ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА МУЗЕЙНИЯ ПОСЕТИТЕЛ - КОЙ ПОСЕЩАВА, ЗАЩО И

КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ТОВА?

Джон Фолк

Въпреки че не винаги е било така, днес повечето музеи съществуват, за да

привличат и обслужват посетители - колкото се може повече. Макар да се смята,
че музеите отдавна се замислят над въпроса кой ги посещава, защо и до какво
води това, познаването на музейните посетители вече не е просто подробност, а
необходимост! Ако знаехме отговорите на въпросите кой ходи в музеите, какво
правят хората, влезли в музея, и какъв смисъл извличат от това преживяване,
щяхме да добием критична информация за това как публиката извлича стойност
и полза от посещаването на музеи (или пък от не-посещаването), която бихме
могли да използваме, за да усъвършенстваме музеите. Усъвършенстването е
важно, тъй като живеем във все по-конкурентен свят, в който всеки музей се бори
за публика и средства не само с други музеи, но и с все по-увеличаващия се брой
възможности за прекарване на свободното време. А и в свят на свиващи се
държавни бюджети, финансовата подкрепа се е превърнала в игра с постоянна
сума - средствата, отделени за едно нещо (например култура и изкуство), са
средства, недостъпни за други неща (например здравеопазване или сигурност).
Ако музеите искат да поддържат настоящите нива на подкрепа и популярност, ще
трябва да станат измеримо по-добри в разбирането и обслужването на своите
посетители.

Исторически подходи към въпросите кой, защо и какво

В продължение на повече от едно поколение изследователите са работили

за по-добро описване и разбиране на преживяването на музейните посетители.
Бих казал, че два основни проблема ограничават валидността и достоверността
на голяма част от тези ранни изследвания, включително и на моите собствени.
Първият от тези проблеми е пространствен и времеви проблем. Конкретно,
практически всички изследвания на музейни посетители са провеждани вътре в
музея. Въпреки че изучаването на музейните посетители единствено в „четирите
стени“ на музея на пръв поглед изглежда много смислено, то се оказва и много
проблематично. Това е така, защото само една малка част от музейното
преживяване всъщност се случва в четирите стени на музея. Целият процес на
решаване дали да се посети музеят става извън него, а това, както ще видим,
оказва съществено влияние на всичко, което се случва впоследствие. Но дори
отвъд това, изследванията разкриват, че онова, което посетителят добавя към
музейното преживяване под формата на натрупан опит, знания, интереси и
социални отношения, оказва дълбоко влияние върху това, което той всъщност
прави и мисли в музея.1
Смисълът от музейните преживявания на хората се простира отвъд
пространствените и времеви граници на музея. Едва относително неотдавна
установихме точно колко време отнема създаването на спомени в мозъка.2
Необходими са дни, понякога дори седмици за оформянето на спомен, а през това
време се намесват други изживявания и събития, които могат да повлияят на
тези спомени. Тогава има някаква ирония, че случващото се след като човек
напусне музея може да е също толкова значимо за природата и трайността на
музейните спомени на този човек, както случилото се в музея. Може би най-
важното последствие от това ново разбиране за природата на спомените е, че то
повдига въпроси за голяма част от научните изследвания, извършвани до този
момент в музеите, тъй като практически всички изследвания съдържат данни,
събрани в рамките на минути след самото преживяване. Очевидно тази времева
рамка е твърде малка, за да протекат някакви ментални процеси, така че
посетителите буквално не са в състояние да опишат напълно какво са правили и
какво всъщност са научили. Точното разбиране на преживяването на музейния
посетител изисква разширяване на времевата рамка на изследването, за да
включи аспекти от живота на посетителя преди и след посещението на музея.
Вторият основен проблем при повечето музейни изследвания е
тенденцията към фокусиране върху постоянните качества на музея, т.е. неговото
съдържание или стилът на експозициите му, или на посетителя (демографски
характеристики като възраст, раса/етнос, честота на посещенията или дори
социален статус). За мнозина в музейната общност първият и най-очевиден
отговор на въпроса защо публиката посещава музея е свързан само със
съдържанието. Посетителите идват в художествените музеи да гледат изкуство, в
историческите музеи - да се запознаят с историята, в музеите на науката - да
видят и научат нещо за науката. Макар че отново на пръв поглед в това има
смисъл - понеже експонирането и интерпретирането на съдържание, свързано с
конкретна тема, е основна дейност на музеите, - то е проблематично, тъй като не
ни казва защо някой би посетил музея в даден ден. Да разгледаме музеите на
науката например. Над 90% от американската публика казват, че намират
музеите на науката и технологията интересни, но много малка част от тях
посещават такива музеи от време на време, да не говорим за редовни посещения.3

1 срв. Ellenbogen, K. M., Luke, J. J. and Dierking, L. D. Family learning research in museums:
Perspectives on a decade of research. In: Falk, J. H., Dierking, L. D. and Foutz, S. eds. In Principle, In
Practice: Museums as Learning Institutions. Lanham, MD, AltaMira Press, 2007.; Falk, J. H., and Adelman,
L. Investigating the impact of prior knowledge, experience and interest on aquarium visitor learning. In:
Journal of Research in Science Teaching, Vol. 40(2), 2003, pp. 163-176.; Falk, J. H. and Dierking, L. D.
Learning from Museums. Lanham, MD, AltaMira Press, 2000; Leinhartd, G., and Knutson, K. Listening In
On Museum Conversations. Lanham, MD, AltaMira Press, 2004.

2Baddeley, A. Human Memory: Theory and Practice, Revised Edition. Hillsdale, NJ, Erlbaum, 1997;
McGaugh, J. L. Memory & Emotion: The Making of Lasting Memories. New York, Columbia University Press,
2003.
3National Science Board. Science and Engineering Indicators: 2005. Washington, DC, U.S. Government
Printing Office, 2006; National Science Board. Science and Engineering Indicators: 2007. Washington, DC,
Наличието на интерес към предмета на музея със сигурност е важно за
определянето на посетителите, но не е достатъчно да обясни кой посещава и кой
- не. Изследователите на пазара твърдят, че, поне в Америка, повечето музейни
посетители са наясно със съдържанието на музеите, които посещават, но рядко
съдържанието е най-важният фактор, влияещ на решението им да отидат в
музея.4
Несъмнено добре изложеното съдържание е водещо за преживяването на
посетителя в музея и определя какво ще бъде научено и запомнено - да, донякъде
е така, но само донякъде. Експозициите и предметите в музея фокусират времето
и вниманието на посетителя, но те не са единствените неща, на които
посетителите обръщат внимание. Според едно голямо изследване, което моите
колеги и аз проведохме преди много години, едва малко повече от половината
внимание на посетителя по време на посещението е отделено за разглеждане на
експонатите, като пикът на това внимание е през първите петнайсет минути от
посещението. 5 Другата половина от времето на посетителя преминава в
разговори с други членове на неговата социална група или общи наблюдения
върху обстановката. Други изследвания в тази посока показват, че съществува
относително ниска корелация между качеството на експозицията и същинския
познавателен процес.6 В някои случаи посетители, разгледали експозиции с по-
високо качество (определяни като експозиции, които най-ясно и най-
увлекателно предават своето съдържание), са научили повече, но в други случаи
процесът на опознаване изглежда напълно независим от това какви експозиции
се разглеждат. Накратко, музейното преживяване се влияе от характера на музея
и неговите експозиции, но не само от тях.
През последните няколко десетилетия са проведени хиляди изследвания
на посетители, за да се разбере по-добре кой посещава музеите (макар че много
малка част от тях са публикувани). В огромната си част тези усилия да бъде
описана музейната публика категоризират посетителите според традиционните
демографски категории като възраст, образование, пол и раса/етнос; качества на
индивидите, които не се променят ежедневно - бялата жена винаги е бяла жена.
Един предсказуем резултат от сегментирането на групите на различни измерими

U.S. Government Printing Office, 2008; National Science Board. Science and Engineering Indicators: 2009.
Washington, DC: U.S. Government Printing Office, 2010
4Adams, G. D. The process and effects of word-of-mouth communication at a history museum.
[Непубликуван магистърски труд], Boston University, Boston, MA, 1989; American Association of
Museums. Data Report: From the 1996 National Museum Survey. Washington, DC, American Association of
Museums, 1998
5Falk, J. H., Koran, J. J., Dierking, L. D. and Dreblow, L. Predicting visitor behavior. In: Curator, Vol. 28(4),
1985, pp. 326-332.
6 Falk, J. H., and Storksdieck, M. Using the contextual model of learning to understand visitor learning
from a science center exhibition. In: Science Education, Vol. 89, 2005, pp. 744-778.
категории като демографските е възникването на тенденции, а дали тези
тенденции в действителност са смислени или не, е друг въпрос.7 Затова вероятно
не е изненадващо, че няколко демографски променливи са се оказали в
положителна корелация с посещаването на музеи, като например откритието, че
музейните посетители най-вероятно са бели, добре образовани и заможни.8 В
интензивно многогодишно изследване на употребата на музеите от страна на
афро-американците обаче стигнах до извода, че расата/етносът не предоставят
полезни сведения защо чернокожите американци посещават или не посещават
музеи9; следващото изследване в Лос Анджелес потвърди, че расата/етносът,
както възрастта, а дори и образованието и професията, не са достатъчни
показатели за това кой посещава и кой не посещава музеите.10 Основният извод,
до който достигнах след проучване на хиляди посетители в продължение на
повече от три десетилетия, е, че посещението в музея е твърде сложно и
ефимерно, за да бъде разбрано единствено на основата на лесно измерими,
конкретни променливи като демографските характеристики или пък реални
качества като „вид музей“ или „стил на експозицията“ (например практическа,
дидактична, интерактивна и др.).

Към нов модел на преживяването на музейния посетител

Преживяването на музейния посетител не може адекватно да се опише

чрез разбиране на музейното съдържание, на дизайна на експозициите, чрез
определяне на посетителите като функция на тяхната демография или дори чрез
разбиране на честотата на посещенията или пък социален статус на влизащите в
музея. Оказва се, че получаването на пълния отговор на въпросите защо хората
посещават или не музеи, какво правят там и какви знания/смисли извличат от
преживяването изисква по-дълбоко, по-синтетично обяснение. Затова въпреки
значителното време и усилия, посветени от музейните изследователи на
описването на преживяването на музейния посетител с помощта на тези
общоприети измерения, резултатите са отчайващо ограничени. Смята се, че тези
посоки на изследване са довели само до много рудиментарно описателно
разбиране и не се доближават до осигуряването на истински показателен модел
на преживяването на музейния посетител.

7Desolneux, A., Moisan, L. and Morel, J-M. From Gestalt Theory to Image Analysis: A Probabilistic
Approach. New York, Springer, 2008.
8Doering, Z. D. and Pekarik, A. Questioning the entrance narrative. In: Journal of Museum Education, Vol.
21(3), 1996, pp. 20-25.
9Falk, J. H. Factors Influencing Leisure Decisions: The Use of Museums by African Americans. Washington,
DC, American Association of Museums, 1993.
10Falk, J. H. and Needham, M. Measuring the impact of a science center on its community. In: Journal of
Research in Science Teaching, Vol. 48(1), 2011, pp. 1-12.
 През изминалото десетилетие започнах да развивам нещо, което смятам за
по-солиден начин на описване и разбиране на преживяването на музейния
посетител. В основата на този нов подход е поредица от задълбочени интервюта,
вече наброяващи стотици, в които моите колеги и аз сме разговаряли с хора за
техните музейни преживявания седмици, месеци и години след посещенията им в
музея. Онова, което непрекъснато изскача в тези интервюта, е колко дълбоко
лични са музейните посещения и колко тясно са свързани с чувството за
идентичност на всеки човек. Поразително е и съответствието между разказа на
човека след посещението и този при влизането в музея. С други думи, това, което
обикновено остава в съзнанието като важно за посещението, обикновено е
директно свързано с причините да посетят музея, които посочват; освен това
обикновено използват едни и същи думи при описанието на спомените преди и
след посещението. Начините, по които хората разказват защо са отишли в музея,
както и начините, по които говорят за това, което помнят от преживяването си,
неизменно са свързани с онова, което са искали да постигнат в личен план чрез
посещението. Посетителите разказват как личните им цели на посещението са
свързани с това, за което се мислят или искат да бъдат, и разказват как самият
музей подкрепя тези лични цели и нужди. Информацията, получена от тези
интервюта, ме накара изцяло да преосмисля преживяването на музейния
посетител; накара ме да си дам сметка, че изграждането и поддържането на
личната идентичност е мотивът на практически всички музейни посещения (вж.
фиг. ...).
В изучаването на мотивите на музейните посетители са инвестирани
много време и усилия. Различни изследователи11 са опитвали да опишат защо
хората посещават музеи, в резултат на което имаме набор от описателни
категоризации. Неотдавна изследователите започнаха да документират връзките
между мотивите на посетителите на влизане и създаденият от тях смисъл на
излизане. 12 Повечето посетители сякаш влизат в музея с предварително
определена причина за посещението. По-същественото е, че тези мотиви при
влизането явно се самоподхранват, направлявайки познавателния процес на
посетителите, поведението им и чувството на удовлетворение. Интервютата ми
показаха, че макар и уникални на определено ниво, начините, по които всеки от

11 Вж. Falk, J. H. . Identity and the Museum Visitor Experience. Walnut Creek, CA: Left Coast Press, 2009
12напр. Briseno-Garzon, A., Anderson, D. and Anderson, A. Entry and emergent agendas of adults
visiting an aquarium in family groups. In: Visitor Studies, Vol. 10(1), 2007, pp. 73-89; Doering, Z. D. and
Pekarik, A. Questioning the entrance narrative. In: Journal of Museum Education, Vol. 21(3), 1996, pp. 20-
25.; Falk, J. H., Moussouri, T. and Coulson, D. The effect of visitors’ agendas on museum learning. In:
Curator: The Museum Journal, Vol. 41(2), 1998, pp. 106-120; Falk, J. H., and Storksdieck, M. Using the
contextual model of learning to understand visitor learning from a science center exhibition. In: Science
Education, Vol. 89, 2005, pp. 744-778.; Leinhartd, G., and Knutson, K. Listening In On Museum
Conversations. Lanham, MD, AltaMira Press, 2004; Packer, J. Learning for fun: The unique contribution of
educational leisure experiences. In: Curator, Vol. 49(3), 2006, pp. 329-344; Packer, J., and Ballantyne, R.
Motivational factors and the visitor experience: A comparison of three sites. In: Curator, Vol. 45, 2002, pp.
183-198; Pekarik, A. J., Doering, Z. D. and Karns, D. A. Exploring satisfying experiences in museums. In:
Curator, Vol. 42, 1999, pp. 152-173.
стотиците посетители, с които разговарях, описваха мотивите си да посетят
музей, се обединяваха в относително малък набор от категории. Тези
мотивационни категории, от своя страна, могат най-добре да бъдат разбрани
като създадени да задоволят една или повече нужди, свързани с личната
идентичност.
Идентичността винаги е била трудна за определяне конструкция и не е
изненадващо, че сред хората, занимаващи се с обществени науки, няма съгласие
как точно да бъде дефинирана. Накрая избрах един възглед за идентичността,
който, подобно на Bronfenbrenner13, Holland, Lachicotte, Skinner, and Cain14, и
Simon 15 , разглежда идентичността като сливането на вътрешни и външни
социални сили - културни и индивидуални въздействия, и също като Bruner and
Kalmar16 и Neisser17, като винаги повлияни, в по-голяма или по-малка степен, от
вродени и заучени възприятия на физическата среда. От тази гледна точка,
идентичността възниква като податлива, непрекъснато изграждана, и като
качество, което винаги се намира сред реалностите на физическия и
социокултурния свят - както непосредственият социален и физически свят, в
който може да се потопи индивидът, така и по-широкият социален и физически
свят на неговото семейство, култура и лична история. Ключово разбиране на този
възглед за идентичността е, че всеки от нас има не само една идентичност, а
поддържа няколко идентичности18, изразявани колективно или индивидуално
по различно време, в зависимост от необходимостта и обстоятелствата. Всеки от
нас притежава и действа според набор от трайни и дълбоки идентичности (които
наричам идентичности на големия „Аз“). Примери за „Аз“ идентичности могат да
бъдат възприятието за пол, националност, политически възгледи или религия;
ние носим тези идентичности в живота си и макар че несъмнено се развиват, те
остават приблизително постоянни през целия живот (например повечето от нас

13Bronfenbrenner, U. The Ecology of Human Development. Cambridge, MA, Harvard University Press,
1979.

Holland, D., Lachicotte, W., Skinner, D. and Cain, C. Identity and Agency in Cultural Worlds. Cambridge,
14

MA, Harvard University Press, 1998.

15 Simon, B. Identity in Modern Society: A Social Psychological Perspective. Oxford, UK, Blackwell, 2004.
16Bruner, J., and Kalmar, D. A. Narrative and metanarrative in the construction of self. In: Ferrari, В M.
and Sternberg, R. J. eds. Self-Awareness: Its Nature and Development . New York, The Guildford Press,
1998, pр. 308-331.
17 Neisser, U. Five kinds of self knowledge. In: Philosophical Psychology, Vol. 1, 1988, pp. 35-59.
18срв. Cooper, C. R. Multiple selves, multiple worlds: Cultural perspectives on individuality and
connectedness in adolescence development. In: Masten, В A. ed. Minnesota Symposium on Child
Psychology: Cultural Processes in Development . Mahwah, NJ, Lawrence Erlbaum Associates, 1999, pp. 25-
57; McAdams, D. The Person: An Introduction to Personality Psychology. Orlando, FL, Harcourt Brace
Jovanovich, 1990
не променят усещането си за пол или националност, въпреки че разбирането ни
какво означава полът или националността се променя). Това са видовете
идентичност, най-често изучавани от социалните науки, и те най-често ни идват
наум, когато мислим за идентичността. Твърдя обаче, че голяма част от живота
ни минава в разиграване на поредица от други, по-обособени идентичности,
които представляват отговори на нуждите и реалностите на конкретния момент
и обстоятелства (наричам ги идентичности на малкия „аз“). Примери за
„аз“ идентичности може да е идентичността на „добрия племенник“, която
разиграваме, когато се сетим да изпратим картичка за рождения ден на леля си,
която живее в друг град, или пък идентичността на „домакиня“, която
разиграваме, когато посрещаме някого у дома за пръв път. Ако ни връчат
Нобелова награда и някой ни интервюира, най-вероятно този вид
„аз“ идентичности няма да оглавят списъка от характеристики, с които да
опишем „кои сме ние“; несъмнено обаче този вид идентичности играят много
важна роля в определянето на това какви сме ние и как се държим през голяма
част от времето. Моето наблюдение е, че повечето хора, през повечето време,
посещавайки музей, разкриват предимно „аз“ идентичности. С други думи, хората
са посещавали музеи с цел да удовлетворят нужди, свързани с идентичността,
като например желание да бъдат сговорчиви приятели или съпрузи, да задоволят
любопитството си или пък усещането, че не е зле да се измъкнат от ежедневната
лудница поне за малко. Националността, религията, полът или политическите
пристрастия явно не са основните мотиви на повечето хора да посещават
художествени музеи, детски музеи, зоопаркове или научни центрове.
Като следвах работата на Linville19 и Simon20, построих хипотезата, че,
търсейки активно смисъл, повечето музейни посетители се отдават в някаква
степен на разсъждения и интерпретации на собственото си преживяване при
посещението. С други думи, в рамките на конкретна ситуация, хората осмислят
действията и ролите си, като им приписват качества или описания, свързани с
идентичността. Изследванията на Cantor , Mischel, and Schwarz 21 и Schuttle,
Kendrick, and Sadalla22 подкрепят този модел. Те установиха, че хората наистина
конструират ситуационни прототипи, свързани с идентичността, които служат
като работен модел на човека, казвайки му какво да очаква и как да постъпва в
ситуации от определен тип. Смятах, че е доста вероятно музейните посетители да
правят същото. Хората, които посещават музеи, обикновено притежават работен
модел на онова, което посещението на музей им „дава“; имат и усещане за

19Linville, P. W. Self-complexity and affective externity: don’t put all your eggs in one cognitive basket.
In: Social Cognition, Vol. 3, 1985, pp. 94-120.
20 Simon, B. Identity in Modern Society: A Social Psychological Perspective. Oxford, UK, Blackwell, 2004.
21Cantor, N., Mischel, W. and Schwarz, J. A prototype analysis of psychological situations. In: Cognitive
Psychology, Vol. 14, 1982, pp. 45-77.
22Schutte, N. S., Kenrick, D. T. and Sadalla, E. K. The search for predictable settings: Situational
prototypes, constraint, and behavioral variation. In: Journal of Personality and Social Psychology, Vol. 51,
1985, pp. 459-462.
ползите, които посещението ще им донесе. Построих хипотезата, а заедно с
колегите си вече имаме и доказателства в нейна подкрепа, че посетителите
използват предварителните си концепции за това какво дава музейното
преживяване, за да обосноват защо в бъдеще трябва да посетят музея и след това
отново ретроспективно да осмислят как и защо посещението им е имало
стойност.23
Много посетители на художествените музеи например се описват като
любопитни хора, интересуващи се най-общо от изкуство. Те разглеждат
художествените музеи като чудесни места за задоволяване на любопитството и
интереса си. Когато един конкретен човек беше попитан за художествените
музеи, тя отговори: „Художествените музеи са прекрасни места за посещение,
защото правят изложби, предназначени да култивират интересите на хората и
разбирането им за изкуство“. Когато беше попитана защо посещава художествен
музей този ден, тя отговори: „Дойдох да видя какво ново има. Не съм идвала от
доста време и се надявам да видя ново и интересно изкуство“. Няколко месеца по-
късно, когато се свързах отново с този човек, тя помисли за посещението си и
каза: „Прекарах великолепно в този музей. Просто се разходих и разгледах
прекрасното изкуство; имаше няколко наистина поразителни произведения.
Дори открих някои работи, които никога не бях виждала или не знаех нищо за тях.
Това наистина беше чудесно“.
Посетителското разбиране за музейното преживяване неизменно се отнася
за самите тях и осигурява последователност и смисъл на преживяването.
Посетителите са склонни да разглеждат поведението си в музея и резултата от
посещението като съответстващи на личностни характеристики, отношения
и/или групови връзки, като жената от горния пример, която възприемаше
музеите като механизъм за подсилване на възгледа ѝ за себе си като любопитен
човек. Други посетители използват музея за удовлетворяване на роли и ценности,
отнасящи се до личността, като например да са добри родители или неуморни
културни туристи. Въпреки общите черти в тези личностни аспекти на групите
посетители, отделните посетители изживяват тези аспекти като израз на
собствената си уникална персонална идентичност. Как се вижда човек като
музеен посетител обаче зависи до голяма степен от това как концептуализира
музея. С други думи, ако се смятате за добър баща и вярвате, че музеите са места,
в които добрите бащи водят децата си, тогава може активно да търсите такова
място, за да „изиграете“ подобна идентичност. Или пък ако се смятате за
любопитен човек, който прави всичко възможно да открива необикновени и
интересни факти за човешкото състояние в настоящето и в миналото, тогава
може активно да търсите исторически музей през свободното си време. Вярвам,

23Falk, J. H., Heimlich, J. and Bronnenkant, K. Using identity-related visit motivations as a tool for
understanding adult zoo and aquarium visitor’s meaning making. In: Curator, Vol. 51(1), 2008, pp. 55-80;
Falk, J. H., and Storksdieck, M. Using the contextual model of learning to understand visitor learning
from a science center exhibition. In: Science Education, Vol. 89, 2005, pp. 744-778; Falk, J. H., and
Storksdieck, M. Science learning in a leisure setting. In: Journal of Research in Science Teaching, Vol.
47(2), 2010, pp. 194-212.
че голям процент от музейните посетители правят именно това, не само по
отношение на родителските грижи и любопитството, но и като средство за
осъществяване на богат набор от смисли, свързани с идентичността.
С превръщането на музеите във все по-популярни места за прекарване на
свободното време, все повече хора развиват работни модели на това, което
музеите представляват, и как и защо биха ги използвали - с други думи, какво
дава музейното преживяване. Тези музейни „удоволствия“ след това се
комбинират с нуждите и желанията на музейната публика, свързани с
идентичността. Заедно те създават много силен, положителен кръг на обратна
връзка. Кръгът започва с публиката, която търси преживявания през свободното
си време, посрещащи конкретни нужди, свързани с идентичността, като
например лично удовлетворение, родителски грижи или търсене на нещо ново.
Тъй като музеите в общия случай се възприемат като места, способни да
посрещнат някои (но не всички) нужди, свързани с идентичността, публиката
обосновава причините да посети музей в бъдеще. С течение на времето
посетителите разсъждават за своето посещение в музея и решават дали
преживяването е успяло да задоволи техните нужди, и ако това е така, разказват
на други хора за посещението, което захранва общественото разбиране, че този
музей и други като него са подходящи за тази цел. В резултат на това тези
посетители и други като тях с много по-голяма вероятност ще потърсят този или
друг музей в бъдеще, ако имат подобни нужди, свързани с идентичността.
В хода на многобройни изследвания, в различни музейни обстановки,
започват да се натрупват доказателства в подкрепа на тези кръгове на обратна
връзка, свързани с идентичността.24 Макар че на теория музейните посетители
могат да имат безкраен брой мотиви за посещение, свързани с личността, това
явно не е така. Както причините да посетят музей, които хората изтъкват, така и

24 Covel, J. Guess that quest: Using identity-related motivations to support visitor services at the
Monterey Bay Aquarium. Презентация по време на годишната среща на Американската асоциация
на музеите, Филаделфия, Пенсилвания, 4 май 2009; Falk, J. H., Heimlich, J. and Bronnenkant, K.
Using identity-related visit motivations as a tool for understanding adult zoo and aquarium visitor’s
meaning making. In: Curator, Vol. 51(1), 2008, pp. 55-80; Falk, J. H., and Storksdieck, M. Using the
contextual model of learning to understand visitor learning from a science center exhibition. In: Science
Education, Vol. 89, 2005, pp. 744-778; Falk, J. H., and Storksdieck, M. Science learning in a leisure setting.
In: Journal of Research in Science Teaching, Vol. 47(2), 2010, pp. 194-212; Koke, J. Motivational theory as
a tool for experience design: The experience of the Art Gallery of Ontario. Презентация по време на
годишната среща на Американската асоциация на музеите, Филаделфия, Пенсилвания, 4 май
2009; Stein, J. Adapting the visitor identity-related motivations scale for living history sites. Доклад,
представен на годишната среща на Асоциацията за посетителски изследвания, Торонто, 19 юли
2007; Storksdieck, M., and Stein, J. Using the visitor identity-related motivations scale to improve visitor
experiences at the US Botanic Garden. Доклад, представен на годишната среща на Асоциацията за
посетителски изследвания, Торонто, 19 юли 2007.
описанията им на преживяването след посещението обикновено се групират само
около няколко основни категории, които от своя страна сякаш отразяват как
публиката възприема онова, което посещението на музей им дава. Всичките
мотиви да посетят музей, които посетителите дават, попадат само в пет
обособени категории, свързани с идентичността:

 Изследователи: Посетители, движени от любопитство, с общ

интерес към съдържанието на музея. Очакват да намерят нещо,
което ще грабне вниманието им и ще подхрани техните знания.

„Помня, че си мислех, че искам отново да уча предмети като биология и разни

други ... помислих си [преди посещението], че няма да схвана всичко, нали, но все
мога да науча нещо.“

 Помощници: Социално мотивирани посетители. Посещението им се

фокусира основно върху улесняването на преживяването и
обучението на останалите в придружаващата ги социална група.

„[Дойдох] да дам на [моите] деца възможност да видят какъв е бил животът едно
време … това е добър начин да прекараш време със семейството в не-търговска
среда. Винаги научават много.“

 Професионалисти/хора с хоби: Посетители, които виждат близка

връзка между съдържанието на музея и своята професия или хоби.
Посещенията им обикновено са мотивирани от желание да задоволят
конкретна цел, свързана със съдържанието.

„Започвам да правя аквариум със солена вода и рифове, така че много ме

интересува морския живот. Надявам се да си тръгна с идеи [от аквариума].“

 Търсачи на преживявания: Посетители, мотивирани да посетят музея,

защото го възприемат като важна дестинация. Удовлетворението им
произлиза предимно от факта, че са „ходили там“.


Неотдавна добавих две допълнителни мотивационни категории, свързани с идентичността. Тези
категории се наблюдават сред посетителите на специални видове музеи, като например
етнически или национални музеи, както и музеи и други подобни места, създадени като
паметници на конкретни исторически събития. Търсачи на родство: Посетителите идват в музея,
защото той говори на чувството им за историческо наследство и/или техните личности.
Почтителни поклонници: Посетителите идват в музея, защото имат чувство за дълг или
задължение. Те възприемат посещението си като начин да почетат паметта на онези, представени
от институцията/паметника.
„Дойдохме на екскурзия тук и търсехме нещо забавно, което да не ни отнеме цял
ден. Стори ни се добра идея - все пак бяхме в Лос Анджелес и някой ни каза, че това
място е съвсем ново и много приятно.“

 Възстановяващи: Посетители, които търсят най-вече съзерцателно,

духовно и/или възстановяващо преживяване. Те виждат музея като
убежище от ежедневния свят или като потвърждение на религиозните
си вярвания.

„Обичам художествените музеи. В тях е толкова тихо и спокойно, толкова

различно от шума и блъсканицата в града.“

Както беше предвидено и доказано в тези и много други цитати, които бих
могъл да подбера, музейните посетители използват музеите да удовлетворяват
нужди, свързани с идентичността - понякога дълбоко вкоренените
„Аз“ идентичности, но обикновено по-ефимерните „аз“ идентичности. Може би
по-важното е, че изследването ми намери убедителни доказателства, че
категоризирането на посетителите като функция на тези мотиви за посещение,
свързани с идентичността, улавя съществена информация за това как
посетителите осмислят музейното си преживяване - преди идването, по време на
преживяването и във времето, докато разсъждават над изминалото посещение. В
най-подробното изследване досега, повечето посетители не само могат да бъдат
категоризирани в една от тези пет категории, но хората в дадена категория се
държаха и усвояваха познания по различен начин от хората в другите
категории.25 По-конкретно, хората в някои категории демонстрираха значителни
промени в разбиранията и отношенията си, за разлика от хората в други
категории; за някои категории посетители музейното преживяване беше много
успешно, докато за други не беше точно така. По такъв начин, за разлика от
традиционните стратегии на сегментация, основаващи се на демографски
категории като възраст, раса/етнос, пол или дори образование, разделянето на
посетителите според техните мотиви, свързани с идентичността, при влизане
води до описателни данни, предвиждащи музейното преживяване на
посетителите. Също за разлика от демографските категории, тези категории не
са постоянни качества на индивида. Човек може да е мотивиран да посети музей
днес, защото иска да улесни образователното преживяване на децата си, и да
отиде в същия или в друг утре, защото съответства на неговите лични интереси и
любопитство. Поради различните нужди, свързани с идентичността, характерът
и качеството на музейното преживяване на този конкретен човек ще са съвсем
различни през двата дни.

Последствия за практиката

25Falk, J. H., Heimlich, J. and Bronnenkant, K. Using identity-related visit motivations as a tool for
understanding adult zoo and aquarium visitor’s meaning making. In: Curator, Vol. 51(1), 2008, pp. 55-80
 Вярвам, че изследванията в тази посока имат важни последствия за
практиката. Те разкриват не само това, че повечето посетители на повечето
видове музеи пристигат с един от петте общи мотива за посещение, но и се оказва,
че тези мотиви, свързани с идентичността, директно се съотнасят към ключови
ситуации в музейната среда, като поведението и взаимодействието на
посетителите със средата, и още по-съществено - как осмислят преживяването
след като си тръгнат. С други думи, ако могат да сегментират посетителите по
този начин, музейните работници ще получат много важна информация за
нуждите и интересите на своите посетители. Това е съвсем различно от
уеднаквената гледна точка, доминирала досегавзаимодействията ни с музейните
посетители. Моето проучване например разкри, че Изследователите се фокусират
върху онова, което те смятат за интересно, и следват този егоцентричен план, без
значение дали са част от някаква социална група или не. Помощниците се
фокусират върху онова, което близките им смятат за интересно, и изпълняват
този план например като позволяват на близките си да направляват посещението
и се вълнуват най-вече дали това, което е интересно за тях, е интересно и за
другите, а не от собствените си интереси. Търсачите на преживявания са склонни
да разсъждават върху облика на деня, особено колко приятно е било
посещението. Професионалистите/хората с хоби обикновено влизат с много
конкретни интереси, свързани със съдържанието, и използват музея като
средство за подпомагане на тези интереси (например информация, която ще е от
полза за собствените им колекции, или правене на снимки). Накрая
Възстановяващите, също като Търсачите на изживявания, се фокусират най-вече
върху облика на деня. За разлика от Търсачите на преживявания обаче,
Възстановяващите не се интересуват толкова от забавлението, колкото от едно
спокойно и вдъхновяващо изживяване. Като се фокусират върху тези
нужди/интереси, музейните специалисти могат да оформят и персонализират
посетителските преживявания и да удовлетворяват повече хора през повечето
време.
Ако използват този подход, музеите би трябвало да са в състояние да
удовлетворяват по-добре нуждите на редовните си посетители. Важното е, че
същият модел може да осигури средството, което да накара случайните
посетители да идват по-често. Вярвам, че този подход отваря вратите за нови и
творчески начини за привличане на публика, която изобщо не посещава музеи.
Това е така, защото петте основни категории на свързани с идентичността нужди
не са присъщи само на музейните посетители. Хората, които посещават музеи, се
различават от онези, които не го правят, не по това дали притежават някоя от
петте основни категории на мотивацията, а дали възприемат музеите като места,
които удовлетворяват тези нужди. С други думи, ако можем да измислим как да
помогнем на повече хора да възприемат музеите като места, удовлетворяващи
техните нужди - след което наистина да го правят, - повече хора ще ги посещават.
В основата си изследванията предполагат, че голям брой посетители
влизат в музеите с предварителни очаквания. Те използват музея, за да
задоволят тези очаквания, след което си спомнят за посещението като
преживяване, което е постигнало точно това - удовлетворило е конкретните им
очаквания. Следователно категоризирането на посетителите като функция на
петте мотива, свързани с идентичността, внася някаква доза предсказуемост по
отношение на посетителските изживявания, както и в качествено отношение -
какво биха сметнали за запомнящо се. Разбира се, всяко посетителско
преживяване е уникално, както и всеки музей, но и двете попадат в
социално/културно определените граници на това, как този конкретен музей
предоставя възможности за изследване, улесняване, търсене на преживявания,
подкрепа за професията или хобито и духовност.
По този начин призмата на музейните мотивации, свързани с
идентичността, осигурява уникален прозорец, през който можем да разгледаме
природата на музейното преживяване и потенциално да я подобрим. Макар
голяма част от разсъжденията тук да са теория, сега като че ли има достатъчно
доказателства, които да обосноват усилията да се използват тези идеи за
усъвършенстване на практиката. Надеждата е, че този подход ще доведе до
драматично по-добри начини за обогатяване на преживяването на настоящите
музейни посетители, увеличавайки вероятността случайните музейни
посетители да станат редовни и осигурявайки нови, по-добри начини за
привличане на групи хора, които до този момент не са възприемали музеите като
места, които биха удовлетворили техните нужди. Надявам се, че този модел ще
позволи на музейните специалисти да осигурят още по-добри отговори на
фундаменталните въпроси кой посещава музея, по какви причини и какъв е
резултатът от това.