Professional Documents
Culture Documents
ДРУИДИ И ВЕЩИЦИ - ИСТОРИЯ
ДРУИДИ И ВЕЩИЦИ - ИСТОРИЯ
Години по-късно отново срещнах младия друид, но за разлика от първата ни среща този
път вече бях научила много неща за космологията, спецификата и ритуалите на
друидите и магьосниците. Въпреки всичко все още не осъзнавах дълбоките различия
между ученията на друидите и уика. Успях да осъзная тези разлики много по-късно. По
онова време още не смеех да подложа на академичен или друг вид интелектуален
анализ това, което бях възприела като интуитивно знание от древните традиции.
В крайна сметка в качеството си на историк бях длъжна да анализирам знанията и
внушенията, до които се бях докоснала. В своята книга "Пътят на друидите", излязла
през 1993 г. Филип Кар-Гом повдига въпроси от областта на сравнителния анализ
между уика и учението на друидите, съпоставя историческия път на развитие и
идентичността на двете движения в индивидуален план. Неговата книга предлага
богати възможности за размисъл, ако не съвършено нови, то поне в коренно различен
аспект, а именно, че Магьосниците и друидите имат много общо помежду си, което се
дължи на сходство в историческото развитие на двете традиции. Възможно е едни и
същи събития да са определяли развитието и на двете учения.
СРЕЩА С ДРУИДИТЕ
Из Хрониките от Тигернах
ДРУИДИ - ПАГАНИСТИ
Ханът на Да Дерга
"Крал Аидан каза на своите друиди: "Разберете кой е отговорен за тези странни дела".
Друидите се оттеглиха зад своя плет от стъбла на самодивско дръвче и донесоха им
прясна бира."
Животоописание на Берах
от Ирландия, стих 23
"След като научил (а може би вече знаел) за високия жизнен стандарт и нивото на
обучение в школите на друидите, той [Свети Патрик] продължил да ги покръства с
лекота в новата вяра, която им се струвала по-драматична версия на собствените им
идеи. В края на краищата и двете религии проповядвали живот след смъртта,
поклонниците и на едната и на другата вярвали, че Свещен дух обитава всичко
съществуващо, с тази разлика, че по-простоватите си го представяли като обитател на
скалите, които започнали да наричат "идоли". Друидите се прекланяли пред могъщ бог,
когото не наричали Исус, а Есус и го свързвали с дъбовото дърво, сякаш предусещали
гибелта на Исус върху кръста. Така школите на друидите се превърнали в манастири за
монаси или монахини, но обучението не се променило съществено."
Книга на друидите
(Aquarian, 1990)
от Книгата за Армагедон
Л. Билър (1979)
Двама от тях започнали диспут със Свети Патрик веднага след пристигането му и
друидът Лох Ру предизвикал светия мъж с груби и арогантни думи, когато светецът се
опитвал да го убеди в правотата на католическата вяра.
Патрик го погледнал и се обърнал към своя бог: "О Господи, чието изкуство е
всемогъщо, нека този мъж бъде прокуден и забравен". При тези думи друидът се
понесъл във въздуха и след малко паднал на земята, главата му се ударила в камък и
черепът му бил смазан. Така загинал Лох Ру. След още няколко изпитания, увенчани с
изгарянето на друида, докато все още бил жив, кралят свикал всички останали друиди и
обявил пред тях решението си: "Предпочитам да вярвам, отколкото да умра".
В някои от молитвите все още е отразена старата неприязън на християните към
друидите. В широко разпространена ирландска молитва от VII в., приписвана на Свети
Патрик и отправена към бога с молба за покровителство, християните настояват за
закрила на ортодоксалното учение и молят Христос за подкрепа срещу всяко зло:
Из Магия за утре
(Hale, 1978)
БОГИНЯТА
Йеремия 44:17-18
БОГЪТ
Магьосниците откриват своя Бог в класическата митология в образа на бог Пан, който
за уика олицетворява един от най-жизнените и вдъхновяващи раждането на пролетта
богове. Видимо изразените атрибути на Пан са адекватни с тези на Рогатия бог в уика и
магьосниците смятат, че този бог е една от външните изяви на техния главен бог.
Според някои исторически паметници, Рогатият бог отговаря на най-значителните идеи
в Уика. Той е свръхчовек, надарен същевременно с животинска сила. Неговата
сексуалност е ненадмината. В символиката се наблюдава и съществено развитие по
посока на висшите му интелектуални и духовни способности – свири на флейта,
приглася на музиката, идваща от седемте сфери на небесните селения и изкуството му
въплъщава в себе си първичните звуци на Красотата и Любовта. В образа на Пан уика
намира олицетворението на съвършената хармония между първичните импулси и
възвисената духовност. Пан е доминиращата от двете сили, преплетени във вечна
диалектика. Нещо повече, закачлив, игрив и изпълнен с настроение и желание за вечен
празник, Пан е Танцуващият бог, а веселието и танцът са съществена част от учението
на уика. Той е почитан главно в селските райони, а в религията на древните гърци е
въплъщение на бог, непреклонен в своите желания и решения. След всичко това е
съвсем естествено да приемем, че за уика едно неконформистко божество олицетворява
мъжкото начало и става техен главен бог.
БИБЛИОГРАФИЯ
За друидите има много оригинални ирландски източници, тук ще спомена само някои
от тях. Конфликтът между Свети Патрик и друида е отразен от Muirchu в Life of Patrick,
преведена на английски език в два варианта: L.Bieler, The Patrician Texts in the Book of
Armagh (Dublin Institute for Advanced Studies, Dublin, 1979), и A. Hood, St. Patrick: His
Writings and Muirchu's Life (Philimore, Chichester, 1978). Препоръчвам и сборниците от
XI–XII в. с животоописанията на ирландски светци, съставени от автори-християни по
време, когато се събужда интересът към езическото минало и друидите.
Животоописанията в книгата Vitae Sanctorrum Hiberniae под редакцията на C. Plummer
са на латински език, не са преведени досега и са в два тома (Oxford, 1910). Въведението
в първия том посочва литературата, в която се споменават друидите. Изброени са
източници както на латински, така и на ирландски език. Ирландските източници са
преведени на английски в книгата на C. Plummer, Betha Noem Erenn (Oxford 1922).
Предания и саги, записани в Ирландия след въвеждането на християнството, но
свързани с езическото минало, предлага книгата на J. Gantz, Early Irish Myths and Sagas
(Penguin Classics, 1981).
Литературата за Магьосниците е далеч по-оскъдна. Старинни текстове върху дърво са
анализирани в книгата на Ken Radford's Fire Burn: Tales of Witchery (Satellite, London
1989). В книгата на Dr Ronald Hutton The Pagan Religions of the Ancient British Isles
(Blackwell, Oxford, 1991) е предложен съвременен подход към учението на уика;
следващата му книга разглежда същата тема в по-мащабен план. На всички, които
проявяват определени интереси към посвещаването в уика (наричана в САЩ
"Британската традиционна уика") препоръчвам да потърсят контакти с посветени в тази
традиция, тъй като тя се предава най-вече устно и литература за уика се намира трудно.
Все пак може да се разчита на книгата на Doreen Valiente ABC of Witchcraft (Hale,
London, 1973 и преиздадена през 1994 г. в мека корица), както и на Lois Bourne, Witch
Amongst Us (Hale, Isleworth 1979 и преиздадена в мека корица през 1995 г.); подходяща
е и книгата на Vivianne Growley Wicca: The Old Religion in the New Age (Thorsons,
London 1996, в мека корица).
1. The Pagan Federation, B: 7097, London WCIN 3XX. Мрежа от паганистични движения
с широк обхват, която предлага изчерпателна информация. На този адрес можете да се
свържете и с организации на друиди, както и с общности на уика от гарднърово-
александрийски тип в Британия и Европа. Федерацията издава списание Езическа зора,
в което често се публикуват статии за уика; годишният абонамент за списанието струва
8 лири в Обединеното кралство (или 25 $ за САЩ, ако сумата се изпрати в брой, ще
получите списанието с въздушна поща).
2. The Wicca Study Group, BM Deosil, London WCIN 3XX. Бюрото осъществява
контакти с гарднърово-александрийски сдружения на уика в Британия и Европа,
предлага и уводен кореспондентски курс.