Теория и практика на фазоинвертора

Магическите формули
Една от най-черсто срещащите се молби в електронната поща на автора е да даде
«магическата формула», по която читателят на ACS да може сам да изчисли фазоинвертор.
Това, по принцип, не е трудно. Фазоинверторът представлява един от случаите на
реализация на устройство, не по-сложно от най-разпространения и достъпен модел на такъв
резонатор. Празна бутилка от кока-кола (само че обезателно бутилка, а не алуминиево
кенче) е именно такъв резонатор, настроен на честота 185 Hz, това е проверено. Впрочем,
резонаторът на Хелмхолц е много по-древен даже от тази, постепенно излизаща от употреба,
опаковка на популярната напитка. Въпреки това, даже класическата схема на резонатора на
Хелмхолц е подобна на бутилка (рис. 1).

Рис 1. Схема на резонатора Хелмхолц. Това, от което започва всичко.

За да работи такъв резонатор, е важно той да има обем V и тунел с площ на напречното
сечение S и дължина L. Знаейки това, честотата на настройка на резонатора на Хелмхолц
(или фазоинвертора, което е едно и също), може да се изчисли по формулата:

F b=
c
2π √ S
LV 0

където Fb – честотата на настройка в Hz, с – скоростта на звука, равна на 344 m/s, S –

площта на тунела в кв. м, L – дължината на тунела в м, V – обема на кутията в куб. м. π =
3,14, това е ясно.
Тази формула наистина е магическа в смисъл, че настройката на фазоинвертора не
зависи от параметрите на говорителя, който ще бъде монтиран в кутията. Обемът на кутията
и размерите на тунела определят честотата на настройка веднъж и завинаги. Като че ли
всичко е ясно. Да започваме. Нека имаме кутия с обем 50 литра. Искаме да я превърнем в
корпус за фазоинвертор, настроен на 50 Hz. Диаметърът на тунела решаваме да бъде 8 см.
По току-що приведената формула честотата на настройка 50 Hz се получава, ако дължината
на тунела бъде равна на 12,05 см.

Рис 2. Класическата конструкция на фазоинвертор. Много често не се отчита влиянието на стените.

 Внимателно изработваме всички детайли, изработваме конструкцията, показана на рис.
2 и за проверка измерваме реално получената резонансна честота на фазоинвертора.
Оказва се, че за наше удивление, тя не е равна на 50 Hz, както бе изчислено по формулата,
а 41 Hz. Какво става и къде е грешката? Всъщност, никъде. Нашият току-що построен
фазоинвертор се оказва настроен на честота, близка до получената по формулата на
Хелмхолц в случай че е конструиран, както е показано на рис. 3. Този случай е най-близък до
идеалния модел, който описва формулата: тук и двата края на тунела «висят във въздуха»,
относително далече от каквито и да е прегради. В нашата конструкция един от краищата на
тунела е съвместен със стената на кутията. За въздуха, колебаещ се в тунела, това не е все
едно – под влиянието на «фланеца», в края на тунела като че ли става неговото виртуално
удължаване. Фазоинверторът се оказва настроен все едно неговата дължина е равна на 18
см, а не на 12 см., както е в действителност.

Рис 3. Фазоинвертор с тунел, краищата на който се намират в свободно пространство. Тук влияние на
стените няма.

Трябва да се отбележи, че същото явление се наблюдава, ако тунелът напълно се

извади от кутията, отново съвместявайки единият му край със стената (рис. 4). Съществува
емпирична зависимост между «виртуалното удължаване» на тунела и неговите размери. За
кръгъл тунел, единият срез на който е разположен достатъчно далече от стените на кутията
(или други препятствия), а другият се намира в плоскостта на стената, това удължаване е
приблизително 0,85D.

Рис 4. Тунелът може да се извади напълно навън. Тук пак ще се наблюдава «виртуално удължаване».

Ако сега във формулата на Хелмхолц се въведат всички константи, направи се

поправката за «виртуално удължаване», а всички размери се приведат към удобни
дименсии, окончателната формула за дължина на тунел с диаметър D, обезпечаващ при
обем на кутията настройка на честота Fb, ще изглежда така:

2
2354 D
L= −0.85 D
V F 2b
 Тук честотата е в херци, обемът – в литри, а дължината и диаметърът на тунела – в
милиметри, както е по-привично за нас.
Полученият резултат е ценен не само поради това, че позволява на етапа на
изчисляване да се получат стойности за дължината, близка до окончателната, при която се
постига търсената честота на настройка, но и с това, че се откриват някои резерви за
скъсяване на тунела. Вече сме спечелили почти един диаметър. Може още повече да се
скъси тунелът, запазвайки същата честота на настройка, ако се монтират фланци и на двата
му края, както е показано на рис. 5.

Рис 5. Може да се получи «виртуално удължаване» в двата края на тунела, ако се монтира ище един
фланец.

Сега, както ни се струва, всичко е отчетено, и въоръжени с тази формула, ние се

чувстваме всесилни. Именно тук ни чакат трудностите.

Първите трудности
Първата (и главна) трудност се състои в следното: ако относително неголяма по обем
кутия трябва да се настрои на достатъчно ниска честота, то замествайки във формулата за
дължина на тунела голям диаметър, ще получим и голяма дължина. Ако опитаме да намалим
диаметъра, всичко се получава отлично. Големият диаметър изисква голяма дължина и
обратно – малкият диаметър изисква малка. Какво тук не е добре? Ето какво. Движейки се,
дифузорът на говорителя със задната си страна «придвижва» практически несвиваемия
въздух през тунела на фазоинвертора. Т.к. обемът на колебаещия се въздух е постоянен, то и
скоростта на въздуха в тунела ще бъде толкова пъти по-голяма от колебателната скорост,
колкото пъти е по-малка площта на тунела от площта на дифузора. Ако се направи тунелът с
десетки пъти по-малка площ от тази на дифузора, скоростта на потока в него ще се окаже
голяма и когато достигне 25 – 27 m/s, неизбежно ще се появи завихряне и струен шум.
Великият изследовател на акустически системи Р. Смол е показал, че минималното сечение
на тунела зависи от диаметъра на говорителя, най-големия ход на дифузора му и честотата
на настройка на фазоинвертора. Смол е предложил съвършено емпирическа, но безотказно
работеща формула за изчисляване на минималния размер на тунела:

0.56 D s √ X max
Dmin = 4
√F b
Своята формула Смол е извел в привичните за него единици, затова диаметъра на
говорителя Ds, максималния ход на дифузора Xmax и минималния диаметър на тунела Dmin са
изразени в дюймове. Честотата на настройка на фазоинвертора – както обикновено, в херци.
Сега не всичко изглежда толкова розово, както преди. Много често се оказва, че ако
правилно се избере диаметърът на тунела, той се получава невероятно дълъг. А ако се
намали диаметърът, има вероятност даже и при средни мощности тунелът да «засвисти».
Освен собствените струйни шумове, тунелите с неголям диаметър имат и склонност към
т.нар. «органни резонанси», честотата на които е много по-висока от честотата на настройка
на фазоинвертора и които се възбъждат в тунела от турбулентностите при големите скорости
на потока.
Сблъсквайки се с такава дилема, читателите на ACS обикновено звънят в редакцията и
молят да им се подскаже решение. Аз имам три такива: просто, средно и екстремално.

Просто решение за неголеми проблеми

Когато изчислената дължина на тунела се получава такава, че той почти се вмества в

корпуса и е необходимо само леко да се скъси дължината му при същата настройка и площ
на сечението, препоръчвам вместо кръгъл да се използва процепен тунел, като освен това се
монтира не в средата на лицевата страна на корпуса (както е на рис. 6), а плътно да една от
страничните стени (както е на рис. 7).

Рис 6. Процепен тунел, разположен далече от стена на кутията.

Рис 7. Процепен тунел, разположен близо до стена. В резултат на влиянието на стената, «акустическата»
му дължина се получава по-голяма от геометричната.

В случая, в края на тунела, намиращ се в кутията, ще се наблюдава ефект на

«виртуално удължение» поради намиращата се в близост стена. Опитите показват, че при
неизменна площ на сечението и честота на настройка, тунелът, показан на рис. 7 се получава
примерно 15% по-къс, отколкото при конструкцията, показана на рис. 6. Процепният
фазоинвертор, по принцип, е по-малко склонен към органни резонанси, отколкото кръглия,
но за да се подсигурите още повече, ви съветвам в тунела да се поставят звукопоглъщащи
елементи във вид на тесни филцови лентички, залепени по вътрешната повърхност на
тунела в района на една трета от дължината му. Това е простото решение. Ако то е
недостатъчно, ще се наложи да се премине кън средното.

Средно решение за по-големи проблеми

Решението с междинна сложност се състои в използване на тунел с форма на пресечен

конус, както на рис. 8. Моите експерименти с такива тунели показват, че тук може да се
намали сечението на входното отверстие в сравнение с минимално допустимото по
формулата на Смол без опасност от възникване на струйни шумове. Освен това коничният
тунел е много по-малко склонен към органни резонанси, отколкото цилиндричният.
 В 1995 г. написах програма за разчет на конични тунели. Тя заменя коничния тунел с
последователност от цилиндрични и с метода на последователните приближения се
изчислява дължината, необходима за замяна на обикновения тунел с постоянно сечение.
Програмата е достъпна за всички желаещи и може да се свали от сайта на списание ACS
http://www.audiocarstereo.it/ в раздела ACS Software. Това е малка програма, работеща под
DOS, с която може сами да извършите разчетите.

Рис 8. Тунел във формата на пресечен конус

Може да се постъпи и по друг начин. При подготовката на руската редакция на тази

статия, резултатите, изчислени с програмата CONICO бяха попълнени в таблица, от която
може да се вземе готов вариант. Таблицата е съставена за тунел с диаметър 80 mm. Тази
големина на диаметъра е подходяща за бошинството събвуфери с диаметър на дифузора
250 mm. Изчислявайки по формулата нужната дължина на тунела, намерете тази стойност в
първата колона. Например, по разчет можа да се окаже, че е необходим тунел с дължина 400
mm. за настройка на кутия с обем 30 литра на честота 33 Hz. Случаят не е обикновен и
разполагането на такъв тунел в дадената кутия не е лесно. Сега гледаме следващите три
колони. Там са дадени изчислените от програмата размери на еквивалентния коничен тунел,
чиято дължина ще бъде вече не 400, а само 250 mm. Съвсем друго нещо. Какво означават
размерите в таблицата, може да видите на рис. 9.

Таблица 1.
Размери на коничен тунел, еквивалентен на цилиндричен с диаметър 80 mm и
дължина L0
L0 L d D h Win Wout
160 120 67 84 60 59 92
200 150 64 85 60 53 95
260 180 60 85 60 48 95
330 200 54 86 60 39 98
400 250 52 87 60 35 99
500 350 50 99 60 33 129
630 450 46 109 60 28 155
750 500 42 112 60 24 164
 Таблица 2.
Същото, за цилиндричен тунел с диаметър 100 mm.
270 200 79 107 70 71 129
330 220 73 108 70 60 131
420 280 70 109 70 54 133
530 350 65 114 70 47 143
650 450 62 124 70 43 174
800 550 57 134 70 36 200
1000 650 50 141 70 29 224
1180 750 46 151 70 24 257

Таблица 2 е съставена за цилиндричен тунел с диаметър 100 mm. Този размер е

подходящ за събвуфери с диаметър на говорителя 300 mm.

Рис 9. Основни размери на коничния тунел.

Ако решите да ползвате програмата самостоятелно, помнете: тунел с формата на

пресечен конус се прави с ъгъл на наклона на образуващата α от 2 до 4 градуса. Не се
препоръчва този ъгъл да се прави по-голям от 6 – 8 градуса, т.к. в този случай е възможно
възникването на завихряния и струйни шумове на входния (тесния) край на тунела. Дори и
при малка конусност намаляването на дължината на тунела се получава достатъчно голямо.
Тунелът с форма на пресечен конус не е задължително да има кръгло сечение. Както и
обикновения цилиндричен, понякога е по-удачно той да се направи процепен. Дори е по-
удобно, т.к. тогава тунелът може да се изработи от плоски детайли. Размерите на процепния
вариант на коничен тунел са дадени в следващите колони на таблицата, а какво означават
тези размери е показано на рис. 10.

Рис 10. Размери на процепен вариант на коничен тунел.

Замяната на обикновен тунел с коничен може да реши много проблеми. Все пак, не
всички. Понякога дължината на тунела се получава толкова голяма, че намаляването и дори
с 30 – 35% е недостатъчно. За такива тежки случаи има ...
 ...екстремално решение за големи проблеми

Екстремалното решение се състои в използването на тунел с експоненциални контури,

както е показано на рис. 11. При такъв тунел площта на сечението отначало плавно
намалява, а после пак така плавно се увеличава до максималната. Експоненциалният тунел
е несравним от гледна точка на компактност при дадена честота на настройка и устойчивост
към струйни шумове и органни резонанси. Но той е и несравним по сложност на изработката,
даже и да се изчислят контурите му по същия принцип, както и в случая на коничен тунел. За
да могат да се ползват преимуществата на експоненциалния тунел на практика, аз измислих
една негова модификация: тунел, който нарекох «пясъчен часовник» (рис. 12). Тунелът-
пясъчен часовник се състои от цилиндрична секция и две конически, от които е външното
сходство с древния прибор за измерване на времето. Тази геометрия позволява да се скъси
тунелът в сравнение в изходния с постоянно сечение, най-малко два пъти, дори и повече. За
изчисляването на пясъчни часовници аз също съм написал програма, която може да се
намери на сайта на ACS. Също както и за коничния тунел, тук се дава таблица с готови
варианти за изчисляване.

Рис 11. Експоненциален тунел.

Рис 12. Тунел във форма на пясъчен часовник.

 Таблица 3.
Размери на тунел във форма на пясъчен часовник, еквивалентен на
цилиндричен с диаметър 80 mm и дължина L0
L0 Lmax d D L1 L2 h Win Wout
160 100 58 81 60 20 50 52 103
200 125 58 81 75 25 50 52 103
260 175 58 82 105 35 50 52 104
330 200 55 82 120 40 50 48 104
400 250 55 83 150 50 50 48 105
500 300 54 83 180 60 50 45 105
630 400 54 84 240 80 50 45 106
750 450 54 84 270 90 50 45 106

Таблица 4.
Същото, за изходен тунел с диаметър 100 mm.
270 200 71 100 105 35 60 69 130
330 220 71 100 120 40 60 69 130
420 280 71 100 150 50 60 69 130
530 350 69 102 180 60 60 66 133
650 450 69 102 240 80 60 66 133
800 550 68 103 300 100 60 63 133
1000 650 68 103 360 120 60 63 135
1180 750 68 103 450 150 60 63 135

Какво означават размерите в таблиците 3 и 4 става ясно от рис. 13. D и d – са

диаметрите на цилиндричната секция и най-големия диаметър на коничните секции,
съответно, L1 и L2 – дължините на секциите. Lmax – пълната дължина на тунелът с форма на
пясъчен часовник се дава само за сравнение колко по-къс се е получил, по принцип това е L1
+ 2L2.

Рис 13. Основни размери на тунел във форма на пясъчен часовник.

 Технологичната изработка на пясъчните часовници с кръгло напречно сечение не
винаги е лесна и удобна. Ето защо и те могат да се изработят във вид на профилиран
процеп, ще се получи както е дадено на рис. 14. За замяна на тунел с диаметър 80 mm. аз
препоръчвам височината на процепа да се избере 50 mm., а за замяна на 100 mm.
цилиндричен тунел – с височина 60 mm. Тогава ширината на секцията с постоянно сечение
Wmin и максималната ширина на входа и изхода на тунела Wmax ще са както са дадени в
таблицата (дължината на секциите L1 и L2 е както в случая с кръгло сечение, тук нищо не се
променя). Ако се наложи, височината на процепния тунел h може да се измени,
едновременно коригирайки и Wmin, Wmax така, че големината на площта на напречните
сечения (h.Wmin, h.Wmax) да останат непроменени.

Рис 14. Процепен вариант на пясъчен часовник.

Вариантът с фазоинвертор с тунел във форма на пясъчен часовник използвах,

например, когато изработвах събвуфер за домашно кино с честота на настройка 17 Hz.
Изчислената дължина на тунела се получаваше повече от метър, а изчислявайки «пясъчния
часовник», успях да я съкратя почти наполовина, при това шумове не е имало дори и при
мощности около 100 W. Надявам се, че това ще ви е от помощ...

По материали от http://cxem.net/sound/dinamics/dinamic55.php