М .Е.

телеш ебска
Медицина и Физкултура
м.Е.телешеВска
УМЕНИЕТО
ДА ВЛАДЕЕМ
СЕБЕ
СИ

МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ — 1987
 В книгата се дават съвети и методики как да се намали въз­
действието на отрицателните емоции, как да се научи човек
да владее себе си. Авторката описва случаи на неврози и
тяхното лечение, начини за предпазване от иервнц заболя-
вания и др.
Книгата е предназначена за широк кръг читатели.

ТЕЛЕШЕВСКАЯ, М. 3.
УЧИТЕСЬ ВЛАСТВОВАТЬ СОБОЙ
2-е изд., перораб. и доп.
Киев: Здоров’я, 1983.

V
(g) Издатсльстпо „Здоров’я“, 1983
@ Олга Георгиева Цанова преводач, 1987
с/о Jusautor, Sofia

81 ( 023 )

=<Звуков Поток Светлина>=

 ОТ АВТОРА

На човека е даден един живот и дори само поради

това той трябва да бъде дълъг, интересен, щаст­
лив и плодотворен. Необходимо е човекът да умее
изкусно и разумно да се справя с повишените жиз­
нени изисквания. Но колко е досадно, когато
виждаме как понякога се отнасяме неразумно и
безжалостно към себе си, как просто непростимо
не съумяваме да организираме живота си и да
противостоим на трудностите и неблагополучията.
А след това с болка усещаме преждевременната
умора, предвестница на болести, както' и чувство­
то на тревога или обърканост.. . и старостта.
Нашето настроение и поведение зависят не само
от нас, но и от околните — от семейството, в кое­
то живеем, от колектива, в който работим, от по­
знатите и приятелите, с които общуваме. Взаимо­
отношенията между хората, тяхното приятелско
взаимодействие, поддръжка, взаимно разбирател­
ство и съпреживяване са основният източник на
радост и благополучие. Умението да се въздър­
жиш от емоционално избухване, навреме да по­
тиснеш огорчението или обидата, страха, мъката
и безпокойството, с други думи — изкуството за са­
моуправление, умението да избегнеш необмисле­
ните постъпки е достъпно за всекиго. Човек би

3
избягнал твърде много неприятни и травмиращи
го ситуации, ако би съумял навреме да победи
собствената си мнителност, прекомерна чувстви­
телност, ранимост и болезнено самолюбие, ако би
проявявал търпение и търпимост, обективност спря­
мо себе си и околните и спокойно, трезво би оце­
нявал създалите се обстоятелства.
Още А. С. Пушкин е изразил твърде точно пси­
хологичното значение на изкуството за „самоуп­
равление“, влагайки в устата на един свой герой
думите: „Учете се да владеете себе си!“
Но често ли се замисляме дали умеем да вла­
деем себе си, да се мобилизираме за преодолява­
не на трудностите, на ненужното емоционално на­
прежение и мрачното настроение?
В продължение на целия живот на човека се съз­
дава и се усъвършенствува неговият емоциона­
лен опит. Диапазонът на емоционалните му въз­
можности е наистина необятен. Многообразието
на емоционалните оттенъци някои наричат зла­
тен фонд на личността. Канадският учен Ханс Се-
лие, разработващ почти половин столетие пробле­
ма за стреса, показа, че последствията на стреса,
неговите по-късни прояви могат да се появят дори
след разрешаването иа стресовата ситуация. Под
влияние на травмиращите стресорни преживява­
ния възникват неврози, при които съществено се
променят самочувствието, настроението, поведе­
нието, емоциите — човек възприема света в мрач­
на светлина, загубва вяра в бъдещето, увереност
във възможностите си. И като резултат се появя­
ват потиснато настроение, нарушен сън, понижена
работоспособност. Тревогата, страховете, натрап-
ливите състояния, мъката задълбочават това бо­
лестно разстройство. Болният е принуден да про­
мени привичния си начин на живот, режима на
труд и почивка, както и взаимоотношенията си
със своята микро- и макросоциална среда.
Наистина из поликлиниките, диспансерите и бол­
ниците с различен профил срещаме хора, оплаква­
щи се от какви ли не заболявания и обикалящи
всички кабинети — от терапевта при хирурга, от
хирурга при ендокринолога, от ендокринолога при

5
невролога н т. н. След подробно изследване (ла­
бораторно, рентгеново, електрокардиографско) ги
препращат в специализираните клиники. Ако у
болния не бъдат открити някакви нарушения във
вътрешните органи, него най-сетне го изпращат
при психоневролога, който започва да лекува на­
стъпилата невроза. В наши дни псе по-често за­
почва да се говори за т. нар. фармакомании
стремеж без достатъчно основания да се занима­
ваме със самолечение или да изискваме да пи бъ­
дат предписвани все гю-новн и по-нови лечебни
препарати. От лекарствена болест загиват хиляди
хора, тъй като прилагането на лекарства е нож
с две остриета — едното сг тях удря болестта, а
другото — болния. А в много случаи е достатъчно
просто да се придържаме към един добре обмис­
лен режим и начин на живот, правилно да съчета­
ваме физическия с умствения труд, рационално да
се вграждаме в създалата се ситуация, да поглед­
нем по нов начин на стремежите и желанията, с
които живеем. „Конто не плува за никъде, за него
няма попътен вятър“ — пише Монтен.
За това, как да не допуснем развитието па не­
вроза, как своевременно самостоятелно да се бо­
рим с болестта и дори да я предотвратим, как да
възпитаваме своите емоции, да изграждаме у себе
си издръжливост и търпение, да съумяваме да се
владеем, ще ни разкаже тази книга. Авторът се
надява, че чрез примера на отделните конкретни
случаи и описания на житейски конфликти при
много пациенти, с които той се е срещал в прак­
тиката си на психоневролог и психотерапевт, чи­
тателят ще разбере колко е важно да владее себе
си, за да запази най-ценното за човека — здравето.

6
ДА РАЗБЕРЕШ ЗНАЧИ НАПОЛОВИНА ДА ПОБЕДИШ

„Нервите ми са опънати до скъсване!“ — чуваме

ние доста често от околиите. „Само това ме кре­
пи“ — казва някой ваш познат или самият вие,
като слагате йод езика си поредната таблетка ва-
лпдол. „Не мога да сия“ — оправдава се друг, ко­
сато купува в аптеката приспивателно.
Нека не бъдем непримирими към тези прояви на
човешката психика. По-добре да се опитаме да
вникнем в техните причини.
. . . Преди повече от сто години (в 1860 г.) аме­
риканският невролог Г. Iin рд за пръв път описва
неизвестно заболяване, по правило характеризира­
що се с главоболие, повишена раздразнителност
и възбуди мос т, неоправдано бърза уморяемост,
постоянно безсъние, липса на физическа и душев­
на бодрост, обидчивост по повод на дребни неща.
Г. Бирд смята неврастенията (този термин е въ­
веден от него) за „раздразнителна слабост на
нервната система“ и отличава тази невроза от
другите две неврози, известни но това време —
хистерията и хипохондрията. Тъй като неврасте­
нията се наблюдавала предимно сред хората, при­
нудени да работят в твърде напрегнатите условия
на големите американски градове, доктор Бирд
смята, че тя е неизбежен „продукт на цивилиза­
цията“. След това започват да диагностицират
неврастенията в различни страни на света както
сред градски, така и сред селски жители. Пона­
стоящем неврастенията представлява една от най-
често срещащите се разновидности на неврозата и
трудно уста нов 1мият брой на болните в света на­
вярно достига десетки милиони.

7
 Ние живеем във времето на своеобразния пре­
ходен период, получил названието научно-техниче­
ска революция. Към нейните последици се отна­
ся потокът или, както още го наричат, взривът от
информация, напрегнатият ритъм на ежедневие­
то, с една дума — необикновеното, качествено про­
менено натоварване на нервната система, на чо­
вешката психика. Именно то, това нараснало на­
товарване предизвиква широк спектър от заболя-
ванията, наречени неврози.
Видният съветски психолог и психоневролог
В. Н. Мясншчев, като описва неврастеничиня тип
конфликт на личността, подчертава ролята на
противоречието между възможностите на дадена­
та личност, от една страна, и нейните стремежи
и повишени изисквания към себе си, от друга. При
хиетеричншя невротичен конфликт прекомерно
повишените претенции на личността се съчетават
с недооценка или пренебрегване на обективните
реални условия и изисквания на околната действи­
телност. При това липсва достатъчно критично от­
ношение спрямо собственото поведение. При не­
вротичния конфликт от психастеничен тип в ре­
зултат на неправилно възпитание в обстановка на
прекомерна опека и лишаване ог собствена ини­
циатива у човека се създава чувство за непъл­
ноценност, възникват противоречиви и понякога
лишени от реално покритие цели. По такъв начин
в основата на всяка невроза лежи конфликт
между личността и неблагоприятната ситуация, в
която тя се намира. Например това може да бъде
мъката, свързана със загубата на близък човек,
със собствено тежко заболяване, с обида, неспра­
ведливост или засегнато самолюбие, с преувели­

8
чена или реална заплаха за благополучието на се­
мейството, с настъпващата старост и неизбежност­
та на смъртта, с чувството на ревност, самота,
непреодолима тъга, страх, безпокойство, срам, не­
навист, състрадание и т. н.
Емоционалният стрес нарушава адаптацията,
т. е. приспособяването на човека към социалната
среда — към трудовата дейност, към семенно-би­
товите условия, взаимоотношенията с околните,
изменя самооценката, подкопава вярата в собстве­
ните възможности. X. Селие стига до извода, че
най-различни фактори (студ, жега, лекарства,
емоции — печал, радост, п др.) предизвикват ед­
нотипни промени в организма. Умственото прена­
прежение, несполуките, несигурността, безцелното
съществуване са най-вредните стресори. Те могат
да станат причина за възникване на мигрена, яз­
вена болест, сърдечни пристъпи, повишено артери­
ално налягане, психични нарушения или безна­
деждно нещастен живот. С помощта па редица
факти и примери X. Селие разкрива същността на
стреса и доказва, че в основата му лежи адапта­
цията по отношение на възникнала трудност, от
какъвто и характер да е тя. Стресовото въздей­
ствие изисква пренагласа, при това има значение
колко наложителна е необходимостта от нея. При-
способимостта, или адаптационната енергия, пред­
ставлява определен запас от жизнеспособност,
който не бива да се изразходва за дреболии. X. Се­
лие говори за необходимостта да се избягват „раз­
рушителният дистрес на несполуката, конфликти­
те, рухналата надежда, ненавист та и жаждата за
мъст“.

9
 В наши дни терминът стрес е навлязъл широко
в живота н мнозина поверително споделят: „Аз
имам непрекъснати стресове! Как мога да съм
здрав?“ Обаче трябва да сме наясно, че не трябва,
пък и не сме в състояние, да избягваме въздей­
ствието на стреса. Всяко заболяване или наложи­
телна адаптация предизвиква една или друга сте­
нен па стрес. Важното е да разберем, че неговото
действие може да бъде както благоприятно, така
и болестотворно. Нищо не действува така благо­
творно както удовлетворението от радостта на са-
монзявата, от творчеството, както целебният стрес
при отвличане па вниманието. По такъв начин, от
една страна, е налице вреден емоционален стрес
(дистрее), а, от друга — благотворен стрес, без
който няма. радост и наслада от щастието да жи­
вееш.
Често лошото самочувствие, болката в сърдеч­
ната област, главоболието или другите неприятни
усещания се задълбочават поради неразбиране
на причините нм и недостатъчна информираност
за собственото здравословно състояние. Това пре­
дизвиква чувство па вътрешно безпокойство, тре­
вога, очакване на наближаваща неприятност,
страх. Възниква своеобразен порочен кръг, по­
влияващ здравето, благополучието и по-нататъш­
ния живот. За да се освободи от емоционалното
напрежение и да найалн степента на важността и
актуалността на едно дори тежко преживяване,
човек трябва да направи активна преоценка на
конкретната ситуация, да потисне чувствата на
тревога и безпокойство, да промени насочеността
на интересите си и да съумее да превключи дей­
ността си в друга сфера.

10
 Състоянието на човешката психика е тясно свър­
зани с многообразното па преживяваните от него
емоции — радост, щастие, мъка, силна тъга, страх,
гняв, отвращение, срам, възхищение, любов, нена­
вист, наслада, удовлетвореност. Чувствата, конто
изпитваме, правят живота пи не само по-ярък, но
и по-съдържателен, стимулират творческите стре­
межи. Но те мотат и да отровят нашето настрое­
ние, аа дълго да нарушат душевното ни равнове­
сие.
Б резултат от развитието ма трудовата дейност
и обществените отношения у човека се формират
сложни чувства: етични, познавателни, естетични.
Познавателните чувства играят голяма роля в
труда н творчеството на човека. „Дори ако имам
да живея сто живота, и те не биха наситили ця­
лата жажда за познание, която ме изгаря“ — пише
Валерии Брюсов.
Всичко прекрасно — природата, музиката, про­
изведенията па художественото творчество и ар­
хитектурата — предизвиква у нас естетични чув­
ства. Диапазонът на тези чувства може да бъде
извънредно широк, като поен на човека възторг
и наслада.
Етичните чувства се формират в процеса на въз­
питанието и коригират поведението ни при раз­
личните условия и обстоятелства. Към етичните,
или нравствените, се отнасят другарското чувство,
дългът, съвестта, достойнството, дружбата, разкая­
нието и др.
Голямо значение има емоционалният резонанс,
откликът на различните ситуации, свързани с мъ­
ка, гняв и радост. Това е съпреживяването с окол­
ните хора, с приятелите, близките, както и съчув­

11
ствието «а лекуващия лекар. Разбирането ролята
на чувствата във всекидневието има голямо зна­
чение за формиране на волята, издръжливостта,
търпението, самодисциплината. Всеки от личен
опит знае колко благотворно повлияват настрое­
нието доброто физическо самочувствие, приятният
събеседник или хубавото време и как настроението
и самочувствието ни се развалят, когато очакваме
неприятности вкъщи или на работа, при преумора,
пресилване, недоспиване и др. Чувство на неудо­
волствие в същата степен може да възникне и
под влияние на дразнители, идващи от собствено­
то тяло и вътрешните органи (сърце, черва, гла­
ва). На определено емоционално състояние съ-
ответствуват определена мимика и движения (пан-
томимнка). Това е един своеобразен език на чув­
ствата. Така наречените мимове, артисти в бале­
та, без да ползуват човешката реч, създават ярка
и цялостна представа за преживяванията на изо­
бразяваните от тях герои. Лен Голованов описва
по следния начин външните изявц на чувствата:
на радостта — усмивката, живия поглед, мими­
ката на смеха; на тъгата — мрачния поглед, на­
ведените рамене, затруднените движения на тяло-,
то; на гнева — бурните жестове, пламналия по­
глед, изкривеното лице. Който е посещавал концер­
тите на Вертински, може да забележи, че всъщ­
ност той „пее с ръцете“. Знаменитият скулптор
Роден, изкусно пресъздавайки човешкото тяло,
съумява да покаже поразителното многообразие
на емоционалните оттенъци в извайването на чо­
вешките ръце. Стефан Цвайг в новелата си „Два­
десет и четири часа от живота на една жена“
показва изразително как състоянието на нервно

12
напрежение и дори някои особености на характе­
ра се отразяват в движението на ръцете: „Един­
ственото живо нещо зад зелената маса на рулет­
ката са ръцете, множеството ръце, които като от
дупки на животни поглеждат изпод ръкавите; вся­
ка от тях е сякаш хищник, приготвил се за скок;
едни са голи, други възседнати от пръстени, под­
рънкващи с верижки, някои са космати като диви
зверове или са влажни и безпокойни като зми­
орки. ..
Всичко можеш да разбереш по тези ръце, по то­
ва, как чакат, как улавят, как се бавят. Кори­
столюбеца — по сгърчените пръсти, разсипника —
по небрежния жест, пресметливия —■по спокойните
движения на китката, отчаялия се — по трепере­
щите пръсти. Стотици характери светкавично се
издават чрез начина, по който вземат в ръце пари­
те: дали ги мачкат, дали нервно ги опипват или
в изнемога, уморено разтваряйки пръсти, ги оста­
вят на масата, като пропускат залагането.“
При повечето хора тежкото душевно състояние,
потискащата мъка, напрегнатото очакване, трево­
гата се отразяват в мимиката, движенията, т. нар.
психично разтоварване. Чувствата са свързани
неразривно с действията, движенията, както и с
промяна в мимиката, а целият ни живот представ­
лява целеустремени и целенасочени движения, по­
стъпки и дейност. Като анализира логиката и по­
следователността на чувствата, свързани нераз­
ривно с физическите действия, К. С. Станиславеки
твърди, че да обичаш, да ненавиждаш и страдаш
механично, като изпълняваш „живите човешки за­
дачи по моторния способ, без каквото и да е пре­
живяване. . . е невъзможно“.

13
 Чувствата са тясно свързани с речта, с проме­
нящия се под влиянието па емоционалното състоя­
ние тембър на гласа, както и с интонациите му
и с неговата сила. Това свойство се използува
умело от артистите и лекторите, диапазонът на
т. нар. върхове и падове като средство за актив­
но убеждаване играе немаловажна роля в процеса
на внушението, убеждаването и психотерапевтич-
ното въздействие. Белински казва, че „повишава­
нето на гласа е начин да се завладее повърхност
пад партньора“. Благодарение им т. нар. уедрява­
не ма речта — увеличаване на значителността на
изразяваното съдържание на мисълта, усилване
на гласа и неговата мелодичност, изреченията при-
добпват особена отчетливост и релефност, а емо­
ционално наситената и изразителна реч оказва
много силно въздействие върху събеседника.
Емоционалното състояние се отразява ярко в
мимиката, говора и движенията. Кой пе е наблю­
давал как бързо, буквално пред очите му се пре­
образява външният облик на човек, изпитал вне­
запна скръб н страдания или, напротив, радост и
щастие? Лев Толстой описва в своите произведе­
ния 85 оттенъка в изражението па очите и 97 — в
усмивката, които разкриват различните емоцио­
нални състояния на човека. Емоциите са тясно
свързани с вегетативната нервна система. В съ­
стояние на страх, гняв и възмущение, както и на
радост и наслада се отбелязва почервеняване или
побледняване па кожата на лицето, ръцете, крака­
та, забавя се или се ускорява пулсът, появява сс
сърцебиене н се променя ритъмът па сърдечната
дейност, учестява се дишането, засилва се изпотя­
ването, възниква чувство за сухота в устата. Д о­

14
ста често при това се откриват и промени във
функциите на вътрешните органи — на сърцето
(колебания в нивото на артериалното налягане),
на червата (къркорене в корема, диария, позиви
за уриниране, гадене, повръщане).
Измененията във вегетативните реакции в съ­
стояние на тревога, страх и силна мъка са свърза­
ни с възникващите в организма биохимични про­
мени. Многобройни изследвания, извършени при
болни от невроза, показват, че в състояние на
страх съдържанието на адреналина в кръвта зна­
чително нараства. Промяната в емоционалното
състояние на човека (силна скръб, страх, печал)
потиска всички жизнени процеси в организма.
Настъпилите изменения във функционирането па
всички вътрешни органи, в кръвообращението и
в обмяната на веществата се отразяват на вън­
шния вид, на поведението и самочувствието. Лице­
то побледнява, чертите му се изострят. Появява
се усещане за тръпки или горещина, човек казва,
че не му достига въздух. Отпуснатите мускули
на тялото и крайниците повлияват движенията,
Стойката и походката. Прегърбената поза, бавни­
те и преплитащи се крачки, посивяващите коси,
жълтата и набръчкана кожа са характерни черти
в облика на човек, който изпитва страдания от
скръб и мъка.. Блесналите очи, заруменелите бузи,
бързите, изразителни и енергични движения и по­
ходка, живата мимика и непосредствените емо­
ционални реакции, младежкият вид и високият
жизнен тонус са постоянни спътници на радостта.
Колкото разнообразни са преживяванията, конто
изпитваме през различните периоди от живота,
толкова разнообразни са и емоционалното състоя-

15
 ние и реакции в един или друг момент. Необходимо
е да ви предпазим само от едно: не се плашете от
тези „симптоми“ и изменения, тъй като уплахата ще
ги задълбочи. Трябва да мобилизирате волята си и
да се овладеете, да изчакате и организмът сам ще
съумее да се справи с нарушенията в неговите функ­
ции. Емоционалният стрес често предизвиква про­
мени в поведението и психичния тонус — чак до
продължително разстройство на емоциите, изразя­
ващо се в депресивно състояние, тревожно-пла­
хо настроение, обърканост, страх. При това фор­
мите на емоционалните реакции зависят не само
от характера и особеностите на емоционалното
въздействие, но и от особеностите на емоционал­
ните свойства на личността. Емоционалните свой­
ства се определят в процеса на възпитанието. На­
пример у децата емоциите са променливи
и нетрайни, у подрастващите стават по-целенасо-
чени и многообразни. У възрастния преживявания­
та и реакциите под влияние на житейските съби­
т и я и на формирането на емоционални отношения
с околните стават по-сложни. Това са разнообраз­
ните емоционални отношения в семейството (ро­
дители, малки или пораснали деца, съпрузи), в
колектива (сътрудници, администрация), с прия­
тели и близки. Възниква емоционална изби­
рателност — привързаност, преданост, уваже­
ние, любов, неприязън, ненавист, завист, презре­
ние. Понякога настъпва и разочарование от бли­
зък и любим човек в резултат на неговите небла­
говидни постъпки и прерастване на чувството на
любов във враждебност, формиране на иронично-
недоверчиво и пренебрежително отношение вме­
сто предишното доверие или дори възторг.

16
 При по-дълбош нарушения в емоционалните
отношения, възникващи в резултат на психотрян-
миращи житейски конфликти (неврози, реактивни
състояния), могат да се развият егоцентризъм,
равнодушие, прекомерно акцентиране на емоцио­
налните реакции върху ситуацията.
Въз основа на специални изследвания, проведе­
ни в звукоизолирани камери, в които човек е на­
пълно изолиран от външните дразнители, е на­
правен изводът, че хората имат огромна
потребност от емоции и преживявания както по­
ложителни, така и отрицателни. Така нареченият
емоционален глад, гладът за впечатления и пре­
живявания, за контакт с друг човек, е най-тежко
изпитание. Богатият емоционален свят на човека
е стимулатор и регулатор на различните много­
образни страни в неговия живот, в поведението,
общуването и дейността му. Като се лиши от емо­
ции, човек губи възможността да се радва, да
мечтае и да реагира на красотата на природата,
да чувствува приятното или неприятното, да оби-|
ча, да бъде щастлив. Загубата на всички тези и
много други чувства е равносилна на гибел на
всичко прекрасно у човека, на всичко, което укра­
сява живота му.
А. С. Никифоров смята, че ако шахматистът не
се вълнуваше от перипетиите на шахматната игра
и не го привличаха съпътствуващите победата
1риятни емоционални преживявания, правещи та-
м победа желана, едва ли шахматът би завоювал
световна популярност.
Наблюдения на психолози показват, че много­
кратното повторение на еднотипни емоции оказва
определено влияние върху характера. Например

2 Умението да владеем себе си 17

 често изпитваната тревога, безпокойство, страх,
формират плашливост, нерешителност, срамежли-
вост, свенливост; негодуванието, възмущението,
гневът — повишена възбудимост, гневливост, не­
обоснована взискателност и повишени претенции.
От особеностите на личността и индивидуалния
опит зависи умението да се въздържиш от афек-
тивно избухване, „да удариш спирачката“ на гне­
ва, тревогата и потиснатото настроение.
Интересно е да отбележим, че хората реагират
не само на неприятните преживявания, засягащи
самите тях, но и на ситуации, които нямат непо­
средствено отношение към собствената им лич­
ност. Силно впечатлителните хора могат неочак­
вано за себе си „да се превъплътят“ в образа на
други хора и „да влязат в ролята“ на болни. На­
пример може, след като случайно са наблюдавали
у някого пристъп на бронхиална астма, стенокар­
дия или остър апендицит, да изпитат аналогични
симптоми и усещания. Те „се задъхват“, твър­
дейки, че „въздухът не им стига“, усещат „болка
в сърцето“; след случайна среща с психично бо­
лен и като са наблюдавали поведението му, им
се струва, че „се побъркват“, и т. и.
Във връзка с това не е лошо да припомним кол­
ко многостранно може да бъде възпроизвеждане­
то на емоциите по пътя на приспособяването чув­
ствата на актьора към преживяванията на изо­
бразявания герой. Според К- С. Станиелавски
това е „грим на душата“. Талантът за превъплъ­
щение на най-големите актьори е описан по за ­
бележителен начин от техните съвременници.
Твърде интересни са например спомените на Ша-
ляпин. Когато излизал от театъра, по неговите
18
мимики и жестове, стойка, начин на сядане и ин­
тонации можело да се определи дали в днешния
спектакъл е пял дон Базилио, Мефистофел или
някоя друга партия. Такова „влизане“ в ролята е
свързано най-тясно с емоционалността на актьора.
Широко известен е фактът, че Флобер, преди
да опише отравянето с арсеник на мадам Бовари,
решил да се запознае със съответната литература
за въздействието на отровата върху организма.
Писателят до такава степен „навлязъл“ в образа
на своята героиня, че у самия него се развили
всички симптоми, характерни за отравянето с ар­
сеник, и му се наложило да извика лекар. Това
мнимо, самовнушено отравяне било свързано с
ярката представа и преживяване на писателя на
съдбата на тази жена, която взела отровата.
След като Балзак завършил описанието на
смъртта на дядо Горно, заварили го побледнял и
болен.
Още по-впечатляващ пример привежда проф.
Р. А. Лурия. Според неговото описание при един
известен терапевт в продължение на много години
се лекувала някаква болна жена. Тя изпитвала
такова доверие и уважение към лекаря, каквото
обикновено възниква между приятели и едино-
мишленици. Веднъж терапевтът приглушал сър­
цето й и казал: „Е, при вас всичко е в пълен ред!
Раничко е още да умирате, а пък ако умрем, май
ще сме заедно!“
През същата нощ професорът неочаквано почи­
нал. Намирайки се под впечатлението на думите
на този човек, в чийто авторитет не се съмнявала,
болната загубила покой. Тя непрекъснато очаква­
ла влошаване на състоянието си. И наистина ско-

19
ро след това починала. В този случай безспорно
фатална роля са изиграли думите, предизвикали
мисълта за смъртта, както и дълбоката убеденост,
че този опитен специалист, лекувал я толкова го­
дини, не би могъл да сбърка в предсказваното на
изхода от болестта.
Следователно много болести и техните симпто­
ми възникват и могат да се задълбочават или,
обратно, да затихват под влияние на самовнуше­
нието и повишената внушаемоет.
В известната си новела „Последният лист“ пи­
сателят 0 ’Хенри показва съдбата на една млада
девойка художничка, заболяла от възпаление на
белите дробове през есента, когато с всеки изми­
нал ден се променят багрите на природата, по­
жълтяват и капят листата и всичко наоколо е
унило и печално. От дървото, растящо до стената
на къщата, от деи на ден опадат листата, а де­
войката с нетърпение очаква разсъмването, на­
прегнато следи този неизбежен процес и го свър­
зва със собственото си състояние. Тя споделя с
приятелката си, че едновременно с окачването на
листата ще се влошава и нейното състояние. Ко­
гато падне последният ли ст... ще умре. И дей­
ствително болестта прогресира, състоянието на
болната катастрофално се влошава. На дървото
остават все по-малко пожълтели листа.. . И ето
че накрая остава един-единствен лист.. . Но той
не пада въпреки резките промени на времето и
девойката се убеждава в това, като гледа със
страх и надежда през прозореца. Тя започва да
оздравява, става жизнерадостна, активна, подо­
бряват се апетитът и настроението й. По-късно
разбира, че на стената на къщата стар художник,

20
приятел на семейството, е нарисувал „Последният
лист“ — шедьовър, който му е струвал живота и
е спасил самата нея от смъртта. По такъв начин
ярката внечатлителност и склонността към внуше­
ние и самовнушение, както и ранимостта могат да
задълбочат физическото страдание и да направят
човека безпомощен както пред външните, така
и пред вътрешните, чисто субективни на пръв по­
глед въздействия.
Още по-изразително е описанието на М. Ф. Ан­
дреева, приятелка на Максим Горки. Веднъж тя
неочаквано чула звук от падането на нещо тежко
в съседната стая. По същото време писателят ра­
ботел над драматичната сцена на повестта „Град­
чето Окуров“, в която в пристъп на ревност мъ­
жът убива жена си, като я пронизва с нож в
областта на черния дроб. Като влязла, М. Ф. Ан­
дреева видяла, че „на пода, близо до бюрото, се е
проснал в целия си ръст Алексей Максимович с
разперени встрани ръце. Като разкопчах ризата
и скъсах мрежестата копринена фланелка, за да
сложа компрес, видях как от дясната страна око­
ло зърното на гърдата се е проточила тъпичка
розова ивица.
Едва тогава разбрах, че той до такава степен
ярко си е представял тази болка, това усещане,
раната на жената, че се е появила стигма, която,
спомням си, се задържа няколко дни. Извикахме
лекар и той ни обясни, че такива случаи се на­
блюдават при хора, които са особено впечатли­
телни и нервни.“*

* А н д р е е в а , М. Ф. Переписка, воспоминания, статьи. М ,

ГИХЛ, 1961.

21
 Според факти, цочерпани от многогодишната
практика, много болестни симптоми и някои бо­
лестни състояния възникват по пътя на самовну­
шението. Лекарят Баженов описва един интересен
случай на масово внушение. Това се случило по
време на гастролите в Москва на прочутата Пати
в „Дамата с камелиите“, В момента, когато спо­
ред развитието на действието тя умира от тубер­
кулоза и от сцената се разнася раздиращата гър­
дите кашлица на артистката, от партера до ложи­
те и галерията преминава вълна от раздиращата
кашлица на стотици хора, намиращи се тази ве­
чер в операта. Толкова високи били емоционал­
ното напрежение и силата на внушението, предиз­
викани от таланта за превъплъщение на знамени­
тата певица. Под впечатлението на играта на ар­
тистката, изобразяваща загиваща от туберкулиза
жена, у зрителите настъпва „пристъп“ на една
своеобразна, всъщност внушена, кашлица.
Възниква логичният извод: щом като тези „про-
‘ изволно възникнали“ самовнушени неврози сви-
детелствуват за почти неограниченото въздействие
на емоционалната сфера върху психичното и фи­
зическото състояние на човека, не можем ли да
с - научим „да управляваме себе си“ в предвари­
телно набелязано направление? Не можем ли под
влияние на внушението и самовнушението да въз-
действуваме ьа организма, на неговите органи и
системи, за да се бори той с болестите и да ги
побеждава?
Френският писател Жан Ришар Блок бил ева­
куиран в началото на Великата отечествена вой­
на от Москва в Казан в безнадеждно състояние,
с тежко двустранно възпаление на белите дробове.

22
Но за голямо учудване на лекарите Блок започнал
да оздравява. След оздравяването си той разказ­
ва: „Аз непрекъснато напрягах волята си и си
повтарях: „Не! Аз няма да умра, аз не искам да
умра преди победата! Не, за нищо на света не
съм съгласен да умра далеч от Франция преди
победата! Не! Аз непременно трябва да оздравея!
Не, за нищо на света не съм съгласен да умра
далеч от Франция!“ И така надвих смъртта.“*
Този убедителен пример за влиянието на само­
внушението и самовъздействието върху моралното
състояние и целия организъм на човека е твърде
типичен, когато се натъкваме на силни, волеви,
тренирани хора. А нима това не означава, че не
само можем, но е и необходимо да лекуваме с
помощта на внушението и самовнушението, като
помагаме на хората и им даваме възможност да
мобилизират своята воля и разум за борба със
заболяванията, предизвикани не толкова от орга­
нични поражения на нервната система и вътреш­
ните органи, колкото от яркото въображение, от
субективните представи за определена болест, от
срив на емоциите поради пренапрягането им.
Психотерапията, като използува факторите на
внушението и самовнушението, изхожда от поста­
новката, че голям брой от т. нар. психогенни за-
болявания се развиват като следствие от тревога,
страх, мисли за тежестта на настъпили болестни
нарушения, както и от мисли, възникващи от вну­
шение н самовнушение. В такива случаи лекарят
психотерапевт упражнява психологично въздей-
стзие върху психиката на болния, а чрез нея и
* Ф и п к, В. Литературшле воспоминания. М , ГИХЛ, 1963.
 ч

върху целия организъм С цел да бъдат преодолени

различните болестни нарушения и болният да
промени отношението си както към самия себе
си, така и към околната среда.,
В наши дни психотерапията разполага с голям
брой разнообразни методи и способи. За да по­
могне на болния, лекарят трябва да стане негов
помощник, единомишленик, да вникне в състоя­
нието му, да опознае поведението му, особеностите
на неговото битие, самата му личност. От отдел­
ни, понякога откъслечни случки и факти лекарят
си съставя ясна картина, успокоява болния, обяс­
нява му причините за настъпването на заболява­
нето, преодолява съмненията, недоверието, скеп­
тичното отношение, показва му възможния изход
от създалата се ситуация.
В нито една друга област на медицината лека­
рят не използува в такава степен целебната сила
на словесното въздействие както в психотерапия­
та. Той беседва с болния, разяснява му причините
за заболяването, създава у него критично отно­
шение към субективните преживявания и бъдещо­
то му поведение. Лекарят използува различни
методи за хипнотично и емоционално насочено
въздействие, обучава болния да използува метода
за лечебно въздействие чрез самовнушение, само-
въздействие, автогенна тренировка и др. В пси­
хотерапията, както никъде другаде, да разбереш
причината на неврозата значи наполовина да я
победиш.
На едни болни са достатъчни и няколко заду­
шевни разговора, други се нуждаят от няколко
хипнотични сеанса, на фона на които се повиша­
ва внушаемостта и болните стават по-податливи,

24
трети трябва да бъдат подложени на емоциоиал-
«о-сИресова психотерапия. При нужда лекарят
обучава болния с методи, развиващи самооблада­
нието, самодисциплината и самоконтрола. Такти­
ката на съвременната психотерапия в СССР се
основава на моралните и идеологичните позиции
на съветския човек. По такъв начин психотера­
пията помага на болния с течение на времето да
стане лечител на самия себе ои, учи го на умение­
то да се самоуправлява.
Но кои са способите и методите, използувани за
тази цел, как и от какво възникват неврозите и
по какъв начин успяваме да ги преодолеем — за
това ще ви разкажем в следващите глави.

СТРАХЪТ

Може би и най-находчивият писател трудно би

измислил ситуация, подобна на тази, която въз­
никнала в живота на Павел Н. Поканен бил на
официален обед в дома на своята годеница Ма-
шенка, зз да се запознае с нейните родители. Те
дружели вече две години и наскоро решили да се
оженят, но възраженията на нейните родители
неочаквано усложнили всичко.. . Как лък не! Про-
фесорска дъщеря и изведнъж се омъжва за момък
от някакво си село Заброди. И къде ли пък е това
Заброди? Сигурно няма да го намериш и на най-
едромащабната карта...
Маша не споделяла предразсъдъците на роди­
телите с и ... Тя дори се срамувала да каже всичко
това на Павлуша, но как да скрие от любимия

25
човек неочакваните усложнения? Още повече че
нейните надути родители трябвало да склонят
глави гтред непреклонното решение на единстве­
ната си дъщеря: „Той и никой друг! Само той!“
— Е, а каниш ли се поне да ни запознаеш със
своя избраник? — измърморил баща й.
— Наистина защо не го доведеш на обяд у
нас? — попитала я майка й.
И ето че в събота Павел се заприготвял да ходи
па гости. Не бил от страхливите, но от минутата,
когато Маша го известила за датата на запозна­
ването с бъдещите тъст и тъща, го завладяло
силно безпокойство и непонятен страх. Всъщност,
откровено казано, те му били антипатични, макар
че никога не ги бил виждал. Дали обида, или
уязвено самолюбие разтуптявали сърцето му? Той
и сам не можсл да проумее чувствата си. И ето
че Павел, обикновено уравновесен и жизнерадо­
стен човек, не можел да мисли без вълнение за
предстоящото посещение. Щом само си предста­
вел бъдещата среща, го обземал страх. Нощта
преминала в тревожно очакване. Времето дотег-
ливо бавно изнизвало своите минути и часове.
И дълго преди определения час момъкът започнал
подготовката. Млад и симпатичен, той изглеждал
отлично с новия си костюм и белоонежната риза,
макар че, честно казано, се чувствувал по-добре
и по-свободно с всекидневния си костюм.
В дома на годеницата било доста многолюдно
и весело. Масата била отрупана с гозби, кристал­
ните чаши блестели. Всички посрещнали сърдечно
Павел, но той чувствувал върху себе си любопит­
ните погледи... Като седял между бъдещия си
тъст и тъща, Павел се стараел да бъде внимате-

26
лен и към двамата и постоянно обръщал глава ту
на едната, ту на другата страна. Засипвал го по­
ток от въпроси:
— Как намираш пачата? — басово се обаждал
бащата.
— Не, не, по-добре си вземи риба — предлагала
майката.
А Павел, за да не обиди никого, постоянно вър­
тял глава наляво и надясно, наляво и надясно.
Якичката на ризата му стискала като клещи вра­
та. Било му задушно и неудобно, но трябвало да
търпи.
Тази вечер всичко минало благополучно. Павел
направил добро впечатление. Маша била щастли­
ва. Но след два дни станало нещо невероятно.
Навел започнал неволно да върти главата си на­
ляво и надясно. И като седял, и като вървял, гла­
вата му от само себе си се въртяла и въртяла от
едната па другата страна.
Околните го гледали с любопитство, някои дори
тихомълком се подсмивали, като виждали как той
като махало движи насам-натам главата си. Тъй
като не проумявал какво се е случило с него, Па­
вел се обърнал към терапевт, след което бил на­
сочен за консултация в поихоневрологичния дис­
пансер.
Едва след като изслушал подробния разказ на
Павел за детските и юношеските му години, ле­
карят можал да разбере и да обясни механизма
на възникването на заболяването. Припомнете си
в какво напрегнато състояние се намирал той
преди посещението си в дома на годеницата. Чув­
ството на страх и тревожно очакване не го напус­
кало и достигнало своята кулминация, когато

27
усетил как непоносимо стиска гърлото му якичка­
та на ризата, а той през това време трябва спо­
койно да води разговора с бъдещия тъст и тъща.
Неговата нервна система не могла да издържи
този изпит. Голямото емоционално напрежение и
страх превишили предела на издръжливостта му,
настъпил нервен срив, който се изразил в тикови
движения, наподобяващи движенията, които Па­
вел правел в отговорната и важна за него ситуа­
ция.
Когато причината била изяснена, лечението за­
вършило успешно. Лекарят провел няколко успо­
кояващи и разяснителни разговора, както и
няколко хипнотични сеанса и болестното разстрой­
ство било преодоляно. Сега Павел е напълно
здрав.
Който не е изпитвал трудности и страдания, той
за щастие не знае, че житейска ситуация, свърза­
на с тревожното очакване на нещо неприятно, тя­
гостно и страшно, може да стане причина за на­
стъпването на тежък психичен срив.
Физиологът К- М. Биков привежда случай, ко­
гато една млада девойка на вечеря в присъствието
на любимия си и на нейни приятели неочаквано
повърнала от устата си тения. Дори без да имаме
много богато въображение, лесно можем да си
представим в какво състояние е изпаднала тя.
Девойката се затворила в себе си и започнала
да избягва хората. Състоянието на страх и по­
стоянното очакване, че неприятното произшествие
може да се повтори, се отразили по един гибелен
начин върху нейното здраве и скоро тя починала
от физическото изтощение. Л нали една разумна
критична оценка на случилото се и последвалото
28
 успокоение, с други думи, използуването на един
от методите па психотерапията, безспорно биха
могли да променят отношението й към неприятни­
те емоции, да възстановят здравето й и да бъде
спасен нейният живот.
На страха очите са големи. Тази така уместна
народна мъдрост ни идва наум във връзка със
„заболяването“ на Михаил П. Този човек вече
беше па средна възраст. Четене, музика, увлека­
телна работа, немногословпи разговори с майка
му, когато всичко се разбира от половин д у м а .. .
Няколко близки приятели.. . И ето че най-сетне,
може би с известно закъснение, идва любовта.
Той очаквал с удоволствие настъпващите съби­
тия: отиването в дома на младоженците, сватбе­
ното тържество, пътешествието с кораб. Оставал
само едни ден, последен в неговия ергенски живот.
Било надвечер н Михаил, като си почивал на
дивана, прелиствал една книга. Изведнъж се на­
тъкнал на един пасаж, който силно го заинтригу­
вал. С нарастващо вълнение четял страница след
страница. Сякаш всичко било написано за самия
него. Героят на романа в навечерието на женит­
бата си се отдава на приятни мечти и спомени,
но преди да си легне, вижда по тялото си няка­
къв обрив. Тогава с ужас си спомня за една неот­
давнашна случайна връзка и за възможността да
се е заразил от венерическа болест.
Като стигнал до топа място, Михаил изпитал
истински стрес. Той се разсъблякъл с трескави
движения и видял по тялото си обрив, подобен на
този, за които току-що прочел. В ужас започнал
да се мята из квартирата. С всяка изминала ми­
нута нараствала увереността, че се е заразил от

29
венерическа болест. През нощта не могъл да миг­
не. . . А на сутринта вече бил в кабинета на лека­
ря вснеролог. Многобройните изследвания и кон­
султациите със специалисти не потвърдили опа^
сенията му. Като се отказал от женитбата, той
продължавал да настоява, че страда от „нераз­
познато венерическо заболяване“. Тази натрапли-
ва мисъл не го напускала. След половин година
се обърнал към психиатър, който именно помог­
нал да бъдат обяснени истинските причини па не­
говото заболяване. Михаил П. още от детството
си бил нерешителен, неуверен в себе си, плах,
тревожио-миителен. Когато бил на 18 години, след
смъртта на баба си от рак на хранопровода, по­
чувствувал, че храната „засяда“ в гърлото му. Той
старателно „се опипвал“ и му се струвало, че „ту­
морът му вече нараства“ и той ще „умре в мъки“.
Едва след разговора с психиатъра той разбира,
че „непроходимостта на хранопровода“ и „вене­
рическото заболяване“ са пагубни последици на
неговата мнителност и страх. Сеансите на вну­
шение в състояние на хипнотичен сън помогнаха
па Михаил окончателно да се избави от натрапли-
вия си страх.
В приведените примери из живота на различни
хора фатална роля са изиграли т. нар. натрапли-
ви състояния, страхът и тревогата, мнителността
и самовнушението. А подобни състоящия, които
впрочем могат да се наблюдават и у съвсем здра­
ви хора след умствено и емоционално пренапре­
жение, недоспиване и преживяно чувство на
страх, са доста често явление.
Мнозина от нас неведнъж са преживявали не­
що подобно, когато изведнъж някаква мисъл, ду-

30
ма, песничка „се лепват“ и с никакви хитрости
човек не може да се избави от тях.
Това явление е описано по един ярък и весел
начин от Марк Твен в неговия разказ „Късайте,
братлета, късайте!“ Авторът пише как в един ве­
стник прочел два пъти подред тези „стихове“, кои­
то се запечатали в съзнанието му:
„Кондуктор, пътуващ навред,
билетите късай с мярка и ред.
Ето син билет,
струва осем цента,
жълтият — сал три.
Трезвен ти бъди!*'

П р и п е в: Късайте, братлета,
късайте билета.
Пътникът най-зорко
в ръцете ви гледа..

За каквото и да се заловял, просташките буле-

вардни стихчета неизменно го преследвали — и
когато ядял, и когато пишел, и когато лягал или
ставал от сън.
„Аз се измъчих до обяд и после не бях в състоя­
ние да разбера какво ям; терзаех се, декламирах
чак до среднощ. След това кипнах от ярост и се
насилих да чета, по буквите вихрено се въртяха
пред очите ми и нищо не можех да разбера освен
едно: „Късайте, братлета, късайте! Късайте по-
внимателно!“

* Стиховете в книгата преведе д-р Атанас Атанасов, д. м. н.

31
 В продължение на кратко време тези безсмисле­
ни съчетания от думи могат да обхващат все но­
ви и нови хора, като им пречат да се занимават
с обичайната си работа, да общуват с околните и
да спят.
Например един талантлив изобретател след ня­
колко безсънни нощи, изпълнени с напрегната ра­
бота, започнал да изпитва натраплив страх под
влияние на прочетените стихове, които дълго го
измъчвали:
„Умът велик до лудостта допира
и границата никой не съзира.“

При подобни състояния могат да се проявят

спомените от предишни преживявания, които при
определени условия изплувват в паметта и отново
оживяват. Например страхът, който човек е изпи­
тал в детството си слсд ухапване от куче. След
много години у него при подобна ситуация може
отново да се развие такъв страх.
А понякога се случва и така. След официален
обяд в приятна компания оперен певец е трябвало
да пее на сцената арията на Левски. По време на
изпълнението на арията „Къде? Къде се изгубих­
те?“ той се оригнал. От този момент у него се
развил страх „от провал“ при изпълнението му
в операта „Евгений Онегин“; натрапливият страх
му пречел да се занимава с професионалната си
дейност до момента, когато се подложил на пси-
хотерапевтнчно лечение.
Обикновено в подобни случаи под влиянието на
страха и очакването тревожещата го ситуация да
се повтори човек мъчително се бори със себе си

32
Л
и се стреми да преодолее натрапливите състояния,
но това невинаги му се удава без помощта на пси-
хотерапевт.
Разновидностите на натрапливите страхове са
неизброими. Характерно за тях е, че тревога бу­
дят действително абсолютно безопасни предмети
или ситуации. Например страхът от мишка, едно
малко и беззащитно животинче, е нерядко явле­
ние. Интересно е също, че страдащите от подобен
страх си дават ясна сметка за неговата пълна
неоснователност.
Тези страхове могат да се наблюдават понякога
при определени условия и у напълно здрави хора,
а след това да отзвучат или отново да възникнат
под влияние на някакви нови обстоятелства. Раз­
лични случки от толкова динамичния ' човешки
живот „потушават“ тези страхове и той ги забра­
вя. Обаче под влиянието на фактори, изтощаващи
организма и нервната система, в резултат на пре­
живявания и нервни сътресения могат да възник­
нат различни страхове, като придобиват по-устой­
чив и натраплив характер и обрастват с опреде­
лен „сюжет“, обикновено създаван от ситуацията,
в която човек е попаднал. При това е възможна
появата на все нови и нови страхове, които се
натрупват един върху друг.
Всеки човек трябва да е информиран за тези
явления поне в общи линии и да умее навреме да
разбере себе си, да осъзнае и да си изясни при­
чината за възникналия страх, да мобилизира во­
лята си и да се постарае да преодолее и победи
тревожещите, ненужни и вредни емоции, които
водят до отслабване на нервната система и до
възникване на стресова ситуация.

3 Умението да владеем себе си 33

 В това отношение твърде поучителни и достой­
ни за подражание са пътищата за преодоляване
на болестни разстройства, които са използували
видни деятели от различните области на науката
и културата. Известно е, че великият древногръц­
ки оратор Демостен в продължение на много го­
дини е страдал от извънредно тежко заекване.
Като се стремял да овладее ораторското изкуство
и да преодолее този говорен недостатък, той на­
пълвал устата си с камъчета и под грохота на
вълните с часове произнасял отделни думи и из­
рази, като тренирал търпеливо и упорито. По та­
къв начин успял не само да се излекува, но и да
стане забележителен оратор.
Байрон силно куцал и това му пречело много.
Но чрез системни тренировки, състоящи се от хо­
дене на дълги разстояния, успявал да преодолява
своя недъг.
Гьоте пък изпитвал страх от височина и когато
te изкачвал в планината, се стремял да достигне
все по-високи върхове.
От древни времена се знае как великият Архи-
мед, за да се избави от нетърпимия зъбобол, ре-
щавал сложни математични задачи и по такъв
начин преодолявал болката.
А нима самите ние във всекидневието не съумя­
ваме да намерим интуитивно пътища и оредства
за борба с безпокоящи ни неприятни мисли, спо­
мени, тревожни опасения и неприятни усещания,
като ги отдалечаваме от съзнанието си и пре­
включваме на по-важни и интересни или занима­
телни явления и предмети? Доста често се откъс­
ваме от тревожните мисли или неприятностите с
помощта на нечия шега или детска лудория.
 Но очевидно налага се изводът, че това трябва
да правим не просто неволно, а напълно съзна­
телно. Защото става ясно, че такава съзнателна
самостоятелна психотерапия ще бъде много по-
ефективна. По-нататък ще се спрем на някои пъ­
тища и способи за превключване на човека на
положителни емоции, на различни житейски сти­
мули. Обаче в случаите, когато човек не е в съ­
стояние сам да се справи с болестните отклонения,
естествено единствено лекарят .може да му бъде
помощник и мъдър съветник.

ОПОРА В ЖИВОТА

. . .Те излязоха от Ермитажа на улицата край ре­

ката. По моста падаха едри парцали сняг. Гъста
мъгла обвиваше къщите. Настъпила беше обичай­
ната предновогодишна суматоха. Ленинградчани,
като разговаряха оживено, купуваха елхи, играч­
ки и след това бързаха да хванат какво да е
превозно средство, за да се приберат по-бързо у
дома.
— Хайде да вземем такси — предложи Елена.
Един от спътниците й затича след някаква ко­
ла, а вторият, забързан, я хвана подръка, увлече
я напред и . . . скърцане на спирачки, рязко из­
свирване, пронизваща болка в краката и гръбнач­
ния стълб. Всичко се смеси във възмрачна пеле­
на, надвисна някаква сянка и времето сякаш
спря...
А след десет дни тя започна да се връща от оня
овят. Болнична стая, лица на лекари. Единадесет

35
Счупвания! Кости на коленете, на бедрата, на
малкия таз. Травма на главата, кръвонасядания,
изкривено лице, обинтовано тяло и гипс. Не, тя
не плака! Не мислеше за смъртта, за това, че е
обезобразена н осакатена. Трябва да живее, да
живее на всяка цена! Вярваше в силата на меди­
цината.
Така започна да се изнизва еднообразната вър­
волица на часовете, дните и нощите, на седмиците.
От превръзка до превръзка, от гипсиране до ново
гипсиране, от визитация до визитация. Трябва да
яде и да пие, макар че устата й не може да се
отваря. Но най-трудното и мъчително за нея са
дългите нощи, тишината и спомените — върволи­
ца от събития, сякаш всичко е било вчера.
Детството.. . Тя е на пет години. За пръв път
е на театър. Гледа спектакъла „Синята птица“.
Колко прекрасни са костюмите на артистите, пък
и самите те! Не искаше да си върви вкъщи. В себе
си реши, че ще стане артистка. Училищните годи­
ни. Тя, весела и закачлива, ходи в драмкръжока.
Но ето, че се е прелистила още една страница.
В ой ната... Глад. Скитания. Трябва да помага на
семейството си. Ходи на училище. Нощем работи
като санитарка в болницата в отделението по ли­
цево-челюстна хирургия. Обезобразените лица на
болните, зейналите усти карат сърцето да се сви­
ва, предизвикват състрадание. Пише под диктовка
писма до техните близки, чете им стихове. Вой­
ниците я наричат „дъщеричка“. След безсънната
нощ — училището и театърът. Семейството живее
в една и съща къща с артисти от един московски
театър, евакуирани в Ташкент. И тя десетки пъти
гледа всяка пиеса. Лесно запомня ролите, вглеж­

36
да се във всеки жест. Един от старите артисти се
занимава с нея. Тогава решава да стане артистка,
на всяка цена, само там е нейното призвание.
Но в живота й нахлуват мъки и страдания. Па
фронта загива нейният брат, а сестра и умира от
коремен тиф. Майка й, в тежко депресивно състоя­
ние, е откарана в психиатрична клиника. И Елена
развива заекване в тежка форма.
Нима това е крушение на надеждите, неверие
в бъдещето, безизходна тъга? Не! Елена много и
търпеливо работи над себе си, съумява да преодо­
лее заекването. Постъпва в театралния институт
и го завършва блестящо. Идва радостта от твор­
ческата работа, от търсенията, от трудните делни­
ци. По време на тренировки пада от шведската
стена. Половин година на легло! През това време
чете много, рови се в книги за театъра, за психо­
логията, мисли за човешките постъпки, за общува­
нето между хората и се съпротивлява да й бъдат
натрапвани чужди мнения: трябва да се бори за
правото самостоятелно да решава жизнено важ­
ните въпроси.
Елена заедно с други млади артисти е изпратена
на работа в театъра на едно малко градче. Но ето,
че изневиделица идва трудна и заплетена любов.
Вадим е режисьор в театъра. Суров, затворен,
мълчалив, пестелив във външния израз на чув­
ствата; той е по-възрастен от нея с 14 години, ж е­
нен, с дете. Елена е в състояние на обърканост
и смут. Съгласява се с майка си. Изоставила всич­
ко, заминава за друг гр ад.. .
Трябва всичко да забрави! На работа, на ра­
бота!

37
 . . .И ето, че възниква идеята да се организира
студентски театър на рецитатора. Много студенти
стават участници в самодейния театър. Идват
уморени, но са луди по изкуството. Като талантлив
педагог и режисьор на самодейния театър тя става
лауреат на Световния фестивал на младежта и
студентите.
Едно след друго пристигат писма от Вадим.
Дългите шест години са достатъчен срок за про­
верка на чувствата. Те не могат повече да живеят
един без друг. И Елена заминава с двама само­
дейци в творческа командировка в неговия роден
град.
Тичане по театри и музеи. А три часа преди
определената среща попада под колелата на ле­
ката кола. И тишина. И мрак. К рай...
Вадим умира от инфаркт на миокарда, когато
разбира, че тя е осакатена и в безнадеждно съ­
стояние.
. . .Ден и нощ, ден и нощ, прилични един на друг
като близнаци. Мъчителни спомени. Душевна и
физическа болка. Лекарите изказват предполо­
ж еш е за възможната ампутация на левия крак
до коляното, предупреждават за необходимостта
да лежи в гипс в течение на близо две години.
А тя — тежко болна, на екстензия — устройва ве­
чер на поезията в стаята, на която идват всички
ходещи болни. Започва трудното възвръщане към
живота.
И неочаквано получава записка: „Позволете ми
да ви посетя по молба на ваши московски прияте­
ли.“ Нова, свежа струя нахлува в живота на Еле­
на. Саша има юношески глас. Очи с искрици смях,
начетен е и остроумен, сериозен не според възраст-

38
та си. И още от първата среща се появява едно
учудващо чувство за лекота, което обикновени
възниква между хора, които отдавна и добре се
познават. Времето лети в увлекателни спорове й
разговори...
След десет месеца й позволяват да се върне
вкъщи в Харков. Но тя е тежко болна — инвалид
от първа група. Ще трябва да лежи още около
година в гипс, но ще може да работи до самоза­
брава и лежешком, ще може да работи от сутрин
до вечер, да се увлича, да твори. Театърът на .ре-
цитатора се пренася в стаята на Елена. Младежки
лица, пламнали очи, спорове, репетиции.
Още две операции в Ленинград. Едва след две
години й позволяват да ходи с помощта на пате­
рици. Да ходи!... Но отначало трябва да се на­
учи. Започват упорити тренировки.
В квартирата на Саша, където тя заживява с
майка си, започват драматични сцени, плач, ос­
кърбителни нападки, адресираш! към годеницата
с патерици. Саша й е предан, но отново в живота
на Елена нахлува мъката. Баща й напуска дома
и отива при друга жена. Умира парализирана
майка й. Струва й се, че това вече е пределът на
човешките възможности. Болка в гръбначния
стълб, сърцето сякаш ще изскочи от гърдите й,
обземат я мисли за смъртта и страхът, че „умира“,
не й дава покой.
Очакване на края, страх от смъртта, тревога,
обърканост — ето с какво се наложи да се справя
лекарят психоневролог. Като се опираше на сил­
ния, закален, мъжествен характер на Елена, лека­
рят започна постепенно да потушава възникнала­
та невроза. Та нали самата болна в течение на

39
продължително време сама беше преодолявала
физическите си недъзи и моралните сътресения.
Дори тежката инвалидност, положението й на ле­
жащо болна, а по-късно придвижването на пате­
рици и многобройните операции не бяха я сло­
мили.
Започва дълъг разговор. След много разговори
на лекаря се удава задълбочено да се запознае
с различните страни от живота й, разкриващи ней­
ната личност. Наред с разяснителните психоте-
рапевтични беседи й се назначават успокояващи
и тонизиращи нервната система средства. Като
преодолява тревогата и високото емоционално на­
прежение, Елена упорито и постоянно тренира
своята психика.
И ето, че човекът е победил. Животът е побе­
дил смъртта. Вярна от детството си на идеята,
осветила целия й живот и съставила главната
опора в житейския й път, тя съумява да издържи,
да удържи тази трудна победа. Елена отново на­
мира себе си.
Изминават 15 години. Много от нейните само­
дейци стават през това време професионални ар­
тисти, а театърът на рецитатора в наше време е
народен театър. Особеното взаимно разбирател­
ство на единомишлениците — на режисьорката и
дейните ученици — предопределя успеха и ин­
дивидуалността па- този театър.
Безспорно Елена представлява образец за чо­
век с необичайна твърдост, упоритост, силна во­
ля, но основният лечебен фактор, съдействувал за
успеха на психотерапевтичното въздействие, става
връщането й към труда, този източник в живота
на човека на всичко велико, полезно, прекрасно.

40
 А ето и още един пример от практиката на ле­
каря психотерапевт. Анна Петролна сякаш има
опора в живота, сигурна и непоклатима: любима
работа, ежедневни срещи с любознателните очи
на студентите. Да, годините на нейния живот не
са напразно изживени. Тя е професор, завеждащ
катедра, уважаван от всички учен и педагог. Има
множество добри познати и приятели.
Но ето, че Анна започва да забелязва, че щом
само свършат лекциите или заниманията в биб­
лиотеката и тя остане сама, започва да я измъчва
самотата.
През нощта — неспокоен сън, прекъсван от на­
късани хаотични мисли и сънища. Появява се бол­
ка в сърдечната област. През нощта й се струва,
че сърцето й „спира“, гърлото й се свива, появява
се усещане за „буца“ или заседнала там храна.
Тревожно, тъжно и страшно й е . . . Нима това са
предвестници на някое заболяване? Или на края?
Май че раничко животът отваря пред нея „изход­
ните“ си врати.. . Всичко, което през деня й из­
глежда просто, ясно, интересно и важно, сега й
се струва празно и нищожно. За какво й е всичко
това, след като е самотна и няма до себе си прия­
тел и близък човек, семейство, а тази нощ, изпъл­
нена с мъчителни усещания и мрачни мисли, й
изглежда безкрайна?
За да преодолее тези тежки състояния, повта­
рящи се все по-често и по-често, след работа тя
отива в парка, за да поскита, сред зеленината и
шепота на листата. Но и тук й е тежко и тъжно.
Навяващият тъга шум на жълтеещите листа, на
тревата, загубила свежестта и ярките си багри,
дори лъчите на залязващото слънце — всичко й
изглежда унило и мрачно.
41
 Да, тогава също беше ранна есен. Тя четеше
на своя приятел прекрасни стихове за есента —
„очарование за очите“. Скитаха по същите пътеч­
ки и си припомняха как, още докато седяха на
един чин в училище, мечтаеха да станат педаго­
зи и целия си живот да извървят ръка за ръка;
не мислеха да се делят дори и ден. Но всичко се
случи по иначе: различни градове, разделящи ги
хиляди километри, семейни неприятности. Тогава
реши да не се омъжва, да се посвети на науката.
Два учебника и десетки научни публикации, из­
казвания на конгреси и конференции. Лекции, сту­
денти, пътешествия, туризъм.. .
Срещите с познатите, които идват в парка да
се полюбуват на есенните багри на природата, из­
острят състоянието на душевна пустота. Тя на­
блюдава със стаена завист и болезнен интерес
техните семейства. Ето съпружеска двойка, гриж­
ливо повела двете си малки деца. А на просторна­
та поляна родители и деца тичат заедно, смеят се,
играят на топка.
Казват, че времето е най-добрият лечител на
човешките страдания — то намалява остротата на
спомените, променя психологията, оценката на раз­
личните обстоятелства. Обаче то не носи облекче­
ние на Анна Петровна, а сякаш още по-силно под­
чертава безнадеждната мъка и тревогата. Без­
крайно дълго се точат дните и седмиците...
Като разбира, че с нея става нещо недобро, Ан­
на Петровна решава да се обърне ;л>м лекар. Ве­
че отдавна й се иска да сподели своите преживя­
вания с човек, който може да разбере всичко, кое­
то й изглежда важно и -сериозно.
Влиза нерешително в кабинета. Как ли ще се

42
отнесе лекарят към онова, което ще му разкаже?
Може просто да се усмихне иронично. Тук всичко
е толкова обикновено, няма нищо „магично“, а е
само чисто, уютно и просторно. Лекарят я изслуш­
ва доброжелателно « е интерес, а обстановката
предразполага към непринуденост н откровеност.
Двамата заедно обсъждат въпросите, вълнуващи
Анна Петровна.
— Светът е огромен — казва бавно лекарят.' —
Но човек не е самотен в него. Много важно е да
намериш мястото си в живота и вие C j C го наме­
рили в тази професия, която всъщност представ­
лява вашето призвание. Вие принасяте голяма пол­
за и радост. Вашите студенти ще пренесат полу­
чените знания на другите поколения. Много годи­
ни сте намирали в това удовлетворение, но вие
сте емоционален, с фина душевност човек, вие сте
жена и имате още много неизразходвани сили,
енергия, топлина, душевно богатство. Те не могат
да намерят изход. Затова у вас е възникнало това
състояние на безнадеждна тъга и тревожност като
реакция на известна „незавършеност на живота“.
След много разговори и откровено обсъждане
на всичко онова, което безпокои Анна Петровна,
двамата стигат до единодушното решение, че тя
трябва да вземе дете за отглеждане. Въпросът за
„избора“ се решава бързо — в детския дом към
нея протяга ръчички тригодишната Аничка.
В квартирата се появяват детско креватче, иг­
рачки. Момиченцето е с ведро настроение, ласкаво
и весело. Човек би могъл да помисли, че е прека­
рало целия си кратичък живот само тук.
Трябва да започва нов начин на живот, проме­
нят се съществуващи от много години порядки.

43
И Анна Петровна отново е здрава и дейна. Съвсем
не й е трудно, след като е заспала малката, да
стои до среднощ на бюрото, готвейки лекциите си.
Тя с леспота съчетава труда на учения с грижа­
та за детето. Животът й е запълнен, тя разбира
какво значи да си нужен на друг човек, познава
радостта на майчинството. Животът й става още
по-интересен, ярък и многостранен.
Да, животът е твърде сложен, но ако намериш
смисъла му, си силен и непобедим. Един своевре­
менен, на пръв поглед прост, но разумен съвет в
много случаи ни помага да осъзнаем къде е изво­
рът на болестните преживявания и усещания, на
промененото възприемане на света и околната сре­
да. Но понякога човек не знае с кого да обсъди
всичко, което го вълнува и тревожи.
В широката медицинска практика най-често се
прилага психотерапията — не само успокояваща,
но и пренастройваща болния, променяща неговото
поведение и отстраняваща факторите, представ­
ляващи източник на неприятни емоции. Такъв съ­
ветник и помощник Анна Петровна намира в ли­
цето на лекаря психотерапевт. След обсъждане на
всичко, представляващо за нея извор на болестни
преживявания и тягостни усещания, на състояние
на душевна пустота и безцелност на живота, е на­
мерен правилният изход.
Случаят с Анна Петровна представлява доста­
тъчно убедителен пример за възраждане на човек,
който намира нови интереси, желания, стремежи и
радост.
Иначе стоят нещата, когато тази обикновена и
на пръв поглед съвсем естествена мисъл — да по­
търсиш лекарска помощ — не ти идва в главата

44
 или пък на разположение не се намира лекар, кой­
то би съумял да се ориентира в сложното душевно
състояние на пациента.
Нашият век е век на огромни постижения в
най-разнообразни сфери на науката, в това число
и в медицината. Явления като знахарство, магьос­
ничество, баяния губят все повече почва под кра­
ката си. Обаче в много страни и в наши дни мина­
ва от ръка на ръка т. нар. магична библия, хиро-
мантията също не е лишена от своите привържени­
ци, продават се „вълшебни талисмани“, препоръч­
ват се „чудотворни води“. Най-ловките и „обра­
зовани“ лечители, като употребяват наукоподобни
термини, се стремят да си създадат „слава“ и „по­
пулярност“. И простодушните лесно внушаемн хо­
ра попадат в ръцете на ловки врачки и знахарки
с опит в областта на „окултните науки“.
Известният психиатър Грулеж пише, че „можеш
да станеш лесна плячка на мошениците. Стига са­
мо да повярваш на някой шарлатанин съвсем мал­
ко и той се превръща в локомотив, теглещ след
себе си цяла товарна композиция от суеверия и
измами“.
Случаи на пристрастие на някои хора към „чу­
деса“, вяра в чудотворни средства за „заклина­
ния“, „омагьосване“ са известни н в съветската
страна. Някои болни, вмеото да потърсят своевре­
менна помощ в медицинско заведение, посещават
врачки и знахари. Понякога тези „чудодейни ле­
чители“ рекламират някои уж „изцерени“ от тях
„бивши болни“, като по такъв начин си създават
популярност. Тези „изцерени“ болни по-късно ста­
ват пациенти на болниците и клиниките. В повече-
то случаи те укриват адресите на своите „лечите-
>■
45
ли“, тъй като се срамуват, че са попаднали в ръ­
цете на шарлатани, които не само не са им по­
могнали, но и са задълбочили техните болестни
разстройства.
Съветското законодателство забранява прило­
жението на вредните форми на „знахарското ле­
чение“, пагубно повлияващи здравето на човека,
неговата психика, поведение и отношение към жи­
вота.
Човекът под влияние на психотравмиращи об­
стоятелства, главно на най-значимите за него стре-
сори, обикновено не е в състояние да се освободи
от отрицателните емоции. Според X. Селие особе­
но вреден е стресът на несполуките и рухналите
надежди, макар че тази констатация се оспорва.
Както вече посочихме, развиващата се невроза при
ситуация, с която човек не може да се справи, се
проявява с най-различни разстройства на жизне­
но важни функции. Обаче за разлика от органич­
ните заболявания на нервната система (енцефа­
лит, тумор «а мозъка и др.) при неврозите глав­
ният мозък не се поразява. Освен това при свое­
временно рационално приложение на различните
психотерапевтични методи те са напълно обратими
и лечими.
В книгата „Науката да бъдеш щастлив“, написа­
на преди повече от 900 години па езика на древ­
ните тюрки, има такива думи:

„Да, болестта по хората ходи,

опасна е — смърт до себе си води.
Не само от болки се тя придружава,
но живота кратък и тя съкращава.
Коварна е, но това нейно коварство

46
 к надвиват успешно лекар и лекарство.
Дори полумъртви от постелята вдига
изкусният опит и лек на медика.“

Шекспир пише, че „животът е велико чудо“. Но

човек трябва да дени това чудо, да му се радва
до последния ден от живота си. В житейския си
път всеки от нас преживява увлечения и разоча­
рования, радости и страдания, подеми и падения,
изпитания и грешки, победи и поражения. Ние ус­
пяваме много неща да научим и да разберем с
помощта на жизнения опит, натрупан през мла­
достта, зрелостта и старостта. Стареенето е свър­
зано с определени биологични, психични и социал­
ни изменения. Често възникващите в този период
от живота промени в микросоциалната среда, в
създалите се взаимоотношения, привички, предиз­
викват съжаления за миналото, несигурност в на­
стоящето, тревога за бъдещето.

КАК ЗАПОЧВА СТАРОСТТА

Владимир Петрович К. винаги се смяташе за сдър­

жан и волеви човек. Околните ценяха у него голя­
мата му издръжливост, енергия и трезв ум. Зато­
ва си имаше обичай: познатите и приятелите че-
стичко идваха да се посъветват с него.
Трудното детство, неспокойната младост, двете
войни и тежките следвоенни години бяха минали
в непрестанен труд. Сега животът му вкъщи и в
службата течеше спокойно и без сътресения. Се­
мейството му беше дружно — жена му, синът и
дъщерята, и двамата студенти. Работата му в
конструкторското бюро на един голям завод беше
интересна, ползуваше се с авторитет, с една дума,
животът му беше добре уреден.
Владимир Петрович навърши шестдесет години,
но не се оплакваше от здравето си и дори се гор­
дееше с това. Обикновено иронизираше жена си,
която редовно посещаваше поликлиниката и по­
пълваше домашната аптечка с най-новите лекар­
ства.
На пръв поглед нищо не предвещаваше беда.
И изведнъж в този така добре подреден живот ед­
но след друго нахлуха развълнувалите го съби­
тия. 22-годишният му син студент неочаквано до­
веде вкъщи жена, която беше доста по-възрастна
от ifero, и при т.ова бременна. Той се беше оженил
за нея тайно от родителите си. Още от първата ми­
нута на запознаването с булката вкъщи настъпи
напрежение и недружелюбие. Да, не така си
представяха родителите женитбата на сина си!
Защо е скривал всичко и така обиди баща си и
майка си? Владимир Петрович започна да страда
от безсъние, загуби апетит, жена му тихичко пла­
чеше, а самият той се затвори в себе си и загуби
покой, отиваше на работа съсипан и уморен.
Вече отдавна отлагаше една продължителна ко­
мандировка, но сега реши да замине, за да се от­
късне от неприятната обстановка вкъщи. Та нали
в края на краищата не се е случило нищо трагич­
но, мислеше си той, докато се въртеше в леглото
си в хотелската стая.
Измина седмица. Той работеше много, но щом
само останеше насаме с мислите си, неизменно
усещаше душевна пустота, гнетящо чувство на
тревога, безнадеждна тъга и безизходност, чув

48
Ствуваше сс самотен и никому ненужен. Обземаха
го натраплнви мисли, че е дошла старостта.
Веднъж срещна един приятел от студентските
години. Припомниха си добрите времена на тях­
ната младост и дълго обикаляха из града. На дру­
гия ден старият му приятел го покани да прекара
една вечер сред собственото му семейство. Разго­
ворът не секна до късно и гостоприемните стопа­
ни поканиха Владимир Петрович да пренощува у
тях.
В просторната квартира беше уютно и топло,
бяха му предоставили самостоятелна стая. За пръв
път от много нощи той заспа дълбоко и спокойно.
През нощта го събуди тревожен шум, сподавени
ридания. Като се облече набързо, той излезе в ко­
ридора и се сблъска с един лекар от Бърза по­
мощ. Неговият приятел беше умрял скоропостиж-
но.
Последвалите събития изцяло погълнаха внима­
нието и времето му. Той помагаше в организира­
нето на печалния обряд, но чувствуваше още по-
голяма душевна пустота. Появи се усещането, че
„сърцето спира“, безпокоеше го разяждащото чув­
ство на тъга.
Командировката завърши, Владимир Петрович
се връщаше у дома. Разположил се удобно на се­
далката във влака, той четеше вестник. Внезапно
угасна осветлението. Обхвана го чувство на не­
преодолим страх, сърцето му „заби като лудо“,
главата му сякаш беше „притисната в менгеме“.
Опита се да напипа пулса си, но не успя и помис­
ли, че „умира“. Стори му се, че е изминала цяла
вечност, преди да светне лампата, а всъщност бя­
ха изминали не повече от две минути.

4 Умението да ваадаам себе си 49

 Като се прибра вкъщи, незабавно повика лекар.
Обаче подробното изследване на сърдечно-съдо­
вата система не показа наличието на заболяване.
Въпреки добрите резултати (електрокарднограма,
кръвна карт.ина) и консултацията с различни спе­
циалисти Владимир Петрович си създаде собствен
„специален“ режим и диета. Започна усилено да
изучава медицинска литература, като отбелязва­
ше в тетрадка състоянието си, пулсовата честота,
температурата и други „самонаблюдення“.
Всичко, което съвсем доскоро му се виждаше
интересно, загуби предишния си смисъл. Той на­
пусна работа и се отдаде на постоянно анализира­
не на собствените си усещания. Мрачните мисли
за залеза на живота и безцелността на по-ната­
тъшното му съществуване не го напуснаха. З а ­
почна да спи лошо, лицето му се смъкна, остаря.
Най-сетне по настояване на приятели се обърна
за помощ към опитен психиатър. Психотерапевтич-
ните беседи, обучението по метода на самовнуше­
нието, успокояващите и тонизиращите средства
оказаха благотворно въздействие. Настроението му
постепенно се подобри, страхът премина, както и
тревогата и мъчителната тъга, а когато се върна
на работа, се възстанови и интересът му към окол­
ния свят.
Този пример показва своеобразното на прежи­
вяванията на възрастния човек. В дадения случай
възрастовите особености са се проявили в дълбо­
кото преживяване на всички случили се в този пе­
риод събития. На първо време особена роля из­
играва преживяването на обидата, нанесена от
сина, скрил своята женитба, след това идва чув­
ството за собствената „ненужност“, „самота“. По-

50

=<Звуков Поток Светлина>=

нататък — неочакваната смърт на приятеля, мис­
лите за „напускане на живота“, чувството на страх,
самота и безпомощност във влака. Оттук логично
произтичат Мислите за старост, болест и смърт,
в резултат на които се обезценява всичко онова,
с което е живял до момента и към което се е стре­
мил. Тази своеобразна гама от преживявания на
едни застаряващ човек става причина за настъп­
ване на заболяването неврастения. Тежестта ца
състоянието се обяснява не толкова с физическото
неразположение, колкото със загубата на интере­
сите и желанията, с вживяване в неприятните усе­
щания при неправилното им тълкуване. „Потъва­
нето в болестта“ се задълбочава от четенето на
медицинската литература, от „самоизследваието“
и т. н. Благодарение на психотерапевтичните въз­
действия и на използуването на тонизиращи сред­
ства лекарят успява да пренастрон жизнената на­
гласа и да върне Владимир Петрович към при­
вичния труд и към предишния начин на живот.
В случая особена роля изиграва трудът, който съ­
здава възможност за превключване иа емоциите,
за отвличане на неприятните нови усещания и тре­
вожните мисли за болест, старост и смърт.
Някои хора трудно се примиряват с неизбеж­
ността на смъртта, но е необходимо да разберат
тази неизбежност. Ражда се човек. Той расте и
се развива, като с всеки изминал ден придобива
все нови и нови навици и знания. Достига физи­
ческа и духовна зрелост. А след това постепенно
приближава периодът па повяхването. Здравият
човек обикновено не се замисля над това, че го
очаква старост и смърт

51
 Обаче не са малко хората, които се вълнуват от
мисълта за наближаващата старост, самота, бо­
лести и смърт. Тази мисъл не им дава покой, пре­
чи им да живеят, поглъща силите им.' Бъдеще ня­
ма, настоящето се представя в черни краски, а ми­
налото безвъзвратно си е отишло. И човек сам да­
ва храна на своя страх, като нарушава обичайния
си начин на живот, ограничава интересите и стре­
межите си, макар че няма особени основания за
това. Ю. Олеша описва по един своеобразен и пси­
хологично верен начин „срещата със старост­
та“: „И изведнъж мен, младия отвътре и отвън,
от огледалото ме гледа старец. Фантастика! Ис­
тински театъ р!... Сега ние сме двама — аз и той.
В младостта си аз също се променях, но незабе­
лязано, като оставах през цялата сърцевина на
живота един и същ. А пък изведнъж — рязка про­
мяна, станал съм съвсем друг. Здравей, кой си ти?
Аз съм ти. Не е вярно!“
Наистина, тъй като не забелязваме промените в
своя външен вид и характер, настъпили с въз­
растта, изведнъж може да се появи страх от ста­
ростта и ние започваме неправилно да я преценя­
ваме.
А между впрочем съществува напълно реална
възможност за борба с преждевременната и пато­
логичната старост, възможно е тя да бъде отда­
лечена с много години и дори с десетилетия.
Ако се обърнем към литературата от различни
времена, ще се убедим, че най-видни учени, поети,
писатели, художници и философи обикновено са
живели и творили до дълбока старост, без да се
измъчват от възрастта. Това говори за големите
потенциални възможности на човека. В напредна­

52
ла възраст и в дълбока старост безсмъртни про­
изведения са създали Микеланджело, Гойя, Тиди-
ан, Сервантес, Волтер, Пучини, Верди, Роден, Ли-
стър, Бърнард Шоу, Кнут Хамсун, Чарли Чаплин,
Пабло Пикасо, Ото Леви, Бертран Ръсел.
Бащата на медицината Хипократ е живял 99 го­
дини, известният гръцки философ Демокрит — 102,
Кант — 81, Л. Толстой — 82, Нютон — 84, Спен-
сър — 83, Сен-Симон — 80, Сарян — 85, Хобс —
92, Шелинг — 82, Павлов — 87.
Преждевременното износване на организма, на
неговите отделни органи и системи може да бъде
предотвратено чрез труд и различни хобита, чрез
умението да се приспособяваш и да пренастрой­
ваш себе си. От биографите на Сенека се знае, Чч.
той, тежко болен, бил подложен на преследвани­
ята на трима императори — Калигула, Клавдий и
Нерон, които завиждали на изключителния му ум
и красноречие на философ. Въпреки това той по­
бедил болестите си и живял още много години,
след като се върнал от осемгодишното си изгнание
на остров Корсика. „Да живеем колкото трябва
винаги е в наша власт“ — пише Сенека. Подобна
мисъл изказва и Гьоте. Както е известно, вече въз­
растен, той упорито преодолявал своето отвраще­
ние към резките звукове, като нарочно крачел ре­
дом с военни части при биене на барабани. Ето
какво пише Гьоте по повод смъртта на един свой
познат: „Ето че умря 3., едва стигнал до 75 годи­
ни! Що за нещастни създания са хората — нямат
смелост да живеят повече. Главното е да се на­
учим да владеем самите себе си.“
Секретарят на Гьоте Екерман по този повод при­
вежда интересни факти.

53
 „Вие говорите за смъртта — казва той, като се
обръща към Гьоте — по такъв начин, сякаш тя
зависи от вашето хрумване?“
„Да — отговорил Гьоте, — аз често си позволя­
вам да мисля така.“
Когато топ умря, съобщава секретаря г му, п
свалиха дрехите му, за да го преоблекат, неговото
82-годишно тяло беше по юношески младо и пре­
красно.
Лев Толстой благодарение на системни трени­
ровки с наближаването на старостта станал по-
издръжлнв п силен. На 75 години се научил да
кара велосипед, а на 80 яздел кон.
За да намалим понижението на активността,
трябва да запазим старите и да търсим нови ин­
тереси. Любопитно е да приведем едни факт от
живота на Сен-Симон, който па 79-годишиа въз­
раст карал слугата си всяка сутрин да го буди с
думите: „Ставайте, господине! Чакат ви велики
дела!“ Като се събудел, и самият Сем-Спмоп но
няколко пъти си повтарял тази фраза, която му
оказвала активиращо психотерапевгично влияние.
Всъщност това са добре известните в наши дни
методи па ненхогерапевтпчно самовнушение.
Авторът на няколко добре известни книги за
Пушкнн Арнолд Илич Хессн, конто наскоро праз­
нува своята деветдесетгодишнина, е написал пър­
вата си книга за великия поет на 84-годишна въз­
раст.
В беседа с кореспондент на „Литературная га-
зета“ той казва: „Лично аз мисля, че старост въ­
обще не съществува. Наистина човек е млад само
веднъж. Но ако е способен да не престава да мис­
ли и да се труди по младежки, без да се предава

54
на униние, и непоколебимо вярва в овоето дълго­
летие, той до края на дните си ще запази не само
младостта на душата и сърцето си, но и работо­
способността си.“ Като привеждаме тези убеж де­
ния на един всъщност стар човек, не можем да не
бъдем поразени от силата на човешкия дух, от
неизчерпаемите физически възможности на орга­
низма, от умението на човека да преодолява раз­
рушителния ход на времето и „да хвърля ръкави­
ца“ на старостта.
Невъзможно е да бъде оценена огромната роля
на труда. За това говори Максим Горки: „Казват,
че човекът остарява от работа. Това обаче не е
вярно. Работата е главният източник на младост­
та, ако искате да знаете... щом искаш да бъдеш
млад — работи!“
Забележителни думи! Забележителни примери
за умението да владееш себе си. Очевидно в жи­
вота и в дейността на тези хора основна роля е
изиграло и играе не само творчеството и вдъхно­
вението, но и умението да изработиш у себе си
увереност и бодрост, издръжливост, търпение, оп­
тимистично отношение към живота.
За възрастните хора е твърде важно да се за­
нимават с общественополезна дейност, да поддър­
жат приятелските си връзки, да общуват с околни­
те. А в случаи, подобни на този с Владимир Петро­
вия, е необходимо да се търси лекарска помощ.
В своята известна работа „Етюди на оптимиз­
ма“ И. И. Мечников констатира, че една от при­
чините, които карат човека да се чувствува неща­
стен, е съзнанието за неизбежността на смъртта.
За да се преодолее тази мисъл, човекът трябва
да бъде възпитаван по такъв начин, че да не из-

55
 питва страх от смъртта. За тази цел той трябва
да осъзнае смисъла на своя живот, неговото пред-
«- назначение.
Необходимо е да възпитаваш собствените си
чувства, докато си жив, да използуваш опита, на­
бран от изминалите години, да съумяваш да пре­
живяваш трудното, да го преодоляваш. Важно е
да не допускаш „засядане“ на преживявания, ко-
• гато те вече са останали зад гърба ти и има всич­
ки основания за бодрост и радост.
Понякога при възрастни хора насочеността на
емоциите към тревогата, безпокойството, дълбока­
та тъга, с една дума, техният „застой“, пречи те
да почувствуват удовлетворение и щастие от съз­
далата се благоприятна ситуация.
Ще ви приведем един пример. След много го­
дини безплодни търсения Вера Николаевна най-
сетне намира своята дъщеря Катя, безследно из­
чезнала по време на войната. През всичките тези
родинц въпреки настъпилото по-късно семейно
щастие в сърцето й продължава да живее неза-
гасващото чувство на любов към изгубената дъ­
щеря. В това време един след друг умират мъ­
жът й, брат й, както и родителите й. Омъжва се
за вдовец с три деца. Съумява да замени майка
им, да ги обикне, но в сърцето й през всичките
тези години живее надеждата, че дъщеря й е ж и­
ва. И ето след повече от двадесет години майката
научава съдбата на своята Катя, която прекарала
много време в Германия, а след като се омъжила,
се преселила в Полша. Започва кореспонденция,
майката кани дъщерята на гости, за да се видят.
Утре тя ще пристигне с полски туристи и двете
най-сетне ще се срещнат след толкова дълга раз-

56
 л

дяла. Каква ли е тя сега, та нали от дете се е пре­

върнала в зряла жена с две деца? Колко години
майката мислено си беше представяла тази сре­
ща, беше мечтала за нея! А сега, кой знае защо,
съвсем не й е радостно. Тя е във властта на тре­
вогата. „Всичко вече е зад гърба ми. Животът
премина! Това не е среща, а прощаване“ — казва
си тя. Завладява я безизходно чувство на тревога
и мисли за бъдещите болести, старост и смърт.
В подобни случаи въпреки предстоящите радост­
ни и дългоочаквани събития възрастните хора из­
питват тревога и страх от несигурното настояще
и безперспективното бъдеще. Така чувството на
„обреченост“ и страхът от старостта, от бъдещите
несгоди повлиява поведението им и помрачава ра­
достта.
Такива застойни отрицателни емоции могат да
бъдат наблюдавани и в някои случаи у възрастни
хора при промяна в обичайния начин на живот,
при смяна на жилището, на града, при постъпване
на нова работа и др. Всички тези преживявания,
както и накърненото самолюбие на родителите и
отчуждаването на децата в този период причиня­
ват особена осезателна болка.
В тези случаи особена актуалност придобива
превключването на емоциите, повишаването на
жизнения тонус, отвличането от неприятните усе­
щания и тревожните мисли. Та нали психичната
зрелост на възрастните, както и техният богат
опит могат и трябва пълноценно да бъдат изпол­
зувани от обществото. Това е една богата жътва.
Целта в живота, желанията, плановете за бъ­
дещето, интересите представляват онзи стимул,
който облекчава борбата с всички неблагоприят-

57
ни житейски обстоятелства, с болестта и старостта.
В Чехословакия на стената на един пантеон има
надпис:
„Кажете как не трепна ви ръката,
как стигнахте до крайния предел!
Помии: не сила движи война в борбата,
а истинската благородна цел.“

Човекът е щастлив, когато се виждат плодовете

на неговия труд. Според един израз на известния
учен Бенджамин Франклин „в пенсионирането ня­
ма нищо лошо, но само в случай че то не се от­
разява на вашата работа“. Съвременната геронто­
логия, науката, която се занимава с изучаването
па различните страни от проблема за стареенето
и старостта, твърди, че най-важно значение имат
поведението и адаптацията на възрастните хора.
Очевидно всеки човек през определен етап ог жи­
вота си трябва да намери пътища за преодолява­
не на старостта, за да не остане животът му в
миналото.
Вера Инбер анализира по един проникновен на­
чин трудното привикване към процеса на старее­
нето:
„Със старостта не мога да привикна —
със образа си с бръчки променен, —
. така нечакана, противна
като слана през летен ден.“

Стареенето е резултат от многобройните стре­

сове, на които е бил подложен организмът през
целия живот, но най-тежкият стрес е чувството за
ненужност и самота. Това чувство не настъпва,
ако животът е запълнен с интереси, с работа, при-

58
ягелство, любов към семейството, общуване с хо­
рата: „Човекът, когато е човек, без любов в све­
та не ще живее.“
Д а живееш значи да преминаваш от едно жела­
ние на друго, от един замисъл па друг, от една
постъпка на друга, като побеждаваш смъртта. Ж и­
вотът не трябва да бъде вегетиране. Човекът тряб­
ва да-вижда смисъла и делта па съществуването
си.
Да, животът си струва във всяка възраст да
дерзаеш и да завоюваш ио-ви хоризонти, да се бо­
риш и да побеждаваш, да се трудиш и съзиж-
даш.
А за тези, при които идва мъдростта па възраст­
та, умението да виждат и трезво да преценяват,
да запазят целта на своя живот и стремежа щед­
ро да даряват онези неизброими богатства от чув­
ства и мисли, които посят на другите радост и
благополучие, оказват им поддръжка и им при­
дават енергии, няма старост!

МАЛКИТЕ И ГОЛЕМИТЕ ОГОРЧЕНИЯ

Животът на човека е изпълнен с различни прежи­

вявания, които са тясно свързани с неговата инди­
видуалност и отношението му към околната среда.
Всеки изживян ден е върволица от много събития,
мисли и чувства. Веднъж Лев Толстой решил да
опише само един ден от живота на човека, ио бил
принуден да се откаже от своето намерение —
толкова огромен и необятен свят от случки, спо­
мени, асоциации и чувства се разкрил пред него.

59
 Кой не е изпитвал в течение на своя живот чув­
ствата на радост, увереност, удовлетворение, ща­
стие, страх, мъка, съжаление, отвращение, гняв,
наслада? Благодарение на гъвкавостта на нашите
чувства емоционалното ни състояние е подложено
на определени колебания, които от своя страна
предизвикват колебания в настроението и само­
чувствието.
Естествено психологически оправдан е стреме­
жът към радостта и веселието, носещи облекчение
и удоволствие. Обаче не можем да не се съгла­
сим с Паустовски, който твърди, че липсата на
способност да се преживява тъгата обеднява чо­
века и „този, който е лишен от чувството на печал,
е също толкова жалък, както и човекът, който не
познава радостта или е загубил чувството си за
хумор“. Действително много хора, преживели
тъги и неволи, твърдят, че след тях особено сил­
но усещат радостта.
За съжаление животът не преминава само в
сиянието на слънцето, в него са неизбежни не­
приятностите и са естествени разнообразните ре­
акции на огорченията, несполуките и страдания­
та. Ако обаче еднотипните дразнители и реакциите
спрямо тях се повтарят често, променя се трайно
настроението, светоусещането и в последна смет­
ка и характерът.
Естествено никъде няма да намерим класифи­
кация на причините за мъката — нито в литера­
турните произведения, нито в огромните трудове,
написани от учените в различните области на
науката.
В отговор на неблагоприятните ситуации се раз­
виват черти от характера като опасение, увере­
ност или неувереност в себе си, пасивност или ак­
тивност, които оказват непосредствено влияние
върху действията и постъпките.
Всеки от нас може да разкаже много неща за
отдавна отминали събития от своя живот, свърза­
ни с душевни страдания, обиди и огорчения, които
остават свежи в паметта за много години. Още
поетът К- Н. Батюшков пише:
„По-силна си, о памет на сърцето,
от паметта на разума печална.“

А. С. Пушкин по този повод забелязва с осо­

бен психологизъм:

„И как на миналите дни тъгата

не старее, а крепне в душата.“

Характерът и особеностите на преживяванията

са твърде разнообразни и придобиват във всеки
конкретен случай различно значение. Реактив­
ността на човека спрямо преживяванията зависи
от много обстоятелства и никога не е еднозначна.
Тя е свързана с възрастта, житейския опит, осо­
беностите на характера, продължителността или
краткотрайността на психотравмиращата ситуа­
ция, с нейната внезапност и повторяемост във
времето. Най-сложните житейски конфликти и
особено екстремните ситуации представляват
своеобразен момент, разкриващ емоционално-во­
левите възможности на човека. Както е известно,
ние реагираме различно спрямо различните фак­
тори в зависимост от своето душевно състояние и
физическото си самочувствие.

61
 Животът е сложен и многообразен и бихме мог­
ли да приведем безкраен низ от обстоятелства,
представляващи извор на вълнения, обърканост,
безпокойство, обиди, разочарования, силна тъга,
тревога, страх, негодувание, ужас, накърнено са­
молюбие, затваряне в света на болестните усеща­
ния и преживявания. В същото време не можем
да не се съгласим с Чарлз Дикенз, че както в
природата най-големите планини са изградени от
безкрайно количество извънредно дребни частици,
така от незабележимите дреболии и незначител­
ните неща се създава щастието или нещастието на
човека.
Съществуват т. нар. остри и хронични психо-
травми, конто с всеки изминал ден повлияват от­
рицателно па човека. Далеч не във всички случаи
могат да бъдат обяснени мястото, значението и
характерът на психотравмиращите обстоятелства.
Затова често и самият човек, който в отговор па
психотравмата е проявил болестна емоционална
реакция, не е в състояние да посочи първопричи­
ната без помощта на лекаря.
Сред многобройннте всекидневни вълнуващи чо-
Еека фактори значително място заемат неблаго­
получните отношения в семейството, в бита, па
работното място, в обществото, спрямо които мно­
го хора реагират твърде болезнено. При такива
хора обикновено е засилено чувството за нанесена
обида, накърнено самолюбие, морален ущърб или
спадане на престижа, потъпкване на достойнство­
то, разочарование, ревност.
Особено място заемат преживяванията, свърза­
ни със страха за живота (болести, хирургични на­
меси) и за благополучието. Те възникват в екстрем-

62
ни ситуации (срутване, пожар, земетресение, навод­
нение, авария и др.). Определена роля играят и
множествените, следващи една след друга, на­
трупващи се психични травми, свързани с болести
и загуба па близки хора. Ние вече говорихме за
това, че на фона на възрастовите изменения и на­
рушения на привичния начин на живот възникват
мисли за настъпващата старост, немощ, все по-
често възниква чувството за ненужност, самота,
страх от болести и от смъртта. Всичко това може
да предизвика развитието на невроза.
При болните от невроза нервната система става
по-ранима и чувствителна. Незабравимите впечат­
ления, както и дребните несполуки, затруднения
и огорчения постепенно се наслагват и се сумират.
Доста често нервната система не се „разплаща“
отведнъж, а няколко седмици или дори месеци
след психотравмата. Но факт е, че от невроза не
всеки заболява. Както вече подчертахме, това за­
виси от особеностите на преживяванията, от ха­
рактера на психотравмата и на личността.
Хора с различен характер по различен начин
осмислят конкретната житейска ситуация. Разно­
образието на характери е огромно. Тук са както
чувствителните и лесно ранимите, така и тревож-
но-мнителните, бързо уморяващите се и лесно из­
тощаващи се хора, склонните към тенденциозна
оценка на възникналите при тях болестни раз­
стройства или към повишена внушаемост и само-
внушаемост, прекомерно подозрителните и др.
В зависимост от общата насоченост на прежи­
вяванията и от особеностите на реагирането въз­
никват различните невротични разстройства. В ня­
кои случаи отдавна отминали и загубили вече

63
 своето значение случки или спомени отново придо­
биват актуалност и започват да оказват влияние
върху начина на мислене. Оживяват спомените за
минали обиди, за съкрушени надежди, оскърби­
телни изрази, думи и др. В условията на небла­
гоприятен микроклимат ярките зрителни впечат­
ления, особено свързаните с агония и смърт, с
погребение, в редица случаи оставят натрапливи
спомени. Най-често се възпроизвеждат и фиксират
отрицателните емоции.
Мнозина твърде впечатлителни хора остро реа­
гират спрямо различните застрашаващи ситуации
в прочетени книги, филми, както и на съобщения,
съдържащи вълнуващи факти.
Определено отношение имат и преживяванията,
свързани с необходимостта да прикриеш истин­
ското си отношение, да сдържиш външните изяви
на чувствата (взаимоотношенията в семейството:
снаха — свекърва, тъща — зет, родители — деца и
т. н.). От друга страна, кошмарните сънища с
еднообразни, често повтарящи се застрашителни
ситуации и тягостните усещания по време на сън,
които възникват в сърцето, главата, гърдите, мо­
гат да бъдат източник на последвалите страхове
и безпокойства.
Различните сексуални преживявания, свързани
с промяна на половото влечение и половите функ­
ции, растящото недоверие и съмнението във вер­
ността на съпруга или съпругата, мнителността,
промените във вътрешно-семейните отношения
оказват влияние на поведението, на маниера на
държание с околните и водят до изменение на
жизнената позиция.

64
 Само по себе си има значение и „съзнаването“
на факта на заболяването, както и преувеличеното
тълкуване на „осъзнаването на болестта“, „бяг­
ството в себе си“, самовглъбяването, повишеното
внимание към собственото здраве. За да илюстри­
раме многообразните човешки реакции, възниква­
щи в отговор на тези преживявания, на скръбта и
сложните и понякога заплетени житейски обстоя­
телства, ще ви приведем някои наблюдения.
Една жена на около тридесет години след ня­
колко аборта страдала от безплодие. Мъжът й
много искал да си имат дете. На тази почва често
възниквали конфликти. Свекървата убеждавала
сина си да си намери пълноценна другарка в жи­
вота. Обаче въпреки проведеното активно лече­
ние жената не забременявала. Тя прекарала мно­
го безсънни нощи в сълзи и страдания, като стра­
стно желаела да стане майка. И ето че най-сетне
коремът й започнал да расте, както се полага с
напредването на бременността. Но, уви, това била
мнима бременност, предизвикана от самовнуше­
ние и внушение на фона на ярката представа за
желаната истинска бременност, с която била свър­
зана надеждата за мир и щастие в семейството...
Художник, който в течение на целия си живот
се отличавал с неустойчиво настроение и мнител-
ност, получил спазъм на клепачите и с мъка
отварял очи. Освен това започнал да заеква, а
цонякога „загубвал говора си“, като овързвал
всичко това с „проклятието на жената“. Той бил
казал на жена си, че иска да се ожени за друга.
След последвалите бурни разправии тя възклик­
нала: „Вън от моя дом! Проклинам те и от днес
нататък нека станеш отвратително уродлив и

S Умеаиет* да владеех себе са 65

глупав! Моето проклятие ще те преследва на­
всякъде!“
Един инженер, които от детските си години бил
плах, стеснителен и неуверен в себе си човек, меч­
таел да стане художник. Възхищавал се от хар­
монията на цветовете, любувал се па гамите от
най-различни оттенъци. Бленувал да извърши
нещо необичайно, да стане велик художник. Теж­
ко преживял загубата на близък приятел. След
погребението започнал да се замисля за състоя­
нието на своето сърце. Скоро след като един от
колегите му получил „сърдечен пристъп“ и се на­
ложило да извикат Бърза помощ, започнал да се
вълнува без причина. Започнал да го боли левият
хълбок. Сравнявал усещанията си с тези, които
описвал неговият колега. Колегата му починал
след една година па работното си място. Започнал
да си внушава, че и неговият живот „виси на ко­
съм“. Макар че задълбоченото и подробно изслед­
ване на сърдечно-съдовата му система не открило
никакви нарушения, престанал да ходи на кино и
на гости и започнал да води затворен живот. Чув­
ствувал се по-уверен и спокоен, когато носел у
себе си „аптечна“ с различни лекарства. При спо­
менаването на думите инфаркт и стенокардия чув­
ството му на безпокойство и страх се засилвало.
По такъв начин при всички тези още млади и
напълно здрави физически хора вследствие на по­
вишената внушаемост и самовнушението са въз­
никнали разнообразни временни нарушения на
различни важни функции.
Един работник, още млад и здрав човек, след
като гледал филма „Вий“, изгубил душевния си по­
кой и започнал да страда от безсъние.

66
 Едно момиче гледало с възхищение филма „Хам­
лет“. Но в момента, когато Офелия полудява, тя
започнала да изпитва страх, че е психично болна.
Младеж се прибирал късно от работа. Извед­
нъж иззад една дворна врата изскочило куче. От
страх той започнал да бяга, спънал се и паднал.
Възникнало усещане за „стягане на крака“. Ра­
ната бързо заздравяла, но той продължително
време не можел да се избави от усещането, че е
„заболял от тетанус“.
Счетоводителка в типография, жена на 42 го­
дини, разведена, живеела с 14-годишната си дъ­
щеричка. Една вечер при нея се отбила една съ­
седка и и разказала, че една тяхна обща позната
била изпратена за лечение в психиатрията, тъй
като се нахвърлила с нож върху единственото си
дете. След този разказ тази съвсем здрава и пси­
хически пълноценна жена започнала да изпитва
страх, че може да извърши нещо подобно. Макар
че натранливите мисли от такъв род не представ­
ляват никаква опасност, тъй като никога не се
реализират, те са мъчителни за всеки човек. Той
страда и се старае по всякакъв начин да се из­
бави от тях.
А ето и още един пример. Млада жена, адвокат
по професия, в продължение на няколко месеца
се грижела за тежко болния си мъж. Лекарите я
били предупредили, че е безнадеждно болен, тъй
като страда от рак на стомаха. Тя окръжила лю­
бимия си съпруг с грижи и внимание. Но това не
й се удавало лесно, тъй като била принудена да
играе ролята на безгрижна и жизнерадостна жена,
уверена в скорошното оздравяване на мъжа си.
И всеки изминал ден бил мъка за нея. След стра-

67
 /

далческата смърт на съпруга, която настъпила

пред очите й, тя загубила сън и покой, станала
тревожна и плаха, потисната и опустошена. В ре­
зултат на пренапрежението на волята и емоциите
у нея се развила тежка форма на неврастения.
От ежедневната практика на лекарите психоте
рапевти се знае, че развитието на някои невроз!
понякога е свързано с остатъците от суеверия, със
страха от „урочасване“, от „омайни билки“, от
„подхвърлена магия“, ог „донесена болест“ р ре­
зултат на завист. Например надвечер при една
жена се спира непознат и й казва: „Очите ви са
мътни.. . След половин година вие ще умрете!“
В автобуса една непозната жена се обръща към
една лекарка и й казва: „Скоро ще умре мъжът
ви, а след това вие ще се разболеете от тежка
болест.“
Една млада жена, която наскоро се била омъ­
жила, загубва венчалната си халка. Съседката но
маса в санаториума поверително й казва, че в те­
чение на една година ще остане вдовица.
Циганка досажда на едно току-що завършило
средното училище момиче, което не иска да му
се „гадае“. Като се разсърдва, циганката заявява,
че момичето не бива да постъпи във виеше учебно
заведение, тъй като в най-скоро време ще я блъс­
не кола, коя го ще й „отреже двата крака“.
Инженер, който наскоро е пристигнал на рабо­
та в нов град, сънува, че на гърдите му се хвърля
огромна сиамска котка с блестящ а очи. Тя го
дращи с ноктите си и кръвта си теч е... Хазайката
на квартирата, където той се е настанил, му „обяс­
нява“, че на новата работа го „чакат големи беди,
а може би и смърт“.

68
 Студент по медицина, дошъл на практически
занимания по патологична анатомия, неочаквано
вижда на секционната маса трупа на майка си, а
сутринта тя още е била жива и здрава.
В купето на влака за далечни разстояния пред
очите на пътниците скоропостижно умира пътник.
Два бика се бодат един другиго пред очите на
една колхозничка. На единия от тях „се изсипват
всички вътрешности“. След няколко дни по време
иа буря мълния убива крава. Колхозничката за­
болява от тежка невроза.
Всички тези случки са примери за внезапно и
мъчително преживяване на страх, изпитан от хора
на различна възраст и с различни професии. По­
ради „засядането“ на емоциите върху преживява­
нията и опасенията са възниквали тревога, по­
стоянно напрегнато очакване на неизбежна мъка
и нещастия, което в още по-голяма степен е спо-
собствувало за насочването на човека към соб­
ствените неприятни мисли, за „глозгането“ на
вътрешните усещания, за надценязането на огор­
ченията и несполуките, както и на бъдещите беди.
При такова изостряне на възприятията на соб­
ствените усещания и околната среда човек често
хиперболнзира обикновени житейски ситуации,
„потъва в болестта“, животът изкуствено се ус­
ложнява, надценява се тежестта на собственото
състояние, губи се вярата в бъдещето. Причина
за нервен срив могат да бъдат и други тразмира-
щи фактори. В известни случаи във връзка със
стресово въздействие се налага бързо приспосо­
бяване към променилите се условия на живот или
към психологичния микроклимат. Подобни стре­
сови ситуации се понасят особено тежко от хора,
69
 които трудно привикват към каквито и Да е про­
мени в техния привичен ритъм и начин на живот.
У един преподавател по математика на 40-го-
дишна възраст след смяна на работата (след дъл­
гогодишна преподавателска дейност в училище
преминава на работа в педагогически институт) и
смяна на квартирата — в друг район на града,
възникват тревога, потиснато настроение, изчезват
желанията и интересите.
Само по себе си „осъзнаването“ на факта на
коя да е болест представлява своеобразен стрес
и по определен начин повлиява поведението, на­
строението и реакциите на човека. Ето как пси­
хиатърът Д. С. Скворцов характеризира това мно­
гообразие от преживявания на болестта: „Болният
пренебрегва болестта, смята я за позор, бори се с
нея или напълно й се покорява, става й роб и слу­
га, бои се и привиква с нея, търси в нея преиму­
щества, преживява я по един трагичен начин, съз­
нателно преувеличава болестните симптоми, дис-
симулира, „украсява“ с болестта своето светоусе-
- щане.“
Еволюцията на реагирането спрямо болестта е
свързана по най-тесен начин с особеностите на
личността, с миналия опит, с безкрайното разно­
образие от форми на поведение и с различните
субективни оценки на себе си, на собствените въз­
можности. Едни се боят да говорят на тема, за­
сягаща които и да са прояви на болестта, а други,
напротив, обсъждат този „неизчерпаем проблем“
с когото сварят, като доверчиво възприемат слу­
чайни и неграмотни съвети по повод на лечението,
режима и т. и. След това те усилено се занима­
ват със самолечение и „самоизлекуване“, като
променят начина на живот и привичките си, тъй
 ' -I

като тези „лечения“ и „режим“ започват да зае­

мат главно място в живота им.
Известни са случаи на масово увлечение по про-
полиса, корена на жен-шена и валсрианата, по
настойката от божур, по лечебни курсове с голя­
мо количество лимони, цвекло, чесън с мед, варен
ориз, по „приготвяна по особен начин“ пшеничена
каша и др. Други пък са се увличали от бягането
за здраве, маратона, ваните със сода, гладуване­
то. Всеки човек реагира по собствен начин спря­
мо болестта и по свой начин се бори с нея.
Обаче въпреки безкрайното разнообразие от
форми на поведение на болните от невроза или
друга болест, от различните субективни оценки на
собственото състояние всички хора са обединени
от общата тенденция да се избавят от болестта, от
болестните нарушения и усещания. Стремежът да
се разберат някои сложни, „непостижими за ума“
явления на нашия емоционален свят, умението на­
време да проумееш собственото си състояние след
малките и големите огорчения, чувствата си, без­
покойствата, да им дадеш критична оценка, за да
преодолееш житейските несгоди, да се отвлечеш
от тях — такива са първите крачки в усвояването
на науката да владееш себе си.
Човешки тегла. Кои от тях са малки, а кои го­
леми? Къде да прекараш границата? Мъката ви­
наги си е мъка, тя подкопава здравето, убива ак­
тивността, лишава от сили. Само способността за
активна борба, за пренастройка на отношението
спрямо стресовите фактори може да ни помогне в
тази борба, и то често без намесата на лекаря.
Този стремеж към пълноценен и интересен живот,
вярата в бъдещето, способността зорко да се

71
вглеждаш в утрешния ден, да виждаш и цениш
важното в настоящето и да отминаваш дреболии­
те извеждат човека към победата.
А в сложни случаи винаги, във всяка минута
можеш да потърсиш помощта на психиатъра. Но
какво е това психотерапия и какви са нейните ме­
тоди? С какво всъщност тя помага на човека? За
това ще поговорим в следващите глави.

СЛОВО, КОЕТО НОСИ ЗДРАВЕ

„ .. .Аз ви внушавам, че от днешния ден, от този

час вашето самочувствие започва да се подобрява.
Ще изчезне главоболието, ще мине безсънието, ще
се освободите от раздразнителността. Вие ще по­
чувствувате прилив на сили, постоянна бодрост и
добро настроение. Няма да се уморявате лесно.
Вашите преживявания, страхове и тревоги ще ви
напуснат и ще ги забравите. Животът ще ви носи
удоволствие и радости. Вие вече изпитвате това
и ви се иска да се усмихнете. У вас се появява и
все повече расте вярата в собствените сили и въз­
можности. Главата ви е ясна, сърцето бие рит­
мично, спокойно, дишането ви е дълбоко и спо­
койно. Приятна топла вълна се разлива по целия
ви организъм, като предизвиква сладостното усе­
щане на покой и приятна почивка. Спокойно и
приятно ви е. Леко ви е. Чувствувате се добре.
Вие се усмихвате.. . “
Но какво е това? Нима поредният сеанс на шар­
латана знахар? Не. Този път не.
Медицината отдавна използува за лечебни цели
три средства: билката, ножа и словото. Както е

72
известно, билката представлява символичното оз­
начаване па лечебните препарати, ножът — скал-
пелът на хирурга, а словото е основното средство
за въздействие на лекаря върху болния при пси­
хотерапията.
Методите за внушение — психотерапията — спо­
ред определението на видните исихотерапевти
В. Н. Мясашчев и В. Е. Рожнов представляват
комплекс от лечебни въздействия върху психика­
та на болния, а чрез нея и върху целия организъм
с цел да бъдат отстранени болестните нарушения
и да бъде променено отношението към самия себе
си, към собственото състояние и околната среда.
Още Езоп е обърнал внимание върху необичай­
ните качества пд човешкия език, който може да
бъде източник както на най-отвратителното и
мерзкото, така и на най-великото и прекрасното.
А съветският поет Вадим Шефнер по този повод
се изразява особено точно и лаконично:

„Думата убива,
от беди извежда.
Думата войските
след тебе повежда!“

Много пъти лечебните внушения оказват неоце­

нимо влияние върху човека, намиращ се както в
будно, така и в хипнотично състояние. Когато сло­
вото отразява яркостта и единството на нашите
мисли и чувства, то действително притежава чу­
дотворна сила. Думите, предаващи красотата на
морето, синевата на планините, прозрачния въз­
дух на долините, златистите лъчи на слънцето
или възпяващи величието на човешкия разум,

73
всепобеждавагцата' сила па дружбата и любовта,
оказват огромно психотерапевтично въздействие.
Могъщото влияние на словото, лечебните пси-
хотерапевтичнн въздействия се използуват така
успешно при индивидуалните беседи, кцкто и п
събеседванията със специално подбрани групи
болни. Те се основават па дълбокото разбиране
на нервно-психичните промени, предизвикани от
заболяването. Лекарят трябва не само да вникне
в характера на болния, но и задълбочено да опо­
знае личността му, за да получи цялостна пред­
става за човека. С тази цел той се интересува от
отношението на болния към различните явления
на живота, от неговите мечти, планове и огорче­
ния. Това е наложително, за да помогне на изпад­
налия в беда човек да преодолее отрицателните
преживявания, да възвърне издръжливостта и бод­
ростта си, да победи в борбата с трудните обстоя­
телства. Колкото по-силна е личността, толкова
по-бързо и по-лесно може да се пренастрои ней­
ното отношение към преживяванията, като се мо­
билизират издръжливостта, самообладанието, тър­
пението, твърдостта, самоувереността. Това е твър­
де важно, тъй като стресовата ситуация нарушава
приспособимостта на човека към различните фак­
тори на социалната среда, като го дезадаптира.
И в тази борба побеждава самият човек, който
съумява треЗ|Во да прецени всичко и да преодо­
лее трудностите.
В процеса на психотерапията информацията,
която се използува за пренастройка на състояние­
то на човека, се преработва от собствената му
психика. В много случаи болният от невроза има
създадена своя представа за болестното си съ-

74
 стояиие. Необходимо е убедително и аргументи­
рано тя да бъде разрушена, като се използува и
влиянието на положителните емоционални факто­
ри. В този смисъл представляват интерес спосо­
бите във възпитателната работа на известния съ­
ветски педагог А. С. Макаренко, който придава
голямо значение на действието на емоциите.
„Наша твърде важна институция — пише той —
беше системата от перспективни линии. Човекът
не може да живее на света, ако в живота му няма
нищо радостно. Истинският стимул в човешкия
живот представлява утрешната радост. Тя трябва
да бъде организирана, събудена за живот и пре­
върната в реалност. Трябва упорито да се претво­
ряват по-простите видове радост в по-сложни и
значителни от човешка гледна точка. Д а възпи­
таш човека значи да възпиташ у него перспектив­
ните пътища, по които се намира утрешната ра­
дост.“
Трябва винаги да се учим да се радваме. Трябва
да искаме и да умеем да се радваме. Това в зна­
чителна степен е свързано с факторите на социал­
ната среда, които по определен начин повлияват
емоционалния облик на нашите действия, постъп­
ки и поведение. Според социолозите огромно зна­
чение има общуването между хората, реалните
човешки отношения, създаващи се в резултат на
разбирателство или неразбирателството, на сим­
патията или антипатията, на взаимодействията и
комуникацията.
В литературата има интересни материали, илю­
стриращи ролята на социалната^среда и възпи­
танието на човек от човека. Например френският
философ Етиен Кондиляк описва едно литовско

75
момче, живяло сред мечки. Когато го намерили в
гората, то пълзяло па четири крака, ие говорело,
а издавало нечленоразделни звуци.
Има немалко описания и на други случаи за
възпитание на деца от животни. През 1920 г. б
И ндия в едно вълче леговище били намерени за­
едно с малките вълчета и две момиченца. Едното
от тях било на 7—8 години, а другото на 2. По-
малкото наскоро след това умряло, а по-голямото
било отгледано във възпитателен дом. То пиело,
като лочело, и дълго време не можело да прохо­
ди. Ако към него се приближел някой, докато се
хранело, то се озъбвало и ръмжало като вълк.
През деня спяло в ъгъла с лице към стената, като
събличало дрехите си и отхвърляло одеялата. За
4 години научило само 6 думи. На 17-годишна
възраст по равнище на развитие съответствувало
на 4-годишно дете.
Тези, както и други факти убедително показват
ролята на възпитанието, на непрекъснатото об­
щуване, на социалната среда, на постоянния при­
ток на информация в развитието и изграждането
на човешката индивидуалност.
Известно е, че и нравствените принципи на зре­
лия човек в значителна степен зависят от нагла­
сата иа личността, заложена в детството. Само
при тези условия е възможно хармоничното нор­
мално развитие на личността.
За да се стреми един човек към доброто и да
не се плаши от трудностите, той трябва да вижда
перспективата на радостта и победата. Прибли­
зително такава е и схемата на предпоставките, от
която изхожда психотерапевтът при срещите си с
болния. Всяка дума на лекаря трябва да внушава

76
бодрост, увереност на пациента в себе си, сигур­
ност, че ще се избави от преживяванията и бо­
лестта си. Всяко болестно състояние променя све­
тоусещането, всичко се възприема през призмата
ча преживяванията, като се загубват предишните
келания и интереси. Особено значение в такива
случаи придобива словото — то ни учи на уме­
нието да живеем, да работим, интересно да пре­
караме свободното си време, да общуваме с хо­
рата, да виждаме и да ценим чистото небе и обек­
тивно да преценяваме всичко, което е дадено
на човека.
Твърде често, след като са отминали тревогите
и теглилата, болните казват, че сега вече са „про­
зрели“ и са се научили да виждат и цепят всичко
оно,ва, което преди не са забелязвали. В този пси­
хологичен процес е изиграло роля и необходимото
в дадения момент слово на лекаря.
Обстановката па взаимно доверие и увереност
в успеха на провежданото лечение повишава ефи­
касността на психотерапевтичното въздействие.
Обикновено с увеличаване броя на проведените
беседи болният с >все гю-голяма охота споделя
своите грижи и съмнения, вълнения и огорчения,
тревоги и преживявания. В процеса на нсихоте-
рапевтичиите беседи лекарят и болният с критич­
на насоченост постепенно вникват в създалата се
житейска ситуация, като се стремят да намерят
оптимален изход от нея.
При оплаквания от лошо самочувствие и опа­
сения за развило се някакво „тежко заболяване“
лекарят на базата на лабораторните данни и по­
казанията на инструменталните клинични методи
(анализ на кръвта, на урината, рентгенограма,

77
ЕКГ и др.) убедително доказва необосноваността
на страховете, на безпокойството и лъжливите
умозаключения на болния.
Високоемсщионалното и задълбочено интелек­
туално общуване с лекаря завладява вниманието
на болния и му помага да придобие жизнено
важни знания. Хуморът, уместната шега и опти­
мизмът трябва да намират място в тази словесна
информация. Ф. М. Достоевски например смята
веселостта на човека за най-забележителното му
качество. В съчетание с положителния емоциона­
лен резонанс, с тактичността, вниманието и за­
грижеността, радостта и веселието преобразяват
житейските позиции и настроението. Често маги­
ческо въздействие оказват яркостта и убедител­
ността на приведените доказателства но повод
лъжливостга па т. нар. теория па собствената бо­
лест, създадена от болния.
В живота на човека има особено наситени, емо­
ционално сложни и трудни периоди. Обаче емо­
ционалният опит, възпитанието на собствените
чувства помагат да бъдат преодолени трудности­
те, да бъдат надживени и победени несполуките и
за отстраняването на мъчителните, водещи до
дистрес съмнения, неувереност, слабоволие.
Идеята за оздравяващото използуване на стре­
совото състояние крие в себе си големи възмож­
ности. В. Е. Рожнов разработва система за емо­
ционално-стресова психотерапия, основаваща се
на това, че обикновено най-силно влияние върху
човека оказват емоционалните акценти на речта —
в сравнение със смисловото й значение.
Авторът е прилагал колективни сеанси по емо­
ционално-стресова психотерапия на фона на хип-

78
нотнчно състояние при лечение на болни от алко­
холизъм, както и при неврози. Тази психотерапев-
тична тактика емоционално завладява и увлича
пациента, като благоприятствува неговата психич­
на нренагласа.
Активнзацията и стимулацията на болния че­
сто са свързани с тренирането и възпитанието па
самообладанието, па търпението, с формирането
на увереност в себе см, в собствените възможно­
сти. През последните години самовъзпитанието,
самодисциплината и самовнушението се използу­
ват често при различните неврози и след оздра­
вяването. Различните фактори на само,внушение­
то представляват най-ефикасният способ за пови­
шаване на настроението и жизнения тонус на чо­
века, за приспособяването му (адаптацията) към
сложна ситуация.
В последно време са публикувани брошури и
листовки по автогенна тренировка, която се из­
ползува широко в цял свят, както и в СССР. Тряб­
ва обаче да подчертаем, че този метод не е нов.
Лечебното еамовъздействие е било широко раз­
пространено още в древните държави — Тибет,
Индия, Елада, Римската империя. Съществуват
различни методи за самовнушение, базиращи се
на релаксацията — отпускането. Тяхната същ­
ност се изразява в следното: човекът бива обуча­
ван, след като се съсредоточи, да предизвиква у
себе си по два-три пъти на ден състояние на пъл­
но разхлабвапе на всички мускули. Като заеме
свободна поза и затвори очи, трябва да се опитва
да си представи как дясната му ръка се затопля
и натежава, след това лявата и т. н. Постепенно
се усвояват 6 упражнения по методиката на

79
Шулц. Мислено се повтаря по много пъти: 1) моя­
та дясна ръка е тежка; 2) моята дясна ръка е
топла; 3) сърцето ми бие спокойно и силно; 4) аз
дишам напълно спокойно; 5) мускулите на корема
са отпуснати, в червата ми нахлува топлина; 6)
мускулите на лицето ми са отпуснати, долната
челюст е увиснала, челото ми е хладно.
Препоръчват се различни формули на самовну­
шение. Например: „На мен ми е приятно и спо­
койно. Не мисля за йищо. Всичко у мен е отпус­
нато. Спокоен съм. Отпочивам си. Чувствувам ле­
кота и освобождаване. Грижите ги няма. Освобо­
дих се от напрежението и тревогите. Нищо не ме
безпокои. Не ми се иска да мърдам, да мисля, да
се отвличам. Леко и спокойно ми е, постепенно
задрямвам, наслаждавам се на покоя.“ Подобни
методи са в състояние да предизвикат усещане за
тежест и топлина в ръцете, отпускане на корем­
ната преса или мускулите на лицето и т. н. Като
тренира всеки ден, човек с помощта па такива са­
мовнушения получава възможност да влияе на
функциите на отделните органи в гръдната и ко­
ремната кухина, на съдовия тонус и на нервната
система. „Вживяването в ролята“ на здрав човек
му дава възможност да се успокои, въздействува
на настроението и самочувствието му, на емоцио­
налното му състояние. Самовнушението обаче не
е само просто начин да се излекуваме от невро­
зата. Както показва опитът, постоянните автоген­
ни тренировки закаляват волята и характера и мо­
билизират волевите ресурси, като не им позволя­
ват да се разпилеят дори и при извънредни об­
стоятелства.

80
 Лекарят Линдеман извърщва 119-дневно пъте­
шествие с лодка през океана. Той си поставя з а ­
дачата да изследва характера на физиологичните
и психичните изменения, които възникват под
влияние на пребиваването на човека в условия на
постоянна опасност (след корабокрушение и др.).
Тъй като не успява да изясни всички интересува­
щи го въпроси при първото плаване, след година
Линдеман предприема ново пътешествие през
океана. Докато се готви за него, той изучава тру­
довете на психолога Йоханес Шулц — автор
на автогенната тренировка. Още след първия
си психологичен експеримент Линдеман стига до
извода, че „опасността е у самия човек.. . твърде
много зависи от неговата душевна твърдост“.
След второто опасно пътешествие той пи­
ше: „По три пъти на ден си набивах в гла­
вата: „Аз ще постигна това! Няма да се пре­
дам! . . . “ Този лозунг ми служеше като морален
спасителен пояс и в онзи ден, 57-ия от пътешест­
вието, когато лодката се обърна и аз трябваше
девет часа да се боря с бурята, легнал върху дъ­
ното. Д а прекараш девет часа, като се вкопчваш
за един мъничък хлъзгав галош, когато те люшкат
шестметрови вълни, налита безжалостният ура­
ган и бясно фучи вятърът — такова нещо изисква
май повече ог обикновената воля за живот.“*
Този своеобразен и интересен експеримент убе­
дително показва, че при определена психична на­
гласа на човека, който си е поставил задачата на
всяка цена да постигне поставената цел, тя по пра­
вило се постига дори и при непоносимо трудни и
тежки условия.
* Г л я з е р, Г. Драматическая медицина. М., Медгиз, 1963.

6 Умението да владеем себе «и 81

 Възможността да придобиеш мъжество и волеви
качества съвсем не е просто съдба на някакви из­
ключителни, избрани хора. У всеки човек е зало­
жен огромен запас от воля, издръжливост, упо­
ритост, търпение, мъжество и умение да го мо­
билизира при определени условия, като трезво
преценява създалата се обстановка. Необходимо
е обаче навреме да се съсредоточиш и напълно
„да се изразходиш“, както казват спортистите.
При подобни екстремни ситуации ролята па само-
тренировката, самодисциплината, умението да си
внушиш, като говориш сам със себе си наум, спо­
койствието, издръжливостта, твърдостта и силата
за борба и победа е особено голяма.
Всеки човек, ако желае, може да овладее с по­
мощта на лекаря методите на самовнушението.
При много случаи това е достатъчно, за да се ос­
вободим от тревожността, страха, неувереността
в себе си, мнителността и натрапливите състояния
и отново да възвърнем душевното си равновесие
и здраве. В случаите, когато това е недостатъчно,
на помощ идват и. другите психотерапевтичпи ме­
тоди и способи. Твърде важно обаче е да държим
сметка за обстоятелството, че всеки човек пред­
ставлява личност с характерни индивидуални осо­
бености, а всеки болен освен това страда от своя­
та болест и от свързания с пея страх. Затова оне­
зи единствено необходими думи, които са особено
действени и ефикасни в конкретния случай, не мо­
гат да бъдат някакъв шаблон, а са строго индиви­
дуални. Не по-малко силно е влиянието на сло­
вото и при провеждането на т. нар. колективно-
групова психотерапия. Още А. С. Макаренко по­
казва значението на колектива като основен фак­

82
тор за превъзпитанието на човека. След предвари­
телното запознаване с всеки от участниците в бъ­
дещата група от 5—15 души лекарят провежда
беседа с тях, дава им възможност за взаимно въз­
действие и взаимно повлияване, за да изкристали­
зира съзнателната критична оценка на собствените
преживявания и мисълта за активизиране в по­
нататъшния пълноценен живот и дейност.
Методите на колективноггруновата психотера­
пия могат да бъдат разнообразни. Това са хипно­
зата, автогенната тренировка, трудовата тера­
пия, културната терапия. Могат да бъдат изпол­
зувани дискусията (обсъждането), убеждението,
внушението, утвърждаването, обучението в само­
внушение. Програмата за тези психотерапевтични
сеанси се променя в зависимост от пола, възраст­
та, характера на професионалната дейност и осо­
беностите на неврозата. Лекарят използува обе­
диняването в лечебна група за утвърждаване и
доказване на високата ценност на колектива, на
междуличностовите отношения, които обединяват
хората.
В будно състояние болният от невроза е акти­
вен участник в провежданото лечение и преди
всичко сам се стреми да преодолее своите непра­
вилни представи, да промени отношението си към
вълнуващите го обстоятелства, да добие увере­
ност в себе си и да възстанови душевното си рав­
новесие. Обикновено при това се разкриват нови
страни на човешката личност, големи потенциални
възможности, интереси и склонности на човека,
за които той понякога не е и подозирал, но които
лекарят открива и насочва в нужната насока.
В подобни случаи за лечението може да бъде из­
ползувана художествената литература, изобрази­
телното изкуство, киното и театърът, различните
видове спорт, колекционирането, разходките и пъ­
тешествията, заниманията с фотография и рабо­
тата в овощната или зеленчуковата градина. Всич­
ки тези по същество естетично-психотерапевтични
въздействия оказват благотворно влияние на емоци­
оналното състояние и общия тонус. В СССР, Англия,
САЩ, Франция, Чехословакия, ФРГ, Полша, Бъл­
гария и други страни широко се използува библио-
психотерапията. Преживяванията на един или
друг литературен герой, неговото отношение към
различните страни па живота, възгледите му, как-
то и действията му в сложни житейски обстоятел­
ства, съпоставянето на собствената съдба със съд­
бата на отделните действуващи лица често по­
мага да бъдат намерени онези средства и начи­
ни, онези мисли и необходими емоционални сти­
мули, конто мобилизират за борба, като заставят
човека да погледне от друга гледна точка всички
нюанси на преживяванията си, които са оказали
стресово въздействие.
Не по-малко важен елемент при използуването
на литературните произведения и биографиите на
известни писатели, музиканти, художници и уче­
ни е развитието на навиците на разказвач. В слу­
чая важно значение придобива фактът на общу­
ване със събеседника или със слушателската
аудитория. Емоционалната приповдигнатост, изра­
зителността, психологичният анализ на излага­
ния сюжет оказват тонизиращо влияние и в също­
то време променят отношението към безпокоящи­
те обстоятелства.
На мнозина подобно въздействие оказва и му­
зиката. Още Платон твърди, че с помощта на му­

84
зиката може по определен начин да се повлияе
формирането на човешкия характер. Според оп­
ределението на Мусоргски музиката представлява
средство за събеседване между хората. Тя трябва
да бъде стройна, хармонична, слънчева, пълна с
живот, разбираема. Видният психоневролог акад.
В. М. Бехтерев смята, че музиката създава опре­
делено настроение, положително повлиява диша­
нето, кръвообращението, отстранява гнетящата
умора и придава физическа бодрост.
За това говори и Шекспир в „Ромео и Жулие­
та“: „Само на музиката сребърните звуци премах­
ват като с ръка моята печал.“
Музикалните програми трябва да бъдат стара­
телно обмисляни.
Гледането на филми благодарение на съчетава­
нето на приятните зрителни впечатления с музи­
ка, песни, танци и диалог оказва положителен
психотерапевтичен ефект. В едни случаи се по­
казват филми за пътешествия, за екзотични стра­
ни, в други — комедии, а в трети — динамично
развиващи се психологични драми, разкриващи
преживяванията на героите.
Още Аристотел изказва на пръв поглед пара­
доксалната, но по същество дълбока мисъл за
това, че е по-добре да се показват на хората тра­
гедии, а не комедии, тъй като зрителят, като гле­
да преживяванията на героите, в аналогична си­
туация ще се окаже по-твърд, издръжлив и силен.
Възприятието на естетически образ, стремежът
на човека към прекрасното предизвиква чувство
на радост, бодрост, душевен покой и наслада.
В това отношение е интересно влиянието на цве­
товата гама на природата и на различните явле­

85
ния. Например Гьоте в специален трактат отбе­
лязва, че червеният цвят се харесва на активните,
енергични хора, като ги тонизира: оранжевият,
жълтият и зеленият цвят създават усещане за
топлина, просветление и свежест. Възприемането
на цветовата гама — на различните цветове, на
букетите, съставени от цветя с различни оттенъци,
на парковете, на градинките, на морските кейове,
на планинските пейзажи, създава особена есте­
тична наслада. С нищо не може да бъде сравне­
на своеобразната прелест на курортите — планин­
ски и морски. Целесъобразно е да се съчетават
природните фактори, физкултурата, спортът, лечеб­
ният масаж, различните водни процедури, плува­
нето в басейн със сеансите на самовнушение при
неврозите, хипертоничната болест, бронхита и дру­
ги заболявания.
Пътешествията по реки, по море с параход, ту­
ризъм, походите, алпинизмът (при съответните
медицински показания), екскурзиите извън града,
в гората, пешеходните разходки привличат огро­
мен брой хора.
Движението е жизнено необходимо, тъй като
липсата на движения повлиява по разрушителен
начин организма. Например при животни е уста­
новена зависимост между продължителността на
живота и двигателната активност: мишката живее
до три години, катеричката — 12—15, а бобърът,
който е най-действен измежду гризачите — око­
ло 50.
Видният руски физиолог И. М. Сеченов описва
по един изразителен начин т. нар. мускулна ра­
дост, която обикновено настъпва при спортистите,
както и при хората, които се занимават с физиче-

86
ски труд. Двигателната пасивност води до детре-
нираност на сърдечно-съдовата, мускулната и
други жизнено важни системи на организма, като
се отразява по отрицателен начин и върху защит­
но-приспособителните му реакции. За предотвра­
тяване на детренираността, пасивността, вялостта,
апатията и различни евентуални заболявания се
назначават дозирано ходене (теренкур), гимна­
стически упражнения, къпане и водни процедури.
Внушението в хипнотично състояние се изпол­
зува широко при лечението на множество забо­
лявания на нервната система, па вътрешните ор­
гани, както и при психични разстройства. През
последните години са събрани убедителни данни
относно ефикасното използуване на хипнозата при
хирургични операции, при изваждане на зъби, при
кожни заболявания, при изучаване на чужди ези­
ци, в космическата и спортната медицина и т. н.
Внушенията в хипнотично състояние способству-
ват не само за възстановяване на здравето, но и
за повишаване равнището на работоспособността
и творческите възможности на човека. Доказано
е, че обикновено дълбочината на хипнотичния сън
е без значение за ефикасността на лечебните въз­
действия.
Хипнозата представлява един особен преход
между съня и будното еъстояние. Лекарят вну­
шава на болния усещане за натежаване на тялото,
за приятно състояние на покой и отдих и болният
потъва в хипнотичен сън. Формулата за по-ната­
тъшното внушение е подобна на приведената в
началото на тази глава. След потъването на бол­
ния в хипнозата обикновено се произнасят успо­
коителни думи, насочени към освобождаване на

87
пациента от тревогата, безпокойството, страха и
мъката, внушаващи му увереност в себе си и вяра
в бъдещето и призоваващи го да понася твърдо
трудностите и различните неблагоприятни драз­
нители. По такъв начин се подпомага угасяването
на емоционалната реакция спрямо преживявания­
та. Такива аргументирани формули на внушение
съдържат нужните на болния думи, носещи бод­
рост, увереност и сили за борбата до пълна побе­
да. Съществуват различни методи за хипнотично
въздействие. Сеансите обикновено се провеждат
2—3 пъти в седмицата по 20—30 минути. Те дават
възможност достатъчно бързо да бъдат отстране­
ни болестните прояви и да се възстанови здравето
на болния.
Всеки човек представлява личност с определени
индивидуални особености и, както вече изтъкнах­
ме, онези единствено необходими думи, които са
особено действени в дадения конкретен случай,
не могат да бъдат някакъв шаблон. Доста често
се случва и така: проведени са многобройни ус­
покоителни и разяснителни беседи, както и хип­
нотични сеанси, но всичко това се оказва слабо
ефикасно средство, а изведнъж някоя неочаквано
намерена дума оказва почти магично въздействие
и води до отстраняване на причините, утежняващи
състоянието и влошаващи настроението на човека.
Спомням си за няколко жени със сходни оплак­
вания. Всички те бяха встъпили във възрастовия
период, когато особено болезнено се проявява
реакцията спрямо първите признаци на започва­
щото повяхване. Първата едва забележима бръ-
чица, бял косъм, загубата на предишната ела­
стичност на кожата се възприемат като трагедия.

88
В такова състояние са разбираеми повишената
ранимост и обидчивост, както и колебанията в на­
строението. Една от тези жени по цели дни раз­
стройваше сама себе си, като плачеше постоянно.
Естествено това влошаваше не само нейното са­
мочувствие, но повлияваше настроението и на се­
мейството и, и на околните. Жената потърси ме­
дицинска помощ, лекуваше се с хипноза, но по­
добрение не настъпваше. Безизходица ли беше
това? Не, аз не бързах да правя такива заклю­
чения. Веднъж между другото по време на един
наш пореден разговор аз й казах, че сълзите твър­
де бързо състаряват човека и тя със своя плач,
иска или не иска, активно превръща себе си в
старица. Тази фраза оказа магично въздействие.
Очите на жената моментално изсъхнаха и тя до­
ста бързо коренно пренастрои своето отношение
към всички |вълнуващи я въпроси.
А ето и още един случай, станал по време на
провежданите консултации при един виден психо-
невролог. Към него се обърнал един човек на сред­
на възраст по повод страха си от смъртта. Този
мнителен и тревожен човек постоянно анализирал
работата на собственото си сърце. Стигнал дотам,
че се боял да ходи по улиците без придружители
и престанал да ползува превозните средства, тъй
като се опасявал, че „внезапно ще умре“. Ръката
му постоянно била на сърдечната област и той
непрекъснато броял пулса си. Затънал изцяло в
мисли за болестта си и посещавайки многоброй-
ните лекари, той се пазел извънредно много от
всичко, което според собственото му виждане мо-
жело да повлияе отрицателно на работата на сър­
цето. Естествено никакво лечение не било в съ­

89
стояние да му „помогне“, тъй като сърцето му
било напълно здраво.
През същия ден психоневрологьт имал много
работа, обаче внимателно прегледал болния и му
казал само това, което бн могъл да каже — че е
съвсем здрав и не се нуждае от никакво лечение.
Ще трябва да се успокои и да започне работа.
Болният уж си тръгнал, но все току сс връщал,
като задавал недоумяващи въпроси по повод на
здравето си и пречел на другата работа. Тогава
психоневрологьт не издържал и креснал: „Ма­
хайте се! Не искам повече да разговарям с вас
и да ви виждам в кабинета си!“
Намиращите се в кабинета лекари били доста
озадачени от раздразнения тон на своя колега.
Обаче те не можели да предвидят последиците.
Минали няколко седмици и в деня на поредната
консултация в кабинета влязъл оживен мъж с
цветя. Той радостно споделил, че е здрав и на­
пълно се е освободил от страха си от смъртта:
„Когато вие, професоре, почти ме изгонихте, аз
разбрах, че никога не бихте постъпили така, ако
наистина съм болен. Вашите думи ме излеку­
ваха!“
Във връзка с този случай, демонстриращ един
своеобразен психотерапевтичеи метод, ни се иска
да ви приведем един израз на Владимир Маяков-
ски: „Словото е пълководец на човешката сила.“
Става дума за онова особено важно, необходимо
при всеки отделен случай слово, което се изпол­
зува от опитния психотерапсвт, завладява човека
и прави чудеса, като често го изцерява от стра­
данията и мрачните мисли с не по-малък успех,
отколкото и най-силно действуващото лекарство.

90
 УЧЕТЕ СЕ ДЛ ВЛАДЕЕТЕ СЕБЕ СИ .

И така ние се опитахме да ви покажем различни

човешки характери и съдби нагледно с помощта
на малки случки. Някои от тези хора сами са ус­
пели да преодолеят създалите се трудности и да
намерят изход от сложни житейски ситуации, а
други са победили болестите и преживяванията
си с помощта на лекарите.
Всеки човек може и трябва да се научи да вла­
дее себе си. Всъщност ние правим това почти все­
ки ден, когато „се стягаме“ или дори в случаи­
те, когато, без да държим сметка за това, моби­
лизираме себе си, своите физически и психични
възможности за преодоляване на възникналите
пред нас трудности или несгоди. Организмът на
човека представлява саморегулираща се и само-
настройваща се система. Някой би казал, че в
такъв случай не бива да се намесваме в нейното
функциониране. Но човек не живее във вакуум.
И често се случва така, че натрупващите се не­
благоприятни въздействия се оказват прекомерно
силни и превишават, така да се каже, лимита на
издръжливост, който човек е в състояние да по­
несе. Тогава той започва да проявява слабост,
тревожност, обърканост, тъй като не знае колко
големи, наистина неизмерими са неговите собстве­
ни потенциални възможности. Необходимо е само
навреме да ги пусне в действие, да пренастрои
себе си, да преодолее влиянието на отрицателни­
те емоции и да възстанови хармоничното равно­
весие на всички свои функции.
Разбира се, наивно би било да даваме рецепти
за всички житейски случаи. Всеки отделен слу-

91
чай е нещо неповторимо и твърде значително и
важно за всекиго от нас. В рамките на различ­
ните индивидуалности винаги се проявява отно­
шението спрямо различните страни на живота, не
си приличат и плановете за бъдещето, желанията
и интересите. Затова няма панацея за всички хо­
ра и за всички житейски случаи.
Мнозина често успешно намират пътища за
преодоляване на мрачното настроение и тревож­
ните мисли. При това едни изцяло се отдават на
работата си, други превключват вниманието си
на различни отвличащи неща, на хоби и др. и
по такъв начин възвръщат доброто си настроение
и бодростта си. За съжаление науката да вла­
деем себе си не се изучава като специална дис­
циплина, а това не би било безполезно, особено
ако имаме предвид все по-ускоряващите се тем­
пове иа живота и влиянието на различните со-
циалнопсихологични фактори. И може би няма
да е излишно още от училищната скамейка чове­
кът да се запознава с правилата и методите за
управление на собствената психика. Очевидно е
дошло времето, когато трябва по-определено и
сериозно да се постави въпросът за своевремен­
ното формиране у всекиго на онези качества, кои­
то ще му дадат възможност да владее себе си.
Може би това трябва да се направи на базата
на един своеобразен кодекс, помагащ не само да
се възпитава силната и издръжлива личност, коя­
то умее да мобилизира себе си, собствената си
воля и да противостои на различните неблаго­
приятни фактори на външната и на вътрешната
среда, но и трезво да се диференцира стойността
на всяко явление: кое в дадения момент е зна­

92
чително, а кое вече е загубило актуалността си,
иа кое трябва да се реагира и кое да се игно­
рира, с една дума, кодекс, помагащ за изработ­
ването на умението да виждаш пред себе си цел­
та, умението да предвиждаш, да прогнозираш, да
си поставяш задачи и да ги решаваш, като из­
ползуваш отвличащите, активиращите и тренира­
щите нервната система фактори, да вярваш в по­
бедата и да побеждаваш. Всичко това е особено
целесъобразно и осъществимо, като имаме пред­
вид и обстоятелството, че всеки от нас от време
на време интуитивно е търсил, намирал и доста
успешно е използувал всички тези въздействия.
Безспорно първо място сред тях заема трудът.
Трудът е основна потребност на човека, обезпе­
чаваща неговата нормална жизнена дейност. Твър­
де важно е удовлетворението от труда, радостта,
която той ни носи. По този повод е уместно да
припомним афоризма на Бърпард Шоу: „Трудът
по задължение е работа, а любимата работа е
прекарване па свободното време.“ Такава дейност
повишава тонуса, създава нови пътища за пъл­
ноценно превключване и дори за превъзнитаване
на емоциите. Като отвлича от тежките преживя­
вания и неприятните усещания, трудът способству-
ва за възвръщането на загубените интереси, за
появяването на чувството за перспектива, на уве­
реност в себе си и спокойствие. И всъщност ра­
ботата е толкова необходима за човека, както и
въздухът, храната, сънят, общуването. Известният
канадски лекар Ослер пише: „Тази малка дума
е грандиозна по своето значение. Тя е „Сезам,
отвори се“ за всички врати. Глупавия прави умен,
умния — блестящ, блестящия — упорит и уравно­

93
 весен. На юношите носи надежда, на мъжете —
увереност, а на възрастните — спокойствие. На
пея сме задължени за всички постижения. Това
не е само пробен камък за прогреса, но и мярка
за успехите във всекидневния живот. Тази дума
е труд.“
Трудът се използува широко в качеството на
лечебно въздействие за максимално възстановя­
ване на трудоспособността, социално-трудовата
реадаптация и връщането на човека към пълно­
ценна трудова дейност в колектива, семейството
и обществото. В медицинската практика е общо­
приет стремежът да н е ' се откъсва болният за
продължително време от трудовата дейност и
дори след оперативни намеси не се назначава про­
дължителен постелен режим.
Ритъмът на труда, характерът на извършваната
работа и отношението към нея повлияват каче­
ства като търпение, издръжливост, жизнерадост,
умение да съзираш главното и да пренебрегваш
второстепенното и несъщественото в живота, като
твърдо вървиш към целта.
Много хора намират мястото си в най-разнооб­
разни форми на общественополезния труд. Спом­
ням сп една пациентка, на която се бяха случили
толкова беди и нещастия, че на пръв поглед из­
глеждаше невероятно как е понесла всичко това.
За една година беше загубила цялото си семей­
ство: мъжът и загинал при автомобилна ката­
строфа, детето й починало от заразна болест, май­
ка й от инфаркт, а баща й от инсулт. Така тя,
жена с голямо и дружно семейство, останала съв­
сем сама. Тази жена се спаси чрез труда, спаси
я убеждението, че е необходима на другите. Като

94
се товареше постоянно и помагаше на болните и
на колегите в работата, на приятелите, самата тя
издържа.-
Освен активиращото и стимулиращото влияние
на труда има и доста други отвличащи фактори,
способ ми да насочат човека към нави интереси и
асоциз \ии, да запълнят живота му. Удовлетворя­
ването на многообразните интереси и желания
благощ «ятствува максималната мобилизация на
волевия потенциал и оказва мобилизиращо влия­
ние па различните функции на организма.
Трудно е да се прецени например значението
на общуването, което има социално и етично зна­
чение. Човекът изпълнява различни социални
функции в обществото, поддържа контакти с об­
ществената среда, както и с отделните личности.
Потребността му от човешки връзки — т. нар. ко­
муникация — не може да се сравни с нищо. Зна­
менитият френски лекар и пътешественик Ален
Бомбар доказва, че самотният човек би могъл
след корабокрушение да издържи в океана не
по-малко от месец, но обикновено загива през
третото денонощие. Това е смърт не толкова от
изтощение, колкото от ужаса на самотата и от­
къснатостта от хората. Това е ужасът на изола­
цията от външния свят.
В Япония съществува своеобразна система за
духовно възпитание — дзен. Затварят човека за
една седмица в пещера, като му забраняват да
разговаря дори сам със себе си. Хората, полу­
чили такова възпитание, разказват, че към края
на изолацията потребността от общуване става
толкова голяма, че човек изпитва радост от раз­
говор на каква да е тема.

95
 Проблемът за общителността се обсъжда на­
широко в задграничната преса. Английският пи­
сател Робърт Мерл определя съвременното ан­
глийско общество като общество на „мълчалив­
ците“. „Хората поглъщат мълчаливо храната си,
седнали пред телевизорите. Най-разпространеният
израз става „затвори си устата“. Телевизорът
представлява един своеобразен хладилник, в кой­
то сме сложили всичките си мисли и чувства. Той
се смее и плаче вместо пас, радва се и тъгува.
В нашия мълчалив век той дори говори вместа
нас.“
Съветският начин на живот породи особени
форми на общуване — колективизма и сплотеност­
та, които укрепват социалните връзки, усъвър-
шенствуват формите на социалния живот на чо­
века и устремеността му към бъдещето, формират
широки човешки контакти и дружба между хо­
рата. Тези фактори имат водещо значение в на­
уката за умението да владееш себе си. Духът на
другарство и тясна дружба в семейството и ко­
лектива, където човек прекарва по-голямата част
от живота си, стремежът му към емоционално об­
щуване помагат и в беда, и в радост. Видният
педагог В. С. Сухомлински, като описва нерадост­
ни детски съдби, пише, че нищо не обединява
толкова хората както преживяното заедно добро
чувство, събудило се в тежка минута.
Тук е уместно да си припомним дългогодишна­
та необикновена дружба между Карл Маркс и
Фридрих Енгелс — дружба и в творчеството, и
във всекидневните житейски грижи. След тежко
преживяната смърт па сина си Маркс пише на
Енгелс: „Никога не ще забравя как твоята друж-

96
ба ни помогна в това ужасно време. При всичките
ужасни мъки, преживени през тези дни, ме под­
държаше винаги мисълта за тебе, за твоето прия­
телство и надеждата, че ние двамата ще можем
да направим още нещо разумно на тоя свят.“
Приятелството, доброжелателността и интересът
към събеседника, многостранността и добротата
в човешките отношения облекчават всякакви пре­
живявания и трудности, създават особени усло­
вия за защита на човека от страданието и рове­
нето в душата си. Това е опора в живота, която
никога няма да измени, да измами, да подведе.
Особеностите на емоционалното въздействие са
свързани с определена пластичност на емоциите,
с възможността да променяш своята емоционал­
на нагласа в резултат на т. нар. преоценка на
ценностите и превключването на нова ценностна
система. Подобно на това, как се настройва и
престава да звучи фалшиво някой музикален ин­
струмент, и човекът придобива нови емоционални
качества, които му помагат. Особено значение
има възпитанието на чувствата, умението да ги
потискаш при необходимост, да ги мобилизираш
или стимулираш. Интересни наблюдения привеж­
да А. Котов при описанието на шахматни тур­
нири. Той отделя три типа шахматисти: „Едни
след поражението се объркват и неудържимо се
провалят, като губят партия след партия. Други
(например навремето М. Ботвиник) играят след
загубата така, сякаш нищо не се е случило. И на­
края има един такъв рядък тип бойци, които само
се мобилизират от поражението.“ Това е ярък при­
мер за умението да владееш себе си.
Всеки човек трябва да овладее изкуството във

7 Умението де м ед ееи себе см

всекидневното, обикновеното, да намира увлека­
телното, важното, да отхвърля онова, което до­
скоро го е травмирало и му е пречило. Спортът,
различните увлечения, пътешествията, както и
т. нар. хоби могат да запълнят емоционално, да
отвлекат и да променят насочеността па личност­
та, нейното отношение към различните страни на
живота. Природата, симфонията па багрите въз­
хищават и постоянно напомнят на човека, че пред
себе си има един голям живот, вечно нов и ин­
тересен, пълен с нови надежди и начинания.
И особено важно е в оня критичен момент, ко-
гато ни е толкова трудно да се откъснем от тре­
вожещите ни спомени и потискащите преживя­
вания, да се обърнем към тези активни помощ­
ници в науката да владеем себе си.
Като общуваме с хората, четем, анализираме
различни събития, обикновено съпоставяме раз­
личните съдби със собствената и „иремерваме“
това, което сме научили, „па себе си“. Този метод
за отвличане ползуват мнозина. Често, като срав­
няват своите трудности и несгоди с онова, което е
станало с другите, те съумяват да се откъснат от
травмиращите ги фактори.
Припомням си доста случаи, показващи ефи­
касността на превключвания от подобен род.
В нервната клиника бяха постъпили за лечение
три жени на приблизително еднаква възраст —
30—35-годишни. Всички те имаха сходни оплак­
вания — потиснато настроение, загуба на интере­
сите и желанията, безсъние, тревожност. Всяка
от тях смяташе себе си за дълбоко нещастна. На
едната скоропостижно беше починал съпругът,
още млад мъж. по време на отпуската си в Кав­

98
каз. На втората съпругът беше умрял по време
ма хирургична операция. Третата пък беше полу­
чила няколко анонимни писма, които очерняли
мъжа й — в тях пишело, че той й изменя. Мъ­
жът й отричал тази клевета, кълнял й се във
верността сн, но тя не му вярвала.
Като сравняваше своите обиди с нещастието на
другите две жени, които между впрочем бяха
дълбоко .възмутени от нейното поведение, третата
болна съумя да заглуши своите подозрения, да
преодолее потиснатото настроение и скоро след
това напълно оздравя. Онова, което й изглежда­
ше като житейска катастрофа, й се представи в
нова светлина, тъй като жената съпостави свое­
то положение с чуждата мък.а. Намерено беше
най-доброто лекарство.
Своевременното прилагане на фактори от та­
къв характер, трениращи нервната система, по­
вишава издръжливостта спрямо различните стре­
сови ситуации. Затова е целесъобразно по-чссто
съзнателно да бъдат използувани различните съ­
поставки и сравнения, конто изместват едни мис­
ли и ги заменят с нови. И това, което довчера е
изглеждало като житейска катастрофа, вече се
интерпретира по съвсем различен начин.
Като мобилизиращо и стимулиращо начало с
успех могат да бъдат използувани положителни
емоционални въздействия. А търсиш ли такива,
непременно ще ги намериш. В живота на Анна
Петровна своеобразна опора се оказва едно дете,
което излекува душевната й болка. За Елена опо­
ра е вдъхновеният труд, с който тя превъзмогва
тежките недъзи и душевните травми. Това е уме­
нието да намериш себе си, умението да виждаш,
да се радваш и да цениш.
99
 Човекът се бори за себе си и излиза победител.
В едни случаи той сам търси и намира изход от
лабиринта, в който се е заблудил, а в други за
тава му помага лекарят психотерапевт.
Психичното разтоварване също отвлича от мрач­
ното настроение и преживяванията. То може да
бъде естетичната наслада ог възприемането на
музиката, пеенето на птиците, морския прибой,
изгрева и залеза на слънцето, възторга и прекло­
нението пред благородството, смелостта, честност­
та, предаността, любовта на хората, техните ге­
роични постъпки. След посещението па мемори­
алните комплекси във Волгоград и Белорусия
мнозина споделят, че на този фон собствените
им преживявания им изглеждат дребни, помрък­
ват и за тях им е даже „срамно“ да си спомнят.
Досега ние говорихме главно за психичните
превключвания. Но с не по-малък успех при не­
сгодите можем да използуваме и физическите.
Както е известно, двигателната активност, физи­
ческите упражнения също могат да предизвикат
намаляване на високото емоционално напреже­
ние. По-точно разходките, ходенето на различни
разстояния с определен ритъм и последовател­
ност на движенията, както и бягането обикнове­
но водят до настъпване на емоционално успокоя­
ване. Не случайно лечебното ходене се използува
широко в Кисловодск и другите планински курор­
ти при лечението на нервните п сърдечно-съдови­
те заболяваиия.
Бързото бягане, енергичните движения, обрат­
но, създават емоционална възбуда, като повиша­
ват жизнения тонус, а по-късно предизвикват при­
ятна умора и покой.

100

=<Звуков Поток Светлина>=

 В процеса на едно такова двигателно-емоцио­
нално разтоварване и тренировка човек може да
се освободи от тревогата, от различните натрап­
чиви мисли и страхове — например от страха,
изпитван при ходене без чужда помощ, при пъту­
ване с различните превозни средства и др. Про­
веждането на т. нар. самотренировки с постепен­
но усложняващи се задачи, посещенията на нови
места, увлечението от преодоляването на разстоя­
нията, увеличаващи се с всеки изминал ден, не
само тренират, но и преустройват душевната на­
гласа на човека, като му вдъхват увереност в
собствените възможности. Аналогична роля иг­
раят и други фактори — например плуването в
басейн, играта на тенис и др.
Мнозина, преживели тежки травми от личен
характер, често си признават, че техните прежи­
вявания бледнеят и им става по-лесно да се бо­
рят със собственото си потиснато настроение и
мъката след гледането на филм или спектакъл с
динамично нарастваща драматична ситуация. Меч­
ти, страдания, борба на чувствата.. . И нима
всичко това става разбираемо само благодаре­
ние на богатството и изразителността на речта?
Съществува театър на разтърсващите трагедии.
Една от моите пациентки в период на тежки пре­
живявания посетила театъра на гръцките траге­
дии. Ето как предава тя своите впечатления: „На
сцената плаче, вика със сърцераздирателен глас
жена, разкъсвана от страшна мъка (актрисата
Аспасия Паиатанасиу). Тя пред очите ти страда,
виждаш нейното отчаяние и мъка и с нищо не
можеш да й помогнеш, за да облекчиш душев­
ната й болка. Сълзите й се леят, лицето й се гър­

101
чи и от красива, прекрасна жена тя тутакси се
превръща в измъчена, уморена, изнурена от стра­
данията. Разплакани очи, подпухнали клепачи, ръ­
цете отпуснато и трескаво търсят сърцето, подут
нос, подпухнало лице. Говори иа неразбираемия
гръцки език, но всичко ти е ясно, всичко разби­
раш — така нейните преживявания са съзвучни с
тебе. Страшната сила на чувствата на актрисата
предизвиква сълзи у зрителите, те се отдават на
собствените си асоциации и настъпва едно своеоб­
разно облекчение, емоционално разтоварване. И з­
чезва историческата дистанция, струва ти се, че
страданията, преживяната мъка трябва да си оти­
дат, да отстъпят, тъй като побеждава справед­
ливостта, правдата, радостта да живееш и да се
ползуваш от благата на живота.. . “ И действи­
телно доста често с помощта на такъв род свое­
образно разтоварване с последвала мобилизация
на приспособителните механизми човек по-спокой­
но се отнася към онези вълнуващи го обстоятел­
ства, които съвсем доскоро са му изглеждали про­
сто непоносими.
Много хора в резултат на редица неблагопри­
ятни влияния (условия на възпитание, на живот
и околна среда) стават мнителни, тревожни, боят
се от всичко. Те губят покой, ако в тяхно присъ­
ствие разказват за някакви неприятни събития,
станали с други хора, не понасят разговорите за
болести, смърт, операции, кръвозагуби, аварии
и др.
За преодоляването на мнителността и страхо­
вете са полезни различни трениращи задачи, кои­
то сам болният си поставя. Съществуват специ­
ални видове психотерапия, насочена към своеоб­

102
разно „преработване“ и преодоляване на страхо­
вете — например многократно повтаряне през
деня на афективно вълнуващите думи смърт, рак
и ДР-
Доста често положително влияние оказва под­
ражаването на определен човек, станал своеоб­
разен еталон за волеви качества, висок интелект,
душевна широта, издръжливост. Това води посте­
пенно до формирането на нови представи и убеж ­
дения и оставя на заден план онова, което до­
скоро е пречело и е безпокояло. Не по-малко
важна роля играе изработването на привичка да
оценяващ себе си, своето поведение и начин на
реагиране сякаш отстрани. Тази позиция на „стра­
ничен наблюдател“ те заставя да бъдеш предел­
но обективен към себе си.
Едип студент по време на сесия след прекара­
на безсънна нощ отишъл с приятели на кино —
давали двусериен филм. В началото на втората
серия изведнъж почувствувал, че „не му дости­
га въздух“. Имал и силно главоболие и сърце­
биене. Изпитвайки непоносим страх да не умре,
тон с мъка излязъл от киносалона. След този
случай вече не можел да понася местата, където
има голямо натрупване на хора, и престанал да
посещава кино и театър. Обаче, след като ана­
лизирал състоянието си, младежът твърдо решил
да се справи с чувството на страх. За тази цел
започнал да ходи по различно време- в кината,
отначало по за 2—3 минути, а после постепенно
удължавал „тренировъчното време“. Така поле-
ка-лека успял да се избави от неприятните усеща­
ния в сърдечната област, от главозамайването и
страха.
 При друг случай едно Момиче, постъпило по
призвание в медицинския институт, всеки път по
време на занимания по анатомия имало прило-
шаване и повръщане. Момичето се опитвало да
преодолее тази своя слабост, но всичко било на­
празно и близките й започнали да я убеждават
да напусне института и да постъпи в друг, под­
ходящ за нея. Тогава студентката в свободното
си от занимания време започнала да ходи в ди-
секционната зала, където се намирали труповете.
Като тренирала по такъв начин психиката си в
течение на няколко месеца, заставила себе си да
привикне към тази необичайна и неприемлива
обстановка и да преодолее прилошаването и по­
връщането.
Тренировки от подобен род ни помагат да по­
тиснем твърде много условнорефлекторни реак­
ции, които, веднъж .възникнали, след това биха
могли да се фиксират за -седмици, месеци и дори
години.
Съществуват и други средства. Човекът може да
възстанови в паметта си и да актуализира ми­
нали приятни емоции, да си създаде зрителни пред­
стави от радостни спомени, от стари интересни
срещи, от преживени естетична наслада, блажен­
ство, щастие. Това води до формиране на увере­
ност в себе си, бодрост, твърдост на духа. Сле­
дователно умението да владееш себе си, да из­
хвърлиш от живота си всичко ненужно, вредно,
задържащо и пречещо, да се научиш да коорди­
нираш своите мисли и действия се изработва по
различни пътища. Често за това ни помага опти­
мистичната житейска позиция с критично отно­
шение към възникналите трудности и чувството

104
за хумор. По един ярък и убедителен начин пое­
тите Диховични и Слободски ни представят в
„Стихове за Япония“ мъжествения стоицизъм на
японеца, който при всеки каприз на така непосто­
янната родна природа намира утеха в собствения
си оптимизъм:
„Земята щом не се тресе,
то наводнение грози,
а юни ще ни донесе
поредните дъждовни дни.
Наред години, та цял век
стихията вилней.
Ти питаш: как живей човек,
а ето как живей:
В тропическия страшен зной
бедняк потънал в пот
спасение намира той
в оптимистичния подход.
Когато в юни дъжд се лей
безспирно нощ и ден,
японецът си казва: Хей,
как свежо е при мен.
А в юли в пек и прахоляк
напушва го на смях:
Гърбът ми нека да е як —
добре, че няма сняг.
Или тайфун кога реве
със яростно свистене,
пак, казва си, сме най-добре
без землено тресене.
Ако вулканът в дим ръмжи
и бълва кал, скали,
той пак доволен си шепти:
Добре, че не вали.
Във сложния житейски път,
по който вий вървите,
честити са тез, що съзрат
нещо добро в бедите.“

105
 Запасът от испанеца енергия, емоционалният
пламък — това са потенциалните възможности,
конто всеки човек може и трябва да противопо­
стави на трудностите и несгодите.
В същото време не бива да забравяме и обстоя­
телството, че т. нар. спокоен и безбурен живот,
самоуспокоението и самодоволството понякога гра­
ничат с липсата на подтици, желания, интереси,
житейски планове, стремежи. Такова „спокойно
благоденствие“ гаси енергията, води до пасивност,
лишава живота от цел и смисъл. А има безпо­
койство, което активира, мобилизира, създава чув­
ство за перспектива, става източник па търсения,
на творчество, без конто животът губи своя сми­
съл и красота. Общуването, доброжелателността,
отстояването на основните принципи за граждан­
ски нрава и идеологичпите позиции на съветския
човек, вниманието към живота на околните, тру­
довите успехи, благоприятната микросреда, с една
дума, факторите, които предизвикват желание да
бъдеш сред хората, са постоянните активни по­
мощници в овладяването на науката да владееш
себе си.
А. С. Млкарепко пише: „Ако някой ме попита
как бих могъл в кратка форма да определя същ­
ността на моя педагогически опит, бих отговорил:
колкото може повече изисквания към човека, но
и кол кото може повече уважение към него.“
Казват, че никой ог нас не е получил диплома
от ръцете па самата Истина, по ние винаги ще
се стремим да я познаем. Този стремеж ще се реа­
лизира най-пълно, ако умеем да бъдем твърди,
силни, да не се поддаваме па унинието при как-
внто п да е обстоятелства.

106
 Веднъж на Лев Толстои бил зададен въпросът:
„Как сте?“ Толстои отговорил: „Слава богу, без-
покойно!“ Този отговор на великия писател и тъ­
нък психолог съдържа дълбок смисъл. Умението
да владееш себе си не може да бъде изработено
(В обстановка на „покой“. Емоционалното напре­
жение от създал се у човека при определен етап
от живота му психологичен възел винаги води до
търсене на изход, до борба за бъдещето, до прео­
доляване на трудностите и победа.
Абрахам Маслоу, един от видните съвременни
психолози, говори за важността да възпитаваме
у себе си трите качества: издръжливост, чувство
на достойнство и доброжелателност ,в отношения­
та с околните. И тук естествено не бива да не
държим сметка за влиянието па семейството при
формирането на човека. Безспорно високите со­
циални качества па личността — съзнателност, са­
мостоятелност, съвест, доброта, скромност, тактич­
ност, уважение към останалите и много други, се
залагат в семейството, а след това в колектива,
в обществото. Общуването в семейството, отноше­
нията и взаиморазбирането между членовете му,
съвместното обсъждане и решаване на различни
въпроси, вътрешната съгласуваност, възпитаване­
то на чувства на любов и дружба са неоценими
неща.
В този смисъл интерес предстваляват детските
спомени на дъщерите на Карл Маркс. Макар че
семейството му изпитвало тежка нужда, Маркс
винаги запазвал своята жизнерадост и хумор.
Внлхелм Либкнехт, приятел па Маркс, казва:
„ .. .обществото на децата беше потребност за
Маркс, с тях той си почиваше и се освежаваше“.
107
В семейството царял дух на другарство. Децата
шеговито и с обич наричали баща си Мавъра и
Стария. Голямо внимание се отделяло на въпро­
сите на физическото възпитание. Всички деца се
занимавали със специална гимнастика, характе­
ризираща се с голямо натоварване (катерене, ско­
кове и други сложни упражнения).
Дружбата е социална категория. Тя изразява
доверие, уважение, отзивчивост, грижа, взаимораз-
биране, общност на интересите и възгледите. Тя
стимулира за дейност и творчество, кара те да
провериш възможностите си, да преодолееш труд­
ностите. Често човекът е обременен от много пред­
разсъдъци, суеверия, грешки, недоразумения. Про­
цесът на общуването между хората и дружбата
формират вярата в себе си, променят човешката
биография. Този, който вярва в себе си, внушава
тази вяра и на другите и тогава пътят на успеха
е пред него — казва Гьоте чрез устата на Фауст.
„В живота няма нищо по-важно и интерес­
но от мотивите на човешките действия“ — пи­
ше А. М. Горки. Обаче житейският опит се на­
бира в процеса на практиката чрез онези необ­
ходими житейски уроци, които формират харак­
тера, индивидуалността, личността. В тази връзка
ще споменем прекрасните редове па Татяна Тес,
която пише за подобни уроци по великодушие, съ­
страдание, вярност, мъжество, доброта, справед­
ливост. Според нея те учат на душевна щедрост,
благородство и сърдечна топлота, на умението да
се радваш на добрите дела, на чуруликането на
птичките, на звънките гласчета на децата. Зато­
ва парадоксално явление от нашата действител­
ност представляват хората, които живеят пасив­

108
но, без интереси и желания, стремежи и цели.
В своята повест „Под бялата престилка“ извест­
ният хирург Ф. Углов пише, че нищо в живота не
се удава без борба. И най-незначителната победа
над себе си изисква усилия на волята и твър­
дост на характера. Но целта на живота може да
бъде както грубо егоистична, насочена само към
собствената личност, така и неегонстична, въз­
вишена. X. Селие казва, че далечната цел осве­
тява през целия живот пътя на човека и отстра­
нява мъчителните съмнения, водещи до дистрес,
а най-тежък е стресът от рухналата надежда.
В живота па човека има обстоятелства, изисква­
щи решаването на важни въпроси и организира­
нето на по-нататъшния живот по нов начин, как­
то вече показахме с нашите примери. И според нас
най-тежко и страшно е равнодушието на околни­
те. Лев Толстой нарича равнодушието душевна
подлост. В статията „Труд, смърт и болест“ той
разказва по този повод една индийска легенда.
Бог изпратил па хората болестите, за да могат
да разберат, че „здравите трябва да жалят бол­
ните и да им помагат, та когато самите те се
разболеят, останалите да им помагат“.
Да се върнем обаче отново на въпроса за го­
лямото значение на своевременните съвети и под­
дръжка от страна на лекаря. Още в древиоин-
дийския епос, в „Книга на живота“ от III в. пр.
н. е., се казва, че лекарят трябва да бъде за бол­
ния баща, за оздравяващия пазител, а за здра­
вия приятел. Авицена прави поетична характери­
стика на личността на лекаря: той трябва да има
очи на сокол, ръце на девойка, да притежава мъд­
ростта на змията и сърцето на лъва.

109
 Когато болният сам не е в състояние да се
справи с преживяванията си и създалата се слож­
на ситуация, в изкуството да владее себе си му
помага лекарят. И тук особено значение има на­
мирането на здрава житейска позиция, помагаща
да се разкрият вътрешните резерви, да бъдат
осъзнати собствените конфликтни преживявания
н да бъде преодоляна изопачената представа за
живота. Всички сили и цялата воля трябва да бъ­
дат насочени към адаптация по отношение факто­
рите на външната среда и укрепване па контак­
тите с микросоциалното обкръжение. Възпитание­
то па положителна трудова нагласа, ясният ри­
тъм на професионалната деннбет, взаимоотноше­
нията в семейството, трудовия колектив и обще­
ството, където човек работи, почива и се развли­
ча, по-нататъшното усъвършснствуване на соци­
алния живот — това са факторите, в резултат па
взаимодействието между които се изработва нов
начин на живот и нова здрава, активна обществе­
на позиция.
Съществува притча, че умът е фенер, който чо­
векът носи пред себе си. Разумът па човека и
неговите чувства притежават огромни възможно­
сти. Социално-психологичната среда, семейството,
колегите, обществото ни помагат да намерим вер­
ния път п да вървим по пето. Животът е вечно
движение, вечно търсене, вечна борба за бъдеще­
то и Човекът е победител в него!

110
 С Ъ Д Ъ Р ж л II II Е

От а в т о р а ............................................................................................. 3
Да разбереш значи наполовина да п о б е д и ш .......................... 7
С т р а х ъ т ...............................................................................................25
Опора в ж и в о т а ............................................................................. 35
Как започва старостта .............................................................. 47
Малките и големите о г о р ч е н и я .................................................. 59
Слово, което носи з д р а в е ............................................................ 72
Учете се да владеете себе с н ...................................................... 91
 УМЕНИЕТО ДА ВЛАДЕЕМ СЕГЗЕ СИ
М. Е. ТЕЛЕШЕПСКА

Преведе от руски език О л г а Г е о р г и е в а Ц а н о в а

Рецензенти: проф. д-р Н и к о л а А н т о н о в , з. л.,
ст. н. с. II ст. д-р Атанас Атанасов, д. и. н.
Редактор д-р В и к т о р и я А л ш е х

Нац. руска Издание I Лит. група 111-3 Изд № 10312

9533522 111
Код 00 451.6—28—87

Художник на корицата Д р а г о м и р Ф и к о в
Художник-редактор Я с е н R а с е в
Технически редактор Е л и с а в е т а Р а н г е л о в а
Коректор Е л е н а Б а л а н с к а

Дадена за набор на 22, XII. 1986 г. Подписана за печат на 20. II. 1987
Излязла от печат на 30. IV. 1987 г.
Печатни коли 7 Издателски коли 4,55 УИК 4.83
Формат 70x100/32
Цена 0 41 лв.

Държавно издателство « М е д и ц и н а и ф и з к у л т у р а “,
пл. .Славейков“ II — София
Държавна печатница „ Д и м и т ъ р Б л а г о е в “ —Пловдив