1

ДАРИО ФО

НЕ ВСЕКИ КРАДЕЦ Е МОШЕНИК

комедия-фарс

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

КРАДЕЦА

ЖЕНАТА НА КРАДЕЦА - МАРИЯ

МЪЖА

ЖЕНАТА

АННА

АНТОНИО

Богат, луксозно обзаведен дом. Луксозна писалищна маса, по стените картини, в

центъра на хола голям стоящ часовник с махало и орнаменти по дървената
конструкция. Нощ, прозорецът се открехва бавно и тихо през него се промъква
нестандартно облечен крадец - меки обувки, широкопола шапка, шал, който
скрива по- голяма част от лицето му, в ръката фенерче. Стига до средата на хола,
когато телефонът иззвънява, КРАДЕЦА се втурва обратно към прозореца.
Досещайки се за нещо, спира и предпазливо пристъпва към телефона. Телефонът
продължава да звъни, КРАДЕЦА се колебае известно време, после предпазливо
вдига слушалката. От нея се разнася шепота на женски глас.

ГЛАСА. Ало...ало...Има ли някой? Отговорете, моля.

2
 КРАДЕЦА въздъхва облекчено, поколебава се дали да сложи слушалката
обратно, после внимателно я поднася към ухото си.

КРАДЕЦА. Ох, слава богу...

ГЛАСА. Какво значи това „Слава богу'? Кой е там?

КРАДЕЦА. Мария...ти ли си?

В единия ъгъл на сцената лъч осветява млада жена с телефон в ръка.

ГЛАСА. Разбира се, че съм аз. Кой трябва да бъде? Защо не

вдигаш слушалката?

КРАДЕЦА. Да не си полудяла? И на работа ли започна да ми

звъниш? Ами ако тук имаше някой друг? Голяма услуга щеше да
ми направиш.

МАРИЯ. Нали ти самият ми каза, че собствениците са извън

града... И после, извини ме, но не можех повече...тревожа се за
теб... Просто ми стана лошо...Ето сега се почувствах по-добре. А
ти не вдигаш и не вдигаш...

КРАДЕЦА. Извинявай, не го направих нарочно. Не знаех, че

си ти...
МАРИЯ. Какво искаш да кажеш? Че кой може да бъде?
КРАДЕЦА. Да, да, естествено... Просто си помислих...Няма
значение...Сега нека да прекратим разговора, трябва да
работя...И без това загубих доста време...

МАРИЯ. Така ли? Значи да говориш с мен за теб е губене на

време, така ли? Много благодаря! Аз тук се измъчвам, вълнувам
се, преживявам...

3
 КРАДЕЦА. Скъпа, сама прецени...Не разбираш ли, че съм тук
не за забавление, а да крада... Остави ме поне веднъж да си
покрада спокойно...
МАРИЯ. Сега вече прекали...Толкова хора крадат наляво и
надясно, но никой не разговаря с жена си с такъв тон.

КРАДЕЦА. /ослушва се/ Тихо.

МАРИЯ. Аха! Значи не мога и да говоря. Добре...
КРАДЕЦА. Моля те, Мария, за момент замълчи. Стори ми се
някакъв шум...

Наистина стаята се изпълва с приглушен неясен шум от движещи се

предмети и скоро става ясно, че часовникът се подготвя да отброи поредния час.
Меките дълбоки и хармонични удари на гонговете се редят един след друг.
Дванайсет удара. Полунощ.

МАРИЯ. Какво става там?

КРАДЕЦА. Часовникът, слава богу...Щях да инфарктирам.
МАРИЯ. Какъв красив звук...Сигурно е старинен стоящ
часовник...Има ли орнаменти?
КРАДЕЦА. Откъде да знам, по дяволите...
МАРИЯ. Ами погледни.
КРАДЕЦА./светва кристалния полюлей/ Ангелчета, някакви...
И листа от лоза...
МАРИЯ. Каква красота. Дали е тежък?
КРАДЕЦА. Не знам и не ме интересува. Вече трябваше да
съм приключил тук и да ме няма. Както разбирам ти настояваш
да го донеса в къщи?
МАРИЯ. Не-е, как можа да си помислиш...Никога не бих
поискала от теб такова нещо... Винаги си бил толкова внимателен,
грижлив...Правил си ми подаръци... Даже и сега чувствам, че
искаш да ми направиш подарък... Малък, бих казала - съвсем
мъничък подарък.,..

4
 КРАДЕЦА. Ти въобще не можеш да си представиш за какво
говориш? Ако помъкна този ковчег, как ще взема среброто,
картините, бижутата? За какво съм тук? За какво са всичките
тези рискове?
МАРИЯ. Ами сложи ги вътре, в ковчега...
КРАДЕЦА. Щом мислиш, че е толкова лесно, защо да не ти
донеса и един хладилник. 200-300 литров. С фризер. И апарат за
лед.
МАРИЯ. Не викай, моля те! Не си вкъщи.
КРАДЕЦА. Извинявай. Съвсем откачих.
МАРИЯ. Позволявам си да ти напомня, че никога не съм ти искала
хладилник. Още по-малко двеста-триста литров. Става дума за
някое малко подаръче, като жест на внимание. Впрочем, защо ти
го говоря, ти сам решавай. Все пак ти си, който прави подаръка.
КРАДЕЦА. Откъде да знам какво ще ти хареса. А и съм
дошъл да крада, ще го проумееш ли най-после? Толкова, доскоро,
поздрави!
МАРИЯ. Защо си се разбързал? Какво ти струва поне веднъж
да бъдеш по-мил с мене? В края на краищата аз съм твоя жена,
даже в църква сме венчани, така да се каже, пред бога...Не
можеш да се отнасяш към мен като към съквартирантка...
КРАДЕЦА. Вече казах - довиждане.

МАРИЯ. Поне една целувка?

КРАДЕЦА. Е, добре.../ млясва с отвращение слушалката./

МАРИЯ.Обичаш ли ме?

КРАДЕЦА. Много.
МАРИЯ. Колко много?
КРАДЕЦА./измъчено /Толкова много, толкова много... Сега
затвори телефона.
МАРИЯ. Най-напред ти затвори.
КРАДЕЦА. Добре...първо аз...
КРАДЕЦА замахва отвисоко със слушалката, за да я тресне върху телефона,
а в последния момент от там се чува гласът на МАРИЯ.

5
 МАРИЯ. Не забравяй за подаръка.

КРАДЕЦА бързо и с яд затваря телефона, оглежда се, вади и разтваря

чувала, дърпа чекмеджета, рови в тях, изважда сребърни прибори, после
инкрустирана кутия за бижута. Слага някои от предметите в чувала, други връща
по местата им. Всичко това прилича на танц, КРАДЕЦА е ловък, пъргав,
музикален и пластичен. В този момент бравата на входната врата звучно
прищраква веднъж, втори път и и откъм входа се чува шум на влизащи хора.
КРАДЕЦА замръзва. Откъм антрето се чуват гласовете на мъж и жена.

ЖЕНАТА. В хола свети...Боже мой...Страх ме е. По-добре да

се връщаме.
МЪЖА. Спокойно... Сигурно съм забравил да изгася на
излизане. Според теб кой би могъл да влезе?
ЖЕНАТА. Ами ако случайно жена ти се е върнала?

В същото време КРАДЕЦА тръгва към прозореца, вижда, че няма да успее

и се скрива в стоящият огромен часовник с махалото.

МЪЖЪТ./влиза, оглежда се/ Откъде го измисли? Жена ми! За

какво й е да се връща в града. Толкова искаше да се изнесе за
ден- два, задушавала се тук, чувствала се подтисната..../Поглежда
всички ъгълчета, надниква в съседните стаи/ Тя не би се върнала
даже да знаеше, че ограбват къщата ни...
ЖЕНАТА. /влиза предпазливо, подозрително се оглежда!
Чувствам се толкова виновна. /МЪЖА й помага да свали палтото си/
Кой знае какво си мислиш за мен...Толкова бързо се съгласих..., а
знам, че не бива...
МЪЖА. /прегръща я и се старае да я положи на дивана в дясната
страна на сцената/ Съкровище, хайде отпусни се. За теб си мисля
само хубави неща.

6
 ЖЕНА ТА присяда на дивана, той веднага се притиска до нея.

ЖЕНАТА./отблъсква го леко/ Ето, усещам как в мен отново се

надига чувството за вина и веднага нахлуха едни угризения на
съвестта...
МЪЖА. Извинявай, не исках да те разстройвам /замълчава,
чуди се как да продължи/ Имам идея. Ще се опитаме да си
поговорим за това-онова... Като се разсееш, сигурно ще се
успокоиш, ще се отпуснеш и тогава...ще се преместим.

ЖЕНАТА. Къде ще се местим?

МЪЖА. В моята спалня.
ЖЕНАТА. Може би си прав. Може би ще се получи по-добре.
Да опитаме.
МЪЖА. Отиваме в спалнята.
ЖЕНАТА. Нали първо щяхме да си приказваме? За това, за
онова...
МЪЖА. Имено. В спалнята ще си говорим, говорим...За това,
за онова и ... за друго, ако искаш...
ЖЕНАТА. Моля те, не настоявай. Да поговорим...да
поговорим...За какво да поговорим? За теб! Разбира се, за теб.
Какъв си бил като малък...аз много обичам децата...
МЪЖА. /смирено/ Ами...добре. Само, ако нямаш нищо против,
ще започна от пет годишна възраст... Нищо не помня отпреди
това.
ЖЕНАТА. Е, щом не си спомняш... Няма да се караме за
единия спомен...
МЪЖА. Така-а...Когато бях на пет...помня, че бях още...дете.
Но ми даваха не по-малко от шест.../скача ядосано/Не, тая работа
няма да стане! Да спрем с тази идиотска игра... Чувствам се пълен
кретен. Цял час ме печеш на шиш. Първо те гризеше съвестта
заради жена ми...после заради мъжа ти...Не му завиждам, сигурно
и на него му се е наложило да изтърпи всичкото това
издевателство. Нещастник.

7
 ЖЕНАТА. Не, скъпи, с него беше точно обратното.
МЪЖА. Обратното? Съгласила си се веднага?
ЖЕНАТА. Разбира се. Аз го поканих в къщи, така че ми се
наложи аз да го убеждавам да направи това, за което беше
поканен. Но мъжът ми винаги е бил в някаква степен
безхарактерен и се предаде много бързо. Затова и оттогава загуби
голяма част от уважението ми. Усещам, обаче, че с тебе е съвсем
друго. Ти умееш да си упорит, да настъпваш, да преследваш
целта...Хайде преследвай...Моля те, преследвай...

МЪЖА. На мен много ми се преследва, ама като не искаш да

влезеш в спалнята...

ЖЕНАТА. /възмутено/ Без музика?

МЪЖА. Сега, сега...

Пуска грамофонпрозвучава страстно италианско танго, двамата се

завъртат по цялата дължина на хола и с танцови стъпки се отправят към
спалнята. Острият звън на телефона ги спира, той бързо изключва грамофона.

МЪЖА. Кой може да звъни по това време?

ЖЕНАТА. Жена ти!
МЪЖА. Ами! На кого да звъни в къщи? Мен ме няма тук,
нали? Тя знае, че съм при мама. Сигурно е някой досадник... А
може да е просто грешка. /обхваща я в танцова поза/ Да отидем
там, закъдето бяхме тръгнали. /правятдве-три стъпки, телефонът
отново звъни!

ЖЕНА. Моля те спри това противно звънене. Действа ми на

нервите.
МЪЖА. /вдига слушалката, поставя я на пода и я захлупва с възглавница!
Готово. Повече няма да ни пречи.

ЖЕНАТА. Господи! Защо го направи?

МЪЖА. Нали ти така поиска.

ЖЕНАТА. Не и да вдигаш слушалката...Сега вече, който и да

8
звъни, знае със сигурност, че ти си вкъщи!

МЪЖА. /след дълга пауза, проумява грешката си/ Колко съм

глупав! Ти наистина си права. Щом съм вдигнал слушалката,
значи съм тук... Не е трудно да си помислят и че не съм сам...А
щом вдигам слушалката и не се обаждам, значи крия нещо... И
какво може да бъде то...

ЖЕНАТА. Просто прекрасно! А аз бях готова да се предам.

Направо си се бях предала... Така ми се пада.

МЪЖЪТ. /почти в паника! Скъпа моя...Трябва да запазим

самообладание... В края на краищата по телефона никой не може
да види, че имено аз съм вдигнал слушалката. Това би могъл да
бъде и друг... нали?

ЖЕНАТА. Да, бе, да...Някой случайно минавал през хола ти и

вдигнал слушалката.
МЪЖЪТ. Защо не?
ЖЕНАТА. Както си се разхождал и решил да надникне и
какво да види - телефонът звъни. Ами да, защо да не вдигне?
Може да предположат, че е крадец.

МЪЖЪТ. И това е възможно. /осъзнавайки нелепостта на

такова предположение/ Какви ги приказваш - „крадец"! Ако този,
който звъни, предположи, че тук има крадец, веднага ще извика
полиция.
ЖЕНАТА. Правилно. И сигурно са го направили. /в ужас/
Господи, те вече са на път и ще ни арестуват в твоя дом. Само не
и полиция./ хуква към вратата, МЪЖА излиза след нея, от часовника
изскача КРАДЕЦА./
КРАДЕЦА. Полиция? Как така полиция? Сега накъде да

бягам?

МЪЖЪТ./от входното антре! Чакай...Да помислим малко...

ЖЕНАТА. Страх ме е. Да се махаме от тука, моля те.

МЪЖЪТ. Добре, но не бива да оставяме следи. Къде ти е
палтото?
ЖЕНАТА./ОТВЪН/ Остана в хола. Съвсем се

9
обърках...Оставаше да намерят палтото ми в твоя хол.

КРАДЕЦА, който се чуди дали да избяга през прозореца или вратата,

като вижда връщащите се, отново се мушва в часовника. Влизайки в него
избутва махалото и в стаята се разнася познатия дълбок и звучен гонг. ЖЕНА
ТА тъкмо влиза, изплашено се спира.

ЖЕНАТА. Ох. Какво става?

МЪЖЪТ. Няма нищо, няма нищо... Часовника...Удари един
през нощта.
ЖЕНАТА. Извинявай, но съвсем се изнервих. /посяга да вземе
палтото си, забелязва скритата под възглавницата слушалка на
телефона!/Изглежда и ти си се паникьосал. Погледни - щяхме да
излезем без да поставим слушалката на мястото й.

Поставя слушалката върху вилката и едва е отделила ръката си, когато

телефонът зазвънява отново. МЪЖЪТ и ЖЕНАТА се вцепеняват и гледат апарата
като хипнотизирани. Бавно, но с
решителен вид МЪЖА протяга ръка и вдига слушалката. От нея се разнася гласът
на жената на крадеца Мария.

МАРИЯ. Аха... Най-после. Цял час ти звъня. Мога ли да

попитам защо вдигна слушалката, но не пожела да разговаряш с
мен?
МЪЖЪТ./предпазливо/ Извинете, но с кого разговарям?
ЖЕНАТА приближава ухо до слушалката, подслушва.
МАРИЯ. Това вече е прекрасно. Да не познаеш гласа на
собствената си жена!
ЖЕНАТА. /едва не припада/ Жена ти! Казах ти, че е тя...
Господи!
МАРИЯ. Кой е до тебе? Чух женски глас. Отговаряй,
негоднико, коя е тая?

10
 МЪЖЪТ, /обръща се към любовницата си/ Спокойно, не е тя.
Има някаква грешка. За пръв път чувам този глас.
МАРИЯ. Затова пък аз твоя познавам добре. Колкото и да се
мъчиш да го преправяш, знам, че си ти. Убиец, мошеник...най-
после те хванах... О-о, ти ще се върнеш в къщи...и тогава...о-
о...тогава...

КРАДЕЦА разтревожено подава глава от часовника и чувайки гласа на

жена си, който кънти от телефонната слушалка, изпада в паника.

МЪЖА. Виждате ли, явно има някаква грешка... Сигурно сте

сбъркали номера. Тук е домът на семейство Фрацози...
МАРИЯ. Знам, прекрасно знам къде звъня. Семейство
Фрацози, улица „Чеини" номер седем, апартамент три...А сега
спри да се преструваш и да преправяш гласа си, разкрит си,
негоднико... И отгоре на това искаш да не те безпокоя на работа!
МЪЖА. Каква работа? Тук никой не работи.
МАРИЯ. Чудесно работиш... вероятно много работиш върху
някоя негодница като теб... Лъжец, изменник! Не напразно казват
- който лъже, той и краде... в случая може да се каже - който
краде, той и лъже!
МЪЖЪТ. Какво си позволявате? Крадец, измамник... Знаете
ли с кого разговаряте?
МАРИЯ. С мъжа си, с кого друг?
МЪЖА. Ако вашият мъж е крадец и измамник или, както
казахте, крадлив лъжец или лъжлив крадец, това си е ваш семеен
проблем... А аз не съм ваш мъж, имам си жена, която ...за
щастие.... В този момент не е тук.

ЖЕНАТА. Само тя ни липсваше.

МАРИЯ. Първо, моят мъж не е някакъв си лъжлив крадец, а
истински професионалист. Крадец перфекционалист.
МЪЖА. Да ви е честит,госпожо, поздравления!

11
 МАРИЯ. И ако не сте вие моят мъж, какво правите в тази

къща?

МЪЖА. Уважаема сеньора, просто това е моят дом.

МАРИЯ. Да допуснем, че е така? Щом сте си вкъщи и не сте с
жена си, а аз чувам женски глас...в един през нощта, при което
предварително сте уведомили всички, че няма да бъдете в
града...какво обяснение ще дадете?

МЪЖА. Я по-добре вие ми обяснете откъде знаете, че няма

да бъда в града?
МАРИЯ. От мъжа си. Той винаги ми казва, къде отива. Десет
дни ви следи и разбра всичко.
МЪЖА. Какво?
МАРИЯ. С една дума - чакаше удобен случай.
МЪЖА. Мъжът ви чакал удобен случай? За какво? И откъде
накъде трябва да знае в града ли съм или не?
ЖЕНАТА. /закрива слушалката с ръка/ Не разбра ли?Жена ти е
наела нейния мъж да те следи. Сигурно е частен детектив.
МЪЖА. Сега разбирам. Вашият мъж извършва такива
специфични и много благородни услуги...
МАРИЯ. Какво да се прави, професия.
МЪЖА. Наистина прекрасна професия. И според вас, да
правиш всичко възможно, за да развалиш едно прекрасно
семейство е достойно, така ли?
МАРИЯ. Моят мъж да разваля семейства? Какво говорите?
МЪЖА. Престанете да хитрувате...и не ме убеждавайте, като
че ли нищо не знаете. Жена ми... Такъв номер да ми скрои! А аз
все си мислех, че моята жена не е способна на номера зад
гърба...Какъв наивник се оказах аз!
МАРИЯ. Вие смятате, че вашата жена и моят мъж...
МЪЖА. Нищо не смятам. Вече съм сигурен, че имам право...
Да, имам право! И прекратете тази комедия.
МАРИЯ. Добре, добре... Тогава къде е мъжът ми?

12
 МЪЖА. От къде накъде аз да ви казвам къде е мъжът ви?
Вие трябва да знаете по-добре от мен.
МАРИЯ. Със сигурност знам, че преди час беше във вашата
къща.
МЪЖА. В моя дом?
МАРИЯ. Да, говорихме по телефона.
ЖЕНАТА. Сигурно жена ти му е дала ключ.
МЪЖА. Естествено. За да може да влиза тук по всяко време.
Обзалагам се, че сега е там, на вила Поенте.
МАРИЯ. На вила Поенте? Какво ще прави мъжа ми на тази
вила?
МЪЖА. /иронично!/Как какво? Не ви ли е казал? Мислех, че
той нищо не крие от вас, къде ходи, какво прави. Във всеки
случай мога веднага да задоволя любопитството ви.Вила Поенте се
намира на улица Аристиде Дзамбони, 34,телефон 053 785634, там
е жена ми, на която й остава още твърде малко време да бъде моя
жена. / със замах затваря слушалката, фигурата на Мария изчезва/
ЖЕНАТА. Какъв позор, какъв скандал...за мъжа ми ще бъде
такъв удар като разбере тази история. И сега какво? В най-
прекрасния момент всичко се обърна наопаки.
МЪЖА. Моето положение не е по-добро. Тъкмо мислех да се
оттегля от длъжността на общински съветник, защото по всяка
вероятност ще издигнат кандидатурата ми за кмет. Но сега като
се разчуе, като стане скандал...
ЖЕНАТА. Какво можем да направим? Трябва да избираме -
или да бягаме, или да се предадем в ръцете на правосъдието.
МЪЖЪТ. Страхотна идея. Да се оставим в ръцете на
правосъдието! На кое правосъдие? И по каква причина? Какво
лошо сме направили, в края на краищата? Нали не са ни сварили
на местопрестъплението! Няма такова нещо. Ние просто си
говорихме за това...онова...За детството...
ЖЕНАТА. Правилно, така беше.
МЪЖА. Толкова съм нервиран, направо съм побеснял.Идва
ми да се застрелям.

13
 ЖЕНАТА. Това май е най-правилното решение. Всички
проблеми изчезват.
МЪЖА. Най-доброто решение, така ли? А даваш ли си сметка
с какви заглавия ще бъдат утре вестниците? „Общински съветник,
който като заместник на кмета е бракосъчетал над петстотин
двойки, се самоубива заради изневяра на жена му." Вече чувам
смеховете из целия град.
ЖЕНАТА.Откъде имаш сили в този момент да се шегуваш.
МЪЖА. Положението е ясно - ние сме в капан. Не ни остава
нищо друго, освен да чакаме жена ми да пристигне от вила
„Поенте". /размисля/ Това не може да стане по-рано от час. А защо
да не се възползваме от това време? Така или иначе ще ни съдят,
поне да си го заслужим. /приближава се към ЖЕНАТА с недвусмислени
намерения/
ЖЕНАТА. Колко си груб. Мислиш ли, че бих си позволила при
тези обстоятелства някакви...неподходящи действия? Погледни ме
в какво състояние съм/прави трагична гримаса/
МЪЖА. Така, значи. Ти си жертвата, а виновният съм аз. И
единственото решение на въпроса е да се застрелям. Добре. Щом
това искаш, моля. /изважда от писалището пистолет и го опира до
слепоочието си/Надявам се да бъдеш много доволна и щастлива.
ЖЕНАТА. Не-е-е-е... Какво правиш? Остави
пистолета. /хваща ръката му, изтръгва пистолета/
МЪЖА. Какво? Вече не искаш да се застрелям?
ЖЕНАТА . Съкровище мое, ако не свалиш предпазителя и не
сложиш патрон в цевта /извършва всички тези действия/ няма да
има никакъв резултат. Ето така...щрак веднаж...,щрак втори
път...и готово. Сега можеш вече да се застреляш.
МЪЖА. Мога...така ли?
ЖЕНАТА. /помага му, като вдига ръката с пистолета към
главата му! Разбира се...Съветвам те да побързаш, ако не искаш
жена ти да те завари жив и тогава...

МЪЖА. Вдига дулото към слепоочието си, затваря очи и миг преди да

14
натисне спусъка, часовникът звучно отброява три удара. При първия гонг МЪЖА
стреснато сваля ръка и се вторачва в часовника.

ЖЕНАТА. Нещо му стана на този часовник. Преди малко би

един часа през нощта, а сега направо три. Може би избързва... Но
защо прескача?
МЪЖА. Никога не е правил така. Петдесет години си работи
нормално и изведнъж...Странно...Може би това беше ръката на
съдбата, знак небесен...Небесата спряха ръката на самоубиеца и
му показаха, че времето е неумолимо и пропуснеш ли и един час,
това е завинаги...0, благословено провидение... Моят скъп
часовник ми спаси живота.
МЪЖА се приближава към часовника, прегръща го с благодарност...
Часовникът наново започва да бие, този път по-бързо и странно хаотично. После
огромната кутия се раздвижва и хуква из стаята, накрая от нея изскача
КРАДЕЦА.

КРАДЕЦА. Не мога повече...Да ви вземат дяволите?

МЪЖА. Нима това е съдбата?

ЖЕНАТА. Каква съдба, не го ли виждаш какъв мърльо е.

КРАДЕЦА. Аптечка, имате ли аптечка? Това махало така ме
цапардоса...Пет цицини ми излязоха... Чувствам комоциото,
направо съм нокаутиран...
ЖЕНАТА. /иронично/ Съдбата иска аптечка.
МЪЖА. Мога ли да ви попитам - кой сте вие? И какво
правите в моя дом? Отговаряйте или ще ви добавя още няколко
цицини...
ЖЕНАТА. Не така грубо...Човекът моли за аптечка.

КРАДЕЦА. И чаша вода, моля.

ЖЕНАТА. Нали няма да го оставиш да умре от жажда?

МЪЖА. Никакви аптечки и никаква вода. Докато не ми каже
кой е и как е попаднал тук!

15
 КРАДЕЦА. Сега ще обясня. Аз съм...мъж...с една
дума...жената, която звъни по телефона, това е моята жена...а
самият аз съм...неин мъж.
МЪЖА. Значи вие сте този неин мъж...който...Браво. Това се
казва попадение.
КРАДЕЦА. Да..Да...Даже в църква сме венчани...
МЪЖА. Много се радвам за Вас. Ще ви погребат в осветено
гробище.
КРАДЕЦА. Как така ще ме погребват? Вие да не смятате да
ме...Е, не, не...Не можете да ме наказвате по този начин.../обръща
се към жената/ Сеньора, той няма право...Вие сте свидетел -
нямам оръжие. Имайте пред вид, че ако стреляте по обезоръжен
човек, попадате под ударите на чл.27 от наказателния кодекс. Вие
можете да стреляте само във въздуха и то само при положение, че
се опитам да избягам. А тъй като нямам никакво намерение да
бягам и вие нямате основания да стреляте...Предупреждавам ви
можете да извършите предумишлено убийство с тежки за вас
последици...

ЖЕНАТА. Виж ти, колко добре се справяте с наказателния

кодекс.

КРАДЕЦА. Най- добре е да повикаме полиция.

МЪЖА. Ах,хитрец! Да извикаме полиция!Полицията да

протоколира изневярата и ние сме загубени. А той - целият в
бяло.И с награда.

КРАДЕЦА. Каква награда? Кой ще ми даде на мене награда?

МЪЖА. Жена ми, кой!
КРАДЕЦА. Д не сте полудели? Нито познавам жена ви, нито
знам коя е.

ЖЕНАТА . Какъв лицемер...не я познавал...Застреляй го в

гърба, моля те, той е отвратителен.

МЪЖА. Момент, моля. /показва към часовника/ Вие откога сте

вътре?
КРАДЕЦА. От единайсет и четирсет и седем...Мушнах се като

16
ви чух да влизате. Защо?
МЪЖА. Щом през цялото време сте били в часовника, не сте
могли да звъните по телефона. Най-добре е просто да се разделим
с добро и проблемът е решен.
ЖЕНАТА. Решен, как не...Нали той още утре ще разтръби
наляво и надясно какво е чул и видял тук.
КРАДЕЦА. Не, не...заклевам се...нито дума. Аз да не съм
някой клюкар...
МЪЖА. Ако го убием, какво ще правим с трупа? Ще остане
много тежко и очевидно доказателство.
ЖЕНАТА. Тогава само го рани,но ако можеш по-тежко...
МЪЖА. И на мен ми се върти нещо такова в главата. Но къде
точно да стрелям?
ЖЕНАТА. Посещавала съм курсове по анатомия. Не ги
завърших, но все нещо помня...Ако успееш да засегнеш един
определен нерв...
КРАДЕЦА. Ама как така?
ЖЕНАТА. /опипва тила му, крадеца се е вцепенил, очите са
широкоотворени, краката треперят/ Ето тук, казва се
епистрофически нерв, между атланта и епистрофа...Куршумът
трябва да мине напряко, да влезе от тук, а да излезе...може и да
не излиза. Едно е гарантирано - пълна загуба на паметта.
МЪЖА. Сигурна ли си?
ЖЕНАТА. Абсолютно. При всички положения гарантира
парализа, загуба на говор, а това напълно ни устройва.
КРАДЕЦА. /вече се чувства парализиран/ Само че мен това не
ме устройва...и то никак. Няма ли някой по-хуманен вариант?
ЖЕНАТА. Има, разбира се, има и други възможности...Едно
яко напиване, например.... Никой няма да повярва на един
алкохолик.
МЪЖА. Виж това е вярно! Винаги съм мислил, че си
изключителна жена.
КРАДЕЦА./почти радостно/ Не само изключителна. Тя е
уникална...Само като я погледне човек и си казва - каква жена!

17
/настанява се удобно,потрива ръце/ И така, какво ще пием? Ако вие
не възразявате, аз предпочитам червено вино. От бялото
получавам киселини...Помня, още в детството си...
МЪЖА. Никакво вино. С вино работата ще се проточи много,
а ние нямаме време. Най-добре е уиски, или джин...три чаши и си
готов.
КРАДЕЦА. Да си кажа честно...не си падам много по
уискито...Има привкус на бензин...
ЖЕНАТА. Нашето уиски е без привкус на бензин. Истинско,
марково шотландско уиски, /налива му, подава чашата,той отпива/
МЪЖА. Е, как е? С привкус или без?
КРАДЕЦА. Отлично уиски. Наистина високо ниво.
МЪЖА. /също пие/ Ами... Пет хиляди лири бутилката.
КРАДЕЦА. Налага се да ми налеете още.
МЪЖА. Не се увличай. Както потегли, ще изпиеш цялата
бутилка. Трябва да остане нещо и за нас.
ЖЕНАТА. Не издребнявай. Нали целта е да се напие той, а не
ти.
КРАДЕЦА. Щом трябва...готов съм. Но ако ви се прииска,
напийте се и вие.. .Не възразявам./смее се доволно/ Като разкажа
на жена си, няма да повярва.../споменал жена си, става сериозен,
без настроение/ Щом стана дума за жена ми, да изясним нещо.
Какво й казахте по телефона, че тя толкова се ядоса? Сигурно сте
ме насадили на пачи яйца. В такъв случай, бъдете така добри,
позвънете й и разкажете вашата история.
МЪЖА. Каква история? За какво става дума?
КРАДЕЦА. Накратко казано, трябва вие да обясните защо
съм пиян, как вие насила сте ме напили...а защо сте ме напили,
това само вие двамата си знаете...
ЖЕНАТА. Виж го ти умника! Трябвало му оправдание защо е
пиян... Наистина беше по-добре да му пратиш един куршум в
тила...Нито ще мисли, нито ще помни.
МЪЖА. Права си, така ще е най-добре./насочва се към

18
оставения на писалището пистолет, КРАДЕЦА пъргаво се хвърля, грабва го и го
насочва към МЪЖА/ Не прави глупости!
КРАДЕЦА. Първо вие трябва да спрете с вашите глупости.
Принудихте ме цял час да се свивам в този ковчег, махалото само
дето не ми проби главата, след това наговаряте на жена ми куп
глупости, настройвате я срещу мен, после ми разяснявате как ще
ме превърнете в паралитик с някакви епистрофи...Дошъл съм тук
да крада, един почтен крадец, професионалист с име и стил, а вие
ме принуждавате да участвам във вашите безвкусни скечове.
МЪЖА. Да крадеш?
КРАДЕЦА. Разбира се. Аз съм крадец. И въобще не се
шегувам.
ЖЕНАТА./развеселява се/ Каква приятна изненада. Оказва
се, че си имаме крадец. Нещо не ми прилича...Къде ви е черната
полумаска, дългия шлифер с много джобове, каскета...
МЪЖА. Ако сте крадец, защо не сте като по комиксите?
КРАДЕЦА. Черна полумаска...каскет...Да не мислите, че съм
изскочил от някой жълт вестник? Какво знаете вие за истинския
съвременен крадец?
ЖЕНАТА. За ваше сведение аз съм страстен почитател на
криминалната история и имам пълна информация за най-
знаменитите кражби и престъпления на века.
МЪЖА. Скрита лимонка си ти! Затова така добре боравиш с
пистолет. /към КРАДЕЦА/ Вижте, приятелю, наистина не сте имали
шанс в живота и аз ви разбирам...Все пак не е лошо да си
намерите друга професия,както виждате с тази имате определени
трудности.
КРАДЕЦА. Вижте какво, аматьор, нещастен... Случайно да
сте чували нещо за бандата на Мартело?
ЖЕНАТА. Бандата на Мартело? В нея влизат Серафини
Манджа, Анджело Торнати по прякор Сопола...
КРАДЕЦА. Анджело Торнати по прякор Топола, а не Сопола...
Топола - като онова дърво, високото...
ЖЕНАТА. Високото ли...Не му пасва много за прякор. Той е
доста нисичък.

19
 КРАДЕЦА. А според вас, аз да не би да съм висок?
МЪЖА. Какво общо имате вие?
КРАДЕЦА. Ами, ако нямате нищо против, Анджело Торнати,
по прякор Тополата, това съм аз. Ето ви за доказателство
служебна бележка от последния ми престой ми в затвора.
ЖЕНАТА/ поглежда документа/ Наистина! Наистина вие сте
знаменития Сопола...Извинявайте... Топола! Много ми е приятно!
Ще ми позволите, нали.../прегръща го и го целува!/За първи път
виждам истински крадец. Позволете да ви разгледам по-
подробно...
МЪЖА. /раздразнено!/Какво по-точно искаш да му разгледаш
подробно? Този негодник е влязъл тук, в моя дом, за да ме окраде,
а тя го мляска като шоколад. Направо ме отвращаваш!
ЖЕНАТА. Много те моля, мери си думите. Какво значи това
„отвращаваш" ? Ти някога да си целувал крадец?
МЪЖА. Не.
ЖЕНАТА. Първо опитай, после преценявай какво те
отвращава и какво не. /чува се звънец/ Сега пък кой може да бъде?
КРАДЕЦА.Обзалагам се това е жена ми .../вдига слушалката/
Моля ви да й обясните...Ало, Мария! Стига вече си звъняла. Колко
пъти те предупреждавах - когато съм на работа не бива да ми
звъниш и да ме разсейваш! Ако ще пожар да избухне, мен ме
няма, не е ли ясно? От теб се иска просто да седиш спокойно
вкъщи и да чакаш. Знаеш ли в каква каша ме забърка? Питам,
знаеш ли?!
МЪЖА. Това не беше телефонът. Звъни се на вратата.
КРАДЕЦА. /поглежда с омраза телефона, затваря/ Аз се чудя
защо ме остави да говоря...
МЪЖА./наднича през прозореца!/Кой звъни?

ЖЕНСКИ ГЛАС. Кой може да бъде? Аз съм, Анна.

ЖЕНАТА. 0, небеса...Този път е наистина жена му.

МЪЖА. Мила...Скъпа...Ти ли си? Не те очаквах. Да не се е
случило нещо.

20
 АННА. Аз съм тази, която трябва да попита „Какво се е
случило?" Някаква ненормална ми позвъни и такъв куп обиди ми
изръси по телефона!
КРАДЕЦА. Е това е било моята жена. По-ненормална
няма.
АННА. Защо не отваряш?
МЪЖА. Как, не съм ли отворил? Господи, колко съм
разсеян./отдръпва се от прозореца!/Съвсем я загазихме. Какво ще
обясняваме сега?
КРАДЕЦА. В такива случаи аз практикувам така - през
прозореца и да ме няма...
МЪЖА. А не драги...искаш лесно да се отървеш. Заради тебе
и ненормалната ти жена се забъркахме в тази история и сега ти
трябва да я оправиш.
КРАДЕЦА. Аз? Какво мога да направя аз?
МЪЖА. Идеята е следната. Вие двамата сте мъж и жена.
Това е единствения изход.
ЖЕНАТА. Какво,какво? Аз да съм негова жена? Откъде
накъде. Нито го познавам, нито имам желание да...
МЪЖА. Няма нищо страшно. Любовта идва с времето. Още
повече, по-добре е да бъдеш фалшива жена на непознат мъж,
отколкото любовница на истинския съпруг. /слага пистолета в
джоба си и излиза да отвори вратата/
ЖЕНАТА. Ама че нелепа ситуация... Я да ви разгледам по-
хубаво./завърта КРАДЕЦА като манекен/ Някаква по- елегантна
дреха нямате ли? Трябваше да имате предвид, че отивате на
чуждо място. Не е все едно как изглеждате... Заради лошия ви
вкус, аз ще изглеждам зле.
КРАДЕЦА. Какво съм виновен? Откъде да знам, че ще се
случи всичко това? Вкъщи имам костюм, доста добър, на
райета...Мога да отскоча, да го облека.
ЖЕНАТА. Много смешно!
АННА/все още извън сцената./ Мога ли, все пак да знам, какво
става тук? Кой е вкъщи?

21
 МЪЖА. Сега ще обясня всичко. Стана едно недоразумение,
но вече всичко е изяснено...
АННА. Какво недоразумение? Ти трябваше да бъдеш при
майка си. Какво правиш вкъщи?
МЪЖА. /влиза сАННА/ За това става дума!Ето го и
обяснението. Запознай се с доктор Анджело Торнати Сопола...
КРАДЕЦА./сухо го поправя/ Топола...
МЪЖА. Да, извинете! Доктор Топола с жена си...
КРАДЕЦА. Да ви кажа честно, вашият мъж ни ожени.
Любовта, каза, ще дойде по-късно.
МЪЖА. Така беше...това се случи по времето, когато бях
заместник кмет.
ЖЕНАТА. Извинете, че нахлухме в такъв късен час...малко
неудобно се получи...но така ни се наложи да се обърнем към
мъжа ви...случи ни се нещо...нещо...
АННА. С една дума - вие ли ми звъняхте по телефона?
МЪЖА . Тя, разбира се, тя... Но аз те моля да я разбереш,
горката, тя беше толкова шокирана!
ЖЕНАТА. Простете, сеньора, но от ревност, просто загубих
ума си...Не знам откъде ми дойде в главата, но си въобразих, че
моят мъж ми изневерява с вас. Сега, като ви виждам, направо се
чудя как съм могла да допусна...
АННА. Какво искате да кажете? Толкова зле ли изглеждам?
ЖЕНАТА. Въобще не съм искала да кажа такова нещо.
Напротив,напротив.... Вие изглеждате прекрасно... но като знам
вулгарния вкус на мъжа си...
КРАДЕЦА. Вулгарен вкус ли?
АННА. Аха, вие всъщност намирате собствения си вид за
твърде вулгарен и затова употребявате този израз, така ли? Е,
права сте, щом се е оженил за вас...Само че това не ви дава право
да ме поставяте под общ знаменател с безвкусен човек като мъжа
ви.
КРАДЕЦА. Слушайте, стига толкова... Отначало вулгарен,

22
после безвкусен...

МЪЖА. Добре, добре, мила...Нека да не реагираме остро...

Той може да не е бог знае какъв красавец, все пак някой може да
намери нещо в него...

АННА. Браво! Някой ме клевети, че ти изневерявам и ти

вместо да си бесен, искаш, моля ти се, да открия нещо хубаво в
предполагаемия си любовник! /обръща се към КРАДЕЦА/ Вас
също ви клеветят, вие нищо ли няма да кажете?

КРАДЕЦА. Да си кажа честно, при други обстоятелства не

бих имал против да бъдете моя любовница, сеньора...разбира се,
ако съпругът ви няма нищо против...

АННА. /разсмива се, КРАДЕЦА, очевидно я забавлява/ Остроумен

и с чувство за хумор...Сега разбирам защо жена ви се бои от
контактите ви с други жени. Остроумните мъже са най-опасни...
особено, ако имат и вулгарен вкус.
КРАДЕ ЦА. /към жената/ Тя пак ме нарече „вулгарен"
ЖЕНАТА/в стремежа си да играе по-убедително, гали КРАДЕЦА по
ръката/ Той наистина е опасен... Вие даже не можете да си
представите колко е опасен.
АННА.Това не се отнася за теб, скъпи./с вълнение наблюдава
как КРАДЕЦА и ЖЕНАТА се държат за ръце./ Погледнете ги само -
като съвсем пресни младоженци са. Наистина ли толкова се
обичате? /към мъжа си/ Убедих се скъпи. Наистина тук е станало
малко, но забавно недоразумение.
МЪЖА. Да, но сега е най-добре да си вземем „довиждане"...
вече е твърде късно....
АННА .Моля те,не бъди неучтив...Не се притеснявайте,
останете у нас, колкото искате. А защо да не пийнем нещо?
КРАДЕЦА. Много добра идея. Уискито, което преди малко
пихме.../посяга към бутилката/
ЖЕНАТА./прави отрицателен жест) Много мило от ваша
страна...но ние и така вече злоупотребихме с гостоприемството
ви. /КРАДЕЦА веднага скрива бутилката в джоба си./ Още
повече,стана много късно, аз не бих искала моя мъж като се върне

23
в къщи, /усеща се/...исках да кажа - да не би да се върне много
късно...Живеем много далеч, на другия край на града, а той
трябва да става рано...Нали, мили?
АННА. В такъв случай, можете да останете да нощувате тук.
Имаме стая за гости.../обръща се към мъжа си/ Нали скъпи?
/МЪЖА й кима неохотно/
ЖЕНАТА. . Наистина не е съвсем удобно...нямаме някои
наши лични неща...Ето, моят мъж не може да заспи без любимата
си пижама.
АННА.Ако става дума само за това /обръща се към мъжа си/,
ти ще му дадеш новата си пижама, нали, скъпи?
МЪЖА. Ама, разбира се, как няма да му я дам.
АННА. Елате, сеньора, ще ви покажа стаята. /Към
КРАДЕЦА/Ще ви я открадна за минутка.

Жените излизат, Мъжете остават насаме, гледат се враждебно.

МЪЖА. Само да сте посмели да разигравате комедии! И

въобще не си въобразявайте, че ще допусна да спите с моята...и
при това в новата ми пижама! И през ума ви не бива да минава!
КРАДЕЦА. А в чия глава се роди тази прекрасна идея да ме
ожени за собствената си любовница? И отгоре на това нервничи.
Нещастния аз дойдох да заработя късче хляб, а те не стига че ми
пречат, отгоре на това ме принуждават да прикривам забежките
на господина. Тая няма да я бъде. Сега ще позвъня на жена си и
ще й разкажа всичко.Или не, първо ще поканим жена ви и ще й
обясним цялата истина. От игла до конец. След това, лично аз ще
позвъня в полицията! Много по-добре е да отговарям на въпросите
на полицията, отколкото на въпросите на жена ми.
МЪЖА. Вие пък веднага се обидихте. Дойдохте тук да
откраднете нещо? Ами, хайде, откраднете.
/изважда кутия със сребърни прибори./ Грабете!... Има и сребърни, и
златни прибори. Не се стеснявайте...Взимайте!

24
 КРАДЕЦА ./веднага изважда чувала, разтваря го, спира се/
Не,благодаря! Да крада така, пред други хора...нещо не ми
харесва...Все пак, благодаря, може би следващия път...Но за да не
ви обидя, ./взима малка златна лъжичка и я пуска в джоба си/
МЪЖА ./изважда пистолета и го насочва/ Казах ви да крадете и
щом съм казал, няма какво да шикалкавите. Не искам да говорите
след това наляво и надясно, че в моят дом няма нищо за крадене.
И да пускате слухове как подливаме вода на крадците и така
нататък.
КРАДЕЦА. Никога не съм приказвал такива неща.
МЪЖА. Веднага ви личи интригантското...По-бързо,
взимайте каквото можете, ето това...това също е добро...какво
ще кажете за тези ножове...
КРАДЕЦА. Ама моля ви се, не искам да злоупотребявам...

В този момент се появява жената на КРАДЕЦА - МАРИЯ.

МАРИЯ.Не, Моля ви, сеньор, не го убивайте. Той ще ви върне

всичко, което е взел, само не го убивайте.
КРАДЕЦА. Мария! Как попадна тук?
МАРИЯ. Вратата беше отворена.
КРАДЕЦА. А аз нещастния се катерих по фасадата цели
четири етажа,за да вляза.
МАРИЯ. Прости ми, за всичко съм виновна аз. Много късно
разбрах истината...а сега върни на господина всичко от чувала...
МЪЖА. Само жена ти ни липсваше! Сега като дойде моята
собствена жена, как ще й обясня, че вие имате две?
МАРИЯ. Я по-ясно, по-ясно...Кой има две жени?
КРАДЕЦА, /в ужас!/ Аз нямам нищо общо! Той ми пробута
любовницата си, защото се страхуваше неговата жена да не
разбере, че тя не е моя жена, а само така...нали е ясно!
МАРИЯ./ изтръгва пистолета от МЪЖА и го насочва към
КРАДЕЦА/ Ах,ти,гадно копеле, негодник, женкар...А аз, глупачката

25
вярвах, че съм ти единствена, а то се оказа,че имаш и друга жена!
Ще те застрелям! /опитва се да свали предпазителя/ Как се прави
това? Дявол да го вземе, какво трябва да натисна?
МЪЖА. Не натискайте нищо./взима й пистолета!/Не
вдигайте шум, за бога! Ако ни чуят другите две съпруги...аз съм
загубен... Сега няма време да ви обясня кое, как, защо...Много е
дълго...Разберете само едно - ако искате да спасите мъжа си,
успокойте се и замълчете./ чуват се стъпки/ Дявол да го вземе,
идват.
АННА. /влиза/ Сеньор Торнати, вашата мила съпруга ви чака.
Ето ви и пижама .../вижда с изумление новата гостенка, която
двамата мъже се мъчат да скрият зад гърбовете си//Извинявай,
скъпи, но още гости ли ще имаме? Коя е сеньората?
МЪЖА. /прави се на изненадан/ Каква сеньора?

МАРИЯ. Аз съм съпругата... Ако позволите - Мария Торнати...

АННА. Как, още една съпруга?

МЪЖА /бърза да се намеси/ Да, скъпа, точно това исках да ти
обясня...Тази сеньора е...
МАРИЯ и АННА./едновременно/ Е?
МЪЖА. Е...Как да ти обясня...
МАРИЯ. Какво значи „още една съпруга"?
МЪЖА. Означава това, което означава...Съпруга,
жена...Именно! Това е първата жена на моя приятел Сопола.
КРАДЕЦА./поправя го/ Тъ.

МЪЖА. Какво „тъ"?

КРАДЕЦА. Тъ-тъ-тъ...Топола.

МЪЖА. Така де, първата жена, с която Топола е разведен.

МАРИЯ. Как така Топола е разведен?

КРАДЕЦА. Как така ще съм разведен?

МЪЖА. Кой казва, че сте разведен? Сопола е разведен.

КРАДЕЦА. Точно така, Сопола е разведен. А Топола има само
една жена.

26
 АННА: Нещо не разбирам. Доста объркан сюжет.
МЪЖА. Точно така. Сюжет. Моят приятел работи в
киното...Той е режисьор...
АННА. Режисьор? Какви филми снима? /забелязва чувала с
приборите, разтваря го/ Какво значи това? Това е сребърният ми
комплект за маса. Режисьор! Какво, впрочем, правехте тука?
КРАДЕЦА. Крадях, какво?
МЪЖА. Не-е...Той ми разиграваше сюжета на новия си
филм. Там има много интересна сцена - кражба в богаташки
дом...
КРАДЕЦА. А това е наша семейна професия. Искам да кажа
- по традиция.
АННА. Вашата жена - и тя ли е в професията?
МАРИЯ. За съжаление, аз не съм...Макар че много бих
искала, но мъжът ми не ме взима със себе си и аз оставам сама в
къщи.
АННА. Как в къщи? Нали сте разведени и в дома му може да
има само една жена. А се получават две. Това си е живо
многоженство.
МЪЖА. Господи, колко си умна! Как бързо разбра всичко.
Първият му брак и развода след него бяха оспорени по съдебен
път. Докато ,обаче, вървеше делото, знаеш го нашето
правосъдие...той са ожени втори път. Съдът реши,че първият
развод е незаконосъобразен и го отмени. Но той вече имаше и
друг брак и така се оказа с две жени!
МАРИЯ, /към мъжа си/ И аз да не знам нищо? Не, това няма
да ти се размине.
КРАДЕЦА. И аз сега го научавам.../към МЪЖА/ И какво ме
изкара накрая? Ревнив двуженец?
МЪЖА го издърпва настрани от жените.
АННА. Скъпа сеньора, има неща, които една жена е по-добре
никога да не научава...Горката.../към КРАДЕЦА/ Впрочем, какво
смятате да кажете на другата си жена? Може би е по-добре да ни
й казвате, че първата ви жена също е тук? Защо да причиняваме
и на нея болка?

27
 МЪЖА. Не се тревожи,скъпа...Ще уредим всичко.
МАРИЯ. Как не, така се уреждало...Тая работа няма да се
размине без последствия...
КРАДЕЦА. Ох... а аз просто си крадях.../леко подбутва чувала със
среброто към вратата/
МЪЖА. /Повежда КРАДЕЦА и МАРИЯ към другата стая/
Заповядайте, сеньора, ще ви запозная със съпругата на вашия
съпруг. Искам да кажа...не се притеснявайте и приемете всичко
спокойно...
АННА. /гледа след излизащите, въздъхва/ Горката жена./забелязва
бутилките на масата! Господи,каква натурия. Колко много са
изпили! /налива си една чаша и пие/

В това време, стъпвайки на пръсти, откъм входното антре се промъква

млад мъж в елегантно спортно облекло. Това е Антонио.

АНТОНИО./шепнешком/ Анна, сама ли си?

АННА. Антонио! Боже мой, какво правиш тук? Веднага
изчезвай. Мъжът ми е вкъщи.
АНТОНИО. Не можах да заспя. Ти ми ги наговори такива по
телефона, че нищо не разбрах. Някаква история с моята жена,
която ти се обадила по телефона...не разбрах нито защо, нито
откъде накъде жена ми ще ти се обажда...
АННА. Стана недоразумение, но всичко се изясни.
Позвъни ми някаква жена и започна да ме
обвинява, че имам връзка с нейния мъж... и аз естествено
помислих, че е твоята жена...
АНТОНИО. Но се оказа друга, така ли?
АННА. Да. А сега тръгвай! И то веднага. Ще се видим утре.
АНТОНИО.Така значи? Да тръгвам... Да не мислиш, че
повярвах? Телфонни обаждания, недоразумения, съпругът ти,
който трябваше да бъде уикенда при майка си...изведнъж се
оказва вкъщи...Много плитко скроено...Много плитко...Измислила

28
си всичко така, че да се провали срещата ни на вилата, а ти да се
видиш тук с някой друг, така ли? С този, чиято жена ти е звъняла.
АННА. Да не си полудял? Какво си намислил?
АНТОНИО. Не ме лъжи...само не ме лъжи...А тези чаши...тези
бутилки...От ясно, по-ясно...Гуляй и развлечения! Къде е той?
Искам да видя скапаната му физиономия. Как се казва? По-добре
ми кажи ти, защото на него няма да дам възможност да говори.
Казвай! Кой е той?

Откъм спалнята се появява КРАДЕЦА с пижама под мишница. Като вижда

разиграващата се сцена, бърза да вземе чувала със среброто и да изчезне.
АНТОНИО се обръща и той замръзва.

КРАДЕЦА. Извинявайте, ако съм попречил...Само да си

взема торбичката.
АНТОНИО. Ето го и него! Че и пижама си носи...
Мръсник! /хваща го, премята го и го събаря на пода/
КРАДЕЦА. Може ли по-леко, бол и... Пижамата ми я даде
стопанина на къщата. Ако я искате, вземете я...Ще ми убие за
една пижама.

АНТОНИО. Тази пижама ви я е дала тя. И затова сега и

двамата ще си понесете последствията.. ./заключва входната врата
и прибира ключа/

АННА. Моля те, Антонио, допускаш ужасна грешка... Този

сеньор е приятел на мъжа ми и ни гостува заедно с двете си
жени...

От спалнята се носят виковете на двете каращи се жени.

ГЛАСОВЕТЕ. Не-е-е, уважаема, аз не съм пристигнала като

някои от село - аз ли? Ако има заблудена това сте вие... - Как така
се намърдвате да съжителствате с нас? - Вие ме наричате
съжителница, а самата сте навлек...- Подбирайте си изразите,

29
моля!

АНТОНИО. Това неговите жени ли са? А той общо колко има?

КРАДЕЦА. Вече не знам. Тя и една ми идваше много...
АННА. Моля ви, сеньор Торнати...не казвайте нищо на мъжа
ми.
КРАДЕЦА. Думичка няма да обеля.
АНТОНИО. Благодаря ви и извинете за...дето ви...поударих
малко...
КРАДЕЦА. Това е песен, в сравнение с това дето ме чака
като се приберем с жена ми...

АННА. Сега тръгвай веднага. Къде е ключа?

АНТОНИО. В джоба ми .../търси го трескаво в джоба на
палтото си/ Къде съм го изтървал? Мушнал се е в подплатата.

Тримата коленичат и започват да търсят ключа, като мачкат и ровят из

палтото.
АННА. Видя ли, заради тебе останахме без ключ.
КРАДЕЦА. Напипах нещо. Ах, изплъзна се...Пресрещнете го
от другата страна.
АНТОНИО. По-внимателно, ще ми разпорите палтото...Дявол
да го вземе този ключ...Сега е към ръкава...
Гласовете от другата стая се усилват.
АННА. Ей сега ще влязат и ще видят Антонио, а аз не знам
какво да обяснявам...
КРАДЕЦА. Защо не се скриете в часовника? Аз стърчах там
два часа. /отваря задния капак! Не е толкова лошо .../помага му да
влезе в кутията/ Имайте пред вид, че скоро трябва да удари
кръгъл час...трябва много да внимавате и най-важното - пазете
главата си... Освен това, вътре не може да се пуши...

Влизат двете жени и стопанина на къщата, всички са крайно нервни.

30
 МАРИЯ./към КРАДЕЦА!/ След като те не могат нищо
нормално да обяснят, тръгваме и вкъщи ти ще ми разкажеш
всичко.
КРАДЕЦА. Защо вкъщи? Тук е толкова приятно...Хората
любезни, даже пижама ми дадоха...Още повече и да искам не
можем да излезем. Няма ключ.
МАРИЯ. Откога започна да искаш ключ, за да отвориш една
врата? Нали това ти е работата - да отваряш врати без ключ!
КРАДЕЦА изважда от джоба си огромна връзка шперцове.
АННА. Колко много ключове. И какви странни!
МЪЖА. Нали ти обясних - той е кинорежисьор, има поне
пет- шест офиса, две-три вили...това студия, апартаменти за
снимки...и за всички трябва поне един ключ. Големите
режисьори са така.

Часовникът издава познатия стържещ звук\ всички се умълчават, и в хола

се разнасят ударите на гонга, които отброяват три часа. Вратата на кутията се
отваря и от нея изхвърчава Антонио, като се държи за главата.

АНТОНИО. Ох, колко силно удря.

КРАДЕЦА.Аз предупредих. Добре е да му сложите малко лед.

ЖЕНАТА. Господи, мъжа ми. Здравей, скъпи.

АНТОНИО. Джулия! Какво правиш тук?

АННА. Откъде познаваш съпругата на сеньор Торнати?

АНТОНИО. Чия съпруга? Това е Джулия, моята жена...
МЪЖА ./към жена си/ Само не се вълнувай, мила...Съвсем
малко недоразумение...
КРАДЕЦА. Още едно. Много станаха за една вечер.
ЖЕНАТА. А сега ми обясни какво правеше в този часовник?
/посочва КРАДЕЦА/ Когато бяхте вътре, мъжът ми беше ли с вас?
КРАДЕЦА. Не знам. Вътре е доста тъмно...

31
 МЪЖА. Съвсем нормално е да не го забележи в тъмното. Сега
ще обясня как се получи това недоразумение. И така...
КРАДЕЦА. Няма така, няма иначе. Омръзна ми. Аз ще
обясня всичко как беше и да се свършва.

Уплашени от неговото решение, разбират, че ще бъдат разкрити, останалите

започват един през друг да обясняват и да не му дават възможност да разказва.

АННА.Значи, седя си аз на вилата и телефонът звъни...Даже

не е толкова интересно....
АНТОНИО. Да, да...и аз си се разхождах на въздух и хоп,
попадам в един часовник... То чак невероятно...
ЖЕНАТА. И значи, понеже той господин Торнати извади
пистолет и аз нали си падам по оръжията и се заплеснах...
МЪЖА. То няма какво да се обяснява
толкова...Недоразуменията не се обясняват... Иначе няма да са
никакви недоразумения...
КРАДЕЦА. /дърпа жена си/ Бързо да тръгваме.
МАРИЯ. Чакай... преди това...

Тя взима ценна вещ от стаята и я бутва в чувала.

КРАДЕЦА я поглежда и двамата тихомълком обират всичко
което видят от стаята, докато другите се обясняват
един на друг. Накрая отключват вратата със шперц,
загасят лампата и излизат.

АННА. Кой загаси осветлението?

МЪЖА. Какво става? /включва осветлението/
Оглеждат се и виждат опразнената стая
АННА. Ограбиха ни.
МЪЖА. До шушка.
ЖЕНАТА. Е, все пак говорим за Анджело Торнати Топола.
АНТОНИО. Крадеца?

32
 ЖЕНАТА. Нали уж беше режисьор?
МЪЖА. То всеки крадец сам си режисира обирите.
Погледнато от друг ъгъл обирът си е цяло изкуство.
АННА. Разбира се, цяло изкуство е и да въртиш две съпруги.
Вие няма ли също да хукнете с него, нали и вие сте му жена.
АНТОНИО. На кого си жена?

ЖЕНАТА. А ти всъщност как се озова точно на тази улица?

Каква е тая разходка, та ние живеем на другия край на града.

Отново започват да говорят един през друг.

АНТОНИО: Не, аз...

АННА. То всъщност...

ЖЕНАТА. Така де, по принцип...

МЪЖА. Случва се...

Все по неразбираемо говорят един през друг, докато

осветлението бавно угасва. КРАЙ.

33