Онтология на часовник

Изработено от Цветан Колев

Часовникът е предмет, който бива масово използван в нашето

ежедневие. Представлява най-често малко кръгче - циферблат с
изобразени часове в него и чрез верижка стои на китката на хората. Има и
по-големи часовници, които са поставени на стени или са огромни
украшения вкъщи. Часовникът е изобретен от хората именно, за да
измерва времето. Други дейности, заради които е създаден са - за
отчитане и показване на времето и също така за измерване
времетраенето до или на дадено събитие. Той е едно от най-древните
човешки изобретения.

Още през древноста хората са имали различни начини за измерване на

времето - през деня времето се определя от Слънцето, а през нощта от
звездите. Но първите часовници са били слънчевите и те за първи път са
изполвани в Древен Египет около 1500 пр.н.е. Друг часовник от
древността, който е бил един от най-прецизните уреди за измерване на
времето, е водният часовник. Неговото предимство е, че може да отчита
времето дори през нощта, но имат и недостатък, че изискват намесата на
човек да регулира изтичането на водата. През 12-13 век започва да се
използва пясъчният часовни. Той е бил използван и в църкви и на кораби .
Задвижваните с пружина часовници се появяват през 15-ти век.
Използването на пружина за задвижването на часовника, изправя
майсторите часовникари пред нов проблем – как да се осигури
равномерно движение на механизмите при развиването на пружината.
Следващото подобряване на точността става след 1656 година с
развитието на часовника с махало. През 1675 година се изобретява
часовниковата пружина. Това откритие прави възможно точното
регулиране на осцилирането на балансовата тежест и с това прави
възможно изработката на компактен часовник. През 19 век започват да се
използват познатите за нас електрически часовници. Основния
отличителен белег при тях е това, че започват да се използват
електрически източници на захранване включително от батерии за
задвижване на часовникови механизми. По същото време учените
изобретяват и кварцовия часовник като основния негов недостатък е
живота на батерията. Хибридната
 Онтология на часовник
Изработено от Цветан Колев

електроника и светодиодите, използвани при първите модели водят до

бързото използване на батериите. В днешно време най-точния часовник е
атомният - запазва точността си до секунда в продължение на милиони
години. Той използва за калибриране на други видове часовници и други
видове устройства за отчитане на времето.
Предмет, който има подобни фукнции като часовника, е хронометърът.
Основната разлика е, че хронометърът е предназначен за измерване на
кратки периоди от време с много голяма точност, а часовникът може да
измерва дълги периоди, но със съвсем по-малка точност – хронометърът
измерва до стотна от секундата. Също така масовата употреба на
часовника е да показва часа, нещо което хронометъра не прави.
Съществуват и специални хронометри - морски, с които човек е способен
даже да определи географската дължина. Приликата между двете
устройства е механизма, с който работят.
Четирите основни компонента във всички механични часовници са:
двигател, предавателен механизъм, ходов механизъм и регулатор. Те
имат следните следните основни части: двигателна пружина, поставена
на барабан, зъбни колела, свързани с механизма за навиване, при
развиването си пружината задвижва зъбните колела, анкърно колело,
свързано със секундната стрелка и елементите за регулиране, котва и
баланс. Те правят възможно прецизното измерване на времето. При
електронните часовници главната разлика е наличието на цифров
дисплей, на който се показва времето. Всъщност механизмът на часовника
прави това, което е. Без него часовникаът нямаше да може да измерва
времето и може би без механизъм той щеше да е просто едно бижу,
украса, която показва аристократичния произход на притежателя му.