СКЕЛЕТ НА СГРАДАТА

5.1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Скелетът на сградата е носеща конструкция, съставена от хоризонтални, вертикални и наклонени
елементи с висока носимоспособност, в която са съсредоточени натоварванията в сградата — от
собственото тегло, от другите елементи на сградата, от полезния товар, от вятър и от земетръс.
Елементите на скелета са предимно линейни и равнинни. Стените в скелетните сгради, общо взето, имат
само ограждаща функция и затова са неносещи.
Основните предимства на скелетната конструкция произтичат от разделянето на носещите и
ограждащите функции в сградата; Това дава възможност за носещите елементи (скелета) да се използват
материали с големи якостни качества, а за ограждащите — по-леки материали, отговарящи на
изискванията за топло- и звукозащита. Резултатът е целесъобразно оразмеряване на елементите,
икономия на материали и намалено общо тегло на сградата, създаващи възможности за увеличаване на
подпорните разстояния и на етажността. Поради тези причини скелетните сгради имат по-голяма
полезна площ от безскелетните при еднаква застроена площ. Малките размери на носещите елементи и
по-големите разстояния между тях облекчават плановото архитектурно решение и създават предпоставки
за прилагане на гъвкава (вариантна) планировка.
Скелетът има следните части (елементи)
• Вертикални елементи:
— колони --• линейни елементи, натоварени предимно на натиск от вертикални товари, но
участващи и в общото осигуряване на хоризонталната устойчивост на конструкцията;
— окачвачи — линейни елементи, поемащи само опънни усилия;
— шайби — равнинни елементи за укрепване на конструкцията предимно в хоризонтално
направление;
— ядра — пространствени стабилизиращи елементи.
• Хоризонтални елементи:
— греди или ригели и конзоли — линейни елементи, подложени от вертикалните товари на огъване, и
от поемащи също хоризонтални и динамични натоварвания;
— гредостени — равнинни елементи със същите задачи като гредите;
— подови конструкции — като е на скелета участват в общото укрепване на сградата в поемане на
хоризонтални сили (хоризонтални шайби).
• Други елементи:
— диагонали — линейни наклонен елементи за хоризонтално и вертикално укрепване на
конструкцията;
— фундаменти, разположени под стените, шайбите и ядрата, предаващи товарите от скелета върху
почвата.
Поради обстоятелството, че фундаментите и подовите конструкции са част от всички сгради — както
скелетни, -безскелетни, те се разглеждат о (т. 3.2 и т. 6).
Елементите на сградата се свързват обща конструкция по начини, които ще бъдат изяснени във втората
част на по архитектурни конструкции. Тук ще бъде споменато само, че съществуват , нови начини.
— С корави (неподвижни) връзки между колоните и гредите или между колоните и плочите. Тази
конструкция се нарича рамкова и поема както вертикални, така и хоризонтални товари. Рамковата
конструкция може да има различни изпълнения едноетажни и многоетажни рамки, монолитни и
сглобяеми в напречна, надлъжна клеткова схема.
— Със ставни ( подвижни) връзки между колоните и гредите при наличие на общи свързващи
елементи (шайби, ядра,диагонали). Тази система се .изпълнява линейни или от рамкови елементи,
последните се срещат по-рядко при е1 те сгради. Скелетът, съставен от р< от други, вече ставно
свързани елементи и се нарича смесена конструкция.
Различават се следните видове ни конструкции.
• Според материала:
— дървен скелет; -
- метален скелет;
— стоманобетонен скелет (монолитен,сглобяем).
• Според вида (типа):
— пълен скелет, който съдържа (вертикални колони ,хоризонтални главни греди и разпънки и от
второстепенни греди и плочи образуващи подовата конструкция ) или греди (наречена гредова
конструкция);
— непълен скелет, който има само колони или окачвачи — прието е този вид конструкция да се
нарича безгредова
Както пълният, така и непълният могат да имат укрепващи елементи биват ядра, диагонали ако
статическите изчисления го налагат.
5.2 КОЛОНИ И ОКАЧВАЧИ
Колоните на скелета са вертикални и по-рядко наклонени елементи, изпълнени от дърво, метал или
стоманобетон. Според мястото си в сградата те са вътрешни и външни (фасадни), както и средни или
ъглови. Вътрешните колони при повечето сгради са по-натоварени от външните, а средните — от
ъгловите, което произлиза от големината на полетата, предаващи товарите си на отделната колона. В
зависимост от положението си спрямо стените колоните са вградени, полувградени и свободно
стоящи. Вертикалните елементи на рамките обикновено се наричат стойки.
Дървените колони (фиг. 42 д) се прилагат главно във все по-рядко срещащите се сгради с дървен
скелет (т. нар. фахрверк). Те имат квадратно, правоъгълно или кръгло сечение с размери, съобразени
с възможностите на дървения материал — от 10 до 25 см във всяка посока. Дължината на отделните
елементи е равна на етажната височина. Връзките между тях и другите части на скелета са със
сглобки, скоби и болтове, т. е. ставни .
Металните колони са готови изделия с високи якостни качества и са пригодни за сгради с голяма
етажност — над 10 и още повече — над 20 етажа. Те имат по-малко тегло от стоманобетонните
колони и затова понякога се използват за надстройки на съществуващи сгради с друга носеща
конструкция.
Металните колони се изпълняват от стоманени или от алуминиеви профили, от тръби и от огънати
ламарини. Те са едно, дву- и многоделни, а също така прости или съставни. Най-използваният тип
колони са с двойно Т-образни профили и кръстообразните колони, но от архитектурна гледна точка
най-благоприятни са колоните със затворен профил. Височината им е равна на един или повече
етажи. Освен основната част, наречена тяло, при металните колони се различават още глава, стъпка
(пета), конзоли. Това са местата, където колоните се свързват помежду си или с други елементи на
скелета — греди, диагонали, подкранов път и т. н. Обикновено на тези места има метални плочи,
планки, ъглови профили, а самото свързване става чрез заварки, болтове или нитове в зависимост от
вида на избраната конструкция и на усилията в нея.
Металните колони се осигуряват срещу корозия и срещу огън. Корозията се
предотвратява чрез боядисване, на корозионноустойчиви лакове, поцинкованите стоманените
колони и др. Противопожарната устойчивост се постига чрез с негорими материали (бетонни
плочи,керамични елементи, тухли, гипсови или азбестови плочи, рабицова мазилка,минерална
вата и т. н.) или чрез специални замазки нанесени по самите колони.
Колоните от метал се свързват с гредите в скелет от многоетажни рамки,едноетажни двуставни
рамки или смесена конструкция. Ставите се изпълняват съобразно със статическата схема и с
изискванията за свободно завъртане.Укрепването на металните скелети става с масивни шайби или с
диагонали, разположени в равнините на стените и подовете.
Металните окачвани се срещат повече от стоманобетонните поради по-голямата им
носимоспособност на опън. Те представляват въжета, профили или техните комбинации. Връзката
им с хоризонталните конструкции става чрез болтове, нитове или специални приспособления.
Стоманобетонните колони и окачвачи са монолитни или готови изделия.Те се прилагат в сгради
до 20—30етажа, тъй като при по-високи сгради размерите им стават много големи и те заемат много
място в плановото решение.
Монолитните колони се изливат с бетон с марка от В15 до 30 в кофраж на самия строеж. Те могат да
имат разнообразно сечение — правоъгълно,квадратно, кръгло, многоъгълно, сложно.В зависимост
от мястото им трябва да се подбират прости сечения, съобразени с дебелината и вида на
зидовете,ако са вградени.
Монолитните колони най-често са с обикновена армировка от стоманени пръти свързани през
20—30 см със стремена.При големи товари се използва „твърда" армировка от стоманени
профили с периодичен профил.
Стоманобетонните монолитни колони се свързват с другите елементи на скелета в многоетажни или
едноетажни рамки и се укрепват с шайби и ядра. Когато колоните от горните етажи не могат да достигнат
до основите (например при големи помещения в долните етажи), техните товари се предават чрез други
конструкции: големи рамки и греди, гредостени, подкосни системи или окачвачи.
Връзките на колоните с подовите конструкции при безгредовите системи става чрез преходни части,
наречени капители, или без тях. Капителните конструкции се наричат още гъбообразни. Капителите имат
квадратна, кръгла или многоъгълна форма в план и се оразмеряват по изчисления, свързани с определени
правила. При безкапителните решения над колоните има усилена армировка с цел да се предотврати
„продънването" на подовата конструкция.
Сглобяемите колони са изделия от армиран бетон с марка В20—30 и повече. За улесняване на
производството колоните в повечето етажи са унифицирани (уеднаквени) и са оразмерени за най-големия
товар. Преразходът на материали се компенсира обаче с технологическата пригодност на изделията.
Стоманобетонните готови колони са с височината на един, два етажа или на цялата сграда (обикновено
до 4—5 етажа). Те могат да бъдат прости и сдвоени, с квадратно, правоъгълно или кръгло сечение.
Сложните сечения се избягват, тъй като създават трудности при масовото производство. Колоните могат
да имат конзоли за връзка с гредите или с подовите конструкции. В повечето случаи сглобяемите колони
са открити (видими), което налага допълнителни мерки за тяхното оформяне и изолиране.
Връзките на колоните помежду им и с други елементи на скелета стават по различни начини: чрез
заваряване на метални планки, пръстени, пръти или на самата армировка една с друга; с предварително
напрегната армировка и т. и. Връзката „колона — колона" се изпълнява наравно с подовата конструкция,
на височина 60— 80 см над нея или по средата на етажа. Най-големи предимства има вторият начин,
защото осигурява добри условия за работа на монтажниците — възелът е открит от всички страни на
удобна височина. Връзката „колона — греда" има три варианта:
— гредите лягат върху конзоли на колоната;
— гредите стъпват върху метални планки или профили, които се монтират допълнително към колоните;
— гредите стъпват върху самата колона или в изрези на тялото й.
При сглобяемия скелет има стремеж да се намалява броят на връзките с оглед по-голямата коравина на
конструкцията и за избягване на опасността от корозия. Създават се рамкови елементи, обединяващи
колони и греди (фиг. 44 г). Монтажът на такива елементи е по-бърз, но производството и транспортът им
са затруднени.
При сглобяемите безгредови конструкции в голяма степен важи казаното за монолитните изпълнения, но
има редица особености. Мястото на колоната освен в средата на полето е още и при срещата на подовите
панели (фиг. 44 д). Във всички случаи капителът може да бъде част от колоните или отделен елемент.
При капителните конструкции колоните са едноетажни. Много по-разпространени са безкапителните
конструктивни системи, при които колоните вече могат да имат височина един, два и повече етажи.
Едноетажните колони са ставни и се налагат мерки срещу хоризонтални въздействия. Многоетажните
колони са по-добро статическо решение. Подовите конструкции при тях имат изрези за преминаване на
колоните -в ъглите, по периферията или в средата в зависимост от строително-конструктивната система.
Свързването на колоните с подовите конструкции става с помощта на метални конзоли, пръстени,
предварително напрягане .
5.3. ГРЕДИ И ГРЕДОСТЕНИ
Гредите са хоризонтални, наклонени или начупени линейни елементи, които в скелета са подпрени на две
или повече колони или други опори. По този признак се различават прости и непрекъснати греди. Според
функцията си гредите са главни и второстепенни. Главните греди обикновено са свързани с колоните и
прехвърлят основното (главното) подпорно разстояние. Второстепенните греди най-често се носят от
главните, но могат да са свързани и с колоните под ъгъл на главното направление. В зависимост от
посоката на главните греди в плана на сградата се различават напречна, надлъжна и клетъчна кон-
структивна схема. Според своето сечение гредите са:
— Високи греди, обикновено със съотношение на широчината към височината от 1:1,5 до 1:8 (най-
благоприятно от 1:2 до 1:4). Тези греди имат най-добра статическа характеристика, особено когато са раз-
положени по оста на действащите сили. В много случаи обаче те не могат да се скрият в стените и
пречат на архитектурното оформяне.
— Широки греди (ивици), при които широчината е по-голяма от височината. Те са удобни при
сгради, които изискват по-малка височина на пода, но са по-неблагоприятни в статическо
отношение, доколкото носимоспособността на гредата зависи предимно от височината й.
Когато се вижда в долното помещение, гредата се нарича нормална (права), а когато излиза над
подовата или над покривната конструкция — обратна. Възможно е и междинното решение — една
част от гредата е надолу, а друга — нагоре. При големи натоварвания и при рамкови конструкции се
правят удебелявания на мястото, където гредите се свързват с колоните — т. нар. вути.
Конзолите са греди, кораво запънати в единия си край към елементи на скелета, докато другият им
край е свободен (не-подпрян). Конзолите могат да бъдат продължение на главните греди, с които
образуват статически благоприятна непрекъсната система. Те могат също така да бъдат безгредови
надвесвания (плочи) или да имат собствени греди (фиг. 45 в). Конзолите са характерни с това, че
опънните усилия са съсредоточени в горната част на сечението. В елементите, които поддържат
конзолите, възникват огъващи, срязващи, усукващи усилия и конструкцията трябва да бъде
съответно оразмерена.
Гредостените са конструкции с височината на един етаж (рядко повече). Те могат да бъдат плътни,
виренделови и прътови. Предназначени са за големи подпорни разстояния в многоетажни сгради,
понеже носимоспособността им е значителна.
Дървените греди от скелета са с правоъгълно сечение и са свързани с останалите елементи чрез
сглобки. При по-големи отвори и натоварвания гредите могат да бъдат съчетани от два или три
елемента, съединени с дюбели от твърдо дърво или стомана и с болтове. За по-добро разпределение
на усилията между колоната и гредата понякога се поставя капигел, наречен „възглавница".
Металните греди са съставени от същите профили както колоните, но преобладават
горещовалцуваните Т- и двойно Т-образни сечения, които имат по-голяма носимоспособност от
останалите. При подпорни разстояния над 12м се прилагат съчетани греди със стебло от дебела лама-
рина или плоча и фланшове от ъглови профили . Височината на гредата възлиза на 1/8—1/15 от
подпорното разстояние( L) при ставно подпиране и 1 1/20 — 1/25L при рамки.
Връзката на гредите с колоните става с метални планки и профилни елементи, съединени чрез
заварки, болтове или нитове При двуделни колони гредата може да преминава през частите им. В
последния етаж гредата стъпва върху колоните, а подкрановите греди се полагат върху конзоли . При
металните греди трябва да се вземат същите мерки срещу пожар както при колоните.
Стоманобетонните греди са монолитни или сглобяеми в зависимост от системата на цялата сграда.
Възможни са обаче и решения, при които колоните са монолитно излети, а гредите и подовите
конструкции (или само последните) са сглобяеми.
Монолитните стоманобетонни греди имат различно сечение, макар че преобладават правоъгълните,
Г-образните и Т-образните.. Главните греди обикновено се крият в стените, а второстепенните
остават видими в полетата. Последните могат да бъдат в една или в две посоки. Височината на
гредите е в граници от 1/8 до 1/12 /L. при простите и от 1/15 до 1/20 L при рамките.
Връзките между колоните и гредите са корави, с усилена армировка в съединението, поемаща
предимно срязващи усилия. Възможно е, както при колоните, гредите да имат твърда армировка с
профили. В този случай най-напред се изпълнява скелет от метални профили, оразмерен да поеме
товарите до втвърдяването на бетона (собствено тегло, тегло на бетона и на кофража), след което се
поставя допълнителна прътова армировка и се излива бетонът. В изпълнената греда усилията се
разпределят, като бетонът поема натиска, а стоманата (пръти и профили) — опъна.
Сглобяемите стоманобетонни греди имат сравнително прости сечения заради удобство при
произвеждането им: правоъгълни, Т- и двойно Т-образни, П-образни. Първите две сечения са
подходящи за многоетажни сгради, при по-малки подпорни разстояния (до 12м) и при обикновена
армировка, а останалите — за по-големи отвори и при напрегната армировка. Съществена роля при
избора на сечението играят и други фактори: видът и начинът на опиране на подовите конструкции;
връзката с колоната; производствените и технологическите условия и т. н. Гредите с Т- и двойно Т-
образно сечение обикновено в областта на опорите преминават плавно в правоъгълно сечение — за
по-добра устойчивост. Широчината на гредите обикновено е от 20 до 40 см и зависи от изискванията
за хоризонтална устойчивост и за стъпване на подовите панели.

5.4. ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ НА СКЕЛЕТА

А. ШАЙБИТЕ са вертикални корави равнинни елементи,които поемат хоризонтални сили от
земетръс и от вятър,а в повечето случаи служат и за стени на помещения.Изпълняват се от стоманобетон
с дебелина от 20 до 40см в зависимост от усилията в тях.При монолитния скелет се изливат на място,а
при сглобяемия могат да бъдат както монтажни,така и монолитни.Връзките на шайбите с колоните и
гредите са корави.При монолитно изпълнение колоните и шайбите се сливат в единна конструкция
( често колоните остават да се виждат като пиластри).Сглобяемите шайби са панели,които се свързват с
останалите елементи на скелета чрез заваряване на гъсто наредени планки.
Б. ЯДРОТО е корав пространствен елемент в средата или по периферията на сградата,който
осигурява стабилност срещу земетръсни сили,като ограничава хоризонталното преместване на
конструкции ( предимно подовите).Ядрото има монолитни или сглобяеми стени с дебелина от 20до 40
см,които се срещат под ъгъл и образуват повече или по- малко затворена кутия.Изпълнението на
монолитните ядра става с обикновен,инвентарен или преместваем кофраж,а сглобяемите ядра са
съставени от панели.Върху ядрата или на конзоли в техните стени могат да стъпват други елементи на
скелета – греди,подови конструкции ,диагонали.При конструктивните системи с окачени етажи се
използват ядра за поемане и предаване на всички товари в сградата чрез конзолна „ шапка“ над ядрото и
окачвачи.( фиг.46 д).
В. ДИАГОНАЛИТЕ са укрепващи линейни наклонени елементи и се срещат предимно при металния и
при дървения скелет.Дървените диагонали са греди( наречени подкоси),които се сглобяват с останалите
елементи на скелета.Металните диагонали са стоманени профили (ъглови,Т – и двойно Т –образни) или
стоманени пръти – при по – малки разстояния и товари.Те могат да бъдат в една или две
посоки( кръстосани).Обикновено диагоналите са скрити: вертикалните в стените,а хоризонталните в пода
( фигура 46 е).В съвременното строителство има опити да се оставят видими диагонали по фасадата и те
участват в архитектурата на сградата.
Трябва да се има в предвид ,че диагоналите пречат на отворите между съседни помещения.Ако се
налага ,отворите трябва да се съобразяват с положението на диагоналите.