1.

Кинетична теория на газовете

1. Тема
1. Молекулно- кинетична теория на идеалния газ.
2. Налягане, среден свободен пробег и брой на ударите.
3. Идеален газ в силово поле.
4. Преносни явления в идеалния газ.
5. Реални газове.
 А. Основни предпоставки за кинетичната теория на газовете

Кинетичната теория на газовете (или Кинетична теория) се

опитва да обясни макроскопските свойства на газовете-
налягане, температура и обем, като разглежда техния
молекулен състав и движение. Моделът, който теорията
използва за описание е следният.

1. Газът се състои от много голям брой частици (атоми и

молекули), които се движат и се сблъскват помежду си.
2. Ударите между молекулите са еластични, т.е общата
кинетична енергия преди и след удара е еднаква.
3. Между частиците на идеалния газ няма потенциални
взаимодействия.
4. Между частиците на реалния газ има взаимодействие, като E K  E P
За да се опише състоянието на газа е
достатъчно да са известни средните
стойности на величините - средни по
времето и по всички направления на
движението.
Например, ако скоростта навсяка
молекула се дава с вектора u ,който
има компоненти съответно u x , u y , u z
Тази газова молекула има три степени
на свобода на постъпателното
движение по осите x, y, z.
 Основен постулат на молекулно кинетичната теория
на газовете е принципът за хаотичния характер на
молекулното движение.

От този постулат следва, че във всички

направления скоростите на газовите молекули
са равновероятни

Броя на молекулите с компонента (ux )  броя на молекулите с компонента (ux )

 Средната слагаема ux  0
Средният квадрат от скоростната слагаема ux е : u 2

 n ( x)u
i
2
i ( x)
(1.1)
x
n

ni е броят на молекулите със скоростна слагаема ui(x)

е общият брой на молекулите

Тъй като всички посоки на движение са равновероятни  u x2  u y2  u z2 (1.2)

От усредняван ето на u 2  u x2  u y2  u z2 се получава u 2  u x2  u y2  u z2 (1.3)

2
u
или u x2  u y2  u z2  (1.4)
3

От (1.2) непосредствено следва законът за равномерното разпределение

на енергията:
2
mu x2 mu y mu z2 (1.5)
 
2 2 2

Поради хаот. движение на молекулите и ударите пом/у им, Ек се

разпределя равномерно м/у всички степени на свобода на движение.
 В. Налягане на идеален газ
Газовото налягане се дължи на ударите на газовите частици върху стените на съда. При
тези удари те отдават определен импулс. Общия импулс за единица време е, силата
която газа упражнява върху стената. Тази сила отнесена за единица площ е налягането.

Разглеждаме куб със страна d и обем V, в който се

движат n газови частици всяка с маса m и скорост
u
Приемаме, че всички молекули имат една скорост
u  ux и u y  uz  0
Импулса, който частицата отдава на двете
срещуположни стени е:
mux  (mux )  2mux , а пътя който изминава е 2d
броят на ударите за 1 s e ux / 2d
общият броя на ударите за 1 s e nux / 2d
ux
Силата упражнявана върху стената е F  n 2mu x
2d
2 2
F nmu x nmu x
За налягането се получава : p  2  3
 (1.6)
d d V
В реалната с-ма: молекулите В моделната с-ма: молекулите
се движат с различни се движат с една и съща
скорости; м/у молекулите има скорост; пренебрегваме, че
еластични удари; ударите в/у м/у молекулите има
стените могат да бъдат и еластични удари;
коси, а не само нормални
Следователно движението на молекулите е
хаотично, а не в едно направление.

ni
n

u
Максуеловото разпределение по скорости на частиците
 Общото налягане ще бъде сума от наляганията, които упражнява всяка
група молекули с определена скорост.
m
p   pi   ni ( x)ui2 ( x) (1.7) (1.8)
V
Като се вземе под внимание хаотичния характер на движението на частиците
на газа, в резултат на което всички посоки на движение са равновероятни:
u2
u u u 
2
x
2
y
2
z (1.4)
3
Заместването на (1.4) в (1.8) дава:
2 1
1 nmu  pV  nmu 2 (1.10)
p 3
3 V

1 2
Отнесено за 1 мол, (1.10) дава: pv  N A mu 2  N A Ek (1.11)
3 3
При достатъчно ниски Р и високи Т газовете следват
Емпиричното уравнение на състоянието на идеален газ:
Свързва параметрите на състоянието P,V,T.
pv  RT (1.12)
 1 2
Сравнвнието на (1.11) с (1.12) дава: pv  N A mu 2  N A Ek
3 3

pv  RT

3 R 3
Ek  Т  kТ (1.13)
2 NA 2
k е константа на Болцман

Съгласно (1.4) и (1.5) и (1.13)

2
u 2 mu x2 mu y mu z2
или u  u  u 
2
x
2
y
2
z
(1.4)   (1.5)
3 2 2 2
На степен свобода на постъпателно движение
се пада еднаква кинетична енергия

1
 Ek ( x )  Ek ( y )  Ek ( z )  kТ (1.14)
2
С. Среден свободен пробег и брой на ударите между молекулите на
идеален газ

Среден свободен пробег е пътя, който молекулата изминава между два

последователни удара.
Разглеждаме двете молекули като твърди непроницаеми сфери с радиуси r,
като между тях настъпва удар, ако разстоянието между центровете им стане
= 2 r.
Разглежда се удар на материална точка движеща се перпендикулярно към
неподвижен диск с d= 2r. Дискът е - ефективно газокинетично сечение.
 n брой газ. молекули в 1 см3
N0 масови точки, движещи се от x=o до x
n d x брой на дисковете ,
a общата им площ е d 2 n d x

N0 N dN

dN
 d 2 n d x   A d x
N

 Ax
dN   AN 0 e dx

Това ур-е дава dN брой молекули със свободен пробег x

 Уравнението, dN   AN 0 e  Ax d x дава броя на молекулите dN
с пробег x. Сумата от свободните пробези на dN молекули е xdN
Средния свободен пробег се получава, като се раздели сумата от
свободните пробези на всички разглеждани движещи се частици, на
общия им брой N0

1
l 
N0 0
xdN
 
=1
Като заместим dN   AN 0 e  Ax d x 1
l   xAe  Ax d x   xAe  Ax
d( Аx )
0
A0
1 1
l  2
A d n
Средният свободен пробег l , е свързан с броя на ударите z ' ,
които една молекула претъпява за 1 s
u
z'   z '  ud 2 n
l
Общият брой на ударите м/у z'n 1
Молекулите в 1 см3 за 1 s e: z  u d 2 n 2
2 2
 2
z ud 2 n 2
2

1 При условия p  1 atm и T  200 C

l
2d 2 n z  1028 s 1 l  10 4 cm
 D. Идеален газ в силово поле

Разгл. цилиндър с основа 1 см2, пълен с идеален

газ.
Има n брой газ. молекули в 1 см3. Сила F действа в
посока z=0 и води до сгъстяване на частиците.
Увеличаването на бр. молекули ид. газ е свързано с
увеличаване на налягането съгласно
Уравнение на състоянието на идеален газ е:
p  nkT (V  1cm3 ) (1)

Разгл. елементарния обем dz, заключен м/у z и z+dz, в който има ndz частици.
Общата сила Fndz, която действа от двете страни на елем. обем dz се
уравновесява от разликата в наляганията от двете страни на елемента:
dp = p(z+dz) – p(z) dp = Fndz (2)
 От (1) и (2) получаваме kTdn  Fndz
dn
kT  Fdz
n
kTd(ln n)  Fdz

- Fdz e работата, която трябва да се извърши за пренасянето на

молекулата от z в z+dz, т.е. изменението на потенциалната енергия Ер
на молекулата в потенциалното поле
 n EP
1 1
Интегриране на d(ln n)  
kT
dЕP  d(ln n)   
n0 0
kT
dЕP

n Е Е P Уравнение на Болцман, даващо

ln   P  пространственото разпределение
n0 kT n  n0 e kT на частиците с потенциална енергия,
зависеща от положението им,
Формула за идеален газ в гравитационно поле се получава при :

F  mg  ЕP  mgz 
mgz
n  n0 e kT

Термичното движение се стреми да разпредели частиците равномерно по z,

а земното гравит. поле – да ги събере на дъното на цилиндъра (при z=0).
Тази ф-ла описва равновесното разпределение, което ще се установи.
Ако се отчетат силите на взаимодействие м/у молекулите, Ер ще зависи от
разстоянието м/у тях и има по-сложен вид.
Законът на Болцман има важен смисъл, тъй като процесите на взаимодействие
м/у молекулите, водещи до определено подреждане на частиците (структура!)
е съпроводено с термичното движение, което се стреми да установи безредно
разпределение (хаос!).
 Е. Преносни явлeния в идеалния газ

Ако в една система има градиент на някоя физ. в-на, възникват процеси на
пренасяне на тази в-на от една област на системата в друга.

Дифузия – пренос на маса на даден компонент при наличие на

концентрационен градиент.

Топлопроводност – пренос на термична енергия при наличие на температурен

градиент.

Вискозно съпротивление (при течение на газ) – пренос на количеството

движение в посока, перпендикулярна на движението при наличие на скоростен
градиент в тази посока.
 Е. Преносни явлeния в идеалния газ
1. Вискозитет на идеалния газ.

Газ м/у две пластинки, съставен от

безкраен бр. слоеве. Слоят при z=z0 най-
отгоре се движи със скорост vx0 и при
движението си той увлича по-долния и
по-долния до z=0.
След достатъчно дълго време се стига до
стационарно състояние, характеризиращо
се с постоянен градиент на скоростта vx по
осата z: d vx vx vx0
 
dz z z0
d(mvx )
И постоянен градиент на количеството движение по оста z: 
dz
Поток от този тип се нарича ламинарен поток
 Чрез сили на триене всеки слой се
ускорява от горния по-бърз,
който пък се забавя от своя страна
Нека броя на газовите молекули в
паралепипед 1 см3 е n. Тогава броя им в
паралепипеда с основа 1 см2 и височина
средния свободен пробег l е n l

1/3 от молекуллите се движат по

оста z – половината от тях нагоре
т.е 1/6 от общия брой и 1/6
надолу. 1
imvx  numv x ( z l )
Потокът през равнината z от долу нагоре ще е 6
1
Аналогично за потока от горе надолу имаме : imvx  numvx ( z l )
6
i – поток – количество движение, пренесено за 1 s през 1 см2
 1 1
imvx  numvx ( z l ) imvx  numvx ( z l )
6 6

Резултатният поток ще е imvx 

1
6

num vx ( z l )  vx ( z l ) 
d vx vx vx0
Понеже сме приели, че имаме ламинарен поток т.e.  
dz z z0
d vx dv
 vx ( z l )  ( z  l ) и респективно vx ( z l )  x ( z  l )
dz dz
1  dv dv  1  dv dv dv dv 
 imvx  num x ( z  l )  x ( z  l )   num x z  x l  x z  x l ) 
6  dz dz  6  dz dz dz dz 

1 dv
 imvx  nulm x
3 dz
 1 dv
Но imvx  f x  f x  nulm x (1)
3 dz
Т.е. силата на триене е правопропорционална на скоростния градиент

d vx
От Закона на Нютон: fx  (2)
dz
  вискозитета
Сила на триене, отнесена за 1 см2 при скоростен градиент 1

Сравняваме (1) и (2) и получаваме израз за вискозитета на идеален газ:

1
  nulm
3
 2. Дифузия на идеалния газ.

Дифузия на частици от места с по-голяма към места с по-

малка концентрация. Механизмът на газовата дифузия е
свързан с хаотичното движение на частиците.

Материалните потоци през равнината z ще са :

1
1
iz  un( z l ) iz  un( z l )
6 6

1

iz   u n( z l )  n( z l )
6

„-“ показва, че потокът е в противна посока на нарастването на z и n
Приемаме линейна зависимост на концентрацията в интервала (l  z , l  z )


n( z l )  n( z l )  dn 
  и тогава изразът z
i  
1

u n( z l )  n( z l )  става:
2l  dz  z 6
1  dn 
iz   u l  
3  dz  z
От друга страна, опитно е установено, че потокът iz е правопропорционален
на концентрационния градиент – I закон на Фик

 dn 
iz   D 
 dz  z
D  дифузионнен коефициент
1  dn 
iz   u l  
3  dz  z 1
 dn 
D  ul
iz   D  3
 dz  z
D  дифузионнен коефициент

Дифузията има насочен характер и е резултат само от хаотичното

молекулно движение на частиците.
От I закон на Фик непосредствено следва II закон на Фик –
диференциално уравнение, което описва формално кинетично
Изменението на концентрацията в пространството и времето.
 Е. Реални газове
PV=RT важи за газове, при които Ер е пренебрежимо малка спрямо Ек и
може да се пренебрегне собствения обем на молекулите спрямо
предоставения на газа обем.
Реалните газове показват отклонения от идеалния газ, като при тях не се
спазват тези две условия.
1. Изотерма на идеален газ, по уравнение на
състоянието
2. Изотерма на реален газ N2
Тези отклонения е удобно да се представят в мащаб
PV=f(P)

Vreal Vid

На а) е показано поведението на ид. газ, а на б) е реален газ СО2 . Над опреде

-лена ТВ реалният газ се подчинява на уравнение на състоянието на ид. газ.
Големината на отклоненията от идеалността се дава от наклона на кривите

  ( pV )   V   1  V  1
 p   p   V  pV     
   p T V  p T p 
Компресабилитета (свиваемостта) се дава с относителното изменение на обема при
изменение на налягането
1  V  1
     id 
V  p T p
  ( pV ) 
 p   pV  id   
 

Големината на отклоненията от идеалността е свързана с разликата

в компресабилитета на идеалния и реалния газ.
 Нека имаме съвкупност от взаимодействащи
молекули и нека две по две си взаимодействат.
Привличането м/у тях е резултат от
дисперсионните лондонови сили.
Потенциала на енергията на
взаимодействие между две молекули се
дава с:
А
Еа   6
r
Отблъскването определя формата на
молекулата.
Нека молекулите са твърди непроницаеми сфери с диаметър d. В
такъв газ, пот. енергия на взаимодействие м/у две молекули Ер на
разстояние r се дава с потенциала на фигурата.
Ако r > r0, то при сближаване на молекулите, Ер намалява и те се
привличат.
При r < r0 отблъскването м/ молекулите е безкрайно голямо и Ер е
безкрайно голяма.
Нека имаме две молекули в някакъв съд.
Според уравнението на Болцман вероятността молекулите да са на
разстояние r една от друга се дава с:
Ep

( r )  e kT

При kТ  ЕP (r )  0
Т.е. вероятността да намерим едната молекула някъде в съда е
еднаква за всички части и не зависи от r до другата молекула.
Силите на взаимодействие не могат да конкурират термичното
движение.

При Т () (r )  (),  max  (r0 )

Силите на взаимодействие нарастват и най-вероятното място, на

което можем да намерим молекулата е в минимума на Ер при r0 = d.
 Ако искаме да отчетем всички двойни взаимодействия в реалния газ,
трябва да ги сумираме.

Нека да изчислим средната енергия на привличане Еа за съвкупност от

всички молекули в реалния газ.
Разглеждаме сферичен съд с обем:
Нека броя на газовите молекули в сферата е N ,
а в 1 см3 е N/ V.
Разглеждаме ерементарния обем от r до dr.
Oбемът е равен на: d V  4r 2 d r
N
Броят на молекулите в него е: dN  4r 2 d r
V

Ако умножим dN по Еа, за енергията на взаимодействие между централния атом и

останалите молекули в елементарния обем получаваме:
A N A 4AN d r
d Ea   6
d N   6
4r 2
dr  d Ea  
r V r V r4
 4AN d r
d Ea  
V r4
Такива елементи има безкрайно много, от R = d до r = R.
Общата енергия на привличане на една централна молекула с всички останали е:

4AN d r 4AN  1 1 
R

r d V r 4 3V  R3 d 3 
Ea1    

Като вземем под внимание, че R  d

4AN
 Ea1   взаимодействие на една молекула
3d 3V
R – радиус на сферичния съд, d – диаметър на молекулата
За да получим общата енергия на привличане трябва да умножим по N,
но тъй като отчитаме два пъти привличането м/у две молекули трябва
да разделим на 2, и получаваме:
:
2AN 2
Ea  
3d 3V
 Търсим израз за налягането на реален газ, като отчитаме привличането
и отблъскванетомм/у молекулите.
RT
Модификация на уравнението на идеалния: p
V
Поради отблъскване м/у молекулите на газа, не целият обем,
предоставен на газа е достъпен за движение на молекулите.
RT b- константа, отчитаща недостъпния обем, при срещата на
p
V b две молекули:
4 3
обема при срещата на две сфери е : d
3
Общият брой на двойните взаимодействия е N/2.
1 4 3 2
b N d  Nd 3
2 3 3
4 d3
Обемът на една молекула е: v 0   ( )
3 2

 b  4Nv 0
Силите на привличане се стремят да задържат молекулите на газа взаимно и
в резултат налягане на газа в/у стените на съда намалява със стойност на т.
нар. кохезионно налягане ра, т.е.
RT
p  pa
V b
2AN 2
Общата енергия на привличане беше Ea  
3d 3V
a
pa  2
,
V
2AN 2
a
3d 3
RT a
p  2 Уравнение на Ван дер Ваалс:
V b V
Сравнение на опита (а) с Уравнението на Ван дер Ваалс (б) :

Над критичната температура газът не може да бъде втечнен

Критичната температура се дава от условието в инфлексната точка:

 p   2 p 
  0  2   0
 V Tk  V Tk
 2. Твърди тела

1. Характеристика от гледище на молекулния им строеж

2. Деформация на твърдо тяло.

 А. Характеристика от гледище на молекулния им строеж

Рентгенографски изследвания показват, че твърдото кристално състояние

има правилна геометрична подредба на градивните елементи по цялото
протежение на кристала. За описание структурата на тв. кр. тела се
използва т.нар функция на разпределение на плътността.

Ако сме в центъра на един атом, на

разстояние r0 ще видим определен брой
частици. Тази сфера от съседи е обкръжена
на разстояние 2r0 с втора, напълно еднаква
по плътност сфера на разстояние 3r0 , и. т.н.

Подреждането на частиците е едно и

също във всички негови части

В кристала съществува далечен порядък.

Правилно геометрично подреждане на частиците в кр. решетка е в
резултат на взаимодействието пом/у им, което сковава хаотичното
движение. Всяка частица заема определено място в кр. решетка,
взаимодейства със свои съседи и относително не се мести (за разлика
от една газова молекула).
Видът на кристалната решетка зависи от вида на
взаимодействията между градивните елементи. Различават се
атомни, метални, йонни, и молекулни кристални
решетки.

Кристалните форми се класифицират в 7 кристалографски

сингонии – кубична, хексагонална, тригонална, тетрагонална,
ромбична, моноклинна и триклинна.

Геометричната подредба на елементите на кристалите

определя тяхната анизотропност – зависимост на
свойствата им от посоката на кристалографските им оси.
 С. Деформация на твърдо тяло
Ако няма външни сили, твърдото тяло се намира в състояние на
вътрешно равновесие, градивните частици са на разстояние r0 като
действащите пом/у им сили се уравновесяват.

Ако има външни сили, разстоянията м/у частиците се изменят, тялото

се деформира и се нарушава равновесието м/у силите на
привличане и отблъскване.

Кристалът е анизотропен еластичните му св-ва са различни

по различните му оси на симетрия. По всяка ос при малки
деформации важи Законът на Хук – напрежението Р е
пропорционално на относителната деформация .
Р, приложено по оста х води до деформация, разложена на три
слагаеми:  x ,  y ,  z

Px  E xx x  Exy y  E xz z

E xx , E xy , E xz - Еластични коефициенти по трите оси.

Твърдите тела се наричат хукови.

 3. Течности

1. Характеристика от гледище на молекулния им строеж

2. Преносни явления в течности. Вискозитет на течности.
3. Агрегатно състояние на биологичните системи.
 А. Характеристика от гледище на молекулния им строеж
Течното състояние е промеждутъчно м/у газообразно и твърдо. Имат голяма
плътност, малка свиваемост, силни м/умолекулни взаимодействия
близки до твърдите тела. Видът на движение е колебание на молекулата
около равновесното й положение при r0. От друга страна, по
изотропността си ( независимост на дадено св-во от посоката), по
течливостта си, течностите се доближават до св-вата на газовете.
Рентгенографски изследвания показват, следния вид на разпределителната
функция по плътност.
Около централния атом на разстояние r0
има правилно кристално обкръжение. С
отдалечаването навътре в течността,
правилната подредба постепенно
преминава в хаотично разположение на
молекулите.

В течността съществува близък порядък.

Модел на Ейринг и Френкел

Течността се представя като редуващи се твърди и газообразни зони –

кристална решетка с празни места (ваканции).

Молекула, която има достатъчна Ек, може да напусне дадено кр.

обкръжение и да се премести на свободно вакантно място в друго кр.
обкръжение. При прехода си тя преодолява енергетичната бариера Е,
дължаща се на силите на взаимодействие м/у молекулите в кр.
обкръжение.
Броят n на тези преходи за 1s е
n  e
 E / kT ,
кТ
 е честотата на колебание на молекулата 
h
Но не всяко колебание на дадена молекула около кр. обкръжение може да
я изведе от него и да я изпрати в съседна ваканция.

От  колебания за 1s ще бъдат успешни само тези, за които кинетичната

енергия е достатъчно голяма.
Ако kT<<E, то e  0, n  0 , т.е. молекулите не напускат кр.
 E / kT

oбкръжение – поведение на една молекула като твърдо тяло.

Ако kT>>E, то e 0  1, n   , т.е. молекулите изобщо не са

задържани в кр. обкръжение и колебателното им движение изцяло е
заменено с постъпателно – поведение на молекули в газообразно
състояние.

Ако няма външна сила, броят на преходите n за 1s ще е еднакъв във всички

посоки на изотропната течност. Блуждаенето на течните молекули в
квазикристалната решетка на течността няма посока, течността не тече.

Какво ще стане, ако има външна сила ?

 В. Преносни явления в течности. Вискозитет на течности.
Ако има външна сила fx , преместването на молекулата в съседната ваканция ще
става в посоката, в която е приложена силата. Това е така, защото приложената
сила fx намалява енергетичната бариера Е в посоката, в която е приложена силата,
и я увеличава в противоположната.
Нека d е константа на квазирешетката на течността, Е+ е енерг. бариера в посока
х, в която е приложена силата fx , а Е- е енерг, бариера в обратната посока.
d
Работата, извършена от силата по пътя й е fx
2
d d
E  E  f x E  E  f x
2 2
Броят на преходите е: d
( E  f x ) / kT
n   e  E / kT
 e 2
d
( E  f x ) / kT
n   e  E / kT
 e 2

Общият брой частици, пресичащи повърхността за

1s е :
n  n   n -  e  E / kT
(e f x d / 2 kT  e  f x d / 2 kT )
 n  n   n -  e  E / kT
(e f x d / 2 kT  e  f x d / 2 kT )

За малки сили (<<кТ), броят на молекулите, които се преместват за 1s на

разстояние d е:
f xd
n  e  E / kT

kT
Силата на триене е:

За всички молекули: ,но

kT 1 E / kT
За вискозитета на течността се получава:  e
 d 3
 За вискозитетът на течността се получава:

kT 1 E / kT
 e
 d 3

Температурна зависимост на вискозитета.

 Течение в биологичните среди

От значение е градиентът на налягането Р.

Белодробни газове, урина, водата в ксилема на растенията – нютонови течности

с вискозно течение.

Синовалната течност, цитоплазмата - ненютонови течности с вискозноеластично

течение.
 Течение на кръвта
КС-сложна последователно паралелна верига от кр.съдове,
осигуряващи пренос м/у основните органи
на тялото.
Градиентът на налягането е резултат на сърдечносъдовата
дейност.
Рейнолдс – течението е ламинарно
Поазъой – описва кръвотока с цилиндрична тръба

1. Кръвта е конц. суспензия от кр. телца в кр. плазма.

Плазмата е колоиден р-р на белтъци с голям вискозитет.
В присъствие на диспергирани кр. телца, вискозитета на плаз-
мата расте.
2. Геометрията на кр. Съдове е много сложна – в разклоненията
течението не е едноосно. Напречните сечения на основните артерии
Имат елиптична форма, а не кръгла.
3. Течението в кр.съдове е пулсиращо, с честота задавана от сърдечносъдовата система.

4. Течението е нестационарен процес, задаван от цикличната работа на сърцето и белите дробове.

5. Основните кр. съдове могат да се разгл. като непроницаема тръба за разлика от капилярната мрежа.
В артериалния участък кръвта се просмуква в околната тъкан, а във венозния се втича обратно.

6. В разгл. модели приемахме, че стените са твърди, но стените на артериите могат да се разтягат –

Вискозно-еластични свойства.
Диаметърът им се променя при нормалната промяна на артериалното налягане и следователно
намалява максималното систолично налягане.
 Течни кристали.
Между течното и твърдото състояние, веществото може да се намира в различни
мезоморфни състояния, наречени течнокристални фази.
Образуването им е характерно за вещества с анизодиаметрична структура –
повечето биологични молекули.
Две възможности за съществуване на такива фази:
1. Липсва далечен порядък в центъра на
молекулата (свойство на течност),
но има определена ориентация на
молекулите (свойство на твърдо тяло)

Нематични течни кристали

2. Има пространствено кристално подреждане
(далечен порядък), но само в едното или и в
двете измерения, но не и в трите.
Двумерни течни слоеве, разположени правилно
на точно определени разстояния един от друг.

Смектични течни кристали

Термотропни течнокристални фази - течнокристалното състояние се достига
чрез изменение на температурата на чисто вещество – естери на холестерин.

Лиотропни течнокристални фази - течнокристалното състояние се достига

чрез изменение на разстоянието м/у анизодиаметричните молекули –
ДНК в концентрирани разтвори.
 Агрегатно състояние на биологичните системи.
Висока подреденост на молекулите, изграждащи биолог. системи и тази
сложна организация се изменя в хода на протичащите биолог. процеси.
Газообразно състояние е хаотично, не дава подреденост на молекулите –
само в белия дроб.
Твърдо кристално състояние не съотв. на подвижността на молекулите.
Минерализирани биол. структури – раковините на миди, в екзоскелета на
членестоноги се отлага CaCO3, в дървесния паренхим на tilia cordata има
кристали от оксалат.
Течно и течнокристално състояние съответства на висока подреденост
и голяма подвижност на молекулите.

Биоколоидно състояние