ММПП

Вътрешни морски води и

териториално море
 1. Вътрешни морски води – понятие:
 - води, разположени по посока на брега от
изходните линии на териториалното море
 Включват:
 - водите между бреговата линия и изходните
линии, от които се измерва ширината на
 териториалното море;
 - водите на пристанищата, ограничени откъм
морето с линията, съединяваща най-отдалечените
точки в морето на котвените места,
хидротехническите и другите постоянни
пристанищни съоръжения. Към тях спадат водите
 на заливите, чийто вход е с ширина, не по-голяма
от 24 морски мили (една миля = 1852 м.);
Вътрешни морски води съгласно Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България:
- Варненски залив – между бреговата линия и правата
 линия, съединяваща нос св. Константин с нос
 Иланджик;
 - Бургаски залив – между бреговата линия и
правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен
нос;
 - между бреговата линия и правите изходни линии,
 съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос
Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Рохи.
 Вътрешни морски води – национална територия на
държавата. Разпростира се държавният
суверенитет – забрана за корабоплаване, риболов
и други морски дейности на чуждестранни кораби.
 Допускане на чуждестранни морски кораби във
вътрешни морски води – със съгласието на
крайбрежната държава; едностранно определяне
от крайбрежната държава на правилата за
използване на вътрешните морски води.
 Морски пристанища – ползват се с режима на
 вътрешни морски води.
 Морско пристанище – понятие:
 - участък от морския бряг с прилежаща водна
площ, съоръжен за престояване на кораби, за
извършване на товарно-разтоварни работи, с
установена пристанищна администрация.
 Рейд – понятие:
 - район от морското пространство извън
пристанището, в който корабите могат да стоят на
котва.
 Крайбрежната държава – суверенно право да
определи морското пристанище за открито или
 закрито за чуждестранни кораби.
 В националното законодателство на крайбрежната
държава се установява:
 - ред за посещение и престой на чужди кораби в
пристанищата, рейдовете;
 - ред за товарене и разтоварване;
 - ред за качване и слизане на екипажа, пътниците и
други лица;
 - връзка на кораба с брега.
 Орган в Република България, определящ
пристанищата и рейдовете, закрити за посещение
от чужди кораби : МС
 Всички български морски пристанища – открити за
чужди кораби; не се изисква специално
разрешение за посещение от чужди морски кораби
 За чужди военни кораби – възможност
крайбрежната държава да установи разрешителен
или уведомителен ред за посещение;
 Република България – разрешителен ред.
 Военен кораб - понятие:
 - всеки плавателен съд, който принадлежи към
въоръжените сили на дадена държава, има знаци
за съответната националност, командва се от
офицер на военна служба (включен в списък на
 офицерите от военноморските сили на държавата)
и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.
 Орган в Република България, даващ разрешение за
посещение на чужди военни кораби в български
морски пристанища и рейдове – МС (освен ако
друго не е предвидено в споразумение между
 Република България и държавата на знамето)
 Разрешение – срокове за поискване:
 - 30 дни преди посещението – за кораби на
черноморски държави;
 - 45 дни преди посещението – за кораби на други
държави (освен ако друго не е предвидено в
 споразумение между Република България и
държавата на знамето).
 Предварително разрешение не се изисква:
 - при официално посещение (на кораба се намира
държавен глава, ръководител на правителство,
министър на външните работи; съпровождащи
 кораби);
 - при авария на кораба, буря или други стихийни
бедствия – капитанът следва незабавно да съобщи
на капитана на най-близкото пристанище и да
изпълнява неговите указания.
 Вътрешен ред в кораба – по закона на знамето.
 Властите в крайбрежната държава – ненамеса във
вътрешния ред, освен ако на борда на кораба е
извършено действие в нарушение на закона на
крайбрежната държава. В такъв случай – действа
юрисдикцията на тази държава.
 За държави-архипелази (групи острови), например
 Филипини, Индонезия и др. – около 30 държави:
 „архипелажни води“ – вътрешни води на тези
държави.
 Понятие за архипелажни води – за първи път в
Конвенцията по морско право от 1982 г.: правен
режим на тези води – съчетаване интересите на
 държавата –архипелаг с нуждите на
 международното мореплаване и въздухоплаване.
 С Конвенцията от 1982 г.:
 - установяване на суверенитет на държавата –
архипелаг върху архипелажните ѝ води,
въздушното пространство над тях, повърхността и
 недрата на дъното им и техните ресурси;
- установяване на чужди кораби и
въздухоплавателни средства на право на
архипелажно преминаване/прелитане по морски
коридори, определени за тази цел.
 2. Териториално море.
 Понятие - принадлежащата към брега и
вътрешните морски води морска ивица с
определена ширина (не повече от 12 морски мили)
 - определянето на ширината на териториалното
море – международен морски обичай:
 - повечето държави – 3-12 морски мили; Република
България – 12 морски мили (чл. 16, ал. 1 от Закона за
морските пространства, вътрешните водни пътища
и пристанищата).
 Териториалното море – под суверенитета на
крайбрежната държава.
 Правна уредба – чл. 1 от Женевската конвенция за
териториалното море и прилежащата зона от 1958
г.; чл. 2 -7 от Конвенцията по морско право от 1982
г.
 Ширина на териториалното море - измерва се от
изходните линии.
 Изходни линии – линия на най-големия отлив от
брега или правите линии, които съединяват двете
крайни точки на заливите.
 Териториалното море (вкл. въздушното
пространство над него, дъното и недрата под него)
– част от територията на крайбрежната държава.
 Държавна граница на крайбрежната държава –
външната и страничните граници на
териториалното море.
 Разграничаване от териториалното море на
съседни държави: с географския паралел от
точката на сухоземната граница, опираща се на
 морския бряг (чл. 17 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и
пристанищата на Република България) или по
споразумение със съответната държава (например
с Република Турция – за определяне на границата в
района на устието на р. Резовска/Мутлудере и за
 разграничаване на морски пространства между
Република България и Република Турция в Черно
море).
 Правила за използване на териториалното море: от
крайбрежната държава. Но! Правният режим на
териториалното море се определя и от
 международни договори – корабите на всички
държави се ползват с право на мирно преминаване
през териториалното море.
 Задължения на преминаващите кораби:
 - да не нарушават мира, реда и сигурността на
крайбрежната държава (чл. 14, т. 4 от Женевската
 конвенция за териториалното море и прилежащата
зона от 1958 г.; чл. 19 от Конвенцията по морско
право от 1982 г.);
 - да не спират и да не застават на котва (освен при
навигационна необходимост, авария, бедствия,
непреодолима сила, оказване на помощ на хора,
 плавателни съдове или въздухоплавателни
 средства);
 - да се движат със съобразена скорост – не по-
малка от нормалната за този вид кораби;
 - да следват установените морски коридори и
препоръчани пътища;
 Чуждите кораби не заплащат такси за преминаване
през териториалното море освен оказаните му
услуги.
 Случаи на нарушаване на мира, реда и сигурността
на крайбрежната държава от преминаващ през
териториалното море чужд кораб:
 - заплаха със сила или употреба на сила срещу
суверенитета, териториалната цялост,
политическата независимост на крайбрежната
държава;
 - маневри или учения с използване на оръжия;
 - излитане, кацане или приемане на борда на
 въздухоплавателни средства;
 - прехвърляне от или на кораба на товари, валутни
ценности или лица в нарушение на митническите,
данъчните, граничните или санитарните
разпоредби;
 - умишлено и сериозно замърсяване на морската
 среда;
 - риболовна дейност;
 -научноизследователска или хидрографска
дейност;
 - всяка друга дейност, която не е непосредствено
свързана с преминаването на кораба.
 Забрани за чужди кораби, преминаващи във
вътрешни морски води и териториално море:
 - да използва корабните лодки (освен в случай на
бедствие – за търсене и спасяване на хора);
 - да извършва водолазна и подводна дейност;
 - да държи риболовните си уреди в работно
 положение;
 - да подава звукови или светлинни сигнали, освен
установените в международните правила за
предпазване на корабите от сблъскване;
 - до се правят снимки, скици и измервания на
крайбрежни райони и на пристанищата;
 - преднамерено да засядат или да се потопяват;
 - да извършват действия, които могат да повредят
кабели, тръбопроводи и други съоръжения,
свързани с корабоплаването и използването на
морските ресурси.
 В случай на нарушение – преследване на кораба от
 граничните войски на крайбрежната държава (вкл.
в открито море) – до отбиване в териториалното
море на държавата на знамето или на трета
държава.