ПОКРИВИ

1. Общи положения

Покривът е горният завършек на сградата, който осъществява защитата ѝ

от атмосферни влияния. Задължителен елемент на покрива е наличието на
хидроизолация, а над отоплявани помещения се добавят още пластове за
топлозащита. Покривното пространство може да бъде използваемо или
неизползваемо, което от своя страна е достъпно или недостъпно.

1.1. Класификация

Основната класификация на покривите става по следните признаци:

● Според наклона на покривката:
– наклонен (скатен) покрив, при който се различават полегат покрив (4-
150), нормален покрив (15-350) и стръмен покрив (над 350);
– плосък покрив с наклон до 40 (7%).
● Според материала на конструкцията:
– дървени покриви;
– метални покриви;
– масивни покриви.
● Според начина на отводняване (фиг. 1 а):
– покриви с външно отводняване – прилагат се предимно при наклонени
покриви;
– покриви с вътрешно отводняване – за плоски покриви.
● Според формата на покривните равнини (отнася се за наклонен
покрив – фиг. 1 б):
– Нормален (обикновен покрив) – има равни покривни повърхности,
всички с еднакъв наклон.
– Мансарден покрив – отделните покривни равнини са с различен наклон,
за да се използва по-добре покривното пространство.
– Шедов (трионообразен) покрив – използва се при много широки сгради,
тъй като осигурява горно (покривно) осветление.
– Заоблен покрив – при него водата се оттича по криви повърхнини –
сводове, куполи, както и техните комбинации.

1.2. Части на покрива

Покривът има следните части (фиг. 1 в)

– покривна конструкция;
– покривка;
– стряха, корниз или борд;
– надстройки;
– отводнителни елементи.
Покривната конструкция има задача да поеме всички товари на покрива
и да ги предаде на опорите, които най-често са носещите стени или скелетът на
сградата. Освен собственото си тегло и това на другите части на покрива
(покривка, надстройки, стрехи и др.) покривната конструкция поема
натоварване от сняг, вятър, хора, обзавеждане, оборудване и т.н., което зависи
от вида на покрива и степента на неговата използваемост.
 Покривката (фиг. 1 г) служи за непосредствена защита на сградата
срещу атмосферни вади. Тя се носи от покривната конструкция, но в някои
случаи може да бъде самоносеща се.
Различават се два типа покривки в зависимост от начина на полагане и
отвеждане на водите: непрекъсната (плътна) и съставена от отделни
елементи (неплътна). Непрекъснатата покривка се получава от рулонни меки
материали (мушами, фолио) или от замазки (битумна или асфалтова замазка,
мозайка и др.) Тя е много сигурна преграда за водата и затова се използва при
покриви с малки наклони, където скоростта на оттичането е малка и снегът се
задържа дълго.
Неплътната покривка е съставена от отделни твърди елементи:
керемиди, азбестоциментни листове, метални плочи, ламарини, каменни плочи,
пластмасови елементи, дъски. Тези елементи се застъпват и даже свързват
помежду си, така че водата да преминава безпрепятствено от един на друг и
така до отводняващата система на сградата. Тази покривка се прилага при по-
големи наклони на покрива с бързо оттичане на водата и свличане на снега.
В покривката се оформят два характерни елемента: покривни равнини и
покривни линии. Покривните равнини (скатове) са наклонени, имат триъгълна,
трапецовидна, правоъгълна или друга форма. Покривните линии ограничават
скатовете или се образуват при пресичането им. Те се наричат:
– било – когато две покривни равнини се срещат в хоризонтална линия;
– маия – наклонена линия между две покривни равнини, сключващи
външен ъгъл, по-голям от 1800;
– улама – наклонена линия при пресичането на равнини, сключващи
външен ъгъл, по-малък от 1800, по която линия тече основната част от
атмосферната вода по покрива (водосборна линия);
– капчук – долен хоризонтален завършек на покривен скат;
– ръб – наклонен свободен край на покривна равнина (фиг. 1 д).
Стряхата, корнизът и бордът са елементи, които осъществяват
прехода между покрива и фасадата. Стряхата е надвесена част на покривната
конструкция, докато корнизът е издадена масивна част на външната стена (фиг.
2 а). Бордът се среща предимно при покривите с вътрешно отводняване и в
повечето случаи представлява продължение на външните стени над покрива.
Надстройките са части на покрива, стъпили върху покривната
конструкция и излизащи над основната равнина на покривката (фиг. 2 в), като
най-често се срещат т.нар. горни осветления.
Елементи на отводняването (фиг. 2 г) са олуците, водосточните тръби,
водосъбирателните казанчета и водоприемниците. Първите три елемента са
характерни за наклонения покрив, а тръбите и водоприемниците – за плоския.

2. Наклонени (скатни) покриви

Най-често срещаните наклони са в границите от 15 0 до 350. Покривните

форми при тях имат ясно изразени скатове и линии. Покривната им конструкция
е от дърво, метал или стоманобетон, а покривката се изпълнява от почти
всички материали и изделия.

2.1. Покривни форми и наклони

 Конфигурацията на сградата играе основна роля при избора на
покривната форма. Простите по очертание и обем сгради позволяват
изпълнение на също така прости по форма покриви. При сложните начупени
сгради покривите имат неправилна форма. Най-благоприятен в конструктивно и
експлоатационно отношение е простият правилен покрив без надстройки, при
който чупките, уламите, смяната на посоката на оттичане на водата са сведени
до минимум.
Различават се следните основни покривни форми (фиг. 3):
● Едноскатен покрив, който има само една покривна равнина с било,
капчук и наклонени ръбове (фиг. 3 а). Към страната на билото има висок
надзид. Изпълнява се рядко – предимно по калкани и граници на парцели,
където водата трябва да се оттича само в една посока.
● Двускатен (седловиден) покрив, който се прилага често, особено
когато покривното пространство се използва или когато сградата е между два
калкана. Той има две покривни равнини (еднакви или различни), било, по един
капчук от всяка страна и съответните наклонени ръбове (фиг. 3 б). Може да
бъде нормален или мансарден (фиг. 3 д). Челните страни на покрива имат
висок триъгълен надзид, наречен фронтон или гибел, в който могат да се
оставят нормални прозорци.
● Четирискатен покрив. Съставен е от покривни равнини, които се
пресичат в било или в маии и от четирите страни има капчуци (фиг. 3 в).
Съществуват два вида четирискатни покриви:
– Покрив с било – при него два от скатовете са трапецовидни и два са
триъгълни.
– Пирамидален покрив – съставен само от триъгълници, пресичащи се в
маии, без било, но с общ връх (фиг. 3 е).
Четирискатните покриви също могат да са мансардни (фиг. 3 г).
● Покрив със сложна форма, който може да бъде едно-, дву- или
четирискатен, или комбинация от тях (фиг. 3 ж).
Наклонът на покрива зависи главно от вида на покривката – плътните
(непрекъснати) покривки позволяват малки наклони, а съставените от елементи
и плочи изискват по-стръмен покрив. Наклоните се изразяват по три начина:
– чрез съотношението на вертикалната проекция, приета за единица, и
хоризонталната проекция на линията на наклона – например 1:10, 1:5, 1:2,5 и
т.н.
– чрез процента на същото съотношение – например 10%, 20%, 40% и
т.н.
– чрез вътрешния ъгъл на наклона в градуси (50, 120, 260 и т.н.).

2.2. Покривни конструкции

Видът и изпълнението на покривната конструкция зависи от избрания

материал, от местата на опорите, от разстоянията между тях, от формата на
покрива, от вида на покривката и нейния наклон, от предназначението на
покривното пространство и наличието на надстройки, от вида на надзидите, от
решението на стряхата или корниза и др. фактори. Покривните конструкции при
етажните сгради се изпълняват от дървен материал или от стоманобетон.
 2.2.1. Дървени покривни конструкции
Предимствата на тези покривни конструкции са добрите качества на
дървото като строителен материал, лесното и удобно изпълнение, сравнително
ниската стойност. Основните недостатъци са горимостта на материала и
опасността от гниене или от вредители по дървесината. Дървените конструкции
са съставени от греди, талпи и бичмета.
Различават се следните елементи на дървената покривна конструкция
(фиг. 4 а):
● Ребрата представляват наклонени греди с размери от 8 х 10 до 10 х 14
cm, които се разполагат от билото до капчуците през 50-80 cm осово
разстояние. Ребрата поемат товарите от покривката и ги прехвърлят на
столиците. Те са подпрени през не повече от 4,50 m, а конзолната им
неподпряна част до билото не може да надхвърля 2,50 m.
● Столиците са греди, поставени успоредно на капчуците, т.е.
перпендикулярно на ребрата, които подпират. Размерите им са от 10 х 12 до 14
х 16 cm. Различават се горна (билна), средна (междинна) и долна столица.
Разстоянието между две успоредни съседни столици не може да надхвърля
4,50 m, мерено по наклона. Столиците стъпват на стойки или върху носещи
елементи на сградата и се укрепват с клещи и паянти.
● Стойки (попове) се наричат вертикалните или наклонени стълбове,
които поддържат столиците през 3,50-4,50 m. Размерите им са от 12 х 12 до 14
х 14 cm. Стойките предават товарите от столиците върху главната греда или
върху носещата конструкция на сградата. Подобно на столиците и тук се
различават билна, средна и крайна стойка. Всички стойки се укрепват с клещи.
● Клещи се нарича укрепващият елемент, съставен от две успоредни
талпи с размери от 6 х 12 до 8 х 16 cm, който обхваща ребрата и стойките в
близост със столицата. Те поемат опънни усилий, тъй като противодействат на
деформации от натоварванията, които „разкрачват” конструкцията.
● Паянтите са къси греди (1,0-1,50 m), поставени под ъгъл 45 0 между
столицата и стойката. Те имат две задачи: укрепват покривната конструкция в
надлъжна посока и скъсяват подпорното разстояние на столиците. Паянтите
имат размери 10 х 12 cm.
● Главната (биндерната) греда свързва ребрата или долните столици, а
на нея опират стойките. Тя се прави предимно при сгради с тавански гредоред и
служи за прехвърляне на товарите от поповете върху съответните носещи
конструкции на сградата и укрепва самата покривна конструкция. Има размери
от 14 х 16 до 16 х 20 cm, а в някои случаи и повече. Когато сградата има
стоманобетонна таванска конструкция, главната греда обикновено липсва, а
нейните функции се поемат от плочата.
● Подкос (маказ) се нарича наклонената греда, която отвежда към
главната греда част от товарите на стойката, така че да ги предаде по-близо до
опорите. Имат размери от 14 х 16 до 16 х 18 cm.
● Противоветрови връзки се наричат талпите или гредичките, наредени
косо на ребрата и свързани с тях. Те осигуряват надлъжната стабилност на
някои видове покриви.
Елементите на покривната конструкция се свързват помежду си чрез
сглобки, зарязване и метални части (скоби, болтове, дюбели). Всички връзки от
този вид не са корави, а ставни, т.е. позволяват завъртане под действие на
товарите. За да се осигури пространствена стабилност на покрива,
конструктивните елементи на покривната конструкция се свързват в
триъгълници, които са недеформируеми в своите равнини.
При покривните конструкции със столицѝ има обособени части, наречени
ферми или биндери, които включват стойките, главната греда, подкосите и
клещите, лежащи в една равнина, перпендикулярно на столиците (фиг. 4 а).
Фермите се разполагат през 3,50-4,50 m и подпират столиците. Над всяка
ферма има двойка срещуположни ребра, които също могат да се считат като
част от нея, понеже клещите ги захващат.
Не всички покриви имат ферми, както и не всеки покрив съдържа пълен
набор от елементите на покривната конструкция. В някои случаи ролята на
фермите се изпълнява от други конструктивни елементи – носещи стени, рамки
и др.
Връзките между елементите на покривната конструкция са разнообразни,
но могат да се сведат до следните случаи:
● Просто допиране, осигурено с гвоздеи, болтове, скоби (фиг. 4 б).
Такива са връзките между две срещуположни ребра върху билна столица,
между стойка и подложка.
● Зарязване (фиг. 4 в), при което двете части се стягат с болтове, скоби,
шини. Зарязване се прави между ребрата и столѝцата, между клещите и всички
съседни елементи.
● Кулак (зъб) (фиг. 4 г). Такива са връзките на стойката със столѝцата и с
главната греда. Те се осигуряват със скоби, а при някои случаи – с шини и
болтове.
● Зарязване с кулак (фиг. 4 д), което е характерно за връзки на елементи,
срещащи се под остър ъгъл – главна греда с ребро и подкос, паянта със стойка
и столица, стойка с подкос и др. Връзката се подсигурява с болтове, скоби,
метални шини.
● Сглобка „ножица” (фиг. 4 е). Използва се при срещата на две ребра в
билото, но без билна столица. Прихваната е с болт.
● Странично зарязване, което може да бъде просто (фиг. 4 ж) – при
среща на две ребра, или „лястовича опашка” (фиг. 4 з) – за връзки, натоварени
на опън (например клещите с реброто).

2.2.2. Скатни стоманобетонни покривни конструкции

Главните предимства на тези покриви са: огнеустойчивост, здравина,

трайност, освобождаване на големи използваеми площи в покривното
пространство, добри възможности за разнообразни архитектурни решения.
Стоманобетонните скатни покривни конструкции са монолитни и сглобяеми.
Монолитните конструкции най-често са наклонени плочи, които се
доближават по вид и особености към съответните подови конструкции – плътни
или пебрести (фиг. 5 а). За топлозащита се използват леки бетони, пенопласти,
минерална вата, кухи тухли и др. Ако е над отоплявано помещение в покрива,
плочата трябва да има топлоизолация, която се поставя над или под
конструкцията (фиг. 5 б). Тези покривни конструкции са с най-голямо
приложение в съвременното строителство и могат да се комбинират с дървени
или метални конструкции за някои части на сградата.
Сглобяемите конструкции могат да са изградени от готови
стоманобетонни гредички, подобно на дървените покриви, напречни рамки и
ребра-столѝци или с големи стоманобетонни панели.
 2.3. Материали за покривни покривки

Покривките при наклонените покриви трябва да отговарят на следните

по-важни условия:
– да са устойчиви на атмосферни влияния и да са от сравнително леки
водоплътни материали;
– да са пожароустойчиви;
– да са осигурени срещу повдигане при силен вятър;
– да имат естетичен вид и ниска стойност;
– да се полагат лесно, да са трайни и да изискват малки експлоатационни
грижи;
– да могат да се подменят повредени елементи или участъци, без да се
сваля цялата покривка на покрива.
Съвременните наклонени покриви у нас имат покривки от керемиди,
ламарини и метални плочи, азбестоциментни и пластмасови листове,
хидроизолационни мушами, мозайки и замазки.
Покривките от керемиди са много подходящи и използвани за умерения
климатичен пояс. Те могат да се обединят в четири групи:
– плоски керемиди без фалцове (фиг. 6 а) – обичайни са за северните
страни при наклон на покрива над 350;
– заоблени керемиди без фалцове (фиг. 6 б) – те са едноулучни (турски),
вълнообразни и комбинирани с плоска част. Минимален наклон на покрива
40%. Този вид покривка е тежка;
– плоски фалцови керемиди („марсилски”), (фиг. 6 в) – много
разпространени у нас и в цял свят. Свързват се помежду си с фалцове
(сглобки), поставят се на глинен разтвор върху дъсчена обшивка или се
закрепват със зъбчето си към летви, успоредни на капчука, за да се избегне
свличането. Използват се при наклон над 50%, като при наклон по-голям от
75% всяка керемида трябва да е вързана с тел или закована към летвите и
обшивката.
– заоблени фалцови керемиди (фиг. 6 г), наречени у нас тип „Мизия” се
предпочитат, тъй като водата при тях се оттича бързо и следователно
позволяват по-малък наклон на покрива (над 27%). Разходът е както при
плоските фалцови керемиди – 15 броя на един квадратен метър.
Покривките от метални ламарини и плочки (фиг. 7) имат много добра
водоплътност и механична якост, леки са и лесно се поставят. Главен техен
недостатък е чувствителността им към химични и електрохимични въздействия,
а също големият им коефициент на температурно разширение.
Основни материали за металните покривки са обикновената,
поцинкованата и неръждаемата стоманена ламарина, както и изделия от
цветни метали – алуминий, мед, цинк, олово и техните сплави. Освен ламарина
се използват и метални плочки – гладки или профилирани.
Химичните въздействия се дължат на разтворените в дъждовната вода
вредни газове и предизвикват корозия. За защита металните покривки се
покриват с тънък пласт цветен метал (цинк, мед) или други антикорозионни
покрития – боядисване, битумен слой и др.
За да се избегнат електрохимичните въздействия, които разяждат
покривката, всички метални части трябва да са от един и същ метал или
покрити със същия метал – например покривка от цинкова ламарина със
закрепване чрез поцинковани скоби, куки, гвоздеи.
Покривките с азбестоциментни и пластмасови листове (плочи) (фиг.
8) имат редица предимства: якост, устойчивост и трайност, водоплътност,
малко тегло, пожароустойчивост, лесно поставяне. Недостатък е голямата
крехкост (чупливост) на материала и сравнително високата му стойност.
Минималният наклон при тях е 20-27%.
Покривките с хидроизолационна мушама се правят по-рядко при
наклонени покриви, тъй като без защитен пласт са нетрайни. Допустимите
наклони за тях са от 4 до 25%. При по-голям наклон на покрива мушамата може
да се свлече.
Покривка от мозайка или от замазка е възможна само при масивни
наклонени покриви. Тъй като тези замазки не са достатъчно водоплътни, към
тях се прибавят хидрофобни добавки – водно стъкло, синтетични смоли и др.
За да не се напукват от температурни въздействия, те се разделят на полета с
размери 2-3 m2, като фугите се запълват с асфалт.

3. Плоски покриви

3.1. Общи положения

Те могат да бъдат абсолютно хоризонтални или най-често имат наклон от

0,5 до 7%. Това определя и вида на покривката: битумизирана мушама, фолио
или битумна замазка, т.е. непрекъсната (плътна) покривка, поставена в един
или няколко пласта. Малкият наклон го прави удобен за използване като
тераса, градина, открита площадка. За плоския покрив са необходими
определена носимоспособност, топлоизолация и хидроизолация, а за терасите
– и подходяща настилка.
Плоските покриви могат да се класифицират по следните по-важни
признаци:
● Според структурата (фиг. 8 а):
– единичен (означаван също като топъл) покрив – може да бъде
непроветряем и проветряем;
– двоен (наричан още студен) покрив, който е винаги проветряем.
● Според начина на отводняване:
– с външно отводняване – чрез олуци и водосточни тръби по фасадата
или по други външни стени;
– с вътрешно отводняване – през помещение на сградата.
● Според предназначението:
– неизползваеми покриви, на които се излиза само за ремонт и контрол;
– използваеми покриви (тераси), които служат като открити площи на
сградата.
Плоските покриви могат да нямат топлоизолация, ако са над
неотопляеми помещения. В повечето случаи те имат пълна ограждаща
функция, включваща топло- и пароизолация.
Плоските покриви имат следните основни части (фиг. 8 б):
– носеща покривна конструкция;
– покривка, която се състои от хидроизолационни пластове и от защитен
слой (за терасите – настилка);
– топлоизолация, включваща вентилационни или дренажни канали;
 – пароизолация – за непроветряеми покриви.
Носещата конструкция на плоския покрив (фиг. 8 в) представлява
основа за покривката и поема натоварванията по време на експлоатацията –
сняг, хора, оборудване, обзавеждане при тераси и т.н. Възможни са два
конструктивни типа:
– Последната (таванската) подова конструкция на сградата е
едновременно основа на плоския покрив – характерно е за единичните покриви.
– Покривът има собствена носеща основа, независима и отделена от
последната подова конструкция – характерно за двойния плосък покрив.
Носещата конструкция и в двата случая обикновено е стоманобетонна
плоча. Когато основата е хоризонтална, необходимите наклони се създават с
пълнеж от бетон или замазка (фиг. 8 в). Стоманобетонната носеща плоча е
плътна, ребреста или с кухини, монолитна или сглобяема. Носещата
конструкция на плоския покрив е подложена на резки температурни колебания
в широки граници, поради което е необходимо да се вземат мерки за поемане
на възникваяите деформации и движения – чрез фуги, свободни краища,
ставни връзки и др.
Покривката при плоските покриви (фиг. 8 г) се изпълнява от
битуминирани мушами на различна основа – текстилна, стъклен воал, картон,
метално фолио, азбестоциментни материали и др. Покривката се прави върху
гладка замазка и има един до четири и повече хидроизолационни пласта,
залепени един върху друг.
Опасностите, на които е подложена покривката при плоските покриви, са:
механични понреди (пробиване, скъсване, повдигане) от градъшка, ходене по
покрива, пробиване с остри предмети; прегряване до 80-90 0С; деформация при
температурни колебания, кондензация на водни пари и замръзване на влага и
вода. За защита срещу механични повреди се поставят защитни пластове –
промит речен чакъл, тънко метално или алуминиево покритие, което отразява
слънчевите лъчи и предпазва и от прегряване.
При тераси защитата се осъществява от настилката – мозайка, замазка,
плочи. За да се избегнат деформациите, които причиняват повреждане на
мушамата, настилката се прави на полета от 3-4 m2, разделени с фуги.
С оглед запазване целостта на покривката е необходима защита срещу
водни пари, предизвикани от влага в помещенията. Това може да стане по
няколко начина (фиг. 8 д):
– при незалепен или частично залепен първи хидроизолационен пласт
влагата излиза през пролуките между него и основата;
– чрез система от каналчета непосредствено под плътния
паронепроницаем слой;
– чрез въздушна проветряема кухина в покривното пространство.
Топлоизолацията на плоските покриви се прави от леки и за
предпочитане твърди материали. Много подходящи са леките бетони, излети
на място или положени като плочи, а също така и някои пеноматериали –
пеностъкло, пенополистирол, полиуретан, битумоперлитни плочи. Използват се
и насипни материали – сгурия, керамзит, аглопорит. Дебелината на
топлоизолацията е 15-25 cm за леките бетони и насипните материали и 5-10 cm
за останалите случаи.
Топлоизолационният пласт най-често се поставя между носещата
конструкция и покривката при единичния покрив и върху последната подова
конструкция при двойния покрив (фиг. 8 б). Така той запазва конструкцията от
големи температурни колебания и свързаните с това деформации. Ако има
бетон за наклон, решението е: твърдата топлоизолация се поставя над него, а
меката – отдолу. Във втория случай над топлоизолацията се поставя пласт
мушама или фолио, за да пази от намокряне.
Пароизолацията при единичните непроветряеми покриви служи за
спиране на влагата от помещенията по пътя ѝ през пластовете на покрива.
Изпълнява се от един-два пласта битумизирана мушама, пластмасово фолио,
водоплътна замазка от битум или други материали. Мястото на пароизолацията
е над носещата конструкция, респ. над бетона за наклон, за да се пази от
овлажняване предимно топлоизолацията.

3.2. Видове плоски покриви

Най-простият единичен покрив се състои от две части: носеща

конструкция и покривка (фиг. 9 а, б). Той се изпълнява над неотопляеми
помещения и при второстепенни сгради, затова носещата конструкция може да
бъде излята с необходимия наклон. Когато конструкцията е хоризонтална,
наклоните се постигат с допълнителен бетонен пласт. Покривката е замазка
или мушама (фолио) и отгоре се поставя защитен пласт.
Значително по-сложен е единичният покрив с топлоизолация (фиг. 9, в, г).
При него частите са три или четири: конструкция, покривка и топлоизолация
(ако покривът е непроветряем – и пароизолация), а пластовете могат да
достигнат десет и поваче.
Носещата конструкция при единичния покрив е последната етажна
покривна конструкция и под нея са разположени помещения на сградата. Тя
най-често е хоризонтална, за да имат помещенията равен завършек, но това
може да се постигне и с окачен таван (фиг. 9 д). Над носещата конструкция се
поставя бетонът за наклон.
Ако покривът е проветряем, над бетона за наклон следва
топлоизолационният пласт с еднаква дебелина за целия покрив и с канали за
вентилация в горния край (фиг. 9 г). Ако покривът е непроветряем, трябва да се
предвиди и пароизолация и тогава не се правят канали за вентилация.
Двойният плосък покрив има друго решение (фиг. 10). Той е възможен
само с топлоизолация, иначе се превръща в прост единичен покрив. Нарича се
двоен, защото има два носещи елемента: единият е едновременно покривен и
последна етажна ограждаща конструкция, другият е само покривен. Между
двете конструкции се получава вентилирано пространство с различна височина
– недостъпно (до 50-60 cm), достъпно (над 70 cm) или използваемо (с височина
над 180 cm). Това пространство е свързано пряко с външния въздух.
Топлоизолацията се поставя върху последната подова конструкция. Тъй
като въздухът над топлоизолацията отвежда попадналата в нея влага,
пароизолация не е нужна.
Втората носеща конструкция е плоча с наклон, основа само за
покривката. Подпирането ѝ става по няколко начина: с обратни греди, с панели,
с рамки, колони, тухлени стенички (фиг. 10 а). Самата покривна плоча е
монолитна или от готови панели. Покривката е аналогична на тази при
единичния покрив – с подложка, хидроизолация и защитен пласт (фиг. 10 б).
Сравнението между двата вида плоски покриви показва следното:
● Двойният покрив е по-сигурен в експлоатационно отношение, тъй като
малките дефекти в покривката предизвикват само мокри петна по долната
повърхност на покривната плоча, които движението на въздуха в покривното
пространство може да изсушава, преди да се намокри топлоизолацията и
таванът на помещенията. Повредите при единичния покрив имат винаги
последствия за топлоизолационния слой и за помещенията на последния етаж.
● Изпълнението на единичния покрив изисква прецизност и сухо време,
за да не се намокри топлоизолацията, преди да се постави
хидроизолационният пласт. Двойният покрив е по-независим от атмосферните
условия в момента на изграждането му и има по-просто изпълнение.
● Двойният покрив създава по-добри възможности за прокарване на
инсталации, за скриване и поместване на технически помещения. При
единичния покрив горните „кръгове” на инсталациите преминават обикновено
през помещенията на последния етаж.
● Двойният покрив има голяма строителна височина, която създава
трудности при излизане на използваеми тераси. При сложна форма на сградата
е затруднено изпълнението на покривната плоча и на наклоните. По този
показател единичният покрив има предимство.
●Двойният покрив е по-скъп от единичния, тъй като има отделна
покривна носеща конструкция. Стойността на тази конструкция не може да се
компенсира нито от по-малкия брой пластовете, нито от по-лесното изпълнение
на двойния покрив в сравнение с единичния.
В нашата строителна практика надделява мнението, че двойният покрив
трябва да се предпочита при неизползваеми, а единичният – при използваеми и
при сложни в план и конфигурация плоски покриви.