Известия на Регионален исторически музей – Габрово, ІІІ, 2015

Proceedings of the Regional Museum of History – Gabrovo, ІІІ, 2015

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СТАТУТ НА ЛОВЕЧ ОТ ВТОРАТА

ПОЛОВИНА НА ХVІІ ДО ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК

Теодор ТОНЧЕВ
Регионален исторически музей – Ловеч

Т ази тема не е избрана случайно. Тя, както се оказа, се явява едно от

белите петна в проучванията, посветени на миналото на Ловеч и
Ловчанско. Предлаганата разработка представлява един изначален опит за
изясняване, доколкото ни позволяват възможностите, в един чисто съби-
тийно-хронологически план на административния статут на Ловеч от вто-
рата половина на ХVІІ до първата половина на ХІХ в. С оглед на кратъкия
обем на разработката, използваното в нея градиво основно се ограничава
в рамките на информацията, която поднася постъпилият през 1978  г. в
музея в Ловеч свод от текстове на османотурски документи, преведени на
български. Днес този свод се съхранява в Научно-спомагателния фонд на
отдел „История на България ХV – ХІХ век“ при РИМ – Ловеч. Предста-
вляващ сериозно информационно богатство, сводът включва текстовете
на 262 документа, които не са подредени хронологически. Те обемат 406
машинописни страници, разделени в две папки, съответно І част и ІІ част.
Преводите са дело на Селим Билялов и Юсуф Керимов (Керим), „Издир-
ването, подбора, редактирането и бележките и коментара към преводите
извърши Йордан Георгиев.“1 Над 1/4 от тези преводи поднасят, макар и в
различна степен, пряка или косвена информация, която има отношение
към поставената тема. Оригиналите на документите се съхраняват в Ори-
енталския отдел на Народната, днес Национална библиотека „Кирил и
Методий“ в София, съответно в следните фондове – 181, „Ловеч“ и Ори-
енталска архивна колекция (ОАК).2
В началото ще си позволим нещо като уговорка. За качеството на на-
правените преводи, разбира се, единствено могат да се произнасят само
османистите. Все пак оставам с впечатлението, че на места преведените
текстове в една или друга степен са осъвременен, което няма как да не
оказва влияние върху техния смисъл. „Ловечъ по турски Ловча“ – посоч-
ва Ф. Каниц.3 В цитираните по-надолу османски регистър от средата на
ХVІ в. и данъчни документи от 20-те и 30-те на ХVІІ в. Ловеч е изписан
„Лофча“, – например „нахия Лофча“, „каза Лофча“ и „вилает Лофча“. Както
84
 Административният статут на Ловеч от... 85

е известно старата форма в говоримия и писмен български език за обоз­

начаване на региона на Ловеч както в географски, така и в териториално-
административен план, звучи „Ловчанско“, „Ловчански“ или „Ловчанска“.
Ето само някои примери – „Ловчанския край“, „Ловчанска каза“, „Ловчан-
ска околия“ „Ловчански окръг“, дори „Ловчанско читалище“ и съответно
„Ловчански каймакам“, „Ловчански околийски управител“, „Ловчански
окръжен управител“ и т. н. Набива се на очи обстоятелството, че при пре-
вода на документите от нашия свод авторският колектив се придържа към
официално възприетата в по-нови времена форма, а именно – „Ловешко“,
„Ловешкия край“, „Ловешка каза“, „Ловешко окръжно управление“ „Ло-
вешки санджак“, „Ловешки окръжен управител“, „Ловешки каймакам“ и
пр. Макар да считаме, че старата форма е по-удачна, при цитирането на
преведените документи изцяло се придържаме към езика на преводачите.
И последно – в бележките под линия след изписване номерацията на стра-
ниците от двете папки, в скоби поставяме сигнатурата на оригиналния до-
кумент в Ориенталския отдел, такава каквато е посочена от преводачите.
В началото като въведение ще направим кратък обзор на данните, кои-
то имаме под ръка, за статута на Ловеч в османската военно-администра-
тивна система от края на ХІV до първата половина на ХVІІ в.
Бидейки част от територията на покореното през 1395 г. Търновско
царство, Ловеч и околността му са включени от османските завоеватели
в състава на Никополския санджак.4 Според изказано преди повече от
половин век становище, „към средата на ХV в.“ Ловеч „не е бил админи-
стративен център“.5 Подобно твърдение противоречи на информацията,
която се съдържа в един запазен опис на хасове, зиамети и тимари в Ни-
кополския санджак. В този опис, „който със сигурност може да се отнесе
към средата на ХV в.“, на едно от водещите места фигурира „Вилает Ловеч“.
Под него непосредствено следва същественото указание за това, какво
предствлява градът половин век след падането на Търновското царство
под османска власт, а именно: „Зиамет Ловеч. Негов заим е Якуб Челе-
би, син на Али бей“. Зиаметът дава приход 25 437 акчета, и включва град
Ловеч, селата Слатина и Лешница, и мезрата Гьокче.6 Сред описаните във
„Вилает Ловеч“ 31 тимара, се намира и „Тимар на кадията на Ловеч“ с при-
ход 1140 акчета. Тимарът включва с. Павликянска Калугерица, впослед-
ствие изчезнало, и мезрата Каляджик бунар.7 С една дума, около средата
на ХV в. Ловеч е седалище на кадия и център на вилает, подразделение на
Никополския санджак.
В датирания от средата на ХVІ в. откъс от подробен регистър на мюл-
кове и вакъфи в Северна България, едновременно фигурират „нахия Лоф-
86 Теодор Тончев

ча“ и „каза Лофча“.8 Това означава, че Ловеч едновременно се явява център

на две административни единици – нахия и каза, като първата е съставна
част на втората. От 1627 и 1628 г. са запазени два данъчни документа, кои-
то отразяват събирането на джизието „на неверниците от вилаета Лоф-
ча“.9 В „Обобщен списък за джизието на неверниците от вилаета Хасове и
Ник­боли (Никопол – б. Тончев, Т) и лицата без установено местожител-
ство в Никболи и Джебрилер“ за 30 юли 1631 – 18 юли 1632 г., на три пъти
фигурира „Каза Лофча“.10 Прави впечатление, че сравнително по едно и
също време в данъчната документация веднъж се говори за „вилаета Лоф-
ча“, друг път за „каза Лофча“. И ако в споменатия към средата на ХV в. „Ви-
лает Ловеч“ следва да се види административно-териториална единица, то
„вилаета Лофча“ от края на 20-те години на ХVІІ в., на два пъти фигурира
в контекст, който му предава характеристиките на териториален данъчен
район. Това както личи от водещата анотация към двата преведени доку-
мента е констатирано от М. Калицин.11 Друг пример в това отношение
представлява хронологически най-ранния преведен документ от нашия
свод – хюджет от август 1646 г. на ловчанския мювеллия (молла). В него
се говори за „поголовния данък на християните..., включени в данъчния
регистър на Ловешкия вилает“.12
Според източниците към средата на ХV в. Ловеч е център на вилает в
границите на Никополския санджак. Сто години по късно градът е център
на две административно-териториални еденици – нахия и каза. През пър-
вата половина на ХVІІ в. Ловеч си остава казалийски център в очертания-
та на споменатия по-горе санджак.
Административния статут на Ловеч от началото на втората половина
на ХVІІ  в. намира ясно отражение в три документа от свода. В изложе-
нието от 27 ноември 1650 г. на ловчанския джизиедар Хасан до Високата
порта, се визират „аяна и кадията на Ловешка каза“.13 В изпратеният на
29 юли 1653 г. от Ловеч до Високата порта съдебен протокол се посочва,
че днешните Троянски села Дълбок дол и Борима спадат „към Ловешка
каза“.14 Под протокола стоят подписите на редица длъжностни лица, наче-
ло с „Раб заместник-мюдюра на споменатата каза Мехмед Садък“.15 В мол-
ба от септември 1662 г. до Високата порта за изплащане на командировъч-
ните му, длъжностното лице Ибрахим посочва, че е изпратен във връзка
с делата на „аяна на Ловешка каза.“16 През същата година Ловеч е посе-
тен от известният пътешественик Евлия Челеби. Той бележи, че градът „...
според описанието на султан Сюлейман хан, се оказал в еялета Очаков, на
територията на санджака Никопол като войводалък и станал една почтена
каза със 150 акчета заплата на кадията.“17 В друг превод, правен 43 години
 Административният статут на Ловеч от... 87

преди горния, вместо израза „еялета Очаков“, стои „областта Юзи“.18 Ако
в общ смислов план двата се покриват, то в исторически контекст вторият
израз е оригинален. Както е известно, в османските източници неедно-
кратно Силистренският еялет е наричан еялет Узи.
Приведените източници са единодушни, че в началото на втората по-
ловина на ХVІІ в. Ловеч е център на каза, подразделение на Никополския
санджак. Той влиза в границите на формиралият се през втората половина
на ХVІ и началото на ХVІІ в. Силистренски еялет, наричан още Узи.19
В сводът от преведени османотурски документи намират място два
иляма, издадени от ловчанският кадия през последното десетилетие на
ХVІІ в. Първият е от 10 май 1692 г. и има отношение към решаване на про-
блема с начина на поддържането на пощенските съобщения през Ловеч в
условия на липса на държавна пощенска станция в града. В иляма ясно се
посочва, че градът е казалийски център и в общ план, без споменаване на
бройка и наименования се говори за „всички села, които влизат в спомена-
тата каза.“20 Много по-важна информация носи съдържанието на вторият
илям от 14 май 1694  г. В него кадията уверява негово „величество“, „че
навреме и изцяло ще бъде изпълнен височайшият ферман“ за „закупуване
на 50 коня от Ловешка каза, включително и от Етрополска каза за сметка
на доставките за 1694 г.“ Особен интерес буди съдържанието на фигурира-
щият под документа подпис: „Покорният молитствувател, кадия на град
Ловеч, заедно с Етрополе – ел-хадж Халил.“21
Този подпис, както и „височайшият ферман“ „показват, – с основание
бележи Й. Георгиев – че през 1694 г. Ловеч и Етрополе са съставлявали
една административна единица (каза – б. Тончев, Т.), седалището, на която
е бил първият град.“22
В съдържанието на десетина документа е отразен административния
статут на Ловеч през осемнадесетото столетие. Водещият от тях е изда-
дения от ловчанският кадия на 15 април 1716 г. илям. В него се визират
жителите на „Ловеч и неговата каза.“ Освен това се съобщава, „че бившият
аян на нашата каза никак не беше способен да управлява и да решава ка-
залийските работи.“ Това наложило неговата смяна с друг аян – Банджу
оглу Ахмед.23 Следва илям от 14 ноемри 1719 г. до „Великото везирство“ и
приложената към него справка от Управлението на джизието в Цариград.
Документът свидетелства, че „от Ловешка каза в Никополски санджак“
фигурират „176 души от средна категория“ войнугани, подчинени на 7 че-
рибашии.24 С илям от 1 март 1728 г. кадията иска намесата на висшесто-
ящите институции за отстраняване на възникналия проблем между Кара-
кулак Али ага и ел-хадж Хюсеин, съответно джизиедари на „Ловешка каза“
88 Теодор Тончев

и „Севлиевска каза“, влизащи „в Никополския санджак“.25 В илям от 17

октомври 1770 г. кадията Исмаил Сани донася на Портата за изпълнение-
то на височайшите разпореждания относно мобилизацията „от Ловешка
каза на 200 души войници“.26 Тези мобилизационни мерки са резултат от
продължаващана Руско-турска война (1868 – 1774). На 25 май 1771 г. ка-
дията ес-сеид елхадж Мехмед изпраща до Високата порта илям, в който
докладва до къде е стигнало изпълнението на получения „императорски
декрет“ в „Ловешка каза“ за изпращането по предназначение на „50 глави
артилерийски коне“.27
Следват четири документа с интересно съдържание.
На 29 юни 1783 г. кадията Абдуррахман Шабан заде подава илям, от
който се разбира, че е пристигнала заповед от Портата за пренасяне на
„30 000 истамбулски килета зърнени храни в Белградската крепост“. На
тази основа управителят на еялета „Узи“ ес-сеид Мехмед паша спуска бую-
рулдия (заповед), която пристига в шириатския съд в Ловеч.28 Пет дни по
късно – на 3 юли, същият кадия через илям информира Високата порта, че
населението няма възможност да изпълни нейната заповед, последвана от
тази на управителя на „Узи“, относно събирането и „пренасянето до Белг-
радската крепост на държавните доставки.“29
На 11 май 1784 „Хюсеин, кадия на гр. Ловеч“ подава до Портата илям,
който съдържа ценна информация. Първо – как поради „злоупотреба“ с
власт преди две години е „отстранен от аянлък“ Мюфтю заде Мустафа.
Второ – как „Живущите в Ловешка каза учени, благочестиви, имами, хати-
би, бедни, рая и други съвкупно се явиха пред щериатския съд“ и избират
нов аянин – Молла Сюлейман заде Али ага, който съгласно процедурата
слезва да бъде утвърден от Високата порта.30
На 7 юни 1799 г. „Хасан наиб на Ловешка каза“ докладва пред Висока-
та порта, че „Преди известно време отсам Балкана се появиха разбойници
(кърджалии – б. Тончев, Т.).“ Местните управници в лицето на аянина ел-
хадж Исмаил ага и неговото обкръжение първо се обръщат за помощ към
„коменданта на Бендер“ Хасан паша. Той, според Й. Георгиев, същевре-
менно е управител на Силистренския еялет.31
Налага се констатацията, че през целия ХVІІІ в. Ловеч запазва статута
с който фигурира в коментираните по-горе източниците от ХVІ и ХVІІ в.,
Градът е център на каза в границите на Никополския санджак, който спада
към Селистренския еялет, визиран по една или друга причина още като
еялет Узи. В нито един от изброените документи от ХVІІІ в. не се посочва,
че Ловеч и Етрополе оформят една административна единица.
 Административният статут на Ловеч от... 89

Следващите документи са от второто десетилетие на ХІХ в. и са само

три на брой. Първият от тях е издаденият през 1823 г. от султан Махмуд ІІ
ферман, с който се потвърждават и разширяват привилегиите на войнуците
от четири села. Три от тях – „Немюсюлмански извор“ (Голям извор), „Гло-
зан“ (Гложене) и „Бурош“ (?), влизат в територията на „Ловешката каза“.32
В подписаният от „Мюлтезимът на Троян, Хасан“ нотариален акт, издаден
на 10 септември 1825 г. на игумена на Троянския манастир за собственост
на горски парцел, ясно се посочва – „земите на Троян от Ловешка каза.“33
В доклада от 26 декември 1830 г. на ес-сеид Ахмед Холюси до Висо-
ката порта се съобщава, че двамата откупчици на зърнени храни за арми-
ята – хаджи Хафъз и Юрук хаджи Хюсеин от обкръжението на бившия
аянин, дължат общо 75 000 гроша на селяните от казата. По този повод
„Видинския маршал“ възлага на „видинския началник по благоустрой-
ството задачата да събере от тях (споменатите по горе лица – б. Тончев, Т.)
горепосочените суми, с които да извърши плащане към бедните селяни.“
За целта докладчикът моли за издаването на „височайша заповед“ до „Ло-
вешкото съдилище“.34
Съдържащата се в последния документ информация достатъчно ясно
говори, че към края на 1830 г., т. е. почти десетилетие преди Танзиматът,
Ловеч вече се намира под административно подчинение на Видин. Не-
съмнено тази проманя има отношение към започналия процес на ликви-
диране на Никополския санджак и присъединяване на части от него към
Силистренския и Видинския санджак.35
Административният статут на Ловеч в разгара на Танзиматът е отра-
зен в 11 документа, от които 10 са от първата половина и средата на 40-те
години. Списъкът се оглавява от подадения до Портата на 7 август 1840 г.
от ловчанският каймакам Хюсеин рапорт, в който се посочва, че „село
Летница спада към Ловешка околия.“36 От водещата част в съдържание-
то на две приходно- разходни тетрадки, съответно за 1840 и 1842  г., на
емлячния чифлик в с. Юмер обасъ се разбира, че последното се намира
в „Ловешка каза“.37 На 15 август 1842  г. кадията на Ловеч ес-сеид Али
Риза издава илям във връзка със заповедите на Великия везир и „маршала“
(Управителя на Видинския еялет) да не се вземат мита за стоките, които
са произведени в казата и се продават само на нейна територия. Макар в
иляма да не се визира директно, от контекста на неговото съдържание се
подразбира, че Ловеч е казалийски център.38 На 9 октомври 1843 ес-сеид
Хафъз Али Риза, този път подписал се в качеството на заместник-кадия на
Ловеч, с илям осведомява Портата за запознаването със закона за измене-
90 Теодор Тончев

ние на условията на военната служба и неговото изпълнение от „населе-

нието както на гр. Ловеч, така и на казата му.“39
От Видинското еялетско управление на 20 април 1844  г. изпращат
„До Ловешкия околийски управител“ писмо относно пристигналата на 27
март с. г. министерска заповед за даване на откуп на чифлика в с. Юмер
обасъ  – „Ловешка каза“.40 На 27 април с.  г. ловчанският околийски ад-
министративен съвет съставя протокол във връзка с неабходимостта от
уреждане на сметките на „младши-лейтенант“ Абдуллах, син на Мустафа
от Ловеч, който с берат притежава тимар с дял „от селата на Ловешката
каза“ – „Арабли“ (Абланица), „Батоница“ (?), „Белиш“ (Троянско) и „Сви-
дово“ (?).41 Продължението на протокола носи датата 12 май с. г. и подпи-
са на „ес-сеид Мехмедемин, зам. кадия на Ловешка каза“.42 Пак през с. г. на
28 юни Ловчанският околийски административен съвет съставя протокол
относно проблемите с отдаването на откуп на чифлика „на с. Юмер обасъ
от Ловешка каза.“ Водещият под протокола подпис е на „Ловешки окол.
Управител Сюлейман Месрур“.43 На 22 октомври с.  г. султан Абдул Ме-
джид с ферман дава на някой си Мехмед, който по примера на своя баща
Фатих решава да постъпи на военна служба в кавалерията, правото на „вла-
дение“ на тимар „от землището на с. Юмер обасъ и други места в Ловешка-
та община на Никополския санджак“.44
На 30 май 1845  г. в Ловеч е издадена разписка на Ибрахим, син на
Ахмед – „притежател на тимар в село Лешниче, спадащо към Ловешка на-
хия, Никополски санджак“. Тука едва ли има грешка в изписването, тъй
като по надолу в съставения протокол отново се подчертава, че „с.Лешниче,
което спада към Ловешко нахие, Никополски санджак“.45 Това указание
естествено поражда констатацията, че „в 1845 година Ловеч е бил от ранга
на нахие, което ще рече административна единица по-малка от околия.“. В
крайна сметка се заключава, че „като нахие градът е просъществувал крат-
ко време.“46 Впрочем в самият документ се наблюдават сериозни проти-
воречия между споменатите моменти от неговото съдържание и подписи-
те най-отдолу на първите две длъжностни лица: „мюдюр на споменатата
каза – Мехмед, наиб на казата – Мехмед Ариф“.47 По всичко изглежда, че
към това време Ловеч не е понижаван в ранг на нахия. В подкрепа на по-
добна позиция се явява следващият документ. Две години по късно – на
1 юли 1847 г. Директорът на държавните конюшни в Ловеч Осман изпра-
ща до Високата порта писмо. В него се посочва, че съгласно „височайшата
заповед“ за 1847 г. са определени за „Ловешка каза 38 души от исканите
войнугани.“48 В този документ Ловеч е посочен като казалийски център
наред с градовете Плевен, Оряхово и Севлиево.
 Административният статут на Ловеч от... 91

Тринадесет османотурски документи отразяват административния

статут на Ловеч през 50-те години на ХІХ в.
В резултат на направената проверка на финансовото състояние на
„Ловешка каза, Видинска област“ за месец декември 1850 г., „Ловешкия
околийски управителен съвет“ на 31 с. м. изготвя констативен протокол.49
Подобен протокол за паричната наличност във „финансовата каса“ на „Ло-
вешка каза, Видинска област“ е съставен на 31 януари 1851 г.50 В писмото,
изпратено на 10 септември 1851 г. в Търново, се посоча, че е изплатен раз-
мера на юнската разсрочка на Дервиш Ибрахим бей и Ахмед Фехим бей,
притежатели на „зиамети в селата Радница и др., от Ловешката община на
Никополския санджак.“51 Под по-горе изброените три документа на воде-
що място сред длъжностните лица стои подписът на „Ловешки околийски
управител Сюлейман Месрур“. Изглежда, че пак той или негов родственик
„Муш Месрур бей“ подава молба до Видинския еялетски управител да му
ходотайства пред Министерството на финансите за издаване на заповед, с
която да получи сумата от 28 000 гроша, която има да взема от „данък он-
далък“ (десятък) „за 1850 г. в Ловешка каза“. Това се разбира от съдържа-
нието на изпратеното на 2 август 1853 г. от ловчанският каймакам писмо
до Министерството на финансите в Цариград.52
На 19 октомври 1853 г. генерал Мустафа Тефик изпраща в Шумен до
главнокамандащия на турската армия доклад, в който се посочва, че на 18
октомври „Ловешкият мюдюр съобщи, че не може да изпълни исканите
от нас“ доставки.53 Излиза, че във времето между 2 август и 19 октомври
1853 г. Ловчанската каза, е понижена в ранг на нахия. Това е малко веро-
ятно, за което говори следващият документ. Става дума за протокол от 28
януари 1854 г. на „Околийския управителен съвет на Ловешка каза“ относ-
но изпращането на „десятъчните овце в Ловешка каза“ в Русе за задоволя-
ване на нуждите от месо на воюващата турската армия. Под протоколът
първи стои подписът на „Ловешки околийски управител Али Зеки“.54
Следващият документ датира от 4 февруари 1856 г. Той представлява
протокол на Околийския управителен съвет относно изготвената тетрад-
ка, в която фигурират данни за размера на юшура в 88 поименно избро-
ени „села и землища“ на „Ловешка каза, Видински вилает“, имената на от-
купвачите и сумата на техните наддавания, както и имената на гарантите.
Под протокола на първо място стои подписът на „Ловешки околийски
управител Али Намък“.55 Следващият протокол от 8 февруари с. г. е из-
пратен до Видинското еялетска управа. В него отново се третира въпроса
за „Данъчните приходи в Ловешка каза за 1856 г.“56 На 18 март с. г. „мюля-
92 Теодор Тончев

зим“ (поручик, лейтенант) Мехмед, който служи в Плевен, дава разписка,

че е получил от Плевенската финансова каса полагащата му се вноска от
500 гроша от тимара, който притежава „в село Прудан, Ловешка каза.“57
Следва по ред съставеният в Ловеч на 17 юни 1856 г. съдебен протокол,
В него се констатира, че учителят Киркор Попов, който „окупил правото
за събиране на кости в страната за 1854 и 1855 г.“ – „не е бил командиро-
ван в Ловешка околия.“ Учудване буди подписът под протокола на първото
длъжностно лице – „мюдюр на Ловешка каза – Али Намък“.58
Две години по-късно – 1858 г. Видинският финансов началник депо-
зира до „Негово маршалско превъзходителство“ (еялетския управител) до-
клад, в който първо се констатира, че откупвачът на данъка върху „свинете
от Ловешка каза за 1857 г.“ Сава чорбаджи дължи 400 000 гроша на финан-
совата каса. Не дал резултат и опитът една част от горната сума да бъде пла-
тена от гарантът му епископ Иларион Ловчански. С оглед на сериозните
финансови затруднения, пред които е изправен, финансовият началникът
моли валията да издаде заповед до епископ Иларион да внесе 150 000 гро-
ша.59 В своя рапорт от 1 януари 1858 г. до управителя на Видинския еялет,
„Ловешкият окололийски управителен съвет“ ясно посочва, че заповедите
за подмяна на „Специалните безлихвени бакноти“ са направени достоя-
ние „на всички хора от Ловешка каза.“ Неин управител вече е някой си
Осман.60 В доклада си от 6 септември с. г. заместник-каймакамът на Ловеч
ес-сеид Хюсеин се обръща към управителя на Видинския еялет с искане
да издаде одобрителна или неодобрителна заповед относно назначаването
по един „субашия“ в „селата Троян, Тетевен, Видрар, Сейковици и Сомун-
джи (по-късно Орхание, дн. Ботевград – б. Тончев, Т.) от Ловешка каза“.61
Отново с. г. на 23 октомври султан Абдул Меджид издава ферман за по-
строяването на църква в „село Караш, което се намира в Ловешка околия.“
Освен „наибинът и мюфтията на Ловешка каза“, във фермана се визира и
„околийският мюдюр.“62
От началото на Танзимата до края на 50-те години на ХІХ в. админи-
стративният статут на Ловеч намира отражение в 24 документа. От тях
само в един от 1845 г. се упоменава за „Ловешко нахие“. В същия документ
и още три, съответно от 1853, 1856 и 1858 г. управителят на Ловчанската
теритириално-административна единици е наречен мюдюр, т.е нахийски
управител. В повечето от случаите тези посочки влизат в противоречие с
останалата част от съдържанието на съответните документи, в които при-
състват, и не кореспондират с информацията, която поднасят останалите
20 документа. Последните по категоричен начин свидетелстват, че Ловеч
продължава без прекъсване да е център на каза, която е включена в терито-
 Административният статут на Ловеч от... 93

риалните рамки на новосъздадения в резултат на административната ре-

форма от 1838 г. Видински еялет.63
В 24 административни, финансови и данъчни документи намира от-
ражение административния статут на Ловеч за времето от 1860 до 1865 г.
включително.
Във връзка със събраната през 1859  г. от данъци сума в размер на
57 000 гроша, и тяхното изпращане във „Видинската финансова каса“, на
4 април 1860 г. в Ловеч е съставен протокол, който на първо място е по-
дписан от „Ловешкия околийски управител (каймакам  – б. Тончев, Т.)
Мехмед Джемал.“64
На 28 декември с. г. ловчанският каймакам докладва на Министер-
ството на финансите за решаването на проблема със събирането на „данъ-
кът върху кошарите и пасищата“ и „паричните равностойности на юшура
за всяка година от следващата петилетка на всеки град, село, землище и
чифлик в Ловешкия санджак.“65 Нещо повече. В доклада на два пъти се
посочват „казите Ловеч, Плевен, Никопол и Севлиево от Ловешки сан-
джак.“66
Близо година по-късно  – на 19 ноември 1861  г. „Ловешкото кайма-
камство“ с цел получаване на „нужното удостоверение“, изпраща до „Ви-
динската финансова каса“ един протокол, в който са фиксирани „парите
(определени) за помощ на армията през 1860 година“.67 Под протокола
водещият подпис е на Мелик Ахмед, титулован – „каймакам на Ловешкия
санджак.“68
На 28 юни 1862 г. ловчанският каймакам изпраща до Министирство-
то на финансите доклад. В него са отразени резултатите от изпълнение-
то на „Висока министерска заповед“ от 1 юни с. г. по повод „височайшата
воля на цялото население, което се занимава със земеделие в Румелийския
край“ за предварително определяне на юшурените приходи за срок от пет
години – от 1861 до 1865 г. Конкретно се дават обяснение за причините
възпрепятствали изпращането на исканите от хазната тетрадки, в които са
вписани юшурените приходи в тяхната парична равностойност, поотдел-
но за всяка каза. В доклада се казва следното: „А, откакто аз, покорният
слуга пристигнах тук за каймакам на Ловешкия санджак, последователно
и непрекъснато тетрадките, както на Ловешката каза, така и намиращите
се под нейно ведомство кази (Севлиевска, Плевенска и Никополска – б. на
преводача) непрекъснато се съставяха.“69 Под документа: „Покорен слуга,
каймакам на Ловешкия санджак Мехмед Раиф.“70 Заглавието на частич-
но запазената финансово-отчетна тетрадка, съставена през 1862 г., гласи:
„Приходите през 1861 година на долуподписаните кази от Ловешкия сан-
94 Теодор Тончев

джак.“71 От с. г. е запазен „Дефтер, който показва броя на преброените в

казите на Ловешкия санджак свине, техния данък и направените разходи
по преброяването им и събирането на данъка,...“72
На 22 юли 1862 г. в доклад „от маршалството“ във Видин до коман-
дира на ІІ армия в Шумен, според преводача, или до „военния министър“,
според текста, се потвърждава информацията от подадения на 10 с. м. ра-
порт, че „3 баталиона запасни императорски войници от казите Сливен,
Севлиево и Ловеч вече са събрани и са отправени към София и Русе.“73
От 16 октомври 1865 г. е запазена „Разписка за издължени суми, които са
дадени от постъпленията през 1862 година в Ловешкия санджак за военни
нужди“.74
На 4 юни 1863 г. тимариотът Али, син на Мехмед предава на ловчан-
ската администрация разписка (сенед), подпечатана от „Мютесарифа на
Врачанската муката“ в уверение на това, че от данъчните приходи му е от-
числена сумата 529 гроша и 10 пари, доход „от мукатата... в с. Пиршево,
Ловешки окръг (допускам, че в случая преводът не е точен – б. Тончев, Т.),
Никополски санджак.“75 На 25 ноември с. г. в Ловеч е съставен и изпратен
до Министерството но финансите протокол, в който е вписан размерът
на рентата, изплатена на петима тимариоти, както и местонахождението
на техните тимари. В изложението се указва, че тимарът на двамата паши
Дервиш и Фехим (същите се споменати като бейове в цитирания по-горе
документ от 10 септември 1851 г.) се намира в с. Раденица, на Хюсеин, син
на Юсуф – „в с. Вирраз, в Ловешка община“, на Ибрахим, син на Юмер –
„в с. Калугерово, в Търновска каза“, на Хасан, син на Хасан – „в с. Доброво,
Врачанска община“. След всички изброени селища, общини и кази стои
указанието, че се намират в Никополския санджак. В заключителната част
на протокола изрично се посочва, че общата изплатена сума в размер на
41 858 гроша „е включена във ведомостта на казите в Ловешкия санджак.“
По повод на последното в бележка под линия Й. Георгиев отбелязва: „До-
словно в текста е написано – Ловча санджагъ.“76 На първо четене се създа-
ва впечатлението, че между изложението и завършващата част на докумен-
та има съществено противоречие. То може да се изглади с разбирането,
че изложението отразява факта, че горните тимари в изброените селища,
по документи се водят на територията на присъединения през 1832 г. към
Видин Никополски санджак.77 Заключителната част на протокола доку-
ментира актуалната към момента ситуация, когато тези селища се намират
в границите на „Ловча санджагъ“. Този извод трудно може да се оспори
единствено въз основа на съдържанието на водещият под документа под-
пис: „Покорен слуга, каймакам на Ловешка каза Мехмед Раиф“.
 Административният статут на Ловеч от... 95

На 15 февруари 1868 г. Ловчанското каймакамство изпраща до Тър-

новското мютесарифство (окръжно управление) отчетен доклад, в който
са отразени данъчните недобори от 1861 г. до 1864 г. включително. Под
1863  г. се посочва „Ловешки санджак“.78 На 1 ноември 1865  г. в Ловеч
е изготвена „Бележка за парите, които са дадени от постъпленията през
м. февруари 1863 година в Ловешки санджак за военни разходи срещу до-
кументи, които са представени и уредени като приходи и разходи.“79
Само за 1864 г. има 10 преведени документа, които поднасят инфор-
мация по разглежданата тук тема.
На 29 януари „Административния съвет“ в Ловеч изпраща до „Ве-
ликото финансово министерство“ един отчетно-финансов протокол. В
него фигурират „Размерите на сумите, които са дадени (изплатени) като
разсрочки (месечни вноски) на стопаните на тимари, живущи в казите на
Ловешкия санджак.“ Впрочем в изложението се споменават и тимариоти,
чиито тимари се намират в други санджаци. Конкретно от Ловешкия сан-
джак са посочени 7 тимариоти и местонахожденията на техните тимари,
а именно: 1. „Хасан, син на Хасан, стопанин на тимар в с. Дойран (ци) от
Врачанска община на Ловешки санджак“. 2. „Мехмедемин, син на Мехме-
демин, стопанин на тимар в с. Шаяково, Ловешки санджак“. 3. „Исмаил,
син на Ибрахим, стопанин на тимар в с. Лебепол и др. от Ловешка община,
Ловешки санджак“. 4. „Мехмед, син на Абдул-Феттах, стопанин на тимар
в с. Юмер обасъ и др. от Ловешка община, Ловешки санджак“. 5. „Ибра-
хим, син на Мустафа бей, стопанин на тимар в с. Арабли и др. от Ловешка
община, Ловешки санджак“. 6. „Хюсеин, син на Юсуф, стопанин на тимар
в с. Вирраз и др. в Ловешка община, Ловешки санджак“. 7. „Хасан, който
е стопанин на тимар в с. Горна патица от Разградска община в Ловешки
санджак“.80
В същия протокол фигурират тимариоти, за които е отбелязано, че
техните тимари се намират на територията на други санджаци. На тери-
торията на Пловдивския санджак фигурира 1 тимар, на Силистренския –
2 тимара. В своя коментар Й. Георгиев отбелязва, че „При изплащането на
месечните разсрочки на ленните владения невинаги е бил спазван терито-
риалния принцип.“81 Но това е друга тема. Въпросителни поражда факта,
че в протокола намират място 2 тимара, които се намират на територията
на Никополския санджак, и в община Ловеч още 2, първият, от които е
подчинен на Видинската еялет, а вторият на Враца. Става дума за следните
тимариоти и техните тимари: 1. „Мехмед Али, син на Аббас, стопанин на
тимар в с. Рахватица и др. от Ловешка община, подчинени на Видинската
провинция.“ 2. „Билял, син на Хасан, който е стопанин на тимара „Баш
96 Теодор Тончев

калем“ в горепосочената община (Ловешката – б. Тончев, Т.), подчинена

на Враца“. 3. „Али, син на Али, който е стопанин на Шамлихазърския ти-
мар от Никополския санджак“. 4. „Ибрахим, син на Осман, който е сто-
панин на Малкочкия тимар в община Хоталич, подчинен на Севлиево
от горепосочения санджак (Никополския – б. Тончев, Т)“82 Изброените
по-горе документи от края на 1860 г. насам, включително и настоящият,
свидетелстват за наличието на важна административна промяна и място-
то в нея на Ловеч. Градът е определен, което ще се окаже само временно,
за център на санджак, който включва Никополска, Плевенска и Севлиев-
ска каза. По силата на намерилата място в източниците събитийна логика,
като изключим с известна доза несигурност Шамлихазърския тимар, оста-
налите 3 тимара, 2 в „Ловешка община“ и 1 в „община Хоталич, подчинен
на Севлиево“, следва и тяхното местонахождение да се отнесе в границите
на Ловешкия санджак. От длъжностните лица подписали протокола на
първо място стои подписът на „Каймакам на Ловешкия санджак Мехмед
Раиф“.83
На 4 февруари управата в Ловеч изпраща до финансовото минис-
терство поредния протокол. Той отразява „постъпленията от таксите по
издадените нотариални актове като парични приходи“ в „Ловешкия сан-
джак“ за 1863 г. от Ловешка, Севлиевска и Етрополска каза.84 Протоколът
завършва с молба на „Ловешки окръжен каймакам Мехмед Раиф“ до фи-
нансовото министерство да „се благоволи на повереното ми каймакамство
нужната разписка“ за внесената сума.85
Следващият поред протокол, съставен на 17 февруари, отново на пър-
во място е подписан от „каймакамът на Ловешкия санджак Мехмед Раиф“.
В протокола е отразено „количеството както на данъците за 1862 и 1863
година на преброените свине, така и стойностите на тезкеретата (издаде-
ни) в казите на Ловешкия санджак.“ Според направената от преводача „За-
бележжка. Сведенията се отнасят до Ловешка, Плевенска, Севлиевска и
Етрополска кази.“ Преведена е само тази част от текстът, който се отнася
за Ловешка каза. В заключителната част на протокола се посочва, че „За
поемането на кесим данъците за 1862 и 1863 година на свинете в казите
на Ловешкия санджак кандидати не се явиха.“ С оглед на така очерталата
се ситуация, съгласно заповедта на финансовия министър „Ловешкият ок-
ръжен управителен съвет, възложи управлението на тази задача на един от
своите доверени служители.“86
На 13 май от дефтердарството във Видин е изпратен в Цариград до
министерството на финансите „Протокол, за разход на сума за пътни и
квартирни (пари) на Мехмед Ремзи ефенди, главен секретар на съдебните
 Административният статут на Ловеч от... 97

следователи (на друго място „заседатели“, което звучи по-достоверно – бел.

Тончев, Т.) при Видинския меджлис.“ Във връзка с изпълнението на своите
служебни задължения споменатият Мехмед Ремзи посещава Ловеч, където
е „командирован за разпита и за образуване на делото на заловените ятаци
на бунтовници в Ловешкия санджак.“87 Очевидно горният документ е един
от първите преведени и обработени. Само с това обстоятелство може да се
обяснят някои странни бележки в придружаващата документа коментарна
част, а именно: „Ние – бележи Й. Георгиев не се съгласяваме с посоченото
в документа, че Ловеч е бил санджак в 1864 година, имайки предвид други
документи, в които градът не е посочен като окръжен център. Посоченото
номираме като грешка на писаря.88 Точно обратното – цитираните по горе
документи, в които намира отражение административния статут на Ловеч
от края на 1860 г. до пролетта на 1864 г., недвусмислено свидетелстват че
градът е едновременно санджакски и казалийски център. Последното се
потвърждава от следващите документи и придружаващите ги коментари
на Й. Георгиев.
В протокол от 11 юли са вписани юшурените приходи от произво-
дителите на пашкули в с. (дн. град) Тетевен. В текста се говори за „Ло-
вешкият околийски (казалийски – б. Тончев, Т.) управителен съвет“. Под
документа водещ е подписът на „Ловешки околийски управител Мехмед
Хашим“.89
По ред следва изпратеният до финансовото министерство протокол
от 24 август. В него е посочена „Стойността на книжата за попълване на
нотариалните актове“ в Ловешка, Плевенска, Никополска и Севлиевска
каза. Протоколът е подписан от „Каймакам на Ловешкия санджак Мехмед
Раиф“.90 По идентичен начин каймакамът подписва адресирания на 31 с. м.
протокол до финансовото министерство за данъчните недобори в „Ло-
вешкия санджак“ „до края на м. юли 1864 година“, както и „за миналата
1863 година и от по-предните години“.91
Със сигурност след първо число на месец август, от Ловеч в Минис-
теството на финансите е изпратена „Тетрадка, която показва размерите
на несъбраните до началото на м. август 1864 г. данъци за минали години
в Ловешкия санджак.“ Тетрадката е подписана от „Писар на финансовия
отдел при Ловешкия окръжен (санджакски – б. Тончев, Т.) съвет, ес-сеид
Халил Мюмтаз.“92
„Каймакам на Ловешки санджак Мехмед Раиф“ изпраща на 30 септем-
ври във финансовото министерство доклад. В него се посочва, че „в по-
верения ми Ловешки санджак за изкупуване на събирането на данъка по
свинете... досега се е явил само Керим ага от с. Извор (Турски извор, дн.
Български извор – б. Тончев, Т.).“93
98 Теодор Тончев

Последният преведен документ от 1864 г. носи датата 24 октомври и

отново представлява доклад до финансовото министерство от „Каймакам
на Ловешки санджак Мехмед Раиф“. Той докладва, че от данъчните постъ-
пления „в казите на Ловешкия санджак“ са осигурени и изплатени на Мех-
мед чауш от ІІІ армия 204 гроша, които му били необходима за заплащане
на наетите от него товарни коне от Етрополската каза.94
С оглед на необходимостта от увеличаване на отпуснатата бройка на
„тезкеретата за военни откупи“, на 4 юни 1865 г. в „Ловешката финансо-
ва дирекция“ постъпва писмо от „Каймакам на Ловешкия санджак, ес-
сеид Али Раиф.“95 На 23 юли главното дефтердарство в Цариград издава
„Удостоверение“ („Тезкере“) до „Счетоводството по разходите на хазната“
за сумата от 46 817 гроша, която след получаване на съответната заповед
следва да се осчетоводи „като приход и разход за м. септември 1864 годи-
на.“ Тази сума е дадена за заплата на Хабиб паша, който бил натоварен от
съответните власти да събира недоборите от юшура за 1861, 1862 и 1863 г.
„в казите на същия (Ловешкия – б. Тончев, Т.) санджак“. Естествено тази
сериозна сума е извадена от събраните приходи ог юшура, които възлизат
на 1 552 698 гроша.96
На 24 октомври от Търново за „Ловешка каза“ е адресирана една прат-
ка, съдържаща 141 539 платежни тезкерета за данъците и юшура. Пратката
е придружена от писмо, с което се изисква „нужното удостоверение за тях“
от „Ловешката финансова дирекция“. Писмото е подписано от бившият
„Каймакам на Ловешки санджак“ и настоящ „Търновски окръжен кайма-
кам, ес-сеид Али Раиф“97
Фактите относно административния статут на Ловеч от 1860 до 1865 г.
включително, са твърде интересни може би защото са слабо известни. От
съдържанието на протокола от 4 април 1860 г. се разбира, че градът про-
дължава де е казалийски център. Този статут търпи промяна във времето
до 28 декември с. г. От тази дата е налице каймакамски доклад, от чието
съдържание не остава място за съмнение, че градът вече е издигнат в ранг
на санджакски (окръжен) център, под чието ведомство се намират четири
кази  – Ловеч, Плевен, Никопол и Севлиево. Съдържанието на друг до-
клад на каймакама от 28 юли 1862 г. внушава в известна степен представа-
та един вид, че запазената и продължаваща да функционира като админи-
стративна единица Ловчанска каза има ръководна роля спрямо останалите
три – Плевенска, Никополска и Севлиевска. В протокола от 17 февруари
1864 г. и доклада от 24 октомври с. г., подписани от каймакамът, оставят
впечатлението, че в границите на Ловчанския санджак влиза и Етропол-
ската каза. Всъщност промяната се изразява в това, че Ловеч си остава,
 Административният статут на Ловеч от... 99

което е напълно естествено, център на каза, като същевременно получава

и по-висок статут – център на „Ловча санджагъ“, който остава на грани-
ците на Видинския еялет. В тази връзка прави впечатление, че източни-
ците не открояват наличието в Ловеч на две ръководни административни
институции – казалийска и санджакска. Съгласно установената традиция,
или поради обстоятелството, че все още не са въведени термините, съот-
ветно за окръжно административно управление  – мютесарифство, а за
длъжността на окръжния управител – мютесариф, в повечето документи
се говори за „Ловешко каймакамство“, а неговите управители в лицето на
Мелик Ахмед, Мехмед Раиф и накрая ес-сеид Али Раиф се титулуват „кай-
макам на Ловешкия санджак“.
Издаденото от главното дефтердарство на 23 юли 1865 г. тезкере, от-
разява ситуацията от 1861, 1862 и 1863 г. В такъв случай следва да прие-
мем, че писмото на ловчанския каимакам от 4 юни с. г. се явява последни-
ят документ, който визира Ловеч в качеството му на санджакски център.
Този административен статут някъде през следващите три месеца отпада,
и градът пак си остава център на „Ловешка каза“. Първото свидетелство
за това се съдържа в писмото на Търновския „окръжен каймакам“ от 24
октомври 1865 г.
Както е известно на 8 октомври 1864 г. Портата обявява Законът за
образуването на Дунавския вилает. Назначеният за негов генерал-губер-
натор Митхад паша, на 22 с. м. пристига в Русе. Четири дни по късно Зако-
нът е разнространен.98 Най-рано след 8 месеца или малко по-късно „Ловча
санджагъ“ вече е история, Този санджак изглежда е създаден като временна
мярка за запълване на вакуума между старо и ново административно деле-
не. Съгласно реформеният проект на Митхад паша, Ловеч остава център
на една от десетте кази, подведомствени на Търновския санджак.99 Това
решение се основава на безспорните предимства, които тука е излишно да
коментираме, на старата българска столица пред Ловеч.
Към средата на ХV в. Ловеч е седалище на кадия и център на вилает.н
границите на Никополския санджак. Сто години по късно градът едновре-
менно е център на две административно-териториални единици, от които
първата е съставна част от втората, именно – нахия и каза. През първата
половина на ХVІІ  в. Ловеч си остава казалийски център. В началото на
втората половина на с. в. той попада в границите на Силистренския еялет,
наричан още Узи. Към края на седемнадесетото столетие се отнася един-
ственото сведение, че Ловеч и Етрополе съставляват една каза със седали-
ще първият град. През целия ХVІІІ в. положението от предходните две
столетия се запазва.
100 Теодор Тончев

Съществена промяна е регистрирана почти десетилетие преди Танзи-

матът. Във връзка с процеса на ликвидиране на Никополския санджак, в
края на 1830 г. Ловеч вече се намира под административно подчинение на
Видин. На общия фон изолирано неубедително стоят податките, че в хода
на Танзиматът, макар и за кратко Ловеч е понижаван в ранг на нахия. Нап­
ротив – градът продължава без прекъсване да е център на каза, влизаща в
територията на създадения през 1838 г. Видинския еялет.
През 1860 г. градът е издигнат в ранг на санджакски (окръжен) център,
под чието ведомство се намират четири кази – Ловеч, Плевен, Никопол
и Севлиево. Някои източници оставят впечатлението, че в този списък
вероятно има място и Етрополе. Управителите на тази малко известна и
донякъде поради това интересна административно-териториална едини-
ца се титулуват „каймакам на Ловешкия санджак“. В резултат на Мидхатпа-
шовите реформи този статут отпада някъде във времето между 4 юни и 24
октомври 1865 г. От тогава до Освобождението на България от османско
владичество Ловеч, а това е добре е известно, е център на каза (околия),
подведомствена на Търновския санджак (окръг) от Дунавския вилает (об-
ласт).

БЕЛЕЖКИ

1 023.В.Б – 1 ИНВ № 413 Георгиев, Й., С. Билялов, Ю. Керимов. Османо-турски

документи за Ловеч и Ловешко (по-нататък съкратено – ОТДЛЛ), Преводи, І част, С.,

1978, с. 1 – (151-А) – 201, 023. Б.А – 1 ИНВ № 414, ІІ част, С., 1978, с. 202 – 406.
2 Калицин, М. Османотурски документи за Ловеч и Ловчанско в ориенталския от-

дел на Народната библиотека „Кирил и Методий“, Сп. „Векове“, 6, 1975, с. 64 –70.

3 Каниц, Ф. Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Превод от

немски от Д-ръ П. Ив. Стоянов, Ловеч, 1902, Второ издание под редакцията на Иван
Лалев, кн. 1 от поредицата на РИМ–Ловеч, Библиотека съкровищница, с. 31.
4 Павлов, П., И. Тютюнджиев. Българите и османското завоевание (края на ХІІІ –

средата на ХV  в.), Велико Търново, 1995, с. 86 – 87; Матанов, Хр., Евгени Радушев.
Българските земи от края на ХІV до ХVІ век.  – В: История на българите, Том І, От
древността до края на ХVІ век, Книгоиздателска къща „Труд“, 2003, с. 478, с. 490, с. 517.
5 Турски извори за българската история (ТИБИ), том І, С., 1964, с. 5.
6 ТИБИ, том ІІ, С., 1966, с. 271; Кунчева, Н. Едно мнение относно падането на

Ловеч под турско робство. – В: Известия на Исторически музей – Ловеч, том втори,
Ловеч, 1996, с. 62 – 70.
7 Пак там, с. 283; Матанов, Хр., Евгени Радушев. Цит. съч., с. 518.
8 ТИБИ, том ІІІ, С., 1972, с. 222, с. 228 – 230.
9 ТИБИ, том VІІ, С., 1986, с. 323.
 Административният статут на Ловеч от... 101

10 Пак там, с. 346 – 350.

11 Пак там, с. 89; Грозданова, Ел. „Това царство България...“. – В: История на бъл-
гарите, Том ІІ, Късно средновековие и Възраждане, Книгоиздателска къща „Труд“, 2004,
с. 46.
12 ОТДЛЛ, І част, с. 33, (Ф.181, а.е. 105).
13 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 261 – 262, (Ф. 181, а.е. 209).
14 ОТДЛЛ, І част, с. 56, (ОАК. 2/68.).
15 Пак там, с. 57.
16 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 263, (Ф. 181, а.е. 210).
17 Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция

Страшимир Димитров, С., 1972, с. 55.

18 Стари описания на Ловеч. – В: Сб. „Ловеч и Ловчанско“, кн. І, 1929, с. 117.
19 Грозданова, Ел. Цит. съч., с. 44.
20 ОТДЛЛ, І част, с. 10, (Ф. 181, а.е. 72).
21 Пак там, с. 148, (Ф. 181, а.е. 103).
22 Пак там.
23 Пак там, с. 138, (Ф.181, а.е. 75).
24 Пак там, с. 58 – 59, (Ф. 114, а.е. 140).
25 Пак там, с. 61, (Ф. 114, а.е. 141).
26 Пак там, с. 47, (Ф. 181, а.е. не е посочена).
27 Пак там, с. 43, (Ф. 181, а.е. 102).
28 Пак там, с. 54 – 55, (Ф. 181, а.е. 68).
29 Пак там, с. 51 – 52, (Ф. 181, а.е. 69).
30 Пак там, с. 18 – 19, (Ф. 181, а.е. 92).
31 Пак там, с. 102, (Ф. 181, а.е. 76).
32 Пак там, с. 143, (Ф. 181, а.е. 78).
33 Пак там, с. 178, (Ф. 181, а.е. 123, л. 1).
34 Пак там, с. 129, (Ф. 181, а.е. 48, л. 1).
35 Димитров, Стр. Османската империя в периода на реформите. – В: История на

България, том пети, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ в., С., 1985, с. 232.
36 Пак там, с. 39, (Лв. 8/26).
37 Пак там, с. 151, (Ф. 181, а.е. 113); с. 153 (Ф. 181, а.е. 114).
38 Пак там, с. 149, (Ф. 181, а.е. 112).
39 Пак там, с. 146 – 147, (Ф. 181, а.е. 101).
40 Пак там, с. 157 – 158, (Ф.181, а.е. 116).
41 Пак там, с. 184 – 185, (Ф. 181, а.е. 131).
42 Пак там, с. 186.
43 Пак там, с. 158 – 169, (Ф.181, а.е. 117, л. 1).
44 Пак там, с. 186 – 187, (Ф. 181, а.е. 138).
45 Пак там, с. 17, (Ф. 181, а.е. 135).
46 Пак там, с. 18.
102 Теодор Тончев

47 Пак там.
48 Пак там, с. 23 (Ф. 181, а.е. 504).
49 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 264, (Ф. 181, а.е. 214).
50 Пак там, с. 265, (Ф. 181, а.е. 215).
51 ОТДЛЛ, І част, с. 184, (Ф. 181, а.е. 127).
52 ОТДЛЛ, ІІ част, 266, (Ф. 181, а.е. 216).
53 ОТДЛЛ, І част, с. 29, (Ф. 181-А, а.е. 400).
54 ОТДЛЛ, част ІІ, с. 266 – 267, (Ф. 181, а.е. 217).
55 Пак там, с. 271 – 275, (Ф. 181, а.е. 220).
56 Пак там, с. 269 – 271, (Ф. 181, а.е. 219).
57 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 94, (Ф. 181, а.е. 140).
58 Пак там, с. 94 – 95, (Ф. 181-А, а.е. 411).
59 ОТДЛЛ, част ІІ, с. 278 – 279, (Ф. 181, а.е. 223).
60 Пак там, с. 238 – 239 (Ф. 181, а.е. 193).
61 Пак там, с. 277 – 278, (Ф. 181, а.е. 222).
62 ОТДЛЛ, част І, с. 89 – 90, (Лв. 11/11).
63 Димитров, Стр. Цит. съч., с. 232.
64 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 282, (Ф. 181, а.е. 224, л. 2).
65 Пак там, с. 298, (Ф. 181, а.е. 238).
66 Пак там, с. 297.
67 Пак там, с. 280 – 281, (Ф. 181, а.е. 224, л. 1).
68 Пак там, с. 281.
69 Пак там, с. 283 – 284, (Ф. 181, а.е. 225).
70 Пак там, с. 284.
71 Пак там, с. 285, (Ф. 181, а.е. 226).
72 Пак там, с. 317, (Ф. 181, а.е. 252, л. 1).
73 ОТДЛЛ, І част, с. 135 – 136, (Ф. 181, а.е. 153).
74 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 303, (Ф. 181, а.е. 242).
75 ОТДЛЛ, І част, с. 95, (Ф. 181, а.е. 128).
76 Пак там, с. 188 – 189, (Ф. 181, е. е. 150)
77 Димитров, Стр. Цит. съч., с. 232.
78 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 322, (Ф. 181, а.е. 252, л. 2).
79 Пак там, с. 305, (Ф. 181, а.е. 245)
80 ОТДЛЛ, І част, с. 190 – 191, (Ф. 181, а.е. 151).
81 Пак там с. 193.
82 Пак там, с. 190 – 192.
83 Пак там.
84 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 287 (Ф. 181, а.е. 229).
85 Пак там, с. 288.
86 ОТДЛЛ, І част, с. 64, (Ф. 114, а.е. 214).
87 Пак там, с. 11 – 12, (Ф. 181-А, а.е. 226).
 Административният статут на Ловеч от... 103

88 Пак там, с. 13.

89 Пак там, с. 199, (Ф. 181, а.е. 161).
90 ОТДЛЛ, ІІ част, с. 289 – 290, (Ф. 181, а.е. 231).
91 Пак там, с. 294 (Ф. 181, а.е. 234, л. 2).
92 Пак там, с. 290 – 291, (Ф.181, а.е. 234, л. 2).
93 Пак там, с. 295, (Ф. 181, а.е. 236).
94 Пак там, с. 296, (Ф. 181, а.е. 237).
95 Пак там, с. 297 – 298, (Ф. 181, а.е. 240).
96 Пак там, с. 300 – 301, (Ф. 181, а.е. 241).
97 Пак там, с. 305 – 306, (Ф. 181, а.е. 245).
98 Бакърджиева, Т. На крачка пред времето. Държавникът реформатор Мидхат
паша (1822 – 1884), Русе, 2009, с. 54, с. 57.
99 Тодоров, Н. Балканският град ХV – ХІХ век. Социално-икономическо и демо-

графско развитие, С., 1972., с. 325.