Universitiesneeds PDF

„Създаване на капацитет за бъдещето – провеждане
на студентски стажове в държавната

администрация”
Проект, реализиран с безвъзмездната финансова помощ на Оперативна програма
„Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския
социален фонд (регистрационен номер К11-21-1 от 16 август 2011 г.) с бенефициент
Администрация на Министерския съвет.
Изискванията на висшите училища

относно задължителните студентски
стажове и потребностите от стажанти в
държавната администрация по
специалности
Доклад
Юли 2012 година
Изискванията на висшите училища относно студентските стажове и потребностите от стажанти в държавната администрация, юли 2012 1
Съдържание
1. Структура и методологическа рамка на доклада .................................. 4
2. Изисквания на висшите училища относно задължителните студентски

стажове ............................................................................................. 8
2.1. Статут на висшите училища ......................................................... 8
2.2. Статут на стажантските програми ................................................ 12
2.3. Преглед на правилата за провеждане на стажове по висши училища и
професионални направления ............................................................. 14
2.3.1. Аграрен университет - Пловдив ..............................................................................15
2.3.2. Академия на МВР – София......................................................................................17
2.3.3. Американски университет в България - Благоевград ....................................................18
2.3.4. Бургаски свободен университет ..............................................................................19
2.3.5. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” ................................................21
2.3.6. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” .............................................23
2.3.7. Европейски колеж по икономика и управление - Пловдив ..............................................25
2.3.8. Икономически университет - Варна..........................................................................27
2.3.9. Колеж по икономика и администрация – Пловдив ........................................................28
2.3.10. Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг - София .................................................29
2.3.11. Международно висше бизнес училище - Ботевград ......................................................30
2.3.12. Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски” – София ...........................................31
2.3.13. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов” - София ............32
2.3.14. Национална спортна академия - София .....................................................................34
2.3.15. Национална художествена академия - София .............................................................35
2.3.16. Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров” - София ..........................36
2.3.17. Нов български университет - София .........................................................................37
2.3.18. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” .........................................................41
2.3.19. Русенски университет „Ангел Кънчев” .....................................................................43
2.3.20. Софийски университет „Св. Климент Охридски” .........................................................45
2.3.21. Стопанска академия „Димитър Ценов” - Свищов .........................................................50
2.3.22. Технически университет - Варна .............................................................................51
2.3.23. Технически университет - София ............................................................................53
2.3.24. Тракийски университет - Стара Загора ......................................................................56
2.3.25. Университет за национално и световно стопанство - София ............................................58
2.3.26. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София .......................................61
2.3.27. Университет по библиотекознание и информационни технологии - София ..........................62
2.3.28. Университет по хранителни технологии - Пловдив .......................................................63
2.3.29. Университет „Професор д-р Асен Златаров” - Бургас ....................................................65
Изискванията на висшите училища относно студентските стажове и потребностите от стажанти, юли 2012 2
2.3.30. Химикотехнологичен и металургичен университет - София ............................................66
2.3.31. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” .............................................68
2.3.32. Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград ..............................................70
2.4. Докторанти 72
2.5. Обобщение на резултатите от количественото проучване сред ръководствата на университетите ...74
2.6. Роля на кариерните центрове .......................................................................................80
3. Потребност в държавната администрация от стажанти по специалности .. 82

3.1. Потребност в държавната администрация от стажанти ........................................................82
3.2. Пресечни точки между изискванията за стажове и провеждането им от страна на висшите училища и
потребностите на държавната администрация ............................................................................93
3.3. Потребност в държавната администрация от стажанти по специалности ...................................96
4. Приложения............................................................................... 104
4.1. Обобщение на висшите училища по основните индикатори на изследването .......................... 105
4.2. Водещи университети по направления и брой студенти ..................................................... 112
4.3. Извадка на класирането на висшите училища в България според рейтинговата система на МОМН в
единадесетте професионални направления от най-голям интерес .......................................... 113
4.4. Изчерпателен списък на посочените в емпиричното проучване потребности от специалности,
ранкирани по честота на посочване на потребност ..................................................................... 120
4.5. Ранкиране на специалностите по отделни нива по честота на посочване на потребност и по оценка
на степен на потребност ..................................................................................................... 132
4.6. Допълнителни разпределения (основни идентифицирани специалности) ............................... 137
4.7. Извадки от отворени въпроси и дълбочинни интервюта ..................................................... 143
1
1.
Въведение и методологическа рамка
Структура и методологическа рамка на доклада
като институт, който генерира бъдещите

участници на трудовия пазар, играе
ключова роля на регулатор във взаимо-
отношенията между заинтересованите
страни.
Държавната администрация като

заинтересована страна се явява в ролята
си на приемаща стажанти институция и
бъдещ работодател на излизащите от
висшите училища кадри. Тя би могла
съществено да подпомогне образовател-
Настоящият доклад разглежда ния процес като предостави подходящи
задължителните студентски стажове през условия на студентите да получат реални
призмата на две гледни точки – стажовете когнитивни знания за трудовия процес,
като част от учебните планове на висшите във връзка с изучаваната специалност, и
училища по специалности и да разшири хоризонта им за бъдеща
професионални направления, от една трудова реализация.
страна, и от друга страна, нуждите на
държавната администрация от стажанти
по специалности и професионални
направления. Целта е установяването на
взаимодействие между висшите училища
и държавната администрация по
отношение на организирането и
провеждането на студентските стажове
като две заинтересовани страни в
процеса на придобиване на образование и
кариерно израстване на младите хора в
България.
Висшите училища се явяват

страната, която чрез своите изисквания и
практики по отношение на стажовете и
Двете гледни точки, представени в доклада, се опират върху две емпирични
социологически изследвания – едно сред ръководствата на висшите училища и едно сред
ръководствата и дирекциите за човешки ресурси в структурите на държавната
администрация. Извършено е обширно лабораторно проучване на учебните планове на
висшите училища, като също е събрана и представена статистика за придобиващите висше
образование студенти по училища, професионални направления и специалности.
Лабораторното проучване е допълнено с качествени интервюта с представители на
ръководствата на кариерните центрове към висшите училища и на държавната
администрация.
Методи за набиране на емпирична информация
Висши училища
Емпиричното количествено изследване сред висшите училища обхваща 32 висши

учебни заведения , в които се обучават 80% от студентите в страната. Методът за набиране
на емпирични данни представлява комбинация от онлайн анкетна карта и телефонно
интервю.
Онлайн анкетна карта е изпратена до заместник-ректора по учебната част или друг

представител на висшето ръководство на висшето училище, който се занимава с
въпросите на студентските стажове или кариерното развитие на студентите. Отзовалите
се и попълнили анкетната карта онлайн са 11 висши училища. Другите 21 училища са
потърсени допълнително и анкетната карта е попълнена във формата на телефонно
интервю.
Изчерпателността на проучването за фактическото състояние на стажовете в

учебните програми на висшите училища е постигната въз основа на допълнително
проведено лабораторно изследване. То е осъществено чрез тематично проучване на
публично огласената информация в уебсайтовете на 32-те висши училища от извадката на
емпиричното проучване - както за даденото учебно заведение като цяло, така и за
неговите специалности в бакалавърската и магистърската форма на обучение.
Регистрирано е разнообразие от стажантски практики по специалности и случаи за всяко
отделно училище, тъй като това разнообразие – дори в рамките на едно училище – прави
генерализацията на ниво висше учебно заведение като цяло неточна. По този начин е
постигната картина на разнообразните случаи и се гарантира възможността за изолиране
на характерни добри практики, подлежащи на транспониране и в други академични
структури.
Информацията, събрана чрез емпиричното количественото проучване и чрез

лабораторното изследване, е допълнена чрез 9 интервюта, направени с ръководители на
кариерни центрове към висшите училища, и 5 дълбочинни интервюта, направени с
представители на ръководства на две висши училища в София и две висши училища в
страната.
Критериите, по които е набирана първичната информация и по които е извършен
анализът на резултатите, могат да бъдат обединени в няколко групи според съдържанието
и характера на събраната информация:
 Профил на висшето училище

- Брой специалности /професионални направления;
- Видове специалности /професионални направления;
- Големина на университета (брой студенти);
- Оценка и рейтинг на висшето училище.
 Изисквания за студентски стажове по учебен план

- Наличие /неналичие на задължителен стаж;
- Изисквания за продължителност на стажа (брой дни /месеци);
- Изисквания, свързани с вида институция /организация, в която
да бъде проведен стажът;
- Учебен курс, в който се провежда стажът;
- Изисквания, свързани с работно време (пълен работен ден или
почасов работен ден);
- Изисквания /възможност за провеждане на стаж по време на
активната учебна година или по време на летните месеци;
- Специфични изисквания за сферата на експертиза, в която
трябва да бъде проведен стажът, ако има такива;
- Принос като брой кредитни точки на стажа в изискваните
кредити на учебния план;
- Време на въвеждане на изискванията за стаж във висшето
училище;
- Съдействие от страна на висшето училище за намирането на
стажантски места;
- Наличие на кариерен център в университета и дейност на
центъра по отношение на стажовете;
- Оценка на проведения стаж от страна на висшето училище;
- Други критерии.
Структури на държавната администрация
Емпиричното количествено изследване в държавната администрация е проведено с

извадка от 149 структури на държавната администрация, като представител в
изследването на всяка структура е нейният ръководител или ръководителят на звеното
(дирекция или отдел) за човешки ресурси.
Структурите в извадката са разпределени на три нива, както следва:
 60 структури на централната администрация, от които 5 специализирани

териториални администрации
 28 областни администрации;
 61 общински администрации.
Извадката от структури на държавната администрация има представителен
характер както за държавната администрация като цяло, така и за всяко от трите нива.
Изследването е проведено чрез онлайн анкетна карта и телефонно интервю, както

следва:
 Структури на централната администрация – 36 онлайн анкетни карти и 24
телефонни интервюта (общо 60);
 Областна администрация – 20 онлайн анкетни карти, 8 телефонни интервюта
(общо 28);
 Общинска администрация – 28 онлайн анкетни карти, 33 телефонни
интервюта (общо 61).
Допълнително са проведени 5 дълбочинни интервюта с представители на

административни структури на изпълнителната власт, с цел набиране допълнителна
информация за проучването. Четири, от включените в качественото проучване,
административни структури са ситуирани в София и една структура – в областен град в
страната.
Потребностите на държавната администрация от стажанти по специалности са

регистрирани чрез отворени и затворени въпроси в анкетната карта. При отворените
въпроси, в свободна форма (без подсещане или подпомагане) представителите на
административните структури са вписали специалностите и административните звена,
които преценяват за релевантни за структурата, в която работят. При затворените въпроси
са оценявали важността на изброените специалности за структурата, в която работят.
Освен чрез качествени (дълбочинни) интервюта, за целите на настоящия доклад е

набирана качествена информация и чрез отворен въпрос в края на въпросниците за
емпиричните количествени изследвания. Чрез този въпрос е дадена възможност на
представителите на структурите на държавната администрация и на академичните
структури да изразят в свободна форма свои коментари, мнения, оценки, предложения
във връзка с основната тема на настоящия доклад – организирането и провеждането на
студентските стажове – по аспект, който сами преценят за важен.
22. Изисквания на висшите училища относно
Изисквания на висшите училища относно
студентските стажове
задължителните студентски стажове
2.1. Статут на висшите училища
Според българското законодателство висшите училища в България притежават

университетска автономност. Съгласно Чл. 17 от Закона за висшето образование,
висшите училища в България са университети, специализирани висши училища и
самостоятелни колежи:
Университетът е висше училище, което обучава по широк кръг

специалности от професионални направления в поне три от четирите
основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и
технически; разполага с академичен състав на основен трудов договор,
който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните
и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка
специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове; обучава в
степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области
на науката.
Специализираното висше училище осъществява научноизследователска

или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от
основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното
дело. Наименованието му отразява специфичната област, в която то
подготвя специалисти. Специализираното висше училище може да обучава и
в образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и
научна степен "доктор".
Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-

квалификационната степен "бакалавър". Колежът разполага с академичен
състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не
по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия.
Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка
специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове. Колеж може
да се създава и в структурата на университет и специализирано висше
училище, получили акредитация по професионалните направления или
специалности от регулираните професии, по които ще се провежда
обучение.
Към настоящия момент са акредитирани 51 висши училища в България. От тях 44

са университети и специализирани висши училища, а 7 са самостоятелни колежи. Освен
това има 21 колежа в рамките на университет или специализирано висше училище. Според
данните на НСИ, във висшите училища в България през 2011 година се обучават над 280
хил. студенти. Броят им е нараснал с близо 40 хиляди за последните 10 години.
Фигура 1. Брой студенти в България за периода 2000-2011 г. (източник НСИ)
290000 283236
280000
281170 280292
270000 270298
260000 260110
253876
250000
243592
240000 238301
226073 232830
230000
223634
220000
224396
210000
200000
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011
Същевременно - въпреки относително големия и нарастващ брой на студенти и

висши училища - статистиката на Евростат показва сериозен регионален дисбаланс по
отношение на териториалното разпределение на висшите учебни заведения. Евростат
поддържа данни на ниво NUTS II – статистически региони за планиране. Водещ показател
на Евростат, по отношение на висшето образование на регионално ниво, е процентът на
студентите от цялото население във възрастовата група 20-24 години, живеещо в региона
за планиране. При 86% за Югозападен регион (включващ София), делът на студентите в
Северозападен регион е под 5% за 2010 година. По-малък от 50% е делът на студентите в
Югоизточен и Южен централен регион .
Фигура 2. Студенти като дял от населението на възраст 20-24 години по региони
на планиране за периода 2004-2010 г. (източник Евростат)
100
90
80
70 Северозападен
60 Северен централен
50 Североизточен
Югоизточен
40
Югозападен
30
Южен централен
20
10
0
2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010
Тази статистика има важно значение за стажовете в администрацията с оглед на

възможностите за тяхното провеждане в областните и общинските администрации в
рамките на споменатите региони.
В рамките на настоящото изследване бяха включени 32 университета,

специализирани висши училища и колежи, в които се обучават почти 220 хил. студента
или около 80% от всички студенти в страната. Лабораторното изследване прави обзор на
всички 32 университета, включени в извадката за количественото емпирично изследване.
Извън извадката остават военните и медицинските университети, които имат
специфични области на обучение и строго регламентирани характерни правила за
провеждане на стажове. Военните университети (включително Военноморското училище
„Никола Вапцаров” във Варна) провеждат стажовете си в Българската армия по правила,
изготвени съвместно от Министерството на отбраната и съответното висше училище.
Медицинските университети провеждат задължителни стажове в медицински заведения в
съответствие със специфичните правила за придобиване на професия в областта на
медицината и в този смисъл остават по-скоро извън фокуса на настоящото изследване за
провеждане на стажове в държавната администрация. Все пак, стажуване на студенти от
тези специалности в рамките на държавната, местната и областна администрация в
определени звена са възможни под формата на доброволни стажове, които не са част от
задължителните за студентите по учебен план.
Както теренното, така и лабораторното проучване на всички учебни програми в

изследваните университети показват, че задължителен стаж се предвижда в учебните
планове на студентите в редовна форма на обучение в бакалавърска степен и в степен
магистър след завършено средно образование и не се предвижда в образователно-
квалификационна степен магистър след бакалавър, дори в редовна форма на обучение.
Характеристиките на задочната и дистанционна форма предполагат, че студентите в тях
имат и друга ангажираност (работа, майчинство, друго образование и т.н.), като в този
смисъл и в техните учебни планове задължителният стаж не е заложен. Студентите в тях
могат да осъществяват доброволни стажове. В таблица 1 е представен броят на студентите
в изследваните висши учебни заведения по образователно-квалификационна степен и
форма на обучение.
Таблица 1. Брой студенти по степен и форма на обучение към 01.04.2012 г.

(източник МОМН)
Висше училище Студенти Бакалавър Магистър Професионален

общо бакалавър
Общо РО ЗиДО Общо РО ЗиДО Общо РО ЗиДО
1 Аграрен университет
- Пловдив 4882 3783 2725 1058 1099 162 937
2 Академия на МВР –
София 1157 740 502 238 417 0 417
3 Американски университет в
България - Благоевград 1423 1377 1377 0 46 46 0
4 Бургаски свободен университет
4312 2887 910 1777 1325 517 808
5 Варненски свободен университет
„Черноризец Храбър” 9364 5965 2566 3396 3399 1525 1874
6 Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий” 10970 6929 5107 1821 4041 808 3233
7 Европейски колеж по икономика
и управление - Пловдив 2402 2402 690 1712
8 Икономически университет -
Варна 11937 9437 8875 562 2502 851 1651
9 Колеж по икономика и
администрация - Пловдив 1535 1535 486 1049
10 Колеж по мениджмънт, търговия
и маркетинг - София 1578 1578 262 1316
11 Международно висше бизнес
училище - Ботевград 5490 4960 479 4481 530 0 530
12 Минно-геоложки университет
„Св. Иван Рилски” - София 3390 2673 1817 856 717 463 254
13 Национална академия за
театрално и филмово изкуство
„Кръстьо Сарафов” - София 537 502 502 0 35 35 0
14 Национална музикална академия
„Проф. Панчо Владигеров” -
София 1012 684 635 49 328 328 0
15 Национална спортна академия -
София 5096 4389 3422 967 707 356 351
16 Национална художествена
академия - София 937 742 742 0 195 195 0
17 Нов български университет -
София 10782 8280 6955 1325 2844 2502 342
18 Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски” 15876 11192 8548 2581 4684 3447 1237
19 Русенски университет
„Ангел Кънчев” 8237 6392 4452 1940 1846 845 1001
20 Софийски университет
„Св. Климент Охридски” 20962 14431 12588 1843 6531 4905 1626
21 Стопанска академия
„Димитър Ценов” - Свищов 11694 8224 5826 2398 3208 213 2995 262 157 105
22 Технически университет
– Варна 5794 4408 3778 630 1386 856 530
продължава
продължение
Висше училище Студенти Бакалавър Магистър Професионален

общо бакалавър
Общо РО ЗиДО Общо РО ЗиДО Общо РО ЗиДО
23 Технически университет
- София 11406 8446 8373 73 2526 1924 602 434 378 56
24 Тракийски университет
- Стара Загора 6583 4058 2338 1720 2286 1352 934 239 239 0
25 Университет за национално и
световно стопанство – София 19399 12343 12327 16 7054 4947 2107
26 Университет по архитектура,
строителство и геодезия - София 4865 188 188 0 4677 4539 138
27 Университет по
библиотекознание и
информационни технологии –
София 2805 1985 1211 747 820 102 718
28 Университет по хранителни
технологии – Пловдив 4810 3648 3007 641 1162 381 781
29 Университет "Професор д-р Асен
Златаров" – Бургас 5681 3157 2508 649 1046 186 860 1478 806 672
30 Химико-технологичен и
металургичен университет -
София 3155 2663 1763 900 492 356 136
31 Шуменски университет "Епископ
Константин Преславски" 6855 5634 4818 816 1221 8 1213
32 Югозападен университет
"Неофит Рилски" – Благоевград 14593 9272 8045 1227 5136 2872 2264 185 185 0
2.2. Статут на стажантските програми
Данните от редица емпирични изследвания потвърждават, че висшите училища са

активните субекти в дейността по организирането на учебните стажове. Изследване сред
студенти, преминали стаж, показва, че близо две трети от тях (62%) търсят сами стаж,
защото стажът е заложен в учебната им програма. Изследване сред държавната
администрация показва, че едва 17% от административните структури сами обявяват
стажантски позиции, докато в по-голямата част от случаите (52%) студентите сами
отправят запитване към администрацията за стаж, а в 21% от случаите запитването идва от
университетите.
Социологическото проучване за целите на настоящия доклад сред висшите училища

показва, че 43% от тях осигуряват стаж за студентите си. Качествените интервюта сред
представители на държавната администрация и на ръководствата на висшите училища
потвърждават, че именно катедрите в университетите са най-активното звено по
отношение на инициирането и организирането на стажа.
На фигура 3 се вижда, че в подчертано голяма част от университетските програми

стажовете са тяхна интегрална част. Независимо всички съдържателни и формални
разлики, тези данни подсказват, че в университетите има не само воля, но и много
конкретна работа по развитие на елементи, осигуряващи практически опит и познания на
студентите в изучаваната дисциплина. Високият дял на положителни отговори относно
наличието на стажантска програма в известна част визира професии, които без наличието
на професионални стажове, не биха могли да бъдат практикувани.
Фигура 3. Присъствие на стажа в академичните програми на висшите училища
Присъства ли стажът в академичните програми на специалностите във

Вашия университет?
Да, във всички 62%
Да, в някои 34%
Не присъства 4%
Фигура 4 потвърждава извода, че в общия случай стажовете са превърнати в

интегрална част от учебните програми на почти всички висши училища. Отделен въпрос е
ефективността на тази дейност. Що се отнася до волята да бъде ориентирана подготовката
на студентите към практиката, то това е очевидно налице.
Фигура 4. Начин на присъствие на стажа в академичните програми на висшите

училища
Как е вписан учебният стаж в програмите на Вашето академично

звено? (повече от един отговор)
Стажът е учебна дисциплина, завършваща с оценка 64%
За положен стаж се присъждат определени

кредити 64%
Стажът приключва като форма на зачитане 43%
Стажът не е част от учебната програма 4%
Друго 4%
Констатацията за състоянието на стажовете към момента демонстрира определено

сходство в подхода на висшите училища. Въпрекиче това не е буквално валидно за всяка
единица на наблюдение, данните показват, че университетските програми са включили
учебния стаж като част от своята учебна програма. Много от структурите на централната и
териториалната администрация приемат стажанти именно благодарение на изискването за
полагане на учебен стаж и често – на официално институционално обръщение от страна на
висшите училища към тях, както се коментира по-нататък в доклада.
В рамките на лабораторното проучване са разгледани учебните планове на всички
специалности в избраните учебни заведения, както и всички правила на университетско,
факултетно или катедрено ниво за провеждането на стажовете. Изследването показва
сериозни различия не само между самите университети, но и вътре в рамките на една
академична структура.
Все пак се наблюдават някои водещи и общи характеристики:
В 13 от изследваните висши училища е предвиден учебен стаж за всички

изучавани специалности, а в други 12 е предвиден за част от
специалностите. Само в 7 от висшите училища стажът или не присъства в
учебния план, или, ако присъства, е избираем, а не задължителен.
В две трети от всички училища (23 от 32 училища) стажът носи кредити,
дори в случаите, когато не е задължителен, а избираем (например, в
Европейски колеж по икономика и управление – Пловдив).
Най-често стажът завършва с текуща оценка, която се поставя или въз
основа на писмен отчет (или курсов проект), изготвен от студента, или въз
основа на събеседване.
Провеждането на стаж се удостоверява чрез служебна бележка, издадена от
организацията, в която е проведен (в 21 от всички 25 висши училища, в
които стажът е задължителен, се изисква служебна бележка). В други
случаи провеждането се удостоверява по служебен път (Академията на МВР)
или чрез разговор между преподавателя по стаж и наставника (обикновено
учител от начално или средно училище при педагогическите специалности).
Стажът се отчита чрез различни практики в различните висши училища, но
най-често срещаната практика е студентът да изготви писмен доклад или
курсов проект за преминатия стаж, който се защитава пред преподавател по
стаж. Друга практика е устна защита на преминатия стаж чрез събеседване,
като в Нов български университет защитата е пред Комисия за провеждане
на защита на стажа. В Югозападен университет „Неофит Рилски” всички
студенти, преминали стаж, попълват анкетна карта.
2.3. Преглед на правилата за провеждане на стажове по висши

училища и професионални направления
Проведено е детайлно и изчерпателно проучване на над 1500 учебни програми,

предоставени от самите университети или достъпни в интернет. Задължителни стажове се
предвиждат само в програмите на образователно-квалификационна степен бакалавър
редовно обучение, професионален бакалавър редовно обучение и магистър след средно
образование. В задочна и дистанционна форма програмите не предвиждат задължителни
учебни стажове.
Учебните стажове в учебните програми носят различни наименования в различните
университети и специалности, но в над 90% от случаите стажът, който е предвиден в
последния семестър, се нарича „преддипломен”, а в по-долните курсове – „учебен стаж”,
„практика във външна организация”, „стаж” и други.
2.3.1. Аграрен университет - Пловдив
Аграрният университет – Пловдив обучава почти 5000 студенти в 17 специалности

по 8 направления. От тях, 2725 са редовна форма на бакалавърска степен.
Бакалавър Магистър
Студенти общо
Общо РО З и ДО Общо РО З и ДО
4882 3783 2725 1058 1099 162 937
Продължителността на преддипломните стажове в Аграрния университет – Пловдив

е 1 месец за специалностите Управление на регионалното развитие, Аграрна
икономика и Аграрен туризъм. По специалност Биологично земеделие не се предвижда
преддипломен стаж, а само 50 часа теренна практика след втори курс. По всички
останали специалности се предвижда преддипломен стаж от 250 часа, който носи 10
кредита. Провежда се след 7-ми семестър и се защитава пред изпитна комисия.
Освен това има и две производствени практики – след 2-ри и 3-ти семестър - от
по 50 часа, които носят по 2 кредита. Практиките са задължителни и завършват с
конкретна задача и оценка. В различните специалности практиките са съобразени според
сезона - например специалностите, свързани със селското стопанство, провеждат
практиките си като научават техниката на поливане на посевите.
Преддипломният стаж е задължителен за бакалaврите в редовна форма на

обучение. Защитата на преддипломния стаж в университета се осъществява на една обща
за всички завършващи четвъртокурсници дата, която е няколко дни преди писмения
държавен изпит. Студентите изготвят писмен курсов проект – около 10 страници и
представят служебна бележка.
ПРОФЕСИОНАЛНО СПЕЦИАЛНОСТ ИЗИСКВАН СТАЖ ОЦЕНКА НА
НАПРАВЛЕНИЕ НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА
ОЦЕНЯВАНЕ И
АКРЕДИТАЦИЯ
(НАОА)
3.7 Администрация и Управление на регионалното положителна оценка
управление развитие Едномесечен стаж след 6-
3.8 Икономика Аграрна икономика ти или 7 семестър – 8 добра
3.9 Туризъм Аграрен туризъм кредита. добра
4.4.Науки за земята Екология и опазване на околната 50 часа лабораторна или мн. добра
среда теренна практика след
Биологично земеделие втори семестър – 2
кредита
5.13 Общо инженерство Аграрно инженерство добра
6.1 Растениевъдство Селекция и семепроизводство Изисква се преддипломен мн. добра
Растителна биология стаж от 250 часа, който
Агролесовъдни системи и планинско носи 10 кредита. Кара се
земеделие след 7-ми семестър и се
Агрономство (Декоративно защитава пред изпитна
градинарство) комисия.
Агрономство (полевъдство) Освен това има и две
Агрономство (растителни производствени практики –
биотехнологии) след 2-ри и 3-ти семестър
Агрономство (лозаро-градинарство) от по 50 часа, които носят
Агрономство (тропично и субтропично по два кредита.
земеделие)
Агрономство (хидромелиорации)
6.2 Растителна защита Растителна защита мн. добра
6.3 Животновъдство Зооинженерство мн. добра
Студентите сами отговарят за намирането на стаж. За провеждането на стаж се

изисква приемащата организация да бъде с предмет на дейност близък до специалността,
независимо дали е държавна, или частна организация. По изключение, и университетът
осигурява места - основно по проектна дейност.
Така например, по проект "Студентските стажове във висшето аграрно

образование – връзка между обучение, наука и бизнес", който е финансиран по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и е реализиран в периода 2008-
2010 година, 100 студента провеждат 30-дневен преддипломен стаж в институциите –
партньори по проекта:
1. Институт по растителни и генетични ресурси – Садово

2. Институт по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив
3. Институт по овощарство – Пловдив
4. Балкан Биосерт ООД - Пловдив
5. Институт по земеделие – Карнобат
За стажа си по този проект студентите получават:
 Признаване на проведения стаж, изискуем по учебен план с продължителност - 250

часа;
 10 кредитни точки - след завършване на стажантската програма студентите
защитават стажа пред факултетна изпитна комисия; оценката е вписана в
дипломата за степен ”Бакалавър”;
 Заплащане в размер на 15 лв./ден.
2.3.2. Академия на МВР – София
Академията на МВР е акредитирана за три професионални направления

(Администрация и управление, Архитектура, строителство и геодезия и Национална
сигурност). В пет специалности се обучават 1157 студента. От тях, 502-ма са редовно
обучение в бакалавърска степен.
1157 740 502 238 417 417 0
В Академията на МВР се предвиждат два вида учебни стажове – оперативни

дежурства всеки семестър и задължителен за всички студенти преддипломен стаж.
В учебната програма на факултет Пожарна безопасност и защита на населението

са заложени 24-часови дежурства през всеки семестър. По време на обучението си всеки
курсант дава не по-малко от 5 оперативни дежурства през всеки семестър по време на
всички курсови години. Същите се организират от звено “Практическа подготовка по
пожарна безопасност и защита на населението” при факултет “Пожарна безопасност и
защита на населението”, както и Столична дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” и
Център за спешна медицинска помощ – София. По време на всяко оперативно дежурство
се водят учебни занятия по утвърдени тематични планове и се изпълняват задълженията,
посочени в действащите нормативни документи.
Учебният преддипломен стаж за студентите от факултет Пожарна безопасност и

защита на населениетосе провежда в Столична дирекция „Пожарна безопасност и
спасяване” и Областна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване” в продължение на 5
седмици по програма, утвърдена от Главния секретар на МВР.
Учебният преддипломен стаж за студентите от факултет Полиция може да се

провежда във всички структури на МВР в продължение на 5 седмици по програма,
утвърдена от Главния секретар на МВР.
Стажовете се организират от самото висше училище. Подборът се осъществява на

случаен принцип, защото се осигуряват стажантски места за всички студенти. Стаж извън
структурата на МВР не е възможен. Стажът е задължителен за завършване, но не носи
академични кредити. Удостоверява се по служебен път.
ПРОФЕСИОНАЛНО СПЕЦИАЛНОСТ ИЗИСКВАН СТАЖ НАОА

НАПРАВЛЕНИЕ
3.7 Администрация и Публична администрация Само магистърска степен – добра
управление не е предвиден стаж
5.7 Архитектура, Пожарна и аварийна безопасност 5 оперативни дежурства мн. добра
строителство и геодезия Кризисен мениджмънт през всеки семестър и 5-
седмичен преддипломен
стаж.
9.1 Национална сигурност Противодействие на престъпността и 5- седмичен преддипломен мн. добра
опазване на обществения ред стаж.
Защита на националната сигурност
2.3.3. Американски университет в България - Благоевград
Американският университет в Благоевград се утвърди като един от най-

престижните в страната и това се вижда от рейтинговата система на Министерството на
образованието, младежта и науката (Приложение 4.3.). Подготвят се студенти в седем
направления и осем специалности. Студентите са 1423, като от тях 1377 са в
бакалавърска степен. Американският университет в Благоевград не предлага обучение на
бакалаври в задочна или дистанционна форма.
1423 1377 1377 0 46 46 0
Стажът не присъства в академичните програми на специалностите в

университета. Професионален стаж в Американския университет не носи академични
кредити. Кариерният център на Американския университет в Благоевград е основен
източник на информация за предлагане на стажове от различни организации.
Студентите сами организират стажуването си и използват специална форма

(бланка), ако искат да имат професионален стаж. Стажът е официално записан на
академична справка, която университетът издава независимо от дипломата.
2.2. История и археология История и археология Стажът не е добра
3.3 Политически науки Политически науки и международни задължителен и не носи много добра
отношения академични кредити.
Европеистика
3.5. Обществени Журналистика и масови комуникации добра
комуникации и
информационни науки
3.7 Администрация и Бизнес администрация много добра
управление
3.8 Икономика Икономика добра
4.5 Математика Математика много добра
4.6 Информатика и Информатика и компютърни науки много добра
компютърни науки
Американският университет в Благоевград е също така първият, който предлага

организирането на Панаир на професионалната реализация за възпитаниците си, в
рамките на цяла Югоизточна Европа. По време на самата учебна година той организира и
полезни семинари, по време на които учащите усъвършенстват техниките си за успешно
явяване на интервюта за кандидатстване за различни работни позиции и получават
експертна, висококвалифицирана помощ за писането на мотивационни писма и резюмета.
2.3.4. Бургаски свободен университет
Бургаският свободен университет подготвя кадри в седем направления. 4312

студента се обучават в дванадесет специалности. В Бургаския свободен университет по-
голямата част от студентите са в задочна или дистанционна форма. В редовна форма на
бакалавърска степен се обучават едва 910 студента.
4312 2887 910 1777 1325 517 808
В специалности като Финанси и Публична администрация, не е предвиден

задължителен стаж в учебните планове.
Бъдещите юристи от специалност Право имат задължителен юридически стаж в 4-
ти, 6-ти и 9-ти семестър, всеки от които допринася с по 4 кредита.
В учебния план на специалност Журналистика стажовете са широко застъпени. Те

включват текуща учебна журналистическа практика в пресата (4-ти семестър), в радиото
(5-ти семестър) и в телевизията (6-ти семестър). Те носят на студентите по 4 кредита. В
медийни организации се провеждат и летни стажове (съответно 5-ти, 6-ти, 7-ми
семестър), всеки от които носи по 5 кредита.
В голяма степен подобна структура има и обучението в специалност Социални

дейности. Предвиденият задължителен стаж за студенти, изучаващи специалността
Социални дейности и консултиране, се провежда в трети и в четвърти курс. Той се
изразява в социална работа в институция, социална работа с деца и семейства, социална
работа с хора с увреждания, социална работа с хора със зависимости, социална работа с
хора, жертви на насилие и трафик.
Специалност Връзки с обществеността изисква 2 летни стажа – в 5-ти и 7-ми

семестър - по 5 кредита всеки.

3.4. Социални дейности Социални дейности Летни стажове 5-ти и 7-ми много добра
семестър – по 5 кредита
3.5 Обществени Журналистика Журналистика - текуща много добра
комуникации и Връзки с обществеността учебна журналистическа
информационни науки практика в пресата (4-ти
семестър), в радиото (5-ти
семестър) и в телевизията
(7-ми). Те носят на
студентите по 4
кредита. Летни стажове 5-
ти, 6-ти, 7-ми семестър –
по 5 кредита.
Връзки с обществеността -
2 летни стажа – в 5-ти и 7-
ми семестър по 5 кредита.
3.6. Право Право Задължителен юридически много добра
стаж в 4-ти, 6-ти и 9-ти
семестър, който носи по 4
кредита.
3.7 Администрация и Бизнес администрация Не е предвиден Добра
управление Публична администрация задължителен стаж по
3.8 Икономика Счетоводство и контрол учебен план. Добра
Финанси
Маркетинг
4.6 Информатика и Информатика и компютърни науки много добра
5.3 Комуникационна и Комуникационна техника и много добра
компютърна техника компютърни мрежи
Компютърни системи и технологии
Във връзка с университетските летни стажове е подписано споразумение през 2010

година между Община Бургас и Бургаски свободен университет за сътрудничество в
организирането и провеждането на стажантската програма. Проектът дава възможност на
студентите от специалност Връзки с обществеността да приложат на практика знанията
си в сферата на връзките с обществеността и масовите комуникации. Те имат възможност
в рамките на една учебна година да работят съвместно със специалистите от Дирекция
„Култура, маркетинг и връзки с обществеността” на общината по изготвена
комуникационна програма. Подборът на студентите става от общинските служители по
автобиография и мотивационно писмо. Програмата включва основните културни прояви в
община Бургас, утвърдени по приетия бюджет от Общинския съвет. След края на
програмата всеки участник получава удостоверение и отчетна карта, отразяваща
професионалното му участие.
По-късно – през 2011 година - студентски стаж стартира и за студентите от

специалностите Право и Публична администрация (за Публична администрация стажът
не е задължителен по учебен план). Обхватът е разширен до всички дирекции в община
Бургас в зависимост от заявените от тях нужди. Подборът на студентите става от
общинските служители по автобиография и мотивационно писмо. Като цел на съвместната
дейност между община Бургас и Бургаски свободен университет се посочва подобряването
на практическата подготовка на студентите и създаването на добри възможности за
професионална реализация и кариерно развитие на завършващите университета.
Стажът за всички специалности, в които е предвиден задължителен стаж, се

оценява на базата на служебна бележка и кратък отчет до 5 страници от преподавател,
отговарящ за стажовете.
2.3.5. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър” подготвя студенти в

рамките на 10 професионални направления и 18 специалности. От общо 9364 студента,
2566 са в редовна бакалавърска форма.
9364 5965 2566 3396 3399 1525 1874
В повече от половината специалности стажовете не са задължителни. В

специалности Публична администрация и Стопанско управление има предвиден
преддипломен стаж от 60 часа, който носи 3 кредита. В специалностите от направление
Икономика преддипломният стаж е от минимум 45 дни, носи 10 кредита и се провежда в
8-ми семестър. Изрично е посочено, че стажът може да премине в структури на
централната и местната администрация. Стажът завършва с представяне на служебна
бележка и писмен отчет с препоръчителен обем от 10 страници. След предоставянето им и
устно събеседване, определеният преподавател по стажа поставя оценка.
По време на следването, в съответствие с нормативните изисквания, студентите в

специалност Право на три пъти провеждат по 14-дневна практика в община, прокуратура
и/или съд. Тази практика не носи академични кредити.
В специалност Противодействие на престъпността и опазване на обществения

ред е предвиден преддипломен стаж от 60 часа, носещ 3 кредита, в някоя от следните
институции - поделенията на МВР, затворите, социално-педагогически и възпитателни
училища, детски педагогически стаи и други.
3.2 Психология Психология добра
3.3 Политически науки Международни отношения Не е предвиден много добра
Политология задължителен стаж
3.7 Администрация и Стопанско управление Преддипломен стаж от 60 много добра
управление Публична администрация часа – 3 кредита
3.8 Икономика Икономика много добра
Счетоводство и контрол Преддипломен стаж 45 дни
Международни икономически носи 10 кредита и е в 8-ми
отношения семестър
4.6 Информатика и Информатика Не е предвиден много добра
компютърни науки задължителен стаж
5.7 Архитектура, Архитектура Не е предвиден много добра
строителство и геодезия задължителен стаж
8.2 Изобразително изкуство Моден дизайн много добра
Художествен текстил Не е предвиден
Пространствен дизайн задължителен стаж
8.3 Музикално и танцово Хореография Не е предвиден добра
изкуство задължителен стаж
9.1 Национална сигурност Защита на националната сигурност В специалност много добра
Противодействие на престъпността и Противодействие на
опазване на обществения ред престъпността и опазване
на обществения ред е
предвиден преддипломен
стаж от 60 часа – 3 кредита
в някоя от следните
институции - поделенията
на МВР, затворите,
социално-педагогически и
възпитателни училища,
детски педагогически стаи
и други. В специалност
Защита на националната
сигурност не е предвиден
задължителен стаж.
Право Право По време на следването добра
студентите на три пъти
провеждат по 14-дневна
практика в община,
прокуратура и/или съд.
Той не носи академични
кредити.
Поради ограничените възможности на студентите от Варна за стажове в рамките на

централната администрация е намерен вариант те все пак да се запознаят с работата в
нея. Студенти от магистърска програма Реклами и връзки с обществеността в
управлението на бизнеса на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър"
осъществяват кратък учебен стаж в София в рамките на 3 дни през май. Те посещават
Народното събрание, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма,
Националния статистически институт, Българската стопанска камара и Българската
търговско-промишлена палата. Този кратък стаж не е задължителен и не е предвиден в
учебния план. В стажа се включват всички желаещи студенти от магистърската програма.
2.3.6. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”
Във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” се подготвят студенти в 19 професионални

направления. В университета функционират 57 специалности. В тях се обучават 10970
студента, от които 5107 са бакалаври редовно обучение.
10970 6929 5107 1821 4041 808 3233
Всяка специалност сама избира формата и тежестта на стажовете в учебните

планове и трудно може да се представи обща картина.
Всички педагогически преддипломни стажове са предвидени в четвърти курс. Те се

организират изцяло от университета, като се изготвят предварително списъци кой студент
в кое учебно заведение е разпределен. Разпределението се прави на случаен принцип.
Оценката за проведения стаж се поставя след консултация между университетския
преподавател и определения като наблюдаващ учител.
По направление Обществени комуникации и информационни науки се провеждат

три задължителни практики от по 60 часа, носещи по 4 кредита и завършващи с текуща
оценка. Това се случва във втори, четвърти и шести семестър.
1.1. Теория и управление на Организация и управление на Преддипломна добра
образованието образованието педагогическа практика -
75 часа, 7 кредита
1.2. Педагогика Предучилищна педагогика и чужд добра
език
Начална училищна педагогика и чужд
език
Начална училищна педагогика и
физическо възпитание
Предучилищна и начална училищна
педагогика
Социална педагогика Преддипломна
Начална училищна педагогика и педагогическа практика -
ромски език 75 часа, 7 кредита
1.3 Педагогика на История и география много добра
обучението по ... Български език и история
Математика и информатика
Педагогика на обучението по
Педагогика на обучението по музика
изобразително изкуство
Български език и руски език
Български език и английски език
Български език и френски език
Български език и немски език
2.1 Филология Българска филология много добра
Славянска филология
Руска филология
Руски език и втори чужд език
Балканистика
Английска филология
Немска филология
Френска филология
Английски език и втори чужд език
Немски език и втори чужд език
Френски език и втори чужд език
2.2. История и археология История Преддипломна добра
педагогическа практика -
2.3 Философия Философия Преддипломна добра
педагогическа практика -
2.4 Религия и теология Теология Не е предвиден добра
задължителен стаж
3.1 Социология, Етнология добра
антропология и науки за Не е предвиден
културата задължителен стаж
3.2 Психология Психология Преддипломна практика - добра
75 часа, 8 кредита и
Стажантска социално-
педагогическа практика –
60 часа – 12 кредита в 8-ми
семестър
3.3 Политически науки Политология Не е предвиден добра
3.4. Социални дейности Социални дейности Преддипломен стаж в 8-ми добра
семестър – 30 часа и 3
кредита
3.5. Обществени Връзки с обществеността Три учебни практики (2- добра
комуникации и Библиотечно-информационни ри, 4-ти и 6-ти
информационни науки дейности семестър) по 60 часа и 4-
Книгоиздаване ри кредита
3.6 Право Право Учебна практика в много добра

съдебната система – 6-ти и
8-ми семестър по 2
кредита и 40 часа
3.7 Администрация и Стопанско управление Учебна практика в 6-ти и добра
управление Публична администрация 8-ми семестър по 30 часа и
4 кредита
3.8 Икономика Международни икономически добра
отношения Не е предвиден
Счетоводство и контрол задължителен стаж
Финанси
Маркетинг
3.9 Туризъм Туризъм Не е предвиден добра
4.4. Науки за земята География Не е предвиден добра
Социално-икономическа география задължителен стаж
4.6 Информатика и Информатика Специализираща практика много добра
компютърни науки Компютърни науки – 240 часа, 20 кредита
8.2 Изобразително изкуство Изящни изкуства - Живопис много добра
Изящни изкуства - Графика
Изящни изкуства - Скулптура
Изящни изкуства - Стенопис
Изящни изкуства - Плакат Не е предвиден
Иконография задължителен стаж
Студентите от специалностите Информатика и Компютърни науки, Социални

дейности, Психология и всички филологически специалности задължително
преминават през преддипломен стаж, който се провежда в осми семестър. Всички
стажове завършват с текуща оценка, като се представя служебна бележка и писмен отчет
(3 страници) за извършените дейности. Изисква се организация с предмет на дейност,
който е близък до специалността, независимо дали е частна или държавна.
2.3.7. Европейски колеж по икономика и управление - Пловдив
Европейски колеж по икономика и управление – Пловдив има акредитация за две

професионални направления (Администрация и управление и Икономика) и четири
специалности. Само 690 от общо 2402-мата студента, обучаващи се за професионален
бакалавър, са в редовна форма на обучение.
Професионален бакалавър
Общо РО З и ДО
2402 2402 690 1712
Стажът е част от учебната програма за всички специалности, но не е задължителен,

а избираем. За положен стаж се присъждат от 1 до 6 кредита, като стажът приключва
винаги с оценка. Стажовете са минимум 30 часа, като могат да бъдат организирани на
половин работен ден или с гъвкаво работно време. Всеки 30 часа стаж носят по 1 кредит.
Стажът се удостоверява със служебна бележка, която е издадена от приемащата
организация.

3.7 Администрация и Бизнес администрация Стажът е част от учебната много добра
управление Мениджмънт на туристически услуги програма за всички
3.8. Икономика Счетоводство и контрол специалности, но не е много добра
Корпоративна икономика задължителен, а
избираем. За положен
стаж се присъждат 6
кредита, като стажът
приключва винаги с
оценка. Не е предвиден
Европейският колеж по икономика и управление осъществява съвместна програма

със Societe Generale Експресбанк за осигуряване на незадължителен стаж за
студентите. Партньорството дава възможност за учебно-приложен тренинг на студенти от
двете най-търсени специалности Счетоводство и контрол и Корпоративна икономика.
Идеята на съвместната инициатива е бъдещите висшисти да се запознаят в реална среда с
конкретни банкови операции и дейности по обслужването на клиенти. Стажантската
програма е трамплин за набиране на служители на банката измежду най-добре
представилите се студенти по двете специалности. Подборът се осъществява от банката
първоначално чрез преглед на автобиографии, а в последствие чрез интервю.
Насърчаването на професионалната ориентация на колежаните и запознаването им

с различни програми за кариерно развитие е заложено като отделен образователен модул
в учебния процес на колежа. По традиция Европейският колеж от години организира
срещи и семинари с мениджъри на български и чуждестранни компании за практикуми и
намиране на работа след завършване на висшето образование.
2.3.8. Икономически университет - Варна
Икономическият университет във Варна обучава почти 12000 студента в 4

професионални направления и 14 специалности. 8875 са студентите редовно обучение в
бакалавърска степен.
11937 9437 8875 562 2502 851 1651
Стажът е задължителен след 3 курс за всички специалности. Практическото

обучение се провежда в организация, избрана от студента. Студентите сами трябва да
намерят организация, в която да проведат практическото си обучение и да кандидатстват
по стажантски програми, още в началото на трети курс.

3.7 Администрация и Стопанско управление много добра
3.8 Икономика Финанси Стажът е задължителен много добра
Счетоводство и контрол след 3 курс.
Икономика на индустрията Продължителността на
Икономика на недвижимата стажуването е 45
собственост календарни дни в лятото
Икономика на строителството между 3 и 4-ти курс. В
Икономика на търговията графика на учебния
Аграрна икономика процес се обявяват две
Стокознание дати за защита на стажа -
през м. септември и през
Статистика и иконометрия
м. октомври (поправителна
Международни икономически
сесия).
отношения
Маркетинг
3.9 Туризъм Туризъм много добра
4.6 Информатика и Информатика много добра
Студентите трябва да представят в електронен формат уверение по образец,

подписано от член на ръководството на фирмата /организацията (или отдела), в който се
провежда стажът. Продължителността на обучението е 45 календарни дни, през периода
01.07 – 31.08. (лятото между трети и четвърти курс). Стажът е препоръчително да бъде по
конкретната специалност, но е не е задължително, тъй като не всички имат възможност
да си намерят подходящо място. Може да бъде проведен както в частния, така и в
публичния сектор. Стажът по специалността може да бъде проведен и в чужбина.
Университетът не урежда стаж на студентите си. Отчетът се защитава пред
ръководителя на стажа през месец септември (четвърти курс зимен семестър) по обявен
график на учебния процес в сайта на университета. Графикът на учебния процес се
обявява преди началото на учебната година и се публикува на сайта.
В графика на учебния процес се обявяват две дати за защита на стажа - през м.

септември и през м. октомври (поправителна сесия). Двете дати важат за всички
специалности в Икономическия университет - Варна. По време на защитата всеки студент
получава индивидуален въпрос върху представения отчет.
В последните няколко години с организациите, в които се провежда практическо

обучение, се сключват договори. Чрез тях се определят редът и условията за работа на
студентите. Договорите се подготвят от юрисконсулта на университета и чрез
инспекторите на профилиращите катедри се предоставят на студентите.
2.3.9. Колеж по икономика и администрация – Пловдив
Колежът по икономика и администрация – Пловдив е акредитиран за три

професионални направления - Администрация и управление, Икономика и Туризъм. В
общо осем специалности се обучават 1535 студента в степен професионален бакалавър,
от които 486 в редовна форма.
1535 1535 486 1049
Стажът е част от учебната програма на всички специалности. Той е минимум 10-

дневен. В направление Туризъм текущи предложения за стажове се предлагат от
Колежанския център за развитие на кариерата, който е обслужващо звено на Колежа по
икономика и администрация и има за предмет на дейност подпомагане на
професионалното ориентиране и кариерното развитие на младите хора – студенти,
докторанти, специализанти от колежа.
3.7. Администрация и Мениджмънт на опазване на добра
управление обществения ред и противодействие
на престъпността
Бизнес администрация Не е предвиден
Стопанско управление задължителен стаж по
3.8. Икономика Икономика на туризма учебен план добра
Mаркетинг
Финанси
Счетоводство и контрол
3.9 Туризъм Организация и управление на задоволителна
туристическото обслужване
В началото на април 2011 година Колежът по икономика и администрация – Пловдив

подписва договор с няколко хотела в Пловдив (Хотел „Дедеман Тримонциум”, "Синергон
хотели" , "Новотел Пловдив" и др.) за провеждане на студентски стажове в тях. Освен с
хотели, колежът сключва договор и с „Централна кооперативна банка” АД, клон Пловдив.
В края на месец май 2011 година е подписан договор между колежа по икономика и
Националната агенция по приходите в Пловдив, която осигурява стаж на 15 студенти от
колежа за период от две седмици.
Подборът на студентите става от приемащите институции по автобиография.

Колежът по икономика и администрация изисква служебна бележка от студентите, с която
те удостоверяват провеждането на стажа си.
2.3.10. Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг - София
Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг подготвя професионални бакалаври

в само една специалност – Маркетинг. От общо 1578 студента, 262 са в редовна форма.
1578 1578 262 1316
От началото на учебна година 2002/2003 в Колежа по мениджмънт, търговия и

маркетинг се въвежда специален раздел в обучението, наречен "Учебни практики". За да
бъде призната като успешно завършена третата учебна година, всеки студент трябва да
има определен обем участие в учебна практика, като избира тематиката и годината, в
която да я реализира. Практиките не са свързани с отделни дисциплини.
Работата по практиките се отчита в кредити (между 5 и 15). За всяка практика се

съобщава предварително колко на брой точки носи при успешното участие в нея. Всеки
студент свободно избира в какви практики да се включи, за да събере необходимия му
брой точки за признаването на учебната година.

3.8. Икономика Маркетинг Организиран от Колежа; за добра
всеки конкретен стаж –
различен брой кредити
Основна цел на действащата система за учебни практики е придобиване на

практически умения и опит при работа в реална бизнес среда, което е съществен елемент
на професионалните компетенции на бъдещия специалист. Колежът организира
практиките на студентите си въз основа на изградени партньорства и двустранни договори
с бизнес организации в страната и чужбина.
2.3.11. Международно висше бизнес училище - Ботевград
Международното висше бизнес училище в Ботевград обучава 5490 студента в три

направления и шест специалности. По-малко от една десета от тях – 479 - са в редовна
форма на обучение.
5490 4960 479 4481 530 0 530
Най-вече поради изключително големия дял на задочни и дистанционни студенти

Ботевградското бизнес училище не е предвидило задължителни стажове в учебните
планове на нито едно от трите направления, по които предлага обучение.

Бизнес администрация
3.7 Администрация и Бизнес администрация - много добра
управление международна програма на
англ.език, съвместно със СИТИ
Юнивърсити - Сиатъл, САЩ
Международни икономически Не е предвиден
3.8 Икономика отношения задължителен стаж добра
Счетоводство и контрол
Туризъм
3.9 Туризъм Международен туризъм (на английски много добра
език)
2.3.12. Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски” – София
Университетът е акредитиран за 7 професионални направления и 16

специалности. От 3390 студента, 1817 са редовни студенти в бакалавърска степен.
3390 2673 1817 856 717 463 254
Учебните практики и стажовете са част от учебната програма за всички

специалности. Положеният стаж приключва със зачитане, като за него се присъждат
определени кредити.
В повече от половината от осъществените стажове инициирането им произтича от

катедрите в университета и рядко студентите сами организират намирането на стажантско
място. Обикновено са осигурени достатъчно места и се прави разпределение на
студентите в различните организации на случаен принцип.
Стаж се полага след втори семестър, като за различните години стажът е с

различна продължителност. Стажовете протичат при пълно или непълно работно време.
Присъдените кредити са в зависимост от продължителността на стажа. За по-
продължителните стажове се присъждат по 3 кредита. За краткосрочните стажове (до 5
дни) се присъжда по 1 кредит.
ИЗИСКВАН СТАЖ НАОА

ПРОФЕСИОНАЛНО СПЕЦИАЛНОСТ
Екология и опазване на околната много добра
4.4 Науки за земята среда
Геология и геоинформатика Учебни практики се
Приложна геофизика организират всеки добра
Механизация на мините и семестър. Понякога са в
5.1.Машинно инженерство компютърни приложения в рамките на
машиностроенето университетски
лаборатории и добра
5.2 Електротехника, Електроенергетика и изследователски звена и
електроника и автоматика електрообзавеждане по-рядко са теренни
Автоматика, информационна и практики извън
управляваща техника университета.
Маркшайдерство и геодезия Продължителността е до добра
5.7 Архитектура, Хидрогеология и инженерна геология 60 учебни часа и носят
строителство и геодезия между 1 и 3 кредита.
Подземно строителство
добра
5.8 Проучване, добив и Геология на минералните ресурси
обработка на полезни Сондиране и добив на нефт и газ
изкопаеми Разработване на полезни изкопаеми
Минерални технологии
5.11 Биотехнологии Биотехнологии добра
5.13 Общо инженерство Компютърни технологии в добра

инженерната дейност
Управление на ресурси и
производствени процеси
2.3.13. Национална академия за театрално и филмово изкуство

„Кръстьо Сарафов” - София
Националната академия по театрално и филмово изкуство има едно

професионално направление – Театрално и филмово изкуство. В 15 специалности са
записани 537 студента, голямата част от които – 502 - са в редовна форма на бакалавърска
степен.
537 502 502 0 35 35 0
В учебните програми на университета липсват задължителните параметри на стаж

за една учебна програма (като хорариум, тип изпит, кредити и т.н.). Налице е дисциплина
„допълнителна професионална практика”, която е част от незадължителните дисциплини.
Заложена е само за актьорските специалности и специалността Театрознание и
театрален мениджмънт. Няма отношение към стажовете в държавната администрация.

8.4.Театрално и филмово Анимация много добра
изкуство Кинознание Не са предвидени
Театър на движението задължителни стажове по
Филмова и телевизионна режисура учебен план.
Режисура за драматичен театър
Филмов и телевизионен монтаж
Фотография
Актьорство за куклен театър
Драматургия
Театрознание и театрален
мениджмънт
Сценичен и екранен дизайн
Филмово и телевизионно
операторство
Актьорство за драматичен театър
Режисура за куклен театър
Сценография за куклен театър
2.3.14. Национална спортна академия - София
Националната спортна академия (НСА) е акредитирана по три професионални

направления (Педагогика на обучението по.., Обществено здраве и Спорт).
Специалностите са пет, като в тях са записани 3422 студенти редовно обучение в
5096 4389 3422 967 707 356 351
В учебните планове на НСА се срещат и двете понятия – „практики” и „учебни

стажове”. В учителския факултет дейността се провежда като текуща педагогическа
практика в пети, шести и седми семестър. Завършва с изпит и носи 9 кредита. Освен това
е предвидена и преддипломна педагогическа практика. Тя завършва с държавен изпит и
носи 20 кредита. Провежда се през 8-ми семестър. Всяка от учебните практики се води от
преподавател от учебното заведение.
Стажът се организира от Университета в начални и средни училища. Осигурен е

стаж за всички студенти, а те се разпределят на случаен принцип в различните училища.
Стажът завършва с оценка от преподавателя по стаж след съгласуване с учителя
настойник на съответния студент.
Учебните планове на треньорския факултет предвиждат практическа стажантска

подготовка, описана в две свои прояви: като текуща практическа подготовка (60 часа през
5, 6, и 7 семестър) и като „преддипломна стажантска подготовка“ (240 часа през 8
семестър).
В специалност Кинезитерапия, туризъм и спортна анимация времетраенето на

практиката е 25 работни дни (5 седмици) и носи 10 кредита в 7-ми семестър.
1.3 Педагогика на Педагогика на обучението по Педагогически стажове за много добра
обучението по ... физическо възпитание две седмици, които носят
7 кредита в 8-ми семестър
7.4 Обществено здраве Кинезитерапия 25 работни дни (5 много добра
седмици) и носи 10
кредита в 7-ми семестър
7.6.Спорт Спорт Не е предвиден много добра
Спортен мениджмънт задължителен стаж
Спортна анимация
2.3.15. Национална художествена академия - София
Националната художествена академия е акредитирана в две направления –

Изобразително изкуство и Театрално и филмово изкуство. Обучават се 937 студенти, само
в редовна форма, от които 742 бакалаври в 18 специалности.
937 742 742 0 195 195 0
В учебните планове не е предвиден текущ или преддипломен стаж, но са

предвидени специфични учебни практики. Учебната практика е предвидена по учебна
програма в повечето специалности на бакалавърската образователно-квалификационна
степен с кредити и оценка (специалност Живопис, Скулптура, Графика, Плакат и др.).
Въпреки, че тези практики са пряко свързани с естеството на учебния процес, има
специалности, в които такова изискване липсва (например, Стенопис, Книга и Печатна
графика).

8.2 Изобразително изкуство Живопис Не е предвиден много добра
Стенопис задължителен стаж, а
Скулптура само практики
Графика организирани от
Книга и печатна графика университета всеки курс и
Плакат и визуална комуникация носещи 3-5 кредита
Резба
Керамика
Сценография
Текстил
Метал
Индустриален дизайн
Рекламен дизайн
Порцелани стъкло
Дизайн на детска среда
Мода
Изкуствознание
8.4.Театрално и филмово Театрално и филмово изкуство Не е предвиден много добра
2.3.16. Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров” -
София
Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ предлага две

професионални направления (Педагогика на обучението и Музикално и танцово
изкуство). В рамките на осем специалности се обучават 1012 студента, от които 635 в
редовна форма на бакалавърска степен.
1012 684 635 49 328 328 0
Стажът не е задължителен и не е включен в учебните програми.

1.3 Педагогика на Педагогика на обучението по музика Стажът не е задължителен много добра

обучението по ... и не е включен в учебните
Инструментално изкуство - вид програми.
8.3 Музикално и танцово инструмент много добра
изкуство
Класическо пеене
Музикално-сценична режисура
Поп и джаз инструментално изкуство
Поп и джаз пеене
Тонрежисура
Балетно изкуство
2.3.17. Нов български университет - София
Нов български университет (НБУ) обучава над 10000 студента в 21 професионални

направления и 35 специалности. 6955 са бакалаврите в редовна форма на обучение.
10782 8280 6955 1325 2844 2502 342
Специален документ, приет от Ректора на НБУ и наречен „Процедура за

организация на практиките и стажовете в НБУ”, урежда формите и организацията на
практиките и стажовете на студентите в Нов български университет. Практиките,
провеждани като теренно изследване, посещение на място, експеримент, работно ателие,
пленер и други подобни и стажовете, осъществявани във външна институция или в НБУ, са
учебни форми, които са съставна част от програмите за образователна степен и от
програмите за продължаващо обучение.
В учебните програми практиките и стажовете носят кредити, като техният дял се

определя от спецификата на програмата или от държавните изисквания, ако има
формулирани такива. Броят кредити и условията за получаване се изписват в
изискванията за завършване на програмата.
ПРОФЕСИОНАЛНО
НАПРАВЛЕНИЕ СПЕЦИАЛНОСТ ИЗИСКВАН СТАЖ НАОА
2.1 Филология
Българистика /Език и литература – Добра
програма Педагогически стаж – 60
Чужди езици и култури часа, 5 кредита, 3 курс
2.2.История и археология История и археология Не е предвиден
задължителен стаж Добра
2.2.История и археология История и археология Добра
2.3 Философия Философия Не е предвиден
Философия, език, комуникация задължителен стаж Добра
3.1 Социология, Антропология
антропология и науки за Култура и изкуство Не е предвиден Много добра
културата задължителен стаж
Психология Преддипломен стаж – 120
3.2 Психология часа, 8 кредита, 3 курс Добра
3.3 Политически науки много добра
Политически науки на български език Педагогически стаж – 60
Политически науки на френски език часа, 5 кредита, 3 курс
Клинична социална работа
3.4. Социални дейности Фамилна и брачна терапия Преддипломен стаж – 120 Добра
Европейска политика и европейска часа, 8 кредита, 3 курс
социална работа
Артистични психо-социални практики
3.5.Обществени Обществени комуникации и Добра
комуникации и информационни науки
информационни науки Управление на масовите комуникации Два стажа – 3 и 4-ти курс
и връзки с обществеността по 60 часа и 4 кредита.
Право Преддипломен стаж – 120
3.6. Право часа, 8 кредита, 3 курс Добра
3.7 Администрация и Преддипломен стаж – 30
управление Публична администрация работни дни, 10 кредита, 3 Много добра
Бизнесадминистрация курс
Икономика Преддипломен стаж – 120
3.8 Икономика часа, 8 кредита, 3 курс Добра
Туризъм Преддипломен стаж – 120
3.9 Туризъм Мениджмънт на хотелиерството и часа, 8 кредита, 3 курс 7,30
ресторантьорството
Екология и опазване на околната Добра
4.4.Науки за земята среда
Не е предвиден
Екология и екотоксикология задължителен стаж
Информатика
4.6 Информатика и Компютърни и медийни технологии Не е предвиден много добра
компютърни науки Мрежови технологии задължителен стаж
добра
5.3 Комуникационна и Телекомуникационни системи и Не е предвиден
компютърна техника технологии задължителен стаж
Не е предвиден Добра
8.1.Теория на изкуствата Теория на изкуствата задължителен стаж
Интериорен и пространствен дизайн Добра
8.2 Изобразително изкуство Мода Не е предвиден
Моден дизайн на облеклото задължителен стаж
Музика
8.3 Музикално и танцово Музикално майсторство Не е предвиден Добра
Добра
8.4.Театрално и филмово Театрално и филмово изкуство Не е предвиден
Преддипломен стаж – 120 много добра
9.1 Национална сигурност Гражданска и корпоративна сигурност часа, 8 кредита, 3 курс
Директорите на програми организират провеждането на практиките и

стажовете на студентите от програмата и предлагат на декана сключване на договори с
външни институции. Съветът на департамента определя ръководител на практиката или
стажа, който разработва подробен план и изисквания за провеждането им.
Стажът може да се провежда индивидуално или групово и винаги е одобрен от

директора на програмата. Ръководителят на стажа носи цялата отговорност за работата,
извършвана от студента по време на стажа. Той и студентът-стажант попълват
съответните документи и ги предават на директора на програмата или на координатора на
програмата след приключването на стажа. Мястото на провеждане на стажа се избира от
студента в съответствие с неговите интереси и професионални планове, както и от реално
достъпните за стаж институции в сферата на специалността. Информация за възможните
за провеждане на стаж места, когато има такива, може да бъде получена в офиса на
програмата. Правилата за подбор зависят от приемащата организация.
Защитата на практическото обучение се провежда в НБУ в определено от комисия

време за всички стажове от семестъра. До защита се допускат студенти, представили
удостоверение за проведено практическо обучение (служебна бележка), заверено от
организацията, в която е проведена практиката или стажът, персонален дневник за
провеждане на стажа и отчет за дейността си по време на практиката, заверени от
ръководителя на практиката/стажа.
Във връзка със защитата на стажа:
 Директорът на програмата предлага за одобрение от Съвета на департамента

комисия за провеждане на защита на стажа, както и датите за защита. Комисиите
за стажа се състоят от трима хабилитирани преподаватели.
 Директорът на програмата предоставя информация за датата, часа, мястото,
комисията за защита на информационните табла една седмица преди датата за
защита.
Защитата се провежда под формата на събеседване, на което се представя кратък

устен доклад, дневник на отчета за проведеното практическо обучение, необходимите
документи; студентите отговарят на зададените от комисията въпроси. За провеждането
на стаж/практика студентите получават кредити в съответствие с посочените в каталога
на НБУ за съответния випуск и съгласно особеностите на програмата. Получените кредити
се удостоверяват с протокол, издаден от Учебен отдел на НБУ. Стажовете най-често са с
продължителност от 15 до 30 работни дни и носят 10-12 кредита.
Проучването на документи на Центъра по публична администрация на НБУ,

свързани с практическите стажове на студентите, показва, че:
- на базата на подписани Меморандуми (от 2004, 2005 и 2006 г.) между постоянните
парламентарни комисии по “Права на човека”, “Местно самоуправление, „регионална
политика и благоустройство”, “Външна политика” и по въпросите на “Държавната
администрация” и Център по публична администрация на НБУ всеки семестър до края на
мандата на 39-то и 40-то Народното събрание студенти от програмите се включват в
работата на комисиите като стажанти и представят резултатите от партньорството;
- през 2004 г. между НБУ и Академията на Министерство на вътрешните работи -

София е сключено Споразумение за сътрудничество, вследствие на което ежегодно от
10 до 15 студенти от програмата провеждат практически стаж в Академията на МВР;
- през 2005 г. по инициатива на ЦПА между НБУ и Програмата на ООН (ПРООН) за

развитие е сключен Меморандум за разбирателство за период от 7 месеца, считано от
1 януари 2006 г., като вследствие на осъщественото партньорство 2 студенти от
програмата са включени като стажанти в Представителството на ПРООН в България;
- през 2007 г. на базата на сключен договор между НБУ и Министерството на

държавната администрация и административната реформа 8 студента от програмата са
провели практически стаж, вземайки активно участие инициативата на министерството
“Таен клиент”;
- на базата на сключен договор (резултат от среща с алумни) между НБУ и

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ежегодно 10 студента
провеждат практически стаж в структури на министерството.
Като интересна и иновативна практика за провеждане на стаж може да се посочи
проект „Университет на открито“, финансиран от Централен фонд за стратегическо
развитие към Настоятелството на Нов български университет и Дирекция на Природен
парк Витоша. Проект „Университет на открито“ e партньорски образователен проект,
който цели изграждането на професионално отношение и гражданска позиция сред
участващите студенти. Той съдейства за подобряване на разпознаваемостта и публичния
образ на Природен парк “Витоша” и на Нов български университет.
„Университет на открито“ се осъществява в рамките на курсове от магистърски и

бакалавърски програми към департаменти "Икономика и бизнес администрация”, “Масови
комуникации”, “Политически науки” и “Дизайн и архитектура” на НБУ и включва между 60
и 80 студента и 15 преподаватели. Партньори на НБУ по проекта са Дирекцията на
Природен парк „Витоша” и Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”. Дирекцията
на Природен парк „Витоша” предоставя финансиране и материална база за провеждане на
част от дейностите. Софийско гражданско сдружение “Щастливеца” осигурява експертна,
логистична и техническа помощ.
Дейностите по проекта са обособени в пет направления:
• Запознаване с Природен парк “Витоша” – провеждане на семинари в НБУ с гост-

лектори и изнесено обучение на територията на Парка в рамките на курсове и семинарни
занятия;
• Дейности по проучване на публичния образ и разработване на идеи за

популяризиране и развитие на Природен парк “Витоша”;
• Дейности по означаване на входовете на парка и подобряване тяхната

разпознаваемост от публиката (туристите и гражданите на гр. София);
• Анализ и представяне на резултатите от работата по проекта;
• Дейности за популяризиране на Проекта и на НБУ.
2.3.18. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
В Пловдивския университет се подготвят студенти по 20 професионални

направления и 58 специалности. От почти 16000 студента, 8548 са редовна форма на
15876 11192 8548 2581 4684 3447 1237
Стажът е включен в учебната програма на повечето специалности (54).
В специалност Стопанско управление има задължителен стаж, включително

защита на проект, който е свързан с него. Стажът носи 5 кредита.
Помощник-ректорът обезпечава условията за провеждането на учебни практики и

стажове на студенти. В специалност Право стажовете се провеждат през лятото и са
задължителни. Обикновено това се случва след четвърти курс в Пловдивския Окръжен
съд. Продължителността им е две седмици и университетът отговаря за уреждането им.
Всички стажове завършват с оценка след представяне на служебна бележка и

кратък отчет (до 3 страници). Продължителността на стажа е различна за различните
специалности, като е от 2 седмици до 1 месец. Стажовете се провеждат по време на
учебната година при съчетаване със занятията и/или през лятото.

1.1 Теория и управление на Образователен мениджмънт 80 часа преддипломен стаж, 4 добра
образованието кредита, 3-ти курс
1.2. Педагогика Предучилищна педагогика и начална много добра

училищна педагогика
Предучилищна педагогика и чужд
език 60 часа педагогически стаж,
Начална училищна педагогика и чужд 5 кредита, 4-ти курс
език
Педагогика
Специална педагогика
Социална педагогика
Социална педагогика, Комуникативни
нарушения
1.3 Педагогика на Физическо възпитание много добра
обучението по ... Педагогика на обучението по
Български език и руски език
Български език и история
Български език и английски език
Български език и френски език
Български език и немски език
Български език и новогръцки език
Български език и испански
Английски език и френски език
Руски език и западен език
Физика и математика
Биология и химия 60 часа педагогически стаж,
Химия и физика 5 кредита, 4-ти курс
Английска филология 60 часа педагогически стаж,
Славянска филология 5 кредита, 4-ти курс
2.2. История и археология История 60 часа педагогически стаж, добра
5 кредита, 4-ти курс
2.3 Философия Философия 60 часа педагогически стаж, добра
5 кредита, 4-ти курс
3.1 Социология, Етнология много добра
антропология и науки за Социология 80 часа преддипломен стаж, 4
културата кредита, 3-ти курс
3.2 Психология Психология 50 часа преддипломен стаж, задоволителна
3кредита, 3-ти курс
3.3 Политически науки Политология 50 часа преддипломен стаж, 5 добра
кредита, 3-ти курс
3.5. Обществени Връзки с обществеността добра
комуникации и Връзки с обществеността в бизнеса 2 стажа по 30 часа и 3
информационни науки Връзки с обществеността в кредита в трети и четвърти
развиващия се социум курс
3.6 Право Право Две седмици летен стаж – 4 много добра
кредита
3.7 Администрация и Стопанско управление 120 часа, 5 кредита, трети много добра
управление курс, завършва със защита на
курсов проект
3.8 Икономика Макроикономика много добра
отношения 120 часа преддипломен стаж,
Маркетинг 5 кредита, 3-ти курс
4.1 Физически науки Физика 60 часа педагогически стаж, добра
Инженерна физика 5 кредита, 4-ти курс
4.2 Химически науки Химия 60 часа педагогически стаж, много добра
Компютърна химия 5 кредита, 4-ти курс
4.3 Биологически науки Биология много добра
Молекулярна биология
Екология и опазване на околната 60 часа педагогически стаж,
среда 5 кредита, 4-ти курс
Биоинформатика
4.4. Науки за земята География добра
Регионално развитие 60 часа педагогически стаж,
Ресурси и устойчиво развитие 5 кредита, 4-ти курс
4.5 Математика Математика Не е предвиден много добра
Приложна математика задължителен стаж
4.6 Информатика и Информатика Не е предвиден много добра
компютърни науки задължителен стаж
8.3 Музикално и танцово Джаз и поп изпълнителско изкуство Не е предвиден много добра
8.4.Театрално и филмово Театрално и филмово изкуство Не е предвиден добра
2.3.19. Русенски университет „Ангел Кънчев”
Русенският университет „Ангел Кънчев” е акредитирал специалности в 14

направления. В 30 специалности се обучават 8237 студента, от които 4452 в редовна
форма на образователно-квалификационна степен бакалавър.
8237 6392 4452 1940 1846 845 1001
В 10 от специалностите е предвиден преддипломен стаж. Удостоверява се със

служебна бележка. В 20 от специалностите стажът не е предвиден като дисциплина, която
носи кредити в учебния план. Удостоверява се със служебна бележка. В повечето от тези
специалности стажът не е предвиден в учебния план, но е задължителен за допускане
до държавен изпит.
Преддипломните стажове са с минимална продължителност от 60 часа и носят по 4

кредита. Само в специалност Право се провеждат стажове на два пъти – в 4-ти и пети курс,
всеки от които продължава поне 120 часа и носи 6 кредита.
ПРОФЕСИОНАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ СПЕЦИАЛНОСТ ИЗИСКВАН СТАЖ НАОА

1.2.Педагогика Начална училищна педагогика и чужд Педагогически стаж в четвърти добра
език курс – 60 часа и 4 кредита.
Предучилищна и начална училищна
педагогика
1.3 Педагогика на обучението Педагогика на обучението по Педагогически стаж в четвърти много добра
по ... математика и информатика курс – 60 часа и 4 кредита.
Педагогика на обучението по български
език и история
3.3 Политически науки Европеистика Преддипломен стаж 60часа, 4 много добра
кредита, трети курс
3.6.Право Право Преддипломен стаж в четвърти добра
и пети курс – по 120 часа и 6
кредита
3.7 Администрация и Стопанско управление Преддипломен стаж 60часа, 4 добра
управление кредита, трети курс
3.8 Икономика Маркетинг Не е предвиден задължителен добра
стаж в учебните планове
отношения
4.6 Информатика и Информатика и информационни Не е предвиден задължителен много добра
компютърни науки технологии стаж в учебните планове
5.1 Машинно инженерство Земеделска техника и технологии Не е предвиден задължителен много добра
стаж в учебните планове
Хидравлична и пневматична техника
Техническо поддържане и надеждност
машиностроителни техники и
технологии
Машиностроене и уредостроене
5.2 Електротехника, Електроенергетика и Не е предвиден задължителен много добра

електроника и автоматика електрообзавеждане стаж в учебните планове
Електроника
Автоматика, информационна и
управляваща техника
5.3 Комуникационна и Комуникационна техника и технологии Не е предвиден задължителен много добра
компютърна техника стаж в учебните планове
5.5 Транспорт, корабоплаване Транспортна техника и технологии Не е предвиден задължителен много добра
и авиация стаж в учебните планове
Технология и управление на транспорта
5.6.Материали и Технология на материалите и Не е предвиден задължителен добра

материалознание материалознание стаж в учебните планове
5.13 Общо инженерство Индустриално инженерство Не е предвиден задължителен много добра
Индустриален мениджмънт стаж в учебните планове
Промишлен дизайн
Информационен дизайн
Аграрно инженерство
Екология и техника за опазване на
околната среда
7.4 Обществено здраве Кинезитерапия Ерготерапия Преддипломен стаж в четвърти много добра
курс – 60 часа и 4 кредита.
2.3.20.
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Софийски университет „Св. Климент Охридски” (СУ) е най- старият и престижен

университет в България. С над 20 000 студенти, 16 факултета със 101 специалности в
рамките на 24 професионални направления СУ е най-големият университет в страната, а
както сочат данните от публикуваните неотдавна резултати от рейтинговото проучване на
Министерство на образованието, младежта и науката и Институт Отворено общество
София, заема първата позиция по залегналите в проучването индикатори. В университета
се подготвят студенти по всичките направления, които представляват най-голям интерес
от гледна точка на стажовете в държавната администрация:
– Администрация и управление,
- Икономика,
- Информатика и компютърни науки,
- Право,
- Политически науки и Обществени комуникации.
20962 14431 12588 1843 6531 4905 1626
На общоуниверситетско ниво са приети правила за структурата и съдържанието на

учебните планове, според които те задължително съдържат раздел за практика (стаж).
Въпреки това в рамките на СУ съществуват сериозни различия, които са продиктувани
както от чисто съдържателните характеристики на отделните специалности, така и от
наложените практики и вижданията на всяка катедра. В таблицата по-долу е направен
конкретен преглед на всички релевантни спрямо даденото проучване специалности с
оглед мястото на стажовете в учебните програми.

Предвидени са педагогически добра
1.2.Педагогика / за Предучилищна педагогика и чужд стажове през трети и
Факултет по начална и език четвърти курс, които носят
предучилищна педагогика Начална училищна педагогика и чужд между 4 и 8 кредита в
език различните специалности и са
Специална педагогика с продължителност 30-75
Предучилищна и начална училищна часа. Стажовете се
педагогика организират от съответната
Социална педагогика специалност
1.2.Педагогика / за много добра
Факултет по педагогика/ Педагогика
1.3 Педагогика на Предвидени са педагогически
обучението по ... Изобразително изкуство стажове през трети и
четвърти курс, които носят
Музика
между 4 и 8 кредита в
География и биология
различните специалности и са
Биология и химия
с продължителност 30-75
История и география
часа. Стажовете се
организират от съответната
Химия и информатика
специалност
Химия и физика
Физика и математика
много добра
2.1 Филология Класическа филология;
Френска филология;
Немска филология;
Английска филология;
Испанска филология;
Италианска филология; Предвидени са педагогически
Португалска филология; стажове през трети и
Новогръцка филология; четвърти курс, които носят
Унгарска филология; между 4 и 8 кредита в
Румънска филология; различните специалности и са
Скандинавистика; с продължителност 30-75
Тюркология; часа. Стажовете се
Арабистика; организират от съответната
Индология; специалност. За тези, които
Китаистика; не изберат педагогически
Японистика; профил се признават
Иранистика; преводачески и други видове
Кореистика; стаж, които са задължение на
Арменска филология студентите
Българска филология
Самоорганизирани от много добра

2.2. История и археология История , университета педагогически
Археология, стажове и теренни
Минало и съвремие в ЮИ Европа, археологически практики. В
Архивистика специалност Минало и
съвремие на ЮИ Европа е
предвидена задължителна
практика в държавна
институция в 5-ти семестър в
рамките на 30 часа, която
носи 5 кредита. Архивистика -
2-ри семестър в публичната
администрация - 60 часа, 30
кредита, 4-ти сем. - във
фирмен архив - 90 часа, 3
кредита в Държавен архив -
6-ти семестър, 90 часа, 4
кредита.
Педагогически стаж
2.3 Философия Философия
Не е предвиден
2.4 Религия и теология Теология
Педагогически стаж - по
3.1 Социология, Социология избор и стаж в 8-ми семестър много добра
антропология и науки за Културология в рамките на 120 часа и 7
културата Етнология кредита
Педагогически стаж през 8-ми
3.2 Психология Психология семестър, 10 кредита, 120 много добра
часа
Предвидени са стажове в
3.3 Политически науки Политология държавни и политически много добра
институции в 8-ми семестър.
Европеистика Политология - 20 кредита
Международни отношения (мин. 240 часа) като
семестърът предвижда и 10
кредита подготовка за
държавен изпит и е
освободен от аудиторна
заетост. Европеистика - 7-ми
семестър, 120 часа, 9 кредита
Предвидени са летни стажове много добра
3.4. Социални дейности Социални дейности и преддипломен стаж - в 8-ми
семестър 300 часа и 20
кредита
3.5.Обществени Журналистика
комуникации и Преддипломен стаж - 3
информационни науки Връзки с обществеността кредита
Книгоиздаване
Библиотечно-информационни науки
3.6 Право Различни правила според много добра
Право избраната специализация
Регионално управление - добра
3.7 Администрация и Стопанско управление няма задължителен стаж,
управление Регионално развитие и политика Стопанско управление - 6-ти
семестър, 5 кредита, 30 дни,
Публична администрация Публична администрация - 6-
ти семестър, 4 кредита, 120
часа.
6-ти семестър, 6 кредита, 30 много добра
3.8 Икономика Икономика дни.
Целия 6-ти семестър, 450 добра
3.9 Туризъм Туризъм часа, 30 кредита.
Физика Специфични стажове и много добра

4.1 Физически науки Инженерна физика практики организирани от
Ядрена техника и ядрена енергетика Университета и партньорски
Астрофизика, метеорология и организации през целия
геофизика семестър.
Химия Специфични стажове и много добра
4.2 Химически науки Екохимия практики организирани от
Ядрена химия Университета и партньорски
Компютърна химия организации през целия
семестър.
Биология много добра
Специфични стажове и
4.3 Биологически науки Екология и опазване на околната
практики организирани от
среда
Университета и партньорски
Молекулярна биология
организации през целия
Биомениджмънт и устойчиво
семестър.
развитие
Геология Само педагогически стаж и много добра
4.4.Науки за земята География теренни практики
Математика много добра
4.5 Математика Приложна математика Не е задължителен
Статистика
Информатика много добра
Не е задължителен,
4.6 Информатика и Компютърни науки
организират се практики от
компютърни науки Софтуерно инженерство
университета
Информационни системи
Биотехнологии В 6-ти семестър, 5 кредита, много добра
5.11 Биотехнологии 20 дни.
7.4 Обществено здраве Медицински факултет Медицинска практика добра
Могат да бъдат идентифицирани специалности в СУ, в чиито учебни планове изрично

е предвидена възможност за стаж в държавната администрация при препоръчаните на
студентите приемащи институции: Социология, Политология, Европеистика,
Международни отношения, Социални дейности, Журналистика, Връзки с
обществеността, Право, Стопанско управление, Публична администрация, Икономика,
Туризъм, Минало и съвремие на Югоизточна Европа, Архивистика и други.
Представената по-горе таблица демонстрира факта, че специалностите в СУ са

развили собствен подход към организацията на стажовете, който най-добре кореспондира
на образователните цели на програмите. Сред тях заслужава да се отбележи като добра
практика програмата на специалност Публична администрация, в която - освен
характерните елементи за стажантските програми като задължителен характер, оценка,
присъждане на кредити - са представени иновативни решения в полза на професио-
налното и кариерно развитие на студентите. Специалността е организирала стажантското
обучение както във формата на действително участие в организации на централната и
местна администрация, неправителствени и бизнес организации, но също така провежда
аудиторни занятия по тази проблематика. В тях се канят гости от различни сфери, които
дискусионни срещи спомагат за изясняване на:
 редица детайли от гледната точка на ръководството при подбора на кадри;

 елементите в изграждането на индивидуалната (за разлика от типологичната)
професионална реализация;
 поставят се множество практически и изследователски задачи, които
способстват за:
- проверка на аналитичните умения на студентите-стажанти,
- развитието на техните меки умения по отношение на комуникативните
способности (писане на СV и мотивационно писмо, пунктуалност,
екипност, безупречна първична грамотност и специализирани
комуникационни умения);
 инициират се събития, в които участниците в стажантската програма
получават задания, стимулиращи развитие на умения за събитиен маркетинг
и т.н.
Оценката за участието в стажантската програма се определя не само въз основа на

факта на провеждане на стаж, но също и въз основа на качеството на текущите задания и
принос към екипния резултат; представянето на съдържателен стажантски отчет,
позволяващ споделяне на полезна информация и от положителния и от отрицателния
опит, натрупан по време на действителния стаж в организациите. Катедрата е определила
преподавател, който постоянно води стажантската програма. Установени са множество
двустранни партньорства, които улесняват процеса на намиране на стажантски позиции.
Особено полезен изглежда опитът за непосредствен контакт с алумни клуба на
специалността, чиито членове често организират и подпомагат непосредствените
стажантски дейности на студентите по време на техните стажове.
Стажовете в СУ се осъществяват и по някои отделни проекти. 75 студенти от
Факултета по математика и информатика и Философския факултет на университета се
включват в платени стажове в единайсет престижни фирми и организации през 2010
година. Това става чрез проект за организиране, провеждане и създаване на методология
за студентски стажовете в Софийски университет.
Проектът “Създаване на система за провеждане на практически стажове на

студенти от Факултета по математика и информатика и Философския факултет на СУ "Св.
Климент Охридски" е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси” 2007 – 2013 г. Партньори по проекта са 11 фирми от ИТ бизнеса и от сферата на
управлението на човешките ресурси и консултантските услуги. За студентски стаж могат
да кандидатстват студенти от двата факултета на СУ. Налагането на практическия стаж в
реална бизнес среда - като неизменна част от съвременното европейско висше
образование на сегашния специалист - е основна цел на проекта.
Проектът е също така стъпка напред в утвърждаване модела на партньорство

между научната и изследователска общност и бизнеса. Основна задача е ангажирането на
академични наставници от университета, от една страна, и ментори от фирмите-
партньори, от друга, в общи екипи. Създаването и апробирането на ефективна схема за
провеждане на студентски стажове, приложима за студенти не само от природните, но и
от хуманитарните науки, е било предвидено да доведе до преодоляване на процедурните
бариери при разработването на стажантски програми. Изработената и проверена на
практика методология за провеждане на стажове във фирми е било заложено да има
дълготрайно приложение след приключване на проекта.
Стажантските методики, наръчници и помощни материали, съставени и изработени

в етапа на изпълнение на проекта, са предоставени за свободно ползване от всички
кариерни центрове в страната, както и на техните партньори от бизнеса.
Стажовете в СУ се оценяват с текуща оценка. След приключване на практиката,

студентите представят няколко документа. Издава се служебна бележка от институцията,
в която студентът е провел практиката, съдържа подпис на нейния директор
(ръководител) и печат. Удостоверява, че студентът е провел определения брой часове за
конкретен период от време. Изготвя се доклад от всеки студент съобразно зададен модел,
който най-често съдържа:
 Информация за институцията, в която е проведена практиката. Представянето на

институцията може да включва: вътрешна структура, функции, услуги, нормативна
база, цели на работа в съответната институция, водещи принципи в дейността й
 Изложение на дейностите, които студентът е наблюдавал или които е извършвал

самостоятелно. Предложения за бъдещи дейности в контекста на конкретните
потребности на организацията и клиентите.
 Характеристика на основните категории клиенти, които обслужва институцията –

техни специфични особености и потребности, социален статус, специфични
изисквания към подходите на работа. Анализи, изведени и от теоретични
концепции – пресечни точки.
 Заключение, в което се посочват анализи и препоръки за повишаване
ефективността на работата, както и новите знания, и умения, придобити по време
на практиката;
 Идеи за бъдещото професионално развитие.
Поощрява се извеждането и на “добри практики” в полето, в което е проведена

лятната практика и възможностите (или пречките) за приложение и връзката им с
теорията.
2.3.21. Стопанска академия „Димитър Ценов” - Свищов
В Стопанска академия „Димитър Ценов” са създадени 16 специалности в две

научни направления – Администрация и управление и Икономика. От 11694,
студента 5826 са в редовна форма в бакалавърска степен.
Студенти Бакалавър Магистър Професионален бакалавър

общо
Общо РО З и ДО Общо РО З и ДО Общо РО З и ДО
11694 8224 5826 2398 3208 213 2995 262 157 105
В Свищовската стопанска академия във всички специалности стажовете са

задължителни, с кредити (5 кредита) и с продължителност месец и половина.
Стажовете завършват с текуща оценка.
3.7 Администрация и Стопанско управление много добра
управление Публична администрация Във всички специалности
3.8. Икономика Счетоводство и контрол стажовете са задължителни, с много добра
Стопански и финансов контрол кредити (5 кредита) и с
Статистика и иконометрия продължителност месец и
Застраховане и социално дело половина. Стажовете
Финанси завършват с текуща
Приложна макроикономика оценка.Стажът е след 6-ти
Прогнозиране и планиране семестър.
Маркетинг
отношения
Бизнес информатика
Икономика на индустрията
Икономика на търговията
Аграрна икономика
Икономика на кооперациите
Стажът може да бъде провеждан в цялата страна в промишлени и търговски

предприятия, банки, държавни учреждения, общини и т.н., като мястото му зависи от
съответната специалност. Намирането на приемаща организация е изцяло задължение на
студентите.
Общите за Академията правила са улеснени от факта,че тя подготвя студенти само

в 2 направления. Провеждането на стажове става след 6 семестър и са предвидени като
част от учебната програма за получаване на образователна квалификационна степен
бакалавър като преддипломна практика.
2.3.22. Технически университет - Варна
Технически университет – Варна обучава почти 6 000 студента в осем професионални

направления и 24 специалности. 3778 са бакалаврите редовно обучение.
5794 4408 3778 630 1386 856 530
Широко застъпени са учебно-тренировъчните практики и в по-малка степен

стажовете извън университета. Преглед на учебните планове показва, че всички
специалности имат средно по 90 часа специализирана практика по време на обучението
си. Тук не влизат заниманията в лаборатории или часовете с практическа насоченост по
време на семестъра. Най-често стажът е през лятото след втората или третата година на
обучение.
Изключение правят бъдещите навигатори, които минават практическо обучение

според международните конвенции, осигуряващи световни стандарти в образованието на
морските капитани. Те първо преминават практики на кораб в пристанището, а след това
заминават на 2 плавания – след 3-ти и след 4-ти курс. За целта Техническият университет
поддържа тесни връзки с менинговите компании, както и с корабособственици в Турция,
които осигуряват на българските студенти стаж в емблематичния за търговското
мореплаване трафик на Босфора. Това става на база на дългосрочни споразумения.
В няколко специалности е предвиден преддипломен стаж в последния семестър.

Например, в специалност Агрономство – стаж от 200 часа, който допринася с 8 кредита
или специалност Социален мениджмънт – 100 часа и 4 кредита. От специалностите,
свързани с корабоводенето, се изисква корабоводителна практика – всяка година по 180
часа и съответно по 7 кредита. Стажовете по всички дисциплини се предлагат от
Университета на база на двустранни споразумения или се търсят самостоятелно от
студентите. Подборът се осъществява от приемащата стажантите организация по
документи, а в някои случаи и след интервю.
Във всички специалности на университета се присъждат кредити за положен стаж.

Стажът приключва или с оценка или със зачитане.
3.4. Социални дейности Социален мениджмънт 100 часа стаж в четвърти добра
Социална работа при лица с девиално курс, 4 кредита
поведение
Социална работа с деца
Безопасни и здравословни условия на
труд
Европейска социална интеграция
Спортна анимация
5.1. Машинно инженерство Машиностроителна техника и 90 часа стаж в трети курс, 5 добра
технологии кредита
(Химическо машиностроене)
Компютъризирани технологии в
машиностроенето
5.2. Електротехника, Автоматика, информационна и много добра
електроника и автоматика управляваща техника
Електротехника
5.3 Комуникационна и Комуникационна техника и много добра
компютърна техника технологии
5.4 Енергетика Електроенергетика 60 часа стаж в трети курс, 4 добра
Електроснабдяване кредита
електрообзавеждане
Топлотехника
5.5 Транспорт, Експлоатация на флота и 120 часа стаж в трети курс, 8 много добра
корабоплаване и авиация пристанищата кредита
Корабостроене и морска техника
Техника и технологии за опазване на
морето и околната среда
Транспортна техника и технологии
5.13 Общо инженерство Индустриален мениджмънт 90 часа стаж в трети курс, 5 добра
Инженерен дизайн кредита
6.1. Растениевъдство Агрономство 200 часа стаж 8-ми семестър, задоволителна
8 кредита
2.3.23. Технически университет - София
Техническият университет (ТУ) в София обучава повече от 11000 студента в рамките

на 10 направления и 86 специалности. 8373 са бакалаврите в редовна форма.

общо
11406 8446 8373 73 2526 1924 602 434 378 56
Съществуват сериозни различия между отделните специалности по отношение на

регламентацията на стажовете. Най-често те са организирани от университета на базата на
двустранни споразумения. Предвидени са учебни практики в почти всички курсове, но в
рамките на практически упражнения по определени дисциплини. Задължителен стаж е
предвиден в малка част от учебните планове след трети курс и е с продължителност 1
месец.
Обикновено стажовете в компании от бизнеса са доброволни и се прави подбор на

най-добрите студенти. „Виваком” и ТУ София създават проект от практически лекционни
курсове, за да изградят успешен професионален път. Изисква се общ семестриален успех
от следването над 4.00 и минимум базови познания по английски език. С предимство при
избора са студенти в 3-ти и 4-ти курс от специалности Телекомуникации и Компютърни
системи и технологии. Ежегодно се одобряват 20 студента.
Стажовете приключват с текуща оценка след представяне на служебна бележка и

отчет не по-кратък от 10 страници.
3.7 Администрация и Публична администрация 1 месец в трети курс, 5 много добра
управление Стопанско управление кредита
4.5 Математика Приложна математика Не е предвиден много добра
5.1.Машинно инженерство Машиностроителна техника и Не е предвиден добра
технологии задължителен стаж
Компютърно проектиране и
технологии в машиностроенето
Мехатроника
Текстилна техника и технологии
Ремонт и експлоатация на
автотранспортна техника
5.2 Електротехника, Електроенергетика - производство и Не е предвиден много добра
електроника и автоматика разпределение задължителен стаж
Индустриална електроника и
компютърна техника
Електроенергетика и
5.3 Комуникационна и Телекомуникации 1 месец в трети курс или много добра
компютърна техника Компютърни системи и технологии четвърти, 3 кредита
Компютърни системи и технологии(на
немски език)
Компютърни науки (на английски
език)
5.4 Енергетика Промишлена топлоенергетика Не е предвиден добра
Топлотехника задължителен стаж
Топло- и ядрена енергетика
Maшиностроителна техника и
Maшиностроене и уредостроене
5.5 Транспорт, авиация и Транспортна техника и технологии Не е предвиден много добра
корабоплаване Авиационна техника и технологии задължителен стаж
Комуникационна техника и
Индустриално инженерство (на
английски език)
Индустриален мениджмънт (на
Общо машиностроене (на немски
език)
Инженерен дизайн
Индустриален мениджмънт
Стопанско управление
Машиностроителна техника и
5.5 Транспорт, Транспортна техника и технологии 1 месец в трети курс или много добра
корабоплаване и авиация Автоматика, информационна и четвърти, 6 кредита
Машиностроителна техника и
Топлотехника
5.12 Хранителни технологии Технология на храните Не е предвиден добра
Текстилна техника и технологии задължителен стаж
Земеделска техника и технологии
Ремонт и експлоатация на
автотранспортна техника
Подемно-транспортна и строителна
техника
Топло и ядрена енергетика
Транспортна техника и технологии
5.13 Общо инженерство Индустриален мениджмънт Не е предвиден много добра
Индустриален мениджмънт (на задължителен стаж
Индустриално инженерство
Индустриално инженерство (на
английски език)
Инженерен дизайн
Общо машиностроене (на немски
език)
Технология и управление на
транспорта
Полиграфия
Най-честият инициатор за организирането и провеждането на стажа са катедрите,

като това не изключва и иницииране от страна на организациите – работодатели, и
самостоятелното търсене от страна на студентите на места за стаж. Стажовете са
организирани на половин работен ден или с гъвкаво работно време.
2.3.24. Тракийски университет - Стара Загора
Тракийският университет в Стара Загора има заложени в програмата си 12

направления и 24 специалности, в който са приети 6583 студента, включително 2338
бакалаври редовно обучение.

общо
6583 4058 2338 1720 2286 1352 934 239 239 0
Стажовете са задължителни и са част от учебната програма. Стажовете за всички

направления не приключват с оценка, а със зачитане. Най-често стажовете се инициират
от катедрите в университета. В по-малка степен е активността на съсловни организации,
фирми и частни клиники. Студентите проявяват минимална, ниска степен на активност по
отношение на иницииране на стажовете. Кариерният център няма роля в организирането и
провеждането на стажовете.
Обичайната продължителност на стажа в Тракийския университет е 120 часа.

Лятната учебна практика се провежда в продължение на 3 седмици на пълно работно
време през юли. Стажуването дава от 5 до 7 кредита на студентите в различните
специалности. Осъществява се в трети или четвърти курс. До голяма степен това важи за
всичките 12 направления в старозагорския университет.
1.2 Педагогика Предучилищна и начална училищна Преддипломна педагогическа много добра
педагогика практика – 4-ти курс, 120
часа, 7 кредита
3.4. Социални дейности Социални дейности Преддипломна практика – 4- много добра
ти курс, 120 часа, 7 кредита
Специалност от регулираните Не е предвиден добра
професии "Медицина" задължителен стаж в учебния
план
Специалност от регулираните Не е предвиден добра
професии "Медицинска сестра" задължителен стаж в учебния
Специалност от регулираните план
професии "Акушерка"
3.8 Икономика Аграрна икономика Преддипломен стаж – 3-ти добра
Бизнес икономика курс, 120 часа, 7 кредита
Регионално планиране и развитие на
селските райони
4.3 Биологически науки Екология и опазване на околната Не е предвиден много добра
среда задължителен стаж в учебния
план
Ветеринарна медицина Ветеринарна медицина Не е предвиден много добра
задължителен стаж в учебния
план
5.1 Машинно инженерство Автотранспортна и земеделска Преддипломен стаж – 3-ти добра
техника курс, 120 часа,5 кредита
5.12 Хранителни технологии Технологии на храните Преддипломен стаж – 4-ти добра
курс, 120 часа, 7 кредита
5.2 Електротехника, Автоматика, информационна и Преддипломен стаж – 4-ти добра
електроника и автоматика управляваща техника курс, 120 часа, 7 кредита
5.4 Енергетика Топло и газоснабдяване Преддипломен стаж – 4-ти много добра
5.13 Общо инженерство Аграрно инженерство Преддипломен стаж – 3-ти много добра
6.1 Растениевъдство Агрономство Преддипломен стаж – 4-ти много добра
6.3 Животновъдство Животновъдство Преддипломен стаж – 4-ти много добра
Рибовъдство и аквакултура курс, 120 часа, 7 кредита
7.4 Обществено здраве Управление на здравните грижи Преддипломен стаж – 3-ти много добра
Специалност от регулираните Не е предвиден много добра
професии "Рехабилитатор" задължителен стаж в учебния
план
Специалност от регулираните Не е предвиден много добра
професии "Медицински лаборант" задължителен стаж в учебния
план
2.3.25. Университет за национално и световно стопанство - София
Университетът за национално и световно стопанство е вторият по големина в

страната с почти 20 000 студента, които се обучават в рамките на шест професионални
направления – Политически науки, Икономика, Администрация и управление, Обществени
комуникации и информационни науки, Социология, Антропология и науки за културата и
Право. Специалностите са 34, а студентите бакалаври редовно обучение – 12327.
19399 12343 12327 16 7054 4947 2107
Въз основа на утвърдени учебни планове за образователна квалификационна степен

„Бакалавър” студентите са задължени да вземат участие в учебна практика, в рамките на
периода от началото на лятната ваканция след III-ти курс до края на 7-ми семестър на
своето обучение, за срок от 2 работни седмици до месец и половина. Въз основа на
проведената практика и представен отчет студентите получават оценка, която е част от
семестриалните оценки.

3.1 Социология, Социология много добра
антропология и науки за Студентите са задължени да
културата вземат участие в учебна
3.3 Политически науки Политология практика, в рамките на много добра
Европеистика периода от началото на
Международни отношения лятната ваканция след III-ти
3.5 Обществени Медии и журналистика курс до края на 7-ми добра
комуникации и семестър на своето обучение,
информационни науки за срок от 2 работни седмици
3.7 Администрация и Бизнес администрация до месец и половина. По много добра
управление Публична администрация време на редовната изпитна
Регионално развитие сесия, след 7-ми семестър на
студентите от IV-ти курс, се
провежда защита на
проведената учебна
практика.
3.8. Икономика Финанси много добра
Финансов контрол
Счетоводство
Макроикономика
Икономика на интелектуалната
собственост
Икономическа социология
Икономика и организация на труда
Застраховане и социално дело
Бизнес информатика
Статистика и иконометрия
Маркетинг
Прогнозиране и планиране
отношения
Аграрен бизнес
Бизнес икономика
Екоикономика
Икономика на индустрията
Икономика на кооперациите
Икономика на туризма
Икономика на социално-културната
сфера
Икономика на транспорта
Стопанска логистика
Икономика на съобщенията
Икономика на отбраната и
сигурността
Икономика на търговията
Специалност от Право много добра
регулираните професии
"Право"
На заседание на Катедрения съвет се избира ръководител на учебната практика и

се определят изискванията за провеждане и заверяване на практиката. Когато са
предвидени групови стажове, се изготвя списък, изпраща се с докладна записка от името
на катедрата до ръководството на съответната партньорска организация за одобрение
(държавни административни структури например Патентно ведомство за специалност
„Интелектуална собственост”, бизнес и НПО), като се посочват освен участниците, също
така и началото и продължителността на стажа (учебната практика). Студентите, които не
са изявили желание за участие в учебна практика, организирана от УНСС, сами намират
фирми или организации, където да проведат своя стаж.
По време на редовната изпитна сесия, след 7-ми семестър на студентите от IV-ти

курс, се провежда защита на проведената учебна практика. Защитата включва
представяне на кратък доклад за извършената от съответния студент дейност по време на
стажа (в рамките на половин страница) и служебна бележка, подписана и подпечатана от
институцията (организацията) в уверение на това, че студентът е провел двуседмична
практика в последната. Въз основа на представените документи и устно изпитване се
оформя оценка за проведената практика. Оценката се вписва в протокола, касаещ
учебната практика и в Главната книга.
В учебните планове на всички специалности в бакалавърска степен на обучение от

факултет Международна икономика и политика (МИП) са предвидени учебни практики в
рамките на един месец в съответстващи на профила на специалностите институции,
фирми и организации. Целта на учебните практики е професионална ориентация и
адаптация на завършващите студенти към условията на реалния пазар на труда. Всяка от
специалностите във факултета разработва съответстващи на професионалната подготовка
на своите студенти стажантски програми. Програмите се основават на традиционно
установени контакти на катедрите с представители и институции на централната и местна
власт, на граждански организации и сдружения, на партийни централи, на държавния,
корпоративния и частен национален и международен бизнес. Част от стажантските
програми са регламентирани с официални двустранни договори на катедрите за
едногодишен или по-продължителен период от време. Студентите от факултет МИП
традиционно провеждат своите стажове, както следва:
Специалност Международни икономически отношения:
Министерство на икономиката, енергетиката и туризма;

Институт за икономическа политика;
Икономически и социален съвет;
Фондация „Отворено общество”;
Център за икономическо развитие;
Организации, институции и фирми на националния и международен бизнес.
Министерство на отбраната.
Специалности Международни отношения и Европеистика:
Министерство на външните работи;
Администрация на МС;
Международните отдели на: на Президента на Р България, Народно събрание на Р

България, Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, Министерство на отбраната, Министерство на
правосъдието и др.;
Международните отдели на неправителствени организации и сдружения.
Специалност Политология:
Администрация на Народно събрание на Р България;

Администрация та Президента на Р България;
Администрация на Министерски съвет на Р България;
Институции на местната власт на Р България;
Партийните централи на политически партии;
Център за изследване на демокрацията;
Фондация „Фридрих Еберт”;
Аналитични отдели на централни и местни средства за масова информация,
неправителствени организации и др.
Стажантска програма за студентите от Юридическия факултет протича в Районен

съд София и Административен съд София. Този стаж е извън задължителната подготовка
на студентите и се осъществява чрез меморандум за сътрудничество между съответните
институции и деканата на Юридическия факултет на УНСС.
За специалност Статистика и иконометрия (бакалавър) има предвидена по
програма задължителна учебна практика (стаж), като предлаганата възможност от УНСС е
за стаж в Националния статистически институт (НСИ) на базата на сключен договор между
институцията и университета, а ако студентите не изявят желание да изкарат стажа там,
имат правото сами да потърсят и намерят фирма/организация, където да проведат стажа
си.
2.3.26. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София
Университетът по архитектура, строителство и геодезия подготвя магистри в едно

професионално направление - Архитектура, строителство и геодезия - и 24
специалности. Обучават се 4865 студента, от които голямата част редовно обучение,
включително в образователна степен магистър (след средно образование).
4865 188 188 0 4677 4539 138
Стажовете представляват част от учебните програми на една част от

специалностите. Съществуват редица практически курсове. Стажовете са застъпени най-
вече като преддипломна практика по съответния профил. Тя е с продължителност 120
часа и носи 4 кредита.
Често тази преддипломна практика се обвързва с изготвянето на магистърска теза.

В този смисъл се организира ежегоден конкурс от Строителен факултет на Университет по
Архитектура, Строителство и Геодезия. Конкурсът "Дипломна работа на годината" стартира
през учебната 2006/2007 година, иницииран първоначално от катедра Метални, дървени
и пластмасови конструкции и провеждан само за дипломанти към катедрата. От учебната
2009/2010 година конкурсът прераства във факултетен за дипломантите на двете
конструктивни катедри Метални, дървени и пластмасови конструкции и Масивни
конструкции със строг регламент, който още на входа гарантира участие на най-добрите
дипломни проекти. Всяка от катедрите класира поотделно своите участници, като
осигурява награден фонд за първенците. Във фоайето на университета на второ ниво се
организира изложба с подготвени от всички участници постери, представящи техните
дипломни проекти.
5.7. Архитектура, Урбанизъм Стажовете са застъпени най- много добра
строителство и геодезия Устройство и управление на земи и вече като преддипломна
имоти практика по съответния
Строителство на сгради и профил. Тя е с
съоръжения продължителност 120 часа и
Транспортно строителство носи 4 кредита.
Водоснабдяване и канализация
Хидротехническо строителство
Хидромелиоративно строителство
Геодезия
Хидростроителство (немскоезично
обучение)
Транспортно строителство
(немскоезично обучение)
Урбанизъм
Конструктивно инженерство
Реконструкция и модернизация на
сгради и съоръжения
Изследване на строителни
конструкции
Водоснабдяване и канализация -
пречистване на води
Водоснабдяване и канализация -
мрежи и съоръжения
Управление на водните ресурси
Геотехническо инженерство
Газоснабдяване
Хидротехническо строителство
Хидромелиоративно строителство
Пътно строителство
Железопътно строителство
Специалност от Архитектура много добра
регулираните професии
"Архитектура"
2.3.27. Университет по библиотекознание и информационни

технологии - София
Университетът по библиотекознание и информационни технологии е акредитиран по

три направления и 10 специалности. Общият брой на студентите в университета е 2805.
2805 1985 1211 747 820 102 718
Стажът в Университетът по библиотекознание и информационни технологии е

задължителен в учебния план за всички катедри и е с кредитна система, като накрая
всички студенти имат изпит и оценка. Протича във втори курс, края на летния семестър
и представлява лятна специализираща практика. Тя е с продължителност 90 часа и 6
кредита. Стажът може да бъде в печатници, издателства и т.н.
Стажът в повечето случаи се инициира от катедрите на университета, както и от

външни организации (администрации, частен и неправителствен сектор). Министерство на
образованието, младежта и науката е партньор на университета при организиране и
провеждане на стажове. Рядко студентите са инициатори на организацията на своя стаж.
Подборът се осъществява от приемащите стажанти организации, а не от университета.
Отчита се със служебна бележка, а оценка се поставя след устно събеседване.

3.5 Обществени Библиотекознание и библиография Протича във втори курс, края много добра
комуникации и Книгознание и книгоразпространение на летния семестър и
информационни науки Информационни фондове на представлява лятна
културно-историческото наследство специализираща практика. Тя
Информационни технологии е с продължителност 90 часа
Информационно брокерство и 6 кредита.
4.6 Информатика и Информационни технологии 9,20
компютърни науки Информационно брокерство
Компютърни науки
Информационни технологии в
съдебната администрация
9.1 Национална сигурност Национална сигурност и културно- положителна
историческо наследство оценка
2.3.28. Университет по хранителни технологии - Пловдив
В Университета по хранителни технологии 4810 студента учат в 19 специалности в

рамките на девет направления. От тях 3007 са бакалaври, редовно обучение.
4810 3648 3007 641 1162 381 781
Стажът присъства като част от учебната програма на всички специалности. Стажът
завършва с оценка и за положен стаж се присъждат кредити. Стажовете се провеждат
след 6 семестър (трета година), като се предвиждат такива и след третата и след
четвъртата година. Продължителността им е краткосрочна – през третата година стажът е
в рамките на 1 седмица (специалност Технология на месото и млякото) или 2 седмици, а
през четвъртата година в рамките на 2 седмици. Предвижда се преддипломен стаж в
продължение на 4 седмици. По него се изготвя курсова работа.

3.8. Икономика Икономика на хранителната добра
индустрия
3.9 Туризъм Туризъм добра
Кетъринг
Хотелиерство и ресторантьорство
5.1.Машинно инженерство Машиностроене и уредостроене много добра
Техника за хранителната и
биотехнологичната индустрия
5.2 Електротехника, Автоматика, информационна и Стажовете се провеждат след мн.добра
електроника и автоматика управляваща техника 6 семестър (трета година),
5.3. Комуникационна и Компютърни системи и технологии като се предвиждат такива и много добра
компютърна техника след третата и след
5.4 Енергетика Топлотехника четвъртата година. много добра
Продължителността им е
5.11 Биотехнологии Биотехнологии много добра
краткосрочна – през третата
5.12 Хранителни технологии Консервиране и хладилна технология добра
година стажът е в рамките на
Технология на месото и млякото
1 седмица (специалност
Технология на зърнените,
Технология на месото и
фуражните, хлебните и сладкарските
млякото) или 2 седмици, а
продукти
през четвъртата година в
Технология на захарта, захарните
рамките на 2 седмици.
изделия, нишестето и нишестените
Предвижда се преддипломен
хидролизати
стаж в продължение на 4
Технология на мазнините, седмици
етеричните масла, парфюмерията
козметиката
Технология на тютюна и тютюневите
изделия
Технология на виното и пивото
Химия и микробиология на храните
5.13 Общо инженерство Индустриален мениджмънт добра
Катедрите са основните инициатори за организиране и провеждане на стажовете.

Студентите по-рядко организират сами стажуването си, а кариерният център играе
минимална роля в тази дейност. Подборът е в правомощията на фирмите, предлагащи
стажа.
2.3.29. Университет „Професор д-р Асен Златаров” - Бургас
Университетът в Бургас обучава 5681 студенти (професионален бакалавър,

бакалавър и магистър) по 12 научни направления и 15 специалности.

общо
5681 3157 2508 649 1046 186 860 1478 806 672
Стажовете за всички специалности са част от учебната програма. Стажът приключва

с оценка. Катедрите в университета са най-честият инициатор на организирането и
провеждането на стаж.
В около половината от специалностите стажът е краткосрочен и е в рамките на

трети курс. При педагогическите специалности стажът е в рамките на 2 седмици, при
инженерните специалности стажът е в рамките на 1 месец. Провежданите стажове могат
да се осъществяват и на половин работен ден или с гъвкаво работно време.
Университетът осигурява педагогическите стажове, като се извършва случаен подбор по
училища.

1.3 Педагогика на Български език и история задоволителна
обучението по... Стажът е педагогически в
рамките на 2 седмици, след
или по време на трети курс и
носи 4 кредита
2.1 Филология Българска филология задоволителна
3.7 Администрация и Стопанско управление добра
управление Стажът е в рамките на 2
седмици, след или по време
на трети курс и носи 5
кредита
3.8 Икономика Икономика задоволителна

3.9 Туризъм Туризъм добра
4.2 Химически науки Химия Не е предвиден добра
Екология и опазване на околната задължителен стаж
среда
5.2 Електротехника, Електроника добра
електроника и автоматика Стажът е в рамките на 4
кредита
5.3 Комуникационна и Компютърни системи и технологии добра
компютърна техника
5.6.Материали и Технология на материалите и добра
материалознание материалознание
5.10 Химични технологии Органични химични технологии Не е предвиден добра
Неорганични химични технологии задължителен стаж
Химично инженерство
5.11.Биотехнологии Биотехнологии Стажът е в рамките на 4 добра
кредита
5.13 Общо инженерство Индустриален мениджмънт Стажът е в рамките на 4 много добра

кредита
2.3.30. Химикотехнологичен и металургичен университет - София
В Химикотехнологичния и металургичен университет – София се обучават студенти по

шест професионални направления. 3155 студента учат в 33 специалности. От тях, 1763
са редовните бакалаври, 492 редовните магистри.
3155 2663 1763 900 492 356 136
В университета стажът е заложен като част от учебната програма.

Продължителността на стажа за образователно квалификационна степен бакалавър е до 1
месец, при магистърските програми след средно образование продължителността е поне 5
седмици. До момента основната инициатива за осигуряване на стажове е на студентите.
Университетът също предприема инициативи за осигуряване на стажантски места, като
основната инициатива е от катедрите. Провежданите стажове са при организация на пълен
работен ден и приключват с текуща оценка след представяне на служебна бележка и
кратък отчет. Носят между 3 и 8 кредита.
Към настоящия момент тече процедура за сключване на договор между

университета и Патентното ведомство за организиране и провеждане на стажове на
студентите от университета във ведомството.
3.7 Администрация и Стопанско управление добра
5.2. Електротехника, Автоматика, информационна и много добра
електроника и автоматика управляваща техника
5.6.Материали и Материалознание В университета стажът е много добра
материалознание заложен като част от
5.9 Металургия Металургия учебната програма. много добра
Продължителността на стажа
за образователно
квалификационна степен
бакалавър е до 1 месец, при
магистърските програми след
средно образование
продължителността е повече
от 5 седмици.
5.10 Химични технологии Технология на полиграфията много добра
Целулоза, хартия и опаковки
Фин органичен синтез
Природни и алтернативни горива
Технология на каучука и пластмасите
Химична технология на текстила и
кожите
Технология на стъклото, керамиката
и свързващите вещества
Неорганични химични технологии
Електрохимични технологии и защита
от корозия
Безопасност на производствата и
защита при бедствия и аварии
Химично инженерство
Инженерна екология и опазване на
околната среда
Биотехнологии
Материалознание
Металургия
Автоматика и информационни
Химично инженерство (с преподаване
на немски език)
Технология на полиграфията
Целулоза, хартия и опаковки
Фин органичен синтез
Природни и алтернативни горива
Технология на каучука и пластмасите
Химична технология на текстила и
кожите
Технология на стъклото, керамиката
и свързващите вещества
Неорганични химични технологии
Електрохимични технологии и защита
от корозия
Безопасност на производствата и
защита при бедствия и аварии
5.11 Биотехнологии Биотехнологии добра
5.13 Общо инженерство Индустриален мениджмънт много добра
2.3.31. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”
Шуменският университет „Епископ Константин Преславски” предлага 44

специалности в 18 направления. Действащите студенти са 6855, от тях 4818 са редовни
бакалаври.
6855 5634 4818 816 1221 8 1213
Шуменският университет развива 18 направления, но предвид цялостната

насоченост на висшето учебно заведение основно са залегнали педагогическите стажове,
които са застъпени във факултета по хуманитарни науки, факултета по природни науки
и педагогическия факултет. Стажовете са след трети курс, с продължителност до 1
месец, като са на пълен работен ден или с гъвкаво работно време в зависимост от
приемащата институция.
Останалите стажове се осъществяват в трети курс и са с продължителност до 1

месец и носят до 5 кредита. Изключение прави специалност Журналистика, където са
предвидени три летни стажа (2-ри, 4-ти и 6-ти семестър) по 15 часа в медиите и по 3
кредита.
Основният инициатор за организирането и провеждането на стажове се явяват в

еднаква степен катедрите в университета и външните организации. Студентите не търсят
и не организират по своя инициатива провеждането на стаж. Разпределението на
студентите в различните организации става на случаен принцип. Представя се служебна
бележка за проведен стаж.
1.1. Теория и управление на Управление на образованието добра
образованието Стажовете са педагогически
1.2 Педагогика Начална училищна педагогика и чужд след трети курс, с много добра
език продължителност до 1 месец,
Педагогика като са на пълен работен ден
Специална педагогика или с гъвкаво работно време
Предучилищна и начална училищна в зависимост от приемащата
педагогика институция. Носят до 5
Социална педагогика кредита
1.3 Педагогика на Музика много добра
обучението по ... Изобразително изкуство
Физическо възпитание
Български език и чужд език
Български език и история
История и география
Биология и физика
География и биология
Биология и химия
Химия и опазване на околната среда
Техника и технологии
Немска филология
Турска филология
Приложна лингвистика
2.2. История и археология История много добра
Археология
2.4 Религия и теология Теология Не е предвиден добра
3.4 Социални дейности Социални дейности трети курс, 1 месец, 5 много добра
кредита
3.5.Обществени Журналистика три летни стажа (2-ри, 4-ти и добра
комуникации и 6-ти семестър) по 15 часа в
информационни науки медиите по 3 кредита.
3.8. Икономика Икономика трети курс, 1 месец, 5 добра

кредита
4.1. физически науки Физика Не е предвиден добра

Астрономия
4.2. Химически науки Химия Не е предвиден добра
Органична химия
4.3 Биологически науки Екология и опазване на околната трети курс, 1 месец, 5 много добра
среда кредита
4.5 Математика Математика трети курс, 1 месец, 5 много добра
кредита
4.6 Информатика и Информатика много добра
5.3 Комуникационна и Комуникационни и информационни трети курс, 1 месец, 5 много добра
компютърна техника системи кредита
Радиолокационна техника и
Сигналноохранителни системи и
5.7 Архитектура, Геодезия трети курс, 1 месец, 5 много добра
строителство и геодезия кредита
5.13 Общо инженерство Инженерна логистика трети курс, 1 месец, 5 добра
кредита
9.1 Национална сигурност Системи за сигурност трети курс, 1 месец, 5 добра
кредита
2.3.32. Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград
Югозападният университет „Неофит Рилски” (ЮЗУ) е акредитиран за 22

професионални направления. В 51 специалности се обучават 14593 студента.

общо
14593 9272 8045 1227 5136 2872 2264 185 185 0
ЮЗУ е въвел практическо обучение - летен стаж, който се осъществява в различни

организации според специалността. Стажът се провежда във финансови и нефинансови
институции и организации. Минималната продължителност на стажа е 45 работни дни.
Стажът се защитава през зимната изпитна сесия на четвърти курс. Защитата се извършва
чрез изготвяне на Отчет за стаж и презентация. Отчетът за стаж e с обем около 15
стандартни машинописни страници. На всички студенти се предоставя анкетна карта след
приключването на стажа с оглед последващ анализ на ползите и удовлетвореността.
Стажът приключва с оценка.
Основните инициатори за организирането на стаж са външните институции и

кариерния център на университета. Катедрите и самите студентите поемат рядко
инициативата за организирането и намирането на стажантски места.
1.2. Педагогика Предучилищна педагогика и чужд много добра
език Провежда се педагогически
Начална училищна педагогика и чужд стаж. Минималната
език продължителност на стажа е
Педагогика 45 работни дни. Стажът се
Специална педагогика защитава през зимната
Предучилищна и начална училищна изпитна сесия на четвърти
педагогика курс. Защитата се извършва
Социална педагогика чрез изготвяне на Отчет за
стаж и презентация. Отчетът
за стаж e с обем около 15
стандартни машинописни
страници. На всички студенти
се предоставя анкетна карта
след приключването на стажа
с оглед последващ анализ на
ползите и удовлетвореността.
Стажът приключва с оценка.
Носи 5 кредита.
1.3 Педагогика на Педагогика на обучението по химия и много добра
обучението по ... физика
Педагогика на обучението по физика
и математика
математика и информатика
география и история
Педагогика на обучението по техника
и технологии
български език и чужд език
Приложна лингвистика
Чужд език и етнология
2.2. История и археология История добра
2.3 Философия Философия добра
3.1 Социология, Социология добра
антропология и науки за Културология
културата
3.2 Психология Психология добра
3.3 Политически науки Международни отношения много добра
Политология Стажът се провежда във
3.4. Социални дейности Социални дейности финансови и нефинансови много добра
3.5. Обществени Връзки с обществеността институции и организации. добра
комуникации и Минималната
информационни науки продължителност на стажа е
3.7 Администрация и Стопанско управление 45 работни дни. Стажът се добра
управление Публична администрация защитава през зимната
3.8 Икономика Счетоводство и контрол изпитна сесия на четвърти добра
курс. Защитата се извършва
Финанси
чрез изготвяне на Отчет за
Икономика на социокултурната сфера
стаж и презентация. Отчетът
Маркетинг
за стаж e с обем около 15
3.9 Туризъм Туризъм много добра
стандартни машинописни
4.1. Физически науки Физика добра
страници. На всички студенти
4.2. Химически науки Химия се предоставя анкетна карта много добра
4.4. Науки за земята География след приключването на стажа добра
4.6 Информатика и Информатика с оглед последващ анализ на много добра
компютърни науки ползите и удовлетвореността.
5.1. Машинно инженерство Моделиране, технологии и Стажът приключва с оценка. добра
мениджмънт в шевното производство Носи 4 кредита.
(Текстилна техника и технологии)
5.3 Комуникационна и Комуникационна техника и добра
компютърна техника технологии
7.4 Обществено здраве Кинезитерапия добра
Логопедия
8.2 Изобразително изкуство Промишлени изкуства - Мода Не е предвиден добра

8.3 Музикално и танцово Българска народна хореография Не е предвиден добра
изкуство Изпълнителско изкуство (народни задължителен стаж
инструменти или народно пеене)
Класическо пеене
Музикален театър
8.4.Театрално и филмово Театрално и филмово изкуство Не е предвиден добра
Специалност от Право Два стажа по 45 дни в трети добра
регулираните професии и четвърти курс по 5 кредита.
"Право"
2.4. Докторанти
Освен редовните бакалаври и магистри след средно образование потенциален

интерес от стажове имат и редовните докторанти. От една страна, те имат нужда от
практически занимания и помощ за изследвания, а, от друга, според нормативната уредба
нямат право да работят на пълен работен ден. В индивидуалните им учебни планове са
предвидени задължителни ангажименти по проектна и практическа дейност. Самите
администрации биха имали съществена полза от привличане на стажанти от докторска
степен и поради факта, че за разлика от студентите от по-долните образователни степени
те не се нуждаят от сериозно въвеждащо обучение и едновременно с това са
способни на сложна аналитична дейност и експертиза. Практика за привличане на
докторанти на стаж е застъпена в редица административни структури във Великобритания
при осъществяване на конкретни проекти. Според данните на НСИ към настоящия момент
в страната се обучават 4703 докторанта.
Фигура 5. Докторанти по области за 2011 г. (източник НСИ)
Сигурност и безопасност 71
Опазване на околната среда 63
Управление на сухопътен, воден и въздушен транспорт 53
Здравеопазване 488
Аграрни науки, горско стопанство и аквакултури 72
Архитектура и строителство 125
Добив и производствени технологии 116
Технически науки и технически професии 766
Информатика 122
Математика и статистика 77
Физически и химически науки 322
Природни науки 190
Право 149
Стопански науки и администрация 359
Журналистика, масова комуникация и информация 109
Науки за обществото и човешкото поведение 542
Хуманитарни науки 441
Изкуства 260
Подготовка на учители и науки за образованието 341
2.5. Обобщение на резултатите от количественото проучване сред
ръководствата на университетите
Резултатите от проведеното емпирично количествено проучване сред

университетите показва, че при 94% от университетите стажът присъства в учебната
програма, на част или на всички специалности, по които обучава висшето учебно
заведение (фиг. 6).
Фигура 6. Присъствие на стажа в академичната програма

Присъства ли стажът в академичните програми на специалностите във
Вашия университет?
Да, във всички 59%
Да, в някои 34%
Не присъства 6%
Сред университетите, които са включили стаж в учебните си програми, 62% са

направили това за всички специалности (59% от всички университети) и 38% са включили
стажа в учебните програми само на част от специалностите си (34% от всички).
При 63% от университетите стажът приключва с оценка, а при 43% от тях това става
под формата на зачитане. В близо две трети от университетите (67%) за стажа се
присъждат кредити след приключването му.
Фигура 7. Вписване на стажа в учебните програми на университетите
Как е вписан учебният стаж в програмите на Вашето академично звено?
Стажът е учебна дисциплина, завършваща с

63%
оценка
За положен стаж се присъждат определени

67%
кредити
Стажът приключва като форма на зачитане 43%
Стажът не е част от учебната програма 7%
Друго 3%
Най-честият инициатор за провеждането на стажа е висшето училище (53%), като
най-вече това се прави от учебните звена (43% от университетите посочват, че се
осигурява място за стаж на всеки студент). Сред учебните звена най-често грижа за
осигуряване на стажа имат катедрите (оценка на най-честа практика за това е 4.9 по скала
от 1 до 6, където 1 е най-рядко, а 6 е най-често).
Фигура 8. Активност на университетските звена при осигуряването на стаж
Има ли практика университетски звена да осигуряват стаж на студентите си?
Да, осигурява се място за всеки 43%
Осигурява се писмо на студента, подкрепящо

13%
го в търсене на стаж
Студентите сами се кандидатират 10%
Местата се предлагат от кариерния център 20%
Друго 13%
Малко повече от половината висши училища посочват лятото като най-удобното

време за провеждане на стаж (53%). Следва на второ място - провеждането на стажа по
време на учебната година, като училищата се поделят на две приблизително еднакви
групи по отношение на това дали стажът да бъде с откъсване от и със съчетаване с
учебните занятия. Едно от десет училища посочват, че времето за провеждане на стажа е
без значение (фиг. 9).
Фигура 9. Време за провеждането на стажа
През кое време на годината от гледна точка на учебния процес е удобно

провеждането на стаж?
По време на учебната година с откъсване от

20%
занятията
По време на учебната година при съчетаване

17%
със занятията
През лятото 53%
Периодът за стажа е без значение 10%
По отношение на продължителността на стажа, около половината от всички висши

учебни заведения (47%) посочват, че тя е различна за различните специалности.
Потвърждение на тази информация е получена и от проведените дълбочинни интервюта. В
тези интервюта представителите на ръководствата на университетите в София поставят
особен акцент на различните параметри за различните видове специалности.
Фигура 10. Продължителност на стажа
Каква е продължителността на стажовете на студентите във вашия

университет?
Две седмици 13%
Месец 13%
Повече от месец 23%
Повече от три месеца 3%
Различно за различните специалности 47%
Според резултатите от проучването приемът на стаж трябва да се осъществява

основно по документи (37%) и чрез препоръка от университета (33%). Най-нисък дял са
отговорили, че процедурата на прием трябва да става чрез изпит (3%).
Фигура 11. Процедура на прием
Как, според Вас, трябва да става самият прием за стаж?
По документи 37%
Чрез изпит 3%
Чрез препоръка от университета 33%
Друго 27%
Стажовете във висшите училища, участвали в допитването, са с гъвкаво работно

време (при 78% от всички) и/или на пълно работно време (при 68% от всички). Най-нисък е
делът на училищата, при които има практика стажът да бъде без времеви график и да има
само изпълнение на задачи. Едно от четири висши училища посочва този отговор.
Фигура 12. Работен график на стажа
Какъв е обичайно графикът на стажовете?
Да Не
По-скоро на пълно работно време 68% 32%
По-скоро на половин работен ден 54% 46%
По-скоро с гъвкаво работно време

78% 22%
(различно всеки ден)
Без времеви график (само изпълнение на

24% 76%
задачи)
Другата основна характеристика на стажа е формата на възнаграждение – платен

или неплатен е той. Данните от проучване сред студенти, преминали стаж, показва, че в
87% от случаите стажът е неплатен.
Проучването установява, че висшите училища поддържат постоянни контакти както

с организации от частния и неправителствения сектор, така и със структури на
администрацията на всички три нива – централна, областна и общинска, включително и
със специализираните териториални администрации. Фигура 13 представя тези резултати.
Фигура 13. Постоянни контакти на университетите с външни организации
Имате ли постоянни контакти с институции, приемащи стажанти?
Да, с централната администрация на

26%
изпълнителната власт
Да, с общински администрации 61%
Да, с областни администрации 39%
Да, със специализираните териториални

32%
звена на централната администрация
Да, с неправителствени организации 48%
Да, с организации в частния сектор 87%
Друго 7%
Най-активни са контактите на висшите училища с организации в частния сектор
(87% от тях поддържат постоянни такива). На второ място се нареждат постоянните
контакти с общинската администрация (61% от училищата имат такива). И на трето място
идват контактите с неправителствени организации (при 48% от висшите училища). Най-
малко са постоянните контакти с централната администрация на изпълнителната власт
(едва 26% от училищата).
За най-висок дял от висшите училища кариерният център трябва да посредничи при

отношенията на училищата със структурите на държавната администрация по отношение
приема на стажанти. На това мнение са 42% от висшите учебни заведения. Почти толкова
(39%) обаче, споделят мнението, че администрациите трябва да предлагат места за стаж
чрез академичните звена. Едва 7% от академичните структури считат, че стажът трябва да
се урежда от студента и приемащата страна без намесата на университета (фиг. 14).
Фигура 14. Начин на уреждане на отношения между университетите и

администрацията при прием на стажанти
Според Вас, как трябва да бъдат уредени отношенията между

университетите и структурите на държавната администрация за прием на
стажанти?
Стажът трябва да се урежда от студента и

приемащата страна без намесата на 7%
Университетският кариерен център трябва да

42%
посредничи
Администрациите трябва да предлагат места

39%
за стаж чрез академичните звена
Друго 13%
По отношение на това какви трябва да бъдат параметрите на стажа, повечето

университети поддържат мнението, че подобно на настоящото положение, инициативата
трябва да произтича от страна на университета (61%). Сред поддържащите това мнение
69% (42% от всички университети, включени в проучването) са на мнението, че конкретния
инициатор в рамките на университета трябва да бъде кариерния център. Останалите 31%
(23% от всички университети) поддържат становището, че учебните звена (настоящото
положение) са тези, които трябва да са основните инициатори.
Фигура 15. Инициатор на стажа (препоръки)
Как смятате, че трябва да се осигурява стаж за студента?
Студентите да се кандидатират сами по

23%
обявени места от институциите
Учебните звена да осигуряват място за стаж на

19%
всеки студент
Всеки сам да търси чрез свои контакти 3%
Стажовете да бъдат осигурявани от

42%
кариерните центрове
Друго 13%
По отношение на продължителността на стажа, при което за болшинството от

университетите стажът е с различна продължителност за различните специалности (47%),
основните препоръките за продължителност за стаж са той да е повече от един месец (при
36% от университетите) и съответно с различна продължителност за различните
специалности (при 36% от университетите).
Препоръките за самия работен график на провеждане на стажа подкрепят

настоящето положение, т.е. най-много университети са на мнение че гъвкавото работно
време и пълния работен ден са за предпочитане (съответно 64% и 56% от университетските
ръководства дават тези отговори).
Особено голямо единодушие сред университетите, включени в количественото

проучване, се постига по отношение на визията им за организацията на стажа.
Практически всички (100%) считат, че при провеждането на стажа трябва да има конкретен
наставник на стажанта и да има Програма за провеждане на стажа от приемащата
организация. Почти всички (97%) са на мнение, че от страна на университета също така
трябва да има заложена програма за провеждането на стажа.
Фигура 16. Организация на стажа (препоръки)
Каква трябва да бъде организацията на стажа?

Да Не
Да има конкретен наставник за стажанта 100%
Да има предварителна програма от

97% 3%
Да има програма от Приемащата

100%
организация/администрация
Студентът да има свобода да организира сам

42% 58%
своя стаж
Друго 25.0% 75%
2.6. Роля на кариерните центрове
Необходимо е да се обърне специално внимание на кариерните центрове във

висшите училища (такива имат 28 от проучените 32 училища), поради голямата роля,
която им отреждат университетските ръководства в процеса на организиране на
студентските стажове. Очакването кариерните центрове да бъдат активен субект в
намирането и организирането на стажантски места се споделя и от студентите, според
резултатите от изследване сред студенти, преминали стаж. На фигура 17 е приведен
резултатът от допитването до студентите.
Фигура 17. Начин за осигуряване на място за стажуване
Как смятате, че трябва да се осигурява стажът на студентите?
Студентите да се кандидатират сами по

обявени места от администрациите / 8%
организациите
Учебните звена да осигуряват място на
44%
всеки
Всеки сам да търси чрез свои контакти 6%
Стажовете да бъдат осигурявани от

41%
кариерните центрове
Друго 2.0%
Прави впечатление, че е изразено желание организатори на стажовете да бъдат и
кариерните центрове, но както показват данните от същото проучване, студентите,
осъществили своя стаж, са го намерили само в 2% от случаите чрез кариерните центрове.
Като цяло, кариерните центрове понастоящем са по-скоро пасивни медиатори

между работодателите и търсещите реализация или стажантска заетост студенти. Към тях
са насочени най-вече обяви на организации, които поддържат свои собствени стажантски
програми и методи за подбор и в този смисъл кариерните центрове имат функцията да
разгласят съответната възможност до заинтересованата страна, а именно студентите. Те
нямат нито нужния капацитет, нито инструменти за подбор и в този смисъл студентите
също така са по-скоро пасивни потребители на информацията, огласявана чрез
уебсайтовете на кариерните центрове. Изчерпателният преглед на всички уебсайтове
показва, че информацията, изложена на тях, е разнородна и засяга широк кръг
специалности. Разлика в управлението на сайтовете на кариерните центрове е по
отношение на достъпа до тях. Вероятно конкуренцията между университетите ще
превръща все повече този елемент на своята дейност в затворена с оглед желанието да
облагодетелстват със специфична информация единствено своите студенти.
Ограниченият потенциал на кариерните центрове да имат по-голям резултат в

осигуряването на стажантски позиции на студентите се дължи на липсата на достатъчно
обра връзка между кариерните центрове и учебните звена. Установяването на активни
отношения между тези вътрешно университетски структури би съумяло да отговори на
очакването на студентите за осигуряване на полезни стажове за тях. Допълнително
затруднение за ефективността на учебните стажове произтича от факта, че отношенията
между университетите и администрациите на централната и местна власти са се случвали
също в известен нормативен вакуум.
3.
3 Потребност
Потребност в държавната
в държавната администрация
администрация
стажанти по специалности
по специалности
от
от стажанти
3.1. Потребност в държавната администрация от стажанти
Резултатите от количественото изследване сред държавната администрация на

трите нива сочат, че на първо място административните структури приемат стажа като
инструмент за подбор на бъдещи добри служители (49%), а на второ - като оказване на
помощ за текущата работа (42%). Според допитването почти половината от
административните структури посочват (47%), че винаги е полезно да има помощник в
екипа.
Фигура 17. Роля на стажа за администрацията (общо и по нива)
Каква е ролята на стажа за вашата администрация?
Чрез стажа може да се подбират добри

49%
служители
Стажантите са в помощ за текущата дейност 42%
Приемът на стажанти е само натоварване 2%
Друго 7%
44%
Чрез стажа може да се подбират добри
48%
служители
54%
50%
Стажантите са в помощ за текущата дейност 44%
34%
2%
Приемът на стажанти е само натоварване 0%
2% Централна администрация
4% Областна администрация
Друго 8%
10% Общинска администрация
Фигура 18. Приемане на стажантите в администрацията (общо и по нива)
Как се приемат стажантите по време на престоя им във Вашата

администрация?
Те са по-скоро бреме 2%
Внасят промяна в текущата дейност 3%

Интересно е да се предаде знание на млад
34%
човек
Винаги е полезно да има помощник в екипа 47%
Друго 4%
Не сме приемали стажанти 10%
Те са по-скоро бреме 0% Областна администрация
4%
Общинска администрация
5%
Внасят промяна в текущата дейност 4%
2%
Интересно е да се предаде знание на млад 30%
27%
човек 39%
52%
Винаги е полезно да има помощник в екипа 50%
41%
0%
Друго 4%
7%
11%
Не сме приемали стажанти 15%
7%
Тези резултати сочат към една ясно изразена полза за държавната администрация
от приема на студенти на стаж. При запитването за конкретни специалности, от които
администрацията има нужда, резултатите подчертано посочват и ясно изразена
необходимост от стажанти и от провеждането на стажове. Близо 90% от структурите
посочват необходимост от стажанти в някаква специалност и едва 5% посочват, че нямат
нужда от стажанти. Кои точно специалности са идентифицирани като най-необходими ще
бъде обект на анализ по-долу в настоящата глава.
Логично възниква въпросът от какъв тип стаж има потребност държавната

администрация на трите нива – централна, областна и общинска администрация. Както
количественото (фиг. 19), така и качественото допитване установяват, че организирането
на стажовете е „удобно през цялата година” (качествено интервю). Този резултат
потвърждават 40% от структурите. В най-голяма степен тази нагласа се споделя от
общинската администрация (44%), следвана от областната администрация (39%) и тази на
централната администрация(36%).
Фигура 19. Организиране на стажовете в администрацията (общо и по нива)
В кой период от годината е най-удобно за Вашата администрация самото

организиране (а не провеждане) на стажове?
В началото на учебната година 18%
Към края на учебната година 13%
През цялата година 40%
Не се провеждат стажове 9%
Друго 3%
Централна администрация
16%
13%
16%
17%
14%
36%
44%
11%
Не се провеждат стажове 7%
7%
6%
Друго 0%
4%
Подобна е нагласата и по отношение на периода самото провеждане на стажовете

(фиг. 20). Най-висок е делът на структурите, които считат, че най-удобно би било
провеждането на стажовете да става през цялата година (42%). На второ място, със
значително по-нисък дял, е мнението, че най-удобното време е лятото (30%).
Нужно е да се отбележи, че се наблюдава статистически значима разлика по

отношение на отговорите на този въпрос по трите нива на администрация. Над половината
от административните структури на централната администрация на изпълнителната власт
(51%) са на това мнение, докато при областната и общинската тези дялове са съответно
38% и 37%, разлика от над 13-процентни пункта. Тази значителна разлика, от друга страна,
не променя факта, че провеждането на стажовете през цялата година е най-предпочитано
за всички три нива на държавната администрация.
Фигура 20. Провеждане на стажовете в администрацията (общо и по нива)
По кое време от годината би било най-удобно провеждането на стажовете?
Друго 4%
В началото на учебната година 19% Областна администрация
11%
15%
12%
23%
35%
51%
37%
5%
Друго 0%
5%
Изследването сред ръководствата на висшите училища показва, че основният

инициатор към настоящия момент за намиране на стажантски места е академичната
структура. Близо половината от администрациите (47%) посочват, че инициирането на стаж
от страна на академичните структури е добрият вариант за тях – университетските звена
следва да бъдат активната страна в този процес според запитаните. На второ място,
според значителен дял от администрациите (34%) те самите трябва да обявяват стажантски
позиции. Този резултат демонстрира наличието на готовност от страна на
администрацията също да бъде активна страна в процеса на организиране и провеждане
на студентски стажове.
Фигура 21. Инициатор на стажовете в администрацията (общо и по нива)
А кой, според Вас, трябва да инициира стажове?
Самият студент 13%
Учебното звено 47%
Нашата организация трябва да обявява

34%
позиции
Друго 7%
6%
Самият студент 12%
19%
45%
Учебното звено 36%
53%
45%
Нашата организация трябва да обявява
44%
позиции
21%
Друго 8% Областна администрация
Разглеждането на тези резултати по трите нива администрации сочи, че общата

нагласа инициатор на стажовете да бъде учебното звено се споделя най-вече от
общинската администрация (53%). При централната администрация се наблюдава
разделение на мнението около двете основни нагласи, наблюдавани в цялата съвкупност –
по 45% са на мнение, че учебното звено трябва да е инициатор и че самата структура
трябва да бъде такъв (да обявява позиции за стаж). При областната администрация
преобладава мнението, че инициатор трябва да бъде самата структура (44% от тях
посочват този отговор), а на второ място (36%) посочват, че инициатор трябва да е
учебното звено.
По отношение на процедурата за приемане на стажанти в администрацията към

настоящия момент основният начин за това е чрез подаването на заявление (45% от
структурите). Този резултат важи най-вече за териториалните администрации – областна и
общинска, съответно 57% и 56% процедират по този начин. От друга страна, при
централната администрация на изпълнителната власт приемът по документи е изведен на
първо място (58%), и едва на второ място идва приемът по заявления (28%). Единствено
общините са на мнение, че настоящето статукво по отношение на процедурните правила за
прием трябва да се запазят, т.е. приемът при тях да става въз основа на заявление (45%
посочват този отговор). Сред областните администрации преобладава мнението, че
приемът трябва да се осъществява на база на препоръка от университета. Този резултат
не е непременно обвързан с поемането на инициативата от университета, тъй като най-
голяма част от областните администрации посочват (44%), че инициативата за
провеждането на стажа трябва да бъде на самата приемаща организация.
Фигура 22. Процедура за подбор на стажанти в администрацията (общо и по нива)
А как според Вас трябва да става самият прием?
По документи 18%
Въз основа на заявление 29%

Пълен процес на подбор (включващ интервю,
19%
тест)
Друго 3%

По документи 11% Областна администрация
20%
4%
0%
29%
23%
14%
Въз основа на заявление 22%
45%
Пълен процес на подбор (включващ интервю, 29%
22%
тест) 9%
4%
Друго 1%
3%
Най-интересен по отношение на процедурата за кандидатстване е резултатът при

централната администрация на изпълнителната власт, където се наблюдава и най-голямо
разнообразие на отговорите. Първите две места са разпределени по отговорите – пълен
процес на подбор (включващ тест, интервю и пр.) и прием чрез препоръка от
университета, съответно по 29% от запитаните дават този отговор. На трето място се
нарежда процедурата за избор по документи (20% от случаите).
Друга важна характеристика на стажа е неговата продължителност. Според

качественото проучване сред ръководители в централната администрация на
изпълнителната власт, където в момента стажовете са краткосрочни (две седмици), „две
седмици са прекалено кратък период от време“ за провеждането на един стаж. „За да
може стажът да бъде по-сериозен, той трябва да бъде с продължителност от един месец”,
като това е оптималният срок. Същите тези наблюдения са подкрепени и от
количественото изследване сред администрациите (фиг. 23). Стаж за период по-кратък от
месец се подкрепя само от 17% от административните структури.
Фигура 23. Продължителност на стажовете в администрацията (общо и по нива)
А колко време трябва да продължава един стаж?
Месец 41%
Повече от шест месеца 12%
Нямам мнение 1%
10%
28%
35%
Месец 56%
40%
25%
21%
6%
5%
24%
Повече от шест месеца 7%
Нямаме опит със стажанти 0% Общинска администрация
2%
Резултатите недвусмислено посочват, че общо и за трите нива администрация

продължителността от един месец е най-предпочитаната форма на протичане на стажа.
Най-висок дял от всички административни структури посочват този отговор – 41%. Други
41% намират, че стажът трябва да продължава повече от месец.
По трите нива на администрация, макар и отговорите за продължителност на стажа

от един месец да са с 5 до 21 процентни пункта разлика, (тоест наблюдава се значително
вариационно разсейване по трите нива администрация по отношение на този отговор)
отново този отговор (един месец продължителност) е най-предпочитаният (56% областната
администрация, 40% общинската администрация и 35% централната администрация на
изпълнителната власт).
Друга важна характеристика на стажа е работният график на стажантите – на пълен

работен ден, на половин работен ден или друга форма на заетост. По отношение на тази
характеристика преобладаващото мнение, споделяно от две трети от всички
администрация, е за гъвкаво работно време (67%). Второ място заема предпочитанието за
пълно работно време – подкрепено от малко повече от половината структури (52%). Фигура
24 илюстрира посочените резултати.
Фигура 24. Работен график на стажантите в администрацията (общо и по нива)
Какъв трябва да бъде работният график на приетите на стаж?
Да Не
ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Пълно работно време 52% 48%
Непълно работно време всеки ден 43% 57%
Гъвкаво работно време (различно всеки ден) 67% 33%
Без времеви график (само изпълнение на задачи 23% 77%
ЦЕНТРАЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ
ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
По нива на администрацията, и за трите нива най-предпочитаният вариант е

гъвкавото работно време (66% при администрациите на централната изпълнителна власт,
81% при областната администрация и 61% при общинската администрация). Трябва обаче,
да се отбележат два съществени момента при разглеждането на работния график по трите
нива. За общинската администрация се наблюдава тежест на резултата с разлика от 14
процентни пункта над средния резултат за всички администрации и с разлика от 39-
процентни пункта от втория по значимост отговор (пълен работен ден). Въпреки че
зададеният въпрос позволява повече отговори, то за общинската администрация може
категорично да се твърди, че гъвкавото работно време е най-предпочитаният работен
график.
При административните структури на централната изпълнителна власт

наблюдаваме изравняване на позициите на вариантите гъвкаво работно време (66% от
случаите) и пълно работно време (65% от случаите). При общините на второ място по
предпочитание е непълното работно време (49%) и в този смисъл те представляват
изключението в сравнение с другите две групи институции.
По отношение на това дали стажът да бъде със заплащане или без заплащане,
повече от половината от административните структури (55%) изтъкват предпочитание да се
провежда неплатен стаж. Сред тях преобладава нагласата за провеждането на учебен
стаж (47%), вместо стаж като срочно назначение (8%).
Същият модел на предпочитание се изразява и от отделните нива на

администрацията (учебен неплатен стаж предпочитат 40% от структурите на централната
администрация, 44% от областите и 56% от общините, а стаж като срочно назначение без
заплащане предпочитат 8% от централната администрация, и по 7% от областната и
общинска администрация).
Фигура 25. Платен/неплатен стаж в администрацията (общо и по трите нива)
Каква би била най-добрата форма на стаж във Вашата администрация?
Учебен неплатен стаж 47%
Учебен платен стаж 12%
Стаж като срочно назначение със заплащане 27%
Стаж като срочно назначение без заплащане 8%
Друго 5%
Не е необходимо да приемаме стажанти 1%
40%
Учебен неплатен стаж 44%
56%
13%
Учебен платен стаж 19%
9%
37%
Стаж като срочно назначение със заплащане 30%
16%
8%
Стаж като срочно назначение без заплащане 7%
7%
2%
Друго 0% Централна администрация
9%
Областна администрация
0%
Не е необходимо да приемаме стажанти 0% Общинска администрация
2%
Необходимо е да бъде обърнато внимание върху следния факт, свързан с
потребностите на администрацията и с обективната й преценка по отношение на ползите
от стаж, свързани с характеристиката „платен /неплатен стаж”. На въпроса „Кой стаж,
според Вашите наблюдения и опит е по-полезен за студентите?” повече от половината
административни структури (55%, включително по трите нива на администрация: 51%
централна администрация, 69% областна администрация и 53% общинска администрация)
отговарят, че платеният дългосрочен стаж, който е вид старт в кариерата, е най-полезен.
От друга страна, едва 27% от запитаните отговарят, че стаж като срочно назначение със
заплащане или дългосрочен платен стаж (с реално участие в дейността) са предпочитани
от тяхната администрация. Обяснението може да бъде намерено в качественото
изследване, което посочва, че „да, най-добре и полезно би било за студентите да бъдат
на платен стаж, но за това трябват допълнително бюджетни средства, които ние нямаме”
(административна структура на централната изпълнителна власт).
За голяма част от практиките на протичане на стажа в администрацията,

представителите на административните структури са на мнение, че те са добри и трябва
да бъдат запазени. Към настоящия момент в над 80% от случаите административните
структури осигуряват работно място на стажантите, назначава се ментор, преминава се
етап на въвеждане в дейността на администрацията и стажът приключва с документ от
страна на администрацията. Над 90% от администрациите са на мнение, че тези практики
трябва да бъдат запазени (91% сочат осигуряване на работно място, 97% назначаването на
ментор, 93% преминаването на етап на въвеждане и 95% приключването на стажа с
документ). Отговорите и за трите нива на администрацията са в унисон с наблюденията от
общата извадка.
Фигура 26. Протичане на стажа в администрацията (общо)
Как трябва да протича стажът във Вашата администрация?

Да Не
Осигурява се работно място 91% 9%
Прави се индивидуална програма за времето на стажа 78% 22%
Назначава се ментор (човек, към който да се обръща

97% 13%
студентът)
Преминава се етап на въвеждане в дейността на

93% 7%
администрацията
Подписва се договор с администрацията за провеждането

47% 53%
на стажа
Стажът приключва с документ от страна на

95% 5%
администрацията
Дава се писмена оценка от администрацията за

72% 28%
представянето на студента
Стажантът е включван в неформални срещи и паралелни

73% 27%
обучения
Въпреки че понастоящем други практики по протичане на стажа не са толкова
широко застъпени (изготвянето на индивидуална програма, подписване на договор за
провеждането на стажа, даване на писмена оценка от администрацията за представянето
на студента и включването на стажанта в неформални срещи и паралелни обучения),
наблюдава се увеличение от 25% до 50% на дела на администрациите, които считат тези
практики за добри и подходящи да бъдат възприети.
По отношение на задачите, които трябва да изпълнява стажантът по време на

стажа, отново основните характеристики на настоящето статукво се затвърждават като
добра и предпочитана практика. Това показва резултатът от количественото изследване
сред администрациите. Близо 80% и над 80% от структурите посочват, че към момента
стажантите се занимават с изпълнението на текущи задачи в екипа, имат помощни,
технически функции, обучавани са по конкретни дейности и наблюдават дейността във
звеното. Затвърждаването на тази практика като предпочитана следва от факта, че близо
90% и над 90% от администрациите считат, че това трябва да бъде основният начин за
протичането на стажа (положителна разлика от близо 10 процентни пункта спрямо
настоящето състояние). Тези резултати, разгледани по отделните нива на администрация,
са аналогични с общите резултати.
Фигура 27. Задълженията по време на стажа в администрацията (общо)
В какво трябва да се състоят задълженията на студентите по време на

стажа?
Да Не
Необходимо е да има отговорни задачи 38% 62%
Трябва да има текущи задачи в екипа 93% 7%
Да има помощни, технически функции 86% 15%
Да бъде обучаван по конкретни дейности 93% 7%
Да наблюдава дейността 90% 10%
Стажът е излишен за студента 1% 99%
Друго 16% 84%
Няма нужда от стаж 5% 95%
Важно е да се отбележи, че понастоящем едва в една четвърт от администрациите

(25%) възлагат специфични и отговорни задачи на стажантите. Въпреки че в препоръките
си делът на администрациите, които сочат необходимост от възлагане на такива задачи по
време на стаж, е с 13 процентни пункта по-висок (38%) от статуквото (25%), то този дял е
далеч от постигнатото почти пълно съгласие по другите предпочитани и дискутирани по-
горе задачи.
3.2. Пресечни точки между изискванията за стажове и

провеждането им от страна на висшите училища и
потребностите на държавната администрация
По-горе беше представено фактическото положение по отношение на изискванията

на висшите училища за провеждане на стажове. От друга страна, бяха представени
основни параметри на типа стаж, от който администрацията проявява потребност.
Настоящата секция има за цел да представи допирните точки на тези две, разгледани по
отделно, положения – съществуващите изисквания и практики в университетите и
съществуващите потребности от определен тип стаж. Пресечните точки са представени
както за администрацията като цяло, така и по отделните три нива.
Фигура 28 представя тези пресечни точки за държавната администрация като цяло.
Фигура 28. Пресечни точки между потребности на администрацията и

текущо положение в университетите по определени характеристики на стажа
Потребности на администрацията и настоящо състояние във висшите

училища
Инициатор - университета
100%
Инициатор - институцията
Неплатен
80% сама
60%
Работен график - пълен Време за провеждане през
работен ден 40% цялата година
20%
0%
Време за провеждане през
Работен график - гъвкав
лятото
Процедура на прием - въз

Продължителност - 1 месец
основа на заявление
Процедура на прием - чрез

Продължителност - различно
препоръка от университета
Университети Администрация
Фигура 28 е съставена на база количествените проучвания сред администрациите и
висшите училища за целите на онагледяване на анализа. Избрани са всички
характеристики на стажа, по които двата вида структури имат допирни точки като
взаимодействащи институции по отношение на стажовете. Тъй като една част от
характеристиките са множествени, в графиката са застъпени основните показатели по
дадена характеристика. Например по характеристиката на стажа „Инициираща страна” в
графиката са избрани показателите „университета” и „институцията сама”. Дали един
показател е основен, е преценено обективно на база на показателите с най-големи честоти
съответно за администрацията и за университетите, съответно. Например при отговорите
на висшите училища (даващи текущия статус) най-голямата честота по характеристиката
„Инициатор на стажа” са именно самите училища (учебни звена и кариерни центрове).
При държавните администрации е наличен показател с по-голяма честота по тази
характеристика (при областните администрации), а именно „институцията сама трябва да
инициира стажа”. В този случай този показател е допълнително включен в представената
фигура.
Както може да стане видно и от представената графика, до голяма степен

настоящето статукво по отношение на университетските правила и практики се покрива с
потребностите на администрацията от определен тип стаж. Основните разминавания се
проявяват в две основни направления – необходимостта от различна продължителност на
стажа за различните специалности от страна на университетите и основното предпочитано
време за провеждане на стажовете от страна на университетите, а именно лятото.
По отношение на продължителността на стажа, най-често посочваният отговор от

висшите училища е, че тя е различна в зависимост от специалността (47% от
университетите). От друга страна, администрациите демонстрират определено
предпочитание към едномесечен стаж (41% от структурите). Разминаването по тази
основна характеристика следва да се има предвид при изготвянето на модели за
организиране и провеждане на стажове в държавната администрация.
Втората основна линия на разминаване е предпочитаното време за провеждане на

стаж. Докато при университетските ръководства се регистрира предпочитание към това
стажовете да бъдат провеждани през лятото (53% от висшите училища посочват това), то
едва 17% от администрацията посочва лятото като предпочитано време от годината за
провеждане на стажовете в техните структури. От друга страна, 40% от администрациите
посочват възможност за провеждане на стажове целогодишно, т.е. включвайки летния
период. В този смисъл разминаването по тази характеристика на стажа бива намалено,
макар и само частично.
Провеждането на летен стаж за много от висшите училища би довело до

изкривяване на едно евентуално планирано разпределение на стажантските места в
администрацията през периода на цялата година и струпване на стажовете през летните
месеци. В известен смисъл това би било проблем и от гледна точка на назначаването на
ментор на стажантите поради летните отпуски. От друга страна, назначаването на ментор
е една от основните препоръчвани практики и от висшите училища, и от администрацията
(качествени данни от дълбочинни и количествени интервюта).
Трети основен момент, който обаче, не е резултат на противоречие, а по-скоро на
организацията на бъдещата активност на държавната администрация (настоящият проект е
основополагаща стъпка в тази посока), е нуждата от по-голяма инициативност от страна на
самите държавни структури.
Фигура 29. Пресечни точки между потребности на администрацията и

настоящо състояние във висшите училища по определени характеристики на стажа
Потребности на администрацията по нива и настоящо състояние във

висшите училища
Инициатор - университета
100%
Инициатор - институцията
Неплатен
80% сама
60%
Работен график - пълен Време за провеждане през
работен ден 40% цялата година
20%
0%
Време за провеждане през
Работен график - гъвкав
лятото
Процедура на прием - въз

Продължителност - 1 месец
основа на заявление
Процедура на прием - чрез Продължителност -

препоръка от университета различно
Университети
Централна администрация
Областна администрация
Много сходна с общата картина са допирните точки на висшите училища с

отделните нива на държавната администрация. Това може да се проследи от
представената предходна графика, отнасяща се за административните структури на
изпълнителната власт, областните и общински администрации.
3.3. Потребност в държавната администрация от стажанти
по специалности
Идентифицирането на специалностите, от които има нужда в държавната

администрация, е базиран изцяло на количественото проучване сред административните
структури на трите нива – изпълнителна власт, областна и общинска администрация.
Резултатите от количественото проучване извеждат списък от водещи

специалности, посочени в таблица 2.
Таблица 2. Водещи специалности, от които администрацията има

потребност за стажанти
Брой структури, посочили Процент на структурите, посочили

необходимост необходимост
Основни специалности и
администрации
администрации
направления
Централна
Централна
Областни
Областни
Общини
Общини
ОБЩО
ОБЩО
Право 41 21 46 108 68% 75% 75% 73%
Администрация и управление 37 17 43 97 62% 61% 71% 65%
Инженерни специалности 24 23 45 92 40% 82% 74% 62%
Икономика 33 14 44 91 55% 50% 72% 61%
Информатика 25 19 46 90 42% 68% 75% 60%
Архитектура 20 18 47 85 33% 64% 77% 57%
Счетоводство 23 12 42 77 38% 43% 69% 52%
Финанси 23 11 40 74 38% 39% 66% 50%
Други социални науки 23 12 37 72 38% 43% 61% 48%
Политология 21 12 37 70 35% 43% 61% 47%
Психология 22 10 38 70 37% 36% 62% 47%
Журналистика 20 12 37 69 33% 43% 61% 46%
Маркетинг 21 10 37 68 35% 36% 61% 46%
Социология 20 11 36 67 33% 39% 59% 45%
Основните специалности са ранкирани по честота на посочване от страна на всички

администрации за наличие на потребност от съответната специалност. Тези основни
специалности са изведени като водещи и основни като потребност на база на изготвен
списък за всички специалности, посочени от административните структури в
количественото проучване. Цялостният списък е част от изготвеното приложение към
настоящия доклад, където посочените специалности са ранкирани в низходящ ред по
честота на посочване на наличие на необходимост от тях. От изчерпателния списък е
видно, че честотата на посочване на потребност от последната ранкирана специалност в
основния списък (социология, 45%) е с 35-процентни пункта разлика от първата ранкирана
специалност в допълнителния списък (публична администрация, 10%).
Резултатите открояват специалността Право като водеща специалност по

отношение на потребностите на държавната администрация - (73%) от структурите
посочват тази специалност като такава, от която има потребност. Статистически значима е
разликата на този процентен дял и по отношение на средния дял на посочена
необходимост за всички основни специалности (54%), като е по-висок с 18-процентни
пункта. Също така важно е да се отбележи, че коефициентът на вариация на честотата на
посочване на потребност от тази специалност по трите нива на администрацията е най-
нисък за всички посочени водещи специалности (5%). Този резултат показва ясно, че
отделните нива на администрацията имат близки потребности по отношение на стажанти в
тази специалност. Тези резултати са видими и при просто сравнение на дяловете на трите
нива администрация в горната таблица. Все пак не трябва да се пренебрегва напълно
фактът, че по отношение на отделните нива, специалността е с посочвана честота от
централната администрация от близо 7 процентни пункта разлика в сравнение с местната
администрация – областна и общинска.
Втората основна водеща специалност е Администрация и управление. Честотата

на посочване на необходимост от тази специалност е със 7 процентни пункта по-ниска от
посочваната при специалност Право, като общо близо две трети от администрациите
посочват потребност от нея (65%).
Тази втора, съгласно ранкирането, специалност се откроява и по други две свои

характеристики като водеща.
Първо, отново подобно на специалността Право, тук се наблюдава сравнително

равномерно разпределена потребност по трите нива на администрацията в сравнение с
останалите водещи специалности в таблицата. Коефициентът на вариация е 8% и заедно
със специалността Право са единствените със стойности под 10%. Разбира нужно е да се
отбележи, че отново има различия в едно от нивата на администрация в сравнение с
другите две, а именно при общинската администрация. Като потребна за общините тази
специалност е посочвана близо 10 процентни пункта по-често от колкото при другите две
административни нива.
Второ, отново подобно на специалността Право честотата на посочване спрямо

средния дял на честота за всички основни специалности е с над 10 процентни пункта по-
висока (11 процентни пункта).
Всички останали идентифицирани специалности се отличават с високо вариационно

разсейване (високи коефициенти на вариация) по отношение на посочените честоти от
отделните администрации, т.е. статистически значими разлики по отношение на
посочените честоти (потребност) по тип администрация. В група сравнително по-нисък
коефициент на вариация имат специалностите Икономика (20%). От изведените данни в
последната таблици по основни специалности е видно, че отново подобно на водещите две
специалности, които са с нисък коефициент на вариация (показващ степента на различие
на честотите по нива на администрацията), за две от нивата потребностите са сходни като
посочена честота (55% за администрацията на изпълнителната власт и 50% за областната
администрация). Изключението в извадката в случая е общинската администрация, при
която посочената потребност е с честота близо 20-процентни пункта по-висока (72%) от
тази на другите две администрации.
Най-открояващи се различия по отношение на отделните нива на администрацията

(най-висок коефициент на вариация – 39%) има специалността Архитектура. Ранкирането
по честота на посочване на потребност общо за администрацията класира тази
специалност на шесто място, но в нея се наблюдават и най-сериозни различия на
потребност за администрациите по нива. Едва една трета (33%) от администрацията на
централната изпълнителна власт посочва потребност от тази специалност, като
ранкирането по честота за тази администрация извежда специалността на 12 място. Близо
две трети от областните администрации посочват потребност от специалността
Архитектура (64%) и при ранкиране по честота специалността заема четвърто място от
основните специалности. При общинските администрации, от друга страна, специалността
е посочена като такава, от която има потребност, от 77% от общините и съответно е
изведена на първо място от основните специалности при ранкиране по честота на
потребност.
На последно място в ранкирането по честота общо за администрацията е класирана

специалността Социология, като 45% от администрациите са посочили потребност от
стажанти в тази специалност. За две от нивата на администрация – общинска
администрация и централна администрация ранкирането по честота на посочване на
потребност извежда тази специалност на последно място, съответно с 59% и 33%. За
областната администрация тази специалност заема дванадесето място по значение с
честота на посочване от 39% от областите.
Съществено е да се отбележи, че по честоти на посочване на потребностите от

дадена специалност, за основните идентифицирани специалности в последната таблица,
нивата на честотите (показващи потребност) за всички специалности са най-високи при
общините (среден дял от 67%), следвани от областните администрации (среден дял от 52%)
и на последно място централната администрация (42%). Очевидно в случая териториалното
разпределение на отделните нива администрация играе ключова роля по отношение на
общите нива на потребност от стажанти специалисти. Повечето структури на централната
администрация са ситуирани в столицата, където е и най-силно съсредоточена както
университетската общност, така и предлаганата работна ръка. Проблемът с наличие на
специалисти е по-голям и по-осезаем при общините, чиито центрове са по-малки градове
и села.
Количественото проучване по отношение на потребностите за държавната

администрация от идентифицираните специалности позволява определяне и на оценка на
степента на потребност от дадената специалност. Тук е мястото да се отбележи, че трябва
да се направи ясно разграничение между индикатора честота на посочване на потребност
от дадена специалност (последната таблица) и оценката, дадена за наличието на тази
потребност. Първият индикатор (честотата на посочване на потребност) е водещ – той
посочва има ли или няма потребност от стажанти в дадена специалност. Вторият
индикатор е последващ, като характеризира наличието на потребност чрез скала за степен
на важност (на потребност). Това е и причината идентифицирането на основните
специалности, от които администрацията има потребност, да стане на база на първия
индикатор (честота на потребност).
Следващата таблица представя оценките на потребностите от различните водещи

специалности, като специалностите са ранкирани по нивата на обща оценка за цялата
администрация.
Таблица 3. Водещи специалности, от които администрацията има

потребност за стажанти (оценка на потребността)
Оценка на на структурите, посочили

Процент на структурите, посочили
необходимост (6: най-необходима, 1: най-
необходимост
малко необходима)
Основни специалности и
Централна
Централна
Областни
Областни
центрове
центрове
Общини
Общини
ОБЩО
ОБЩО
Право 68% 75% 75% 73% 4.7 4.9 4.7 4.6
Администрация и управление 62% 61% 71% 65% 4.6 4.5 4.3 4.5
Инженерни специалности 40% 82% 74% 62% 3.5 5.0 4.0 4.1
Информатика 42% 68% 75% 60% 3.4 4.8 4.1 4.0
Архитектура 33% 64% 77% 57% 2.0 5.0 4.3 3.8
Икономика 55% 50% 72% 61% 3.9 3.9 3.4 3.7
Финанси 38% 39% 66% 50% 3.7 3.1 3.7 3.5
Счетоводство 38% 43% 69% 52% 3.5 3.3 3.5 3.5
Други социални науки 38% 43% 61% 48% 2.8 2.2 2.0 2.3
Политология 35% 43% 61% 47% 2.8 1.8 1.6 2.1
Социология 33% 39% 59% 45% 2.5 1.7 1.8 2.1
Психология 37% 36% 62% 47% 2.5 1.2 2.0 2.1
Маркетинг 35% 36% 61% 46% 2.0 1.3 2.2 2.1
Журналистика 33% 43% 61% 46% 1.8 2.0 2.0 2.0
За специалностите, от които има потребност, административните структури са дали

оценка по скалата от 1 до 6. 1 представлява най-ниската степен на нужда от
специалността, а 6 представлява най-високата степен на нужда. Представената таблица е
ранкирана по получена оценка за степен на необходимост от дадената специалност.
Сравнение между таблица 2 и таблица 3 показва статистическа значима корелация между
честотата на потребност (наличието на такава) и оценката за нейната потребност. За
цялата администрация коефициентът на корелация за основните идентифицирани
специалности е 0.92, а по нива на администрацията – за централната администрация 0.87,
областната 0.89, а за общинската 0.93. Коефициентите на корелация показват до колко
честотите на потребност кореспондират с оценките от посочените потребности. Както
може да се види от сравнението на двете последни таблици, ранкирането, с минимални
размествания по някои специалности, запазва представената вече картина.
Най-високата оценка за необходимост е дадена за специалността Право (4.6), а най-

ниската е дадена за специалността Журналистика (2.0).
За разлика от честотния анализ обаче, при анализа на оценка на дадена

специалност се наблюдават много повече специалности, при които коефициентът на
вариация (варирането на оценката за дадена специалност по различни нива на
администрация) е в рамките на десет процента. Това са освен очакваните специалности
Право и Администрация и управление (съответно вариране на оценката по нива с 2% и 4%),
още специалностите Икономика (7%), Финанси (10%), Счетоводство (4%) и Журналистика
(8%). Най-високи различия от друга страна в оценките по трите нива на администрация има
при специалност Архитектура, за която наблюдаваме и най-висок честотен вариационен
коефициент. В случая общата оценка за потребност от специалността е 3.8, като
централната администрация дава оценка от 2.0, областната администрация – 5.0, докато
общинската администрация – 4.3. Съвсем естествено при тези забележими от пръв поглед
различия в оценките, коефициентът на вариация да е 43%.
Като цяло, за дадено ниво на администрация оценките за потребност от различните

специалности варират силно - 30% (коефициент на вариация) за централната
администрация, 36% (коефициент на вариация) за общинската администрация и 46%
(коефициент на вариация) за областната администрация.
Административните структури на изпълнителната власт дават най-висока оценка на

специалността Право (4.7), а най-ниска оценка на потребност на специалността
Журналистика (1.8). Областните структури дават най-висока оценка на потребност на
специалността Архитектура (5.0), а най-ниска на специалността Психология (1.2).
Общинските администрации от своя страна, подобно на централната администрация
оценяват специалността Право най-високо (4.7), а най-ниско оценената специалност е
Политология (1.7).
Съществено е да се отбележи също, че средната оценка на потребност от всички

основни специалности по трите нива на администрация се различават минимално – 3.3 е
средната оценка на централната администрация, 3.5 на областната и 3.2 на общинската
администрация. Като цяло, средните оценки, съпоставени с честотите на посочване на
потребност, показват, че въпреки че има наличие на висока потребност за всички основни
специалности (последната ранкирана по честота специалност, Социология е с обща
честота на посочване на съществуваща потребност от 45%), то самата оценка на степента
на тази потребност е оценена най-общо за всички специалности малко над средната
оценка на скалата (3).
Допълнителни ранкирания по отделни нива на администрация по честота на

потребност и по оценка степента на потребност са представени в приложенията,
непосредствено след изчерпателния списък по специалности на база на проучването.
Осмислянето на въпроса за потребността от стажанти (по данни от количественото

изследване) следва да се отчете и по отношение на причината за тяхното провеждане, и
спрямо целта, която си поставят. За голямата част от администрациите стажът е по-скоро
част от учебния процес (64%), като това е преобладаващият отговор и по трите нива на
администрация (централна администрация – 51%, областна администрация – 74% и
общинска администрация – 70%). В този смисъл, търсенето на потребност от стажанти се
разминава с основната му функция – да провери уменията на дадени студенти, да
придобият известен опит, да спомогне за тяхната професионална реализация и т.н. От
тази гледна точка подборът на подходящи специалисти е по-скоро въпрос на кадрова
политика и управление на човешките ресурси в дадената организация. Последната теза е
подкрепена и от резултатите от количественото допитване, което сочи че за 49% от
администрациите ролята на стажа е подбор на добри служители. Стажовете са само един
от многото инструменти, чрез които добрият мениджмънт на съответните организации
може да привлече в своите редици способни и подготвени студенти, които са имали
възможност да проверят в периода на техния стаж. Вероятно по-уместният термин за
случая би бил не потребност от стажанти, а готовност от различни дирекции и отдели
да приемат стажанти.
В следващата фигура е представен възможния прием на стажанти по

административни звена. Данните пряко кореспондират с идентифицираните специалности,
от които администрациите имат потребност. Показателно е, че двете звена с най-висок
дял на възможност за прием на стажанти, са съответно звената Административно
обслужване и Правно-нормативно обслужване. Както видяхме по-горе, сред
идентифицираните специалности, от които администрацията има най-голяма нужда,
първите две места се заемат съответно от специалностите Право и Администрация и
управление. Съответно звеното Административно обслужване е посочено като звено с
възможност за прием на стажанти от 56% от структурите на централната изпълнителна
власт, всички от областните структури посочват тази възможност (100%) и 58% от
общинските администрации.
Фигура 30. Възможност на звената в администрацията за прием на стажанти
В кои звена (отдели /дирекции) във Вашата администрация биха имали

възможност за прием на стажанти?
56%
Административно обслужване 100%
58%
28%
Човешки ресурси 0%
13%
24%
Право - нормативно обслужване 59%
46%
24%
Финанси 4%
40%
20%
Главни дирекции 4%
4%
20%
Устройство на територията и строителство 11%
21%
16%
Счетоводство 4%
23%
8%
Дирекция Здравен контрол 0%
4%
8%
Дирекция Маркетинг и реклама 0%
2%
4%
Образование и социални дейности 0%
6%
4%
Международни проекти 4% Централна администрация
17%
4%
Технически отдел 0% Областна администрация
6%
ГДПБЗН МВР 0%
2%
4%
ИКТ 0%
4%
12%
Всички 0%
12%
По отношение на звеното Правно-нормативно обслужване, 24% от централната

администрация посочват възможност за прием на стажанти, 59% от областната
администрация и 46% от общинската администрация.
Нужно е да се отбележи, че въпреки че тези данни като цяло кореспондират с

открояващите се специалности Право и Администрация и управление, все пак посочената
потребност от специалност Право далеч надхвърля посочените възможности за прием в
отделите, в които може да се реализира. Разбира се, трябва да се има предвид, че стажът
по конкретна специалност не може да бъде ограничаван по обхват само в конкретни
специализирани звена по специалността в дадена структура, но все пак големите различия
правят впечатление.
Тези резултати следва да бъдат интерпретирани внимателно и с оглед на

съществуващите потребности и с оглед съществуващите възможности за прием на
стажанти, което са фактически две различни концепции. За момента може да се направи
обобщението, че докато потребностите за разгледаните в предходните параграфи основни
идентифицирани специалности съществуват, то те не се пресичат напълно със
съществуващите възможности за такъв прием, които са по-ограничени от потребностите.
И макар анализът в случая да се спря на две конкретни звена (посочени с най-

големи възможности за прием на стажанти) и съответните специалности, то направените
изводи важат в пълна сила и за останалите звена по отношение на възможност за прием на
стажанти от основните специалности. За всички посочени звена в последната графика
посочените проценти са далеч под стойностите на заявените потребности от стажанти.
4 Приложения
4. Приложения
4.1. Обобщениена висшитеучилищапоосновнитеиндикаторинаизследването
Изисквания, свързани с работно време (пълен работен

Организиране от университета на стаж в определени
Специфични изисквания за сферата на експертиза, в
Тип информация, която университета предоставя за

Брой студенти, преминали през задължителен стаж
Брой студенти, преминали през стаж в държавната

Оказване на съдействие от страна на училището за
Наличие на механизъм за проверка на процеса по

Възможност за провеждане през учебната година
университетите като цяло, само по направления)
/организация, в която да бъде проведен стажът

организации, с които университета е изградил
Година на въвеждане на изискванията за стаж
Профилирани/с множество професионални

Брой студенти, преминали през стажове в
Наличие на кариерен център в училището
Оценка на МОМН (*МОМН няма рейтинг на

Учебен курс, в който се провежда стажът
Изисквания, свързани с вида институция

бакалавърска и магистърска програма
която трябва да бъде проведен стажа

Наличие на незадължителни стажове
Наличие на задължителен стаж
ден или почасов работен ден)

Възможност за летен стаж
провеждане на стажове
възможностите за стаж
Оценяване на стажа
Брой специалности
Брой направления
намиране на стаж
Продължителност
контакти за целта
Кредити
Висши училища
1 Аграрен 4882 8 17 Да От 2 От 50 Да Да Между 1-ви и За малка част от Да Текуща
университет до до 250 2004 и студентите, оценка – въз
10 ч 2010 най-вече по основа на Чрез сайт и
проекти служебна информация от
бележка и Множество преподаватели,
курсов проект професионални Много Не на ниво кариерен
направления добра Да Да университет Не Не център Не
- Пловдив - за всички 3-ти
2044 63 1088
2 Академия на МВР 1157 3 5 Да Не 5 Да Да 2003 4-ти За всички Не Признаване –
– седми- студенти информацията
ци се предава по
служебен път Множество Чрез сайт и
професионални Много Не на ниво информация от
направления добра Да Да университет Не Не преподаватели Не
София - за всички
377 170 213

3 Американски 1423 7 8 Не Не Не Добро- Добро- Няма Няма Само чрез Да Записва се
университет в волен волен кариерен като
България - център академична
Благоевград справка
Чрез сайт и
информация от
Множество преподаватели,
професионални Много Не на ниво кариерен
12 198 направления добра Да Да университет Не Не център Не
4 Бургаски 4312 7 12 В по-малко От 4 От 2 Да Да Между От 2- Чрез кариерен Да Служебна
свободен от до 5 седми- 2004 и ри до център и бележка и
университет половината ци до 1 2011 5-ти двустранни кратък отчет Чрез сайт и
специалности месец споразумения информация от
професионални Не на ниво кариерен
направления Да Да университет Не Не център Не
273 19 332 Добра

Изискванията на висшите училищаотносно студентските стажовеи потребноститеот стажанти вдържавната администрация,юли2012 105
5 Варненски 9364 10 18 В по-малко От 3 От 60 ч Да Да 2005 4-ти Само в 3 Да Служебна
свободен от до до 45 специалности бележка и
университет половината 10 дни писмен отчет
„Черноризец специалности
Храбър”
770 40 686 направления добра Да Да университет Не Не център Не
6 Великотърновски 10970 19 57 Задължите- От 3 От 30 Да Да Между От 1- За всички Да Служебна
университет „Св. лен стаж за до до 240 2003 и ви до педагогически бележка и
Св. Кирил и 50 спец. 20 ч 2007 4-ти специалности кратък
Методий” писмен отчет
3360 102 1747 направления Добра Да Да университет Не Не център Не
7 Европейски колеж 2402 2 4 Избираем От 1 От 30 Да Да 2010 От 1- За около Да Служебна
по икономика и като част от до 6 до 180 ви до половината бележка
управление - учебния план ч 3-ти студенти чрез
Пловдив двустранни
договори
8 Икономически 11937 4 14 Да Не 45 дни Не Да 2004 След Чрез кариерен Да Защитава се Чрез сайт и
университет - 3-ти център и отчет пред информация от
Варна двустранни ръководителя Множество преподаватели,
споразумения на стажа професионални Много Не на ниво кариерен
- за всички
6656 158 2713

9 Колеж по 1535 3 8 Да Не 10 дни Да Не 2011 От 1- Чрез кариерен Да Служебна Чрез сайт и
икономика и ви до център и бележка информация от
администрация - 3-ти двустранни Множество преподаватели,
Пловдив споразумения професионални Не на ниво кариерен
направления Да Да университет Не Не център Не
- за всички
365 26 441 Добра

10 Колеж по 1578 1 1 Да От 5 От 5 до Да Да 2011 3-ти За повече от Да Служебна Чрез сайт и
мениджмънт, до 30 дни половината бележка информация от
търговия и 15 студенти преподаватели,
маркетинг - Не на ниво кариерен
София Профилирано Да Да университет Не Не център Не
- за всички
197 26 454 Добра

11 Международно 5490 3 6 Не Не Не Да Да Няма Няма Само чрез Да Няма
висше бизнес кариерен
училище - център Чрез сайт и
Ботевград информация от
17 285.2 направления Добра Да Да университет Не Не център Не
12 Минно-геоложки 3390 7 16 Да От 1 От 15 Да Не 2006 От 1- Да, за всички Да Служебна
университет до 3 до 60 ч ви до стажове бележка и
4-ти кратък отчет Чрез сайт и
„Св. Иван - за всички
Рилски” - София специалности
1363 45 768
13 Национална 537 1 15 Избираем 3 30 дни Да Не 2009 От 1- Не Не Служебна
академия за само за ви до бележка
театрално и някои 4-ти
филмово изкуство специалности
„Кръстьо
Сарафов” - София
Много Не на ниво информация от
25 14 Профилирано добра Да Да университет Не Не преподаватели Не
14 Национална 1012 2 8 Не Не Не Да Да Няма Няма Не Не Не
музикална
академия „Проф.
Панчо
Владигеров” -
София
Множество Чрез сайт и

15 Национална 5096 3 5 Да, за всички От 9 От 60 Да Да От 4-ти За всички Да Оценка след
спортна академия специалности до до 240 2007 стажове изпит от
- София 10 часа до преподавател
2009 по стаж
16 Национална 937 2 18 Не, само Не Не Да Да Няма Няма Не Не Не
художествена практики
академия - София
Множество Чрез сайт и

17 Нов български 10782 21 35 Да – за около От 4 От 60 Да Да От 3-ти Чрез кариерен Да Комисия за
университет - половината до до 120 2006 център и провеждане
София специалности 12 ч до двустранни на защита на
2011 споразумения стажа
18 Пловдивски 15876 20 58 Да – за 54 От 3 От 30 Да Да От 3-ти За всички Да Служебна
университет специалности до 5 до 120 2005 или педагогически бележка и
ч до 4-ти специалности кратък отчет Чрез сайт и
2010 информация от
„Паисий
Хилендарски”
5969 175 2996
19 Русенски 8237 14 30 Да – за около От 4 От 60 Да Да От 3-ти, Чрез кариерен Да Служебна
университет една трета до 6 до 120 2008 4-ти център и бележка и Чрез сайт и
специалности ч до или двустранни отчет в информация от
2011 5-ти споразумения свободен Множество преподаватели,
текст професионални Много Не на ниво кариерен
„Ангел Кънчев”
1102 35 606
20 Софийски 20962 24 101 Да – в 93 От 4 От 30 Да Да 2003 От 1- За всички Да Служебна
университет специалности до до 450 ви до педагогически бележка и
30 ч 5-ти стажове отчет Чрез сайт и
„Св. Климент
Охридски”
8693 223 3820

21 Стопанска 11694 2 16 Да – за 5 45 дни Да Да 2011 След Само чрез обяви Да Служебна
академия всички 3-ти в кариерен бележка и
специалности център устно Чрез сайт и
събеседване информация от
„Димитър Ценов”
- Свищов
1457 138 2364

22 Технически 5794 8 24 Да – за От 5 От 60 Да Да От 3-ти, Чрез двустранни Да Служебна
университет всички до 8 до 200 2006 4-ти споразумения бележка
специалности ч до или Чрез сайт и
2011 5-ти информация от
– Варна
2834 74 1267
23 Технически 11406 10 86 Да – за 13 От 3 1 Не Да 2009 След За много малка Да Служебна
университет специалности до 5 месец 3-ти част от бележка и
студентите отчет (поне 10 Чрез сайт и
страници) информация от
- София
949 21 367
24 Тракийски 6583 12 24 Да – за 17 От 5 120 ч Да Да От След За около Да Курсова
университет специалности до 7 2005 3-ти половината работа
до студенти Чрез сайт и
2010 информация от
- Стара Загора
1242 48 826
25 Университет за 19399 6 34 Да – за 5 От 2 Да Да 2004 След Да, за около Да Кратък
национално и всички седм. 3-ти една пета от доклад и
световно специалности до 1.5 редовните защита
стопанство – месец студенти
София
26 Университет по 4865 1 24 Да – за 4 120 ч Да Да 2008 4-ти Да, за повече от Да Служебна
архитектура, всички половината бележка и
строителство и специалности студенти проект по
геодезия - София стажа
преподаватели,
Много Не на ниво кариерен
141 3 54 Профилирано добра Да Да университет Не Не център Не
27 Университет по 2805 3 10 Да – за 6 90 дни Не Да 2010 След Да, за около Да Служебна
библиотекознание всички 2-ри една четвърта бележка и
и информационни специалности от редовните устно
технологии – студенти събеседване
София
28 Университет по 4810 9 19 Да – за От 2 От 1 до Да Да 2009 3-ти и Да, за повече от Да Служебна
хранителни всички до 4 4 сед- 4-ти половината бележка и
технологии – специалности мици студенти курсова
Пловдив работа
29 Университет 5681 12 15 Да – за около От 2 От 2 Да Да 2009 3-ти За Да Служебна
"Професор д-р половината до 5 седм. педагогическите бележка и
Асен Златаров" – специалности до 1 стажове кратък
Бургас месец писмен отчет
30 Химико- 3155 6 33 Да – за От 3 От 4 до Да Да От 3-ти и За малка част от Да Служебна
технологичен и всички до 8 5 сед- 2006 4-ти редовните бележка и
металургичен специалности мици до студенти кратък отчет
университет - 2011
София
31 Шуменски 6855 18 44 Да – за 37 От 3 От 45 Да Да От 2-ри, За всички Да Съгласуване с
университет специалности до 5 до 120 2005 3ти, педагогически учителя
"Епископ ч до 4-ти стажове настойник
Константин 2011
Преславски"
32 Югозападен 14593 22 51 Да – за 50 От 3 45 дни Не Да От 3-ти и За всички Да Писмен отчет;
университет специалности до 5 2008 4-ти педагогически анкетна карта
"Неофит Рилски" – до стажове
Благоевград 2011
4.2. Водещи университети по направления и брой студенти
Висше училище Обучавани студенти

Редовно /задочно
Направление ПРАВО
Софийски университет "Св. Климент Охридски" 1803/490
Университет за национално и световно стопанство – София 321
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 721/249
Югозападен университет "Неофит Рилски" 1516/939
Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" 476/779
Направление ИКОНОМИКА
Американски университет в България 146
Софийски университет "Св. Климент Охридски" 167
Нов български университет 499/900
Икономически университет – Варна 7401/488
Направление АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ

Академия на Министерство на вътрешните работи 128
Нов български университет 527/144
Направление ИНФОРМАТИКА И КОМПЮТЪРНИ НАУКИ

Нов български университет 572
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 328
Русенски университет "Ангел Кънчев" 171
Направление ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ

Русенски университет "Ангел Кънчев" 40
Направление ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ

Университет по библиотекознание и информационни технологии 904/520
Университет за национално и световно стопанство - София 115
4.3. Извадка на класирането на висшите училища в България
според рейтинговата система на МОМН в единадесетте
професионални направления от най-голям интерес
Направление ОБЩО ИНЖЕНЕРСТВО
Социално-
битови и Реализация и
администра- връзка с
Общ Учебен Научни Учебна тивни пазара на
Висше училище резултат процес изследвания среда услуги Престиж труда
Технически университет - София 73.0 71.21 84.53 40.92 45.19 82.77 72.64
Химикотехнологичен и
металургичен университет 68.0 65.66 78.44 56.45 70.18 52.16 70.23
Минно-геоложки университет "Св.
Иван Рилски" 55.0 35.61 49.25 49.11 59.12 45.91 75.8
Технически университет - Габрово 55.0 70.17 48.9 48.34 53.68 39.57 52.44
Русенски университет "Ангел
Кънчев" 51.0 63.95 46.19 53.01 56.83 48.13 45.51
Лесотехнически университет 49.0 60.55 42.83 40.54 43.84 58.73 42.64
Технически университет - Варна 48.0 42.76 51.37 49.95 48.82 64.63 45.42
Национален военен университет
"Васил Левски" - Велико Търново 47.0 52.71 36.77 65.98 67.38 43.24 43.4
Университет по хранителни
технологии 46.0 37.2 51.47 45.54 43.24 67.43 43.36
Висше транспортно училище "Тодор
Каблешков" 43.0 43.45 37.29 42.94 53.98 33.38 45.9
Университет "Професор д-р Асен
Златаров" – Бургас 42.0 42.75 49.5 43.14 41.71 40.86 38.5
Тракийски Университет 40.0 51.87 42.87 58.0 53.98 37.24 27.47
Аграрен университет 39.0 33.38 44.53 50.83 36.46 37.78 40.06
Европейски политехнически
университет 6.82 30.98 0.0 0.0 17.03 0.0
Шуменски университет "Епископ
Константин Преславски" 44.16 47.09 50.37 56.0 48.43 49.47
Направление ПРАВО
Социално- Реализация и
битови и връзка с
Общ Учебен Научни Учебна администра- пазара на
Висше училище резултат процес изследвания среда тивни услуги Престиж труда
Софийски университет "Св. Климент
Охридски" 68.0 48.62 86.45 49.27 41.76 77.46 75.33
Университет за национално и
световно стопанство - София 63.0 74.43 43.81 41.56 53.01 60.79 69.57
Пловдивски университет "Паисий
Хилендарски" 53.0 64.86 58.92 47.01 40.78 58.25 42.48
Югозападен университет "Неофит
Рилски" 50.0 43.04 56.12 37.78 32.4 49.44 56.7
Великотърновски университет "Св.
св. Кирил и Методий" 50.0 44.63 44.82 36.17 31.99 54.72 58.59
Кънчев" 49.0 46.62 43.19 55.63 71.16 44.64 52.34
Нов български университет 45.0 42.97 42.87 53.62 38.49 43.29 49.22
Варненски свободен университет
"Черноризец Храбър" 38.0 39.34 37.19 48.89 50.1 31.03 35.67
Бургаски свободен университет 36.0 46.48 35.37 51.81 53.96 30.32 25.69
Направление АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ
Социално- Реализация
битови и и връзка с
Охридски" 70.0 52.6 82.91 47.87 44.71 78.17 80.58
Американски университет в
България 69.0 56.07 52.95 65.32 83.22 71.9 84.31
Академия на Министерство на
вътрешните работи 62.0 50.89 44.11 55.91 53.19 64.02 82.97
Технически университет – София 59.0 53.37 56.98 45.24 50.6 63.36 64.98
Химикотехнологичен и
металургичен университет 56.0 50.12 65.82 57.6 49.8 26.97 63.9
Златаров" - Бургас 51.0 46.91 54.77 46.78 51.24 50.07 52.94
Лесотехнически университет 51.0 49.87 54.12 44.71 49.74 49.08 50.58
Хилендарски" 51.0 53.11 61.69 46.38 33.58 54.89 44.6
Кънчев" 49.0 54.19 45.77 52.53 51.87 47.86 46.73
Висше училище международен
колеж - Албена 47.0 54.78 65.44 45.82 44.39 46.36 31.56
Стопанска академия "Димитър
Апостолов Ценов" - Свищов 47.0 57.49 42.93 46.19 49.53 53.95 40.68
Рилски" 47.0 46.47 65.07 39.15 37.06 53.16 36.98
Международно висше бизнес
училище 47.0 51.16 37.45 39.92 41.07 36.51 54.33
Колеж по телекомуникации и пощи 46.0 51.42 37.52 39.71 66.2 33.44 49.46
Икономически университет – Варна 45.0 58.31 40.92 43.3 23.85 67.07 35.6
Европейски колеж по икономика и
управление 45.0 60.54 40.41 50.41 53.2 35.95 37.63
Национален военен университет
"Васил Левски" - Велико Търново 43.0 51.06 37.93 59.31 39.38 42.52 38.07
Колеж по икономика и
администрация - Пловдив 38.0 43.38 39.31 42.84 37.24 35.65 34.49
Висше училище по агробизнес и
развитие на регионите 36.0 40.43 38.78 42.65 45.42 34.05 29.6
Направление ИКОНОМИКА
България 73.0 52.39 66.83 65.18 84.36 78.52 88.66
Охридски" 73.0 46.71 88.11 47.42 45.77 74.96 90.76
Икономически университет - Варна 55.0 73.7 46.94 44.19 27.67 68.49 47.86
Стопанска академия "Димитър
Апостолов Ценов" - Свищов 54.0 70.33 47.45 46.11 51.36 60.95 46.55
Каблешков" 53.0 40.89 43.27 42.78 52.54 36.48 74.56
Хилендарски" 51.0 59.07 44.5 45.16 33.37 54.9 50.57
Висше училище по застраховане и
финанси 50.0 47.64 43.36 48.16 46.74 49.83 55.77
Международно висше бизнес
училище 49.0 44.14 42.18 38.89 42.52 41.15 60.49
Висше училище международен
колеж - Албена 47.0 46.8 46.66 46.73 41.94 47.52 48.82
Университет по хранителни
технологии 46.0 48.18 46.14 47.57 50.51 47.93 44.01
Рилски" 46.0 44.69 45.45 43.12 49.2 56.3 43.83
Европейски колеж по икономика и
управление 46.0 68.48 42.31 49.78 51.26 30.01 34.3
Константин Преславски" 45.0 40.69 44.92 46.32 48.42 45.08 47.1
Кънчев" 44.0 44.53 50.48 50.02 47.28 49.12 38.21
Колеж по мениджмънт, търговия и
маркетинг – София 43.0 50.06 42.39 40.19 35.43 30.55 44.72
Технически университет – Габрово 40.0 35.92 47.9 46.02 53.17 39.62 36.94
Златаров" - Бургас 38.0 24.53 49.75 38.21 38.7 48.52 36.62
Висше училище по агробизнес и
развитие на регионите 38.0 35.89 41.41 44.18 49.02 32.06 35.55
Колеж по икономика и
администрация - Пловдив 35.0 32.73 42.18 43.26 40.95 32.78 31.74
Направление ИНФОРМАТИКА И КОМПЮТЪРНИ НАУКИ
Охридски" 74.0 59.92 85.83 48.46 45.52 80.81 83.51
Американски университет в България 62.0 55.04 44.18 64.4 83.37 73.81 70.92
Хилендарски" 52.0 53.92 67.37 49.17 34.63 52.33 45.19
Русенски университет "Ангел Кънчев" 50.0 52.81 56.24 54.84 58.09 44.2 43.03
Рилски" 48.0 53.29 56.68 41.01 40.57 38.99 42.97
Великотърновски университет "Св. св.
Кирил и Методий" 48.0 51.37 58.17 33.6 36.5 45.78 43.16
Икономически университет – Варна 44.0 49.38 34.09 44.69 25.95 51.25 46.4
Направление АРХИТЕКТУРА, СТОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ
Университет по архитектура,
строителство и геодезия 65.0 67.62 76.97 49.28 58.18 72.71 58.12
Академия на Министерство на
вътрешните работи 59.0 50.17 38.51 54.31 78.98 57.91 76.5
Минно-геоложки университет "Св. Иван
Рилски" 57.0 53.31 65.91 44.4 53.58 41.89 60.71
Висше строително училище "Любен
Каравелов" 47.0 53.12 41.89 43.87 57.49 51.42 41.97
Каблешков" 45.0 52.91 46.56 42.21 46.87 29.71 43.54
Европейски политехнически
университет 16.96 30.83 0.0 0.0 62.85 0.0
Нов български университет 30.53 42.9 54.16 39.51 44.89 0.51
Направление СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ
Охридски" 66.0 57.52 82.77 48.38 42.16 76.54 64.32
Рилски" 54.0 57.03 57.05 43.11 38.68 58.28 52.18
Технически университет - Варна 52.0 48.3 42.97 48.03 47.71 48.54 61.29
Хилендарски" 45.0 18.29 56.03 45.46 47.67 40.39 58.96
Медицински университет - София 6.86 7.5 42.43 19.88 0.0 56.53
Бургаски свободен университет 56.2 35.8 37.93 8.64 34.92 47.04
"Черноризец Храбър" 7.53 5.27 35.59 11.0 0.0 53.08
Медицински университет " Проф.д-р
Параскев Стоянов" - Варна 40.2 50.26 47.54 26.01 33.66 17.14
Медицински университет - Плевен 60.87 46.79 68.34 55.06 34.66 16.92
Направление ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ
Софийски университет "Св.
Климент Охридски" 69.0 71.66 85.99 48.15 39.17 77.81 63.1
България 60.0 46.0 48.07 65.8 85.14 69.79 69.82
Кънчев" 47.0 63.32 42.23 54.42 58.17 43.52 37.32
Рилски" 40.0 50.09 48.9 39.41 40.85 44.76 25.34
Хилендарски" 38.0 28.33 51.65 49.19 39.65 39.55 34.81
Направление ПСИХОЛОГИЯ
Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий" 51.0 51.27 49.76 37.63 43.41 49.51 55.45
Хилендарски" 48.0 45.11 41.01 46.04 39.62 47.75 55.82
Рилски" 43.0 51.46 40.24 41.65 47.61 48.66 37.19
Златаров" - Бургас 5.25 7.57 36.4 19.07 0.0 29.09
Кънчев" 5.2 6.27 40.73 18.65 0.0 0.0
Константин Преславски" 16.65 42.34 34.02 39.0 14.72 49.38
Направление СОЦИОЛОГИЯ И АНТРОПОЛОГИЯ
Охридски" 69.0 65.32 76.68 51.47 46.03 80.98 70.65
Хилендарски" 45.0 50.34 49.21 44.29 31.24 44.28 42.39
Рилски" 43.0 50.59 56.59 44.11 46.99 45.02 29.74
България 8.01 9.4 52.07 29.33 0.0 74.3
Охридски" 69.0 65.32 76.68 51.47 46.03 80.98 70.65
Хилендарски" 45.0 50.34 49.21 44.29 31.24 44.28 42.39
Рилски" 43.0 50.59 56.59 44.11 46.99 45.02 29.74
България 8.01 9.4 52.07 29.33 0.0 74.3
Направление ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ
Социално- Реализация и
битови и връзка с
България 64.0 52.1 50.74 66.07 80.74 66.22 75.73
Университет по
библиотекознание и
информационни технологии 55.0 60.91 46.47 39.76 37.22 42.13 65.25
Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий" 45.0 50.24 43.45 38.81 41.84 44.16 42.44
Югозападен университет
"Неофит Рилски" 44.0 50.25 55.25 41.99 43.92 50.09 31.92
"Черноризец Храбър" 20.89 37.06 49.42 66.52 45.75 37.96
Хилендарски" 17.33 54.63 49.69 25.2 58.29 47.15
4.4. Изчерпателен списък на посочените в емпиричното проучване потребности от специалности,
ранкирани по честота на посочване на потребност
Разпределенията в настоящето приложение са базирани на резултатите от количественото проучване сред административните структури
на трите нива на управление (централна администрация, общинска администрация и областна администрация). Изведените основни и
допълнителни специалности се базират на следните въпроси от въпросника за административните структури:
В17. Кои са специалностите (професионалните направления) на стажантите, от които в най-голяма степен имате нужда?
В18. Студенти от кои от следните специалности (професионални направления) очаквате да бъдат предпочитани за стажанти във Вашата
1 – почти няма нужда до 6 – много голяма нужда
Нямаме нужда 0
 Право 1 2 3 4 5 6
 Икономика 1 2 3 4 5 6
 Счетоводство 1 2 3 4 5 6
 Финанси 1 2 3 4 5 6
 Администрация /управление 1 2 3 4 5 6
 Маркетинг 1 2 3 4 5 6
 Политология 1 2 3 4 5 6
 Социология 1 2 3 4 5 6
 Психология 1 2 3 4 5 6
 Други социални науки 1 2 3 4 5 6
 Информатика 1 2 3 4 5 6
 Архитектура 1 2 3 4 5 6
 Инженерни специалности 1 2 3 4 5 6
 Журналистика 1 2 3 4 5 6
 Други, КАКВИ
необходимост, необходимост,
по тип администрация по тип администрация
Основни специалности и направления
Централна
Централна
Областни
Областни
центрове
центрове
Общини
Общини
ОБЩО
ОБЩО
Право 41 21 46 108 68.3% 75.0% 75.4% 72.5%
Ад министрация и управление 37 17 43 97 61.7% 60.7% 70.5% 65.1%
Ин женерни специалности 24 23 45 92 40.0% 82.1% 73.8% 61.7%
Икономика 33 14 44 91 55.0% 50.0% 72.1% 61.1%
Ин фор матика 25 19 46 90 41.7% 67.9% 75.4% 60.4%
Архитектура 20 18 47 85 33.3% 64.3% 77.0% 57.0%
Счетоводство 23 12 42 77 38.3% 42.9% 68.9% 51.7%
Финанси 23 11 40 74 38.3% 39.3% 65.6% 49.7%
Други социални науки 23 12 37 72 38.3% 42.9% 60.7% 48.3%
Политология 21 12 37 70 35.0% 42.9% 60.7% 47.0%
Психология 22 10 38 70 36.7% 35.7% 62.3% 47.0%
Ж у рналистика 20 12 37 69 33.3% 42.9% 60.7% 46.3%
М аркетинг 21 10 37 68 35.0% 35.7% 60.7% 45.6%
Социология 20 11 36 67 33.3% 39.3% 59.0% 45.0%
Из искван ията на вис ш ите учил ищ а относно студентските ста ж ов е и потребностите от ста жанти, ю л и 2012 121
необходимост, необходимост,
по тип администрация по тип администрация
администра-
администра-
Други специалности и направления
Централна
Централна
Областни
Областни
центрове
центрове
Общини
Общини
ОБЩО
ОБЩО
ция
ция
Публична админист р ация 2 5 8 15 3.3% 17.9% 13.1% 10.1%
Строителни ин женери 1 5 5 11 1.7% 17.9% 8.2% 7.4%
Социални дейности 3 4 7 5.0% 6.6% 4.7%
м е ж дународн и отно ш ен ия 3 1 4 5.0% 1.6% 2.7%
Технически науки 1 3 4 1.7% 4.9% 2.7%
Геодезия 3 3 4.9% 2.0%
Екология 1 2 3 1.7% 3.3% 2.0%
Медицина 3 3 5.0% 2.0%
Регионалното развитие и благоустр ойство 2 1 3 7.1% 1.6% 2.0%
Архивистика и документалистика 1 1 2 1.7% 1.6% 1.3%
Архитектура и геодезия 2 2 3.3% 1.3%
Бизнес ад министрация 1 1 2 1.7% 1.6% 1.3%
Енергетика 2 2 3.3% 1.3%
Национална сигурност 1 1 2 1.7% 3.6% 1.3%
Про м и ш л ено и гра ж данско строителство 2 2 3.3% 1.3%
Проучване, добив и обработка на полезни изкопае м и 2 2 3.3% 1.3%
С пе ц иа лно сти, свърза ни с усво ява не на ср ед ства от ЕС 2 2 3.3% 1.3%
Туризъ м 1 1 2 1.7% 1.6% 1.3%
Фармация 2 2 3.3% 1.3%

Филология 2 2 3.3% 1.3%
Чу ж ди езици 2 2 7.1% 1.3%
Агроно м 1 1 1.7% 0.7%
Ад министративен контрол 1 1 3.6% 0.7%
Английска филология 1 1 1.7% 0.7%
Археология 1 1 1.7% 0.7%
Архитектура и строителство 1 1 1.6% 0.7%
Балканистика 1 1 1.7% 0.7%
Бедствия и аварии 1 1 3.6% 0.7%
Библиотечни и ин фор мационни науки 1 1 1.7% 0.7%
Биология 1 1 1.7% 0.7%
Водоснабдяване и канализация 1 1 1.7% 0.7%
Горско стопанство 1 1 1.7% 0.7%
Д ър жавна собственост 1 1 3.6% 0.7%
Евроинтеграция 1 1 1.6% 0.7%
Европеистика 1 1 1.7% 0.7%
Европейско право 1 1 1.7% 0.7%
Земеделие 1 1 3.6% 0.7%
Зооинженер 1 1 1.7% 0.7%
Изкуства 1 1 1.7% 0.7%
Изкуствоведи 1 1 1.7% 0.7%
Ин ф ор мационно-ко мпютърни технологии 1 1 3.6% 0.7%
Интелектуална собственост 1 1 1.7% 0.7%
Ин ф ор мационно обслу жване 1 1 3.6% 0.7%
Ин ф ор мация и ин фор мационни технологии 1 1 3.6% 0.7%
История 1 1 1.7% 0.7%
Култура 1 1 1.6% 0.7%

Ко муникационна и ко мпютърна техника 1 1 1.7% 0.7%
Консултативна психология 1 1 1.7% 0.7%
Криминална/ Ю ридическа психология 1 1 1.7% 0.7%
Ме ждународна дейност 1 1 1.7% 0.7%
Не мска филология 1 1 1.7% 0.7%
Об щ ествени комуникации и ин ф ормационни науки 1 1 1.7% 0.7%
Организационна психология 1 1 1.7% 0.7%
По жарна и аварийна безопасност 1 1 1.7% 0.7%
Педагогика, Мен ид ж м ънт в образованието 1 1 1.7% 0.7%
Политология 1 1 1.7% 0.7%
Прот иводействие на престъпността и опазване на об щ ествен ия ред 1 1 1.7% 0.7%
Пу бл ичн и отно ш ен ия 1 1 1.6% 0.7%
Проектанти 1 1 1.6% 0.7%
Сигурност на ин фор мацията 1 1 3.6% 0.7%
Социална психология 1 1 1.7% 0.7%
Социални педагози 1 1 1.6% 0.7%
Со циалн и, стопански и правни науки 1 1 1.7% 0.7%
Статистика 1 1 1.7% 0.7%
Стопански науки 1 1 1.7% 0.7%
Строителни специалности с висш е образование 1 1 1.6% 0.7%
Строителство 1 1 3.6% 0.7%
Счетоводство и финанси 1 1 1.6% 0.7%
Техници 1 1 1.6% 0.7%
Трудова психология 1 1 1.7% 0.7%
Техническа слу жба - управление 1 1 1.6% 0.7%
Управление на европейски проекти и програми 1 1 3.6% 0.7%
Управление на собствеността 1 1 3.6% 0.7%

Управление на чове шките ресурси 1 1 1.6% 0.7%
Урбанистика 1 1 1.7% 0.7%
Устройство на територията 1 1 3.6% 0.7%
Френска филология 1 1 1.7% 0.7%
Хидрогеолози 1 1 1.7% 0.7%
Хидроинженери 1 1 1.7% 0.7%
Химия 1 1 1.7% 0.7%
Х идро м ел иоративно строителство и хидротехн ическо строителство 1 1 3.6% 0.7%
Чове шки ресурси 1 1 3.6% 0.7%
Брой структури, посочили необходимост по Процент на структурите, посочили необходимост по
тип централна администрация тип централна администрация
Административни
М инистерства и
нормативен акт
Изпълнителни
създадени с
Държавни
Държавни
Държавни
Държавни
структури,
структури,
комисии
комисии
агенции
агенции
агенции
агенции
ОБЩО
ОБЩО
МС
МС
Право 16 5 3 4 13 41 100.00% 83.30% 75.00% 100.00% 43.33% 68.30%
Ад министрация и управление 14 5 3 3 12 37 87.50% 83.30% 75.00% 75.00% 40.00% 61.70%
Ин женерни специалности 12 3 2 3 4 24 75.00% 50.00% 50.00% 75.00% 13.33% 40.00%
Икономика 13 4 3 3 10 33 81.30% 66.70% 75.00% 75.00% 33.33% 55.00%
Ин фор матика 10 3 2 3 7 25 62.50% 50.00% 50.00% 75.00% 23.33% 41.70%
Архитектура 9 2 2 1 6 20 56.30% 33.30% 50.00% 25.00% 20.00% 33.30%
Счетоводство 10 3 3 3 4 23 62.50% 50.00% 75.00% 75.00% 13.33% 38.30%
Финанси 10 3 2 3 5 23 62.50% 50.00% 50.00% 75.00% 16.67% 38.30%
Други социални науки 10 2 2 2 7 23 62.50% 33.30% 50.00% 50.00% 23.33% 38.30%
Политология 10 3 2 2 4 21 62.50% 50.00% 50.00% 50.00% 13.33% 35.00%
Психология 11 1 1 1 8 22 68.80% 16.70% 25.00% 25.00% 26.67% 36.70%
Ж у рналистика 10 2 1 1 6 20 62.50% 33.30% 25.00% 25.00% 20.00% 33.30%
М аркетинг 10 2 2 3 4 21 62.50% 33.30% 50.00% 75.00% 13.33% 35.00%
Социология 9 3 2 2 4 20 56.30% 50.00% 50.00% 50.00% 13.33% 33.30%
Брой структури, посочили необходимост по Процент на структурите, посочили необходимост по
тип централна администрация тип централна администрация
структури, създадени
структури, създадени
Дър жавни комисии
Дър жавни комисии

М инистерства и МС
М инистерства и МС
Д ър жавн и агенции
Д ър жавн и агенции
с нормативен акт
с нормативен акт
агенции
агенции
ОБЩО
ОБЩО
Други специалности и направления
Публична админист р ация 2 2 12.50% 3.30%
Строителни ин женери 1 1 6.25% 1.70%
Социални дейности 1 1 1 3 6.25% 25.00% 25.00% 5.00%
м е ж дународн и отно ш ен ия 1 2 3 6.25% 6.67% 5.00%
Технически науки 1 1 3.33% 1.70%
Геодезия
Екология 1 1 6.25% 1.70%
Медицина 1 1 1 3 6.25% 25.00% 3.33% 5.00%
Регионалното развитие и благоустройство
Архивистика и документалистика 1 1 16.67% 1.70%
Архитектура и геодезия
Бизнес ад министрация 1 1 16.67% 1.70%
Енергетика 2 2 6.67% 3.30%
Национална сигурност 1 1 6.25% 1.70%
Про м и ш л ено и гра ж данско строителство
Проучване, добив и обработка на полезни изкопае м и 2 2 6.67% 3.30%
С пе ц иа лно сти, свърза ни с усво ява не на ср ед ства от ЕС
Туризъ м 1 1 6.25% 1.70%
Фармация 1 1 2 6.25% 25.00% 3.30%
Филология 1 1 2 6.25% 3.33% 3.30%

Чу ж ди езици
Агроно м 1 1 3.33% 1.70%
Ад министративен контрол
Английска филология 1 1 3.33% 1.70%
Археология 1 1 6.25% 1.70%
Архитектура и строителство
Балканистика 1 1 3.33% 1.70%
Бедствия и аварии
Библиотечни и ин фор мационни науки 1 1 6.25% 1.70%
Биология 1 1 6.25% 1.70%
Водоснабдяване и канализация 1 1 6.25% 1.70%
Горско стопанство 1 1 6.25% 1.70%
Д ър жавна собственост
Евроинтеграция
Европеистика 1 1 3.33% 1.70%
Европейско право 1 1 6.25% 1.70%
Земеделие
Зооинженер 1 1 3.33% 1.70%
Изкуства 1 1 6.25% 1.70%
Изкуствоведи 1 1 3.33% 1.70%
Ин ф ор мационно-ко мпютърни технологии
Интелектуална собственост 1 1 3.33% 1.70%
Ин ф ор мационно обслу жване
Ин ф ор мация и ин фор мационни технологии
История 1 1 6.25% 1.70%

Култура
Ко муникационна и ко мпютърна техника 1 1 25.00% 1.70%
Консултативна психология 1 1 3.33% 1.70%
Криминална/ Ю ридическа психология 1 1 3.33% 1.70%
Ме ждународна дейност 1 1 3.33% 1.70%
Не мска филология 1 1 3.33% 1.70%
Об щ ествени комуникации и ин ф ормационни науки 1 1 25.00% 1.70%
Организационна психология 1 1 3.33% 1.70%
По жарна и аварийна безопасност 1 1 3.33% 1.70%
Педагогика, Мен ид ж м ънт в образованието 1 1 6.25% 1.70%
Политология 1 1 3.33% 1.70%
Прот иводействие на престъпността и опазване на об щ ествен ия ред 1 1 3.33% 1.70%
Пу бл ичн и отно ш ен ия
Проектанти
Сигурност на ин фор мацията
Социална психология 1 1 3.33% 1.70%
Социални педагози
Со циалн и, стопански и правни науки 1 1 25.00% 1.70%
Статистика 1 1 16.67% 1.70%
Стопански науки 1 1 3.33% 1.70%
Строителни специалности с висш е образование
Строителство
Счетоводство и финанси
Техници
Трудова психология 1 1 3.33% 1.70%

Техническа слу жба – управление
Управление на европейски проекти и програми
Управление на собствеността
Управление на чове шките ресурси
Урбанистика 1 1 6.25% 1.70%
Устройство на територията
Френска филология 1 1 3.33% 1.70%
Хидрогеолози 1 1 3.33% 1.70%
Хидроинженери 1 1 3.33% 1.70%
Химия 1 1 3.33% 1.70%
Х идро мел иоративно строителство и хидротехн ическо строителство
Чове шки ресурси
4.5. Ранкиране на специалностите по отделни нива по честота на посочване на потребност и по
оценка на степен на потребност
Разпределенията в настоящето приложение са базирани на резултатите от количественото проучване сред административните

структури на трите нива на управление (централна администрация, общинска администрация и областна администрация). Изведените
основни и допълнителни специалности се базират на следните въпроси от въпросника за административните структури:
В17. Кои са специалностите (професионалните направления) на стажантите, от които в най-голяма степен имате нужда?
В18. Студенти от кои от следните специалности (професионални направления) очаквате да бъдат предпочитани за стажанти във Вашата
1 – почти няма нужда до 6 – много голяма нужда
Нямаме нужда 0
 Право 1 2 3 4 5 6
 Икономика 1 2 3 4 5 6
 Счетоводство 1 2 3 4 5 6
 Финанси 1 2 3 4 5 6
 Администрация /управление 1 2 3 4 5 6
 Маркетинг 1 2 3 4 5 6
 Политология 1 2 3 4 5 6
 Социология 1 2 3 4 5 6
 Психология 1 2 3 4 5 6
 Други социални науки 1 2 3 4 5 6
 Информатика 1 2 3 4 5 6
 Архитектура 1 2 3 4 5 6
 Инженерни специалности 1 2 3 4 5 6
 Журналистика 1 2 3 4 5 6
 Други, КАКВИ
(1 най-ниска потребност, 6 най-висока потребност)

Централна администрация на изпълнителната власт
Средна оценка
Процент на Основни специалности и на структурите,
Основни специалности и структурите, направления посочили
направления посочили необходимост
необходимост
Право 4.7
Право 68.3% Ад министрация и управление 4.6
Ад министрация и управление 61.7% Икономика 3.9
Икономика 55.0% Финанси 3.7
Ин фор матика 41.7% Счетоводство 3.5
Ин женерни специалности 40.0% Ин женерни специалности 3.5
Счетоводство 38.3% Ин фор матика 3.4
Финанси 38.3% Други социални науки 2.8
Други социални науки 38.3% Политология 2.8
Психология 36.7% Психология 2.5
Политология 35.0% Социология 2.5
М аркетинг 35.0% М аркетинг 2.0
Архитектура 33.3% Архитектура 2.0
Ж у рналистика 33.3% Ж у рналистика 1.8
Социология 33.3%
Процент на структурите, посочили необходимост по необходимост по тип централна
тип централна администрация администрация
Държавни
Държавни
структури,
Държавни
Държавни
структури,
комисии
агенции
агенции
комисии
агенции
агенции
ОБЩО
ОБЩО
МС
МС
Основни специалности и Основни специалности и
направления направления
Право 100.00% 83.30% 75.00% 100.00% 43.33% 68.30% Право 4.4 5.1 4.9 4.5 4.8 4.7
Ад министрация и Ад министрация и
управление 87.50% 83.30% 75.00% 75.00% 40.00% 61.70% управление 4.3 4.9 4.5 4.7 4.7 4.6
Икономика 81.30% 66.70% 75.00% 75.00% 33.33% 55.00% Икономика 4.2 4 4.1 3.9 3.7 3.9
Ин фор матика 62.50% 50.00% 50.00% 75.00% 23.33% 41.70% Финанси 4.1 3.9 3.3 3.2 3.6 3.7
Ин женерни специалности 75.00% 50.00% 50.00% 75.00% 13.33% 40.00% Ин женерни специалности 3 3.1 3.7 3.7 3.8 3.5
Счетоводство 62.50% 50.00% 75.00% 75.00% 13.33% 38.30% Счетоводство 3.9 3.1 3.4 3.7 3.4 3.5
Финанси 62.50% 50.00% 50.00% 75.00% 16.67% 38.30% Ин фор матика 3.1 3.5 3.7 3.7 3.5 3.4
Други социални науки 62.50% 33.30% 50.00% 50.00% 23.33% 38.30% Други социални науки 2.5 2.7 2.9 3.4 2.9 2.8
Психология 68.80% 16.70% 25.00% 25.00% 26.67% 36.70% Политология 2.4 2.8 2.9 3.1 3.0 2.8
Политология 62.50% 50.00% 50.00% 50.00% 13.33% 35.00% Психология 2.1 2.8 2.1 2.4 2.7 2.5
М аркетинг 62.50% 33.30% 50.00% 75.00% 13.33% 35.00% Социология 2.3 2.1 2.5 2.6 2.7 2.5
Архитектура 56.30% 33.30% 50.00% 25.00% 20.00% 33.30% М аркетинг 1.3 2.1 1.5 2.4 2.4 2
Ж у рналистика 62.50% 33.30% 25.00% 25.00% 20.00% 33.30% Архитектура 1.5 1.9 1.9 2.2 2.3 2
Социология 56.30% 50.00% 50.00% 50.00% 13.33% 33.30% Ж у рналистика 1.5 1.3 1.8 2.1 2.0 1.8
Областни администрации
Процент на Средна оценка на

Основни специалности и структурите, Основни специалности и структурите,
направления посочили направления посочили
Архитектура 5.0
Ин женерни специалности 82.1%
Ин женерни специалности 5.0

Право 75.0%
Право 4.9
Ин фор матика 67.9%
Ин фор матика 4.8

Архитектура 64.3%
Ад министрация и управление 4.5

Ад министрация и управление 60.7%
Икономика 3.9
Икономика 50.0%
Счетоводство 3.3
Счетоводство 42.9%
Финанси 3.1
Други социални науки 42.9%
Други социални науки 2.2

Политология 42.9%
Ж у рналистика 2.0
Ж у рналистика 42.9%
Политология 1.8
Финанси 39.3%
Социология 1.7
Социология 39.3%
М аркетинг 1.3
Психология 35.7%
Психология 1.2
М аркетинг 35.7%
Процент на Средна оценка на

Основни специалности и структурите, Основни специалности и структурите,
направления посочили направления посочили
Архитектура 77.0% Право 4.7
Право 75.4% Ад министрация и управление 4.3
Ин фор матика 75.4% Архитектура 4.3
Ин женерни специалности 73.8% Ин фор матика 4.1
Икономика 72.1% Ин женерни специалности 4.0
Ад министрация и управление 70.5% Финанси 3.7
Счетоводство 68.9% Счетоводство 3.5
Финанси 65.6% Икономика 3.4
Психология 62.3% М аркетинг 2.2
Други социални науки 60.7% Други социални науки 2.0
Ж у рналистика 60.7% Психология 2.0
Политология 60.7% Ж у рналистика 2.0
М аркетинг 60.7% Социология 1.8
Социология 59.0% Политология 1.6
4.6. Допълнителни разпределения (основни идентифицирани специалности)
по ОБЩИНИ Процент на структурите, посочили
Брой структури, посочили необходимост необходимост
Необластни
Необластни
Областни
Областни
центрове
центрове
центрове
центрове
ОБЩО
ОБЩО
Архитектура 20 27 47 74.1% 79.4% 77.0%
Ин фор матика 17 29 46 63.0% 85.3% 75.4%
Право 18 28 46 66.7% 82.4% 75.4%
Ин женерни специалности 18 27 45 66.7% 79.4% 73.8%
Икономика 17 27 44 63.0% 79.4% 72.1%
Ад министрация и управление 17 26 43 63.0% 76.5% 70.5%
Счетоводство 16 26 42 59.3% 76.5% 68.9%
Финанси 16 24 40 59.3% 70.6% 65.6%
Психология 15 23 38 55.6% 67.6% 62.3%
Други социални науки 16 21 37 59.3% 61.8% 60.7%
Ж у рналистика 16 21 37 59.3% 61.8% 60.7%
М аркетинг 15 22 37 55.6% 64.7% 60.7%
Политология 15 22 37 55.6% 64.7% 60.7%
Социология 15 21 36 55.6% 61.8% 59.0%
по ОБЩИНИ Брой структури, посочили необходимост по Процент на структурите, посочили
големина на общините необходимост по големина на общините
(над 30 000 ж ител и)
(над 30 000 ж ител и)

(до 30 000 ж ител и)
(до 30 000 ж ител и)

Големи общ ини
Големи общ ини

Малки общ ини
Малки общ ини

ОБЩО
ОБЩО
Архитектура 25 22 47 80.6% 73.3% 77.0%
Ин фор матика 25 21 46 80.6% 70.0% 75.4%
Право 24 22 46 77.4% 73.3% 75.4%
Ин женерни специалности 23 22 45 74.2% 73.3% 73.8%
Икономика 24 20 44 77.4% 66.7% 72.1%
Ад министрация и управление 21 22 43 67.7% 73.3% 70.5%
Счетоводство 22 20 42 71.0% 66.7% 68.9%
Финанси 22 18 40 71.0% 60.0% 65.6%
Психология 20 18 38 64.5% 60.0% 62.3%
Други социални науки 18 19 37 58.1% 63.3% 60.7%
Ж у рналистика 18 19 37 58.1% 63.3% 60.7%
М аркетинг 19 18 37 61.3% 60.0% 60.7%
Политология 19 18 37 61.3% 60.0% 60.7%
Социология 18 18 36 58.1% 60.0% 59.0%
Брой структури, посочили необходимост по тип необходимост по тип централна
централна администрация администрация
Държавни
Държавни
агенции
агенции
ОБЩО
ОБЩО
Други
Други
МС
МС
Право 16 5 20 41 100.0% 83.3% 52.6% 68.3%
Ад министрация и управление 14 5 18 37 87.5% 83.3% 47.4% 61.7%
Ин женерни специалности 12 3 9 24 75.0% 50.0% 23.7% 40.0%
Икономика 13 4 16 33 81.3% 66.7% 42.1% 55.0%
Ин фор матика 10 3 12 25 62.5% 50.0% 31.6% 41.7%
Архитектура 9 2 9 20 56.3% 33.3% 23.7% 33.3%
Счетоводство 10 3 10 23 62.5% 50.0% 26.3% 38.3%
Финанси 10 3 10 23 62.5% 50.0% 26.3% 38.3%
Други социални науки 10 2 11 23 62.5% 33.3% 28.9% 38.3%
Политология 10 3 8 21 62.5% 50.0% 21.1% 35.0%
Психология 11 1 10 22 68.8% 16.7% 26.3% 36.7%
Ж у рналистика 10 2 8 20 62.5% 33.3% 21.1% 33.3%
М аркетинг 10 2 9 21 62.5% 33.3% 23.7% 35.0%
Социология 9 3 8 20 56.3% 50.0% 21.1% 33.3%
Основни специалности и Процент на структурите, посочили необходимост,
направления по ОБЩИНИ по икономически региони на планиране
Северозападен
Североизточен
Ю гозападен
Ю гоизточен
централен
централен
Северен
ОБЩО
Южен
Архитектура 100.0% 87.5% 75.0% 81.3% 58.3% 70.0% 77.0%
Ин фор матика 71.4% 75.0% 75.0% 75.0% 75.0% 80.0% 75.4%
Право 71.4% 87.5% 75.0% 75.0% 75.0% 70.0% 75.4%
Ин женерни специалности 85.7% 87.5% 75.0% 75.0% 75.0% 50.0% 73.8%
Икономика 71.4% 87.5% 75.0% 62.5% 75.0% 70.0% 72.1%
Ад министрация и управление 71.4% 75.0% 75.0% 68.8% 75.0% 60.0% 70.5%
Счетоводство 85.7% 75.0% 75.0% 62.5% 66.7% 60.0% 68.9%
Финанси 100.0% 75.0% 75.0% 56.3% 50.0% 60.0% 65.6%
Психология 85.7% 62.5% 75.0% 56.3% 58.3% 50.0% 62.3%
Други социални науки 71.4% 75.0% 75.0% 56.3% 58.3% 40.0% 60.7%
Ж у рналистика 71.4% 75.0% 75.0% 56.3% 58.3% 40.0% 60.7%
М аркетинг 71.4% 62.5% 75.0% 56.3% 58.3% 50.0% 60.7%
Политология 71.4% 62.5% 75.0% 56.3% 58.3% 50.0% 60.7%
Социология 71.4% 62.5% 75.0% 56.3% 58.3% 40.0% 59.0%
Основни специалности и направления Процент на структурите, посочили необходимост,
(ВСИЧКИ) по икономически региони на планиране
Северозападен
Североизточен
Ю гозападен
Ю гоизточен
централен
централен
Северен
ОБЩО
Южен
Право 75.0% 86.4% 75.0% 63.9% 64.3% 78.3% 72.5%
Ад министрация и управление 75.0% 68.2% 75.0% 52.8% 71.4% 56.5% 65.1%
Ин женерни специалности 70.0% 72.7% 60.0% 55.6% 64.3% 52.2% 61.7%
Икономика 70.0% 77.3% 55.0% 47.2% 64.3% 60.9% 61.1%
Ин фор матика 55.0% 54.5% 60.0% 58.3% 60.7% 73.9% 60.4%
Архитектура 65.0% 54.5% 55.0% 61.1% 50.0% 56.5% 57.0%
Счетоводство 70.0% 59.1% 50.0% 38.9% 53.6% 47.8% 51.7%
Финанси 75.0% 50.0% 55.0% 38.9% 39.3% 52.2% 49.7%
Други социални науки 60.0% 54.5% 50.0% 41.7% 50.0% 39.1% 48.3%
Политология 55.0% 50.0% 50.0% 38.9% 50.0% 43.5% 47.0%
Психология 65.0% 45.5% 50.0% 36.1% 50.0% 43.5% 47.0%
Ж у рналистика 65.0% 59.1% 50.0% 36.1% 42.9% 34.8% 46.3%
М аркетинг 60.0% 45.5% 50.0% 36.1% 46.4% 43.5% 45.6%
Социология 55.0% 50.0% 50.0% 36.1% 46.4% 39.1% 45.0%
4.7. Извадки от отворени въпроси и дълбочинни интервюта
ВИСШИ УЧИЛИЩА
Как е вписан учебният стаж в програмите на Вашето академично звено?
„стажът е част от учебната програма”
Кой ДРУГ е предвидено да осигурява стажантски места?
„Общинска администрация”
„Външни потребители”
„Съсловни организации”
„По проекти”
„Фирми”
„Стратегически партньори”
„Работодателите”
„Министерството ...”
„Наши партньори”
„Университетското ръководство”
„Областна администрация”
„Факултетно ръководство”
Според Вас, как трябва да бъдат уредени отношенията между университетите и

структурите на държавната администрация за прием на стажанти?
„При нас всичко е уредено с нормативни актове.”

„Студентът трябва да има свобода, а университетът да помага и да търси отговорност”
Каква е продължителността на стажовете на студентите във вашия университет?
„В различните години стажът е с различна продължителност”

„През целия период на следване”
Според вас къде е най-полезно за студентите да провеждат стаж?
„В реална бизнес среда”

„В организации, които са водещи в бранша и могат да дадат най-добри примери за практическа
реализация на наученото и добър организационен опит.”
„Най-полезно за провеждане на стажове е в общинска администрация и в специализираните звена
на териториалната администрация.”
„В бизнес организациите и институциите на държавната администрация.”
„В различни държавни и частни структури, които са бъдещи потребители на кадрите на висшето
училище”
„В реална организация”
„Зависи от интересите на студентите и от специалността, в която се обучават”
„Частния сектор и държавната администрация.”
„В институции, които са свързани с бъдещата им професионална реализация”
„Различно според специалността- частен и държавен сектор”
„В сферата, която им е избраната специалност.”
„В сродни по дейност институции”
„Няма никакво значение. Стажът трябва да е академично осмислен.”
„Да има шанс да получат работа”
„Зависи от специалността, в която учат.”
„Студентите да проведат в действащи фирми от бранша”
”В публичната сфера”
„в реална работна среда”
„На работно място, в университет...”
Кое ДРУГО в стажантските дейности е важно за студентите?
„Работа в екип”
„Ръководството от страна на академичния преподавател”
„В близост до местоживеене”
„Запознаване с позитиви и негативи на работната позиция”
„Какъв опит ще добият във фирмата”
„Безопасността”
„Колкото повече студенти да минат през тези програми”
„Да бъдат коректни работодатели”
„Менторите да бъдат мотивирани да работят със стажантите”
„Организацията на стажа”
„Изпълнение на реални задачи”
„Период на провеждане”
„Способност да разрешават проблеми”
Как, според Вас, трябва да става самият прием за стаж?
„Събеседване”
„Чрез разговор, чрез провеждане на интервю”
„Те се реализират по самия учебен план”
„Интервю и документи”
„Изпит и препоръка”
„Да има различни практики”
„По документи и препоръка”
„Да има програма от страна на университета, съгласувана с приемащата организация, но да се даде
възможност на стажанта сам да определи позицията си.”
„Договорено споразумение между висшето училище и приемащата страна”
„Да има предварително съгласувана програма от Университета и приемащата
организация/институция. На студентите да бъдат предоставени възможности и за избираеми
стажове, извън задължителните /по учебен план или за придобиване/усъвършенстване на
професионалната квалификация/”
„Условията за настаняване са важни, да има транспорт.”
„Да има инструктаж, анализ на работата”
„Стажът да има актуална информация, която им е от полза”
„Важно е да бъде планиран, организиран”
„Отчитането на резултатите от стажа е много важно”
„Там, където могат да предложат на студентите реално участие в дейността на приемащата страна.
„Студентите са най-удовлетворени от стажовете си, когато са могли да се почувстват част от
дадената организация.”
Има ли нещо, което, според Вас, е важно за стажовете, което не сме попитали, а бихте искали
да го споделите:
„Как да се уреди разликата във финансиране на стажове в различни части на страната?”

„Възможностите за многократни стажове за повишаване на професионалната квалификация,
възможностите за стажове в организации/институции, различни от тези, които са свързани с
професионалната квалификация и предоставят възможности за разширяване на компетенциите
напр. дигиталните, езиковите, социалните и т.н. през целия жизнен цикъл, възможностите чрез
стажове да се лицензира професионална квалификация.”
„Важно е, че трябва да бъде уредено с някакъв нормативен документ на държавно ниво. Разчита се
само на добрата воля на частните компании. Да има нормативна уредба.”
„Важно е да се практикува специалността, независимо от формата”
„Всяко висше училище си има своите особености. При нас е доста различно.”
„Да бъдат приоритет на бизнеса”
„Трябва да има мотиви и в самите институции.”
ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Има ли нещо, което, според Вас, е важно за стажовете, което не сме попитали, а бихте искали
да го споделите:
„Считам, че стажовете са изключително важни, защото така студентите добиват професионален

опит и представа за бъдещата си работа. Това би им дало предимство и при кандидатстването за
определена позиция, а ако стажът е платен им се осигурява доход, който допълнително ще ги
мотивира.”
„Договорености между администрацията и определени висши учебни заведения за провеждане на

стажовете на студентите”
„Да бъде осигурено заплащане на стажантите чрез различни програми за заетост за мотивация за
стажантите и работодателите”
„Стажантските програми трябва да се разглеждат в две посоки: 1. учебен стаж по време на

обучението за студенти, който да е повече насочен към практически занимания, да дава
възможност да се провежда в повече от една администрация и да не е дългосрочен. Тези практики
може да са на доброволни начала, без възнаграждение; 2. стажантски практики за завършващи
студенти - 4 / 5 курс, като практиката е по-дългосрочна и целта й да е трайно наемане на работа
при добри резултати и желание за реализация. Тези практики следва да са от 3-6 месеца и да са
срещу възнаграждение.”
„Предлагаме да се създаде възможност за получаване на информация от страна на студентите за

администрациите, които имат разработени стажантски програми. В бюджетите на администрациите
да се предвидят средства за обезпечаване на стажантските програми.”
„Чрез провеждането на стажовете целим надграждане на придобитите теоретични знания и

придобиване на ценен практически опит, а също така да направим държавната администрация
привлекателно място за професионална реализация на младите хора в България.”
„Нормативно уреждане на възможността за назначаване на стажанти в държавната администрация

и осигуряване на финансова възможност за това.”
„Организацията на стажа от страна на университетите и участието на стажантите в цялостния

процес. За организацията и провеждането на стаж в администрацията би трябвало да се обяви
квота за прием, време за стажа, продължителността, заплащането и темите на стажа. Програми
финансирани от Европейски фондове за провеждане на стаж в администрацията.”
„Повечето студенти идват с първоначална нагласа, че явяването им за стаж е формално - само за

документа. Изненадани са да научат, че ще им се наложи да изпълняват ефективно задачи в
администрацията, за да получат желания документ и че противното на това е документно
престъпление. Някои така и не се връщат повече. Вероятно намират други места за ""провеждане""
на стажа си. Разбира се, има и изключения - това са студенти, които наистина възнамеряват да
работят в държавната администрация след завършване на образованието си и са мотивирани да се
учат.”
„Каква е активността за осигуряване на стажове на висшите учебни заведения и най вече на

ръководителите на катедри? Каква е подготовката на студентите от различните учебни заведения в
страната - сравнение?!? Защо университетските ръководства (повечето) нехаят за проучване на
специфични информационни и кадрови нужди на работодателите?”
„Стажът да приключва задължително с курсова работа, която да отразява придобитите знания и
умения в администрацията. За съжаление това е практика само на някой университети, но дава
отражение на качеството на работата на студентите.”
„Програмата "Старт в кариерата" е много полезна за нашата администрация и за ползвателите. Има

участници в програмата, доказали качества, които са назначени на работа в администрацията.”
„Стажът трябва да е съобразен с програмата в учебното заведение”

„По-добра подготовка трябва да има в самите университети.”
„Студентите трябва да имат повече желание да работят в администрацията”
„Цялата презумпция е грешна”
„Важно е да се създадат добри условия и среда”

Universitiesneeds PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Universitiesneeds PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

„Създаване на капацитет за бъдещето – провеждане

на студентски стажове в държавната

Изискванията на висшите училища

1. Структура и методологическа рамка на доклада .................................. 4

2. Изисквания на висшите училища относно задължителните студентски

3. Потребност в държавната администрация от стажанти по специалности .. 82

като институт, който генерира бъдещите

Държавната администрация като

Висшите училища се явяват

Методи за набиране на емпирична информация

Емпиричното количествено изследване сред висшите училища обхваща 32 висши

Онлайн анкетна карта е изпратена до заместник-ректора по учебната част или друг

Изчерпателността на проучването за фактическото състояние на стажовете в

Информацията, събрана чрез емпиричното количественото проучване и чрез

 Профил на висшето училище

 Изисквания за студентски стажове по учебен план

Структури на държавната администрация

Емпиричното количествено изследване в държавната администрация е проведено с

Структурите в извадката са разпределени на три нива, както следва:

 60 структури на централната администрация, от които 5 специализирани

Изследването е проведено чрез онлайн анкетна карта и телефонно интервю, както

Допълнително са проведени 5 дълбочинни интервюта с представители на

Потребностите на държавната администрация от стажанти по специалности са

Освен чрез качествени (дълбочинни) интервюта, за целите на настоящия доклад е

2.1. Статут на висшите училища

Според българското законодателство висшите училища в България притежават

Университетът е висше училище, което обучава по широк кръг

Специализираното висше училище осъществява научноизследователска

Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-

Към настоящия момент са акредитирани 51 висши училища в България. От тях 44

Фигура 1. Брой студенти в България за периода 2000-2011 г. (източник НСИ)

Същевременно - въпреки относително големия и нарастващ брой на студенти и

Тази статистика има важно значение за стажовете в администрацията с оглед на

В рамките на настоящото изследване бяха включени 32 университета,

Както теренното, така и лабораторното проучване на всички учебни програми в

Таблица 1. Брой студенти по степен и форма на обучение към 01.04.2012 г.

Висше училище Студенти Бакалавър Магистър Професионален

Висше училище Студенти Бакалавър Магистър Професионален

2.2. Статут на стажантските програми

Данните от редица емпирични изследвания потвърждават, че висшите училища са

Социологическото проучване за целите на настоящия доклад сред висшите училища

На фигура 3 се вижда, че в подчертано голяма част от университетските програми

Фигура 3. Присъствие на стажа в академичните програми на висшите училища

Присъства ли стажът в академичните програми на специалностите във

Да, във всички 62%

Да, в някои 34%

Фигура 4 потвърждава извода, че в общия случай стажовете са превърнати в

Фигура 4. Начин на присъствие на стажа в академичните програми на висшите

Как е вписан учебният стаж в програмите на Вашето академично

Стажът е учебна дисциплина, завършваща с оценка 64%

За положен стаж се присъждат определени

Стажът приключва като форма на зачитане 43%

Стажът не е част от учебната програма 4%

Констатацията за състоянието на стажовете към момента демонстрира определено

Все пак се наблюдават някои водещи и общи характеристики:

В 13 от изследваните висши училища е предвиден учебен стаж за всички

2.3. Преглед на правилата за провеждане на стажове по висши

Проведено е детайлно и изчерпателно проучване на над 1500 учебни програми,

2.3.1. Аграрен университет - Пловдив

Аграрният университет – Пловдив обучава почти 5000 студенти в 17 специалности

4882 3783 2725 1058 1099 162 937

Продължителността на преддипломните стажове в Аграрния университет – Пловдив

Преддипломният стаж е задължителен за бакалaврите в редовна форма на