АЛЕКСАНДЪР ДЮМА - „ГРАФ МОНТЕ КРИСТО

ОТМЪЩЕНИЕ И ВЪЗМЕЗДИЕ В РОМАНА

Един от най- популярните автори на приключенски романи е французинът

Александър Дюма — баща. За него се знае, че е написал повече от 400 романа. Надарен
с неизчерпаемо въображение, той сътворява незабравими герои с харизматично
излъчване, но най-емблематичният за творчеството му е образът на граф Монте Кристо
от едноименния му роман. За първи път превърналият се В непреходен бестселър
„Граф Монте Кристо" е публикуван в Joumal des Debats осемнайсет части — от август
1844 г. до януари 1846 г. По-късно самият Александър Дюма пише три пиеси, които
пресъздават бълнуващата история на граф Монте Кристо. През XX век са направени и
немалък брой филми, в чиято основа е книгата на Александър Дюма.
Определян често като приказка за възрастни, романът „Граф Монте Кристо" трай-
но и безапелационно приковава вниманието на читателите по света повече от веки
половина. Интересното е, че той е написан по действителен случай. Александър Дюма
пресъздава съдбата на обущар от Париж, който бил сгоден за богата жена. Приятелите
му обаче го обвиняват, че е шпионин на Англия и той е затворен за седем години. По
време на престоя си в затвора негов умиращ приятел му описва къде има скрито
съкровище. След като е освободен, обущарят намира съкровището, връща се в Париж
под друго име и прекарва десет години, отмъщавайки на предишните си приятели.
Действието на романа се развива във Франция, Италия и по островите на Среди-
земно море по време на повторното управление на Наполеон. В основата му стоят веч-
ните човешки ценности: любов, справедливост, състрадание и способност да простиш,
които странно се преплитат с желанието за мъст. Спокойният живот на моряка Едмон,
както и плановете му да се ожени за красивата Мерседес са напълно разбити, когато
приятелят му Фернан пожелава младата жена за себе си. Предаден от приятеля си и
затворен по несправедливи обвинения, главният герой е погълнат изцяло от идеята за
отмъщение.
Осъден несправедливо, Едмон прекарва цели четиринадесет години в най-
кошмарния затвор за времето си. По чудо той успява да избяга и се превръща в
загадъчния и много богат граф Монте Кристо, който с лекота влиза в средите на
френските благородници, за да задейства изкусния си план. Завладян от желание за
мъст, той започва да унищожава враговете си, които нищо не подозират. Тази негова
реакция е предизвикана от причиненото му зло и нищо не може да спре стихийния гняв
на отмъстителя. Така темата за отмъщението и възмездието става основна за творбата.
Прозрял несъвършенствата на човешката природа, Едмон не може да приеме
християнската идея за прошка и обич. За него тя е само една далечна утопия.
Подобно на героите от приказките на „Хиляда и една нощ", главният герой
притежава всички положителни качества на романтическия герой. Той е благороден и
добър, смел и честен. Умее да обича всеотдайно и искрено. Всички тези
характеристики привличат като магнит завистта и злото. Завистниците са двама —
Данглар и Фернан, всеки от които има собствени мотиви за злотворството си, техни
първи „помощници" са Кадрус и Вилфор. Подтикнати от желание да запазят
собственото си благополучие, те с лекота приемат ролята си на мълчаливи предатели.
Страшната подлост — да наклеветят своя приятел от злоба и ревност, го обрича на
бавна и мъчителна смърт в подземията на крепостта Иф.
Обещаващото щастие на влюбените Едмон Дантес и Мерседес е погубено точно в
блясъка си по време на годежа, когато пагубното премълчаване чрез скалъпеното писмо
от Данглар посява семената на злото. Добрият герой е принуден да премине нечовешки
изпитания. Често се намира на границата на лудостта, между живота и смъртта.
Годините, прекарани в мрака и ужаса на подземията в крепостта Иф, го превръщат в
един озлобен, отчаян човек с една-единствена мисъл, която го крепи и му дава сили —
извършителите на злото, виновниците за неговото нещастие да получат заслужено
възмездие. Той дълбоко вярва, че погубеният му живот е достатъчно основание да по-
еме ролята на съдник.
Духовният баща на Едмон Дантес е абат Фариа — човек с енциклопедични
познания, с неукротим дух и енергия. Благодарение на този „чудотворец"
несправедливо осъденият млад човек получава така жадуваните свобода, знание и
богатство, които му осигуряват всички необходими условия, за да реализира плана си
за отмъщение:
„За едно продължително, дълбоко, нескончаемо, вечно страдание бих отвърнал,
ако е възможно, със същото: око за око, зъб за зъб, както казват източните народи,
наши учители във всичко, тия избраници на твореца, съумели да си създадат приказен
живот и действителен раи."
Трябва да изминат десетилетия, докато справедливостта догони извършителите на
злото. Зад несметното богатство, зад обаятелния вид и неограничените възможности на
героя се крие фигурата на отмъсти-тел, който се оказва изключително опасен поради
своята „анонимност".
Романът на Александър Дюма-баща „Граф Монте Кристо" извежда на преден
план централния за поетиката на романтизма конфликт между личността и обществото,
индивидуалните нравствени принципи и порочната социална система. Болната природа
на Дантес, подчиняваща се на справедливите природни закони, се противопоставя на
фалша на аристократичното общество, скрито зад маската на добродетелността.
Силен в своята драма, граф Монте Кристо е самотен в общуването си с хората. В
образа му Дюма проследява катарзиса на страданието, чрез което човекът прозира
краткостта на човешкия живот.
Като истински романтически герой, изключителен с всевиждащото си око, героят
сваля тази маска и разобличава истинската природа на лицемерите и убийците. Въз-
мездието обаче търси и други, надскачащи личната мъст мотиви. Оказва се, че след
толкова много години злодеите не само не са успели да се покаят, но са извършили и
други злини. Това налага идеята отмъщението да бъде още по-жестоко. Развитието на
романтичната личност върви по посока на упованието, че световният ред ще въз-
тържествува. Това упование е единственото, което е оцеляло в наранената душа на
Дантес — граф Монте Кристо. Желанието му за възмездие не е само в това — да нака-
же враговете си заради причиненото зло, но и да възмезди самозабравилото се общест-
во в стремежа му за власт и пари. Граф Монте Кристо е горда душа, страдаща от фалша
и суетата на обществото. Присъдата, която произнася над виновните, е и присъда над
времето, което ражда жестокост и несправедливост. Открил виновниците за стореното
му зло, той ги преследва фанатично, неукротимо, яростно. Запознат добре с миналото
им, той използва греховете, слабостите и страстите им, като успява умело да ги доведе
до разорение, до опозоряване, до физическо и духовно унищожение.
Така, след множеството преплетени сюжетни нишки, се установява един нов поря-
дък в света, пречистен и освободен от злото и греха. Серията от-отмъщения стига
връхната си точка, която налага размисъл и преоценка на изминатия път, на извърше-
ното от героя. В старанието си да наложи заслужено наказание, героят достига до един
предел, зад който от борец за справедливост се превръща сам в престъпник и създател
на зло. Но неочаквано за читателя идва преобразяването му с истинското опознаване на
християнското смирение. Отмъстителят се превръща в добър, чувствителен и отзивчив
към чуждото нещастие човек. Този прелом се извършва под магическото въздействие
на любовта. На прага на лудостта граф Монте Кристо се разкайва за това, че е посмял
да бъде „богоравен". Така последните му реплики представляват своеобразно послание
за любов и човечност.

Д-р Весела КРЪСТЕВА