1. СГРАДИ. СТРОИТЕЛСТВО. СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО.

КОМПОЗИЦИОННИ ФАКТОРИ. КЛАСИФИКАЦИЯ.

ИЗИСКВАНИЯ.
СГРАДАТА е строително съоръжение, което обособява затворени вътрешни
пространства, наречени помещения.СГРАДАТА може да се разглежда като една
сложна система. Сложна система е системата , която може да се разчлени на
отделни подсистеми. Подсистема е множество от елементи, които представляват
системи сами по себе си и са част от една цяла система
СТРОИТЕЛСТВО - дейност, създаваща изкуствена материална жизнена среда
за задоволяване на човешките битови, трудови и духовни нужди.
“СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО” –системно-структурен анализ на сградите и техните
елементи.
Класификация на сградите
А. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ:
- жилищни
- обществени
- промишлени
- селскостопански
Б. ПРОСТРАНСТВЕНО- КОМПОЗИЦИОННО РЕШЕНИЕ:
- широкоплощни - едноетажни
- малоетажни - до 2 етажа
- средно етажни - от 3 до 5 етажа
- многоетажни - то 6 до 10 етажа
- високоетажни - над 10 етажа

2. КОНСТРУКЦИЯ НА СГРАДИТЕ. КОНСТРУКТИВНА

СТРУКТУРА, КОНСТРУКТИВНА СИСТЕМА,
КОНСТРУКТИВНА СХЕМА.
КОНСТРУКТИВНО РЕШЕНИЕ И НАЧИН НА ИЗПЪЛНЕНИЕ
КАКВО Е “ КОНСТРУКЦИЯ”.
СИСТЕМА ОТ ВЗАИМНОСВЪРЗАНИ НОСЕЩИ ЕЛЕМЕНТИ.
ВСЕКИ НОСЕЩ ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМАТА ПОЕМА И ПРЕДАВА ТОВАРИ ОТ ВЪНШНИ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ
КОНСТРУКЦИЯ - крайният резултат,
изграденото, реализираното.
 АРХИТЕКТУРНА КОНСТРУКЦИЯ /
СТРОИТЕЛНА КОНСТРУКЦИЯ
 НОСЕЩА КОНСТРУКЦИЯ /
НЕНОСЕЩА КОНСТРУКЦИЯ
 МОНОЛИТНА КОНСТРУКЦИЯ /
СГЛОБЯЕМА КОНСТРУКЦИЯ
 СТОМАНЕНА, ДЪРВЕНА, СТОМАНОБЕТОННА КОНСТРУКЦИЯ

НОСЕЩА КОНСТРУКЦИЯ – това е системата от носещи елементи на сградата,

които осигуряват нейното физическо съществуване и трайността, устойчивостта
на архитектурната форма във времето.

ЕЛЕМЕНТИ НА СГРАДАТА- отделни относително самостоятелни части с

определено предназначение - основи, стени, колони, греди, подове, стълбищни
клетки, покрив.
 НОСЕЩИ ЕЛЕМЕНТИ
А. според геометрията: Б. според пространствената
- Линейни - колони, греди, пръти ориентация:
на ферми и др. - вертикални - колони, стени,
- Равнинни - стени , плочи окачвачи
- Повърхнинни - черупки - хоризонтални - греди, подови
конструкции
- наклонени - стълбищни
рамена
КОНСТРУКТИВНА СИСТЕМА – това е носещата конструкция на сградата,
разгледана като система от елементи.
Видът на конструктивната система се определя от вида на носещите елементи и
начина на тяхното свързване – т.е. СТРУКТУРАТА.
ВИДОВЕ КОНСТРУКТИВНИ СИСТЕМИ
А. СКЕЛЕТНА / гредова или безгредова /
Б. БЕЗСКЕЛЕТНА / носещи стени /
В. СМЕСЕНА
КОНСТРУКТИВНА СХЕМА - Това е проекцията в план на опорния контур на
подовите конструкции.
Този носещ контур се осигурява в зависимост от конструктивната система от
носещи стени, греди или колони.
ВИДОВЕ КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ
А - ЛИНЕЙНА - надлъжна, напречна , кръстосана
Б - ТОЧКОВА
В - ЯДРОВА
Г - СМЕСЕНА
ВЕРТИКАЛНИ КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ

3. СКЕЛЕТНА НОСЕЩА КОНСТРУКЦИЯ. ЕЛЕМЕНТИ.

КЛАСИФИКАЦИЯ. ОСОБЕНОСТИ.
Скелет- пространствена система от линейни конструктивни елементи /хоризонтални и
вертикални/, които образуват пространствена решетка, поемат товарите от сградата и
ги предават на основи / фундаментите/.
Вертикални елементи: Хоризонтални елементи:
- колони, греди, - греди
- окачвачи – опън - гредостени
- рамки,
За укрепване на скелета срещу хоризонтални сили (земетръс и вятър) – ДИАФРАГМИ И
ЯДРА
Плътна диафрагма- /шайби/, - натиск и срязване
-стоманобетонни- монолитни, сглобяеми
-Зидани – плътни тухли , газобетонни блокчета
Прътови диафрагми /стома-
нен скелет/
Ядра
ВИДОВЕ СКЕЛЕТНИ КОНСТРУКЦИИ
1. Според материала на елементите:
1.1. Дървен скелет
1.2. Каменен
1.3. Стоманобетонен
1.4. Стоманен
1.5. Комбиниран
2. Според начина на изпълнение:
2.1. Монолитен
2.3. Сглобяем
2.4. Сглобяемо - монолитен
 4. СТЕНИ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. ТЕРМИНОЛОГИЯ.
ИЗИСКВАНИЯ. КЛАСИФИКАЦИЯ. МОДЕЛИРАНЕ.
ПРОЕКТИРАНЕ.
Стени -равнинни вертикални или леко наклонени конструктивни елементи, които
обособяват отделните помещения в сградата
- ОГРАЖДАЩА ФУНКЦИЯ - ограничават обема на сградата
- ИЗОЛАЦИОННА ФУНКЦИЯ - осигуряват необходимия микроклимат
- НОСЕЩА ФУНКЦИЯ – товари от подовите конструкции, собствено тегло,
механични въздействия, окачено оборудване, вятър и тн.
- ОФОРМЯЩА ФУНКЦИЯ - Повърхността на стената /фактура, цвят, пластика/
обуславят архитектурно-художествения образ на помещенията и на сградата.
ПРОТИВОПОЖАРНА ФУНКЦИЯ - пожарозащитни стени, брандмауери

КЛАСИФИКАЦИЯ-
Според местоположението – вътрешни, външни

Според статическата характеристика:

1. Носещи стени - натоварени са от:
- други конструктивни елементи на сградата, разположени над тях - стени, подови
и покривни конструкции,
- собственото си тегло,
- вятър, земетръс и др.
2. Неносещи стени (преградни) -
- Не поемат и не предават товари от други конструкции, освен собственото си
тегло.
- Носят се от подовите конструкции, от гредите и колоните на скелета, от други
стени.
3. Самоносещи се стени -
- поемат вертикални товари само от разположени над тях други стенни
конструкции.

Според начина на изпълнение

1.Зидани стени - изграждат се на местоназначението си от предварително
произведени масивни тела (зидарийни), свързвани с разтвор .
2.Изливни (лети) стени - от бетон и стоманобетон. Изпълняват се на място в
кофраж.
Зиданите и изливните стени общо се наричат
МОНОЛИТНИ СТЕНИ
3.Монтажни (сглобяеми) стени - съставени от големи готови изделия - панели,
блокове, произведени в завод или на при-обектна площадка, /на строежа
само се сглобяват/ и свързват.

Според материала:
 дървени стени, които могат да бъдат скелетни и блокови;
 масивни стени – от керамика, камък, бетон, стоманобетон, гипс, гипсобетон,
стъклени блокове, стени от стомана или пластмасови стени;
 комбинирани стени - от два или повече материала - например метал и пластмаса,
метал и дърво, пластмаса, метал и дърво и т. н.

Според структурата:
 Еднослойни стени - съставени от един пласт и от един материал.
Те могат да бъдат плътни, ребрести и с кухини.
 Многослойни стени - съставени от два и повече пласта. Пластовете могат да са
от различни материали или от еднакви материали с различни строително-
физически качества.
5. СТЕНИ. ЛЕТИ СТЕНИ. ВИДОВЕ КОФРАЖИ. СГЛОБЯЕМИ
СТЕНИ. ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ. ЗИДАНИ СТЕНИ.
МАТЕРИАЛИ И ТЕЛА. ВИДОВЕ ПРЕВРЪЗКИ. КОМИНИ.
Монолитни – лети стени
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Стени, които се изпълняват на проектното си местоположение чрез изливане на
предварително приготвена смес в специално изградени форми.
Излятата смес се уплътнява на пластове от 30-40см, чрез трамбоване или вибриране.
Изливните стени могат да бъдат изпълнени от бетон и стоманобетон - /бетон с
армировъчни мрежи или армировъчен скелет/ .
ПРИЛОЖЕНИЕ- носещи стени
 В сгради със скелетна носеща конструкция- надосновни стени и
противоземетръсни шайби
 В сгради с безскелетна носеща конструкция- основни носещи вертикални елементи

Качествата на изливните стени Недостатъци на изливните стени

 свобода на конфигурацията на  Слаба топлоизолация;
стените;  Голямо тегло;
 много добри якостни показатели;  Лоша изолация срещу ударен шум.
 добра изолация срещу въздушен  Мокри процеси (които изискват
шум; свързване и втвърдяване в
 пожароустойчивост; продължение на часове или дни);
 недефицитност на изходните  Трудности при закрепване на
материали; предмети и обзавеждане по
 дълготрайност; стените;
 малка стойност.  Трудности при създаване на
проектните отвори в стените /
врати и прозорци /- допълнителен
кофраж за тях
 Изливните стени са носещи и това
ограничава размерите на отворите
в тях, както и пробивите в долните
етажи.

Видове кофражи
Кофражът е добре укрепени паралелни плоскости и съответните укрепващи
приспособления, които оформят леглото за изливане на бетонните или
стоманобетонните елементи на сградата.
Основни материали за кофража са: дъски, шперплат, метал, пластмаса.
А - Обикновен дървен, кофраж . Състои се от дъсчени плоскости, наречени кофражни
платна, от подпори и от укрепващи дървени или метални елементи (диагонали).
Дървеният материал за кофражните платна може да се употреби най-много три пъти.
При видимия бетон кофражните дъски са рендосани или специално обработени.
Б- Обикновен инвентарен кофраж.
Състои се от готови метални или дървени плоскости с различна големина (най-често
50x100 см, комплектовани със свързващи, подпиращи и укрепващи елементи от дърво
или метал. Главно предимство на инвентарния кофраж е голямата му използваемост -
50-100 и повече пъти.
В. Преместваем едроразмерен (едроплощен, широкоплощен) кофраж.
/За стени и подови конструкции/
Представлява инвентарен кофражен комплект от уедрени унифицирани елементи.
Г. Пълзящ кофраж /ПК/
 ПК се използва за изпълнение на вертикални елементи - стени, шахти, колони, укрепващи
ядра и др.
  Различава се от едроразмерния по начина на преместване във височина. Пълзящият
кофраж се движи непрекъснато нагоре, като оставя зад себе си формуваната и вече
отчасти втвърдена бетонна маса.
Д. Катерещ се кофраж /КК/
 КК се използва за изпълнение на вертикални елементи -стени, шахти, колони, укрепващи
ядра и др.
 Различава се от ПК по начина
на преместване във височина.
Е. Оставащ кофраж
/За стени и подови конструкции/
Кофражни плочи, които стават част от конструкцията:
-стоманобетонни „предплочи“ или “предстени”,
-стоманени нагънати ламарини, върху които се излива бетонът, и др.

СГЛОБЯЕМИ СТОМАНОБЕТОННИ СТЕНИ

Стени от предварително произведени в заводски условия максимално завършени
елементи, които механизирано се доставят и се полагат на местоположението си и там
се съединяват помежду си.
ПРЕДИМСТВА: НЕДОСТАТЪЦИ:
- Бързина на строителство – големи - Голям размер и тегло -транспортни и
елементи монтажни проблеми
- Малко довършителни работи – - Съединенията между елементите -
максимална завършеност на елементите механични въздействия и корозия
- Херметизация на фугите

ВИДОВЕ СГЛОБЯЕМИ СТОМАНОБЕТОННИ СТЕНИ

А. СПОРЕД РАЗМЕРА ИМ
1. стени от големи блокове (едроблокови стени) - носещи
2. стени от панели:
-стени от големи панели- носещи
-стени от малки панели - неносещи
-ивични панели - хоризонтални, вертикални
Б. Според местоположението:
 външни (фасадни) панели
 вътрешни панели.
В. Според статическата характеристика:
 носещи и самоносещи стенни панели;
 неносещи (ограждащи, преградни)
Г. Според структурата и материала:
 еднослойни панели - носещи
 многослойни панели/с два и повече пласта/- неносещи
Д. Според конструктивното решение на стената
 Безскелетни – носещи, неносещи
 Скелетни – неносещи- от леки ефективни материали
 Е. Според местоположението спрямо носещата конструкция на сградата :
 1. окачени стенни панели- неносещи
 2. частично вградени стенни панели – носещи и неносещи
 3. изцяло вградени стенни панели – носещи, неносещи

ЗИДАНИ СТЕНИ
Стени изпълнени от масивни, наречени „зидарийни" тела, подредени по определени
правила и свързани със строителен разтвор.
Предимства: Недостатъци:
1. малка стойност; 1. трудоемкост и малка скорост на
2. възможности за изпълняване на зидането
разнообразни конфигурации на стените; 2. значителен обем мокри процеси
3. използване на местни и недефицитни 3. голямо тегло.
суровини.
 Видове материали:
 стени от керамика
 стени от естествен камък;
 стени от други материали (бетон, гипс, стъкло).
 Кухи тухли с различни размери, с големи кухини и маса от 2 до 2,5 кг и кухини
до 50%.
Тези тухли се използват САМО за неносещи стени
 Облицовъчните тухли - за фасади, за комини, за вътрешността на огнища и
печки (огнеупорни тухли) и др. Облицовъчните тухли за фасади обикновено
отговарят по размери на нормалните зидарийни тухли.

ТУХЛЕНА ПРЕВРЪЗКА
За да се осигури съвместно действие на зидарийните тела на стената, се прилагат
правила за зидане, наречени превръзка.
 Да се осигури добро разпределение на силите и предпази зидарията от разслояване
под действието на товарите, тъй като разтворът има много по-малка якост от
зидарийните тела.
 Надлъжната превръзка - само при тънки неносещи стени -12см и при зидането на
комини. Всички редове са надлъжни, а разместването на зидарийните тела във
височина е с 1/2 или поне с 1/4 от дължината им.
 Напречната превръзка - прилага се при зидове с дебелина, равна на дължината на
зидарийното тяло (една тухла-25см). При нея всички редове са напречни, а
разместването на телата в редовете по височина е1/2 дължина. При напречната
превръзка най-често се използват плътни нормални тухли.
 Блокова превръзка - има широко разпространение за зидове 25см.Състои се от
сменящи се във височина надлъжни и напречни редове като вертикалните фуги на
съседните редове са разместени с ¼ тухла.

ЗИДАНИ СТЕНИ ОТ КАМЪК

 Камъните да се поставят на своето естествено легло.
 Дължината на блоковете да е по-голяма от височината им, превръзката да се
осъществява по цялата дебелина на стената.
 Допирните вертикални фуги да не съвпадат една над друга
 При зидане да се редуват надлъжни и напречни редове. Вътрешните празнини да се
запълват с малки камъни или разтвор.
 Фугите по видимите повърхности се запълват с разтвор.
а/ Според начина на добиване:
 - Объл камък - има речен произход. Каменните блокове са със заоблени ръбове или
са овални.
 - Ломен камък, добиван в кариери чрез разбиване и раздробяване на скали или на
големи блокове. Ломеният камък е с неправилна форма.
 - Цепен камък - получава се при разработката на находища от седиментни
скали със слоеста структура (главно пясъчници). Цепеният камък има гладки
повърхности като две от тях са успоредни една на друга.
б/ Според степента на обработка:
-Необработен
- Полуобработен
- Обработен (дялан)
 6. ПОДОВЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. ТЕРМИНОЛОГИЯ.
ИЗИСКВАНИЯ. КЛАСИФИКАЦИЯ. МОДЕЛИРАНЕ.
ПРОЕКТИРАНЕ.
ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ
Подовете са хоризонтални равнинни елементи, със слоеста структура, които разделят
сградата на етажи.
Елементи на подовете:
- подова конструкция -носеща функция.
- настилка - оформяща и изолираща.
- окачен таван - оформяща и изолираща.
ФУНКЦИЯ НА
ПОДОВИТЕ КОНСТРУКЦИИ
Носеща функция:
Поемат полезните товари и заедно със собственото тегло ги предават на носещите
вертикални елементи. Подовете работят на огъване.
Поемат и хоризонтални сили - участват в пространствената устойчивост на сградата.
Ограждаща функция:
Затварят помещенията отгоре и отдолу
Изолационна функция:
1. Звукоизолация от въздушен и ударен шум.
- въздушен шум – чрез подовата конструкция – мин. 14см
- Ударен шум- чрез настилката /меки, еластични материали/ и окачен таван.
2. Топлоизолация - при разделяне на помещения с различен t режим.
3. Хидроизолация - при помещения с повишена влажност и разливане на вода, балкони.
4. Пожарозащита
- стоманобетонните конструкции са огнеустойчиви.
- дървените и металните конструции - горими и трудногорими – трябват
допълнителни мерки за пожарозащита на елементите.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОДОВЕТЕ
Според материала:
- Дървени
- Стоманени
- Стоманобетонни /масивни/
- Комбинирани
Според начина на изпълнение:
- Монолитни / лети / подови конструкции
- Сглобяеми
- Комбинирани
Според структурата:
- Плочи
- Плочогреди
- Гредови (гредоред)
ДЪРВЕНИ ПОДОВЕ
Предимства: - Слаба носимоспособлост
- Малко собствено тегло - Слаба биологична и противопожарна
- Добра топлоизолация устойчивост
- Ниска стойност - Лоша звукоизолация
- Специфични декоративни качества - Дефицитен материал
Недостатъци:
СТОМАНОБЕТОННИ ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ – МОНОЛИТНИ
1. Гладки стоманобетонни плочи
2. Плочогреди
3. Ребрести стоманобетонни плочи,
4. Безредови конструкции
 7. СТЪЛБИ. ЕЛЕМЕНТИ. КЛАСИФИКАЦИЯ.
ОРАЗМЕРЯВАНЕ. ПРАВИЛА ЗА КОНСТРУИРАНЕ.
КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ НА МОНОЛИТНИ И
СГЛОБЯЕМИ СТЪЛБИ. ДЕТАЙЛИ
Стълбите са елементи на сградата,които осигуряват пешеходната връзка между
различни нива с помощта на стъпалата, оразмерени за една крачка.
Рампата е наклонена подова конструкция, предназначена за хора и превозни
средства.
Стълбищна клетка е стълба, развита в обособено място, отделено със стени.
ЕЛЕМЕНТИ

Класификация
Според броя на рамената и формата биват:
Еднораменна стълба- с право Рамо;с криво Рамо; с повито Рамо.
Двураменна стълба - рамена в една посока;в рамена под ъгъл;с обърнати рамена.
Трираменна-рамена под ъгъл,с обърнати рамена.
Според материала - дървени,метални, каменни, тухлени и др.
Според начина на изпълнение – монолитни, сглобяеми, комбинирани.
Според наклона-полегати,нормални,стръмни.

 Височини на стъпала:
 -външни -12-15см
 -главни -13-15см
 -за производствени сгради - 15-18 см
 -за еднофамилни къщи - до 19см
Оразмеряване –
Стълбищно рамо - оразмерява се за разминаване поне на двама души. Минималната
широчина на рамото-
 - за обществени сгради - 120см.
 - за еднофамилни къщи - 90см
 - за многоетажни сгради - 135см.

Стълбищна площадка - най-малко колкото ширината на рамото. Светлата височина

не трябва да бъде по-малка от 250см.
Стъпала – по формула 2H + B = 62÷64
 Масивни стълби
Масивните стълби се изпълняват от камък,бетон или стоманобетон.
Бетонните стълби лежат върху почвата или върху подложката от масивен материал.
Стоманобетонните стълби – най-разпространени в съвременното строителство –
монолитни или сглобяеми.

Предимства:
 - пожароустойчивост- подходящи
за многоетажни сгради.
 -голяма носимоспособност,
 -използване на евтини
недефицитни материали.
Недостатъци:
 - трудоемък процес
 -необходимост от кофраж
 - необходимост от довършителни
работи – настилки, мазилки и др.

Видове конструктивни решения

1. Начупена плътна плоча-товарите се предлагат чрез площадките на носещите
стени или на греди от скелета на сградата.Плочата има дебелина 8-10см.Носещата
армировка е перпендикулярна на стъпалата.
2. Гредова - товарите от стъпалата се предават на наклонении греди , а от там на
площадките. Наклонените греди по рамената са крайни(страници) или средни(долни).
И в двата случая армировката е разположена по дължината на стъпалата-при
страници долу а при средни греди горе.
3. Конзолна структура - стълбищното Рамо или всяко стъпало поотделно са
запънати едностранно в носеща стена или в греда от скелета на сградата.
Площадките не поемат товарите от стъпалата. Армировката на стълбищното Рамо е
горна по дължината на стъпалото.

Парапети на стълбата
Изисквания:
 Височина 90-100 см, мерено от предния ръб на стъпалото до горния ръб на
ръкохватката.
 За балконски парапети -105см до 120 см
Видове парапети
 - Плътни – от зидария или стоманобетон
 - Ажурни - от дърво, стомана, алуминий и др.

8. ПОКРИВИ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ. ТЕРМИНОЛОГИЯ.

ИЗИСКВАНИЯ. КЛАСИФИКАЦИЯ

Покривът е горния завършек на сградата, които осъществява защитата й от

атмосферни влияния.
Основни функции – ограждаща, носеща, изолираща, оформяща архитектурно сградата.
Покривът може да бъде съчетан с последната (таванската) етажна конструкция или да
представлява самостоятелен елемент.

Класификация на покривите
Според наклона на покривката:
Скатен покрив – с наклон над 7%
- полегат покрив (4-15°),
- нормален покрив (15-35°)
- стръмен покрив (над 35°);
Плосък покрив - с наклон до 7% (4°)
 Според материала на носещата конструкцията:
Дървени покриви
- Обикновени (дърводелски) с подпорни разстояния до 15 м ,
- Инженерни конструкции - с подпорни разстояния над 15 м (зални сгрди);
Стоманени покриви - зални сгради.
Масивни покриви - стоманобетонни — плочи или рамки за етажни, за зални сгради

Според начина на отводняване

Покриви с външно отводняване - /прилагат се предимно при наклонени покриви /
Покриви с вътрешно отводняване –
/за плоски покриви/
Според посоките за отвеждане на водата покривите са - едноскатни (наклонени в
една посока), дву-, три-, четири- и многоскатни.

ЧАСТИ НА ПОКРИВА
1. Покривна носеща конструкция;
поема всички товари / собствено тегло, сняг и вятър/ на покрива и ги предава на
опорите - носещите стени или скелетът на сградата.
2. Покривка или покривна настилка
/ защита на сградата срещу атмосферни влияния/
3. Стреха- при скатни покриви,
корниз или борд- при плоски покриви
4. Отводнителни елементи- олуците, водосточните тръби, водосъбирателиите
казанчета и водоприемниците

ВИДОВЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ПОКРИВИТЕ

1. Физични въздействия
1.1. Топлинни / слънчева радиация / – летен сезон –ден- 75°, нощ – 15°.
деформации в носещата конструкция и напрежения в покривните настилки -
стареене на материала.
1.2. Действие на вятъра- “смучене”- завихряния в крайните зони на покрива- 70-100
кг/м2.
1.3. Действие на сняг и лед- ледени тапи /местата на водоприемниците при плосък
покрив – 60 см от борд/
2. Механични въздействия
Предизвикани от ходене и монтаж на уреди на покрива.
Мерки за защита- при плоски покриви –
- посипка от чакъл – 5-30 мм
- бетонови плочи
- хидроизолация с минерална посипка

9. ПОКРИВИ. ПЛОСКИ ПОКРИВИ. СКАТНИ ПОКРИВИ.

ДЕТАИЛИ. МОДЕЛИРАНЕ. ПРОЕКТИРАНЕ
Плоски покриви – до7%
▪ Предимства:
- лесно се пригаждат към сгради ▪ Недостатъци:
със сложна планова конфигурация и - високи изисквания към
обемна композиция; изпълнението и поддръжката на
- преодоляват неограничени покривната настилка
ширини на сгради; Видове плоски покриви в зависимост от
- намаляват застроената кубатура структурата им и експлоатационния
на сградата; режим
- върху тях се разполагат
използваеми тераси, басейни,
озеленяване – пета фасада на сградата.
 1. Според конструктивния тип –
1.1. Топли -/ невентилируем/
с единична носеща конструкция,
1.1.1. Обикновен
1.1.2. Обърнат - “MONO” “DUO”
1.2. Студени - / вентилируем/
с двойна носеща конструкция

2. Според експлоатационния режим –

2.1. Използваеми – тераси, градини
2. 2. Неизползваеми
ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ЕДИНИЧЕН И ДВОЕН ПОКРИВ
▪ ЕДИНИЧЕН – “ТОПЪЛ”
+ по-евтин
- по-къс живот на хидроизолацията- ремонти
▪ ДВОЕН – “СТУДЕН”
- Двойна носеща конструкция – 25-30% по-скъп
- + хидроизолацията и топлоиз. не са подложени на парциалното налягане на
водните пари

Водоотвеждане на плоските покриви

1. Външно отводняване-
▪ при сгради до 2-3 етажа
▪ При сгради с двоен покрив
▪ - олуци и водосточни тръби –
▪ Вт - 110мм за 50-60м2
площ на покрива
▪ Вт - 150мм за 100м2 площ
Водоотвеждане на плоските покриви
1. Вътрешно отводняване-
/ в рамките на сградата /
Водоприемници и водосточни тръби –
▪ Вт - 110мм за 50-60м2
площ на покрива
▪ Вт - 150мм за 100м2 площ

Видове скатни покриви

▪ Наклонът на покрива
▪ зависи главно от вида на покривката настилка плътните (непрекъснати) - малки
наклони,
▪ съставените от отделни елементи изискват по-стръмен покрив. Най – често –
наклон 15 до 35°.
Изразяване на наклона
▪ чрез съотношението между вертикалната проекция на линията на наклона, приета
за единица, и хоризонталната проекция на същата линия- например 1:10; 1:5;
1:2,5; 1:0,5 и т. н.;
▪ чрез процента за същото съотношение (20%, 50%, 100%, 140% и т, н.) или чрез
тангенса на ъгъла при наклона {например 0,20, 0,50, 1,0 и т. н.};
▪ чрез вътрешния ъгъл на наклона в градуси (5°, 26° 35' и т. н.).

▪ Видове покривни форми

А/ Едноскатен покрив,
Б/ Двускатен (седловиден) покрив,
В/ Четирискатен покрив
Г/Покрив със сложна форма,
 Основни елементи на скатните покриви –
ръб/майа, улама/ ,стреха, капчук, било

▪ Елементи на дървена покривна конструкция

▪ Ребрата 10/12 см - наклонени греди , които се разполагат от билото до
капчуците
през 60-80 см
▪ Столиците – 14/16см - греди, поставени успоредно на капчуците, т. е.
перпендикулярно на ребрата,
▪ Стойки (попове) -14/14см - вертикалните или наклонени колони (стълбове),
които поддържат столиците през 3,50 - 4,50 м
▪ Клещи 6 X 12 до 8 X16 см- укрепващият елемент, съставен от две успоредни
талпи
▪ П о д к о с (м а к а з) - от 14 х 16 наклонената греда, която отвежда към
главната греда част от товарите па стойката
▪ Паянти – 10/10см

Дървени покривни конструкции –

стоящи и висящи ферми

10.ОСНОВИ. ПОЧВА. ФУНДАМЕНТИ. ОСНОВНИ

ПОНЯТИЯ. ТЕРМИНОЛОГИЯ. ИЗИСКВАНИЯ.
КЛАСИФИКАЦИЯ. МОДЕЛИРАНЕ. ПРОЕКТИРАНЕ.

ФУНДАМЕНТИ

Фундаментните конструкции/ основи/ - онези носещите елементи на сградата ,

чрез които тя предава натоварванията на земната основа

Видът, размерите и изпълнението им зависят от:

 Натоварванията от съоръжението и носимоспособността на почвата
 чувствителността на носещата конструция на слягане и деформации на
почвата
 подпочвените води и техния режим
Размерите - дълбочина и ширина и формата на уширението зависи от ъгъла на
разпространение на усилията в материала на фундамента.

Според дълбочината, която достигат:

- Плитки – до 4-5м под нивото на терена. Минималната дълбочина е 80см -дълбочина на
замръзване на почвата.
- Дълбоки – когато здравата почва е дълбоко -15-20м

ПЛИТКО ФУНДИРАНЕ
Единични фундаменти
Ивични фундаменти
Скарови фундаменти – при слаба и нееднородна почва, при големи натоварвания с
цел да се избегне неравномерно слягане
Широкоплощни фундаменти - Фундаментна плоча –безгредови,
капителни,гредови,клетъчни / монолитно изпълнение от стоманобетон/
 ДЪЛБОКО ФУНДИРАНЕ
Когато е невъзможно или нецелесъобразно достигането до здрав земен пласт чрез
изкопни работи.
- при слаби почви - при големи изкопни ями

Видове дълбоко фундиране:

- С ПИЛОТИ
- С КЛАДЕНЦИ - при много големи натоварвания и голяма дълбочина- 40-50м

ПИЛОТНО ФУНДИРАНЕ
Забити или излети в почвата вертикални /или наклонени/ стълбове, които поемат
товарите от връхната конструкция и ги предават на здравата земна основа.
В зависимост от начина на изпълнение са:
- Забивни - от готови елементи /дърво, стомана, стоманобетон/
- Изливни - монолитни /бетонни
и стоманобетонни
В зависимост от статическото им действие:
- Стоящи – стигат до здрава почва
- Висящи- предават товарите чрез триене.

ФУНДИРАНЕ С КЛАДЕНЦИ
Кладенците са кухи, бетонни или най-често стоманобетонни тела, които са отворени от
двата края (долен и горен) и се спускат до проектната дълбочина в земната основа, като
почвата във вътрешността им се изкопава.
Те пренасят натоварванията на много голяма дълбочина и следствие взаимодействието
със земната основа имат много по-голяма носимоспособност от другите фундаменти.