Stroitelen Narachnik 2006 PDF

ÑÒÐÎÈÒÅËÅÍ
ÍÀÐÚ×ÍÈÊ
â òàáëèöè
2006
Кратко съдържание
Единици за измерване....................................................... 15
Математика и механика .................................................. 23
Чертежи и означения ....................................................... 51
Територии, площи, обеми и височини ............................. 109
Технически спецификации и стандарти .......................... 139
Инвестиционни проекти ................................................ 213
Натоварвания и въздействия върху конструкции ........... 217
Топлосъхранение и енергийна ефективност ................... 245
Пожарна безопасност на строежите ............................. 281
Защита на стоманобетона от корозия .......................... 295
Защита от шум ............................................................. 313
Реализация на строежите .............................................. 323
Еталонни строежи за ценообразуване ............................ 349
Разходни норми .............................................................. 385
Строителни графици ..................................................... 409
Генерален план на промишлена площадка ........................ 431
Продукти за строителството
(Строителни материали) ........................................... 447
Речник на термините .................................................... 513
Нормативна уредба 2006 ................................................ 549
3
2
н а е ш !
е да з
Ва ж н о
4
www.sek-bg.com
Издателство СЕК
Представяме Ви
ПРЕДСТАВЯ:
Разходни норми, технологични
указания и правила за измерване
и приемане на видовете СМР:
• Земни работи
• Строителни кофражи и строителни
армировки
• Пътища, улици, тротоари, озеленяване
• Зидарски работи
• Довършителни работи - първа част
• Довършителни работи - втора част
• Тръбопроводи, отопление и вентилация
• Водопроводи и канализации
• Електрически инсталации в сгради
• Изработка и монтаж на метална дограма
и стоманени конструкции
• Бетонни и стоманобетонни работи
• Разваляне и разрушаване на сгради
тел.: 02/ 958 65 07; www.sek-bg.com

СТРОИТЕЛНА КНИЖАРНИЦА “СЕК”
София 1680, ул. Искърски пролом № 8,
тел. 02/ 958 25 49, e-mail: order@sek-bg.com
Посетете страницата ни в интернет

www.sek-bg.com
и направете поръчка там.
СТРОИТЕЛЕН НАРЪЧНИК 2006

ISBN-10: 954-91452-7-1
ISBN-13: 978-954-91452-7-4
автор и съставител: Йордан Божков

със съдействието на колектив от експерти на
Стройексперт-СЕК и Даниел СГ в състав:
Гергана Дееничина Цветанка Христова
Боряна Атанасова Стефка Пехливанова
Предпечатна подготовка и печат:
Издава: “Даниел СГ” ООД

София 1680, ул. Искърски пролом № 8, тел. 02/ 958 65 07
e-mail: mail@sek-bg.com
www.sek-bg.com
6
УВОДНИ ОБЯСНЕНИЯ ЗА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ
Нашият, вече Ваш наръчник е предназначен като инженерен помощник за

всички, които се занимават със строителни дейности или обслужват, или
контролират строителните дейности.
Строителният наръчник, особено когато е предимно в таблици, не е
теоретичен труд, не е учебник, не е и сборник от нормативни актове,
а е универсално помагало за инженери и техници, които се занимават
пряко с инженерен контрол на строежи или с изработване на проекти.
Изхождайки от това, след изучаване на излезлите през последните 50 години
подобни наръчници и конкретните необходимости на практиката сега, ние
се старахме да поместим в следващите страници най-необходимото, като
започнахме от единиците за измерване и елементарната математика.
Имали сме предвид, че ползвателите на наръчника ще имат теоретичните
знания, които ги довеждат до използването на таблици и че таблиците ще
им служат предимно за напомняния, за справки, за установяване на числени
истини при спорове.
Нашият, вече Ваш наръчник се отличава значително от досега издаваните
в България строителни наръчници с много нови неща, заимствани от
сегашната Европейска практика и с нашите авторски разработки в помощ
на практиката като помагалата за съставяне на графици чрез таблиците
за оптимални нормовремена, разходните коефициенти за съставяне на
предварителни количествени сметки, процентните съотношения на видовете
строителни и инсталационни работи и т.н.
Ние знаем, че предлаганият наръчник не е достатъчно пълен и че някои
поместени в него данни след година или две няма да са актуални. Ние имаме
уверението на издателството, че всяка година ще се издава допълнение към
строителния наръчник в два раздела: коригирани таблици и нови таблици.
Ние ще бъдем благодарни на читатели и ползватели, които ни се обаждат
с критични бележки и/или допълнения.
С благодарност към колегите от екипа и издателите

инж. Й. Божков
7
СПРАВОЧНИК ЗА
ЦЕНИТЕ НА CD
материали, механизация, труд
Дава възможност за директно
актуализиране на цените
в базата СЕК на програма “СТРОИТЕЛ”
О !
О В
Н
За допълнителна информация потърсете ни на тел.: 02/ 958 65 07; 02/ 958 25 49

Съдържание
СЪДЪРЖАНИЕ
ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ ........................................................................................... 15
МАТЕМАТИКА И МЕХАНИКА ...................................................................................... 23

Важни числени величини .................................................................................................. 23
Степени, корени, логаритми и уравнения .................................................................. 23
Степени .......................................................................................................................... 23
Корени.............................................................................................................................. 24
Логаритми ..................................................................................................................... 24
Уравнения ....................................................................................................................... 25
Тригонометрия ................................................................................................................... 26
Основни функции .......................................................................................................... 26
Теореми и формули...................................................................................................... 27
Геометрия ............................................................................................................................ 28
Геометрични построения ......................................................................................... 28
Лица на геометрични фигури................................................................................... 31
Обеми и повърхнини на геометрични тела ......................................................... 34
Център на тежестта на някои линии и плоски фигури .................................. 37
Сили, събиране на сили и равновесие на сили ............................................................ 39
Инерционни и съпротивителни моменти на равнинни фигури .......................... 41
Опорни реакции, максимални огъващи моменти и провисване
на свободно лежащи и запънати греди.............................................................. 44
ЧЕРТЕЖИ И ОЗНАЧЕНИЯ................................................................................................ 51
Техническа документация на продуктите (ICS: 01_110) ....................................... 52
Технически чертежи. Общи положения (ICS: 01_100_01) ........................................ 53
Чертежи в строителството (BDS_ICS: 01_100_30) ................................................ 54
Чертожни листове (формати) ...................................................................................... 57
Разполагане на чертежа и обясненията в чертожния формат........................ 58
Сгъване на чертежи .......................................................................................................... 58
Мерки, коти и надписи. Видове линии.......................................................................... 59
Мащаби на строителните чертежи ........................................................................... 59
Размери на строителните чертежи........................................................................... 60
Схематични означения на сгради и съоръжения в
ситуационните чертежи ........................................................................................ 70
Означения за координиране елементите на
сградите и съоръженията ..................................................................................... 72
Oзначения за строителни материали......................................................................... 73
9
Елементи на сградите ..................................................................................................... 76
Отвори ............................................................................................................................ 76
Прозорци ......................................................................................................................... 76
Врати и порти .............................................................................................................. 77
Рампи и стълби............................................................................................................. 78
Прегради ......................................................................................................................... 79
Кабини и вградени шкафове ..................................................................................... 79
Отвори, комини, канали в стените ....................................................................... 80
Санитарно-техническо и битово обзавеждане на сградите ............................. 81
Тръбопроводи ................................................................................................................ 81
Арматура ....................................................................................................................... 84
Печки битови, котли варивни (за варене), хладилници битови ..................... 84
Печки отоплителни ..................................................................................................... 84
Централно отопление ................................................................................................ 85
Обзавеждане на вътрешни водоснабдителни и
канализационни системи ................................................................................. 85
Вентилация .................................................................................................................... 86
Елементи на стоманобетонни конструкции ........................................................... 87
Елементи на метални конструкции ............................................................................ 90
Елементи на дървените конструкции ........................................................................ 91
Човекът като изходна мярка ........................................................................................ 94
Буквени означения ............................................................................................................. 95
Индекси ................................................................................................................................ 100
Списък на означенията в азбучен порядък .............................................................. 102
ТЕРИТОРИИ, ПЛОЩИ, ОБЕМИ И ВИСОЧИНИ ................................................ 109

Категоризация на населените места ...................................................................... 110
Характер на застрояването........................................................................................ 110
Устройство на озеленени територии ...................................................................... 111
Устройство на жилищни територии ........................................................................ 111
Необходими площи (терени) за застрояване ......................................................... 112
Разстояния за разполагане на сградите ................................................................. 112
Изисквания за отделно жилище в сградата ........................................................... 113
Стандарт за площи и обеми на сгради ..................................................................... 113
Правила за изчисляване на обемите и площите .................................................... 116
Необходими площи и височини ..................................................................................... 118
ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ И СТАНДАРТИ .......................................... 139

Видове стандартизационни документи .................................................................. 142
Международни стандарти ..................................................................................... 145
Чуждестранни национални стандарти .............................................................. 146
Основни групи стандарти ............................................................................................. 147
Използвани стандарти в строителната практика............................................. 148
10
ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ ..................................................................................... 213

Примерно описание на необходимите проектни
части за строеж на сграда .................................................................................... 214
НАТОВАРВАНИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ КОНСТРУКЦИИ ................ 217

Основни положения за проектиране на конструкциите .................................... 217
Kласификация на въздействията .............................................................................. 220
Определяне на въздействията .................................................................................... 221
Натоварвания от теглата на конструкциите ..................................................... 223
Примерни нормативни стойности на тегла и ъгли на
естествения откос на строителни материали
и складирани продукти .................................................................................... 223
Експлоатационни натоварвания в сгради ............................................................... 236
Вертикални експлоатационни натоварвания в
участъци с различно предназначение ......................................................... 236
Експлоатационно натоварване от вертолети ............................................... 238
Натоварвания от сняг.................................................................................................... 238
Натоварвания от вятър ................................................................................................ 241
Натоварвания по време на изпълнението на строежите ................................. 242
ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ................................ 245

Основни означения и единици за измерване ............................................................ 246
Справочни данни ................................................................................................................ 248
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА СТРОЕЖИТЕ ..................................................... 281
ЗАЩИТА НА СТОМАНОБЕТОНА ОТ КОРОЗИЯ ............................................... 295

Схеми на антикорозионна защита на строителните конструкции .............. 296
ЗАЩИТА ОТ ШУМ.............................................................................................................. 313
РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ................................................................................. 323

Инвестиции за строителство .................................................................................... 323
Законно започване на строежите.............................................................................. 324
Участници в процеса ....................................................................................................... 326
Договаряне на дейностите........................................................................................... 328
Основни правила на договарянето....................................................................... 328
Съдържание на един примерен договор .............................................................. 331
Оперативно ръководство на строежите ............................................................... 332
Строителни работници.................................................................................................. 336
Подготовка на строителната площадка ................................................................ 338
11
Информационен лист за наблюдение на процеса
“Подготовка на строителната площадка” ............................................. 338
Информационен лист за изпълнение на мероприятията по ЗБУТ ............ 339
Информационен лист за наблюдение на процеса
“Откриване на строителна площадка” ..................................................... 341
Отчетност на строителната площадка................................................................. 342
Съдържание на нормативно задължителната отчетност......................... 342
Завършване на строежа ................................................................................................ 346
Информационен лист (контролен въпросник) за
готовността на строежа за експлоатация ............................................ 346
ЕТАЛОННИ СТРОЕЖИ ЗА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ................................................ 349

Таблици за средното процентно съотношение на видовете СМР при
изпълнение на различни типове сгради по еталоните на СЕК .................. 350
Характеристики на еталоните на СЕК .................................................................... 363
Размери на хонорарите за инвестиционен проект.............................................. 364
Типова количествена сметка за различни видове
сгради по еталоните на СЕК ......................................................................................... 377
РАЗХОДНИ НОРМИ .......................................................................................................... 385

Разходни норми - Стройексперт СЕК ........................................................................ 385
Уедрени сметни норми (УСН) ........................................................................................ 386
Трудови норми за строителството (ТНС) ............................................................... 387
Примерни разходни норми за най-често изпълнявани СМР ............................... 388
СТРОИТЕЛНИ ГРАФИЦИ............................................................................................... 409

Функциите на графика в строителната дейност ............................................... 409
Подготовка за съставяне на графика при проектанта .................................... 411
Оптимални нормовремена при изпълнение на различни видове СМР ............. 415
ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН НА ПРОМИШЛЕНА ПЛОЩАДКА..................................... 431
ПРОДУКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО (СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ) ....... 447

Бетоните в строителството .................................................................................... 448
Проектиране на бетона и стоманобетона............................................................. 457
Армировка и армировъчни стомани .......................................................................... 462
Проектиране на армировката ..................................................................................... 468
Стомани и стоманени конструкции ......................................................................... 476
Материали за стоманените конструкции ....................................................... 476
Материали за съединенията на стоманените конструкции..................... 483
Справочни данни за различни стоманени изделия .......................................... 485
12
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ, УПОТРЕБЯВАНИ В НОРМАТИВНАТА

УРЕДБА ЗА СТРОИТЕЛСТВО И В СТРОИТЕЛНАТА ПРАКТИКА ............ 513
НОРМАТИВНА УРЕДБА 2006 ЗА СТРОИТЕЛСТВО,

ПРОЕКТИРАНЕ И РЕМОНТИ ....................................................................................... 549
Нормативи с общо предназначение ........................................................................... 549
Екология и води.................................................................................................................. 555
Нормативи, свързани с устойчивостта ................................................................. 558
Нормативи за проектиране на инсталации и захранващи системи ............. 559
Нормативи за проектиране на производствени и
административни сгради ..................................................................................... 560
Нормативи за проектиране на жилищни, училищни и подобни сгради .......... 561
Нормативи за проектиране на търговски сгради................................................ 562
Нормативи за проектиране на транспортни съоръжения и сгради .............. 563
Нормативи за проектиране на хидротехнически съоръжения ....................... 564
Нормативи за приемане и измерване на
строителни работи в сгради ....................................................................................... 564
Нормативи за приемане и измерване на
инсталационни работи в сгради ......................................................................... 565
Нормативи за приемане и измерване при строеж на съоръжения ................ 565
Труд и здраве ...................................................................................................................... 566
Съществени изисквания към продуктите .............................................................. 571
Кадастър и геодезия ....................................................................................................... 573
13
ÑÒÐÎÈÅÊÑÏÅÐÒ ÑÅÊ
може да осигури оферти,

тръжни книжа
изследвания и прогнози
консултации за
технологии и материали
експертизи и тълкувания
строителен надзор
14
Единици за измерване
ЕДИНИЦИ ЗА
ИЗМЕРВАНЕ
За измерванията в строителната дейност се използват наименованията,
определенията и означенията на международната система измерителни
единици.
Международната система измерителни единици (SI) датира съществуването
си в сегашния вид от 1960 г. Приета е на ХІ генерална конференция за
мерки и теглилки през 1960 г. Всяка страна въвежда системата със закони
и/или стандарти.
Началото на международното сътрудничество за въвеждането на единна
международна система измерителни единици е от 1875 година, когато е
подписана конвенция за метъра, с която се въвежда метричната система,
обхващаща единиците за дължина, лице, обем и маса. Метричната система
е въведена в България със закон от 19.01.1889 г.
Международната система измерителни единици е въведена у нас с БДС
3952-63, заменен после с БДС 3952-65. Според този стандарт SI става
задължителна от 01.07.1965 г.
Всички учебници, техническа литература, нормативни актове задължително
трябва да ползват наименованията, определенията и означенията на SI.
Действащите сега (2006) Закон за измерванията и Наредба за единиците
за измерване разрешени за използване в Република България са от 2002
година.
Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 2002 г.
Наредбата е обнародвана в Държавен вестник, бр. 115 от 10.12.2002 г.
Според Закона и Наредбата:
“В стопанската дейност, в здравеопазването, за осигуряване на обществената
безопасност и защитата на околната среда и за административни цели
задължително се използват разрешените със Закона за измерванията единици.”
Международната система единици SI се състои от:
1. Основни единици SI;
2. Допълнителни единици SI;
3. Производни единици SI.
Основните единици SI са:

1. единицата за дължина “метър” - означава се с “m”;
15
2. единицата за маса “килограм” - означава се с “kg”;
3. единицата за време “секунда” - означава се с “s”;
4. единицата за електричен ток “ампер” - означава се с “A”;
5. единицата за термодинамична температура “келвин” - означава се с
“K”;
6. единицата за количество вещество “мол” - означава се с “mol”;
7. единицата за интензитет на светлината “кандела” - означава се с
“cd”.
Допълнителните единици SI са:
1. единицата за равнинен ъгъл “радиан” - означава се с “rad”;
2. единицата за пространствен ъгъл “стерадиан” - означава се с “sr”.
Производните единици SI се получават от основните и допълнителните
единици SI и се изразяват чрез алгебрични изрази под формата на произведения
от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI с
числен коефициент, равен на 1.
Представки и техните означения, използвани за означаване на някои

десетични и кратни дробни единици
Множител Представка Означение Множител Представка Означение
1024 йота Y 10-1 деци d
1021 сета Z 10-2 санти c
1018 екса Е 10-3 мили m
1015 пета Р 10-6 микро m
1012 тера Т 10-9 нано n
109 гига G 10-12 пико p
106 мега М 10-15 фемто f
103 кило k 10-18 ато a
102 хекто h 10-21 септо z
10 дека da 10-24 йокто y
Специални наименования и означения на десетични кратни и дробни

на единиците SI
Величина Единица
наименование означение стойност
Обем литър l или L(1) 1 l = 1 dm3 = 10-3 m3
Маса тон t 1 t = 1 Mg =103 kg
Налягане, механично
бар bar 105 Pa
напрежение
(1)
Означенията “l” и “L” могат да се използват равностойно за единицата
“литър”.
16
Наименования, означения и изразяване на допълнителните единици

SI и на производните единици SI
Единица Изразяване
като функция
Величина в други
специално на основни или
означение единици
наименование допълнителни
SI
единици SI
1 2 3 4 5
Равнинен ъгъл радиан rad - 1 m/m = 1
Пространствен ъгъл стерадиан sr - 1 m2/m2 = 1
Честота херц Hz - s-1
Сила нютон N - m.kg.s-2
Налягане, механично
паскал Pa N.m-2 m-1.kg.s-2
Енергия, работа,
джаул J N.m m2.kg.s-2
количество топлина
Мощност, поток
ват W J.s-1 m2.kg.s-3
енергия
Количество
електричество, кулон C - s.A
електричен заряд
Електричен
потенциал,
потенциална разлика, волт V W.A-1 m2.kg.s-3.A-1
електродвижещо
Електрично
ом W V.A-1 m2.kg.s-3.A-2
съпротивление
Проводимост
сименс S A.V-1 m-2.kg-1.s3.A2
(електрична)
Капацитет
фарад F C.V-1 m-2.kg-1.s4.A2
(електричен)
Магнитен поток вебер Wb V.s m2.kg.s-2.A-1
Магнитна индукция тесла T Wb.m-2 kg.s-2.A-1
Индуктивност хенри H Wb.A-1 m2.kg.s-2.A-2
Светлинен поток лумен lm - cd.sr
Осветеност лукс lx lm.m-2 m-2.cd.sr
Активност (на
бекерел Bq - s-1
радионуклид)
Погълната доза,
специфична енергия
на предаване, керма, грей Gy J.kg-1 m2.s-2
индекс на погълната
доза
Еквивалентна доза сиверт Sv J.kg-1 m2.s-2
17
Наименования и означения на единици, които са определени на
основата на единиците SI
Единица
Величина
Равнинен ъгъл няма
пълно 1 пълно завъртане =
международно
завъртане 2p rad
означение
град p
gon 1 gon = — rad
или гон 200
p
градус ° 1° = — rad
180
Време p
минута ' 1' = ——— rad
10 800
p
секунда " 1" = ———— rad
648 000
минута min 1 min = 60 s
час h 1 h = 3600 s
ден d 1 d = 86 400 s
Наименования и означения на единици, определени независимо от

единиците SI
Единица
Величина
Маса единица за атомна маса u 1 u ≈ 1,6605655.10-27 kg
Енергия електронволт eV 1 eV ≈ 1,6021892.10-19 J
Наименования и означения на единици, разрешени само в

специализирани области
Единица
Величина
Пречупваща способност
диоптър - 1 диоптър = 1 m-1
на оптична система
1 метричен карат =
Маса на скъпоценни камъни метричен карат -
2.10-4 kg
Площ на земеделска земя и
ар а 1 a = 102 m2
земя за строителство
Маса за единица дължина на
текс tex 1 tex = 10-6 kg.m-1
текстилни прежди и нишки
Кръвно налягане и налягане милиметър
mmHg 1 mmHg = 133.322 Pa
на други флуиди в тялото живачен стълб
Сечение на взаимодействие барн b 1 b = 10-28 m2’
18
Производни единици, използвани в строителната литература

Единица
Величина Означение
Име
ново старо
1 2 3 4
Пространство и време
Лице на повърхнина квадратен метър m2 м2
Обем, съвместимост кубичен метър m3 м3
Скорост метър в секунда m/s м/с
Ускорение метър в секунда на квадрат m/s2 м/с2
Период секунда s с
Честота на периодичен строеж херц Hz Хц
Честота на въртене секунда на минус първа степен s-1 с-1
Ъглова скорост радиан в секунда rad/s рад/с
Ъглово ускорение радиан в секунда на квадрат rad/s2 рад/с2
Механика
Плътност килограм на куб. метър kg/m3 кг/м3
Специфичен обем куб. метър на килограм m3/kg м3/кг
Импулс килограм метър в секунда kg.m/s кг.м/с
Инерционен момент килограм метър на квадрат kg.m2 кг.м2
Съпротивителен момент метър на трета m3 м3
Сила, тегло нютон N Н
Момент на сила нютон-метър N.m Н.м
Импулс на сила нютон-секунда N.s Н.с
Налягане, механично напрежение паскал Pa Па
Модул на еластично удължение нютон на квадратен метър N/m2 Н/м2
Повърхностно напрежение нютон на метър N/m Н/м
Работа, енергия джаул J Дж
Мощност ват W Вт
Динамичен вискозитет паскал-секунда Pa.s Па.с
Кинематичен вискозитет квадратен метър в секунда m2/s м2/с
Поток на маса (масов дебит) килограм в секунда kg/s кг/с
Поток на обем кубичен метър в секунда m3/s м3/с
Електричество и магнетизъм
Плътност на ел. ток ампер на квадратен метър A/m2 А/м2
Линейна плътност на ел. ток ампер на метър A/m А/м
Количество електричество кулон C л
Електрична индукция кулон на квадратен метър C/m2 л/м2
Електрично напрежение волт V В
Интензитет на електрическо поле волт на метър V/m В/м
Електричен капацитет фарад F Ф
Диелектрична проницаемост фарад на метър F/m Ф/м
Електрично съпротивление ом Ω Ом
Специфично ел. съпротивление ом-метър Ω.m Ом.м
Електрична проводимост сименс S См
Специфична ел. проводимост сименс на метър S/m См/м
Магнитен поток вебер Wb Вб
Магнитна индукция тесла T Т
19
1 2 3 4
Индуктивност хенри H Хн
Намагнитеност ампер на метър A/m А/м
Магнитно съпротивление ампер на вебер A/Wb А/Вб
Магнитна проводимост вебер на ампер Wb/A Вб/А
Електромагнитна енергия джаул J Дж
Активна мощност на ел. верига ват W Вт
Топлина
Топлина, количество топлина джаул J Дж
Специфично количество топлина джаул на килограм J/kg Дж/кг
Топлинен капацитет, ентропия джаул на келвин J/K Дж/К
Топлинен поток ват W Вт
Температурен градиент келвин на метър K/m К/м
Топлопроводност ват на метър-келвин W/(Km) Вт/(Км)
Температурен коефициент келвин на минус първа степен K-1 К-1
Коефициент на топлопредаване ват на метър квадратен-келвин W/m2K Вт/м2К
Светлина
Светлинен поток лумен Lm лм
Светлинна енергия лумен-секунда Lm.s лм.с
Осветеност лукс Lx лк
Светлинна способност лумен на квадратен метър Lm/m2 лм/м2
Яркост кандела на квадратен метър cd/m2 кд/м2
Количество светлина лукс-секунда Lx.s лк.с
Лъчиста енергия джаул J Дж
Лъчист поток ват W Вт
Акустика
Звуково налягане паскал Pa Па
Скорост на трептене метър в секунда m/s м/с
Акустично съпротивление паскал-секунда на кубичен метър Pa.s/m3 Па.с/м3
Специф. акустично съпротивление паскал-секунда на метър Pa.s/m Па.с/м
Механично съпротивление нютон-секунда на метър N.s/m Н.с/м
Звукова енергия джаул J Дж
20
Единици, невлизащи в СИ, но все още употребявани в строителната

практика
Единица Съотношение
Име на величина Име Означение с единици от
ново старо СИ
1 2 3 4 5
Дължина дюйм (цол), инч in - 25,4 . 10-3 m
миля (морска) m - 1852 m
миля (сух.) m - 1609 m
Време минута min мин 60 sek
час h ч 3600 sek
Равнинен ъгъл градус …° …° °/180 rad
минута …' …' π/10800 rad
секунда …" …" π/648000 rad
Лице на повърхнина ар a а 100 m2
декар - да 1 . 103 m2
Обем литър l л 1 dm3
Скорост метър в минута m/min м/мин 0,016667 m/s
километър в час km/h км/час 0,277778 m/s
Честота на оборот в секунда - об/с 1 S-1
въртене оборот в минута - об/мин 0,1666667 S-1
Маса тон t т 1 . 103 kg
Плътност грам на кубичен
g/cm3 г/см3 1 . 103 kg/m3
сантиметър
грам на милилитър g/ml г/мл 1 . 103 kg/m3
Специфичен обем кубичен сантиметър
cm3/g см3/г 1 . 10-3 m3/kg
на грам
Инерционен момент грам-сантиметър на
g.cm2 г.см2 1 . 10-7 kg/m2
квадрат
килограм-сила kgf кгс 9,806 N
Налягане килограм-сила
на квадратен kgf/cm2 кгс/см2 9,806 . 104 Pa
сантиметър
милиметър вод.
mm H20 мм в. ст. 9,80665 Pa
стълб
милиметър жив.
mm Hg мм ж. ст. 133,322 Pa
стълб
атмосфера физическа atm атм 101325 Pa
Енергия килограмометър kgf.m кгс.м 9,806 J
ватчас Wh Втч 3,6 . 106 J
киловатчас kWh кВтч 3,6 . 109 J
конска сила - час hp.h к.с.ч 2,674 . 106 J
Мощност килограм-метър в
kgf.m/s кгс.м/с 9,806 W
секунда
конска сила hp к.с. 735,499 W
21
Ðàçõîäíè íîðìè çà ñòðîèòåëíèòå ðåìîíòè å ïîìàãàëî
çà òåõíîëîçè, çà ñúñòàâÿíå íà îôåðòè, çà îñòîéíîñòÿâàíå íà
ñìåòêè, çà ìàéñòîðè, çà ðåìîíòè ïðè äîìàøíè óñëîâèÿ.
z Êíèãàòà å òðåòî èçäàíèå íà ÑÅÊ ñúñ çíà÷èòåëíè äîïúëíåíèÿ
è ðàçõîäíè è òåõíîëîãè÷íè àêòóàëèçàöèè.
z Ðåìîíòíàòà äåéíîñò å ñòðîèòåëñòâî, êîåòî ñå èçâúðøâà ïðè

ïî-òðóäíè óñëîâèÿ è ïðè êîåòî ñå ðàçõîäâàò ïîâå÷å ðåñóðñè.
z Ïðåäëàãàíèòå ðàçõîäíè íîðìè íà ÑÅÊ íå ïðîòèâîðå÷àò íà
èçâåñòíèòå è ïîëçâàíè îò ìíîçèíà ÓÑÍ. Òå ñà ïðîäúëæåíèå è
óñúâúðøåíñòâàíå íà ÓÑÍ ñ âèäîâåòå ðàáîòè, êîèòî ñå ðàáîòÿò
ñåãà ñ íîâè ñòðîèòåëíè ìàòåðèàëè è ïîäîáðåíè òåõíîëîãèè.
z Íÿìà óíèâåðñàëíè ðàçõîäíè íîðìè. Âñÿêà íîðìà âñå ïàê å
ñâúðçàíà ñ îïðåäåëåíà òåõíîëîãèÿ.
Êíèæàðíèöà “ÑÅÊ”, Ñîôèÿ 1680, óë. “Èñêúðñêè ïðîëîì” ¹ 8, òåë: (02) 958 25 49
Ïîìàãàëî çà âñè÷êè, êîèòî çíàÿò èëè èñêàò äà çíàÿò, êîèòî

ìîãàò èëè èñêàò äà íàó÷àò, êîèòî ïëàùàò çà ðåìîíòè èëè ùå
ïðàâÿò ðåìîíòè.
z êîé, êîãà, êàê è çàùî ïðàâè ðåìîíòè;

z íîðìàòèâíè ïðå÷êè è îáëåê÷åíèÿ;
z ïîäãîòîâêà è âúçëàãàíå íà ðåìîíòèòå;
z ïðîó÷âàòåëíè, êàëêóëàòèâíè è ïàçàðíè öåíè;
z îðãàíèçàöèÿ è äîêóìåíòèðàíå íà ðåìîíòà;
z ìàòåðèàëè è òåõíîëîãèè çà èçïúëíåíèå íà:
ñòîìàíîáåòîí øóìîèçîëàöèè
çèäàðèè ïîäîâè íàñòèëêè
ïîêðèâè è ïîêðèâíè ïîêðèòèÿ îáëèöîâêè âúòðåøíè è âúíøíè
äîãðàìè âîäîïðîâîä è êàíàëèçàöèÿ
çàìàçêè ìåòàëíè êîíñòðóêöèè è èçäåëèÿ
ìàçèëêè ñïåöèàëèçèðàíè âèäîâå ðàáîòè
òîïëîèçîëàöèè
õèäðîèçîëàöèè ïðàêòè÷åñêè ñúâåòè
Êíèæàðíèöà “ÑÅÊ”, Ñîôèÿ 1680, óë. “Èñêúðñêè ïðîëîì” ¹ 8, òåë: (02) 958 25 49
Математика и механика
МАТЕМАТИКА И
МЕХАНИКА
ВАЖНИ ЧИСЛЕНИ ВЕЛИЧИНИ

π = 3,1416 1 : π = 0,318
2π = 6,2832 √π = 1,7725
3π = 9,424 √2π = 2,507
π : 4 = 0,7854 π√π = 5,568
π2 = 9,869 π√2 = 4,442
3
4π2 = 39,478 √π = 1,464
π2 : 4 = 2,467 π√g = 9,839
π3 = 31,00 e = 2,7183
π : 90 = 0,035 g = 9,81
π : 180 = 0,017 1 : 2g = 0,0510
π : 2 = 1,570 √2g = 4,4292
СТЕПЕНИ, КОРЕНИ, ЛОГАРИТМИ И

УРАВНЕНИЯ
СТЕПЕНИ
an = a.a.a...a = b; an = b
n пъти
където а е основа; n - степенен показател; b - степен (n може да бъде

цяло или дробно, положително или отрицателно число).
23
Основни правила
am.an = am+n;
= am-n, или am : an = am-n;
ambm = (a.b)m;
m m
= ( ) , или аm : bm = ( ) = (a : b)m
(am)n = am.n
= a-m; a0 = 1;
(-1)2n = +1; (-1)2n+1 = -1;

(a±b)2 = a2 ± 2ab + b2;
a2-b2 = (a+b)(a-b);
(a±b)3 = a3±3a2b+3a.b2±b3;
(m и n oзначават цели положителни числа).
КОРЕНИ
Ако bn = a, тo b = n√a, или b е корен n-ти от а.
Основни правила
n
√a.n√b = n√a.b;
n
√a:n√b = n√a:b = n√ ;
(m√a)n = m√an = a ;
m n
√ √a = mn√a; m
√a = a
ЛОГАРИТМИ
Ако bn = a, то n = b log a;
b
log 1 = 0, b log 0 = - ∞; b log ∞ = ∞;
b
log b = 1;
b
log (a.c) = b log a + blog c; b log = b log a - b log c;
24
b
log (an) = n . b log a; blog n√a = . blog a;
b
log x = alog x . b log a = ;
a
log b . b log a = 1.
Бригови (десетични) логаритми при основа 10 - lg a.

Натурални логаритми при основа e - ln a. (Ойлеровото число е е = 2,7183.)
Превръщане на бригови логаритми в натурални и обратно

ln x = ln 10 . lg x = 2,3026 lg x;
lg x = lg e ln x = 0,4343 ln x,
където 0,4343 = = lg e и се нарича модул на бриговата логаритмична
система.
Логаритмите на отрицателните числа са имагинерни.
Всеки бригов логаритъм представлява сбор от едно положително или
отрицателно цяло число (характеристика) и една положителна десетична
дроб.
Примери:
lg 0,01 = 0,0000 - 2 = 2,0000
lg 0,1 = 0,0000 - 1 = 1,0000
lg 1 = 0,0000 = 0,0000
lg 10 = 0,0000 + 1 = 1,0000
lg 100 = 0,0000 + 2 = 2,0000
lg 0,0683 = 0,08344 - 2
lg 0,683 = 0,8344 - 1
lg 6,83 = 0,8344
lg 68,3 = 1,8344
lg 683 = 2,8344
УРАВНЕНИЯ
Уравнения от първа степен с едно неизвестно:

ax = b, където x = .
Уравнения от първа степен с две неизвестни:

a1x = b1y = c1;
a2x = b2y = c2,
където
25
x = = , y = = .
Уравненията са решими при условие, че (a1b2 - a2b1) ≠ 0.
Уравнения от втора степен:

x2 + px + q = 0;
ax2 + bx + c = 0,
където
x1,2 = - ± - q
x1,2 = .
ТРИГОНОМЕТРИЯ
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ
Правоъгълен триъгълник АВС (фиг. 1):
sin α = BC = =
cos α = OB = =
tg α = AD = =
ctg α = EF = =
arc α0 = α; arc 10 = = 0,017453; Фиг. 1
arc 57017′45′′ = 1.
26
Стойности на тригонометричните функции за основните ъгли

α0 00 900 1800 2700 3600 300 450 600
sin α 0 +1 0 -1 0 √2 √3
cos α +1 0 -1 0 +1 √3 √2
tg α 0 ∞ 0 ∞ 0 √3 1 √3
ctg α ∞ 0 ∞ 0 ∞ √3 1 √3
arc α 0 π 2π
Знаци за ъгловите функции за 4-те квадранта (фиг. 1)

Квадрант sin cos tg ctg
I + + + +
II + - - -
III - - + +
IV - + - -
ТЕОРЕМИ И ФОРМУЛИ
Синусова теорема:
= =
Косинусова теорема:
a2 = b2 + c2 - 2bc cos α
b2 = a2 + c2 - 2ac cos β
c2 = a2 + b2 - 2ab cos γ
Тангенсова теорема:
27
Молвейдови формули:
(a+b) : c = cos : sin
(a-b) : c = sin : cos
Формули за лицето:
F = ,
където s = (a+b+c) е полупериметърът.
ГЕОМЕТРИЯ
ГЕОМЕТРИЧНИ ПОСТРОЕНИЯ
а. Разделяне на ъгъл на две равни части (фиг. 2.а). От върха на ъгъла се

описва дъга с произволен радиус, която да пресича рамената на ъгала α в
точките А и В.
Фиг. 2.а
От тези точки се описват дъги с еднакъв радиус, които се пресичат

в точка S. Правата, съединяваща върха на дадения ъгъл и точката S, е
ъглополовящата.
б. Разделяне на отсечка на равни части (фиг. 2.б) От началото на отсечката
се прекарва произволен лъч r, по който се нанасят n равни части. Съединява
се последното деление върху лъча с края на дадената отсечка (например 6В).
През останалите деления се прекарват успоредни прави, които разделят
дадената отсечка на равни части.
в. Построяване на тангентата към окръжност от дадена точка А (фиг. 2.в).
Съединява се точката А с центъра на окръжността О. Върху отсечката
АО се построява полуокръжност. Пресечената точка на полуокръжността и
дадената окръжност определят тангентата АТ.
28
Фиг. 2.б Фиг. 2.в
г. Построяване на правоъгълен триъгълник (фиг 2.г). Всяка точка С от

полуокръжност с диаметър АВ, съединена с А и В, образува правоъгълен
триъгълник.
д. Разделяне на отсечка на две равни части (фиг. 2.д). От краищата на
отсечката АВ с един и същ произволен радиус се описват дъги. Точките
на пресичането им С и D се съединяват и пресечената точка О разделя
дадената отсечка на две равни части.
Фиг. 2.г Фиг. 2.д
е. Издигане на перпендикуляр към дадена права МN в една нейна точка А

(фиг. 2.е). От произволна точка О се описва окръжност с радиус ОА. През
втората пресечна точка В се прекарва диаметърът ВОС. Отсечката СА е
търсеният перпендикуляр.
Фиг. 2.е Фиг. 2.ж1
ж. Спускане на перпендикуляр от дадена точка С към права.

1-ви начин (фиг. 2.ж1). От точка С се прекарва произволна наклонена
права СВ. Намира се средата О и през точката се описва окръжност с
радиус ОВ, която пресича правата MN в точка А. Съединява се С с А и
получената права е търсеният перпендикуляр.
2-ри начин (фиг. 2.ж2). През точка С като център на окръжност се описва
29
дъга, която пресича правата MN в точките Е и D. От тези точки с
еднакъв радиус се описват дъги, които се пресичат в точка F. Съединяват
се точките С и F. Правата CF е търсеният перпендикуляр.
Фиг. 2.ж2 Фиг. 2.з
з. Построяване на триъгълник по три дадени страни (фиг. 2.з). От краищата

на най-голямата се описват дъги с радиуси, равни на останалите две страни.
Точката на пресичане А се съединява с краищата на най-голямата страна.
и. Построяване на елипса (фиг. 2.и). Очертават се две концентрични
окръжности с радиуси а и b (голяма и малка полуос). Прекарва се
координатната система през центъра и през лъчите, пресичащи окръжностите,
се построяват точки от елипсата чрез отсечки, успоредни на осите.
к. Построяване на парабола (фиг. 2.к). Дадени са ширината l = ОМ и
стрелката до върха f. Прекарва се тангента през С и перпендикуляр към
нея в М. Разделят се отсечките СА и АМ на равни части. С точката С
се съединяват точките 1′, 2′, 3′ от перпендикуляра, а през точките на
тангентата се прекарват успоредни на перпендикуляра. Пресичането на
съответните линии определя точките от параболата.
Фиг. 2.и Фиг. 2.к Фиг. 2.л
л. Построяване на хипербола (фиг. 2.л). Дадени са а и b. При центъра

О на координатната система се прекарват окръжности и с радиуси а
и b. Прекарват се произволни лъчи от центъра О. Лъчите пресичат
окръжността с радиус а. Прекарват се тангенти в точките на пресичане,
които от своя страна пресичат оста x. С помощните прави през точките
на пресичане с оста x и от пресичането на лъчите, успоредни на осите x
и y, се определят точки от хиперболата (М и др.).
30
ЛИЦА НА ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ
Квадрат
а - страна
1 S = a2
Правоъгълник
2 а, b - страни
S = a.b
Успоредник
3 а, b - страни
h - височина
α - ъгъл
S = b.h = a.b. sin α
Ромб
а - страна
4 α - ъгъл
d1, d2 - диагонали
S= d1 . d2 = b.h = a2 sin α
Триъгълник
а, b, c - страни
p - полупериметър
А, В, С - ъгли
r, R - радиуси на вписаната и
5
описаната окръжност
S= b.h = a.b. sin C
S = p.r =
S =
31
Tрапец
а, b - страни
6 h - височина
S= (a+b) h
Произволен четириъгълник
7 d1, d2 - диагонали
α - ъгъл между тях
S= d1. d2 sin α
Произволен многоъгълник, описан

около окръжност
8 p - полупериметър
r - радиус на вписаната окръжност
S = р.r
Правилен многоъгълник
а - страна, n - брой на страните

r - апотема и радиус на вписаната
окръжност
R - радиус на oписаната окръжност
9 p - полупериметър
S= n.a.r = p.r
S= n.R2 sin
Кръг
r - радиус
d - диаметър
10 L - дължина на окръжността
S = π .r2 =
L = 2 π .r = π .d
32
Кръгов сектор
l - дължина на дъгата
r - радиус
α - ъгъл
11
x - ъгъл в радиани
l=r.x
2
S=lr = x.r
2 2
Кръгов сегмент
α - централен ъгъл
12
S=
Елипса
a - голяма полуос
b - малка полуос
L - обиколка на елипсата
13 e - ексцентрицитет
S = π. a. b e=
L = 2π a (1 - l2)
33
ОБЕМИ И ПОВЪРХНИНИ НА ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА
V - обем, S0 - околна повърхнина, SП - пълна повърхнина
Куб
a - дължина на страната
1
V = a3
SП = 6a2
Правоъгълен паралелепипед
a,b,c - дължини на страните

2
V = abc
Прав паралелепипед
3 F - площ на основата
H - височина
V = F.H
Права призма
F - площ на основата
p - периметър на основата
4 S0 - околна повърхнина
V = F.H S0 = p . H
34
Наклонена призма
Q - площ на ⊥ сечение
5 H - височина
l - страничен ръб
L - периметър на ⊥ сечение
V = F.H=Q.l
Правилна пирамида
6 l - апотема
p - периметър на основата
V = F.H S0 = P l
2
Правилна пресечена пирамида
F и f - площ на основите
7 l - апотема
P, p - периметър на основите
V = H (F+f+√F f ) S0 = (P+p) l
3 2
Цилиндър
R - радиус на основaта
8
V = π R2 H
S0 = 2π R H
Конус
R - радиус на основaта
l - образуваща
9
V = π R2 H
S0 = π R l
35
Пресечен конус
R, r - радиуси на основите
10 l - образуваща
V = (R2+r2+Rr)
S0 = π (R+r) l
Сфера
R - радиус
11
V = 4 π R3 = π d3
3 6
SП = 4π R2
Сферичен сектор
R - радиус на сферата
h - височина на сегмента
12 r - радиус на основата на сегмента
V = 2 π R2 h
3
SП = 2π R h+π r R
Сферичен сегмент
h - височина на сегмента
13
V = π h2 (R - h )
3
S = 2π R h
Сферичен пояс
h - височина на пояса
14 a, b - радиуси на основите
V = π h (3a2+3b2+h2)
6
S = 2π R h
36
ЦЕНТЪР НА ТЕЖЕСТТА НА НЯКОИ ЛИНИИ И ПЛОСКИ

ФИГУРИ
Дъга от окръжност
x = ; α = (в радиани)
1 α = 1800 - x = 2r = 0,64 r
π
α = 900 - x = 2√2 . r = 0,90 r
π
α = 600 - x = 3r = 0,95 r
π
Произволна плоска дъга
x≅ 2 f
2 3
Триъгълник
3 x = 1 (x + x + x )
3 A B C
y = 1 (y + y + y )
3 A B C
Трапец
x =
4
y = h .
3
Шестоъгълник
5
x = 0,866 r
y = r
37
Кръгов сектор
x = 2 r ; α = (в радиани)
3
α = 1800 - x = 4r = 0,42 r
6 3π
α = 900 - x = 4√2 . r = 0,60 r
3π
α = 60 - x =
0 2 . r = 0,64 r
π
Кръгов сегмент
x = 4 r ; α = (в радиани)
7 3
α = 1800 - x = 0,42 r
α = 900 - x = 0,83 r
α = 600 - x = 0,92 r
Кръгов пояс
8 x = 2 . . . 180
3 π
Квадратна парабола
x = 3 а y = 3 b
9 5 8
x1 = 3 а y1 = 3 b
10 4
Четвърт елипса
10 4а 4b
x = y =
3π 3π
Полуокръжност
11 x = 0 y = 4b
3π
38
СИЛИ, СЪБИРАНЕ НА СИЛИ И

РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИ
Силата се определя от 4 елемента - приложна точка, направление, посока
и големина. Измерва се в нютони (N).
а) Успоредник на сили (фиг. 3.1). Равнодействащата R на две сили Р1 и Р2
с обща приложна точка е равностойна по посока и големина на диагонала
на успоредника, образуван от тези две сили.
Фиг. 3.1
б) Момент на сили. Моментът М на силата Р спрямо точката О е

равен на произведението от големината на силата Р и перпендикулярното
растояние а от точката О до направлението на силата (рамото на
силата), т. е. М=Р.а. Моментът се измерва в N.m. Той е положителен,
когато силата се стреми да завърти тялото, върху което е приложена,
по посока на часовниковата стрелка ( ), и е отрицателен при въртене в
обратна посока ( ).
в) Система от сили с обща приложна точка (фиг. 3.2). Когато няколко сили
Р1, Р2, Р3 имат обща приложна точка, тяхната равнодействуваща R се
получава с помощта на силов многоъгълник.
Фиг. 3.2
г) Система сили, които лежат в една равнина. Силите може да се събират

по два начина: 1) като се съберат Р1 и Р2 и равнодействуващата R1,2 се
събере с третата сила и т. н., и 2) като се построят многоъгълник (фиг.
3.3).
39
Фиг. 3.3
д) Разлагане на сила R с помощта на силов многоъгълник на две сили Р1 и

Р2 по две дадени направления.
е) Разлагане на сила R по три направления нележащи в една равнина (фиг.
3.4). Построява се паралелепипедът на силите Р1 Р2 Р3, в която R е
диагонал.
Фиг. 3.4
ж) Двоица сили. Две успоредни сили, равни по големина и с противоположни

посоки, образуват двоица сили (фиг. 3.5). Перпендикулярното растояние
между двете сили се нарича рамо на двоицата, а произведението от
големината на една от силите по рамото - момент на двоицата.
Фиг. 3.5
Когато върху едно тяло са приложени няколко сили и то остава в покой,

т. е. нито се премества, нито се завъртва под тяхното действие,
равнудействуващата на тези сили е равна на нула и следователно
многоъгълникът на силите е затворен.
40
ИНЕРЦИОННИ И СЪПРОТИВИТЕЛНИ МОМЕНТИ

НА РАВНИННИ ФИГУРИ
№ по ред
Съпротивителен Площ на
Инерционен
Фигури момент W в m3 сечението F
момент J в m4 (сm4)
(сm3) в m2 (сm2)
1 bh
2 b (H – h)
3 BH – bh
4 = 0,1179 h3 h2
6 = 0,0491 D4 = 0,0982 D3
41
7
8 0,039 D4 0,088 D3 0,74 D2
9 0,038 D4 0,087 D3 0,693 D2
10 0,044 D4 0,092 D3 0,763 D2
11 5 R3 0,6495 D2
R4 = 0,5413 R4
8
12 R4 = 0,5413 R4 0,5413 R3 0,6495 D2
R4 =
13 0,6381 R3 0,707 D2
4
= 0,6381 R
42
14 .h3 .h2 (b + 0,5b1)h
= W1 = 0,3234 D3
15
= 0,00687 D4 W2 = 0,02385 D3
W1 = 0,1296 r3
16 0,055 r4
W2 = 0,0956 r3
17 ba3 = 0,7854 ba3 ba2 = 0,7854 ba2 π ab
18 h2
√2 .
=
12
19 BH – bh
= 0,1179
43
Коефициенти на триене
Състояние на допирната повърхност
Материал
суха мокра смазана
Чугун върху чугун 0,20 - 0,16
Стомана върху стомана 0,15 - 0,12
Стомана върху дърво 0,60 0,65 0,15
Стомана върху камък 0,45 - -
Стомана върху лед 0,03 - -
Медна плоча върху медна плоча - - 0,10
Дърво върху дърво 0,50 0,70 -
Дърво върху метал 0,60 0,65 0,15
Дърво върху камък 0,55 - -
Зидария върху бетон 0,75 - -
Бетон върху скала 0,65 - -
Бетон върху пясък 0,55 - -
Бетон върху глина 0,40 - -
Въже върху дърво 0,80 - -
ОПОРНИ РЕАКЦИИ, МАКСИМАЛНИ ОГЪВАЩИ

МОМЕНТИ И ПРОВИСВАНЕ НА СВОБОДНО ЛЕЖАЩИ
И ЗАПЪНАТИ ГРЕДИ *
* P в N; L в m; E в N/m2; J в m4; fmax се получава в m.
Основно
№ оразме- Провисва-
Схема на Опорни Максимален огъващ
по рител- не на гре-
ред натоварване реакции момент
но сече- дата
ние
на
мястото Mmax = P.L; в свободния край
1 А=P на fmax = P.L
закрепване Mx = P.x 3 EJ
(в А)
2
Mmax = PL = QL
2 2 в свободния край
2 А = PL = Q в А fmax = P.L 4
2 8 EJ
Mx = P.x
2
2
Mmax = PL = QL
6 3 в свободния край
А = PL = Q
3 2 в А fmax = P.l 4
3 30 EJ
Mx = P.x
6L
44
Основно
ние
под Р
Mmax = A.a = Pab = B.b f=

А = P.b L
L fmax при
4 под Р
B = P.a Mx = Pb x; x = a
L L при a < b
Mx = Pa x1
1
L x1 = b
при a > b
Mmax = P L
4 под Р
А=B= P P . L3
5 2 под Р fmax=
Mx = Px 40 EJ
2
Натоварване- в
то на едно
средното под Р
поле е
P = b.L.q
поле Mmax = P L 23 PL 3
6 9 fmax=
L 1944 EJ
А=B= P 3
2
Общото нато-
варване на ед-
но поле е под Р
P = b.L.q Mmax = P L 19 PL 3
7 в средата 8 fmax=
1536 EJ
А=B= P
2
Общото нато- в
варване на ед-
средното под Р
но поле е
P = b.L.q
поле Mmax = 3PL 63 PL 3
8 25 fmax=
L 5000 EJ
А=B= P 5
2
в
средното
А=B= P поле Mmax = P L fmax= 23 PL 2
9 2 3 1206 EJ
L
3
А = B = 3P Mmax= P L fmax= 19 PL 3
10 2 в средата 2 1152 EJ
45
Основно
ние
в
средното
поле Mmax= 3PL fmax= 63 PL 3
11 А = B = 2P 5 4000 EJ
L
5
в средата
в
fmax= P.a x
12 А=B=P средното Mmax= P a 24 EJ
поле
x (3L2 – 4a2)
A = p.a (c+ )
L
2
B= p.a = Q.a
2
2L 2L x = pA Mmax= A
13 2p
A = p.a – B
A=Q–B
A = p.a (c+ )
L 2
x = b + pA Mmax= AB + A p .b . L 3
B = p.a (b+ ) 2p fmax=
L 384 EJ
при b = c
14 при b = c
A=B= y = c + pB (
Mmax= p a L – a ) (8 – 4bL + Lb )
2 3
3
2 2 4
= p.a = Q
2 2
2
Mmax= p.L
8
A=B= 5p . L3
Mmax= QL fmax=
15 = p.L = Q в средата 8 384 EJ
2 2
Mx= p L
2
x (
1– x
L
)
p a2
16 A=B=p.a x=a Mmax=
2
при a.p > A

M=— A2
A= PL + Pb
под P или
в среда- 2p
2 L та между
17 гредата и
B= PL + Pa приложна-
при b.p > B
2 L та точка M=— B2
на P 2p
46
Основно
ние
A= Q Mmax= 2 QL=
3 9√3 за x = 0,5193 L
2
B= Q
18 x = 0,5777 L = 0,128 QL 3
3 fmax= 0,01304 QL
EJ
Q= p.L ( )
2
2 Mx= Q. x 1 – x2
3 L
Mmax= QL
12
A=B= Q в fmax= 3Q . L3
19 2 320 EJ
средата
Mx= Q. x 1 – x + 2x 2
2
(2 L 3L
)
Mmax= QL
6
A=B= Q в fmax= Q . L3
20 2 60 EJ
средата 2
Mx= Q. x 1 – 2x2
( )
2 3L
4
f = 59 . L x
A=B= Q в max
384 EJ
21 2 Mmax= 8a +3c(4a+c)Q
средата
x(1– 2 + 0,64 )
2 4
24 (а+c) 1,6a
L L
A = B = pL = 2 2
2 Mmax= pL = p'L'
в 8 8
= p'L' 5p . L4
22 = s = Q′ tg α = pL′ tg α fmax=
2 cos2 α средата 384 EJ
= pL sin α = 2A sin α
= p'L'
2 cos α
в полето АВ
P .a. L 3
A=– P.a fmax=
L Mx= Ax = P a x q EJ √3
23 над B L
B = P (L+a)
при x = 0,577 L
L MB = P . a в края под P
f1 = P (a2L + a3)
3EJ
над B при
2
А < 0 MB= pa + pa
A= при А > 0 2
24 2
B = p (L+a)+(p–a)
Mmax е при M=Ax= A
x=A 2 2p
p
47
Основно
ние
Mmax = – 3 PL = MB
16
5 7 . PL 3
A= 5 P Mx =
16
P, x от А до C f =
768 EJ
16
25
B = 11 P
в B
Mx = PL 5 – 11x'
1
32 16L
( при x = 0,447 L
)
16 3
от C до B fmax = P L
107,3 EJ
MC = 5 PL
32
A=A0– 2 2 4
MB = – p2 L a – a
2L 2 4
( )
26 B=B0+
Mx = Mx + MB x
B=p.a–A
L 0
Mmax = MB = QL при x1 = 0,4215 L

8
A= 3 Q 3
8 Mx = Qx fmax = Q L
( 3 – x )
27 в B 2 185 EJ
4 L
B= 5 Q
8 Q L3
MC = 9 QL = 0,0703 QL fC =
Q = pL 128 187 EJ
A= 1 Q Mmax = MB =2 QL
5 15 при x = 0,447 L
28 B= 4 Q
5
в B Mx = Qx 1 – x2
5 3L
2
( ) fmax = QL3
209,63 EJ
Q = pL MC = 0,0596 QL
2
2 2
MB = – P a (L – a ) при x = B
3
2
(
A= P 2 – 3a + a3
L L
) 2
2L 3 2
29 3 Pla x
(
B = P 3a – a3
2 L L
) (
MC = Pa 2– 3a – a 3
3
) fC =
12 EJ L2
2 L L
x (4L – b)
A = A0 – p 3
2L
(a+c)2 – a2
(
L2 ———–– –
p (a+c)2 – a2
2 (
MB = – —2 L2 ————– –
2L 2
(a+c)4– a4
– ————– )
4 (a+c)4– a4
30
B = B0 – p 3
– ————–
4
)
2L
( (a+c)2 – a2–
L2 ———–– Mx = Mx + MB x
2 L0
(a+c)4– a4
– ————– )
4
48
Основно
ние
A = A0 – p 3
2L
L2 – a2
(L2 ——— –
2 p
(L2 – a2
MB = – —2 L2 ——— –
2L 2
L4– a4
– ——–
4
) L4– a4
31
B = B0 + p 3
– ———
4
)
2L
Mx = Mx + MB x
2 2
2 L –a
(L ——— –
2
0
L
L4– a4
– ——–
4
)
A= p 3 3
40 .a L Mx =Bx + MB – p (x–b)
6c
[L4(11L – 15b)+ MB =AL – p . a (3b – 2a)
32 + b4 (5L – b)] 6
MC =A.a – p a2
B= p.a –A 3
2
3
Mx =Ax – p x
6a
2
MB = p a 2 (5L2 – 3a2)
3 2
A= pa 3(a +5L b)
10L 30L
33 2 2 2
B = p.a3(5L – a ) MC = p a2(10L3–15L2a+3a2)
10L 30L
———–
Mmax = a √
L 5L
a3 + Lb при x
3
2
Mx =Ax – p ( x – a)
A = p.b3 (4L2 – 6b
40L 2
MB = p b 2(8L2 + 9aL+3a2)
– 3a L – a2) 120L
34
MC = A a
B= p.b –A ———
2 2
√
Mmax = a + b 1– b при x
2L 5L
2
A = p.b2 (11b +
40L
MC = A a
35 + 15a) MB = AL – p . b
2
3
B= p.b –A
2
A = –1,5 Pa
L MA = 0,5 P a
36
B=0,5 P (2L+3a) MB = – P a
L
49
Основно
№ Провисва-
Схема на Опорни оразме- Максимален огъващ
по не на гре-
натоварване реакции рително момент
ред
сечение
дата
2
A = p (L+a) – B MA = p (a+L) + BL
2
37 B= pL (6a2+ 2
8 MB = – p . a
+8aL+3L2) L
2
Mmax = MA=MB = – p L
A = B = pL 12
p.L3
2 MC = p L f=
38 24 384 EJ
A=B= Q
2
2
2 L L 6
(
2
Mx = p L x – x2– 1 )
Mmax = P L = MA=MB =
8
P.L3
39 A=B= P = – MC от А до С f=
2 192 EJ
Mx = P L x – 1
2 L 4
( ) под P
2
A= Pb(L2–a2+ab) MA= – p a2 b
L3 2 L
A =P b2 (2a+L) 2
3 2
Pa b
40
L MB= – P b2 a f=
Pa L 3 EJ L3
B= 3 (L2–b2+ab)
L 2 2 2
B =P a2 (2b+L) MC= – 2P 2a b
L L
Mmax = MB = – p L
A= 3 Q 10
10 MA = Q L
опасно при x0 = 0,525 L
15
41 B= 7 Q сечение QL
10 M = f max= Q.L3
x = 0,548 L C
23,3 382 EJ
Q = pL oт A
2 Mx = QL( 3x – 1– x
10L 15 3L3
3
)
MA = MB = 5 QL
48
A=B= Q MC= 1 QL 7Q.L2
42 2 16 f=
1920 EJ
Mx = – QL 5 (– x – 2x
10L 15 3L3
3
)
3
MA = – p b 2 (2L+3a)
60 L
3
3 MB = – p b2 (10aL+3b2)
A= p b 3(3L + 2a) 60 L
20L ———
43 B= p b3 (10L3 –
20L L
2
10L
√
Mmax= a + b 3L+2a при x
за часта АС; Мx= Ax =MA

– 3Lb2 – 2ab2)
за часта СB; Мx=Ax+MA–
3
– p(x–a)
6b
50
Чертежи и означения
ЧЕРТЕЖИ И
ОЗНАЧЕНИЯ
Предназначението на строителните чертежи и означенията по тях е да
осигурят възможност на проектанта да покаже и укаже всичко необходимо за
изпълнение на съответната сграда или съоръжение по части – архитектурна,
конструкции, инсталации, мрежи и т.н. Одобряващите органи да разберат
еднозначно указанията, а строителите да ги изпълнят, и то точно така,
както ги е замислил съответният проектант. Не само това, но и след
десетки години по екзекутивни чертежи със съответните означения да се
разбере какво точно и как е изпълнено.
За целта е необходимо проектантите по света, включително и в
България, да ползват аналогични стандарти за начертаване, за означения,
за комплектоване и даже за сгъване на чертежите. Това са стандартите
ISO, съответно EN ISO, които се въвеждат и като БДС с означението
БДС EN ISO.
За съжаление сега (2006) сме в преходен период по отношение въвеждането
на стандартите на ЕС като БДС, а освен това и “глобализацията на
стандартите” в европейски и в световен мащаб още не е приключила –
даже е в началото си.
В България сега (2006) за строителните чертежи и за означенията по тях
се използват въведени през последните години като БДС стандарти – ISO и
EN и освен това БДС от седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век,
някои от които са по Единната система за конструкторска документация
на СИВ, въведени навремето като БДС.
Въвеждането на EN ISO за строителна документация като БДС и използването
на тези БДС като задължителни за чертежите и означенията става бавно,
а прилагането – още по-бавно. Ще минат вероятно десетилетия, докато
всички архитекти, инженери и техници се снабдят със съответните
помагала (стандарти), ще ги научат и ще започнат да ги прилагат в
практиката си. Всичко това не крие особени опасности за практиката,
защото съставителите на “старите” БДС, и на ЕСКД на СИВ, въведени
през осемдесетте години като БДС, са се съобразявали със световните
тенденции, и различията, които се получават при замяната им сега с
EN ISO са незначителни. Бедата, доколкото я има, се състои повече в
обстоятелството, че проектантите ни си позволяват да не се съобразяват
нито със стари, нито с въведени нови стандарти.
Препоръчително е, инвеститорите, които плащат за проекти, в това число
51
за чертежи и означения, да вписват в договорите за проектиране задължение
за проектанта по какви изисквания (стандарт с точно наименовение и номер)
да изработи чертежите. Надзорниците и строителите автоматически
ще бъдат длъжни да знаят или поне да се запознаят със съответните
стандарти, за да могат да ползват чертежите.
Не се препоръчва съставяне на проекти с чертежи по чуждестранни
стандарти, невъведени като БДС, защото българските одобряващи и
контролни органи не са длъжни да ги приемат като меродавни, а обратно –
длъжни са да връщат такива чертежи.
По-долу поместваме списък на действащите към началото на 2006 г. в
България БДС, с които би трябвало да се съобразяват съставителите на
чертежи за строителството.
От тях са извадени за улеснено използване и някои общи полезни за
практиката правила.
ТЕХНИЧЕСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА
ПРОДУКТИТЕ (ICS: 01_110)
БДС EN ISO 3098-2:2004 Техническа документация на продукт. Шрифтове.
Част 2: Латиница, цифри и знаци (ISO 3098-2:2000)
Част 3: Гръцка азбука (ISO 3098-3:2000)
БДС EN ISO 3098-4:2004 Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част
4: Диакритични и специфични знаци в латинската
азбука (ISO 3098-4:2000)
Част 5: CAD шрифтове на латиница, цифри и знаци
(ISO 3098-5:1997)
Част 6: Кирилица (ISO 3098-6:2000)
БДС EN ISO 7200:2004 Техническа документация на продукт. Информационни
полета в основни надписи и наименования на
документи (ISO 7200:2004)
БДС EN ISO 10209-2:1999 Техническа документация на продукт. Речник. Част
2: Термини за методи на проектиране (ISO 10209-
2:1993)
52
ТЕХНИЧЕСКИ ЧЕРТЕЖИ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(ICS: 01_100_01)
БДС 2.102:1982 Единна система за конструкторска документация. Документи
проектни. Правила за изпълнение
БДС 2.105:1977 Единна система за конструкторска документация. Текстови
документи. Общи изисквания
БДС 2.109:1980 Единна система за конструкторска документация. Документи.
Видове и комплектност
групови
БДС 2.111:1981 Единна система за конструкторска документация. Основни
правила за изпълнение на чертежите
БДС 2.112:1982 Единна система за конструкторска документация. Съгласуване
използването на закупени изделия
текстови
БДС 2.114:1985 Единна система за конструкторска документация.
Нормоконтрол
БДС 2.307:1979 Единна система за конструкторска документация. Правила за
нанасяне върху чертежи на надписи, текстове и таблици
БДС 2.323:1982 Единна система за конструкторска документация. Диаграми.
Правила за изпълнение
БДС 2.502:1984 Единна система за конструкторска документация. Сгъване
на чертежи
БДС EN ISO Технически чертежи. Общи принципи за изобразяване. Част
128-21:2004 21: Изпълнение на линии с CAD системи (ISO 128-21:1997)
БДС EN ISO Изисквания към геометрията на продукти (GPS). Означаване
1302:2003 грапавостта на повърхнината в техническата документация
на продукт (ISO 1302:2002)
БДС EN ISO Teхнически чертежи. Нанасяне размерите и допуските на
1660:2000 формата на профили (ISO 1660:1987)
БДС EN ISO Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979)
5455:2000
БДС EN ISO Технически чертежи. Методи на проектиране. Част 1:
5456-1:2001 Преглед (ISO 5456-1:1996)
5456-2:2001 Правоъгълно проектиране (ISO 5456-2:1996)
5456-3:2001 Аксонометрично проектиране (ISO 5456-3:1996)
5456-4:2003 Централно проектиране (ISO 5456-4:1996)
БДС EN ISO Техническа документация на продукт. Размери и оформяне
5457:2004 на чертожните листове (ISO 5457:1999)
53
БДС EN ISO Технически чертежи. Изисквания при микрокопиране (ISO
6428:2000 6428:1982)
БДС EN ISO Технически чертежи. Означаване съставните части на
6433:2000 изделията (ISO 6433:1981)
БДС EN ISO Технически чертежи. Знаци за геометрични допуски.
7083:2000 Съотношения и размери (ISO 7083:1983)
БДС ISO 128:1995 Технически чертежи. Основни правила за изобразяване
БДС ISO 129:1995 Технически чертежи. Нанасяне на размери. Общи принципи,
определения, методи на изпълнение и специални означения
БДС ISO 406:1995 Технически чертежи. Нанасяне граничните отклонения на
линейните и ъгловите размери
БДС ISO 1101:1995 Технически чертежи. Геометрични допуски. Допуски на
формата, ориентацията, разположението и биенето. Общи
положения, определения, знаци и означаване в чертежите
БДС ISO 2692:1996 Технически чертежи. Предписване на геометрични допуски.
Принцип на максимума материал
БДС ISO 3040:1996 Технически чертежи. Нанасяне на размери и гранични
отклонения. Конуси
БДС ISO 5458:1996 Технически чертежи. Геометрични допуски. Допуски на
местоположението
БДС ISO 5459:1996 Технически чертежи. Предписване на геометрични допуски.
Бази и системи от бази за геометрични допуски
БДС ISO 7573:1996 Технически чертежи. Списък на съставните части
БДС ISO 8015:1997 Технически чертежи. Основен принцип за предписване на
допуски
ЧЕРТЕЖИ В СТРОИТЕЛСТВОТО
(BDS_ICS: 01_100_30)
Чертежи на сгради и строителни сьоръжения.
Изобразяване на вертикални конструкции
Чертежи строителни. Изобразяване на отвори, ниши,
вдлъбнатини и канали
Чертежи строителни. Означения условни и графични.
Елементи на системи за отопление
Чертежи строителни. Означения условни и графични.
Елементи на водопроводни, канализационни и
газопроводни инсталации
54

Чертежи строителни. Изображения на канали димни
и вентилационни
Чертежи строителни, означения условни графични.
Елементи на канализационната система
Чертежи строителни. Означения условни (графични).
Елементи на водоснабдителните системи
Общи изисквания към чертежите на строителни
елементи и конструкции
Чертежи строителни. Покриви
Чертежи строителни. Правила за изпълнение на
чертежи на метални конструкции
Чертежи строителни. Изобразяване и означаване
обработката на повърхността на конструкциите
Чертежи строителни. Общи изисквания към
чертежите на строителни съоръжения
Чертежи строителни. Правила за изпълнение на
чертежи на дървени конструкции
Чертежи строителни. Изобразяване и означаване на
подове и окачени тавани
Чертежи строителни. Условни изображения на
свързващи детайли и отвори на чертежите на
металните конструкции
Чертежи строителни. Изкопи
Чертежи строителни. Фундаменти на сгради
Чертежи строителни. Оформяне релефа на терена
Чертежи строителни. Чертежи за пътно
строителство
Общи изисквания към чертежите на външни
газопроводи
55
Чертежи строителни. Означения условни графични.
Водоснабдителни системи. Водопроводи
БДС 1098:1964 Графично оформяне на архитектурностроителните
чертежи и условни буквени означения на
техническите величини
БДС 15322:1981 Нормативно-техническа документация в
строителството. Буквени означения
БДС EN ISO 3766:2000 Строителни чертежи. Опростено изобразяване на
армировка за бетон (ISO 3766:1995)
БДС EN ISO 4066:2000 Строителни чертежи. Спецификация на армировъчни
пръти (ISO 4066:1994)
БДС EN ISO 4157-1:2001 Строителни чертежи. Системи за означаване. Част
1: Сгради и части от сгради (ISO 4157-1:1998)
2: Наименования и номера на помещения ( ISO 4157-
2:1998)
3: Идентификатори на помещенията (ISO 4157-3:1998)
БДС EN ISO 4172:2003 Технически чертежи. Строителни чертежи. Чертежи
за монтаж на готови конструкции. (ISO 4172:1991)
БДС EN ISO 5261:2001 Технически чертежи. Опростено означаване на пръти
и профили (ISO 5261:1995)
БДС EN ISO 6284:2001 Строителни чертежи. Нанасяне на граничните
отклонения (ISO 6284:1996)
БДС EN ISO 7437:2003 Технически чертежи. Строителни чертежи. Общи
правила за разработване на работни чертежи
на съставни части на готови конструкции (ISO
7437:1990)
БДС EN ISO 7518:2003 Технически чертежи. Строителни чертежи.
Опростено изобразяване на събаряне и реконструкция
(ISO 7518:1983)
Общи принципи при изобразяване на планове на
разположението и монтажни чертежи (ISO 7519:1991)
Изобразяване на модулни размери, линии и мрежи (ISO
8560:1986)
БДС EN ISO 9431:2001 Строителни чертежи. Разположение на изображения,
текстове и основни надписи върху чертожните
листове (ISO 9431:1999)
БДС EN ISO 11091:2003 Строителни чертежи – Чертежи за външни
инсталации (ISO 11091:1994)
БДС ISO 2594:1998 Строителни чертежи. Методи на проектиране
БДС ISO 4069:1999 Чертежи на сгради и строителни съоръжения.
Изобразяване на площи в разрези и изгледи. Общи
принципи
56
ЧЕРТОЖНИ ЛИСТОВЕ (ФОРМАТИ)

Препоръчителните от стандарта формати на чертежите са обособени в
три основни групи:
Основни формати;
Допълнително удължени формати;
Специално удължени формати.
Основните чертожни формати са:

А0 с размери 841 х 1186;
А4 с размери 210 х 297.
Нормите на основните формати произлизат от правоъгълник
с площ = 1,00 m2, страните на който са в съотношение x : y = 1 : √2.
Допълнително удължените чертожни формати са:

А3 х 3 с размери 420 х 891;
А3 х 4 с размери 420 х 1189;
А4 х 3 с размери 297 х 630;
А4 х 5 с размери 297 х 1051.
Специално удължените чертожни формати са:

А0 х 2 с размери 1189 х 1682;
А0 х 3 с размери 1189 х 2532;
А1 х 3 с размери 841 х 1783;
А1 х 4 с размери 841 х 2378;
А2 х 3 с размери 594 х 1261;
А2 х 4 с размери 594 х 1682;
А2 х 5 с размери 594 х 2102;
А3 х 5 с размери 420 х 1486;
А3 х 6 с размери 420 х 1783;
А3 х 9 с размери 420 х 2080;
А4 х 6 с размери 296 х 1261;
А4 х 7 с размери 296 х 1471;
А4 х 8 с размери 297 х 1682;
А4 х 9 с размери 297 х 1892;
Не са забранени и други чертожни формати, но преди да изберат формата,
проектантът и инвеститорът е добре да се съобразят с възможностите
за архивиране на документацията на сградата или съоръжението.
57
РАЗПОЛАГАНЕ НА ЧЕРТЕЖА И ОБЯСНЕНИЯТА
В ЧЕРТОЖНИЯ ФОРМАТ
Полето на чертежа винаги се ограничава с рамка. Рамката се състои от
непрекъсната линия с дебелина не по-малка от 0,5 mm. Между рамката и
края на изрязания лист се оставят гранични ивици с размери, определени
в стандарта за различните формати. За формати А0 и А1 ивицата е
най-малко 20 mm. За останалите формати ивицата е най-малко 10 mm.
Размерът на формата е по външната линия на ивицата. От лявата страна
на чертежа граничната ивица е широка 25 mm.
Мястото на основния надпис се разполага в най-дясната част на чертежа –
долу и заема максимално 170 mm и/или минимално 100 mm.
Обяснителните текстове към чертежа може да се разположат или отвесно
в най-дясната част на чертежа или хоризонтално долу по дължината на
чертежа.
място за място за
чертежа чертежа
място за място за
обясн. обясн.
текст текст
титулен титулен
надпис надпис
(БДС 9431)
СГЪВАНЕ НА ЧЕРТЕЖИ
Оригиналните чертежи не се сгъват, а се завиват на рула и се съхраняват
по указани начини. Сгъват се копия, които в сгънат вид трябва да имат
обикновено формат, показан на фигурата.
58
Най-напред копията се сгъват по гънки, перпендикулярни на надписа, а след

това по гънки, успоредни на надписа.
МЕРКИ, КОТИ И НАДПИСИ. ВИДОВЕ ЛИНИИ

Всички размери в чертежите се отнасят за размери на грубия строеж на
обекта.
Размери на комини, канали и други подобни елементи се изразяват в
дроб ширина/дължина, а при кръгли отвори се означават със знака Ø
пред числената стойност. Размерите на врати, прозорци, други отвори,
правоъгълни дървени профили и други подобни елементи се означават с дроб
ширина/височина.
Коти, означаващи нива и височини, се означават с ± пред числената
стойност. За кота ± 0,00 се приема обикновено нивото на пода на
приземния (първия) етаж.
Отделните помещения се номерират с арабски цифри, заградени в кръг,
поставен в средата.
МАЩАБИ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ЧЕРТЕЖИ

1. Чертежите се изпълняват в следните видове мащаби:
Увеличаващи мащаби 10:1; 20:1; 2:1; 50:1; 5:1
Естествена големина 1:1
Намаляващи мащаби 1:2; 1:5; 1:10; 1:100; 1:20; 1:50; 1:100; 1:200;
1:500; 1:10000; 1:2000; 1:5000
Междинни на тези мащаби не са забранени, но не се препоръчват, поради
трудности при филмиране или архивиране.
2. Чертежите на принципните схеми (схеми на мрежи, схеми на технологичен
процес и др.) в това число и в аксонометрическите проекции, се допуска
59
да се чертаят, без да се съблюдава мащаба.
3. Чертежите трябва като правило да се изчертават в приетия мащаб,
въпреки че в тях са нанесени всички размери, необходими за определяне
на изобразените елементи. Непосредственото отмерване на размерите
по чертежа не може да бъде основание за установяване на размерите,
неозначени на чертежа.
4. Мащабът се означава по следния начин: М 1: 200.
5. Под наименованието на всеки чертеж или група едномащабни чертежи
(а в случай, че няма наименование - под сигнатурата) трябва да бъде
даден неговият мащаб, с изключение на чертежите, изготвени без оглед
на мащаба, бланкови чертежи (чертежи със свободни места за нанасяне на
размери).
6. Когато размножаването на чертежите става чрез фоторепродукция или
клише, съпровождащи се от изменение на мащаба, преди репродуцирането
на чертежите следва да се нанесе на подходящо място линеен мащаб със
съответното разграфяване.
7. За сходни елементи, различаващи се само по отделни размери, се допуска
ползването на чертежи във форма на бланки, върху които на съответни
места се оставят свободни пространства за по-късно нанасяне на размерите,
а също така чертежи с буквени означения, придружени със съответни
таблици на размерите. В тези случаи чертежите се изпълняват в мащаб
по размерите на най-повтарящите се от обхванатите елементи, но без
посочване на мащаба на чертежа.
РАЗМЕРИ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ЧЕРТЕЖИ

1. Размерите на чертежите се поставят в милиметри, без особена за това
уговорка и без посочване на единицата на измерването.
2. В случаи на отклонение от това правило, към съответните размери
трябва да се прибавя означение на единицата на измерение, или тя трябва
да бъде обяснена в указанията към чертежа.
3. Означенията на единицата за измерение трябва да съответстват на
стандартите на страната, на чиито език е разработена проектната
документация.
4. Размерните числа на сглобяемите елементи се дават заедно с допустимите
отклонения. Означението на габаритните размерни числа на кофражните
форми и готовите елементи, както и размерите за местоположението на
всички закладни части, отвори и пр., трябва да се съгласуват с нормите
“Допуски в размерите на бетонните и стоманобетонните елементи в
сглобяемите сгради и съоръжения - основни положения за проектиране и
контрол над производството”, утвърдени от ДКСА на 27.02.1964 г.
5. За нанасяне на размерите се използват (фиг.1):
а) размерни линии;
б) спомагателни линии;
в) графични ограничения на размерните линии;
60
г) размерни числа.
6. Размерните линии определят отрязъците или ъглите, към които се
отнасят размерите.
Спомагателните линии служат за изнасяне на размерната линия извън
контурите на чертежа или неговите части.
Графичните ограничения на размерните линии служат за фиксиране на
пресечните точки на размерните линии със спомагателните линии, линиите
на контура или осовите линии. Размерните числа служат за определяне на
размерите между спомагателните линии, а в случай на необходимост - също
така между линиите на контура на елемента или между осовите линии.
7. За размерни и спомагателни линии се използват най-тънките линии на
чертежа.
8. Размерните линии се нанасят без прекъсване за поставяне на размерните
числа (фиг.1). Изключение се допуска само при написване на размерните числа
между линиите на контура на чертежа в случаите, когато разстоянието
между линиите е ограничено (фиг.2).
9. За даване размера на праволинеен отрязък, размерната линия трябва да
се изчертава паралелно на този отрязък - (фиг.1, а).
10. За даване размера на дъга се дава кръгова размерна линия, концентрична
с измеряемата дъга и ограничавана, като правило с паралелни спомагателни
линии (фиг. 1 б). За определяне размера на дъга, съответстваща на ъгъл
повече от 135 °, а също така за размери на разбивки на няколко точки от
окръжността, като спомагателни линии трябва да се използват радиуси
(фиг. 1 в); при това, когато размерите на дъгите се нанасят на чертежа с
няколко концентрични окръжности, необходимо е да се съедини размерното
число чрез стрелка с окръжността, към която се отнася (фиг. 1, г).
Когато е необходимо, върху чертежа се означава радиусът на дъгата,
стрелката (флеша) и централния ъгъл.
Над размерното число за дължина на дъга във всички случаи следва да се
поставя знак ∩ (фиг.1, б, в и г).
11. За посочване размера на хорда се прилага праволинейна размерна линия,
паралелна на хордата (фиг. 1, д).
фиг. 1
61
фиг. 1
фиг. 2
12. За посочване размера на ъгъл се прилага размера на кръгова линия,
описана от върха на измеряемия ъгъл и ограничена от страните на този
ъгъл. (фиг.1,е)
13. Линиите на контура, осовите, центровите и спомагателните, а също
така и техните продължения, не могат да бъдат използвани като размерни
линии.
14. Размерните линии трябва да излизат извън контурните линии на еле-
мента или точките на пресичане с осовите или спомагателните линии
(фиг.1).
15. Трябва по възможност да се избягва разделянето или пресичането на
размерните линии с линиите на чертежа.
16. При прекъсване на чертежа размерната линия не се прекъсва.(фиг.3).
фиг. 3
17. Върху чертежи на симетрични елементи, изобразени напълно, се допуска
поставянето на отделни размери до оста на симетрия само от едната
страна; общите размери следва да се посочват напълно (фиг. 4).
62
фиг. 4
Върху чертежите на симетрични елементи, изобразени до оста на симетрия,
всички размери се посочват до оста на симетрия (фиг.5). Вж. точка 2.40.
фиг. 5
18. Разстоянията между паралелните размерни линии, а също така
разстоянията между размерните линии и паралелните контури, центрови
и спомагателни линии, трябва да бъдат не по-малки от 5 мм. Размерните
линии, образуващи паралелни групи, трябва да се разполагат, по възможност
на равни разстояния една от друга (фиг. 6).
19. При групи от паралелно нанесени размери, по-едрите (сумарни, сборни)
размери трябва да се разполагат по-далече от контура на чертежа, а по-
малките - по-близо до контура, в порядък на последователно намаляване на
членението.
фиг. 6
20. При разполагане на редица еднакви елементи на равни разстояния един
от друг (например колони на сгради, отвори и др.), по-добре е дългите
размерни вериги да се заменят с:
63
а) посочване на размерите само между три-четири елемента в началото и
в края на реда (фиг. 7 а);
б) посочване на сборния размер между осите на крайните елементи във
вид на произведение от броя на повтарящите се елементи по размера на
същите, придружен от размера между елементите в началото на реда (фиг.
7, б);
в) съответен надпис с общ характер.
фиг. 7
21. При отчитане на ъгловите размери от някоя база размерните линии
трябва да се нанасят концентрично (фиг. 8).
фиг. 8
22. Спомагателните линии за праволинейни размерни линии в ортогонална
проекция трябва да бъдат перпендикулярни към тях.
23. В случай, че размерът на дъгата се ограничава с паралелни спомагателни
линии, (фиг. 1, б), те трябва да бъдат перпендикулярни към хордата на
дъгата. Ако от дъгата започва прав участък, размерите на дъгата и на
правия участък трябва да се посочват отделно (фиг. 9).
24. Спомагателните линии трябва да започват непосредствено от контурната
линия на елемента или на известно разстояние от нея (фиг. 9).
64
фиг. 9
25. Спомагателните линии трябва да излизат извън точките на пресичане
с размерните линии (фиг. 1).
26. Осовите линии могат да се използват като спомагателни линии, като
се продължат с непрекъсната тънка линия (фиг. 10).
фиг. 10
27. Спомагателните и осовите линии в проекционно свързаните изобра-
жения се препоръчва да се използват за нанасяне на общите размери (фиг.
11).
фиг. 11
28. Ако трябва да се покаже размерът на огънат детайл в разгънат вид,
спомагателната линия трябва да се прокарва от разгъването, показано с
пунктир (фиг. 12).
фиг. 12
65
29. Ако на чертежа по каквато и да е причина, контурите на елементите
са показани с особено дебели линии, то спомагателните линии следва да се
прокарват от външния край на контура на предмета (фиг. 13).
фиг. 13
30. Размерните числа за линейните размери трябва да се нанасят по про-
дължение на размерните линии над тях. Положението на размерното число
“над” размерната линия се установява в зависимост от разглеждането
на чертежа отдолу или отдясно. Положението на размерните числа,
съответстващо на различния наклон на размерните линии е показано на
фиг.14. Участъците, на които не се препоръчва нанасяне на размерни числа,
са отбелязани на тази фигура с щриховка.
фиг. 14
Размерните числа за ъглови размери следва да се нанасят по продължение на
кръговите размерни линии. Положението на размерните числа, съответстващо
на различната ориентация на ъглите е показано на фиг. 15.
31. Размерните числа следва да се поставят възможно по-близо до средата
на размерните линии.
66
фиг. 15
32. В случай на липса на място за нанасяне на размерното число, над
размерната линия между спомагателните или контурните линии на чертежа,
размерните числа следва да се написват съгласно примера на фиг. 16.
фиг. 16
33. Размерните числа не бива да се разделят или пресичат от каквито и
да било линии на чертежа; изключение се допуска само за спомагателните
и осовите линии.
34. Ако размерното число се нанася на защриховано поле, щриховката на
това място трябва да се прекъсне (фиг. 17).
фиг. 17
35. В случай, че е необходимо, допуска се прекъсване на осовата линия за
нанасяне на размерното число (фиг. 18).
фиг. 18
36. След размерните числа 6, 9, 16, 18, 19, 61, 66, 81, 86, 91, 99 и др. под.
трябва да се поставя точка, ако положението на чертежа не осигурява
достатъчна определеност за четенето (фиг. 19).
67
фиг. 19
37. Пред размерните числа за означаване на радиуси трябва да се поставя
буква “R” (фиг. 20, а). Пред размерните числа за означаване на диаметри
трябва да се поставя знакът “∅” (фиг. 20, б). За изобразяване на кръгли
сечения знакът “∅” не е задължителен (фиг. 20,в). Височината на знака
трябва да бъде равна на височината на цифрите.
фиг. 20
38. В случай, че липсва втора проекция, определяща квадратността на
който и да е елемент от чертежа, пред показания размер на едната страна
на квадрата трябва да се постави знакът “ ”. Страните на знака трябва
да бъдат равни на височината на цифрата (фиг. 21).
фиг. 21
39. Всички правила, отнасящи се за цифровите размерни числа, важат и
за буквените означения, които заменят числата на общите (принципни)
чертежи.
40. За ограничаване размерите на пресичанията между размерните линии,
линиите на контура или осовите линии се нанасят засечки във вид на
къси черти под ъгъл 45° към размерната линия (фиг. 1). Вместо засечки
се допуска поставянето на кръгчета. При това за чертежите на един
проект трябва да бъде приет един от двата начина за ограничаване на
размерите.
68
В проектите, при които е прието ограничаването на размерите със

засечки, ако разстоянието между спомагателните линии е малко, допуска се
употребата на точки или стрелки (фиг. 2).
При чертежи на симетрични елементи (т. 2. 17) размерните линии, нанасяни
до оста на симетрия само едностранно, се ограничават в пресечката на
тази ос с кръстчета. (фиг. 4 и 5).
41. Размерите на радиуси и диаметри, които се нанасят без спомагателни
линии, се ограничават чрез стрелки (фиг. 20, а; 22, а и б).
фиг. 22
42. При посочване на размера на радиуса на дъга, стрелката следва да се
нанася само до дъгата, ако той не е показан чрез пресичането на осовите
или центрови линии, но неговото място трябва да е известно, се допуска
да се означава с кръстче или точка (фиг. 23, б). При големина на радиуса
(на чертежа) по-малка от 6 мм се допуска поставянето на стрелката
откъм външната страна на дъгата (фиг. 23, в). Ако центърът на дъгата,
поради липса на място или поради голям размер на радиуса, не може да бъде
посочен в пределите на чертежа без нарушение на приетия мащаб, но е
необходимо да се покаже положението му, то размерната линия за радиуса
може да се изобрази с пречупване, както е показано на фиг. 23,г.
фиг. 23
43. При големина на диаметъра (на чертежа) по-малка от 6 мм стрелките
трябва да се разполагат от външната страна на окръжността, а размерът
да се поставя на спомагателната линия на една от стрелките (фиг. 22, б).
Допуска се също поставянето на размера на спомагателната линия, без да
са нанесени размерни стрелки (фиг. 22, в).
44. Ако радиусите на извивките и закръгленията, както и каквито и да са
диаметри на целия чертеж са еднакви или някои от тях са преобладаващи,
препоръчва се вместо нанасянето на размерните числа на радиусите и
диаметрите, да се правят надписи от следния вид:
69
Радиуси на извивки - 4 мм;
Радиуси на закръгления - 10 мм;
Всички неозначени диаметри - 18 мм и др. под.
45. В геометричните схеми на прътовите решетковидни конструкции
размерите за дължината на отделните пръти да се поставят без размерни
и изнасящи линии (фиг. 24).
фиг. 24
46. Дебелината на слоевете, листовите материали и др. под. се допуска да
се показва без размерни линии, а със спомагателни (фиг.25).
δ = 4
фиг. 25 фиг. 26
47. Наклонът може да бъде означен с надписи във вид “1:15” или “7%” над
стрелката, при това надписът и стрелката трябва да бъдат паралелни на
наклона, а острието на стрелката да бъде насочено по направлението на
наклона надолу (фиг.26, а и б).
СХЕМАТИЧНИ ОЗНАЧЕНИЯ НА СГРАДИ И

СЪОРЪЖЕНИЯ В СИТУАЦИОННИТЕ ЧЕРТЕЖИ
Означенията в този раздел се отнасят до сигнатурите на сградите и съоръженията
при схематично означаване разположението им върху терена в ситуационните чертежи.
Същите се дават към проекта на отделните сгради и съоръжения като схематизирани
извадки от генералните планове или като примери за възможно разполагане на сградите и
съоръженията в общия комплекс и ансамбъл.
Означения за елементите по озеленяването не се установяват. За показване на тези
елементи върху схемите за разполагане на сградите и съоръженията върху терена в
ситуационните чертежи могат да се използват означенията по стандарт или по приети в
практиката означения.
70
1. Сгради или съоръжения-надземно 1.Номерът на сградата (съоръжението) се

(с помещения, оградени със стени, записва в позиционно кръгче с арабски цифри
достигащи до нивото на терена) в контурите на сградата; при изображение в
дребен мащаб - извън контура.
2.Етажността на сградата се означава с
римска цифра.
3.В сградите със смесена етажност, при
необходимост се показва етажността на
отделните части, те се отделят с по-тънки
(в сравнение с контурните) линии, като се
нанасят означения на етажността на всяка
част.
4. В броя на етажите се включват всички
етажи над нивото на терена.
5. Формата на покрива се показва само ако
е необходимо да се изяви архитектурния
ансамбъл.
2. Сгради или съоръжения (с помещения, 1. Вж забележки 1,2 и 4 към т. 1.
оградени със стени, недостигащи 2. Височината в означенията на навесите не се
до нивото на терена и стоящо на вписва.
отделни опори) или навес 3. Означението на стълбовете трябва да
съответства на формата на сечението им.
При ограничени размери на изображението
на съоръжението се допуска означението на
стълбовете да става с плътни точки.
3. Проход (за хора или коли) под 1. Вместо многоточие се надписва височината
сградата или съоръжението на прохода в милиметри.
2. Надписи, посочващи височината на прохода,
се дават при нужда.
4. Площадка - открита, работна или Настилката е на нивото на терена или върху

складова насип.
5. Територия, предвидена
за разширение на сградата,
съоръжението или откритата
площадка.
6. Съоръжение подземно.
71
7. Ограда 1. Късите щрихи трябва да бъдат обърнати
навътре към ограждаемата територия.
2. Разстояние с осова черта означава врата в
оградата.
8. Привързване ъгъла на сградата към 1. Правилата за означаване на разбиващите

координатните оси оси на сградата виж в раздел 4.
2. На местата на многоточията се поставят
числените значения за привързване ъгъла
на сградата към координатните оси на
площадката.
9. Вход и влизане в сградата Контурът на мястото на входа в сградата

при означения на многоетажни сгради не се
прекъсва.
ОЗНАЧЕНИЯ ЗА КООРДИНИРАНЕ ЕЛЕМЕНТИТЕ

НА СГРАДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА
Коти за височина:
1. на разрезите и фасадите на При основните коти се дава тяхното
сградите, съоръженията и техните съкратено наименование като буквен
елементи. символ, представляващ началните букви на
съответните термини, а именно:
- ниво на терена - Н. т.;
- ниво на главата на подкрановата релса-Н. г.
р.;
Надписът се поставя след котата или под
чертата, над която е поставена котата.
2. на плановете на сградите, 1. Прилагат се в случаите, когато в плана има
съоръженията и техните елементи различни нива.
2. На плановете на етажите се поставя
нивото на готовия под, на плановете на
готовите конструктивни елементи (плочи,
настилки и др.п.) - ниво на горните им
повърхности.
3. Глава на релсовия железен път Буквеният символ означава наименованието
г.р. 0.130 “глава на релсата”.
72
4. Линия, означаваща разреза или Посоката на стрелката показва посоката на

сечението гледане към разреза (сечението).
ОЗНАЧЕНИЯ ЗА СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Общи забележки към раздела:
1. Строителните материали не се означават, ако не е необходимо да се покаже материалът,
или ако той е еднообразен, както и при изобразяването на едроразмерни стенни елементи
(едри блокове и едри панели). Разделянето на стените на отделни елементи се показва само
ако е необходимо, за по-голяма яснота.
Ако материалът на едроразмерните елементи въобще не е посочен в проекта, може да се
дадат поясняващи надписи.
2. Ако е невъзможно да се нанесат установените означения поради малките размери
на конструкцията или поради дребния мащаб на чертежа, се допуска означаване чрез
еднообразна щриховка (преди всичко за различните видове зидарии), плътно зачерняне с туш
(предимно за бетон, стоманобетон и метал) или се оставя полето без означение, като се
придружава (при нужда) с поясняващи надписи. Между съседни, попълнени с туш участъци,
които се отнасят към различни елементи, следва да се оставят светли тесни ивици.
3. Ако на един чертеж се използват еднакви или близки по характер означения на различните
материали (например щриховка, която се отличава само по гъстотата на линиите) или
различни означения за един и същ материал (например щриховка и запълване с туш),
чертежът трябва да се пояснява с надписи, посочващи материалите.
4. Наклонените щриховки трябва да се нанасят по правило под ъгъл 45 ° по отношение
рамката на чертежа. Ако контурните линии на начертания елемент са наклонени по
отношение рамката на чертежа под ъгъл 45 ° или близък към него, то наклонената щриховка
следва да се нанесе под ъгъл 45 ° относно контура на елемента.
5. Разстоянието между линиите на щриховката (нейната гъстота) може да се изменя в
зависимост от мащаба на чертежа.
6. Разстоянието между линиите на щриховката за означаването на един и същ материал,
трябва да бъдат еднакви както в пределите на един чертеж, така и на всички едномащабни
видове на един и същ елемент.
7. Щриховката на съседните елементи от един и същ материал по правило трябва да се
нанася с взаимно разместване. Правилата за щриховка на съседни елементи от метал са
посочени в забележките към съответните означения.
8. Означаването на материала на чертежите на фасадата на сградите следва да се нанася
не на цялото поле на фасадата, а само на малки участъци на няколко места до контура или
във вид на петна в свободното очертание в полето на фасадата.
73
9. Означението на почвата до повърхността на земята и до контура на основите следва да
се нанася с тясна ивица и при равномерна широчина.
10. Означението на насипи, насипни материали, мазилки, бетон и др. под. в разрез следва да
се нанася по контурните линии по-гъсто, с постепенно разреждане към средата на полето;
при това, ако в състава на означението се включва щриховка, тя трябва да се нанася на
цялата повърхност на разреза.
11. При големи размери на обработваното поле се допуска означението на материалите
да се нанася в разреза във вид на тясна ивица с равномерна широчина по периметъра на
полето.
1. Почва в разрез 1. Прилага се само при нужда от особено графично отделяне

границите на почвата.
2. Означението може да се изпълни на ръка.
2. Течност в разрез 1. Отбелязването на нивото не е задължително.

2. В случай на нужда да се покаже видът на течността,
това става чрез поясняващи надписи.
3. Насип в разрез 1.Прилага се за означение на насипи в конструкциите.

2. Когато трябва да се покаже материалът, това става с
поясняващ надпис.
3. Вж. забележка 2 към т.5.1.
4. Зидария от ломен
камък в разрез
5. Зидария от 1. Към означението за клинкер, керамика, теракота,

тухли, керамика, огнеупорни и киселиноустойчиви тухли и изкуствени камъни
теракота, огнеупорни са необходими и поясняващи надписи.
и киселиноустойчиви 2. Ако е нужно да се изобразят на чертежа едновременно
тухли, изкуствен и няколко материала, за които означението е общо, то става
естествен камък с чрез различна гъстота на щриховката; при това за тухли
правилна форма в разрез се приема най-рядката щриховка - 0.5 mm.
Общи означения към 6. и 7.:

1. Ако е необходимо да се отдели бетонът по разновидност или според характера на
конструкциите от него (сглобяеми, монолитни, предварително напрегнати и др. под.),
означенията трябва да се придружават с пояснителни надписи.
74
2. За означаване на бетона на чертежа на фасадите (при нужда) се използва означението

за мазилки (5.14). Ако се изисква при това да се оразличат повърхностите на бетона и
мазилката, означението трябва да се придружава с пояснителни надписи.
3. В специалните конструктивни чертежи за армирани стоманобетонни конструкции
трябва да се използват означенията на раздел 9. В случай, че армираната конструкция
се осъществява непосредствено по архитектурни чертежи, на съответните означения
трябва да се нанася арматурата, като се ползват указанията на същия раздел.
6. Бетон (в т.ч. и
бутобетон), в разрез
7. Бетон армиран, в
разрез
8. Стомана и други 1. В специалните конструктивни чертежи за металите да

метали, в разрез се прилагат означенията от раздел 10.
2. Означенията на други метали и специални видове
стомани, в случай на необходимост от тяхното показване,
трябва да се съпровождат от поясняващи надписи.
3. В случай на показване на чертежите на няколко метала,
за които означението е общо, следва да се различат с
гъстотата на щриховката, при което за стомана се
приема най-гъстата щриховка.
4. Щриховането в разрез на съседни елементи от един и
същ метал, следва да се извършва под ъгъл 90°. Ако два
елемента се допират към трети, щриховката на последния
трябва да бъде разместена по отношение на допиращите
се щриховки
Дървесина в разрез:
9. надлъжно на влакната
10. напречно на влакната
75
11. Пластмаси, ксилолит, В случай на необходимост се показва разновидността на
дървесно-влакнести, материала - със съответни поясняващи надписи.
дървесно-стърготинни и
др. плочи, гума, в разрез
13. Материали меки -

хидроизолационен
слой, черни свързващи,
залепващи, в разрез
14. Етернит, гипсови С поясняващи надписи, показващи материала

изделия, замазки в разрез;
мазилки, във фасада и
разрез
ЕЛЕМЕНТИ НА СГРАДИТЕ
ОТВОРИ
Отвори в стени или прегради (с изключение на такива за прозорци и

врати) в план:
1. недостигащи до пода
2. достигащи до пода
ПРОЗОРЦИ
3. Прозоречен отвор без зъби, в план
4. Прозоречен отвор със зъби в план При дребномащабни чертежи (1:200 и

по-дребни), независимо от наличието
на прозоречни зъби, следва да се приеме
означението № 3.
76
ВРАТИ И ПОРТИ
Общи забележки към означенията от 5 до 12:

1. Означенията се отнасят за врати.
2. В чертежи с мащаб 1:200 и по-дребен, независимо от наличието на зъби, следва да се
използват означенията с № 5 и 6.
3. В чертежи с мащаб 1:400 и по-дребен е задължително да се показва отварянето на
вратите, т. е. може да се ползва означението от № 2.
4. В чертежи с мащаб 1:100 и по-едър се допуска допълнително схематично изобразяване на
вратата, отразяващо нейното положение в отвора. При това конструкцията на прага, а
също разреза на вратата трябва да се изобразяват в мащаба на чертежа.
Врати в отвор без зъби, в план:

5. отваряща се еднокрила Ъгълът на наклона на плоскостта на
стената при запълнени с надписи и
котировки чертежи се допуска - 45° или 30°.
6. отваряема двукрила 1. Вж забележката към № 5

2. С пунктир е означено крилото, което
при отварянето на другото крило може да
остане затворено.
3. В случай, когато не е необходимо да
се покаже крилото със заключалката,
отварянето на двете крила се означава с
плътни линии.
Врати в отвори със зъби, в план:

8. отваряема еднокрила, дясна Вж. забележката към № 5
9. отваряема двукрила Вж. забележката към № 6
Врати летящи, в план:

10. еднокрила Вж. забележката към № 5
77
11. двукрила Вж. забележката към № 5
РАМПИ И СТЪЛБИ
Общи забележки към означенията от 12 до 17.

1. Означенията се отнасят за всички видове рампи и раменни стълби, независимо от техния
материал и конструкция, които се уточняват в детайлните чертежи.
2. Стрелките, с които се означава на плана на рампите и стълбите посоката на изкачването
се нанасят с острието нагоре. Точките в началото на стрелките на долните и междинни
крила (рамена) (означения № 15 и № 16) и края на стрелките на най-горните крила (означения
№ 17) се нанасят в края на площадката на етажа, към който се отнася планът.
3. При чертежи в мащаб 1:100 и по-едър се допуска по-детайлирано проекционно изобразяване
на стълбите, нанасяне означенията на техните елементи и други поясняващи надписи.
4. В означенията са показани леви стълби.
12. Рампа, в план Линиите на пресичането на повърхностите

се нанасят в съответствие с проекционното
изображение на рампата.
Стълба в разрез:
13. в мащаб 1:200 и по-дребен
14. в мащаб по-едър от 1:200
78
Стълба в план:
15. долно рамо
16. междинни рамена
17. горно рамо
ПРЕГРАДИ
Общи забележки към означенията от 18 до 20.

1. В случай на необходимост да се покажат материалът и конструкцията на преградите,
означението се съпровожда със съответстващи пояснителни надписи.
2. В чертежи с мащаб 1:200 и по-дребен се допуска означаването на всички видове прегради
с една линия.
3. В чертежи с мащаб 1:50 и по-едър се допуска проекционно изображение на преградите с
нанасяне обозначението на материала, от който те се правят.
18. Преграда, в план (освен преградите

по означение 19 и 20)
19. Преграда сглобяема от плоскости, в

план.
20. Преграда от прозрачни материали,

в план
КАБИНИ И ВГРАДЕНИ ШКАФОВЕ
Общи забележки към означенията от 21 до 24

1. В чертежи с мащаб по-дребен от 1:200 кабините не се означават.
2. В чертежи с мащаб 1:50 и по-едър се допуска и детайлно проекционно изображение на
79
стените и пода на кабините.
21. Кабини за душове, в план 1. В случай, че е необходимо да се покаже в пода
на кабините жлебът и сифонът, за последния
следва да се използва съответното означение
от раздел за санитарно обзавеждане.
2. При означаване на двуредни кабини следва
да се показва преградата.
22. Шкаф вграден
23. Кухненски шкаф-маса, вграден Към всеки шкаф се поставя сигнатурния

номер по каталога.
В забележката се посочва наименованието
на каталога, който се ползва.
24. Кухненски неподвижни шкафове
ОТВОРИ, КОМИНИ, КАНАЛИ В СТЕНИТЕ
Общи забележки към означенията от 25 до 29

1. Означенията трябва да се нанасят при съблюдаване размерите на елементите в мащаба
на чертежа.
2. В означенията от № 25 до № 27:
а) арабските цифри означават номера на етажа, към който се присъединяват каналите;
б) сечението на каналите се показва на нивото на дадения етаж, при това само в случаите,
когато тези сечения не се уточняват с други детайлни чертежи;
в) в чертежи с мащаб 1:200 и по-дребни означения не се нанасят;
г) когато комините и каналите се правят от сглобяеми блокове, означенията се допълват
със съответни пояснителни надписи.
25. Отвори
26. Комини, в план Означаване на етажа и заустването в

комина
80
27. Канали за изсмукване на отделящите

се от газовите прибори газове, в план
28. Канали вентилационни в стена, в

план
29. Инсталационен канал Вместо многоточие се вписва съответното

предназначение: Во - водопровод;
К - канализация; От - отопление;
Ел - електричество
САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКО И БИТОВО
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА СГРАДИТЕ
Общи забележки към раздела:
1. Настоящите означения са предназначени за оформяне на чертежите от санитарно-
техническата част на проектите на сгради и съоръжения и се прилагат за чертежи на
схематични изображения на инженерни и санитарно-технически системи, в мащаб 1:50 и
по-дребен, а също така за архитектурни чертежи в мащаб 1:50 и по-едър.
2. Означенията трябва да се нанасят, като се спазва действителното габаритно очертание
на елементите в мащаба на чертежа.
В чертежите с мащаб 1:50 и по-едър се допуска по-детайлно проекционно изобразяване на
елементите на обзавеждането.
ТРЪБОПРОВОДИ
Санитарна техника - общи означения

1. Промяна на напречното с указване на диаметрите
сечение на тръбопровода
2. Промяна на материала на с указване на материала
тръбопровода
3. Пресичане на
тръбопроводите, без взаимно
съединяване
4. Пресичане на тръбите
на една плоскост с взаимно
съединяване
5. Изолирани тръбопроводи диаметърът да се подчертае
81
6. Направление на потока стрелката показва посоката на
наклона
7. Направление на наклона
8. Край на тръбопровода с капа
(калпаче)
9. Край на тръбопровода с тапа
или с муфа с капачка
10. Край на тръбопровода с глух
фланец
11. Резба
12. Муфено съединение на
тръбопровода
13. Двойна муфа
14. Права муфа
15. Фланшово съединение
16.Съединение със заварка
17. Тройник с ревизионен отвор
18. Кръстатка с ревизионен

отвор
19. Разпределител
20. Въздушник (за изпускане на
въздух)
21. Кран за подаване на въздух
22. Кран за изпускане и

подаване на въздух
23. Заземяване
Водоснабдяване и канализация
1. Водопровод за домакински син цвят
нужди (питеен водопровод)
2. Тръбопровод за гореща вода тъмночервен
3. Водопровод за циркулационна виолетов
вода
4. Водопровод за яркочервен
производствена вода
5. Битова, смесена и светлокафяв
производствена канализация
82
Отопление
1. Подаващ тръбопровод за яркочервен
топла вода (форлауф)
2. Обратен тръбопровод за син
топла вода
5. Паропровод с ниско налягане оранжев
6. Паропровод с високо налягане жълт
7. Тръбопровод за кондензат
(кондензопровод)
7.1. Самотечен зелен
7.2. Напорен тъмнозелен
8. Въздухопровод кафяв
9. Преливна тръба черен
10. Предохранителен снабдяващ светлочервен
тръбопровод (с надпис или
условно буквено означение)
11. Предохранителен обратен син
тръбопровод (също)
12. Тръбопровод със специално Вместо показаната на чертежа
назначение буква N се написват буквени-
те или цифрови символи в
съответствие с поместеното
на чертежа обяснение
Забележка: Указанията по оцветяването се дават само за допълнително различаване на

отделните тръбопроводи.
Укрепване на тръбопроводите
1. Опора на тръбопровода
2. Еластична опора
3. Окачване на тръбопровода
4. Еластично окачване на тръбопровода
5. Подвижна опора на тръбопровода
6. Подвижна направляваща опора на тръбопровода
7. Ролкова опора на тръбопровода

8. Неподвижна опора на тръбопровода
9. Подземна опора на тръбопровода
83
АРМАТУРА
Вентили
1. Спирателен вентил проходен (прав)
2. Спирателен вентил с изпразнител
3. Ъглов спирателен вентил

4. Смесител-батерия за душ
5. Смесител-батерия за ръчен подвижен душ
6. Водовземна скоба обикновена (за странично пробиване на

отвор при пълен тръбопровод)
7. Подземен хидрант
8. Пожарен (кран) вентил
9. Градински (кран) вентил
Кранове
1. Кран проходен (прав)
2. Кран трипроходен (триходов)
3. Отвеждащи устройства
4. Воронка
5. Вентилационна шапка
6. Ревизионен отвор
ПЕЧКИ БИТОВИ, КОТЛИ ВАРИВНИ

(ЗА ВАРЕНЕ), ХЛАДИЛНИЦИ БИТОВИ в план в изглед
1. Хладилник електрически (абсорбционен)
2. Хладилник, хладилна витрина (компресорен)
ПЕЧКИ ОТОПЛИТЕЛНИ
1. Печка отоплителна преносима за твърдо гориво
84
2. Печка отоплителна преносима за течно гориво
3. Печка отоплителна преносима - газова
4. Печка отоплителна преносима - електрическа
ЦЕНТРАЛНО ОТОПЛЕНИЕ
1. Котел отоплителен за твърдо гориво
2. Котел отоплителен за течно гориво
3. Котел отоплителен - газов
4. Котел отоплителен - електрически
Уреди отоплителни
1. Серпантина
2. Тръба отоплителна гладка
3. Тръба отоплителна ребреста
4. Радиатор
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ВЪТРЕШНИ ВОДОСНАБДИТЕЛНИ

И КАНАЛИЗАЦИОННИ СИСТЕМИ
Обзавеждане на клозети
Посоката на отвеждащия отклонител в хоризонталната плоскост да се покаже на чертежа
1. Клозетно седало с долно изливане
2. Клозетно седало с долно изливане
3. Клозетно клекало
85
4. Промивно казанче
Обзавеждане с мивки и вани

1. Мивка полукръгла
2. Мивка кухненска - с две отделения
3. Умивалник за ръце
4. Вана - обикновена
5. Душово корито плитко
6. Биде
Канализация
1. Подов сифон
2. Отток уличен и дворен с кофа
3. Подов сифон в мазе
ВЕНТИЛАЦИЯ
Общи означения
1. Приложение - Условните означения се прилагат при разработка
на секции, схеми и примери на функционална зависимост
2. Направление на потока
3. Навлажняване или изсушаване
4. Електрическо поле
5. Обръщателно или въртеливо движение
Строителни елементи
1. Транспортиране на въздуха. Измененията на посоката на
потока и отклоненията на въздуховодите се изчертават
съобразно прокарването на вентилационните линии.
1.1. Еднолинейно означение
1.2. Двулинейно означение
2. Спирателен елемент за регулиране на въздуха. Валиден както
за клапаните, така и за шибърите
86
3. Преминаване на въздух извън сферата на влияние

3.1. Вземане на въздух (отвън)
3.2. Изпускане на въздух (навън)
4. Преминаване на въздуха в сферата на влияние

4.1. Устройство за изпускане и разпределение на въздуха
всмукателен отвор
4.2. Устройство за отвеждане на въздуха
нагнетателен отвор
Строителни групи
1. Вентилатор
Общо означение (другите специфични отличителни белези се

приемат по 1.1. и 1.2.)
1.1. Центробежен вентилатор
1.2. Осов вентилатор
2. Въздухонагревател (калорифер)
3. Въздухоохладител
4. Въздушен филтър
ЕЛЕМЕНТИ НА СТОМАНОБЕТОННИ
КОНСТРУКЦИИ
Общи забележки към раздела
1. Означенията са предназначени за специалните чертежи на стоманобетонните
конструкции.
2. За елементите на стоманобетонните конструкции в разрез се ползват означенията
на раздел 5, с изключение на елементите на кофражните и арматурни чертежи, които се
изобразяват с контурни линии, без графическо означение на материала.
3. Арматурата в арматурните чертежи се показва при предположението, че бетонът е
прозрачен.
87
4. Твърдата арматура се изобразява като стоманена конструкция в бетона, в съгласие с
означенията на раздел 10.
АРМИРОВЪЧНИ ПРЪТИ
1. в разрез
• 1. Прът с куки и огъвка показан като
пример.
2. в страничен изглед
2. На арматурните планове за
плочи арматурните пръти се
показват в страничен изглед, т.е.
завъртeни на 90° около надлъжната
си ос и съвпадащи с плоскостта на
чертежа.
Край на пръта:
3. без кука и скоба
4. също, в съвпадаща Краят на пръта се засича с наклонена
проекция на пръти с под остър ъгъл черта.
различна дължина
5. с полукръгла кука в Означение на куката с уголемен
плоскостта на чертежа диаметър, изисква указването на
размерите.
6. със скобка (краят
на пръта огънат) в
плоскостта на чертежа
7. с полукръгла кука или
скоба, перпендикулярно на
чертежа
8. с резба Снаждане на пръти чрез застъпване
и заварки -вж. т. 20.
9. снаждане на пръти с
нагнетателна муфа
Пресичащи се пръти:
10. без превръзки или
заварки
11. с връзване Прилага се само ако е необходимо

да се отделят свързаните възли, в
случай че на чертежа има и прости
пресичащи се възли.
12. Армировъчен сноп, 1. Характера на армировката се
кабел, в разрез уточнява в спецификациите или чрез
изнасяне при разреза. 2. Снопчета в
разрез на дребно-мащабни чертежи
и в страничен изглед (независимо от
мащаба), се означават също така,
както и арматурните пръти.
88
13. Също, в канал
14. Също, в канало-

образувателя /тръба/
15. Равнинен скелет или Прилагат се като опростено
мрежа изобразяване на чертежите, в
които трябва да проличава другата
армировка, или в които не се изисква
показване на отделните пръти от
скелета(мрежите).
Отбелязване на позициите в арматурните чертежи

17. със съкратено изнасяне
5
с пълно изнасяне Цифрите пред знака
2ô20x580
5 Ф показват броя на
прътите
18. При посочване броя на прътите 2ô20x580
5
19. При посочване разстояние между Цифрата под чертата
прътите означава разстоянието
между прътите
20. Снаждане на пръти

20.1. Без кука чрез застъпване
20.2. С полукръгли куки чрез
застъпване
20.3. С къси куки чрез застъпване
20.4. С прави куки чрез застъпване
20.5. С челна заварка
20.6. Застъпени чрез заварка с
едностранен шев
20.7. Застъпени чрез заварка с
двустранен шев
20.8. Чрез заварка с накладки от
обла стомана
20.9. Чрез заварка с накладки от
ъглова или плоска стомана
89
ЕЛЕМЕНТИ НА МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ
Обща забележка към раздела
За означаване на метални елементи, в случай, че е необходимо да се отдели на чертежа
сечението от страничния изглед, се ползва означение № 8.
1. Елементи метални 1.Закръглението на ъглите на
в страничен прокатните профили се заменя с
изглед и в сечение пресичания на съответните контурни
в конструкции, линии на профила.
изготвени от 2. В дребномащабните чертежи
еднороден метал прокатният профил и листовият метал
се изобразяват с една линия
ОЗНАЧЕНИЯ В ИЗНЕСЕНИТЕ НАДПИСИ

1. Означенията са предназначени за изнесени надписи, които показват профила на метала
или сечението на елементите. Числените величини при означението на профилите са
приведени като примери;
2. Включените в означението със знака на профила числени величини дават характерния
размер (или размери) на профила по съответния стандарт. Означенията от 4 до 7 са
показани за нормални профили; числените величини дават височината на профила в мм. В
означенията на разновидностите на тези профили числените величини трябва да имат вид
на произведения със следното разположение на множителите:
за широкопоясни профили - височината на профила Х широчината на пояса;
за тънкостенни профили - височината на профила Х дебелината на стеблото Х широчината
на пояса;
за усилени профили - височината на профила Х широчината на пояса Х дебелината на
пояса.
3. Броят на профилите в сечението на елемента при схеми и общи изгледи на конструкциите
се означава с цифра пред знака на профила (напр. 2L 65 Х 65 Х 5). При наличие в сечението
на един профил или при изобразяване в нанесени надписи, знаците на всички профили,
които влизат в сечението на елемента в тяхното действително разположение, броят на
профилите в сечението не се показва (напр. 65 Х 65 Х 5; ][ 200).
4. В случаите, когато в проекта се предвиждат конструкции от различни метали, пред
означението на прокатните профили от всички метали, освен стомана, следва да се
поставят допълнителни буквени символи, които представляват началните букви на
съответстващите наименования на металите.
2. ъгъл равнораменен
100x100x10
3. ъгъл неравнораменен
100x65x8
4. двойно Т (двутавров)
300
5. У-профил
220
90
7. Зет-профил
180
8. Кръгло сечение
20
9. Квадратно сечение
20x20
10. Плоско сечение
11. Ламарина δ = 10
12. Ламарина рифелна Рифл δ = 6
13. Продупчено изтеглена Посочва се дебелината на
ламарина П. изт. δ = 10 изходната ламарина, от която се
изготвя
14. Тръба Първата числена величина
показва вътрешния диаметър на
30 x 3.5
тръбата, втората - дебелината
на стената й
15. Маркировъчен знак
Забележка: Означаването в чертежите на нитовете, болтовете и заваръчните съединеня

се приема съгласно действащите стандарти.
ЕЛЕМЕНТИ НА ДЪРВЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

Общи означения:
1. Означенията се отнасят за специалните чертежи на дървените конструкции.
2. За означаване елементите на дървените конструкции в разрез се използват означенията
№ 9 и № 10. За означаване на елементите на дървените конструкции в изглед се използват
същите означения, но с по-тънки и по-рядко разположени линии. Означенията в изглед
се прилагат само в случай на нужда за да се покаже материалът на елементите видим
отстрани или челно.
3. В чертежите с мащаб 1:20 и по-едър се допуска детайлно проекционно изобразяване на
съединенията (сглобките) на дървените конструкции.
4. При изобразяване на стоманени елементи, влизащи в състава на дървените конструкции,
трябва да се прилагат означенията на раздела за стоманени конструкции.
5. Конструктивното решение на възлите, използвани за показване означението на
средствата за съединение на дървените елементи, е прието като пример (същото се отнася
и за изображенията на металическите накладки във възлите).
6. Ако преобладаващото количество съединителни средства на дървените елементи
на чертежа е еднотипно, то изнесените надписи, показани в съответните означения, се
заменят с общи указания към листа.
91
Част от дървен елемент, показан в изглед:
1. труп, обла греда
2. бичена греда, дъска,

талпа
Снаждане на елементи при схематичните чертежи

в мащаб 1:100 и по-дребен
3. без наставка
4. с наставка
5. Снаждане на дъски чрез
лепене
Съединения чрез гвоздеи:

6. видими (забити откъм Числените величини
близката страна) означават броя, диаметъра
и дължината
7. невидими (забити Също

откъм обратната
страна)
8. с винтове за дърво 1. Вж. забележката на 6.

(с квадратна или 2. Прилагат се на чертежи
шестоъгълна глава) в мащаб 1:50 и по-едър. При
по-дребни мащаби винто-
вете в изглед се означават с
точки (вж. означ. на 6.)
9. на болтове, с гайки и Вж. забележката към 6

шайби
92

Диаметърът на кръгчетата за означаване (поставяне на номера) на позициите на
елементите се приема 5 - 7 mm
22. Отбелязване на
позиция със съкратено
изнасяне. 5
Отбелязване на позиция с
пълно изнасяне
Основни дървени елементи на конструкциите:

23. трупи ô 150
5
24. разбичени трупи В случай на нужда да се
(половинки) покаже броя на елементите
с еднакви позиции, които
ô 150/2
3 влизат в състава на разреза.
Това става чрез написване
на цифри пред изнасящия
надпис (напр.5ϕ150/2)
25. разбичени трупи ô 150/4 Също
(четвъртинки) 2
26. греди и дъски 100/60 Също, с поставяне размерите
7 на разреза в скоби
27. фурнирни плочи δ = 10
4
28. средства за съеди- На мястото на
.............
няване на дървените 10 многоточията се поставя
елементи съответния изнасящ надпис.
93
ЧОВЕКЪТ КАТО ИЗХОДНА МЯРКА
94
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ
Определена величина се означава с буква от латинската или с посочените
в таблицата по-долу букви от гръцката азбука без индекси или с индекси,
които служат за уточняване на характеристиката на тази величина.
Буква Означение Буква Означение

алфа α мю µ
бета β ню ν
гама Γγ кси ξ
делта ∆δ пи π
епсилон ε ро ρ
дзета ζ сигма Σσ
ета η тау τ
тета Θθ фи Φφ
капа κ пси ψ
ламбда Λλ омега Ωω
В означенията не се употребяват главната и малката буква “О, о” от

латинската азбука.
Индексите са цифрови и буквени. Буквените индекси се подразделят на
еднобуквени, двубуквени и трибуквени. За означаване на цифрови индекси се
използват арабски цифри, а за означаване на буквени индекси – букви от
латинската азбука.
Цифровите индекси се прилагат за изразяване на поредния номер на дадено
означение.
Еднобуквените индекси се прилагат за означаване на координатни оси,
разположения, вид на материала, напрегнато състояние, действащи
натоварвания и други характеристики.
Двубуквените и трибуквените индекси се прилагат в случаите, когато
използването на еднобуквените индекси може да доведе до неясноти и до
неточно определяне на исканата величина. Те се отделят от еднобуквените
индекси със запетая.
Индексите се разполагат от дясната страна на буквите, долу. Допуска се
при печатане на пишеща машина буквите и индексите да се печатат на
един ред.
Допуска се означенията на геометрични величини да се допълнят с вертикален
щрих от дясно, ако е необходимо да се означи, че се касае за натисковата
част на сечението или елемента.
95
1. Геометрични величини означения
Дължина, отвор l
Разстояние, размер a
Широчина b
Дълбочина d
Височина h
Дебелина t
Стъпка s
Радиус r
Диаметър d
Периметър u
Дължина на път (крива) s
Кривина e
Площ A
Обем V
Наклон i
Модул M
Основен модул M
Координационно междуосие (напречно, надлъжно) B, L
Координационна височина на етаж H
Координационен радиус R
Координационен диаметър D
2. Физико-механични величини означения

Време t
Скорост (линейна) v
Ускорение (линейно) a
Ускорение на силата на тежест (земно ускорение) g
Ъглов път φ
Ъглова скорост ω
Ъглово ускорение α
Период на колебание T
Честота на колебание f
Честота на въртене, число на обороти за единица време n
Ъглова честота ω
Дължина на вълна λ
Маса m
Плътност ρ
Инерционен момент на маса I
Центробежен инерционен момент на маса D
Статически момент на маса S
Инерционен радиус на маса i
96
Сила F
Тегло G
Относително тегло, обемно тегло γ
Коефициент на триене µ
Работа W
Енергия E
Мощност P
Коефициент на полезно действие η
Термодинамична температура T
Температура t
Коефициент на линейно разширение α
Коефициент на обемно разширение β
3. Величини при изчисляване на строителните конструкции означения

Товар F
Усилие S
Съпротивление R
Коефициент на надеждност γ
Постоянен съсредоточен товар G
Временен съсредоточен товар V
Съсредоточен товар от сняг S
Съсредоточен товар от вятър W
Съсредоточено сеизмично въздействие E
Постоянен разпределен товар g
Временен разпределен товар v
Разпределен товар от сняг s
Разпределен товар от вятър w
Надлъжна сила N
Напречна сила, сила на хлъзгане Q
Напрягаща сила P
Надлъжна сила на единица дължина или широчина n
Напречна сила на единица дължина или широчина q
Компоненти на преместването на точка по направление на оси u, v, w
x, y, z
Стрелка на провисване или обратно огъване f
Относителна линейна деформация ε
Коефициент на Паусон ν
Ъгъл на хлъзгане ν
Относително ъглово преместване γ
Ъгъл на завъртане, ъгъл на усукване θ
Ъгъл на вътрешно триене, ъгъл на естествен откос φ
Налягане p
Нормално напрежение σ
97
Тангенциално напрежение τ
Модул на еластичност E
Модул на хлъзгане G
Съпротивление на материала R
Момент M
Огъващ момент M
Усукващ момент T
Огъващ момент на единица дължина или широчина m
Усукващ момент на единица дължина или широчина t
Статически момент на сечение S
Инерционен момент на сечение I
Центробежен инерционен момент на сечение D
Съпротивителен момент на сечение W
Инерционен радиус на сечение i
Ядрово разстояние r
Стройност λ
Коефициент на надлъжно огъване φ
Ексцентрицитет (сила) e
Коефициент на коравина k
Коефициент на подаване (подаваемост) δ
Коравина на сечение B
Цилиндрична коравина D
Височина на натисковата зона в сечение x
Рамо на двоица вътрешни сили z
Коефициент на армиране µ
4. Величини в хидромеханиката означения

Динамичен коефициент на вискозността η
Кинематичен коефициент на вискозността ν
Площ на живото (полезното) сечение на потока S
Скорост на потока v
Коефициент на грапавост n
Модул на скоростта (скоростна характеристика) w
Градиент на скоростта γ
Водно количество на потока Q
Специфично водно количество на потока q
Хидравличен показател на леглото x
Наклон на свободната повърхност на потока I
Коефициент на филтрация k
Спадане (падане), напор H
Коефициент на свиване ε
Коефициент на скоростта на изтичане φ
98
Коефициент на водното количество на преливника m

Повърхностно напрежение σ
5. Величини в земната механика и механиката на земната основа означения

Обем на порите (порьозност) n
Коефициент на порите (порьозност) e
Водно съдържание на почвата w
Степен на водонасищане (влажност) Sr
Граница на протичане wL
Граница на източване (долна граница на пластичност) wp
Показател на пластичност Ip
Показател на протичане IL
Коефициент на консистенция Ic
Коефициент на уплътняване Cc
Коефициент на изменение на обема mv
Коефициент на консолидация cv
Слягане (пропадане) на земната основа s
Ъгъл на вътрешното триене на земната основа φ
Кохезия c
6. Величини на топлотехниката, вентилациите, осветлението и

означения
защитата от шума
Топлинен поток Q
Плътност на топлинния поток q
Топлоемкост C
Относителна топлоемкост c
Коефициент на топлопроводимост λ
Термично съпротивление R
Коефициент на топлоотдаване α
Коефициент на топлопреминаване R
Коефициент на топлинна активност на материала b
Коефициент но топлоусвояване на материала S
Характеристика на топлинната инерция D
Коефициент на температуропроводимост a
Парциално налягане на водната пара P
Коефициент на паропроницаемост δ
Абсолютна влажност на въздуха Φ
Относителна влажност на въздуха φ
Коефициент на въздухопроницаемост ε
Светлинен поток Φ
Осветеност E
Сила на осветлението I
Яркост L
99
Коефициент на светопоглъщане α
Коефициент на яркост β
Коефициент на светоотражение ρ
Коефициент на светопропускане τ
Скорост на звука c
Налягане на звука p
Мощност на звука p
Интензивност на звука I
Ниво на налягане на звука L
Ниво на мощност на звука Lp
Звукопоглъщане A
Коефициент на звукопоглъщане α
Време на реверберация T
ИНДЕКСИ
1. Еднобуквени индекси се приемат при следните означения:

Направление по оси x, y, z x, y, z
Площ a
Обем v
Време t
Полярен p
Хоризонтален h
Вертикален v
Напречен t
Надлъжен l
Вътрешен i
Външен e
Пояс на греди f
Стебло (стеничка) на греди w
Мощност p
Предназначение на конструкции n
Число дни j
Среден m
Характеристичен k
Нормативен n
Изчислителен d
Осигурен, обезпечен g
Граничен, краен u
Остатъчен r
Бруто b
100
Нето n
Налягане p
Опън t
Натиск c
Триене f
Граница на еластичност e
Граница на провлачване y
Граница на пластичност p
Вода w
Въздух a
Сух d
Материал m
Твърди частици на почва s
Бетон b
Корава армировка a
Ненапрегната армировка s
Напрегната армировка p
Товар f
Усилие s
Постоянен товар g
Временен товар v
Особен товар a
Товар от снега s
Товар от вятър w
Температура t
Сила f
Надлъжна сила n
Напречна сила q
Напрягаща сила p
Момент m
Усукване t
2. Двубуквени и трибуквени индекси се приемат при следните означения:
Среден mt
Бруто br
Нето nt
Вътрешен int
Външен ext
Номинален nom
Оценен est
Изчислителен cal
Приведен red
Наблюдаем obs
Ефективен ef
101
Допустим adm
Експлоатационен ser
Променлив var
Сумарен tot
Абсолютен abs
Относителен rel
Горен sup
Долен inf
Максимален max
Минимален min
Критичен cr
Граница lim
Еластичен el
Граница на пропорционалност pr
Пластичен pl
Компресионен oed
Сеизмично въздействие eq
Температура tem
Усукване tor
СПИСЪК НА ОЗНАЧЕНИЯТА В АЗБУЧЕН

ПОРЯДЪК
1. Главни букви от латинската азбука
А - площ
А - звукопоглъщане
В - координационно междуосие
В - коравина на сечение на елемент
С - топлоемкост
Сс - коефициент на свиване
D - координационен диаметър
D - центробежен инерционен момент на маса
D - центробежен инерционен момент на сечение
D - цилиндрична коравина
D - характеристика но топлинната инерция
E - енергия
E - съсредоточено сеизмично въздействие
E - модул на еластичност
E - осветеност
F - сила
F - товар
102
G - тегло
G - постоянен съсредоточен товар
G - модул на хлъзгане
H - координационна височина на етаж
H - спадане, напор
I - инерционен момент на маса
I - инерционен момент на сечение
I - сила на осветлението
I - интензивност на звука
Ic - коефициент на консистенция
IL - показател на протичане
Ip - показател на пластичност
L - дължина, отвор
L - координационно междуосие (за дължина)
L - яркост
L - ниво на налягане на звука
Lp - ниво на мощност на звука
M - модул
M - основен модул
M - момент
M - огъващ момент
N - надлъжна сила
P - мощност
P - напрягаща сила
P - мощност на звука
Q - напречна сила, сила на хлъзгане
Q - водно количество на потока
Q - топлинен поток
R - координационен радиус
R - съпротивление
R - съпротивление на материал
R - термично съпротивление
S - статичен момент на маса
S - усилие
S - съсредоточен товар от сняг
S - статичен момент на сечение
S - площ на живото (полезното) сечение на потока
S - коефициент на топлоусвояване на материала
S - степен на водонасищане (влажност)
T - период на колебание
T - термодинамична температура
T - усукващ момент
T - време на реверберация
103
V - обем
V - временен съсредоточен товар
W - работа
W - съсредоточен товар от вятър
W - съпротивителен момент на сечение
2. Малки букви от латинската азбука

a - разстояние, размер
a - ускорение (линейно)
a - коефициент на температуропроводимост
b - широчина
b - коефициент на топлинна активност на материала
c - кохезия (при почви)
c - относителна топлоемкост
c - скорост на звука
c - коефициент на консолидация
d - дълбочина
e - ексцентрицитет (сила)
e - коефициент на порите (порьозност)
f - честота на колебания
f - стрелка от провисване или обратно огъване
g - ускорение на силата на тежест (земно ускорение)
g - разпределен постоянен товар
i - наклон
i - инерционен радиус на маса
i - инерционен радиус на сечение
i - наклон на свободната повърхност на потока
k - коефициент на коравина
k - коефициент на филтрация
k - коефициент на топлопреминаване
l - дължина, отвор
m - маса
m - огъващ момент на единица дължина или широчина
m - коефициент на водното количество при преливник
mV - коефициент на изменение на обема
n - честота на въртене, число на оборотите за единица време
n - надлъжна сила на единица дължина или широчина
n - коефициент на грапавост
n - порьозност
p - налягане
p - парциално налягане на водната пара
104
p - налягане на звука
q - напречна сила на единица дължина или широчина
q - специфично водно количество на потока
q - плътност на топлинния поток
r - радиус
r - ядрово разстояние
s - стъпка
s - дължина на път (крива)
s - разпределен товар от сняг
s - слягане (пропадане) на земната основа
t - дебелина
t - време
t - температура
t - усукващ момент на единица дължина или широчина
u - периметър
u - компонента на преместването на точка по направление на ос х
v - скорост (линейна)
v - временен разпределен товар
v - компонента на преместването на точка по направление на ос у
v - скорост на потока
w - разпределен товар от вятър
w - компонента на преместването на точка по направление на ос z
w - модул на скоростта (скоростна характеристика)
w - водно съдържание на почвата
wL - граница на протичане
wp - граница на източване (долна граница на пластичност)
x - височина на натискова зона на сечение
x - хидравличен показател на леглото
z - рамо на двоица вътрешни сили
3. Главни букви от гръцката азбука

Φ - абсолютна влажност на въздуха
Φ - светлинен поток
4. Малки букви от гръцката азбука

α - ъглово ускорение
α - коефициент на светопоглъщане
α - коефициент на топлоотдаване
α - коефициент на светопоглъщане
α - коефициент на звукопоглъщане
β - коефициент на обемно разширение
β - коефициент на яркост
105
γ - относително тегло, обемно тегло
γ - коефициент на надеждност
γ - ъгъл на хлъзгане
γ - относително ъглово преместване
γ - градиент на скоростта
δ - коефициент на подаване (подаваемост)
δ - коефициент на паропроницаемост
ε - относителна линейна деформация
ε - коефициент на свиване
ε - коефициент на въздухопроницаемост
η - коефициент на полезно действие
η - динамичен коефициент на вискозността
θ - ъгъл на завъртане, ъгъл на усукване
λ - дължина на вълна
λ - стройност
λ - коефициент на топлопроводимост
µ - коефициент на триене
µ - коефициент на армиране
ν - коефициент на Пуасон
ν - кинематичен коефициент на вискозността
ρ - кривина
ρ - плътност
ρ - коефициент на светоотражение
σ - нормално напрежение
σ - повърхностно напрежение
τ - тангенциално напрежение
τ - коефициент на светопропускане
φ - ъглов път
φ - ъгъл на вътрешното триене, ъгъл на естествения откос
φ - коефициент на надлъжно огъване
φ - коефициент на скоростта на изтичане
φ - ъгъл на вътрешно триене на почва
φ - относителна влажност на въздуха
ω - ъглова скорост
ω - ъглова честота
5. Еднобуквени индекси
a - площ
a - въздух
a - корава армировка
a - особен товар
b - бруто (или br)
b - бетон
106
c - натиск
d - изчислителен
d - сух
e - външен (или ext)
e - граница на еластичност
f - пояс на греда
f - триене
f - товар
f - сила
g - осигурен, обезпечен
g - постоянен товар
h - хоризонтален
i - вътрешен (или int)
j - число дни
k - характеристичен
l - надлъжен
m - среден (или mt)
m - материал
m - момент
n - предназначение на конструкция
n - нормативен
n - нето (или nt)
n - надлъжна сила
p - полярен
p - мощност
p - налягане
p - граница на пластичност
p - напрегната армировка
p - напрягаща сила
q - напречна сила
r - остатъчен
s - твърди частици на почва
s - ненапрегната армировка
s - усилие
s - товар от сняг
t - време
t - напречен
t - опън
t - температура (или tem)
t - усукване (или tor)
u - граничен, краен
v - обем
v - вертикален
107
v - временен товар
w - стебло (стеничка) на греди
w - вода
w - товар от вятър
x - направление по ос х
y - направление по ос у
y - граница на провлачване
z - направление по ос z
6. Двубуквени и трибуквени индекси

abs - абсолютен
adm - допустим
br - бруто (или b)
cal - изчислителен
cr - критичен
ef - ефективен
el - еластичен
eq - сеизмично въздействие
est - оценен
ext - външен (или e)
inf - долен
int - вътрешен (или i)
lim - граница
max - максимален
min - минимален
mt - среден (или m)
nom - номинален
nt - нето (или n)
obs - наблюдение
oed - компресионен
pl - пластичен
pr - граница на пропорционалност
red - приведен
rel - относителен
ser - експлоатационен
sup - горен
tem - температура (или t)
tor - усукване (или t)
tot - сумарен
var - променлив
108
Територии, площи, обеми и
височини
ТЕРИТОРИИ, ПЛОЩИ,
ОБЕМИ И ВИСОЧИНИ
По основно предназначение териториите се определят като:
1. урбанизирани територии;
2. земеделски територии;
3. горски територии;
4. защитени територии;
5. нарушени територии.
Територия е съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни
характеристики и преобладаващо предназначение.
Поземлен имот е част от територията, определена с граници съобразно
правото на собственост.
По преобладаващо предназначение териториите и поземлените имоти се
определят за:
1. жилищни нужди;
2. производствени и складови дейности;
3. рекреационни дейности;
4. озеленени площи;
5. спорт и атракции;
6. културно историческо наследство;
7. обществено и делово обслужване;
8. движение и транспорт;
9. инженерно-техническа инфраструктура;
10. комунално обслужване;
11. земеделска дейност;
12. горски насаждения;
13. водни площи;
14. природна защита;
15. превантивна защита;
16. възстановяване и рекултивация;
17. специално предназначение;
18. смесено предназначение;
19. друго предназначение.
109
Преобладаващото предназначение се определя с общи устройствени
планове.
Конкретното предназначение се определя с подробни устройствени
планове.
Промяна на предназначението се извършва само чрез (след) промяна на
подробния устройствен план (ПУП), което става съобразно предвиден в
Закона ред.
КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

(според §1 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ)
Категории градове:
• много големи градове - над 200 000 жители;
• големи градове - от 100 000 до 200 000 жители;
• средни градове - от 30 000 до 100 000 жители;
• малки градове - от 10 000 до 30 000 жители;
• много малки градове - до 10 000 жители.
Категории села:
• много големи села - над 5 000 жители;
• големи села - от 2 000 до 5 000 жители;
• средни села - от 1 000 до 2 000 жители;
• малки села - от 250 до 1 000 жители;
• много малки села - до 250 жители.
ХАРАКТЕР НА ЗАСТРОЯВАНЕТО
(по чл. 23 от ЗУТ)
• ниско застрояване – с височина на сградите до 10 m;

• средно застрояване – с височина на сградите до 15 m;
• високо застрояване – с височина на сградите над 15 m;
• вилни зони – с височина на сградите до 7 m.
Височината на сградата се мери от котата на средното ниво на прилежащия
терен за съответната ограждаща стена:
- при сгради със стрехи – до котата на пресечната линия на фасадната
плоскост с покривната плоскост;
- при сгради с корнизи – до котата на горната повърхност на корниза;
- при сгради без корнизи и стрехи – до котата на най-високата точка на
ограждащите стени.
110
височини
УСТРОЙСТВО НА ОЗЕЛЕНЕНИ ТЕРИТОРИИ

(по чл. 30-33 от ЗУТ)
Нормативно необходимите минимални обществени озеленени площи са:

• за големи градове – 20 m2/жител;
• за средни градове – 18 m2/жител;
• за малки градове – 12 m2/жител;
• за много малки градове – 8 m2/жител;
• за всички села – 4 m2/жител.
Обществени озеленени площи са: всички паркове, градини, улично
озеленяване.
УСТРОЙСТВО НА ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ

(по чл. 14-17 от ЗУТ)
Жилищна територия е част от населено място, в което урегулираните

поземлени имоти (УПИ) са предназначени предимно за жилищно
застрояване.
В състава на жилищната територия се включват:
• жилищни терени (урегулирани жилищни имоти – УПИ);
• терени (УПИ) за обществени сгради;
• терени (УПИ) за обслужващи сгради;
• терени (УПИ) за улици и паркинги;
• терени (УПИ) за обществени озеленени площи;
Площта на жилищните терени като процент от площта на жилищните
територии трябва да бъде:
• в големи и средни градове – 50 - 55 %;
• в малки градове – 55 - 60 %;
• в много малки градове и във всички села – 65 - 75 %.
В жилищната територия се допускат само определен вид нежилищни
строежи, като: сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни и
религиозни дейности; магазини и заведения за хранене; мрежи на техническата
инфраструктура; озеленени площи; надземни и подземни гаражи за леки
автомобили; административни сгради; хотелски сгради; занаятчийски
работилници; сгради за безвредни производствени дейности; бензиностанции,
газостанции и автосервизи.
111
НЕОБХОДИМИ ПЛОЩИ (ТЕРЕНИ) ЗА
ЗАСТРОЯВАНЕ
• училища в новоусвоявани територии – 25 - 30 m2/ученик;
• колежи в новоусвоявани територии – 50 - 60 m2/ученик;
• учебно-производствени комплекси – 50 - 60 m2/ученик;
• училища над 16 класни стаи в градски територии – 8 m2/ученик;
• училища до 16 класни стаи в градски територии – 12 m2/ученик;
• болници до 200 легла – 95 - 100 m2/легло;
• болници от 200 до 400 легла – 40 - 60 m2/легло;
• болници над 400 легла – 75 - 80 m2/легло;
• домове “Майка и дете” – 40 - 60 m2/дете;
• домове за стари хора – 40 - 60 m2/обитател;
• домове за хора с увреждания – 70 - 90 m2/обитател;
• домове за деца с физически увреждания – 80 - 90 m2/обитател;
• домове за деца с умствена изостаналост – 40 - 60 m2/обитател;
• сиропиталища – 60 - 80 m2/обитател.
РАЗСТОЯНИЯ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА СГРАДИТЕ

За ниско застрояване:
най-малко 3 m до страничната граница;
най-малко 5 m към дъното на имота
За средно застрояване:
най-малко една трета от височината на сградата;
За високо застрояване:
най-малко една трета от височината на сградата;
За вилни зони:
най-малко 4 m до страничната граница;
В чл. чл. 31 – 35 на ЗУТ има допълнителни изисквания и/или облекчения за
разстоянията за разполагане на жилищните сгради
112
височини
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОТДЕЛНО ЖИЛИЩЕ В

СГРАДАТА
• самостоятелен вход;
• най-малко едно жилищно помещение;
• кухня или кухненски бокс;
• баня - тоалетна;
• складово помещение (може в мазето).
• светла височина на жилищните помещения ≥ 2,60 m
• светла височина в подпокривно пространство ≥ 2,30 - 1,50 m
• светла височина на жилищни помещения във вили ≥ 2,30 - 1,50 m
• светла височина на първи надземен етаж за магазини ≥ 3,20 m
СТАНДАРТ ЗА ПЛОЩИ И ОБЕМИ НА СГРАДИ

(по БДС 163-86)
Дефиниции за площи и обеми

№ Термин Дефиниция
1 ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ ОТ Площта от терена, заета от сграда или сгради,
ТЕРЕНА ограничена от нейното или тяхното очертание
(building area) по повърхността му.
2 БРУТО ПЛОЩ 1. Цялата площ, ограничена от външната повърх-
(gross area) ност на фасадните (външните) стени и/или от
- на помещение; мислените равнини, разполовяващи дебелината на
- на отворено вътр. ограничаващи стени (за помещение)
пространство; - външната повърхност на фасадната стена и/или
- на етаж; парапета (за оградено отворено пространство);
- на сграда; - хоризонталната проекция на контура на покри-
- на блок; ващия елемент (за неоградено покрито отворе-
- на секция и др. но пространство);
- външната повърхност на фасадните стени и
неправилно е досега парапети (за етаж на сграда, блок или секция
използваното: застроена на сграда)
площ и разгъната застроена 2. Сборът от бруто площите на всички етажи и
площ (РЗП) на използваемото подпокривно пространство (за
сграда, блок или секция на сграда)
3 КОНСТРУКТИВНА ПЛОЩ Частта от бруто площта, заета от напречните
(structural area) сечения на равнището на пода на вертикалните
- на помещение; конструктивни елементи (стени, колони, самос-
- на отворено тоятелни комини и вентилационни тела и др.) и
пространство; очертанията на помещение, отворено пространс-
- на етаж и др. тво, етаж и др.
113
4 НЕТО ПЛОЩ 1. Използваемата част от бруто площта, огра-
(net area) ничена от контура на съответните вертикал-
ни конструктивни елементи - стени, парапети,
колони (за помещение и оградено отворено про-
странство)
- хоризонталната проекция на контура на покри-
ващия конструктивен елемент и контура на под-
държащите го колони или стени (за неоградено
покрито отворено пространство)
2. Сборът от нето площите на всички помеще-
ния и отворени пространства (за етаж, сграда,
блок или секция на сграда)
5 ОСНОВНА ПЛОЩ Частта от нето площта, която е предназначе-
(base area) на за основните функции, характеризиращи същ-
ността на дадена сграда или част от сграда
6 СПОМАГАТЕЛНА ПЛОЩ Частта от нето площта, която е предназначе-
(auxiliary area) на за спомагателни функции в сграда или част от
сграда, пряко подпомагащи осъществяването на
основните функции
7 ОБСЛУЖВАЩА ПЛОЩ Частта от нето площта, която е предназначе-
(service area) на за задоволяване на битови потребности на об-
служващия персонал в обществена, производстве-
на, складова или друга подобна сграда
8 КОМУНИКАЦИОННА Частта от нето площта, която е предназначе-
ПЛОЩ на само за комуникация (в хоризонтално или вер-
(circulation area) тикално направление) - за придвижване на хора,
животни или превозни средства или за пренася-
не чрез инсталации на предмети, течности, газо-
ве, енергия и др.
9 ПЛОЩ ЗА ПРИДВИЖВАНЕ Комуникационна площ, предназначена за придвиж-
(moving area) ване на хора, животни или превозни средства или
за пренасяне на предмети (например площта на
входни вестибюли, стълбища, рампи, коридори, га-
лерии, асанс.шахти и др.)
10 ИНСТАЛАЦИОННА ПЛОЩ Комуникационна площ, предназначена за разпола-
гане на инсталации, уредби или техни части (нап-
ример площта на инсталационни шахти и кана-
ли, машинни помещения за асансьори, помещения
за сметопроводи, котелни помещения, абонатни
станции, помещения за хидрофорни уредби, инс-
талационни галерии и етажи и др.)
114
височини
11 БРУТО ОБЕМ 1. Цялото пространство, ограничено отстрани

(gross volume) от външната повърхност на фасадните (външни-
- на помещение; те) стени и/или от мислените равнини, разполо-
- на отворено вяващи дебелината на вътрешните ограничаващи
пространство; стени (за помещение);
- на етаж; - външната повърхност на фасадната стена и/
- на сграда; или на парапета (за оградено отворено простран-
- на блок; ство);
- на секция и др. - хоризонталната проекция на контура на пок-
неправилно е да се риващия конструктивен елемент (за неоградено
употребява застроен обем покрито отворено пространство) отдолу и от-
горе;
- от долната или горната повърхност на подо-
вете или от горната (външната) повърхност на
покрива или на друг покриващ конструктивен еле-
мент (за помещение и за неоградено покрито от-
ворено пространство);
- долната или горната повърхност на пода и от
мислената хоризонтална равнина, съвпадаща с гор-
ния ръб на парапета (за оградено отворено про-
странство).
2. Сборът от бруто обемите на всички помеще-
блок, секция на сграда).
12 НЕТО ОБЕМ (net volume) 1. Използваемата част от бруто обема, ограниче-
- на помещение; на от повърхността на съответните вертикал-
- на отворено ни (стени, парапети, колони и др.) и хоризонтал-
пространство; ни (подове, покрив, окачен тавани др.) конструк-
- на етаж; тивни елементи (за помещение);
- на сграда - повърхността на вертикалните конструк-
- на блок; тивни елементи, пода и тавана и от мислени-
- на секция и др. те вертикални равнини, съвпадащи с вътрешна-
неправилно е да се та повърхност на парапета (за оградено покри-
употребява полезен обем то отворено пространство);
- вътрешната повърхност на парапета, повърх-
ността на пода и мислената хоризонтална рав-
нина, съвпадаща с горния ръб на парапета (за ог-
радено открито отворено пространство);
- мислените вертикални равнини, съвпадащи с
контура на покриващия конструктивен елемент,
неговата долна повърхност, повърхността на
поддържащите го колони или стени и повърх-
ността на пода (за неоградено покрито отворе-
но пространство).
2. Сборът от нето обемите на всички помеще-
блок или секция на сграда)
115
ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБЕМИТЕ И
ПЛОЩИТЕ
Според изискванията на БДС 163-86 при изчисляване се спазват следните
правила:
1. Площите на сгради и части от сгради (блокове, етажи, помещения,
отворени пространства) се изчисляват по хоризонталната им проекция
на равнището на горната повърхност на пода в най-ниската му част, по
правилата на геометрията, в квадратни метри, с точност до втория
десетичен знак въз основа на окончателните размери (включващи и
предвидените в проекта дебелини на мазилки, облицовки, обшивки и др.,
без дебелините на подовите первази, цокли и др.), закръглени до 2 cm.
При съществуващи сгради и части от сгради площите се изчисляват с
действителните размери.
2. При изчисляване на застроената площ от терена се има предвид
хоризонталната проекция на очертанието на сградата върху терена, в
което се включват и издадени над терена осветителни дворове и шахти,
лежащи на терена тераси, външни стълби, рампи и др. Не се включват
части от сградата, които не се издават над терена, свободностоящите
външни стълби, рампите, колоните и др., както и проходите за обществено
използване.
3. Бруто площта на сграда се изчислява като сбор от бруто площите на
всички нейни етажи (надземни, полуподземни и подземни), на използваемото
подпокривно пространство, на машинни помещения, издадени над покрива,
и на покривната тераса, ако има такава. В нея се включва и площта на
покрити неоградени подходни пространства. Не се включват площадки към
технологични съоръжения (в производствени сгради), които не са част от
съответен етаж.
4. Конструктивната площ се изчислява отделно за равнището на всеки
етаж. В нея се включват и площите на хоризонталните напречни сечения
на отворите за врати и прозорци, на ниши, изрези и др. в ограждащите
стени. Не се счита за конструктивна площ площта на преместваеми или
подвижни стени и на шкафове-стени.
5. Нето площите се изчисляват с окончателните размери (нето размерите,
светлите размери) на съответните помещения или отворените пространства.
В тях не се включват площите на хоризонталните напречни сечения на
отворите за врати и прозорци, на ниши, изрези и др. в ограждащите
стени.
5.1. Нето площта на етаж включва и нето площите на стълбища, асансьори,
инсталационни, проветрителни и осветителни шахти, а за първия етаж -
и площта на покрити неоградени предвходни пространства.
5.2. Нето площта на пространството, преминаващо през няколко етажа, се
включва само в площта на етажа, от който то е достъпно.
5.3. В нето площта на покривна тераса не се включват площите на земните
и куполни покривни осветители, вентилационни и димоотвеждащи комини и
други подобни надстройки.
116
височини
6. Обемите на сгради и части от сгради (блокове, секции, етажи, помещения,

отворени пространства) се изчисляват по правилата на стереометрията,
в кубически метри, с точност до втория десетичен знак въз основа
на съответните площи и окончателните височини (при съблюдаване на
предвидените в проекта дебелини на подови настилки, мазилки, обшивки
и др.), закръглени на 2 сm. При съществуващи сгради и части от сгради
обемите се изчисляват с действителните височини.
7. Обемът на сграда (бруто или нето) се изчислява като сбор от обемите
(бруто или нето) на всички нейни етажи (надземни, полуподземни и подземни),
на използваемото подпокривно пространство и на покривната тераса, ако
има такива. В него се включва и обемът на покрити неоградени предвходни
пространства. Не се включват обемите на декоративни профили, издатини
или вдлъбнатини, на второстепенни сградни части, като избени осветителни
шахти и дворове, проходи за обществено използване, капандури, зенитни и
куполни покривни осветители, слънцезащитни устройства, козирки, корнизи,
стрехи, вентилационни и димоотвеждащи комини, издадени над покрива,
външни стъпала, стълби, рампи, ивични и единични фундаменти, непроходими
инсталационни канали и други подобни.
8. Бруто обемите на различните помещения и покрити отворени
пространства се изчисляват със следните бруто височини:
1) в най-долен етаж - от долната повърхност на пода до повърхността на
подовата настилка на по-горния етаж;
2) в междинен етаж - между горните повърхности на ограничаващите го
подове;
3) в последен или тавански етаж или на подпокривно пространство - от
повърхността на подовата настилка до горната (външната) повърхност на
покрива, включително предвиденото покривно покритие или обшивка;
4) в етаж или част от етаж над отворено пространство (например над
проход, при еркери и др.) - от долната повърхност на пода (включително
евентуална топлоизолация, мазилка, обшивка) до горната или долната
повърхност на ограничаващия ги отгоре под;
5) на проход - от горната повърхност на настилката до долната повърхност
на ограничаващия го отгоре под на етаж;
6) на неоградено покривно предвходно пространство - от равнището на
подовата настилка до горната повърхност на покриващия конструктивен
елемент или до долната повърхност на ограничаващия го отгоре под на
етаж.
9. Бруто обемът на мислена част от покрито пространство, преминаваща
през няколко етажа, се изчислява със съответстващата й бруто
височина.
10. Бруто обемът на оградено отворено пространство се изчислява с бруто
височина, равна на разстоянието между долната (когато е над друго
отворено пространство) или горната (когато е над помещение) повърхност
на пода и мислената равнина, минаваща по горния ръб на парапета.
11. Нето обемите на различните помещения и покрити отворени
пространства се изчисляват с нето височини, равни на разстоянието от
повърхността на подовата настилка до долната повърхност на ограничаващия
117
ги отгоре конструктивен елемент (под, окачен таван, покрив, козирка и
др.).
12. Нето обемът на мислената част от покрито пространство,
преминаваща през няколко етажа, се изчислява със съответствуващата й
нето височина.
13. Нето обемът на оградено открито отворено пространство се изчислява
с нето височина, равна на разстоянието от повърхността на подовата
настилка до мислената равнина, минаваща по горния ръб на парапета.
14. При необходимост нето обемът на сграда или част от сграда може да
се разчлени на съответстващи на различните нето площи обеми - основен
обем, спомагателен обем, обслужващ обем, комуникационен обем и др.
НЕОБХОДИМИ ПЛОЩИ И ВИСОЧИНИ

Складови сгради за строителни материали
Максимална височина за
Характе- Натовар-
складиране на материала в
№ ристика Начин на ване за
m при обработка с:
по Вид на товара на опаков- съхране- един ме-
ред ката и то- ние тър висо- трансма-
вара чина в t/m2 кран нипула- повдигач
мостов
тор
1 2 3 4 5 6 7 8
1. Стомана кръгла, поединично, стелаж
2,0 - 3,0 2,4 - -
квадратна и др. стойков,
връзки, стелаж
1,2 - 2,0 - 10 - 12 4,8
конзолен,
палети стиф 2,4 - 4,2 2,4 - 2,4
2. Стомана пакети стелаж
1,5 - 2,5 - 8 4,8
листова тънка стойков,
стелаж
1,2 - 2,0 - 10 4,8
конзолен,
стиф до 4,0 2,4 - 2,4
3. Тръби стоманени връзки стелаж
до 1,0 2,4 - -
стойков,
стелаж
до 0,5 - 10 - 12 4,8
конзолен,
стиф до 1,0 2,4 - 2,4
4. Арматура кашони, стелаж
0,8 - 1,1 - 10 - 18 6,4
стойков,
сандъци, стиф
- 2,4 - 2,4
палети
118
височини
1 2 3 4 5 6 7 8
5. Железарски сандъци, стелаж
изделия стойков, 0,2 - 0,6 - 10 - 18 6,4
палети, стиф
- 2,4 - -
поединично
6. Цимент торби, стиф
до 0,9 3,0 - 3,0
палети
7. Дърва кръгли поединично стиф
0,2 - 0,5 5,0 - 2,4
бичени
8. Плоскости пачки стиф
до 0,4 4,0 - 2,4
дървени
9. Тухли палети стиф
1,1 - 1,4 2,4 - 4,0
обикновени
10. Тухли кухи палети стиф 0,8 - 1,3 2,4 - 4,0
11. Керемиди палети стиф 1,2 - 1,6 2,4 - 4,0
12. Бетонни, поединично, стиф
стоманобетонни палети
1,4 - 1,5 2,4 - 4,0
и каменинови
тръби
Навеси за горивни и строителни материали

№
Вид на Начин на Натоварване Ъгъл на Вид на
по
материала съхранение t/m3 откоса ° механизацията
ред
1 2 3 4 7 6
1. Вар негасена насипно, товарачна
стиф 0,5 - 1,0 25 - 50 машина или
кран с грайфер
2. Гипс на прах насипно 1,0 - 1,3 “
3. Въглища едри насипно
0,82 - 0,9 45 - 50 “
и брикети
4. Въглища насипно
0,65 - 0,85 35 - 50 “
лигнитни
5. Въглища черни насипно
0,8 - 0,9 30 - 45 “
каменни
Летни ресторанти с градини

№ Квадратура в m2 на едно място за сядане при
по Помещение брой на местата в залата и градината
ред 400 800 1600
1 2 3 4 5
1. Зала за хранене 1,30 1,3 1,3
119
2. Преддверие, гардероб, стая
за артисти и инструменти, 0,10 0,07 0,05
тоалетни и умивални
Всичко: 1,40 1,37 1,35
Производствени помещения
3. Офис 0,13 0,11 0,08
4. Мокър бюфет 0,03 0,02 0,012
5. Студена кухня с бюфет и
0,09 0,074 0,05
сладкарски бюфет
6. Топла кухня 0,23 0,16 0,10
7. Сладкарска кухня 0,07 0,05 0,03
8. Умивалня – кухненски съдове 0,03 0,02 0,012
9. Умивалня – съдове от
0,06 0,035 0,02
залата
10. Подготвителна – месо 0,03 0,02 0,012
11. Подготвителна – риба 0,02 0,01 0,005
12. Подготвителна – зеленчук 0,04 0,024 0,016
13. Стая за главния готвач и за
0,02 0,013 0,009
дневна дажба
Всичко: 0,75 0,536 0,346
Охлаждаеми складове – камери (шкаф)
14. За месо 0,025 0,018 0,012
15. За месни продукти (колбаси,
0,008 0,006 0,004
шунки и др.)
16. За млечни продукти и
0,012 0,009 0,006
мазнини
17. За сладкарска продукция 0,010 0,007 0,005
18. За напитки 0,030 0,020 0,015
19. За студена кухня 0,013 0,010 0,007
20. Преддверие и машинно
0,020 0,015 0,010
отделение
Всичко: 0,118 0,085 0,059
Неохлаждаеми складове
21. Приемане на суровини и
0,040 0,025 0,015
полуфабрикати
22. За зеленчук и плодове 0,050 0,040 0,030
23. За сухи продукти 0,065 0,055 0,030
24. За вина и други напитки 0,080 0,063 0,050
25. За бира 0,030 0,020 0,013
26. За гориво
- въглища 0,08 0,056 0,040
- нафта 0,02 0,016 0,010
27. За зимнина - - -
28. За амбалаж 0,060 0,045 0,025
120
височини
29. За бельо и инвентар 0,050 0,045 0,035

30. За отпадъци, метли и кофи 0,015 0,009 0,006
Всичко: 0,470 0,358 0,244
0,410 0,318 0,214
Административно – битови помещения
31. Канцеларии 0,050 0,030 0,020
32. Стая за персонала и столова 0,050 0,035 0,020
33. Гардероб, душ и клозет за
0,110 0,090 0,060
персонала
Всичко: 0,210 0,155 0,100
Всичко за едно място: 2,945 2,504 2,099
2,885 2,464 2,069
Гостилници
по Помещение брой на местата в залата
ред 50 100 150
1 2 3 4 5
1. Зала за хранене 1,20 1,20 1,20
2. Преддверие, гардероб,
0,30 0,25 0,22
умивални и тоалетна
Всичко: 1,50 1,45 1,42
3. Офис или линия за
0,18 0,16 0,14
самообслужване
4. Мокър бюфет 0,09 0,07 0,05
5. Студена кухня с бюфет и
0,09 0,08 0,055
сладкарски бюфет
6. Топла кухня 0,55 0,36 0,33
7. Сладкарска кухня - - 0,10
8. Умивалня – кухненски съдове - 0,08 0,005
0,12 0,10 0,08
залата
10. Подготвителна – месо 0,12 0,09 0,07
11. Подготвителна – риба
12. Подготвителна – зеленчук 0,12 0,08 0,07
13. Стая за главния готвач и за
- - 0,03
дневна дажба
Всичко: 1,27 1,02 0,99
Охлаждаеми складове – камери (шкаф)
14. За месо 0,03 0,032 0,025
- - 0,015
мазнини
121
16. За напитки 0,02 0,02 0,02
17. За готова продукция и
0,02 0,02 0,02
- 0,04 0,03
отделение
Всичко: 0,07 0,112 0,11
19. Приемане на суровини и
0,09 0,08 0,06
21. За сухи продукти 0,14 0,12 0,11
22. За вина и други напитки 0,22 0,18 0,10
23. За бира - - 0,05
24. За гориво 0,16 0,14 0,12
25. За зимнина 0,12 0,08 0,07
26. За амбалаж 0,18 0,14 0,12
27. За бельо и инвентар 0,08 0,06 0,05
28. За отпадъци, метли и кофи 0,05 0,04 0,03
Всичко: 1,16 0,92 0,78
29. Канцелария - - 0,04
30. Стая за персонала и столова - 0,12 0,06
0,25 0,12 0,10
персонала
Всичко: 0,25 0,24 0,20
Закусвални
по Помещение брой на местата в залата
ред 50 100 150
1 2 3 4 5
1. Зала за хранене 1,20 1,10 1,10
2. Преддверие, умивалня,
0,15 0,13 0,11
тоалетна
Всичко: 1,35 1,23 1,21
3. Линия за самообслужването 0,28 0,20 0,16
4. Кухня – топла и студена 0,44 0,26 0,22
5. Подготвителна за месо и
0,12 0,09 0,07
риба
6. Подготвителна за зеленчук 0,12 0,08 0,07
122
височини
7. Умивалня – кухненски съдове - 0,06 0,05

0,18 0,10 0,09
залата
Всичко: 1,14 0,79 0,66
Охлаждаеми складове - камери (шкаф)
9. За месо 0,06 0,05 0,025
0,02
мазнини
11. За готова продукция 0,02 0,01 0,01
0,04 0,03 0,025
отделение
Всичко: 0,12 0,09 0,08
15. За бира и други напитки 0,22 0,18 0,15
16. За гориво, зимнина и амбалаж 0,16 0,14 0,12
17. За отпадъци 0,05 0,04 0,03
Всичко: 0,63 0,50 0,40
18. Стая за персонала и
- 0,10 0,08
канцелария
0,25 0,12 0,10
персонала
Всичко: 0,25 0,22 0,18
Кебапчийници (бира скара)

Квадратура в m2 на едно
№
място при общ брой на
по Помещение
местата за сядане
ред
25 50
1 2 3 4
1. Зала за хранене с градината 1,00 1,00
2. Преддверие, умивалня, тоалетна 0,15 0,13
Всичко: 1,15 1,13
3. Мокър бюфет 0,25 0,18
4. Топла кухня – скара с умивалня кухненски
0,22 0,16
съдове
5. Подготвителна за месо 0,16 0,12
6. Подготвителна за зеленчук 0,16 0,12
123
7. Умивалня за съдове от залата и градината 0,12 0,10
Всичко: 0,75 0,56
Охладителни складове (шкафове)
8. За месо 0,02 0,03
9. За напитки 0,01 0,02
10. Преддверие с машинно отделение - -
Всичко: 0,03 0,05
11. За зеленчук и плодове 0,25 0,20
12. За сухи продукти
13. За бира и други напитки 0,28 0,22
14. За гориво, зимнина и амбалаж 0,25 0,18
15. За отпадъци 0,05 0,04
Всичко: 0,83 0,64
16. Стая за персонала и канцелария - -
17. Гардероб, душ и клозет за персонала 0,30 0,22
Всичко: 0,30 0,22
Всичко за едно място: 3,06 2,60
Бирарии
№ Квадратура в m2 на едно място при общ брой
по Помещение на местата за сядане
ред 100 200 400
1 2 3 4 5
1. Зала за хранене с градината 1,00 1,00 1,00
2. Преддверие, умивалня,
0,10 0,09 0,08
тоалетна
Всичко: 1,10 1,09 1,08
3. Мокър бюфет 0,07 0,04 0,03
4. Топла кухня – скара с
0,16 0,13 0,10
умивалня, кухня, съдове
5. Подготвителна за месо 0,06 0,035 0,025
6. Подготвителна за зеленчук 0,06 0,025 0,015
7. Умивалня за съдове от
0,08 0,06 0,04
залата и градината
Всичко: 0,43 0,29 0,21
Охлаждаеми складове (шкафове)
8. За месо 0,024 0,018 0,013
9. За напитки 0,02 0,02 0,013
124
височини
10. Преддверие с машинно

0,04 0,03 0,02
отделение
Всичко: 0,084 0,068 0,053
12. За сухи продукти 0,10 0,08 0,045
13. За бира и други напитки 0,16 0,12 0,07
14. За гориво, зимнина и амбалаж 0,16 0,13 0,08
15. За отпадъци 0,04 0,02 0,01
Всичко: 0,535 0,405 0,24
16. Стая за персонала и
0,12 0,06 0,05
канцелария
0,15 0,12 0,08
персонала
Всичко: 0,27 0,18 0,13
Пивници
№
място за сядане при брой на
местата в залата
ред
25 50
1 2 3 4
1. Зала за консуматори 1,00 1,00
Всичко: 1,12 1,10
3. Бюфет – мокър и мезета (бар) 0,24 0,14
4. Студена кухня
0,22 0,16
5. Подготвителна
6. Умивалня за съдове от залата 0,18 0,12
Всичко: 0,64 0,42
7. За студена кухня 0,04 0,03
8. За напитки - -
Всичко: 0,04 0,03
9. За хранителни продукти 0,16 0,12
10. За вино и други напитки 0,40 0,32
125
Всичко: 0,88 0,65
Аперитиви
№
място за сядане при брой на
местата в залата
ред
25 50
1 2 3 4
1. Зала за консуматори 1,00 1,00
Всичко: 1,20 1,14
3. Бюфет – мокър и мезета (бар) 0,40 0,28
4. Студена и топла кухня 0,32 0,16
5. Подготвителна 0,10
6. Умивалня за съдове от залата 0,18 0,12
Всичко: 0,90 0,66
7. За студена кухня 0,08 0,06
8. За напитки 0,02 0,06
Всичко: 0,10 0,12
9. За хранителни продукти 0,24 0,16
10. За вино и напитки 0,64 0,60
Всичко: 1,28 1,10
Сладкарници
№ Квадратура в m2 на едно място за
по Помещение сядане при брой на местата в залата
ред 25 50 75 100
1 2 3 4 5 6
1. Зала за консумации 1,00 1,00 1,10 1,10
126
височини
2. Изложбени щандове и бюфет 0,30 0,24 0,16 0,14

3. Преддверие, гардероб, тоалетна - - 0,10 0,10
Всичко: 1,30 1,24 1,36 1,34
4. Офис - - - -
5. Кухня (топла, студена, млечна,
- - - -
кафе)
6. Умивалня за кухненски съдове - - - -
7. Умивалня за съдове от залата 0,06 0,06 0,05 0,05
Всичко: 0,06 0,06 0,05 0,05
8. Хладилни витрини към щандовете 0,06 0,05 0,045 0,04
9. За продукти - - - -
Всичко: 0,06 0,05 0,045 0,04
10. За сухи продукти - - - -
11. За амбалаж и др. 0,15 0,10 0,08 0,07
Всичко: 0,15 0,10 0,08 0,07
12. Канцелария и стая за персонала - - - -
- 0,12 0,10 0,09
персонала
Всичко: - 0,12 0,10 0,09
Всичко за едно място: 1,57 1,57 1,635 1,79
Кафе - сладкарници
Квадратура в m2 на едно място
№
при общ брой на местата за
сядане
ред
100 200 400
1 2 3 4 5
1. Зала за консумация 1,20 1,20 1,30
2. Изложбени щандове и бюфет 0,15 0,10 0,08
3. Преддверие, гардероб, тоалетна 0,12 0,25 0,18
Всичко: 1,47 1,55 1,56
4. Офис 0,07 0,05 0,04
5. Кухня (топла, студена, млечна, кафе) 0,14 0,075 0,06
6. Умивалня за кухненски съдове 0,025 0,012
7. Умивалня за съдове от залата 0,05 0,035 0,025
Всичко: 0,26 0,185 0,137
127
Охлаждаеми камери (шкаф)
8. Хладилни витрини към щандовете 0,04 0,03 0,02
9. За продукти 0,01 0,02 0,01
Всичко: 0,05 0,05 0,03
11. За амбалаж и др. 0,08 0,06 0,05
Всичко: 0,18 0,13 0,10
16. Канцелария и стая за персонала 0,08 0,06 0,06
17. Гардероб, душ и клозет за персонала 0,06 0,06 0,06
Всичко: 0,14 0,12 0,12
Кафенета
Квадратура в m2 на едно място за
№ по
Помещение сядане при брой на местата в залата
ред
50 75 100 200
1 2 3 4 5 6
1. Зала за посетители 1,00 1,00 1,10 1,20
2. Изложбени щандове и бюфети 0,16 0,18 0,10 0,08
3. Преддверие, гардероб, тоалетна - - 0,12 0,25
Всичко: 1,16 1,18 1,32 1,53
Производствени помещения и складове
4. Кухня 0,12 0,10 0,09 0,07
5. Умивалня за съдове от залата 0,05 0,04 0,035 0,025
6. Складове 0,08 0,06 0,05 0,03
Всичко: 0,25 0,20 0,175 0,125
7. Административно – битови
0,16 0,16 0,14 0,12
помещения
Всичко за едно място: 1,57 1,54 1,635 1,775
Минимални височини на производствените, спомагателните и

битовите помещения в заведенията за обществено хранене
№ Минимална височина от пода до
по Наименовение на помещението тавана в метри
ред в самост. сгради в други сгради
1. Кухня при капацитет на залата до
3,00 2,80
400 места
128
височини
2. Кухня при капацитет на залата над

3,50 3,50
400 места
3. Бюфет, офис, умивалня,
подготвителна, склад за продукти и 3,00 2,80
напитки
4. Гардероб, тоалетна, клозет кабина
за душ, склад за бельо и малоценни
2,60 2,60
материали, канцелария и помещение
за персонала
Приемни и работни помещения за битови услуги
Помещения за посетители - площи

В приемателни В предприятията, извършващи
пунктове (без услугите
производствена
Вид услуги
работа) m2 за
Измерител Площ, m2
един приемащ
поръчки
1 2 3 4
1. Направа и поправка на m2 на 1 2,5 m2 - до 10
облекло работно място работни места;
25
1,5 m2 - на всяко
следващо
2. Направа и поправка m2 на 1 2,5 m2 - до 5
на обувки и кожена работно място работни места;
галантерия 12 1,5 m2 - на всяко
следващо работно
място
3. Химическо чистене и m2 на 1, 12
боядисване на облекло, към приемащ
12
промишлени бази поръчки към
базите
4. Бързо (експресно) m2 на 1 kg 0,2 m2 - до 150
химическо чистене, почиствани kg;
химическо чистене със дрехи на смяна 0,1 m2 - на всеки
-
самообслужване, пране на следващ kg
бельо със самообслужване,
бързо пране на ризи
5.1. Ремонт и поръчки на m2 на 1 2,2 m2 - до 5
метални изделия и битови работно място работни места;
12
електроприбори 1,5 m2 - на всяко
следващо място
129
5.2. Ремонт на m2 на 1 4 m2 - до 5
телевизионни и работно място работни места;
12
радиоапаратури, музикални 1,5 m2 - на всяко
инструменти следващо място
5.3. Поправка на часовници, m2 на 1 2,2 m2 - до 5
фотокиноапаратура, работно място работни места;
оптика, изделия от 6 1,5 m2 - на всяко
пластмаса, ювелирни и следващо работно
гравьорни работи място
6. Даване под наем на - -
предмети за домашни
18
потреби и с културно-
битово предназначение
7. Обработка на фото- и - -
12
киноматериали
8. Фотоателиета за на 1 12 m2
направа на снимки за предприятие
-
документи, студии за
звукозаписи
9. Фотоателиета за на 1 30 m2
-
групови снимки предприятие
10. Бръснаро-фризьорски и на 1 работно 2,5 m2 - до 10
козметични салони място работни места;
- 1,5 m2 - на всяко
следващо работно
място
11. Машинописни услуги на 1 приемащ 6 m2
6
поръчки
12. Книговезки услуги на 1 приемащ 6 m2
6
поръчки
13. Бюра за услуги 6 - -
Работни помещения – площи

Вид на услугите и помещения Единица мярка Площ, m2
1 2 3
1. Направа и поправка на облекло,
шапкарски и трикотажни изделия:
- направа и поправка с леки платове, m2 на 1 раб. място 6
шапкарски изделия; ушиване и поправка на
трикотажни изделия
- направа и поправка на горно облекло m2 на 1 раб. място 7
- разкрояване на облекло, плисе и гофре m2 на 1 раб. място 12
- плетени трикотажни изделия, m2 на 1 раб. място 8
кожухарски работи
130
височини
2. Поправка на обувки и кожена

галантерия:
- поправка на обувки m2 на 1 раб. място 8
- кожена галантерия m2 на 1 раб. място 6
3. Химическо чистене на облекло:
- експресно почистване на петна, m2 на 1 раб. място 15
експресно химическо чистене при
производителност в смяна в kg:
- от 50 до 150 kg m2 за 1 kg обработвани 1,4
дрехи в смяна
- над 150 kg m2 за 1 kg обработвани 1
- химическо чистене със самообслужване m2 за 1 kg обработвани 1,4
- промишлена база за химическо чистене определя се съгласно
технолог. оборудване
- лаборатория m2 за едно предприятие 12
4. Пране на бельо със самообслужване,
експресно пране на ризи, пране и гладене
на бельо при производителност бельо в
смяна в kg:
- до 125 kg m2 на 1 kg бельо в смяна 0,8
- над 125 kg m2 на 1 kg бельо в смяна 0,5
5. Ремонт на метални изделия:
- малогабаритни m2 на 1 раб. място 6
- едрогабаритни m2 на 1 раб. място 12
6. Ремонт на битови електроприбори
(битова техника):
- малогабаритни m2 на 1 раб. място 6
- едрогабаритни m2 на 1 раб. място 12
7. Поправка на радиоапаратури и m2 на 1 раб. място 10
телевизори
8. Поправка на часовници, ювелирни и m2 на 1 раб. място 4,5
гравьорни работи, ремонт на фото-
киноапаратури, оптика, изделия от
пластмаси
9. Поправка на музикални инструменти:
- безклавишни m2 на 1 раб. място 9
- клавишни m2 на 1 раб. място 15
10. Фотография:
- зала за фотоснимки m2 за 1 предприятие 36
- зала за групови фотоснимки m2 за 1 предприятие 60
- зала за фотоснимки за документи m2 за 1 предприятие 18
- помещения за обработка на m2 на 1 лаборант 10
фотоматериали
131
11. Бръснаро-фризьорски и козметични салони:
- фризьорски салон (за жени) m2 на 1 раб. място 8
- фризьорски салон (за мъже) m2 на 1 раб. място 6
- маникюр m2 на 1 раб. място 6
- педикюр m2 на 1 раб. място 6
- козметичен кабинет (за едно работно m2 на 1 раб. място 9,6
място)
- козметични кабинети (за две и повече m2 на 1 раб. място 8
работни места)
- лаборатория за кола-маски m2 на 1 раб. място 4 m2 за 1
място;
- душ-кабини затворени (индивидуални) за m2 за всеки пет 2 m2 за
салони с повече от пет работни места работни места всяко
следващо 2,7
12. Машинописни услуги m2 на 1 раб. място 4
13. Книговезници (включително помещение m2 на 1 раб. място 15
за лепене)
14. Студии за звукозаписи:
- зала за звукозаписи m2 за 1 предприятие 25
- апаратна за записи m2 за 1 работно място 6
- кабинет за презаписване m2 на 1 раб. място 5
Необходими складови помещения

Площ в m2
В приемателни
пунктове (без
Вид на услугите производствена В предприятия, за
дейност) за 1 работник
1 приемащ
поръчки
1 2 3
1. Направа и поправка на облекло 1,5 m2 - до 40
работници;
20
1 m2 на всеки
следващ работник
2. Направа и поправка на шапкарски изделия,
8 0,5
поправка на трикотажни изделия
2
3. Поправка на обувки и кожена галантерия 2,5 m - до 10
работници;
12
2 m2 на всеки
4. Приемателен пункт за химическо чистене 16 -
5. Експресно почистване на петна - 1
6.1. Ремонт и изработване на металоизделия,
20 5
битови електроприбори (битова техника)
132
височини
6.2. Поправка на радиоапаратури и

20 5
телевизори
7. Поправка на часовници, ювелирни и
5 1
гравьорни услуги
8. Поправка на музикални инструменти 20 4
9. Ремонт на фото-киноапаратури, оптика,
3 2
изделия от пластмаса
10. Предмети под наем, домашни потреби и
35 -
културно-битови вещи
11. Фотография - 2
12. Бръснаро-фризьорски и козметични салони 1,5 m2 до 10
работника;
-
1 m2 за всеки
13. Машинописни услуги 2 0,5
14. Книговезки услуги 2 2
15. Химическо чистене със самообслужване, За цялото
експресно химическо чистене, пране на бельо предприятие
със самообслужване, експресно пране на ризи се приема
- оразмеряване по
0,1 m2 на 1 kg
обработвани вещи,
на смяна
Минимални ширини на проходите за движение при магазините за

хранителни и нехранителни стоки със самообслужване, открит
показ на стоките и продажба по образци
Ширина
на
Видове проходи прохода
вm
Между успоредно разположени гондоли 1,2
Между успоредно разположени щендери за готово облекло 1,7
Проход за излизане покрай касовите кабини (или между две касови кабини) 0,6
Между гондолите (островни и крайстенни) и столове за пробване на
1,2
обувки
Между щандове за ръчна продажба или работни маси и крайстенни
0,9
гондоли
Между щандове за ръчна продажба или работните маси и гондолите,
2,0
разположени в търговската зала
Между касовите кабини и гондолите, разположени в търговската зала 1,5
Между успоредно разположени работни маси за продажба с открит показ 3,0
Между гондолите и вратите на входното преддверие с отваряне навън 2,0
Между гондолите и вратите на входното преддверие с отваряне навътре 3,0
133
Между работните маси или щандовете за ръчна продажба и вратите на
2,5
входното преддверие с отваряне навън
Между работните маси или щандовете за ръчна продажба и вратите на
3,2
входното преддверие с отваряне навътре
Норми за разпределение на площите и устройство на отделните

видове магазини
Магазини за хляб и хлебни изделия - разпределение на площите в %

Обща площ до Обща площ
Видове помещения
120 m2 над 120 m2
1. Търговска зала 55 60
2. Складово-оперативни, помощни и
административно-битови помещения - общо 45 40
в това число:
а) склад за стоки 23 21
б) склад за амбалаж 10 5
в) помещения за инвентар и опаковъчни материали - 2
г) канцелария
д) помещения за персонал 2
е) тоалетни, гардеробни и душове 4 3
8 7
Магазини за месо и месни произведения -

разпределение на площите в %
120 m2 над 120 m2
в) транжиране на месо 8 4
г) хладилно помещение 4 3
д) помещения за инвентар и опаковъчни материали,
измиване - 3
е) канцелария 2
ж) помещения за персонал 4 3
з) тоалетни, гардеробни и душове 8 7
134
височини
Магазини за риба, птици и карантия -

120 m2 над 120 m2
административно-битови помещения – общо 45 40
в) помещения за почистване 5 3
д) помещения за инвентар и опаковъчни материали,
Магазини за мляко и млечни произведения -

120 m2 над 120 m2
в) хладилно помещение 4 3
г) помещения за инвентар и опаковъчни материали,
д) канцелария 2
е) помещения за персонал 4 3
ж) тоалетни, гардеробни и душове 8 7
Магазини за бакалски стоки - разпределение на площите в %

120 m2 над 120 m2
135
в) помещение за разфасовка 4 3
д) помещения за инвентар, опаковъчни материали
и измиване - 3
Комбинирани магазини за хранителни стоки -

120 m2 над 120 m2
в) помещение за разфасовка 4 3
г) помещение за транжиране на месо - 2
д) хладилни помещения 4 3
е) помещения за инвентар и опаковъчни материали,
ж) канцелария 2
з) помещения за персонал 4 3
и) тоалетни, гардеробни и душове 8 7
Забележка: При комбинирани магазини за хранителни стоки се предвижда помещение за
транжиране в случай, че се продава месо. В противен случай, площта на помещението за
транжиране се включва в площта на склада за стоки.
Магазини за плодове и зеленчуци - разпределение на площите в %

120 m2 над 120 m2
136
височини
в) помещения за инвентар, опаковъчни материали
г) канцелария 4 2
д) помещения за персонал 4 3
Магазини за напитки, захарни изделия и др. -

120 m2 над 120 m2
в) помещения за инвентар, опаковъчни материали
г) канцелария - 2
д) помещения за персонал 4 2
Магазини за готово облекло, фотоматериали и апарати, бои и

химикали - разпределение на площите в %
120 m2 над 120 m2
в) помощно помещение 5 3
г) канцелария - 1,5
д) помещение за персонал 5 1,5
е) тоалетни и гардероби 5 3
137
Магазини за тъкани, трикотаж, галантерия, пасмантерия,
кинкалерия, бижутерия, книжарници - разпределение на площите в %
120 m2 над 120 m2
д) помещения за персонал 5 1,5
Магазини за домашни потреби, обувки, спортни стоки, електрически

материали, електродомакински уреди, радиоапарати и телевизори,
музикални инструменти, железария (едра и дребна), играчки и др. -
120 m2 над 120 m2
в) помещение за подготовка на стоките за - 2
продажба
д) помещение за персонал 5 1,5
Магазини за мебели, дюшеци, юргани и др. - разпределение на площите в %

120 m2 над 120 m2
б) канцелария - 1,5
в) помещение за персонал 4 1,5
г) тоалетни и гардероби 3 2
138
Технически спецификации и
стандарти
ТЕХНИЧЕСКИ
СПЕЦИФИКАЦИИ И
СТАНДАРТИ
Към работната част на инвестиционния проект задължително се прилагат

технически спецификации. Независимо от пълнотата или непълнотата
на проекта, от професионализма или непрофесионализма на строителния
надзор и на техническия ръководител, техническата спецификация трябва
да е налице преди да се започне какъвто и да е вид работа. Задълженията
за техническите спецификации произтичат от задълженията за прилагане
на Директива 89/106/ЕЕС. При издаването на Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти и на
Закона за обществените поръчки в частта за строителни поръчки са
формулирани и задълженията за техническите спецификации.
Няма възможност проектант да представя проект и да получава хонорар,
ако не го е комплектовал с технически спецификации. Одобряващият орган
(главен архитект) не е длъжен да проверява дали са приложени всички
технически спецификации. Те са необходими на строителния надзор и на
техническия ръководител. Естествено, и на Възложителя, ако се интересува
за какво си дава парите.
В Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
строителните продукти (чл. 4) е записано:
Техническите изисквания към строителните продукти и техните
характеристики, които произтичат от съществените изисквания към
строежите, се определят с технически спецификации.
В чл. 5 на същата наредба е записано:
“ .......
(1) Строителните продукти се считат годни за употреба, ако отговарят на
следните технически спецификации:
1. български стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски
стандарти, или
2. европейско техническо одобрение (със или без ръководство), или
3. признати национални технически спецификации (национални стандарти),
139
когато не съществуват технически спецификации по т. 1 и 2.
(2) Строителните продукти, за които няма публикувани технически спецификации
по ал. 1, се считат годни за употреба, ако отговарят на следните технически
спецификации:
1. български стандарти, или
2. българско техническо одобрение (БТО), както и на нормативните актове по
проектиране, изпълнение и контрол на строежите или на отделни строителни и
монтажни работи.
(3) Строителните продукти, за които са предвидени системи за оценяване 3 и 4
и за които са приложени частично техническите спецификации по ал. 1, т. 1 и 2 и
по ал. 2, т. 1 и 2, се считат годни за употреба, ако са изпълнени изискванията на
чл. 20, ал. 1, т. 2, буква “б”.
(4) Индивидуални (несерийни) строителни продукти се считат годни за употреба,
ако техните експлоатационни характеристики са определени и отговарят на
изискванията на инвестиционния проект за конкретния строеж.
....... “
В чл. 28(1) от Закона за обществените поръчки е записано:
“ .......
(1) Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка
трябва да съдържа:
1. решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка;
2. обявлението за обществената поръчка;
3. пълното описание на обекта на поръчката, включително на обособените
позиции;
4. техническите спецификации;
5. инвестиционните проекти, когато обществената поръчка е за строителство;
6. показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на
комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически
най-изгодната оферта;
7. образец на офертата, както и указание за подготовката й;
8. проекта на договор;
9. проекта на арбитражно споразумение, подписано от възложителя, когато той
предлага такова.
....... “
и още в чл. 30 и 31 от ЗОП:
“ .......
(1) В документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка
възложителят определя техническите спецификации чрез посочване на:
1. български стандарти, които въвеждат европейски или международни
стандарти с добавяне на думите “или еквивалентно”;
2. български стандарти или технически одобрения, или други стандартизационни
документи на европейски и международни организации, с добавяне на думите “или
еквивалентно”, когато няма стандарти по т. 1.
(2) Техническите спецификации могат да се формулират и от възложителя
чрез посочване на работни характеристики или функционални изисквания, които
140
стандарти
определят точно обекта на поръчката.

При обществени поръчки за строителство, когато техническите спецификации
не могат да бъдат определени по реда на чл. 30, ал. 1, те се определят чрез
посочване на други технически спецификации, отнасящи се до проектирането,
метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използваните
материали. В този случай при определянето на техническите спецификации
задължително се добавят думите “или еквивалентно”.
....... “
В “Допълнителна разпоредба” на ЗОП, § 1, точка 6 е обяснено:
“ .......
“Техническа спецификация за строителство” е съвкупността от технически
предписания, посочени в документацията за участие, които определят
изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв
начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези
характеристики трябва да включват ниво на оценка на съответствието,
работни характеристики, безопасност или размери, включително и процедурите
относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване
и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да
включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за
приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и
всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише
по силата на закон или на подзаконови нормативни актове, по отношение на
завършен строеж и материалите или частите, включени в него.
....... “
Техническата спецификация е документ (част от проекта), в който се
посочват характеристични подробности за продукта, който ще се влага
или за продукта, който ще се получи.
Стандартът се възприема като техническа спецификация, т.е. вместо
написване на изброеното по-горе, проектантът назовава стандарта.
Изпълнителят, в такива случаи сам довършва спецификацията, като намира
стандарта и изпълнява.
Друг вариант за по-кратка техническа спецификация е позоваването на член
и текст от ПИПСМР. При позоваване на ПИПСМР трябва да се подхожда
внимателно, заради възможните несъответствия и промени.
Техническият ръководител на строежа и съответният експерт от екипа
на консултанта-строителен надзор трябва да искат от проектанта
техническа спецификация за всичко, което би могло да се изпълни по
няколко начина или от различни продукти (материали). Не бива да се монтира
скеле без техническа спецификация; не бива да се монтира армировка без
техническа спецификация; не бива да се прави подова замазка (поднастилка)
без техническа спецификация. Същото се отнася и за покривната дървена
конструкция, и за цокълната облицовка, и за топлоизолацията на фасадата
или тавана и т.н.
141
ВИДОВЕ СТАНДАРТИЗАЦИОННИ
ДОКУМЕНТИ
Най-общо стандартите по отношение на това какви организации ги
разработват и за кои региони и държави се прилагат, могат да бъдат
следните видове:
1. Международни, разработвани от международната организация по
стандартизация, с познатото означение ISO. Това е най-старата организация
по разработване на стандарти, като ISO стандартите се прилагат в
почти всички страни на света.
2. Регионални, като за нас определен интерес представляват Европейските
стандарти, разработвани от Европейските организации по стандартизация
CEN и CENELEC (за електротехниката). Тези стандарти са предназначени
и се ползват от страните на ЕС, те имат означението EN.
Във връзка с изпълнение на целите на националната стандартизация и
особено със задълженията за приемане на страната ни в ЕС, европейските
стандарти (EN) се въвеждат в БДС (БДС EN …).
3. Хармонизирани европейски стандарти, регламентирани в Директивата
от нов подход 89/106 за строителните продукти на ЕС и съответно в
нашата Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието
на строителните продукти (НСИОССП).
Този вид стандарт е нов, той е много съществен за строителните
продукти.
“Хармонизиран европейски стандарт” е стандарт, разработен от CEN въз
основа на мандат от Европейската комисия. Справката за хармонизирания
стандарт се публикува в Официалния бюлетин на ЕС. Тези стандарти се
означават с hEN.
Характерното и отличаващото на hEN е, че те съдържат приложение “№
2”, в което са посочени онези точки от стандарта, които съставляват
хармонизираната част, удовлетворяващи съществените изисквания, както
и определената система за оценяване на съответствието. Тази част на
стандарта е задължителна за спазване.
Останалата част от стандарта характеризира продукта с изисквания, които
нямат пряко отношение към съществените изисквания и представлява
свободната част, съответствието на която се удостоверява доброволно.
4. Европейски кодекси, или както повече са известни като Еврокодове, са
Европейски стандарти за изискванията към проектирането на различните
видове строителни конструкции. По структура и съдържание Еврокодовете
представляват общи и конкретни изисквания с определени показатели и
методи за тяхното доказване. Включени са и изисквания към изпълнението,
които да осигуряват реализиране на проектните показатели. В Еврокодовете
се посочват и строителните продукти, които трябва да бъдат употребени
при изпълнение на конструкциите.
Съгласно структурата на нашата нормативна уредба, изискванията за
проектиране на строителните конструкции се залагат в съответни
наредби.
142
стандарти
5. Като особен вид стандарт може да се приеме и Европейското техническо

одобрение (ЕТО). То е регламентирано в Директивата за строителни
продукти на ЕС, като съгласно нея, за продукти, за които няма hEN, няма
признат национален стандарт от ЕС, нито има даден мандат (ръководство
на Европейската комисия) за разработване на hEN се разработва ЕТО.
6. Призната национална спецификация е национален стандарт на някоя от
страните членки на ЕС, за който след съгласуване между тях, е доказано
пред Европейската комисия, че произведените в съответствие с него
продукти, удовлетворяват съществените изисквания към строежите.
Списъците на ЕТО и на признатите национални спецификации, се публикуват
в Официалния бюлетин на Държавната агенция за метрология и технически
надзор (ДАМТН).
7. Българските национални стандарти (БДС) са стандартите, разработени
от национално призната организация в Р. България, въз основа на доброволност,
публичност, равнопоставеност и общо съгласие на всички заинтересовани
от разработването и прилагането им страни.
Всички въпроси, свързани с БДС и цялостната дейност по стандартизацията
у нас, са заложени в Закон за националната стандартизация.
Независимо, че вече е отпаднало прилагателното “държавни”, за продължаване
на традициите, се запазва абревиатурата “БДС” като кратко означение.
Съществена постановка на Закона за стандартизацията, свързана с основната
тенденция за максимално ползване и внедряване на международните и
европейските стандарти в БДС е, че Европейските стандарти трябва да
се въвеждат като идентични в български стандарти. На практика това
става чрез публикуване на пълния текст на стандарта в превод на български
език, или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарт.
При втория начин на български език се издава само декларацията за
потвърждаване, а самият стандарт си остава на един от приетите версии
език (английски, френски или немски).
Отчитайки значимостта на hEN за строителните продукти, съгласно § 41
на НСИОССП, е предвидено задължително въвеждането им в БДС да става
само в пълен превод на български език.
8. По аналогия на ЕТО, съгласно НСИОССП, за нашата страна може да
се разработва Българско техническо одобрение (БТО). То се издава за
строителни продукти, за които:
• не съществува БДС, или въведен в български стандарт hEN;
• се различават значително от БДС или от въведен в български
стандарт hEN;
• няма издадено ЕТО;
• няма призната национална техническа спецификация.
Българското техническо одобрение е положителна техническа оценка
за годността на даден строителен продукт, за удовлетворяване на
съществените изисквания към строежите, в които продуктът се влага
трайно, в зависимост от неговото предназначение.
За издадените БТО информацията се поддържа от МРРБ и се публикува в
Официалния бюлетин на ДАМТН. Списание “Строителен обзор” помества
редовно информация, заимствана от бюлетина на ДАМТН.
143
В бр. 88/2005 от 04.11.2005 г. на Държавен вестник беше обнародван нов
Закон за националната стандартизация.
Законът урежда предимно организационни и ведомствени проблеми на
националната стандартизация, които малко засягат инвеститори, строители
и проектанти, ако се изключат абсурдните неудобства, предизвикани от
местене, нови началства, необучени служители и разни други неудобства и
пречки, които ни осугурява стандартизационната администрация.
Законът постановява, че наличието на сертификатна марка върху
опаковката и/или етикета на строителния продукт удостоверява
съответствието му с български стандарт. Казано с други думи - ако
строителният продукт носи знака , то той съответства на определен
БДС. Не може да се поставя знак , ако няма съответствие със
стандарт.
Стандартите се прилагат доброволно. А това означава, че производители
или търговци на строителни продукти могат да предлагат и продукти,
които не са в съответствие с БДС, но не би трябвало да има кой да ги
купува.
Европейските и международни стандарти се въвеждат в Република България
само като български стандарти (чл. 46 от ЗНС), а това означава, че
рекламите и плашилата на дистрибутори и производители, че продуктите
им били по този или онзи европейски или какъвто и да е стандарт, са
празни приказки за наивници, ако стандартът на който се позовават не е
въведен като български (с означение отпред БДС).
“ ..... чл. 47. (1) Европейските стандарти се въвеждат идентично като български
стандарти:
1. чрез приемане, одобряване и издаване на идентичен текст на стандарта
на български език или на официалните езици на европейските организации за
стандартизация; или
2. чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти.
(2) Потвърждаването за прилагане като български стандарти се извършва
чрез издаване на националана страница за потвърждаване или чрез обявяване в
националния бюлетин на БИС.
(3) С въвеждането на европейски стандарти се отменят противоречащите им
български стандарти, одобрени на българско ниво. ...
....
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Стандарт” е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за
общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики
за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена
съвкупност от обстоятелства.
2. “Български стандарт” е стандарт, който е разработен, приет и одобрен от
БИС и е общодостъпен.
3. “Национален орган за стандартизация” е орган за стандартизация, признат
на национално ниво, определен да бъде член в международните и европейските
организации по стандартизация.
144
стандарти
4. “Чуждестранен национален стандарт” е национален стандарт, който е

одобрен от чуждестранна национална организация по стандартизация и е
общодостъпен.
5. “Европейски стандарт” е стандарт, който е одобрен от европейска организация
по стандартизация (СЕN, CENELEC, ETSI) и е общодостъпен.
6. “Международен стандарт” е стандарт, който е одобрен от международна
организация по стандартизация (ISO, IEC, ITU) и е общодостъпен.
......
9. “Идентично въвеждане” е въвеждане на европейски или международни
стандарти, при което задължително се спазват формата и съдържанието на
въвеждания стандарт.
.......
11. “Система за оценяване на съответствието с изискванията на българските
стандарти” е система, която има собствени правила за работа и управление,
предназначена за извършване на доброволно оценяване на съответствието на
продукти с изискванията на българските стандарти. ... “
В съответните раздели “стандарти” и “технически спецификации” от
книгата на СЕК “Ръководство за строителство” има по-подробни обяснения
за стандартите в строителството и ползването им като технически
спецификации към проектите.
По искане на наши абонати поместваме абревиатурите на стандарти от
различни страни, които се срещат в специализираната литература и по
опаковките на строителни продукти:
МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ
Означение на стандарта Организация
ISO International Organization for Standardization -

Международна организация по стандартизация
IEC International Electrotechnical Commission -
Международната електротехническа комисия
CEN European Committee for Standardization -
Европейската организация по стандартизация
CENELEC European Committee for Electrotechnical
Standardization -
Европейската организация по стандартизация
в областта на електротехниката
145
ЧУЖДЕСТРАННИ НАЦИОНАЛНИ СТАНДАРТИ
Означение на Държава Означение на Държава
стандарта стандарта
ABNT Бразилия JISC Япония
AENOR Испания LST Литва
AFNOR Франция LVS Латвия
ANSI САЩ MOLDST Молдова
ASRO Румъния MSA Малта
BASMP Босна и Херцеговина MSZT Унгария
BDS (БДС) България NEN Холандия
BELST Беларус NSAI Ирландия
BIS Индия ON Австрия
BSI Великобритания PKN Полша
CNI Чехия SA Австралия
CYS Кипър SAC Китай
DGN Мексико SARM Армения
DIN Германия SCC Канада
DS Дания SEE Люксембург
DSSU Украйна SFS Финландия
ELOT Гърция SII Израел
EVS Естония SIS Швеция
GOST R (ГОСТ Р) Русия SIST Словения
HZN Хърватска SN Норвегия
IBN Белгия SNV Швейцария
IPQ Португалия SNZ Нова Зеландия
IRAM Аржентина SUTN Словакия
ISRM Македония TSE Турция
ISSM Сърбия и Черна гора UNI Италия
ITCHKSAR Хонг Конг, Китай
146
стандарти
ОСНОВНИ ГРУПИ СТАНДАРТИ

Алуминий и алуминиеви изделия
Армировка за стоманобетонни конструкции
Асансьори
Бетон и добавъчни материали
Бетонни и стоманобетонни продукти
Битуми и фуги
Бои, лакове и защита от корозия
Водопроводни инсталации
Геотекстил и подобни
Дървени конструкции и продукти за тях
Дограми, обков
Електроинсталации
Еврокодове
Жилища и обзавеждане
Заваряване и заварки
Звукоизолация и акустика
Зидария, продукти за зидария
Инструменти и инвентар
Каменни изделия
Комини и димоотводи
Кофражи
Лагери за конструкции
Лепила за строителство
Настилки и продукти за настилки
Облицовки и продукти за облицовки
Отопление и вентилация
Отпадъчни води
Покривни елементи и продукти
Почви строителни
Пожароизвестяване
Пътища, продукти за пътища и пътна сигнализация
Разтвори и добавъчни материали
Санитарна арматура и обзавеждане
Сгради
Скелета и стълби
Стомана и стоманени изделия
Стъкло и елементи от стъкло. Окачени фасади
Топлоизолации
Тръби бетонни
Тръби медни
147
Тръби пластмасови
Тръби стоманени
Тръби чугунени
Фуги
Хидроизолации
Цимент, вар, гипс и други хидравлични свързващи вещества
Чертежи и означения в строителството
ИЗПОЛЗВАНИ СТАНДАРТИ В
СТРОИТЕЛНАТА ПРАКТИКА
Алуминии и алуминиеви изделия
Алуминий и алуминиеви сплави. Валцдрат. Части 1 - 4 БДС EN 1715-1:2003
Алуминий и алуминиеви сплави. Високочестотно (HF) заварени
БДС EN 1592-1:2000
тръби. Части 1 - 4
Алуминий и алуминиеви сплави. Изковки. Части 1 - 3 БДС EN 586-1:2004
Алуминий и алуминиеви сплави. Изтеглен тел. Части 1 - 3 БДС EN 1301-1:2003
Алуминий и алуминиеви сплави. Листове и ленти за общо прило-
БДС EN 1396:2000
жение с рулонно нанесено покритие. Изисквания.
Алуминий и алуминиеви сплави. Листове, ленти и плочи. Част 1 - 4 БДС EN 485-1:1997
Алуминий и алуминиеви сплави. Плочи с валцувани шарки. Изис-
БДС EN 1386:2002
квания
Алуминий и алуминиеви сплави. Пресувани пръти, тръби и про-
БДС EN 755-1:2001
фили. Части 1 - 9
Алуминий и алуминиеви сплави. Пресувани, кръгли намотани тръ-
БДС EN 13957:2004
би за общо приложение. Изисквания
Алуминий и алуминиеви сплави. Студено изтеглени, кръгли тръ-
БДС EN 13958:2004
би, намотани на кангали за общо приложение. Изисквания
Алуминий и алуминиеви сплави. Студеноизтеглени пръти и тръ-
БДС EN 754-1:2002
би. Части 1 - 8
Алуминий и алуминиеви сплави. Термини и определения. Част 1: БДС EN 12258-
Общи термини (стандартът се предлага само на CD-ROM) 1:2002
Алуминий и алуминиеви сплави. Тънка заготовка за топлообмен-
БДС EN 683-1:2002
ници. Части 1 - 3
Алуминий и алуминиеви сплави. Фолио. Части 1 - 4 БДС EN 546-1:2002
Заваряване. Тел от алуминий и алуминиеви сплави за заваряване БДС 5740:1977
Конструкции алуминиеви. Основни положения за изчисляване БДС 16333:1986
Ленти медни и алуминиеви за екраниране на силови кабели БДС 13021:1975
Листове алуминиеви лакирани БДС 4955:1973
Покривни продукти от метални листове. Изисквания за самоно-
сещи продукти от стоманени или алуминиеви листове или от БДС EN 508-2:2003
листове от корозионноустойчива стомана. Част 2: Алуминий
148
стандарти
Стълбове за осветление. Част 6: Изисквания за алуминиеви

БДС EN 40-6:2003
стълбове за осветление
Техника на безопасността. Съдове, работещи под налягане.
Изисквания към заготовки и полуфабрикати от алуминий и алу- БДС 12233:1982
миниеви сплави
Армировка за стоманобетонни конструкции
Валцдрат от въглеродна стомана, обикновено качество. Размери
БДС 4633-82
и технически изисквания
Закотвящи приспособления за армировъчни телове при предвари-
БДС 13441-76
телно напрегнати конструкции
Каналообразувателни тръби от стоманена лента за предвари-
БДС EN 524:2002
телно напрегната армировка. Части 1 - 6
Контрол без разрушаване. Ултразвуков контрол на заварени съ-
единения от стомана за армиране на стоманобетонни конст- БДС 16323-85
рукции
Стомана горещовалцувана за армиране на стоманобетонни кон-
БДС 4758-84
струкции
Стомана за армиране и предварително напрягане на бетон. Ме- БДС EN ISO 15630:
тоди за изпитване. Части 1 - 3 2003
Стомана студеноприщипната за армиране на стоманобетонни
БДС 5267-74
конструкции
Стомани за армиране на бетон. Заваряема оребрена армировъчна
БДС ENV
стомана В 500. Технически условия за доставка на пръти, кан-
10080:2003
гали и заварени мрежи
Тел стоманен кръгъл за армиране на предварително напрегнати
БДС 9251-84
стоманобетонни конструкции
Тел стоманен нисковъглероден за армиране на стоманобетон-
БДС 9252-86
ни конструкции
Асансьори
Асансьори електрически товарни. Основни параметри и размери БДС 8745:1985
Асансьори електрически. Въжета стоманени БДС 13173:1989
Асансьори товарни платформени. Шахти, машинни помещиния и
БДС 4994:1971
платформи. Основни параметри и размери
Асансьори. Бутониери с контактни бутонни прекъсвачи БДС 8774:1986
Асансьори. Табла за управление БДС 9090:1986
Асансьори. Тела осветителни БДС 12987:1975
БДС ISO 4190-
Асансьори. Част 1: Асансьори клас I, II, III и VI
1:2002
БДС ISO 4190-
Асансьори. Част 2: Асансьори клас ІV
2:2005
БДС ISO 4190-
Асансьори. Част 3: Малки товарни асансьори клас V
3:2005
Поддържане на асансьори и ескалатори. Правила за инструкции БДС EN 13015
за поддържане :2003
Правила за безопасност за конструиране и монтиране на асан-
БДС EN 81:2003
сьори.
Правила за безопасност при конструиране и монтиране на еска-
БДС EN 115:2002
латори и подвижни пътеки
Правила за регистриране на данните и наблюдение на асансьори,
БДС EN 627:2001
ескалатори и подвижни пътеки
149
Строителни подемници за товари. Части 1 и 2 БДС EN 12158:2002
Строителни подемници за хора и материали с вертикално нап-
БДС EN 12159:2002
равлявани кабини
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Въжета БДС 10706:1979
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Графични
БДС 14829:1979
символи
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Изисквания
БДС 12040:1982
към електрообзавеждането
БДС 14857:1987
към кабината, противотежестите и направляващите елементи
БДС 10707:1988
към повдигателните механизми
БДС 16892:1988
към табелките и инструкциите за експлоатация
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Норма за
БДС 13553:1982
полезна площ на пода на кабината
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Общи изис-
БДС 14330:1982
квания
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Паспорт БДС 12314:1977
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Пресмятане
БДС 16880:1988
на носещи въжета, вериги и триещи шайби
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Термини и
БДС 13930:1988
определения
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Устройст-
БДС 12480:1979
ва предпазни
Техника на безопасността. Асансьори електрически. Шахта и
БДС 10272:1982
машинно помещение
Бетон и добавъчни материали
Бетон видим. Класификация и технически изисквания БДС 14068-77
БДС 7416-87/изм.
Бетон клетъчен. Методи за изпитване
1:2001
Бетон обикновен. Методи за изпитване БДС 505-84
Бетон. Влагозадържащи покрития. Технически изисквания и ме-
БДС 14707-78
тоди за изпитване
Бетон. Класификация и основни технически изисквания БДС 7268-83
Бетон. Контрол и оценка на плътността, водонепропускливост-
БДС 7269-84
та и мразоустойчивостта
Бетон. Контрол и оценка на якостта БДС 9673-84
Бетон. Метод за анализ на корозирал бетон БДС 12705-75
Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съ-
БДС EN 206-1:2002
ответствие
Бетони огнеупорни. Класификация. Технически изисквания. Ме-
БДС 12770-75
Бетони с леки добавъчни материали. Методи за изпитване БДС 6387-82
Бетони. Общи изисквания към провеждането на изпитвания на
БДС 16966-89
корозионна устойчивост
Брашно минерално за асфалтобетонни смеси БДС 2880-84
Вода за направа на бетон. Изисквания за вземане на проби, из-
питване и оценяване на годността на вода, включително на ре-
БДС EN 1008:2003
циклирана вода от производството на бетон като вода за нап-
рава на бетон
150
стандарти
Готови бетонни продукти. Общи правила за контрол на произ-

БДС EN 1169:2002
водството на цимент армиран със стъкловлакна
Добавки активни минерални към свързващите вещества БДС 166-72
Добавъчни материали за бетон БДС EN 12620:2004
Добавъчни материали за бетон и разтвори. Методи за статис-
БДС 14298-77
тически контрол и оценка
Защита от корозия в строителството. Защитни свойства на
БДС 16533-86
бетона към стоманената армировка. Методи за изпитване
Изпитване на бетон в конструкции. Части 1 и 2 БДС EN 12504:2003
Изпитване на бетонна смес. Части 1 - 7 БДС ЕN 12350:2002
Изпитване на втвърден бетон. Части 1 - 8 БДС ЕN 12390:2003
Използване на концепцията за фамилии бетони при производст-
БДС CR 13901:2003
вото и контрола на съответствието на бетона
Изпълнение на бетонни конструкции. Част 1: Обикновени кон- БДС ENV 13670-
струкции 1:2003
Инжекционен разтвор за канали за напрягаща армировка. Техно-
БДС ЕN 446:2000
логия на инжектиране
Инжекционен разтвор за канали за напрягаща армировка. Техни-
БДС ЕN 447:2000
чески изисквания за обикновени инжекционни разтвори
Летящи пепели за бетон. Определения, изисквания и контрол
БДС EN 450:2000
на качеството
Материали добавъчни едри за обикновен бетон. Класификация и
БДС 169-81
технически изисквания
Материали добавъчни плътни за бетон. Правила за доставяне,
БДС 10589-79
приемане, съхранение и транспорт
Материали естествени трошени добавъчни за огнеупорен бетон БДС 10038-72
Методи за изпитване за определяне на отношението вода/ци-
БДС CR 13902:2003
мент на бетонна смес
Определяне на влага в автоклавен газобетон БДС EN 1353:2004
Определяне на плътността в сухо състояние на автоклавен
БДС EN 678:2000
газобетон
Определяне на плътността в сухо състояние на бетон с леки
БДС EN 992:2000
добавъчни материали и отворена структура
Определяне на размерите на готови армирани елементи от ав-
токлавен газобетон или от бетон с леки добавъчни материали БДС EN 991:2001
и отворена структура
Определяне на якост на натиск на бетон с леки добавъчни ма-
БДС EN 1354:2000
териали и отворена структура
Определяне на якост на опън при огъване на бетон с леки до-
БДС EN 1521:2001
бавъчни материали и отворена структура
Пясък за обикновен бетон. Технически изисквания БДС 171-83
Пясък перлитов набъбнал БДС 5659-75
Регионални спецификации и препоръки за избягване на вредни ал-
БДС CR 1901:2003
кало-силициеви реакции в бетона
Скали карбонатни млени за строителни цели БДС 10591-77
Смеси бетонни. Технически изисквания БДС 4718-84
Смеси от брашна минерални киселиноустойчиви за киселиноус-
БДС 4604-87
тойчиви разтвори и бетони
Смеси сгуропепелни за строителни цели БДС 16667-87
Форми за изготвяне на пробни тела от бетон БДС 15899:1984
151
Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Ме-
БДС EN 480:2000
тоди за изпитване. Части 1 - 12
Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор.
Част 2: Химични добавки за бетон. Определения, изисквания, съ- БДС EN 934-2:2003
ответствие, маркиране и етикетиране
Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор.
Част 6: Вземане на проби, управление и оценяване на съответ- БДС EN 934-6:2003
ствието
Шлаки доменни и стоманодобивни за строителни цели БДС 9341-78
Бетонни и стоманобетонни продукти
Блокове бетонни с канали за кабели БДС 513-76
Блокчета бетонни за минен крепеж БДС 5570-79
Готови бетонни продукти. Бетон с пълнител от дървесни влак-
БДС EN 14474:2005
на. Изисквания и методи за изпитване
Готови бетонни продукти. Готови бетонни гаражи. Част 1:
БДС EN 13978-
Изисквания за монолитни армирани гаражи или състоящи се от
1:2005
единични секции с големина на стая
Готови бетонни продукти. Греди за подове на селскостопанс-
БДС EN 12737:2005
ки сгради
Готови бетонни продукти. Елементи за оформяне на улици и
БДС EN 13198:2003
градини
Готови бетонни продукти. Изисквания за изпитване на цели еле-
CEN/TR 14862:2005
менти в стандартите за готови бетонни продукти
Готови бетонни продукти. Линейни конструктивни елементи БДС EN 13225:2005
Готови бетонни продукти. Мачти и стълбове БДС EN 12843:2005
Готови бетонни продукти. Методи за изпитване на цимент, ар-
БДС EN 1170:2002
миран със стъкловлакна. Част 1 - 8
Готови бетонни продукти. Оребрени подови елементи БДС EN 13224:2005
Готови бетонни продукти. Основни правила за производствен
БДС EN 1169:2000
контрол на армиран цимент със стъкловлакна
Готови бетонни продукти. Плочи с кухини БДС EN 1168:2005
Готови бетонни продукти. Подови плочи за подови системи БДС EN 13747:2005
Готови бетонни продукти. Специални покривни елементи БДС EN 13693:2005
Готови бетонни продукти.Фундаментни пилоти БДС EN 12794:2005
Колове стоманобетонни за огради БДС 2795-73
Общи правила за готови продукти от бетон БДС EN 13369:2003
Определяне на поведението на връзките между армировка и ав-
БДС EN 12269:2002
токлавен газобетон при изпитване на греди. Части 1 и 2
Определяне на размерите на готови армирани елементи от ав-
токлавен газобетон или от бетон с леки добавъчни материали БДС EN 991:2001
и отворена структура
Определяне на якостта на срязване между различните пласто-
ве на многопластови елементи от автоклавен газобетон или от БДС EN 1742:2001
бетон с леки добавъчни материали и отворена структура
Определяне на якостта на срязване на заварени връзки в арми-
ровъчни мрежи или скелети за готови елементи от автокла-
БДС EN 1737:2001
вен газобетон или от бетон с леки добавъчни материали и от-
ворена структура
152
стандарти
Определяне на якостта на срязване от сили в равнината на

елементите във връзки между готови елементи от автоклавен
БДС EN 1739:2001
газобетон или от бетон с леки добавъчни материали и отво-
рена структура
Определяне на якостта на срязване от сили извън равнината на
елементите от автоклавен газобетон или от бетон с леки до- БДС EN 1741:2001
бавъчни материали и отворена структура
Оттоци улични бетонни БДС 1463-72
Пилоти стоманобетонни БДС 8498-71
Плочи бетонни за облицовка на пътни окопи БДС 11482-79
Плочи стоманобетонни за фундаменти на стойки за полутръби БДС 6233-74
Полутръби параболични от обикновен бетон БДС 6234-74
Полутръби параболични от предварително напрегнат стомано-
БДС 6235-74
бетон
Полутръби стоманобетонни. Методи за изпитване БДС 6236-79
Ръководство за използване на елементи от бетон с леки доба-
БДС CR 13962
въчни материали в конструкции
Сегменти стоманобетонни вибрирани за минен крепеж БДС 10679-75
Стоманобетонни стълбове за електрически мрежи НН и елект-
БДС 4350-60
ропроводи 20 kV БДС 4983-86
Стълбове стоманобетонни вибрирани за въздушни телеграфо-
БДС 5871-74
телефонни линии
Стълбове стоманобетонни предварително напрегнати центрофу-
БДС 5402-75
гални за електрификация на жп линии
Таванки минни стоманобетонни вибрирани БДС 10172-75
Траверси стоманобетонни за трамвайни линии БДС 10285-85
Улеи бетонни за отводняване на пътни насипи БДС 11483-73
Битуми и фуги
Асфалтов кит за хидроизолация. Определения‚ изисквания и ме-
БДС EN 12970:2004
Битуми и битумни свързващи вещества. Рамка на технически- БДС EN 13304
те изисквания за окислени битуми :2003
Битуми и битумни свързващи вещества. Рамка на технически-
БДС EN 13305:2003
те изисквания за твърди индустриални битуми
Битуми и битумни свързващи вещества. Технически изисквания БДС EN 12591
за категория пътни битуми :2003
Битуми и битумни свързващи вещества. Характеристика на
БДС EN 1425:2005
външните свойства
Нефтопродукти и битумни материали. Определяне съдържание-
БДС ISO 3733:2003
то на вода. Дестилационен метод
Пълнител за битумни мушами БДС 14853:1979
Сградостроителство. Продукти за уплътняване на фуги. Кито-
БДС EN 26927:1998
ве. Речник (ISO 6927:1981)
Сградостроителство. Продукти за уплътняване на фуги. Класи-
БДС ISO 11600:2005
фикация и изисквания
Бои, лакове, защита от корозия
Антикорозионна защита на метални изделия и конструкции в
атмосферни условия. Основни изисквания при проектиране и кон- БДС 14083-77
струиране
153
Антикорозионна защита на строителните конструкции и съо-
ръжения, изложени на действието на агресивни среди. Основни БДС 9075-89
понятия. Класификация на агресивните среди
Бои и лакове. Лаковобояджийски материали и лаковобояджийс- БДС EN 13300:2004;
ки системи във водна фаза за вътрешни стени и тавани. Кла- БДС EN 13300:2004/
сификация AC:2004
Бои и лакове. Лаково-бояджийски материали и системи за вън-
БДС EN 1062-2001
шна зидария и бетон.
Бои и лакове. Лаковобояджийски материали и системи за външ-
БДС EN 1062-1:1999
на зидария и бетон. Част 1: Класификация
Бои и лакове. Лаковобояджийски материали и системи за покри- БДС EN 927-2003
тия върху дървени повърхности при външни условия. (части 1 - 5)
Бои и лакове. Покрития от алуминиеви сплави за архитектур-
БДС EN 12206-
ни цели. Част 1: Покрития от прахообразни лаковобояджийс-
1:2005
ки материали
Бои и лакове. Списък на еквивалентните термини (ISO БДС EN ISO
4617:2000) 4617:2002
Бои и лакове. Термини и определения за лакобояджийски мате-
БДС EN 971-1:1998
риали. Част 1: Общи термини
Бои и лакове. Термини и определения за лаковобояджийски мате-
БДС EN ISO 4618-
риали. Част 2: Специални термини, свързани с характеристики-
2:2002
те и свойствата на боите (ISO 4618-2:1999)
Бои и лакове. Термини и определения за лаковобояджийски мате-
БДС EN ISO 4618-
риали. Част 3: Подготовка на повърхността и методи за на-
3:2002
насяне (ISO 4618-3:1999)
Вътрешна катодна защита на метални конструкции БДС EN 12499:2003
Защита на метални материали срещу корозия. Вероятност за
корозия в атмосферни условия. Класификация, определяне и оце-
БДС EN 12500:2002
няване на корозионната агресивност на атмосферните условия
на околната среда
Защита на метални материали срещу корозия. Вероятност за
БДС EN 12501-2003
корозия в почвата. Части 1 и 2
Защита от корозия в строителството. Бетон. Общи изиск-
вания към провеждането на изпитвания на корозионна устой- БДС 16966-89
чивост
Защита от корозия в строителството. Защитни свойства на
БДС 16533-86
бетона към стоманената армировка. Методи за изпитване
Защита от корозия в строителството. Изпитване на паропро-
БДС 15132-89
пускливост на защитните покрития
Защита от корозия в строителството. Конструкции бетонни и
БДС 16552-86
стоманобетонни. Изисквания към първичната защита
Защита от корозия в строителството. Конструкции бетонни
и стоманобетонни. Изпитване на паропропускливостта на за- БДС 15132-89
щитните покрития
Защита от корозия в строителството. Конструкции бетонни
и стоманобетонни. Методи за изпитване на адхезията на за- БДС 14655-90
щитните покрития
Защита от корозия в строителството. Конструкции строи-
БДС 16294-85
телни. Термини и определения
Защита от корозия в строителството. Общи положения БДС 16546-86
154
стандарти
Защита от корозия. Покрития метализационни цинкови и алу-

миниеви. Означение, технически изисквания и методи за изпит- БДС 13574-77
ване
Защита от корозия. Средства за временна защита на метали-
БДС 12637-83
те. Класификация и означения
Защита от корозия. Съоръжения подземни метални. Методи за
БДС 15705-83
изпитване и контрол
Защита от корозия. Съоръжения подземни метални. Общи тех-
БДС 15704-83
нически изисквания
Защита срещу корозия на чугун и стомана в конструкции. Цин- БДС EN ISO
кови и алуминиеви покрития. Ръководни принципи 14713:2004
Катодна защита на зарити или потопени метални конструкции.
БДС EN 12954:2003
Общи принципи и приложение за тръбопроводи
Катодна защита на стомана в бетон БДС EN 12696:2001
Покрития антикорозионни на бетонни и стоманобетонни стро-
ителни конструкции. Повърхност на конструкциите. Технически БДС 14656-78
изисквания и методи за изпитване
Покрития листови антикорозионни, залепени за стоманени стро-
БДС 13284-76
ителни конструкции. Определяне на непрекъснатост
Покрития шпакловъчни антикорозионни за стоманени строител-
БДС 13286-76
ни конструкции. Определяне на адхезията
БДС EN ISO
Свързващи елементи. Галванични покрития
4042:2003
Водопроводни инсталации
Арматура водопроводна. Вентили спирателни чугунени БДС 13620:1987
Арматура водопроводна. Гайки холендрови крилчати. Основни
БДС 2716:1975
размери
Арматура водопроводна. Шибъри БДС 2732-88
Арматура за водоснабдяване. Изисквания за пригодност за из-
ползване по предназначение и подходящи изпитвания за провер- БДС EN 1074:2004
ка. Части 1 - 6
Арматура промишлена. Вентили спирателни чугунени БДС 4181-91
Арматура санитарна. Смесители за баня. Кран спирателен БДС 11871:1974
Арматура санитарно-техническа. Вентили водопроводни. Типове.
БДС 2705:1983
Основни и присъединителни размери
Арматура стоманена неръждаема. Вентили пневматични двупът-
БДС 13850-76
ни и трипътни
Арматура стоманена неръждаема. Вентили ъглови двупътни и
БДС 14063-77
трипътни
Арматура стоманена неръждаема. Кранове сферични двупътни БДС 13851-80
Арматура стоманена неръждясваща. Кранове едноклапанни и
БДС 14061-77
двуклапанни
Арматура тръбопроводна. Кранове сферични БДС 16551-86
Арматури за сгради. Вентили за редуциране на водното наляга-
не и комбинирани вентили за редуциране на водното налягане. БДС EN 1567:2003
Изисквания и изпитвания
Арматури за сгради. Групи за безопасност при при повишаване
БДС EN 1488:2003
на температурата. Изпитвания и изисквания
Арматури за сгради. Групи за хидравлична безопасност. Изпит-
БДС EN 1487:2003
вания и изисквания
155
Арматури за сгради. Комбинирани вентили за налягане и тем-
БДС EN 1490:2003
пература. Изпитвания и изисквания
Арматури за сгради. Предпазни вентили за налягане. Изпитва-
БДС EN 1489:2003
ния и изисквания
Арматури за сгради. Предпазни вентили при повишаване на тем-
БДС EN 1491:2003
пературата. Изпитвания и изисквания
Арматури за сгради. Ръчно задвижвани сферични вентили от
медни сплави и корозионноустойчива стомана за водоснабдяване БДС EN 13828:2004
с питейна вода в сгради. Изпитвания и изисквания
Арматури за сгради. Спирателни вентили от медни сплави за
инсталации за питейна вода в сгради. Изпитвания и изисква- БДС EN 1213:2003
ния
Вентили спирателни. Тротоарни БДС 5583-74
Водно стопанство. Водоснабдяване.Термини и определения БДС 15671:1988
Водоснабдяване. Изисквания към системите и елементите из-
БДС EN 805:2004
вън сгради
Водоснабдяване. Изисквания към системите и съставните час-
БДС EN 1508:2004
ти на резервоарите за вода
Държавна система за осигуряване единство на измерванията.
БДС 8.213:1992
Водомери за студена вода. Методи за проверка
Заварени тръби от корозионноустойчива стомана за пренасяне
на течности на водна основа, включително питейна вода. Тех- БДС EN 10312:2003
нически условия на доставка
Защита на питейната вода срещу замърсявания и основни изиск-
БДС EN 1717:2001
вания за устройствата предпазващи я от обратно засмукване
Защита от шума от водопроводни и канализационни инсталации
БДС 14942:1979
в жилищни и обществени сгради. Методи за измерване
БДС 14939:1979
в жилищни и обществени сгради. Технически изисквания
Измерване на разход на вода в затворени тръбопроводи. Водо-
БДС ISO 4064:2002
мери за студена питейна вода. Части 1 - 3
Капи за чугунени водопроводи. Основни размери БДС 3092:1971
Клапа с поплавък за водоснабдителни сьоражения БДС 10896:1973
Кранове конусни 3/8 БДС 1161-1989
Кранове спирателни БДС 3896:1977
Кранове спирателни двупътни БДС 3897-1975
Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване. Неплас-
БДС EN 1452:2004
тифициран поли (винилхлорид) (PVC-U). Части 1 - 7
Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване. Полие-
БДС CEN/TS 12201-
тилен(РЕ). Част 7: Ръководство за оценяване на съответстви-
7:2004
ето (ISO/TS 12201-7:2003)
Пластмасови тръбопроводни системи за инсталации за топла и БДС EN ISO
студена вода. Омрежен полиетилен (PE-X). Части 1 - 7 15875:2004
Пластмасови тръбопроводни системи за инсталации за топла и БДС EN ISO
студена вода. Полибутен (PВ). Части 1 - 7 15876:2004
Пластмасови тръбопроводни системи за инсталации за топла и
БДС CEN ISO/TS
студена вода. Полипропилен (РР). Част 7: Ръководство за оце-
15874-7:2004
няване на съответствието (ISO/TS 15874-7:2003)
Пластмасови тръбопроводни системи за инсталации за топ-
БДС EN ISO
ла и студена вода. Хлориран поли(винилхлорид) (PVC-C). Час-
15877:2004
ти 1 - 7
156
стандарти
Пластмасови тръбопроводни системи. Ръководство за монтаж

БДС ENV
в сгради на напорни тръбопроводни системи за топла и студе-
12108:2001
на питейна вода
Полиетиленови (PE) тръби за водоснабдяване. Изисквания БДС ISO 4427:2002
Скоби за укрепване на открити водопроводни и канализацион-
БДС 10680:1973
ни тръби
Съоръжения за пречистване на водата в сгради. Механични фил-
БДС EN 13443-
три. Част 1: Размери на частиците от 80 (мю)m до 150 (мю)m.
1:2003
Изисквания за изпълнение, безопасност и изпитване.
Технически изисквания за сградните инсталации за питейна во-
БДС EN 806-1:2003
да. Част 1: Общи положения
Тръби и съединения азбестоциментови водопроводни. Методи
БДС 6107:1976
за изпитване
Тръби от нелегирана стомана и фитинги за пренасяне на теч-
ности на водна основа, включително питейна вода. Технически БДС EN 10224:2003
условия на доставка
Тръби стоманени водо- и газопроводни БДС 738-85
Тръбопроводи. Цветно означаване на тръбните системи в пре-
БДС 6291:1974
чиствателните станции за питейни и промишлени води
Уплътнители гумени. Пръстени уплътнителни за питейно-бито-
БДС 1284-90
ви водопроводи. Технически изисквания
Устройства за предотвратяване замърсяването на питейна во-
да при обратен поток. Контролируемо предотвратяване на об-
БДС EN 12729:2003
ратния поток чрез зони за редуциране на налягането. Фами-
лия В. Тип А
Устройства за предотвратяване на замърсяването на питейна
вода при обратен поток. Свободно изтичане с инжектор. Фа- БДС EN 13079:2004
милия А, тип D
вода при обратен поток. Свободно изтичане с нециркулярно пре- БДС EN 13077:2004
минаване (безпрепятствено). Фамилия А, тип В
вода при обратен поток. Свободно изтичане с потопено зах-
БДС EN 13078:2004
ранване, включително вкарване на въздух плюс преминаване. Фа-
милия А, тип С
Устройства за пречистване на води в сгради. Електролитна
система за анодно разтваряне на алуминий. Изисквания за изпъл- БДС EN 14095:2004
нение, безопасност и изпитване
Части фасонни чугунени за водопроводи. Технически изисквания БДС 2545-77
Геотекстил и подобни
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Идентифика- БДС EN ISO 10320:
ция на място 2002
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне ма-
БДС EN 965:1998
сата на единица площ
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на
БДС EN 964-1:1999
дебелината при зададено налягане. Част 1: Единични слоеве
дебелината при зададено налягане. Част 2: Процедура за опре- БДС EN ISO 9863-
деляне на дебелината на единични слоеве от многослойни про- 2: 2002
дукти
157
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на БДС EN ISO 12958:
капацитета на водния поток в тяхната равнина 2000
БДС EN 1897:2003
свойствата на пълзене при натиск
БДС EN 12224:2001
устойчивостта на стареене при атмосферни условия
устойчивостта срещу проникване на вода (изпитване при хид- БДС EN 13562:2001
ростатично налягане)
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на БДС EN ISO 12956:
характеристичния размер на отворите 2000
Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Симулиране на БДС EN ISO 13427:
увреждания при претриване 2000
Геотекстил. Изпитване на опън на свързвания (шевове по ме- БДС EN ISO 10321:
тода на широки ленти) 1999
БДС ISO 10318:
Геотекстил. Речник
1998
Геотекстили и сродни продукти. Изпитване на динамично про-
БДС EN 918:2001
биване
Дървени конструкции и продукти за тях
Бичени материали от широколистни дървесни видове. Греди,
БДС 771-72
бичмета и летви
Греди обли от широколистни дървесни видове БДС 1568-73
Дървен материал, използван в строителството. Обща класифи-
БДС EN 942:2003
кация по качество на дървения материал
Дървени конструкции. Изисквания за индустриално производст-
во на дървени конструкции с използване на метални свързва- БДС EN 1059:2003
щи плочи
Дървени конструкции. Методи за изпитване. Съединения, изпъл-
БДС EN 1075:2003
нени с метални свързващи плочи
Дървени конструкции. Слепен слоест дървен материал. Изиск-
БДС EN 14080:2005
вания
Дървени конструкции. Слепен слоест дървен материал. Класове
БДС EN 1194:2003
на якост и определяне на характеристичните стойности
Дървени конструкции. Строителен дървен материал и слепен
слоест дървен материал. Определяне на някои физични и меха- БДС EN 408:2004
нични характеристики
Дървени конструкции. Характеристични стойности на съпроти-
вителната способност и на модула на приплъзване на свързва- БДС EN 13271:2003
щите елементи в съединенията
Дървесина слоеста. Изисквания БДС EN 636:2004
Дървесина слоеста. Класификация и терминология. Части 1 и 2 БДС EN 313:1999
Дървесина слоеста. Метод за пресмятане на някои механич- БДС ENV
ни свойства 14272:2004
Дървесина слоеста. Отклонения от размерите БДС EN 315:2002
Дървесина. Методи за изпитване на физико-механичните свойст- БДС ISO 9086-
ва. Речник. Част 1: Общи понятия и макроструктура 1:1994
Дървесни плочи. Определяне на характеристични стойности за
БДС EN 1058:2001
механични характеристики и плътност
158
стандарти
Дъски от иглолистни дървесни видове. Размери и технически

БДС 17097:1989
изисквания
Елементи за закрепване на дървен материал. Изисквания за дю- БДС EN
бели със специална конструкция за дървен материал 912+АС:2004
Изделия от дървесина и дървесни материали. Грапавост на по-
БДС 4622-86
върхнините. Методи за определяне на параметрите
Класификация по размери. Части 1 и 2 БДС EN 1315:1997
Ламперия БДС 13315-86
Материали дървени обли и фасонирани. Метод за измерване на
БДС EN 1310:2001
отличителните белези
Материали дървени обли и фасонирани. Терминология. Части 1 - 12 БДС EN 844:1996
Материали фасонирани от иглолистни дървесни видове. Греди,
БДС 427-90
бичмета и летви
Мертеци БДС 1012-72
Механични елементи за закрепване на дървен материал. Изисква- БДС EN
ния към свързващите елементи за дървен материал 912+АС:2003
Обли дървени материали от широколистна дървесина. Класифи-
БДС EN 1316:2001
кация по качество. Части 1 - 3
Обли и фасонирани дървени материали. Метод за измерване на
БДС EN 1309:2002
размерите. Част 1: Фасонирани дървени материали
Объл и фасониран дървен материал. Допустими отклонения и
БДС EN 1313:2003
предпочитани размери. Части 1 и 2
Объл и фасониран дървен материал. Определяне обема на парти-
БДС EN 1312:2003
да фасониран дървен материал
Означения за дървен материал и продукти от дървесина БДС EN 1438:2003
Плочи дървесни. Вземане на извадка за изпитване, изрязване и
БДС EN 326:2001
контрол. Части 1 - 3
Плочи дървесни. Изисквания за изпълнение и изисквания за носе-
БДС EN 12871:2004
щи плочи, използвани за подове, стени и покриви
Плочи дървесни. Определяне коефициента на продължително на-
БДС ENV 1156:2004
товарване и коефициента на пълзене
Плочи дървесни. Определяне на размерите на плочите. Части
БДС EN 324:2001
1 и 2
Плочи дървесни. Определяне на размерите на пробните тела БДС EN 325:1998
Плочи дървесни. Плочи с меламиново покритие за вътрешна
БДС EN 14322:2004
употреба. Определение, изисквания и класификация
Плочи дървесни. Ръководство за използване на носещи плочи в БДС ENV
подове, стени и покриви 12872:2004
Плочи дървесни. Свободно поставяни подови покрития. Мето- БДС CEN/TS13810-
ди за изпитване 2:2003
Плочи дървесни. Характеристични стойности за проектиране на БДС EN 12369-
конструкции. Част 2: Дървесина слоеста 2:2004
Плочи дървесни. Характеристични стойности при проектира-
БДС EN 12369-
не на конструкции. Част 1: OSB плочи от дървесни частици и
1:2003
от дървесни влакна
Плочи от дълги, тънки, ориентирани частици (OSB). Определе-
БДС EN 300:2001
ния, класификация и изисквания
Плочи от дървесни влакна лакирани с релефна лицева повърх-
БДС 12520-74
ност за облицоване
Плочи от дървесни влакна лакирани. Технически изисквания БДС 10718-90
159
Плочи от дървесни влакна перфорирани БДС 12519-74
Плочи от дървесни влакна твърди ламинирани БДС 8460-71
Плочи от дървесни влакна. Изисквания. Части 1 - 5 БДС EN 622:2002
Плочи от дървесни влакна. Определение, класификация и озна-
БДС EN 316:2002
чения
Плочи от дървесни и растителни частици и дървесни влакна. Об-
БДС 5122-70
щи правила при изпитване на физико-механичните им свойства
Плочи от дървесни частици ламинирани БДС 9855-72
Плочи от дървесни частици, слепени с цимент. Изисквания. Час-
БДС EN 634:2002
ти 1 - 2
Плочи от дървесни частици, слепени с цимент. Определения и
БДС EN 633:2001
класификация
Плочи от дървесни частици. Изисквания. БДС EN 312:2004
Плочи от дървесни частици. Определение и класификация БДС EN 309:1997
Плочи от масивна дървесина (SWP). Изисквания БДС EN 13353:2003
Плочи от дървесни влакна релефни БДС 12518-74
Скоби строителни БДС 2472-74
Строителен дървен материал. Класове на якост. Визуално сор-
БДС EN 1912:2003
тиране според предназначението и дървесните видове
Строителен дървен материал. Размери, допустими отклонения БДС EN 336:2004
Строителна дървесина с носещи функции. Класове за якост БДС EN 338:2001
Съединения с клиновидни зъби в дървени конструкции. Изиск-
вания към изпълнението и минимални изисквания към производ- БДС EN 385:2003
ството
Фасониран дървен материал. Класификация по външен вид на
БДС EN 975:2003
широколистна дървесина. Част 1: Дъб и бук
Дограми, обков
Безопасност на битови и подобни електрически уреди Част 2-
БДС EN 60335-2-
97: Специфични изисквания за задвижвания за навиващи се щори,
97:2002
сенници и подобни съоръжения (IEC 60335-2-97:1998, с промени)
Битови и подобни електрически уреди. Безопасност. Част 2-103:
БДС EN 60335-2-
Специфични изисквания за задвижвания за бариери, врати и про-
103:2003
зорци (IEC 60335-2-103:2002)
Брава вкопана едноезикова със секретна ключалка за врати. Ос-
БДС 8904:1971
новни размери
Брави електрически БДС 8125:1976
Брави и строителен обков. Катинари и заключващи приспособ-
БДС EN 12320:2002
ления. Изисквания и методи за изпитване
Брави и строителен обков. Секретни патрони за брави. Изиск-
БДС EN 1303:2005
вания и методи за изпитване
Брави и строителен обков. Средства за заключване на врати с
БДС EN 1154:2001
контролиращ автомат. Изисквания и методи за изпитване
Брави и строителен обков. Средства за заключване на врати с БДС EN 1154:2001 /
контролиращ автомат. Изисквания и методи за изпитване A1:2003
Брави и строителен обков. Устойчивост срещу корозия. Изиск-
БДС EN 1670:2001
вания и методи за изпитване
Врати за гаражи за леки коли в жилищни и обществени сгра-
БДС 11730:1974
ди
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Безопас-
БДС EN 12453:2004
ност при употреба на задвижвани със сила врати. Изисквания
160
стандарти
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Безопас-

ност при употреба на задвижвани със сила врати. Методи за БДС EN 12445:2004
изпитване
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Възду-
БДС EN 12426:2004
хопропускливост. Класификация
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Възду-
БДС EN 12427:2004
хопропускливост. Метод за изпитване
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Коефици-
БДС EN 12428:2004
ент на топлопреминаване. Изисквания за пресмятане
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Механич-
БДС EN 12604:2004
ни аспекти. Изисквания
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Механич-
БДС EN 12605:2004
ни аспекти. Методи за изпитване
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Мон-
БДС EN 12635:2004
таж и употреба
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Устой-
БДС EN 12424:2004
чивост на вятър. Класификация
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Устойчи-
БДС EN 12444:2004
вост на натоварване на вятър. Изпитване и пресмятане
БДС EN 12425:2004
чивост на проникване на вода. Класификация
БДС EN 12489:2004
чивост на проникване на вода. Метод за изпитване
Врати за промишлени и търговски сгради и за гаражи. Устройс-
тва за безопасност на механизирани врати. Изисквания и ме- БДС EN 12978:2003
Врати и прозорци дървени. Технически изисквания БДС 1890:1979
Врати и прозорци. Термини и определения БДС 9389:1988
Врати от дървесина външни входни за жилищни и обществе-
БДС 12300:1985
ни сгради
СТ на СИВ
Врати от дървесина. Метод за изпитване на надеждността
3285:1981
Врати от дървесина. Метод за определяне съпротивлението на СТ на СИВ
топлопредаване 4183:1983
СТ на СИВ
Врати от дървесина. Правила за приемане
5514:1986
Врати. Класификация и изисквания за якост БДС EN 1192:2003
Врати. Климатични влияния. Изисквания и класификация БДС EN 12219:2003
Врати. Поведение между две различни климатични условия. Ме-
БДС EN 1121:2003
тод за изпитване
Врати. Сили за задвижване. Изисквания и класификация БДС EN 12217:2004
Външни щори и капаци. Устойчивост на натоварвания от вя-
БДС EN 1932:2003
тър. Методи за изпитване
Външни щори. Технически изисквания, включително безопасност БДС EN 13561:2004
Външни щори. Устойчивост на натоварване от натрупано коли-
БДС EN 1933:2003
чество вода. Метод за изпитване
Вътрешни щори. Технически изисквания, включително безопас-
БДС EN 13120:2004
ност
Изпитване на устойчивост на огън на врати и затварящи уст-
БДСEN1634-3:2005
ройства. Част 3: Димозащитни врати и затварящи устройства
161
Капаци и щори. Допълнителна устойчивост на пропускане на
топлина. Определене на клас на въздухопропускливост на про- БДС EN 13125:2003
дукта
Капаци и щори. Измерване на силата. Методи за изпитване БДС EN 13527:2003
Капаци, външни и вътрешни щори. Неправилна употреба. Ме-
БДС EN 12194:2003
Капаци. Технически изисквания, включително безопасност БДС EN 13659:2004
Капаци. Удар с твърдо тяло. Метод за изпитване БДС EN 13330:2003
Ключалки със секретен патрон. Типове и основни размери БДС 6977:1984
Крила на врати въртящи се на вертикална ос. Определяне ус-
БДС EN 947:2001
тойчивостта на вертикално натоварване
Крила на врати въртящи се на вертикална ос. Определяне ус-
БДС EN 948:2001
тойчивостта на статично усукване
Крила на врати. Височина, широчина, дебелина и перпендикуляр-
БДС EN 1529:2003
ност. Допускови зони
Крила на врати. Метод за измерване на височината, широчина-
БДС EN 951:2001
та, дебелината и перпендикулярността
Крила на врати. Обща и локална равнинност. Допускови зони БДС EN 1530:2003
Крила на врати. Обща и локална равнинност. Метод за измер-
БДС EN 952:2001
ване
Крила на врати. Определяне на поведението при изменение на
влажността при редуващи се от двете страни еднакви клима- БДС EN 1294:2001
тични условия
Крила на врати. Определяне на устойчивостта на удар с твър-
БДС EN 950:2001
до тяло
Метален обков в строителните конструкции. Брави и ключал-
ки. Брави и ключалки с механично задвижване. Изисквания и ме- БДС EN 12209:2004
Метален обков в строителните конструкции. Едноосни панти.
БДС EN 1935:2004
Изисквания и методи за изпитване
Метален обков в строителните конструкции. Уплътнители за
защита от атмосферни влияния за врати, прозорци, капаци и БДС EN 12365:2004
окачени фасади. Части 1 - 4
Метални елементи в строителни конструкции. Електромаг-
нитни устройства за задържане на врати. Изисквания и мето- БДС EN 1155:2003
ди за изпитване
Метални елементи в строителни конструкции. Координатор на
затварянето за двукрили врати. Изисквания и методи за из- БДС EN 1158:2002
питване
Метални елементи в строителни конструкции. Лостови и кръг-
БДС EN 1906:2002
ли дръжки за врати. Изисквания и методи за изпитване
Метални елементи в строителни конструкции. Метални еле-
менти за плъзгащи и сгъваеми врати. Изисквания и методи за БДС EN 1527:2002
изпитване
Метални елементи в строителни конструкции. Устройства за
затваряне на врати и прозорци. Изисквания и методи за из- БДС EN 12051:2002
питване
Метални елементи в строителните конструкции. Механизми за
авариен изход, задвижвани с дръжка във вид на лост или във вид БДС EN 179:2000
на плоча за натискане. Изисквания и методи за изпитване.
162
стандарти
Метални елементи в строителните конструкции. Механизми за

авариен изход, задвижвани с хоризонтален лост. Изисквания и БДС EN 1125:2000
методи за изпитване.
Методи за изпитване на врати. Изпитване на коравината на
БДС EN 130:1997
крила на врати чрез периодично усукване
Методи за изпитване на прозорци. Механични изпитвания БДС EN 107:1998
Методи за изпитване на прозорци. Форма на протокола от из-
БДС EN 78:1997
питването
Механизирано задвижвани капаци и външни и вътрешни щори.
Безопасност при употреба. Мтод за измерване силата на плъз- БДС EN 12045:2003
гане
Обков строителен и мебелен. Класификация БДС 12888:1975
Обков строителен и мебелен. Ключове за ключалки със секре-
БДС 14093:1977
тен патрон. Основни размери
Обков строителен и мебелен. Ключове за ключалки със секре-
БДС 9823:1977
тен патрон. Технически изисквания
Обков строителен и мебелен. Ключове цилиндрични. Основни
БДС 8902:1977
размери и профили на флагчето
Обков строителен и мебелен. Ключове цилиндрични. Техничес-
БДС 7130:1977
ки изисквания
Обков строителен и мебелен. Методи за изпитване БДС 13370:1976
Обков строителен и мебелен. Плъзгач за врати БДС 2678:1985
Обков строителен и мебелен. Покрития защитни и декоратив-
БДС 13369:1983
ни
Обков строителен и мебелен. Терминология БДС 13163:1975
Обков строителен спомагателен. Технически изисквания БДС 13848:1976
Обков строителен. Брави вкопани за врати. Типове и основ-
БДС 2724:1984
ни размери
Обков строителен. Брави външни допълнителни със секретен
БДС 10184:1979
патрон за врати. Типове и основни размери
Обков строителен. Брави външни за врати. Основни размери БДС 2681:1978
Обков строителен. Дръжки с шилдове за брави, за врати и про-
БДС 1330:1984
зорци. Типове и основни размери
Обков строителен. Леви и десни изделия. Определения БДС 14885:1979
Обков строителен. Панти пружинни двустранни БДС 2685:1977
Обков строителен. Райбери БДС 2519:1985
Обков строителен. Съединители за прозорци със съединени кри-
БДС 5962:1985
ла
Обков. Приемане, маркировка, опаковка, съхранение, транспорт
БДС 8899:1987
и документация
Панти шарнирни дълги. Основни размери БДС 6516:1974
Панти шарнирни. Типове и основни размери БДС 6514:1974
Пожарна безопасност в строителството. Врати. Метод за из- СТ на СИВ
питване на огнеустойчивост 3974:1983
Прозорци и врати. Водонепропускливаст. Метод за изпитване БДС EN 1027:2003
Прозорци и врати. Водонепропускливост. Класификация БДС EN 12208:2003
Прозорци и врати. Въздухопроницаемост. Метод за изпитване БДС EN 1026:2003
Прозорци и врати. Въздухопроницемост. Класификация БДС EN 12207:2003
Прозорци и врати. Механична дълготрайност. Изисквания и кла-
БДС EN 12400:2004
сификация
163
Прозорци и врати. Устойчиваст на вятър. Метод за изпит-
БДС EN 12211:2003
ване
Прозорци и врати. Устойчивост на вятър. Класификация БДС EN 12210:2003
Прозорци и врати. Устойчивост при многократно отваряне и
БДС EN 1191:2003
затваряне. Метод за изпитване
Прозорци, врати и капаци. Устойчивост на взривяване. Изисква-
БДС EN 13123:2004
ния и класификация. Части 1 и 2
Прозорци, врати и капаци. Устойчивост на взривяване. Метод
БДС EN 13124:2004
за изпитване. Части 1 и 2
Прозорци, врати, въртящи се и ролетни, фасадни щори. Оп-
ределяне устойчивостта на вратите на удар с меко и теж- БДС EN 949:2001
ко тяло
Прозорци, врати, капаци и щори. Устойчивост на куршум. Изис-
БДС EN 1522:2004
квания и класификация
Прозорци, врати, капаци и щори. Устойчивост на куршум. Ме-
БДС EN 1523:2004
Прозорци, врати, капаци. Устойчивост срещу взлом. Изисква-
БДСENV1627:2001
ния и класификация
Прозорци, врати, капаци. Устойчивост срещу взлом. Метод за
изпитване за определяне на устойчивостта срещу опит за ръч- БДСENV1630:2001
но разбиване
изпитване за установяване устойчивостта при динамично на- БДСENV1629:2001
товарване
изпитване за установяване устойчивостта при статично на- БДСENV1628:2001
товарване
Прозорци. Класификация на механичните свойства Вертикално
БДС EN 13115:2004
натоварване, усукване и и сила на задвижване
Прозорци. Поведение между различни климатични условия. Ме- БДС ENV
тод за изпитване 13420:2003
Прозорци. Удар с меко и тежко тяло. Метод за изпитване,
БДС EN 13049:2003
изисквания за безопасност и класификация
Профили от непластифициран поливинилхлорид (PVC-U) за про-
изводство на врати и прозорци. Определяне устойчивостта на БДС EN 513 :2003
изкуствено стареене
изводство на врати и прозорци. Определяне якостта на заваре- БДС EN 514 :2003
ни ъгли и Т-образни съединения
изводството на врати и прозорци. Външен вид след кондицио- БДС EN 478:2002
ниране при 150 °С. Метод за изпитване
изводството на врати и прозорци. Метод за определяне топ- БДС EN 479:2002
линното свиване
Ролетни капаци за прозорци за покрив и веранди. Устойчивост
БДС EN 12833:2004
на натоварване от сняг. Метод за изпитване
БДС EN 12046-
Сили за задвижване. Метод за изпитване. Част 1: Прозорци
1:2004
БДС EN 12046-
Сили за задвижване. Метод за изпитване. Част 1: Прозорци
1:2004
164
стандарти
БДС EN 12046-
Сили за задвижване. Метод за изпитване. Част 2: Врати
2:2003
Топлинни характеристики на прозорци и врати. Определяне на
БДС EN ISO 12567-
коефициента на топлопреминаване по метода с гореща кутия.
1:2003
Част 1: Комплектовани прозорци и врати (ISO 12567-1:2000)
Топлинни характеристики на прозорци, врати и изолиращи прис-
пособления. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване.
2:2004
Част 2: Числен метод за рамки (ISO 10077-2:2003)
БДС EN 12412-
посособления. Определяне на коефициента на топлопреминаване
2:2004
по метода гореща кутия. Част 2: Рамки
посособления. Определяне на коефициента на топлопреминава- БДС EN 12412-
не по метода гореща кутия. Част 4: Ролетни изолиращи прис- 4:2004
посособления.
Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчис-
ляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Опростен
1:2004
метод (ISO 10077-1:2000)
Херметични капаци. Изпитване на въздухопропускливост БДС EN 12835:2004
Шум. Звукоизолация на прозорци. Метод за изпитване БДС 14964:1980
Щори и капаци. Годност за използване на механизми с колянов
БДС EN 14203:2004
лост. Изисквания и методи за изпитване
Щори и капаци. Устойчивост при повтарящо се задвижване (ме-
БДС EN 14201:2004
ханична издържливост). Методи за изпитване
Електроинсталации
Електрически инсталации НН. Колена стоманени. Размери БДС 2740:1972
Електрически съоръжения за взривоопасни газови среди. Част 0: БДС IEC 60079-
Общи изисквания 0:1999
Електрически уредби в сгради. Част 1: Област на приложение, БДС IEC 60364-
предмет и основни принципи 1:2001
Електрически уредби в сгради. Част 3: Оценка на основните ха- БДС HD 384.3
рактеристики (IEC 60364- 3:1993, с промени) S2:2001
Електрически уредби в сгради. Част 4: Защити за безопасност.
БДС HD 384.4.41
Глава 41: Защита срещу поражения от електрически ток (IEC
S2:2004
60364-4-41:1992 + A:, с промени)
Електрически уредби в сгради. Част 4: Защити за безопасност. БДС IEC 60364-4-
Глава 42: Защита срещу топлинни въздействия 42:2001
Глава 43: Защита срещу свръхтокове 43:2001
Глава 44: Защита срещу пренапрежения. Раздел 442: Защита на БДС HD 384.4.442
уредби за ниско напрежение срещу неизправности между систе- S1:2004
ми за високо напрежение и земя
Глава 45: Защити при спадане на напрежението 45:2001
Глава 46: Разединяване и изключване 46:2001
Глава 47: Приложение на защитни мерки за безопасност. Раздел БДС IEC 60364-4-
470: Общи положения. Раздел 471: Мерки за защита срещу пора- 47:2001
жения от електрически ток
165
БДС IEC 60364-4-
Глава 47: Приложение на защитни мерки за безопасност. Раздел
473:2001
473: Мерки за защита срещу свръхтокове
БДС IEC 60364-4-
Глава 48: Избор на защитни мероприятия във функция от вън-
482:2001
шните въздействия. Раздел 482: Защита срещу пожар
Глава 48: Избор на защитни мероприятия във функция от вън- БДС HD 384.4.482
шните въздействия. Раздел 482: Защита срещу пожар, където S1:2001
съществува конкретен риск
Електрически уредби в сгради. Част 4: Защити срещу пренапре-
БДС IEC 60364-4-
жения. Раздел 443: Защита срещу пренапрежения от атмосфер-
443:2001
ни явления и комутационни процеси
Електрически уредби в сгради. Част 5: Избор и въвеждане в
БДС HD 384.5.52
действие на електрообзавеждане. Глава 52: Проводникови систе-
S1:2004
ми (IEC 60364-5-52:1993, с промени)
действие на електрообзавеждане. Глава 53: Комутационни апара- БДС HD 384.5.537
ти. Раздел 537: Устройства за разделяне и превключване (IEC S2:2004
60364-5-537:1981 + A1:1989, с промени)
БДС HD 384.5.56
действие на електрообзавеждане. Глава 56: Безопасно обслужва-
S1:2004
не (IEC 60364-5-55:1980, с промени)
БДС HD 384.5.523
действие на електрообзавеждане. Раздел 523: Допустими токове
S2:2004
в проводникови системи (IEC 60364-5-52:1993, с промени)
Електрически уредби в сгради. Част 5: Избор на електрически
БДС HD 384.5.54
съоръжения и изграждане. Глава 54: Заземителни устройства и
S1:2003
защитни проводници (IEC 60364-5-54:1980, с промени)
Електрически уредби в сгради. Част 6: Проверка. Глава 61: На- БДС HD 384.6.61
чална проверка (IEC 60364-6-61:1986, с промени) S1:2004
Електрически уредби в сгради. Част 7: Изисквания за специални
БДС HD 384.7.702
уредби или помещения. Раздел 702: Плувни басеини и други ре-
S2:2004
зервоари (IEC 60364-7-702:1997, с промени)
Електрически уредби в сгради. Част 7: Изисквания за специал-
БДС HD 384.7.703
ни уредби или помещения. Раздел 703: Помещения с нагревател-
S1:2004
ни уреди за сауни (IEC 60364-7-703:1984, с промени)
БДС HD 384.7.704
уредби или помещения. Раздел 704: Уредби на строителни пло-
S1:2004
щадки (IEC 60364-7-704:1989, с промени)
БДС HD 384.7.705
уредби или помещения. Раздел 705: Електрически уредби в селс-
S1:2004
костопански помещения (IEC 60364-7-705:1984, с промени)
БДС HD 384.7.706
уредби или помещения. Раздел 706: Токопроводими места с огра-
S1:2004
ничени размери (IEC 60364-7-706:1983, с промени)
БДС HD 384.7.714
ни уредби или помещения. Раздел 714: Уредби за външно освет-
S1:2004
ление (IEC 60364-7- 714:1996, с промени)
БДС HD 384.7.753
ни уредби или помещения. Раздел 753: Подови и таванни нагре-
S1:2004
вателни системи
166
стандарти
Електрически уредби в сгради. Част 7: Изисквания за уредби и

БДС IEC 60364-7-
места със специално предназначение. Раздел 701: Места с вани
701:2001
за къпане и душове
БДС IEC 60364-7-
места със специално предназначение. Раздел 705: Електрически
705:2001
уредби в селскостопански помещения
БДС IEC 60364-7-
места със специално предназначение. Раздел 706: Токопроводими
706:2001
места с ограничени размери
Електромери за активна енергия, еднофазни и трифазни индук- СТ на СИВ
ционни. Технически изисквания и методи за изпитване 1108:1978
СТ на СИВ
Електромери за електрическа енергия. Условни означения
3174:1981
Електромери за реактивна енергия БДС IEC 60145:2003
Електромери за реактивна енергия индукционни. Технически изис- СТ на СИВ
квания и методи за изпитване 1109:1978
Защита срещу поражения от електрически ток. Общи аспекти
БДС EN 61140:2004
за уредби и съоръжения (IEC 61140:2001)
Измерване на електрическа енергия. Обмен на данни за измерва-
БДС EN 62056-
телни уреди за отчитане, управление на тарифи и товар. Част
21:2003
21: Директен локален обмен на данни (IEC 62056-21:2002)
телни уреди за отчитане, управление на тарифи и товар. Част БДС EN 62056-
42: Физични на нива на услугите и процедури за ориентирана 42:2003
връзка при асинхронен обмен на данни (IEC 62056-42:2002)
телни уреди за отчитане, управление на тарифи и товар. Част БДС EN 62056-
46: Ниво на предаване на данни при използване на HDLC прото- 46:2003
кол (IEC 62056-46:2002)
БДС EN 62056-
53:2003
53: Прилагане на COSEM ниво (IEC 62056-53:2002)
БДС EN 62056-
62:2003
62: Класове на интерфейс (IEC 62056-62:2002)
Измерване на електрическа енергия. Обмен на данни за отчита-
не на тарифа и управление на товара. Част 31: Използване на БДС EN 62056-
усукани двойки проводници от локалната електрическа мрежа 31:2001
носител на сигнализация (IEC 62056-31:1999)
Измерване на електрическа енергия. Обмен на данните за по-
казанията на електромера, управление на тарифите и товари- БДС EN 62056-
те. Част 61: Система за идентификация на обекти (IEC 62056- 61:2004
61:2002)
Контрол и изпитване на електрически уредби за битови при-
БДС ES 59009:2004
ложения
Кутии електроинсталационни за ниско напрежение БДС 4190:1979
Международен електротехнически речник. Глава 826: Електри- БДС IEC 60050-
чески уредби в сгради (IEC 60050-826:1982) 826:2002
Обмен на данни за измервателни уреди за отчитане, управле-
ние на тарифи и товар. Директен локален обмен на данни (IEC БДС EN 61107:2003
61107:1996)
167
Обхвати на напрежение за електрически уредби в сгради (IEC БДС HD 193
60449:1973 +A1:1979) S2:2004
Осветление естествено и изкуствено БДС 1786:1984
Осветление. Термини и определения БДС 13285:1977
Пост трансформаторен 20 kV, 63-400 kVA. Архитектурно-
БДС 1565:1967
строителна част
Приемен контрол на променливотокови електромери от клас 2
БДС EN 60514:2001
( IEC 60514:1975, с промени)
Приемни изпитвания за директно свързвани променливотоко-
ви статични електромери за активна енергия (класове 1 и 2) БДС EN 61358:2003
(IEC 61358:1996)
Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление БДС EN 1838:2005
Проводници с поливинилхлоридна изолация за електрически ин-
БДС 4305:1990
сталации
Променливотокови електромери класове 0,5, 1 и 2 (IEC
БДС EN 60521:2001
60521:1988)
Променливотокови статични електромери за активна енергия
БДС EN 61036:2001
(класове 1 и 2) (IEC 61036:1996)
Променливотокови статични електромери за активна енергия
БДС EN 60687:2001
(от класове 0,2 S и 0,5 S) (IEC 60687:1992)
Променливотокови статични електромери за реактивна енергия
БДС EN 61268:2002
(класове 2 и 3) (IEC 61268:1995)
Променливотокови уреди за измерване на електрическа енергия.
БДС EN 62052-
Общи изисквания, изпитвания и условия на изпитване. Част 11:
11:2004
Уреди за измерване (електромери) (IEC 62052-11:2003)
Променливотокови уреди за измерване на електрическа енер-
гия. Специфични изисквания. Част 11: Електромеханични елек- БДС EN 62053-
тромери за активна енергия (класове 0,5 , 1 и 2) (IEC 62053- 11:2004
11:2003)
БДС EN 62053-
Специфични изисквания. Част 21: Статични електромери за ак-
21:2004
тивна енергия (класове 1 и 2) (IEC 62053-21:2003)
БДС EN 62053-
Специфични изисквания. Част 22: Статични електромери за ак-
22:2004
тивна енергия (класове 0,2 S и 0,5 S) (IEC 62053-22:2003)
БДС EN 62053-
Специфични изисквания. Част 23: Статични електромери за ре-
23:2004
активна енергия (класове 2 и 3) (IEC 62053-23:2003)
Светлина и осветление. Измерване и представяне на фотомет-
БДС EN 13032-
рични данни на лампи и осветители. Част 1: Измерване и фор-
1:2005
мат на папката
Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: БДС EN 12464-
Работни места на закрито 1:2004
Светлина и осветление. Осветление на спортни площадки БДС EN 12193:2005
Светлина и осветление. Основни термини и критерии за специ-
БДС EN 12665:2005
фични изисквания към осветлението
Табла електрически апартаментни БДС 3982:1978
Табла електрически за жилищни сгради. Табла главни електро-
БДС 8596:1977
мерни
Табла електрически за жилищни сгради. Табла етажни елект-
БДС 8598:1977
ромерни
168
стандарти
Табла електрически за жилищни сгради. Табла магистрални БДС 8597:1977

Шкафове командни предкилийни за РУ 6, 10 и 20 kV БДС 4946:1973
Еврокодове
Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия
БДС ENV 1991-2-
върху строителните конструкции. Част 2-3: Въздействия върху
3:2001
строителните конструкции- Натоварване на сняг
БДС ENV 1991-2-
4:2002
строителните конструкции - въздействия от вятър
БДС ENV 1991-2-
5:2001
строителни конструкции-Температурни въздействия
върху строителните конструкции. Част 2-6: Въздействия вър- БДС ENV 1991-2-
ху строителните конструкции. Въздействия по време на из- 6:2001
пълнението
върху строителните конструкции. Част 2-7: Въздействия вър- БДС ENV 1991-2-
ху строителните конструкции. Случайни въздействия от удар 7:2001
и експлозия
БДС ENV 1991-
върху строителните конструкции. Част 3: Подвижни натовар-
3:2001
вания за мостове
БДС ENV 1991-
върху строителните конструкции. Част 4: Въздействия в си-
4:2002
лози и резервоари
БДС ENV 1991-
върху строителните конструкции. Част 5: Въздействия от
5:2003
кранове и други машини
Еврокод 2 : Проектиране на бетонни и стоманобетонни конс-
БДС ENV 1992-1-
трукции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради (стандар-
1:2002
тът се предлага само на CD-ROM)
Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конст-
БДС ENV 1992-1-
рукции. Част 1-2: Общи правила. Проектиране на конструкции
2:2002
за въздействия от пожар
Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конст-
БДС ENV 1992-1-
рукции. Част 1-3: Предварително изготвени бетонни и стома-
3:2002
нобетонни елементи и конструкции
Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конст- БДС ENV 1992-
рукции. Част 2: Стоманобетонни мостове 2:2002
рукции. Част 3: Бетонни и стоманобетонни фундаменти 3:2002
рукции. Част 4: Конструкции на силози и резервоари 4:2002
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-1:
БДС ENV 1993-1-
Общи правила и правила за сгради (стандартът се предлага са-
1:2002
мо на CD-ROM)
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-
БДС ENV 1993-1-
2: Общи правила. Изчисляване на устойчивост на конструкции
2:2002
срещу пожар
169
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-
БДС ENV 1993-1-
3: Основни правила. Допълнителни правила за студеноформувани
3:2001
тънкостенни линейни и равнинни елементи
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-4: БДС ENV 1993-1-
Общи правила. Допълнителни правила за неръждаеми стомани 4:2002
БДС ENV 1993-1-
Общи правила. Допълнителни правила за равнинни пълностенни
5:2001
конструкции без напречно натоварване
Общи правила. Допълнителни правила за черупкови конструкции 6:2002
БДС ENV 1993-1-
Общи правила. Допълнителни правила за равнинни и пълностенни
7:2002
конструктивни елементи с натоварване извън равнината им
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2:
БДС ENV 1993-
Стоманени мостове (стандартът се предлага само на CD-
2:2001
ROM)
Кули, мачти и комини. Кули и мачти 1:2004
Кули, мачти и комини. Комини 2:2004
Силози, резервоари и тръбопроводи. Силози 1:2003
Силози, резервоари и тръбопроводи. Тръбопроводи 3:2002
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 5: БДС ENV 1993-
Пилоти и шпунтови стени 5:2004
Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 6: БДС ENV 1993-
Подкранови конструкции 6:2002
Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано- стоманобе-
БДС ENV 1994-1-
тонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгра-
1:2002
ди (стандартът се предлага само на CD-ROM)
Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетон- БДС ENV 1994-
ни конструкции. Част 2: Комбинирани мостове 2:2005
Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Об- БДС ENV 1995-1-
щи правила и правила за сгради 1:2002
Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-2: Об-
БДС ENV 1995-1-
щи правила. Изчисляване на устойчивост на конструкции сре-
2:2002
щу пожар
Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 2: Мос- БДС ENV 1995-
тове 2:2005
Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-3: Об-
БДС ENV 1996-1-
щи правила за сгради. Допълнителни правила за напречно нато-
3:2004
варване
Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 2: Проек- БДС ENV 1996-
тиране, избор на материали и изпълнение на зидария 2:2003
Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 3: Оп-
БДС ENV 1996-
ростени методи за изчисление и опростени правила за зидани
3:2003
БДС ENV 1997-
Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Общи правила
1:2000
170
стандарти
БДС ENV 1997-

Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Общи правила
1:2002
Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 2: Проектиране с БДС ENV 1997-
помощта на лабораторни изпитвания 2:2003
Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 3: Проектиране на БДС ENV 1997-
база полеви изпитвания 3:2004
Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции. Част 1-1: БДС ENV 1999-1-
Общи правила. Общи правила и правила за сгради 1:2004
Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции. Част 2: БДС ENV 1999-
Конструкции, подложени на умора 2:2005
Еврокод 9: Проектиране на конструкции от алуминиеви спла-
БДС ENV 1999-1-
ви. Част 1-2: Основни правила. Проектиране на конструкции
2:2004
за пожар
Изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част БДС ENV 13670-
1: Основни положения 1:2004
Жилища и обзавеждане
Кухненски мебели. Размери за координиране на кухненски мебе-
БДС EN 1116:2004
ли и уреди
Кухни и неподвижно кухненско обзавеждане на жилища. Терми-
БДС 11914:1974
нология
Мебел жилищна. Маси. Механични изисквания и изисквания за БДС ENV
безопасност на конструкцията 12521:2003
Мебел жилищна. Маси. Функционални размери БДС 17241:1991
Мебел жилищна. Мебел за седене и лежане. Функционални раз-
БДС 17198:1990
мери
Мебел жилищна. Мебел седяща. Механични изисквания и изиск- БДС ENV
вания за безопасност на конструкцията 12520:2003
Мебел жилищна. Отделения за съхраняване. Функционални раз-
БДС 17209:1990
мери
Настилки подови за жилищни и обществени сгради. Класифи-
БДС 11333-73
кация
Обзавеждане компактно на кухни в жилища. Унифицирани раз-
БДС 11372:1987
мери на елементите
Площи и обеми на сгради. Терминология и правила за изчисля-
БДС 163:1986
ване
Сгради безскелетни панелни. Определяне основните техничес-
БДС 8496:1971
Сгради жилищни и обществени. Конструктивни параметри и
БДС 13566:1980
размери
Сгради жилищни. Мебел корпусна неподвижна и вградена. Класи-
БДС 14708:1978
фикация. Общи технически изисквания
Сгради жилищни. Основни положения за проектиране БДС 14859:1979
Сгради обществени. Санитарни помещения. Общи изисквания БДС 16960:1989
Точност на геометричните параметри в строителството. Из-
числяване точността на конструкциите. Основни положения. БДС 16235:1985
Функционални допуски
Заваряване и заварки
Волфрамови електроди за заваряване с газова защита с инертен
БДС EN 26848:2000
газ и плазмено заваряване и рязане. Кодове
171
Електродъгово заварени съединения от стомана. Ръководство за
БДС EN 25817:2001
оценяване на нивата на качество според несъвършенствата
Електросъпротивително точково заваряване. Част 3: Закрепва- БДС EN 28430-
не с цилиндричен накрайник при осово натоварване 3:2000
Заварени съединения. Методи за определяне на механичните
БДС 2649-86
свойства
Заваръчен персонал. Изпит за одобряване на оператори за напъл-
но механизирано и автоматизирано заваряване чрез стопяване и БДС EN 1418:2000
на настройчици за електросъпротивително заваряване
Заваръчни материали. Електродни телове и комбинация от те-
лове и флюси за подфлюсово заваряване на нелегирани и дребно- БДС EN 756:2000
зърнести стомани. Класификация
Заваръчни материали. Електродни телове и метали за наварява-
не за електродъгово заваряване в защитна газова среда на неле- БДС EN 440:2000
гирани и дребнозърнести стомани
Заваръчни материали. Електродни телове и метали за наварява-
не за електродъгово заваряване с газова защита на високоякос- БДС EN 12534:2000
тни стомани. Класификация
Заваръчни материали. Електродни телове, телове и пръчки за
електродъгово заваряване на корозионноустойчиви и термоус- БДС EN 12072:2000
тойчиви стомани. Класификация
Заваръчни материали. Електродни телове, телове и пръчки за
електродъгово заваряване на устойчиви на пълзене стомани. Кла- БДС EN 12070:2000
сификация
Заваръчни материали. Защитни газове за електродъгово заваря-
БДС EN 439:2000
ване и рязане
Заваръчни материали. Методи за изпитване. Части 1 - 3 БДС EN 1597:2000
Заваръчни материали. Обмазани електроди за ръчно електродъго-
БДС EN 757:2000
во заваряване на високоякостни стомани. Класификация
Заваръчни материали. Обмазани електроди за ръчно електродъ-
гово заваряване на корозионноустойчиви и термоустойчиви сто- БДС EN 1600:2000
мани. Класификация
Заваръчни материали. Обмазани електроди за ръчно електродъ-
гово заваряване на нелегирани и дребнозърнести стомани. Кла- БДС EN 449:2000
сификация
Заваръчни материали. Обмазани електроди за ръчно електродъго-
БДС EN 1599:2000
во заваряване на устойчиви на пълзене стомани. Класификация
Заваръчни материали. Пръчки, телове и допълнителен (доба-
въчен) метал за заваряване с волфрамов електрод в среда от
БДС EN 1668:2000
инертен газ на нелегирани и дребнозърнести стомани. Класи-
фикация
Заваръчни материали. Технически условия за доставка на допъл-
нителни метали за заваряване. Видове продукти, размери, допус- БДС EN 759:2000
тими отклонения и маркировка
Заваръчни материали. Тръбни електроди с флюсов пълнеж за
електродъгово заваряване в защитна газова среда на високоякос- БДС EN 12535:2000
тни стомани. Класификация
електродъгово заваряване с газова защита на устойчиви на пъл- БДС EN 12071:2000
зене стомани. Класификация
172
стандарти

електродъгово заваряване със и без газова защита на нелегира- БДС EN 758:2000
ни и дребнозърнести стомани. Класификация
електродъгово заваряване със или без защитен газ на корозион- БДС EN 12073:2000
ноустойчиви и термоустойчиви стомани. Класификация
Заваръчни материали. Флюси за подфлюсово заваряване. Класи-
БДС EN 760:2000
фикация
Заваряване. Електроди метални обмазани за ръчно електродъго-
во заваряване на нисковъглеродни и нисколегирани стомани. Ме-
БДС 5265-71
тоди за определяне на механичните свойства на наварения ме-
тал
Заваряване. Заваряемост на металите и нейната оценка. Об-
БДС 16643-87
щи положения
Заваряване. Краища за заваряване на стомани под флюс. Фор-
БДС 5655-87
ма и размери
Заваряване. Краища за ръчно електродъгово и газокислородно за-
БДС 3112-85
варяване. Форма и размери
Заваряване. Препоръки за заваряване на метални материали Час-
БДС EN 1011:2002
ти 1 и 3
Заваряване. Пръчки чугунени за заваряване и наваряване БДС 5031-85
Заваряване. Тел от алуминий и алуминиеви сплави за заваряване БДС 5740-77
Изпит за одобряване на заварчици. Заваряване чрез стопяване.
БДС EN 287-1:2000
Част 1: Стомани
Изпитване (контрол) без разрушаване на заварени съединения.
БДС EN 1435:1999
Радиографично изпитване на заварени съединения
Изпитване без разрушаване на заварени съединения. Магнитно-
БДС EN 1290:2002
прахово изпитване на заварени съединения
Изпитване без разрушаване на заварени съединения. Общи прави-
БДС EN 12062:2002
ла за метални материали
Изпитване без разрушаване на заварени съединения. Ултразвуко-
БДС EN 1714:2002
во изпитване на заварени съединения
Изпитване без разрушаване на заварени чрез стопяване съедине-
БДС EN 970:1999
ния. Визуален контрол
Изпитване без разрушаване на заваръчни шевове. Ултразвуко-
во изпитване. Характеризиране на индикациите в заваръчни- БДС EN 1713:2002
те шевове
Изпитване на стоманата на заваряемост. Основни положения БДС 5030-63
Консумативи за заваряване. Електроди за газово заваряване на
БДС EN 12536:2004
нелегирани и устойчиви на пълзене стомани. Класификация
Контрол без разрушаване на заварени съединения. Методи улт-
БДС 9234-72
развукови. Общи положения и изисквания
Контрол без разрушаване. Дефектоскопия ултразвукова на челни
БДС 13598-76
заварени съединения с дебелина от 30 до 150 mm
Контрол без разрушаване. Дефектоскопия ултразвукова на челни
БДС 10037-77
заварени съединения с дебелина от 4 до 40 mm
Контрол без разрушаване. Дефектоскопия ултразвукова на чел-
ни заварени съединения с подложна гривна на тръби с дебелина БДС 9824-72
на стената над 15 mm
Контрол без разрушаване. Класификация на дефектността на
БДС 13060-86
заварени съединения при радиографичен контрол
173
Контрол без разрушаване. Ултразвуков дефектоскопен контрол
БДС 14294-79
на ъглови и T-образни заварени съединения
Координация и контрол (надзор) в заваряването. Задачи и от-
БДС EN 719:2000
говорности
Механични изпитвания на заваръчни шевове на метали. Изпит-
БДС EN 910:2001
ване на огъване
Механични изпитвания на заваръчни шевове на метали. Изпит-
БДС EN 895:2001
ване на опън, напречно на заваръчния шев
Обмазани електроди за ръчно електродъгово заваряване. Наплас-
БДС EN 26847:2000
тяване на наварен метал за химически анализ
Обмазани електроди. Определяне на производителността, коефи-
БДС EN 22401:2000
циента на усвояване и коефициента на наваряване
Прави електроди за електросъпротивително точково заваря-
БДС EN 25184:2000
ване
Спецификация и одобряване на процедурите за заваряване на ме-
БДС EN 288:2000
тали. Части 1 - 3
Звукоизолация и акустика
Акустика. Звукопоглъщатели за използване в сгради. Оценка на БДС EN ISO
звукопоглъщането 11654:2004
Акустика. Измерване на времето на реверберация на помещения БДС EN ISO
с определяне на други акустични параметри 3382:2004
Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и в елемен-
ти на сгради посредством интензитета на шума. Част 1: Ла-
1:2004
бораторно измерване
Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строи-
БДС EN 20140:2003
телни елементи. Части 2, 9 и 10
Акустика. Измерване на звукоизолацията в сгради и на строи- БДС EN ISO
телни елементи. Части 1 - 12 140:2002
Акустика. Определяне на динамичната коравина. Част 1: Мате- БДС EN 29052-
риали, използвани за плаващи подове в жилища 1:2003
Акустика. Определяне специфичното съпротивление на продухва-
БДС 14151-77
не от въздушен поток на порьозни материали
Акустика. Оценка на звукоизолацията в сгради и на строител- БДС EN ISO 717-
ни елементи. Част 1: Изолация от въздушен шум; Част 2: Изо- 1:2003 БДС EN ISO
лация от ударен шум 717-2:2003
Защита от шум в строителството. Звукоизолация на ограж-
дащите и разпределящите конструкции. Метод за измерване и БДС 8995-86
оценка
БДС 14942-79
в жилищни и обществени сгради. Методи за изпитване
БДС 14939-79
в жилищни и обществени сгради. Технически изисквания
Изолация коркова експандирана. Определяне якостта на огъване БДС 10716-73
Корк агломериран, експандиран на плочи за звукоизолация. Тех-
БДС 12514-74
Корк агломериран, слепен на плочи за звукоизолация. Техничес-
БДС 12515-74
Корк сух на плочи. Определения. Класификация и опаковка БДС 12134-74
Строителна акустика. Оценка на акустичните характеристики
БДС EN 12354:2003
на сгради чрез характеристиките на елементите. Части 1 - 6
174
стандарти
Строителни акустични материали на основата на полимери.

БДС 10480-72
Класификация
Шум. Звукоизолация на прозорци. Метод за изпитване БДС 14964-80
Шум. Метод за измерване на звукопоглъщането в ревербераци-
БДС 11606-82
онна камера
Шум. Методи за измерване и оценка в помещенията на жилищ-
БДС 15471-82
ни, обществени сгради и населени места
Зидария, продукти за зидария
Добавъчни материали за разтвор БДС EN 13139:2004
Зидария и продукти за зидария. Методи за определяне на изчис-
БДС EN 1745:2005
лителни топлинни стойности
Изисквания за блокове за зидария. Част 3: Бетонни блокове за
БДС EN 771-3:2004
зидария (с плътни и леки добавъчни материали)
Изисквания за блокове за зидария. Част 1: Глинени блокове за
БДС EN 771-1:2004
зидария
Изисквания за блокове за зидария. Част 2: Калциево силикат-
БДС EN 771-2:2004
ни блокове за зидария
Изисквания за блокове за зидария. Част 5: Блокове за зидария
БДС EN 771-5:2005
от изкуствен камък
Изисквания за блокове за зидария. Част 6: Блокове за зидария
БДС EN 771-6:2002
от естествен камък
Изисквания за разтвор за зидария. Част 2: Разтвор за зидане БДС EN 998-2:2004
Методи за изпитване на блокове за зидария. Части 1 - 20 БДС EN 772:2002
Методи за изпитване на зидария. Части 1 - 4 БДС EN 1052:2002
Методи за изпитване на разтвор за зидария. Части 1 - 21 БДС EN 1015:2003
Методи за изпитване на спомагателни елементи за зидария.
БДС EN 846:2002
Части 1 - 13
Пясък за строителни разтвори. Технически изисквания БДС 2271:1983
Разтвори строителни за зидарии и мазилки БДС 9340:1986
Технически изисквания за спомагателни елементи за зидария.
БДС EN 845:2004
Части 1 - 3
Каменни изделия
Панели стенни ивични за неносещи стени. Контрол на външ-
ния вид и геометричната точност, носещата способност и ко- БДС 15485-82
равината
Плочи агломератни от скални материали с органични лепила БДС 14476-78
Плочи от скални материали БДС 17048-89
Плочи цепени от скални материали БДС 7717-75
Комини и димоотводи
Комини за жилищни и обществени сгради. Термини и определе-
БДС 14070:1989
ния. Общи изисквания
Комини. Елементи. Бетонни димоотводи БДС EN 1857:2004
Комини. Елементи. Бетонни коминни тела БДС EN 1858:2004
Комини. Елементи. Външни ограждащи бетонни елементи БДС EN 12446:2003
Комини. Изисквания за метални комини. Части 1 и 2 БДС EN 1856:2004
Комини. Изисквания и методи за изпитване на керамични нак-
БДС EN 13502:2003
райници (шапки) за комини
Комини. Керамични димоотводи. Изисквания и методи за из-
БДС EN 1457:2003
питване
175
Комини. Керамични коминни тела за единични комини. Изисква-
БДС EN 1806:2003
ния и методи за изпитване
Комини. Метални комини. Методи за изпитване БДС EN 1859:2003
Комини. Методи за изпитване на коминни системи. Част 1: Об- БДС EN 13216-
щи методи за изпитване 1:2005
Комини. Методи за изпитване на мразоустойчивост на продук-
БДС EN 14297:2005
ти за комини
Комини. Методи за термо и аеродинамично изчисление. Час-
БДС EN 13384:2003
ти 1 и 2
Комини. Основни изисквания БДС EN 1443:2003
Метални комини. Изисквания за корозионна устойчивост и ме-
БДС CR 12695:2003
Свободно стоящи индустриални комини. Части 1 - 4 БДС EN 13084:2003
Тела за комини от керамика БДС 9384:1972
Тела за комини от лек бетон БДС 9385:1972
Кофражи
Готови дървени греди за кофраж. Изисквания, класификация и
БДС EN 13377:2003
оценяване
Кофраж и скеле за подпиране на кофраж. Изисквания за изпълне-
БДС EN 12812:2004
ние, методи за проектиране, изчисляване и монтаж
Платна кофражни метални БДС 8635:1978
Стоманени телескопични подпори в строителството. Изисква-
ния за продуктите, проектирането и оценката на изчисления- БДС EN 1065:2003
та и изпитванията
Лагери за конструкции
Лагери в строителството. Част 1: Основни правила за про-
БДС EN 1337-1:2003
ектиране
Лагери в строителството. Част 2: Плъзгащи лагери БДС EN 1337-2:2003
Лагери в строителството. Част 3: Еластомерни лагери БДС EN 1337-3:2005
Лагери в строителството. Част 4: Ролкови лагери БДС EN 1337-4:2005
Лагери в строителството. Част 6: Шарнирни опори БДС EN 1337-6:2005
Лагери за строителни конструкции. Част 9: Защита БДС EN 1337-9:2002
БДС EN 1337-
Лагери в строителството. Част 10: Контрол и поддържане
10:2004
Лагери в строителството. Част 11: Транспортиране, склади- БДС EN 1337-
ране и монтаж 11:2003
Лепила за строителството
Класификация на термореактивни лепила за неносещи елемен-
БДС EN 12765:2003
ти от дървесина
Конструкционни лепила. Корозия. Части 1 и 2 БДС EN 1965:2004
Конструкционни лепила. Определяне жизнеспособността (издръж-
БДС EN 14022:2004
ливостта) на многокомпонентни лепила
Конструкционни лепила. Ръководство за подготвяне повърхност-
БДС EN 13887:2004
та на метали и пластмаси преди залепване с лепило
Конструкционни лепила. Съхранение. Определяне на термините
и изразите, отнасящи се до трайността на конструкционни ле- БДС EN 12701:2003
пила и сродни материали
Конструкционни лепила. Характеризиране на повърхността чрез из-
БДС EN 1966:2003
мерване на адхезията посредством метод на огъване в три точки
176
стандарти
Лепила за неносещи елементи от дървесни материали. Класи-

БДС EN 204:1996
фикация
Лепила за носещи дървени конструкции. Класификация и експло-
БДС EN 12436:2003
атационни изисквания
Лепила за носещи дървени конструкции. Методи за изпитва-
БДС EN 302:2004
не. Части 2 - 5
БДС EN
Лепила за плочки. Термини и определения
1322+А1:2001
БДС EN ISO
Лепила. Означаване на основните типове разрушавания
10365:2004
Лепила. Определяне на плътност БДС EN 542:2004
Лепила. Определяне на привидна плътност на прахообразни и гра-
БДС EN 543:2004
нулирани лепила
Лепила. Определяне на рН. Метод за изпитване БДС EN 1245:2003
Лепила. Определяне цвета и/или измененията на цвета на лепил-
БДС EN 1244:2003
ния слой под въздействието на светлина
Лепила. Определяне якостта на опън на челни съединения БДС EN 26922:2004
Лепила. Определяне якостта на срязване на залепени припокри-
БДС EN 1465:2003
ти съединения между твърди повърхности
Лепила. Проверка и подготовка на проби за изпитване БДС EN 1067:2004
Лепила. Устойчивост на замръзване - размразяване БДС EN 1239:2003
Смоли епоксидни БДС 9086-79
Фенолни и аминопластови лепила за носещи дървени конструк-
БДС EN 301:2004
ции. Класификация и експлоатационни изисквания
Фугиращи смеси за плочки. Определения и изисквания БДС EN 13888:2004
Фугиращи смеси за плочки. Част 3: Определяне на якостта на БДС EN 12808-
огъване и якостта на натиск 3:2003
БДС EN 12808-
Фугиращи смеси за плочки. Част 4: Определяне на съсъхването
4:2003
Фугиращи смеси за плочки. Част 5: Определяне на водопопива- БДС EN 12808-
емостта 5:2003
Настилки и продукти за настилки
Бордюри бетонни БДС 624-87
Дъски, обработени за подове (дюшеме). Технически изисквания БДС 7061-74
Екструдирани керамични плочки с ниска водопоглъщаемост Е ≤
БДС EN 121:2000
3 % (група А 1)
Еластични подови покрития. Изисквания за едноцветен и деко-
БДС EN 548:2000
ративен линолеум
БДС EN 687:2000
ративен линолеум на подложка от корк
БДС EN 686:2000
ративен линолеум на пореста подложка
Еластични подови покрития. Изисквания за корклинолеум БДС EN 688:2000
Еластични подови покрития. Изисквания за подложката от
БДС EN 12455:2003
корк
Еластични подови покрития. Изисквания за подови плочи за не-
БДС EN 14085:2003
закрепено полагане
Еластични подови покрития. Класификация БДС EN 685:2004
Еластични подови покрития. Плочи от полугъвкав поливинилх-
БДС EN 654:2000
лорид. Изисквания
177
Еластични подови покрития. Плочи с подложка от пресован
БДС EN 655:2000
корк с поливинилхлориден лицев слой. Изисквания
Еластични подови покрития. Подложки от пресован корк. Изис-
БДС EN 12103:2003
квания
Еластични подови покрития. Подови плочи от корк. Изисква-
БДС EN 12104:2001
ния
Еластични подови покрития. Подови покрития от поливинилх-
лорид на ютена подложка от полиестерен филц с подложка от БДС EN 650:2000
поливинилхлорид. Изисквания
Еластични подови покрития. Подови покрития от поливинилхло-
БДС EN 652:2000
рид с подложка на основата на корк. Изисквания
Еластични подови покрития. Подови покрития от поливинилх-
БДС EN 651:2000
лорид с порест слой. Изисквания
Еластични подови покрития. Подови покрития от порест поли-
БДС EN 653:2000
винилхлорид. Изисквания
Еластични подови покрития. Поливинилхлоридни подови покри-
БДС EN 13553:2004
тия за употреба в мокри помещения. Изисквания
Еластични подови покрития. Хомогенни и хетерогенни поливи-
БДС EN 649:2000
нилхлоридни подови покрития. Изисквания
Еластични, текстилни и ламинирани подови покрития. Проекти-
БДС TS 14472:2004
ране, подготовка и полагане. Части 1 - 4
Изделие руловидно пластмасово без подложка за подови покри-
БДС 13736-84
тия “Рувилит”
Изделие руловидно пластмасово с подложка за подови покрития БДС 9401-84
Ламинирани подови покрития. Спецификации, изисквания и ме-
БДС EN 13329:2003
Лепила, композитни лепила и готови смеси за подови настилки БДС EN 13454-
на база калциев сулфат. Част 1: Определения и изисквания 1:2005
Материали за корави покрития и корави подови покрития. Оп-
БДС EN 13318:2003
ределения
Методи за изпитване на материали за корави покрития. Час-
БДС EN 13892:2003
ти 1 - 8
Мозаични плочи. Части 1 и 2 БДС EN 13748:2004
Настилка подова каучукова БДС 7693-80
Настилки подови за жилищни и обществени сгради. Класифи-
БДС 11333-73
кация
Плочи агломератни от скални материали с органични лепила БДС 14476-78
Плочи с кухини БДС EN 13213:2003
Плочи тротоарни бетонни БДС 625-81
БДС EN ISO
Плочки керамични - подови и стенни. Части 1 - 16
10545:2000
Плочки керамични. Определения, класификация, изисквания и мар-
БДС EN 14411:2005
кировка
Плочки керамични. Термини и определения БДС 16157-85
Плочки киселиноустойчиви БДС 4578-75
Повдигнати, осигуряващи достъп плочи БДС EN 12825:2003
Подове и подови настилки в сградостроителството. Термино-
БДС 8265-74
логия
Подово покритие от дървесина. Елементи на многослоен пар-
БДС EN 13489:2003
кет
178
стандарти
Подово покритие от дървесина. Елементи на мозаичен паркет БДС EN 13488:2003

Подово покритие от дървесина. Елементи на паркет от масив-
БДС EN 13226:2003
на дървесина с нутове и/или пера
Подово покритие от дървесина. Продукти от ламиниран пар-
БДС EN 13227:2003
кет от масивна дървесина
Покрития подови нетъкани. Окачествяване БДС 12156-88
Покрития подови текстилни нетъкани. Опаковка, маркировка,
БДС 11337-87
съхранение и транспорт
Свързващи вещества за магнезитни изравнителни замазки.
БДС EN 14016:2004
Mагнезиев хидрооксид и магнезиев хлорид. Части 1 и 2
Облицовки и продукти за облицовки
БДС EN 13279-
Гипсови мазилки и шпакловки. Част 2: Методи за изпитване
2:2005
Гипсови облицовъчни плочи. Технически изисквания БДС ISO 6308:2004
Гипсокартонени плоскости. Определения, изисквания и методи
БДС EN 520:2005
Готови гипсокартонени корнизи. Определения, изисквания и ме-
БДС EN 14209:2005
Декоративни ламинати (HPL), получени при високо налягане.
БДС EN 438:2005
Листове на основата на термореактивни смоли. Части 1 и 7
Ламперия БДС 13315:1986
Метални мрежи и ръбове. Определения, изисквания и методи за
БДС EN 13658:2005
изпитване. Част 1: Шпакловки; Част 2: Мазилки
Окачени фасади. Водонепропускливост. Изпитване на място БДС EN 13051:2003
Окачени фасади. Водонепропускливост. Лабораторно изпитване БДС ENV
при динамични условия на въздушно налягане и пръскане с вода 13050:2003
Окачени фасади. Водонепропускливост. Лабораторно изпитване
БДС EN 12155:2003
при статично налягане
Окачени фасади. Водонепропускливост. Технически изисквания и
БДС EN 12154:2003
Окачени фасади. Въздухопропускливост. Метод за изпитване БДС EN 12153:2003
Окачени фасади. Стандарт за продукт БДС EN 13830:2004
Окачени фасади. Устойчивост на натоварване на вятър. Ме-
БДС EN 12179:2003
Окачени фасади. Устойчивост на натоварване от вятър. Изис-
БДС EN 13116:2004
квания за изпълнение
Панели стенни ивични за неносещи стени. Контрол на външ-
ния вид и геометричната точност, носещата способност и ко- БДС 15485-82
равината
Плочи от скални материали БДС 17048-89
Плочи цепени от скални материали БДС 7717-75
БДС EN ISO
Плочки керамични - подови и стенни. Части 1 - 16
10545:2000
Плочки керамични подови и стенни. Определения, класификация,
БДС EN 87:1995
изисквания и маркировка
Плочки керамични. Термини и определения БДС 16157-85
Светлопропускливи профилни листове за еднослойна облицовка.
БДС EN 1013:2001
Части 1 - 5
Свързващи материали за гипсокартонени плоскости. Определе-
БДС EN 13963:2005
ния, изисквания и методи за изпитване
179
Слънцезащитни приспособления в комбинация с остъкление. Из-
БДС EN 13363-
числяване на пропуснатата обща слънчева енергия и пропусната
2:2005
светлина. Част 2: изчислителен метод
Стенни облицовки. Изисквания за плочи от корк БДС EN 12781:2004
Стенни облицовки. Изисквания за роли от корк БДС EN 13085:2004
Тапети на хартиена основа БДС 15873:1984
Тапети хартиени БДС 9576:1979
Отопление, вентилация
Вентилация на нежилищни сгради. изисквания за параметрите на
БДС EN 13779:2005
вентилацията и системите за климатизиране на помещения
Вентилация на сгради. Вентилационни въздухопроводи. Размери
БДС EN 12220:2000
на кръгли фланци за обща вентилация
Вентилация на сгради. Вентилационни решетки. Аеродинамично
БДС EN 1751:2000
изпитване на жалузийни решетки и клапи
Вентилация на сгради. Вентилационни устройства, монтирани
БДС EN 13264:2002
на пода. Изпитвания за структурна класификация
Вентилация на сгради. Вентилационни устройства. Аеродинамич-
БДС EN 12238:2002
но изпитване и оценка за приложение на смесващи устройства
Вентилация на сгради. Вентилационни устройства. Аеродинамич-
БДС EN 12239:2002
но изпитване и оценка за приложения на квазиламинарен поток
Вентилация на сгради. Въздухопроводи от стоманена ламарина и
БДС EN 1506:2000
фасонни части с кръгло сечение
Вентилация на сгради. Въздухопроводи от стоманена ламарина и
БДС EN 1505:2000
фасонни части с правоъгълно сечение
Вентилация на сгради. Въздухопроводна мрежа. Измерване на по-
БДС EN 14239:2004
върхнината на въздухопроводи
Вентилация на сгради. Въздухопроводна мрежа. Якост и неплът-
БДС EN 12237:2005
ност на кръгли въздухопроводи от метални листове
Вентилация на сгради. Въздухопроводни съставни части. Аеро-
динамично изпитване и оценка на подаващи решетки за посто- БДС EN 12589:2002
янен и променлив дебит
Вентилация на сгради. Изисквания за уредите за измерване на
БДС EN 13182:2003
скоростта на въздуха във вентилираните пространства
Вентилация на сгради. Изпитване на характеристиките и конт-
БДС EN 14134:2004
рол на монтирането на системите за вентилация на жилища
Вентилация на сгради. Изпитване на характеристиките на със-
тавните елементи/продуктите за вентилацията на жилища. БДС EN 13141:2004
Части 1 - 7
Вентилация на сгради. Критерии за проектиране на вентила-
БДС CR 1752:2002
ция за помещения
Вентилация на сгради. Методи за изчисляване за определяне на
БДС EN 13465:2004
дебита на въздуха в жилища
Вентилация на сгради. Неметални въздухопроводи. Въздухопро-
водна мрежа, изработена от изолационни плоскости за възду- БДС EN 13403:2005
хопроводи
Вентилация на сгради. Окачвания и опори на въздухопроводи.
БДС EN 12236:2002
Изисквания за якост
Вентилация на сгради. Охлаждани тавани. Изпитване и оценя-
БДС EN 14240:2004
ване
Вентилация на сгради. Охлаждащи панери. Изпитване и оценява-
БДС EN 14518:2005
не на пасивни охлаждащи панели
180
стандарти
Вентилация на сгради. Процедури за изпитване и методи за из-

мерване за приемане на вентилационни и климатични инстала- БДС EN 12599:2000
ции
Вентилация на сгради. Секции за обработка на въздуха. Класи-
фикация и характеристика на секции, съставни части и еле- БДС EN 13053:2003
менти
Вентилация на сгради. Съставни елементи/продукти за вентила-
БДС EN 13142:2004
ция на жилища. Изисквани и избрани работни характеристики
Вентилация на сгради. Тръбопроводна мрежа. Размери и механич-
БДС EN 13180:2000
ни изисквания за гъвкави тръбопроводи
Вентили радиаторни трипътни БДС 9431:1987
Въздушни филтри за обща вентилация за отстраняване на час-
БДС EN 779:2002
тици. Определяне на филтриращата характеристика
Котли газови за централно отопление. Котли тип B11 и B11BS
с атмосферни горелки, с номинална топлинна мощност не по- БДС EN 297:2001
голяма от 70 kW
Котли газови за централно отопление. Котли тип С с номинал-
БДС EN 483:2001
на топлинна мощност не по-голяма от 70 kW
Котли за отопление. Правила за изпитване на отоплителни
БДС EN 304:2003
котли с горелки за впръскване на течно гориво
Оборудване въздухотехническо. Климатизатори автономни. Ос-
БДС 14487-78
новни параметри
Оборудване въздухотехническо. Филтри въздушни за климатични
БДС 14620-78
инсталации. Филтри касетъчни. Основни параметри и размери
Оборудване въздухотехническо. Филтри въздушни за климатични
БДС 14609-78
инсталации. Филтри панелни. Основни параметри и размери
Отоплителни котли. Части 1 - 6 БДС EN 303:2001
Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на про-
БДС EN 12831:2003
ектните топлинни загуби
Отоплителни системи в сгради. Проектиране на отоплителни
БДС EN 12828:2003
системи с топлоносител вода
Отоплителни системи в сгради. Процедура за подготовка на до-
кументи за експлоатация, поддържане и използване. Отоплител- БДС EN 12170:2003
ни системи, изискващи квалифициран оператор
Отоплителни системи в сгради. Процедура за подготовка на до-
кументи за експлоатация, поддържане и използване. Отоплител- БДС EN 12171:2003
ни системи, неизискващи квалифициран оператор
Подово отопление. Системи и елементи. Части 1 - 4 БДС EN 1264:2000
Радиатори и конвектори. Части 1 - 3 БДС EN 442:1999
Съдове разширителни БДС 4176-73
Таванни лъчисти панели, захранвани с вода с температура, по-
БДС EN 14037:2003
ниска от 120°С. Части 1 - 3
Тела отоплителни. Тръби стоманени с ребра БДС 5187-74
Термостатни вентили за радиатори за отопление. Част 1:
БДС EN 215-1:2000
Топлинни слънчеви системи и елементи. Изработени по специал- БДС ENV
на поръчка системи. Части 1 - 3 12977:2002
Топлинни слънчеви системи и елементи. Слънчеви колектори.
БДС EN 12975:2001
Части 1 и 2
Топлинни слънчеви системи и елементи. Фабрично сглобени сис-
БДС EN 12976:2001
теми. Части 1 и 2
181
Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на необходима-
БДС EN 832:2004
та енергия за отопление. Жилищни сгради
Топлообменници вода/вода за централно отопление. Процедури за
БДС EN 1148:2000
изпитване за определяне на работната характеристика
Управление на системите за отопление. Част 1: Съоръжения
БДС EN 12098-
за външнотемпературен компенсационен контрол за системи за
1:2002
отопление с топла вода
Уреди отоплителни газови с принудителна конвекция за дирек-
тно отопление на въздуха с номинална топлинна мощност не БДС EN 525:2001
по-голяма от 300 kW
Устройства - разпределители за отчитане на разходите за кон-
сумираната топлина от стайните отоплителни радиатори. Уре- БДС EN 834:2000
ди с електрическо захранване
Устройства. Разпределители за отчитане разходите за консуми-
рана топлина от стайните радиатори - уреди без захранване с БДС EN 835:1997
електрическа енергия, работещи на принципа на изпарението
Отпадъчни води
Аерационни вентили за канализационни системи. Изисквания, ме-
БДС EN 12380:2003
тоди за изпитване и оценяване на съответствието
Безтраншейно изграждане и изпитване на тръбопроводи и кана-
БДС EN 12889:2004
ли за отпадъчни води
Безшевни стоманени тръби за работа под налягане. Технически
БДС EN 10216:2003
условия на доставка. Части 1 - 4
Вакуумни канализационни системи в сгради БДС EN 12109:2004
Висящи олуци, усилени с огъване по челната си страна, и водос-
БДС EN 612:2005
точни тръби от метални листове с челни съединения.
Висящи олуци и монтажни елементи от PVC-U. Определения,
БДС EN 607:2005
изисквания и методи за изпитване
Водно стопанство. Канализация. Термини и определения БДС 15666-83
Водоотвеждаща арматура за санитарни прибори. Части 1 - 3 БДС EN 274:2004
Водоприемници за сгради. Части 1 - 5 БДС EN 1253:2004
Вътрешни и/или външни защитни покрития на стоманени тръ-
би. Изисквания за горещонанесени цинкови покрития, приложими БДС EN 10240:2000
при автоматизирани инсталации
Гравитационни канализационни системи в сгради. Части 1 - 5 БДС EN 12056:2004
Заварени тръби за работа под налягане. Технически условия на
БДС EN 10217:2003
доставка. Части 1 - 6
Изграждане и изпитване на канализационни системи БДС EN 1610:2003
Канализационни системи извън сгради. Части 1 - 7 БДС EN 752:2004
Капак стоманобетонен за извънулични водопроводи и канализаци-
БДС 5772-74
онни шахти и съоръжения
Капаци чугунени за улични ревизионни шахти БДС 1660-70
Напорни канализационни системи извън сгради БДС EN 1671:2004
Общи изисквания за елементи, използвани в тръбопроводи за
БДС EN 476:2003
гравитационни канализационни системи
Общи изисквания за елементите, използвани в пневматично-на-
БДС EN 1293:2003
порните тръбопроводи за отпадъчни води
Общи изисквания за елементите, използвани за възстановяване и
БДС EN 13380:2003
ремонт на канализационни системи извън сгради
182
стандарти
Общи изисквания към елементите на хидравличните напорни ка-

БДС EN 773:2004
нализационни тръбопроводи
Пластмасови тръби и тръбопроводни системи. Системи за
транспорт на вода или канализационна вода извън сгради. Прак- БДС ENV 1046:2004
тики за подземно и надземно инсталиране
Пластмасови тръбопроводни системи за безнапорен подземен
дренаж и канализация. Непластифициран поли(винилхлорид) (PVC-
БДС EN 13598-
U), полипропилен (РР), и полиетилен (РЕ). Част 1: Изисквания
1:2004
за спомагателни свързващи части, включително ревизионни ка-
мери
Пластмасови тръбопроводни системи за безнапорни дренаж и
канализация. Усилени със стъклени влакна пластмаси (GRP) на
БДС EN 1636-6:2003
основата на ненаситени полиестерни смоли (UP). Част 6: Тех-
нологии за монтаж
Пластмасови тръбопроводни системи за дренаж и канализация
в сградостроителството (ниска и висока температура). Акрил- БДС ENV 1455-
нитрил-бутадиен-стирен (АBS). Част 2: Ръководство за оценя- 2:2001
ване на съответствието
Пластмасови тръбопроводни системи за дренаж и канализация в
сградостроителството (ниска и висока температура). Неплас- БДС ENV 1453-
тифициран поливинилхлорид (PVC-U). Част 2: Ръководство за 2:2001
оценяване на съответствието
Пластмасови тръбопроводни системи за дренаж и канализа-
ция в сградостроителството (ниска и висока температура). БДС ENV 1519-
Полиeтилен (РЕ). Част 2: Ръководство за оценяване на съот- 2:2001
ветствието
Пластмасови тръбопроводни системи за дренаж и канализация
в сградостроителството (ниска и висока температура). Полип- БДС ENV 1451-
ропилен (РР). Част 2: Ръководство за оценяване на съответ- 2:2001
ствието
Пластмасови тръбопроводни системи за дренаж и канализация в
БДС ENV
сградостроителството (ниска и висока температура). Термоп-
13801:2001
ласти. Препоръки за монтаж
Пластмасови тръбопроводни системи за канализация (ниска и
висока температура) в сградостроителството. Непластифици- БДС ENV 1329-
ран поливинилхлорид (PVC-U). Част 2: Ръководство за оценява- 2:2004
не на съответствието
висока температура) в сградостроителството. Съполимерни БДС ENV 1565-
смеси на стирен (SAN + PVC). Част 2: Ръководство за оценя- 2:2004
висока температура) в сградостроителството. Хлориран поли- БДС ENV 1566-
винилхлорид (PVC-С). Част 2: Ръководство за оценяване на съ- 2:2004
ответствието
Пластмасови тръбопроводни системи за подземна и сметопро-
водна канализация в сгради (ниска и висока температура). Ак-
БДС EN 1455-1:2000
рилонитрилбутадиенстирол (АБС). Част 1: Изисквания за тръ-
би, свързващи части и системи
183
водна канализация в сгради (ниска и висока температура). Сме-
БДС EN 1565-1:2000
си на стиролни полимери (SAN + PVC). Част 1: Изисквания за
тръби, свързващи части и системи
водна канализация в сгради (ниска и висока температура). Хло-
БДС EN 1566-1:2000
риран поливинилхлорид (PVC-C). Част 1: Изисквания за тръби,
свързващи части и системи
Пластмасови тръбопроводни системи за подземни безнапор-
ни дренаж и канализация. Непластифициран поли (винилхлорид) БДС ENV 1401-
(PVC-U). Част 2: Ръководство за оценяване на съответстви- 2:2004
ето
Пластмасови тръбопроводни системи за подземни дренаж и на-
порна канализация. Стъклоусилени термореактивни пластмаси
БДС EN 1115:2003
(GRP) на базата на ненаситени полиестерни смоли (UP). Час-
ти 1 - 5
Пластмасови тръбопроводни системи за ремонтиране на подзем-
БДС EN 13566:2003
ни безнапорни дренажи и канализационни мрежи. Части 1- 4
Пластмасови тръбопроводни системи. Скоби за тръбопровод-
ни системи за дъждовна вода. Метод за изпитване якостта БДС EN 12095:2003
на скобите
Пластмасови тръбопроводни системи. Термопластични тръбоп-
роводни системи за канализация в сгради. Метод за изпитване БДС EN 1055:2003
устойчивостта на циклично повишаване на температурата
Пластмасови тръбопроводнисистеми за подземни безнапорни дре-
БДС ENV 1401-
наж и канализация. Непластифициран поли (винилхлорид) (PVC-
3:2004
U). Част 3: Ръководство за инсталиране
Плочи от обикновен стоманобетон за връхни сглобяеми конст-
БДС 3537-74
рукции на пътни водостоци
Пръстен стоманобетонен за стоманобетонен капак за извъну-
БДС 5773-74
лични водопроводни и канализационни шахти и съоръжения
Ръководство за класифициране и проектиране на пластмасови БДС EN 13689-
тръбопроводни системи, използвани за ремонт 4:2003
Санитарна арматура. Водоотвеждаща арматура за мивки. Ос-
БДС EN 411:2001
новни технически изисквания
Санитарна арматура. Общи изисквания за електролитни покри-
БДС EN 248:2001
тия от Ni-Cr
Скоби за висящи олуци. Изисквания и изпитване БДС EN 1462:2005
Състояние на канализационните системи извън сгради. Час-
БДС EN 13508:2004
ти 1 и 2
Тръби дренажни бетонни БДС 12157-74
Тръби и фасонни части каменинови БДС 464-78
Тръби и фасонни части от горещопоцинковани стоманени тръ-
би с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за кана- БДС EN 1123:2003
лизационни системи. Части 1 и 2
Тръби и фасонни части от корозионноустойчиви стоманени
тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за БДС EN 1124:2003
системи за отпадъчни води. Части 1 - 3
Тръби керамични дренажни БДС 4474-82
184
стандарти
Тръби, фасонни части и принадлежности от сферографитен чу-

гун и съединенията им за канализация. Изисквания и методи за БДС EN 589:2001
изпитване
Устройства срещу подприщване в сгради. Част 3: Осигурява- БДС EN 13564-
не на качеството 3:2003
Устройства срещу подприщване на водата в сгради. Част 2: БДС EN 13564-
Методи за изпитване 2:2003
Фиброциментни тръби за канализационни системи. Част 1: Тръ-
би, тръбни съединения и фасонни части за гравитационни сис- БДС EN 588-1:2003
теми
Фиброциментни тръби и фасонни части за канализационни сис-
БДС EN 12763:2003
теми за сгради. Размери и технически условия за доставка
Фитинги за стоманени тръби с резба БДС EN 10241:2003
Фитинги за тръби за челно заваряване. Част 1: Деформируеми
БДС EN 10253-
въглеродни стомани с общо предназначение и без изисквания за
1:2003
специфичен контрол
Фитинги за тръби от ковък чугун с резба БДС EN 10242:2003
Фитинги с повърхности, работещи на натиск, от ковък чугун
БДС EN 10284:2003
за системи от полиетиленови (PE) тръби
Покривни елементи и продукти
БДС EN 60335-2-
Специфични изисквания за нагряватели за водосточни тръби за
83:2003
отводняване на покриви (IEC 60335-2-83:2001)
Битумни керемиди (шиндли) с минерална вата и/или синтетич-
БДС EN 544:2002
на армировка
Вълнообразни битумни плочи БДС EN 534:2002
Глинени покривни керемиди за непрекъснато полагане. Изпитва-
БДС EN 538:2000
не на огъване
Глинени покривни керемиди за непрекъснато полагане. Определяне
БДС EN 539-1:2003
на физичните свойства. Част 1: Водонепропускливост
Глинени покривни керемиди за непрекъснато полагане. Опреде-
ляне на физичните свойства. Част 2: Изпитване на устойчи- БДС EN 539-2:2003
вост на замръзване
Глинени покривни керемиди и приспособления. Определения и
БДС EN 1304:2005
изисквания към продуктите
Глинени покривни керемиди за прекъснато полагане. Определяне
БДС EN 1024:2000
на геометричните характеристики
Готови спомагателни елементи за покривни покрития. Непод-
вижно закрепени покривни стълби. Изисквания за продуктите и БДС EN 12951:2005
методи за изпитване
Гравитационни канализационни системи в сгради. Част 3: От- БДС EN 12056-
водняване на покриви, проектиране и оразмеряване 3:2004
Елементи покривни от автоклавен армиран клетъчен бетон БДС 3808-73
Керемиди глинени пресувани БДС 28-87
Керемиди и допълнителни елементи от бетон за покриви. Изис-
БДС EN 490:2001
квания към продуктите
Керемиди и допълнителни елементи от бетон за покриви. Ме-
БДС EN 491:2001
Наклони на покриви БДС 164:1989
Общи изисквания за покривни покрития с прекъснато полагане БДС CR 833:2005
185
Покриви плоски. Основни изисквания БДС 11112-89
Покривни продукти от метални листове. Изисквания за изцяло
БДС EN 507:2004
подпрени покривни продукти от алуминиеви листове
Покривни продукти от метални листове. Изисквания за изця-
ло подпрени покривни продукти от корозионноустойчиви сто- БДС EN 502:2003
манени листове
БДС EN 504:2004
подпрени покривни продукти от медни листове
БДС EN 501:2003
подпрени покривни продукти от цинкови листове
БДС EN 506:2003
сещи продукти от медни и цинкови листове
сещи продукти от стоманени или алуминиеви листове или от БДС EN 508:2003
листове от корозионноустойчива стомана. Части 1 - 3
Предварително изготвени принадлежности за покриви. Покрив-
БДС EN 517:2003
ни куки за обезопасяване
Предварително изготвени принадлежности за покриви. Съоръже-
ния за достъп до покрива. Пешеходни пътеки, вътрешни стъл- БДС EN 516:2003
би и стъпала
Циментно-влакнести плочи и допълнителни елементи за покри-
БДС EN 492:2002
ви. Изисквания и методи за изпитване
Циментно-влакнести профилирани листове и допълнителни еле-
БДС EN 494:2002
менти за покриви. Изисквания и методи за изпитване
Почви строителни
Почви строителни. Класификация БДС 676:1985
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на водоп-
БДС 8497:1975
ропускливостта
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на зър-
БДС 2762:1983
нометричния състав
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на комп-
БДС 8992:1984
ресионните свойства
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на модула
БДС 15560:1982
на еластичност чрез натоварване с кръгла щампа
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на обем-
БДС 647:1983
ната плътност
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на спе-
БДС 646:1981
цифичната плътност
Почви строителни. Метод за лабораторно определяне на якост-
БДС 10188:1982
та на срязване в едноплоскостен апарат
Почви строителни. Метод за определяне на карбонати БДС 4414:1973
Почви строителни. Методи за лабораторно определяне граници-
БДС 648:1984
те на протичане и източване
Почви строителни. Методи за лабораторно определяне на про-
БДС 14783:1979
падането
Почви строителни. Методи за лабораторно определяне на стан-
БДС 3214:1985
дартни плътности на свързани и несвързани почви
Почви строителни. Методи за определяне на водоразтворими
БДС 11301:1973
соли и на техните компоненти
186
стандарти
Почви строителни. Методи за определяне на органични вещес-

БДС 11302:1973
тва
Почви строителни. Определяне на еластичния и деформационен
БДС 15130:1980
модул чрез натоварване с кръгла плоча
Почви строителни. Определяне на максималната плътност на
скелета и оптималното водно съдържание на почвите. Метод БДС 17146:1990
по Проктор
Почви строителни. Определяне на място якостта на срязване
БДС 8003:1985
на почвите с крилчатка
Почви строителни. Определяне на обемна плътност и водно съ-
БДС 15809:1983
държание с дълбочинни радиоизотопни плътномери и влагомери
Почви строителни. Определяне на обемна плътност с радиоизо-
БДС 15557:1982
топни плътномери, използващи проникващо излъчване
Почви строителни. Определяне на обща деформация БДС 8004:1984
Почви строителни. Определяне на околното триене с фрикци-
БДС 15039:1980
ометър
Почви строителни. Определяне на хигроскопичната влага БДС 645:1975
Почви строителни. Определяне обемната плътност и водно-
то съдържание с повърхнинни радиоизотопни плътномери и вла- БДС 15133:1980
гомери
Почви строителни. Физически свойства. Определяне и означе-
БДС 2761:1986
ние
Пожароизвестяване
БДС EN ISO 13943:
Безопасност при пожар. Речник
2002
Газови пожарогасителни инсталации. Физични свойства и проек- БДС ISO 14520-
тиране на инсталациите. Част 1: Общи изисквания 1:2004
Защита срещу пожар. Пожарогасителни вещества. Въглероден
БДС EN 25923:2003
диоксид
Защита срещу пожар. Пожарогасителни вещества. Халогенизи-
БДС EN 27201:2003
рани въглеводороди. Части 1 и 2
Защита срещу пожар. Речник. Части 1 - 8 БДС ISO 8421:1999
Изпитване на устойчивост на огън на врати и затварящи ус-
БДС EN 1634:2003
тройства. Части 1 и 3
Изпитване на устойчивост на огън на неносещи елементи. Час-
БДС EN 1364:2002
ти 1 и 2
Изпитване на устойчивост на огън на носещи елементи. Час-
БДС EN 1365:2002
ти 1 - 4
Изпитвания за реакция на огън на подови настилки. Част 1:
БДС EN ISO 9239-
Определяне на поведението при горене, използвайки източник на
1:2004
лъчиста топлина
Изпитвания за реакция на огън на строителни продукти. Из- БДС EN ISO
питване на негоримост 1182:2004
Изпитвания за реакция на огън на строителни продукти. Опре- БДС EN ISO
деляне на топлината на изгаряне 1716:2004
Изпитвания за реакция на огън на строителни продукти. Проце-
БДС EN 13238:2004
дури за кондициониране и общи правила за избор на подложки
Изпитвания за реакция на огън. Запалимост на строителни про-
дукти, подложени на директно въздействие на пламък. Част 2:
2:2004
Изпитване с източник от единичен пламък
187
Изпитвания за устойчивост на огън. Части 1 - 3 БДС EN 1363:2001
Изпитвания на огън. Речник БДС ISO 3261:2001
Изпитвания на строителни продукти за реакция на огън. Стро-
ителни продукти с изключение на подови покрития, изложени на БДС EN 13823:2003
топлинно въздействие от единичен горящ предмет
Изпитвания на устойчивост на огън на обслужващи инстала-
БДС EN 1366:2002
ции. Части 1 и 2
Класификация на пожарите БДС EN 2:1998
Класификация на строителните продукти и елементи по отно-
БДС EN 13501-
шение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз ос-
1:2003
нова на резултати от изпитване на реакция на огън
Материали строителни. Изпитване на строителните материали
БДС 14451-78
за горимост. Определяне на групата на негоримите материали
Материали строителни. Определяне на горната и долната топ-
БДС 13075-75
лина на изгаряне (топлинен потенциал)
Материали текстилни площни. Определяне на степента на го-
БДС 14803-79
римост
Методи за изпитване за определяне на приноса на строителни БДС ENV
елементи към устойчивостта на пожар. Части 2 - 7 13381:2003
Методи за изпитване на покриви на излагане на въздействие
БДС EN 1187:2005
на външен огън
Определяне на максималното налягане при експлозия и на макси-
БДС EN 13673-
малната скорост на нарастване на налягането на газове и пари.
1:2003
Част 1: Определяне на максималното налягане при експлозия
Пластмаси. Методи за определяне групата на горимост БДС 10457-72
Пластмаси. Определяне на поведението при горене на хоризон-
тални и вертикални образци за изпитване при контакт с из- БДС ISO 1210
точник на горене с малък пламък
Пожарно дело. Пожарна безопасност в строителството. Изчис-
БДС 14861-79
лително пожарно натоварване
Пожарно дело. Пожарна безопасност в строителството. Изчис-
БДС 15835-84
лително пожарно натоварване
Пожарно дело. Пожарна безопасност в строителството. Ме-
тод за изпитване на строителни конструкции на пожароустой- БДС 6316-81
чивост
Пожарно дело. Пожарна безопасност в строителството. Пожа-
розащитни окачени тавани. Методи за изпитване на пожаро- БДС 16556-87
устойчивост
Съоръжения за защита срещу пожар и гасене на пожар. Графични
БДС ISO 6790:2001
символи за планове за защита срещу пожар. Изисквания
Технически съоръжения за защита срещу пожар. Гасителни сис-
теми с въглероден диоксид за използване в помещения. Проек- БДС ISO 6183:2001
тиране и монтиране
Технически съоръжения за защита срещу пожар. Гасителни сис-
теми с въглероден диоксид за използване в помещения. Проек- БДС ISO 6183:2001
тиране и монтиране
Пътища, продукти за пътища и светлинна сигнализация
Агрегати за битумни смеси и настилка на пътища, самолетни
БДС EN 13043:2003
писти и други площи за движение
188
стандарти
Асфалтов кит за хидроизолация. Определения, изисквания и ме-

БДС EN 12970:2004
Асфалтови смеси. Методи за изпитване на горещи асфалтови
БДС EN 12697:2003
смеси. Части 1 - 37
Баластра речна за пътни основи БДС 8991:1982
Бетонни блокчета за външно павиране. Изисквания и методи
БДС EN 1338:2005
Бетонни бордюри. Изисквания и методи за изпитване БДС EN 1340:2005
Бетонни настилки. Части 1 и 2 БДС EN 13863:2004
Битуми и битумни свързващи вещества. Възстановяване на
БДС EN 13074:2003
свързващия материал от битумни емулсии чрез изпарение
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на вискози-
БДС EN 13302:2003
тета на битуми чрез използване на апарат с въртящ вал
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на времето
БДС EN 12846:2003
за изтичане на битумни емулсии чрез отточен вискозиметър
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на времето
БДС EN 13357:2003
за изтичане на разредени и пластифицирани нефтени битуми
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на динами-
БДС EN 12596:2003
чен вискозитет чрез вакуумна капиляра
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на загуба-
БДС EN 13303:2003
та на маса след загряване на индустриални битуми
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на кинема-
БДС EN 12595:2003
тичен вискозитет
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на пенет-
БДС EN 1426:2003
рация с игла
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на разт-
БДС EN 12592:2003
воримост
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на режима
БДС EN 13075:2003
на разслояване. Части 1 и 2
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на склон-
БДС EN 13301:2003
ността на потъмняване на битуми
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на склон-
БДС EN 12847:2003
ността на утаяване на битумни емулсии
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на темпе-
БДС EN 1427:2003
ратурата на омекване. Метод с “пръстен и топче”
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на темпе-
БДС EN 12593:2003
ратурата на счупване по Fraass
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на устой-
чивостта на втвърдяване под влиянието на топлина и въздух. БДС EN 12607:2003
Части 1 - 3
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне на устой-
БДС EN 12848:2003
чивостта на смесване с цимент на битумни емулсии
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне силата на
БДС EN 12849:2003
пенетрация на битумни емулсии
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне стойност-
БДС EN 12850:2003
та на рН на битумни емулсии
Битуми и битумни свързващи вещества. Определяне съдържа-
нието на вода в битумни емулсии. Метод на ацеотропна дес- БДС EN 1428:2003
тилация
189
Битуми и битумни свързващи вещества. Подготовка на про-
БДС EN 12594:2003
би за изпитване
БДС EN 13304:2003
те изисквания за окислени битуми
БДС EN 13305:2003
Битуми и битумни свързващи вещества. Технически изисквания
БДС EN 12591:2003
за категория пътни битуми
Битуми и битумни свързващи материали. Определяне на лепли-
востта на битумни емулсии чрез изпитване с потапяне във во- БДС EN 13614:2004
да. Метод на агрегацията
Битуми и битумни свързващи материали. Определяне на стабил-
БДС EN 13399:2004
ността при съхранение на модифицирани битуми
Битуми и битумни свързващи материали. Определяне на сцепле-
нието на битумни свързващи материали чрез изпитване с ма- БДС EN 13588:2004
хало
Битуми и битумни свързващи материали. Оптично наблюдение
БДС EN 13632:2004
на полимерна дисперсия в полимерно модифицирани битуми
Битуми нефтени вискозни за пътно строителство. Техничес-
БДС 3942-83
Битуми нефтени и материали скални. Методи за определяне
БДС 11685-82
на сцеплението
Битуми нефтени пластични БДС 7566-88
Битуми нефтени. Изпитване за съдържание на водоразтворими
БДС 13220-76
киселини и основи
Битуми нефтени. Метод за определяне на разтворимостта в
БДС 13219-90
толуол
Битуми нефтени. Метод за определяне на съдържанието на во-
БДС 13218-76
доразтворими съединения
Битуми нефтени. Метод за определяне температурата на счуп-
БДС 10103-87
ване по Фраас
Битуми нефтени. Определяне на пенетрация БДС 10057-83
Битуми нефтени. Определяне на съдържанието на парафин БДС 8450-90
Битуми нефтени. Определяне температурата на омекване по
БДС 10234-87
метода “пръстен и топче”
Бордюри бетонни БДС 624:1987
Бордюри от естествени каменни материали за външно павира-
БДС EN 1343:2000
не. Изисквания и методи за изпитване
Глинени павета. Изисквания и методи за изпитване БДС EN 1344:2005
Горещо положени материали за уплътняване на фуги. Части 1
БДС EN 13880:2004
- 13
Електромагнитна съвместимост. Сигнални системи за пътен
БДС EN 50293:2003
трафик. Стандарт за продукт
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на ад-
БДС 11168-73
хезията
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на биту-
БДС 11166-73
минозния остатък след дестилация
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на вис-
БДС 11165-73
козитета
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на рН БДС 11170-73
190
стандарти
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на ста-

БДС 11167-73
билността
Емулсии битумни за пътно строителство. Определяне на устой-
БДС 11172-73
чивостта при транспорт
Знаци пътни километрични БДС 176-82
Знаци пътни. Форми, размери, символи, цветове, шрифтове БДС 1517-74
Изпитване на пълнители, използвани в битумни смеси. Час-
БДС EN 13179:2003
ти 1 и 2
Камък естествен за пътно строителство. Методи за изпит-
БДС 173:1987
ване
Камък ломен за пътни основи БДС 8990:1971
Камък трошен за пътни основи и асфалтови покрития БДС 2282:1983
Конструкции пътни. Основни технически изисквания и мето-
БДС 17143-90
Контролери за светофарни уредби. Функционални изисквания за
БДС EN 12675:2004
безопасност
Материали за пътна маркировка. Готови материали за път-
БДС EN 1790:2004
на маркировка
Материали за пътна маркировка. Допълнителни материали.
Стъклени перли, добавъчни материали, повишаващи сцепление- БДС EN 1423:2004
то и смеси от тях
Материали за пътна маркировка. Изпитвания на открито БДС EN 1824:2004
Материали за пътна маркировка. Лабораторни методи за иден-
БДС EN 12802:2004
тификация
Материали за пътна маркировка. Отражателни пътни кабари.
БДС EN 1463:2003
Части 1 и 2
Материали за пътна маркировка. Предварително смесени стък- БДС EN 1424 /
лени перли A1:2004
Материали за пътна маркировка. Симулатори на износване БДС EN 13197:2004
Материали за пътна маркировка. Управление на качеството.
БДС EN 13459:2003
Части 1- 3
Материали за пътна маркировка. Физични характеристики БДС EN 1871:2004
Машини за поддържане на пътища. Изисквания за безопасност БДС EN 13524:2004
Настилки пътни. Измерване огъването чрез уреда Бенкелман БДС 15131-80
Несвързани и хидравлично свързани смеси. Части 1 - 47 БДС EN 13286:2004
Несвързани смеси. Изисквания БДС EN 13285:2003
Нефтопродукти и битумни материали. Определяне съдържание-
БДС ISO 3733:2003
то на вода. Дестилационен метод
Ограничителни системи за пътища. Части 1 - 4 БДС EN 1317-1:2004
Осветители. Част-2-3: Специфични изисквания. Осветители за БДС EN 60598-2-3
осветяване на улици и пътища (IEC 60598-2-3:2002) (:2003):2004
Осветление на пътища. Части 1 - 4 БДС CR 13201:2005
Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Кла-
сификация, изисквания при проектиране и изпитване, маркиров- БДС EN 1433:2003
ка и оценяване на съответствието
Павета от естествени каменни материали за външно павиране.
БДС EN 1342:2000
Паста асфалтова за заливане на фуги на пътни настилки БДС 4551-74
Плочи от естествени каменни материали за външно павиране.
БДС EN 1341:2000
191
Плочи тротоарни бетонни БДС 625:1981
Повърхностна обработка. Изисквания. Част 3: Количества и БДС EN 12271-
точност на разстилане на свързващи вещества и фракции 3:2004
Повърхностна обработка. Методи за изпитване. Части 1 - 3 БДС EN 12272:2004
Повърхностни характеристики на настилката. Методи за из-
БДС EN 13036:2004
питване. Части 1 - 7
Покрития тип слъри. Методи за изпитване. Части 1 - 6 БДС EN 12274:2004
Приложно осветление. Осветление на тунели БДС CR 14380:2005
Пясък за пътни настилки. Класификация. Технически изисквания БДС 15783:1983
Светофари, пътни знаци и маркировка. Светлотехнически изис-
БДС 16102-85
квания
БДС HD 638
Сигнални системи за пътен трафик
S1:2003
Скални строителни материали. Методи за определяне на мра-
БДС 11485:1973
зоустойчивост
Смеси асфалтобетонни горещи за пътни настилки. Техничес-
БДС 4132-90
Смеси асфалтови горещи за пътни настилки. Методи за из-
БДС 4475-83
питване
Студено положени материали за уплътняване на фуги. Части 1 - 8 БДС EN 14187:2004
Стълбове за осветление. Части 1 - 9 БДС EN 40:2003
Суспензии битумни за пътно строителство. Технически изис-
БДС 12798-75
квания
Съоръжения за управление на движението. Предупредителни и
БДС EN 12352:2004
обезопасяващи светлинни съоръжения
Съоръжения за управление на движението. Сигнални глави БДС EN 12368:2004
Устройства сигнални светлинни за промишлени цели (светофа-
БДС 7025-68
ри). Класификация, означения и размери
Хидравлични свързващи вещества за пътища. Състав, изисква- БДС ENV
ния и критерии за съответствие 13282:2004
Разтвори и добавъчни материали
Добавки активни минерални към свързващите вещества БДС 166:1972
Изисквания за разтвор за зидария. Част 1: Разтвор за мазилка БДС EN 998-1:2004
Изисквания за разтвор за зидария. Част 2: Разтвор за зидане БДС EN 998-2:2004
Методи за изпитване на разтвори за зидария. Части 1 - 19 БДС ЕN 1015:2001
Пясък за строителни разтвори. Технически изисквания БДС 2271:1983
Разтвори строителни за зидарии и мазилки БДС 9340-86
Разтвори строителни. Правила за вземане на проби и методи за
БДС 5771-85
физико-механични изпитвания
Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Ме-
БДС EN 480:2000
тоди за изпитване. Части 1 - 12
Санитарна арматура и обзавеждане
Арматура санитарна. Розетка БДС 2459:1975
Арматура санитарна. Смесители за баня. Кран спирателен БДС 11871-74
Арматура санитарно-техническа. Арматура за биде БДС 9476:1980
Арматура санитарно-техническа. Клапани поплавкови за промив-
БДС 1208-1:1991
ни казанчета
Бидета за монтаж на пода с горно подаване на водата. Присъ-
БДС EN 35:2003
единителни размери
192
стандарти
Бидета за монтаж на стена с горно подаване на водата. При-

БДС EN 36:2003
съединителни размери
БДС EN 60335-2-
Специфични изисквания за електрически тоалетни (IEC 60335-
84:2003
2-84:2002)
Вани чугунени емайлирани БДС 3838:1973
Вани чугунени емайлирани. Опаковка, маркировка и транспорт.
БДС 12854:1975
Общи изисквания
Вани. Присъединителни размери БДС EN 232:2004
Водоотвеждаща арматура за санитарни прибори. Части 1 - 3 БДС EN 274:2004
Душове за (PN 10) санитарна арматура БДС EN 1112:2001
Душови вани. Присъединителни размери БДС EN 251:2004
Душови отвори за санитарни арматури с малко съпротивление БДС EN 13904:2004
Душови шлангове за санитарни арматури с малко съпротивле-
БДС EN 13905:2004
ние
Изделия санитарни керамични. Методи за изпитване БДС 7270:1985
БДС 8266:1985 /
Изделия санитарни керамични. Основни размери
Изменение 2:2003
Изделия санитарни керамични. Термини и определения БДС 10171:1981
Изделия санитарно-керамични. Технически изисквания. Правила за
приемане и начин за вземане на проби. Маркировка, опаковка, БДС 5274:1985
транспорт и съхранение
Изделия санитарно-технически метални. Основни размери БДС 15082:1980
Изисквания за готови вани с битово предназначение от акри-
БДС EN 198:2003
лови материали
Изливници чугунени емайлирани БДС 2512:1972
Казанчета клозетни БДС 1208:1977
Клапи предпазни канализационни БДС 317:1972
Клекало клозетно БДС 174:1986
Конзоли чугунени за умивалници БДС 2557:1966
Кранче за казанчета за умивалници БДС 6511:1974
Кухненски мивки. Присъединителни размери БДС EN 695:2005
Кухненски мивки. Функционални изисквания и методи за изпит-
БДС EN 13310:2003
ване
Омрежени лети акрилови листове за вани и поддушови корита
БДС EN 263:2003
с битово предназначение
Писоари за монтаж на стена. Присъединителни размери БДС EN 80:2004
Санитарна арматура. Кранове промивни напорни за WC и писо-
БДС EN 12541:2003
ари с автоматично затваряне PN 10
Санитарна арматура. Механично настройващи се смесители PN
БДС EN 817:2001
10. Основни технически изисквания
Санитарна арматура. Механично настройващи се смесители за
БДС EN 1286:2001
ниско налягане. Основни технически изисквания
Санитарна арматура. Общи изисквания за електролитни покри-
БДС EN 248 :2003
тия от Ni-Cr
Санитарна арматура. Основни технически изисквания за водоп-
роводните вентили и смесители (номинален размер 1/2) PN 10. БДС EN 200:2001
Минимално налягане на потока 0.05 MPa (0,5 bar)
Санитарна арматура. Термостатни смесители (PN 10). Основни
БДС EN 1111:2001
193
Санитарна арматура. Термостатни смесители за ниско наляга-
БДС EN 1287:2001
не. Основни технически изисквания
Санитарни арматури. Арматури за автоматично затваряне PN
БДС EN 816:2003
10
Санитарни арматури. Общи изисквания за регулатори на дебита БДС EN 246:2004
Сифон за душово корито. Основни параметри БДС 7439:1969
Сифон от твърд поливинилхлорид с долно оттичане за клекало
БДС 8444:1970
клозетно чугунено. Размери
Сифон от твърд поливинилхлорид със странично оттичане за
БДС 8448:1970
клекало клозетно чугунено. Размери
Тоалетни чинии за монтаж на пода в комплект с промивно ка-
БДС EN 33:2003
занче (моноблок). Присъединителни размери
Тоалетни чинии за монтаж на пода с отделно подаване на во-
БДС EN 37:2003
дата. Присъединителни размери
Тоалетни чинии за монтаж на стена в комплект с промивно ка-
БДС EN 34:2003
занче (моноблок). Присъединителни размери
Тоалетни чинии за монтаж на стена с отделно подаване на во-
БДС EN 38:2003
дата. Присъединителни размери
Тоалетни чинии и комплекти с вграден хидравличен затвор БДС EN 997:2003
Умивалници за ръце със стенно окачване. Присъединителни раз-
БДС EN 111:2002
мери
Умивалници за стойка. Присъединителни размери БДС EN 31:2002
Умивалници със стенно окачване. Присъединителни размери БДС EN 32:2002
Умивалници чугунени емайлирани БДС 175:1973
Шлаухи за (PN 10) санитарна арматура БДС EN 1113:2001
Сгради
Площи и обеми на сгради. Терминология и правила за изчисля-
БДС 163:1986
ване
Производствени сгради на промишлени предприятия. Унифика-
ция на конструктивните параметри и конструктивните реше- БДС 13940:1977
ния. Основни положения
Сгради безскелетни панелни. Определяне основните техничес-
БДС 8496:1971
Сгради животновъдни, птицевъдни и дивечовъдни. Основни по-
БДС 16165:1985
ложения за проектиране
Сгради жилищни и обществени. Конструктивни параметри и
БДС 13566:1980
размери
Сгради жилищни. Основни положения за проектиране БДС 14859:1979
Сгради жилищни. Санитарни помещения БДС 14741:1987
Сгради обществени. Санитарни помещения. Общи изисквания БДС 16960:1989
Точност на геометричните параметри в строителството. Из-
числяване точността на конструкциите. Основни положения. БДС 16235:1985
Функционални допуски
Трибуни за зрители. Част 1: Критерии за проектиране на зони БДС EN 13200-
за наблюдение от зрители. Изисквания 1:2004
Скелета и стълби
Временни системи за странична защита. Изисквания за продук-
БДС EN 13374:2004
тите, методи за изпитване
194
стандарти
Временни съоръжения за строителство. Носещи скелета от го-

тови елементи. Специфични методи за конструктивно проек- БДС EN 12813:2004
тиране
Временни съоръжения за строителство. Части 1 - 3 БДС EN 12811:2004
Неподвижни стълби за шахти БДС EN 14396:2004
Подвижни работни площадки и скелета от готови елементи.
Материали, размери, проектни натоварвания и изисквания за БДС HD 1004:2003
Подвижни работни площадки и скелета. Правила и ръководство
БДС EN 1298:2003
за съставяне на работни инструкции
Работа под напрежение. Стълби от изолационен материал (IEC БДС EN 61478:2003
61478:2001/A1:2003, с промени) /A1:2004
Работни и обслужващи скелета от готови елементи. Матери-
али, размери, проектни натоварвания и изисквания за безопас- БДС HD 1000:2003
ност
Стоманени телескопични подпори в строителството. Изисква-
ния за продуктите, проектирането и оценката на изчисления- БДС EN 1065:2003
та и изпитванията
Стоманени тръби за тръбно скеле. Технически условия на дос-
БДС EN 39:2003
тавка
Стълби. Изисквания, изпитване, маркировка БДС EN 131-2:2001
Стълби. Термини и определения, видове, функционални размери БДС EN 131-1:2001
Стъпала за входовете на подземни шахти. Изисквания, марки-
БДС EN 13101:2003
ровка, изпитване и оценяване на съответствието
Съединения, болтове и опорни плочи за работни и носещи скеле-
БДС EN 74:2003
та от стоманени тръби. Изисквания и методи за изпитване
Фасадни скелета от готови елементи. Части 1 и 2 БДС EN 12810:2004
Стомана и стоманени изделия
2Т и Н-профили от конструкционна стомана. Допустими разме-
БДС EN 10034:2001
ри от формата и размерите
Болтове анкерни. Размери БДС 3905-74
Болтове фундаментни с понижена точност. Размери БДС 3958-73
Болтове, винтове и гайки. Технически изисквания на доставка-
БДС 6350-67
та. Защита на повърхността
Болтове, винтове и шпилки. Номинални дължини на стебло-
БДС 5619-73
то и резбата
Болтове, нитове, шпилки и гайки. Технически изисквания към
БДС 6362-73
доставката. Качество на повърхнините
Винтове за метални листове. Технически изисквания БДС 11196-73
Винтове стопорни. Механични свойства и методи за изпит-
БДС 15800-83
ване
Въжета стоманени поцинковани от нисковъглероден тел БДС 1162-88
Въжета стоманени. Технически изисквания БДС 16750-88
Гайки за анкерни болтове. Размери БДС 3907-70
Гайки кръгли. Технически изисквания БДС 1960-73
Гайки самозакотвящи се. Технически изисквания. Методи за из-
БДС 16451-86
питване
Гайки шестостенни с увеличен размер за ключа за високоякос-
тни, предварително напрегнати съединения в стоманени конс- БДС 11816-74
трукции. Размери
195
Гайки. Дефекти на повърхнините и методи за контрол БДС 15870-84
Гайки. Механични свойства. Методи за изпитване БДС 9551-88
БДС EN 10230-
Гвоздеи от стоманен тел. Гвоздеи за общо приложение
1:2000
Горещовалцуван стоманен равнораменен Т-профил със заоблени
БДС EN 10055:2001
основа и стебло
Горещовалцувани 2Т-профили със скосено рамо. Допустими отк-
БДС EN 10024:2001
лонения от формата и размерите
Горещовалцувани изделия от нелегирани конструкционни стома- БДС EN
ни. Технически условия за доставка 10025+А1:1996
Горещовалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови
БДС EN 10248:2000
профили. Част и 1 и 2
Горещовалцувани продукти за студена пластична деформация от
БДС EN 10149:2000
стомана с висока граница на провлачане. Части 1 -3
Горещовалцувани продукти от заваряеми дребнозърнести конст-
БДС EN 10113:2002
рукционни стомани. Части 1 - 3
Горещовалцувани стоманени U профили. Допустими отклонения БДС EN 10279:2002
Горещовалцувани стоманени листове, широкоивична стомана и
профили. Изисквания за състояние на повърхността при дос- БДС EN 10163:1998
тавка. Части 1 - 3
Горещовалцувани тесни стоманени ленти. Допустими отклоне-
БДС EN 10048:2000
ния от размерите и формата
Горещовалцувани стоманени пръти с общо предназначение. Разме-
БДС EN 10060:2005
ри и допустими отклонения от формата и размерите
Дебели листове и широки ивици от конструкционна стомана с
висока граница на провлачане в закалено и отвърнато състояние БДС EN 10137:2000
или уякчени чрез отделяне. Части 1 -3
Заваряеми конструкционни стомани за неподвижно закрепени БДС EN 10225/
крайбрежни конструкции. Технически условия на доставка АС:2003
Изпълнение на стоманени конструкции. Части 1 - 6 БДС ENV 1090:2002
Изпълнение на стоманени конструкции. Части 1 - 6 БДС ENV 1090:2002
Конструкции стоманени. Основни положения за изчисляване БДС 16334:1986
Конструкционни стомани с повишена устойчивост на атмос-
БДС EN 10155:1999
ферна корозия. Технически условия на доставка
Корозионноустойчиви стомани. Части 1 - 3 БДС EN 10088:2000
Ламарина студеновалцувана покалаена бяла, лакирана и листо-
БДС 4543-82
лакирана
Ламарина черна студеновалцувана БДС 5176-75
Лента стоманена студеновалцувана от нелегирана стомана. Тех-
БДС 8417-70
Лист и лента непрекъснато горещовалцувани от нелегирана и
легирана стомана без покритие. Допустими отклонения от фор- БДС EN 10051:1997
мата и размерите
Лист и лента непрекъснато горещовалцувани от нисковъглерод-
на стомана за студена пластична деформация. Технически усло- БДС EN 10111:2002
вия на доставка
Лист и лента стоманени с непрекъснато горещонанесено метал-
БДС EN 10143:1997
но покритие. Допустими отклонения от формата и размерите
Листове и ленти от конструкционна стомана непрекъснато го- БДС EN
рещопоцинковани 10147+А1:1999
196
стандарти
Листове и ленти от нисковъглеродна стомана непрекъснато го-

рещопоцинковани, предназначени за студена пластична дефор- БДС EN 10142:2002
мация
Листове стоманени горещовалцувани с дебелина не по-малка от
3 mm. Допустими отклонения от размерите, формата и ма- БДС EN 10029:1998
сата
Листове стоманени с дебелина до 2,8 mm с общо предназна-
БДС 4558-86
чение
Метали. Превеждане на твърдостта на стоманите от една
БДС 7294-75
скала в друга
Метални изделия. Видове документи за качеството БДС EN 10204:1995
Нитове. Общи технически изисквания БДС 530-80
Плоски стоманени продукти с непрекъснато нанесено органично
БДС EN 10169:1999
покритие. Части 2 и 3
П-образни профили стоманени студеноогънати неравностранни.
БДС 13403-89
Размери
П-образни профили стоманени студеноогънати равностранни.
БДС 8111-89
Размери
Прокат листов от въглеродна стомана обикновено качество.
БДС 4563-84
Технически изискания
Прокат сортов от въглеродна стомана обикновено качество.
БДС 6895-82
Технически изисквания
Прокат стоманен плосък горещовалцуван. Размери БДС 2611-85
Профили плътни стоманени горещопресувани БДС 11696-74
Профили стоманени затворени електрозаварени БДС 10871-73
Профили стоманени студеноогънати ъглови неравностранни. Раз-
БДС 7893-85
мери
Профили стоманени студеноогънати. Технически изисквания БДС 6438-76
Равнораменни и неравнораменни ъглови профили от конструкци-
БДС EN 10056:1999
онна стомана. Части 1 - 2
Стомана горещовалцувана I-профил. Размери БДС 5951-75
Стомана горещовалцувана широкоивична. Размери БДС 10052-72
Стомана и стоманени изделия. Документи за качество БДС 17372-95
Стомана и стоманени изделия. Общи технически условия за дос-
БДС EN 10021:1996
тавка
Стомана и стоманени изделия. Разположение и подготовка на БДС EN ISO
проби за механично изпитване 377:1999
Стомана листова вълнообразна БДС 13726-76
Стомана листова рифелна ромбоидна и лещовидна. Размери и
БДС 9328-80
Стомана студеноогъната коритообразен профил. Размери БДС 10696
Стомана студеноогъната коритообразна равностранна. Размери БДС 10051-72
Стомана студеноогъната. Ъглова, равностранна. Размери БДС 8848-75
Стомана. Определение и класификация БДС EN 10020:2002
Стоманени изделия с подобрени якостни свойства по направ-
ление на дебелината на изделието. Технически условия на дос- БДС EN 10164:1997
тавка
Стоманени изделия. Определения БДС EN 10079:1995
Стоманени лист и лента с непрекъснато горещонанесено алуми-
БДС EN 10154:2000
ниево-силициево покритие (AS). Технически условия на доставка
197
Стоманени лист и лента с непрекъснато горещонанесено алу-
миниево-силициево покритие (AZ). Технически условия на дос- БДС EN 10215:2000
тавка
Стоманени лист и лента с непрекъснато горещонанесено алу-
миниево-силициево покритие (ZA). Технически условия на дос- БДС EN 10214:2000
тавка
Стоманени тръби, фитинги и кухи конструкционни профили. Оз-
начения и определения на термините за използване в стандар- БДС EN 10226:2004
тите за продукти
Стомани и никелови сплави за свързващи елементи, използвани
БДС EN 10269:2000
при повишени и/или ниски температури
Студеновалцувана стомана с електролитно хромово/хром-оксид-
БДС EN 10202:2000
но покритие
Студеновалцувана тясна лента и отрязъци от корозионноустой-
чива и топлоустойчива стомана. Допустими отклонения от раз- БДС EN 10258:2000
мерите и формата
Студеновалцувана широка лента и отрязъци от корозионноус-
тойчива и топлоустойчива стомана. Допустими отклонения от БДС EN 10259:2000
размерите и формата
Студеновалцувани листове от нелегирана стомана за шпунтови
БДС EN 10249:2000
профили. Част и 1 и 2
Студеновалцувани плоски изделия от нисковъглеродна стомана,
БДС EN 10130:2002
предназначени за частична студена деформация
Студеновалцувани плоски стоманени изделия с електролитно на-
БДС EN 10152:2000
несено покритие от цинк. Технически условия за доставка
Студеновалцувани стоманени профили. Технически условия на
доставка. Допустими отклонения от размерите и напречно- БДС EN 10162:2003
то сечение
Фланци и техните съединения. Свързване с болтове и гайки.
БДС EN 1515:2004
Части 1 и 2
Шайби кръгли плоски с фаска. Нормална серия. Клас на точ- БДС EN ISO
ност А 7090:2003
БДС EN ISO
Шайби кръгли плоски. Нормална серия. Клас на точност А
7089:2003
БДС EN ISO
Шайби кръгли плоски. Нормална серия. Клас на точност С
7091:2003
Шайби. Технически изисквания. Правила за приемане и методи
БДС 3202-88
за контрол
Шплинтове БДС ISO 1234:2003
Щифтове жлебови пасовъчни. Размери и технически изисквания БДС 3956-70
Щифтове. Технически изисквания БДС 7440-86
Стъкло и елементи от стъкло. Окачени фасади
Блокове стъклени кухи БДС 11601-85
Изделия от стъкло за строителството. Термини и определе-
БДС 15340-81
ния
Окачени фасади. Водонепропускливост. Изпитване на място БДС EN 13051:2003
Окачени фасади. Водонепропускливост. Технически изисквания и
БДС EN 12154:2003
Окачени фасади. Въздухопропускливост. Метод за изпитване БДС EN 12153:2003
Окачени фасади. Устойчивост на натоварване от вятър. Изис-
БДС EN 13116:2004
квания за изпълнение
198
стандарти
Окачени фасади. Устойчивост нанатоварване на вятър. Метод

БДС EN 12179:2003
Стъкло безопасно закалено БДС 9659-84
Стъкло за строителството. Безопасни стъкла. Куршумоустой-
чивост на остъкляващата конструкция. Класификация и мето- БДС EN 1063:2000
Стъкло за строителството. Изпитване с махало. Метод за из-
БДС EN 12600:2003
питване на удар и класификация на плоски стъкла
Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на из-
БДС EN 12898:2003
лъчване
Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на
БДС EN 673:2001
топлопреминаване (U-стойността). Изчислителен метод
Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на
топлопреминаване (U-стойността). Метод с уред за измерване БДС EN 675:2001
на топлинния поток
Стъкло за строителството. Определяне на светотехнически-
те характеристики на остъкляващи конструкции при слънче- БДС EN 410:2000
во лъчение
Стъкло за строителството. Определяне стойността на енер- БДС EN ISO
гийния баланс. Изчислителен метод 14438:2003
Стъкло за строителството. Пластово стъкло и пластово бе- БДС EN ISO 12543-
зопасно стъкло. Части 1 - 6 1:2002
Стъкло за строителството. Продукти от натриево-калциево
БДС EN 572:1998
силикатно стъкло. Части 1 - 7
Стъкло за строителството. Специални основни продукти. Час-
БДС EN 1748:2000
ти 1 и 2
Стъкло за строителството. Стъклени блокове и стъклени пло-
БДС EN 1051-1:2003
чи. Част 1: Определение и описание
Стъкло за строителството. Стъкло с покритие. Части 1 - 3 БДС EN 1096:2003
Стъкло за строителството. Стъклопакети. Части 2, 3 и 6 БДС EN 1279:2003
Стъкло за строителството. Термично закалено алкалоземно си-
БДС EN 14321-
ликатно безопасно стъкло. Част 2: Оценяване на съответстви-
2:2005
ето. Стандарт за продукт
Стъкло за строителството. Термично закалено боросиликатно БДС EN 13024-
безопасно стъкло. Част 1: Определение и описание 1:2003
Стъкло за строителството. Термично закалено натриево-кал-
БДС EN 12150-
циево силикатно безопасно стъкло. Част 1: Определение и опи-
1:2004
сание
Стъкло за строителството. Термично закалено натриево-калци-
БДС EN 14179-
ево силикатно безопасно стъкло с последващо закаляване. Част
1:2005
1: Определение и описание
Стъкло за строителството. Термично закалено натриево-калци-
БДС EN 1863-1:2004
ево силикатно стъкло. Част 1: Определение и описание
Стъкло за строителството. Химично закалено натриево-калцие- БДС EN 12337-
во силикатно стъкло. Част 1: Определение и описание 1:2003
Топлоизолация
Въжета изолационни от стъклена и минерална вата БДС 5632-86
Изделия топлоизолационни от керамоперлит БДС 6388-78
Материали и изделия топлоизолационни. Термини и определения БДС 16448-86
Пенополистирол на блокове и плочи БДС 12943-81
199
Перлит набъбнал. Методи за изпитване БДС 16702-87
Пластмаси. Пенополистирол БДС 14013-80
Пълнители неорганични порьозни за строителството. Керам-
БДС 7567-88
зит и шистопорит
Пясък перлитов набъбнал БДС 5659-75
Строителни компоненти и елементи. Топлинно съпротивление и БДС EN ISO
коефициенти на топлопреминаване 6946:2002
Строителни материали и продукти. Хигротермални свойства.
БДС EN 12524:2003
Табулирани проектни стойности
Топлинни мостове в строителни конструкции. Изчисляване на топ- БДС EN ISO
линните потоци и повърхностните температури. Части 1 и 2 10211:2004
Топлинни мостове в строителни конструкции. Коефициент на
БДС EN ISO 14683/
линейно топлопреминаване. Опростени методи и ориентировъч-
АС:2005
ни изчислителни стойности
пособления. Определяне на коефициента на топлопреминаване по БДС EN 12412:2004
метода гореща кутия. Части 2 и 4
Топлинни характеристики на сгради. Топлинно проектиране на
БДС EN ISO
основи за предотвратяване на вертикални колебания при зам-
13793:2003
ръзване
Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на вътрешната
БДС EN ISO
температура на помещение през лятото без механично охлажда-
13791:2005
не. Общ критерий и процедури за потвърждаване.
Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на вътрешна-
БДС EN ISO
та температура на помещение през лятото без механично ох-
13792:2005
лаждане. Опростен метод
Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на потребност БДС EN ISO
от енергия за отопляемото пространство 13790:2005
Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлин- БДС EN ISO
ните загуби. Изчислителен метод 13789:2004
Топлинни характеристики на строителните елементи. Динамич- БДС EN ISO
ни топлинни характеристики. Изчислителен метод 13786:2002
Топлоизолазионни продукти за сгради. Продукти от експандиран
БДС EN 13170:2005
корк (ICB), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Топлоизолация, формува-
на на място, от продукти с вермикулит без защитно покри- БДС EN 14317:2005
тие (ЕV).
Топлоизолационни продукти за приложение в строителството.
БДС EN 12430:2003
Определение на поведение при концентриран товар
Определяне на дебелина на изолационни продукти за плаващ БДС EN 12431:2003
под
Определяне на механичните свойства на мрежи от стъкле- БДС EN 13496:2003
ни влакна
БДС EN 826:2003
Определяне на поведението при натоварване на натиск
БДС EN 12089:2003
Определяне на поведението при огъване
БДС EN 1602:2003
Определяне на привидна плътност
200
стандарти

Определяне на продължителното водопоглъщане при продължи- БДС EN 12087:2003
телно потопяване
Определяне на съпротивлението на проникване на външни топ- БДС EN 13498:2003
лоизолационни композитни системи (ETICS)
Определяне на съпротивлението на разкъсване на външни топ-
БДС EN 13495:2003
лоизолационни композитни системи (ETICS) (изпитване на шай-
ба от пяна )
Определяне на съпротивлението на удар на външни топлоизола- БДС EN 13497:2003
ционни композитни системи (ETICS)
Топлоизолационни продукти за сгради. Външни топлоизолационни
комбинирани системи (ETICS) на основата на експандиран по- БДС EN 13499:2004
листирен. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Външни топлоизолацион-
ни съставни системи (ETICS) на основата на минерална вата. БДС EN 13500:2004
Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от дървесна ва-
БДС EN 13168:2004
та (WW), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от дървесни
БДС EN 13171:2005
влакна (WF), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от експандиран
БДС EN 13169:2002
перлит‚ произведени в заводски условия (EPB). Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от експандиран
БДС EN 13163:2003
полистирен (EPS), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от екструдиран
БДС EN 13164:2003
полистирен (XPS), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от минерална
БДС EN 13162:2003
вата (MW), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от пеностъкло
БДС EN 13167:2004
(CG), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от твърд пено-
БДС EN 13165:2003
полиуретан (PUR), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Продукти от твърд пено-
БДС EN 13166:2003
фенопласт (PF), произведени в заводски условия. Изисквания
Топлоизолационни продукти за сгради. Топлопренасяне през земя- БДС EN ISO
та. Изчислителен метод 13370:2003
Топлоизолационни продукти за строителството. Определяне на
БДС EN 823:2000
дебелината
Топлоизолационни продукти за строителството. Определяне на
БДС EN 825:2002
равнинност
Топлоизолационни продукти. Оценяване на съответствието БДС EN 13172:2004
БДС EN ISO
Топлоизолация. Масопренасяне. Физични величини и определения
9346:2002
Топлоизолация. Състояния на топлопреминаване и свойства на БДС EN ISO
материалите. Речник 9251:2002
БДС EN ISO
Топлоизолация. Физични величини и определения
7345:2000
201
Устройства за защита от слънце, комбинирани със стъкло. Из-
БДС EN 13363-
числяване на слънчева пропускливост и светлопропускливост.
1:2004
Част 1: Опростен метод
Хигротермални характеристики на сгради. Изчисляване и пред-
БДС EN ISO
ставяне на климатични данни. Част 1: Месечни средноаритме-
15927-1:2004
тични стойности на отделни метеорологични елементи
Хигротермални характеристики на строителни компоненти и
строителни елементи. Температура на вътрешната повърхност БДС EN ISO
за предотвратяване на критична влажност на повърхността и 13788:2003
конденз в пукнатини. Изчислителни методи
Тръби бетонни
Бетонни тръби и фасонни части, неармирани‚ армирани и със
БДС EN 1916:2003
стоманени влакна
Общи изисквания към бетонни напорни тръби, тръбни връзки
БДС EN 639:2004
и фасонни части
Предварително напрегнати стоманобетонни напорни тръби с
метален и без метален цилиндър‚ включително тръбни връзки‚
БДС EN 642:2004
фасонни части и специфични изисквания за предварително нап-
регнатата армировка за тръби
Стоманобетонни напорни тръби и бетонни напорни тръби с
разпределена армировка (без метален цилиндър), включително БДС EN 640:2004
тръбни връзки и фасонни части
Стоманобетонни напорни тръби с метален цилиндър‚ включи-
БДС EN 641:2004
телно връзки и фасонни части
Тръби бетонни и стоманобетонни безнапорни БДС 895-80
Тръби бетонни напорни БДС 17004-89
Тръби дренажни бетонни БДС 12157-74
Тръби напорни от предварително напрегнат стоманобетон БДС 5908:1966
Тръби стоманобетонни безнапорни БДС 17343-93
Тръби стоманобетонни, предварително напрегнати, напорни, муфени БДС 10592:1978
Фиброциментови продукти. Напорни тръби и връзки БДС EN 512:2004
Фиброциментови тръби за канализационни системи. Част 1:
Тръби, тръбни съединения и фасонни части за гравитацион- БДС EN 588-1:2003
ни системи
Фиброциментови тръби и фасонни части за канализационни сис-
БДС EN 12763:2003
теми за сгради. Размери и технически условия за доставка
Фиброциментови тръбопроводи. Указания за полагане и за рабо-
БДС EN 1444:2003
та на мястото на полагане
Тръби медни
Арматури за сгради. Ръчно задвижвани сферични вентили от
медни сплави и корозионноустойчива стомана за водоснабдяване БДС EN 13828:2004
с питейна вода в сгради. Изпитвания и изисквания
Арматури за сгради. Спирателни вентили от медни сплави за ин-
БДС EN 1213:2003
сталации за питейна вода в сгради. Изпитвания и изисквания
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли капилярни тръби БДС EN 12450:2000
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли медни тръби за вода и
БДС EN 1057:2004
газ за санитарно приложение и отопление
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли медни тръби за климатич- БДС EN 12735
ни и хладилни инсталации. Части 1 и 2 :2003
202
стандарти
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли медни тръби за медицин- БДС EN 13348
ски газове или вакуум :2003
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли тръби за общо прило-
БДС EN 12449:2003
жение
Мед и медни сплави. Безшевни кръгли тръби за топлообмен-
БДС EN 12451:2000
ници
Мед и медни сплави. Валцувани оребрени безшевни тръби за
БДС EN 12452:2000
топлообменници
Мед и медни сплави. Предварително изолирани медни тръби с БДС EN 13349
твърдо покритие :2003
Мед и медни сплави. Фитинги за тръбопроводи. Части 1 - 5 БДС EN 1254:2001
Тръби медни БДС 1773-84
Тръби от мед и медни сплави. Изпитване на разширяване БДС 12110-74
Фланци и техните съединения. Кръгли фланци за тръби, арма-
тура, фасонни части и принадлежности, означени с PN. Част 3: БДС EN 1092-3:2004
Фланци от медни сплави
Тръби пластмасови
Пластмаси. Тръби от полиетилен (ниска плътност). Размери.
БДС 9042-71
Пластмаси. Тръби от полиетилен висока и ниска плътност. Ме-
БДС 9041-71
Пластмаси. Тръби от полиетилен висока плътност за газопро-
БДС 17395-97
води
Пластмасови тръбопроводни системи за безнапорна подземна
БДС CEN/TS 1852-
канализация и дренаж. Полипропилен (РР). Част 3: Ръководст-
3:2003
во за монтаж
Пластмасови тръбопроводни системи за безнапорни дренаж и
канализация. Усилени със стъклени влакна пластмаси (GRP) на
БДС EN 1636-6:2003
основата на ненаситени полиестерни смоли (UP). Част 6: Тех-
нологии за монтаж
Пластмасови тръбопроводни системи за водоснабдяване или дре-
наж и канализация. Усилени със стъклени влакна термореактив- БДС CEN/TS
ни пластмаси (GRP) на основата на ненаситени полиестерни 14578:2004
смоли (UP). Препоръчителна практика за инсталиране
Пластмасови тръбопроводни системи за газоснабдяване. Поли-
БДС CEN/TS 1555-
етилен (РЕ). Част 7: Ръководство за оценяване на съответс-
7:2003
твието
Пластмасови тръбопроводни системи за дъждовна вода за над-
БДС EN 12200-
земно външно приложение. Непластифициран поливинилхлорид.
1:2003
Част 1: Изисквания за тръби, свързващи части и системата
БДС CEN/ISO TS
студена вода. Омрежен полиетилен (PE-X). Част 7: Ръководст-
15875-7:2004
во за оценяване на съответствието
БДС CEN/ISO TS
студена вода. Полибутен (PВ). Част 7: Ръководство за оценя-
15876-7:2004
БДС CEN/ISO TS
студена вода. Полипропилен (РР). Част 7: Ръководство за оце-
15874-7:2004
няване на съответствието
203
БДС CEN/ISO TS
студена вода. Хлориран поли (винилхлорид) (PVC-C). Част 7: Ръ-
15877-7:2004
ководство за оценяване на съответствието
Пластмасови тръбопроводни системи за подземни дренаж и на-
порна канализация. Стъклоусилени термореактивни пластмаси
БДС EN 1115:2003
(GRP) на базата на ненаситени полиестерни смоли (UP). Час-
ти 1 - 5
Пластмасови тръбопроводни системи за подземни и надземни
напорни системи за вода за общо приложение, дренаж и канали- БДС CEN/TS 13244-
зация. Полиетилен (РЕ). Част 7: Ръководство за оценяване на 7:2004
съответствието
Пластмасови тръбопроводни системи. Свързващи части, венти-
ли и спомагателни елементи. Определяне отношението между БДС EN 12117:2003
скоростта на газовия поток и пада в налягането
Пластмасови тръбопроводнисистеми за подземна и надземна на-
порна канализация и дренаж. Непластифициран поли (винилхло- БДС CEN/TS 1456-
рид). (PVC-U). Част 2: Ръководство за оценяване на съответ- 2:2003
ствието
Тръби от НПВХ. Методи за изпитване. Определяне на водо-
БДС 13435-76
поглъщаемостта
Части фасонни чугунени за свързване на тръби от непластифи-
БДС 14032-84
циран поливинилхлорид. Намалители
БДС 13607-84
циран поливинилхлорид. Преходи с фланец
БДС 13608-84
циран поливинилхлорид. Тройници с фланец
Тръби стоманени
Безшевни и заварени стоманени тръби. Размери и маси на еди-
БДС EN 10220:2004
ница дължина
Безшевни стоманени тръби за работа под налягане. Технически
БДС EN 10216:2003
условия на доставка. Части 1 - 4
Вътрешни и/или външни защитни покрития на стоманени тръ-
би. Изисквания за горещонанесени цинкови покрития, приложими БДС EN 10240:2000
при автоматизирани инсталации
Заварени тръби за работа под налягане. Технически условия на
БДС EN 10217:2003
доставка. Части 1 - 6
Заварени тръби от корозионноустойчива стомана за пренасяне
на течности на водна основа, включително питейна вода. Тех- БДС EN 10312:2003
нически условия на доставка
Изпитване (контрол) без разрушаване на стоманени тръби. Ква-
лификация и компетентност за 1 и 2 ниво на персонала по без- БДС EN 10256:2001
разрушителен контрол
Изпитване без разрушаване на стоманени тръби. Части 1 - 18 БДС EN 10246:2001
Метални промишлени тръбопроводи. Част 7: Указания за прила- БДС CEN/TR
гане на процедурите по оценка на съответствието 13480-7:2003
Системи за доставяне на газ. Заваряване на стоманени тръбоп-
БДС EN 12732:2001
роводи. Функционални изисквания
Стоманени тръби за тръбопроводи за пренос на горими флуиди.
БДС EN 10208:1999
Технически условия на доставка. Части 1 и 2
204
стандарти
Стоманени тръби и фитинги за крайбрежни и отдалечени от

брега тръбопроводи. Външни двуслойни покрития на основата БДС EN 10288:2003
на екструдиран полиетилен
Тръби за градски топлопреносни мрежи. Система от предвари-
телно изолирани тръби за мрежи за топла вода, вкопани дирек-
тно в земята. Вентили от стомана, предварително изолирани, БДС EN 488:2003
вкопани директно в земята, топлинна изолация от полиуретан
и външна обвивка от полиетилен
БДС EN 253:2003
тно в земята. Тръби от стомана, топлинна изолация от поли-
уретан и външна обвивка от полиетилен
тно в земята. Тръбни съединения от стомана, предварително БДС EN 489:2003
изолирани, вкопани директно в земята, топлинна изолация от
полиуретан и външна обвивка от полиетилен
тно в земята. Фитинги от стомана, предварително изолирани, БДС EN 448:2003
вкопани директно в земята, топлинна изолация от полиуретан
и външна обвивка от полиетилен
Тръби и фасонни части от горещопоцинковани стоманени тръ-
би с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за кана- БДС EN 1123:2003
лизационни системи. Части 1 и 2
Тръби и фасонни части от корозионноустойчиви стоманени
тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за БДС EN 1124:2003
системи за отпадъчни води. Части 1 - 3
Тръби от корозионноустойчива стомана. Размери, допустими БДС EN ISO
отклонения и маса на единица дължина 1127:2000
Тръби от нелегирана стомана и фитинги за пренасяне на теч-
ности на водна основа, включително питейна вода. Технически БДС EN 10224:2003
условия на доставка
Тръби стоманени безшевни горещодеформирани. Технически изис-
БДС 6111-80
квания
Тръби стоманени безшевни студенодеформирани БДС 6057-84
Тръби стоманени безшевни студенодеформирани. Технически
БДС 6175-82
изисквания
Тръби стоманени безшевни топлоустойчиви. Марки и техничес-
БДС 6609-73
Тръби стоманени електрозаварени студенодеформирани. Техни-
БДС 6008-80
чески изисквания
Тръби стоманени електрозаварени със спирален шев с общо
БДС 14479-78
предназначение. Технически изисквания
Тръби стоманени електрозаварени. Технически изисквания БДС 6120-84
Тръби стоманени заварени с прав шев. Технически изисквания БДС 14805-79
тура, фасонни части и принадлежности, означени с PN. Част БДС EN 1092-1:2004
1: Стоманени фланци
205
Тръби чугунени
Лети чугунени тръби, фасонни части и принадлежности и съе-
диненията им за отвеждането на вода от сградите. Изисквания, БДС EN 877:2000
методи за изпитване и качество на повърхността
гун и съединенията им за водопроводи. Изисквания и методи БДС EN 545:2004
изпитване
изпитване
Тръби, фитинги, принадлежности и техните съединения от ко-
БДС EN 969:2003
вък чугун за газопроводи. Изисквания и методи за изпитване
тура, фасонни части и принадлежности, означени с PN. Част БДС EN 1092-2:1997
2: Фланци чугунени лети
Части съединителни фасонни от ковък чугун за тръбопроводи.
БДС 3472-87
Фуги
Сградостроителство. Изолационни материали и изделия за фу-
БДС 10472-81
ги. Класификация
Сградостроителство. Продукти за уплътняване на фуги. Ки-
БДС EN 26927:1998
тове. Речник
Сградостроителство. Продукти за уплътняване на фуги. Класи-
БДС ISO 11600:2005
фикация и изисквания
Хидроизолации
Асфалтов кит за хидроизолация. Определения, изисквания и ме-
БДС EN 12970:2004
Битуми и битумни свързващи вещества. Рамка на технически- БДС EN 13304
те изисквания за окислени битуми :2003
БДС EN 13305:2003
Битуми и битумни свързващи вещества. Технически изисквания БДС EN 12591
за категория пътни битуми :2003
Битуми и битумни свързващи вещества. Характеристика на
БДС EN 1425:2005
външните свойства
Битумни керемиди (шиндли) с минерална вата и/или синтетич-
БДС EN 544:2002
на армировка
Вълнообразни битумни плочи БДС EN 534:2002
Мушама битумна хидроизолационна с основа стъклен воал БДС 6315-84
Мушама хидроизолационна с основа конопена тъкан БДС 8264-84
Огъваеми хидроизолационни мушами. Армирани битумни мушами
БДС EN 13707:2005
за покривни хидроизолации. Определения и характеристики
Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни влагонепропускливи
мушами, включително битумни мушами за основи и резервоари. БДС EN 13969:2005
Определения и характеристики
Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни пароизолационни
БДС EN 13970:2005
слоеве. Определения и характеристики
206
стандарти
Огъваеми хидроизолационни мушами.Пластмасови и каучукови

влагонепропускливи мушами, включително битумни мушами за БДС EN 13967:2005
основи и резервоари. Определения и характеристики
Огъваеми хидроизолационни мушами. Битумни, пластмасови и ка-
учукови покривни хидроизолационни мушами. Правила за взема- БДС EN 13416:2004
не на извадки
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определения и характерис-
БДС EN 13859:2005
тики на подложните слоеве. Части 1 и 2
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на видими де-
БДС EN 1850-1:2004
фекти. Част 1: Битумни мушами за покривни хидроизолации
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на видими де-
фекти. Част 2: Пластмасови и каучукови мушами за покрив- БДС EN 1850-2:2004
ни хидроизолации
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на дебелината
и масата на единица площ. Част 1: Битумни мушами за пок- БДС EN 1849-1:2004
ривни хидроизолации
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на дебелината и
масата на единица площ. Част 2: Пластмасови и каучукови пок- БДС EN 1849-2:2004
ривни хидроизолационни мушами
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на дължина, ши-
рочина и праволинейност. Част 1: Битумни мушами за покрив- БДС EN 1848-1:2004
на хидроизолация
Огъваеми хидроизолационни мушами. Определяне на дължина, ши-
рочина, праволинейност и равнинност. Част 2: Пластмасови и БДС EN 1848-2:2004
каучукови мушами за покривна хидроизолация
Огъваеми хидроизолационни мушами. Пластмасови и каучукови
БДС EN 13984:2005
пароизолационни слоеве. Определения и характеристики
Огъваеми хидроизолационни мушами. Част 1: Битумни покрив-
ни хидроизолационни мушами. Определяне на стабилността на БДС EN 1107-1:2004
размерите
Пълнител за битумни мушами БДС 14853-79
Фолио поливинилхлоридно хидроизолационно, неустойчиво на би-
БДС 14100-83
тум
Хигротермални характеристики на сгради. Изчисляване и пред-
ставяне на климатични данни. Част 1: Месечни средноаритме-
1:2004
тични стойности на отделни метеорологични елементи
Хидроизолации на подземни части на сгради и съоръжения. Ос-
БДС 14825-79
новни положения за проектиране
Хидротермално поведение на строителни компоненти и строи-
телни елементи. Определяне на съпротивлението на системи за БДС EN 12865:2003
външни стени на кос дъжд при променливо въздушно налягане
Цимент, вар, гипс и други свързващи вещества
Вар строителна БДС 26-79
Вар строителна. Методи за изпитване БДС 7392-79
Варовик за производството на вар БДС 8101-70
Гипс. Определяне на химическия и минералния състав БДС 10793:1973
Добавки активни минерални към свързващите вещества БДС 166-72
Добавки активни минерални от естествен произход за цимент БДС 16720-87
Добавки за цимент. Терминология и класификация БДС 16810-88
Методи за изпитване на цимент. Части 1 - 21 БДС ЕN 196-1:2000
207
Определяне на общ органичен въглерод във варовик БДС ЕN 13639:2004
Пигменти за оцветяване на строителни материали на основа-
та на цимент и/или вар. Технически изисквания и методи за из- БДС EN 12878:2003
питване
Портландцимент бял БДС 12100-89
Портландцимент сулфатоустойчив БДС 7267-77
Портландцимент тампонажен БДС 8996-71
Портландцимент тампонажен. Методи за изпитване БДС 8997-71
Ръководство за прилагане на EN 197-2 “Оценяване на съответ-
БДС CR 14245:2003
ствието”
Строителна вар. Части 1 - 3 БДС ЕN 459:2003
Цимент за зидария. Изпитване на обработваемост (кохезия) БДС CR 13933:2003
Цимент нискотермичен БДС 7390-87
Цимент цветен. Класификация. Технически изисквания, мето-
БДС 12017-74
Цимент. Добавки. Метод за анализ БДС 7747-78
Цимент. Определяне на минералния състав на клинкера в ци-
БДС 12926-75
мент
Цимент. Определяне съдържанието на трикалциев алуминат БДС 9192-71
Цимент. Част 1: Състав, технически изисквания и критерии за
БДС EN 197-1:2002
съответствие за обикновен цимент
Цимент. Част 2: Оценка на съответствието БДС EN 197-2:2002
Цименти. Термини, определения и класификация БДС 16568-86
Чертежи и означения в строителството
Графично оформяне на архитектурностроителните чертежи и
БДС 1098:1964
условни буквени означения на техническите величини
Единна система за конструкторска документация. Диаграми.
БДС 2.323:1982
Правила за изпълнение
Единна система за конструкторска документация. Документи
БДС 2.110:1980
групови
БДС 2.102:1982
проектни. Правила за изпълнение
БДС 2.113:1982
текстови
Единна система за конструкторска документация. Документи.
БДС 2.109:1980
Видове и комплектност
Единна система за конструкторска документация. Нормокон-
БДС 2.114:1985
трол
Единна система за конструкторска документация. Общи изиск-
БДС 2.827:1989
вания към чертежите на външни газопроводи
Единна система за конструкторска документация. Общи изиск-
БДС 2.810:1983
вания към чертежите на строителни елементи и конструкции
Единна система за конструкторска документация. Основни пра-
БДС 2.111:1981
вила за изпълнение на чертежите
Единна система за конструкторска документация. Правила за
БДС 2.307:1979
нанасяне върху чертежи на надписи, текстове и таблици
Единна система за конструкторска документация. Сгъване на
БДС 2.502:1984
чертежи
Единна система за конструкторска документация. Съгласуване
БДС 2.112:1982
използването на закупени изделия
208
стандарти
Единна система за конструкторска документация. Текстови до-

БДС 2.105:1977
кументи. Общи изисквания
Единна система за конструкторска документация. Чертежи на
сгради и строителни сьоръжения. Изобразяване на вертикални БДС 2.801:1981
Единна система за конструкторска документация. Чертежи
строителни, означения условни графични. Елементи на канали- БДС 2.807:1983
зационната система
БДС 2.821:1987
строителни. Изкопи
БДС 2.805:1982
строителни. Изображения на канали димни и вентилационни
строителни. Изобразяване и означаване на подове и окачени та- БДС 2.819:1987
вани
строителни. Изобразяване и означаване обработката на повърх- БДС 2.816:1986
ността на конструкциите
строителни. Изобразяване на отвори, ниши, вдлъбнатини и ка- БДС 2.802:1982
нали
строителни. Общи изисквания към чертежите на строител- БДС 2.817:1986
ни съоръжения
строителни. Означения условни (графични). Елементи на водос- БДС 2.808:1983
набдителните системи
строителни. Означения условни графични. Водоснабдителни сис- БДС 2.828:1989
теми. Водопроводи
строителни. Означения условни и графични. Елементи на водоп- БДС 2.804:1982
роводни, канализационни и газопроводни инсталации
строителни. Означения условни и графични. Елементи на сис- БДС 2.803:1982
теми за отопление
БДС 2.824:1987
строителни. Оформяне релефа на терена
БДС 2.814:1985
строителни. Покриви
строителни. Правила за изпълнение на чертежи на дървени кон- БДС 2.818:1986
струкции
строителни. Правила за изпълнение на чертежи на метални кон- БДС 2.815:1985
струкции
строителни. Условни изображения на свързващи детайли и от- БДС 2.820:1987
вори на чертежите на металните конструкции
БДС 2.822:1987
строителни. Фундаменти на сгради
209
БДС 2.825:1987
строителни. Чертежи за пътно строителство
Изисквания към геометрията на продукти (GPS). Означаване
БДС EN ISO 1302
грапавостта на повърхнината в техническата документация на
:2003
продукт (ISO 1302:2002)
Нормативно-техническа документация в строителството. Бук-
БДС 15322:1981
вени означения
Строителни чертежи – Чертежи за външни инсталации (ISO БДС EN ISO
11091:1994) 11091:2003
Строителни чертежи. Методи на проектиране БДС ISO 2594:1998
Строителни чертежи. Нанасяне на граничните отклонения (ISO БДС EN ISO
6284:1996) 6284:2001
Строителни чертежи. Опростено изобразяване на армировка за БДС EN ISO
бетон (ISO 3766:1995) 3766:2000
Строителни чертежи. Разположение на изображения, текстове и БДС EN ISO
основни надписи върху чертожните листове (ISO 9431:1999) 9431:2001
Строителни чертежи. Системи за означаване. Част 1: Сгради БДС EN ISO 4157-
и части от сгради (ISO 4157-1:1998) 1:2001
Строителни чертежи. Системи за означаване. Част 2: Наиме- БДС EN ISO 4157-
нования и номера на помещения ( ISO 4157-2:1998) 2:2001
Строителни чертежи. Системи за означаване. Част 3: Иденти- БДС EN ISO 4157-
фикатори на помещенията (ISO 4157-3:1998) 3:2001
Строителни чертежи. Спесификация на армировъчни пръти (ISO БДС EN ISO
4066:1994) 4066:2000
Техническа документация на продукт. Информационни полета в БДС EN ISO
основни надписи и наименования на документи (ISO 7200:2004) 7200:2004
Техническа документация на продукт. Размери и оформяне на БДС EN ISO
чертожните листове (ISO 5457:1999) 5457:2004
Техническа документация на продукт. Речник. Част 2: Термини БДС EN ISO 10209-
за методи на проектиране (ISO 10209-2:1993) 2:1999
Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част 2: Ла- БДС EN ISO 3098-
тиница, цифри и знаци (ISO 3098-2:2000) 2:2004
Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част 3: Гръц- БДС EN ISO 3098-
ка азбука (ISO 3098-3:2000) 3:2004
Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част 4: Ди-
БДС EN ISO 3098-
акритични и специфични знаци в латинската азбука (ISO 3098-
4:2004
4:2000)
Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част 5: CAD БДС EN ISO 3098-
шрифтове на латиница, цифри и знаци (ISO 3098-5:1997) 5:2004
Техническа документация на продукт. Шрифтове. Част 6: Ки- БДС EN ISO 3098-
рилица (ISO 3098-6:2000) 6:2004
Технически чертежи. Геометрични допуски. Допуски на место-
БДС ISO 5458:1996
положението
Технически чертежи. Геометрични допуски. Допуски на формата,
ориентацията, разположението и биенето. Общи положения, оп- БДС ISO 1101:1995
ределения, знаци и означаване в чертежите
Технически чертежи. Знаци за геометрични допуски. Съотноше- БДС EN ISO
ния и размери (ISO 7083:1983) 7083:2000
Технически чертежи. Изисквания при микрокопиране (ISO БДС EN ISO
6428:1982) 6428:2000
210
стандарти
БДС EN ISO
Технически чертежи. Мащаби (ISO 5455:1979)
5455:2000
Технически чертежи. Методи на проектиране. Част 1: Преглед БДС EN ISO 5456-
(ISO 5456-1:1996) 1:2001
Технически чертежи. Методи на проектиране. Част 2: Правоъ- БДС EN ISO 5456-
гълно проектиране (ISO 5456-2:1996) 2:2001
Технически чертежи. Методи на проектиране. Част 3: Аксоно- БДС EN ISO 5456-
метрично проектиране (ISO 5456-3:1996) 3:2001
Технически чертежи. Методи на проектиране. Част 4: Централ- БДС EN ISO 5456-
но проектиране (ISO 5456-4:1996) 4:2003
Технически чертежи. Нанасяне граничните отклонения на линей-
БДС ISO 406:1995
ните и ъгловите размери
Технически чертежи. Нанасяне на размери и гранични отклоне-
БДС ISO 3040:1996
ния. Конуси
Технически чертежи. Нанасяне на размери. Общи принципи, опре-
БДС ISO 129:1995
деления, методи на изпълнение и специални означения
Teхнически чертежи. Нанасяне размерите и допуските на фор- БДС EN ISO
мата на профили (ISO 1660:1987) 1660:2000
Технически чертежи. Общи принципи за изобразяване. Част 21: БДС EN ISO 128-
Изпълнение на линии с CAD системи (ISO 128-21:1997) 21:2004
Технически чертежи. Опростено означаване на пръти и профи- БДС EN ISO
ли (ISO 5261:1995) 5261:2001
Технически чертежи. Основен принцип за предписване на допуски БДС ISO 8015:1997
Технически чертежи. Основни правила за изобразяване БДС ISO 128:1995
Технически чертежи. Предписване на геометрични допуски. Бази
БДС ISO 5459:1996
и системи от бази за геометрични допуски
Технически чертежи. Предписване на геометрични допуски. Прин-
БДС ISO 2692:1996
цип на максимума материал
Технически чертежи. Списък на съставните части БДС ISO 7573:1996
Технически чертежи. Строителни чертежи. Изобразяване на мо- БДС EN ISO
дулни размери, линии и мрежи (ISO 8560:1986) 8560:2001
Технически чертежи. Строителни чертежи. Общи правила за
БДС EN ISO
разработване на работни чертежи на съставни части на гото-
7437:2003
ви конструкции (ISO 7437:1990)
Технически чертежи. Строителни чертежи. Общи принципи при
БДС EN ISO
изобразяване на планове на разположението и монтажни черте-
7519:2001
жи (ISO 7519:1991)
Технически чертежи. Строителни чертежи. Опростено изобразя- БДС EN ISO
ване на събаряне и реконструкция (ISO 7518:1983) 7518:2003
Технически чертежи. Строителни чертежи. Чертежи за мон- БДС EN ISO
таж на готови конструкции. (ISO 4172:1991) 4172:2003
Технически чертежи.Означаване съставните части на изделия- БДС EN ISO
та (ISO 6433:1981) 6433:2000
Чертежи на сгради и строителни съоръжения. Изобразяване на
БДС ISO 4069:1999
площи в разрези и изгледи. Общи принципи
211
Íîâî ïðåðàáîòåíî äîïúëíåíî
ÉÎÐÄÀÍ àêòóàëèçèðàíî èçäàíèå - 2004
ÁÎÆÊÎÂ
Âñè÷êî,êîåòî òðÿáâà äà çíàå è
äà ïðàâè âñåêè,êîéòî ðúêîâîäè
ÒÅÕÍÈ×ÅÑÊÈßÒ ñòðîèòåëñòâî èëè ðåìîíò
ÐÚÊÎÂÎÄÈÒÅË Êíèãàòà ñúäúðæà:

2004 Îïèò îò ÷óæáèíà è ó íàñ;
Íàé-íåîáõîäèìèòå òåõíè÷åñêè
ÐÚÊÎÂÎÄÑÒÂÎ-ÍÀÐÚ×ÍÈÊ òàáëèöè;
Îñíîâíè ïîíÿòèÿ çà ñòðîåæèòå;
Íîðìàòèâíè îñíîâè íà
ñòðîèòåëíàòà äåéíîñò;
Òåõíè÷åñêà ïðàâîñïîñîáíîñò;
Êàê äà çàïî÷íåì ñòðîåæ èëè
ðåìîíò;
Òúðñåòå â êíèæàðíèöà ÑÅÊ Âèäîâå ðàáîòè è èçèñêâàíèÿ çà
ñúîòâåòñòâèå;
òåë.: 958 25 49 Çàäúëæåíèÿ è ïðàâà íà
òåõíè÷åñêèÿ ðúêîâîäèòåë;
Èíæåíåðíà è èêîíîìè÷åñêà
Êíèãàòà å ïðåäíàçíà÷åíà çà: ïîäãîòîâêà íà ñòðîåæà;
z òåõíè÷åñêè ðúêîâîäèòåëè íà Ïðÿêî ðúêîâîäñòâî íà
ñòðîåæèòå;
ñòðîåæè;
Îñíîâíè èçèñêâàíèÿ çà
z èíâåñòèòîðè íà ìàëêè áåçîïàñíîñò íà òðóäà;
îáåêòè; Îò÷èòàíå è ïðåäàâàíå íà
z íàäçîðíèöè, êîèòî èçïúëíåíîòî ñòðîèòåëñòâî;
Ñòðîèòåëíèÿò íàäçîð è
êîíòðîëèðàò ñòðîåæè;
âçàèìîîòíîøåíèÿòà ñ íåãî;
z ðúêîâîäèòåëè íà áðèãàäè è Ïðàêòè÷åñêè ñúâåòè çà
ìàéñòîðè. ðúêîâîäñòâî, êîíòðîë è îò÷åò.
Инвестиционни проекти
ИНВЕСТИЦИОННИ
ПРОЕКТИ
Съществуващият закон (ЗУТ, чл. 139) препоръчва инвестиционното
проектиране да се разработва в три фази:
• идеен проект;
• технически проект;
• работен проект (работни чертежи и детайли).
Подробностите по съдържанието на инвестиционния проект се уреждат с
Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Обхватът на инвестиционните проекти, в зависимост от вида,
предназначението, големината и местоположението на проектираните
строежи и изискванията към проектните решения, може да включва
следните проектни части:
1. части за архитектура и конструкции:
а) архитектурна;
б) интериор и обзавеждане;
в) конструктивна;
2. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура:
а) водоснабдяване и канализация;
б) електрическа (електроснабдяване, електрообзавеждане и електрически
инсталации);
в) топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация;
г) топлотехническа ефективност;
3. части за устройство на прилежащия към строежа терен:
а) геодезическа (трасировъчен план и вертикална планировка);
б) паркоустрояване и благоустрояване;
4. част технологична;
5. част План за безопасност и здраве;
6. част организация и безопасност на движението;
7. други проектни части при сложни и комплексни строежи:
а) обща обяснителна записка;
б) генерален план;
в) сметна документация;
213
8. проектни части при специфични обекти:
а) консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата;
б) земна снова.
Инвеститорът-възложител определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза, в зависимост от вида и
спецификата на строежа.
При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за задължителен
минимален обхват, описани в Наредба за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти.
Има разлика в описаните тук примерни части на проекта и частите
на “Генералната сметка”. Това не е пропуск, а по-големи възможности за
инвеститора-възложител да избира. Все пак е по-добре Генералната сметка
да е по части на проекта и обратно.
Всяка проектна част задължително се съгласува от проектантите на
другите проектни части. Координацията и отговорностите по това
съгласуване са на координатора (гл. изпълнител).
Всички проектни части, графични и текстови, се подписват от правоспособния
проектант по специалност и се подпечатват с неговия печат.
ПРИМЕРНО ОПИСАНИЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ

ПРОЕКТНИ ЧАСТИ ЗА СТРОЕЖ НА СГРАДА
1. Ситуационен план;
2. Архитектурни чертежи:
• разпределение на етажите с показани комуникации;
• план на покривните линии;
• фасадни изображения (за всяка фасада);
• вертикални разрези с означени нива, височини и вертикални
комуникации;
3. Конструкторски чертежи за:
• основи;
• кофражи;
• подпорни скелета;
• армировъчни планове;
• връзки на сглобяеми елементи;
• закладни части;
• укрепвания на проводи;
• преминаване на проводи през конструктивни части;
• монтажни схеми на инсталациите.
4. Чертежи за Електро част:
• схеми на външните и вътрешните мрежи;
• схеми на разпределителни табла;
214
Инвестиционни проекти
• схеми на точките за присъединяване;

• места на съоръжения и машини;
• схеми на изводи и токови кръгове;
• разположение на елементите на инсталацията върху архитектурните
чертежи;
• означени места на преминаване на ел. инсталацията през
конструктивни елементи.
5. Чертежи за ВиК част:
• хоризонтални през всички етажи, вкл. подземни с означения на
всички водопроводни и канализационни клонове;
• вертикални разрези с нанесени клонове и съответни коти;
• аксонометрични схеми;
6. Обяснителни записки:
В тях трябва да се описва всичко, което не може да се обясни с
чертеж или с техническа спецификация, но проектантите обикновено ги
фабрикуват с едно и също съдържание, състоящо се от нищо не означаващи
и несвързани едно с друго изречения.
7. Технически спецификации:
Техническите спецификации заедно с чертежите са най-важните части
на всеки проект. Коректно и компетентно изработените технически
спецификации са нещото, с което влизаме в изпълнение на Директива
89/106/ЕЕС (Директива за строителните продукти). Повече подробности
за техническите спецификации - в книгите на СЕК “Ръководство за
строителство” и “Организация, отчетност и приемане на строежите”.
8. Количествени и стойностни сметки
Сметките не са нормативно задължителни. Проектантите ги избягват.
Възложителите рядко ги изискват, защото и без това не са верни.
Подробности за сметките има в книгите на СЕК “Ръководство за
строителство” и “Организация, отчетност и приемане на строежите”.
215
ïðîåêòèðàíå
íàäçîð
ñòðîèòåëñòâî
ðåìîíòè
äîñòàâêè
ÂÑÈ×ÊÈ ÎÒÃÎÂÎÐÈ
ïðåäè äà ñêëþ÷èì äîãîâîð
îïàñíèòå êëàóçè
êîãà ñå ïðèëàãàò õèòðèíè
êîëêî ñòðóâà êàïàíúò
ïðèìåðíè äîãîâîðè
îáùè è ñïåöèàëíè óñëîâèÿ
äîãîâàðÿíå ïî UNCITRAL è FIDIC

Натоварвания и въздействия
върху конструкции
НАТОВАРВАНИЯ И
ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА
ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ
Основните положения за проектиране на строителните конструкции се
определят от изискванията на чл. 169 от ЗУТ, чийто текст гласи:
“ ...
Чл. 169. (1) (изм., ДВ, бр. 65/2003 г.) Строежите трябва да бъдат проектирани,
изпълнени и поддържани в съответствие с изискванията на нормативните
актове и техническите спецификации за:
1. (изм., ДВ, бр. 65/2003 г.) носимоспособност, устойчивост и дълготрайност
на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и
сеизмични натоварвания;
2. пожарна безопасност на строежа;
3. опазване на здравето и живота на хората и на тяхното имущество;
4. безопасно ползване на строежа;
5. (отм., ДВ, бр. 65/2003 г.)
6. опазване на околната среда по време на строителството и на ползването на
строежа, включително защита от шум, опазване на защитените територии и
обекти и опазване на недвижимите паметници на културата;
7. икономия на топлинна енергия и топлосъхранение на обекта.
(2) (изм., ДВ, бр. 65/2003 г.) Строежите трябва да бъдат проектирани, изпълнени
и поддържани в съответствие с изискванията за достъпна среда.
(3) (изм., ДВ, бр. 65/2003 г.) Министърът на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с компетентните министри издават наредби за
изискванията по ал. 1и 2 , свързани с проектирането, изпълнението, контрола и
въвеждането в експлоатация на строежите и за техническа паспортизация за
безопасна експлоатация и поддържане на строежите.
....... ”
217
Конкретните изисквания към конструкциите са записани в Наредба № 3
за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите
и за въздействията върху тях (ДВ, бр. 92/2004; попр., бр. 98/2004; изм. и
доп., бр.33/2005 г.).
При проектирането на строежите се гарантира надеждността
(носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на
конструкциите им, като се отчитат и въздействията, които възникват по
време на тяхното изпълнение и експлоатация и при изработване, складиране
и транспортиране на елементите за сглобяеми конструкции.
Проектирането на конструкциите и определянето на въздействията върху
тях могат да се извършват и по европейските стандарти за проектиране
от системата “Конструктивни Еврокодове”, въведени като БДС ЕN 1990
или като части на Еврокод 1, при условие, че надеждността им е равна
или по-голяма от тази, определена в съответните нормативни актове за
проектиране.
Конструкцията се проектира и изпълнява така, че по време на проектния
експлоатационен срок:
• да издържа на всички въздействия и влияния, които може да се
проявят при изпълнението и експлоатацията є;
• да остава годна през предвиждания срок на експлоатация.
Носимоспособността на конструкцията се осигурява чрез проверки на якост
и устойчивост.
В случай на пожар конструкцията се осигурява за изискващия се период от
време (степен на огнеустойчивост).
Конструкцията се проектира и изпълнява така, че да не бъде повредена
до степен, която е непропорционално голяма спрямо първопричината от
събития като взривове, удари или последици от човешка намеса.
Предотвратяването или ограничаването на повредите от въздействия и
вредни влияния може да се осъществява чрез подходящ избор на една или
повече от следните мерки:
1. избягване, отстраняване или намаляване на опасностите, на които
конструкцията може да бъде изложена;
2. избиране на такъв вид конструкция, която да е по-малко уязвима от
възможните опасности;
3. избиране на такъв вид конструкция, съответно на метод за нейното
проектиране, които да позволяват тя да запази своята цялост при случайно
разрушаване на отделен неин елемент или на ограничена нейна част, както
и в случаите на допустими местни повреди;
4. избягване, доколкото е възможно, на конструктивни системи, при които
може да настъпи внезапно разрушаване;
5. осигуряване на съвместната работа на частите на конструкцията.
Конструкциите се осигуряват и чрез избиране на подходящи: строителни
продукти; методи за изчисляване и конструиране; регламентирани
процедури за контрол при проектирането, производството, изпълнението и
експлоатацията, които да са съобразени с конкретния проект.
Конструкциите се проектират от лица с пълна проектантска
218
правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите

в инвестиционното проектиране и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане.
Надеждност на конструкциите на строежите се постига при спазване
изискванията на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение
и контрол и това е безусловно задължение на правоспособния проектант.
В зависимост от проектния експлоатационен срок конструкциите на
строежите се разделят на пет категории, както следва:
Проектен експлоатационен срок на конструкциите

Категория по проектен Срок
Видове конструкции
експлоатационен срок (години)
1 10 Временни конструкции
от 10 Заменяеми конструктивни части (подкранови
2
до 25 греди, лагери и др.)
от 15 Конструкции на селскостопански и други подобни
3
до 30 сгради
Конструкции на жилищни, обществени,
4 50
производствени и други сгради и съоръжения
Конструкции на монументални и отговорни
5 100
сгради и съоръжения (мостове и др.)
Експлоатационният срок се определя от възложителя със заданието за

проектиране на строежа, за който се проектира конструкцията
Конструкцията се проектира по такъв начин, че като се отчитат
въздействията на околната среда и предполагаемото ниво на поддържане,
износването й по време на проектния експлоатационен срок да не влошава
експлоатационните й характеристики в сравнение с предвижданите
стойности.
Проектният експлоатационен срок на конструкцията се осигурява, като се
имат предвид:
1. предназначението на строежа;
2. изискващите се критерии при изчисленията;
3. очакваните въздействия на околната среда;
4. съставът, характеристиките и поведението на строителните
продукти;
5. характеристиките на земната основа;
6. избраната конструктивна система;
7. формата и конструирането на елементите на конструкцията;
8. качеството на изпълнение и нивото на контрол;
9. конкретните защитни мерки;
10. мерките за поддържане на конструкцията.
Въздействията на околната среда и тяхното влияние върху дълготрайността
на елементите на конструкцията се уточняват по време на проектирането,
като се дават указания за тяхната защита.
219
КЛАСИФИКАЦИЯ НА
ВЪЗДЕЙСТВИЯТА
Въздействията върху строителните конструкции се класифицират в
съответствие с Наредба № 3 за основните положения за проектиране на
конструкциите на строежите и за въздействията върху тях от 2004 г. и
съответните поправки от следващите години.
Въздействията се класифицират на постоянни и временни в зависимост от
тяхната продължителност.
Постоянни са въздействията, които действат непрекъснато по време на
строителството и/или експлоатацията на строежите.
Временните въздействия имат променлив характер, като могат и да не
действат в отделни етапи от строителството и експлоатацията на
строежите. Временните въздействия са: продължителни; кратковременни;
особени.
Въздействията могат да бъдат класифицирани и в зависимост от:
причината, която ги поражда - на преки или непреки; изменението им в
пространството - на фиксирани или свободни; тяхната същност (естество)
и/или от реагирането на конструкцията - на статични или динамични.
Преки са въздействията, предизвикани от натоварвания (съсредоточени
сили или разпределени натоварвания).
Непреки са въздействията, предизвикани от деформации или ускорения
в резултат на температурни промени, неравномерни слягания на земната
основа, земетресения и др.
Фиксирани са въздействията, които имат постоянно разпределение и
положение върху конструкцията.
Свободни са въздействията, които имат различни пространствени
разпределения върху конструкцията.
Статични са въздействията, които не причиняват значителни ускорения
на конструкцията или на части от нея.
Динамични са въздействията, които причиняват значителни ускорения на
конструкцията или на части от нея.
Характеристиките на въздействието се определят с нормативни стойности,
конкретно определени в съответната наредба.
Нормативни стойности се приемат за:
1. постоянните натоварвания - според проектните геометрични и
конструктивни параметри и средните обемни тегла, като се отчитат
(при наличие на данни от предприятието производител) действителните
тегла на елементите за сглобяеми конструкции;
2. експлоатационните натоварвания (от обзавеждане, уреди, материали,
машини, хора и др.) - в зависимост от възможно най-големите стойности
за предвижданите условия на експлоатация или строителство, като се
вземат под внимание и сроковете на експлоатация на конструкциите и
паспортните данни на машините и инсталациите;
220
3. климатичните въздействия (от сняг, вятър, температурни разлики,

обледяване, вълнение, ледоход, влага и др.) - съобразно годишните максимални
и/или минимални стойности, съответстващи на определен период за
превишаването им;
4. динамичните въздействия от машини - по паспортните данни от произ-
водителя или по проектните маси и геометрични размери на движещите
се части на машината в съответствие с нейната кинематична схема и
режим на движение;
5. особените въздействия - съобразно изискванията на съответните
нормативни актове.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА
Натоварванията от земетръс, от планински или земен натиск, от
наляганията на насипни материали, течности и газове, натоварванията
от предварително напрягане, пълзене и съсъхване на материалите, от
слягане на земната основа, от технологични температурни въздействия,
динамичните натоварвания от машини, натоварванията от железопътния и
автомобилния транспорт и някои други специални натоварвания и начините
на съчетаването им се определят съгласно съответните нормативни актове
за проектиране (виж глава “Нормативна уредба”).
За някои видове натоварвания (експлоатационни, от кранове, от сняг,
от температурни климатични въздействия) се допуска да се използват
и намалени стойности на нормативните натоварвания, с които да се
отчита влиянието на продължителността им при проверките за умора,
деформации и в други случаи, определени в съответните нормативни актове
за проектиране на конструкции.
Към постоянните натоварвания се отнасят:
1. теглата на елементите или на частите от сградите и съоръженията, в
това число теглата на носещите и ограждащите конструкции;
2. теглото и/или налягането на почвата (при насипи, засипки и др.),
планинският натиск, постоянното налягане на водата;
3. създаваните и запазващи се в конструкцията или земната основа усилия
от предварително напрягане.
Към продължителните натоварвания се отнасят:
1. теглата на временните прегради и подложните бетони или разтвори под
технологичното оборудване;
2. теглото на стационарното технологично оборудване (станове, машини,
мотори, резервоари, тръбопроводи, опорни части и изолации, транспортни
ленти, конвейери, подемни машини и др.), както и теглата на течностите
и/или твърдите тела, които ги запълват;
3. налягането на газове, течности или насипни материали в резервоари
и тръбопроводи, допълнителното налягане или вакуумът, възникващи при
вентилацията на шахти;
221
4. натоварванията от складирани продукти и стелажи в складови помещения,
хладилници, силози и складове за зърнени храни, книгохранилища, архиви,
библиотеки и други подобни помещения;
5. натоварванията от технологични температурни въздействия на
стационарното оборудване;
6. частите от експлоатационните натоварвания, конкретизирани в Нардеба
№ 3 за натоварвания и въздействия;
7. намалените стойности на определяните натоварвания от температурно-
климатични въздействия, при условия, конкретизирани в Нардеба № 3 за
натоварвания и въздействия;
8. намалената стойност на натоварването от кранове, конкретизирано в
Нардеба № 3 за натоварвания и въздействия;
9. теглото на охлаждащия слой вода върху плоски покриви;
10. теглото на натрупания производствен прах, когато не са предвидени
специални мерки срещу натрупването му;
11. натоварванията, породени от неравномерни деформации на земната
основа, които не са съпроводени с изменения на структурата на почвата;
12. натоварванията, породени от пълзене, съсъхване или промени на
влажността на конструкцията.
Към кратковременните натоварвания се отнасят:
1. натоварванията от пускане, спиране, изпитване, местене или подмяна на
технологичното оборудване;
2. теглото на хората и продуктите за ремонт в участъците за обслужване
и на технологичното оборудване;
3. експлоатационните натоварвания;
4. натоварванията от подвижни подемно-транспортни средства (електро -
и мотокари, вилични повдигачи, автомобили, вертолети, телфери, мостови
и окачени кранове);
5. натоварванията от климатични въздействия;
6. натоварванията, възникващи при изработването, складирането и
транспортирането на готови конструктивни елементи, както и при
изпълнението на сградите и съоръженията от такива елементи.
Към особените натоварвания се отнасят:
1. натоварванията от земетръс;
2. натоварванията, предизвикани от пожари и взривове;
3. натоварванията, предизвикани от внезапно нарушаване на технологичния
процес, от временна неизправност или разрушаване на технологично
оборудване;
4. натоварванията, предизвикани от деформации на земната основа,
съпроводени от изменение на структурата на почвата (например деформации
на пропадъчни почви при намокряне), или от слягане на земната основа в
минни и карстови райони.
Съчетанията на натоварванията или на предизвиканите от тях усилия
се приемат въз основа на най-неблагоприятните от реално възможните
варианти за едновременно действие на различните натоварвания по време
на разглеждания етап от работата на конструкцията или на земната
222
основа.
Съчетанията на натоварванията са:
1. основни съчетания, които могат да включват постоянни, продължителни
и кратковременни натоварвания;
2. извънредни съчетания, които могат да включват постоянни, продължителни,
кратковременни и едно от особените натоварвания.
Някои временни натоварвания могат да се включват в дадено съчетание
или като продължителни - с част от нормативната им стойност, или
като кратковременни - с пълната им нормативна стойност.
В извънредните съчетания на натоварвания, включващи въздействия от
взрив или от удари на транспортни средства върху конструкцията, може
да не се отчитат кратковременните натоварвания.
НАТОВАРВАНИЯ ОТ ТЕГЛАТА НА
КОНСТРУКЦИИТЕ
Нормативните стойности на натоварванията от теглата на елементите
за сглобяеми конструкции се определят по данни на техническата
документация и на производителя, а за останалите строителни конструкции
и почвите - по проектните размери и обемните тегла на материалите, и
като се отчита влажността им при изграждането и експлоатацията на
сградите и съоръженията. Примерни нормативни стойности на тегла и
ъгли на естествения откос на строителни материали, почви и складирани
продукти са дадени в следващите таблици:
ПРИМЕРНИ НОРМАТИВНИ СТОЙНОСТИ НА ТЕГЛА И

ЪГЛИ НА ЕСТЕСТВЕНИЯ ОТКОС НА СТРОИТЕЛНИ
МАТЕРИАЛИ И СКЛАДИРАНИ ПРОДУКТИ
(според Приложение № 2 към Наредба № 3/2004 за основните положения
за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията
върху тях)
1. Нормативните стойности на натоварванията от собствените тегла

на строителни материали, почви и складирани продукти се определят
чрез умножаване на действителните обеми с нормативните стойности на
обемните тегла.
2. За част от складираните в насипно състояние продукти в приложението
са дадени и стойностите на ъглите на естествения откос.
3. Нормативните стойности, посочени в табл. 1 - 4, се използват при
определяне на натоварванията върху конструкциите, ако в нормите за
223
проектиране не са посочени други стойности за същите характеристики.
4. За конструкциите и елементите, на които и трите размера са от един
и същ порядък, обемните тегла на материалите и складираните продукти
са дадени в kN/m3. За листови продукти, единият от размерите на които
е от по-малък порядък, са посочени “повърхностни тегла”, в kN/m2.
5. Обемните тегла на складираните продукти зависят съществено от
начина, по който са били поставени на местата им. Разграничават се два
начина на складиране:
5.1. неподредено складиране, при което разполаганите или съхраняваните
в насипно състояние продукти се складират без опаковка, като оформят
естествен откос;
5.2. подредено складиране, при което съхраняваните продукти се складират
в правилни форми или купчини, без или със опаковки.
6. Нормативните стойности на обемните тегла на материалите за
строителните конструкции и техните елементи, както и на складираните
продукти се представят само с една стойност, определена като средна.
7. Обемните тегла могат да се изменят в зависимост от качеството на
изработката, съдържанието на влага и др. Нормативните стойности на
обемните тегла на строителните почви се изразяват по същия начин, като
се отчита и различната им компактност.
Продукти за строителни конструкции Таблица 1

Материали и продукти Обемно тегло, kN/m3
Дърво и продукти от дървесина във въздушно-сухо
състояние с влажност около 15 %
Твърда дървесина:
- бук; 6,8
- дъб; 6,9
- акация, ясен, клен, бял бряст; 7,0
- габро 8,3
Мека дървесина:
- бял бор, ела; 4,9
- черен бор; 5,7
- лиственица; 5,5
- липа, топола, трепетлика; 4,10
- бяла върба; 3,50
- хвойнова дървесина от 4,0 до 6,0
Шперплат 8,0
Плочи от дървесни частици:
- от пресовани и слепени стърготини; от 7,0 до 8,0
- с циментово свързващо вещество 12,0
Плочи от дървесни влакна:
- твърди и нормално обработени; 10,0
- със средна твърдост; 8,0
- меки, топлоизолационни 4,0
224

Естествени камъни
Еруптивни (магмени) скали:
- базалт, диорит, габро; от 27,0 до 31,0
- диабаз; 30,0
- гранит, сиенит, порфирит, лабрадорит; от 27,0 до 30,0
- трахит, андезит, риолит (липарит); от 25,0 до 26,0
- вулканични туфи; 20,0
- базалтова лава 24,0
Метаморфни скали:
- мрамор; 27,0
- кварц; 26,0
- шисти; 28,0
- гнайс 30,0
Седиментни скали:
- пясъчник; 27,0
- мергел; 23,0
- доломит; 28,0
- варовици (утаечни, плътни); от 26,0 до 29,0
- варовици (шуплести, черупчести и др.) 20,0
Изкуствени камъни (тухли и блокове)
Тухли глинени обикновени (плътни):
- с якост на натиск до 14 MРa; 16,0
- с якост на натиск над 14 МРа. 18,0
Тухли глинени кухи (с обем на кухините
над 25% от обема на плътните тухли):
- кухи тухли (с надлъжни кухини); от 8,2 до 13,5
- кухи тухли с отвори (с напречни кухини). от 11,5 до 14,5
Варо-пясъчни тухли 17,0
Варо-пепелни тухли 14,0
Кирпич (тухли от непечена глина) 16,0
Тухли огнеупорни (с общо предназначение):
- от печена глина; 18,5
- от високоякостна печена глина; 21,0
- силикатни (динасови); 18,0
- магнезитови, магнезитохромитови; 28,0
- хромитомагнезитови. 30,0
Облицовъчни тухли:
- за вътрешни стени; 16,0
- за външни стени. 18,0
Киселиноустойчиви тухли 20,0
Клинкерни тухли и изделия 20,0
Стъклени блокчета от 8,7 до 11,0
Блокове керамични кухи от 8,0 до 14,5
Блокове бетонни кухи:
- от обикновен бетон; от 11,0 до 19,0
- от лек бетон. от 8,0 до 16,0
Блокове от газосиликат:
- с якост на натиск 2 МРа; 5,0
- с якост на натиск 5 МРа; 7,0
- с якост на натиск 7,5 МРа. 9,0
225
Строителни разтвори
Разтвори с обикновен кварцов пясък:
- циментови; 21,0
- варови и варо-гипсови; 16,0
- варо-циментови; от 18,0 до 20,0
- варо-циментови и циментово-глинени; 20,0
- гипсови; от 14,0 до 18,0
- глинени; 18,0
- битумни. 17,0
Циментови и циментово-варови разтвори със сгурия и
шлакови добавки(леки разтвори) 15,0
Гипсови разтвори без пълнител 12,0
Разтвори с пълнител перлит:
- варови; 4,0
- гипсови; 5,0
- циментови. 6,0
Бетони
Обикновени бетони с плътни добавъчни материали* от 22,0 до 24,0
Олекотени бетони от 18,0 до 22,0
Леки бетони с порьозни добавъчни материали:
- конструктивни; от 12,0 до 20,0
- конструктивно-топлоизолационни; от 8,0 до 16,0
- топлоизолационни. от 4,0 до 7,0
Газобетон от 6,0 до 15,0
Тежки бетони над 28,0
Асфалтобетони 22,0
*Нарастване с 1 kN/m3 при обичаен процент на армиране
и при бетонни смеси
Зидарии от естествени камъни
Зидарии от еруптивни (магмени) скали:
- базалт, диорит, габро; 30,0
- базалтова лава; 24,0
- диабаз; 29,0
- гранит, сиенит, порфирит; 28,0
- трахит. 26,0
Зидарии от метаморфни скали:
- мрамор; 28,0
- гнайс; 30,0
- шисти; 28,0
- серпентин. 27,0
Зидарии от седиментни скали:
- пясъчник; 27,0
- варовик (утаечен); 28,0
- други варовици 22,0
Вулканични туфи 20,00
226

Зидарии от изкуствени камъни (тухли и блокове)
Зидарии от обикновени (плътни) тухли:
- с якост на натиск на тухлите до 14 МРа; от 15,0 до 17,0
- с якост на натиск на тухлите над 14 МРа 19,0
Зидарии от кухи, решетъчни или порьозни тухли или от
кухи керамични блокове от 15,0 до 16,0
Зидарии от варо-пепелни тухли 15,0
Зидарии от клинкерни тухли 20,0
Зидарии от огнеупорни тухли (изпълнени с разтвор от
огнеупорна глина) 20,0
Зидарии от киселиноустойчиви тухли (изпълнени с разтвор
от битум) 19,0
Зидарии от облицовъчни тухли:
- за вътрешни стени; 17,0
- за външни стени. 20,0
Зидарии от стъклени блокове (изпълнени с циментов
разтвор):
- двойна стена; 15,0
- единична стена. 9,0
Зидарии от леки бетонни тела с овални цилиндрични
кухини (с кухинност на тялото 26%) при обемно тегло на
бетона:
- 14 kN/m3; 11,0
- 16 kN/m3. 12,3
Зидарии от едри блокове от обикновен бетон 22,0
Зидарии от средноразмерни блокове от газосиликат с
якост на натиск:
- от 1,5 до 2,5 МРа; от 6,0 до 8,0
- от 2,5 до 5,0 МРа; от 8,0 до 11,0
- от 5,0 до 10,0 МРа; от 9,0 до 13,0
- от 10,0 до 20,0 МРа. от 10,0 до 16,0
Метали за строителни конструкции
Стомана 78,5
Чугун 72,0
Ковано желязо 76,0
Алуминий 27,0
Материали и продукти за покрития и други строителни продукти
Асфалт (чист) 22,0
Битум от 10,0 до 14,0
Катран от 11,0 до 14,0
Мозаични плочи 24,0
Бетонни тротоарни плочи 24,0
Каменни плочи 24,0
Керамични, фаянсови плочки от 17,5 до 20,0
Теракота 21,0
Облицовъчни тухли:
- обикновени; 25,0
- леки. 16,0
227
Фенопласти 15,0
Пластмасови плочки 11,0
Плоскости на полиизобутиленова основа 13,5
Плоскости и плочки от поливинилхлорид (PVC) от 14,0 до 17,0
Рубероид 18,0
Линолеум 12,0
Полиетилен, полипропилен 10,0
Полиамид 11,0
Полиестерна смола (без пълнител) 13,5
Епоксидна смола:
- без пълнител; 12,0
- с пълнител. 20,0
Акрилна пластмаса, на листове, органично стъкло 12,0
Плоско стъкло (обикновено) 25,0
Армирано стъкло 27,0
Забележки:
1. При водонасищане стойностите на обемното тегло на дървото се увеличават с 1,20 kN/
m3. В случаите, когато конструкцията е изложена на атмосферни влияния и не е предвидена
защита от влага, тези стойности се увеличават с 0,8 kN/m3.
2. Обемното тегло на армирания бетон е равно на обемното тегло на бетона, увеличено с 1,0
kN/m3, освен ако теглото на използваната армировка бъде определена с по-точни методи.
3. В обемното тегло на зидариите не са включени мазилките, но се предполага, че фугите са
запълнени със строителен разтвор.
Продукти за покривни покрития Таблица 2

Тегло за единица
Материали и продукти
площ (N/m2)
Керемиди:
- глинени; 480
- бетонни. 600
Метални листови покрития:
- поцинкована стоманена ламарина с дебелина 0,53 mm, на
фалц или летви; 40
- поцинкована стоманена ламарина с дебелина 0,63 mm, на
двоен стоящ фалц; 55
- цинкова ламарина с дебелина 0,75 mm; 45
- медна ламарина с дебелина 0,6 mm, на двоен фалц; 60
- алуминиев лист с дебелина 0,6 mm; 20
- алуминиев лист с дебелина 0,7 mm; 25
- оловен лист с дебелина 2 mm, запоен. 24
Битумизиран картон:
- два пласта, заковани с пирони; 80
- три пласта, със залепена едрозърнеста посипка. 250
Пластмасови вълнообразни плочи с дебелина 1,5 mm 20
228
Материали и продукти за мостове Таблица 3

Материали и продукти Обемно тегло, (kN/m3)
Настилки за пътни мостове:
- асфалт и асфалтобетон; от 24,0 до 25,0
- асфалтов разтвор. от 18,0 до 23,0
Обратни насипи:
1)
- пясък (сух); от 15,0 до 16,0
1)
- баластра, речен чакъл; от 15,0 до 16,0
1)
- трошена шлака; от 13,5 до 14,5
1)
- трошен камък (уплътнен). от 20,0 до 21,5
Настилки за железопътни мостове:
- бетон за защитен слой; 25,0
- обикновен баласт (напр. гранит, гнайс); 20,0
- базалтов баласт. 26,0
Конструкции с баластно легло (за 1 m) 4): (kN/m) 2) 3)
- от две релси UIC 60; 1,2

- от предварително напрегнати бетонни траверси със
скрепителни елементи за релсовия път; 4,8
- от дървени траверси със скрепителни елементи за
релсовия път. 1,9
Конструкции без баластно легло (за 1 m): (kN/m)
- от две релси UIC 60 със скрепителни елементи за
релсовия път; 1,7
- от две релси UIC 60 със скрепителни елементи за
релсовия път, мостова греда и контрарелса. 3,4
Забележки:
1. Дадените в други таблици стойности са както за складирани продукти.
2. Не са включени допуски за баластното легло.
3. Приетото разстояние между траверсите е 600 mm.
4. Стойностите за релсовия път са валидни и за участъците извън мостовете.
Примерни нормативни стойности на тегла и ъгли

на естествения откос на складирани продукти Таблица 4
Обемни тегла 1) , (kN/m3)
в правилно Ъгъл на
в свободно
подредени естествения
Продукти насипно
форми, откос,
или наливно
2) опаковки или градуси
състояние
купчини
1 2 3 4
Строителни продукти
Цимент 16,0 15,0 28
Чакъл сух и естествено влажен 18,0 - от 30 до 35
Чакъл керамзитов 3,5 до 5,5 - от 30 до 35
Баластра 18,0 - 35
Пясък (сух и естествено влажен) 18,0 - 30
229
1 2 3 4
Пясък (водонаситен) 20,0 - 20
Перлит - 2,5 -
Тухли натрошени (на парчета, на
пясък) 15,0 - от 25 до 40
Доменна шлака:
- на буци; 17,0 - 40
- гранулирана; 12,0 - 30
- пемза. 9,0 - 35
Трас (стрит) - 15,0 -
Магнезит стрит - 12,0 -
Bаровиков прах - 13,0 -
Bар:
- гасена; 14,0
- хидратна; 5,0 6,0 25
- негасена. 13,0 11,0 35
Мазилка (суха) 10,0 15,0 25
Глина:
- суха, праховидна; 11,0 - 30
- въздушно-суха, тежка; 16,0 - 30
- мокра. 20,0 - 20
Тротоарни плочи:
- гранитни; - 28,0 -
- базалтни. - 30,0 -
Топлоизолационен газобетон - 5,0 -
Топлоизолационни перлитни тухли и
черупки - 3,0 -
Вата:
- минерална; - 2,5 -
- стъклена; - 1,0 -
- шлакова. - 3,0 -
Фибростъкло - 2,0 -
Пластмаси:
- полиетилен,полистирол (гранулирани); - 6,5 -
- поливинилхлорид на прах; - 6,0 -
- полиестерна смола. - 12,0 -
Вермикулит:
- разслоен; 1,0 - -
- необработен. 8,0 - -
Бентонит:
- рохкав; 8,0 - 4,0
- сбит. 11,0 - -
Пепел 10,0 до 15,0 - 25
Стъкло (на листове) 25,0 - -
Гипс (млян) 15,0 - 25
Варовик на прах 13,0 - 25
Продукти на минната и химическата промишленост
Концентрат оловен 40,0 - 40
Концентрат меден 34,0 - 45
Магнетит 32,0 - 40
230
1 2 3 4
Хематит 26,0 - 40
Руда медна 24,0 - 40
Руда желязна 30,0 - 40
Лимонит, агломерат на желязна
руда, манганова руда, апатитов
концентрат, руда оловна 20,0 - 40
Сулфат цинков и меден 18,0 - 45
Магнезиев прах 18,0 - 35
Боксит 15,0 - 35
Криолит 10,0 - 35
Креда трошена 14,0 - 40
Мергел 12,5 - 30
Калциев карбид, амониев флуорид 9,0 - 30
Селитра 12,0 - 40
Катран, битум 14,0 - -
Катран каменовъглен, смола
генераторна 11,0 - -
Дизелово гориво, нафта от 8,0 до 10,0 - -
Суров нефт от 8,5 до 13,0 - -
Бензин от 7,0 до 8,0 - -
Bтечнен газ:
- пропан; 5,0 - -
- бутан. 6,0 - -
Етер - 7,4 -
Солна киселина (40% - по тегло) - 11,8 -
Метилов спирт - 7,8 -
Азотна киселина (91% - по тегло) - 14,7 -
Сярна киселина:
- (30% - по тегло); - 13,7 -
- (87% - по тегло). - 17,7 -
Терпентин - 8,3 -
Анилин - 9,8 -
Бензол - 8,8 -
Креозот - 10,8 -
Парафин - 8,3 -
Масла:
- тежки фракции; - 12,3 -
- смазочни. - 8,8 -
Живак - 133,0 -
Червена оловна боя, миниум - 59,0 -
Горивни продукти:
Въглища:
- черни, антрацитни; от 10,0 до 12,0 - 35
- кафяви, лигнитни. от 8,0 до 10,0 - от 25 до 35
Кокс:
- от черни въглища; от 4,5 до 6,5 - 40
- от кафяви въглища,
нискотемпературни 10,0 - 40
Въглищен прах 7,0 - 25
231
1 2 3 4
Брикети:
- насипани; 8,0 - 30
- подредени. - 13,0 -
Дървени въглища 4,0 - -
Дървесина с около 15 % влага:
- твърда; от 4,0 до 6,0 от 6,0 до 7,0 45
- мека. 3,0 от 4,0 до 6,0 45
Подпалки 4,0 - 45
Насечени клони (кастреж) - 2,0 -
Торф:
- сух; от 3,0 до 6,0 от 5,0 до 9,0 40
- влажен. 10,0 - -
Хранителни и селскостопански продукти:
Алкохол 8,0 - -
Вино:
- в резервоари; 10,0 - -
- в бъчви. - 8,5 -
Бира:
- във варели. - 9,0 -
Напитки (бутилирани) 8,5
Мляко:
- бутилирано. - 8,5 -
Маргарин - 7,0 -
Масло животинско 8,0
Масло растително:
- във варели; - 7,5 -
- в пластмасови бутилки. - 5,5 -
Рициново масло 9,5 - -
Глицерин 12,5 - -
Ленено масло, безир 9,0 - -
Зехтин 9,0 - -
Животински мазнини в кутии - 8,0 -
Яйца в поставки - 5,5 -
Яйчени и млечни сухи продукти в кутии - 4,5 -
Кашкавал, сирене (в дървени кутии,
в бъчви и без опаковка) - 6,0 -
Кашкавал на пити, топе-ни сирена - 7,0 -
Кафе на зърна 7,5 от 5,5 до 7,0 -
Бонбони, шоколад (в кутии) - 9,0 -
Мармалади, конфитюри, пюрета - 13,0 -
Мед пчелен 13,0 10,0
Захар:
- на пясък; 10,0 - -
- на пудра; - 8,0 -
- на бучки - 7,0 -
Сол:
- каменна; 22,0 - 45
- готварска 12,0 - 40
232
1 2 3 4
Брашно 6,0 5,0 25
Хмел от 1,2 до 2,0 - 25
Малц от 4,0 до 6,0 - 20
Ориз 5,00 8,0 -
Овес от 5,0 до 8,0 - 30
Ечемик от 7,0 до 9,0 6,5 до 7,5 30
Пшеница от 8,0 7,50 30
Царевица:
- на кочани; 4,5 - -
- на зърна 7,5 5,0 30
Бобови растения 8,5 8,0 35
Ръж 7,5 - 30
Конопено семе 5,0 7,5 -
Ленено семе - 7,0 -
Тревни семена 7,5 - 30
Маслодайна рапица 6,5 - 25
Грозде - 5,0 -
Ябълки 8,5 6,5 30
Череши 8,0 - -
Круши 6,0 - -
Малини (опаковани) - 2,0 -
Ягоди (опаковани) - 7,0 -
Домати 7,0 - -
Картофи от 7,0 до 7,5 от 5,0 до 7,0 35
Лук 7,0 5,5 35
Зеле 4,0 - -
Салати 5,0 - -
Кръмно цвекло 7,5 - 40
Моркови, ряпа 7,5 - 35
Захарно цвекло:
- нарязано и изсушено; 3,0 - 35
- на глави; 7,5 - -
- нарязано, мокро. - 4,5 -
Орехи - 4,5 -
Тютюн - от 3,5 до 5,5 -
Фураж 10,0 3,5 до 4,5 -
Фуражни смеси 7,0 - 45
Сено (на бали) - от 1,0 до 3,0 -
Слама (на бали) - 1,5 -
Месо замразено - от 4,0 до 7,0 -
Риба - от 6,0 до 9,0 -
Други складирани продукти:
Алуминий, вкл. сплави 28,0 - -
Месинг 85,0 - -
Бронз 84,0 - -
Мед 89,0 - -
Чугун 72,0 - -
Стомана 78,5 - -
Никел 89,0 - -
233
1 2 3 4
Магнезий 18,5 - -
Калай валцуван - 74,0 -
Цинк 69,0 72,0 -
Олово 120,0 - -
Блажни бои и лакове (опаковани) - 11,0 -
Масло минерално смазочно - 6,5 -
Киселини (средно) 9,0 -
Химични торове:
- фосфатен; 16,0 - 28
- калиево-магнезиев (в торби); - 15,0 -
- калиев сулфат; 16,0 28
- азотен (в торби). - 20,0 -
Естествен (оборски) тор 12,0 -
Компост (комбинирани торове) 12,0 - 45
Вълна:
- насипана; 4,5 - -
- на бали, пресовани. - 13,0 -
Памук:
- на бали, пресовани; - 13,0 -
- на бали, непресовани. - 8,0 -
Коноп, на бали - 4,0 -
Кече, на бали - 5,0 -
Юта, на бали - 7,0 -
Нишковидна целулоза:
- на бали, пресовани; - 12,0 -
- на бали, непресовани. - 7,5 -
Текстил, на рула - 11,0 -
Гума, каучук от 10,0 до 17,0 -
Подови покрития, на рула - 13,0 -
Кожа напластена - 11,0 -
Корк 1,0 2,0 -
Хартия:
- на рула; 15,0 -
- на пакети. 11,0 -
Книги и документи, плът-но
наредени - 8,5 -
Лед, на блокове - 9,0 -
Стъклени опаковки, бутилки - 4,0 -
Керамични изделия от порцелан,
фаянс и глина, опаковани - 12,0 -
Сапун - 10,0 -
Почви:
Органична глина:
- мека пластична; 14,0 - 15
- праховидна глина (наносна). 17,0 - -
Неорганични кохезионни почви:
- меки пластични; от 18,0 до 20,0 - от 10 до 24
- твърди пластични; от 19,0 до 20,5 - от 12 до 26
- полутвърди. от 20,0 до 21,0 - от 17 до 27
234
1 2 3 4
Пясък във влажно състояние:
- рохкав; от 15,0 до 18,0 - 30
- със средна плътност; от 18,0 до 19,0 - 30
- плътен. от 19,0 до 22,0 - 35
Пясък във водонаситено състояние:
- рохкав; от 19,0 до 20,0 - 30
- плътен. от 21,0 до 22,0 - 35
Пясък при състояние на воден подем:
- рохкав; от 9,0 до 10,0 - 30
- плътен. от 11,0 до 12,0 - 35
Чакъл във влажно състояние:
- рохкав; от 15,0 до 17,0 - 32
- плътен. 19,00 - 37
Чакъл във водонаситено състояние:
- рохкав; 19,0 - 32
- със средна плътност; 20,0 - 35
- плътен. 21,0 - 37
Чакъл при състояние на воден подем:
- рохкав; 9,0 - -
- със средна плътност; 10,0 - -
- плътен. 11,0 - -
Забележки:
1. B колона 2 са дадени обемните тегла на свободно (безпорядъчно) насипани или натрупани
в големи количества продукти, както и на течности, налети в резервоари или цистерни.
2. В обемните тегла на натрупаните в правилно оформени купчини или на подредените
продукти, посочени в колона 3, е включено и теглото на опаковката.
3. Стойностите, дадени за обемните тегла и ъглите на естествения откос на строителните
почви, които се различават от земно-механичните стойности, се използват само ако
почвите наподобяват складирани продукти.
При определяне на хоризонталните натоварвания от почвата се отчита

и теглото на намиращите се в близост до конструкцията складирани
продукти, оборудване и/или транспортни средства върху терена.
235
ЕКСПЛОАТАЦИОННИ
НАТОВАРВАНИЯ В СГРАДИ
Експлоатационните натоварвания възникват при използването на сградите
и се предизвикват от: наличието на обзавеждане и/или преместваеми
предмети; присъствието на хора и животни; движението и/или престоя на
транспортни средства; предвидимите извънредни събития като струпване
на хора или обзавеждане, преместването или натрупването на продукти и др.
Експлоатационните натоварвания се приемат като равномерно разпределени
или съсредоточени или като комбинации от тях.
ВЕРТИКАЛНИ ЕКСПЛОАТАЦИОННИ НАТОВАРВАНИЯ В

УЧАСТЪЦИ С РАЗЛИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Натоварвания
разпреде-
съсредото-
Категории участъци в сгради лени вър-
чени, Qk,
ху площ,
(kN)
qk, (kN/m2)
1 2 3 4
Категория А В помещения за живеене или обитаване (стаи
в жилищни сгради, стаи и зали в лечебни
заведения, хотели и общежития и др.):
- подове 1,5 2,0
- стълбища 3,0 2,0
- балкони 3,0 2,0
Категория В Служебни помещения (офиси, канцеларии) 3,0 2,0
Категория С В помещения за масово събиране на хора, с
изключение на помещенията от категории
А, В, D и Е 1):
С1: Помещения с маси и др. (в училища,
ресторанти, трапезарии, читални, приемни) 3,0 4,0
С2: Помещения в сгради с места за
зрители (театрални зали или кинозали);
църкви; многофункционални зали с културно-
просветно предназ начение; приемни
помещения за пътници на гарите(вкл. не по- малко
железопътни гари) 4,0 от 4,0
С3: Помещения в сгради с неограничен достъп
(музеи, изложбени зали); преддверия в приемни
помещения за пътници на железопътни
гари; зони за достъп до обществени и
административни сгради, хотели, лечебни не по-малко
заведения за болничнапомощ и др. 5,0 от 4,0
236
1 2 3 4
С4: Помещения, в които са възможни
дейности, свързани с физически усилия
(танцови зали, гимнастически салони,сцени) 5,0 7,0
С5: Помещения, където има масово
струпване на хора (концертни зали, спортни
зали, в т.ч. зали с места за правостоящи
зрители, тераси; зони за достъп, перони на
железопътни гари) 7,5 4,5
Категория D Помещения в обекти за търговия:
D1: Помещения в магазини за търговия на не по-малко не по-малко
дребно от 4,0 от 4,0
D2: Помещения в универсални магазини 5,0 не по-малко
от 5,0
Категория Е Участъци за складиране и за производствена
дейност:
Е1: В помещения, чиито подови
конструкции са чувствителни към
натрупване на стоки, както и в
участъците за достъп до тях (складове, 7,5 7,0
вкл.за книги и документи) съгласно заданието за
Е2: В помещения за произ водствени проектиране, но не по-
дейности малко от 4,0
Категория F 2) Участъци за преминаване и паркиране на
леки автомо били с бруто тегло до 30 kN
от 10,0 до
и с не повече от 8 места за сядане, без 2,0
20,0
мястото на водача (гаражи, открити и по
крити паркинги)
Категория G 2) Участъци за преминаване и паркиране на
среднотежки автомобили с бруто тегло
от 40,0 до
от30 до 160 kN и с две оси (подходи, 5,0
90,0
участъци в складове,зони, достъпни за
пожарни коли с бруто тегло до 160 kN)
Категория H Недостъпни покриви (освен за обичайното 3,4) 4)
0,5 1,0
им поддържане и ремонт)
Категория I Плоски покриви, достъпни за ползване като съгласно категории А,
участъци от категории А, В, С и D В, С и D
Категория K Плоски покриви, достъпни за извършване съгл. таблицата за
на специални дейности (например кацане на експл. натоварване от
вертолети) вертолети върху покриви
1)
По решение на възложителя и в зависимост от перспективното им
ползване в бъдеще участъците, които биха могли да се категоризират като
С2, С3 или С4, могат да бъдат категоризирани като С5.
2)
Участъците, спадащи към категории F и G, както и достъпите до тях
се обозначават с предупредителни знаци и се ограничават чрез вградени в
конструкцията технически средства.
3)
Стойностите се отнасят за хоризонталната проекция на разглеждания
237
покрив. Може да се приеме, че qk варира в зависимост от наклона на
покрива и действа върху участък, чиято площ може да варира от нула
до цялата площ на покрива. Препоръчителната стойност за натоварената
площ е 10 m2.
4)
Минималните стойности не отчитат безконтролно струпване на
строителни материали и продукти при поддържането на покрива.
ЕКСПЛОАТАЦИОННО НАТОВАРВАНЕ ОТ ВЕРТОЛЕТИ

ВЪРХУ ПОКРИВИ ОТ КАТЕГОРИЯ К
Натоварване от Размер на страната Нормативна стойност

Клас на
вертолета при на площта на на натоварването, Qk
вертолета
излитане Q (kN) натоварване (mm) (kN)
НС 1 не повече от 20 0.2 20
НС 2 от 20 до 60 0.3 60
НАТОВАРВАНИЯ ОТ СНЯГ
Нормативната стойност на натоварването от сняг върху хоризонталната
проекция на покрива sn се определя по формулата:
sn = st µ,
където:
st е нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната
покривка върху 1 m2 хоризонтална земна повърхност;
µ - коефициентът за привеждане на теглото на снежната покривка върху
земната повърхност към натоварване от сняг върху покрива.
Нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната
покривка st върху 1 m2 хоризонтална земна повърхност се приема, както
следва:
1. за строежи в избрани градове в страната - съгласно данните в
таблицата:
238
Нормативни стойности на натоварването от сняг върху терена st

за избрани градове в страната
№ по Стойности № по Стойности
Град Град
ред на st (kN/m2) ред на st (kN/m2)
1. Благоевград 0,90 16. Плевен 1,52
2. Бургас 0,86 17. Пловдив 0,96
3. Варна 0,56 18. Разград 1,60
4. Велико Търново 1,58 19. Русе 1,80
5. Видин 2,04 20. Свищов 2,00
6. Враца 1,78 21. Силистра 1,58
7. Габрово 2,00 22. Сливен 1,50*
8. Добрич 1,48 23. Смолян 1,40
9. Карнобат 0,70 24. София 1,00
10. Кърджали 1,10 25. Стара Загора 1,12
11. Кюстендил 1,30 26. Търговище 1,72
12. Ловеч 1,70 27. Хасково 1,18
13. Монтана 1,60 28. Чирпан 1,10
14. Пазарджик 1,10 29. Шумен 1,54
15. Перник 1,14 30. Ямбол 0,94
*Забележка:
Стойността е експертно определена като осреднена за територията на населеното
място.
2. за строежи в останалата част от територията на страната с надморска височина
до 1000 m - в зависимост от местоположението им съгласно Картата за райониране на
територията на страната по нормативни стойности на натоварването от сняг върху
терена st и от района по натоварване от сняг, съгласно таблицата за райони по натоварване
от сняг:
Райони по натоварване от сняг

Район I II III IV V VI
Тегло на снежната покривка върху
0,6 0,9 1,2 1,5 1,8 2,4
терена st (kN/m2)
239
Карта за райониране на територията на страната понормативни
стойности на натоварването от сняг върху терена st (kN/m2)
240
3. за строежите в планински и слабо изучени местности с надморска

височина, по-голяма от 1000 m, както и в местности със сложен релеф
нормативната стойност на теглото на снежната покривка се определя по
метеорологични данни.
Схемите за разпределяне на натоварването от сняг върху строежи с
различна форма, както и стойностите на коефициента µ се приемат
съгласно приложение на Наредба № 3/2004 г.
Указания за точно определяне на натоварванията от сняг има в Наредба №
3 за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите
и за въздействията върху тях.
НАТОВАРВАНИЯ ОТ ВЯТЪР
Натоварването от вятър върху сградите и съоръженията се приема като
по-неблагоприятното от:
1. нормалното налягане wx, съответно wу, в резултат на общото
противодействие, което строежът оказва на въздушния поток по ос х
или ос у, и условно действащо върху тази от проекциите му, която е
перпендикулярна на съответната ос;
2. съвкупността от въздействията на:
а) нормалното налягане wе, приложено върху съответните външни
повърхности на сградата или съоръжението или на отделния елемент;
б) силите на триене wf, които действат по допирателните към съответните
външни повърхности и се отнасят за хоризонталните им (за шедови или
вълнообразни покриви и за покриви с горно осветление) или за вертикалните
им (за стени с балкони, лоджии и други подобни конструкции) проекции;
в) нормалното налягане wi, приложено върху съответните вътрешни
повърхности на сграда с ветропроницаеми стени или с отвори.
При проектиране на високи строежи, за които съотношението между
височината h и минималния размер на напречното сечение d на ниво 2/3h
е по-голямо от 10, се извършва проверка за ветрови резонанс. За строежи
с кръгово-цилиндрична форма проверката може да се извършва съгласно
специфични указания, подробно обяснени в Наредбата.
Задължителни указания за точно определяне на натоварванията от вятър
има в Наредба № 3/2004 г. за основните положения за проектиране на
конструкциите на строежите и за въздействията върху тях.
241
НАТОВАРВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРОЕЖИТЕ
При изпълнението на строежите се отчитат възможните натоварвания,
като собствено тегло, земна основа (земен натиск, слягане и др.), принудени
деформации, предварително напрягане, климатични въздействия (от сняг,
вятър, температура, обледяване), сеизмични или други особени въздействия,
както и натоварванията от самата строителна дейност във всеки отделен
етап на строителството.
Натоварванията през различните етапи на изпълнение на конструкцията
или на отделни нейни елементи се определят, като се отчитат
предполагаемата им продължителност и възможностите за промени на
формата на конструкцията и на конструктивната схема (включително
опорните условия), както и степента на завършеност, в това число на
неносещите елементи.
Нормативните стойности на натоварванията по време на изпълнението,
включително техните вертикални и хоризонтални компоненти, се определят
при необходимост в съответствие с конкретния проект и техническите
изисквания за изпълнение на строителните работи.
Натоварванията от строителната дейност се представят в съчетанията
като едно променливо натоварване, което може да включва товари от:
1. хора с лека екипировка (работници, ръководители и/или посетители);
2. преместваеми предмети или оборудване (строителни материали, готови
елементи);
3. непостоянно оборудване в работно положение: в неподвижно състояние
(кофражни елементи, скеле, подпори, машини, контейнери) или по време на
придвижване (подвижни кофражни форми, греди и конзоли за монтаж чрез
изтласкване, противотежести);
4. подвижно тежко оборудване (кранове, асансьори, превозни средства,
силови инсталации, автокранове, подемни устройства);
5. части на изпълняваната конструкция, преди да е реализирана окончателната
й статическа схема (например натоварвания при полагане на бетонна смес,
натоварвания от монтажни или повдигателни операции);
6. строителни отпадъци или почви (натрупани остатъци от строителни
материали, отпадъци от съборени стари части на сгради).
Натоварването от персонал с лека екипировка се приема като равномерно
разпределено и разположено така, че ефектът от действието му да бъде
най-неблагоприятен. Неговата нормативна стойност се приема не по-малко
от 1,0 kN/m2.
Натоварването от преместваеми предмети или оборудване се разглежда
като свободно въздействие и може да се представя като равномерно
разпределен товар и/или като съсредоточен товар.
Натоварването от непостоянно оборудване в работно положение (в
неподвижно състояние или по време на придвижване) се определя за конкретния
обект по данни на доставчика. Когато няма по-подробна информация, то
242
може да се приема като равномерно разпределено с минимална интензивност

0,5 kN/m2.
Натоварването от подвижно тежко оборудване се определя въз основа на
конкретни данни от техническите спецификации.
Натоварването от отделни части на изпълняваната конструкция преди
реализиране на окончателната й конструктивна схема се отчита при всеки
етап в зависимост от предвижданата последователност на изпълнението.
Възможното натоварване от насипани строителни отпадъци или почви се
взема предвид както върху хоризонталните, така и върху наклонените или
вертикалните елементи.
При изпълнението на строежа се отчита и възможността от поява на
динамични натоварвания в резултат на строителната дейност.
Динамичните ефекти от удари при строителната дейност (например от
работата на кранове или оборудване, от падане на кофражни елементи) се
отчитат посредством коефициент на динамичност ϕ = 2,0.
Ударните натоварвания се класифицират като особени. Те се анализират и
от гледна точка на възможността за настъпване на постепенно нарастващо
разрушаване на конструкцията.
Натоварването от хора при полагане на бетон се определя и прибавя по
най-неблагоприятния начин към теглото на кофража, на подпорната му
конструкция и на прясно положената бетонна смес. То се приема като:
1. равномерно разпределено натоварване с нормативна стойност 1,5 kN/m2,
разположено върху работен участък с размери най-малко 3,0 m на 3,0 m, но
не по-голям от дължината на съответния отвор, в най-неблагоприятните
за елементите на кофража и опорната конструкция места;
2. равномерно разпределено натоварване с нормативна стойност 0,75 kN/m2 -
извън работния участък.
Обемното тегло на прясно положената бетонна смес се приема равно на
обемното тегло на втвърдения бетон, увеличено с 1,0 kN/m3.
За въздействията от строителна дейност коефициентът за натоварване
γf се приема общо равен на не по-малко от 1,3.
243
а е ш !
да з н
ж н о е
В а
244 www.sek-bg.com
Топлосъхранение и енергийна
ефективност
ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ
И ЕНЕРГИЙНА
ЕФЕКТИВНОСТ
Икономията на енергия и във връзка с това - топлосъхранението в
сградите, е вторият супер проблем на всеки строеж след устойчивостта.
Действащата нормативна уредба по отношение на енергийната
ефективност на строежите е трудна за усвояване и практикуване от
широк кръг проектанти и от техническите ръководители. Тя е съставена
твърде усложнено и с нея си служат добре само съставителите и техни
непосредствени ученици, но това е действаща уредба и тя трябва да се
изпълнява.
За всеки собственик на сграда,
За всеки строителен предприемач,
За всеки технически ръководител
е необходимо да знае основни неща относно:
• енергийните характеристики на сградите;
• показателите за разход на енергия;
• практически правила за покриване на минимума от изисквания.
Нормативните актове за топлосъхранение и енергийна ефективност са:
• Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради;
• Наредба № 18 за енергийните характеристики на обектите;
• Наредба № 19 за сертифициране на енергийната ефективност;
• Наредба № 20 за обстоятелствата и реда за вписване на
лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за
енергийна ефективност, и получаване на информация;
• Наредба № 21 за обследване за енергийна ефективност;
• Закон за енергийната ефективност.
Топлоизолациите на новостроящите се сгради се проектират.
Показателите за разход на енергия се изчисляват.
Енергийните характеристики са съвкупност от показатели, с които се
определя потребната енергия.
Съществуват технически норми за годишно потребление на енергия. Тези
технически норми се менят и затова собственикът, проектантът и/или
245
строителят трябва да се съобразяват с действащите нормативи към
годината на въвеждането на строежа в експлоатация.
Основните означения, дефиниции и единици за измерване, които се срещат
в нормативната уредба са:
ОСНОВНИ ОЗНАЧЕНИЯ И ЕДИНИЦИ ЗА

ИЗМЕРВАНЕ
обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи на
A
сградата, m2;
Au полезна площ на сградата, m2;
DD денградуси, Kd;
fo фактор на формата на сградата, m-1;
Qh годишна потребна топлина за отопление, kWh;
V нетен отопляем обем на сградата, m3;
Ve отопляем обем на сградата, m3;
g коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия;
U коефициент на топлопреминаване, W/(m2K);
H коефициент на общи топлинни загуби, W/K;
НТ коефициент на топлинни загуби от топлопреминаване, W/K;
коефициент на специфични топлинни загуби от топлопреминаване,
НТ’
W/(m2K);
HV коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K;
линеен коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери,
Ψi
W/(mK);
линеен коефициент на топлопреминаване по външните размери,
Ψe
W/(mK);
fst процент на остъкляване;
n кратност на въздухообмена, h-1;
коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник
η
въздух-въздух;
θi температура на въздуха в отопляемото пространство,°С;
θe температура на въздуха в неотопляемото пространство,°С;
θu температура на въздуха в нискотемпературно пространство,°С.
Термините, които се употребяват при изчисленията за топлосъхранение и

енергийна ефективност на строежите, са дефинирани в речника, приложен
в края на този наръчник.
За да бъде утвърден (одобрен, съгласуван, оценен) инвестиционният
246
проект трябва да съдържа обособена част “икономия на топлинна енергия

и топлосъхранение” (чл. 169 от ЗУТ). Обхватът и съдържанието на
тази част от инвестиционния проект включват изчисления, обяснения и
чертежи за:
1. коефициентите на топлопреминаване;
2. топлинните загуби от топлопреминаване;
3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към
външния въздух;
4. топлинните загуби от вентилация;
5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево
греене;
6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на
жилищни и нискотемпературни сгради;
7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина
за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или
коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за
нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19
°С.
Основен критерий за разход на енергия и на топлосъхранение на жилищни и
нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19˚С и за нежилищни
нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните
ограждащи конструкции и елементи (чл. 17 от Наредба № 7).
Основен критерий за топлоизолационната годност на различните строителни
продукти (материали) е коефициентът на топлопроводимост.
Към Наредба № 7 за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради има
приложени “детайлна методика” и “опростена методика” за изчисление на
показателите за разход на енергия.
247
Карта на климатичните зони в РБългария за изчисляване на базови
стойности на климатичните фактори
248
Данни за продължителността на отоплителния период и за

денградусите (DD) по населени места
Брой отоп- Брой отоп-
№ лителни дни DD при: лителни дни DD при:
по Населено място (tHP) при: (tHP) при:
ред
1 2 3 4 5 6
1. Айтос 175 2400 175 2030
2. Ардино 180 2500 180 2140
3. Асеновград 170 2400 167 2060
4. Балчик 180 2400 180 2040
5. Белоградчик 195 3000 195 2610
6. Берковица 195 3000 195 2610
7. Благоевград 170 2400 170 2060
8. Бойчиновци 180 2800 180 2440
9. Ботевград 190 2800 190 2420
10. Брезник 210 3200 210 2780
11. Бургас 170 2300 170 1960
12. Бяла 175 2700 175 2350
13. Бяла Слатина 175 3000 175 2650
14. Варна 180 2400 180 2040
15. Велинград 200 3300 200 2860
16. Видин 185 2800 185 2430
17. Враца 180 2700 180 2340
18. Габрово 190 2800 190 2420
19. Генерал Тошево 190 2800 190 2420
20. Годеч 200 3100 200 2700
21. Горна Оряховица 180 2700 180 2340
22. Гоце Делчев 180 2600 180 2240
23. Горни Чифлик 185 2500 185 2130
24. Грудово 175 2400 175 2050
25. Девин 210 3000 210 2580
26. Димитровград 175 2400 175 2050
27. Добрич 190 2800 190 2420
28. Дряново 185 2700 185 2330
29. Дулово 190 2800 190 2420
30. Дупница 190 2700 190 2320
31. Елена 190 2800 190 2420
32. Елен Пелин 195 2900 195 2510
33. Елхово 175 2400 175 2050
34. Златарица 185 2800 185 2430
35. Ивайловград 170 2300 170 1960
249
1 2 3 4 5 6
36. Исперих 190 2800 190 2420
37. Ихтиман 195 3400 195 3010
38. Казанлък 190 2800 190 2420
39. Карлово 180 2600 180 2240
40. Карнобат 175 2400 175 2050
41. Кнежа 190 3000 190 2620
42. Копривщица 250 4000 250 3500
43. Котел 190 2800 190 2420
44. Крумовград 175 2400 175 2050
45. Кубрат 185 2800 185 2430
46. Кула 190 3000 190 2620
47. Кърджали 175 2400 175 2050
48. Кюстендил 190 2700 190 2320
49. Ловеч 180 2700 180 2340
50. Лом 180 2700 180 2340
51. Луковит 180 2600 180 2240
52. Мадан 210 3000 210 2580
53. Малко Търново 170 2200 170 1860
54. Момчилград 180 2500 180 2140
55. Монтана 180 2800 180 2440
56. Никопол 175 2600 175 2250
57. Нова Загора 175 2400 175 2050
58. Нови пазар 190 2800 190 2420
59. Омуртаг 190 2800 190 2420
60. Оряхово 175 2600 175 2250
61. Павликени 180 2700 180 2340
62. Пазарджик 175 2500 175 2150
63. Панагюрище 195 3000 195 2610
64. Перник 195 3000 195 2610
65. Петрич 155 2000 155 1690
66. Пещера 165 3000 165 2270
67. Пирдоп 180 3100 180 2740
68. Плевен 180 2700 180 2340
69. Пловдив 175 2500 175 2150
70. Поморие 170 2300 170 1960
71. Попово 185 2800 185 2430
72. Преслав 190 2800 190 2420
73. Провадия 180 2600 180 2240
74. Първомай 180 2600 180 2240
75. Радомир 185 3000 185 2630
76. Разград 190 2800 190 2420
77. Разлог 220 3300 220 2860
250
1 2 3 4 5 6
78. Русе 175 2600 175 2250
79. Самоков 220 3300 220 2860
80. Сандански 160 2100 160 1780
81. Свиленград 165 2200 165 1870
82. Свищов 175 2600 175 2250
83. Своге 195 3000 195 2610
84. Севлиево 185 2800 185 2430
85. Силистра 180 2700 180 2340
86. Сливен 175 2400 175 2050
87. Сливница 200 3100 200 2700
88. Смолян 240 3600 240 3120
89. София 190 2900 190 2520
90. Созопол 160 2100 160 2780
91. Стара Загора 170 2300 170 1960
92. Тервел 190 2800 190 2420
93. Тетевен 195 3000 195 2610
94. Тополовград 170 2400 170 2600
95. Троян 195 3000 195 2610
96. Трън 220 3500 220 3060
97. Трявна 190 2800 190 2420
98. Тутракан 180 2700 180 2340
99. Търговище 190 2800 190 2420
100. Велико Търново 180 2600 180 2240
101. Харманли 170 2300 170 1960
102. Хасково 175 2300 175 1950
103. Хисаря 175 2500 175 2150
104. Царево 160 2100 160 1780
105. Чепеларе 250 3800 250 3300
106. Чирпан 180 2600 180 2240
107. Шумен 190 2800 190 2420
108. Ямбол 180 2500 180 2140
251
Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони
Климатична зона 1 (виж картата)
Изчислителна външна
-11,0 °C
Отоплителен Начало: 21 октомври температура
период Край: 20 април DD при нормативна тем-
2400
пература в сградата 19 °C
Месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII
Брой изчислителни дни в месеца
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
Средна месечна температура, °C
1,9 2,7 5,1 10,2 15,6 20,2 23,7 22,3 19,0 13,8 9,0 4,3
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m2
Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2
Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8
Хоризонтална 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9
повърхност

Отоплителен Изчислителна външна -15,0 °C
период температура
Начало: 21 октомври
Край: 25 април DD при нормативна 2800
температура в сграда-
та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
0,5 0,9 4,0 9,7 14,9 18,4 21,0 20,7 15,8 11,6 6,3 0,7
Север 22,9 34,8 47,7 63,6 77,7 84,3 83,7 75,9 60,7 40,9 26,1 20,2
Изток 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Запад 40,4 59,2 68,4 85,5 108,3 122,0 126,4 126,2 104,5 68,0 45,8 36,6
Юг 72,7 95,9 87,5 83,7 90,5 97,4 104,9 126,5 133,7 104,3 80,6 67,8
Хоризонтална 50,1 81,2 109,0 149,7 194,1 218,0 226,5 219,7 166,5 97,2 58,3 43,9
252

та 19 °C

31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
0,1 0,0 5,9 12,5 17,4 21,4 24,0 23,4 19,2 13,3 6,7 0,8
Север 21,2 33,5 46,2 62,4 76,8 83,4 82,7 74,5 58,7 38,9 24,4 18,4
Изток 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6
Запад 36,8 56,9 67,0 84,3 106,9 120,4 124,9 125,2 104,1 66,6 42,8 32,6
Юг 66,3 93,0 87,1 83,8 90,2 96,7 104,7 127,9 136,5 104,3 75,8 60,3
Хоризонтална 45,5 77,6 105,9 147,1 191,6 215,4 223,8 217,0 164,0 93,9 54,0 39,1

та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
-0,2 1,3 5,7 12,7 17,4 21,1 23,6 23 19,1 12,8 6,2 0,4
Север 23,0 33,7 49,0 59,8 75,4 80,9 80,4 74,2 58,0 39,0 24,7 19,7
Изток 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9
Запад 40,6 54,9 73,7 76,5 102,0 111,8 114,3 118,0 93,9 63,6 41,5 34,9
Юг 73,0 87,2 96,1 72,4 83,9 87,9 92,6 115,2 116,2 96,4 71,8 64,0
Хоризонтална 50,6 76,5 116,5 135,0 182,9 199,0 204,7 206,8 152,0 91,7 53,7 42,3
253
та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
2,2 2,9 5,7 10,9 16,0 20,6 23,4 23,1 19,7 14,5 9,4 4,6
Север 23,9 36,5 49,6 65,6 79,3 85,4 84,2 75,6 60,6 41,8 27,2 21,0
Изток 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3
Запад 43,0 64,9 74,9 92,4 115,5 129,3 133,9 134,3 113,3 75,1 49,6 38,3
Юг 77,3 105,8 97,1 91,5 97,1 103,7 112,0 136,8 148,2 117,4 87,7 70,8
Хоризонтална 53,5 88,5 118,7 161,4 206,9 231,2 239,9 233,0 178,7 106,0 62,8 46,3

та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
0,2 1,8 6,9 12,4 17,4 21,3 23,7 23,0 18,7 12,8 7,4 1,9
Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5
Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5
Хоризонтална 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3
254

та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
-0,4 0,2 4,6 10,4 15,3 18,7 21,1 20,7 16,5 11,2 5,1 0,4
Север 22,9 35,0 51,1 61,6 76,4 81,8 81,3 75,3 59,9 41,2 25,1 18,5
Изток 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6
Запад 39,4 58,5 77,7 79,7 103,9 113,4 115,9 119,4 96,7 67,5 41,0 30,6
Юг 70,1 93,5 101,4 75,7 85,4 89,2 93,7 116,0 119,2 102,4 70,1 55,0
Хоризонтална 49,6 81,0 122,6 140,6 186,2 201,9 207,5 209,6 156,8 97,5 53,7 38,1

та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
0,6 2,4 6,9 12,4 16,4 21,0 23,8 23,5 19,4 13,6 7,9 2,8
Север 27,7 38,5 53,3 68,1 78,7 86,1 83,8 76,7 61,8 44,0 29,7 23,5
Изток 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Запад 58,5 71,8 84,5 97,9 111,1 130,2 126,6 130,7 111,1 78,2 56,4 47,0
Юг 109,5 118,4 111,4 97,3 91,8 103,9 103,5 129,6 142,0 121,0 100,5 88,5
Хоризонтална 69,5 96,9 132,8 171,0 199,1 232,7 226,8 228,2 177,3 111,1 70,9 55,3
255
та 19 °C
31 28 31 30 31 30 31 31 30 31 30 31
2,2 3,9 8,1 13,4 18,1 22,1 24,6 24,6 20,8 13,8 8,7 4,0
Север 28,6 39,3 53,6 68,6 79,4 86,0 83,7 76,0 61,5 43,9 30,3 24,6
Изток 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8
Запад 63,1 75,8 89,3 102,7 115,3 132,9 129,7 133,9 116,8 83,1 61,1 51,8
Юг 118,8 125,5 119,2 103,0 95,5 106,1 106,1 133,3 151,0 130,6 109,9 98,5
Хоризонтална 74,4 102,1 139,4 178,8 206,6 237,6 232,4 233,6 185,1 116,8 75,8 60,5
Tоплофизични характеристики на строителни продукти

(материали)
Изчислителни стойности
специфи- коефици- число на
№ по Строителни продукти (ма- Плътност чен топли- ент на дифузион-
ред териали) ρ, kg/m3 нен капа- топлопро- но съпро-
цитет с, водност* тивление
J/ (kg.K) λ, W/ (m.K) на водна
пара µ
1 2 3 4 5 6
1. Естествени камъни
1.1. Мрамор, гранит, базалт 2800 920 3,49 67
1.2. Пясъчник, кварц 2400 920 2,04 21
1.3. Варовик 2000 840 1,16 12
1700 840 0,93 10
2. Бетони
2.1. Стоманобетон 2500 960 1,63 90
2.2. Обикновен бетон 2400 960 1,45 60
2.3. Бетон с трошени тухли 2000 920 1,02 10
2.4. Керамзитоперлитобетон 1100 1000 0,38 6
1000 1000 0,34 5
900 1000 0,32 4
256
1 2 3 4 5 6
2.5. Керамзитобетон 1500 1000 0,58 8
1400 1000 0,52 8
1300 1000 0,47 7
1200 1000 0,42 7
1100 1000 0,37 6
1000 1000 0,33 5
2.6. Аглопоритбетон, сгуробетон 1500 980 0,62 8
1400 980 0,55 8
1300 980 0,51 7
1200 980 0,44 7
1100 980 0,40 6
1000 980 0,36 5
2.7. Перлитобетон 800 1050 0,26 2
600 1050 0,17 2
450 1050 0,14 2
2.8. Пенобетон 800 1050 0,26 5
600 1050 0,17 3
400 1050 0,14 3
2.9. Газобетон (автоклавен) 800 1050 0,26 5
700 1050 0,21 4
600 1050 0,19 3
500 1050 0,16 2
2.10. Дървобетон 700 1450 0,23 4
2.11. Пепелобетон 1200 960 0,47 -
1150 960 0,35 -
1000 840 0,33 -
850 840 0,31 -
3. Разтвори и мазилки
3.1. Циментово-пясъчен разтвор 1800 1050 0,93 8
3.2. Варо-циментопясъчен раз- 1700 1050 0,87 7
твор
3.3. Варо-пясъчен разтвор 1600 1050 0,81 6
3.4. Разтвор със сгуриен пясък 1400 1050 0,58 6
1200 1050 0,47 5
3.5. Варо-перлитов разтвор 550 1050 0,16 2
350 1050 0,12 2
3.6. Варо-пясъчна мазилка (вън- 1800 1050 0,87 5
шна)
3.7. Варо-пясъчна мазилка (вът- 1600 1050 0,70 5
решна)
3.8. Топлоизолационни външни ма- 400 920 0,12 6
зилки с гранули от пенопо- 350 920 0,10 6
листирен
257
1 2 3 4 5 6
4. Битумни и асфалтови материали и продукти
4.1. Битум 1100 1050 0,17 1200
4.2. Асфалт 20 mm 2100 1050 0,70 2500
1900 1050 0,70 2000
4.3. Мушама битумна хидроизо- 600 1050 0,17 100
лационна
4.4. Мушама битумна хидроизола- 900 1460 0,19 100000
ционна с алуминиево фолио
4.5. Битумизиран картон 1100 1460 0,19 2000
4.6. Асфалтобетон 2100 1050 1,05 92,59
4.7. Битумоперлит 500 1050 0,14
300 1050 0,09
5. Зидарии
5.1. Зидарии от обикновени 1800 1050 0,79 7
плътни тухли на варо-пясъ-
чен разтвор
5.2. Зидарии от варо-пясъчни 1900 1050 0,87 7
(силикатни) тухли на варов
разтвор
5.3. Зидария от кухи и реше- 1400 1050 0,52 -
тъчни тухли на варо-пясъ-
чен разтвор
5.4. Зидария от диатомитови 900 1050 0,29 4
тухли на лек разтвор
5.5. Зидария от камъни с пра- 2680 1050 3,20 3
вилна форма при плътност 1960 1050 1,13 11
на камъка 1260 920 0,51 5
5.6. Зидария от камъни с непра- 2420 1050 2,57 3
вилна форма при плътност 1900 1050 1,06 11
на камъка 1380 920 0,60 5
6. Насипни материали
6.1. Естествен пясък 1600 840 1,1 до 2,2 4
6.2. Перлит 150 840 0,06 -
6.3. Керамзит 500 840 0,16 1
6.4. Аглопорит 500 840 0,19 1
6.5. Сгурия 1000 840 0,29 1
800 840 0,24 1
600 840 0,20 1
500 840 0,17 1
6.6. Металургична (доменна) 900 840 0,26 2
шлака
6.7. Пепел от ТЕЦ 700 840 0,17 1
7. Почви
7.1. Скала 2700 920 3,5
7.2. Пясък 1800 840 2,0
258
1 2 3 4 5 6
7.3. Глина 1400 840 1,5
8. Метални, гипсови и азбестоциментни** продукти
8.1. Стомана, листова 7800 460 53,5 600000
8.2. Алуминиево фолио с дебе-
лина:
0,1 2700 940 203 600000
0,15 700000
0,20 800000
8.3. Медно фолио с дебелина:
0,10 9000 380 380 700000
0,15 800000
8.4. Оловни листове 11500 130 35 -
8.5. Цинкови листове 7100 390 110 -
8.6. Плътни гипсови плочи 1400 840 0,70 12
1200 840 0,58 8,5
1000 840 0,47 6
8.7. Гипсовлакнести плочи със и 800 840 0,35 1,5
без отвори 600 840 0,29 1,5
8.8. Плочи от гипсокартон с де-
белина, mm:
- над 15 900 840 0,21 12
- над 18 900 840 0,23 8
8.9. Гипсоперлитови плочи 700 840 0,20 5
500 840 0,15 3
8.10. Азбестоциментни плочи 1900 840 0,35 10
9. Дърво и продукти от него
9.1. Дърво:
- дъб и бук от 700 от 2090 от 40
(надлъжно на влакната) до 800 до 2510 0,41 до 60
(напречно на влакната) 0,23
- смърч, бор от 500 2090 70
(надлъжно на влакната) до 600 0,17
(напречно на влакната) 0,35
9.2. Водоустойчиви плочи дърве- 620 2090 0,13 60
ни с дървени частици или 600 2090 0,12 60
влакна
400 2090 0,08 30
9.3. Водоустойчив шперплат 660 2090 100
550 2090 0,14 60
9.4. Талашитови плоскости (изо-
лит, хераклит и т. н.) с
дебелина, mm:
- над 15 550 2010 0,140 11
- над 25 500 1670 0,099 8
259
1 2 3 4 5 6
- над 35 450 1670 0,093 6
- над 50 400 1670 0,081 5
9.5. Тапети:
- хартиени 600 1340 0,15 5
- миещи се 700 1340 0,15 10
- пластмасови 700 1250 0,20 3000
9.6. Дъски за подове 520 1670 0,140 15
9.7. Паркет 700 1670 0,21 15
10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти
10.1. Минерална и стъклена вата от 200 840 0,041 1
до 300
10.2. Корк експандиран, импрег- 120 1670 0,041 10
ниран 160 1670 0,044 22
10.3. Плочи от полистирен (на 15 1260 0,041 25
блокове) 20 1260 0,041 35
25 1260 0,041 40
30 1260 0,041 45
10.4. Полистирен (формуван в 20 1260 0,041 40
пресформа) 25 1260 0,041 50
30 1260 0,041 60
10.5. Плочи от фенол, изрязани 40 1260 0,041 35
от блокове 60 1260 0,041 40
10.6. Плочи от полиуретан, изря- 30 1380 0,035 40
зани от блокове 40 1380 0,035 50
10.7. Поливинилхлоридни плочи 50 1260 0,041 200
10.8. Екструдиран полистирен 20 1500 0,030 80
60 1500 0,040 250
10.9. Плочи от дървесни влакна 190 2000 0,045 10
10.10. Топлоизолационни уплътни- 0,09 - 0,25 8 - 10
тели
10.11. Дюшеци от стъклена вата 14 840 0,038 1
23 840 0,034 1
30 840 0,032 1
60 840 0,032 1
80 840 0,034 1
10.12. Дюшеци и плочи от мине- 30 840 0,038 1
рална вата 80 840 0,034 1
100 840 0,033 1
160 840 0,037 1
180 840 0,039 1
10.13. Перлитови плочи 150 1000 0,060 5
10.14. Пеностъкло 140 1100 0,060 ∞
10.15. Пенополиуретанова пяна 15 1500 0,025 30
80 1500 0,040 100
260
1 2 3 4 5 6
11. Други материали
11.1. Прозоречно стъкло 2500 840 0,81 10000
11.2. Кухи стъклени блокчета 1100 840 0,44 4000
11.3. Клинкерни плочи 1900 920 1,05 100
11.4. Облицовъчни тухли 1800 920 0,79 20
11.5. Фасадни плочи глазирани 1800 920 0,91 300
11.6. Линолеум 1200 1880 0,19 500
11.7. Гума 1000 1470 0,16 10000
11.8. Поливинилхлоридни хомоген- 1400 960 0,23 10000
ни плочи
11.9. Поливинилхлоридни плочи 800 960 0,12 3000
върху кече
11.10. Полиетиленово фолио 1000 1250 0,19 80000
11.11. Поливинилхлоридно фолио 1200 960 0,19 42000
меко
11.12. Покривни керемидиглинени 1900 880 0,99 40
11.13. Азбестобетонни плочи 1800 960 0,35 50
11.14. Камъшит 800 1260 0,046 2
Списък на показателите за разход на енергия

Показателите за разход на енергия в сгради се класифицират в три основни
групи:
1. група 1 - показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и
енергопреносните свойства на ограждащите конструктивни елементи и
елементите на системите за осигуряване на микроклимата:
а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (W/m2K);
б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (W/m2K);
в) коефициент на топлопреминаване през покрива (W/m2K);
г) коефициент на топлопреминаване през пода (W/m2K );
д) коефициент на полезно действие на топлоизточника (%);
е) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от
източника до отоплявания обем на сградата (%);
2. група 2 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на
технологичните процеси за отопление, вентилация и гореща вода за битови
нужди:
а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);
б) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m3);
в) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);
г) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m3);
д) общи топлинни загуби (kW);
261
е) общи специфични топлинни загуби (W/m3);
ж) топлинна мощност на системата за отопление (kW);
з) годишен разход на енергия за отопление (kWh);
и) специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m2);
к) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);
л) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);
м) специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m2);
н) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);
о) годишен разход на енергия за гореща вода (kWh);
п) специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m2);
3. група 3 - показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата
като цяло:
а) обща топлинна мощност за отопление, вентилация и гореща
вода (kW);
б) обща специфична топлинна мощност за отопление, вентилация и
гореща вода (kW/m2);
в) обща електрическа мощност за отопление, вентилация, гореща
вода и осветление (kW);
г) обща специфична електрическа мощност за отопление,
вентилация, гореща вода и осветление (kW/m2);
д) общ годишен разход на енергия за отопление, вентилация, гореща
вода и осветление (kWh/год);
е) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление,
вентилация, гореща вода и осветление (kWh/m2);
ж) общ годишен специфичен разход на енергия за отопление и
вентилация (Wh/m3.DD).
262
Максимално допустими стойности на коефициента на

топлопреминаване на външните ограждащи конструкции и елементи
на сградите, Umax, съгласно “Норми за проектиране на топлоизолация
на сгради” от 1980 г.
Изчис- Ма- Многослойни Безтавански Подове на Подо- Подови
лител- сивни стенни па- (плоски) покри- таванс- ви конс- конструк-
на зимна стени нели с ефек- ви и подове на та- ки помеще- трукции ции, гра-
темпера- тивни топ- вански помеще- ния, покри- над нео- ничещи с
тура, лоизолацион- ния, покрити с ке- ти с рулон- топляеми външния
°С ни продук- ремиди или плочи ни продук- помеще- въздух
ти ти ния
1 2 3 4 5 6 7
Жилищни сгради, болнични заведения и заведения за социални грижи,
детски заведения, хотели и общежития
- 8 1,55 1,12 1,243 1,38 0,828 0,621
- 9 1,50 1,08 1,20 1,33 0,8 0,602
- 10 1,45 1,045 1,16 1,3 0,77 0,58
- 11 1,4 1,01 1,12 1,25 0,748 0,56
- 12 1,36 0,98 1,087 1,20 0,725 0,54
- 13 1,32 0,95 1,05 1,17 0,703 0,527
- 14 1,227 0,925 1,02 1,13 0,68 0,511
- 15 1,25 0,90 1,0 1,11 0,66 0,497
- 16 1,20 0,869 0,966 1,075 0,64 0,483
- 17 1,17 0,842 0,943 1,05 0,627 0,47
- 18 1,15 0,826 0,915 1,02 0,610 0,458
- 19 1,116 0,806 0,892 0,99 0,59 0,446
- 20 1,089 0,784 0,869 0,96 0,58 0,435
- 21 1,058 0,763 0,847 0,94 0,56 0,424
- 22 1,038 0,748 0,826 0,917 0,552 0,414
- 23 1,01 0,727 0,806 0,90 0,54 0,40
- 24 0,99 0,714 0,793 0,88 0,527 0,395
- 25 0,966 0,699 0,773 0,86 0,515 0,386
Училища, диспансери и амбулаторно-поликлинични заведения
- 8 1,73 1,24 1,4 1,55 1,04 0,776
- 9 1,669 1,20 1,35 1,50 1,00 0,75
- 10 1,61 1,16 1,3 1,45 0,96 0,725
- 11 1,56 1,12 1,26 1,4 0,933 0,70
- 12 1,51 1,089 1,22 1,36 0,906 0,68
- 13 1,46 1,055 1,19 1,32 0,878 0,659
- 14 1,42 1,02 1,15 1,277 0,853 0,64
- 15 1,38 1 1,12 1,25 0,826 0,62
- 16 1,34 0,968 1,087 1,20 0,805 0,604
- 17 1,31 0,943 1,05 1,17 0,782 0,587
- 18 1,27 0,917 1,03 1,15 0,76 0,57
263
1 2 3 4 5 6 7
- 19 1,24 0,892 1,00 1,116 0,733 0,55
- 20 1,209 0,87 0,98 1,089 0,72 0,54
- 21 1,18 0,85 0,95 1,056 0,709 0,53
- 22 1,15 0,83 0,93 1,038 0,689 0,517
- 23 1,12 0,81 0,909 1,01 0,666 0,50
- 24 1,10 0,79 0,89 0,99 0,65 0,49
- 25 1,07 0,775 0,869 0,966 0,64 0,48
Допустими стойности на обобщения коефициент на

топлопреминаване Um max(ko), в W/m2.K, съгласно “Норми за
проектиране на топлоизолация на сгради” от 1980 г.
Нови енергийни
Конвенционални източници за отопление КИ
източници НЕИ
жилищни сгради обществени сгради

жилищни обществени
много- сгради сгради
еднослойни еднослойни многослойни
слойни
стени стени стени
стени
0,30 0,94 0,80 0,96 0,84 0,62 0,63
0,35 0,99 0,83 1,02 0,87 0,64 0,66
0,40 1,05 0,86 1,08 0,91 0,67 0,69
0,45 1,10 0,89 1,14 0,95 0,70 0,72
0,50 1,16 0,92 1,20 0,99 0,72 0,74
0,55 1,21 0,95 1,26 1,02 0,75 0,78
0,60 1,27 0,98 1,32 1,06 0,78 0,81
0,65 1,32 1,01 1,38 1,10 0,80 0,85
0,70 1,38 1,05 1,44 1,14 0,84 0,87
0,75 1,43 1,08 1,50 1,17 0,86 0,90
0,80 1,49 1,11 1,55 1,21 0,88 0,92
0,85 1,54 1,14 1,61 1,25 0,92 0,95
0,90 1,60 1,17 1,67 1,29 0,94 0,99
0,95 1,65 1,20 1,73 1,32 0,98 1,02
* Fok е околната повърхнина на сградата
Fo е пълната повърхнина на сградата
264
Икономически целесъобразен коефициент на топлопреминаване на

външните ограждащи конструкции и елементи на сградите, Umax,
съгласно “Норми за проектиране на топлоизолация на сгради” от 1987 г.
Изчис- Сте- Еднос- Много- Много- Безтаван- Подо- Подови Подо-
лител- ни от лойни слойни слойни ле- ски (плос- ве на та- конст- ве, гра-
на тухле- стенни стомано- ки стен- ки) покри- вански рукции ничещи
зимна на зи- панели бетонни ни пане- ви и подо- помеще- над нео- с външ-
тем- дария от ле- стенни ли с ефек- ве на та- ния, пок- топля- ния въз-
пера- ки бе- панели с тивни вански рити с еми ма- дух
тура, тони ефектив- топлои- помеще- рулонни зета
°С ни топло- золаци- ния, пок- продук-
изолаци- онни про- рити с ке- ти
онни про- дукти ремиди
дукти или плочи
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Жилищни сгради, болнични заведения и заведения за социални грижи, детски
заведения, хотели и общежития
- 8 1, 272 1, 272 0,635 0,56 0,694 0,77 0,575 0,345
- 9 1,228 1,228 0,614 0,54 0,669 0,74 0,555 0,334
- 10 1,186 1,186 0,59 0,486 0,645 0,72 0,537 0,322
- 11 1,15 1,15 0,575 0,506 0,62 0,694 0,52 0,312
- 12 1,11 1,11 0,556 0,49 0,603 0,67 0,503 0,302
- 13 1,08 1,08 0,541 0,476 0,584 0,653 0,488 0,293
- 14 1,01 1,01 0,522 0,46 0,567 0,63 0,47 0,284
- 15 1,02 1,02 0,510 0,45 0,555 0,617 0,46 0,276
- 16 0,988 0,988 0,49 0,434 0,54 0,597 0,448 0,268
- 17 0,96 0,96 0,478 0,42 0,524 0,584 0,436 0,26
- 18 0,937 0,937 0,468 0,412 0,51 0,567 0,424 0,255
- 19 0,912 0,912 0,456 0,401 0,496 0,55 0,414 0,248
- 20 0,891 0,891 0,446 0,392 0,483 0,534 0,402 0,24
- 21 0,87 0,87 0,433 0,380 0,47 0,524 0,39 0,236
- 22 0,85 0,85 0,424 0,374 0,459 0,509 0,383 0,23
- 23 0,83 0,83 0,413 0,363 0,448 0,50 0,375 0,225
- 24 0,81 0,81 0,405 0,357 0,44 0,49 0,365 0,219
- 25 0,79 0,79 0,395 0,347 0,43 0,478 0,358 0,215
Училища, диспансери и амбулаторно-поликлинични заведения
- 8 1,41 1,41 0,707 0,622 0,777 0,86 1,29 0,77
- 9 1,364 1,364 0,68 0,600 0,75 0,834 1,25 0,75
- 10 1,319 1,319 0,659 0,58 0,725 0,806 1,20 0,725
- 11 1,277 1,277 0,638 0,561 0,702 0,78 1,17 0,70
- 12 1,2376 1,2376 0,618 0,544 0,68 0,755 1,13 0,679
- 13 1,199 1,199 0,60 0,527 0,66 0,733 1,098 0,659
- 14 1,164 1,164 0,582 0,512 0,64 0,711 1,066 0,64
- 15 1,1307 1,1307 0,565 0,50 0,62 0,69 1,035 0,621
- 16 1,099 1,099 0,55 0,48 0,60 0,67 1,007 0,604
265
1 2 3 4 5 6 7 8 9
- 17 1,069 1,069 0,534 0,47 0,59 0,65 0,979 0,58
- 18 1,041 1,041 0,52 0,458 0,57 0,636 0,953 0,572
- 19 1,014 1,014 0,507 0,446 0,557 0,62 0,929 0,557
- 20 0,989 0,989 0,49 0,435 0,544 0,604 0,906 0,543
- 21 0,965 0,965 0,48 0,424 0,53 0,59 0,88 0,53
- 22 0,942 0,942 0,47 0,414 0,52 0,576 0,863 0,518
- 23 0,920 0,920 0,46 0,404 0,505 0,562 0,843 0,505
- 24 0,899 0,899 0,45 0,40 0,49 0,55 0,824 0,494
- 25 0,879 0,879 0,44 0,386 0,48 0,537 0,805 0,483
Допустими стойности на обобщения коефициент на

топлопреминаване Um max(ko), в W/m2.K, съгласно “Норми за
проектиране на топлоизолация на сгради” от 1987 г.
конвенционални източници на енергия Нови енергийни източници
жилищни сгради жилищни сгради
F0*/ V обществени обществени
много- едно- и дву- сгради много- едно- и дву- сгради
етажни фамилни етажни фамилни
1 2 3 4 5 6 7
0,20 1,520 - 1,642 1,210 - 1,249
0,25 1,350 - 1,458 1,075 - 1,109
0,30 1,245 - 1,345 0,991 - 1,023
0,35 1,166 - 1,259 0,928 - 0,958
0,40 1,100 - 1,188 0,876 - 0,904
0,45 1,050 - 1,134 0,836 - 0,863
0,50 0,999 - 1,078 0,795 - 0,820
0,55 0,960 - 1,037 0,764 - 0,789
0,60 0,930 - 1,004 0,740 - 0,764
0,65 0,900 - 0,972 0,716 - 0,740
0,70 0,879 - 0,949 0,699 - 0,722
0,75 0,855 - 0,923 0,680 - 0,702
0,80 0,835 1,014 0,902 0,665 0,807 0,686
0,85 0,820 0,998 0,886 0,653 0,794 0,675
0,90 0,800 0,980 0,864 0,637 0,780 0,658
0,95 - 0,968 0,837 - 0,770 0,637
1,00 - 0,950 0,826 - 0,756 0,628
1,05 - 0,940 0,810 - 0,748 0,616
1,10 - 0,930 0,799 - 0,740 0,608
1,15 - 0,920 0,788 - 0,732 0,600
1,20 - 0,915 0,778 - 0,728 0,592
* F0 е пълната повърхнина на сградата
V - застроеният обем
266
Максимални нормативни стойности на коефициента на

топлопреминаване на външните ограждащи конструкции и елементи
на сградите, Umax, съгласно Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на
топлоизолацията на сгради
№ Максимални норма-
Вид на ограждащите
по тивни стойности на
строителни елементи
ред Umax W/m2.K
1. Външни стени в нови сгради и при реконструкция на
фасадни стени с външна топлоизолация 0,50
2. Прозорци и външни балконски врати:
а) в жилищни и обществени сгради 2,65
б) в отоляеми промишлени сгради 3,57
3. Покриви, тавански плочи при неотопляеми тавани,
подове над проходи и други открити пространства,
граничещи с външния въздух 0,30
4. Подове над неотопляеми пространства 0,50
Максимални нормативни стойности на обобщения коефициент

на сградата, Um,max, W/m2.K, съгласно Наредба № 1 от 1999 г. за
проектиране на топлоизолацията на сгради
Максимални нормативни стойности на обоб-
Отношение А* , m-1
V щения коефициент на топлопреминаване,
Um,max, W/m2.K
< 0,20 1,20
0,30 1,00
0,40 0,86
0,50 0,78
0,60 0,73
0,70 0,69
0,80 0,66
0,90 0,63
1,00 0,62
> 1,10 0,60
* A е пълната повърхнина на сградата
V - застроеният обем
267
Еталонни стойности за потребна енергия на типови сгради
Жилищни сгради - 5-етажен блок
Климатична зона: По норм. за топлоизол. от По норм. за топлоизол. от
1 1987 г. 1999 г.
kWh/m2 W/m2 kWh/m2 W/m2
1. Отопление 37,2 42,0 31,9 39,0
2. Вентилация 20,0 21,0 20,0 21,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
4. Вентилатори и
5,3 1,0 5,3 1,0
помпи

1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 33,1 36,0 29,9 34,0
2. Вентилация 24,8 26,0 24,8 26,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
6,2 1,0 6,2 1,0
помпи
Университети и колежи (без физкултурен салон)

1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 51,5 55,0 42,7 46,0
2. Вентилация 1,1 3,0 8,0 11,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,7 1,0 5,3 1,0
помпи
Болници
1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 43,9 50,0 27,3 41,0
2. Вентилация 64,7 32,0 64,7 32,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,2 3,0 24,2 3,0
помпи
268
Детски градини
1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 66,6 53,0 55,6 47,0
2. Вентилация 17,9 28,0 17,9 28,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,4 2,0 5,4 2,0
помпи
Административни сгради
1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 70,3 54,0 48,7 42,0
2. Вентилация 1,7 4,0 1,7 4,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,7 1,0 1,7 1,0
помпи
Училища (без физкултурен салон)

1 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 53,6 60,0 37,2 49,0
2. Вентилация 7,6 18,0 7,6 18,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,4 1,0 3,4 1,0
помпи

3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 46,5 51,0 40,6 47,0
2. Вентилация 21,7 25,0 21,7 25,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
5,1 1,0 5,1 1,0
помпи
269
3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 41,2 43,0 37,5 41,0
2. Вентилация 27,1 32,0 27,1 32,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
6,1 1,0 6,1 1,0
помпи

3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 63,7 66,0 52,8 55,0
2. Вентилация 1,3 3,0 8,6 13,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,6 1,0 5,2 1,0
помпи
Болници
3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 53,0 59,0 34,9 48,0
2. Вентилация 68,3 38,0 68,3 38,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,1 3,0 24,1 3,0
помпи
3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 77,2 63,0 65,5 56,0
2. Вентилация 19,2 34,0 19,2 34,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,3 2,0 5,3 2,0
помпи
270
3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 80,6 65,0 57,6 50,0
2. Вентилация 1,9 5,0 1,9 5,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,6 1,0 1,6 1,0
помпи

3 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 63,6 72,0 46,0 59,0
2. Вентилация 8,3 22,0 8,3 22,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,3 1,0 3,3 1,0
помпи

4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 46,7 52,0 40,6 48,0
2. Вентилация 22,9 26,0 22,9 26,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
5,3 1,0 5,3 1,0
помпи

4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 41,3 45,0 37,5 42,0
2. Вентилация 28,6 33,0 28,6 33,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
6,3 1,0 6,3 1,0
помпи
271
4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 63,8 68,0 52,9 57,0
2. Вентилация 1,3 3,0 9,1 13,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,7 1,0 5,3 1,0
помпи
Болници
Климатична зона:
4 По норм. за топлоизол. от По норм. за топлоизол. от
1987 г. 1999 г.
1. Отопление 53,5 60,0 34,7 50,0
2. Вентилация 72,3 39,0 72,3 39,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,2 3,0 24,2 3,0
помпи
4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 79,0 65,0 66,6 57,0
2. Вентилация 20,3 35,0 20,3 35,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,4 2,0 5,4 2,0
помпи
4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 82,7 66,0 58,5 51,0
2. Вентилация 2,0 5,0 2,0 5,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,7 1,0 1,7 1,0
помпи
272

4 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 65,2 74,0 46,6 60,0
2. Вентилация 8,7 22,0 8,7 22,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,4 1,0 3,4 1,0
помпи

5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 30,8 41,0 26,1 38,0
2. Вентилация 17,5 20,0 17,5 20,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
5,0 1,0 5,0 1,0
помпи

5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 27,8 35,0 25,0 32,0
2. Вентилация 21,7 26,0 21,7 26,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
6,0 1,0 6,0 1,0
помпи

5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 43,2 53,0 35,8 45,0
2. Вентилация 0,9 2,0 7,0 11,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,6 1,0 5,2 1,0
помпи
273
Болници
5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 37,3 48,0 22,7 40,0
2. Вентилация 57,2 31,0 57,2 31,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,0 3,0 24,0 3,0
помпи
5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 56,4 51,0 46,7 45,0
2. Вентилация 15,7 27,0 15,7 27,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,3 2,0 5,3 2,0
помпи
5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 60,1 52,0 41,2 41,0
2. Вентилация 1,5 4,0 1,5 4,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,6 1,0 1,6 1,0
помпи

5 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 44,0 58,0 30,1 47,0
2. Вентилация 6,6 18,0 6,6 18,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,3 1,0 3,3 1,0
помпи
274

6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 33,8 48,0 28,0 44,0
2. Вентилация 19,0 24,0 19,0 24,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
5,0 1,0 5,0 1,0
помпи

6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 31,3 41,0 28,1 38,0
2. Вентилация 23,6 30,0 23,6 30,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
5,9 1,0 5,9 1,0
помпи

6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 47,1 62,0 38,9 52,0
2. Вентилация 1,1 3,0 7,5 12,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,6 1,0 5,2 1,0
помпи
Болници
6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 41,7 56,0 26,0 46,0
2. Вентилация 60,5 36,0 60,5 36,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,0 3,0 24,0 3,0
помпи
275
6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 59,9 60,0 49,5 53,0
2. Вентилация 16,8 32,0 16,8 32,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,2 2,0 5,2 2,0
помпи
6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 64,8 61,0 44,3 47,0
2. Вентилация 1,6 5,0 1,6 5,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,5 1,0 1,5 1,0
помпи

6 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 46,7 68,0 31,7 56,0
2. Вентилация 7,1 21,0 7,1 21,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,2 1,0 3,2 1,0
помпи

7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 50,3 50,0 45,3 45,0
2. Вентилация 24,0 24,0 24,0 24,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
5,3 1,0 5,3 1,0
помпи
276

7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 44,3 42,0 40,4 39,0
2. Вентилация 30,0 31,0 30,0 31,0
3. БГВ 51,1 7,0 49,6 7,0
6,3 1,0 6,3 1,0
помпи

7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 68,3 64,0 56,5 54,0
2. Вентилация 1,4 3,0 9,5 13,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,7 1,0 5,3 1,0
помпи
Болници
7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 57,1 57,0 37,5 47,0
2. Вентилация 75,3 37,0 75,3 37,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,2 3,0 24,2 3,0
помпи
7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 83,6 62,0 70,0 54,0
2. Вентилация 21,3 33,0 21,3 33,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,4 2,0 5,4 2,0
помпи
277
7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 87,4 63,0 62,1 49,0
2. Вентилация 2,1 5,0 2,1 5,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,7 1,0 1,7 1,0
помпи

7 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 69,6 70,0 50,1 57,0
2. Вентилация 9,2 21,0 9,2 21,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,4 1,0 3,4 1,0
помпи

9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 23,8 41,0 19,8 38,0
2. Вентилация 15,6 20,0 15,6 26,0
3. БГВ 57,1 7,0 55,6 7,0
4,9 1,0 4,9 1,0
помпи

9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 22,5 35,0 19,9 32,0
2. Вентилация 19,3 26,0 19,3 26,0
3. БГВ 51,5 7,0 49,6 7,0
5,9 1,0 5,9 1,0
помпи
278

9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 34,0 53,0 28,0 45,0
2. Вентилация 0,8 2,0 6,3 11,0
3. БГВ 13,8 9,0 13,8 9,0
2,5 1,0 5,2 1,0
помпи
Болници
9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 31,3 48,0 18,3 40,0
2. Вентилация 51,6 31,0 51,6 31,0
3. БГВ 53,2 14,0 53,2 14,0
24,0 3,0 24,0 3,0
помпи
9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 45,4 51,0 36,6 45,0
2. Вентилация 14,0 27,0 14,0 27,0
3. БГВ 36,3 11,0 36,3 11,0
5,2 2,0 5,2 2,0
помпи
9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 50,2 52,0 32,9 41,0
2. Вентилация 1,3 4,0 1,3 4,0
3. БГВ 1,8 6,0 1,8 6,0
1,5 1,0 1,5 1,0
помпи
279
9 1987 г. 1999 г.
1. Отопление 33,3 58,0 21,4 47,0
2. Вентилация 5,8 18,0 5,8 18,0
3. БГВ 18,5 10,0 18,5 10,0
3,2 1,0 3,2 1,0
помпи
280
Пожарна безопасност на
строежите
ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ НА
СТРОЕЖИТЕ
Всеки строеж трябва да бъде проектиран, изпълнен и поддържан в
съотвествие с изискванията на нормативните актове и техническите
спецификации за пожарна безопасност. (чл. 169 от ЗУТ).
Основният нормативен акт, по който се осигурява пожарната безопасност
са „Противопожарни строително-технически норми” (ДВ, бр. 58/1987 г., изм.
и доп. ДВ, бр. 33/1994 г.)
Строителните продукти (материали) се разделят на три групи по

горимост:
№ по Група по
Характеристика по горимост
ред горимост
Материали Конструкции
1. Негорими Под действието на огън или висока От негорими
температура не се запалват, не тлеят материали
и не се овъгляват
2. Трудногорими Под действието на огън или висока От трудногорими ма-
температура трудно се запалват, териали, а също и
тлеят или се овъгляват и продължават конструкции от гори-
да горят или тлеят само при наличие ми материали, защите-
на огнеизточник. След отстраняването ни от действието на
на огъня горенето или тлеенето се огън посредством него-
прекратява. рими материали.
3. Горими Под действието на огън или висока От горими матери-
температура се запалват или тлеят али, незащитени от
и продължават да горят или тлеят действието на огън и
след отстраняване на огнеизточника висока температура
Към негоримите продукти се отнасят всички неорганични материали и

строителни материали при съдържание на органично свързващо вещество
до 8 %.
Към трудногоримите се отнасят всички продукти от горими и негорими
281
съставки, като: асфалтобетон, бетонни, гипсови материали, съдържащи
органични пълнители над 8 % от масата им; дървесина, подложена на
дълбока импрегнация и др. подобни.
Към горимите се отнасят всички органични материали, неотговарящи на
изискванията за трудногорими материали.
Строителните конструкции от горими материали, облицовани от всички
страни с негорими материали, се считат за трудногорими, ако облицовката
им осигурява защита в продължение на 15 min, което се установява с
изпитване.
Сградите и съоръженията се разделят на 5 степени на пожароустойчивост,
в зависимост от границите на пожароустойчивост и групите по горимост
на конструктивните елементи.
Минимални граници на пожароустойчивост на

конструктивните елементи
Елементи на сградите и съоръженията
Покриви на сгради
Между- Носещи покривни
Носещи Между-
Сте- Площад- секционни конструкции
сте- етажни Неносе-
пен на ни и ко- ки, гре- стени, Защите-
та- щи вън-
пожаро- лони, ди, ра- стени на ни с та- Без та-
вански шни и Пок-
устойчи- сте- мена и коридо- ванска ванска
хоризон- вътреш-
вост стъпала ри и дру- хоризон- хоризон- ри-
ни на тални ни сте- тие
в стълби- ги пъти- тална тална
стъл- конструк- ни
щата ща за ева- констр. конструк-
бища ции
куация по коло- ция
на 3
1 2 3 4 5 6 7 8 9
І Негори- Негорими Негорими Негорими Негорими Негорими Негорими Него-
ми 1 h 30 min 1 h 30 1 h 15 min 1 h рими
2 h 30 min
min
ІІ Негори- Негорими Негорими Негорими Негорими Негорими Негорими Него-
ми 45 min 15 min 1 h 45 min 15 min 45 min рими
2 h Трудно-
горими
30 min
ІІІ Негори- Негорими Негорими Негорими Негорими Горими Негорими Гори-
ми 30 min 15 min 1 h 30 min 30 min ми
1 h 30 Трудно- Трудно- Трудно-
min горими горими горими
45 min 30 min 45 min
ІV Трудно- Трудно- Трудно- Трудно- Трудно- Горими Трудно- Гори-
горими горими горими горими горими горими ми
30 min 15 min 15 min 15 min 15 min 15 min
V Горими Горими Горими Горими Горими Горими Горими Гори-
ми
282
строежите
Категоризиране на производствата,
в зависимост от пожарната им опасност
Категория
на произ-
Характеристика на Вид на производственото
водството
пожарната опасност предприятие
на пожарна
опасност
1 2 3
А Производства, свързани с по- Цехове, в които се използват метален
лучаване, обработване и съх- натрий или калий, бариев прекис, алу-
раняване на: миниева пудра, бял фосфор, баратни
1) горими газове, с долна и ксантогенераторни цехове и отде-
концентрационна граница на ления за преестерификация и поликон-
възпламеняване 10% обемни дензация при производството на хи-
и по-малко, както и течнос- мични влакна; химични цехове, свързани
ти с пламна температура до с обработка, получаване и съхраняване
28°С включително (бензин, на акрилонитрил; производства, свър-
лигроин, ацетон, толуол, пи- зани с употреба, получаване, съхраня-
ридин, етилов алкохол, дих- ване и регенарация на серовъглерод;
лоретан, диоксан, етилбензол цехове за първична обработка на нефт
и др.), ако посочените газове и газ (демулсия, стабилизация, сероо-
и течности са в количества, чистка и др. подобни); основни цехо-
които могат да образуват ве за по лучаване на синтетичен ка-
взривоопасни смеси в обем, учук; водородни и ацетиленови стан-
по-голям от 5% от свобод- ции; производство на дивинил; химич-
ния обем на помещението. ни цехове за ацетатна коприна; бензи-
2) вещества, запалването или нови екстракции; цехове за хидриране,
взривяването на които може дестилация и газоотделяне при произ-
да последва от въздействие- водството на течни горива; рекупе-
то на вода или кислород от рация и ректификация на органични
въздуха. разтворители с пламна температура
28°С и по-малко; киселинни и алкал-
ни акумулаторни помещения; помпени
станции за течности с пламна тем-
пература, 28°С и по-малко; бояджийс-
ки, щприцови и полировъчни помеще-
ния; складове за бензин и разтворите-
ли; основни цехове за производство на
антипиретици; цех за улавяне и разде-
ляне на коксовия газ при коксохимич-
ното производство и други подобни.
283
1 2 3
Б Производства, свързани с по- Цехове, свързани с производство,
лучаване, обработване, упот- употреба и съхраняване на целулоид,
реба и съхраняване на гори- нафталин, червен фосфор, дифенил,
ми газове с долна концентра- калциев карбид, антрацен; цехове за
ционна граница на възпламе- получаване на въглищен прах, както и
няване над 10% обемни, теч- цехове, в които се отделя производ-
ности с пламна температу- ствен въглищен прах; мелници, сило-
ра над 28°С до 61°С включи- зи и транспортни съоръжения, съоръ-
телно (керосин, газьол, кси- жения към тях за взривоопасни прахо-
лол, хлорбензол, оцетна кисе- ве (брашно, захар, нишесте, преспрахо-
лина, оцетен анхидрид и др.), ве, сапунени прахове, соя, сенни браш-
течности, нагрети при ус- на, фуражни смески, пластмасови пра-
ловията на производството хове и др.), станции за промиване и
над пламната им температу- изпарване на Цистерни и други съдо-
ра, горими прахове или влак- ве за течности с пламна температура
на с долна граница на възпла- над 28°С до 61°С; помпени станции за
меняване 65 g/m3 и по-малка, течности с пламна температура над
ако посочените газове; теч- 28°С до 61°С; отделения за шлифоване
ности или прахове (влакна) на дърво и бакелит; цехове за неутра-
могат да образуват взривоо- лизация с амоняк към амониевоселит-
пасни смеси в обем по-голям реното производство, както и изпари-
от 5% от свободния обем на телните отделения на това производ-
помещението. ство, когато за неутрализация се из-
ползва амоняк; производство и съхра-
няване на сяра и други подобни.
В Помещения, свързани с полу- Дъскорезни, гатерни, дървообработва-
чаване, обработване, употре- щи, столарски, моделиерски и бъчвар-
ба и съхраняване на: ски отделения и цехове; трикотажни
1) горими течности с пламна и шивашки цехове, основни цехове на
температура над 61°С (ани- текстилната, тютюневата и харти-
лин, фосфат, мазут, глице- ената промишленост; цехове за обра-
рин, етиленгликол, формалин, ботка на памук, лен, коноп и дървесни
масла, креозот и др.); влакна; производство и съхранение на
2) горими прахове или влак- ацетатни филмови ленти; работилни-
на с долна граница на възпла- ци за трансформатори, разпределител-
меняване над 65 g/m3 (прах - ни устройства с прекъсвачи и апара-
цинков, целулознолигнинен, аце- тури съдържащи над 60 kg масло в
тилцелулозен, от карбамид- едно съоръжение; сушилни, пресуквач-
формалдехидна смола и др.); ни и сортировъчни цехове при произ-
3) течности с пламна тем-
водството на химични влакна; цехове
пература до 61°С, горими га-
за обработка на готовия синтетичен
зове и прахове в количест-
каучук (отделения за сушене, рязане и
ва, които не могат да об-
разуват взривоопасни смеси опаковане), за обработка на пластма-
в обем превишаващ 5% от си; помпени станции за течности с
свободния обем на помеще- пламна температура над 61°С; цехове
нието; за кристализация, гранулация, изсуша-
4) твърди горими вещества ване, охлаждане и опаковане на амони-
и материали, негорими ма- ева селитра; депа за железопътен под-
териали опаковани в горима вижен състав; гаражи; хангари; депа
опаковка. за електрокари и други подобни.
284
строежите
1 2 3
Г Производства, свързани с по- Леярни и топилни цехове, пещни от-
лучаване, обработване или деления и помещения с контактни пе-
употреба на негорими вещес- щи; електромашинни отделения; поме-
тва и материали в горещо, щения за регенерация на живак; стък-
нажежено или разтопено със- лодувни и др. под., ковачници; депа за
тояние, съпровождани с от- парни машини; цехове за горещо вал-
делянето на лъчиста топли- цуване на метали; помещения за из-
на, искри или пламък. Про- питване на двигатели с вътрешно го-
изводства, в които течнос- рене; цехове за термично обработване
тите, газовете и твърдите на метали; котелни помещения; разп-
материали (прахове) се из- ределителни устройства с прекъсвачи
ползват като гориво или в и апаратури, които съдържат до 60
които технологичният про- kg включително масло в едно съоръ-
цес протича с употребата жение; високоволтови съоръжения; по-
на открит огън. мещения монтажно-заваръчни и дру-
ги подобни.
Д Производства, свързани с по- Механични цехове за студена обработ-
лучаване, обработване, упот- ка на метали (освен магнезиеви спла-
реба и съхраняване на негори- ви), смесване на руда, содово, произ-
ми вещества и материали в водство (освен пещните отделения);
студено състояние, както и продухвателни и компресорни станции
на горими материали с мокри за въздух или други негорими газове;
технологични процеси. цехове за регенерация на киселини; ин-
струментални цехове; студено щампо-
ване и валцуване на метали; добиване
и студена обработка на минерали, ру-
ди, азбест, сол и други негорими ма-
териали; цехове за мокри процеси при
текстилната и хартиената промиш-
леност; цехове за преработка на ме-
со, риба, млечни продукти, плодове и
зеленчуци; помещения за пепел и сгу-
рия, помпени и водоприемни устройс-
тва към електростанциите, хлорат-
ни и въгледвуокисни инсталации, вод-
ни охладителни кули, помпени стан-
ции за негорими течности; отделения
за приготвяне и съхраняване на неор-
ганични добавки към амониевоселитре-
ното производство; отделения за съх-
раняване на негорими киселини и дру-
ги подобни.
285
Допустим брой на етажите и площите
между брандмауерите в строежите
Категория на Задължи- Най-голямата допустима площ между
Допустим телна сте- брандмауерите, m2
производство
брой на пен на по-
по пожарна жароус- едноетажни двуетажни многоетажни
етажите
опасност тойчивост сгради сгради сгради
А 6 І Не се 2000 2000
ограничава
Б 1 II 5200 - -
6 І Не се ограничава
3 II 7800 5200 3500
В Не се ог- І
раничава Не се ограничава
6 II 10 500 7800 5200

3 III 3500 2500 2200
1 IV 2000 - -
1 V 1200 - -
Г Не се ог- І и ІІ
раничава Не се ограничава
Д Не се ог- I и ІІ Не се
раничава ограничава
3 III 5200 3500 3500
2 ІV 3500 2200 -
2 2200 1200 -
Минимални разстояния между сгради и съоръжения, в зависимост

от степента на пожароустойчивостта им
Минимално разстояние между сградите
Степен на пожароустойчивост и съоръженията, m
№ производства
на сградите и съоръженията и производства от катего-
по от категория А рия В, Г и Д при степен на
категория на производство по и Б при степен
ред пожароустойчивост
пожарна опасност на пожароустой-
чивост I и II I и ІІ III IV V
I и II с производство от
1. 6 6 8 10 12
категория А и Б
I и II с производство от
2. 6 4 4 6 8
категория В, Г и Д
III c производства от категория
3. 8 4 6 8 10
В, Г и Д
IV с производства от категория
4. 10 6 8 10 12
В, Г и Д
V с производства от категория
5. 12 8 10 12 14
В, Г и Д
286
Минимални разстояния на технологичните тръбопроводи от сгради и съоръжения, с оглед пожарната
Минимални разстояния, m, от тръбопровода до:
фундаменти подзем-
N по производствени, жилищни,
Тръбопроводи желе- авто- на телефон- стволове ни ка-
ред спомагателни и комунално-
зопътни мобилни ни и електри- на дърве- бели и
обслужващи сгради битови и
линии пътища чески стъл- та провод-
и съоръжения други сгради
бове ници
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1. Надземни тръбопроводи и 5*/1 5 1,5 5 1,5**/ 1,5 1

тръбопроводи в подземни 1.5 пъти
и надземни покрити височината
канали и улеи на стълба
2. Подземни (закрити в 1 4 1,5 2 0,5 1,5 1

земята) тръбопроводи
и засипани със земя или
пясък тръбопроводи в
надземни или подземни
покрити канали и улеи
3. Естакади за 5 5 1,5 10 1,5**/ 1,5 1

тръбопроводи 1.5 пъти
строежите
височината
на стълба
* В числителя е разстоянието до стени с отвори, а в знаменателя - до стени без отвори;

* * В числителя е разстоянието до стълбове, които не са част от въздушни електрически линии.
287
Минимални разстояния на подземните тръбопроводи за природен газ или пропан-бутан до сгради и
288
съоръжения, с оглед пожарната безопасност
Минимални разстояния, m, до:
външни въздушни елек-

фунда- край на най-близ- най- външни кана- стени тропроводни ли-
Вид на фунда- менти платно- ката рел- близка- ство- стени ла на на ка- нии
№ водо-
газопро- менти на теле- то на са на та релса ла на на кана- топло- нали за
ред про-
вода на сгра- фонни авто- железо- на трам- дър- лиза- прово- силно-
води от 1
ди стъл- мобилни пътни вайни вета ционни дни и слабо-
kV над
бове пътища линии линии клонове мрежи токови до 1
до 35
кабели kV
35 kV
kV
1. С наляга- 2 0,5 1,5 3 2 1,5 1 1 2 1 1 5 10
не до
0,005
МРa
2. С наля- 4 0,5 1,5 4 2 1,5 1 1,5 2 1 1 5 10
гане от
0,005 до
0,3 МРа
3. C наля- 7 0,5 2,5 7 3 1,5 1 2 2 1 1 5 10
гане вкл.
от 0,3 до
0,6 МРа
4. C наля- 10 0,5 2,5 10 3 1,5 1 5 4 2 1 5 10
гане от
0,6 до 1,2
МРа
строежите
Минимални разстояния на технологичните тръбопроводи за

природен газ или пропан-бутан до сгради и съоръжения, с оглед
пожарната безопасност
№
Наименование на сградите и съоръженията, до които се Минимално
по
изискват минимални разстояния от надземни газопроводи разстояние, m
ред
1. Производствени сгради и закрити складове с производства от 5
категория А, Б и В - за газопроводи с налягане до 0,6 МРа
2. Също - за газопроводи с налягане от 0,6 до 1,2 МРа 10
3. Производствени сгради с производства от категория Г и Д 2
- за газопроводи с налягане до 0,6 МРа
4. Също - за газопроводи са налягане от 0,6 до 1,2 МРа 5
5. Жилищни и обществени сгради - за газопроводи с налягане 2
до 0,005 МРа
6. Също - за газопроводи с налягане от 0,005 до 0,6 МРа 5
7. По-близката релса на железопътна и трамвайна линия 3
8. Бордюр, външен ръб на канавката или основа на насипа на 1,5
автомобилен път или улица
9. Подземни комуникации (водопроводи, канализации, 1
топлофикационни тръби, електрически кабелни блокове) -
считано от края на фундамент на подпората на газопровода
10. Огради на откритите електрически подстанции 10
11. Вагрянки, леярни и други източници на открит огън 10
12. Въздушни електропроводи 1,5 пъти
височината на
стълбовете на
електропровода
Минимални разстояния на технологичните тръбопроводи за

природен газ или пропан-бутан при подводно полагане до мостове
Минимално разстояние от
№ моста до газопровода, m
по Характеристика на прехода и моста
ред срещу
по течението
течението
1. Плавателни замръзващи реки или канали до 300 50
мостове от всякакъв тип
2. Плавателни незамръзващи реки или канали до 50 50
мостове от всякакъв тип
3. Неплавателни замръзващи реки или канали до 300 50
мостове с повече от един отвор (свод)
4. Също - до мостове с един отвор (свод) 20 20
5. Неплавателни, незамръзващи реки и канали и 20 20
други до мостове от всякакъв тип
289
Минимални разстояния от работните места
до изходите на помещенията
Категория на Максимално разстояние до най-близкия
Степен на
производство изход, m, за:
пожароустойчивост
по пожарна
на сградата едноетажни сгради многоетажни сгради
А І и ІІ 50 40
Б І и ІІ 100 75
В І и ІІ 100 75
В ІІІ 80 60
В ІV 50 30
В V 50 -
Минимални разстояния от вратите на работните помещения до

най-близките евакуационни изходи
Максимално разстояние до изхода, m
Степен на пожароустой-
чивост на сградата за помещения, разположени между за помещения с изходи
стълбища или изходи навън в задънен коридор
І и ІІ Не се ограничава Не се ограничава
ІІІ 100 80
ІV 80 40
V 60 30
Максимални разстояния от вратите на помещенията до най-

близкия изход или стълбище за обществени и жилищни сгради
Максимално разстояние изхода, m
от помещения и жилища, от помещения и жилища с изходи
Степен на
разположени между стълбища или в задънени коридори (коридори с
пожароустой-
външни изходи един изход)
чивост на
сградата детски, учебни жилищни и други детски, учебни жилищни и други
и здравни обществени и здравни обществени
заведения сгради заведения сгради
І и ІІ 30 40 20 25
ІІІ 20 30 15 20
ІV - 25 - 15
V - 20 - 10
Минимални разстояния от сгради и съоръжения до най-близкия

железопътен коловоз
Степен на Минимално разстояние, m, до сгради с производства от
пожароустойчивост категории
на сградата АиБ В ГиД
І и ІІ 15 8 не се ограничава
ІІІ - 10 6
ІV - 10 7
V - 15 10
290
Минимални разстояния от открити технологични инсталации до съседни сгради и съоръжения
Минимално разстояние
№ по Сгради и съоръжения, до които се определят от най-близкото съоръ-
Забележка
ред разстоянията жение на технологич-
ната инсталация, m
1 2 3 4
1. Открити и закрити технологични инсталации 25 Площта на един квартал не може да превишава 16 ha,
в района на същия квартал, независимо от a една от страните му - 300 m
мощността им
2. Открити и закрити технологични инсталации, 40 -
ползващи открит огън
3. Открити и закрити технологични инсталации 50 Допуска се в ивицата от 50 m разполагане на пътища,
и други подобни обекти в района на съседен инженерни мрежи, естакади и други подобни
квартал
4. Междинни надземни резервоари за лесноза- 30 Разстоянието се намалява с
палими и горими течности - 50 % - при подземни междинни резервоари;
- 30 % - при междинни резервоари за продукти с
пламна температура над 120°С;
- 15 % при междинни резервоари за продукти с пламна
температура над 61°С
5. Междинни резервоари за втечнени газове 40 Разстоянието от инсталации, ползващи открит огън
(тръбни пещи и други подобни), е най-малко 100 m
6. Резервоари с втечнени газове Съгласно раздели XI, XII, XIII, XIV и XV на глава
десета от Наредба № 2 за ПСТН
7. Резервоари с леснозапалими и горими Съгласно раздели III, IV, V, VI, VII, VIII и IX на глава
течности десета от Наредба № 2 за ПСТН
строежите
8. Складове за сяра (навесен тип) до: 10 -

- 1000 t 15 -
- 4000 t 25 -
- 10000 t
9. Аварийни резервоари за: 40 При аварийни подземни резервоари разстоянието се

- горими газове и леснозапалими течности 30 намалява с 50 %
291
- горими течности
1 2 3 4
292
10. Устройства за изгаряне на газ (факел) 60 Измерва се от вертикалната тръба
11. Котелни инсталации, обслужващи производс- 40 При закрити котелни инсталации разстоянието се
твени обекти намалява с 50 %
12. Инсталации за централно събиране на 25 Изискването не е в сила за кондензни станции в
кондензата границите на технологичната инсталация
13. Кислородни станции и складове за кислород- 50 -
ни бутилки
14. Газоснабдителни станции за втечнени горими Съгласно раздел XII на глава десета от Наредба №
газове 2 за ПСТН
15. Спомагателни сгради и съоръжения с не по- 30 -
малко от II степен на пожароустойчивост
(контролни и складови лаборатории, ремонт-
ни работилници, цехови кантори, цехови ма-
териални складове, битови помещения)
16 Оградата на предприятието 20 -
17. Административно-стопански сгради на 80 Допуска се при технологични инсталации от категория
предприятието (управление, централна В разстоянието да се намали с 50 %
лаборатория, бази за техническо развитие,
газоспасителна станция, гараж, здравпункт,
телефонна станция и други подобни)
18. Сгради на противопожарни служби и депа 50 -
19. Сгради и съоръжения на съседни 200 Допуска се:
предприятия - за технологично свързани предприятия разстоянието
да се намали до 100 m;
- в ивица от 200 m проектиране на открити
складове за негорими материали, зеленчукови градини и
широколистни насаждения
20. Жилищни и обществени сгради 300 За инсталации с производства от категория В, Г и Д
разстоянието може да се намали до 200 m
строежите
Минимални разстояния на открити складове до съседни сгради и

съоръжения
Минимални разстояния, m, до
№ сгради или съоръжения от степен на
по Вид на складираните материали пожароустойчивост
ред
І и ІІ ІІІ ІV и V
1. Каменни въглища и дървени трупи не се нормира не се нормира 2
2. Дървен фасониран (бичен) материал (дъски, 2 6 8
греди, талпи), дърва за горене и други
3. Лесногорими материали - хартия, текстил, 8 10 15
пластмаса, каучук, талаш, стърготини,
изрезки, дървен и пластмасов амбалаж и др.
4. Открити площадки за груб фураж - сено, 20 30 40
слама, царевичак
Минимални разстояния от резервоарите, колонпомпите и наливните

шахти на бензиностанциите до сгради и съоръжения
№ по Минимално
Наименование на сградите и съоръженията
ред разстояние, m
1. Сгради от І и ІІ степен на пожароустойчивост 8
2. Сгради от ІІІ, ІV и V степен на пожароустойчивост и 15
открити площадки за паркиране на автомобили
3. Открити складове за дървен материал, горски местности и 20
посевни участъци
4. Железопътни линии 15
5. Трамвайни и тролейбусни линии 10
6. Хангари на аерогари 20
7. Подземни съоръжения, тръбопроводи и кабели 2
Допустимост на етажите и застроената площ на жилищните

и обществените сгради, в зависимост от степента им на
пожароустойчивост
Степен на Допустим максимален Допустима застроена площ
пожароустойчивост брой на етажите между брандмауерите, m2, до:
І не се ограничава 2200
І 9 4000
ІІ 9 3000
ІІІ 3 1800
ІV 1 1400
ІV 2 1000
V 1 1000
V 2 800
293
Степен на пожароустойчивост и допустима етажност на сградите
по предназначение
№ Минимална степен на Максимално
по Наименование на сградата пожароустойчивост на допустима
ред сградата етажност
1. Детски заведения:
а) до 50 места включително; ІІІ 2
б) повече от 50 места. І или ІІ 3
2. Учебни заведения:
а) до 2 учебни стаи; ІV или V до 200 m2 1
б) до 8 учебни стаи; ІІІ 2
в) повече от 8 учебни стаи. І не се ограничава
ІІ 9
3. Здравни сгради (болници,
санаториуми, профилакториуми,
родилни, старчески домове и
други):
а) до 50 легла; ІІІ 2
б) повече от 50 легла. І и ІІ 9
4. Поликлиники и амбулатории І или ІІ 9
ІІІ 2
ІV или V до 400 m2 1
5. Сгради за почивни лагери, школи І не се ограничава
и почивни станции ІІ 9
ІІІ 2
ІV или V 1
6. Магазини, ресторанти, супер- І не се ограничава
маркети, сгради за битово об- ІІ 9
служване и др. подобни ІІІ 2
ІV или V до 100 m2 1
7. Сградите по т. 6 от незащитени - 1 етаж
строителни конструкции 200 m2
8. Сградите по т. 6 от защитени -
строителни конструкции с 1 етаж
граница на пожароустойчивост 200 m2
допълнително най-малко 15 min
9. Читалища, културни домове и
клубове: ІV или V, включително
а) до 200 m2 от пожаронезащитени
стоманени конструкции 1
б) със зали до 350 места ІІІ 2

в) със зали над 350 места І не се ограничава
ІІ 9
10. Сгради за общежития от ІV и V - 1
степен на пожароустойчивост
294
Защита на стоманобетона
от корозия
ЗАЩИТА НА
СТОМАНОБЕТОНА ОТ
КОРОЗИЯ
Действащите към началото на 2006 година норми и правила за защита на
строителните конструкции от корозия са утвърдени през 1980 година. Те
се отнасят и за стоманобетона. През изминалите 25 години са сменени
концепциите за защита и по-голямата част от препоръчваните в нормите
материали, отменени и/или заменени са и по-голямата част от стандартите
(БДС) въз основа на чиито изисквания са съставени нормите и правилата
за защита от корозия.
Проектантите на стоманобетон, който ще бъде подложен на агресивни
въздействия сега (2006) проектират защитата на своя отговорност и по
своя концепция, като се съобразяват с действащите БДС и въведените
като БДС – EN.
В годишното допълнение на Строителен наръчник в таблици ще бъдат
специално обособени и поместени актуализираните изисквания по EN. При
реконструкции и санирания на съществуващи конструкции на проектанти
и строители се налага да се съобразят с изпълнения на антикорозионните
защити по нормите от 1980 г. На следващите страници поместваме
детайлите, по които беше и е все още задължително да се проектират и
изпълняват тези антикорозионни защити.
295
СХЕМИ НА АНТИКОРОЗИОННА ЗАЩИТА НА
СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ
Характеристика на агресивната среда

Ниво на почвените води - до стъпката на фундамента
Степен на агресивност - слаба
Конструктивни елементи - Схема 1
Стоманобетонен монолитен
фундамент
1. Фундамент
2. Замазка от циментно-пясъчен р-р с
дебелина 20 mm
3. Мазана хидроизолация
4. Пласт от киселиноустойчив чакъл,
пропит с битум с дебелина 40 mm
5. Трамбована баластра НИВО НА
ПОЧВ. ВОДИ

Ниво на почвените води - по-високо от стъпката на фундамента
Степен на агресивност - средна
фундамент
дебелина 20 mm НИВО НА
3. Листова хидроизолация ПОЧВ. ВОДИ
4. Защитна стена от тухли на
цименто-пясъчен р-р (дебелина 1/4
тухла)
6. Трамбована баластра
296
от корозия

Степен на агресивност - силна
фундамент
дебелина 20 mm НИВО НА
3. Листова хидроизолация ПОЧВ. ВОДИ
битумен кит (дебелина 1/2 тухла)
5. Асфалтова замазка с дебелина 20
mm
пропит с битум с дебелина > 50 mm

Стоманобетонен сглобяем фундамент
1. Фундамент от бетонни блокове
със замазване на фугите с цименто-
пясъчен р-р
5. Трамбована баластра НИВО НА
ПОЧВ. ВОДИ
297
Ниво на почвените води - на нивото на стъпката на фундамента
Стоманобетонен сглобяем фундамент
1. Фундамент от бетонни блокове
със замазване на фугите с цименто-
пясъчен р-р
3. Листова хидроизолация НИВО НА
4. Мазана хидроизолация ПОЧВ. ВОДИ
mm

Стени на мазе
1. Бетонна или стоманобетонна стена
на мазе
пропит с битум с дебелина 40 mm НИВО НА
5. Трамбована баластра ПОЧВ. ВОДИ
298
от корозия

Едностранен воден напор с градиент ≤ 10
Стени на мазе
1. Бетонна или стоманобетонна стена
на мазе НИВО НА
2. Замазка от циментно-пясъчен р-р с ПОЧВ. ВОДИ
3. Листова хидроизолация
mm

Почви - слабо филтриращи
Кф ≤ 0,1 m/d
Пилотни фундаменти
1. Стоманобетонни пилоти
2. Рандбалка или скара
3. Пропиване на повърхността на
пилотите с битумен разтвор
4. Пропиване на краищата на
пилотите с епоксиден р-р до височина
1000 mm НИВО НА
ПОЧВ.
5. Пласт от киселиноустойчив чакъл, ВОДИ
Забележка: Пилоти от бетон с повишена

плътност с В/Ц ≤ 0,55 не се защитават
299
Агресивни течности
Фундаменти под апарати без
динамични натоварвания
1. Бетонна или стоманобетонна основа
2. Стоманобетонен фундамент
4. Изравняващ пласт от
дребнозърнест бетон
5. Листова изолация
6. Облицовка от киселиноустойчиви
тухли
7. Химически устойчив р-р или кит
8. Стоманен болт
9. Епоксиден кит
10. Шпакловка от епоксиден кит

Фундаменти под апарати без
динамични натоварвания
1. Бетонна или стоманобетонна основа
2. Стоманобетонен фундамент
5. Уплътнение от химически устойчив
еластичен кит
тухли
300
от корозия

Фундаменти под апарати с динамични
натоварвания
1. Бетонна основа на пода
2. Бетонен фундамент
тухли
10. Уплътнение от химически
устойчив еластичен кит
11. Трамб. Баластра

Агресивни газове - отсъстват
Относителна влажност - по-голяма от 75%
Съединяване на прозоречен отвор с
покривното покритие
1. Сглобяеми стоманобетонни
елементи
2. Стоманена прозоречна рамка
3. Дребнозърнест бетон
4. Пароизолация
5. Топлоизолация
6. Корнизен елемент от лек бетон
7. Покривна хидроизолация
8. Лаково покритие от група I
9. Лаково покритие от група II
10. Защита на стоманените връзки
на панелите - поцинковане и лаково
покритие
301
Агресивни газове от група А (вж. БДС 9075)
Относителна влажност - по-малка от 75%
Съединяване на прозоречен отвор с
покривното покритие
елементи
6. Корнизен елемент от лек бетон
9. Защита на прозоречна рамка -
лаково покритие от група III
покритие

Агресивни газове - отсъстват
Съединяване на покривното покритие
с конструкцията на горното
осветление
елементи
5. Пълнеж от лек бетон
9. Лаково покритие от група II
покритие
302
от корозия

Агресивни газове от група Б (вж. БДС 9075)
с конструкцията на горното
осветление
елементи
6. Пълнеж от лек бетон
8. Лаково покритие от група IV
9. Защита на прозоречните рамки -
лаково покритие от група IV
покритие

Относителна влажност - 61 - 75%
с вътрешна водосточна тръба
елементи
2. Водосточна тръба
6. Водобран от поцинкована ламарина
9. Защита на стоманената водосточна
тръба - лаково покритие от група III
10. Защита на стоманените връзки на
панелите - поцинковане
303
с тръбопровод
1. Стоманобетонно покритие
2. Стоманена тръба
6. Минерална вата или дунапрен
7. Водобран от поцинкована ламарина
9. Лаково покритие от група III
10. Защита на стоманената тръба -
лаково покритие от група III

Агресивни течности и газове
Деформационна фуга на междуетажна
стоманобетонна плоча
1. Стоманобетоннa плоча
3. Замазка от цименто-пясъчен
разтвор с дебелина 20 mm
4. Азбестово въже, пропито с битум
5. Химически устойчив еластичен кит
7. Химически устойчив кит
8. Настилка от плочи
9. Фолио от полимерен материал
304
от корозия

6. Настилка от епоксиден пластбетон

8. Настилка от плочи
305
7. Химически устойчив р-р
8. Опорни елементи
9. Настилка от киселиноустойчиви
тухли
10. Пластмасова тръбичка

Облицовка на стени до височина
по-голяма от 3 м
1. Стоманобетоннa стена
4. Химически устойчив разтвор или
кит
тухли
6. Химически устойчив кит
306
от корозия

Преминаване на тръбопровод през
стена
1. Стоманобетоннa стена
2. Тръба
3. Стоманена неподвижна скоба
4. Стоманен пръстен
5. Стоманени фланци
6. Придвижваща се стоманена скоба
тухли

Съединяване на стена с врата
1. Тухлена стена
разтвор
5. Облицовка от керамични плочи
6. Еластично химически устойчиво
уплътнение
7. Рамка на вратата
8. Врата
307
Умерени механични натоварвания
Химически устойчив под съединяване
със стена
1. Бетонна основа.
2. Стена.
3. Еластичен кит.
4. Изравняващ пласт от дребнозър-
нест бетон.
5. Замазка от цименто-пясъчен р-р с
дебелина 20 mm.
6. Листова изолация.
7. Химически устойчив кит.
8. Настилка от плочи.

Значителни механични натоварвания
със стена
2. Стена.
7. Химически устойчив р-р.
тухли.
308
от корозия

със стена
2. Стена.
6. Настилка от епоксиден пластбе-
тон.
7. Уплътняващо епоксидно покритие.
8. Епоксиден кит.
9. Облицовка от плочи.

Технологичен отвор в междуетажна
плоча
1. Стоманобетонна плоча
5. Химически устойчив разтвор
тухли.
309
Технологичен отвор в междуетажна
плоча
2. Изравняващ пласт от дребнозърнест
бетон.
4. Настилка от епоксиден пластбетон.
8. Шпакловка от епоксиден кит.

Съединяване на химически устойчив
под с тръбопровод
4. Шпакловка от химически устойчив
кит.
5. Тръба.
8. Настилка от плочи.
310
от корозия

под с отвор на врата
5. Химически устойчив р-р или кит.
тухли.
7. Врата.

под с сифон
1. Стоманобетонна плоча.
нест
бетон.
3. Замазка от цименто-пясъчен р-р
с дебелина 20 mm.
5. Сифон.
тухли.
311
Конструктивни елементи - Съединяване на химически устойчив под със сифон
2. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон. Схема 33
5. Сифон.
6. Настилка от епоксиден пластбетон.

Конструктивни елементи - Канал за отвеждане на течности
1. Бетонен канал
2. Бетонна настилка. Схема 34
3. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.
4. Замазка от цименто-пясъчен р-р с дебели-
на 20 mm.
7. Настилка и облицовка от киселиноустойчи-
ви тухли.

Конструктивни елементи - Канал за отвеждане на течности
1. Бетонен канал
2. Бетонна настилка. Схема 35
3. Изравняващ пласт от дребнозърнест бетон.
4. Замазка от цименто-пясъчен р-р с дебели-
на 20 mm.
8. Настилка от епоксиден пластобетон.
312
Защита от шум
ЗАЩИТА ОТ ШУМ
В съответствие с чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, строежите трябва да бъдат
проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с изискванията на
нормативните актове и техническите спецификации за:
“...
....
...”
Действащите нормативни актове и технически спецификации за защита от
шум към началото на 2006 г. са:
• Наредба № 4/1999 г. за защита от шум на територията на населените
места;
• Норми за проектиране на защита от шум;
• Хигиенни норми 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни
и обществени сгради и жилищни райони;
• Правила за приемане на звукоизолационните работи в сградите;
• БДС EN ISO 140:2002 - Акустика. Измерване на звукоизолацията в
сгради и на строителни елементи. Части 1 - 12;
• БДС EN ISO 717:2003 - Акустика. Оценка на звукоизолацията в сгради и
на строителни елементи;
• БДС 8995-86 - Защита от шум в строителството. Звукоизолация на
ограждащите и разпределящите конструкции. Метод за измерване и
оценка;
• БДС 14942-79 - Защита от шума от водопроводни и канализационни
инсталации в жилищни и обществени сгради. Методи за изпитване;
• БДС 14939-79 - Защита от шума от водопроводни и канализационни
инсталации в жилищни и обществени сгради. Технически изисквания;
• БДС EN 12354:2003 - Строителна акустика. Оценка на акустичните
характеристики на сгради чрез характеристиките на елементите.
Части 1 - 6;
• БДС 14964-80 - Шум. Звукоизолация на прозорци. Метод за изпитване.
Към всеки инвестиционен проект проектантът е длъжен да комплектова
подробна техническа спецификация за постигане на показатели за защита
от шум.
313
Звукоизолационна способност на стени, изпълнявани у нас, определена
чрез лабораторни измервания
Повър- Индекс на
№ по Дебелина хнинна изолация от
Описание на стената
ред в mm плътност въздушен
в kg/m2 шум Rw в dB
1 2 3 4 5
1. Стена от стоманобетон 40 100 39
50 125 42
80 200 45
100 250 47
120 300 49
140 350 51
160 400 53
2. Стена от плътни тухли, измазана 250 500 54
двустранно 120 270 48
3. Стена от решетъчни тухли, измазана 250 400 53
4. Стена от керамзитобетон, измазана 180 350 52
5. Стена от перлитобетон, измазана 160 180 46
6. Стена от гипсови плочи с обемно
тегло:
- 900 kg/m3 80 70 38 - 40
- 1130 kg/m3 80 90 40
- 1400 kg/m3 80 110 42
7. Стена от стъклени блокчета
240/240/810 mm 80 75 34
8. Стена от гипсовлакнести плочи (ГВП);
носещи профили – 75/50/7,5; плочи от
минерална вата с дебелина 40 mm
8.1 С еднослойна обшивка от ГВП:
8.1.1 2 х 12,5 mm 100 - 49
8.1.2 2 х 15 mm 105 - 53
8.2 С двуслойна обшивка от ГВП:
8.2.1 2 х 12,5 + 2 х 12,5 mm 125 - 55
8.2.2 2 х 15 + 2 х 15 mm 135 -
9. Стени от газобетон клас Д500
9.1 Единични стени
9.1.1 Зидария от газобетон 100
50 35
гипсова мазилка 5
61 37
84 39
314
1 2 3 4 5
9.1.4 Циментно-варо-гипсова мазилка 15
зидария от газобетон 200 120 42
9.1.5 Циментно-варо-гипсова мазилка 15
9.2 Двойни стени
въздушна междина 40
118 50
зидария от газобетон 125
въздушна междина 40
163 52
9.2.3 Циментно-варо-пясъчна мазилка 15
минерална вата 50 150 55
10. Стени от газобетон клас Д600
10.1 Единични стени
101 41
10.2 Двойни стени
въздушна междина 40 223 56
315
Индекси на изолация от въздушен шум на преградни строителни
елементи в сгради с масивна конструкция, в зависимост от
повърхнинната им плътност
Индекс на изолация от въздушен шум
№ по ред Повърхнинна плътност в kg/m2
Rw в dB
1 2 3
1 85 34
2 90 35
3 95 36
4 105 37
5 115 38
6 125 39
7 135 40
8 150 41
9 160 42
10 175 43
11 190 44
12 210 45
13 230 46
14 250 47
15 270 48
16 295 49
17 320 50
18 350 51
19 380 52
20 410 53
21 450 54
22 490 55
23 530 56
24 580 57
25 630 58
26 680 59
27 740 60
28 810 61
29 880 62
30 960 63
31 1040 64
Повърхнинна плътност на мазилки

Повърхнинна плътност в kg/m2 на:
№ по Дебелина на
варо-гипсова мазилка, варова мазилка,
ред мазилката в mm
гипсова мазилка варо-циментна мазилка
1 10 10 18
2 15 15 25
3 20 - 30
316
Индекси на звукоизолация на съчетани стени (стени с прозорци)

Индекс на изолация Индекс на изолация за стена/прозорец, в ...dB/...dB, при
Rw в dB на следните % на остъкляване
съчетаната стена 10 % 20 % 30 % 40 % 50 % 60 %
30 30/25 30/25 35/25 35/25 50/25 30/30
35 35/30 35/30 35/32 40/30 40/32 45/32
40/25 40/30 50/30
40 40/32 40/35 45/35 45/35 40/37 40/37
45/30 60/35
45 45/37 45/40 50/40 50/42 50/42 60/42
50/35 50/37 60/40
50 55/40 55/42 55/45 55/45 60/45 -
Индекси на звукоизолация на прозорци Rw1 в dB, определени чрез

лабораторни измервания
с уплътни-
Дебелина
Въздушна без тел на фуги-
Конструкция на
междина уплътнител те – два ре- Херметизирани
на прозореца стъклата
в mm на фугите да метални
в mm
ленти
Слепен 3 и 3 31 21 29 36
прозорец 3 и 6 28 22 29 36
4 и 6 27 22 31 39
Двукатен 3 и 3 100 32 38 44
прозорец 4 и 6 100 35 42 45
Нормативни стойности в dB на индексите за звукоизолация от

въздушен шум на стени, подове и врати и за изолация от ударен шум
на подове в сгради и помещения
Индекс за
звукоизолация от:
№ Видове сгради и помещения и наименование и
по местоположение на ограждащите елементи в въздушен ударен
ред сградата шум шум
R′w в dB L′nw в dB
> или = < или =
1 2 3 4
Жилищни сгради
1. Подове 54 53
1.1. Подове на използваеми тавански помещения и тераси
с разположени под тях жилища 53 53
1.2. Подове на жилища с разположени под тях проходи,
гаражи и др. п. 55 53
1.3. Подове на жилища с разположени под тях сутерени,
коридори, стълбища 52 53
1.4. Подове на бани и тоалетни със и без подова
канализация 54 53
317
1 2 3 4
2. Стълбища и стълбищни площадки - 58
3. Преградни стени в жилища 40 -
4. Стени между жилища и стълбища, стени между
жилища и помещения за обслужващи дейности и 53 -
стени между жилищни и санитарни помещения
5. Стени между жилища и общи коридори и общи
преддверия 52 -
6. Стени на проходи, гаражи и други спомагателни и
обслужващи помещения 55 -
7. Врати, които водят от общи коридори, преддверия
или стълбищни площадки в коридори и антрета в 27 -
жилища или работни помещения
8. Врати, които водят от общи коридори, преддверия
и стълбищни площадки непосредствено в жилищни 37 -
помещения
Еднофамилни къщи и къщи при свързано застрояване
9. Подове - 48
11. Преградни стени между сгради 57 -
Общежития, хотели, мотели и заведения за социални грижи
12. Подове 54 53
12.1. Подове и тавани на басейни, игрални и други подобни
общи помещения, граничещи със спални помещения
Подове на коридори 55 46
12.2. Подове на бани и тоалетни със и без подова - 53
12.3. канализация 54 53
14. Стени между спални помещения и между коридори и
спални помещения 47 -
15. Врати между коридори и спални помещения 32 -
Болнични, амбулаторно-поликлинични заведения и детски ясли
16. Подове 54 53
16.1. Подове и тавани на басейни, помещения за лечебна
физкултура или други подобни помещения за защита
на прилежащи болнични стаи
Подове на коридори 55 46
16.2. Подове на бани и тоалетни със и без подова - 53
16.3. канализация 54 53
18. Стени между: 47 -
- болнични стаи;
- коридори и болнични стаи;
- кабинети;
- коридори и кабинети;
- болнични стаи и обслужващи помещения
318
1 2 3 4
- операционни и манипулационни;
- коридори и операционни, съответно
манипулационни
- помещения на интензивно отделение;
- коридори и помещения на интензивно
отделение
21. Врати между: 32 -
- коридори и болнични стаи;
- операционни и манипулационни;
- коридори и операционни, съответно
манипулационни
22. Врати между: 37 -
- кабинети;
- коридори и кабинети
Учебни заведения и детски заведения
23. Подове между учебни стаи (кабинети) 55 53
23.1. Подове на коридори - 53
23.2. Подове между учебни стаи (кабинети) и „особено
шумни” помещения (спортни зали, музикални кабинети,
технически работилници и кабинети и др. п.) 55 46
24. Стени между учебни стаи (кабинети) и между учебни
47 -
стаи (кабинети) и коридори
25. Стени между учебни стаи (кабинети) и стълбища 52 -
26. Стени между учебни стаи (кабинети) и „особено
шумни” помещения (спортни зали, музикални 55 -
кабинети, технически работилници и кабинети и др.)
27. Врати между учебни стаи или други подобни
32 -
помещения и коридори
Административни сгради, обслужващи сгради към промишлени предприятия,
сгради на проектантски организации, бюра и офиси
28. Подове между кабинети на ръководния персонал,
заседателни зали и други помещения
28.1. Подове между:
- работни помещения; 47 63
- работни помещения и коридори, фоайета, 47 68
санитарни и технически помещения
29. Стени между кабинети на ръководния персонал,
47 -
заседателни зали и други помещения
30. Стени между работни помещения 37 -
31. Стени между работни помещения и коридори,
42 -
фоайета, санитарни и технически помещения
32. Врати между:
- кабинети на ръководния персонал, заседателни
зали и други помещения; 32 -
- работни помещения и съседни такива,
коридори, фоайета и технически помещения 27 -
319
Нормативни стойности в dB на индексите за звукоизолация
на строителни елементи между „особено шумни” помещения с
еквивалентно ниво над 75 dB(А) и помещения с нормирано ниво на шум
Индекс за
звукоизолация от:
№
Строителен въздушен ударен
по Вид на помещенията
елемент шум шум
ред
Rw в dB Lnw в dB
> или = < или =
1 2 3 4 5
1. Помещения с „особено шумни” инженерно- тавани
технически съоръжения или техни части, стени 57 -
помещения на работилници и магазини с
LАекв = 75 до 80 dB(А)
2. Помещения с „особено шумни” инженерно- подове - 43
технически съоръжения или техни части,
помещения на работилници и магазини с тавани
LАекв = 81 до 85 dB(А) стени 62 -
3. Кухненски помещения на хотели, болници, подове - 43
санаториуми, закусвални и други подобни тавани
стени 57 -
4. Ресторанти с LАекв ≤ 85 dB(А) подове - 43
тавани
стени 62 -
5. Ресторанти и дискотеки с LАекв = 85 до подове - 33
95 dB(А) тавани
(с електроакустична апаратура) стени 72 -
6. Помещения на кегелбани и фитнес- подове - 28
центрове и други подобни тавани
стени 67 -
подове:
- игрално
отделение - 33
- кегел
писта - 13
320
Нормативни стойности в dB на индексите за звукоизолация на

външни ограждащи конструкции в зависимост от нивата на
външния шум и вида на помещенията
№ R′w при ниво на външен шум, LАекв в dB
по Вид на помещенията
ред до 55 56 до 60 61 до 65 66 до 70 71 до 75 76 до 80 над 80
1. Стаи (кабинети, болнични
стаи, операционни, 35 35 40 45 50 - -1)
манипулационни и др. п.)
в болнични заведения и
амбулаторно-поликлинични
заведения.
2. Жилищни помещения в
жилища, хотели, мотели 30 30 35 40 45 50 -1)
и заведения за социални
грижи, учебни помещения
(учебни стаи и кабинети)
в учебни заведения, стаи
за обитаване (занимални и
спални) в детски заведения,
заседателни зали, читални,
зали с общо многоцелево
предназначение и др. п.
3. Стаи (работни помещения
с машини за електронна - 30 30 35 40 45 50
обработка, машинописни
бюра, диспечерски работни
помещения, кабинети
на ръководния персонал,
помещения, предназначени
за научно-изследователска,
проектантска и умствена
дейност и др. подобни) в
административни сгради,
обслужващи сгради към
промишлени предприятия,
сгради на проектантски
организации, бюра и
офиси.
321
н а е ш !
е да з
Ва ж н о
www.sek-bg.com
Реализация на строежите
РЕАЛИЗАЦИЯ НА
СТРОЕЖИТЕ
ИНВЕСТИЦИИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО
Извършването на строителство (ново или ремонт) е влагане на финансови

ресурси (капитал) с различни цели, главната от които е осигуряване на
бъдещи печалби (изгоди). Строителство се извършва и само със социална
насоченост, но това става след прецизни разчети за бъдещата полза на
обществото или на частния инвеститор, което погледнато в по-широк
смисъл, е също търсене на печалба.
Всеки инвеститор, възложител на строителни проекти, когато възнамерява
да вложи инвестиции в определен строеж, е необходимо да проучи и
анализира възможно най-голямо количество техническа, търговска, финансова
и друга информация, за да бъде в състояние да реши дали да направи
капиталовложенията и ако се убеди, че трябва, да определи естеството
и обема на работите. Тази препоръка не е новост за никого, но по
различни причини често не се спазва, особено когато се харчат обществени
средства.
Опитът показва, че който не е направил правилно разчетите си, в най-
добрия случай не може да спечели, а съхраняването на пари, от които не
се печели, е равносилно на загуба.
Изводът е, че преди да се започне каквото и да е строително начинание,
инвеститорът трябва да е напълно наясно доколко това начинание е
целесъобразно, особено за срока на откупуване на строежа.
Преди да започнем строителство, трябва да изпълним много на брой
процедури, но най-важното е анализът на събраната или закупената
техническа, търговска, финансова, социална информация.
Какво точно трябва да се проучи, как да се анализира проучването и
как да се определи ефикасността на капиталовложението е обяснено в
ръководствата за съставяне на бизнеспланове, но главното е систематиката
на фактите, проблемите и изводите, за да се получи правилният отговор.
323
ЗАКОННО ЗАПОЧВАНЕ НА
СТРОЕЖИТЕ
Законно е строителството, при изпълнението на което се спазват всички

нормативни изисквания. Трудно е за инвеститора да знае и следи за
спазване на нормативните изисквания, но законотворците и практиката са
подредили уредбата така, че ако се следва регламентирания път, то той,
инвеститорът да не попадне в нарушение. Така е по принцип и така би
трябвало да бъде.
Нарушението, пренебрегването или заобикалянето на което и да е
нормативно изискване, винаги води до усложнения и необходимост от нови
нарушения.
Никой инвеститор или друг участник в строителния процес не е
заинтересован да нарушава правилата и системата, макар и сложна, е добре
подредена за тези, които имат намерение и нагласа да я спазват.
За законно започване на строежа има правила, отразени в схемата на
следващата страница. При описаната последователност има няколко
контролни пункта, за които трябва да се следи. Те са:
• Комплексният доклад на консултанта по чл. 142 от ЗУТ
Този доклад не трябва да се подписва, докато проектантът не отстрани
всички бележки на надзора. Добре е в случая да не се разчита на връзки с
главния архитект. Не съветваме никого да наема “гъвкав консултант”, който
ще се примири с проектни пропуски. За всяка отстъпка от принципите и
особено от инженерните правила, после се плаща скъпо. Подробности по
комплексния доклад има в книгата на СЕК “Организация, отчетност и
приемане на строежите”;
• Одобряване на проекта
Общинската техническа служба, съответно областната администрация, не
одобрява проекта, ако не е напълно комплектован и съгласуван. Така би
трябвало да бъде, но комплектоването е разтегливо понятие, а синхрона
между отделните части на проекта може да проследи само опитен експерт.
Това е туткава операция и я няма в ценоразписите. Подробности за
одобряване на проектите има в книгата на СЕК “Организация, отчетност
и приемане на строежите”;
• Строителното разрешение
Законен е строежът, който е започнат при наличие на строително
разрешение, а издаващият строително разрешение има грижата за
останалото.
Общинската техническа служба, съответно областната администрация,
не издава разрешение, ако не са представени необходимите за тази цел
документи. Списък на тези документи и описание на процедурата има в
книгата на СЕК “Организация, отчетност и приемане на строежите”.
324
Идея на инвеститора
Проучване
самостоятелно или
чрез възлагане Проектиране
три или четири фази задание за проектиране
договор с проектант
разни разрешения
Договор с консултант собствена експертиза
Оценителен доклад
Договори и
ППЗ ХЕИ ВиК Енерго ОС Техн. надзор МВР Други
разрешения
Одобряване на проекта в
общ. техническа служба
задачи на инвеститора
задачи на проектанта
задачи на надзорника
Строително разрешение Заповедни книги

Документация
Откриване на
строителна площадка
Заверка в ДНСК
Строителна линия и
съгласуване на чертежа
с терена
Редовно започване на работа след инструктаж на работниците и

вписване разрешение от НСН в заповедната книга, че е проверил,
каквото трябва и разрешава започване на обекта, при спазване на
РПОИС и нормативите за строителство и безопасност
325
УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА
Участниците в процеса на строителството са дефинирани в Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
В съответствие с чл. 169, алинея първа от ЗУТ, участниците са:
• Възложител, наричан още и инвеститор;
• Строител, наричан още изпълнител на строителството;
• Проектант, който упражнява и авторски надзор за изпълнение
на проекта;
• Консултант, наричан по-често строителен надзор;
• Технически контрол за част конструктивна;
• Технически ръководител;
• Доставчик на машини, съоръжения и технологично оборудване.
Възложителят често се именова и като инвеститор или клиент, или

собственик.
По дефиницията на чл. 160 от ЗУТ той е собственикът на имота или
лице, на което е учредено по някакъв начин право на строеж върху чужд
имот. Добавяме, че за останалите участници, наричаният по Закона и
по Договора Възложител е инвеститор и те така го наричат, въпреки
нормативните преименования. Останалите участници в практическата си
дейност и взаимоотношения знаят кой осигурява, дава парите и възлага. За
тях той е инвеститор.
Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо
за започване на строителството.
Така записаното “всичко необходимо” може да се използва по много и
различни начини, особено когато се стигне до отговорности.
Строителят по-често се нарича Изпълнител. До 2001 година беше така
наименован и по Закона. Превъзлагането и по сегашния закон става към
подизпълнител, а не към подстроител. Двете думи (строител и изпълнител)
се използват в практиката като синоними.
Строителят (изпълнителят) е юридическо или физическо лице, което
организира и провежда изпълнението. Не е задължително физическото лице-
строител или шефът на юридическото лице-строител да има техническа
правоспособност за ръководство на строежи, но е наложително той да
възложи организирането и ръководството на такова правоспособно лице.
В съответствие с чл. 163, алинея втора от ЗУТ, Строителят-Изпълнител
носи отговорност за:
1. изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа
и с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота
и здравето на хората на строителната площадка;
2. изпълнението на строителните и монтажните работи с материали,
изделия, продукти и други в съответствие със съществените изисквания
към строежите;
326
3. съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване;

4. съхраняването и предоставянето, при поискване от контролен орган, на
строителните книжа и заповедната книга на строежа.
Строителят по закон носи имуществена отговорност за причинени щети и
пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия. Строителните
шефове не бива да забравят това законово изискване, защото, особено
бездействието, непрекъснато причинява щети около строежите.
Строителят отговаря почти за всичко, както Възложителят. Важно е,
следователно, кой на кого, какви задължения ще съумее да прехвърли.
Съвети по този проблем има в книгата на СЕК “Договарянето - хитрини
и капани”.
Подизпълнителят в ЗУТ се идентифицира със строителя.
Техническият ръководител е въведен чрез Закона като отделен участник.
В ръководенето и най-вече документирането при строежите от пета
категория, при които няма строителен надзор, отговорностите се поемат
от техническия ръководител.
Технически ръководител може да бъде само строителен инженер или
строителен техник, който ръководи строителните работи. Монтажните
и инсталационните работи се ръководят съответно от инженери и техници
с необходимата за това квалификация.
Проектантът е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност.
Проектантът изработва проектите в съответствие с чл. 169 от ЗУТ в
обем и обхват, определени с Наредба № 4/2001. Предписанията на проектанта
по отношение на точното спазване на проекта или за допълнения към
проекта се вписват в Заповедната книга на строежа.
Консултантът може да има различни функции, но специално по изпълнението
на строежите той е Строителен надзор, и като такъв, в съответствие
с чл. 168, алинея първа от ЗУТ, е задължителен за обектите от първа до
четвърта категория включително и носи отговорност за:
1. законосъобразно започване на строежа;
2. пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на
строителството;
3. изпълнение на строежите, съобразно одобрените инвестиционни проекти
и изискванията по чл. 169, ал. 1 и 2;
4. спазване на условията за безопасност на труда, в това число съгласно
проекта за организация и изпълнение на строителството, когато такъв е
необходим;
5. недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на
6. годността на строежа за въвеждане в експлоатация;
7. оценката за достъпност на строежа от лица с увреждания;
8. оценката за енергийна ефективност.
Как практически се реализира строителният надзор е обяснено в книгите
на СЕК “Ръководство за строителство” и “Организация, отчетност и
приемане на строежите”.
327
ДОГОВАРЯНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ
Договорите в строително-инвестиционния процес по закон са в писмена
форма (чл. 160 (2) ЗУТ). Няма значение дали поръчката е за проектиране,
за оценка на проект, за проверка и контрол на конструкцията, за
надзор, за строителство, за доставки, за посредничество във вид на
предприемачество.
Който не е договорил поръчката писмено, най-често съжалява.
Не е задължително договорът да се състави по точно определен образец.
Задължително е в договора да се предвиди всеки възможен развой на
взаимоотношенията и съответно обезпечение.
Договорите за строителство се съставят предимно при Възложителя.
Ако се допусне, или когато се допусне, изпълнителите да предлагат договора
и приложенията към него, може да се счита, че възложителят е загубил
възможността за сравнение на предложенията.
По същият начин се процедира и с договорите за проектиране, надзор
и доставки. Грешка допускат инвеститорите, които предпочитат
изпълнителят да им предложи договор, а те да решават кое да приемат
и кое да отхвърлят.
Подробности за възможни и срещани хитрини и капани при договарянето и
примерни договори за различни случаи на договаряне има в книгата на СЕК
“Договарянето – хитрини и капани”.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ДОГОВАРЯНЕТО

(по Закона за задълженията и договорите)
1. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора,

доколкото то не противоречи на закона.
2. Ако страните са сключили предварителен договор, всяка от тях може
да предяви иск за сключване на окончателния договор.
3. Нищожни са договорите, които противоречат на закона. Нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
4. Всеки е длъжен да поправи вините, които виновно е причинил другиму
(чл. 44 от ЗЗД).
5. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на
последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в
последния му ден.
Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната
седмица.
Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или момента,
от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния
328
ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва с

първия следващ присъствен ден. Когато срокът изтича определено число
дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока
не се броят (чл. 72 от ЗЗД).
6. Писмените изявления и съобщения от каквото и да било естество се
считат за извършени в срока, ако са предадени по пощата, факса, по
телефона или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час
от последния ден на срока.
Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца -
петнадесетото число, и под край на месеца - последният ден на месеца.
7. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчка на другата страна, а последната да
изплати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД).
8. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното
със свои средства (чл. 259 от ЗЗД).
9. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако
даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за
правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните
промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата
страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако
изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата
страна за причинените й вреди (чл. 260 от ЗЗД).
10. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.
Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за
доброто качество. Когато няколко лица са се задължили да извършат общо
една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното (чл.
261 от ЗЗД).
11. Поръчващият (инвеститорът) може да проверява изпълнението на
договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Ако
стане явно, че изпълнителят няма да може да извърши в срок работата или
че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може
да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила
(чл. 262 от ЗЗД).
12. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от
страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава (чл. 263 от
ЗЗД).
13. Поръчващият (инвеститорът) е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е
необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи
такива възражения, работата се счита приета (чл. 264 от ЗЗД).
14. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
329
може да иска:
• поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане;
• заплащане на разходите, необходими за поправка, или съответно
намаление на възнаграждението.
Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
поръчващият може да развали договора.
Тези права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет
години (чл. 265 от ЗЗД).
15. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата. Ако през време на изпълнението
на договора надлежно определената цена на материала или на работната
ръка бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя, макар да е
било уговорено изцяло. За приемането и за плащането на работи от страна
на държавни учреждения важат съответните наредби, ако има такива (чл.
266 от ЗЗД).
16. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина,
за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на
възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да
бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част
от уговореното възнаграждение. Изпълнителят има право на възнаграждение,
ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти
вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия,
и изпълнителят своевременно го е предупредил (чл. 267 от ЗЗД).
17. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от
договора, макар изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя
направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би
получил от изпълнението на работата (чл. 268 от ЗЗД).
18. Преддоговорната подготовка е комплекс от действия на страните,
които обхващат много време, проучвания и процедури. Основното правило
е да не се пристъпва към договор, преди договарящите се да бъдат наясно
по всички проблеми и евентуални изненади.
330
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЕДИН ПРИМЕРЕН ДОГОВОР
1. Дата, срокове и място на сключване на договора

2. Страни по договора
3. Език на договора и приложим закон
4. Договорни документи
5. Определения
6. Съобщения
7. Предмет на договора
8. Възложителят като договорно задължена страна
9. Консултантът (строителен надзор)
10. Строителят като страна по договора
11. Строителната площадка като договорен казус
12. Подизпълнителство като договорен проблем
13. Инвеститорски контрол
14. Договорна цена
15. Договаряне на плащанията
16. Договорна координация на изпълнението
17. Документиране на строителството
18. Изменения на обстоятелствата
19. Забавено изпълнение
20. Доказване на качеството. Измервания
21. Проверки, проби и изпитания
22. Материали и оборудване на Възложителя
23. Промени (изменения) по време на строителството
24. Прекъсване на работата
25. Спиране на строителството
26. Предсрочно прекратяване на договора за строителство
27. Приключване на строителството. Предаване - приемане и завършване
28. Обезщетения за вреди
29. Размери на обезщетенията и неустойките
30. Непреодолима сила
31. Разпределение на строителния риск
32. Гаранции - обезпечение на изпълнението
33. Застраховки
34. Отстраняване на недостатъци
35. Прехвърляне на договорни права и задължения
36. Доставка на резервни части
37. Уреждане на спорове
38. Кореспонденция
39. Приложения към договорното споразумение.
40. Специални договорни условия.
41. Тръжна документация (ако има такава).
331
ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО НА
СТРОЕЖИТЕ
ФУНКЦИОНАЛНИ СХЕМИ
Строителството е особен вид дейност, при който производството, даже

и на най-малкия строеж, не е предмет на самостоятелната отговорност
на един производител или предприятие. В строителното производство
участват различни групи физически или юридически лица, които вътрешно
и поотделно може да са групирани по различни схеми.
1 възложител - инвеститор
строително предаване
2 проучване проектиране
производство приемане
строителен
3 съгласуване и одобряване инвеститорски контрол
надзор
4 архитекти и инженери, които ръководят проекти или са предприемачи
5 строител подизпълнители доставчици
Фиг. 1. Групиране на участниците по поддейности
Най-общо в строителния процес на средни по големина строежи участват

пет групи лица (физически или юридически). Тези групи са показани
разграничено на фиг. 1. В практиката обаче, границите между тях са
размити, функциите може да са в различна степен преплетени и петте
групи може да станат три, даже две, а в отделни случаи на строежи от
пета и шеста категории Законът допуска, с някои условности, цялата
дейност да се изпълни от едно лице - инвеститорът.
На практика не съществуват забрани, една група лица от участниците
да изпълнява функции на други групи лица. Има в нормативните актове
заклинателни текстове, като например консултант-надзорник да не е
проектант, или архитекти и инженери на държавна служба да не са
проектанти, надзорници или технически ръководители, но тези текстове
са лесно заобиколими.
Изрично напомняме, че за този, който дава пари, не е изгодно да заобикаля
правилата. Той, най-често, в стремежа си да надхитри другите или Закона,
с цел изгода в пари или срокове, сам влиза в капана.
Практикуват се няколко функционални схеми за организиране на строителния
процес, които почти никога не са в “чист вид”, както са представени, но
като принцип се прилагат в българското строителство (2006).
Обяснения към фиг. 2. Това е една опростена схема на сложните
взаимоотношения между участниците за средно големи строежи от I -
V категория. В нея има няколко критични момента, които трябва да се
332
“изпипат” договорно и да се следи за коректното им изпълнение.

1. Разрешения разни - ако не са уредени разрешенията за ток, вода, канал,
подходи, извозване на земни маси, заемане на тротоари и т.н., изпълнението
може да започне и да бъде спряно принудително.
2. Главният (отговорният) проектант трябва добросъвестно и компетентно
да съгласува помежду им всички части на проекта. Разминаванията, особено
в чертежите, между различните проектни части могат да доведат до
разстройване на организацията и дори до спиране на изпълнението.
3. Оценка и съгласуване на проекта - оценката не бива да е формална. Една
формална оценка и формално съгласуване и одобряване може в последствие
да разстрои огранизацията и да спре строежа.
4. Проектът за организация или само Планът за безопасност и здраве
трябва да са истински, а не копирани и формални. Ако надзорът -
консултантски или авторски е истински, а той трябва да е такъв,
фалшивите организационни решения водят най-малко до значителни загуби.
В тази схема предприемачът е “паразитна фигура”, но ако бъде премахнат,
неговите функции ще трябва да поемат другите участници.
333
АДМИНИСТРАЦИЯ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ
ВЪЗЛОЖИТЕЛ НАДЗОР ПРОЕКТАНТ ПРОЕКТАНТИ ПРЕДПРИЕМАЧ СТРОИТЕЛИ
проучвания
предпроект
задание
идеен проект
специализирани уведомяване данни за
разрешения разни организацията
проектни части
приемане на
проекта
проектиране уведомяване
проектни части данни за

организацията
проектна
координация
комплект
проект книжа уведомяване
офертни раз- уведомяване

работки
оценка
съгласуване чертежи чертежи
одобряване детайли детайли
координация
надзор
комплектован
за разрешение
разрешение за
строителство поръчки
подготовка на
поръчката
проект за проекти за
договор организация организация
надзор
договор
договори
надзор проверки авторски авторски надзор

изпълнение
надзор надзор
предаване
приемане
фиг. 2
334
ВЪЗЛОЖИТЕЛ АДМИНИСТРАЦИЯ ПРОЕКТАНТ СТРОИТЕЛ
задание
задание
задание данни за
организацията
инвестиционен
допълнителни проект
разчети
документация одобряване на
за възлагане проекта
строителен авторски възлагане

надзор надзор
изпълнение
фиг. 3
ВЪЗЛОЖИТЕЛ ОТГОВОРЕРЕН
ПРОЕКТАНТ
инвестиционни строителен проектанти по СТРОИТЕЛ
проекти надзор специалности
подизпълнители
договори авторски надзор
инвеститорски откриване на заповедна

контрол площадка книга ДКО доставчици
линия и нива
администрация
СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА
ТЕХНИЧЕСКИ РЪКОВОДИТЕЛИ
фиг. 4
335
пълен откриване на
актуализиран
инвестиционен строителна заповедна книга
ПБЗ
проект площадка
проект за
организация
СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА ДКО
СТРОИТЕЛНИ РАБОТНИЦИ
Квалификацията на строителните работници се определя по разряди или
по степени. Разрядната система за определяне на квалификацията беше
отменена в началото на 80-те години, но голяма част от строителните
фирми продължават да я използват. При разрядната система квалификацията
на строителните работници се определя, като се изхожда от седем
разряда (I до VII). Първи и втори разряд се използват много рядко
за случайни работници. Трети разряд получават общите работници от
всяка специалност. За трети разряд (III р.) не е необходим документ за
квалификация или изпит. Седми разряд (VII р.) получават работници със
средно техническо образование, които са положили и съответен изпит за
практическо владеене на професията. Разликата в разрядите се определя
по коефициенти:
Разряд I II III IV V VI VII
Коефициент 1.00 1.15 1.32 1.48 1.64 1.82 2.00
Съотношението между заплатата на първи и седми разряд при използването

на коефициентите е 1:2, но то не е задължително за техническия
ръководител и на практика разликата е по-голяма.
Какво трябва да знае и какво трябва да може работникът от всеки разряд по
всяка специалност е записано в тарифно-квалификационен справочник (типови
длъжностни характеристики) за работниците в строителството.
Техническите ръководители не са длъжни да се съобразяват с документите
за квалификация, които им представят работниците. Винаги се препоръчва
практически изпит. Документите за квалификация и определянето на
разрядите имат голямо значение при повременното заплащане.
Когато квалификацията се определя по степени, се използват три степени:
• първа степен (I ст.) - чирак;
• втора степен (II ст.) - калфа;
• трета степен (III ст.) - майстор.
336
При преминаване от едната в другата система за квалификация се ползва

ориентировъчно следната таблица:
Степени I II III
Разряди I, II, III IV, V VI, VII
Коефициенти 1.00 1.60 2.00
И при степените коефициентните разлики на заплащането не са задължителни,

но в практиката рядко се наблюдават значителни отклонения.
За придобиване на съответната квалификационна степен са необходими и
съответни документи за образование и сръчност, получени от сертифицирано
за целта учебно заведение.
Основните изисквания към степените, които се формулират в длъжностните
характеристики, са:
• първа степен – професионални умения, придобити от практиката;
изпълнение на рутинни действия в помощ на по-високо квалифицирания;
работа при неизменящи се условия.
• втора степен – професионални умения, придобити в учебно
заведение; самостоятелно изпълнение на комплексни действия;
работа в изменящи се условия.
• трета степен – професионални умения, придобити в учебно
заведение; определено ниво на теоретични знания; ръководене на
самостоятелни работнически звена в комплекс с други специалности
и при изменящи се, включително рискови условия.
Използването на средна часова заплата (ставка) не е свързано със заплатите
на работниците, а е трик за разплащане между Възложител и Изпълнител.
Подробности по използване на средни часови ставки има в книгата на СЕК
“Ръководство за строителство”.
Пример
Фирмен тарифен механизъм за зидари
Квалификационни степени
Елементи на механизма
Първа (I) Втора (II) Трета (III)
Тарифен коефициент 1.00 1.60 2.00
Часова ставка 1.55 2.48 3.10
Дневна надница (8 ч) 12.40 19.84 24.80
Месечна заплата (22 дни) 272.80 436.48 545.60
337
ПОДГОТОВКА НА СТРОИТЕЛНАТА
ПЛОЩАДКА
При започване на строежа задължително се изпълняват значителен брой
подготвителни мероприятия, които са описани в информационни листове.
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ № СН-1

За наблюдение на процеса “Подготовка на строителната площадка”
№
по МЕРОПРИЯТИЕ ОСНОВАНИЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ
ред
1. 2 3 4
Съставен ли е Протокол обр. 1 за приемане на
1.
одобрените проекти?
Достатъчни ли са предоставените проекти
2.
(чертежи) за започване на работа?
Предадено ли е на Възложителя писмо за липсващи
проектни решения, непълноти в чертежите и в
3.
обяснителните записки, възражения по отделни
части на проекта?
4. Налице ли са следните документи:
4.1. Разрешение за строеж .........................................;
Разрешение за изкореняване, преместване, отсичане
4.2.
на дървета, намиращи се в строителното петно;
Разрешение (протокол) за осигурено водоснабдяване:
4.3. временно за строителството и постоянно за
ескплоатацията;
Разрешение за заустване на канализация по време на
4.4.
строежа и по време на експлоатацията;
Разрешение (съгласие, протокол) за електроенергия за
4.5.
временно строителство (и по време на строежа);
Разрешение (съгласие, протокол) за постоянно
4.6.
свързване на електроенергия за експлоатацията;
Разрешение за заемане на тротоар или улица,
4.7. съответно за осигуряване на трасе и сервитут при
линейни обекти;
Разрешение (протокол с указания) за отнемане,
4.8.
извозване, депониране на хумус;
Разрешение (протокол с указания и маршрути) за
4.9.
извозване и депониране на земни маси;
Разрешение (протокол с указания и маршрути) за
4.10.
извозване и изхвърляне на строителни отпадъци.?
Има ли към проектите стройгенплан, подписан и
5.
подпечатан от правоспособен проектант?
338
Има ли одобрен по съответния ред план за

безопасност и здраве? Съдържа ли този ПБЗ всички
6.
разработки, предвидени в чл. 10 на Наредба № 2/04
г. (виж т. 5.4)?
В стройгенплана и в плана за безопасност и здраве
7.
указани ли са:
7.1. Изходните точки за временен водопровод;
Изходните и входни точки за временна
7.2.
канализация;
7.3. Изходната точка за временно ел. захранване;
7.4. Има ли разрешение и схема за електрозахранване?
Предвидени ли са в стройгенплана минимума от
8. сгради и съоръжения по временното строителство
(виж т. 6.2)?
Има ли писмен договор за Строителен надзор
9.
(Авторски надзор за пета категория)?
Има ли писмен договор с правоспособно физическо лице
10.
за технически контрол по част “Конструктивна”?
Означени ли са на стройгенплана всички съществуващи
11. и действащи подземни и надземни проводи и има ли
гаранция за верността на означаването?
Одобрен ли е проект за временна ограда на
12.
строителната площадка?
Има ли възражения от строителния надзор и
от техническия ръководител по одобрения План
13.
за безопасност и здраве? Предадени ли са тези
възражения на Възложителя в писмен вид?
Този Информационен лист е неразделна част от съответния информационен

лист по ЗБУТ и обратно.
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ
За изпълнение на мероприятията по ЗБУТ към ....................................г.
на първи етап от т. 1. 2 (организационен план на ПБЗ) - подготовка на
строителната площадка
№ ПОЯСНЕНИЯ И СРОК
по МЕРОПРИЯТИЕ ОТГОВОР ПРИ ОТРИЦАТЕЛЕН
ред ОТГОВОР
1. Има ли строително разрешение? да № 0422 от 18.11.2004 г.
само когато се полага
Ще се заема ли тротоара или част от
2. да бетон с обезопасяване
тротоара?
по одобрена схема
Има ли разрешение за заемане на
2.1. не
тротоара?
описани са в т. ... на
2.2. Има ли условия в разрешението? да
ПБЗ
2.3. Изпълнени ли са условията? да
339
3. Ще се огражда ли площадката? да
3.1. Има ли разрешение за ограждане? да
приложена е към ПБЗ,
3.2. Има ли скица за оградата? да
т. ...
оградата е на
3.3. Има ли условия относно оградата? не
територията на УПН
3.4. Изпълнени ли са условията?
определен е срок
3.5. Направена ли е оградата? не
28.11.2004г.
Съответства ли оградата на
има изисквания в ПБЗ,
3.6. изискванията за ЗБУТ и на да
т. ....
разрешението?
Почистена ли е площадката от сгради,
4. не определен е срок ...........
отпадъци, дървета и др.?
Означени ли са местата за поставяне
5. да
на фургоните?
Направена ли е нормативно редовна определен е срок
6. не
водопроводна връзка? 29.11.2004г.
Има ли чешма с течаща вода на определен е срок
7. не
означеното в плана място? 29.11.2004г.
Свързан ли е канализационния клон до
8. не определен е срок до .....
означеното на плана място?
Монтирана ли е преносимата временна
9. да
тоалетна?
10. Узаконена ли е нормативно ел.връзката? да
Има ли протокол за заземяване на
11. главното временно табло, издаден от да
акредитирана лаборатория?
Готови ли са за експлоатация двата
12. не срокът е 29.11.2004 г.
фургона по т. 2 .... от орг. плана?
Монтирано и оборудвано ли е
13. не срокът е ....................
противопожарното табло?
Доставена и заредена ли е обектовата
14. не
аптечка?
Определени и дефинирани ли са описани са в ПБЗ, т.
15. да
опасностите по оценката на риска? 2.2.2
Приготвени и подписани ли са книгите
16. да
за инструктаж?
Подготвена ли е за заверка в техн.
17. да
служба заповедната книга?
Подписан ли е протокол обр. 2 за
18. не насрочен за 30.11.2004 г.
откриване на строителната площадка?
19.
Пояснение: Отговорите в този информационен лист са попълнени само за

пример.
Дата: Технически ръководител:
Координатор по БЗ:
340
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ № СН-2

За наблюдение на процеса “Откриване на строителна площадка”
№
по МЕРОПРИЯТИЕ ОСНОВАНИЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ
ред
1 2 3 4
1. Сключен ли е договор за строителство?
Определен ли е с разменена кореспонденция
2.
техническият ръководител?
3. Сключен ли е договор за строителен надзор?
Има ли споразумение по възраженията и
4. бележките по точка 3 от Информационен лист
СН-1?
Определено ли е лице за контакти* от страна
5.
на Възложителя?
6.
на Надзора?
Определено ли е лице за контакти* от страна на
7.
Строителя?
Сключен ли е договор за авторски надзор
8. (допълнителен за строежи от пета
категория)?
9.
на авторския надзор?
Изпълнени ли са мероприятията от
Информационен лист № СН-1 за подготовка на
10.
площадката и от Информацио - нен лист №
ПБЗ-1 за подготовка по ЗБУТ?
Назначен ли е по съответния ред координатор
11.
на ЗБУТ?
Уточнени и фиксирани ли са границите на
12.
строителната площадка?
Има ли готовност за определяне на строителна
13.
линия и ниво (обр. 3 или 3а)?
Подготвена и с попълнени данни за заверка ли е
14.
Заповедна книга за строежа (обр. 4)?
Подготвена ли е чернова на Протокол обр. 2 и
запознати ли са с черновата упълномощените
15.
представители на участниците, които ще я
подписват?
* Лицата за контакти са пълномощници (координатори) от администрацията на
юридическите лица - участници в строително-инвестиционния процес. Те трябва
да имат компетенция, правоспособност и пълномощия да подписват констативни
актове и протоколи, освен техническия ръководител или надзора по съответната
специалност, когато и където това е необходимо.
Информационните листове са извадка от книгата на СЕК “Организация,
отчетност и приемане на строежите”.
341
ОТЧЕТНОСТ НА СТРОИТЕЛНАТА
ПЛОЩАДКА
СЪДЪРЖАНИЕ НА НОРМАТИВНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА

ОТЧЕТНОСТ
Основните документи на задължителната отчетност са актовете и

протоколите по Наредба № 3/2003. В много случаи се минава само с тези
документи, но на всеки участник в процеса трябва да е ясно, че това е
задължителният минимум, който се представя, за да се вземе документът
за ползване.
Задължителните документи по Наредба № 3 са:
Образец 1 за предаване и приемане на одобрения проект и разрешение
за строеж за изпълнение на конкретния строеж;
Образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа
Образец 2а за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура;
Образец 3 за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е
приложен по отношение на застрояването.
Образец 4 ЗАПОВЕДНА КНИГА;
Образец 5 за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения
инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа;
Образец 6 за приемане на земната основа и действителните коти на
извършените изкопни работи;
Образец 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкция;
Образец 8 за приемане и предаване на бетонни, стоманобетонни или
други фундаменти за монтаж на конструкции, машини и съоръжения;
Образец 9 за предаване и приемане на машини и съоръжения;
Образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
Образец 11 за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия
ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други случаи;
Образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на
проекта;
Образец 13 за установяване на щети, причинени от непреодолима
природна сила и други;
342
Образец 14 за приемане на конструкцията;

Образец 15 за установяване годността за приемане на строежа (част,
етап от него);
Образец 16 за установяване на годността за ползване на строежа
(частта, етапа от него);
Образец 17 за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия.
Препоръчително е, когато се договарят, участниците в строително-

инвестиционния процес да определят и подробностите по процедурата за
съставяне и подписване на нормативно задължителните актове и протоколи.
За подсещане и улеснение в книгата на СЕК “Организация, отчетност и
приемане на строежите” е препоръчана следната таблица:
№ на кога се инициатор/
подписват да не се забравя
образеца съставя съставител
1 2 3 4 5
1 Преди строител/ възложител Прецизно да
откриване на строител строител се опише
площадката проектант надзор кои съставки
(чертежи)
липсват и в
какви срокове ще
се осигурят
2 Освободена и строител/ надзор - координатор Да са налице
обезопасена надзор възложител необходимите
площадка строител - координатор разрешения
Да има гаранция
за подземни
проводи
Да е готов ПБЗ
2 - I Готовност на строител/ надзор - координатор Да са налице
строителя надзор техн. р-л от строителя описаните
възложител в образеца
(упълномощен) разрешения
строител - координатор
2 - II След съставяне строител/ надзор Да се нанесат в
на обр. 2 - I надзор техн. р-л образеца всички
възложител коти
строител
общински инженер
2 - II - 1 Завършване строител/ надзор - координатор Изпълнени
на изкопа за надзор технически ръководител изисквания по
основи проектант - ЗБУТ
конструктор Достигната кота
строител - фирма Геология
надзор - геодезия подходяща
2 - II - 2 Кофраж първа техн. р-л/ надзор-координатор Ниво цокъл по
плоча надзор технически ръководител проекта
строител - фирма Мероприятия по
надзор - геодезия ЗБУТ
343
1 2 3 4 5
2 - II - 3 Кофраж техн. р-л/ надзор - координатор Ниво стреха по
стреха надзор технически ръководител проекта
2 - II - 4 Греди или техн. р-л/ надзор - координатор Ниво кота било
кофраж било надзор технически ръководител Мероприятия по
строител - фирма ЗБУТ
надзор - геодезия
2а - I Oсигурено строител/ надзор - координатор Осигурени
трасе и надзор техн. р-л на строителя сервитути
проекти възложител
(упълномощен)
строител - фирма
общински инженер
2а - II Готовност за техн. р-л/ надзор - координатор Съответствие
започване надзор технически ръководител с котите на
строител - фирма проекта
общински инженер Мероприятия по
ЗБУТ
2а - III - 1 Готов изкоп строител/ надзор - координатор Съответствие с
надзор техн. р-л проекта
инженер - геолог Мероприятия по
проектант - ЗБУТ
конструктор
проектант - провод
строител
надзор - геодезия
2а - III - 2 Положен техн. р-л/ надзор - координатор Коти положен
провод надзор технически ръководител провод
проектант - проводи Разстояния
4 Подписан обр.2 надзор надзор Заверка и
(V кат-я – уведомяване в
технически ръководител) срока
5 Бетонирана I техн. р- технически Трайно маркирана
плоча л/надзор- ръководителнадзор - кота
геодезия геодезия
проектант - геодезия
6 Завършен изкоп строител/ строител - координатор Качествата на
Основи проектант надзор - конструктор земната основа
проектант -
конструктор
проектант - геолог
7 Извършени строител - надзор - конструктор Спазване на
видове работи координатор строител - координатор проекта
8 Готови монтажник/ надзор - геодезия Спазване на
фундаменти строител - надзор - консткруктор проектни коти
координатор монтажник
344
1 2 3 4 5
9 Доставени доставчик/ възложител Физическо
машини монтажник строител състояние и
монтажник комплектация
доставчик
надзор - технолог
10 Промени в строител/ строител - координатор Мероприятия по
договорености надзор - надзор - всички части съхранението
координатор проектант - всички
части
възложител
технически ръководител
11 Започване на възложител/ строител - координатор Годност на
спрян обект строител надзор - необх. експерти конструкцията
проектант - всички за продължаване
части
надзор - конструктор
12 Изпълнени строител/ надзор по съответната Изпълнение по
скрити работи надзор по част проекта
съответната технически ръководител
част
13 Непреодолима строител/ строител
сила надзор - надзор - координатор и
координатор по части
14 Завършена строител - проектант - Актове за
част на координатор/ конструктор скрити работи
конструкцията проектант - надзор - конструктор
конструктор технически ръководител
15 Завършени строител/ възложител Комплект
всички работи надзор - проектанти - всички документация
координатор части
и по части
надзор - координатор и
всички части
16 Акт обр. 15 възложител Комисия ДНСК
345
ЗАВЪРШВАНЕ НА СТРОЕЖА
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ (КОНТРОЛЕН ВЪПРОСНИК)

за готовността на строежа за експлоатация
РЕЗУЛТАТ
№ МЕРОПРИЯТИЕ УСЛОВИЯ
да не
1 2 3 4 5
1. Документът за собственост на УПИ (актуален)
да съответства на записания в Разрешението за
строителство.
2. Промени в разрешението за строеж по време на
изпълнението.
3. Направени съществени промени в одобрения
инвестиционен проект.
3.1. Съществените промени да са отразени и одобрени по
предвидения в закона ред (чл. 154 ЗУТ).
4. Наличие на пълен комплект строителни книжа, в т.ч.
всички чертежи и детайли с подписи и печати на
одобряващия орган.
5. Наличие на екзекутивни чертежи за всички части
на строежа или заверка от същия правоспособен
проектант, че не са допускани промени по време на
изпълнението.
6. Комплект протоколи и актове за приемане на АС
работи, подписани от предвидените в образците
физически и/или юридически лица, а за строежи
от пета категория подписани задължително от
правоспособния проектант по съответната част.
• Протокол обр. 2, съответно 2а за строителна
линия и ниво;
• Констативен акт обр. 3
• Заповедна книга на строежа;
• Акт обр. 5 за отлагане на чертежа и получаване на
основен репер;
• Акт обр. 6 за приемане на земната основа и
разрешаване на бетониране;
• Акт обр. 8 за приемане на фундаменти;
• Акт обр. 12 за приемане на армировките по части
от конструкцията.
7. Комплект от дневници по видове АС работи, ако са
извършвани такива за:
• бетонови работи;
• монтажни работи;
• заваръчни работи;
• антикорозионна защита;
• замонолитване на фуги;
• инжекционни работи;
• земно-насипни работи.
346
1 2 3 4 5
8. Декларации за съответствие по партиди и
местовлагане по спецификация от съответния чертеж
за:
• армировъчни стомани;
• готови армировъчни скелета;
• стоманени профили;
• доставени бетони;
• заготовки на конструкции;
• зидарийни тела;
• топлоизолационни материали;
• хидроизолационни материали;
• окачени фасади;
• окачени тавани;
• дограми;
• фасадни облицовки;
• вътрешни облицовки.
9. Акт обр. 14 за приемане на конструкциите на
основание на актове обр. 12 за земна основа,
фундаменти, армировки, закладни части, зидарии,
щурцове и др.
10. Актове и протоколи за водопровод и канализация:
• акт за изпълнена топлоизолация на тръбите;
• акт за установяване на проектните наклони;
• протоколи за студена проба;
• протоколи за топла проба;
• декларации за съответствие на тръбите.
11. Актове и протоколи за отопление, климатизация и
вентилация:
• акт за изпълнена топлоизолация на тръбите;
• акт за установяване на проектни наклони;
• протоколи за студена проба;
• протоколи за топла проба;
• протоколи за единични изпитания на съоръжения и
апаратури;
• декларации за съответствие за вложените материали,
апаратури.
12. Актове и протоколи за електрическа част:
• актове за положени по проект тръби, кабели,
проводници;
• протоколи за изпитвания;
• декларации за съответствие за вложените материали и
съоръжения.
13. Актове и протоколи за технологична част:
• актове за приемане на фундаменти за машини и
съоръжения;
• актове
• протоколи за единични изпитания;
• протоколи за наладки;
• протоколи за комплексни изпитания.
347
1 2 3 4 5
14. Разрешителни и договори от/с експлоатационните
дружества за:
• водопровод;
• канализация;
• електро;
• телефонизация.
15. Акт обр. 15, подписан по съответните части от
лицата (физически и юридически), фигуриращи в
началния лист на заповедната книга като проектанти,
консултанти-надзорници, технически ръководители.
16. Площадката (целият имот) да е разчистена от
временни съоръжения, строителни съоръжения,
строителни отпадъци.
17. Околното пространство, включително тротоари,
улици, стълбове, дървета и други насаждения да са
възстановени в съответствие с предписанията.
18. Наличие на удостоверение от Агенцията по кадастъра
за предадена екзекутивна документация.
348
Еталонни строежи за
ценообразуване
ЕТАЛОННИ СТРОЕЖИ
ЗА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ
Издателите на месечното списание за икономика, организация и технологии

„Строителен обзор” и на тримесечното издание „Справочник за цените
в строителството” (консорциум „СЕК”, състоящ се от „Стройексперт
СЕК” ЕООД и „Даниел СГ” ООД) разработват различни показатели за
ценообразуването по обособени от тях еталонни строежи, обхващащи
различни видове сгради, към които би могъл да бъде уподобен почти всеки
по-често срещан проект, ако се цели предварително проучване.
В брой 7-8 (всяка година) на сп. „Строителен обзор” се поместват помощни
калкулации, анализни и окрупнени цени за видове работи и сградни модули.
За всеки от еталонните строежи се предлагат цени в три вида изпълнение:
стандарт, подобрена и лукс. Всеки инвеститор, проектант или строител
би могъл в зависимост от конкретния случай да подбере необходимите му
модули и за кратко време да състави своя прогнозна цена за СМР или за
изработване на проект.
Данните за цените на СМР се получават от единичните цени на видовете
работи, актуализирани и помествани всяко тримесечие в „Справочник
за цените в строителството” и съответно в сборниците с минимални
цени на Камара на архитектите в България и Камара на инженерите в
инвестиционното проектиране.
За да се осъществи актуално ценообразуване по модулите на еталонни
строежи на СЕК е необходимо да се съблюдават обясненията в сп.
„Строителен обзор” бр. 7-8 (всяка година) и бр. 9/2004, 9/2005 и 12/2005
г.
В тази глава на наръчника са поместени само данни за еталонните строежи,
които не са често променливи.
349
Таблица
за средното процентно съотношение
на видовете работи при изпълнение на пететажна монолитна
жилищна сграда, изчислено по стойности
Еталон 01 на СЕК проценти

№ среден
проценти без проценти с
по Вид работа по СЕК процент за
печалба печалба
ред труд
1 Груб строеж 37.36 43.98
1.1 в т.ч. земни работи 1.30 18.70
1.2 конструкция 22.94 14.00
1.3 зидарски 7.59 8.15
1.4 покриване 3.05 7.30
1.5 замазки подови 1.22 21.10
1.6 железарски изделия 0.46 10.00
1.7 неописани 0.80
2 Дограми (столарски работи) 11.30 12.99
2.1 в т.ч. прозорци 6.90 3.10
2.2 врати 4.40 3.00
3 Довършителни работи 22.21 26.78
3.1 в т.ч. мазилки 5.35 20.25
3.2 топлоизолации 1.72 8.30
3.3 боядисване 4.37 24.10
3.4 подови настилки 6.70 12.80
3.5 облицовки 2.57 15.10
4 Инсталации 13.35 15.35
4.1 в т.ч. водопроводна инсталация 1.34 13.60
4.2 канализация 0.74 9.00
4.3 санитарни прибори 1.53 3.00
4.4 ел. инсталация 2.75 20.15
4.5 ел. уреди 2.04 1.55
4.6 отопл. тела и инсталация 2.07 7.90
4.7 телефонни и др. инсталации 0.38 16.20
4.8 асансьори 1.00 3.60
5 Комунални връзки 0.78 0.90
Общо за СМР 85.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
350
Таблица
на видовете работи при изпълнение на двуетажна еднофамилна
къща, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 5.45 6.80
1.4 покриване 3.55 8.40
2.1 в т.ч. прозорци 8.70 3.10
2.2 врати 3.52 3.00
3.1 в т.ч. мазилки 6.69 22.40
3.5 облицовки 4.70 16.60
4.5 ел. уреди
4.7 телефонни и др. инсталации
4.8 асансьори
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
351
Таблица
на видовете работи при изпълнение на едноетажна самостоятелна
монолитна универсална търговска сграда, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 5.93 7.11
1.4 покриване 7.06 12.00
2.1 в т.ч. прозорци 5.71 3.00
2.2 врати 3.80 3.00
3.1 в т.ч. мазилки 5.38 21.50
3.5 облицовки 5.48 15.80
4.5 ел. уреди 0.81 1.10
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
352
Таблица
на видовете работи при изпълнение на едноетажна самостоятелна
монолитна универсална производствена сграда, изчислено по
стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 11.34 7.30
1.4 покриване 4.50 8.80
2.1 в т.ч. прозорци 5.32 3.20
2.2 врати 2.29 3.00
3.1 в т.ч. мазилки 6.15 23.90
3.5 облицовки 1.82 14.10
4.5 ел. уреди 1.76 1.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
353
Таблица
на видовете работи при изпълнение на четириетажна универсална
търговска сграда, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 5.80 8.10
1.4 покриване 3.80 7.60
2.1 в т.ч. прозорци 3.60 3.10
2.2 врати 2.95 3.00
3.1 в т.ч. мазилки 1.40 21.60
3.5 облицовки 9.08 13.65
4.5 ел. уреди 0.85 1.50
4.8 асансьори 1.44
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
354
Таблица
на видовете работи при изпълнение на четириетажна универсална
производствена сграда, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 6.60 8.00
1.4 покриване 1.50 7.20
2.1 в т.ч. прозорци 8.80 4.00
2.2 врати 0.70 3.20
3.1 в т.ч. мазилки 1.90 20.40
3.5 облицовки 2.10 12.50
4.5 ел. уреди 1.30 1.20
4.8 асансьори 2.55
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
355
Таблица
на видовете работи при изпълнение на пететажна административна
сграда, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 5.35 8.10
1.4 покриване 0.90 6.15
2.1 в т.ч. прозорци 7.20 5.30
2.2 врати 2.80 3.50
3.1 в т.ч. мазилки 6.00 21.10
3.5 облицовки 2.40 14.30
4.5 ел. уреди 1.60 1.00
4.8 асансьори 2.30 3.80
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
356
Таблица
на видовете работи при изпълнение на двуетажна административно-
търговска сграда, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 3.80 7.80
1.4 покриване 2.40 12.00
2.1 в т.ч. прозорци 15.00
2.2 врати 2.00
3.1 в т.ч. мазилки 2.40 21.60
3.5 облицовки 2.40 15.00
4.5 ел. уреди 0.60 1.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
357
Таблица
на видовете работи при изпълнение на еднофамилна вила на два
етажа, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.3 зидарски 7.25 9.00
1.4 покриване 2.60 7.20
2.1 в т.ч. прозорци 7.90 3.70
2.2 врати 1.10 3.10
3.1 в т.ч. мазилки 5.65 22.60
3.5 облицовки 3.15 19.00
4.5 ел. уреди 1.00 1.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
358
Таблица
на видовете работи при изпълнение на едноетажна постройка лек
тип, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.1 в т.ч. земни работи 42.00
1.2 конструкция 19.10
1.3 зидарски 10.10
1.4 покриване 9.20
1.5 замазки подови 19.90
1.6 железарски изделия 9.60
1.7 неописани
2.2 врати 3.20
3.1 в т.ч. мазилки 23.00
3.2 топлоизолации 9.40
3.3 боядисване 20.20
3.4 подови настилки 10.40
3.5 облицовки 12.20
4.1 в т.ч. водопроводна инсталация 8.00
4.2 канализация 6.00
4.3 санитарни прибори 2.00
4.4 ел. инсталация 21.00
4.5 ел. уреди 1.00
4.6 отопл. тела и инсталация
4.7 телефонни и др. инсталации 15.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
359
Таблица
на видовете работи при изпълнение на универсални навеси с три
стени, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.2 конструкция 21.00
2 Дограми (столарски работи)
2.1 в т.ч. прозорци
2.2 врати
3.2 топлоизолации
3.3 боядисване
3.5 облицовки
4.3 санитарни прибори
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
360
Таблица
на видовете работи при изпълнение на едносекционна панелна сграда,
изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.1 в т.ч. земни работи
1.2 конструкция
1.2а стоманобетонни панели
1.3 зидарски
1.4 покриване
1.5 замазки подови
1.6 железарски изделия
2.1 в т.ч. прозорци
2.2 врати
3.1 в т.ч. мазилки
3.2 топлоизолации
3.3 боядисване
3.4 подови настилки
3.5 облицовки
4.1 в т.ч. водопроводна инсталация
4.2 канализация
4.3 санитарни прибори
4.4 ел. инсталация
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
361
Таблица
на видовете работи при изпълнение на производствено хале от
сглобяеми стоманобетонни елементи, изчислено по стойности

№ среден
ред труд
1.2 конструкция монолитен
стоманобетон 16.40
1.2а стоманобетонни елементи 6.50
2.2 врати 3.00
3.2 топлоизолации 4.55
3.3 боядисване 20.00
3.5 облицовки 10.95
4.3 санитарни прибори 2.00
Печалба 15 % 15.00
Всичко 100.00 100.00
362
Таблица
за характеристиките на еталоните на СЕК, за които са съставени
комплексни цени
Застроена Бруто Бруто

еталон Наименование на еталона
площ, m2 площ, m2 обем, m3
01 Пететажна монолитна жилищна сграда 720 4419 11880
02 Двуетажна еднофамилна къща 106 222 941
03 Едноетажна самостоятелна монолитна 384 384 1613
универсална търговска сграда
04 Едноетажна самостоятелна монолитна 733 733 4022
универсална производствена сграда
05 Четириетажна универсална търговска 900 3910 15990
сграда
06 Четириетажна универсална 844 3560 16100
производствена сграда
07 Пететажна административна сграда 600 3000 9700
08 Двуетажна административно 300 612 2521
търговска сграда
09 Еднофамилна вила на два етажа 82 220 600
10 Едноетажна постройка лек тип 100 100 330
11 Универсални навеси с три стени 100 100 400
12 Едносекционна панелна сграда 284 1780 5020
13 Производствено хале от сглобяем 480 560 3416
стоманобетон
363
ТАБЛИЦА № 1
за размера на хонорарите за инвестиционен проект на различни
видове сгради
Размер Процент
ета- Единична Строит. на на
Наименование на еталона на Хонорар
лон строителна цена по хонорара хонорара
СЕК за кв. м
№ цена СЕК за пълен за
проект проект
лв/m2 лв. лв. % лв/m2
1 2 3 4 5 6 7
Пететажна монолитна
1 520 2297880 138117 6.01 31.26
жил. сграда
Двуетажна еднофамилна
2 622 138162 11922 8.63 53.72
къща
Едноетажна самостоятелна
3 монолитна универсална 727 279168 18933 6.78 49.30
4 монолитна универсална 624 457069 29407 6.43 40.12
Четириетажна универсална
5 592 2314994 150861 6.52 38.58
6 520 1849990 111874 6.05 31.50
Пететажна
7 605 1815360 120268 6.63 40.09
административна сграда
Двуетажна
8 административно 649 397096 27632 6.96 45.15
Еднофамилна вила на два
9 687 151109 12801 8.47 58.18
етажа
Едноетажна постройка
10 378 37820 4011 10.61 40.11
лек тип
Производствено хале от
13 494 276640 17742 6.41 31.64
сглобяем стоманобетон
Производствено хале,
14 484 266145 17692 6.65 32.20
стомана - студено
15 636 349641 21733 6.22 39.55
стомана - топло
Едноетажна търговска
17 сграда от стоманена 786 833520 47601 5.71 44.91
конструкция
Едноетажна обслужваща
18 560 204316 15610 7.64 42.77
монолитна сграда
19 сграда - стоманена 552 201652 15674 7.77 42.94
20 Хотел *** 644 656880 50289 7.66 49.30
364
за размера на хонорарите за инвестиционен проект
на различни видове сгради по специалности
Размер на хонорарите по специалности, лв.
Размер на
ета- хонорара План
Наименование на Топло- за Коорди-
лон за пълен Архи- Конструк- Отопле-
еталона на СЕК ВиК Електро техн. безоп. Сметки нация - гл.
№ проект, тектурна ции ние
лв. ефект. и проектант
здраве
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 138117.1 54903.5 40453.5 8876.7 8918.9 5079.0 2430.5 2386.3 7335.5 7733.3
Двуетажна
2 11922.4 4070.4 3653.3 666.2 1263.8 859.0 144.3 111.0 710.4 444.0
еднофамилна къща
Едноетажна
самостоятелна
3 18933.0 6906.8 6200.0 1006.4 1539.8 1022.0 222.7 349.4 925.4 760.3
монолитна универсална
4 29407.1 11241.8 8804.2 1739.3 2224.6 1505.0 329.9 623.1 1539.3 1400.0
Четириетажна
5 универсална търговска 150861.3 69322.5 38939.7 7179.4 8137.5 5308.0 2306.9 3558.1 7898.2 8211.0
сграда
6 универсална 111874.1 42912.2 31276.1 6554.6 6150.2 5223.0 1602.0 3026.0 8544.0 6586.0
365
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
366
Пететажна
7 административна 120268.2 54576.2 31809.0 5870.0 6802.0 4471.0 2100.0 2670.0 5940.0 6030.0
сграда
Двуетажна
8 административно 27631.6 10473.1 8882.0 1485.2 1967.3 1507.0 397.8 459.0 1407.6 1052.6
Еднофамилна вила на
9 12801.0 5217.7 3625.0 662.0 1259.9 899.0 136.4 99.0 506.0 396.0
два етажа
10 4011.1 1219.8 1318.8 357.5 770.0 85.0 180.0 80.0
лек тип
Производствено
13 хале от сглобяем 17741.7 5436.0 7204.4 1376.0 1233.3 504.0 1064.0 924.0
14 17692.2 6352.8 5921.0 1355.0 1423.4 467.5 1072.5 1100.0
15 21733.7 6352.8 8528.5 1355.0 1423.4 1016.0 385.0 467.5 1111.0 1094.5
17 сграда от стоманена 47601.3 17050.2 16880.7 2426.0 2855.4 2188.0 901.0 848.0 2438.0 2014.0
18 обслужваща монолитна 15610.3 6482.7 3920.0 966.5 1508.7 995.0 222.7 200.8 664.3 649.7
сграда
обслужваща сграда
19 15674.3 5667.7 4704.1 966.5 1508.7 995.0 222.7 292.0 697.2 620.5
- стоманена
20 Хотел *** 50288.8 22038.6 13630.3 2342.0 3439.9 2565.0 714.0 867.0 2550.0 2142.0
Подробни характеристики на еталонните сгради има в “Строителен обзор” бр. 7-8/2005 г.

Обяснения за изчисленията има в “Строителен обзор” бр. 9/2005 г.
за процентно разпределение на хонорарите за инвестиционен проект по специалности
Размер Процентно разпределение на хонорарите по специалности, %

ета- на Топло- Коорди-
Наименование на Кон- План за
лон хонорара Архи- Отопле- техн. Смет- нация
еталона на СЕК струк- В и К Електро безопасност - гл.
№ за пълен тектурна ние ефек- и здраве ки проек-
ции
проект тивност тант
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 138117 39.4 29.3 6.4 6.5 3.7 1.8 1.8 5.4 5.7
Двуетажна
2 11922 34.2 30.6 5.6 10.5 7.1 1.2 0.9 6.0 3.7
3 18933 36.5 32.7 5.3 8.1 5.4 1.2 1.8 4.9 4.0
4 29407 38.2 29.9 5.9 7.6 5.1 1.1 2.1 5.2 4.8
5 универсална търговска 150861 46.0 25.8 4.8 5.4 3.5 1.5 2.4 5.2 5.4
сграда
6 универсална 111874 38.3 28.0 5.8 5.5 4.7 1.4 2.7 7.7 5.9
Пететажна
7 административна 120268 45.4 26.4 4.9 5.7 3.7 1.7 2.2 4.9 5.0
367
сграда
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
368
Двуетажна
8 административно 27632 37.9 32.1 5.4 7.1 5.5 1.4 1.7 5.1 3.8
Еднофамилна вила на
9 12801 40.7 28.3 5.2 9.8 7.0 1.0 0.9 4.1 3.0
два етажа
10 4011 30.4 32.9 8.9 19.2 0.0 0.0 2.1 4.5 2.0
лек тип
Производствено
13 хале от сглобяем 17742 30.6 40.5 7.8 7.0 0.0 0.0 2.9 6.0 5.2
14 17692 35.7 33.5 7.7 8.1 0.0 0.0 2.7 6.1 6.3
15 21733 28.8 39.3 6.3 6.6 4.7 1.8 2.2 5.1 5.1
17 сграда от стоманена 47601 35.8 35.5 5.1 6.0 4.6 1.9 1.8 5.1 4.2
18 обслужваща монолитна 15610 41.5 25.1 6.2 9.7 6.4 1.4 1.3 4.3 4.2
сграда
19 обслужваща сграда - 15674 36.2 30.0 6.2 9.6 6.3 1.4 1.9 4.4 4.0
стоманена конструкция
20 Хотел *** 50289 43.8 27.1 4.6 6.8 5.1 1.5 1.8 5.0 4.3
Хонорари за инвестиционен проект в процент от строителната цена на строежа
По специалности, %
ета-
лон Наименование на еталона на СЕК Архи- Кон- Топло- План за Координа-
Елек- Отоп-
№ тектур- струк- ВиК техн. безоп. и Сметки ция - гл.
тро ление
на ции ефект. здраве проектант
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Пететажна монолитна жил.
1 2.37 1.76 0.39 0.39 0.22 0.11 0.10 0.32 0.34
сграда
2 Двуетажна еднофамилна къща 2.95 2.64 0.48 0.91 0.62 0.10 0.08 0.51 0.32
3 монолитна универсална търговска 2.47 2.22 0.36 0.55 0.37 0.08 0.13 0.33 0.27
сграда
4 монолитна универсална 2.46 1.93 0.38 0.49 0.33 0.07 0.14 0.34 0.31
5 2.99 1.68 0.31 0.35 0.23 0.10 0.15 0.34 0.35
6 2.32 1.69 0.35 0.33 0.28 0.09 0.16 0.46 0.36
Пететажна административна
7 3.01 1.75 0.32 0.37 0.25 0.12 0.15 0.33 0.33

сграда
Двуетажна административно
8 2.64 2.24 0.37 0.50 0.38 0.10 0.12 0.35 0.27
9 Еднофамилна вила на два етажа 3.43 2.40 0.44 0.83 0.60 0.09 0.07 0.33 0.26
369
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
370
10 Едноетажна постройка лек тип 3.23 3.49 0.95 2.04 0.00 0.00 0.22 0.48 0.21
Производствено хале от сглобяем
13 1.96 2.60 0.50 0.45 0.00 0.00 0.18 0.38 0.33
Производствено хале, стомана -
14 2.37 2.22 0.51 0.53 0.00 0.00 0.18 0.40 0.41
студено
Производствено хале, стомана -
15 1.82 2.44 0.39 0.41 0.29 0.11 0.13 0.32 0.31
топло
Едноетажна търговска сграда от
17 2.05 2.03 0.29 0.34 0.26 0.11 0.10 0.29 0.24
18 3.17 1.92 0.47 0.74 0.49 0.11 0.10 0.33 0.32
Едноетажна обслужваща сграда -
19 2.81 2.33 0.48 0.75 0.49 0.11 0.14 0.35 0.31
20 Хотел *** 3.35 2.08 0.36 0.52 0.39 0.11 0.13 0.39 0.33
за размера на проектантския хонорар на различни видове сгради за m2 РЗП
2
Хоно- Разпределение на хонорара по специалности, лв/m
рар за Топло- План
ета-
Наименование на еталона на пълен Архи- Кон- техн. за Координация
лон
СЕК проект тектур- струк- В и К Елек- Отоп- ефек- безоп. Сметки - гл. проек-
№ тро ление
за кв. м, на ции тив- и тант
лв/m2 ност здраве
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Пететажна монолитна жил.
1 31.26 12.4 9.2 2.0 2.0 1.2 0.6 0.5 1.7 1.8
сграда
2 Двуетажна еднофамилна къща 53.72 18.4 16.5 3.0 5.7 3.9 0.7 0.5 3.2 2.0
3 монолитна универсална 49.30 18.0 16.1 2.6 4.0 2.7 0.6 0.9 2.4 2.0
4 монолитна универсална 40.12 15.3 12.0 2.4 3.0 2.1 0.5 0.9 2.1 1.9
5 38.58 17.7 10.0 1.8 2.1 1.4 0.6 0.9 2.0 2.1
6 31.50 12.1 8.8 1.8 1.7 1.5 0.5 0.9 2.4 1.9
Пететажна административна
7 40.09 18.2 10.6 2.0 2.3 1.5 0.7 0.9 2.0 2.0
сграда
Двуетажна административно
8 45.15 17.1 14.5 2.4 3.2 2.5 0.7 0.8 2.3 1.7
371
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
372
Еднофамилна вила на два
9 58.18 23.7 16.5 3.0 5.7 4.1 0.6 0.5 2.3 1.8
етажа
Едноетажна постройка лек
10 40.11 12.2 13.2 3.6 7.7 0.0 0.0 0.9 1.8 0.8
тип
Производствено хале от
13 31.64 9.7 12.9 2.5 2.2 0.0 0.0 0.9 1.9 1.7
сглобяем стоманобетон
Производствено хале, стомана
14 32.20 11.6 10.8 2.5 2.6 0.0 0.0 0.9 2.0 2.0
- студено
Производствено хале, стомана
15 39.55 11.6 15.5 2.5 2.6 1.8 0.7 0.9 2.0 2.0
- топло
Едноетажна търговска сграда
17 44.91 16.1 15.9 2.3 2.7 2.1 0.9 0.8 2.3 1.9
от стоманена конструкция
18 42.77 17.8 10.7 2.6 4.1 2.7 0.6 0.6 1.8 1.8
19 сграда - стоманена 42.94 15.5 12.9 2.6 4.1 2.7 0.6 0.8 1.9 1.7
20 Хотел *** 49.30 21.6 13.4 2.3 3.4 2.5 0.7 0.9 2.5 2.1
Структура на комплексните еталонни цени по елементите на строителната калкулация
(виж “Строителен обзор” бр. 7-8/2005 г.)
примерна - средно
Проценти по уедрени елементи на калкулацията
Цена
за Работ- Проекти-
№ Етап на изграждане Допълни- Доставка Надзор
m2, на Механиза- Материа- Печал- ране
телни на Общо
лв. запла- ция ли ба
разходи материали
та
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1 Пететажна
монолитна жил. 405 14.05 11.75 1.65 53.27 5.18 14.10 100.0 6.01 1.31
сграда
1.1. Груб строеж 150 18.00 15.10 2.10 42.40 5.40 17.00
1.2. Дограми и други стол.
35 3.00 2.00 0.00 84.50 6.50 4.00
работи
1.3. Довършителни работи 145 17.00 14.00 0.90 50.10 3.00 15.00
1.4. Инсталации 65 7.20 6.80 2.00 64.70 3.80 15.50
1.5. Комунални връзки 10 8.00 7.50 3.30 63.90 2.90 14.40
2 Двуетажна
585 15.15 12.10 0.90 53.35 5.50 13.00 100.0 3.90 1.05
2.1. Груб строеж 230 14.20 13.00 0.15 49.83 6.12 16.70
58 3.00 2.70 0.09 86.21 6.00 2.00

работи
2.4. Инсталации 70 9.90 9.00 2.10 58.30 3.90 16.80
373
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
374
3 Едноетажна
монолитна 608 11.40 11.00 0.70 55.80 5.00 16.10 100.0 9.95 0.99
универсална
3.1. Груб строеж 205 13.00 14.00 1.88 47.22 5.90 18.00
65 3.00 2.15 0.05 85.40 4.40 5.00
работи
3.4. Инсталации 70 7.00 7.00 0.20 65.58 4.40 16.00
монолитна 541 10.60 10.00 0.65 59.65 4.10 15.00 100.0 2.70 0.95
универсална
4.1. Груб строеж 260 10.00 9.00 2.00 56.50 5.50 17.00
50 2.40 2.30 0.05 89.35 1.90 4.00
работи
4.4. Инсталации 70 9.00 8.00 0.10 63.49 2.40 17.10
5 Четириетажна
универсална 568 11.10 10.90 1.20 58.70 3.90 14.20 100.0 3.15 0.80
5.1. Груб строеж 225 13.80 13.20 2.80 48.80 4.80 16.60
62 2.00 2.00 0.10 87.80 3.00 5.10
работи
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
5.4. Инсталации 80 9.50 9.00 1.00 61.30 2.60 17.60
6 Четириетажна
универсална 496 13.30 13.50 1.95 51.15 4.00 16.10 100.0 2.90 0.80
6.1. Груб строеж 265 16.00 16.00 2.00 44.10 4.80 17.10
45 3.90 3.40 0.09 84.81 3.00 4.80
работи
6.4. Инсталации 83 10.00 10.00 0.50 60.35 2.60 17.00
7 Пететажна
административна 512 12.50 12.25 1.70 55.15 4.10 14.30 100.00 3.55 1.28
сграда
7.1. Груб строеж 190 15.80 15.40 2.15 42.65 5.00 19.00
70 4.00 3.00 0.10 87.70 3.20 2.00
работи
7.4. Инсталации 82 8.90 9.00 0.30 60.90 2.90 18.00
8 Двуетажна
административно- 600 12.00 12.00 1.30 56.70 4.00 14.00 100.00 3.80 1.05
8.1. Груб строеж 250 15.00 15.00 0.90 46.90 5.00 16.60
120 2.90 3.00 0.15 85.95 3.00 5.00

работи
375
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
376
8.4. Инсталации 75 9.10 9.00 1.00 60.40 2.90 17.60
9 Еднофамилна вила на
671 15.10 13.90 0.25 51.25 4.50 15.00 100.00 3.92 1.00
два етажа
9.1. Груб строеж 240 18.50 15.00 0.40 43.92 5.00 17.18
105 3.50 2.90 86.60 4.00 3.00
работи
9.4. Инсталации 110 12.98 13.00 0.30 55.32 2.40 16.00
320 11.10 11.00 0.10 60.40 3.40 14.00 100.00 2.00
постройка лек тип
10.1. Груб строеж 78 12.40 12.00 55.60 5.00 15.00
100 3.60 3.50 76.50 1.40 15.00
работи
10.4. Инсталации 38 8.00 8.00 0.50 67.00 3.00 13.50
11 Универсални навеси с
100 19.17 19.10 0.42 42.91 3.60 14.80 100.00 3.00 1.00
три стени
11.1. Груб строеж 60 19.50 20.00 41.50 4.00 15.00
работи
11.4. Инсталации 11 15.00 15.00 0.40 52.60 3.00 14.00
Изследването е направено от “Стройексперт - СЕК” по поръчка и със средства на сп.”Строителен обзор”.

Типова количествена сметка

за различни видове сгради по еталоните на СЕК *)
(разходни коефициенти) за m2 РЗП
Вид работа по СЕК мярка Количество по еталони на СЕК:
01 02 03 04 05
1 2 3 4 5 6 7 8
1. ГРУБ СТРОЕЖ
1.1. Земни работи
1.1.1. Изкоп с багер на транспорт m3 0,718 0,390 1,00 1,330 1,025
1.1.2. Изкоп на ями за строеж - ръчно m3 0,098 0,016 0,055 0,105
Оформяване на изкоп за строеж с
1.1.3. m3 0,016 0,021 0,035 0,085 0,070
прехвърляне
3
1.1.4. Обратно засипване около сграда m 0,109 0,595 0,180 0,190
1.1.5. Превоз на земни и скални маси m3 0,692 0,703 0,720 0,620 0,550
1.1.6. Укрепване на изкопни ями за строеж m2 0,094 0,105 0,112 0,092 0,114
1.1.7. Водочерпене/почистване mh/h 60/70 18/11 70/90 60/85
1.1.8. Временни пътища в площадката m2 0,330 0,465 0,195 0,202 0,144
1.1.9. Мероприятия за ЗБУТ (по списък)
1.2. Конструкция
1.2.1. Кофражи за основи до кота ± 000 m2 0,305 0,325 0,210 0,110 0,290
1.2.2. Кофражи за колони и греди m2 0,660 0,919 0,800 1,015 2,060
1.2.3. Кофражи за плочи m2 0,855 0,836 0,210 0,300 0,940
Подпорни скелета за кофражи (по
1.2.4. m3 2,000 0,180 0,960 0,111 0,330
проект)
2
1.2.5. Шлицови стени по отделна сметка m
1.2.6. Армировка на фундаменти kg 8,400 3,000 3,300 2,650 2,950
1.2.7. Армировка на колони, греди и стени kg 15,00 12,00 32,50 21,80 17,95
1.2.8. Армировка на плочи kg 21,00 18,00 4,20 18,50 19,60
1.2.9. Неармиран бетон в основи m3 0,022 0,011 0,100 0,060 0,070
1.2.10. Армиран бетон до кота ± 000 m3 0,038 0,106 0,140 0,080 0,105
1.2.11. Армиран бетон за колони и греди m3 0,205 0,230 0,200 2,050 0,290
1.2.12. Армиран бетон за плочи m3 0,194 0,166 0,150 0,110 0,305
1.2.13. Армиран бетон за покрив m3 0,041 0,062 0,090
1.2.14. Дървена покривна конструкция m3 0,012 0,029 0,058 0,058
1.2.15. Стоманена носеща конструкция kg 9,20
1.2.16. Стоманена покривна конструкция kg 8,60
1.2.17. Стоманена оградна конструкция m2
1.3. Зидарии
1.3.1. Тухлена зидария 250 mm m3 0,146
1.3.2. Тухлена зидария 120 mm m2 0,493
1.3.3. Зидария с газобетонни блокове m3 0,260 0,285 0,505 0,220
1.3.4. Зидария с газобетонни блокове m2 0,525 0,380 0,320 0,430 0,180
1.3.5. Зидане на комини m 0,630 0,710
1.3.6. Щурцове за зидарии бр. 0,070 0,081
377
1 2 3 4 5 6 7 8
1.4. Покриване и водоотвеждане
1.4.1. Покривна дъсчена обшивка m2 0,220 0,670 1,220 1,220 0,300
1.4.2. Покриване с глинени керемиди m2 0,210
1.4.3. Покриване с рулони m2 1,180 0,295
1.4.4. Мазана покривна хидроизолация m2 0,060
1.4.5. Обшивки с ламарина m2 0,010 0,030 0,050 0,123 0,01
1.4.6. Обшивки с PVC аксесоари m2 0,020 0,010 0,010 0,010 0,010
1.4.7. Покриване с метални керемиди m2 1,220
1.4.8. Покриване с битумни керемиди m2 0,040
1.4.9. Олуци покривни m 0,220 0,280 0,220 0,092 0,050
1.4.10. Водосточни тръби m 0,136 0,025 0,050 0,060 0,040
1.5. Изравнителни замазки
1.5.1. Изравнителни замазки по етажи m2 0,824 0,803 0,840 0,840 0,900
1.5.2. Изравнителни замазки под етажи m2 0,210 0,390 0,165
1.5.3.
1.6. Железарски изделия
1.6.1. Стоманени парапети m 0,111 0,144 0,260 0,260 0,210
1.6.2. Стоманени технологични решетки kg 0,020 0,018 0,012
1.6.3. Стоманени предпазни решетки kg 0,024 0,030 0,020 0,021 0,030
1.6.4.
2. ДОГРАМИ (столарски работи)
2.1. Прозорци
2.1.1. Прозорци дървени m2 0,030
2.1.2. Прозорци алуминиеви m2 0,050 0,020 0,160 0,160 0,110
2.1.3. Прозорци пластмасови m2 0,148 0,400 0,027 0,027
2.1.4. Прозорци дърво + пластмаса m2
2.2. Врати
2.2.1. Врати входни бр. 0,001 0,05 0,100 0,100 0,090
2.2.2. Врати външни (апартаментни) бр. 0,010 0,05
2.2.3. Врати вътрешни (интериорни) бр. 0,161 0,15
2.2.4.
2.3. Мероприятия за ЗБУТ (по списък)
3. ДОВЪРШИТЕЛНИ РАБОТИ
3.1. Мазилки със шпакловки
3.1.1. Мазилки вътрешни традиционни m2 2,150 2,19 1,90 2,90 0,060
3.1.2. Мазилки вътрешни декоративни m2 0,150 0,180 1,00 0,400
3.1.3. Мазилки вътрешни гипсови m2 0,100 0,160
Ъгли и други аксесоари за мазилки -
3.1.4. m 0,110 0,100 0,100 0,090 0,110
вътрешни
3.1.5. Мазилки външни гладки m2 0,010 0,200
3.1.6. Мазилки външни пръскани m2 0,305 0,800
3.1.7. Мазилки външни декоративни m2 0,040 0,120 1,300 0,220
Ъгли и други аксесоари за мазилки -
3.1.8. m 0,040 0,060 0,060 0,100
външни
2
3.1.9. Фасадно скеле m 0,312 1,000 1,280 1,280 0,050
378
1 2 3 4 5 6 7 8
3.2. Топлоизолации на сгради
3.2.1. Топлоизолация вътрешна с вата m2 0,180 0,040
Топлоизолация вътрешна с 2
3.2.2. m
пенополистирол
3.2.3. Топлоизолация по подове и тавани m2 0,219 ,460 0,800 0,800 0,280
3.2.4. Топлоизолация външна с вата m2 0,478 0,160
3.2.5. Топлоизолация външна с пенополистирол m2 0,190 0,800 0,482
3.2.6. Аксесоари за топлоизолация m/бр. 0,036 0,058
3.3. Боядисване
Вътрешно традиционно боядисване по
3.3.1. m2 2,273 3,310 2,800
мазилки
3.3.2. m2 0,600 0,680
дърво
3.3.3. m2 0,012 0,010
стомани
3.3.4. Вътрешно противопожарно боядисване m2 0,200
3.3.5. Вътрешно специално боядисване m2 2,100 1,430
3.3.6. Външно традиционно боядисване m2 0,520 1,000 1,040
3.3.7. Външно специално боядисване m2 1,040 0,225
3.4. Подови настилки
3.4.1. Подкилимена саморазливна настилка m2 0,700
3.4.2. Настилка от линолеум m2
3.4.3. Настилка от мокет m2 0,237
3.4.4. Изравнителна настилъчна шпакловка m2 0,200
3.4.5. Саморазливна подова настилка m2
3.4.6. Настилка с теракотни плочи m2 0,402 0,500 0,111 0,980
3.4.7. Настилка с гранитогрес m2 0,460
3.4.8. Настилка от каменни плочи m2 0,010 0,180
3.4.9. Настилка от монолитна мозайка m2
3.4.10. Настилка от масивен паркет m2 0,250
3.4.11. Настилка от ламелен паркет m2 0,237
3.4.12 Первази m 0,810 0,850 0,440 0,360 0,410
3.4.13. Полимерна хидроизолационна замазка m2 0,800 0,810
3.4.14. Подподова изолираща мазилка m2
3.5. Облицовки
3.5.1. Вътрешна облицовка с фаянс m2 0,222 0,400 0,160 0,150 0,130
3.5.2. Вътрешна каменна облицовка m2 0,210
3.5.3. Вътрешна облицовка с гопсокартон m2
3.5.4. Вътрешна облицовка с дърво m2
3.5.5. Външна каменна облицовка m2 0,022 0,140 0,120 0,060
3.5.6. Външна стъклена облицовка m2 0,120 0,260
4. ИНСТАЛАЦИИ
4.1. Водопроводни инсталации
4.1.1. Водопроводна инсталация - стоманена my 0,480 0,600 0,210 0,210 0,330
4.1.2. Водопроводна инсталация - пластмасова my
379
1 2 3 4 5 6 7 8
4.1.3. Водопроводна инсталация - медна my
4.1.4. Водопроводна инсталация - смесена my
4.1.5. Фитинги (фасонни части) за водопровод бр./%
4.1.6.
4.2. Канализация в сгради
4.2.1. Канализация с пластмасови тръби my 0,270 0,180 0,120 0,070
4.2.2. Канализация с чугунени тръби my 0,080
4.2.3. Канализация с каменинови тръби my 0,130 0,100 0,220 0,060
4.2.4. Фасонни части за канализация бр.
4.2.5.
4.3. Санитарни прибори
Мивки кухненски (прилага се
4.3.1. бр. 0,030 0,015 0,001 0,001 0,001
спецификация)
Мивки тоалетни (прилага се
4.3.2. бр. 0,020 0,015 0,001 0,001 0,001
Чинии тоалетни (прилага се
4.3.3. бр. 0,040 0,018 0,001 0,001 0,001
4.3.4. Мивки бански (прилага се спецификация) бр. 0,030 0,010 0,001 0,001 0,001
Санитарни аксесоари (прилага се
4.3.5. бр. 0,010 0,012 0,001 0,001 0,001
Обяснения към типовата количествена сметка:
1. Предлаганата количествена сметка е обобщен вариант на голям брой

подробни количествени сметки, съставени (извлечени) от чертежите
за всеки вид работа.
2. Подробните количествени сметки по видове работи се съставят
при необходимост и по преценка на Възложителя. Ако Възложителят
е преценил, че не са му необходими подробни количествени сметки,
той би трябвало да възложи на проектанта да състави поне списък
на необходимите за изпълнението работи и технически спецификации
(изисквания за изпълнение) на различни видове работи. Проектът не
се счита за завършен, ако не са налице технически спецификации за
всеки вид работа. Без технически спецификации не е възможно да се
определят единичните цени.
3. Техническите спецификации в случая са проектни изисквания към
влаганите продукти и към завършения продукт (определен вид
работа). Подробности за техническите спецификации има в книгата
на СЕК „Организация, отчетност и приемане на строежите”.
4. Количествена сметка за проучвателни цели може да се състави
и по примерни разходни коефициенти, каквито предлагаме в тази
таблица.
380
Типова количествена сметка

за различни видове сгради по еталоните на СЕК *)
(разходни коефициенти) за m2 РЗП
Вид работа по СЕК мярка Количество по еталони на СЕК:
06 07 08 09 15
1 2 3 4 5 6 7 8
1. ГРУБ СТРОЕЖ
1.1. Земни работи
1.1.1. Изкоп с багер на транспорт m3 1,135 0,850 1,380 2,240 1,250
1.1.2. Изкоп на ями за строеж - ръчно m3 0,105 0,099 0,060 0,130
1.1.3. Оформяване на изкоп за строеж с m3 0,160 0,080 0,050 0,022 0,124
прехвърляне
1.1.4. Обратно засипване около сграда m3 0,140 0,329 0,200 2,020
1.1.5. Превоз на земни и скални маси m3 1,260 0,700 1,180 0,220 0,533
1.1.6. Укрепване на изкопни ями за строеж m2 0,100 0,112 0,133 0,214 0,110
1.1.7. Водочерпене/почистване mh/h 80/90 70/95 40/70 20/45 60/70
1.1.8. Временни пътища в площадката m2 0,216 0,180 0,195 0,155 0,245
1.2. Конструкция
1.2.1. Кофражи за основи до кота ± 000 m2 0,300 0,260 0,280 0,300 0,100
1.2.2. Кофражи за колони и греди m2 2,740 2,380 3,390 2,647 0,076
1.2.3. Кофражи за плочи m2 0,790 0,795 0,920 0,900
1.2.4. Подпорни скелета за кофражи (по m3 1,650 1,330 1,018 2,140 0,315
проект)
1.2.5. Шлицови стени по отделна сметка m2
1.2.6. Армировка на фундаменти kg 9,600 9,000 8,700 2,700 5,600
1.2.7. Армировка на колони, греди и стени kg 16,200 17,400 18,800 21,500 5,400
1.2.8. Армировка на плочи kg 16,800 14,600 16,300 19,900
1.2.9. Неармиран бетон в основи m3 0,019 0,010 0,010 0,030
1.2.10. Армиран бетон до кота ± 000 m3 0,066 0,060 0,060 0,040 0,199
1.2.11. Армиран бетон за колони и греди m3 0,405 0,388 0,598 0,462
1.2.12. Армиран бетон за плочи m3 0,195 0,205 0,070 0,300
1.2.13. Армиран бетон за покрив m3 0,042 0,075 0,020
1.2.14. Дървена покривна конструкция m3
1.2.15. Стоманена носеща конструкция kg 39,40
1.2.16. Стоманена покривна конструкция kg 20,00
1.2.17. Стоманена оградна конструкция m2 1,060
1.3. Зидарии
1.3.1. Тухлена зидария 250 mm m3 0,270 0,090
1.3.2. Тухлена зидария 120 mm m2 0,300 0,100
1.3.5. Зидане на комини m
1.3.6. Щурцове за зидарии бр. 0,020 0,520
1.4. Покриване и водоотвеждане
381
1 2 3 4 5 6 7 8
1.4.1. Покривна дъсчена обшивка m2 0,210 0,660 0,710 1,020
1.4.2. Покриване с глинени керемиди m2 0,710
1.4.3. Покриване с рулони m2 0,260 0,266
1.4.4. Мазана покривна хидроизолация m2 0,070 0,030 0,040
1.4.5. Обшивки с ламарина m2 0,018 0,010 0,030 1,020
1.4.6. Обшивки с PVC аксесоари m2
1.4.7. Покриване с метални керемиди m2 0,660
1.4.8. Покриване с битумни керемиди m2
1.4.9. Олуци покривни m 0,042 0,030 0,130 0,190 0,240
1.4.10. Водосточни тръби m 0,030 0,030 0,140 0,130 0,060
1.5. Изравнителни замазки
1.5.1. Изравнителни замазки по етажи m2 0,940 0,800 0,940 0,840 0,180
1.5.2. Изравнителни замазки под етажи m2 0,020 0,018 0,390 0,100
1.5.3.
1.6. Железарски изделия
1.6.1. Стоманени парапети m 0,210 0,140 0,200 0,190 0,180
1.6.2. Стоманени технологични решетки kg 0,050 0,022 0,010 0,040
1.6.3. Стоманени предпазни решетки kg 0,040 0,035 0,040 0,040
1.6.4.
2. ДОГРАМИ (столарски работи)
2.1. Прозорци
2.1.1. Прозорци дървени m2 0,020
2.1.2. Прозорци алуминиеви m2 0,200 0,150 0,500 0,200
2.1.3. Прозорци пластмасови m2 0,070 0,090 0,049
2.1.4. Прозорци дърво + пластмаса m2 0,300
2.2. Врати
2.2.1. Врати входни m2 0,050 0,040 0,010 0,010 0,100
2.2.2. Врати външни (апартаментни) m2 0,010
2.2.3. Врати вътрешни (интериорни) m2 0,080 0,110 0,060 0,050
2.2.4.
2.3. Мероприятия за ЗБУТ (по списък)
3. ДОВЪРШИТЕЛНИ РАБОТИ
3.1. Мазилки със шпакловки
3.1.1. Мазилки вътрешни традиционни m2 0,205 2,040 1,010 0,070 0,180
3.1.2. Мазилки вътрешни декоративни m2 0,576 0,090 0,360 0,340
3.1.3. Мазилки вътрешни гипсови m2 0,180 0,050 0,090 0,360
3.1.4. Ъгли и други аксесоари за мазилки - m 0,090 0,168 0,150 0,220
вътрешни
3.1.5. Мазилки външни гладки m2 0,090 0,060 0,160
3.1.6. Мазилки външни пръскани m2 0,160 0,440 0,250 0,450
3.1.7. Мазилки външни декоративни m2 0,050 0,030 0,080 0,700
3.1.8. Ъгли и други аксесоари за мазилки - m 0,050 0,136 0,115 0,210
външни
3.1.9. Фасадно скеле m2 0,260 0,300 0,220 1,000 0,050
382
1 2 3 4 5 6 7 8
3.2. Топлоизолации на сгради
3.2.1. Топлоизолация вътрешна с вата m2 0,070 0,060
3.2.2. Топлоизолация вътрешна с m2
3.2.3. Топлоизолация по подове и тавани m2 0,210 0,180 0,480 0,370 1,000
3.2.4. Топлоизолация външна с вата m2 0,120 0,300 0,910 0,600
3.2.5. Топлоизолация външна с m2 0,500
3.2.6. Аксесоари за топлоизолация m/бр. 0,036 0,115
3.3. Боядисване
3.3.1. Вътрешно традиционно боядисване по m2 1,480 3,010 2,010 0,950 0,900
мазилки
3.3.2. Вътрешно традиционно боядисване по m2 0,030
дърво
3.3.3. Вътрешно традиционно боядисване по m2 0,020
стомани
3.3.4. Вътрешно противопожарно боядисване m2 0,144 0,120 0,110 0,120
3.3.5. Вътрешно специално боядисване m2 0,045 0,650 0,960
3.3.6. Външно традиционно боядисване m2 0,150 0,395 0,020 0,200
3.3.7. Външно специално боядисване m2 0,055 0,120 0,400 0,850 0,820
3.4. Подови настилки
3.4.1. Подкилимена саморазливна настилка m2
3.4.2. Настилка от линолеум m2
3.4.3. Настилка от мокет m2 0,180
3.4.4. Изравнителна настилъчна шпакловка m2
3.4.5. Саморазливна подова настилка m2 0,720 0,140 0,880
3.4.6. Настилка с теракотни плочи m2 0,075 0,200 0,040
3.4.7. Настилка с гранитогрес m2 0,090 0,440
3.4.8. Настилка от каменни плочи m2 0,045 0,120 0,120
3.4.9. Настилка от монолитна мозайка m2
3.4.10. Настилка от масивен паркет m2 0,500
3.4.11. Настилка от ламелен паркет m2 0,550
3.4.12 Первази m
3.4.13. Полимерна хидроизолационна замазка m2 0,420
3.4.14. Подподова изолираща мазилка m2
3.5. Облицовки
3.5.1. Вътрешна облицовка с фаянс m2 0,100 0,180 0,100 0,380 0,060
3.5.2. Вътрешна каменна облицовка m2 0,010 0,050 0,100 0,120
3.5.3. Вътрешна облицовка с гопсокартон m2
3.5.4. Вътрешна облицовка с дърво m2 0,030
3.5.5. Външна каменна облицовка m2
3.5.6. Външна стъклена облицовка m2 0,290 0,080 0,060 0,050
4. ИНСТАЛАЦИИ
4.1. Водопроводни инсталации
4.1.1. Водопроводна инсталация - стоманена my 0,040 0,100
383
1 2 3 4 5 6 7 8
4.1.2. Водопроводна инсталация - my 0,220 0,490 0,300 0,710
пластмасова
4.1.3. Водопроводна инсталация - медна my
4.1.4. Водопроводна инсталация - смесена my
4.1.5. Фитинги (фасонни части) за бр./%
водопровод
4.1.6.
4.2. Канализация в сгради
4.2.1. Канализация с пластмасови тръби my 0,050 0,190 0,150 0,080
4.2.2. Канализация с чугунени тръби my 0,090 0,090 0,130
4.2.3. Канализация с каменинови тръби my 0,140 0,120 0,180
4.2.4. Фасонни части за канализация бр.
4.2.5.
4.3. Санитарни прибори
4.3.1. Мивки кухненски (прилага се бр. 0,001 0,010
4.3.2. Мивки тоалетни (прилага се бр. 0,001 0,030 0,020 0,020
4.3.3. Чинии тоалетни (прилага се бр. 0,001 0,010 0,010 0,030
4.3.4. Мивки бански (прилага се бр. 0,001 0,010 0,010
4.3.5. Санитарни аксесоари (прилага се бр. 0,001 0,010 0,030 0,060
Обяснения към типовата количествена сметка:
1. Предлаганата количествена сметка е обобщен вариант на голям брой

подробни количествени сметки, съставени (извлечени) от чертежите
за всеки вид работа.
2. Подробните количествени сметки по видове работи се съставят
при необходимост и по преценка на Възложителя. Ако Възложителят
е преценил, че не са му необходими подробни количествени сметки,
той би трябвало да възложи на проектанта да състави поне списък
на необходимите за изпълнението работи и технически спецификации
(изисквания за изпълнение) на различни видове работи. Проектът не
се счита за завършен, ако не са налице технически спецификации за
всеки вид работа. Без технически спецификации не е възможно да се
определят единичните цени.
3. Техническите спецификации в случая са проектни изисквания към
влаганите продукти и към завършения продукт (определен вид
работа). Подробности за техническите спецификации има в книгата
на СЕК „Организация, отчетност и приемане на строежите”.
4. Количествена сметка за проучвателни цели може да се състави
и по примерни разходни коефициенти, каквито предлагаме в тази
таблица.
384
Разходни норми
РАЗХОДНИ НОРМИ
Прието е в практиката разходите за единица строителна продукция да
се обособяват и наричат “разходни норми”. Всеки разход е свързан с
определена технология и всеки възложител и изпълнител би трябвало във
всеки конкретен случай да избира и определя технологията и нормата.
Следователно, разходните норми са препоръчителни норми, които
проектантите възприемат като разчети, а инвеститорът-възложител и
строителите могат с договорна клауза да ги възприемат като задължителни
и като база за заплащане.
РАЗХОДНИ НОРМИ - СТРОЙЕКСПЕРТ СЕК
СЕК 01 Земни работи

СЕК 02 Строителни кофражи
СЕК 03 Строителни армировки
СЕК 04 Бетонни и стоманобетонни работи
СЕК 05 Зидарски работи
СЕК 06 Покривни работи
СЕК 07 Тенекеджийски работи
СЕК 08 Дърводелски работи
СЕК 09 Облицовки
СЕК 10 Мазачески работи
СЕК 11 Настилки
СЕК 12 Стъкларски работи
СЕК 13 Бояджийски работи
СЕК 14 Изработка и монтаж на метална дограма и стоманени
СЕК 15 Изолационни работи
СЕК 17 Монтаж и доставка на дограми
СЕК 18 Тръбопроводи, отопление и вентилация
СЕК 22 Водопроводи и канализации
СЕК 26 Пътища, улици, тротоари, озеленяване
СЕК 34 Електрически инсталации в сгради
385
УЕДРЕНИ СМЕТНИ НОРМИ (УСН)
УСН 01 Земни работи

УСН 02 Високо строителство
УСН 03 Пътно и ЖП строителство
УСН 04 Водноенергийно, мелиоративно и тунелно строителство
УСН 05 Водопроводи, канализации, пречиствателни станции и промишлени
тръбопроводи
УСН 06 Монтаж на силнотокови кабелни линии
УСН 07 Общостроителни работи по кабелни линии
УСН 08 ОВ и климатични инсталации, кухненски, хладилни и перални
уредби, монтаж на асансьори
УСН 09 Тръбопроводи и арматура
УСН 11 Пещостроителни работи по топлотехнически устройства и
химически съоръжения
УСН 12 Монтаж на метални конструкции
УСН 13 Монтаж на енергийни, отоплителни и промишлени котли
УСН 14 Водни турбини и генератори, напорни тръбопроводи, затворни
УСН 15 Монтаж на турбини и генератори
УСН 16 Монтаж на стоманобетонни конструкции и бетонови елементи
в сгради и съоръжения
УСН 17 Подземно минно строителство в рудничната промишленост
УСН 18 Подземно минно строителство във въглищната промишленост
УСН 22 Монтаж на металообработващи, пресови, леярски и др. машини
УСН 23 Монтаж на подемно-транспортни механизми
УСН 24 Монтаж на КИП и А
УСН 34 Електромонтажни работи
УСН 35 Монтаж на мрежи ниско напрежение и електропроводи до 400
KV
УСН 36 Трансформаторни постове и електрически подстанции
УСН 37 Монтаж на ТТ, радиотранслационни и слаботокови кабелни
линии
УСН 38 Монтаж на стационарни ТТ съоръжения
УСН 39 Монтаж на контактна мрежа 25 KV, 50 Hz по ЖП линии
УСН 40 Сигнализация, централизация, и блокировка на ЖП линии
УСН 41 Монтаж на контактни мрежи и фидери 1500 V в мините
УСН 42 Монтаж на компресори, помпи и вентилатори
386
ТРУДОВИ НОРМИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО - ТНС
ТНС 1 Пренос и превоз на строителни материали

ТНС 2 Изкопни работи - ръчно и механизирано
ТНС 3 Архитектурно-строителни работи (кофражни, армировъчни,
бетонни, зидаромазачески, дърводелски и други довършителни
работи, включително и по нови технологии)
ТНС 4 Добиване и обработване на скални материали, каменни облицовки
и пътно строителство
ТНС 5 Водопроводни и канализационни работи
ТНС 6 Електромонтажни работи
ТНС 7 Монтаж на отоплителни, вентилационни, хладилни инсталации,
кухненски уредби
ТНС 8 Изолации и специални зидарии
ТНС 9 Озеленителни работи
ТНС 10 Горно строене на ЖП линии
ТНС 11 Тунелно и хидротехническо строителство
ТНС 12 Заваръчни работи
ТНС 13 Ремонтни работи
ТНС 14 Пренос и превоз на машини и съоръжения
ТНС 15 Монтаж на технологични тръбопроводи
ТНС 16 Производство на стоманобетонни конструкции и изделия
ТНС 17 Монтаж на стоманобетонни елементи
ТНС 18 Изработване и монтаж на стоманени конструкции
ТНС 19 Монтаж на котли
ТНС 20 Монтаж на парни турбини и генератори
ТНС 21 Монтаж на водни турбини и генератори
ТНС 22 Монтаж на машини и съоръжения
ТНС 23 Строителни и монтажни работи, извършвани в помощни
предприятия
ТНС 24 Производство на стоманени конструкции, монтажни елементи и
детайли в предприятия и бази
ТНС 25 Технологичен транспорт с товарни автомобили-панеловози
ТНС 26 Изграждане на магистрални газо- и нефтопроводи
ТНС 27 Ремонт на технологично оборудване при производство на
цимент
ТНС 28 Производство на строителна керамика
ТНС 29 Производство на изолационни, облицовъчни и други материали и
изделия за строителството
387
ПРИМЕРНИ РАЗХОДНИ НОРМИ ЗА НАЙ-ЧЕСТО
ИЗПЪЛНЯВАНИ СМР
ИЗКОП НА ЯМИ 0.3 - 2.0 М2 И ДЪЛБОЧИНА ДО 2 М РЪЧНО В ЗА М3

ЗЕМНИ ПОЧВИ
РАБОТНИК 01-1 Ч/Ч 4.1000
ИЗКОП НА ЯМИ 0.3 - 2.0 М2 И ДЪЛБОЧИНА ДО 4 М РЪЧНО В ЗА М3

ЗЕМНИ ПОЧВИ
ИЗКОП НЕУКРЕПЕН С ШИР. 0.6 - 1.2 М И ДЪЛБОЧИНА ДО 2 М ЗА М3

РЪЧНО В ЗЕМНИ ПОЧВИ
ИЗКОП С ШИРИНА 0.6 - 1.2 М И ДЪЛБОЧИНА ДО 2 М В ЗА М3

СКАЛНИ ПОЧВИ С КЪРТАЧ
МАРКУЧ АРМИРАН Ф 50 ММ М 0.0070
СТОМАНА 3А БУРГИИ КГ 0.0200
КОМПРЕСОР ПОДВИЖЕН 8 М3/МИН. МСМ 0.1410
ПРОБИВЕН ЧУК ПНЕВМАТИЧЕН МСМ 0.0282
ПЛЪТНО УКРЕПВАНЕ И РАЗКРЕПВАНЕ НА ИЗКОПИ С ЗА М2

ШИРИНА ДО 6 М И ДЪЛБОЧИНА ДО 2 М В ЗЕМНИ ПОЧВИ
ГРЕДИ ШИРОКОЛИСТНИ М3 0.0012
ГРЕДИ БИЧЕНИ М3 0.0012
ТАЛПИ ИГЛОЛИСТНИ М3 0.0031
БОЛТОВЕ, СКОБИ КГ 0.0200
ИЗКОП С БАГЕР В ЗЕМНИ ПОЧВИ ПРИ 2 УТЕЖН. УСЛОВИЯ ЗА М3

НА ТРАНСПОРТ
БАГЕР 0.41 - 0.50 М3 МСМ 0.0101
БУЛДОЗЕР 90 - 108 К.С. МСМ 0.0020
Утежнени условия:
1. При полепващи почви
2. Развита коренова система
3. Във вода
4. При наклон над 30°
5. В ограничени участъци, дървета, стълбове, водопроводни, канализационни,
електрически и телефонни мрежи и др.
388
ИЗКОП ЗА ПОДБИВАНЕ НА ОСНОВИ С ОБЕМ ДО 5 М3, РОХКИ ЗА М3

ПОЧВИ, ВЪТРЕШЕН
КОФРАЖ ЗА СТОМАНОБЕТОННИ ПЛОЧИ С ДЕБЕЛИНА ДО 15 ЗА М2

СМ ОТ ДЪСКИ
БИЧМЕТА ИГЛОЛИСТНИ М3 0.0009
ДЪСКИ ИГЛОЛИСТНИ М3 0.0032
МАСЛО КОФРАЖНО КГ 0.1000
ПИРОНИ КГ 0.0840
ТРЪБНО СКЕЛЕ ПОДПОРНО М3 0.0800
ПОДЕМНИК МАЧТОВ МСМ 0.0044
КОФРАЖ ЗА СТОМАНОБЕТОННИ ПЛОЧИ С ДЕБЕЛИНА ДО 15 ЗА М2

СМ С КОФРАЖНИ ПЛАТНА
МЕТАЛНИ КОФРАЖНИ ПЛАТНА М2 0.0200
КОФРАЖ ВЪНШЕН ЗА СТОМАНОБЕТОННИ ЗА М2

ПРОТИВОЗЕМЕТРЪСНИ ШАЙБИ
СТОМАНА ОБЛА КГ 0.3900
ТРЪБНО СКЕЛЕ ФАСАДНО М2 0.0300
НАПРАВА И РАЗВАЛЯНЕ НА КОФРАЖ ЗА ПЛОЧИ И ГРЕДИ В ЗА М2

СЪЩЕСТВ. СГРАДИ С ДЕБЕЛИНА ДО 15 СМ С КОФРАЖНИ
ПЛАТНА
ГРЕДИ ИГЛОЛИСТНИ БИЧЕНИ М3 0.0326
МЕТАЛНИ КОФРАЖНИ ПЛАТНА М2 0.0200
389
ИЗРАБОТКА И МОНТАЖ НА АРМИРОВКА - ОБИКНОВЕНА И ЗА КГ
СРЕДНА СЛОЖНОСТ Ф 6 - 12 ММ ОТ СТОМАНА А3
СТОМАНА БЕТ. 6-12 ММ ТИП А3 КГ 1.0150
ТЕЛ ЗА ВРЪЗВАНЕ НА АРМИРОВКА КГ 0.0030
ПОЛАГАНЕ НА АРМИРАН БЕТОН КЛАС В 20 ЗА КОЛОНИ, ЗА М3

ГРЕДИ И ПОДОБНИ
БЕТОН КЛАС В 20 М3 1.0150
ВОДА М3 0.1000
КУЛОВ КРАН 150 - 200 МСМ 0.0320
ПОЛАГАНЕ НА АРМИРАН БЕТОН КЛАС В 15 С ЗА М3

АВТОБЕТОНПОМПА ЗА КОЛОНИ, ГРЕДИ И ПОДОБНИ
БЕТОН КЛАС В 15 ЗА БЕТОНПОМПА М3 1.0100
ВОДА М3 0.1000
АВТОБЕТОНПОМПА МСМ 0.0202
ПОЛАГАНЕ НА БЕТОН ЗА ПЛОЧИ И ПОДОБНИ - РЪЧНО ЗА М3

БЕТОН КЛАС В15 М3 1.0400
ВОДА М3 0.1000
ПРИГОТВЯНЕ НА ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР М 25 (1:1:9) ЗА М3

ВАР ГАСЕНА М3 0.1220
ЦИМЕНТ ПЦ 35 КГ 140.0000
ВОДА М3 0.3500
ПЯСЪК ПРЕСЯТ М3 1.0500
БЕТОНОБЪРКАЧКА 250 Л МСМ 0.0480
КАМЕННА ЗИДАРИЯ НАД ОСНОВИ С ДВЕ ЛИЦА НА ЗА М3

ЦИМЕНТЕН РАЗТВОР
ЦИМЕНТЕН РАЗТВОР М 10 (1:3.3) М3 0.3400
КАМЪК ЛОМЕН М3 1.2300
390
ГЛИЦ-ЗИДАРИЯ ОТ ТВЪРД ПЯСЪЧНИК НА ЦИМЕНТЕН РАЗТВОР ЗА М2

ПЛОЧИ КАМЕННИ-ПЯСЪЧНИК М2 3.6000
ЛЕТВИЧКИ М 12.0000
ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ 120 ММ С РЕШЕТЪЧНИ ТУХЛИ НА ЗА М2

ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР
ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР М 10 (1:5:18) М3 0.0260
ТУХЛИ ЕДИНИЧНИ РЕШЕТЪЧНИ БР. 52.0000
МАЧТОВ ПОДЕМНИК МСМ 0.0100
ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ НАД 120 ММ ОТ ЕДИНИЧНИ РЕШЕТЪЧНИ ЗА М3

ТУХЛИ НА ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР
ТУХЛИ ЕДИНИЧНИ РЕШЕТЪЧНИ БР. 392.0000
ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ НАД 120 ММ ОТ ТУХЛЕНИ БЛОКОВЕ 25/12/ ЗА М3

14 СМ НА ЦИМЕНТЕН Р-Р
ТУХЛИ ДВОЙКИ 25/12/14 БР. 202.0000
ЗИДАРИЯ С ГАЗОБЕТОННИ БЛОКЧЕТА С ДЕБЕЛИНА 100 ММ ЗА М2

НА ТЪНКА ФУГА
ГАЗОБЕТОННИ БЛОКЧЕТА 600/100/250 БР. 6.7000
ЛЕПИЛЕН РАЗТВОР ЗИДАРСКИ КГ 1.5000
ХИДРОИЗОЛАЦИОННО ФОЛИО КГ 0.0100
391
ЗИДАРИЯ С ГАЗОБЕТОННИ БЛОКЧЕТА С ДЕБЕЛИНА 250 ММ ЗА М3
НА ТЪНКА ФУГА
ГАЗОБЕТОННИ БЛОКЧЕТА 600/250/250 БР. 25.0000
ЛЕПИЛЕН РАЗТВОР ЗИДАРСКИ КГ 14.8000
ХИДРОИЗОЛАЦИОННО ФОЛИО КГ 0.0500
ПОКРИВАНЕ С КЕРЕМИДИ “МИЗИЯ” ВЪРХУ МУШАМА НА ЗА М2

ЛЕТВИ
КЕРЕМИДИ “МИЗИЯ” БР. 15.5000
МУШАМА ПОКРИВНА М2 1.1500
ЛЕТВИ ИГЛОЛИСТНИ М3 0.0040
ПОКРИВАНЕ С БИТУМНИ КЕРЕМИДИ ВЪРХУ ДЪСЧЕНА ЗА М2

ОБШИВКА
ВОАЛИТ ПОД КЕРЕМИДИ М2 1.1000
КЕРЕМИДИ БИТУМНИ М2 1.1500
ПИРОНИ ПОЦИНКОВАНИ КГ 0.0800
ГАЗ ПРОПАН-БУТАН КГ 0.0600
ГАЗГОРЕЛКА КОМПЛЕКТ МСМ 0.0300
ПОКРИВАНЕ С МЕТАЛНИ КЕРЕМИДИ ЗА М2

КЕРЕМИДИ МЕТАЛНИ С ПОЛИЕСТЕРНО ПОКРИТИЕ М2 1.1500
ВИНТОВЕ САМОНАРЕЗНИ ПОЦИНКОВАНИ С ШАЙБИ БР. 7.0000
ОБШИВКА НА КАПАНДУРИ, ШАХТИ, КАЛКАНИ И ПОДОБНИ ЗА М2

С ПОЦИНКОВАНА ЛАМАРИНА 0.5 ММ ДО 30 ГРАДУСА
ЛАМАРИНА ПОЦИНКОВАНА 0.5 ММ М2 1.2000
392
МОНТАЖ НА ГОТОВИ ВИСЯЩИ ОЛУЦИ ЗА М

ОЛУК ВИСЯЩ М 1.0300
СКОБИ ЗА ОЛУЦИ БР 1.2500
Забележка: Необходимото скеле се предвижда отделно.
ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА ОЛУЦИ ОТ PVC ЗА М

ОЛУК ОТ PVC 113 ММ М 1.1500
ЪГЪЛ ЗА ОЛУК ОТ PVC БР. 0.1900
СЪЕДИНИТЕЛНА МУФА ЗА ОЛУК ОТ PVC БР. 0.3600
ТАПА ЗА ОЛУК ОТ PVC БР. 0.1000
СКОБА ЗА ОЛУК ОТ PVC БР. 0.5000
ЛЕПИЛО ЗА PVC КГ 0.0100
ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА ВОДОСТОЧНИ ТРЪБИ ОТ PVC ЗА М

ВОДОСТОЧНА ТРЪБА ОТ PVC Ф 100 ММ М 1.1500
КОЛЯНО ОТ PVC ЗА ВОДОСТ. ТРЪБА БР. 0.3100
МУФА ЗА ВОДОСТОЧНА ТРЪБА ОТ PVC БР. 0.2600
НАКРАЙНИК ЗА ВОДОСТ. ТРЪБА ОТ PVC БР. 0.1200
ГРИВНА ЗА ВОДОСТ. ТРЪБА ОТ PVC БР. 0.4000
ДОСТАВКА И МОНТАЖ НА ВОДОСТОЧНО КАЗАНЧЕ ОТ PVC ЗА БР.

ВОДОСТОЧНО КАЗАНЧЕ PVC БР. 1.0000
СКОБА ЗА ОЛУК ОТ PVC БР. 1.0000
ПОКРИВНИ КОНСТРУКЦИИ И ДЪРВЕНИ СКЕЛЕТИ ОТ БИЧЕН ЗА М3

ИГЛОЛИСТЕН МАТЕРИАЛ
БОЛТОВЕ КОЛАРСКИ КГ 2.7500
ГРЕДИ ИГЛОЛИСТНИ БИЧЕНИ М3 1.0600
ИМПРЕГНАТОР КГ 1.3000
СКОБИ ДЪРВОДЕЛСКИ КГ 1.3750
393
ВЪТРЕШНО МАСИВНО СКЕЛЕ ОТ СМЕСЕН ДЪРВЕН ЗА М3
МАТЕРИАЛ
ГРЕДИ ИГЛОЛИСТНИ ДЯЛАНИ М3 0.0450
ГРЕДИ ШИРОКОЛИСТНИ ДЯЛАНИ М3 0.0450
ДЪСКИ ШИРОКОЛИСТНИ М3 0.0050
СКОБИ ДЪРВОДЕЛСКИ КГ 2.6000
ТРЪБНО ПОДПОРНО СКЕЛЕ С НАТОВАРВАНЕ ДО 1500 КГ/М2 И ЗА М3

ВИСОЧИНА ДО 20 М
Забележка: При остойностяване да се внимава с кратността на употреба.
ФАСАДНО ТРЪБНО СКЕЛЕ С ВИСОЧИНА ДО 30 М ЗА М2

ТРЪБНО СКЕЛЕ ФАСАДНО М2 1.0000
Забележка: При остойностяване да се внимава с кратността на употреба.
ДЪБОВ ПАРКЕТ I КАЧЕСТВО 18 ММ - РЕДЕН ЗА М2

ПАРКЕТ ДЪБОВ 18 ММ I КАЧ. М2 1.0150
ПАРКЕТИН КГ 0.0500
ПЕРВАЗИ ДЪРВЕНИ М 1.0000
ПОДПАРКЕТНА ПОДЛОЖКА М2 1.0150
ПАРКЕТОЦИКЛАЧКА МСМ 0.0210
Забележка: Шкурката за циклене на всички видове паркети се предвижда отделно.
В нормата не влиза шпакловката на основата.
ФАЯНСОВА ОБЛИЦОВКА С ЛЕПИЛО ПО СТЕНИ НА ФУГА 2 ММ ЗА М2

ПЛОЧКИ ФАЯНСОВИ БЕЛИ М2 1.0700
ЛЕПИЛО ЗА ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ КГ 3.1000
ФУГИРОВЪЧНА ПАСТА КГ 0.2500
394
ОБЛИЦОВКА НА ТУХЛЕНИ СТЕНИ С ГИПСОКАРТОН НА ЗА М2

ЛЕПИЛО (СУХА МАЗИЛКА)
ПЛОЧА ГИПСОКАРТОН М2 1.0800
АРМИРАЩА ЛЕНТА М 1.6000
ЛЕПИЛО ЗА ГИПСОКАРТОН КГ 4.250
ФУГОПЪЛНИТЕЛ ЗА ГИПСОКАРТОН КГ 0.2600
ОБЛИЦОВКА С ГИПСОКАРТОН ВЪРХУ ГОТОВА МЕТАЛНА ЗА М2

ИЛИ ДЪРВЕНА НОСЕЩА КОНСТРУКЦИЯ С ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ
(БЕЗ КОНСТРУКЦИЯТА)
ЛЕНТА АРМИРАЩА М 1.6000
ВИНТОВЕ РАПИДНИ БР. 13.0000
ВАТА МИНЕРАЛНА С ДЕБ. 50 ММ М2 1.0500
ОБЛИЦОВКА С ГИПСОКАРТОН НА МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ ЗА М2

СВОБОДНО СТОЯЩА
АРМИРАЩА ЛЕНТА М 1.6200
U ПРОФИЛ М 0.8000
УПЛЪТНИТЕЛНА ЛЕНТА М 0.8000
С ПРОФИЛ М 2.0000
ДЮБЕЛ-ВИНТ БР. 1.8000
МОНТАЖНИ ПРЕГРАДНИ СТЕНИ ОТ ГИПСОКАРТОН, ЗА М2

ЕДНОСЛОЙНИ, НА ЕДИНИЧНА КОНСТРУКЦИЯ
395
ЕДНОСЛОЙНИ, НА ЕДИНИЧНА КОНСТРУКЦИЯ С
ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ

ДВУСЛОЙНИ, НА ЕДИНИЧНА КОНСТРУКЦИЯ

ДВУСЛОЙНИ, НА ЕДИНИЧНА КОНСТРУКЦИЯ С
396

ДВУСЛОЙНИ, НА ДВОЙНА КОНСТРУКЦИЯ

ДВУСЛОЙНИ, НА ДВОЙНА КОНСТРУКЦИЯ С
ОБЛИЦОВКА С МРАМОРНИ ПЛОЧИ ПО СТЕНИ ЗА М2

БУРГИИ СРЕДНИ БР. 0.1200
ГИПС КГ 2.0000
ДИАМАНТИНОВ ДИСК БР. 0.0004
ПЛОЧИ МРАМОРНИ ДО 2 СМ М2 1.0500
ТЕЛ МЕДНА КГ 0.1500
ЦИМЕНТ БЯЛ КГ 0.0500
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ КВТЧ 0.1250
КАМЕНОРЕЗАЧКА МСМ 0.0520
397
ОКАЧЕН ТАВАН С МИНЕРАЛОВАТНИ ПАНА МОДУЛ 600/600 ЗА 40 М2
НОСАЧ ГЛАВЕН М 9
НОСАЧ НАПРЕЧЕН М 56
НОСАЧ НАПР. КЪС М 56
ПРОФИЛ ОКРАЙЧВАЩ М 7
ОКАЧВАЧИ БР. 28
ПАНА МИНЕРАЛОВАТНИ 600/600 М2 111
ГИПСОВА МАЗИЛКА ПО МАСИВНИ ТАВАНИ ЗА М2

ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР М10 (1:5:18) М3 0.0150
ВОДА М3 0.0060
ВЪТРЕШНА ГЛАДКА МАЗИЛКА ПО ТУХЛЕНИ СТЕНИ ЗА М2

ЕДНОПЛАСТОВА, С ГОТОВА СМЕС ПРИ РЕМОНТИ
МАЗИЛКА СУХА СМЕС - ХОРОСАН КГ 11.0000
ВОДА М3 0.0050
ПОЛАГАНЕ НА ГОТОВА ПОЛИМЕРНА ВЪТРЕШНА МАЗИЛКА ЗА М2

ПРИ РЕМОНТИ
МАЗИЛКА ПОЛИМЕРНА ГОТОВА КГ 2.9500
ГРУНД ЗА ПОЛИМЕРНА МАЗИЛКА КГ 0.2500
Забележка: Включено е и времето за грундиране.
ДЕКОРАТИВНА ВОДОУСТОЙЧИВА ВЪТРЕШНА МАЗИЛКА ВКЛ. ЗА М2

ГРУНДИРАНЕ, ПРИ РЕМОНТИ - СРЕДЕН РАЗХОД
ГРУНД ЗА ПОЛИМЕРНА МАЗИЛКА КГ 0.2750
МАЗИЛКА ВЪТР. ПОЛИМЕРНА ВОДОУСТ. КГ 3.3000
Забележка: Готовите полимерни мазилки се произвеждат от различни производители и
разходната им норма е съобщена в инструкцията за приложение. Тук са посочени средни
разходни норми.
398
ВОДОПЛЪТНА ВЪНШНА ГЛАДКА МАЗИЛКА ПРИ РЕМОНТИ ЗА М2

ВАРОЦИМЕНТНА СУХА СМЕС М25 КГ 17.1000
ВОДОУПОРНА ДОБАВКА НА ПРАХ КГ 0.1500
ВОДА М3 0.0050
ВЪНШНА ПРЪСКАНА МАЗИЛКА С ГОТОВА СМЕС, ПРИ ЗА М2

РЕМОНТИ
МАЗИЛКА ВЪНШНА ПРЪСКАНА - ГОТОВА СМЕС КГ 5.9500
ВОДА М3 0.0030
Забележка: Скелето и талпите за мазилката се предвиждат отделно. Грундът, когато е
необходим, се предписва отделно.
ПОДКИЛИМЕНА САМОРАЗЛИВНА НАСТИЛКА 10 ММ ЗА М2

ВОДА М3 0.0100
ЛЕТВИ ИГЛОЛИСТНИ М 0.7000
САМОРАЗЛИВНА НАСТИЛКА ГОТОВА КГ 18.0000
НАСТИЛКА ОТ ГРАНИТОГРЕС НА ЛЕПИЛО ЗА М2

ЛЕПИЛО ЗА КЕРАМИЧНИ НАСТИЛКИ КГ 3.9500
ПЛОЧИ ГРАНИТОГРЕС М2 1.1000
ФУГИРОВЪЧНА СМЕС КГ 0.4500
НАСТИЛКА ОТ МОЗАЕЧНИ ПЛОЧКИ НА ЛЕПИЛО ЗА М2

ЛЕПИЛО ЗА КЕРАМИЧНИ НАСТИЛКИ КГ 0.6000
ПЛОЧКИ МОЗАЕЧНИ М2 1.0500
НАСТИЛКА С БАЗАЛТОВИ ПЛОЧИ ЗА М2

ВАРОЦИМЕНТЕН РАЗТВОР М 50 (2.4:3.6:18) М3 0.0400
ПЛОЧИ БАЗАЛТОВИ М2 1.0500
399
НАСТИЛКА ОТ ТРОТОАРНИ ПЛОЧИ “ПЧЕЛНА ПИТА” ЗА М2
ПЛОЧИ ТРОТОАРНИ “ПЧЕЛНА ПИТА” БР. 12.0000
ПЯСЪК ЗА БЕТОН М3 0.1000
НАСТИЛКА ОТ РЕЧЕН КАМЪК НА ЦИМЕНТЕН РАЗТВОР ЗА М2

ВОДА М3 0.0300
КАМЪК ОБЪЛ М3 0.0400
ПОДОВА МОЗАЙКА СЪС И БЕЗ БОРДЮРИ ЗА М2

БОЯ ОКСИДНА КГ 0.2500
ВОДА М3 0.0600
КАМЪНИ БЪБРЕЦИ КГ 0.0100
МОЗАЕЧНИ КАМЪЧЕТА КГ 18.0000
ПЯСЪК М3 0.0400
САПУН КГ 0.0100
ЦИМЕНТ ПЦ 45 (В ТОРБИ) КГ 19.0000
ШМИРГЕЛ КГ 0.0300
МОЗАЙКОТЪРКАЧНА МАШИНА МСМ 0.0410
РИМСКА МОЗАЙКА ПО ПОДОВЕ, ВКЛ. ПОЛИРАНЕ ЗА М2

БОЯ ОКСИДНА КГ 0.2500
ВОДА М3 0.0750
КАМЪК ФАЙН КГ 0.0100
КАМЪНИ БЪБРЕЦИ КГ 0.0600
КЕЧЕ ШАЙБА БР. 0.0025
МОЗ. КАМЪЧЕТА ЗА РИМСКА МОЗАЙКА КГ 30.0000
МОЗАЕЧНИ КАМЪЧЕТА КГ 22.0000
ПАРКЕТИН КГ 0.0300
ПОЛИРОВЪЧНА МОЗ. ПАСТА КГ 0.1900
САПУН КГ 0.0100
ШМИРГЕЛ КГ 0.1500
МОЗАЙКОТЪРКАЧНА МАШИНА МСМ 0.0810
400
ПЕРДАШЕНА АРМИРАНА ЗАМАЗКА - 4 СМ ЗА М2

МРЕЖА АРМИРАЩА М2 1.10000
ПЕРДАШЕНА ЦИМЕНТНА ЗАМАЗКА С ФИБРИ ЗА М2

ФИБРИ ЗА БЕТОН ПОЛИПРОПИЛЕНОВИ КГ 0.0400
ПОЛИМЕРНА ХИДРОИЗОЛАЦИОННА ЗАМАЗКА ЗА М2

ЗАМАЗКА ПОЛИМЕРНА ДВУКОМПОНЕНТНА КГ 2.0000
Забележка: В нормата не влиза шпакловката на основата.
РЕДЕНЕ НА ЛАМЕЛЕН ПАРКЕТ ПРИ РЕМОНТИ М2

ПАРКЕТ ЛАМЕЛЕН НА ИВИЦИ М2 1.0900
ПОДПАРКЕТНА ПОДЛОЖКА М2 1.0900
ПОДОВА ЗАМАЗКА С ПЕРЛИТОБЕТОН 10 СМ, АРМИРАНА ЗА М2

ПЕРЛИТОБЕТОН М3 0.1200
ЛЕТВИ ИГЛОЛИСТНИ М 0.5000
МРЕЖА АРМИРАЩА М2 1.1000
БЛАЖНА БОЯ ДВУКРАТНО ПО СТАРА ДОГРАМА ЗА М2

БОЯ БЛАЖНА ОБИКНОВЕНА КГ 0.2300
РАЗРЕСИТЕЛ КГ 0.0200
КИТ ЗА ДЪРВО КГ 0.0600
ШКУРКА М 0.2000
БЛАЖНА БОЯ ПО СТОМАНЕНИ ПОВЪРХНОСТИ ДВУКРАТНО ЗА М2

ПРИ РЕМОНТИ
БОЯ БЛАЖНА ОБИКНОВЕНА КГ 0.2530
РАЗРЕДИТЕЛ КГ 0.1100
ШКУРКА М 0.1000
401
БОЯДИСВАНЕ НА ГЛАДКИ ФАСАДИ С ВИСОЧИНА ДО 6 М С ЗА М2
АКРИЛАТНИ БОИ ДВУКРАТНО ПРИ РЕМОНТИ
БОЯ АКРИЛАТНА ФАСАДНА КГ 0.5500
ВАР ГАСЕНА М3 0.0020
ГРУНД ЗА ФАСАДИ КГ 0.1300
ХИДРОИЗОЛАЦИЯ ОТ ЕДИН ПЛАСТ АРР МЕМБРАНА НА ЗА М2

ГАЗОПЛАМЪЧНО ЗАЛЕПВАНЕ
БИТУМНА МЕМБРАНА АРР М2 1.1200
ПРОПАН-БУТАН КГ 0.2700
ХИДРОИЗОЛАЦИЯ ОТ ЕДИН ПЛАСТ SBS МЕМБРАНА НА ЗА М2

БИТУМНА МЕМБРАНА SBS М2 1.1200
ПРОПАН-БУТАН КГ 0.2700
ХИДРОИЗОЛАЦИЯ С ДВА ПЛАСТА ВОАЛИТ НА ЗА М2

ВОАЛИТ М2 2.2400
ПРОПАН БУТАН КГ 0.5200
ИЗРАБОТКА И МОНТАЖ НА МЯСТО НА ПРЕДПАЗЕН ПАРАПЕТ ЗА М

ТЕЖЪК ТИП 15 КГ/М
КАРБИД КГ 0.2200
КИСЛОРОД М3 0.3800
ЕЛЕКТРОДИ КГ 1.2100
СТОМАНЕНИ ПРОФИЛИ ДО 3,5 КГ/М КГ 12.0000
ЛАМАРИНА ЧЕРНА 1 ММ КГ 3.0000
ОКСИЖЕН КОМПЛЕКТ МСМ 0.1300
ЕЛЕКТРОЖЕН КОМПЛЕКТ МСМ 0.2800
РАБОТНИК 14-2 ЧЧ 0.6080
402
ИЗРАБОТКА И МОНТАЖ НА СТОМАНЕНИ РЕШЕТКИ ЗА ЗА КГ

ПРОЗОРЦИ
ИЗРАБОТКА И МОНТАЖ НА СТОМАНЕН СКЕЛЕТ НА ЗА ТОН

ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА ОТ ЛЕК ТИП
СТОМАНЕНИ ПРОФИЛИ НАД 3,5 КГ/М КГ 1030.0000
ЛАМАРИНА ЧЕРНА 1 ММ КГ 10.0000
БОЛТОВЕ СРЕДНИ БР. 8.3800
АВТОКРАН 6,3 - 10 ТОНА МСМ 1.3000
МОНТАЖ НА ИЗОЛАЦИОННИ ПАНЕЛИ ПО ФАСАДИ ВЪРХУ ЗА М2

МЕТАЛНА СКАРА, БЕЗ ПАНЕЛИТЕ
ШАЙБИ СРЕДНИ БР. 3.0000
УПЛЪТНИТЕЛИ - ШАЙБИ БР. 3.0000
ВИНТОВЕ САМОНАРЕЗНИ СРЕДНИ БР. 3.0000
АВТОКРАН 6.3 - 10 Т МСМ 0.1000
МОНТАЖ НА СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ 3/4” В СГРАДИ ЗА М

УКРЕПИТЕЛИ СТОМАНЕНИ (ОТОПЛ. ИНСТ.) КГ 0.0800
ТЕЛ ЗА ЗАВАРКА КГ 0.0050
ГРУНД ЗА МЕТАЛИ КГ 0.0230
403
МОНТАЖ НА СТОМАНЕНИ ТРЪБОПРОВОДИ С ДИАМЕТЪР 63 ММ ЗА М
МОНТАЖ НА ТРЪБОПРОВОДИ С ДИАМЕТЪР ДО 108 ММ ПО ЗА М

КОЛОНИ И ОТКРИТИ ЕСТАКАДИ
АВТОКРАН 3 Т МСМ 0.0200
ВЛЕКАЧ МСМ 0.0030
РЕМАРКЕ 5 Т МСМ 0.0030
ПОЛАГАНЕ НА ВОДОПРОВОДНИ ПОЛИЕТИЛЕНОВИ ТРЪБИ Ф ЗА 1 М

50 MM В ИЗКОП НА ЧЕЛНА ЗАВАРКА
ТРЪБА ПОЛИЕТИЛЕН PEHD-100 М 1.030
Забележка: Нормата включва само пренасяне, развиване на кангала и полагане. Заварките
и фасонните части се нормират отделно на брой. Превозът на кангалите е включен към
цената на тръбата.
СВЪРЗВАНЕ НА ПОЛИЕТИЛЕНОВИ ТРЪБИ И ЧАСТИ Ф 50 MM ЗА 1 БР.

НА ЧЕЛНА ЗАВАРКА ЗАВАРКА
СПИРТ Л 0.040
КОНЦИ КГ 0.010
ЕЛЕКТРОАГРЕГАТ ПРЕНОСИМ МСМ 0.020
АПАРАТ ЗА ЧЕЛНО СВЪРЗВАНЕ МСМ 0.020
Забележка: В нормата е включено времето за преместване на агрегата и апарата.
404
ВЪТРЕШНА ВОДОПРОВОДНА ИНСТАЛАЦИЯ ОТ ЗА1 М

ПОЛИПРОПИЛЕНОВИ ТРЪБИ Ф 32 MM ЗА ТОПЛА ВОДА
ТРЪБА ПОЛИПРОПИЛЕН ЗА ТОПЛА ВОДА М 1.05
ФИТИНГИ ППР КАТО % ОТ ЦЕНАТА НА ТРЪБА 85
ПИСТОЛЕТ ЗА ЗАВАРКИ ППР МСМ 0.009
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ КВЧ 0.036
МОНТАЖ НА ЧУГУНЕНИ ВОДОПРОВОДНИ МУФЕНИ ТРЪБИ ЗА М

Ф 150 ММ
ТРЪБИ ЧУГУНЕНИ МУФЕНИ Ф 150 ММ М 1.0100
АВТОКРАН 6.3 - 10 Т МСМ 0.0130
УЛИЧНИ РШ 60 СМ ЗИДАНИ С ДЪЛБОЧИНА 3 М ЗА БР.

КАПАК ЧУГУНЕН Ф 60 СМ ЗА РШ БР. 1.0000
ВОДА М3 0.4600
СТЪПАЛА СТОМАНЕНИ 18 ММ БР. 8.0000
ТУХЛИ ЕДИНИЧНИ ПЛЪТНИ БР. 800.0000
ЧАКЪЛ М3 0.4300
ВОДОПРОВОД В СГРАДИ ОТ ПОЦИНК. ТРЪБИ 1/2” ЗА М

СКОБИ 3А УКРЕПВАНЕ КГ 0.0600
ТРЪБИ ПОЦИНКОВАНИ 1/2 ” М 1.0200
ВОДОУПЛЪТНИТЕЛНА ЛЕНТА М 0.3000
ФИТИНГИ - % ОТ ЦЕНАТА НА ТРЪБИТЕ 160
ЧУГУНЕНИ ТРЪБИ Ф 104/1000 В СГРАДИ ЗА М

ТРЪБИ ЧУГУНЕНИ Ф104/1000 М 1.0300
СКОБИ 3А УКРЕПВАНЕ КГ 0.1500
ФАСОННИ ЧАСТИ В % ОТ ЦЕНАТА НА ТРЪБАТА 75
Забележка: Уплътнителят е комплект с тръбата.
405
PVC ТРЪБИ НЕМУФИРАНИ ТИП 100 Ф 110/2.2 ЗА М
ТРЪБИ РVС ГЛАДКИ НЕМУФИРАНИ Ф 110/2.2 М 1.0300
СКОБИ 3А РVС ТРЪБИ КГ 0.1500
ЛЕПИЛО РVС КГ 0.0060
ЦИМЕНТЕН РАЗТВОР 1:1 М3 0.0020
ВОДА М3 0.0010
ПОЛАГАНЕ НА СТОМАНЕНИ ТРЪБИ 3/4” ОТКРИТО ПО СТЕНИ ЗА М

ТРЪБА СТОМАНЕНА 3/4” М 1.0300
МУФА СЪЕДИНИТЕЛНА 3/4” БР. 0.3000
СТОМАНА ЗА УКРЕПИТЕЛИ КГ 0.0300
ТЕЛ ГОРЕНА 2 ММ КГ 0.1000
ПОЛАГАНЕ НА СТОМАНЕНИ ТРЪБИ 1” ПОД МАЗИЛКА ЗА М

ТРЪБА СТОМАНЕНА 1” М 1.0300
МУФА СЪЕДИНИТЕЛНА 1” БР. 0.3000
СКОБИ ЗА УКРЕПВАНЕ (ЕЛ. ИНСТАЛАЦИЯ) КГ 0.1000
ТЕЛ ГОРЕНА 2 ММ КГ 0.1000
ПОЛАГАНЕ НА ТРЪБИ РVС Ф 50 ММ ПОД МАЗИЛКА ЗА М

ТРЪБА PVC НЕМУФИРАНА Ф 50/1.8 М 1.0500
СКОБИ ЗА УКРЕПВАНЕ (ЕЛ. ИНСТАЛАЦИЯ) КГ 0.1000
ЛЕПИЛО PVC КГ 0.0250
ПОЛАГАНЕ ПРОВОДНИЦИ ПВВМ ПОД МАЗИЛКА ПО ЗА М

БЕТОННА СТЕНА (БЕЗ ПРОВОДНИКА)
СТОМАНЕНИ ПИРОНИ БР. 3.0000
ВОДА М3 0.0001
406
ПОЛАГАНЕ НА КАБЕЛОПОДОБЕН ПРОВОДНИК ДО 4 Х ЗА М

16 ММ2 С ОБИКНОВЕНИ СКОБИ ПО ТУХЛ. СТЕНИ (БЕЗ
ПРОВОДНИКА)
ДЮБЕЛИ PVC БР. 3.0000
СКОБИ ОБИКНОВЕНИ ЕЛ. БР. 3.0000
ВИНТОВЕ ЗА ДЪРВО СРЕДНИ БР. 3.0000
ЕЛЕКТРОПРОБИВНА МАШИНА МСМ 0.0300
ИЗЛАЗ ПОД МАЗИЛКА ДО 8 М С МОСТОВ ПРОВОДНИК ЗА БР.

ПРОВОДНИК ПВВМБ1 2 Х 1.5 ММ2 М 4.2000
ПРОВОДНИК ПВВМБ1 2 Х 1 ММ2 М 3.2000
ПРОВОДНИК ПВВМБ1 3 Х 1 ММ2 М 1.0000
КУТИЯ РАЗКЛОНИТЕЛНА БР. 1.0000
ПАВАЖНА НАСТИЛКА ОТ СРЕДЕН ПАВАЖ ЗА М2

ВОДА М3 0.05000
ПАВЕТА СРЕДНИ БР 75.00000
ПЯСЪК М3 0.13000
ВИДИМИ БЕТОНОВИ БОРДЮРИ 25/15 ЗА М

БЕТОН М 150 М3 0.03350
БОРДЮРИ БЕТОНОВИ 25/15 М 1.00000
ГРЕДИ ИГЛОЛИСТНИ М3 0.00130
НАСТИЛКА ОТ ТРОТОАРНИ ПЛОЧИ “ПЧЕЛНА ПИТА” ЗА М2

ПЛОЧИ ТРОТОАРНИ “ПЧЕЛНА ПИТА” БР. 12.0000
ПЯСЪК ЗА БЕТОН М3 0.1000
НАСТИЛКА ОТ БЕТОНОВИ ПЛОЧИ 40/50СМ НА ТРЕВНА ФУГА ЗА М2

ПЛОЧИ БЕТОНОВИ М2 1.05000
ПЯСЪК М3 0.05500
СЕМЕ ТРЕВНО КГ 0.20000
407
ДЕКОРАТИВНА НАСТИЛКА ОТ ОБЪЛ РЕЧЕН КАМЪК 7-10 СМ М2
НА ЦИМ. РАЗТВОР 1:1
ВОДА М3 0.12000
КАМЪК ОБЬЛ М3 0.10000
ПЯСЪК М3 0.10000
ЦИМЕНТ ПЦ35 /В ТОРБИ/ КГ 50.00000
РАЗВАЛЯНЕ НА ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ 250 ММ НА ВАРОВ ИЛИ ЗА М3

ВАРОЦИМЕНТЕН Р-Р В ЕДНОЕТАЖНИ СГРАДИ
РАЗВАЛЯНЕ ТУХЛ. ЗИДАРИЯ 120 ММ НА ВАРОЦИМЕНТЕН ЗА М2

РАЗТВОР В ДВУЕТАЖНА СГРАДА, ВКЛ. СВАЛЯНЕ НА
ОТПАДЪЦИТЕ
РАЗРУШАВАНЕ НА ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ 250 ММ С ТОВАРАЧНА ЗА М3

МАШИНА И СПОМАГАТЕЛНИ РАБОТНИЦИ
ТОВАРАЧНА МАШИНА 1.0 - 1.5 М3 МСМ 0.0100
ПРОСИЧАНЕ НА СТОМАНОБЕТ. ПОЯСИ, ЩУРЦОВЕ И ЗА БР.

КОЛОНИ С КОМПРЕСОРЕН КЪРТАЧ, ВКЛ. СРЯЗВАНЕ НА
АРМИРОВКАТА ПРИ ДВУЕТАЖНИ СГРАДИ
МАРКУЧ АРМИРАН М 0.0010
ШИЛА ЗА КЪРТАЧ БР. 0.0800
КЪРТАЧ ПНЕВМАТИЧЕН МСМ 0.2200
РАЗБИВАНЕ НА БЕТОН С ДЕБЕЛИНА ДО 0.5 М ЧРЕЗ ВЗРИВЯВАНЕ - ЗА М3

НА ОТКРИТО, С ВЕРТИКАЛНИ ВЗРИВНИ ДУПКИ
БОЯ БЛАЖНА КГ 0.050
БУРГИЯ БР. 0.050
ВЗРИВ КГ 1.400
ГРЕДИ ИГЛОЛИСТНИ М3 0.020
КАПСУЛИ БР. 14.000
КЛЮЧ БР. 1.000
МАРКУЧ АРМИРАН М 0.008
ПРОВОДНИК ДВУЖИЛЕН СЬС СЕЧЕНИЕ ДО 1.5 ММ2 М 0.100
ТАБЕЛКА ОЗНАЧИТЕЛНА БР. 0.200
ТЕЛ ГОРЕН КГ 0.100
ПЕРФОРАТОР ПНЕВМАТИЧЕН МСМ 0.310
408
Строителни графици
СТРОИТЕЛНИ
ГРАФИЦИ
ФУНКЦИИТЕ НА ГРАФИКА В
СТРОИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
Графикът е основната част на проекта за организация. Чрез него се
моделира комплексът от дейности, свързани с проектирането, договарянето,
реализацията на различни видове доставки, изпълнението на предвижданите
строителни и монтажни работи, пробите и изпитванията, въвеждането
в действие на подобекти и етапи, усвояване (достигане) на проектните
мощности.
В практиката рядко се среща коректно разработен график, защото никога
не се прави точен разчет за необходимите ресурси и защото с графика
винаги се преследва и доказва някаква, изгодна за някой от участниците,
цел. Освен това, теоретически всичко по изчисляване на ресурсите и
по организационните решения може да е наред, но когато се започне
нагласяване, съвместяване, търсене на резерв от време, комбиниране на
оптимални състави на звената и т.н., водещи стават интуицията и
опитът на проектанта на графика.
Графиците са един от най-добре действащите инвеститорски
капани, ако строителят не е вложил достатъчно старание при
разработката и съгласуването им.
Един график (остойностен и уедрен) е строителната програма, а графиците
за видове работи, за видове доставки, за изпитания, за проби може да са
неограничен брой и да са изработени по различни методи.
Основните параметри на графика са: цена, срок и качество. Тези
характеристики се определят от собственика на бъдещото строителство
или от негов представител, ако това е необходимо. Мотивите за
измеренията на зададените или по-точно желаните параметри може да
са най-различни. Знанията и възможностите на авторите на графици са
необходими, за да докажат преди всичко останало, дали съвместяването на
409
тези параметри помежду им е адекватно технически и технологически, а
чак след това от други гледни точки.
Тъй като факторът време играе важна роля в дадената ситуация, наред
с решаването на много други задачи трябва да се съставят най-малко два
графика: единият - уедрен комплексен график за основните етапи на реализация
(проектиране, строителство, изпитания и въвеждане в експлоатация) и
съответно необходимите средства за инвестицията и втори - график за
възможното финансиране от гледна точка на евентуалните кредитори и
за осигуряване на плащанията към строителите. Графиците трябва да
са адекватни на съществуващото равнище на техниката, технологията и
наличието на ресурси.
Договорните задължения на строителя се следят по графика.
Изхождайки от зададените му вече параметри от инвеститора-възложител,
в т.ч. и чрез работния проект, строителят-изпълнител прави свой график
за изпълнение на СМР.
Строителят ползва графиците в своята дейност като инструмент в
няколко различни по своята същност случая, по-важните от които са:
• за съставяне на общата производствена програма;
• за общо и оперативно ръководство;
• за координация и контрол;
• за определяне размера на необходимите материални ресурси и запаси;
• за определяне на необходимия размер на оборотния капитал и т.н.
При осъществяване на тези дейности се правят конкретни графици за:

• график за изпълнение на СМР на всеки отделен подобект;
• график за използване на строителната механизация;
• график за движение на работната сила;
• график за използване на транспортните средства;
• график за изпълнение на доставките, в т.ч. на материали, оборудване
и обзавеждане;
• график за извършване на пробните изпитания;
• график за осъществяване на пуска на подобектите и т.н.
410
ПОДГОТОВКА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА
ГРАФИКА ПРИ ПРОЕКТАНТА
Как се изработват графиците, какви видове графици се прилагат в
строителната дейност и как се следи линията на изпълнение на графиците
е описано в учебниците по организация на строителството.
Графикът е проект, а добрият проект се изработва въз основа на коректни
изходни данни.
Изходните данни са:
• организационни решения;
• уточнени технологии на изпълнение;
• номенклатура (списък) на видовете работи;
• разход на труд и времетраене на видовете работи;
• цена на изпълняваните видове работи.
В учебниците е обяснено позиционирането на графика, но не се обръща
достатъчно внимание на точното определяне на времената. Подробни
обяснения за определяне на оптималните времена има в книгата на СЕК
“Организация, отчетност и приемане на строежите”.
411
Обект: Цех “Заготовки”
412
Легенда:
Процес/работа Сумарна работа Прекъсване
Развитие В процес на Краен срок
Събитие изпълнение
Обект: Цех Заготовки
413
Легенда:
Процес/работа Сумарна работа Прекъсване

Развитие В процес на изпълнение Краен срок
Събитие
414
Таблица за оптимални нормовремена

при изпълнение на земни работи в строителството
(пригодена за разработване на графици)
оптимизация
Изхо-
общо състав време за
ден
Вид работа мярка време, на зве- изпъл-
шифър
часа ното, нение,
СЕК
бр. раб. часа
Земни работи за сгради – ръчно
01.012 Събиране (отстраняване) на хумус от
m3 5,01 4 1,25
01.061 терена прехвърляне и пренос
3
01.041 Изкоп за основи с дълбочина до 2 m в з.п. m 4,00 4 1,00
01.042 Изкоп за основи с дълбочина над 2 m в з.п., 3
m 7,09 4 1,77
01.113 включително укрепване
3
01.052 Изкоп за основи в скални почви с къртач m 7,35 4 1,84
01.068 Доизкопаване и дооформяване на изкоп за 3
m 3,00 3 1,00
основи
01.013 Тънки изкопи до 0,5 m ръчно в земни почви
m3 2,72 2 1,36
с прехвърляне на 3 m хоризонтално
01.019 Тънки изкопи до 0,5 m с къртач в скални
m3 2,34 2 1,17
почви
01.023 Изкоп на ями 0,3 - 2,0 m2 и дълбочина 2 до
m3 5,04 3 1,68
4 m ръчно в з.п.
01.025 Изкоп на ями 2 - 10 m2 и дълбочина 2 до
m3 4,20 3 1,40
4 m ръчно в з.п.
01.041 Изкоп с ширина 0,6 - 1,2 m и дълбочина 0
m3 4,00 2 2,00
- 2 m ръчно в з.п. укрепен
3
01.064 Разриване ръчно на з.п. 100 m 14,00 1 14,00
01.093 Ръчно натоварване, превоз на 100 m и разто- 3
m 3,37 2 1,68
варване на земни почви с ръчни колички
2
01.111 Плътно укрепване и разкрепване на изкопи m 0,58 3 0,29
Земни работи за сгради - механизирано
01.313 Изкоп с багер на земни почви за основи 10 m3 0,70
01.323 Натоварване с багер на земни почви 10 m3 0,46
01.324 Натоварване на разгърмяна скална маса 10 m3 1,19
01.347 Подравняване на терена след завършване на
10 m3 1,14
строителството
Обобщено време за изпълнение на земни
10 m3 4 2,35
работи за m3
Обяснения:
• Проектантът на графика преценява колко звена може да съвмести на площадката
за определено време;
• Изведените нормовремена са достатъчно точни за съставяне на графици и за
договаряне на срокове, включително и за санкции при неспазване на сроковете;
• Разходните времеви норми от ТНС, УСН, СЕК и други разчети не са достатъчно
подходящи за съставяне на графици и за определяне на срокове, защото са индивидуални,
не отчитат комплексна съвместимост и са прекалено разчленени.
415
при изпълнение на кофражи за строителни конструкции
Изхо-
ден
шифър
СЕК
02.005 Кофраж за колони, чашки на колони и
m2 1,18 4 0,30
подобни
02.011 Кофраж за ст. бет. плочи с дебелина до
m2 2,31 4 0,58
15 cm от дъски
m2 3,04 4 0,76
15 cm и наклон над 20 % от дъски
m2 2,46 4 0,62
15 cm с криволинейни очертания от дъски
02.014 Кофраж за ст. бет. плочи при височина
m2 3,00 4 0,75
на помещението 5-10 m от дъски
m2 1,00 4 0,25
15 cm с кофражни платна
02.031 Кофраж за ребрени и касетирани
m2 2,50 5 0,50
стоманобетонни плочи
02.032 Кофраж за стоманобетонни корнизи,
m2 2,66 3 0,89
еркери и други, подпрян конзолно
02.052 Кофраж за стоманобетонни стълбища,
m2 1,93 4 0,48
площадки, греди и пояси
02.061 Кофраж за бетонни стени, канали, пара-
m2 1,70 5 0,34
пети, асанс. шахти, с дебелина до 15 cm
02.071 Кофраж външен за стоманобетонни проти-
m2 2,26 5 0,45
воземетръсни шайби
02.101 Направа, монтаж и демонтаж на дървени
m2 1,88 2 0,94
работни стълбища и площадки
02.211 Едроплощен кофраж за стени m2 1,02 4 0,26
02.221 Едроплощен кофраж за плочи m2 1,04 4 0,26
02.281 Технологично скеле за етажни плочи и
m2 0,91 4 0,23
калкани за ЕК
08.021 Вътрешно масивно скеле от смесен дървен
m3 7,48 3 2,49
материал
08.041 Тръбно подпорно скеле с натоварване до
m3 0,34 4 0,09
1500 kg/m2 и височина до 20 m
Обяснения:
• Проектантът на графика преценява колко звена може да съвмести на площадката
за определено време;
• Изведените нормовремена включват всички възможни операции, които при плащане
на работниците може да са обособени и отделно;
• Обяснения за начина на изчисляване на нормовремената има в книгата на СЕК
„Организация, отчетност и приемане на строежите”;
• Нормовремената включват необходимите подготвителни и съпътстващи
операции.
416

при изпълнение на армировки и рабиц
Изхо-
ден
шифър
СЕК
03.011 Монтаж на армировка от всички
тон 90 3 30
сложности при дебелина до 5 mm
03.012 Монтаж на армировка - обикн. и средна
тон 30 3 10
сложност Ø 6-12 mm
03.014 Монтаж на армировка - обикн. и средна
тон 20 3 6,67
сложност Ø 14-50 mm
03.021 Монтаж на армировка - сложна и особено
тон 45 3 15
сложна Ø 6-12 mm
03.023 Монтаж на армировка - сложна и особено
тон 265 3 88,33
сложна Ø 14-50 mm
03.031 Монтаж на армировка при пълзящ кофраж
тон 115 3 38,33
с дебелина 6-50 mm
03.101 Монтаж на заварени мрежи за ЕК 5 mm тон 86 3 28,67
03.111 Монтаж на заварени мрежи за ЕК над 5
тон 76 3 25,33
mm
03.121 Монтаж на армировка за ЕК Ø 6-12 mm тон 55 3 18,33
03.123 Монтаж на армировка за ЕК Ø 14-50 mm тон 55 3 18,33
03.201 Рабиц за покриване на канали m2 108 2 54
03.202 Рабиц за преградни стени m2 1,251 2 0,63
03.203 Рабиц по тавани при предварително
m2 0,828 3 0,28
спуснати железа
03.204 Рабиц по тавани без предварително
m2 1,486 3 0,50
спуснати железа
2
03.205 Рабиц за изкуствени греди m 1,251 3 0,42
Обяснения:
• Нормовремената са за всички операции по монтаж на заготвена армировка по
спецификация и доставена на 10 m от подемника, съответно крана;
• Проектантът на графика преценява колко звена едновременно може да съвмести
на площадката;
• В сметните норми и в ТНС разходната норма е по-висока, когато се предвижда
фасониране (заготвяне) на армировката на място. В случая е предвидена доставка на
фасонирана по спецификация армировка.
417
при полагане на бетон
Изхо-
ден
шифър
СЕК
04.009 Полагане на неармиран бетон за основи, фун-
m3 1,82 5 0,36
даменти и настилки с кулокран
04.028 Полагане на неармиран бетон за стени с де-
m3 1,81 5 0,36
белина до 15 cm с кулокран
04.068 Полагане на армиран бетон за основи и фун-
m3 1,40 5 0,28
даментни плочи с кулокран
04.077 Полагане на армиран бетон за колони, греди
m3 1,72 5 0,34
и подобни с кулокран
04.079 Полагане на армиран бетон за стълбища с
m3 3,35 5 0,67
кулокран
04.108 Полагане на армиран бетон за стени и шай-
m3 2,11 5 0,42
би с дебелина до 15 cm с кулокран
04.134 Полагане на армиран бетон за плочи с ку-
m3 1,34 5 0,27
локран
04.157 Полагане на армиран бетон за парапети,
m3 3,34 5 0,67
корнизи и подобни с кулокран
04.161 Полагане на армиран бетон с автобетонпом-
m3 0,64 5 0,13
па за фундаменти
m3 0,75 5 0,15
па за плочи при конструкции с греди
m3 0,81 5 0,16
па за колони, греди и подобни
m3 2,19 5 0,04
па за армирани стени и прегради
04.171 Полагане на бетон за основи и подобни -
m3 1,56 4 0,39
ръчно
04.172 Полагане на бетон за плочи и подобни -
m3 2,10 4 0,53
ръчно
04.173 Полагане на бетон за колони, греди и по-
m3 2,42 4 0,61
добни - ръчно
04.947 Разбиване на стоманобетон с електричес-
m3 11,10 2 5,55
ки къртач
04.954 Просичане на отвори в стоманобетонни сте-
m3 2,30 2 1,15
ни до 30 cm с електрически къртач и чук
Обяснения:
• В разчетеното време не е включен машинистът на кулокрана, съответно на
бетонпомпата;
• Нормовремената включват всички подготвителни и необходимите съпътстващи
операции;
• Проектантът на графика преценява колко звена може да съвмести едновременно
на площадката;
• Препоръчва се окрупняване на операциите в една - полагане на бетон, като се вземе
времето на най-продължителната от описаните по-горе.
418

при монтаж на стоманени и дървени конструкции
Изхо-
ден
шифър
СЕК
14.412 Изработка и монтаж на място на предпа-
m 1,22 4 0,31
зен парапет тежък тип 15 kg/m
14.443 Изработка и монтаж на леки навеси от
kg 0,27 4 0,07
стомана
14.451 Изработка и монтаж на стоманен скелет
тон 49,72 5 9,94
на едноетажна сграда
14.461 Изработка на място на стоманени съчетани
тон 10,64 3 3,55
колони до 3 тона по чертеж без монтажа
14.464 Изработка на място на стоманена ферма до
тон 12,82 3 4,27
3 тона по чертеж без монтажа
14.001 Монтаж на доставени стоманени рамки с
kg 0,09 3 0,03
телена мрежа от оградни елементи
14.007 Монтаж на стом. рамки за прозорци над
kg 0,71 4 0,18
50 kg
14.010 Монтаж на рамки за горно осветление над
kg 0,48 2 0,24
50 kg
14.041 Монтаж на стоманени колони тон 28,60 5 5,72
14.051 Монтаж на стоманени ферми тон 27,80 5 5,56
14.079 Монтаж на междукол. и междуфер. връзки
тон 26,50 5 5,30
при височина до 15 m и тегло до 0,5 тона
14.115 Монтаж на конзоли, подпори и подобни до
тон 34,20 5 6,84
100 kg и височина до 15 m
14.137 Монтаж на готови стълби и площадки тон 34,92 4 8,73
14.153 Монтаж на стоманени греди до 5 тона и
тон 25,84 5 5,17
височина до 15 m
14.181 Монтаж на временни стом. парапети по
m 0,45 3 0,15
ЗБУТ
14.202 Монтаж на изолационни панели по фасади
m2 2,40 5 0,48
върху метална скара, без панелите
14.274 Монтаж на подкранови пътища върху бе-
m 5,07 6 0,85
тонна основа
08.011 Покривни конструкции и дървени скелети
m3 16,31 5 3,26
от бичен иглолистен материал
08.021 Вътрешно масивно скеле от смесен дър-
m3 7,48 4 1,87
вен материал
08.032 Външно скеле с два реда бандери от смесен
m2 0,34 4 0,09
дървен материал
08.221 Обшивка на стени, покриви и други с нерен-
m2 0,245 3 0,08
досани иглолистни дъски 2,5 cm
Обяснения:
• Когато работи графикът, технологът-проектант трябва да съобрази дали да
включва или изключва времената за изработка (заготовка) на конструкцията;
• Важат общите обяснения към бетона и армировката.
419
при изпълнение на зидарии
Изхо-
ден
шифър
СЕК
05.021 Каменна зидария в основи m3 5,33 3 1,78
05.023 Каменна зидария над основи m3 6,85 3 2,28
05.024 Каменна зидария на колони m3 8,41 3 2,80
05.028 Декоративна каменна зидария от обли 3
m 9,38 3 3,13
камъни
2
05.041 Глиц – зидария от пясъчник m 19,99 3 6,66
05.113 Тухлена зидария 120 mm с плътни тухли m2 0,91 2 0,46
05.131 Тухлена зидария 120 mm от тухлени 2
m 0,79 3 0,26
блокове
05.140 Тухлена зидария над 120 mm от единични
m3 4,64 2 2,32
тухли
05.141 Тухлена зидария над 120 mm от тухлени
m3 4,13 3 1,38
блокове
05.192 Зидария за комини от блокчета с две
m 0,76 2 0,38
дупки
3
05.222 Тухлена зидария за колони m 9,56 3 3,19
05.233 Тухлена зидария за самостоятелни комини m3 7,52 2 3,76
05.361 Фугирана тухлена зидария от облицовъчни
m3 9,37 3 3,12
тухли с дебелина 250 mm
05.501 Зидария с газобетонни блокчета с дебелина
m2 0,72 2 0,36
50 mm
m2 0,74 2 0,37
75 mm
m2 0,76 2 0,38
100 mm
m2 0,78 2 0,39
125 mm
m2 0,78 2 0,39
150 mm
m2 0,90 2 0,45
200 mm
m3 3,70 2 1,85
150 mm
05.612 Улични ревизионни шахти, дълбочина 3 m бр. 30,50 2 15,25
05.916 Ръчно изкопаване на ниша в тухлена 2
m 7,50 1 7,50
зидария 120 mm
Обяснения:
• Проектантът на графика преценява колко звена може да съвмести на
площадката;
• Нормовремената включват изпълнение на всички необходими подготвителни и
съпътстващи операции.
420

при изпълнение на покривни хидроизолации
Изхо-
ден
шифър
СЕК
06.005 Покриване с керемиди тип „Мизия” върху
m2 0,58 4 0,15
дъсчена обшивка или бетон
06.010 Покриване с бетонови керемиди върху
m2 0,59 4 0,15
дъсчена обшивка или бетон
06.015 Покриване с битумизирана мушама от един
m2 0,11 3 0,04
пласт със застъпване
06.215 Покриване с битумни керемиди върху
m2 1,30 3 0,43
дъсчена обшивка
2
06.321 Покриване с вълнообразна ламарина m 0,32 4 0,08
06.341 Покриване с метални керемиди m2 0,35 4 0,09
15.012 Хидроизолация с един пласт воалит на
m2 0,32 3 0,11
газопламъчно залепване
15.019 Хидроизолация мазана двупластова m2 1,89 4 0,47
15.115 Хидроизолация от два пласта усилен
m2 0,72 3 0,24
воалит на газопламъчно залепване
15.185 Защита на покривната хидроизолация със
m2 0,10 2 0,05
сребърен феролит
07.013 Обшивка на покриви, корнизи, улами и поли
m2 0,93 2 0,47
с поцинкована ламарина
07.052 Монтаж на готови висящи олуци m 0,44 3 0,15
07.061 Монтаж на готова водосточна тръба от
m 0,42 3 0,14
поцинкована ламарина
07.101 Водосточни казанчета обикновени от
бр. 4,30 2 2,15
поцинкована ламарина
07.124 Доставка и монтаж на олуци от PVC m 0,40 3 0,13
07.125 Доставка и монтаж на водосточни тръби
m 0,30 3 0,10
от PVC
07.126 Доставка и монтаж на водосточно казанче
бр. 0,60 2 0,30
от PVC
07.131 Монтаж на табакери стандартни m 4,90 2 2,45
08.221 Обшивка на стени, покриви и други с
m2 0,25 4 0,06
нерендосани иглолистни дъски 2,5 cm
Обяснения:
• Дъсчените обшивки са отделно в позиция 08.221;
• Подготвителните и задължително придружителните работи са включени в
нормовремената;
• Издигането на материалите с подемник до покрива е включено в
нормовремената;
• Проектантът на графика преценява колко звена може да съвмести на покрива.
421
Таблица за оптимални нормовремена при
изпълнение на мазилки
Изхо-
ден
шифър
СЕК
10.011 Вътрешна варова мазилка, двупластова m2 0,95 2 0,48
10.051 Варова шпакловка по прясна мазилка m2 0,23 2 0,12
10.061 Гипсова мазилка по тухлени стени m2 1,26 2 0,63
10.063 Гипсова мазилка по масивни тавани m2 1,20 3 0,40
10.105 Декоративна водоустойчива вътрешна
m2 0,72 2 0,36
мазилка включително грундиране
2
10.106 Вътрешна пръскана мазилка m 0,84 2 0,42
10.109 Вътрешна декоративна мазилка m2 0,88 2 0,44
10.121 Външна гладка вароциментна мазилка m2 1,06 3 0,35
10.122 Външна пръскана мазилка m2 1,13 3 0,38
10.127 Външна благородна теранова мазилка m2 1,30 3 0,43
10.143 Външна декоративна мазилка m2 1,46 3 0,49
10.145 Силикатна мазилка външна m2 1,52 3 0,51
10.841 Изкърпване на външна гладка вароциментна
m2 3,18 2 1,59
мазилка
10.846 Изкърпване на външна пръскана мазилка с
m2 3,45 2 1,73
благородни камъчета
2
10.876 Сваляне на стара вътрешна мазилка m 0,78 2 0,39
Обяснения:
• В нормовремената са включени всички подготвителни и съпътстващи операции,
включително приготвяне на разтвора с готова суха смес;
• Проектантът предвижда колко звена от мазачи може да съвмести на едновременна
работа по площадката.
422

при изпълнение на настилки
Изхо-
ден
шифър
СЕК
11.002 Подпаркетна настилка от бетон и летви m2 0,98 3 0,33
11.005 Бетонна подова настилка (10 cm) без
m2 0,98 3 0,33
армировка
11.008 Подкилимена саморазливна настилка m2 0,50 3 0,17
11.024 Саморазливен под на циментна основа с
m2 0,61 3 0,20
мрежа - ръчно
11.041 Первази дървени m 0,33 2 0,17
11.051 Настилка от пластмасови плочки m2 1,19 2 0,60
11.074 Настилка от теракотни плочи на лепило m2 2,02 2 1,01
11.093 Настилка от мозаечни плочки на лепило m2 1,40 2 0,70
11.111 Настилка с базалтови плочи m2 0,76 2 0,38
11.135 Настилка от цепени плочи твърд пясъчник m2 2,66 3 0,89
11.153 Настилка от речен камък на циментен
m2 3,70 3 1,23
разтвор
11.171 Подова мозайка със и без бордюри m2 3,03 3 1,01
11.191 Римска мозайка по подове, включително 2
m 15,78 3 5,26
полиране
11.214 Чукана бучарда по рамки, корнизи и
m2 6,48 2 3,24
подобни
2
11.261 Пердашена армирана замазка – 4 cm m 1,36 3 0,45
11.263 Саморазливаща се замазка по подове 2 cm 2
m 0,16 4 0,04
механизирано
2
11.266 Пердашена замазка с фибри – 4 cm m 1,36 3 0,45
11.267 Износоустойчива бетонна замазка 4 cm m2 1,00 2 0,50
11.271 Водоустойчиво еластично покритие m2 0,12 2 0,06
11.273 Водоизолираща настилка (мазилка) – за 1
m2 0,22 2 0,11
mm дебелина
11.278 Полимерна хидроизолационна замазка m2 0,22 2 0,11
08.155 Редене на ламелен паркет m2 0,82 2 0,41
08.157 Дъбов паркет І качество 18 mm - реден m2 0,85 2 0,43
Обяснения:
• В нормовремената са включени всички необходими подготвителни и съпътстващи
операции;
• Проектантът на графика преценява колко звена ще съвмести за едновременно
изпълнение на настилките.
423
при изпълнение на облицовки
Изхо-
ден
шифър
СЕК
09.014 Фаянсова облицовка с лепило по стени на

m2 2,10 2 1,05
фуга 2 mm
09.141 Облицовка с готови бичени и обрязани
m2 2,68 3 0,89
русенски плочи по стени
09.162 Облицовка на тухлени стени с
m2 0,62 2 0,31
гипсокартон на лепило (суха мазилка)
09.187 Облицовка с гипсокартон на метална
m2 0,90 2 0,45
конструкция директно закрепена
09.188 Облицовка с гипсокартон и топлоизолация
на метална конструкция директно m2 1,23 2 0,62
закрепена
09.192 Облицовка с гипсокартон и топлоизолация
m2 1,17 2 0,59
на метална конструкция, свободно стояща
09.194 Монтажни преградни стени от
гипсокартон, еднослойни, на единична m2 1,32 3 0,44
гипсокартон, еднослойни, на единична m2 1,74 3 0,58
конструкция с топлоизолация
гипсокартон, двуслойни, на двойна m2 2,10 3 0,70
гипсокартон, двуслойни, на двойна m2 2,52 3 0,84
конструкция с топлоизолация
09.232 Облицовка с гранитни плочи по колони m2 8,93 2 4,47
09.352 Облицовка с мраморни плочи по ламели и
m2 1,10 2 0,55
пиластри
09.412 Облицовка с врачански плочи по стени m2 3,46 2 1,73
09.571 Облицовка с плочи мушелкалк по цокли и
m 1,04 2 0,52
страници
09.903 Окачен таван с минераловатни пана 25 m2 7,70 3 2,57
424

при изпълнение на дограми
Изхо-
ден
шифър
СЕК
17.089 Монтаж на врата шпервана 16 cm m2 1,25 2 0,63
17.091 Монтаж на врата шпервана 29 cm m2 2,22 2 1,11
Монтаж на PVC дограма m2 2
17.401 Монтаж на алуминиеви прозорци m2 1,56 2 0,78
17.137 Монтаж на прозорци двукатни остъклени m2 0,55 2 0,28
12.012 Остъкляване с 4 mm стъкла върху дървени
m2 0,76 2 0,38
рамки

при изпълнение на топлоизолации
Изхо-
ден
шифър
СЕК
15.902 Подова изолация с минерална вата m2 0,63 2 0,32

15.903 Фасадна топлоизолация от минерална вата m2 0,20 3 0,07
15.904 Вътрешна топлоизолация от минерална
m2 1,06 2 0,53
вата
15.905 Топлоизолация на външни стени с
m2 1,20 3 0,40
15.918 Топлоизолация на външни стени с
m2 1,98 3 0,66
експандиран пенополистирол 60 mm
2
15.931 Запечатка на бетонови повърхности m 0,60 2 0,30
22.183 Топлоизолация на водопроводни тръбни
m 0,25 2 0,13
системи от полиетиленова пяна
425
при изпълнение на боядисване
Изхо-
ден
шифър
СЕК
13.018 Шпакловане по гладки мазилки с гипсово

m2 0,38 2 0,19
лепило
2
13.025 Грундиране с готов грунд върху мазилка m 0,12 2 0,06
13.031 Блажна боя по дървени повърхности 2
m 0,73 2 0,37
двукратно
13.032 Блажна боя по варови и гипсови мазилки
m2 0,49 2 0,25
двукратно
13.035 Блажна боя по стоманени повърхности
m2 0,21 2 0,11
двукратно
13.123 Лепене на тапети с дълбок релеф по
m2 0,52 2 0,26
шпакловани стени
13.151 Боядисване на гладки фасади с височина до
m2 0,61 3 0,20
6 m с акрилатни бои двукратно
13.152 Боядисване на гладки фасади с височина
m2 0,71 3 0,24
над 6 m с акрилатни бои двукратно
2
13.161 Боядисване на фасади по алпийски способ m 1,72 3 0,57
15.311 Двупластова водоизолация на стена с 2
m 0,49 2 0,25
мазане
426

при изпълнение на водопровод и канал
Изхо-
ден
шифър
СЕК
22.019 Полагане на водопроводни полиетиленови

m 0,38 2 0,19
тръби Ø 110 в изкоп на челна заварка
22.039 Свързване на полиетиленови тръби и части
бр. 0,63 2 0,32
Ø 110 на челна заварка
22.092 Вътрешна водопроводна инсталация от
m 0,44 2 0,22
полипропиленови тръби Ø 20
22.095 Вътрешна водопроводна инсталация от
m 0,62 2 0,31
полипропиленови тръби Ø 20
m 0,20 2 0,10
m 0,32 2 0,16
22.052 Полагане на канализационни PVC тръби Ø
m 0,31 2 0,16
140 за външна канализация
22.443 Улични РШ 60 cm зидани с дълбочина 4 m бр. 36,99 2 18,50
22.668 Полагане на PVC тръби немуфирани тип
m 2,60 2 1,30
100 Ø 110/2.2
22.581 Монтаж на смесителна батерия за мивка
бр. 0,60 2 0,30
- стенна
22.587 Монтаж на вана душ батерия бр. 1,10 2 0,55
22.712 Монтаж на тоалетна мивка среден
бр. 2,10 2 1,05
формат
22.741 Монтаж на кухненски мивки от алпака бр. 1,90 2 0,95
22.752 Монтаж на тоалетна седалка
полупорцеланова с фаянсово ниско промивно бр. 3,50 2 1,75
казанче
427
при изпълнение на електро- и телефонни инсталации
Изхо-
ден
шифър
СЕК
34.052 Полагане на тръби PVC Ø 20 mm открито

m 0,93 2 0,47
по стени
34.062 Полагане на тръби PVC до Ø 20 mm
m 0,54 2 0,27
открито по стоманени конструкции
34.076 Полагане на тръби PVC Ø 50 mm в канали
m 0,39 2 0,20
и изкопи
34.082 Полагане на тръби PVC Ø 20 mm под
m 0,34 2 0,17
мазилка
34.117 Полагане на гофрирани тръби Ø 16 mm по
m 0,10 2 0,05
арматурна заготовка
34.183 Полагане на проводник ПВА m 0,32 2 0,16
34.229 Изтегляне на проводник ПВ 3 х 1,5 + 1
m 0,14 2 0,07
mm2 в монтирани тръби
34.235 Изтегляне на проводник ПВ 3 х 2,5 + 1,5
m 0,14 2 0,07
mm2 в монтирани тръби
34.351 Монтаж на кутия разклонителна за
бр.
скрита инсталация
34.387 Монтаж и свързване на автоматичен
бр. 0,13 2 0,07
електрически предпазител
34.421 Монтаж фасонги висящи бр. 0,20 2 0,10
34.433 Излаз открит до 8 m с кабелоподобен
бр. 6,24 2 3,12
проводник
34.438 Излаз открит до 10 m СВТ с антигронови
бр. 7,14 2 3,57
скоби
34.443 Излаз под мазилка до 8 m с мостов
бр. 1,80 2 0,90
проводник
34.596 Монтаж на гръмоотводни уредби m 0,15 3 0,05
34.716 Монтаж на кабелни канали m 0,90 3 0,30
34.684 Монтаж на телефонна линия m 0,21 2 0,11
428

при благоустрояване
Изхо-
ден
шифър
СЕК
26.051 Основа от баластра m3 0,25 4 0,06

26.055 Основа от баластра 1000
80,0 4 20,0
m2
2
26.084 Запечатка с битум 1,5-2 l/m и пясък 100
7,04 3 2,35
(нафта) m2
26.095 Полагане асфалтобетон - неплътна смес тон 0,86 4 0,22
26.116 Паважна настилка от среден паваж m2 1,26 2 0,63
26.131 Направляващи бетонови ивици 15/20
m 0,42 2 0,21
(скрити бордюри)
26.152 Видими бетонови бордюри 15/25 m 0,39 2 0,20
26.171 Бетонова настилка, ръчно с дебелина 10- 3
10 m 42,29 3 14,10
40 cm
2
26.411 Настилка от мозаечни плочки m 1,71 2 0,86
26.413 Настилка с базалтови плочи m2 0,76 2 0,38
26.433 Настилка от цепени гранитни плочи m2 2,66 2 1,33
26.441 Декоративна настилка от объл речен
m2 3,70 2 1,85
камък 7-10 cm на циментен разтвор
26.503 Затревяване и торене с оборски тор дка 22,63 4 5,66
26.552 Засаждане на живи плетове – двуредни в
100 m 50,28 6 8,38
канавки 50/40 cm
2
26.562 Цветно оформяне с летни цветя 10 m 15,27 3 5,09
429
ÑÒÐÎÈÅÊÑÏÅÐÒ ÑÅÊ
може да осигури оферти,

тръжни книжа
изследвания и прогнози
консултации за
технологии и материали
експертизи и тълкувания
Генерален план на промишлена
площадка
ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН
НА ПРОМИШЛЕНА
ПЛОЩАДКА
(основни препоръки за разработка)
1. Генералният план съдържа по правило следните зони:

• предзаводска зона;
• основна производствена зона;
• спомагателна производствена зона;
• складова зона
2. Предзаводската зона включва територията, върху която се ситуират
обслужващите сгради: инженерната (административната) сграда или сгради,
битовите сгради или помещения, сграда или помещения за столово хранене
с кухня-майка или разливна, здравни, просветни, културни, спортни сгради,
проектантско-конструкторски бюра, пожарни депа, зона за отдих, търговско-
битов комплекс, паркинг, вело-мото навес и др. Те се изграждат от
страната на автомобилните пътища и подходите за работниците, водещи
към предприятието, като се обвързват с общите градоустройствени,
застроителни и регулационни планове и с големината на хигиенно-защитната
зона.
3. Основната производствена зона включва територията на производствените
сгради на основното производство, като се вземат пред вид:
3.1. Специфичните особености на производството;
3.2. Товаропотоците на суровини, материали, полуфабрикати, готова
продукция, горива и др.;
3.3. Енергийните нужди за производството, количеството на необходимата
вода и на отделяните или изхвърляни отпадъци от производството;
3.4. Размерът и степента на опасност на отделяните вредни вещества от
производството, нивата на шум и вибрации, лъчения и др.
В основната производствена зона се проектират и отделни обслужващи
сгради и помещения, чийто обсег на обслужване не позволява разполагането
им извън нея.
Сградите и съоръженията от основната производствена зона, изискващи
най-много работници и отделящи най-малко вредни вещества, се разполагат,
431
ако това е технологически целесъобразно, най-близо до предзаводската зона
и до входа на промишленото предприятие.
4. Спомагателната производствена зона включва територията, върху която
се проектират сградите от спомагателните производства и стопанства,
свързани с енергоснабдяването, водоснабдяването и канализацията,
транспорта, ремонтните стопанства и др. п.
5. Складовата зона включва територията, върху която се проектират
откритите и закритите складове и складовите съоръжения за суровини,
материали и готова продукция.
Когато на територията на площадката на предприятието се предвиждат
железопътни линии, складовата зона се проектира около тях, като
максимално се обединяват и блокират складовите помещения и товарните
фронтове.
Материали, които не се влияят от атмосферните условия (чакъл, пясък
и др.), се складират на открито, ако технологичните изисквания допускат
това.
Разстоянията между отделните сгради и съоръжения се определят
в съответствие с технологичните изисквания, изискванията на
Противопожарните строително-технически норми и действащите правилници
по безопасността на труда.
6. Генералният план на предприятия, които са в процес на реконструкция
или разширение, предвижда:
6.1. Създаване на хигиенно-защитна зона (ако няма такава);
6.2. Обвързване с планирането и застрояването на съседните на промишленото
предприятие зони на населеното място;
6.3. Усъвършенстване на функционалното зониране на площадката
на предприятието и благоустрояването и без спиране на основното
производство;
6.4. Повишаване коефициента на използваемост на територията;
6.5. Блокиране на производствени или спомагателни сгради при спазване
изискванията на Противопожарните строително-технически норми;
6.6. Усъвършенстване на пътната и на железопътната мрежа и създаване
на условия за маневреност при товаро-разтоварните работи.
7. При проектиране на генералния план се вземат предвид:
7.1. Начините на строителство и монтаж;
7.2. Природните особености на района за строителство:
а) температура на въздуха, условия за създаване на инверсии, “роза на
ветровете” (преобладаваща посока на вятъра) и др.;
б) възможности за образуване на преспи, поради особеностите на релефа
откъм подветрената страна на площадката;
в) наличие на свлачища и пропадъчни почви.
8. Разполагането на производствените сгради на площадката на предприятието
да не създава условия за вредно въздействие на производството върху
работещите, върху технологичните процеси, качеството на суровините,
машините и съоръженията и готовата продукция на територията на
предприятието и на съседните предприятия или да нарушава хигиенните
432
площадка
изисквания към жизнената среда в района.

9. За събиране на вторични суровини се предвиждат необходимите открити
площи общо за целия обект или за няколко производствени цехове, като
се има предвид:
9.1. Материали от органичен и животински произход (отпадъци от кожи,
кости, вълна, парцали и др.) се складират върху площадки с трайна настилка,
приспособени за лесно почистване и дезинфекция;
9.2. Технологичните и амортизационните отпадъци от метален и неметален
характер, които се използват за получаване на свежи суровини, се складират
така, че да се осигурят фронт за товаро-разтоварни работи и възможности
за бързо извозване към потребителите.
10. Производствените, спомагателните и складовите сгради се блокират
винаги, когато това е технологически възможно и не се ограничава от
противопожарните, хигиенните, по безопасността на труда или други
изисквания.
11. Тротоарите покрай сгради се проектират плътно до линията на
застрояването с кратност в широчина 0,75 m, като:
11.1. При организирано отвеждане на водата от покрива широчината на
тротоара се увеличава с 0,5 m;
11.2. При неорганизирано отвеждане на водата от покрива тротоарите се
изнасят на не по-малко от 1,5 m от линията на застрояване покрай тези
стени на сградата, при които изтича водата.
12. Разстоянията от бордюра или от външния ръб на банкета на
вътрешноплощадковия автомобилен път до сгради и съоръжения се определят
съгласно изискванията на Противопожарните строително-технически норми
и по следната таблица:
№ по Минимални
Сгради и съоръжения
ред разстояния в m
1. Външни стени на сгради, вкл. преддверията и пристройките,
в които не влиза транспорт:
- с дължина до 20 m 1,5
- с дължина над 20 m 3,0
2. Сгради, в които се предвижда влизане на двуосни автомобили,
електрокари и мотокари 8,0
3. Сгради, в които се предвижда влизане на триосни
автомобили 12,0
4. Сгради, в които се предвижда влизане само на
електрокари 5,0
5. Сгради, в които влизат автомобили с ремаркета по изчисления
6. Ос на успоредно разположени железопътни линии:
- с широчина 1435 mm 3,75
- с широчина 760 mm 3,0
7. Ос на железопътни линии за превоз на разтопен метал,
шлака, колички с леяци, палети с шихта и др. п. 5,0
8. Огради на охраняеми части на промишленото предприятие 5,0
9. Складове за леснозапалими и горими течности, резервоари,
наливни шахти и шахти за отработени масла, газорегулаторни
пунктове, газголдери и резервоари за втечнени газове съгласно ПСТН
433
13. Светлата широчина на пешеходните алеи се определя съобразно потоците
на движение, като при един поток светлият габарит в широчина се
приема 1,5 m, а при два потока - 2,0 m. Минималната светла височина на
пешеходните алеи е 2,5 m.
Повече подробности за генплана - в “Норми за проектиране на генерални
планове” от 1988 г.
Минимални дълбочини за полагане

на инженерни мрежи в зоната на промишлената площадка
Разстояние до Под платното на пътя с
повърхността настилка от:
Видове подземни инженерни
№ на терена без чакъл и бетон,
мрежи
движение на трошен асфалтобетон
транспорт в m камък в m и др. под. в m
1. Технологични тръбопроводи:
1.1 за леснозапалими и горими
течности в канали за техноло- 0,5 - -
гични тръбопроводи;
1.2 за леснозапалими и горими
течности в кожух (при - 0,5 0,25
пресичане);
1.3 за природен газ и за горими 0,6
0,9 0,8
газове (при пресичане). (за сух газ)
2. Топлопреносни мрежи:
2.1 положени безканално; 0,7 0,7 0,7
2.2 разположени в канали, галерии
и общи колектори (до горната 0,5 0,6 0,6
част на съоръжението);
2.3 разположени в камери (до
0,3 0,3 0,3
горната част на камерите).
3. Водоснабдяване и канализация:
3.1 водопроводи за питейни и
1,2 1,5 1,5
производствени нужди;
3.2 канализация за битови и
производствени отпадъчни 1,5 2,0 2,0
води.
4. Силнотокови кабели:
4.1 до 35 kV – в изкоп или кабелни
0,7 1,0 1,0
блокове;
4.2 над 35 до 110 kV – в изкоп или
1,0 1,0 1,0
кабелни блокове;
4.3 кабелни колектори с кабели до
0,3 0,3 0,3
35 kV
5. Съобщителни кабели
0,5 0,5 0,5
(тръбни системи)
434
площадка
Минимални височини
на надземно монтирани инженерни мрежи
в зоната на промишлената площадка
№ Начин на монтаж Височина в m
1 2 3
Тръбопроводи на ниски опори
1. Широчина на групата тръби, по-малка от 1,5 m 0,35
2. Широчина на групата тръби над 1,5 m 0,5
Технологични и други тръбопроводи на високи опори
1. В непроходимата част на площадката и в местата за
преминаване на хора 2,2
2. При пресичане на автомобилни пътища 4,8
3. При пресичане с вътрешнозаводски неелектрифицирани
железопътни линии (от глава релса) 5,6
4. Също, за електрифицирани железопътни линии 7,1
5. При пресичане на железопътни линии на площадката на
промишленото предприятие, по които се пренася течен
чугун или шлака, с тръбопроводи за леснозапалими и горими 10,0
течности и газове
6. Също, при устройване на топлинна защита на 6,00
тръбопроводите
7. При пресичане с въздушни електропреносими мрежи с
напрежение:
- над 1 до 20 kV 1,0
- от 35 до 110 kV 4,0
- 220 kV 5,0
Въздушни електропроводни линии (ВЛ)
1. При пресичане на неелектрифицирани железопътни линии
от най-долния проводник на електропровода при максимално
провисване до глава релса:
- 20, 35 и 110 kV 7,5
- 220 kV 8,5
2. Също, при пресичане на електрифицирани железопътни линии:
- 20 kV 10,0
- 35 и 110 kV 11,0
- 220 kV 12,0
3. Проводници при най-голямото им провисване от терена 6,0
4. Пресичане на пътища на площадката от отклоненията на
въздушни електропроводни линии към сградите 3,5
5. Разстояние от входните изолатори до повърхността на 2,55
терена
Въздушни телеграфно-телефонни линии над железопътни линии, които не
подлежат на електрификация
1. При пресичане на нормална железопътна линия от глава
релса до най-ниската точка на електропроводната линия 6,5
при максимално провисване
2. Също, при теснолинейни железопътни линии 5,0
435
Минимални разстояния
на сгради и съоръжения до дървета и храсти
Минимално разстояние
№ (в m) до оста на
по Елементи на сградите и съоръженията насажденията
ред ствол на
храст
дървото
1 2 3 4
1. Външни стени на сградата 5,0 1,5
2. Ос на железопътни линии 5,0 3,5
3. Стълбове и опори на осветителната мрежа,
трамваи, колони, закрити и открити естакади 4,0 -
4. Долна плоскост на откосите и др. 1,0 0,5
5. Външни долни граници на подпорните стени 3,0 1,0
6. Край на тротоарите и градинските алеи 0,7 0,5
7. Край на бордюра или външния укрепващ ръб на
банкета на пътя 2,0 1,2
8. Подземни инженерни мрежи:
8.1. газопроводи и канализация 1,5 -
8.2. топлопроводи (от стената на канала) 2,0 1,0
8.3. тръбопроводи при безканално полагане 2,0 -
8.4. водопроводи и дренажи 1,0 -
8.5. силнотокови кабели до 110 kV 2,0 0,7
8.6. съобщителни кабели (тръбни системи) 2,0 0,7
9. Общи инсталационни колектори и подземни 1,5 -
галерии
10. Въздушни електропроводни линии 1,0 -
11. От сграда на промишлено предприятие до горски
масиви:
- при иглолистни дървета 50 -
- при широколистни дървета 20 -
436
Най-малки хоризонтални светли разстояния от подземните инженерни мрежи до сгради и съоръжения в
зоната на промишлената площадка
Минимално светло хоризонтално разстояние (в m) от подземни мрежи до:
фундаментите фундаментите на
Подземни инженерни основите на на: опори, от- жп автомобилни пътища стълба на въздушна
мрежи или крити и зак- линии електропроводна линия
№ комуникационни рити естака- - най- бордюра, външния ръб над
строителни обслужва- производствени ди за тръбопро- близка- над
края на на канавката до 1 kV и 35
съоръжения щи и и спомагателни води, огражде- та 1 до
платното, или долната външно до
жилищни сгради и ния, контакт- релса 35
укрепен плоскост на осветление 220
сгради съоръжения ни мрежи kV
банкет насипа kV
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Технологични
тръбопроводи (за
1. леснозапалими и
горими течности,
пари и др.):
1 – до стени
1,5 пъти
- в подземни покрити без отвори
5 1,5 5 1,5 1 височината
канали 5 – до стени с
на стълба
отвори
- безканално положени
или в канали, засипани
2 1 1 4 1,5 1 1 5 10
с пръст или пясък
Топлопроводи:
площадка
- в канали или
2
подземни галерии (от 2 2 1,5 3,2 1,5 1 1 2 3
външната стена)
- безканално положени
5 5 1,5 3,2 1,5 1 1 2 3
(от покритието)
437
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
438
до ø350-3
Водопровод и напорна до ø350-3
3 над ø350- 3 3,2 1 1 1 2 3
канализация над ø350-5
5
Канализация
(безнапорна,
4
гравитачна) и 3 3 1,5 3,2 1,5 1 1 2 3
водостоци
5 Дренажи 3 3 1 3,2 1,5 1 1 2 3
Газопроводи (MPa):
- ниско налягане до
0,005 2 2 1 3 1,5 1 1 5 10
- средно налягане над
6 0,005 до 0,3 4 4 1 4 1,5 1 1 5 10
- средно високо
налягане над 0,3 до 0,6 7 7 1 7 2,5 1 1 5 10
- високо налягане над
0,6 до 1,2 10 10 1 10 2,5 1 1 5 10
Силнотокови кабели извън
7 от всички напрежения 0,6 жп
0,6 0,6 1,5 1 1 5 10
и съобщителни кабели зона
Подземна галерия
8 или общ колектор за 2
2 1,5 3,2 1,5 1 1 2 3
инженерни мрежи
Забележки:
1. Разстоянието между водопровода или напорната канализация до външната повърхност на подземни резервоари и до фундаментите на
сгради и други съоръжения се приема 3 m, независимо от параметъра на тръбите (т. 3, колона 3 и 4), ако тръбите са поставени в кожух.
2. Разстоянието от водопровод или напорна канализация до фундаментите на надлези, подлези и тунели (т. 3, колона 5) може да се намали
на 2 m, ако тръбите се поставят в дълбочина, по-голяма от 0,5 m от основите им.
3. Когато канализацията се проектира близо до сградата на дълбочина, по-малка от дълбочината на основите и, разстоянието от стената
на тръбата до ръба на основата на сградата може да се намали до 2,5 m.
4. Разстоянията, посочени в т. 7, колони 9, 10 и 11, важат само за силнотокови кабели в съответствие с Правилника за устройство на
електрическите уредби, като разстояние над 10 m се приема при напрежения над 110 kV.
Най-малки хоризонтални светли разстояния между подземните инженерни мрежи при успоредно
прокарване в зоната на промишлената площадка
Светли хоризонтални разстояния (в m) между:
газопроводи за горими газове гале-
топлопроводи силно-
(MPa) с налягане съобщи- рии, об-
дрена- токови
външна телни щи ин-
покритие- водо- канали- жи или средно средно кабели за
Подземни стена на (слабо- стала-
то при провод зация водо- ниско от високо високо всички
инженерни канала, до от 0,6 токови) ционни
безканално стоци 0,005 от 0,3 напре-
мрежи галерията, 0,005 до 1,2 кабели колек-
полагане до 0,3 до 0,6 жения
колектора тори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Топлопроводи
1. Канали,
галерии, общи кабел - 2
инсталационни брониран
- - 1,5 1 1 2 2 2 4 2; 0,5 2
колектори кабел - 1
(от външната
стена)
кабел – 2
2. Безканално до ø200-1,5
- - 1,5 1 1 1 1,5 2 2; 0,5 брониран 2
положени над ø200-3
кабел - 1
до ø300-0,7
до ø200-1,5
3. Водопровод 1,5 1,5 над ø1000- 1,5 1 1 1,5 2 0,5; 1 0,5 1,5
над ø200-3
1,0
до ø200-
площадка
до ø200-1,5
4. Канализация 1 1,5 0,4 0,4 1 1,5 2 5 0,5; 1 0,5 2
над ø200-3
над ø200-3
5. Дренажи и
1 1 1,5 0,4 0,4 1 1,5 2 5 0,5; 1 0,5 1
водостоци
439
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
440
Газопроводи
(MPa)
6. Ниско
0,4 - 0,4 - 0,4 - 0,4 -
налягане до 2 1 1 1 1 1 1 2
0,5 0,5 0,5 0,5
0,005
7. Средно
налягане над 0,4 - 0,4 - 0,4 - 0,4 -
2 1 1 1,5 1,5 1 1 2
0,005 зо 0,3 0,5 0,5 0,5 0,5
8. Средно
високо
2 0,4 - 0,4 - 0,4 - 0,4 -
налягане над 1,5 1,5 2 2 1 1 2
0,5 0,5 0,5 0,5
0,3 до 0,6
9. Високо
налягане над 0,4 - 0,4 - 0,4 - 0,4 -
4 2 2 5 5 2 2 4
0,6 до 1,2 0,5 0,5 0,5 0,5
Кабели
10.
Силнотокови
кабели
- до 35 kV 2; 0,5 2; 0,5 0,5 0,5 0,5 1 1 1 2 0,1; 0,25; 0,5 2
0,5
- от 35 до
110 kV 2; 0,5 2; 0,5 1 1 1 1 1 1 2 0,5; 1 1 2
11. Съобщи-
брониран брониран
телни (слабо-
кабел-1 кабел-1 0,5; 1
токови) 0,5 0,5 0,5 1 1 1 2 - 0,5
кабел-2 кабел-2
кабели
12. Подземна
галерия или
общ колектор
за инженерни 2 2 1,5 2 1 2 2 2 4 2 0,5 -
мрежи
площадка
Забележки:
1. Данните в т. 3 и 4, колони 3 и 4 се отнасят за чугунени и стоманени тръби. Между
водопроводи от пластмасови тръби разстоянията се приемат не по-малки от 1,5 m.
При разполагане на тръбопроводите за битово-питейни води над тръбопроводите
на канализацията, посочените разстояния между тръбите (1,5 и 3,0 m) се увеличават с
разликата в котите, на които са предвидени.
2. Разстоянието между тръбопроводите на канализационните мрежи и промишленото
водоснабдяване, независимо от материала и диаметъра на тръбите и от особеностите на
почвата, се приема най-малко 1,5 m.
3. При разполагане на канализацията над топлопроводите разстоянието между тръбите,
посочено в т. 2, колона 4 и т. 4, колона 2, се увеличава с разликата между котите на
полагане.
4. Светлите хоризонтални разстояния между два и повече стоманени газопровода, положени
в един изкоп (точки от 6 до 9, колони от 6 до 9), се приемат: за тръби с диаметър до ø 300
mm – не по-малки от 0,4 m, а над ø 300 mm - не по-малки от 0,5 m.
5. Когато няколко кабела се проектират успоредно, светлото разстояние помежду им (т.
10 и 11, колона 10) се приема:
а) 0,1 m – между силнотокови кабели с напрежение до 20 kV или до контролни кабели;
б) 0,25 m – при силнотокови кабелни линии 35 kV;
в) 0,5 m – между кабели на различни организации; между силнотокови кабели до 35 kV и
съобщителни кабели; между кабели за напрежение 110 kV и останалите силнотокови
кабели;
г) 1,0 m – между кабели 110 kV и съобщителни кабели; между кабели до 35 kV, нефто- и
газопроводи.
6. Между топлопроводите и силнотоковите кабели (т. 1 и 2, колона 10, колони 1 и 2)
разстоянието се приема 2,0 m. То може да се намали на 0,5 m, ако в участъка на сближаване
топлопроводите се изолират така, че допълнителното нагряване на почвата през
годината да не превишава 10˚С за кабелни мрежи до 10 kV и 5˚С – за кабелни линии от 20
до 110 kV. Между кабели с напрежение до 35 kV и технологични тръбопроводи минималното
разстояние е 0,5 m, а при нефто- и газопроводи – 1,0 m. До фундаментите на телефонните
и електрическите стълбове технологичните подземни тръбопроводи, положени безканално
или в покрити канали, могат да се проектират на 0,5 m.
441
Най-малки хоризонтални светли разстояния от надземни инженерни мрежи до сградите и комуникациите
442
Светло хоризонтално разстояние от надземни мрежи (в m) до:
автомо- огра-
съоръ-
жп билни пъ- въздушни ди на
жения
обслужва- производствени и спо- линии тища: бор- ел. проводни от-
с отк-
щи и магателни сгради с ка- – най- дюри, края линии кри- подземни инженерни
рит огън
Надземни жилищни тегория на производ- близ- на плат- (фундаменти ти ел. мрежи
(леярни,
инженерни сгради ството по ПСТН ката ното, ук- на т. т. ел. подс-
вагрянки
мрежи релса репен бан- стълбове) тан-
и др.)
кет ции
телефонни
топло-
кабели, ка-
А, Б, В Г, Д В и К прово-
белни бло-
ди
кове
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
1. Естакади за 1,5 пъти ви-
технологични сочината на
тръбопроводи стълба на ел.
на негоривни 10 5 5 5 1,5 провода (от 10 1 1 1 10
основи фундамента)
2. Тръбопроводи
за
леснозапалими 1 - стени 1,5 пъти ви-
1 - стени
и горими без отвори сочината на
без отвори
течности 5 - стени стълба (от
5 5 - стени 5 1,5 10 1 1 1 10
на отделно с отвори фундамента)
с отвори
стоящи опори,
естакади и др.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
до 1 kV - 1
над 1 до 20
kV - 3
3. Топлопроводи от 35 до 110
5 “ “ 5 1,5 10 1 1 1 -
kV - 4
150 kV - 4,5
220 kV - 5
4. Газопроводи
(MPa)
- ниско височината
налягане до 2 5 2 3 1,5 на стълба на 10 1 1 1 10
0,005 ел. провода
- средно
налягане над 5 5 2 3 1,5 “ 10 1 1 1 10
0,005 до 0,3
- средно високо
налягане над 0,3 5 5 2 3 1,5 “ 10 1 1 1 10
до 0,6
- високо
- 10 5 3 1,5 “ 10 1 1 1 10
налягане над 0,6
1 kV
- 1
1 kV
20 kV
5. Въздушни - 1
1 kV - 1,5 1 kV - 1,5 - 2 60 за
електропровод- 1,5 пъти 0,30 - между 20 kV 0,5 кабела
20 kV - 2 20 kV - 2 110 промиш-
площадка
ни линии (при височината два съседни - 2 без т. т.

110 kV - 4 110 kV - 4 - - - kV лени
най-голямото на стълба проводника 110 kV кабели
220 kV - 5 220 kV - 5 - 3 факли
им отклонение) - 3
изк.
за
фунд.
443
Препоръчителни размери за проектиране на стълби в
производствените сгради
Наклон Широчина Стъпало на стълбата в m
№
Предназначение на на рамото
по гра- отно-
стълбите на стълбите широчина височина
ред дуси шение
вm
1 2 3 4 5 6 7
1. Главни и 30 1 : 2 от 1,2 до от 0,28 до от 0,14 до
второстепенни 2,4 0,32 0,17
стълби
2. Второстепенни - 1 : 1,5 най-малко най-малко 0,26 най-малко 0,18
зимнични и 0,9
тавански стълби
3. Открити стълби 63,5 2 : 1 най-малко съгласно от 0,19 до
към единични 0,7 забележката 0,245
работни места
4. Метални стълби 45 1 : 1 най-малко „ от 0,19 до
към машини и 0,6 0,245
5. Външни метални 45 1 : 1 най-малко „ от 0,19 до
стълби към 0,7 0,245
етажерки,
площадки и
полуетажи
6. Стълби метални 60 2 : 1 най-малко „ от 0,19 до
към открити 0,6 0,245
кранови естакади
7. Стълби метални 60 2 : 1 най-малко „ от 0,195 до
към железопътни 0,7 0,24
естакади и
транспортни
галерии
8. Стълби метални 90 - 0,45 „ най-много 0,3
вертикални за
преглед на машини
и съоръжения на
височина до 6 m –
допуска се
9. Стълби към не по- - най-малко най-малко 0,2 най-много 0,22
пътеки, проходи голям 0,6
и площадки за от 75
обслужване на
товароподемни
кранове
10. Също като т. 9, по- - най-малко не по-малко най-много 0,3
но вертикални голям от 0,4 до от 0,4
от 75 0,5
444
площадка
1 2 3 4 5 6 7
11. Аварийни стълби
Евакуационни
стълби
11.1. Главни 30 1 : 2 от 1,2 до 0,3 0,15
2,4
11.2. Към галерии, 45 1 : 1 най-малко не по-малко от 0,19 до
етажерки, 0,7 от 0,2 0,245
площадки и др.
11.3. Зимнични, тавански - 1 : 1,5 най-малко най-малко 0,26 до 0,18
към покриви 0,9
или подпокривно
пространство или
при евакуация на
по-малко от 50
души
11.4. Външни не по- 1 : 1 най-малко 0,26 0,19
евакуационни голям 0,7
стълби от 45
12. Пожарни външни
стълби за сгради с
височина до корниза
повече от 10 m и
с горими покривни
12.1. За сгради с 90 - 0,6 - най-много 0,3
височина до 30 m
– вертикални с
предпазен кош
12.2. За сгради с най- 6 : 10 0,7 - от 0,19 до
височина над 30 m много 0,245
80
Забележка: Широчината на стъпалото b на стълбите от № 1 до № 8 в приложението се

определя по израза b = 630 – 2 h, където h е височината на стъпалото.
445
Ï
ð
å
ä
ñ
ò
à
â
ÿ
Íåîáõîäèìî ïîìàãàëî ì
è ñúâåòíèê çà âñè÷êè,
êîèòî ôèíàíñèðàò, å
êîíòðîëèðàò,
ðàçðåøàâàò
èëè ðúêîâîäÿò
ñòðîèòåëñòâî
è ðåìîíò Â
Çàÿâêè íà òåë.: 02/ 958 65 07 è
ПРОДУКТИ ЗА
СТРОИТЕЛСТВОТО
(СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ)
Всеки продукт, който ще се влага в строежа трябва задължително да

съответства на определени условия, за да е възможно да се постигнат
изискванията на чл. 169 от ЗУТ, който гласи:
„ ...Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежите трябва да бъдат
проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с изискванията на
нормативните актове и техническите спецификации за:
1. (доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) носимоспособност, устойчивост и дълготрайност
на строителните конструкции и на земната основа при експлоатационни и
сеизмични натоварвания;
2. пожарна безопасност на строежа;
4. безопасно ползване на строежа;
5. (отм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.);
7. икономия на топлинна енергия и топлосъхранение на обекта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежите трябва да бъдат проектирани,
изпълнени и поддържани в съответствие с изискванията за достъпна среда.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министърът на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с компетентните министри издават наредби за
изискванията по ал. 1 и 2, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и
въвеждането в експлоатация на строежите и за техническа паспортизация за
безопасна експлоатация и поддържане на строежите.
(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министерският съвет приема всяка година по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
списък на обектите, които трябва да се приведат в съответствие с изискванията
за достъпна среда.
447
(5) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Министерският съвет приема всяка година по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
на изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност списък на
обектите, които трябва да се приведат в съответствие с изискванията за
енергийна ефективност. ...”
Изискванията към продуктите, които се доставят и влагат в строежите
се покриват посредством съблюдаване на Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти и
Ръководствата за прилагане на тази наредба.
За всеки продукт, който ще се доставя и влага трябва да има проектно
решение и техническа спецификация. Техническият ръководител,
инвеститорският контрол и строителният надзор трябва да имат
проектната техническа спецификация и да сверяват декларацията за
съответствие със спецификацията и с действително получения продукт.
В следващите страници са описани основните характеристики на най-
често влаганите строителни продукти, които характеристики са винаги в
основата на проектните технически спецификации.
БЕТОНИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО
(по изложението на проф. Св. Табаков,
публ. в сп. “Строителен обзор”, бр. 9/2003)
Бетонът е основният строителен материал в нашето строителство.

Поради това всякакви промени в нормативната база, касаещи бетона са
особено актуални. В последните 3 години бяха приети и влязоха в сила
доста нови нормативни документи, отнасящи се както пряко, така и
косвено до производството и прилагането на бетона в строителството.
На първо място това са поредица от европейски стандарти, които бяха
приети като БДС EN и въведени с превод, както и такива, които бяха
въведени с признаване, т.е. без превод.
Европейските стандарти въведени у нас са:
За обикновения бетон:
Основният европейски стандарт за бетона БДС EN 206-1 "Бетон.
Спецификация, свойства, производство и съответствие" е въведен като
БДС с превод и е влязъл в сила от 01.08.2002 г.
По-съществените различия на този стандарт с действащите досега БДС за
бетона са:
• Въвеждат се нови означения и граници за слягане на бетонната смес по Абрамс,
а именно:
448
по БДС EN 206-1 по БДС 7268-83

S1 от 10 до 40 mm ± 10 mm К1 от 0 до 20 mm
S2 от 50 до 90 mm ± 20 mm К2 от 20 до 80 mm
S3 от 100 до150 mm ± 30 mm К3 от 80 до 140 mm
S4 от 160 до 210 mm ± 30 mm К4 ≥ 140 mm
S5 ≥ 220 mm
• Въвеждат се нови означения на класовете бетони, някои от досегашните класо-
ве на бетона отпадат, а се появяват нови класове на бетона:
Класовете на бетона вече се означават с С.../... , като първото число е минимал-
ната характеристична цилиндрична якост на натиск в N/mm2, а второто число
е минималната характеристична кубова якост в N/ mm3.
Отпадат досегашните класове В5; В7,5; В12,5; В35; В40 и В50, а се въвеждат
допълнително нови: C30/37; C55/67; C60/75; C70/85; C80/95; C90/105; C110/115, а
за леки бетони до LC80/88. Досега в нашия БДС 7268-83 имаше максимален клас
В60 за обикновен бетон и В35 за леки бетони.
• Въвеждат се нови класове по въздействие на околната среда, различни от гру-
пите 1 до 4 в БДС 7268-83 със следните означения:
ХО - без риск от корозия;
ХС (1-4) корозия вследствие на карбонизация;
ХD (1-3) корозия вследствие на хлориди, различни от морската вода;
ХS (1-3) корозия вследствие на хлориди от морската вода;
ХF (1-4) корозия вследствие замразяване и размразяване с или без размразява-
щи вещества;
ХА (1-3) химично агресивно действие от химикали, почви и води.
• Водонепропускливостта се задава съгласувано между спесификатора и произво-
дителя и се дава в сm на проникване на водата в пробното тяло.
• Основните пробни тела остават кубчета със страна 150 mm или цилиндри ∅
150 mm и с височина 300 mm.
• Въвежда се спецификация на проектен бетон (със зададени свойства, за кои-
то отговаря производителят) и спецификация на предписан бетон (предписан е
съставът на бетона за спазването на който отговаря производителят), както и
стандартно предписан бетон (отговарящ на местни стандарти).
• Въвеждат се изисквания към доставката на бетона (към производителя и към
потребителя).
• Контролът и критериите за съответствие на проектния бетон по якост
на натиск е различен от този по БДС 9673-84, а именно:
Производство Брой на Критерий 1 Критерий 2

резулта- Средно- Всеки
тите от аритм. единичен
изпитва- стойност резултат
нето N/mm2 N/mm2
Първоначално 3 >
_ fck + 4 >
_ fck - 4
Продължително 15 >
_ fck + 1,48σ >
_ fck - 4
449
където fck е характеристичната якост на натиск на бетона (кубова или цилин-
дрична), а σ се изчислява от най-малко 35 поредни резултата за период по-голям
от 3 месеца , предшестващ производствения период. Валидността на σ се прове-
рява по двата предписани метода при последващото производство.
• За свойства, различни от якост на натиск (напр. плътност, съдържание на
въздух, В/Ц, съдържание на цимент и др.) се въвъждат нови критерии, като при-
емателно число и максимално допустими отклонения.
• За предписания бетон се оценява съответствието относно съдржанието на ци-
мент, номинален максимален размер и съотношение на добавъчните материали,
В/Ц, количество на добавките, като се въвежда приемателно число за критерии-
те за съответствие за свойства, различни от якостта на натиск.
• Въвежда се строг производствен контрол, който се изразява във въвеждане
на система за производствен контрол, която се документира в Наръчник за
производствен контрол, процедури и записи.
Обхващат се: методите за изпитване, състава на бетона и първоначалното из-

питване, персонала, складирането на материалите, уредите за дозиране, смесите-
лите, съоръженията за изпитване, дозиране на съставните материали, забърква-
нето на бетона. Дадени са таблици за начините на проверка на материалите,
съоръженията, производствените процедури и свойствата на бетона с видовете
изпитвания, цел на изпитването и минимална честота на пробите.
• Дадени са общите положения по оценяване на съответствието на бетона към
спесифицираните изисквания.
• Ясно са разграничени отговорностите на спесификатора, производителя и по-
требителя на бетона. Последният е отговорен за полагането на бетона в конст-
рукцията.
Следващият нов стандарт е БДС EN 12350 (1 до 7) "Изпитване на бетонната

смес", въведен като БДС с превод и в сила от април 2002 г.
Основните разлики от досега действащия БДС 7016-74 са следните:
• Вземане на проба - от най-малко 5 точкови проби, вместо 3 както досега.
• Определяне на консистенцията чрез слягане. Граници на приложимост 10 до
200 mm (БДС EN 206-1 до 210 mm) и максимално зърно до 40 mm с квадратни отво-
ри (50 mm с кръгли отвори). Конусът се изтегля за 5 до 10 sек и се дава приемлива
форма на бетона след изтегляне на конуса, за да може да се отчете слягането. Ко-
нусът е както в сегашния БДС.
• Определяне на консистенцията по Вебе. Методът е подобен на техническия
вискозиметър, но размерите са му различни: ∅ 240 mm (вместо ∅ 300 mm) и висо-
чина 200 mm без вътрешен цилиндър. Измерва се времето в sек до изравняване на
бетонната смес след изтегляне на конуса.
• Определяне на консистенцията чрез степента на уплътняване. Определя се
в съд с височина 400 mm и се мери височината след уплътняването, като се използ-
ва отношението на първоначалната височина към тази след уплътняването (чис-
лото е по-голямо от 1). Такова изпитване няма по сегашните БДС.
• Определяне на консистенцията чрез стръскваща масичка. Измерва се диа-
метъра на разстилане на бетонната смес в сm след стръскване (15 пъти от висо-
чина 4 ст), като преди стръскването бетонната смес се поставя в конус с долен
450
и горен диаметър 200 mm респ. 130 тт и височина 200 тт т.е. различен от конуса
на Абрамс.
• Определяне на плътността - както в БДС 7016-74, но с други изисквания към
съдовете.
• Определяне на съдържанието на въздух с уреди използващи воден стълб или
използващи манометър за отчитането. Другите методи по БДС 7016-74 не се из-
ползват.
Третият важен стандарт е БДС EN 12390 ( 1 до 8 без 3) "Изпитване на

втвърден бетон", който е въведен без превод и е в сила от ноември 2001
г. В момента тече процедура по утвърждаването на превода на този стан-
дарт.
• Пробни тела. Отпадат с размери 7,07сm и могат да бъдат с размери 10, 15, 20,
25 и 30 сm. Повишават се изискванията за точност спрямо сегашния БДС.
• Изготвяне и отлежаване на пробните тела. За уплътняване на
пробните тела може да се използва вътрешен вибратор с 7200 кол/
мин, вибромаса с 2400 кол/мин (досега с 2900 кол/мин), щиковка с
∅ 16 mm или трамбовка с размери 25/25 mm.
Отлежаването на пробните тела е 16 часа до 3 денонощия във формата при t =
20°±5°С, след което се декофрират и отлежават до момента на изпитването
под вода с t = 20°±2°С или в помещения със същата температура t = 20°±2°С и
относителна влажност ≥ 95 %. Това изискване се различава от сега действащо-
то у нас по БДС 505.
За определяне на мразоустойчивост няма EN и до издаването му се ползват

националните стандарти.
За бетон с леки добавъчни материали и отворена структура:

БДС EN 992 "Определяне плътността в сухо състояние" въведен като БДС
с превод, в сила от 11. 2000 г.
БДС EN 1354 "Определяне якостта на натиск" въведен като БДС с превод,
в сила от 11. 2000 г.
БДС EN 1521 "Якост на опън при огъване" въведен като БДС с признаване,
без превод, в сила от 11. 2001 г.
За продукти и системи за предпазване и възстановяване на бетонни

конструкции:
За тях са въведени като БДС EN 19 броя, повечето от които с призна-
ване, без превод.
За армиран цимент със стъкловлакна:

БДС EN 1169 "Производствен контрол на армиран цимент със
стъкловлакна"
БДС EN 11701 (2 до 8) "Методи за изпитване на армиран цимент със
стъкловлакна".
451
Двата стандарта са въведени като БДС с признаване, без превод и са в
сила от 5. 2002 г.
По отношение на съставните части на бетона са въведени следните

европейски стандарти:
За цимента:
БДС EN 197 (1 и 2) "Цимент. Състав, технически изисквания и критерии за
съответствие за обикновени цименти и оценяване на съответствието",
въведен като БДС с превод, в сила от януари 2002 г., като заменя БДС
27-87. Хармонизиран стандарт с приложение Z.
БДС EN 196 ( 1,2,3,5,6,7 и 21) "Методи за изпитване на цимент", въведен ка-
то БДС с превод, в сила от 2000 г., който заменя БДС 72-86.
За добавъчни материали за бетон:

EN 12620 "Добавъчни материали за бетон", хармонизиран стандарт, с при-
ложение Z.
За водата:
EN 1008 "Вода за направа на бетон. Технически изисквания за вземане на
проби, изпитване и оценяване на съответствието на вода, вкл. рециклирана
от производството на бетон".
За добавките за бетон:
БДС EN 934-2 "Химични добавки за бетон. Определения и изисквания", въве-
ден като БДС с превод и в сила от 10.2000 г., като заменя БДС 14069.
БДС EN 480 (1,2,4,5,6,8,10 до 13) "Химични добавки за бетон, разтвори и
инжекционни разтвори. Методи за изпитване.", въведени като БДС с пре-
вод и в сила от 8-12.2000 г. за отделните части на стандарта.
Следващата група нормативни документи, засягащи бетона е свързана с

Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
строителните продукти (НСИОССП), в сила от 15.11.2001 г., която въвеж-
да Директива 89/106 на Европейския съюз за уеднаквяване на законите, на-
редбите и административните разпоредби на страните членки на ЕС по
отношение на строителните продукти. Специфично за тази Наредба е, че
тя не определя директно съществени изисквания към строителните продук-
ти, а определя съществените изисквания към строежите.
Съществените изисквания към строежите се постигат чрез техническите
характеристики на строителните продукти, заложени в техническите спе-
цификации (ТС). ТС съгласно Наредбата са хармонизираните БДС EN, БДС
ISO и техническите одобрения (ТО). Тъй като все още в CEN не са разра-
ботени голяма част от хармонизираните европейски стандарти за строи-
телните продукти, то в чл. 5, ал. 2 на Наредбата се възприема възмож-
ността оценяването на съответствието на строителните продукти да се
извършва спрямо техническите характеристики, заложени в досега действа-
452
щите БДС. Това е направено, тъй като усвояването на новите методи за

изпитване и оборудването на строителните лаборатории с нови апаратури
ще бъде един доста дълъг процес.
Към НСИОССП са издадени и следните допълнителни документи:
• Заповед на МРРБ № РД-02-14-1041 от 5.11.2001 г. Правила за реда за съста-
ва на Междуведомствената комисия за издаване на разрешения за лица за оце-
няване на съответствието на строителните продукти и на лица за издаване
на технически одобрения.
• Заповед на МРРБ № РД-02-14-1402 от 5.11.2002 г. Правила за издаване на
съгласия за влагане в строежите на нови български и вносни строителни про-
дукти.
• Указания на МРРБ изх.№ 26-00-227 от 10.06.2002 г. по прилагане на
НСИОССП.
Общи изводи за участници в строителния процес, по отношение

изискванията към бетоните:
1. Всички БДС и БДС EN, съгласно Закона за националната стандартизация
са доброволни за прилагане. Изключение от това правило е залегнало в за-
ключителните разпоредби на Закона за техническите изисквания към продук-
тите, където изрично е подчертано в §3, ал. 3, че само хармонизираните
европейски стандарти по строителната директива са задължителни. От
това произтича, че засега у нас само БДС EN 197 за цимента е задължи-
телен за приложение. Хармонизираните европейски стандарти: за химичес-
ките добавки за бетон БДС EN 934-2 (новият хармонизиран вариант) и за
добавъчните материали за бетон EN 12620 още не са утвърдени за прило-
жение у нас. Останалите стандарти за бетон още не са хармонизирани, а
основния стандарт за бетона БДС EN 206-1 въобще няма да бъде хармони-
зиран.
2. Основните европейски стандарти за бетона въведени у нас като БДС и
цитирани в изложението по-горе не отменят досега действащите БДС в
съответната област. Така например БДС EN 206-1 не отменя отнасящите
до същата материя БДС 7268-83 и БДС 9673-84, БДС EN 12350 не отменя
БДС 7016-74, БДС EN 12390 не отменя БДС 505-84. Това ще продължи да
бъде така в преходния период от внедряване на европейските норми за бе-
тона у нас (най-малко няколко години). Това се прави с оглед на трудности-
те по оборудване на строителните лаборатории с новата предвидена в ев-
ропейските стандарти апаратура и въвеждане на новите методи за изпит-
ване. Едновременно с това, когато някои чуждестранен инвеститор поиска
да се прави бетон по европейските норми, те също важат у нас и могат
да се спазват от тези, които са ги внедрили.
Конкретни задължения на проектантите, произтичащи от новите

нормативни документи за бетона
1. Новите норми за проектиране на бетонните и стоманобетонни конструк-
ции (Еврокод 2), които чакат само административно издаване на разреше-
ние за прилагане, няма да отменят за определен период от време сега дей-
стващите български Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни
453
конструкции, но ще може по желание на чуждестранни инвеститори да се
прилагат у нас успоредно със сега действащите норми за проектиране. То-
ва ще отмени необходимостта от авторизиране по българските норми на
чуждестранни проекти, проектирани по Еврокод 2.
2. Тъй като в определен период от време, както бе изяснено по-горе, се-
га съществуващите български стандарти в областта на бетона няма да
бъдат отменени с влизането в сила на съответните европейски стандарти
(БДС EN), то в този период проектирането на бетона ще става по сега
действащите Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конст-
рукции с предвидените там класове на бетона, които съответстват на
тези в БДС 7268-83.
Недопустимо е обаче да продължава практиката тук и там да се появя-
вят проекти все още с марки на бетона, които преди повече от 20 годи-
ни бяха заменени с класове на бетона в БДС 7268-83 и съответните Нор-
ми за проектиране.
3. С влизането в сила на Еврокод 2 ще могат да се прилагат и новите ви-
дове класове по якост на натиск на бетона, предвидени в БДС EN 206-1,
които са описани по-горе, а същевременно ще отпаднат ниските класове бе-
тон.
4. Освен класа на бетона по якост на натиск проектантът следва в зави-
симост от характера на сградата или съоръжението да предпише, ако то-
ва е необходимо, и други характеристики на бетона, като например:
- клас на въздействие на околната среда;
- клас по водонепропускливост;
- клас по мразоустойчивост;
- съдържание на въздух в бетонната смес;
- максимален водоциментов фактор;
- консистенция на бетонната смес;
- температура на бетонната смес при полагането и др.
5. В случай че проектантът намери за необходимо, както и досега, може да
предпише състава на бетона, който осигурява необходимите му характери-
стики. Това може да стане ако е направен проект за бетона, с който се
доказват всички необходими характеристики на бетона. В такъв случай про-
изводителят на бетона ще бъде задължен да доказва само спазването на
предписания състав на бетона, а за получаваните от този състав характе-
ристики на бетона ще носи отговорност проектантът. В БДС EN 206-1
това положение е стандартизирано в т. нар. спецификация на предписан бе-
тон.
6. Ако полагането и грижите за бетона са извън стандартно описаните в
ПИПСМР, проектантът следва да даде писмена технология за полагането и
грижите за бетона в съответния ПОИС, която е задължителна за строи-
теля.
Конкретни изисквания към производителите на бетон, произтичащи

от новите нормативни документи за бетона:
1. За цимента, добавъчните материали и химическите добавки към него е не-
454
обходимо да бъдат издавани декларации за съответствие, съгласно образе-

ца даден в НСИОССП, тогава, когато тези продукти се продават на стро-
ителния пазар. В случая бетоновите възли следва да изискват от доставчи-
ците на тези материали декларации за съответствие.
2. За произвежданите класове на бетона производителят задължително след-
ва да издава декларация за съответствие. Ако съгласно БДС EN 206-1
на производителя е зададена т. нар. спецификация на проектен бетон т.е.
напр. зададен е класа на бетона, то той отговаря за постигането на кла-
са на бетона и издава декларация касаеща класа на бетона. Ако съгласно
БДС EN 206-1 на производителя е зададена т. нар. спецификация на пред-
писан бетон, т. е. проектантът е предписал състава на бетона, то произ-
водителят отговаря само за спазването на този състав и респективно из-
дава декларация за съответствие на състава на бетона с предписания от
проектанта.
Обезателно изискване обаче е бетоновите възли незабавно да престанат да
произвеждат марки бетони, тъй като те са заменени с класовете на бе-
тона с влизането в сила на БДС 7268-83 още преди 20 години.
3. В случай, че се произвеждат сухи бетонни смеси със съответен клас, па-
кетирани в торби, на торбите с готова бетонна смес от даден клас бе-
тон ще е необходимо да има означението , което автоматично означа-
ва, че са спазени изискванията на НСИОССП.
4. След 31.12.2003 г. изискванията на НСИОССП влязоха изцяло в действие,
което означава, че тъй като бетонът е в система за оценяване 1+, то
декларацията за съответствие за класове бетон ще може да бъде издавана
само след получаване на:
А. Сертификат за съответствие на съответния клас на бетона, издаден
от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието от МРРБ.
Б. Проведен производствен контрол и текущо изпитване на проби
по предписания план за изпитване с издаден сертификат (доклад) за
системата за производствен контрол.
Текущият производствен контрол се извършва от строителната лаборато-
рия към бетоновия възел или наета такава. По отношение на акредитация-
та на тези лаборатории виж по-долу в задълженията на строителя.
Маркировката ще може да се поставя само ако са изпълнени гореописа-
ните изисквания и върху търговските документи, напр. експедиционните бе-
лежки, придружаващи бетоновозите.
Конкретни изисквания към строителите, съдържащи се в новите

нормативни документи за бетона:
1. Строителят следва да изисква декларация за съответствие от произво-
дителя на всеки клас бетон, доставян на обекта. Това се отнася и за слу-
чаите, когато производството на бетона става в бетонов възел на строи-
телната организация и същата влага бетона в строежа.
2. Строителят следва да осъществи входящ контрол по отношение на то-
ва какъв клас бетон получава от производителя и ако освен клас по якост
на натиск в проекта има и други изисквания към бетона, то следва да се
провери дали доставяния бетон отговаря на тях съгласно декларацията за
455
съответствие. Особено следва да се внимава по какъв стандарт е произве-
ден съответния клас на бетона - по досегашните БДС или по изисквания-
та на БДС EN 206-1. Влагането на бетон по марка следва незабавно да се
преустанови, тъй като марките на бетона са отменени от преди 20 годи-
ни.
3. Съгласно БДС EN 206-1 строителят носи отговорност за бетона, полу-
чен на строителната площадка, в смисъл недопускане на добавянето на во-
да, своевременното му полагане, спазване на изискванията за уплътняване и
грижите за бетона, съгласно ПИПСМР или дадената от проектанта техно-
логия.
4. Каква ще бъде ролята на строителните лаборатории към бетоновите
възли, чиято акредитация, независимо дали е била направена от органите
на Държавен технически контрол или от органите на бившия Комитет по
стандартизация и независимо до каква дата пише на документа, че акреди-
тацията е валидна, изгубват валидност от средата на месец август 2003
г. Това е така, защото всички те са акредитирани по БДС EN 45001-1993,
който европейски стандарт в средата на месец август 2003 г. се заменя
с новия европейски стандарт в тази област, а именно БДС EN ISO / IEC
1702-2001, който има нови изисквания по отношение акредитацията на ла-
бораториите. Самата акредитация вече се извършва само от Изпълнител-
на агенция "Българска служба по акредитация" и е доброволна.
Строителните лаборатории към бетоновите заводи ще изпълняват ролята
на текущия производствен контрол на бетона и поради това засега не се
налага да бъдат непременно акредитирани, още повече че много от тях не
биха могли да изпълнят изискванията на новия стандарт. Това е залегнало
и в указанията на МРРБ от юни 2002 г., където е записано че "няма нор-
мативно изискване за задължителна акредитация на лаборатория към отде-
лен производител". Тези лаборатории могат да работят и без акредитация
и след тази дата, ако лицето за оценяване на съответствието се е убеди-
ло, че съответната лаборатория е в състояние да извършва текущия про-
изводствен контрол.
Засега задължителна ще бъде само акредитацията на лабораториите от
трета независима страна.
Конкретни изисквания към строителния надзор, произтичащи от

новите нормативни документи за бетона:
1. По отношение на консистенцията на бетонната смес и класовете на бе-
тона следва да се изяснява по какъв стандарт са предписани: по БДС 7268-
83 или по БДС EN 206-1 и да се проверяват съответните сертификати и
декларации за съответствие. Не се допуска влагането на бетон по марка
на бетона, понятие, което отдавна вече не съществува в нормативната ни
база.
2. В случай, че в проекта се изискват и други характеристики на бетона,
следва те да бъдат също проверени по съответните сертификати и декла-
рации за съответствие.
3. В случай че проектантът е предписал специална технология за полагане
и грижи за бетона, следва да бъде проследено изпълнението й.
456
4. Останалите задължения на строителния надзор са детайлно уточнени в

ЗУТ и съответните Наредби.
Новите нормативни документи в областта на бетона изискват сериозно
отношение на всички участници в инвестиционния процес, защото
неспазването на изискванията, както в преходния период, така след
окончателното влизане в сила на съответните документи ще води до
невъзможност за предаване на обектите за експлоатация и получаване на
разрешение за ползването им.
ПРОЕКТИРАНЕ НА БЕТОНА И
СТОМАНОБЕТОНА
(извадка от Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни
конструкции – ДВ, бр. 17/1993; изм. бр. 3/1996 и бр. 49/1999 г.)
“...
Чл. 34. За бетонните и стоманобетонните конструкции се употребяват
бетони съгласно с действащите БДС 7268 и БДС 4747 както следва:
1. обикновен - с плътност от 2500 до 2200 kg/m3;
2. олекотен - с плътна или пореста структура и плътност от 2200
до1800 kg/m3;
3. лек - с плътна или пореста структура и плътност от 1800 до 600 kg/
m3;
4. клетъчен - втвърден автоклавно (автоклавен) с плътност от 1200 до
600 kg/m3 и втвърден при естествени атмосферни условия (неавтоклавен)
с плътност от 1200 до 700 kg/m3.
Чл. 35. (1) Основни показатели на бетона, които се предписват при
проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции в зависимост от
предназначението им и условията на работа, са:
- клас по якост на натиск В (предписва се във всички случаи);
- клас по якост на осов опън Вt (предписва се в случаите, когато класът
по якост на осов опън е взет предвид в изчисленията и трябва да се
контролира);
- клас по мразоустойчивост F (предписва се предимно за конструкции от
групи III и IV по действащия БДС 7268);
- клас по водонепропускливост W (предписва се за конструкции, при които
се изисква водонепропускливост);
- клас по плътност D (предписва се за конструкции, при които се изискват
топлоизолационни качества).
(2) Класовете на циментно-пясъчните и циментните разтвори по якост
на натиск и якост на осов опън се приравняват към съответните класове
на бетона.
457
Клас по плътност Клас по якост на натиск
1. Олекотен и лек бетон с плътна
структура и с леки (порести)
или със смес от леки и плътни
добавъчни материали
D600 и D700 B2,5; B3,5; В5;
D800 и D900 B2,5; B3,5; B5; B7,5
D1000 и D1100 B2,5; B3,5; B5; B7,5; B10; B12,5;
D1200 и D1300 В2,5; В3,5; В5; В7,5; В10; В12,5; В15;
D1400 и D1500 В3,5; В5; В7,5; В10; В12,5; В15; В20; В25; ВЗО;
D1600 и D1700 В5; В7,5; В10; В12,5; В15; В20; В25; ВЗО; В35;
D1800 и D1900 В10; В12,5; В15; В20; В25; ВЗО; В35; В40;
D2000, D2100 и D2200 В20; В25; ВЗО; В35; В40;
2. Лек бетон с пореста структура
D600 и D700 В2,5; В3,5; В5;
от D800 до D1300 В2,5; В3,5; В5; В7,5
D1400 В3,5; В5; В7,5
3. Клетъчен бетон автоклавен неавтоклавен
D600 В2; В2,5; -
D700 В2; В2,5; В3,5; В2; В2,5;
D800 В2,5; В3,5; В5; В2; В2.5; В3,5;
D 900 В3,5; В5; В7,5; В3,5; В5;
D1000 В5; В7,5; В10; В5; В7,5;
D1100 В7,5; В10; B12,5; В15 В7,5; В10;
D1200 В10;В12,5;В15; В10;В12,5
Чл. 36. Предписват се следните класове на бетона.

1. Клас по якост на натиск:
а) за обикновен бетон (бетон с плътна структура и плътни добавъчни
материали) - B7,5; B10; В12.5; В15; В20; В25; В3О; В35; В40; В45; В50;
В55; В60.
б) за олекотен, лек и клетъчен бетон - по таблицата.
2. Клас по якост на осов опън за обикновен, лек и олекотен бетон с плътна
структура и с плътни и с леки или смес от плътни и леки добавъчни
материали: Bt0,8; Bt1,2; Bt1,6; Bt 2,0; Bt 2,4; Bt 2,8; Bt 3,2.
3. Клас по мразоустойчивост:
а) за обикновен бетон с плътна структура и плътни добавъчни материали
- F50; F75; F100; F150; F200;
б) за лек и олекотен бетон с плътна структура и с леки (порести) или
смес от леки и плътни добавъчни материали - F25; F35; F50; F75; F100;
F150; F200;
в) за клетъчен бетон и бетон с пореста структура - F15; F25; F35; F50;
F75; F100.
4. Клас по водонепропускливост за обикновен, лек и олекотен бетон с
плътна структура и с плътни и с леки или смес от плътни и леки
458
добавъчни материали -W0,2; W0,4; W0,6; W0,8; W1,0;

5. Клас по плътност:
а) за лек и олекотен бетон с плътна структура и с леки добавъчни
материали - D600; D700; D800; D900; D1000; D1100; D1200; D1300; D1400;
D1500; D1600; D1700; D1800; D1900; D2000;
б) за лек бетон с пореста структура - D600; D700; D800; D900; D1000;
D1100; D1200; D1300; D1400;
в) за клетъчен бетон - D600; D700; D800; D900; D1000; D1100; D1200.
Чл. 37. (1) Класът по якост на натиск и класът по якост на осов опън се
предписва за възраст на бетона, съобразена с възможните реални срокове
на натоварване на конструкциите с проектните натоварвания, с начина на
изграждане и с условията на втвърдяване на бетона.
(2) Когато няма данни за сроковете на натоварване, за начина на изграждане
и за условията на втвърдяване на бетона, класът на бетона по якост на
натиск и якост на осов опън се предписва за 28-дневна възраст.
Чл. 38. (1) За стоманобетонни конструкции не се допуска прилагането на:
1) обикновен бетон с проектен клас по якост на натиск по-нисък от:
а) В12,5 - ако армировката е от клас А-ІІ;
б) В15 - ако армировката е от клас А-III или A-IV;
2) лек и олекотен бетон с проектен клас по якост на натиск по-нисък от:
а) В3,5 за еднослойни конструкции;
б) В2,5 за двуслойни конструкции.
(2) Класът на бетона по якост на натиск за стоманобетонни елементи от
обикновен, лек и олекотен бетон, подложени на многократно повтарящи се
натоварвания или за стоманобетонни колони и прътови елементи, подложени
на натиск, се приема не по-нисък от В15.
Чл. 39. (1) За предварително напрегнати елементи класът на бетона по
якост на натиск не трябва да бъде по-нисък от посочения в таблицата:
Минимален клас на
Вид и клас на напрягащата армировка
бетона
1. Високоякостна армировка:
а) клас В-ІІ със закотвящи приспособления В20
б) клас Вр-ІІ без закотвящи приспособления:
диаметър на тела: 4 mm и 5 mm В20
6 mm и повече В30
в) клас В-7 В30
2. Горещовалцувана армировка от клас A-IV без закотвящи В20
приспособления
(2) Якостта на бетона при напрягането Rbp (чл. 32) не трябва да бъде по-
малка от 70 % от класа на бетона.
(3) За конструкции, които се изчисляват за многократно повтарящо се
натоварване, посоченият в таблицата минимален клас на бетона се увеличава
с 5 МРа при употреба на високоякостна армировка.
459
Чл. 40. Класът на циментно-пясъчния или циментния разтвор, който
се използва за защита от корозия и за сцепление между бетона и
предварително напрегнатата армировка, намираща се в канали, фуги/жлебо-
ве и на повърхността на конструкцията, не трябва да бъде по-нисък от
В12.5, а за инжектиране на каналите - не по-нисък от В25.
Чл. 41. Класът на бетона или на разтвора за замонолитване на съединенията
на елементите за сглобяеми стоманобетонни конструкции се избира в
зависимост от вида на съединението, но не по-нисък от В10.
Чл. 42. (1) Класовете по мразоустойчивост и водонепропускливост се
приемат:
- за конструкции на сгради и съоръжения (с изключение на външни стени на
отопляеми сгради) - не по-ниски от дадените в таблицата:
Минимални проектни класове

Експлоатационни условия
бетон
по водо-
по мразо-
Климатични фактори непропускли-
устойчивост F
вост W
Характеристика на Среден брой при категория на сградата
режима Средна месечна дни годишно или съоръжението по
минимална на премина- нормите за натоварвания и
температура за ване на тем- въздействия
месец януари пературата
през 0°С І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1. Променливо
замръзване и
размръзване:
а) във водонапито по-ниска от -10°С 101-125 200 150 100 0,4 0,2 -
състояние от -5°С до -10°С 76-100 150 100 75 0,2 - -
от -2,5°С до -5°С 50-75 100 75 50 - - -
по-висока от - под 50 75 50 35* - - -
2,5°С
б) при по-ниска от -10°С 101-125 100 75 50 0,2 - -
водонасищане в от -5°С до -10°С 76-100 75 50 35* - - -
отделни случаи от -2,5°С до -5°С 50-75 50 35* 25* - - -
(например надземни по-висока от - под 50 35* 25* 15* - - -
конструкции, 2,5°С
подложени
постоянно на
атмосферни
въздействия)
в) във въздушно по-ниска от -10°С 101-125 75 50 35* - - -
сухо състояние от -5°С до -10°С 76-100 50 35* 25* - - -
(например от -2,5°С до -5°С 50-75 35* 25* 15** - - -
конструкции на по-висока от - под 50 25* 15** - - - -
открито, но 2,5°С
защитени от
атмосферни
въздействия)
460
1 2 3 4 5 6 7 8 9
2. Въздействия
на отрицателни
температури в
отделни случаи:
а) във по-ниска от -10°С 101-125 75 50 35* - - -
водонаситено от -5°С до -10°С 76-100 50 35* 25* - - -
състояние от -2,5°С до -5°С 50-75 35* 25* - - - -
(например по-висока от - под 50 25 15** - - - -
конструкции в 2,5°С
почва или под
вода)
б) при въздушно по-ниска от -10°С 101-125 50 35* 25* - - -
сухо състояние от -5°С до -10°С 76-100 35* 25* 15** - - -
(например от -2,5°С до -5°С 50-75 25* 15** - - - -
конструкции в по-висока от - под 50 15** - - - - -
отопляеми сгради 2,5°С
в периода на
и монтажа)
* не се изисква за обикновен бетон
** не се изисква за обикновен, лек и олекотен бетон
- за външни стени на отопляеми сгради - не по-ниски от дадените в

таблицата, а при наличие на паро- и хидроизолация (за обикновен, лек
и олекотен бетон) се приема следващият по-нисък клас от посочения в
таблицата:
Минимални проектни класо-

ве на бетона по мразоустой-
Експлоатационни условия
чивост F за външни стени на
отопляеми фасади
от лек, олеко-
Характеристика тен и клетъчен от обикно-
Климатични фактори
на режима бетон с порес- вен бетон
та структура
Среден брой
Относителна за категория на сградата по
Средна месечна дни годишно
влажност на вът- нормите за натоварвания и
минимална тем- на премина-
решния въздух в въздействия
пература за месец ване на тем-
помещенията,
януари пературата
ϕint, % І ІІ ІІІ І ІІ ІІІ
през 0°С
1 2 3 4 5 6 7 8 9
по-ниска от -10°С 101-125 75 50 35 100 75 50
от -5°С до -10°С 76-100 50 35 25 75 50 -
ϕint > 75 от -2,5°С до -5°С 50-75 35 25 15* 50 - -
по-висока от - под 50 25 15* - - - -
2,5°С
461
1 2 3 4 5 6 7 8 9
по-ниска от -10°С 101-125 50 35 25 50 - -
от -5°С до -10°С 76-100 35 25 15* - - -
60 < ϕint ≤ 75 от -2,5°С до -5°С 50-75 25 15* - - - -
по-висока от - под 50 15* - - - - -
2,5°С
по-ниска от -10°С 101-125 35 25 15* - - -
от -5°С до -10°С 76-100 25 15* - - - -
ϕint ≤ 60 от -2,5°С до -5°С 50-75 15* - - - - -
по-висока от - под 50 - - - - - -
2,5°С
* не се изисква за леки и олекотени бетони
- за конструкции на съоръжения за водоснабдяване и канализация - не по-

ниски от посочените в съответните нормативни документи.
(2) Климатичните фактори в горните таблици се приемат съгласно с
Климатичния справочник на РБ, том III, като от двата фактора за
меродавен се взема изискващият по-висок клас по мразоустойчивост на
бетона.
Чл. 43. Бетонът за замонолитване на съединенията на сглобяеми елементи,
който по време на експлоатацията или монтажа може да бъде подложен на
въздействието на отрицателна температура, трябва да бъде от класове
по мразоустойчивост и водонепропускливост, не по-ниски от съответните
класове на съединяваните елементи.
...”
АРМИРОВКА И АРМИРОВЪЧНИ
СТОМАНИ
(по изложението на ст. н. с. Камен Панайотов,
публ. в сп. “Строителен обзор”, бр. 12/2002)
Армировката на стоманобетонните конструкции се разделя на две основ-

ни групи - обикновена и напрягаща. По същия начин се разглежда и арми-
ровъчната стомана като материал - стомана за армиране и за предварител-
но напрягане. Тя се групира по много и различни показатели. Според начи-
на на производство тя е горещовалцувана, студенообработена или термич-
но (термомеханично) уякчена. Доставя се на пръти и кангали, а в европей-
ските стандарти като видове стомана се добавят заварените мрежи и ли-
нейните скелети (фермови гредички). Повърхността на прътите и телове-
те е гладка или профилирана, най-често - оребрена. Изходната стомана е
въглеродна, нисколегирана или микролегирана, отлята от различни марки и
степени на откисляване. Химичният състав и технологиите на производст-
во обуславят заваряемостта, която задължително се обвързва с типовете
заварени съединения и начините на заваряване.
462
Най-същественото класифициране на армировъчните стомани се прави спо-

ред границата им на провлачане, която определя класовете по якост. По
европейските стандарти с класове се оценява и дуктилността на стома-
ните - способността им за деформиране без разрушаване след границата
на еластичност.
В нашите Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструк-
ции от 1987 г. (накратко - Нормите) са включени следните видове арми-
ровъчни стомани:
• горещовалцувани - класове A-I, A-II, A-III и A-IV;
• студенообработени - гладък (клас В-I) и оребрен (Вр-I) тел, студеновал-
цувана (Вв-I) и студеноприщипната (Вd-I);
• високоякостни - гладък (В-II) и профилиран (Вр-II) тел и въжета от 7
тела (В-7).
С изменение от 1996 г. допълнително са включени термично уякчените сто-
мани от класове T-III и T-IV, причислени към горещовалцуваните.
Нормите допускат използване и на други стомани при разтеглива постанов-
ка - приложението им да бъде съгласувано по установения ред.
Специалните норми за проектиране - на хидротехнически съоръжения, мосто-
ве, за строителство в земетръсни райони, за сгради и съоръжения, експлоа-
тирани при високи температури - не предвиждат използване на други видо-
ве и класове стомани, а само въвеждат някои ограничения.
Нормативното съпротивление за всички класове стомани в Нормите е тях-
ната граница на провлачане. Тя е или действително нормирана в съответ-
ните стандарти, или е приета условно като част от якостта на опън. В
Нормите, а и в стандарта БДС 4758-84 за горещовалцувани стомани, не е
посочено дали тази граница трябва обезателно да бъде физическа или може
да бъде и условна (без площадка на провлачане). На тази подробност обикно-
вено не се обръща внимание при проектирането. Препоръчително е елемен-
тите, които осигуряват противоземетръсната устойчивост, да се армират
със стомана, която има физическа граница на провлачане.
Класовете стомани в Нормите са означени със символи, каквито трябваше
да бъдат и означенията в стандартите. Това се оказа така само за горе-
щовалцуваните стомани от БДС 4758-84 (изключение - специалната стома-
на Ас-II). За останалите класове или няма символно означение в стандарти-
те, или то не е точно повторение на символа от Нормите. За да се пре-
одолее този недостатък, обикновено се сравняват нормативните съпротив-
ления и стандартизираните граници на провлачане.
В годините на прилагане на Нормите се проявиха различни несъответст-
вия със стандартните изисквания за армировъчните стомани и с действи-
телността на практиката. Несъответствията се усилиха в последно време
от почти неконтролираното използване на вносни стомани. Различни прин-
ципни въпроси възникнаха и при запознаването с проектите за европейски
норми (Еврокодове) за проектиране и изпълнение на стоманобетонни конст-
рукции, но те ще бъдат обект на отделно анализиране.
Прегледът на действащите Норми за проектиране от 1987г. показва, че
почти за всеки клас армировъчна стомана са уместни някои пояснения и
уточнения.
463
Стомана клас А-I продължава да се използва предимно при пръти с малки
диаметри и за напречна армировка. Известно е, че тя е неефективна и при
възможност трябва да се заменя с оребрени стомани с малки диаметри от
по-високите класове, каквито вече има и на нашия пазар. Стомана клас A-
I е изцяло кангална за диаметрите до 12 mm. Произвежда се от "Кремиков-
ци" или се внася, предимно от Украйна.
Стомана клас А-II постепенно загуби значението си. Дълго време се предпо-
читаше от много проектанти (например - на мостове) като по-пластична
и по-добре заваряема от стоманите клас А-III. В действителност тя чес-
то се произвеждаше от плавки, предназначени за валцуване на клас А-III, но
с леки негативни отклонения в химичния състав. Дори и партидите, валцу-
вани от специално ляти плавки стомана Ст5 (както изисква БДС 4758-84),
не винаги са имали добра заваряемост - допустимото въглеродно съдържа-
ние 0,37 % е колкото и за стомана марка 35ГС от клас А-III. Използване-
то на стомана клас A-II все пак даваше допълнителна сигурност на конст-
рукциите по следните причини. Якостните є свойства бяха значително по-
високи от изискваните за клас A-II, ако е валцувана от плавки, предназна-
чени за клас А-III. Освен това якостта на опън (490 МРа) и границата на
провлачане (295 МРа) в стандарта не са нормирани коректно. Действител-
ното отношение между двете характеристики е около 1,5, колкото е и за
стомани А-I и А-III. За да се гарантира якост на опън 490 МРа, границата
на провлачане трябва да бъде винаги допълнително повишена.
В БДС 4758-84 е включена една специална стомана клас Аc-II - марка 10ГТ.
Изследването на пробно валцувани плавки и практиката в бившия Съвет-
ски съюз доказаха експлоатационните є предимства - отлична пластичност
и заваряемост, висока якост на умора. Тази стомана обаче остана в Нор-
мите само като нереализирано пожелание - промишлено производство не бе-
ше осъществено.
Сега стомана клас A-II у нас не се произвежда, няма защо да бъде осигуря-
вана и от внос. Отделни доставени или изостанали стари партиди, есте-
ствено, могат да се използват в съответствие с изискванията на Норми-
те. Отпадането на стомана клас A-II ще бъде мотивирано и от възприе-
мането на принципите на европейските норми.
Предполага се обаче, че в близките години стоманите от клас А-III ще
продължат живота си у нас, независимо от европейската тенденция за пре-
минаване към стомани с граница на провлачане 500 МРа.
БДС 4758-84 предвиждаше стомана клас А-III да се валцува от марка
25ГСТ - микролегирана с титан. Така щеше да отпадне марка 35ГС с ха-
рактерните си недостатъци поради високото въглеродно съдържание. Пре-
ди утвърждаването на стандарта, от новата стомана промишлено се про-
изведоха над 200 плавки, доказа се подобрена еднородност на свойствата и
гарантирана граница на провлачане 412 МРа. В разработваните по същото
време Норми за проектиране се възприе, че стомана клас А-III ще бъде от
марка 25ГСТ и ще има минимална (бракувачна) граница на провлачане 410
МРа. С коефициент на сигурност 1,10 беше определено сравнително висо-
кото изчислително съпротивление при опън 375 МРа. Поради липса на под-
ходящ феротитан, а вероятно - и по много други причини, промишленото
производство на стомана марка 25ГСТ беше преустановено. Мълчаливо, без
464
промяна на стандарта, стомана клас А-III продължи да се валцува предим-

но от марка 35ГС. Нейната бракувачна граница на провлачане е 390 МРа, с
която коефициентът на сигурност остана едва 1,04 - недопустимо малък
от всяка гледна точка.
Преди няколко години "Стомана - Индъстри" - Перник преустанови валцу-
ването на армировъчна стомана. От фирма "Промет" в Дебелт вътрешни-
ят пазар получава малко и рядко стомана А-III по БДС 4758-84. Нуждите
на строителството ни засега се удовлетворяват предимно от внос - глав-
но от Украйна. Вносната стомана най-често е от по-високия клас А500С
по ДСТУ 3760-98 или В500 по европейски стандарти и в голямата си част
е термично уякчена.
Стоманите от класове Т-III и Т-IV бяха включени в Нормите след обстой-
но проучване на чуждестранната практика, експериментално изследване в
НИСИ и удачно реализиране в строителството на 2000 t стомана клас T-
IV, доставена от бившата ГДР. Ориентирането към тази стомана беше мо-
тивирано от възможността за наше производство във фирма "Промет" и
утвърденото вече схващане, че за обикновена армировка ефективно могат
да се използват и стомани с граница на провлачане над 400 МРа.
За термично уякчените стомани нямаме стандартизирани технически изи-
сквания, дори означението "Т" в Нормите остава хвърчащо, без норматив-
но покритие. За тях е фиксирано само нормативното съпротивление - 420
МРа за клас T-III и 500 МРа за клас T-IV.
В проекта за европейски стандарт EN 10080 армировъчните стомани не се
разделят по начина на производство. Горещовалцувани се наричат и стома-
ните, термично уякчени в процеса на валцуване чрез частично охлаждане. В
нашите норми и в Наредба №3 от 1994г. за контрол и приемане на бетон-
ни и стоманобетонни конструкции термично уякчените стомани са в от-
делни класове. Мотив за това са различните експлоатационни свойства и
най-вече - негативните промени в резултат на заваряването. Поради опасе-
нията от локално разякчаване заваряването на стомани "Т" се разреши са-
мо за някои от начините, при които нагряването на прътите е по-малко.
Въпреки че голямата част от вносната стомана е термично уякчена, на
практика ефектът от заваряването се контролира само в редки отделни
случаи, като при това няма ясни нормативни изисквания за оценка на каче-
ствата на заварените съединения. "Спасението" засега идва от обстоятел-
ството, че предписаната в проектите стомана клас А-III с бракувачна гра-
ница на провлачане 390 МРа като правило се замества равноплощно със сто-
мани клас "500". Остава открит за разглеждане много сериозният въпрос:
доколко тази замяна е безопасна при елементите, които осигуряват проти-
воземетръсната устойчивост на сградите и съоръженията.
Стоманa клас А-IV участва в Нормите без практическо приложение - от
нея са произведени само няколко плавки. Границата є на провлачане 590 МРа
е недостатъчна за ефективно предварително напрягане и излишно висока за
обикновена армировка. При това стоманата се оценява като незаваряема.
Употребата є не е в унисон и с проектите на европейски норми за проек-
тиране. Важно в случая е да не се смесват по инерция двата класа Т-IV и
А-IV - различни по вид и граница на провлачане.
Студеноизтеглените телове са значителна част от общото количество
465
на изразходваната армировъчна стомана. В напредналите европейски държави
отдавна се работи предимно или изцяло (Германия) с оребрени телове пора-
ди нищожното сцепление на гладките телове с бетона. В Съветския съюз
също беше прието гладки телове да не се използват за армировка, ако тя
е необходима по изчисление. По отношение на оребряването БДС 9252-86
копира ГОСТ 6727-86 и в нашите Норми като основен беше поставен оре-
бреният тел Вр-I. Въпреки създадените условия за производство и безспор-
ните предимства на оребрената повърхност, от този вид стомана са из-
теглени незначителни количества. Една от причините да не се работи на-
стоятелно за внедряване в нашето строителство е опасението от висо-
ките изчислителни съпротивления. Неувереността се поражда от заложена-
та в стандарта непрецизна постановка - номиналният диаметър се отнася
за гладкия тел преди оребряването. Тази последна операция може да намали
напречното сечение с повече от 10%. Пропорционално на намалението ще
бъдат увеличени действителните напрежения на армировката.
Гладките телове от клас В-I се използват предимно като заварени мрежи
или скелети. И по-рано качеството на тези изделия не се контролираше
в необходимата степен, а сега контролът е допълнително принизен. Съще-
ствува опасност както от намалена носеща способност на теловете в ре-
зултат на заваряването, така и от недостатъчна якост на срязване на за-
варените точки и недостатъчно закотвяне в бетона. Систематична опас-
ност крият теловете с диаметър 6 mm. Те често се изтеглят от стома-
на с номинален диаметър 6,5 mm, при което пластичната деформация не е
достатъчна за гарантиране на необходимото уякчаване. Стандартът за за-
варени мрежи БДС 9253-76 към момента не е отменен. В същото време е
в сила по-късно издадената Наредба №3, в която има други изисквания към
заварените съединения на мрежи и скелети.
Студеновалцуваната стомана клас Вв-I по ОН 1068103-84 (означението в
нормалата е В-Iв) фигурира в Нормите формално. Тя трябваше да се вал-
цува в строителните предприятия с български машини, от които обаче се
произведе само един прототип. Високоефективни европейски машини за вал-
цуване бяха внесени от "Кремиковци", "Софстрой" и "Инжстрой" (последна-
та - за профилиране с вдлъбнати отпечатъци). Тези и други подобни машини
могат да осигурят стомани с малки диаметри с качество по европейските
изисквания, каквито обаче не са включени в Нормите за проектиране.
Студеноприщипната стомана клас Вd-I се произвеждаше по БДС 5267-74
(в него символното означение липсва). Тази стомана е била ефективно ре-
шение за повишаване на якостните свойства на стоманите от типа на
клас А-I преди появата на класове A-II и A-III. Системното недостатъчно
уякчаване и профилиране наложи изчислителното съпротивление на стома-
на клас Вd-I да се приеме в Нормите както за клас А-I. Ефектът от из-
ползването на такава стомана се получаваше от удължението в резултат
на пластичната деформация, отпадането на куките за закотвяне и спестя-
ване на друго изправяне на кангалите. Преди няколко години беше остана-
ло само едно предприятие в страната, което произеждаше такава стома-
на за собствени нужди.
Напрягащите стомани - телове и въжета - са включени в Нормите с ши-
рока гама от диаметри. В действителност в нашето строителство е из-
466
ползвана само част от тях: гладък тел В-II с диаметър 5 mm, профилира-
ни телове Вр-II с диаметри 3, 4 и 5 mm за специални производства (тра-
верси, стълбове, тръби) и въжета В-7 с диаметри 12 и 15 mm. Отскоро се
използват и телове с диаметър 7 mm за нов тип железопътни траверси.
Телове и въжета с останалите диаметри и прътови напрягащи стомани у
нас не са използвани или не са се утвърдили като практика. За гладките
телове имаме действащ стандарт БДС 9251-89, а за профилираните тело-
ве и въжета - отменени отраслови нормали.
Нормативните съпротивления за напрягащите стомани в Нормите са от
едно вече отминало време. Те са базирани на ниски характеристики, какви-
то имаха произвежданите от завода в Роман телове и въжета и обикнове-
но внасяните от страните на СИВ. Сега българско производство няма, а
доставката е предимно от западноевропейски производители, като в голя-
мата си част стоманите удовлетворяват изискванията на prEN 10138. При
нашето производство стоманите бяха подлагани на завършваща операция
"нискотемпературен отпуск", имаха високи загуби от релаксация и голяма
остатъчна кривина след размотаване от кангалите. Съвременните стомани
са обикновено "стабилизирани", с ниска релаксация - 2,5 и 4,5% за 1000 h
съответно при 70 и 80% от максималната сила.
При проектирането на предварително напрегнати конструкции трябва да
се отчитат действителните характеристики на стоманите, които се обя-
вяват от производителите, като се декларира съответствието с опреде-
лени стандартни изисквания. Очаква се основна напрягаща стомана у нас
да продължат да бъдат въжетата с диаметри 12,5 и 15,2 mm - познати
на строителите и осигурени с подходяща напрягаща техника и закотвящи
приспособления.
От направения преглед на Нормите за проектиране и стандартите за арми-
ровъчни стомани могат да се резюмират следните изводи:
• при проектирането на стоманобетонни конструкции да не се предвижда
използването на включените в Нормите стомани от класове A-II, A-IV, Bp-
I, Bв-I и Bd-I, освен ако се разполага с налични количества;
• да се има предвид, че стоманата от клас A-III е предимно от марка
35ГС с бракувачна граница на провлачане 390 МРа вместо посочената в
Нормите 410 МРа;
• при използване на термично уякчени стомани да се отчита тяхната ог-
раничена дуктилност и негативното влияние на заваряването; сега голяма-
та част от вносните стомани са термично уякчени;
• изчислителните характеристики на напрягащите стомани да се приемат
в съответствие с действителните качества на доставените партиди;
• при контрола на армировъчните работи да се изискват доказателства за
качествата на влаганата стомана - безспорни сертификати или резултати
от контролни изпитвания. С изпитване да бъде доказвано и качеството на
заварените съединения на единични пръти, мрежи и скелети.
Да се има предвид, че начинът на оребряване засега не е гаранция за съот-
ветствие с определен клас стомана.
467
ПРОЕКТИРАНЕ НА АРМИРОВКАТА
(извадка от Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни
конструкции – ДВ, бр. 17/1993; изм. бр. 3/1996 и бр. 49/1999 г.)
“...
I. Общи изисквания
Чл. 50. (1) За стоманобетонни конструкции трябва да се използват
армировъчни стомани, които отговарят на изискванията на съответните
стандартизационни документи.
(2) Използват се следните видове армировъчни стомани:
горещовалцувани:
- гладка - клас A-I;
- с периодичен профил - класове А-ІІ, A-III, Т-ІІІ, Т-ІV и А-ІV;
студенообработени:
- студено изтеглен гладък тел - клас B-I;
- студеноизтеглен тел с периодичен профил - клас Bp-I;
- студеновалцувана - клас Вв-I;
- студеноприщипната - клас Bd-I;
високоякостни:
- гладък тел - клас В-ІІ;
- тел с периодичен профил - клас Вр-ІІ;
- въжета от 7 тела - клас В-7.
(3) За вбетонирвани стоманени части за съединения се използва въглеродна
стомана СтЗ в съответствие с изискванията на приложение 1.
(4) Допуска се използването на други видове и класове стомани, ако
приложението им е съгласувано по установения ред.
Чл. 51. (1) За обикновена армировка в стоманобетонните конструкции се
използва предимно:
- горещовалцувана стомана - клас A-ІІІ, Т-ІІІ и Т-ІV;
- студеноизтеглен тел с периодичен профил клас - Bp-I - за заварени мрежи
и скелети;
- студеноизтеглен гладък тел клас В-І - за заварени мрежи и скелети;
- студеновалцувана стомана клас Вв-І.
(2) Употребяват се и:
- горещовалцувана стомана от класове А-І и А-ІІ и студеноприщипната
клас Вd-І - за напречна армировка на линейни елементи, за конструктивна
и монтажна армировка, а също така и за надлъжна носеща армировка, ако
използването на обикновената армировка по ал. 1 не е целесъобразно или не
се допуска съгласно с изискванията на други нормативни документи;
- студеноизтеглен тел от класове В-I и Bp-I - за връзвани стремена на
греди с височина до 400 mm или на колони;
- горещовалцувана стомана клас A-IV - само за надлъжна носеща армировка
на връзвани скелети и мрежи.
(3) В конструкции, натоварвани от налягане на газове, течности и насипни
468
материали, се употребява предимно горещовалцувана стомана от класове А-

I и А-ІІ, като се допуска употребата и на:
- горещовалцувана стомана клас A-III;
- студеноизтеглен тел с периодичен профил клас Bp-I;
- студеноизтеглен гладък тел клас B-I;
- студеновалцувана стомана клас Вв-І.
Чл. 52. За предварително напрягане на стоманобетонни елементи се използват
предимно високоякостни телове от класове В-ІІ и Вр-ІІ и въжета от клас
В-7. Допуска се и употребата на горещовалцувана армировка клас A-IV
предимно за конструкции, които се намират под въздействие на агресивна
среда.
Чл. 53. За монтажни куки на бетонните и стоманобетонните елементи за
сглобяеми конструкции трябва да се използва горещовалцувана армировъчна
стомана от марки ВСт3сп и ВСт3пс от клас А-І и от марка 10ГТ от
клас А-ІІ.
...
ЗАВАРЕНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА АРМИРОВКАТА И НА

ВБЕТОНИРАНИТЕ ЧАСТИ
Чл. 193. (1) Основните видове заварени съединения, които трябва да се

използват при изработването на армировка и вбетонирани части и при зава-
ряване в монтажни условия, са дадени в приложения 2 и 3.
(2) Други типове заварени съединения, освен посочените в приложения 2 и
3, могат да се прилагат след съгласуване по установения ред.
(3) Не се допуска заваряване на високоякостни телове и въжета.
(4) Заварените съединения трябва да отговарят на изискванията на
съответната нормативна уредба за заваряване.
Чл. 194. При изработването на армировка и вбетонирани части прътите
се съединяват помежду си и със стоманените профили предимно чрез
електросъпротивително заваряване, а при Т-образни съединения с плоски
елементи - и чрез заваряване под флюс.
Чл. 195. При монтирането на армировка и при свързването на сглобяеми
стоманобетонни елементи се прилага предимно полуавтоматичното
заваряване.
Чл. 196. (1) Ръчното електро-дъгово заваряване в заводски и монтажни
условия се допуска да се използва в следните случаи:
1. при липса на подходящо обзавеждане за заваряване по другите начини;
2. ако за конкретни случаи то е с доказани технико-икономически предимства
в сравнение с другите начини на заваряване;
3. за заваряване на допълнителни елементи (стоманени профили и планки,
куки и др.) към прътите на армировъчните мрежи и скелети.
(2) Не се допуска електродъгово заваряване за прихващане на пресичащи се
469
пръти, ако те са от стомана клас А-ІІ и стомана марка 35ГС от клас
А-ІІІ.
Чл. 197. 3аварените съединения за свързване на плоските елементи на
вбетонираните части в монтажни условия се проектират в съответст-
вие с изискванията на действащите норми за проектиране на стоманени
СНАЖДАНЕ НА ОБИКНОВЕНА АРМИРОВКА ЧРЕЗ

ЗАСТЪПВАНЕ БЕЗ ЗАВАРЯВАНЕ
Чл. 198. (1) Снаждането на обикновената носеща армировка чрез застъпване

се прилага както при заварени, така и при връзвани скелети и мрежи с
диаметър на армировката, не по-голям от 28 mm.
(2) Не се препоръчва снаждане на носещите армировъчни пръти чрез
застъпване в онези места на опънната зона на елементи, подложени на
огъване и нецентричен натиск, в които армировката се използва напълно.
Не се допуска снаждане на носещи армировъчни пръти чрез застъпване в
линейни елементи с изцяло опънати сечения и във всички случаи на прилагане
на прътова армировка клас А-IV u по-висок.
Чл. 199. Снажданията на опънна или натискова армировка, както и снажданията
на заварени мрежи и скелети в направление на носещата армировка, трябва
да имат дължина на застъпване llap от lap по формулата:
( Rs + ∆λ d
lan = ωan —
Rb an)
и таблицата:
Коефиценти за определяне закотвянето на
обикновена армировка
с периодичен профил гладка
Условия на работа на
lan lan
обикновената армировка λan λan
(mm) (mm)
ωan ∆λan ωan ∆λan
не по- не по-
малко от малко от
1. Закотвяне на:
а) опънна армировка в опънна 0,70 11 20 250 1,20 11 20 250
зона
б) натискова армировка или 0,50 8 12 200 0,80 8 15 200
опънна в натискова зона
2. Снаждане на армировката със
застъпване:
а) в опънна зона 0,90 11 20 250 1,55 11 20 250
б) в натискова зона* 0,65 8 15 200 1,00 8 15 200
* За колони допъстимата минимална дължина при снаждане на надлъжните пръти
е 400 mm
470
Чл. 200. (1) Снажданията чрез застъпване на заварени мрежи и скелети и

на опънни пръти при връзвани скелети и мрежи трябва да се правят на
различни места. Осовото разстояние между снажданията на различни места
не трябва да е по-малко от 1,5 llap (фиг. 1). Площта на сечението на
носещите пръти, които се снаждат на едно място или на разстояние, по-
малко от дължината на застъпването llap, при гладки пръти трябва да е не
по-голяма от 25 %, а при пръти с периодичен профил - не по-голяма от 50
% от общата площ на сечението на опънната армировка.
(2) Допуска се снаждане на всички пръти в едно сечение (без разместване)
при конструктивно армиране (което не изисква изчисление), както и в
участъци, в които изчислителното съпротивление на армировката се
използва не повече от 50 %.
Чл. 201. (1) Снаждането на заварени мрежи от армировка клас A-I в посока
на носещите пръти се изпълнява така, че по дължината на застъпването
във всяка от снажданите мрежи да има най-малко два напречни пръта,
заварени към всички надлъжни пръти на мрежата (фиг. 2). Същото снаждане
се прилага и при заварени скелети от всички видове армировка, когато
носещите пръти са разположени едностранно.
(2) Снаждането на заварени мрежи в посока на носещите пръти от
армировка клас А-ІІ, А-ІІІ и Т-ІІІ се изпълнява без напречни пръти в
участъка на застъпването или с напречни пръти само на една от мрежите
(фиг. 3).
фиг. 1 Схеми на разположение на армировъчните пръти при снаждане чрез

застъпване
фиг. 2 Снаждания чрез застъпване на заварени мрежи от гладка армировка

по посока на носещите пръти: а) при разделителни (напречни) пръти в една
равнина; б) и в) при разделителни (напречни) пръти в различни равнини.
471
фиг. 3 Снаждания чрез застъпване на заварени мрежи от армировка с
периодичен профил по посока на носещите пръти: а) в участъка на
застъпването с напречни пръти в една от снажданите мрежи; б) в участъка
на застъпването без напречни пръти в двете снаждани мрежи
Чл. 202. (1) Снаждането на заварени мрежи в неносещата посока (фиг. 4 а

и б) се изпълнява чрез застъпване, мерено между крайните носещи пръти
на мрежата:
1. при диаметър на разпределителната (напречната) армировка до 4 mm
вкл. - 50 mm;
2. при диаметър на разпределителната армировка над 4 mm - 100 mm.
(2) Допуска се при диаметър на носещата армировка 16 mm и по-голям
заварените мрежи да се поставят една до друга в неносещата посока,
като мястото на снаждането се покрива с допълнителна свързваща мре-
жа, която застъпва всяка от мрежите с най-малко 15 пъти диаметъра на
разпределителната армировка и не по-малко от 100 mm (фиг. 4в).
фиг. 4 Снаждания на заварени мрежи по посока на разделителните пръти:

а) при носещи пръти в една равнина;
б) при носещи пръти в различни равнини;
в) при поставяне на мрежите една до друга и покриване с допълнителна
свързваща мрежа
472
(3) Допуска се заварени мрежи да се поставят една до друга в неносещата

посока без застъпване и без допълнителна свързваща мрежа в следните
случаи:
1. при заварени ивични мрежи в две взаимно перпендикулярни посоки;
2. когато в местата на снаждането се постави допълнителна конструктивна
армировка по посока на разпределителната армировка.
СЪЕДИНЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СГЛОБЯЕМИ

Чл. 203. При съединяване на елементите на сглобяеми стоманобетонни

конструкции усилията между елементите се предават чрез снаждане на но-
сещата армировка, стоманени вбетонирани части, фуги, запълнени с бетон
или с циментен разтвор и бетонни дюбели.
Чл. 204. (1) Съединенията на елементи, чрез които се предават опънни
усилия при бетонни и стоманобетонни конструкции без предварително
напрягане, се проектират, както следва:
1. чрез заваряване на стоманени вбетонирани части;
2. чрез заваряване на излизащи от елементите пръти.
(2) Допускат се при конструкциите по ал.1 и други начини за съединяване
на елементи след експериментална проверка на носещата им способност,
пукнатиноустойчивост и деформации, разгледани и приети по установения
ред.
(3) Съединенията на елементи, чрез които се предават опънни усилия при
предварително напрегнати конструкции, се проектират чрез прекарване
през канали или жлебове в съединяваните елементи на армировъчни пръти,
снопове от телове, въжета или болтове, които се напрягат, и след това
каналите или жлебовете се запълват с циментен разтвор.
Чл. 205. (1) За съединенията на елементите на сглобяеми конструкции
трябва да се предвиждат такива вбетонирани части, които да не се
изкривяват и да не изкъртват бетона под тях.
(2) Bбemoнupaниme чaсmu се закотвят в бетона чрез закотвящи пръти или
се заваряват към носещата армировка на елементите.
(3) Вбетонираните части се проектират по правило от отделни планки,
ъглови или други стоманени профили, към които се заваряват Т-образно,
челно или със застъпване закотвящи армировъчни пръти предимно от клас
А-ІІ или А-ІІІ. Дължината на закотвящите пръти на вбетонираните части,
подложени на опънни усилия, не трябва да е по-малка от lап, определена
съгласно чл.191.
(4) Дължината на закотвящите пръти може да се намали, ако към краищата
на прътите се заварят закотвящи плочки или ако чрез термообработка
се направят набити глави с диаметър, не по-малък от 2d - за пръти от
армировка клас A-I и А-ІІ, и с диаметър, не no-малък от 3d - за пръти
от армировка клас А-ІІІ. В тези случаи дължината на закотвящия прът се
определя по изчисление на изскубване и омачкване на бетона и се приема не
473
по-малка от 10d (където d е диаметърът на закотвящия прът).
(5) Ако закотвящите пръти, натоварени на опън, са разположени
перпендикулярно на оста на елемента и по тяхната дължина може да се
образуват пукнатини от основните усилия, действащи на елемента, краи-
щата на закотвящите пръти трябва да се усилят със заваряване на планки
или набити глави.
(6) Дебелината на планките на вбетонираните части се определя в
съответствие с указанията на чл.108 и изискванията за заваряване. В
зависимост от технологията на заваряване отношението на дебелината на
планката към диаметъра на закотвящия прът се приема в съответствие с
изискванията на приложение 3.
Чл. 206. В крайните участъци на съединявани елементи, подложени на
нецентричен натиск (например в краищата на сглобяеми колони), се поставя
напречна армировка съгласно чл. 181
...
Основни видове заварени съединения на армировъчни стомани

№ на Означение
съеди-
Вид на съединението Конструкция Букве- Символ-
нение-
то но но
1 2 3 4 5
1. Електродъгово заваре-
но съединение с при-
покриване ЕД-П
2. Електродъгово с нак-
ладки
ЕД-Н
3. Електродъгово челно
със скосени краища на
прътите:
а) “Х”
б) “1/2 Х” ЕД-Ч
в) “V”
г) “1/2 V”
4. Електродъгово ванно:
а) хоризонтално;
б) вертикално
ЕД-В
474
1 2 3 4 5
5. Електродъгово точ-
ково на пресичащи се
пръти ЕДТ-П
6. Електродъгово челно
на прът към планка:
а, б) с пробит отвор,
ръчно
в) без пробит отвор,
ръчно
г) подфлюсово ЕДЧ-П
7. Електродъгово на
прът към плосък еле-
мент ЕД-ПЕ
8. Електрсъпротивител-
но челно ЕС-Ч
9. Електросъпротивител-
но точково ЕС-Т
10. Електросъпротивител-
но релефно
ЕС-Р
11. Газопресово
ГП
12. Алуминотермитно
АТ
475
СТОМАНИ И СТОМАНЕНИ
Видът и качеството на стоманите, доставяни и влагани в строежите
се определят само от правоспособен проектант-конструктор, който дава
предписанията си чрез проектни технически спецификации. (За проектните
технически спецификации има подробни обяснения в книгата на СЕК
“Организация, отчетност и приемане на строежите”).
Материалите за конструкциите и за съединенията им се избират в
съответствие с:
Норми за проектиране на стоманени конструкцииот 1987 г.;
Норми за проектиране на стоманени конструкции от тънкостенни
стоманени профили от 1990 г.
На техническите ръководители и на органите на инветиторския контрол
е необходимо да знаят основните правила за приемане и контрол за
съответствието на приеманите продукти от строителна стомана и
стриктно да спазват проектните предписания.
МАТЕРИАЛИ ЗА СТОМАНЕНИТЕ
(извадка от норми за проектиране 1987 г.)
“...
Чл. 17. (1) Стоманените конструкции, които подлежат на изчисление, се
проектират от марки стомани, доставени по група В с гарантирани
химичен състав и механични свойства (граница на провлачане, якост на опън,
относително удължение, в необходимите случаи ударна жилавост и др.).
(2) За заварени стоманени конструкции и елементи трябва да се използват
стомани с гарантирана заваряемост по БДС 5030-63.
(3) В техническата документация трябва да се посочат пълното означение
на марката стомана и съответният стандарт или нормала, както и
допълнителните изисквания, ако има такива.
Чл. 18. Изборът на марката стомана се извършва за конкретните случаи
с цел постигане на:
1. максимална икономия на стомана;
2. дълготрайност на конструкциите и сигурност срещу крехко разрушение;
3. възможност за доставка на метала по асортимент;
5. възможност за доставяне на заваръчните материали.
Чл. 19. В зависимост от степента на отговорност, от условията
на експлоатация, от вида на напрегнатото състояние и от вида на
съединителното средство строителните конструкции и техните елементи с
оглед избора на стомана се подразделят на пет групи съгласно таблицата.
476
Групи конструкции и примерен списък на конструкциите и

елементите в групите
Група
конс-
Описание
трук-
ции
1 2
І Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, под-
ложени на непосредствени динамични, вибрационни или подвижни натоварва-
ния или работещи при особено тежки условия, както и отговорни уникални
конструкции, например:
- греди на работни площадки при особено тежки производства, (например в
основните сгради на стоманодобивни цехове);
- основни елементи на подкранови греди за кранове със среден, тежък и мно-
го тежък режим на работа;
- елементи на конструкции на бункери и разтоварващи естакади, които не-
посредствено поемат натоварвания от подвижен състав;
- възлови плочи на прътови конструкции, с изключение на посочените в II
група;
- основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и др. комини
с височина 100 и повече метра;
- елементи на обтяжките и възлите за захващането им при мачти и дру-
ги подобни съоръжения;
- корпус и дъно на цилиндрични резервоари (за вода, съхраняване на нефтопро-
дукти и др. п.) и на резервоарите и подвижните звена на газголдери с обе-
ми над 5000 m3 при допълнително вътрешно налягане до 0,07 МРа.
ІІ Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на
непосредствени динамични и вибрационни натоварвания, извън включените в I
група, и конструкции, работещи при тежки условия, например:
- основни елементи на връхната конструкция и опорите на транспортни га-
лерии;
- основни елементи на подкранови греди за кранове с лек режим на работа;
- възлови плочи на леки покривни ферми с отвор 12 т и изчислително нато-
варване на покрива до 200 daN/m2
- греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки, подло-
жени на непосредствени динамични и вибрационни натоварвания;
- основни елементи на товароподемни монтажни съоръжения (мачти, портал-
ни подемници и др. п.);
- спирателни греди и ферми при подкранови конструкции и детайли за зак-
репване на подкрановите греди към колоните;
- бункери, получаващи ударни въздействия при експлоатация;
- други заварени конструкции и елементи, подложени на непосредствени дина-
мични и вибрационни натоварвания, извън включените в І група.;
- основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и други ко-
мини с височина под 100 m;
- корпус и дъно на цилиндрични резервоари и на резервоарите и подвижните
звена на газголдери с обеми от 100 до 5000 m3, включително при допълни-
телно вътрешно налягане до 0.07 МРа;
- носеща конструкция на покрива на цилиндрични резервоари и газголдери с
обеми над 1000 m3 при допълнително вътрешно налягане 0.7 МРа;
- заварени специални стълбове за големи електропроводи с височина над 60 m;
- греди под кранове на хидротехнически съоръжения.
477
1 2
ІІІ Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, под-
ложени на статично натоварване, включително такива, работещи преоблада-
ващо на опън, както и конструкции и елементи от І и ІІ група, изпълнява-
ни без заваряване, например:
- ферми, ригели на рамки и главни греди за покривни конструкции на сгра-
ди, както и конструкцията на сложни осветления, без включените в ІV
група;
- греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки, без
включените в І и ІІ група;
- греди за монорелсов път от двойно Т-профили по ГОСТ 19425-74 и ТУ 14-
2-427-80, изпълнявани със заварени и монтажни съединения;
- укрепителни ребра на подкранови греди;
- основни елементи на силози;
- носещи страници на стълбища;
- корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обем от 100 до
1000 m3 включително при допълнително вътрешно налягане до 0.07 МРа;
- самоносещ покрив и направляващи на цилиндрични резервоари и газголдери с
обем над 1000 m3 при допълнително вътрешно налягане до 0.07 МРа;
- стълбове на електропроводи с напрежение по-високо от 20 kV без включе-
ните във ІІ група;
- стълбове под шинни системи и изключватели на открити разпределителни
устройства (ОРУ) на подстанции;
- вбетонирани части на затвори на хидротехнически съоръжения;
- други елементи, подложени на опън, нецентричен опън и огъване.
ІV Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на
статично натоварване, включително такива, работещи преобладаващо на на-
тиск, както и конструкции и елементи от ІІІ група, изпълнявани без зава-
ряване, например:
- колони и стойки на сгради и съоръжения;
- ребра и столици на покривни конструкции;
- конструкции на горно осветление при покриви, извън включените в ІІІ група;
- леки покривни конструкции с отвор до 12 m включително и изчислително
натоварване на покрива до 200 daN/m2;
- леки покривни ферми за спомагателни сгради (навеси, складове, сеновали и
др. п.);
- бункери, неполучаващи ударни въздействия при експлоатация;
- опорни плочи;
- елементи на настилката на подови конструкции;
- конструкции, поддържащи технологично обзавеждане и тръбопроводи;
- колони на естакади за бетон;
- елементи на тялото на мачти;
- корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обем до 100 m3,
както и носеща конструкция на покривите им, самоносещ покрив и направ-
ляващите при такива с обем до 1000 m3 включително, всички при допълни-
телно вътрешно налягане до 0,07 МРа;
- покривна обшивка на всички видове по обем цилиндрични резервоари и газ-
голдери при допълнително вътрешно налягане до 0,07 МРа;
- стълбове за електропроводи с напрежение до 20 kV включително и стъл-
бове за мрежи с ниско напрежение;
- стълбове под съоръжаването на ОРУ на подстанции, извън включените в
III група;
- други елементи, подложени на натиск и нецентричен натиск;
478
1 2
V Спомагателни конструкции и елементи за сгради и съоръжения, изпълнявани
със или без заваръчни съединения, както и конструкции и елементи от IV
група, изпълнявани без заваряване, например:
- връзки;
- второстепенни елементи и съоръжения;
- скелет на преграждащи и ограждащи стени;
- елементи на стълбища (без включените в III група), площадки, ограждения,
включително тези за всички видове по обем резервоари и газголдери;
- стълбове за осветление;
- противопожарни и други подобни стълби;
- елементи на прозорци, витрини, остъклени стени и др. п.
Забележки:
1. Настоящите предписания не се отнасят за конструкции на специални съоръжения:
технологични тръбопроводи, резервоари със специално предназначение, кожуси на доменни
пещи, въздухонагреватели, газопроводи, изпускатели и други тръбопроводи на язовири,
тръбопроводи за топла вода и други подобни. Марките стомани за тези конструкции се
приемат съгласно съответните нормативни документи или специалните указания.
2. Към конструкциите, подложени на непосредствени динамични, вибрационни или подвижни
натоварвания, се отнасят тези конструкции или отделните им части и елементи, които
подлежат на изчисление на умора или при изчислението на които се включва коефициент на
динамичност.
3. Режимът на работа на различните кранове се приема съгласно норми и правила
„Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране”, 1979 год.
4. Рифелова ламарина, използвана като стебло на пълностенни спирателни греди, се отнася
към IV група конструкции.
Чл. 20. (1) Марките стомани за отделните групи конструкции са дадени в

таблицата:
Марки стомани за стоманени конструкции

Група Стандарт или
Марка стомана 1) Дебелина 2)
конструкции отраслова нормала 3)
1 2 3 4
Стомани по БДС
I 4) ВСтЗсп4 5 - 25 БДС EN 10025:96+A1
09Г2С-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2САФ-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82
12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
II 4) ВСтЗпс5 5 - 25 БДС EN 10025:96+A1
ВСтЗсп4 13 - 25 БДС EN 10025:96+A1
09Г2С-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2САФ-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-12 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82
12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
479
1 2 3 4
ІІІ ВСтЗкп 8) < 5 БДС EN 10025:96+A1
ВСтЗпс5 5 - 25 БДС EN 10025:96+A1
09Г2С-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2САФ-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)
12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
IV ВСтЗкп до 16 БДС EN 10025:96+A1
ВСтЗпс 17 - 25 БДС EN 10025:96+A1
09Г2С-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2САФ-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
09Г2Б-6 5 - 25 БДС EN 10113-2:2003
10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)
12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
V ВСтЗкп до 16 БДС EN 10025:96+A1
ВСтЗпс 17 - 25 БДС EN 10025:96+A1
Стомани по ГОСТ 10)
І 4) ВСтЗсп4 5 - 35 11) ГОСТ 380-71 12)
09Г2С-12 5 - 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 50 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-12 13) 5 - 25 ГОСТ 19282-73
ІІ 4) ВСтЗсп6 5 - 12 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСтЗсп5 13 - 35 11) ГОСТ 380-71
09Г2С-12 5 - 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 50 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-12 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
ІІІ ВСтЗкп2 8) < 5 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСтЗпс6 5 - 35 11) ГОСТ 380-71
26 - 40 ГОСТ 380-71
09Г2С-6 5 - 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 110 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
ІV ВСтЗкп2 до 35 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСт3пс2 26 - 40 ГОСТ 380-71
09Г2С-6 5 - 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 110 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
V ВСтЗкп2 до 12 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСтЗпс2 26 - 40 ГОСТ 380-71
Електрозаварени тръби по БДС
І ВСтЗсп до 6 БДС 6120-84 14)
и ІІ ВСтЗсп4 над 6 до 10 БДС 6120-84 15)
ІІІ ВСтЗкп 8) до 4 БДС 6120-84 14)
ВСтЗпс 8) над 4 до 6 БДС 6120-84
ВСтЗпс5 8) над 6 до 10 БДС 6120-84 15)
ІV и V ВСтЗкп до 10 БДС 6120-84 14)
Електрозаварени тръби по ГОС
І ВСтЗсп до 6 ГОСТ 10705-80 17)
и ІІ ВСтЗсп5 над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)
480
1 2 3 4
ІІІ ВСтЗкп2 8) до 4 ГОСТ 10705-80 17)
ВСтЗпс2 8) над 4 до 6 ГОСТ 10705-80
ВСтЗпс6 8) над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)
ІV и V ВСтЗкп2 до 10 ГОСТ 10705-80 17)
Пояснения:
1) допуска се употребата и на други марки стомани в съответствие с ал. 2 на
чл. 20;
2) за дебелина на I и [-профили се приема дебелината на пояса съгласно съответните
стандарти;
3) стоманите се прилагат като листова стомана, ъглови равностранни профили,
[-профили и електрозаварени тръби, произвеждани у нас. Профили и тръби от
нисколегирани стомани се прилагат след споразумение с производителя;
4) листова стомана и профили с дебелина по-малка от 5 mm се използват без
изискванията за ударна жилавост (без категория);
5) за конструкции и елементи от I и II група стоманата се прилага с допълнително
изискване за изпитване на ударна жилавост след механично стареене съгласно ОТ
3370374-79, което се отбелязва в проекта и поръчката за доставка;
6) стоманата се прилага след договаряне с производителя;
7) справка - Изменение № 4 на БДС 2592-71, МУС, кн. 2 от 1982 г.;
8) за стълбове за електропроводи и под шинни системи и изключватели на ОРУ
на подстанции от III група се използват стомани: по БДС - ВСтЗпс; по ГОСТ -
ВСтЗпс2;
9) справка - Допълнение на ОН 3370374-79, в сила от 20.12.1984 г.;
10) стоманите се прилагат като листова стомана, L, I, [-профили, непроизвеждани
у нас;
11) стоманите се прилагат като L, I, [-профили, включително I-профили с успоредни
страни на поясите по ГОСТ 26020-83;
12) освен по ГОСТ 380-71 допуска се стоманите да се доставят по ТУ 14-1-3023-
80;
13) стоманата се прилага след съответна обосновка и съгласуване на вноса;
14) използват се термообработени тръби по група В и т.1.5 (табл.2) на
стандарта;
15) използват се термообработени тръби по група В и т. 1.5 и т.1.44 на стандарта.
Категорията на стоманата се приема по БДС 2592-71;
16) електрозаварени тръби, непроизвеждани у нас;
17) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 (табл. 1) на
стандарта;
18) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 и т.2.12 на стандарта.
Категорията на стоманата се приема по ГОСТ 380-71.
Забележки към табл.:

1. При използване на таблицата се съобразява заб. 1 към предната таблица.
2. Групите конструкции се приемат по предната таблица.
3. След съответна обосновка стомани марки 09Г2С и 10Г2САФ може да се прилагат като
стомани с повишена корозионна устойчивост (контролирано съдържание на мед). В такъв
случай към означението на Марката стомана се добавя буквата Д, а именно: 09Г2СД и
10Г2САФД съгласно БДС 4880-79.
4. За второстепенни статично натоварени греди от III група, изпълнявани от
горещовалцувани I и [-профили с монтажни заваръчни шевове, се допуска стоманите да
се прилагат без изпитване на ударна жилавост (без категория) например по БДС 2592-71 -
481
ВСтЗпс или по ГОСТ 380-71 - ВСтЗпс2.
5. Електрозаварените тръби се предвижда да се използват за тръбни конструкции. За
заваръчни тръби с по-големи размери от тези по БДС 6120-84 трябва да се използват
марките стомани на съответната група конструкции.
6. Допуска се по изключение при съответна обосновка вместо електрозаварени тръби да се
използват безшевни тръби по БДС 6111-80. Марките стомани за тези тръби се приемат в
съответствие с чл. 20.
(2) Допуска се след съответна обосновка употребата и на други наши и

вносни стомани извън посочените в таблицата при условие, че качествата
им не са по-ниски от тези на стоманите за съответната група конструкции
и са проучени възможностите за доставянето им.
Чл. 21. Отливки (опорни части и др.) за стоманени конструкции се
изпълняват от:
1. въглеродна стомана - марка 15Л, 25Л, 35Л и 45Л по БДС 3492-75;
2. сив чугун - марка СЧ15, СЧ20, СЧ25 и СЧЗО по БДС 1799-74.
Чл. 22. (1) Обтяжките на стълбове на електропроводи и открити
разпределителни устройства (ОРУ) на подстанции, на мачти, кули и др. п.,
както и носещите елементи на висящи покрития, се изпълняват от.
1. спирални въжета по ОН 3373641-82, ГОСТ 3062-80, ГДСТ 3063-80, ГОСТ
3064-801;
2. въжета е двойна свивка по ОН 3373645-82, ГОСТ 3066-80, ГДСТ 3067-72,
ГОСТ 3068-74, ГОСТ 3069-80*;
3. затворени носещи въжета по ГОСТ 3090-73, ГОСТ 7675-73;
4. снопове от успоредни високоякостни телове по ГОСТ 7372-79.
(2) Допуска се след съответна обосновка и проучване на възможностите за
доставка, да се използват и други стоманени въжета извън посочените.
Чл. 23. Физическите характеристики на материалите за стоманени
конструкции се приемат по таблицата:
Физически характеристики на материалите

Характеристика Мярка Стойност
1. Плътност ρ:
1.1. Валцувана стомана и стоманени отливки кg/m3 7850
1.2. Отливки от чугун кg/m3 7200
2. Коефициент на линейно разширение α ° С-1 0,12.10-4
3. Модул на линейна деформация Е
3.1. Валцувана стомана и стоманени отливки МРа 2,06.105
3.2. Отливки от чугун марки:
- СЧ15 МРа 0,83.105
- СЧ20, СЧ25, СЧ30 МРа 0,98.105
3.3. Снопове от успоредни телове МРа 1,96.105
3.4. Стоманени въжета:
- спирални и затворени носещи МРа 1,67.105
482
- с двойна свивка МРа 1,47.105

- с двойна свивка и неметална сърцевина МРа 1,27.105
4. Модул на ъглова деформация на валцувана МРа 0,79.105
стомана и стоманени отливки G
5. Коефициент на напречна деформация ν - 0,3
Забележка: Модулите на еластичност на стоманени въжета са дадени за въжета, които
са предварително опънати с усилие не по-малко от 60 % от усилието на скъсване на
въжето.
МАТЕРИАЛИ ЗА СЪЕДИНЕНИЯТА НА
СТОМАНЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ
(извадка от норми за проектиране 1987 г.)
“...
Чл. 24. (1) При проектирането на заваръчните съединения на стоманени

конструкции се използват заваръчни материали:
- електроди за ръчно дъгово заваряване по БДС 5517-77;
- електроден тел (плътен) по БДС 5084-71;
- тръбен електроден тел по ОН 70734-79;
- заваръчни флюсове по БДС 5572-64;
- защитен газ - въглероден двуокис, втечнен по БДС 1676-76, група ЛМ.
(2) Допуска се да се използват заваръчни материали и по други стандарти
при условие, че техните качества и свойства са равностойни или по-добри
от изискваните такива за съответната конструкция, което следва да се
доказва при разработване на технологията за заваряване.
...
Основни нормативни и изчислителни съпротивления на валцуваните

листове, профили и електрозаварени тръби
Вид на Нормативно Изчислително
Стандарт,
Марка на валцу- Дебелина, съпротивление съпротивление
отраслова 2)
стоманата ваната mm
нормала Run Ryn Ru Ry
стомана
1 2 3 4 5 6 7 8
Стомани по БДС
ВСтЗкп БДС EN лист до 16 365 225 330 205
10025:96+A1 профил до 16 365 235 330 215
ВСтЗпс БДС EN лист до 16 370 225 350 215
ВСтЗсп 10025:96+A1 17 - 25 370 215 350 205
профил до 16 370 235 350 225
483
1 2 3 4 5 6 7 8
09Г2С БДС EN 10113- лист и до 9 490 345 425 300
2:2003 профил 10 - 20 470 325 410 285
21 - 32 460 305 410 280
10Г2САФ БДС EN 10113- лист и до 9 510 375 445 325

2:2003 профил 10 - 20 500 355 435 310
21 - 32 490 345 425 300
09Г2С БДС EN 10113- лист и до 4 490 370 425 320
2:2003 профил 5 - 9 490 355 425 310
10 - 20 480 345 420 300
21 - 32 480 325 420 285
09Г2Б-М ОН 3353515-82 лист до 10 490 355 425 310
и 11 - 18 480 355 420 310
профил 19 - 25 480 345 420 300
26 - 30 470 335 410 390
10Г2СТ ОН 3370374-79 лист до 4 490 375 425 325
3) 5 - 20 480 355 420 310
21 - 30 480 345 420 300
12Г2БФ ОН 3370374-79 лист до 4 560 450 465 375
5-9 540 410 460 355
10- 30 530 390 460 340
ВСтЗкп БДС 6120-84 електро- до 10 370 225 335 205
заварени
тръби
Стомани по ГОСТ
ВСтЗкп ГОСТ 380-71 профил 4-20 365 235 350 225
21-35 365 215 305 205
ВСтЗпс ГОСТ 380-71 лист 26-40 370 225 350 215
ВСтЗпс профил 4-20 370 245 350 235
21-35 370 225 350 215
09Г2С ГОСТ 19282-73 лист 26-32 460 305 440 290
33-60 450 285 430 270
61 - 80 440 275 420 260
81 - 110 430 265 410 250
ГОСТ 19281-73 профил 4 - 9 490 345 465 330
10 - 20 470 325 450 310
21 - 32 460 305 440 290
14Г2АФ ГОСТ 19282-73 лист 26 - 50 540 390 515 370
Електрозаваръчни тръби по БДС и ГОСТ
ВСтЗкп БДС 6120-84 тръби до 10 370 225 335 205
ГОСТ 10705-80 4)
ВСтЗпс БДС 6120-84 тръби до 10 370 225 350 215
ВСтЗсп ГОСТ 10705-80
...”
484
СПРАВОЧНИ ДАННИ ЗА РАЗЛИЧНИ

СТОМАНЕНИ ИЗДЕЛИЯ
Тел стоманен нисковъглероден за армиране на стоманобетонни

конструкции - БДС 9252-86
Гладък тел Тел с периодичен профил
Номинален
Площ на напр. Теоретична Площ на напр. Теоретична
диаметър, mm
сечение, mm2 маса, kg/m сечение, mm2 маса, kg/m
3,0 7,07 0,055 7,07 0,052
4,0 12,57 0,099 12,57 0,092
5,0 19,63 0,154 19,63 0,144
6,0 28,26 0,222 - -
Телът трябва да бъде навит на рула без преплитане на витките. Всяко руло
трябва да се състои от един отрязък.
Всяко руло трябва да бъде привързано с мек тел на не по-малко от три
места, равномерно разположени по окръжността на рулото. Краищата на
рулата трябва да прилягат плътно и лесно да се откриват.
Масата на едно руло трябва да бъде от 20 до 80 kg. Допуска се до 5 %
от броя на рулата да бъдат с маса от 10 до 20 kg.
Валцдрат от въглеродна стомана -

обикновено качество - БДС 4633-82
Номинален диаметър, mm Площ на напр. сечение, сm2 Теоретична маса, kg/m
5,5 0,2375 0,186
6,0 0,2827 0,222
6,5 0,3320 0,260
7,0 0,3848 0,302
8,0 0,5027 0,395
9,0 0,6359 0,499
10,0 0,7854 0,617
11,0 0,9503 0,746
12,0 1,1310 0,888
Кангалите на валцдрата трябва да бъдат непрекъснати. Допускат се до

10 % от масата на партидата кангали, състояща се от два отрязъка. Те
трябва да имат специална маркировка. Намотките на кангала не трябва
да бъдат преплетени.
Масата на кангалите трябва да бъде не по-малко от 160 kg. Допуска се до
10 % от кангалите на партидата да бъдат с маса не по-малка от 100 kg.
Допуска се за валцдрат, произведен на линейни станове, кангалите да бъдат
с маса, по-малка от 160 kg, но не по-малка от 50 kg.
485
Всеки кангал трябва да бъде здраво превързан с тел или валцдрат на не
по-малко на две срещуположни места. Краищата на връзките трябва да
бъдат подгънати. Допуска се при съгласие на потребителя доставянето на
няколко кангала в обща връзка. При необходимост броят на кангалите във
връзката се посочва в поръчката.
Стомана студено прищипната за армиране на стоманобетонни

Изглед Б
Разрез А-А
Изглед В
Допустими
отклонения на Номинално
№ на Геометрични размери на Теоретична
геометричните напр. сечение,
профила профила, mm 2 маса, kg/m
елементи на сm
профила, mm
b k e f b e k
6 1.0 4.0 4.0 1.0 0.283 0.20
7 1.0 4.0 4.0 1.0 0.385 0.28
8 1.0 4.0 4.0 1.0 ± 0,2 ± 1,0 ± 0,2 0.503 0.35
10 1.0 4.0 4.0 1.0 0.785 0.55
12 1.5 5.0 5.0 1.5 1.13 0.80
486
Прокат стоманен горещовалцуван по БДС 2638-85 и по ГОСТ 2590
При d в cm: лице на напречното сечение F = 0,7854 d2,

cm2; собствена маса G = 0,785 F, kg/m при плътност на
стоманата 7,85 kg/dm3; периметър P = π d , cm; инерционен
момент I = 0.049 d4, cm4; съпротивителен момент W =
0.0982 d3, cm3; инерционен радиус i = d/4, cm.
Доставят се с дължина от 2 до 12 m, а с d ≤ 28
mm - на кангали или пръти. Допуска се доставянето на
пръти с междинен d , непосочен в таблицата, с допустими
отклонения на съседния по-малък размер. Стоманата е от
марки по БДС 2592, БДС 5785, БДС 4880 и БДС 6354.
Лице на Теоретич- Лице на Теоретич- Лице на Теоретич-

d, d, d,
напречното на маса, напречното на маса, напречното на маса,
mm mm mm
сечение, cm2 kg/m сечение, cm2 kg/m сечение, cm2 kg/m
5,5 0,238 0,186 24 4,52 3,55 75 44,18 34,68

6 0,283 0,222 25 4,91 3,85 80 50,27 38,46
7 0,385 0,302 26 5,31 4,17 85 56,74 44,54
8 0,503 0,395 28 6,16 4,85 90 63,61 49,94
9 0,636 0,499 30 7,07 5,55 95 70,88 55,64
10 0,785 0,616 32 8,04 6,31 100 78,54 61,65
11 0,95 0,746 34 9,08 7,13 105 86,59 67,97
12 1,15 0,888 35 9,62 7,55 110 95,03 74,60
13 1,35 1,04 36 10,18 7,98 115 103,87 81,54
14 1,54 1,21 38 11,34 8,90 120 113,10 88,78
15 1,77 1,39 40 12,57 9,86 125 122,72 96,33
16 2,01 1,58 42 13,05 10,88 130 132,75 104,20
17 2,27 1,78 45 15,90 12,48 140 153,94 120,84
18 2,55 2,00 48 18,10 14,20 150 176,72 138,72
19 2,84 2,23 50 19,64 15,42 160 201,06 157,83
20 3,14 2,47 55 23,76 18,65 170 226,98 178,18
21 3,46 2,72 60 29,26 22,19 180 254,47 199,76
22 3,80 2,98 65 33,18 26,05 190 283,53 222,57
23 4,16 3,26 70 35,48 30,21 200 314,16 246,62
487
Стомана горещовалцувана за армиране на стоманобетонни
Общ вид на пръта Сечение I-1
фиг. А
По механични свойства горещовалцуваната стомана се разделя на четири

класа: А-І, А-ІІ, А-ІІІ, А-ІV.
Армировъчна стомана със специално предназначение се означава с допълнителен
индекс “с” - Ас-ІІ.
Номиналните диаметри на прътите с периодичен профил съответстват
на номиналните диаметри на равните им по площ на напречното сечение
кръгли гладки пръти.
Номинален Площ на Маса на 1 m

диаметър, dн, напречното сечение,
теоретична, kg допустимо отклонение, %
mm cm2
6 0,283 0,222
6,5 0,332 0,260 + 10
7 0,385 0,302 - 7
8 0,503 0,395
10 0,785 0,617
12 1,131 0,888 + 5
14 1,539 1,208 - 6
16 2,011 1,578
18 2,545 1,997
20 3,142 2,466 + 4
22 3,801 2,984 - 5
25 4,909 3,853
28 6,158 4,833
32 8,042 6,313
36 10,179 7,990 + 3
40 12,566 9,865 - 4
488
Армировъчната стомана с периодичен профил има кръгъл профил с две

надлъжни ребра и периодично повтарящи се напречни ребра. Напречните
ребра имат променлива височина - най-голяма в средата и намаляваща към
надлъжните ребра до нула (затихващи ребра).
Армировъчната стомана клас А-ІІ се изпълнява по фиг. А. Напречните ребра
са разположени по четириходова винтова линия. Армировъчната стомана
клас Ас-ІІ се изпълнява както клас А-ІІ, като от едната страна на профила
периодично на разстояние не повече от 500 mm се повтаря ясно различим
белег.
Общ вид на пръта Сечение I-1
фиг. Б
Армировъчната стомана от клас А-ІІІ се изпълнява по фиг. Б. Напречните

ребра са разположени по четириходова винтова линия, която от едната
страна на профила е лява, а от другата - дясна.
Армировъчната стомана клас А-ІV се изпълнява както клас А-ІІІ, като от
едната страна на профила периодично на разстояние не повече от 1000 mm
се повтаря ясно различим белег.
Армировъчна стомана с диаметър до 12 mm включително класовете А-І,
А-ІІ, Ас-ІІ и с диаметър до 10 mm от клас А-ІІІ се доставя на кангали
или пръти. Всички останали диаметри от класове А-І, А-ІІ, Ас-ІІ, А-ІІІ
и армировъчна стомана клас А-ІV се доставя на пръти. Дължината на
прътите трябва да бъде от 6 до 12 m.
489
Прокат стоманен квадратен горещовалцуван
по БДС 6226-85 и ГОСТ 2591
При a в cm:
F = a2 , cm2; G = 0.785 F , kg/m при плътност на стоманата 7,85 kg/dm3;
Доставните дължини са от 2 до 12 m.
Прокат с размер под 20 mm се доставя на кангали или на пръти.
Лице на Лице на
Теоретична Страна на Теоретична
Страна на напречното напречното
маса, G, квадрата, a, маса, G,
квадрата, a, mm сечение, F, сечение, F,
kg/m mm kg/m
cm2 cm2
6 0.36 0.283 32 10.24 8.04
7 0.49 0.385 35 12.25 9.62
8 0.64 0.502 38 14.44 11.24
9 0.81 0.636 40 16.00 12.56
10 1.00 0.785 45 20.25 15.90
11 1.21 0.950 50 25.00 19.62
12 1.44 1.13 55 30.25 23.75
13 1.69 1.33 60 36.00 28.26
14 1.96 1.54 70 49.00 38.46
15 2.25 1.77 80 64.00 50.24
16 3.24 2.54 90 81.00 63.58
18 3.24 2.54 100 100.00 78.50
20 4.00 3.14 110 121.00 95.00
22 4.84 3.80 120 144.00 113.00
25 6.25 4.91 130 169.00 133.00
28 7.84 6.15 140 196.00 154.00
30 9.00 7.06 150 225.00 177.00
490
Прокат стоманен плосък горещовалцуван по БДС 2611-85 Теоретична маса, kg
Шир., mm Дебелина на стената, mm
5 6 7 8 10 12 14 16 18 20 25 30 35 40 45 50 60
12 0.47 0.56 0.66 0.75
14 0.55 0.66 0.77 0.88
16 0.62 0.75 0.88 1.00 1.26
18 0.70 0.84 0.99 1.13 1.41
20 0.78 0.94 1.10 1.26 1.57 1.88 2.20 2.51 2.83
22 0.86 1.04 1.21 1.38 1.73 2.07 2.42 2.76 3.11
25 0.98 1.18 1.37 1.57 1.96 2.36 2.75 3.14 3.53
28 1.10 1.32 1.54 1.76 2.20 2.64 3.08 3.52 3.96
30 1.18 1.41 1.65 1.88 2.36 2.83 3.30 3.77 4.24 4.71
32 1.26 1.51 1.76 2.00 2.51 3.01 3.52 4.02 4.52 5.02
35 1.37 1.65 1.92 2.20 2.75 3.30 3.85 4.40 4.95 5.50 6.87 8.24
40 1.57 1.88 2.20 2.51 3.14 3.77 4.40 5.02 5.65 6.28 7.85 9.42
45 1.77 2.12 2.47 2.83 3.53 4.24 4.95 5.65 6.36 7.07 8.83 10.6
50 1.96 2.36 2.75 3.14 3.93 4.71 5.50 6.28 7.06 7.85 9.81 11.8
55 2.16 2.59 3.02 3.45 4.32 5.18 6.04 6.91 7.77 8.64 10.8 13.0
60 2.36 2.83 3.30 3.77 4.71 5.65 6.59 7.54 8.48 9.42 11.8 14.1 16.5 18.8 21.2
65 2.55 3.06 3.57 4.08 5.10 6.12 7.14 8.16 9.18 10.2 12.8 15.3 17.9 20.4 23.0
70 2.75 3.30 3.85 4.40 5.50 6.59 7.69 8.79 9.89 11.0 13.7 16.5 19.2 22.0 24.7 27.5
80 3.14 3.77 4.40 5.02 6.28 7.54 7.89 10.05 11.3 12.6 15.7 18.8 22.0 25.1 28.3 31.4
90 3.53 4.24 4.95 5.65 7.07 8.48 9.89 11.3 12.7 14.1 17.7 21.2 24.7 28.3 31.8 35.3 42.4
100 3.93 4.71 5.50 6.23 7.85 9.42 10.99 12.56 14.1 15.7 19.6 23.6 27.5 31.4 35.3 39.2 47.1
110 4.32 5.18 6.04 6.91 8.64 10.4 12.09 13.82 15.5 17.3 21.6 25.9 30.2 34.5 38.9 43.2 51.8
120 4.71 5.65 6.59 7.54 9.42 11.30 13.9 15.07 17.0 18.8 23.6 28.3 33.0 37.7 42.4 47.1 56.4
125 4.91 5.89 6.87 7.85 9.81 11.80 13.74 15.70 17.6 19.6 24.5 29.4 34.3 39.3 44.2 49.1 58.1
130 5.10 6.12 7.14 8.16 10.20 12.20 14.29 16.33 18.4 20.4 25.5 30.6 35.7 40.8 45.9 51.0 62.6
140 5.50 6.59 7.69 9.79 11.0 13.2 15.39 17.58 19.8 22.0 27.5 33.0 38.5 44.4 49.5 55.0 65.9
491
150 5.89 7.06 8.24 9.42 11.8 14.1 16.48 18.84 21.2 23.6 29.4 35.3 41.2 47.1 53.0 58.9 70.0
Ламарина тънка черна студеновалцувана - БДС 5176-75
Дебе- Маса за един лист в kg, с размери в mm:
Тегло
лина
за 1
на лис- 712/ 710/ 710/ 710/ 670/ 670/ 670/ 610/ 610/
m2,
та, 512 1420 1420 1350 1420 1350 1200 1200 1000
kg/ m2
mm
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
0.18 1.41 0.51 1.42
0.20 1.57 0.57 1.58
0.22 1.73 0.63 1.74
0.24 1.88 0.69 1.90
0.26 2.04 0.74 2.06
0.28 2.20 0.80 2.22
0.30 2.36 0.86 2.40
0.32 2.51 0.91 2.53
0.36 2.83 1.03 2.85
0.40 3.14 1.14 3.17 3.20 3.00 3.00 2.80 2.50 2.30 1.90
0.45 3.53 1.29 3.56 3.60 3.40 3.40 3.20 2.80 2.60 2.20
0.50 3.93 1.43 3.96 4.00 3.80 3.70 3.60 3.20 2.90 2.40
0.55 4.32 1.57 4.36 4.40 4.10 4.10 3.90 3.50 3.20 2.60
0.63 4.95 1.80 4.99 5.00 4.70 4.70 4.50 4.00 3.60 3.00
0.70 5.50 2.00 5.55 5.50 5.30 5.20 5.00 4.40 4.00 3.40
0.75 5.89 2.15 5.94 5.90 5.60 5.60 5.30 4.70 4.30 3.60
0.80 6.28 2.29 6.33 6.30 6.00 6.00 5.70 5.00 4.60 3.80
Стомана листова рифелна ромбоидна и лещовидна по БДС 9328-80

Произвежда се на рулони или на листа с едностранен ромбоиден и лещовиден
рифел от въглеродна стомана, обикновено качество, марки БСт0, БСт1,
БСт2 и БСт3 (кипяща, спокойна и полуспокойна) по БДС 2592 (по каталога
на “Кремиковци” АД) и от стомани по БДС 5785. Широчина на листовете
от 600 до 1500 mm и дължина от 2000 до 6000 mm през 50 mm, като по
договореност се допускат и други размери. Масата G на 1 m2 е изчислена
за плътност на стоманата 7,85 kg/dm3.
492
Ромбоиден рифел Лещовиден рифел

s, mm G kg/m2 s, mm b, mm G kg/m2
2,5 21,9 2,5 3,6 20,3
3,0 26,3 3,0 4,0 24,4
4,0 34,1 4,0 4,0 32,3
5,0 43,2 5,0 5,0 40,8
6,0 51,0 6,0 5,0 48,8
8,0 74,6 8,0 6,0 73,0
10,0 98,1 10,0 6,0 96,5
12,0 129,5 12,0 6,0 127,9
Стомана листова вълнообразна - БДС 13726-76

Произвежда се от черна или поцинкована
студеновалцувана тънкостенна стомана и е
предназначена за ограждащи конструкции на
неотопляеми сгради и други съоръжения, а
съвместно с изолационни материали може да се
използва и при отопляеми сгради.
Стоманените листове, от които се произвежда, имат размери:
а) широчина и дължина: 710х1420, 750х1500, 800х1500, 1000х2000, 1250х250
mm;
б) дебелина: от 0,4 до 1,5 mm.
Широчината на застъпването А е равна на четвъртината от дължината на
вълната. Масата на 1 m2 проекция на вълнообразната ламарина с дебелина
1 mm е 9,35 kg.
Широчина на листа D, mm Размери на вълната, mm
преди профилиране след профилиране c H r
1000 835 130 35 1,1 H
800 670 130 35 1,1 H
710 590 130 35 1,1 H
1000 835 100 30 0,9 H
750 625 100 30 0,9 H
Стомана студеноогъната ъглова, равностранна - БДС 8848-75

Означения:
b - широчина на рамото;
S - дебелина на рамото;
R - радиус на вътрешното закръгление;
I - инерционен момент;
i - инерционен радиус;
W - съпротивителен момент;
Z0 - разстояние от центъра на тежестта до външната страна на
рамото.
493
Размери, напречно сечение и теоретична маса на профили от стомана с якост на опън над 490 N/mm2.
494
Размери, Площ на Справочни величини за осите
mm Теоретич-
напр. X - X (Y - Y) X0 - X0 Y0 - Y0 X 1 - X1
на маса,
R не сечение, Wxy, 4 Wxo, 4 Wyo, 4 Wx1, zo,
b S Ixy, cm4 i , cm Ixo, cm i , cm Iyo, cm i , cm Ix1, cm kg/m
повече от сm2 cm3 xy cm3 xo cm3 yo cm3 cm
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
20 1,0 2 0,38 0,15 0,10 0,63 0,25 0,17 0,81 0,06 0,08 0,38 0,27 0,13 0,55 0,30
1,5 2 0,56 0,22 0,15 0,62 0,36 0,25 0,80 0,08 0,11 0,38 0,40 0,20 0,57 0,44
2,0 3 0,73 0,27 0,20 0,61 0,45 0,32 0,79 0,09 0,14 0,36 0,53 0,26 0,60 0,57
25 1,5 2 0,71 0,44 0,24 0,79 0,71 0,40 1,00 0,16 0,18 0,48 0,78 0,31 0,70 0,56
2,0 3 0,93 0,56 0,32 0,78 0,92 0,52 1,00 0,20 0,23 0,46 1,04 0,42 0,72 0,73
2,5 3 1,14 0,67 0,39 0,77 1,11 0,63 0,92 0,24 0,27 0,46 1,31 0,52 0,74 0,98
3,0 4 1,34 0,77 0,45 0,76 1,28 0,73 0,98 0,26 0,30 0,44 1,57 0,63 0,77 1,05
32 1,5 2 0,92 0,94 0,40 1,01 1,52 0,67 1,29 0,36 0,31 0,62 1,64 0,51 0,87 0,72
2,0 3 1,21 1,21 0,53 1,00 1,98 0,88 1,28 0,45 0,40 0,61 2,19 0,65 0,90 0,95
2,5 3 1,49 1,48 0,65 1,00 2,42 1,07 1,27 0,54 0,48 0,60 2,74 0,85 0,92 1,17
40 2,0 3 1,53 2,43 0,84 1,26 3,95 1,40 1,61 0,91 0,65 0,77 4,27 1,07 1,10 1,20
2,5 3 1,89 2,98 1,04 1,25 4,84 1,71 1,60 1,12 0,79 0,77 5,34 1,33 1,12 1,48
3,0 4 2,24 3,50 1,22 1,25 5,71 2,02 1,60 1,29 0,90 0,76 6,43 1,61 1,14 1,76
50 2,5 3 2,39 5,96 1,64 1,58 9,60 2,73 2,01 2,26 1,28 0,97 10,40 2,08 1,37 1,88
3,0 4 2,84 7,02 1,95 1,57 11,42 3,23 2,01 2,63 1,48 0,96 12,54 2,51 1,39 2,23
60 3,0 4 3,44 12,36 2,84 1,89 20,03 4,72 2,41 4,69 2,20 1,17 21,65 3,61 1,64 2,70
4,0 6 4,50 15,96 3,71 1,88 26,06 6,14 2,40 5,88 2,76 1,14 28,92 4,82 1,70 3,53
80 3,0 4 4,64 29,96 5,11 2,54 48,39 8,55 3,23 11,52 4,06 1,58 51,27 6,41 2,14 3,64
4,0 6 6,10 39,00 6,72 2,53 63,31 11,19 3,22 14,70 5,19 1,55 68,43 8,55 2,20 4,79
5,0 7 7,55 47,70 8,28 2,51 77,64 13,72 3,20 17,76 6,26 1,53 85,65 10,71 2,24 5,92
100 4,0 6 7,70 77,58 10,62 3,17 125,54 17,75 4,04 29,63 8,37 1,96 133,54 13,35 2,69 6,05
5,0 7 9,55 95,31 13,13 3,16 154,56 21,86 4,02 36,06 10,17 1,94 167,07 16,71 2,74 7,49
6,0 9 11,33 112,19 15,57 3,15 182,66 25,83 4,01 41,72 11,70 1,92 200,70 20,07 2,79 8,89
120 4,0 6 9,30 135,69 15,41 3,82 215,13 25,82 4,85 52,27 12,30 2,37 230,65 19,22 3,19 7,30
5,0 7 11,55 167,19 19,09 3,80 270,48 31,87 4,84 63,91 15,02 2,35 288,49 24,04 3,24 9,08
6,0 9 13,73 197,46 22,68 3,79 320,48 37,77 4,83 74,44 17,51 2,33 346,44 28,87 3,29 10,78
Размери, напречно сечение и теоретична маса
на профили от стомана с якост на опън над 490 N/mm2.
Справочни величини за осите
Размери, mm Площ
X - X (Y - Y) X0 - X0 Y0 - Y 0 X1 - X1
на напр. Теоретична
R не сечение, маса, kg/m
2 W xy
, W xo
, Iyo
, W yo
, W x1
,
b S повече сm Ixy, cm4 3 ixy, cm Ixo, cm4 3 ixo, cm 4 3 iyo, cm Ix1, cm4 3 zo, cm
cm cm cm cm cm
от
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
32 1,5 4 0,91 0,94 0,40 1,01 1,53 0,67 1,25 0,34 0,30 0,61 1,64 0,51 0,88 0,72
2,0 5 1,19 1,20 0,53 1,01 1,99 0,88 1,29 0,41 0,38 0,60 2,18 0,68 0,91 0,93
2,5 6 1,45 1,46 0,64 1,00 2,42 1,07 1,29 0,49 0,44 0,58 2,75 0,86 0,92 1,14
40 2,0 5 1,51 2,41 0,84 1,26 3,95 1,40 1,61 0,87 0,63 0,76 4,28 1,07 1,11 1,18
2,5 6 1,86 2,94 1,03 1,26 4,85 1,71 1,61 1,04 0,74 0,75 5,35 1,34 1,14 1,46
3,0 7 2,20 3,44 1,21 1,25 5,71 2,02 1,61 1,18 0,85 0,73 6,44 1,61 1,17 1,73
50 2,5 6 2,36 5,90 1,63 1,58 9,66 2,73 2,02 2,15 1,23 0,96 10,44 2,09 1,39 1,85
3,0 7 2,80 6,94 1,64 1,57 11,41 3,23 2,02 2,48 1,42 0,94 12,55 2,51 1,41 2,20
60 3,0 7 3,40 12,25 2,82 1,90 20,02 4,72 2,43 4,47 2,13 1,15 21,66 3,61 1,66 2,67
4,0 10 4,44 15,74 3,68 1,88 26,01 6,13 2,42 5,47 2,62 1,11 28,94 4,82 1,72 3,48
80 3,0 7 4,60 29,77 5,10 2,54 48,38 8,55 3,24 11,16 3,97 1,56 51,27 6,41 1,16 3,61
4,0 10 6,03 38,65 6,69 2,53 63,28 11,19 3,23 14,01 5,01 1,52 68,45 8,56 2,22 4,74
5,0 10 7,48 47,36 8,25 2,51 77,61 13,72 3,21 17,10 6,09 1,51 85,67 10,71 2,26 5,87
100 4,0 10 7,63 77,32 10,58 3,18 125,52 17,75 4,04 29,12 8,15 1,95 133,55 13,35 2,71 6,02
5,0 10 9,48 94,90 13,10 3,16 154,00 21,85 4,03 35,50 9,96 1,93 167,00 16,70 2,75 7,48
6,0 14 11,20 110,0 15,49 3,14 182,00 25,82 4,03 39,00 11,34 1,87 200,00 20,00 2,83 8,79
120 4,0 10 9,23 134,95 15,37 3,82 219,10 25,82 4,87 50,79 12,05 2,34 230,76 23,07 3,22 7,25
5,0 10 14,20 222,00 19,05 3,95 362,00 31,87 5,05 80,90 14,78 2,39 391,00 39,10 3,45 11,10
495
6,0 14 13,60 255,00 22,95 3,93 417,00 37,76 5,03 92,80 17,01 2,37 456,00 45,60 3,49 12,90
Профили стоманени студеноогънати ъглови, неравностранна -
БДС 7893-85
Означения:
B - широчина на голямото рамо
b - широчина на малкото рамо;
t - дебелина на рамото;
r - радиус на вътрешното закръгление

на профили от стомана с якост на опън до 460 N/mm2
Размери, mm Площ на напр. Теоретична
h b t r не повече от сечeние, сm2 маса, kg/m
1 2 3 4 5 6
25 20 1.5 2 0.63 0.50
2 2 0.82 0.65
30 20 1.5 2 0.71 0.56
2 3 0.93 0.73
3 4 1.34 1.05
30 25 1.5 2 0.78 0.61
2 3 1.03 0.81
3 4 1.49 1.17
40 25 2 3 1.23 1.41
2.5 3 1.52 1.20
3 4 1.80 1.41
40 30 2 3 1.33 1.04
2.5 3 1.64 1.29
3 4 1.34 1.52
50 20 2 3 1.33 1.04
3 4 1.94 1.52
50 25 2 3 1.43 1.12
3 4 2.09 1.64
50 40 2 3 1.73 1.35
2.5 3 2.15 1.69
3 4 2.55 2.00
4 6 6.34 4.98
5 7 4.05 3.18
60 40 2 3 1.93 1.51
3 4 2.84 2.23
4 6 3.77 2.96
5 7 4.55 3.57
496
1 2 3 4 5 6
70 40 2 3 2.13 1.67
3 4 3.14 2.46
4 6 4.10 3.22
70 50 2 3 2.33 1.83
3 4 3.44 2.70
4 6 4.50 3.53
5 7 5.55 4.35
6 9 6.53 5.13
80 60 3 4 4.04 3.17
4 6 5.30 4.10
5 7 6.55 5.14
6 9 7.73 6.07
100 50 5 7 7.05 5.53
6 9 8.33 6.54
100 80 5 7 8.55 6.71
6 9 10.13 7.95
7 9 11.73 9.21
8 12 13.21 10.37
П-образни профили, стоманени, студеноогънати, равностранни -

БДС 8111-89
Означения:
h - широчина на основата;
b - широчина на рамената;
t - дебелина на профила;
r - радиус на вътрешното закръгление;
x0 - разстояние от центъра на тежестта до външната страна на
основата;
497
на профили от стомана с якост на опън над 460 N/mm2
Размери, mm Площ на напр. сечe- Теоретична
h b t r не повече от ние, сm2 маса, kg/m
1 2 3 4 5 6
25 20 1,5 4 0,62 0,49
2 5 0,81 0,6
30 20 1,5 4 0,70 0,55
2 5 0,91 0,71
3 7 1,30 1,02
30 25 1,5 4 0,77 0,61
2 5 1,01 0,79
3 7 1,45 1,14
40 25 2 5 1,21 0,95
2,5 6 1,48 1,16
3 7 1,75 1,37
40 30 2 5 1,31 1,03
2,5 6 1,63 1,26
3 7 1,90 1,49
50 20 2 5 1,31 1,03
3 7 1,90 1,49
50 25 2 5 1,41 1,11
3 7 2,05 1,61
50 40 2 5 1,71 1,34
2,5 5 2,12 1,66
3 7 2,50 1,96
4 10 3,23 2,54
10 3,98 3,13
60 40 2 5 1,91 1,50
3 7 2,80 2,20
4 10 3,63 2,85
5 10 4,48 3,52
70 40 2 5 2,11 1,66
3 7 3,10 3,43
4 10 4,03 3,17
70 50 2 5 2,31 1,81
3 7 3,40 2,67
4 10 4,43 3,48
5 10 5,48 4,30
6 14 6,40 5,03
80 60 3 7 4,00 3,14
4 10 5,23 4,11
5 10 6,48 5,09
6 14 7,60 5,97
100 50 5 10 6,98 5,48
6 14 8,20 6,44
100 80 5 10 8,48 6,66
6 14 10,00 7,85
7 14 11,58 9,09
8 20 12,94 10,15
498
Размери, площ на напречното сечение и теоретична маса на профили

от стомана с якост на опън до 460 MPa.
x0, cm
h b t r не повече от сечeние, сm2 маса, kg/m
1 2 3 4 5 6 7
30 25 3 5 2,11 0,94 1,66
30 2 3 1,77 1,29 1,39
40 20 2 3 1,45 0,60 1,14
3 5 2,05 0,65 1,65
30 2 3 1,93 1,10 1,52
2,5 3 2,38 1,12 1,87
40 2 3 2,25 1,45 1,77
2,5 3 2,78 1,47 2,18
3 5 3,25 1,52 2,55
50 30 2 3 2,13 1,00 1,67
2,5 3 2,63 1,02 2,07
40 2 3 2,45 1,34 1,92
2,5 3 3,03 1,36 2,38
3 5 3,55 1,41 2,79
4 6 4,61 1,48 3,62
50 2,5 3 3,53 1,81 2,77
3 5 4,15 1,85 3,26
4 6 5,40 1,91 4,24
60 30 2,5 3 2,89 0,95 2,26
30 3 5 3,37 0,98 2,65
40 3 5 3,85 1,31 3,02
60 3 5 5,05 2,18 3,97
4 6 6,60 2,24 5,18
70 50 3 5 4,75 1,64 3,79
4 6 6,21 1,69 4,87
80 40 2,5 3 3,78 1,12 2,97
3 5 4,45 1,15 3,50
50 4 6 6,60 1,60 5,18
60 3 5 5,65 1,97 4,44
4 6 7,40 2,02 5,81
80 3 5 6,85 2,85 5,38
4 6 9,00 2,90 7,07
100 40 3 5 5,05 1,03 3,97
50 3 5 5,65 1,40 4,44
4 6 7,40 1,45 5,81
5 7 9,09 1,49 7,14
60 3 5 6,25 1,79 4,91
4 6 8,20 1,84 6,44
499
1 2 3 4 5 6 7
80 3 5 7,45 2,63 5,85
4 6 9,80 2,68 7,70
5 7 12,09 2,74 9,49
120 50 3 5 6,25 1,28 4,91
60 4 6 9,00 1,70 7,07
5 7 11,09 1,74 8,71
6 9 13,06 1,80 10,25
80 4 6 10,60 2,50 8,32
5 7 13,09 2,55 10,28
140 60 4 6 9,80 1,57 7,70
5 7 12,09 1,62 9,49
80 4 6 11,40 2,34 9,95
5 7 14,09 2,38 11,06
160 60 4 6 10,60 1,43 8,32
5 7 13,09 1,52 10,28
80 4 6 12,20 2,20 9,58
5 7 15,09 2,24 11,85
180 80 4 6 13,00 2,07 10,21
5 7 16,09 2,12 13,68
6 9 19,08 2,17 14,96
100 5 7 18,09 2,88 14,20
6 9 21,46 2,93 16,84
200 80 4 6 13,81 1,96 10,83
5 7 17,09 2,01 13,42
6 9 20,26 2,06 15,91
100 5 7 19,09 2,74 14,99
6 9 22,66 2,79 17,79
250 60 4 6 14,21 1,15 11,15
5 7 17,59 1,19 13,81
6 9 20,86 1,24 16,38
500

от стомана с якост на опън над 460 MPa.
x0, cm
h b t r не повече от сечение, сm2 маса, kg/m
1 2 3 4 5 6 7
30 25 3 7 2,06 0,97 1,62
2,5 6 2,32 1,15 1,82
40 40 2,5 6 2,72 1,51 2,13
3 7 3,20 1,55 2,51
50 30 2,5 6 2,32 1,15 1,82
40 2,5 6 2,97 1,39 2,33
3 7 3,5 1,43 2,75
4 10 4,47 1,51 3,51
50 2,5 6 3,47 1,84 2,72
3 7 4,10 1,80 3,22
4 10 5,27 1,96 4,13
60 30 2,5 6 2,82 0,97 2,21
3 7 3,32 1,00 2,61
40 3 7 3,80 1,33 2,98
60 3 7 5,00 2,21 3,93
4 10 6,47 2,29 5,08
70 50 4 10 6,07 1,73 4,76
80 40 2,5 6 3,72 1,14 2,92
3 7 4,40 1,17 3,45
50 4 10 6,47 1,63 5,08
3 7 5,60 1,99 4,40
60 4 10 7,27 2,06 5,70
3 7 6,81 2,87 5,34
80 80 4 10 8,87 2,95 6,96
100 40 3 7 5,00 1,04 3,93
50 3 7 5,60 1,41 4,40
4 10 7,27 1,48 5,70
5 12 8,88 1,54 6,97
3 7 6,20 1,81 4,87
60 4 10 8,07 1,88 6,33
3 7 7,40 2,65 5,81
80 4 10 9,67 2,72 7,69
5 12 11,87 2,98 9,32
120 50 3 7 6,20 1,29 4,87
60 4 10 8,87 1,72 6,96
5 12 10,88 1,78 8,54
6 14 12,98 1,85 10,05
4 10 10,47 2,53 8,22
501
1 2 3 4 5 6 7
80 5 12 12,88 2,59 10,11
140 60 4 10 9,67 1,60 7,59
5 12 11,88 1,65 9,32
80 4 10 11,27 2,37 8,84
5 12 13,88 2,42 10,89
160 60 4 10 10,47 1,49 8,22
5 12 12,88 1,54 10,11
4 10 12,07 2,22 9,47
160 80 5 12 14,88 2,52 11,68
4 10 12,87 2,10 10,10
180 80 5 12 15,88 2,15 12,46
6 14 18,80 2,20 14,76
100 5 12 17,88 2,92 14,03
6 14 21,20 2,97 16,64
200 80 4 10 13,67 1,99 10,75
5 12 16,88 2,04 13,25
6 14 20,00 2,09 15,70
100 5 12 18,88 2,77 14,82
6 14 22,40 2,83 17,59
250 60 4 10 14,07 1,16 11,04
5 12 17,38 1,21 13,64
6 14 20,60 1,26 16,17
П-образни профили, стоманени, студеноогънати, неравностранни -

БДС 13403-89
Означения:
h - широчина на основата;
b - широчина на голямото рамо;
b1 - широчина на малкото рамо
t - дебелина на профила;
r - радиус на вътрешното закръгление;
X0 - разстояние от центъра на тежестта до външната страна на
основата;
Y0 - разстояние от центъра на тежестта до външната страна на голямото
рамо
502

от стомана с якост на опън до 460 MPa.
Размери, mm
Площ на
r Теоретична
напр. сечe- Y0, cm X0, cm
h b b1 t не по- маса, kg/m
ние, сm2
вече от
1 2 3 4 5 6 7 8 9
32 22 12 3 5 1.63 0.64 1.33 1.35
32 50 20 4 6 3.49 1.12 1.72 2.74
35 35 26 2.5 4 2.16 1.14 1.58 1.70
40 40 20 2 3 1.85 1.59 1.12 1.45
45 25 15 3 5 2.20 0.65 1.95 1.79
50 40 12 2.5 4 2.31 1.78 1.00 1.82
50 50 25 3 5 3.40 1.98 1.43 2.67
50 50 25 4 6 4.41 1.98 1.49 3.46
50 55 30 2 3 2.55 2.03 1.57 2.00
50 60 32 3 5 4.21 2.43 1.70 3.31
60 50 25 3 5 3.70 2.42 1.33 2.91
80 80 50 4 6 7.81 3.42 2.35 6.13
90 80 50 4 6 8.21 3.87 2.25 6.44
100 80 50 4 6 8.61 4.33 2.15 6.76
100 80 50 5 7 10.59 4.33 2.20 8.31
100 100 60 6 9 14.26 4.21 2.97 11.20
120 60 50 5 7 10.59 5.73 1.57 8.31
160 50 30 3 5 6.86 7.31 0.84 5.38
160 80 50 5 7 13.59 7.14 1.77 10.67

от стомана с якост на опън над 460 MPa.
Размери, mm
r Площ на напр. Теоретична
Y0, cm X0, cm
h b b1 t не по- сечeние, сm2 маса, kg/m
вече от
1 2 3 4 5 6 7 8 9
32 22 12 3 7 1.58 1.32 0.67 1.24
32 50 20 4 10 3.35 1.10 1.79 2.63
35 35 26 2.5 6 2.12 1.58 1.17 1.66
40 40 20 2 5 1.82 1.38 1.14 1.43
45 25 15 3 7 2.15 1.96 0.67 1.69
50 40 12 2.5 6 2.27 1.77 1.02 1.78
50 50 25 3 7 3.35 1.97 1.46 2.63
50 50 25 4 10 4.27 1.96 1.54 3.35
503
1 2 3 4 5 6 7 8 9
50 55 30 2 5 2.52 2.02 1.60 1.98
50 60 32 3 7 3.86 1.99 1.85 3.03
60 50 25 3 7 3.65 2.41 1.35 2.87
80 80 50 4 10 7.67 3.41 2.40 6.02
90 80 50 4 10 8.07 3.86 2.29 6.33
100 80 50 4 10 8.47 4.32 2.19 6.65
100 80 50 5 12 10.38 4.31 2.25 8.15
100 100 60 6 14 14.00 4.19 3.03 10.99
120 60 50 5 12 10.38 5.72 1.60 8.15
160 50 30 3 7 6.80 7.31 0.85 5.34
160 80 50 5 12 13.38 7.13 1.80 10.50
Равнораменни и неравнораменни ъглови профили от конструкционна

стомана - БДС EN 10056-1:2000
Равнораменни ъглови профили
Означения:
t - дебелина, mm;
rn - радиус на прехода между рамената, mm;
rз - радиус на закръгляването на краищата (при изчисляване на геометричните
характеристики се приема, че радиусът на закръгляване е равен на половината
от радиуса на прехода между рамената), mm;
a - дължина на рамото, mm;
Масата е изчислена на основата на обемна маса 7.85 kg/dm3.
504
Размери и геометрични характеристики на горещовалцувани

равнораменни ъглови профили
Площ Геометрични
Разстояния
на характеристики по
Размери до центъра на
Маса, напр. осите
Означение тежестта
kg/m сече- X-X = Y-Y
ние, a, t, rn, cx=cy, cu, I = I , r = ry, Zx = Zy,
cv, cm x 4 y x
cm2 mm mm mm cm cm cm cm cm3
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
20x20x3 0.882 1.12 20 3 3.5 0.598 1.41 0.845 0.392 0.590 0.279
25x25x3 1.12 1.42 25 3 3.5 0.723 1.77 1.02 0.803 0.751 0.452
25х25x4 1.45 1.85 25 4 3.5 0.762 1.77 1.08 1.02 0.741 0.586
30x30x3 1.36 1.74 30 3 5 0.835 2.12 1.18 1.40 0.899 0.649
30x30x4 1.78 2.27 30 4 5 0.878 2.12 1.24 1.80 0.892 0.850
35x35x4 2.09 2.67 35 4 5 1.00 2.47 1.42 2.95 1.05 1.18
40x40x4 2.42 3.08 40 4 6 1.12 2.83 1.58 4.47 1.21 1.55
40x40x5 2.97 3.79 40 5 6 1.16 2.83 1.64 5.43 1.20 1.91
45x45x4.5 3.06 3.90 45 4.5 7 1.25 3.18 1.78 7.14 1.35 2.20
50x50x4 3.06 3.89 50 4 7 1.36 3.54 1.92 8.97 1.52 2.46
50x50x5 3.77 4.80 50 5 7 1.40 3.54 1.99 11.0 1.51 3.05
50x50x6 4.47 5.69 50 6 7 1.45 3.54 2.04 12.8 1.50 3.61
60x60x5 4.57 5.82 60 5 8 1.64 4.24 2.32 19.4 1.82 4.45
60x60x45 5.42 6.91 60 6 8 1.69 4.24 2.39 22.8 1.82 5.29
60x60x8 7.09 9.03 60 8 8 1.77 4.24 2.50 29.20 1.80 6.89
65x65x7 6.83 8.70 65 7 9 1.85 4.60 2.62 33.4 1.96 7.18
70x70x6 6.38 8.13 70 6 9 1.93 4.95 2.73 36.9 2.13 7.27
70x70x7 7.38 9.40 70 7 9 1.97 4.95 2.79 42.3 2.12 8.41
75x75x6 6.85 8.73 75 6 9 2.05 5.30 2.90 45.8 2.29 8.41
75x75x8 8.99 11.40 75 8 9 2.14 5.30 3.02 59.1 2.27 11.0
80x80x8 9.63 12.3 80 8 10 2.26 5.66 3.19 72.2 2.43 12.6
80x80x10 11.9 15.1 80 10 10 2.34 5.66 3.30 87.5 2.41 15.4
90x90x7 9.61 12.2 90 7 11 2.45 6.36 3.47 92.6 2.75 14.1
90x90x8 10.9 13.9 90 8 11 2.50 6.36 3.53 104 2.74 16.1
90x90x9 12.2 15.5 90 9 11 2.54 6.36 3.59 116 2.73 17.9
90x90x10 13.4 17.1 90 10 11 2.58 6.36 3.65 127 2.72 19.8
100x100x8 12.2 15.5 100 8 12 2.74 7.07 3.87 145 3.06 19.9
100x100x10 15.0 19.2 100 10 12 2.82 7.07 3.99 177 3.04 24.6
100x100x12 17.8 22.7 100 12 12 2.90 7.07 4.11 207 3.02 29.1
120x120x10 18.2 23.2 120 10 13 3.31 8.49 4.69 313 3.67 36.0
120x120x12 21.6 27.5 120 12 13 3.40 8.49 4.80 368 3.65 42.7
130x130x12 23.6 30.0 130 12 14 3.64 9.19 5.15 472 3.97 50.4
150x150x10 23.0 29.3 150 10 16 4.03 10.6 5.71 624 4.62 56.9
150x150x12 27.3 34.8 150 12 16 4.12 10.6 5.83 737 4.60 67.7
150x150x3 33.8 43.0 150 15 16 4.25 10.6 6.01 898 4.57 83.5
505
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
160x160x15 36.2 46.1 160 15 17 4.49 11.3 6.35 1100 4.88 95.6
180x180x16 43.5 55.4 180 16 18 5.02 12.7 7.11 1680 5.51 130
180x180x18 48.6 61.9 180 18 18 5.10 12.7 7.22 1870 5.49 145
200x200x16 48.5 61.8 200 16 18 5.52 14.1 7.81 2340 6.16 162
200x200x18 54.3 69.1 200 18 18 5.60 14.1 7.92 2600 6.13 181
200x200x20 59.9 76.3 200 20 18 5.68 14.1 8.04 2850 6.11 199
200x200x24 71.1 90.6 200 24 18 5.84 14.1 8.26 3330 6.06 235
250x250x28 104 133 250 28 18 7.24 17.7 10.2 7700 7.62 433
250x250x35 128 163 250 35 18 7.50 17.7 10.6 9260 7.54 529
Неравнораменни ъглови профили
Означения:
t - дебелина, mm;
rn - радиус на прехода между рамената, mm;
rз - радиус на закръгляването на краищата (при изчисляване на геометричните
характеристики се приема, че радиусът на закръгляване е равен на половината
от радиуса на прехода между рамената), mm;
a - дължина на рамото, mm;
Масата е изчислена на основата на обемна маса 7.85 kg/dm3.
506
Размери и геометрични характеристики на горещовалцувани неравнораменни ъглови профили
Разстояния до центъра на
Площ на Размери Геометрични характеристики по осите
тежестта
Означение Маса, kg/m напр. сече-
a, b, t, rn,
ние, cm2 c , cm cy, cm cu, cm cv, cm Ix, cm4 rx,cm Zx, cm3 Iy, cm4 ry, cm Zy, cm3
mm mm mm mm x
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
30x20x3 1.12 1.43 30 20 3 4 0.990 0.502 2.05 1.04 1.25 0.935 0.621 0.437 0.553 0.292
30x20x4 1.46 1.86 30 20 4 4 1.03 0.541 2.02 1.04 1.59 0.925 0.807 0.553 0.546 0.379
40x20x4 1.77 2.26 40 20 4 4 1.47 0.48 2.58 1.17 3.59 1.26 1.42 0.600 0.514 0.393
40x25x4 1.93 2.46 40 25 4 4 1.36 0.623 2.69 1.35 3.89 1.26 1.47 1.16 0.687 0.619
45x30x4 2.25 2.87 45 30 4 4.5 1.48 0.74 3.07 1.58 5.78 1.42 1.91 2.05 0.85 0.91
50x30x5 2.96 3.78 50 30 5 5 1.73 0.741 3.33 1.65 9.36 1.57 2.86 2.51 0.816 1.11
60x30x5 3.36 4.28 60 30 5 5 2.17 0.684 3.88 1.77 15.6 1.91 4.07 2.63 0.784 1.14
60x40x5 3.76 4.79 60 40 5 6 1.96 0.972 4.10 2.11 17.2 1.89 4.25 6.11 1.13 2.02
60x40x6 4.46 5.68 60 40 6 6 2.00 1.010 4.08 2.10 20.1 1.88 5.03 7.12 1.12 2.38
65x50x5 4.35 5.54 65 50 5 6 1.99 1.25 4.53 2.39 23.2 2.05 5.14 11.9 1.47 3.19
70x50x6 5.41 6.89 70 50 6 7 2.23 1.25 4.83 2.52 33.4 2.20 7.01 14.2 1.43 3.78
75x50x6 5.65 7.19 75 50 6 7 2.44 1.21 5.12 2.64 40.5 2.37 8.10 14.4 1.42 3.81
75x50x8 7.39 9.41 75 50 6 7 2.52 1.29 5.08 2.62 52.0 2.35 10.4 18.4 1.40 4.95
80x40x6 5.41 9.89 80 40 6 7 2.85 0.884 5.20 0.28 44.9 2.55 8.73 7.59 1.05 2.44
80x40x8 7.07 9.01 80 40 8 7 2.94 0.963 5.14 2.34 57.6 2.53 11.4 9.61 1.03 3.16
80x60x7 7.36 9.38 80 60 7 8 2.51 1.52 5.55 2.92 59.0 2.51 10.7 28.4 1.74 6.34
100x50x6 6.84 8.71 100 50 6 8 3.51 1.05 6.55 3.00 89.9 3.21 13.8 15.4 1.33 3.89
100x50x8 8.97 11.4 100 50 8 8 3.60 1.13 6.48 2.96 116 3.19 18.2 19.7 1.31 5.08
100x65x7 8.77 11.2 100 65 7 10 3.23 1.51 6.83 3.49 113 3.17 16.6 37.6 1.83 7.53
100x65x8 9.94 12.7 100 65 8 10 3.27 1.55 6.81 3.47 127 3.16 18.9 42.2 1.83 8.54
100x65x10 12.3 15.6 100 65 10 10 3.36 1.63 6.76 3.45 154 3.14 23.2 51.0 1.81 10.5
507
100x75x8 10.6 13.5 100 75 8 10 3.10 1.87 6.95 3.65 133 3.14 19.3 64.1 2.18 11.4
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
508
100x75x10 13.0 16.6 100 75 10 10 3.19 1.95 6.92 3.65 162 3.12 23.8 77.6 2.16 16.0
100x75x12 15.4 19.7 100 75 12 10 3.27 2.03 6.89 3.65 189 3.10 28.0 90.2 2.14 16.5
120x80x8 12.2 15.5 120 80 8 11 3.83 1.87 8.23 4.23 226 3.82 27.6 80.8 2.28 13.2
120x80x10 15.0 19.1 120 80 10 11 3.92 1.95 8.19 4.21 276 3.80 34.1 98.1 2.26 16.2
120x80x12 17.8 22.7 120 80 12 11 4.00 2.03 8.15 4.20 323 3.77 40.4 114 2.24 19.1
125x75x8 12.2 15.5 125 75 8 11 4.14 1.68 8.44 4.20 247 4.00 29.6 67.6 2.09 11.6
125x75x10 15.0 19.1 125 75 10 11 4.23 1.76 8.39 4.17 302 3.97 36.5 82.1 2.07 14.3
125x75x12 17.8 22.7 125 75 12 11 4.31 1.84 8.33 4.15 354 3.95 43.2 95.5 2.05 16.9
135x65x8 12.2 15.05 135 65 8 11 4.78 1.34 8.79 3.95 291 4.34 33.4 45.2 1.71 8.75
135x65x10 15.0 19.1 135 65 10 11 4.88 1.42 8.72 3.91 356 4.31 41.3 54.7 1.69 10.8
150x75x9 15.4 19.6 150 75 9 12 5.26 1.57 9.82 4.50 455 4.82 46.7 77.9 1.99 13.1
150x75x10 17.0 21.7 150 75 10 12 5.31 1.61 9.79 4.48 501 4.81 51.6 85.6 1.99 14.5
150x75x12 20.2 25.7 150 75 12 12 5.40 1.69 9.72 4.44 588 4.78 61.3 99.6 1.97 17.1
150x75x15 24.8 31.7 150 75 15 12 5.52 1.81 9.63 4.40 713 4.75 75.2 119 1.94 21.0
150x90x10 18.2 23.2 150 90 10 12 5.00 2.04 10.1 5.03 533 4.80 53.3 146 2.51 21.0
150x90x12 21.6 27.5 150 90 12 12 5.08 2.12 10.1 5.00 627 4.77 63.3 171 2.49 24.8
150x90x15 26.6 33.9 150 90 15 12 5.21 2.23 9.98 4.98 761 4.74 77.7 205 2.46 30.4
150x100x10 19.0 24.2 150 100 10 12 4.81 2.34 10.3 5.29 553 4.79 54.2 199 2.87 25.9
150x100x12 22.5 28.7 150 100 12 12 4.89 2.42 10.2 5.28 651 4.76 64.4 233 2.85 30.7
200x100x10 23.0 29.2 200 100 10 15 6.93 2.01 13.2 6.05 1220 6.46 93.2 210 2.68 26.3
200x100x12 27.3 34.8 200 100 12 15 7.03 2.10 13.1 6.00 1440 6.43 111 247 2.67 31.3
200x100x15 33.75 43.0 200 100 15 15 7.16 2.22 13.0 5.84 1758 6.40 137 299 2.64 38.5
200x150x12 32.0 40.8 200 150 12 15 6.08 3.61 13.9 7.34 1650 6.36 119 803 4.44 70.5
200x150x15 39.6 50.5 200 150 15 15 6.21 3.73 13.9 7.33 2022 6.33 147 979 4.40 86.9
Горещовалцувани равнораменни Т-профили със закръглени ръбове и

ъгли - БДС EN 10055:2001
Горещовалцувани равнораменни Т-профили със закръглени ръбове и ъгли
Наклон 2 %
Наклон 2 %
Означения и размери на горещовалцувани равнораменни Т-профили

със закръглени рабове и ъгли
Мяс- Характеристики, свър-
Размери, mm то на зани с положението спря-
цен- мо осите
Оз- Напреч- търа
Ма-
на- но сече- висо- широ- дебе- радиус на на те-
са, X-X Y-Y
че- ние, чена чина лина закръгляване жест-
kg/m та
ние cm2
Ix Iy
h b sиt r r1 r2 d Ix ix Iy iy
Vx Vy
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
Т30 1.77 2.26 30 30 4 4 2 1 0.85 1.72 0.80 0.87 0.87 0.58 0.62
T35 2.33 2.97 35 35 4.5 4.5 2.5 1 0.99 3.10 1.23 1.04 1.57 0.90 0.73
T40 2.96 3.77 40 40 5 5 2.5 1 1.12 5.28 1.84 1.18 2.58 1.29 0.83
T50 4.44 5.66 50 50 6 6 3 1.5 1.39 12.1 3.36 1.46 6.06 2.42 1.03
T60 6.23 7.94 60 60 7 7 3.5 2 1.66 23.8 5.48 1.73 12.2 4.07 1.24
T70 8.32 10.6 70 70 8 8 4 2 1.94 44.5 8.79 2.05 22.1 6.32 1.44
T80 10.7 13.6 80 80 9 9 4.5 2 2.22 73.7 12.8 2.33 37.0 9.25 1.65
T100 16.4 20.9 100 100 11 11 5.5 3 2.74 179 24.6 2.92 88.3 17.7 2.05
T120 23.2 29.6 120 120 13 13 6.5 3 3.28 366 42.0 3.51 178 29.7 2.45
T140 31.3 39.9 140 14015 15 15 7.5 4 3.80 660 64.7 4.07 330 47.2 2.88
509
Стомана горещовалцувана I - профил по БДС 5951-75 и по ГОСТ 8239
Означения:
h - височина на профила; I - инерционен момент;
b - широчина на профила; s - дебелина на стената;
W - съпротивителен момент; i - инерционен радиус.
t - средна дебелина на рамото;
R - радиус на вътрешното закръгление;
r - радиус на закръглението на рамената;
S - статичен момент на полусечението относно ос x - x;
Масата на 1 m от профила е изчислена за стомана с обемна плътност 7,85
kg/dm3. Доставната дължина е от 4 до 13 m.
Пример за означение на профил № 12 от стомана Ст3: I -
профил 12 БДС 5951 - 75 (За данните от ГОСТ не се гарантира напълно.)
Ст3 БДС 6860 - 68
№
Лице Справочни величини за осите
на
на
h b s t R r напр. Маса
x-x y-y
про-
сече-
фила
ние
Ix Wx ix S Iy Wy iy
2 4 3 3 4 3
mm cm kg/m cm cm cm cm cm cm cm
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16
100 55 4.5 7.2 7.0 2.5 12.0 9.46 198 39.7 4.06 23.0 17.9 6.49 1.22
12 120 64 4.8 7.3 7.5 3.0 14.7 11.50 350 58.4 4.88 33.7 27.9 8.72 1.38
14 140 73 4.9 7.5 8.0 3.0 17.4 13.70 572 81.7 5.78 46.8 41.9 11.50 1.55
16 160 81 5.0 7.8 8.5 3.5 20.2 15.90 873 109 6.57 62.3 58.6 14.50 1.70
18 180 90 5.1 8.1 9.0 8.5 23.4 18.40 1290 143 7.42 81.4 82.6 18.40 1.88
18a 180 100 5.1 8.3 9.0 3.5 25.4 19.90 1430 159 7.51 89.8 114.0 22.80 2.12
20 200 100 5.2 8.4 9.5 4.0 26.8 21.00 1840 184 8.28 104.0 115.0 23.10 2.07
20a 2001 110 5.2 8.6 9.5 4.0 28.9 22.70 2030 203 8.37 114.0 155.0 28.20 2.32
22 220 110 5.4 8.7 10.0 4.0 30.6 24.00 2555 232 9.13 131.0 157.0 28.60 2.27
22a 220 120 5.4 8.9 10.0 4.0 32.8 25.80 2790 254 9.22 143.0 206.0 34.30 2.50
24 240 115 5.6 9.5 10.5 4.0 34.8 27.30 3460 289 9.97 163.0 198.0 34.50 2.37
24a 240 125 5.6 9.8 10.5 4.0 37.5 29.40 3800 317 10.10 178.0 260.0 41.60 2.63
27 270 125 6.0 9.8 11.0 4.5 40.2 31.50 5010 371 11.20 210.0 260.0 41.50 2.54
27a 270 135 6.0 10.2 11.0 4.5 43.2 33.90 5500 407 11.30 229.0 337.0 50.00 2.80
30 300 135 6.5 10.2 12.0 5.0 46.5 36.50 7080 472 12.30 268.0 337.0 49.90 2.69
30a 300 145 6.5 10.7 12.0 5.0 49.9 39.20 7780 518 12.50 292.0 436.0 60.10 2.95
33 330 140 7.0 11.2 13.1 5.0 53.8 42.20 9840 597 13.50 339.0 419.0 59.90 2.79
36 360 145 7.5 12.3 14.0 6.0 61.9 48.60 3380 743 14.70 423.0 516.0 71.10 2.89
40 400 155 8.3 13.0 15.0 6.0 72.6 57.00 19062 953 16.20 545.0 667.0 86.10 3.03
45 450 160 9.0 14.2 16.0 7.0 84.6 66.50 27696 1231 18.10 708.0 808.0 101.00 3.09
50 500 170 10.0 15.2 17.0 7.0 100.0 78.50 39727 1589 19.90 919.0 1043.0 123.00 3.23
55 550 180 11.0 16.5 18.0 7.0 118.0 99.60 55962 2035 21.80 1181.0 1356.0 151.00 3.39
60 600 190 12.0 17.8 20.0 8.0 138.0 108.00 76806 2560 23.60 1491.0 1725.0 182.00 3.54
510
Електрозаварени тръби с кръгло сечение - ЕN10219-1,2
Диаметър
Дебелина S, mm
D, mm
1.0 1.2 1.4 1.5 2.0 2.5 2.8 3.0 3.8 4.0 5.0
21.3 - 1/2” 0.5 0.595 0.687 0.732 0.951 1.159
22 0.518 0.615 0.711 0.758 0.986 1.202
25.0” 0.592 0.704 0.814 0.869 1.134 1.387 1.532 1.627
26.9 - 3/4” 0.638 0.76 0.88 0.939 1.228 1.504 1.663 1.767
32 0.764 0.911 1.056 1.128 1.479 1.818 2.015 2.144 2.641 2.761
33.7 - 1” 0.806 0.961 1.115 1.191 1.563 1.923 2.133 2.27 2.801 2.93
40 0.961 1.148 1.332 1.423 1.873 2.311 2.567 2.736 3.391 3.549
42.4 - 1.1/4” 1.020 1.219 1.415 1.512 1.992 2.459 2.733 2.914 3.616 3.786
48.2 - 1.1/2” 1.163 1.39 1.615 1.127 2.278 2.816 3.133 3.342 4.159 4.358
50 1.208 1.443 1.677 1.793 2.366 2.927 3.258 3.476 4.327 4.535
60.3 - 2” 2.174 2.874 3.562 3.968 4.237 5.292 5.551
76.2 - 2.1/2” 2.762 3.658 4.542 5.066 5.413 6.781 7.119 8.78
88.9 3.231 4.284 5.324 5.942 6.352 7.971 8.371 10.3
127.0 - 4.1/2” 4.64 6.162 7.672 8.572 9.169 11.54 12.127 15
133 9.62 12.72 15.78
511
Тегло на листове от различни метали, kg/m2
Дебелина, Дебелина,
Мед Цинк Олово Мед Цинк Олово
mm mm
1 2 3 4 5 6 7 8
0.300 2.67 2.61 3.42 4.00 35.60 28.80 45.60
0.375 3.34 2.70 4.28 4.25 37.80 30.60 48.50
0.438 3.90 3.15 4.99 4.50 40.10 32.40 51.30
0.500 4.45 3.60 5.70 5.00 44.50 36.0 57.00
0.562 5.00 4.05 6.41 5.50 49.00 39.60 62.70
0.625 5.56 4.50 7.13 6.00 53.40 43.20 68.40
0.750 6.68 5.40 8.55 7.00 62.30 50.40 79.80
0.875 7.79 6.30 9.98 8.00 71.2 57.60 91.20
1.000 8.90 7.20 11.40 9.00 80.1 64.80 103.0
1.125 10.00 8.10 12.80 10.00 89.0 72.00 114.0
1.250 11.10 9.00 14.30 11.00 97.9 79.20 125.0
1.375 12.20 9.90 15.70 12.00 107.0 86.40 137.0
1.500 13.40 10.80 17.10 13.00 116.0 93.60 148.0
1.750 15.60 12.60 20.00 14.00 125.0 101.0 160.0
2.000 17.80 14.40 22,80 15.00 134.0 108.0 171.0
2.250 20.00 16.20 25.70 16.00 142.0 115.0 182.0
2.500 22.30 18.00 28.50 17.00 151.0 122.0 194.0
2.750 24.50 19.80 31.40 18.00 160.0 130.0 205.0
3.000 26.70 21.60 34.20 19.00 169.0 137.0 217.0
3.500 31.20 25.20 39.90 22.00 196.0 159.0 251.0
512
Речник на термините
РЕЧНИК НА
ТЕРМИНИТЕ
УПОТРЕБЯВАНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА ЗА
СТРОИТЕЛСТВО И В СТРОИТЕЛНАТА ПРАКТИКА
АВАНС Парична сума, която се заплаща предварително на

предприемача, съответно на неговите подизпълнители.
Авансът се дава за определен срок и се прихваща или
не от междинните плащания в зависимост от условията
в договора. В договора има специален раздел за реда на
изплащане и размера на авансите и най-вече за гаранциите,
че инвеститорът няма да загуби от плащането на аванси.
Авансът за строителство включва и ДДС.
Подробности - в книгите на СЕК “Ръководство за
строителство” и “Договарянето - хитрини и капани”.
АВАРИЯ Разрушаване на сгради и съоръжения или на техни
отделни части, поява на недопустими деформации
в конструкциите им или наличие на злополука, с
която се спира строителството или се прекратява
експлоатацията. Авариите се освидетелстват и обследват
по нормативно установен ред в Наредба № 8 за авариите
в строителството.
АВТОРСКИ НАДЗОР Специфична форма на контрол в строителството за
точно и качествено изпълнение на проектните решения
и авторското право. Обхватът, периодичността и
отговорността на авторския контрол се решават с
договорите за проектиране и за строителство, като
се съблюдават съответните нормативно установени
правила.
АКОРДНО ВЪЗЛАГАНЕ Начин на договаряне и заплащане в строителството.
И ЗАПЛАЩАНЕ Елемент на обектовата организация и икономика.
Принципът е предварително да се договорят предприемачът
и работническата бригада или майстора какво количество
и качество работа ще се извършва за определен срок и
срещу какво възнаграждение. Подробности - в книгата
на СЕК “Организация, отчетност и приемане на
строежите”.
513
АКРЕДИТАЦИЯ Официално признаване от акредитиращ орган на
компетентността за извършване на определени действия
(напр. за упражняване на строителен надзор, за извършване
на изпитвания и измервания от изпитвателни лаборатории
за извършване на сертификация за съответствие на
продукция от орган по сертификация и др.).
АКТ В тесен смисъл това е документ, с който се установява
някакъв факт по документиране и изпълнение на
строителството. В договора за строителство се
уточнява какви актове ще се съставят по време на
изпълнението и от кои длъжностни лица на страните. В
по-широк смисъл актът е действие на държавната или
общинската администрация. Подробности за актовете в
строителството има в книгите на СЕК “Ръководство за
строителство” и “Организация, отчетност и приемане
на строжите”.
АМОРТИЗАЦИИ Паричният израз от изхабяването на дълготрайните
материални активи (ДМА), т. е. онази част от тях,
която е пренесена върху готовата продукция.
АРМАТУРА Съединителни елементи и накрайници при водопроводните,
топлопроводните и други инсталации (например кранове,
чешми, уреди и т. н.).
АРМИРОВКА Основна съставка на стоманобетона и стоманобет.
конструкции. Армировката се проектира от правоспособен
конструктор, който предоставя армировъчен план,
придружен задължително с техническа спецификация и
обяснения върху самия чертеж.
АРХИТЕКТУРЕН Съвкупност от чертежи в различни мащаби, чрез
ПРОЕКТ които се пояснява композицията на сградата. Въз
основа на архитектурния проект се разработват и
изчисляват проектите на конструкциите, инсталациите,
обзавеждането. Подробности - в глави Чертежи и
означения и Инвестиционни проекти.
БАДАНА Варово мляко за боядисване, от там и баданарка (четка
за варосване).
БАЗИСНО е потреблението на енергия и съответните разходи
ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ за енергия, които се използват като база за сравнение
при определянето на бъдещата икономия. Подробности
- в Наредба № 18 за енергийните характеристики на
обектите.
БАЛКОН Открита използваема площ върху конзолна конструкция,
издадена пред фасадата на сградата.
БЕТОНОВО Инсталация или група съоръжения състояща се от:
СТОПАНСТВО приемни отделения за инертните материали, водата,
(бетонов завод, цимента и специалните добавки; дозаторни устройства;
бетонов възел) бетоносмесители, бункери за временно съхранение на
бетоновата смес; съответни инсталации; специална
автоматика и управлението й. Обикновено бетоновото
стопанство се произвежда, доставя и монтира
комплектовано.
514
БЛАГОРОДНА МАЗИЛКА Прави се със специален разтвор, оцветен с каменен прах

и грис от естествени цветни камъчета. Свързващо
вещество е бял или цветен цимент и полимери. Прибавят
се и дребни слюдени люспи. Подробно описание има в
книгата на СЕК “Строителни ремонти” - втора част.
БЛОК (Строително- Строително-композиционна единица, която може да
композиционен блок на функционира напълно или относително независимо от
сграда) останалите части на сградата.
БРАК (бракувана Строителна продукция, която не отговаря на
строителна продукция) стандартните изисквания и която в съответствие с
договорните си права инвеститорският контрол или
инженер-консултантът обявяват за некачествена и
нареждат да се отстрани без право на заплащане.
БРУТО ВИСОЧИНА Разстоянието между мислените равнини, ограничаващи
етажа отдолу и отгоре, чието разположение се приема
в зависимост от вида на етажа (най-долен, междинен,
тавански, над проход и др.).
БРУТО ОБЕМ (gross vol- Цялото пространство, ограничено отстрани от:
ume, constructed volume) външната повърхност на фасадните (външните) стени и/
или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на
вътрешните ограничаващи стени (за помещение); външната
повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за
оградено отворено пространство); хоризонталната
проекция на контура на покриващия конструктивен
елемент (за неоградено покрито отворено пространство);
отдолу и отгоре от: долната или горната повърхност
на подовете или от горната (външната) повърхност на
покрива или на друг покриващ конструктивен елемент
(за помещение и за неоградено покрито отворено
пространство); долната или горната повърхност на пода
и от мислената хоризонтална равнина, съвпадаща с горния
ръб на парапета (за оградено отворено пространство).
Когато се касае за обем на цялата сграда, бруто обемът
е сборът от бруто обемите на всички помещения и
отворени пространства (за етаж, сграда, блок или секция
на сграда). Определя се по БДС 163-86.
БРУТО ПЛОЩ Цялата площ, ограничена от външната повърхност на
(gross area) фасадните (външните) стени и/или от мислените равнини,
разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи
стени (за помещение). Може да има бруто площ на сграда;
бруто площ на помещение, на отворено пространство, на
етаж, на блок, на секция и т.н. Не е правилно да се пише
или казва “застроена площ” или “разгъната застроена
площ”. Правилно е “бруто площ на ...”. Бруто площта на
сграда е РЗП на сграда.
БУФЕРЕН ОБЕМ е събирателен обем на едно вакуумно устройство за
изравняване на постъпващото отпадъчно водно количество
и проводимостта на изпускателния клапан.
БУЧАРДА Вид облицовка на цокли приготвена от цимент, пясък и
(мозаечна мазилка) мозаечни камъчета и в последствие след свързване, преди
да е набрала якост, измита по специална технология или
изчукана с чук (мита или чукана бучарда).
515
ВАКУУМНА СТАНЦИЯ е съоръжението, което се състои от генератори на
вакуум, средства за отвеждане на отпадъчните води и
устройство за управление. Вакуумната станция може да
включва и събирателен резервоар.
ВЕДОМОСТ ЗА Подробна сметка за изчисляване на количествата на
КОЛИЧЕСТВАТА И видовете работи (подробна ведомост), от която се
ОБЕМИТЕ получават количествената сметка за обект или подобект.
Съставя се по образец. Подробности има в книгите на
СЕК “Ръководство за строителство” и “Организация,
ВЕНТИЛАЦИОНЕН е клапанът, който позволява навлизане на въздух в
КАНАЛИЗАЦИОНЕН системата за ограничаване на колебанието на налягане в
КЛАПАН канализационната мрежа.
ВЕРАНДА По-голяма лоджия или покрита тераса.
ВЕРТИКАЛЕН Схема за транспортиране на материали и хора на
ТРАНСПОРТ строителната площадка. Изборът на оптимален
вертикален транспорт е от особено значение за съставяне
на конкурентни графици за изпълнение и за съставяне на
конкурентни строителни оферти. Предполага се познаване
на всички приспособления и уредби, техните цени и
експлоатационни данни, за да се избере рационална схема
на вертикалния транспорт.
ВИДОВЕ СТРОИТЕЛСТВА Разделяне на строителството на видове според
ИЛИ ВИДОВЕ СМР предназначението му. Например транспортно, мелиоративно,
жилищно и т.н. Това разделяне е твърде условно и
практически няма особено професионално и икономическо
значение. Видовете СМР се разделят и класифицират на
съставни работи по същностни и технологични признаци
в номенклатура, която е основа за съставяне на разходни
норми, технологично описание на операциите, определяне
на единични цени и т.н. Подробности - в книгите на
СЕК “Ръководство за строителство” и “Организация,
ВЛАЧЕНА МАЗИЛКА Във втория пласт на гладка мазилка се примесват
камъчета с диаметър 2-3 мм. Веднага след това се влачи
дъска от долу на горе, хоризонтално или на кръгове.
Засегнатите камъчета се движат с дъската и остават
следи.
ВОАЛИТ Битумна мушама с основа от стъклен воал.
ВОДЕЩА МАШИНА Строителната машина, която определя общия темп на
работата при работа в комплекс. Времето необходимо на
водещата машина за изпълнение на вида работа, диктува
времената на заетост и престои на останалите машини
от комплекса, което се отразява на цената на тяхната
услуга. Разходните норми се нагласяват по водещата
машина.
ВОДОВЗЕМНО е съоръжение, предназначено да улавя вода и да я
СЪОРЪЖЕНИЕ подава при запазване на природните й качества към
водоснабдителната система.
516
ВОДОПРОВОДНА е мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия

МРЕЖА за доставяне на необходимите водни количества до
потребителите.
ВРЕМЕННИ СТРОЕЖИ Сгради и постройки, чието изграждане се разрешава
временно, за определен срок. Временните строежи могат
да бъдат:
1. Временни строежи за нужди, свързани с организацията и
механизацията на строително-монтажните работи като:
временни складове; канцеларии; санитарни помещения;
навеси за строителни материали и др. Те следва да се
отразят графично и със съответен текст в работния
проект за организация и изпълнение на строителството
(РПОИС). След завършване на основното строителство
и въвеждането му в действие инвеститорът е длъжен
да премахне временните строежи. При отказ от негова
страна, те се премахват от общината по нормативно
определен ред като незаконно и неподлежащо на
узаконяване строителство. Премахването е за сметка на
инвеститора.
2. Временни постройки за задоволяване на обществени
нужди. Разрешават се от главния архитект (инженер)
на общината в терен, преназначен за мероприятие на
държавата. Такива постройки могат да се изграждат
и в чужд имот със съгласието на неговия собственик,
изразено в писмено заявление до техническата служба на
общината. При заемането на терена за предвиденото
с подробния градоустройствен план строителство
временните строежи се премахват от организацията,
която ги е ползвала без това да й се заплаща.
3. Временни строежи за задоволяване на неотложни
жилищни и други нужди. Такива строежи се разрешават
в имоти, засегнати от предвижданията на общия
градоустройствен план, предназначени за мероприятия на
държавата или общината, изключени от строителните
граници на населените места, засегнати от строителна
забрана или за които е установен нов начин и характер
на застрояване.
Временните строежи по т. 3 се разрешават при условие
предвиденото ново строителство и други мероприятия,
засягащи имота да не се осъществяват през следващите
три години.
ВРЕМЕННО Сумите предвиждани в сметните документации за
СТРОИТЕЛСТВО изграждане на временни строежи и други разходи, които
не могат да се преценят и да се вмъкнат в калкулацията
за даден вид работа, когато се разработва офертата.
Средствата за временно строителство могат да се
предвиждат и отчитат по различни начини в зависимост
от възприетия принцип на ценообразуване и договорните
уточнения за отчитане. Подробности - в книгата на СЕК
517
ВРЕМЕТРАЕНЕ Времето от датата на започване до подписване на
(ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ) протокола за предаване (приемане). Датите на започване
НА СТРОИТЕЛСТВОТО и завършване на процеса може да са различни по
нормативни актове и по договаряне. Тези дати най-често
са свързани с неустойки и затова се дефинират подробно
и еднозначно в договора. Подробности има в книгите на
СЕК “Договарянето - хитрини и капани” и “Ръководство
за строителство”.
ВТОРОСТЕПЕНЕН е водопровод, свързващ един или повече главни водопроводни
ВОДОПРОВОДЕН КЛОН клонове със сградните водопроводни отклонения.
ВТОРОСТЕПЕННИ Постройките с обслужващо предназначение за
ПОСТРОЙКИ домакинството - летни кухни, леки постройки за
отоплителни материали и беседки. Те не могат да
се разрешават и изграждат в София, в градовете от
първи и втори функционален тип, във вилни зони и
курортни части на населени места. Не се допуска
изграждането им и в частите на градовете, предвидени за
средноетажно и многоетажно застрояване. Във вилните
зони за индивидуално вилно строителство се разрешава
изграждането само на беседки, а при известни условия и
на стопански постройки, работилници и надземни гаражи.
Второстепенните постройки не могат да се изграждат
преди основната сграда в имота (парцела). Изискванията
за разположението на второстепенните постройки спрямо
регулационните линии на парцела и жилищната сграда в
съседните парцели са описани в книгата “Ръководство за
строителство”.
ВЪВЕЖДАНЕ В Приемането и издаването на разрешение за ползване от
ДЕЙСТВИЕ на сгради и органите на контрола. Подробности в книгата “Ръководство
съоръжения за строителство” и “Организация, отчетност и приемане
на строежите”.
ВЪЗЛОЖИТЕЛ Лице, определено в чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Лицето собственик,
което възлага строежа.
ВЪЗОБНОВЯЕМИ са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната
ЕНЕРГИЙНИ енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при
ИЗТОЧНИЦИ използването им, както и отпадни топлини, енергията
от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и
енергията от индустриални и битови отпадъци.
ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА Инвентарна (балансова, счетоводна) стойност на
СТОЙНОСТ дълготрайните материални активи (ДМА), която е
установена при периодична преоценка на ДМА. Едни и
същи ДМА доставени по различни цени, комплектовани
с различни приспособления имат различна инвентарна
стойност. Възстановителната стойност служи за
определяне размера на амортизационните отчисления.
ВЪНШЕН ВОДОПРОВОД Водопровод, който транспортира водата от водоизточника
до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната
станция за природни води и водопроводната мрежа във
водоснабдяваната територия.
518
ВЪНШНА ЛИНИЯ НА Линията на застрояване към улицата. Тя може да съвпада

ЗАСТРОЯВАНЕ с уличната регулационна линия или да е на разстояние от
нея навътре в урегулирания поземлен имот.
ВЪТРЕШЕН ТРАНСПОРТ Транспортът, който се осъществява в границите на
строителната площадка. Рационално организираният
вътрешен транспорт гарантира 4 - 5 % по ниски разходи
за строителство. Чести са споровете между инвеститори
и изпълнители за размера на вътрешния транспорт когато
се заплаща по калкулации и анализни цени, ако съответните
клаузи в договора не са перфектни. Подробности - в
книгата на СЕК “Ръководство за строителство”.
ВЪТРЕШНА ЛИНИЯ НА Линията на застрояване към съседни урегулирани поземлени
ЗАСТРОЯВАНЕ имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на
застрояване са странични и към дъното на урегулирания
поземлен имот.
ГАРАНЦИОНЕН СРОК Срокът или времето, през което изпълнителят е длъжен
да наблюдава приетия строеж и да отстранява за своя
сметка появилите се дефекти. Гаранционните срокове
се договарят, но не могат да бъдат по-малки от
определените в Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация
на строежите. Подробности - в книгата на СЕК
ГАРАНЦИЯ Внесена в банка сума или заложен имот, за да се осигури
изпълнението на определено задължение. При заявяване
желание за участие в търг за строителство, ако се
изисква в тръжните книжа, изпълнителят трябва да
внесе гаранция за участие, която му се връща, ако не
се класира. При сключване на договор за строителство
инвеститорът също може да поиска гаранция за изпълнение.
При завършване на обекта известна част от цената
на изпълненото строителство се задържа като гаранция
за качество до изтичане на гаранционния срок. Всяка
гаранция се обявява предварително от инвеститора и
изпълнителите преценяват дали им е изгодно да сключат
договор при исканите видове и размер на гаранциите.
Подробности - в книгата на СЕК “Договарянето -
хитрини и капани”.
ГЕНЕРАЛНА СМЕТКА Част от сметната документация, с помощта на
която се установява размера на проектната стойност.
Генералната сметка беше задължителен документ (водещ),
когато строителните нормативи се уреждаха с ПКС и
НВИП. Сега не е нормативно задължително наличието
на генерална сметка, но е полезно тя да се състави,
за да може този който финансира или дава кредит да
добие представа за размера на сумите за различните
части на проекта. Генералната сметка се състои от три
части и различни глави по предназначение на средствата.
Подробности и образци - в книгата на СЕК “Ръководство
за строителство”
519
ГЛАВЕН е водопровод с разпределителни функции във
ВОДОПРОВОДЕН КЛОН водоснабдяваната територия, обикновено без преки връзки
ОТ ВОДОПРОВОДНА с потребителите.
МРЕЖА
ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ Фирмата, която сключва договор с Възложителя
(предприемач) (инвеститора) да изпълни изцяло обекта с проектирането
или без проектирането. Когато Възложителят реши да
сключи договор само с една фирма и да не се занимава
с координация по време на изпълнението, той обявява
търг за главен изпълнител и сключва договор с главен
изпълнител. Договорите с подизпълнителите сключва
главния изпълнител. Той ги контролира и им плаща
съобразно договора, сключен с тях. Инвеститорът може
предварително да е поискал да съгласува подизпълнителите,
но може и да не се интересува от тях. Подробности за
особеностите при договарянето с главния изпълнител и
подизпълнителите в съответните раздели от книгите на
СЕК “Ръководство за строителство” и “Договарянето -
ГОДИШНА ПОТРЕБНА е топлината, необходима за осигуряване на проектната
ТОПЛИНА вътрешна температура на сградата.
ГРАФИК Нагледно представяне на строителната задача за
ориентирането й във времето. Графикът може да
се състави и представи по различни методики, като
основното изискване е да се изобразят видовете работи,
които трябва да се изпълняват и се установят връзките
между тях по време и място. Графикът е основна
съставка на договора за строителство, защото въз основа
на него се определя времето и размера на междинните
плащания. Графикът е основно помагало и за оперативно
ръководство на строителството. Подробности има в
книгите на СЕК “Ръководство за строителство” и
ГРУБ СТРОЕЖ е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или със различна
степен на изпълнени довършителни работи. В методиката
на СЕК за изчисление на сметни стойности в грубия
строеж се включват: земни работи, стоманобетон
(кофраж, подпорни скелета, армировки, бетон), зидарии,
покрив (конструкция и покривка), изравнителни замазки и
строително-железарски изделия.
ДЕНГРАДУСИ е произведението от броя на дните и разликата между
температурата на отопляемото пространство (19° С) и
средната за периода стойност на външната температура.
При изчисляването се отчита само броят на дните със
средна външна температура под 12° С.
520
ДИАГРАМА НА Диференциална диаграма, която показва броя на заетите

РАБОТНАТА СИЛА работници в изграждането на договорен строителен
обект за всеки интервал от време в рамките на срока.
Диаграмата обикновено е съставка на графика. Тя е
необходима на инвеститорския контрол и на главния
изпълнител, за да следят дали са налице необходимите
работници за изпълнение на междинните срокове по
графика, с което се осигурява спазване на крайния
договорен срок. В договора трябва да има клауза, с
която да се определят отговорностите при неспазване
на диаграмата и междинните срокове.
ДИАГРАМА НА Диференциална диаграма, която показва обема (стойностен
СТРОИТЕЛНИТЕ РАБОТИ или натурален) на строителните и монтажните работи
за обекта за всеки интервал от време. Съставя се въз
основа на двустранно уточнения график към договора и
служи на инвеститора за планиране на средствата за
междинните плащания, а на изпълнителите за следене на
очакваните и реализирани парични постъпления.
ДИСПЕЧЕР Оперативен разпоредител за темпа на изпълнение на
строителството. Координатор за ежедневното изпълнение
на поръчките за или на строителната фирма.
ДЛЪЖНОСТНА Систематизирано описание на длъжностно функционалната
ХАРАКТЕРИСТИКА дейност, правата, задълженията и отговорностите на
работниците. Специално в строителството длъжностната
характеристика е приложение към разходните норми
за труд и с нея се определя какво образование, каква
квалификация и какви операции трябва да изпълнява
съответния работник.
ДНЕВНА ИЗРАБОТКА Производителността на един средно производителен
строителен работник или на звено в оптимален състав
за една работна смяна изразена в стойност или в натура.
Използва се за съставяне на графика за строителство и
диаграмата на работната сила. Подробности - в книгите
на СЕК “Ръководство за строителство” и “Организация,
ДНСК Дирекция за национален строителен контрол.
ДОВЪРШИТЕЛНИ Видовете строителни и монтажни работи, които се
РАБОТИ изпълняват технологично след като е изпълнен грубия
строеж и първия етап на монтажно-инсталационните
работи, например мазилки, мозайки, настилки, боядисване.
Завършването на етапите се установява с протоколи.
ДОГОВОР ЗА Съгласие между инвеститора (възложител) и изпълнителя
СТРОИТЕЛСТВО (строител) за установяване на права и задължения
по изпълнение на строеж. По-подробни разяснения за
договорите има в книгата на СЕК “Договарянето -
521
ДОГОВОРНА СТОЙНОСТ Определена стойност в договора за строителство в
(договорна цена) рамките на договорени условия и обхват. Записва се дали
договорната стойност е твърда или ще се променя при
определени условия. И в двата случая много подробно
се описват ограничителите или обстоятелствата, при
които договорната стойност може или не може да се
променя. Подробности - в книгата на СЕК “Договарянето
- хитрини и капани”.
ДОПУСТИМО е налягане, което новоинсталиран тръбопроводен елемент
НАЛЯГАНЕ ПРИ може да издържи за сравнително кратък период от
ИЗПИТВАНЕ (PEA) време за осигуряване на целостта и водоплътността на
тръбопровода.
ДОПУСТИМО Определя се от интензивността на застрояване
НАТОВАРВАНЕ НА и допустимите дейности, съобразно конкретното
ТЕРИТОРИИТЕ, предназначение на поземлените имоти. Подробности в
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА наредба № 7/2003 за правила и норми за устройство на
ЗАСТРОЯВАНЕ териториите.
ДОПУСТИМО РАБОТНО е налягане, което даден тръбопроводен елемент може да
НАЛЯГАНЕ (PFA) издържи при продължителна работа на системата.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ Разходите за стопанско обслужване и управление на
РАЗХОДИ (режийни строителното производство. Определят се в процент към
разходи) преките разходи или по-точно в процент към разходите
за заплата и механизация. Допълнителните разходи са
мерило за нивото на организираност на строителната
фирма. Подробности - в книгата на СЕК “Ръководство
ДЪЛБОЧИНА НА е разстоянието от външната линия на застрояване до
ОСНОВНОТО срещуположната вътрешна линия на застрояване.
ЗАСТРОЯВАНЕ НА
СГРАДИ
ДЪЛГОТРАЙНОСТ НА Краен срок за използване на сградите или съоръженията,
СГРАДИТЕ (срок на в течение на който те не загубват необходимите си
годност) експлоатационни качества. Дълготрайността на сградите
не бива да се смесва с амортизационния срок.
ЕДИНИЧНА ЦЕНА НА Паричен израз на цената за извършване на единица от
СМР различните видове строителни или монтажни работи.
Съставя се по калкулативен път за всеки вид работа от
номенклатурата на СМР. Образец за съставяне на единична
цена към тръжните книжа или строителните оферти
има в книгата на СЕК “Ръководство за строителство”.
ЕДРОПАНЕЛНО Строителна технология за изпълняване на сгради
СТРОИТЕЛСТВО (ЕПЖС) посредством сглобяеми плоскостни елементи.
ЕНЕРГИЕН КОМФОРТ е степен на задоволеност на битовите енергийни нужди
на крайния потребител.
ЕНЕРГИЕН ПОТРЕБИТЕЛ е всяко физическо или юридическо лице - ползвател на
енергоносител за преобразуване на енергия или за крайна
употреба.
ЕНЕРГИЙНА е енергоемкост, изразена в парични единици.
СЕБЕСТОЙНОСТ
522
ЕНЕРГИЙНА е показател или съвкупност от показатели за разход на

ХАРАКТЕРИСТИКА енергия.
СИСТЕМА
ЕНЕРГИЙНА е показател, който обозначава количеството потребена
ХАРАКТЕРИСТИКА НА или предназначена за потребление енергия, използвана за
СГРАДА задоволяване на различни енергийни нужди на сградата
съобразно нейната категория, отчитаща начина
на топлоснабдяване, вентилация, климатизация и
осветление.
ЕТАЖИ В ЖИЛИЩНА Пространствено обособени части от жилищна сграда,
СГРАДА разположени една над друга. Сградите се разпределят
във височина на етажи, които се броят отдолу нагоре
за надземната част от сградата и отгоре надолу - за
подземната част. По действащите разпоредби няма
понятия “сутерен”, “партер”, “мецанин”. Прието е
само разпределение на сградите във височина - по етажи.
Надземни са етажите, подът на които се намира изцяло
над нивото на прилежащия естествен или изкуствено
създаден терен. Етажите се броят от терена нагоре:
първи; трети и т.н.
ЕТАЖНА Жилищна сграда с две или повече жилища и други
СОБСТВЕНОСТ обекти, които принадлежат (за собственост) на различни
лица, наричани етажни собственици. В такива сгради,
извън отделните обекти има части, които остават
общи, съсобствени. Съсобствеността на тези части
произтича от тяхното естество или поради даденото им
предназначение да служат за общо ползване. Общи части по
естество са такива части на сградата, без които тя не
би могла да съществува или без които отделните обекти
в нея не биха могли да бъдат ползвани, като например:
общо стълбище; основи; външни стени; вътрешни носещи
стени; покрив; разделителни стени между жилищата и
другите обекти; стоманобетонови колони; междуетажни
преградни плоскости (стоманобетонни плочи и др.) Общи
части по предназначение са: помещения за детски колички;
перални; сушилни и др. Дяловете на съсобствениците
в общи части са различни и зависят от стойността
на притежаваните от тях обекти. Общите части на
сградата не могат да бъдат предмет на делба, чрез
която да бъдат разделени на реални части, които да се
предоставят на отделните етажни собственици.
ЕТАП Част от строежа със самостоятелно функционално
предназначение, за която може да бъде издадено отделно
разрешение за строеж и разрешение за ползване.
523
ЕТАПНОСТ НА При договаряне на строителството, то може да бъде
СТРОЕЖИТЕ разделено на етапи, с оглед въвеждане в действие или
плащанията. Етапността може да има и по-друг смисъл.
По принцип разрешението за строеж се издава за целия
обект, но може да се издаде и за етап. Това зависи от
начина на разделянето. При определени условия може да
бъдат изградени отделни части от сградата и въведени в
действие, без цялата сграда да е завършена. Такива части
могат да бъдат: жилищни секции; отделни блокове при
обществените сгради или отделни етажи при малкоетажно
и средноетажно строителство. Секциите или етажите
трябва да могат да се изпълняват самостоятелно и при
завършване да могат да се ползват отделно, независимо
от следващите етапи на строежа. При всички случаи,
отделните етапи следва да бъдат завършени цялостно
в архитектурно-пространствено отношение с оформени
фасади за всеки етап по отделно. При застрояването на
отделни жилища или други обекти в една сграда, този,
който строи първи е длъжен да изгради съответстващите
на етапа общи части на сградата. Споровете, свързани с
разходите за изпълнението на общите части се решават
по съдебен ред.
ЖИЛИЩЕ Съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Жилището се
състои от помещения, които териториално и функционално
са обединени в самостоятелно цяло, предназначено за
задоволяване на жилищните нужди на гражданите. То
може да бъде устроено в един или два етажа, свързани
с вътрешна стълба (жилище мезонетен тип). Установени
са норми за елементите и минималните размери на
застроената площ на различните видове жилища, както и
за броя и вида на елементите, височините, светлата площ
и др. Според броя на стаите жилищата се определят
като едностайни, двустайни, тристайни и т.н. При тази
класификация за стаи се считат помещенията с пряко
странично осветление, предназначени за спане (спални),
дневно пребиваване (дневни - преходни и непреходни), за
работа (кабинети). Не се считат за стаи кухненските
боксове, трапезариите (при условие, че в кухнята няма
място за хранене), вистибюлите, нишите за спане, както
и обслужващите помещения: бани; клозети.
ЖИЛИЩНА ПЛОЩ Сума от площите на всички помещения в жилището,
предназначени за живеене. Определя се в съответни
правила (стандарт).
ЖИЛИЩНА СГРАДА Сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща
се от едно или повече жилища, които заемат най-малко
60 на сто от нейната разгъната застроена площ.
ЗАДАНИЕ ЗА Писмен документ, с който се определят изходните данни
ПРОЕКТИРАНЕ и характеристики на обекта, който ще се проектира.
Образец има в книгата на СЕК “ Договарянето - хитрини
и капани”.
524
ЗАМРАЗЕНО Започнато и спряно строителство. В договора винаги

СТРОИТЕЛСТВО трябва да се допуска евентуално спиране и замразяване
на строителството и предварително да се уговарят
последствията за страните. Подробности - в книгата на
СЕК “Договарянето - хитрини и капани”.
ЗАПОВЕДНА КНИГА Дневник на строежа, в който се регистрират с вписване
на заповеди от органите на инвеститора, авторския
надзор, консултанта - строителен надзор, контрола по
безопасността на труда и специализираните държавни
контролни органи посещенията, констатациите и
предписанията им в съответствие с правомощията,
които имат в съответствие с договорите и държавните
нормативни актове по проектирането и строителството.
В заповедната книга се вписват предварително нормативно
определени данни по образец. Заповедната книга -
прономерована и прошнурована се заверява от надзора,
а за строежи V кат. - от техническия ръководител и
заверката се заявява на контролните органи. Всяка заповед
се подписва от вписалия я в заповедната книга, при което
трябва да се упоменат имената и длъжностите на тези
(този), които издават заповедта и датата на вписването
и се приема чрез подписване от техническия ръководител
и/или от инвеститорския контрол. Изпълнението на всяка
заповед или неизпълнението є (ако съобразно договор
или нормативен акт тя е неправомерна) се заверява
своевременно с необходимите обяснения от лицето, което
отговаря по нарежданията, отбелязани в нея.
ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ е площта, ограничена от външните очертания на
ограждащите стени на първия надземен етаж или
на полуподземния етаж, включително площта на
проветрителните шахти и проходите в тези очертания.
В застроената площ на приземно ниво не се включват
тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи,
гаражи и други елементи с височина до 1,2 м от средното
ниво на прилежащия терен.
ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ НА По смисъла на чл.105, ал. 7 от Правилника за прилагане на
ЕТАЖ ОТ СГРАДА Закона за държавната собственост - площта, ограничена
от външните конструктивни очертания на ограждащите
стени, вкл. цялата площ на балкони, лоджии и тераси,
измерени по външните им конструктивни очертания.
ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ Площта, ограничена от външните конструктивни
НА САМОСТОЯТЕЛНИ очертания на външните ограждащи стени на обекта и
ОБЕКТИ В СГРАДИТЕ осовите линии на разделителните стени към съседните
(жилища, магазини, обекти или към общите помещения в сградата. Към
ателиета, кабинети, застроената площ на обекта (жилище и др.под.) се
офиси и др. под.) прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена
по външните им конструктивни очертания.
525
ЗИМНО СТРОИТЕЛСТВО Неправилно наименование на допълнително необходимите
разходи за изпълнение на строителство през зимните
месеци. Обикновено цените на видовете работи от
СМР, независимо как са определени, са за незимно време.
Разходите, които изпълнителят ще направи през зимата
допълнително обикновено му се заплащат допълнително.
Има няколко начина за определяне размера на тези
разходи.
ИНВЕНТАР По принцип сборът от всички материали, машини, ценни
книжа, налични пари, имоти, с които върши дейността
си предприятието. В по-тесен смисъл движимото
имущество на строителното предприятие без машините
и превозните средства.
ИНВЕСТИТОР Предприятие, учреждение, търговец или физическо лице,
(възложител) което влага капитал в някакво начинание, в случая за
изпълнение на строителство. Инвеститорът е клиентът,
който купува строителната продукция.
ИНВЕСТИЦИОНЕН Проект, който е предназначен за строителство на
ПРОЕКТ обекти.
ИНДЕКС Статистически измерител на относителни различия
по време, по място, между фактически и нормативни
величини. Чрез индекс се характеризира например
динамиката на промяна на заплатите и цените на
видовете СМР. Индексите за изменение на цените на
строителната продукция се публикуват в изданията на
СЕК сп. “Строителен обзор” и “Справочник за цените в
строителството”.
ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ Каменни материали за производство на бетонни смеси и
строителни разтвори.
ИНЖЕНЕР – Търговец или физическо лице, който по договор поема
КОНСУЛТАНТ контролните функции на инвеститора по изграждане на
определени обекти или съоръжения. Подробно в книгата
на СЕК “Ръководство за строителство”.
ИНЖЕНЕРНИ МРЕЖИ В строителството на сгради това са инсталациите
за вода, канал, отопление, газ, ел. ток и др. В
строителството на цялата площадка това са пътищата,
ж.п. клоновете, телефонните, водопроводните и други
линии, които осигуряват нормалната експлоатация на
изграждания обект.
ИНСТАЛАЦИОНЕН Част от цялостен проект за строеж, определяща решенията
ПРОЕКТ за определена инсталация, изразени в обяснителни записки,
изчисления, чертежи, схеми и детайли.
ИНСТАЛАЦИОННА Комуникационната площ, предназначена за разполагане на
ПЛОЩ (equipment area) инсталации, уредби или техни части (например площта
на инсталационни шахти и канали, машинни помещения
за асансьори, помещения за сметопроводи, котелни
помещения, абонатни станции, помещения за хидрофорни
уредби, инсталационни галерии и етажи и др.)
526
ИНСТАЛАЦИОННИ Видове работи от номенклатурата на СМР, някои от тях

РАБОТИ понякога се причисляват към строителните, а в повечето
случаи към монтажните. Това са видовете работи
изпълнявани в сгради като водопроводи, инсталации за
топла вода, за газ, за ток, телефон и др.
ИНТЕНЗИВНОСТ НА В урегулирания поземлен имот това е отношението на
ЗАСТРОЯВАНЕ разгънатата застроена площ към площта на урегулирания
имот, изразено в абсолютно число. Интензивност на
застрояване може да се определя и общо за квартал,
устройствена територия или зона, както и за части
от тях.
ИНФРАСТРУКТУРА Когато се касае за строеж, това е подземното и
надземното строителство около и под сградата.
(произхожда от латинската дума infra под, по-долу)
К е единица за термодинамична температура “келвин”, която
се използва като означение на температурни разлики;
стойностно е идентична на градуси по Целзий (°С).
КАЛКАННА СТЕНА Външната стена на сграда или постройка без корниз или
стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на
вътрешната граница на поземлен имот.
КВАДРА Зидария от обработени в предварително установени
(квадрова зидария) размери и форма (квадри). Има различни видове квадрова
зидария.
КВАРТАЛ Урегулирана територия, ограничена от улици или от улици
и граници на урбанизирана територия, която обхваща
един или повече поземлени имоти.
КЕРАМЗИТ Лек добавъчен материал за бетон. (керамзитов чакъл и
пясък)
КЕРТ Вид дълбоко зарязване (врязване) на гредите, които лежат
на едно ниво, с цел устойчиво съединение. Има прав керт,
ъглов керт, зъбчат керт.
КЛЕПЕ Дървено трупче, поставено в зидарията или бетона за
заковаване прозорец или врата.
КОЕФИЦИЕНТ НА Статистически измерител, който отразява степента
ГОДНОСТ НА ДМА в на пригодност на материалните дълготрайни активи да
строителството изпълняват предназначението си. Изразява процента на
годност на съответния ДМА спрямо нов от същата
марка и тип.
КОЕФИЦИЕНТ НА Съотношение на площта, заета от сгради и покрити
ЗАСТРОЯВАНЕ съоръжения към цялата територия на строителната
площадка.
КОЕФИЦИЕНТ НА Статистически измерител на изхабяването на ДМА.
ИЗНОСВАНЕ НА ДМА Обратен е на коефициента на годност.
КОЕФИЦИЕНТ Частта от слънчевата енергия, която преминава в
НА СУМАРНА отопляемото пространство.
ПРОПУСКЛИВОСТ НА
СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ
КОЛИЧЕСТВЕНА Таблица, в която се изчисляват количествата на видовете
СМЕТКА работи от чертежите. Подробности - в книгата на СЕК
527
КОМПЛЕКСЕН ОБЕКТ Обектът, който е предназначен за осъществяване на
една или повече основни дейности, заедно с необходимите
спомагателни и обслужващи дейности, като дейностите
се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти
в една или повече сгради и съоръжения.
КОМПЛЕКСЕН УЕДРЕН Графичен модел (мрежов или линеен) на дейностите
ГРАФИК по проектирането, строителството, доставките на
оборудването, осигуряване на документация, разрешения,
комисии, проби, приемане и т.н., който се прилага към
тръжните книжа или се изисква посредством тръжните
книжа. Комплексният уедрен график е основание на
преддоговорните уточнения и впоследствие служи за
разработване на конкретните графици към договора.
Подробности - в книгата на СЕК “Договарянето -
хитрини и капани”
КОМПЛЕКСНО Застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на
ЗАСТРОЯВАНЕ групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи
или допрени една до друга.
КОМПОЗИЦИОНЕН Обособена в композиционно отношение част на сграда с
ЕЛЕМЕНТ НА СГРАДА определено функционално предназначение, форма и размери
(например помещение, отворено пространство, жилище,
секция и др.).
КОМПОЗИЦИОННА Композиционен елемент, обхващащ група композиционни
ЕДИНИЦА клетки и/или звена, в които се извършва затворен цикъл
дейности.
КОМПОЗИЦИОННА Еднопространствен композиционен елемент (помещение,
КЛЕТКА ОТ СГРАДА отворено пространство).
КОМПОЗИЦИОННО Композиционен елемент, който обхваща група композиционни
ЗВЕНО клетки с взаимносвързани функции (например кухненско-
санитарен възел, две спални с баня между тях, дневна с
лоджия и др.).
КОМУНИКАЦИОННА Частта от нето площта, която е предназначена само за
ПЛОЩ (circulation area) комуникация (в хоризонтално или вертикално направление)
- за придвижване на хора, животни или превозни средства
или за пренасяне чрез инсталации на предмети, течности,
газове, енергия и др.
КОНОБИТ Битумна мушама с конопено зебло.
КОНСТРУКТИВЕН Част от цялостния проект за строеж, определяща
ПРОЕКТ конструктивните решения, изразени в обяснителни записки,
изчисления, чертежи, схеми и детайли. Одобрява се след
експертиза от правоспособен лицензиран конструктор.
КОНСТРУКТИВНА Разстоянието между горните повърхности на подовите
ВИСОЧИНА НА ЕТАЖ конструкции или на подовата и покривната конструкция,
ограничаващи етаж отдолу и отгоре.
КОНСТРУКТИВНА Частта от бруто площта, заета от напречните сечения
ПЛОЩ (structural area) на равнището на пода на вертикалните конструктивни
елементи (стени, колони, самостоятелни комини,
вентилационни тела и др.) в очертанията на помещение,
отворено пространство, етаж и др. Може да има
конструктивна площ на помещение, на етаж, на отворено
пространство.
528
КООРДИНАЦИОНЕН Модулен размер, определящ границата на координационното

РАЗМЕР пространство в дадено направление. Много често
координационният размер се нарича номинален размер
КООРДИНАЦИОННА Мислена триизмерна система от пространства,
ПРОСТРАНСТВЕНА ограничени от взаимно пресичащи се равнини, разположени
СИСТЕМА на разстояние, равно на основния модул или на някой
от производните модули. В БДС 8270-89 могат да
се намерят по-подробни обяснения за координационно
пространство, координационна равнина, координационна
линия, координационна (модулна) мрежа, координационна
ос, конструктивна ос.
КОРНИЗ Архитектурен елемент в горната част на сграда, който
се издава напред и предпазва фасадата от намокряне или
разрушаване от атмосферните условия. Сградата може
да има няколко корниза, но в нормативната уредба се
има предвид главния корниз. С него завършва сградата и
започва покривът. Главният корниз е съществен елемент
на сградата. От него се определя височината до средното
прилежащо ниво на терена. Освен главен корниз, в
архитектурата съществуват понятията цокълен корниз,
подпрозоречен корниз (под прозорците) и т.н.
КРАЙ НА Денят, следващ три последователни дни, през които
ОТОПЛИТЕЛНИЯ температурата на външния въздух е над +12° С.
ПЕРИОД
КРАТНОСТ НА Обменът на вътрешния с външния въздух за един час,
ВЪЗДУХООБМЕНА изчислен на база нетния обем на сградата.
ЛАША Метална връзка за дървена конструкция. Изработва се от
плоска стомана с дебелина до 10 мм и ширина 40 - 50
мм, със завити краища.
ЛИМИТНА КАРТА Документ, с който офертната служба на строителната
фирма определя какво количество от всеки строителен
материал е предвидила за изпълнение на обекта или
части от обекта. Техническият ръководител поръчва
и изписва материали в рамките на лимита по този
документ. Подробности - в книгата на СЕК “Организация,
отчетност и приемане на строежите”
ЛОДЖИЯ Използваема площ, открита от външната си страна и
включена в общия обем на сградата.
МАИЯ Пресечната линия на две покривни плоскости, чиито
капчуци образуват външен ъгъл. Наклонената греда при
дървена конструкция на покрива, която подържа тази
линия също често се нарича маия.
МАКАЗ Подкосни греди при дървената покривна конструкция.
МАКСИМАЛНО Налягане, което даден тръбопровод или негов елемент
ДОПУСТИМО РАБОТНО може да издържи при работа на системата, проявяващо
НАЛЯГАНЕ (РMA) се краткотрайно, както и при хидравличен удар.
МАКСИМАЛНО Налягане във водоснабдителната система, като се отчита
ОРАЗМЕРИТЕЛНО хидравличният удар.
НАЛЯГАНЕ (MDP)
МАЛКИ ГАРАЖИ са гаражи с капацитет до 25 леки автомобила.
529
МАЛКИ НАСЕЛЕНИ Селата и градовете с население до 30 000 жители.
МЕСТА
МАНСАРДА Жилищно помещение в тавански етаж по името на
френския архитект Mansarde.
МАСТАР Гладка дъска за изравняване на мазилки или настилки.
МЕЖДУЕТАЖЕН ПОД Под, който разделя два съседни етажа или отделя етаж
или част от етаж от външната въздушна среда.
МЕТОД НА ТЕРМОСА Приготвяне на бетонна смес с предварително затоплени
инертни материали и вода и запазване на топлината
след отливане на бетона чрез покриване с топлозащитни
средства. Топлината от загретите материали и
вътрешната топлина, която се отделя от бетона при
втвърдяването на цимента осигуряват нормално набиране
на начална якост.
МОДЕРНИЗАЦИЯ Дейностите по основен и текущ ремонт на строежи,
както и промяна на предназначението им.
МОДУЛ Основната условна измерителна единица, която се
използва за координация на размерите в строителството.
Големината на приетия стандартен основен модул е 100
мм. Тя се означава с буквата М.
Производен модул - модулът, който е кратен на основния.
Производният модул може да е уедрен или умален спрямо
основния.
Композиционен модул - модулът, който определя най-малкия
интервал в композиционните размери на композиционните
елементи на сгради или строителни съоръжения.
Конструктивен модул - модулът, който определя най-
малкия интервал в координационните размери на
конструктивните клетки на сгради или строителни
Оразмерителен модул - модулът, който определя най-
малкия интервал във второстепенните координационни
размери на конструктивните елементи на сгради или
строителни съоръжения и на строителните изделия, от
които те се изграждат.
Модулен ред - поредица от кратни модули, в която всеки
по-голям модул е кратен на всички по-малки модули.
МОНТАЖНИ РАБОТИ Съставна част на СМР, наименование което е запазено
повече по традиция, без да има особено практическо
значение. Виж строителни работи и инсталационни
работи. За монтажни работи се считат монтиране,
изолация и боядисване на машини и съоръжения, както
и монтиране на метални площадки, стълби, парапети и
др. свързани конструктивно с машините и съоръженията.
Изпитанията също се причисляват към монтажните
работи.
НАДЗЕМЕН ЕТАЖ Етажът, подът на който е разположен на и над котата
на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия
терен към улицата).
530
НАЛЯГАНЕ ЗА Хидростатично налягане за изпитване на нови водопроводи,

ИЗПИТВАНЕ (пробно за проверка на тяхната цялост и водонепропускливост.
налягане) (STP)
НАРЯД (строителен Документ, с който се възлага и отчита изпълнението на
наряд) СМР от отделните работници, звена или бригади. Нарядът
съдържа количеството на зададената работа, срока за
нейното изпълнение и размера на възнаграждението, което
ще се получи за изпълнението є. Нарядът е много удобен
за работа при компютърно съставяне на офертите и
съответно следене за реализацията им. Подробности -
в книгите на СЕК “Ръководство за строителство” и
НАСРЕЩНО СВЪРЗВАНЕ Използване на фасонни части, при които срещуположни
струи излизат от основната тръба.
НАЧАЛО НА Денят, следващ три последователни дни със средна
ОТОПЛИТЕЛНИЯ денонощна температура на външния въздух, по-ниска от
ПЕРИОД +12° С.
НАЧИН НА Разположението на сградите и постройките на основното
ЗАСТРОЯВАНЕ и на допълващото застрояване в урегулираните поземлени
имоти.
НЕОТОПЛЯЕМО Помещение или ограничено затворено пространство,
ПРОСТРАНСТВО което не е част от отопляемо пространство и не се
отоплява.
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА Явление или събитие, което може да попречи на
строителството или да повреди или разруши
изпълнени строителни и монтажни работи. В договора
за строителство се отделя специален раздел за
взаимоотношенията и отговорностите на страните
при загуби от непреодолима сила. Често пъти крайната
договорна цена зависи много от това, коя от страните
какви рискове е готова да поеме по отношение на
непреодолимата сила. Инвеститорите обикновено
предпочитат изпълнители, които си поемат риска и
обратно, изпълнителите винаги се стремят той да бъде
договорно прехвърлен на инвеститора. Подробности - в
книгата на СЕК “Договарянето - хитрини и капани”.
НЕТЕН ОТОПЛЯЕМ е обемът, необходим при изчисляването на топлинните
ОБЕМ загуби от вентилация и инфилтрация.
НЕТО ВИСОЧИНА Разстоянието от повърхността на подовата настилка
до тавана на дадено помещение, покрито отворено
пространство, етаж и др.
531
НЕТО ОБЕМ (net volume, Използваемата част от бруто обема, ограничена от:
effecttive volume, повърхността на съответните вертикални (стени,
useable volume) парапети, колони и др.) и хоризонтални (подове, покрив,
окачен таван и др.) конструктивни елементи (за помещение);
повърхността на вертикалните конструктивни елементи,
пода и тавана и от мислените вертикални равнини,
съвпадащи с вътрешната повърхност на парапета (за
оградено покрито отворено пространство); вътрешната
повърхност на парапета, повърхността на пода и мислената
хоризонтална равнина, съвпадаща с горния ръб на парапета
(за оградено открито отворено пространство); мислените
вертикални равнини, съвпадащи с контура на покриващия
конструктивен елемент, неговата долна повърхност,
повърхността на поддържащите го колони или стени и
повърхността на пода (за неоградено покрито отворено
пространство). Сборът от нето обемите на всички
помещения и отворени пространства (за етаж, сграда,
блок или секция на сграда) е нето обема на сградата,
етажа и т.н. Не е правилно нето обема да се нарича
“полезен обем”.
НЕТО ПЛОЩ (net area) Използваемата част от бруто площта, ограничена от
контура на съответните вертикални конструктивни
елементи - стени, парапети, колони. Когато се касае за
неоградено покрито отворено пространство, нето площта
се определя от хоризонталната проекция на контура
на покриващия конструктивен елемент и контура на
поддържащите го колони или стени. Когато се касае за
нето площ на цялата сграда, то тя е сборът от нето
площите на всички помещения и отворени пространства.
Не е правилно да се казва и пише “полезна площ” вместо
нето площ.
НЕУРЕГУЛИРАНА Територия, в която поземлените имоти не са урегулирани
ТЕРИТОРИЯ с подробен устройствен план.
НИВО БИЛО Най-високата хоризонтална част на покрива на сградата.
НИВО НА е максималното ниво, до което може да се повиши нивото
ПОДПРИЩВАНЕ на отпадъчните води в канализационната инсталация.
НИВО ЦОКЪЛ Нивото на пода на първия надземен етаж.
НОРМИ ЗА Специални раздели към отменения ПКС, с който се
ВРЕМЕТРАЕНЕ определяше максималния срок за изпълнение и проектиране
на различни видове сгради и съоръжения. Подробности - в
НОРМИ НА Отношението на годишните амортизационни отчисления
АМОРТИЗАЦИЯ към пълната начална (набавна) стойност на дълготрайните
материални активи, изразено в проценти.
НУЛЕВ ЦИКЪЛ Организационно технологичен етап при изграждане на
сградите и съоръженията. Обикновено се приема, че това
е етапа до първа плоча включително, което произлиза
от обстоятелството, че проектанта обикновено приема
като нулева първата плоча, която е над нивото на
прилежащия терен.
532
ОБЕКТ Самостоятелен строеж с определено наименование

и местоположение. Реални части от строеж, които
имат самостоятелно функционално предназначение, са
самостоятелни обекти от съответния строеж.
ОБЕКТ С НАЦИОНАЛНО Обект, определен като такъв с акт на Министерския
ЗНАЧЕНИЕ съвет.
ОБСЛЕДВАНЕ Процес, основан на систематичен метод за определяне
ЗА ЕНЕРГИЙНА и остойностяване на енергийните потоци и разходи в
ЕФЕКТИВНОСТ промишлена или друга система на енергиен потребител,
определящ обхвата на технико-икономическите параметри
на енергоефективното мероприятие.
ОБСЛУЖВАЩА ПЛОЩ Частта от нето площта, която е предназначена за
(service area) задоволяване на битови потребности на обслужващия
персонал в обществена, прооизводствена, складова или
друга подобна сграда.
ОБСЛУЖВАЩА СГРАДА Сграда, предназначена за обслужване в битово, културно
или друго отношение на хората, работещи в дадено
производствено предприятие, учреждение и др.).
ОБЩА ПЛОЩ Общата площ на външните ограждащи конструкции и
елементи на сградата, през които преминава топлина във
външната среда.
ОБЩИ МРЕЖИ И Мрежите и съоръженията в урбанизираните територии
СЪОРЪЖЕНИЯ НА до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите
ТЕХНИЧЕСКАТА имоти, включително разпределителни устройства.
ИНФРАСТРУКТУРА
ОБЯСНИТЕЛНА Съставна част на всички проекти и сметни документации,
ЗАПИСКА КЪМ ПСД независимо дали съдържат само чертежи или само сметки.
Обяснителна записка трябва да има и към всяка част
на проекта и в нея да се обяснява всичко, което би
предизвикало въпрос, двусмислие или обратно тълкуване.
Подробности - в книгата на СЕК “Ръководство за
ОКАЧЕН ТАВАН Самостоятелен второстепенен конструктивен елемент,
отделен от подовата конструкция, който ограничава
отгоре, изцяло или отчасти помещение или покрито
отворено пространство.
ОРАЗМЕРИТЕЛНО Налягане във водоснабдителната система, без да се
НАЛЯГАНЕ (DP) отчита хидравличният удар.
ОСНОВЕН Продължението на вертикалния канализационен клон над
ВЕНТИЛАЦИОНЕН най-високия етажен отводнителен клон, завършващо в
КЛОН края, отворено към външната среда.
ОСНОВЕН РЕМОНТ Частично възстановяване и/или частична замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации на строежа, както и строително-монтажните
работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се
заменят с други видове или се извършват нови видове
работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация.
533
ОСНОВЕН РЕМОНТ Строеж, при който работите или част от тях са
(по ЗУТ) свързани със съществена промяна или с възстановяване на
конструкции, инсталации и др., при спазване на проекта,
по който са изпълнени първоначално.
ОСНОВНА ПЛОЩ (base Частта от нето площта, която е предназначена за
area) основните функции, характеризиращи същността на
дадена сграда или част от сграда.
ОСНОВНО Обновяване на сградите, при което съотношението,
ОБНОВЯВАНЕ изразено в стойностен или количествен показател, между
обновяването и повърхността на сградните ограждащи
конструкции и елементи и/или сградните енергийни
инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни
и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които
повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция
подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва
цената на земята).
ОТВОРЕНО Отворена от една или повече страни част от сграда
ПРОСТРАНСТВО НА с определено предназначение, покрита или открита,
СГРАДА ограничена от отворената страна (или страни) с
парапет, колонада и др. или от мислената вертикална
равнина (или равнини), съвпадаща с контура на покриващия
конструктивен елемент (например лоджия, балкон, тераса,
галерия, проход, предвходно отворено пространство и
др.)
ОТОПЛИТЕЛЕН Периодът от време, през който топлинната енергия се
ПЕРИОД ползва за отопление.
ОТОПЛЯЕМ ОБЕМ Обемът на пространството, ограничено от външните
ограждащи конструкции и елементи на сградата, през
които топлината се предава във външната среда.
ОТОПЛЯЕМО Ограничено затворено пространство, отоплявано с една
ПРОСТРАНСТВО или различни проектни температури.
ОФЕРТА Предложението на предприемач (гл.изпълнител) или
подпредприемач (подизпълнител), с което се заявява
желанието за сключване на договор при определени условия.
Подробности за съставяне и варианти на офертите и
за офертната дейност на строителните фирми има в
ОЦЕНКА ЗА Експертен анализ, основан на научни и опитни методи
ЕНЕРГИЙНА за определяне на показателите за разход на енергийни
ЕФЕКТИВНОСТ носители.
ПАЛЃ В строителството, спомагателна подвижна поставка
със или без допълнителна конструкция, служеща за
механизирано товарене, пренасяне, разтоварване и
складиране на материалите. Палетата могат да имат
най-различна форма и конструкция в зависимост от
предназначението си.
534
ПЛАНИРОВКА НА Целесъобразно разположение в пространството и във

РАБОТНОТО МЯСТО времето на работниците, машините, инструментите
и материалите, участвуващи в процес. Всяко работно
място в строителството трябва да се планира на
основата на следните полезни универсални правила:
размерите на работното място да бъдат достатъчни
за удобно разполагане на работниците, машините и
инструментите и временно необходимите строителни
материали; строителните материали и инструментите
да се подреждат на минимални разстояния от мястото
за тяхната употреба, за да се избягнат излишните
движения, загубата на работно време и голямата умора,
като най-често употребяваните и най-тежките от тях
да се разполагат най-отпред, най-близо до мястото на
използването им; работното място да осигурява свободно,
бързо и безопасно предвижване на работниците при
извършване на работата, обслужването на машините и
доставянето на материалите; планировка на работното
място да предвижда всички необходими ограждания и
предпазни средства и мерки по техническата безопасност
на труда.
ПЛОЩ ЗА Комуникационна площ, предназначена за придвижване на
ПРИДВИЖВАНЕ хора, животни или превозни средства или за пренасяне
(moving area) на предмети (например площта на входни вестибюли,
стълбища, рампи, коридори, галерии, асансьорни шахти
и др.)
ПЛЪТНОСТ НА Отношението на сбора от застроените площи на
ЗАСТРОЯВАНЕТО основното и допълващото застрояване спрямо площта
на урегулирания поземлен имот, изразено в процент.
Плътност на застрояване може да се определя и общо
за квартал, устройствена територия или зона, както и
за части от тях.
ПОВИШАВАНЕ НА Дейност, която води до намаляване на енергийните
ЕНЕРГИЙНАТА разходи без промяна на производителността (или услугата),
ЕФЕКТИВНОСТ промяна на качеството или други характеристики.
ПОД Част от сграда, която разделя два съседни етажа или
отделя отдолу и отгоре помещение от външната среда
(въздух, земна основа), от неизползваеми или от отворени
пространства, състояща се от подова конструкция,
подова настилка и евентуално мазилка или облицовка по
долната повърхност.
535
ПОДГОТВИТЕЛНИ Разнообразни работи по подготовка на строителната
РАБОТИ НА площадка за изпълнение на същинското строителство,
СТРОИТЕЛНАТА пръв етап на строителния произодствен процес.
ПЛОЩАДКА, Подготвителните работи обхващат: подравняване на
ПОДГОТВИТЕЛЕН терена, засипване на ями или снижаване на високи места,
ЕТАП изкореняване на храсти, дървета и пънове, отводняване
на терена, събаряне и разчистване на съществуващи
постройки от територията на строежа, извършване на
сондажни пробиви с цел за проучване на почвата, прокарване
на временни снабдителни пътища, електрически линии и
водоснабдяване на площадката на необходимите временни
сгради и съоръжения с производствено и комуналнобитово
предназначение и др.
ПОДЗМЕН ЕТАЖ Етажът, таванът на който е разположен под котата на
средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия
терен към улицата) или до 0,3 м над тази кота.
ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ Фирмата, която има договор с главния изпълнител
на обекта за изпълнение на определени, обикновено
специализирани видове работи. Има важни особености
при договаряне на подизпълнителските отговорности
и доказване на извършеното от подизпълнителите до
окончателното предаване на обекта. Подробности - в
ПОДОВА Носещата част на междуетажен под (например плоча,
КОНСТРУКЦИЯ съчетание на греди и плочи и др.).
ПОДОВА НАСТИЛКА Горната част на междуетажен под, на пода над
неизползваемо подподово пространство или настилка,
разположена направо върху земната основа, предназначена
за задоволяване на определени експлоатационни изисквания
чрез съвместното действие на всички нейни пластове. Не
е правилно да се пише или казва само “настилка”.
ПОДСИСТЕМА Съвкупност от елементи, намиращи се в определени
отношения и връзки помежду си и с други системи и/или
подсистеми, която изпълнява ограничени функции в дадени
система и не може да съществува самостоятелно.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Част от територията, включително и тази, която
трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно
правото на собственост.
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА Измерени или изчислени количествени и мощностни
РАЗХОД НА ЕНЕРГИЯ стойности, характеризиращи етап или цикъл на енергийно
преобразуване или употреба на енергиен носител
(количество енергия или енергиен носител, специфичен
разход, енергоемкост, мощност на енергиен поток и
други).
ПОЛЕЗЕН ОБЕМ Препомпваният обем в събирателен резервоар между
НА СЪБИРАТЕЛЕН нивата на включване и изключване на помпа.
РЕЗЕРВОАР
ПОЛЕЗНА ПЛОЩ Разгънатата площ на пода на отопляемото пространство,
определена по вътрешните му размери.
536
ПОЛЕЗНА ПЛОЩ НА Сборът от площите на всички помещения на жилището,

ЖИЛИЩЕ измерени по вътрешните конструктивни очертания на
ограждащите и разпределителни стени. В полезната площ
не се включва площта на радиаторните ниши и не се
спадат издатините на комини, пиластри и колони.
ПОЛЕЗНА ПЛОЩ НА Сборът от полезните площи на всички жилища в сградите.
ЖИЛИЩНА СГРАДА Към тази площ се прибавят стълбища, стълбищни
площадки, асансьорни шахти, сметопроводи, помещения за
детски колички или велосипеди, помещения за абонаментно
снабдяване с продукти и други. Към полезната площ
на сградата се добавят площта на ателиетата и
стаите за художествена, научна и творческа дейност
в подпокривните пространства на сгради със скатен
покрив, както и помещенията за комплексно обществено
обслужване (КОО), като магазини, ателиета за битови
услуги, детски заведения, складове за продукция, гаражи
и др.
ПОЛУБЛОК Строително-композиционна единица на сграда, която
съчетана със самостоятелно стълбище или стълбено-
асансьорен възел, може да функционира напълно или
относително независимо от останалите части на
сградата.
ПОЛУПОДЗЕМЕН ЕТАЖ Етажът, подът на който е разположен под котата на
средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия
терен към улицата), а таванът - на повече от 0,3 м над
тази кота и до 1,5 м над нея.
ПОЛУСЕКЦИЯ Композиционен елемент, обхващащ една или повече
композиционни единици с еднакво или взаимосвързано
предназначение, който, съчетан със самостоятелно
стълбище или стълбено-асансьорен възел може да
функционира напълно или относително независимо от
останалите части на сградата.
ПОМЕЩЕНИЕ Еднопространствена част от сграда, затворена от
всиички страни, предназначена за обитаване, обществена
или производствена дейност, за съхраняване на предмети
и др. (например стая, зала, преддверие, коридор, стълбище
и др.).
ПОТРЕБНА ЕНЕРГИЯ Енергията, необходима за поддържане на определен
микроклимат в сградата.
ПРАВО НА СТРОЕЖ Самостоятелно вещно право да се построи сграда в чужд
(суперфиция) недвижим имот. След извършване на строежа, правото
на строеж включва в себе си правото на собственост
върху сградата и правото да се държи тя в чуждия
имот, както и да се ползва земята, доколкото това е
необходимо за ползването на сградата - достъпът до
нея, прокарването на водопроводна, електрическа и др.
инсталации, за свързването на сградата с улични инженерни
мрежи и др. Правото на строеж включва правото да се
използва и незастроената част от земята.
ПРЕДПРИЕМАЧ Търговец, който договаря и изпълнява за своя сметка и
на своя отговорност различни строежи.
537
ПРЕКИ РАЗХОДИ В В общ смисъл разходите, които строителната фирма
СТРОИТЕЛСТВОТО прави пряко за изпълнение на определен вид работа.
Разделянето на преки и допълнителни разходи е условно
и се прави за улеснение на калкулиране на цената и за
отчетността на фирмата строител. Подробности - в
ПРЕОБЛАДАВАЩ Терен с наклон до 10 на сто, а “преобладаващ стръмен
РАВНИНЕН ТЕРЕН терен” - терен с наклон над 10 на сто.
ПРЕУСТРОЙСТВО Строеж, при който работите са свързани с промяна на
предназначението на съществуваща сграда или съоръжение
или на части от тях, при което може да се променят и
конструкции или инсталации.
ПРЕЧИСТВАТЕЛНА Комплекс от съоръжения за обработка на суровата
СТАНЦИЯ природна вода с оглед осигуряване на нормативните
изисквания към качеството на водата преди нейното
подаване във водопроводите.
ПРОВЛАЧЕНА Върху основен пласт мазилка се нахвърля с лопатка
МАЗИЛКА вторият, състоящ се от рядък разтвор, който се свлича
на вълни, втвърдява се и покрива порите на първия, като
груба провлачена глазура.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ Виж времетраене и срок.
НА СТРОИТЕЛСТВОТО
ПРОЕКТ ЗА Проектен документ, в който трябва да се решат всички
ОРГАНИЗАЦИЯ И въпроси на организацията и технологията. Съобразно
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА решенията на ПОИС се решават и много въпроси на
СТРОИТЕЛСТВОТО ценообразуването. Подробности - в книгата на СЕК
(ПОИС) “Ръководство за строителство” и повече в книгата на
СЕК “Организация, отчетност и приемане на строежите”.
Обяснено е защо ПОИС вече не е непременно задължителна
съставка на инвестиционния проект.
ПРОЕКТЕН Условен период, през който конструкцията или част от
ЕКСПЛОАТАЦИОНЕН нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно
СРОК поддържане и без да се налага извършване на значителен
ремонт.
ПРОЕКТЕН РАЗМЕР Предвиденият в проекта размер, с който трябва да бъде
произведено строително изделие, елемент на неподвижно
съединение или съоръжение, както и да бъде построена
сграда, строително съоръжение или техни части.
ПРОМИШЛЕНА Съвкупност от технологии, съоръжения и спомагателни
СИСТЕМА стопанства, включени в определено производство.
ПРОМЯНА НА Промяна в начина на ползване на строеж или на част от
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО него, при което не се извършват строителни и монтажни
работи.
ПРОТОКОЛ ЗА Документ, който се съставя между представители на
РАЗНОГЛАСИЕ инвеститора и изпълнителя от нисш ранг, ако в договора
е предвидено съставянето на подобни документи, а е
препоръчително да е предвидено. В протокола се вписва, че
по определен въпрос те не са постигнали съгласие, излагат
се подробно становищата им и се предлага на титулярите
по договора за строителство да се произнесат.
538
ПРОХОД В СГРАДА Покрито двустранно отворено пространство на сграда,

преминаващо през цялата нейна широчина, предназначено
за достъп до незастроената част на имот (до двор) или
до вътрешноквартално пространство.
ПРОХОД ЗА Покрито двустранно отворено пространство на сграда,
ОБЩЕСТВЕНО преминаващо през цялата нейна широчина, предназначено
ИЗПОЛЗВАНЕ ПРЕЗ за улично движение.
СГРАДА
ПРОЦЕНТ НА Отношението на площта на прозорците, определена по
ОСТЪКЛЯВАНЕ външните размери, към общата площ на фасадата.
ПСД Обобщен израз за цялата проектна документация.
ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЯ Сума от всички съставни части на потребната енергия,
увеличени със съответстващите им загуби за добив/
производство и пренос.
РАБОТЕН ПРОЕКТ Подробен проект за изпълнението на строежа.
РАБОТНО НАЛЯГАНЕ Вътрешно налягане, което се появява в определено време
(ОР) и място във водоснабдителната система.
РАЗГЪНАТА ЗАСТРОЕНА Сборът от застроените площи на всички етажи на
ПЛОЩ основното и допълващото застрояване на и над терена. В
разгънатата застроена площ се включват и застроените
площи в подпокривното пространство на сградите,
когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети.
В застроената площ на надземните етажи се включва
цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.
РАЗГЪНАТА ЗАСТРОЕНА По смисъла на чл. 104 от Правилника за прилагане на Закона
ПЛОЩ НА СГРАДАТА за държавната собственост - сборът от застроените
площи на всички етажи, в т.ч. полуподземния етаж и
подземните етажи.
РАЗПОЛАГАЕМА Мощността, с която разполага промишлената система
МОЩНОСТ при производството на продукта.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА Разположението на сградата при определяне на разстоянията
ЖИЛИЩНА СГРАДА до съседни сгради, което съответства на следната
откъм степенуваност на географските посоки: юг; югоизток и
по-благоприятната югозапад; изток; запад; североизток и северозапад; север.
посока за ослънчаване При разположение, междинно на тези посоки, се приема
по-близката географска посока.
РАЗЦЕНКА Заплата за единица строителна продукция. Използва се
за съставяне на анализни единични цени (калкулации).
Получава се като се умножи нормата време по часовото
възнаграждение. Подробности - в книгата на СЕК
“Организация, отчетност и приемане на строжите”
РЕГУЛИРАЩО Съоръжение за изравняване на относително постоянния
ВОДОНАПОРНО приток и променливото потребление на вода в отделни
СЪОРЪЖЕНИЕ часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни
кули и хидрофори).
539
РЕКОНСТРУКЦИЯ Строеж, при който работите са свързани с промени на
конструкции, инсталации, технологични линии, съоръжения
по отношение на проекта, по който първоначално е била
изпълнена сградата или съоръжението.
РЕКОНСТРУКЦИЯ на Възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни
строеж части, съоръжения или инсталации и изпълнението на
нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите.
РЕМОНТ Строителни или монтажни работи, основно довършителни,
за подмяна или възстановяване на изпълнени по-рано
работи в съответствие с проекта, които не са свързани
с промяна на конструкцията, подмяна на машини и
апаратура и/или подмяна на инсталации.
РЕПЕР Геодезически знак, който служи като изходна точка при
измервания, нивелиране и при нанасяне на точки и линии
от план на местността.
СВОБОДНА ДВОРНА Разликата между площта на урегулирания поземлен имот
ПЛОЩ и застроената площ. За такава площ се считат и
откритите използваеми тераси върху подземния етаж,
както и озеленените площи.
СВОБОДНО Застрояването, при което сградите в урегулираните
ЗАСТРОЯВАНЕ поземлени имоти се разполагат на разстояние от
имотните граници (регулационните линии) към съседните
урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична
регулационна линия при тесни урегулирани поземлени
имоти по улици с посока север-юг и полупосоките до 45
градуса.
СВЪРЗАНО При което сградите в два или повече съседни урегулирани
ЗАСТРОЯВАНЕ поземлени имоти се разполагат допрени една до друга
на имотните граници (регулационните линии). Свързаното
застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти
представлява допиране на сградите на основното
застрояване или на постройките на допълващото
застрояване.
СГРАДА (постройка, Обемно пространствен завършен строителен обект, чрез
здание) който се осигуряват нормални или специални условия на
труд, живеене, комуникация и т.н. Според предназначението
си сградите могат да бъдат: жилищни, вилни, обществени
(промишлени, здравни, търговски, туристически и
други). Според собствеността си: държавни, общински,
кооперативни и частни; на обществени организации,
смесени и др. Сградите се изграждат по съвременни
строителни системи, масивно и полумасивно. Паянтови
могат да бъдат и запазените паметници на културата.
Освен това те биват с непроизводствено или с
производствено предназначение.
СГРАДНО Водопровод, свързващ главен или второстепенен
ВОДОПРОВОДНО водопроводен клон от водопроводната мрежа със сградната
ОТКЛОНЕНИЕ водопроводна инсталация.
540
СЕЗОННОСТ В Влияние на климатичните условия за нормалното

СТРОИТЕЛСТВОТО протичане на технологичните процеси в строителството
и отражението на това влияние върху цената на
видовете работи и заплатите на персонала. Третирането
на проблема за сезонността има два аспекта: евентуално
по-висока цена, ако се налага нормална работа през
зимата и в особено горещите летни дни и налагащи се
изключения от общото трудово законодателство, касаещи
принудителни отпуски или престои.
СЕКЦИЯ Композиционен елемент, обхващащ една или повече
композиционни единици с еднакво или взаимно свързано
предназначение, който може да функционира напълно
или относително независимо от останалите части на
сградата.
СЕРВИТУТНА ИВИЦА Част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, за която с нормативен
акт са въведени ограничения в режима на застрояване и
ползване на поземления имот.
СЕРТИФИКАТ Официално признат документ, който включва енергийната
ЗА ЕНЕРГИЙНА характеристика на сграда, изчислена според методологията,
ХАРАКТЕРИСТИКА НА посочена в наредбата за сертифициране на сгради.
СГРАДА
СЕРТИФИКАЦИЯ ЗА Действие (документация), с което се удостоверява, че
СЪОТВЕТСТВИЕ надлежно идентифициран продукт, процес или услуга,
съответства на определен стандарт или друг нормативен
документ. Подробности - в книгата на СЕК “Ръководство
СИВИ ВОДИ Отпадъчните води, несъдържащи фекалии.
СИЛИКАТНИ БОИ Бои за външно боядисване (оцветяване на мазилки), на
които свързващото вешество е калиево или натриево
водно стъкло. Силикатната боя свързва химически с
мазилката и става устойчива на атмосферните влияния.
СИСТЕМА Съвкупност от елементи, намиращи се в определени
отношения и връзки помежду си, които образуват цялост
или с помощта на които може да се образува цялост,
способна да функционира самостоятелно.
СИСТЕМА I Канализационна система, когато към един вертикален
канализационен клон са включени етажни отводнителни
клонове със степен на напълване 0,5 (50 %).
СИСТЕМА II Канализационна система, когато към един вертикален
канализационен клон са включени етажни отводнителни
клонове с малки диаметри със степен на напълване 0,7
(70 %).
СИСТЕМА IV Канализационна система с разделени вертикални
канализационни клонове за сиви и черни води.
541
СИТУАЦИЯ В строителната практика има две значения: чертеж,
скица на разположение на строителните подобекти и
комуникациите на и около строителната площадка, и
подробно описание на видовете работи, които ще се
изпълняват или са изпълнени. Второто значение е вече
остаряло и е заменено с “подробна ведомост” или
“количествена сметка”, но се среща в наръчници и в
разговорния език на по-възрастни строителни техници.
СКЛАДОВА СГРАДА Сграда, предназначена за складиране и съхраняване за
определено време на суровини, материали, съоръжения,
приспособления, готова продукция и др., в която не се
извършват процеси на отлежаване, зреене и др. подобни).
СКРИТИ РАБОТИ Работи, които подлежат на закриване от по-късно
извършвани строителни или монтажни работи. Установен
е специален ред за документиране на скритите работи.
СЛУЖЕБЕН ТРОТОАР Тротоар, предназначен за преминаване на служебни лица
във връзка с осъществяване на дейности по поддържане и
ремонт на улиците, съоръженията към тях и техническата
инфраструктура.
СМЕТНА СТОЙНОСТ Установената чрез пресмятане (изчисление) стойност на
обекта с проектно-сметните книжа. Получава се като
сбор от сметните стойности на видовете работи,
съставни на строежа, за който се съставя проекта.
Сметната стойност при пазарните взаимоотношения
има значение само като предварителна информация
за инвеститора. В сметната стойност се включва и
предполагаемата калкулирана печалба за предприемача
изпълнител. Подробности - в книгата на СЕК “Ръководство
СМЕТНА ЦЕНА Цена за единични видове работи от строителната
номенклатура, получена по изчислителен път на основание
примерни или изчислени разходни норми за труд, материали
и строителна механизация.
СМЕТНИ НОРМИ Наименование на примерните разходни норми в
строителството. Подробности - в книгата на СЕК
сп. “СТРОИТЕЛЕН Месечното списание за икономика, организация и технологии
ОБЗОР” в строителството. Издава се от “Стройексперт-СЕК”
ЕООД от 1991 година. Поместват се анализи, коментари
и статии по договаряне, офертни и тръжни разработки,
цени, нови материали, актуални проблеми на строителната
дейност и др. Адресът на редакцията е София 1680,
ул.”Искърски пролом” № 8, тел. 958 25 49 и 958 65 07;
www.sek-bg.com.
СПЕЦИАЛНИ ОБЕКТИ, са поземлени имоти и строежите в тях - държавна
свързани с отбраната и собственост, информацията за които представлява
сигурността държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита
на класифицираната информация.
542
СПЕЦИФИЧЕН ОТТОК Единица за измерване на отпадъчното водно количество,

изтичащо от един прибор.
СПОМАГАТЕЛНА Частта от нето площта, която е предназначена за
ПЛОЩ спомагателните функции в сграда или част от сграда,
пряко подпомагащи осъществяването на основните
функции.
СПОМАГАТЕЛНА Сграда, предназначена за спомагателна дейност, свързана
СГРАДА с основното производство (ремонтен цех към фабрика,
парова централа, компресорна станция, зарядна станция
и др.).
СРЕДНО НИВО НА Нивото на терена, измерено в средата на съответната
ПРИЛЕЖАЩИЯ ТЕРЕН ограждаща стена на сградата.
СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Определя се с договора за строителство. В договора трябва
НА СТРОИТЕЛСТВОТО наложително да се посочва срока за строителството в
месеци или дни, като се уточни кои строителни моменти
се считат за начало и за край на строителството,
в кои случаи срока не тече и как се документират
те. По-подробно в книгата на СЕК “Ръководство за
СТРОЕЖИ Надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства
с и без промяна на предназначението.
СТРОИТЕЛЕН Ситуационен план на цялата строителна площадка или
ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН комплекс, на който по определена методика са изразени
(стройгенплан, генплан) разположението на основните обекти и подобекти,
временното строителство, постоянните и временни
комуникации и др.
СТРОИТЕЛЕН Част от строеж, която може да се обособи фактически
ЕЛЕМЕНТ или мислено (напр. стена, панел, прозорец, колона, плоча,
парапет и др.).
СТРОИТЕЛНА Списък на видовете и подвидовете строителни,
НОМЕНКЛАТУРА инсталационни и монтажни работи, съответно кодиран
за по-удобно използуване, например за съставяне на цени,
за разработване на оферти. Подробности - в книгите
на СЕК “Ръководство за строителство” и “Организация,
СТРОИТЕЛНА Теренът, необходим за извършване на строежа и
ПЛОЩАДКА определен с работен проект за организация и изпълнение
на строителството, а ако такъв не се изисква - с
границите на поземления имот, в който се извършва
строителството.
СТРОИТЕЛНА СИСТЕМА Система за цялостно проектиране и начини (технологии)
на изграждане на сгради или строителни съоръжения на
базата на конкретна конструктивна система и определени
строителни и инсталационни подсистеми.
543
СТРОИТЕЛНИ И Видовете работи, изпълнявани, за да се изгради
МОНТАЖНИ РАБОТИ строителен обект. Често се наричат неправилно
(СМР) строително-монтажни работи. Делят се на строителни
и монтажни и инсталационни. В номенклатурата на СМР
са описани подробно - виж книгите на СЕК “Ръководство
за строителство” и “Организация, отчетност и приемане
СТРОИТЕЛНИ КНИЖА Всички необходими одобрени инвестиционни проекти за
извършване или за узаконяване на строежа, разрешението
за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите
за определяне на строителна линия и ниво.
СТРОИТЕЛНО Общо наименование (съкратено) на ведомството, което
МИНИСТЕРСТВО се занимава с проблемите на строителството. Сега (2006
г.) се нарича Министерство на регионалното развитие и
благоустройството. В различни периоди е имало различни
наименования. Наред с останалите си функции се занимава
с нормативната уредба на строителната дейност и
ръководи държавните фирми на отрасъла. Адрес: София
1002, ул. ”Кирил и Методий” 17-19. Подробности - в
СТРУКТУРНА ЕДИНИЦА Икономически обособена единица, изградена на
НА ПРОМИШЛЕНА производствено-териториален признак в промишлена
СИСТЕМА система (участък, цех и др.).
СТЪЛБИЩЕ Помещение или едностранно отворено пространство
на сграда, в което е разположена стълба или стълба и
асансьор. Не е правилно да се казва и пише “стълбищна
клетка”.
СТЪРГАНА МАЗИЛКА В разтвора на втория пласт се прибавя едър пясък и
камъчета. След нанасяне, изглаждане и втвърдяване се
стърже равномерно със специална стъргалка.
СУПЕРВАЙЗЕР (виж Технически правоспособно лице, което по договор (от
инженер-консултант) свое име или от името на юридическо лице), сключен
с проектанта, инвеститора или предприемача, извършва
контролна дейност по изпълнение на строителни и/или
монтажни работи и участва в документирането є като
авторски надзор, технически инвеститорски контрол и
др., съобразно договора.
ТАВАНСКИ ЕТАЖ Етажът, разположен в подпокривното пространство
и ограничен частично или цялостно от покривните
плоскости.
ТЕЖКИ ТЕРЕННИ са местата, където трасето на улицата преминава през
УСЛОВИЯ стръмни терени, дерета и др., които налагат големи
изкопи и насипи и/или помече мостови и укрепителни
съоръжения, както и местата, където трасето на
улицата преминава през терени, подложени на свлачищни,
ерозионни и абразионни процеси.
544
ТЕКУЩ РЕМОНТ Подобряването и поддържането в изправност на сградите,

постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на сградата; б) извършват дейности
като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата; в) променя предназначението на помещенията
и натоварванията в тях.
ТЕРАКОТА Плочки за подова настилка или облицовка или самата
настилка. Теракотата поначало е неглазирана. Глазираните
плочки или настилката с глазирани плочи често неправилно
се нарича теракота даже от професионалистите.
ТЕРАСА Отворено пространство на сграда, покрито или открито,
разположено на терена, над помещение или над етаж.
ТЕРЕН Част от земната повърхност, за която с инвестиционен
проект се предвиждат дейности по устройство -
застрояване, озеленяване и благоустрояване.
ТЕРИТОРИИ С Защитените територии за природозащита по Закона за
ОСОБЕНА защитените територии, за културно-историческа защита
ТЕРИТОРИАЛНО- по Закона за паметниците на културата и музеите,
УСТРОЙСТВЕНА други територии със специфична характеристика, чийто
ЗАЩИТА режим на устройство и контрол се уреждат в отделни
закони (високопланинските и крайграничните територии,
морското крайбрежие, територията на столицата и
други), свлачищните територии, санитарно-охранителните
зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-
битово водоснабдяване и около водоизточниците на
минерални води - публична държавна собственост съгласно
Закона за водите.
ТЕРИТОРИИ С РЕЖИМ Определени с устройствени схеми и планове територии,
НА ПРЕВАНТИВНА които притежават висока природно-ландшафтна,
УСТРОЙСТВЕНА екологическа и културна стойност, но не са обявени за
ЗАЩИТА защитени със специален закон.
ТЕРИТОРИЯ Съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни
(УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА) характеристики и преобладаващо предназначение.
ТЕРИТОРИЯ НА Селищната територия, обхваната от границите му
НАСЕЛЕНО МЯСТО (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището.
ТЕХНИЧЕСКА Система от сгради, съоръжения и линейни инженерни
ИНФРАСТРУКТУРА мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщенията,
хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност.
ТЕХНИЧЕСКА Съвкупност от технически предписания, посочени в
СПЕЦИФИКАЦИЯ инвестиционния проект, които определят изискванията
към строителните материали и готовите строителни
продукти. Подробности - в книгата на СЕК “Организация,
545
ТЕХНИЧЕСКИ Загуби на вода вследствие изпразване на водопроводната
ЗАГУБИ НА ВОДА по мрежа при изграждане на сградни отклонения, както и при
водопроводните системи промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във
водоснабдителната система.
ТЕХНИЧЕСКИ Участник в строителството, който е технически
РЪКОВОДИТЕЛ правоспособно лице по смисъла на чл. 229 от ЗУТ, назначава
се от строителя, ръководи строителните работи и го
представлява на строежа в съответствие със сключения
договор.
ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ Част от цялостен проект, с която се определят
ПРОЕКТ технологическите решения (технологически линии,
технологически постове, брой и разположение на машини,
уреди, апаратура, управление на технологическите процеси,
осигуряване на безопасност и т.н.), изразени в обяснителни
записки, изчисления, чертежи, схеми и детайли.
ТИПЛА Метално прътче с квадратно сечение за свързване на
квадри при специална зидария. Подобно на диблата при
дървените конструкции.
ТИПОРАЗМЕР Характеристика на изделие, определяща неговия тип и
главни размери, които го отличават от останалите
типоразмери на еднотипни изделия.
ТОПЛИНЕН МОСТ Част или елемент от сградната ограждаща конструкция,
в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в
резултат на промяна на дебелината или геометрията на
строителния продукт (материал).
ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ Топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от
ВЕНТИЛАЦИЯ помещенията с незатоплен въздух от външната среда.
ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ Топлинните загуби от топлопреминаване на сградните
ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ ограждащи конструкции и елементи.
ТОПЛИННИ ПЕЧАЛБИ Топлината, която постъпва в помещението или която се
ОТ ВЪТРЕШНИ отделя в отопляемото помещение от източници, различни
ТОПЛИННИ от отоплителната система.
ИЗТОЧНИЦИ
ТРЕТИРАНЕ НА Събирането, съхраняването и обезвреждането на
ОТПАДЪЦИТЕ отпадъците и всички междинни операции, както и
повторното им използване, рециклиране и възстановяване
или производството на енергия и материали от отпадъци
при спазване на Закона за ограничаване на вредното
въздействие на отпадъците върху околната среда.
УЛАМА (улей, долия) Пресечната линия на две покривни плоскости, чиито
капчуци образуват вътрешен ъгъл. Обратно на маия.
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН Поземлен имот, за който с подробен устройствен план
ИМОТ (УРЕГУЛИРАН са определени граници, достъп от улица, път или алея,
ИМОТ, ПАРЦЕЛ) конкретно предназначение и режим на устройство.
УСТРОЙСТВЕНА ЗОНА Тип устройствена територия, за която е определен режим
на устройство с правила и нормативи.
УСТРОЙСТВЕНА Територия във или извън границите на населено място
ТЕРИТОРИЯ или селищно образувание, за която с устройствен план
е определено предназначение и съответен режим на
устройство.
546
ФАЗИ НА Етапи на разработване на проектните документи.

ПРОЕКТИРАНЕ Подробности - в книгите на СЕК “Ръководство за
строителство” и “Организация, отчетност и приемане
ФАКТОР НА ФОРМАТА Отношението на общата площ на външните ограждащи
конструкции и елементи на сградата към отопляемия
обем на сградата.
ФАСАДА Външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на
терена.
ФАХВЕРК (фахверкова Паянтова постройка от дървен скелет. Фахверкови ферми
конструкция) - дървени ферми.
ФЕДЕР Дъсчица за свързване на дървена сглобка на прозорец.
ФИРМЕН СТАНДАРТ Документ, който определя техническите изисквания за
ЗА ЕНЕРГИЙНА енергийна ефективност в промишлена система.
ЕФЕКТИВНОСТ
СИСТЕМА
ФРАГМЕНТ Мислено отделена или реално обособена част от
сграда, строително съоръжение, конструкция или др. с
оглед нейното по-подробно представяне, изследване или
изпитване.
ХИДРАВЛИЧНА Максималното отпадъчно водно количество, което може
ПРОВОДИМОСТ да премине през етажен отводнителен клон и вертикален
или хоризонтален канализационен клон.
ХУРДИ Керамични кухи блокове за изпълнение на подови
ЧЕРНИ ВОДИ Отпадъчните води от клозети и писоари, съдържащи
фекалии.
ЧЕРПАТЕЛНО Съоръжение, разположено преди помпената станция за
СЪОРЪЖЕНИЕ изравняване на притока на вода и препомпваното водно
количество съобразно възприетия режим на работа на
помпите.
ШЕД (шедов покрив) Трионообразен, зъбообразен покрив.
ШИФЕР Плоча за разделяне на покрив (естествена керемида).
ШЛЮЗОВЕ Допълнителни пътни ленти за ускоряване (забавяне) на
скоростта на движение при вливане (отливане) на МПС
към (от) транзитния транспортен поток.
ЩОК (врата на щок) Рамка за вратата, която в някои случаи замества
касата.
ЩУРЦ Греда над врата или прозорец.
547
548
Нормативна уредба 2006
НОРМАТИВНА
УРЕДБА 2006
ЗА СТРОИТЕЛСТВО, ПРОЕКТИРАНЕ И
РЕМОНТИ
1. НОРМАТИВИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.1 Закон за устройство на територията Обн. ДВ. бр. 1/2001 г., изм. бр. 41 и
111/2001, бр. 43/2002 г.; изм. бр. 20,
65 и 107/2003 г., изм. бр. 36 и 65/
2004 г.; изм. бр. 28, 76, 77, 88, 94,
95, 103 и 105/2005 г.
1.2 Наредба № 1/2003 за номенклатурата на Обн. ДВ. бр. 72/2003 г.
видовете строежи
1.3 Наредба № 2/2003 за въвеждане в Обн. ДВ. бр. 72/2003 г.; изм. ДВ. бр.
експлоатация на строежите в Република 49/2005 г.
България и минимални гаранционни
срокове, за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти
1.4 Наредба № 3/2003 за съставяне Обн. ДВ. бр. 72/2003 г., изм. бр. 37/
на актове и протоколи по време на 2004 г.
1.5 Наредба № 4/2001 за обхвата и Обн. ДВ. бр. 51/2001 г.
съдържанието на инвестиционните
проекти
1.6 Наредба № 7/2003 за правила и нормативи Обн. ДВ. бр. 3/2004 г., изм. бр. 10,
за устройство на отделните видове 11, 51 и 63/2005 г.
територии и устройствени зони
1.7 Закон за камарите на архитектите Обн. ДВ. бр. 20/04.03.2003 г.; изм. бр.
и инженерите в инвестиционното 65/2003 г.; изм. бр. 77/2005 г.
проектиране
1.8 Наредба № 1 за определяне на минимални Обн. ДВ. бр. 68/2004 г.
цени в устройственото планиране и
инвестиционното проектиране - КАБ
1.9 Наредба № 1 за определяне на минимални Обн. ДВ. бр. 49/2004 г.
цени в инженерното инвестиционно
проектиране - КИИП
549
1.10 Методики за определяне на минимални КИИП - публ. в сп. Строителен
цени за проектиране на инженерните обзор, бр. 9/2004 г.
части
1.11 Наредба за условията и реда за издаване Обн. ДВ. бр. 99/11.11.2003 г.
на лицензи на консултанти за оценяване
съответствието на инвестиционните
проекти и/или упражняване на
1.12 Заповед № РД-02-14-802/30.12.2003 Правила за организацията и
дейността на Междуведомствената
комисия за издаване на лицензи на
консултанти
1.13 Наредба № 8/2001 за обема и Обн. ДВ. бр. 57/2001 г., изм. бр.
съдържанието на устройствените схеми 68/2004 г. отпечатано заедно с
и планове приложенията в БСА бр. 6-7/2004 г.;
изм. ДВ. бр. 51/2005 г.
1.14 Наредба № 9/2001 за лицензиране на Обн. ДВ. бр. 58/2001 г.
лицата, упражняващи строителен
надзор
1.15 Наредба № 10/2001 за регистрация Обн. ДВ. бр. 58/2001 г.
на лицата, упражняващи технически
контрол на конструктивната част на
инвестиционните проекти
1.16 Наредба № 13/2001 за принудителното Обн. ДВ. бр. 69/2001 г.
изпълнение на заповеди за премахване
на незаконни строежи или части от
тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол
1.17 Закон за задълженията и договорите Обн. ДВ. бр. 275/1950 г., попр. Изв.,
бр. 2/1950 г., изм. бр. 69/1951 г., бр.
92/1952 г., изм. ДВ, бр. 85/1963 г.,
бр. 27/1973 г., бр. 16/1977 г., бр. 28/
1982 г., бр. 30/1990 г., бр. 12 и 56/
1993 г., бр. 83 и 104/1996 г., бр. 83
и 103/1999 г., изм. и доп. бр. 34/2000
г., изм. бр. 19/2003 г.
1.18 Закон за обществените поръчки Обн. ДВ. бр. 28/2004 г., изм. бр.
53/2004 г.; изм. бр. 31, 34 и 105/
2005 г.
1.19 Правилник за прилагане на закона за Обн. ДВ. бр. 84/2004; попр. бр. 93/
обществените поръчки 2004; изм. бр. 59/2005 г.
1.20 Наредба за възлагане на малки обществени Обн. бр. 84/2004 г.; попр. бр. 93/2004
поръчки г.; изм. бр. 59/2005 г.
1.21 Наредба за условията и реда за възлагане Обн. бр. 80/2004 г.;
на специални обществени поръчки изм. бр. 78/2005 г.
550
1.22 Закон за държавната собственост Обн. ДВ. бр. 44/1996 г., изм. бр. 104/
1996 г., изм. и доп. бр. 55/1997 г.,
доп. бр. 61/1997 г., изм. бр. 117/1997
г., доп. бр. 93/1998 г., изм. и доп. бр.
124/1998 г., изм. бр. 67/1999 г., бр.
9, 12, 26 и 57/2000 г., бр. 1 и 38/
2001 г., изм. бр. 45/2002 г., изм. бр.
63/2003 г., изм. бр. 24/2004 г., доп.
бр. 93/2004 г.; изм. и доп. бр. 32/
2005 г.
1.23 Правилник за прилагане на Закона за Обн. ДВ. бр. 82/1996 г., изм. бр. 8,
държавната собственост 24 и 45/1997 г., изм. и доп. бр. 62/
1997 г., доп. бр. 2/1998 г., изм. и
доп. бр. 29, 58 и 90/1998 г., изм.
бр. 13/1999 г., бр. 14/2000 г., изм. и
доп. бр. 70/2000 г., доп. бр. 44/2001
г., изм. бр. 11 и бр. 53/2003 г., изм.
бр. 80/2004 г., изм. бр. 39, 83 и бр.
96/2005 г.
1.24 Закон за общинската собственост Обн. ДВ. бр. 44/1996 г., изм. бр. 104/
1996 г., бр. 55/1997 г., изм. и доп.
бр. 22/1998 г., изм. бр. 93/1998 г., бр.
23, 56 и 64/1999 г., изм. и доп. бр.
67/1999 г., изм. бр. 69/1999 г., изм. и
доп. бр. 96/1999 г., изм. бр. 26/2000
г., доп. бр. 34/2001 г., изм. бр. 120/
2002 г., изм. бр. 101/2004 г.
1.25 Правилник за прилагане на Закона за Обн. ДВ. бр. 82/1996 г., изм. бр. 24
общинската собственост и 62/1997 г., изм. и доп. бр. 70/2000
г., изм. бр. 84/2003 г.
1.26 Правилник за управлението, реда и Обн. ДВ. бр. 101/1951 г., изм. ДВ. бр.
надзора в етажната собственост 16/1952 г., изм. ДВ. бр. 14 и бр. 32/
1957 г., изм. ДВ. бр. 76/1978 г., изм.
ДВ. бр. 73/1979 г., изм. ДВ. бр. 21/
1991 г., изм. ДВ. бр. 87/2002 г.
1.27 Примерен правилник за вътрешния ред в Обн. ДВ. бр. 76/1978 г., изм. ДВ. бр.
етажната собственост (Загл. изм. - ДВ. 73/1979, изм ДВ, бр. 15/2003 г.
бр. 15/2003 г.)
1.28 Закон за регионалното развитие Обн. ДВ. бр. 14/20.02.2004 г.; изм. и
доп. бр. 32 и 88/2005 г.
1.29 Закон за административно- Обн. ДВ. бр. 63/1995 г., изм. бр. 51/
териториалното устройство на 1996 г., изм. и доп. бр. 27/1998 г.,
Република България изм. бр. 33/1998 г., изм. и доп. бр.
154/1998 г., изм. бр. 10 и 69/1999 г.,
изм. и доп. бр. 57/2000 г., изм. бр.
67/2003 г., изм. бр. 80/2003 г.
1.30 Национален план за регионално развитие Обн. ДВ. бр. 106/1999 г., изм. и доп.
бр. 24/2001 г.
1.31 Национална стратегия за регионално Обн., ДВ. бр. 42/2005 г.
развитие на Република България за
периода 2005 - 2015 г.
551
1.32 Закон за концесиите Обн. ДВ. бр. 92/1995 г., изм. бр. 16
и 44/1996 г., изм. и доп. бр. 61/1997
г., доп. бр. 123/1997 г., изм. бр. 93/
1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67/1999 г.,
изм. и доп. бр. 12/2000 г., изм. бр.
64/2000 г., изм. и доп. бр. 97/2000 г.,
изм. бр. 28 и 63/2002 г., изм. бр. 24
и бр. 80/2004 г.
1.33 Закон за пътищата Обн. ДВ. бр. 26/2000 г., изм. и доп.
бр. 88/2000 г., изм. бр. 111/2001 г.,
изм. бр. 47 и 118/2002 г., бр. 9 и 112/
2003 г., изм. бр. 6,14 и 88/2004 г.,
изм. и доп. бр. 104/2005 г.
1.34 Правилник за прилагане на закона за Обн. ДВ. бр. 98/2000 г., изм. и доп.
пътищата бр. 42/2001 г., изм. бр. 62/2001 г.
1.34 Наредба № 1/2001 за организиране на Обн. ДВ. бр. 13/2001 г.
движението по пътищата
1.36 Наредба № 2/2001 за сигнализация на Обн. ДВ. бр. 13/2001 г., изм. и доп.
пътищата с пътна маркировка бр. 18/2004 г.
1.37 Наредба № 5/2003 за установяване Обн. ДВ. бр. 90/2003 г.
и обезопасяване на участъците с
концентрация на пътнотранспортни
произшествия по пътищата
1.38 Наредба № 16/2001 за временната Обн. ДВ. бр. 72/2001 г.
организация на движението при
извършване на строителство и ремонт
по пътищата и улиците
1.39 Наредба № 17/2001 за регулиране на Обн. ДВ. бр. 72/2001 г., изм. и доп.
движението по пътищата със светлинни бр. 18/2004 г.
сигнали
1.40 Наредба № 18/2001 за сигнализация на Обн. ДВ. бр. 73/2001 г., изм. и доп.
пътищата с пътни знаци бр. 18 и бр. 109/2004 г.
1.41 Закон за енергетиката Обн. ДВ. бр. 107/2003 г., изм. ДВ. бр.
18/2004 г.; изм. бр. 18 и 95/2005 г.
1.42 Закон за енергийната ефективност Обн. ДВ. бр. 18/2004 г.
1.43 Закон за националната стандартизация Обн. ДВ. бр. 88/2005 г.
1.44 Закон за измерванията Обн. ДВ. бр. 46/2002 г.; изм. бр. 88,
95 и 99/2005 г.
1.45 Наредба за единиците за измерване, обн. ДВ. бр. 115/2002 г.
разрешени за използване в Република
България
1.46 Наредба за реда за утвърждаване на обн. ДВ. бр. 33/2003 г.
националните еталони на Република
България и за начина за използване и
съхраняване на еталоните
1.47 Наредба за средствата за измерване, обн. ДВ. бр. 98/2003 г.
които подлежат на метрологичен
контрол
552
1.48 Устройствен правилник на дирекцията Обн. ДВ. бр. 83/2003 г., изм. бр. 72/
за национален строителен контрол 2004 г.
1.49 Закон за интеграция на хората с обн. ДВ. бр. 81/2004 г.; изм. бр. 88,
увреждания 94, 103 и 105/2005 г.
1.50 Правилник за прилагане на Закона за Обн. ДВ. бр. 115/2004 г.; изм. ДВ. бр.
интеграция на хората с увреждания 31, 63 и 78/2005 г.
1.51 Наредба № 6 за изграждане на достъпна Обн. ДВ. бр. 109/2003 г.
среда в урбанизираните територии
1.52 Ръководство за планиране и проектиране Публ. БСА. бр. 11-12/1996 г. -
на среда в населените места с оглед спомагателен документ
ползването й от инвалиди
1.53 Наредба № 1 за геозащитна дейност Обн. ДВ. бр. 12/1994 г.
1.54 Наредба № 1/2004 за борба с ерозията Обн. ДВ. бр. 7/2004 г.
и свлачищата в горския фонд и строежа
на укрепителни съоръжения
1.55 Наредба за изграждане, стопанисване Протокол № 27/27.07.2001 г. на
и опазване на зелената система на СОС
Столична община
1.56 Закон за одобрение и приложение на Обн. ИЗВ. бр. 89/1961 г., изм. ДВ. бр.
Общия градоустройствен план на гр. 29/1973 г., изм. и доп. бр. 41/1998 г.,
София изм. бр. 1/2001 г.
1.57 Правила и нормативи за планиране на Обн. ДВ. бр. 21 и 22/1970 г., попр.
населените места бр. 67/1970 г.; изм. бр. 69 и 70/1977
г.; бр. 22/1982 г.; бр. 33/1984 г., бр.
73/1989 г. – отм. т. 2 от раздел ІІІ
и бр. 87/1989 г.
1.58 Правилник за планиране на населените Публ. БСА. кн. 5/1985 г.
места - Глава “Норми за планиране и
проектиране на обекти за обслужване в
първите етажи на жилищните сгради”
1.59 Градоустройствени норми и правила Публ. БСА. бр. 11-12/76 г., попр. кн.
за спортните сгради и съоръжения и 8/80 г.
комплекси
1.60 Териториалноустройствени и Публ. БСА. кн. 7/1985 г.
градоустройствени норми за целесъобразно
разполагане на материалната база за
културни дейности
1.61 Норми и правила за обектите, обслужващи Публ. БСА. кн. 5/1973 г.
вилните зони
1.62 Наредба № 1 за обществената оценка Обн. ДВ. бр. 48/1988 г.
на програмите, плановете и проектите
за изграждане и благоустрояване на
селищата и извънселищните територии
1.63 Методически указания за задачите, Публ. БСА. бр. 3-4/1997 г.
устройството и работата на
архитектурно-градоустройствените
комисии при общините
553
1.64 Наредба № 18 за задачите, правата и Обн. ДВ. бр. 18/1983
задълженията на главния архитект и
главния художник
1.65 Наредба № 1 за определяне, съгласуване Обн. ДВ. бр. 83/1974 г.
и утвърждаване трасета и терени за
линейни обекти съгласно изискванията
на Закона за обработваемата земя и
пасищата
1.66 Наредба № 2 за застрояване в Обн. ДВ. бр. 48/1998 г.
земеделските земи
1.67 Наредба № 8 за проучване на авариите Обн. ДВ. бр. 77/1987 г.
в строителството
1.68 Наредба № 4 за знаците и сигналите за Обн. ДВ. бр. 77/1995 г.
безопасност на труда и противопожарна
охрана
1.69 Основни положения при инженерните Зап. № РД-14-02-942/29.12.1982 г. на
проучвания на строителните обекти МСА, в сила от 01.12.1983 г.
1.70 Наредба № 1 за противопожарна охрана Обн. ДВ. бр. 74/1994 г.
в обектите на банките и не банковите
финансови институции
1.71 Наредба за присъединяване към преносната Обн. ДВ. бр. 40/2000 г., изм. бр.
и разпределителните електрически мрежи 67 от 2001 г., изм. бр. 27/2002 г. -
на производители и потребители Отменена ДВ. бр. 34/2005 г.
1.72 Наредба за работното време, отпуските Обн. ДВ. бр. 6/1987 г., изм. бр. 31, 55
и почивките и 59/1991 г., бр. 59 и 67/1993 г., бр.
38/1994 г., изм. и доп. бр. 54/2001 г.,
изм. бр. 103/2002 г. и бр. 72/2004 г.;
изм. бр. 24 и 103/2005 г.
1.73 Тарифа № 14 за таксите, които се Обн. ДВ. бр. 94/1998 г., попр. бр.
събират в системата на МРРБ и от 110/1998 г., изм. и доп. бр. 55/1999
областните управители, одобрена с г., бр. 99/ 2001 г., доп. бр. 99/2002 г.,
постановление № 175/1998 г. изм. бр. 114 от 2003 г.; изм. ДВ. бр.
20 и 107/2004 г., попр. бр. 108/2004
г.; изм. ДВ. бр. 98 и 105/2005 г.
1.74 Инструкция № 2/2001 г. за прилагане на Обн. ДВ. бр. 67/2001 г.; изм. ДВ. бр.
раздел І от Тарифа №14 за таксите, 37 и бр. 51/2004 г.
които се събират в системата на
МРРБ
1.75 Инструкция № 3/2001 г. за прилагане на Обн. ДВ. бр. 111/2001 г., изм. бр. 79/
раздел ІV “Такси за административно- 2003 г., изм. бр. 65/2004 г.
техническо обслужване по ЗУТ “ от
Тарифа № 14 за таксите, които се
събират в системата на МРРБ и от
областните управители
1.76 Наредба за условията и реда за участие Обн. ДВ. бр. 39/2002 г., изм. бр. 103
на държавата в заплащането на цената от 2003 г.
на услугата “водоподаване”
554
1.77 Наредба за условията и реда за достъп Обн. ДВ. бр. 39/2002 г.

на привилегировани потребители и
независими производители на електрическа
енергия до електропреносната и
електроразпределителните мрежи
7.78 Наредба за условията и реда за достъп Обн. ДВ. бр. 39/2002 г.
на привилегировани потребители и
предприятия за добив на природен газ до
преносната и/или газоразпределителните
мрежи
2. ЕКОЛОГИЯ И ВОДИ
2.1 Закон за опазване на околната Обн. ДВ. бр. 91/2002 г., попр. бр. 98/2002 г.,
среда изм. бр. 86/2003 г., изм. бр. 70/2004 г.; бр.
74, 77, 88, 95 и 105/2005 г.
2.2 Закон за опазване на земеделските Обн. ДВ. бр. 35/1996 г., изм. и доп. бр. 14
земи и 26/2000 г., бр. 28/2001 г., изм. бр. 112/
2003 г.
2.3 Правилник за прилагане на Обн. ДВ. бр. 84/1996 г., изм. и доп. бр. 100/
Закона опазване на земеделските 1997 г., изм. бр. 14, 48 и 63/2000 г., бр. 41/
земи 2001 г., изм. и доп. бр. 66/2001 г., изм. бр.
31/2003 г.
2.4 Наредба за условията и реда за Обн. ДВ. бр. 57/2004 г.; изм. и доп. бр.
извършване на екологична оценка 3/2006 г.
на планове и програми
2.5 Наредба за условията и реда за Обн. ДВ. бр. 25/2003 г.; изм. и доп. бр.
извършване на оценка на въз- 3/2006 г.
действието върху околната сре-
да (загл. изм. - ДВ, бр. 3/2006)
2.6 Наредба № 2 за удостоверяване Обн. ДВ. бр. 73/1995 г., изм. бр. 35/1996 г.,
на професионалната компетент- изм. и доп. бр. 114/1997 г., (актуализирана
ност на експертите, извършващи редакция публ., БСА 11-12/1997 г.)
оценки на въздействието върху
околната среда
2.7 Наредба за категоризиране на Обн. ДВ. бр. 90/1996 г., изм. ДВ. бр. 96/2002
земеделските земи при промяна г., изм. бр. 31/2003 г.
на тяхното предназначение
2.8 Наредба за условията и реда за Обн. ДВ. бр. 64/1998 г., изм. ДВ. бр. 63/1999
установяване на текущи пазарни г., изм. ДВ. бр. 98/2000 г., изм. ДВ. бр. 41 и
цени на земеделските земи 44/2001 г., изм. ДВ. бр. 96/2002 г., изм. ДВ.
бр. 31/2003 г., изм. ДВ. бр. 59/2005 г.
2.9 Наредба за базисните цени на Обн. ДВ. бр. 65/1991 г., попр. бр. 84/1991 г.,
трайните насаждения изм. бр. 107/2000 г., изм. бр. 81/2003 г.
2.10 Наредба № 26 за рекултивация Обн. ДВ. бр. 89/1996 г., изм. бр. 30/2002 г.
на нарушени терени, подобряване
на слабо-продуктивни земи,
отнемане и оползотворяване на
хумусния пласт
555
2.11 Закон за горите Обн. ДВ. бр. 125/1997 г., изм. и доп. бр. 79/
1998 г., доп. бр. 133/1998 г., бр. 26/1999 г.,
изм. и доп. бр. 29 и 78/2000 г., доп. ДВ. бр.
77/2002 г., изм. ДВ. бр. 79/2002 г., изм. ДВ.
бр. 99/2002 г., изм. бр. 16 и 107/2003 г.; изм.
бр. 72 и 105/2005 г.
2.12 Правилник за прилагане на Обн. ДВ. бр. 41/1998 г., изм. ДВ. бр. 74/
Закона за горите 2002 г., попр. ДВ. бр. 79/2002 г., изм. бр.
31, 48 и 101/2003 г.; изм. бр. 39/2004 г.; бр.
98/2005 г.
2.13 Наредба № 18 за нормативи Обн. ДВ. бр. 89/99 г.
за строителство в горите и
земите от горския фонд
2.14 Наредба № 19 за строителство Обн. ДВ. бр. 89/99 г.
в горите и земите от горския
фонд
2.15 Наредба № 6 за устройство на Обн. ДВ. бр. 27/2004 г.; изм. бр. 80/2005 г.
горите и земите от горския
фонд и на ловностопанските
райони в Република България
2.16 Закон за подземните богатства Обн. ДВ. бр. 23/1999 г., изм. бр. 28/2000
г., бр. 108/2001 г., бр. 47/2002 г., бр. 86/
2003 г.
2.17 Закон за опазване на почвата Обн. ДВ. бр. 84/1963 г., изм. бр. 26/1968 г.,
от замърсяване бр. 29/1969 г., бр. 95/1975 г., бр. 3/1977 г.,
бр. 1/1978 г., бр. 26/1988 г., бр. 86/1991 г.,
бр. 100/1992 г., бр. 45/1996 г., бр. 85/1997 г.,
бр. 11/1998 г., изм. и доп. бр. 67/1999 г., изм.
бр. 113/1999 г.
2.18 Закон за ограничаване на Обн. ДВ. бр. 86/1997 г., изм. бр. 56/1999 г.,
вредното въздействие на изм. и доп. бр. 27/2000 г., доп. бр. 28/2000
отпадъците върху околната г., изм. ДВ. бр. 91/2002г.
среда
2.19 Закон за защитените Обн. ДВ. бр. 133/1998 г., изм. бр. 98/1999 г.,
територии изм. и доп. бр. 28/2000 г., изм. бр. 48/2000
г., доп. бр. 78/2000 г.; изм. и доп. бр. 23/2002
г., изм. ДВ. бр. 77 и бр. 91/2002 г; изм. бр.
28 и 94/2005 г.
2.20 Закон за водите Обн. ДВ. бр. 67/1999 г., изм. и доп. бр. 81/
2000 г., бр. 34 и 41/2001 г., изм. ДВ. бр.
108/2001 г., изм. ДВ. бр. 47, бр. 74 и бр. 91/
2002 г., изм. бр. 42, 69 и 84/2003, доп. бр.
107/2003 г., изм. бр. 70/2004 г.; изм. бр. 18,
77 и 94/2005 г.
2.21 Наредба № 1 за проучването, Обн. ДВ. бр. 57/2000 г., попр. бр. 64/2000
ползването и опазването на г.
подземните води
2.22 Закон за сдружения за Обн. ДВ. бр. 34/2001 г., изм. бр. 108/2001 г.
напояване
556
2.23 Наредба № 1 за опазване Обн. ДВ. бр. 26/1993 г.

на озеленените площи и
декоративната растителност
2.24 Наредба № 10 за норми за Обн. ДВ. бр. 93/2003 г.
допустими емисии (концентрации
в отпадъчни газове) на серен
диоксид, азотни оксиди и общ
прах, изпускани в атмосферния
въздух от големи горивни
инсталации
2.25 Наредба № 7 за условията Обн. ДВ. бр. 98/2000 г.
и реда за заустване на
производствени отпадъчни води
в канализационните системи на
населените места
2.26 Наредба № 10 за издаване на Обн. ДВ. бр. 66/2001 г.
разрешителни за заустване
на отпадъчни води във
водни обекти и определяне
индивидуалните емисионни
ограничения на точкови
източници на замърсяване
2.27 Наредба № 7 за показатели и Обн. ДВ. бр. 96/1986 г.
норми за определяне качеството
на течащите повърхностни
води
2.28 Наредба № 8 за качеството на Обн. ДВ. бр. 10/2001 г.
крайбрежните морски води
2.29 Наредба № 9 за качеството Обн. ДВ. бр. 30/2001 г.
на водата, предназначена за
питейно-битови цели
2.30 Наредба № 12 от 18 юни 2002 Обн. ДВ. бр. 63/2002 г.
г. за качествените изисквания
към повърхностните води,
предназначени за питейно-
битово водоснабдяване
2.31 Наредба № 3 за условията и Обн. ДВ. бр. 88/2000 г.,
реда за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация
на санитарно-охранителните
зони около водоизточниците
и съоръженията за питейно-
битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални
води, използвани за лечебни,
профилактични, питейни и
хигиенни нужди
557
2.32 Наредба № 4 за условията Обн. ДВ. бр. 88/2004 г., попр. бр. 93/2004 г.;
и реда за присъединяване на изм. ДВ. бр. 41/2005 г.
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационните системи
2.33 Наредба № 9/21.03.2005 г. за МЗ - ДВ. бр. 28/2005 г.
условията и реда за създаване на
публичен регистър на обектите
с обществено предназначение,
контролирани от регионалните
инспекции за опазване и контрол
на общественото здраве
2.34 Закон за регулиране на Обн. ДВ. бр. 18/2005 г.
водоснабдителните и
канализационните услуги
3. НОРМАТИВИ, СВЪРЗАНИ С УСТОЙЧИВОСТТА
3.1 Наредба № 2 за противопожарните Обн. ДВ. бр. 58/1987 г., изм. и доп. бр. 33/
строителнотехнически норми 1994 г.
3.2 Наредба № 3 за основните Обн. ДВ. бр. 92/2004 г., попр. 98/2004 г.;
положения за проектиране на изм. и доп. бр. 33/2005 г.
конструкциите на строежите и
за въздействията върху тях
3.3 Норми за проектиране на сгради Публ. в специализирано изд. на КТСУ и БАН
и съоръжения в земетръсни “Нормативна база на проектирането и
райони строителството”, 1987 г., изм. и доп., ДВ, бр.
1/1989 г.
3.4 “Защитни съоръжения на Публ. БСА. бр. 5-6/1983; изм. кн. 3-4/1985
гражданската отбрана. Норми
за проектиране”
3.5 Наредба № 7 за топлосъхранение Обн. ДВ. бр.5/2005 г.
и икономия на енергия в сгради
3.6 Методически указания за изчисляване Утвърдени от МРРБ; публ. сп. ”Строителен
на годишния разход на енергия в обзор” бр. 11/2005 г.
сгради (в съответствие с Наредба
№ 7/2004 г. за топлосъхранение и
икономия на енергия в сгради)
3.7 Наредба № 4 за защита от шум Обн. ДВ. бр. 41/1999 г., публ. заедно с
на територията та населените Нормите за проектиране на защитата от
места шум, БСА, бр. 4-5/1999 г.
3.8 Норми за проектиране на Обн. ДВ. бр. 41/1999 г.; публ. БСА бр. 4-
защита от шум 5/1999 г.
3.9 Защита на строителните Публ. БСА кн. 8/1980 г., изм. БСА. кн. 10/
конструкции от корозия. Норми 1993 г.
и правила за проектиране
3.10 Наредба № 7 за системите Обн. ДВ. бр. 70/1998 г., попр. бр. 82/1998
за физическа защита на г., изм. и доп. бр. 52/1999 г., бр. 84/2000 г.,
строежите попр. бр. 93/2000 г.
3.11 Наредба № 1 за проектиране на Обн. ДВ. бр. 85/1996 г.
плоско фундиране
558
3.12 Норми за проектиране на Публ. БСА. бр. 6/1993 г.

пилотно фундиране
3.13 Норми за проектиране на Публ. БСА. 2 и 4 /1986 г., попр. бр. 7/1986
фундаменти, подложени на г.
динамични товари от машини
3.14 Норми за проектиране на Обн. ДВ. бр. 17/87 г., изм. ДВ. бр. 17/93 г.,
бетонни и стоманобетонни изм. ДВ. бр. 3/96 г., изм. ДВ. бр. 49/1999 г.,
конструкции отпечатано в БСА. бр. 6-8/1999 г.
3.15 Норми за проектиране на бетонни Публ. БСА. бр. 3-4/1990 г.
и стоманобетонни конструкции,
предназначени за работа при
въздействието на повишени и
високи температури
3.16 Норми за проектиране на Публ. брошура на КТСУ от 1987 г.
стоманени конструкции
3.17 Норми за проектиране на Публ. БСА. бр. 1-2/1990 г.
стоманени конструкции от
тънкостенни стоманени
профили
3.18 Норми за проектиране на зидани Публ. БСА. кн. 12-1985 г., изм. ДВ. бр. 110/
конструкции 1998 г.
3.19 Норми за проектиране на Публ. БСА. бр. 5-6/1990 г.
дървени конструкции
3.20 Норми за проектиране на Публ. БСА. бр. 5/1989 г., изм. бр. 8/1996 г.
промишлени стоманобетонни
комини
3.21 Норми за проектиране на Публ. БСА. кн. 1/1989 г., изм. кн. 8/1991 г.
бетонни и стоманобетонни
конструкции за хидротехнически
3.22 Норми за проектиране на Публ. БСА. кн. 9/1985 г.
облицовки от скални плочи
3.23 Норми за проектиране на Публ. БСА. бр. 10/198 г., изм. бр. 8/1990 г.
подпорни стени
4. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНСТАЛАЦИИ И ЗАХРАНВАЩИ

СИСТЕМИ
4.1 Наредба № 8 за правила и норми Обн. ДВ. бр. 72/1999 г.
за разполагане на технически
проводи и съоръжения в населени
места
4.2 Наредба № 4/2005 г. за Обн. ДВ. бр. 53/2005, попр. бр. 56/2005 г.
проектиране, изграждане
и експлотация на сградни
водопроводни и канализационни
4.3 Наредба № 2 за проектиране, Обн. ДВ. бр. 34/2005 г.
изграждане и експлоатация на
водоснабдителните системи
559
4.4 Норми за проектиране на Публ. БСА 9, 10/89, изм. БСА 1/93
канализационни системи
4.5 Наредба № 15 за технически Обн. ДВ. бр. 68/19.08.2005, попр. ДВ. бр. 78/
правила и нормативи за 2005 г.
проектиране, изграждане и
експлоатация на обектите и
съоръженията за производство,
пренос и разпределение на
топлинна енергия
4.6 Наредба № 4/2003 г. за Обн. ДВ. бр. 76/29.08.2003 г.; попр. бр. 79 и
проектиране, изграждане и бр. 87/2003 г.; изм. бр. 14/2004 г.; изм. бр.
експлоатация на електрически 17/2005 г.
уредби в сгради
4.7 Наредба № 3 за устройството Обн. ДВ. бр. 90 и 91/2004 г.
на електрическите уредби и
електропроводните линии
4.8 Наредба № 14/2005 г. за Обн. ДВ. бр. 53/2005 г.
технически правила и нормативи
за проектиране, изграждане
и ползване на обектите и
съоръженията за производство,
преобразуване, пренос и
разпределение на електрическа
енергия
4.9 Норми и правила за проектиране Публ. БСА. 9-10/75; изм. БСА. 7/80
на колектори за инженерни
проводи и съоръжения в населени
места
4.10 Наредба № 8 за мълниезащитата Обн. ДВ. бр. 6/2005 г.
на сгради, външни съоръжения и
открити пространства
4.11 Наредба № 17/2005 г. за правила Обн. ДВ. бр. 53/2005 г.
за изграждане на кабелни и
дабекосъобщителни мрежи и
съоръженията към тях
4.12 Наредба № 6 за технически Обн. ДВ. бр. 107/2004 г.
правила и нормативи за
проектиране, изграждане
и ползване на обектите и
съоръженията за пренос,
съхранение, разпределение и
доставка на природен газ
5. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ И

АДМИНИСТРАТИВНИ СГРАДИ
5.1 Норми за проектиране на Публ. БСА. 3/88
генерални планове на промишлени
предприятия
560
5.2 Норми за проектиране на Публ. БСА 4/88

производствени сгради за
промишлени предприятия
обслужващи сгради и помещения
към промишлени предприятия
5.4 Норми за проектиране Публ. БСА 3/86
на генерални планове за
животновъдни и птицевъдни
комплекси
животновъдни и птицевъдни
сгради
5.6 Оранжерии. Норми за Публ. БСА 12/79
проектиране
5.7 Норми за проектиране наПубл. БСА 8/81; изм. и доп. БСА 3-4/85;
административни сгради отменена таблица 24 към т. 4.12 със Заповед
№ РД-02-14-58/30.08.86 на КТСУ, обн. ДВ 69/
86 и БСА 6/86
5.8 Инструкция за изграждане на Публ. БСА 5/1960 г.
помещения за трансформаторни
постове в жилищни квартали на
населените места
5.9 Инструкция за съставяне на Публ. БСА кн. 10/1983 г.
генерални планове за организация
на движението в населени
места
6. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖИЛИЩНИ, УЧИЛИЩНИ И

ПОДОБНИ СГРАДИ
детски и учебновъзпитателни
заведения
6.2 Средни общообразователни Утв. Зап. № РД-02-14-594/31.10.95 г. на
училища. Норми за проектиране. МТРС и Зап. № РД 14-107/15.11.95 г. на
Част I МОНТ, публ. в издание на МОНТ - управление
“Инвестиционна политика”, 1996 г.
6.3 Единни средни политехнически Публ. БСА, 7/83 г., отменени в частта си
училища. Норми за проектиране. за средните общообразователни училища със
Част първа “Единни средни “Средни общообразователни училища. Норми
политехнически училища I за проектиране. Част I ”
степен”
6.4 Сгради и комплекси за граждански Публ. БСА 8/83
обреди. Норми за проектиране
6.5 Норми за проектиране на кина Публ. БСА 12/87
6.6 Норми за проектиране на Публ. в Нормативна база на проектирането
спортни сгради и съоръжения и строителството, 1989 г., КТСУ
561
балнеосанаториални комплекси и
балнеосанаториуми
6.8 Норми за проектиране на Публ. БСА 1-2/90
профилакториуми
6.9 Норми за избор на асансьори Публ. БСА 2/86
при проектиране на жилищни,
административни сгради, хотели
и общежития
6.10 Правилник за проектиране на Публ. БСА кн. 6/1995 г.
лагери и лагер-школи - Част
първа “Ученически и младежки
лагери”
6.11 Норми и правила за проектиране Публ. БСА 8/67, отмяна на части - ДВ. бр.
на санитарните помещения в 6/89, публ. БСА 11/88 г.
жилищни и обществени сгради
(не са в сила за жилищни сгради
и за обществени тоалетни с
неограничен достъп)
6.12 Норми за проектиране на Публ. БСА 2-3/89 г.
общежития
6.13 Норми за проектиране на Публ. БСА 7/86 г.
обществено-културни клубове
6.14 Наредба № 2 за проектиране на Обн. ДВ. бр. 74/94, публ. заедно с
заведения за социални грижи приложенията, БСА 4-5/94
болнични заведения от общ тип
и амбулаторно-поликлинични
заведения
6.16 Норми за проектиране на Публ., БСА 2-3/89 г.
психиатрични болници
обществени тоалетни с
неограничен достъп
7. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИ СГРАДИ

7.1 Норми и правила за проектиране Публ. БСА 10/66, изм. ДВ. бр. 3/96 г.
на търговски магазини
7.2 Норми и правила за проектиране Публ. БСА 2/62, изм. ДВ. бр. 3/96 г.
на заведения за обществено
хранене
7.3 Норми за проектиране на Публ. БСА 6-7/81, отменена табл. 5 към т.
сгради за битови услуги на 2.20 - Зап. № РД-02-14-58/30.07.86 на КТСУ,
населението Обн. ДВ. 69/86
7.4 Складове с общо предназначение. Публ. БСА 7/84 г.
Норми за проектиране
562
8. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ТРАНСПОРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И

СГРАДИ
8.1 Норми за проектиране на приемни Публ. БСА 11/82 г.
сгради на транспорта - част
“Автогари”
8.2 Наредба № 1 от 2000 г. за Обн. ДВ. бр. 47/2000 г., публ. заедно с
проектиране на пътища и приложенията в БСА бр. 5-6-7/2000 г.; изм.
Норми за проектиране на и доп. ДВ. бр. 102/2005 г.
пътища – приложение към чл. 4
от наредбата
8.3 Норми за проектиране на Публ. БСА 4/87, попр. БСА 7/87 г.
селскостопански пътища
8.4 Норми за проектиране на улични Публ. БСА 2/70 г.
настилки
8.5 Инструкция за оразмеряване на Публ. БСА 12/79
бетонни пътни настилки
8.6 Норми за проектиране на Публ. в Нормативна база на проектирането
пътни и железопътни мостове и строителството, изд. на КТСУ, както
и водостоци: Част I - следва: Част I, II и III - 1989 г., а част
Основни положения; Част II - V - 1990 г.
Натоварвания и въздействия;
Част III - Земна основа и
фундиране; Част V - Стоманени
8.7 Норми за проектиране на пътни Публ. в Нормативна база на проектирането
и железопътни тунели и строителството, изд. на КТСУ - 1988 г.
8.8 Норми за проектиране Публ. в специализирано издание на КТСУ и
на железопътни линии и М-во на транспорта, С., 1991 г.
железопътни гари
8.9 Наредба № 55 от 29 януари Обн. ДВ. бр. 18/2004 г.; попр. ДВ. бр. 20 и
2004 г. за проектиране и 42/2004 г.
строителство на железопътни
линии, железопътни гари,
железопътни прелези и други
елементи от железопътната
инфраструктура
8.10 Наредба № 9/2001 за изискванията Обн. ДВ. бр. 55/2001 г.
за експлоатационна годност на
пристанищата
8.11 Наредба № 2 за планиране и Обн. ДВ. бр. 86/2004 г., попр. ДВ. бр. 93/
проектиране на комуникационно- 2004 г.
транспортните системи на
урбанизираните територии
8.12 Наредба № 14/29.09.2000 за Обн. ДВ. бр. 103, 104/2000 г.
летищата и летищното
осигуряване
563
8.13 Наредба № 20/1999 за Обн. ДВ. бр. 41/1999 г., изм. бр. 84/2001 г.
удостоверяване годността
за експлоатация на летища
и летателни площадки и
за лицензиране на летищни
предприятия и оператори на
летищна дейност
8.14 Наредба № 39/2006 г. за обхвата Обн. ДВ. бр. 6/2006 г.
и съдържанието на генералните
планове за развитието на
пристанищата за обществен
транспорт с национално
значение
9. НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ

хидротехнически съоръжения.
Основни положения.
9.2 Норми за натоварвания и Публ. в Нормативна база на проектирането
въздействия на хидротехнически и строителството, изд. на КТСУ - 1988 г.
съоръжения от вълни, лед и
плавателни съдове
9.3 Норми за проектиране на Публ. БСА 1 и 6/86
насипни язовирни стени
9.4 Норми за проектиране на Публ. в Библиотека на проектанта, бр.
хидромелиоративни системи 64/1991 г., специализирано издание на
Водпроект
9.5 Норми за проектиране на Публ. БСА 12/1972 г. (Зап. № 1278/1972 на
топлопреносни мрежи М-во на архитект. и благоустр.)
10. НОРМАТИВИ ЗА ПРИЕМАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ РАБОТИ В

СГРАДИ
10.1 Правила за приемане на земни Публ. БСА 6/88 г.
работи и земни съоръжения
10.2 Правилник за приемане на земната Публ. БСА 6/85 г.
основа и на фундаментите
10.3 Специални промишлени Публ. БСА 7-8/68 г.
фундаменти (Фундаменти под
машини)
10.4 Наредба № 3 за контрол Обн. ДВ. бр. 97/94 г., изм. ДВ. бр. 53/99 г.,
и приемане на бетонни
стоманобетонни конструкции
10.5 Правилник за изпълнение Публ. БСА 10/68 г., изм. и доп. 8/78 г. и
и приемане на стоманени 1/82 г.
10.6 Правилник за изпълнение Публ. БСА 1/82 г., изм. и доп. 2/84 г. и
на защита от корозия на 6/88 г.
строителните конструкции и
564
10.7 Контрол без разрушаване на Публ. БСА 5/80 г., изм. и доп. 4/81 г., 11/
метални заварени съединения 82 г. и 4/84 г.
10.8 Правилник за изпълнение и Публ. БСА 5/84 г.
приемане на зидани конструкции
приемане на дървени носещи
10.10 Правила за приемане на Публ. БСА 3/86 г.
хидроизолации, пароизолации
и топлоизолации в
10.11 Правила за приемане на Публ. БСА 11/88 г., изм. № 1, ДВ. бр. 39/
звукоизолационните работи в 99 г.,
сградите
10.12 Правила за приемане на подови Публ. БСА 2-3/89 г., попр. бр. 8/89 г.
настилки
приемане на мазилки, облицовки,
бояджийски и тапетни работи
дърводелски (столарски) и
стъкларски работи
10.15 Правила за приемане на стро- Публ. БСА 4/86 г.
ително-метални (железарски) и
тенекеджийски работи
11. НОРМАТИВИ ЗА ПРИЕМАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ НА ИНСТАЛАЦИОННИ

РАБОТИ В СГРАДИ
11.1 Правилник за изпълнение Отменен, заменен с Наредба № 4/2005, ДВ.
и приемане на вътрешни бр. 53/2005 г.
водопроводни и канализационни
11.2 Правила за приемане на Отменени, заменени с наредба № 15/2005,
отоплителни, вентилационни и ДВ. бл. 68/2005 г.
климатични инсталации
11.3 Правилник за приемане на Публ. БСА 12/84 г., изм. ДВ. бр. 10/99 г.,
електромонтажните работи
11.4 ПИПСМР - раздел “Съоръжения Публ. БСА 10/68 г., изм. бр. 9/79 г.
за телефонни, телеграфни и
радио (ТТР) съобщения”
инсталации за КИП и А
12. НОРМАТИВИ ЗА ПРИЕМАНЕ И ИЗМЕРВАНЕ ПРИ СТРОЕЖ НА

СЪОРЪЖЕНИЯ
12.1 Правилник за изпълнение и Публ. БСА 7/84 г.;
приемане на монтажните
работи на технологични машини,
съоръжения и тръбопроводи
565
приемане на магистрални
тръбопроводи
12.3 Правилник за изпълнение и Публ. БСА 4/84 г., попр. бр. 3-4/85 г., изм.
приемане външни мрежи и бр. 1/93 г.
съоръжения за водоснабдяване, Правилата за изпълнение и приемане на СМР за
канализация и топлоснабдяване водоснабдителни системи - отменени, ДВ. бр.
34/2005 г.
12.4 Газопроводи и газорегулаторни
пунктове за природен и
изкуствен газ. Общи положения.
12.5 ПИПСМР - железопътни и Публ. БСА 7-8/68 г.
трамвайни линии
12.6 ПИПСМР - пътища и улици Публ. БСА 3/78 г.
12.7 ПИПСМР - електрификация на Публ. БСА 9/68 г.
железопътни линии
12.8 ПИПСМР - мостове и Публ. БСА 3-4/69 г.
водостоци
12.9 ПИПСМР - тунели Публ. БСА 8/69 г., изм. и доп. бр. 6/78 г.
12.10 ПИПСМР - Летища Публ. БСА, 5/69 г.
12.11 ПИПСМР - пристанищно Публ. БСА 2/70 г.
строителство
12.12 ПИПСМР - хидротехнически Публ. БСА 3-4/69 г., изм. и доп. бр. 1-
съоръжения 2/75 г.
12.13 ПИПСМР - охладителни кули, Публ. БСА 9/68 г.
комини, силози и бункери
хидромелиоративни системи и
12.15 Правила за приемане на паркове Публ. БСА 8/87 г.
и градини
пещостроителни работи за
топлотехнически съоръжения
13. ТРУД И ЗДРАВЕ
13.1 Наредба № 2 за минималните Обн. ДВ. бр. 37/2004 г.; попр. бр. 98/2004
изисквания за здравословни и г.
безопасни условия на труд при
извършване на СМР
13.2 Наредба № 8 за проучване на Обн. ДВ. бр. 77/1987 г.
авариите в строителството
13.3 Наредба № 4 на МРРБ за защита Обн. ДВ. бр. 41/1999 г. (публ. БСА бр. 4-
от шум на територията на 5/1999 г.)
населените места (II-5).
566
13.4 Хигиенни норми 0-64 за пределно Обн. ДВ. бр. 87/1972г., изм. ДВ. бр. 16/
допустимите нива на шума в 1975г.
жилищни и обществени сгради
и жилищни райони
13.5 Наредба № 4 на МТСГ и Обн. ДВ. бр. 77/1995 г.
МВР за знаците и сигналите
за безопасност на труда и
противопожарна охрана (VI-1).
13.6 Правилник по безопасност Отм. ДВ. бр. 19/2005 г.
на труда при експлоатация
на електрическите уредби и
13.7 Правилник по безопасност на
труда при взривните работи
(VI-7).
13.8 Наредба № 8 за осигуряване на Обн. ДВ. бр. 93/2004 г.
здравословни и безопасни условия
на труд при работа въздушни
компресорни инсталации и
уредби
13.9 Наредба № 9 за осигуряване на Обн. ДВ. бр. 93/2004 г.
здравословни и безопасни условия
на труд при експлоатация и
поддържане на водоснабдителни
и канализационни системи
13.10 Наредба № 12 за осигуряване ДВ. бр. 11/2006 г.
на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване
на товаро-разтоварни работи
13.11 Правилник по безопасността на предстои отмяна
труда при товаро-разтоварните
работи (VI-17).
13.12 Правилник по безопасността на
труда при производството на
стоманобетонови и бетонови
конструкции и изделия (VI-56).
13.13 Правилник по безопасността
на труда при механизираното
почистване на градовете (VI-
98).
13.14 Наредба № 4 за техническа Обн. ДВ. бр. 99/2004 г.
експлоатация на електро-
обзавеждането
13.15 Наредба № 9 за техническата Обн. ДВ. бр. 72/2004 г.
експлоатация на електрически
централи и мрежи
13.16 Наредба № 15 на КСМ за Обн. ДВ. бр. 101/1995 г.
устройство и технически надзор
на тръбопроводи за водна пара и
гореща вода (IX-1).
567
13.17 Наредба № 28 на ДКС за Обн. ДВ. бр. 16/1980 г. изм. бр. 101/ 1992
устройство и безопасна г.
експлоатация на съдовете,
работещи под налягане (IX-2).
13.18 Наредба № 30 на КСМ за Обн. ДВ. бр. 50/1994 г., изм. бр. 35/ 1996
технически надзор на котли с г.
високо налягане (IX-3).
13.19 Наредба № 29 на ДКС за
устройството и безопасната
експлоатация на водогрейните
котли с ниско налягане (IX-4).
13.20 Наредба № 2 за условията ДВ. бр. 9/2001 г.,
и реда за придобиване на
правоспособност за упражняване
на професия по обслужване на
парни и водогрейни котли
13.21 Наредба за устройството и бе- Обн. ДВ. бр.67/2004 г.
зопасната експлоатация на пре-
носните и разпределителни-
те газопроводи на съоръжения-
та, инсталациите и уредите за
природен газ.
13.22 Наредба № 24 на ДКС за
устройство и безопасна
експлоатация на въжени линии
(IX-7).
13.23 Наредба № 31 на КСМ за
изискванията към устройството
и безопасна експлоатация на
повдигателните съоръжения (IX-
8).
13.24 Наредба за безопасната Обн. ДВ. бр. 33/2003 г.; изм. бр. 15 и 96/
експлоатация и техническия 2005 г.
надзор на асансьори
13.25 Наредба № 3 за условията и реда ДВ. бр. 9/2001 г., в сила от 02.03.2001 г.
за придобиване на правоспособност
за упражняване на професията
“Монтьор по монтиране,
поддържане и ремонтиране на
асансьори”
13.26 Наредба за устройството, Обн. ДВ. бр. 81/2002 г. изм. бр. 115/2002 г.;
безопасната експлоатация и изм. ДВ. бр. 114/2003 г.
техническия надзор на строителни
товаро-пътнически подемници и
товарни платформани асансьори
13.27 Наредба № 1/2002 г. за условията Обн. ДВ. бр. 28/2002 г.
и реда за придобиване на
правоспособност за упражняване
на професии по управление
товароподемни кранове и
подвижни работни площадки
568
13.28 Наредба за условията и реда за Обн. ДВ. бр. 79/2000 г., изм. ДВ. бр. 115/
оправомощаване на лица за осъ- 2002 г., бр. 17/2003 г.; бр. 104/2004 г.
ществявяне на технически над-
зор на съоръжения с повишена
опасност и реда за водене на
регистър на съоръженията
13.29 Наредба № 2 на МВР и КТСУ за Обн. ДВ. бр. 58/1987 г., изм. и доп. бр. 33/
противопожарните строително- 1994 г.
технически норми (X-2)
13.30 Наредба № I-117/2003 г. за Обн. ДВ. бр. 53/2003 г.
осъществяване на държавен
противопожарен контрол,
пожарогасителна и аварийно-
спасителна дейност
13.31 Наредба № I-209/2004 г. за Обн. ДВ. бр. 107/2004 г.
правилата и нормите за
пожарна и аварийна безопасност
на обектите в експлоатация -
МВР, МРРБ
13.32 ПМС № 52 от 1978 г. за
подобряване охраната и
противопожарното състояние
на обектите (X-7)
13.33 Временна инструкция на МВР
за дейностите по възлагане,
проектиране, монтаж, поддържане
и контрол на системите за
автоматична противопожарна
защита, 1980 г. (X-9)
13.34 Наредба № 1 на ЦС на БПС,
КТДС и МВР за строителните
взриво-монтажни пистолети и
зарядите за тях (XI-4)
13.35 Закон за здравословни и безопасни Обн. ДВ. 124/1997 г., изм. бр. 86/1999 г., бр.
условия на труд 64 и 92/2000 г., бр. 25/2001 г., бр. 111/2001
г., бр. 18 и 114/2003 г.; изм. ДВ. бр. 70/2004
г., изм. ДВ. бр. 76/2005 г
13.36 Наредба № 5 за реда, начина и Обн. ДВ. бр. 47/1999 г. - МТСП, МЗ
периодичността на извършване
на оценка на риска
13.37 Наредба № 7 на МТСП и МЗ Обн. ДВ. бр. 88/1999 г., изм. 48/2000 г., попр.
за минималните изисквания за бр. 54/2001 г., изм. бр. 43/2003 г., изм. бр.
здравословни и безопасни условия на 37/2004 г., бр. 88/2004 г.
труд на работните места и при
използване на работното оборудване
(XII-4)
569
13.38 Наредба № 3 на МТСП за
функциите и задачите на
длъжностните лица и на
специализираните служби в
предприятията за организиране
изпълнението на дейностите,
свързани със защитата
и профилактиката на
професионалните рискове (XII-
7)
13.39 Наредба за установяване, Обн. ДВ. бр. 6/2000 г.; изм. ДВ. бр. 61/2000
разследване, регистриране г., изм. бр. 19/2002 г.
и отчитане на трудовите
злополуки
13.40 Наредба № 3 на МТСГ и
МЗ за инструктажа на
работниците и служителите по
безопасност, хигиена на труда и
противопожарната охрана (XII-
12)
13.41 Наредба № 7 за условията Обн. ДВ. бр. 100/2002 г., изм. ДВ. бр. 95/
и реда за придобиване на 2003 г.
правоспособност по заваряване
13.42 Инструкция № 1 на МТСГ ДВ. бр. 34/1994 г.
за реда за акредитиране на
лаборатории за измервания,
свързани с безопасността на
труда (XII-18)
13.43 Наредба № 7 на МТРС за
акредитация на лаборатории за
нуждите на строителството
(XII-20)
13.44 Наредба № 1 на МТСГ за
разработване и утвърждаване
на нормативни документи по
безопасност на труда (XII-23)
13.45 Наредба на МТСГ и МЗ за
комплексно оценяване условията
на труд (XII-24)
13.46 Наредба № 3/2001 г. за Обн. ДВ. бр. 46/2001 г.
минималните изисквания за
безопасност и опазване на здравето
на работещите при използване
на лични предпазни средства на
работното място
13.47 Правилник за регистриране
и отчитане на трудовите
злополуки (XII-36)
570
13.48 Правилник за организацията и Обн. ДВ. бр. 13/1998 г.; изм. бр. 3/2000 г.,
дейността по предотвратяване бр. 22/2001 г., бр. 15/2003 г.
и ликвидиране на последствията
при бедствия, аварии и
катастрофи (XIV-1)
14. СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ
14.1 Закон за техническите Обн. ДВ. бр. 86/1999 г., изм. бр. 63/2002,
изисквания към продуктите бр. 93/2002 г.; изм. бр. 18/2003 г., доп. бр.
107/2003 г.; изм. бр. 45, 77, 88, 95 и 105/
2005 г.
14.2 Наредба за маркировката за Обн. ДВ. бр. 65/2005 г.
съответствие
14.3 Наредба за съществените В сила от 15.11.2001 г., обн. ДВ. бр. 93/2000
изисквания и оценяване г., изм. и доп. ДВ. бр. 75/2001 г., изм. ДВ.
съответствието на бр. 115/2002 г., изм. ДВ. бр. 109/2003 г.; изм.
строителните продукти и доп. бр. 105/2005 г.
14.4 Заповед РД-02-14-749 от 10 ДВ. бр. 109/2003 г.
декември 2003 г. - Номенклатура
на видовете продукти от
Приложение № 1 към чл.
1, ал. 2 “Групи строителни
продукти” от Наредбата за
съществените изисквания и
оценяване съответствието на
строителните продукти
14.5 ЗАПОВЕД № РД-02-14-91 от ДВ. бр. 26/2004 г. - неоф. раздел; публ. в сп.
23.02.2004 г. “Строителен обзор”, бр. 4/2004 г.
1. Преходен период за едновре-
менно действие на български-
те стандарти, въвеждащи хар-
монизирани европейски стандар-
ти, с българските технически
спецификации съгласно приложе-
ние № 1
2. Срок за влизане в сила на ръ-
ководствата за европейски тех-
нически одобрения съгласно при-
ложение № 2
14.6 Ръководства за прилагане на публ. сп. “Строителен обзор” бр. 4/2005 г.
Наредбата за съществените
изисквания и оценяване
съответствието на
строителните продукти
14.7 ЗАПОВЕД № РД-02-14-286 от ДВ. бр. 49/2005 г. - неоф. раздел; публ. в сп.
25 май 2005 г. - Списък на “Строителен обзор”, бр. 6/2005 г.
техническите спецификации по
чл. 5, ал. 2, т. 1 НСИОССП
14.8 Наредба за условията и реда за Обн. ДВ. бр. 49/2003 г., изм. бр. 85/2005 г.
извършване на надзор на пазара
571
14.9 Наредба за устройството, Обн. ДВ. бр. 66/2001 г., изм. ДВ. бр. 115/
експлоатацията и техническия 2002 г., бр. 114/2003 г.
надзор на ацетиленови уредби
14.10 Наредба за съществените В сила от 03.10.2002 г., обн. ДВ. бр. 85/
изисквания и оценяване 2001 г., изм. ДВ. бр. 87/2002 г., изм. бр. 115/
съответствието на съдовете 2002 г.
под налягане
14.11 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 91/2001 г., изм. ДВ, бр. 115/
изисквания и оценяване 2002 г., бр. 13/2003 г.; изм. ДВ, бр. 52/
съответствието на машините 2004 г.
14.12 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 11/2004 г.
съответствието на машини и
съоръжения, които работят на
открито, по отношение на шума,
излъчван от тях във въздуха
14.13 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 26/2002 г., изм. ДВ. бр. 115/
изисквания и оценяване 2002 г., бр. 13/2003 г.
съответствието на взривните
вещества за граждански цели
14.14 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 48/2002 г., изм. ДВ, бр. 13/
изисквания и оценяване 2003 г.
съответствието на личните
предпазни средства
14.15 Наредба за съществените Обн., ДВ, бр. 62/2001 г., изм. ДВ. бр. 74/
изисквания и оценяване на 2003 г.
съответствието на електрически
съоръжения, предназначени за
използване в определени граници
на напрежението
14.16 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 78/2001 г.; изм. бр. 13/2003 г.;
изисквания и оценяване изм. бр. 65/2004 г.
на съответствието за
електромагнитна съвместимост
14.17 Наредба за съществените изис- Обн. ДВ. бр. 100/2003 г.,
квания и оценяване съотвестви-
ето на газовите уреди
14.18 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 87/2002 г.
съотвествието на съоръженията
под налягане
14.19 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 81/2001 г.; попр. бр. 90/2001,
изисквания и оценяване на изм. бр. 115/2002 г., бр. 13/2003 г.
съответствието на съоръжения и
системи за защита, предназначени
за експлоатация в потенциално
експлозивна атмосфера
14.20 Наредба за съществените Обн. ДВ. бр. 94/2001 г., изм. ДВ. бр. 87 и
изисквания и оценяване на 115/2002 г., изм. бр. 100/2003 г.
съответствието на асансьорите
и техните предпазни устройства
572
15. КАДАСТЪР И ГЕОДЕЗИЯ

15.1 Закон за кадастъра и имотния регистър Обн. ДВ. бр. 34/2000 г.,
изм. ДВ. бр. 45/2002 г.,
изм. ДВ. бр. 99/2002 г.;
изм. бр. 36/2004 г.; изм.
бр. 39 и 105/2005 г.
15.2 Правилник за геодезичните служби (звена) в Обн. ДВ. бр. 14/1980 г.
областта на инженерната геодезия
15.3 Постановление № 140/2001 г. за определяне на Обн. ДВ. бр. 54/2001 г.
Българска геодезическа система 2000
15.4 Наредба № 3/2001 за водене и съхраняване Обн. ДВ. бр. 19/2001 г.
на регистъра на лицата, правоспособни да
извършват дейности по кадастъра
15.5 Наредба № 11/2001 за движение на Обн. ДВ. бр. 65/2001 г.
извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства
15.6 Наредба № 12/2001 за проектиране на Обн. ДВ. бр. 68/2001 г.
геозащитни строежи, сгради и съоръжения в
свлачищни райони
15.7 Наредба № 2/2005 за воденето и съхраняването Обн. ДВ. бр. 39/2005 г.
на имотния регистър
15.8 Наредба № 3/2005 за съдържанието, създаването Обн. ДВ. бр. 41/2005 г.
и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри
15.9 Наредба № 15/2001 за структурата и Обн. ДВ. бр. 71/2001 г.
съдържанието на идентификатора на
недвижимите имоти в кадастъра
15.10 Наредба № 19/2002 на МРРБ за контрол Обн. ДВ. бр. 2/2002 г.
и приемане на кадастралната карта и
кадастралните регистри
15.11 Наредба № 5 за структурата на записа Обн. ДВ. бр. 56/1999 г.
в цифров вид на кадастралните планове и
карти, регулационните планове и плановете на
почвените територии
15.12 Наредба № 6 за съставяне на регистри и Обн. ДВ. бр. 73/1984 г.
баланси и обмен на материали и данни на
единния кадастър
15.13 Наредба за единен регистър и кадастър на Обн. ДВ. бр. 111/1999 г.
разрешенията за търсене и/или проучване
573
574
БЕЛЕЖКИ:
575
576
ИЗДАТЕЛСТВО СЕК
литература за строителството
1680 София, ул. “Искърски пролом” № 8, тел./ факс: 02/ 958 25 49, 958 65 07
e-mail: mail@sek-bg.com
www.sek-bg.com
СТРОИТЕЛЕН ОБЗОР
Месечното списание за икономика,
организация и технологии
СПРАВОЧНИК ЗА ЦЕНИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Тримесечното издание
за цените на СМР и
строителната
отчетност
СПРАВОЧНИК ЗА ЦЕНИТЕ В СТРОИТЕЛСТВОТО НА CD

Електронното тримесечно
издание за цените на СМР и
строителната отчетност
577
ПОЛЕЗНИ КНИГИ
ОРГАНИЗАЦИЯ, ОТЧЕТНОСТ И РЪКОВОДСТВО ЗА

ПРИЕМАНЕ НА СТРОЕЖИТЕ СТРОИТЕЛСТВО
Проектиране на организацията на различни Универсално помагало за студенти,
видове строежи; проектанти, надзорници, изпълнители
Практически разработки на организационни
планове и на планове за безопасност и здраве
и всички, които имат отношение към
за различни видове строежи; строителството, съобразено с
Планиране на организацията и труда; най-новите европейски подобни издания
CHECKLISTS. 460 стр. и с българската практика, примери. 520 стр.
ДОГОВАРЯНЕТО – ХИТРИНИ ПРИМЕРНИ ДОГОВОРИ НА CD

И КАПАНИ за договаряне на проектиране,
Методики, указания и примери надзор, строителство,
за договаряне на проектиране, ремонт, доставки.
надзор, строителство,
ремонт, доставки. 520 стр.
СТРОИТЕЛЕН НАРЪЧНИК СЧЕТОВОДСТВО НА

Необходимото, полезно и актуално СТРОИТЕЛНОТО
помагало за ежедневната дейност
на инженери, архитекти, техници ПРЕДПРИЯТИЕ’ 2005
и икономисти, които се занимават автор: маг. по финанси
със строителни проблеми. Евгени Рангелов
550 стр. 250 стр.
ТЕХНИЧЕСКИЯТ ТРЪЖНИ КНИЖА

РЪКОВОДИТЕЛ 2004 И ОФЕРТИ
Ръководство - наръчник, съдържа Методики и примери
всичко, което трябва да знае и
да върши всеки технически
ръководител на всеки строеж.
250 стр. 260 стр.
СТРОИТЕЛНИ РЕМОНТИ СТРОИТЕЛНИ РЕМОНТИ

първа част втора част
разходни норми нормативи, материали и

технологии
240 стр. 440 стр.
БЕЗОПАСНОСТ НА ТРУДА В ПРИМЕРНИ ПЛАНОВЕ ЗА

СТРОИТЕЛСТВОТО БЕЗОПАСНОСТ
Сборник с нормативи и образци по И ЗДРАВЕ
безопасност на труда, вкл. и
Наредба № 2 за безопасност
при СМР.
578
ПОЛЕЗНИ КНИГИ
Разходни норми, технологични указания и правила за

измерване и приемане на видове СМР
1. Земни работи 7. Тръбопроводи, отопление и вентилация
2. Строителни кофражи и строителни 8. Водопроводи и канализации
армировки 9. Електрически инсталации в сгради
3. Бетонни и стоманобетонни работи 10. Изработка и монтаж на метална дограма
4. Зидарски работи и стоманени конструкции
5. Довършителни работи - първа част 11. Пътища, улици, тротоари, озеленяване
6. Довършителни работи - втора част 12. Разваляне и разрушаване на сгради
ТНС 1 - Пренос и превоз на строителни

материали;
АКТОВЕ, ПРОТОКОЛИ
ТНС 2 - Изкопни работи - ръчно и И ОБРАЗЦИ ПО
механизирано;
ТНС 3 - Архитектурно строителни НАРЕДБА 3 НА CD
работи;
ТНС 13 - Ремонтни работи.
За други ТНС и УСН цените са различни и се поръчват само по
конкретна заявка на тел.: 02/ 958 65 07
ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НАРЕДБИ КЪМ ЗУТ

НА ТЕРИТОРИЯТА Наредби 1, 2 и 3
Наредба 7
БЕТОНОВ ЗАПОВЕДНА КНИГА

ДНЕВНИК обр. 4. по Наредба ¹3
формат В5, 60 стр.
579
НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ,
ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ
ПЪРВА ЧАСТ - СГРАДИ ВТОРА ЧАСТ - СГРАДИ

Инженерни проучвания на Проектиране в
строителни обекти, земетръсни райони,
зидани конструкции, защита от корозия,
подпорни стени. фундиране.
ЧАСТ КОНСТРУКЦИИ ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ЕНЕРГИЙНА

Основни положения, ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИТЕ
натоварвания и Нареба № 7 за топлосъхранение и
икономия на енергия в сгради;
въздействия. Закон за енергийната ефективност;
Наредба № 18 Наредба № 20
НАРЕДБА № 4 за проектиране, ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ

изграждане и експлоатация Наредба № 2 за проектиране,
на сградни водопроводни и изграждане и експлоатация на
канализационни инсталации водоснабдителни системи;
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ НАРЕДБА № 3 за устройството на

И СЪОРЪЖЕНИЯ електрическите уредби
Наредби за проектиране, и електропроводните
изграждане линии
и експлоатация
НАРЕДБА № 2 за планиране и НАРЕДБА № 15 за технически правила и

проектиране на комуни- нормативи за проектиране,
кационно-транспортните изграждане и експлоатация на
системи в урбанизираните обектите и съоръженията за
производство, пренос и раз-
територии
пределение на топлинна енергия
ПРАВИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРАВИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И

ПРИЕМАНЕ НА СТРОИТЕЛНО ПРИЕМАНЕ НА СТРОИТЕЛНО
МОНТАЖНИ РАБОТИ МОНТАЖНИ РАБОТИ
(ПИПСМР) (ПИПСМР)
част – сгради част – съоръжения
580
П
р
е
д
с
т
а
в
ГЛАВА 1. Участници в процеса и техните
взаимоотношения я
ГЛАВА 2. Нормативна уредба
ГЛАВА 3. Документална подготовка на строежа м
е
ГЛАВА 4. Проект за организация
ГЛАВА 5. Здравословни и безопасни условия на труд
ГЛАВА 6. Временно строителство
ГЛАВА 7. Оперативно ръководство на строежите
ГЛАВА 8. Отчетност на строителната площадка
ГЛАВА 9. Измерване на СМР
ГЛАВА 10. Строителен надзор В
ГЛАВА 11. Инвеститорски контрол
ГЛАВА 12. Процедури приемане - предаване
и
Заявки на тел.: 02/ 958 65 07 или на: www.sek-bg.com 581
П
р
е
д
с
т
а
в
я
Необходимо помагало и
м
съветник за всички, които
е
финансират, контролират,
разрешават или ръководят
строителство и ремонт
В
и
Заявки
582 на тел.: 02/ 958 65 07 или на: www.sek-bg.com
СТРОЙЕКСПЕРТ – СЕК EООД
1680 София, ул. Искърски пролом 8,
тел./факс: 02/ 958 65 07, 958 25 49; 0888 455 162;
mail@sek-bg.com; www.sek-bg.com
Инвестиционни проучвания;
Строителен надзор;
Оценки и експертизи;
Тръжни книжа и оферти;
Инвеститорски контрол;
Консултации;
Посредничество.
583
Издателство “СЕК” представя
ÂÑÈ×ÊÈ ÎÒÃÎÂÎÐÈ
ïðåäè äà ñêëþ÷èì äîãîâîð
îïàñíèòå êëàóçè
êîãà ñå ïðèëàãàò õèòðèíè
êîëêî ñòðóâà êàïàíúò
ïðèìåðíè äîãîâîðè
îáùè è ñïåöèàëíè
óñëîâèÿ
äîãîâàðÿíå ïî
UNCITRAL è FIDIC www.sek-bg.com
Ñîôèÿ 1680, êîìïëåêñ “Áåëè áðåçè”, óë. “Èñêúðñêè ïðîëîì” ¹ 8

òåë./ôàêñ: 958 25 49, 958 65 07; GSM: 0888 455 162, e-mail: mail@sek-bg.com
584

Stroitelen Narachnik 2006 PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Stroitelen Narachnik 2006 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ÑÒÐÎÈÒÅËÅÍ

тел.: 02/ 958 65 07; www.sek-bg.com

Посетете страницата ни в интернет

СТРОИТЕЛЕН НАРЪЧНИК 2006

автор и съставител: Йордан Божков

Предпечатна подготовка и печат:

Издава: “Даниел СГ” ООД

Нашият, вече Ваш наръчник е предназначен като инженерен помощник за

С благодарност към колегите от екипа и издателите

За допълнителна информация потърсете ни на тел.: 02/ 958 65 07; 02/ 958 25 49

ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ ........................................................................................... 15

МАТЕМАТИКА И МЕХАНИКА ...................................................................................... 23

ТЕРИТОРИИ, ПЛОЩИ, ОБЕМИ И ВИСОЧИНИ ................................................ 109

ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ И СТАНДАРТИ .......................................... 139

ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ ..................................................................................... 213

НАТОВАРВАНИЯ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ КОНСТРУКЦИИ ................ 217

ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ................................ 245

ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА СТРОЕЖИТЕ ..................................................... 281

ЗАЩИТА НА СТОМАНОБЕТОНА ОТ КОРОЗИЯ ............................................... 295

ЗАЩИТА ОТ ШУМ.............................................................................................................. 313

РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ................................................................................. 323

ЕТАЛОННИ СТРОЕЖИ ЗА ЦЕНООБРАЗУВАНЕ................................................ 349

РАЗХОДНИ НОРМИ .......................................................................................................... 385

СТРОИТЕЛНИ ГРАФИЦИ............................................................................................... 409

ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН НА ПРОМИШЛЕНА ПЛОЩАДКА..................................... 431

ПРОДУКТИ ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО (СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ) ....... 447

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ, УПОТРЕБЯВАНИ В НОРМАТИВНАТА

НОРМАТИВНА УРЕДБА 2006 ЗА СТРОИТЕЛСТВО,

може да осигури оферти,

Основните единици SI са:

Представки и техните означения, използвани за означаване на някои

Специални наименования и означения на десетични кратни и дробни

Наименования, означения и изразяване на допълнителните единици

Наименования и означения на единици, определени независимо от

Наименования и означения на единици, разрешени само в

Производни единици, използвани в строителната литература

Единици, невлизащи в СИ, но все още употребявани в строителната

z Ðåìîíòíàòà äåéíîñò å ñòðîèòåëñòâî, êîåòî ñå èçâúðøâà ïðè

Ïîìàãàëî çà âñè÷êè, êîèòî çíàÿò èëè èñêàò äà çíàÿò, êîèòî

z êîé, êîãà, êàê è çàùî ïðàâè ðåìîíòè;

ВАЖНИ ЧИСЛЕНИ ВЕЛИЧИНИ

СТЕПЕНИ, КОРЕНИ, ЛОГАРИТМИ И

където а е основа; n - степенен показател; b - степен (n може да бъде

= am-n, или am : an = am-n;

(-1)2n = +1; (-1)2n+1 = -1;

Ако bn = a, тo b = n√a, или b е корен n-ти от а.

Бригови (десетични) логаритми при основа 10 - lg a.

Превръщане на бригови логаритми в натурални и обратно

Уравнения от първа степен с едно неизвестно:

Уравнения от първа степен с две неизвестни:

Уравненията са решими при условие, че (a1b2 - a2b1) ≠ 0.

Уравнения от втора степен:

Правоъгълен триъгълник АВС (фиг. 1):

arc α0 = α; arc 10 = = 0,017453; Фиг. 1

Стойности на тригонометричните функции за основните ъгли

Знаци за ъгловите функции за 4-те квадранта (фиг. 1)

(a+b) : c = cos : sin

(a-b) : c = sin : cos

където s = (a+b+c) е полупериметърът.

а. Разделяне на ъгъл на две равни части (фиг. 2.а). От върха на ъгъла се

От тези точки се описват дъги с еднакъв радиус, които се пресичат

Фиг. 2.б Фиг. 2.в

г. Построяване на правоъгълен триъгълник (фиг 2.г). Всяка точка С от