Режим за въвеждане на диаметър на инструмента (режим на радиусна

компенсация) с G41 и G42

За определяне на координатите на програмираната точка от режещия инструмент
при струговане в координатната система на машината, се обработва челна и цилиндрична
повърхнина, т.е. пресмятат се размерите на точка наречена фиктивен връх.,

При обработка на повърхнини, различни от челни и цилиндрични, се получават

грешки (недоотрязване и подрязване), поради промяна на местоположението на
формообразуващата точка от режещия ръб на ножа. При съставяне на управляващата
програма за центъра на закръглението на ножовия връх, формообразуващата точка ще
е постоянна, а траекторията ще е еквидистантен контур на профила на детайла. В
съвременните системи за ЦПУ са въведени команди за пресмятане на такива контури и
режима се нарича ‘режим на компенсация на радиуса на инструмента’.
 За въвеждане на диаметъра на инструмента D се използват модалните команди G41
и G42, а за отменянето - G40. Режимът за въвеждане на диаметъра на инструмента е по-
популярен като „Режим на компенсация“.
Режимът на радиусна компенсация позволява контурът да се обработва точно с
различни по диаметър инструменти без да се променя програмата.
Системата за ЦПУ автоматично коригира траекторията на движение на GEOM(D)
големина на диаметъра, т.е. със стойността на радиуса на инструмента, от където идва
названието „режим на радиусна компенсация“.
Командите за задаване на режим се определят от това от коя страна на обработвания
контур се намира инструментът, гледано по посока на неговото подавателно
движение.(фиг.7.44)

Задаването на режима на радиусна компенсация е препоръчително да се извършва

при активна РКС, след задаване на режима за въвеждане на дължината на инструмента, при
въртящ се шпиндел и при подходящо позициониране на центъра на инструмента в
зависимост от това дали се обработва външен контур (остров) или вътрешен контур (джоб).
Влизането и излизането от режима не може да се изпълни при действаща кръгова
интерполация G02 или G03, а само при G00 или G01.

При обработване на външен контур (фиг.7.45)

- Инструментът се позиционира в т.А1, която трябва да се намира извън
периметъра на контура. Центърът на инструмента съвпада с тази точка. Положението
на т.А1 се избира, така че разстоянието до стартовата точка на контура т.В1 да бъде
по-голямо от радиуса на инструмента;

За реализиране на еднопосочно фрезоване е препоръчително външният контур да се

обработва по траектория, която се описва ПЧС, а вътрешния – ОЧС. В този случай трябва
да се използва командата G41.
 В режим на радиусна компенсация не могат да се задават два или повече блока,
несъдържащи движение. Блокове без движение са:
М05 M – команда;
S1000 S – команда;
G04 X10 Пауза
G01 Y0 Нулево движение
G98 Само G-команда
G10 P10010 X100 Y200 Z300 Промяна на корекция
В зависимост от настройките, външните ъгли могат да се обработват по два начина
(фиг.7.47) – чрез заобикаляне по дъга или чрез позициониране на в точката на пресичане на
траекториите.