Professional Documents
Culture Documents
Учебна тетрадка по история за 11 клас
Учебна тетрадка по история за 11 клас
МАРИЯ БЕНОВА
НЕЛИ ГЕНОВСКА
РАБОТНИ
ЛИСТОВЕ
ПО ИСТОРИЯ
И ЦИВИЛИЗАЦИЯ
ЗА 11. КЛАС
РЪКОВОДСТВО
ЗА УЧИТЕЛЯ
ПРОСВЕТА
София
Уважаеми колеги,
Целта на работните листове е да ви предложат нови източници и задачи за учебните
часове и същевременно максимално да ви улеснят при работата върху темите от 11.
клас, включени в програмата за Държавен зрелостен изпит.
Може да ги използвате както в часовете за задължителна подготовка, така и в занима-
нията по профилирана, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка в 11.
и 12. клас.
Тук ще откриете предложения за възлагане на задачите, техните отговори и уменията,
които формират и развиват.
Разнообразните задачи за работа с писмени източници, художествени изображения,
исторически карти, схеми и др. са:
– съобразени с учебната програма по история и цивилизация за 11. клас и програ-
мата за Държавен зрелостен изпит относно очакваните резултати и уменията, които
трябва да формират учениците;
– съобразени със структурата на учебниците по история и цивилизация;
– изключително полезни за подготовката на текущия контрол.
© Екатерина Кирилова Михайлова, Мария Кирилова Трифонова-Бенова, Нели Енева Геновска, 2010 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и графичен дизайн, 2010 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
1. Политическо развитие
на средновековна България – I част
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите: Създаване и развитие на българската
държава (VІІ–VІІІ в.); Териториално разширение и централизация на България през първата половина на ІХ в.;
Българската държава при цар Симеон, както и за преговор и обобщение върху раздела Първа българска държава.
Учениците може да попълват в час при преподаване на конкретните теми Задачи 1, 2, 3. За преговор е подходяща
Задача 4. За домашна работа може да се постави Задача 5.
Умения на ученика:
– чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придоби-
ва самостоятелно нова;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– чете и коментира самостоятелно историческа карта;
– владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б.
5 При отговора да се има предвид характеристиката на централизираната средновековна монархия – цар само-
държец, болярски съвет, местни управители (комити), независима църква, подчинена на царя.
3
2. Политическо развитие
на средновековна България – II част
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за възстановяване и развитие на българската
държава през ХІІ–ХІІІ в., както и при преговор и обобщение върху раздела Второ българско царство. Учениците
може да коментират и попълват в час Задачи 1, 2, 3, 4. Задача 5 е подходяща за преговор, а за домашна работа може
да се постави Задача 6.
Умения на ученика:
– чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придоби-
ва самостоятелно нова;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– чете и коментира самостоятелно историческа карта;
– използва свободно пространствена и хронологическа ориентация;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – А; 2 – Б; 3 – В.
1 А)
„... поставил на главата си златна корона и обул... „... чрез червени дрехи и други украшения...“
червени сандали.“
Из „История“, Никита Хониат, XII в. Из „Послание…“, 1219 г.
Б) Петър притежава знаците на върховна власт (корона, червени дрехи и обувки), символизиращи държавност-
та; има законно въздигнат в сан глава на Българската църква, т.е. възстановени са двата основни елемента
– държава и църква.
2 сепаратизъм/отцепничество/феодална раздробеност
5
Година Буква Събитие
1371 Е А) Възстановяване на българската държава
1332 Д Б) Уния на цар Калоян с папата
1204 Б В) Възстановяване на Българската патриаршия
1382 Ж Г) Въстание на Ивайло
1185 А Д) Победа на българските войски при Русокастро
1396 З Е) Поражение на балканските войски при р. Марица
1280 Г Ж) Завладяване на София от османците
1235 В З) Падане на Търновското царство под османска власт
6 При отговора да се имат предвид както вътрешните причини за самите балкански държави – силна раздробе-
ност, вътрешно напрежение, капитулиране пред османците с цел оцеляване, изчерпване на ресурсите, така
и външните – разделение, съперничества, противопоставяне, неразбирателство със Запада, използване на
османците за съюзници.
4
3. Власт и институции в средновековна България
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите, свързани с българската средновековна дър-
жава, както и при преговор и обобщение. Учениците може да коментират и попълват в час Задачи 1, 3, 5, 7. За самос-
тоятелна работа са подходящи Задачи 2, 4 и 6.
Умения на ученика:
– чете и коментира различни видове исторически документи, като се опира на налична информация и придоби-
ва самостоятелно нова;
– преценява степента на достоверност на исторически източници;
– интерпретира самостоятелно информация от изображения (миниатюри, икони, стенописи), отразяващи изу-
чавани личности и събития;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– чете и коментира самостоятелно историческа схема;
– владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – В.
4 А) Образът на владетеля е предаден с голяма достоверност. Виждат се богатата мантия, гривните на ръцете,
поясът на кръста, препасаният меч.
Б) За разлика от византийския император цар Симеон е препасал меч и държи свитък. Може да се предположи,
че това представяне на българския владетел цели да подчертае неговите качества на военачалник и покрови-
тел на книжовността и постиженията му на бойното поле и със „Златния век“.
5 Преди да започнат работа по задачата и конкретно по картосхемата на битката при Одрин, като допъл-
нително указание на учениците да се обърне внимание на релефа и на реките, които не са обозначени на
картата – Тунджа и Марица.
А) Характерно за снаряжението на кръстоносците е, че цялото тяло е защитено от тежка метална ризница и
шлем. Те са на коне и са въоръжени с тежки оръжия.
Б) При такова снаряжение, ако бъдат свалени от конете, рицарите са практически безпомощни и по този начин
– обезвредени. Имайки предвид това, цар Калоян прилага тактика да ги примами в местност, която е блатиста и
в която има предварително подготвени и замаскирани ями, и по този начин да ги извади от битката.
6 А) Цар Иван Асен II е представен като човеколюбив, миролюбив, благороден, обичан и от традиционните враго-
ве – ромеите, и от другите народи, владетел, от когото се възхищават и на когото искат да приличат. Също така
е представена широката му дарителска дейност за манастирите в Света гора.
5
Б) Бихме могли. Сведението е за последиците от разгрома на Епир в битката при Клокотница. Георги Акрополит
като висш сановник на Никейската империя има защо да бъде доволен от разгрома на основния съперник на
Никея за възстановяването на Византийската империя. В лицето на българския владетел се вижда потенциален
съюзник в това съперничество и е възможно тази възхвала да е просто умел дипломатически ход на Акрополит.
В) Цар Иван Асен II поставя в подчинилите му се крепости войници, стратези и събирачи на държавните данъци,
за да може трайно да приобщи завладените територии към царството си.
8 При подготовката на плана да се имат предвид: при цар Симеон – идеята за българо-византийска империя,
стремежът към Константинопол, титулатурата, териториалното разширение, издигането на църквата в патриар-
шия, „Златният век“; при цар Иван Асен II – хегемонията на България на Балканите, титулатурата, териториал-
ното разширение, отношението към Света гора, възстановяването на патриаршията, издигането на Търново.
6
4. Светът на средновековните българи:
стопанско развитие и традиции
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за стопанското развитие на средновековна
България. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 5 може да се постави за
домашна работа.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– преобразува информация от документи в таблица;
– използва два и повече източника за анализ;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– чете и коментира самостоятелно историческа карта;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – Б.
1 А) търговията/търговските отношения
Б) мито/плащане на мито/обмитяване/митнически задължения
В) Властта на кана е укрепнала, държавността функционира, защото има фискална/данъчна система и дър-
жавно съкровище, а тези приходи са важни за държавата. Стопанството е развито, защото, за да има износ, е
нужно да са задоволени поне минималните потребности на местното население. Може да се предположи, че
търговският обмен между България и Византия е станал доста активен, за да се налага да бъде регламентиран.
7
успешно да реализират износ от България. Интересът им към България вероятно се основава на наличието на
разнообразни български стоки вследствие на засилено стопанско развитие.
Отрицателни: Неограничените привилегии, дадени на чужденци за търговия по цялата територия на царство-
то, ги правят много силни конкуренти на евентуални местни търговци и могат да им попречат да се намесят в
голямата търговия. Така търговията се поставя под контрола на чужденци, което в определени моменти води и
до чуждо политическо влияние и дори зависимост.
В) „...Крънската област, или Боруйската, или в Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилеп-
ската, или в Деволската област, или в Арбанаската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си
купуват и продават свободно...
Асен, цар на българите и гърците“
5 А) Прилики: И двата са търговски договори на български владетели от XIV в. с чужди търговци, дават им пълна
свобода във външната и вътрешната търговия, защитават ги от посегателства, позволяват им да придобиват
имоти, в които да живеят.
Разлики: Вторият има по-широки функции и на мирен договор, според него решаването на споровете между са-
мите генуезци, но и между генуезците и местното население се предава в ръцете на специален генуезки консул.
Б) В сравнение с Дубровнишката грамота и в двата договора правомощията и привилегиите на чужденците са
сериозно разширени с правото да притежават свои имоти и с правомощията на консула във втория договор,
който има и политически характер.
В) Не са. Очертава се отчетливата тенденция българската търговия да изпада във все по-голяма зависимост от
чуждите търговци, чиито привилегии се разширяват. Същевременно в напрегнатата политическа обстановка
през втората полoвина на XIV в. икономическата зависимост води до политическа обвързаност.
Г) В отговора да се имат предвид намалелите стопански ресурси и политическото отслабване на българските
държави след разделянето на България, водещи до нарастващата им зависимост от чужди икономически фак-
тори, както и до външнополитически неуспехи и все по-голяма нужда от политически съюзници.
8
5. Българското средновековно общество
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за средновековното българско общество.
Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. За самостоятелна работа може да се постави
Задача 3.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– чете и интерпретира самостоятелно информация от художествена картина;
– определя ключови думи в исторически източник;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – А.
3 А) Представени са: селяните, занаятчиите, войниците, болярите. Представен е и царят, стоящ начело на соци-
алната пирамида.
Б) Не е представено духовенството.
В) Да се имат предвид и текстът, и изображенията. Да се обърне внимание на сламените хижи и крепостта; на
скромното облекло на селяните и занаятчиите и действията им; на въоръжението и поведението на войниците;
на пищното облекло и атрибутите на царя и болярите, стойката и излъчването им; на описанието на двореца.
9
6. Българската църква през средновековието
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за Българската православна църква през
средновековието. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави
за домашна работа.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– чете и интерпретира самостоятелно информация от схеми и художествени картини;
– преобразува информация от документи в таблица;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – А.
1 А) Трикорабна базилика
Б) Ротонда
В) Кръстокуполна църква
2 А) След заявеното желание на цар Иван Асен II, по инициатива на патриарх Герман, с решение на всички из-
точни патриарси, подписано от тях и предадено на царя и новоосветения български патриарх Йоаким.
Б) „Великият и благочестив цар Иван Асен, (...) имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското
царство повече от всички български царе, които бяха преди него (...) той потърси с голямо желание (...). На този
велик и благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет.“ 1235 г.
3 А)
Б) Вероятно защото при цар Петър царската титла е официално призната, а цар Самуил е имал контакти с
папата и със Запада.
10
7. Всекидневие на средновековните българи
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за всекидневния живот на средновековните
българи. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави за до-
машна работа.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– използва два и повече източника за анализ;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б.
3 А) През първата седмица след Петдесетница млади мъже обикалят селата, ходят по къщите на хората и полу-
чават подаръци за изпълняваните от тях игри и буйни танци.
Б) Забрана за изпълняване на обичая; църковни наказания – забрана на причестяване за три години, въздържа-
ние от месо, постене. Най-тежко е лишаването от причастие заради важното му място в християнските ритуали.
В) Може да се каже, че не се е справила. Русалиите са обичай с далечен езически произход, успял да просъ-
ществува до началото на XIII в., преплетен с християнския календар. Наказанията, макар и строги, са за опре-
делен срок и след това някои от наказаните биха могли отново да вземат участие в обичая.
11
8. Българите и светът през средновековието
Предназначение
Работният лист може да се ползва при разглеждане на темите за българската средновековна култура, както и
за преговор и обобщение. Задачите са подходящи за коментар и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се
постави за домашна работа.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– чете и коментира самостоятелно историческа карта;
– интерпретира самостоятелно информация от изображения (миниатюри, икони, стенописи, фотоси);
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – Б; 3 – В.
2 А) Киприян
Б) Григорий Цамблак се е родил в Търново, обучавал се е и се е подготвил за свещенослужение в Атон, бил е
Киевски митрополит, починал е в манастира Нямц.
В) Константин Костенечки
Г) Трябва да се отбележат териториите на Московското княжество, Молдова и Сърбия.
3 А) Мадарският конник
Б) Рилският манастир
В) Боянската църква
Г) Скалните манастири при с. Иваново, Русенско
12
9. Българите в османската империя (ХV–ХVІІ в.)
Предназначение
Работният лист може да се ползва при разглеждане на темите за българите под османско управление и бъл-
гарското стопанство през ХV–ХVІІ в., както и при преговор и обобщение. Учениците могат да коментират и попълват
в час Задачи 1, 2, а за домашна работа може да се постави Задача 3.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, логически структурира и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– чете и коментира самостоятелно статистически данни;
– чете и коментира самостоятелно историческа схема;
– преобразува информация от документи в таблица;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– съставя разширен план на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – Б; 3 – Б.
1 А)
Б) Данъчната система се характеризира с това, че освен трите вида рента (натурална, отработъчна и парична)
са обособени и данъци, плащани само от немюсюлманското население.
В) Девширмето, заради обезкръвяването на българската народност и лишаването Ӝ от работна ръка
2 А) Румелия /Романия
Б) бейлербейства; санджаци
13
даряват и превръщат във вакъф, т.е. да ги причисляват към категорията на неотчуждаемите и неприкосновени
поземлени имущества.
Всяко от владенията, независимо дали е служебно, или с широки права на собственост, представлява комплекс
от множество самостоятелни, еднолични селски стопанства. Селяните ги владеят при различни ограничения.
Всички недвижими имущества в чертите на населените места се смятат за пълна частна собственост на
притежателите им. Селяните ползват и други земи, за да се изхранват. Тези дялове се назовават бащиния,
когато стопаните им са немюсюлмани.
Б) Султанът/държавата
В) Спахилък (тимар, зиамет, хас), мюлк, вакъф
Г) При съставянето на плана да се постави акцент върху:
– новите завоевания като възможност за създаване на нови ленове;
– поддържането на голяма войска чрез отдаване на правото на доходи от тимарите;
– обвързването на размера на дохода с участието и приноса във войската.
14
10. Българското общество
и антиосманската съпротива (ХV–ХVІІ в.)
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за българското общество през ХV–ХVІІ в. и
антиосманската съпротива на българите, както и при преговор и обобщение. Задачите са подходящи за коментиране
и попълване в час. Конкретно за посочените теми като домашна задача може да се поставят Задача 1 (първа тема)
и Задача 4 (втора тема).
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически доку-
менти;
– определя ключови думи в исторически източник;
– преобразува информация от документи в таблица;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – Б; 3 – В.
1 А)
2 При попълването на колоната „Година“ да се имат предвид годините на събитията, описани в докумен-
тите, а не датировката на самите документи.
15
3 А) Битката при Варна, 10 ноември 1444 г.
Б) „... морето/Варна... Смаяни, бойците... Владислав Варненчик и Ян Хуняди...“
В) Защото във войската на полско-унгарския крал участват чехи, немци, унгарци, хървати, рутени (украинци),
власи, литовци, сърби, босненци, арменци и папски рицари, както вероятно и българи.
4 Отговорът да съдържа:
– освободителните борби през ХVІ–ХVІІ в. – в условията на нестихващи войни между Османската империя и
Европа;
– българите, които още не могат да разчитат на собствените си сили, се възползват от отслабването на импери-
ята и пораженията Ӝ, за да търсят политически и военни съюзници;
– от своя страна европейските войски се обръщат за подкрепа към българите, преследвайки своите политиче-
ски цели, и ги включват в плановете си.
16
11. Светът на възрожденските българи:
стопанско развитие
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за стопанската инициатива на възрожденските
българи. Задачите са подходящи за коментиране и попълване в час. За домашна работа може да се постави Задача 4.
Умения на ученика:
– прави заключения от два или повече исторически документа с различен произход;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически доку-
менти;
– преобразува информация от документи в таблица;
– определя ключови думи в исторически източник;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– идентифицира и датира събитие въз основа на информация от исторически източник;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б.
1 А) Търговия, производство на платове, производство на зърнени храни, плодове и зеленчуци, млечни продукти,
мед и вино, желязо
Б)
Стока Място на производство Място на износ
Жито Румелия и България Черноморският басейн
Аби и гуни Районът на Татар Пазарджик Мала Азия, Румъния
Желязо Самоков Константинопол и пристанища в Черно море
Зеленчуци и плодове Пловдив и съседните села Цариград (Константинопол)
Мед, масло, лой Черноморието към пристанища на Черноморието
Дървесина Вътрешността на българските земи към пристанища на Черноморието
В) Цариград – многолюдна столица, която има големи консумативни потребности. Развитие на стопанството в
българските земи, основен производител и в непосредствена близост до столицата, развитието на занаятчийс-
твото във връзка с реформите във войската.
17
12. Всекидневие на възрожденските българи:
елементи на модерността
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за всекидневния живот на възрожденските
българи. Задачите са подходящи за коментиране и попълване в час. За домашна работа може да се постави За-
дача 6.
Умения на ученика:
– открива модерността във всекидневието на българите;
– интерпретира информация от художествени картини;
– установява промените в българското общество през епохата на Възраждането;
– чете и прави заключения от различни видове исторически документи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Г; 2 – Б; 3 – Г.
1 Селският дом е сравнително малък, с две стаи; изглежда беден, въпреки че има съдове и домашна покъщнина;
животните са неотменима част от двора. Второто изображение показва една по-различна обстановка – прос-
торна стая, застлана с килим, високи прозорци и украсени ниши, миндери край стената. Вероятно става дума за
градски дом, в който се забелязват елементи на нараснало материално състояние и нови битови потребности.
3 А) Занаятчиите и търговците
Б) еснаф
В) Деление на първомайстори, майстори, старейшини, бирник, калфи и чираци
Чиракът слугува три години без заплата, като калфа работи още три години със заплата, определена от първо-
майстора и старейшините, след което може да бъде провъзгласен за майстор.
4 А) Ново облекло, нова празнична организация, нови танци, нови места за социални контакти, нови забавления
Б) Авторът не приема промените, защото за него те влизат в противоречие с традициите и патриархалните
нрави.
5 А) Идентификация с героите на френските романи, което се изразява в абсурдно копиране на поведението им.
Б) Защото чрез френското влияние в българските земи нахлуват елементите на модерността, оттук и изразът
алафранга – „по френски“.
18
13. Църковно-национално движение
през Възраждането
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за църковно-националната борба през Въз-
раждането, както и за преговор и обобщение. Учениците може да коментират и попълват в час Задачи 1, 2 и 3. Зада-
чи 4 и 5 са подходящи за преговор и обобщение, а за домашна работа може да се постави Задача 6.
Умения на ученика:
– определя причини и следствия и ги йерархизира;
– разпознава исторически личности по техните изображения;
– установява промените в българското общество през епохата на Възраждането;
– чете и прави заключения от различни видове исторически документи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Б.
3 А) Българите, представители на всички еснафи в Цариград, дават пълномощното на Неофит Хилендарски (Боз-
вели) и Иларион Макариополски.
Б) „Ние, долуподписаните българи... от всички еснафи и занаяти... Всички еснафи избраха Неофита Кот. и Г. П.
Илариона Еленца да представляват пред Светейшия патриарх и Синода нашите нужди и потребите, които се
отнасят до нашата вяра, от които сме лишени и тука в Цариград и по всичката България.“
В) Да бъдат представители на българския народ пред цариградския патриарх и Синода и да поставят въпроса
за българско богослужение.
Г) 1. Иларион Макариополски 2. Неофит Бозвели
4 А)
– Духовенство от български произход;
– свободно откриване на народни училища;
– откриване на български печатници;
– българско представителство от духовенството или миряни, които да изразяват българските интереси пряко
пред Портата;
– създаване на смесени съдилища от мюсюлмани и българи, които да защитават българите от гръцките интриги.
Б) „...Високата Порта... на българите... им даде архиереи и духовенство от тяхната народност...“
19
14. Политически идеи на българите
през Възраждането
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за развитието на българското национално-
освободително движение през 50–70-те години на ХІХ в., Априлското въстание – 1876 г., както и за преговор и обоб-
щение. Задачи 2 и 5 са подходящи за коментиране и попълване в час, а Задачи 1 и 4 – за преговор. Като домашна
работа може да се поставят Задачи 3 и 6.
Умения на ученика:
– открива и представя различни гледни точки в информация от различни източници;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически доку-
менти;
– сравнява политически идеи по основни белези;
– проследява развитието на основни политически идеологии, концепции и тяхното практическо приложение в
български условия;
– преобразува информация от документи в таблица;
– чете и коментира самостоятелно историческа карта;
– разпознава исторически личности по техните изображения;
– определя ключови думи в исторически източник;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – А; 3 – А.
20
Б) Етапи в развитието на българското националноосвободително движение;
Революционни борби на българите за освобождение през 60-те–70-те год. на ХІХ в.;
Въоръжена борба на българите за освобождение през 60-те–70-те год. на ХІХ в.;
Организираното националноосвободително движение на българите през 60-те–70-те години на ХІХ в.
3 В отговора да се имат предвид като приноси: всенародно въстание; участие на всички слоеве на българското
общество; създаване на комитети като основно ядро за подготовка на въстание; свързване на комитетите в
тайна конспиративна мрежа (ВРО); сериозна подготовка на въстанието; отхвърляне на всякакви комбинации с
българския въпрос; отстояване на самостоятелността на борбата; установяване на свята и чиста (демократска)
република с равенство на всички, без разлика на вяра, народност и пр.
6 При отговора на въпроса да се имат предвид: Целите на въстанието; Потушаването на въстанието; Отзвукът
сред обществеността на Англия, Франция, САЩ, Русия и др. (анкетите и световният печат); Действия в защита
на българите; Натискът върху политическите кръгове; Поставяне на българския въпрос в центъра на Източната
криза (Цариградска посланическа конференция и обявяване на Руско-турската война).
21
15. Култура и духовен живот през Възраждането
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темата за българската възрожденска култура. За-
дачите са подходящи за коментиране и попълване от учениците в час. Задача 4 може да се постави и за домашна
работа.
Умения на ученика:
– разширява представите си за културно-пространствената среда на българите и нейната специфика;
– чете и интерпретира различни по вид изображения;
– обработва, структурира логически и обобщава информация при анализ на разнообразни исторически източ-
ници;
– разбира богатството от традиции в българската култура;
– преобразува информация от документи в таблица;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя кратък писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – А; 3 – В.
2 А)
Редактори Константин Фотинов, Иван Добровски, Петко Р. Славейков, Георги С. Раковски, Димит-
ри Мутев, Драган Цанков, Иван Богоров, Д. Ваклидов, Т. С. Бурмов, Н. Михайловски,
А. Лонг, Н. Генович, Добри Войников, Иван Грудов, Иван Касабов, Тодор Икономов
Тематична характе- научнопопулярна, общообразователна, езиковедска, историческа, обществено-поли-
ристика на изданията тическа, литературна, стопанска, сатирично-хумористична, критика на обществените
недъзи, педагогическа, религиозна
Б) – Консервативна – в. „Съветник“ и в. „Время“
– Туркофилска – в. „Турция“
– Либерална – в. „Народност“, в. „Македония“, в. „Дунавска зора“
В) Г. С. Раковски, Тодор Икономов, Иван Касабов, Иван Грудов
Г) На картата трябва да са отбелязани градовете: Смирна, Виена, Букурещ, Нови Сад, Цариград, Белград,
Браила, Болград.
Д) Цариград, голяма българска колония, материални възможности, средоточие на църковно-националната борба
3 При отговора да се имат предвид: ролята на печата като основно средство за комуникация, разпространение
на идеи, средство за получаване на информация за заобикалящия българите свят; разпространение на попу-
лярни знания от различно естество – стопански, педагогически, исторически, етнографски и др.; ролята му за
развитие на новобългарския език; средство за осмиване на обществените недъзи и формиране на обществено
мнение; пропаганда; оформяне на прослойката на вестникарите и основите на модерния български печат.
4 Периодиката се издава чрез абонамент, като парите се изпращат на редактора на съответното издание; изда-
телите на вестниците разчитат на спомоществованията (даренията) на българи, които получават и разпростра-
няват изданията.
22
5 А) На основата на действителната случка да се разобличи развратният начин на живот на гръцкото духовенство
и така да се осмее Цариградската патриаршия като недостойна да бъде духовен водач на българите.
Б) Сюжетът е свързан с църковно-националните борби на българите/с борбите за отхвърляне на върховенство-
то на Цариградската патриаршия.
В) Тъй като комедията има определена цел – да бъдат осмени гръцките духовници, за да се аргументира стре-
межът на българите да скъсат с Патриаршията.
6 А) Българският народ е сравнен с „маловръстно“ дете, той е в началото на своята модернизация и поради това
възприема повърхностно много от европейските влияния.
Б) Той противопоставя модата на цивилизацията. За него цивилизацията има трайни, дълбоки и същностни
характеристики за разлика от модата, която е преходна и повърхностна.
В) „...Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъжде-
ния. От това – и криви убеждения, които представят смешни умове...“
Г) При отговора да се има предвид: театралните сюжети отразяват злободневни проблеми на българското об-
щество; те осмиват противниците на българите в хода на възрожденските процеси, но и някои качества на
самите българи; театърът има за цел да възпитава, да обединява българите, да ги подкрепя в трудния път към
духовно израстване.
23
16. Политически идеи на българите
(1878–1944) – І част
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на проблемите за същността на Търновската консти-
туция и формирането на българската политическа система или при уроци за обобщение и преговор. Задачите са
подходящи за попълване от учениците в час. Задача 3 може да се постави за домашна работа или като преговор.
Умения на ученика:
– самостоятелно чете и коментира исторически документ;
– установява промените в българския политически живот през периода след Освобождението;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– дава примери за определен исторически проблем;
– попълва таблици по зададени показатели.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – В; 3 – Г.
2 Русофили
3
Период Политически идеи
Партия Лидери
на управление (вътрешна политика, външнополитическа ориентация)
Либерална 1880–1881 Драган Цанков, За своя цел определя спазването и прилагането на Търнов-
партия 1883–1886 Петко Каравелов, ската конституция и запазването на дребната собственост
Петко Славейков в града и селото. Във външната си политика приема Русия
за единствен покровител.
Консерва- 1881–1883 Константин Стоилов, За модерно развитие на България. Изразява съмнения
тивна партия Григор Начович, в приложимостта на Търновската конституция и насто-
Димитър Греков ява за промени в нея, насочени към разширяване на
правата на българския княз. Приема Русия като водещ
партньор във външнополитическите отношения.
Народнолибе- 1887–1894 Стефан Стамболов, В програмата си застъпват модерни идеи за стопанско
рална партия 1903–1907 Димитър Петков, развитие на страната и за самостоятелна външна полити-
(НЛП) Никола Генадиев ка, ориентирана към западноевропейските страни.
24
Либерална 1899–1901 Васил Радославов Управлението Ӝ е пример за злоупотреба с властта. Във
партия (ра- 1913–1918 външната политика е ориентирана най-вече към Германия
дослависти) и Австро-Унгария.
Народна 1894–1899 Константин Стои- Силна и влиятелна партия, подкрепена от икономичес-
партия (НП) 1911–1913 лов, кия ни елит. Прилага модерните си идеи за стопанско
Иван Ев. Гешов развитие на страната, а във външната политика е
ориентирана към Русия.
Демократи- 1901–1902 Петко Каравелов, Защитава принципите на конституционализма и спазването
ческа партия (коалиция) Александър Мали- на гражданските права. Във външната политика е ориенти-
(ДП) 1908–1911 нов, рана към Русия.
Никола Мушанов
Прогресив- 1901–1903 Драган Цанков, Най-русофилската партия в България през целия си период
нолиберална (коалиция) д-р Стоян Данев на съществуване.
партия (ПЛП) 1913
Български 1920–1923 г. Янко Забунов, Защитава интересите на българските селяни. По време
земеделски 1931–1934 Александър Стам- на самостоятелното си управление извършва редица
народен съюз (коалиция) болийски, реформи в техен интерес, но с действията си нарушава
(БЗНС) Никола Петков Търновската конституция. В международен план се
стреми да изведе България от изолация – споразуме-
ние със СХСК.
Българска 1919–1990 Георги Димитров, Политическото Ӝ влияние в страната след Първата
комунисти- (преимену- Трайчо Костов световна война бързо нараства. Приема много от
ческа партия вана) идеите на Болшевишката партия в Русия за устано-
(БКП) вяване на работническа власт чрез революция, член
е на Комунистическия интернационал. Постепенно
дейността Ӝ се подчинява на интересите на СССР. След
организираното от нея Септемврийско въстание създа-
ва въоръжени отряди и действа и в нелегалност. През
1924 г. БКП е забранена като противоконституционна
партия. През периода 1927–1934 г. тя действа легално
под името Българска работническа партия. През 1942 г.
по нейна инициатива е създаден ОФ.
Демократи- 1923–1931 Александър Цан- Управлява в един от най-кризисните моменти в исто-
чески сговор ков, рията на България. Сериозни вътрешнополитически
(ДСг) Андрей Ляпчев проблеми: политическо противопоставяне (ЗЗД);
последици от световната икономическа криза.
В международен план – политика на мирна ревизия на
Ньойския договор.
25
17. Политически идеи на българите
(1878–1944) – ІІ част
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за националноосвободителните борби на
българите след 1878 г., развитието на българския национален въпрос, външната политика на България и участието Ӝ
във войните през ХХ в., както и за обобщение и преговор. Задачи 5, 6 и 7 може да се попълват и коментират в час, а
задача 8 е подходяща за домашна работа.
Умения на ученика:
– самостоятелно чете и датира исторически документи;
– интерпретира информация от фотография, отразяващи изучавани събития;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– използва различни подходи за дефинирането на основни исторически понятия;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос, който съдържа съпътстващи въпроси.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – А; 2 – А; 3 – Г.
5
Понятие Обяснение
българска национална Идея, зародила се през Възраждането, изразяваща мечтата, стремежа на поколения
идея българи да заживеят заедно в една свободна България, която да обедини в граници-
те си всички български земи на Балканския полуостров.
български национален Въпросът за съдбата на българите на Балканския полуостров, останали извън преде-
въпрос лите на свободна България вследствие решенията на Берлинския договор 1878 г., и
възможностите за тяхното обединение с родината.
6
Клауза Договор Година
„чл.13. На юг от Балкана...“ Берлински договор 1878 г.
„...Общото управление на Източна Румелия...“ Топханенски акт (Договорът от Топхане) 1886 г.
„чл. 3. Между Царство България и...“ Букурещки договор 1913 г.
„чл. 6. Пространството на българското княжество е...“ Санстефански договор 1878 г.
7 А) През 1942 г. Южна Добруджа е вече възвърната към българската държавна територия, а в Македония и
Западните покрайнини са въведени български войски и администрация, т.е. е реализирана българската нацио-
нална идея за Велика България.
Б) Сключването на Крайовската спогодба (7.09.1940) и възвръщането на Южна Добруджа; присъединяването
на България към Тристранния пакт (1.03.1941) и в качеството Ӝ на съюзник на Германия – даването за админис-
триране на Македония и Западните покрайнини
В) На първия ред от ляво на дясно – Паисий Хилендарски, Васил Априлов, Петко Славейков, Антим І, Стефан
Караджа, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов; на втория ред – Гоце Делчев
Г) След две национални катастрофи – 1913 г. и 1919 г., само за две години благодарение на водената от цар
Борис ІІІ външна политика България си възвръща Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорието и
Вардарска Македония. В тези райони има българска администрация и войски, въведено е българското законо-
дателство, т.е. като че ли най-после е изпълнена мечтата на българите за решаване на българския национален
въпрос. Резултатът в крайна сметка след Втората световна война е запазването на Южна Добруджа в граници-
те на българската държава.
26
8 В отговора на въпроса следва да се имат предвид:
• представяне на първоначалните реакции на българите, протестите им, комитетите „Единство“ и Кресненско-
Разложкото въстание;
• обясняване на различния статут на българите в Източна Румелия и на тези, които остават в границите на
Османската империя;
• БТЦРК, подкрепата на българското правителство, румелийската армия и българите в областта; 6.09.1885 г.;
след успешната за българите Сръбско-българска война и ловките дипломатически ходове – дипломатическо-
то признаване с Топханенския акт;
• конкретните факти по основаването и дейността на организацията, целта – автономия на Македония с оглед
на бъдещото Ӝ обединение с България; най-значимата проява – Илинденско-Преображенското въстание (из-
бухването, резултатите от него);
• постигане на националното обединение, което обаче не е осъществено. Напротив, вследствие на всяка война
България губи нови земи от своята територия (кои са те). Причината е в максималистичните искания на управ-
ляващите в България, двуличието на балканските съюзници, дипломатическата игра на великите сили с цел
гарантиране на собствените им интереси.
27
18. Между комунизма и демокрацията:
политическо развитие
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на темите за развитието на България през първите го-
дини на налагане на комунистическата власт в България и развитието на тоталитарната система, кризата от 80-те
години на ХХ в. и крахът на комунизма, проблемите на българския преход към демокрация, както и при уроци за
обобщение и преговор. Задачите са подходящи както за попълване от учениците в час, така и за самостоятелна
работа. За преговор и обобщение може да се използват Задачи 1, 6, 8, 9. За домашна работа може да се поставят
Задачи 5, 7 и 9.
Умения на ученика:
– попълва таблица по зададени показатели;
– чете и коментира самостоятелно исторически документ;
– проследява развитието на основни политически идеологии, концепции и тяхното практическо приложение в
български условия;
– владее свободно умението за пространствена и хронологическа ориентация;
– интерпретира информация от фотографии, отразяващи изучавани събития;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос, който съдържа съпътстващи въпроси.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – А; 2 – Г; 3 – Б.
1
Характеристика
Партия Лидери Роля в политическия живот
на политическата формация
Българска Георги Още със създаването си (1919 г.) приема След 9.09.1944 г. благодарение на съвет-
комунис- Димитров, много от идеите на Болшевишката партия ските войски в страната тя постепенно
тическа Трайчо в Русия – за установяване на работничес- овладява властта, следвайки политиката
партия Костов ка власт чрез революция, става и член на на СССР и неговия модел за налагане на
(БКП) Комунистическия интернационал. Посте- тоталитарно управление.
пенно дейността Ӝ се подчинява на инте-
ресите на СССР. След Септемврийското
въстание от 1923 г. действа в нелегалност,
забранена е със ЗЗД. През 1942 г. по
нейна инициатива е създаден ОФ.
Народен Кимон Геор- Възприема се като „надпартийна орга- Сочен е като основен фактор в преврата
съюз гиев низация“ с малко членове, като кръг от на 9.09.1944 г. Неговият лидер оглавява
„Звено“ съмишленици. През 1934 г., когато осъ- правителствата на ОФ, зад чиято фасада
ществява 19-омайския преврат, тя отрича се предприемат и първите стъпки за на-
парламентарната демокрация, създадена лагане на тоталитарната власт: лагерите,
на принципите на Търновската консти- Народният съд, цензурата, преследването
туция, и настоява за силна авторитарна на всички другомислещи.
власт.
Отечествен Кимон Геор- Коалиция от няколко политически партии: Управлява страната от 9.09.1944 г. до 1948
фронт (ОФ) гиев, БКП, БЗНС, БСДП, „Звено“, създадена г., когато е сформирано първото самосто-
Георги по инициатива на БКП, която постепенно ятелно комунистическо правителство. ОФ
Димитров придобива и водеща роля в нея. трябва да създаде маската на демокра-
тично управление, в което съществува
политически плурализъм. Формално ОФ е
коалиция, но подчиняваща се на полити-
ката на БКП.
2 А) Защото в България БКП е победила лесно благодарение на наличието на съветски войски в страната, а не
на въстание (революция).
28
Б) Не, няма. Защото, както казва Сталин, аксиома е, че социализмът не може да се построи без диктатура на
пролетариата. Въстание може да няма, но разправата с политическите противници е еднаква, докато се уста-
нови тоталитарен режим.
3 А) Да всява страх у гражданите. Този тип публично унижение трябва да им покаже да внимават да не се пре-
върнат и те във врагове на народа.
Б) Добре облечени, някои са с бради, всички са млади хора, сред тях има и жена. Някои от тях може би са
студенти. Повечето вероятно са представители на българската интелигенция.
В) Трудововъзпитателните лагери; решенията на Народния съд и на съдилищата по окръзи; изселване; отнема-
не на собствеността; затвор и съдебни процеси за политическите противници
4
Събитие Последователност
Приемането на Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития (лагерите) 1
Подписването на Парижкия мирен договор 5
Провеждането на референдум за ликвидиране на монархията 3
Екзекутирането на Никола Петков 6
Провеждането на избори за VІ Велико народно събрание 4
Началото на заседанията на Народния съд в София 2
5 Икономическа криза; продоволствена криза; появата на свободен печат, свобода на словото; голяма активност
на обществото; мирни форми на протест; многохилядни митинги; затваряне на Университета, гладни стачки и др.
6 Таблица. Посочените събития са примерни. Може да бъдат посочени и други, като не се нарушава хроно-
логията на управление на съответните правителства.
29
7 Защото чл. 1 узаконява тоталитарната власт на БКП – единствената партия, и нейната идеология в страната.
Ако този текст продължава да съществува, не може да има нормален политически живот и изобщо демократич-
ни промени, за които толкова настояват хората в този момент.
9
Държавно управление на Княжество България Държавно управление на Република България
• княз • Народно събрание
• Народно събрание • Министерски съвет
• Министерски съвет • президент
• законодателна власт • законодателна власт
• изпълнителна власт • съдебна власт
• изпълнителна власт
30
19. Власт и институции (1878–2007)
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на управлението на България съгласно Търновската
конституция и конституцията на Р. България, на държавнополитическия живот до началото на ХХ в., както и на про-
мените в страната по време на комунистическото управление. Задачите са подходящи за коментиране и попълване
от учениците в час.
Умения на ученика:
– извлича информация от два и повече различни източника;
– установява промените в управлението на България през периода от Освобождението до края на ХХ в.;
– проследява развитието на институциите на властта;
– определя ключови думи в исторически източник;
– дава примери за определен исторически проблем.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – А; 2 – В; 3 – Б.
1 1. Държавният преврат на княз Александър І на 27.04.1881 г.; управлява, без да провежда избори и да свиква
НС; Търновската конституция е суспендирана; 2. През 1884 г., след края на режима на пълномощията ОНС, а
не ВНС приема промени в конституцията; 3. Свалянето на княз Батенберг от престола на 9.08.1886 г. с военен
преврат.
31
20. Български държавници и политици
Предназначение
Работният лист може да се използва при преподаване на политическото развитие на България от Освобожде-
нието до 50-те години на ХХ в., както и за преговор и обобщение. Особено подходящи за преговор и обобщение са
Задачи 1 и 2. Задачи 3 и 4 може да се коментират и попълват от учениците в час.
Умения на ученика:
– извлича и анализира основна информация от исторически документи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– дава примери за определен исторически проблем;
– разграничава идеи и действия на политици и владетели от съвременната българска история;
– сравнява по основни белези политически идеи и режими;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– попълва таблици по зададени показатели.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – Б; 2 – А; 3 – В.
2
Въпроси
княз Александър І цар Фердинанд І цар Борис ІІІ
за сравнение
Период, през 1879–1886 1887–1918 1918–1943
който управлява
Отношение към През първите години от Използва всички възможности, Управлява при системно наруша-
Търновската своето управление по- които му дава Търновската кон- ване на конституцията, а през пос-
конституция лага усилия да отмени и ституция, за засилване на власт- ледните години тя дори е суспенди-
промени Търновската кон- та си, прокарва промени в нея рана.
ституция, която намира в свой интерес. Наблюдават се
за твърде демократична. ограничаване и нарушаване на
Стреми се да ограничи гражданските права.
гражданските права.
Отношение към Представите му за уп- Използва слабостта и съперни- Управлява във време на силно
политическите равлението на страната чествата между партиите в Бъл- противопоставяне в обществото.
партии са близки до идеите на гария, за да увеличава своята Смята ожесточената борба между
консерваторите, които се власт. политическите партии за основна
превръщат в негови съюз- причина за тежкото положение на
ници. страната. Възползва се от тяхната
забрана, за да управлява без тях.
32
Установяване За повече от две години Разчитайки на слабостта на Управлява с помощта на прави-
на еднолично установява т.нар. Режим партиите, раздава властта – телства от специалисти, без да
управление – на княжеските пълномо- избира кой и кога да управлява. зачита Търновската конституция.
особености щия. Той управлява сам, Важните държавни решения Взема еднолично всички важни
без конституция, като обаче взема сам. Неговото решения за държавата. Неговото
внася промени в държав- управление е наречено „личен управление е наречено „безпарти-
ното устройство. Ограни- режим“. ен режим“.
чени са политическите
свободи.
3 А) България все още е в състояние на неутралитет в започналата през 1939 г. Втора световна война.
Б) Така английската преса определя позицията на България за намеса във войната. Страната отново е търсена
и от двете воюващи страни, този път като важен стратегически съюзник. Проличава английската позиция – раз-
бирането, че националното обединение остава основна цел и аргумент за евентуално влизане на България във
войната; разбирането за сложността на проблема за националното обединение на българите – „ако е възмож-
но“, защото Великобритания е традиционен съюзник на Гърция и поддържа сръбските претенции на Балканите.
Текстът вероятно е свързан и с преговорите на двете воюващи страни с България.
В) Предположението предвижда по-свободен отговор от страна на учениците. Те може да го свържат с прего-
ворите на България с воюващите страни, с външнополитическата активност на българския владетел, с връзките
му с английския кралски двор, както и с конкретно събитие от Втората световна война.
4 А) Израз, появил се през 30-те години в СССР, с който се отбелязва сляпото преклонение пред „вожда“, лидера
на управляващата партия-държава. Съсредоточил в ръцете си неограничена власт и разполагайки с целия про-
паганден апарат, вождът на партията концентрира всички обществени структури за възвеличаване на собст-
веното си его (портрети с лика му, паметници, банкноти, медали и всякакви други, които се превръщат в почти
религиозен израз на преданост).
Б) „агитките, които скандираха; ...цитатничеството...; т.нар. червени кътове...; наименованията на улици, гра-
дове, села, фабрики, болници, училища и дори планински върхове... получаваха имена и на живи партийни
ръководители...“
В) Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков
Г) Смяната на имената на градове (Горна Джумая – Благоевград), кръщаването на заводи (на входа има надпис:
„Химическият комбинат „Сталин“ е рожба на българо-съветската дружба“) и масовото поставяне на паметници
за увековечаване на вождовете.
33
21. Гражданското общество в България
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на проблеми, свързани с възникването и развитието на
гражданското общество в България, независимо от конкретната тема на преподаване – България през 30-те години
на ХХ в. или България по време на Втората световна война. Задачите са подходящи и при разглеждане на теми
като: България по време на култа към личността; България през 60–70-те години на ХХ в., както и Българското
общество по време на прехода към демокрация.
Задачите може да се коментират и попълват в час или да се поставят за самостоятелна работа.
Умения на ученика:
– чете и коментира различни видове източници, като се опира на налична информация и придобива самостоя-
телно нова;
– извлича и анализира основна информация от исторически документи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– разбира и интерпретира проявленията на определена гражданска позиция;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– разпознава основните характеристики на гражданското общество;
– открива устойчиви характеристики на българското общество, маркиращи посоките на развитието му и днес;
– дава примери за определен исторически проблем;
– осъзнава възможните легални пътища за въздействие върху официалната власт.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – А; 2 – Б; 3 – Г.
2 А) Писмото е писано няколко месеца след 19-омайския преврат, 1934 г. В страната все още съществува военно
положение и писмото вероятно е свързано с изискванията на Наредбата-закон за политическите партии и ор-
ганизации.
Б) „Дружеството издържа от 7 години дневен детски приют за 40 работнически деца от 3-годишна възраст до
7; урежда беседи между членките си за тяхното умствено и нравствено издигане; Организирало е 80 млади
момичета... ще уреди курсове по модерни езици, домакинство и гимнастика; участие с самостоятелна листа в
последните избори за училищни настоятели...“
В) Набира средства чрез дарения и „доходни забави“, като изложба-базар с изработени оригинални предмети
от членките, чай на кокичетата, родна вечер с лотария. Дружеството е собственик на специално здание на
площад „Славейков“ в Бургас.
Г) благотворителност
34
4 А) В Конституцията на Р. България от 1991 г.
Б) Да спазват и изпълняват законите и Конституцията; да плащат данъци; да защитават Отечеството (да служат
в армията)
В) Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и
други бедствия.
6 А) Плакатите на банката и президентството, които съдържат като елемент разтворена книга и първите букви от
азбуката; плакатът с надпис „Училище-завод“ и това, че повечето от участниците, които се виждат, са с бели
ризи, т.е. с униформи.
Б) „да заемете своето място в стадото, след това заедно със стотици хиляди същества... като дресирана май-
муна“
В) Защото хората правят нещо, в което не са убедени. Защото трябва да се унизяват, да се усмихват угодни-
чески на някакви лица, които ги гледат отвисоко. Това още веднъж подчертава колко нищожни са участниците
в манифестацията, и то в сравнение с хора, които по нищо не ги превъзхождат, освен по партийния пост, който
заемат.
35
22. Българите и светът през ХХ век
Предназначение
Работният лист може да се използва при разглеждане на проблеми, свързани с външната политика и междуна-
родното положение на България в периода от 20-те години на ХХ в. до началото на ХХІ в., независимо от конкретната
тема на преподаване. Задачите са подходящи както за коментиране и попълване в час, така и за самостоятелна
работа.
Умения на ученика:
– чете и коментира информация от фотографии, отразяващи изучавани събития;
– извлича и анализира основна информация от исторически документи;
– определя ключови думи в исторически източник;
– изразява собствена позиция въз основа на представени факти и аргументи;
– открива устойчиви характеристики на българското общество, маркиращи посоките на развитието му и днес;
– съставя писмен отговор на зададен въпрос.
Отговори на задачите
Да преговорим: 1 – В; 2 – Г; 3 – Б.
2 А) белгийски
Б) Те го ценят високо, стремят се към него, като са готови на всякакви лишения. Дори говори за „свръхпроиз-
водство от интелектуалци“.
В) „жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издръжливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпри-
мерна храброст на войника...“
Г) Началото на годината, в която избухва Втората световна война
36
5
Събитие Последователност
Създаване на ЕС 2
Приемане на България за пълноправен член на НАТО 5
Влизане на България като пълноправен член в ЕС 6
Въвеждане на общоевропейската валута – евро 4
Създаване на НАТО 1
Приемане на България за асоцииран член на ЕС 3
6 Иван Вазов; Николай Гяуров; Владимир Димитров – Майстора; Райна Кабаиванска; победите на националния
отбор по волейбол – мъже, в мачовете за Световната лига и на Световното първенство; ІV място на национал-
ния отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г.
При отговора на въпроса да се вземе предвид кое създава истинската „успешна реклама“ на една държава: от
една страна, масовите представи – чрез туризма (хилядолетните културно-исторически паметници и българ-
ската природа), проявите на българската култура – музика, изобразително изкуство, кино, театър, литература,
както и конкретната политическа среда – най-ценени са представи като ред, спокойствие, законност. Може ли
България да твърди, че се радва на добра оценка от страна на чуждите медии именно по отношение на своето
политическо развитие днес и как може рекламата за нея да стане успешна?
37