МАЙКЪЛ ФРЕЙН

ШУМ ЗАД КУЛИСИТЕ

Превод: Боян Николаев

Преработка: Андрей Аврамов

Действащи лица:
РАЗКАЗВАЧИ – ДЖАНИС И БЛАГОВЕСТА
1.ДОТИ ОТЛИ – МИСИС КЛАКЕТ – ЙОАННА
2.ГАРИ ЛЬОЖЕН – РОДЖЪР ТРАМПЪЛМЕЙН – САШО
3.БРУКИ АЩЪН – ВИКИ– ИВОН
4.ФРЕДРИК ФЕЛОУС – ФИЛИП БРЕНТ– АЛЕКСАНДРИНА
5.БЕЛИНДА БЛЕР – ФЛЕЙВИЯ БРЕНТ– ДАРИЯ
6.СЕЛЗДЪН МОУБРЕЙ – КРАДЕЦЪТ– ИВЕТ
7.ЛОЙД ДАЛАС– МИТКО
8.ТИМ ОЛГУД– ДЖАНИС
9.ПОПИ НОРТЪН– БЛАГОВЕСТА
 ~2~

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
В циклама изведено.
В жълто пеене.
В зелено актьорска редакция.

1-ВА СЦЕНА
Действащи лица: Конферансиета (Благовеста и Джанис)
Влизате от вратата на залата, проправяйки си път през публиката с
импровизиран текст, напр.:
Реквизит: Картина, вътрешно разпределение на вилата, показалка,
барабаните тип търг
Костюми: Еднакви костюми, панталон, жилетка, сако, фишу
Веси:
Задача: Вие сте 2 брокерки и се опитвате да дадете под наем
колкото се може по-бързо вилата, за да си вземете комисионната.
Трябва много да се постараеете.
ВЕСИ: Вилата на сем. Брент на 25 мили южно от Лондон. Това е една
обновена с вкус V старинна мелница от 16 век. Запазени са
атмосферата и някои белези на епохата, но налице е всичко
необходимо за комфортен и съвременен живот.

ДЖАНИС: Една врата води от просторния хол към елегантен кабинет,

облицован с ламперия.
Тук е входът на удобната и светла кухня, а тук се намира луксозна
баня с тоалетна. Голям южен прозорец разкрива пленителна гледка
към очарователната градина.
По стълба можем да достигнем до горните помещения: уютна спалня и
още една чудесно обзаведена баня с тоалетна.
ВЕСИ: Тъй като понастоящем собствениците живеят в чужбина, този
великолепен образец на английската архитектура се дава под наем.
Справки – чрез единствено упълномощените „Г-н, г-н Хакъм и
Дъдли“.

2
 ~3~

ВЕСИ и ДЖАНИС (С НАМИГВАНЕ) Сряда следобед. „Съвременният“

телефон звъни. От кухнята V излиза МИСИС КЛАКЕТ – икономка с
характер. Тя носи една чиния със сардини./

2-РА СЦЕНА
Действащи лица: Мисис Клакет (Йоанна), конферансиета(Веси и
Джанис)

МИСИС КЛАКЕТ:
Етюд: Йоанна влиза като персонажа мисис Клакет, с нейната
походка, глас, възраст, маниери. Говори като възрастен самотен
човек с телефона, разяснява му защо не вдига слушалката. Влиза
отстрани, откъм публиката и се насочва към кухнята, без чинията
със сардини, подпявайки.
Костюми:Облечена по домашному: халат, тюрбан на главата или
лента, шарени ¾ чорапи, чехли(по-големи, за да се татарлузят),
очила.
Какво си се раззвънял? Не мога едновременно да отварям сардини и
да вдигам телефона. Трябва да отворя сардините, да вдигна
телефона. Едни крака имам, пиленце. Не мога да се разкъсам./Това
е като чистачките и майсторите, оплакването, мрънкането/ /Връща
се в кухнята, подпявайки и излиза с чиния сардини/ /Държи чинията
и вдига слушалката/ (Телефонът стои на стойка зад колоната в зала
Алтернатива)
/Оставя чинията на масичката и вдига слушалката/
/самочувствие на господарка, обяснява подробно/ Ало. Никого няма
вкъщи, душко/пиленце. Не, мистър Брент го няма... Тук живее, да,
но не живее тук сега, тъй като е в Испания... Мистър Филип Брент,
точно така... Не, и тя е в Испания. Tук няма никого... /гледай го
ти какъв наглец и любопитко с подтекст: Ах, ти малък разбойнико!/
Какво? Дали аз съм в Испания? Не, аз не съм в Испания, сладурче.
Аз наглеждам къщата, макар че в сряда съм до един часа, разбра ли
ме къде съм аз.../може и флиртаджийски или ще те натупам/
/с пълно задоволство като на себе си/ Не, защото съм си
приготвила една чиния със сардини /помирисваш ги, преглъщаш/ и ще
гледам по телевизията кралския сериал, как се казваше... Ох, сега
ще видя във вестника... О, извинете. Ако се обаждате за даване на

3
 ~4~

къщата под наем, ще трябва да звъннете на фирмата. Те са

упълномощени за къщата... „Г-н, г-н Хакъм и...“ кой беше там
другият?.. Почакайте, отивам да видя.

ДЖАНИС И ВЕСИ (след ПАУЗА, ПОДСКАЗВАЙКИ НА ДОТИ, всяка

поотделно:/Затваря телефона./
ВЕСИ: БАВНО, УЧЛЕНИТЕЛНО:/Или такава е ремарката в
пиесата на Хаусмънгър „Без дрехи“./
ДЖАНИС:КОМЕНТАРНА РУБРИКА от разказвачите: Но тя оставя
слушалката до телефона.
МИСИС КЛАКЕТ: Цял живот едно и също. Тъкмо да вдигнеш крака за
минутка и всичко ти се стоварва на главата.
Етюд от ДОТИ, застаряваща актриса с по-млад любовник, опитва
се да се харесва на мъжете, вкл. на режисьора, 2-ра младост,
палава, игрива, закачлива, превъзбудена, тонът на гласа фриволен,
кокетничи с гласа и с оправянето на косата, деколтето и др./
ВЕСИ с отношение от типа: „Ами като дават главната роля
на такава дъртофелница…“: /МИСИС КЛАКЕТ излиза към
кабинета с вестник в ръка. Или такава е ремарката.
ДЖАНИС, опит за великодушие: Всъщност вместо вестника тя
носи чинията със сардини. При това ДОТИ ОТЛИ – актрисата,
която играе ролята на Мисис Клакет, излиза от текста, за
да коментира мизансцена./
ДОТИ: И взимам сардините./тръгва с тях, следва колебание, връща
се с въпрос извинителен към режисьора/ Не, оставям сардините...
/понечва да ги постави, отказва се, т.е. още повече се
разколебава/ Не, аз взимам сардините...

3-ТА СЦЕНА:
Действащи лица: Лойд (Митко), Доти (Йоанна),
конферансиета(Веси и Джанис)

/Гласът на ЛОЙД ДАЛАС – режисьорът на „Без дрехи“, се

чува от тъмнината в залата./ Тъй като няма затъмнение в
Алтернатива, Митко седи в средата на 1-ви ред като редови
зрител и изиграва етюд: изваждайки от под стола си

4
 ~5~

дървена дъска, лампа(от тези за книгите), пиесата,

молив/химикалка, поставя ги с строго произнасяне на
репликата:
ЛОЙД: Не! Ти/ВИЕ, ДОТИ, оставяш/те сардините и затваряш/те
телефона.
ДОТИ: О да, затварям телефона. /Затваря телефона и отново тръгва
със сардините./
ЛОЙД: И оставяш сардините.
ДОТИ: Оставям сардините?
ЛОЙД: Оставяш сардините.
ДОТИ: Сменихме ли го това, душко/пиленце?
ЛОЙД: Не, душко.
ДОТИ: Е, аз досега не го ли правех така?
ЛОЙД: Не бих казал, скъпа.
ДОТИ: А текста, душко? Улучвам ли нещо?
ЛОЙД: Някои думи звучат доста познато.
ДОТИ: Само че става като при ротативка с плодове. Отварям уста,
но не знам дали ще се подредят три портокала или два лимона с
банан...
ЛОЙД: Все пак още не е полунощ. Премиерата е ча-ак утре.
И така, ти държиш слушалката...
ДОТИ: Държа слушалката.
ЛОЙД: „Г-н, г-н Хакъм и... почакайте“...
ВЕСИ:/ДОТИ продължава вече от името на МИСИС КЛАКЕТ/
МИСИС КЛАКЕТ: „Г-н, г-н Хакъм и...“ почакайте отивам да видя...
ДЖАНИС:/Затваря телефона./
МИСИС КЛАКЕТ: Цял живот едно и също. Тъкмо да вдигнеш крака за
една минутка и веднага те подгонват.
ВЕСИ:/Излиза към кабинета с вестника./
ДЖАНИС:/Само че вестникът е останал до телефона./
ЛОЙД: Стоп!

5
 ~6~

4-ТА СЦЕНА:
Действащи лица: Роджър (Сашо), Вики (Ивон), Доти (Йоанна),
конферансиета(Веси и Джанис)
Етюд РОДЖЪР И ВИКИ: нахлуване
Гари е паникьор, страхливец
Вики е отнесена, странна птица
РЕКВИЗИТ: кашон/ офисна папка/килим на сцената
Костюми: ВИКИ, съвременна офисна девойка, силно и неподходящо
гримирана, къса пола, токчета, чанта-портмоне; РОДЖЪР, спортен
мъжки костюм летен за стойка, фишу
/Входната врата се отваря. Влизат РОДЖЪР с кашон и ВИКИ с
една папка в ръце, чанта/
РОДЖЪР /силно и помпозно произнесено/: Да, икономката. Но днес
следобед тя почива...
ЛОЙД: Стоп, Гари! Доти!
РОДЖЪР: ...така че тука сме съвсем сами.
ЛОЙД: Почакай, Бруки. (различно извикано)Доти!
ДОТИ: /влиза от кабинета/ Връщаме ли?
ЛОЙД: Да. И излизаш отново с вестника.
ДОТИ: С вестника? Страхотно режисьорско решение. О, вестника!
ВЕСИ И ДЖАНИС,подигравателно /Разплаква се./
ЛОЙД: Затваряш телефона. Оставяш сардините. И излизаш с вестника.
ГАРИ, /успокоявайки любимата си/: /към Доти/ Това е, душа. /ДОТИ
плаче./ Доти, не се притеснявай. Нали е само техническа.
ЛОЙД: Генерална е, сладък мой (мазно, лицемерно, по-английски
маниер/. Репетицията е генерална /изкрещяно да разберат всички,
които не са разбрали/.
ГАРИ: Че кога беше техническата?
ЛОЙД: Каква техническа? Премиерата е утре!
ГАРИ: Да, ама ние всички я смятаме за техническа. Нали, Доти?

6
 ~7~

ДОТИ: Всичко е заради този идиотски текст!

ГАРИ: Хич да не ти пука за текста, миличка.
ДОТИ: Непрекъснато излизат портокали, лимони...
ГАРИ: Слушай, Доти, текстът ти е бомба и го казваш много по-добре
от... нали знаеш кого. /На Бруки/ Прав ли съм?
БРУКИ: Моля?
ЛОЙД: Свършихте ли?..
ГАРИ: Секунда само. Доти, душко, ти играеш такива роли вече
толкова години, тоест... Господи, Доти, нали разбираш?
ЛОЙД: Значи, Гари и Бруки са вън, а Доти държи слушалката...
ГАРИ: Да, но сега сме тук и си мислим: по дяволите, утре е
премиерата, а сме репетирали само две седмици! Не знаем къде сме,
но Господи, ето ни!
/Тук ВИКИ сяда на килима/
ДОТИ: Да, точно така. Нали така, Лойд?
ЛОЙД: Чудно го каза, Гари.
ГАРИ: Не, извинявай, Лойд, но ние трябва да играем тук, в Уестън-
супър-Мар до края на седмицата, после Господ знае къде другаде и
Господ знае колко време, а всички се чувстваме много... /На
Бруки/ Всъщност и ти, нали?
БРУКИ: Моля?
ЛОЙД: Така или иначе, вие сте вън, а Доти държи слушалката!
ГАРИ: Извинявай, Лойд, но човек понякога просто трябва да си го
каже. Нали разбираш?
ЛОЙД: Разбирам, Гари. Значи вие сте още вън...
ГАРИ: Лойд, мога ли да кажа още нещо? И без това сме спрели. С
много режисьори съм работил. Някои гениални, други мърлячи. Но за
първи път срещам такъв, който така цялостно и абсолютно...
ЛОЙД: Благодаря ти, Гари. Трогнат съм. А сега, би ли се махнал от
тая шибана сцена! /ГАРИ излиза през външната врата и я затваря./
Продължаваме... Бруки!
5-ТА СЦЕНА:

7
 ~8~

Действащи лица: Лойд (Митко), Роджър (Сашо), Вики (Ивон), Доти

(Йоанна)
БРУКИ: Да?
ЛОЙД: Ти вътре ли си?
БРУКИ: Вътре ли?
ЛОЙД: Там ли си?
БРУКИ: Моля?
ЛОЙД: Вънка си! /БРУКИ блъска външната врата, чува се как ГАРИ
изпищява ударен./ И така, продължаваме. Значи ти седиш и държиш
слушалката...
ДОТИ: Стоя и държа слушалката. Затварям телефона и оставям
сардините. /Продължава като МИСИС КЛАКЕТ/ Цял живот едно и
също!..
ЛОЙД: И изнасяш вестника!
/ДОТИ се връща и вдига вестника и слушалката/
ДОТИ: Оставям сардините и взимам вестника. /в роля/ Цял живот
едно и също... /От името на Доти/ Едно се оправи, друго се
оплеска и най-сетне излизам и аз! /Тръгва със слушалка и
вестник./
ЛОЙД: Като оставяш слушалката. /ДОТИ се връща, затваря телефона и
излиза към кабинета./ Текст!..
/Влиза РОДЖЪР с кашона./
РОДЖЪР: Да, икономката, но днес следобед тя почива. /Влиза и
ВИКИ, както преди./ Така че тука сме съвсем сами. /Внася и чанта
и вижда сардините на масата./ А! Сардини?.. Но все пак да
проверя. /Отваря вратата на кухнята./ Ало, има ли някого
вкъщи? /Затваря вратата./ Не, няма никого. Е, как ти се струва?

ВИКИ: Фантастично. Всичко това твое ли е?

РОДЖЪР: Най-обикновена горска колиба. Бивша мелница. Шестайсти
век.
ВИКИ: Кой знае колко е струвало.
РОДЖЪР: Е, човек трябва да има едно място за бизнес-срещи, нали?
И днес чакам един в четири часа. Арабин. Петрол. Нали разбираш?

8
 ~9~

ВИКИ: И аз до четири трябва да занеса тези списъци до службата в

Бейзингстоук.
ДВАМАТА: О, тогава времето едва ли ще ни стигне.
РОДЖЪР: Няма да губим време да изстудяваме шампанското.
ВИКИ: Боже, колко много врати!
РОДЖЪР: Само няколко всъщност. Кабинет, кухня, спалня...
ВИКИ: И коя е за...
РОДЖЪР: За кое?
ВИКИ: Е, нали знаеш...
РОДЖЪР: А, ето тука. /Отваря ѝ вратата на долната баня./
ВИКИ: Фантастично! /Излиза към банята./ II-ри вход

Централен вход

Баня кабинет
III
II IV
барабани б кол
она параван
роял стълби
II-ри етаж
АВАНСЦЕНА към стълбите

6-та сцена
Действащи лица: Роджър (Сашо),Мисис Клакет (Йоанна), само гласът
на Вики

/МИСИС КЛАКЕТ влиза от кабинета./ I-ви вход

МИСИС КЛАКЕТ: Къде ги оставих сега тия сардини...
РОДЖЪР: Извинявам се. Мислех, че в къщата няма никого.

9
 ~ 10 ~

МИСИС КЛАКЕТ:/по телефона/ Мене ме няма. Аз почивам, само че

днеска е кралският сериал. Как беше, всички тия дето носят шапки
с много плодове по тях... О!. Кой сте вие?
РОДЖЪР: Аз съм от пълномощниците.
МИСИС КЛАКЕТ: От пълномощниците?
РОДЖЪР: Да, на фирмата „Г-н, г-н Хакъм и Дъдли“. А аз съм
Трампълмейн. Приятно ми е.
МИСИС КЛАКЕТ: И си влизате тука като у вас! Помислих ви за
крадец.
РОДЖЪР: Моля ви, аз просто наминах да проверя някои неща.
/Вратата на банята се отваря, той я дръпва обратно./ О, и един
клиент. Развеждам из къщата един евентуален наемател.
ВИКИ: /извън сцената/ Какво става с тая врата?
РОДЖЪР: Тя смята да наеме къщата. Интересът ѝ определено е
възбуден.
7-ма сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Роджър (Сашо), Вики (Ивон), Мисис
Клакет (Йоанна)

ВИКИ: /влиза откъм банята/ Ама това не беше спалнята.

РОДЖЪР: Не, спалнята е горе, това е долната баня с тоалетна. А
това е икономката. Мисис Крокет.
МИСИС КЛАКЕТ: Клакет, скъпи, Клакет. /Ръкува се с Вики./
ВИКИ: О, здрасти.
РОДЖЪР: Нея всъщност я няма. /Прави знаци зад гърба на Клакет./
МИСИС КЛАКЕТ: Само заради телевизионния сериал...
РОДЖЪР: /на Мисис Клакет/ Ние само ще огледаме къщата и после...
МИСИС КЛАКЕТ: Само че къде ми е сега вестника? /Отива в кабинета
със сардините. Само че отива без тях./
ЛОЙД: Сардините!
РОДЖЪР: Съжалявам за това.
ЛОЙД: Сардините!

10
 ~ 11 ~

ВИКИ: Няма нищо. На нас телевизия не ни трябва, нали?

ЛОЙД: Сардините!!
/ДОТИ се връща от кабинета./
ДОТИ: Забравих сардините.
ГАРИ: Лойд! Тия отвратителни сардини! Трябва да направим нещо с
тях. Така повече не може.
ЛОЙД: Как не може, Гари?
ГАРИ: Е, да, на теб ти е лесно като си седиш там. Но ние трябва
да работим с тия сардини. За всички нас това е важно. /към Бруки/
Така ли е?
БРУКИ: Моля?
ГАРИ: Сардините.
БРУКИ: Какви сардини?
ГАРИ: /на Лойд/ Искам да кажа, че ние тука си скъсваме задниците
от бачкане, а само в първо действие се появяват четири чинии
сардини!
ЛОЙД: Попи! /към Гари/ Искаш нещо друго вместо сардините? Попи
може да направи малко пюре от банани.
ДОТИ: Не, не искаме четири чинии с пюре от банани.

8-ма сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Гари (Сашо), Доти (Йоанна), Попи
(Благовеста)
/ПОПИ помощник-режисьорката, влиза иззад кулисите./
ЛОЙД: Попи, сменяме сардините.
ГАРИ: Това не е срещу теб, душа.
ДОТИ: Според мен сардините са чудесни.
ГАРИ: АЗ нямам нищо против сардините, стига на теб да не ти
пречат.
ДОТИ: На мен не ми пречат, щом на теб не ти пречат.
ЛОЙД: Така че, Гари, какво точно искаш да кажеш?

11
 ~ 12 ~

ГАРИ: Ние казваме просто това: на нас тука ни се разгонва

фамилията и... О, Господи!
ЛОЙД: Ясно. Значи, Доти е излязла и... Попи, повече такива работи
да няма!
ПОПИ: О, да... /Излиза отстрани./
ГАРИ: Извинявай, Лойд, но мисля, че разбираш за какво става дума.
ЛОЙД: Разбирам, Гари. Стига Доти да няма проблеми.
ДОТИ: Аз нямам проблеми, любов моя.
ЛОЙД: Тогава ще направиш ли нещо за мен, скъпа моя?
ДОТИ: Каквото кажеш, злато мое.
ЛОЙД: Вземи сардините със себе си и излез от сцената!
ДОТИ: /тихо към Гари/ Глупак! /Излиза със сардините./

9-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Роджър (Сашо), Вики (Ивон)
ЛОЙД: Текст!
ПОПИ: /показва се и подава репликата/ „Съжалявам за това“...
ГАРИ: /към Попи/ Знам, знам.
ЛОЙД: Бруки! /БРУКИ се връща в изходна позиция./
РОДЖЪР: Съжалявам за това.
ВИКИ: Няма нищо. На нас телевизия не ни трябва, нали? /Тегли
Роджър нагоре по стълбата./
РОДЖЪР: Не, но тя е от семейството от много години.
ВИКИ: Чудесно. Хайде де. /Тръгва нагоре./ До четири трябва да съм
в Бейзингстоук.
РОДЖЪР: Да пийнем първо по чаша шампанско, а?
ВИКИ: Ще го вземем с нас. И да не ми се загубят списъците.
РОДЖЪР: Добре, но...
ВИКИ: Какво? Тя ли? (от нея ли те е страх)
РОДЖЪР: Да, тя е от семейството от много години.

12
 ~ 13 ~

10-та сцена
Действащи лица: Роджър (Сашо), Вики (Ивон), Мисис Клакет
(Йоанна)

/От кабинета влиза МИСИС КЛАКЕТ без сардини, с вестник./

МИСИС КЛАКЕТ: Не е моя работа, разбира се, но ще ви кажа: не се
колебайте. Тук наистина ще ви хареса.
ВИКИ: О, бомба! /Смее се./
МИСИС КЛАКЕТ: /към Роджър/ Ще ѝ хареса, нали пиленце?
РОДЖЪР: Ами, да... пиленце...
МИСИС КЛАКЕТ: Е, къде ги оставих сега тия сардини? Тая работа на
гладно не става, нали? /Излиза към кухнята./
ВИКИ: Виждаш ли? И тя смята, че е бомба. Даже ще ни приготви
сардини.
РОДЖЪР: Ами...
ВИКИ: Е, накъде? Нагоре ли? /Тръгва към горния етаж./
РОДЖЪР: Добре. Хайде, преди да се е върнала със сардините. /Вдига
кашона и чантата и тръгва след Вики./
ВИКИ: Тука ли? /Насочва се към първата врата./
РОДЖЪР: Да, да...
ВИКИ: /Отваря вратата./ Ама това също е баня!
РОДЖЪР: Не, не, насам...
ВИКИ: Все ме вкарва в баните.
РОДЖЪР: Искам да кажа тука. /Отива към следващите врати и оставя
багажа пред спалнята./
ВИКИ: /Отваря вратата на килера./ О, черни чаршафи! /Изважда
един./
РОДЖЪР: Не! Това е килерът за бельо. /Хвърля чаршафа обратно./
Тази, тази, тази. /Нервно се мъчи да отвори вратата на спалнята./

13
 ~ 14 ~

ВИКИ: Ама ти си много нетърпелив! Хайде де, даже вратата не можеш

да отвориш.
11-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Филип и Фредрик (Александрина),
Белинда (Дария), Гари(Сашо), Вики (Ивон), Доти (Йоанна)(в края на
сцената)

/РОДЖЪР и ВИКИ влизат в спалнята. Само че не могат, тъй

като вратата не се отваря.
Външната врата се отваря и влиза ФИЛИП с кашон и чанта./
ФИЛИП: Да, но днес следобед Мисис Клакет почива...
ЛОЙД: Стоп!
/Влиза ФЛЕЙВИЯ. ФИЛИП оставя багажа и затваря вратата. Но
вратата не се затваря./
ФИЛИП: Така че тука сме съвсем сами...
/Пауза, в която ГАРИ се мъчи да отвори горната врата, а
ФРЕДРИК се мъчи да затвори долната./
ЛОЙД: И рече Бог: „Спрете!“. И те спряха и Бог видя, че е ужасно.
ГАРИ: /към останалите/ Извинявайте, милички, но тая врата не ще
да се отвори.
БЕЛИНДА: Извинявай, душко, тази пък не ще да се затвори.
ЛОЙД: Попи!
ФРЕДРИК: Извинявайте, обърках ли нещо? Нали знаете колко съм зле
с вратите.
БЕЛИНДА: Фреди, сладък мой, справяш се чудесно.

ФРЕДРИК: Лойд, дано аз не съм я счупил.

/Отстрани влиза Попи./
ЛОЙД: И яви се там Попи и Бог рече: „Плодете се, множете се, но
намери Тим да оправи вратите!“.
/ПОПИ се връща зад кулисите./

14
 ~ 15 ~

БЕЛИНДА: Обожавам техническите репетиции.

ГАРИ: Господи! Тя обожавала техническите! /вика надолу/ Доти!
БЕЛИНДА: Защо, Гари? Всички са така любезни един към друг.
/От кухнята излиза ДОТИ./
ГАРИ: Доти, Белинда обожава техническите репетиции!
БЕЛИНДА: Фреди, ти не обичаш ли нощните технически?
ФРЕДРИК: Техническите ми харесват само, защото най-сетне има на
какво да седнеш. /Сяда на канапето./
БЕЛИНДА: Чудесно е, когато си весел и се шегуваш. /Сяда до него./
ФРЕДРИК: Шегувах ли се?
БЕЛИНДА: Ах, така хубаво се работи в нашата трупа. Това е просто
щастие!
ДОТИ: Като поработим заедно два месеца и половина, тогава ще
видим.

12-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Тим (Джанис), Попи
(Благовеста), Белинда (Дария),
И всички останали без реплики: Гари(Сашо),Филип и Фредрик
(Александрина), Вики (Ивон), Доти (Йоанна)

/Отстрани влиза театър-майсторът ТИМ и ПОПИ./

ЛОЙД: Тим, по дяволите, къде беше? И рече Бог: “Да бъдат врати,
които се отварят, когато ги отварят, и които се затварят, когато
ги затварят. И нека вратите разделят света на сцената от света
зад сцената.“.
ТИМ: Има нещо да се прави ли?
ПОПИ: Какво има да се прави?
ЛОЙД: Вратите.
ТИМ: Бях да търся банани. За сардините.

15
 ~ 16 ~

БЕЛИНДА: Тим, тази врата не се затваря.

ГАРИ: А пък вратата на спалнята горе не се отваря.
ТИМ: Така кажете, де. /Започва работа по вратите./
/ПОПИ се прибира обратно./
БЕЛИНДА: /към Лойд/ Горкичкият, 48 часа не е спал.
ЛОЙД: Спокойно, Тим. Още само 24 часа и денят ще свърши. /Качва
се на сцената./
БЕЛИНДА: Вижте! И се спусна Бог на земята при нас.
ЛОЙД: Белинда, моля те. Слушайте. И без това сме спрели и сме
всички. Добре, два дена строихме декора и не остана време за
генерална репетиция. Голяма работа, ще минем премиерата за
генерална. Вие не сте вчерашни. Въпросът е днес да извъртим поне
веднъж тая шибана пиеса за врати и сардини. Това е всичко. Врати
и сардини. Влизане- излизане. Внасяне на сардини, изнасяне на
сардини. Това е фарсът. Това е театърът. Това е животът.
БЕЛИНДА: Господи, Лойд, толкова си задълбочен.
ЛОЙД: Белинда! Просто не спирайте. Искам да бъдете като
часовници: цък-цък, цък-цък. Цък- влизате, цък- казвате, цък-
излизате. И всичко ще бъде наред...
13-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Белинда (Дария), Гари(Сашо), Доти
(Йоанна), Попи (Благовеста), Фредрик (Александрина), Бруки
(Ивон), Том (Джанис)

ЛОЙД: …Къде е Селздън?

БЕЛИНДА: О, Боже!
ГАРИ: О, Боже!
БЕЛИНДА: Селздън!
ДОТИ: /на Лойд/ Мислех, че е долу при тебе.
ЛОЙД: Попи!
/Отстрани влиза ПОПИ./
В гримьорната ли е господин Моубрей?

16
 ~ 17 ~

ГАРИ: /на Попи/ Селздън къде е?

ПОПИ: Един момент. Селздън! /Излиза през вратата на банята./
ГАРИ: Къде изчезна този човек?
ФРЕДРИК: Селздън на техническа репетиция? Нали го знаем. Той е...
БРУКИ: Какво да знаем?
ГАРИ: Селздън. Не можем да го намерим.
ФРЕДРИК: Хич не го търсете. Той някъде... /жест за пиене/
БЕЛИНДА: Недейте така, милички, още нищо не се знае.
/Влиза ПОПИ./
ПОПИ: Лойд!
ЛОЙД: Да?
ПОПИ: Няма го в гримьорната!
ДОТИ: Провери ли в тоалетната?
ПОПИ: Да.
ДОТИ: А в склада, в реквизита, в гардероба?
ПОПИ: Да, да.
ФРЕДРИК: Веднага личи, че и друг път сте работили с него.
ПОПИ: Какво да правим?
ЛОЙД: Ами... звънни в полицията. /Попи излиза./ А ние ще
почакаме. /Сяда. Пауза./ А, не! Направо го сменям. /Всички
започват да го разубеждават./ Стига! Сменям го! Тим! /ТИМ се
показва от вратата на спалнята./ Готов ли си с вратите?
ТИМ: Тип-топ.
ЛОЙД: Чудесно. Обличай се, влизаш вместо Селздън.
ТИМ: О, не! Лойд, аз не мога...
ЛОЙД: Хайде, хайде, нямаме време!
14-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Белинда (Дария),
Гари(Сашо), Доти (Йоанна), Попи (Благовеста), Фредрик
(Александрина), Бруки (Ивон)

17
 ~ 18 ~

/ТИМ унило излиза навън./

ДОТИ: Нали ви казах, че той винаги трябва да бъде под око.
БЕЛИНДА: А беше толкова стриктен на всички репетиции.
ЛОЙД: Съжалявам много, Доти.
ДОТИ: Не, вината е моя. Аз ти го препоръчах.
ЛОЙД: Да, но аз му дадох ролята, нали?
ДОТИ: Не, аз настоявах да му дадем последен шанс.
ГАРИ: Не, аз съм виновен, Доти. Трябваше да ударя по масата и да
кажа: „Театърът не е “Социални грижи“, скъпа. Това турне за теб
не е само, нали разбираш... Това все пак са твоите доходи!“.
ДОТИ: Аз не мисля за парите.
БЕЛИНДА: Това го знаем, скъпа.
ДОТИ: Просто исках да посъбера нещичко.
ГАРИ: Просто нещичко, за да си купиш нещичко...
ЛОЙД: Добре, стига вече! Продължаваме...
/Неочаквано БРУКИ изпищява./
БЕЛИНДА: /към Бруки/ О, недей така, сладко. Ти не си виновна.
БРУКИ: Моля?
БЕЛИНДА: Недей да плачеш. Няма защо сега и ти да плачеш.
ФРЕДРИК: Бруки не е виновна. Тя не може да ни държи всички под
око.
БРУКИ: Не, нещо ми е влязло зад лещите.
ДОТИ: Но той стоеше в салона преди да започнем. Аз го видях!
БРУКИ: Сега за кого говорим?
БЕЛИНДА: Няма нищо, сладко. Знаем, че ти нищо не виждаш.
БРУКИ: Ама Селздън ли?
БЕЛИНДА: Селздън.
БРУКИ: Аз не съм сляпа. Аз го виждам.
15-та сцена

18
 ~ 19 ~

Действащи лица: Лойд (Митко), Белинда (Дария), Гари(Сашо),

Доти (Йоанна), Попи (Благовеста), Фредрик (Александрина),
Бруки (Ивон, Селздън (Ивет)

/Всички се обръщат и виждат СЕЛЗДЪН – възрастен актьор в

костюм на крадец, който излиза от салона./
БЕЛИНДА: Селздън!
ГАРИ: Господи, той през цялото време е бил тук!
ЛОЙД: И стои там като бащата на Хамлет.
ФРЕДРИК: Селздън, изкара ни акъла. Ние мислехме, че си...
ГАРИ: /предупредително/ Фреди!
ФРЕДРИК: Ние мислехме, че ти не си там.
ДОТИ: Къде беше, Селздън?
ЛОЙД: Кажи нещо, де!
СЕЛЗДЪН: /играе пиянство/ Купон ли имаме?
БЕЛИНДА: Купон ли?
СЕЛЗДЪН: Купонче? Вие ме убивате. А пък аз, кой знае защо, си
мислех, че днес имаме репетиция. /Изведнъж бодро изтичва на
сцената. Всички реагират./ Бях се опънал там в дъното на салона,
за да съм във форма за репетицията.
БЕЛИНДА: Не, не е ли прекрасен?
ЛОЙД: Най-прекрасното е, че го намерихме все пак.
СЕЛЗДЪН: Е, какво празнуваме?
ДОТИ: Ами просто така...
ЛОЙД: Празнуваме, че те виждаме, Селздън.
СЕЛЗДЪН: Да не съм изпуснал премиерата?
ДОТИ: Ако изпуснеш премиерата или някое друго представление, ще
ти кажем, не бой се.
ЛОЙД: Ще ти го кажем ясно и високо.
СЕЛЗДЪН: Премиера съм изпускал само веднъж. Беше в Ливърпул
през...

19
 ~ 20 ~

ВСИЧКИ: /в хор/ 1934 година!

СЕЛЗДЪН: Да, нали помните какво беше тогава...
ЛОЙД: С най-големи подробности, Селздън.
16-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Тим (Джанис), Белинда (Дария,
Селздън (Ивет)
и всички: Гари(Сашо), Доти (Йоанна), Попи (Благовеста), Фредрик
(Александрина), Бруки (Ивон, Селздън (Ивет),

/Откъм кухнята влиза ТИМ разтревожен./

ТИМ: Лойд, не мога да намеря костюма. Претърсих гримьорната,
гардероба. Къде се намира?
СЕЛЗДЪН: Бира? В гардероба?
ТИМ: /чак сега го вижда/ О, Селздън, Лойд ми каза...
ЛОЙД: /прекъсва го/ Тим! Струва ми се, че имаш нужда от почивка.
ТИМ: Да, имам. /продължава към Селздън/ И Лойд ми каза...
ЛОЙД: Тим, защо не полегнеш малко оттатък? Ако ми потрябваш, аз
ще те извикам. /отвежда го настрани/
ТИМ: Добре. Аз ще приготвя бананите. /Излиза през банята./
ЛОЙД: Хайде, продължаваме.
СЕЛЗДЪН: И какъв е следващият номер от програмата?
ЛОЙД: Ами, Селздън, мислехме малко да порепетираме.
СЕЛЗДЪН: Без мен. Вие продължавайте. Той каза, че в гардероба има
бира?
БЕЛИНДА: Не, той каза, че иска да репетира.
СЕЛЗДЪН: Аз казах, че би трябвало да се репетира.
ЛОЙД: Браво, Селздън! Сигурен бях, че ще измислиш нещо много
оригинално.
СЕЛЗДЪН: Да се репетира! /Отдалечава се към дъното./

20
 ~ 21 ~

ЛОЙД: Хайде!..
17-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Попи (Благовеста), Белинда
(Дария), Селздън (Ивет),Гари(Сашо), Доти (Йоанна), Фредрик
(Александрина), Селздън (Ивет, Бруки (Ивон)

/ПОПИ влиза тревожна без да вижда Селздън/

ПОПИ: Лойд!
ЛОЙД: Господи, какво има пак?
ПОПИ: Край на репетицията.
ЛОЙД: Какво?
ПОПИ: Полицията намерила един старец. Лежал в безсъзнание в един
вход точно срещу театъра.
ЛОЙД: Много ти благодаря, Попи.
ПОПИ: Казват, че бил много мръсен, ужасно миришел и аз си
помислих, че...
БЕЛИНДА: Попи!
ПОПИ: Не, искам да кажа, че ако си близо до Селздън, не може да
не усетиш една отвратителна миризма... /вижда Селздън/
СЕЛЗДЪН: Смърди ли малко?
БЕЛИНДА: Не, не!
ГАРИ: Не ти, драги.
ФРЕДРИК: За друг говорим.
ЛОЙД: За куче става дума.
СЕЛЗДЪН: /прегръща Попи/ За истинския мъж е достатъчен само лек
намек. Само да кажеш: „Познавам там един, който страхотно смърди“
и, ако аз съм въпросният младеж, веднага ще загрея. Е, да се
репетира! /Излиза през кухнята./
БЕЛИНДА: Ох, да е жив и здрав!
ДОТИ: Вечно играе номера.

21
 ~ 22 ~

ЛОЙД: Попи, кажи ми, душа, как успя да си намериш служба, която
да изисква толкова деликатност и такт? Да не си любовница на
някого?
ПОПИ: /слисана/ Моля?
БЕЛИНДА: Не се тревожи, сладко. Той нищо не чу.

18-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Белинда (Дария), Доти (Йоанна),
Селздън (Ивет),
Попи (Благовеста), Гари(Сашо), Фредрик (Александрина),Бруки
(Ивон)

/От прозореца се показва СЕЛЗДЪН./

СЕЛЗДЪН: Дойде ли ми реда?
ЛОЙД: Не, не още, Селздън.
БЕЛИНДА: Седни, седни там.
СЕЛЗДЪН: Моля?
ДОТИ: Дремни още малко.
СЕЛЗДЪН: Моля?
ЛОЙД: Твоят ред е чак след 20 страници.
СЕЛЗДЪН: Вижте какво, моят ред е чак след 20 страници. Смятам да
подремна. /Затваря прозореца. ПОПИ излиза през банята./
ЛОЙД: Така, значи... Фреди и Белинда нетърпеливо чакат пред
външната врата. Доти е в... Доти! Доти е в кухнята и бясно отваря
сардини. Гари и Бруки... Гари! Ако ти пречим, да излезем. Гари и
Бруки, тръпнещи, изчезват в спалнята.
И времето необратимо изтича в миналото.
/Излизат: ДОТИ към кухнята, ГАРИ и БРУКИ в спалнята на
горния етаж и ФРЕДРИК през външната врата./
19-та сцена
Действащи лица: Лойд (Митко), Белинда (Дария), Гари (Сашо)
БЕЛИНДА: /на Лойд/ Лойд, нали са много сладки?

22
 ~ 23 ~

ЛОЙД: Какво?
БЕЛИНДА: Гари и Доти.
ЛОЙД: Гари и Доти?
БЕЛИНДА: Ш-шт!
ЛОЙД: Да не искаш да кажеш, че те...
БЕЛИНДА: Предполага се да е тайна.
ЛОЙД: Но тя може да му бъде... леля!
БЕЛИНДА: Тихо де!
ЛОЙД: Гари и Доти! Трампълмейн и Мисис Клакет?
БЕЛИНДА: Ама ти наистина ли нищо не знаеш?
ЛОЙД: Белинда, аз съм Бог, миличка, и нищо не знам.
БЕЛИНДА: Тогава и аз нищо не съм ти казала. /Излиза навън./
/От спалнята се подава ГАРИ./
ГАРИ: Какво става?
ЛОЙД: Ти ми кажи, скъпи.
ГАРИ: Искам да кажа – какво чакаме?

20-та сцена
Действащи лица: ЛОЙД, ГАРИ, ВИКИ, ФИЛИП, ФЛЕЙВИЯ

/От кухнята излиза ДОТИ, слуша, после се прибира./

ЛОЙД: Не знам какво чакаш ти, Гари. Шестнайсетия й рожден ден ли?
ГАРИ: Какво?
ЛОЙД: Или само репликата. Бруки!
БРУКИ: /излиза от спалнята/ Моля?
ЛОЙД: „Даже вратата не можеш да отвориш“.
ВИКИ: Даже вратата не можеш да отвориш.
ЛОЙД: Вратата е затворена, рожбо! /ГАРИ затваря вратата./
ВИКИ: Даже вратата не можеш да отвориш.

23
 ~ 24 ~

/РОДЖЪР и ВИКИ влизат в спалнята. ФИЛИП отваря външната

врата./
ФИЛИП: Да, но днес мисис Клакет почива. Така че тука сме съвсем
сами.
/Влиза и ФЛЕЙВИЯ./
ФЛЕЙВИЯ: Не мога да повярвам.
ФИЛИП: Най-хубавото място за интимно рандеву.
ФЛЕЙВИЯ: Нашето малко тайно скривалище.
ФИЛИП: Никой няма да се сети да ни търси точно тук.
ФЛЕЙВИЯ: А е глупаво да се промъкваме така в собствения си дом.
ФИЛИП: Не, работата е много сериозна. Ако данъчната служба
надуши, че сме в страната, версията, че живеем в Испания отива на
кино. А също и по-голяма част от доходите ни за тази година.
Усещам се като незаконен емигрант.
ФЛЕЙВИЯ: Да ти кажа ли пък аз какво усещам?
ФИЛИП: Шампанско?
ФЛЕЙВИЯ: Не. Дали мисис Клакет ни е оправила леглата?
ФИЛИП: Скъпа!
ФЛЕЙВИЯ: Защо пък не? Децата ги няма. Никой няма да ни се изтърси
на гости. Съвсем сами сме.
ФИЛИП: Така си е. Данъчното изгнаничество си има и хубави страни.
/Вдига чантата и кашона и тръгва към стълбата./
ФЛЕЙВИЯ: Остави това.
/ФИЛИП пуска багажа на земята и ч целува. ФЛЕЙВИЯ тича
нагоре и се смее./
ФИЛИП: Ш-шт! Тихо!
ФЛЕЙВИЯ: Защо?
ФИЛИП: Данъчната служба може да ни чуе! /Припкат по коридора./
/От кухнята излиза МИСИС КЛАКЕТ с нови сардини./
МИСИС КЛАКЕТ: Така и не разбрах какво направих с първите сардини.
/Оставя чинията до телефона, забелязва кашона и замира./

24
 ~ 25 ~

21-ра сцена
Действащи лица: ФИЛИП, ФЛЕЙВИЯ, МИСИС КЛАКЕТ
ФИЛИП и ФЛЕЙВИЯ: /от горния етаж/ Мисис Клакет!
МИСИС КЛАКЕТ: /подскача/ Ох, вие ли сте? Изкарахте ми акъла.
Сърцето ми слезе в петите.
ФИЛИП: Моето също.
ФЛЕЙВИЯ: Мислехме, че ви няма.
МИСИС КЛАКЕТ: Аз пък мислех, че сте в Испания.
ФИЛИП Там сме, мисис Клакет, там сме!
ФЛЕЙВИЯ: Не сте ни виждали!
ФИЛИП: Няма ни тук!
МИСИС КЛАКЕТ: А, такава ли била работата? Данъчната служба ли ви
гони?
ФЛЕЙВИЯ: Ще ни подгони, ако разбере, че сме тук.
МИСИС КЛАКЕТ: Добре тогава, душко. Няма ви. Не съм ви виждала.
ФЛЕЙВИЯ: Ох, златна сте, мисис Клакет!
МИСИС КЛАКЕТ: Сега отивате да си легнете, нали? Тия неща да не ги
забравите. /Сочи чантата и кашона./
ФИЛИП: А, да. /Слиза и взима багажа си./
МИСИС КЛАКЕТ: О, и горе сигурно е малко хладничко...
ФЛЕЙВИЯ: О, не се безпокойте. Ще си взема грейка. /Отива в
горната баня./
МИСИС КЛАКЕТ: Всички писма съм оставила в кабинета ви.
ФИЛИП: Какви писма? Вие не ни ли ги препращахте в Испания?
МИСИС КЛАКЕТ: Не исках да ви развалям ваканцията. Тези са от
данъчната служба.
ФИЛИП: /подкосяват му се краката/ Господи! Къде са?
МИСИС КЛАКЕТ: В секретното отделение.
ФИЛИП: Какво секретно отделение?
МИСИС КЛАКЕТ: В секретното отделение на бюрото ви, миличък.
Елате.

25
 ~ 26 ~

/Двамата влизат към кабинета. Само че ФРЕДРИК остава на

сцената с кашона в ръце. От спалнята излиза ВИКИ по бельо
и РОДЖЪР./
22-ра сцена
Действащи лица: РОДЖЪР/ГАРИ,ВИКИ, ЛОЙД, ФРЕДРИК , БЕЛИНДА

РОДЖЪР: Да, обаче аз чух гласове.

ВИКИ: Гласове? Какви гласове?
ЛОЙД: Стоп! Фреди, какво има?
ФРЕДРИК: Лойд, нали знаеш как се обърквам с тези влизания и
излизания. Извинявай, Гари, извинявай, Бруки – обаче нещо не ми е
ясно. Защо нося тия неща в кабинета? Не е ли по-нормално да ги
оставя тук?
ЛОЙД: Не, Фреди.
ФРЕДРИК: Лойд, знам, че сега е малко късно да се занимаваме с
тези неща...
ЛОЙД: Не, защо? До премиерата имаме още няколко минути.
/От горната баня излиза БЕЛИНДА./
ФРЕДРИК: Благодаря, Лойд. Щом не ни е толкова припряно, обясни
ми, моля ти се, защо трябва да нося тази чанта и този кашон с
храна в кабинета, след като отивам там да чета писма?
ГАРИ: Защото трябва да изчезнат от там за моята следваща сцена.
ФРЕДРИК: Това е ясно, Гари.
БЕЛИНДА: Освен това са необходими на Селздън в кабинета за
неговата сцена.
ФРЕДРИК: И това е ясно, но защо аз ги взимам?
/ЛОЙД се качва на сцената./
ЛОЙД: Фреди, скъпи, защо човек върши нещо? Защо, например, онзи
там идиот /сочи Гари/ ще хукне след малко навън с две чинии
сардини? /на Гари/ Нямам предвид тебе, скъпи, а героя ти.
ГАРИ: Да, разбира се. Фреди, виж сега, защо го правя аз... /на
Лойд/ Всъщност, Лойд, като се замисля, аз защо го правя?
ЛОЙД: Кой може да знае?

26
 ~ 27 ~

ГАРИ: Какво?
ЛОЙД: Мотивите на човешкото поведение са дълбоки и неясни. Фреди,
може би в ранно детство си страдал от недояждане и сега
инстинктивно прибираш всяка храна, която срещнеш по пътя си.
ФРЕДРИК: Може. Но аз питам защо ги взимам?
ЛОЙД: Фреди, признавам си – не знам. Съмнявам се, че и авторът
знае. И изобщо не ми е ясно защо на този автор му е хрумнало да
се занимава с театър и защо всички ние се занимаваме с театър!
ФРЕДРИК: И все пак, ако ми посочиш някоя основателна причина...
ЛОЙД: Добре, ще ти посоча причина! Ти внасяш кашона в кабинета,
защото вече е малко след полунощ и няма да успеем до утрешната
премиера! Пардон – до днешната премиера. Ясно ли е?
ФРЕДРИК: Не. /Нацупен излиза към кабинета. ДОТИ излиза с него./
ЛОЙД: Продължаваме. От излизането на Филип с кашона.
/ГАРИ и БРУКИ се връщат в спалнята./
23-ра сцена
Действащи лица: РОДЖЪР/ГАРИ,ВИКИ, ЛОЙД, ФРЕДРИК, БЕЛИНДА
БЕЛИНДА: /тихо/ (загрижена клюкарка)Лойд! Жена му го напусна тази
сутрин.
ЛОЙД: О, Господи! /Отива до кабинета и почуква./
ФРЕДРИК: /отвътре/ Влез.
ЛОЙД: Излез. /ФРЕДРИК излиза от кабинета./ Виж, Фреди. Според
мен, ти много се уплашваш, когато Мисис Клакет споменава за
данъчната служба. И се чувстваш така несигурен и безпомощен, че
имаш нужда да се хванеш за нещо познато, близко...
ФРЕДРИК: /с прозрение/ И хващам кашона! Благодаря ти, Лойд. това
е!
/Връща се в кабинета./
БЕЛИНДА: /на Лойд/ Жив да си, гълъбче! /Влиза в горната баня./
ЛОЙД (с въздишка): И щастливи продължаваме! Текст!

24-та сцена

27
 ~ 28 ~

Действащи лица: ПОПИ, РОДЖЪР,ВИКИ

/ПОПИ се подава с пиеса в ръка./
ПОПИ: „Да, обаче аз чух гласове...“
/От спалнята излиза РОДЖЪР, слага си вратовръзка./
РОДЖЪР: Да, обаче аз чух гласове!
ВИКИ: /излиза след него/ Гласове? Какви гласове?
РОДЖЪР: Човешки.
ВИКИ: Но тук няма никого!
РОДЖЪР: Видях, че дръжката на вратата се мърда. Може да е някой
от бюрото на проверка.
ВИКИ: (с глас) И защо си слагаш вратовръзка, за да погледнеш?
РОДЖЪР: Заради мисис Клокет.
ВИКИ: (глас) Коя мисис Клокет?
РОДЖЪР: Тази от семейството.
ВИКИ: новина /наднича през перилата/ О, тя ни е приготвила
сардини.
/ВИКИ тръгва надолу, РОДЖЪР я задържа./
РОДЖЪР: Върни се! Не можеш да слизаш в този вид.
ВИКИ: Защо не?
РОДЖЪР: Заради мисис Кракет.

25-та сцена
Действащи лица: РОДЖЪР,МИСИС КЛАКЕТ,ФИЛИП
/От кабинета влиза МИСИС КЛАКЕТ с първата чиния./
МИСИС КЛАКЕТ: Сардини тук. Сардини там. Като на ученическа
екскурзия.
/РОДЖЪР бутва ВИКИ в килера и хлопва вратата./
О, вие още ли се мотаете тука?
РОДЖЪР: Да, мотаем се...
МИСИС КЛАКЕТ: И в килера за бельо?

28
 ~ 29 ~

РОДЖЪР: Не, просто проверяваме чаршафите. Сверяваме по описа.

/Тръгва надолу./ Мисис Блакет...
МИСИС КЛАКЕТ: Клакет, скъпи! Клакет!
РОДЖЪР: Мисис Клакет, има ли някой друг в къщата освен нас?
МИСИС КЛАКЕТ: Не. Няма никого в къщата, душко. /Отстъпва до
кабинета./
РОДЖЪР: Стори ми се, че чух гласове.
ФИЛИП: /зад кулисите/ Боже мой!
РОДЖЪР: /замръзва/ Ето! Чухте ли?
МИСИС КЛАКЕТ: /подражава гласа на Филип/ Боже мой!
РОДЖЪР: Защо, какво има?
МИСИС КЛАКЕТ: Боже мой, вратата на кабинета е отворена. /Влиза в
кабинета. РОДЖЪР вдига двете чинии със сардини и поглежда през
прозореца./
РОДЖЪР: По дяволите! Отвън има още една кола! Да не е на мистър
Хакъм? Или на мистър Дъдли? Само това ми липсваше! /Излиза през
външната врата, носейки двете чинии със сардини./
26-та сцена
Действащи лица: МИСИС КЛАКЕТ,ФИЛИП,ФЛЕВИЯ
/От горната баня излиза ФЛЕЙВИЯ с грейка в ръце. ВИКИ
внимателно отваря вратата на килера. ФЛЕЙВИЯ машинално я
бута и завърта ключа./
ФЛЕЙВИЯ: Само мандахерцащи се врати в тая къща! /Влиза в
спалнята./
/От кабинета излиза ФИЛИП. Държи документ./
ФИЛИП: /чете/ ...“последно предупреждение,... ще бъдат взети
мерки... запор... даване под съд...“
МИСИС КЛАКЕТ: /върви зад него/ Искам да кажа, че един господин
дойде за къщата.
ФИЛИП: Не ми казвайте. Мене ме няма!
МИСИС КЛАКЕТ: Да, но той вече е заинтригувал една дама.
ФИЛИП: Оставете всичко на г-н, г-н Хакъм и Дъдли.

29
 ~ 30 ~

МИСИС КЛАКЕТ: Да ги оставя да разгледат всичко, така ли?

ФИЛИП: Да правят каквото искат. Само не им казвайте, че сме тук.
МИСИС КЛАКЕТ: Тогава аз може ли да си пусна телевизора?
ФИЛИП: Може.
МИСИС КЛАКЕТ: Сардините! Забравих сардините! Е, не! Вече ще
забравя и кой ден сме! /Излиза към кухнята./
ФИЛИП: Ама аз това не съм го получавал! Аз съм в Испания!.. Но
ако не съм го получавал, значи не съм го и отварял.
/От спалнята излиза ФЛЕЙВИЯ. Носи роклята на Вики./
ФЛЕЙВИЯ: Скъпи, аз никога не съм имала такава рокля? Нали?
ФИЛИП: /разсеяно/ Така ли?
ФЛЕЙВИЯ: Аз просто не мога да си купя такова проститутско нещо...
Ох, да не ми е подарък от теб?
ФИЛИП: Едва ли.
ФЛЕЙВИЯ: Не, чудесна е. Аз дори веднага ще я облека!
ФИЛИП: Махни я, моля ти се. (поглед) За първи път я виждам.
/Връща се в кабинета,/
ФЛЕЙВИЯ: Добре, ще я сложа на тавана при останалите твои
подаръци, които са ми толкова скъпи, че не смея да ги нося.
/Излиза по коридора на горния етаж./
27-та сцена
Действащи лица: РОДЖЪР/ГАРИ, ВИКИ,ФИЛИП,ФЛЕВИЯ,ЛОЙД
/През външната врата влиза РОДЖЪР, все още с две чинии./
РОДЖЪР: Добре, добре... /Оставя едната чиния на скрина до
вратата./ Я!.. Вратата на кабинета пак е отворена! Какво става
тук? /Оставя втората чиния на масата до телефона. От килера горе
се чува тревожно чукане./ Чука се... /Пак се чука./ Горе!.. /Тича
нагоре. Чукане./ Боже мой, има някого в килера за бельо!
/Внимателно отключва. Отвътре излиза ВИКИ./ О, ти ли си?
ВИКИ: Разбира се, че съм аз! Ти ме сложи тук, в тъмното – при
черните чаршафи!
РОДЖЪР: Но, скъпа, защо си се заключила?
ВИКИ: Аз съм се заключила? Ти заключи!

30
 ~ 31 ~

РОДЖЪР: Аз не съм заключвал.

ВИКИ: Някой заключи вратата.
РОДЖЪР: Както и да е. Не бива да стоим тука така.
ВИКИ: Как така?
РОДЖЪР: По бельо.
ВИКИ: Добре де, ще го сваля. /Задига комбинезона си./
РОДЖЪР: Не тука! Влез вътре. /Бута я в спалнята./
/Само че БРУКИ остава на сцената и мига тревожно. ГАРИ
държи вратата отворена и се чуди какво става. От кабинета
излиза ФИЛИП и носи данъчното съобщение, плика и туба
лепило./
ФИЛИП: Скъпа, това лепило не е ли от онова специалното, което
никога не се разлепя?..
ЛОЙД: Стоп! Стоп, стоп!
ФРЕДРИК: Пак ли сбърках нещо?
ЛОЙД: Не, има проблем с лещите на Бруки.
ФРЕДРИК: /на Бруки/ Ама че късмет! Коя е този път?
БРУКИ: Лявата.
ГАРИ: /вика към кулисите/ Лявата е, хора!
28-та сцена
Действащи лица: ГАРИ, БРУКИ,ФРЕДЕРИК,БЕЛИНДА,ЛОЙД,ДОТИ,ПОПИ
/ДОТИ излиза от кухнята, БЕЛИНДА откъм тавана, а ПОПИ от
долната баня и се качва горе при БРУКИ./
ВСИЧКИ: Лявата!
ФРЕДРИК: Къде може да е паднала тази лява леща?
ГАРИ: Може да е паднала долу и после да е отскочила някъде.
ФРЕДРИК: Може да е долу, а може и да е горе...
ПОПИ: Бруки, кога за последен път я видя, мила?
БЕЛИНДА: Тя не може да я види, бе сладко! Нали е била в окото ѝ.
ГАРИ: Сигурно е станало при „аз съм се заключила?“. Аз казвам:
„Защо си се заключила?“. Тя отговаря: “Аз съм се заключила?“ и си

31
 ~ 32 ~

отваря очите много така. Изобщо има няколко места, на които си

отваряш очите много така. Винаги ми идва да си подложа
ръцете... /Пристъпва напред./
ДОТИ: Е, внимавай къде стъпваш!
ФРЕДРИК: Да, да. Всеки да внимава къде стъпва.
ГАРИ: По-добре никой да не мърда от мястото си.
БЕЛИНДА: Не, не! Всеки трябва да се върне там, където е бил
преди.
ФРЕДРИК: И всеки да вдига краката си един по един.
/Всички търсят./
ЛОЙД: Бруки, това и на представление ли ще става? Може би
публиката ще трябва да спи в театъра заради твоите лещи!
БЕЛИНДА: На представление тя ще си продължи. Нали, сладко?
ФРЕДРИК: Как ще продължи? Тя без лещи нищо не вижда.
ЛОЙД: Тя нищо и не чува без тях. Бруки!
БРУКИ: /осъзнава, че говорят на нея/ Моля? /Изправя се рязко и
главата ѝ се удря в лицето на ПОПИ. БРУКИ отстъпва назад и
настъпва ръката на ГАРИ. Той отскача и удря БЕЛИНДА. Изведнъж
ФРЕДРИК извиква, вади кърпа, слага си я на носа и бяга вън./
БЕЛИНДА: Вижте Фреди, горкичкият!
ЛОЙД: На него пък какво му стана?
БЕЛИНДА: Тече му кръв от носа.
ЛОЙД: Кръв от носа? Никой не го е докосвал.
БЕЛИНДА: Той не понася насилието. Винаги така му действа.
БРУКИ: Лойд, стори ми се, че ми каза нещо.
ЛОЙД: Да. /подава й една ваза/ Просто иди и удари с това шефа на
билетната каса и да сложим край на театъра в Уестън-супър-Мар!
Попи, край на репетицията!
БРУКИ: Ама аз я намерих.
БЕЛИНДА: Намерихме ли я?
БРУКИ: Да.
ДОТИ: Къде беше, душко?

32
 ~ 33 ~

БРУКИ: В окото ми.

ГАРИ: В окото ѝ!
БЕЛИНДА: Браво, бе сладко!
ЛОЙД: В лявото око ли?
БРУКИ: Беше се извъртяла.
БЕЛИНДА: Знаех си, че не е отишла много далеч. Попи, как си,
сладко?
ПОПИ: Горе-долу.
ЛОЙД: Добре, продължаваме. Леко ранените да изнесат тежко
ранените с носилка. /Връща се в салона./
/ДОТИ отива в кухнята. ПОПИ излиза през горната баня.
Влиза ФРЕДРИК от кабинета./
29-та сцена
Действащилица: ФРЕДЕРИК,БЕЛИНДА/ФЛЕВИЯ,ГАРИ,БРУКИ,ЛОЙД,ДОТИ,ПОПИ,
СЕЛЗДЪН

БЕЛИНДА: Фреди, как си, зайче?

ФРЕДРИК: Добре. Извинявай, Лойд. Това е, защото така ми действа
насилието.
БЕЛИНДА: Знаем, скъпи.
ЛОЙД: Добре, хайде! Напред, окървавени и разгромени!..
ФРЕДРИК: Лойд, моля те, не казвай такива думи!
ЛОЙД: Извинявай, Фреди. Ще го перифразирам. Напред, ослепели и
окуцели! Бруки! Онова с вазата също се отменя.
/ПОПИ влиза от долната баня с пиеса в ръка./
БРУКИ: Моля?
ЛОЙД: Попи, ако обичаш.
/ПОПИ взима вазата от Бруки и я оставя на място. БРУКИ се
качва горе./
ПОПИ: „Добре де, ще го сваля...“

33
 ~ 34 ~

ЛОЙД: Чакай! Селздън къде е?

ГАРИ: Селздън!
ПОПИ: Селздън!
/СЕЛЗДЪН се показва на външната врата./
СЕЛЗДЪН: Може да е паднала тук някъде.
ЛОЙД: Чудесно, Селздън! Продължавай да търсиш. И внимавай, до
твоя ред има още пет страници.
СЕЛЗДЪН: Шест страници! /Излиза през външната врата./
ЛОЙД: Добре. Попи, донеси едно кафе, ако обичаш. Текст!
ПОПИ: „Добре де, ще го сваля...“ /И излиза през долната баня./
ВИКИ: Добре де, ще го сваля...
РОДЖЪР: Не тука! Влез вътре! /Натиква я в спалнята./
/От кабинета излиза ФИЛИП с плик и туба лепило./
ФИЛИП: Скъпа, това лепило не е ли от онова специалното, което
никога не се разваля?.. Скъпа!.. О, мисис Клакет ни е приготвила
сардини. /Връща се в кабинета с плик, лепило и сардини./
30-та сцена
Действащи лица: ВИКИ, РОДЖЪР, ФЛЕЙВИЯ
/РОДЖЪР се подава от спалнята, носи грейката. Оглежда се.
След него излиза ВИКИ./

ВИКИ: Сега пък какво има?

РОДЖЪР: Грейка! Аз не съм я слагал там.
ВИКИ: И аз не съм я слагала там.
РОДЖЪР: Някой е в банята и пълни грейки. /Отива към горната
баня./
ВИКИ: Да не мислиш, че става нещо опасно?
/РОДЖЪР и ВИКИ влизат в банята. От коридора горе се
появява ФЛЕЙВИЯ./
ФЛЕЙВИЯ: Скъпи, идваш ли в леглото или не. Чакам те. /Влиза в
спалнята./

34
 ~ 35 ~

/РОДЖЪР и ВИКИ излизат от горната баня./

РОДЖЪР: Какво каза?
ВИКИ: Нищо не съм казвала.
РОДЖЪР: Ти разбираш ли: първо дръжката на вратата. Сега тази
грейка... /Хвърля грейката обратно в банята./ Ами сардините?.. Ти
стой тук!.. /Тръгва по стълбата надолу./
ВИКИ: /върви след него/ Знаеш ли колко странни неща са ми
разправяли за тия стари къщи?
РОДЖЪР: Хайде, стига пък и ти! Не мога да си представя някой
призрак да оцелее при наличието на парно отопление... А!
ВИКИ: Какво има?
/ФЛЕЙВИЯ изважда от спалнята чантата и се връща./
РОДЖЪР: Сардините. Няма ги. Изчезнали са.
ВИКИ: Тук май наистина става нещо странно. Отивам да се облека...
/Качва се по стълбата, но вижда чантата, оставена от
Флейвия./
РОДЖЪР: Тук ги сложих... или там беше?
ВИКИ: Чантата! /Тръгва обратно надолу./
РОДЖЪР: Сигурно мисис Прокет ги е отнесла...
ВИКИ: Роджър!
РОДЖЪР: Какво има сега?
ВИКИ: Чантата!
РОДЖЪР: Чантата?
ВИКИ: Чантата, чантата!
/ФЛЕЙВИЯ излиза от спалнята с кашона. Взима и чантата и
ги тавана./
31-ва сцена
Действащи лица: ВИКИ, РОДЖЪР

РОДЖЪР: Какво искаш да кажеш с това „Чантата, чантата“?

ВИКИ: Чантата, чантата, чантата! Ела! /Повлича Роджър нагоре./

35
 ~ 36 ~

РОДЖЪР: Каква чанта?

ВИКИ: /вижда, че чантата я няма/ Няма чанта!
РОДЖЪР: Няма чанта?
ВИКИ: Твоята чанта! Беше там, сега я няма!
РОДЖЪР: О, тя е в спалнята. Оставих я в спалнята. /Отива в
спалнята./
ВИКИ: Не влизай там!
РОДЖЪР: /отваря вратата на спалнята и замръзва/ Кашонът!
ВИКИ: Кашонът?
РОДЖЪР: И него го няма!
ВИКИ: Списъците ми!
РОДЖЪР: Какво става тук, за Бога? Я ти влез тук в спалнята.
ВИКИ: Не, не, не!
РОДЖЪР: Облечи се тогава.
ВИКИ: Там не влизам.
РОДЖЪР: Добре, чакай ме тук. Ще ти донеса роклята. /Влиза в
спалнята и веднага изскача обратно./ Роклята ти я няма!
ВИКИ: О-о-о!
РОДЖЪР: Без паника! Без паника! За всичко трябва да има логично
обяснение. Ще намеря мисис Сплочет и тя ще ни обясни какво става.
Ти чакай тук... Не, не можеш да стоиш там в този вид. Чакай в
кабинета... /Слизат надолу./ В кабинета, в кабинета, в
кабинета! /Отива в кухнята. ВИКИ отваря вратата на кабинета./
32-ра сцена
Действащи лица: ВИКИ, РОДЖЪР, ФИЛИП, ФЛЕВИЯ
ФИЛИП: /отвътре/ Боже мой!
ВИКИ: /затваря вратата/ Роджър! Тук има нещо! Къде си? /Изтичва
навън през външната врата./
/От кабинета излиза ФИЛИП, в едната ръка държи данъчното
съобщение, а в другата – чиния със сардини./
ФИЛИП: Скъпа, знам, че е глупаво, но... /Мъчи се да отлепи
чинията и съобщението от ръцете си./

36
 ~ 37 ~

/От тавана влиза ФЛЕЙВИЯ./

ФЛЕЙВИЯ: Скъпи, щом не искаш да дойдеш в леглото, аз ще разчистя
тавана.
ФИЛИП: Скъпа, не мога да дойда! Залепих се за едно данъчно
съобщение.
ФЛЕЙВИЯ: Защо поне не оставиш сардините?
ФИЛИП: /опитва се да остави чинията/ Не мога. Залепен съм и за
сардините!
ФЛЕЙВИЯ: /смее се/ Скъпи, не се видиотявай, а иди в долната баня.
Там има едно шишенце с надпис „Отрова“. То разтваря всичко.
/Излиза към тавана./
ФИЛИП: Господи, чувал съм за хора, които не могат да се откачат
от някой проблем, но това е кретенизъм! /Излиза в долната баня./
/Пауза./
33-та сцена
Действащи лица: ЛОЙД, БЕЛИНДА, КРАДЕЦ/СЕЛЗДЪН, ПОПИ,
ФРЕДРИК/ФИЛИП
ЛОЙД: Селздън! Сега си ти, Селздън. Моментът дойде!..
БЕЛИНДА: /подава се от тавана/ Ей сега, сладко. Идва.
ЛОЙД: Но ръката му трябваше да се покаже през прозореца още преди
Фреди да е излязъл. /Част от прозореца се разбива, подава се ръка
и завърта дръжката./ А, ето я Поразяващата ръка!
/Прозорецът се отваря, през него влиза КРАДЕЦ./
КРАДЕЦ: Никакви решетки, никаква алармена инсталация. Под съд
трябва да ги дават такива собственици за подстрекателство.
ЛОЙД: Почакай, Селздън! Ще го върнем още веднъж.
КРАДЕЦ: /влиза през прозореца/ Някой път просто ми иде да седна и
да плача. А ограбвах банки! Ограбвах трезори... Сега какво правя?
Пукам книжни кесии!
ЛОЙД: Стоп, Селздън! Попи!
/Отстрани влиза ПОПИ, която носи чаша кафе./
КРАДЕЦ: Знам, че са в Испания, щото дъртата пуйка от кухнята
всичко ми изтропа по телефона...

37
 ~ 38 ~

ПОПИ: Селздън, режисьорът ти каза да спреш!

КРАДЕЦ: Знам, че и нея я няма, щото току-що я видях да излиза по
бански от външната врата...
ЛОЙД: Боже, той е като Майра Хес – и бомби да падат, свири не
спира!
СЕЛЗДЪН: Спираме ли?
ПОПИ: Спираме.
ЛОЙД: Благодаря, Попи. Селздън...
СЕЛЗДЪН: Аз познавах Майра Хес.
ЛОЙД: Мисля, че ти чуваш по-добре и от мен.
СЕЛЗДЪН: Моля?
ЛОЙД: Моля от влизането ти, Селздън.
СЕЛЗДЪН: Ами беше през войната, на един благотворителен
концерт...
ЛОЙД: Попи, удари го с едно паве!
СЕЛЗДЪН: Кафе? Не, благодаря. Пречи ми да спя.
ЛОЙД: Попи, върни стъклото, моля ти се. /ПОПИ изпълнява./
СЕЛЗДЪН: Да вляза отново?
ЛОЙД: Да. Само че, Селздън: малко по-рано. Както вчера. Фреди!
/От долната баня влиза ФРЕДРИК./ Почвай веднага щом Фреди отвори
вратата. Как беше текста?
ФРЕДРИК: „Чувал съм за хора, които не могат да се откачат от
някой проблем...“
ЛОЙД: „Но това е кретенизъм“. И в този момент искам ръката през
прозореца. Ясно ли е?
СЕЛЗДЪН: Абсолютно. Може ли, обаче, да предложа нещо?
ЛОЙД: Кажи, Селздън.
СЕЛЗДЪН: Не е ли по-добре да вляза малко по-рано?
ЛОЙД: Селздън...
СЕЛЗДЪН: Все ми се струва, че има някакъв луфт между репликата на
Фреди и моето влизане.

38
 ~ 39 ~

ЛОЙД: Не, Селздън. Ще направим друго.

СЕЛЗДЪН: Да?
ЛОЙД: Какво ще кажеш да влезеш малко по-рано?
СЕЛЗДЪН: Очевидно ние мислим в една и съща посока. /Излиза./
ЛОЙД: Аз ли го кодоша или той кодоши мене? Текст!
ФИЛИП: Чувал съм за хора, които не могат да се откачат от някой
проблем, но това е кретенизъм! /Излиза през долната баня./
34-та сцена
Действащи лица: КРАДЕЦ/СЕЛЗДЪН, ЛОЙД, ПОПИ
/КРАДЕЦЪТ отваря прозореца – навреме./
КРАДЕЦ: Никакви решетки, никаква алармена инсталация. Под съд
трябва да ги дават такива собственици за подстрекателство. Някой
път просто ми иде да седна и да плача. Аз ограбвах банки!
Ограбвах трезори! Сега какво правя? Пукам книжни кесии! /Сипва си
нещо за пиене./ Знам, че всички са в Испания, щото дъртата пуйка
от кухнята всичко ми изтропа по телефона. /Пие./ Знам, че и нея я
няма, щото току-що я видях да излиза по бански през външната
врата... Коя е външната врата?... /Пауза. Щрака с пръсти. ПОПИ
гледа неразбиращо./ Репликата! Подайте ми репликата!
ПОПИ: /чете от текста/ „Да товарим камиончето“.
СЕЛЗДЪН: Моля?
ПОПИ: „Да товарим камиончето“.
КРАДЕЦ: Да товарим камиончето. За никъде не бързам. Разполагам с
цял следобед. Какво предлага заведението? /Взира се в
телевизора./ Една микровълнова печка... Колко? Петдесет лири. Че
то не си струва носенето. /Пренася телевизора на канапето.
Оглежда се./ Боклук... Боклук... /Отваря чекмедже, вади някакво
бижу./ Е, щом толкова настояваш... /Пъха го в джоба си./ Къде му
е бюрото? /Тръгва към кухнята./
ЛОЙД: Не, не там!
КРАДЕЦ: Знам. Ох, право казват хората – трудно се свиква с
пенсионерския живот. /Излиза към кабинета./

35-та сцена

39
 ~ 40 ~

Действащи лица: РОДЖЪР, МИСИС КЛАКЕТ

/От кухнята излиза РОДЖЪР, следван от МИСИС КЛАКЕТ, която
носи нова чиния със сардини./
РОДЖЪР: И бъдещата наемателка се интересува дали в този дом не се
случват някакви паранормални явления.
МИСИС КЛАКЕТ: /оставя сардините на масата/ О да, скъпи, тук
всичко е прекрасно и паранормално.
РОДЖЪР: Искам да кажа, нещо да е летяло насам-натам?
/МИСИС КЛАКЕТ вижда, че телевизорът е на канапето,
озадачена го връща на място./
МИСИС КЛАКЕТ: Да е летяло насам-натам? Не, тук всичко се движи на
два крака, както във всяка друга къща.
РОДЖЪР: Ще предам на бъдещата наемателка. Тя разглежда
кабинета. /Отваря вратата на кабинета и веднага я затваря./ А!
Там има човек!
МИСИС КЛАКЕТ: Никого няма в къщата, душко.
РОДЖЪР: /сочи вратата/ Моля ви се, той търси нещо там...
МИСИС КЛАКЕТ: /поглежда бегло/ Аз не виждам никого.
РОДЖЪР: Това е невъзможно! А къде е бъдещата наемателка? Оставих
я там, сега я няма! /Оглежда се, вижда сардините./ Боже мой!
МИСИС КЛАКЕТ: Сега какво?
РОДЖЪР: Сардините!
МИСЛИС КЛАКЕТ: Какво сардините?
РОДЖЪР: Виждате ли сардините?
МИСИС КЛАКЕТ: Виждам ги, естетвено.
/РОДЖЪР предпазливо вдига чинията./
РОДЖЪР: Тия сардини вече няма да се отделят от ръцете ми.
МИСИС КЛАКЕТ: А-а, ето кой постоянно ми ги задига! Дай сардините!
РОДЖЪР: Но къде е бъдещата ми наемателка? /Качва се по стълбата./
МИСИС КЛАКЕТ: А бе, аз цяла нощ ли ще ви отварям сардини? Вътр-
вънка, като кукувичка от часовник! /Излиза към кухнята./
РОДЖЪР: Вики, Вики! /Влиза в горната баня./

40
 ~ 41 ~

36-та сцена
Действащи лица: КРАДЕЦ,РОДЖЪР,ФИЛИП
/От кабинета излиза КРАДЕЦЪТ, носи сребърни чаши./
КРАДЕЦ: Вика ми той на мене: „Чарлз, вика, на 70 години си. Време
е да предадеш шперцовете на по-младите!“. /Оставя чашите на
канапето и се връща в кабинета./
РОДЖЪР: /Излиза от горната баня./ Къде ли е отишла? Сигурно в
спалнята се е върнала. /Влиза в спалнята./
КРАДЕЦ: /Идва от кабинета с кашона и чантата на Филип./ Връщам се
аз и му викам: „Може да съм на 70, но все още съм с акъла си!“
Ама му го зачуках...
РОДЖЪР: /Излиза от спалнята./ Вики! Вики! /Влиза в килера за
бельо./
КРАДЕЦ: Пък и да е викал нещо, аз не съм го чул. /Връща се в
кабинета./
/От долната баня излиза ФИЛИП, все още залепен за
данъчното съобщение и за сардините./
ФИЛИП: Скъпа, това нещо, дето разтваря всичко, не разтваря
лепило! Разтваря само панталони. А щом разяжда панталони, да не
би да продължи да разтваря и... Скъпа, по-добре аз да ги сваля
тези панталони... Мисълта ми е, че ако разтваря всичко... О!
Скъпа, мисля, че го усещам! Бързо, това е спешен случай! Нямаш ли
нещо, което да спре това? Мисля, че ми разтваря абсолютно
всичко!.. /Започва да се събува, доколкото му е възможно./
/От килера излиза РОДЖЪР със сардини в ръка./
РОДЖЪР: В тази къща има нещо злокобно.
ФИЛИП: Данъчната служба! /Вдига си панталоните./
РОДЖЪР: А! Ето го!.. /Замръзва на едно място./
ФИЛИП: Не! Няма ме тук.
РОДЖЪР: Как така?
ФИЛИП: Аз съм в Испания. И мисля да потеглям.
РОДЖЪР: Остани!
ФИЛИП: Няма да остана.
РОДЖЪР: Говори!

41
 ~ 42 ~

ФИЛИП: Ще говоря само в присъствието на адвокат.

РОДЖЪР: Адвокат?.. Чакай, чакай! Ти си просто един обикновен
натрапник. Нахълтал си без разрешение в чужда къща!
ФИЛИП: Е, радвам се, че се видяхме. /Протяга дясната си ръка със
залепеното данъчно съобщение и бързо я прибира зад гърба си./
Впрочем, заповядайте една сардина. /Предлага сардини с лявата си
ръка. Панталоните му падат./
РОДЖЪР: Не! Ти си сексуален маниак! Какво си направил на Вики?
ФИЛИП: О, вие си имате сардини. /Тръгва към външната врата./
РОДЖЪР: Стой!
ФИЛИП: Мисля да потеглям. /Излиза навън./
/РОДЖЪР слиза и набира номер./
РОДЖЪР: Ало, полицията? Един ми е влязъл в къщата. По-точно един
е влязъл в една къща. Да, сексуален маниак. Изчезнало е и едно
момиче!
37-та сцена
Действащи лица: ВИКИ,РОДЖЪР
/През прозореца влиза ВИКИ./
ВИКИ: Роджър! Онова сега е в градината и е мъж!
РОДЖЪР: /в слушалката/ Извинявам се, момичето се намери. /на
Вики/ Добре ли си?
ВИКИ: Ами! Той за малко не ме видя.
РОДЖЪР: /в слушалката/ Той за малко не я е... видял. Но той е и
крадец! Отмъкнал ни е багажа!
ВИКИ: /Сочи кашонът и чантата, оставени от Крадеца./ Багажът е
тук.
РОДЖЪР: Ало, багажът се намери. Така че липсва само една чиния
със сардини.
ВИКИ: Ето ги сардините!
РОДЖЪР: А, намерихме и сардините.
ВИКИ: Ти с кого говориш?
РОДЖЪР: С полицията.

42
 ~ 43 ~

ВИКИ: Е, много добре! Викаш полицията, а аз тук – по бельо!

РОДЖЪР: /в слушалката/ Моля? Не, аз не съм по бельо. /Затваря
телефона./ По дяволите! Мислех, че се е случило нещо страшно.
ВИКИ: Случи се! Аз го познавам!
РОДЖЪР: Познаваш ли го?
ВИКИ: Той е длъжник на нашата служба.
РОДЖЪР: Нищо подобно. Той е обикновен сексуален маниак. Хайде!
/Взима кашона и чантата и тръгва нагоре. ВИКИ след него./
ВИКИ: Да, но не бива да ме вижда така! Човек трябва да се държи
на положение, ако работи в данъчната служба.
РОДЖЪР: Ами облечи си нещо.
ВИКИ: Нямам нищо.
РОДЖЪР: Ела в банята. Все ще се намери нещо.
/Двамата влизат в горната баня. КРАДЕЦЪТ излиза от
кабинета, носи позлатена статуетка./
38-та сцена
Действащи лица: КРАДЕЦ, ВИКИ, РОДЖЪР,ФИЛИП, ФЛЕВИЯ

КРАДЕЦ: „К‘во? – викам аз, - Някога да съм бягал насред обира да

пусна една вода?“... Боже мой, къде е това... /Озърта се за
тоалетна./
/От горната баня излизат РОДЖЪР с кашона и ВИКИ с една
къса нощничка./
РОДЖЪР: Стой тука и не излизай преди да си се облякла.
ВИКИ: Но с това не мога да се явявам пред нашите данъкоплатци!
/РОДЖЪР и ВИКИ влизат в спалнята./
КРАДЕЦ: /качва се по стълбата/ Кой ме караше да повдигам този
въпрос... /Влиза в горната баня./
/През външната врата влиза ФИЛИП./
ФИЛИП: Скъпа! Помощ! Данъчната служба е в дома ни! Къде си,
скъпа? /Скрива се в долната баня./

43
 ~ 44 ~

/От спалнята излиза ВИКИ, след нея РОДЖЪР./

РОДЖЪР: Просто я облечи! За начало все пак е нещо. Ще намеря
долнище, горнище – нещо ще намеря. /Връща се в спалнята./
ВИКИ: Добре. /Отваря вратата на горната баня./ О, тук има някого!
Той е! /Тича надолу и влиза в долната баня./
/Откъм тавана идва ФЛЕЙВИЯ с метална кутия в ръце./
ФЛЕЙВИЯ: Скъпи, такива чудни неща намирам. Спомняш ли си тази
стара бисквитена кутия... /Вижда ВИКИ, която с писък изскача от
долната баня и тръгва по стълбата нагоре./ Коя сте вие?
ВИКИ: Боже мой, това е жена му! /Насочва се обратно към долната
баня, но насреща ѝ се показва ФИЛИП със залепените данъчно
съобщение, чиния и нощничка на Вики. Панталонът му е смъкнат./
ФИЛИП: Извинете, аз ви вдигнах рокличката!
ФЛЕЙВИЯ: А-а-а!..
ФИЛИП: /вижда жена си/ А ти къде беше? Погледни в какво положение
съм. /Качва се по стълбата. ВИКИ бяга от него в килера, а ФЛЕЙВИЯ
на тавана./ Скъпа, аз само исках да ѝ обясня, че данъчната служба
ни преследва и роклята й се залепи за ръцете ми.
/РОДЖЪР излиза от спалнята точно пред ФИЛИП, който
закрива лицето си с нощницата./
РОДЖЪР: Стига си ми размахвала този парцал пред лицето! Опитвам
се да намеря нещо по-прилично. /Излиза към тавана./
/ФИЛИП се връща обратно, но от горната баня излиза
КРАДЕЦЪТ./
ФИЛИП: Боже мой! Кой сте вие?
КРАДЕЦ: Аз съм по фаянсите.
ФИЛИП: От финансите? От данъчната служба?
КРАДЕЦ: Както кажеш, шефе. Нови фаянси, по-малко финанси. /Връща
се в банята./
ФИЛИП: Навсякъде данъчни агенти! /Връща се към тавана./
РОДЖЪР: /зад кулисите/ Боже мой!
ФИЛИП: Другият! Скъпа, сега пък роклята ми се залепи за главата!
/ФИЛИП влиза в спалнята. От тавана идва РОДЖЪР./

44
 ~ 45 ~

РОДЖЪР: Вики, облече ли се вече? /Отваря горната баня./ А! Човек!

КРАДЕЦ: Аз съм по тръбите.
РОДЖЪР: Пребити? Не пребити жени, надявам се. /Наднича в банята./
КРАДЕЦ: Както кажеш, шефе. Първо тръбите, после жените. /Пак
влиза в банята./
РОДЖЪР: Навсякъде сексуални маниаци! Вики, къде си, Вики! /Слиза
по стълбата в долната баня./
КРАДЕЦ: /Излиза и тръгва надолу по стълбата./ Викат ли викат.
Навсякъде хора. Аз си отивам. Данъци върху жените! На всичко
сложиха вече данъци...
/От долната баня излиза РОДЖЪР. КРАДЕЦЪТ прави обратен
завой и поема пак към горната баня./
РОДЖЪР: Ако не я намеря, ще ти смачкам фасона!
КРАДЕЦ: Сифона? Веднага ще го оправя. /Влиза в горната баня./
РОДЖЪР: Вики, къде си, Вики?.. /Излиза през външната врата./

39-та сцена
Действащи лица: КРАДЕЦ, РОДЖЪР,ФЛЕВИЯ, МИСИС КЛАКЕТ, ВИКИ, ФИЛИП
(накрая на сцената)
/От спалнята излиза ФИЛИП. Нощницата е още на главата му,
но сега е увит и с голям бял чаршаф. В същия миг от
килера излиза ВИКИ, увита в черен чаршаф. Двамата
уплашено извикват. РОДЖЪР се връща, чува вика и вижда
двете фигури, увити в чаршафи./

РОДЖЪР: Шейът! О, шейх! Селям алейкум. Вие вече сте тук? А това е
очарователната ви съпруга? Значи искате да огледате къщата?
Добре, шейх. След като вече сте горе... /Качва се./
/От тавана изскача ФЛЕЙВИЯ./
ФЛЕЙВИЯ: Сега ще им счупя главите. На него и на пачаврата му...
РОДЖЪР: ... да почнем от долу. /Повежда „арабите“ надолу./
ФЛЕЙВИЯ: Кой сте вие? Какви са тези същества?

45
 ~ 46 ~

РОДЖЪР: Извинявам се. Нямам представа коя е тази жена. /От

кухнята излиза МИСИС КЛАКЕТ с нова чиния сардини./ Докато от
друга страна, тази госпожа със сардините...
МИСИС КЛАКЕТ: Няма „друга страна“! Този път ще си ги ям аз.
РОДЖЪР: Тя сега е заета със сардините си, тъй че може би по-голям
интерес представлява горната баня. /Качва се нагоре./
ФЛЕЙВИЯ: Мисис Клакет, какви са тези хора?
МИСИС КЛАКЕТ: А, такива идват постоянно. Просто арабски чаршафи.
ФЛЕЙВИЯ: Арабски чаршафи? /Влиза в спалнята./
РОДЖЪР: А тук се намира... /Отваря горната баня. Там е КРАДЕЦЪТ./
КРАДЕЦ: Крановете, шефе. Крановете ги няма.
РОДЖЪР: О, тук се намира той. /Тръгва пак надолу./
ФЛЕЙВИЯ: /излиза от спалнята/ Това са ирландски чаршафи!
Ирландските ленени чаршафи от собственото ми легло!
МИСИС КЛАКЕТ: Ах, крадците му мръсни!
РОДЖЪР: В кабинета, обаче... /Повежда „арабите“ към кабинета.
КРАДЕЦЪТ се присъединява към групата./
МИСИС КЛАКЕТ: Дай чаршафа, мръсник! /Дръпва черния чаршаф и
отдолу се показва ВИКИ./ А, ето я и нея по кюлоти, та цял свят да
я види!
РОДЖЪР: Това си ти?
ФЛЕЙВИЯ: Това е тя! /ФИЛИП дискретно се вмъква в кабинета./
ВИКИ: Това съм аз!
КРАДЕЦ: Това е дъщеря ми!
ВИКИ: Татко! /ФИЛИП се връща от кабинета – дубльор./
КРАДЕЦ: Дъще!.. Нашата малка Вики, която избяга от къщи. Мислех,
че никога няма да я видя!
МИСИС КЛАКЕТ: Я виж ти.
ВИКИ: /към Крадеца/ Какво правиш тук в този вид?
КРАДЕЦ: А какво правиш ти тук в този вид?
ВИКИ: Аз нося списък на нарушителите в данъчната служба в
Бейзингстоук.

46
 ~ 47 ~

/ФИЛИП – дубльор се хваща за сърцето и пада./

ФЛЕЙВИЯ: А другият ми чаршаф къде е?
40-та сцена
Действащи лица: ФРЕДЕРИК/ШЕЙХ, ФЛЕВИЯ,ЛОЙД, ТИМ, ГАРИ, БЕЛИНДА,
МИСИС КЛАКЕТ
/На външната врата се чука и влиза най-търсената стока на
пазара: един ШЕЙХ в арабски дрехи и силно напомня Филип,
тъй като ролята се играе от същия актьор./
ШЕЙХЪТ: Салям алейкум! О, дом божествен покой! Купувам!
ВСИЧКИ: /в хор/ Ти ли?
ФЛЕЙВИЯ: А! Ето го!
ФРЕДРИК: /излиза от роля/ Лойд, извинявай, но панталоните ми са
още на краката. /Вдига арабската дреха и показва./ Не мога да се
преоблека бързо без гардеробиер.
ЛОЙД: Нека Тим ти помогне. Къде е Тим? Тим, Тим!
/ТИМ, завит в чаршаф като двойник на Филип, се надига от
земята./
ТИМ: Моля?
ЛОЙД: О, да. Ти играеш.
ТИМ: Трябва да съм задрямал отзад.
ЛОЙД: Нищо, Тим, продължавай да си почиваш.
ТИМ: Има нещо да се прави ли?
ЛОЙД: Карай, карай. Ще се борим сами. Господинът има нужда от
почивка, докато ние тук обикаляме със смъкнати панталони. Хайде:
„А другият ми чаршаф къде е?“... Още нещо ли има, Фреди?
ФРЕДРИК: Ами, така и така сме спрели.
ЛОЙД: Защо ми трябваше да го питам!
ФРЕДРИК: Нали знаеш колко трудно връзвам сюжета?..
ЛОЙД: Знам, Фреди.
ФРЕДРИК: Може ли още един тъп въпрос?
ЛОЙД: Всичките ми знания из областта на световния театър са на
твое разположение.

47
 ~ 48 ~

ФРЕДРИК: Обясни ми, моля ти се, защо Шейхът трябва да прилича на

Филип.
ГАРИ: Защото той влиза и всички мислим, че е той... В това е
вицът.
ФРЕДРИК: Това е ясно.
БЕЛИНДА: Нали всичко нататък е свързано с това бе, сладко!
ФРЕДРИК: И това е ясно, Белинда. Но нали все пак това е някакво
съвпадение?
ЛОЙД: Да, Фреди, съвпадение е. особено, ако се има предвид, че в
един по-ранен вариант на пиесата, авторът изяснява, че на младини
бащата на Филип дълго е пътешествал из Близкия изток.
ФРЕДРИК: А-а, ясно...
ЛОЙД: Ясно ли е?
ФРЕДРИК: Това е много интересно.
ЛОЙД: И аз бях убеден, че ще ти хареса.
ФРЕДРИК: Но, Лойд. Дали публиката ще го разбере?
ЛОЙД: /избухва/ От теб зависи бе, Фреди! Погледи, жестове. Нали
това е същността на актьорското изкуство?
ФРЕДРИК: Да, да, благодаря, Лойд... /Измъква се през външната
врата./
ЛОЙД: Господи, не смея да си помисля какво ще бъде като се върна
в Лондон и вие ще трябва сами да се оправяте. „А другият ми
чаршаф къде е?“.
ФЛЕЙВИЯ: А другият ми чаршаф къде е?
/На вратата се чука два пъти./
ВСИЧКИ: /в хор/ Да-а!
/Влиза ШЕЙХЪТ./
ШЕЙХЪТ: Селям алейкум! О, дом божествен покой! Купува!
ВСИЧКИ: /в хор/ Ти ли?
ФЛЕЙВИЯ: А! Ето го!
ШЕЙХЪТ: Да, ето го. Разбира се, че ето го.
/Всички се нахвърлят върху Шейха./

48
 ~ 49 ~

РОДЖЪР: Нахълтваш тук уж да оглеждаш къщата, а не си нищо повече

от един скитник без гащи! /Вдига одеждите на Шейха./
ШЕЙХЪТ: Какво?
ФЛЕЙВИЯ: Ще ме захвърляш като парцалена кукла? /Удря Шейха./
ШЕЙХЪТ: Какво, какво?
МИСИС КЛАКЕТ: Ще ни крадеш чаршафите, а? /Дърпа му дрехата./
ШЕЙХЪТ: Какво, какво?.. /към Крадеца/ Мосю, ке‘с ке се?
КРАДЕЦЪТ: /вади пистолет/ Хич няма да те питам ке‘с ке се ще
правиш с дъщеричката ми в Бейзингстоук. Но от мен да знаеш.
Вики...
/Пауза. ПОПИ се подава с текст в ръка./
ЛОЙД: Бруки!
БРУКИ: Моля?
ЛОЙД: Ти си! Хайде, душа, има две реплики до края на действието!
БРУКИ: Аз не разбрах...
ЛОЙД: Подайте и репликата.
БЕЛИНДА: /на Бруки/ „Какво да знам, татко?“.
БРУКИ: Да, но аз не разбрах...
ДОТИ: Репликата е „Какво да знам, татко?“.
СЕЛЗДЪН: Аз ти казвам: „Но от мен да знаеш, Вики“, а ти ми
казваш: „Какво да знам, татко?“.
БРУКИ: Лойд, аз не разбрах защо Шейхът трябва да прилича на
Филип?
/Тишина. Всички очакват бурята./
ЛОЙД: Попи! Дай пиесата! Има ли такава реплика: „Защо Шейхът
трябва да прилича на Филип“?
БРУКИ: Не, ти не ме разбра...
ЛОЙД: /качва се на сцената/ „Какво да знам, татко?“. Нали? Това е
репликата, миличка. Всички знаем, че си играла в авангардни
трупи, където пиесата се създава по време на репетициите, но на
нас това не ни е необходимо, скъпа. След като авторът ни е
осигурил един смислен и шлифован текст, след като е един часа

49
 ~ 50 ~

посред нощ, след като до края на действието има две реплики, след
като всички тук сме капнали от умора, просто искаме да чуем
репликата: „Какво да знам, татко!“. Прекалено много ли искам?
/БРУКИ обидена се обръща и излиза през външната врата./ Тя
излиза! Така ли пише там – „Тя излиза“? /Чува се как Бруки плаче
зад кулисите./ Господи, сега ще си изплаче лещите! /Излиза след
Бруки./
41-та сцена
Действащи лица: ФРЕДЕРИК/ШЕЙХ, СЕЛЗДЪН, ГАРИ, БЕЛИНДА, ДОТИ,
ПОПИ, ЛОЙД
ФРЕДРИК: Ох, майчице!
СЕЛЗДЪН: Май малко го попресоли.
ГАРИ: Мислех, че Попи ще го отнесе, а той изведнъж...
ДОТИ: Обикновено е Попи. Нали, душко?
/ПОПИ примирено свива рамене./
ФРЕДРИК: Май че аз съм виновен за всичко.
ГАРИ: Но защо се дразни?
БЕЛИНДА: А според мен, бяха доста сладки.
ГАРИ: Сладки?
БЕЛИНДА: Малка любовна кавгица, нищо повече.
ДОТИ: Какво искаш да кажеш? Че Лойд и Бруки...
БЕЛИНДА: Ама ти не знаеш ли?
СЕЛЗДЪН: Бруки и Лойд?
БЕЛИНДА: А къде мислите, че бяха целия уикенд?
ФРЕДРИК: Значи за това той не е разбрал, че в неделя са построили
грешно декора.
СЕЛЗДЪН: Ш-шт! Идват!
/Влиза ЛОЙД, прегърнал БРУКИ./
ЛОЙД: Добре, добре. Държах се отвратително, признавам. Извинявай.
/Целува я./
ПОПИ: Е, не!.. /Всички се обръщат към нея./ Мисля, че ми се
повръща! /Изтичва навън./

50
 ~ 51 ~

ЛОЙД: О, Господи! Попи!.. Попи, ела тук! /Излиза след Попи./

ДОТИ: Е, не!
ГАРИ: Какво искаш да кажеш?
СЕЛЗДЪН: И нея също?
БЕЛИНДА: Е, това е нещо, за което не съм подозирала.
БРУКИ: О-о! Мисля, че ще припадна... /ГАРИ я подкрепя./
БЕЛИНДА: Седни тук, душко.
СЕЛЗДЪН: Това явно е нещо, за което и тя не е подозирала.
ДОТИ: А сме репетирали само две седмици!
ФРЕДРИК: Някой знае ли какво става?
СЕЛЗДЪН: Страшно интересни неща. /Вижда, че ЛОЙД идва и
предупредително кашля./
ДОТИ: Как е тя, душко?
ЛОЙД: Тя ли?.. Ще се оправи, сигурно е яла нещо.
ГАРИ: /сочи Бруки/ Да, защото и тази се чувства нещо...
ЛОЙД: И аз самият се чувствам нещо... Мисля, че и аз...
БЕЛИНДА: Какво?
ГАРИ: Ще припадаш ли?
БЕЛИНДА: Или ще повръщаш?
ЛОЙД: Мисля, че и аз имам нужда от почивка.
ДОТИ: Е, сигурно ти малко си се преуморил, душко.
ЛОЙД: Така че, ние ще чуем ли тази последна реплика от
действието?
42-та сцена
Действащи лица: СЕЛЗДЪН/КРАДЕЦ, ВИКИ, ПОПИ, ТИМ
/Всички гледат към Бруки./
СЕЛЗДЪН: Последната реплика? Готово... /БРУКИ бавно става и заема
мястото си./ Хич няма да те питам ке‘с ке се ще правиш с
дъщеричката ми в Бейзингстоук. Но от мен да знаеш, Вики...
ВИКИ: Какво да знам, татко?

51
 ~ 52 ~

КРАДЕЦ: Когато всичко в живота е объркано и несигурно, няма нищо

по-добро от... /Вдига една чиния със сардини./ една най-
обикновена чиния...
ВСИЧКИ: /в хор/ Хубави сардини!
/ТИМ и ПОПИ затварят завесата./

КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

52