вещи. Но защо имаме толкова много?
Обикновено защото не знаем точно какво
притежаваме. А не знаем, защото методите ни за
съхранение са твърде усложнени. Умението да
избегнете претрупването с предмети зависи от
умението да опростите начина, по който ги
складирате. Тайната за поддържане на непретру-пана
стая е в максимално опростените методи за
складиране, така че е един поглед да видите къде
какво има. Неслучайно качвам „максимално
опростени". Невъзможно е да помните съществуването
па всяка вещ в къщата, дори да опростите метода за
складиране. В дома ми, където много съм се
потрудила да организирам складирането по най-
простия начин, все още има неща. за които напълно
съм забравила и които откривам случайно в
гардероба или чекмеджето. Ако складирането ми беше
по-сложно, като например разделянето на дрехите и
обувките на три нива според честотата на носене и
сезона, сигурна съм, че много повече неща щяха да
мухлясват, забравени в тъмното. Така че има смисъл
да се стремим да складираме по най-простия начин.
Не разпръсвайте местата за складиране
По изброените по-горе причини моите методи за
складиране на вещите са изключително прости. Имам
само едно-две правила: приберете всичко от един и
същи тип на едно място и не разпръсвайте местата
за складиране.
Има два начина да категоризирате вещите си: по
типа вещ и по собственика й. Лесно е за разбиране
- някои живеят сами, а други със семейството си.
Ако живеете сами или имате собствена стая,
прибирането е много просто просто определете по
едно място за всеки вид вещи. Може да сведете
категориите до минимум, като следвате изброените
при сортирането. Започнете е дрехите, после
книгите, документите, комоно и накрая вещите за
спомен. Ако сортирате в този ред, можете да
прибирате всяка категория на определеното й място
веднага след като сте решили какво искате да
задържите.
Може да категоризирате дори още по-свободно.
Вместо да разделяте вещите по подвид, за критерий
използвайте по-широко сходство в материала,
например „от плат", „ от хартия", „електрически
неща", и изберете места за всяко едно от тях. Така
е много по-лесно, отколкото да се опитвате да си
представите къде ще използвате дадената вещ и
колко често. С този метод ще успеете да
категоризирате нещата си по-точно.
Ако вече избирате вещите, които искате да
задържите, на базата дали говорят на сърцето ви,
то разбирате какво имам предвид, защото вече
събирате нещата по категория на едно място и ги
вземате в ръка, за да решите. Работата, с която
сте се заели, всъщност е изострила способността ви
да определяте интуитивно общото при вещите, както
и подходящите места за прибирането им.
Ако живеете със семейството си, тогава първото
нещо е да определите различни места за прибиране
на вещите на всеки член на семейството. Това е
много важно. Например да обозначите отделни
рафтове и крила на гардероба за съпруга и децата
ви и да прибирате там нещата им. Това е всичко.
Най-важното е да определите само едно място на
човек, ако е възможно. С други думи, съхранението
на вещите им трябва да бъде съсредоточено на едно
място. Ако местата са разпръснати къде ли не,
цялата къща ще се задръсти за нула време.
Съсредоточаването на всички вещи, принадлежащи на
даден човек, на едно място е най-ефективният начин
за складиране.
Веднъж една клиентка ме помоли да й помогна в
задачата детето й да стане подредено. Дъщеря й
беше на три години. Когато отидох в дома им,
открих, че нещата на дъщеря й бяха прибрани на три
различни места: дрехите в спалнята, играчките в
дневната, а книгите в японската стая татами.
Следвайки основните принципи на сортиране и
прибиране, ние събрахме всичко в стаята татами.
Оттогава дъщеря й започна сама да избира какво да
облича и прибираше своите неща на местата им. И
макар че аз лично дадох инструкциите, бях много
изненадана. Дори едно тригодишно дете може да
подреди!
Всеки е щастлив да има собствено пространство. Щом
почувстваш, че е лично твое, започваш да се
стремиш да е подредено. Ако е невъзможно всеки да
си има собствена стая, можете да дадете на всеки
собствено място за прибиране на нещата. Забелязала
съм, че при много от хората, които не ги бива в
подреждането, майките им са чистили и подреждали
стаите им. Така те никога не са имали
пространство, което да е лично тяхно. Това важи
особено много за домакините. Често прибират
дрехите си при тези на децата, а книгите - в
библиотеката на съпруга. Само че липсата на
пространство, което да знаеш, че си е твое, е
опасна. Всеки има нужда от убежище.
Знам, че при подреждането наистина е много
изкушаващо да започнете е места и неща, които
принадлежат на цялото семейство, като дневната,
препаратите и лекарствата или техниката и
домакинските провизии. Моля ви, оставете ги за по-
късно. Сортирайте първо личните си вещи. Изберете
нещата, които искате да задържите, и ги подредете
в собствения си шкаф, гардероб, рафт, чекмедже. По
този начин ще научите основните принципи, е които
да внесете ред в къщата. Също както при избирането
на вещите, които искате да задържите, следването
на правилната последователност е от изключителна
важност.
Забравете за планиране според „трафика" и
честотата на употреба
Сериозната литература на тема подреждане
обикновено съветва читателите да вземат предвид
обичайния „трафик", когато определят местата за
прибиране на вещите. Не казвам, че този съвет е
погрешен. Много хора застават зад практическите
методи на прибиране, основани на внимателно
наблюдение на „трафика" в един дом, но тук говоря
само за своя метод на прибиране. И ще ви кажа
следното: забравете за планирането според
„трафика".
Една от клиентките ми, домакиня над петдесетте,
приключи със сортирането и прибирането на
собствените си неща, след което двете се заехме е
вещите на съпруга й. Тя обясни, че съпругът й
искал всичко да му е подръка независимо дали се
отнася до дистанционното, или до някоя книга.
Когато разгледах дома им, открих, че наистина
нещата на съпруга й бяха разпръснати из цялата
къща. До тоалетната имаше малка библиотека с
кишите му, чан ние му бяха в коридора, а
чекмеджета! а с чорапите и бельото му - до банята.
Това обаче не повлия на принципите ми. Винаги
държа прибирането па вещите да е съсредоточено на
едно място, затова настоях клиентката да прибере
бельото, чорапите и чантите на съпруга си в
гардероба при костюмите му. Видя ми се притеснена.
„Но той обича нещата винаги да са му подръка -
възрази тя. - Ами ако това го разстрои..."
Често срещана грешка, която много хора допускат, с
да избират мястото за нещата си според това откъде
ще им е по-лесно да ги вземат. Този подход е
фатален капан. Безпорядъкът се причинява от
неспособността на хората да връщат нещата по
местата им. Ето затова подредбата трябва да намали
усилията, необходими за прибиране на вещите, а не
за изваждането им. Когато използваме нещо, нашата
цел е да го извадим. Освен ако това не ни коства
някакви неимоверни усилия, обикновено нямаме нищо
против да си направим този труд. За безпорядъка
има само две възможни причини: или прибирането на
вещите ни коства твърде много усилия, или не знаем
къде им е мястото. Ако пренебрегнем тази
съществена точка, има голяма вероятност да
създадем система, която да завърши е хаос. За хора
като мен, мързеливи по природа, горещо препоръчвам
да съсредоточат съхранението на вещите на едно
място.
Много хора определят разположението на гардеробите
и шкафовете си според „трафика" в къщата, но как
мислите, че първоначално е възникнал този
„трафик"? Почти във всички случаи той се определя
не от нещата, които човекът прави през деня, а от
местата, където държи вещите си. Може да мислите,
че сте прибрали нещата така, че складирането да
отговаря на вашето поведение, но обикновено
несъзнателно нагаждате действията си така, че да
отговарят на местата, където държите вещите си.
Ако тези места следват настоящия „трафик" в
къщата, само ще ги разпръснете навсякъде. Това, от
своя страна, ще увеличи шансовете да натрупате
повече вещи и да забравите е какво разполагате, и
само ще си усложните живота.
Предвид стандартния размер на японските жилища,
едно разположение на местата за съхранение, което
следва „трафика" в къщата, няма голям смисъл. Ако
преминавате от единия край на жилището до другия
за десет до двайсет секунди, наистина ли трябва да
се тревожите за планиране според „трафика"? Ако се
стремите към подредена стая, много по-важно е да
подредите гардеробите и шкафовете така, че с един
поглед да можете да определите къде са нещата ви,
а не да си блъскате главата за такива подробности
като кой какво прави, къде и кога.
Няма нужда да се усложнява. Просто определете къде
ще държите нещата си според плана на дома ви, и
проблемите е прибирането им ще бъдат решени.
Вашият дом вече знае къде е мястото на всяка вещ.
Точно затова методът на прибиране, който
използвам, е удивително прост. Честно казано, мога
да ви кажа къде са прибрани нещата в почти всички
домове на мои клиенти. Толкова прост е моят метод.
Никога не съм се съобразявала
10. Магията на подреждането
откъде минава така наречения! „трафик", когато съм
помагала на клиенти да организират дома си, и
досега никой от тях не е имал проблем. Точно
обратното, веднъж създали прост план за складиране
на вещите, никога повече не им се налага да се
чудят къде са им нещата - прибирането се получава
съвсем естествено и в резултат бъркотията в
домовете им си е отишла завинаги.
Приберете всички сходни вещи на едно място близо
една до друга. Не разпръсвайте местата за
прибиране. Ако последвате този съвет, ще видите,
че сте създали съвсем естествен план на „трафика"
в дома ви. Излишно е да умувате над честотата на
използване, когато решавате къде ще прибирате
нещата си. Някои от книгите за подреждане
предлагат методи, според които нещата се
класифицират по честотата на използване:
всекидневно, веднъж на три дни, веднъж седмично,
веднъж месечно, веднъж годишно и по-рядко от
веднъж годишно. Само на мен ли ми се зави свят при
мисълта да разделя чекмеджетата на шест отделения?
В най-добрия случай използвам само две категории:
неща, които използвам често, и неща, които
използвам рядко.
Вземете съдържанието на едно чекмедже например.
Инстинктивно ще започнете да държите нещата, които
използвате по-рядко, в дъното му, често
използваните неща - отпред. Не е нужно
предварително разпределение, когато решавате
първоначално къде да държите нещата си. Когато
избирате какво да задържите, допитайте се до
сърцето си; когато избирате къде да държите нещо,
допитайте се до къщата. Ако запомните това,
инстинктивно ще знаете какво да правите когато
подреждате и прибирате нещата си.
Никога не трупайте на купчина: ключът е във
вертикалното съхранение
Много хора редят всичко на купчини, независимо
дали са книги, хартии или дрехи. Но това е голяма
загуба. Когато говорим за прибиране, вертикалният
начин е най-добрият. Тук съм особено пристрастна.
Стига да е възможно, на рафтове, в шкафове и
гардероби подреждам всичко вертикално, включително
дрехите, които сгъвам и поставям изправени на
тясната им страна в чекмеджетата; чорапите, които
навивам и подреждам изправени в кутия. Същото се
отнася и за канцеларските материали: независимо
дали е кутия с телбод, метър или гумичка, всички
те са подредени изправени. Дори лаптопа поставям
изправен в библиотеката, сякаш е книга. Ако имате
място за складиране, което би трябвало да ви е
достатъчно, но все пак не успявате да вместите
всичко, пробвайте да подредите вещите вертикално.
Ще видите, че така ще решите повечето проблеми.
Подреждам нещата вертикално и избягвам трупането
на купчина по две причини. Първо, ако трупате на
купчина, ще изглежда сякаш мястото за прибиране
никога не свършва. Нещата могат да се трупат
безкрайно едно върху друго, което ще ви попречи да
забележите нарастващото количество. За сравнение,
когато нещата са подредени вертикално, всяко
допълнение заема от пространството и накрая то
свършва. Когато това стане, ще забележите и ще си
кажете: „А, отново започва да се I руна".
Другата причина е следната: трупането на купчина с
наистина тежко за вещите най-от-долу. Когато са
подредени една върху друга, тези отдолу са
смачкани. Трупането отслабва и изтощава вещите,
които носят тежестта на купчината. Само си
представете как щяхте да се чувствате, ако бяхте
принудени да носите тежък товар с часове. Отгоре
на всичко, нещата в купчината буквално изчезват,
защото дори забравяме, че съществуват. Когато
трупаме дрехите си една върху друга, тези на
дъното започват да се използват все по-рядко.
Тоалетите, които клиентките ми вече не харесват,
често прекарват най-много време на дъното на
купчината.
Това се отнася и за хартиите и документите.
Веднага щом поставим друг документ върху долния,
първият започва да избледнява в паметта ни и преди
да се усетим, ние отлагаме да се заемем е него или
изобщо го забравяме. По тази причина препоръчвам
вертикалното съхранение на всичко, което може да
стои изправено. Опитайте се да вземете купчината,
която вече имате, и да я изправите. Вертикалното
подреждане може да се използва навсякъде.
Бъркотията в хладилниците е често срещана, но
съдържанието им може да бъде подредено бързо и
лесно, като изправим вертикално храните и
опаковките. Например аз обичам моркови. Ако
отворите моя хладилник, ще видите морковите,
изправени на местата за бутилки на вратата.
Няма нужда от специални приспособления за
прибиране и съхранение на багаж
Пазарът е пълен е приспособления за прибиране и
съхранение. Регулируеми разделители, специални
окачалки за гардероб, тесни рафтове за малки
пространства - във всеки магазин, от местния за
евтини стоки до скъпия магазин за мебели и
дизайнерски интериор, ще намерите приспособления
за съхранение, каквито не сте си представяли, че
съществуват. Някога бях маниак на приспособленията
за прибиране и имаше период, в който изпробвах
почти всичко от пазара, включително най-странните
и най-екзотичните. Сега обаче почти нищо от тях не
е останало вкъщи.
Приспособленията за съхранение, които ще откриете
в дома ми, са няколко комплекта прозрачни
пластмасови чекмеджета за дрехите ми и за комоно,
комплект картонени чекмеджета, които имам още от
началото на гимназията, и ратано-ва кошница за
кърпите. Това е всичко. Държа ги всичките във
вградения гардероб. Освен тях имам вградени
рафтове в кухнята и в банята и един шкаф в
коридора. Нямам нужда от библиотека, защото държа
книгите и документите на рафтове в шкафа за
обувки. Вградените гардероби и рафтове изобщо не
са големи, по-скоро са по-малки от средното. Като
цяло, единствените приспособления за прибиране,
които ви трябват, са обикновените стари чекмеджета
и кутии - не ви трябва нищо специално или модерно
Хората често ме питат какво препоръчвам, като без
съмнение очакват, че ще разкрия невиждано досега
тайно оръжие. Мога да ви го кажа направо: няма
нужда да купувате разделители или други
приспособления. Можете да решите проблемите си със
складирането е това, които имате подръка вкъщи.
Най-често използвам празни кутии от обувки.
Пробвала съм всички видове продукти, но досега не
съм открила такъв, който да е безплатен и да
надминава по функционалност кутията за обувки. Тя
получава над средната оценка по всичките пет
критерия: размер, материал, издръжливост, лесна
употреба и външен вид. Най-големите й достойнства
са добре балансираните й качества плюс
многофункционалност-та. Напоследък обувките се
продават в кутии със симпатичен дизайн. Когато
посещавам домовете на клиентите си, често питам:
„Имате ли някакви кутии за обувки?".
Кутиите за обувки имат неограничена употреба.
Обикновено ги използвам да прибера чорапите и
чорапогащниците в чекмеджетата. Височината на
кутиите за обувки е идеална за навити на руло
найлонови чорапи. В банята можете да държите в тях
шишетата с шампоан, балсам и т.н., освен това са
идеални за препарати. В кухнята можете да сложите
в тях храни, както и пликове за боклук, бърсалки и
т.н. В тях аз държа също форми за сладкиши, чинии
за пай и други кухненски съдове, които употребявам
по-рядко. После може да приберете кутията на най-
горния рафт. По неизвестна причина хората държат
формите за печене в найлонови пликчета, но е
толкова по-лесно да
ги използваме, когато са в кутия за обувки. Това
изключително лесно решение е много популярно сред
клиентките ми. Винаги ми е приятно, когато
споделят, че след пренареждането пекат по-често.
Капакът на кутията за обувки е плитък и може да се
използва като тава. Можете да ю пъхнете в шкафа
под олиото и подправките и така да запазите дъното
на шкафа чисто. За разлика от много подложки за
рафтове, тези капаци не се пързалят и е много по-
лесно да бъдат подменяни. Ако държите кухненските
си прибори, като черпаци и отварачки, в
чекмеджетата, можете да ги приберете в капака на
кутията, за да не се разпиляват из чекмеджето
всеки път когато го отваряте и затваряте. Освен
това капакът ще служи като разделител и ще можете
да подредите по-ефективно оставащото място.
Разбира се, има и много други кутии, които също
вършат работа. Най-често използвам пластмасовите
кутии за визитки и кутиите, в които продават
електроника на „Епъл". Всъщност кутиите от много
продукти на „Епъл" са изключително подходящи за
прибиране на вещи, затова, ако имате такива,
препоръчвам да ги използвате като разделители в
чекмеджетата. Освен това са идеални за прибиране
на пособия за писане. Пластмасовите кутии за храна
също са много удобни за прибиране на малки
предмети в кухнята.
Общо взето, всяка четириъгълна кутия или контейнер
с подходящия размер ще свърши работа. Големите
картонени кутии или кутиите от електроуреди обаче
са твърде големи за разделители, неудобни са за
съхранение на други вещи и просто са грозни. Моля
ви, отървете сс от тях. По време на сортирането и
прочистването на вещите ви, ако попаднете на
подходящи кутии, 'заделете ги на едно мяею за
етапа на прибиране. Погрижете се после да
изхвърлите неупогребените. Ни-кога не ги късайте с
убеждението, че може да ви потрябват някой ден.
Не препоръчвам използването за разделители на
кръгли, сърцевидни или други контейнери с
нестандартна форма, тъй като не са практични и
хабят място. Но ако някоя кутия кара сърцето ви да
се разтупти, докато я държите, това е друго нещо.
Да я изхвърлите или да я държите, без да я
използвате, би било загуба, затова тук послушайте
интуицията си и я използвайте да приберете нещо в
нея. Например може да държите в подобни кутии
аксесоари за коса, памучни тампони или шевни
пособия. Създайте си свои, оригинални комбинации,
като свържете празни кутии е вещи, които им
отговарят и трябва да бъдат прибрани. Най-добият
метод е да експериментирате и да се наслаждавате
на процеса.
Когато клиентите ми използват наличното в домовете
си, винаги установяват, че имат точно каквото е
нужно, за да си приберат нещата. Разкарването до
магазина и купуването на кутии отпада. Разбира се,
магазините предлагат прекрасни дизайнерски
приспособления за съхранение и прибиране. Но в
този момент най-важното е да сложите дома си в ред
възможно най-експедитивно. Вместо да купувате
набързо нещо, което ще ви свърши работа за
момента, по-добре изчакайте да приключите и на
спокойствие излезте да потърсите кутии, които
наистина ви харесват.
Най-добрият начин да приберете чантите си, е в
друга чанта
Когато не се използват, дамските чанти, чантите
тип плик и другите чанти са празни. Един ден.
докато работех, ми хрумна, че това е
прахосничество на място, тъй като много често те
се държат на едни от най-централните места. Не
само че заемат повече място, защото не могат да се
сгъват, но и често пъти са натъпкани с тънка
опаковъчна хартия, за да се запази формата им. В
японските домове, където пространството за
съхранение е изключително ограничено, според мен
това е непростимо екстравагантна употреба на
място. А за капак, хартията в един момент започва
да се разпада на парченца.
Исках да намеря решение на проблема и започнах да
експериментирам. Първо, реших да мина без
подпълващата хартия. Все пак отърваването от
нещата, които не ни носят радост, е ключов момент
в подхода ми. Вместо хартия пробвах да натъпча
чантата с дребни неща от облеклото, които са извън
сезона. През лятото използвах шалове и ръкавици,
през зимата - неща като бански костюми. Чантите не
само запазваха формата си, но и удвояваха мястото
за прибиране. Бях доволна, че съм намерила
решение, е което убивах два заека е един куршум.
Но само за година зарязах този подход. На теория
изглеждаше страхотна идея, но на практика беше
досадно, защото трябваше да изваждам нещата всеки
път когато исках да използвам чантата. Веднъж
извадени, вещите задръстваха гардероба.
Разбира се, аз не се отказах. Продължих да търся е
какво ла запълня чантите. Следващата ми идея беше
да сложа вещите в малка торбичка от плат прели да
ги прибера в чашата. Изваждането беше лесно и
платнената торба беше приятна за окото, когато я
поставех в гардероба. Бях доволна, че съм открила
още едно новаторско решение. Но и този метод имаше
скрит недостатък. Прибраните неща не се виждаха и
когато им настъпи сезонът, бях забравила за две от
торбичките. Открих ги чак след година и веднага
забелязах, че дрехите имат запуснат вид. Това ме
накара да се замисля. Въпреки политиката ми да
държа дрехите извън сезона пред погледа си,
глупаво бях решила, че ще се сетя да ги извадя,
макар и да не са пред очите ми.
Изпразних платнените торбички, но чантите, които
те поддържаха, сега изглеждаха спаруже-ни.
Трябваше ми нещо, което да запази формата им, но
това със сигурност нямаше да бъдат дрехи извън
сезона, които най-вероятно пак щях да забравя. В
безизходица, реших временно да прибера едната
чанта в другата. Това всъщност се оказа
перфектното решение. Като сложих чантите една в
друга, намалих наполовина мястото в гардероба, а и
виждах съдържанието им, защото оставях дръжката да
се подава.
Ключът е в това да прибирате един и същ тип чанти
заедно. Двойките трябва да са от сходен материал,
например твърда кожа или плетени, официални
пликове и чантички. Като ги разделяте по материал
или употреба, когато ви потрябва някоя чанта, ще
вадите само един комплект. Така е много по-лесно.
Имайте предвид обаче, че не трябва да прибирате
много чанти в една. Моето правило е да не слагам
повече от две чанти в трета, и то така, че да не
забравям какво има вътре. 11ри раниците, които
могат да се навият на малки рула, препоръчвам да
съберете всички в най-голямата раница.
Да обобщим: най-добрият начин да съхранявате
чантите тип плик, дамските и останалите чанти, с в
комплекти според материала, размера и честотата на
носене, като ги прибирате една в друга като
кубчета. Дръжките трябва да се виждат. Ако
чантата, която използвате за прибиране, е била
купена е торба за съхранение, може да приберете
комплекта в нея. Подредете тези комплекти в шкафа
или в гардероба, където ги виждате. Аз ги поставям
изправени на най-горния рафт, но ако вие нямате
рафт, подредете ги в шкафа над гардероба. Процесът
на прибиране на една чанта в друга, на намирането
на правилната комбинация е много забавен, също
като пъзел. Когато откриете подходящата двойка,
при която външната и вътрешната чанта си пасват
добре и се поддържат, все едно ставате свидетели
на съдбовна среща.
Изпразвайте чантата си всеки ден
Има неща, от които се нуждаете всекидневно, като
портфейл, карта за градски транспорт, бележник за
срещи. Много хора не виждат смисъл да изваждат
всичко това всеки път като се приберат, защото ще
ги използват и на следващия ден, но това е грешка.
Целта на дамската чанта е да носи нещата ви,
когато сте извън къщи. Слагате в чантата си
предметите , от които имате нужда, като документи,
телефон и портфейл, и тя ги носи стоически, дори
да е пълна до пръсване. Когато я оставите и дъното
й удари пода, тя не ви критикува, само дава всичко
от себе си, за да ви подкрепя. Каква труженичка!
Ще е жестоко да не и дадете почивка поне вкъщи. Да
я държите пълна през цялото време дори когато не я
използвате, за нея вероятно е нещо като човек да
си легне преял. Третирате ли чантите си по този
начин, не след дълго те ще изглеждат унили и
износени.
Ако разтоварването на чантата не ви стане навик,
има голяма вероятност да оставите в нея нещо,
когато решите да използвате друга чанта. Преди да
се усетите, ще сте забравили какво има във всяка
чанта. Ако не си намерите химикалката или балсама
за устни, накрая ще си купите нови. Най-често
срещаните предмети, които намираме в чантите на
клиентките ми, когато подреждаме, са носни
кърпички, монети, смачкани касови бележки и
използвани дъвки, завити в опаковките им. Има
реална опасност важни неща, като аксесоари,
записки или документи, да се объркат е горните.
Затова изпразвайте чантата си всеки ден. Не е
толкова досадно, колкото звучи. Просто трябва да
определите място за нещата от чантата. Вземете
кутия и ги подредете в нея вертикално. После я
поставете в чекмедже или шкаф. Каквато и да е
кутия ще свърши работа, но ако не откриете
подходящия размер, и кутия за обувки става. Или
пък може да отделите място в ъгъла на някое
чекмеджс, без да използвате кутия. Външният вид е
важен, затова, ако използвате кутия, не се
колебайте да си потърсите някоя по ваш вкус. Едно
от най-подходящите места за нея е върху някой
скрин; още по-добре, ако той е близо до мястото,
където държите чантата си.
Няма проблем, ако понякога не успеете да
изпразните чантата си. Случва се да се прибера
много късно и тогава не си правя труда да
изпразвам чантата, защото планирам да я нося и на
следващия ден, когато ще изляза рано сутринта за
работа. Между нас да си остане, докато пишех тази
книга, се случваше да се прибера вкъщи и да заспя
на пода с дрехите. Важното е да създадете
обстановка, в която чантата ви да може да си
почине, както и да определите място за
съдържанието й.
Мястото на нещата, които завземат пода, е в
гардероба
Ако в жилището си имате вградени гардероби, можете
да поберете повечето неща в тях. Японските
гардероби са идеални за тази цел. Те са дълбоки и
широки, разделени на долна и горна част от широк и
изключително стабилен рафт, освен това имат
надстройка. Много японци обаче не умеят да се
възползват от това пространство. За онези от вас,
които имат такива гардероби, най-добрата политика
е да ги използвате ревностно. Независимо колко
силно се стараете да намерите изобретателно
решение на всичките си проблеми със складирането,
крайният резултaт почти винаги е по=непрактичен от
онова, с което вече разполагате.
Основният метод за рационално използване на
гардероба е следният: първо, като основно правило,
големите вещи, които не са за сезона, трябва да се
прибераз в надстройката. Това включва украшения за
празници, ски екипи и други сезонни спортни стоки.
Това с най-доброто място и за по-големите вещи за
спомен, като фотоалбуми, които не могат да се
поберат в библиотеката. Само че не ги слагайте в
кутии. Вместо това ги подредете като книги в
библиотека. В противен случай няма да можете да ги
виждате.
Мястото на всекидневните дрехи е в гардероба. Ако
използвате прозрачни пластмасови кутии, тогава
препоръчвам тези от типа чекмедже, а не кутия е
капак. В мига, в който приберете дрехите в кутия,
ваденето им се превръща в наказание и в повечето
случаи хората не си правят труда дори когато им
дойде сезонът. И разбира се, сгъвайте ги и ги
поставяйте изправени на тясната им част в
чекмеджето.
Завивките най-добре дръжте на горния рафт на
гардероба, където са изложени на по-малко влага и
прах. Дъното е най-подходящо за сезонните
вентилатори и печки. Най-добрият начин да
използвате гардероби, подобни на японските, е да
гледате на тях като на малка стая и да подреждате
нещата в чекмеджета или в кутии без капак. Имах
клиентка, която беше натъпкала всичките си дрехи
направо в гардероба. Когато го отворихме, той
приличаше на бунище и дрехите все едно бяха кълбо
от спагети.
Много по-ефективно е ла преместите всички свои
кутии и други приспособления за съхранение в
гардероба. Там аз държа щендерите, биб-лиотечните
рафтове и други лавици, които също стават за
книги. Освен това там прибирам и всякакви обемисти
вещи, които заемат много пространство на пола,
като куфари, стикове за голф, електроуреди и
китари. Убедена съм, че много от клиентите ми не
вярват във възможността да поберат всичките си
неща в гардероба, но ако са следвали моя метод за
усърдно сортиране и изхвърляне, изобщо няма да се
затруднят.
Дръжте нещата си извън ваната, душкабината и
кухненската мивка
Колко шишета е шампоан и балсам имате на ръба на
ваната? Всеки член от семейството използва
различни продукти или пък вие имате няколко вида,
които използвате според настроението си или за
седмични процедури. Толкова е досадно обаче да ги
местите при чистене! Оставени на пода в
душкабината или на ръба на ваната, те се покриват
със слуз. За да избегнат това, някои хора
използват телени кошници, но от личен опит знам,
че това още повече влошава нещата.
Преди време бях купила голяма телена кошница, в
която побрах всички сапуни, шампоани и дори
маските за лице - всичко, което използваше цялото
семейство. Задоволството ми от това удобство трая
твърде кратко. Отначало подсушавах кошницата всеки
път след къпане, но скоро това бърсане ми омръзна
и започнах да го прапя веднъж на три дни, после на
пет. после още по-рядко, докато напълно не зарязах
гази грижа. Един лен забелязах, че дъното на
шишето с шампоан е почервеняло и лигаво. Огледах
кошницата и видях, че е покрита със слуз, която
беше гнусна за гледане. Разстроена, изтърках
мръсотията, а скоро след това изхвърлих кошницата.
Просто беше твърде трудоемко за поддръжка и всеки
път. когато си вземах душ и я видех, ми напомняше
за oi вра! п гелната случка със слузта. Трябваше
да сс сетя, че банята е най-влажното място в
къщата, което очевидно я прави най-неподходящото
място за съхранение.
Няма смисъл да държите сапуните и шампоаните по
откритите повърхности в банята, когато не ги
ползвате. А и излагането на топлина и влага се
отразява на качеството им. Ето защо политиката ми
е всичко да се държи извън ваната или душкабината.
Каквото използвате в банята, после подсушете.
Много по-лесно е да забършете две-три неща е
хавлиената кърпа и после да ги приберете в шкафа.
И докато на пръв поглед това може да ви се стори
трудоемко, всъщност е точно обратното. Много по-
лесно и бързо ще почистите без натрупани неща,
които задръстват ваната или мивката, и така ще
избегнете събирането на мръсотия и слуз.
Същото се отнася за пространството около
кухненската мивка. Държите ли препарата за миене
на чинии и гъбите до мивката? Аз държа моите под
нея. Тайната е да се погрижите гъбата да е напълно
суха. Много хора използват телена кош-ничка, която
се закрепва с вакуумни гумички до мивката. Ако и
при вас с така, препоръчвам да я махнете оттам
веднага. Гъбата няма как да изсъхне, ако се пръска
с вода всеки път когато използвате мивката, и
скоро ще започне да мирише. За да го
предотвратите, изстискайте хубаво гъбата и я
окачете да съхне. Можете да използвате щипка за
пране, за да я закачите на релсата за кърпи или на
дръжката на чекмедже, ако нямате релса. Аз лично
препоръчвам закачването на гъбите навън, например
на балкона.
Суша на балкона не само гъбите, но и дъските за
рязане, и чиниите. Слънцето е добър дезинфектант и
кухнята ми изглежда винаги подредена, защото в нея
няма сушилка. Всъщност аз даже не притежавам
сушилка. Слагам измитите съдове в голяма купа или
коландер и ги изнасям на балкона да изсъхнат. Мога
да ги измия сутрин и просто да ги оставя навън.
Това е идеално решение за онези от вас, които
живеят сами или не използват твърде много съдове.
Къде държите олиото, солта, пипера, соевия сос и
останалите подправки? Много хора ги държат
непосредствено до печката, за да са им подръка.
Ако и вие правите така, надявам се веднага да
спасите подправките от тази участ. Първо, плотът
до печката е за приготвяне на храна, а не за
складиране. Второ, той е изложен на пръски от
храна и мазнина и съдовете е подправки, които
стоят там, обикновено са мръсни и лепкави. Освен
това редицата от кутии и шишета на това място
силно затруднява почистването и тази част от
кухнята винаги ще бъде покрита със слой мазнина.
За прибиране на подправките и продуктите са
11. Магията на подреждането
предназначени кухненските рафтове и шкафове. Често
пъти отляво до печката има дълго и тясно чекмедже
точно за тази цел. Лко нямате такова, използвайте
чекмеджето за съдове, за да си направите ъгъл в
шкафа над печката.
Превърнете най-горния рафт на библиотеката в свой
личен олтар
Преди време служих пет години в шинтоистко
светилище. Още от началното училище изпитвах
влечение към светилищата и често се отбивах в
кварталното светилище, за да отдам почитта си на
местното божество. Дори хората, които не обичат
храмовете колкото мен, имат в домовете си защитни
талисмани и амулети за късмет. Особено жените са
привлечени от всичко, което ще увеличи шансовете
им за любов. В домовете на клиентки съм виждала
безброй амулети от светилища из цяла Япония.
Жените, е които се срещам, не само се трудят
усърдно да усъвършенстват тялото и ума си, но и не
забравят да помолят боговете за малко повече
късмет. И макар това да е похвално, клиентите ми
разполагат с повече амулети, отколкото са им
необходими.
Моля ви да помните, че амулетите не са нещо, което
купувате, а нещо, което ви е поверено. Действието
им трае само една година, след като ги получите,
затова трябва да върнете по-скоро онези, чието
време е изтекло. Няма нужда да връщате амулета на
мястото, откъдето е купен, но помнете, че трябва
да върнете шинтоистките амулети в светилище, а
будистките - в храм.
Какво да правите е амулетите и талисманите, които
са в сила? Всъщност предназначението им е да ги
носите със себе си, закачени на връзката е ключове
или на тефтера, или в портмонето. Само че няма как
да носите всички ако посещавате по няколко храма и
светилища годишно, вероятно имате цяла колекция.
Да носите толкова много амулети през цялото време
е вас, е претенциозно и едва ли предизвиква радост
у някого. При това, ако са амулети за любов, ще е
видно, че търсите връзка, а това може да изплаши
мъжете. И макар амулетите да имат привличащ окото
дизайн, като правило не трябва да се набиват на
очи.
Имах клиентка, в средата на трийсетте, която
работеше за чуждестранна консултантска фирма. Като
много други японки, и тя обичаше да й врачуват и
посещаваше места със силна енергия. Къщата й беше
пълна е амулети, насъбрани през годините.
Изскачаха от кутии в чекмеджето на бюрото и
измежду страниците на книги. Открихме общо трийсет
и четири амулета, като между тях имаше един, даден
й от баба й за успех в следването, и няколко
талисмана от светилища, известни е помощта си в
любовта. На много от тях силата отдавна беше
изтекла. Освен тях имаше миниатюрен Буда от Индия,
миниатюрна Дева Мария от Европа, различни кристали
и други енергийни камъни.
В случаи като този препоръчвам клиентите ми да си
направят личен олтар в някой ъгъл на жилището.
Независимо че използвам думата „олтар", излишно е
да се тревожите в коя посока ще гледа или как ще
изглежда. Просто украсете един ъгъл като олтар.
Препоръчвам най-горния рафт на библиотеката,
защото е над пивото на очите и е подходящ за
целта. Една от темите, залегнали в мои метод на
подреждане, е трансформацията на дома в свещено
място, в енергийна точка, изпълнена с чиста
енергия. Комфортна обстановка, която ти е приятна,
място, където да се отпуснеш това са
характеристиките, които превръщат един дом в
енергийна точка. В подобен дом ли искате да
живеете, или в такъв, който прилича на барака за
инструменти? Мисля, че отговорът е очевиден.
Украсете гардероба с тайните си удоволствия
„Моля ви, не го отваряйте!" е обичайният рефрен.
Клиентите ми обикновено имат чекмедже, кутия или
шкаф, които не искат да ми покажат. Всички ние
имаме неща, за които не желаем другите да знаят,
но които са важни за нас. Обикновено в тази
категория попадат предмети, които феновете на поп
идолите колекционират, и книги, свързани е някое
хоби. Постерите обикновено са навити на руло и
пъхнати в дъното на гардероба, където са и кутиите
е дискове. Но това е жалко. Къде другаде, ако не в
стаята си, ще имате свободата да се наслаждавате
на заниманията и интересите, към които ви влече
сърцето? Затова, ако харесвате нещо, не го крийте.
Ако искате да му се наслаждавате, но не желаете
другите да знаят, имам решение. Превърнете някой
гардероб в лично пространство, което да ви носи
тръпка
на радост. Използвайте тези съкровища да украсите
стената зад дремне иди вратата отвътре.
Може да украсите гардероба е каквото вие решите,
лично или не. Плакати, снимки, орнаменти - каквото
ви харесва. Няма ограничение как да украсите
вътрешността на гардероба. Никой няма да се
оплаче, нито да види. Мястото за личите вещи е
вашият частен рай, затова го направете свое без
ограничения.
Разопаковайте дрехите и махнете етикетите им
незабавно
Едно от нещата, които ме удивя ват, когато помагам
на клиенти, е количеството вещи, които все още
стоят в опаковките от магазина. За храната и
санитарните материали разбирам, но защо хората
пъхат чорапи и бельо в чекмеджетата, без да са ги
разопаковали? Така заемат повече място и има по-
голяма вероятност да бъдат забравени.
Баща ми обичаше да се запасява е чорапи. Всеки път
когато отидеше до супермаркета, си купуваше сиви
или черни чорапи и ги прибираше е опаковките в
чекмеджето. Сивите пуловери бяха другото нещо,
което обичаше да има винаги подръка, и често ми се
случваше да се натъкна на тях в дъното на
гардероба, прибрани в найлоновите си опаковки.
Винаги ми беше жал за тези дрехи. Мислех си, че
това е навик, типичен само за баща ми, но когато
започнах да посещавам домове на клиенти, разбрах,
че много хора са като него. Запасите обикновено са
от дрехи, които клиентът редовно носи, а най-
честите „консумативи" са къси чорапи, бельо и
найлонови чорапи. Общото помежду им е, че
клиентите ми имат много повече от необходимото.
Останах смаяна да открия, че те купуват още от
същото, преди да са разопаковали предишното. Може
би опаковките притъпяват чувството за собственост.
Рекордният брой резервни чорапи, открити в дома на
клиент, беше осемдесет и два чифта. Все още в
опаковките, те заемаха цяла една пластмасова
кутия.
Съгласна съм, че когато купувате нещо, най-лесното
е да го хвърлите в чекмеджето опаковано. И може би
има нещо приятно в разкъсването на опаковката,
когато го обличате за първи път. Само че
единствената разлика между опакованите стоки в
чекмеджето ви и тези в магазина е мястото, където
стоят. Хората погрешно мислят, че е по-евтино да
купуват по-големи количества на разпродажба, но аз
съм убедена в противното. Ако сметнете цената на
складирането, също толкова икономично е да държите
тези неща в магазина, а не в жилището си. Нещо
повече, ако ги купувате и използвате, когато имате
нужда, те ще бъдат по-нови и в по-добро състояние.
Затова ви приканвам да се въздържате от
запасяването е вещи. Вместо това купувайте само
необходимото, изваждайте всичко от опаковките и го
прибирайте. Ако вече имате голям запас от нещо,
поне го разопаковайте. Опаковката носи само вреда.
Чорапите са най-често държаните в опаковки. Когато
ги разопаковате, махнете и картончето, то не ви е
необходимо. Дамските чорапи заемат двайсет и пет
процента по-малко място, когато са извадени от
опаковката и навити на руло.
Така е много по-вероятно да ги използвате, защото
по-лесно стигате до тях. Мисля, че можете да
наречете едно нещо свое само след като сте го
извадили от опаковката.
Подобни на дрехите в опаковка са тези е етикетите
по тях. Често намирам в домовете на клиентки поли
или жилетки е етикета е цената и логото на
марката. В повечето случаи клиентките са забравили
за съществуването им и са изненадани да ги видят,
въпреки че дрехите са били окачени пред очите им
през цялото време. Дълго време се чудех какво
прави тези дрехи невидими. За да намеря отговора,
наблюдавах секциите с дрехи в големите универсални
магазини.
Накрая проумях, че има забележима разлика между
дрехите, които висят в нечий гардероб, и тези на
щендера в магазина. Последните имат съвсем
различна аура от отруденото облекло, което
използваме всекидневно. Те излъчват колосана
недостъпност, която се запазва, докато дрехата е е
етикета си. Така ги виждам аз. Дрехите в
магазините са продукти, докато тези вкъщи са лични
вещи. Дрехите с етикети още не са станали наши и
затова не ни „принадлежат" напълно. Победени от
аурата на „законните" дрехи, те са по-
незабележими. Нормално е да не ги забелязваме и
накрая дори да забравим, че са в гардероба ни.
Някои хора се притесняват, че ако махнат етикета,
стойността на дрехата ще падне, ако някога решат
да я занесат в магазин за втора употреба, но тук
виждам противоречие. Ако ще купувате дрехи, то ги
избирайте е намерението да ги посрещнете радушно в
дома си и да се грижите за тях. След покупката
веднага махнете етикетите. За да се превърнат
дрехите ви от стока в лична вещ, трябва да
извършите ритуала на ире-рязване на „пъпната връв
, която ги свързва е магазина.
Не подценявайте „шума" от писмената информация
Напредналите ученици като цяло имат изискване за
дори още по-високо ниво на комфорт в жилищата си,
щом веднъж успешно разрешат проблема с
претрупването е вещи. На пръв поглед в домовете на
много мои клиенти има простор и ред и моята намеса
изглежда излишна.
Една такава клиентка, трийсетгодишна домакиня,
живееше със съпруга си и шестгодишната си дъщеря.
Нямаше скрупули да изхвърли ненужното и при първия
ни урок се отърва от 200 книги и напълни трийсет и
две торби за отпадъци. Тя се беше посветила изцяло
на грижите за дома, като два пъти месечно
организираше чаени партита за други майки е деца и
водеше курсове за аранжиране на цветя в дома си.
Често имаше посетители, затова много се стараеше
да поддържа дома си подреден, та да не се чувства
неудобно, ако дойдеха неочаквани гости. Живееше в
дом е две спални, трапезария и кухня, а вещите на
семейството се побираха точно във вградените
гардероби и двете метални етажерки. Семплите
дървени подове бяха голи и винаги полирани.
Приятелките й се чудеха как би могла ла е по-
подредена от това, но тя все още не беше доволна.
изобщо не сме претрупани с вещи, по някак си
просто не се чувствам уютно. Имам чувството, че
мога да предприема още една стъпка."
Когато посетих дома й, той беше подреден, но както
каза тя, имаше нещо в него, което не беше наред.
Първото нещо, което правя в случаи като този, е да
отворя всички врати на мебелите. Когато отворих
основния гардероб, открих каквото и очаквах.
Надписи, оповестяващи „Страхотни решения за
складиране!", залепени на прозрачните пластмасови
чекмеджета, опаковки от ароматиза-тори, изрисувани
с „Освежава на мига!", картонени кашони е надпис
„Портокали Ийо". Отвсякъде изскачаха думи, думи и
още думи. Ето това беше последната „стъпка", която
клиентката ми търсеше. Пороят от информация всеки
път когато отворите вратата на гардероба, оставя
впечатлението за „шум" в стаята. Особено ако
думите са на вашия език, те се набиват в очите ви
и мозъкът ги третира като информация, която трябва
да се съхрани. Това създава възбуда в мозъка ви.
В случая на клиентката ми, всеки път когато тя
понечеше да избере дрехи за обличане, съобщенията
за портокали и ароматизатори я обсипваха, все едно
някой непрекъснато мърмори в ухото й. Странно,
като затвореше гардероба, вратата не спираше
потока от информация. Думите се превръщаха в
статично електричество, което изпълваше стаята. От
опит знам, че когато преливат от ненужна
информация, местата, където складираме вещите си,
създава! усещане за „шум" дори на пръв поглед да
изглеждат „йод конец". Колкото по-подредена е
къщата и по-оскъдна мебелировката, толкова по-
натрапчиво е усещането за тази информация. Затова
започнете с отлепването на лепенките от
контейнерите за багаж. Това е абсолютно
наложително, също както махането на етикетите от
новите дрехи, за да ги приветстваме сред личните
си вещи. Късайте всички лепенки, които не искате
да гледате - например от дезо-дорантите и
ароматизаторите. Пространството, което не е пред
погледа ви, също е част от къщата. Като
елиминирате прекомерната информация, която не ви
носи радост, домът ви става по-тих и по-комфортен.
Разликата е удивителна и би било жалко да не
опитате.
Ценете вещите си и се сдобийте със силни съюзници
Едно от домашните задания, които давам на
клиентките си, е да отдадат дължимата
признателност на вещите си. Например приканвам ги
да опитат да казват: „Благодаря, че ме топли цял
ден", когато окачват дрехите си, след като се
приберат. Или когато свалят аксесоарите си, им
предлагам да кажат: „Благодаря, че ме направи
красива", а когато прибират чантата си в шкафа -
„Благодарение на теб днес свърших много работа".
Изразявайте признателността си към всяко нещо за
подкрепата му през деня. Ако ви е трудно да го
правите всеки ден, то поне го правете винаги
когато можете.
Започнах да се отнасям с вещите си, сякаш са живи,
още когато бях ученичка в гимназията. Имах мобилен
телефон и макар дисплеят да беше монохромен,
обичах компактния дизайн и бле-досиния му цвят. Не
бях пристрастена, но много харесвах телефона си,
затова нарушавах училищните правила и всеки ден го
пъхах в джоба на униформата си. Имах привичката да
го изваждам от време на време, да му се радвам и
да се усмихвам на себе си. Технологиите напреднаха
и всички вече имаха телефони с цветни дисплеи.
Запазих остарелия си модел колкото можах по-дълго,
но накрая се износи и издраска и трябваше да го
сменя. Когато получих нов телефон, ми хрумна да
изпратя есемес на стария. Това беше първият
телефон, който заменях, и вероятно бях доста
развълнувана. След като помислих малко, написах
просто: „Благодаря за всичко" и добавих сърчице.
После натиснах копчето за изпращане. Старият ми
телефон звънна веднага и аз проверих пощата си.
Разбира се, беше съобщението, което току-що бях
изпратила. ,чудесно. Съобщението ми е стигнало до
теб. Наистина исках да ти благодаря за всичко,
което направи за мен", казах на стария ми телефон
и го затворих с щракване.
След няколко минути пак го отворих и е изненада
видях, че дисплеят е угаснал. Каквито и копчета да
натисках, дисплеят не реагираше. Мобилният ми
телефон, който не се беше развалял, откакто го
имах, беше угаснал след получаването на
съобщението ми. Повече не проработи, сякаш беше
осъзнал, че службата му е свършила, и сам се бе
оттеглил от поста. Разбира се, съзнавам колко
трудно е да се повярва, че неодушевени предмети
реагират е човешки емоции, и това наистина би
могло да е съвпадение.
И все пак често научаваме за спортисти, които се
грижат с любов за екипировката си и се отнасят с
нея все едно е свещена. Мисля, че те инстинктивно
усещат силата на тези предмети. Ако се отнасяме
към всичко, което използваме във всекидневието
(независимо дали е нашият компютър, чанта,
химикалка или моливи), със същата грижа, която
спортистите полагат за екипировката си, можем
значително да увеличим броя на сигурните
„поддръжници" в живота си. Актът на притежание е
съвсем естествена част от всекидневието ни и не е
запазен за специален мач или състезание.
Дори да не го съзнаваме, нашите вещи работят
усилено за нас и изпълняват отредените си роли
всеки ден, за да поддържат начина ни на живот.
Също както ние обичаме да се приберем вкъщи след
работния ден, вещите ни въздъхват, когато ги
оставим на мястото им. А какво би било, ако
нямахме определен адрес? Животът ни щеше да е
много несигурен. Точно защото имаме дом, в който
да се върнем, можем да ходим на работа, да
пазаруваме и да общуваме е другите. Същото се
отнася и до вещите ни. За тях е важно да имат
същата сигурност, че ги чака определено място, на
което да се върнат. Виждате разликата. Вещите,
които имат място, на което да принадлежат, където
да се връщат всеки ден, са по-жизнени.
Щом клиентките ми се научат да се отнасят към
вещите си с уважение, те споделят с мен, че
дрехите им издържат no-дълго, пуловерите не стават
толкова бързо на топчета и не се покриват е петна
толкова често. Това говори, че грижата за вещите
ви е най-добрият начин да ги мотивирате да ви
служат. Когато се отнасяте добре е вещите си, те
винаги ще ви се отблагодарят. По тази причина
понякога отделям време да се запитам дали
отделеното им пространство ги прави щастливи.
Съхранението все пак е свещен акт на избиране на
дом за вещите ни.
5.
ните глави вече знаете как прекарвах дните в
училище доволна и уверена, пренареждах класната
стая, гардеробчетата и етажерките.
Когато разказвам това, хората често казват: „Имате
късмет, че сте знаели какво харесвате още на тази
ранна възраст. Завиждам ви. Представа си нямам
какво искам аз...". Аз обаче осъзнах колко много
ми харесва да подреждам, едва наскоро. И макар че
прекарвам почти цялото си време в подреждане,
давайки уроци на клиентките в домовете им или
изнасяйки лекции, когато бях малка, мечтата ми бе
да се омъжа. Подреждането беше неделима част от
всекидневието ми и едва когато започнах собствен
бизнес, проумях, че мога да го превърна в
професия. Когато хората ме питаха какво обичам да
правя, започвах да се чудя какво да отговоря, и
накрая от отчаяние изтърсвах: „Обичам да чета".
Докато се чудех какво наистина обичам да правя,
напълно бях забравила за ролята си на организатор
на класа. Петнайсет години по-късно, докато веднъж
си подреждах стаята, внезапно се пренесох мислено
назад, спомних си как учителката написа името ми
на дъската и осъзнах, че това ме е интересувало от
малка.
Върнете се мислено в училищните си години и си
помислете какво сте обичали да правите. Може би да
храните училищните любимци или да рисувате.
Каквото и да е било, има голяма вероятност да е
свързано със сегашната ви дейност като неделима
част от живота ви. А може би се занимавате точно е
това? В същината си нещата, които обичате да
правите, не се променят с времето.Магията на
подреждането променя коренно живота ви Сложете
дома си в ред и открийте истинското си призвание
В Япония образът на отговорника на класа е на
човек, който е популярен, притежава лидерски
качества и обича да се изявява. За разлика от този
образ, аз съм организатор, ексцентрик, който си
работи тихо и незабележимо в ъгъла на класната
стая и подрежда етажерките. Казвам го буквално и
напълно сериозно.
Първата официална задача, която ми дадоха в
началното училище, беше „подреждане". Спомням си
много ясно този ден. Всички се надпреварваха за
задачи като хранене на училищния домашен любимец
или поливане на цветята, но после учителката
попита: „ Кой иска да е отговорник по подреждането
на класната стая?" и никой освен мен не вдигна
ръка, а аз изгарях от ентусиазъм. Като се замисля,
гените на реда в мен са се били проявили още на
тази ранна възраст. От предиш-
Внасянето на ред в дома ви е чудесен начин да
откриете какви са ге.
Една от клиентките ми беше моя приятелка от
времето в колежа. И макар да работеше в голяма IT
компания още от -завършването, тя откри какво
истински обича да нрави чрез подреждането. Когато
приключихме е подредбата на дома й, тя погледна
библиотеката, която сега съдържаше само книги,
които я вълнуваха, и осъзна, че всички тс се
отнасят до социалните грижи. Купищата книги, които
беше купувала, за да учи английски, или
наръчниците за усъвършенстване на секретарските й
умения в работата ги нямаше, докато свързаната със
социалните грижи литература, купувана в първите
години от гимназията, беше останала. Те й
напомниха за доброволческата работа като
детегледачка много преди да започне работа в
компанията. Изведнъж й дойде идеята, че иска да
допринесе за изграждането на общество, в което
майките да работят, без да се притесняват за
децата си. Тогава тя за първи път осъзна страстта
си. После прекара една година в обучение и
подготовка, след което напусна работа и основа
компания за детегледачки. Днес има много клиентки,
които разчитат на услугите й, и се наслаждава
пълноценно на всеки ден, като продължава да
проучва как да развива бизнеса си по-нататък.
„След като подредих къщата си, аз открих какво
искам да правя наистина." Често чувам тези думи от
клиентите си. За повечето преживяването от
подреждането ги вдъхновява да продължат работата
си с повече страст. Някои започват собствен
бизнес, други си сменят работата, а много от Iях
подновяват интереса си към настоящата си работа.
Освен това всички влагат повече страст в другите
си интереси, в дома си и в семейния живот.
Интуицията им за нещата, които обичат, съвсем
естествено сс изостря и в резултат дните им стават
по-вълнуващи.
Независимо че можем да се опознаем по-добре, като
седнем и анализираме характера си или като чуем
мнението на другите за нас, аз вярвам, чс
подреждането е най-добрият начин, за да разберем
кои сме всъщност. Та нали вещите ни съвсем точно
разказват историята на решенията, които сме
вземали. Подреждането е начин да оценим онова,
което наистина харесваме.
Магическият ефект от подреждането коренно
преобразява живота ни
„Досега вярвах, че е важно да правя неща, които
обогатяват живота ми, затова ходех на семинари и
учех, за да увелича знанията си. Но след вашия
курс за внасяне на ред в дома за първи път
осъзнах, че много по-важно е да се освобождаваме,
отколкото да добавяме."
Това беше коментар от една трийсетгодиш-на
клиентка, която обичаше да учи и беше развила
огромна мрежа от контакти. Животът й се промени
коренно след курса ми. Най-важното за нея
притежание, е което не искаше да се раздели, беше
огромната колекция от бележки и материали от
семинари, но когато накрая ги изхвърли, се
почувства сякаш бяха свалили от плещите й огромен
товар. След като се освободи от почти петсто-
12. Магията на подреждането
тин книги, които беше възнамерявала да прочете
някой ден, откри, че получава нова информация
всекидневно. Л когато хвърли в боклука огромна
купчина визитки, хората, е които искаше да се
срещне, започнаха да й се обаждат и срещите й се
получиха съвсем естествено. Тя и преди се бе
интересувала от езотерика, но когато курсът
приключи, заяви доволно: „Подреждането има много
по-голям ефект от фън шуй, кристалите и останалите
предмети е духовна сила". След това тя се хвърли е
главата напред в новия си живот, напусна работа и
намери издател за книгата си.
Подреждането променя живота ни из основи. Това се
отнася стопроцентово за всички. Въздействието му,
което нарекох „магията на подреждането", е
феноменално. Понякога питам клиентите си как се е
променил животът им след курса. И макар че вече
съм свикнала е отговорите им, в началото дори аз
се изненадвах. Животът на онези, които подреждат
изцяло, докрай и наведнъж, без изключение се е
променил драматично.
Клиентката, която описах по-горе, цял живот е била
разхвърляна. Когато майка й видя подредената й
стая, толкова се впечатли, че и тя се записа в
курса ми. До този момент беше смятала, че е
подреден човек, но гледката на стаята на дъщеря й
я убеди, че се е заблуждавала. Освобождаването от
вещи страшно й хареса и тя без съжаление изхвърли
комплекта си за чаена церемония, който струваше
250 долара. Сега очаква е нетърпение дните, в
които прибират боклука.
„Преди нямах самочувствие. Все си мислех, че
трябва да се променя, че трябва да съм различна,но
сега смятам, че съм си добре такава, каквато съм.
Придобивайки ясен стандарт, по който преценявам
нещата, аз придобих и самоувереност." Както
виждате от това изказване, един от магичните
ефекти на подреждането е увереността в
способността ви да вземате решения. Подреждането
означава да вземете всяка вещ в ръка и да се
запитате дали предизвиква у вас радост, въз основа
на което да решите дали да я задържите, или не.
Като повторите този процес стотици и хиляди пъти,
вие естествено ще шлифовате умението си да вземате
решения. Хората, на които им липсва увереност в
преценката, им липсва увереност в себе си. На мен
също някога ми липсваше увереност. Подреждането ме
спаси.
Придобиване на увереност в живота чрез магията на
подреждането
Стигнах до извода, че страстта ми по подреждането
е била предизвикана от желанието да получа
одобрението на родителите си и от комплекса, който
имах по отношение на майка си. Аз бях средното
дете от три и не получавах много внимание от
родителите си след тригодишна възраст. Разбира се,
това не беше нарочно, но поставена между по-
големия ми брат и най-малкото дете, сестричката
ми, нямаше как да се чувствам по-различно.
Интересът ми към подреждането започна на
петгодишна възраст, когато мислех, че като си
подреждам сама, няма да ангажирам родителите си,
които очевидно бяха твърде заети да се грижат за
брат ми и сестра ми. Освен това от съвсем ранна
възраст аз съзнателно се стремях да не завися от
другите. И разбира се, исках родителите ми да ме
похвалят и забележат.
Още от първи клас започнах да използвам алармата
на часовника да ме буди преди другите. Не исках да
завися от никого, трудно ми беше да се доверявам и
не ме биваше да изразявам чувствата си. Фактът, че
прекарвах междучасията сама, като се занимавах е
подреждане, говори, че не съм била много общително
дете. Наистина обичах да се разхождам из
коридорите на училището сама и все още предпочитам
да си върша нещата самостоятелно, в това число да
пътувам и да пазарувам сама. Това е съвсем
естествено за мен.
Поради неспособността ми да създавам връзки с
хората, бях развила необичайно силна привързаност
към вещите. Мисля, че точно защото не се чувствах
комфортно да показвам слабостите си или истинските
си чувства пред другите, стаята ми и вещите в нея
придобиха особена ценност за мен. Пред тях нямаше
защо да се преструвам, нито да се прикривам.
Материалните неща и домът ми бяха тези, които ме
научиха да ценя безусловната любов, а не
родителите или приятелите ми. Да си призная, все
още не съм много самоуверена. Още съм много млада
и опитът ми е ограничен. Има моменти, в които се
обезкуражавам от недостатъците си.
За разлика от това, имам доверие на обстановката
около мен. Що се отнася до вещите ми, до дрехите,
които нося, до къщата, в която живея, до хората в
живота ми и обкръжаващата ме среда като цяло, аз
съм уверена и безкрайно благодар-
на, че съм заобиколена от любими неща, от хора,
всеки един от които е специален, безценен и
извънредно скъп за мен. Нещата и хората, които ми
носят радост, ме държат. Дават ми увереност, че ще
бъда добре. Искам да помогна на тези, които се
чувстват както аз някога, на които им липсва
самочувствие, трудно им е да отворят сърцето си за
другите и да видят колко голяма подкрепа могат да
получат от обстановката, в която живеят, и от
нещата, които ги заобикалят. Затова прекарвам
времето си в посещения по домовете на хората и ги
уча как да подреждат.
Привързаност към миналото или тревога за бъдещето
„Освободете се от всичко, което не буди радост у
вас." Ако сте пробвали този метод дори частично,
вече знаете, че не е толкова трудно да определите
какво ви носи радост. Щом докоснете предмета, вие
знаете отговора. Много по-трудно е да решите да
изхвърлите нещо. Измисляте ред причини да не го
направите, като „не съм използвала тази тенджера
цяла година, но кой знае, може да ми потрябва
някой ден..." или „това колие ми го подари
приятелят ми и наистина го харесвах някога...". Но
когато наистина се задълбаете в причините, поради
които не можете да се откажете от нещо, има само
две: привързаност към миналото и страх от
бъдещето.
По време на избора, ако попаднете на нещо, което
не предизвиква радост, но просто не можете да се
накарате да го изхвърлите, спрете за миг и се
запитайте: „Дали не мога да го изхвърля, защото не
мога да се разделя с миналото, или ме е страх от
бъдещето? . Задавайте си този въпрос при всеки
подобен случай. Когато започнете да го правите, ще
забележите своя молел в притежанието на вещите;
модел, който попада в една от трите категории:
привързаност към миналото, желание за стабилност в
бъдеще или комбинация от двете. Важно е да
разберете собствения си модел на притежание,
защото той е израз на ценностите, които
направляват живота ви. Въпросът какво искате да
притежавате, всъщност е въпрос как искате да
живеете живота си. Привързаността към миналото и
страховете за бъдещето управляват не само избора
ви на вещи, но представляват критериите, по които
правите своя избор във всеки един аспект на
живота, включително и отношенията ви е хората и
работата.
Например, когато една жена, която се притеснява за
бъдещето си, избира мъж, по-малко вероятно е тя да
избере някого просто защото го харесва и й е
приятно да е е него. Тя може да избере мъж, когото
всъщност не харесва, само защото връзката изглежда
изгодна за нея или пък защото се страхува, че ако
не го избере, може да не намери друг. Когато се
отнася до кариерата, същата жена е по-вероятно да
избере работа в голяма компания, защото там би
имала повече възможности занапред или повече
шансове за придобиване на по-висока квалификация
като застраховка за бъдещето, отколкото просто
защото харесва тази работа и иска да я върши.
Жена, която е силно привързана към миналото, от
друга страна, трудно започва нова връзка, защото
не може да забрави гаджето, е което е скъсала
преди две години. Също така й е грудно да опитва
нови методи дори когато настоящият метод вече не е
ефективен, защото до този момент е вършел работа.
Когато заради единия или другия от тези мисловни
модели ви с трудно да се разделяте е вещите си,
вие сте слепи за нещата, които са ви нужни в
настоящия момент. Не сте сигурни какво би ви
задоволило или какво точно търсите. Вследствие на
това увеличавате броя на ненужните вещи и се
заробвате физически и умствено с безполезни неща.
Най-добрият начин да разберете от какво наистина
имате нужда, е да се отървете от онова, от което
нямате нужда. Обикалянето или шопинг маратоните
стават излишни. Трябва само да елиминирате
ненужните вещи, като се изправите срещу тях лице в
лице и направите своя избор.
Този процес може да е доста болезнен. Той ви
принуждава да се изправите пред несъвършенствата и
недостатъците си и глупавите решения, които сте
вземали в миналото. Много пъти, когато съм се
изправяла пред миналото си по време на подреждане,
лицето ми е пламтяло от срам. Колекцията ми от
ароматизирани гумички от началното училище,
джунджуриите е анимационни герои от прогимназията,
дрехите, които купувах, когато се опитвах да се
правя на голяма, и които изобщо не ми отиваха;
чанти, които купувах, въпреки че изобщо не ми
трябваха, само защото ми бяха харесали на
витрината в магазина. Нещата, които притежавате,
са истински. Те съществуват тук и сега в резултат
па избор, направен в миналото не от никой друг, а
от вас самите. Опасно е да ги игнорирате или да ги
изхвърлите безразборно, сякаш се отрича!е oi
избора, който сте направили. Ето защо съм против
да допускате вещите да се трупат, както и да ги
изхвърляте безразборно. Само когато се изправите
пред нещата, които притежавате, едно по едно и
изпитате емоциите, които предизвикват, можете
истински да оцените връзката си с тях.
Три са подходите, е които да се отнасяте към
вещите си: да се изправите пред тях сега, да се
изправите пред тях някой ден или да ги избягвате
до смъртта си. Изборът е ваш. Лично аз смятам, че
е много по-добре да сс изправите пред тях сега.
Ако признаете привързаността си към миналото и
страховете си от бъдещето, като честно погледнете
вещите си, ще разберете кое е истински важното за
вас. На свой ред този процес ви помага да
определите ценностите си, намалява съмненията и
объркването, когато вземате решения за живота си.
Ако имате увереност в решенията си и се впускате
ентусиазирано в действие, без да ви дърпат назад
съмнения, ще постигате много повече. С други думи,
колкото по-скоро се изправите пред вещите си,
толкова по-добре. Ако ще слагате в ред дома си,
направете го веднага.
Ще разберете, че можете да минете и без това
Щом хората се захванат сериозно с подреждането, те
пълнят торба след торба е боклук. Често чувам
участниците в курсовете ми да сравняват
количеството, което са изхвърлили, или да си
споделят какво са изровили в домовете си. Рекордът
все още се държи от една двойка, която изхвърли
сто торби плюс повече от десет предмета, които не
можеха да се поберат в торби. Повечето хора се
смеят, когато го чуят, и си мислят, че двойката е
живяла в голяма къща е много място за складиране,
но грешат. Семейството живееше в съвсем обикновена
двуетажна къща с четири стаи. Беше малко по-
просторна от повечето японски домове, защото
разполагаше и е таванска стая, но разликата в
пространството не беше голяма. Количеството вещи,
изглежда, е било огромно, но на пръв поглед не
личеше да имат толкова много неща. С други думи,
във всеки дом има потенциал за събиране на подобно
количество вещи.
Когато карам клиентите си да прегледат нещата си и
да се освобождават от тях, аз не спирам насред
път. Средният брой, изхвърлен от сам човек, често
достига двайсет-трийсет 45-литрови торби за
боклук, а за семейство е близо седемдесет торби.
Общото количество на всичкия боклук до момента би
надхвърлило 28 000 торби, а броят на изхвърлените
вещи сигурно е над един милион. Въпреки
драстичното намаляване на вещите, досега никой не
се е оплакал от проблеми, причинени от
изхвърлянето на нещо. Причината е съвсем ясна:
изхвърлянето на вещите, които не предизвикват
радост, няма никакъв неблагоприятен ефект. Когато
приключат е подреждането, моите клиенти са
изненадани, че не забелязват никакво неудобство
във всекидневието си. Това е убедително
потвърждение, че през цялото време са живели,
заобиколени от неща, от които не са се нуждаели.
Няма изключения. По този начин се чувстват дори
клиенти, които са оставали с по-малко от една пета
от вещите си.
Разбира се, не казвам, че клиентите ми никога не
са съжалявали, задето са изхвърлили нещо. Съвсем
не. Трябва да сте подготвени, че ще ви се случи на
няколко пъти, докато подреждате, но нека това не
ви тревожи. Дори клиентите ми да са съжалили, че
са изхвърлили нещо, те никога не се оплакват. От
опит са разбрали, че проблемите, причинени от
някаква липса, се решават чрез действие. Когато ми
разказват как са изхвърлили нещо, което не е
трябвало, те звучат развеселено. Повечето се смеят
и споделят, че за миг са се притеснили, но после
са проумели, че проблемът не е на живот и смърт.
Това отношение не произлиза от оптимистична
нагласа, нито означава, че са станали лекомислени.
По-скоро показва, че като са избрали вещите, от
които да се освободят, те са променили начина си
на мислене.
Например какво би станало, ако им потрябва
документ, който са изхвърлили? Първо, тъй като
вече са намалили общото количество документи, те
бързо могат да установят, че го няма, без да пре-
равят по няколко пъти. Фактът, че отпада нуждата
от търсене, всъщност е безценен отдушник за
стреса. Една от причините безпорядъкът да ви
тормози, е нуждата да търсите нещо само за да
откриете, че го няма. Когато намалите
количеството, което притежавате, и държите всички
документи на едно място, с един поглед можете да
кажете дали е там. Ако го няма, веднага можете да
смените курса и да започнете да мислите какво да
правите. Може да се обадите на познат, във фирмата
или сами да потърсите информацията. Щом измислите
решение, нямате друг избор освен да действате. И
когато го направите, забелязвате, че често
проблемът се решава изненадваше) лесно.
Вместо да си причините стреса от безрезултатното
ровене, вие предприемате действия и тези действия
често водят до неочаквани ползи. Когато търсите
сведения за едно нещо, може да се натъкнете на
нова информация. Когато се обадите на приятел,
може да задълбочите отношенията си с него или пък
той да ви свърже със специалист. Подобни случки ви
показват, че ако предприемете действия, ще
получите нужната информация, когато ви потрябва.
Животът става много по-лесен, щом знаете, че
нещата ще се получат дори ако ви липсва нещо.
Има и друга причина клиентите ми никога да не се
оплакват заради изхвърлените неща, и тя е най-
показателната: защото продължават да намират и
изхвърлят ненужни вещи и вече не прехвърлят
отговорността на другите. Когато възникне проблем,
те не се оглеждат за някаква външна причина или за
човек, на когото да прехвърлят вината. Сега те
сами вземат решения и знаят, че има значение само
действието, което ще предприемат. Изборът и
освобождаването от вещи е непрекъснат процес на
вземане на решения, които се основават на
ценностите на всеки човек. Изхвърлянето изостря
уменията ви за вземане на решения. Не е ли жалко
да прахосагс възможността да развиете тази си
способност заради скъперничество? Когато посещавам
дома на клиенти, никога не изхвърлям нищо. Винаги
оставям последното решение на тях. Ако избирам
вместо тях какво да изхвърля, подреждането ще се
обезсмисли. Мирогледът на човек се променя заедно
със слагането на дома му в ред.
Поздравявате ли дома си?
Първото нещо, което правя, когато посетя клиент, е
да поздравя дома му. Коленича церемониално на пода
в центъра на къщата и мислено се обръщам към нея.
След кратко представяне, в това число името,
адреса и професията ми, аз моля за помощ в
създаването на пространство, в което семейството
да се радва на щастлив живот. После се покланям.
Това е мълчалив ритуал, който отнема две минути,
но признавам, предизвиква някои странни погледи у
клиентите ми.
Придобих този обичай съвсем естествено по подобие
на ритуалите в шинтоистките светилища. Не си
спомням точно кога започнах да го правя, но според
мен се вдъхнових от атмосферата на очакване,
когато клиентите отваряха вратата на дома си.
Наподобяваше много на усещането, което изпитвам,
като прекрача портата на храм и пристъпя в
свещеното място. Може да смятате, че този ритуал
има само плацебо ефект, но след като го изпълня,
наблюдавам осезателна разлика в скоростта на
подреждането.
Между другото, когато подреждам, не обличам
спортен екип или работни дрехи. Вместо това
обикновено нося рокля и сако. И макар от време на
време да слагам домакинска престилка, за мен
външният вид стои над практичността. Някои клиенти
се учудват и притесняват да не си съсипя дрехите,
но аз нямам проблем да местя мебели, да се катеря
по кухненски плотове и да участвам активно в
подреждането, облечена представително. Това е моят
начин да покажа уважение към дома и вещите в него.
Вярвам, че подреждането е празник и специално
изпращане на онези вещи, които ще си тръгнат от
къщата, и затова се обличам подобаващо. Убедена
съм, че когато покажа уважение чрез дрехите, които
нося, и започна работата с поздрав към къщата, тя
на свой ред с удоволствие ще ме насочи към вещите,
от които семейството повече не се нуждае, и ще
покаже къде да приберем останалите неща, така че
на хората да им е удобно и всички да са щастливи в
новата обстановка. Това отношение ускорява
вземането на решения при етапа на прибиране и
премахва всякакви съмнения, така че всичко протича
по-гладко.
Може би не вярвате, че и вие можете да го
направите. Може би смятате, че трябва да сте
професионалист като мен, за да чуете какво говори
къщата. Всъщност домакините разбират дома си и
вещите в него най-добре. С напредването на уроците
клиентите ми започват да виждат съвсем ясно какво
трябва да изхвърлят, къде са истинските места на
вещите, и подреждането протича гладко и бързо.
Съществува безпогрешна стратегия, с която бързо да
настроите усета си за нещата, от които имате
нужда, и за местата им
в дома: поздравявайте къщата си всеки път когато
се приберете. Това е първото домашно, което давам
на клиентите при частните уроци. Както
поздравявате членовете на семейството или домашния
любимец, кажете на дома си: „Привет! Дойдох си!".
Ако случайно пропуснете, по-късно, когато се
сетите, кажете: „Благодаря, че ми даваш подслон".
Ако ви е неудобно да го изречете на глас, може да
го произнесете наум.
Стига да го правите редовно, ще започнете да
чувствате реакцията на къщата, когато се
прибирате. Ще усетите удоволствието й, което
минава през нея като полъх. Тогава постепенно ще
започнете да разбирате съветите й как да подредите
и къде да приберете нещата. Продължете диалога с
дома си, докато подреждате. Знам, че звучи много
непрактично и странно, но ако пренебрегнете тази
стъпка, ще видите, че работата няма да върви така
гладко.
Накратко, подреждането трябва да е акт на
възстановяване на хармонията между хората, техните
вещи и дома, в който живеят. Конвенционалните
подходи в подреждането са склонни да се фокусират
върху отношенията между хората и техните вещи и не
обръщат внимание на жилището. Аз обаче знам колко
важна роля играе къщата, защото винаги когато
посещавам дома на клиент, усещам каква любов храни
тя към обитателите си. Тя винаги е там, чака
стопаните си да се приберат и е в готовност да им
даде подслон и защита. Независимо колко са
изтощени след дългия работен ден, тя е там да ги
освежи и възстанови. Когато на тях не им се работи
и се мотаят из къпина, както майка ги с родила, тя
ги приема такива, каквито са. Едва ли ще намерите
някой по-щедър и гостоприемен от нея. Подреждането
е вашата възможност да изразите благодарността си
към дома за всичко, което прави за вас.
За да изпитате теорията ми, опитайте се да
подредите къщата си е мисълта какво би я направило
щастлива. Ще се изненадате колко гладко ще мине
процесът на избор.
Вашите вещи искат да ви помогнат
Прекарала съм повече от половината си живот в
мисли за подреждането. Всеки ден посещавам
хорските домове и прекарвам много време лице в
лице с вещите им. Едва ли има друга професия, при
която бих имала възможността да видя всички вещи,
които притежава човек, или да прегледам
съдържанието на гардеробите и чекмеджетата им,
каквито са. И макар че съм посетила много домове,
естествено, ничии вещи или подреждане не са
еднакви. И все пак всички те имат нещо общо
помежду си. Помислите защо имате точно тези вещи.
Ако отговорът ви е: „Защото съм ги избрал/а",
„Защото имам нужда от тях" или „По стечение на
обстоятелствата", всички отговори ще са верни.
Всички неща, които притежавате, без изключение,
споделят желанието да ви бъдат от полза. Казвам го
е убеденост, защото в кариерата си на консултант
съм прегледала стотици хиляди вещи.
Ако се вгледате внимателно, съдбата, която ви
свързва с вещите ви, е направо удивителна. Вземете
например една риза. Дори да е масова конфекция,
точно гази риза, която сте купили и занесли вкъщи
точно в този ден, е уникална за вае. Съдбата,
която ви е довела до всяка една от вещите ви, е
също толкова ценна и свята като съдбата, която ви
е свързала с хората в живота ви. Има причина за
появата на всяка една вещ. Когато споделям тази
гледна точка, някои хора казват: „Много дълго
пренебрегвах този тоалет и се е намачкал. Сигурно
негодува от отношението ми" или „Ако не го
използвам, ще ме проклина". В своята практика
никога не съм срещала вещ, която да укорява
собственика си. Тези мисли произлизат от чувството
на вина на притежателя, а не от вещите му. Тогава
какво точно изпитват онези вещи в дома ни, които
не предизвикват радост у нас? Мисля, че просто
искат да си отидат. Забравени в гардероба, те
знаят по-добре от всеки друг, че вече не ви носят
радост.
Всяка ваша вещ иска да е полезна. Дори да я
изхвърлите или да я изгорите, тя ще остави след
себе си енергията на желанието да е от полза.
Освободена от физическата си форма, тя ще се
трансформира като енергия около вас, ще предава на
останалите вещи, че вие сте специален човек, и ще
се върне при вас като нещото, което ще е най-
полезно за личността, която сте в момента; нещото,
което ще ви донесе най-много щастие. Парче от
дреха може да се върне като нов красив тоалет,
като информация или като нов контакт. Обещавам ви,
че нещата, от които сте се отказали, ще се върнат,
но само ако имат желание за това. По тази причина,
когато изхвърляте нещо, не качвайте е въздишка:
„О, никога не съм го използвала" или „Съжалявам,
че не стигнах до теб". Вместо това го изпратете с
радост и с думите „Благодаря, че ме намери" или
„Приятен път. Ще се видим скоро!".
Освободете се от нещата, които не предизвикват
радост у вас. Превърнете раздялата в церемония, е
която да ги изпратите на новото им пътешествие.
Отпразнувайте това събитие с тях. Аз истински
вярвам, че вещите ни са по-щастливи и по-жизнени,
когато ги освободим, отколкото когато сме се
сдобили с тях.
Обстановката, в която живеете, се отразява на
тялото ви
Щом процеса на подреждане започне, много от
клиентките ми отбелязват, че са отслабнали или са
стегнали корема си. Това е много странен феномен,
но когато намалите вещите си и по същество
„детоксикирате" къщата си, това има детоксикиращ
ефект и върху телата ви.
Когато ичхвърлите всичко наведнъж, което понякога
очначава четиресет торби за един ден, телата ви
реагират по начин, който наподобява краткотрайно
постене. Възможно е да получите разстройство или
да ви избият пъпки. В това няма нищо
притеснително. За ден-два телата ви просто се
изчистват от натрупаните през годините токсини и
се връщат към нормалното си състояние или в още
по-добра форма. Една от клиентките ми прочисти
гардероб и барака, които беше занемарила от десет
години. Веднага след това получи силно
13. Магията на подреждането
разстройство, а после се почувства много по-лека.
Знам, твърдението, че е възможно да отслабнете
чрез подреждане или кожата ви да се изчисти, звучи
като фалшива реклама, но това се случва. За
съжаление, не мога да ви покажа снимки „преди и
сега" на клиентките ми, но с очите си съм виждала
как външният им вид се променя, след като подредят
жилището си. Фигурите им са по-източени, кожата им
сияе и очите им блестят.
В началото, когато започнах този бизнес, това ми
сс стори много любопитно, но когато помислих,
разбрах, че не е чак толкова странно. Обяснявам си
го така: когато хората сложат къщата си в ред,
въздухът вътре става по-свеж и чист. Намаляването
на количеството вещи намалява количеството прах и
те почистват по-често. Когато подът е открит,
мръсотията се вижда и те изпитват желание да
почистят. Безпорядъкът е премахнат, чистенето е
лесно, затова и го правят по-старателно. Свежият
въздух в помещенията със сигурност се отразява
добре на кожата. Чистенето изисква енергични
движения, които допринасят за отслабване и
поддържане на добра форма по естествен начин. И
когато пространството е напълно изчистено, хората
не се тревожат, че не е подредено, и са свободни
да се фокусират върху следващото важно нещо в
живота си. Много жени искат да са слаби и стегнати
и това се превръща в тяхна основна цел. Започват
да ходят повече пеша, ядат по-малко и тези
действия допринасят за отслабването им, без да
спазват специална диета.
Според мен подреждането има този ефект главно
защото чрез него хората разбират какво е да
изпитваш доволство. След подреждането много
клиентки споделят, че консуматорските им желания
намаляват, докато в миналото, независимо колко
дрехи са имали, никога не са били доволни и винаги
са искали нещо ново. А когато изберат и запазят
само дрехите, които наистина обичат, те чувстват,
че разполагат с всичко необходимо.
Много хора трупат материални неща, както някои
прекаляват с яденето - за да задоволят някакъв
апетит. Импулсивното пазаруване, прекомерното
ядене и пиене са все опити да се облекчи стресът.
От наблюдение върху клиентки съм забелязала, че
когато изхвърлят излишните дрехи, коремите им се
прибират; когато изхвърлят книги и документи,
умовете им се проясняват; когато намалят
количеството козметика и подредят около мивката и
в банята, тенът им се избистря и кожата им се
заглаж-да. И макар да нямам научна обосновка на
тази теория, много е интересно да се види как
дадени части от тялото реагират на подреждането на
определено пространство. Не е ли чудесно, че
подреждането на дома ви може да подсили красотата
ви и да допринесе за по-здраво и стегнато тяло?
Вярно ли е, че подреждането увеличава късмета?
Поради популярността на фън шуй хората често ме
питат дали подреждането ще им донесе късмет. Фън
шуй е метод за привличане на късмет, щастие и
просперитет чрез организиране на обкръжаващата
среда. Започна да набира популярност в Япония
преди петнайсет години и сега е добре познат. За
много хора фън шуй е първото, което ги привлича
към организирането и подреждането на дома. Аз не
съм експерт по фън шуй, но се запознах е основните
принципи, когато проучвах темата за подреждането.
Дали ще вярвате, че ще увеличи късмета ви, или не,
си е ваша работа, но от древни времена японците са
прилагали познанията си за фън шуй и принципите за
ориентация във всекидневието. Аз също прилагам
мъдростта на предците ни в практиката си на
консултант по подреждането. Например, когато
поставям сгънатите дрехи изправени с ръбовете
надолу в чекмеджето, аз ги подреждам по цвят, като
градирам от тъмно към светло. Правилният ред е по-
светлите на цвят дрехи да се поставят в предната
част на чекмеджето и постепенно да се минава към
по-тъмните цветове назад. Не знам дали това
увеличава късмета, но когато дрехите са подредени
с градация на цветовете, всеки път когато отворя
чекмеджето, изпитвам приятно чувство. По някаква
причина светлите цветове отпред имат успокояващ
ефект. Ако организирате обкръжаващата ви среда по
комфортен начин, така че всеки ден да се чувствате
изпълнени с енергия и щастие, това не означава ли,
че късметът ви се е увеличил?
Концепциите, залегнали във фън шуй, касаят двете
противоположни сили ин и ян и петте елемента
(метал, дърво, вода, огьн и земя). Вярва се, че
всичко около нас притежава собствена енергия и е
всяко нещо трябва се отнасяме по начин, който
подхожда на характеристиките му. На мен това
ми се струва съвсем естествено. Философията на фън
шуй е за живот в съответствие е природните закони.
Целта на моя подход към подреждането е съвсем
същата. По мое мнение истинската цел на
подреждането е да живеем във възможно най-
естествените условия. Нима не е неестествено да
притежаваме вещи, които не ни носят радост, или
вещи, от които дори не се нуждаем? Убедена съм, че
най-естественото състояние е да притежаваме вещи,
от които имаме нужда и които обичаме.
Като сложим дома си в ред, ние можем да живеем в
своето естествено състояние. Избираме само нещата,
които ни носят радост, и ценим само онова, което
истински ни е скъпо на сърцето. Нищо друго не може
да ни донесе по-голямо щастие от възможността да
направим нещо толкова просто и естествено като
подреждането. Ако това е късмет, то тогава съм
съгласна, че подреждането на дома е най-добрият
начин да го привлечем.
Как да определите кое е наистина ценно
След като някоя клиентка приключи с избора на
дрехите, които иска да задържи, понякога вземам
обратно някои неща от купчината и отново я питам:
„Тази тениска и този пуловер тук наистина ли ви
носят радост?".
С изненадано изражение клиентките ми неизменно
отговарят: „Откъде знаете? Точно за тях се
колебаех дали да ги задържа, или да ги изхвърля".
Не съм моден експерт, нито съм ги избрала, защото
са изглеждали износени. Ориентирам се по
изражението на клиентките, докато подбират - по
начина, по който сгъват дрехата, по пламъчето в
очите им, когато я докосват, по бързината, с която
решават. Реакцията им е съвсем различна към
нещата, които харесват, и към онези, за които не
са сигурни. Когато стигнат до нещо, което им носи
радост, решението им е мигновено, докосването е
нежно и очите им блестят. Когато са пред нещо,
което не им носи радост, ръцете им застиват,
накланят глава и се намръщват. След като помислят
малко, те хвърлят предмета в купчината „да
запазя". В този момент веждите им са смръщени, а
устните свити. Радостта се проявява чрез тялото и
аз не подминавам тези физически знаци.
Честно казано, мога да определя точно кои вещи не
предизвикват радост в сърцата на моите клиенти
дори без да ги наблюдавам по време на селекцията.
Преди да посетя домовете им, аз им давам частен
урок за „метода на подреждане „КонМари". Този урок
сам по себе си има значително въздействие и често
пъти, когато направя първото посещение, клиентите
вече са започнали да подреждат.
Една от най-способните ми ученички, трий-
сетинагодишна домакиня, беше изхвърлила петдесет
торби с боклук преди първото ми посещение. Тя
отвори гордо чекмеджетата и гардероба и възкликна:
„Ето! Няма нищо повече за изхвърляне". Стаята
определено изглеждаше различно от снимките, които
бях виждала. Пуловерът, който преди беше хвърлен
небрежно на тоалетката, сега беше прилежно сгънат
и прибран, а роклите, по-рано сбутани една връз
друга на закачалките, бяха
разредени и между тях имаше въздух. И въпреки това
аз извадих едно кафяво сако и бежова блуза. И
двете бяха в добро състояние и изглеждаха сякаш
никога не са били носени.
„Тези наистина ли ви носят радост?" - попитах.
Изражението на клиентката ми веднага се промени.
„Това сако... харесвам кройката, но предпочитах да
е черно. Нямаха черно от моя размер... Аз си нямах
кафяво сако и реших да го купя, но в крайна сметка
то просто не ми отива и съм го обличала само
няколко пъти. А блузата - много харесвах кройката
и плата, затова си купих две. Носих първата до
скъсване, но тази по някаква причина вече не я
избирам."
Не я бях наблюдавала как се отнася към тези дрехи,
нито познавах обстоятелствата около покупката им.
Просто внимателно огледах дрехите на закачалките.
Разгледам ли нещата отблизо, започвам да
различавам дали те носят радост на притежателя си.
Когато една жена е влюбена, промяната в нея е
очевидна за всички наоколо. Любовта, която
получава от мъжа, самочувствието, което й дава
тази любов, и нейното желание да изглежда красива
за него - всичко това й дава енергия. Кожата й
сияе, очите й блестят и тя става още по-красива.
По същия начин вещите, които са обичани от
собственика си и получават внимание и грижа от
него, са жизнени и излъчват аура на желание да му
служат. Любимите вещи сияят. Ето защо мога само е
един поглед да кажа дали някоя вещ наистина
предизвиква радост Неподправената емоция на
радостта живее в 1ядот и вещше па собственика и не
може да бъде прикрита.
Щастливи сте, когато сте заобиколени от неща,
които предизвикват радост
Всеки има неща, които обича, предмети, е които не
може да си представи да се раздели, дори другите
да клатят глави и да не могат да повярват на очите
си. Всеки ден виждам неща, които са безценни за
някого, и ще се удивите колко странни и непонятни
предмети пленяват сърцата на хората - комплект от
десет кукли за куклен театър, всяка с по едно око
и всяко око различно; счупен часовник с аларма с
формата на героя Моринага Нубо; колекция от клони,
извадени от морето, която изглеждаше по-скоро като
купчина клечки. Но незабавният отговор на моето
колебливо „Това... ммм... наистина ли ви носи
радост?", беше категоричното „Да!". Няма място за
спор, когато видиш уверения поглед и блесналите
очи, защото и аз имам подобно нещо: моята тениска
„Киккоро".
Киккоро (Горското дете) беше един от официалните
талисмани на Айчи Експо 2005 и промо-тираше
любовта към земята и екологично ориентираните
технологии. По-големият талисман, Моризо, вероятно
е по-известен. Киккоро беше другар на Моризо -
малък светлозелен шишко, и на тениската ми е само
лицето на Киккоро. Непрекъснато я нося вкъщи. Това
е единственото нещо, с което сърце не ми дава да
се разделя, макар да си отнасям подигравки и
въпроси като: „Как можеш да я държиш? Не се ли
срамуваш? Толкова е неженствена. Как можеш да
носиш юва? Трябва да я изхвърлиш".
200
Нека да изясня нещо. Дрехите, които нося вкъщи, по
принцип са кокетни и красиви. Обикновено съм
облечена с момичешки неща, като потничета с
няколко слоя розови волани и памучни комплекти с
щампи на цветя. Единственото изключение е
тениската е Киккоро. Тя е доста странна, елек-
триковозелена на цвят, с очите и бърнестата
полуотворена уста на Киккоро отпред, а етикетът
показва детска номерация. Изложението Експо се
проведе през 2005-а и аз продължавам да я нося
повече от пет години, въпреки че нямам
сантиментални спомени от самото събитие. Само като
чета какво съм написала, и ми става неудобно, че
съм се привързала към подобно нещо. Въпреки това
всеки път когато я видя, не мога да се насиля да я
изхвърля. Сърцето ми започва да бие по-бързо,
когато видя милите кръгли очички на Киккоро.
Съдържанието на чекмеджетата ми е подредено така,
че е един поглед да видя какво има вътре. Тази
тениска се откроява като черна овца в стадото сред
всички мои елегантни и женствени дрехи и заради
това ми е още по-мила. Вече е стара и ще си
помислите, че сигурно се е разтеглила, обезформила
или лекьосала, но случаят не е такъв и не мога да
намеря оправдание от този род, за да я изхвърля.
Не може да ми попречи даже фактът, че на етикета
пише чужд производител, въпреки че изложението
беше в Япония, което би могло да намали
привлекателността й в моите очи.
В никакъв случай не се отказвайте от неща от този
род. Ако можете категорично да заявите: „Аз
наистина го харесвам!", без значение какво казват
другите, и ако се харесвате заради
201
избора си, тогава не обръщайте внимание на
хорското мнение. Да си кажа правичката, не бих
искала никой да ме вижда с тениската ми с Кикко-
ро, но я пазя заради радостните моменти, които ми
дава: кикот, който ме напушва, когато я извадя и
си я гледам; задоволството, което изпитвам, когато
Киккоро и аз се потим заедно, докато чистя и се
чудя с какво да се захвана след това.
Не мога да се сетя за по-голямо щастие в живота от
това да съм заобиколена от неща, които обичам. Ами
вие? Трябва само да се отървете от всичко, което
не докосва по такъв начин вашето сърце. Няма по-
прост път към удовлетворението от живота. Как
другояче да го наречем освен „магията на
подреждането"?
Истинският живот започва, след като подредите дома
си
Посветих цяла книга на подреждането, но то
всъщност не е необходимо. Няма да умрете, ако
жилището ви не е подредено, и по света има много
хора, на които изобщо не им пука, че не могат да
го сложат в ред. Такива хора обаче не биха се
спрели на книгата ми. Съдбата, от друга страна, ви
е помогнала да я прочетете и това означава, че
вероятно имате силното желание да промените
сегашното си положение, да презаредите живота си,
да подобрите всекидневието си, да привлечете
щастието, да блестите. Именно по гази причина ви
гарантирам, че ще можете да сложите жилището си в
ред. В момента, в който сте избрали гази книга с
намерението да подреди ге, ние сте напра-
202
вили първата стъпка. Ако сте я прочели дотук, вече
знаете какво да направите след това.
Хората се привързват истински към ограничен брой
неща за дадено време. Тъй като съм ленива и
разсеяна, не мога да се грижа както трябва за
твърде много неща. Затова искам да се грижа, както
подобава, за нещата, които обичам, и това е
причината за силния ми стремеж да подреждам през
целия ми живот. Убедена съм обаче, че е най-добре
да се подреди бързо и да се приключи. Защо? Защото
подреждането не е целта на живота.
Ако смятате, че подреждането е нещо, което е
необходимо да се върши всеки ден; ако мислите, че
е нещо, което трябва да правите през целия си
живот - време е да се събудите. Заклевам ви се, че
подреждането може да се направи изцяло и бързо,
наведнъж. Занапред ще ви остане само да избирате
кое да запазите и кое да изхвърлите, и грижата за
нещата, които сте решили да задържите. Можете да
сложите жилището си в ред сега и завинаги.
Единствените, на които се налага да прекарат
живота си година след година, заети е мисълта за
подреждане, са хората като мен, които намират
радост в това и са се посветили на страстта си да
направят света по-добро място, като го подредят. А
вие отдайте времето и страстта си на нещата, които
ви носят най-голяма радост; на вашата лична мисия
в живота. Убедена съм, че слагането на жилището ви
в ред ще ви помогне да намерите мисията, близка на
сърцето ви. Животът наистина започва, след като
сложите лома си в ред.
203
Послеслов
Онзи ден се събудих със схванати рамене и врат.
Дори не можех да стана от леглото и се наложи да
извикам линейка. Причината не беше съвсем ясна, но
бях прекарала предния ден в надничане в шкафове и
гардероби и в местене на тежки мебели из дома на
клиентка. И понеже не бях правила нищо друго,
заключението беше, че съм прекалила с
подреждането. Сигурно съм единственият пациент с
диагноза „прекомерно подреждане" в картона. Дори и
при тези обстоятелства аз лежа в леглото, докато
бавно възстановявам способността да си движа
врата, и мисля за подреждане. Това ме накара да се
замисля за нещата, които приемаме за даденост, и
да оценя способността си за надничане в горните
шкафове.
Написах тази книга, защото исках да споделя
магията на подреждането: дълбокото вълнение в
сърцето ми, когато изпращам неща, изпълнили
предназначението си емоции, каквито изпитваме при
завършване на училище; тръпката, която усещам при
„щракването" на съдбата, когато вещите се окажат
на мястото си; и най-хубавото от всичко - чистият
въздух, който изпълва подредената стая. Това са
нещата, които карат един мой обикновен ден да
грейне.
204
Искам да използвам възможността да благодаря на
хората, които ме подкрепиха при написването на
тази книга, когато всъщност аз знам единствено как
да подреждам на господин Такахаши от „Сунмарк
Пъблишинг" и на семейството ми, на всички мои вещи
и на дома ми. Моля се чрез магията на подреждането
повече хора да имат възможността да преживеят
радостта и задоволството да живеят заобиколени от
нещата, които обичат.
Мари Кондо (КонМари)
Каталог, нови и очаквани заглавия. Промоции с
големи отстъпки
и още на нашия интернет адрес
www.bard.bg
205
ЧОПРА
БЪДЕЩЕТО
Н4Б0ГА
любопитна история на гжелнгниггг)
Win™ «та пкяак наш дни
MriliBII
ЗАЩО GOOGLE Е НАЙ ЖЕЛАНИЯТ РАБОТОДАТЕЛ В СВЕТА''
НОВИТЕ
ПРАВИЛА
ЛАСЛО Ш
ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА ОТСЕЛ .^OBELlKV РЕСУРСИ* Е)
GOOGLE
Отстъпка 20% при поръчка на тел. 02/979 09 61 или
на интернет адрес: www.bard.bg
НАУЧНОПОПУЛЯРНА ЛИТЕРАТУРА
♦ Войните на боговете и хората, Зекария Сичин
♦ Изгубените царства, Зекария Сичин
» Когато времето започна, Зекария С - -»
Космическият код, Зекария Сичин
♦ Пророчеството „Орион", Патрик Джерил и Джино
Ратинкс
♦ Ключът на Хирам, Кристофьр Найт & Робърт Ломас
« В търсене на изгубената цивилизация,
Греъм Хенкок 8. Санта Файя « Кръвната линия на
Светия граал,
Лорьнс Гарднър
♦ Изгубените тайни на Свещения кивот, Лорьнс
Гардньр
♦ Потънал свят, Греьм Хенкок
♦ Животът, какъвто не го познаваме, Питьр Уорд
♦ Физическите константи в природата, Джон Бароу
♦ Свръхбоговете, Морис Котерел
♦ Събитията, които промениха света, Родни Касълдьн
♦ Селестинското пророчество, Джеймс Редфийлд
♦ Десетото откровение, Джеймс Редфийлд
♦ Тайната на Шамбала, Джеймс Редфийлд
« Селестинското пробуждане, Джеймс Редфийлд «
Физика на невъзможното, Мичио Каку
♦ Пътуване към Икстлан, Карлос Кастанеда
♦ Кратка история на времето, Стивьн Хокинг
♦ Кафе за събуждане, Димитър Божанов « Послания от
водата и Вселената,
Масару Емото
♦ Физика на чудесата, Ричард Бартлет
♦ Аватарите на Шамбала, А. Марианис
♦ Експедиции „Хрониките на Земята", Зекария Сичин
» Походката на пияницата, Ленард Млодинов »
Дванайсетото откровение, Джеймс Редфийлд » Физика
на бъдещето, Мичио Каку
♦ Програмиране на ума, Елдън Тейлър
♦ Ти си роден богат, Боб Проктър
♦ Нездравият разум, д-р Мел Гил
♦ Отвъд тайната, д-р Лиза Лав
» Отвъд скритите спомени, д-р Менис Юсри » Сенсей.
Изконният от Шамбала, Анастасия Нових
♦ Открий своя Дар,
Шайен Джой Азиз & Деймиьн Лихтенщайн
♦ Как да съхраним видението -Десетото откровение,
Джеймс Редфийлд 8. Керъл Ейдриьн
♦ Кодове на подсъзнанието, Роман Фад
» Вие знаете повече, отколкото предполагате, Сека
Николич
♦ Тайната на магьосниците, Алексей Фад & Роман Фад
♦ Квантовият активизъм ще спаси цивилизацията, д-р
Амит Госвами
♦ Розовият слон, за който не бива да мислим,
Димитър Божанов
♦ Големият сблъсък,
Дийпак Чопра & Ленард Млодинов
♦ Световната конспирация, Дейвид Айк
♦ Инструментите, Фил Стъц & Бари Майкълс
♦ Сенсей II, Изконният от Шамбала, Анастасия Нових
» Изгубените цивилизации и тайните на миналото,
под редакцията на Майкъл Пай & Кирстен Дали »
Четирите духовни сетива, Тери и Линда Джеймисьн
♦ Магията на парите, Роман Фад
« Другата реалност, Георги Жеков
♦ Пътешествия в митичното минало, Зекария Сичин
♦ Как да се предпазим от негативните биоенергии,
В. Василиев
♦ Хомеопатия, Колин Грифит
» Обнови клетките си, Лумира
♦ Полето, Лин Мактагарт
♦ Медицината на новото време, Георги Жеков
♦ Загадките на древното минало, под редакцията на
Глен Крайсбърг
♦ Вселена с промисъл, Бърнард Хейш
♦ Силата на признателността,
д-р Ноел С, Нелсън & д-р Джанин Лемар Калаба
♦ Как да откажем цигарите за 30 дни, д-р Даниьл
Сейдман
♦ Антиоксидантно лечение на рака, Геннадий
Гарбузов
« Сома в йога и Аюрведа, Дейвид Фроли
♦ Йога и Аюрведа, Дейвид Фроли
♦ Чудото на меда. Пени Стануей
♦ Битката на цивилизациите, Игор Прокопенко
♦ Великите загадки, Хьрби Бреньн
♦ Духовният код, принцеса Марта Луиза и Елизабет
Норденг
♦ За литературата, Умберто Еко
♦ Свръхестественото, Греъм Хенкок
♦ Изцелението, Дийпак Чопра
♦ Винаги шик, Тиш Джет
« Бъдещето на ума, Мичио Каку
♦ Чудото на чесъна, д-р Пени Стануей
♦ Щурмът на съзнанието, Игор Прокопенко
♦ Кодовете на подсъзнанието 2, Роман Фад
♦ бунтът на масите, Хосе Ортега-и-Гасет
♦ Женската мъдрост и мъжката логика, Игор
Калинаускас
♦ Позитивната интелигентност, Ширзад Шамин
♦ Неприлични моменти от историята, Карън Долби
♦ Най-големите тайни на Вселената, Игор Прокопенко
♦ Тайната история на човешката цивилизация Майкъл
А. Кремо & Ричард Л, Томпсън
» Липсващите елементи на здравето Георги Жеков »
Бъдещето на бога, Дийпак Чопра
♦ Лечение на организма със собствени сили Сергей
Филонов
♦ Съ-творение от най-висок порядък, д-р Уейн Дайър
и Естер Хикс
♦ Малкият червен учебник, Сьорен Хансен и Йеспер
Йенсен
♦ Новите правила, Лаело Бок
♦ Чудото на содата, д-р Пени Стануей » Практическа
интуиция, Лора Дей
♦ Българските суперхрани 2, Георги Жеков
♦ Милион години в един ден, Грег Дженьр
♦ Нейдзин. Класическата китайска медицина на
Жълтия император, превод д-р Маошин Ни
♦ Каже ли ти някой: „Ги ме допълваш", БЯГАЙ!, Уп>
• го -„бьс
♦ Пътеката, Майкъл Пюет и Кристин Грос-Лох
♦ ДНК на боговете, д р Крие X. Харди
♦ Магията на подреждането, Мари Кондо
МАРИ КОНДО МАГИЯТА НА ПОДРЕЖДАНЕТО
ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ, КАТО ГО ПОДРЕДИШ
Тази книга се основава на метода „веднъж
подредено, никога повече разхвърляно".
Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи
имате нужда от тази книга.
ПРОМЕНИ ЖИВОТА СИ, КАТО ГО ПОДРЕДИШ
• Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно.
После да подредите бързо и без изключения.
Ако го направите в този ред, ще живеете в
подредено жилище до края на живота си и никога
няма да страдате от бъркотия около себе си.
Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да
приключите с подреждането.
• Преди да започнете да изхвърляте вещи, си
представете като на кино начина на живот, за който
мечтаете.
Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
Започнете ли с вещите със сантиментална стойност,
най-вероятно ще се провалите.
Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви
служи то.