Музика и медии

Музика и нейните послания

Иван Койрушки 10г номер 7
 1 История на звукозаписа
1.1 Акустичен период (1877 – 1925)
Всичко започва през 1877 година, когато Томас Едисон записва за първи път човешки глас на
цилиндрично записващо устройство. На 19 февруари 1878 година той получава патент за
фонограф, използващ цилиндри за запис в продъжение на 2-3 минути.
Следващите години са динамични и на 15.01.1889 Colombia Phonograph Co. получава права от
Едуарт Истън за продажба на грамофони, но той има по-голям успех с продажба на музика, като
през 1890 издава първия си музикален каталог от 1 страница.

През 1893 г. семейството на Емил Берлинер успява със своята фирма да продаде над 1000
грамофона, някои от които електрически, но повечето задвижвани ръчно. Тук трябва да се
отбележи, че той продава и 25 000 седем инчови плочи (произведени на твърда гума). През 1910
John McCormack подписва договор за издаване на песни с Victor Co, което води до стотици
записи в следващите 20 години.

Едисон признава победата на плочата над неговия цилиндър през 1914 година. През 1917 година
е реализиран първият запис на джаз бенд.
 1.2 Електрическият период (1925-1945)
Вторият период в развитието на звукозаписа започва с Хронологията на последвалите събития:
представянето на интегрираната система на Western – 1925 – първи електрически записани дискове са пуснати
Electric от елекрически микрофони, електронни сигнални за продажба;
усилватели и електрически дисково (плочи) записващи – 1928 – Georg Neumann основава своята фирма за
машини. Тази система е приета от водещите американски производство на микрофони в Берлин. Първият модел е
звукозаписни компании през 1925 година. CMV3 “Neumann Bottle” кондензаторен микрофон;
Звуковият запис се превръща в хибриден процес: звукът се – 1929 – RCA започва преминаване на производството от
улавя, усилва, филтрира и балансира електронно, като твърда гума към винил “Victrolac”;
дисковата записваща глава вече е електрически – 1931 – на 12 ноември EMI отваря студиото си на Abbey
задвижвана. Все пак целият процес е все още механичен – Road в Лондон. То е най-голямото звукозаписно студио в
сигналът е физически ”инкрустиран” върху метална или света по това време. Louis Sterling наема Alan Blumlein да
восъчна ”мастър” плоча, а потребителските плочи се инсталира собственото си Blumlein електрическо
произвеждат масово чрез щампиране от мастъра върху записващо оборудване и спира да плаща права на Western
твърди гумени или винил плочи. Системата на Westrex Electric. Alan Blumlein патентова “binaural” (стерео)
подобрява значително качеството на звука, като предава записващ метод в Англия;
значително по-широк честотен диапазон от преди – вече – 1931 – Pfleumer и AEG започват конструкцията на
между 60 и 6000 херца. Това дава начало и на нова първите магнетофони;
професия – аудио инженер, който записва по-пълен, по- – 1936 – първият запис върху BASF/AEG на 19 ноември на
богат и по-детайлен и балансиран звук, използвайки концерт на сър Thomas Beecham.
повече микрофони, свързани към многоканални – Les Paul изобретява многопистовия запис през 1943
електронни усилватели, компресори, филтри и миксери. година (В началото на 1960-те той е автор и на overdubbing
– запис на малка част върху
вече записана писта).
 1.3 Магнитен период (1945-1975)
Третата вълна на еволюцията на аудио записа – Willi Studer прави своя първи Dynavox
започва през 1945 година, когато Обединените сили магнетофон, който е еволюция на Revox A36 от
получават достъп до ново германско откритие – 1953, и след преместване в нова фабрика близо до
магнитната лента за запис. Технологията е открита Цюрих през 1960 година започва производство на 2
още през 30те години, но се пази само за Германия и и 4 пистови Revox D36;
се използва широко за предварително записани – 1969 – Dolby Noise Reduction е представена за
радио програми. Съюзниците откриват и нещо празни записващи ленти.
изненадващо – качеството на звука на тези програми
е практическо същото както при излъчванията на
живо! След 1950 година магнитните ленти стават
стандарт за мастър записи в радио и музикалната
индустрия. Друго предимство е много по-голямата
продължителност на записа и много по-доброто
качество, отколкото преди. Вече записания звук
може лесно да се редактира, манипулира и
комбинира по начин, който просто не е бил
възможен със записа на плочи.
Хронологията на следващите събития:
– 1949 – Magnecord добавя втора глава към своя PT-
6 лентов рекордер, за да създаде един от първите
стерео рекордери. Моно моделът е
представен през май 1948 година;
1.4. Дигитален период (1975 – до наши
дни)
Последният (за сега) период е може би най-динамичния и най-променящ се в историята на звукозаписа.
За по-малко от 20 години всички предишни технологии са ”превзети” от цифровото звуково кодиране,
което е подготвено от японската електронна корпорация Sony през 70те години на ХХ век.
За разлика от всички предишни технологии, които записват аналогово звука, цифровата (дигитална)
технология ”хваща” звука чрез серия от малки семпли. При изсвирването им обратно през дигитално
към аналогов конвертор (DAC), тези малки части се комбинират и оформят продължителен поток от
звук.
Първият изцяло цифрово записан албум на популярна музика е на Ry Cooder със заглавие Bob ‘Til You
Drop и излиза на пазара през 1979 година. От тогава цифровият запис и възпроизвеждането бързо стават
новия стандарт на всяко ниво – от професионалните звукозаписни студия до домашните hi-fi системи.
Кратка хронология:
– 1982 – първите цифрови 5-инчови дискети са представени, заедно с напредване на компютърната
технология;
– 1985 – Sony и Philips представят стандарта за Compact Disc Read Only Memory (CD-ROM) – дискове за
компютри, които използват същия
лазер за аудио дисковете;
– 1987 – представени са Digital Audio Tape (DAT) възпроизвеждащи устройства;
– 1996 – започва продажба на DVD възпроизвеждащи устройства в Япония, а през 1997 и в САЩ;
– 1997 – MP3.com е регистриран в Сан Диего през ноември от Michael Robertson;
– 1998 – Jonell Polansky прави първия 24 битов, 48 пистов запис на Ocean Way.
2 Скритите послания в музиката
Вече почти всяка търсена песен може да се намери в т.нар. безплатни
сайтове, някои от които прераснаха във видеосайтове, предлагащи
пълните дискографии на музикалните изпълнители. Непретенциозният
слушател и зрител на радиото и телевизията също е заливан
непрестанно от музика, без, в повечето случаи, да си дава сметка за
това какъв е смисълът на текстовете и посланията в самата музика.
Ще разгледаме няколко основни стила музика, които са особено
популярни сред юношите и младежите. На първо място това е рок
музиката (с последващите й вариации като хард рок, хеви метъл, хард
кор, траш метъл и др.), поп музиката, хип-хопът и техно музиката.
2.1 Рок музика
• Рок музиката като термин се появява в началото на 70-те години на
миналия век в Америка, но в действителност нейното начало е малко по-
рано, когато възниква “сексуалната революция” в Щатите. Заради времето,
в което се появява, тя е определена като музика на бунта и непокорството.
• По-късно редица изследователи я наричат “дяволската музика”. Написани
са и редица книги, в които на рока е лепнато определението – дяволската
музика.
• Целта при рок музиката е слушателят да се отдаде на моментните емоции
на музикалния ритъм. Звученето при рока се изразява в непрекъснато
повторение на пулсации в съчетание с ускорени ритми, извършвано с
помощта на барабан и бас китара, което характеризира ритъма на рок
музиката.
2.2 Попмузика
• Един от най-основните елементи на поп музиката след 50-те години е поп
песента. Поп музиката не се пише, изпълнява и записва като симфония,
сюита или концерт. Основната форма на поп музиката е песента,
структурата на която се състои от куплети и повтарящи се припеви . Най-
често песните са с продължителност между 2 1/2 минути и 5 1/2 минути.
• Днешната поп музика носи значително влияние от развитието на
звукозаписната технология. Електронната музика, която се
възпроизвежда и записва цифрово, прониква в по-голямата част от
днешната най-продавана поп музика. Въпреки това, има изключения от
мейнстрийма, като песента Someone Like You на Adele от 2011 г. Тя става
първата песен, включваща само пиано и вокали, достигнала до №1 в
американската поп класация.
 2.3 Хип-хоп музика
• Хип-хоп музиката е музикален стил, възникнал в рамките на хип-хоп културата.
Основна характеристика на хип-хоп музиката е рапирането.
• Поради това тя често се нарича просто рап, макар че обикновено включва и други
техники, като диджействането, семплирането, скречинга и бийтбокса.
Направлението възниква през 70-те години в Бронкс, главно сред
афроамериканците и американците от ямайски произход.
• Хип-хоп музиката е повлияна от диско музиката, но в същото време е и реакция
срещу нея. През 70-те години има ясно разграничение между почитатели и
противници на диско музиката, като хип-хопът до голяма степен се появява като
пряк отговор на смятаното за блудкаво и европеизирано диско, заливащо
радиоефира.
• Мнозина асоциират хип-хоп със силна енергия и драстични изрази. Някои песни
могат да изразяват агресивни чувства и владеещи емоции.
2.4 Техно музика
• Техно музиката е вид електронна денс (танцова) музика, възникнала в
Детройт, САЩ през втората половина на 80-те години на 20 век.
Първото публично използване на думата „техно“, за да се определи
музикален жанр, датира от 1988 г. В днешно време съществуват много
стилове в техното, но детройтското техно се смята за основата, върху
която са градени много от другите поджанрове.
• Техно музиката често е асоциирана с висока енергия и възбуда.
Бързите темпа, ритмите и повторящите се елементи могат да
предизвикат чувство на екстаз и интензивно преживяване.